Рудолф Щайнер
www.rudolfsteinerbg.com
НАЧАЛО
Контакти
|
English
 
с която и да е дума 
 
изречения в които се съдържат търсените думи 
 
текстове, в които се съдържат търсените думи 
 
с точна фраза 
 
с корен от думите 
 
с части от думите 
 
в заглавията на текстовете 
КАТЕГОРИИ С ТЕКСТОВЕ
Сваляне на информацията от
страница
7
СТРАНИЦИ:
1
,
2
,
3
,
4
,
5
,
6
,
7
,
8
,
9
,
10
,
11
,
12
,
13
,
14
,
15
,
16
,
17
,
18
,
19
,
20
,
21
,
22
,
Намерени са
21924
резултата от
1623
текста в
22
страници с която и да е от думите за : '
Астрален свят
'.
На страница
7
:
1000
резултата в
67
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
1.Първа лекция, Берлин, 7.10.1907 г. Древнонородически митове и легенди
GA_101 Митове и легенди.Окултни знаци и символи
Древните митове и легенди са знаци за висшата действителност поставени във физическия
свят
.
Тъй като за окултизма важи изречението, че всички знаци а легендата също е знак има реално съществуване в духовния свят. И едва, когато знаем какво в духовния свят отговаря на един такъв знак, едва тогава можем да разберем истинското значение на знаците и митовете. Никой, който не се е доближил по този начин към дълбокия смисъл на тези митове, не може да разбулва и употребява силите за човешкото развитие, заложени в древните нордически митове. Именно чрез окултизма ние достигаме до разкрития относно света и човека, които бяха заложени от древните друиди в образите на германските митове, не просто защото желаеха да ги изведат от развихрената си фантазия, а ги видяха като образи. За окултизма не е важен нито един знак, който не може да бъде наблюдаван във висшите светове.
Древните митове и легенди са знаци за висшата действителност поставени във физическия свят.
Ако можем да четем тази писменост, ние ще можем да поглеждаме дълбоко в миналото, и в същото време ни оплодява и самият мит.
към текста >>
Един символ на духа, тъй като е плод на духовния
свят
.
Запознавайки се с митовете по този начин, ние ги опознаваме много по-дълбинно отколкото абстрактната наука. Науката може да ни покаже дванадесетте нервни окончания, окултизмът ни показва възникването им в целокупността на света. Какво е човекът?
Един символ на духа, тъй като е плод на духовния свят.
Той е една съвкупност от духовни сили. Опознавайки сам себе си правилно, човекът се вижда като един символ на заложената в него вечност. Нека продължим това наблюдение и през следващите осем дни. Нека мислим за него в смисъла на Гьотевите думи: "Всичко преходно е само едно отражение". Самият човек е едно отражение на непреходния дух в преходното.
към текста >>
2.
2. Втора лекция, Берлин, 14.10.1907 г. Древнонордически и персийски митове
GA_101 Митове и легенди.Окултни знаци и символи
Преди осем дена обсъдихме важните взаимоотношения между човешкия организъм, физическото телосложение и астралния
свят
като се позовахме на германската легенда за Сътворението.
Преди осем дена обсъдихме важните взаимоотношения между човешкия организъм, физическото телосложение и астралния свят като се позовахме на германската легенда за Сътворението.
Видяхме интересната връзка между дванайсетте двойки мозъчни нерви и дванадесетте течения, които предците ни, с помощта на съхраненото от тях ясновидство, са виждали в астралния свят и които не са нищо друго, освен теченията на това, което образува дванадесетте двойки нерви в човека. Видяхме още как така да се каже по-меката част на човека, това, което е ларинкса, това което принадлежи към сърцето и по-нисшите органи е свързано с корените на дървото на света което от своя страна е астрално видение и как образуването на човешкия мозък е свързано с върховете и клоните на това дърво. Ние прозряхме дълбоко във връзката между разказваното в мита и това, което придобихме чрез прозрението. Видяхме също, че знаците и символи те, които този мит ни показва, не са нещо измислено или изведено от фантазията, а отговарят на действителни наблюдения в астралния свят. Отново и отново трябва да се подчертава, че всяко обсъждане на символи и знаци, което изхожда от разума и спекулацията е безполезно.
към текста >>
Видяхме интересната връзка между дванайсетте двойки мозъчни нерви и дванадесетте течения, които предците ни, с помощта на съхраненото от тях ясновидство, са виждали в астралния
свят
и които не са нищо друго, освен теченията на това, което образува дванадесетте двойки нерви в човека.
Преди осем дена обсъдихме важните взаимоотношения между човешкия организъм, физическото телосложение и астралния свят като се позовахме на германската легенда за Сътворението.
Видяхме интересната връзка между дванайсетте двойки мозъчни нерви и дванадесетте течения, които предците ни, с помощта на съхраненото от тях ясновидство, са виждали в астралния свят и които не са нищо друго, освен теченията на това, което образува дванадесетте двойки нерви в човека.
Видяхме още как така да се каже по-меката част на човека, това, което е ларинкса, това което принадлежи към сърцето и по-нисшите органи е свързано с корените на дървото на света което от своя страна е астрално видение и как образуването на човешкия мозък е свързано с върховете и клоните на това дърво. Ние прозряхме дълбоко във връзката между разказваното в мита и това, което придобихме чрез прозрението. Видяхме също, че знаците и символи те, които този мит ни показва, не са нещо измислено или изведено от фантазията, а отговарят на действителни наблюдения в астралния свят. Отново и отново трябва да се подчертава, че всяко обсъждане на символи и знаци, което изхожда от разума и спекулацията е безполезно. Тъй като истинските символи, които играят някаква роля за окултизма, са отражения на изживявания и опитности в духовния свят.
към текста >>
Видяхме също, че знаците и символи те, които този мит ни показва, не са нещо измислено или изведено от фантазията, а отговарят на действителни наблюдения в астралния
свят
.
Преди осем дена обсъдихме важните взаимоотношения между човешкия организъм, физическото телосложение и астралния свят като се позовахме на германската легенда за Сътворението. Видяхме интересната връзка между дванайсетте двойки мозъчни нерви и дванадесетте течения, които предците ни, с помощта на съхраненото от тях ясновидство, са виждали в астралния свят и които не са нищо друго, освен теченията на това, което образува дванадесетте двойки нерви в човека. Видяхме още как така да се каже по-меката част на човека, това, което е ларинкса, това което принадлежи към сърцето и по-нисшите органи е свързано с корените на дървото на света което от своя страна е астрално видение и как образуването на човешкия мозък е свързано с върховете и клоните на това дърво. Ние прозряхме дълбоко във връзката между разказваното в мита и това, което придобихме чрез прозрението.
Видяхме също, че знаците и символи те, които този мит ни показва, не са нещо измислено или изведено от фантазията, а отговарят на действителни наблюдения в астралния свят.
Отново и отново трябва да се подчертава, че всяко обсъждане на символи и знаци, което изхожда от разума и спекулацията е безполезно. Тъй като истинските символи, които играят някаква роля за окултизма, са отражения на изживявания и опитности в духовния свят.
към текста >>
Тъй като истинските символи, които играят някаква роля за окултизма, са отражения на изживявания и опитности в духовния
свят
.
Видяхме интересната връзка между дванайсетте двойки мозъчни нерви и дванадесетте течения, които предците ни, с помощта на съхраненото от тях ясновидство, са виждали в астралния свят и които не са нищо друго, освен теченията на това, което образува дванадесетте двойки нерви в човека. Видяхме още как така да се каже по-меката част на човека, това, което е ларинкса, това което принадлежи към сърцето и по-нисшите органи е свързано с корените на дървото на света което от своя страна е астрално видение и как образуването на човешкия мозък е свързано с върховете и клоните на това дърво. Ние прозряхме дълбоко във връзката между разказваното в мита и това, което придобихме чрез прозрението. Видяхме също, че знаците и символи те, които този мит ни показва, не са нещо измислено или изведено от фантазията, а отговарят на действителни наблюдения в астралния свят. Отново и отново трябва да се подчертава, че всяко обсъждане на символи и знаци, което изхожда от разума и спекулацията е безполезно.
Тъй като истинските символи, които играят някаква роля за окултизма, са отражения на изживявания и опитности в духовния свят.
към текста >>
А по-младите членове нека проявят добрата воля просто да изслушат тези неща и да ги приемат като непринуден разказ отнасящ се до обикновения сетивен
свят
.
Към подобни работни групи се причисляват все повече млади хора. Те трябва най-напред да свикнат с мисълта, че ще чуват неща, които при определени обстоятелства ще им се струват шокиращи. Но ние никога не бихме напреднали, ако откажем да обсъждаме и нещата, които са важни за напредналите. С тези думи нямам предвид напреднали в следването или в прозрението, а те се отнасят за членовете, които са тук от по-дълго време и са придобили едно определено чувство, че за духовните същества и духовните светове може да се говори сякаш те са предмети или хора, които можем да срещнем на физически план, и при определени обстоятелства да общуваме и фамилиарничим с тях, както със съществата, които срещаме, когато излизаме от жилището си на улицата. Под "напреднали" имам предвид тези, които не се шокират, когато се говори така непринудено за духовните светове и техните обитатели.
А по-младите членове нека проявят добрата воля просто да изслушат тези неща и да ги приемат като непринуден разказ отнасящ се до обикновения сетивен свят.
Днес и самата композиция на лекцията ще бъде малко по-шарена. Но това не е от значение. Ще направим един преглед от една страна на една важна част от духовния свят, и от друга страна на връзката и с нашето собствено човешко тяло.
към текста >>
Ще направим един преглед от една страна на една важна част от духовния
свят
, и от друга страна на връзката и с нашето собствено човешко тяло.
С тези думи нямам предвид напреднали в следването или в прозрението, а те се отнасят за членовете, които са тук от по-дълго време и са придобили едно определено чувство, че за духовните същества и духовните светове може да се говори сякаш те са предмети или хора, които можем да срещнем на физически план, и при определени обстоятелства да общуваме и фамилиарничим с тях, както със съществата, които срещаме, когато излизаме от жилището си на улицата. Под "напреднали" имам предвид тези, които не се шокират, когато се говори така непринудено за духовните светове и техните обитатели. А по-младите членове нека проявят добрата воля просто да изслушат тези неща и да ги приемат като непринуден разказ отнасящ се до обикновения сетивен свят. Днес и самата композиция на лекцията ще бъде малко по-шарена. Но това не е от значение.
Ще направим един преглед от една страна на една важна част от духовния свят, и от друга страна на връзката и с нашето собствено човешко тяло.
към текста >>
Вие знаете, че в нашия сетивен
свят
се разпростира и един втори, който наричаме
астрален
, и който най-напред се представя от едно движещо се море от светлина, в което плуват цветове и форми.
Вие знаете, че в нашия сетивен свят се разпростира и един втори, който наричаме астрален, и който най-напред се представя от едно движещо се море от светлина, в което плуват цветове и форми.
За изследователя тези цветове и форми в астралния свят се групират в определени същества, в които той разпознава астрални същества, които там са също толкова реални, както тук, във физическия, са реални растенията и животните. След това в астралния и сетивния свят е втъкан и светът на духовния звук, светът на Девакана, който може да се наблюдава посредством ясночуването. Но тава ще е обект на някое друго обсъждане. Днес ще се ограничим върху астралния свят от няколко гледни точки.
към текста >>
За изследователя тези цветове и форми в астралния
свят
се групират в определени същества, в които той разпознава астрални същества, които там са също толкова реални, както тук, във физическия, са реални растенията и животните.
Вие знаете, че в нашия сетивен свят се разпростира и един втори, който наричаме астрален, и който най-напред се представя от едно движещо се море от светлина, в което плуват цветове и форми.
За изследователя тези цветове и форми в астралния свят се групират в определени същества, в които той разпознава астрални същества, които там са също толкова реални, както тук, във физическия, са реални растенията и животните.
След това в астралния и сетивния свят е втъкан и светът на духовния звук, светът на Девакана, който може да се наблюдава посредством ясночуването. Но тава ще е обект на някое друго обсъждане. Днес ще се ограничим върху астралния свят от няколко гледни точки.
към текста >>
След това в астралния и сетивния
свят
е втъкан и светът на духовния звук, светът на Девакана, който може да се наблюдава посредством ясночуването.
Вие знаете, че в нашия сетивен свят се разпростира и един втори, който наричаме астрален, и който най-напред се представя от едно движещо се море от светлина, в което плуват цветове и форми. За изследователя тези цветове и форми в астралния свят се групират в определени същества, в които той разпознава астрални същества, които там са също толкова реални, както тук, във физическия, са реални растенията и животните.
След това в астралния и сетивния свят е втъкан и светът на духовния звук, светът на Девакана, който може да се наблюдава посредством ясночуването.
Но тава ще е обект на някое друго обсъждане. Днес ще се ограничим върху астралния свят от няколко гледни точки.
към текста >>
Днес ще се ограничим върху астралния
свят
от няколко гледни точки.
Вие знаете, че в нашия сетивен свят се разпростира и един втори, който наричаме астрален, и който най-напред се представя от едно движещо се море от светлина, в което плуват цветове и форми. За изследователя тези цветове и форми в астралния свят се групират в определени същества, в които той разпознава астрални същества, които там са също толкова реални, както тук, във физическия, са реални растенията и животните. След това в астралния и сетивния свят е втъкан и светът на духовния звук, светът на Девакана, който може да се наблюдава посредством ясночуването. Но тава ще е обект на някое друго обсъждане.
Днес ще се ограничим върху астралния свят от няколко гледни точки.
към текста >>
Който изследва астралния
свят
със средствата, които занимаващите се със тези неща постепенно ще опознаят в хода на собственото си развитие, ще види, че този
свят
наистина е много по-населен отколкото нашия физически
свят
.
Който изследва астралния свят със средствата, които занимаващите се със тези неща постепенно ще опознаят в хода на собственото си развитие, ще види, че този свят наистина е много по-населен отколкото нашия физически свят.
Астралният свят притежава едно свойство, което не е присъщо на физическия, и което в окултизма се нарича "Пропускливост". Астралните същества могат да преминават едно през друго. Физическите не са в състояние да направя това. От това може да се направи извода, че астралният свят е много по-гъсто населен, че помества много повече същества от физическия. Така е и в действителност.
към текста >>
Астралният
свят
притежава едно свойство, което не е присъщо на физическия, и което в окултизма се нарича "Пропускливост".
Който изследва астралния свят със средствата, които занимаващите се със тези неща постепенно ще опознаят в хода на собственото си развитие, ще види, че този свят наистина е много по-населен отколкото нашия физически свят.
Астралният свят притежава едно свойство, което не е присъщо на физическия, и което в окултизма се нарича "Пропускливост".
Астралните същества могат да преминават едно през друго. Физическите не са в състояние да направя това. От това може да се направи извода, че астралният свят е много по-гъсто населен, че помества много повече същества от физическия. Така е и в действителност.
към текста >>
От това може да се направи извода, че астралният
свят
е много по-гъсто населен, че помества много повече същества от физическия.
Който изследва астралния свят със средствата, които занимаващите се със тези неща постепенно ще опознаят в хода на собственото си развитие, ще види, че този свят наистина е много по-населен отколкото нашия физически свят. Астралният свят притежава едно свойство, което не е присъщо на физическия, и което в окултизма се нарича "Пропускливост". Астралните същества могат да преминават едно през друго. Физическите не са в състояние да направя това.
От това може да се направи извода, че астралният свят е много по-гъсто населен, че помества много повече същества от физическия.
Така е и в действителност.
към текста >>
Помислете за времето, когато голяма част от хората, дори и без да са преминали през окултно обучение, бяха в състояние да виждат духовния
свят
.
Помислете за времето, когато голяма част от хората, дори и без да са преминали през окултно обучение, бяха в състояние да виждат духовния свят.
Вие ще получите различно разбиране за картините, рисувани от старите майстори. В момента си спомням единствено "Сикстинската мадона", която се намира в Дрезден. Дори и тези, които не са я виждали лично, със сигурност ще са виждали някои от добрите щампи, които са правени по нея. Вие със сигурност сте забелязали, че на задния план целият въздух е изпълнен с глави на ангели и гении. Така както обикновено в природата виждаме в небето облаци, така тук то е изпълнено с фигури на ангели и гении.
към текста >>
Това не е просто фантазия, а е действителност за този, който може да вижда астралния
свят
.
Вие ще получите различно разбиране за картините, рисувани от старите майстори. В момента си спомням единствено "Сикстинската мадона", която се намира в Дрезден. Дори и тези, които не са я виждали лично, със сигурност ще са виждали някои от добрите щампи, които са правени по нея. Вие със сигурност сте забелязали, че на задния план целият въздух е изпълнен с глави на ангели и гении. Така както обикновено в природата виждаме в небето облаци, така тук то е изпълнено с фигури на ангели и гении.
Това не е просто фантазия, а е действителност за този, който може да вижда астралния свят.
По този начин астралният свят, който ни заобикаля като бушуващо море от светлина, е изпълнен със същества, които изникват едновременно от всяка точка на пространството във безкрайна живост. Астралният свят изглежда във всяко отношение по този начин, в него се съдържа раздвижен духовен живот. С това нямам предвид, че всички художници, които са живели по времето на Рафаел са имали същата визия. Това би било преувеличено. Но тези художници имаха велики предшественици, чиито творби отдавна вече са изгубени, и които в много отношения бяха ясновидци, и чрез тези свой способности така бяха създали традицията, че един художник като Рафаел, дори и да не беше ясновидец, знаеше от преданията: така изглеждат нещата, и така трябва да бъдат предадени живописно.
към текста >>
По този начин астралният
свят
, който ни заобикаля като бушуващо море от светлина, е изпълнен със същества, които изникват едновременно от всяка точка на пространството във безкрайна живост.
В момента си спомням единствено "Сикстинската мадона", която се намира в Дрезден. Дори и тези, които не са я виждали лично, със сигурност ще са виждали някои от добрите щампи, които са правени по нея. Вие със сигурност сте забелязали, че на задния план целият въздух е изпълнен с глави на ангели и гении. Така както обикновено в природата виждаме в небето облаци, така тук то е изпълнено с фигури на ангели и гении. Това не е просто фантазия, а е действителност за този, който може да вижда астралния свят.
По този начин астралният свят, който ни заобикаля като бушуващо море от светлина, е изпълнен със същества, които изникват едновременно от всяка точка на пространството във безкрайна живост.
Астралният свят изглежда във всяко отношение по този начин, в него се съдържа раздвижен духовен живот. С това нямам предвид, че всички художници, които са живели по времето на Рафаел са имали същата визия. Това би било преувеличено. Но тези художници имаха велики предшественици, чиито творби отдавна вече са изгубени, и които в много отношения бяха ясновидци, и чрез тези свой способности така бяха създали традицията, че един художник като Рафаел, дори и да не беше ясновидец, знаеше от преданията: така изглеждат нещата, и така трябва да бъдат предадени живописно. Още по-точни са по-старите изображения от 13 и 14 век.
към текста >>
Астралният
свят
изглежда във всяко отношение по този начин, в него се съдържа раздвижен духовен живот.
Дори и тези, които не са я виждали лично, със сигурност ще са виждали някои от добрите щампи, които са правени по нея. Вие със сигурност сте забелязали, че на задния план целият въздух е изпълнен с глави на ангели и гении. Така както обикновено в природата виждаме в небето облаци, така тук то е изпълнено с фигури на ангели и гении. Това не е просто фантазия, а е действителност за този, който може да вижда астралния свят. По този начин астралният свят, който ни заобикаля като бушуващо море от светлина, е изпълнен със същества, които изникват едновременно от всяка точка на пространството във безкрайна живост.
Астралният свят изглежда във всяко отношение по този начин, в него се съдържа раздвижен духовен живот.
С това нямам предвид, че всички художници, които са живели по времето на Рафаел са имали същата визия. Това би било преувеличено. Но тези художници имаха велики предшественици, чиито творби отдавна вече са изгубени, и които в много отношения бяха ясновидци, и чрез тези свой способности така бяха създали традицията, че един художник като Рафаел, дори и да не беше ясновидец, знаеше от преданията: така изглеждат нещата, и така трябва да бъдат предадени живописно. Още по-точни са по-старите изображения от 13 и 14 век. Ако се върнете назад до времето, което е известно днес най-вече с името на художника Чимабуе, вие ще видите, че фоновете на картините са златни и от тях изникват образи на гении и ангели.
към текста >>
Тъй като наистина, когато достигнем висшите нива на астралния
свят
, бушуващото море от светлина, в което просветват различни цветове, се преобразява така, че изглежда протъкано от злато.
Но тези художници имаха велики предшественици, чиито творби отдавна вече са изгубени, и които в много отношения бяха ясновидци, и чрез тези свой способности така бяха създали традицията, че един художник като Рафаел, дори и да не беше ясновидец, знаеше от преданията: така изглеждат нещата, и така трябва да бъдат предадени живописно. Още по-точни са по-старите изображения от 13 и 14 век. Ако се върнете назад до времето, което е известно днес най-вече с името на художника Чимабуе, вие ще видите, че фоновете на картините са златни и от тях изникват образи на гении и ангели. Това също отговаря напълно на астралната визия. Освен златния грунд, всичко отговаря на действителността.
Тъй като наистина, когато достигнем висшите нива на астралния свят, бушуващото море от светлина, в което просветват различни цветове, се преобразява така, че изглежда протъкано от злато.
Това е представено много добре в стенописа на Рафаел "Диспут", vis-a-vis с една друга картина, която се нарича "Атинската школа", име, което е най-добре да се задраска. В "Диспут" виждаме най-отдолу дискутиращите хора както се смята църковни отци, папи, църковни учители, след това започва пояса на апостолите и пророците, и след него е нивото, което виждаме у Рафаел представено посредством главите на ангелите и гениите, това е нивото, което можем да наречем долния астрален план. По-горе на същата картина виждаме нивото на висшия астрал предаден правилно просветващ в златни отблясъци. Творбите на старите майстори въздействуват така убедително, защото този, който знае тези неща, намира в тях изобразена истината на вътрешното наблюдение. А те въздействуват и върху този, който не е запознат, тъй като той подсъзнателно чувства резултат от какви дълбоки истини са те.
към текста >>
В "Диспут" виждаме най-отдолу дискутиращите хора както се смята църковни отци, папи, църковни учители, след това започва пояса на апостолите и пророците, и след него е нивото, което виждаме у Рафаел представено посредством главите на ангелите и гениите, това е нивото, което можем да наречем долния
астрален
план.
Ако се върнете назад до времето, което е известно днес най-вече с името на художника Чимабуе, вие ще видите, че фоновете на картините са златни и от тях изникват образи на гении и ангели. Това също отговаря напълно на астралната визия. Освен златния грунд, всичко отговаря на действителността. Тъй като наистина, когато достигнем висшите нива на астралния свят, бушуващото море от светлина, в което просветват различни цветове, се преобразява така, че изглежда протъкано от злато. Това е представено много добре в стенописа на Рафаел "Диспут", vis-a-vis с една друга картина, която се нарича "Атинската школа", име, което е най-добре да се задраска.
В "Диспут" виждаме най-отдолу дискутиращите хора както се смята църковни отци, папи, църковни учители, след това започва пояса на апостолите и пророците, и след него е нивото, което виждаме у Рафаел представено посредством главите на ангелите и гениите, това е нивото, което можем да наречем долния астрален план.
По-горе на същата картина виждаме нивото на висшия астрал предаден правилно просветващ в златни отблясъци. Творбите на старите майстори въздействуват така убедително, защото този, който знае тези неща, намира в тях изобразена истината на вътрешното наблюдение. А те въздействуват и върху този, който не е запознат, тъй като той подсъзнателно чувства резултат от какви дълбоки истини са те. Споменавам тези неща за да ви обърна внимание върху това, как в миналите епохи хората съзнавали тази висша действителност и как са я предавали в образи.
към текста >>
Днес ще обсъдим нещо, свързано с този
свят
, който се опитахме да опишем посредством начините, по които старите майстори живописци са го изобразявали в картините си.
Днес ще обсъдим нещо, свързано с този свят, който се опитахме да опишем посредством начините, по които старите майстори живописци са го изобразявали в картините си.
Днес ще насочим вниманието си върху определени същества, които ясновиждащият човек среща в астралния свят, отчасти в нисшите му, отчасти във висшите му части. Там има такива същества, които са изглеждат като много сложно тяло на птица, но са невероятно красиви, надарени с мощни приличащи на криле органи и с глава приличаща на човешка. Така изглеждат те. Това са форми на астралния план. Великите религиозни учители, които можеха да виждат този свят, бяха много добре запознати с тези същества.
към текста >>
Днес ще насочим вниманието си върху определени същества, които ясновиждащият човек среща в астралния
свят
, отчасти в нисшите му, отчасти във висшите му части.
Днес ще обсъдим нещо, свързано с този свят, който се опитахме да опишем посредством начините, по които старите майстори живописци са го изобразявали в картините си.
Днес ще насочим вниманието си върху определени същества, които ясновиждащият човек среща в астралния свят, отчасти в нисшите му, отчасти във висшите му части.
Там има такива същества, които са изглеждат като много сложно тяло на птица, но са невероятно красиви, надарени с мощни приличащи на криле органи и с глава приличаща на човешка. Така изглеждат те. Това са форми на астралния план. Великите религиозни учители, които можеха да виждат този свят, бяха много добре запознати с тези същества. И когато в древността хората се опитваха да ги изобразяват тези херувими, или както по-често биват наричани грифони, то те рисуваха подобни странни фигури, които се намираха по средата между гения и животните от басните.
към текста >>
Великите религиозни учители, които можеха да виждат този
свят
, бяха много добре запознати с тези същества.
Днес ще обсъдим нещо, свързано с този свят, който се опитахме да опишем посредством начините, по които старите майстори живописци са го изобразявали в картините си. Днес ще насочим вниманието си върху определени същества, които ясновиждащият човек среща в астралния свят, отчасти в нисшите му, отчасти във висшите му части. Там има такива същества, които са изглеждат като много сложно тяло на птица, но са невероятно красиви, надарени с мощни приличащи на криле органи и с глава приличаща на човешка. Така изглеждат те. Това са форми на астралния план.
Великите религиозни учители, които можеха да виждат този свят, бяха много добре запознати с тези същества.
И когато в древността хората се опитваха да ги изобразяват тези херувими, или както по-често биват наричани грифони, то те рисуваха подобни странни фигури, които се намираха по средата между гения и животните от басните.
към текста >>
Те не приличат на формите, които се срещат на физическия
свят
.
Във втория, малко по.нисш план астралните същества изглеждат по различен начин.
Те не приличат на формите, които се срещат на физическия свят.
Но ние можем поне да ги направим разбираеми, като се опитаме да ги опишем чрез формите от физическия план. Това именно направиха тайните учители, които дадоха на народите си митологиите и изкуството, за което говорихме, и което изхожда от тайното учение. Няма същества, които изглеждат точно като тези, затова ние можем да ги опишем само, ако си ги представим с човешки тела и всевъзможни животински глави. Египтяните, които бяха добре запознати именно с тази част на астрала и духовните същества в тази негова сфера, се постараха да предадат тези същества чрез изобразяването на хора с глави на всякакви животни. Тези образи също не са произволни фантазии, а същества, с които в астралния план може да се общува както с хората и животните на физическия план.
към текста >>
Те са така многобройни, че е невъзможно да се опишат така добре с примери от животинския или човешкия
свят
, а по-скоро техните тела могат да се оприличат на форми от царството на растенията или на по-нисшите животински форми, а главите им на човешките глави.
Съществува и трети вид същества.
Те са така многобройни, че е невъзможно да се опишат така добре с примери от животинския или човешкия свят, а по-скоро техните тела могат да се оприличат на форми от царството на растенията или на по-нисшите животински форми, а главите им на човешките глави.
Така те носят тяло, което прилича на растение и от което израства една човешка глава, или тяло на риба отново с човешка глава. Всичко това ни дава една приблизителна представа за съществата, които живеят в астрала.
към текста >>
Който е в състояние да погледне в духовния
свят
ще може да отговори на въпроса: С какво се занимават тези същества от астрала?
Ако човек разгледа тези същества по-внимателно, то той ще може да ги класифицира в 28 до 31 групи, като всяка от тези групи се ръководи от регент, така че получаваме 28 до 31 регента в астралния план. Персийските тайни учители наричат тези регенти "Изарди". Тези категории, които описахме в третата група, те наричаха "Фарохарс". Те са неизброими, и човек не би успял да ги опише и подреди в групи. Днес ще ни интересуват единствено шестте Амсхаспанди с предвожданите от тях групи, и 28-те до 31-те Изарди с техните войнства, защото те играят много странна роля в целия човешки живот.
Който е в състояние да погледне в духовния свят ще може да отговори на въпроса: С какво се занимават тези същества от астрала?
Какво правят? Грешно би било да смятаме, че те съществуват единствено за да образуват групи. Ако вземем някое поетично описание лесно бихме могли да повярваме, че те са подредени в различните сфери само за да образуват групи. Разбира се това би било едно твърде скучно съществуване за тези същества. В духовния свят не става дума за образуване на живи групи.
към текста >>
В духовния
свят
не става дума за образуване на живи групи.
Който е в състояние да погледне в духовния свят ще може да отговори на въпроса: С какво се занимават тези същества от астрала? Какво правят? Грешно би било да смятаме, че те съществуват единствено за да образуват групи. Ако вземем някое поетично описание лесно бихме могли да повярваме, че те са подредени в различните сфери само за да образуват групи. Разбира се това би било едно твърде скучно съществуване за тези същества.
В духовния свят не става дума за образуване на живи групи.
Всички тези същества имат мисия в световен план. Съществата наричани от древните персийци Амсхаспанди и Изарди, съществуват и у древните германци, древните троти и свещениците на друидите също са ги познавали, но са ги изброявали различно. Според някои предания те са 28, според други 30 или 31 на брой. Скоро ще чуем защо броят им не е установен. Тези същества, които персийците са наричали Амсхаспанди са по-висши духовни същества, които управляват и владеят природните сили около нас.
към текста >>
без Изардите, то нашият
свят
нямаше да може да възникне такъв, какъвто е.
Подчинени на тях са 28-те Изарди. Какво е тяхното значение? Това се открива най-добре пред директното ясновидско наблюдение, когато се наблюдава ден след ден. Ще ме разберете най-ясно, ако ви говоря съвсем директно за тях. Ако шестте Амсхаспанди действуваха в светлината, въздуха, топлината и т.н.
без Изардите, то нашият свят нямаше да може да възникне такъв, какъвто е.
За да възникне светът е нужна нисша помощ. Нужни са подчинени духове изпълнители. Това са 28-те Изарди. При тях се наблюдава много интересна йерархия. Ако ден по ден се наблюдава начина на работа при тях, ще се види, че шестте големи групи, Амашпандите работят непрестанно, неуморно, равномерно.
към текста >>
В легендата за дървото на света се описва възникването на днешния човек, така както то се виждало в астралния
свят
.
Нека сега си спомним какво говорихме преди осем дена. Ние говорихме, че тази част от германските митове, която тогава обсъждахме, се свързва с избраната група хора, установили се близо до днешна Ирландия, които първоначално бяха част от Атлантида, чието население се беше развило и преселило на изток. Това, което наричаме напредналата раса на Атлантида, положи основата на източните култури.
В легендата за дървото на света се описва възникването на днешния човек, така както то се виждало в астралния свят.
Видя се как дванадесетте течение, които описахме последния път, се спуснаха от север и дълго преминаваха. Тези дванадесет течения съществуват действително на астралния план, дори и днес. Ако вие проследите дванадесетте двойки нервни нишки, които преминават през главата ви, и продължите линиите извън нея, то те ще се съединят с дванадесетте основни течения, които съществуват в астралния план. Те действително изтичат през шестте отвора на главата, през двете очи, двете уши и двете ноздри. Вътре те отново се превръщат в дванадесет течения, две по две.
към текста >>
Така човекът е поставен като микрокосмос, като един малък
свят
, във връзка с големия
свят
, с макрокосмоса.
След като светлината и въздуха, които съществуват в света като природни сили биват дирижирани от шестте Амсхаспанди, то в най-висшето ниво в образуването на човека тези дванадесет течения се изпращат в главата ни за да образуват нервите в нея. Това са видели тайните учители в шестте Амсхаспанди. Те са видели шестте дирижиращи духа, които изпращат в главата на човека дванадесетте течения, така че човекът получава способността да докосва света посредством нервната си система. Така ние виждаме човешката глава свързана чрез един вид телефонна или телеграфна връзка с тези шест гения. На тях дължите способността да възприема те посредством сетивата си.
Така човекът е поставен като микрокосмос, като един малък свят, във връзка с големия свят, с макрокосмоса.
към текста >>
Така вие можете да надникнете дълбоко във връзката между вътрешния строеж на човека с духовния
свят
на астралния план.
Така вие можете да надникнете дълбоко във връзката между вътрешния строеж на човека с духовния свят на астралния план.
В някои популярни теософски писания се говори за "строителите"(Bildnern). Тук вие ги виждате на дело, как ви въздействуват отвън на вътре и ви изграждат. Виждате също колко сложна постройка е човекът, какви същества се трудят за да може да бъде построен човека, това сложно същество. Шест категории духове трябва да са налице, за да може да бъде построена разбиращата му глава. И 28 до 31 по-нисши духа трябва да са налице за да станат възможни трупът му и всички негови функции.
към текста >>
Това е една прекрасна връзка между човека и духовния
свят
.
В някои популярни теософски писания се говори за "строителите"(Bildnern). Тук вие ги виждате на дело, как ви въздействуват отвън на вътре и ви изграждат. Виждате също колко сложна постройка е човекът, какви същества се трудят за да може да бъде построен човека, това сложно същество. Шест категории духове трябва да са налице, за да може да бъде построена разбиращата му глава. И 28 до 31 по-нисши духа трябва да са налице за да станат възможни трупът му и всички негови функции.
Това е една прекрасна връзка между човека и духовния свят.
Така ще разберете, че не е достатъчно прозрението за отношението на човека към безкрайното, че не е достатъчно само да бърборим, как човекът е роден от духовния свят, а че е необходимо да изследваме търпеливо как точно е станало това. За всеки орган, който се намира в човешкото тяло окултистът може да посочи съществата, които са го построили от вън. Това е една окултна анатомия, която ни отвежда от резултатите в сетивния свят към причините в духовния. Резултатите вижда този, който наблюдава света непосредствено със сетивата си, причините могат да се видят само чрез окултизма. Така виждате, че се стараем, да не привеждаме абстрактни доказателства в всевъзможни логически заключения относно битието на духовния свят.
към текста >>
Така ще разберете, че не е достатъчно прозрението за отношението на човека към безкрайното, че не е достатъчно само да бърборим, как човекът е роден от духовния
свят
, а че е необходимо да изследваме търпеливо как точно е станало това.
Тук вие ги виждате на дело, как ви въздействуват отвън на вътре и ви изграждат. Виждате също колко сложна постройка е човекът, какви същества се трудят за да може да бъде построен човека, това сложно същество. Шест категории духове трябва да са налице, за да може да бъде построена разбиращата му глава. И 28 до 31 по-нисши духа трябва да са налице за да станат възможни трупът му и всички негови функции. Това е една прекрасна връзка между човека и духовния свят.
Така ще разберете, че не е достатъчно прозрението за отношението на човека към безкрайното, че не е достатъчно само да бърборим, как човекът е роден от духовния свят, а че е необходимо да изследваме търпеливо как точно е станало това.
За всеки орган, който се намира в човешкото тяло окултистът може да посочи съществата, които са го построили от вън. Това е една окултна анатомия, която ни отвежда от резултатите в сетивния свят към причините в духовния. Резултатите вижда този, който наблюдава света непосредствено със сетивата си, причините могат да се видят само чрез окултизма. Така виждате, че се стараем, да не привеждаме абстрактни доказателства в всевъзможни логически заключения относно битието на духовния свят. Защото всичко, което може да бъде доказано, би могло да бъде и опровергано.
към текста >>
Това е една окултна анатомия, която ни отвежда от резултатите в сетивния
свят
към причините в духовния.
Шест категории духове трябва да са налице, за да може да бъде построена разбиращата му глава. И 28 до 31 по-нисши духа трябва да са налице за да станат възможни трупът му и всички негови функции. Това е една прекрасна връзка между човека и духовния свят. Така ще разберете, че не е достатъчно прозрението за отношението на човека към безкрайното, че не е достатъчно само да бърборим, как човекът е роден от духовния свят, а че е необходимо да изследваме търпеливо как точно е станало това. За всеки орган, който се намира в човешкото тяло окултистът може да посочи съществата, които са го построили от вън.
Това е една окултна анатомия, която ни отвежда от резултатите в сетивния свят към причините в духовния.
Резултатите вижда този, който наблюдава света непосредствено със сетивата си, причините могат да се видят само чрез окултизма. Така виждате, че се стараем, да не привеждаме абстрактни доказателства в всевъзможни логически заключения относно битието на духовния свят. Защото всичко, което може да бъде доказано, би могло да бъде и опровергано. Срещу всичко може да се приведе нещо противно. Но не става дума за това.
към текста >>
Така виждате, че се стараем, да не привеждаме абстрактни доказателства в всевъзможни логически заключения относно битието на духовния
свят
.
Това е една прекрасна връзка между човека и духовния свят. Така ще разберете, че не е достатъчно прозрението за отношението на човека към безкрайното, че не е достатъчно само да бърборим, как човекът е роден от духовния свят, а че е необходимо да изследваме търпеливо как точно е станало това. За всеки орган, който се намира в човешкото тяло окултистът може да посочи съществата, които са го построили от вън. Това е една окултна анатомия, която ни отвежда от резултатите в сетивния свят към причините в духовния. Резултатите вижда този, който наблюдава света непосредствено със сетивата си, причините могат да се видят само чрез окултизма.
Така виждате, че се стараем, да не привеждаме абстрактни доказателства в всевъзможни логически заключения относно битието на духовния свят.
Защото всичко, което може да бъде доказано, би могло да бъде и опровергано. Срещу всичко може да се приведе нещо противно. Но не става дума за това. Ако обаче отделните познания се съберат така че да съвпадат с резултатите, които са налице в сетивния свят, тогава може да се стигне дотам да се признае за правилно прозряното от окултиста относно възникването на човека от духовния свят. На персийците не им хрумна да броят 28-те нервни снопове по гръбначния стълб, те видяха 28-те Изарди на дело.
към текста >>
Ако обаче отделните познания се съберат така че да съвпадат с резултатите, които са налице в сетивния
свят
, тогава може да се стигне дотам да се признае за правилно прозряното от окултиста относно възникването на човека от духовния
свят
.
Резултатите вижда този, който наблюдава света непосредствено със сетивата си, причините могат да се видят само чрез окултизма. Така виждате, че се стараем, да не привеждаме абстрактни доказателства в всевъзможни логически заключения относно битието на духовния свят. Защото всичко, което може да бъде доказано, би могло да бъде и опровергано. Срещу всичко може да се приведе нещо противно. Но не става дума за това.
Ако обаче отделните познания се съберат така че да съвпадат с резултатите, които са налице в сетивния свят, тогава може да се стигне дотам да се признае за правилно прозряното от окултиста относно възникването на човека от духовния свят.
На персийците не им хрумна да броят 28-те нервни снопове по гръбначния стълб, те видяха 28-те Изарди на дело. Вие можете да откриете целия човек в митологиите и легендите. Оттам идва голямата привлекателност на истинското окултно изследване на света на легендите.
към текста >>
Той опознава съществата, които се намират в духовния
свят
, те са го сформирали и той може отново да влезе във връзка с тези същества.
Отделните богове и духове не са фантастични измислици на народната фантазия. Този, който говори за "народна фантазия" има известно основание, но за фантазия не може да се говори при тези, които са дали тези образи на народите, а фантазията е налице в днешните образовани учени, когато говорят за народна фантазия, която съвсем не съществува. Много често образоваността е по-страшно суеверие отколкото това, което самата тя определя като суеверие. В митовете и легендите често може да се открие много, много по-дълбока мъдрост, тъй като те се отнасят до произхода на нещата, който се намира зад сетивното в сферата на невидимото. Когато предприеме такова наблюдение, човекът сякаш престава да бъде затворен в собствената си кожа и сякаш битието му се продължава отвътре навън.
Той опознава съществата, които се намират в духовния свят, те са го сформирали и той може отново да влезе във връзка с тези същества.
Защото става дума за едно действително влизане във връзка с тези същества, което извоюваме посредством нишката на познанието, която води към висшите светове. Ние се изкачваме от видимите за сетивата резултати към свръхсетивните, невидими причини. Посредством нишката на познанието човек става едно с вселената.
към текста >>
Това беше един жив
астрален
образ.
Този техен предводител беше един вид майстор, той беше едно божествено-духовно същество. Ако погледнем назад към тези древни епохи, то ние ще го видим да работи така, че командва 28 Изарди, които изпращат астралните течения в човека и ги дирижират. Цялата земя беше обърната от тази астрална сфера. И така, както днес ветровете пресичат земната атмосфера, така и астралните течения пресичаха човешкото тяло. Древните ясновидци наистина виждаха теченията в главата и по протежение на гръбнака, които пресичаха атлантския човек.
Това беше един жив астрален образ.
Когато постепенно се образуваха физическите нерви, този образ изчезна, което значи: произходът беше забравен, беше забравено, как теченията бяха дирижирани вътре в човешкото тяло.
към текста >>
3.
3. Трета лекция, Берлин, 21.10.1907 г., сутрин. Отмиращи и раждащи се органи в човешкото тяло. Физиономията на смъртта.
GA_101 Митове и легенди.Окултни знаци и символи
От различните лекции, които бяха изнесени върху легендите и митовете, вие можете да разберете, че в такива съществуващи у народите, или съхранили се по някакъв друг начин в човешкия дух разкази, знаци и други, се съдържат прадревни познания за духовния
свят
.
От различните лекции, които бяха изнесени върху легендите и митовете, вие можете да разберете, че в такива съществуващи у народите, или съхранили се по някакъв друг начин в човешкия дух разкази, знаци и други, се съдържат прадревни познания за духовния свят.
В митовете и легендите ние намираме сякаш консервирани тези чувствания и усещания, чрез които човечеството достигало много, много по-висше знание, от това което може да придобие по пътя на обикновеното, обвързано със сетивата наблюдение. Този, който има известна представа за тези неща, може да намери в кратки легендарни разкази много дълбоки истини.
към текста >>
На това място се намираше в прадревни времена връзката с външния
свят
.
Вие всички знаете, че след раждането на малкото дете черепът на главата му се затваря постепенно.
На това място се намираше в прадревни времена връзката с външния свят.
Ако тогава хората можеха да виждат както виждат днес, на това място те щяха да видят един орган подобен на светещо тяло, чиито лъчи обгръщаха човека и постепенно се изгубваха във външния свят. Те щяха да видят нещо подобно на вълшебна латерна, която е неправилно да се нарече око, защото този орган не беше око. Но през онези пра-прадревни епохи той беше възприемателен и чувстващ орган на човека, и с него той беше в състояние да наблюдава без усилия това, което наричаме астрален свят, той можеше да наблюдава не само телата, но и душите и това, което е живееше в тези души около него.
към текста >>
Ако тогава хората можеха да виждат както виждат днес, на това място те щяха да видят един орган подобен на светещо тяло, чиито лъчи обгръщаха човека и постепенно се изгубваха във външния
свят
.
Вие всички знаете, че след раждането на малкото дете черепът на главата му се затваря постепенно. На това място се намираше в прадревни времена връзката с външния свят.
Ако тогава хората можеха да виждат както виждат днес, на това място те щяха да видят един орган подобен на светещо тяло, чиито лъчи обгръщаха човека и постепенно се изгубваха във външния свят.
Те щяха да видят нещо подобно на вълшебна латерна, която е неправилно да се нарече око, защото този орган не беше око. Но през онези пра-прадревни епохи той беше възприемателен и чувстващ орган на човека, и с него той беше в състояние да наблюдава без усилия това, което наричаме астрален свят, той можеше да наблюдава не само телата, но и душите и това, което е живееше в тези души около него.
към текста >>
Но през онези пра-прадревни епохи той беше възприемателен и чувстващ орган на човека, и с него той беше в състояние да наблюдава без усилия това, което наричаме
астрален
свят
, той можеше да наблюдава не само телата, но и душите и това, което е живееше в тези души около него.
Вие всички знаете, че след раждането на малкото дете черепът на главата му се затваря постепенно. На това място се намираше в прадревни времена връзката с външния свят. Ако тогава хората можеха да виждат както виждат днес, на това място те щяха да видят един орган подобен на светещо тяло, чиито лъчи обгръщаха човека и постепенно се изгубваха във външния свят. Те щяха да видят нещо подобно на вълшебна латерна, която е неправилно да се нарече око, защото този орган не беше око.
Но през онези пра-прадревни епохи той беше възприемателен и чувстващ орган на човека, и с него той беше в състояние да наблюдава без усилия това, което наричаме астрален свят, той можеше да наблюдава не само телата, но и душите и това, което е живееше в тези души около него.
към текста >>
В астралния
свят
живеят и работят строителите и оформителите на нервната субстанция, които я създават много, много мъдро.
Ученият, които наблюдават човека с външен поглед, в залата за дисекции или другаде, и отбелязват физиологическите или биологическите му съставни части, има чувството, че подходът му към различните човешки органи е еднакъв. Той подрежда по един и същи начин инструментите си, когато оперира сърцето, мозъка, черния дроб или стомаха. Той смята, че най-важно е да разбере от какви химически съставки са изградени и образувани тези органи. Той съвсем не подозира, че те се различават коренно по същество един от друг, според това, как са възникнали. Нервите не биха съществували, ако в човешкото тяло не бе втъкано едно астрално, и тази вътрешна същност е тази, която отделя нервната система и превръща субстанцията и в нещо по същността си различно от останалите субстанции.
В астралния свят живеят и работят строителите и оформителите на нервната субстанция, които я създават много, много мъдро.
към текста >>
Ако човекът имаше само етерно тяло, без астрално, то в човешкото тяло щяха да проявяват действието си единствено същества от етерния
свят
, и тогава никога не биха се образували органите, които наричаме жлези, а единствено подобни на тези, които имат растенията.
В органите на отделителната система, които ние наричаме жлези, проявява действието си етерното тяло, което значи, че там работят съществата от етерното пространство. За да разберем тези жлези, ние трябва най-напред да си изясним нещо друго.
Ако човекът имаше само етерно тяло, без астрално, то в човешкото тяло щяха да проявяват действието си единствено същества от етерния свят, и тогава никога не биха се образували органите, които наричаме жлези, а единствено подобни на тези, които имат растенията.
Тъй като и в тях действува етерното тяло, което внася живот в неорганичната. Всеки нов принцип, който се при бавя към съществуващото, въздействува преобразяващо върху всички предишни. С това, че астралното тяло навлезе в човешкото, и конструира нервната система за себе си, то повлия света на етера и преобразува първоначално растителните органи в жлези.
към текста >>
Когато се върнем назад до първопричините в духовния
свят
, ние вече можем да изследваме различните човешки органи според тяхната стойност.
Когато се върнем назад до първопричините в духовния свят, ние вече можем да изследваме различните човешки органи според тяхната стойност.
Когато знаем, какво участие имат различните светове в изгражда нето им ние ще разберем, че черният дроб, жлъчката, далакът са нещо съвсем различно, от това което бих ме узнали за тях ако просто ги раздробим физиологически с инструментите на науката. Те са наследствени остатъци от духовния свят. Ако искаме да ги разберем правилно, ние трябва да разглеждаме всички органи в човека от гледна точка на духовния им произход. Така ние поглеждаме към бъдещия начин на наблюдение на човешкото тяло, когато този духовен произход на органите ще бъде осъзнат и това осъзнава не ще се приложи в ежедневната медицина. Това е един процес, през който трябва да се премине бавно и постепенно.
към текста >>
Те са наследствени остатъци от духовния
свят
.
Когато се върнем назад до първопричините в духовния свят, ние вече можем да изследваме различните човешки органи според тяхната стойност. Когато знаем, какво участие имат различните светове в изгражда нето им ние ще разберем, че черният дроб, жлъчката, далакът са нещо съвсем различно, от това което бих ме узнали за тях ако просто ги раздробим физиологически с инструментите на науката.
Те са наследствени остатъци от духовния свят.
Ако искаме да ги разберем правилно, ние трябва да разглеждаме всички органи в човека от гледна точка на духовния им произход. Така ние поглеждаме към бъдещия начин на наблюдение на човешкото тяло, когато този духовен произход на органите ще бъде осъзнат и това осъзнава не ще се приложи в ежедневната медицина. Това е един процес, през който трябва да се премине бавно и постепенно.
към текста >>
Тази духовна дейност живота в етерния
свят
, прекрасното разгръщане на живота в етерния
свят
, което се осъществява в най-прекрасни движения и ритми, и постоянното притъпяване на етерното тяло от астралното от това се ражда съзнанието, дори и най-опростеното животинско съзнание.
Астралното тяло непрестанно убива етерното. Ако то не правеше това, то не би съществувало съзнание, тъй като съзнанието е невъзможно без постепенното умиране на тялото. Извънредно важно е да се има предвид това.
Тази духовна дейност живота в етерния свят, прекрасното разгръщане на живота в етерния свят, което се осъществява в най-прекрасни движения и ритми, и постоянното притъпяване на етерното тяло от астралното от това се ражда съзнанието, дори и най-опростеното животинско съзнание.
Тези духовни процеси се изразяват така във физическия свят, че в момента, когато в чистия живот нахлуе съзнанието, във физическото тяло настъпва вкостеняване, втвърдяване. Разбира си съществуват и преходни етапи, мекотели и т.н., те също имат своеобразно съзнание. Съзнанието се придобива, то се доближава повече до себе съзнанието едва, когато меките, органични телесни маси се протъкат вътрешно с твърди, костеливи части. По този начин астралното тяло с въздействието си върху етерното, се явява това, което както при мекотелите, охлювите, мидите и т.н., измества навън твърдите черупки, за да предизвика в съществата притъпеното съзнание, присъщо на животните. При висшите животни, при които самосъзнанието се засилва, една от задачите на астралното тяло, наред с образуването на нервна система, е и тази, да отдели всичко костноподобно, всичко втвърдено.
към текста >>
Тези духовни процеси се изразяват така във физическия
свят
, че в момента, когато в чистия живот нахлуе съзнанието, във физическото тяло настъпва вкостеняване, втвърдяване.
Астралното тяло непрестанно убива етерното. Ако то не правеше това, то не би съществувало съзнание, тъй като съзнанието е невъзможно без постепенното умиране на тялото. Извънредно важно е да се има предвид това. Тази духовна дейност живота в етерния свят, прекрасното разгръщане на живота в етерния свят, което се осъществява в най-прекрасни движения и ритми, и постоянното притъпяване на етерното тяло от астралното от това се ражда съзнанието, дори и най-опростеното животинско съзнание.
Тези духовни процеси се изразяват така във физическия свят, че в момента, когато в чистия живот нахлуе съзнанието, във физическото тяло настъпва вкостеняване, втвърдяване.
Разбира си съществуват и преходни етапи, мекотели и т.н., те също имат своеобразно съзнание. Съзнанието се придобива, то се доближава повече до себе съзнанието едва, когато меките, органични телесни маси се протъкат вътрешно с твърди, костеливи части. По този начин астралното тяло с въздействието си върху етерното, се явява това, което както при мекотелите, охлювите, мидите и т.н., измества навън твърдите черупки, за да предизвика в съществата притъпеното съзнание, присъщо на животните. При висшите животни, при които самосъзнанието се засилва, една от задачите на астралното тяло, наред с образуването на нервна система, е и тази, да отдели всичко костноподобно, всичко втвърдено. В същата степен на засилва не на самосъзнанието, от меката, желеподобна маса се отделят твърдите кости и хрущяли.
към текста >>
Това са причините в духовния
свят
.
Навсякъде в човешкия живот се сблъскваме с тези две тенденции, които са свързани с втвърдяване и омекотяване на определени органи. Важно е тези две тенденции да се уравновесяват. Човек трябва да се стреми така да организира живота си, че везните да останат водоравни, тъй като посредством културните отношения, в които човек бива поставен, често се стига до съществени изменения. Например ако разделим земеделците от земята, ако им отнемем живота природата, средата, в която живеят от поколения, и ги заселим в града при фабриките и т.н. то те ще изгубят, то с тази промяна в живота им те съвършено ще изгубят хармонията, равновесието между втвърдяващите и омекотяващите сили в техния организъм.
Това са причините в духовния свят.
Действията във физическия вие можете да видите сами. Предположете, че омекотяващите сили вземат надмощие тогава биха се проявили болести на културата от рода на рахит и други подобни. В случай обаче, че втвърдяващите сили вземат надмощие над тях, то тогава определени меки части на организма биха започнали по странен начин да се втвърдяват. Ако по един неудобен начин този процес излезе на преден план, тогава се стига до туберкулоза. Вие не бихте открили подобни болести у животните, които живеят сред природата.
към текста >>
Те също имат Аз, но той живее много повече във външния
свят
.
Бихме могли да наблюдаваме извоюването на тенденцията към втвърдяване и по друг един начин. Странно е, че в окултните школи тези неща се разглеждат по един своеобразен начин. Когато Азът на човека слезе от лоното на божеството на земята, то той трябваше да извоюва тази тенденция към втвърдяване. Но има други същества, които много по-рано са завършили процеса на своето развитие. Това са птиците.
Те също имат Аз, но той живее много повече във външния свят.
Затова те не взеха участие в нещо много съществено за всяко по-висше развитие на човечеството, за окултното развитие на човека. Те не са участвували в процеса, който се изразява в образуването на определени части от костната система, на костния мозък, на вътрешното съдържание на костите. Костите на птиците са много по-кухи от тези на хората или на които и да било други животни. Птиците са консервирали едно много по-древно състояние. Човекът е преминал през това състояние, прекрачил го е, по-висшите животни също.
към текста >>
При тези същества половостта все още е в околния
свят
, а космическата е дирижиращата сила, която направлява и води ятото отвън, докато при другите същества тази сила се е събрала в собственото тяло.
С напредващото физическо развитие на човека и висшите животни, половото стана част от всяко отделно тяло. Онази похот, която е заложена в отделното тяло, и която е съхранена днес в половостта, преди не съществуваше, тя беше космическа сила. Тя се излъчваше от слънцето върху древната Земя-Луна. Тя беше причина за обикалянето на планетата, с което беше свързан начинът на възпроизвеждане. Пролетното завръщане на птиците в действителност не е нищо друго освен сватбено пътешествие.
При тези същества половостта все още е в околния свят, а космическата е дирижиращата сила, която направлява и води ятото отвън, докато при другите същества тази сила се е събрала в собственото тяло.
Същите сили, които действуват във вътрешността на човека, в тялото му действуват и във външния макрокосмос. Същата сила, която събира човек и човек, която действува в човешкото тяло като полова сила, действува в царството на птиците не вътре отделните същества, а отвън и се изразява външно в обикалящото планетата ято.
към текста >>
Онази сила на духовното виждане, която е свойство на окото на върха на главата, вече няма да оставя хората неудовлетворени при наблюдаването на външните предмети в заобикалящия ни
свят
, както жената в легендата, която хвърля настрани всяко същество в близост.
Така силите, които са отвън се преселват във вътрешността на съществата, за да намерят в човека възможността, да се изявят отново навън, когато той ще е извоювал способността да стане отново едно с целия космос, с извънземното. Истините, които хората изразяваха така покъртително в древните сказания и приказки както в тази за жената с едното око бъдещото човечество ще изразява под съвсем различна форма. Силата на духовното виждане отново ще оживее в човека.
Онази сила на духовното виждане, която е свойство на окото на върха на главата, вече няма да оставя хората неудовлетворени при наблюдаването на външните предмети в заобикалящия ни свят, както жената в легендата, която хвърля настрани всяко същество в близост.
Тази сила ще проникне днешното същество на човека, така че той да не вижда единствено физическото в нещата, а и духовното, което намира израза си във външните предмети. Това, което днес е станало материално, ще бъде за него духовно, втвърденото сега физическо тяло също ще стане духовно. Жената от приказката ще живее отново и ще наблюдава света. И ако днес тя захвърля предметите и съществата, които показват само физическата си същност, тъй като не открива в тях това, което търси, то в бъдеще човекът ще вижда духа в материята и ще открива в съществата, това което принадлежи към него той ще може да ги хване и да ги притисне към сърцето си. В съществото той ще открие духа в света, това което може да докосне с любов.
към текста >>
4.
4. Четвърта лекция, Берлин, 21.10.1907 г., вечер. Германски саги.
GA_101 Митове и легенди.Окултни знаци и символи
Между другото със своята произхождаща от рода на великаните жена Ангрбода Локи има три наследници от много странно естество Фенрисволф, змията Мидгард и Хел, богинята на подземния
свят
.
Така че бихме могли да кажем, че този Локи, който развива такава нетърпимост към останалите божества, принадлежи към един по-древен род духовни същества, които за известно време е трябвало да отстъпят ръководството на други, към които спадат Вотан, Тир и Тор. Затова той им е обявил съперничество и живее във война с Азите, с онези божества, които са взели властта, когато атлантските хора преминаха от по-ранното състояние в това на следатлантическите хора. В този процес значение имат Азите. Съществата, към които спада Локи имат много по-древен произход.
Между другото със своята произхождаща от рода на великаните жена Ангрбода Локи има три наследници от много странно естество Фенрисволф, змията Мидгард и Хел, богинята на подземния свят.
Тези три същества, чиито произход може да бъде проследен до много древни времена, трябва най-напред да бъдат завързани от новите богове, от Азите, за да могат в човечеството да се развият нови нива на съзнание. Змията Мидгарт както знаете бива узаптена след като е потопена в океана около континентите и захапва опашката си така, че проспива времето докато новите богове Азите взимат надмощие над предишните. Вълкът Фернис се приковава с всевъзможни средства и именно поради това се стига до възникване то на определени отношения между бог Тир, властния бог на войната и битките и неговото семейство и Локи. Налага се бог Тир да пъхне ръката си в гърлото на вълка Фернис, за да може последния да бъде вързан, и така изгубва дясната си ръка. Това е един много съществен момент в мита, който може да бъде разбран само посредством окултизма.
към текста >>
Това ще бъде залезът на боговете, от световния огън ще се роди новия
свят
.
Тя е присадена и в сказанията за боговете. Нордическите богове, Азите живеят в един непрестанен страх, тъй като знаят, че някога ще настъпи краят на царуването им. Ние отново и отново срещаме този трагизъм, който ни казва, защо ще настъпи този край. Тази трагична черта е тази, че с началото на войната и враждата на земята са заложени кълновете на великия световен огън, в който ще се развърже всичко, което боговете са вързали, когато вълка Фенрис, змията Мидгарт и самия Локи ще бъдат освободени и Азите ще залязат. От огнената стихия е се яви един особено превъзходен дух Сутур, а Азите ще трябва да избегнат мощта му.
Това ще бъде залезът на боговете, от световния огън ще се роди новия свят.
Легендата ни разказва за още една странна черта: когато вълкът Фенрис бъде освободен той ще отвори толкова широко пастта си, че горната му челюст ще достигне небето, а долната ще се впие в земята, дъхът му ще изпепели целия свят.
към текста >>
Легендата ни разказва за още една странна черта: когато вълкът Фенрис бъде освободен той ще отвори толкова широко пастта си, че горната му челюст ще достигне небето, а долната ще се впие в земята, дъхът му ще изпепели целия
свят
.
Нордическите богове, Азите живеят в един непрестанен страх, тъй като знаят, че някога ще настъпи краят на царуването им. Ние отново и отново срещаме този трагизъм, който ни казва, защо ще настъпи този край. Тази трагична черта е тази, че с началото на войната и враждата на земята са заложени кълновете на великия световен огън, в който ще се развърже всичко, което боговете са вързали, когато вълка Фенрис, змията Мидгарт и самия Локи ще бъдат освободени и Азите ще залязат. От огнената стихия е се яви един особено превъзходен дух Сутур, а Азите ще трябва да избегнат мощта му. Това ще бъде залезът на боговете, от световния огън ще се роди новия свят.
Легендата ни разказва за още една странна черта: когато вълкът Фенрис бъде освободен той ще отвори толкова широко пастта си, че горната му челюст ще достигне небето, а долната ще се впие в земята, дъхът му ще изпепели целия свят.
към текста >>
Всички вие познавате този
свят
на сказанията.
Всички вие познавате този свят на сказанията.
И нека сега разгледаме окултната основа на чертите, които току що посочих. Затова нека още веднъж си припомним факта, че Азите, т.е. онези богове, към които спадат и Вотан, Тир и Тор, бяха встъпили във власт, след като човекът беше осъществил прехода от предишното си ясновидско ниво на съзнание в следатлантската епоха, където вече беше поставен много повече в сетивния, във видимите външно и физически факти. Знаем, че в тази точка на земята, където се докосваха топлината и студа се беше образувала първата групичка хора, която се пресели на изток и създаде следатлантската култура. Знаем, че древна Атлантида беше земя, в която въздухът още беше изпълнен с маси вода и мъгла, от разпростиращи се надлъж и нашир водни пари.
към текста >>
Това беше духовен
свят
различен от този на Азите, това беше
свят
, който все още съдържаше последните остатъци от човешкия произход от духовното.
Какво изгубиха хората, когато тези неща се случиха? Те загубиха онова, което преди това получаваха от водите на мъдростта. Когато водите все още изпълваха въздуха, те им нашепваха мъдрост. Бълбукането на изворите, свистенето на вятъра, шума на вълните всичко това им нашепваше мъдрост. Хората разбираха всички тези звуци, за тях всичко беше говора на духовните същества, а сега той беше сякаш потънал в морето, в реките.
Това беше духовен свят различен от този на Азите, това беше свят, който все още съдържаше последните остатъци от човешкия произход от духовното.
Всичко, което изпълваше въздуха потъна в морето. Мъдростта беше потънала в морето. Това е един действителен факт. Във водите, които се вълнуваха около континентите и ги докосваха, древните предци на средновековното европейско население виждаха змията Мидгарт. Тя съхраняваше потъналата древна мъдрост, която преди това беше притежание на хората, и която те вече не можеха да притежават.
към текста >>
А сънищата през деня бяха едно действително възприятие на ду ховния
свят
, който живееше около атлантските хора, именно в този първи етап от атлантската епоха.
Древният атлантец сънуваше през деня и през нощта. Нощните сънища отговаряха повече на действителността отколкото тези на днешния човек.
А сънищата през деня бяха едно действително възприятие на ду ховния свят, който живееше около атлантските хора, именно в този първи етап от атлантската епоха.
В следствие на това, че настъпи тази строга смяна между будното дневно съзнание и напълно лишеното от съзнание спящо състояние, пълното си значение придоби това, което е свързано с отношението на астралното тяло към останалите тела. Болестите на човека в тяхната днешна форма придобиха значението си през следатлантската епоха. В първата част на атлантската епоха тези болести все още не съществуваха, постепенно болестите, които хората получаваха ставаха все по страшни. Всички вие знаете, какво оздравително влияние има астралното тяло, когато по време на съня се намира извън физическото тяло. По време на атлантската епоха астралното тяло се намираше вече не изцяло, но в по-голямата си част извън физическото, много повече отколкото при днешния човек, и можеше да упражнява оздравителното си въздействие.
към текста >>
Само този, който падне в битка, умира така, че да не стане жертва на силите от долния
свят
, той все още се числеше към висшите сили, той има право да се възкачи до боговете на Валхал.
Това отново е изразено в мита.
Само този, който падне в битка, умира така, че да не стане жертва на силите от долния свят, той все още се числеше към висшите сили, той има право да се възкачи до боговете на Валхал.
Останалите обаче, които попаднат под властта на болестите са длъжни да слязат при Хел, която от едната страна е черна, а от другата бяла, което изразява ясно разликата между състоянията на съзнание през деня и през нощта. Така Азите се спасяват, те взимат при себе си само тези, които със смъртта на бойното поле могат да се съединят с астралния свят, докато останалите трябва да слязат при Хел, която ги от вежда в царството си. Тази черта на нордическата легенда е от огромна дълбочина, и тя е извлечена изключително от фактите.
към текста >>
Така Азите се спасяват, те взимат при себе си само тези, които със смъртта на бойното поле могат да се съединят с астралния
свят
, докато останалите трябва да слязат при Хел, която ги от вежда в царството си.
Това отново е изразено в мита. Само този, който падне в битка, умира така, че да не стане жертва на силите от долния свят, той все още се числеше към висшите сили, той има право да се възкачи до боговете на Валхал. Останалите обаче, които попаднат под властта на болестите са длъжни да слязат при Хел, която от едната страна е черна, а от другата бяла, което изразява ясно разликата между състоянията на съзнание през деня и през нощта.
Така Азите се спасяват, те взимат при себе си само тези, които със смъртта на бойното поле могат да се съединят с астралния свят, докато останалите трябва да слязат при Хел, която ги от вежда в царството си.
Тази черта на нордическата легенда е от огромна дълбочина, и тя е извлечена изключително от фактите.
към текста >>
Само за известно време човекът ще е ограничен да вижда само външния сетивен
свят
.
Във всички сказания, в чиято основа е залегнал окултизмът а наистина всички наистина велики легенди произхождат от тайните школи винаги се съдържа предсказание. Тук също срещаме указания за едно бъдещо състояние в развитието на човечеството и земята.
Само за известно време човекът ще е ограничен да вижда само външния сетивен свят.
Той самостоятелно ще се въздигне до онази способност за наблюдение, която е притежавал първоначално. В далечното минало той беше ясновиждащ, трябваше да слезе до физическото възприятие за да стане самостоятелен и отново ще се изкачи до ясновиждането. Забележително е как това съвпада с цялата човешка конституция. Вие знаете или поне тези от вас, които са слушали предишните лекции, знаете, че сказанието отнася даряването на човека с нервната система, и изобщо със способността да възприема околните неща така, както ги възприема днешният човек, до нахлуването на божествените сили през портите на сетивата. Във сетивата си вие обаче имате една много особена разлика, която е отразена по грандиозен начин в легендата.
към текста >>
Тогава човекът още не притежаваше сетива за възприемане на околния
свят
.
Ако вземем този смисъл на сказанието, че чрез отделните органи на сетивата влизат силите на боговете. Ние би трябвало да си кажем: силите, които живеят в света на звуците навлизат в човека през ухото. Силите, които живеят в света на светлината навлизат в човека през окото и т.н. Но силите, които живеят в оживяващата и проникващата всичко топлина, те изпълват целия човек, техен възприемащ ги орган е целият човек. Когато в началото на своето развитие човекът излезе от лоното на божеството, това беше съвсем различно.
Тогава човекът още не притежаваше сетива за възприемане на околния свят.
Най-напред в него се образува онзи своеобразен чувствен орган, който неправилно бихме нарекли око, този орган се образува от излъчванията и вливането в горните слоеве на съществото му. Този орган беше едно продължение на човека навън. Днес можете да го забележите в мекото място на черепа на детето, откъдето той се подаваше, като една дупка, която беше отворена и която приемаше теченията. Този орган представляваше тогава локализираното топлинно сетиво, което сега е разпределено по цялото тяло на човека. Човекът го притежаваше по времето на древна Лемурия, горещата огнена земя.
към текста >>
Какво е това, което човекът запази от онзи древен огнен
свят
, от заобикалящите го огън и топлина?
Силата на огъня е представена в образа на Сутур. В мита вие виждате един намека за това, как Сутур попада под властта на другите богове Азите, чиято власт се влива в хората чрез локализираните сетива. Но Сутур ще се върне отново и ще управлява на мястото на Азите. Човекът ще се завърне към прасилите на огъня и неговото сетиво за топлина вече няма да е разпределено в цялото тяло, а ще бъде отново локализирано в един орган. Сказанието предава по прекрасен начин това, което отговаря на фактите, и което познаваме от Духовната наука.
Какво е това, което човекът запази от онзи древен огнен свят, от заобикалящите го огън и топлина?
Това не е самият Сутур. Тъй като за да оживи областта, където се намираше Сутур, човекът имаше нужда от стария си орган, от чувствения орган, който изникваше от главата му като фенер. Той е онзи остатък от древното чувствено сетиво, което трябваше да изживее съдбата на цялото човешко тяло, което е изцяло преплетено с човешката съдба, това е синът на Сутур Локи. Локи е вързан в трикратния възел на човешката глава, човешкия труп и членовете му, така че не може да се движи и затова е изложен на човешките страдания и мъки.
към текста >>
Нека се спрем за малко на тази фаза в развитието на средноевропейския дух и нека си представим състоянието на Европа, когато древния
свят
на боговете описан в германската легенда постепенно навлязоха в залеза на боговете, който беше предизвикан от религиозния
свят
на християнството.
Нека се спрем за малко на тази фаза в развитието на средноевропейския дух и нека си представим състоянието на Европа, когато древния свят на боговете описан в германската легенда постепенно навлязоха в залеза на боговете, който беше предизвикан от религиозния свят на християнството.
Възходът на християнството се възприемаше като един предвестник на този залез на боговете, като нещо, което ще унищожи властта на древните богове. Възходът на християнството доведе до избледняването на древния божествен свят, до самото потъване на древните божества, ще доведе залезът на боговете, който ще превърне в реалност това което в християнството е само вяра. Така се чувстваха нещата.
към текста >>
Възходът на християнството доведе до избледняването на древния божествен
свят
, до самото потъване на древните божества, ще доведе залезът на боговете, който ще превърне в реалност това което в християнството е само вяра.
Нека се спрем за малко на тази фаза в развитието на средноевропейския дух и нека си представим състоянието на Европа, когато древния свят на боговете описан в германската легенда постепенно навлязоха в залеза на боговете, който беше предизвикан от религиозния свят на християнството. Възходът на християнството се възприемаше като един предвестник на този залез на боговете, като нещо, което ще унищожи властта на древните богове.
Възходът на християнството доведе до избледняването на древния божествен свят, до самото потъване на древните божества, ще доведе залезът на боговете, който ще превърне в реалност това което в християнството е само вяра.
Така се чувстваха нещата.
към текста >>
При всички племена, и особено при готите, но също и при бургундите и останалите германски племена, винаги съществуваха отделни хора те се считаха за връзката с божествените сили, които преживяваха такива извънредни състояния и бяха в състояние да ги тълкуват като нахлуване на астралния
свят
във физическия.
Тези хора не бяха изцяло ясновиждащи, но определени периоди можеха да виждат духовните светове. Често обаче те възприемаха това като нещо непознато, потискащо, и затова се появи името "Алп". Какво е това същество "Алп"? То е едно астрално същество, което биваше възприемано, но вече не се познаваше достатъчно, но което беше познато праз епохата на Атлантида, във времената когато беше познато и древното виждане и ясновидство, и което сега изглеждаше като един натрапник в света, също както и Трут, с която се запознахме предишния път. Тъкмо в тези племена, които не можеха да се на годят към новите условия, хората чувстваха, когато "идва Алпа и потиска", че така може да се вижда във висшите светове.
При всички племена, и особено при готите, но също и при бургундите и останалите германски племена, винаги съществуваха отделни хора те се считаха за връзката с божествените сили, които преживяваха такива извънредни състояния и бяха в състояние да ги тълкуват като нахлуване на астралния свят във физическия.
Такъв един беше готският крал Алфард, който се споменава през онези времена, когато готите населяваха южна Франция. Той беше крал на Аквитания и владееше през времето, когато Атила предприе своя поход от изток на запад. Синът на този Алфард беше легендарният Валтер от песента за Валтар. Той ни показва прехода от онова време, когато хората знаеха от бащите си нещо за древните способности и за връзките между древните племена. Бащите знаеха как племената са принадлежали едно към друго в древността.
към текста >>
Нашият
свят
отново се нуждае от такова задълбочаване.
Така ние виждаме, как духовната наука действува осветляващо върху тези явления в духовния живот на човечеството, и как можем да надникнем в области, които слабо се владеят от филологията. И ако днес сутринта можахте да видите, по какъв начин духовната наука може да се намеси в ежедневния живот, и ако към това прибавите казаното сега, то това ще бъдат за вас доказателства за вътрешната истинност на свалените духовни факти.
Нашият свят отново се нуждае от такова задълбочаване.
Но така вие виждате и начина, по който трябва да работим, виждате че външната агитация съвсем не може да е попътен вятър за теософското световно движение. Ако се изправяме пред хората само с догми и се опитваме да им ги обясним, то тогава вие бихте били напълно прави, ако ни кажехте, че това са само фантазии. Едва този човек, който проникне дълбоко в това, което може да предложи теософското движение, и е способен да го обгърне от всички страни, постепенно ще разбере теософските истини. Не е нужно да се удивляваме когато привържениците на материалистични течения намират нещата, които казваме за безумство. Какво иначе да мислят за тях?
към текста >>
5.
5. Пета лекция, Берлин, 28.10.1907 г. Германска и персийска митология.
GA_101 Митове и легенди.Окултни знаци и символи
Теософията ни показва какво е човекът и каква е връзката му с целия
свят
и разглежда в определен смисъл като не съвсем срамежливо човекът да се притиска с морални правила, тъй като той е устроен така, че от познанието когато познае себе си от само себе си започва да следва истинския морал.
Теософията не може нищо друго, освен, в случай че бъде разбрана правилно, да внесе в човека най-висшите морални понятия, тъй като тя му дава знанието, прозрението за това как човекът е поставен в цялата световна взаимовръзка. Теософията никога няма да се впусне в закани и морални проповеди. Никой не става по-добър, когато бива заплашван: Бъди добър! или: Прави това, защото то е добро! тъй като това би довело човека при всички обстоятелства до сантименталност и филистерство.
Теософията ни показва какво е човекът и каква е връзката му с целия свят и разглежда в определен смисъл като не съвсем срамежливо човекът да се притиска с морални правила, тъй като той е устроен така, че от познанието когато познае себе си от само себе си започва да следва истинския морал.
Когато му се наложи да се обърне директно, непосредствено към чувствата на хората окултистът чувства това не в нисша, а във висша степен като нараняване на духовното чувство за срам. Той се обръща директно към познанието, но той поставя познанието така, че и чувствата на човека да се включат в него. Той поставя пред човека обективни факти, и тогава идват чувствата. Той не доближава човека, тъй като изпитва огромен респект пред човека и защото има съзнание за това, че във всеки трябва да се уважава и почита усъвършенствуващия се човек. Ако човек научи истината, то той ще стане добър, тъй като душата на истината е добротата.
към текста >>
6.
6. Шеста лекция, Берлин, 13.11.1907 г. Първата част на Сътворението.
GA_101 Митове и легенди.Окултни знаци и символи
През последните часове говорихме за различните митове и сказания и при това описахме как в тях различните народи са изразили това, с което от друга страна се запознахме чрез теософския възглед за света, това, което наричаме проявление на астралния и на духовния
свят
.
През последните часове говорихме за различните митове и сказания и при това описахме как в тях различните народи са изразили това, с което от друга страна се запознахме чрез теософския възглед за света, това, което наричаме проявление на астралния и на духовния свят.
Говорихме също и за различните знаци и символи, като непрестанно подчертавахме, че в тях не е дадено нищо, върху което може произволно да се спекулира, философствува, размишлява, което може да се тълкува така или иначе, а за тях трябва да се каже, че те действително са отражения на процеси във висшите светове. На това място отново и отново моля да се съобразите, че в широки духовни течения в земното развитие имаме знаци, приказки, легенди, които не изразяват нищо друго освен това, което виждащият, запознатият с надсетивните проявления може да преживее във висшите светове. Нужно е да посоча само простия знак на свастиката, пречупения кръст, знак, който всички вие познавате, и относно когото сте чували повече или по-малко духовити обяснения. Повечето от тях са безсмислица, дори и да са така духовити. Някой може да е много умен, да разсъждава много и въпреки това да каже някоя глупост, ако не знае за какво става дума.
към текста >>
По-голямата част от животинския
свят
има такова съзнание.
Усещане за болка настъпва само когато откъснете цветето с корена, това е подобно на това да откъснете от тялото на някое животно парче месо. Трябва да сте наясно за това, че за земята също съществуват състояния подобни на спящото и будното, че това не се отнася само за растенията. Отделното растение познава само това състояние на съзнанието, което и вие имате, когато физическото и етерното ви тела лежат в леглото. Между тези две състояния на спане и будуване, съществува и едно трето, което е малко известно на съвременните хора. Това е състоянието, от което само като един последен спомен, атавизъм, наследство ни е останал изпълненият със сънища сън, в което спящото състояние се изпълва с най-разнообразни символични картини, които често сме описвали.
По-голямата част от животинския свят има такова съзнание.
Всеки, който е запознат се тези отношения може да ви каже, че по-голямата част от животинския свят се намира в един вид сънуващо съзнание. Пълна безсмислица е да се поставя въпроса, дали животните нямат подобно азово съзнание като това на хората. Случвало се е да се обяснява на хората съвсем точно през какво трябва да премине човек във времето между смъртта и новото раждане и да се появи някой и да попита: А не е ли възможно човек да прекара това време на някоя съвсем различна планета? -, или пита: Не може ли да е така, или иначе? Всичко "може да е" в света.
към текста >>
Всеки, който е запознат се тези отношения може да ви каже, че по-голямата част от животинския
свят
се намира в един вид сънуващо съзнание.
Трябва да сте наясно за това, че за земята също съществуват състояния подобни на спящото и будното, че това не се отнася само за растенията. Отделното растение познава само това състояние на съзнанието, което и вие имате, когато физическото и етерното ви тела лежат в леглото. Между тези две състояния на спане и будуване, съществува и едно трето, което е малко известно на съвременните хора. Това е състоянието, от което само като един последен спомен, атавизъм, наследство ни е останал изпълненият със сънища сън, в което спящото състояние се изпълва с най-разнообразни символични картини, които често сме описвали. По-голямата част от животинския свят има такова съзнание.
Всеки, който е запознат се тези отношения може да ви каже, че по-голямата част от животинския свят се намира в един вид сънуващо съзнание.
Пълна безсмислица е да се поставя въпроса, дали животните нямат подобно азово съзнание като това на хората. Случвало се е да се обяснява на хората съвсем точно през какво трябва да премине човек във времето между смъртта и новото раждане и да се появи някой и да попита: А не е ли възможно човек да прекара това време на някоя съвсем различна планета? -, или пита: Не може ли да е така, или иначе? Всичко "може да е" в света. Никога не става дума за това, какво би могло да бъде, а за това какво е.
към текста >>
Когато човекът встъпи в съществуването си като земен жител, той още нямаше очи, с които да вижда, не можеше да се ползва с уши като днешните за да възприема сетивно външния
свят
, въпреки че всичко съществуваше в зародиш.
Като трето състояние на съзнанието имаме едно картинно съзнание, което присъства под формата на смътни образи по време на съня, и което беше по-застъпено у хората в началото на земното съществуване.
Когато човекът встъпи в съществуването си като земен жител, той още нямаше очи, с които да вижда, не можеше да се ползва с уши като днешните за да възприема сетивно външния свят, въпреки че всичко съществуваше в зародиш.
Тогавашният човек не възприемаше физически форми и цветове като тези, които ние възприемаме със сетивата си, съзнанието му беше картинно съзнание, което приемаше преди всичко духовни състояния. Със сигурност около човека можеха да се намират предмети подобни на тази роза. Когато той се приближаваше до тях, той не възприемаше по този начин червения цвят, формите, зелените листа. Но когато приближаваше едно такова растение в него се надигаше една картина, която най-напред му представяше на мястото, където сега е зелено, един червен образ, а тук, където сега е червеното му се явя ваше един зеленикаво-син образ. Всичко това му се показваше в цветове, които не се срещат така във физическия свят, а само подчертават, че става дума за образ, който е душевно-духовно симпатичен на човека.
към текста >>
Всичко това му се показваше в цветове, които не се срещат така във физическия
свят
, а само подчертават, че става дума за образ, който е душевно-духовно симпатичен на човека.
Когато човекът встъпи в съществуването си като земен жител, той още нямаше очи, с които да вижда, не можеше да се ползва с уши като днешните за да възприема сетивно външния свят, въпреки че всичко съществуваше в зародиш. Тогавашният човек не възприемаше физически форми и цветове като тези, които ние възприемаме със сетивата си, съзнанието му беше картинно съзнание, което приемаше преди всичко духовни състояния. Със сигурност около човека можеха да се намират предмети подобни на тази роза. Когато той се приближаваше до тях, той не възприемаше по този начин червения цвят, формите, зелените листа. Но когато приближаваше едно такова растение в него се надигаше една картина, която най-напред му представяше на мястото, където сега е зелено, един червен образ, а тук, където сега е червеното му се явя ваше един зеленикаво-син образ.
Всичко това му се показваше в цветове, които не се срещат така във физическия свят, а само подчертават, че става дума за образ, който е душевно-духовно симпатичен на човека.
Ако например човекът се приближеше до едно благо настроено към него същество от животинския свят, то пред него изникваха определени цветове, изразяващи симпатията, която животното изпитва към него. Ако се приближеше до животно, което иска да го изяде, то това се изразяваше в друг цветен образ. Приятелството между две същества се изразяваше в цветове и форми.
към текста >>
Ако например човекът се приближеше до едно благо настроено към него същество от животинския
свят
, то пред него изникваха определени цветове, изразяващи симпатията, която животното изпитва към него.
Тогавашният човек не възприемаше физически форми и цветове като тези, които ние възприемаме със сетивата си, съзнанието му беше картинно съзнание, което приемаше преди всичко духовни състояния. Със сигурност около човека можеха да се намират предмети подобни на тази роза. Когато той се приближаваше до тях, той не възприемаше по този начин червения цвят, формите, зелените листа. Но когато приближаваше едно такова растение в него се надигаше една картина, която най-напред му представяше на мястото, където сега е зелено, един червен образ, а тук, където сега е червеното му се явя ваше един зеленикаво-син образ. Всичко това му се показваше в цветове, които не се срещат така във физическия свят, а само подчертават, че става дума за образ, който е душевно-духовно симпатичен на човека.
Ако например човекът се приближеше до едно благо настроено към него същество от животинския свят, то пред него изникваха определени цветове, изразяващи симпатията, която животното изпитва към него.
Ако се приближеше до животно, което иска да го изяде, то това се изразяваше в друг цветен образ. Приятелството между две същества се изразяваше в цветове и форми.
към текста >>
Това са двете природи, които бележат всички религиозни документи като обсебени от две съвършено различни сили, от небесните сили и от силите на долния
свят
.
Тук се съдържа дълбоката мъдрост. Какви са тези две "разширения"? С това се имат предвид двете части на човешката природа, които винаги са смесени една с друга, нисшата природа на човека и духовната природа на човека. Духовната природа, която намира своя израз в това, което е насочено към слънцето, а нисшата природа, която е насочена към центъра на земята.
Това са двете природи, които бележат всички религиозни документи като обсебени от две съвършено различни сили, от небесните сили и от силите на долния свят.
Небесното уширение и земното уширение отдели Бог едно от друго. Тук на земята стана видимо това, което на Луната изобщо не се виждаше. В тези думи е отразена една невероятно дълбока мъдрост, която отговаря напълно на истината. На Старата Луна все още наоколо не бродеха отделни човешки фигури като тук на земята, това все още не съществуваше. Телата-предшественици на хората на Старата Луна, състоящи се от физическо, етерно, астрално тяло имаха само едно уширение към планетата, а не към небесата.
към текста >>
Те бяха развили физическото, етерното и астралното си тела по времето на Старата Луна и сега приеха Аза, това бяха хора, които се намираха в пълно неведение относно всичко, което се случваше във физическия
свят
.
Хората възникнаха по начина, който преди малко описахме.
Те бяха развили физическото, етерното и астралното си тела по времето на Старата Луна и сега приеха Аза, това бяха хора, които се намираха в пълно неведение относно всичко, което се случваше във физическия свят.
Те дори не можеха да виждат тези неща, те не виждаха собствените си физически тела. Виждаха духовни състояния, те знаеха, че произлизат от божеството. Съществуваха и други същества, не хора, а същества, изостанали на Старата Луна, които нямаше да могат да станат богове. Тези, които бяха достигнали по-високо стъпало на Старата Луна се преселиха на Слънцето, обитавано от Елохимите, така както земята се обитава от хората. Съществата на Слънцето и тези на земята преминаваха през едно паралелно развитие.
към текста >>
7.
ВТОРА ЧАСТ: 7. Берлин, 21.10.1907 г., сутрин. Бяла и черна магия.
GA_101 Митове и легенди.Окултни знаци и символи
За да се обясни може да се приведе един пример от обикновения
свят
.
Имаше и други, които съвсем се отказаха от развитието на по-висши ясновидски дарби, тъй като искаха да бъдат посветени в законите на висшите светове. С любов и отдаденост те се довериха на това, което им съобщаваха виждащите, но те познаваха законите.
За да се обясни може да се приведе един пример от обикновения свят.
Представете си един човек, който вижда изключително добре, който може да види всевъзможни феномени с очите си, но който не разбира нищо от законите на светлината. И представете си един друг човек, който е много късоглед и вижда само на няколко сантиметра разстояние, но който познава добре физическите закони на светлината. Двамата биха могли прекрасно да работят заедно, единият познава законите, а другият съвсем не ги познава, но затова вижда проявленията. Същото важи и за много по-висши области. Възможно е един да е посветен от по-висока степен, без да има претенции за ясновидски способности.
към текста >>
За този, който сам е в състояние да вижда висшите светове, съвсем не означава че владее и употребява действуващи в сетивния
свят
сили.
Магьосникът се отличава както от ясновидеца така и от посветения.
За този, който сам е в състояние да вижда висшите светове, съвсем не означава че владее и употребява действуващи в сетивния свят сили.
Вярвате ли, че човек който в определена област е достигнал до знанието за съществуването на локомотиви и параходи веднага ще може да построи една подобна машина? Той може да ви разказва как изглеждат тези неща, но той няма да разбере веднага как да ги построи. Това, че ясновидецът гледа във висшите светове все още не означава, че разбира как да управлява и прилага силите, появяващи се в сетивния свят. Магьосник или адепт е едва този, който разбира как да употребява в света висшите сили, чиито израз е целият физически свят, който е способен да привлече за съвет не само физическите сили и мощи, когато се отнася до нещо от неговото действие, а да впрегне и висшите сили. В нашата епоха не е дреболия да си магьосник или адепт.
към текста >>
Това, че ясновидецът гледа във висшите светове все още не означава, че разбира как да управлява и прилага силите, появяващи се в сетивния
свят
.
Магьосникът се отличава както от ясновидеца така и от посветения. За този, който сам е в състояние да вижда висшите светове, съвсем не означава че владее и употребява действуващи в сетивния свят сили. Вярвате ли, че човек който в определена област е достигнал до знанието за съществуването на локомотиви и параходи веднага ще може да построи една подобна машина? Той може да ви разказва как изглеждат тези неща, но той няма да разбере веднага как да ги построи.
Това, че ясновидецът гледа във висшите светове все още не означава, че разбира как да управлява и прилага силите, появяващи се в сетивния свят.
Магьосник или адепт е едва този, който разбира как да употребява в света висшите сили, чиито израз е целият физически свят, който е способен да привлече за съвет не само физическите сили и мощи, когато се отнася до нещо от неговото действие, а да впрегне и висшите сили. В нашата епоха не е дреболия да си магьосник или адепт. Няма друга епоха в човешкото развитие, която да е толкова противопоставена на магьосничеството и адептството, както е нашата. Днес, при определени обстоятелства, най-добра служба на човечеството може да се окаже, ако човек се самоограничи върху разпространението на висши истини и може би с кървящо сърце дори в случаи, когато употребата на магически сили би била уместна, не ги прилага. Днешният обществен живот е толкова чужда на понятието магьосничество, че при някои обстоятелства след непосредствената употреба на магически сили, влиянието на висшите светове върху нашия би имало внезапен негативен ефект.
към текста >>
Магьосник или адепт е едва този, който разбира как да употребява в света висшите сили, чиито израз е целият физически
свят
, който е способен да привлече за съвет не само физическите сили и мощи, когато се отнася до нещо от неговото действие, а да впрегне и висшите сили.
Магьосникът се отличава както от ясновидеца така и от посветения. За този, който сам е в състояние да вижда висшите светове, съвсем не означава че владее и употребява действуващи в сетивния свят сили. Вярвате ли, че човек който в определена област е достигнал до знанието за съществуването на локомотиви и параходи веднага ще може да построи една подобна машина? Той може да ви разказва как изглеждат тези неща, но той няма да разбере веднага как да ги построи. Това, че ясновидецът гледа във висшите светове все още не означава, че разбира как да управлява и прилага силите, появяващи се в сетивния свят.
Магьосник или адепт е едва този, който разбира как да употребява в света висшите сили, чиито израз е целият физически свят, който е способен да привлече за съвет не само физическите сили и мощи, когато се отнася до нещо от неговото действие, а да впрегне и висшите сили.
В нашата епоха не е дреболия да си магьосник или адепт. Няма друга епоха в човешкото развитие, която да е толкова противопоставена на магьосничеството и адептството, както е нашата. Днес, при определени обстоятелства, най-добра служба на човечеството може да се окаже, ако човек се самоограничи върху разпространението на висши истини и може би с кървящо сърце дори в случаи, когато употребата на магически сили би била уместна, не ги прилага. Днешният обществен живот е толкова чужда на понятието магьосничество, че при някои обстоятелства след непосредствената употреба на магически сили, влиянието на висшите светове върху нашия би имало внезапен негативен ефект. Поради простата причина, че днес е невъзможна да се върви срещу потока на времето в света този, който има известен опит в боравенето със сили и освен това си е присвоил и механизма, трябва при определени случай да си забранява употребата им.
към текста >>
Само си представете, колко много неща можете да знаете, за които можете да разказвате, за които знаете нещо, дори и само във физическия
свят
, без да сте способни да ги приложите.
Днешният обществен живот е толкова чужда на понятието магьосничество, че при някои обстоятелства след непосредствената употреба на магически сили, влиянието на висшите светове върху нашия би имало внезапен негативен ефект. Поради простата причина, че днес е невъзможна да се върви срещу потока на времето в света този, който има известен опит в боравенето със сили и освен това си е присвоил и механизма, трябва при определени случай да си забранява употребата им. Магьосникът трябва да притежава не само ясновидски способности и посвещение, а и опит. За това става дума. Магьосникът трябва в продължение на дълъг период на отречение да изпълнява определени служения, той трябва да се упражнява.
Само си представете, колко много неща можете да знаете, за които можете да разказвате, за които знаете нещо, дори и само във физическия свят, без да сте способни да ги приложите.
Може да знаете съвършено точно как е конструиран един локомотив, но без някой веднага да ви възложи да построите локомотив, защото той би рискувал да хвърли парите си на вятъра. Така е и на по-висшите нива. Упражнението прави магьосника, възприятията на висшите светове правят ясновидеца, знанието и прозрението на законите на висшите светове прави посветения.
към текста >>
Действията на тези обаче, които имат някакво отношение с висшите светове, се отразяват като разбиването на някакъв предмет с чук, когато те не са в съгласие с духовния
свят
.
Невъзможно е човек, неизползващ духовни сили да на руши плана на земното развитие. И защо? Защото по отношение на духовните сили това, което хората осъществяват в духовните светове без знанието си, се съотнася към тях така, както природните явления се от насят към една къща. Това, което бурите, топлината или слънцето разрушават в къщата, трябва да се разруши, това е един естествен процес. Такова е и действието на тези, които нямат отношение към висшите светове.
Действията на тези обаче, които имат някакво отношение с висшите светове, се отразяват като разбиването на някакъв предмет с чук, когато те не са в съгласие с духовния свят.
Какво е необходимо за да се осъществи напредъкът на човешкия род? Ако се употребяват окултни сили е абсолютно наложително да се съхрани съгласието с централните духовни сили на света, и е абсолютно необходимо духовните сили да не се дават в ръцете на никого, който не желае да съхрани тази връзка. С това е свързан фактът, че във всички истински окултни школи цари тайна относно съобщаването на окултни истини, и че тези тайни не се дават на никого, който не се задължи да запази връзката с водещите духовни същества. Възможността да знае за какво става дума е притежание единствено на "централното управление" на земята. Всеки, който желае да овладее духовни сили трябва да знае това.
към текста >>
Това са средствата, които ни позволяват да използуваме духовните сили, за да въздействуваме върху сетивния
свят
, за да получаваме резултати и успехи тук.
Стигнахме до действителните методи, до машинациите, които е необходимо да се извършат, за да се стигне до овладяването на силите на черната магия. Това е нещо, което задължително трябва да се описва в детайл. Видяхте първото средство, първия път за овладяването на тези сили. Той е да ни се съобщи средството от призваните сили и същества. Какво всъщност представляват тези магически средства?
Това са средствата, които ни позволяват да използуваме духовните сили, за да въздействуваме върху сетивния свят, за да получаваме резултати и успехи тук.
Такива средства са това. Но принципно няма други въздействия в сетивния свят освен изхождащите от духовния. Всички действия, успехи, актове в сетивния свят изхождат от духовните светове. Затова този, който желае да достигне тези неща не по правомерния път на бавното следване с помощта на посветени или ясновидци, или дори адепти и магьосници може да избере само един единствен път, който се състои в това, той да се обърне вместо към хората, които самите са въплъщения на по-висши духовни същества, към самата природа и да се опита да разбере от нея начините, по които духовните сили се вливат в нея. Защото всичко, което присъствува в природата, произтича от духовните светове и ние бихме могли чрез определени машинации и действия да възприемем тези сили.
към текста >>
Но принципно няма други въздействия в сетивния
свят
освен изхождащите от духовния.
Видяхте първото средство, първия път за овладяването на тези сили. Той е да ни се съобщи средството от призваните сили и същества. Какво всъщност представляват тези магически средства? Това са средствата, които ни позволяват да използуваме духовните сили, за да въздействуваме върху сетивния свят, за да получаваме резултати и успехи тук. Такива средства са това.
Но принципно няма други въздействия в сетивния свят освен изхождащите от духовния.
Всички действия, успехи, актове в сетивния свят изхождат от духовните светове. Затова този, който желае да достигне тези неща не по правомерния път на бавното следване с помощта на посветени или ясновидци, или дори адепти и магьосници може да избере само един единствен път, който се състои в това, той да се обърне вместо към хората, които самите са въплъщения на по-висши духовни същества, към самата природа и да се опита да разбере от нея начините, по които духовните сили се вливат в нея. Защото всичко, което присъствува в природата, произтича от духовните светове и ние бихме могли чрез определени машинации и действия да възприемем тези сили. И сега, в момента, в който не оставим природата да действува по отношение на това, което не знаем, а изпълним сами това, което желаем, не знаейки нищо, в този момент ние сме в състояние да добием сили от областта на черната магия. Ако не желаем да достигнем до вътрешните сили на природата по пътя на мъдростта и провидението, и ако избягваме всичко, което се случва по силата на мъдростта и прозрението по пътя на развитието на вътрешните сили, а изберем други средства, то чрез тези различни средства ние вече се намираме на пътя на черно магическия ритуал, на черната магия.
към текста >>
Всички действия, успехи, актове в сетивния
свят
изхождат от духовните светове.
Той е да ни се съобщи средството от призваните сили и същества. Какво всъщност представляват тези магически средства? Това са средствата, които ни позволяват да използуваме духовните сили, за да въздействуваме върху сетивния свят, за да получаваме резултати и успехи тук. Такива средства са това. Но принципно няма други въздействия в сетивния свят освен изхождащите от духовния.
Всички действия, успехи, актове в сетивния свят изхождат от духовните светове.
Затова този, който желае да достигне тези неща не по правомерния път на бавното следване с помощта на посветени или ясновидци, или дори адепти и магьосници може да избере само един единствен път, който се състои в това, той да се обърне вместо към хората, които самите са въплъщения на по-висши духовни същества, към самата природа и да се опита да разбере от нея начините, по които духовните сили се вливат в нея. Защото всичко, което присъствува в природата, произтича от духовните светове и ние бихме могли чрез определени машинации и действия да възприемем тези сили. И сега, в момента, в който не оставим природата да действува по отношение на това, което не знаем, а изпълним сами това, което желаем, не знаейки нищо, в този момент ние сме в състояние да добием сили от областта на черната магия. Ако не желаем да достигнем до вътрешните сили на природата по пътя на мъдростта и провидението, и ако избягваме всичко, което се случва по силата на мъдростта и прозрението по пътя на развитието на вътрешните сили, а изберем други средства, то чрез тези различни средства ние вече се намираме на пътя на черно магическия ритуал, на черната магия.
към текста >>
Такъв магьосник искаше някога да стане един човек от 15 век, Жил де Ре, наричан от профанния
свят
" рицарят Синя брада".
Това е така да се каже А и Б, първото нещо, което се прави в черната магия. И когато то бъде направено, предишният страх ще се преобразува в сили, действително позволяващи на съответния човек да упражнява влияние върху околната си среда. И този, който има такива хора за помощници би бил способен да осъществи и най-отвратителните неща в света. Но който желае да стане велик черен магьосник без тези помощници прави понякога нещо съвсем различно.
Такъв магьосник искаше някога да стане един човек от 15 век, Жил де Ре, наричан от профанния свят " рицарят Синя брада".
Този човек се опита да се добере до огромни окултни сили, но не по правомерния начин на обучението, а като преобразува определени дълбоко скрити в себе си егоистични чувства. Същевременно той беше отличен наблюдател на самия себе си. Простете ми, че трябва да изрека една звучаща странно дума. Този мъж беше това, което може да се нарече "радикален християнски егоист" или "егоистичен християнин". Такива хора са съществували и все още съществуват.
към текста >>
8.
ТРЕТА ЧАСТ: Окултни знаци и символи. 8. Първа лекция, Щутгарт, 13.09.1907 г. Отношението на окултните знаци към астралния и духовния свят.
GA_101 Митове и легенди.Окултни знаци и символи
С АСТРАЛНИЯ И ДУХОВНИЯ
СВЯТ
С АСТРАЛНИЯ И ДУХОВНИЯ СВЯТ
към текста >>
Това, което ще бъде разглеждано в хода на тези лекции са окултните сетивни образи и знаци по отношение на астралния и духовния
свят
.
Тези четири лекции, които ще се изнесат тук в Щутгарт, ще носят малко по-интимен характер, тъй като кръгът на слушателите поне в по-голямата си част се състои от членове на Теософското общество, и отдавна е запознат с основните идеи на теософията и изрази желанието да се запознае с една малко по-интимна част от тази материя.
Това, което ще бъде разглеждано в хода на тези лекции са окултните сетивни образи и знаци по отношение на астралния и духовния свят.
Ще бъдат разгледани редица окултни символи и сетивни образи в тяхното дълбоко значение. При това ви моля да съобразите, че в първите две лекции някои неща могат да ви прозвучат странно и ще бъдат напълно обяснени едва в третата и четвъртата. Това се дължи на природата им, тъй като теософските лекции не биха могли да са като останалите, които така да се каже се изграждат математически от прости елементи. В началото някои неща ще трябва да останат неясни, но постепенно ще изникнат пред вас отчетливи и разбираеми.
към текста >>
Сетивните образи и знаци често създават впечатлението не само на профаните, а и в теософския
свят
за нещо случайно, което има само едно "значение".
Сетивните образи и знаци често създават впечатлението не само на профаните, а и в теософския свят за нещо случайно, което има само едно "значение".
Често това не е правилно. Вие всички сте чували за подобни сетивни образи и знаци и ви е известно, че например различните планети във вселената се изобразяват със знаци. Знаете, че един известен в теософските алегории символ е така нареченият пентаграм. По-малко сигурно ви е известно, че в различните религии светлината се въвежда в смисъла на мъдрост, на духовна яснота. Ако попитате за значението на тези неща, то вие можете да чуете, че това означава едно или друго.
към текста >>
И когато пространството започне да прозвучава, се казва, че човекът е в небесния
свят
, в Девакана.
Чрез определени други методи, за които ще говорим по-късно, човек може да достигне дотам със собствените си усилия не само да просветли пространството, а и то същевременно да започне да звучи. В древна та питагорейска философия се говореше, както знаете, за музиката на сферите. Под "сфери" се разбира вселенското пространство, пространството, в което се носят звездите. Това не е измислен или съчинен образ, а една действителност. Ако човек се упражнява достатъчно в посочваното от тайния учител, то той се научава да вижда вътрешно не само едно просветлено пространство, което е израз на мъдростта, а и да чува музиката на сферите, която протича през вселенското пространство.
И когато пространството започне да прозвучава, се казва, че човекът е в небесния свят, в Девакана.
Вярно е, че пространството прозвучава, но това не е физически звук, а духовни звуци, които не се съдържат във въздуха, а в една много по-висша, по-фина материя, в материята Акаша. Пространството е изпълнено непрестанно от такава музика, и в тази музика на сферите съществуват определени основни тонове.
към текста >>
Точно както тук във физическия
свят
получавате музикално впечатление от движението на струните, така този, който е достигнал стъпалото на ясночуването в Девакана, чувства движението на небесните тела като музика на сферите.
Когато възникват физически музикални хармонии, това се дължи на факта, че примерно различни струни трептят различно, едната по-бързо, другата по-бавно. Според скоростта, с която трепти всяка отделна струна, прозвучава по-висок или по-нисък тон, а съзвучието на тези различни тонове прозвучава като музика, дава хармонията.
Точно както тук във физическия свят получавате музикално впечатление от движението на струните, така този, който е достигнал стъпалото на ясночуването в Девакана, чувства движението на небесните тела като музика на сферите.
И поради съотношението на различните скорости в движението на планетите възникват основни тонове в хармонията на сферите, която прозвучава през цялата вселена. В питагорейската школа с право се говори за музика на сферите, човек може да я чуе с ушите си.
към текста >>
Това, което човекът виждаше по-рано беше един вид
астрален
цвят, който първоначално се възприемаше като свободно висящ и който му се явяваше вместо предметите.
В тази последна фаза на ясновидството си атлантецът възприемаше душевните състояния на околната си среда. Днешното зрение се разви постепенно от предишното. Представете си как в един сравнително мъглив ден предметите се размиват. Представете си как в един такъв ден уличната лампа се показва първоначално само като точка и как след това постепенно можете да различите очертанията и. Именно по този начин атлантецът се учеше да вижда.
Това, което човекът виждаше по-рано беше един вид астрален цвят, който първоначално се възприемаше като свободно висящ и който му се явяваше вместо предметите.
към текста >>
9.
9. Втора лекция, Щутгарт, 14.09.1907 г. За въздействието на сградите и формите върху човека.
GA_101 Митове и легенди.Окултни знаци и символи
Винаги, когато хора разбиращи малко от окултизъм създаваха някакъв предмет във външния
свят
, то това имаше една определена цел, едно строго определено значение за човешките души.
Винаги, когато хора разбиращи малко от окултизъм създаваха някакъв предмет във външния свят, то това имаше една определена цел, едно строго определено значение за човешките души.
Спомнете си за готическите църкви и катедрали, спомнете си съвсем специалните особености на тези сгради, възникнали в началото на Средновековието и разпространили се от запад към Централна Европа. Тези църкви са белязани от едни строго определен архитектурен стил, който се изразява в това, че своеобразните арки, съставени от две събиращи се горе дъги, се изливат върху цялото общото като настроение, че цялото се стреми нагоре, че кулите имат определена форма и т.н. Изцяло неправи са онези, които казват, че готическата катедрала е резултат от външните потребности, от един копнеж да се построи Божи дом, който да изразява едно или друго, или да означава нещо. О, не! В основата на готиката е залегнало нещо много по-дълбоко.
към текста >>
Духовният учен знае, колко много зависи от това дали човекът живее в един или друг
свят
от форми.
Стари и млади бродят през море от такива отвратителни творения, които предизвикват най-ужасните сили на душата в подсъзнанието. Теософското изкуство на възпитанието ще обърне внимание, че това, което окото вижда има дълбоко влияние върху човека. Изобщо не гледайте модерните ни карикатури, това се забранява изцяло там! Това не трябва да бъде критика, а само едно посочване на фактите. Тъй като то излива един поток от сили в човешката душа, които го насочват в определена посока, които са определящи епохата.
Духовният учен знае, колко много зависи от това дали човекът живее в един или друг свят от форми.
към текста >>
10.
10. Трета лекция, Щутгарт, 15.09.1907 г. Символика на числата.
GA_101 Митове и легенди.Окултни знаци и символи
Никога нямаше да съществува
свят
, изпълнен с проявена светлина, ако не съществуваше съответната сянка.
Вие ще намерите числото две разпръснато из цялата природа. Нищо не може да се открие, без да се докосне до числото две. Светлината никога не би могла да се прояви като единство. Когато се проявява светлината, трябва да съществува и сянка или тъмнина, т.е. налице трябва де е двойствеността.
Никога нямаше да съществува свят, изпълнен с проявена светлина, ако не съществуваше съответната сянка.
Доброто никога не би се проявило, ако негова сянка не беше злото. Двоичността Добро Зло е необходимост в откровения свят. Подобни двойствености съществуват в безкрайно количество, те изпълват целия свят, нужно е само да ги потърсим където трябва.
към текста >>
Двоичността Добро Зло е необходимост в откровения
свят
.
Светлината никога не би могла да се прояви като единство. Когато се проявява светлината, трябва да съществува и сянка или тъмнина, т.е. налице трябва де е двойствеността. Никога нямаше да съществува свят, изпълнен с проявена светлина, ако не съществуваше съответната сянка. Доброто никога не би се проявило, ако негова сянка не беше злото.
Двоичността Добро Зло е необходимост в откровения свят.
Подобни двойствености съществуват в безкрайно количество, те изпълват целия свят, нужно е само да ги потърсим където трябва.
към текста >>
Подобни двойствености съществуват в безкрайно количество, те изпълват целия
свят
, нужно е само да ги потърсим където трябва.
Когато се проявява светлината, трябва да съществува и сянка или тъмнина, т.е. налице трябва де е двойствеността. Никога нямаше да съществува свят, изпълнен с проявена светлина, ако не съществуваше съответната сянка. Доброто никога не би се проявило, ако негова сянка не беше злото. Двоичността Добро Зло е необходимост в откровения свят.
Подобни двойствености съществуват в безкрайно количество, те изпълват целия свят, нужно е само да ги потърсим където трябва.
към текста >>
Докато човек не се беше запознал със смъртта, светът още не беше открит за него, тъй като за
свят
, който се е превърнал в откровение, е нужна двойствеността между живота и смъртта.
По-рано, когато се намираше над него, това не беше така. Едва когато беше постигнал тази степен на съзнанието, той встъпи във връзка със смъртта. В момента, когато тялото му се разпада, то чувства, че Азът му престава, тъй като го е идентифицирал с тялото. Едва постепенно, посредством духовно развитие, той ще се върне отново към някогашното безсмъртие, а тялото е като училище за да го достигне съзнателно. Човекът никога не би могъл да стигне до по-висока степен на безсмъртие, ако не я изкупи чрез смъртта, ако не познае двойствеността живот смърт.
Докато човек не се беше запознал със смъртта, светът още не беше открит за него, тъй като за свят, който се е превърнал в откровение, е нужна двойствеността между живота и смъртта.
Така ние можем стъпка по стъпка да проследим двойственостите в живота. Във физиката ще намерите отрицателно и положително електричество, в магнетизма привличащи и отблъскващи сили, всичко се явява в двойствено ст. Числото две е число на проявлението, на откровението.
към текста >>
Представете си, че стоите пред едно проявление на външния
свят
и разсъждавате върху него.
Така навсякъде в живота в откровението се сменят инволюция и еволюция. Този, който застине на едно място ще наблюдава само външната страна. Ако желаем да виждаме цялото, трябва да се прибави и нещо трето, което се намира зад тези две. Какво е това трето неща?
Представете си, че стоите пред едно проявление на външния свят и разсъждавате върху него.
вие сте там, външният свят е там, а във вас са вашите мисли. Преди тези мисли не бяха там. Ако например създавате мисълта за розата, то тя се появява едва в момента, когато вие встъпите в отношение с розата. Вие бяхте там, розата беше там. А когато в мислите ви изниква образът на розата, то не се ражда нещо съвършено ново, не съществувало преди.
към текста >>
вие сте там, външният
свят
е там, а във вас са вашите мисли.
Така навсякъде в живота в откровението се сменят инволюция и еволюция. Този, който застине на едно място ще наблюдава само външната страна. Ако желаем да виждаме цялото, трябва да се прибави и нещо трето, което се намира зад тези две. Какво е това трето неща? Представете си, че стоите пред едно проявление на външния свят и разсъждавате върху него.
вие сте там, външният свят е там, а във вас са вашите мисли.
Преди тези мисли не бяха там. Ако например създавате мисълта за розата, то тя се появява едва в момента, когато вие встъпите в отношение с розата. Вие бяхте там, розата беше там. А когато в мислите ви изниква образът на розата, то не се ражда нещо съвършено ново, не съществувало преди. Такъв е случаят и в останалите области на живота.
към текста >>
Ако днес имате добри мисли, то тези мисли са плодотворни за най-далечното бъдеще, тъй като душата ви върви по собствения си път в духовния
свят
.
Това е нещо съвършено ново, то възниква от сблъсъка между едно същество, което може да възприема, и едно друго, което може да дава. Подобни творения са едно начало. Спомнете си за това, което разглеждахме тук вчера, как мислите са творчески, как те могат да облагородяват душата, а по-късно дори ще работят върху оформянето на тялото. Това, което едно същество мисли, мисловните му образувания, представната му сила, тези неща работят, действието им продължава. Те са едно ново творение и същевременно са начало, но те носят последствия със себе си.
Ако днес имате добри мисли, то тези мисли са плодотворни за най-далечното бъдеще, тъй като душата ви върви по собствения си път в духовния свят.
Тялото ви се връща обратно в елементите, то се разпада. Разпада се и всичко, посредством което е възникнала мисълта, въздействието на мисълта остава, мисълта продължава да действува. Нека отново вземем за пример Микеланджело. Прекрасните му картини са подействували на милиони хора извисяващо. Но някога те ще се превърнат в пепел, и ще има цели поколения, които няма да са видели нещо в неговите творби.
към текста >>
Но съществува и нещо много значително и важно, което можете да проследите мисловно: в духовния
свят
, когато отнемете две третинки, остатъчната третинка, продължава да принадлежи към първите две.
Нека сега отново се върнем към единицата. Поради това, че разгледахме и други числа, това, което може да се каже за единицата ще може да изникне пред нас в правилна светлина. Същественото в единицата е неделимостта. В действителност и единицата може да се раздели, например на 1/3 и на 2/3.
Но съществува и нещо много значително и важно, което можете да проследите мисловно: в духовния свят, когато отнемете две третинки, остатъчната третинка, продължава да принадлежи към първите две.
Бог е единно същество. Ако нещо бъде отделено от бога като откровение, то цялата останала част се съхранява като нещо принадлежащо към другата. В питагорейски смисъл: раздели единството, но го раздели никога другояче, освен като запазиш в мислите си остатъка.
към текста >>
11.
11. Четвърта лекция, Щутгарт, 16.09.1907 г. Апокалиптичните печати.
GA_101 Митове и легенди.Окултни знаци и символи
Той винаги е бил наричан микрокосмос, един малък
свят
.
Най-важният сред символите и сетивните образи, който изобщо съществува и е признат от всички окултисти във всички времена, това е самият човек.
Той винаги е бил наричан микрокосмос, един малък свят.
И с право, тъй като този, който се запознае точно и интимно с човека, винаги ще е наясно, че в него се съдържа едно, бихме могли да кажем, умаление на всичко, което е разпространено навън в останалата природа. На първо време това е трудноразбираемо, но ако помислите върху него, ще разберете, какво се има предвид: в човека се открива като един вид екстракт, като едно извлечение от останалата природа, всички вещества и сили. Ако изследвате едно растение по отношение на съществото му и успеете да вникнете достатъчно дълбоко в него, то вие ще разберете, че в човека се съдържа нещо от това същото същество, дори и в много малка степен. Ако вземете едно животно: винаги ще можете да откриете по нещо в човешкия организъм, което съществува в тялото му, сякаш е взето от организма на човека.
към текста >>
Големият
свят
навън Макрокосмоса, малкия
свят
в нас Микрокосмоса.
Големият свят навън Макрокосмоса, малкия свят в нас Микрокосмоса.
Навън всичко съществува само за себе си, в човека то се определя от хармонията, в която се намира спрямо останалите органи. Именно поради това ние хората можем да си онагледим развитието на цялата вселена, доколкото тя принадлежи към нас.
към текста >>
Когато изговоря една дума, например "
свят
", вълните във въздуха за почват да трептят това са въплъщенията на думите ми.
Съществуват други, които ще се преобразуват, като ларинкса ни, който има велико бъдеще, разбира се във връзка със сърцето. Ларинксът се намира днес едва в началото на развитието си, някога той ще се превърне в преобразувания в духовното орган за възпроизвеждане. Ще получите известна представа за това, ако си изясните какво може да предизвика днес човек с ларинкса си. Когато говоря тук, вие чувате думите ми. Поради това, че залата се изпълва и във въздуха се произвеждат определени трептения, моите думи стигат до ушите ви и преминават в душите ви.
Когато изговоря една дума, например "свят", вълните във въздуха за почват да трептят това са въплъщенията на думите ми.
Това, което днес човекът създава по този начин, се нарича създаване в минералното царство. Движенията на въздуха са минерални движения. Посредством ларинкса си човек въздейства минерално върху обкръжението си. Но човекът ще се извиси и някога ще може да действува растително. Тогава той ще произвежда не само минерални, а и растителни трептения.
към текста >>
Тези групови Азове са същите като човешкия Аз, само не са достигнали до физическия
свят
, а могат да се открият само в астралния
свят
.
Ако сравните днешния човек с животното, то разликата се явява така, че трябва да кажем: Като отделно същество човекът притежава нещо, което животното не притежава като отделно същество. Човекът има индивидуална душа, а животното групова. Отделният човек е сам по себе си един животински род. Всички лъвове заедно например правят една единствена душа.
Тези групови Азове са същите като човешкия Аз, само не са достигнали до физическия свят, а могат да се открият само в астралния свят.
Тук на земята вие виждате физическите хора, всеки от които носи по един Аз. В астралния свят, в астралната материя точно по същия начин ще срещнете същества, които са също като вас, само че не във физическа, а в астрална обвивка. Можете да говорите с тях както с равни това са груповите души на животните.
към текста >>
В астралния
свят
, в астралната материя точно по същия начин ще срещнете същества, които са също като вас, само че не във физическа, а в астрална обвивка.
Човекът има индивидуална душа, а животното групова. Отделният човек е сам по себе си един животински род. Всички лъвове заедно например правят една единствена душа. Тези групови Азове са същите като човешкия Аз, само не са достигнали до физическия свят, а могат да се открият само в астралния свят. Тук на земята вие виждате физическите хора, всеки от които носи по един Аз.
В астралния свят, в астралната материя точно по същия начин ще срещнете същества, които са също като вас, само че не във физическа, а в астрална обвивка.
Можете да говорите с тях както с равни това са груповите души на животните.
към текста >>
Тези групови души се намираха първоначално в астралния
свят
и след това слязоха във физическия, за да живеят в плът.
Хората също имаха в миналото групова душа, едва постепенно те извоюваха днешната самостоятелност.
Тези групови души се намираха първоначално в астралния свят и след това слязоха във физическия, за да живеят в плът.
Ако изследваме в астралния свят първоначалните групови души на хората, то ние ще открием четири рода, от които човекът е изходил. Ако бихме сравнили тези четири рода с групови души, които принадлежат към днешните животни би трябвало да кажем: един от тези видове може да се сравни с лъва, друг с орела, третия с телето и четвъртия с човека от пра древните епохи, когато върху него още не се беше спуснал Азът. Така във втория библейски образ, в апокалиптичните животни лъв, орел, крава и човек, ни е представен един по-ранен стадии в развитието на човека. След това обаче, докато има Земя, ще съществува и една групова душа за най-висшето откровение на човека, което се представя от агнето, знак за изкупителя. Тази картина ни показва групирането на петте групови души: четири на човека около вели ката групова душа, която принадлежи на всички хора едновременно.
към текста >>
Ако изследваме в астралния
свят
първоначалните групови души на хората, то ние ще открием четири рода, от които човекът е изходил.
Хората също имаха в миналото групова душа, едва постепенно те извоюваха днешната самостоятелност. Тези групови души се намираха първоначално в астралния свят и след това слязоха във физическия, за да живеят в плът.
Ако изследваме в астралния свят първоначалните групови души на хората, то ние ще открием четири рода, от които човекът е изходил.
Ако бихме сравнили тези четири рода с групови души, които принадлежат към днешните животни би трябвало да кажем: един от тези видове може да се сравни с лъва, друг с орела, третия с телето и четвъртия с човека от пра древните епохи, когато върху него още не се беше спуснал Азът. Така във втория библейски образ, в апокалиптичните животни лъв, орел, крава и човек, ни е представен един по-ранен стадии в развитието на човека. След това обаче, докато има Земя, ще съществува и една групова душа за най-висшето откровение на човека, което се представя от агнето, знак за изкупителя. Тази картина ни показва групирането на петте групови души: четири на човека около вели ката групова душа, която принадлежи на всички хора едновременно.
към текста >>
Тогава душата се намираше на
астрален
план.
Ако проследим човешкото развитие далеч, далеч в миналото, така че да прехвърлим милиони години, то ние ще срещнем още нещо. Сега човекът присъствува физически на земята, но съществуваха епохи, когато това, което се движеше по земята все още не беше в състояние да приеме човешките души.
Тогава душата се намираше на астрален план.
Продължавайки назад стигаме до времето, в което тя се намираше на духовния план, в Девакана. В бъдеще, когато се пречисти на земята, тя отново ще се изкачи на това високо стъпало. От духа през астрала, физическото и отново към духа, това е едно дълго развитие на човека. И все пак то се осъществява в един кратък срок, ако го сравним с времето, което човекът прекара на Стария Сатурн и на останалите планети. На тях той не преминаваше през физически преобразувания, а само през духовно, астрално и физическо.
към текста >>
Там се възприема музиката на сферите, звуци, които протичат през пространството в този духовен
свят
.
В бъдеще, когато се пречисти на земята, тя отново ще се изкачи на това високо стъпало. От духа през астрала, физическото и отново към духа, това е едно дълго развитие на човека. И все пак то се осъществява в един кратък срок, ако го сравним с времето, което човекът прекара на Стария Сатурн и на останалите планети. На тях той не преминаваше през физически преобразувания, а само през духовно, астрално и физическо. Ако ги проследим, ние трябва да се изкачим до самите духовни светове.
Там се възприема музиката на сферите, звуци, които протичат през пространството в този духовен свят.
И когато човек отново заживее в духовния свят, то той ще възприема тази хармония на сферите. В окултизма те се наричат звуци от тромбоните на ангелите. Затова в третата картина виждаме тръбите. От духовния свят идват откровенията, които обаче се разкриват едва, когато човекът напредва все повече. Тогава пред него като откровение се явява онази книга със седемте печата.
към текста >>
И когато човек отново заживее в духовния
свят
, то той ще възприема тази хармония на сферите.
От духа през астрала, физическото и отново към духа, това е едно дълго развитие на човека. И все пак то се осъществява в един кратък срок, ако го сравним с времето, което човекът прекара на Стария Сатурн и на останалите планети. На тях той не преминаваше през физически преобразувания, а само през духовно, астрално и физическо. Ако ги проследим, ние трябва да се изкачим до самите духовни светове. Там се възприема музиката на сферите, звуци, които протичат през пространството в този духовен свят.
И когато човек отново заживее в духовния свят, то той ще възприема тази хармония на сферите.
В окултизма те се наричат звуци от тромбоните на ангелите. Затова в третата картина виждаме тръбите. От духовния свят идват откровенията, които обаче се разкриват едва, когато човекът напредва все повече. Тогава пред него като откровение се явява онази книга със седемте печата. Тези печати са тъкмо това, което разглеждаме ние тук, тях именно се опитваме да разгадаем.
към текста >>
От духовния
свят
идват откровенията, които обаче се разкриват едва, когато човекът напредва все повече.
Ако ги проследим, ние трябва да се изкачим до самите духовни светове. Там се възприема музиката на сферите, звуци, които протичат през пространството в този духовен свят. И когато човек отново заживее в духовния свят, то той ще възприема тази хармония на сферите. В окултизма те се наричат звуци от тромбоните на ангелите. Затова в третата картина виждаме тръбите.
От духовния свят идват откровенията, които обаче се разкриват едва, когато човекът напредва все повече.
Тогава пред него като откровение се явява онази книга със седемте печата. Тези печати са тъкмо това, което разглеждаме ние тук, тях именно се опитваме да разгадаем. Затова книгата е в средата и под четири фази на човечеството, тъй като четирите коня не са нищо друго освен стадии на развитие на човечеството през епохите.
към текста >>
Този, който е опознал нашия
свят
като окултист, знае, че пространството е за физическия
свят
нещо различно от обикновена празнота.
Този, който е опознал нашия свят като окултист, знае, че пространството е за физическия свят нещо различно от обикновена празнота.
Пространството е изворът, от който физически са изкристализирали всички същества. Представете си един пълен с вода стъклен съд с кубична форма, през който можете да виждате. А сега си представете, че през тази вода бъдат пропуснати определени охлаждащи течения, така че да образуват по най-различен начин лед. Така можете да получите представа за сътворението на света: "пространството"; изговореното в пространството божествено сътворяващо слово; изкристализирането на всички същества и предмети.
към текста >>
А сега си представете и контра измеренията към тези три измерения, такива каквито са те навън във физическия
свят
.
Това пространство, в което беше изговорено божественото слово, окултистът представя посредством пълния с вода куб. В рамките на това пространство се развиват различни същества. Тези, които се намират най-близо до нас, можем да характеризираме най-добре така: кубът има три успоредни посоки, три оси: дължина, височина, широчина кубът представя трите измерения на пространството.
А сега си представете и контра измеренията към тези три измерения, такива каквито са те навън във физическия свят.
Можете да си го представите така, сякаш един човек върви в една посока, а един друг срещу него и двамата се срещат. По подобен начин към всяко измерение съществува и контра измерение, така че като цяло получаваме шест лъча. Тези противоположни един на друг лъчи същевременно представляват пра зачатъците на най-висшите членове на човешкото същество. Физическото тяло, изкристализирало от пространството, е най-нисшият. Духовното, най-висшето, е противоположността, то е представено чрез контра измеренията.
към текста >>
Виждате как в тези печати е изобразен целия
свят
, и тъй като светът е създаден по този начин от маговете и посветените, в него се съдържа една огромна сила.
Виждате как в тези печати е изобразен целия свят, и тъй като светът е създаден по този начин от маговете и посветените, в него се съдържа една огромна сила.
Можете да се връщате отново и отново към печатите.
към текста >>
12.
12. Пета лекция, Кьолн, 26.12.1907 г. Мястото на човека в обкръжаващия го свят.
GA_101 Митове и легенди.Окултни знаци и символи
Но за сметка на това, тя ще бъде представена така, че да можем да си съставим представа за отношението на окултните знаци и символи към висшите светове, и по-точно към това, което се нарича
астрален
или духовен
свят
.
Тези лекции ще ни по кажат, че много от остроумията и от тези спекулации се използват за лоши цели, и че те съвсем не са средствата, с които човек може да се доближи до действителното значение на тези знаци и символи. За окултиста знаците ни най-малко не са просто тези, които се посочват в обичайните наръчници и писания, а ние ги откриваме най-често там, където обикновено най-малко очакваме: в митовете и сказанията, които се коренят в народите, и крият дълбоки окултни истини. Грешката, която обикновено се прави при тълкуването на такива митове и сказания, е просто тази, че се употребява твърде много остроумие и спекулация. Почти бих желал да кажа, че дълбокия смисъл се търси твърде много с разума, с разсъдъка. Един цикъл лекции на тази тема не би могъл да я изчерпи, а единствено да я засегне афористично.
Но за сметка на това, тя ще бъде представена така, че да можем да си съставим представа за отношението на окултните знаци и символи към висшите светове, и по-точно към това, което се нарича астрален или духовен свят.
към текста >>
Трябва именно да си изясним, че чрез теософията и окултизма все повече ще се проявява това, което подчертахме още във вчерашната ни лекция: човечеството ще се научава да вижда във външния
свят
, какъвто се представя на сетивата, какъвто се изразява, физиономията, жестовете, мимиката, чрез които в откровение се превръща, това което като душевно и духовно е скрито зад тях.
Но там, където в днешния човек сухото, трезвено сетивно възприятие преминава в поетическото или художествено усещане, е само началото на това, което окултизмът трябва да даде все още не на разума, не на разсъдъка, не на главите, а на душите и на сърцата. Теософията ще се превърне в решаващ фактор в живота, едва когато вече не дава единствено едно обвързано с мисълта обобщение на всякакви събития във физическия, в астралния и в деваканския план, а когато се вживее в душите ни така, че те да започнат да чувстват различно, да желаят да се учат различно.
Трябва именно да си изясним, че чрез теософията и окултизма все повече ще се проявява това, което подчертахме още във вчерашната ни лекция: човечеството ще се научава да вижда във външния свят, какъвто се представя на сетивата, какъвто се изразява, физиономията, жестовете, мимиката, чрез които в откровение се превръща, това което като душевно и духовно е скрито зад тях.
Ще се научим да виждаме израз на духовното и душевното и н това, което се разиграва около земята, в движението на небесните тела, както например виждаме в жеста на ръката и в очите на някой човек израз на нещо душевно. Ще се научим да виждаме например в избистрянето на въздуха външното откровение на вътрешни процеси на духовните същества, които действително проникват въздуха, водата и земята.
към текста >>
Ако например идейно се отдадем на това, то трябва да се запитаме: как стоят нещата с душите на живеещите около във физическия
свят
твари, душите на животните, растенията и минералите?
Нека се опитаме да си представим, как природата се проявява около нас, когато например се издигнем до понятието за душевното и духовното, което живее в нас.
Ако например идейно се отдадем на това, то трябва да се запитаме: как стоят нещата с душите на живеещите около във физическия свят твари, душите на животните, растенията и минералите?
Какво друго освен това, което се предлага на сетивата ни съществува в тези три царства? Ако наблюдаваме царството на животните ще установим, че духовно-душевното съществено се различава от човека. Това, което виждаме затворено в границите на кожата у човека ние не можем да видим така непосредствено и у отделното животно. То по-скоро може да се сравни с отделния член на човешкото тяло. Можем да сравним всички формално еднакви животни, например всички лъвове, всички тигри, всички щуки, всички мухи и т.н., всичко което в животинския свят има еднаква форма с един отделен член на човешкото тяло например с пръстите на ръката.
към текста >>
Можем да сравним всички формално еднакви животни, например всички лъвове, всички тигри, всички щуки, всички мухи и т.н., всичко което в животинския
свят
има еднаква форма с един отделен член на човешкото тяло например с пръстите на ръката.
Ако например идейно се отдадем на това, то трябва да се запитаме: как стоят нещата с душите на живеещите около във физическия свят твари, душите на животните, растенията и минералите? Какво друго освен това, което се предлага на сетивата ни съществува в тези три царства? Ако наблюдаваме царството на животните ще установим, че духовно-душевното съществено се различава от човека. Това, което виждаме затворено в границите на кожата у човека ние не можем да видим така непосредствено и у отделното животно. То по-скоро може да се сравни с отделния член на човешкото тяло.
Можем да сравним всички формално еднакви животни, например всички лъвове, всички тигри, всички щуки, всички мухи и т.н., всичко което в животинския свят има еднаква форма с един отделен член на човешкото тяло например с пръстите на ръката.
Ако вземем десетте пръста на човека няма да се почувстваме изкусени да припишем на всеки от тях по една душа, надарена с аз. Знаем, че десетте пръста са част от един отделен човек. Ние приписваме азова душа на отделния човек. Така както приписваме на отделния човек азова душа, така можем да сторим същото и с целия животински род. Дали тази душа ще се нарича групова или видова, не е от значение.
към текста >>
В растителния
свят
нещата са различни.
В растителния свят нещата са различни.
За окултния наблюдател той също съдържа редица Азове, но за растителното царство те са много по-малко на брой отколкото за животинското, броят им е ограничен. Отново цели групи растения принадлежат към един общ Аз и ако ги изследваме ще видим, че те се намират в един още по-висш свят. Докато животинските групови Азове се намират и изживяват в астрала, кой то прониква нашето земно кълбо, растителните групови Азове трябва да се търсят в долните части на Девакана, в това, което в теософията обикновено се нарича частите Рупа на Девакана. Там те съществуват като завършени личности, точно както тук живеят хората там съществуват растителните Азове. Те са там на ред с другите същества, които въобще нямат физическо тяло, и образуват с тях населението на долния Девакан.
към текста >>
Отново цели групи растения принадлежат към един общ Аз и ако ги изследваме ще видим, че те се намират в един още по-висш
свят
.
В растителния свят нещата са различни. За окултния наблюдател той също съдържа редица Азове, но за растителното царство те са много по-малко на брой отколкото за животинското, броят им е ограничен.
Отново цели групи растения принадлежат към един общ Аз и ако ги изследваме ще видим, че те се намират в един още по-висш свят.
Докато животинските групови Азове се намират и изживяват в астрала, кой то прониква нашето земно кълбо, растителните групови Азове трябва да се търсят в долните части на Девакана, в това, което в теософията обикновено се нарича частите Рупа на Девакана. Там те съществуват като завършени личности, точно както тук живеят хората там съществуват растителните Азове. Те са там на ред с другите същества, които въобще нямат физическо тяло, и образуват с тях населението на долния Девакан.
към текста >>
Този, който е изследвал нещата от гледна точка на окултизма и след това ги е открил във великите религиозни писания, получава откровение за това, от каква дълбочина на духовния
свят
са извлечени тези писания.
Нашето съществуване е постигнато с нейните болки. Градация на последните намираме в първата част на така наречената Атлантска епоха. От времето, когато човекът започна своето пречистване, земята от своя страна отново достигна до едно освобождение от болката и страданието. Този процес все още не е много напреднал. По-голямата част от твърдината под краката ни все още страда, и ако обърнем ясновиждащ поглед натам, твърдта ни се явява като откровение на стенанието на земното същество.
Този, който е изследвал нещата от гледна точка на окултизма и след това ги е открил във великите религиозни писания, получава откровение за това, от каква дълбочина на духовния свят са извлечени тези писания.
В нас все по-силно се надига чувството на уважение към религиозните източници. Посредством нашата опитност, ние можем наблюдавайки фактите във външния свят да познаем емпирично какви реални основи имат думите на Павел: "Цялото създание съвкупно въздиша и се мъчи до сега, очаквайки осиновение." Нека преведем тези думи: целокупното земно създание е създание от болки, едно превръщане в твърд, съпроводено от болките, за да може след това за съществата му да се осъществи "приемането на осиновение", одухотворяването.
към текста >>
Посредством нашата опитност, ние можем наблюдавайки фактите във външния
свят
да познаем емпирично какви реални основи имат думите на Павел: "Цялото създание съвкупно въздиша и се мъчи до сега, очаквайки осиновение." Нека преведем тези думи: целокупното земно създание е създание от болки, едно превръщане в твърд, съпроводено от болките, за да може след това за съществата му да се осъществи "приемането на осиновение", одухотворяването.
От времето, когато човекът започна своето пречистване, земята от своя страна отново достигна до едно освобождение от болката и страданието. Този процес все още не е много напреднал. По-голямата част от твърдината под краката ни все още страда, и ако обърнем ясновиждащ поглед натам, твърдта ни се явява като откровение на стенанието на земното същество. Този, който е изследвал нещата от гледна точка на окултизма и след това ги е открил във великите религиозни писания, получава откровение за това, от каква дълбочина на духовния свят са извлечени тези писания. В нас все по-силно се надига чувството на уважение към религиозните източници.
Посредством нашата опитност, ние можем наблюдавайки фактите във външния свят да познаем емпирично какви реални основи имат думите на Павел: "Цялото създание съвкупно въздиша и се мъчи до сега, очаквайки осиновение." Нека преведем тези думи: целокупното земно създание е създание от болки, едно превръщане в твърд, съпроводено от болките, за да може след това за съществата му да се осъществи "приемането на осиновение", одухотворяването.
към текста >>
Знакът за тези колела или лотосови цветове един двулистен от които например се намира в областта на очите, а шестлистният се намира в областта на ларинкса за тези астрални сетивни органи, които в астралния
свят
се срещат като светлинни явления е свастиката.
Знакът за тези колела или лотосови цветове един двулистен от които например се намира в областта на очите, а шестлистният се намира в областта на ларинкса за тези астрални сетивни органи, които в астралния свят се срещат като светлинни явления е свастиката.
Вземете друг един знак, така наречения пентаграм. Не бихте открили първоначалното му значение с помощта на спекулации и философия. Пентаграмът е една действителност, той е образ на действието на теченията, на силовите потоци, които се намират в астралното тяло на човека. Един определен силов поток преминава от левия крак нагоре до една определена точка на главата, от там отива към десния крак, оттам към лявата ръка на човека, оттам през тялото, през сърцето, към дясната ръка и оттам обратно към левия крак, така че можете да нарисувате в човека в главата, ръцете, дланите, краката, ходилата му пентаграма.
към текста >>
Така всеки символ в окултизма е отражението на един факт в духовния
свят
.
Така всеки символ в окултизма е отражението на един факт в духовния свят.
Значението му може да се разбере едва когато можем да посочим света, в който този знак се корени. Затова и най-голямото остро умие не е в състояние да даде тълкувание на окултните знаци. Значението на окултните знаци и символи може да е следствие единствено на опитността [в духовните светове], и едва с прозрението на значението им човек може да започне нещо. Затова в никакъв случай не е безполезно, когато му се съобщи или разкаже това, което може да бъде постигнато едва с ясновидските способности. От проучвания факт човекът може да бъде отведен до причините на самия факт.
към текста >>
Нито един знак не е изнамерен или измислен, той е отражение или подражание на действителен процес в духовния
свят
.
Така този лекционен цикъл трябва да ни въведе в смисъла на фактите в окултизма.
Нито един знак не е изнамерен или измислен, той е отражение или подражание на действителен процес в духовния свят.
Всички разкази, които срещаме в митологиите са препредаване на това, което хората виждаха, когато голяма част от тях беше надарена с ясновидски способности.
към текста >>
13.
13. Шеста лекция, Кьолн, 27.12.1907 г. Групов Аз и индивидуален Аз.
GA_101 Митове и легенди.Окултни знаци и символи
Груповият им Аз е
астрален
по природата си.
Такива разлики ще откриете и в етерното тяло на човека. Ако го наблюдавате с ясновидски поглед, както с физически поглед наблюдавате физическото, то вие ще откриете, че хората са разделени на Човек-хора, Лъв-хора, Телец-хора и Орел-хора.
Груповият им Аз е астрален по природата си.
На астралния план ясновидецът намира човешката индивидуална душа сред животинските. Колкото по-назад във времето поглеждаме ние виждаме хората да приемат един от тези образи според етерното си тяло, и на всяка от тези четири групи души по една човешка групова душа, на едната групова душа Човек, на другата групова душа Лъв, на третата групова душа Телец, и на четвъртата групова душа Орел. Ще получите само една съвсем грешна представа, ако притиснете прекалено силно тези извлечени от физическите животински форми имена. Много повече това етерно тяло на Лъв-хората наподобява груповата душа на лъвовете, отколкото на отделния лъв тук на физическия план. Християнството си е представяло, че душите на евангелистите не са като тези на обикновените хора, а обхващат цели групи хора, и така характера на душата на Матей се сравнява с човека, тази на Марко с лъва, Лука с телеца, и Йоан с орела.
към текста >>
Пример за това, как учението на окултизма е действувало в не много отдалечено минало, е, че в името и в думите са се примесвали символични значения, но така, че в основата им да лежи реално значение: фактите от висшия
свят
.
Така в окултните знаци, символи и печати, които избрахме за първи примери, можем да видим нещо извлечено от дълбочината на окултните факти, и вие бихте сгрешили ако отречете дълбоката мъдрост от мина лото съдържаща се в окултните школи, или ако по някакъв начин я смятате за преодоляна от модерната мъдрост. Там където срещате мъдростта на окултните учения в знаците или символите, тя винаги се представя така, че да бъде потвърдена от непосредственото окултно наблюдение.
Пример за това, как учението на окултизма е действувало в не много отдалечено минало, е, че в името и в думите са се примесвали символични значения, но така, че в основата им да лежи реално значение: фактите от висшия свят.
Няма да се връщаме към произхода на думообразуването, това, което ще кажа сега, не е нещо, което можете да проверите с филологията. Дори и филологията да го сметне за погрешно, символиката би съвпаднала.
към текста >>
С тези думи се целеше да се предизвика изговарящия думите човек да осъзнае окултния факт, че теченията на физическия и на духовния
свят
имат противоположни посоки.
Затова Божият Ангел се обръща към Мария с думите: "Аве, Мария! " От Ева става Аве. Това преобръщане има символичен характер. Какво би казала една повече или по-малко обърната филология не е от значение. От значение е да се покаже как в окултизма символичното действува в словослагателството.
С тези думи се целеше да се предизвика изговарящия думите човек да осъзнае окултния факт, че теченията на физическия и на духовния свят имат противоположни посоки.
към текста >>
14.
14. Седма лекция, Кьолн, 28.12.1907 г. Духовното значение на формите и числата.
GA_101 Митове и легенди.Окултни знаци и символи
Не става дума и затова, да се даде изчерпателно изложение, обясняващо един или друг окултен знак, а по-скоро да се посочи значението на окултния знак като цяло и отношението му към астралния и духовния
свят
.
Това, което може да бъде съобщено тук като цяло са само примери от огромния брой окултни символи и знаци.
Не става дума и затова, да се даде изчерпателно изложение, обясняващо един или друг окултен знак, а по-скоро да се посочи значението на окултния знак като цяло и отношението му към астралния и духовния свят.
Ако тези знаци не бяха нищо друго освен схематична илюстрация, то целта и значението им нямаше да бъдат големи, и някой би могъл да помисли, че се касае само за един вид онагледяване на определени факти от висшите светове. Случаят обаче не е такъв. Онези символи и знаци, които са извлечени от окултния светоглед имат огромно значение за развитието на човека, за неговото усъвършенствуване, дори може да се каже, че окултните знаци и печат, ако приемем думите най-широк смисъл, са изиграли голяма роля в цялото възпитание и развитие на човечеството. Трябва единствено да знаете, че мислите, чувствата, представите, които човекът изпитва, са действителни сили, които му въздействуват преобразяващо, формиращо, променящо.
към текста >>
Преди човекът да стане етерен и физически той беше само един
астрален
човек.
Нужно е да извикаме пред душите си факта, че физическото и етерното в човека, така както той днес е изправен пред нас, са уплътнявания на астралното.
Преди човекът да стане етерен и физически той беше само един астрален човек.
В действителност това е така, че всички по-плътни субстанции, т.е. етерната и физическата, се отделиха от астралната субстанция както ледът се отделя от водата. Така както водата се уплътнява в лед, така и астралното вещество се уплътнява и се превръща в етерно и физическо вещество. Във времето, когато човекът все още беше същество, каквото сте вие днес, когато спите и се намирате извън физическото и етерното си тела, съществуваха сили, които оформиха астралното му вещество, това бяха чисти чувстващи и представни сили. Астралното вещество действува различно от етерното или физическото.
към текста >>
Тези мерки са резултат от онези мисловни форми, които изживя Ной, и които той така вмести н ковчега, че от наблюдението на последния възникваше същия мисловен
свят
, според който трябваше да бъде построен организма на следатлантските хора.
В различните легенди за потопа, и преди всичко в библейската, се съдържат следи от данни именно за това. Ако си представите човекът обгърнат от формите, които трябва да има етерното му тяло, за да бъде образувана правилно формата на физическото, то вие ще получите размера на Ноевия ковчег. Защо размерът му е посочен в Библията с 50 лакътя ширина, 30 лакътя височина и 300 лакътя дължина? Защото това е мерното съотношение, което човекът трябва да има около себе си по време на прехода от атлантската в следатлантската епоха, за да образува правилната мисловна форма, която да стане причината тялото на следатлантския човек да се образува правилно по отношение на дължината, височината и ширината. В Ноевия ковчег виждате един символ на мерните съотношения на днешното ви тяло.
Тези мерки са резултат от онези мисловни форми, които изживя Ной, и които той така вмести н ковчега, че от наблюдението на последния възникваше същия мисловен свят, според който трябваше да бъде построен организма на следатлантските хора.
Човечеството биваше възпитавано с ефикасни символи. В мерките на физическото си тяло вие днес носите мащабите на Ноевия ковчег. Когато човек простре ръцете си нагоре, в мерките на Ноевия ковчег получавате мерките на днешното човешко тяло.
към текста >>
Когато се изкачим до един още по-висш
свят
, вече нямаме работа само с обикновени образи, а с вътрешните отношения на нещата, с това, което се нарича с думите Звук на сферите, музика на сферите,
свят
на звуците.
Когато се изкачим до един още по-висш свят, вече нямаме работа само с обикновени образи, а с вътрешните отношения на нещата, с това, което се нарича с думите Звук на сферите, музика на сферите, свят на звуците.
Ако пребродим астралния план, в общи линии виждаме един свят от образи, които са праобразите на нашите предмети тук. Колкото повече се издигаме нагоре, толкова повече навлизаме в един свят на звуците и на тоновете, при което не бива да си представяте, че светът на звуците е един в звучащ във външен смисъл звуков свят. В Девакана не слушате с външното ухо. Не можете да сравните същността на звучащия духовен свят с нашия физически звук, който е само едно откровение на звука от Девакана. Духовните звуци са субстанцията на света на Девакана, на духовния свят, който започва там, където светът на образите преминава в света на звуците.
към текста >>
Ако пребродим астралния план, в общи линии виждаме един
свят
от образи, които са праобразите на нашите предмети тук.
Когато се изкачим до един още по-висш свят, вече нямаме работа само с обикновени образи, а с вътрешните отношения на нещата, с това, което се нарича с думите Звук на сферите, музика на сферите, свят на звуците.
Ако пребродим астралния план, в общи линии виждаме един свят от образи, които са праобразите на нашите предмети тук.
Колкото повече се издигаме нагоре, толкова повече навлизаме в един свят на звуците и на тоновете, при което не бива да си представяте, че светът на звуците е един в звучащ във външен смисъл звуков свят. В Девакана не слушате с външното ухо. Не можете да сравните същността на звучащия духовен свят с нашия физически звук, който е само едно откровение на звука от Девакана. Духовните звуци са субстанцията на света на Девакана, на духовния свят, който започва там, където светът на образите преминава в света на звуците. Тези светове преливат един в друг.
към текста >>
Колкото повече се издигаме нагоре, толкова повече навлизаме в един
свят
на звуците и на тоновете, при което не бива да си представяте, че светът на звуците е един в звучащ във външен смисъл звуков
свят
.
Когато се изкачим до един още по-висш свят, вече нямаме работа само с обикновени образи, а с вътрешните отношения на нещата, с това, което се нарича с думите Звук на сферите, музика на сферите, свят на звуците. Ако пребродим астралния план, в общи линии виждаме един свят от образи, които са праобразите на нашите предмети тук.
Колкото повече се издигаме нагоре, толкова повече навлизаме в един свят на звуците и на тоновете, при което не бива да си представяте, че светът на звуците е един в звучащ във външен смисъл звуков свят.
В Девакана не слушате с външното ухо. Не можете да сравните същността на звучащия духовен свят с нашия физически звук, който е само едно откровение на звука от Девакана. Духовните звуци са субстанцията на света на Девакана, на духовния свят, който започва там, където светът на образите преминава в света на звуците. Тези светове преливат един в друг. Тук, около физическия свят, паралелно съществуват и астралният свят и Девакана, единият пронизва другия.
към текста >>
Не можете да сравните същността на звучащия духовен
свят
с нашия физически звук, който е само едно откровение на звука от Девакана.
Когато се изкачим до един още по-висш свят, вече нямаме работа само с обикновени образи, а с вътрешните отношения на нещата, с това, което се нарича с думите Звук на сферите, музика на сферите, свят на звуците. Ако пребродим астралния план, в общи линии виждаме един свят от образи, които са праобразите на нашите предмети тук. Колкото повече се издигаме нагоре, толкова повече навлизаме в един свят на звуците и на тоновете, при което не бива да си представяте, че светът на звуците е един в звучащ във външен смисъл звуков свят. В Девакана не слушате с външното ухо.
Не можете да сравните същността на звучащия духовен свят с нашия физически звук, който е само едно откровение на звука от Девакана.
Духовните звуци са субстанцията на света на Девакана, на духовния свят, който започва там, където светът на образите преминава в света на звуците. Тези светове преливат един в друг. Тук, около физическия свят, паралелно съществуват и астралният свят и Девакана, единият пронизва другия. Съотношението е сякаш въведете един слепороден човек в силно осветена стая, около него са цветове и горящите свещи, но той не може да ги възприеме. Едва когато стане виждащ след благополучна операция, той ще може да вижда това, което и преди беше около него.
към текста >>
Духовните звуци са субстанцията на света на Девакана, на духовния
свят
, който започва там, където светът на образите преминава в света на звуците.
Когато се изкачим до един още по-висш свят, вече нямаме работа само с обикновени образи, а с вътрешните отношения на нещата, с това, което се нарича с думите Звук на сферите, музика на сферите, свят на звуците. Ако пребродим астралния план, в общи линии виждаме един свят от образи, които са праобразите на нашите предмети тук. Колкото повече се издигаме нагоре, толкова повече навлизаме в един свят на звуците и на тоновете, при което не бива да си представяте, че светът на звуците е един в звучащ във външен смисъл звуков свят. В Девакана не слушате с външното ухо. Не можете да сравните същността на звучащия духовен свят с нашия физически звук, който е само едно откровение на звука от Девакана.
Духовните звуци са субстанцията на света на Девакана, на духовния свят, който започва там, където светът на образите преминава в света на звуците.
Тези светове преливат един в друг. Тук, около физическия свят, паралелно съществуват и астралният свят и Девакана, единият пронизва другия. Съотношението е сякаш въведете един слепороден човек в силно осветена стая, около него са цветове и горящите свещи, но той не може да ги възприеме. Едва когато стане виждащ след благополучна операция, той ще може да вижда това, което и преди беше около него. Така и астралният и духовният свят ще се открият пред нас, когато се отворят сетивата ни за тях, тогава ще възприемем и факта, че тези светове не граничат едни с друг, а се проникват взаимно.
към текста >>
Тук, около физическия
свят
, паралелно съществуват и астралният
свят
и Девакана, единият пронизва другия.
Колкото повече се издигаме нагоре, толкова повече навлизаме в един свят на звуците и на тоновете, при което не бива да си представяте, че светът на звуците е един в звучащ във външен смисъл звуков свят. В Девакана не слушате с външното ухо. Не можете да сравните същността на звучащия духовен свят с нашия физически звук, който е само едно откровение на звука от Девакана. Духовните звуци са субстанцията на света на Девакана, на духовния свят, който започва там, където светът на образите преминава в света на звуците. Тези светове преливат един в друг.
Тук, около физическия свят, паралелно съществуват и астралният свят и Девакана, единият пронизва другия.
Съотношението е сякаш въведете един слепороден човек в силно осветена стая, около него са цветове и горящите свещи, но той не може да ги възприеме. Едва когато стане виждащ след благополучна операция, той ще може да вижда това, което и преди беше около него. Така и астралният и духовният свят ще се открият пред нас, когато се отворят сетивата ни за тях, тогава ще възприемем и факта, че тези светове не граничат едни с друг, а се проникват взаимно. Всичко, което е в единия свят може да се възприеме и в останалите.
към текста >>
Така и астралният и духовният
свят
ще се открият пред нас, когато се отворят сетивата ни за тях, тогава ще възприемем и факта, че тези светове не граничат едни с друг, а се проникват взаимно.
Духовните звуци са субстанцията на света на Девакана, на духовния свят, който започва там, където светът на образите преминава в света на звуците. Тези светове преливат един в друг. Тук, около физическия свят, паралелно съществуват и астралният свят и Девакана, единият пронизва другия. Съотношението е сякаш въведете един слепороден човек в силно осветена стая, около него са цветове и горящите свещи, но той не може да ги възприеме. Едва когато стане виждащ след благополучна операция, той ще може да вижда това, което и преди беше около него.
Така и астралният и духовният свят ще се открият пред нас, когато се отворят сетивата ни за тях, тогава ще възприемем и факта, че тези светове не граничат едни с друг, а се проникват взаимно.
Всичко, което е в единия свят може да се възприеме и в останалите.
към текста >>
Всичко, което е в единия
свят
може да се възприеме и в останалите.
Тези светове преливат един в друг. Тук, около физическия свят, паралелно съществуват и астралният свят и Девакана, единият пронизва другия. Съотношението е сякаш въведете един слепороден човек в силно осветена стая, около него са цветове и горящите свещи, но той не може да ги възприеме. Едва когато стане виждащ след благополучна операция, той ще може да вижда това, което и преди беше около него. Така и астралният и духовният свят ще се открият пред нас, когато се отворят сетивата ни за тях, тогава ще възприемем и факта, че тези светове не граничат едни с друг, а се проникват взаимно.
Всичко, което е в единия свят може да се възприеме и в останалите.
към текста >>
Това, което е духовната музика в Девакана, хвърля сянка в астралния
свят
и се отпечатва в числа и фигури.
Това, което е духовната музика в Девакана, хвърля сянка в астралния свят и се отпечатва в числа и фигури.
Това, което се нарича питагорейска музика на сферите обикновено се приема от абстрактните философи за образ. То обаче е една истинска, действителна реалност. Звученето на сферите е тук, а този, който развива слушането му изразът тук не е много точен, но трябва да го употребим -, за да се възприеме в по-висшите светове, не възприема около себе си само образите и цветовете на астралния свят, а и звуците и хармониите на духовния свят. Така както нещата са около нас във физическия план са откровения на астралния свят, така те са и откровения на духовния свят, които се отразяват във физическия чрез посредничеството на астралния. Във всички наши физически неща се отразява духовния свят, и колкото по-извисяващи и значителни са сетивните неща, толкова по-ясно, по-красиво, по-великолепно се показват те като израз на духовния свят.
към текста >>
Звученето на сферите е тук, а този, който развива слушането му изразът тук не е много точен, но трябва да го употребим -, за да се възприеме в по-висшите светове, не възприема около себе си само образите и цветовете на астралния
свят
, а и звуците и хармониите на духовния
свят
.
Това, което е духовната музика в Девакана, хвърля сянка в астралния свят и се отпечатва в числа и фигури. Това, което се нарича питагорейска музика на сферите обикновено се приема от абстрактните философи за образ. То обаче е една истинска, действителна реалност.
Звученето на сферите е тук, а този, който развива слушането му изразът тук не е много точен, но трябва да го употребим -, за да се възприеме в по-висшите светове, не възприема около себе си само образите и цветовете на астралния свят, а и звуците и хармониите на духовния свят.
Така както нещата са около нас във физическия план са откровения на астралния свят, така те са и откровения на духовния свят, които се отразяват във физическия чрез посредничеството на астралния. Във всички наши физически неща се отразява духовния свят, и колкото по-извисяващи и значителни са сетивните неща, толкова по-ясно, по-красиво, по-великолепно се показват те като израз на духовния свят. Ако вземем едно незначително нещо от физическия ни план, по правило е много трудно то да бъде отведено до духовния си първообраз. Напротив, духовните първообрази ни се показват в голяма красота, ако гледаме значителни, извисяващи неща от физическия свят. Така например във взаимовръзките между планетите в нашата планетарна система ни е даден един израз на духовния свят.
към текста >>
Така както нещата са около нас във физическия план са откровения на астралния
свят
, така те са и откровения на духовния
свят
, които се отразяват във физическия чрез посредничеството на астралния.
Това, което е духовната музика в Девакана, хвърля сянка в астралния свят и се отпечатва в числа и фигури. Това, което се нарича питагорейска музика на сферите обикновено се приема от абстрактните философи за образ. То обаче е една истинска, действителна реалност. Звученето на сферите е тук, а този, който развива слушането му изразът тук не е много точен, но трябва да го употребим -, за да се възприеме в по-висшите светове, не възприема около себе си само образите и цветовете на астралния свят, а и звуците и хармониите на духовния свят.
Така както нещата са около нас във физическия план са откровения на астралния свят, така те са и откровения на духовния свят, които се отразяват във физическия чрез посредничеството на астралния.
Във всички наши физически неща се отразява духовния свят, и колкото по-извисяващи и значителни са сетивните неща, толкова по-ясно, по-красиво, по-великолепно се показват те като израз на духовния свят. Ако вземем едно незначително нещо от физическия ни план, по правило е много трудно то да бъде отведено до духовния си първообраз. Напротив, духовните първообрази ни се показват в голяма красота, ако гледаме значителни, извисяващи неща от физическия свят. Така например във взаимовръзките между планетите в нашата планетарна система ни е даден един израз на духовния свят. Това, което съществува в различен вид в нашата планетарна система, може да се приведе, за този, който вижда нещата, до това, което се нарича хармония на сферите.
към текста >>
Във всички наши физически неща се отразява духовния
свят
, и колкото по-извисяващи и значителни са сетивните неща, толкова по-ясно, по-красиво, по-великолепно се показват те като израз на духовния
свят
.
Това, което е духовната музика в Девакана, хвърля сянка в астралния свят и се отпечатва в числа и фигури. Това, което се нарича питагорейска музика на сферите обикновено се приема от абстрактните философи за образ. То обаче е една истинска, действителна реалност. Звученето на сферите е тук, а този, който развива слушането му изразът тук не е много точен, но трябва да го употребим -, за да се възприеме в по-висшите светове, не възприема около себе си само образите и цветовете на астралния свят, а и звуците и хармониите на духовния свят. Така както нещата са около нас във физическия план са откровения на астралния свят, така те са и откровения на духовния свят, които се отразяват във физическия чрез посредничеството на астралния.
Във всички наши физически неща се отразява духовния свят, и колкото по-извисяващи и значителни са сетивните неща, толкова по-ясно, по-красиво, по-великолепно се показват те като израз на духовния свят.
Ако вземем едно незначително нещо от физическия ни план, по правило е много трудно то да бъде отведено до духовния си първообраз. Напротив, духовните първообрази ни се показват в голяма красота, ако гледаме значителни, извисяващи неща от физическия свят. Така например във взаимовръзките между планетите в нашата планетарна система ни е даден един израз на духовния свят. Това, което съществува в различен вид в нашата планетарна система, може да се приведе, за този, който вижда нещата, до това, което се нарича хармония на сферите. Движенията на планетите са такива, че този, който има способност да възприема духовните светове, може да "чуе" взаимоотношенията в тях.
към текста >>
Напротив, духовните първообрази ни се показват в голяма красота, ако гледаме значителни, извисяващи неща от физическия
свят
.
То обаче е една истинска, действителна реалност. Звученето на сферите е тук, а този, който развива слушането му изразът тук не е много точен, но трябва да го употребим -, за да се възприеме в по-висшите светове, не възприема около себе си само образите и цветовете на астралния свят, а и звуците и хармониите на духовния свят. Така както нещата са около нас във физическия план са откровения на астралния свят, така те са и откровения на духовния свят, които се отразяват във физическия чрез посредничеството на астралния. Във всички наши физически неща се отразява духовния свят, и колкото по-извисяващи и значителни са сетивните неща, толкова по-ясно, по-красиво, по-великолепно се показват те като израз на духовния свят. Ако вземем едно незначително нещо от физическия ни план, по правило е много трудно то да бъде отведено до духовния си първообраз.
Напротив, духовните първообрази ни се показват в голяма красота, ако гледаме значителни, извисяващи неща от физическия свят.
Така например във взаимовръзките между планетите в нашата планетарна система ни е даден един израз на духовния свят. Това, което съществува в различен вид в нашата планетарна система, може да се приведе, за този, който вижда нещата, до това, което се нарича хармония на сферите. Движенията на планетите са такива, че този, който има способност да възприема духовните светове, може да "чуе" взаимоотношенията в тях. От гледна точка на висшите светове например Сатурн се движи 2½ по-бързо от Юпитер. Това движение на Сатурн се възприема в духовния свят, от "духовните уши", както се изразява Гьоте, като съответно по-висок тон.
към текста >>
Така например във взаимовръзките между планетите в нашата планетарна система ни е даден един израз на духовния
свят
.
Звученето на сферите е тук, а този, който развива слушането му изразът тук не е много точен, но трябва да го употребим -, за да се възприеме в по-висшите светове, не възприема около себе си само образите и цветовете на астралния свят, а и звуците и хармониите на духовния свят. Така както нещата са около нас във физическия план са откровения на астралния свят, така те са и откровения на духовния свят, които се отразяват във физическия чрез посредничеството на астралния. Във всички наши физически неща се отразява духовния свят, и колкото по-извисяващи и значителни са сетивните неща, толкова по-ясно, по-красиво, по-великолепно се показват те като израз на духовния свят. Ако вземем едно незначително нещо от физическия ни план, по правило е много трудно то да бъде отведено до духовния си първообраз. Напротив, духовните първообрази ни се показват в голяма красота, ако гледаме значителни, извисяващи неща от физическия свят.
Така например във взаимовръзките между планетите в нашата планетарна система ни е даден един израз на духовния свят.
Това, което съществува в различен вид в нашата планетарна система, може да се приведе, за този, който вижда нещата, до това, което се нарича хармония на сферите. Движенията на планетите са такива, че този, който има способност да възприема духовните светове, може да "чуе" взаимоотношенията в тях. От гледна точка на висшите светове например Сатурн се движи 2½ по-бързо от Юпитер. Това движение на Сатурн се възприема в духовния свят, от "духовните уши", както се изразява Гьоте, като съответно по-висок тон.
към текста >>
Това движение на Сатурн се възприема в духовния
свят
, от "духовните уши", както се изразява Гьоте, като съответно по-висок тон.
Напротив, духовните първообрази ни се показват в голяма красота, ако гледаме значителни, извисяващи неща от физическия свят. Така например във взаимовръзките между планетите в нашата планетарна система ни е даден един израз на духовния свят. Това, което съществува в различен вид в нашата планетарна система, може да се приведе, за този, който вижда нещата, до това, което се нарича хармония на сферите. Движенията на планетите са такива, че този, който има способност да възприема духовните светове, може да "чуе" взаимоотношенията в тях. От гледна точка на висшите светове например Сатурн се движи 2½ по-бързо от Юпитер.
Това движение на Сатурн се възприема в духовния свят, от "духовните уши", както се изразява Гьоте, като съответно по-висок тон.
към текста >>
За духовното възприятие тези съотношения се изразяват в тонове, възприемаеми за духовните уши в духовния
свят
.
За духовното възприятие тези съотношения се изразяват в тонове, възприемаеми за духовните уши в духовния свят.
Това реалните скрити причини на това, което се нарича "музика на сферите". Тези числа ви дават действително съществуващите в духовния свят хармонии. Виждате, че точно както ясновидецът възприема в астралния свят образи и цветове, така и ясночуващият чува в духовния свят или в Девакана духовните хармонии на нещата. За този, чието духовно ухо е обучено в това, за всичко, което е откровение тук на физическия план са възприемаеми тоновете, като скрити духовни причини. Така за окултиста четирите елемента земя, вода, въздух и огън се явяват в различни тонови съотношения, които са съвършено скрити за възприятията на обикновения човек.
към текста >>
Тези числа ви дават действително съществуващите в духовния
свят
хармонии.
За духовното възприятие тези съотношения се изразяват в тонове, възприемаеми за духовните уши в духовния свят. Това реалните скрити причини на това, което се нарича "музика на сферите".
Тези числа ви дават действително съществуващите в духовния свят хармонии.
Виждате, че точно както ясновидецът възприема в астралния свят образи и цветове, така и ясночуващият чува в духовния свят или в Девакана духовните хармонии на нещата. За този, чието духовно ухо е обучено в това, за всичко, което е откровение тук на физическия план са възприемаеми тоновете, като скрити духовни причини. Така за окултиста четирите елемента земя, вода, въздух и огън се явяват в различни тонови съотношения, които са съвършено скрити за възприятията на обикновения човек. Посветените са изобразили във физическия свят тоновите съотношения, които можеха да чуят от скритите причини на земята, водата, въздуха и огъня. Резултатът от тези звукови трептения е запазен в първоначалното звучене на един музикален инструмент лирата.
към текста >>
Виждате, че точно както ясновидецът възприема в астралния
свят
образи и цветове, така и ясночуващият чува в духовния
свят
или в Девакана духовните хармонии на нещата.
За духовното възприятие тези съотношения се изразяват в тонове, възприемаеми за духовните уши в духовния свят. Това реалните скрити причини на това, което се нарича "музика на сферите". Тези числа ви дават действително съществуващите в духовния свят хармонии.
Виждате, че точно както ясновидецът възприема в астралния свят образи и цветове, така и ясночуващият чува в духовния свят или в Девакана духовните хармонии на нещата.
За този, чието духовно ухо е обучено в това, за всичко, което е откровение тук на физическия план са възприемаеми тоновете, като скрити духовни причини. Така за окултиста четирите елемента земя, вода, въздух и огън се явяват в различни тонови съотношения, които са съвършено скрити за възприятията на обикновения човек. Посветените са изобразили във физическия свят тоновите съотношения, които можеха да чуят от скритите причини на земята, водата, въздуха и огъня. Резултатът от тези звукови трептения е запазен в първоначалното звучене на един музикален инструмент лирата. При лирата съотношението на трептенията на струните и е подражание на звуците, които посветените са познавали за четирите елемента.
към текста >>
Посветените са изобразили във физическия
свят
тоновите съотношения, които можеха да чуят от скритите причини на земята, водата, въздуха и огъня.
Това реалните скрити причини на това, което се нарича "музика на сферите". Тези числа ви дават действително съществуващите в духовния свят хармонии. Виждате, че точно както ясновидецът възприема в астралния свят образи и цветове, така и ясночуващият чува в духовния свят или в Девакана духовните хармонии на нещата. За този, чието духовно ухо е обучено в това, за всичко, което е откровение тук на физическия план са възприемаеми тоновете, като скрити духовни причини. Така за окултиста четирите елемента земя, вода, въздух и огън се явяват в различни тонови съотношения, които са съвършено скрити за възприятията на обикновения човек.
Посветените са изобразили във физическия свят тоновите съотношения, които можеха да чуят от скритите причини на земята, водата, въздуха и огъня.
Резултатът от тези звукови трептения е запазен в първоначалното звучене на един музикален инструмент лирата. При лирата съотношението на трептенията на струните и е подражание на звуците, които посветените са познавали за четирите елемента. Те съответствуваха така
към текста >>
Ако можем да се пренесем в отдалечени в миналите времена бихме могли да проследим много неща, и бихме видели, че това в културата, което днес се струва на днешния човек разбираемо само по себе си, е извлечено от наблюденията на духовния
свят
.
Ако можем да се пренесем в отдалечени в миналите времена бихме могли да проследим много неща, и бихме видели, че това в културата, което днес се струва на днешния човек разбираемо само по себе си, е извлечено от наблюденията на духовния свят.
Физическите звуци на лирата са подражание на това, което присъствуваше първоначално като отношение на четирите елемента един към друг.
към текста >>
Ходът на развитието това, че всичко което днес се намира на висшия план да се свали във физическия
свят
.
Всичко това цели да ни даде една представа за това, как символите се създават в по-висшите светове, и че там те са реални факти. Много от нещата в нашата култура са символи, символи, които трябва да бъдат реализирани, чрез които се цели човекът да се подготви в бъдеще да развие на физическия план това, което днес е на висшия.
Ходът на развитието това, че всичко което днес се намира на висшия план да се свали във физическия свят.
Поради това, че човекът е призван да участвува в сътворяването на външния свят, той трябва да слезе с мислите във физическия свят. той оформя света около себе си, той твори и това, което е неговата собствена телесност. Именно посредством теософията човекът трябва да получи чувство за това, че всичко, което прави, мисли и чувства в един момент, продължава въздействието си в следващия, в бъдещето. Когато човекът строи храм, творения на красотата, или когато твори държавно изкуство за социалното разбирателство между хората, то това са неща, които имат значение за бъдещето. Когато човекът днес строи с помощта на природните сили, то той формира природните продукти на бъдещето.
към текста >>
Поради това, че човекът е призван да участвува в сътворяването на външния
свят
, той трябва да слезе с мислите във физическия
свят
.
Всичко това цели да ни даде една представа за това, как символите се създават в по-висшите светове, и че там те са реални факти. Много от нещата в нашата култура са символи, символи, които трябва да бъдат реализирани, чрез които се цели човекът да се подготви в бъдеще да развие на физическия план това, което днес е на висшия. Ходът на развитието това, че всичко което днес се намира на висшия план да се свали във физическия свят.
Поради това, че човекът е призван да участвува в сътворяването на външния свят, той трябва да слезе с мислите във физическия свят.
той оформя света около себе си, той твори и това, което е неговата собствена телесност. Именно посредством теософията човекът трябва да получи чувство за това, че всичко, което прави, мисли и чувства в един момент, продължава въздействието си в следващия, в бъдещето. Когато човекът строи храм, творения на красотата, или когато твори държавно изкуство за социалното разбирателство между хората, то това са неща, които имат значение за бъдещето. Когато човекът днес строи с помощта на природните сили, то той формира природните продукти на бъдещето. Когато той например строи една готическа катедрала, то той най-напред я съставя по силата на минералните закони.
към текста >>
И така като днес строим катедрали и къщи, чиито форми се съхраняват, които се свързват със земята и в бъдеще отново ще се явят като растения, по същия начин днешните ни растения и кристали са се оформили според това, което предходните богове и духове са построили в предишния
свят
.
Но че формата е присъствувала някога това не е без значение. Формата, която е била отпечата на от хората в материята остава, тя става част от етерното и астралното тяло на земята и се развива като сила наред със земята. И когато земята премине през сегашното си развитие и Пралайа, и се въплъти отново като Юпитер, тогава тази форма ще изникне от земята като един вид растение. Днес ние строим творбите на изкуството и на красотата, ние оформяме творбите на мъдростта не напразно на нашата земя. Ние ги създаваме за да се появят по-късно като природни продукти на земята.
И така като днес строим катедрали и къщи, чиито форми се съхраняват, които се свързват със земята и в бъдеще отново ще се явят като растения, по същия начин днешните ни растения и кристали са се оформили според това, което предходните богове и духове са построили в предишния свят.
Всичко, което човекът прибавя към света от глед на точка на познанието, на мъдростта и на красотата и на истинския социален живот, всичко, което той вписва като символи във външния свят, дори и само в мислите си, се превръща във велика и благотворна сила за развитието на земята. То става реални сили и форми на бъдещето. Нашите машини и фабрики обаче, всичко, което правим само за да служим на външната полза, на принципа на утилитарността, ще бъде вреден елемент в следващото въплъщение на земята. Ако отпечатваме символи в материята, които са израз на по-висши светове, те ще действуват за напредъка. Напротив нашите машини и фабрики, които служат единствено на външната полза, ще имат демонично, унищожително влияние върху земята в следващото и въплъщение.
към текста >>
Всичко, което човекът прибавя към света от глед на точка на познанието, на мъдростта и на красотата и на истинския социален живот, всичко, което той вписва като символи във външния
свят
, дори и само в мислите си, се превръща във велика и благотворна сила за развитието на земята.
Формата, която е била отпечата на от хората в материята остава, тя става част от етерното и астралното тяло на земята и се развива като сила наред със земята. И когато земята премине през сегашното си развитие и Пралайа, и се въплъти отново като Юпитер, тогава тази форма ще изникне от земята като един вид растение. Днес ние строим творбите на изкуството и на красотата, ние оформяме творбите на мъдростта не напразно на нашата земя. Ние ги създаваме за да се появят по-късно като природни продукти на земята. И така като днес строим катедрали и къщи, чиито форми се съхраняват, които се свързват със земята и в бъдеще отново ще се явят като растения, по същия начин днешните ни растения и кристали са се оформили според това, което предходните богове и духове са построили в предишния свят.
Всичко, което човекът прибавя към света от глед на точка на познанието, на мъдростта и на красотата и на истинския социален живот, всичко, което той вписва като символи във външния свят, дори и само в мислите си, се превръща във велика и благотворна сила за развитието на земята.
То става реални сили и форми на бъдещето. Нашите машини и фабрики обаче, всичко, което правим само за да служим на външната полза, на принципа на утилитарността, ще бъде вреден елемент в следващото въплъщение на земята. Ако отпечатваме символи в материята, които са израз на по-висши светове, те ще действуват за напредъка. Напротив нашите машини и фабрики, които служат единствено на външната полза, ще имат демонично, унищожително влияние върху земята в следващото и въплъщение. така ние сами формираме добрите, а също така и демоничните сили за следващата епоха на човечеството.
към текста >>
Долният
свят
ще бъде това, което човекът създава по този начин.
Днес, в петата следатлантска културна епоха, ние се намираме най-дълбоко в материята и създаваме на ужасните демонични сили за следващата. Там, където преобразуваме прадревно-свещеното във физическо-механични неща, ние работим надолу под физическия план.
Долният свят ще бъде това, което човекът създава по този начин.
Трябва да сме наясно, че и злите сили на развитието трябва да бъдат включени. Във времето, когато те ще трябва да бъдат преодолени, човекът ще трябва да вложи огромни сили, за да превърне злото и демоничното отново в добро. Но силата му ще се увеличи от това, тъй като задачата на злото е да кали силата на човека с преодоляването му. Всичкото зло трябва да бъде отново претопено в добро, и то е вложено в погледа към бъдещето, за да се развият в човека силни и енергични сили, много по-висши, отколкото ако никога не беше преобразил злото в добро.
към текста >>
Всички неща, които измисляме с разума си във физическия
свят
, имат скрити духовни причини, и ние можем да ги видим в духовния
свят
.
Всички неща, които измисляме с разума си във физическия свят, имат скрити духовни причини, и ние можем да ги видим в духовния свят.
Бих желал да приведа един пример, как нещо, което се измисля на физическия план се изразява на духовния като фигура: Кадуцея, жезълът на Меркурий.
към текста >>
Както някога влиянието на външната светлина е създала очите от нечувствителни органи, точно така и отдаването на символите от духовния
свят
създава органи за възприемане на духовния
свят
.
Както някога влиянието на външната светлина е създала очите от нечувствителни органи, точно така и отдаването на символите от духовния свят създава органи за възприемане на духовния свят.
Съвършено невъзможно е да се каже: Изобщо не виждам какво трябва да възникне тук. Това би било същото, ако човекът, който още няма очи кажеше: Аз не желая светлината да ми въздейства. Най-напред трябва да бъдем обучени, кое може да доведе до образуването на вътрешни органи, и тогава ще можем да възприемем наоколо тайните на духовния свят.
към текста >>
Най-напред трябва да бъдем обучени, кое може да доведе до образуването на вътрешни органи, и тогава ще можем да възприемем наоколо тайните на духовния
свят
.
Както някога влиянието на външната светлина е създала очите от нечувствителни органи, точно така и отдаването на символите от духовния свят създава органи за възприемане на духовния свят. Съвършено невъзможно е да се каже: Изобщо не виждам какво трябва да възникне тук. Това би било същото, ако човекът, който още няма очи кажеше: Аз не желая светлината да ми въздейства.
Най-напред трябва да бъдем обучени, кое може да доведе до образуването на вътрешни органи, и тогава ще можем да възприемем наоколо тайните на духовния свят.
към текста >>
15.
15. Осма лекция, Кьолн, 29.12.1907 г. Образните представи като необходимо възпитателно средство в духовното обучение.
GA_101 Митове и легенди.Окултни знаци и символи
Днес бих желал да обсъдя още няколко характерни символи и знаци, за да може все повече да ни се изясни основната тема на лекциите, която цели да покаже в какво отношение са поставени знаците и символите спрямо астралния и духовния
свят
, който се нарича още Девакан.
Днес бих желал да обсъдя още няколко характерни символи и знаци, за да може все повече да ни се изясни основната тема на лекциите, която цели да покаже в какво отношение са поставени знаците и символите спрямо астралния и духовния свят, който се нарича още Девакан.
към текста >>
При хората от съвременността издигането в астралния
свят
с помощта на символични или други окултни методи на възпитание е свързано с известен страх, дори антипатия.
В различните окултни течения в съвремието многократно се среща схващането, че в нашето време съществува и друг път, освен този на прилагането на имагинативни и символични представи, по който може да се извърши изкачването във висшите светове.
При хората от съвременността издигането в астралния свят с помощта на символични или други окултни методи на възпитание е свързано с известен страх, дори антипатия.
Ако се подхвърли въпросът: Оправдани ли са подобни страхове? , то може да се каже: Да и не в едно определено отношение те са оправдани, в друго отношение обаче те съвсем не са уместни, тъй като във висшите светове не може да се издигне никой, без да е преминал през астралния. Грешно предположение е когато някой смята, че може да премине със завързани очи през астралния свят. Нужно е единствено да знаете, че духовният свят като такъв има различни области. Човекът е слязъл през астралния свят във физическия, и отново през астралния трябва да се издигне до духовния свят.
към текста >>
Грешно предположение е когато някой смята, че може да премине със завързани очи през астралния
свят
.
В различните окултни течения в съвремието многократно се среща схващането, че в нашето време съществува и друг път, освен този на прилагането на имагинативни и символични представи, по който може да се извърши изкачването във висшите светове. При хората от съвременността издигането в астралния свят с помощта на символични или други окултни методи на възпитание е свързано с известен страх, дори антипатия. Ако се подхвърли въпросът: Оправдани ли са подобни страхове? , то може да се каже: Да и не в едно определено отношение те са оправдани, в друго отношение обаче те съвсем не са уместни, тъй като във висшите светове не може да се издигне никой, без да е преминал през астралния.
Грешно предположение е когато някой смята, че може да премине със завързани очи през астралния свят.
Нужно е единствено да знаете, че духовният свят като такъв има различни области. Човекът е слязъл през астралния свят във физическия, и отново през астралния трябва да се издигне до духовния свят. Трябва да се избягва по времето на развитието си той да изпада в минали състояния. Всяко медиумно състояние е едно изпадане в предишно състояние, докато истинското тайно обучение е едно изкачване в по-висше. Човек трябва да се изкачи в астралния свят с пълно, светло дневно съзнание за да достигне до по-висшите области на духовния свят.
към текста >>
Нужно е единствено да знаете, че духовният
свят
като такъв има различни области.
В различните окултни течения в съвремието многократно се среща схващането, че в нашето време съществува и друг път, освен този на прилагането на имагинативни и символични представи, по който може да се извърши изкачването във висшите светове. При хората от съвременността издигането в астралния свят с помощта на символични или други окултни методи на възпитание е свързано с известен страх, дори антипатия. Ако се подхвърли въпросът: Оправдани ли са подобни страхове? , то може да се каже: Да и не в едно определено отношение те са оправдани, в друго отношение обаче те съвсем не са уместни, тъй като във висшите светове не може да се издигне никой, без да е преминал през астралния. Грешно предположение е когато някой смята, че може да премине със завързани очи през астралния свят.
Нужно е единствено да знаете, че духовният свят като такъв има различни области.
Човекът е слязъл през астралния свят във физическия, и отново през астралния трябва да се издигне до духовния свят. Трябва да се избягва по времето на развитието си той да изпада в минали състояния. Всяко медиумно състояние е едно изпадане в предишно състояние, докато истинското тайно обучение е едно изкачване в по-висше. Човек трябва да се изкачи в астралния свят с пълно, светло дневно съзнание за да достигне до по-висшите области на духовния свят. Всички желания, страсти, инстинкти, които човек носи в себе си, са вкоренени в астралното тяло, техен носител е астралното тяло.
към текста >>
Човекът е слязъл през астралния
свят
във физическия, и отново през астралния трябва да се издигне до духовния
свят
.
При хората от съвременността издигането в астралния свят с помощта на символични или други окултни методи на възпитание е свързано с известен страх, дори антипатия. Ако се подхвърли въпросът: Оправдани ли са подобни страхове? , то може да се каже: Да и не в едно определено отношение те са оправдани, в друго отношение обаче те съвсем не са уместни, тъй като във висшите светове не може да се издигне никой, без да е преминал през астралния. Грешно предположение е когато някой смята, че може да премине със завързани очи през астралния свят. Нужно е единствено да знаете, че духовният свят като такъв има различни области.
Човекът е слязъл през астралния свят във физическия, и отново през астралния трябва да се издигне до духовния свят.
Трябва да се избягва по времето на развитието си той да изпада в минали състояния. Всяко медиумно състояние е едно изпадане в предишно състояние, докато истинското тайно обучение е едно изкачване в по-висше. Човек трябва да се изкачи в астралния свят с пълно, светло дневно съзнание за да достигне до по-висшите области на духовния свят. Всички желания, страсти, инстинкти, които човек носи в себе си, са вкоренени в астралното тяло, техен носител е астралното тяло. Ако желае да се изкачи във висшите светове, човек трябва да работи отново с усещания и чувства, друг начин не съществува.
към текста >>
Човек трябва да се изкачи в астралния
свят
с пълно, светло дневно съзнание за да достигне до по-висшите области на духовния
свят
.
Грешно предположение е когато някой смята, че може да премине със завързани очи през астралния свят. Нужно е единствено да знаете, че духовният свят като такъв има различни области. Човекът е слязъл през астралния свят във физическия, и отново през астралния трябва да се издигне до духовния свят. Трябва да се избягва по времето на развитието си той да изпада в минали състояния. Всяко медиумно състояние е едно изпадане в предишно състояние, докато истинското тайно обучение е едно изкачване в по-висше.
Човек трябва да се изкачи в астралния свят с пълно, светло дневно съзнание за да достигне до по-висшите области на духовния свят.
Всички желания, страсти, инстинкти, които човек носи в себе си, са вкоренени в астралното тяло, техен носител е астралното тяло. Ако желае да се изкачи във висшите светове, човек трябва да работи отново с усещания и чувства, друг начин не съществува. Но важно е никога да не опитва да достигне до по-висши светове без пълното запазване на постиженията на нашия физически свят, което означава никога с потискане на съзнанието. Когато наблюдаваме медиумите, ние винаги откриваме, че те са изхвърлени в едно по-ранно състояние на съзнанието. Ясното им дневно съзнание е потиснато, отслабено, и това е предизвикало едно по-ранно състояние, което човекът вече е превъзмогнал.
към текста >>
Но важно е никога да не опитва да достигне до по-висши светове без пълното запазване на постиженията на нашия физически
свят
, което означава никога с потискане на съзнанието.
Трябва да се избягва по времето на развитието си той да изпада в минали състояния. Всяко медиумно състояние е едно изпадане в предишно състояние, докато истинското тайно обучение е едно изкачване в по-висше. Човек трябва да се изкачи в астралния свят с пълно, светло дневно съзнание за да достигне до по-висшите области на духовния свят. Всички желания, страсти, инстинкти, които човек носи в себе си, са вкоренени в астралното тяло, техен носител е астралното тяло. Ако желае да се изкачи във висшите светове, човек трябва да работи отново с усещания и чувства, друг начин не съществува.
Но важно е никога да не опитва да достигне до по-висши светове без пълното запазване на постиженията на нашия физически свят, което означава никога с потискане на съзнанието.
Когато наблюдаваме медиумите, ние винаги откриваме, че те са изхвърлени в едно по-ранно състояние на съзнанието. Ясното им дневно съзнание е потиснато, отслабено, и това е предизвикало едно по-ранно състояние, което човекът вече е превъзмогнал. Този, който желае да стане ясновидец в модерен смисъл, трябва да запази и вземе със себе си своето настояще светло дневно съзнание. Това той може да стори единствено когато премине през точката на "освободеното от сетивност мислене", и никога не би могло да се случи нещо, ако той премине през тази точка. Нека си изясним какво означава това.
към текста >>
Когато погледнем в две различни области на астралния план, които ще обозначим със стрелката 1, то в астралния
свят
за това, което на физическия план наричаме мъжко и женско, там съществуват двете противоположности "форма" и "живот".
Когато погледнем в две различни области на астралния план, които ще обозначим със стрелката 1, то в астралния свят за това, което на физическия план наричаме мъжко и женско, там съществуват двете противоположности "форма" и "живот".
Формата и живота са противоположности на астралния план. Но, ако искаме да се срещнем с тях там, ние ще можем да го направим само ако се движим в тази посока (от средата нагоре, виж стрелка 2). Ако тръгнем в другата посока (от средата надолу, вие стрелка 3), никога не бих ме срещнали благотворната противоположност форма и живот, а ще се натъкнем на противоположността "разпадане" и "болест". Така че, тръгвайки от физическия план, ние срещаме на астралния горе противоположността на формата и живота. В астралния свят на нея отговаря долу, противоположността разпадане и болест.
към текста >>
В астралния
свят
на нея отговаря долу, противоположността разпадане и болест.
Когато погледнем в две различни области на астралния план, които ще обозначим със стрелката 1, то в астралния свят за това, което на физическия план наричаме мъжко и женско, там съществуват двете противоположности "форма" и "живот". Формата и живота са противоположности на астралния план. Но, ако искаме да се срещнем с тях там, ние ще можем да го направим само ако се движим в тази посока (от средата нагоре, виж стрелка 2). Ако тръгнем в другата посока (от средата надолу, вие стрелка 3), никога не бих ме срещнали благотворната противоположност форма и живот, а ще се натъкнем на противоположността "разпадане" и "болест". Така че, тръгвайки от физическия план, ние срещаме на астралния горе противоположността на формата и живота.
В астралния свят на нея отговаря долу, противоположността разпадане и болест.
Винаги, когато поемем в едната посока, където намираме благотворни за физическия свят качества, от другата страна им отговарят унищожителни, вредни за физическия свят влияния. Тук имаме възможността да различим частите на астралния план. Върху човешката душа действително действуват две напълно различни една от друга области на астралния план.
към текста >>
Винаги, когато поемем в едната посока, където намираме благотворни за физическия
свят
качества, от другата страна им отговарят унищожителни, вредни за физическия
свят
влияния.
Формата и живота са противоположности на астралния план. Но, ако искаме да се срещнем с тях там, ние ще можем да го направим само ако се движим в тази посока (от средата нагоре, виж стрелка 2). Ако тръгнем в другата посока (от средата надолу, вие стрелка 3), никога не бих ме срещнали благотворната противоположност форма и живот, а ще се натъкнем на противоположността "разпадане" и "болест". Така че, тръгвайки от физическия план, ние срещаме на астралния горе противоположността на формата и живота. В астралния свят на нея отговаря долу, противоположността разпадане и болест.
Винаги, когато поемем в едната посока, където намираме благотворни за физическия свят качества, от другата страна им отговарят унищожителни, вредни за физическия свят влияния.
Тук имаме възможността да различим частите на астралния план. Върху човешката душа действително действуват две напълно различни една от друга области на астралния план.
към текста >>
Затова се казваше: Когато човекът стигне до смъртта, той възприема отражението на духовния
свят
като Мойсеевите закони, а когато в душата се отразява по-нисшото, дяволът прочита на душата списъка с греховете й.
И сега в душата се отразяват трите най-долни члена на астралното тяло, етерното тяло и физическото тяло. Доколкото физическото тяло, етерното тяло и астралното тяло се отразяват в първоначалния си вид, те влагат в душа та на човека нисши, теглещи надолу свойства. Но в човека се отразява и това, което е по-висше: Манас, Будхи, Атма и така в душата се проявяват и устремени нагоре, пречистващи елементи. В строгото християнство знаеха за това двойно отразяване в човешката душа. Предчувствия за това имаха и хора, които не бяха езотерици.
Затова се казваше: Когато човекът стигне до смъртта, той възприема отражението на духовния свят като Мойсеевите закони, а когато в душата се отразява по-нисшото, дяволът прочита на душата списъка с греховете й.
към текста >>
Чувствата и усещанията ги отвеждат в астралния
свят
, както волята ги отвежда в Девакана или в духовния
свят
.
Посредством усещанията, които можем да развием на базата на тези образи, към нас потичат силите, които действително ще ни направят част от висшите светове. Всичко се осъществява без магия. Образите подбуждат усещания, които въвеждат хората във висшите светове.
Чувствата и усещанията ги отвеждат в астралния свят, както волята ги отвежда в Девакана или в духовния свят.
Мисленето съответствува на физическия свят, чувството на астралния а пречистената воля на Девакана.
към текста >>
Мисленето съответствува на физическия
свят
, чувството на астралния а пречистената воля на Девакана.
Посредством усещанията, които можем да развием на базата на тези образи, към нас потичат силите, които действително ще ни направят част от висшите светове. Всичко се осъществява без магия. Образите подбуждат усещания, които въвеждат хората във висшите светове. Чувствата и усещанията ги отвеждат в астралния свят, както волята ги отвежда в Девакана или в духовния свят.
Мисленето съответствува на физическия свят, чувството на астралния а пречистената воля на Девакана.
към текста >>
Тъй като единствено когато почувстваме, че червената роза се обръща към нас с думите: това ще станете и вие един ден, това е изправено пред вас като цел на развитието на човечеството и когато при това сърцето ни се открие и чувствата ни се пречистят, в нас ще се отприщят силите, които ще ни отведат в един по-висш
свят
.
Същественото при символите е това, не просто да мислим за тях, а да ги чувстваме и усещаме.
Тъй като единствено когато почувстваме, че червената роза се обръща към нас с думите: това ще станете и вие един ден, това е изправено пред вас като цел на развитието на човечеството и когато при това сърцето ни се открие и чувствата ни се пречистят, в нас ще се отприщят силите, които ще ни отведат в един по-висш свят.
По този начин символите са ваятели на душата ни. Те изпълват душата ни със сила и въздействие, те са най-великите и ефективни възпитатели на човешкия ни род.
към текста >>
Семенцето, от което се роди растението е тук, а от растението отново ще възникне растение, но третото идва от целия заобикалящ ги
свят
.
Но се осъществява и нещо трето. Докато от растението се образува семенцето, а от семенцето отново растение, отвън непрестанно въздействуват елементарните сили на обкръжаващата растението среда.
Семенцето, от което се роди растението е тук, а от растението отново ще възникне растение, но третото идва от целия заобикалящ ги свят.
Третото е, че всяко растение променя нещо. Колкото по-високо се намира едно същество, толкова по-променящо действува влиянието на третото.
към текста >>
Вие непрестанно развивате това, което е заложено във вас по-рано, непрестанно приемате по нещо от обкръжаващия ви
свят
, което преработвате в изживявания, и пренасяте всичко това в новото въплъщение.
Така при всяко възникване трябва да се съобразяваме с три неща: най-напред разгръщането от един равнозначно постигнато състояние, това ние наричаме развитие или еволюция. По-нататък, това, което е заложено в семенцето, трябва да възникне по обратния процес, свиването или инволюцията. Но само тези два процеса взети заедно още не правят напредък. Единствено и само поради това, че едно същество е в състояние да възприема външни влияния и да ги преработва във вътрешни преживявания, в света може да въз никне нещо ново, може да се осъществи напредък. Това е третото, нарича се сътворяване от нищото.
Вие непрестанно развивате това, което е заложено във вас по-рано, непрестанно приемате по нещо от обкръжаващия ви свят, което преработвате в изживявания, и пренасяте всичко това в новото въплъщение.
Троичността еволюция, инволюция и сътворяване от нищото действува във всеки живот. Сътворяването от нищото у човека имаме в работата на съзнанието му. Той съпреживява процесите в обкръжаващата го среда и ги преработва в идеи, мисли и понятия. Нагласите се коренят в предишни въплъщения, но всеки напредък в живота се дължи на това, че се създават нови мисли и нови идеи. Отношенията на обкръжението биват "консумирани", а вътрешните преживявания довеждат до нови мисли и идеи.
към текста >>
Така в първите три числа виждаме важни символи на духовния
свят
.
Така в първите три числа виждаме важни символи на духовния свят.
Отделните примери целят да ви покажат как това, което се нарича символи, се съотнася към висшия свят, и как например символи като Светия Граал или Розенкройц изразяват в образ развитието.
към текста >>
Отделните примери целят да ви покажат как това, което се нарича символи, се съотнася към висшия
свят
, и как например символи като Светия Граал или Розенкройц изразяват в образ развитието.
Така в първите три числа виждаме важни символи на духовния свят.
Отделните примери целят да ви покажат как това, което се нарича символи, се съотнася към висшия свят, и как например символи като Светия Граал или Розенкройц изразяват в образ развитието.
към текста >>
Вие сами можете да го наблюдавате във физическия
свят
.
Друг един прекрасен символ имате в образа на огледалото. Това, което ни заобикаля често се нарича огледало на духовното, тъй като в действителност нищо външно не ни показва нещо друго освен огледалното отражение на духовните същества.
Вие сами можете да го наблюдавате във физическия свят.
Какво виждат очите ви когато възприемате един физически предмет? Очите ви не биха видели предмета, ако слънчевите лъчи не попадаха върху него и той не ги отразяваше. В действителност очите ви не виждат обикновените предмети, а отразената от тях слънчева светлина, която кара предмета да приеме определена форма за вас. В действителност вие не виждате и самите себе си, когато погледнете в огледалото, тъй като духовната част от вас се намира извън физическата ви същност. Това, което виждате в огледалото е една рефлексия на лъчите, които падат върху вас от духовния свят.
към текста >>
Това, което виждате в огледалото е една рефлексия на лъчите, които падат върху вас от духовния
свят
.
Вие сами можете да го наблюдавате във физическия свят. Какво виждат очите ви когато възприемате един физически предмет? Очите ви не биха видели предмета, ако слънчевите лъчи не попадаха върху него и той не ги отразяваше. В действителност очите ви не виждат обикновените предмети, а отразената от тях слънчева светлина, която кара предмета да приеме определена форма за вас. В действителност вие не виждате и самите себе си, когато погледнете в огледалото, тъй като духовната част от вас се намира извън физическата ви същност.
Това, което виждате в огледалото е една рефлексия на лъчите, които падат върху вас от духовния свят.
Това, което виждате, рефлектира духовната светли на точно както обикновените предмети рефлектират слънчевата светлина. Външното тяло на човека действително е огледалото, в което се отразява истинското му същество.
към текста >>
Сетивното възприятие е съдържанието на физическия
свят
.
В многобройните знаци и символи, с които се запознахме в тези лекции, ние можахме да различим реално то значение на тези образи.
Сетивното възприятие е съдържанието на физическия свят.
Образите и имагинациите са изразът на астралния свят. Хармонията на сферите, звука на сферите е израз на духовния свят. Този, който се издигне до този духовен свят възприема пълнотата на звука му, той прониква в него. Инспирацията е живителният елемент на духовния свят, както имагинацията е живителният елемент на астралния свят. Един наистина инспириран свят е създаден от духа.
към текста >>
Образите и имагинациите са изразът на астралния
свят
.
В многобройните знаци и символи, с които се запознахме в тези лекции, ние можахме да различим реално то значение на тези образи. Сетивното възприятие е съдържанието на физическия свят.
Образите и имагинациите са изразът на астралния свят.
Хармонията на сферите, звука на сферите е израз на духовния свят. Този, който се издигне до този духовен свят възприема пълнотата на звука му, той прониква в него. Инспирацията е живителният елемент на духовния свят, както имагинацията е живителният елемент на астралния свят. Един наистина инспириран свят е създаден от духа.
към текста >>
Хармонията на сферите, звука на сферите е израз на духовния
свят
.
В многобройните знаци и символи, с които се запознахме в тези лекции, ние можахме да различим реално то значение на тези образи. Сетивното възприятие е съдържанието на физическия свят. Образите и имагинациите са изразът на астралния свят.
Хармонията на сферите, звука на сферите е израз на духовния свят.
Този, който се издигне до този духовен свят възприема пълнотата на звука му, той прониква в него. Инспирацията е живителният елемент на духовния свят, както имагинацията е живителният елемент на астралния свят. Един наистина инспириран свят е създаден от духа.
към текста >>
Този, който се издигне до този духовен
свят
възприема пълнотата на звука му, той прониква в него.
В многобройните знаци и символи, с които се запознахме в тези лекции, ние можахме да различим реално то значение на тези образи. Сетивното възприятие е съдържанието на физическия свят. Образите и имагинациите са изразът на астралния свят. Хармонията на сферите, звука на сферите е израз на духовния свят.
Този, който се издигне до този духовен свят възприема пълнотата на звука му, той прониква в него.
Инспирацията е живителният елемент на духовния свят, както имагинацията е живителният елемент на астралния свят. Един наистина инспириран свят е създаден от духа.
към текста >>
Инспирацията е живителният елемент на духовния
свят
, както имагинацията е живителният елемент на астралния
свят
.
В многобройните знаци и символи, с които се запознахме в тези лекции, ние можахме да различим реално то значение на тези образи. Сетивното възприятие е съдържанието на физическия свят. Образите и имагинациите са изразът на астралния свят. Хармонията на сферите, звука на сферите е израз на духовния свят. Този, който се издигне до този духовен свят възприема пълнотата на звука му, той прониква в него.
Инспирацията е живителният елемент на духовния свят, както имагинацията е живителният елемент на астралния свят.
Един наистина инспириран свят е създаден от духа.
към текста >>
Един наистина инспириран
свят
е създаден от духа.
Сетивното възприятие е съдържанието на физическия свят. Образите и имагинациите са изразът на астралния свят. Хармонията на сферите, звука на сферите е израз на духовния свят. Този, който се издигне до този духовен свят възприема пълнотата на звука му, той прониква в него. Инспирацията е живителният елемент на духовния свят, както имагинацията е живителният елемент на астралния свят.
Един наистина инспириран свят е създаден от духа.
към текста >>
16.
ЧЕТВЪРТА ЧАСТ: 16. Берлин, 13.12.1907 г. Коледа от гледна точка на животомъдростта (Витаесофия)
GA_101 Митове и легенди.Окултни знаци и символи
Разбрал я е едва този, който знае, че целият чувствен
свят
и всички усещания на човека трябва да се променят, когато познанието за духа се вмести в сърцата и душите.
Този, който се захваща само с понятията и идеите на това, което обикновено се нарича духовно-научен светоглед, е схванал най-малката част от духовната наука.
Разбрал я е едва този, който знае, че целият чувствен свят и всички усещания на човека трябва да се променят, когато познанието за духа се вмести в сърцата и душите.
И това, което за определен период е било абстрактно, чието значение е било забравено именно дълбокия смисъл на празниците ни, отново ще изникне пред душите ни, когато човекът схване това интимно отношение към целия обкръжаващ го свят, така както това би могло да се случи единствено по пътя на спиритуалния възглед.
към текста >>
И това, което за определен период е било абстрактно, чието значение е било забравено именно дълбокия смисъл на празниците ни, отново ще изникне пред душите ни, когато човекът схване това интимно отношение към целия обкръжаващ го
свят
, така както това би могло да се случи единствено по пътя на спиритуалния възглед.
Този, който се захваща само с понятията и идеите на това, което обикновено се нарича духовно-научен светоглед, е схванал най-малката част от духовната наука. Разбрал я е едва този, който знае, че целият чувствен свят и всички усещания на човека трябва да се променят, когато познанието за духа се вмести в сърцата и душите.
И това, което за определен период е било абстрактно, чието значение е било забравено именно дълбокия смисъл на празниците ни, отново ще изникне пред душите ни, когато човекът схване това интимно отношение към целия обкръжаващ го свят, така както това би могло да се случи единствено по пътя на спиритуалния възглед.
към текста >>
Днес ще го разгледаме след като най-напред си изясним как антропософските мисли и идеи действуват върху чувствения ни
свят
, как те действително ще направят от човека нещо различно от това, което е той днес, нещо, от което той от своя страна отново ще знае какво означава това да се усеща непосредствено пулса на духовния живот в природата, топлината, която преминава през света като нещо, което одухотворява всички същества.
При този повод често ни е занимавал дълбокият смисъл на Коледния празник. Днес ще го разгледаме от една различна страна.
Днес ще го разгледаме след като най-напред си изясним как антропософските мисли и идеи действуват върху чувствения ни свят, как те действително ще направят от човека нещо различно от това, което е той днес, нещо, от което той от своя страна отново ще знае какво означава това да се усеща непосредствено пулса на духовния живот в природата, топлината, която преминава през света като нещо, което одухотворява всички същества.
Днес поради абстрактната астрономия за човека, който поглежда към звездното небе, то е изпълнено с абстрактни материални небесни кълба. Тези кълба ще се явят пред него отново като тела от душа и дух. Пространството за него отново ще се изпълни с душата и духа. Той ще усеща целия космос топъл, както, както усеща приятелската гръд, единствено разбира се космосът за него ще бъде по-величествен и по-огромен.
към текста >>
А ако можехте да сключите познанство с отделните групови Азове в астралния план, то вие ще откриете, че най-присъщото им качество е мъдростта, колкото и малко мъдри да ни се струват тук във физическия
свят
отделните животни.
Дали един лъв ще се намира в зоологическа градина, а друг в Африка, това е безразлично. Всички лъвове принадлежат заедно към един Аз, когото астралният изследовател може да открие в Астрала. Тези групови Азове там са завършени индивидуалности. И както тук на физическия план вашата индивидуалност е завършена, така и груповият Аз е завършена индивидуалност на астралния. Както десетте ви пръста са част от завършената ви личност, така и всички лъвове са част от груповия Аз на лъвовете.
А ако можехте да сключите познанство с отделните групови Азове в астралния план, то вие ще откриете, че най-присъщото им качество е мъдростта, колкото и малко мъдри да ни се струват тук във физическия свят отделните животни.
Никой не бива да вади заключения на базата на отделните животни за качествата на груповите им Азове, на личността на животните в Астрала. Точно както пръстите ви носят качествата на един индивидуален Аз, така и отделното животно носи качествата на груповия Аз.
към текста >>
Ако си представим царството на растенията, то Азът на този растителен
свят
се намира в един още по-висш
свят
от груповия аз на животните.
Ако си представим царството на растенията, то Азът на този растителен свят се намира в един още по-висш свят от груповия аз на животните.
В духовния свят или в Девакана се намират Азовете на растенията, и принципно взето те са много малко на брой. Тъй като тези отделни Азове обхващат много отделни растения, които се намират тук на земята, много видове. А ако потърсим мястото, където пространствено можем да срещнем тези растителни Азове, то ние ще достигнем в търсенето си до центъра на земята.
към текста >>
В духовния
свят
или в Девакана се намират Азовете на растенията, и принципно взето те са много малко на брой.
Ако си представим царството на растенията, то Азът на този растителен свят се намира в един още по-висш свят от груповия аз на животните.
В духовния свят или в Девакана се намират Азовете на растенията, и принципно взето те са много малко на брой.
Тъй като тези отделни Азове обхващат много отделни растения, които се намират тук на земята, много видове. А ако потърсим мястото, където пространствено можем да срещнем тези растителни Азове, то ние ще достигнем в търсенето си до центъра на земята.
към текста >>
В духовния
свят
всичко се взаимнопрониква.
Твърде примитивна представа за духа на Азовете бихме имали, ако бихме запитали, дали има място за всичките различни Азове.
В духовния свят всичко се взаимнопрониква.
Този, който не може да го разбере, ще добие мнението, което сега се съдържа в една книга, която особено се рекламира на теософите, и която говори за духовните светове, но по такъв начин, че се пита: Ако в продължение на едно хилядолетие са живели тридесет милиарда човеци, чиито души би трябвало да се намират в обкръжението на земята, то би трябвало да съществува такъв огромен брой души, че би имало твърде малко място за всички тях. Намерението на тази книга е добро, но тя е невероятно тривиална.
към текста >>
Нужно е само да си припомним казаното преди няколко седмици във връзка с болката и удоволствието в растителния
свят
.
Нужно е само да си припомним казаното преди няколко седмици във връзка с болката и удоволствието в растителния свят.
Този, който може да наблюдава нещата, знае, че когато нараним едно растение доколкото нараняването засяга горните му части, това нараняване не е свързано с усещане на болка от страна на земния организъм. То е същото, както когато телето суче от кравата, което е свързано с изпитване на удоволствие. Тъй като това, което изниква от земята, когато е твърдо, тази избуяваща от земята зеленина може да се сравни за земния организъм с млякото в животинския организъм. И когато през есента косачът отрязва със сърпа класовете, това не е просто един абстрактен процес, за този, който съумее да задълбочи идеите на духовната наука в душевни усещания, а косенето със сърпа означава за него един полъх от удовлетворение, който преминава през нивята, и цялото ожънване на зърното облъхва полето с чувство на удоволствие.
към текста >>
Колкото повече напредваме в разбирането на космоса, на духовния
свят
, толкова по-дълбоко ще ни се струва едно такова изказване на Павел.
Когато посветените говорят за нещата, в изреченията си те винаги изговарят дълбоки тайни. Те изказват такива тайни, че изреченията им могат да се разбират по много начини, тъй като в тях се съдържа много смисъл. Павел, който беше посветен, изказваше такива изречения, в които винаги са вложени няколко смисъла.
Колкото повече напредваме в разбирането на космоса, на духовния свят, толкова по-дълбоко ще ни се струва едно такова изказване на Павел.
Павел знаеше, че земните тела са се втвърдили в болки и че стенат за своето освобождение, за превръщането им в духовно-небесни: " … всички твари заедно стенат и се мъчат досега, очаквайки осиновение." (Римл. 8:22) Посветеният Павел има предвид тези мъки, в които твърдите минерали са се образували в това, върху което стъпваме и ходим.
към текста >>
Чувството извира в заобикалящия ни
свят
.
Така природата ще стане за нас напълно проникната от душа. така душата на човека ще се освободи от теснотата.
Чувството извира в заобикалящия ни свят.
По този начин ние ставаме едно със заобикалящата ни природа. И когато постепенно, частица след частица станем едно с нея, то ние ще усещаме и великите събития в нейната духовност, душевност. Когато през пролетта дните започнат да се удължават, ние чувстваме как светлината все повече и повече струи към земята ни, когато от тайнствената вътрешност на земя та избуят растенията, които се намираха вътре в нея със семенцата си, и когато всичко отново се покрие със зеленина, ние чувстваме да извира не само това, което виждаме избуяващата зеленина ние чувстваме, че и душевно нещо се случва.
към текста >>
Тогава обаче, когато вечер човекът се приготвя за своя сън, ние имаме пред себе си онзи жив процес, който често съм описвал: Постепенно астралното ни тяло се отделя с Аза на човека, освобождава се и така да се каже са понася към своя собствен, своя първичен
свят
.
А когато в наближаващата зима дните все повече се съкращават, когато до земята достига все повече светлина, растенията отново се свиват, зеленото се променя, и ние усещаме как нещо подобно на това, което самите ние изпитваме, когато вечер уморени се отдадем на съня. Нещо подобно усещаме и през пролетта, когато природата се събужда: че този израз за нас не е обикновена алегория, а истинска истина. Ние усещаме смяната в природата, смяната на душата и на духа в природата. Ние чувстваме как от средата на лятото нататък всичко започва да се движи в обратен ред, как душата на земята се подготвя за съня.
Тогава обаче, когато вечер човекът се приготвя за своя сън, ние имаме пред себе си онзи жив процес, който често съм описвал: Постепенно астралното ни тяло се отделя с Аза на човека, освобождава се и така да се каже са понася към своя собствен, своя първичен свят.
Ако в настоящето състояние на развитие на човечеството човекът беше способен на това, което някога умееше, то, когато астралното тяло се отделяше от етерното и физическото му тела, щеше да изгрява неговото духовно съзнание, духовна дейност и духовен свят щяха да обгръщат тялото му. Човекът просто щеше да излиза от физическото си тяло, и щеше да встъпва в друга форма на съществуване. Това и прави той, но единствено не знае нищо за него в днешния си стадии на развитие.
към текста >>
Ако в настоящето състояние на развитие на човечеството човекът беше способен на това, което някога умееше, то, когато астралното тяло се отделяше от етерното и физическото му тела, щеше да изгрява неговото духовно съзнание, духовна дейност и духовен
свят
щяха да обгръщат тялото му.
А когато в наближаващата зима дните все повече се съкращават, когато до земята достига все повече светлина, растенията отново се свиват, зеленото се променя, и ние усещаме как нещо подобно на това, което самите ние изпитваме, когато вечер уморени се отдадем на съня. Нещо подобно усещаме и през пролетта, когато природата се събужда: че този израз за нас не е обикновена алегория, а истинска истина. Ние усещаме смяната в природата, смяната на душата и на духа в природата. Ние чувстваме как от средата на лятото нататък всичко започва да се движи в обратен ред, как душата на земята се подготвя за съня. Тогава обаче, когато вечер човекът се приготвя за своя сън, ние имаме пред себе си онзи жив процес, който често съм описвал: Постепенно астралното ни тяло се отделя с Аза на човека, освобождава се и така да се каже са понася към своя собствен, своя първичен свят.
Ако в настоящето състояние на развитие на човечеството човекът беше способен на това, което някога умееше, то, когато астралното тяло се отделяше от етерното и физическото му тела, щеше да изгрява неговото духовно съзнание, духовна дейност и духовен свят щяха да обгръщат тялото му.
Човекът просто щеше да излиза от физическото си тяло, и щеше да встъпва в друга форма на съществуване. Това и прави той, но единствено не знае нищо за него в днешния си стадии на развитие.
към текста >>
17.
Съдържание
GA_102 Въздействие на духовните същества върху човека
Начало на нашия
свят
в Стария и Новия Завет.
Тялото на човек между Духовете на Мъдростта и Йехова, господаря на формите, тяхното равновесие благодарение същество на Христос. Облагородяване и спиритуализация на човешкото тяло като "възкресение но плътта". Свободата като внедряване на изостаналите духове. Съобщаване с духа като вяра на Юпитер и като смисъл на Християнство. Описание на следатлантската културна епоха.
Начало на нашия свят в Стария и Новия Завет.
Християнството като религия на човечеството.
към текста >>
Нервността като следствие на неосъзнаване на духовния
свят
.
Съзнанието на днешния и атлантския човек. Смисъла на древните митове и саги. Връзката на етерното и физическото тяло и следствията от това за съвременния човек. Христос като праобраз за ново придобиване на древните спомени за правремената и всички пророчества за бъдещето. Синтез на празника Рождество и Пасха.
Нервността като следствие на неосъзнаване на духовния свят.
Християнската идея за бъдещето.
към текста >>
Сатаната като неправеден, Йехова като праведен вожд на този
свят
.
Тяхната задача като духове-пазители на отделните хора в хода на повтарящите се земни животи. Същността на Архангелите. Тяхното действие като народни духове и за изпълнение на други задачи. Начало като Духове на Времето и тяхното действие в следатлантските епохи в отделните хора. Джордано Бруно.
Сатаната като неправеден, Йехова като праведен вожд на този свят.
Господства, Ексузиаи. Христос като водач на цялото човечество, към който всеки сам трябва да намери своя път.
към текста >>
Непосредствено изживяване на свръхсетивния
свят
/Атлантида/ и религия на спомените /следатлантско време/.
Непосредствено изживяване на свръхсетивния свят /Атлантида/ и религия на спомените /следатлантско време/.
Саги и митове. Възникване на Йога. Култа на предците и възникналите от него религиозни системи. Философия Венданта, система на евреите, египтяните. Гръцка религиозна система, гръцка архитектура. Готика.
към текста >>
18.
1. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 6. 1. 1908 г.
GA_102 Въздействие на духовните същества върху човека
От лекциите, които се изнесоха тук в последно време вие можете да заключите, че когато се издигаме ясновидски от физическия план във висшите светове,срещаме там същества, които макар и да не принадлежат на нашия физически
свят
, но които като същества на висшите светове се явяват толкова обособени в себе си, че ние можем също да назовем техните личности в техните светове, подобно на това както ние назоваваме личностите на хората тук на физически план.
От лекциите, които се изнесоха тук в последно време вие можете да заключите, че когато се издигаме ясновидски от физическия план във висшите светове,срещаме там същества, които макар и да не принадлежат на нашия физически свят, но които като същества на висшите светове се явяват толкова обособени в себе си, че ние можем също да назовем техните личности в техните светове, подобно на това както ние назоваваме личностите на хората тук на физически план.
Вие видяхте, че цели групи еднакви или сложни животни принадлежат към една "груповата душа" или към един "групов Аз", и че на астрален план ние срещаме като обособени личности "душата на лъвовете", "душата на тигрите" и други групови Азове на животните. Ние можем говорейки тривиално там на астрално ниво да ги срещнем така както тук във физическия свят срещаме хората. По същия начин ние откриваме в още по-високите области, на деваханичен план, груповите Азове на всички растения, а във висшите части на Девакан ние откриваме Аза на минералите като обособени личности, подобно личностите на хората тук на физично ниво. И това означава, че в тези висши светове ние срещаме известни същества, които простират, така да се каже, своите органи, своите отделни части надолу, чак до физическия свят. Ако човек би показал своите пръсти, протягайки ги през отвори на завеса или през книжна стена, то бихме видели само неговите десет пръста, самият човек би бил скрит зад стената.
към текста >>
Вие видяхте, че цели групи еднакви или сложни животни принадлежат към една "груповата душа" или към един "групов Аз", и че на
астрален
план ние срещаме като обособени личности "душата на лъвовете", "душата на тигрите" и други групови Азове на животните.
От лекциите, които се изнесоха тук в последно време вие можете да заключите, че когато се издигаме ясновидски от физическия план във висшите светове,срещаме там същества, които макар и да не принадлежат на нашия физически свят, но които като същества на висшите светове се явяват толкова обособени в себе си, че ние можем също да назовем техните личности в техните светове, подобно на това както ние назоваваме личностите на хората тук на физически план.
Вие видяхте, че цели групи еднакви или сложни животни принадлежат към една "груповата душа" или към един "групов Аз", и че на астрален план ние срещаме като обособени личности "душата на лъвовете", "душата на тигрите" и други групови Азове на животните.
Ние можем говорейки тривиално там на астрално ниво да ги срещнем така както тук във физическия свят срещаме хората. По същия начин ние откриваме в още по-високите области, на деваханичен план, груповите Азове на всички растения, а във висшите части на Девакан ние откриваме Аза на минералите като обособени личности, подобно личностите на хората тук на физично ниво. И това означава, че в тези висши светове ние срещаме известни същества, които простират, така да се каже, своите органи, своите отделни части надолу, чак до физическия свят. Ако човек би показал своите пръсти, протягайки ги през отвори на завеса или през книжна стена, то бихме видели само неговите десет пръста, самият човек би бил скрит зад стената. Така стоят нещата с груповите Азове на животните.
към текста >>
Ние можем говорейки тривиално там на астрално ниво да ги срещнем така както тук във физическия
свят
срещаме хората.
От лекциите, които се изнесоха тук в последно време вие можете да заключите, че когато се издигаме ясновидски от физическия план във висшите светове,срещаме там същества, които макар и да не принадлежат на нашия физически свят, но които като същества на висшите светове се явяват толкова обособени в себе си, че ние можем също да назовем техните личности в техните светове, подобно на това както ние назоваваме личностите на хората тук на физически план. Вие видяхте, че цели групи еднакви или сложни животни принадлежат към една "груповата душа" или към един "групов Аз", и че на астрален план ние срещаме като обособени личности "душата на лъвовете", "душата на тигрите" и други групови Азове на животните.
Ние можем говорейки тривиално там на астрално ниво да ги срещнем така както тук във физическия свят срещаме хората.
По същия начин ние откриваме в още по-високите области, на деваханичен план, груповите Азове на всички растения, а във висшите части на Девакан ние откриваме Аза на минералите като обособени личности, подобно личностите на хората тук на физично ниво. И това означава, че в тези висши светове ние срещаме известни същества, които простират, така да се каже, своите органи, своите отделни части надолу, чак до физическия свят. Ако човек би показал своите пръсти, протягайки ги през отвори на завеса или през книжна стена, то бихме видели само неговите десет пръста, самият човек би бил скрит зад стената. Така стоят нещата с груповите Азове на животните. Ние виждаме тук, с физическите очи това, което от висшите същества на астрален план се простира надолу като техни части, а истинския Аз е скрит зад стената зад тази стена, която отделя физическия свят от астралния.
към текста >>
И това означава, че в тези висши светове ние срещаме известни същества, които простират, така да се каже, своите органи, своите отделни части надолу, чак до физическия
свят
.
От лекциите, които се изнесоха тук в последно време вие можете да заключите, че когато се издигаме ясновидски от физическия план във висшите светове,срещаме там същества, които макар и да не принадлежат на нашия физически свят, но които като същества на висшите светове се явяват толкова обособени в себе си, че ние можем също да назовем техните личности в техните светове, подобно на това както ние назоваваме личностите на хората тук на физически план. Вие видяхте, че цели групи еднакви или сложни животни принадлежат към една "груповата душа" или към един "групов Аз", и че на астрален план ние срещаме като обособени личности "душата на лъвовете", "душата на тигрите" и други групови Азове на животните. Ние можем говорейки тривиално там на астрално ниво да ги срещнем така както тук във физическия свят срещаме хората. По същия начин ние откриваме в още по-високите области, на деваханичен план, груповите Азове на всички растения, а във висшите части на Девакан ние откриваме Аза на минералите като обособени личности, подобно личностите на хората тук на физично ниво.
И това означава, че в тези висши светове ние срещаме известни същества, които простират, така да се каже, своите органи, своите отделни части надолу, чак до физическия свят.
Ако човек би показал своите пръсти, протягайки ги през отвори на завеса или през книжна стена, то бихме видели само неговите десет пръста, самият човек би бил скрит зад стената. Така стоят нещата с груповите Азове на животните. Ние виждаме тук, с физическите очи това, което от висшите същества на астрален план се простира надолу като техни части, а истинския Аз е скрит зад стената зад тази стена, която отделя физическия свят от астралния. И това същото, съответно, става с другите групи и Азове с груповия Аз на растителния или минералния свят. Но когато от тази изходна гледна точка на физическия свят ние се издигаме във висшите светове, то там ние откриваме не само гореописаните същества, които простират своите части /членове/ тук във физическия свят; ние срещаме цяла редица други същества, които можем също да обозначим като обособени в себе си личности в тези светове, но физическите части на които не са толкова нагледни и усещащи се, както при груповия Аз на животните, растенията и минералите.
към текста >>
Ние виждаме тук, с физическите очи това, което от висшите същества на
астрален
план се простира надолу като техни части, а истинския Аз е скрит зад стената зад тази стена, която отделя физическия
свят
от астралния.
Ние можем говорейки тривиално там на астрално ниво да ги срещнем така както тук във физическия свят срещаме хората. По същия начин ние откриваме в още по-високите области, на деваханичен план, груповите Азове на всички растения, а във висшите части на Девакан ние откриваме Аза на минералите като обособени личности, подобно личностите на хората тук на физично ниво. И това означава, че в тези висши светове ние срещаме известни същества, които простират, така да се каже, своите органи, своите отделни части надолу, чак до физическия свят. Ако човек би показал своите пръсти, протягайки ги през отвори на завеса или през книжна стена, то бихме видели само неговите десет пръста, самият човек би бил скрит зад стената. Така стоят нещата с груповите Азове на животните.
Ние виждаме тук, с физическите очи това, което от висшите същества на астрален план се простира надолу като техни части, а истинския Аз е скрит зад стената зад тази стена, която отделя физическия свят от астралния.
И това същото, съответно, става с другите групи и Азове с груповия Аз на растителния или минералния свят. Но когато от тази изходна гледна точка на физическия свят ние се издигаме във висшите светове, то там ние откриваме не само гореописаните същества, които простират своите части /членове/ тук във физическия свят; ние срещаме цяла редица други същества, които можем също да обозначим като обособени в себе си личности в тези светове, но физическите части на които не са толкова нагледни и усещащи се, както при груповия Аз на животните, растенията и минералите.
към текста >>
И това същото, съответно, става с другите групи и Азове с груповия Аз на растителния или минералния
свят
.
По същия начин ние откриваме в още по-високите области, на деваханичен план, груповите Азове на всички растения, а във висшите части на Девакан ние откриваме Аза на минералите като обособени личности, подобно личностите на хората тук на физично ниво. И това означава, че в тези висши светове ние срещаме известни същества, които простират, така да се каже, своите органи, своите отделни части надолу, чак до физическия свят. Ако човек би показал своите пръсти, протягайки ги през отвори на завеса или през книжна стена, то бихме видели само неговите десет пръста, самият човек би бил скрит зад стената. Така стоят нещата с груповите Азове на животните. Ние виждаме тук, с физическите очи това, което от висшите същества на астрален план се простира надолу като техни части, а истинския Аз е скрит зад стената зад тази стена, която отделя физическия свят от астралния.
И това същото, съответно, става с другите групи и Азове с груповия Аз на растителния или минералния свят.
Но когато от тази изходна гледна точка на физическия свят ние се издигаме във висшите светове, то там ние откриваме не само гореописаните същества, които простират своите части /членове/ тук във физическия свят; ние срещаме цяла редица други същества, които можем също да обозначим като обособени в себе си личности в тези светове, но физическите части на които не са толкова нагледни и усещащи се, както при груповия Аз на животните, растенията и минералите.
към текста >>
Но когато от тази изходна гледна точка на физическия
свят
ние се издигаме във висшите светове, то там ние откриваме не само гореописаните същества, които простират своите части /членове/ тук във физическия
свят
; ние срещаме цяла редица други същества, които можем също да обозначим като обособени в себе си личности в тези светове, но физическите части на които не са толкова нагледни и усещащи се, както при груповия Аз на животните, растенията и минералите.
И това означава, че в тези висши светове ние срещаме известни същества, които простират, така да се каже, своите органи, своите отделни части надолу, чак до физическия свят. Ако човек би показал своите пръсти, протягайки ги през отвори на завеса или през книжна стена, то бихме видели само неговите десет пръста, самият човек би бил скрит зад стената. Така стоят нещата с груповите Азове на животните. Ние виждаме тук, с физическите очи това, което от висшите същества на астрален план се простира надолу като техни части, а истинския Аз е скрит зад стената зад тази стена, която отделя физическия свят от астралния. И това същото, съответно, става с другите групи и Азове с груповия Аз на растителния или минералния свят.
Но когато от тази изходна гледна точка на физическия свят ние се издигаме във висшите светове, то там ние откриваме не само гореописаните същества, които простират своите части /членове/ тук във физическия свят; ние срещаме цяла редица други същества, които можем също да обозначим като обособени в себе си личности в тези светове, но физическите части на които не са толкова нагледни и усещащи се, както при груповия Аз на животните, растенията и минералите.
към текста >>
Тези същества имат такъв вид битие, че ние, както казахме, можем да ги срещнем на
астрален
план; но те са сродни, те принадлежат към този род същества, които обитават нашата съвременна Луна, които имат на нашата сегашна Луна дори известно физическо съществуване.
Когато разглеждаме астралния план, то там срещаме неизвестни същества – само един от многото видове – които на пръв поглед, нямат никакво проявление, никакво откровение сред съществата, които ние наблюдаваме преди всичко на физично ниво, но които все пак са свързани с това ниво. На астрално ниво ние ги срещаме като астрални същества, с ясно изразена воля, с ясно изразени намерения.
Тези същества имат такъв вид битие, че ние, както казахме, можем да ги срещнем на астрален план; но те са сродни, те принадлежат към този род същества, които обитават нашата съвременна Луна, които имат на нашата сегашна Луна дори известно физическо съществуване.
Който може ясновидски да подходи към тези неща, знае, че в своята същност съществата, които на арената на Луната се явяват в известно отношение човекоподобни същества, в сравнение с хората те са като джуджета, тъй като едва достигат размера на 6-7 годишно дете. Там, на Луната, се предоставя своеобразна възможност за тяхната деятелност. Физическите условия там са съвсем други;например там, атмосферата е съвсем друга, вследствие на което тези същества, се оттеглят, така да се каже, в своята родина, получават способност чудовищно да реват, да издават чудовищно силни ужасни звуци. В нашия свят тези дребни същества могат да се задържат като астрални същества.
към текста >>
В нашия
свят
тези дребни същества могат да се задържат като астрални същества.
На астрално ниво ние ги срещаме като астрални същества, с ясно изразена воля, с ясно изразени намерения. Тези същества имат такъв вид битие, че ние, както казахме, можем да ги срещнем на астрален план; но те са сродни, те принадлежат към този род същества, които обитават нашата съвременна Луна, които имат на нашата сегашна Луна дори известно физическо съществуване. Който може ясновидски да подходи към тези неща, знае, че в своята същност съществата, които на арената на Луната се явяват в известно отношение човекоподобни същества, в сравнение с хората те са като джуджета, тъй като едва достигат размера на 6-7 годишно дете. Там, на Луната, се предоставя своеобразна възможност за тяхната деятелност. Физическите условия там са съвсем други;например там, атмосферата е съвсем друга, вследствие на което тези същества, се оттеглят, така да се каже, в своята родина, получават способност чудовищно да реват, да издават чудовищно силни ужасни звуци.
В нашия свят тези дребни същества могат да се задържат като астрални същества.
към текста >>
Тези същества ги откривате също вътре в астралния
свят
; за своя истинска арена те имат по същия начин друга планета.
Доколкото ние говорим за висшите светове, несъмнено съществува връзка между отделните планети, и, следователно, съществува връзка между Земята и Луната. Както например от Берлин може да се телефонира в Хамбург, така с помощта на астралните сили съществата които живеят на Луната могат да оказват въздействие на Земята. Те, може да се каже, се явяват само в лошата, обратната страна на другите същества с добра природа, такива че в сравнение дори с най-меката съвременна човешка натура те се явяват много по-меки-много меки също и в смисъл на говор. Това са същества, чийто език няма такава грубост, както човешкия език с който, когато човек иска да се изкаже, първо трябва дълго да обмисля, за да облече в думи своите мисли и представи. Би могло да се каже, че при тези същества мислите се изливат от устата не само едно изразяване на мислите с думи, а самите мисли се изливат от устата в този мек език.
Тези същества ги откривате също вътре в астралния свят; за своя истинска арена те имат по същия начин друга планета.
Както първите назовани същества имат своя родина на Луната, така тези вторите – на Марс; те обитават Марс и дори се явяват най-главното население, както известни човешки раси се явяват най-главното население на Земята.
към текста >>
И лимфата, тази бяла течност, протичаща по човешкия организъм, принадлежи към телата на тези същества, които живеят в нашия
астрален
свят
.
В човешкото астрално тяло са се загнездили – простете за това неапетитно сравнение – но тава е така – точно като червейчета в сирене, други същества. Наистина към него се присъединяват, имайки да вършат нещо в астралното тяло, онези астрални същества, за които казах, че намират истинската си родина на Луната или на Марс, според това дали имат добра или лоша същност. Те се вкореняват в астралното тяло.
И лимфата, тази бяла течност, протичаща по човешкия организъм, принадлежи към телата на тези същества, които живеят в нашия астрален свят.
Обаче, тези същества, които ние откриваме като астрални на астрален план и които имат за своя истинска родина Луната или Марс, не се показват така осезаеми, както груповия Аз на животните. Тяхната астрална природа е такава, че можем да кажем донякъде в друго направление: както при животните, например, в групата на лъвовете имаме един вид откровение на тази същност, която срещаме на астрален план като обособена личност, като Аз на лъвовете – точно така, макар и не толкова очевидно,имаме известно откровение, но като прострени членове на тези астрални същества в това, както лимфата пронизва човешкото тяло.
към текста >>
Обаче, тези същества, които ние откриваме като астрални на
астрален
план и които имат за своя истинска родина Луната или Марс, не се показват така осезаеми, както груповия Аз на животните.
В човешкото астрално тяло са се загнездили – простете за това неапетитно сравнение – но тава е така – точно като червейчета в сирене, други същества. Наистина към него се присъединяват, имайки да вършат нещо в астралното тяло, онези астрални същества, за които казах, че намират истинската си родина на Луната или на Марс, според това дали имат добра или лоша същност. Те се вкореняват в астралното тяло. И лимфата, тази бяла течност, протичаща по човешкия организъм, принадлежи към телата на тези същества, които живеят в нашия астрален свят.
Обаче, тези същества, които ние откриваме като астрални на астрален план и които имат за своя истинска родина Луната или Марс, не се показват така осезаеми, както груповия Аз на животните.
Тяхната астрална природа е такава, че можем да кажем донякъде в друго направление: както при животните, например, в групата на лъвовете имаме един вид откровение на тази същност, която срещаме на астрален план като обособена личност, като Аз на лъвовете – точно така, макар и не толкова очевидно,имаме известно откровение, но като прострени членове на тези астрални същества в това, както лимфата пронизва човешкото тяло.
към текста >>
Тяхната астрална природа е такава, че можем да кажем донякъде в друго направление: както при животните, например, в групата на лъвовете имаме един вид откровение на тази същност, която срещаме на
астрален
план като обособена личност, като Аз на лъвовете – точно така, макар и не толкова очевидно,имаме известно откровение, но като прострени членове на тези астрални същества в това, както лимфата пронизва човешкото тяло.
В човешкото астрално тяло са се загнездили – простете за това неапетитно сравнение – но тава е така – точно като червейчета в сирене, други същества. Наистина към него се присъединяват, имайки да вършат нещо в астралното тяло, онези астрални същества, за които казах, че намират истинската си родина на Луната или на Марс, според това дали имат добра или лоша същност. Те се вкореняват в астралното тяло. И лимфата, тази бяла течност, протичаща по човешкия организъм, принадлежи към телата на тези същества, които живеят в нашия астрален свят. Обаче, тези същества, които ние откриваме като астрални на астрален план и които имат за своя истинска родина Луната или Марс, не се показват така осезаеми, както груповия Аз на животните.
Тяхната астрална природа е такава, че можем да кажем донякъде в друго направление: както при животните, например, в групата на лъвовете имаме един вид откровение на тази същност, която срещаме на астрален план като обособена личност, като Аз на лъвовете – точно така, макар и не толкова очевидно,имаме известно откровение, но като прострени членове на тези астрални същества в това, както лимфата пронизва човешкото тяло.
към текста >>
Но те не могат да го въведат непосредствено от
астрален
план във физическия сват.
Също така Вие бихте могли да попитате имат ли тези астрални същества също един вид физическо битие, подобно на груповите души на животните, като груповия Аз на рода лъвове, има в отделните лъвски-индивиди свое откровение тук на физичен план? Когато Вие попитате така, би трябвало да ви се отговори: да, имат го. Както при животните ние виждаме, че астралния групов Аз разпростира своите членове в отделните лъвски-индивиди, така и тези астрални същности се разпростират в своето физическо битие.
Но те не могат да го въведат непосредствено от астрален план във физическия сват.
Затова те се нуждаят на физически план от същества, за които се явяват паразити, в които те се впиват и се завинтват. Те всъщност са паразити за хората на Земята. Ако ги нямаше земните човешки същества, то те много скоро биха се сбогували със Земята, тъй като не биха имали за себе си никакво пристанище: тогава нямаше да им се хареса тук на Земята. Но има същества, хора и висши животни, които имат лимфа; в тази лимфа, намират своето откровение тези същества. По този начин, в нашето тяло пулсира не просто материално вещество, но във всеки такъв кръговрат се движат цели пълчища от тези същества, които се въртят в човека, предвижват се през него и имат за свое тяло в човешката лимфа – в това време когато самия човек, по-точно Азът човек, има за свое тяло в началото само своята кръв.
към текста >>
Това, което е включено в него, са преди всичко тези същества, които охарактеризирахме по-горе от една страна, като добри, а от друга страна като зли същества на Венера, същества, които имат за своя родина Венера и се намират в нашия деваканичен
свят
.
Ако вие изследвате ясновидски това, което се нарича хилус и се явява преди всичко израз на човешкото етерно тяло, то вие ще намерите в него включените и вкоренени същества от подобен род.
Това, което е включено в него, са преди всичко тези същества, които охарактеризирахме по-горе от една страна, като добри, а от друга страна като зли същества на Венера, същества, които имат за своя родина Венера и се намират в нашия деваканичен свят.
Там те се явяват като личности за ясновидската способност на възприемане и имат своя израз, свое откровение тук във физическия живот, в човешкия хранителен сок, в хилуса, колкото и странно да ни изглежда това. В този хранителен сок, пронизващ човешкото тяло, живеят тези същества, които имат за своя истинска родина деваканичното ниво, и доколкото те приемат за себе си физическо тяло, имат свой физически живот на Венера. И тъй като Венера по смисъла на своите сили е свързана е с цялата наша земна растителност и с всичко изобщо което живее на нашата Земя, то ще ви стане ясно, каква връзка съществува между това, с какво човек се храни, и това, какъв става човек благодарение на това хранене. Това изобщо не е безразлично. Във всички растения и, разбира се, също и в животните живеят влиянията на съществата на Венера, като от една страна, добрите, меките, кротките, а от друга страна – тези неукротими същества на Венера, които, както ви бях описал, жадуват за грабежи и враждуват един с друг.
към текста >>
В известен смисъл противоположния орган на черния дроб се явяват белите дробове – орган, който за разлика от черния дроб не влагат егоистично всичко в човека – защото точно това прави черния дроб,а открива човека свободно навън, така че чрез вдишвания и издишван въздух той се намира в непрекъснато общуване с външния
свят
.
Когато човек получава на Земята право на все по-високо и по-високо духовно развитие, то той получава заедно с това, като външен физически израз тази способност, да преодолява силите на черния дроб.
В известен смисъл противоположния орган на черния дроб се явяват белите дробове – орган, който за разлика от черния дроб не влагат егоистично всичко в човека – защото точно това прави черния дроб,а открива човека свободно навън, така че чрез вдишвания и издишван въздух той се намира в непрекъснато общуване с външния свят.
В белите дробове се извършва процес на горене. Синьо-червената, богата на въглероден двуокис кръв постъпва и се съединява с кислорода, превръща се в червена, жизненоспособна кръв. Както в горящия огън веществата се съединяват с кислорода, така и белите дробове имат място в процеса на изгаряне. Дишането в известен смисъл е процес на изгаряне, и заедно с този процес на дишане и изгаряне, на човека му е дадено право на все по-високо развитие. Човекът е построен от тези сили, които са намерили своя последен завършек в черния дроб.
към текста >>
19.
2. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 27. 1. 1908 г.
GA_102 Въздействие на духовните същества върху човека
Това е Съществото, което има сила да пренесе велика жертва и което е вписано в Зодиака като същество, жертващо себе си за нашия
свят
.
Това е Съществото, което има сила да пренесе велика жертва и което е вписано в Зодиака като същество, жертващо себе си за нашия свят.
И както човек се стреми да се издигне нагоре към Зодиака, така тази същност ни изпраща своя жертвен дар от Овен, който му принадлежи, както знака Везни принадлежи на човека. И както човек насочва своя Аз към Везните, така това същество излива над нашия свят своето битие като жертва. Затова се обозначава като “Мистичния Агнец” жертващ себе си, понеже агнецът е това, което е Овен; от тук се посочва Христос като Агнец, отдаващ Себе си в жертва. По този начин, Христос тук е охарактеризиран като принадлежащ на целия Космос. Неговия Аз се простира до Овен; и простирайки се до Овен, той сам се установява тази същата “Велика жертва” и се свързва с цялото човечество, така че силите и съществата, които действат на Земята, се явяват Негови създания.
към текста >>
И както човек насочва своя Аз към Везните, така това същество излива над нашия
свят
своето битие като жертва.
Това е Съществото, което има сила да пренесе велика жертва и което е вписано в Зодиака като същество, жертващо себе си за нашия свят. И както човек се стреми да се издигне нагоре към Зодиака, така тази същност ни изпраща своя жертвен дар от Овен, който му принадлежи, както знака Везни принадлежи на човека.
И както човек насочва своя Аз към Везните, така това същество излива над нашия свят своето битие като жертва.
Затова се обозначава като “Мистичния Агнец” жертващ себе си, понеже агнецът е това, което е Овен; от тук се посочва Христос като Агнец, отдаващ Себе си в жертва. По този начин, Христос тук е охарактеризиран като принадлежащ на целия Космос. Неговия Аз се простира до Овен; и простирайки се до Овен, той сам се установява тази същата “Велика жертва” и се свързва с цялото човечество, така че силите и съществата, които действат на Земята, се явяват Негови създания. С Цялата Своя същност Той е насочен към Слънцето, в Своето творение Той е свързан с Луната и Земята, и Неговите сили лежат в съзвездието Овен или Агнец. От самите небеса е произнесено името “Мистичен” или “Жертващ Себе си Агнец”.
към текста >>
20.
4. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 29. 2. 1908 г.
GA_102 Въздействие на духовните същества върху човека
На Сатурн не имало нищо от това, което ние наричаме каменни маси, минерален
свят
в съвременен смисъл, не е имало също и вода в съвременен смисъл, и дори не е имало въздух, но това, което е имало от днешните елементи на Земята, допуска сравнение само с топлината – с “огън”, както ние наричаме това в окултизма.
Нашата Земя започнала своето развитие като Сатурн, преминала през слънчевото и лунното развитие, и след това е дошла до своето днешно образуване. Поради това, когато нашата Земя е била Сатурн, на това мирово тяло Сатурн всичко разбира се, е било съвършено различно, отколкото на нашата съвременна земна планета.
На Сатурн не имало нищо от това, което ние наричаме каменни маси, минерален свят в съвременен смисъл, не е имало също и вода в съвременен смисъл, и дори не е имало въздух, но това, което е имало от днешните елементи на Земята, допуска сравнение само с топлината – с “огън”, както ние наричаме това в окултизма.
Но, разбира се, ние не бихме си съставили правилно представа, ако бихме си помислили, че този огън на Сатурн е имал такъв вид, като пламъка на нашите свещи или пламъка от газ. Ще си съставите правилна представа, ако помислите за това, че, на приливи и отливи, пулсира в нашето собствено тяло, ако помислите за това основно различие, каквото в това отношение съществува между низшите животински същества, съхранени в известна степен на развитие, и човека. Топлината на низшето животно съответства на топлината на неговото обкръжение. Амфибията няма своя вътрешна топлина, а има само топлината на своето обкръжение; то е хладно или топло съответно на своето обкръжение. Човек има своя собствена вътрешна постоянна топлина, каквато му е необходима.
към текста >>
Но той би възприел около себе си, в астралния
свят
страстите на духовните същества, и ние не трябва да мислим, че са били само ниски страсти.
Какво предлагат сега Духовете на Формата “от външна страна”? На Сатурн Духовете на Формата се изливали надолу, така да се каже, “дъжд от живот”. На Слънцето те проявявали себе си в излъчване на влечения, желания, страсти, на всичко това, което се корени в астралното тяло. Ако някой би могъл да бъде на Слънцето тогава и би гледал в мировото пространство, то той не би видял избухване на мълнии, не би чул разтърсващ гръм.
Но той би възприел около себе си, в астралния свят страстите на духовните същества, и ние не трябва да мислим, че са били само ниски страсти.
Тези страсти, тези ефекти на планетарно обкръжение продължава отвън навътре в съзиданието на планетата. Ако отново се обърнем към мита, ще видим в нашето земно развитие творящите “титани”, творящите страсти, които действат отвън навътре – от духовната атмосфера на Слънцето, когато е било планета.
към текста >>
Това е имало голямо значение и голямо влияние, вследствие на което е настъпило първото сумрачно възприятие на физическия външен
свят
.
Без съмнение, тогава физическото тяло не се е състояло от кости, плът и кръв, както сега, а е било още съвсем меко образувание, нямащо дори хрущял и е било пронизано като че ли от магнитни потоци. Такова е било тогава физическото тяло, след това етерното тяло и астралното тяло, които се оплодотворяват със силите на Аза. Това оплодотворяване трябва да си го представим така, че в астралното тяло се е образувало нещо като отвор, вдлъбнатина. Това наистина е било така, че отгоре в астралното тяло се е образувало нещо като отвор през който е влязъл Аза – отвор, стигащ до етерното тяло.
Това е имало голямо значение и голямо влияние, вследствие на което е настъпило първото сумрачно възприятие на физическия външен свят.
В предишните състояния човек не е възприемал нищо друго, освен онова, което е живеело в неговата вътрешност, той като че ли е бил херметрически затворен от външното. Той възприемал само самия себе си и това, което е ставало във вътрешността му. Сега в него за първи път се отваря поглед за външния физически свят. Но човекът все още не е бил напълно самостоятелен. Много в него се е направлявало още от други Божествени Същества, с които той е бил свързан.
към текста >>
Сега в него за първи път се отваря поглед за външния физически
свят
.
Това оплодотворяване трябва да си го представим така, че в астралното тяло се е образувало нещо като отвор, вдлъбнатина. Това наистина е било така, че отгоре в астралното тяло се е образувало нещо като отвор през който е влязъл Аза – отвор, стигащ до етерното тяло. Това е имало голямо значение и голямо влияние, вследствие на което е настъпило първото сумрачно възприятие на физическия външен свят. В предишните състояния човек не е възприемал нищо друго, освен онова, което е живеело в неговата вътрешност, той като че ли е бил херметрически затворен от външното. Той възприемал само самия себе си и това, което е ставало във вътрешността му.
Сега в него за първи път се отваря поглед за външния физически свят.
Но човекът все още не е бил напълно самостоятелен. Много в него се е направлявало още от други Божествени Същества, с които той е бил свързан. Така е било, че човекът още не е можел да вижда всичко, което го е обкръжавало, както го виждаме сега, но благодарение на това, че било открито само неговото астрално тяло, той можел да възприема само с това астрално тяло. Това било съвсем смътно виждане, което се е състояло в това, че когато в онези времена човек се е движел по Земята, той е възприемал това, което било извън неговото телесно същество; и възприемал това именно в смисъл, доколко това му е било приятно или неприятно, полезно или вредно. Така, например, движейки се по Земята той е възприемал рязък червен образ, който излизал пред него, като ауричен червен образ, тъй като тогава за външното е било открито само астралното му тяло.
към текста >>
В последствие, от тези сили е обхванато и етерното тяло, и в него също се образува отвор към външния
свят
.
Сега да разгледаме по-нататъшния ход на развитие. Ние видяхме, как астралното е било пронизано от силите на изливащия се Аз.
В последствие, от тези сили е обхванато и етерното тяло, и в него също се образува отвор към външния свят.
Ако искаме да нарисуваме това, то трябва да направим така: поставяме тук центъра физическото тяло, след това запълненото със силите на Аза етерното тяло, имащо разкъсване от към страната на външния свят, след това астралното тяло – разбира се, също изпълнено от силите на Аза. Така че в етерното тяло ние сега имаме сила, която се стреми навън: етерното тяло се открива на външния свят.
към текста >>
Ако искаме да нарисуваме това, то трябва да направим така: поставяме тук центъра физическото тяло, след това запълненото със силите на Аза етерното тяло, имащо разкъсване от към страната на външния
свят
, след това астралното тяло – разбира се, също изпълнено от силите на Аза.
Сега да разгледаме по-нататъшния ход на развитие. Ние видяхме, как астралното е било пронизано от силите на изливащия се Аз. В последствие, от тези сили е обхванато и етерното тяло, и в него също се образува отвор към външния свят.
Ако искаме да нарисуваме това, то трябва да направим така: поставяме тук центъра физическото тяло, след това запълненото със силите на Аза етерното тяло, имащо разкъсване от към страната на външния свят, след това астралното тяло – разбира се, също изпълнено от силите на Аза.
Така че в етерното тяло ние сега имаме сила, която се стреми навън: етерното тяло се открива на външния свят.
към текста >>
Така че в етерното тяло ние сега имаме сила, която се стреми навън: етерното тяло се открива на външния
свят
.
Сега да разгледаме по-нататъшния ход на развитие. Ние видяхме, как астралното е било пронизано от силите на изливащия се Аз. В последствие, от тези сили е обхванато и етерното тяло, и в него също се образува отвор към външния свят. Ако искаме да нарисуваме това, то трябва да направим така: поставяме тук центъра физическото тяло, след това запълненото със силите на Аза етерното тяло, имащо разкъсване от към страната на външния свят, след това астралното тяло – разбира се, също изпълнено от силите на Аза.
Така че в етерното тяло ние сега имаме сила, която се стреми навън: етерното тяло се открива на външния свят.
към текста >>
Разбира се, това все още е било непълно съзерцание на външния
свят
, а един вид сумрачно ясно виждане Но то все пак е било по-обширно, отколкото възприятието чрез астралното тяло.
Ние тогава сме приблизително в първата и втората третина на Атлантската епоха. По това време още е съществувало древното ясно виждане, но вече не същото, когато човекът е виждал в образи полезното и вредното, приятно и неприятно, а сега пред човека изплува нещо наподобяващо живи образи на сънуване, които за дълго се задържали. Неговото етерно тяло било носител на памет и тъй като хората не са имали още никакво препятствие от страна на физическото тяло, то те са можели дълго да задържат образите, които възприемали отвън. Паметта тогава била съвършено особено развита душевна сила. В книгата “Из летописа на света” можете да прочетете какви били хората тогава в това отношение.
Разбира се, това все още е било непълно съзерцание на външния свят, а един вид сумрачно ясно виждане Но то все пак е било по-обширно, отколкото възприятието чрез астралното тяло.
То дало възможност за възникване на величествен ясно оформен образ, който е подобен на образа на сънуването, но отговоря вече на външните предмети, докато предишните образи само говорили на човека, в каква посока трябвало да се движи. Но външните предмети още не били видими.
към текста >>
След като и физическото тяло също е станало открито за външния
свят
, човек се учи действително да опознава външния
свят
, и тогава започва съзнателно преобразуване на астралното тяло.
След като и физическото тяло също е станало открито за външния свят, човек се учи действително да опознава външния свят, и тогава започва съзнателно преобразуване на астралното тяло.
Дотогава преобразуването било повече или по-малко съзнателно, тъй като Съзнателната душа се е появила едва сега. Ако искаме да си представим това състояние, то трябва да мислим схематично така: астрално тяло, етерно тяло, физическо тяло открито навън; и благодарение на това, че човек встъпва в общуване с външния свят, в него се отлага някакъв запас. Този запас е всичко това, което Азът развива при общуването със външния свят, на което Азът се “учи” при общуването с външния свят. Представете си всичко това изцяло, всичко, което Азът развива по този начин става все по-голямо и по-голямо, това е схематично описание, но отговаря на реалността, и това ново образувание, постепенно развивано от човека, се разполага тук, около астралното тяло съединява се с него, и след това в хода на развитието преобразува това астрално тяло в истински човешки Манас или Дух-Себе /виж рисунката/.
към текста >>
Ако искаме да си представим това състояние, то трябва да мислим схематично така: астрално тяло, етерно тяло, физическо тяло открито навън; и благодарение на това, че човек встъпва в общуване с външния
свят
, в него се отлага някакъв запас.
След като и физическото тяло също е станало открито за външния свят, човек се учи действително да опознава външния свят, и тогава започва съзнателно преобразуване на астралното тяло. Дотогава преобразуването било повече или по-малко съзнателно, тъй като Съзнателната душа се е появила едва сега.
Ако искаме да си представим това състояние, то трябва да мислим схематично така: астрално тяло, етерно тяло, физическо тяло открито навън; и благодарение на това, че човек встъпва в общуване с външния свят, в него се отлага някакъв запас.
Този запас е всичко това, което Азът развива при общуването със външния свят, на което Азът се “учи” при общуването с външния свят. Представете си всичко това изцяло, всичко, което Азът развива по този начин става все по-голямо и по-голямо, това е схематично описание, но отговаря на реалността, и това ново образувание, постепенно развивано от човека, се разполага тук, около астралното тяло съединява се с него, и след това в хода на развитието преобразува това астрално тяло в истински човешки Манас или Дух-Себе /виж рисунката/.
към текста >>
Този запас е всичко това, което Азът развива при общуването със външния
свят
, на което Азът се “учи” при общуването с външния
свят
.
След като и физическото тяло също е станало открито за външния свят, човек се учи действително да опознава външния свят, и тогава започва съзнателно преобразуване на астралното тяло. Дотогава преобразуването било повече или по-малко съзнателно, тъй като Съзнателната душа се е появила едва сега. Ако искаме да си представим това състояние, то трябва да мислим схематично така: астрално тяло, етерно тяло, физическо тяло открито навън; и благодарение на това, че човек встъпва в общуване с външния свят, в него се отлага някакъв запас.
Този запас е всичко това, което Азът развива при общуването със външния свят, на което Азът се “учи” при общуването с външния свят.
Представете си всичко това изцяло, всичко, което Азът развива по този начин става все по-голямо и по-голямо, това е схематично описание, но отговаря на реалността, и това ново образувание, постепенно развивано от човека, се разполага тук, около астралното тяло съединява се с него, и след това в хода на развитието преобразува това астрално тяло в истински човешки Манас или Дух-Себе /виж рисунката/.
към текста >>
С тази работа човекът е зает сега, когато с помощта на това, което достига при общуването си с външния
свят
, той преобразува своето астрално тяло в Манас или Дух-Себе.
С тази работа човекът е зает сега, когато с помощта на това, което достига при общуването си с външния свят, той преобразува своето астрално тяло в Манас или Дух-Себе.
В този процес се намираме сега в настоящето време. Но благодарение на Духовете на Формата, отдали и излели в човека своя Аз, ние се оказваме от всички страни обкръжени от тези Духове на Формата, като същества чиито нисш член на който се явява Манас или Дух-Себе. И когато искаме да открием в своето обкръжение тези Духове на Формата, техният нисш член, то ние го откриваме в това, което ние сами развиваме в себе си като наш пети член. Това, което развиваме, като човешка мъдрост, благодарение на което ние ставаме все по-мъдри, ние би трябвало да открием проявеният в нашето обкръжение като нисш член на Духовете на Формата. Да разгледаме, какво са извършили около нас висшите същества; в което ние още нямаме никакво участие.
към текста >>
В обкръжаващият ни
свят
имаме Манас или Дух-Себе като въплътена в света на мъдрост.
И както по описаният начин ние се издигаме към Манас, така в по-нататъшния ход на развитие ние ще се издигаме още по-високо, благодарение преобразуването на етерното тяло. Ние ще присъединим към себе си Дух-Живот, Будхи.
В обкръжаващият ни свят имаме Манас или Дух-Себе като въплътена в света на мъдрост.
И както мъдростта е нисш член на Духовете на Формите, така със Земята са свързани и други същества, чиито нисш член се явява не нашият пети член, Манас, а нашият шести член, т.е. Дух-Живот или Будхи. В нашето обкръжение има атмосфера за същества, чиито нисш член – като член на висши същества – е равнозначен на Дух-Живот за нас. И както в началото на земното развитие чрез действието на стоящи извън човека духовни същества, в него е бил влят Аза, така в определен момент от земното развитие е станало първото явление, първото въздействие на тези същества, които постепенно влеят в човека цялата сила на Будхи. Всичко това става само постепенно.
към текста >>
Така ние виждаме, че ни се открива духовно разбиране за развитието на света, когато се вгледаме в дълбините на този
свят
.
Както в началото на Лемурийската епоха е станало величествено предвижване напред, благодарение на внедряването на Аза на човека, което дало възможност за по-късното развитие на Дух-Себе или Манас, така също съществува велико по значение основно събитие, благодарение на което човекът ще бъде в състояние да развие в себе си не само Манас, но Дух-Живот или Будхи. Това събитие е Събитието на Голгота! Това събитие е проявата на Христос на Земята! И нека тези или онези да отричат сега това, но това събитие има такова въздействие от извънземното обкръжение, изливането на Аза.
Така ние виждаме, че ни се открива духовно разбиране за развитието на света, когато се вгледаме в дълбините на този свят.
Ние се учим постепенно да отправяме нашия поглед не само върху материалното битие; а откриваме навсякъде където и да погледнем в мировото пространство духовните същества и техните действия; и благодарение на това, което наричаме Теософия, ние живеем, действаме и пребиваваме сред духовните същества и техните действия.
към текста >>
21.
5. ПЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 16. 3. 1908 г.
GA_102 Въздействие на духовните същества върху човека
Земята не била по-голяма от Слънцето; но със светлина се озарило вътрешното пространство на съзнанието,подобно на това, както по време на сън вие озарявате сега с пространството на своето съзнание целия
свят
на сънищата; но много по-значително, много по-живо е било осветено пространството на съзнанието през това време.
Тя вече не остава само тънка ефирна маса; и това е съществено: преди тя е светила в мен, сега излъчва светлина навътре. Това означава, с други думи, че тази първоначална нервна система на човека притежава способност да поражда вътрешни светлинни образи, показват се видения, разкрива се ясно виждащото съзнание. И така, Слънцето излиза от Земята; остава Земята, така да се каже, без светлина, но съществата пораждат в себе си вътрешна светлина. Преди е било така, че те взаимно си изпращали светлина един на друг отвън. Сега те изгубили способност да светят.
Земята не била по-голяма от Слънцето; но със светлина се озарило вътрешното пространство на съзнанието,подобно на това, както по време на сън вие озарявате сега с пространството на своето съзнание целия свят на сънищата; но много по-значително, много по-живо е било осветено пространството на съзнанието през това време.
към текста >>
22.
7. СЕДМА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 13. 4. 1908 г.
GA_102 Въздействие на духовните същества върху човека
Това са истински симптоми, които по такъв необичаен начин се преплитат един в друг: светът на северните саги, които в основата си са съдържали преди всичко дълбоки указания за това, че някога ще дойде Този, който ще освободи този северен
свят
от боговете.
От тези три открити лекции в Стокхолм, които трябваше да изнеса, едната трябваше да бъде посветена главно на идеята “Пръстена на Нибелунгите” от Вагнер. И в същото време по афишните стълбове в града се известяваше за постановката на “Вагнер. Рагнарьок – сумрака на богове”, като последната вечер се представяше този “Пръстен на Нибелунга”.
Това са истински симптоми, които по такъв необичаен начин се преплитат един в друг: светът на северните саги, които в основата си са съдържали преди всичко дълбоки указания за това, че някога ще дойде Този, който ще освободи този северен свят от боговете.
Аз често поставях вашето внимание върху това, че настроението на северните саги се разкрива като отзвук в средноевропейския облик в това, че Зигфрид е поразен в единственото място, което е било все още уязвимо, и с това пророчески се показва мястото, което по-късно у Другия ще бъде покрито от кръста – за да се подчертае едновременно: тук е мястото, където още нещо отсъства. Това не е поетична игра, а е нещо извлечено от дълбините на инспирирания свят на сагите. Защото този трагичен мотив се основава както на северната сага,така и на лежащата в нейната основа мистерия, че по местата на северния свят на боговете, по-късно ще встъпи християнския принцип. В северните мистерии преди всичко обръщат внимание на това, което всъщност означават този полумрак на боговете. Едновременно се подчертава – аз виждам в това нещо повече, отколкото поетичен образ – че в дълбочината на народното чувство, спомените за древните богове твърде дружелюбно живеят с онова, което е навлязло с християнството.
към текста >>
Това не е поетична игра, а е нещо извлечено от дълбините на инспирирания
свят
на сагите.
От тези три открити лекции в Стокхолм, които трябваше да изнеса, едната трябваше да бъде посветена главно на идеята “Пръстена на Нибелунгите” от Вагнер. И в същото време по афишните стълбове в града се известяваше за постановката на “Вагнер. Рагнарьок – сумрака на богове”, като последната вечер се представяше този “Пръстен на Нибелунга”. Това са истински симптоми, които по такъв необичаен начин се преплитат един в друг: светът на северните саги, които в основата си са съдържали преди всичко дълбоки указания за това, че някога ще дойде Този, който ще освободи този северен свят от боговете. Аз често поставях вашето внимание върху това, че настроението на северните саги се разкрива като отзвук в средноевропейския облик в това, че Зигфрид е поразен в единственото място, което е било все още уязвимо, и с това пророчески се показва мястото, което по-късно у Другия ще бъде покрито от кръста – за да се подчертае едновременно: тук е мястото, където още нещо отсъства.
Това не е поетична игра, а е нещо извлечено от дълбините на инспирирания свят на сагите.
Защото този трагичен мотив се основава както на северната сага,така и на лежащата в нейната основа мистерия, че по местата на северния свят на боговете, по-късно ще встъпи християнския принцип. В северните мистерии преди всичко обръщат внимание на това, което всъщност означават този полумрак на боговете. Едновременно се подчертава – аз виждам в това нещо повече, отколкото поетичен образ – че в дълбочината на народното чувство, спомените за древните богове твърде дружелюбно живеят с онова, което е навлязло с християнството. Това се усеща като симптом, в тази оттеглила се готическа Библия вътре в древните спомени.
към текста >>
Защото този трагичен мотив се основава както на северната сага,така и на лежащата в нейната основа мистерия, че по местата на северния
свят
на боговете, по-късно ще встъпи християнския принцип.
И в същото време по афишните стълбове в града се известяваше за постановката на “Вагнер. Рагнарьок – сумрака на богове”, като последната вечер се представяше този “Пръстен на Нибелунга”. Това са истински симптоми, които по такъв необичаен начин се преплитат един в друг: светът на северните саги, които в основата си са съдържали преди всичко дълбоки указания за това, че някога ще дойде Този, който ще освободи този северен свят от боговете. Аз често поставях вашето внимание върху това, че настроението на северните саги се разкрива като отзвук в средноевропейския облик в това, че Зигфрид е поразен в единственото място, което е било все още уязвимо, и с това пророчески се показва мястото, което по-късно у Другия ще бъде покрито от кръста – за да се подчертае едновременно: тук е мястото, където още нещо отсъства. Това не е поетична игра, а е нещо извлечено от дълбините на инспирирания свят на сагите.
Защото този трагичен мотив се основава както на северната сага,така и на лежащата в нейната основа мистерия, че по местата на северния свят на боговете, по-късно ще встъпи християнския принцип.
В северните мистерии преди всичко обръщат внимание на това, което всъщност означават този полумрак на боговете. Едновременно се подчертава – аз виждам в това нещо повече, отколкото поетичен образ – че в дълбочината на народното чувство, спомените за древните богове твърде дружелюбно живеят с онова, което е навлязло с християнството. Това се усеща като симптом, в тази оттеглила се готическа Библия вътре в древните спомени.
към текста >>
И с това потапяне дава възможност неговите очи да виждат, ушите да слушат и неговите други сетивни органи да възприемат впечатленията на сетивния
свят
около него.
Днес е нормално за човек, когато се събужда сутрин, със своето астрално тяло и Аза да се потапя във физическото и етерно тяло.
И с това потапяне дава възможност неговите очи да виждат, ушите да слушат и неговите други сетивни органи да възприемат впечатленията на сетивния свят около него.
Той се потапя в своя мозък и нервната система и комбинира сетивните си впечатления. Това е неговия дневен живот. Вечер отново извлича астралното си тяло и Аза от своето физическо и етерно тяло. И когато човек заспи, а неговите физическо и етерно тела лежат в леглото, тогава изчезват всички впечатления на сетивния свят и дневния живот. Тогава изчезват удоволствието и мъката, радостта и болката, всичко, което представлява вътрешния душевен живот, и мъгла и мрак се явява нощният живот около човека.
към текста >>
И когато човек заспи, а неговите физическо и етерно тела лежат в леглото, тогава изчезват всички впечатления на сетивния
свят
и дневния живот.
Днес е нормално за човек, когато се събужда сутрин, със своето астрално тяло и Аза да се потапя във физическото и етерно тяло. И с това потапяне дава възможност неговите очи да виждат, ушите да слушат и неговите други сетивни органи да възприемат впечатленията на сетивния свят около него. Той се потапя в своя мозък и нервната система и комбинира сетивните си впечатления. Това е неговия дневен живот. Вечер отново извлича астралното си тяло и Аза от своето физическо и етерно тяло.
И когато човек заспи, а неговите физическо и етерно тела лежат в леглото, тогава изчезват всички впечатления на сетивния свят и дневния живот.
Тогава изчезват удоволствието и мъката, радостта и болката, всичко, което представлява вътрешния душевен живот, и мъгла и мрак се явява нощният живот около човека.
към текста >>
Когато човек сутрин се потапял в своето физическо и етерно тяло, тогава пред него излизали не тези определени и ясно разграничими образи на външния физически
свят
, а образите били твърде много неопределени, например така, както днес се явяват уличните фенери в гъста мъгла, като че ли обкръжени от аурата от цветна дъга.
Но около средата на атлантските времена това още не е било така. Тогава живота на съзнанието на човек представлявал съществено друга картина.
Когато човек сутрин се потапял в своето физическо и етерно тяло, тогава пред него излизали не тези определени и ясно разграничими образи на външния физически свят, а образите били твърде много неопределени, например така, както днес се явяват уличните фенери в гъста мъгла, като че ли обкръжени от аурата от цветна дъга.
Тук имате малко сравнение, за да си съставите представа за онова, което атлантът е виждал по средата на своето развитие. Само тези цветове окръжаващи предмета, които още не били определени от ясни контури, както човек ги вижда сега, а също и звуците, звучащи от предметите, не са били още толкова сухи и скучни тонове и цветове, както днес. В тези цветни контури, които обкръжавали също всички живи същества, се изразявало нещо от вътрешния душевен живот на съществата, така че човек, потапяйки се в своето физическо и етерно тяло, възприемал и нещо от духовната същност на явленията, които го обкръжавали, и за разлика от днешния ден, когато той, потапяйки се сутрин в своето етерно и физическо тяло, възприема само броя на физическите предмети в техните ясни граници и цветни повърхности. И когато човек вечер е оставял физическото и етерно тяло, тогава около него не се е простирала беззвучна тишина и тъмнина. Тогава образите, които е възприемал, били за него малко по-различни, но все пак не по-слаби отколкото през деня.
към текста >>
Те живеели също толкова истински в духовния
свят
човечеството през това време, както днес човек живее в обкръжението на съвременниците си.
Обаче, през нощта, когато човекът излизал от своето физическо и етерно тяло, тогава пространството около него се напълвало също с такива цветни образи и тонове, изходящи от всевъзможните впечатления на обонянието и вкуса от всичко, което се намирало около него. Но тези цветове и тонове, и впечатленията от топло и студено, които той възприемал, са били облекла и обвивки на духовни същества, които не са слизали до физическо въплъщение, същества, чиито имена и образи можем да получим от митовете и сагите. Защото митовете и сагите не са народно творчество, а спомени за видения, които са имали хората на древните времена в подобни състояния, защото тези хора възприемали духовното през деня и през нощта. Човекът действително през нощта е живял обкръжен от тези северни божествени светове, за които съобщават сагите и митовете. Один и Фрея и всички останали образи от северните саги не са измислени.
Те живеели също толкова истински в духовния свят човечеството през това време, както днес човек живее в обкръжението на съвременниците си.
И сагите и митовете са спомени за това, което човек е преживявал в действията си в своето сумрачно ясновидско състояние.
към текста >>
Било им позволено, защото състоянието на душите на предците на човека, в поколенията на посветените, били като народна душа, която в древните времена все още живеела в духовния
свят
.
В тези народи се е съхранило и още нещо. Това, което тези народи не са преживяли, но са го преживяли посветените на древните времена, свещениците на мистериите и мъдреците на мистериите. На тях им било позволено духовно да виждат в дълбините на мировото битие, които днес отново се разкриват благодарение на духовното изследване.
Било им позволено, защото състоянието на душите на предците на човека, в поколенията на посветените, били като народна душа, която в древните времена все още живеела в духовния свят.
И все още имало в тези времена ясновидско състояние в сумрачен вид. Както народите са съхранявали своите саги, приказки, легенди, които, многократно пречупени, доказвали това, което по-рано е било преживяно, така в пра-древната мъдрост било съхранено онова, което било съзерцавано в мистериите, което се пази грижливо в тези древни времена: всеобхващащото мировозрение, което по-късно в мистериите можело да бъде пренесено в тези, които посвещавали до непосредствено индивидуално състояние. Само изкуствено можело да се предизвикат тези състояния в древните мистерии, които в древните времена са били естествени.
към текста >>
По времето когато свещеникът на мистериите частично извличал етерното от физическото тяло е въвеждал в това извлечено етерно тяло впечатленията на астралното тяло,посвещаваният е изживявал духовните светове толкова силно, че спомените за тях той е можел да внесе във физическия
свят
.
Да осъзнаем, какво тогава е изживявал посветеният.
По времето когато свещеникът на мистериите частично извличал етерното от физическото тяло е въвеждал в това извлечено етерно тяло впечатленията на астралното тяло,посвещаваният е изживявал духовните светове толкова силно, че спомените за тях той е можел да внесе във физическия свят.
Той ставал свидетел на онова, което ставало в духовните светове. Можел е да остави в себе си свидетелствата за това. И сега, той се издигал над всичко, което било направено за народите и нациите, защото бил посветен в това, че всичко, че всички народи са съединени един с друг: в прамъдростта, в праистината.
към текста >>
Помислете за това, че всъщност в следатлантското съзнание, човекът не можел повече да прониква вътре в нещата, появила се граница между него и вътрешността на нещата, и виждал само повърхността на предметите от физическия
свят
.
Така е било в древните мистерии. Също така е било и в миговете, за които ме се отдаде да ви разкажа при мистериите на Рождество, където тези неща, които всъщност образуват характерното за по-късното съзнание, били скрити от погледа на посветения.
Помислете за това, че всъщност в следатлантското съзнание, човекът не можел повече да прониква вътре в нещата, появила се граница между него и вътрешността на нещата, и виждал само повърхността на предметите от физическия свят.
Онова, което станало непроницаемо и невидимо за съзнанието на човека от следатлантското време, било за посветения проницаемо и видимо. Когато за него настъпил великият момент, наричащ се нощта на посвещение, тогава е можел да вижда през твърдта на земята и той можел “да вижда слънцето в полунощ”, духовното слънце вижда “в полунощ”.
към текста >>
В четвъртият период, т.е., в гръко-латинският, нещата са стояли по такъв начин, че можем да кажем, че тогава с еднакъв успех са можели да притежават както спомена за онова, което човечеството е виждало с помощта на древното сумрачно ясновидство, така и от друга страна, някои хора изцяло пребивавали във физическото тяло и вследствие на това били абсолютно затворени за духовния
свят
.
В четвъртият период, т.е., в гръко-латинският, нещата са стояли по такъв начин, че можем да кажем, че тогава с еднакъв успех са можели да притежават както спомена за онова, което човечеството е виждало с помощта на древното сумрачно ясновидство, така и от друга страна, някои хора изцяло пребивавали във физическото тяло и вследствие на това били абсолютно затворени за духовния свят.
Целият наш живот ни показва, че човекът от нашия пети следатлантски период се е спуснал още по-дълбоко във физическото тяло. Външен признак за това е възникването на материалните представи. Първоначално възникнали в четвъртия период в древногръцките анатоми. След това изчезват и отново възникнали, докато не станали все по-силни и по-силни през последните четири столетия, така че човекът не само изгубил позитивното древно съдържание на духовните светове, но също и вярата в духовните светове въобще. Това е констатация от факти.
към текста >>
Религиозната култура се явява по описания начин, действащ посредник между духовните светове и тази част от човечеството, която не притежава повече способността да възприема този духовен
свят
чрез своите органи на възприятието.
Какво всъщност е тази религиозна култура?
Религиозната култура се явява по описания начин, действащ посредник между духовните светове и тази част от човечеството, която не притежава повече способността да възприема този духовен свят чрез своите органи на възприятието.
Религията станала възвестител на посланията от духовния свят за тези, които не са в състояние вече да изживяват духовния свят като факт. Така се разпространил духовния живот като култура, под формата на религия по цялото земно кълбо. Така е живял в различните културни периоди, от древноиндийския, древно персийския, египетско-халдейската, гръко-латинската епоха до наше време.
към текста >>
Религията станала възвестител на посланията от духовния
свят
за тези, които не са в състояние вече да изживяват духовния
свят
като факт.
Какво всъщност е тази религиозна култура? Религиозната култура се явява по описания начин, действащ посредник между духовните светове и тази част от човечеството, която не притежава повече способността да възприема този духовен свят чрез своите органи на възприятието.
Религията станала възвестител на посланията от духовния свят за тези, които не са в състояние вече да изживяват духовния свят като факт.
Така се разпространил духовния живот като култура, под формата на религия по цялото земно кълбо. Така е живял в различните културни периоди, от древноиндийския, древно персийския, египетско-халдейската, гръко-латинската епоха до наше време.
към текста >>
Човекът бил потопен в своето физическо тяло с цел да познае външния
свят
, да изживее физически чувства, за да може онова което изживее от външна страна с помощта на физическите чувства, да го вземе вътре в духовната си същност, за да го въведе в бъдещите степени на еволюцията.
Човекът бил потопен в своето физическо тяло с цел да познае външния свят, да изживее физически чувства, за да може онова което изживее от външна страна с помощта на физическите чувства, да го вземе вътре в духовната си същност, за да го въведе в бъдещите степени на еволюцията.
Но сега, доколкото сме се потопили във физическото тяло, тъй като сме прекрачили средата на следатлантската култура, ние се намираме в особена ситуация. Все още не всички, но значителен брой от хората вече се намират в тази ситуация. Цялото вътрешно развитие на човечеството става по забележителен начин. То върви, така да се каже, до известен момент напред, а след този момент то тръгва в обратно направление. След като развитието се спуска надолу до известен момент, то отново се издига нагоре и отново минава през същите етапи, само че в по-висша форма, и по този начин, днес, човекът действително се намира пред забележително бъдеще: пред бъдещето – това се знае от всеки, на който е известен този дълбоко значим факт за развитието на човечеството,че неговото етерно тяло постепенно отново се освобождава, след като се е потопило във физическото тяло, в което той в ясни очертания и форми е възприемал всичко онова, което може да се възприеме днес във физическия свят.
към текста >>
След като развитието се спуска надолу до известен момент, то отново се издига нагоре и отново минава през същите етапи, само че в по-висша форма, и по този начин, днес, човекът действително се намира пред забележително бъдеще: пред бъдещето – това се знае от всеки, на който е известен този дълбоко значим факт за развитието на човечеството,че неговото етерно тяло постепенно отново се освобождава, след като се е потопило във физическото тяло, в което той в ясни очертания и форми е възприемал всичко онова, което може да се възприеме днес във физическия
свят
.
Човекът бил потопен в своето физическо тяло с цел да познае външния свят, да изживее физически чувства, за да може онова което изживее от външна страна с помощта на физическите чувства, да го вземе вътре в духовната си същност, за да го въведе в бъдещите степени на еволюцията. Но сега, доколкото сме се потопили във физическото тяло, тъй като сме прекрачили средата на следатлантската култура, ние се намираме в особена ситуация. Все още не всички, но значителен брой от хората вече се намират в тази ситуация. Цялото вътрешно развитие на човечеството става по забележителен начин. То върви, така да се каже, до известен момент напред, а след този момент то тръгва в обратно направление.
След като развитието се спуска надолу до известен момент, то отново се издига нагоре и отново минава през същите етапи, само че в по-висша форма, и по този начин, днес, човекът действително се намира пред забележително бъдеще: пред бъдещето – това се знае от всеки, на който е известен този дълбоко значим факт за развитието на човечеството,че неговото етерно тяло постепенно отново се освобождава, след като се е потопило във физическото тяло, в което той в ясни очертания и форми е възприемал всичко онова, което може да се възприеме днес във физическия свят.
Необходимо е етерното тяло да се освободи отново, необходимо е отново да се възвиси, за да може човек да бъде одухотворен и да може отново да възприема духовния свят. Действително, човечеството днес вече се намира в тази точка, когато в по-голямата си част човешките индивидуалности отново се освобождават от етерното тяло.
към текста >>
Необходимо е етерното тяло да се освободи отново, необходимо е отново да се възвиси, за да може човек да бъде одухотворен и да може отново да възприема духовния
свят
.
Но сега, доколкото сме се потопили във физическото тяло, тъй като сме прекрачили средата на следатлантската култура, ние се намираме в особена ситуация. Все още не всички, но значителен брой от хората вече се намират в тази ситуация. Цялото вътрешно развитие на човечеството става по забележителен начин. То върви, така да се каже, до известен момент напред, а след този момент то тръгва в обратно направление. След като развитието се спуска надолу до известен момент, то отново се издига нагоре и отново минава през същите етапи, само че в по-висша форма, и по този начин, днес, човекът действително се намира пред забележително бъдеще: пред бъдещето – това се знае от всеки, на който е известен този дълбоко значим факт за развитието на човечеството,че неговото етерно тяло постепенно отново се освобождава, след като се е потопило във физическото тяло, в което той в ясни очертания и форми е възприемал всичко онова, което може да се възприеме днес във физическия свят.
Необходимо е етерното тяло да се освободи отново, необходимо е отново да се възвиси, за да може човек да бъде одухотворен и да може отново да възприема духовния свят.
Действително, човечеството днес вече се намира в тази точка, когато в по-голямата си част човешките индивидуалности отново се освобождават от етерното тяло.
към текста >>
Неговото етерно излиза от физическото тяло, и понеже човек съхранява само вярата във физическия
свят
, и в него отсъства съзнанието, че духовното е действителност във физичното, което излиза с етерното тяло като плод от изживяното във физическото тяло.
Ние трябва да си представим, че етерното тяло е навлязло дълбоко във физическото тяло, и сега трябва да започне обратния път. То трябва да вземе от физическото тяло всичко, което може да бъде възприето с физическите сетива. Но, благодарение на това, етерното тяло отново се освобождава, всичко, което по-рано било физическа действителност, трябва да бъде постепенно одухотворено. Човекът трябва да вземе в бъдещето съзнание, знанието, че във физическото също има духовно. Защото, какво излиза от него?
Неговото етерно излиза от физическото тяло, и понеже човек съхранява само вярата във физическия свят, и в него отсъства съзнанието, че духовното е действителност във физичното, което излиза с етерното тяло като плод от изживяното във физическото тяло.
По този начин, може да се случи, че хората, така да се каже, да не намерят подстъпите към това освобождение на тяхното етерно тяло.
към текста >>
Трябва само да разберем: човекът освобождава своето етерно тяло така, че той губи вярата, съзнанието за духовния
свят
, докато той живее във физическото тяло, и по този начин е късал взаимовръзката с духовния
свят
.
Нужно ни е точно и определено да хванем точката, където етерното тяло на човека абсолютно и изцяло се намира във физическото тяло и започва отново да излиза навън.
Трябва само да разберем: човекът освобождава своето етерно тяло така, че той губи вярата, съзнанието за духовния свят, докато той живее във физическото тяло, и по този начин е късал взаимовръзката с духовния свят.
Трябва да се разбере, че той така здраво и старателно е влязъл във физическото тяло, че е нямал друг изход, освен да повярва, че физическия живот се явява единствената действителност. И сега навлиза в следващия период. Етерното тяло излиза, неизбежно го изоставя, и човекът се оказва, че не е в състояние да навлезе в това състояние, където съществува съзнание за духовния свят. Тогава той няма да признава духовния свят. Това в близко време предстои на човечеството: то няма да признава духовния свят, който е принудено да преживее вследствие освобождаване на етерното тяло, човечеството ще се придържа към въображаемото, към фантастиката, към илюзията.
към текста >>
Етерното тяло излиза, неизбежно го изоставя, и човекът се оказва, че не е в състояние да навлезе в това състояние, където съществува съзнание за духовния
свят
.
Нужно ни е точно и определено да хванем точката, където етерното тяло на човека абсолютно и изцяло се намира във физическото тяло и започва отново да излиза навън. Трябва само да разберем: човекът освобождава своето етерно тяло така, че той губи вярата, съзнанието за духовния свят, докато той живее във физическото тяло, и по този начин е късал взаимовръзката с духовния свят. Трябва да се разбере, че той така здраво и старателно е влязъл във физическото тяло, че е нямал друг изход, освен да повярва, че физическия живот се явява единствената действителност. И сега навлиза в следващия период.
Етерното тяло излиза, неизбежно го изоставя, и човекът се оказва, че не е в състояние да навлезе в това състояние, където съществува съзнание за духовния свят.
Тогава той няма да признава духовния свят. Това в близко време предстои на човечеството: то няма да признава духовния свят, който е принудено да преживее вследствие освобождаване на етерното тяло, човечеството ще се придържа към въображаемото, към фантастиката, към илюзията. И тези, които по най-изчистен начин – или, нека да кажем, за да не бъдем язвителни, по най-деликатен начин – са се спуснали във физическото тяло, който е станал материалистичен учен, т.е., опознал себе си чрез закостенелите понятия на материята, тъкмо те, повече от всичко се намират пред опасността при освобождаване на тяхното етерно тяло да нямат никаква представа, че съществува духовен свят. Тогава те считат всичко, което изживяват от духовния свят за илюзия, за фантастика, за мечти.
към текста >>
Тогава той няма да признава духовния
свят
.
Нужно ни е точно и определено да хванем точката, където етерното тяло на човека абсолютно и изцяло се намира във физическото тяло и започва отново да излиза навън. Трябва само да разберем: човекът освобождава своето етерно тяло така, че той губи вярата, съзнанието за духовния свят, докато той живее във физическото тяло, и по този начин е късал взаимовръзката с духовния свят. Трябва да се разбере, че той така здраво и старателно е влязъл във физическото тяло, че е нямал друг изход, освен да повярва, че физическия живот се явява единствената действителност. И сега навлиза в следващия период. Етерното тяло излиза, неизбежно го изоставя, и човекът се оказва, че не е в състояние да навлезе в това състояние, където съществува съзнание за духовния свят.
Тогава той няма да признава духовния свят.
Това в близко време предстои на човечеството: то няма да признава духовния свят, който е принудено да преживее вследствие освобождаване на етерното тяло, човечеството ще се придържа към въображаемото, към фантастиката, към илюзията. И тези, които по най-изчистен начин – или, нека да кажем, за да не бъдем язвителни, по най-деликатен начин – са се спуснали във физическото тяло, който е станал материалистичен учен, т.е., опознал себе си чрез закостенелите понятия на материята, тъкмо те, повече от всичко се намират пред опасността при освобождаване на тяхното етерно тяло да нямат никаква представа, че съществува духовен свят. Тогава те считат всичко, което изживяват от духовния свят за илюзия, за фантастика, за мечти.
към текста >>
Това в близко време предстои на човечеството: то няма да признава духовния
свят
, който е принудено да преживее вследствие освобождаване на етерното тяло, човечеството ще се придържа към въображаемото, към фантастиката, към илюзията.
Трябва само да разберем: човекът освобождава своето етерно тяло така, че той губи вярата, съзнанието за духовния свят, докато той живее във физическото тяло, и по този начин е късал взаимовръзката с духовния свят. Трябва да се разбере, че той така здраво и старателно е влязъл във физическото тяло, че е нямал друг изход, освен да повярва, че физическия живот се явява единствената действителност. И сега навлиза в следващия период. Етерното тяло излиза, неизбежно го изоставя, и човекът се оказва, че не е в състояние да навлезе в това състояние, където съществува съзнание за духовния свят. Тогава той няма да признава духовния свят.
Това в близко време предстои на човечеството: то няма да признава духовния свят, който е принудено да преживее вследствие освобождаване на етерното тяло, човечеството ще се придържа към въображаемото, към фантастиката, към илюзията.
И тези, които по най-изчистен начин – или, нека да кажем, за да не бъдем язвителни, по най-деликатен начин – са се спуснали във физическото тяло, който е станал материалистичен учен, т.е., опознал себе си чрез закостенелите понятия на материята, тъкмо те, повече от всичко се намират пред опасността при освобождаване на тяхното етерно тяло да нямат никаква представа, че съществува духовен свят. Тогава те считат всичко, което изживяват от духовния свят за илюзия, за фантастика, за мечти.
към текста >>
И тези, които по най-изчистен начин – или, нека да кажем, за да не бъдем язвителни, по най-деликатен начин – са се спуснали във физическото тяло, който е станал материалистичен учен, т.е., опознал себе си чрез закостенелите понятия на материята, тъкмо те, повече от всичко се намират пред опасността при освобождаване на тяхното етерно тяло да нямат никаква представа, че съществува духовен
свят
.
Трябва да се разбере, че той така здраво и старателно е влязъл във физическото тяло, че е нямал друг изход, освен да повярва, че физическия живот се явява единствената действителност. И сега навлиза в следващия период. Етерното тяло излиза, неизбежно го изоставя, и човекът се оказва, че не е в състояние да навлезе в това състояние, където съществува съзнание за духовния свят. Тогава той няма да признава духовния свят. Това в близко време предстои на човечеството: то няма да признава духовния свят, който е принудено да преживее вследствие освобождаване на етерното тяло, човечеството ще се придържа към въображаемото, към фантастиката, към илюзията.
И тези, които по най-изчистен начин – или, нека да кажем, за да не бъдем язвителни, по най-деликатен начин – са се спуснали във физическото тяло, който е станал материалистичен учен, т.е., опознал себе си чрез закостенелите понятия на материята, тъкмо те, повече от всичко се намират пред опасността при освобождаване на тяхното етерно тяло да нямат никаква представа, че съществува духовен свят.
Тогава те считат всичко, което изживяват от духовния свят за илюзия, за фантастика, за мечти.
към текста >>
Тогава те считат всичко, което изживяват от духовния
свят
за илюзия, за фантастика, за мечти.
И сега навлиза в следващия период. Етерното тяло излиза, неизбежно го изоставя, и човекът се оказва, че не е в състояние да навлезе в това състояние, където съществува съзнание за духовния свят. Тогава той няма да признава духовния свят. Това в близко време предстои на човечеството: то няма да признава духовния свят, който е принудено да преживее вследствие освобождаване на етерното тяло, човечеството ще се придържа към въображаемото, към фантастиката, към илюзията. И тези, които по най-изчистен начин – или, нека да кажем, за да не бъдем язвителни, по най-деликатен начин – са се спуснали във физическото тяло, който е станал материалистичен учен, т.е., опознал себе си чрез закостенелите понятия на материята, тъкмо те, повече от всичко се намират пред опасността при освобождаване на тяхното етерно тяло да нямат никаква представа, че съществува духовен свят.
Тогава те считат всичко, което изживяват от духовния свят за илюзия, за фантастика, за мечти.
към текста >>
По време на навлизането на етерното тяло във физическото тяло те напълно са изгубили съзнание, за съществуването на духовния
свят
, и, за това трябва да се каже, че тези учени най-много от всички принадлежат на съдбата, за която сега трябва да ви опиша.
Не става дума за някаква остра критика на тази книга и на това учение, което се преподава в катедрите на нашата официална наука, тъй като хората не могат да се въздържат от измисляне на такива учения; те живеят в страшна сугестия. Ако изследваме в действителност колко топлина постъпва в човека и колко излиза от него, и на тази основа заключаваме, че в него няма душа, то това е примерно същото както ако някой би застанал пред банка и би поискал да изследва каква парична маса влиза и излиза отново, и ако на тази основа би направил заключение, че както цялата енергия, т.е., паричната маса, отново е излязла, то това означава, че в банката няма никакви служители! Такъв вид мисъл-форми днес се намират навсякъде, във всичко, което се счита за официална психология. И колко нечувано сугестивно действат те на съвременното човечеството. Това е време, в което, тези, които искат да бъдат водачи на човечеството и които предполагат, че си служат безусловно с науката, са потопени по-силно от всякога във физическото си тяло.
По време на навлизането на етерното тяло във физическото тяло те напълно са изгубили съзнание, за съществуването на духовния свят, и, за това трябва да се каже, че тези учени най-много от всички принадлежат на съдбата, за която сега трябва да ви опиша.
Каква е съдбата на тези хора в бъдеще?
към текста >>
Само по този начин той би имал осъзнаване за това, че предлага себе си като познание на духовния
свят
, затова е необходимо, човечеството да пренесе през тази точка, когато човекът напълно се потапя във физически-чувственото, познанието, че духовния
свят
съществува.
Правилният начин на живот на човека в бъдеще, когато етерното тяло ще бъде отново свободно, означава, че този човек трябва да има осъзнаване за това, какво предлага чрез себе си на това етерно тяло, и какво съответства на човечеството.
Само по този начин той би имал осъзнаване за това, че предлага себе си като познание на духовния свят, затова е необходимо, човечеството да пренесе през тази точка, когато човекът напълно се потапя във физически-чувственото, познанието, че духовния свят съществува.
Не бива да се допусне, да бъде изгубен прехода от религиозния живот към живота на познанието. Човекът е слязъл надолу от живота сред боговете, към живота с боговете, той отново ще се издигне. Но той трябва да ги познава! Той действително трябва да знае, че боговете са реални! Човекът повече няма да може да си спомня за древните времена, ако неговото етерно тяло отново бъде свободно.
към текста >>
Ако в средните векове той е изгубил съзнание за духовния
свят
, ако той вярва само, че живота във физическото тяло и видимото във физическо тяло се явява като единствена действителност, тогава за бъдещето той увисва във въздуха.
Не бива да се допусне, да бъде изгубен прехода от религиозния живот към живота на познанието. Човекът е слязъл надолу от живота сред боговете, към живота с боговете, той отново ще се издигне. Но той трябва да ги познава! Той действително трябва да знае, че боговете са реални! Човекът повече няма да може да си спомня за древните времена, ако неговото етерно тяло отново бъде свободно.
Ако в средните векове той е изгубил съзнание за духовния свят, ако той вярва само, че живота във физическото тяло и видимото във физическо тяло се явява като единствена действителност, тогава за бъдещето той увисва във въздуха.
Тогава той не познава себе си в духовните светове, тогава губи почва под краката си. И за него има опасност от това, което наричаме “духовна смърт”; защото това,което е около него се оказва недействително, илюзия, за тази действителност в него няма съзнание; в това той не вярва, и той умира. Това се явява действително умиране в духовния свят, това е нещо, което заплашва човек, ако при встъпване в духовния свят не носи съзнание за тези духовни светове.
към текста >>
Това се явява действително умиране в духовния
свят
, това е нещо, което заплашва човек, ако при встъпване в духовния
свят
не носи съзнание за тези духовни светове.
Той действително трябва да знае, че боговете са реални! Човекът повече няма да може да си спомня за древните времена, ако неговото етерно тяло отново бъде свободно. Ако в средните векове той е изгубил съзнание за духовния свят, ако той вярва само, че живота във физическото тяло и видимото във физическо тяло се явява като единствена действителност, тогава за бъдещето той увисва във въздуха. Тогава той не познава себе си в духовните светове, тогава губи почва под краката си. И за него има опасност от това, което наричаме “духовна смърт”; защото това,което е около него се оказва недействително, илюзия, за тази действителност в него няма съзнание; в това той не вярва, и той умира.
Това се явява действително умиране в духовния свят, това е нещо, което заплашва човек, ако при встъпване в духовния свят не носи съзнание за тези духовни светове.
към текста >>
Но къде, все пак се намира тази точка в еволюцията на човечеството, в която може да бъде достигнато пълно съзнание за душевния
свят
?
Но къде, все пак се намира тази точка в еволюцията на човечеството, в която може да бъде достигнато пълно съзнание за душевния свят?
Това е този момент, в който през слизане във физическото тяло и чрез неговото преодоляване пред хората е представен великия образ, който е даден в Христос. Чрез пълното разбиране на Христос става достижима възможността да се извоюват подстъпите към всички спомени на миналото и към цялото проникване в бъдещето. Защото всички основатели на религии до Христос, какво са посочвали те? Те показвали миналите инкарнации и следващите инкарнации на човека. Христос влязъл в тялото на Исус от Назарет, когато Исус от Назарет е бил 13 годишен.
към текста >>
И чрез тази еднократна победа над смъртта, ако правилно се разбере това, се посочва на човека, как трябва да живее, за да внесе във бъдещите времена съзнание за съществуването на духовния
свят
.
Чрез пълното разбиране на Христос става достижима възможността да се извоюват подстъпите към всички спомени на миналото и към цялото проникване в бъдещето. Защото всички основатели на религии до Христос, какво са посочвали те? Те показвали миналите инкарнации и следващите инкарнации на човека. Христос влязъл в тялото на Исус от Назарет, когато Исус от Назарет е бил 13 годишен. Христос бил същност, която е живяла във физическо тяло само веднъж.
И чрез тази еднократна победа над смъртта, ако правилно се разбере това, се посочва на човека, как трябва да живее, за да внесе във бъдещите времена съзнание за съществуването на духовния свят.
Това е единението с Христос.
към текста >>
Другата възможност е такава, че гледа назад в изживяното във физичния
свят
като на гроб, но така, че вярва, като че ли физическото се явява истинско, действителност; той казва, чувствайки дълбоко при това истината на думите: “Този, Когото вие търсите, Него там вече го няма!
Човекът на бъдещето има пред себе си две възможности: едната възможност е тази, той да си спомня за времето, когато е имал преживявания във физическо тяло и да си казва, че само това, което е било тогава е било действително. Ние се намираме в света на илюзиите, в действителност е имало живот във физическо тяло. Такъв човек гледа на изоставеното физическо, като на гроб, и това, което вижда в гроба е труп, но трупът като физическо представлява за него истинска действителност. Това е едната възможност.
Другата възможност е такава, че гледа назад в изживяното във физичния свят като на гроб, но така, че вярва, като че ли физическото се явява истинско, действителност; той казва, чувствайки дълбоко при това истината на думите: “Този, Когото вие търсите, Него там вече го няма!
” Гробът е празен, и Този, за Когото става дума, Той възкресе! Празният гроб и възкръсналия Христос – това е мистерията на пророчеството; и по този начин в мистерията на Пасха имаме мистерията на пророчеството.
към текста >>
Така човекът вече съвсем в не толкова далечно бъдеще отново ще вижда, как физическият
свят
губи за него своето значение, и как, така да се каже, физическите неща ще избледняват.
Когато човечеството няма да има нужда от религиозните съобщения, които му носят вест за боговете на древните времена, защото отново ще живее сред боговете, тогава Христос ще бъде за тях онзи, който ще им дава сила, за да намерят правилното взаимоотношение сред боговете. Тогава повече няма да се нуждаят от религията, за да вярват в боговете, които тогава отново ще виждат, тъй както по-рано не е имало нужда от нея, когато хората са живеели сред боговете. Тогава не е нужно да вярват в боговете, които отново ще виждат, ако те влязат сред боговете, подсилени с това, което дава християнството. Те сами ще бъдат одухотворени всред духовните същности и тяхната работа преминава сред духовните същности.
Така човекът вече съвсем в не толкова далечно бъдеще отново ще вижда, как физическият свят губи за него своето значение, и как, така да се каже, физическите неща ще избледняват.
Тяхната действителност ще избледнява, дори ако човекът още дълго време пребивава на Земята. Ако, обаче, физическите неща изгубят своето значение и важност и избледнеят, тогава човекът ще вижда угасващото значение на физическото или няма да успее да повярва в духовното, което застава пред него, или все пак той ще успее да повярва и да се понесе съзнанието за духовността на бъдещето, и тогава няма да познае духовната смърт.
към текста >>
Днес някои хора вече могат да имат съзнание за духовният
свят
, но то го няма, и затова го отхвърлят, и това се изразява в нервност, неврастения, в патологичен страх.
Да противостоят на действителността, която като такава не познават, това означава да се разруши в духа. В такава духовна разруха ще живеят хората, ако духовните светове започнат да се явяват пред тях при освобождаване на етерното тяло и при това са непознати за тях като такива.
Днес някои хора вече могат да имат съзнание за духовният свят, но то го няма, и затова го отхвърлят, и това се изразява в нервност, неврастения, в патологичен страх.
Това е като ответен удар предизвикан от отсъствието на съзнание за духовния свят. Който чувства това, той чувства също и необходимост от духовното движение, което прераства в чиста религия, съхранява вярата в човека, носи пълно познание на духовния човек. Да се познае Христос означава също да се познае духовния човек.
към текста >>
Това е като ответен удар предизвикан от отсъствието на съзнание за духовния
свят
.
Да противостоят на действителността, която като такава не познават, това означава да се разруши в духа. В такава духовна разруха ще живеят хората, ако духовните светове започнат да се явяват пред тях при освобождаване на етерното тяло и при това са непознати за тях като такива. Днес някои хора вече могат да имат съзнание за духовният свят, но то го няма, и затова го отхвърлят, и това се изразява в нервност, неврастения, в патологичен страх.
Това е като ответен удар предизвикан от отсъствието на съзнание за духовния свят.
Който чувства това, той чувства също и необходимост от духовното движение, което прераства в чиста религия, съхранява вярата в човека, носи пълно познание на духовния човек. Да се познае Христос означава също да се познае духовния човек.
към текста >>
23.
8. ОСМА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 20. 4. 1908 г.
GA_102 Въздействие на духовните същества върху човека
Каквото за човека се явява камъка, минералното царство, това за Архаите се явява човекът; най-нисшият
свят
.
Сега, да преминем към йерархията на Архаите. Тези същества са още по-възвишени, чиито съзнание вече не слиза долу до животните; когато посветеният се издига до общение с Архаите то от своето човешко съзнание той не им съобщава, какви са образите на животните на Земята, тъй като те самите със своето съзнание достигат само до човека. След това те познават царството на Ангелите, царството на Архангелите и своето собствено царство, където казват за себе си “Аз”. Човекът е низша йерархия, която те възприемат.
Каквото за човека се явява камъка, минералното царство, това за Архаите се явява човекът; най-нисшият свят.
Вече казахме, че те от много голяма висота направляват развитието на човечеството. Има хора, които тук или там чувстват, че съществува един вид “Дух на Времето”, който се явява различен за различните епохи. Тези хора чувстват, че има “Дух на Епохата”. Ние тук неведнъж сме говорили за “Духа на Епохата”.Ние казахме, например, че в първата култура на следатлантския период, в древноиндийския народ, духът на епохата се е състоял в това, че хората страстно са се стремили назад към древните атлантски времена, когато смътно са възприемали около себе си висшите царства. Така е възникнала системата Йога, с чиято помощ те искали отново да се издигнат във висшите светове.
към текста >>
Ще ви се стори странно, но действително било така: ако би се запазила древноиндийската култура, то никога не би имало железопътен път, телефони и всичко онова, което сега съществува на физически план; защото им се струвало, че не е важно да овладяват законите на физическия
свят
в такава степен, че да изпълнят този физически
свят
с всичко това, което сега представлява достижение на културата за нас.
Ние тук неведнъж сме говорили за “Духа на Епохата”.Ние казахме, например, че в първата култура на следатлантския период, в древноиндийския народ, духът на епохата се е състоял в това, че хората страстно са се стремили назад към древните атлантски времена, когато смътно са възприемали около себе си висшите царства. Така е възникнала системата Йога, с чиято помощ те искали отново да се издигнат във висшите светове. В тази връзка е и това, че хората тогава отдавали малко значение на външната действителност, на физически план. Майа, илюзия било за хората физичното ниво. Древноиндийската култура имала, така да се каже, малък интерес към физическото.
Ще ви се стори странно, но действително било така: ако би се запазила древноиндийската култура, то никога не би имало железопътен път, телефони и всичко онова, което сега съществува на физически план; защото им се струвало, че не е важно да овладяват законите на физическия свят в такава степен, че да изпълнят този физически свят с всичко това, което сега представлява достижение на културата за нас.
към текста >>
И към тези Архаи, които всъщност се явяват противозаконни, принадлежат – разбира се, само за тези, които разглеждат тези неща от гледна точка на Духовната наука – на това същество, което справедливо наричат “сатана”, противозаконния княз на този
свят
.
И вие лесно можете да си представите, че има същества, които, така да се каже, би трябвало по време на лунното развитие да се издигнат до степента Власти или Откровения и които са достигнали само до Архаите. Тези Начала се отличават от тези, които в правилния ход на развитие са се издигнали до степента Архаи. Така има Архаи, които се явяват на Земята, всъщност, са замаскирани Власти. Сега ще научим в друг аспект нещо от това, което вече сме слушали. И така, сред Архаите има такива, че зад тях се крият тези, които биха могли, всъщност, да бъдат вече Власти.
И към тези Архаи, които всъщност се явяват противозаконни, принадлежат – разбира се, само за тези, които разглеждат тези неща от гледна точка на Духовната наука – на това същество, което справедливо наричат “сатана”, противозаконния княз на този свят.
Законният владетел е “Властта”: Яхве или Йехова; противозаконният принадлежи към степента на Началата. Той се проявява в това, че води хората към постоянна съпротива на епохалния дух. Такава е истинската същност на този дух, когото назовават също “дух на тъмнината” или противозаконния княз на тази наша Земя, който претендира всъщност за това, да ръководи и управлява хората. И сега вече ще разберете, какъв дълбок смисъл има този факт, че на Земята се явил Христос, за да пролее Своята Светлина върху цялата последваща еволюция и че Той трябвало да преодолее всичко в тази борба с противозаконния княз на света. Но това се основава дълбоката мъдрост, която е изразена в тази удивителна част на Евангелието.
към текста >>
24.
9. ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 13. 5. 1908 г.
GA_102 Въздействие на духовните същества върху човека
По времето, когато самите хора са живеели в духовния
свят
, в който те постоянно имали опит като днешните хора в сетивния
свят
, не се нуждаели от религия.
При това ще си спомним за някои неща, които на това или онова място вече упоменахме, че всъщност понятието религия се явява нещо, което има смисъл едва в следатлантското време. До великия атлантски потоп, това, което се нарича религия, въобще не е могло да съществува, защото религията предполага, че човекът няма възприятия и видения за свръхсетивните светове, или че по-голямата част от хората нямат никакви възприятия. Религията служи за съединяване на човека със свръхсетивното, тогава, когато за по-голямата част от хората свръхсетивното не се възприема, а само може по различни начини, чрез поетите, виждащите, мъдреците, мистериите да си представят; така както това е намирало място в последните столетия. При потопа, когато нашите предци в по-голямата си част са живеели в областта на старата Атлантида, тогава хората още са имали по-големи или по-малки непосредствени опити на възприемане на свръхсетивното.
По времето, когато самите хора са живеели в духовния свят, в който те постоянно имали опит като днешните хора в сетивния свят, не се нуждаели от религия.
След края на атлантското време за преобладаващото мнозинство свръхсетивния опит бил угаснал. На негово място настъпил отчетливия сетивен опит, който човечеството има днес. Какво останало от древното атлантско време?
към текста >>
Ако се върнем в дълбоката древност и изследваме сагите и митовете, които немските богослови упражняват върху нас, то в тях ще открием съобщения от сетивния
свят
в образна форма.
Ако се върнем в дълбоката древност и изследваме сагите и митовете, които немските богослови упражняват върху нас, то в тях ще открием съобщения от сетивния свят в образна форма.
Те не се явяват образи на народната фантазия, както ни приканват да вярваме, а те са действителни спомени от онова древно време, когато хората все още са знаели какво възприемат. Сагите за Вотан, Тор и т.н. се явяват такива спомени. И това, което чак до следатлантското време е останало в човека се явява във висшия смисъл на думата религия на паметта. По дълго от всякъде другаде тя продължила при народите, които живеят на юг от Азия, при индийските народи; под друга форма тя станала значима в Европа.
към текста >>
В Индия в спомените за тези времена на човечеството, когато всеки още е имал възприятия в духовните светове, се забелязва носталгия по този
свят
.
Те не се явяват образи на народната фантазия, както ни приканват да вярваме, а те са действителни спомени от онова древно време, когато хората все още са знаели какво възприемат. Сагите за Вотан, Тор и т.н. се явяват такива спомени. И това, което чак до следатлантското време е останало в човека се явява във висшия смисъл на думата религия на паметта. По дълго от всякъде другаде тя продължила при народите, които живеят на юг от Азия, при индийските народи; под друга форма тя станала значима в Европа.
В Индия в спомените за тези времена на човечеството, когато всеки още е имал възприятия в духовните светове, се забелязва носталгия по този свят.
Там възприемали действителността като Майа и са се стремели назад към тези древни времена. А Йога наричали това, което в отделния човек развивало способността за проникновение в свръхсетивните светове. Не всички народи се развили така, че имали мъдреци, които можели да се възнесат до Йога. Другите народи били принудени да се задоволяват от спомените, особено народите на Севера. Техните посветени също достигнали духовните светове, също имали непосредствени опити в божествения свят, но северната природа затруднявала това проникване при повечето хора.
към текста >>
Техните посветени също достигнали духовните светове, също имали непосредствени опити в божествения
свят
, но северната природа затруднявала това проникване при повечето хора.
В Индия в спомените за тези времена на човечеството, когато всеки още е имал възприятия в духовните светове, се забелязва носталгия по този свят. Там възприемали действителността като Майа и са се стремели назад към тези древни времена. А Йога наричали това, което в отделния човек развивало способността за проникновение в свръхсетивните светове. Не всички народи се развили така, че имали мъдреци, които можели да се възнесат до Йога. Другите народи били принудени да се задоволяват от спомените, особено народите на Севера.
Техните посветени също достигнали духовните светове, също имали непосредствени опити в божествения свят, но северната природа затруднявала това проникване при повечето хора.
Затова се образувала северната митология.
към текста >>
Но съвършено погрешна е представата, ако се мисли, че зад отделните богове за образования грък не се е разпореждал всъщност духовния
свят
.
По-късно в това, което можем да наречем антропоморфизъм, ние имаме специални образувания на езотерическия пантеизъм. Той се представя чрез различните богове в човекоподобни образи. тук принадлежи, например, гръцката религиозна система.
Но съвършено погрешна е представата, ако се мисли, че зад отделните богове за образования грък не се е разпореждал всъщност духовния свят.
Когато ние говорим за Ангели, Архангели и т.н., въобще за различните духовни същности, които стоят над човека, както направихме това в учението за космическата еволюция; то ние говорим по съвършено сходен начин, както ставало тогава, когато говорили за Зевс, Атина и т.н., в сравнение с единния Миров Дух. В основата на тази система лежи единната мирова мисъл. Пантеизмът се явява духовна под основа; тогава на боговете се дава човешки образ.
към текста >>
Ако се попитаме: с какво е свързано това, че още по-абстрактния езотерически пантеизъм преминал в многообразието на гръцкия
свят
на боговете?
Ако се попитаме: с какво е свързано това, че още по-абстрактния езотерически пантеизъм преминал в многообразието на гръцкия свят на боговете?
– ние трябва в това да познаем дълбоката потребност на човечеството въобще, дълбокият принцип в развитието на човечеството. Когато разгледаме прехода от египетското към гръцкото, то ние най-добре ще видим проявлението на този принцип. Във всичките представи на догръцките времена лежи нещо особено мощно, символичното. Египетските пирамиди и сфинксове са великолепно, мощно творение на човешкия дух, който в малко абстрактна форма посочва духовната първопричина, която още не се дръзва да се изрази. Както доказал гръцкият дух способността да изрази духовното в абстрактна форма!
към текста >>
Ние искаме да кажем, че в гръцките образи на боговете виждаме, като че ли това, което живее вътрешно в човека, се излива във външния
свят
.
Ние искаме да кажем, че в гръцките образи на боговете виждаме, като че ли това, което живее вътрешно в човека, се излива във външния свят.
В християнството е даден най-важният импулс в това направление. Ние виждаме, че с християнството е дошло нещо, което до наше време се наричали наука. Защото това което се нарича така сега, т.е. схващанията за мислещите първопричини на битието, започва през халдейско време. Сега в наше време ние наистина живеем в голям поврат в развитието на човечеството.
към текста >>
Древните атланти са можели да възприемат свръхсетивния
свят
, защото при тях етерното тяло не било още напълно влязло във физическото тяло.
Да хвърлим поглед на това, което схематично разгледахме тук и да се попитаме: защо всичко е станало така, защо човекът се е развил дотолкова, че да изразява вътрешното във външното? -Тогава отговорът ще бъде този, че човекът е бил принуден към това развитие на своята организация.
Древните атланти са можели да възприемат свръхсетивния свят, защото при тях етерното тяло не било още напълно влязло във физическото тяло.
Съответстващата точка на етерната глава още не е била покрита от съответната точка на физическата глава. Пълното проникване на етерното във физическото тяло е причината за това, че сега човекът повече да се стреми във външния свят.
към текста >>
Пълното проникване на етерното във физическото тяло е причината за това, че сега човекът повече да се стреми във външния
свят
.
Да хвърлим поглед на това, което схематично разгледахме тук и да се попитаме: защо всичко е станало така, защо човекът се е развил дотолкова, че да изразява вътрешното във външното? -Тогава отговорът ще бъде този, че човекът е бил принуден към това развитие на своята организация. Древните атланти са можели да възприемат свръхсетивния свят, защото при тях етерното тяло не било още напълно влязло във физическото тяло. Съответстващата точка на етерната глава още не е била покрита от съответната точка на физическата глава.
Пълното проникване на етерното във физическото тяло е причината за това, че сега човекът повече да се стреми във външния свят.
към текста >>
Когато вратата на духовния
свят
се затворила, на човека в неговото художествено развитие му потрябвала връзката на сетивния със свръхсетивния
свят
.
Когато вратата на духовния свят се затворила, на човека в неговото художествено развитие му потрябвала връзката на сетивния със свръхсетивния свят.
По-рано в атлантско време, това не му било необходимо, тъй като тогава той още е бил в състояние от непосредствен опит да познава свръхсетивния свят. Да разказват за боговете и духовете станало за хората необходимост, тогава когато те загубили възприятие за това, както, например, е нужно да се разказва да растенията само на тези хора, които никога не са ги виждали. Това е причината за религиозното развитие в следатлантските времена. Защо същество от свръхсетивно естество, такова като Христос е било принудено да се прояви в крайната личност Исус, и да странства по Земята? Защо бил принуден Христос да стане историческа личност?
към текста >>
По-рано в атлантско време, това не му било необходимо, тъй като тогава той още е бил в състояние от непосредствен опит да познава свръхсетивния
свят
.
Когато вратата на духовния свят се затворила, на човека в неговото художествено развитие му потрябвала връзката на сетивния със свръхсетивния свят.
По-рано в атлантско време, това не му било необходимо, тъй като тогава той още е бил в състояние от непосредствен опит да познава свръхсетивния свят.
Да разказват за боговете и духовете станало за хората необходимост, тогава когато те загубили възприятие за това, както, например, е нужно да се разказва да растенията само на тези хора, които никога не са ги виждали. Това е причината за религиозното развитие в следатлантските времена. Защо същество от свръхсетивно естество, такова като Христос е било принудено да се прояви в крайната личност Исус, и да странства по Земята? Защо бил принуден Христос да стане историческа личност? Защо погледите на хората трябвало да бъдат обърнати към този образ?
към текста >>
Ние вече говорихме, че хората не можели повече да виждат в свръхсетивния
свят
.
Да разказват за боговете и духовете станало за хората необходимост, тогава когато те загубили възприятие за това, както, например, е нужно да се разказва да растенията само на тези хора, които никога не са ги виждали. Това е причината за религиозното развитие в следатлантските времена. Защо същество от свръхсетивно естество, такова като Христос е било принудено да се прояви в крайната личност Исус, и да странства по Земята? Защо бил принуден Христос да стане историческа личност? Защо погледите на хората трябвало да бъдат обърнати към този образ?
Ние вече говорихме, че хората не можели повече да виждат в свръхсетивния свят.
тогава какво е трябвало да стане, за да може Бог да стане тяхна опитност? Той трябвало да стане чувствен, да се въплъти в чувствено-физическо тяло. Това е отговора на въпроса. Дотогава докогато хората са можели да възприемат духовното, докато те можели да възприемат свръхсетивният опит на боговете, на никой бог не било нужно да става човек. Но сега Бог бил принуден да влезе вътре в сетивния свят.
към текста >>
Но сега Бог бил принуден да влезе вътре в сетивния
свят
.
Ние вече говорихме, че хората не можели повече да виждат в свръхсетивния свят. тогава какво е трябвало да стане, за да може Бог да стане тяхна опитност? Той трябвало да стане чувствен, да се въплъти в чувствено-физическо тяло. Това е отговора на въпроса. Дотогава докогато хората са можели да възприемат духовното, докато те можели да възприемат свръхсетивният опит на боговете, на никой бог не било нужно да става човек.
Но сега Бог бил принуден да влезе вътре в сетивния свят.
От тези чувства изхождат думите на учените за потвърждение на този факт: “Ние сложихме своите ръце в неговите рани” и т.н. Така ние виждаме, как явлението Христос Исус става ясно за нас от природата на следатлантския човек, така ние опознаваме, защо всъщност, Христос е бил принуден да разкрие себе си за сетивното възприятие. В това, за човечеството се заключава най-силния исторически факт. Духовната Същност била принудена да бъде тук по чувствен начин, за да имат хората опорна точка, която би могла да ги съедини със свръхсетивния свят.
към текста >>
Духовната Същност била принудена да бъде тук по чувствен начин, за да имат хората опорна точка, която би могла да ги съедини със свръхсетивния
свят
.
Дотогава докогато хората са можели да възприемат духовното, докато те можели да възприемат свръхсетивният опит на боговете, на никой бог не било нужно да става човек. Но сега Бог бил принуден да влезе вътре в сетивния свят. От тези чувства изхождат думите на учените за потвърждение на този факт: “Ние сложихме своите ръце в неговите рани” и т.н. Така ние виждаме, как явлението Христос Исус става ясно за нас от природата на следатлантския човек, така ние опознаваме, защо всъщност, Христос е бил принуден да разкрие себе си за сетивното възприятие. В това, за човечеството се заключава най-силния исторически факт.
Духовната Същност била принудена да бъде тук по чувствен начин, за да имат хората опорна точка, която би могла да ги съедини със свръхсетивния свят.
към текста >>
Чистата наука все повече и повече се прекланяла и почитала външния
свят
.
Чистата наука все повече и повече се прекланяла и почитала външния свят.
В това ние днес сме стигнали връхната точка. Християнството била силна подкрепа срещу това разтваряне в сетивното. Днес християнството трябва да бъде разбрано чрез теософско задълбочаване, за да може то да излезе пред човечеството с ново разбиране. По-рано, в Средните векове още съществувала връзката между науката и християнството. Днес ние се нуждаем от свръхсетивно задълбочаване на знанията, на мъдростта, за да се разбере християнството в цялата негова дълбочина.
към текста >>
Това, което днес се явява обикновено наука,това е точно така, все повече ще върви по пътя на следатлантското развитие, и все повече ще навлиза във външното физическо, в материалното, все повече ще губи връзка с духовния
свят
.
Каква е задачата на Духовната наука? Може ли търсещия духа човек, да взема под внимание днешната обикновена наука?
Това, което днес се явява обикновено наука,това е точно така, все повече ще върви по пътя на следатлантското развитие, и все повече ще навлиза във външното физическо, в материалното, все повече ще губи връзка с духовния свят.
Почувствувайте, каква наука това би могло да бъде, по-рано в ранните времена: колко много духовни елементи имало по-рано в нея!
към текста >>
И така трябва да бъде, защото развитието на следатлантското време се състои в това, че тази изначална взаимовръзка с духовния
свят
трябва все повече и повече да се загубва.
Вие ще виждате навсякъде, в медицината и в другите сфери, как духовната взаимовръзка все повече се изгубва. Това може да видите навсякъде.
И така трябва да бъде, защото развитието на следатлантското време се състои в това, че тази изначална взаимовръзка с духовния свят трябва все повече и повече да се загубва.
Днес ние можем да предскажем развитието на науката. Външна наука няма да има, колкото и опити да се правят, способни към спиритуално задълбочаване. Тя все повече ще преминава в това, което се явява по-високо навлизане в техническите умения, в средство за овладяване на външния свят. Математиката била за питагорейците още и средство за изживяване на взаимовръзката с духовния свят, с мировата хармония; за съвременният човек тя е средство за по-нататъшно развитие на техниката и по този начин овладяване на външния свят. Секуляризация, безфилософност – такава съдба я очаква външната наука.
към текста >>
Тя все повече ще преминава в това, което се явява по-високо навлизане в техническите умения, в средство за овладяване на външния
свят
.
Вие ще виждате навсякъде, в медицината и в другите сфери, как духовната взаимовръзка все повече се изгубва. Това може да видите навсякъде. И така трябва да бъде, защото развитието на следатлантското време се състои в това, че тази изначална взаимовръзка с духовния свят трябва все повече и повече да се загубва. Днес ние можем да предскажем развитието на науката. Външна наука няма да има, колкото и опити да се правят, способни към спиритуално задълбочаване.
Тя все повече ще преминава в това, което се явява по-високо навлизане в техническите умения, в средство за овладяване на външния свят.
Математиката била за питагорейците още и средство за изживяване на взаимовръзката с духовния свят, с мировата хармония; за съвременният човек тя е средство за по-нататъшно развитие на техниката и по този начин овладяване на външния свят. Секуляризация, безфилософност – такава съдба я очаква външната наука. Всички хора, ще трябва да получат импулси от спиритуалното развитие. И това спиритуално развитие открива пътя към спиритуалното християнство. И Духовната наука ще бъде такава, че ще бъде в състояние да даде импулс за всеки духовен живот.
към текста >>
Математиката била за питагорейците още и средство за изживяване на взаимовръзката с духовния
свят
, с мировата хармония; за съвременният човек тя е средство за по-нататъшно развитие на техниката и по този начин овладяване на външния
свят
.
Това може да видите навсякъде. И така трябва да бъде, защото развитието на следатлантското време се състои в това, че тази изначална взаимовръзка с духовния свят трябва все повече и повече да се загубва. Днес ние можем да предскажем развитието на науката. Външна наука няма да има, колкото и опити да се правят, способни към спиритуално задълбочаване. Тя все повече ще преминава в това, което се явява по-високо навлизане в техническите умения, в средство за овладяване на външния свят.
Математиката била за питагорейците още и средство за изживяване на взаимовръзката с духовния свят, с мировата хармония; за съвременният човек тя е средство за по-нататъшно развитие на техниката и по този начин овладяване на външния свят.
Секуляризация, безфилософност – такава съдба я очаква външната наука. Всички хора, ще трябва да получат импулси от спиритуалното развитие. И това спиритуално развитие открива пътя към спиритуалното християнство. И Духовната наука ще бъде такава, че ще бъде в състояние да даде импулс за всеки духовен живот.
към текста >>
Но ако се намери човек, който никога не е направил във физическото това, което се явява най-великото събитие във физическия
свят
, който нито веднъж не е преживял дълбочината на християнството и не е запечатал това в своето етерно тяло, тогава би му предстояло това, което наричат духовна смърт.
В най-голяма опасност се намират тези, които са отделени от спиритуалните истини чрез научните занимания. Но вече е положено началото на отделяне на етерното тяло. Свидетелство за това е нервността на нашето време. И тя все повече и повече ще нараства, ако човек не приеме в себе си великото събитие във физическото тяло. За това той има още много време, понеже за голяма част от хората това ще продължи дълго, макар че отделни личности дори сега са стигнали до това.
Но ако се намери човек, който никога не е направил във физическото това, което се явява най-великото събитие във физическия свят, който нито веднъж не е преживял дълбочината на християнството и не е запечатал това в своето етерно тяло, тогава би му предстояло това, което наричат духовна смърт.
Защото пустотата на етерното тяло би имала като последствие духовна смърт.
към текста >>
Но ще дойде време, когато хората отново ще могат да имат опитност в свръхсетивния
свят
.
Атлантски духовно виждащия човек не се нуждаел от религия, защото за него изживяването в свръхсетивното било факт. От такова време е излязло цялото развитие на човечеството. След това духовното виждане изчезнало. Религията означавала съединение, и по този начин религията се явява съединение на сетивното със свръхсетивното. Времето на настъпващия материализъм се нуждаело от религията.
Но ще дойде време, когато хората отново ще могат да имат опитност в свръхсетивния свят.
Тогава повече няма да им е необходима религия. Новото виждане е предпоставка за спиритуалното християнство, то се явява консеквенция на християнството. Това обосновава казаното, което моля да отбележите като особено важно за себе си; християнството започнало като религия.
към текста >>
25.
10. ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 16. 5. 1908 г.
GA_102 Въздействие на духовните същества върху човека
Ако ние бихме говорили с общоприетите абстрактни теории, за да бъде по-малко оскърбен така нареченият здрав човешки разум, то ние в известна степен само бихме се лъгали, у нас не би имало воля, за да открием действително за себе си този
свят
, който наистина би трябвало постепенно да бъде открит благодарение на теософското движение.
По време на живота в теософското общество не само се усвояват понятия и представи за същността на човека, за висшите светове, за еволюцията и т.н.; но, всъщност по време на този живот в теософското общество в много по-голяма степен, отколкото отделния човек, довежда до своето съзнание, усвояват се редица усещания и чувства, различни от тези, които новия встъпващ в теософията носи в началото в себе си. Тези усещания и чувства касаят това, да се научим в пълен покой и тишина, с известно вътрешно доверие – а не като нещо фанатично – да се възприемат и изслушват съобщения и описания, над които до встъпване в теософията, човек вероятно би се присмял, и над които, разбира се, днес би трябвало да се надсмива над фантазиите на болшинството наши съвременници. Много по-важно от знанието на всички подробности на теософското учение и теория, се явяват получаването на тези усещания и чувства, които постепенно проникват в нашата душа. И благодарение на това ние наистина постепенно ставаме други хора, и когато в дадения случай ние говорим за “напреднали теософи”, ние имаме в предвид такива хора, които са усвоили тези усещания и чувства по отношение на другите светове, но не възприемани с нашите органи на външните чувства; хора, които са развили в себе си тези усещания и могат по посочения начин да се отнасят към другите светове. По този начин, става дума не за вашите теоретични знания, а за вашето сърце, за вашето чувство, ако ние искаме свободно и непринудено да се възприемат такъв вид разглеждания, от каквито бяха съставени последните лекции и ще бъдат, един вид продължени днес.
Ако ние бихме говорили с общоприетите абстрактни теории, за да бъде по-малко оскърбен така нареченият здрав човешки разум, то ние в известна степен само бихме се лъгали, у нас не би имало воля, за да открием действително за себе си този свят, който наистина би трябвало постепенно да бъде открит благодарение на теософското движение.
към текста >>
Така че макар в отделното животно, което стои пред нас във физическия
свят
, ние да имаме същество, имащо само тяло и душа, но то, така да се каже, е продължено в по-висшите светове и там се вчленява в духовността.
Но за окултният наблюдател на света, наистина има други същества, които макар и да остават напълно скрити в съвременната фаза на човешкото развитие, но не в по-малка степен играят роля в еволюцията на Космоса. А именно, има същества, които ясновиждащия изследовател на света не ги признава за духовни, тъй като не може да открие в тях това, което сме свикнали да обозначаваме в човека като дух; същества, които преди всичко се състоят от тяло и душа. От нашите предишни разглеждания вие вече знаете за цяла група такива същества; това са животните. Те имат тяло и душа. Но ние знаем, че тези животни горе са свързани със своята групова душа или групов Аз, и че това вече има духовна природа.
Така че макар в отделното животно, което стои пред нас във физическия свят, ние да имаме същество, имащо само тяло и душа, но то, така да се каже, е продължено в по-висшите светове и там се вчленява в духовността.
Аз често правех сравнение, което можем да приложим към груповия Аз на животните: ако тук имаше стена, но така, че вие да не ме виждате, да виждате само десет пръста, то вие правилно бихте казали, че движенията на тези пръсти се отнасят към съществото, което се намира зад стената. Това същото е за животните и техния групов Аз. Тези групови Азове съществуват и животните постепенно правят преход. Различните, но еднакво сформирани животни са свързани с този свой групов Аз. Но когато говорим за тази част на животното, която се представлява тук на физически план отделното животно, ние можем да говорим за това, че животното има тяло и душа.
към текста >>
Дейността на тези същества, имащи тяло и душа, несъмнено се проявява в нашия
свят
.
Защо е невидимо тяхното тяло ще научим за по време на днешното разглеждане. Предварително приемете като един вид определение, че тези същества в известен смисъл се състоят от тяло и душа. Разбира се в нашето просветено време, тези същества се отричат, тъй като човекът в сегашната си фаза на развитие не може да ги възприема. Този, който иска да ги възприеме, трябва да достигне известна степен ясновидско съзнание. Но когато нещо не може да се възприеме, това не означава, че то е недействително.
Дейността на тези същества, имащи тяло и душа, несъмнено се проявява в нашия свят.
Това, което те правят е напълно възприемаемо, но не и те самите.
към текста >>
Така, че можем да кажем, че при тях е развит третия, втория, първия и минус първия принцип /
астрален
, етерен, физически/.
Ние видяхме, че човекът, ако се разглежда отдолу, има като първо – физическото тяло, след това етерното тяло, астралното тяло и четвърто Аза. Съществата, които нарекохме елементарни, им липсва Аза, и затова също им липсва и отговорността. Но по-долу от физическото тяло те са развили още един принцип, ще го наречем “минус първи”.
Така, че можем да кажем, че при тях е развит третия, втория, първия и минус първия принцип /астрален, етерен, физически/.
Но може да отидем по-далече. Има такива същества, които започват с астралното тяло и имат минус първи принцип, но и такива същества, които започват с втория, т.е., имат принципът на етерното тяло, след това принципа на физическото тяло, след това минус първи и минус втори принцип. И накрая, още имаме и такива същества, при които висшият принцип се състои от това, което при човека се явява нисшия принцип. Те развили в себе си първи, минус първи, минус втори и минус трети принципи. Сега можем да си направим ясна представа защо тези същности са невидими.
към текста >>
Това, което го постига като съдба, то всъщност са неговите дела във външния
свят
, че той сам е отпечатал в себе си своя живот, връщайки се към него във вид на таланти и способности.
Този въпрос наистина е много важен и е свързан не само с нашето минало развитие, но и с бъдещето. Това е съществено. За да подредим нещата, да разгледаме още веднъж развитието на човека. Ние знаем, че човекът върви от въплъщение към въплъщение, от инкарнация в инкарнация, ние знаем, че във всяка инкарнация той внася плодовете от предидущата. Знаем, че всъщност, във всяка нова инкарнация човекът действа творчески както на своята форма, така и на своите способности и на своята съдба.
Това, което го постига като съдба, то всъщност са неговите дела във външния свят, че той сам е отпечатал в себе си своя живот, връщайки се към него във вид на таланти и способности.
По този начин, човекът се явява сътворец, както по смисъла на своята външна съдба, така и в смисъла на своята вътрешна организация. Да се попитаме сега: от какво произхожда, с какво се обяснява това, че ние се оказваме на много по-съвършена степен на развитие? -Нали в това отношение всеки съвременен човек се оказва на по-съвършена степен на развитие. Това наше усъвършенстване ние получаваме при преминаването от инкарнация в инкарнация. Ние не напразно гледаме с очи, слушаме с уши, във всяка инкарнация ние усвояваме плодовете на живота.
към текста >>
Тези животни имат групови души, които съществуват само на
астрален
план, но простират своите действия във физическия
свят
.
Проследявайки човека в миналото на неговата еволюция, ние ще идваме до все повече и повече духовни форми. Ние знаем, че отделните видове животни постепенно, така да се каже, са се отделили като изостанали братя на вървящата напред човешка еволюция, те изостанали на по-ранна степен. От това, човекът толкова високо се е издигнал в своето развитие, че той най-късно от всичко е влязъл във физическо проявление. Другите същества станали такива защото не са можели да чакат и по-рано влезли във физическа инкарнация.
Тези животни имат групови души, които съществуват само на астрален план, но простират своите действия във физическия свят.
Това, което е дала на нашата еволюция Старата Луна, мъдростта, ние виждаме във всеобхващащ смисъл развиваща се в груповите души на животинското царство. Човекът не смее да приписва мъдростта на себе си. Той с помощта на мъдростта създава своята култура, но в много по-силна степен, мъдрост е разлята по цялата Земя. Човек, който се гордее с достиженията на човечеството, може да каже: колко високо се е издигнало човечеството! Най-новите изобретения, например, свидетелстват за това.
към текста >>
Но те действат в нашия
свят
, и ние можем да възприемаме техните откровения.
С това аз ви въведох в разглеждане на природата на редица същества, които постепенно ще изучим по-подробно. Днес ние се запознахме само с особеностите на тяхното битие и техните връзки.
Но те действат в нашия свят, и ние можем да възприемаме техните откровения.
Днес искаме да си съставим още едно понятие за тези така наречени елементарни духове. Саламандрите възникват и днес – това може да се твърди – по забележителен начин, когато особено низко построените човешки натури, които могат все още да продължават да се въплъщават, оставят след себе си част от своята низша природа. Това са особено лоши елементи, такива изоставащи натури на особено низките хора в нашата еволюция, това са съвсем крайни натури, изостанали в ролята на природни духове и пронизващи нашето битие. Много от това, което пронизва нашето духовно пространство, което по забележителен начин се възприема от хората – макар и да не сънуват, че това е което – в много силна степен дават да се знае за себе си във външните явления. Тези духовни същности са частично родствени с човека, и те се намесват в човешката еволюция, с преимущество по пречещ начин.
към текста >>
26.
11. ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 1. 6. 1908 г.
GA_102 Въздействие на духовните същества върху човека
Ние казахме, че тези групови души на
астрален
план до известна степен играя същата роля, както нашите души – доколкото са надарени с Аз – във физически план.
Ние разгледахме елементарните същества, които просветения ум на нашето време разглежда, разбира се, като пределно суеверие, но които именно благодарение на това положение, което те заемат в Космоса, ще играят в не толкова далечното бъдеще значителна роля в нашето духовно развитие. Ние видяхме как се образуват тези елементарни същества, явяващи се, така да се каже, неправомерни, откъснали се части от груповите души. Достатъчно е само да си спомним за това, което казахме в края на последното разглеждане, и пред нашия духовен поглед тутакси ще застане същността на тези елементарни създания. Ние показахме една от последните образували се форми на тези елементарни същества. Ние казахме, че всяка животинска форма или, ако ние говорим в общи линии, всяка съвкупност от еднородни същества съответстват на групова душа.
Ние казахме, че тези групови души на астрален план до известна степен играя същата роля, както нашите души – доколкото са надарени с Аз – във физически план.
Всъщност, човешкия Аз е спусналия се от астрален план до физически план групов
към текста >>
Всъщност, човешкия Аз е спусналия се от
астрален
план до физически план групов
Ние видяхме как се образуват тези елементарни същества, явяващи се, така да се каже, неправомерни, откъснали се части от груповите души. Достатъчно е само да си спомним за това, което казахме в края на последното разглеждане, и пред нашия духовен поглед тутакси ще застане същността на тези елементарни създания. Ние показахме една от последните образували се форми на тези елементарни същества. Ние казахме, че всяка животинска форма или, ако ние говорим в общи линии, всяка съвкупност от еднородни същества съответстват на групова душа. Ние казахме, че тези групови души на астрален план до известна степен играя същата роля, както нашите души – доколкото са надарени с Аз – във физически план.
Всъщност, човешкия Аз е спусналия се от астрален план до физически план групов
към текста >>
Животинския Аз се намира, като правило, и сега още на
астрален
план, а това, което имаме като отделните животински индивиди тук на физически план, имат на физичен план само физическо тяло, етерно тяло и астрално тяло, а Аз имат в астралния
свят
и то така, че една порода животни се явяват като членове на груповия Аз на тези животни.
Аз. Благодарение на това той станал индивидуален Аз.
Животинския Аз се намира, като правило, и сега още на астрален план, а това, което имаме като отделните животински индивиди тук на физически план, имат на физичен план само физическо тяло, етерно тяло и астрално тяло, а Аз имат в астралния свят и то така, че една порода животни се явяват като членове на груповия Аз на тези животни.
Благодарение на това ние можем да си представим, че това което наричаме раждане и смърт в човешкия живот, за животните няма същото значение. Понеже когато отделното животно умира, то груповата душа или груповият Аз остават живи. Това е съвсем същото, ако – в случая, ако би било това възможно човек да изгуби ръката си и би могъл отново да я създаде. Неговият Аз не би казал: аз ще умра от загубата на ръката; но той би почувствал, че е обновил един от своите членове. Така груповият Аз на лъвовете обновява един от своите членове, когато отделен лъв умре и се заменя с друг.
към текста >>
Груповата душа на животните различава превръщането, метаморфозата, различава, така да се каже, обособените членове, които се простират тогава във физическия
свят
, загубата на тези членове и тяхното обновяване.
Понеже когато отделното животно умира, то груповата душа или груповият Аз остават живи. Това е съвсем същото, ако – в случая, ако би било това възможно човек да изгуби ръката си и би могъл отново да я създаде. Неговият Аз не би казал: аз ще умра от загубата на ръката; но той би почувствал, че е обновил един от своите членове. Така груповият Аз на лъвовете обновява един от своите членове, когато отделен лъв умре и се заменя с друг. И ние можем да разберем, че за груповата душа на животните, раждането и смъртта имат съвсем не това значение, както за човека в съвременния цикъл на развитие.
Груповата душа на животните различава превръщането, метаморфозата, различава, така да се каже, обособените членове, които се простират тогава във физическия свят, загубата на тези членове и тяхното обновяване.
към текста >>
Нали при умиращото животно всичко, което тогава отпада, трябва изцяло да се разтвори в обкръжаващия
свят
.
Но ние казахме, че съществуват отделни форми животни, които отиват твърде далече в обособяването и не могат да изпратят обратно в астралния план всичко това, което те са донесли на физичен план.
Нали при умиращото животно всичко, което тогава отпада, трябва изцяло да се разтвори в обкръжаващия свят.
И обратно, това, което одухотворява и одушевява животното, трябва да се излее назад в груповата душа, за да може после отново, да се простре надолу и да израсне в нов индивид. Но съществуват животински форми, които не могат да изпратят всичко отново назад в груповата душа и тези отделни части, които са се откъснали, обособили се от груповите души, водят тогава изолирано съществуване като елементарни същества. И тъй като нашата еволюция е преминала през различни форми и степени и на всяка степен се обособяват тези елементарни същества, то вие, разбира се, можете да си представите, че ние имаме около себе си твърде много различни видове елементарни същества, в това,което ние наричаме, граничещ с нас свръхсетивен свят.
към текста >>
И тъй като нашата еволюция е преминала през различни форми и степени и на всяка степен се обособяват тези елементарни същества, то вие, разбира се, можете да си представите, че ние имаме около себе си твърде много различни видове елементарни същества, в това,което ние наричаме, граничещ с нас свръхсетивен
свят
.
Но ние казахме, че съществуват отделни форми животни, които отиват твърде далече в обособяването и не могат да изпратят обратно в астралния план всичко това, което те са донесли на физичен план. Нали при умиращото животно всичко, което тогава отпада, трябва изцяло да се разтвори в обкръжаващия свят. И обратно, това, което одухотворява и одушевява животното, трябва да се излее назад в груповата душа, за да може после отново, да се простре надолу и да израсне в нов индивид. Но съществуват животински форми, които не могат да изпратят всичко отново назад в груповата душа и тези отделни части, които са се откъснали, обособили се от груповите души, водят тогава изолирано съществуване като елементарни същества.
И тъй като нашата еволюция е преминала през различни форми и степени и на всяка степен се обособяват тези елементарни същества, то вие, разбира се, можете да си представите, че ние имаме около себе си твърде много различни видове елементарни същества, в това,което ние наричаме, граничещ с нас свръхсетивен свят.
към текста >>
Всеки път, когато пчелата събира цветен прашец, се образува тази малка етерна аура, и всеки път, нещо такова става в свръхсетивния
свят
, се приближават същества, на които това е нужно.
Понеже елементарните същества, които се означават с тези имена се задържат на съвършено определени места – именно където става известно съприкосновение на животинското и растителното царство, и то не навсякъде, а само в тези места, където това съприкосновение става при определени условия. Когато бикът яде трева, то, несъмнено, също става съприкосновение на животинското царство с растителното царство; но това съприкосновение е редовно, спокойно, лежащо в правилния ход на еволюцията. Съвсем в друга област на мировата еволюция това съприкосновение, което става между пчелата и цветето, и именно защото, в организацията на пчелата и цветето твърде далече са отделени един от друг, и след това отново се съединяват, при което при съприкосновението между пчелата и цветето се развива съвършено особена прекрасна сила – разбира се, само за окултно-виждащият. Към числото на най-“интересните” – ако можем да употребим този израз, а у нас има толкова малко подходящи думи за такива фини неща – към числото на най-много “интересните” наблюдения на духовно-свръхсетивните светове принадлежи този своеобразен ауричен покров, който се образува винаги по време, когато пчелата или друго подобно насекомо събира в себе си сок от цветето. Необикновено, свое-образно преживяване, каквото има в пчелата, когато тя всмуква сок от цветето, се развива не само в живителните органи или в тялото на пчелата, а това, което възниква като вкусов обмен между пчелата и цветето, се разпространява наоколо като един вид неголяма етерна аура.
Всеки път, когато пчелата събира цветен прашец, се образува тази малка етерна аура, и всеки път, нещо такова става в свръхсетивния свят, се приближават същества, на които това е нужно.
Те са привлечени от това, тъй като намират тук, ако ние можем отново да употребим грубо изразяване, своята храна.
към текста >>
През деня човекът живеел в
свят
с неопределени, разливащи се, мъгляви очертания.
И ако такова е било дневното състояние, то какво е било нощното състояние? Когато вечер човекът излизал от физическото тяло, той не е изпадал в абсолютна безсъзнателност. Това било само друг вид битие на съзнанието. В тези времена човекът възприемал още в своето обкръжение духовните събития и духовните същества, макар и не с такава точност, както действителното ясновидство, но като последни остатъци от него, съхранили се от древното ясновидство.
През деня човекът живеел в свят с неопределени, разливащи се, мъгляви очертания.
През нощта той е живеел сред духовните същества, които са го обкръжавали, както сега обкръжават древните предмети. Така, че не е имало рязка граница между ден и нощ; и това което съдържат в себе си преданията и митовете, не е плод на народна фантазия, а са спомени за изживяванията, които древният човек имал в своето тогавашно състояние в свръхсетивния свят. Вотан или Зевс, или други божествено-духовни същества, които били признати от едни или други народи, не били създания на фантазията, както това се твърди зад зелените катедри на учените. Да твърди може само този, който никога не се е запознавал със същността на народната фантазия. На народа изобщо не му идва на ум за такъв вид олицетворение.
към текста >>
Така, че не е имало рязка граница между ден и нощ; и това което съдържат в себе си преданията и митовете, не е плод на народна фантазия, а са спомени за изживяванията, които древният човек имал в своето тогавашно състояние в свръхсетивния
свят
.
Когато вечер човекът излизал от физическото тяло, той не е изпадал в абсолютна безсъзнателност. Това било само друг вид битие на съзнанието. В тези времена човекът възприемал още в своето обкръжение духовните събития и духовните същества, макар и не с такава точност, както действителното ясновидство, но като последни остатъци от него, съхранили се от древното ясновидство. През деня човекът живеел в свят с неопределени, разливащи се, мъгляви очертания. През нощта той е живеел сред духовните същества, които са го обкръжавали, както сега обкръжават древните предмети.
Така, че не е имало рязка граница между ден и нощ; и това което съдържат в себе си преданията и митовете, не е плод на народна фантазия, а са спомени за изживяванията, които древният човек имал в своето тогавашно състояние в свръхсетивния свят.
Вотан или Зевс, или други божествено-духовни същества, които били признати от едни или други народи, не били създания на фантазията, както това се твърди зад зелените катедри на учените. Да твърди може само този, който никога не се е запознавал със същността на народната фантазия. На народа изобщо не му идва на ум за такъв вид олицетворение. Това бил опита на древните времена. Вотан и Тор били същества, с които човекът общувал, както сега той общува със своите събратя-хора; и митовете и преданията именно са спомени от времето на древното ясновиждане.
към текста >>
Азът в своето съзнанието е непосредствено свързано с духовния
свят
и това се изразява с думите: “Преди макар, че бил Авраам, Аз съм”.
Съзнанието, което дарил Христос на човечеството излиза от тези предели.
Азът в своето съзнанието е непосредствено свързано с духовния свят и това се изразява с думите: “Преди макар, че бил Авраам, Аз съм”.
Тогава идва импулса, пробуждащият се Аз с цялата си пълнота в отделния индивид.
към текста >>
Те не дохождат долу до физическото тяло: те не докосват физическия
свят
.
В заключение бих искал да отбележа едно друго явление,което може да ви покаже,че за определени неща, за които се дават сега ,твърде често само абстрактно обяснение, произтичат в по-голямата си част от дълбоката мъдрост. Аз вече говорих, че в атлантските времена, когато хората вечер излизали от своето тяло, то те живеели сред тези духовни същества, които наричали богове. Тези хора вървели по пътя на потапяне във физическото тяло. Но съществата, които почитали като богове, например, Зевс, Вотан, вървят по друг път на развитие.
Те не дохождат долу до физическото тяло: те не докосват физическия свят.
Но също и тук има преходни състояния. Човекът е възникнал именно благодарение на това, че цялото негово душевно и духовно същество се уплътнило до физическо тяло. При човека груповата душа изцяло се насочила надолу към физичното ниво, и физическото тяло на човека станало отпечатък на груповата душа. Да предположим, че същество от вида на Зевс – което се явява несъмнено реално – така да се каже, само леко се докосва до физическото ниво, само немного влиза в него. Това е подобно, ако вие бихте намокрили с вода само края на кълбо.
към текста >>
Така в атлантската епоха определени същества само докосвали физическия
свят
.
Но също и тук има преходни състояния. Човекът е възникнал именно благодарение на това, че цялото негово душевно и духовно същество се уплътнило до физическо тяло. При човека груповата душа изцяло се насочила надолу към физичното ниво, и физическото тяло на човека станало отпечатък на груповата душа. Да предположим, че същество от вида на Зевс – което се явява несъмнено реално – така да се каже, само леко се докосва до физическото ниво, само немного влиза в него. Това е подобно, ако вие бихте намокрили с вода само края на кълбо.
Така в атлантската епоха определени същества само докосвали физическия свят.
Физическите очи не виждали онова, което оставало духовно, астрално, етерно. Видима станала само тази малка част, която навлиза във физическото. От тези възприятия е възникнала символиката на митологията. Когато орелът се явява символ на Зевс, то е от това, че зевсовата природа на орела се явява тази точка, където висшите светове се докосвали до физическия свят. Болшинството образи от света на птиците, всъщност са обособилите се части на развиващите се същества от свръхсетивният свят.
към текста >>
Когато орелът се явява символ на Зевс, то е от това, че зевсовата природа на орела се явява тази точка, където висшите светове се докосвали до физическия
свят
.
Това е подобно, ако вие бихте намокрили с вода само края на кълбо. Така в атлантската епоха определени същества само докосвали физическия свят. Физическите очи не виждали онова, което оставало духовно, астрално, етерно. Видима станала само тази малка част, която навлиза във физическото. От тези възприятия е възникнала символиката на митологията.
Когато орелът се явява символ на Зевс, то е от това, че зевсовата природа на орела се явява тази точка, където висшите светове се докосвали до физическия свят.
Болшинството образи от света на птиците, всъщност са обособилите се части на развиващите се същества от свръхсетивният свят. И както с орела на Зевс, с враната на Вотан, така стоят нещата при всички тези случаи, където символиката води към окултните факти. Много по-ясни ще станат за вас нещата, ако в различни области вземете за разглеждане същността, действието и развитието на напредващата душа.
към текста >>
Болшинството образи от света на птиците, всъщност са обособилите се части на развиващите се същества от свръхсетивният
свят
.
Така в атлантската епоха определени същества само докосвали физическия свят. Физическите очи не виждали онова, което оставало духовно, астрално, етерно. Видима станала само тази малка част, която навлиза във физическото. От тези възприятия е възникнала символиката на митологията. Когато орелът се явява символ на Зевс, то е от това, че зевсовата природа на орела се явява тази точка, където висшите светове се докосвали до физическия свят.
Болшинството образи от света на птиците, всъщност са обособилите се части на развиващите се същества от свръхсетивният свят.
И както с орела на Зевс, с враната на Вотан, така стоят нещата при всички тези случаи, където символиката води към окултните факти. Много по-ясни ще станат за вас нещата, ако в различни области вземете за разглеждане същността, действието и развитието на напредващата душа.
към текста >>
27.
12. ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 4. 6. 1908 г.
GA_102 Въздействие на духовните същества върху човека
Ние видяхме, че, например, съществата които в Духовната наука наричаме саламандри, произхождат отчасти, благодарение на обособяване на част от животните от груповата душа, които, така да се каже, са се осмелили да отидат твърде далече в нашия физически
свят
и не са можели да намерят обратния път, така че след разпадане на тялото на животното, отново да се съединят с груповата душа на дадения животински вид.
В последните лекции ние се занимахме главно с наличието на всевъзможни духовни същества, които се намират, така да се каже, между обкръжаващите ни сетивно-физическите царства на природата. И по-конкретно, в последната лекция ние видяхме, че в местата, където има съприкосновение на същества от различните природни царства, където растението прилепва към камъка, както става където обикновеният камък прилепва към метала, а също и където възниква такава близост между пчелата и цветето – там навсякъде се развиват сили, въвличащи в земно битие тези същества, които нарекохме елементарни същества. И във връзка с тези елементарни същества ние се занимахме с явлението обособяване на определени същества от тяхното велико цяло.
Ние видяхме, че, например, съществата които в Духовната наука наричаме саламандри, произхождат отчасти, благодарение на обособяване на част от животните от груповата душа, които, така да се каже, са се осмелили да отидат твърде далече в нашия физически свят и не са можели да намерят обратния път, така че след разпадане на тялото на животното, отново да се съединят с груповата душа на дадения животински вид.
Понеже знаем, че в правилно развитие на нашия живот съществата на нашата Земя, съществата на животинското царство, растителното царство и минералното царство имат, ако може така да се каже, своя “Аз-душа” – имат такива, като на човека “Аз-души”, която се различава от човешката само с това, че Аз душите на другите същества пребивават в други светове. Ние знаем, че човекът в нашия цикъл на развитие е същество, което има индивидуален Аз тук на физическо ниво, по време на дневното бодърствуване. По-нататък знаем, че тези същества, които наричаме животни се намират в такова положение, и в общ план, една порода животни имат една групова душа или един групов Аз, и че тези групови Азове се намират в така наречения астрален свят; по-нататък ние знаем, че съществата, които наричаме растения имат само сънно съзнание, но, че те имат групови Азове, които обитават в ниските части на деваканичния свят; и че, накрая, камъните имат свои групови души в горните части на деваканичния свят. Човекът, който ясновиждащо се движи в тези светове, в астралния и деваканния свят, общува там до известна степен с груповите души на животните, с душите на растенията и с душите на минералите, подобно на това, както тук във физичния свят през време на дневното бодърствуване той общува с човешките души или с човешките Азове.
към текста >>
По-нататък знаем, че тези същества, които наричаме животни се намират в такова положение, и в общ план, една порода животни имат една групова душа или един групов Аз, и че тези групови Азове се намират в така наречения
астрален
свят
; по-нататък ние знаем, че съществата, които наричаме растения имат само сънно съзнание, но, че те имат групови Азове, които обитават в ниските части на деваканичния
свят
; и че, накрая, камъните имат свои групови души в горните части на деваканичния
свят
.
И по-конкретно, в последната лекция ние видяхме, че в местата, където има съприкосновение на същества от различните природни царства, където растението прилепва към камъка, както става където обикновеният камък прилепва към метала, а също и където възниква такава близост между пчелата и цветето – там навсякъде се развиват сили, въвличащи в земно битие тези същества, които нарекохме елементарни същества. И във връзка с тези елементарни същества ние се занимахме с явлението обособяване на определени същества от тяхното велико цяло. Ние видяхме, че, например, съществата които в Духовната наука наричаме саламандри, произхождат отчасти, благодарение на обособяване на част от животните от груповата душа, които, така да се каже, са се осмелили да отидат твърде далече в нашия физически свят и не са можели да намерят обратния път, така че след разпадане на тялото на животното, отново да се съединят с груповата душа на дадения животински вид. Понеже знаем, че в правилно развитие на нашия живот съществата на нашата Земя, съществата на животинското царство, растителното царство и минералното царство имат, ако може така да се каже, своя “Аз-душа” – имат такива, като на човека “Аз-души”, която се различава от човешката само с това, че Аз душите на другите същества пребивават в други светове. Ние знаем, че човекът в нашия цикъл на развитие е същество, което има индивидуален Аз тук на физическо ниво, по време на дневното бодърствуване.
По-нататък знаем, че тези същества, които наричаме животни се намират в такова положение, и в общ план, една порода животни имат една групова душа или един групов Аз, и че тези групови Азове се намират в така наречения астрален свят; по-нататък ние знаем, че съществата, които наричаме растения имат само сънно съзнание, но, че те имат групови Азове, които обитават в ниските части на деваканичния свят; и че, накрая, камъните имат свои групови души в горните части на деваканичния свят.
Човекът, който ясновиждащо се движи в тези светове, в астралния и деваканния свят, общува там до известна степен с груповите души на животните, с душите на растенията и с душите на минералите, подобно на това, както тук във физичния свят през време на дневното бодърствуване той общува с човешките души или с човешките Азове.
към текста >>
Човекът, който ясновиждащо се движи в тези светове, в астралния и деваканния
свят
, общува там до известна степен с груповите души на животните, с душите на растенията и с душите на минералите, подобно на това, както тук във физичния
свят
през време на дневното бодърствуване той общува с човешките души или с човешките Азове.
И във връзка с тези елементарни същества ние се занимахме с явлението обособяване на определени същества от тяхното велико цяло. Ние видяхме, че, например, съществата които в Духовната наука наричаме саламандри, произхождат отчасти, благодарение на обособяване на част от животните от груповата душа, които, така да се каже, са се осмелили да отидат твърде далече в нашия физически свят и не са можели да намерят обратния път, така че след разпадане на тялото на животното, отново да се съединят с груповата душа на дадения животински вид. Понеже знаем, че в правилно развитие на нашия живот съществата на нашата Земя, съществата на животинското царство, растителното царство и минералното царство имат, ако може така да се каже, своя “Аз-душа” – имат такива, като на човека “Аз-души”, която се различава от човешката само с това, че Аз душите на другите същества пребивават в други светове. Ние знаем, че човекът в нашия цикъл на развитие е същество, което има индивидуален Аз тук на физическо ниво, по време на дневното бодърствуване. По-нататък знаем, че тези същества, които наричаме животни се намират в такова положение, и в общ план, една порода животни имат една групова душа или един групов Аз, и че тези групови Азове се намират в така наречения астрален свят; по-нататък ние знаем, че съществата, които наричаме растения имат само сънно съзнание, но, че те имат групови Азове, които обитават в ниските части на деваканичния свят; и че, накрая, камъните имат свои групови души в горните части на деваканичния свят.
Човекът, който ясновиждащо се движи в тези светове, в астралния и деваканния свят, общува там до известна степен с груповите души на животните, с душите на растенията и с душите на минералите, подобно на това, както тук във физичния свят през време на дневното бодърствуване той общува с човешките души или с човешките Азове.
към текста >>
Съзнанието което е тук във физическия
свят
,разстилащо вегетиращ покров, това съзнание има спящият човек, както в тези части, които остават тук във физическия
свят
, така и в тези части които по време на сън се намират в астралния
свят
.
За да разберем, че човекът не е съвсем просто същества, каквото може да ни се стори при наивния начин на разглеждане, достатъчно е само да си спомним, че вечер, от заспиването до пробуждането, човекът на съвременния цикъл на развитие е съвсем различно същество, от това през деня. В леглото лежи неговото физическо тяло и етерно тяло; неговия Аз и астралното тяло излизат и се издигат нагоре. Да разгледаме едното и другото, отначало да разгледаме физическото и етерно тяло. Те лежат тук и имат, ако оставим настрана преходното сънно състояние с блянове, това съзнание, което ние наричаме сънно съзнание без блянове, не изпълнено с никакво съдържание, с никакво възприятие. Но това, което е излязло от физическото и етерно тяло, Аза и астралното тяло, при човека от съвременния цикъл на развитие също има съзнание на сън без блян, без сънища.
Съзнанието което е тук във физическия свят ,разстилащо вегетиращ покров, това съзнание има спящият човек, както в тези части, които остават тук във физическия свят, така и в тези части които по време на сън се намират в астралния свят.
Сега трябва да се спрем за малко на тези две отделни части на спящия човек.
към текста >>
Ако ние обмислим това, то за нас трябва да стене ясно, че сегашното човешко тяло е не само физическо тяло, а физическо-минерално тяло, и че е към закона за физическия
свят
, благодарение на което то е наречено “физическо” тяло, то е присъединило в себе си законите и субстанциите на минералното царство, които сега го пронизват.
Ние разглеждахме сега физическото тяло и се питаме: защо в съвършеното човешко образувание тече кръв в кръвоносната система? Ние казахме: тази кръв е израз на Аза – така ние веднага можем да посочим възможно недоразумение, а именно, че човек, всъщност, неправилно разбира съвременното физическо тяло. Това съвременно физическо тяло е, така да се каже, само една от формите, в които може да се изяви физическото човешко тяло. То е било на Луната, на Слънцето, на Стария Сатурн, но там то всеки път е било различно. На Луната например, още не е имало това царство на природата в нашия смисъл, което ние сега наричаме минерално царство на Земята; на Слънцето още не е имало животинското царство в нашия смисъл; бил е само човекът в своя първи физически зачатък.
Ако ние обмислим това, то за нас трябва да стене ясно, че сегашното човешко тяло е не само физическо тяло, а физическо-минерално тяло, и че е към закона за физическия свят, благодарение на което то е наречено “физическо” тяло, то е присъединило в себе си законите и субстанциите на минералното царство, които сега го пронизват.
На Луната това физическо тяло още не е било усвоило за себе си законите на минералното царство; ако тогава бяха го изгорили, то не би останала никаква минерална пепел. Тъй като минерали в сегашния земен смисъл тогава още не е имало. И така, да отбележим: физическото битие и минералното битие всъщност са две различни неща. Човешкото физическо тяло е физическо, защото над него властват тези същите закони, както и над камъните; човешкото физическо тяло в същото време е и минерално, защото то е пропито от минералните вещества. На Сатурн съществувал първият зачатък на физическото тяло.
към текста >>
И аз ви говорих, че действително в астралния
свят
стават вид взривове, когато човек произнася лъжа – до известен степен, вече дори когато той само мисли да я каже,че когато човек лъже, то в духовния
свят
става нещо имащо твърде разрушително действие, отколкото което и да е нещастие във физическия
свят
.
Докато няма никакви отклонения на нормите, през нощта намира място правилното взаимодействие на духовните същества в човека. Но напълно могат да започнат неправилни взаимодействия, и тук ние идваме до този раздел от Духовната наука, който е извънредно важен практически за човешкия духовен живот и относно който ми се иска да пожелая, това да стане не само теоретически известно в най-широки кръгове, но и в значителна степен да послужи за основа на известни степени от душевната дейност на човека. Обикновено човек не си представя, че фактите на душевния живот имат твърде обширно действие. В различни случаи аз съм ви посочвал, че фактите от душевния живот намират своето правилно обяснение, само когато те се разглеждат в смисъла на духовното виждане. Всички ние знаем дълбокото значение на указанието: че разглеждана духовнонаучно, лъжата е вид убийство.
И аз ви говорих, че действително в астралния свят стават вид взривове, когато човек произнася лъжа – до известен степен, вече дори когато той само мисли да я каже,че когато човек лъже, то в духовния свят става нещо имащо твърде разрушително действие, отколкото което и да е нещастие във физическия свят.
Но нещата, за които се споменава и, до колкото това вече е възможно, се характеризират също до известна степен от духовнонаучното разглеждане, придобиват все по-голяма отчетливост и яснота, колкото по-нататък ние се предвижваме напред в духовнонаучното познание.
към текста >>
Те водят до това, че когато човек умре, то неговото физическо тяло върви не по тези пътища, по които би минало при правилно развитие, а, отгоре на това, остават още същества, които са възникнали, така да се каже, под действието на лъжи и клевети във физическото тяло и които се отделят от духовния
свят
.
Тогава той ще има много такива въздействия в своето физическо тяло. Всичко това през нощта в известен смисъл се втвърдява, и тогава става нещо твърде важно. Тези включвания, тези втвърдявания лошо се съотнасят със съществата, които през нощта трябва да овладеят физическото тяло, които, следователно, както ние видяхме, от други светове изпълняват във физическото тяло тези функции, които през деня се изпълняват от астралното тяло и Аза. Това има такова последствие, че в течение на живота, заразените, бих искал така да кажа, с лъжа части на тялото се отделя от съществата, които вечер се спускат в човека. Тук ние отново имаме процеси на отделяне.
Те водят до това, че когато човек умре, то неговото физическо тяло върви не по тези пътища, по които би минало при правилно развитие, а, отгоре на това, остават още същества, които са възникнали, така да се каже, под действието на лъжи и клевети във физическото тяло и които се отделят от духовния свят.
Тези възникнали по този начин същества също се носят тогава в обкръжаващия ни свят. Те принадлежат към този вид същества, които наричаме “фантоми”. В тях имаме определена група същества, които са родствени с нашето физическо тяло, преди всичко са невидими за човешките очи, те се размножават чрез лъжите и клеветите. Наистина лъжата и клеветата населяват нашата земна окръжност с такъв вид фантоми. Така, ние опознавахме нов вид елементарни същества.
към текста >>
Тези възникнали по този начин същества също се носят тогава в обкръжаващия ни
свят
.
Всичко това през нощта в известен смисъл се втвърдява, и тогава става нещо твърде важно. Тези включвания, тези втвърдявания лошо се съотнасят със съществата, които през нощта трябва да овладеят физическото тяло, които, следователно, както ние видяхме, от други светове изпълняват във физическото тяло тези функции, които през деня се изпълняват от астралното тяло и Аза. Това има такова последствие, че в течение на живота, заразените, бих искал така да кажа, с лъжа части на тялото се отделя от съществата, които вечер се спускат в човека. Тук ние отново имаме процеси на отделяне. Те водят до това, че когато човек умре, то неговото физическо тяло върви не по тези пътища, по които би минало при правилно развитие, а, отгоре на това, остават още същества, които са възникнали, така да се каже, под действието на лъжи и клевети във физическото тяло и които се отделят от духовния свят.
Тези възникнали по този начин същества също се носят тогава в обкръжаващия ни свят.
Те принадлежат към този вид същества, които наричаме “фантоми”. В тях имаме определена група същества, които са родствени с нашето физическо тяло, преди всичко са невидими за човешките очи, те се размножават чрез лъжите и клеветите. Наистина лъжата и клеветата населяват нашата земна окръжност с такъв вид фантоми. Така, ние опознавахме нов вид елементарни същества.
към текста >>
Ние виждаме, как тези същества, които се намират в етерния
свят
, по същия начин израстват от живота на хората.
Вие не бива да се учудвате на тези необикновени явления на душевния живот; в душевния живот трябва да се умее да се приемат нещата с пълно спокойствие. Фактите, които оказват вредно влияние на етерното тяло, всъщност, например, лоши закони или лоши социални навици в каквото и да е човешко обединение. Например, всичко, което води до несъгласие, което изобщо предизвиква в хората раздори – всичко това посредством настроението, което се поражда в съвместния живот на хората, действа така, че това действие прониква до етерното тяло. И това, което се прикачва към етерното тяло под влиянието на такъв вид душевни факти, създава отново отделяне, които също се намират в нашето обкръжение. Тях ги наричат “спектри”, на немски биха казали “гешпенстер”, призраци.
Ние виждаме, как тези същества, които се намират в етерния свят, по същия начин израстват от живота на хората.
Така човек може да ходи сред нас, и неговото физическо тяло да е набито със “спектри” или призраци; и всичко това, като правило, се разлита във всички страни и населява света след смъртта на човека или известно време след това.
към текста >>
Астралното тяло и Аза на човека сега се намират в един
свят
по-горе; човекът спи без видения, подобно на растението.
И сега вие можете също така да разберете, че когато в нормалния човешки дневен живот физическото тяло, етерното тяло, астралното тяло и Аза са свързани заедно, и физическото и етерно тяло, така да се каже, допуснат в себе си други същества или позволяват нещо да се прави с тях то тогава и астралното тяло и Аза се намират в ненормално състояние. Но, разбира се, в сравнение с физическото и етерно тяло те се намират в малко по-друго положение. Физическото и етерно тяло, когато човекът спи, имат същото съзнание като растението. Но растението има при това свой Аз в Девакан. За това физическото и етерното тяло на спящия човек трябва да се поддържат от съществата, които развиват своето съзнание от висотата на Девакан.
Астралното тяло и Аза на човека сега се намират в един свят по-горе; човекът спи без видения, подобно на растението.
Че растенията имат само физическо и етерно тяло, а човекът в спящо състояние има към това още астрално тяло и Аз, с това нищо не се променя по отношение на неговата растителна природа. Макар човекът по време на сън да се издига в духовния свят, в астралния свят, той не достига със своя Аз тази висота, от която би могъл да поддържа в себе си в състояние на сън. В следствие на това, също в астралното тяло на спящия човек трябва да влизат духовни същества. Така и става: в астралното тяло на човека непрекъснато проникват въздействията от света на Девакан. Тези въздействия изобщо не би трябвало да са нещо ненормално, това могат да бъдат въздействия, изходящи от това, което ние наричаме висш Аз на човека.
към текста >>
Макар човекът по време на сън да се издига в духовния
свят
, в астралния
свят
, той не достига със своя Аз тази висота, от която би могъл да поддържа в себе си в състояние на сън.
Физическото и етерно тяло, когато човекът спи, имат същото съзнание като растението. Но растението има при това свой Аз в Девакан. За това физическото и етерното тяло на спящия човек трябва да се поддържат от съществата, които развиват своето съзнание от висотата на Девакан. Астралното тяло и Аза на човека сега се намират в един свят по-горе; човекът спи без видения, подобно на растението. Че растенията имат само физическо и етерно тяло, а човекът в спящо състояние има към това още астрално тяло и Аз, с това нищо не се променя по отношение на неговата растителна природа.
Макар човекът по време на сън да се издига в духовния свят, в астралния свят, той не достига със своя Аз тази висота, от която би могъл да поддържа в себе си в състояние на сън.
В следствие на това, също в астралното тяло на спящия човек трябва да влизат духовни същества. Така и става: в астралното тяло на човека непрекъснато проникват въздействията от света на Девакан. Тези въздействия изобщо не би трябвало да са нещо ненормално, това могат да бъдат въздействия, изходящи от това, което ние наричаме висш Аз на човека. Понеже човек постепенно заживява в девакания свят, според това, доколко все повече върви към своето одухотворение; и това, което тогава се подготвя, му оказва влияние, сега, по време на съня.
към текста >>
Понеже човек постепенно заживява в девакания
свят
, според това, доколко все повече върви към своето одухотворение; и това, което тогава се подготвя, му оказва влияние, сега, по време на съня.
Че растенията имат само физическо и етерно тяло, а човекът в спящо състояние има към това още астрално тяло и Аз, с това нищо не се променя по отношение на неговата растителна природа. Макар човекът по време на сън да се издига в духовния свят, в астралния свят, той не достига със своя Аз тази висота, от която би могъл да поддържа в себе си в състояние на сън. В следствие на това, също в астралното тяло на спящия човек трябва да влизат духовни същества. Така и става: в астралното тяло на човека непрекъснато проникват въздействията от света на Девакан. Тези въздействия изобщо не би трябвало да са нещо ненормално, това могат да бъдат въздействия, изходящи от това, което ние наричаме висш Аз на човека.
Понеже човек постепенно заживява в девакания свят, според това, доколко все повече върви към своето одухотворение; и това, което тогава се подготвя, му оказва влияние, сега, по време на съня.
към текста >>
Астралното тяло получава включвания благодарение на което, отново се обособяват същества, които като елементарни същества се пренасят в нашия
свят
.
Но съществуват не само тези нормални въздействия. Това би било възможно само в случай, че хората в своето общуване биха разбрали до един, какво означава да се цени и уважава свободата на душата на другия. Но съвременното човечество още е далече от това. Помислете само за това, как съвременната душа до голяма степен иска да подчини на себе си друга душа, как тя не търпи, когато другата душа мисли и обича нещо друго, как една душа иска да властва и да влияе на друга. Във всичко, което действа в наше време от душа към душа, започвайки с неправилно издадените от хората постановления, и завършвайки с всевъзможните начини на въздействие, които се предприемат, за да подчинят на себе си всички души, които действат различно, че свободната душа стои пред свободна душа, но така, че само дори в малка степен се предприемат принудителни средства на убеждения, въздействия, влияния, имащи за цел не просто да пробудят в тази душа онова, което дреме още в нея,във всичко това от човешка душа към човешка душа действат сили, които по същия начин влияят на тези души по такъв начин, че вечер това се отразява в астралното тяло.
Астралното тяло получава включвания благодарение на което, отново се обособяват същества, които като елементарни същества се пренасят в нашия свят.
Те принадлежат към вида на “демоните”. Тях ги има само защото, в нашия свят по-най-различен начин се проявява нетърпимост към мисленето, насилие над мисълта. Множество демони от този род са влезли в нашия свят по този начин.
към текста >>
Тях ги има само защото, в нашия
свят
по-най-различен начин се проявява нетърпимост към мисленето, насилие над мисълта.
Но съвременното човечество още е далече от това. Помислете само за това, как съвременната душа до голяма степен иска да подчини на себе си друга душа, как тя не търпи, когато другата душа мисли и обича нещо друго, как една душа иска да властва и да влияе на друга. Във всичко, което действа в наше време от душа към душа, започвайки с неправилно издадените от хората постановления, и завършвайки с всевъзможните начини на въздействие, които се предприемат, за да подчинят на себе си всички души, които действат различно, че свободната душа стои пред свободна душа, но така, че само дори в малка степен се предприемат принудителни средства на убеждения, въздействия, влияния, имащи за цел не просто да пробудят в тази душа онова, което дреме още в нея,във всичко това от човешка душа към човешка душа действат сили, които по същия начин влияят на тези души по такъв начин, че вечер това се отразява в астралното тяло. Астралното тяло получава включвания благодарение на което, отново се обособяват същества, които като елементарни същества се пренасят в нашия свят. Те принадлежат към вида на “демоните”.
Тях ги има само защото, в нашия свят по-най-различен начин се проявява нетърпимост към мисленето, насилие над мисълта.
Множество демони от този род са влезли в нашия свят по този начин.
към текста >>
Множество демони от този род са влезли в нашия
свят
по този начин.
Помислете само за това, как съвременната душа до голяма степен иска да подчини на себе си друга душа, как тя не търпи, когато другата душа мисли и обича нещо друго, как една душа иска да властва и да влияе на друга. Във всичко, което действа в наше време от душа към душа, започвайки с неправилно издадените от хората постановления, и завършвайки с всевъзможните начини на въздействие, които се предприемат, за да подчинят на себе си всички души, които действат различно, че свободната душа стои пред свободна душа, но така, че само дори в малка степен се предприемат принудителни средства на убеждения, въздействия, влияния, имащи за цел не просто да пробудят в тази душа онова, което дреме още в нея,във всичко това от човешка душа към човешка душа действат сили, които по същия начин влияят на тези души по такъв начин, че вечер това се отразява в астралното тяло. Астралното тяло получава включвания благодарение на което, отново се обособяват същества, които като елементарни същества се пренасят в нашия свят. Те принадлежат към вида на “демоните”. Тях ги има само защото, в нашия свят по-най-различен начин се проявява нетърпимост към мисленето, насилие над мисълта.
Множество демони от този род са влезли в нашия свят по този начин.
към текста >>
Човечеството, например, би се развило съвсем различно, ако хората във своята индивидуалност не биха създавали тези демони, които пронизват нашия
свят
и оказват непрекъснато действие на хората.
И така, днес ние отново научихме за същества, които са също така действителни както тези неща, които възприемаме с физическите сетива, и които напълно проявяват своето влияние в човешкия живот.
Човечеството, например, би се развило съвсем различно, ако хората във своята индивидуалност не биха създавали тези демони, които пронизват нашия свят и оказват непрекъснато действие на хората.
Те всъщност са духове на предразсъдъците. Така разбираме живота в неговите фини явления, когато научаваме за тази преплетеност на духовния свят във висш смисъл с нашия човешки свят. Всички тези същества, както бе казано, съществуват и се носят в света, в който живеем.
към текста >>
Така разбираме живота в неговите фини явления, когато научаваме за тази преплетеност на духовния
свят
във висш смисъл с нашия човешки
свят
.
И така, днес ние отново научихме за същества, които са също така действителни както тези неща, които възприемаме с физическите сетива, и които напълно проявяват своето влияние в човешкия живот. Човечеството, например, би се развило съвсем различно, ако хората във своята индивидуалност не биха създавали тези демони, които пронизват нашия свят и оказват непрекъснато действие на хората. Те всъщност са духове на предразсъдъците.
Така разбираме живота в неговите фини явления, когато научаваме за тази преплетеност на духовния свят във висш смисъл с нашия човешки свят.
Всички тези същества, както бе казано, съществуват и се носят в света, в който живеем.
към текста >>
Това е станало, за да може човекът да стане чувствено същество, каквото той се явява в нашия физически
свят
, за да може да обогатява своя вътрешен живот с това, което той възприема чрез впечатленията на физическите сетива, чрез обонянието, вкуса, зрението и т.н.
Тогава етерната част на главата, и именно в областта на челото, излизала далече извън физическата част. Тъй като имаме в етерното тяло на главата и във физическото тяло на главата приблизително между надвеждните кости централна точка. Двете точки съвпаднали в последната третина на атлантската епоха и сега една друга се покриват. Благодарение на това човекът получил способността да казва на себе си “Аз” и да чувства себе си самостоятелен човек. По този начин етерното тяло на главата и физическото тяло на главата са слели заедно.
Това е станало, за да може човекът да стане чувствено същество, каквото той се явява в нашия физически свят, за да може да обогатява своя вътрешен живот с това, което той възприема чрез впечатленията на физическите сетива, чрез обонянието, вкуса, зрението и т.н.
Всичко това навлиза в неговото вътрешно същество, за да има това в себе си и да може да го употреби за по-нататъшното развитие на Космоса. Тази придобивка не би могла да се получи по друг начин. Затова ние винаги сме казвали, че не трябва да разбираме духовното в аскетичен смисъл, като бягство от физическия свят, а всичко, което става тук се взема със себе си от този свят, и би било загубено за духовния свят, ако ние не бихме събрали това тук.
към текста >>
Затова ние винаги сме казвали, че не трябва да разбираме духовното в аскетичен смисъл, като бягство от физическия
свят
, а всичко, което става тук се взема със себе си от този
свят
, и би било загубено за духовния
свят
, ако ние не бихме събрали това тук.
Благодарение на това човекът получил способността да казва на себе си “Аз” и да чувства себе си самостоятелен човек. По този начин етерното тяло на главата и физическото тяло на главата са слели заедно. Това е станало, за да може човекът да стане чувствено същество, каквото той се явява в нашия физически свят, за да може да обогатява своя вътрешен живот с това, което той възприема чрез впечатленията на физическите сетива, чрез обонянието, вкуса, зрението и т.н. Всичко това навлиза в неговото вътрешно същество, за да има това в себе си и да може да го употреби за по-нататъшното развитие на Космоса. Тази придобивка не би могла да се получи по друг начин.
Затова ние винаги сме казвали, че не трябва да разбираме духовното в аскетичен смисъл, като бягство от физическия свят, а всичко, което става тук се взема със себе си от този свят, и би било загубено за духовния свят, ако ние не бихме събрали това тук.
към текста >>
Това освобождаване на етерното тяло се явява правилно за човека, ако по време на различните въплъщения в тези култури, за които ние споменахме, той е възприел в себе си толкова, че неговото отново отделящо се етерно тяло отнася със себе си съответните плодове от физическо-сетивния земен
свят
, плодовете които могат да бъдат включени и усвоени от неговото етерно тяло, ставащо все повече самостоятелно.
Но човекът все повече и повече се приближава към новото състояние. В следатлантския период ние сме преминали през различни културни епохи; древноиндийска, прадревноперсийска, след това тази, която нарекохме вавилоно-асиро-халдейско-египетска, след това гръко-латинската, и сега ние се намираме в петата културна следатлантска епоха. И между това, както в течение на целия този период чак до наше време съединението на етерното и физическо тяло все повече укрепвало, станало вътрешно все по-тясно и по-близко, човекът и сега се движи към такъв период в бъдещето, когато етерното тяло постепенно ще се отделя и ще става самостоятелно. И сега вече има хора, които имат доста по-свободно етерно тяло, отколкото други.
Това освобождаване на етерното тяло се явява правилно за човека, ако по време на различните въплъщения в тези култури, за които ние споменахме, той е възприел в себе си толкова, че неговото отново отделящо се етерно тяло отнася със себе си съответните плодове от физическо-сетивния земен свят, плодовете които могат да бъдат включени и усвоени от неговото етерно тяло, ставащо все повече самостоятелно.
Колкото по-духовни са тези представи, които човек намира тук, във физическия свят, толкова повече взема той със себе си в етерното си тяло. Всички външни полезни представи, механични, производствени представи, които служат само на потребностите на външния живот, не могат да бъдат включени в етерното тяло. Напротив, представата за прекрасното, художественото и религиозното – а в сферата на мъдростта, изкуствата и религията всичко може да бъде потопено,всичко от този вид на представяне дава възможност на неговото етерно тяло способността и възможността да бъде самостоятелно организирано. Тъй като това се предвижда, тук не веднъж беше казано, че духовнонаучното мирово виждане трябва да изпрати своите импулси и въздействия в практичния живот, и че духовното виждане никога не трябва да остава, като предмет на разговор на чаша чай или на подобен род дейност, произтичаща от ежедневието, а то трябва да разработи целия ни културен живот. Когато с времето бъдат разбрани духовнонаучните мисли, тогава отново ще бъде разбрано, как всичко, което изпълва нашата епоха, трябва да бъде пронизано от духовните принципи.
към текста >>
Колкото по-духовни са тези представи, които човек намира тук, във физическия
свят
, толкова повече взема той със себе си в етерното си тяло.
Но човекът все повече и повече се приближава към новото състояние. В следатлантския период ние сме преминали през различни културни епохи; древноиндийска, прадревноперсийска, след това тази, която нарекохме вавилоно-асиро-халдейско-египетска, след това гръко-латинската, и сега ние се намираме в петата културна следатлантска епоха. И между това, както в течение на целия този период чак до наше време съединението на етерното и физическо тяло все повече укрепвало, станало вътрешно все по-тясно и по-близко, човекът и сега се движи към такъв период в бъдещето, когато етерното тяло постепенно ще се отделя и ще става самостоятелно. И сега вече има хора, които имат доста по-свободно етерно тяло, отколкото други. Това освобождаване на етерното тяло се явява правилно за човека, ако по време на различните въплъщения в тези култури, за които ние споменахме, той е възприел в себе си толкова, че неговото отново отделящо се етерно тяло отнася със себе си съответните плодове от физическо-сетивния земен свят, плодовете които могат да бъдат включени и усвоени от неговото етерно тяло, ставащо все повече самостоятелно.
Колкото по-духовни са тези представи, които човек намира тук, във физическия свят, толкова повече взема той със себе си в етерното си тяло.
Всички външни полезни представи, механични, производствени представи, които служат само на потребностите на външния живот, не могат да бъдат включени в етерното тяло. Напротив, представата за прекрасното, художественото и религиозното – а в сферата на мъдростта, изкуствата и религията всичко може да бъде потопено,всичко от този вид на представяне дава възможност на неговото етерно тяло способността и възможността да бъде самостоятелно организирано. Тъй като това се предвижда, тук не веднъж беше казано, че духовнонаучното мирово виждане трябва да изпрати своите импулси и въздействия в практичния живот, и че духовното виждане никога не трябва да остава, като предмет на разговор на чаша чай или на подобен род дейност, произтичаща от ежедневието, а то трябва да разработи целия ни културен живот. Когато с времето бъдат разбрани духовнонаучните мисли, тогава отново ще бъде разбрано, как всичко, което изпълва нашата епоха, трябва да бъде пронизано от духовните принципи. Умове, подобни на Рихард Вагнер, в известни области на културата предчувствали това пронизване от духовните принципи.
към текста >>
И тогава човекът все повече ще подготвя за себе си това, което той ще вземе, когато отново влезе в духовния
свят
, и когато неговото етерно тяло стане самостоятелно.
”. И тук посочи, защо нашето време макар и да издига различни архитектурни стилове, но, всъщност, възпроизвежда само архитектурата на миналото: понеже нашето време, като такова няма още вътрешен спиритуален живот. Новите възможности ще дойдат в света заедно с раждането на новия духовен живот. Тогава ние ще изживеем, как пред нас от всичко, което ни гледа, ще сияе човешката душа, подобно на това, както в средновековния град всеки замък е изразявал разбирането на човешката душа за същността на външните форми. Теософията ще бъде разбрана само тогава, когато тя излезе пред нас по такъв начин, като че ли е изкристализирала своите форми. Но тогава човечеството също ще живее като дух в духа.
И тогава човекът все повече ще подготвя за себе си това, което той ще вземе, когато отново влезе в духовния свят, и когато неговото етерно тяло стане самостоятелно.
Така хората трябва да се потопят в духовния свят, за да може еволюцията по съответен начин да се придвижи напред.
към текста >>
Така хората трябва да се потопят в духовния
свят
, за да може еволюцията по съответен начин да се придвижи напред.
Новите възможности ще дойдат в света заедно с раждането на новия духовен живот. Тогава ние ще изживеем, как пред нас от всичко, което ни гледа, ще сияе човешката душа, подобно на това, както в средновековния град всеки замък е изразявал разбирането на човешката душа за същността на външните форми. Теософията ще бъде разбрана само тогава, когато тя излезе пред нас по такъв начин, като че ли е изкристализирала своите форми. Но тогава човечеството също ще живее като дух в духа. И тогава човекът все повече ще подготвя за себе си това, което той ще вземе, когато отново влезе в духовния свят, и когато неговото етерно тяло стане самостоятелно.
Така хората трябва да се потопят в духовния свят, за да може еволюцията по съответен начин да се придвижи напред.
към текста >>
28.
13. ТРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 11. 6. 1908 г.
GA_102 Въздействие на духовните същества върху човека
Това е този член на човека, който имат също и животните във физическия
свят
, тук на физическо ниво.
В различни случаи ние вече нееднократно показахме, че в бодърствуващия човек ние имаме пред себе си физическо тяло, етерно тяло, астрално тяло и Аз; в спящия човек ние имаме лежащи в леглото физическо и етерно тяло, и извън тях неговото астрално тяло и Аз. За днешните цели ще бъде добре, ако ние по-подробно разгледаме тези две състояния на съзнанието, сменящи се за всеки човек в течение на 24-те часа. Ние имаме преди всичко в човека физическо тяло, после етерно или жизнено тяло, после това, което наричаме в доста груб смисъл на думата душевно тяло, което принадлежи към астралното тяло, но е свързано с етерното тяло.
Това е този член на човека, който имат също и животните във физическия свят, тук на физическо ниво.
По-нататък – вие можете да прочетете това в моята “Теософия” – това, което обединяват обикновено под названието Аз, но което се явява, всъщност тричленно същество: Чувствуващата душа, Разсъдъчната душа или душа на характера и Съзнателната душа и ние знаем, че Съзнателната душа, на свой ред, е свързана с това, което наричаме Дух-Себе или Манас. Ако си представим този многосъставен строеж на човека, то можем да кажем: Това, което ние наричаме Чувствуващата душа и което въобще принадлежи, без съмнение, към астралното тяло и има астрална природа,това, общо казано, се отделя, когато вечер човекът е заспи; но част от душевното тяло все още остава в леглото, свързано с етерното тяло. Основно Чувствуващата душа, Разсъдъчната душа и Съзнателната душа се отделят от спящия човек. При бодърствуващият човек всичко това е свързано, и всичко това действа в него едно на друго. Следователно, това, което става във физическото тяло, действа на всичко вътрешно: на Чувствуващата душа, на Разсъдъчната душа и също и на Съзнателната душа.
към текста >>
През нощта вътрешното същество на човека – Чувствуващата душа, Разсъдъчната душа, Съзнателната душа – се намират в астралния
свят
, черпят от него сили за себе си, хармонии, които са били изгубени в дневния буден живот поради хаотичните впечатления през деня.
Ако си представим този многосъставен строеж на човека, то можем да кажем: Това, което ние наричаме Чувствуващата душа и което въобще принадлежи, без съмнение, към астралното тяло и има астрална природа,това, общо казано, се отделя, когато вечер човекът е заспи; но част от душевното тяло все още остава в леглото, свързано с етерното тяло. Основно Чувствуващата душа, Разсъдъчната душа и Съзнателната душа се отделят от спящия човек. При бодърствуващият човек всичко това е свързано, и всичко това действа в него едно на друго. Следователно, това, което става във физическото тяло, действа на всичко вътрешно: на Чувствуващата душа, на Разсъдъчната душа и също и на Съзнателната душа. Всичко, което обикновено, всъщност, достатъчно безпорядъчно и хаотично действа на човека, тези хаотични впечатления, които той възприема от сутрин до вечер – само помислете за това, какви впечатления възприемате, когато вървите в шума и грохота на големия град,всички тези впечатления продължават въздействието си в тези членове, които в бодърствуващото съзнание са свързани с физическото и етерно тяло.
През нощта вътрешното същество на човека – Чувствуващата душа, Разсъдъчната душа, Съзнателната душа – се намират в астралния свят, черпят от него сили за себе си, хармонии, които са били изгубени в дневния буден живот поради хаотичните впечатления през деня.
Тогава това, което в най-широк смисъл се нарича Аз-душата на човека, пребивава в много по-подредения, много по-духовния свят, отколкото по време на дневното бодърствуване. Сутринта душевно-вътрешното същество на човека се отделя от тази духовност и се потапя в тройната обвивка на физическото тяло, етерното тяло и тази част от астралното тяло, която, всъщност е свързана с етерното тяло и си остава свързана с него и през нощта.
към текста >>
Тогава това, което в най-широк смисъл се нарича Аз-душата на човека, пребивава в много по-подредения, много по-духовния
свят
, отколкото по време на дневното бодърствуване.
Основно Чувствуващата душа, Разсъдъчната душа и Съзнателната душа се отделят от спящия човек. При бодърствуващият човек всичко това е свързано, и всичко това действа в него едно на друго. Следователно, това, което става във физическото тяло, действа на всичко вътрешно: на Чувствуващата душа, на Разсъдъчната душа и също и на Съзнателната душа. Всичко, което обикновено, всъщност, достатъчно безпорядъчно и хаотично действа на човека, тези хаотични впечатления, които той възприема от сутрин до вечер – само помислете за това, какви впечатления възприемате, когато вървите в шума и грохота на големия град,всички тези впечатления продължават въздействието си в тези членове, които в бодърствуващото съзнание са свързани с физическото и етерно тяло. През нощта вътрешното същество на човека – Чувствуващата душа, Разсъдъчната душа, Съзнателната душа – се намират в астралния свят, черпят от него сили за себе си, хармонии, които са били изгубени в дневния буден живот поради хаотичните впечатления през деня.
Тогава това, което в най-широк смисъл се нарича Аз-душата на човека, пребивава в много по-подредения, много по-духовния свят, отколкото по време на дневното бодърствуване.
Сутринта душевно-вътрешното същество на човека се отделя от тази духовност и се потапя в тройната обвивка на физическото тяло, етерното тяло и тази част от астралното тяло, която, всъщност е свързана с етерното тяло и си остава свързана с него и през нощта.
към текста >>
Да, ако човекът никога не спеше, т.е., ако никога не черпеше за себе си укрепващи сили от духовния
свят
, то в края на краищата всичко, което живее в неговото физическо тяло и внася силите в неговото физическо тяло, би било напълно похабено.
Да, ако човекът никога не спеше, т.е., ако никога не черпеше за себе си укрепващи сили от духовния свят, то в края на краищата всичко, което живее в неговото физическо тяло и внася силите в неговото физическо тяло, би било напълно похабено.
Но благодарение на това, че всяка сутрин в силите на физическото тяло се потапя укрепената вътрешна душевност, отново се възстановява реда и може да се каже, че става възраждане на силите в това физическо тяло. По този начин, човешката душевност донася от духовния свят за всеки член от човешкото същество това, че продължава да действа, когато душевното същество, излизайки през нощта навън, се явява свързано с външното оръдие на физическото тяло.
към текста >>
По този начин, човешката душевност донася от духовния
свят
за всеки член от човешкото същество това, че продължава да действа, когато душевното същество, излизайки през нощта навън, се явява свързано с външното оръдие на физическото тяло.
Да, ако човекът никога не спеше, т.е., ако никога не черпеше за себе си укрепващи сили от духовния свят, то в края на краищата всичко, което живее в неговото физическо тяло и внася силите в неговото физическо тяло, би било напълно похабено. Но благодарение на това, че всяка сутрин в силите на физическото тяло се потапя укрепената вътрешна душевност, отново се възстановява реда и може да се каже, че става възраждане на силите в това физическо тяло.
По този начин, човешката душевност донася от духовния свят за всеки член от човешкото същество това, че продължава да действа, когато душевното същество, излизайки през нощта навън, се явява свързано с външното оръдие на физическото тяло.
към текста >>
И това, което става при взаимодействието между вътрешната душевност и чисто външното физическо оръдие, може да прониже, ако човек е възприемчив за хармонията в духовния
свят
, през нощта физическото тяло с неговите сили, но не с неговото вещество – тези сили, които биха могли да се наричат “сили на пространството”.
И това, което става при взаимодействието между вътрешната душевност и чисто външното физическо оръдие, може да прониже, ако човек е възприемчив за хармонията в духовния свят, през нощта физическото тяло с неговите сили, но не с неговото вещество – тези сили, които биха могли да се наричат “сили на пространството”.
По силата на това, че в нашата съвременна култура човекът далече се е отделил от духовния свят, именно тези пространствени сили малко се проявяват в него. Там където вътрешното душевно се сблъсква с най-плътния член на човешкото същество, силите наистина трябва да бъдат достатъчно силни, за да могат да се проявят в грубото физическо тяло. В епохите на по-тънко възприемащите култури душите носили в своята вътрешна душевност духовните импулси и по-лесно пронизвали физическото тяло, и тогава хората чувствали, че през физическото пространство от всички страни са отправени сили, че физическото пространство изобщо не е безразлично пусто пространство, и че то във всички посоки е пронизано със сили. Съществува чувство за това разпределение на сили в пространството; то се поражда от описаните по-горе съотношения. Можете да си представите това в следващия пример.
към текста >>
По силата на това, че в нашата съвременна култура човекът далече се е отделил от духовния
свят
, именно тези пространствени сили малко се проявяват в него.
И това, което става при взаимодействието между вътрешната душевност и чисто външното физическо оръдие, може да прониже, ако човек е възприемчив за хармонията в духовния свят, през нощта физическото тяло с неговите сили, но не с неговото вещество – тези сили, които биха могли да се наричат “сили на пространството”.
По силата на това, че в нашата съвременна култура човекът далече се е отделил от духовния свят, именно тези пространствени сили малко се проявяват в него.
Там където вътрешното душевно се сблъсква с най-плътния член на човешкото същество, силите наистина трябва да бъдат достатъчно силни, за да могат да се проявят в грубото физическо тяло. В епохите на по-тънко възприемащите култури душите носили в своята вътрешна душевност духовните импулси и по-лесно пронизвали физическото тяло, и тогава хората чувствали, че през физическото пространство от всички страни са отправени сили, че физическото пространство изобщо не е безразлично пусто пространство, и че то във всички посоки е пронизано със сили. Съществува чувство за това разпределение на сили в пространството; то се поражда от описаните по-горе съотношения. Можете да си представите това в следващия пример.
към текста >>
Изхождайки от пътищата, по които душата се отправя от физическия
свят
нагоре в духовния
свят
, са ни дадени тези форми, които се изразяват в египетската пирамида.
Египетската архитектура, изразена, например, в пирамидите, е нещо съвсем друго. Сега ние можем само да се докоснем до тези неща. Тук пространствените отношения, пространствените линии се разполагат така, че в своите форми те показват пътя на душата устремена към духовните светове.
Изхождайки от пътищата, по които душата се отправя от физическия свят нагоре в духовния свят, са ни дадени тези форми, които се изразяват в египетската пирамида.
Така в основата на всеки вид архитектурен стил ние имаме мисъл, която може да се разбере само изхождайки от духовността.
към текста >>
Ако ние сега преминем по-нагоре, към етерното тяло, то ние отново бихме имали това, което душевната вътрешност усвоява в себе си през нощта в духовния
свят
и го взема със себе си, когато отново се потапя в етерното тяло.
Ако ние сега преминем по-нагоре, към етерното тяло, то ние отново бихме имали това, което душевната вътрешност усвоява в себе си през нощта в духовния свят и го взема със себе си, когато отново се потапя в етерното тяло.
Истинският ваятел, истинският скулптор усеща това, което по този начин се отразява в етерното тяло, и го запечатва в живи образи. Това вече не е идея на пространството, а по-скоро тенденция, да покаже и изяви в живи форми това, което му представя природата. Това, което, гръцкият художник много съзнателно е знаел тогава, например, за Зевс, било донесено от духовния свят, то оживявало и се чувствало при съприкосновение с етерното тяло.
към текста >>
Това, което, гръцкият художник много съзнателно е знаел тогава, например, за Зевс, било донесено от духовния
свят
, то оживявало и се чувствало при съприкосновение с етерното тяло.
Ако ние сега преминем по-нагоре, към етерното тяло, то ние отново бихме имали това, което душевната вътрешност усвоява в себе си през нощта в духовния свят и го взема със себе си, когато отново се потапя в етерното тяло. Истинският ваятел, истинският скулптор усеща това, което по този начин се отразява в етерното тяло, и го запечатва в живи образи. Това вече не е идея на пространството, а по-скоро тенденция, да покаже и изяви в живи форми това, което му представя природата.
Това, което, гръцкият художник много съзнателно е знаел тогава, например, за Зевс, било донесено от духовния свят, то оживявало и се чувствало при съприкосновение с етерното тяло.
към текста >>
Така ние имаме три първи форми на изкуството, които работят с външни средства, които черпят материал от външния
свят
.
По-нататък става такова взаимодействие с това, което ние наричаме душевно тяло. Когато душевната вътрешност се докосва с душевното тяло, то този път възниква чувството на насочените проводими линии, първите елементи на живописта. И благодарение на това, че сутринта Чувствуващата душа се съединява с душевното тяло и го пронизва, възниква чувство по отношение на хармонията на цветовете.
Така ние имаме три първи форми на изкуството, които работят с външни средства, които черпят материал от външния свят.
към текста >>
Но благодарение на това, че всяка нощ в астралния
свят
излиза Разсъдъчната душа или душата на ума, става отново нещо друго.
Но благодарение на това, че всяка нощ в астралния свят излиза Разсъдъчната душа или душата на ума, става отново нещо друго.
Когато в смисъла на духовното знание използваме израза “Разсъдъчна душа” или “Разумна душа”, то не бива да си мислим за сух и трезв разсъдък, който се представя, когато в обикновения живот се говори за разума. За духовното виждане “разсъдък”, ”разум” е чувство за възприемане на хармония, която не може да бъде въплътена във външната материя, чувство за възприемане на изживяната хармония. И затова казваме “разумна душа” или “душата на ума”. И когато всяка нощ разумната душа или душата на ума се потапя в хармонията на астралния свят и сутрин отново осъзнава себе си в астралното тяло – в това също астрално тяло, което се завръща от духовния свят, но което през нощта при съвременния човек не съзнава своето собствено вътрешно същество, тогава става следното. През нощта разумната душа или душата на ума живее в това, което ние винаги сме наричали “хармония на сферите”, вътрешната закономерност на духовния свят тази хармония на сферите, която е посочвала древната питагорейска школа, и че обхващащите възприятия в духовните светове се постигат взаимоотношения с великия духовен свят.
към текста >>
И когато всяка нощ разумната душа или душата на ума се потапя в хармонията на астралния
свят
и сутрин отново осъзнава себе си в астралното тяло – в това също астрално тяло, което се завръща от духовния
свят
, но което през нощта при съвременния човек не съзнава своето собствено вътрешно същество, тогава става следното.
Но благодарение на това, че всяка нощ в астралния свят излиза Разсъдъчната душа или душата на ума, става отново нещо друго. Когато в смисъла на духовното знание използваме израза “Разсъдъчна душа” или “Разумна душа”, то не бива да си мислим за сух и трезв разсъдък, който се представя, когато в обикновения живот се говори за разума. За духовното виждане “разсъдък”, ”разум” е чувство за възприемане на хармония, която не може да бъде въплътена във външната материя, чувство за възприемане на изживяната хармония. И затова казваме “разумна душа” или “душата на ума”.
И когато всяка нощ разумната душа или душата на ума се потапя в хармонията на астралния свят и сутрин отново осъзнава себе си в астралното тяло – в това също астрално тяло, което се завръща от духовния свят, но което през нощта при съвременния човек не съзнава своето собствено вътрешно същество, тогава става следното.
През нощта разумната душа или душата на ума живее в това, което ние винаги сме наричали “хармония на сферите”, вътрешната закономерност на духовния свят тази хармония на сферите, която е посочвала древната питагорейска школа, и че обхващащите възприятия в духовните светове се постигат взаимоотношения с великия духовен свят. Това е показвал също и Гьоте. Началото на своя “Фауст” той е пренесъл на небето и е изразил това с думите:
към текста >>
През нощта разумната душа или душата на ума живее в това, което ние винаги сме наричали “хармония на сферите”, вътрешната закономерност на духовния
свят
тази хармония на сферите, която е посочвала древната питагорейска школа, и че обхващащите възприятия в духовните светове се постигат взаимоотношения с великия духовен
свят
.
Но благодарение на това, че всяка нощ в астралния свят излиза Разсъдъчната душа или душата на ума, става отново нещо друго. Когато в смисъла на духовното знание използваме израза “Разсъдъчна душа” или “Разумна душа”, то не бива да си мислим за сух и трезв разсъдък, който се представя, когато в обикновения живот се говори за разума. За духовното виждане “разсъдък”, ”разум” е чувство за възприемане на хармония, която не може да бъде въплътена във външната материя, чувство за възприемане на изживяната хармония. И затова казваме “разумна душа” или “душата на ума”. И когато всяка нощ разумната душа или душата на ума се потапя в хармонията на астралния свят и сутрин отново осъзнава себе си в астралното тяло – в това също астрално тяло, което се завръща от духовния свят, но което през нощта при съвременния човек не съзнава своето собствено вътрешно същество, тогава става следното.
През нощта разумната душа или душата на ума живее в това, което ние винаги сме наричали “хармония на сферите”, вътрешната закономерност на духовния свят тази хармония на сферите, която е посочвала древната питагорейска школа, и че обхващащите възприятия в духовните светове се постигат взаимоотношения с великия духовен свят.
Това е показвал също и Гьоте. Началото на своя “Фауст” той е пренесъл на небето и е изразил това с думите:
към текста >>
И той запазва този образ, когато във втората част, където Фауст отново е издигнат в духовния
свят
, пише думите:
И той запазва този образ, когато във втората част, където Фауст отново е издигнат в духовния свят, пише думите:
към текста >>
В музикалното изкуство човекът преживява звученето на духовния
свят
.
Това означава, че през нощта душата живее в тези звучения на сферите; и тези звуци на сферите избухват в нея, когато астралното тяло осъзнае себе си. В творчеството на композитора ние имаме не нещо различно, от процеса, в който възприятията на нощното съзнание пронизват дневното съзнание, остават спомени, спомени за астралните изживявания, и конкретно за изживяванията на разумната душа или душата на ума. Всичко онова, което човечеството знае като музикално изкуство – всичко това всъщност се отпечатъци, изображения на това, което се изживява безсъзнателно в хармонията на сферите, и да бъдеш музикално надарен означава не нещо по-различно, от това да имаш астрално тяло, което в дневно състояние може да възприема това, което го пронизва през нощта със своето звучене. Да бъдеш немузикален, това означава да имаш астрално тяло в такова състояние, че тези възприятия не могат да се получат.
В музикалното изкуство човекът преживява звученето на духовния свят.
И тъй като музикалното изкуство внася във физическия свят това, което може да бъде почерпено в астралния свят, то аз ви казах, че то довежда човека във връзка с тези същества, които имат за свой нисш член астралното тяло. С тези същества човекът живее през нощта; техните деяния той изживява в хармонията на сферите и ги изразява в дневния живот в своята земна музика така, че тази хармония на сферите се появява в земната музика като сенчест образ. И когато, това което съставя елементите на духовните същества, се влива тук с земната сфера, прониква, витае и живее в нашата земна атмосфера, то те имат възможност да потопят астралното си тяло във вълнуващото се море на музикалните съзвучия, и така благодарение на изкуството се създава мост между духовните същества и човекът. Тогава виждаме, как на тази основа възниква това, което наричаме музикално изкуство.
към текста >>
И тъй като музикалното изкуство внася във физическия
свят
това, което може да бъде почерпено в астралния
свят
, то аз ви казах, че то довежда човека във връзка с тези същества, които имат за свой нисш член астралното тяло.
Това означава, че през нощта душата живее в тези звучения на сферите; и тези звуци на сферите избухват в нея, когато астралното тяло осъзнае себе си. В творчеството на композитора ние имаме не нещо различно, от процеса, в който възприятията на нощното съзнание пронизват дневното съзнание, остават спомени, спомени за астралните изживявания, и конкретно за изживяванията на разумната душа или душата на ума. Всичко онова, което човечеството знае като музикално изкуство – всичко това всъщност се отпечатъци, изображения на това, което се изживява безсъзнателно в хармонията на сферите, и да бъдеш музикално надарен означава не нещо по-различно, от това да имаш астрално тяло, което в дневно състояние може да възприема това, което го пронизва през нощта със своето звучене. Да бъдеш немузикален, това означава да имаш астрално тяло в такова състояние, че тези възприятия не могат да се получат. В музикалното изкуство човекът преживява звученето на духовния свят.
И тъй като музикалното изкуство внася във физическия свят това, което може да бъде почерпено в астралния свят, то аз ви казах, че то довежда човека във връзка с тези същества, които имат за свой нисш член астралното тяло.
С тези същества човекът живее през нощта; техните деяния той изживява в хармонията на сферите и ги изразява в дневния живот в своята земна музика така, че тази хармония на сферите се появява в земната музика като сенчест образ. И когато, това което съставя елементите на духовните същества, се влива тук с земната сфера, прониква, витае и живее в нашата земна атмосфера, то те имат възможност да потопят астралното си тяло във вълнуващото се море на музикалните съзвучия, и така благодарение на изкуството се създава мост между духовните същества и човекът. Тогава виждаме, как на тази основа възниква това, което наричаме музикално изкуство.
към текста >>
Какво възприема съзнателната душа, потапяйки се вечер в духовния
свят
, без да има съзнание за това в съвременния цикъл от развитието на човечеството?
Какво възприема съзнателната душа, потапяйки се вечер в духовния свят, без да има съзнание за това в съвременния цикъл от развитието на човечеството?
Тя възприема словата на духовния свят. Тя получава съобщения, които и нашепват, онова което може да получи само от духовния свят. На нея и се нашепват слова и когато тези слова се пренасят в дневното съзнание, то те се появяват като основни сили на поетичното изкуство, на поезията. Така поезията е сенчест образ на това, което съзнателната душа изживява в духовния свят вечер по време на сън. И ние можем да си представим, че благодарение на своята връзка с висшите светове – само благодарение на нея – човекът твори в петте изкуства: в архитектурата, в скулптурата, живописта, музиката и поезията – отразява, разкрива духовната действителност тук на нашата Земя.
към текста >>
Тя възприема словата на духовния
свят
.
Какво възприема съзнателната душа, потапяйки се вечер в духовния свят, без да има съзнание за това в съвременния цикъл от развитието на човечеството?
Тя възприема словата на духовния свят.
Тя получава съобщения, които и нашепват, онова което може да получи само от духовния свят. На нея и се нашепват слова и когато тези слова се пренасят в дневното съзнание, то те се появяват като основни сили на поетичното изкуство, на поезията. Така поезията е сенчест образ на това, което съзнателната душа изживява в духовния свят вечер по време на сън. И ние можем да си представим, че благодарение на своята връзка с висшите светове – само благодарение на нея – човекът твори в петте изкуства: в архитектурата, в скулптурата, живописта, музиката и поезията – отразява, разкрива духовната действителност тук на нашата Земя. Разбира се, това става само тогава, когато изкуството се издигне на чисто външно, чувствено съзерцание.
към текста >>
Тя получава съобщения, които и нашепват, онова което може да получи само от духовния
свят
.
Какво възприема съзнателната душа, потапяйки се вечер в духовния свят, без да има съзнание за това в съвременния цикъл от развитието на човечеството? Тя възприема словата на духовния свят.
Тя получава съобщения, които и нашепват, онова което може да получи само от духовния свят.
На нея и се нашепват слова и когато тези слова се пренасят в дневното съзнание, то те се появяват като основни сили на поетичното изкуство, на поезията. Така поезията е сенчест образ на това, което съзнателната душа изживява в духовния свят вечер по време на сън. И ние можем да си представим, че благодарение на своята връзка с висшите светове – само благодарение на нея – човекът твори в петте изкуства: в архитектурата, в скулптурата, живописта, музиката и поезията – отразява, разкрива духовната действителност тук на нашата Земя. Разбира се, това става само тогава, когато изкуството се издигне на чисто външно, чувствено съзерцание. В простото подражание на външното, в това, което в груб смисъл сега се нарича натурализъм, няма нищо поетично, което да би могло да е донесено на човека от духовния свят.
към текста >>
Така поезията е сенчест образ на това, което съзнателната душа изживява в духовния
свят
вечер по време на сън.
Какво възприема съзнателната душа, потапяйки се вечер в духовния свят, без да има съзнание за това в съвременния цикъл от развитието на човечеството? Тя възприема словата на духовния свят. Тя получава съобщения, които и нашепват, онова което може да получи само от духовния свят. На нея и се нашепват слова и когато тези слова се пренасят в дневното съзнание, то те се появяват като основни сили на поетичното изкуство, на поезията.
Така поезията е сенчест образ на това, което съзнателната душа изживява в духовния свят вечер по време на сън.
И ние можем да си представим, че благодарение на своята връзка с висшите светове – само благодарение на нея – човекът твори в петте изкуства: в архитектурата, в скулптурата, живописта, музиката и поезията – отразява, разкрива духовната действителност тук на нашата Земя. Разбира се, това става само тогава, когато изкуството се издигне на чисто външно, чувствено съзерцание. В простото подражание на външното, в това, което в груб смисъл сега се нарича натурализъм, няма нищо поетично, което да би могло да е донесено на човека от духовния свят. И това чисто подражателно външно изкуство, което ние днес имаме в много области, има само доказателство за това, че хората са изгубили връзка с божествено-духовния свят. Човекът, който със всички свои интереси се слива с външния физически свят, с това, което се пронизва и допуска само от външните органи на чувствата, действа благодарение на тези интереси към външния физически свят на своето астрално тяло с такава сила, че то става сляпо и глухо, когато през нощта се намира в духовния свят.
към текста >>
В простото подражание на външното, в това, което в груб смисъл сега се нарича натурализъм, няма нищо поетично, което да би могло да е донесено на човека от духовния
свят
.
Тя получава съобщения, които и нашепват, онова което може да получи само от духовния свят. На нея и се нашепват слова и когато тези слова се пренасят в дневното съзнание, то те се появяват като основни сили на поетичното изкуство, на поезията. Така поезията е сенчест образ на това, което съзнателната душа изживява в духовния свят вечер по време на сън. И ние можем да си представим, че благодарение на своята връзка с висшите светове – само благодарение на нея – човекът твори в петте изкуства: в архитектурата, в скулптурата, живописта, музиката и поезията – отразява, разкрива духовната действителност тук на нашата Земя. Разбира се, това става само тогава, когато изкуството се издигне на чисто външно, чувствено съзерцание.
В простото подражание на външното, в това, което в груб смисъл сега се нарича натурализъм, няма нищо поетично, което да би могло да е донесено на човека от духовния свят.
И това чисто подражателно външно изкуство, което ние днес имаме в много области, има само доказателство за това, че хората са изгубили връзка с божествено-духовния свят. Човекът, който със всички свои интереси се слива с външния физически свят, с това, което се пронизва и допуска само от външните органи на чувствата, действа благодарение на тези интереси към външния физически свят на своето астрално тяло с такава сила, че то става сляпо и глухо, когато през нощта се намира в духовния свят. тогава могат да звучат най-прекрасните звуци на сферите, може да се нашепват с най-високите тонове думи, но то нищо не донася от себе си в дневния живот! И такъв човек се надсмива над идеалистичното, над спиритуалното изкуство и казва, че изкуството съществува само за това, за да се фотографира външната действителност, защото само тогава то има под краката си нещо реално.
към текста >>
И това чисто подражателно външно изкуство, което ние днес имаме в много области, има само доказателство за това, че хората са изгубили връзка с божествено-духовния
свят
.
На нея и се нашепват слова и когато тези слова се пренасят в дневното съзнание, то те се появяват като основни сили на поетичното изкуство, на поезията. Така поезията е сенчест образ на това, което съзнателната душа изживява в духовния свят вечер по време на сън. И ние можем да си представим, че благодарение на своята връзка с висшите светове – само благодарение на нея – човекът твори в петте изкуства: в архитектурата, в скулптурата, живописта, музиката и поезията – отразява, разкрива духовната действителност тук на нашата Земя. Разбира се, това става само тогава, когато изкуството се издигне на чисто външно, чувствено съзерцание. В простото подражание на външното, в това, което в груб смисъл сега се нарича натурализъм, няма нищо поетично, което да би могло да е донесено на човека от духовния свят.
И това чисто подражателно външно изкуство, което ние днес имаме в много области, има само доказателство за това, че хората са изгубили връзка с божествено-духовния свят.
Човекът, който със всички свои интереси се слива с външния физически свят, с това, което се пронизва и допуска само от външните органи на чувствата, действа благодарение на тези интереси към външния физически свят на своето астрално тяло с такава сила, че то става сляпо и глухо, когато през нощта се намира в духовния свят. тогава могат да звучат най-прекрасните звуци на сферите, може да се нашепват с най-високите тонове думи, но то нищо не донася от себе си в дневния живот! И такъв човек се надсмива над идеалистичното, над спиритуалното изкуство и казва, че изкуството съществува само за това, за да се фотографира външната действителност, защото само тогава то има под краката си нещо реално.
към текста >>
Човекът, който със всички свои интереси се слива с външния физически
свят
, с това, което се пронизва и допуска само от външните органи на чувствата, действа благодарение на тези интереси към външния физически
свят
на своето астрално тяло с такава сила, че то става сляпо и глухо, когато през нощта се намира в духовния
свят
.
Така поезията е сенчест образ на това, което съзнателната душа изживява в духовния свят вечер по време на сън. И ние можем да си представим, че благодарение на своята връзка с висшите светове – само благодарение на нея – човекът твори в петте изкуства: в архитектурата, в скулптурата, живописта, музиката и поезията – отразява, разкрива духовната действителност тук на нашата Земя. Разбира се, това става само тогава, когато изкуството се издигне на чисто външно, чувствено съзерцание. В простото подражание на външното, в това, което в груб смисъл сега се нарича натурализъм, няма нищо поетично, което да би могло да е донесено на човека от духовния свят. И това чисто подражателно външно изкуство, което ние днес имаме в много области, има само доказателство за това, че хората са изгубили връзка с божествено-духовния свят.
Човекът, който със всички свои интереси се слива с външния физически свят, с това, което се пронизва и допуска само от външните органи на чувствата, действа благодарение на тези интереси към външния физически свят на своето астрално тяло с такава сила, че то става сляпо и глухо, когато през нощта се намира в духовния свят.
тогава могат да звучат най-прекрасните звуци на сферите, може да се нашепват с най-високите тонове думи, но то нищо не донася от себе си в дневния живот! И такъв човек се надсмива над идеалистичното, над спиритуалното изкуство и казва, че изкуството съществува само за това, за да се фотографира външната действителност, защото само тогава то има под краката си нещо реално.
към текста >>
Така говори материално чувстващия и усещащ човек, защото той не познава реалността на духовния
свят
.
Така говори материално чувстващия и усещащ човек, защото той не познава реалността на духовния свят.
Но истинският художник говори друго. Той ще каже например: когато пред мен звучи оркестър, то аз чувам говорещите ми тонове на изначалната музика, която вече е звучала, когато все още не е имало никакво човешко ухо, за да я чува. Той може също да каже: това, което звучи в симфонията, лежи познанието за духовните светове, то е значително над всичко, за да може да бъде доказано логически и разяснено по пътя на умозаключението.
към текста >>
Всичко, което ние видяхме да се излива надолу от духовните светове, става за него средство за съединяване във физическия
свят
с нещо още по-висше, тъй като в него има предчувствие за това, което хората ще изживеят, когато все повече и повече ще се вживяват в предстоящата човешка епоха на развитие, в която Духът-Себе или Манас ще се присъедини към това, което човекът е донесъл със себе си от древните времена.
Теософията съвсем не трябва да се изказва само в думи, да се проявява в мислите. Теософията е живот. Тя живее в мировия процес, и когато се говори, че тя трябва да слее в един велик поток различните разделени душевни човешки течения, то ние виждаме, как това чувство живее в художника, който се стреми да обедини отделните изразни средства на изкуството, за да може отделното да открие в себе си израз на това, което живее в цялото. Рихард Вагнер не иска да бъде само музикант, само драматург, само поет.
Всичко, което ние видяхме да се излива надолу от духовните светове, става за него средство за съединяване във физическия свят с нещо още по-висше, тъй като в него има предчувствие за това, което хората ще изживеят, когато все повече и повече ще се вживяват в предстоящата човешка епоха на развитие, в която Духът-Себе или Манас ще се присъедини към това, което човекът е донесъл със себе си от древните времена.
И предчувствието за великият импулс на човечеството, обединяващ това, което се е проявило през периода на разделяне, излиза при Рихард Вагнер в сливане на отделните средства за художествено изразяване. В него е живяло предчувствието за това, каква ще бъде човешката култура, когато всичко, което изживява душата, ще бъде потопено в Духа-Себе или Манас, когато цялата пълнота на душата ще бъде потопена в духовните светове. От духовно историческа гледна точка има голямо значение, че в изкуството за човечеството се е запазила първата утринна зора на това бъдеще, в което всичко, което било завоювано от човека в отделните области, ще се слее в една обща култура. В известен смисъл, изкуството всъщност е предизвестието на духовността, откриваща се в чувствения свят. И най-важното в отделните изказвания на Рихард Вагнер в неговите прозаични съчинения с това общо настроение, което живее в тях, което ги прониква, настроение на религиозна мъдрост, благоговение, което особено ярко се проявява в неговата гениална статия за Бетховен, където вие трябва да четете найважното между редовете, но и където можете да почувствате полъха на съобщаващата за себе си тук утринна зора.
към текста >>
В известен смисъл, изкуството всъщност е предизвестието на духовността, откриваща се в чувствения
свят
.
Рихард Вагнер не иска да бъде само музикант, само драматург, само поет. Всичко, което ние видяхме да се излива надолу от духовните светове, става за него средство за съединяване във физическия свят с нещо още по-висше, тъй като в него има предчувствие за това, което хората ще изживеят, когато все повече и повече ще се вживяват в предстоящата човешка епоха на развитие, в която Духът-Себе или Манас ще се присъедини към това, което човекът е донесъл със себе си от древните времена. И предчувствието за великият импулс на човечеството, обединяващ това, което се е проявило през периода на разделяне, излиза при Рихард Вагнер в сливане на отделните средства за художествено изразяване. В него е живяло предчувствието за това, каква ще бъде човешката култура, когато всичко, което изживява душата, ще бъде потопено в Духа-Себе или Манас, когато цялата пълнота на душата ще бъде потопена в духовните светове. От духовно историческа гледна точка има голямо значение, че в изкуството за човечеството се е запазила първата утринна зора на това бъдеще, в което всичко, което било завоювано от човека в отделните области, ще се слее в една обща култура.
В известен смисъл, изкуството всъщност е предизвестието на духовността, откриваща се в чувствения свят.
И най-важното в отделните изказвания на Рихард Вагнер в неговите прозаични съчинения с това общо настроение, което живее в тях, което ги прониква, настроение на религиозна мъдрост, благоговение, което особено ярко се проявява в неговата гениална статия за Бетховен, където вие трябва да четете найважното между редовете, но и където можете да почувствате полъха на съобщаващата за себе си тук утринна зора.
към текста >>
Нека си представим това в часовете, когато ние седим тук заедно, разширени във външния
свят
, изнесени в света.
Да се постараем това, което живее в нашите души по време на събрания, като импулс на усещане, да се разшири в духа, подобно на това, както мислите на християнина са могли да се разширят в чудесата на арката на по-късната катедрала.
Нека си представим това в часовете, когато ние седим тук заедно, разширени във външния свят, изнесени в света.
Тогава ние носим в себе си тези импулси, които трябва да имаме, ако ние осъзнаваме, че теософията трябва да бъде не пристрастие за отделно седящите тук хора, а нещо, което трябва да бъде внесено във външния свят. Душите, които седят тук в своите тела, ще открият, когато пак се въплътят, вече осъществено много от това, което сега живее в тях. Да вземем със себе си през лятната почивка тези мисли от нашето последно в настоящия сезон събрание. Да преобразуваме тези духовно научни мисли така, че те да могат да действат като културни импулси. Да се постараем да напълним душата си с тези усещания и чувства, и ще живеем в тях посрещайки лятното сияние на Слънцето, което се явява за нас външно, във физическото, действаща космическа сила.
към текста >>
Тогава ние носим в себе си тези импулси, които трябва да имаме, ако ние осъзнаваме, че теософията трябва да бъде не пристрастие за отделно седящите тук хора, а нещо, което трябва да бъде внесено във външния
свят
.
Да се постараем това, което живее в нашите души по време на събрания, като импулс на усещане, да се разшири в духа, подобно на това, както мислите на християнина са могли да се разширят в чудесата на арката на по-късната катедрала. Нека си представим това в часовете, когато ние седим тук заедно, разширени във външния свят, изнесени в света.
Тогава ние носим в себе си тези импулси, които трябва да имаме, ако ние осъзнаваме, че теософията трябва да бъде не пристрастие за отделно седящите тук хора, а нещо, което трябва да бъде внесено във външния свят.
Душите, които седят тук в своите тела, ще открият, когато пак се въплътят, вече осъществено много от това, което сега живее в тях. Да вземем със себе си през лятната почивка тези мисли от нашето последно в настоящия сезон събрание. Да преобразуваме тези духовно научни мисли така, че те да могат да действат като културни импулси. Да се постараем да напълним душата си с тези усещания и чувства, и ще живеем в тях посрещайки лятното сияние на Слънцето, което се явява за нас външно, във физическото, действаща космическа сила. Тогава нашата душа ще бъде все повече и повече способна и готова да носи във външния свят, това което тя преживява в духовните светове.
към текста >>
Тогава нашата душа ще бъде все повече и повече способна и готова да носи във външния
свят
, това което тя преживява в духовните светове.
Тогава ние носим в себе си тези импулси, които трябва да имаме, ако ние осъзнаваме, че теософията трябва да бъде не пристрастие за отделно седящите тук хора, а нещо, което трябва да бъде внесено във външния свят. Душите, които седят тук в своите тела, ще открият, когато пак се въплътят, вече осъществено много от това, което сега живее в тях. Да вземем със себе си през лятната почивка тези мисли от нашето последно в настоящия сезон събрание. Да преобразуваме тези духовно научни мисли така, че те да могат да действат като културни импулси. Да се постараем да напълним душата си с тези усещания и чувства, и ще живеем в тях посрещайки лятното сияние на Слънцето, което се явява за нас външно, във физическото, действаща космическа сила.
Тогава нашата душа ще бъде все повече и повече способна и готова да носи във външния свят, това което тя преживява в духовните светове.
Това принадлежи към развитието на теософа. И по този начин ние ще се придвижим напред и ще укрепнем, ако вземем със себе си тези чувства и усещания през лятната почивка.
към текста >>
29.
СЪДЪРЖАНИЕ
GA_103 Евангелието на Йоан
Гръко-рим- ската епоха: човекът обективира своя Аз във вън- шния
свят
.
Съзнанието на атлантския човек. Промяна в съзна- нието през първите три следатлантски културни епохи. Пророческото загатване за Аз-съм, Логоса и Христос. Древноеврейският принцип.
Гръко-рим- ската епоха: човекът обективира своя Аз във вън- шния свят.
Египетските пирамиди, гръцкият храм и катедралите. Христовото Събитие трябваше да стане през четвъртата следатлантска културна епоха. „Майката на Исус” и „Светият Дух”.
към текста >>
Новото Христово идване в етерния
свят
.
При Кръщението в Йордан, Азът на Исус от Назарет напуска трите му тела и оттогава в него живее и говори Христовият Дух. След смъртта на Голгота, Христос се съедини с тялото на Земята и стана Дух на Земята. Мария Магдалина и Възкръсналият. Появата на Възкръс- налия край Генисаретското езеро. Неверният Тома.
Новото Христово идване в етерния свят.
Светов- ноисторическото значение на антропософската Духовна наука.
към текста >>
А за повечето от тези издания условието се състои поне в антропософското познание за човека и космоса, доколкото същността им е изложена от антропософията и в познанието на това, което под формата на “антропософска исто- рия” се съдържа в съобщенията от духовния
свят
.”
Право за оценка на подобно частно из- дание обаче се признава само на онзи, който знае какво е условието за такава оценка.
А за повечето от тези издания условието се състои поне в антропософското познание за човека и космоса, доколкото същността им е изложена от антропософията и в познанието на това, което под формата на “антропософска исто- рия” се съдържа в съобщенията от духовния свят.”
към текста >>
30.
ПЪРВА ЛЕКЦИЯ
GA_103 Евангелието на Йоан
Ако Духовната наука иска да изпълни своята истинска мисия спрямо духа на съвременното човечество, тя трябва да покаже: само ако човекът се научи да използва своите вътрешни сили и способности – силите и способностите за духовни възприятия – само тогава той ще може да проникне в тайните на съществуванието, в това, което е скрито в духовните светове, лежащи зад видимия сетивен
свят
.
Би могло да се очаква, че когато представител на антропософията, или Духовната наука, говори върху Евангелието на Йоан, той ще постъпи по често срещания в тези случаи начин: просто ще постави този религиозен документ като една здрава основа и ще черпи от него онези истини, които после ще коментира, осланяйки се на авторитета, заложен в самия религиозен източник. Обаче антропософският подход към нещата никога не може да изглежда така. Той е съвършено различен.
Ако Духовната наука иска да изпълни своята истинска мисия спрямо духа на съвременното човечество, тя трябва да покаже: само ако човекът се научи да използва своите вътрешни сили и способности – силите и способностите за духовни възприятия – само тогава той ще може да проникне в тайните на съществуванието, в това, което е скрито в духовните светове, лежащи зад видимия сетивен свят.
Съвременното човечество все по-ясно трябва да разбере: прилагайки своите вътрешни способности, човек наистина може да проникне в тайните на Битието и че собственото му познание може да го издигне до съзидателните сили и Същества на Космоса.
към текста >>
И тогава – след като е запазил единствено способностите, които има – той би бил в състояние да проникне в тайните на съществуванието; да, той би трябвало да се издигне до божествено-духовните съзидателни сили и до Съществата, скрити зад физическия
свят
.
И така, ние още отсега трябва да заявим, че до тайните на Йоановото Евангелие е възможно да се стигне независимо от всякакви предания и традиции, независимо от всякакви исторически документи. За да сме съвсем ясни, нека да предположим една екстремна ситуация: нека допуснем, че поради едни или други събития, човечеството изгуби всички религиозни документи, а човекът запази единствено способностите, които притежава днес.
И тогава – след като е запазил единствено способностите, които има – той би бил в състояние да проникне в тайните на съществуванието; да, той би трябвало да се издигне до божествено-духовните съзидателни сили и до Съществата, скрити зад физическия свят.
Духовната наука трябва да се опира само върху такива източници на познание, които са независими от всякакви исторически документи. И чак тогава, когато след независимата изследователска работа, проучим божествени-духовните мирови тайни, ние пристъпваме към религиозните документи. Едва тогава вникваме в тяхната истинска стойност. Защото едва тогава, в известен смисъл, ние сме свободни и независими от тях. Тогава в тях ние разпознаваме това, до което сме стигнали напълно самостоятелно.
към текста >>
И по- неже предварително знаем истините за божествено- духовните светове, едва по тази причина вникваме в истинския смисъл на Йоановото Евангелие; а по начало тъкмо този е верният път да се доближим до такива документи, които са свързани с духовния
свят
.
Когато човек пристъпва към Йоановото Евангелие, въоръжен с познанието за висшите светове, той си казва: Какво точно е скрито тук от духовната история на човечеството? Най-дълбоките тайни на духовните светове са вложени в една книга, дадени са на човечеството под формата на една книга.
И по- неже предварително знаем истините за божествено- духовните светове, едва по тази причина вникваме в истинския смисъл на Йоановото Евангелие; а по начало тъкмо този е верният път да се доближим до такива документи, които са свързани с духовния свят.
към текста >>
Но щом към подобни документи, свързани с духовния
свят
– например Евангелието на Йоан – се приближат хора, които добре познават техния език, т.е.
Но щом към подобни документи, свързани с духовния свят – например Евангелието на Йоан – се приближат хора, които добре познават техния език, т.е.
обикновени филолози – а в известен смисъл дори и богословските изследователи днес не са нещо повече от филолози, що се отнася до съдържанието на такива книги – как се отнася към тях предста- вителят на Духовната наука? Нека още веднъж се обърнем към примера с геометрията на Евклид. Кой ще обясни по-добре неговата книга по въпро- сите на геометрията? Този, който може да превежда добре, а няма никаква представа за геометричните познания? Би се получило нещо твърде странно, ако подобен човек се залови с геометрията на Евклид, без да има никаква предварителна подготовка!
към текста >>
“просветено богословие”; и то е свързано с появилото се от няколко века материалистично мислене; защото това човечество вярва, че съществува само физическо-сетивният
свят
, и че само той има значение.
в т.н.
“просветено богословие”; и то е свързано с появилото се от няколко века материалистично мислене; защото това човечество вярва, че съществува само физическо-сетивният свят, и че само той има значение.
В онези епохи от развитието на човечеството, когато погледът на хората все още можеше да прониква в свръхсетивния свят, те можеха да кажат: “Навън, в чисто външните си прояви, една или друга историческа личност може да бъде сравнена със “скромния човек от Назарет” обаче всичко, което живя като духовна и невидима същност в тази личност, този Исус от Назарет е единствен!
към текста >>
В онези епохи от развитието на човечеството, когато погледът на хората все още можеше да прониква в свръхсетивния
свят
, те можеха да кажат: “Навън, в чисто външните си прояви, една или друга историческа личност може да бъде сравнена със “скромния човек от Назарет” обаче всичко, което живя като духовна и невидима същност в тази личност, този Исус от Назарет е единствен!
в т.н. “просветено богословие”; и то е свързано с появилото се от няколко века материалистично мислене; защото това човечество вярва, че съществува само физическо-сетивният свят, и че само той има значение.
В онези епохи от развитието на човечеството, когато погледът на хората все още можеше да прониква в свръхсетивния свят, те можеха да кажат: “Навън, в чисто външните си прояви, една или друга историческа личност може да бъде сравнена със “скромния човек от Назарет” обаче всичко, което живя като духовна и невидима същност в тази личност, този Исус от Назарет е единствен!
към текста >>
Но след като човечеството изгуби способността да вижда в свръхсетивния и невидимия
свят
, то се лиши и от критериите за всичко, което се издига над средното човешко равнище, и това се прояви особено в религиозните схващания за живота.
Но след като човечеството изгуби способността да вижда в свръхсетивния и невидимия свят, то се лиши и от критериите за всичко, което се издига над средното човешко равнище, и това се прояви особено в религиозните схващания за живота.
В това отношение не се поддавайте на никакви илюзии! Най-напред материализмът проникна именно в религиозния живот. За духовното развитие на човечеството, материализмът е много, много по- малко опасен когато се проявява в обясненията на външните естественонаучни факти, отколкото когато се промъква в самото схващане на религиозните тайни.
към текста >>
В бъдеще – както е вече при посветените – то ще се трансформира в такова състояние на съзнанието, при което освободеният от тялото човек ще вижда в духовния
свят
.
Древните тълкуватели приписвали особена стойност на тези думи. Онези от Вас, които вече са се занимавали с развитието на духовните сили и способности на човека, знаят, че съществуват различни състояния на съзнанието и това, което днес при обикновения човек наричаме “сън”, е само едно преходно състояние на съзнанието.
В бъдеще – както е вече при посветените – то ще се трансформира в такова състояние на съзнанието, при което освободеният от тялото човек ще вижда в духовния свят.
Ето защо древните тълкуватели казваха: Бог потопи Адам в дълбок сън и тогава той можа да възприеме това, което с физическите сетивни органи не можеше да възприеме. Тук следва да се има предвид един ясновидски сън , и целият следващ разказ има своите източници в едно по-висше състояние на съзнанието; ето защо Адам изпада “в сън”. Така гласят старите тълкувания, и те допълват, че в един религиозен документ не би се споменавало как “Господ потопява човека в дълбок сън”, ако и по-рано той вече е изпадал в подобен сън. Този сън е първият, така следва да разбираме, а по-рано човек е имал такива състояния на съзнанието, при които постоянно е можел да вижда подробности от духовните светове. Ето как се е проповядвало на хората .
към текста >>
Когато антропософията изпълни своята мисия и покаже на човека какви тайни са скрити зад физическия
свят
, тогава ще се разбере как тези тайни са описани в религиозните документи.
Днес трябва да посочим, че навремето библейските писания са били тълкувани в чисто духовен смисъл, и че появилият се по-късно материалистичен възглед вложи в Библията това, което днес се оспорва от образованите хора. Самият материалистичен възглед създаде това, което днес сам оспорва. Така Вие виждате, как материалистичните възгледи проникнаха в човечеството и как по тази причина се изгуби истинското разбиране на религиозните документи.
Когато антропософията изпълни своята мисия и покаже на човека какви тайни са скрити зад физическия свят, тогава ще се разбере как тези тайни са описани в религиозните документи.
Външният, тривиален материализъм , който днес хората смятат за толкова опасен, е само последната фаза на материализма, който Ви описах. Най-напред беше материализирана Библията, нейните тълкувания. Ако тя не беше тълкувана по материалистичен начин, тогава и в официалната наука никога един Хекел не би тълкувал материалистично природния свят; това, което през 14-то – 15-то столетие беше вложено в основата на религиозното светоусещане, даде своя плод през 19-то столетие в областта на естествените науки; и всичко доведе дотам, че стана невъзможно разбирането на Йоановото Евангелие, без проникването в духовните бездни на света. Човек може да подценява Евангелието на Йоан само тогава, когато не го разбира. И понеже онези, които се заразиха от материалистичното светоусещане престанаха да разбират това Евангелие, то започна да им се явява в описаната по-горе светлина.
към текста >>
Ако тя не беше тълкувана по материалистичен начин, тогава и в официалната наука никога един Хекел не би тълкувал материалистично природния
свят
; това, което през 14-то – 15-то столетие беше вложено в основата на религиозното светоусещане, даде своя плод през 19-то столетие в областта на естествените науки; и всичко доведе дотам, че стана невъзможно разбирането на Йоановото Евангелие, без проникването в духовните бездни на света.
Самият материалистичен възглед създаде това, което днес сам оспорва. Така Вие виждате, как материалистичните възгледи проникнаха в човечеството и как по тази причина се изгуби истинското разбиране на религиозните документи. Когато антропософията изпълни своята мисия и покаже на човека какви тайни са скрити зад физическия свят, тогава ще се разбере как тези тайни са описани в религиозните документи. Външният, тривиален материализъм , който днес хората смятат за толкова опасен, е само последната фаза на материализма, който Ви описах. Най-напред беше материализирана Библията, нейните тълкувания.
Ако тя не беше тълкувана по материалистичен начин, тогава и в официалната наука никога един Хекел не би тълкувал материалистично природния свят; това, което през 14-то – 15-то столетие беше вложено в основата на религиозното светоусещане, даде своя плод през 19-то столетие в областта на естествените науки; и всичко доведе дотам, че стана невъзможно разбирането на Йоановото Евангелие, без проникването в духовните бездни на света.
Човек може да подценява Евангелието на Йоан само тогава, когато не го разбира. И понеже онези, които се заразиха от материалистичното светоусещане престанаха да разбират това Евангелие, то започна да им се явява в описаната по-горе светлина.
към текста >>
До истинска представа за Логоса Вие няма да стигнете чрез теоретични разсъждения или абстрактни спорове; за тази цел трябва да се пренесете в душевния
свят
на всички онези, които можеха да говорят за Логоса по този начин.
До истинска представа за Логоса Вие няма да стигнете чрез теоретични разсъждения или абстрактни спорове; за тази цел трябва да се пренесете в душевния свят на всички онези, които можеха да говорят за Логоса по този начин.
Те също са виждали нещата около себе си. Обаче, съвсем не е достатъчно да виждаме това, което е около нас; важно е как свързваме чувствата на нашите сърца
към текста >>
Всеки последовател на учението за Логоса смятал: Най-голямото предимство на висшите същества пред низшите, се състои в способността им да изразяват това, което живее вътре в тях, да го изливат навън чрез Словото, да предават мислите си на външния
свят
.
Онези, които говорели в духа на Йоановото Евангелие, имали преди всичко забележителното усещане; ако погледнем надолу към по-низшето животинско царство, и после издигнем поглед към човека, ще последва нещо съвсем определено в тази посока на развитие.
Всеки последовател на учението за Логоса смятал: Най-голямото предимство на висшите същества пред низшите, се състои в способността им да изразяват това, което живее вътре в тях, да го изливат навън чрез Словото, да предават мислите си на външния свят.
Такъв последовател на учението за Логоса би казал: Погледни низшето животно! То е нямо, то не може да изрази своята болка или своята радост.
към текста >>
защо са казвали: Човекът стои толкова високо над другите същества, защото той не само е в състояние да изразява с думи своите радости и болки, а защото може да изрази с думи и да обхване в мисли това, което надхвърля личния
свят
, което е духовно надлично.
защо са казвали: Човекът стои толкова високо над другите същества, защото той не само е в състояние да изразява с думи своите радости и болки, а защото може да изрази с думи и да обхване в мисли това, което надхвърля личния свят, което е духовно надлично.
към текста >>
Нашият
свят
започва с неми същества и постепенно се появяват нови същества, които вече могат да проявяват своите вътрешни изживявания с помощта на звуци.
Но когато изследваме древните планетарни състояния на Земята, там ние не откриваме човека в неговата днешна форма, нито пък други същества, които са били в състояние да изразят вътрешните си изживявания с помощта на звуци.
Нашият свят започва с неми същества и постепенно се появяват нови същества, които вече могат да проявяват своите вътрешни изживявания с помощта на звуци.
Обаче онази част от човека, която се появява най- късно – казваха последователите на учението за Логоса – е съществувала най-напред в света. Нека си припомним, че в предишните планетарни състояния на Земята, човекът не беше стигнал до своята днешна форма; обаче в несъвършена, безсловесна и няма форма, той беше вече там и постепенно се издигна до същество, надарено с Логоса или Словото. Причината за тази еволюция се корени в обстоятелството, че това, което при него се явява
към текста >>
31.
ВТОРА ЛЕКЦИЯ
GA_103 Евангелието на Йоан
Когато непосредствено след смъртта, етерното, астралното тяло и Азът се отделят от физическото тяло, етерното тяло също се освобождава от връзките си с астралното тяло и Аза, и се разтваря в космическия етер, както физическото тяло се разлага в условията на земния
свят
.
Твърде подобен е и случаят с етерното тяло.
Когато непосредствено след смъртта, етерното, астралното тяло и Азът се отделят от физическото тяло, етерното тяло също се освобождава от връзките си с астралното тяло и Аза, и се разтваря в космическия етер, както физическото тяло се разлага в условията на земния свят.
От етерното тяло обаче остава един вид екстракт, за който често сме говорили. Той остава свързан с човека. И така, можем да твърдим, че в известен смисъл човешкото физическо тяло има същата стойност, каквато има и заобикалящото го минерално царство. И все пак не трябва да забравяме огромната разлика, която съществува между минералното царство и човешкото физическо тяло.
към текста >>
Разбира се, в нашия физически
свят
, това е вярно: минералът има само физическо тяло.
Обаче аз вече посочих, как това физическо тяло е минало от Стария Сатурн насам - през четири последователни степени на развитие. Днешният минерал, който Вие разглеждате като нещо мъртво, също не може да съществува, ако носи в себе си само едно физическо тяло.
Разбира се, в нашия физически свят, това е вярно: минералът има само физическо тяло.
И все пак горното твърдение не е абсолютно вярно. Както физическото тяло съдържа в себе си своето етерно тяло, своето астрално тяло и своя Аз, които му принадлежат, така и минералът има не само физическо тяло, но също и свои етерно тяло, астрално тяло и Аз; само че тези по-висши съставни части на минерала се намират в по-висшите духовни светове. Минералът разполага с етерно тяло, само че то е в т.нар. астрален свят; минералът разполага с астрално тяло, само че то е в т.нар. деваканичес-ки или небесен свят; и накрая той разполага със съответен Аз, които е в още по-висшите духовни светове.
към текста >>
астрален
свят
; минералът разполага с астрално тяло, само че то е в т.нар.
Днешният минерал, който Вие разглеждате като нещо мъртво, също не може да съществува, ако носи в себе си само едно физическо тяло. Разбира се, в нашия физически свят, това е вярно: минералът има само физическо тяло. И все пак горното твърдение не е абсолютно вярно. Както физическото тяло съдържа в себе си своето етерно тяло, своето астрално тяло и своя Аз, които му принадлежат, така и минералът има не само физическо тяло, но също и свои етерно тяло, астрално тяло и Аз; само че тези по-висши съставни части на минерала се намират в по-висшите духовни светове. Минералът разполага с етерно тяло, само че то е в т.нар.
астрален свят; минералът разполага с астрално тяло, само че то е в т.нар.
деваканичес-ки или небесен свят; и накрая той разполага със съответен Аз, които е в още по-висшите духовни светове. Следователно, човешкото физическо тяло се различава от физическото тяло на минерала по това, че тук в този физически свят, човешкото физическо тяло, намирайки се в будно състояние, има в себе си своето етерно тяло, своето астрално тяло и своя Аз; обаче в земните условия минералът няма в себе си своето етерно тяло, своето астрално тяло и своя Аз, защото, както знаем, те съществуват в други светове, извън нашия видим физически свят. Светът, който ние възприемаме с нашите обикновени сетива, е проникнат от астралния свят, а той на свой ред - от деваканическия свят, който от своя страна се разделя на низш и висш деваканически свят.
към текста >>
деваканичес-ки или небесен
свят
; и накрая той разполага със съответен Аз, които е в още по-висшите духовни светове.
Разбира се, в нашия физически свят, това е вярно: минералът има само физическо тяло. И все пак горното твърдение не е абсолютно вярно. Както физическото тяло съдържа в себе си своето етерно тяло, своето астрално тяло и своя Аз, които му принадлежат, така и минералът има не само физическо тяло, но също и свои етерно тяло, астрално тяло и Аз; само че тези по-висши съставни части на минерала се намират в по-висшите духовни светове. Минералът разполага с етерно тяло, само че то е в т.нар. астрален свят; минералът разполага с астрално тяло, само че то е в т.нар.
деваканичес-ки или небесен свят; и накрая той разполага със съответен Аз, които е в още по-висшите духовни светове.
Следователно, човешкото физическо тяло се различава от физическото тяло на минерала по това, че тук в този физически свят, човешкото физическо тяло, намирайки се в будно състояние, има в себе си своето етерно тяло, своето астрално тяло и своя Аз; обаче в земните условия минералът няма в себе си своето етерно тяло, своето астрално тяло и своя Аз, защото, както знаем, те съществуват в други светове, извън нашия видим физически свят. Светът, който ние възприемаме с нашите обикновени сетива, е проникнат от астралния свят, а той на свой ред - от деваканическия свят, който от своя страна се разделя на низш и висш деваканически свят.
към текста >>
Следователно, човешкото физическо тяло се различава от физическото тяло на минерала по това, че тук в този физически
свят
, човешкото физическо тяло, намирайки се в будно състояние, има в себе си своето етерно тяло, своето астрално тяло и своя Аз; обаче в земните условия минералът няма в себе си своето етерно тяло, своето астрално тяло и своя Аз, защото, както знаем, те съществуват в други светове, извън нашия видим физически
свят
.
И все пак горното твърдение не е абсолютно вярно. Както физическото тяло съдържа в себе си своето етерно тяло, своето астрално тяло и своя Аз, които му принадлежат, така и минералът има не само физическо тяло, но също и свои етерно тяло, астрално тяло и Аз; само че тези по-висши съставни части на минерала се намират в по-висшите духовни светове. Минералът разполага с етерно тяло, само че то е в т.нар. астрален свят; минералът разполага с астрално тяло, само че то е в т.нар. деваканичес-ки или небесен свят; и накрая той разполага със съответен Аз, които е в още по-висшите духовни светове.
Следователно, човешкото физическо тяло се различава от физическото тяло на минерала по това, че тук в този физически свят, човешкото физическо тяло, намирайки се в будно състояние, има в себе си своето етерно тяло, своето астрално тяло и своя Аз; обаче в земните условия минералът няма в себе си своето етерно тяло, своето астрално тяло и своя Аз, защото, както знаем, те съществуват в други светове, извън нашия видим физически свят.
Светът, който ние възприемаме с нашите обикновени сетива, е проникнат от астралния свят, а той на свой ред - от деваканическия свят, който от своя страна се разделя на низш и висш деваканически свят.
към текста >>
Светът, който ние възприемаме с нашите обикновени сетива, е проникнат от астралния
свят
, а той на свой ред - от деваканическия
свят
, който от своя страна се разделя на низш и висш деваканически
свят
.
Както физическото тяло съдържа в себе си своето етерно тяло, своето астрално тяло и своя Аз, които му принадлежат, така и минералът има не само физическо тяло, но също и свои етерно тяло, астрално тяло и Аз; само че тези по-висши съставни части на минерала се намират в по-висшите духовни светове. Минералът разполага с етерно тяло, само че то е в т.нар. астрален свят; минералът разполага с астрално тяло, само че то е в т.нар. деваканичес-ки или небесен свят; и накрая той разполага със съответен Аз, които е в още по-висшите духовни светове. Следователно, човешкото физическо тяло се различава от физическото тяло на минерала по това, че тук в този физически свят, човешкото физическо тяло, намирайки се в будно състояние, има в себе си своето етерно тяло, своето астрално тяло и своя Аз; обаче в земните условия минералът няма в себе си своето етерно тяло, своето астрално тяло и своя Аз, защото, както знаем, те съществуват в други светове, извън нашия видим физически свят.
Светът, който ние възприемаме с нашите обикновени сетива, е проникнат от астралния свят, а той на свой ред - от деваканическия свят, който от своя страна се разделя на низш и висш деваканически свят.
към текста >>
Добре трябва да запомним: в духовния
свят
не съществува нито едно същество, което да не притежава по някакъв начин етерно тяло, астрално тяло и Аз.
Вие ще се съгласите, че никъде в природата той не съществува като нещо самостоятелно, защото се предполага, че той израства от човешкото тяло и не може да се появи без него. Представете си сега едно микроскопично същество, което може да вижда само вашите нокти, но не и останалото тяло. Подобно микроскопично същество би се взирало в цялото околно пространство, но би различавало само вашите нокти. Така и минералите тук на Земята са само ноктите и Вие ще ги разберете напълно, ако се издигнете в по-висшите светове. Там те имат своето етерно тяло, своето астрално тяло н т.н., а тук разполагат единствено със своето физическо тяло.
Добре трябва да запомним: в духовния свят не съществува нито едно същество, което да не притежава по някакъв начин етерно тяло, астрално тяло и Аз.
Нито едно физическо същество не може да съществува, ако то не принадлежи към съответствуващите му етерно тяло, астрално тяло и Аз.
към текста >>
Точно тук окултизмът ни насочва към божествено-духовния
свят
, към висшите духовни Същества.
Всяка нощ с човека настъпва една голяма промяна: като духовно същество, той всяка нощ се разделя със своите физическо и етерно тяло, които предоставя на тях самите. Но те не могат да съществуват сами за себе си, защото нито едно физическо тяло, както и нито едно етерно тяло не могат да съществуват сами за себе си, дори камъкът трябва да бъде проникван от своите по-висши духовни части. И сега Вие лесно ще се убедите, че е напълно изключено Вашето физическо и етерно тяло да остават нощем в леглото без съответствуващите им астрално тяло и Аз. Какво става обаче през нощта? Вашето астрално тяло и Вашият Аз не са вече във физическото и в етерното тяло, но затова пък в тях са едно друго астрално тяло и един друг Аз!
Точно тук окултизмът ни насочва към божествено-духовния свят, към висшите духовни Същества.
Докато нощем Вашето астрално тяло и Вашият Аз са извън Вашето физическо и етерно тяло, там, в тези физическо и етерно тяло действуват астралното тяло и Азът на висши божествено-духовни Същества.
към текста >>
Когато днес едни или други животински видове издават звуци, това е нещо съвсем различно; тук става дума за други състояния; животните издават звуци, обаче фактически в тях кънти божественият
свят
.
Какво беше задържал за себе си божественият Дух? Какво не беше поверил той все още на човека? Способността да дава звуков израз на своя душевен живот! На Старата Луна човешкото тяло - намиращо се на животинска степен - беше нямо. Способността му само да дава звуков израз на своя вътрешен душевен живот, все още беше в лоното на Бога.
Когато днес едни или други животински видове издават звуци, това е нещо съвсем различно; тук става дума за други състояния; животните издават звуци, обаче фактически в тях кънти божественият свят.
Изразяването на вътрешния душевен живот в думи, става достояние на човека едва по време на планетарното състояние Земя. На предишните плане-тарни състояния, човеците бяха неми. Следователно, словесната способност при човешкото същество се развива успоредно със земната епоха.
към текста >>
В днешния
свят
има една светлина, която струи към човека от Слънцето.
Какво представлява астралното тяло? Пред ясновиждащото съзнание, днес то се проявява като една аура, която обгръща човека. То е едно светлинно тяло, което днешното “предметно” съзнание не може да различи. Но за ясновиждащото съзнанието е светлина, духовна светлина; а нашата физическа светлина е само преобразена духовна светлина. Физическата слънчева светлина също е въплъщение на божествено-духовната, аурична мирова светлина.
В днешния свят има една светлина, която струи към човека от Слънцето.
Но има и друга светлина, която струи от духовната част на Слънцето. На Луната астралното тяло на човека все още светеше и озаряваше околните същества. И така, на Луната към физическото си и етерно тяло, човек получава и своето астрално тяло.
към текста >>
Светлината нахлуваше в душевния
свят
на човека, в мрака, в непознанието.
Всички животни, растения и минерали са възникнали по-късно. На Сатурн - преди всички тях - съществуваше само човекът; на Слънцето се прибави животинското царство, на Луната - растителното царство, и на Земята - минералното царство. На Слънцето Логосът стана Живот, а на Луната той стана Светлина; и всичко това застана пред човека, когато той бе надарен със своя Аз. Но човекът трябваше да се научи да разпознава първоначалните проявления на Логоса, както и неговите следващи изразни форми. В началото беше Логосът, после той стана Живот, после - Светлина и точно тя живее в астралното тяло.
Светлината нахлуваше в душевния свят на човека, в мрака, в непознанието.
И смисълът на земното съществувание е точно този: човекът да победи тъмнината в себе си, за да познае Светлината на Логоса.
към текста >>
32.
ТРЕТА ЛЕКЦИЯ
GA_103 Евангелието на Йоан
Азът и астралното тяло, се намират във физическото и етерното тяло, с други думи - във физическия
свят
.
Ние знаем, че в общи линии това е така, защото денем при съвременните условия на развитие, същинският или вътрешният човек, т.е.
Азът и астралното тяло, се намират във физическото и етерното тяло, с други думи - във физическия свят.
Тогава астралното тяло и Азът могат да си служат с физическите сетивни органи, да “виждат” и “чуват” външния свят и да възприемат физическите предмети.
към текста >>
Тогава астралното тяло и Азът могат да си служат с физическите сетивни органи, да “виждат” и “чуват” външния
свят
и да възприемат физическите предмети.
Ние знаем, че в общи линии това е така, защото денем при съвременните условия на развитие, същинският или вътрешният човек, т.е. Азът и астралното тяло, се намират във физическото и етерното тяло, с други думи - във физическия свят.
Тогава астралното тяло и Азът могат да си служат с физическите сетивни органи, да “виждат” и “чуват” външния свят и да възприемат физическите предмети.
към текста >>
От вечерта, когато човек заспива, до сутринта, когато се пробужда, Азът и астралното тяло са извън физическия
свят
, в т.нар.
От вечерта, когато човек заспива, до сутринта, когато се пробужда, Азът и астралното тяло са извън физическия свят, в т.нар.
астрален свят. В този случай те са отделени от физическите очи и уши, така че не могат да възприемат какво става около тях. До това състояние, до тази закономерна смяна между дневната будност и нощния сън, човек стига бавно и постепенно в хода на своето развитие. Когато човекът за пръв път “слезе” във физическо въплъщение през древната Лемурийска епоха, това съвсем не беше така. Тогава само в кратка част от деня, човекът можеше да задържа Аза и астралното тяло в своя етерно-физически организъм.
към текста >>
астрален
свят
.
От вечерта, когато човек заспива, до сутринта, когато се пробужда, Азът и астралното тяло са извън физическия свят, в т.нар.
астрален свят.
В този случай те са отделени от физическите очи и уши, така че не могат да възприемат какво става около тях. До това състояние, до тази закономерна смяна между дневната будност и нощния сън, човек стига бавно и постепенно в хода на своето развитие. Когато човекът за пръв път “слезе” във физическо въплъщение през древната Лемурийска епоха, това съвсем не беше така. Тогава само в кратка част от деня, човекът можеше да задържа Аза и астралното тяло в своя етерно-физически организъм. Но благодарение на обстоятелството, че човекът прекарваше по-продължително време извън своето физическо тяло, и само за кратко слизаше в него, животът през Лемурийската епоха беше коренно различен от днешния.
към текста >>
Когато нощем напускали физическото тяло и пребивавали в духовния
свят
, те възприемали - макар и не така отчетливо, както днешният човек вижда физическите предмети - самия духовен
свят
.
Тогава само в кратка част от деня, човекът можеше да задържа Аза и астралното тяло в своя етерно-физически организъм. Но благодарение на обстоятелството, че човекът прекарваше по-продължително време извън своето физическо тяло, и само за кратко слизаше в него, животът през Лемурийската епоха беше коренно различен от днешния. Днешното състояние, при което нощем човекът е напълно лишен от съзнание, настъпи бавно и постепенно. През Лемурийската епоха съотношението между дневното и нощно съзнание беше съвсем друго. Тогава всички човеци все още притежаваха едно смътно ясновиждащо съзнание.
Когато нощем напускали физическото тяло и пребивавали в духовния свят, те възприемали - макар и не така отчетливо, както днешният човек вижда физическите предмети - самия духовен свят.
Тези възприятия не могат да бъдат сравнявани с днешното сънуване. Днешното сънуване е само един последен и напълно атрофирал остатък от древното ясновид-ство. Впрочем, тогава човекът е възприемал такива образи, както и днес при сънуването, но те са имали за него много по-конкретно и силно значение. Нека да си изясним значението на тези образи.
към текста >>
Около спящия човек оживявал един богат образен
свят
, спрямо който и най-фантастичните днешни съновидения са само един слаб и далечен отзвук.
В своето будно съзнание той виждал външните физически предмети съвсем смътно, като обвити в мъгла. Днешният ясен поглед върху физическите предмети е постигнат за огромни интервали от време. През онези древни епохи, денем човекът долавял първите подобия на физическите тела като обвити в мъгла, както днес в мъглива нощ виждаме уличните лампи, обгърнати от един вид светлинна аура. Точно така човекът е виждал физическите тела около себе си. Но когато заспивал, той не потъвал в безсъзнание, а в неговото нощно или спящо съзнание се появявали образи във всевъзможни цветове и форми.
Около спящия човек оживявал един богат образен свят, спрямо който и най-фантастичните днешни съновидения са само един слаб и далечен отзвук.
Тези образи били израз на душевните и духовни сили от обкръжаващата среда.
към текста >>
Тази Мъдрост, за която говорим, е вложена като един вид духовна субстанция в основата на целия видим
свят
.
Вгледайте се в живите същества на природата около Вас. Погледнете ги не с обикновения разум, а с Вашите сърдечни и душевни сили, и тогава навсякъде ще откриете Мъдрост; навсякъде в природата е вложена Мъдрост.
Тази Мъдрост, за която говорим, е вложена като един вид духовна субстанция в основата на целия видим свят.
Погледнете където искате в природата. Вземете например част от човешката бедрена кост и ще установите: Тя не е някаква груба маса, а е една фина и чудно замислена структура, изградена от подходящо разположени костни гредички. Ако човек проучи по какви закони е построена бедрената кост, той ще открие, че тук е съблюдаван закона, според който с минимум материал се постига максимум здравина, позволяваща на бедрените кости да носят тежестта на цялото тяло. Нашето инженерно изкуство е твърде далеч от възможността да изгради подобен художествен шедьовър, какъвто е постигнала всепроникващата Мъдрост. С такава Мъдрост човекът ще разполага много по-късно.
към текста >>
Но в същия смисъл, както на Старата Луна беше подготвена Мъдростта, така че сега да я виждаме навсякъде във физическия
свят
, на Земята ще се подготви и Любовта.
Но в същия смисъл, както на Старата Луна беше подготвена Мъдростта, така че сега да я виждаме навсякъде във физическия свят, на Земята ще се подготви и Любовта.
Ако бихте могли с ясновиждащ поглед да се обърнете към Старата Луна, щяхте да видите, че там далеч не всички неща са преизпълнени с Мъдрост; някои от тях са дори лишени от Мъдрост. Едва в края на Лунното развитие, Мъдростта успя да проникне навсякъде.
към текста >>
Както на Старата Луна се разви Мъдростта, и сега тя е навсякъде в нашия видим
свят
, така сега идва ред и за развитието на Любовта.
Вътрешната мъдрост навлиза в човека едва с появата на Аза. Но тази вътрешна мъдрост трябва да бъде развивана от самия човек.
Както на Старата Луна се разви Мъдростта, и сега тя е навсякъде в нашия видим свят, така сега идва ред и за развитието на Любовта.
Най-напред тя се появява под най-низша, сетивна форма през Лемурийската епоха. Но в хода на Земната еволюция, тя все повече и повече се одухотворява, докато накрая, когато Земята ще е в края на своето развитие, цялото съществувание ще бъде проникнато от Любов, както днес то е проникнато от Мъдрост. Обаче всичко това може да се осъществи само чрез човешките действия; само ако човек изпълни своята мисия.
към текста >>
Възникват образи, богати и подвижни сънищни образи, на които е присъща една жива връзка с духовния
свят
.
Вечер той заспива; обаче в случая няма рязък преход от будността към съня.
Възникват образи, богати и подвижни сънищни образи, на които е присъща една жива връзка с духовния свят.
Това означава, че след заспиването човекът започва своя живот в духовния свят. И тогава в неговото сумрачно съзнание божественият Дух влива първите зародиши на Любовта. Това, което трябва да се изяви чрез Любовта в хода на Земното развитие, първоначално се влива в човека нощем. Бог, който носи истинската мисия на Земята, преди да се открие на ясното дневно съзнание, се открива нощем на древното сумрачно-ясновиждащо съзнание. И тогава, бавно и постепенно, периодите на сумрачното съзнание започват да стават все по-кратки, а тези на дневното съзнание - все по-продължителни; светлият ореол около предметите изтънява и те получават все по-ясни очертания.
към текста >>
Това означава, че след заспиването човекът започва своя живот в духовния
свят
.
Вечер той заспива; обаче в случая няма рязък преход от будността към съня. Възникват образи, богати и подвижни сънищни образи, на които е присъща една жива връзка с духовния свят.
Това означава, че след заспиването човекът започва своя живот в духовния свят.
И тогава в неговото сумрачно съзнание божественият Дух влива първите зародиши на Любовта. Това, което трябва да се изяви чрез Любовта в хода на Земното развитие, първоначално се влива в човека нощем. Бог, който носи истинската мисия на Земята, преди да се открие на ясното дневно съзнание, се открива нощем на древното сумрачно-ясновиждащо съзнание. И тогава, бавно и постепенно, периодите на сумрачното съзнание започват да стават все по-кратки, а тези на дневното съзнание - все по-продължителни; светлият ореол около предметите изтънява и те получават все по-ясни очертания. По-рано човекът различаваше Слънцето и Луната съвсем смътно, като през една облачна пелена.
към текста >>
Външните впечатления от видимия
свят
, от минералите, растенията и животните, човек усеща като истинско откровение на божествения
свят
във все по-ясно очертаващия се физически
свят
.
Бог, който носи истинската мисия на Земята, преди да се открие на ясното дневно съзнание, се открива нощем на древното сумрачно-ясновиждащо съзнание. И тогава, бавно и постепенно, периодите на сумрачното съзнание започват да стават все по-кратки, а тези на дневното съзнание - все по-продължителни; светлият ореол около предметите изтънява и те получават все по-ясни очертания. По-рано човекът различаваше Слънцето и Луната съвсем смътно, като през една облачна пелена. Постепенно хоризонтът се изчиства и нещата получават ясни граници. До това състояние човекът стигна в продължение на огромни интервали от време.
Външните впечатления от видимия свят, от минералите, растенията и животните, човек усеща като истинско откровение на божествения свят във все по-ясно очертаващия се физически свят.
към текста >>
И когато Вие поглеждате навън към Слънцето или към пъстрия земен
свят
, виждате не друго, а едно откровение на божествено-духовния ред.
Следователно, в смисъла на християнския езотеризъм, какво виждаме ние в ясното си дневно съзнание? От какво е изградена видимата Земя? Всичко това е едно откровение на божествените сили, едно външно материално откровение на божествения ред!
И когато Вие поглеждате навън към Слънцето или към пъстрия земен свят, виждате не друго, а едно откровение на божествено-духовния ред.
Християнският езотеризъм нарича този божествено-духовен ред, този невидим свят зад видимия физически свят - според феноменологичния му облик пред ясното дневно съзнание - с името “Логос” или “Слово”. Както накрая човекът можа да произнесе Словото от самия себе си, така и целия сътворен свят, цялото животинско, растително и минерално царство, възникна от Логоса. Всичко е въплъщение на Логоса. И както Вашата душа работи невидимо и дълбоко във Вас и външно си изгражда едно тяло, така и всеки душевен елемент в света си изгражда подходящото за него физическо тяло.
към текста >>
Християнският езотеризъм нарича този божествено-духовен ред, този невидим
свят
зад видимия физически
свят
- според феноменологичния му облик пред ясното дневно съзнание - с името “Логос” или “Слово”.
Следователно, в смисъла на християнския езотеризъм, какво виждаме ние в ясното си дневно съзнание? От какво е изградена видимата Земя? Всичко това е едно откровение на божествените сили, едно външно материално откровение на божествения ред! И когато Вие поглеждате навън към Слънцето или към пъстрия земен свят, виждате не друго, а едно откровение на божествено-духовния ред.
Християнският езотеризъм нарича този божествено-духовен ред, този невидим свят зад видимия физически свят - според феноменологичния му облик пред ясното дневно съзнание - с името “Логос” или “Слово”.
Както накрая човекът можа да произнесе Словото от самия себе си, така и целия сътворен свят, цялото животинско, растително и минерално царство, възникна от Логоса. Всичко е въплъщение на Логоса. И както Вашата душа работи невидимо и дълбоко във Вас и външно си изгражда едно тяло, така и всеки душевен елемент в света си изгражда подходящото за него физическо тяло.
към текста >>
Както накрая човекът можа да произнесе Словото от самия себе си, така и целия сътворен
свят
, цялото животинско, растително и минерално царство, възникна от Логоса.
Следователно, в смисъла на християнския езотеризъм, какво виждаме ние в ясното си дневно съзнание? От какво е изградена видимата Земя? Всичко това е едно откровение на божествените сили, едно външно материално откровение на божествения ред! И когато Вие поглеждате навън към Слънцето или към пъстрия земен свят, виждате не друго, а едно откровение на божествено-духовния ред. Християнският езотеризъм нарича този божествено-духовен ред, този невидим свят зад видимия физически свят - според феноменологичния му облик пред ясното дневно съзнание - с името “Логос” или “Слово”.
Както накрая човекът можа да произнесе Словото от самия себе си, така и целия сътворен свят, цялото животинско, растително и минерално царство, възникна от Логоса.
Всичко е въплъщение на Логоса. И както Вашата душа работи невидимо и дълбоко във Вас и външно си изгражда едно тяло, така и всеки душевен елемент в света си изгражда подходящото за него физическо тяло.
към текста >>
От Слънцето се носи не само физическата светлина, без която растенията биха загинали, но заедно с физическата Слънчева светлина, към Земята се носи и Любовта на божествения
свят
; и хората са тук, за да приемат топлата божествена Любов, да я развият в себе си и да отговорят с Любов на божествения
свят
.
Ако обаче поискате да вникнете в духовната същност на Слънчевата светлина, Вие трябва да я разглеждате така, както изхождайки от телесните качества на един човек, се стремите да опознаете неговата вътрешна същност. Както Вашето тяло се отнася към Вашата душа, така се отнася и Слънчевата светлина към Логоса. Чрез Слънчевата светлина към Земята се отправя една духовна сила. И тази духовна сила - ако успеем да обхванем не само Слънчевото “тяло”, но и Слънчевия Дух - е Любовта, която се разлива към Земята.
От Слънцето се носи не само физическата светлина, без която растенията биха загинали, но заедно с физическата Слънчева светлина, към Земята се носи и Любовта на божествения свят; и хората са тук, за да приемат топлата божествена Любов, да я развият в себе си и да отговорят с Любов на божествения свят.
Но те могат това, само ако се превърнат в съзнателни Азови същества. Само тогава те могат да отговорят с Любов.
към текста >>
На рисунката символично са показани нещата при будния човек, когато физическото тяло и етерното тяло са зависими от божествения
свят
, а астралното тяло и Азът се намират на физическото поле вътре във физическото и в етерното тяло.
На рисунката символично са показани нещата при будния човек, когато физическото тяло и етерното тяло са зависими от божествения свят, а астралното тяло и Азът се намират на физическото поле вътре във физическото и в етерното тяло.
В този случай цялата система на човека се осветлява от външното Слънце. А за нощта вече знаете, че в прадалечното минало тя е била по-дълга и с много по-силно въздействие върху човека. Сега астралното тяло и Азът са извън физическото и етерното тяло; Азът е изцяло в астралния свят, а астралното тяло е като инфилтрирано в човека, но отвън, така че истинската му същност обитава в божествено-духовния свят. И сега Слънцето не може да осветлява направо човешкото астрално тяло и да възпламенява в него силата на Любовта. Сега действува Луната, която отразява Слънчевата светлина чрез Яхве или Йехова.
към текста >>
Сега астралното тяло и Азът са извън физическото и етерното тяло; Азът е изцяло в астралния
свят
, а астралното тяло е като инфилтрирано в човека, но отвън, така че истинската му същност обитава в божествено-духовния
свят
.
На рисунката символично са показани нещата при будния човек, когато физическото тяло и етерното тяло са зависими от божествения свят, а астралното тяло и Азът се намират на физическото поле вътре във физическото и в етерното тяло. В този случай цялата система на човека се осветлява от външното Слънце. А за нощта вече знаете, че в прадалечното минало тя е била по-дълга и с много по-силно въздействие върху човека.
Сега астралното тяло и Азът са извън физическото и етерното тяло; Азът е изцяло в астралния свят, а астралното тяло е като инфилтрирано в човека, но отвън, така че истинската му същност обитава в божествено-духовния свят.
И сега Слънцето не може да осветлява направо човешкото астрално тяло и да възпламенява в него силата на Любовта. Сега действува Луната, която отразява Слънчевата светлина чрез Яхве или Йехова. Луната е символът на Яхве или Йехова, а Слънцето е не друго, а символът на Логоса, който представлява съвкупността от другите шест Елохими. Тази рисунка е символична, но тя може да бъде изучавана, върху нея може да се медитира.
към текста >>
Това събитие стана чрез Христос Исус, и историческото появяване на Христос Исус означава не друго, а че в началото на нашето летоброене силите на шестте Елохими или на Логоса се въплътиха в Исус от Назарет и се очертаха във видимия
свят
.
Това събитие стана чрез Христос Исус, и историческото появяване на Христос Исус означава не друго, а че в началото на нашето летоброене силите на шестте Елохими или на Логоса се въплътиха в Исус от Назарет и се очертаха във видимия свят.
Ето как стоят нещата. Това, което се намира на Слънцето като вътрешна сила, като сила на Логоса и неговата Любов, прие физическия облик на едно човешко тяло, тялото на Исус от Назарет. Бог трябваше да се яви пред сетивното съзнание на земния човек, както и другите същества и предмети. Следователно, какво представлява това Същество, което застава пред нас като Христос Исус в началото на нашето летоброене? То е не друго, а въплъщението на Логоса, на шестте други Елохими, предхождани от подготвителната мисия на Богът Яхве.
към текста >>
Защото напълно вярно е, че след като някои от посветените Христови ученици разбраха за какво става дума, се появиха и други, които не можеха да разберат всичко; наистина, те бяха убедени, че в основата на целия материален
свят
лежат определени душевно-духовни сили; но това, което не можеха да разберат, беше, че самият Логос се е въплътил в един отделен човек, и че е станал видим в условията на физическо-сетивния
свят
.
Ето на какво Евангелието на Йоан предава най-голяма стойност. И авторът на Йоановото Евангелие наистина трябваше да обърне внимание тъкмо на този факт.
Защото напълно вярно е, че след като някои от посветените Христови ученици разбраха за какво става дума, се появиха и други, които не можеха да разберат всичко; наистина, те бяха убедени, че в основата на целия материален свят лежат определени душевно-духовни сили; но това, което не можеха да разберат, беше, че самият Логос се е въплътил в един отделен човек, и че е станал видим в условията на физическо-сетивния свят.
към текста >>
Авторът на Йоановото Евангелие подчерта съвсем ясно - “Не, вие не трябва да гледате на Христос като на свръхсетивно, невидимо Същество, което е в основата на целия материален
свят
.
Точно тук се коренят различията между “Гнозисът”, който се появи през първите християнски столетия, и истинското езотерично християнство.
Авторът на Йоановото Евангелие подчерта съвсем ясно - “Не, вие не трябва да гледате на Христос като на свръхсетивно, невидимо Същество, което е в основата на целия материален свят.
Вие трябва да разберете, че Словото стана плът и че то живя между нас! ” Точно тази е фината разлика между езотеричното християнство и първоначалния Гно-зис. Гнозисът познава Христос, както го познава и езотеричното християнство, но само като едно духовно Същество, и в Исус от Назарет вижда най-вече един човек, един глашатай, свързан малко или много с това духовно Същество. Той иска да се придържа към оставащия невидим Христос. Напротив, езотеричното християнство се развива в смисъла на Йоановото Евангелие, което се издига върху непоклатимите думи:
към текста >>
А този, който се появи във видимия
свят
, е действително въплъщение на шестте други Елохими, на Логоса!
А този, който се появи във видимия свят, е действително въплъщение на шестте други Елохими, на Логоса!
към текста >>
Те казваха: До сега не е съществувал нито един човек в плът и кръв, комуто би могло да се даде името “Аз-съм” с такова основание, както на този, който пръв осветли цялото значение на “Аз-съм” в нашия
свят
.
А сега да се вслушаме в думите на най-близките Христови посветени, в начина, по който те изразяваха своите откровения.
Те казваха: До сега не е съществувал нито един човек в плът и кръв, комуто би могло да се даде името “Аз-съм” с такова основание, както на този, който пръв осветли цялото значение на “Аз-съм” в нашия свят.
Ето защо те избраха за Христос Исус името “Аз-съм”. Най-близките Христови посветени се усещаха свързани тъкмо в това име, в разбираното по този начин име, в името “Аз-съм”.
към текста >>
33.
ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ
GA_103 Евангелието на Йоан
Там кандидатите за посвещение били продължително обучавани и запознавани с приблизително същите неща, които ние днес изучаваме в антропософията; и в подходящия момент погледът им се отварял и те вече можели да виждат в духовния
свят
.
Всеки човек, минал през посвещение, можел да има лични изживявания и опитности в духовните светове, така че можел да бъде свидетел на разиграващите се там събития. Онези, които били достатъчно напреднали, за да бъдат посветени, били привличани в съответните мистерийни центрове. Навсякъде - в Гърция, Халдея, Египет, древна Индия - имало такива Мистерии.
Там кандидатите за посвещение били продължително обучавани и запознавани с приблизително същите неща, които ние днес изучаваме в антропософията; и в подходящия момент погледът им се отварял и те вече можели да виждат в духовния свят.
Обаче в древността всичко това не можело да се постигне по друг начин, освен чрез специални съотношения в четирите съставни части на човешкото същество: физическото тяло, етерното тяло, астралното тяло и Азът. Инициаторът или йерофантът - т.е. лицето, което отговаряло за посвещението и разбирало нещата - потопявал кандидата в едно състояние, подобно на смъртта, траещо три дни и половина. Това ставало поради следните причини.
към текста >>
Едва след като неговите астрално тяло и Аз отново се “вмъкнат” в неговите физическо и етерно тяло, той започва да си служи със своите очи и уши, и да възприема околния физически
свят
.
Когато в днешния стадий на еволюцията човек заспива, неговите физическо и етерно тяло остават в леглото, а Азът, заедно с астралното тяло, напускат цялата етерно-физическа организация на човека. Тогава човекът не може да възприема никакви духовни събития около себе си, защото неговото астрално тяло все още не притежава духовните възприемателни органи за света, в който човек пребивава докато спи.
Едва след като неговите астрално тяло и Аз отново се “вмъкнат” в неговите физическо и етерно тяло, той започва да си служи със своите очи и уши, и да възприема околния физически свят.
Благодарение на обучението си, кандидатите за посвещение можеха да изграждат духовните възприемателни органи в своето астрално тяло. А след приключването на този процес, настъпваше необходимост от следното: всичко, което астралното тяло беше приело в себе си, трябваше да се “отпечата” в етерното тяло, както формите на един печат се отпечатват в червения восък. Именно до това се свеждаха нещата. Всяка подготовка за посвещението изискваше от човека да се включи в такива вътрешни процеси, които да реорганизират неговото астрално тяло. По-рано човешкото физическо тяло не е притежавало очи и уши, както днес; на тяхно място са стояли индиферентни органи, какъвто е случаят с онези животни, които никога не излизат на светлина и нямат очи.
към текста >>
Те преобразяват астралното тяло и обособяват в него познавателни органи за възприемане на по-висшия,
астрален
свят
.
Именно до това се свеждаха нещата. Всяка подготовка за посвещението изискваше от човека да се включи в такива вътрешни процеси, които да реорганизират неговото астрално тяло. По-рано човешкото физическо тяло не е притежавало очи и уши, както днес; на тяхно място са стояли индиферентни органи, какъвто е случаят с онези животни, които никога не излизат на светлина и нямат очи. Светлината формира окото, звукът формира ухото. Вътрешните изживявания, които възникват у човека чрез медитацията и концентрацията, действуват също както светлината върху окото и звукът върху ухото.
Те преобразяват астралното тяло и обособяват в него познавателни органи за възприемане на по-висшия, астрален свят.
Но тези органи все още не са достатъчно консолидизирани в етерното тяло; там тяхното утвърждаване става чрез това, че първоначалните образувания в астралното тяло се отпечатват в етерното тяло. Но докато етерното тяло се намира все още във физическото тяло, невъзможно е постиженията от медитациите действително да се отпечатат в етерното тяло. За тази цел етерното тяло трябваше периодически да се откъсва от физическото тяло. Следователно, когато през подобния на смъртта сън, траещ три дни и половина, етерното тяло беше отделено от физическото тяло, в него се отпечатваше всичко, което вече беше постигнато в астралното тяло. Кандидатът за посвещение изживяваше духовния свят.
към текста >>
Кандидатът за посвещение изживяваше духовния
свят
.
Те преобразяват астралното тяло и обособяват в него познавателни органи за възприемане на по-висшия, астрален свят. Но тези органи все още не са достатъчно консолидизирани в етерното тяло; там тяхното утвърждаване става чрез това, че първоначалните образувания в астралното тяло се отпечатват в етерното тяло. Но докато етерното тяло се намира все още във физическото тяло, невъзможно е постиженията от медитациите действително да се отпечатат в етерното тяло. За тази цел етерното тяло трябваше периодически да се откъсва от физическото тяло. Следователно, когато през подобния на смъртта сън, траещ три дни и половина, етерното тяло беше отделено от физическото тяло, в него се отпечатваше всичко, което вече беше постигнато в астралното тяло.
Кандидатът за посвещение изживяваше духовния свят.
И когато жрецът-инициатор отново го връщаше във физическото тяло, той вече беше свидетел - чрез своите собствени опитности - на това, което се разиграва в духовните светове.
към текста >>
Всичко това ставаше в най-голяма тайна и външния
свят
не подозираше нищо за процесите в древните Мистерии.
Всичко това ставаше в най-голяма тайна и външния свят не подозираше нищо за процесите в древните Мистерии.
Чрез Христос Исус на мястото на старото посвещение трябваше да изгрее ново посвещение, и то благодарение на онези сили, за които ще говорим по-късно. Със старата форма на посвещение трябваше да се приключи веднъж за винаги. Трябваше да бъде извоюван преходът от старото към новото време! За целта някой трябваше да бъде посветен по стария начин, но в смисъла на християнския езотеризъм. Това можеше да осъществи единствено Христос Исус, а посвещаваният беше този, когото наричаме Лазар.
към текста >>
Йоан искаше да каже: Аз се позовавам на моето свръхсетивно виждане, а не на моите физически възприятия; аз ви разказвам това, което видях в духовния
свят
, благодарение на посвещението, което получих от Господа.
Ето защо в първата част на Евангелието на Йоан имаме свидетелството на стария Йоан, а във втората част - свидетелството на новия Йоан, когото сам Господ беше посветил. Йоан и възкресеният Лазар са едно и също лице. Едва сега разбираме тази глава в нейния истински смисъл.
Йоан искаше да каже: Аз се позовавам на моето свръхсетивно виждане, а не на моите физически възприятия; аз ви разказвам това, което видях в духовния свят, благодарение на посвещението, което получих от Господа.
към текста >>
Ако отделният лъв би могъл да каже “Аз”, с това би се разбирало не отделното животно, а “груповият Аз” в астралния
свят
; всички лъвове биха се обръщали към него с думата “Аз”.
В хода на развитието, през което човечеството минава, видяхме, че истинската мисия на Земята, е развитието на Любовта. Обаче тя е мислима само ако идва като доброволен дар от себесъзнателни човешки индивиди, а човекът овладява своя Аз стъпка по стъпка, и Азът прониква в човешката природа бавно и постепенно. Ние знаем, че животните, като такива, не притежават свой собствен Аз.
Ако отделният лъв би могъл да каже “Аз”, с това би се разбирало не отделното животно, а “груповият Аз” в астралния свят; всички лъвове биха се обръщали към него с думата “Аз”.
Точно тук е голямото предимство на човека пред животните: той има свой индивидуален Аз. Обаче индивидуалният Аз подлежи на бавно и сложно развитие. Човекът също тръгва от един групов Аз, от един Аз, който първоначално е принадлежал на цяла група хора.
към текста >>
И най-дълбокото откровение, което носеха в своето съзнание, с други думи техния Аз, те имаха не от своите родители, а от Посвещението си в духовния
свят
.
Приеха я само отделни личности, посветените, а те винаги са били наричани “чеда Божии”, защото имаха познанието за Логоса, Светлината и Живота, и винаги можеха да свидетелствуват за тях. Малцина бяха тези, които имаха познание за духовните светове още от времето на древните Мистерии. Следователно, какво живееше в тези личности? В тях живееше - и то напълно съзнателно - онова, което представлява вечната същност на човека. Те вече предусещаха великите думи “Аз и Отец сме едно” (10, 30), а именно, че Аз и великата Първопричина сме едно!
И най-дълбокото откровение, което носеха в своето съзнание, с други думи техния Аз, те имаха не от своите родители, а от Посвещението си в духовния свят.
Не от кръвта и от плътта, не от волята на бащата или майката, а “от Бога”, т.е. от духовния свят.
към текста >>
от духовния
свят
.
Следователно, какво живееше в тези личности? В тях живееше - и то напълно съзнателно - онова, което представлява вечната същност на човека. Те вече предусещаха великите думи “Аз и Отец сме едно” (10, 30), а именно, че Аз и великата Първопричина сме едно! И най-дълбокото откровение, което носеха в своето съзнание, с други думи техния Аз, те имаха не от своите родители, а от Посвещението си в духовния свят. Не от кръвта и от плътта, не от волята на бащата или майката, а “от Бога”, т.е.
от духовния свят.
към текста >>
Единородният Син, обитаващ вътре в Отца, е първият, който ни довежда до там, да виждаме един Бог по същия начин, по който Земните жители виждат заобикалящия ги
свят
, с помощта на земните сетива.
В предишните епохи онези, конто бяха посвещавани, можеха да изграждат в себе си по-висши, духовни възприемателни органи. Никой по-рано не беше виждал Бога с физическите си очи.
Единородният Син, обитаващ вътре в Отца, е първият, който ни довежда до там, да виждаме един Бог по същия начин, по който Земните жители виждат заобикалящия ги свят, с помощта на земните сетива.
По-рано Бог оставаше невидим. На хората Той се откриваше по свръхсетивен начин в мистерийните центрове. Сега обаче Бог стана един сетивно-исторически факт, едно тяло от плът и кръв. Точно това се разбира под думите: “Бог никой досега не е видял. Единородният Син, който беше в лоното на мировия Отец, стана ръководител на този вид виждане” (1, 18).
към текста >>
34.
ПЕТА ЛЕКЦИЯ
GA_103 Евангелието на Йоан
В първата степен човекът е все още отдаден на външния
свят
, обаче всичко, което научава там, той трябва да го внася в центровете за посвещение.
Посветен в първата степен е онзи, който осъществява връзката между окултния и външния живот; който бива изпращан тук или там.
В първата степен човекът е все още отдаден на външния свят, обаче всичко, което научава там, той трябва да го внася в центровете за посвещение.
Следователно, за “Гарван” се говори там, където думите служат за посредници между външния и вътрешния свят. Припомнете си гарвана на пророк Илия или гарвана на Вотан, или за гарваните от сагата за Барбароса, където те трябва да узнаят дали е дошло времето да се излезе навън. При втората степен на посвещение човекът е вече напълно в окултния живот. При третата степен на посвещение, човекът трябва да се застъпи за окултния свят; степента “Воюващ” не означава човек, който воюва в обикновения смисъл на думата, а такъв, който се застъпва за окултните учения, за всичко, което може да произлезе от окултния живот. Степента “Лъв” означава човек, който осъществява окултния живот в себе си; той се застъпва за окултния свят не с думи, а с действия, с един вид магически действия.
към текста >>
Следователно, за “Гарван” се говори там, където думите служат за посредници между външния и вътрешния
свят
.
Посветен в първата степен е онзи, който осъществява връзката между окултния и външния живот; който бива изпращан тук или там. В първата степен човекът е все още отдаден на външния свят, обаче всичко, което научава там, той трябва да го внася в центровете за посвещение.
Следователно, за “Гарван” се говори там, където думите служат за посредници между външния и вътрешния свят.
Припомнете си гарвана на пророк Илия или гарвана на Вотан, или за гарваните от сагата за Барбароса, където те трябва да узнаят дали е дошло времето да се излезе навън. При втората степен на посвещение човекът е вече напълно в окултния живот. При третата степен на посвещение, човекът трябва да се застъпи за окултния свят; степента “Воюващ” не означава човек, който воюва в обикновения смисъл на думата, а такъв, който се застъпва за окултните учения, за всичко, което може да произлезе от окултния живот. Степента “Лъв” означава човек, който осъществява окултния живот в себе си; той се застъпва за окултния свят не с думи, а с действия, с един вид магически действия. Шестата степен носела името “Слънчев герой”, а седмата степен - името “Отец”.
към текста >>
При третата степен на посвещение, човекът трябва да се застъпи за окултния
свят
; степента “Воюващ” не означава човек, който воюва в обикновения смисъл на думата, а такъв, който се застъпва за окултните учения, за всичко, което може да произлезе от окултния живот.
Посветен в първата степен е онзи, който осъществява връзката между окултния и външния живот; който бива изпращан тук или там. В първата степен човекът е все още отдаден на външния свят, обаче всичко, което научава там, той трябва да го внася в центровете за посвещение. Следователно, за “Гарван” се говори там, където думите служат за посредници между външния и вътрешния свят. Припомнете си гарвана на пророк Илия или гарвана на Вотан, или за гарваните от сагата за Барбароса, където те трябва да узнаят дали е дошло времето да се излезе навън. При втората степен на посвещение човекът е вече напълно в окултния живот.
При третата степен на посвещение, човекът трябва да се застъпи за окултния свят; степента “Воюващ” не означава човек, който воюва в обикновения смисъл на думата, а такъв, който се застъпва за окултните учения, за всичко, което може да произлезе от окултния живот.
Степента “Лъв” означава човек, който осъществява окултния живот в себе си; той се застъпва за окултния свят не с думи, а с действия, с един вид магически действия. Шестата степен носела името “Слънчев герой”, а седмата степен - името “Отец”. Сега за нас е важна петата степен.
към текста >>
Степента “Лъв” означава човек, който осъществява окултния живот в себе си; той се застъпва за окултния
свят
не с думи, а с действия, с един вид магически действия.
В първата степен човекът е все още отдаден на външния свят, обаче всичко, което научава там, той трябва да го внася в центровете за посвещение. Следователно, за “Гарван” се говори там, където думите служат за посредници между външния и вътрешния свят. Припомнете си гарвана на пророк Илия или гарвана на Вотан, или за гарваните от сагата за Барбароса, където те трябва да узнаят дали е дошло времето да се излезе навън. При втората степен на посвещение човекът е вече напълно в окултния живот. При третата степен на посвещение, човекът трябва да се застъпи за окултния свят; степента “Воюващ” не означава човек, който воюва в обикновения смисъл на думата, а такъв, който се застъпва за окултните учения, за всичко, което може да произлезе от окултния живот.
Степента “Лъв” означава човек, който осъществява окултния живот в себе си; той се застъпва за окултния свят не с думи, а с действия, с един вид магически действия.
Шестата степен носела името “Слънчев герой”, а седмата степен - името “Отец”. Сега за нас е важна петата степен.
към текста >>
Следователно, чрез Христовия Принцип, в Земната мисия трябваше да се влее такъв вид Любов, която все повече и повече се издига над материалния
свят
и все повече и повече навлиза в духовния
свят
.
Първоначално тук става дума за една сватба. Но защо точно в Галилея? Ние ще разберем защо сватбата е в Галилея, ако още веднъж изправим пред душата си цялата мисия на Христос. А тази мисия се състои в това, да предостави на човека величествената сила на Аза, както и вътрешната самостоятелност на неговата душа. Индивидуалният Аз трябва да усеща себе си в пълна самостоятелност, в пълна независимост, и чрез свободния дар на Любовта да води един човек към друг човек.
Следователно, чрез Христовия Принцип, в Земната мисия трябваше да се влее такъв вид Любов, която все повече и повече се издига над материалния свят и все повече и повече навлиза в духовния свят.
Любовта тръгва от своите най-низши форми, свързани със сетивния свят. В най-древните епохи на човечеството, Любовта се осъществявала между онези, които били обединени от кръвното родство, и извънредно голямо значение се отдавало на обстоятелството, че любовта се опира на кръвното родство.
към текста >>
Любовта тръгва от своите най-низши форми, свързани със сетивния
свят
.
Но защо точно в Галилея? Ние ще разберем защо сватбата е в Галилея, ако още веднъж изправим пред душата си цялата мисия на Христос. А тази мисия се състои в това, да предостави на човека величествената сила на Аза, както и вътрешната самостоятелност на неговата душа. Индивидуалният Аз трябва да усеща себе си в пълна самостоятелност, в пълна независимост, и чрез свободния дар на Любовта да води един човек към друг човек. Следователно, чрез Христовия Принцип, в Земната мисия трябваше да се влее такъв вид Любов, която все повече и повече се издига над материалния свят и все повече и повече навлиза в духовния свят.
Любовта тръгва от своите най-низши форми, свързани със сетивния свят.
В най-древните епохи на човечеството, Любовта се осъществявала между онези, които били обединени от кръвното родство, и извънредно голямо значение се отдавало на обстоятелството, че любовта се опира на кръвното родство.
към текста >>
Окултизмът съвсем не отрича материалния
свят
; само че за него дори най-грубо материалното е израз на нещо душевно-духовно.
Често се споменава, че за окултиста не съществува нещо външно, нещо чисто материално. За него всеки материален процес е израз на нещо душевно-духовно. И както Вашето лице е израз на Вашата душевно-духовна същност, така и светлината на Слънцето е израз на една душевно-духовна светлина. Всичко, което привидно е чисто материално, е в същото време израз на дълбоки духовни процеси.
Окултизмът съвсем не отрича материалния свят; само че за него дори най-грубо материалното е израз на нещо душевно-духовно.
Така на духовните еволюционни процеси в света винаги съответствуват успоредно протичащи материални събития.
към текста >>
Накратко, алкохолът имаше определена мисия в развитието на човечеството; той имаше - колкото и странно да изглежда това - задачата, така да се каже, да откъсне човешкото тяло от връзката му с божествения
свят
, да го “препарира” и да направи възможна появата на “Аз-съм”.
Накратко, алкохолът имаше определена мисия в развитието на човечеството; той имаше - колкото и странно да изглежда това - задачата, така да се каже, да откъсне човешкото тяло от връзката му с божествения свят, да го “препарира” и да направи възможна появата на “Аз-съм”.
Алкохолът има такова въздействие, че той буквално откъсва човека от духовния свят, в който досега той е пребивавал. Това въздействие алкохолът има и днес. Алкохолът не напразно се появява в живота на човечеството. И бъдещото човечество ще може да твърди в пълния смисъл на думата, че алкохолът имаше задачата да въвлече човека толкова дълбоко в материята, че да го превърне в завършен егоист, който ангажира Аза за самия себе си и не го поставя вече в служба на целия народ. Следователно, в името на човечеството, и алкохолът има да извърши една задача, която е противоположна спрямо тази на груповата душа.
към текста >>
Алкохолът има такова въздействие, че той буквално откъсва човека от духовния
свят
, в който досега той е пребивавал.
Накратко, алкохолът имаше определена мисия в развитието на човечеството; той имаше - колкото и странно да изглежда това - задачата, така да се каже, да откъсне човешкото тяло от връзката му с божествения свят, да го “препарира” и да направи възможна появата на “Аз-съм”.
Алкохолът има такова въздействие, че той буквално откъсва човека от духовния свят, в който досега той е пребивавал.
Това въздействие алкохолът има и днес. Алкохолът не напразно се появява в живота на човечеството. И бъдещото човечество ще може да твърди в пълния смисъл на думата, че алкохолът имаше задачата да въвлече човека толкова дълбоко в материята, че да го превърне в завършен егоист, който ангажира Аза за самия себе си и не го поставя вече в служба на целия народ. Следователно, в името на човечеството, и алкохолът има да извърши една задача, която е противоположна спрямо тази на груповата душа. Той отне на човека способността му да се чувствува като едно цяло с висшите светове.
към текста >>
При него имаме едно ликуващо нахлуване в света на Боговете, но този
свят
изобщо не може да бъде видян.
Алкохолът не напразно се появява в живота на човечеството. И бъдещото човечество ще може да твърди в пълния смисъл на думата, че алкохолът имаше задачата да въвлече човека толкова дълбоко в материята, че да го превърне в завършен егоист, който ангажира Аза за самия себе си и не го поставя вече в служба на целия народ. Следователно, в името на човечеството, и алкохолът има да извърши една задача, която е противоположна спрямо тази на груповата душа. Той отне на човека способността му да се чувствува като едно цяло с висшите светове. Оттук идва и култът на Дионисий, само че той под държа съвместния живот с Боговете под формата на едно външно опиянение.
При него имаме едно ликуващо нахлуване в света на Боговете, но този свят изобщо не може да бъде видян.
Ето защо развитието в следатлантската епоха е свързано с култа на Дионисий: защото този култ символизираше историческата задача, мисията на алкохола.
към текста >>
И все пак, в същата епоха, когато чрез алкохола човечеството потъна в най-дълбокия егоизъм, бликна и най-могъщата сила, която даде на човека великия импулс да намери отново връзката с духовния
свят
.
Тези разсъждения върху мисията на алкохола не трябва да се приемат като негова защита; необходимо беше обаче да изясним, че тази мисия на алкохола е изпълнена и че за различните епохи са в сила различни принципи.
И все пак, в същата епоха, когато чрез алкохола човечеството потъна в най-дълбокия егоизъм, бликна и най-могъщата сила, която даде на човека великия импулс да намери отново връзката с духовния свят.
От една страна човекът трябваше да бъде смъкнат до най-ниското стъпало, за да се превърне в самостоятелно същество; от друга страна трябваше да се появи могъщата сила, която отново можа да вложи в него импулса за връщане в духовния свят.
към текста >>
От една страна човекът трябваше да бъде смъкнат до най-ниското стъпало, за да се превърне в самостоятелно същество; от друга страна трябваше да се появи могъщата сила, която отново можа да вложи в него импулса за връщане в духовния
свят
.
Тези разсъждения върху мисията на алкохола не трябва да се приемат като негова защита; необходимо беше обаче да изясним, че тази мисия на алкохола е изпълнена и че за различните епохи са в сила различни принципи. И все пак, в същата епоха, когато чрез алкохола човечеството потъна в най-дълбокия егоизъм, бликна и най-могъщата сила, която даде на човека великия импулс да намери отново връзката с духовния свят.
От една страна човекът трябваше да бъде смъкнат до най-ниското стъпало, за да се превърне в самостоятелно същество; от друга страна трябваше да се появи могъщата сила, която отново можа да вложи в него импулса за връщане в духовния свят.
към текста >>
Трябва да е ясно, че Христос казва: Моята мисия се отнася към далечното бъдеще; тя трябва да укрепи връзките между самостоятелното човешко същество и духовния
свят
, да пробуди Любовта към духовния
свят
като един свободен дар на самостоятелния Аз.
И тук Христос Исус показва каква е Неговата мисия през различните периоди на Земното развитие. Колко често се говори за превръщането на водата във вино и за смисъла на този чуден процес. От амвоните на църквата може да се чуе, че в случая се загатва за това, как блудкавата вода на Стария Завет трябва да се замени с буйното вино на Новия Завет. Вероятно към подобни тълкувания прибягват любители на виното. Защото тези символи съвсем не са така прости.
Трябва да е ясно, че Христос казва: Моята мисия се отнася към далечното бъдеще; тя трябва да укрепи връзките между самостоятелното човешко същество и духовния свят, да пробуди Любовта към духовния свят като един свободен дар на самостоятелния Аз.
Тази Любов - в пълна свобода - трябва да свърже хората с Боговете, докато по-рано те бяха свързани с тях чрез принуждаващите импулси на груповата душа.
към текста >>
Вече казахме: В миналото човекът беше слят с груповата душа и чрез нея чувствуваше своята връзка с духовния
свят
.
Нека сега да вникнем в едно от настроенията на древното човечество. Нека преди всичко да вникнем в мислите на тогавашните хора.
Вече казахме: В миналото човекът беше слят с груповата душа и чрез нея чувствуваше своята връзка с духовния свят.
После неговото развитие напредна в посока на все по-нарастващо индивидуализиране. На това обаче се гледаше като на един вид вплитане в материята, като дегенерация, като един вид отпадане от божествения свят, и възникваше въпросът: Откъде води началото си това, което човекът притежава днес? Откъде е паднал той? ”
към текста >>
На това обаче се гледаше като на един вид вплитане в материята, като дегенерация, като един вид отпадане от божествения
свят
, и възникваше въпросът: Откъде води началото си това, което човекът притежава днес?
Нека сега да вникнем в едно от настроенията на древното човечество. Нека преди всичко да вникнем в мислите на тогавашните хора. Вече казахме: В миналото човекът беше слят с груповата душа и чрез нея чувствуваше своята връзка с духовния свят. После неговото развитие напредна в посока на все по-нарастващо индивидуализиране.
На това обаче се гледаше като на един вид вплитане в материята, като дегенерация, като един вид отпадане от божествения свят, и възникваше въпросът: Откъде води началото си това, което човекът притежава днес?
Откъде е паднал той? ”
към текста >>
Но тогава човекът беше в много по-голяма степен свързан с духовния
свят
, отколкото по-късно.
Колкото по-назад се връщаме в миналото на Земното развитие, толкова повече откриваме, че под влияние на топлинните състояния твърдите субстанции все повече преминават в течно състояние. Обаче ние знаем, че човекът съществуваше дори и тогава, когато Земята беше течна планета.
Но тогава човекът беше в много по-голяма степен свързан с духовния свят, отколкото по-късно.
Колкото повече Земята се втвърдяваше, толкова по-бързо се материализираше и човекът. Човекът се съдържаше във водата на течната Земя; но той можа да стъпи върху нея, едва когато тя се втвърди до необходимата степен. А втвърдяването на човека пораждаше следните мисли: Човекът е роден от водната Земя и тогава той е бил дълбоко свързан с божествения свят. Онези, които трябваше да си спомнят тази древна връзка с божествения свят, бяха кръщавани с вода. Водното кръщение трябваше да бъде символът за миналите епохи:
към текста >>
А втвърдяването на човека пораждаше следните мисли: Човекът е роден от водната Земя и тогава той е бил дълбоко свързан с божествения
свят
.
Колкото по-назад се връщаме в миналото на Земното развитие, толкова повече откриваме, че под влияние на топлинните състояния твърдите субстанции все повече преминават в течно състояние. Обаче ние знаем, че човекът съществуваше дори и тогава, когато Земята беше течна планета. Но тогава човекът беше в много по-голяма степен свързан с духовния свят, отколкото по-късно. Колкото повече Земята се втвърдяваше, толкова по-бързо се материализираше и човекът. Човекът се съдържаше във водата на течната Земя; но той можа да стъпи върху нея, едва когато тя се втвърди до необходимата степен.
А втвърдяването на човека пораждаше следните мисли: Човекът е роден от водната Земя и тогава той е бил дълбоко свързан с божествения свят.
Онези, които трябваше да си спомнят тази древна връзка с божествения свят, бяха кръщавани с вода. Водното кръщение трябваше да бъде символът за миналите епохи:
към текста >>
Онези, които трябваше да си спомнят тази древна връзка с божествения
свят
, бяха кръщавани с вода.
Обаче ние знаем, че човекът съществуваше дори и тогава, когато Земята беше течна планета. Но тогава човекът беше в много по-голяма степен свързан с духовния свят, отколкото по-късно. Колкото повече Земята се втвърдяваше, толкова по-бързо се материализираше и човекът. Човекът се съдържаше във водата на течната Земя; но той можа да стъпи върху нея, едва когато тя се втвърди до необходимата степен. А втвърдяването на човека пораждаше следните мисли: Човекът е роден от водната Земя и тогава той е бил дълбоко свързан с божествения свят.
Онези, които трябваше да си спомнят тази древна връзка с божествения свят, бяха кръщавани с вода.
Водното кръщение трябваше да бъде символът за миналите епохи:
към текста >>
Така кръщаваше и Йоан Кръстител, за да приближи по този начин човека до връзката му с божествения
свят
.
Така кръщаваше и Йоан Кръстител, за да приближи по този начин човека до връзката му с божествения свят.
Всяко кръщение имаше в древността точно този смисъл. То представлява краен израз на процесите, които човекът трябваше да пази в своето съзнание.
към текста >>
Така, чрез един вид Дионисиево жертвоприношение, чрез жертвоприношение на виното, Христос искаше да покаже как човечеството трябва да се издигне до божествения
свят
.
Следва да сме наясно: не съществуват абсолютни форми на истината, но всеки път стремежът към познание се насочва към това, което съответ-ствува на дадената епоха от човешката еволюция. Необходимо беше, така да се каже, най-висшият импулс да бъде смъкнат до житейските навици на съответната епоха. Защото той трябваше да облече най-висшата истина в думи и действия, които бяха адекватни за разбирането на епохата.
Така, чрез един вид Дионисиево жертвоприношение, чрез жертвоприношение на виното, Христос искаше да покаже как човечеството трябва да се издигне до божествения свят.
Не бива да задаваме фанатично въпроса: Защо Христос превърна водата във вино? Трябва да имаме предвид епохата. С помощта на един вид Дионисиево жертвоприношение, Христос трябваше да подготви следващата епоха. Христос се отправи към галилейците, които представляваха смесица от всевъзможни народности и не бяха свързани с веригите на кръвното родство; тук Той направи и своето първо знамение, като навлезе толкова навътре в техните навици, че превърна водата във вино.
към текста >>
Нека спрем вниманието си на това, което всъщност Христос искаше да каже: Аз искам да подновя духовните връзки и на онези хора, които са потънали в материалния
свят
, символизиран тук с употребата на алкохола.
Нека спрем вниманието си на това, което всъщност Христос искаше да каже: Аз искам да подновя духовните връзки и на онези хора, които са потънали в материалния свят, символизиран тук с употребата на алкохола.
Обаче Той не иска да е на Земята само за онези, които могат да се издигнат чрез акта на кръщението с вода. И сега следва една многозначителна подробност. В Евангелието на Йоан се споменават “шест каменни делви за очистване” (2, 6). Към числото шест ще се върнем по-късно. А “очистване” е нещо, което става чрез кръщението.
към текста >>
А когато се употребява като съществително, тя винаги означава пречистване, или целия процес, свързан с чистотата на първоначалното единение с божествения
свят
.
Към числото шест ще се върнем по-късно. А “очистване” е нещо, което става чрез кръщението. В епохата, когато са написани Евангелията, за “кръщението” хората са говорели като за едно “очистване” или “пречистване” Всъщност хората никога не са казвали “кръщение”, а единствено “кръщавам” и това, което настъпвало след “кръщението” наричали “пречистване”. В Евангелието на Йоан никъде няма да срещнете съответната дума, т.е. βαπτίζείν, освен под формата на глагол.
А когато се употребява като съществително, тя винаги означава пречистване, или целия процес, свързан с чистотата на първоначалното единение с божествения свят.
Следователно, Христос Исус извършва знамението, чрез което - в съответствие с епохата - загатва за своята мисия, в самите каменни делви, предназначени за жертвата на пречистването.
към текста >>
Единствено онзи, който беше в състояние да получава възприятия извън своето тяло, който можеше да излиза вън от тялото и да запазва своето съзнание в духовния
свят
.
И сега, с всяка следваща глава, Евангелието на Йоан ни открива нещо двойнствено: най-напред това, че всичко, което то изнася, е предназначено за онези, които в известен смисъл могат да разбират окултните истини. Днес за антропософията или Духовната наука се говори открито, обаче навремето духовнонаучните истини можеха да бъдат разбирани само от онези, които бяха посветени в една или друга степен. Кой можеше да разбере нещо от това, което Христос Исус имаше да каже за по-дълбоките окултни факти?
Единствено онзи, който беше в състояние да получава възприятия извън своето тяло, който можеше да излиза вън от тялото и да запазва своето съзнание в духовния свят.
Ако Христос Исус искаше да говори на хора, които Го разбират, те трябваше да са по един или друг начин посветени и да виждат в духовния свят. Когато например говори за новораж-дането на душата в главата, описваща разговора с Никодим, Той открива тази истина на човек, който вижда с духовни сетива. Нека да припомним:
към текста >>
Ако Христос Исус искаше да говори на хора, които Го разбират, те трябваше да са по един или друг начин посветени и да виждат в духовния
свят
.
И сега, с всяка следваща глава, Евангелието на Йоан ни открива нещо двойнствено: най-напред това, че всичко, което то изнася, е предназначено за онези, които в известен смисъл могат да разбират окултните истини. Днес за антропософията или Духовната наука се говори открито, обаче навремето духовнонаучните истини можеха да бъдат разбирани само от онези, които бяха посветени в една или друга степен. Кой можеше да разбере нещо от това, което Христос Исус имаше да каже за по-дълбоките окултни факти? Единствено онзи, който беше в състояние да получава възприятия извън своето тяло, който можеше да излиза вън от тялото и да запазва своето съзнание в духовния свят.
Ако Христос Исус искаше да говори на хора, които Го разбират, те трябваше да са по един или друг начин посветени и да виждат в духовния свят.
Когато например говори за новораж-дането на душата в главата, описваща разговора с Никодим, Той открива тази истина на човек, който вижда с духовни сетива. Нека да припомним:
към текста >>
Когато в тези среди се повдига подобен спор, той винаги засяга връзката с божествения
свят
и за потопяването на човека в материята, и за начина според който - в съответствие с древната идея за Бога - човек остава свързан с божествения
свят
чрез груповата душа.
т.е. спор за формите на кръщението.
Когато в тези среди се повдига подобен спор, той винаги засяга връзката с божествения свят и за потопяването на човека в материята, и за начина според който - в съответствие с древната идея за Бога - човек остава свързан с божествения свят чрез груповата душа.
Тогава идват другите и казват на Йоан: Исус също кръщава! И сега Йоан трябва да им обясни, че чрез Исус в света навлиза нещо съвършено ново: Исус не се застъпва за онази връзка, която е символично представена в старото кръщение; той учи как човек може да ръководи себе си чрез своя освободен Аз; и всеки трябва да намери в себе си това, което е “Аз-съм”, Бога; само така той е в състояние да намери Бога в себе си.
към текста >>
Нека само да си припомним псалмите от Стария Завет, в чиито изящно подредени фрази се говори за божествения
свят
.
А сега да преведем и другия стих според неговия точен смисъл. Ние получаваме необходимите за това данни, когато се обърнем към ученията на древните. Те са съхранени в много книги под една или друга художествена форма.
Нека само да си припомним псалмите от Стария Завет, в чиито изящно подредени фрази се говори за божествения свят.
Там се говори само за старите кръвни връзки като за връзки с Бога. Всичко това би могло да се изучи основно, но и нищо повече, нищо повече от факта, че така човек остава свързан с древния божествен свят. Но ако човек иска да разбере Христос, той няма нужда от всички тези стари закони, от всички тези художествени форми. Христовото учение можеше да бъде обхванато дотолкова, доколкото човек обхващаше духовния Аз в себе си. Дори и да нямаше пълно знание за Бога, човек можеше да разбере това, което чува от устата на Христос Исус.
към текста >>
Всичко това би могло да се изучи основно, но и нищо повече, нищо повече от факта, че така човек остава свързан с древния божествен
свят
.
А сега да преведем и другия стих според неговия точен смисъл. Ние получаваме необходимите за това данни, когато се обърнем към ученията на древните. Те са съхранени в много книги под една или друга художествена форма. Нека само да си припомним псалмите от Стария Завет, в чиито изящно подредени фрази се говори за божествения свят. Там се говори само за старите кръвни връзки като за връзки с Бога.
Всичко това би могло да се изучи основно, но и нищо повече, нищо повече от факта, че така човек остава свързан с древния божествен свят.
Но ако човек иска да разбере Христос, той няма нужда от всички тези стари закони, от всички тези художествени форми. Христовото учение можеше да бъде обхванато дотолкова, доколкото човек обхващаше духовния Аз в себе си. Дори и да нямаше пълно знание за Бога, човек можеше да разбере това, което чува от устата на Христос Исус. Налице бяха предварителните условия за това разбиране.
към текста >>
35.
ШЕСТА ЛЕКЦИЯ
GA_103 Евангелието на Йоан
Обаче който говори така, изобщо не предполага, че Духът изгражда себе си постепенно, че човекът трябва да употреби органите на своето физическо тяло, за да усвои опитностите си във физическия
свят
и да пренесе част от този процес в духовния
свят
.
Обаче който говори така, изобщо не предполага, че Духът изгражда себе си постепенно, че човекът трябва да употреби органите на своето физическо тяло, за да усвои опитностите си във физическия свят и да пренесе част от този процес в духовния свят.
Следователно първо трябва да вникнем в буквата; после можем да я умъртвим, както човешкото тяло отпада от човешкия дух, след като той е извлякъл всичко от тялото.
към текста >>
В определени области, които бяха охладени вече до известна степен, Вие бихте открили живите предшественици на днешния животински
свят
.
Накратко, Земята все още беше под силното действие на огъня, който непрекъснато се променяше и проникваше навсякъде.
В определени области, които бяха охладени вече до известна степен, Вие бихте открили живите предшественици на днешния животински свят.
Тук или там Вие бихте могли да доловите техните гротескни форми: предшествениците на днешните влечуги и земноводни. Обаче от човека Вие не бихте могли да доловите абсолютно нищо, защото през онези времена той нямаше своето плътно и твърдо физическо тяло. Би трябвало да го търсите на съвсем други места, така да се каже, в изпаренията или във водните маси, както например, ако днес плувате в морето и от някой низш животински вид едва ли забелязвате нещо друго, освен меки слузести частици. Така бихте открили и тогавашното човешко физическо тяло като плуващо в изпарения и водни маси. Колкото по-назад се връщаме в миналото, толкова по-нежен и фин откриваме тогавашния човек, подобен на своето обкръжение от водни маси и изпарения.
към текста >>
Те обаче са като потопени в недрата на божествения
свят
и, с други думи, не усещат себе си като един самостоятелен Аз.
Ето, следователно, образът на тогавашния човек: Онази негова част, която днес у спящия човек остава в леглото, съществува в такъв вид зародиш-но състояние, което има плътността на въздуха и е пронизвана от силите на огъня. На всеки такъв човек принадлежи едно астрално тяло и един Аз.
Те обаче са като потопени в недрата на божествения свят и, с други думи, не усещат себе си като един самостоятелен Аз.
към текста >>
Така човекът все повече и повече можеше да възприема и вижда физическия
свят
.
Докато човекът притежаваше това водно тяло, за него бяха характерни и други състояния на съзнанието, различни от днешното разпределение на несъзнателни нощи и съзнателни дни. Докато беше потопен в божествено-духовните Същества, нощем той имаше едно сумрачно, астрално съзнание. Когато денем той влизаше в своето течно физическо тяло, за него настъпваше нощ; а когато отново напускаше физическото тяло, беше озаряван от ослепителната астрална светлина. Когато сутрин се потопяваше във физическото тяло, всичко наоколо ставаше смътно и мрачно, настъпваше един вид безсъзнание. Обаче в това физическо тяло напредваше развитието на днешните физически органи.
Така човекът все повече и повече можеше да възприема и вижда физическия свят.
Дневното съзнание ставаше все по-ясно и все повече откъсваше човека от лоното на Боговете. Едва към средата на Атлантската епоха човекът е сгъстен до такава степен, че има вече плът и кости, докато по-рано на тяхно място имаше само хрущялна тъкан. И така, навън Земята става все по-твърда и човекът стъпва върху твърдата земна почва. Успоредно с това обаче, все повече изчезва съзнанието за божествено-духовните светове; човекът все повече се превръща в наблюдател на външния свят, подготвяйки се да стане истински жител на Земята. През последната третина на Атлантската епоха човешката форма все повече заприличва на днешната.
към текста >>
Успоредно с това обаче, все повече изчезва съзнанието за божествено-духовните светове; човекът все повече се превръща в наблюдател на външния
свят
, подготвяйки се да стане истински жител на Земята.
Обаче в това физическо тяло напредваше развитието на днешните физически органи. Така човекът все повече и повече можеше да възприема и вижда физическия свят. Дневното съзнание ставаше все по-ясно и все повече откъсваше човека от лоното на Боговете. Едва към средата на Атлантската епоха човекът е сгъстен до такава степен, че има вече плът и кости, докато по-рано на тяхно място имаше само хрущялна тъкан. И така, навън Земята става все по-твърда и човекът стъпва върху твърдата земна почва.
Успоредно с това обаче, все повече изчезва съзнанието за божествено-духовните светове; човекът все повече се превръща в наблюдател на външния свят, подготвяйки се да стане истински жител на Земята.
През последната третина на Атлантската епоха човешката форма все повече заприличва на днешната.
към текста >>
Преставайки да бъде “течен” и “въздухообразен”, човекът сякаш влиза в една черупка и се откъсва от предишните си връзки с духовния
свят
.
Така човекът буквално слиза от сферите, които нарекохме сфера на водата и водните пари, сфера на въздуха и т.н. Докато обитаваше водно-въздушните сфери, неговото съзнание притежаваше чисто астрална възприемателна способност, понеже, излизайки вън от физическото тяло, той се издигаше нагоре към Боговете, а с втвърдяването на физическото тяло, той постепенно се откъсваше от Боговете.
Преставайки да бъде “течен” и “въздухообразен”, човекът сякаш влиза в една черупка и се откъсва от предишните си връзки с духовния свят.
Докато беше “течен” и “въздухообразен”, той беше горе при Боговете. Разбира се, той не можеше да развие своя Аз, но от друга страна все още не беше откъснат от божественото съзнание. С потъването му в материята, все повече се помрачаваше и неговото астрално съзнание.
към текста >>
След опитностите, конто може да получи в условията на твърдия материален
свят
, той отново ще се издигне към сферите, където неговото физическо тяло е течно и въздухообразно.
Но какъв е смисълът на тези сложни промени? Някога, докато човекът беше все още при Боговете, неговото физическо и етерно тяло бяха течни и въздухообразни. Успоредно със сгъстяването на Земята се сгъстява и той, напредвайки до своя днешен материален вид. Това е слизането в материята. Но както човекът слезе, така и той отново ще се издигне над материята.
След опитностите, конто може да получи в условията на твърдия материален свят, той отново ще се издигне към сферите, където неговото физическо тяло е течно и въздухообразно.
Човекът трябва да носи в себе си съзнанието, че ако иска отново - и съзнателно - да се свърже с Боговете, неговото истинско съществувание ще протича в сферите, от които той произхожда.
към текста >>
Нека погледнем далеч назад, когато човешкото астрално тяло и Азът бяха потопени в недрата на самия божествено-
астрален
свят
.
Нека погледнем далеч назад, когато човешкото астрално тяло и Азът бяха потопени в недрата на самия божествено-астрален свят.
Ако проследим тяхното развитие, ще установим, че можем да го опишем, макар и схематично. Първоначално цялата Ви астрална част беше вложена в общия астрален свят, а чрез току-що описаните процеси, се образуваха физическите и етерните зародиши като един вид черупка. Така отделните човеци бяха откъснати от общия астрален свят и обособени в самостоятелни части, също както, ако имате пред себе си една течност и отделяте от нея отделни части. Успоредно с изграждането на физическото тяло напредва и откъсването на отделното човешко съзнание от божественото съзнание. Виждаме как - като затворени в обвивката на физическото тяло - отделните човеци се обособяват като части от общия астрален свят.
към текста >>
Първоначално цялата Ви астрална част беше вложена в общия
астрален
свят
, а чрез току-що описаните процеси, се образуваха физическите и етерните зародиши като един вид черупка.
Нека погледнем далеч назад, когато човешкото астрално тяло и Азът бяха потопени в недрата на самия божествено-астрален свят. Ако проследим тяхното развитие, ще установим, че можем да го опишем, макар и схематично.
Първоначално цялата Ви астрална част беше вложена в общия астрален свят, а чрез току-що описаните процеси, се образуваха физическите и етерните зародиши като един вид черупка.
Така отделните човеци бяха откъснати от общия астрален свят и обособени в самостоятелни части, също както, ако имате пред себе си една течност и отделяте от нея отделни части. Успоредно с изграждането на физическото тяло напредва и откъсването на отделното човешко съзнание от божественото съзнание. Виждаме как - като затворени в обвивката на физическото тяло - отделните човеци се обособяват като части от общия астрален свят. Но човек трябва да заплати тази самостоятелност със затъмняването на своето астрално съзнание, затова пък от обвивката на физическото си тяло, той вече може да вижда външния физически свят. Старото ясновиждащо съзнание постепенно угасва.
към текста >>
Така отделните човеци бяха откъснати от общия
астрален
свят
и обособени в самостоятелни части, също както, ако имате пред себе си една течност и отделяте от нея отделни части.
Нека погледнем далеч назад, когато човешкото астрално тяло и Азът бяха потопени в недрата на самия божествено-астрален свят. Ако проследим тяхното развитие, ще установим, че можем да го опишем, макар и схематично. Първоначално цялата Ви астрална част беше вложена в общия астрален свят, а чрез току-що описаните процеси, се образуваха физическите и етерните зародиши като един вид черупка.
Така отделните човеци бяха откъснати от общия астрален свят и обособени в самостоятелни части, също както, ако имате пред себе си една течност и отделяте от нея отделни части.
Успоредно с изграждането на физическото тяло напредва и откъсването на отделното човешко съзнание от божественото съзнание. Виждаме как - като затворени в обвивката на физическото тяло - отделните човеци се обособяват като части от общия астрален свят. Но човек трябва да заплати тази самостоятелност със затъмняването на своето астрално съзнание, затова пък от обвивката на физическото си тяло, той вече може да вижда външния физически свят. Старото ясновиждащо съзнание постепенно угасва.
към текста >>
Виждаме как - като затворени в обвивката на физическото тяло - отделните човеци се обособяват като части от общия
астрален
свят
.
Нека погледнем далеч назад, когато човешкото астрално тяло и Азът бяха потопени в недрата на самия божествено-астрален свят. Ако проследим тяхното развитие, ще установим, че можем да го опишем, макар и схематично. Първоначално цялата Ви астрална част беше вложена в общия астрален свят, а чрез току-що описаните процеси, се образуваха физическите и етерните зародиши като един вид черупка. Така отделните човеци бяха откъснати от общия астрален свят и обособени в самостоятелни части, също както, ако имате пред себе си една течност и отделяте от нея отделни части. Успоредно с изграждането на физическото тяло напредва и откъсването на отделното човешко съзнание от божественото съзнание.
Виждаме как - като затворени в обвивката на физическото тяло - отделните човеци се обособяват като части от общия астрален свят.
Но човек трябва да заплати тази самостоятелност със затъмняването на своето астрално съзнание, затова пък от обвивката на физическото си тяло, той вече може да вижда външния физически свят. Старото ясновиждащо съзнание постепенно угасва.
към текста >>
Но човек трябва да заплати тази самостоятелност със затъмняването на своето астрално съзнание, затова пък от обвивката на физическото си тяло, той вече може да вижда външния физически
свят
.
Ако проследим тяхното развитие, ще установим, че можем да го опишем, макар и схематично. Първоначално цялата Ви астрална част беше вложена в общия астрален свят, а чрез току-що описаните процеси, се образуваха физическите и етерните зародиши като един вид черупка. Така отделните човеци бяха откъснати от общия астрален свят и обособени в самостоятелни части, също както, ако имате пред себе си една течност и отделяте от нея отделни части. Успоредно с изграждането на физическото тяло напредва и откъсването на отделното човешко съзнание от божественото съзнание. Виждаме как - като затворени в обвивката на физическото тяло - отделните човеци се обособяват като части от общия астрален свят.
Но човек трябва да заплати тази самостоятелност със затъмняването на своето астрално съзнание, затова пък от обвивката на физическото си тяло, той вече може да вижда външния физически свят.
Старото ясновиждащо съзнание постепенно угасва.
към текста >>
Така ние виждаме, как възниква вътрешният
свят
на човека, неговият самостоятелен, индивидуален живот, това, което е носител на Аза.
Така ние виждаме, как възниква вътрешният свят на човека, неговият самостоятелен, индивидуален живот, това, което е носител на Аза.
Когато днес наблюдавате спящия човек, в неговото физическо и етерно тяло, които остават в леглото, Вие имате това, което се е получило чрез сгъстяване в хода на времето. А всичко, което се е отделило по-рано от общия астрален свят, всяка нощ се връща отново там, за да укрепи себе си в единната божествена субстанция. Естествено, то не навлиза там до онази степен, в която се е намирало първоначално; иначе то отново би станало ясновиждащо. То запазва своята самостоятелност. Следователно, тази самостоятелна индивидуалност е нещо, което възниква в хода на Земното развитие.
към текста >>
А всичко, което се е отделило по-рано от общия
астрален
свят
, всяка нощ се връща отново там, за да укрепи себе си в единната божествена субстанция.
Така ние виждаме, как възниква вътрешният свят на човека, неговият самостоятелен, индивидуален живот, това, което е носител на Аза. Когато днес наблюдавате спящия човек, в неговото физическо и етерно тяло, които остават в леглото, Вие имате това, което се е получило чрез сгъстяване в хода на времето.
А всичко, което се е отделило по-рано от общия астрален свят, всяка нощ се връща отново там, за да укрепи себе си в единната божествена субстанция.
Естествено, то не навлиза там до онази степен, в която се е намирало първоначално; иначе то отново би станало ясновиждащо. То запазва своята самостоятелност. Следователно, тази самостоятелна индивидуалност е нещо, което възниква в хода на Земното развитие.
към текста >>
Човекът съзнава това, което денем потъва във физическите сетива и наблюдава физическия
свят
, а нощем изпада в безсъзнание, понеже е откъснат от състоянието, в което се е намирал по-рано.
Кому дължи своето съществувание този индивидуален, вътрешен човешки живот, който търси подкрепа извън физическото и етерното тяло? Той дължи своето съществувание на човешкото физическо и етерно тяло, които са образувани постепенно в хода на Земното развитие.
Човекът съзнава това, което денем потъва във физическите сетива и наблюдава физическия свят, а нощем изпада в безсъзнание, понеже е откъснат от състоянието, в което се е намирал по-рано.
На окултен език това, което днес лежи в леглото, се нарича същинският земен човек. Точно това представляваше “човекът”. А това, в което денем и нощем се намира Азът, и което е родено от физическото и етерното тяло, се нарича “дете на човека” или “Син човечески”. Синът човечески е Азът и астралното тяло, така както те са възникнали в хода на Земното развитие от физическото и етерното тяло. За тази цел разполагаме с техническия израз “Син човечески”.
към текста >>
В миналото само отделни избраници можеха да надзъртат в божествено-духовния
свят
чрез процедурите на древното мистерийно посвещение.
В миналото само отделни избраници можеха да надзъртат в божествено-духовния свят чрез процедурите на древното мистерийно посвещение.
За тези личности, в древността беше запазен един технически израз. Тези, които можеха да виждат в божествено-духовния свят и да се явяват като негови свидетели, бяха наричани “змиите”. “Змии” са онези личности, които бяха посвещавани в древните Мистерии. Тези “змии” бяха предшествениците на Христовото дело. Мойсей оповести своята мисия като издигна пред народа си символа на онези, които можеха да виждат в духовните светове: той издигна не друго, а змията (4 Мойсей 21, 8-9).
към текста >>
Тези, които можеха да виждат в божествено-духовния
свят
и да се явяват като негови свидетели, бяха наричани “змиите”.
В миналото само отделни избраници можеха да надзъртат в божествено-духовния свят чрез процедурите на древното мистерийно посвещение. За тези личности, в древността беше запазен един технически израз.
Тези, които можеха да виждат в божествено-духовния свят и да се явяват като негови свидетели, бяха наричани “змиите”.
“Змии” са онези личности, които бяха посвещавани в древните Мистерии. Тези “змии” бяха предшествениците на Христовото дело. Мойсей оповести своята мисия като издигна пред народа си символа на онези, които можеха да виждат в духовните светове: той издигна не друго, а змията (4 Мойсей 21, 8-9). Това, което представляваха тези отделни личности, трябваше да стане достояние - чрез силата на Христос - на всеки Син човечески. Същото подчертава и Христос по-нататък в разговора си с Никодим:
към текста >>
36.
СЕДМА ЛЕКЦИЯ
GA_103 Евангелието на Йоан
Човек може да прозре в тях, ако ги изживее духовно, но да ги пренесе във физическия
свят
, за това нашият толкова потънал в материята съвременник, просто не е способен.
Ето слепецът, Христос взема пръст, навлажнява я със слюнка и я слага на очите му; Той слага там проникнатото от Духа Свое тяло. С това описание (9, 6) авторът на Йоановото Евангелие разкрива една мистерия, която той добре познава. А сега - отхвърляйки всички предразсъдъци - нека обсъдим още по-точно едно от най-големите знамения на Христос Исус, за да вникнем още по-дълбоко в естеството на тези неща, и то без опасението, че нашите твърде остроумни съвременници ще сметнат следващите думи за глупост, за пълна лудост. Тук трябва да напомним, че светът крие огромни тайни, които все още не са достъпни за човека. Днешните хора, колкото и да са напреднали, все още не са достатъчно силни, за да устоят пред тези тайни.
Човек може да прозре в тях, ако ги изживее духовно, но да ги пренесе във физическия свят, за това нашият толкова потънал в материята съвременник, просто не е способен.
към текста >>
Но при този буден човек, и по-точно в неговото съзнание, те са, така да се каже, изключени от връзката с духовния
свят
; те не виждат в духовния
свят
.
Всъщност всяка разновидност на живота се състои от противоположности, от крайности. Животът и смъртта са такива крайности. Когато например окултистът вижда един труп редом до тялото на един жив човек, в неговите усещания настъпва нещо твърде странно. Ако пред нас застане един жив, буден човек, ние знаем: там вътре са душата и Духът.
Но при този буден човек, и по-точно в неговото съзнание, те са, така да се каже, изключени от връзката с духовния свят; те не виждат в духовния свят.
Ако обаче пред нас имаме един труп, тогава усещаме, че душата и Духът, които са му принадлежали, сега са на път да преминат в духовните светове, че сега за тях проблясва едно друго съзнание, светлината на духовния свят. И така, мъртвият труп става символ на това, което се случва в духовните светове. Но отпечатъците на това, което става в духовните светове, имаме и тук, във физическия свят, само че по един забележителен начин.
към текста >>
Ако обаче пред нас имаме един труп, тогава усещаме, че душата и Духът, които са му принадлежали, сега са на път да преминат в духовните светове, че сега за тях проблясва едно друго съзнание, светлината на духовния
свят
.
Всъщност всяка разновидност на живота се състои от противоположности, от крайности. Животът и смъртта са такива крайности. Когато например окултистът вижда един труп редом до тялото на един жив човек, в неговите усещания настъпва нещо твърде странно. Ако пред нас застане един жив, буден човек, ние знаем: там вътре са душата и Духът. Но при този буден човек, и по-точно в неговото съзнание, те са, така да се каже, изключени от връзката с духовния свят; те не виждат в духовния свят.
Ако обаче пред нас имаме един труп, тогава усещаме, че душата и Духът, които са му принадлежали, сега са на път да преминат в духовните светове, че сега за тях проблясва едно друго съзнание, светлината на духовния свят.
И така, мъртвият труп става символ на това, което се случва в духовните светове. Но отпечатъците на това, което става в духовните светове, имаме и тук, във физическия свят, само че по един забележителен начин.
към текста >>
Но отпечатъците на това, което става в духовните светове, имаме и тук, във физическия
свят
, само че по един забележителен начин.
Когато например окултистът вижда един труп редом до тялото на един жив човек, в неговите усещания настъпва нещо твърде странно. Ако пред нас застане един жив, буден човек, ние знаем: там вътре са душата и Духът. Но при този буден човек, и по-точно в неговото съзнание, те са, така да се каже, изключени от връзката с духовния свят; те не виждат в духовния свят. Ако обаче пред нас имаме един труп, тогава усещаме, че душата и Духът, които са му принадлежали, сега са на път да преминат в духовните светове, че сега за тях проблясва едно друго съзнание, светлината на духовния свят. И така, мъртвият труп става символ на това, което се случва в духовните светове.
Но отпечатъците на това, което става в духовните светове, имаме и тук, във физическия свят, само че по един забележителен начин.
към текста >>
И за ясновидеца, тази концентрация на материята се представя така, че същевременно в духовния
свят
тамошното съзнание умира.
Когато даден човек отново слиза към мига на своето раждане, трябва да му бъде подготвено и съответното материално тяло. Трябва, така да се каже, известна концентрация на материята, за да бъде изградено необходимото тяло.
И за ясновидеца, тази концентрация на материята се представя така, че същевременно в духовния свят тамошното съзнание умира.
Там то умира, тук то оживява. В концентрацията на материята, насочена към едно човешко физическо тяло, виждаме как в известен смисъл умира едно духовно съзнание. И наистина при разлагането или изгарянето на физическото тяло, когато частите му се разрушават, в духовния свят се наблюдава обратното: възникването на едно духовно съзнание. Физическият разпад означава духовно раждане. Ето защо за окултиста всички разпадни процеси са нещо съвършено друго.
към текста >>
И наистина при разлагането или изгарянето на физическото тяло, когато частите му се разрушават, в духовния
свят
се наблюдава обратното: възникването на едно духовно съзнание.
Когато даден човек отново слиза към мига на своето раждане, трябва да му бъде подготвено и съответното материално тяло. Трябва, така да се каже, известна концентрация на материята, за да бъде изградено необходимото тяло. И за ясновидеца, тази концентрация на материята се представя така, че същевременно в духовния свят тамошното съзнание умира. Там то умира, тук то оживява. В концентрацията на материята, насочена към едно човешко физическо тяло, виждаме как в известен смисъл умира едно духовно съзнание.
И наистина при разлагането или изгарянето на физическото тяло, когато частите му се разрушават, в духовния свят се наблюдава обратното: възникването на едно духовно съзнание.
Физическият разпад означава духовно раждане. Ето защо за окултиста всички разпадни процеси са нещо съвършено друго. Едно гробище, където се разлагат физически тела, погледнато с духовен поглед, разкрива един забележителен процес: едно непрекъснато проблясване на духовни раждания.
към текста >>
37.
ОСМА ЛЕКЦИЯ
GA_103 Евангелието на Йоан
При всяко животно ние установихме, че на физически план, или във физическия
свят
то е съставено от физическо тяло, етерно тяло и астрално тяло, и че на физическия
свят
тези три съставни части изчерпват неговата същност.
Най-добре ще разберем напредъка на човека, ако сравним днешните хора с някои от висшите животински видове. По една или друга причина, за нас трябва да е станало ясно, по какво човекът се различава дори от най-висшето днешно животно.
При всяко животно ние установихме, че на физически план, или във физическия свят то е съставено от физическо тяло, етерно тяло и астрално тяло, и че на физическия свят тези три съставни части изчерпват неговата същност.
Но Вие не трябва да смятате, че във физическия свят се разиграват само физически процеси. От друга страна, би било голяма грешка, ако например търсите етерните, и особено астралните процеси, само в свръхсетивния свят. Разбира се, с физическите сетива Вие възприемате само физическите процеси във физическия свят. Но това далеч не означава, че във физическия свят съществуват само физически явления. Не, във физическия свят животното има както етерно, така и астрално тяло и надареният с ясновидство човек ги вижда с големи подробности.
към текста >>
Но Вие не трябва да смятате, че във физическия
свят
се разиграват само физически процеси.
Най-добре ще разберем напредъка на човека, ако сравним днешните хора с някои от висшите животински видове. По една или друга причина, за нас трябва да е станало ясно, по какво човекът се различава дори от най-висшето днешно животно. При всяко животно ние установихме, че на физически план, или във физическия свят то е съставено от физическо тяло, етерно тяло и астрално тяло, и че на физическия свят тези три съставни части изчерпват неговата същност.
Но Вие не трябва да смятате, че във физическия свят се разиграват само физически процеси.
От друга страна, би било голяма грешка, ако например търсите етерните, и особено астралните процеси, само в свръхсетивния свят. Разбира се, с физическите сетива Вие възприемате само физическите процеси във физическия свят. Но това далеч не означава, че във физическия свят съществуват само физически явления. Не, във физическия свят животното има както етерно, така и астрално тяло и надареният с ясновидство човек ги вижда с големи подробности. Едва ако иска да стигне до истинския Аз на животното, човек не може да остане във физическия свят и трябва да се издигне в астралния свят.
към текста >>
От друга страна, би било голяма грешка, ако например търсите етерните, и особено астралните процеси, само в свръхсетивния
свят
.
Най-добре ще разберем напредъка на човека, ако сравним днешните хора с някои от висшите животински видове. По една или друга причина, за нас трябва да е станало ясно, по какво човекът се различава дори от най-висшето днешно животно. При всяко животно ние установихме, че на физически план, или във физическия свят то е съставено от физическо тяло, етерно тяло и астрално тяло, и че на физическия свят тези три съставни части изчерпват неговата същност. Но Вие не трябва да смятате, че във физическия свят се разиграват само физически процеси.
От друга страна, би било голяма грешка, ако например търсите етерните, и особено астралните процеси, само в свръхсетивния свят.
Разбира се, с физическите сетива Вие възприемате само физическите процеси във физическия свят. Но това далеч не означава, че във физическия свят съществуват само физически явления. Не, във физическия свят животното има както етерно, така и астрално тяло и надареният с ясновидство човек ги вижда с големи подробности. Едва ако иска да стигне до истинския Аз на животното, човек не може да остане във физическия свят и трябва да се издигне в астралния свят. Там се намира груповата душа или груповият Аз на животното.
към текста >>
Разбира се, с физическите сетива Вие възприемате само физическите процеси във физическия
свят
.
Най-добре ще разберем напредъка на човека, ако сравним днешните хора с някои от висшите животински видове. По една или друга причина, за нас трябва да е станало ясно, по какво човекът се различава дори от най-висшето днешно животно. При всяко животно ние установихме, че на физически план, или във физическия свят то е съставено от физическо тяло, етерно тяло и астрално тяло, и че на физическия свят тези три съставни части изчерпват неговата същност. Но Вие не трябва да смятате, че във физическия свят се разиграват само физически процеси. От друга страна, би било голяма грешка, ако например търсите етерните, и особено астралните процеси, само в свръхсетивния свят.
Разбира се, с физическите сетива Вие възприемате само физическите процеси във физическия свят.
Но това далеч не означава, че във физическия свят съществуват само физически явления. Не, във физическия свят животното има както етерно, така и астрално тяло и надареният с ясновидство човек ги вижда с големи подробности. Едва ако иска да стигне до истинския Аз на животното, човек не може да остане във физическия свят и трябва да се издигне в астралния свят. Там се намира груповата душа или груповият Аз на животното. Разликата между човека и животното се състои в това, че човешкият Аз е тук долу във физическия свят.
към текста >>
Но това далеч не означава, че във физическия
свят
съществуват само физически явления.
По една или друга причина, за нас трябва да е станало ясно, по какво човекът се различава дори от най-висшето днешно животно. При всяко животно ние установихме, че на физически план, или във физическия свят то е съставено от физическо тяло, етерно тяло и астрално тяло, и че на физическия свят тези три съставни части изчерпват неговата същност. Но Вие не трябва да смятате, че във физическия свят се разиграват само физически процеси. От друга страна, би било голяма грешка, ако например търсите етерните, и особено астралните процеси, само в свръхсетивния свят. Разбира се, с физическите сетива Вие възприемате само физическите процеси във физическия свят.
Но това далеч не означава, че във физическия свят съществуват само физически явления.
Не, във физическия свят животното има както етерно, така и астрално тяло и надареният с ясновидство човек ги вижда с големи подробности. Едва ако иска да стигне до истинския Аз на животното, човек не може да остане във физическия свят и трябва да се издигне в астралния свят. Там се намира груповата душа или груповият Аз на животното. Разликата между човека и животното се състои в това, че човешкият Аз е тук долу във физическия свят. С други думи: във физическия свят човекът се състои от физическо тяло, етерно тяло, астрално тяло и Аз, макар и трите по-висши съставни части, от етерното тяло нагоре, да са достъпни само за свръхсетивното съзнание.
към текста >>
Не, във физическия
свят
животното има както етерно, така и астрално тяло и надареният с ясновидство човек ги вижда с големи подробности.
При всяко животно ние установихме, че на физически план, или във физическия свят то е съставено от физическо тяло, етерно тяло и астрално тяло, и че на физическия свят тези три съставни части изчерпват неговата същност. Но Вие не трябва да смятате, че във физическия свят се разиграват само физически процеси. От друга страна, би било голяма грешка, ако например търсите етерните, и особено астралните процеси, само в свръхсетивния свят. Разбира се, с физическите сетива Вие възприемате само физическите процеси във физическия свят. Но това далеч не означава, че във физическия свят съществуват само физически явления.
Не, във физическия свят животното има както етерно, така и астрално тяло и надареният с ясновидство човек ги вижда с големи подробности.
Едва ако иска да стигне до истинския Аз на животното, човек не може да остане във физическия свят и трябва да се издигне в астралния свят. Там се намира груповата душа или груповият Аз на животното. Разликата между човека и животното се състои в това, че човешкият Аз е тук долу във физическия свят. С други думи: във физическия свят човекът се състои от физическо тяло, етерно тяло, астрално тяло и Аз, макар и трите по-висши съставни части, от етерното тяло нагоре, да са достъпни само за свръхсетивното съзнание.
към текста >>
Едва ако иска да стигне до истинския Аз на животното, човек не може да остане във физическия
свят
и трябва да се издигне в астралния
свят
.
Но Вие не трябва да смятате, че във физическия свят се разиграват само физически процеси. От друга страна, би било голяма грешка, ако например търсите етерните, и особено астралните процеси, само в свръхсетивния свят. Разбира се, с физическите сетива Вие възприемате само физическите процеси във физическия свят. Но това далеч не означава, че във физическия свят съществуват само физически явления. Не, във физическия свят животното има както етерно, така и астрално тяло и надареният с ясновидство човек ги вижда с големи подробности.
Едва ако иска да стигне до истинския Аз на животното, човек не може да остане във физическия свят и трябва да се издигне в астралния свят.
Там се намира груповата душа или груповият Аз на животното. Разликата между човека и животното се състои в това, че човешкият Аз е тук долу във физическия свят. С други думи: във физическия свят човекът се състои от физическо тяло, етерно тяло, астрално тяло и Аз, макар и трите по-висши съставни части, от етерното тяло нагоре, да са достъпни само за свръхсетивното съзнание.
към текста >>
Разликата между човека и животното се състои в това, че човешкият Аз е тук долу във физическия
свят
.
Разбира се, с физическите сетива Вие възприемате само физическите процеси във физическия свят. Но това далеч не означава, че във физическия свят съществуват само физически явления. Не, във физическия свят животното има както етерно, така и астрално тяло и надареният с ясновидство човек ги вижда с големи подробности. Едва ако иска да стигне до истинския Аз на животното, човек не може да остане във физическия свят и трябва да се издигне в астралния свят. Там се намира груповата душа или груповият Аз на животното.
Разликата между човека и животното се състои в това, че човешкият Аз е тук долу във физическия свят.
С други думи: във физическия свят човекът се състои от физическо тяло, етерно тяло, астрално тяло и Аз, макар и трите по-висши съставни части, от етерното тяло нагоре, да са достъпни само за свръхсетивното съзнание.
към текста >>
С други думи: във физическия
свят
човекът се състои от физическо тяло, етерно тяло, астрално тяло и Аз, макар и трите по-висши съставни части, от етерното тяло нагоре, да са достъпни само за свръхсетивното съзнание.
Но това далеч не означава, че във физическия свят съществуват само физически явления. Не, във физическия свят животното има както етерно, така и астрално тяло и надареният с ясновидство човек ги вижда с големи подробности. Едва ако иска да стигне до истинския Аз на животното, човек не може да остане във физическия свят и трябва да се издигне в астралния свят. Там се намира груповата душа или груповият Аз на животното. Разликата между човека и животното се състои в това, че човешкият Аз е тук долу във физическия свят.
С други думи: във физическия свят човекът се състои от физическо тяло, етерно тяло, астрално тяло и Аз, макар и трите по-висши съставни части, от етерното тяло нагоре, да са достъпни само за свръхсетивното съзнание.
към текста >>
Когато нощем атлантецът напускаше своето физическо тяло, той можеше да вижда в духовния
свят
.
Нека да си представим живота на атлантския човек. Благодарение на това, че етерната глава все още надхвърляше по размери физическата глава, старото сумрачно ясновидство не беше изгубено напълно.
Когато нощем атлантецът напускаше своето физическо тяло, той можеше да вижда в духовния свят.
Денем, когато отново се потопяваше във физическото тяло, той отправяше поглед към физическите предмети.
към текста >>
Но тогава предметите от физическия
свят
не бяха така ясно и рязко очертани, както днес.
Да се пренесем мислено в средата или в първата третина на Атлантската епоха. Как изглеждаше тогавашният човек? Сутрин той се събуждаше. Неговото астрално тяло се прибираше в неговото физическо и етерно тяло.
Но тогава предметите от физическия свят не бяха така ясно и рязко очертани, както днес.
Представете си светлинната аура около уличните лампи в нощната мъгла: приблизително така са изглеждали и физическите предмети в Атлантида, без ясни и точни очертания. Не съществуваше рязка граница и между двете основни състояния на съзнанието, между ясното дневно съзнание и нощното безсъзнание, каквато настъпи едва през следатлантската епоха. Наистина, през нощта астралното тяло напускаше очертанията на етерното и физическото тяло, но понеже етерното тяло оставаше частично свързано с астралното тяло, винаги бяха налице и проблясъци от духовния свят. Човекът непрекъснато разполагаше с едно сумрачно ясновидство, непрекъснато проникваше в духовния свят и се виждаше там, заобиколен от духовни Същества, от духовни процеси.
към текста >>
Наистина, през нощта астралното тяло напускаше очертанията на етерното и физическото тяло, но понеже етерното тяло оставаше частично свързано с астралното тяло, винаги бяха налице и проблясъци от духовния
свят
.
Сутрин той се събуждаше. Неговото астрално тяло се прибираше в неговото физическо и етерно тяло. Но тогава предметите от физическия свят не бяха така ясно и рязко очертани, както днес. Представете си светлинната аура около уличните лампи в нощната мъгла: приблизително така са изглеждали и физическите предмети в Атлантида, без ясни и точни очертания. Не съществуваше рязка граница и между двете основни състояния на съзнанието, между ясното дневно съзнание и нощното безсъзнание, каквато настъпи едва през следатлантската епоха.
Наистина, през нощта астралното тяло напускаше очертанията на етерното и физическото тяло, но понеже етерното тяло оставаше частично свързано с астралното тяло, винаги бяха налице и проблясъци от духовния свят.
Човекът непрекъснато разполагаше с едно сумрачно ясновидство, непрекъснато проникваше в духовния свят и се виждаше там, заобиколен от духовни Същества, от духовни процеси.
към текста >>
Човекът непрекъснато разполагаше с едно сумрачно ясновидство, непрекъснато проникваше в духовния
свят
и се виждаше там, заобиколен от духовни Същества, от духовни процеси.
Неговото астрално тяло се прибираше в неговото физическо и етерно тяло. Но тогава предметите от физическия свят не бяха така ясно и рязко очертани, както днес. Представете си светлинната аура около уличните лампи в нощната мъгла: приблизително така са изглеждали и физическите предмети в Атлантида, без ясни и точни очертания. Не съществуваше рязка граница и между двете основни състояния на съзнанието, между ясното дневно съзнание и нощното безсъзнание, каквато настъпи едва през следатлантската епоха. Наистина, през нощта астралното тяло напускаше очертанията на етерното и физическото тяло, но понеже етерното тяло оставаше частично свързано с астралното тяло, винаги бяха налице и проблясъци от духовния свят.
Човекът непрекъснато разполагаше с едно сумрачно ясновидство, непрекъснато проникваше в духовния свят и се виждаше там, заобиколен от духовни Същества, от духовни процеси.
към текста >>
Нощем човекът пребиваваше всред Боговете в духовния
свят
и можеше да различи там Вотан така добре, както различава своите себеподобни от плът и кръв.
И Вотан, и Тор са персонифицирани природни сили и т.н.” Съществуват цели митологични теории, където за творческата народна фантазия се говори само по този начин. Но за такива хора е близо до ума, да си помислим, че са като Хомункулуса от Гьотевия Фауст, излязъл от ретортата; това са хора, които сякаш никога не са срещали жив, действителен човек. Защото ако някой истински вникне в народа, той не може да се изразява така за творческата народна фантазия. Тези митове и саги за Боговете не са нищо друго, освен остатък от съвсем реални процеси, които в миналото хората действително са виждали по ясно-видски път. Вотан наистина е съществувал!
Нощем човекът пребиваваше всред Боговете в духовния свят и можеше да различи там Вотан така добре, както различава своите себеподобни от плът и кръв.
Това, до което тогава примитивните натури се добирали чрез смътното ясновидство, днес е съдържание на митовете и сагите, особено на германските.
към текста >>
Хората, които тогава се преселиха от запад към изток и останаха в областите, наречени по-късно Германия, бяха съхранили до известна степен - едни по-вече, други по-малко - старото ясновидство, така че поне в определени моменти можеха да виждат в духовния
свят
.
Хората, които тогава се преселиха от запад към изток и останаха в областите, наречени по-късно Германия, бяха съхранили до известна степен - едни по-вече, други по-малко - старото ясновидство, така че поне в определени моменти можеха да виждат в духовния свят.
И когато най-висшият посветен се отправи към Тибет със своите ученици, за да съгради оттам първата културна колония в Индия, навсякъде всред народите на Европа останаха посветени, които поеха грижата да култивират духовния живот в Мистериите. Известни бяха например мистериите на Друидите, Мистериите на Дротите, за които днешното човечество не е запазило никакъв спомен, а това, което се говори, е по-близо до измислиците. Важно е друго - че в тези мистерийни центрове, разположени в земите на днешна Скандинавия и западна Русия, винаги имаше хора, които знаеха нещо за духовните светове. И когато се говореше за Вотан или за драмата между Балдур и Хьодур, това бяха все малко или много познати неща. Мнозина ги изживяваха лично при по-особени състояния на съзнанието, а тези, които нямаха такива опитности, ги научаваха от своите съседи, чиито разкази бяха напълно достоверни.
към текста >>
Нещо, което може да се нарече съжителство, естествено съжителство между човека и духовния
свят
, между човека и това, което днес наричаме “небето”.
Където и да бихте надникнали в Европа, щяхте да се убедите в живите спомени за древната Атлантида. Какво беше характерно за Атлантида?
Нещо, което може да се нарече съжителство, естествено съжителство между човека и духовния свят, между човека и това, което днес наричаме “небето”.
Човекът непрекъснато проникваше в духовния свят и живееше всред него. С други думи, той не се нуждаеше от никаква религия, за да се убеждава в съществуванието на духовния свят. Защото какво означава “религия”? Религия означава “връзка”, връзка между физическия и духовния свят. Тогавашният човек е нямал нужда от никаква специална връзка с духовния свят, защото този свят е бил за него една непосредствена опитност.
към текста >>
Човекът непрекъснато проникваше в духовния
свят
и живееше всред него.
Където и да бихте надникнали в Европа, щяхте да се убедите в живите спомени за древната Атлантида. Какво беше характерно за Атлантида? Нещо, което може да се нарече съжителство, естествено съжителство между човека и духовния свят, между човека и това, което днес наричаме “небето”.
Човекът непрекъснато проникваше в духовния свят и живееше всред него.
С други думи, той не се нуждаеше от никаква религия, за да се убеждава в съществуванието на духовния свят. Защото какво означава “религия”? Религия означава “връзка”, връзка между физическия и духовния свят. Тогавашният човек е нямал нужда от никаква специална връзка с духовния свят, защото този свят е бил за него една непосредствена опитност. Както днес изобщо не е необходимо да вярваме в полските цветя и горските животни, защото ги виждаме, така и атлантецът “вярваше” в Боговете и Духовете не опирайки се на религията - а понеже ги виждаше и изживяваше.
към текста >>
С други думи, той не се нуждаеше от никаква религия, за да се убеждава в съществуванието на духовния
свят
.
Където и да бихте надникнали в Европа, щяхте да се убедите в живите спомени за древната Атлантида. Какво беше характерно за Атлантида? Нещо, което може да се нарече съжителство, естествено съжителство между човека и духовния свят, между човека и това, което днес наричаме “небето”. Човекът непрекъснато проникваше в духовния свят и живееше всред него.
С други думи, той не се нуждаеше от никаква религия, за да се убеждава в съществуванието на духовния свят.
Защото какво означава “религия”? Религия означава “връзка”, връзка между физическия и духовния свят. Тогавашният човек е нямал нужда от никаква специална връзка с духовния свят, защото този свят е бил за него една непосредствена опитност. Както днес изобщо не е необходимо да вярваме в полските цветя и горските животни, защото ги виждаме, така и атлантецът “вярваше” в Боговете и Духовете не опирайки се на религията - а понеже ги виждаше и изживяваше.
към текста >>
Религия означава “връзка”, връзка между физическия и духовния
свят
.
Какво беше характерно за Атлантида? Нещо, което може да се нарече съжителство, естествено съжителство между човека и духовния свят, между човека и това, което днес наричаме “небето”. Човекът непрекъснато проникваше в духовния свят и живееше всред него. С други думи, той не се нуждаеше от никаква религия, за да се убеждава в съществуванието на духовния свят. Защото какво означава “религия”?
Религия означава “връзка”, връзка между физическия и духовния свят.
Тогавашният човек е нямал нужда от никаква специална връзка с духовния свят, защото този свят е бил за него една непосредствена опитност. Както днес изобщо не е необходимо да вярваме в полските цветя и горските животни, защото ги виждаме, така и атлантецът “вярваше” в Боговете и Духовете не опирайки се на религията - а понеже ги виждаше и изживяваше.
към текста >>
Тогавашният човек е нямал нужда от никаква специална връзка с духовния
свят
, защото този
свят
е бил за него една непосредствена опитност.
Нещо, което може да се нарече съжителство, естествено съжителство между човека и духовния свят, между човека и това, което днес наричаме “небето”. Човекът непрекъснато проникваше в духовния свят и живееше всред него. С други думи, той не се нуждаеше от никаква религия, за да се убеждава в съществуванието на духовния свят. Защото какво означава “религия”? Религия означава “връзка”, връзка между физическия и духовния свят.
Тогавашният човек е нямал нужда от никаква специална връзка с духовния свят, защото този свят е бил за него една непосредствена опитност.
Както днес изобщо не е необходимо да вярваме в полските цветя и горските животни, защото ги виждаме, така и атлантецът “вярваше” в Боговете и Духовете не опирайки се на религията - а понеже ги виждаше и изживяваше.
към текста >>
Какво беше останало у човека през първата следатлантска епоха от старото съжителство с духовно-божествения
свят
?
Какво беше останало у човека през първата следатлантска епоха от старото съжителство с духовно-божествения свят?
Копнежът към този свят! Вратата към духовния свят беше затворена, но копнежът - непокътнат. Тогавашният човек - вслушвайки се в митовете и сагите - усещаше приблизително следното: “Да, в миналото нашите предшественици са общували с духовния свят, живеели са заедно с Боговете и са прониквали дълбоко в духовната действителност. О, да можехме и ние да бъдем там.” Така бяха усещани нещата тогава. И тъкмо от този дълбок копнеж възникна древноиндийският метод за посвещение, което блика от копнежа по изгубения духовен свят и се основава на надеждата, че за известно време човекът ще напуска извоюваното ясно съзнание, за да се пренася в предишните състояния.
към текста >>
Копнежът към този
свят
!
Какво беше останало у човека през първата следатлантска епоха от старото съжителство с духовно-божествения свят?
Копнежът към този свят!
Вратата към духовния свят беше затворена, но копнежът - непокътнат. Тогавашният човек - вслушвайки се в митовете и сагите - усещаше приблизително следното: “Да, в миналото нашите предшественици са общували с духовния свят, живеели са заедно с Боговете и са прониквали дълбоко в духовната действителност. О, да можехме и ние да бъдем там.” Така бяха усещани нещата тогава. И тъкмо от този дълбок копнеж възникна древноиндийският метод за посвещение, което блика от копнежа по изгубения духовен свят и се основава на надеждата, че за известно време човекът ще напуска извоюваното ясно съзнание, за да се пренася в предишните състояния. “Йога” е методът на древно индийското посвещение, което чрез съответни техники възстановява изкуствено това, с което човек е разполагал по естествен път.
към текста >>
Вратата към духовния
свят
беше затворена, но копнежът - непокътнат.
Какво беше останало у човека през първата следатлантска епоха от старото съжителство с духовно-божествения свят? Копнежът към този свят!
Вратата към духовния свят беше затворена, но копнежът - непокътнат.
Тогавашният човек - вслушвайки се в митовете и сагите - усещаше приблизително следното: “Да, в миналото нашите предшественици са общували с духовния свят, живеели са заедно с Боговете и са прониквали дълбоко в духовната действителност. О, да можехме и ние да бъдем там.” Така бяха усещани нещата тогава. И тъкмо от този дълбок копнеж възникна древноиндийският метод за посвещение, което блика от копнежа по изгубения духовен свят и се основава на надеждата, че за известно време човекът ще напуска извоюваното ясно съзнание, за да се пренася в предишните състояния. “Йога” е методът на древно индийското посвещение, което чрез съответни техники възстановява изкуствено това, с което човек е разполагал по естествен път.
към текста >>
Тогавашният човек - вслушвайки се в митовете и сагите - усещаше приблизително следното: “Да, в миналото нашите предшественици са общували с духовния
свят
, живеели са заедно с Боговете и са прониквали дълбоко в духовната действителност.
Какво беше останало у човека през първата следатлантска епоха от старото съжителство с духовно-божествения свят? Копнежът към този свят! Вратата към духовния свят беше затворена, но копнежът - непокътнат.
Тогавашният човек - вслушвайки се в митовете и сагите - усещаше приблизително следното: “Да, в миналото нашите предшественици са общували с духовния свят, живеели са заедно с Боговете и са прониквали дълбоко в духовната действителност.
О, да можехме и ние да бъдем там.” Така бяха усещани нещата тогава. И тъкмо от този дълбок копнеж възникна древноиндийският метод за посвещение, което блика от копнежа по изгубения духовен свят и се основава на надеждата, че за известно време човекът ще напуска извоюваното ясно съзнание, за да се пренася в предишните състояния. “Йога” е методът на древно индийското посвещение, което чрез съответни техники възстановява изкуствено това, с което човек е разполагал по естествен път.
към текста >>
И тъкмо от този дълбок копнеж възникна древноиндийският метод за посвещение, което блика от копнежа по изгубения духовен
свят
и се основава на надеждата, че за известно време човекът ще напуска извоюваното ясно съзнание, за да се пренася в предишните състояния.
Какво беше останало у човека през първата следатлантска епоха от старото съжителство с духовно-божествения свят? Копнежът към този свят! Вратата към духовния свят беше затворена, но копнежът - непокътнат. Тогавашният човек - вслушвайки се в митовете и сагите - усещаше приблизително следното: “Да, в миналото нашите предшественици са общували с духовния свят, живеели са заедно с Боговете и са прониквали дълбоко в духовната действителност. О, да можехме и ние да бъдем там.” Така бяха усещани нещата тогава.
И тъкмо от този дълбок копнеж възникна древноиндийският метод за посвещение, което блика от копнежа по изгубения духовен свят и се основава на надеждата, че за известно време човекът ще напуска извоюваното ясно съзнание, за да се пренася в предишните състояния.
“Йога” е методът на древно индийското посвещение, което чрез съответни техники възстановява изкуствено това, с което човек е разполагал по естествен път.
към текста >>
И когато после етерното тяло се прибираше във физическото тяло, човекът знаеше какво е изпитвал в духовния
свят
.
Представете си за миг такъв древен атлантец, чиято етерна глава все още се носи неприбрана над неговата физическа глава. Когато после и астрално-то тяло се излъчва навън, голяма част от етерното тяло остава свързана с астралното тяло и по този начин изживяванията на астралното тяло можеха да се отпечатват в етерното тяло, така че да стигат до съзнанието. Когато през последната третина на Атлантската епоха, етерната част на главата се прибра изцяло в очертанията на физическата глава, астралното тяло всяка нощ се отделяше напълно от етерното тяло. Следователно, старото посвещение опитваше по изкуствен начин да отдели етерното тяло, с други думи, тласкаше човека към един вид летаргичен сън, твърде близък до смъртта, продължаващ три дни и половина, като през това време етерното тяло се отделяше от физическото тяло, връзката между тях се “разхлабваше” и изживяванията на астралното тяло можеха да се отпечатат в етерното тяло.
И когато после етерното тяло се прибираше във физическото тяло, човекът знаеше какво е изпитвал в духовния свят.
към текста >>
Точно до това се свеждаха древните методи на посвещение, посвещението - Йога, че чрез тях човекът, така да се каже, беше изтръгван от света, за да се пренесе отново в духовния
свят
.
Точно до това се свеждаха древните методи на посвещение, посвещението - Йога, че чрез тях човекът, така да се каже, беше изтръгван от света, за да се пренесе отново в духовния свят.
И културните импулси, които възникнаха от това посвещение, имат своите далечни отзвуци в по-късната индийска култура. Тази култура пораждаше едно особено настроение у човека и той си казваше: Истина и действителност има само в духовния свят, в онзи духовен свят, в който човек се прибира, след като напусне физическо-сетивния свят. Сега човекът се намира сред царствата на физическия свят, заобиколен от минералното, растителното и животинското царство. Но всичко това няма нищо общо с истината; то е само една външна илюзия; защото човек отдавна е изгубил истината и сега живее в света на илюзиите, в света на Майя.
към текста >>
Тази култура пораждаше едно особено настроение у човека и той си казваше: Истина и действителност има само в духовния
свят
, в онзи духовен
свят
, в който човек се прибира, след като напусне физическо-сетивния
свят
.
Точно до това се свеждаха древните методи на посвещение, посвещението - Йога, че чрез тях човекът, така да се каже, беше изтръгван от света, за да се пренесе отново в духовния свят. И културните импулси, които възникнаха от това посвещение, имат своите далечни отзвуци в по-късната индийска култура.
Тази култура пораждаше едно особено настроение у човека и той си казваше: Истина и действителност има само в духовния свят, в онзи духовен свят, в който човек се прибира, след като напусне физическо-сетивния свят.
Сега човекът се намира сред царствата на физическия свят, заобиколен от минералното, растителното и животинското царство. Но всичко това няма нищо общо с истината; то е само една външна илюзия; защото човек отдавна е изгубил истината и сега живее в света на илюзиите, в света на Майя.
към текста >>
Сега човекът се намира сред царствата на физическия
свят
, заобиколен от минералното, растителното и животинското царство.
Точно до това се свеждаха древните методи на посвещение, посвещението - Йога, че чрез тях човекът, така да се каже, беше изтръгван от света, за да се пренесе отново в духовния свят. И културните импулси, които възникнаха от това посвещение, имат своите далечни отзвуци в по-късната индийска култура. Тази култура пораждаше едно особено настроение у човека и той си казваше: Истина и действителност има само в духовния свят, в онзи духовен свят, в който човек се прибира, след като напусне физическо-сетивния свят.
Сега човекът се намира сред царствата на физическия свят, заобиколен от минералното, растителното и животинското царство.
Но всичко това няма нищо общо с истината; то е само една външна илюзия; защото човек отдавна е изгубил истината и сега живее в света на илюзиите, в света на Майя.
към текста >>
И така, за древноиндийската култура физическият
свят
се превръща в света на Майя.
И така, за древноиндийската култура физическият свят се превръща в света на Майя.
Точно тази е душевната атмосфера на древноиндийската култура; тя гледаше света като “Майя” и в преценката си не се ръководеше от някакви сиви теории. За древния индиец - когато той искаше да бъде особено свят - светът на Майя нямаше никаква стойност. Този физически свят е за него само една илюзия; истинският свят започва едва тогава, когато - чрез Йога - той се оттегля от физическия свят и отново оживява в света на своите атлантски предшественици.
към текста >>
За древния индиец - когато той искаше да бъде особено
свят
- светът на Майя нямаше никаква стойност.
И така, за древноиндийската култура физическият свят се превръща в света на Майя. Точно тази е душевната атмосфера на древноиндийската култура; тя гледаше света като “Майя” и в преценката си не се ръководеше от някакви сиви теории.
За древния индиец - когато той искаше да бъде особено свят - светът на Майя нямаше никаква стойност.
Този физически свят е за него само една илюзия; истинският свят започва едва тогава, когато - чрез Йога - той се оттегля от физическия свят и отново оживява в света на своите атлантски предшественици.
към текста >>
Този физически
свят
е за него само една илюзия; истинският
свят
започва едва тогава, когато - чрез Йога - той се оттегля от физическия
свят
и отново оживява в света на своите атлантски предшественици.
И така, за древноиндийската култура физическият свят се превръща в света на Майя. Точно тази е душевната атмосфера на древноиндийската култура; тя гледаше света като “Майя” и в преценката си не се ръководеше от някакви сиви теории. За древния индиец - когато той искаше да бъде особено свят - светът на Майя нямаше никаква стойност.
Този физически свят е за него само една илюзия; истинският свят започва едва тогава, когато - чрез Йога - той се оттегля от физическия свят и отново оживява в света на своите атлантски предшественици.
към текста >>
Обаче смисълът на еволюцията се състои в това, постепенно човекът да свикне с физическия
свят
, където той е поставен по време на следатлантската епоха, да го цени според неговата стойност, според неговото значение.
Обаче смисълът на еволюцията се състои в това, постепенно човекът да свикне с физическия свят, където той е поставен по време на следатлантската епоха, да го цени според неговата стойност, според неговото значение.
И втората културна епоха, която зае мястото на древноиндийската култура, е една предисторическа култура, която обаче носи името на народите, установили се значително по-късно в тези области; ние си служим с името “древноперсийска култура”. Още веднъж: тук нямаме предвид по-късната персийска култура, а една предисторическа култура.
към текста >>
През втората културна епоха беше направена стъпка в завладяването на физическия
свят
.
Обаче хората от древноперсийската култура постигнаха нещо важно: те започнаха да ценят света на Майя, света на илюзиите, да виждат в него нещо пълноценно и смислено. Индиецът се усещаше добре, когато можеше да побегне от илюзията; за персиеца обаче тя се превърна в поле за работа. Разбира се, за него тя все още изглеждаше като нещо враждебно, но и като нещо, което трябваше да бъде овладяно; като нещо откъдето по-късно започна борбата между Ормузд н Ариман, при която човекът се намесва и присъединява към добрите Богове срещу слезлите в материята сили на злите Богове. Оттук произлизаше н характерното за онази епоха настроение. Персиецът все още не обичаше тази действителност; но той вече не я избягваше, както правеше това древният индиец; той я разглеждаше като арена за работа, като нещо, което трябва да бъде овладяно.
През втората културна епоха беше направена стъпка в завладяването на физическия свят.
към текста >>
Така беше направена важна крачка в завладяването на физическия
свят
.
Идва третата културна епоха на следатлантското човечество и ние все повече се приближаваме до официалните исторически данни. В “Тайната наука” тази трета културна степен се нарича “халдео-вавилоно-асирийско-египетска култура”. Всички споменати култури са основани в колониите, изграждани на различни места под ръководството на великия посветен. Първата колония основа културата на древна Индия, втората колония основа това, което описахме като древноперсийски културен център, а третото културно направление се насочи още по на запад и се зае с изграждането на вавилоно-халдео-асирийско-египетската култура.
Така беше направена важна крачка в завладяването на физическия свят.
За персиеца този свят все още изглеждаше като една враждебна, неукротима маса, която трябваше да бъде култивирана, ако човек застанеше на страната на добрите Богове. Сега вече човекът става по-близък, по-интимен с физическата действителност.
към текста >>
За персиеца този
свят
все още изглеждаше като една враждебна, неукротима маса, която трябваше да бъде култивирана, ако човек застанеше на страната на добрите Богове.
Идва третата културна епоха на следатлантското човечество и ние все повече се приближаваме до официалните исторически данни. В “Тайната наука” тази трета културна степен се нарича “халдео-вавилоно-асирийско-египетска култура”. Всички споменати култури са основани в колониите, изграждани на различни места под ръководството на великия посветен. Първата колония основа културата на древна Индия, втората колония основа това, което описахме като древноперсийски културен център, а третото културно направление се насочи още по на запад и се зае с изграждането на вавилоно-халдео-асирийско-египетската култура. Така беше направена важна крачка в завладяването на физическия свят.
За персиеца този свят все още изглеждаше като една враждебна, неукротима маса, която трябваше да бъде култивирана, ако човек застанеше на страната на добрите Богове.
Сега вече човекът става по-близък, по-интимен с физическата действителност.
към текста >>
Ето как човекът на третата следатлантска епоха проникваше материята и целия външен
свят
със силите на Духа.
Ето как човекът на третата следатлантска епоха проникваше материята и целия външен свят със силите на Духа.
Безброй исторически свидетелства за това са скрити в хода на третото културно направление, на асирийско-вавилоно-халдео-египетската култура.
към текста >>
Каква огромна духовна сила е материализирана в търговските отношения на нашия
свят
!
Бих желал да посоча една от връзките между тези две епохи, за да се убедите колко чудно са построени нещата за този, който вижда по-навътре и знае, че това, което наричаме егоизъм и принцип на утилитарността, днес е постигнало своята върхова точка. Никога досега културата не е била толкова егоистична, толкова неидеалистична както днес, а занапред тя ще става все по-егоистична. Защото днес Духът е напълно окован в материалната култура. Човечеството трябваше да употреби неимоверна духовна сила, за да стигне до великите открития на новото време. Каква колосална духовна сила е нужна за откритието на телефона, телеграфа, железопътния транспорт и т.н.!
Каква огромна духовна сила е материализирана в търговските отношения на нашия свят!
Каква ог-ромна духовна сила е необходима, за да се изплати например една парична сума в Токио само срещу къс хартия, срещу един чек.
към текста >>
Защо днешният човек отделя своето съществувание от духовния
свят
и признава само това, което става между раждането и смъртта?
Но какво всъщност стана, че човекът започна да цени толкова много своята личност? Кое го кара да се чувствува като отделна, неповторима личност?
Защо днешният човек отделя своето съществувание от духовния свят и признава само това, което става между раждането и смъртта?
към текста >>
През четвъртата следатлантска културна епоха, гръко-римската, човекът осъществява своя вътрешен живот преди всичко в условията на външния
свят
.
И така, виждате как хората все повече слизат и се вплитат в Майя и как насищат материята със силите на Духа.
През четвъртата следатлантска културна епоха, гръко-римската, човекът осъществява своя вътрешен живот преди всичко в условията на външния свят.
Едва в Гърция човекът се обективира в материята, във формите на изкуството. Човекът влага своята собствена форма в образите на гръцките Богове. В драмите на Есхил усещаме, как човекът се стреми към художествено претворяване на своята собствена индивидуалност. Той сам излиза на физическото поле и създава копие на самия себе си. А в римската култура човек създава копие на себе си в лицето на държавните институции.
към текста >>
По време на римската култура обаче, човекът навлиза до такава степен във физическия
свят
, че отделната човешка личност - вече като римски гражданин - встъпва в своите юридически права.
Крещящо дилетантство е да се търсят корените на това, което днес наричаме “юриспруденция”, в епохите преди Рим. Това, което съществува преди Рим, като понятие, е коренно различно от “Jus”, от правото. Защото понятието за човека като отделна личност, правовото понятие за личност, преди Рим, то изобщо не е съществувало. В древна Гърция имаме “полис”, малкия “град-държава”, и човекът усеща себе си като член на този малък “град-държава”. Днешният човек трудно би се приспособил към индивидуалното съзнание, характерно за гръцката епоха.
По време на римската култура обаче, човекът навлиза до такава степен във физическия свят, че отделната човешка личност - вече като римски гражданин - встъпва в своите юридически права.
Бавно и постепенно развитието напредва, и по-нататък ние ще проследим как личността все повече излиза на преден план и все повече завладява физическия свят. Човекът все повече и повече потъва в материята.
към текста >>
Бавно и постепенно развитието напредва, и по-нататък ние ще проследим как личността все повече излиза на преден план и все повече завладява физическия
свят
.
Това, което съществува преди Рим, като понятие, е коренно различно от “Jus”, от правото. Защото понятието за човека като отделна личност, правовото понятие за личност, преди Рим, то изобщо не е съществувало. В древна Гърция имаме “полис”, малкия “град-държава”, и човекът усеща себе си като член на този малък “град-държава”. Днешният човек трудно би се приспособил към индивидуалното съзнание, характерно за гръцката епоха. По време на римската култура обаче, човекът навлиза до такава степен във физическия свят, че отделната човешка личност - вече като римски гражданин - встъпва в своите юридически права.
Бавно и постепенно развитието напредва, и по-нататък ние ще проследим как личността все повече излиза на преден план и все повече завладява физическия свят.
Човекът все повече и повече потъва в материята.
към текста >>
И нима, когато преминаваме от гръцката култура в римската и виждаме образите на великия римски
свят
, те не са сякаш самите гръцки Богове, слезли от своите пиедестали и наметнали своите тоги?
Човекът продължава да “слиза” и да обхваща материята, стигайки до бракосъчетанието между Майя и Духа. Този е моментът, когато човекът стига и до разбирането на личността. Вие ще се съгласите, че това беше и времето, когато той може да схване Бога като лично явление; времето, когато Духът, принадлежащ на Земята, напредва към личността. Ето как в средната следатлантска култура, в гръко-римската културна епоха, самият Бог се явява като човек, като отделна личност. Като един чуден образ застава пред нас всичко, което човекът на гръцкото изкуство създава по свое подобие.
И нима, когато преминаваме от гръцката култура в римската и виждаме образите на великия римски свят, те не са сякаш самите гръцки Богове, слезли от своите пиедестали и наметнали своите тоги?
Нима това не се вижда съвсем ясно?
към текста >>
Ето този е напредъкът, който човекът постигна от времето, когато усещаше себе си като част от божествения
свят
, до епохата, когато започна да възприема себе си като личност.
Ето този е напредъкът, който човекът постигна от времето, когато усещаше себе си като част от божествения свят, до епохата, когато започна да възприема себе си като личност.
Едва тогава той можа да схване Бога като личност, която слезе между хората, въплъти се и живя всред тях в едно човешко тяло.
към текста >>
38.
ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ
GA_103 Евангелието на Йоан
Вие видяхте, че не става дума да извлечем от този документ някакви истини за духовните светове, а да посочим как, независимо от всякакви човешки и други документи, съществува възможност за проникване в духовния
свят
, също както и днес, изучавайки математиката, правим това независимо от историческите произведения, които в хода на човешката еволюция са разработили за пръв път една или друга част от математиката.
В хода на нашите лекции Вие видяхте, до какво отношение стигаме към този религиозен документ, наречен Евангелието на Йоан, когато се опираме на Духовната наука, на антропософията.
Вие видяхте, че не става дума да извлечем от този документ някакви истини за духовните светове, а да посочим как, независимо от всякакви човешки и други документи, съществува възможност за проникване в духовния свят, също както и днес, изучавайки математиката, правим това независимо от историческите произведения, които в хода на човешката еволюция са разработили за пръв път една или друга част от математиката.
Какво знаят за геометрията на Евклид например онези, които в училище започват да изучават елементарна геометрия? Какво знаят те за онзи първоначален исторически документ, за онази Евклидова книга, която за пръв път предоставя на човечеството основните геометрични истини? Едва когато хората - изхождайки от самите себе си - напреднат в геометрията, те вече могат да оценят Евклидовите произведения според тяхното достойнство и значение. Следователно, ние можем да постигнем от самия духовен живот онези истини, за които става дума в него. И когато сме ги открили и после отново се обръщаме към историческите документи, ние отново откриваме това, което, така да се каже, вече знаем.
към текста >>
Спомените се състояха в това, че бяха останали живи предания за една от епохите преди атлантския Потоп, през която всички човеци притежаваха едно сумрачно ясновидство, позволяващо им да виждат в духовния
свят
, така че той им беше познат от техните собствени изживявания, както за днешните хора са очевидни четирите царства на природата: минералното, растителното и т.н.
Вече стана дума за възходящата посока, в която започна да се развива следатлантското човечество. Посочихме също, как след атлантския Потоп възникна първата велика следатлантска културна епоха, древноиндийската култура. Показахме, че характерната особеност на тази древноиндийска култура се свеждаше до това, че човешките души бяха заливани от копнежи и спомени. Разказахме и за това, по какво копнеят те, какво искат да си спомнят.
Спомените се състояха в това, че бяха останали живи предания за една от епохите преди атлантския Потоп, през която всички човеци притежаваха едно сумрачно ясновидство, позволяващо им да виждат в духовния свят, така че той им беше познат от техните собствени изживявания, както за днешните хора са очевидни четирите царства на природата: минералното, растителното и т.н.
Видяхме, че преди атлантската катастрофа все още нямаше рязка граница между ясното дневно съзнание и нощното съзнание на човека. Когато тогавашният човек заспиваше, неговите вътрешни изживявания не бяха така несъзнателни и тъмни, както днес; когато образите от дневния живот изчезваха, възникваха образите от духовния живот, и тогава той навлизаше всред процесите и Съществата на духовния свят. А когато сутрин отново се прибираше в своето физическо тяло, духовните изживявания и истини потъваха в мрак и около него се появяваше днешната действителност на минералите, растенията, животните и т.н. Рязката граница между нощното безсъзнание и дневната будност се очертава едва след атлантския Потоп, в нашата следатлантска епоха. Човекът все повече се откъсваше от духовната действителност - що се отнася до непосредствените му възприятия - и все повече навлизаше в чисто физическата действителност.
към текста >>
Когато тогавашният човек заспиваше, неговите вътрешни изживявания не бяха така несъзнателни и тъмни, както днес; когато образите от дневния живот изчезваха, възникваха образите от духовния живот, и тогава той навлизаше всред процесите и Съществата на духовния
свят
.
Посочихме също, как след атлантския Потоп възникна първата велика следатлантска културна епоха, древноиндийската култура. Показахме, че характерната особеност на тази древноиндийска култура се свеждаше до това, че човешките души бяха заливани от копнежи и спомени. Разказахме и за това, по какво копнеят те, какво искат да си спомнят. Спомените се състояха в това, че бяха останали живи предания за една от епохите преди атлантския Потоп, през която всички човеци притежаваха едно сумрачно ясновидство, позволяващо им да виждат в духовния свят, така че той им беше познат от техните собствени изживявания, както за днешните хора са очевидни четирите царства на природата: минералното, растителното и т.н. Видяхме, че преди атлантската катастрофа все още нямаше рязка граница между ясното дневно съзнание и нощното съзнание на човека.
Когато тогавашният човек заспиваше, неговите вътрешни изживявания не бяха така несъзнателни и тъмни, както днес; когато образите от дневния живот изчезваха, възникваха образите от духовния живот, и тогава той навлизаше всред процесите и Съществата на духовния свят.
А когато сутрин отново се прибираше в своето физическо тяло, духовните изживявания и истини потъваха в мрак и около него се появяваше днешната действителност на минералите, растенията, животните и т.н. Рязката граница между нощното безсъзнание и дневната будност се очертава едва след атлантския Потоп, в нашата следатлантска епоха. Човекът все повече се откъсваше от духовната действителност - що се отнася до непосредствените му възприятия - и все повече навлизаше в чисто физическата действителност. Оставаше само споменът, че има и друго царство, едно царство на духовни процеси и Същества, и точно по тези спомени се разгаряше копнежът на душите, чрез някакви изключителни състояния отново да се издигнат до сферите, където човекът пребиваваше преди вплитането си във физическия свят. Тези изключителни състояния бяха достъпни само на малцина избраници, на посветените, чиито вътрешни сетива бяха “отваряни” в мистерийните центрове, така че те можеха да виждат в духовния свят.
към текста >>
Оставаше само споменът, че има и друго царство, едно царство на духовни процеси и Същества, и точно по тези спомени се разгаряше копнежът на душите, чрез някакви изключителни състояния отново да се издигнат до сферите, където човекът пребиваваше преди вплитането си във физическия
свят
.
Видяхме, че преди атлантската катастрофа все още нямаше рязка граница между ясното дневно съзнание и нощното съзнание на човека. Когато тогавашният човек заспиваше, неговите вътрешни изживявания не бяха така несъзнателни и тъмни, както днес; когато образите от дневния живот изчезваха, възникваха образите от духовния живот, и тогава той навлизаше всред процесите и Съществата на духовния свят. А когато сутрин отново се прибираше в своето физическо тяло, духовните изживявания и истини потъваха в мрак и около него се появяваше днешната действителност на минералите, растенията, животните и т.н. Рязката граница между нощното безсъзнание и дневната будност се очертава едва след атлантския Потоп, в нашата следатлантска епоха. Човекът все повече се откъсваше от духовната действителност - що се отнася до непосредствените му възприятия - и все повече навлизаше в чисто физическата действителност.
Оставаше само споменът, че има и друго царство, едно царство на духовни процеси и Същества, и точно по тези спомени се разгаряше копнежът на душите, чрез някакви изключителни състояния отново да се издигнат до сферите, където човекът пребиваваше преди вплитането си във физическия свят.
Тези изключителни състояния бяха достъпни само на малцина избраници, на посветените, чиито вътрешни сетива бяха “отваряни” в мистерийните центрове, така че те можеха да виждат в духовния свят. Посветените предлагаха на другите хора, на които липсваха тези способности, потвърждение за реалността на духовните светове. През древно-индийската култура, Йога беше онзи специфичен процес, с чиято помощ човекът се пренасяше в старото сумрачно ясновидство. А онези, които бяха посвещавани, по силата на самия този факт, и като свидетели на духовния свят, ставаха предводители на човечеството.
към текста >>
Тези изключителни състояния бяха достъпни само на малцина избраници, на посветените, чиито вътрешни сетива бяха “отваряни” в мистерийните центрове, така че те можеха да виждат в духовния
свят
.
Когато тогавашният човек заспиваше, неговите вътрешни изживявания не бяха така несъзнателни и тъмни, както днес; когато образите от дневния живот изчезваха, възникваха образите от духовния живот, и тогава той навлизаше всред процесите и Съществата на духовния свят. А когато сутрин отново се прибираше в своето физическо тяло, духовните изживявания и истини потъваха в мрак и около него се появяваше днешната действителност на минералите, растенията, животните и т.н. Рязката граница между нощното безсъзнание и дневната будност се очертава едва след атлантския Потоп, в нашата следатлантска епоха. Човекът все повече се откъсваше от духовната действителност - що се отнася до непосредствените му възприятия - и все повече навлизаше в чисто физическата действителност. Оставаше само споменът, че има и друго царство, едно царство на духовни процеси и Същества, и точно по тези спомени се разгаряше копнежът на душите, чрез някакви изключителни състояния отново да се издигнат до сферите, където човекът пребиваваше преди вплитането си във физическия свят.
Тези изключителни състояния бяха достъпни само на малцина избраници, на посветените, чиито вътрешни сетива бяха “отваряни” в мистерийните центрове, така че те можеха да виждат в духовния свят.
Посветените предлагаха на другите хора, на които липсваха тези способности, потвърждение за реалността на духовните светове. През древно-индийската култура, Йога беше онзи специфичен процес, с чиято помощ човекът се пренасяше в старото сумрачно ясновидство. А онези, които бяха посвещавани, по силата на самия този факт, и като свидетели на духовния свят, ставаха предводители на човечеството.
към текста >>
А онези, които бяха посвещавани, по силата на самия този факт, и като свидетели на духовния
свят
, ставаха предводители на човечеството.
Човекът все повече се откъсваше от духовната действителност - що се отнася до непосредствените му възприятия - и все повече навлизаше в чисто физическата действителност. Оставаше само споменът, че има и друго царство, едно царство на духовни процеси и Същества, и точно по тези спомени се разгаряше копнежът на душите, чрез някакви изключителни състояния отново да се издигнат до сферите, където човекът пребиваваше преди вплитането си във физическия свят. Тези изключителни състояния бяха достъпни само на малцина избраници, на посветените, чиито вътрешни сетива бяха “отваряни” в мистерийните центрове, така че те можеха да виждат в духовния свят. Посветените предлагаха на другите хора, на които липсваха тези способности, потвърждение за реалността на духовните светове. През древно-индийската култура, Йога беше онзи специфичен процес, с чиято помощ човекът се пренасяше в старото сумрачно ясновидство.
А онези, които бяха посвещавани, по силата на самия този факт, и като свидетели на духовния свят, ставаха предводители на човечеството.
към текста >>
Този копнеж за връщане в духовния
свят
пораждаше всред древноиндийската култура преди всичко онова настроение, което караше хората да разглеждат външната действителност като илюзия, като Майя.
Този копнеж за връщане в духовния свят пораждаше всред древноиндийската култура преди всичко онова настроение, което караше хората да разглеждат външната действителност като илюзия, като Майя.
Те си казваха: Истинската действителност е само в духовния свят, където можем да се връщаме с помощта на Йога. Тъкмо този свят, изпълнен с духовни процеси и Същества, е истински, докато материалният свят е недействителен, той е илюзия, Майя!
към текста >>
Те си казваха: Истинската действителност е само в духовния
свят
, където можем да се връщаме с помощта на Йога.
Този копнеж за връщане в духовния свят пораждаше всред древноиндийската култура преди всичко онова настроение, което караше хората да разглеждат външната действителност като илюзия, като Майя.
Те си казваха: Истинската действителност е само в духовния свят, където можем да се връщаме с помощта на Йога.
Тъкмо този свят, изпълнен с духовни процеси и Същества, е истински, докато материалният свят е недействителен, той е илюзия, Майя!
към текста >>
Тъкмо този
свят
, изпълнен с духовни процеси и Същества, е истински, докато материалният
свят
е недействителен, той е илюзия, Майя!
Този копнеж за връщане в духовния свят пораждаше всред древноиндийската култура преди всичко онова настроение, което караше хората да разглеждат външната действителност като илюзия, като Майя. Те си казваха: Истинската действителност е само в духовния свят, където можем да се връщаме с помощта на Йога.
Тъкмо този свят, изпълнен с духовни процеси и Същества, е истински, докато материалният свят е недействителен, той е илюзия, Майя!
към текста >>
Защото мисията на човечеството не се изразяваше в това, да приема сетивния
свят
като илюзия, като Майя, да се отдръпва и бяга от този
свят
; следатлантското човечество имаше друга мисия: все повече и повече да завладее физическия
свят
, да стане господар над физическите явления и процеси.
До това се свеждаше първото и основно религиозно светоусещане след атлантската катастрофа и Йога беше първата форма на посвещение в началото на следатлантската епоха. Първоначално тук няма и следа от разбиране за истинската мисия на следатлантската епоха.
Защото мисията на човечеството не се изразяваше в това, да приема сетивния свят като илюзия, като Майя, да се отдръпва и бяга от този свят; следатлантското човечество имаше друга мисия: все повече и повече да завладее физическия свят, да стане господар над физическите явления и процеси.
Напълно понятно е, че човечеството, което постепенно навлизаше във физическите измерения на нещата, отначало ги приемаше като илюзия или Майя, понеже досега те бяха едва загатнати всред духовната действителност. Това настроение не можеше да остане в своя първоначален вид. Следатлантската епоха не можеше да се отнася към физическата действителност като към една илюзия. И ние виждаме как стъпка по стъпка, следатлантското човечество съумя през различните културни епохи да укрепи връзката си с физическата действителност.
към текста >>
Там цялата мъдрост беше насочена извън физическия
свят
и гледаше нагоре към духовните светове като към скъп и
свят
спомен, докато изследването и култивирането на физическата действителност изглеждаше лишено от всякакъв смисъл.
В онази култура, която определяме като древно-персийска - защото историческите сведения за персийската или Заратустровата култура са само последен отзвук на това, за което става дума тук, в тази втора културна епоха ние виждаме как хората предприемат първата стъпка, за да надраснат древноиндийския принцип и за да завладеят физическата действителност. Но все още няма и следа от едно сърдечно проникване в материята, няма и никакво сериозно изследване на физическите закономерности. Древноиндийската култура не отстъпва така бързо. Дори нейните далечни останки от по-късните времена, показват ехото от онова настроение, което третира физическата действителност като илюзия. Ето защо нашата съвременна култура никога не би могла да произлезе непосредствено от древноиндийската култура.
Там цялата мъдрост беше насочена извън физическия свят и гледаше нагоре към духовните светове като към скъп и свят спомен, докато изследването и култивирането на физическата действителност изглеждаше лишено от всякакъв смисъл.
Сам по себе си, древноиндийският принцип никога не би могъл да вдъхнови една наука, която да служи на нашия земен свят; този принцип никога не би позволил онова сериозно проучване на природните закони, което е в основата на нашата съвременна култура. Всичко това никога не би могло да произлезе от древноиндийската същност. Защото, нима е необходимо да се вниква в силите на един свят, който се гради върху илюзия! Ако по-късно нещата се променят и в самата индийска култура, причината е не в нея, а в по-късни чужди влияния.
към текста >>
Сам по себе си, древноиндийският принцип никога не би могъл да вдъхнови една наука, която да служи на нашия земен
свят
; този принцип никога не би позволил онова сериозно проучване на природните закони, което е в основата на нашата съвременна култура.
Но все още няма и следа от едно сърдечно проникване в материята, няма и никакво сериозно изследване на физическите закономерности. Древноиндийската култура не отстъпва така бързо. Дори нейните далечни останки от по-късните времена, показват ехото от онова настроение, което третира физическата действителност като илюзия. Ето защо нашата съвременна култура никога не би могла да произлезе непосредствено от древноиндийската култура. Там цялата мъдрост беше насочена извън физическия свят и гледаше нагоре към духовните светове като към скъп и свят спомен, докато изследването и култивирането на физическата действителност изглеждаше лишено от всякакъв смисъл.
Сам по себе си, древноиндийският принцип никога не би могъл да вдъхнови една наука, която да служи на нашия земен свят; този принцип никога не би позволил онова сериозно проучване на природните закони, което е в основата на нашата съвременна култура.
Всичко това никога не би могло да произлезе от древноиндийската същност. Защото, нима е необходимо да се вниква в силите на един свят, който се гради върху илюзия! Ако по-късно нещата се променят и в самата индийска култура, причината е не в нея, а в по-късни чужди влияния.
към текста >>
Защото, нима е необходимо да се вниква в силите на един
свят
, който се гради върху илюзия!
Дори нейните далечни останки от по-късните времена, показват ехото от онова настроение, което третира физическата действителност като илюзия. Ето защо нашата съвременна култура никога не би могла да произлезе непосредствено от древноиндийската култура. Там цялата мъдрост беше насочена извън физическия свят и гледаше нагоре към духовните светове като към скъп и свят спомен, докато изследването и култивирането на физическата действителност изглеждаше лишено от всякакъв смисъл. Сам по себе си, древноиндийският принцип никога не би могъл да вдъхнови една наука, която да служи на нашия земен свят; този принцип никога не би позволил онова сериозно проучване на природните закони, което е в основата на нашата съвременна култура. Всичко това никога не би могло да произлезе от древноиндийската същност.
Защото, нима е необходимо да се вниква в силите на един свят, който се гради върху илюзия!
Ако по-късно нещата се променят и в самата индийска култура, причината е не в нея, а в по-късни чужди влияния.
към текста >>
Представителят на персийската култура постепенно се пробужда за реалността на физическия
свят
.
За древноперсийската култура, видимата физическа действителност представлява поле за работа. Макар и все още да е считана за израз на враждебните Богове, проблясва надеждата, че с помощта на Боговете на светлината, физическата действителност може да бъде изцяло проникната от духовните сили и от добрите Богове.
Представителят на персийската култура постепенно се пробужда за реалността на физическия свят.
Макар и да го разглежда като област от Бога на тъмнината, той все пак храни надеждата, че може да вложи там силите на добрите Богове.
към текста >>
Ето как по-късното човечество постепенно завладява материалния
свят
, първоначално смятан за една илюзия, и прави това чрез Духа, който все повече и повече набира сили в дълбоката вътрешна същност на човека.
Ето как по-късното човечество постепенно завладява материалния свят, първоначално смятан за една илюзия, и прави това чрез Духа, който все повече и повече набира сили в дълбоката вътрешна същност на човека.
към текста >>
Защото докато виждаха образите в духовния
свят
, те му принадлежаха, самите те бяха като един образ всред много други образи.
Вече споменахме, че хората стигнаха до изживяването на Аза или “Аз-съм” едва през по-късните атлантски периоди.
Защото докато виждаха образите в духовния свят, те му принадлежаха, самите те бяха като един образ всред много други образи.
Сега обаче, Духът трябваше да бъде обхванат в самата вътрешна същност на човека. Нека сега към това, което повторихме днес, да прибавим и някои подробности, свързани с развитието на вътрешната човешка същност.
към текста >>
Вътрешният
свят
, който по-късно щеше да бъде обхванат от Аза или “Аз-съм”, все още имаше твърде неясни контури.
Доколкото през Атлантската епоха човекът поглеждаше навън с един вид сънищно, ясновиждащо съзнание, той всъщност не обръщаше внимание на своите вътрешни процеси.
Вътрешният свят, който по-късно щеше да бъде обхванат от Аза или “Аз-съм”, все още имаше твърде неясни контури.
Наред с изчезването на духовния свят, човекът осъзна и своя собствен духовен свят. През древноиндийската култура този собствен духовен свят беше обгърнат от едно странно настроение. Хората смятаха, че ако искат да проникнат в духовния свят и да се издигнат над илюзиите, те трябва да се откажат от “Аз-съм” и да се потопят във Всемирния Дух, в Брахман. Ето защо старите методи на посвещение са свързани със загуба на личното съзнание. Най-древните форми на посвещение се отличават преди всичко с едно безлично навлизане в духовния свят.
към текста >>
Наред с изчезването на духовния
свят
, човекът осъзна и своя собствен духовен
свят
.
Доколкото през Атлантската епоха човекът поглеждаше навън с един вид сънищно, ясновиждащо съзнание, той всъщност не обръщаше внимание на своите вътрешни процеси. Вътрешният свят, който по-късно щеше да бъде обхванат от Аза или “Аз-съм”, все още имаше твърде неясни контури.
Наред с изчезването на духовния свят, човекът осъзна и своя собствен духовен свят.
През древноиндийската култура този собствен духовен свят беше обгърнат от едно странно настроение. Хората смятаха, че ако искат да проникнат в духовния свят и да се издигнат над илюзиите, те трябва да се откажат от “Аз-съм” и да се потопят във Всемирния Дух, в Брахман. Ето защо старите методи на посвещение са свързани със загуба на личното съзнание. Най-древните форми на посвещение се отличават преди всичко с едно безлично навлизане в духовния свят.
към текста >>
През древноиндийската култура този собствен духовен
свят
беше обгърнат от едно странно настроение.
Доколкото през Атлантската епоха човекът поглеждаше навън с един вид сънищно, ясновиждащо съзнание, той всъщност не обръщаше внимание на своите вътрешни процеси. Вътрешният свят, който по-късно щеше да бъде обхванат от Аза или “Аз-съм”, все още имаше твърде неясни контури. Наред с изчезването на духовния свят, човекът осъзна и своя собствен духовен свят.
През древноиндийската култура този собствен духовен свят беше обгърнат от едно странно настроение.
Хората смятаха, че ако искат да проникнат в духовния свят и да се издигнат над илюзиите, те трябва да се откажат от “Аз-съм” и да се потопят във Всемирния Дух, в Брахман. Ето защо старите методи на посвещение са свързани със загуба на личното съзнание. Най-древните форми на посвещение се отличават преди всичко с едно безлично навлизане в духовния свят.
към текста >>
Хората смятаха, че ако искат да проникнат в духовния
свят
и да се издигнат над илюзиите, те трябва да се откажат от “Аз-съм” и да се потопят във Всемирния Дух, в Брахман.
Доколкото през Атлантската епоха човекът поглеждаше навън с един вид сънищно, ясновиждащо съзнание, той всъщност не обръщаше внимание на своите вътрешни процеси. Вътрешният свят, който по-късно щеше да бъде обхванат от Аза или “Аз-съм”, все още имаше твърде неясни контури. Наред с изчезването на духовния свят, човекът осъзна и своя собствен духовен свят. През древноиндийската култура този собствен духовен свят беше обгърнат от едно странно настроение.
Хората смятаха, че ако искат да проникнат в духовния свят и да се издигнат над илюзиите, те трябва да се откажат от “Аз-съм” и да се потопят във Всемирния Дух, в Брахман.
Ето защо старите методи на посвещение са свързани със загуба на личното съзнание. Най-древните форми на посвещение се отличават преди всичко с едно безлично навлизане в духовния свят.
към текста >>
Най-древните форми на посвещение се отличават преди всичко с едно безлично навлизане в духовния
свят
.
Вътрешният свят, който по-късно щеше да бъде обхванат от Аза или “Аз-съм”, все още имаше твърде неясни контури. Наред с изчезването на духовния свят, човекът осъзна и своя собствен духовен свят. През древноиндийската култура този собствен духовен свят беше обгърнат от едно странно настроение. Хората смятаха, че ако искат да проникнат в духовния свят и да се издигнат над илюзиите, те трябва да се откажат от “Аз-съм” и да се потопят във Всемирния Дух, в Брахман. Ето защо старите методи на посвещение са свързани със загуба на личното съзнание.
Най-древните форми на посвещение се отличават преди всичко с едно безлично навлизане в духовния свят.
към текста >>
За атлантците това беше нещо естествено, понеже всяка нощ те “премахваха” личността и подновяваха живота си в духовния
свят
.
Нека да припомним как през Атлантската и древноиндийската епоха хората се стремяха да заличат личността.
За атлантците това беше нещо естествено, понеже всяка нощ те “премахваха” личността и подновяваха живота си в духовния свят.
За индийците - също, защото чрез Йога тяхното посвещение ги приближаваше до едно безлично състояние. Крайната цел беше съвършеният покой във Всемира. Този покой откриваме в съзнанието на тогавашното човечество, а именно в съзнанието, че индивидът е само едно звено във веригата на поколенията, и че чрез своята кръв е свързан с поколенията, включително до най-далечните си предшественици. Този е основният момент, за който става дума. Той идва в резултат на онази древна традиция, при която човек се усещаше като подслонен в лоното на божествено-духовния свят.
към текста >>
Той идва в резултат на онази древна традиция, при която човек се усещаше като подслонен в лоното на божествено-духовния
свят
.
За атлантците това беше нещо естествено, понеже всяка нощ те “премахваха” личността и подновяваха живота си в духовния свят. За индийците - също, защото чрез Йога тяхното посвещение ги приближаваше до едно безлично състояние. Крайната цел беше съвършеният покой във Всемира. Този покой откриваме в съзнанието на тогавашното човечество, а именно в съзнанието, че индивидът е само едно звено във веригата на поколенията, и че чрез своята кръв е свързан с поколенията, включително до най-далечните си предшественици. Този е основният момент, за който става дума.
Той идва в резултат на онази древна традиция, при която човек се усещаше като подслонен в лоното на божествено-духовния свят.
Стана така, че хората, преминали през едно нормално развитие, сега, през третата културна епоха, започнаха да се чувствуват като отделни човеци, но в същото време не забравяха, че са подслонени в лоното на божествено-духовния свят, и че по силата на кръвното родство са включени в цялата верига на поколенията. За тях Богът живееше в течащата през поколенията кръв.
към текста >>
Стана така, че хората, преминали през едно нормално развитие, сега, през третата културна епоха, започнаха да се чувствуват като отделни човеци, но в същото време не забравяха, че са подслонени в лоното на божествено-духовния
свят
, и че по силата на кръвното родство са включени в цялата верига на поколенията.
За индийците - също, защото чрез Йога тяхното посвещение ги приближаваше до едно безлично състояние. Крайната цел беше съвършеният покой във Всемира. Този покой откриваме в съзнанието на тогавашното човечество, а именно в съзнанието, че индивидът е само едно звено във веригата на поколенията, и че чрез своята кръв е свързан с поколенията, включително до най-далечните си предшественици. Този е основният момент, за който става дума. Той идва в резултат на онази древна традиция, при която човек се усещаше като подслонен в лоното на божествено-духовния свят.
Стана така, че хората, преминали през едно нормално развитие, сега, през третата културна епоха, започнаха да се чувствуват като отделни човеци, но в същото време не забравяха, че са подслонени в лоното на божествено-духовния свят, и че по силата на кръвното родство са включени в цялата верига на поколенията.
За тях Богът живееше в течащата през поколенията кръв.
към текста >>
В духовния
свят
Христос винаги е можел да бъде виждан и Вие ще се съгласите с Тайната наука, когато тя твърди, че онзи, когото Мойсей видя и от когото чу името “Аз-съм”, е Съществото, което по-късно се яви на Земята като
Какво вижда Исай? Евангелието на Йоан отговаря ясно: Той вижда Христос!
В духовния свят Христос винаги е можел да бъде виждан и Вие ще се съгласите с Тайната наука, когато тя твърди, че онзи, когото Мойсей видя и от когото чу името “Аз-съм”, е Съществото, което по-късно се яви на Земята като
към текста >>
Авторът на Йоановото Евангелие не иска да каже нищо друго, освен: Този, който винаги е можел да бъде виждан в духовния
свят
, стана плът и живя между нас!
Христос. Истинският “Дух Божи” на древността е не друг, а Христос, както разбираме в едно от онези места на религиозните документи, които е изключително трудно да бъдат обяснени без правилен и дълбок поглед върху нещата. Ето защо думите “Отец”, “Син” и “Светият Дух” често се разменят по най-странен начин. Външно, в екзотеричния живот, тези думи винаги се употребяват така, че да не се прояви техният истински езотеричен смисъл. Ако в духа на древното юдейство се говори за “Отец”, става дума преди всичко за онзи Отец, който материално пулсира в кръвта на поколенията. Но когато се говори така, както тук Исай говори за “Господа”, за този, който се изявява духовно, в този случай се говори за Логоса по същия начин, както и в Евангелието на Йоан.
Авторът на Йоановото Евангелие не иска да каже нищо друго, освен: Този, който винаги е можел да бъде виждан в духовния свят, стана плът и живя между нас!
към текста >>
Вече посочихме, че през четвъртата епоха човекът беше напреднал до такава степен, която му позволяваше да обективира своя собствен душевен
свят
, своя Аз във външния
свят
.
Вече посочихме, че през четвъртата епоха човекът беше напреднал до такава степен, която му позволяваше да обективира своя собствен душевен свят, своя Аз във външния свят.
Ние виждаме, как човекът постепенно прониква материята със своя собствен Дух, със своя духовен Аз. Ние виждаме творенията на гръцките скулптори, на гръцките драматурзи, където човекът въплъщава това, което той нарича своя душевна същност. Ние виждаме по-нататък в римския свят как това, което е човекът, стига до неговото съзнание и как той го фиксира във външния свят под формата на “Jus” (право), макар една твърде заплетена и сложна наука за правото да забулва целия този процес. За всеки истински познавач на юриспруденцията е ясно, че същинското право, разглеждащо човека като правов субект, възниква едва през четвъртата културна епоха. Човекът беше осъзнал своята собствена личност до такава степен, че усещаше себе си като поданик на държавата.
към текста >>
Ние виждаме по-нататък в римския
свят
как това, което е човекът, стига до неговото съзнание и как той го фиксира във външния
свят
под формата на “Jus” (право), макар една твърде заплетена и сложна наука за правото да забулва целия този процес.
Вече посочихме, че през четвъртата епоха човекът беше напреднал до такава степен, която му позволяваше да обективира своя собствен душевен свят, своя Аз във външния свят. Ние виждаме, как човекът постепенно прониква материята със своя собствен Дух, със своя духовен Аз. Ние виждаме творенията на гръцките скулптори, на гръцките драматурзи, където човекът въплъщава това, което той нарича своя душевна същност.
Ние виждаме по-нататък в римския свят как това, което е човекът, стига до неговото съзнание и как той го фиксира във външния свят под формата на “Jus” (право), макар една твърде заплетена и сложна наука за правото да забулва целия този процес.
За всеки истински познавач на юриспруденцията е ясно, че същинското право, разглеждащо човека като правов субект, възниква едва през четвъртата културна епоха. Човекът беше осъзнал своята собствена личност до такава степен, че усещаше себе си като поданик на държавата. В Древна Гърция отделният човек усещаше себе си като член на целия град-държава. За него беше по-важно да бъде атинянин, отколкото отделен човек. Обаче нещо съвсем различно е, когато чуваме: “Аз съм римлянин!
към текста >>
През тази културна епоха човекът постигна пълно съзвучие с физическо-сетивния
свят
.
Така човечеството, в известен смисъл, отново надхвърля една връхна точка от своето развитие. Ние виждаме как това, което може да се почувствува благодарение на гръцкия пространствен усет по такъв чудесен начин в линиите на пространството, в колоните и арките, по-късно стига до пълен упадък. Една колона, която не поддържа нищо и стои само като декорация, за гръцкия усет изобщо не е колона. В човешката еволюция всичко се намира в пълна и взаимна хармония. Гръцката културна епоха стои пред нас като най-прекрасен израз на сливането между пробуденото в себе си човешко съзнание и това, което навън в пространството беше усещано като естествен божествен ред.
През тази културна епоха човекът постигна пълно съзвучие с физическо-сетивния свят.
към текста >>
В духовнонаучен смисъл, ние разглеждаме четвъртата следатлантска епоха като период, през който човекът постига пълно съзвучие с околния
свят
.
Истинска нелепост е, когато днес образованите хора искат да замъглят характерния усет на миналите времена.
В духовнонаучен смисъл, ние разглеждаме четвъртата следатлантска епоха като период, през който човекът постига пълно съзвучие с околния свят.
към текста >>
Божественият
свят
трябваше да бъде предпазван тъкмо от физическите форми.
Тази епоха, когато човекът беше като слят с външната действителност, се оказа единствено подходящата за разбирането на основния факт: че Бог може да се изяви в един отделен човек. Всяка предишна епоха би разбрала всичко друго, но не и това; всяка предишна епоха би усетила, че Бог е твърде възвишен, за да се изяви в една човешка физическа форма.
Божественият свят трябваше да бъде предпазван тъкмо от физическите форми.
към текста >>
Ето всред какви възгледи беше възпитаван онзи народ, от чиято утроба израсна идеята за Христос, идеята, че духовният
свят
трябва да се яви в плът.
Ето защо Мойсей казва: “Не си прави никакъв кумир и никакво изображение на това, което е горе на небето! ” (2. Мойсей 20, 4); да, тогава тъкмо това трябваше да бъде казано на народа, за да схване идеята за Бога в неговата чисто духовна същност.
Ето всред какви възгледи беше възпитаван онзи народ, от чиято утроба израсна идеята за Христос, идеята, че духовният свят трябва да се яви в плът.
За тази цел беше избран юдейският народ, а Христовото Събитие трябваше да настъпи именно в четвъртата следатлантска епоха.
към текста >>
По-късно ще видим, как в процеса на еволюцията трябваше да възникне и готиката, защото християнството е призвано отново да издигне човека над материалния
свят
.
Така за християнското съзнание, цялото развитие на човечеството се разделя на предхристиянска и следхристиянска ера. Бого-Човекът можеше да бъде разбран от хората само в рамките на точно определено време. И ние виждаме, как Евангелието на Йоан напълно съзнателно се присъединява към това, което - ако мога да си послужа с този тривиален израз - е непосредствено актуално и произтича от цялостната характеристика на епохата. Ето защо напълно естествено е - сякаш по силата на някакво вътрешно родство - че авторът на Йоановото Евангелие избра именно гръцките мисловни форми, за да изрази мисловните образи, чрез които се постара да разбере най-великото събитие от световната история. И постепенно цялото християнско светоусещане израстна точно в тези мисловни форми.
По-късно ще видим, как в процеса на еволюцията трябваше да възникне и готиката, защото християнството е призвано отново да издигне човека над материалния свят.
Обаче то можеше да се появи само там, където все още не беше потънало в материята и не си позволяваше да я надценява, както е характерно за нашата съвременност, а я изпълваше със силите на Духа.
към текста >>
39.
ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ
GA_103 Евангелието на Йоан
Ако сега искаме да проследим по-нататъшното развитие на тези културни епохи - що се отнася до човека - не е достатъчно повърхностното приемане на душевния човешки
свят
за “астрално тяло”, а е необходимо да поставим в основата на нещата онази
Ако сега искаме да проследим по-нататъшното развитие на тези културни епохи - що се отнася до човека - не е достатъчно повърхностното приемане на душевния човешки свят за “астрално тяло”, а е необходимо да поставим в основата на нещата онази
към текста >>
През древноперсийската културна епоха се изгражда същинското астрално тяло или “сетивното тяло”;то е носител на действените човешки импулси и преходът от индийската към персийската култура се свежда до култивирането на материалния
свят
.
През древноперсийската културна епоха се изгражда същинското астрално тяло или “сетивното тяло”;то е носител на действените човешки импулси и преходът от индийската към персийската култура се свежда до култивирането на материалния свят.
Характерна за тази културна епоха е двигателната активност на ръцете и всичко, свързано с нея, с една дума - трудът. Древните индийци - и то в много по-голяма степен, отколкото предполагаме - далеч не са склонни към ръчни действия, а към съзерцателно извисяване над материята. За да си припомнят предишните състояния, те трябваше да се вглъбяват дълбоко в себе си. Ето защо, в общи линии, индийското посвещение (Йога) държи толкова много на етерното тяло и неговото развитие.
към текста >>
Всъщност египетската мъдрост не беше свързана с мисленето, с мисловните асоциации, както това стана по-късно; а когато човекът отправяше погледа си навън, той просто “възприемаше” законите, понеже ги разчиташе във външния
свят
с помощта на своите сетива.
Това, което при сетивния човек се насочва предимно навън и му позволява да възприеме господствуващия във външната природа Дух чрез своите очи и останалите сетива. През тази епоха очите се насочват към материалните предмети на външното пространство, към звездите и техния ход. Върху Сетивната Душа действува това, което е разположено в пространството. В човека на египетско-халдейската епоха има твърде малко от това, което бихме могли да наречем култура на личността, култура на разума. Съвременният човек също няма правилна представа за същността на египетската мъдрост през онази епоха.
Всъщност египетската мъдрост не беше свързана с мисленето, с мисловните асоциации, както това стана по-късно; а когато човекът отправяше погледа си навън, той просто “възприемаше” законите, понеже ги разчиташе във външния свят с помощта на своите сетива.
Всичко се свеждаше до разгадаване на законите; нямаше и следа от понятия, от понятийна наука, налице беше наука на съзерцанието, наука на усещането.
към текста >>
Едва по-късно, с развитието на търговията и откритията на новото време, Азовото съзнание започва да се разширява и ние лесно ще различим в европейския
свят
външните и конкретни проявления на Съзнаващата Душа в устройството на градовете, техните закони и т.н.
А самите ние се намираме в една епоха - човечеството навлезе в нея приблизително към средата на Средновековието, започвайки от 10,11,12 век когато Азът навлиза в Съзнаващата Душа.Да,това става сравнително късно: Азът навлиза в Съзнаващата Душа едва към средата на Средновековието. Този факт лесно може да се докаже исторически; ако разполагаме с достатъчно време, бихме могли да осветлим и най-тъмните кътчета от средновековната история. Тогава в човека възниква едно точно определено понятие за индивидуалната свобода, за индивидуалната Азова способност. Ако разгледате още началните периоди на Средновековието, Вие навсякъде ще установите, че значението на човека се определя от начина, по който той е поставен в обществото. Човекът наследява от своите родители и деди известно положение, ранг и достойнство, и с оглед на тези фактори, които не са белязани от неговата личност и не са съзнателно свързани с Аза, той се проявява по един или друг начин в света.
Едва по-късно, с развитието на търговията и откритията на новото време, Азовото съзнание започва да се разширява и ние лесно ще различим в европейския свят външните и конкретни проявления на Съзнаващата Душа в устройството на градовете, техните закони и т.н.
Например от хрониките на Хамбург лесно би могло да се установи, как са се развили нещата в исторически план. Това, което през Средновековието са наричали “свободен град” е външният израз на нарастващото себесъзнание. Ако отправим поглед към бъдещето, ще се убедим: Сега ние работим за изграждането на личностовото съзнание в Съзнаващата Душа. Всички изисквания на новото време не са нищо друго, освен израз на несъзнаваните от човека изисквания на Съзнаващата Душа.
към текста >>
Първоначалната подготовка в тази насока се свеждаше до едно чисто външно въздействие от духовния
свят
, което още не беше слязло в света на материята.
Първоначалната подготовка в тази насока се свеждаше до едно чисто външно въздействие от духовния свят, което още не беше слязло в света на материята.
То се съдържа във великата мисия на еврейския народ. Когато Мойсей - като посветен в египетските Мистерии - получи от духовния свят поръчението, което вече охарактеризирахме с думите: “Когато им предаваш моите закони, кажи им, че моето име е “Аз-съм” (2. Мойсей 3, 14), всъщност той трябваше да разбере следното: Подготви ги, като им говориш за невидимия Бог, който няма форма. Посочи им, че - докато Бог Отец действува в кръвта - за онези, които са в състояние да разберат, се подготвя “Аз-съм”, който след време ще слезе в материалния свят!
към текста >>
Когато Мойсей - като посветен в египетските Мистерии - получи от духовния
свят
поръчението, което вече охарактеризирахме с думите: “Когато им предаваш моите закони, кажи им, че моето име е “Аз-съм” (2.
Първоначалната подготовка в тази насока се свеждаше до едно чисто външно въздействие от духовния свят, което още не беше слязло в света на материята. То се съдържа във великата мисия на еврейския народ.
Когато Мойсей - като посветен в египетските Мистерии - получи от духовния свят поръчението, което вече охарактеризирахме с думите: “Когато им предаваш моите закони, кажи им, че моето име е “Аз-съм” (2.
Мойсей 3, 14), всъщност той трябваше да разбере следното: Подготви ги, като им говориш за невидимия Бог, който няма форма. Посочи им, че - докато Бог Отец действува в кръвта - за онези, които са в състояние да разберат, се подготвя “Аз-съм”, който след време ще слезе в материалния свят!
към текста >>
Посочи им, че - докато Бог Отец действува в кръвта - за онези, които са в състояние да разберат, се подготвя “Аз-съм”, който след време ще слезе в материалния
свят
!
Първоначалната подготовка в тази насока се свеждаше до едно чисто външно въздействие от духовния свят, което още не беше слязло в света на материята. То се съдържа във великата мисия на еврейския народ. Когато Мойсей - като посветен в египетските Мистерии - получи от духовния свят поръчението, което вече охарактеризирахме с думите: “Когато им предаваш моите закони, кажи им, че моето име е “Аз-съм” (2. Мойсей 3, 14), всъщност той трябваше да разбере следното: Подготви ги, като им говориш за невидимия Бог, който няма форма.
Посочи им, че - докато Бог Отец действува в кръвта - за онези, които са в състояние да разберат, се подготвя “Аз-съм”, който след време ще слезе в материалния свят!
към текста >>
Тогава за него би било изключено да намери импулса за духовния
свят
.
Представете си, как човечеството би навлязло в тази най-мрачна материалистична епоха без християнството.
Тогава за него би било изключено да намери импулса за духовния свят.
Представете си, как импулсът, даден на човечеството от Христос, не е вече тук, и цялото човечество трябва да затъне в окончателен упадък и да се свърже за вечни времена с материята; как човечеството би било обхванато, според един окултен израз, от “тежестта на материята” и как би било отклонено от пътя на своята еволюция. Ние можем нагледно да си представим, как следатлантското човечество затъна в материята. Но преди да стигне най-долната мъртва точка, то усети в себе си другия импулс, който го тласна в противоположната посока. Това беше Христовият Импулс. Ако Христовият Импулс беше подействувал по-рано, човечеството изобщо нямаше да стигне до материалния момент от своето развитие.
към текста >>
Ако този импулс беше озарил древноиндийската културна епоха, човечеството щеше да се проникне от духовния елемент на християнството, обаче човечеството никога нямаше да завладее материалния
свят
и да създаде всичко онова, което днес наричаме материална култура.
Представете си, как импулсът, даден на човечеството от Христос, не е вече тук, и цялото човечество трябва да затъне в окончателен упадък и да се свърже за вечни времена с материята; как човечеството би било обхванато, според един окултен израз, от “тежестта на материята” и как би било отклонено от пътя на своята еволюция. Ние можем нагледно да си представим, как следатлантското човечество затъна в материята. Но преди да стигне най-долната мъртва точка, то усети в себе си другия импулс, който го тласна в противоположната посока. Това беше Христовият Импулс. Ако Христовият Импулс беше подействувал по-рано, човечеството изобщо нямаше да стигне до материалния момент от своето развитие.
Ако този импулс беше озарил древноиндийската културна епоха, човечеството щеше да се проникне от духовния елемент на християнството, обаче човечеството никога нямаше да завладее материалния свят и да създаде всичко онова, което днес наричаме материална култура.
към текста >>
За него нещата от живота придобиват двойнствено значение; едното се отнася до външните събития във физическия
свят
, а другото се отнася също до физическите събития, само доколкото те представляват отражение на всеобхватните духовни събития в свръхсетивния
свят
.
За човек, който постига християнското или розенкройцерското посвещение - а и изобщо за този, който минава през посвещението - настъпва едно твърде особено явление.
За него нещата от живота придобиват двойнствено значение; едното се отнася до външните събития във физическия свят, а другото се отнася също до физическите събития, само доколкото те представляват отражение на всеобхватните духовни събития в свръхсетивния свят.
Смятам, че ще ме разберете, ако сега се опитам поне отчасти да обрисувам впечатленията, които са вълнували автора на Йоановото Евангелие.
към текста >>
В живота на Христос Исус има едно особено събитие, което се извършва в условията на физическия
свят
.
В живота на Христос Исус има едно особено събитие, което се извършва в условията на физическия свят.
Ясно е, че онзи, който описва нещата в смисъла на Йоановото Евангелие, ги описва като посветен. Ето защо за него физическото събитие представлява в същото време възприятията и изживяванията, съпровождащи акта на посвещението. Представете си заключителната фаза на посвещението.
към текста >>
Всеки ден окултният кандидат изживява нови неща, свързани с духовния
свят
.
Кандидатът за посвещение прекарва в летаргичен сън три и половина “епохи”, които в миналото имат своя израз в описаните вече три дни и половина.
Всеки ден окултният кандидат изживява нови неща, свързани с духовния свят.
Първия ден той стига до определени изживявания, които му се представят като събития от духовния свят; през втория и третия ден изживяванията са други. Пред този, за когото става дума тук, застава нещо, до което ясновидецът винаги може да се приближи: бъдещето на човечеството. Ако знаем импулсите на бъдещето, ние ще сме в състояние да ги включим в настоящата епоха и да я подготвим за бъдещето.
към текста >>
Първия ден той стига до определени изживявания, които му се представят като събития от духовния
свят
; през втория и третия ден изживяванията са други.
Кандидатът за посвещение прекарва в летаргичен сън три и половина “епохи”, които в миналото имат своя израз в описаните вече три дни и половина. Всеки ден окултният кандидат изживява нови неща, свързани с духовния свят.
Първия ден той стига до определени изживявания, които му се представят като събития от духовния свят; през втория и третия ден изживяванията са други.
Пред този, за когото става дума тук, застава нещо, до което ясновидецът винаги може да се приближи: бъдещето на човечеството. Ако знаем импулсите на бъдещето, ние ще сме в състояние да ги включим в настоящата епоха и да я подготвим за бъдещето.
към текста >>
40.
ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ
GA_103 Евангелието на Йоан
През всичките времена от развитието на следатлантското човечество, посветеният беше този, който можеше да се издигне над изживяванията, свързани с външния физическо-сетивен
свят
и да се добира до собствени опитности в духовните светове, следователно, този, който изживява духовния
свят
така, както обикновеният човек изживява физическо-сетивния
свят
с помощта на своите външни сетива, очи, уши и т.н.
През всичките времена от развитието на следатлантското човечество, посветеният беше този, който можеше да се издигне над изживяванията, свързани с външния физическо-сетивен свят и да се добира до собствени опитности в духовните светове, следователно, този, който изживява духовния свят така, както обикновеният човек изживява физическо-сетивния свят с помощта на своите външни сетива, очи, уши и т.н.
Следователно, посветеният е един вид свидетел на духовните светове и тяхната истинност. Това е само едната страна. Към нея се прибавя и нещо коренно различно, което всеки посветен придобива като едно особено качество в хода на посвещението, а именно, че той се издига също и над чувствата и усещанията, които в условията на физическия свят са не само оправдани, но и дълбоко необходими, макар че те не могат да съществуват по същия начин в духовния свят.
към текста >>
Към нея се прибавя и нещо коренно различно, което всеки посветен придобива като едно особено качество в хода на посвещението, а именно, че той се издига също и над чувствата и усещанията, които в условията на физическия
свят
са не само оправдани, но и дълбоко необходими, макар че те не могат да съществуват по същия начин в духовния
свят
.
През всичките времена от развитието на следатлантското човечество, посветеният беше този, който можеше да се издигне над изживяванията, свързани с външния физическо-сетивен свят и да се добира до собствени опитности в духовните светове, следователно, този, който изживява духовния свят така, както обикновеният човек изживява физическо-сетивния свят с помощта на своите външни сетива, очи, уши и т.н. Следователно, посветеният е един вид свидетел на духовните светове и тяхната истинност. Това е само едната страна.
Към нея се прибавя и нещо коренно различно, което всеки посветен придобива като едно особено качество в хода на посвещението, а именно, че той се издига също и над чувствата и усещанията, които в условията на физическия свят са не само оправдани, но и дълбоко необходими, макар че те не могат да съществуват по същия начин в духовния свят.
към текста >>
Нека това обстоятелство да не бъде погрешно разбирано, в смисъл, че след като посветеният има опитности освен в сетивния, също и в свръхсетивния
свят
, той трябва да отвикне от всички нормални усещания и чувства, които имат своята стойност в условията на физическия
свят
и да ги замени с чувства, валидни за духовните светове.
Нека това обстоятелство да не бъде погрешно разбирано, в смисъл, че след като посветеният има опитности освен в сетивния, също и в свръхсетивния свят, той трябва да отвикне от всички нормални усещания и чувства, които имат своята стойност в условията на физическия свят и да ги замени с чувства, валидни за духовните светове.
Това съвсем не е така. Той не заменя едното с другото, а прибавя другото към първото. Ако от една страна човек трябва да одухотвори своите чувства, от друга страна той трябва да укрепи не по-малко и чувствата, които го правят адекватен в условията на физическия свят. Точно така следва да се разбират нещата, когато за посветения се казва: В известен смисъл той трябва да стане един безотечествен човек. Това далеч не означава, че той би трябвало да се отдалечи от отечеството и семейството, доколкото живее в земните условия, а означава друго: че чрез култивирането на съответни чувства в духовния свят, чувствата за физическия свят стават по-нежни, по-фини.
към текста >>
Ако от една страна човек трябва да одухотвори своите чувства, от друга страна той трябва да укрепи не по-малко и чувствата, които го правят адекватен в условията на физическия
свят
.
Нека това обстоятелство да не бъде погрешно разбирано, в смисъл, че след като посветеният има опитности освен в сетивния, също и в свръхсетивния свят, той трябва да отвикне от всички нормални усещания и чувства, които имат своята стойност в условията на физическия свят и да ги замени с чувства, валидни за духовните светове. Това съвсем не е така. Той не заменя едното с другото, а прибавя другото към първото.
Ако от една страна човек трябва да одухотвори своите чувства, от друга страна той трябва да укрепи не по-малко и чувствата, които го правят адекватен в условията на физическия свят.
Точно така следва да се разбират нещата, когато за посветения се казва: В известен смисъл той трябва да стане един безотечествен човек. Това далеч не означава, че той би трябвало да се отдалечи от отечеството и семейството, доколкото живее в земните условия, а означава друго: че чрез култивирането на съответни чувства в духовния свят, чувствата за физическия свят стават по-нежни, по-фини.
към текста >>
Това далеч не означава, че той би трябвало да се отдалечи от отечеството и семейството, доколкото живее в земните условия, а означава друго: че чрез култивирането на съответни чувства в духовния
свят
, чувствата за физическия
свят
стават по-нежни, по-фини.
Нека това обстоятелство да не бъде погрешно разбирано, в смисъл, че след като посветеният има опитности освен в сетивния, също и в свръхсетивния свят, той трябва да отвикне от всички нормални усещания и чувства, които имат своята стойност в условията на физическия свят и да ги замени с чувства, валидни за духовните светове. Това съвсем не е така. Той не заменя едното с другото, а прибавя другото към първото. Ако от една страна човек трябва да одухотвори своите чувства, от друга страна той трябва да укрепи не по-малко и чувствата, които го правят адекватен в условията на физическия свят. Точно така следва да се разбират нещата, когато за посветения се казва: В известен смисъл той трябва да стане един безотечествен човек.
Това далеч не означава, че той би трябвало да се отдалечи от отечеството и семейството, доколкото живее в земните условия, а означава друго: че чрез култивирането на съответни чувства в духовния свят, чувствата за физическия свят стават по-нежни, по-фини.
към текста >>
Да си „безотечествен човек” означава: Ти не трябва да се поддаваш на никакви специални симпатии в духовния
свят
, които са подобни на симпатиите, обвързващи земния човек към известни области на физическия
свят
.
Какво представлява „безотечественият човек”? Без качествата, които съдържа в себе си това прилагателно, никой не може да постигне посвещение в истинския смисъл на думата.
Да си „безотечествен човек” означава: Ти не трябва да се поддаваш на никакви специални симпатии в духовния свят, които са подобни на симпатиите, обвързващи земния човек към известни области на физическия свят.
В условията на физическия свят, отделният човек принадлежи към този или онзи народ, към едно или друго семейство, съсловие и т.н. - всичко е в реда на нещата. Тук, на Земята, той се нуждае от всичко това и не трябва да се лишава от него. Обаче, ако поиска да внесе тези чувства в духовния свят, той би внесъл там една опасна отрова. Това означава, че там той не трябва да развива една или друга симпатия, а да остави нещата да действуват обективно върху него според тяхната обективна стойност.
към текста >>
В условията на физическия
свят
, отделният човек принадлежи към този или онзи народ, към едно или друго семейство, съсловие и т.н.
Какво представлява „безотечественият човек”? Без качествата, които съдържа в себе си това прилагателно, никой не може да постигне посвещение в истинския смисъл на думата. Да си „безотечествен човек” означава: Ти не трябва да се поддаваш на никакви специални симпатии в духовния свят, които са подобни на симпатиите, обвързващи земния човек към известни области на физическия свят.
В условията на физическия свят, отделният човек принадлежи към този или онзи народ, към едно или друго семейство, съсловие и т.н.
- всичко е в реда на нещата. Тук, на Земята, той се нуждае от всичко това и не трябва да се лишава от него. Обаче, ако поиска да внесе тези чувства в духовния свят, той би внесъл там една опасна отрова. Това означава, че там той не трябва да развива една или друга симпатия, а да остави нещата да действуват обективно върху него според тяхната обективна стойност. Накратко: Посветеният трябва да стане обективен човек в пълния смисъл на думата.
към текста >>
Обаче, ако поиска да внесе тези чувства в духовния
свят
, той би внесъл там една опасна отрова.
Без качествата, които съдържа в себе си това прилагателно, никой не може да постигне посвещение в истинския смисъл на думата. Да си „безотечествен човек” означава: Ти не трябва да се поддаваш на никакви специални симпатии в духовния свят, които са подобни на симпатиите, обвързващи земния човек към известни области на физическия свят. В условията на физическия свят, отделният човек принадлежи към този или онзи народ, към едно или друго семейство, съсловие и т.н. - всичко е в реда на нещата. Тук, на Земята, той се нуждае от всичко това и не трябва да се лишава от него.
Обаче, ако поиска да внесе тези чувства в духовния свят, той би внесъл там една опасна отрова.
Това означава, че там той не трябва да развива една или друга симпатия, а да остави нещата да действуват обективно върху него според тяхната обективна стойност. Накратко: Посветеният трябва да стане обективен човек в пълния смисъл на думата.
към текста >>
За да видим Питагор - с овладените си чувства в своя вътрешен мир - изправен обективно пред целия
свят
.
Така че посветеният беше длъжен предварително да изпита всичко, към което е устремено развиващото се човечество; да преодолява всякакви пречки, да работи в името на истинските човешки връзки, в името на хармонията и братството между хората. В своята безотечественост, посветеният предварително се открива за същите импулси, от които ще процъфти истинската братска любов между хората. През древността този процес беше описван символично под формата на всевъзможните пътешествия, предприемани от посветения. Такъв е случаят, например, с Питагор. С каква цел се правят тези описания?
За да видим Питагор - с овладените си чувства в своя вътрешен мир - изправен обективно пред целия свят.
към текста >>
Кое прави човекът способен да вижда в духовния
свят
?
Кое прави човекът способен да вижда в духовния свят?
А кое ни прави способни да възприемаме физическия свят? За тази цел физическото тяло има съответните сетивни органи. Ако проследите еволюцията на човечеството за достатъчно продължителен период от време, ще установите, че тогава човекът изобщо не е притежавал очи и уши, за да вижда и чува в условията на физическия свят, а само „недиференцирани, индиферентни органи”, както се изразява Гьоте. В потвърждение на това можем да посочим примера с недиференцираните сетивни органи при низшите животински видове. Някои низши животни имат определени зони, чрез които могат да различават светлината от тъмнината.
към текста >>
А кое ни прави способни да възприемаме физическия
свят
?
Кое прави човекът способен да вижда в духовния свят?
А кое ни прави способни да възприемаме физическия свят?
За тази цел физическото тяло има съответните сетивни органи. Ако проследите еволюцията на човечеството за достатъчно продължителен период от време, ще установите, че тогава човекът изобщо не е притежавал очи и уши, за да вижда и чува в условията на физическия свят, а само „недиференцирани, индиферентни органи”, както се изразява Гьоте. В потвърждение на това можем да посочим примера с недиференцираните сетивни органи при низшите животински видове. Някои низши животни имат определени зони, чрез които могат да различават светлината от тъмнината. Едва постепенно, от тези недиференцирани зони става пластичното формиране на това, което са очите и ушите.
към текста >>
Ако проследите еволюцията на човечеството за достатъчно продължителен период от време, ще установите, че тогава човекът изобщо не е притежавал очи и уши, за да вижда и чува в условията на физическия
свят
, а само „недиференцирани, индиферентни органи”, както се изразява Гьоте.
Кое прави човекът способен да вижда в духовния свят? А кое ни прави способни да възприемаме физическия свят? За тази цел физическото тяло има съответните сетивни органи.
Ако проследите еволюцията на човечеството за достатъчно продължителен период от време, ще установите, че тогава човекът изобщо не е притежавал очи и уши, за да вижда и чува в условията на физическия свят, а само „недиференцирани, индиферентни органи”, както се изразява Гьоте.
В потвърждение на това можем да посочим примера с недиференцираните сетивни органи при низшите животински видове. Някои низши животни имат определени зони, чрез които могат да различават светлината от тъмнината. Едва постепенно, от тези недиференцирани зони става пластичното формиране на това, което са очите и ушите. Тези процеси се разиграват в пластичната субстанция на физическото тяло. Едва с формирането на очите, пред Вас възниква физическият свят на цветовете, едва с формирането на ушите възниква физическият свят на звуците.
към текста >>
Едва с формирането на очите, пред Вас възниква физическият
свят
на цветовете, едва с формирането на ушите възниква физическият
свят
на звуците.
Ако проследите еволюцията на човечеството за достатъчно продължителен период от време, ще установите, че тогава човекът изобщо не е притежавал очи и уши, за да вижда и чува в условията на физическия свят, а само „недиференцирани, индиферентни органи”, както се изразява Гьоте. В потвърждение на това можем да посочим примера с недиференцираните сетивни органи при низшите животински видове. Някои низши животни имат определени зони, чрез които могат да различават светлината от тъмнината. Едва постепенно, от тези недиференцирани зони става пластичното формиране на това, което са очите и ушите. Тези процеси се разиграват в пластичната субстанция на физическото тяло.
Едва с формирането на очите, пред Вас възниква физическият свят на цветовете, едва с формирането на ушите възниква физическият свят на звуците.
към текста >>
Никой няма правото да твърди, че един или друг
свят
е недействителен, а само да признае: „Аз не мога да възприема този
свят
”.
Никой няма правото да твърди, че един или друг свят е недействителен, а само да признае: „Аз не мога да възприема този свят”.
Защото да виждаш един свят в истинския смисъл на думата, фактически означава: „Аз имам съответните възприемателни органи”. Правилното е да се казва: „Аз познавам само този или онзи свят”, а не: „Светът, който възприемат другите, е недействителен”. Защото ако някой говори по този начин, това означава, че той императивно отхвърля всичко, освен света, който самият той вижда. Когато днес някой идва и заявява: „Всички тези неща са антропософски фантазии; това, което антропософите твърдят, не съществува”, такъв човек, и подобните нему, само доказват, че нямат възприятия за тези светове.
към текста >>
Защото да виждаш един
свят
в истинския смисъл на думата, фактически означава: „Аз имам съответните възприемателни органи”.
Никой няма правото да твърди, че един или друг свят е недействителен, а само да признае: „Аз не мога да възприема този свят”.
Защото да виждаш един свят в истинския смисъл на думата, фактически означава: „Аз имам съответните възприемателни органи”.
Правилното е да се казва: „Аз познавам само този или онзи свят”, а не: „Светът, който възприемат другите, е недействителен”. Защото ако някой говори по този начин, това означава, че той императивно отхвърля всичко, освен света, който самият той вижда. Когато днес някой идва и заявява: „Всички тези неща са антропософски фантазии; това, което антропософите твърдят, не съществува”, такъв човек, и подобните нему, само доказват, че нямат възприятия за тези светове.
към текста >>
Правилното е да се казва: „Аз познавам само този или онзи
свят
”, а не: „Светът, който възприемат другите, е недействителен”.
Никой няма правото да твърди, че един или друг свят е недействителен, а само да признае: „Аз не мога да възприема този свят”. Защото да виждаш един свят в истинския смисъл на думата, фактически означава: „Аз имам съответните възприемателни органи”.
Правилното е да се казва: „Аз познавам само този или онзи свят”, а не: „Светът, който възприемат другите, е недействителен”.
Защото ако някой говори по този начин, това означава, че той императивно отхвърля всичко, освен света, който самият той вижда. Когато днес някой идва и заявява: „Всички тези неща са антропософски фантазии; това, което антропософите твърдят, не съществува”, такъв човек, и подобните нему, само доказват, че нямат възприятия за тези светове.
към текста >>
След като размислим, че физическо-сетивният
свят
съществува за нас само чрез пластичното формиране на отделните органи във физическото тяло, няма да ни изглежда странно едно от твърденията на антропософията: възприятията в по-висшите светове се основават на това, че в по-висшите съставни части на човешкото същество - в етерното и астралното тяло - е възможно изграждането на съответни по-висши възприемателни органи.
След като размислим, че физическо-сетивният свят съществува за нас само чрез пластичното формиране на отделните органи във физическото тяло, няма да ни изглежда странно едно от твърденията на антропософията: възприятията в по-висшите светове се основават на това, че в по-висшите съставни части на човешкото същество - в етерното и астралното тяло - е възможно изграждането на съответни по-висши възприемателни органи.
Днес физическото тяло е осигурено със своите органи, но етерното и астралното тяло не са осигурени; техните органи тепърва ще се развиват. Когато тези органи са готови, ражда се и това, което наричаме възприемане във висшите светове.
към текста >>
Също както астралното тяло поема впечатленията от околния физически
свят
и те се отпечатват в астралното тяло, така и с физическото тяло трябва да се предприеме нещо твърде специфично, за да се отпечата в астралното тяло и после да се формира по съответния начин.
Обаче до спящия човек ние не можем да се докоснем; с него не можем да работим. За съвременния човек не би било възможно да възприема това, което става с него. Той не може да има възприятия, докато се намира в безсъзнателно състояние. На пръв поглед тук се натъкваме на едно противоречие, защото по време на сън астралното тяло не съзнава връзките си с физическото тяло. Все пак, макар и косвено, може да се направи нещо: когато например денем действуваме върху физическото тяло така, че то да съхрани дневните си впечатления и да ги пренесе в астралното тяло, дори при неговото отделяне нощем.
Също както астралното тяло поема впечатленията от околния физически свят и те се отпечатват в астралното тяло, така и с физическото тяло трябва да се предприеме нещо твърде специфично, за да се отпечата в астралното тяло и после да се формира по съответния начин.
А това се постига, когато човек прекъсне стереотипния стил на живот и спре да трупа безразборно впечатления от тук и там, както става обикновено, а поеме в ръцете си своя вътрешен живот чрез строго и методично обучение, което първоначално включва състояния, наречени медитация, концентрация или съзерцание.
към текста >>
А едно друго реално усещане се изразява под формата на могъщо видение в астралния
свят
, където вижда като пред себе си „измиването на нозете”, преклонението на по-висшата степен пред по-низшата.
Обаче не те са същественото; те само показват, че съответният окултен кандидат е достатъчно обучен. Когато физическото тяло е достатъчно повлияно от душата, това се проявява в един външен симптом: ученикът усеща като че ли вода залива нозете му. Усещането е съвсем конкретно.
А едно друго реално усещане се изразява под формата на могъщо видение в астралния свят, където вижда като пред себе си „измиването на нозете”, преклонението на по-висшата степен пред по-низшата.
И тогава в астралния свят човек изживява това, което в Евангелието на Йоан е описано като исторически факт.
към текста >>
И тогава в астралния
свят
човек изживява това, което в Евангелието на Йоан е описано като исторически факт.
Обаче не те са същественото; те само показват, че съответният окултен кандидат е достатъчно обучен. Когато физическото тяло е достатъчно повлияно от душата, това се проявява в един външен симптом: ученикът усеща като че ли вода залива нозете му. Усещането е съвсем конкретно. А едно друго реално усещане се изразява под формата на могъщо видение в астралния свят, където вижда като пред себе си „измиването на нозете”, преклонението на по-висшата степен пред по-низшата.
И тогава в астралния свят човек изживява това, което в Евангелието на Йоан е описано като исторически факт.
към текста >>
И когато истински се потопява в това чувство, той усеща нещо като мъчително пробождане в главата, а като
астрален
образ изживявал „трънения венец”, окичващ главата на Христос по пътя към Голгота.
И когато истински се потопява в това чувство, той усеща нещо като мъчително пробождане в главата, а като астрален образ изживявал „трънения венец”, окичващ главата на Христос по пътя към Голгота.
Отново ще напомним: Същественото тук са не самите симптоми, а това, че те идват в резултат на съответните упражнения. Разбира се, тук всяка възможност за внушение и самовнушение, е изключена.
към текста >>
Чувствата, които ученикът трябва да изживее сега, го изправят пред следната опитност: сякаш в един миг целият видим физически
свят
изчезва зад една плътна черна завеса.
Петата степен се състои в това, което се нарича „мистичната смърт”.
Чувствата, които ученикът трябва да изживее сега, го изправят пред следната опитност: сякаш в един миг целият видим физически свят изчезва зад една плътна черна завеса.
Да, изчезва целият свят. Този момент е важен и по друга причина, защото сега - ако действително иска да постигне християнското посвещение в истинския смисъл на думата - ученикът трябва да изживее нещо изключително болезнено. Тогава той усеща как се потопява в първичните глъбини на злото, на болката, на мъката и страданието. Слизайки в ада, той може да вкуси цялото зло, което е стаено в дъното на човешката душа. Да, това е „слизането в ада”.
към текста >>
Да, изчезва целият
свят
.
Петата степен се състои в това, което се нарича „мистичната смърт”. Чувствата, които ученикът трябва да изживее сега, го изправят пред следната опитност: сякаш в един миг целият видим физически свят изчезва зад една плътна черна завеса.
Да, изчезва целият свят.
Този момент е важен и по друга причина, защото сега - ако действително иска да постигне християнското посвещение в истинския смисъл на думата - ученикът трябва да изживее нещо изключително болезнено. Тогава той усеща как се потопява в първичните глъбини на злото, на болката, на мъката и страданието. Слизайки в ада, той може да вкуси цялото зло, което е стаено в дъното на човешката душа. Да, това е „слизането в ада”. И ако ученикът стигне до току-що описаното изживяване, черната завеса сякаш се раздира и той вече може да отправи поглед в духовния свят.
към текста >>
И ако ученикът стигне до току-що описаното изживяване, черната завеса сякаш се раздира и той вече може да отправи поглед в духовния
свят
.
Да, изчезва целият свят. Този момент е важен и по друга причина, защото сега - ако действително иска да постигне християнското посвещение в истинския смисъл на думата - ученикът трябва да изживее нещо изключително болезнено. Тогава той усеща как се потопява в първичните глъбини на злото, на болката, на мъката и страданието. Слизайки в ада, той може да вкуси цялото зло, което е стаено в дъното на човешката душа. Да, това е „слизането в ада”.
И ако ученикът стигне до току-що описаното изживяване, черната завеса сякаш се раздира и той вече може да отправи поглед в духовния свят.
към текста >>
Нарича се „възнесение” и представлява пълното включване в духовния
свят
.
Седмата степен не може да бъде описана с думи. Би могъл да я опише само онзи, който би бил в състояние да мисли без физическия инструмент на мозъка; нито един човешки език не е подходящ за тази цел, защото всеки човешки език отразява само физическите съотношения между нещата. Ето защо за тази степен можем само да загатнем. Тя надхвърля всяка човешка представа.
Нарича се „възнесение” и представлява пълното включване в духовния свят.
към текста >>
Когато ученикът се отдава на тези изживявания, те се намесват толкова силно в неговото астрално тяло, че през нощта там, в астралното тяло, е възможно формирането на вътрешни възприемателни органи за духовния
свят
.
Тук завършва и диапазонът от чувства, в които ученикът трябва да прекарва, докато медитира в условията на своето будно дневно съзнание.
Когато ученикът се отдава на тези изживявания, те се намесват толкова силно в неговото астрално тяло, че през нощта там, в астралното тяло, е възможно формирането на вътрешни възприемателни органи за духовния свят.
към текста >>
41.
ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ
GA_103 Евангелието на Йоан
Сега ученикът можел да възприема в заобикалящия го
свят
не само физически-сетивните неща, но можел да си служи и със своите духовни възприемателни органи, с други думи, той отправял поглед в духовния
свят
и бил в състояние да го възприема.
В хода на тези три дни и половина настъпвало не само това, което нощем настъпва нормално при всеки човек: а именно, че астралното тяло се отделя от физическото и етерното тяло, а до известна степен се отделя и етерното тяло. Разбира се, вземали се всички мерки, физическото тяло да остане незасегнато и ученикът да не бъде застрашаван от опасността да умре. Сега етерното тяло е вече свободно от действуващите върху него сили на физическото тяло. Сега етерното тяло, така да се каже, става еластично, и когато в него се потопяват възприемателните органи, образувани в астралното тяло, тогава то, етерното тяло, запазва в себе си пълен отпечатък на цялото астрално тяло. И когато йерофантът отново пробужда ученика, когато астралното тяло и Азът отново се свържат с физическото и етерното тяло - процедура, която йерофантът добре познавал - тогава ученикът стигал не само до катарзис, но и до това, което наричаме “просветление” или “фотизмос”.
Сега ученикът можел да възприема в заобикалящия го свят не само физически-сетивните неща, но можел да си служи и със своите духовни възприемателни органи, с други думи, той отправял поглед в духовния свят и бил в състояние да го възприема.
По същество посвещението включвало в себе си тези два процеса: катарзис и просветление.
към текста >>
Докато по-рано беше свързан само с нещата от физическия
свят
, сега той е в състояние да общува с процесите и Съществата на духовния
свят
.
Сега ние трябва добре да разберем, че постигайки посвещението, човек става съвършено различен от това, което е бил преди.
Докато по-рано беше свързан само с нещата от физическия свят, сега той е в състояние да общува с процесите и Съществата на духовния свят.
А това предполага, че той напредва в познанието много по-реално, в много по-конкретен смисъл, отколкото онзи абстрактен и прозаичен смисъл, в който обикновено се говори за познанието.
към текста >>
Мнозина тълкуват тази максима така: Ние не трябва да обръщаме внимание на външния
свят
, а да се вглъбим навътре в себе си и там да търсим духовните истини.
За този, който стига до някоя от степените на духовното познание, познавателният процес е нещо коренно различно. Този познавателен процес е едно пълно осъществяване на прекрасната максима: “Познай себе си! ” Обаче най-голямата опасност в областта на познанието, е тази максима да бъде погрешно разбрана; а днес това се случва твърде често.
Мнозина тълкуват тази максима така: Ние не трябва да обръщаме внимание на външния свят, а да се вглъбим навътре в себе си и там да търсим духовните истини.
Да, това е едно много погрешно схващане на максимата, защото тя означава нещо съвсем друго.
към текста >>
Вътрешният
свят
на човека е само едната част, необходима за познанието.
Трябва да сме наясно: едно действително висше познание представлява определено развитие от една степен, която е вече постигната, до друга, която още не е постигната. И ако човек упражнява себепознанието, в смисъл, че се стреми да рови само в себе си, той ще вижда само това, което вече е постигнал. Обаче по този начин човек не постига нищо ново, освен познание на своя собствен низш Аз.
Вътрешният свят на човека е само едната част, необходима за познанието.
Другата част, която му принадлежи, трябва да се прибави към първата. Без двете части процесът на познанието не може да се осъществи. Благодарение на своя вътрешен свят, човек може да изгради необходимите за познавателния процес органи. Но както окото - като външен сетивен орган - не би могло да стигне до познание за Слънцето, ако се вглежда само вътре в себе си, а трябва да се обърне именно навън към Слънцето, така и вътрешният орган на познанието трябва да се насочи навън, с други думи, към външния духовен свят, за да осъществи истинското познание.
към текста >>
Благодарение на своя вътрешен
свят
, човек може да изгради необходимите за познавателния процес органи.
И ако човек упражнява себепознанието, в смисъл, че се стреми да рови само в себе си, той ще вижда само това, което вече е постигнал. Обаче по този начин човек не постига нищо ново, освен познание на своя собствен низш Аз. Вътрешният свят на човека е само едната част, необходима за познанието. Другата част, която му принадлежи, трябва да се прибави към първата. Без двете части процесът на познанието не може да се осъществи.
Благодарение на своя вътрешен свят, човек може да изгради необходимите за познавателния процес органи.
Но както окото - като външен сетивен орган - не би могло да стигне до познание за Слънцето, ако се вглежда само вътре в себе си, а трябва да се обърне именно навън към Слънцето, така и вътрешният орган на познанието трябва да се насочи навън, с други думи, към външния духовен свят, за да осъществи истинското познание.
към текста >>
Но както окото - като външен сетивен орган - не би могло да стигне до познание за Слънцето, ако се вглежда само вътре в себе си, а трябва да се обърне именно навън към Слънцето, така и вътрешният орган на познанието трябва да се насочи навън, с други думи, към външния духовен
свят
, за да осъществи истинското познание.
Обаче по този начин човек не постига нищо ново, освен познание на своя собствен низш Аз. Вътрешният свят на човека е само едната част, необходима за познанието. Другата част, която му принадлежи, трябва да се прибави към първата. Без двете части процесът на познанието не може да се осъществи. Благодарение на своя вътрешен свят, човек може да изгради необходимите за познавателния процес органи.
Но както окото - като външен сетивен орган - не би могло да стигне до познание за Слънцето, ако се вглежда само вътре в себе си, а трябва да се обърне именно навън към Слънцето, така и вътрешният орган на познанието трябва да се насочи навън, с други думи, към външния духовен свят, за да осъществи истинското познание.
към текста >>
И когато гърците са произнасяли тази максима “Познай себе си”, те не са имали предвид, че човек трябва да насочи своя поглед навътре в себе си, а нещо съвсем друго: “Оплоди себе си с това, което нахлува в теб от духовния
свят
!
През епохите, когато духовните неща бяха разбирани в по-дълбок и по-реален смисъл, отколкото днес, самото понятие “познание” също имаше много по-дълбок смисъл. Вземете Библията, отворете Петокнижието и ще прочетете как “Авраам позна своята жена” (1. Мойсей 4, 1), как този или онзи патриарх “позна своята жена”. Не са необходими много усилия, за да разберете, че тук става дума за оплождане.
И когато гърците са произнасяли тази максима “Познай себе си”, те не са имали предвид, че човек трябва да насочи своя поглед навътре в себе си, а нещо съвсем друго: “Оплоди себе си с това, което нахлува в теб от духовния свят!
”. “Познай себе си! ” означава: Оплоди себе си със съдържанието на духовния свят!
към текста >>
” означава: Оплоди себе си със съдържанието на духовния
свят
!
Вземете Библията, отворете Петокнижието и ще прочетете как “Авраам позна своята жена” (1. Мойсей 4, 1), как този или онзи патриарх “позна своята жена”. Не са необходими много усилия, за да разберете, че тук става дума за оплождане. И когато гърците са произнасяли тази максима “Познай себе си”, те не са имали предвид, че човек трябва да насочи своя поглед навътре в себе си, а нещо съвсем друго: “Оплоди себе си с това, което нахлува в теб от духовния свят! ”. “Познай себе си!
” означава: Оплоди себе си със съдържанието на духовния свят!
към текста >>
За тази цел са необходими две неща: първо, човек да се подготви чрез катарзис и озарение, и второ, да открие своя вътрешен
свят
пред духовните сили на Космоса.
За тази цел са необходими две неща: първо, човек да се подготви чрез катарзис и озарение, и второ, да открие своя вътрешен свят пред духовните сили на Космоса.
В този смисъл, вътрешният свят на човека бихме могли да сравним с женското начало, а външния - с мъжкото начало. Вътрешният свят трябва да бъде направен възприемчив за висшия Аз. Стане ли възприемчив, тогава висшият човешки Аз нахлува в човека от духовния свят. Защото къде се намира висшият човешки Аз? В отделния индивид?
към текста >>
В този смисъл, вътрешният
свят
на човека бихме могли да сравним с женското начало, а външния - с мъжкото начало.
За тази цел са необходими две неща: първо, човек да се подготви чрез катарзис и озарение, и второ, да открие своя вътрешен свят пред духовните сили на Космоса.
В този смисъл, вътрешният свят на човека бихме могли да сравним с женското начало, а външния - с мъжкото начало.
Вътрешният свят трябва да бъде направен възприемчив за висшия Аз. Стане ли възприемчив, тогава висшият човешки Аз нахлува в човека от духовния свят. Защото къде се намира висшият човешки Аз? В отделния индивид? Не!
към текста >>
Вътрешният
свят
трябва да бъде направен възприемчив за висшия Аз.
За тази цел са необходими две неща: първо, човек да се подготви чрез катарзис и озарение, и второ, да открие своя вътрешен свят пред духовните сили на Космоса. В този смисъл, вътрешният свят на човека бихме могли да сравним с женското начало, а външния - с мъжкото начало.
Вътрешният свят трябва да бъде направен възприемчив за висшия Аз.
Стане ли възприемчив, тогава висшият човешки Аз нахлува в човека от духовния свят. Защото къде се намира висшият човешки Аз? В отделния индивид? Не! От Стария Сатурн, Старото Слънце и Старата Луна, висшият Аз беше разлят над целия Космос.
към текста >>
Стане ли възприемчив, тогава висшият човешки Аз нахлува в човека от духовния
свят
.
За тази цел са необходими две неща: първо, човек да се подготви чрез катарзис и озарение, и второ, да открие своя вътрешен свят пред духовните сили на Космоса. В този смисъл, вътрешният свят на човека бихме могли да сравним с женското начало, а външния - с мъжкото начало. Вътрешният свят трябва да бъде направен възприемчив за висшия Аз.
Стане ли възприемчив, тогава висшият човешки Аз нахлува в човека от духовния свят.
Защото къде се намира висшият човешки Аз? В отделния индивид? Не! От Стария Сатурн, Старото Слънце и Старата Луна, висшият Аз беше разлят над целия Космос. Тогава Азът на Космоса беше разлят над човека и човекът трябваше да остави този Аз да действува върху него.
към текста >>
Той трябва да остави този Аз да действува върху неговия предварително подготвен вътрешен
свят
.
Защото къде се намира висшият човешки Аз? В отделния индивид? Не! От Стария Сатурн, Старото Слънце и Старата Луна, висшият Аз беше разлят над целия Космос. Тогава Азът на Космоса беше разлят над човека и човекът трябваше да остави този Аз да действува върху него.
Той трябва да остави този Аз да действува върху неговия предварително подготвен вътрешен свят.
С други думи: вътрешният душевен свят на човека, или неговото астрално тяло, трябва да бъде пречистен, облагороден и подложен на катарзис. Едва тогава той може да очаква външния духовен свят да се влее в него и да го озари. А това става, когато човекът е напреднал до толкова, че подлага своето астрално тяло на катарзис и по този начин изгражда своите вътрешни познавателни органи.
към текста >>
С други думи: вътрешният душевен
свят
на човека, или неговото астрално тяло, трябва да бъде пречистен, облагороден и подложен на катарзис.
В отделния индивид? Не! От Стария Сатурн, Старото Слънце и Старата Луна, висшият Аз беше разлят над целия Космос. Тогава Азът на Космоса беше разлят над човека и човекът трябваше да остави този Аз да действува върху него. Той трябва да остави този Аз да действува върху неговия предварително подготвен вътрешен свят.
С други думи: вътрешният душевен свят на човека, или неговото астрално тяло, трябва да бъде пречистен, облагороден и подложен на катарзис.
Едва тогава той може да очаква външния духовен свят да се влее в него и да го озари. А това става, когато човекът е напреднал до толкова, че подлага своето астрално тяло на катарзис и по този начин изгражда своите вътрешни познавателни органи.
към текста >>
Едва тогава той може да очаква външния духовен
свят
да се влее в него и да го озари.
Не! От Стария Сатурн, Старото Слънце и Старата Луна, висшият Аз беше разлят над целия Космос. Тогава Азът на Космоса беше разлят над човека и човекът трябваше да остави този Аз да действува върху него. Той трябва да остави този Аз да действува върху неговия предварително подготвен вътрешен свят. С други думи: вътрешният душевен свят на човека, или неговото астрално тяло, трябва да бъде пречистен, облагороден и подложен на катарзис.
Едва тогава той може да очаква външния духовен свят да се влее в него и да го озари.
А това става, когато човекът е напреднал до толкова, че подлага своето астрално тяло на катарзис и по този начин изгражда своите вътрешни познавателни органи.
към текста >>
Това, което сега става, е че астралното тяло “отпечатва” своите органи в етерното тяло, така че човекът започва да възприема заобикалящия го духовен
свят
; ето как неговият вътрешен
свят
, астралното тяло, приема това, което етерното тяло му предлага, това, което етерното тяло всмуква от целия Космос, от космическия Аз.
Следователно при всички обстоятелства астралното тяло - след като е пренесло своите нови качества в етерното и физическото тяло, - постига озарението или фотизмос.
Това, което сега става, е че астралното тяло “отпечатва” своите органи в етерното тяло, така че човекът започва да възприема заобикалящия го духовен свят; ето как неговият вътрешен свят, астралното тяло, приема това, което етерното тяло му предлага, това, което етерното тяло всмуква от целия Космос, от космическия Аз.
към текста >>
Християнският езотеризъм нарича това пречистено и облагородено астрално тяло - което в мига на озарението не съдържа в себе си нито следа от нечистите впечатления, характерни за физическия
свят
, а само познавателните органи за духовния
свят
- с името “чистата, непорочна и мъдра Дева София”.
Християнският езотеризъм нарича това пречистено и облагородено астрално тяло - което в мига на озарението не съдържа в себе си нито следа от нечистите впечатления, характерни за физическия свят, а само познавателните органи за духовния свят - с името “чистата, непорочна и мъдра Дева София”.
Чрез всичко, което човек поема в процеса на катарзиса, той пречиства своето астрално тяло и го превръща в “Дева София”. А над “Дева София” слиза космическият Аз, мировият Аз, който прави озарението, следователно, създава и светлина около човека, създава духовна светлина около човека.
към текста >>
Нещата се свеждат до това, че наблюденията в духовния
свят
трябва да се предават съвсем точно, като се изключва всяко лично мнение.
Ето защо при истинското езотерично учение, чиито корени лежат в християнския езотеризъм, не трябва да се говори за лични мнения или възгледи. Това е неправилно в най-висшия смисъл на думата. Тук тези неща нямат място. Ако човек се произнася за света с истинско разбиране и в смисъла на християнския езотеризъм, той си казва: Съвсем не е важно, да разказвам на хората, че там навън има два коня, че единият ми харесва по-малко и според мен той е един мързелив кон. Важното е, че аз описвам тези коне на другите хора и че предавам фактите!
Нещата се свеждат до това, че наблюденията в духовния свят трябва да се предават съвсем точно, като се изключва всяко лично мнение.
Всяка духовно-научна система за преподаване чисто и просто трябва да описва строгата последователност на фактите; а личното мнение на този, който ги описва, няма никаква стойност.
към текста >>
Пред тях е отворен в много по-голяма степен тъкмо сетивният, реалният
свят
, където те виждат своя Учител и Месия в лицето на Исус от Назарет.
Тук трябва да напомним, че другите евангелисти не бяха така озарени, както авторът на Йоановото Евангелие.
Пред тях е отворен в много по-голяма степен тъкмо сетивният, реалният свят, където те виждат своя Учител и Месия в лицето на Исус от Назарет.
Обаче за тях остават скрити онези по-дълбоки спиритуални връзки и отношения, до които стига евангелистът Йоан. Ето защо те придават особена стойност на това, което се проявява в Исус от Назарет, което винаги пулсира в еврейството и винаги е оставало съхранено в еврейството под формата на съществуващия през всички поколения еврейски Бог, Отец. Те не могат да пренебрегнат тази особеност. Те заявяват: Когато проследим произхода на Исус от Назарет, ние можем да докажем, че в него наистина тече кръвта на миналите поколения.
към текста >>
За Лука е важно не само да посочи, че в Исус е живял Бога на Авраам, а че - проследявайки родословието - може да стигне чак до Адам, до сина на самия божествен
свят
; с други думи, до представителя на онова древно човечество, което за пръв път осъществяваше прехода от духовния
свят
към физическата материя.
Ето защо другите евангелисти се позовават на родословното дърво, и то в зависимост от личната си степен на развитие. За Матей преди всичко е важно следното: “В лицето на Исус от Назарет,ние сме изправени пред един човек, в който живее Отец Авраам; кръвта на Отец Авраам тече в тялото на Исус от Назарет.” Ето защо той дава родословната верига до Авраам (Матей 1, 1-17). Матей застава на много по-материалистична позиция от Лука.
За Лука е важно не само да посочи, че в Исус е живял Бога на Авраам, а че - проследявайки родословието - може да стигне чак до Адам, до сина на самия божествен свят; с други думи, до представителя на онова древно човечество, което за пръв път осъществяваше прехода от духовния свят към физическата материя.
(Лука 3, 23 - 38). Точно това е съществено за тях двамата, Матей и Лука: да посочат как този ограничен във времето Исус от Назарет е напълно потопен в силите, които принадлежат на Бог Отец.
към текста >>
Обаче за евангелиста Йоан, който виждаше в духовния
свят
, горният факт съвсем не е съществен.
Обаче за евангелиста Йоан, който виждаше в духовния свят, горният факт съвсем не е съществен.
Той не държеше да подчертае, че “Аз и Отец Авраам сме едно”, а искаше ясно да посочи: Всеки миг в човешката душа има нещо вечно, което е било там още преди Отец Авраам. И това беше Логосът, който проговаря във величествения звук на “Аз-съм”. Логосът беше преди всички неща и Същества; в праначалото на света беше той, Логосът.
към текста >>
Обаче то спада към най-дълбоките мистерии, които изобщо съществуват в нашия
свят
.
Естествено, ако говорим в чисто езотеричен смисъл, би трябвало да се спрем и върху т.нар. “непорочно зачатие”, “Сопсерйо immaculata”, макар че това понятие може да бъде изяснено само в най-тесен кръг.
Обаче то спада към най-дълбоките мистерии, които изобщо съществуват в нашия свят.
Недоразуменията, свързани с това понятие, произтичат от факта, че хората въобще не предполагат какво трябва да се разбира под “Сопсерйо immaculata”. Обикновено те смятат, че в случая не може да се говори за никакво бащинство.
към текста >>
Азът преминава в духовния
свят
, а трите тела остават на Земята.
Ние знаем, че човекът се състои от физическо тяло, етерно тяло, астрално тяло и Аз. Такъв, какъвто го виждаме всред нас, човекът е изграден от четири съставни части. Когато е издигнат на определена еволюционна степен, за него е възможно, в даден момент да отдели своя Аз от трите тела и да ги остави в напълно запазен, съвършен вид.
Азът преминава в духовния свят, а трите тела остават на Земята.
В хода на мировото развитие ние често сме изправени пред този процес. При един или друг човек, известен разтърсващ момент от живота - който при определени обстоятелства може да продължи и по-дълго време - довежда до отделянето на Аза. Азът преминава в духовния свят. Но тъкмо защото трите тела са високо развити чрез Аза, който е живял в тях, сега те се оказват подходящия инструмент за едно още по-висше Същество, което ги завладява. В тридесетата година на Исус от Назарет, неговото физическо, етерно и астрално тяло са завладени от онова Същество, което нарекохме Христос.
към текста >>
Азът преминава в духовния
свят
.
Такъв, какъвто го виждаме всред нас, човекът е изграден от четири съставни части. Когато е издигнат на определена еволюционна степен, за него е възможно, в даден момент да отдели своя Аз от трите тела и да ги остави в напълно запазен, съвършен вид. Азът преминава в духовния свят, а трите тела остават на Земята. В хода на мировото развитие ние често сме изправени пред този процес. При един или друг човек, известен разтърсващ момент от живота - който при определени обстоятелства може да продължи и по-дълго време - довежда до отделянето на Аза.
Азът преминава в духовния свят.
Но тъкмо защото трите тела са високо развити чрез Аза, който е живял в тях, сега те се оказват подходящия инструмент за едно още по-висше Същество, което ги завладява. В тридесетата година на Исус от Назарет, неговото физическо, етерно и астрално тяло са завладени от онова Същество, което нарекохме Христос. Това Христово Същество не можеше да се инкарнира в едно обикновено детско тяло, а само в такова тяло, което беше предварително подготвено от един високо развит Аз. Защото никога досега Христовото Същество не е било инкарнирано в човешко физическо тяло. Следователно, от тридесетата година, ние сме изправени пред Христос в Исус от Назарет.
към текста >>
Следователно това, което се сгъстява в посока надолу, има своя противоположен образ в посока нагоре, към духовния
свят
.
Така изглежда процесът за този, който наблюдава само с физическите очи. Обаче за този, който вижда с духовните очи, става и нещо друго. Докато солта се сгъстява долу, нагоре се устремява “Духът на солта” и изпълва водата. Солта може да се сгъсти само благодарение на това, че Духът на солта я напуска и се разпростира във водата. Който познава нещата знае, че там, където настъпва едно сгъстяване, то винаги е съпроводено и с едно одухотворяване.
Следователно това, което се сгъстява в посока надолу, има своя противоположен образ в посока нагоре, към духовния свят.
към текста >>
Чрез импулсите, които крие Евангелието на Йоан, астралното тяло става открито и възприемчиво за усещането - а по-късно и за разбирането - на духовния
свят
.
И къде е скрита тази сила? Не другаде, а във факта, че Христос Исус повери на ученика, “когото Той обичаше”, т.е. на евангелиста Йоан, мисията да извлече и опише от своето озарение - вярно и точно - всички събития от Палестина, за да бъдат пренесени в душите на хората. И ако хората се оставят под въздействието на това, което е написано в Евангелието на Йоан, тогава тяхното астрално тяло вече има възможност да се превърне в “Дева София” и да се открие за “Светия Дух”.
Чрез импулсите, които крие Евангелието на Йоан, астралното тяло става открито и възприемчиво за усещането - а по-късно и за разбирането - на духовния свят.
към текста >>
А това, което изживяха тогава най-близките Му ученици, беше толкова силно, че от тогава те извоюваха в себе си най-малкото потенциалната готовност да виждат в духовния
свят
.
А това, което изживяха тогава най-близките Му ученици, беше толкова силно, че от тогава те извоюваха в себе си най-малкото потенциалната готовност да виждат в духовния свят.
Защото виждането в духовния свят - от гледна точка на езотеричното християнство - означава следното: с помощта на Събитието от Палестина, човек така да преобрази своето астрално тяло, че да вижда неща, без те да са налице в сетивно-физическите си очертания.
към текста >>
Защото виждането в духовния
свят
- от гледна точка на езотеричното християнство - означава следното: с помощта на Събитието от Палестина, човек така да преобрази своето астрално тяло, че да вижда неща, без те да са налице в сетивно-физическите си очертания.
А това, което изживяха тогава най-близките Му ученици, беше толкова силно, че от тогава те извоюваха в себе си най-малкото потенциалната готовност да виждат в духовния свят.
Защото виждането в духовния свят - от гледна точка на езотеричното християнство - означава следното: с помощта на Събитието от Палестина, човек така да преобрази своето астрално тяло, че да вижда неща, без те да са налице в сетивно-физическите си очертания.
към текста >>
Сега вече човекът притежаваше и нещо друго, чрез което вижда в духовния
свят
.
Сега вече човекът притежаваше и нещо друго, чрез което вижда в духовния свят.
Да, така стояха нещата с най-близките Му ученици.
към текста >>
Онази, която в Бетания беше помазана с миро от Христос, получи от Събитието в Палестина могъщата сила да вижда в духовния
свят
и тя например е от онези, които първи разбраха: онова, което живя в Исус, е тук и сега, след смъртта; то възкръсна!
Онази, която в Бетания беше помазана с миро от Христос, получи от Събитието в Палестина могъщата сила да вижда в духовния свят и тя например е от онези, които първи разбраха: онова, което живя в Исус, е тук и сега, след смъртта; то възкръсна!
Да, тя притежаваше тази способност. Как стигна тя до нея? Благодарение на новите вътрешни възприемателни органи.
към текста >>
Тези две духовни форми са там, напълно независимо от физическото тяло; те принадлежат към духовния
свят
.
Говори ли се за това в Евангелието на Йоан? Да. В него се разказва, че Мария от Магдала отива на гроба, но не открива тялото на Исус, а вижда там две духовни Същества. Тези два духовни образа, тези две духовни Същества са налице винаги, когато едно мъртво тяло е от по-дълго време в гроба. От една страна се вижда астралното тяло, а от друга - етерното тяло, което постепенно се разпада и преминава в мировия етер.
Тези две духовни форми са там, напълно независимо от физическото тяло; те принадлежат към духовния свят.
към текста >>
Онези, които бяха поели в себе си могъщата сила на Събитието от Голгота, можаха да се окажат там и да видят възкръсналия Исус в духовния
свят
.
Обаче езотеричните ученици Го намират там!
Онези, които бяха поели в себе си могъщата сила на Събитието от Голгота, можаха да се окажат там и да видят възкръсналия Исус в духовния свят.
към текста >>
Сега трябваше да му се помогне, за да стане виждащ в духовния
свят
. Как?
Въпреки, че учениците и Мария от Магдала успяха да Го видят, всред тях имаше и такива, които не бяха достатъчно надарени , за да развият ясновидски способности. Един от тях беше, например, Тома. За Тома се казва, че той не е бил там първия път, когато учениците видяха Господа; и сам той заявява, че първо трябва да постави пръст в раните Му, да се убеди в телесния допир с Възкръсналия. И какво се случва?
Сега трябваше да му се помогне, за да стане виждащ в духовния свят. Как?
Отговорът на този въпрос намираме в думите:
към текста >>
Извоювай в себе си тази вътрешна сила, и ти ще имаш за действителност не само външния видим физически
свят
; защото блажени са тези, които знаят и това, което физическите очи не виждат!
Извоювай в себе си тази вътрешна сила, и ти ще имаш за действителност не само външния видим физически свят; защото блажени са тези, които знаят и това, което физическите очи не виждат!
към текста >>
И така, ние имаме пред себе си истинската действителност на Възкресението и то може да бъде напълно разбрано само от онзи, който преди това е постигнал в себе си вътрешната сила да вижда в духовния
свят
.
И така, ние имаме пред себе си истинската действителност на Възкресението и то може да бъде напълно разбрано само от онзи, който преди това е постигнал в себе си вътрешната сила да вижда в духовния свят.
към текста >>
42.
Съдържание
GA_104 Апокалипсисът на Йоан
Себесъзнанието идва за сметка на помрачения поглед в духовния
свят
.
В първоначално духовната човешка форма започват да се натрупват материалните части. Древните атлантци: човешки същества с коренно различен душевен живот. Едва след сгъстяването на водата и настъпването на потопа, човекът се обръща към себе си с името Аз. Преди това той беше приютен в Груповата Душа; сега човекът се научава да чувствува бога в себе си; Яхве ръководителят на Аза. Първото зазоряване на индивидуалността.
Себесъзнанието идва за сметка на помрачения поглед в духовния свят.
През 4-та културна епоха една нова сила пронизва цялата Земя, чиято аура рязко се променя, след като в нея потече кръвта от раните на Спасителя.
към текста >>
След войната на всички срещу всички, посветеният може да вижда н астралния
свят
постиженията и недостатъците на 7-те културни епохи.
Двете страни на Аза. Азът се превръща в изкусител, ако не успее да намери пътя към любовта. Азът като висш символ на човека. Двуострият меч, излизащ от устата, като символ на азовото съзнание. Манихейският принцип: Злото като възможност за постигане на доброто.
След войната на всички срещу всички, посветеният може да вижда н астралния свят постиженията и недостатъците на 7-те културни епохи.
Окултното значение на 7-те тръби. В небесното царство прозвучават мислите. През 7-та епоха небесното царство слиза до областта на физическия свят, като астралното царство слиза през Шестата епоха. Земята се преобразява в едно астрално небесно тяло; материалната планета ще бъде отхвърлена заедно със съществата, които не са в състояние да еволюират. Отхвърлянето на материята е представено чрез изливането на 7-те чаши на гнева.
към текста >>
През 7-та епоха небесното царство слиза до областта на физическия
свят
, като астралното царство слиза през Шестата епоха.
Двуострият меч, излизащ от устата, като символ на азовото съзнание. Манихейският принцип: Злото като възможност за постигане на доброто. След войната на всички срещу всички, посветеният може да вижда н астралния свят постиженията и недостатъците на 7-те културни епохи. Окултното значение на 7-те тръби. В небесното царство прозвучават мислите.
През 7-та епоха небесното царство слиза до областта на физическия свят, като астралното царство слиза през Шестата епоха.
Земята се преобразява в едно астрално небесно тяло; материалната планета ще бъде отхвърлена заедно със съществата, които не са в състояние да еволюират. Отхвърлянето на материята е представено чрез изливането на 7-те чаши на гнева. Евангелският завет на любовта е най-висшата ценност, която може да бъде приета от човека и то не само чрез разума, а в най-дълбоката му вътрешна същност: Ето защо тази книга трябва да бъде погълната. В лицето на двете колони, Марсовите и Меркуриевите сили символизират наследството от миналото; сега те са пронизани от силата на любовта.
към текста >>
От мисловната схема към живите образи в астралния
свят
.
Инспиративно съзнание: Душата остава индивидуална, но въпреки това прониква във всички предмети и същества. Всяка от тези степени има 7 "степени на живот", които съвпадат със 7-те царства. Строго погледнато, човекът може да разбере само минералното царство. На Бъдещия Юпитер той все още ще носи нещо от характера на Земните царства, докато на Венера и Вулкан понятието "царство" ще престане да бъде валидно. Какво означават низшият и висшият Девакан.
От мисловната схема към живите образи в астралния свят.
Раси и културни епохи. Ние живеем в петата епоха; шестата епоха е загатната в апокалипсиса със 7-те печата, а седмата епоха със 7-те тръби; после физическият свят преминава в астрално състояние. За да се постигне индивидуалното съзнание, човекът трябва да премине през 4-ри животински Групови Души, като "рогата" съответствуват на етерното тяло. След като Азовият човек приеме Христовия Принцип, той вече няма да образува животински глави. Напредвайки в своето развитие, човекът се явява облечен в бели дрехи.
към текста >>
Ние живеем в петата епоха; шестата епоха е загатната в апокалипсиса със 7-те печата, а седмата епоха със 7-те тръби; после физическият
свят
преминава в астрално състояние.
Строго погледнато, човекът може да разбере само минералното царство. На Бъдещия Юпитер той все още ще носи нещо от характера на Земните царства, докато на Венера и Вулкан понятието "царство" ще престане да бъде валидно. Какво означават низшият и висшият Девакан. От мисловната схема към живите образи в астралния свят. Раси и културни епохи.
Ние живеем в петата епоха; шестата епоха е загатната в апокалипсиса със 7-те печата, а седмата епоха със 7-те тръби; после физическият свят преминава в астрално състояние.
За да се постигне индивидуалното съзнание, човекът трябва да премине през 4-ри животински Групови Души, като "рогата" съответствуват на етерното тяло. След като Азовият човек приеме Христовия Принцип, той вече няма да образува животински глави. Напредвайки в своето развитие, човекът се явява облечен в бели дрехи. 7-те глави и 9-те рога, останали от Атлантската епоха, ще изчезнат.
към текста >>
43.
1. ВСТЪПИТЕЛНА ЛЕКЦИЯ. Нюрнберг, 17 Юни 1908 г.
GA_104 Апокалипсисът на Йоан
Така както другите науки доставят на човечеството познанието на заобикалящия сетивен
свят
благодарение на това, че човек употребява свободно своите сили, така и намиращите се по-дълбоко в човешката душа и отначало спящи свръхсетивни сили и способности ни доставят познанието на онова, което се намира зад всичко видимо под свръхсетивната, под невидимата форма.
Но колко малко от тези деца имат съзнанието, че всичко това, което те изучават относно успоредните линии, относно триъгълника, ъглите и т.н., се намира в онази стара книга, че в тази книга то бе за първи път подарено на човечеството! С право в детето бива събуждано съзнанието, че човек може да прозре тези неща опирайки се на собствените си сили, че когато човешкият ум, поставя в движение своите сили и ги прилага към формите на пространството, той е в състояние да разбере законите на тези форми, без да се позовава вече на онази стара книга. Обаче онзи, който не е знаел нищо за тази книга, и е усвоил учението на математиката и геометрията, такъв човек, когато се запознае с тази книга, ще знае да я почита и разбира най-правилно, ще знае да цени това, което е дал на човечеството онзи, който за първи път е дарил човечеството с тази книга. Така бихме могли да охарактеризираме и отношението на Духовната Наука към религиозните документи. Източници на Антропософията, на Духовната Наука са такива, че Антропософията няма нужда да се позовава на някакви документи на някакво предание, когато тя бъде правилно разбрана в нейния истински смисъл и импулс.
Така както другите науки доставят на човечеството познанието на заобикалящия сетивен свят благодарение на това, че човек употребява свободно своите сили, така и намиращите се по-дълбоко в човешката душа и отначало спящи свръхсетивни сили и способности ни доставят познанието на онова, което се намира зад всичко видимо под свръхсетивната, под невидимата форма.
Също както, употребявайки своите сетивни органи, човекът е в състояние да възприема това, което се предлага на външните сетива; както той е в състояние да свързва възприемането с помощта на своя ум, така също прилагайки методите които Духовната Наука му доставя, той е в състояние да вижда зад кулисите на сетивното съществуване. Така той е в състояние да вижда там, където се намират духовните причини, където тъкат и работят съществата, които сетивното око не вижда, но ги вижда свръхсетивното, които сетивното ухо не чува, но ги чува свръхсетивното. Така източникът, независимият, свободен източник на духовно знание е открит за свободното прилагане на човешките сили и способности, въпреки че у болшинството от хората на днешното човечество то още дремят като свръхсетивни сили, както източникът на външното знание е предоставен на свободното прилагане на насочените към сетивния свят сили. Обаче след това, когато човек е овладял по някакъв начин познанията, които го въвеждат в свръхсетивното, намиращо се зад сетивното, когато той добива за него едно знание подобно на това, което добива външно за външните неща и процеси, тогава въоръжен с това свръх сетивно знание той може да пристъпи към преданието, към книгите и документите, чрез които в течение на развитието са били предадени на човечеството познания за свръхсетивната област, също както съвременният математик пристъпва Геометрията на Евклид. И тогава той ги проверява от същото гледище, от което съвременният математик проверява Геометрията на Евклид.
към текста >>
Така източникът, независимият, свободен източник на духовно знание е открит за свободното прилагане на човешките сили и способности, въпреки че у болшинството от хората на днешното човечество то още дремят като свръхсетивни сили, както източникът на външното знание е предоставен на свободното прилагане на насочените към сетивния
свят
сили.
Така бихме могли да охарактеризираме и отношението на Духовната Наука към религиозните документи. Източници на Антропософията, на Духовната Наука са такива, че Антропософията няма нужда да се позовава на някакви документи на някакво предание, когато тя бъде правилно разбрана в нейния истински смисъл и импулс. Така както другите науки доставят на човечеството познанието на заобикалящия сетивен свят благодарение на това, че човек употребява свободно своите сили, така и намиращите се по-дълбоко в човешката душа и отначало спящи свръхсетивни сили и способности ни доставят познанието на онова, което се намира зад всичко видимо под свръхсетивната, под невидимата форма. Също както, употребявайки своите сетивни органи, човекът е в състояние да възприема това, което се предлага на външните сетива; както той е в състояние да свързва възприемането с помощта на своя ум, така също прилагайки методите които Духовната Наука му доставя, той е в състояние да вижда зад кулисите на сетивното съществуване. Така той е в състояние да вижда там, където се намират духовните причини, където тъкат и работят съществата, които сетивното око не вижда, но ги вижда свръхсетивното, които сетивното ухо не чува, но ги чува свръхсетивното.
Така източникът, независимият, свободен източник на духовно знание е открит за свободното прилагане на човешките сили и способности, въпреки че у болшинството от хората на днешното човечество то още дремят като свръхсетивни сили, както източникът на външното знание е предоставен на свободното прилагане на насочените към сетивния свят сили.
Обаче след това, когато човек е овладял по някакъв начин познанията, които го въвеждат в свръхсетивното, намиращо се зад сетивното, когато той добива за него едно знание подобно на това, което добива външно за външните неща и процеси, тогава въоръжен с това свръх сетивно знание той може да пристъпи към преданието, към книгите и документите, чрез които в течение на развитието са били предадени на човечеството познания за свръхсетивната област, също както съвременният математик пристъпва Геометрията на Евклид. И тогава той ги проверява от същото гледище, от което съвременният математик проверява Геометрията на Евклид. Тогава той може да оцени и признае тези документи според тяхната истинска стойност. А онези, който върви по този път, който въоръжен действително с познанията на свръхсетивния свят пристъпва към тези документи на християнското благовестие, за него тези документи никак не изгубват от тяхната стойност; напротив те му се явяват в много по-голям блясък отколкото на обикновено вярващите; те показват, че съдържат най-дълбоки мъдрости, по-дълбоки отколкото човек е можел да предчувствува по-рано, преди да е добил Антропософско знание.
към текста >>
А онези, който върви по този път, който въоръжен действително с познанията на свръхсетивния
свят
пристъпва към тези документи на християнското благовестие, за него тези документи никак не изгубват от тяхната стойност; напротив те му се явяват в много по-голям блясък отколкото на обикновено вярващите; те показват, че съдържат най-дълбоки мъдрости, по-дълбоки отколкото човек е можел да предчувствува по-рано, преди да е добил Антропософско знание.
Така той е в състояние да вижда там, където се намират духовните причини, където тъкат и работят съществата, които сетивното око не вижда, но ги вижда свръхсетивното, които сетивното ухо не чува, но ги чува свръхсетивното. Така източникът, независимият, свободен източник на духовно знание е открит за свободното прилагане на човешките сили и способности, въпреки че у болшинството от хората на днешното човечество то още дремят като свръхсетивни сили, както източникът на външното знание е предоставен на свободното прилагане на насочените към сетивния свят сили. Обаче след това, когато човек е овладял по някакъв начин познанията, които го въвеждат в свръхсетивното, намиращо се зад сетивното, когато той добива за него едно знание подобно на това, което добива външно за външните неща и процеси, тогава въоръжен с това свръх сетивно знание той може да пристъпи към преданието, към книгите и документите, чрез които в течение на развитието са били предадени на човечеството познания за свръхсетивната област, също както съвременният математик пристъпва Геометрията на Евклид. И тогава той ги проверява от същото гледище, от което съвременният математик проверява Геометрията на Евклид. Тогава той може да оцени и признае тези документи според тяхната истинска стойност.
А онези, който върви по този път, който въоръжен действително с познанията на свръхсетивния свят пристъпва към тези документи на християнското благовестие, за него тези документи никак не изгубват от тяхната стойност; напротив те му се явяват в много по-голям блясък отколкото на обикновено вярващите; те показват, че съдържат най-дълбоки мъдрости, по-дълбоки отколкото човек е можел да предчувствува по-рано, преди да е добил Антропософско знание.
към текста >>
Те са пристъпили към тези документи, без предварително и независимо от тях да знаят нещо за това, което се отнася за свръхсетивния
свят
.
Но за да добием едно правилно отношение във връзка с отношението на Антропософията към религиозните документи, ние трябва да си изясним още един въпрос. Нека се запитаме: Кой разбира най-добре геометрията на Евклид, този, който може да привежда буквално думите на книгата и, без предварително да е проникнал в духа на геометрията, иска да разкрие съдържанието на книгата, или този, който първо разбира геометрията и затова знае да се ориентира в геометрията на споменатата книга? Да си представим един човек, който е само филолог и се залавя да тълкува Геометрията на Евклид, един такъв човек, който не разбира нищо от геометрия. Колко неправилни неща ще се получат, когато той иска да разкрие смисъла на книгата! Така са сторили мнозина с религиозните документи, даже и такива, които би трябвало да бъдат призвани да проучат техния истински смисъл.
Те са пристъпили към тези документи, без предварително и независимо от тях да знаят нещо за това, което се отнася за свръхсетивния свят.
Така днес ние имаме грижливо съчинени разяснения на религиозните документи, авторите на които са призовали на помощ всичко, което историята на миналите времена може да даде например, как са се родили тези документи; обаче тези разяснения приличат точно на разясненията върху геометрията на Евклид, направени от един математик. Трябва да запомним, че религията е нещо, което може да се добие само тогава, когато можем да я разглеждаме с помощта на познанията, получени чрез антропософски път, въпреки че Антропософията може да бъде само един инструмент на религиозния живот, а никога една религия. Религията може да бъде най-добре охарактеризирана чрез съдържанието на човешкото сърце, на човешкото чувство, на онази съвкупност от усещания и чувства, чрез които човек изпраща нагоре към свръхсетивните същества и сили най-доброто, което той храни като възприемчивост в своята душа. Характерът на религията на един човек зависи от пламъка на това съдържание на чувството, от силата на усещанията, от вида на тези чувства, така както от топлия пулс на сърцето в нашите гърди, от чувството за красотата зависи, как един човек стои пред една художествена картина. Без съмнение, съдържание на религиозния живот е това, което ние наричаме духовният, свръхсетивният свят.
към текста >>
Без съмнение, съдържание на религиозния живот е това, което ние наричаме духовният, свръхсетивният
свят
.
Те са пристъпили към тези документи, без предварително и независимо от тях да знаят нещо за това, което се отнася за свръхсетивния свят. Така днес ние имаме грижливо съчинени разяснения на религиозните документи, авторите на които са призовали на помощ всичко, което историята на миналите времена може да даде например, как са се родили тези документи; обаче тези разяснения приличат точно на разясненията върху геометрията на Евклид, направени от един математик. Трябва да запомним, че религията е нещо, което може да се добие само тогава, когато можем да я разглеждаме с помощта на познанията, получени чрез антропософски път, въпреки че Антропософията може да бъде само един инструмент на религиозния живот, а никога една религия. Религията може да бъде най-добре охарактеризирана чрез съдържанието на човешкото сърце, на човешкото чувство, на онази съвкупност от усещания и чувства, чрез които човек изпраща нагоре към свръхсетивните същества и сили най-доброто, което той храни като възприемчивост в своята душа. Характерът на религията на един човек зависи от пламъка на това съдържание на чувството, от силата на усещанията, от вида на тези чувства, така както от топлия пулс на сърцето в нашите гърди, от чувството за красотата зависи, как един човек стои пред една художествена картина.
Без съмнение, съдържание на религиозния живот е това, което ние наричаме духовният, свръхсетивният свят.
Но също както естетическото и художествено чувство не е все едно с това, което наричаме духовно схващане на вътрешните закони на изкуството, въпреки че духовното схващане на тези закони ще повиши разбирането на изкуството -, така също онази Мъдрост, онова знание, което води в духовните светове, не е едно и също нещо с религията. Това знание ще направи религиозното чувство по-сериозно, по-достойно, по-велико и по-обхватно, обаче то самото не иска да бъде религия, ако бъде правилно разбрано, въпреки че може да доведе до религия.
към текста >>
Думата "религия" значи: Свързване на човека с божественото, с духовния
свят
.
Какво означава религия за човечеството? Религията е била и ще бъде за човечеството още дълго време това, което самото нейно име изразява.
Думата "религия" значи: Свързване на човека с божественото, с духовния свят.
И по същество религиозните времена са такива, през които човекът се е стремял да се съедини с Божественото, било изхождайки от изворите на едно знание, било от определено чувство, или затова, защото е чувствал, че неговата воля може да бъде силна само тогава, когато тя е проникната от божествената сила. Това са такива времена, през които човекът един вид повече чувствуваше вътре в себе си от колкото да знае външно нещо, времена, през които той повече предчувствуваше свръхсетивния свят, отколкото да го вижда; той предчувствуваше, че този свят е около него. Това са религиозните времена на нашата Земя. А преди тези времена е имало други, когато човекът не се нуждаеше от една такава предчувствуваща, копнееща връзка със свръхсетивния свят; той не се нуждаеше от нея затова, защото знаеше за този свръхсетивен свят, за този духовен свят, както съвременния човек знае за сетивните неща. Трябва ли да доказваме на човека, че съществуват минералите, дървета, животни?
към текста >>
Това са такива времена, през които човекът един вид повече чувствуваше вътре в себе си от колкото да знае външно нещо, времена, през които той повече предчувствуваше свръхсетивния
свят
, отколкото да го вижда; той предчувствуваше, че този
свят
е около него.
Какво означава религия за човечеството? Религията е била и ще бъде за човечеството още дълго време това, което самото нейно име изразява. Думата "религия" значи: Свързване на човека с божественото, с духовния свят. И по същество религиозните времена са такива, през които човекът се е стремял да се съедини с Божественото, било изхождайки от изворите на едно знание, било от определено чувство, или затова, защото е чувствал, че неговата воля може да бъде силна само тогава, когато тя е проникната от божествената сила.
Това са такива времена, през които човекът един вид повече чувствуваше вътре в себе си от колкото да знае външно нещо, времена, през които той повече предчувствуваше свръхсетивния свят, отколкото да го вижда; той предчувствуваше, че този свят е около него.
Това са религиозните времена на нашата Земя. А преди тези времена е имало други, когато човекът не се нуждаеше от една такава предчувствуваща, копнееща връзка със свръхсетивния свят; той не се нуждаеше от нея затова, защото знаеше за този свръхсетивен свят, за този духовен свят, както съвременния човек знае за сетивните неща. Трябва ли да доказваме на човека, че съществуват минералите, дървета, животни? Има ли той нужда от някакъв документ, от някакво учение за тях, което да му докаже или да го накара да предчувствува, че съществуват минералите, растения, животни? Не, защото той ги вижда, гледа ги около себе си и затова не се нуждае от една религия на сетивното.
към текста >>
А преди тези времена е имало други, когато човекът не се нуждаеше от една такава предчувствуваща, копнееща връзка със свръхсетивния
свят
; той не се нуждаеше от нея затова, защото знаеше за този свръхсетивен
свят
, за този духовен
свят
, както съвременния човек знае за сетивните неща.
Религията е била и ще бъде за човечеството още дълго време това, което самото нейно име изразява. Думата "религия" значи: Свързване на човека с божественото, с духовния свят. И по същество религиозните времена са такива, през които човекът се е стремял да се съедини с Божественото, било изхождайки от изворите на едно знание, било от определено чувство, или затова, защото е чувствал, че неговата воля може да бъде силна само тогава, когато тя е проникната от божествената сила. Това са такива времена, през които човекът един вид повече чувствуваше вътре в себе си от колкото да знае външно нещо, времена, през които той повече предчувствуваше свръхсетивния свят, отколкото да го вижда; той предчувствуваше, че този свят е около него. Това са религиозните времена на нашата Земя.
А преди тези времена е имало други, когато човекът не се нуждаеше от една такава предчувствуваща, копнееща връзка със свръхсетивния свят; той не се нуждаеше от нея затова, защото знаеше за този свръхсетивен свят, за този духовен свят, както съвременния човек знае за сетивните неща.
Трябва ли да доказваме на човека, че съществуват минералите, дървета, животни? Има ли той нужда от някакъв документ, от някакво учение за тях, което да му докаже или да го накара да предчувствува, че съществуват минералите, растения, животни? Не, защото той ги вижда, гледа ги около себе си и затова не се нуждае от една религия на сетивното. Нека си представим един човек, който би живял в съвършено други светове, снабден със съвършено различни сетивни органи, със съвършено други познавателни органи; който не би виждал камъните, растенията, животните, защото те биха били невидими за него.
към текста >>
Състоянието на човешкото съзнание, в което днес живеете, чрез което събуждайки се сутрин виждате и разбирате сетивния
свят
с помощта на вашите сетивни органи, това състояние на съзнанието се е развило от едно друго такова.
Днес в много области на човешкия светоглед думата развитие се е превърнала в една вълшебна дума, обаче официалната наука я употребява само за външните сетивни факти. За този, който разглежда света в светлината на Духовната Наука, за него всичко, всичко се намира в процес на развитие и преди всичко в такъв процес на развитие се намира човешкото съзнание.
Състоянието на човешкото съзнание, в което днес живеете, чрез което събуждайки се сутрин виждате и разбирате сетивния свят с помощта на вашите сетивни органи, това състояние на съзнанието се е развило от едно друго такова.
Духовната Наука нарича днешното състояние на съзнанието "ясно дневно съзнание". Обаче това ясно дневно съзнание се е развило от едно друго древно съзнание, което ние наричаме "сумрачно образно съзнание" на човечеството. Без съмнение с това съзнание ние навлизаме в далечните минали състояния на развитието на човечеството, за които официалната Антропософия ни казва нищо; тя не казва нищо затова защото си служи само със сетивните органи и инструменти и с методите на ума. Тя счита, че в прадалечното минало човекът е минал през състояния, които всъщност са същите с тези, през които съвременните животни минават. В сказките върху Антропософията, които държах по-рано, аз изтъкнах, как трябва да си представяме от гледището на Духовната Наука отношението на човека към животинските същества.
към текста >>
За да изтълкуваме тайнствеността на неговия живот един писател казва, че в деня, когато този човек е бил изкаран на бял
свят
, на единия край на небето е залязвало Слънцето, а на другия е изгрявала Луната.
Именно тук в този град можа да бъде наблюдаван един такъв характерен случай от този род. Високо уважаемият професор Даумер е наблюдавал добре този случай при онзи за мнозина толкова загадъчен човек, който по един тайнствен път бе доведен тук в този град и който намери своята смърт по също такъв загадъчен начин в Ансбах.
За да изтълкуваме тайнствеността на неговия живот един писател казва, че в деня, когато този човек е бил изкаран на бял свят, на единия край на небето е залязвало Слънцето, а на другия е изгрявала Луната.
Вие знаете, че аз говоря за Каспар Хаузер. Ако оставите настрана всичко, което е било казано за и против във връзка с този случай, ако се спрете само на това, което при всички обстоятелства е доказано, ще знаете, че този подхвърлен човек, който внезапно изниква на улицата и който, поради това, че не се знаеше от къде е дошъл, бе наречен дете на Европа, когато бе намерен, той не знаеше нито да чете, нито да смята.
към текста >>
Такова съзнание е възприемало предимно духовните факти и чрез това духовния
свят
.
Тогава човекът не е виждал физическата форма на другия, която разбира се не е била като тази на днешния човек. Когато до него се приближавало едно друго същество, в душата му възниквал един съновиден образ. Формата и цветът на този образ му показвали, дали съответното същество е настроено благоприятно към него или враждебно.
Такова съзнание е възприемало предимно духовните факти и чрез това духовния свят.
Както днес човекът общува със съществата от плът, така през онези далечни времена, когато можел да насочи поглед към себе си и да се познае като душа и дух, той е живеел между духовни същества; тези същества са съществували за него. Той е бил дух между духовете. Въпреки че е имал едно съновидно съзнание, образите, които са възниквали в него са били в една жива връзка със заобикалящия го свят. Това са били древните времена, през които човекът още е живеел в един духовен свят, от който по-късно е слязъл, за да си създаде една сетивна плът за подходящото за него съвременно съзнание. Животни те са съществували вече като физически същества, когато човекът още е имал възприятия в духовните области.
към текста >>
Въпреки че е имал едно съновидно съзнание, образите, които са възниквали в него са били в една жива връзка със заобикалящия го
свят
.
Когато до него се приближавало едно друго същество, в душата му възниквал един съновиден образ. Формата и цветът на този образ му показвали, дали съответното същество е настроено благоприятно към него или враждебно. Такова съзнание е възприемало предимно духовните факти и чрез това духовния свят. Както днес човекът общува със съществата от плът, така през онези далечни времена, когато можел да насочи поглед към себе си и да се познае като душа и дух, той е живеел между духовни същества; тези същества са съществували за него. Той е бил дух между духовете.
Въпреки че е имал едно съновидно съзнание, образите, които са възниквали в него са били в една жива връзка със заобикалящия го свят.
Това са били древните времена, през които човекът още е живеел в един духовен свят, от който по-късно е слязъл, за да си създаде една сетивна плът за подходящото за него съвременно съзнание. Животни те са съществували вече като физически същества, когато човекът още е имал възприятия в духовните области. Тогава човекът живеел между духовни същества и както Вие днес никак не се нуждаете да Ви се доказва, че съществуват камъни, растения, животни, така и човекът в онези древни времена не се нуждаел да му се доказва по някакъв начин, че съществуват духовни същества. Той живееше между духове и богове и не се нуждаеше от никаква религия.
към текста >>
Това са били древните времена, през които човекът още е живеел в един духовен
свят
, от който по-късно е слязъл, за да си създаде една сетивна плът за подходящото за него съвременно съзнание.
Формата и цветът на този образ му показвали, дали съответното същество е настроено благоприятно към него или враждебно. Такова съзнание е възприемало предимно духовните факти и чрез това духовния свят. Както днес човекът общува със съществата от плът, така през онези далечни времена, когато можел да насочи поглед към себе си и да се познае като душа и дух, той е живеел между духовни същества; тези същества са съществували за него. Той е бил дух между духовете. Въпреки че е имал едно съновидно съзнание, образите, които са възниквали в него са били в една жива връзка със заобикалящия го свят.
Това са били древните времена, през които човекът още е живеел в един духовен свят, от който по-късно е слязъл, за да си създаде една сетивна плът за подходящото за него съвременно съзнание.
Животни те са съществували вече като физически същества, когато човекът още е имал възприятия в духовните области. Тогава човекът живеел между духовни същества и както Вие днес никак не се нуждаете да Ви се доказва, че съществуват камъни, растения, животни, така и човекът в онези древни времена не се нуждаел да му се доказва по някакъв начин, че съществуват духовни същества. Той живееше между духове и богове и не се нуждаеше от никаква религия.
към текста >>
След това човекът слиза в материалния
свят
, предишната форма на съзнанието се превръща в днешната.
Това беше преди религиозната епоха.
След това човекът слиза в материалния свят, предишната форма на съзнанието се превръща в днешната.
Той не вижда вече висящи в пространството цветове и форми, а вижда цветовете разпрострени върху повърхността на сетивните неща. Заедно с това, че човекът се научи да насочва своите външни сетива върху външния сетивен свят, този външен сетивен свят застана като було, като една велика Майя пред духовния свят и го закри. И човекът трябваше да получава известия за този духовен свят през тази обвивка: Религията стана нещо необходимо. Но съществува едно състояние между времето предходящо религиозното съзнание и това на същинското религиозно съзнание; съществува едно междинно състояние. От него произхождат митологиите, легендите, разказите на народите за духовните светове.
към текста >>
Заедно с това, че човекът се научи да насочва своите външни сетива върху външния сетивен
свят
, този външен сетивен
свят
застана като було, като една велика Майя пред духовния
свят
и го закри.
Това беше преди религиозната епоха. След това човекът слиза в материалния свят, предишната форма на съзнанието се превръща в днешната. Той не вижда вече висящи в пространството цветове и форми, а вижда цветовете разпрострени върху повърхността на сетивните неща.
Заедно с това, че човекът се научи да насочва своите външни сетива върху външния сетивен свят, този външен сетивен свят застана като було, като една велика Майя пред духовния свят и го закри.
И човекът трябваше да получава известия за този духовен свят през тази обвивка: Религията стана нещо необходимо. Но съществува едно състояние между времето предходящо религиозното съзнание и това на същинското религиозно съзнание; съществува едно междинно състояние. От него произхождат митологиите, легендите, разказите на народите за духовните светове.
към текста >>
И човекът трябваше да получава известия за този духовен
свят
през тази обвивка: Религията стана нещо необходимо.
Това беше преди религиозната епоха. След това човекът слиза в материалния свят, предишната форма на съзнанието се превръща в днешната. Той не вижда вече висящи в пространството цветове и форми, а вижда цветовете разпрострени върху повърхността на сетивните неща. Заедно с това, че човекът се научи да насочва своите външни сетива върху външния сетивен свят, този външен сетивен свят застана като було, като една велика Майя пред духовния свят и го закри.
И човекът трябваше да получава известия за този духовен свят през тази обвивка: Религията стана нещо необходимо.
Но съществува едно състояние между времето предходящо религиозното съзнание и това на същинското религиозно съзнание; съществува едно междинно състояние. От него произхождат митологиите, легендите, разказите на народите за духовните светове.
към текста >>
Те разказват, че сами са видели още нещо от духовния
свят
.
Хората са запазили един спомен за това, което самите те са виждали. Тези хора, които описват боговете Водан, Тор, Зевс и т.н., са сторили това поради факта, че съществуваше един спомен за всичко това, защото те са го живели някога. Трохи, отчасти разпокъса ни отломъци от това, което хората са живели някога, това са митологиите. Но това междинно състояние съществуваше и в едно друго отношение. Даже и през времената, когато умните хора нека да кажем това когато умните хора бяха твърде умни, е имало и такива, които поне в изключителни състояния /можете да наречете това изстъпление или смахнатост, както щете/ можаха да виждат в духовните светове, още може ха да възприемат това, което в древността по-голяма част от хората виждаха.
Те разказват, че сами са видели още нещо от духовния свят.
Това така се свързва със спомените, че в народите живееше една жива вяра. Това беше едно преходно състояние на същинското религиозно състояние.
към текста >>
Посветени бяха онези хора, които чрез определени методи развиваха своето вътрешно душевно и духовно същество така, че отново можеха да се врастнат в духовния
свят
.
А как същинското религиозно състояние прониква в човечеството? Благодарение на това, че човекът намери средства и пътища да развие своя вътрешен живот, своето вътрешно същество така, че отново да може да вижда световете, от които беше слязъл, които по-рано е виждал, макар и в едно смътно съзнание. Тук ние стигаме до един въпрос, който за някои съвременни хора съдържа твърде малка вероятност, до въпроса за посветените. Що са посветени на човечеството?
Посветени бяха онези хора, които чрез определени методи развиваха своето вътрешно душевно и духовно същество така, че отново можеха да се врастнат в духовния свят.
Да, посвещението съществува! Във всяка една душа дремят свръхсетивни сили и способности. За всеки човек има или поне може да има един такъв велик, мощен момент, когато тези сили се пробуждат. Ние можем да разберем този момент, когато си представим, какво е било другото човешко развитие. Говорейки с думите на Гьоте, можем да кажем: ние поглеждаме назад към времената когато в днешното физическо тяло нямаше още никакво подобно физическо око, никакво ухо, както това е у днешния човек.
към текста >>
Също така съществува един момент, когато човешкото ухо е вече така развито, че немият дотогава
свят
се изявява в тонове и хармонии.
За всеки човек има или поне може да има един такъв велик, мощен момент, когато тези сили се пробуждат. Ние можем да разберем този момент, когато си представим, какво е било другото човешко развитие. Говорейки с думите на Гьоте, можем да кажем: ние поглеждаме назад към времената когато в днешното физическо тяло нямаше още никакво подобно физическо око, никакво ухо, както това е у днешния човек. Ние поглеждаме назад към времена, когато на местата, където се намират днес тези органи, имаше безразлични органи, които не можеха да виждат и да чуват. За физическия човек имаше време, когато такива слепи органи се развиват в светли точки, когато те постепенно се развиват все повече и повече, докато най-после за тях се явява светлината.
Също така съществува един момент, когато човешкото ухо е вече така развито, че немият дотогава свят се изявява в тонове и хармонии.
Също както Слънцето е работило, за да образува очите в неговия организъм, така днес човекът може да живее в духа си така, че безразличните днес духовно-душевни органи да се развият по същия начин. Възможно е, да дойде момент, а за мнозина той вече е дошъл, когато Вашата душа и Вашият дух ще се преобразят така, както някога се е преобразил Вашият физически организъм. Тогава ще се родят нови очи и нови уши, чрез които от тъмната и няма в духовно отношение заобикаляща среда ще проблесне светлина и ще прозвучат тонове.
към текста >>
В школите на мистериите се дават методи за това посвещение, също както във външния
свят
, да речем, се дават методи за работа в химическата лаборатория или при биологическото изследване.
Развитието е нещо напълно възможно, това важи и за вживяването във висшите светове. Това е посвещението.
В школите на мистериите се дават методи за това посвещение, също както във външния свят, да речем, се дават методи за работа в химическата лаборатория или при биологическото изследване.
Разликата между методите на външната наука и тази на посвещението е само тази, че външната наука си изработва инструменти и помощни апарати; обаче за този, който иска да стане посветен, съществува само един единствен инструмент, който той трябва да изработи, а това е той самият, във всички негови сили и способности. Както в желязото може да дреме магнетичната сила, така в човешката душа дреме силата за проникване в духовния свят, в света на духовната светлина и на духовния звук.
към текста >>
Както в желязото може да дреме магнетичната сила, така в човешката душа дреме силата за проникване в духовния
свят
, в света на духовната светлина и на духовния звук.
Развитието е нещо напълно възможно, това важи и за вживяването във висшите светове. Това е посвещението. В школите на мистериите се дават методи за това посвещение, също както във външния свят, да речем, се дават методи за работа в химическата лаборатория или при биологическото изследване. Разликата между методите на външната наука и тази на посвещението е само тази, че външната наука си изработва инструменти и помощни апарати; обаче за този, който иска да стане посветен, съществува само един единствен инструмент, който той трябва да изработи, а това е той самият, във всички негови сили и способности.
Както в желязото може да дреме магнетичната сила, така в човешката душа дреме силата за проникване в духовния свят, в света на духовната светлина и на духовния звук.
към текста >>
Така дойде времето, когато нормално можеше да се вижда само физическо-сетивното и когато ръководителите на човечеството се състояха от такива посветени, които можеха да виждат в духовните светове, които можеха да съобщят и да обяснят за фактите на духовния
свят
, за онези факти, сред които човекът е живял по-рано.
Така дойде времето, когато нормално можеше да се вижда само физическо-сетивното и когато ръководителите на човечеството се състояха от такива посветени, които можеха да виждат в духовните светове, които можеха да съобщят и да обяснят за фактите на духовния свят, за онези факти, сред които човекът е живял по-рано.
към текста >>
Това, което човекът има като понятия за външния
свят
то се преобразява в онзи човек, който се враства в духовния
свят
.
Къде води първата степен на посвещението? Как се представя тази първа степен на посвещението на човешката душа? Не мислете, че това развитие се състои само от едно философско спекулиране, в едно мъдруване с понятия, в едно изтънчване на понятията.
Това, което човекът има като понятия за външния свят то се преобразява в онзи човек, който се враства в духовния свят.
То става такова, че сега схваща нещата не чрез строго очертани понятия, а чрез образи, чрез така наричаните "имагинации". Защото човек се враства в духовните, творящи света процеси.
към текста >>
В духовния
свят
, в света на миротворението животното, например, не е така рязко разграничено.
Само сетивните предмети са така определено и рязко очертани.
В духовния свят, в света на миротворението животното, например, не е така рязко разграничено.
Там вие имате на основата един образ, от който могат да произлязат различните външни форми, имате една жива, свързана със себе си действителност. Човек трябва да застане строго на почвата на Гьотевите думи: "Всичко преходно е само символ".
към текста >>
Посветеният се научава първо да познава духовния
свят
в образи.
Посветеният се научава първо да познава духовния свят в образи.
Тук неговото съзнание трябва да стане по-подвижно в сравнение със съзнанието, което ни служи за разбирането на заобикалящия ни сетивен свят Ето защо тази степен на развитието се нарича "имагинативно (образно) съзнание". То отново довежда човека в духовния свят, обаче вече не в една смътна форма. Това имагинативно съзнание, което човечеството тепърва трябва да развие, е така ясно, какво е самото ясно дневно съзнание. Чрез това човекът се обогатява. Към обикновеното дневно съзнание той прибавя съзнанието за духовния свят.
към текста >>
Тук неговото съзнание трябва да стане по-подвижно в сравнение със съзнанието, което ни служи за разбирането на заобикалящия ни сетивен
свят
Ето защо тази степен на развитието се нарича "имагинативно (образно) съзнание".
Посветеният се научава първо да познава духовния свят в образи.
Тук неговото съзнание трябва да стане по-подвижно в сравнение със съзнанието, което ни служи за разбирането на заобикалящия ни сетивен свят Ето защо тази степен на развитието се нарича "имагинативно (образно) съзнание".
То отново довежда човека в духовния свят, обаче вече не в една смътна форма. Това имагинативно съзнание, което човечеството тепърва трябва да развие, е така ясно, какво е самото ясно дневно съзнание. Чрез това човекът се обогатява. Към обикновеното дневно съзнание той прибавя съзнанието за духовния свят. Чрез имагинативното съзнание човек живее в първата степен на посвещението.
към текста >>
То отново довежда човека в духовния
свят
, обаче вече не в една смътна форма.
Посветеният се научава първо да познава духовния свят в образи. Тук неговото съзнание трябва да стане по-подвижно в сравнение със съзнанието, което ни служи за разбирането на заобикалящия ни сетивен свят Ето защо тази степен на развитието се нарича "имагинативно (образно) съзнание".
То отново довежда човека в духовния свят, обаче вече не в една смътна форма.
Това имагинативно съзнание, което човечеството тепърва трябва да развие, е така ясно, какво е самото ясно дневно съзнание. Чрез това човекът се обогатява. Към обикновеното дневно съзнание той прибавя съзнанието за духовния свят. Чрез имагинативното съзнание човек живее в първата степен на посвещението. И това, което са изживели в духовните светове тези, които са били посветени по този начин, то е предадено в религиозните документи на човечеството, също както Евклид предава в своята книга на човечеството елементарните знания за Геометрията.
към текста >>
Към обикновеното дневно съзнание той прибавя съзнанието за духовния
свят
.
Посветеният се научава първо да познава духовния свят в образи. Тук неговото съзнание трябва да стане по-подвижно в сравнение със съзнанието, което ни служи за разбирането на заобикалящия ни сетивен свят Ето защо тази степен на развитието се нарича "имагинативно (образно) съзнание". То отново довежда човека в духовния свят, обаче вече не в една смътна форма. Това имагинативно съзнание, което човечеството тепърва трябва да развие, е така ясно, какво е самото ясно дневно съзнание. Чрез това човекът се обогатява.
Към обикновеното дневно съзнание той прибавя съзнанието за духовния свят.
Чрез имагинативното съзнание човек живее в първата степен на посвещението. И това, което са изживели в духовните светове тези, които са били посветени по този начин, то е предадено в религиозните документи на човечеството, също както Евклид предава в своята книга на човечеството елементарните знания за Геометрията. Ние знаем, какво се намира в тези документи, познаваме тяхното съдържание, когато се върнем към самия източник: виждането на посветените.
към текста >>
И преди всичко трябва да ни бъде ясно, че когато се е издигнал в духовния
свят
при онова древно, чисто съновидно образно съзнание, винаги в неговото съзнание е имало като един преход.
Така беше с човечеството до явяването на най-великото Същество, което е стъпвало някога на земното кълбо, Христос Исус. С неговото явяване в развитието навлиза един нов елемент. Ако искаме да си изясним, в какво се състои по същество новото, което е било дарено на човечеството чрез Христа Исуса, трябва да вземем предвид, че всички светилища от преди Христа човекът е бил посвещаван така, че е било необходимо едно всецяло откъсване от останалото човешко развитие, необходимо е било той да работи над своята душа в най-дълбока тайна в тези светилища.
И преди всичко трябва да ни бъде ясно, че когато се е издигнал в духовния свят при онова древно, чисто съновидно образно съзнание, винаги в неговото съзнание е имало като един преход.
Той трябваше да се откъсне от този свят на сетивата, за да може да проникне в духовния свят. Днес това вече не е необходимо.
към текста >>
Той трябваше да се откъсне от този
свят
на сетивата, за да може да проникне в духовния
свят
.
Така беше с човечеството до явяването на най-великото Същество, което е стъпвало някога на земното кълбо, Христос Исус. С неговото явяване в развитието навлиза един нов елемент. Ако искаме да си изясним, в какво се състои по същество новото, което е било дарено на човечеството чрез Христа Исуса, трябва да вземем предвид, че всички светилища от преди Христа човекът е бил посвещаван така, че е било необходимо едно всецяло откъсване от останалото човешко развитие, необходимо е било той да работи над своята душа в най-дълбока тайна в тези светилища. И преди всичко трябва да ни бъде ясно, че когато се е издигнал в духовния свят при онова древно, чисто съновидно образно съзнание, винаги в неговото съзнание е имало като един преход.
Той трябваше да се откъсне от този свят на сетивата, за да може да проникне в духовния свят.
Днес това вече не е необходимо.
към текста >>
Чрез това, че Христовият Принцип е влизал в човечеството, централното Същество на духовния
свят
е живяло веднъж исторически в един човек на Земята.
Именно това дължи човечеството на идването на Христа Исус на Земята.
Чрез това, че Христовият Принцип е влизал в човечеството, централното Същество на духовния свят е живяло веднъж исторически в един човек на Земята.
Това е същото онова Същество, за което са копнели всички онези, които са развивали един религиозен живот, които са прогледнали в древните мистерии, които са напуснали сетивния свят, за да влязат в духовния.
към текста >>
Това е същото онова Същество, за което са копнели всички онези, които са развивали един религиозен живот, които са прогледнали в древните мистерии, които са напуснали сетивния
свят
, за да влязат в духовния.
Именно това дължи човечеството на идването на Христа Исус на Земята. Чрез това, че Христовият Принцип е влизал в човечеството, централното Същество на духовния свят е живяло веднъж исторически в един човек на Земята.
Това е същото онова Същество, за което са копнели всички онези, които са развивали един религиозен живот, които са прогледнали в древните мистерии, които са напуснали сетивния свят, за да влязат в духовния.
към текста >>
Когато древните посветени са искали да говорят за най-възвишеното, което е било достъпно за тях в духовния
свят
, което те са могли да съзерцават като първична основа на всички неща, тогава те под различни имена са говорили за Христа Исуса.
Съществото, за което е било казано, че то е най-висшето, към което човек трябва да се стреми, е влязло в историята на човечеството с Христа Исуса. И онзи, който разбира нещо от истинската Духовна Наука, знае, че всяко религиозно възвестяване преди идването на Христа Исуса е едно предвестяване на Христа Исуса.
Когато древните посветени са искали да говорят за най-възвишеното, което е било достъпно за тях в духовния свят, което те са могли да съзерцават като първична основа на всички неща, тогава те под различни имена са говорили за Христа Исуса.
Достатъчно е само да вземем един пример: Стария Завет, който също е едно предвестие. Ние си спомняме, как Мойсей, когато трябваше да поведе своя народ, получи поръчението: "кажи, че това, което трябва да извършиш Господ Бог ти го каза. "
към текста >>
Когато в обикновения
свят
някой чуеше това, той казваше: "Това е нещо преходно, то започва с раждането и престава да съществува при настъпването на смъртта." Но когато бива посветен в тайните на мистериите, тогава той виждаше това, което другият едвам долавяше и чувствуваше; човек виждаше, че то е едно и също с онова, което тече през кръвта на поколенията, което е едно действително същество.
След като в течение на две хиляди години хората едвам са започнали да чувствуват силата на този импулс, в бъдеще те ще я почувствуват напълно ще познаят напълно, що значи за човека този скок в мисията на Земята и в развитието на нашата планета. Това, което можеше да бъде виждано само тогава, когато човек се издигаше над отделното съществуване, над отделния човек, когато той обгръщаше духа на цяло едно племе, то е било това, което древните посветени са искали да постигнат.
Когато в обикновения свят някой чуеше това, той казваше: "Това е нещо преходно, то започва с раждането и престава да съществува при настъпването на смъртта." Но когато бива посветен в тайните на мистериите, тогава той виждаше това, което другият едвам долавяше и чувствуваше; човек виждаше, че то е едно и също с онова, което тече през кръвта на поколенията, което е едно действително същество.
Тогава той виждаше духа на племето. Това, което се намира само в духовния свят, но не може да достигне във външната действителност, него можеше той да вижда. Един Бог, който минава през кръвта на поколенията, това можеше да вижда той. Да стои духовно очи срещу очи с този Бог, това можеше да бъде постигнато само в мистериите.
към текста >>
Това, което се намира само в духовния
свят
, но не може да достигне във външната действителност, него можеше той да вижда.
След като в течение на две хиляди години хората едвам са започнали да чувствуват силата на този импулс, в бъдеще те ще я почувствуват напълно ще познаят напълно, що значи за човека този скок в мисията на Земята и в развитието на нашата планета. Това, което можеше да бъде виждано само тогава, когато човек се издигаше над отделното съществуване, над отделния човек, когато той обгръщаше духа на цяло едно племе, то е било това, което древните посветени са искали да постигнат. Когато в обикновения свят някой чуеше това, той казваше: "Това е нещо преходно, то започва с раждането и престава да съществува при настъпването на смъртта." Но когато бива посветен в тайните на мистериите, тогава той виждаше това, което другият едвам долавяше и чувствуваше; човек виждаше, че то е едно и също с онова, което тече през кръвта на поколенията, което е едно действително същество. Тогава той виждаше духа на племето.
Това, което се намира само в духовния свят, но не може да достигне във външната действителност, него можеше той да вижда.
Един Бог, който минава през кръвта на поколенията, това можеше да вижда той. Да стои духовно очи срещу очи с този Бог, това можеше да бъде постигнато само в мистериите.
към текста >>
Те чувствуваха Христа Исуса като първото Същество, което като отделен човек носи в себе си един такъв дух, какъвто са чувствували принадлежащите заедно човешки групи в себе си и какъвто можеше да бъде виждан от посветените само в духовния
свят
.
Онези, които са се намирали с пълно разбиране до Христа като негови ученици, са имали съзнанието, че пред тях стои едно Същество от духовно-божествена природа, видимо за външните сетива, въплътено в една човешка личност.
Те чувствуваха Христа Исуса като първото Същество, което като отделен човек носи в себе си един такъв дух, какъвто са чувствували принадлежащите заедно човешки групи в себе си и какъвто можеше да бъде виждан от посветените само в духовния свят.
към текста >>
Той казва: "Вие не трябва да считате Христа като нещо, което може да бъде разбрано само в невидимия
свят
но трябва да го считате като словото, което стана плът и живя между нас.
Наистина Гнозисът признава Христа в неговата божественост, обаче той никога не е могъл да се издигне до възгледа, че "Словото стана плът и жива между нас", така както твърди това евангелистът Йоан.
Той казва: "Вие не трябва да считате Христа като нещо, което може да бъде разбрано само в невидимия свят но трябва да го считате като словото, което стана плът и живя между нас.
Трябва да знаете, че с тази човешка личност се яви една сила, която ще действува в най-далечното бъдеще, която ще изтъче истинската, духовната любов като сила около земното кълбо, която действува и живее във всичко, което ще живее в бъдеще." И когато човек се отдава на тази Сила, той израства в духовния свят, от който е слязъл.
към текста >>
Трябва да знаете, че с тази човешка личност се яви една сила, която ще действува в най-далечното бъдеще, която ще изтъче истинската, духовната любов като сила около земното кълбо, която действува и живее във всичко, което ще живее в бъдеще." И когато човек се отдава на тази Сила, той израства в духовния
свят
, от който е слязъл.
Наистина Гнозисът признава Христа в неговата божественост, обаче той никога не е могъл да се издигне до възгледа, че "Словото стана плът и жива между нас", така както твърди това евангелистът Йоан. Той казва: "Вие не трябва да считате Христа като нещо, което може да бъде разбрано само в невидимия свят но трябва да го считате като словото, което стана плът и живя между нас.
Трябва да знаете, че с тази човешка личност се яви една сила, която ще действува в най-далечното бъдеще, която ще изтъче истинската, духовната любов като сила около земното кълбо, която действува и живее във всичко, което ще живее в бъдеще." И когато човек се отдава на тази Сила, той израства в духовния свят, от който е слязъл.
към текста >>
Човекът ще съблече сетивното, когато проникне в духовния
свят
.
Той отново ще възлезе до там, където и днес посветеният може да проникне със своя поглед.
Човекът ще съблече сетивното, когато проникне в духовния свят.
Както ученикът, който в древни времена е бил посветен, можеше да проникне със своя поглед в старите, минали времена на духовния живот, така и тези, които са посветени в християнския смисъл, чрез участието в импулсите донесени от Христа Исуса, добиват способността да виждат това, което нашият земен свят ще стане, когато хората ще действуват в смисъла на Христовия Импулс. Както може да се проникне с погледа назад в това, което са били предишните състояния на развитието на света и човека, така също, започвайки от началото на явлението на Христа, човек може да прогледне в най-далечното бъдеще. Можем да кажем: Според това, как съзнанието ще се измени отново, ще се устрои и положението на човека в отношение на духовния свят към сетивния свят. Така, докато по-рано посвещението беше едно посвещение в миналото, в прадревната Мъдрост, християнското посвещение дава възможност на посветения да разкрие бъдещето. Следователно необходимо е човек да бъде посветен не само за неговата мъдрост, не само неговото чувство, но и за неговата воля.
към текста >>
Както ученикът, който в древни времена е бил посветен, можеше да проникне със своя поглед в старите, минали времена на духовния живот, така и тези, които са посветени в християнския смисъл, чрез участието в импулсите донесени от Христа Исуса, добиват способността да виждат това, което нашият земен
свят
ще стане, когато хората ще действуват в смисъла на Христовия Импулс.
Той отново ще възлезе до там, където и днес посветеният може да проникне със своя поглед. Човекът ще съблече сетивното, когато проникне в духовния свят.
Както ученикът, който в древни времена е бил посветен, можеше да проникне със своя поглед в старите, минали времена на духовния живот, така и тези, които са посветени в християнския смисъл, чрез участието в импулсите донесени от Христа Исуса, добиват способността да виждат това, което нашият земен свят ще стане, когато хората ще действуват в смисъла на Христовия Импулс.
Както може да се проникне с погледа назад в това, което са били предишните състояния на развитието на света и човека, така също, започвайки от началото на явлението на Христа, човек може да прогледне в най-далечното бъдеще. Можем да кажем: Според това, как съзнанието ще се измени отново, ще се устрои и положението на човека в отношение на духовния свят към сетивния свят. Така, докато по-рано посвещението беше едно посвещение в миналото, в прадревната Мъдрост, християнското посвещение дава възможност на посветения да разкрие бъдещето. Следователно необходимо е човек да бъде посветен не само за неговата мъдрост, не само неговото чувство, но и за неговата воля. Защото чрез това той ще знае, какво трябва да прави, ще може да си постави цели за бъдещето.
към текста >>
Можем да кажем: Според това, как съзнанието ще се измени отново, ще се устрои и положението на човека в отношение на духовния
свят
към сетивния
свят
.
Той отново ще възлезе до там, където и днес посветеният може да проникне със своя поглед. Човекът ще съблече сетивното, когато проникне в духовния свят. Както ученикът, който в древни времена е бил посветен, можеше да проникне със своя поглед в старите, минали времена на духовния живот, така и тези, които са посветени в християнския смисъл, чрез участието в импулсите донесени от Христа Исуса, добиват способността да виждат това, което нашият земен свят ще стане, когато хората ще действуват в смисъла на Христовия Импулс. Както може да се проникне с погледа назад в това, което са били предишните състояния на развитието на света и човека, така също, започвайки от началото на явлението на Христа, човек може да прогледне в най-далечното бъдеще.
Можем да кажем: Според това, как съзнанието ще се измени отново, ще се устрои и положението на човека в отношение на духовния свят към сетивния свят.
Така, докато по-рано посвещението беше едно посвещение в миналото, в прадревната Мъдрост, християнското посвещение дава възможност на посветения да разкрие бъдещето. Следователно необходимо е човек да бъде посветен не само за неговата мъдрост, не само неговото чувство, но и за неговата воля. Защото чрез това той ще знае, какво трябва да прави, ще може да си постави цели за бъдещето. Сетивният всекидневен човек си поставя цели за следобед, за вечерта, за другия ден; духовният човек, изхождайки от духовните принципи, може да си постави далечни цели, които да импулсират неговата воля, да оживотвори неговите сили. Да се поставят цели на човечеството по този начин, това значи да се схваща езотеричното Християнство в истинския най-висш смисъл, в смисъла на първоначалния християнски принцип.
към текста >>
44.
2. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ. Нюрнберг 18 Юни 1908 г.
GA_104 Апокалипсисът на Йоан
А това ни свързва още по-тясно с нашите себеподобни, с целия
свят
.
Ние разбираме антропософския живот само тогава, когато за нас Антропософското учение не е само нещо, което ни занимава теоретически, а когато то стане за нас нещо, което одухотворява нашия собствен живот до най-дълбоките глъбини на нашата душа, което възпламенява нашия живот и го повдига.
А това ни свързва още по-тясно с нашите себеподобни, с целия свят.
От голямо значение е за човека, той да чувствува, че всичко, което ни заобикаля във външния сетивен свят, във видимото сетивно съществуване, че всичко това може да ни се яви като външна физиономия на едно невидимо, свръхсетивно съществуване, намиращо се на неговата основа.
към текста >>
От голямо значение е за човека, той да чувствува, че всичко, което ни заобикаля във външния сетивен
свят
, във видимото сетивно съществуване, че всичко това може да ни се яви като външна физиономия на едно невидимо, свръхсетивно съществуване, намиращо се на неговата основа.
Ние разбираме антропософския живот само тогава, когато за нас Антропософското учение не е само нещо, което ни занимава теоретически, а когато то стане за нас нещо, което одухотворява нашия собствен живот до най-дълбоките глъбини на нашата душа, което възпламенява нашия живот и го повдига. А това ни свързва още по-тясно с нашите себеподобни, с целия свят.
От голямо значение е за човека, той да чувствува, че всичко, което ни заобикаля във външния сетивен свят, във видимото сетивно съществуване, че всичко това може да ни се яви като външна физиономия на едно невидимо, свръхсетивно съществуване, намиращо се на неговата основа.
към текста >>
Всичко, което среща като планини и скали, растителната дреха на Земята, животните и хората, всичко, което го заобикаля във външния
свят
във всички занимания на хората, за него то се превръща в един физиономически образ, в една мимика на едно намиращо се на негова основа божествено-духовно съществуване.
За този, който внася Антропософията в живота, светът, с всичко, което той съдържа, се превръща все повече и повече в един физически израз на божествено-духовни Същества; и когато гледа света на видимото, за него това е все едно, като че ли чрез чертите на едно човешко лице той прониква до неговото сърце до неговата душа.
Всичко, което среща като планини и скали, растителната дреха на Земята, животните и хората, всичко, което го заобикаля във външния свят във всички занимания на хората, за него то се превръща в един физиономически образ, в една мимика на едно намиращо се на негова основа божествено-духовно съществуване.
И от този начин на гледане света в него извира нов живот и го прониква, едно друго, благородно въодушевление възпламенява това, което той иска да предприеме.
към текста >>
Преди няколко седмици аз можах да констатирам в Скандинавия, как в целия живот на нашия европейски Север всичко още издава един отзвук от онова древно съществуване на северния
свят
, където всичко духовно беше проникнато от съзнанието за съществата, които стоят зад образите на боговете и митовете.
Позволете ми да припомня само един малък, симптоматичен пример из моите последни опитности при едно от моите пътувания за изнасяне на сказки. Примерът който искам да Ви приведа показва, как световната история, когато я разглеждаме като израз на божествено-духовното, навсякъде ни се явява пълна със значение, навсякъде ни говори на един нов език.
Преди няколко седмици аз можах да констатирам в Скандинавия, как в целия живот на нашия европейски Север всичко още издава един отзвук от онова древно съществуване на северния свят, където всичко духовно беше проникнато от съзнанието за съществата, които стоят зад образите на боговете и митовете.
Човек би казал, че в тези страни от всичко, което той среща, могат да се чуят отзвуци от това, което посветените в мистериите на Друидите, на Тротите са предали като духовен живот на своите ученици в древния свят. Човек може да забележи, как полъхът на онзи духовен живот прониква Севера; той вижда нещо като израз на хубави кармически съотношения. Човек се вижда както това се случи и с мене, така да се каже, поставен във всичко това, когато има пред себе си първия германски превод на Библията, Сребърния Кодекс на Улфила.
към текста >>
Човек би казал, че в тези страни от всичко, което той среща, могат да се чуят отзвуци от това, което посветените в мистериите на Друидите, на Тротите са предали като духовен живот на своите ученици в древния
свят
.
Позволете ми да припомня само един малък, симптоматичен пример из моите последни опитности при едно от моите пътувания за изнасяне на сказки. Примерът който искам да Ви приведа показва, как световната история, когато я разглеждаме като израз на божествено-духовното, навсякъде ни се явява пълна със значение, навсякъде ни говори на един нов език. Преди няколко седмици аз можах да констатирам в Скандинавия, как в целия живот на нашия европейски Север всичко още издава един отзвук от онова древно съществуване на северния свят, където всичко духовно беше проникнато от съзнанието за съществата, които стоят зад образите на боговете и митовете.
Човек би казал, че в тези страни от всичко, което той среща, могат да се чуят отзвуци от това, което посветените в мистериите на Друидите, на Тротите са предали като духовен живот на своите ученици в древния свят.
Човек може да забележи, как полъхът на онзи духовен живот прониква Севера; той вижда нещо като израз на хубави кармически съотношения. Човек се вижда както това се случи и с мене, така да се каже, поставен във всичко това, когато има пред себе си първия германски превод на Библията, Сребърния Кодекс на Улфила.
към текста >>
Тази същност на мистериите, това проникване в духовния
свят
сред древните европейски култури е проникната и пропита с една чудна обща особеност, която се получи посвещението през онези времена.
По едно особено стечение на кармата този превод е дошъл тук в Упсала. Преди това е бил в Прага. През време на шведската война е бил откраднат и отнесен в Упсала и сега се намира там, като отличителен белег на това, което прониква онзи, който може да прогледа малко по-дълбоко в същността на древните мистерии.
Тази същност на мистериите, това проникване в духовния свят сред древните европейски култури е проникната и пропита с една чудна обща особеност, която се получи посвещението през онези времена.
Като нещо трагично премина през техните сърца, когато им се обясняваше, че наистина те биха могли да проникнат в тайните на битието, но че в бъдеще ще дойде нещо, което се явява като пълно разрешение на загадката. На тях постоянно им се обръщаше вниманието, че в онова знание, което можеше да се получи в древните мистерии, ще трябва да просияе една по-висша светлина. Бихме могли да кажем, че във всички тези древни мистерии се указваше пророчески на това, което трябваше да дойде в бъдеще, а именно на идването на Христа Исуса. Тези северни мистерии бяха изпълнени с един такъв тон, с едно чувство, с едно настроение на пророчество.
към текста >>
За това ни напомня като един физиономически израз това поставяне на първия превод на Библията на германски език в северния
свят
.
Но в това, което е останало като последен лист от преданията на древно-германските мистерии, в разказа за Зигфрид е скрито нещо от споменатото отношение и настроение. Когато ни се казва, че Зигфрид е действително представител на древното северно посвещение, когато ни се казва, че на мястото, където той е уязвим, стои един лист от дърво, че това място се намира на неговия гръб, тогава този, който може да чувствува симптоматично, чувствува, че това е мястото, където ще стои нещо друго, когато човекът не ще бъде вече засегнат от онова уязвяване, на което още бяха изложени посветените на древните северни мистерии. Това място трябва да бъде запълнено с кръста; там трябва да стои Христовия Кръст, той не стоеше там у посветения на древните северни мистерии. Ето на това ни се обръща вниманието в древните мистерии на германските народи, в разказа за Зигфрид. И тук се загатва по един симптоматичен начин, че древните посвещения на Друидите, на Троитите са в пълно съгласие с мистериите на Християнството.
За това ни напомня като един физиономически израз това поставяне на първия превод на Библията на германски език в северния свят.
Че това е като една кармическа верига, може да ни покаже по един символичен начин обстоятелството, че 11 листа от този Сребърен Кодекс са били откраднати и че този, който ги е притежавал по-късно, е изпитал такива угризения на съвестта, че не можал вече да ги задържи и ги върнал. Както казахме, такива неща не бива да се изнасилват, а трябва да ги схващаме като образни изображения на онази кармическа преплетеност, която намира своя физиономичен израз в поставянето на първия германски превод на Библията в северния свят.
към текста >>
Както казахме, такива неща не бива да се изнасилват, а трябва да ги схващаме като образни изображения на онази кармическа преплетеност, която намира своя физиономичен израз в поставянето на първия германски превод на Библията в северния
свят
.
Това място трябва да бъде запълнено с кръста; там трябва да стои Христовия Кръст, той не стоеше там у посветения на древните северни мистерии. Ето на това ни се обръща вниманието в древните мистерии на германските народи, в разказа за Зигфрид. И тук се загатва по един симптоматичен начин, че древните посвещения на Друидите, на Троитите са в пълно съгласие с мистериите на Християнството. За това ни напомня като един физиономически израз това поставяне на първия превод на Библията на германски език в северния свят. Че това е като една кармическа верига, може да ни покаже по един символичен начин обстоятелството, че 11 листа от този Сребърен Кодекс са били откраднати и че този, който ги е притежавал по-късно, е изпитал такива угризения на съвестта, че не можал вече да ги задържи и ги върнал.
Както казахме, такива неща не бива да се изнасилват, а трябва да ги схващаме като образни изображения на онази кармическа преплетеност, която намира своя физиономичен израз в поставянето на първия германски превод на Библията в северния свят.
към текста >>
Това антропософско разбиране се състои в това, че благодарение на него всичко, което нашите сетива възприемат в сетивния
свят
, ни се явява като физиономичен израз на нещо свръхсетивно духовно.
Всичко, което срещаме в живота, било то велико или малко. Чрез Антропософското разбиране ще ни се по каже задълбочено и осветлено, както ни се показва цитираното по-горе историческо събитие.
Това антропософско разбиране се състои в това, че благодарение на него всичко, което нашите сетива възприемат в сетивния свят, ни се явява като физиономичен израз на нещо свръхсетивно духовно.
към текста >>
По този начин още през първите времена на Християнството в кръговете на посветените се появи възгледа, че нещата, които първоначално се разиграват за мировото развитие в духовния
свят
, които могат да бъдат познати и виждани от този, който може да прогледне в духовните светове, че такива чисто духовни процеси трябва да се разиграят външно в материалния културен живот.
То е било криво разбрано още от самото начало на християнския живот от всички онези, които не са принадлежали към истинските християнски посветени. То е било криво разбрано през най-различните времена, винаги в смисъла и в стила, в който тези различни времена са мислили и схващали нещата. Било е криво разбирано от онези времена, които бихме могли да кажем са мислели духовно-материалистично; от онези времена, които са сковали великите религиозни течения в едностранчива фанатична партийност; било е криво разбра но и през новите времена от онези, които са вярвали, че могат да разрешат загадките на света чрез грубия, сетивен материализъм. Великите духовни истини, които са били възвестени в началото на Християнството, до които са били доведени онези, които можеха да ги разберат, тези истини се съдържат, доколкото това може да стане в едно съчинение, в Откровението на Йоана, в така нареченото каноническо Откровение. Но още през първите времена на Християнството непосветените са били малко способни да разберат дълбоко духовното, което се съдържа в езотеричното Християнство.
По този начин още през първите времена на Християнството в кръговете на посветените се появи възгледа, че нещата, които първоначално се разиграват за мировото развитие в духовния свят, които могат да бъдат познати и виждани от този, който може да прогледне в духовните светове, че такива чисто духовни процеси трябва да се разиграят външно в материалния културен живот.
И така стана, че докато авторът на Откровението описва в своето съчинение резултатите на неговото посвещение, на неговото християнско посвещение, другите са ги разбирали само външно и бяха на мнение: Това, което великият пророк е видял и за което посветените знаят, че ще се развие през хилядолетията, то трябва да стане в най-скоро време във външния сетивен и видим свят. Така се роди възгледът, че авторът на Откровението е мислил нещо за най-близкото сетивно време, за едно слизане, за едно ново идване на Христа Исуса върху сетивните физически облаци. И когато това не стана, хората продължиха срока и казаха: "Но виждате ли, с явяването на Христа Исуса за земята започва една нова епоха в сравнение с това, което съществуваше като стара религиозност. Но то ще трае и тук нещата отново се схващаха по сетивен начин то ще трае хиляди години и тогава на физическия свят ще се изпълнят събитията, които са описани в откровението". Така стана, че фактически, когато настъпи 1000-та година, хората очакваха идването на една враждебна на Християнството сила, очакваха Анти-Христа, който трябваше да се яви на физическия свят.
към текста >>
И така стана, че докато авторът на Откровението описва в своето съчинение резултатите на неговото посвещение, на неговото християнско посвещение, другите са ги разбирали само външно и бяха на мнение: Това, което великият пророк е видял и за което посветените знаят, че ще се развие през хилядолетията, то трябва да стане в най-скоро време във външния сетивен и видим
свят
.
То е било криво разбрано през най-различните времена, винаги в смисъла и в стила, в който тези различни времена са мислили и схващали нещата. Било е криво разбирано от онези времена, които бихме могли да кажем са мислели духовно-материалистично; от онези времена, които са сковали великите религиозни течения в едностранчива фанатична партийност; било е криво разбра но и през новите времена от онези, които са вярвали, че могат да разрешат загадките на света чрез грубия, сетивен материализъм. Великите духовни истини, които са били възвестени в началото на Християнството, до които са били доведени онези, които можеха да ги разберат, тези истини се съдържат, доколкото това може да стане в едно съчинение, в Откровението на Йоана, в така нареченото каноническо Откровение. Но още през първите времена на Християнството непосветените са били малко способни да разберат дълбоко духовното, което се съдържа в езотеричното Християнство. По този начин още през първите времена на Християнството в кръговете на посветените се появи възгледа, че нещата, които първоначално се разиграват за мировото развитие в духовния свят, които могат да бъдат познати и виждани от този, който може да прогледне в духовните светове, че такива чисто духовни процеси трябва да се разиграят външно в материалния културен живот.
И така стана, че докато авторът на Откровението описва в своето съчинение резултатите на неговото посвещение, на неговото християнско посвещение, другите са ги разбирали само външно и бяха на мнение: Това, което великият пророк е видял и за което посветените знаят, че ще се развие през хилядолетията, то трябва да стане в най-скоро време във външния сетивен и видим свят.
Така се роди възгледът, че авторът на Откровението е мислил нещо за най-близкото сетивно време, за едно слизане, за едно ново идване на Христа Исуса върху сетивните физически облаци. И когато това не стана, хората продължиха срока и казаха: "Но виждате ли, с явяването на Христа Исуса за земята започва една нова епоха в сравнение с това, което съществуваше като стара религиозност. Но то ще трае и тук нещата отново се схващаха по сетивен начин то ще трае хиляди години и тогава на физическия свят ще се изпълнят събитията, които са описани в откровението". Така стана, че фактически, когато настъпи 1000-та година, хората очакваха идването на една враждебна на Християнството сила, очакваха Анти-Христа, който трябваше да се яви на физическия свят. И когато отново това не се случи, бе поставено така да се каже едно удължение на срока, но същевременно цялото предсказание на Откровението бе пренесено в определен символизъм, докато грубите екзотерици /тези, които познават нещата само външно/ си представяха това предсказание като нещо осезаемо.
към текста >>
Но то ще трае и тук нещата отново се схващаха по сетивен начин то ще трае хиляди години и тогава на физическия
свят
ще се изпълнят събитията, които са описани в откровението".
Но още през първите времена на Християнството непосветените са били малко способни да разберат дълбоко духовното, което се съдържа в езотеричното Християнство. По този начин още през първите времена на Християнството в кръговете на посветените се появи възгледа, че нещата, които първоначално се разиграват за мировото развитие в духовния свят, които могат да бъдат познати и виждани от този, който може да прогледне в духовните светове, че такива чисто духовни процеси трябва да се разиграят външно в материалния културен живот. И така стана, че докато авторът на Откровението описва в своето съчинение резултатите на неговото посвещение, на неговото християнско посвещение, другите са ги разбирали само външно и бяха на мнение: Това, което великият пророк е видял и за което посветените знаят, че ще се развие през хилядолетията, то трябва да стане в най-скоро време във външния сетивен и видим свят. Така се роди възгледът, че авторът на Откровението е мислил нещо за най-близкото сетивно време, за едно слизане, за едно ново идване на Христа Исуса върху сетивните физически облаци. И когато това не стана, хората продължиха срока и казаха: "Но виждате ли, с явяването на Христа Исуса за земята започва една нова епоха в сравнение с това, което съществуваше като стара религиозност.
Но то ще трае и тук нещата отново се схващаха по сетивен начин то ще трае хиляди години и тогава на физическия свят ще се изпълнят събитията, които са описани в откровението".
Така стана, че фактически, когато настъпи 1000-та година, хората очакваха идването на една враждебна на Християнството сила, очакваха Анти-Христа, който трябваше да се яви на физическия свят. И когато отново това не се случи, бе поставено така да се каже едно удължение на срока, но същевременно цялото предсказание на Откровението бе пренесено в определен символизъм, докато грубите екзотерици /тези, които познават нещата само външно/ си представяха това предсказание като нещо осезаемо.
към текста >>
Така стана, че фактически, когато настъпи 1000-та година, хората очакваха идването на една враждебна на Християнството сила, очакваха Анти-Христа, който трябваше да се яви на физическия
свят
.
По този начин още през първите времена на Християнството в кръговете на посветените се появи възгледа, че нещата, които първоначално се разиграват за мировото развитие в духовния свят, които могат да бъдат познати и виждани от този, който може да прогледне в духовните светове, че такива чисто духовни процеси трябва да се разиграят външно в материалния културен живот. И така стана, че докато авторът на Откровението описва в своето съчинение резултатите на неговото посвещение, на неговото християнско посвещение, другите са ги разбирали само външно и бяха на мнение: Това, което великият пророк е видял и за което посветените знаят, че ще се развие през хилядолетията, то трябва да стане в най-скоро време във външния сетивен и видим свят. Така се роди възгледът, че авторът на Откровението е мислил нещо за най-близкото сетивно време, за едно слизане, за едно ново идване на Христа Исуса върху сетивните физически облаци. И когато това не стана, хората продължиха срока и казаха: "Но виждате ли, с явяването на Христа Исуса за земята започва една нова епоха в сравнение с това, което съществуваше като стара религиозност. Но то ще трае и тук нещата отново се схващаха по сетивен начин то ще трае хиляди години и тогава на физическия свят ще се изпълнят събитията, които са описани в откровението".
Така стана, че фактически, когато настъпи 1000-та година, хората очакваха идването на една враждебна на Християнството сила, очакваха Анти-Христа, който трябваше да се яви на физическия свят.
И когато отново това не се случи, бе поставено така да се каже едно удължение на срока, но същевременно цялото предсказание на Откровението бе пренесено в определен символизъм, докато грубите екзотерици /тези, които познават нещата само външно/ си представяха това предсказание като нещо осезаемо.
към текста >>
Следователно, самопонятно е, че в събитията на Откровението, в конфликтите между добрия, мъдрия, красивия
свят
и грозния, неразумния, злия
свят
, в онова драматично противопоставяне не трябва да виждаме нищо друго освен нещо, което човек сам е изживял, което вече е станало.
Аз едвам виждам това, което ще стане в следващите десет години; следователно никой човек не може да каже, какво ще се случи след хиляди години. Следователно този, който е написал Откровението, ако въобще трябва да го считаме за честен човек, трябва да е разбрал със своето пророчество нещо, което той вече е видял защото и аз зная само за това, което вече е станало и което е записано в документите. Значи и авторът на Откровението не е могъл да види нещо друго. Тогава какво може да разкаже той? Само това, което е станало до момента, когато е писал.
Следователно, самопонятно е, че в събитията на Откровението, в конфликтите между добрия, мъдрия, красивия свят и грозния, неразумния, злия свят, в онова драматично противопоставяне не трябва да виждаме нищо друго освен нещо, което човек сам е изживял, което вече е станало.
Така говори модерният материалист. Той мисли: "Авторът на Откровението описва така, както и аз описвам нещата. "
към текста >>
Това, което не може да се види и чуе в сетивния
свят
, което не може да бъде възприемано чрез сетивата, във формата, в която Християнството може да го даде на света, то се съдържа в тайното Откровение на така наречения Йоан.
А сега трябва да отложим всичко, което може да се каже за историческата страна на Откровението, за по-късно, когато ще сме разбрали това, което лежи в основата на Откровението; т.е. трябва да го оставим за последните сказки. За онзи, който е проникнал що годе в Антропософията, не може да има никакво съмнение върху това, че още с встъпителните думи на Откровението се посочва това, което то трябва да бъде. Достатъчно е само да си припомним, че там е казано: Този, който е автор на откровението, е отнесен на един самотен остров, който от най-древни времена е бил проникнат от една свещена атмосфера, който е бил място на една древна култура на мистериите (остров Патмос). И когато ни се казва, че същия този, който е дал съдържанието на Откровението, се намираше в изстъпление духом и че това, което дава, той го е възприел духом, че същност това духом може да ни послужи от самото начало като едно указание, че съдържанието на Откровението произхожда от едно по-висше състояние на съзнанието, което човек постига чрез развитието на вътрешната творческа способност, чрез посвещението.
Това, което не може да се види и чуе в сетивния свят, което не може да бъде възприемано чрез сетивата, във формата, в която Християнството може да го даде на света, то се съдържа в тайното Откровение на така наречения Йоан.
Следователно в Откровението на Йоан ние имаме пред нас описанието на едно посвещение, на едно християнско посвещение. Необходимо е да извикаме само бегло пред душата си това, което е посвещението. Ние навлизаме все по-дълбоко в тази тема, във въпроса, какво става в посвещението? И все пак по-дълбоко ще разглеждаме въпроса: Какво е отношението на посвещението към откровението? Но първо ще скицираме в груби черти този въпрос, а след това ще преминем към рисуването на неговите подробности.
към текста >>
Защо астралното тяло не виж да нищо, когато през време на нощния сън то се намира в духовния
свят
?
Около човека настъпва тъмнина. Защото днес при нормалното състояние астралното тяло на човека е така организирано, че то не може да възприема за самото себе си това, което се намира около него. То се нуждае от инструмент. А този инструмент са физическите сетива. Ето защо то трябва да се потопи сутрин във физическото тяло и да си служи със сетивните инструменти.
Защо астралното тяло не виж да нищо, когато през време на нощния сън то се намира в духовния свят?
Защо не възприема то нищо? Поради същата причина, поради която и физическото тяло не би могло да възприема физическите цветове и физическите звуци, ако не би притежавало никакви органи за възприемане, ако не би притежавало очи и уши. Астралното тяло не притежава никакви органи за възприемане в астралния свят. В много далечното минало физическото тяло се намираше в същото положение. То също не притежаваше това, което по-късно е било изработено пластично в него като очи и уши.
към текста >>
Астралното тяло не притежава никакви органи за възприемане в астралния
свят
.
А този инструмент са физическите сетива. Ето защо то трябва да се потопи сутрин във физическото тяло и да си служи със сетивните инструменти. Защо астралното тяло не виж да нищо, когато през време на нощния сън то се намира в духовния свят? Защо не възприема то нищо? Поради същата причина, поради която и физическото тяло не би могло да възприема физическите цветове и физическите звуци, ако не би притежавало никакви органи за възприемане, ако не би притежавало очи и уши.
Астралното тяло не притежава никакви органи за възприемане в астралния свят.
В много далечното минало физическото тяло се намираше в същото положение. То също не притежаваше това, което по-късно е било изработено пластично в него като очи и уши. Външните елементи и сили са го обработили като с длето, образували са в него очите и ушите и с това за него се разкрива този свят, който по-рано беше за него пълна тайна. Да си представим, че астралното тяло, което днес се намира в същото положение, в което по-рано се намираше и физическото тяло, да си представим, че астралното тяло би могло да бъде така обработено, че в него да могат да се образуват органи, така както слънчевата светлина е изработила физически те очи и изпълненият със звуци свят е изработил физическите уши в меката още маса на човешкото физическо тяло. Да си представим, че бихме могли да изработим в пластичната маса на астралното тяло органи; тогава астралното тяло би достигнало в същото положение, в каквото се намира днешното физическо тяло.
към текста >>
Външните елементи и сили са го обработили като с длето, образували са в него очите и ушите и с това за него се разкрива този
свят
, който по-рано беше за него пълна тайна.
Защо не възприема то нищо? Поради същата причина, поради която и физическото тяло не би могло да възприема физическите цветове и физическите звуци, ако не би притежавало никакви органи за възприемане, ако не би притежавало очи и уши. Астралното тяло не притежава никакви органи за възприемане в астралния свят. В много далечното минало физическото тяло се намираше в същото положение. То също не притежаваше това, което по-късно е било изработено пластично в него като очи и уши.
Външните елементи и сили са го обработили като с длето, образували са в него очите и ушите и с това за него се разкрива този свят, който по-рано беше за него пълна тайна.
Да си представим, че астралното тяло, което днес се намира в същото положение, в което по-рано се намираше и физическото тяло, да си представим, че астралното тяло би могло да бъде така обработено, че в него да могат да се образуват органи, така както слънчевата светлина е изработила физически те очи и изпълненият със звуци свят е изработил физическите уши в меката още маса на човешкото физическо тяло. Да си представим, че бихме могли да изработим в пластичната маса на астралното тяло органи; тогава астралното тяло би достигнало в същото положение, в каквото се намира днешното физическо тяло. Следователно касае се за това, да се работи в това астрално тяло, както би работил един скулптор, един ваятел, който оформя глината, за да бъдат изградени възприемателните органи за свръхсетивния свят. Ако човек иска да стане духовно виждащ, неговото астрално тяло трябва да бъде така обработено, както ваятелят обработва една маса от глина. Той трябва да изработи в него органи.
към текста >>
Да си представим, че астралното тяло, което днес се намира в същото положение, в което по-рано се намираше и физическото тяло, да си представим, че астралното тяло би могло да бъде така обработено, че в него да могат да се образуват органи, така както слънчевата светлина е изработила физически те очи и изпълненият със звуци
свят
е изработил физическите уши в меката още маса на човешкото физическо тяло.
Поради същата причина, поради която и физическото тяло не би могло да възприема физическите цветове и физическите звуци, ако не би притежавало никакви органи за възприемане, ако не би притежавало очи и уши. Астралното тяло не притежава никакви органи за възприемане в астралния свят. В много далечното минало физическото тяло се намираше в същото положение. То също не притежаваше това, което по-късно е било изработено пластично в него като очи и уши. Външните елементи и сили са го обработили като с длето, образували са в него очите и ушите и с това за него се разкрива този свят, който по-рано беше за него пълна тайна.
Да си представим, че астралното тяло, което днес се намира в същото положение, в което по-рано се намираше и физическото тяло, да си представим, че астралното тяло би могло да бъде така обработено, че в него да могат да се образуват органи, така както слънчевата светлина е изработила физически те очи и изпълненият със звуци свят е изработил физическите уши в меката още маса на човешкото физическо тяло.
Да си представим, че бихме могли да изработим в пластичната маса на астралното тяло органи; тогава астралното тяло би достигнало в същото положение, в каквото се намира днешното физическо тяло. Следователно касае се за това, да се работи в това астрално тяло, както би работил един скулптор, един ваятел, който оформя глината, за да бъдат изградени възприемателните органи за свръхсетивния свят. Ако човек иска да стане духовно виждащ, неговото астрално тяло трябва да бъде така обработено, както ваятелят обработва една маса от глина. Той трябва да изработи в него органи. Фактически това се е вършело винаги в школите на посвещението, в мистериите.
към текста >>
Следователно касае се за това, да се работи в това астрално тяло, както би работил един скулптор, един ваятел, който оформя глината, за да бъдат изградени възприемателните органи за свръхсетивния
свят
.
В много далечното минало физическото тяло се намираше в същото положение. То също не притежаваше това, което по-късно е било изработено пластично в него като очи и уши. Външните елементи и сили са го обработили като с длето, образували са в него очите и ушите и с това за него се разкрива този свят, който по-рано беше за него пълна тайна. Да си представим, че астралното тяло, което днес се намира в същото положение, в което по-рано се намираше и физическото тяло, да си представим, че астралното тяло би могло да бъде така обработено, че в него да могат да се образуват органи, така както слънчевата светлина е изработила физически те очи и изпълненият със звуци свят е изработил физическите уши в меката още маса на човешкото физическо тяло. Да си представим, че бихме могли да изработим в пластичната маса на астралното тяло органи; тогава астралното тяло би достигнало в същото положение, в каквото се намира днешното физическо тяло.
Следователно касае се за това, да се работи в това астрално тяло, както би работил един скулптор, един ваятел, който оформя глината, за да бъдат изградени възприемателните органи за свръхсетивния свят.
Ако човек иска да стане духовно виждащ, неговото астрално тяло трябва да бъде така обработено, както ваятелят обработва една маса от глина. Той трябва да изработи в него органи. Фактически това се е вършело винаги в школите на посвещението, в мистериите. В астралното тяло са били изработвани пластично органите.
към текста >>
Първата стъпка към посвещението трябваше да бъде предприета върху човека в самия обикновен физически
свят
, в същия този
свят
, в който човек има възприятия чрез своите физически сетива.
Без съмнение, един посветен, който е в състояние да живее в духовните светове, би могъл да изработи пластично в астралното тяло органите, когато то се намира вън от физическото тяло нощем през време на съня. Но това би означавало с човека да се предприеме нещо, за което той самият не знае нищо; това би означавало да нарушим сферата на неговата свобода, изключвайки неговото съзнание. Ние ще видим, защо вече отдавна и особено в наше време това не бива никога да става. Ето защо още в такива езотерични школи, като питагорейската или древно египетската школа, трябваше да се избягва всичко, чрез което посветените биха работили от вън над астралното тяло, когато то се намира вън от физическото и етерното тяло на посветения. Това трябваше да се избягва още от самото начало.
Първата стъпка към посвещението трябваше да бъде предприета върху човека в самия обикновен физически свят, в същия този свят, в който човек има възприятия чрез своите физически сетива.
към текста >>
Но как да се извърши това, понеже именно физическото възприятие, когато то настъпва в земното развитие, закрива с едно було духовния
свят
, който човекът е възприемал по-рано, макар и при едно смътно съзнание.
Но как да се извърши това, понеже именно физическото възприятие, когато то настъпва в земното развитие, закрива с едно було духовния свят, който човекът е възприемал по-рано, макар и при едно смътно съзнание.
Как, намирайки се във физическия свят, може да се действува върху астралното тяло? Тук ние трябва да си изясним, какво е положението с това възприятие през деня. Какво става впрочем, когато човек има възприятия през деня? Помислете за вашия дневен живот, проследете го стъпка по стъпка! На всяка крачка във вас проникват впечатленията на външния свят.
към текста >>
Как, намирайки се във физическия
свят
, може да се действува върху астралното тяло?
Но как да се извърши това, понеже именно физическото възприятие, когато то настъпва в земното развитие, закрива с едно було духовния свят, който човекът е възприемал по-рано, макар и при едно смътно съзнание.
Как, намирайки се във физическия свят, може да се действува върху астралното тяло?
Тук ние трябва да си изясним, какво е положението с това възприятие през деня. Какво става впрочем, когато човек има възприятия през деня? Помислете за вашия дневен живот, проследете го стъпка по стъпка! На всяка крачка във вас проникват впечатленията на външния свят. Вие ги възприемате, виждате, чувате, миришете и т.н.
към текста >>
На всяка крачка във вас проникват впечатленията на външния
свят
.
Но как да се извърши това, понеже именно физическото възприятие, когато то настъпва в земното развитие, закрива с едно було духовния свят, който човекът е възприемал по-рано, макар и при едно смътно съзнание. Как, намирайки се във физическия свят, може да се действува върху астралното тяло? Тук ние трябва да си изясним, какво е положението с това възприятие през деня. Какво става впрочем, когато човек има възприятия през деня? Помислете за вашия дневен живот, проследете го стъпка по стъпка!
На всяка крачка във вас проникват впечатленията на външния свят.
Вие ги възприемате, виждате, чувате, миришете и т.н. При тази или онази работа впечатленията нахлуват през целия ден към вас, вие ги преработвате с помощта на вашия ум. Поетът, който сам не е един вдъхновен човек, ги прониква със своята фантазия. Всичко това е истина! Но всичко това не може да доведе дотам, щото човек да може да осъзнае свръхсетивното, което стои зад сетивното и материалното.
към текста >>
Защото цялата тази дейност, която човек развива по отношение на заобикалящия го
свят
, не отговаря на астралното тяло, такова, каквото то е днес в неговата същност.
При тази или онази работа впечатленията нахлуват през целия ден към вас, вие ги преработвате с помощта на вашия ум. Поетът, който сам не е един вдъхновен човек, ги прониква със своята фантазия. Всичко това е истина! Но всичко това не може да доведе дотам, щото човек да може да осъзнае свръхсетивното, което стои зад сетивното и материалното. Защо не може той да го осъзнае?
Защото цялата тази дейност, която човек развива по отношение на заобикалящия го свят, не отговаря на астралното тяло, такова, каквото то е днес в неговата същност.
Някога, когато в прадалечното минало астралното тяло, което човекът притежаваше, виждаше да възникват образите на астралните възприятия, онези образи на удоволствие и страдание, на симпатия и антипатия, тогава съществуваха вътрешни, духовните подтици, които правеха да възникне в човека това, което формираше органи. Тези подтици бяха унищожени, когато човекът стана способен да възприема всички подтици от външния свят. Днес не е възможно да остане нещо в астралното тяло от всички впечатления, които човек приема през време на деня, което да действува формиращо в него.
към текста >>
Тези подтици бяха унищожени, когато човекът стана способен да възприема всички подтици от външния
свят
.
Всичко това е истина! Но всичко това не може да доведе дотам, щото човек да може да осъзнае свръхсетивното, което стои зад сетивното и материалното. Защо не може той да го осъзнае? Защото цялата тази дейност, която човек развива по отношение на заобикалящия го свят, не отговаря на астралното тяло, такова, каквото то е днес в неговата същност. Някога, когато в прадалечното минало астралното тяло, което човекът притежаваше, виждаше да възникват образите на астралните възприятия, онези образи на удоволствие и страдание, на симпатия и антипатия, тогава съществуваха вътрешни, духовните подтици, които правеха да възникне в човека това, което формираше органи.
Тези подтици бяха унищожени, когато човекът стана способен да възприема всички подтици от външния свят.
Днес не е възможно да остане нещо в астралното тяло от всички впечатления, които човек приема през време на деня, което да действува формиращо в него.
към текста >>
Процесът на възприемането е следният: през целия ден към нас идват впечатленията на външния
свят
.
Процесът на възприемането е следният: през целия ден към нас идват впечатленията на външния свят.
Тези впечатления действува чрез физическото тяло върху етерното и астралните тела, докато бъдат осъзнати от Аза. Действията на това, което се упражнява върху физическото тяло, се отпечатват в астралното тяло. Когато се произвеждат светлинни впечатления, окото е това, което приема впечатленията. Светлинното впечатление произвежда едно впечатление върху етерното и астралното тела. Така стои въпросът и с впечатленията, които ухото и другите сетива получават.
към текста >>
Астралното тяло е постоянно дейно под въздействието на външния
свят
.
Действията на това, което се упражнява върху физическото тяло, се отпечатват в астралното тяло. Когато се произвеждат светлинни впечатления, окото е това, което приема впечатленията. Светлинното впечатление произвежда едно впечатление върху етерното и астралното тела. Така стои въпросът и с впечатленията, които ухото и другите сетива получават. Ето защо през целия ден този дневен живот действува върху астралното тяло.
Астралното тяло е постоянно дейно под въздействието на външния свят.
Но през нощта то излиза навън, излъчва се. Но тогава то не притежава никакви сили, за да може да осъзнае впечатленията, които сега се намират около него. Старите сили на прадалечното минало са били умъртвени при първото възприятие на настоящия сетивен свят. През нощта то не притежава никакви сили, защото целият дневен живот е неспособен да остави в астралното тяло нещо, което да действува формиращо върху него.
към текста >>
Старите сили на прадалечното минало са били умъртвени при първото възприятие на настоящия сетивен
свят
.
Така стои въпросът и с впечатленията, които ухото и другите сетива получават. Ето защо през целия ден този дневен живот действува върху астралното тяло. Астралното тяло е постоянно дейно под въздействието на външния свят. Но през нощта то излиза навън, излъчва се. Но тогава то не притежава никакви сили, за да може да осъзнае впечатленията, които сега се намират около него.
Старите сили на прадалечното минало са били умъртвени при първото възприятие на настоящия сетивен свят.
През нощта то не притежава никакви сили, защото целият дневен живот е неспособен да остави в астралното тяло нещо, което да действува формиращо върху него.
към текста >>
Тогава около човека се разкриваше духовният
свят
, както по-рано той виждаше сетивния
свят
.
А всичко това работеше над астралното тяло, докато в него се развиваха органите. Когато обучаващият се стигаше дотам, че в астралното тяло се образуваха тези органи, преминаваше се към следващата степен, която се състоеше в това: всичко, което е било образувано по този начин в астралното тяло, да бъде отпечатано в етерното тяло. Както написаното на един печат се отпечатва върху червения восък, така и всичко, което беше изработено в астралното тяло, трябваше да бъде отпечатано в етерното тяло. Това отпечатване е следващата стъпка на посвещението и се наричало озаряване. Защото за едно с това настъпваше същевременно един пълен със значение момент на посвещението.
Тогава около човека се разкриваше духовният свят, както по-рано той виждаше сетивния свят.
Тази степен се характеризира още и с това, че процесите на външния духовен свят не се изразяват както тези на физическия сетивен свят, а в образи. На тази степен на посвещението духовният свят се изразява първо образи; човек вижда образи. Представете си древния посветен, за който вчера казах, че той е виждал груповата душа на народа. Когато стигаше до тази степен, той виждаше тази групова душа първо в образи. Представете си например, какъвто е бил Езекиил.
към текста >>
Тази степен се характеризира още и с това, че процесите на външния духовен
свят
не се изразяват както тези на физическия сетивен
свят
, а в образи.
Когато обучаващият се стигаше дотам, че в астралното тяло се образуваха тези органи, преминаваше се към следващата степен, която се състоеше в това: всичко, което е било образувано по този начин в астралното тяло, да бъде отпечатано в етерното тяло. Както написаното на един печат се отпечатва върху червения восък, така и всичко, което беше изработено в астралното тяло, трябваше да бъде отпечатано в етерното тяло. Това отпечатване е следващата стъпка на посвещението и се наричало озаряване. Защото за едно с това настъпваше същевременно един пълен със значение момент на посвещението. Тогава около човека се разкриваше духовният свят, както по-рано той виждаше сетивния свят.
Тази степен се характеризира още и с това, че процесите на външния духовен свят не се изразяват както тези на физическия сетивен свят, а в образи.
На тази степен на посвещението духовният свят се изразява първо образи; човек вижда образи. Представете си древния посветен, за който вчера казах, че той е виждал груповата душа на народа. Когато стигаше до тази степен, той виждаше тази групова душа първо в образи. Представете си например, какъвто е бил Езекиил. Когато за него започна озарението, пред неговия поглед се явиха духовни Същества, като групови души на народите.
към текста >>
На тази степен на посвещението духовният
свят
се изразява първо образи; човек вижда образи.
Както написаното на един печат се отпечатва върху червения восък, така и всичко, което беше изработено в астралното тяло, трябваше да бъде отпечатано в етерното тяло. Това отпечатване е следващата стъпка на посвещението и се наричало озаряване. Защото за едно с това настъпваше същевременно един пълен със значение момент на посвещението. Тогава около човека се разкриваше духовният свят, както по-рано той виждаше сетивния свят. Тази степен се характеризира още и с това, че процесите на външния духовен свят не се изразяват както тези на физическия сетивен свят, а в образи.
На тази степен на посвещението духовният свят се изразява първо образи; човек вижда образи.
Представете си древния посветен, за който вчера казах, че той е виждал груповата душа на народа. Когато стигаше до тази степен, той виждаше тази групова душа първо в образи. Представете си например, какъвто е бил Езекиил. Когато за него започна озарението, пред неговия поглед се явиха духовни Същества, като групови души на народите. Той се чувствуваше посред тях.
към текста >>
По този начин за посветения човек духовният
свят
се явяваше първо под формата на такива пълни със значение образи.
По този начин за посветения човек духовният свят се явяваше първо под формата на такива пълни със значение образи.
Тази е била първата степен на посвещението. След това продължаваше живеенето по този начин в етерното тяло. Това, което първоначално беше само като един отпечатък, продължаваше да се развива като живот в етерното тяло. Тогава към образите започваше да се прибавя това, което се наричаше музика на сферите. Висшият духовен свят бива възприеман сега като звук.
към текста >>
Висшият духовен
свят
бива възприеман сега като звук.
По този начин за посветения човек духовният свят се явяваше първо под формата на такива пълни със значение образи. Тази е била първата степен на посвещението. След това продължаваше живеенето по този начин в етерното тяло. Това, което първоначално беше само като един отпечатък, продължаваше да се развива като живот в етерното тяло. Тогава към образите започваше да се прибавя това, което се наричаше музика на сферите.
Висшият духовен свят бива възприеман сега като звук.
Посветеният в по-висока степен, след като е възприемал духовния свят в образи чрез озарението, започва да чува духовно онези звуци които само духовното ухо може да възприема. После се стига до едно по-нататъшно преобразуване на етерното тяло и посветеният се издига в една по-висша сфера. Вие можете да чувате звуци и когато, например, имате тук един параван и зад него стои един човек, който говори и който вие не виждате. Нещо подобно е и с духовния свят. Първо той се явява в образи, след това започва да се изявява в звуци, после пада и последната обвивка, както бихме премахнали един параван или една завеса и пред нас би стоял човекът, който по-рано само чувахме да говори зад паравана.
към текста >>
Посветеният в по-висока степен, след като е възприемал духовния
свят
в образи чрез озарението, започва да чува духовно онези звуци които само духовното ухо може да възприема.
Тази е била първата степен на посвещението. След това продължаваше живеенето по този начин в етерното тяло. Това, което първоначално беше само като един отпечатък, продължаваше да се развива като живот в етерното тяло. Тогава към образите започваше да се прибавя това, което се наричаше музика на сферите. Висшият духовен свят бива възприеман сега като звук.
Посветеният в по-висока степен, след като е възприемал духовния свят в образи чрез озарението, започва да чува духовно онези звуци които само духовното ухо може да възприема.
После се стига до едно по-нататъшно преобразуване на етерното тяло и посветеният се издига в една по-висша сфера. Вие можете да чувате звуци и когато, например, имате тук един параван и зад него стои един човек, който говори и който вие не виждате. Нещо подобно е и с духовния свят. Първо той се явява в образи, след това започва да се изявява в звуци, после пада и последната обвивка, както бихме премахнали един параван или една завеса и пред нас би стоял човекът, който по-рано само чувахме да говори зад паравана. Сега ние виждаме самия човек; ние виждаме самия духовен свят, съществата на духовния свят.
към текста >>
Нещо подобно е и с духовния
свят
.
Тогава към образите започваше да се прибавя това, което се наричаше музика на сферите. Висшият духовен свят бива възприеман сега като звук. Посветеният в по-висока степен, след като е възприемал духовния свят в образи чрез озарението, започва да чува духовно онези звуци които само духовното ухо може да възприема. После се стига до едно по-нататъшно преобразуване на етерното тяло и посветеният се издига в една по-висша сфера. Вие можете да чувате звуци и когато, например, имате тук един параван и зад него стои един човек, който говори и който вие не виждате.
Нещо подобно е и с духовния свят.
Първо той се явява в образи, след това започва да се изявява в звуци, после пада и последната обвивка, както бихме премахнали един параван или една завеса и пред нас би стоял човекът, който по-рано само чувахме да говори зад паравана. Сега ние виждаме самия човек; ние виждаме самия духовен свят, съществата на духовния свят. Първо възприемаме образи, после звуци, след това същества и най-после живота на тези същества. Образите на така наречения имагинативен /образен/ свят могат да бъдат предадени приблизително използувайки като символи за тях образи от сетивния свят. Музиката на сферите може да се предаде, като я сравняваме със сетивната музика.
към текста >>
Сега ние виждаме самия човек; ние виждаме самия духовен
свят
, съществата на духовния
свят
.
Посветеният в по-висока степен, след като е възприемал духовния свят в образи чрез озарението, започва да чува духовно онези звуци които само духовното ухо може да възприема. После се стига до едно по-нататъшно преобразуване на етерното тяло и посветеният се издига в една по-висша сфера. Вие можете да чувате звуци и когато, например, имате тук един параван и зад него стои един човек, който говори и който вие не виждате. Нещо подобно е и с духовния свят. Първо той се явява в образи, след това започва да се изявява в звуци, после пада и последната обвивка, както бихме премахнали един параван или една завеса и пред нас би стоял човекът, който по-рано само чувахме да говори зад паравана.
Сега ние виждаме самия човек; ние виждаме самия духовен свят, съществата на духовния свят.
Първо възприемаме образи, после звуци, след това същества и най-после живота на тези същества. Образите на така наречения имагинативен /образен/ свят могат да бъдат предадени приблизително използувайки като символи за тях образи от сетивния свят. Музиката на сферите може да се предаде, като я сравняваме със сетивната музика.
към текста >>
Образите на така наречения имагинативен /образен/
свят
могат да бъдат предадени приблизително използувайки като символи за тях образи от сетивния
свят
.
Вие можете да чувате звуци и когато, например, имате тук един параван и зад него стои един човек, който говори и който вие не виждате. Нещо подобно е и с духовния свят. Първо той се явява в образи, след това започва да се изявява в звуци, после пада и последната обвивка, както бихме премахнали един параван или една завеса и пред нас би стоял човекът, който по-рано само чувахме да говори зад паравана. Сега ние виждаме самия човек; ние виждаме самия духовен свят, съществата на духовния свят. Първо възприемаме образи, после звуци, след това същества и най-после живота на тези същества.
Образите на така наречения имагинативен /образен/ свят могат да бъдат предадени приблизително използувайки като символи за тях образи от сетивния свят.
Музиката на сферите може да се предаде, като я сравняваме със сетивната музика.
към текста >>
Когато човек действува съобразно с волята на онези духовни Същества, които движат напред нашия
свят
, тогава неговото вътрешно същество става подобно на тези Същества, тогава той може да възприема в тези сфери.
Нея можем да сравним само с това, което днес съставлява най-вътрешната същност на човека, неговото действуване в смисъла на мировата божествена Воля.
Когато човек действува съобразно с волята на онези духовни Същества, които движат напред нашия свят, тогава неговото вътрешно същество става подобно на тези Същества, тогава той може да възприема в тези сфери.
Онова от него, което се противопоставя на мировото развитие, което задържа света в неговото развитие, той го възприема като нещо, което трябва да бъде изключено от този свят, което трябва да отпадне като една последна черупка.
към текста >>
Онова от него, което се противопоставя на мировото развитие, което задържа света в неговото развитие, той го възприема като нещо, което трябва да бъде изключено от този
свят
, което трябва да отпадне като една последна черупка.
Нея можем да сравним само с това, което днес съставлява най-вътрешната същност на човека, неговото действуване в смисъла на мировата божествена Воля. Когато човек действува съобразно с волята на онези духовни Същества, които движат напред нашия свят, тогава неговото вътрешно същество става подобно на тези Същества, тогава той може да възприема в тези сфери.
Онова от него, което се противопоставя на мировото развитие, което задържа света в неговото развитие, той го възприема като нещо, което трябва да бъде изключено от този свят, което трябва да отпадне като една последна черупка.
към текста >>
Така посветеният човек възприема първо един
свят
от образи като символичен израз на духовния
свят
, след това един
свят
на хармонията на сферите, като символичен израз на една по-висша сфера, после един
свят
на духовни Същества за което днес той може да си състави една представа само като ги сравнява с най-вътрешната същност на неговото същество, с това, което действува в него в смисъла на добрите сили или пък в смисъла на злите духовни сили.
Така посветеният човек възприема първо един свят от образи като символичен израз на духовния свят, след това един свят на хармонията на сферите, като символичен израз на една по-висша сфера, после един свят на духовни Същества за което днес той може да си състави една представа само като ги сравнява с най-вътрешната същност на неговото същество, с това, което действува в него в смисъла на добрите сили или пък в смисъла на злите духовни сили.
През тези степени минава посвещаващият се и тези степени са вярно отразени в Откровението на Йоана. В него се изхожда от физическия свят. Казва се това, което може първо да се каже със средствата на физическия свят в седемте послания. Това, което се иска да бъде направено сред физическата култура, което се иска да бъде казано на онези, които работят във физическия свят, то им се казва в послания. Защото словото, което е изразено в посланията, може да действува вътре във физическия свят.
към текста >>
В него се изхожда от физическия
свят
.
Така посветеният човек възприема първо един свят от образи като символичен израз на духовния свят, след това един свят на хармонията на сферите, като символичен израз на една по-висша сфера, после един свят на духовни Същества за което днес той може да си състави една представа само като ги сравнява с най-вътрешната същност на неговото същество, с това, което действува в него в смисъла на добрите сили или пък в смисъла на злите духовни сили. През тези степени минава посвещаващият се и тези степени са вярно отразени в Откровението на Йоана.
В него се изхожда от физическия свят.
Казва се това, което може първо да се каже със средствата на физическия свят в седемте послания. Това, което се иска да бъде направено сред физическата култура, което се иска да бъде казано на онези, които работят във физическия свят, то им се казва в послания. Защото словото, което е изразено в посланията, може да действува вътре във физическия свят.
към текста >>
Казва се това, което може първо да се каже със средствата на физическия
свят
в седемте послания.
Така посветеният човек възприема първо един свят от образи като символичен израз на духовния свят, след това един свят на хармонията на сферите, като символичен израз на една по-висша сфера, после един свят на духовни Същества за което днес той може да си състави една представа само като ги сравнява с най-вътрешната същност на неговото същество, с това, което действува в него в смисъла на добрите сили или пък в смисъла на злите духовни сили. През тези степени минава посвещаващият се и тези степени са вярно отразени в Откровението на Йоана. В него се изхожда от физическия свят.
Казва се това, което може първо да се каже със средствата на физическия свят в седемте послания.
Това, което се иска да бъде направено сред физическата култура, което се иска да бъде казано на онези, които работят във физическия свят, то им се казва в послания. Защото словото, което е изразено в посланията, може да действува вътре във физическия свят.
към текста >>
Това, което се иска да бъде направено сред физическата култура, което се иска да бъде казано на онези, които работят във физическия
свят
, то им се казва в послания.
Така посветеният човек възприема първо един свят от образи като символичен израз на духовния свят, след това един свят на хармонията на сферите, като символичен израз на една по-висша сфера, после един свят на духовни Същества за което днес той може да си състави една представа само като ги сравнява с най-вътрешната същност на неговото същество, с това, което действува в него в смисъла на добрите сили или пък в смисъла на злите духовни сили. През тези степени минава посвещаващият се и тези степени са вярно отразени в Откровението на Йоана. В него се изхожда от физическия свят. Казва се това, което може първо да се каже със средствата на физическия свят в седемте послания.
Това, което се иска да бъде направено сред физическата култура, което се иска да бъде казано на онези, които работят във физическия свят, то им се казва в послания.
Защото словото, което е изразено в посланията, може да действува вътре във физическия свят.
към текста >>
Защото словото, което е изразено в посланията, може да действува вътре във физическия
свят
.
Така посветеният човек възприема първо един свят от образи като символичен израз на духовния свят, след това един свят на хармонията на сферите, като символичен израз на една по-висша сфера, после един свят на духовни Същества за което днес той може да си състави една представа само като ги сравнява с най-вътрешната същност на неговото същество, с това, което действува в него в смисъла на добрите сили или пък в смисъла на злите духовни сили. През тези степени минава посвещаващият се и тези степени са вярно отразени в Откровението на Йоана. В него се изхожда от физическия свят. Казва се това, което може първо да се каже със средствата на физическия свят в седемте послания. Това, което се иска да бъде направено сред физическата култура, което се иска да бъде казано на онези, които работят във физическия свят, то им се казва в послания.
Защото словото, което е изразено в посланията, може да действува вътре във физическия свят.
към текста >>
Първата степен на посвещението дава символи, които трябва да бъдат отнесени към това, което те означават, което те изразяват в духовния
свят
.
Първата степен на посвещението дава символи, които трябва да бъдат отнесени към това, което те означават, което те изразяват в духовния свят.
След седемте послания идва светът на седемте печата, светът на образите на първата степен на посвещението. След това идва светът на хармонията на сферите, такъв, какъвто го възприема онзи, който може да чува духовно. Той е представен в седемте тръби.
към текста >>
Следващият
свят
, в който посветеният възприема същества, е представен чрез това, което на тази степен се явява като същества и което изхвърля черупките на онези сили, които се противопоставят на добрите сили.
Следващият свят, в който посветеният възприема същества, е представен чрез това, което на тази степен се явява като същества и което изхвърля черупките на онези сили, които се противопоставят на добрите сили.
Противоположното на божията Любов е божият гняв. Истинският образ на божествената Любов, която движи света напред, е възприеман в тази сфера от онези, които са съблекли за физическия свят седемте чаши на гнева.
към текста >>
Истинският образ на божествената Любов, която движи света напред, е възприеман в тази сфера от онези, които са съблекли за физическия
свят
седемте чаши на гнева.
Следващият свят, в който посветеният възприема същества, е представен чрез това, което на тази степен се явява като същества и което изхвърля черупките на онези сили, които се противопоставят на добрите сили. Противоположното на божията Любов е божият гняв.
Истинският образ на божествената Любов, която движи света напред, е възприеман в тази сфера от онези, които са съблекли за физическия свят седемте чаши на гнева.
към текста >>
В седемте послания на Откровенията на Йоана имаме това, което принадлежи на седемте категории на физическия
свят
; в седемте печата имаме това, което принадлежи на астралния имагинативен
свят
; в седемте тръби това, което принадлежи на Девакана и в седемте чаши на гнева това, което трябва да бъде изхвърлено.
Така посветеният е възведен нагоре от степен на степен в сферите на посвещението.
В седемте послания на Откровенията на Йоана имаме това, което принадлежи на седемте категории на физическия свят; в седемте печата имаме това, което принадлежи на астралния имагинативен свят; в седемте тръби това, което принадлежи на Девакана и в седемте чаши на гнева това, което трябва да бъде изхвърлено.
/Ако човек иска да се издигне в най-висшия духовен свят, който може за сега да бъде достигнат от нас човеците, защото този най-висш духовен свят е свързан с нашия свят/. Ние искаме да дадем само външния строеж на това, което е Откровение на Йоана. Това е един бегъл и кратък очерк, който може да ни покаже, че Откровението е една книга на посвещението.
към текста >>
/Ако човек иска да се издигне в най-висшия духовен
свят
, който може за сега да бъде достигнат от нас човеците, защото този най-висш духовен
свят
е свързан с нашия
свят
/.
Така посветеният е възведен нагоре от степен на степен в сферите на посвещението. В седемте послания на Откровенията на Йоана имаме това, което принадлежи на седемте категории на физическия свят; в седемте печата имаме това, което принадлежи на астралния имагинативен свят; в седемте тръби това, което принадлежи на Девакана и в седемте чаши на гнева това, което трябва да бъде изхвърлено.
/Ако човек иска да се издигне в най-висшия духовен свят, който може за сега да бъде достигнат от нас човеците, защото този най-висш духовен свят е свързан с нашия свят/.
Ние искаме да дадем само външния строеж на това, което е Откровение на Йоана. Това е един бегъл и кратък очерк, който може да ни покаже, че Откровението е една книга на посвещението.
към текста >>
45.
3. ВТОРА ЛЕКЦИЯ. Нюрнберг 19 Юни 1908 г.
GA_104 Апокалипсисът на Йоан
Това, което човек може да възприема там, което именно той е възприемал в древни времена (защото днес това се случва рядко), са чудни образи на растителния
свят
, на растителния живот.
Постепенно астралното тяло получава една вътрешна организация, каквато показва физическото тяло в своите очи, уши и т.н. Но това не би довело човека до там, да вижда нещо особено, още повече що се отнася за съвременния човек. Все пак човек възприема нещо, когато неговите вътрешни органи са вече образувани. Тогава той започва да има съзнание през време на съня. Из духовната тъмнина, която съществува за обикновения спящ човек, проблясват като зазоряване заобикалящите го духовни светове.
Това, което човек може да възприема там, което именно той е възприемал в древни времена (защото днес това се случва рядко), са чудни образи на растителния свят, на растителния живот.
Това са най-първичните постижения на ясновиждането. Там, където по-рано беше само тъмнина и безсъзнание, сега се явява нещо като съновидно, живо, но действително, един вид растителни форми.
към текста >>
Сега ученикът е станал човек с едно положително знание за духовния
свят
.
А такива тънки разграничения можем да направим едвам сега. И така, през тия три и половина дни, когато жрецът-посветител е бдял, посвещаваният се е намирал в едно такова състояние, че само долната част на неговото физическо тяло е била свързана с етерното тяло. Този е бил моментът, когато астралното тяло, заедно с всички изработени в него органи, се е отпечатало в етерното тяло. В този момент настъпвало озарението. Когато след три и половина дни посвещаваният е бил събуждан, в него е било вече настъпило това, което се нарича озарение, това, което трябва да последва пречистването, състоящо се само в образуването на органите в астралното тяло.
Сега ученикът е станал човек с едно положително знание за духовния свят.
Това, което той беше виждал по-рано, беше само една предварителна степен на ясновиждането. Този предварително виждан свят, който се състоеше от един вид форми изобразяващи предимно растения, се допълва сега със съществено нови форми.
към текста >>
Този предварително виждан
свят
, който се състоеше от един вид форми изобразяващи предимно растения, се допълва сега със съществено нови форми.
Този е бил моментът, когато астралното тяло, заедно с всички изработени в него органи, се е отпечатало в етерното тяло. В този момент настъпвало озарението. Когато след три и половина дни посвещаваният е бил събуждан, в него е било вече настъпило това, което се нарича озарение, това, което трябва да последва пречистването, състоящо се само в образуването на органите в астралното тяло. Сега ученикът е станал човек с едно положително знание за духовния свят. Това, което той беше виждал по-рано, беше само една предварителна степен на ясновиждането.
Този предварително виждан свят, който се състоеше от един вид форми изобразяващи предимно растения, се допълва сега със съществено нови форми.
към текста >>
Но за тях тези форми не бяха действителността, а действителността беше в духовния
свят
.
Ето защо и на всеки един от членовете на този на род беше ясно, че когато умре, той се съединява с една невидима същност, която се простира нагоре до Отца Авраама. Отделният индивид действително е чувствувал, че той се възнася в лоното на Авраама. Там той се чувствува подслонен в груповата душа като в нещо безсмъртно. Груповата душа на целия народ не можеше да слезе на физическото поле. Там те виждаха само отделните човешки форми.
Но за тях тези форми не бяха действителността, а действителността беше в духовния свят.
Те предчувствуваха, че това, което тече през кръвта, е Божественото. И понеже трябваше да виждат Бога в Йехова, наричаха това Божествено: Яхве, или призоваваха също неговата Лице: Михаел. Те считаха Яхве като духовна групова душа на народа.
към текста >>
Така възниква човекът из сумрака на духовния
свят
.
Обвит отвън с един вид черупка, той слиза от областите, които днес са области на атмосферата. Човекът не съществуваше още във физическа сгъстена форма, когато животните ходеха вече в плът по Земята. Той беше едно тънко, въздухообразно същество, такъв беше той и през Лемурийската епоха. Неговото възникване и оформяне се явява на погледа на ясновидеца в образа на четирите групови души: от една страна под образа на лъв, от друга страна под образа на телец, отгоре под образа на орел, а в средата долу нещо, като вече наподобаващ човека. Този е образът, който се представя на ясновидеца.
Така възниква човекът из сумрака на духовния свят.
А силите, които са го образували, се явяват като един вид седмоцветна дъга. Силите, които са повече от физическо естество обкръжават цялото образуване на този човек като една дъга. Това развитие на човека, неговото превръщане в сегашната му форма, трябва да бъде описано в най-различните области и по най-различни начини. Сега ние го описваме така, както то се явява на духовния изследовател ретроспективно, както тези четири групови души са се оформили от общото божествено-човешко същество, което слиза надолу. От край време този момент е бил изобразяван така, както го виждате символично изобразен върху втория от така наречените седем печата.
към текста >>
Човек добива съзнание за душевните свойства, за човешките душевни качества на астралния
свят
и на света на Девакана, от които всъщност той е роден по душа!
Как стои въпросът с астралното тяло и Аза? Те също нямат съзнание през нощта. Обикновеният човек не изпитва нищо в своето астрално тяло през време на нощния сън. Но представете си сега, че упражнявате 7-те степени на Йоановото посвещение, тази пълна със значение моменти на християнското посвещение чрез чувствата. Тогава за вас би настъпило не само това, че при докосването на астралното тяло с етерното тяло можете да развиете ясновидска способност, но би настъпило още и нещо друго.
Човек добива съзнание за душевните свойства, за човешките душевни качества на астралния свят и на света на Девакана, от които всъщност той е роден по душа!
към текста >>
По-рано се беше стигнало до такова виждане в свръхсетивния
свят
, което се простираше най-много до един вид растително преживяване на света.
Така чрез този отначало символичен начин на описание трябва да ни стане ясно, че това, което у днешния човек се явява като деление на различните членове, физическо тяло и етерно тяло от една страна, астрално тяло и Аз от друга страна може да се разглежда така, че и двете могат да допринесат своя дял в посвещението, първо при формата на посвещението чрез докосване на астралното тяло с етерното тяло, когато се явяват груповите души, след това при обработването на астралното тяло така, че то добива собствено виждане.
По-рано се беше стигнало до такова виждане в свръхсетивния свят, което се простираше най-много до един вид растително преживяване на света.
Чрез християнското посвещение е дадено това, което означава една по-висша степен на посвещението в астралното тяло, което символично е изразено във втория образ. Тук вие имате и двете тези неща описани изхождайки от принципа на посвещението, които намирате обрисувани в началото на Откровението. Само че авторът на Откровението ги е описал в обратен ред и това с право. Той е описал първо образа на Сина Человечески, образа на този, който бе, който е и който ще бъде, а след това другия образ на груповата душа.
към текста >>
46.
4. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ. Нюрнберг 20 Юни 1908 г.
GA_104 Апокалипсисът на Йоан
Да си го представим стигнал точно до границата между най-тънките същества на физическия
свят
и следващия по-висш
свят
, астралния
свят
, където му е позволено да застане като на един връх и гледа на долу.
Всяка степен на посвещението води до едно по-високо гледище в разглеждането на човека. Още в първата сказка можахме да обърнем вниманието върху това, как човекът се издига по степени; първо той се издига в света, който наричаме имагинативен /света на астралните образи, бележка на преводача./, където в смисъла на християнството се запознава със 7-те печата; после той стига до това, което наричаме инспиративно /вдъхновено/ познание, при което чува "седемте тръби"; най-после посветеният се издига до една още по-висока степен при която може да прозре истинското значение и същност на духовните същества, степента на така нареченото интуитивно познание, при което се запознава със седемте чаши на гнева. Но сега ние трябва да вземем под внимание една определена степен на посвещението. Да си представим човека достигнал онази степен на посвещението, при която той изпитва това, което описахме в края на последната сказка.
Да си го представим стигнал точно до границата между най-тънките същества на физическия свят и следващия по-висш свят, астралния свят, където му е позволено да застане като на един връх и гледа на долу.
Какво може да види човек на този първи връх на посвещението? Тук той вижда духом всичко онова, което е станало, според неговата вътрешна същност, от времето на Атланския потоп, който разруши континента Атлантида, и откакто следатлантският човек навлезе в съществуването. Той вижда да се редуват един след друг циклите на културите до момента, където нашата епоха също ще стигне до нейния залез, за да се роди една нова епоха. Чрез това, което наричаме война на всички против всички, чрез ужасни опустошителни морални преплитания ще намери своя край нашата Следатлантска епоха. А тази велика епоха от Атлантския потоп до ужасната война на всички против всички, нея разделяме ние отново на 7 редуващи се главни културни епохи, както това може да се види от следващата скица.
към текста >>
Човек трябва да се издигне на един още по-висок връх на посвещението и тогава той ще обгърне с поглед тези 7 по 7 епохи; те могат да бъдат виждани на границата между астралния и духовните светове, когато човек стигне до така наречения
свят
на Девакана.
Човек трябва да се издигне на един още по-висок връх на посвещението и тогава той ще обгърне с поглед тези 7 по 7 епохи; те могат да бъдат виждани на границата между астралния и духовните светове, когато човек стигне до така наречения свят на Девакана.
И така посвещението върви все по-нагоре и по-нагоре; ние ще видим, кои са още по-високите степени.
към текста >>
Хората не бяха ограничени в този физически сетивен
свят
; те живееха между божествено-духовни същества; те виждаха около себе си тези божествено-духовни същества.
Атлантида потъна постепенно; един откъс след друг бяха погълната от потопа. След това на Земята живее един човешки род, от който една част се издига до най-висока степен на развитието, която можеше да се постигне. Това беше древно-индийският народ; това беше един човешки род, който обитаваше отвъд в далечна Азия и живееше повече със спомена за старите минали времена, отколкото в настоящето. Това е величието и могъществото на онази култура, за която това, което Ведите и Бхагават Гита пишат, са вече само отзвуци, че хората живееха тогава в спомена за това, което те са изживявали през Атлантската епоха. Спомнете си първата сказка на този цикъл; там бе казано, че хората от онова време имаха до голяма степен способността да развиват и проявяват определено сумрачно ясновидство.
Хората не бяха ограничени в този физически сетивен свят; те живееха между божествено-духовни същества; те виждаха около себе си тези божествено-духовни същества.
Именно в това се състоеше преходът от Атлантската епоха към Следатлантската, че погледът на хората бе постепенно затворен за духовния свят, за астрално-етерния свят и бе ограничен само в този физически свят. Първите културни епохи бяха отбелязани с това, че хората имаха копнеж, дълбок копнеж за това, което техните прадеди от старата Атлантида са виждали, за което обаче се бе затворила вратата за тяхното виждане. Нашите прадеди са виждали със собствените си очи прадревната Мъдрост, макар и смътно. Те живееха между духове, общуваха с богове и духове. Така чувствуваха хората древната свещена Индийска култура; те копнееха със всички нишки на тяхното същество да видят отново онова, което са виждали техните прадеди, за което разказваше древната мъдрост.
към текста >>
Именно в това се състоеше преходът от Атлантската епоха към Следатлантската, че погледът на хората бе постепенно затворен за духовния
свят
, за астрално-етерния
свят
и бе ограничен само в този физически
свят
.
След това на Земята живее един човешки род, от който една част се издига до най-висока степен на развитието, която можеше да се постигне. Това беше древно-индийският народ; това беше един човешки род, който обитаваше отвъд в далечна Азия и живееше повече със спомена за старите минали времена, отколкото в настоящето. Това е величието и могъществото на онази култура, за която това, което Ведите и Бхагават Гита пишат, са вече само отзвуци, че хората живееха тогава в спомена за това, което те са изживявали през Атлантската епоха. Спомнете си първата сказка на този цикъл; там бе казано, че хората от онова време имаха до голяма степен способността да развиват и проявяват определено сумрачно ясновидство. Хората не бяха ограничени в този физически сетивен свят; те живееха между божествено-духовни същества; те виждаха около себе си тези божествено-духовни същества.
Именно в това се състоеше преходът от Атлантската епоха към Следатлантската, че погледът на хората бе постепенно затворен за духовния свят, за астрално-етерния свят и бе ограничен само в този физически свят.
Първите културни епохи бяха отбелязани с това, че хората имаха копнеж, дълбок копнеж за това, което техните прадеди от старата Атлантида са виждали, за което обаче се бе затворила вратата за тяхното виждане. Нашите прадеди са виждали със собствените си очи прадревната Мъдрост, макар и смътно. Те живееха между духове, общуваха с богове и духове. Така чувствуваха хората древната свещена Индийска култура; те копнееха със всички нишки на тяхното същество да видят отново онова, което са виждали техните прадеди, за което разказваше древната мъдрост. И всичко материално, което току що беше изникнало пред физическите погледи на човеците, скалите на Земята, които едвам сега бяха станали видими, а по-рано бяха виждани само духовно, целият външен свят им изглеждаше много по-маловажен отколкото това, за което те можеха да си спомнят.
към текста >>
И всичко материално, което току що беше изникнало пред физическите погледи на човеците, скалите на Земята, които едвам сега бяха станали видими, а по-рано бяха виждани само духовно, целият външен
свят
им изглеждаше много по-маловажен отколкото това, за което те можеха да си спомнят.
Именно в това се състоеше преходът от Атлантската епоха към Следатлантската, че погледът на хората бе постепенно затворен за духовния свят, за астрално-етерния свят и бе ограничен само в този физически свят. Първите културни епохи бяха отбелязани с това, че хората имаха копнеж, дълбок копнеж за това, което техните прадеди от старата Атлантида са виждали, за което обаче се бе затворила вратата за тяхното виждане. Нашите прадеди са виждали със собствените си очи прадревната Мъдрост, макар и смътно. Те живееха между духове, общуваха с богове и духове. Така чувствуваха хората древната свещена Индийска култура; те копнееха със всички нишки на тяхното същество да видят отново онова, което са виждали техните прадеди, за което разказваше древната мъдрост.
И всичко материално, което току що беше изникнало пред физическите погледи на човеците, скалите на Земята, които едвам сега бяха станали видими, а по-рано бяха виждани само духовно, целият външен свят им изглеждаше много по-маловажен отколкото това, за което те можеха да си спомнят.
Всичко, което физическите очи можеха да виждат бе наричано Майя, великата илюзия, великата измама, от която искаха да избягат.
към текста >>
Всичко това произведе едно религиозно настроение, което може да се предаде със следните думи: "Това, което ни за обикаля като външен
свят
на сетивата, е измама, суетна и без стойност, истинното, действителното се намира горе в духовните светове, които сме напуснали." Духовните водачи на народа бяха онези, които можеха да се пренесат в областите, където са живели по-рано техните прадеди.
А най-добрите от тази първа културна епоха можаха да се издигнат до състоянието и степента на техните прадеди чрез онзи метод на посвещението, известни остатъци от които се намират в Йогата.
Всичко това произведе едно религиозно настроение, което може да се предаде със следните думи: "Това, което ни за обикаля като външен свят на сетивата, е измама, суетна и без стойност, истинното, действителното се намира горе в духовните светове, които сме напуснали." Духовните водачи на народа бяха онези, които можеха да се пренесат в областите, където са живели по-рано техните прадеди.
Тази беше първата епоха на Следатлантския период. А всички епохи на Следатлантския период се характеризират с това, че човекът постепенно се научи все повече и повече да разбира, да познава външната сетивна действителност: "Това, което ни е дадено тук за външните сетива не трябва да се счита само като илюзия, то е един дар на духовните същества и не напразно боговете са ни дали камъните. Това, което тук на земята основава една култура на материалния свят, трябва да бъде постепенно прозряно."
към текста >>
Това, което тук на земята основава една култура на материалния
свят
, трябва да бъде постепенно прозряно."
А най-добрите от тази първа културна епоха можаха да се издигнат до състоянието и степента на техните прадеди чрез онзи метод на посвещението, известни остатъци от които се намират в Йогата. Всичко това произведе едно религиозно настроение, което може да се предаде със следните думи: "Това, което ни за обикаля като външен свят на сетивата, е измама, суетна и без стойност, истинното, действителното се намира горе в духовните светове, които сме напуснали." Духовните водачи на народа бяха онези, които можеха да се пренесат в областите, където са живели по-рано техните прадеди. Тази беше първата епоха на Следатлантския период. А всички епохи на Следатлантския период се характеризират с това, че човекът постепенно се научи все повече и повече да разбира, да познава външната сетивна действителност: "Това, което ни е дадено тук за външните сетива не трябва да се счита само като илюзия, то е един дар на духовните същества и не напразно боговете са ни дали камъните.
Това, което тук на земята основава една култура на материалния свят, трябва да бъде постепенно прозряно."
към текста >>
Когато изпълняват неговата воля, тогава те превръщат този
свят
в една нива на висшия духовен
свят
, тогава те отпечатват в сетивния действителен
свят
това, което познават духом.
Това, което древният индиец считаше още за майя, което той отбягваше и се отвръщаше от него, за хората от втората следатлантска културна епоха то стана "поле за работа", нещо, което те трябваше да обработват. Това е характерно за древната Персийска епоха, която отстои на около 5000 години назад от нас, онази културна епоха, в която почвата около хората наистина изглеждаше враждебна за тях, но тя не беше както по-рано илюзия, която трябваше да отбягват; а напротив, тя беше работно поле, в което трябваше да отпечати собствения си дух. Тази Земя, в нейния материален състав, е подвластна на Злото, на една Сила противна на Доброто, на бога Ариман. Той е владее, но добрият бог Ормузд помага на хората и те се стремят да му служат.
Когато изпълняват неговата воля, тогава те превръщат този свят в една нива на висшия духовен свят, тогава те отпечатват в сетивния действителен свят това, което познават духом.
За втората културна епоха сетивният действителен свят беше едно работно поле. За индиеца сетивният свят беше измама, майя; за персиеца той наистина беше под властта на зли демони, но въпреки това беше един такъв свят, от който човекът трябваше да изгони злите същества и да го насели с добрите, със служителите на бога на светлината Ормузд.
към текста >>
За втората културна епоха сетивният действителен
свят
беше едно работно поле.
Това, което древният индиец считаше още за майя, което той отбягваше и се отвръщаше от него, за хората от втората следатлантска културна епоха то стана "поле за работа", нещо, което те трябваше да обработват. Това е характерно за древната Персийска епоха, която отстои на около 5000 години назад от нас, онази културна епоха, в която почвата около хората наистина изглеждаше враждебна за тях, но тя не беше както по-рано илюзия, която трябваше да отбягват; а напротив, тя беше работно поле, в което трябваше да отпечати собствения си дух. Тази Земя, в нейния материален състав, е подвластна на Злото, на една Сила противна на Доброто, на бога Ариман. Той е владее, но добрият бог Ормузд помага на хората и те се стремят да му служат. Когато изпълняват неговата воля, тогава те превръщат този свят в една нива на висшия духовен свят, тогава те отпечатват в сетивния действителен свят това, което познават духом.
За втората културна епоха сетивният действителен свят беше едно работно поле.
За индиеца сетивният свят беше измама, майя; за персиеца той наистина беше под властта на зли демони, но въпреки това беше един такъв свят, от който човекът трябваше да изгони злите същества и да го насели с добрите, със служителите на бога на светлината Ормузд.
към текста >>
За индиеца сетивният
свят
беше измама, майя; за персиеца той наистина беше под властта на зли демони, но въпреки това беше един такъв
свят
, от който човекът трябваше да изгони злите същества и да го насели с добрите, със служителите на бога на светлината Ормузд.
Това е характерно за древната Персийска епоха, която отстои на около 5000 години назад от нас, онази културна епоха, в която почвата около хората наистина изглеждаше враждебна за тях, но тя не беше както по-рано илюзия, която трябваше да отбягват; а напротив, тя беше работно поле, в което трябваше да отпечати собствения си дух. Тази Земя, в нейния материален състав, е подвластна на Злото, на една Сила противна на Доброто, на бога Ариман. Той е владее, но добрият бог Ормузд помага на хората и те се стремят да му служат. Когато изпълняват неговата воля, тогава те превръщат този свят в една нива на висшия духовен свят, тогава те отпечатват в сетивния действителен свят това, което познават духом. За втората културна епоха сетивният действителен свят беше едно работно поле.
За индиеца сетивният свят беше измама, майя; за персиеца той наистина беше под властта на зли демони, но въпреки това беше един такъв свят, от който човекът трябваше да изгони злите същества и да го насели с добрите, със служителите на бога на светлината Ормузд.
към текста >>
"За тях физическият сетивен
свят
не беше вече майя, но както писмеността на човека е израз на неговата воля, така и това, което се намира в звездите на небето, което живее в силите на природата, за тях то е писменост на Боговете.
А през третата следатлантска културна епоха човекът идва още по-близо до външната сетивна действителност; тук тази действителност не е вече за него само една враждебна сила, която той трябва да победи. Индиецът поглеждаше към звездите и казваше: "О, всичко, което се намира там горе, което аз мога да виждам с външните очи, е само майя, измама" Но халдейските жреци наблюдаваха движенията и положенията на звездите и казваха: "Когато наблюдавам положението на звездите и проследявам тяхното движение, това се превръща за мене в една писменост, в която аз прочитам волята на божествено-духовните същества. Аз познавам това, което боговете искат, в това, което те са направили.
"За тях физическият сетивен свят не беше вече майя, но както писмеността на човека е израз на неговата воля, така и това, което се намира в звездите на небето, което живее в силите на природата, за тях то е писменост на Боговете.
И те с любов започнаха да разчитат природата. Така възникна онази чудесна наука за звездите, която днешните хора едвам подозират. Защото това, което днес хората познават като Астрология, се е родило чрез едно криво разбира не на самите факти. За халдейските жреци в звездната писменост се разкриваше една дълбока мъдрост, като Астрология, която съдържа тайните на видимия за очите свят. Те считаха това като откровение на нещо вътрешно, на нещо пропито от духа.
към текста >>
За халдейските жреци в звездната писменост се разкриваше една дълбока мъдрост, като Астрология, която съдържа тайните на видимия за очите
свят
.
Аз познавам това, което боговете искат, в това, което те са направили. "За тях физическият сетивен свят не беше вече майя, но както писмеността на човека е израз на неговата воля, така и това, което се намира в звездите на небето, което живее в силите на природата, за тях то е писменост на Боговете. И те с любов започнаха да разчитат природата. Така възникна онази чудесна наука за звездите, която днешните хора едвам подозират. Защото това, което днес хората познават като Астрология, се е родило чрез едно криво разбира не на самите факти.
За халдейските жреци в звездната писменост се разкриваше една дълбока мъдрост, като Астрология, която съдържа тайните на видимия за очите свят.
Те считаха това като откровение на нещо вътрешно, на нещо пропито от духа.
към текста >>
Погледнете Гръцко-римската култура, където в чудесните произведения на изкуството човекът създава във външния материален
свят
един съвършен образ на самия себе си, където в драмата се изобразяват неговите човешки съдбини /Есхил/.
И така през третата културна епоха хората можаха да проникнат, да пропият света на илюзията, майя, с човешкия дух. Това бе завършено през четвъртата културна епоха.
Погледнете Гръцко-римската култура, където в чудесните произведения на изкуството човекът създава във външния материален свят един съвършен образ на самия себе си, където в драмата се изобразяват неговите човешки съдбини /Есхил/.
към текста >>
Безкрайно много дух е употребен в нашата епоха, за да се проникне в природните сили на външния
свят
, за да се превърне този външен
свят
в едно място колкото е възможно по-удобно за човека.
В древна Гърция духът бе употребен за одухотворяване на материята и одухотворената материя застава пред нас в образите на Аполон, на Зевса, в драмите на Софокъл и т.н. Там човекът беше слязъл до физическото поле, но не беше слязъл под равнището на човека. Същото имаме и през Римската епоха. Най-дълбоко слизане под сферата на човека става сега в нашата епоха. В нашата епоха духът стана роб на материята.
Безкрайно много дух е употребен в нашата епоха, за да се проникне в природните сили на външния свят, за да се превърне този външен свят в едно място колкото е възможно по-удобно за човека.
Нека сравним древните времена с нашето време. В тези древни времена човекът виждаше великата звездна писменост на боговете; но с първобитни средства се изграждаха тогава постиженията на културата, пирамидите, сфинксовете!
към текста >>
Това, което ние притежаваме като тласкащи нагоре сили в духовния
свят
през време на слизането, ние го дължим на онзи мощен импулс, който дойде чрез Христа Исуса.
И този път би отишъл все по-надолу и по-надолу. Ето защо човечеството трябваше да бъде предпазено от едно пълно потъване в материята чрез един нов импулс. Никога по-рано земното човечество не беше слязло толкова дълбоко в материята. Трябваше да дойде един мощен, най-мощният от земните импулси. Това беше идването на Христа Исуса, което даде подтика към един нов духовен живот.
Това, което ние притежаваме като тласкащи нагоре сили в духовния свят през време на слизането, ние го дължим на онзи мощен импулс, който дойде чрез Христа Исуса.
При това слизане в материята винаги е имало духовни импулси. Така се разви първо бавно, после все повече и повече християнският живот, който днес се намира едвам в своето начало, но който в бъдеще ще се издигне до нечувана слава, защото човечеството ще разбере Евангелията едвам в бъдеще. Но когато хората ще ги разберат напълно, тогава те ще видят, какъв неизмерим духовен живот се намира в тези Евангелия. Колкото повече Евангелието се разпространи в неговата истинска форма, толкова повече човечеството ще има отново възможност, въпреки материалната култура, да развие един духовен живот, да възлезе отново в духовните светове. Следователно това, което се развива от епоха на епоха в следатланските култури, авторът на Откровението си го представя изразено в по-малки общности.
към текста >>
Авторът на Откровението си представя: в Ефес има една общност, една църква; тя е приела християнството, но показва това християнство в една особена отсенка в една такава отсенка, каквато е имала първата следатлантска културна епоха, а именно чужда на външния живот, без да бъде изпълнена с любов към това, което е било задачата на следатлантския човек /Завладяването на външния
свят
.
Нека проверим сега, дали действително в редуващите се 7 послания се съдържа нещо от характера на 7-те редуващи се следатлантски културни епохи. Да се постараем да разберем, какво обръщение трябваше да имат тези послания, ако те трябваше да отговарят на това, което току-що казахме.
Авторът на Откровението си представя: в Ефес има една общност, една църква; тя е приела християнството, но показва това християнство в една особена отсенка в една такава отсенка, каквато е имала първата следатлантска културна епоха, а именно чужда на външния живот, без да бъде изпълнена с любов към това, което е било задачата на следатлантския човек /Завладяването на външния свят.
Бележка на преводача/. Че се е отвърнала от боготворението на всичко, което е плътско, че се е обърнала към духовния живот /така говори този, който отправя послания до църквите/, това той цени у нея.
към текста >>
Ние разбираме, какво е искал да каже авторът на Откровението с тези думи, като вземем предвид, че Ефес беше мястото, където се служеше в мистериите на целомъдрената Диана; той там отвръщането от материята се намираше в особен разцвет, отвръщането от сетивния
свят
и обръщането към духовното.
Ние разбираме, какво е искал да каже авторът на Откровението с тези думи, като вземем предвид, че Ефес беше мястото, където се служеше в мистериите на целомъдрената Диана; той там отвръщането от материята се намираше в особен разцвет, отвръщането от сетивния свят и обръщането към духовното.
Но "имам нещо против тебе, че си изоставила първата любов", любовта, която първата следатлантска култура трябваше да има и която се изразява в това, да счита Земята като работно поле, в което трябва да се посее божественото семе.
към текста >>
А за 7-те светилника се казва изрично, че те са духовни същества, които не могат да бъдат виждани в сетивния
свят
.
А за 7-те светилника се казва изрично, че те са духовни същества, които не могат да бъдат виждани в сетивния свят.
За тях се загатва и в посвещението Йога, но се загатва също и за това, че никога човек не действува в смисъла на развитието, ако той мрази външните дела, ако изгубва любовта си за външните дела. Църквата от Ефес е изоставила любовта си към външните дела. В Откровението на Йоана се казва съвършено правилно: "Ти мразиш делата на николаитите" "Николаитите" не са нищо друго освен онези хора, за които животът се изразява само в почитането на сетивния свят. През времето, за което говори посланието, съществуваше една секта на Николаитите, които считаха, че всичко ценно за човека се изразява, се свежда само до външния, до сетивен живот, до живота на плътта. "Ти не трябва да вършиш това", казва този, който вдъхновява първото послание.
към текста >>
В Откровението на Йоана се казва съвършено правилно: "Ти мразиш делата на николаитите" "Николаитите" не са нищо друго освен онези хора, за които животът се изразява само в почитането на сетивния
свят
.
А за 7-те светилника се казва изрично, че те са духовни същества, които не могат да бъдат виждани в сетивния свят. За тях се загатва и в посвещението Йога, но се загатва също и за това, че никога човек не действува в смисъла на развитието, ако той мрази външните дела, ако изгубва любовта си за външните дела. Църквата от Ефес е изоставила любовта си към външните дела.
В Откровението на Йоана се казва съвършено правилно: "Ти мразиш делата на николаитите" "Николаитите" не са нищо друго освен онези хора, за които животът се изразява само в почитането на сетивния свят.
През времето, за което говори посланието, съществуваше една секта на Николаитите, които считаха, че всичко ценно за човека се изразява, се свежда само до външния, до сетивен живот, до живота на плътта. "Ти не трябва да вършиш това", казва този, който вдъхновява първото послание. "Но ти не трябва да изоставаш от първата любов", казва той също; "защото имайки любов за този външен свят, с това ти го оживотваряващ, повдигаш го в духовния живот! " "Който има уши, нека слуша: Нему аз ще дам да яде не само от предходното дърво, а от дървото на живота", т.е. той ще бъде в състояние да одухотвори това, което се намира тук в сетивния свят, за да го възнесе на олтара на духовния живот.
към текста >>
"Но ти не трябва да изоставаш от първата любов", казва той също; "защото имайки любов за този външен
свят
, с това ти го оживотваряващ, повдигаш го в духовния живот!
За тях се загатва и в посвещението Йога, но се загатва също и за това, че никога човек не действува в смисъла на развитието, ако той мрази външните дела, ако изгубва любовта си за външните дела. Църквата от Ефес е изоставила любовта си към външните дела. В Откровението на Йоана се казва съвършено правилно: "Ти мразиш делата на николаитите" "Николаитите" не са нищо друго освен онези хора, за които животът се изразява само в почитането на сетивния свят. През времето, за което говори посланието, съществуваше една секта на Николаитите, които считаха, че всичко ценно за човека се изразява, се свежда само до външния, до сетивен живот, до живота на плътта. "Ти не трябва да вършиш това", казва този, който вдъхновява първото послание.
"Но ти не трябва да изоставаш от първата любов", казва той също; "защото имайки любов за този външен свят, с това ти го оживотваряващ, повдигаш го в духовния живот!
" "Който има уши, нека слуша: Нему аз ще дам да яде не само от предходното дърво, а от дървото на живота", т.е. той ще бъде в състояние да одухотвори това, което се намира тук в сетивния свят, за да го възнесе на олтара на духовния живот.
към текста >>
той ще бъде в състояние да одухотвори това, което се намира тук в сетивния
свят
, за да го възнесе на олтара на духовния живот.
В Откровението на Йоана се казва съвършено правилно: "Ти мразиш делата на николаитите" "Николаитите" не са нищо друго освен онези хора, за които животът се изразява само в почитането на сетивния свят. През времето, за което говори посланието, съществуваше една секта на Николаитите, които считаха, че всичко ценно за човека се изразява, се свежда само до външния, до сетивен живот, до живота на плътта. "Ти не трябва да вършиш това", казва този, който вдъхновява първото послание. "Но ти не трябва да изоставаш от първата любов", казва той също; "защото имайки любов за този външен свят, с това ти го оживотваряващ, повдигаш го в духовния живот! " "Който има уши, нека слуша: Нему аз ще дам да яде не само от предходното дърво, а от дървото на живота", т.е.
той ще бъде в състояние да одухотвори това, което се намира тук в сетивния свят, за да го възнесе на олтара на духовния живот.
към текста >>
47.
5. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ. Нюрнберг 21 Юни 1908 г.
GA_104 Апокалипсисът на Йоан
Помислете, че всички свойства, които са разпръснати из животинския
свят
, се намираха по-рано в човека.
Както се е отделила животинската форма, така и расата на злите и грозни лица ще се отдели от напредващото в своето развитие човечество, което отива към одухотворение и ще достигне своята бъдеща цел. Така в бъдеще ще се виждат не само животинските форми, които са въплътени образи на човешките страсти, но това, което човекът крие вътре в себе си като част на злото, което той днес още може да скрива, но което по-късно ще излезе наяве, ще живее в една раса. Това, което някога ще се яви на света, ще ни стане ясно чрез един пример, който може би ще ви се види странен. Трябва да ни стане ясно, че фактически това отделяне на животинските форми беше необходимо за човека. Всяка животинска форма, която в миналото се е отделила от общия поток, означава, че човекът е отишъл една крачка напред.
Помислете, че всички свойства, които са разпръснати из животинския свят, се намираха по-рано в човека.
Той се е пречистил от тях. Благодарение на това можа да се издигне по-високо. Когато имаме пред себе си една мътна течност и грубите части в нея се отлагат на дъното като утайка, отгоре остава бистра течност. Така е в лицето на животинските форми се е отложило като утайка грубото, което човекът не би могъл да изплува за своето днешно състояние на развитие. Чрез това, че човекът изхвърлил от редовете на своето развитие тези животински форми като по-стари братя, той е стигнал до днешната висота.
към текста >>
Там съществуваше една силно развита памет, а и други някои качества; обаче да се развие умът заедно с това, което принадлежи към тази способност, с обръщане по гледа към външния
свят
, това е задачата на петата (Следатлантската) епоха.
Сега цялата Пета епоха на развитието на човечеството, епоха, в която ние днес живеем (с нейните различни културни епохи от Древно-индийската до нашата настояща) има задача да развие интелигентността, да развие ума и всичко, което принадлежи на тези две способности и сили. Всичко това не съществуваше през време на Атлантската епоха.
Там съществуваше една силно развита памет, а и други някои качества; обаче да се развие умът заедно с това, което принадлежи към тази способност, с обръщане по гледа към външния свят, това е задачата на петата (Следатлантската) епоха.
Този, който насочва ясновиждащ поглед към окръжаващия свят, запитва: "На кой факт дължим ние човеците това, че сме станали интелегентни същества? Коя животинска форма сме изхвърляли ние от себе си, за да станем интелегенти същества, същества надарени с ум? "Колкото и странно, колкото и чудновато да изглежда това, но то отговаря на истината: ако около нас не съществуваха животните, които са представени от рода на коня никога човекът не би могъл да развие ума. В миналите времена човекът още е чувствувал това. Всички интимни връзки, които са се развили между определени човешки раси и коня, произхождат от едно чувство, което може да се сравни с тайнственото чувство на любовта между двата пола; от едно определено чувство за това, което човекът дължи на това животно.
към текста >>
Този, който насочва ясновиждащ поглед към окръжаващия
свят
, запитва: "На кой факт дължим ние човеците това, че сме станали интелегентни същества?
Сега цялата Пета епоха на развитието на човечеството, епоха, в която ние днес живеем (с нейните различни културни епохи от Древно-индийската до нашата настояща) има задача да развие интелигентността, да развие ума и всичко, което принадлежи на тези две способности и сили. Всичко това не съществуваше през време на Атлантската епоха. Там съществуваше една силно развита памет, а и други някои качества; обаче да се развие умът заедно с това, което принадлежи към тази способност, с обръщане по гледа към външния свят, това е задачата на петата (Следатлантската) епоха.
Този, който насочва ясновиждащ поглед към окръжаващия свят, запитва: "На кой факт дължим ние човеците това, че сме станали интелегентни същества?
Коя животинска форма сме изхвърляли ние от себе си, за да станем интелегенти същества, същества надарени с ум? "Колкото и странно, колкото и чудновато да изглежда това, но то отговаря на истината: ако около нас не съществуваха животните, които са представени от рода на коня никога човекът не би могъл да развие ума. В миналите времена човекът още е чувствувал това. Всички интимни връзки, които са се развили между определени човешки раси и коня, произхождат от едно чувство, което може да се сравни с тайнственото чувство на любовта между двата пола; от едно определено чувство за това, което човекът дължи на това животно. Ето защо още преди възникването на новата култура във времето на древна Индия конят играеше една тайнствена роля в религиозния култ, в богослужението.
към текста >>
Но нещата не стоят така, като че в бъдеще ще стане нещо във физическия
свят
.
Това, което е станало в далечното минало, за да доведе до днешното човечеството ще се повтори на по-висока степен в бъдещето.
Но нещата не стоят така, като че в бъдеще ще стане нещо във физическия свят.
За посветения, който в процеса на посвещението застава в състояние на ясновидство между астралния и деваканическия свят, се показва, как човекът все повече и повече ще развие и облагороди това, което той държи на отделянето от себе си на конската природа. Той ще произведе едно одухотворение на интелигентността, на ума. Това, което днес е ум, интелигентност, в бъдеще, след войната на всички против всички, ще бъде превърната в мъдрост, в духовност. Това ще изпитват онези, които ще са достигнали тогава целта. Това, което е могло да се развие в човечеството вследствие на отделянето на конската природа, ще се покаже в своя плод.
към текста >>
За посветения, който в процеса на посвещението застава в състояние на ясновидство между астралния и деваканическия
свят
, се показва, как човекът все повече и повече ще развие и облагороди това, което той държи на отделянето от себе си на конската природа.
Това, което е станало в далечното минало, за да доведе до днешното човечеството ще се повтори на по-висока степен в бъдещето. Но нещата не стоят така, като че в бъдеще ще стане нещо във физическия свят.
За посветения, който в процеса на посвещението застава в състояние на ясновидство между астралния и деваканическия свят, се показва, как човекът все повече и повече ще развие и облагороди това, което той държи на отделянето от себе си на конската природа.
Той ще произведе едно одухотворение на интелигентността, на ума. Това, което днес е ум, интелигентност, в бъдеще, след войната на всички против всички, ще бъде превърната в мъдрост, в духовност. Това ще изпитват онези, които ще са достигнали тогава целта. Това, което е могло да се развие в човечеството вследствие на отделянето на конската природа, ще се покаже в своя плод.
към текста >>
Понеже човекът е живял през Индийската епоха в едно такова настроение, което го е карало да се отвръща от физическия
свят
и да насочи погледа си към духовното, чрез това през първата епоха след войната на всички против всички той ще бъде победител над физическия сетивен
свят
.
Никога с думата книга не се разбира нещо друго освен записването на това, което се редува във времето, сиреч приблизително в смисъла на записи, хроника, история. Книгата на живота, която е заложена сега в човечеството, където във всяка културна епоха в човешкия Аз се записва това, което всяка епоха дава, тази книга, която е записана в душите на хората и която се разпечатва след великата война на всички против всички, за такава книга се говори тук в Откровението. В тази книга ще се намерят нанесени резултатите от културните епохи. Така както в родовата книга са нанесени редуващите се поколения, така както са водени старите книги, така е и тук, само че сега е записано, което човекът придобива духовно. И понеже той добива чрез интелигентността, чрез ума това, което трябва да се добие в нашата епоха, то напредването на това развитие трябва да бъде представено образно чрез символи, който отговаря на интелигентността.
Понеже човекът е живял през Индийската епоха в едно такова настроение, което го е карало да се отвръща от физическия свят и да насочи погледа си към духовното, чрез това през първата епоха след войната на всички против всички той ще бъде победител над физическия сетивен свят.
Човекът ще бъде победител чрез това, че е усвоил всичко, което през първата следатлантска културна епоха е било записано в неговата душа. И по-нататък: Това, което стана през втората следатлантска културна епоха, побеждаването на материята чрез древните персийци, това превъзмогване ни се явява във втората подепоха на всички против всички: мечът, който означава оръжието, инструментът за побеждаването на външния свят. Това, което човекът придобил през Египто-вавилонската културна епоха, когато той научи мярката, научи се да мери нещата, да мери всичко правилно според законите на математиката, това ни се явява в следващата епоха след войната на всички против всички всичко онова, което ни е показано чрез везните.
към текста >>
И по-нататък: Това, което стана през втората следатлантска културна епоха, побеждаването на материята чрез древните персийци, това превъзмогване ни се явява във втората подепоха на всички против всички: мечът, който означава оръжието, инструментът за побеждаването на външния
свят
.
В тази книга ще се намерят нанесени резултатите от културните епохи. Така както в родовата книга са нанесени редуващите се поколения, така както са водени старите книги, така е и тук, само че сега е записано, което човекът придобива духовно. И понеже той добива чрез интелигентността, чрез ума това, което трябва да се добие в нашата епоха, то напредването на това развитие трябва да бъде представено образно чрез символи, който отговаря на интелигентността. Понеже човекът е живял през Индийската епоха в едно такова настроение, което го е карало да се отвръща от физическия свят и да насочи погледа си към духовното, чрез това през първата епоха след войната на всички против всички той ще бъде победител над физическия сетивен свят. Човекът ще бъде победител чрез това, че е усвоил всичко, което през първата следатлантска културна епоха е било записано в неговата душа.
И по-нататък: Това, което стана през втората следатлантска културна епоха, побеждаването на материята чрез древните персийци, това превъзмогване ни се явява във втората подепоха на всички против всички: мечът, който означава оръжието, инструментът за побеждаването на външния свят.
Това, което човекът придобил през Египто-вавилонската културна епоха, когато той научи мярката, научи се да мери нещата, да мери всичко правилно според законите на математиката, това ни се явява в следващата епоха след войната на всички против всички всичко онова, което ни е показано чрез везните.
към текста >>
Нека си представим, какво ще стане външният сетивен
свят
според истинската Антропософия.
Нека си представим, какво ще стане външният сетивен свят според истинската Антропософия.
Как описахме ние 7-те звезди? Ние се върнахме назад чак до Сатурн и показахме, как се е родило човешкото физическо тяло, как то беше съставено само от топлина. Видяхме, как възникна старото Слънце. Ние обрисувахме този свят духовно. За нас Слънцето не е само физическо Слънце, то е носителят на живота, който ще се яви в своята най-висша форма като духовен живот в бъдещето човечество.
към текста >>
Ние обрисувахме този
свят
духовно.
Нека си представим, какво ще стане външният сетивен свят според истинската Антропософия. Как описахме ние 7-те звезди? Ние се върнахме назад чак до Сатурн и показахме, как се е родило човешкото физическо тяло, как то беше съставено само от топлина. Видяхме, как възникна старото Слънце.
Ние обрисувахме този свят духовно.
За нас Слънцето не е само физическо Слънце, то е носителят на живота, който ще се яви в своята най-висша форма като духовен живот в бъдещето човечество. За нас Луната е онзи елемент, който възпира буйния ход на живота и забавя развитието на човека дотолкова, доколкото е необходимо. Така в Слънцето и Луната ние виждаме духовни Същества. А това, което ние усвояваме като антропософска мъдрост, в бъдещата епоха то също ще се яви правилно символизирано: Пред нашия духовен поглед слънцето и луната ще се явят под формата на онова, което ни е съградило нас човеците. Символично външното физическо слънчево кълбо, външната Луна изчезват и стават като едно човешко същество, обаче в елементарна форма: "И видях, че бе разтворен шестият печат и ето настана голямо земетресение и слънцето стана черно като космено врекище, а луната стана като кръв." Всичко това е символичното изпълнение на онова, което ние търсим в духовния живот.
към текста >>
48.
6. ПЕТА ЛЕКЦИЯ. Нюрнберг 22 Юни 1908 г.
GA_104 Апокалипсисът на Йоан
Една от тези промени може да бъде охарактеризирана с това, че в средата на неговото развитие той фактически започна да свети навън; така щото, когато го проследим, той се показва отначало като едно тъмно тяло, но след това започва да проблясва и към края на своето развитие за почва да изпраща във външния
свят
един слаб светлинен блясък.
Една от тези промени може да бъде охарактеризирана с това, че в средата на неговото развитие той фактически започна да свети навън; така щото, когато го проследим, той се показва отначало като едно тъмно тяло, но след това започва да проблясва и към края на своето развитие за почва да изпраща във външния свят един слаб светлинен блясък.
Духовната атмосфера около Сатурн, която съдържа различни същества, съдържа между другото и една напълно определена категория от тези същества, която има значение за нас преди всичко. Към средата на Сатурновото развитие тези същества преминават онази степен на тяхното развитие, през която преминава сега човекът на Земята. Това са Духовете на Личността; към средата на развитието на този Сатурн те се намират на такава степен на развитието, че там те са така да се каже човеци. Естествено вие не ще направите грешка да запитате: "да, но имали ли са те такива тела, каквито имат днешните човеци? " Би било голяма грешка, ако бихте си представили, че тези сатурнови човеци са имали човешки тела от плът.
към текста >>
Ето защо той трябва да бъде паразитно растение в днешния растителен
свят
, защото е едно изостанало в своето развитие същество.
Една германска легенда е запазила много добре тази тайна, която се крие зад всичко това. Винаги определени същества изостават назад в тяхното развитие. Също и тези същества, които стояха между днешните растения и днешните животни и които можеха да пускат своите корени само в една почва, каквато беше лунната почва, са изостанали назад и затова те не могат да виреят на нашето земно образуване върху мъртвата минерална почва. На тази почва могат да виреят нашите днешни растения, обаче онези, които бяха между растенията и животните и се нуждаеха от една жива почва, не могат, когато са изостанали назад в тяхното развитие на Лунната степен, да растат върху минералната почва. Имелът е едно такова растение.
Ето защо той трябва да бъде паразитно растение в днешния растителен свят, защото е едно изостанало в своето развитие същество.
Но Имелът не притежава вече и никакво усещане, въпреки че астралното тяло, което обгръща Имела, е съвсем различно от това на останалите растения. А това е чувствувал германският мит, той е чувствувал, че всъщност Имелът не принадлежи на нашето земно същество, че той е чужд на Земята.
към текста >>
Човекът се явява на арената на физическия
свят
като истински човек през четвъртата епоха.
Човекът се явява на арената на физическия свят като истински човек през четвъртата епоха.
Ние казваме: Преди човека още 3 други категории същества преминаха на земята тази човешка степен. А четвъртата категория същества, които на Земята преминават своята човешка степен, това е самият човек. В онзи момент на космическото развитие, когато човека се готвеше именно да стане човек, вие имате всички същества, които на Сатурн, Слънцето, Луната и Земята можаха да преминат своята човешка степен до самия човек, които бяха се издигнали в тяхното развитие повече или по-малко над човека. Но всички тези същества са такива, че те могат да погледнат назад, могат да си спомнят за степента, при която те самите са преминали своето човешко развитие. Те можаха да погледнат надолу към развиващия се човек и да си кажат: "Този човек ще стане сега нещо, което ние сме били вече." Ето защо те можаха да ръководят и да направляват неговото развитие от духовното мирово пространство.
към текста >>
49.
7. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ. Нюрнберг 23 Юни 1908 г.
GA_104 Апокалипсисът на Йоан
Те трябваше да се появят на арената на физическия
свят
, да приемат телесна форма още през време, когато се намираха на една несъвършена степен на развитие.
И ако едно око, организирано както днешното, би погледнало на Земята, то не би видяло още човека. В замяна на това то би видяло други същества, които не бяха достатъчно узрели, за да изчакат със своето сливане в материята за по-късно.
Те трябваше да се появят на арената на физическия свят, да приемат телесна форма още през време, когато се намираха на една несъвършена степен на развитие.
Така щото скоро след излизането на Луната от Земята можеха да се видят определени форми на нисшите същества във физическо тяло. Човекът не беше още слязъл, не бяха слезли и висшите млекопитаещи животни.
към текста >>
"буквата умъртвява, а духът оживотворява", тези думи имат същото значение както думите на Гьоте: "И докато не си постигнал това, да умреш и да възкръснеш, ти си само един мрачен гост на тъмната земя." Тези думи не означават: "когато искаш да доведеш някого до висшето познание ти трябва да го убиеш", а те означават: "човекът трябва да се издигне до духовното именно чрез културата, чрез облагородяването на физическия
свят
.
Някои цитират едно изречение, което е вярно, но то се цитира от хората, които обичат удобствата, не в смисъла на неговата истинност, а защото ги е страх да напрегнат умовете си, заради удобство. Това е изречението: Буквата умъртвява, духът оживотворява. От това такива хора намират оправдание въобще да не поглеждат към написаното в документите, да не правят въобще усилия на волята, за да разберат, какво в действителност е написано там; защото това е "умъртвяващата буква", казват те. И така те дават ход на своя дух да блести и измислят най-фантастични работи. В своите тълкувания тези хора могат да бъдат даже много остроумни; но не това е важното, а важното е да виждаме в религиозните документи това, което действително е написано в тях.
"буквата умъртвява, а духът оживотворява", тези думи имат същото значение както думите на Гьоте: "И докато не си постигнал това, да умреш и да възкръснеш, ти си само един мрачен гост на тъмната земя." Тези думи не означават: "когато искаш да доведеш някого до висшето познание ти трябва да го убиеш", а те означават: "човекът трябва да се издигне до духовното именно чрез културата, чрез облагородяването на физическия свят.
към текста >>
Тогава той не виждаше около себе си един такъв физически
свят
като днешния.
После сутринта, когато астралното тяло и Азът се потопяват във физическото и етерното тела, физическите неща отново се появяват. А как е било през време на Атлантида? Нека вземем онзи момент, когато сутрин човекът се потопява във физическото и етерното тела.
Тогава той не виждаше около себе си един такъв физически свят като днешния.
Всички днешни неща, които вие виждате с ясно очертани граници, тогавашните хора ги виждаха като заобиколени от един ореол, от една аура, с цветни окрайнини, с неясни очертания; те ги виждаха така, както днес вечерно време при силна мъгла ние не виждаме самите светлини, а като цветни окрайнини около уличните лампи.
към текста >>
Следователно вие виждате, че днес окръжаващият ни физически
свят
е съвършено различен от този на древната Атлантида.
Хората виждаха физическите предмети неясно, без разграничения и повърхности както днес, всичко беше обвито като в мъгливи цветове. Едвам постепенно се образува това, което е ясно очертана граница на външните предмети. Ако бихте имали пред себе си една роза то през първите времена на древна Атлантида вие бихте видели, как там се явява една мъглява форма, в средата с един червен розов цвят. Само постепенно с времето цветовете се явяват положени върху повърхността на предметите. Предметите добиват ясни разграничения едвам по-късно.
Следователно вие виждате, че днес окръжаващият ни физически свят е съвършено различен от този на древната Атлантида.
Затова и когато вечер човекът се е излъчвал от своето физическо тяло и е заспивал да речем -, положението е било съвършено различно. Всъщност това не е било никакво заспиване в днешния смисъл. Обаче целият свят от мъгляви физически форми изчезваше, но в замяна на това се появяваше един духовен свят. Човекът преминаваше в един духовен свят без резки граници. Духовните същества бяха негови съжители.
към текста >>
Обаче целият
свят
от мъгляви физически форми изчезваше, но в замяна на това се появяваше един духовен
свят
.
Само постепенно с времето цветовете се явяват положени върху повърхността на предметите. Предметите добиват ясни разграничения едвам по-късно. Следователно вие виждате, че днес окръжаващият ни физически свят е съвършено различен от този на древната Атлантида. Затова и когато вечер човекът се е излъчвал от своето физическо тяло и е заспивал да речем -, положението е било съвършено различно. Всъщност това не е било никакво заспиване в днешния смисъл.
Обаче целият свят от мъгляви физически форми изчезваше, но в замяна на това се появяваше един духовен свят.
Човекът преминаваше в един духовен свят без резки граници. Духовните същества бяха негови съжители. Така се меняха ден и нощ през първите времена на Атлантида; когато човекът се потопяваше в неговото физическо тяло, той имаше пред себе си само неясни, замъглени образи на физическото; но когато нощем напускаше своето физическо тяло, той имаше възможност макар и малко неясно, да живее духовно между духове, да се движи между духове. И преди всичко целият чувствен живот на човека беше съвсем различен през Атлантската епоха. Тогава излизайки от своето физическо и етерно тяло човекът не чувствуваше умора, не чувствуваше нужда от почивка.
към текста >>
Човекът преминаваше в един духовен
свят
без резки граници.
Предметите добиват ясни разграничения едвам по-късно. Следователно вие виждате, че днес окръжаващият ни физически свят е съвършено различен от този на древната Атлантида. Затова и когато вечер човекът се е излъчвал от своето физическо тяло и е заспивал да речем -, положението е било съвършено различно. Всъщност това не е било никакво заспиване в днешния смисъл. Обаче целият свят от мъгляви физически форми изчезваше, но в замяна на това се появяваше един духовен свят.
Човекът преминаваше в един духовен свят без резки граници.
Духовните същества бяха негови съжители. Така се меняха ден и нощ през първите времена на Атлантида; когато човекът се потопяваше в неговото физическо тяло, той имаше пред себе си само неясни, замъглени образи на физическото; но когато нощем напускаше своето физическо тяло, той имаше възможност макар и малко неясно, да живее духовно между духове, да се движи между духове. И преди всичко целият чувствен живот на човека беше съвсем различен през Атлантската епоха. Тогава излизайки от своето физическо и етерно тяло човекът не чувствуваше умора, не чувствуваше нужда от почивка. Но той и не би намерил почивка, защото навлизаше в духовния свят и там беше сферата на неговата дейност.
към текста >>
Но той и не би намерил почивка, защото навлизаше в духовния
свят
и там беше сферата на неговата дейност.
Човекът преминаваше в един духовен свят без резки граници. Духовните същества бяха негови съжители. Така се меняха ден и нощ през първите времена на Атлантида; когато човекът се потопяваше в неговото физическо тяло, той имаше пред себе си само неясни, замъглени образи на физическото; но когато нощем напускаше своето физическо тяло, той имаше възможност макар и малко неясно, да живее духовно между духове, да се движи между духове. И преди всичко целият чувствен живот на човека беше съвсем различен през Атлантската епоха. Тогава излизайки от своето физическо и етерно тяло човекът не чувствуваше умора, не чувствуваше нужда от почивка.
Но той и не би намерил почивка, защото навлизаше в духовния свят и там беше сферата на неговата дейност.
Напротив, когато се съмваше, той чувствуваше нужда от почивка и търсеше своето легло, което беше неговото собствено тяло. Там той почиваше. Той се вмъкваше в своето тяло и почиваше именно през деня. Следователно през първите времена на Атлантида животът е бил съвършено различен от днешния. Атлантската епоха протича така, че човекът преминава от изцяло противоположни състояния в такива, които възникват по-късно.
към текста >>
Преди това човекът се чувствуваше горе в духовния
свят
като буден.
Той се вмъкваше в своето тяло и почиваше именно през деня. Следователно през първите времена на Атлантида животът е бил съвършено различен от днешния. Атлантската епоха протича така, че човекът преминава от изцяло противоположни състояния в такива, които възникват по-късно. Той прави този преход толкова повече, колкото повече неговото етерно тяло се прибира във физическото. През последната третина на Атлантската епоха етерното тяло се прибира почти напълно във физическото.
Преди това човекът се чувствуваше горе в духовния свят като буден.
Но като такъв той не можеше да каже на себе си "Аз", нямаше себесъзнание. Когато излизаше от физическото и етерното тяло, за да навлезе в яснотата на нощта, той се чувствуваше като част от духовната същност, която беше там горе, чувствуваше се така да се каже като подслонен в своята стара групова душа.
към текста >>
Обаче той трябваше да заплати това затваряне във физическото тяло чрез постепенно затъмнение на духовния
свят
, чрез пълното оттегляне от този
свят
.
Обаче той трябваше да заплати това затваряне във физическото тяло чрез постепенно затъмнение на духовния свят, чрез пълното оттегляне от този свят.
В замяна на това около него във физическия свят стават все по-ясно и по-ясно, когато той се връщаше във физическото тяло. С това в него все повече се появява чувството, че той е един Аз, че носи в себе си едно съзнание. Той се научава да казва на себе си "Аз". Ако охарактеризираме, какво е станало тогава, нека си представим човека, как той един вид се измъква от своята охлювна къща и влиза в духовния свят.
към текста >>
В замяна на това около него във физическия
свят
стават все по-ясно и по-ясно, когато той се връщаше във физическото тяло.
Обаче той трябваше да заплати това затваряне във физическото тяло чрез постепенно затъмнение на духовния свят, чрез пълното оттегляне от този свят.
В замяна на това около него във физическия свят стават все по-ясно и по-ясно, когато той се връщаше във физическото тяло.
С това в него все повече се появява чувството, че той е един Аз, че носи в себе си едно съзнание. Той се научава да казва на себе си "Аз". Ако охарактеризираме, какво е станало тогава, нека си представим човека, как той един вид се измъква от своята охлювна къща и влиза в духовния свят.
към текста >>
Ако охарактеризираме, какво е станало тогава, нека си представим човека, как той един вид се измъква от своята охлювна къща и влиза в духовния
свят
.
Обаче той трябваше да заплати това затваряне във физическото тяло чрез постепенно затъмнение на духовния свят, чрез пълното оттегляне от този свят. В замяна на това около него във физическия свят стават все по-ясно и по-ясно, когато той се връщаше във физическото тяло. С това в него все повече се появява чувството, че той е един Аз, че носи в себе си едно съзнание. Той се научава да казва на себе си "Аз".
Ако охарактеризираме, какво е станало тогава, нека си представим човека, как той един вид се измъква от своята охлювна къща и влиза в духовния свят.
към текста >>
И когато сега той напуска нощем своето физическо и етерно тяло и навлиза в духовния
свят
, заобикаля го тъмнина.
Когато човекът все повече се затвори в своето физическо тяло и своето физическо съзнание, вратата на вътрешното зрение се затвори.
И когато сега той напуска нощем своето физическо и етерно тяло и навлиза в духовния свят, заобикаля го тъмнина.
Колкото повече човекът се затваря вътре в себе си, толкова повече външната светлина се засилва; а тази външна светлина не е друго освен израз на делата на духовните същества на Слънцето. Светлината на духовните Същества свети външно върху Земята. Човекът първо се подготвя, за да вижда външната светлина като нещо материално. Сега в неговата затъмнена вътрешност свети Светлината; но отначало светлината не бе обхваната не бе разбрана, не бе възприемана от неговата тъмнина. Това е един световно-исторически, един космически процес.
към текста >>
Две неща е добил той: съзнанието за своя Аз, себесъзнанието и способността да вижда вън във физическия
свят
.
Тя означава, че материята на кръвта изтича на Земята, но че Духът, който отговаря на това, изпълва земната аура с нови импулси и нови сили, които имат своето значение за бъдещето на човечеството. От нея се излъчват силите, които изменят Земята; от там се излъчват те и проникват човеците. Само малка част от това, което се вля тогава в земната аура, се е изпълнело до днес. Но хората ще се научат все повече и повече да разбират, какво е станала Земята чрез онзи момент на Голгота, какво може да стане човекът в онова съзнание, което той е добил по описания начин от Атлантида насам. А какво е добил човекът от Атлантида насам?
Две неща е добил той: съзнанието за своя Аз, себесъзнанието и способността да вижда вън във физическия свят.
Пред него се затвори това, което по-рано беше отворено за него, а именно духовния свят. Наистина хората от далечното минало са виждали това, което по-късно разказват митове, те са виждали Водан, Меркурий, Юпитер, Зевса, виждали са през нощта всички образи, били са между тях. Но тази врата към духовните светове се затвори. В замяна на това човекът завладя света около него. Духовете се оттеглиха от него; оттегли без това, което той по-рано можеше да вижда.
към текста >>
Пред него се затвори това, което по-рано беше отворено за него, а именно духовния
свят
.
От нея се излъчват силите, които изменят Земята; от там се излъчват те и проникват човеците. Само малка част от това, което се вля тогава в земната аура, се е изпълнело до днес. Но хората ще се научат все повече и повече да разбират, какво е станала Земята чрез онзи момент на Голгота, какво може да стане човекът в онова съзнание, което той е добил по описания начин от Атлантида насам. А какво е добил човекът от Атлантида насам? Две неща е добил той: съзнанието за своя Аз, себесъзнанието и способността да вижда вън във физическия свят.
Пред него се затвори това, което по-рано беше отворено за него, а именно духовния свят.
Наистина хората от далечното минало са виждали това, което по-късно разказват митове, те са виждали Водан, Меркурий, Юпитер, Зевса, виждали са през нощта всички образи, били са между тях. Но тази врата към духовните светове се затвори. В замяна на това човекът завладя света около него. Духовете се оттеглиха от него; оттегли без това, което той по-рано можеше да вижда. По-рано, когато излизаше из охлювата черупка на своето физическо тяло, той виждаше Божественото.
към текста >>
А това не значи нищо друго, че ние трябва да приемем Божественото във видима форма, във видима телесна форма, защото човешкото съзнание се е развило с оглед да може да вижда външния физически
свят
.
Но тази врата към духовните светове се затвори. В замяна на това човекът завладя света около него. Духовете се оттеглиха от него; оттегли без това, което той по-рано можеше да вижда. По-рано, когато излизаше из охлювата черупка на своето физическо тяло, той виждаше Божественото. Сега той трябваше да види това Божествено намирайки се вътре в своето физическо тяло, когато това Божествено трябваше да се яви пред него.
А това не значи нищо друго, че ние трябва да приемем Божественото във видима форма, във видима телесна форма, защото човешкото съзнание се е развило с оглед да може да вижда външния физически свят.
Ето защо Божественото трябваше да приеме телесна форма, телесен физически образ. Затова в даден момент на развитието във времето Божественото трябваше да се яви в тяло от плът. То трябваше да се яви така, защото човекът беше стигнал до тази степен на възприемането. То трябваше да бъде дадено така на неговото сегашно възприятие, за да може той да го разбере. И всички явления, които по-рано бяха настъпили за други степени на земното развитие, трябваше да се обединят в онова велико събитие на земното развитие, което ще хвърли светлина върху цялото бъдеще, което бъдеще сега ще открием от Откровението.
към текста >>
50.
8. СЕДМА ЛЕКЦИЯ. Нюрнберг 24 Юни 1908 г.
GA_104 Апокалипсисът на Йоан
А именно казахме, че на определена степен на посвещението на посветения му се показва това, кое то после слиза и става събитие на физическия
свят
.
У съвременния човек винаги се поражда съмнение, когато става дума за предсказание на бъдещи събития, за пророческо предсказване на такива събития. А ние вече видяхме, че още при 7-те печата трябваше да говорим за определени факти на развитието на човечеството, които трябва да настъпят в бъдеще, че следователно трябваше да засегнем неща из областта на пророческото изкуство. И ние ще приложим такова пророческо изкуство във все по-голям размер, колкото повече напредваме в разкриване тайните на Откровението на Йона. Сега възниква въпроса: На какво основание трябва въобще да говорим върху тези неща? Още в началото на нашите лекции ние споменахме за това, което лежи на основата на Откровението.
А именно казахме, че на определена степен на посвещението на посветения му се показва това, кое то после слиза и става събитие на физическия свят.
Но в последната и предпоследната сказка ние създадохме и една друга основа за такова пророческо изкуство и ние описахме именно, че човекът се е развил в духовните сфери до неговото днешно съществувание. Но всяко бъдеще е, в известно отношение, също едно повторение на миналото. Обаче това не става така, че нещата на миналото да се повтарят още веднъж по същия начин, а миналите събития се повтарят в бъдещите времена в един измамен смисъл. Когато в последните разглеждания говорихме, че през време на старата Атлантска епоха човекът е имал един вид ясновидство, че именно през време на своето нощно състояние той възлизаше съзнателно в духовните светове, ние трябва да бъдем наясно, че това състояние на определено ясновидство се повтаря за човечеството. Между тази Атлантска епоха и онази, която следва след войната на всички против всички, ние имаме нашата, След атлантската епоха.
към текста >>
След великата война на всички против всички човекът отново ще вижда по определен начин в по-висшия
свят
.
През Атлантската епоха човекът имаше едно съновидно, сумрачно ясновиждащо съзнание и когато се издигаше в по-висшите светове, неговото себесъзнание затъмняваше и тогава той се чувствуваше като в групова душа.
След великата война на всички против всички човекът отново ще вижда по определен начин в по-висшия свят.
Това, което той по-рано имаше като смътно ясновиждане, ще го има отново след великата война; но към това ново ясновиждане той ще е прибавил това, което постепенно е придобил във външния физически свят.
към текста >>
Това, което той по-рано имаше като смътно ясновиждане, ще го има отново след великата война; но към това ново ясновиждане той ще е прибавил това, което постепенно е придобил във външния физически
свят
.
През Атлантската епоха човекът имаше едно съновидно, сумрачно ясновиждащо съзнание и когато се издигаше в по-висшите светове, неговото себесъзнание затъмняваше и тогава той се чувствуваше като в групова душа. След великата война на всички против всички човекът отново ще вижда по определен начин в по-висшия свят.
Това, което той по-рано имаше като смътно ясновиждане, ще го има отново след великата война; но към това ново ясновиждане той ще е прибавил това, което постепенно е придобил във външния физически свят.
към текста >>
Той трябваше да се задоволи да вижда само това, което за него можеше да се вижда само при така нареченото будно съзнание, което се намира около него във физическия
свят
.
Между атлантския потоп и войната на всички против всички човекът трябваше временно да се откаже от виждането в духовните светове.
Той трябваше да се задоволи да вижда само това, което за него можеше да се вижда само при така нареченото будно съзнание, което се намира около него във физическия свят.
Това е днес нормалното състояние. В замяна на това за човека стана възможно да развие през това време своето себесъзнание, своя индивидуален Аз, да се чувствува така да се каже вътре в своята кожа като една отдел на азова личност. Това е придобил той. Но той запазва тази индивидуалност и когато отново се издига в по-висшите духовни светове, а това възлизане във висшите светове ще стане за него отново възможно след войната на всички против всички. Обаче това възлизане не би му било възможно, ако към средата на нашата, протичаща във физическия свят епоха той не би станал причастник на онова велико космическо събитие, което вчера извикахме пред погледа на нашата душа.
към текста >>
Обаче това възлизане не би му било възможно, ако към средата на нашата, протичаща във физическия
свят
епоха той не би станал причастник на онова велико космическо събитие, което вчера извикахме пред погледа на нашата душа.
Той трябваше да се задоволи да вижда само това, което за него можеше да се вижда само при така нареченото будно съзнание, което се намира около него във физическия свят. Това е днес нормалното състояние. В замяна на това за човека стана възможно да развие през това време своето себесъзнание, своя индивидуален Аз, да се чувствува така да се каже вътре в своята кожа като една отдел на азова личност. Това е придобил той. Но той запазва тази индивидуалност и когато отново се издига в по-висшите духовни светове, а това възлизане във висшите светове ще стане за него отново възможно след войната на всички против всички.
Обаче това възлизане не би му било възможно, ако към средата на нашата, протичаща във физическия свят епоха той не би станал причастник на онова велико космическо събитие, което вчера извикахме пред погледа на нашата душа.
Човекът би трябвало да потъне в един вид пропаст, ако той не би бил предпазен от това потъване чрез идването на Христа в нашия свят. Така ние трябва да си представим, че в тази епоха човекът е слязъл напълно във физическия свят. /виж рис. № 3/.
към текста >>
Човекът би трябвало да потъне в един вид пропаст, ако той не би бил предпазен от това потъване чрез идването на Христа в нашия
свят
.
Това е днес нормалното състояние. В замяна на това за човека стана възможно да развие през това време своето себесъзнание, своя индивидуален Аз, да се чувствува така да се каже вътре в своята кожа като една отдел на азова личност. Това е придобил той. Но той запазва тази индивидуалност и когато отново се издига в по-висшите духовни светове, а това възлизане във висшите светове ще стане за него отново възможно след войната на всички против всички. Обаче това възлизане не би му било възможно, ако към средата на нашата, протичаща във физическия свят епоха той не би станал причастник на онова велико космическо събитие, което вчера извикахме пред погледа на нашата душа.
Човекът би трябвало да потъне в един вид пропаст, ако той не би бил предпазен от това потъване чрез идването на Христа в нашия свят.
Така ние трябва да си представим, че в тази епоха човекът е слязъл напълно във физическия свят. /виж рис. № 3/.
към текста >>
Така ние трябва да си представим, че в тази епоха човекът е слязъл напълно във физическия
свят
.
В замяна на това за човека стана възможно да развие през това време своето себесъзнание, своя индивидуален Аз, да се чувствува така да се каже вътре в своята кожа като една отдел на азова личност. Това е придобил той. Но той запазва тази индивидуалност и когато отново се издига в по-висшите духовни светове, а това възлизане във висшите светове ще стане за него отново възможно след войната на всички против всички. Обаче това възлизане не би му било възможно, ако към средата на нашата, протичаща във физическия свят епоха той не би станал причастник на онова велико космическо събитие, което вчера извикахме пред погледа на нашата душа. Човекът би трябвало да потъне в един вид пропаст, ако той не би бил предпазен от това потъване чрез идването на Христа в нашия свят.
Така ние трябва да си представим, че в тази епоха човекът е слязъл напълно във физическия свят.
/виж рис. № 3/.
към текста >>
Представете си физическия
свят
отбелязан с една хоризонтална черта, а над него това, което наричаме духовен, небесен
свят
.
Представете си физическия свят отбелязан с една хоризонтална черта, а над него това, което наричаме духовен, небесен свят.
Под тази черта е това, което наричаме бездна. Фактически човекът достига линията, която отделя духовния свят като бездната, точно през Четвъртата културна епоха, която описахме. Ние описахме Древно-индийската епоха, когато човекът се намираше относително в една духовна сфера.
към текста >>
Фактически човекът достига линията, която отделя духовния
свят
като бездната, точно през Четвъртата културна епоха, която описахме.
Представете си физическия свят отбелязан с една хоризонтална черта, а над него това, което наричаме духовен, небесен свят. Под тази черта е това, което наричаме бездна.
Фактически човекът достига линията, която отделя духовния свят като бездната, точно през Четвъртата културна епоха, която описахме.
Ние описахме Древно-индийската епоха, когато човекът се намираше относително в една духовна сфера.
към текста >>
По-рано той беше горе в духовния
свят
.
По-рано той беше горе в духовния свят.
През време на Атлантида той още притежаваше едно смътно ясно виждане. Сега той слиза долу и достига линията, когато започвайки от Рим световната империя се разширява и в тази световна империя човекът добива пълно съзнание за себе си като външно сетивно същество, като личност. Това стана тогава, когато римското понятие за правото се появи на света, когато всеки искаше да бъде една отделна личност, един отделен гражданин. Тогава човекът достигна линията на физическото поле. В тази точка беше възможно той или да се обърне нагоре, или да потъне още по-дълбоко.
към текста >>
Те ще са добили за себе си Аза, егоизма, но не ще бъдат в състояние да се издигнат отново с този аз в духовния
свят
.
Човекът трябва все повече и повече да се научи да разбира това, което апостол Павел е казал: "Не съм аз този, който действува, а Христос действува в мене." Следователно, когато Импулсът, който слезе на нашето физическо поле през Четвъртата културна епоха, ще се вживее в сърцата на хората, когато той стане подтик за тяхното действуване, тогава ще стане възлизането нагоре. И всички души, които ще намерят тази връзка, които ще осъществят съюза с Христовия Принцип, те ще намерят пътя нагоре. Обаче всички души, които не ще търсят и не ще намерят тази връзка, ще трябва постепенно да потънат в бездната.
Те ще са добили за себе си Аза, егоизма, но не ще бъдат в състояние да се издигнат отново с този аз в духовния свят.
И последствието за един такъв човек, който не намери никаква връзка с Христовия Принцип, ще бъде, че той ще се откъсне от духовното възлизане; вместо да възлезе, той все повече ще се втвърди в своя Аз. Вместо да е намерил в материята само възможността да добие Аза и тогава отново да възлезе, той би потънал все повече и повече в материята. Човекът е дошъл до състояние да навлезе в нашия физически свят. Чрез това, че е надживял атлантския потоп, той е добил възможност да изработи своя днешен човешки образ. Това е действително един образ на обитаващата в човека духовна божественост на Аза.
към текста >>
Човекът е дошъл до състояние да навлезе в нашия физически
свят
.
И всички души, които ще намерят тази връзка, които ще осъществят съюза с Христовия Принцип, те ще намерят пътя нагоре. Обаче всички души, които не ще търсят и не ще намерят тази връзка, ще трябва постепенно да потънат в бездната. Те ще са добили за себе си Аза, егоизма, но не ще бъдат в състояние да се издигнат отново с този аз в духовния свят. И последствието за един такъв човек, който не намери никаква връзка с Христовия Принцип, ще бъде, че той ще се откъсне от духовното възлизане; вместо да възлезе, той все повече ще се втвърди в своя Аз. Вместо да е намерил в материята само възможността да добие Аза и тогава отново да възлезе, той би потънал все повече и повече в материята.
Човекът е дошъл до състояние да навлезе в нашия физически свят.
Чрез това, че е надживял атлантския потоп, той е добил възможност да изработи своя днешен човешки образ. Това е действително един образ на обитаващата в човека духовна божественост на Аза. Само благодарение на това, че към края на Атлантската епоха етерното тяло се е покрило с физическо и силите на етерното тяло са проникнали във физическата човешка глава, той е можал да добие своето днешно лице, което може вече да отразява божествения Дух. Да предположим, че той би отрекъл, че Духът е този, който му е дал човешкия образ: Тогава той не би използувал тялото като една възможност за да стигне до себесъзнанието и отново да се одухотвори; но той би се сраснал с тялото, би го обикнал така, че само в него би се чувствувал у дома си. Той би останал свързан с тялото и би потънал в бездната.
към текста >>
Така ние виждаме, че се извършва разцеплението и че ще дойде време, когато онези, които са се стремили към одухотворение, ще бъдат способни да живеят в духовния
свят
, където ще излезе налице това, което те са усвоили по-рано, където ще носят на своето лице, на своето чело името Христос, защото ще са се научили да гледат към него.
Някой, който би мислил само наполовина, би казал: но на земята са живели толкова много хора, които не са изпитали нищо от Христовия Импулс, защо те трябва да бъдат лишени от този Христов Импулс? Именно това се възразява от страна на тези, които мислят материалистично: защо спасението да е дошло едвам с Христа Исуса? Когато това казват хората, които не са никакви антропософи, то е понятно, но когато го казват антропософи, тогава то е непонятно; защото те трябва да знаят, че човек постоянно се връща на земята и душите, които са живели по-рано, преди идването на Христа Исуса, ще се върнат във времето след неговото идване в нови тела. Така щото не съществуват хора, които да не могат да научат за събитието на Христа Исуса. Само който не вярва в прераждането, може да повдигне подобни възражения, каквито посочихме по-горе.
Така ние виждаме, че се извършва разцеплението и че ще дойде време, когато онези, които са се стремили към одухотворение, ще бъдат способни да живеят в духовния свят, където ще излезе налице това, което те са усвоили по-рано, където ще носят на своето лице, на своето чело името Христос, защото ще са се научили да гледат към него.
След като печатите ще бъдат разтворени, човекът ще носи отпечатано в неговата външна форма това, което той носи вътре в своето сърце.
към текста >>
И както днес човекът поглежда в заобикалящия го
свят
и вижда навсякъде проявена мъдрост, така също, когато ще достигне на Юпитер, той ще вижда всички същества около него да проявяват нещо твърде особено.
Сега всички неща се явиха пропити с Мъдрост.
И както днес човекът поглежда в заобикалящия го свят и вижда навсякъде проявена мъдрост, така също, когато ще достигне на Юпитер, той ще вижда всички същества около него да проявяват нещо твърде особено.
Те ще излъчват нещо като ухание на Любовта, която събужда блаженство. Любов ще се излъчва от всички същества, от всички неща и мисията на Земята е тази да развие Любовта. Тогава Любовта ще се разлива през всички същества, през всички неща, както днес Мъдростта царува във всички неща. И тази Любов ще се влее в Земното развитие, чрез това, че човекът ще се научи постепенно да развива Любовта; обаче човекът не е можал да има още от самото начало духовната любов, тази любов трябваше първо да бъде всадена в него в най-ниската област. Любовта трябваше да има един материален носител, а това е кръвното родство.
към текста >>
Така ще се случи с онези, които ще отпаднат назад: те ще образуват един
свят
, който стои така да се каже под днешния
свят
, един
свят
на бездната, където човекът отново ще приеме животинската форма.
В момента, когато отнемете душата от човешкото каучуково тяло, човекът би ви показал животинската форма. Това, което човекът е добил, е като нещо, което той днес произвежда чрез своята собствена сила. Ако бихте могли да гледате това, което той е произвел по-рано в астралното тяло, бихте видели, как това подобие на животните съществува. Действително съществува нещо като една вътрешна сила, която предава на каучуковия човек днешната форма. Представете си, че тази сила е отстранена, представете си човека неоплоден от Христовата Сила, и тогава човекът се връща назад в животинската форма.
Така ще се случи с онези, които ще отпаднат назад: те ще образуват един свят, който стои така да се каже под днешния свят, един свят на бездната, където човекът отново ще приеме животинската форма.
Така ние се научаваме да разбираме, какво ще бъде в действителност развитието. Част по част ще се прояви онова, което сега се подготвя, както и в нашата епоха се е проявило част по част това, което е било заложено през Атлантската епоха.
към текста >>
Сега, изхождайки от нашата непосредствена настояща култура на ума, ние започваме да разбираме духовния
свят
.
Съществува само едно единствено средство, за да се запази личността, а това е одухотворяването. Онези, които разберат да развият духовния живот, ще принадлежат към групата на белязаните с печата на доброто и избрани от всички народи, които ще се явят в бели дрехи след войната на всички против всички.
Сега, изхождайки от нашата непосредствена настояща култура на ума, ние започваме да разбираме духовния свят.
А това е истинският антропософски стремеж, да разберем духовния свят изхождайки от днешната култура на ума, да съберем хората, които могат да разберат зова за одухотворението на света. Тези хора не ще образуват една затворена в себе си колония, а те ще бъдат от всички народи и ще преминат в Шестата културна епоха, т.е. още не в онази голяма 6-та епоха след войната на всички против всички, а в 6-та културна епоха. Тук временно все още има необходимости, които са свързани с расовите необходимости. И наистина в нашата епоха расите и културната епоха все още се примесват.
към текста >>
А това е истинският антропософски стремеж, да разберем духовния
свят
изхождайки от днешната култура на ума, да съберем хората, които могат да разберат зова за одухотворението на света.
Съществува само едно единствено средство, за да се запази личността, а това е одухотворяването. Онези, които разберат да развият духовния живот, ще принадлежат към групата на белязаните с печата на доброто и избрани от всички народи, които ще се явят в бели дрехи след войната на всички против всички. Сега, изхождайки от нашата непосредствена настояща култура на ума, ние започваме да разбираме духовния свят.
А това е истинският антропософски стремеж, да разберем духовния свят изхождайки от днешната култура на ума, да съберем хората, които могат да разберат зова за одухотворението на света.
Тези хора не ще образуват една затворена в себе си колония, а те ще бъдат от всички народи и ще преминат в Шестата културна епоха, т.е. още не в онази голяма 6-та епоха след войната на всички против всички, а в 6-та културна епоха. Тук временно все още има необходимости, които са свързани с расовите необходимости. И наистина в нашата епоха расите и културната епоха все още се примесват. Същинското понятие за раса е изгубило своето значение, но то все още играе известна роля.
към текста >>
51.
9. ОСМА ЛЕКЦИЯ. Нюрнберг, 25 Юни 1908 г.
GA_104 Апокалипсисът на Йоан
Следователно ние сега живеем в Петата културна епоха или степен; тя ще бъде последвана от шестата, от която ще излязат определен брой хора с пълно разбиране на духовния
свят
, проникнати от онова разбиране на братската любов, която е плод именно на духовното познание.
И че този остър, двурежещ меч излиза от устата на Сина Человечески, това е също така понятно; защото там, където човекът се е научил да изговаря с пълно съзнание "Аз", там той му бе даден, за да се издигне до най-висшето, но същевременно имайки възможността да потъне и до най-нисшето. Острият двурежещ меч е един от най-важните символи, които срещаме в Откровението. Сега, когато вече сме наясно върху това, което бе изнесено накрая на последното разглеждане, че нашата сегашна култура ще бъде последвана от онази, която в посланията на Откровението е охарактеризирана чрез града Филаделфия, преди всичко ние трябва да отбележим, че от тази Шеста културна епоха ще бъдат избрани онези хора, които ще трябва да преминат и живеят в следващата епоха. Там, след войната на всички против всички както често подчертахме това в лицата на хората ще бъде изразено това, което се подготвя в душата на човека в нашата епоха. Така наречената Седма културна епоха ще има съвсем малко значение.
Следователно ние сега живеем в Петата културна епоха или степен; тя ще бъде последвана от шестата, от която ще излязат определен брой хора с пълно разбиране на духовния свят, проникнати от онова разбиране на братската любов, която е плод именно на духовното познание.
Най-зрелият плод на нашата съвременна култура ще се яви следователно в тази Шеста епоха. А това, което ще дойде след тази епоха, то ще бъде нещо, което е хладно, което е нито топло, нито студено. Това, което ще следва като Седма степен или културна епоха, то ще бъде в цялата култура като един презрял плод, като нещо, което наистина ще премине отвъд великата война на всички против всички, но не ще съдържа никакъв принцип на напредъка.
към текста >>
После, когато тази култура, която съвременният човек може да види само като посветен в астралния
свят
и в символизма на този
свят
, когато тази култура ще изтече, за нашето Земно развитие ще настъпи един период в който отново ще се явят нови форми.
Така вие виждате, как съвременното човечество ще премине в новата епоха следваща войната на всички против всички, също както основната атлантска раса премина в нашата епоха и основа нашата култура. След войната на всички против всички човечеството отново ще се развие в 7 редуващи се една след друга епохи. И ние вече видяхме, как това, което се казва в Откровението на Йоана върху отварянето на 7-те печата, ни дава характера на редуващите се една след друга основни култури, на 7-те културни степени след великата война.
После, когато тази култура, която съвременният човек може да види само като посветен в астралния свят и в символизма на този свят, когато тази култура ще изтече, за нашето Земно развитие ще настъпи един период в който отново ще се явят нови форми.
Този нов период, който ще последва току що описания, е символизиран в Откровението на Йоана чрез 7-те звуци на тръбите. Също както културата след войната на всички против всички е охарактеризирана чрез 7-те печата, защото ясновидецът може да я види само от астралния свят, така чрез звуците на тръбите е охарактеризирана следващата културна степен, поради това, че човек може да я възприеме само в духовния свят, където звучат звуците на сферите. Както на астралното поле човек възприема света в образи, в символи, така той възприема света на Девакана чрез вдъхновяващата музика; и в този Девакан се намира така да се каже върхът на онова, което ще се разкрие след войната на всички против всички. /виж рис. № 4/
към текста >>
Също както културата след войната на всички против всички е охарактеризирана чрез 7-те печата, защото ясновидецът може да я види само от астралния
свят
, така чрез звуците на тръбите е охарактеризирана следващата културна степен, поради това, че човек може да я възприеме само в духовния
свят
, където звучат звуците на сферите.
Така вие виждате, как съвременното човечество ще премине в новата епоха следваща войната на всички против всички, също както основната атлантска раса премина в нашата епоха и основа нашата култура. След войната на всички против всички човечеството отново ще се развие в 7 редуващи се една след друга епохи. И ние вече видяхме, как това, което се казва в Откровението на Йоана върху отварянето на 7-те печата, ни дава характера на редуващите се една след друга основни култури, на 7-те културни степени след великата война. После, когато тази култура, която съвременният човек може да види само като посветен в астралния свят и в символизма на този свят, когато тази култура ще изтече, за нашето Земно развитие ще настъпи един период в който отново ще се явят нови форми. Този нов период, който ще последва току що описания, е символизиран в Откровението на Йоана чрез 7-те звуци на тръбите.
Също както културата след войната на всички против всички е охарактеризирана чрез 7-те печата, защото ясновидецът може да я види само от астралния свят, така чрез звуците на тръбите е охарактеризирана следващата културна степен, поради това, че човек може да я възприеме само в духовния свят, където звучат звуците на сферите.
Както на астралното поле човек възприема света в образи, в символи, така той възприема света на Девакана чрез вдъхновяващата музика; и в този Девакан се намира така да се каже върхът на онова, което ще се разкрие след войната на всички против всички. /виж рис. № 4/
към текста >>
Обаче тогава този Девакан ще слезе до физическия
свят
, така както астралният
свят
ще слезе във физическия през Шестата епоха.
Злият ще изразява злото, добрият доброто; но в седмата епоха ще бъде съвсем невъзможно да се прикрие чрез думите това, което живее в душата. Мисълта не ще бъде вече една няма, безгласна мисъл, която да може да бъде скрита. Когато душата ще мисли, тази мисъл ще прозвучи също и навън. Тогава мисълта ще бъде такава, каквато тя е днес за посветения. Днес за посветения мисълта звучи в Девакана.
Обаче тогава този Девакан ще слезе до физическия свят, така както астралният свят ще слезе във физическия през Шестата епоха.
Днес Шестата епоха може да бъде намерена в астралния свят, а Седмата в небесния свят (в небесния свят на Девакана). Шестата епоха ще бъде слезналия долу астрален свят, т.е. тя ще бъде отпечатаният, изразеният, изявеният тук долу астрален свят. Седмата епоха ще бъде слезлият долу небесен свят, негов израз тук във физическия свят. И тогава Земята ще е достигнала целта на своето физическо развитие.
към текста >>
Днес Шестата епоха може да бъде намерена в астралния
свят
, а Седмата в небесния
свят
(в небесния
свят
на Девакана).
Мисълта не ще бъде вече една няма, безгласна мисъл, която да може да бъде скрита. Когато душата ще мисли, тази мисъл ще прозвучи също и навън. Тогава мисълта ще бъде такава, каквато тя е днес за посветения. Днес за посветения мисълта звучи в Девакана. Обаче тогава този Девакан ще слезе до физическия свят, така както астралният свят ще слезе във физическия през Шестата епоха.
Днес Шестата епоха може да бъде намерена в астралния свят, а Седмата в небесния свят (в небесния свят на Девакана).
Шестата епоха ще бъде слезналия долу астрален свят, т.е. тя ще бъде отпечатаният, изразеният, изявеният тук долу астрален свят. Седмата епоха ще бъде слезлият долу небесен свят, негов израз тук във физическия свят. И тогава Земята ще е достигнала целта на своето физическо развитие. Тогава Земята ще се превърне в едно астрално небесно тяло.
към текста >>
Шестата епоха ще бъде слезналия долу
астрален
свят
, т.е.
Когато душата ще мисли, тази мисъл ще прозвучи също и навън. Тогава мисълта ще бъде такава, каквато тя е днес за посветения. Днес за посветения мисълта звучи в Девакана. Обаче тогава този Девакан ще слезе до физическия свят, така както астралният свят ще слезе във физическия през Шестата епоха. Днес Шестата епоха може да бъде намерена в астралния свят, а Седмата в небесния свят (в небесния свят на Девакана).
Шестата епоха ще бъде слезналия долу астрален свят, т.е.
тя ще бъде отпечатаният, изразеният, изявеният тук долу астрален свят. Седмата епоха ще бъде слезлият долу небесен свят, негов израз тук във физическия свят. И тогава Земята ще е достигнала целта на своето физическо развитие. Тогава Земята ще се превърне в едно астрално небесно тяло. Всичко, което съществува на Земята като същества, ще се преобрази в едно астрално небесно тяло.
към текста >>
тя ще бъде отпечатаният, изразеният, изявеният тук долу
астрален
свят
.
Тогава мисълта ще бъде такава, каквато тя е днес за посветения. Днес за посветения мисълта звучи в Девакана. Обаче тогава този Девакан ще слезе до физическия свят, така както астралният свят ще слезе във физическия през Шестата епоха. Днес Шестата епоха може да бъде намерена в астралния свят, а Седмата в небесния свят (в небесния свят на Девакана). Шестата епоха ще бъде слезналия долу астрален свят, т.е.
тя ще бъде отпечатаният, изразеният, изявеният тук долу астрален свят.
Седмата епоха ще бъде слезлият долу небесен свят, негов израз тук във физическия свят. И тогава Земята ще е достигнала целта на своето физическо развитие. Тогава Земята ще се превърне в едно астрално небесно тяло. Всичко, което съществува на Земята като същества, ще се преобрази в едно астрално небесно тяло. Физическото вещество ще изчезне като физическо вещество.
към текста >>
Седмата епоха ще бъде слезлият долу небесен
свят
, негов израз тук във физическия
свят
.
Днес за посветения мисълта звучи в Девакана. Обаче тогава този Девакан ще слезе до физическия свят, така както астралният свят ще слезе във физическия през Шестата епоха. Днес Шестата епоха може да бъде намерена в астралния свят, а Седмата в небесния свят (в небесния свят на Девакана). Шестата епоха ще бъде слезналия долу астрален свят, т.е. тя ще бъде отпечатаният, изразеният, изявеният тук долу астрален свят.
Седмата епоха ще бъде слезлият долу небесен свят, негов израз тук във физическия свят.
И тогава Земята ще е достигнала целта на своето физическо развитие. Тогава Земята ще се превърне в едно астрално небесно тяло. Всичко, което съществува на Земята като същества, ще се преобрази в едно астрално небесно тяло. Физическото вещество ще изчезне като физическо вещество. То ще премине в онази част, която до тогава ще е намерила възможността да се одухотвори, да се превърне в дух, в астрално вещество.
към текста >>
На това място на Земното развитие ще стане едно възлизане в духовното със звучни форми, които ще живеят в този
астрален
свят
и които ще отлъчват от себе си едно материално кълбо; това кълбо ще съдържа съществата, които са негодни да възлязат, защото не могат да разтопят материалното вещество.
На това място на Земното развитие ще стане едно възлизане в духовното със звучни форми, които ще живеят в този астрален свят и които ще отлъчват от себе си едно материално кълбо; това кълбо ще съдържа съществата, които са негодни да възлязат, защото не могат да разтопят материалното вещество.
Така ще живее нашата Земя насочена към бъдещето; така тя все повече ще се префиня в нейната материя, като душата постепенно ще префиня тази материя отвътре, докато добие силата да я разтвори. Тогава ще дойде времето, когато неразтворимото ще бъде изхвърляно навън като едно особено небесно кълбо.
към текста >>
52.
10. ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ. Нюрнберг, 25 Юни 1908 г.
GA_104 Апокалипсисът на Йоан
Първото, е така нареченото физическо тяло; това е онзи член, който човекът има общо с всички днешни създания на минералния
свят
, който можем да видим у човека с нашите очи, да напипаме с нашите ръце.
Ние ще можем да разберем най-добре, какво може да стане с човека, когато ще имаме търпението да разгледаме този човек още веднъж, как той се е развил и какви възможности се крият в него за бъдещето. Когато днес разглеждаме човека, той стои пред нас като едно четиричленно същество.
Първото, е така нареченото физическо тяло; това е онзи член, който човекът има общо с всички днешни създания на минералния свят, който можем да видим у човека с нашите очи, да напипаме с нашите ръце.
Това е най-нисшият член на човешко физическо естество, онова, което единствено остава при смъртта като труп. Но това физическо тяло би имало във всеки момент съдбата, която трупът има при смъртта, то би се разложило, ако не би било проникнато от това, което наричаме етерно или жизнено тяло. Човекът има това етерно тяло вече не общо с всички създания на минералното царство, а го има общо със съществата на растителното царство на Земята. Във всеки човек етерното тяло е един борец, който между раждането и смъртта задържа частите на физическото тяло стремящи се непрестанно да се разделят.
към текста >>
до времето, когато той не би бил още видим за физическите очи, когато, така да се каже, той тепърва слезе от етерния
свят
, като първо прие една въздухообразна-водна форма, след това хрущялна форма, ако бихте могли да го проследите, вие бихте видели, как и самата наша Земя беше съвсем друга.
Сега, за да разберем следващото, ние ще трябва да се взрем още по-дълбоко в тайните на развитието на човечеството. Ако бихте могли да проследите човека до неговото сгъстяване във физическо тяло, т.е.
до времето, когато той не би бил още видим за физическите очи, когато, така да се каже, той тепърва слезе от етерния свят, като първо прие една въздухообразна-водна форма, след това хрущялна форма, ако бихте могли да го проследите, вие бихте видели, как и самата наша Земя беше съвсем друга.
През онова време, когато човекът за първи път слезе на Земята, нямаше всъщност още никакво минерално царство. Земята се намираше още в своето лунно наследство. Най-нисшото царство беше така да се каже растителното царство. Земята беше много по-мека. Цялото разпределение на течните и газообразните вещества беше съвсем друга.
към текста >>
Тези 4-ри типа на груповата душа ни се явяват, така да се каже, преди човекът да е слязъл във физическия
свят
, преди той да се индивидуализирал.
Сега нека си припомним, как за ясновидеца човекът съществува астрално, той го вижда астрално преди да е слязъл на Земята като физическо същество. Нека си спомним, как обърнахме внимание върху това, че човекът съществуваше в 4-те типове на неговата душа, в образа на лъва, на телеца и на човека.
Тези 4-ри типа на груповата душа ни се явяват, така да се каже, преди човекът да е слязъл във физическия свят, преди той да се индивидуализирал.
Тези типични форми, които човекът е имал, преди да е слязъл във физическо тяло, тези 4 форми не са видими в днешния физически човек. Те са овладени от душата, те са в нейната власт. Човешката форма е отпечатана, пресована като в каучук. Фактически, когато човек не владее себе си, когато неговата душа мълчи било поради това, че той спи, или иначе при едно повече или по-малко безсъзнателно състояние, ние още можем да видим, как се явява съответният животински тип. Но благодарение на това, че човекът е слязъл на физическото поле, той е превъзмогнал в основни линии този животински тип.
към текста >>
53.
11. ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ. Нюрнберг, 27 Юни 1908 г.
GA_104 Апокалипсисът на Йоан
Това е съзнанието, което днес заобикалящият ни растителен
свят
има на физическото поле.
Естествено вие не трябва да си представяте, че през цялото Сатурново развитие степента на човешкото съзнание остава същото; но в основни линии човешкото съзнание е такова на Сатурн, че то може да бъде охарактеризирано като дълбоко трансово съзнание. Това съзнание е още по-тъпо отколкото съзнанието, което днес човекът има при дълбокия сън без сънища. Защото такова съзнание човекът достига едвам на 2-та степен, през време на Слънчевото развитие. Следователно човекът е минал през съзнанието на дълбокия сън без сънища през време на 2-та степен, през време на Слънчевото развитие.
Това е съзнанието, което днес заобикалящият ни растителен свят има на физическото поле.
към текста >>
Днес изпълненият със сънища сън дава едно съзнание, което е съставено от отделни откъслеци от представи и образи и има само една слаба степен на връзка с действителният външен
свят
.
Днес изпълненият със сънища сън дава едно съзнание, което е съставено от отделни откъслеци от представи и образи и има само една слаба степен на връзка с действителният външен свят.
Лунното съзнание, което е било едно съзнание на съновидни образи, е имало значителни отношения с външния свят. То е отговаряло напълно на това, което е било в заобикалящия душевно-духовен свят. За човека това съзнание се е повторило през време на Атлантската епоха. Ние го наричаме образно съновидно съзнание, но бихме могли да го назовем също така сомнабулно съзнание. 4-та степен на съзнанието е достигната и се развива на нашата Земя.
към текста >>
Лунното съзнание, което е било едно съзнание на съновидни образи, е имало значителни отношения с външния
свят
.
Днес изпълненият със сънища сън дава едно съзнание, което е съставено от отделни откъслеци от представи и образи и има само една слаба степен на връзка с действителният външен свят.
Лунното съзнание, което е било едно съзнание на съновидни образи, е имало значителни отношения с външния свят.
То е отговаряло напълно на това, което е било в заобикалящия душевно-духовен свят. За човека това съзнание се е повторило през време на Атлантската епоха. Ние го наричаме образно съновидно съзнание, но бихме могли да го назовем също така сомнабулно съзнание. 4-та степен на съзнанието е достигната и се развива на нашата Земя. То е съзнанието, което наричаме ясно дневно съзнание или обективно съзнание.
към текста >>
То е отговаряло напълно на това, което е било в заобикалящия душевно-духовен
свят
.
Днес изпълненият със сънища сън дава едно съзнание, което е съставено от отделни откъслеци от представи и образи и има само една слаба степен на връзка с действителният външен свят. Лунното съзнание, което е било едно съзнание на съновидни образи, е имало значителни отношения с външния свят.
То е отговаряло напълно на това, което е било в заобикалящия душевно-духовен свят.
За човека това съзнание се е повторило през време на Атлантската епоха. Ние го наричаме образно съновидно съзнание, но бихме могли да го назовем също така сомнабулно съзнание. 4-та степен на съзнанието е достигната и се развива на нашата Земя. То е съзнанието, което наричаме ясно дневно съзнание или обективно съзнание.
към текста >>
Трудно е да си образуваме една представа за тези царства, които днес са скрити, сгъстени в нашия
свят
, защото съвременните усещания за качества на нещата са твърде ограничени.
Да приемем, че тези камъни и метали се изпаряват и превръщат в такова тънко вещество, през което бихте могли да виждате, което би било прозрачно, би станало невидимо за вас. Ако си представите, че тези форми стават все по-тънки и по-тънки, от тях би могло да се получи това, което накрая не е вече едно минерал но царство, а 3-то елементарно царство. След това бихме се издигнали до 2-то, до първото елементарно царство.
Трудно е да си образуваме една представа за тези царства, които днес са скрити, сгъстени в нашия свят, защото съвременните усещания за качества на нещата са твърде ограничени.
Така днес като че тези елементарни царства са се сгъстили и така да се каже изчезнали в нашия свят. Те предхождат нашето минерално царство. Ние видяхме, кога самото това минерално царство се е образувало. В по-ранните периоди на Земното развитие това минерално царство съществуваше именно в състояние на елементарните царства.
към текста >>
Така днес като че тези елементарни царства са се сгъстили и така да се каже изчезнали в нашия
свят
.
Да приемем, че тези камъни и метали се изпаряват и превръщат в такова тънко вещество, през което бихте могли да виждате, което би било прозрачно, би станало невидимо за вас. Ако си представите, че тези форми стават все по-тънки и по-тънки, от тях би могло да се получи това, което накрая не е вече едно минерал но царство, а 3-то елементарно царство. След това бихме се издигнали до 2-то, до първото елементарно царство. Трудно е да си образуваме една представа за тези царства, които днес са скрити, сгъстени в нашия свят, защото съвременните усещания за качества на нещата са твърде ограничени.
Така днес като че тези елементарни царства са се сгъстили и така да се каже изчезнали в нашия свят.
Те предхождат нашето минерално царство. Ние видяхме, кога самото това минерално царство се е образувало. В по-ранните периоди на Земното развитие това минерално царство съществуваше именно в състояние на елементарните царства.
към текста >>
Така вие виждате, как числото 7 владее цялото развитие и това, което миналите дни описахме чрез някои образи (и то понякога с твърде чудновати образи, които са твърде различни от това, което човек може да види във физическия
свят
), сега го представихме като един вид скелет на сграда.
Така вие виждате, как числото 7 владее цялото развитие и това, което миналите дни описахме чрез някои образи (и то понякога с твърде чудновати образи, които са твърде различни от това, което човек може да види във физическия свят), сега го представихме като един вид скелет на сграда.
Ако го описваме така, ние имаме пред себе си нещо като скелет на една сграда, най-външната част, предназначена за работата на зидарите. Това няма още нищо общо със самата същност на нещата; това са, така да се каже, още само мисли върху нещата. Ние трябва да се издигнем от тази чисто мисловна схема, която ни помага да разберем нещата, до живата сграда, като например за различните състояния употребим образите, които могат да се видят в астрала. Едвам тогава имаме онова, което се нарича окултна Мъдрост.
към текста >>
Докато построявате само един такъв скелет, вие оставате при мисленето, с което сте свикнали да работите във физическия
свят
.
Докато построявате само един такъв скелет, вие оставате при мисленето, с което сте свикнали да работите във физическия свят.
Цялата схема, която нарисувахме, е само физическо мислене.
към текста >>
Когато описвате целия
свят
да най-висшите окултни факти, чрез една такава схема, това има значение само за нашето настоящо въплъщение.
Ако считаме тази отвлеченост за нещо действително, тогава ние не говорим за действителен Окултизъм, а само за представата, която съвременният човек може да си състави за окултните факти. Така както днес човекът си съставя представа за окултните факти, това се съдържа в една такава схема. Но това е безплодно. Аз трябваше да представя тази схема, защото ние се нуждаем от една такава схема. Но всъщност тя не помага нищо на онзи, който иска да върви по действителния окултен път.
Когато описвате целия свят да най-висшите окултни факти, чрез една такава схема, това има значение само за нашето настоящо въплъщение.
В следващото въплъщение вие отново трябва да изучите една такава схема. Тя може да бъде мислена само чрез това, че си служим с мозъка; скроена е само за мозъка. Но тъй като мозъкът се разлага при смъртта, цялото това описание под формата на схемата се разпада. Напротив, когато схващате това, което действително става, което съзнанието на ясновиждащия дава, когато го схваща те отначало в образи на фантазията, тогава то е нещо, което не е свързано с вашия физически мозък, което вие запазвате, защото то не произлиза от физическото мислене, а предава фактите така, както ясновидецът ги вижда. Следователно трябва да се пазим да считаме за действителен Окултизъм това, което днес се опитахме да дадем по образеца на физическото разбиране, което иска да схематизира и висшите светове.
към текста >>
Когато се събуждаше сутрин, той виждаше всички физически форми като заобиколени от мъгливи формации; а когато заспиваше, той се намираше в духовния
свят
.
Но сега вие трябва да бъдете наясно относно едно важно събитие, което е станало в миналото, когато човекът става човекоподобен, и без разбирането на което никога не ще можете да разберете Откровението на Йоана. Това е едно събитие от извънредно голямо значение. До настъпването на това събитие, когато човекът преминава към истинската човешка форма, за човешкия поглед беше скрито това, което по-късно се разкрива. Човекът имаше един вид смътно, сумрачно ясновидско съзнание.
Когато се събуждаше сутрин, той виждаше всички физически форми като заобиколени от мъгливи формации; а когато заспиваше, той се намираше в духовния свят.
към текста >>
Този духовен
свят
му се явяваше в образи; защото такова е естеството на духовния
свят
.
Този духовен свят му се явяваше в образи; защото такова е естеството на духовния свят.
Сега искам да ви опиша нещо, което става преди човекът да е преминал физически в човешкото състояние, преди да премине от състоянието на груповата душа към пълно себесъзнание.
към текста >>
След това той заспиваше и през време на съня се намираше при едно смътно съзнание в един духовен
свят
, където живееше между богове и духове, от което са останали отзвуци в митовете и приказките.
Това, което човекът изживява тук на Земята, се състоеше само от определен брой опитности.
След това той заспиваше и през време на съня се намираше при едно смътно съзнание в един духовен свят, където живееше между богове и духове, от което са останали отзвуци в митовете и приказките.
Там той изживяваш е мощни образи; например един такъв образ беше следния: той среща две други същества и двете хвърлят зад гърба си камъни, а при хвърлянето на камъните от земята израснаха други същества, подобни на първите. Това бяха изживявания, които човекът имаше през целия 4-ти период на Атлантската епоха. Ако искаме да предадем това на наш език, трябва да кажем: всяко възпроизвеждане на човека ставаше не в будно състояние, не при будно съзнание, а при сънното съзнание. Когато човекът беше вън от своето физическо тяло и се намираше в духовния свят, в това състояние на съзнанието, когато всичко му се явяваше в образи, той поставяше в движение всичко, което трябваше да се случи като събития; и целият акт на възпроизвеждането, т. е. целият полов акт беше забулен в духовна форма, явяваше му се в образи на хвърлянето на камъни зад гърба му.
към текста >>
Когато човекът беше вън от своето физическо тяло и се намираше в духовния
свят
, в това състояние на съзнанието, когато всичко му се явяваше в образи, той поставяше в движение всичко, което трябваше да се случи като събития; и целият акт на възпроизвеждането, т. е.
Това, което човекът изживява тук на Земята, се състоеше само от определен брой опитности. След това той заспиваше и през време на съня се намираше при едно смътно съзнание в един духовен свят, където живееше между богове и духове, от което са останали отзвуци в митовете и приказките. Там той изживяваш е мощни образи; например един такъв образ беше следния: той среща две други същества и двете хвърлят зад гърба си камъни, а при хвърлянето на камъните от земята израснаха други същества, подобни на първите. Това бяха изживявания, които човекът имаше през целия 4-ти период на Атлантската епоха. Ако искаме да предадем това на наш език, трябва да кажем: всяко възпроизвеждане на човека ставаше не в будно състояние, не при будно съзнание, а при сънното съзнание.
Когато човекът беше вън от своето физическо тяло и се намираше в духовния свят, в това състояние на съзнанието, когато всичко му се явяваше в образи, той поставяше в движение всичко, което трябваше да се случи като събития; и целият акт на възпроизвеждането, т. е.
целият полов акт беше забулен в духовна форма, явяваше му се в образи на хвърлянето на камъни зад гърба му. Целият процес на възпроизвеждането на човека ставаше не в будното съзнание, а в сънното съзнание. Когато човекът беше вън от своето физическо тяло, и се намираше в духовния свят, в това състояние на съзнанието, когато всичко му се явяваше в образи, той поставяше в движение това, което трябваше да стане; и целият процес на размножението беше забулен в духовни образи, явяваше му се в образи на хвърлянето на камъни зад гърба. Целият процес на размножението беше забулен в духовно съзнание, стоеше зад днешното съзнание. Човекът не знаеше нищо за половите отношения.
към текста >>
Когато човекът беше вън от своето физическо тяло, и се намираше в духовния
свят
, в това състояние на съзнанието, когато всичко му се явяваше в образи, той поставяше в движение това, което трябваше да стане; и целият процес на размножението беше забулен в духовни образи, явяваше му се в образи на хвърлянето на камъни зад гърба.
Това бяха изживявания, които човекът имаше през целия 4-ти период на Атлантската епоха. Ако искаме да предадем това на наш език, трябва да кажем: всяко възпроизвеждане на човека ставаше не в будно състояние, не при будно съзнание, а при сънното съзнание. Когато човекът беше вън от своето физическо тяло и се намираше в духовния свят, в това състояние на съзнанието, когато всичко му се явяваше в образи, той поставяше в движение всичко, което трябваше да се случи като събития; и целият акт на възпроизвеждането, т. е. целият полов акт беше забулен в духовна форма, явяваше му се в образи на хвърлянето на камъни зад гърба му. Целият процес на възпроизвеждането на човека ставаше не в будното съзнание, а в сънното съзнание.
Когато човекът беше вън от своето физическо тяло, и се намираше в духовния свят, в това състояние на съзнанието, когато всичко му се явяваше в образи, той поставяше в движение това, което трябваше да стане; и целият процес на размножението беше забулен в духовни образи, явяваше му се в образи на хвърлянето на камъни зад гърба.
Целият процес на размножението беше забулен в духовно съзнание, стоеше зад днешното съзнание. Човекът не знаеше нищо за половите отношения.
към текста >>
Така човекът излиза постепенно на външния
свят
.
Ако бихте погледнали с очите на ясновидеца епохата предхождаща този момент, вие бихте видели от човека само това, което служи за оръдие на духа. От човека можеше да се види само неговата горна част на тялото. От гореспоменатия момент започва да се вижда целият човек. Сега ни става понятно, защо от тоя момент хората започват да забулват своите срамни части. По-рано те не са виждали нищо, което би трябвало да закриват.
Така човекът излиза постепенно на външния свят.
към текста >>
54.
12. ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ. Нюрнберг, 29 Юни 1908 г.
GA_104 Апокалипсисът на Йоан
Те започват да насочват своя поглед върху сетивния
свят
, а за духовния
свят
преминават в едно сънно състояние.
По отношение на духовното хората пътуват в едно сънно състояние.
Те започват да насочват своя поглед върху сетивния свят, а за духовния свят преминават в едно сънно състояние.
Едвам когато човекът отново ще добие ясновидството, той ще има така да се каже свободен поглед на всички страни; тогава не ще има това разместване на развитието, а както напред така и назад ще има еднакво разстояние. Фактически от средата на Атлантската епоха насам човекът е спал поради това, че като нормален човек е изгубил виждането на духовните светове.
към текста >>
По отношение на духовния
свят
човечеството спи и ще спи още известно време.
Като оставим настрана посветените, ние трябва да кажем: хората не виждат. Защото да виждаш, това значи да проникваш действително със своя поглед в света.
По отношение на духовния свят човечеството спи и ще спи още известно време.
Започвайки от онзи момент на Атлантската епоха важи изразът от Евангелието на Йоана: "И светлината свети в тъмнината и тъмнината я не обвзе (не я разбра)."
към текста >>
Там, където тази група на избраните се явява като първите, които отново са в състояние при обикновените нормални условия да виждат около себе си духовния
свят
, там ще завърши епохата на тъмнината
И така в това деление се крие една действителна истина, истината, че човечеството живее в една тъмна епоха, в епохата на тъмнината и в тази епоха бе внесен Христовия Импулс, за да може човечеството да бъде изведено в епохата на светлината. Ето защо аз със право трябваше да поставя съвременното състояние на развитието не в средата, а оттатък средата, защото през времето на Атлантида започна тъмната епоха, която ще се простира до Шестата епоха, дотогава, когато групата на избраните се явява в бели дрехи.
Там, където тази група на избраните се явява като първите, които отново са в състояние при обикновените нормални условия да виждат около себе си духовния свят, там ще завърши епохата на тъмнината
към текста >>
Тогава ще дойде епохата, когато ще може да се каже: "Светлината свети в тъмнината и тъмнината разбра светлината." Ето защо тъмната епоха се нарича също епохата, през която човекът насочва своя поглед само върху физическия материален
свят
и при нормално състояние той не вижда зад този материален
свят
духовния.
Тогава ще дойде епохата, когато ще може да се каже: "Светлината свети в тъмнината и тъмнината разбра светлината." Ето защо тъмната епоха се нарича също епохата, през която човекът насочва своя поглед само върху физическия материален свят и при нормално състояние той не вижда зад този материален свят духовния.
към текста >>
55.
13. ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ. Нюрнберг, 30 Юни 1908 г.
GA_104 Апокалипсисът на Йоан
Следователно юпитеровият човек ще бъде в известно отношение един по-нисш ясновидец: за него ще бъде отворено една част от душевния
свят
.
Този юпитеров човек ще живее на една по-висока степен на съзнанието, на една степен, която може да бъде охарактеризирана по следния начин. Онова смътно, тъпо образно съзнание, което човекът е имал на старата Луна, а също и през първите времена на Земното съществуване, то ще се яви отново в своите образи като ясновиждащо съзнание, но сега вече обогатено, надарено с човешки Аз, така щото с това юпитерово съзнание човекът ще разсъждава също така логически, както той върши това при днешното будно дневно съзнание.
Следователно юпитеровият човек ще бъде в известно отношение един по-нисш ясновидец: за него ще бъде отворено една част от душевния свят.
към текста >>
Той ще чувствува щастието и нещастието на заобикалящия го
свят
в образи, Които ще възлизат в неговото имагинативно /образно/ съзнание.
Той ще чувствува щастието и нещастието на заобикалящия го свят в образи, Които ще възлизат в неговото имагинативно /образно/ съзнание.
Ето защо този юпитеров човек ще живее при съвършено други морални отношения. Представете си, че сте юпитеров човек и имате пред себе си една душа. Страданието, радостта на тази душа ще възлизат като образи във вашата душа и образите на страданието на другата душа ще ви измъчват. И ако не можете да отстраните страданието на другата душа, вие в никой случай не ще можете да съедините страданието на другата душа с вашето собствено щастие. О, образите на страданието на себе подобния ще бъдат мъчение за юпитеровия човек с по-висшето съзнание, ако той не би сторил нищо, за да смекчи това страдание, за да премахне своите собствени измъчващи го образи, които не са нищо друго, освен израз на страданието на заобикалящия го свят!
към текста >>
О, образите на страданието на себе подобния ще бъдат мъчение за юпитеровия човек с по-висшето съзнание, ако той не би сторил нищо, за да смекчи това страдание, за да премахне своите собствени измъчващи го образи, които не са нищо друго, освен израз на страданието на заобикалящия го
свят
!
Той ще чувствува щастието и нещастието на заобикалящия го свят в образи, Които ще възлизат в неговото имагинативно /образно/ съзнание. Ето защо този юпитеров човек ще живее при съвършено други морални отношения. Представете си, че сте юпитеров човек и имате пред себе си една душа. Страданието, радостта на тази душа ще възлизат като образи във вашата душа и образите на страданието на другата душа ще ви измъчват. И ако не можете да отстраните страданието на другата душа, вие в никой случай не ще можете да съедините страданието на другата душа с вашето собствено щастие.
О, образите на страданието на себе подобния ще бъдат мъчение за юпитеровия човек с по-висшето съзнание, ако той не би сторил нищо, за да смекчи това страдание, за да премахне своите собствени измъчващи го образи, които не са нищо друго, освен израз на страданието на заобикалящия го свят!
Щастието и нещастието на един човек не ще могат да съществуват без тези на другите.
към текста >>
Но благодарение на това, че през нощта човекът е в състояние да се освободи от своето физическо и своето етерно тяло, той може да живее тогава в един духовен
свят
.
Така ние виждаме, как човекът ще добие към своето съвременно съзнание, което е себесъзнание, едно съвършено ново състояние на съзнанието. Ако искаме да разберем, какво значение има това за развитието на света, трябва още веднъж да се спрем на спящия човек. Когато имаме пред себе си този спящ човек, тогава пред нас в леглото стои неговото физическо тяло и неговото етерно тяло, Азът и астралното тяло са излъчени навън. През нощта е така, че /говорейки малко неточно/ човек небрежно напуска своето физическо и своето етерно тяло.
Но благодарение на това, че през нощта човекът е в състояние да се освободи от своето физическо и своето етерно тяло, той може да живее тогава в един духовен свят.
Така се създава възможност, щото именно тук в това земно съществуване човекът да работи преобразяващо върху своето астрално тяло. Как става това действие?
към текста >>
Бихте могли да кажем, че когато ще завърши Земното развитие, човекът ще е добил способности, които символично са представени чрез изграждането на новия Йерусалим; тогава човекът ще може вече да вижда в образния
астрален
свят
на Юпитер; духовното себе ще бъде вече изработено в него.
Да осъзнае тези действия днес може само посветеният; но човекът постепенно се развива към това съзнание. Онези, които ще достигнат целта на Земното развитие, ще имат тогава едно астрално тяло напълно проникнато от духовното съдържание дадено и преработено от Аза, те ще притежават това съзна ние като резултат, като плод на Земното развитие и ще го пренесат в развитието на Юпитер.
Бихте могли да кажем, че когато ще завърши Земното развитие, човекът ще е добил способности, които символично са представени чрез изграждането на новия Йерусалим; тогава човекът ще може вече да вижда в образния астрален свят на Юпитер; духовното себе ще бъде вече изработено в него.
Тази е целта на Земното развитие. Следователно, какво трябва да добие човекът в течение на Земното развитие? Кое е първата цел на това развитие?
към текста >>
Такива хора насочват погледа си от Кама-лока надолу към физическия
свят
, който са напуснали.
Ние описахме, какво изживява човекът след смъртта. Да вземем един човек, който обича особено много някое вкусно ядене. През време на земния живот той може да си достави това удоволствие, обаче не и след смъртта. Но желанието не престава да съществува и да действува; защото то има своето седалище не във физическото, а в астралното тяло. Обаче понеже сега му липсва физическият орган, липсва му също и възможността да задоволи това желание.
Такива хора насочват погледа си от Кама-лока надолу към физическия свят, който са напуснали.
Те гледат там това, което сега още би могло да им достави удоволствие между всичко, което се намира долу на физическия свят, но не могат да му се наслаждават, защото не притежават физически орган за целта. С това в тях се поражда онази изгаряща жажда. Така е с всички желания, които са останали в човека след неговата смърт и които са насочени към физическия свят, защото могат да бъдат задоволени само чрез физическите органи. Така е винаги след смъртта. Всеки път след смъртта човек вижда своето физическо тяло да се разпада и чрез това, че от това физическо тяло му остава нещо, то го тласка още към обикновения свят на нашето физическо поле.
към текста >>
Те гледат там това, което сега още би могло да им достави удоволствие между всичко, което се намира долу на физическия
свят
, но не могат да му се наслаждават, защото не притежават физически орган за целта.
Да вземем един човек, който обича особено много някое вкусно ядене. През време на земния живот той може да си достави това удоволствие, обаче не и след смъртта. Но желанието не престава да съществува и да действува; защото то има своето седалище не във физическото, а в астралното тяло. Обаче понеже сега му липсва физическият орган, липсва му също и възможността да задоволи това желание. Такива хора насочват погледа си от Кама-лока надолу към физическия свят, който са напуснали.
Те гледат там това, което сега още би могло да им достави удоволствие между всичко, което се намира долу на физическия свят, но не могат да му се наслаждават, защото не притежават физически орган за целта.
С това в тях се поражда онази изгаряща жажда. Така е с всички желания, които са останали в човека след неговата смърт и които са насочени към физическия свят, защото могат да бъдат задоволени само чрез физическите органи. Така е винаги след смъртта. Всеки път след смъртта човек вижда своето физическо тяло да се разпада и чрез това, че от това физическо тяло му остава нещо, то го тласка още към обикновения свят на нашето физическо поле. И докато не е отвикнал от тези желания в духовния свят, за него ще продължава периодът на огъня на желанията.
към текста >>
Така е с всички желания, които са останали в човека след неговата смърт и които са насочени към физическия
свят
, защото могат да бъдат задоволени само чрез физическите органи.
Но желанието не престава да съществува и да действува; защото то има своето седалище не във физическото, а в астралното тяло. Обаче понеже сега му липсва физическият орган, липсва му също и възможността да задоволи това желание. Такива хора насочват погледа си от Кама-лока надолу към физическия свят, който са напуснали. Те гледат там това, което сега още би могло да им достави удоволствие между всичко, което се намира долу на физическия свят, но не могат да му се наслаждават, защото не притежават физически орган за целта. С това в тях се поражда онази изгаряща жажда.
Така е с всички желания, които са останали в човека след неговата смърт и които са насочени към физическия свят, защото могат да бъдат задоволени само чрез физическите органи.
Така е винаги след смъртта. Всеки път след смъртта човек вижда своето физическо тяло да се разпада и чрез това, че от това физическо тяло му остава нещо, то го тласка още към обикновения свят на нашето физическо поле. И докато не е отвикнал от тези желания в духовния свят, за него ще продължава периодът на огъня на желанията. Представете си сега последното земно въплъщение на човека преди одухотворението на Земята, представете си полагането на последното физическо тяло.
към текста >>
Всеки път след смъртта човек вижда своето физическо тяло да се разпада и чрез това, че от това физическо тяло му остава нещо, то го тласка още към обикновения
свят
на нашето физическо поле.
Такива хора насочват погледа си от Кама-лока надолу към физическия свят, който са напуснали. Те гледат там това, което сега още би могло да им достави удоволствие между всичко, което се намира долу на физическия свят, но не могат да му се наслаждават, защото не притежават физически орган за целта. С това в тях се поражда онази изгаряща жажда. Така е с всички желания, които са останали в човека след неговата смърт и които са насочени към физическия свят, защото могат да бъдат задоволени само чрез физическите органи. Така е винаги след смъртта.
Всеки път след смъртта човек вижда своето физическо тяло да се разпада и чрез това, че от това физическо тяло му остава нещо, то го тласка още към обикновения свят на нашето физическо поле.
И докато не е отвикнал от тези желания в духовния свят, за него ще продължава периодът на огъня на желанията. Представете си сега последното земно въплъщение на човека преди одухотворението на Земята, представете си полагането на последното физическо тяло.
към текста >>
И докато не е отвикнал от тези желания в духовния
свят
, за него ще продължава периодът на огъня на желанията.
Те гледат там това, което сега още би могло да им достави удоволствие между всичко, което се намира долу на физическия свят, но не могат да му се наслаждават, защото не притежават физически орган за целта. С това в тях се поражда онази изгаряща жажда. Така е с всички желания, които са останали в човека след неговата смърт и които са насочени към физическия свят, защото могат да бъдат задоволени само чрез физическите органи. Така е винаги след смъртта. Всеки път след смъртта човек вижда своето физическо тяло да се разпада и чрез това, че от това физическо тяло му остава нещо, то го тласка още към обикновения свят на нашето физическо поле.
И докато не е отвикнал от тези желания в духовния свят, за него ще продължава периодът на огъня на желанията.
Представете си сега последното земно въплъщение на човека преди одухотворението на Земята, представете си полагането на последното физическо тяло.
към текста >>
С помощта на Христа това етерно тяло е така организирано, че на първо времето е нагодено към астралното тяло, така щото няма вече удоволствие към това, което се намира долу във физическия
свят
.
Хората, които днес живеят на земята, ще бъдат толкова напреднали чрез Христовия Принцип, че това полагане на най-последното физическо тяло не ще им създаде никаква трудност; но те не трябва да изоставят още нещо, защото от одухотворената Земя ще е изчезнало веднъж за винаги това, което може да достави радост от предметите на Земята. Представете си последната смърт, последното полагане на физическото тяло. Тази последна смърт на въплъщенията това Откровението нарича "първа смърт". И онези, които са приели Христовия Принцип, ще гледат на това физическо тяло като на една отпадаща черупка. За тях сега значение ще има етерното тяло.
С помощта на Христа това етерно тяло е така организирано, че на първо времето е нагодено към астралното тяло, така щото няма вече удоволствие към това, което се намира долу във физическия свят.
Хората ще живеят сега одухотворената Земя по-нататък само с всичко онова, което е било вложено в етерното тяло с помощта на Христа. Те ще са си създали една хармония между астралното тяло и етерното тяло, Христовия Принцип ще е създал именно тази хармония.
към текста >>
Чрез това за него е било изтъка но булото, което му е закрило духовния
свят
; но същевременно чрез това той е добил ума.
Хората от преди нашата епоха не са го притежавали. Те са действували изхождайки от други подтици. Техните образи са ги подтиквали, без разсъждение, към техните действия. Човекът е изгубил старата ясновидска дарба и в замяна на това е развил ума, а с това той е слязъл в материята.
Чрез това за него е било изтъка но булото, което му е закрило духовния свят; но същевременно чрез това той е добил ума.
Този ум може да бъде една важна пречка за духовното развитие. В крайна сметка нищо друго не ще попречи на човека, не ще го възпрепятствува основно да стигне до Христовия Принцип, както този съблазнен ум, този съблазнителен интелект; и когато онези, които накрая ще паднат под властта на звяра с двата рога, биха могли да хвърлят поглед назад върху това, което им е погодило лошия номер, те биха казали: "Наистина заложбата западане в бездната е дошла по-късно, но това, което ми е затъмнило Христовия Принцип, то е умът." О, онзи, който има този ум, нека размисли върху числото на звяра; защото именно чрез това, че човекът е станал човек, т.е. бил е надарен с този Азов ум, чрез това той може да падне под властта на звяра 666. Защото числото на звяра е същевременно число на човек. И че то е число на човек, това не може да види никой друг, освен онзи, които има ум: то е число на онзи човек, който се е оставил да бъде съблазнен чрез неговия ум.
към текста >>
Ние описахме това ясновидство и видяхме, как тогава хората са дружели със съществата на духовния
свят
, как те самите са виждали духовно-божествения
свят
.
Ние описахме това ясновидство и видяхме, как тогава хората са дружели със съществата на духовния свят, как те самите са виждали духовно-божествения свят.
Но кой е изгубил тази ясновидска дарба, кой? Този важен въпрос трябва да зададем ние сега. Ние видяхме, че това ясновидство са изгубили онези хора, които са били изведени на физическото поле, във физическия живот, когато започва втората половина на Атлантската епоха. Тогава хората започват да виждат твърдите форми на нашата Земя, разграничените предмети на нашата Земя. Старото ясновидство изчезва; хората стават себесъзнателни.
към текста >>
Но пред тях се затваря духовният
свят
.
Но кой е изгубил тази ясновидска дарба, кой? Този важен въпрос трябва да зададем ние сега. Ние видяхме, че това ясновидство са изгубили онези хора, които са били изведени на физическото поле, във физическия живот, когато започва втората половина на Атлантската епоха. Тогава хората започват да виждат твърдите форми на нашата Земя, разграничените предмети на нашата Земя. Старото ясновидство изчезва; хората стават себесъзнателни.
Но пред тях се затваря духовният свят.
Формите, които в древни времена бяха проникнали въздуха като море от мъгла, изчезват.
към текста >>
56.
Съдържание
GA_106 Египетски митове и мистерии
Постепенното завладяване на физическия
свят
през отделните културни епохи до момента, когато човекът сваля духовния
свят
долу на Земята.
Действието на Слънчевите и Лунните Духове. Промени във възприятията и в съзнанието на човека.
Постепенното завладяване на физическия свят през отделните културни епохи до момента, когато човекът сваля духовния свят долу на Земята.
В най-ниската точка възниква Христовият Импулс, Богът слиза до физическия човек, за да намери той обратния път към духовния свят.
към текста >>
В най-ниската точка възниква Христовият Импулс, Богът слиза до физическия човек, за да намери той обратния път към духовния
свят
.
Действието на Слънчевите и Лунните Духове. Промени във възприятията и в съзнанието на човека. Постепенното завладяване на физическия свят през отделните културни епохи до момента, когато човекът сваля духовния свят долу на Земята.
В най-ниската точка възниква Христовият Импулс, Богът слиза до физическия човек, за да намери той обратния път към духовния свят.
към текста >>
57.
Предговор от Мария Щайнер
GA_106 Египетски митове и мистерии
Легендите и митовете, които са художественият израз на духовни процеси и събития, макар и да живеят само като сънища в нашите души, поддържат връзката ни със свръхсетивния
свят
.
Умъртвяващите елементи в тази област, това са бруталният интелектуализъм и липсващият художествен усет.
Легендите и митовете, които са художественият израз на духовни процеси и събития, макар и да живеят само като сънища в нашите души, поддържат връзката ни със свръхсетивния свят.
Това, което митовете пробуждат в душите ни, лесно може да бъде разрушено от едно интелектуалистично тълкуване, от произволни и тенденциозни разяснения на текстовете, от излишни коментарии. Защото в този случай държим в ръцете си само отломки, а духовната връзка за съжаление се оказва прекъсната. И ако тази тенденция би си пробила път в създаденото от Рудолф Щайнер духовно-научно Движение, това фактически ще бъде унищожаване на неговото духовно завещание. Дори разсъдъчното тълкуване на приказките беше неприемливо за Рудолф Щайнер. Обаче свещените символи - в чиято основа винаги лежат най-висши духовни процеси - които са били пресъздадени и съхранени в толкова прекрасни картини на изобразителното изкуство, те не бива да служат като играчка на хипотетични тълкувания, нито да бъдат безразборно подмятани в ежедневието.
към текста >>
Живото общуване с духовното съдържание на този образ е завещанието, което Рудолф Щайнер даде на бъдещите майки, за да ги свърже с невидимия
свят
, за да може после образът на Изис-Мария, поставен над детското легло, да насочва майчините мисли и детските души към чистите проявления на духовния
свят
.
И нима е нужно да принизяваме до ежедневния бит и до анатомическите представи онова недосегаемо и безкрайно нежно мислене, което струи към нас от образа на Изис-Мария, както това се случи в едно младежко антропософско списание?
Живото общуване с духовното съдържание на този образ е завещанието, което Рудолф Щайнер даде на бъдещите майки, за да ги свърже с невидимия свят, за да може после образът на Изис-Мария, поставен над детското легло, да насочва майчините мисли и детските души към чистите проявления на духовния свят.
Какво поиска да ни каже той в своите „Египетски митове и Мистерии”?
към текста >>
В образа на Изис ние трябва да виждаме онези дълбоки тайни, които имат своите корени в духовния
свят
.
Този образ на Изида, на прелестната божествена духовност, която в духовното съзнание на египтянина стоеше там, прегърнала детето Хорус, също както нашата Мадона с детето Исус, ни открива една дълбока тайна. Фактът, че тази Изис е представена като нещо, което носи вечното в себе си, отново ни припомня за усещането, което имаме, когато гледаме нашата Мадона.
В образа на Изис ние трябва да виждаме онези дълбоки тайни, които имат своите корени в духовния свят.
Мадоната е едно ново напомняне за Изис; Изис отново се появява в Мадоната. Ето каква е връзката между тях. И ние сме длъжни да вникнем в дълбоките невидими тайни, които свързват египетската и днешната култура. А налице е също и една друга връзка между тях.”
към текста >>
Един такъв символ е „един образ” на нещо, което действително може да бъде видяно в духовния
свят
и нито един символ не може да бъде правилно тълкуван, ако не се види и посочи ясно неговото съответствие в духовния
свят
.
„Колко далеч е един толкова важен знак, разглеждан от нас като символ на една цяла епоха от космическата еволюция, колко далеч е той от онези повърхностни тълкувания, които често чуваме тук или там. Истинските символи бяха такива, че те непосредствено се отнасяха до духовните факти. За първите християни те не само „означаваха” нещо.
Един такъв символ е „един образ” на нещо, което действително може да бъде видяно в духовния свят и нито един символ не може да бъде правилно тълкуван, ако не се види и посочи ясно неговото съответствие в духовния свят.
Всяка спекулация има най-много някаква подготвителна цел; изразът „означава” не е сполучлив; ние действително вникваме в символа едва тогава, когато установим, че в него е вложен точно определен духовен смисъл.”
към текста >>
По този начин връзките в нашето тяло постепенно се „разхлабват” и то започва да усеща себе си в елементите „въздух” и „етер”; то започва да се вслушва, да напипва вътрешно това, което става във въздуха чрез тоновете и звуците, и да го свързва с действащия там поток на съзнание, използувайки видимото проявление на същите жестове, които действуват и в невидимия
свят
.
Обаче тук ние сме изправени и пред други опасности. Съществува например и тази опасност: Да бъде отклонено в сферата на целесъобразността всичко онова, което Рудолф Щайнер ни остави като чисто духовно изкуство. Рудолф Щайнер ни даде евритмията, за да може нашата душа - улавяйки в свръхсетивните области телесните движения, които произлизат от етерните потоци - съзнателно да обхване това, което всъщност принадлежи на по-висшите светове.
По този начин връзките в нашето тяло постепенно се „разхлабват” и то започва да усеща себе си в елементите „въздух” и „етер”; то започва да се вслушва, да напипва вътрешно това, което става във въздуха чрез тоновете и звуците, и да го свързва с действащия там поток на съзнание, използувайки видимото проявление на същите жестове, които действуват и в невидимия свят.
към текста >>
Евритмията е непосредствен израз на духовния
свят
: на говора - това божествено завещание, което ни дава възможност да протъчем материалния
свят
със силата на Духа, а занапред то ще ни позволи постепенно да се доверим и на по-фините елементи: въздухът, светлината и етерът.
Това изкуство - евритмията - не е някакво отражение на човешките физически качества, какъвто е случаят с изобразителните изкуства, нито отражение на определени душевни изживявания, какъвто е танцът, каквато е дори космически инспирираната музика, потъваща после в дебрите на душата; то не обхваща също и протичащия във времето интимен живот на поезията.
Евритмията е непосредствен израз на духовния свят: на говора - това божествено завещание, което ни дава възможност да протъчем материалния свят със силата на Духа, а занапред то ще ни позволи постепенно да се доверим и на по-фините елементи: въздухът, светлината и етерът.
Тоновете и жестовете на отделните звуци са пътищата към тези цели. Когато те се вмъкнат в звуците, възниква художественият говор. Обаче той може да си създаде едно отражение и във физическото тяло: и тогава това, което пронизва въздушния полъх като градивна, формообразуваща етерна сила, като оформяне на звуковата вълна, се превръща във формиране на физическия жест. И преди всичко ръцете - докосвайки не земята, а направо съдбата - са тези, които са в състояние да следват тези форми на въздушния полъх. В тяхната подвижност е скрита възможността да възпроизвеждат огромното богатство на говора и по този начин все повече и повече да одухотворяват тялото.
към текста >>
Така възникващото физическо движение подсказва какво се разиграва същевременно в етерния
свят
, какво се видоизменя стократно, обхващайки в себе си онова богатство, което представлява човешкия говор.
Тоновете и жестовете на отделните звуци са пътищата към тези цели. Когато те се вмъкнат в звуците, възниква художественият говор. Обаче той може да си създаде едно отражение и във физическото тяло: и тогава това, което пронизва въздушния полъх като градивна, формообразуваща етерна сила, като оформяне на звуковата вълна, се превръща във формиране на физическия жест. И преди всичко ръцете - докосвайки не земята, а направо съдбата - са тези, които са в състояние да следват тези форми на въздушния полъх. В тяхната подвижност е скрита възможността да възпроизвеждат огромното богатство на говора и по този начин все повече и повече да одухотворяват тялото.
Така възникващото физическо движение подсказва какво се разиграва същевременно в етерния свят, какво се видоизменя стократно, обхващайки в себе си онова богатство, което представлява човешкия говор.
Колко бедни в сравнение с това са личните изживявания!
към текста >>
Ние просто бихме отхвърлили онзи мост, който е в състояние да ни отведе до другия
свят
.
Но тук изглежда е скрита тази опасност, че може да възникне мнението, според което изживяването на звуците трябва да бъде особено силно развито, включително и до органите на тялото. Това би означавало смърт на изкуството. То трябва да дава израз на свръхсетивното, което е скрито зад сетивното; жестът трябва да остане само едно загатване и преобразяване, един подвижен живот, една носеща подемна сила; обаче този жест следва да е непрекъснато движение, поверявайки го на пространството, на въздуха, без да е свързан с органите и без да има изходната си точка в нещо телесно. Ако всичко това би се превърнало в една тенденция, която вероятно би засегнала и общуването ни с говора, тогава за щастие ние отново бихме стигнали там, където с помощта на Рудолф Щайнер можахме да избегнем умъртвяването на изкуството. В противен случай неговите усилия, положени за нас, биха останали напразни.
Ние просто бихме отхвърлили онзи мост, който е в състояние да ни отведе до другия свят.
Вместо да насочим нашето съзнание към това, което живее в и извън тялото като въздушно трептене, с чиято помощ вече можем да обхванем светлината, вместо да почувстваме всеобхватния етер, изпълващ с огън и сила също и нашите мускули, ние отново бихме били приковани към скалата на тялото.
към текста >>
Египтяните трябваше да се научат да гледат в посока надолу; водени от познанието си за духовния
свят
, който участвуваше също и в изграждането на органите, постепенно те трябваше да завладеят физическия
свят
, като за тази цел навлизаха все по-дълбоко в материята.
Египтяните трябваше да се научат да гледат в посока надолу; водени от познанието си за духовния свят, който участвуваше също и в изграждането на органите, постепенно те трябваше да завладеят физическия свят, като за тази цел навлизаха все по-дълбоко в материята.
Труповете бяха мумифицирани, за да се избегне настъпващото при смъртта „разхлабване” на връзките между тялото и душата; на мъртвия се поднасяше храна като символ на неговата свързаност със Земята. Обаче ние съзнателно трябваше да поемем по другия път, да извършим обратното действие, да се демумифицираме! От това далеч не следва, че ние презираме физическия организъм. Напротив. Когато органите се превърнат в един вид говор, изразяващ космическите процеси и разкриващ делата на Боговете, тогава ние изживяваме нещо велико. Обаче ние искаме да изживеем в присъщото им величие също и нашите художествени произведения, нашите свещени писания, а не да ги възприемаме като алегории на едни или други органически процеси.
към текста >>
Не само онези опасности, които напират от вътрешния
свят
на духовно устремените човешки души, за които Рудолф Щайнер толкова често ни предупреждаваше, че при едностранчивия стремеж към духовни опитности и без необходимата морална дисциплина, те вероятно биха останали непроявени, но и опасностите, идващи от такива духовни Същества, които искат да ни въвлекат още по-дълбоко в материализма, превръщайки градивните сили в разрушителни.
В едно такова Движение, каквото е антропософското, са ни дадени възможно най-големите блага, но същевременно ни дебнат и възможно най-големите опасности.
Не само онези опасности, които напират от вътрешния свят на духовно устремените човешки души, за които Рудолф Щайнер толкова често ни предупреждаваше, че при едностранчивия стремеж към духовни опитности и без необходимата морална дисциплина, те вероятно биха останали непроявени, но и опасностите, идващи от такива духовни Същества, които искат да ни въвлекат още по-дълбоко в материализма, превръщайки градивните сили в разрушителни.
Тези Същества не спират да работят, и онези дарове от Рудолф Щайнер, до които те се домогват, за да постигнат своите цели, несъмнено ще бъдат използвани с най-голяма хитрост и съблазън. Ще възникнат тенденции, импониращи на вкуса на времето, и мнозина ще позволят върху главите им да бъде хвърлена мрежата на заблуждението. Нека да не пропускаме и привидно най-незначителните симптоми. Те могат да са от голямо значение и да са породени от една целенасочена воля, която използва нашата слепота. Нека да призовем в паметта си предупреждаващите думи на нашия учител, който непрекъснато ни напомняше за тези неща.
към текста >>
58.
Първа лекция: Духовните връзки между културните течения на старите и новите времена.
GA_106 Египетски митове и мистерии
Още тогава ние сме били, тъй да се каже, настроени да възприемаме физическия
свят
така, както го възприемаме днес.
На този въпрос следва да отговорим утвърдително, въпреки че общата сцена е променена, нашите души вече са се взирали в древните паметници на културата. Общо взето, това са същите души, които са живяли тогава, те са преминали през по-късните епохи и сега отново се явяват в нашата епоха. И ние знаем, че нито един живот не остава без последици, знаем, че в душата съществува и остава онова, което тя е имала като изживявания и опитности, и че в по-късните прераждания то отново се проявява под формата на сили, заложби, темпераменти и т.н. Така, че начинът, по който ние днес разглеждаме природата, по който възприемаме особеностите и произведенията на нашата епоха, начинът, по който ние днес възприемаме света, е бил заложен още в древен Египет, в страната на пирамидите.
Още тогава ние сме били, тъй да се каже, настроени да възприемаме физическия свят така, както го възприемаме днес.
Ето защо ние искаме да изследваме тайнствените връзки между далечните епохи.
към текста >>
В образа на Изис ние трябва да виждаме онези дълбоки тайни, които имат своите корени в духовния
свят
.
Този образ на Изис, на прелестната божествена духовност, която в духовното съзнание на египтянина стоеше там, прегърнала детето Хорус, също както нашата Мадона с детето Исус, ни открива една дълбока тайна. Фактът, че тази Изис е представена като нещо, което носи вечното в себе си, отново ни припомня за усещането, което имаме, когато гледаме нашата Мадона.
В образа на Изис ние трябва да виждаме онези дълбоки тайни, които имат своите корени в духовния свят.
Мадоната е едно ново напомняне за Изис; Изис отново се появява в Мадоната. Ето каква е връзката между тях. И ние сме длъжни да вникнем в дълбоките невидими тайни, които свързват египетската и днешната култура. А налице е също и една друга връзка между тях.
към текста >>
От предишни мои описания добре знаем, че когато след смъртта човекът се освобождава от своето физическо и етерно тяло, той - намирайки се в астралния
свят
- далеч не изпада в някакво безсъзнателно състояние, а чисто и просто разполага с друг вид съзнание.
Нека да се замислим върху това, че нашите души са живели в египетски тела. Несъмнено, нашите души са били инкарнирани в тези тела, превърнати впоследствие в мумии.
От предишни мои описания добре знаем, че когато след смъртта човекът се освобождава от своето физическо и етерно тяло, той - намирайки се в астралния свят - далеч не изпада в някакво безсъзнателно състояние, а чисто и просто разполага с друг вид съзнание.
От духовния свят той може да се взира надолу към Земята, въпреки че днес той не може да върши обратното - да се взира нагоре към духовния свят. И съвсем не е безразлично дали тялото е било консервирано като мумия, дали това тяло е било изгорено или разложено в гроба. По този начин възникват определени връзки. Благодарение на обстоятелството, че в древен Египет телата са оставали запазени дълго време след смъртта, душите, намиращи се в периода между смъртта и новото раждане имаха точно определени изживявания. Когато поглеждаха надолу към Земята, те знаеха: Това е моето тяло; те продължаваха да са свързани с него; имаха пред себе си формата на тяхното тяло; за душите това тяло ставаше нещо важно, защото след смъртта душата продължаваше да има своите изживявания.
към текста >>
От духовния
свят
той може да се взира надолу към Земята, въпреки че днес той не може да върши обратното - да се взира нагоре към духовния
свят
.
Нека да се замислим върху това, че нашите души са живели в египетски тела. Несъмнено, нашите души са били инкарнирани в тези тела, превърнати впоследствие в мумии. От предишни мои описания добре знаем, че когато след смъртта човекът се освобождава от своето физическо и етерно тяло, той - намирайки се в астралния свят - далеч не изпада в някакво безсъзнателно състояние, а чисто и просто разполага с друг вид съзнание.
От духовния свят той може да се взира надолу към Земята, въпреки че днес той не може да върши обратното - да се взира нагоре към духовния свят.
И съвсем не е безразлично дали тялото е било консервирано като мумия, дали това тяло е било изгорено или разложено в гроба. По този начин възникват определени връзки. Благодарение на обстоятелството, че в древен Египет телата са оставали запазени дълго време след смъртта, душите, намиращи се в периода между смъртта и новото раждане имаха точно определени изживявания. Когато поглеждаха надолу към Земята, те знаеха: Това е моето тяло; те продължаваха да са свързани с него; имаха пред себе си формата на тяхното тяло; за душите това тяло ставаше нещо важно, защото след смъртта душата продължаваше да има своите изживявания. Впечатлението, което мумифициарното тяло правеше, се отпечатваше дълбоко и душата се оформяше именно според това впечатление.
към текста >>
Всичко онова, което днес наричаме „привързаност към материалния
свят
” идва от там, че по време на Египетската епоха душите можеха да се взират от духовния
свят
в техните собствени инкарнации.
Когато поглеждаха надолу към Земята, те знаеха: Това е моето тяло; те продължаваха да са свързани с него; имаха пред себе си формата на тяхното тяло; за душите това тяло ставаше нещо важно, защото след смъртта душата продължаваше да има своите изживявания. Впечатлението, което мумифициарното тяло правеше, се отпечатваше дълбоко и душата се оформяше именно според това впечатление. Прераждайки се постоянно, тази душа премина в гръцко-латинската култура и днес тя живее в нас. Фактът, че след смъртта тези души са се взирали в техните мумифицирани тела не е останал без последици, понеже те непрекъснато отправяха взор към тези тела. Душите развиха симпатия към мумифицираните тела и резултатът от това взиране надолу се проявява днес, в Петата следатлантска културна епоха като една подчертана склонност на душите да придават изключително голяма стойност на външния физически живот.
Всичко онова, което днес наричаме „привързаност към материалния свят” идва от там, че по време на Египетската епоха душите можеха да се взират от духовния свят в техните собствени инкарнации.
Поради тази причина човекът се научи да обича физическия свят; ето защо днес хората са убедени, че в периода между раждането и смъртта значение има само физическото тяло. Подобни възгледи не се раждат от нищото. С такива размишления ние не отправяме някаква критика към културата от времето на мумиите, а само обръщаме внимание върху някои закономерности, свързани с повтарящите се въплъщения на душите. В своето развитие хората не биха направили по-нататъшните си крачки, ако не се взираха в мумиите на телата си. Днешният човек би изгубил всякакъв интерес към физическия свят, ако египтяните не бяха упражнявали култа към мумиите.
към текста >>
Поради тази причина човекът се научи да обича физическия
свят
; ето защо днес хората са убедени, че в периода между раждането и смъртта значение има само физическото тяло.
Впечатлението, което мумифициарното тяло правеше, се отпечатваше дълбоко и душата се оформяше именно според това впечатление. Прераждайки се постоянно, тази душа премина в гръцко-латинската култура и днес тя живее в нас. Фактът, че след смъртта тези души са се взирали в техните мумифицирани тела не е останал без последици, понеже те непрекъснато отправяха взор към тези тела. Душите развиха симпатия към мумифицираните тела и резултатът от това взиране надолу се проявява днес, в Петата следатлантска културна епоха като една подчертана склонност на душите да придават изключително голяма стойност на външния физически живот. Всичко онова, което днес наричаме „привързаност към материалния свят” идва от там, че по време на Египетската епоха душите можеха да се взират от духовния свят в техните собствени инкарнации.
Поради тази причина човекът се научи да обича физическия свят; ето защо днес хората са убедени, че в периода между раждането и смъртта значение има само физическото тяло.
Подобни възгледи не се раждат от нищото. С такива размишления ние не отправяме някаква критика към културата от времето на мумиите, а само обръщаме внимание върху някои закономерности, свързани с повтарящите се въплъщения на душите. В своето развитие хората не биха направили по-нататъшните си крачки, ако не се взираха в мумиите на телата си. Днешният човек би изгубил всякакъв интерес към физическия свят, ако египтяните не бяха упражнявали култа към мумиите. Този култ трябваше да бъде упражняван, за да се пробуди един оправдан интерес към физическия свят.
към текста >>
Днешният човек би изгубил всякакъв интерес към физическия
свят
, ако египтяните не бяха упражнявали култа към мумиите.
Всичко онова, което днес наричаме „привързаност към материалния свят” идва от там, че по време на Египетската епоха душите можеха да се взират от духовния свят в техните собствени инкарнации. Поради тази причина човекът се научи да обича физическия свят; ето защо днес хората са убедени, че в периода между раждането и смъртта значение има само физическото тяло. Подобни възгледи не се раждат от нищото. С такива размишления ние не отправяме някаква критика към културата от времето на мумиите, а само обръщаме внимание върху някои закономерности, свързани с повтарящите се въплъщения на душите. В своето развитие хората не биха направили по-нататъшните си крачки, ако не се взираха в мумиите на телата си.
Днешният човек би изгубил всякакъв интерес към физическия свят, ако египтяните не бяха упражнявали култа към мумиите.
Този култ трябваше да бъде упражняван, за да се пробуди един оправдан интерес към физическия свят. Фактът, че днес човекът е организирал своя свят така, както го виждаме около себе си, е последица от това, че египтяните са мумифицирали физическите тела след смъртта. Защото това културно течение също беше ръководено от посветените, които можеха да предвиждат бъдещото развитие на човечеството. Египтяните не правеха мумиите поради хрумването на този или онзи; именно тогава човечеството беше насочвано от определени висши индивидуалности, които разпореждаха да се върши това, което е правилно. Човешките действия бяха подчинени на авторитета.
към текста >>
Този култ трябваше да бъде упражняван, за да се пробуди един оправдан интерес към физическия
свят
.
Поради тази причина човекът се научи да обича физическия свят; ето защо днес хората са убедени, че в периода между раждането и смъртта значение има само физическото тяло. Подобни възгледи не се раждат от нищото. С такива размишления ние не отправяме някаква критика към културата от времето на мумиите, а само обръщаме внимание върху някои закономерности, свързани с повтарящите се въплъщения на душите. В своето развитие хората не биха направили по-нататъшните си крачки, ако не се взираха в мумиите на телата си. Днешният човек би изгубил всякакъв интерес към физическия свят, ако египтяните не бяха упражнявали култа към мумиите.
Този култ трябваше да бъде упражняван, за да се пробуди един оправдан интерес към физическия свят.
Фактът, че днес човекът е организирал своя свят така, както го виждаме около себе си, е последица от това, че египтяните са мумифицирали физическите тела след смъртта. Защото това културно течение също беше ръководено от посветените, които можеха да предвиждат бъдещото развитие на човечеството. Египтяните не правеха мумиите поради хрумването на този или онзи; именно тогава човечеството беше насочвано от определени висши индивидуалности, които разпореждаха да се върши това, което е правилно. Човешките действия бяха подчинени на авторитета. В школите на посветените добре знаеха, че нашата епоха е свързана с Третата следатлантска епоха; още тогава тези тайнствени връзки между епохите бяха ясни за жреците и тъкмо те разпореждаха мумифицирането с далечната цел: Един ден душите да извличат духовните си опитности от външния физически свят.
към текста >>
Фактът, че днес човекът е организирал своя
свят
така, както го виждаме около себе си, е последица от това, че египтяните са мумифицирали физическите тела след смъртта.
Подобни възгледи не се раждат от нищото. С такива размишления ние не отправяме някаква критика към културата от времето на мумиите, а само обръщаме внимание върху някои закономерности, свързани с повтарящите се въплъщения на душите. В своето развитие хората не биха направили по-нататъшните си крачки, ако не се взираха в мумиите на телата си. Днешният човек би изгубил всякакъв интерес към физическия свят, ако египтяните не бяха упражнявали култа към мумиите. Този култ трябваше да бъде упражняван, за да се пробуди един оправдан интерес към физическия свят.
Фактът, че днес човекът е организирал своя свят така, както го виждаме около себе си, е последица от това, че египтяните са мумифицирали физическите тела след смъртта.
Защото това културно течение също беше ръководено от посветените, които можеха да предвиждат бъдещото развитие на човечеството. Египтяните не правеха мумиите поради хрумването на този или онзи; именно тогава човечеството беше насочвано от определени висши индивидуалности, които разпореждаха да се върши това, което е правилно. Човешките действия бяха подчинени на авторитета. В школите на посветените добре знаеха, че нашата епоха е свързана с Третата следатлантска епоха; още тогава тези тайнствени връзки между епохите бяха ясни за жреците и тъкмо те разпореждаха мумифицирането с далечната цел: Един ден душите да извличат духовните си опитности от външния физически свят.
към текста >>
В школите на посветените добре знаеха, че нашата епоха е свързана с Третата следатлантска епоха; още тогава тези тайнствени връзки между епохите бяха ясни за жреците и тъкмо те разпореждаха мумифицирането с далечната цел: Един ден душите да извличат духовните си опитности от външния физически
свят
.
Този култ трябваше да бъде упражняван, за да се пробуди един оправдан интерес към физическия свят. Фактът, че днес човекът е организирал своя свят така, както го виждаме около себе си, е последица от това, че египтяните са мумифицирали физическите тела след смъртта. Защото това културно течение също беше ръководено от посветените, които можеха да предвиждат бъдещото развитие на човечеството. Египтяните не правеха мумиите поради хрумването на този или онзи; именно тогава човечеството беше насочвано от определени висши индивидуалности, които разпореждаха да се върши това, което е правилно. Човешките действия бяха подчинени на авторитета.
В школите на посветените добре знаеха, че нашата епоха е свързана с Третата следатлантска епоха; още тогава тези тайнствени връзки между епохите бяха ясни за жреците и тъкмо те разпореждаха мумифицирането с далечната цел: Един ден душите да извличат духовните си опитности от външния физически свят.
към текста >>
Животът на човека след смъртта е много по-продължителен: ние го наричаме „Камалока” и това всъщност са изживяванията в духовния
свят
.
Външният живот протича между раждането и смъртта.
Животът на човека след смъртта е много по-продължителен: ние го наричаме „Камалока” и това всъщност са изживяванията в духовния свят.
Изживяванията в свръхсетивните светове са много по-сложни от тези във физическия свят. Какво сме изживявали впрочем като древни египтяни в другия свят?
към текста >>
Изживяванията в свръхсетивните светове са много по-сложни от тези във физическия
свят
.
Външният живот протича между раждането и смъртта. Животът на човека след смъртта е много по-продължителен: ние го наричаме „Камалока” и това всъщност са изживяванията в духовния свят.
Изживяванията в свръхсетивните светове са много по-сложни от тези във физическия свят.
Какво сме изживявали впрочем като древни египтяни в другия свят?
към текста >>
Какво сме изживявали впрочем като древни египтяни в другия
свят
?
Външният живот протича между раждането и смъртта. Животът на човека след смъртта е много по-продължителен: ние го наричаме „Камалока” и това всъщност са изживяванията в духовния свят. Изживяванията в свръхсетивните светове са много по-сложни от тези във физическия свят.
Какво сме изживявали впрочем като древни египтяни в другия свят?
към текста >>
Тогава през Египетската епоха душата изживяваше нещо съвършено различно от това, което изживяваше в гръцкия
свят
, или в епохата на Карл Велики, или което тя изживява в наши дни.
Когато сме отправяли поглед към пирамидите, когато сме съзерцавали сфинкса, колко различно е протичал онзи живот, колко различно е живяла тогава нашата душа между раждането и смъртта! Този живот просто не би могъл да се сравнява с днешния живот, а и сравнението не би имало никакъв смисъл.
Тогава през Египетската епоха душата изживяваше нещо съвършено различно от това, което изживяваше в гръцкия свят, или в епохата на Карл Велики, или което тя изживява в наши дни.
Другият свят, духовният свят също претърпява определено развитие и това, което човекът днес изживява между смъртта и новото раждане, е нещо коренно различно от всичко онова, което изживяваше древният египтянин след като напускаше физическото тяло. Както мумифицирането се е развило в хода на времето и е станало причина за днешното умонастроение на човека, както този външен живот се е повтарял от Третата в Петата епоха, така също е настъпил и един напредък в развитието на онези тайнствени светове, в които душите пребивават между смъртта и новото раждане; тук ние също ще открием определени връзки и зависимости. И тогава действително ще сме допринесли за разбирането на това, което живее в нас като плод от онези древни времена. Несъмнено, тук ние ще навлезем в по-трудните места от лабиринта на Земното развитие. Обаче тъкмо по този начин ние напълно ще вникнем в съотношенията между това, което египтянинът строеше, халдеецът мислеше и всичко онова, всред което протича нашия съвременен живот.
към текста >>
Другият
свят
, духовният
свят
също претърпява определено развитие и това, което човекът днес изживява между смъртта и новото раждане, е нещо коренно различно от всичко онова, което изживяваше древният египтянин след като напускаше физическото тяло.
Когато сме отправяли поглед към пирамидите, когато сме съзерцавали сфинкса, колко различно е протичал онзи живот, колко различно е живяла тогава нашата душа между раждането и смъртта! Този живот просто не би могъл да се сравнява с днешния живот, а и сравнението не би имало никакъв смисъл. Тогава през Египетската епоха душата изживяваше нещо съвършено различно от това, което изживяваше в гръцкия свят, или в епохата на Карл Велики, или което тя изживява в наши дни.
Другият свят, духовният свят също претърпява определено развитие и това, което човекът днес изживява между смъртта и новото раждане, е нещо коренно различно от всичко онова, което изживяваше древният египтянин след като напускаше физическото тяло.
Както мумифицирането се е развило в хода на времето и е станало причина за днешното умонастроение на човека, както този външен живот се е повтарял от Третата в Петата епоха, така също е настъпил и един напредък в развитието на онези тайнствени светове, в които душите пребивават между смъртта и новото раждане; тук ние също ще открием определени връзки и зависимости. И тогава действително ще сме допринесли за разбирането на това, което живее в нас като плод от онези древни времена. Несъмнено, тук ние ще навлезем в по-трудните места от лабиринта на Земното развитие. Обаче тъкмо по този начин ние напълно ще вникнем в съотношенията между това, което египтянинът строеше, халдеецът мислеше и всичко онова, всред което протича нашия съвременен живот. Онова, което действуваше някога, ние го виждаме отново да просветва в заобикалящия ни свят и по-точно в това, което ни интересува от този заобикалящ ни свят.
към текста >>
Онова, което действуваше някога, ние го виждаме отново да просветва в заобикалящия ни
свят
и по-точно в това, което ни интересува от този заобикалящ ни
свят
.
Другият свят, духовният свят също претърпява определено развитие и това, което човекът днес изживява между смъртта и новото раждане, е нещо коренно различно от всичко онова, което изживяваше древният египтянин след като напускаше физическото тяло. Както мумифицирането се е развило в хода на времето и е станало причина за днешното умонастроение на човека, както този външен живот се е повтарял от Третата в Петата епоха, така също е настъпил и един напредък в развитието на онези тайнствени светове, в които душите пребивават между смъртта и новото раждане; тук ние също ще открием определени връзки и зависимости. И тогава действително ще сме допринесли за разбирането на това, което живее в нас като плод от онези древни времена. Несъмнено, тук ние ще навлезем в по-трудните места от лабиринта на Земното развитие. Обаче тъкмо по този начин ние напълно ще вникнем в съотношенията между това, което египтянинът строеше, халдеецът мислеше и всичко онова, всред което протича нашия съвременен живот.
Онова, което действуваше някога, ние го виждаме отново да просветва в заобикалящия ни свят и по-точно в това, което ни интересува от този заобикалящ ни свят.
Ние ще стигнем до съответните изводи за тези зависимости както във физическо, така и в духовно отношение. За тази цел ще посочим как развитието напредва, как Четвъртата следатлантска епоха представлява едно чудно свързващо звено между Третата и Петата епоха. И тогава нашата душа ще се издигне до тайнствените връзки и зависимости, на които е подчинен света, а плодът от всичко това ще бъде едно дълбоко разбиране на силите, които живеят вътре в самите нас.
към текста >>
59.
Втора лекция: Еволюцията на Земята. Първичният атом. Земните епохи и културни периоди.
GA_106 Египетски митове и мистерии
Наистина, това което можем да прочетем в духовния
свят
, може да бъде разбрано с помощта на логиката, но не и открито с логиката.
Още в самото начало нека да отправим едно предупреждение, че не бива да се правят схематични повторения. Когато става дума за такива повторения в областта на окултизма като например: „Първата културна епоха се повтаря в Седмата, Третата в Петата” и т.н., тогава човек с комбинативна дарба лесно би се изкушил да прилага такива схеми и в други области. И действително, много съчинения върху теософията са пълни с всевъзможни нелепости. Ето защо нека да предупредим: решаващи са не схемите и комбинациите, а духовното виждане, иначе грешките са неизбежни.
Наистина, това което можем да прочетем в духовния свят, може да бъде разбрано с помощта на логиката, но не и открито с логиката.
То може да бъде изживяно само чрез непосредствената опитност.
към текста >>
Например с нашия
свят
бяха свързани онези Същества, живеещи в обкръжението на Земята, които християнския езотеризъм нарича Ангели, Ангелои.
Естествено, всичко което се случва има своя дълбок смисъл и ние ще го разберем, ако - насочвайки поглед в миналото - установим, че тогава Земята беше обитавана не само от човеците, но и от други Същества от духовно естество; наистина, последните не можеха да бъдат възприемани с физическите очи, но те бяха там, те съществуваха там също както човеците и другите физически същества.
Например с нашия свят бяха свързани онези Същества, живеещи в обкръжението на Земята, които християнския езотеризъм нарича Ангели, Ангелои.
Ние можем да си представим тези Същества най-добре, ако се замислим, че едно такова Същество се намира на степента, която човекът ще заема, когато нашата Земя ще е завършила своето развитие.
към текста >>
Следователно, това което настъпва в материалния
свят
като разцепление на мировата субстанция, идва не само поради физически причини, а чрез силите на определени Същества, които имат нужда от съответно обиталище за своето развитие; основната причина е в това, че те трябва да си изградят свой миров дом.
Ето защо те се отделиха от тях. От мъглявината те взеха най-финните субстанции и на Слънцето си изградиха свое обиталище. Там те си образуваха тяхното небе; там те налучкаха правилното темпо за личното си развитие. Ако биха останали в по-грубите субстанции, които те отхвърлиха на Земята, тогава те не биха могли да напреднат в своето развитие. Това би представлявало едно препятствие, една оловна тежест в тяхното развитие.
Следователно, това което настъпва в материалния свят като разцепление на мировата субстанция, идва не само поради физически причини, а чрез силите на определени Същества, които имат нужда от съответно обиталище за своето развитие; основната причина е в това, че те трябва да си изградят свой миров дом.
Ето какво трябва да подчертаем: в основата на материалните процеси лежат духовни причини.
към текста >>
Обаче с настъпването на нощта - що се отнася до човека - сетивният
свят
потъва в едно море на безсъзнателност.
Ние ще разберем по-добре това ясновидско съзнание, ако го сравним с днешното съзнание. Днес от сутрин до вечер човекът възприема света с външните си сетива. Чрез дейността на сетивните си органи той непрекъснато стига до зрителни и слухови впечатления и т.н.
Обаче с настъпването на нощта - що се отнася до човека - сетивният свят потъва в едно море на безсъзнателност.
Впрочем за окултиста това не е никаква безсъзнателност, а само една по-ниска степен на съзнание. Сега е необходимо да припомним, че днешният човек има едно двойно съзнание: едно ясно дневно съзнание, и едно сънищно съзнание. В началото на Атлантската епоха това не беше така. Нека да разгледаме как изглеждаше прехода от будност в сън през онези времена. Тогава ставаше приблизително следното: периодически човекът се потопяваше в своето физическо тяло, обаче той не възприемаше предметите около себе си в техните резки очертания както прави това днес.
към текста >>
Така изглеждаше дневният поглед към околния
свят
.
В началото на Атлантската епоха това не беше така. Нека да разгледаме как изглеждаше прехода от будност в сън през онези времена. Тогава ставаше приблизително следното: периодически човекът се потопяваше в своето физическо тяло, обаче той не възприемаше предметите около себе си в техните резки очертания както прави това днес. Ако си представим, че през една зимна вечер вървим в гъста мъгла и виждаме уличните лампи като обгърнати от една светлинна аура, ние ще имаме приблизителна представа за предметното съзнание на атлантеца. За тогавашния човек всичко беше обгърнато от една такава мъгла.
Така изглеждаше дневният поглед към околния свят.
Обаче нощният поглед към света не беше такъв, какъвто е днес. Когато заспивайки атлантецът се отделяше от своето тяло, той не потъваше в безсъзнание, а попадаше в един свят на божествено-духовни Същества, на Азови Същества, които той възприемаше около себе си като свои спътници. Както е вярно, че днес денем човекът не вижда тези Същества, така също е вярно, че през онези времена той се потопяваше в едно море от духовност, където той действително възприемаше различни духовни Същества. Денем той беше спътник на по-низшите царства, нощем той беше спътник на по-висшите Същества. Така човекът живееше в едно духовно съзнание, макар и сумрачно; въпреки че не притежаваше никакво себесъзнание, той живееше всред тези божествено-духовни Същества.
към текста >>
Когато заспивайки атлантецът се отделяше от своето тяло, той не потъваше в безсъзнание, а попадаше в един
свят
на божествено-духовни Същества, на Азови Същества, които той възприемаше около себе си като свои спътници.
Тогава ставаше приблизително следното: периодически човекът се потопяваше в своето физическо тяло, обаче той не възприемаше предметите около себе си в техните резки очертания както прави това днес. Ако си представим, че през една зимна вечер вървим в гъста мъгла и виждаме уличните лампи като обгърнати от една светлинна аура, ние ще имаме приблизителна представа за предметното съзнание на атлантеца. За тогавашния човек всичко беше обгърнато от една такава мъгла. Така изглеждаше дневният поглед към околния свят. Обаче нощният поглед към света не беше такъв, какъвто е днес.
Когато заспивайки атлантецът се отделяше от своето тяло, той не потъваше в безсъзнание, а попадаше в един свят на божествено-духовни Същества, на Азови Същества, които той възприемаше около себе си като свои спътници.
Както е вярно, че днес денем човекът не вижда тези Същества, така също е вярно, че през онези времена той се потопяваше в едно море от духовност, където той действително възприемаше различни духовни Същества. Денем той беше спътник на по-низшите царства, нощем той беше спътник на по-висшите Същества. Така човекът живееше в едно духовно съзнание, макар и сумрачно; въпреки че не притежаваше никакво себесъзнание, той живееше всред тези божествено-духовни Същества.
към текста >>
Сега ние виждаме Слънцето като едно самостоятелно небесно тяло, видимо като аура, а Земята+Луната като един
свят
на Злото.
После стигаме до втория период.
Сега ние виждаме Слънцето като едно самостоятелно небесно тяло, видимо като аура, а Земята+Луната като един свят на Злото.
После стигаме до третия период: Луната също се отделя от Земята, а на Земята продължават да действуват силите, произтичащи от тази троичност. След това стигаме до един четвърти период. Сега вече човекът е едно същество във физическия свят, който му изглежда като обвит в мъгла; а докато спи остава спътник на божествените Същества. Тази епоха, която завършва със стихийни водни катастрофи, е епохата на Атлантида.
към текста >>
Сега вече човекът е едно същество във физическия
свят
, който му изглежда като обвит в мъгла; а докато спи остава спътник на божествените Същества.
После стигаме до втория период. Сега ние виждаме Слънцето като едно самостоятелно небесно тяло, видимо като аура, а Земята+Луната като един свят на Злото. После стигаме до третия период: Луната също се отделя от Земята, а на Земята продължават да действуват силите, произтичащи от тази троичност. След това стигаме до един четвърти период.
Сега вече човекът е едно същество във физическия свят, който му изглежда като обвит в мъгла; а докато спи остава спътник на божествените Същества.
Тази епоха, която завършва със стихийни водни катастрофи, е епохата на Атлантида.
към текста >>
Тогава човекът все още беше спътник на Боговете; той действително възприемаше духовния
свят
.
Какво ставаше с атлантците докато те спяха?
Тогава човекът все още беше спътник на Боговете; той действително възприемаше духовния свят.
Ето какво изгуби човекът след атлантската катастрофа. Около сияещия човек се разпростря нощен мрак. За сметка на това настъпи просветление на дневното съзнание, както и напредък в развитието на Аза. Човекът извоюва за себе си всичко това, обаче древните Богове изчезнаха от погледа му; те останаха само като спомени, и всичко, което душата беше изживяла през първите следатлантски времена се превърна в спомен, в един спомен за предишното общуване с тези божествени Същества.
към текста >>
60.
Трета лекция: Последното атлантско и следатлантско човечество.
GA_106 Египетски митове и мистерии
Независимо дали бяха Вотан или Зевс, Марс, Хера, Атина - във всички тях живее един спомен за древните духовни Същества, които представляваха и самото съдържание на онзи древен
свят
на Боговете.
Ние споменахме и факта, че това разделяне стана през Лемурийската епоха, и че тя беше последвана от Атлантската епоха, четвъртото планетарно състояние на нашата Земя, където човешкото съзнание коренно се различаваше от днешното съзнание. Тогава, чрез описаната друга форма на съзнание, човекът живееше заедно с Боговете, които той познаваше, с Боговете, които хората по-късно нарекоха: Вотан, Балдур, Тор, Зевс, Аполон и т.н. Това са духовни Същества, които атлантският човек можеше да различава благодарение на своето ясновидство. Това виждане на божествено-духовни Същества през Атлантската епоха се повтори в спомените на народите от Гръцко-латинската епоха, както и при народите на Северна Европа. Това бяха спомени, свързани с изживявания на минали състояния на съзнанието.
Независимо дали бяха Вотан или Зевс, Марс, Хера, Атина - във всички тях живее един спомен за древните духовни Същества, които представляваха и самото съдържание на онзи древен свят на Боговете.
към текста >>
Това бяха най-напредналите, които нощем престанаха да проникват по ясновидски начин в духовния
свят
, а денем започнаха да възприемат все по-резките очертания на физическия
свят
.
В края на Атлантида хората се различаваха твърде много едни от други. Едните бяха съхранили до голяма степен древното ясновидство. Техните ясновидски способности не изчезнаха внезапно; те продължиха да живеят у мнозина от тези, които взеха участие в голямото преселение от запад на изток; докато при другите хора ясновидството постепенно угасна. Имаше както напреднали, така и изостанали хора, и лесно можеше да се отгатне, че според характера на тогавашното развитие най-малко напреднали бяха тъкмо онези, които продължиха да са ясновиждащи, понеже те изостанаха на една предишна еволюционна степен и запазиха стария характер на атлантците. Най-напредналите се оказаха тези, които първи усвоиха физическото възприемане на света, които първи се доближиха до нашето днешно предметно съзнание.
Това бяха най-напредналите, които нощем престанаха да проникват по ясновидски начин в духовния свят, а денем започнаха да възприемат все по-резките очертания на физическия свят.
И тъкмо онази малка група, за която вече споменах, ръководена от един голям, от най-големия посветен, наричан обикновено Ману, тъкмо тези хора бяха отведени дълбоко навътре в Азия. Там тази малка група, която първа изгуби старите ясновидски дарби, така да се каже оплоди заварените културни традиции. За тези хора дневното съзнание започна да преобладава все повече и повече; те започнаха да виждат това, което и ние днес виждаме: резките очертания на предметите във физическия свят. Посветените отведоха този народ навътре в Азия, за да му осигурят известна изолираност; в противен случай той би влязал в досег с други народи, които бяха запазили тяхното старо ясновидство. Само благодарение на това, че за известно време този народ остана отделен от другите, той можа да израстне до една нова степен от еволюцията на човечеството.
към текста >>
За тези хора дневното съзнание започна да преобладава все повече и повече; те започнаха да виждат това, което и ние днес виждаме: резките очертания на предметите във физическия
свят
.
Имаше както напреднали, така и изостанали хора, и лесно можеше да се отгатне, че според характера на тогавашното развитие най-малко напреднали бяха тъкмо онези, които продължиха да са ясновиждащи, понеже те изостанаха на една предишна еволюционна степен и запазиха стария характер на атлантците. Най-напредналите се оказаха тези, които първи усвоиха физическото възприемане на света, които първи се доближиха до нашето днешно предметно съзнание. Това бяха най-напредналите, които нощем престанаха да проникват по ясновидски начин в духовния свят, а денем започнаха да възприемат все по-резките очертания на физическия свят. И тъкмо онази малка група, за която вече споменах, ръководена от един голям, от най-големия посветен, наричан обикновено Ману, тъкмо тези хора бяха отведени дълбоко навътре в Азия. Там тази малка група, която първа изгуби старите ясновидски дарби, така да се каже оплоди заварените културни традиции.
За тези хора дневното съзнание започна да преобладава все повече и повече; те започнаха да виждат това, което и ние днес виждаме: резките очертания на предметите във физическия свят.
Посветените отведоха този народ навътре в Азия, за да му осигурят известна изолираност; в противен случай той би влязал в досег с други народи, които бяха запазили тяхното старо ясновидство. Само благодарение на това, че за известно време този народ остана отделен от другите, той можа да израстне до една нова степен от еволюцията на човечеството. Във вътрешността на Азия беше формирана един вид колония, от която трябваше да тръгнат големите културни течения към останалите народи по света. Първоначално северна Индия беше онази страна, която получи своя нов културен подтик от този център. Ние вече посочихме, че тези малки народни маси, разпращани като пионери на новата култура, никъде не попадаха в незаселена земя, понеже още по-рано, преди голямото преселение от запад на изток, другите народи се придвижваха винаги към онези нови части от континента, които се издигаха от морското дъно.
към текста >>
В своето астрално тяло и в своя Аз той преброждаше духовния
свят
.
Нека да си припомним, че през атлантско време човекът не оставаше лишен от съзнание докато спеше, но през нощта, спейки, той продължаваше да има определени възприятия също както и през деня - ако изобщо можем да говорим за „ден” и „нощ” в онази епоха. През деня той възприемаше само първите следи от това, което днес ние толкова ясно различаваме в света на сетивните възприятия. А през нощта той живееше редом с божествено-духовните Същества. Атлантецът нямаше нужда от никакво доказателство, че има Богове, също както днес ние нямаме нужда от доказателство, че съществуват минералите. Боговете бяха негови спътници, негови другари; през нощта самият той беше едно духовно същество.
В своето астрално тяло и в своя Аз той преброждаше духовния свят.
Самият той беше един Дух и срещаше Същества, които бяха от същото естество, каквото е неговото. Естествено, висшите духовни Същества не бяха единствените, които срещаше тогава. Той срещаше и по-низши Духове, стоящи по-ниско от тези, които по-късно бяха описани като Зевс, Вотан и т.н. Разбира се, те не бяха единствените; те бяха само малка част от многото други. Нещата стояха така, както например доскоро хората са можели да виждат крале и императори.
към текста >>
Денем той виждаше предмети, камъни, растения, животни; чуваше полъха на вятъра, ромоленето на водата; нощем вътре в себе си той виждаше в истинската му светлина всичко онова, което живееше като Духове в природния
свят
.
Те съхраниха способността да виждат свойствата на нещата. Тогавашният човек, приближавайки се до езерото, вече вкусваше водата. Той виждаше духовното Същество, което определяше вкуса на водата. Той можеше да срещне това Същество през нощта, когато лягаше край водата и заспиваше. Денем той виждаше материалното, нощем виждаше това, което оживотворява всичко.
Денем той виждаше предмети, камъни, растения, животни; чуваше полъха на вятъра, ромоленето на водата; нощем вътре в себе си той виждаше в истинската му светлина всичко онова, което живееше като Духове в природния свят.
За него те не бяха някакви поетичеки измислици, или фантазия, а нещо, което той действително възприемаше. Ето колко дълбоко трябва да се потопим в душите, ако искаме да ги разберем. И тогава наистина се убеждаваме, каква ужасна безмислица е, когато днешните учени говорят за „анимализъм”, който дава възможност на на-родната фантазия да одушевява и персонифицира всичко, до което се докосва. Обаче такава народна фантазия не съществува. Който действително познава народа, не споменава подобно нещо.
към текста >>
Една част, показваща силно изразени способности за размножение или белези на извънредно голям апетит, беше сравнена, примерно, с телеца; друга разновидност от човеците беше онази, която живееше по-скоро в духовното: това бяха човеците - орли, които не се чувствуваха особено добре във физическия
свят
.
Тези четири основни форми бяха застъпени малко или много у всеки един атлантец. Тези форми са запазени в четири имена. Това са имената на апокалиптичните животни: телец, лъв, орел, човек. Но не би било съвсем правилно, ако си представяме, че тези форми са се покривали напълно с днешните животни, и все пак те напомняха - чрез впечатлението, което правеха - за днешните животни, носещи същите имена. Впечатленията, които етерните тела правеха, можеха да бъдат разбрани чрез образа на лъва, телеца, орела или човека.
Една част, показваща силно изразени способности за размножение или белези на извънредно голям апетит, беше сравнена, примерно, с телеца; друга разновидност от човеците беше онази, която живееше по-скоро в духовното: това бяха човеците - орли, които не се чувствуваха особено добре във физическия свят.
Имаше и такъв вид човеци, които в своето етерно тяло бяха, тъй да се каже, близки до днешното физическо тяло на човека; вярно е, че то не беше напълно еднакво, но все пак приличаше на човешката форма. Естествено, ние трябва да си представим, че не преобладаваше един или друг тип, а във всеки един бяха застъпени всичките четири, но един от тях доминираше.
към текста >>
61.
Четвърта лекция: Учениците на Ришите и техните опитности.
GA_106 Египетски митове и мистерии
Ето как атлантският кандидат за посвещение виждаше, че всичко, целият заобикалящ го
свят
е произлязал от човешката форма.
Ето как атлантският кандидат за посвещение виждаше, че всичко, целият заобикалящ го свят е произлязал от човешката форма.
Още от пра-древни времена човешката душа беше пронизвана от тези усещания и тези усещания се запазиха и след големия Потоп. Древните индийски посветени също извикваха пред своите ученици този образ на пра-човека: образът на пра-човека, издишан от вечния Бог. Когато индийският ученик имаше този образ пред себе си, той чувствуваше, че всичко е възникнало от този образ, че дори и това, което съществуваше като един вид кръв в този образ, после се превърна във водите по Земята и т.н. И така, този образ се разширяваше до първоосновата на цялата Вселена. Сега пред неговата душа се разиграваше следното; казваше му се: „Сега в този образ ти имаш пред очите си две неща: веднъж самия първообраз, а после и това, което просветва в теб като най-дълбока твоя същност при съзерцаването на образа.
към текста >>
И когато при походите на Александър Велики гърците проникнаха в Индия и научиха за последните отзвуци от това, което ученикът е усещал в миналото, те усещаха следното; те казваха: Когато ученикът разглежда това, което се разпростира в големия
свят
като човек, тогава той има пред себе си Херкулес.
И когато при походите на Александър Велики гърците проникнаха в Индия и научиха за последните отзвуци от това, което ученикът е усещал в миналото, те усещаха следното; те казваха: Когато ученикът разглежда това, което се разпростира в големия свят като човек, тогава той има пред себе си Херкулес.
Индиецът наричаше това, което живее като сили на Вселената: Вха. Обаче в човека те чувствуваха, така да се каже, екстракта на цялото: Брахман.
към текста >>
Светът около нас е физическият
свят
; около него и вътре в него бушува астралният
свят
.
И тъкмо от това основно светоусещане възникна пра-древното свещено учение на индийските посветени, което просветна като едно духовно отражение от онова първично състояние на Земята, когато Земята все още носеше в себе си Слънчевите сили и висшите Същества, чиято възвишеност толкова много привличаше хората от по-късните епохи. Ето защо това беше една възвишена проява на духовния живот, когато ученикът минаваше през посвещението и можеше да възкреси в себе си онова, което той схващаше като Брахман. Това беше едно изключително събитие за душата на ученика. Това беше едно извисяване във висшите светове. Човекът не можеше да бъде посветен по друг начин и да стигне до истинско прозрение, освен когато той се издигаше във висшите светове.
Светът около нас е физическият свят; около него и вътре в него бушува астралният свят.
Още по-горе се намира Деваканът, светът на Боговете, и ученикът трябваше да бъде пренесен в най-висшите области на Девакана, ако той искаше да почувствува в Макрокосмоса Брахман, първичното Себе. Тогава ученикът пребиваваше в най-висшия Девакан, в света на Боговете, от който произлиза най-благо-родното, което човека носи в себе си. Това беше едно царство на най-висш, съвършен порядък, и то предлагаше на познанието още много неща; защото това, което беше описано тук, не беше единствено.
към текста >>
Риши. За тази цел нека отново да насочим поглед към големия
свят
.
Риши. За тази цел нека отново да насочим поглед към големия свят.
Ние трябва да сме наясно, че онова, което можем да възприемаме с физически сетива, с очите и т.н., е една последица от духовното. Ако си представим, че целия заобикалящ ни свят, който виждаме, е одухотворен, ние можем да го сравним приблизително с една етерна мъглявина. После тази етерна мъглявина постепенно се е сгъстявала; тя е слязла до агрегатното на материята и така от нея са се образували различните небесни тела; стигнало се до отделянето на Слънцето, Земята, Луната.
към текста >>
Ако си представим, че целия заобикалящ ни
свят
, който виждаме, е одухотворен, ние можем да го сравним приблизително с една етерна мъглявина.
Риши. За тази цел нека отново да насочим поглед към големия свят. Ние трябва да сме наясно, че онова, което можем да възприемаме с физически сетива, с очите и т.н., е една последица от духовното.
Ако си представим, че целия заобикалящ ни свят, който виждаме, е одухотворен, ние можем да го сравним приблизително с една етерна мъглявина.
После тази етерна мъглявина постепенно се е сгъстявала; тя е слязла до агрегатното на материята и така от нея са се образували различните небесни тела; стигнало се до отделянето на Слънцето, Земята, Луната.
към текста >>
Това виждаше ученикът - той не само го виждаше, но дори го чуваше - когато се издигаше в Девакана, в деваканическия
свят
: защото този
свят
е
свят
на звуците.
Това виждаше ученикът - той не само го виждаше, но дори го чуваше - когато се издигаше в Девакана, в деваканическия свят: защото този свят е свят на звуците.
Там той чуваше звуците от сферите на седемте планети. В астралния свят той виждаше образа; в деваканическия свят той чуваше звука; в най-горния, най-висшия от световете той изживяваше Словото. Следователно, когато индийският ученик се издигаше във висшия Девакан, чрез музиката на сферите и чрез Словото на сферите той възприемаше как в хода на еволюцията първичният Дух Брахма се разпределя в седемстепенната верига на планетите, и той чуваше това от първичното слово Вха. Това беше названието на първичния тон на сътворението, който ученикът чуваше: в него той чуваше цялото мирово развитие. Разпределеното в седем части Слово, първичното Слово на сътворението: тъкмо то действуваше в душата на ученика, първичното Слово, което той описваше на непосветените приблизително така, както днес ние бихме описали нашата мирова еволюция.
към текста >>
В астралния
свят
той виждаше образа; в деваканическия
свят
той чуваше звука; в най-горния, най-висшия от световете той изживяваше Словото.
Това виждаше ученикът - той не само го виждаше, но дори го чуваше - когато се издигаше в Девакана, в деваканическия свят: защото този свят е свят на звуците. Там той чуваше звуците от сферите на седемте планети.
В астралния свят той виждаше образа; в деваканическия свят той чуваше звука; в най-горния, най-висшия от световете той изживяваше Словото.
Следователно, когато индийският ученик се издигаше във висшия Девакан, чрез музиката на сферите и чрез Словото на сферите той възприемаше как в хода на еволюцията първичният Дух Брахма се разпределя в седемстепенната верига на планетите, и той чуваше това от първичното слово Вха. Това беше названието на първичния тон на сътворението, който ученикът чуваше: в него той чуваше цялото мирово развитие. Разпределеното в седем части Слово, първичното Слово на сътворението: тъкмо то действуваше в душата на ученика, първичното Слово, което той описваше на непосветените приблизително така, както днес ние бихме описали нашата мирова еволюция. Това, което той възприемаше, е накратко описано в моята книга „Теософия”. И ние отново намираме това описание в пра-древната свещена религия на индийците, в това, което се наричаше „Веда” или преведено на наш език „Слово”.
към текста >>
Обаче всичко това беше вече заложено като зародиш във „Вха”, и едно изречение от Ведите напомня, как ученикът можеше да изразява тази най-дълбока тайна на своя вътрешен
свят
.
Ето как в най-дълбоката си същност ученикът усещаше, че Словото Божие се облече в една астрална дреха на любовта, и сега той си казваше: Днешният човек, съставен от физическо тяло, етерно тяло, астрално тяло и Аз, има Аза като своя най-висша съставна част. И този Аз слезе долу в дрехата на любовта и така се образува Кама-Манас. Тази беше най-вътрешната същност на човека, това беше Кама, в която се облече Манас: това беше Азът. Обаче ние знаем, че тази най-вътрешна същност ще изгради други три съставни части, които са по-висши; те преобразяват по-низшите съставни части, дори и физическото тяло, и както Манас се развива от астралната обвивка, както Буди се развива от Кама, така и физическото тяло, след неговото пълно одухотворяване, ще се превърне в Атма.
Обаче всичко това беше вече заложено като зародиш във „Вха”, и едно изречение от Ведите напомня, как ученикът можеше да изразява тази най-дълбока тайна на своя вътрешен свят.
към текста >>
Днес човекът е човек само тогава, когато произнася своето „Аз съм”, само тогава, когато обгръща с поглед своя вътрешен
свят
: само тогава той е човек в пълния смисъл на тази дума.
Ние знаем, че физическото тяло възникна на Стария Сатурн, етерното тяло - на Старото Слънце, астралното тяло - на Старата Луна и Азът - на Земята; обаче истинската, първичната заложба на човека, първичното Слово „Вха” вече носеше в себе си трите следващи съставни части. Човекът очаква проявлението на трите по-висши съставни части; едва тогава той ще бъде истинско подобие на творящото Слово, на първичното Слово. И ученикът не биваше да забравя, че истинската природа на физическото, етерното и астралното тяло е известна само на посветения.
Днес човекът е човек само тогава, когато произнася своето „Аз съм”, само тогава, когато обгръща с поглед своя вътрешен свят: само тогава той е човек в пълния смисъл на тази дума.
Другите съставни части също се проявяват, обаче той не ги осъзнава. Но в четвъртата съставна част се изявява „Вха”. - „В четвъртото говори човека! ”. Това изречение се намира във Ведите. То гласи: „Четири части на „Вха” са явни, видими са три, три са днес скрити, в четвъртата говори човекът!
към текста >>
Те изкуствено понижаваха съзнанието на пациента до един вид хипнотичен сън и така ставаха господари над образите от душевния
свят
, които възникваха около пациента.
Обаче етерното тяло е болно, защото има безредие в астралното тяло. Когато атлантският човек беше изправен пред някаква опасност, свързана с безредие в разпределението на жизнените сокове, тогава много скоро се вземаха мерки за възстановяване на реда. Спейки, човекът получаваше от духовните светове такава сила, че чрез съня нарушените функции биваха отново възстановявани, и човекът оздравяваше. Чрез съня той възстановяваше своите жизнени сили. Древните египетски лекари имаха подобна практика.
Те изкуствено понижаваха съзнанието на пациента до един вид хипнотичен сън и така ставаха господари над образите от душевния свят, които възникваха около пациента.
И лекарите насочваха тези образи така, че те имаха сили да въздействуват обратно върху физическото тяло и да го оздравят. Този беше смисълът на храмовия сън, който се използваше при вътрешните заболявания. На болния не се даваше никакво лекарство, а му се предлагаше именно да спи в храма. Неговото съзнание беше помрачавано и по този начин му се позволяваше да вижда в духовните светове. Неговите астрални изживявания бяха насочвани така, че те имаха сили отново да влеят здраве в болното тяло.
към текста >>
През Първата следатлантска култура тъкмо Ришите бяха тези, които донесоха онова възвишено учение, което отвеждаше човека до висшите духовни светове, до висшия
свят
на Девакана.
Египетската култура все още беше подчинена на принципа, който действуваше при мъдрите Риши в древна Индия; ние знаем, че самите Риши, като ученици на Ману, ръководеха нещата, самите те бяха посредници на планетарните сили.
През Първата следатлантска култура тъкмо Ришите бяха тези, които донесоха онова възвишено учение, което отвеждаше човека до висшите духовни светове, до висшия свят на Девакана.
Всичко, което той виждаше там, беше пренесено през следващите културни епохи долу във физическия план. През Четвъртата следатлантска културна епоха във физическото поле се потопи онова Същество, с което се запознахме като Брахман в рамките на Индийската културна епоха, Съществото, което сега ние познаваме като Христос, което вече не служи за посредник с духовния свят, защото самото то стана човек, за да излъчва към всички хора тайнствената мощ на първичното Слово.
към текста >>
През Четвъртата следатлантска културна епоха във физическото поле се потопи онова Същество, с което се запознахме като Брахман в рамките на Индийската културна епоха, Съществото, което сега ние познаваме като Христос, което вече не служи за посредник с духовния
свят
, защото самото то стана човек, за да излъчва към всички хора тайнствената мощ на първичното Слово.
Египетската култура все още беше подчинена на принципа, който действуваше при мъдрите Риши в древна Индия; ние знаем, че самите Риши, като ученици на Ману, ръководеха нещата, самите те бяха посредници на планетарните сили. През Първата следатлантска култура тъкмо Ришите бяха тези, които донесоха онова възвишено учение, което отвеждаше човека до висшите духовни светове, до висшия свят на Девакана. Всичко, което той виждаше там, беше пренесено през следващите културни епохи долу във физическия план.
През Четвъртата следатлантска културна епоха във физическото поле се потопи онова Същество, с което се запознахме като Брахман в рамките на Индийската културна епоха, Съществото, което сега ние познаваме като Христос, което вече не служи за посредник с духовния свят, защото самото то стана човек, за да излъчва към всички хора тайнствената мощ на първичното Слово.
към текста >>
Занапред ние трябва да създадем един духовен
свят
.
Занапред ние трябва да създадем един духовен свят.
За тази цел е необходимо да разберем първо Космоса.
към текста >>
62.
Пета лекция: Развитието на троичността Слънце, Луна, Земя. Формиращият тон. Озирис и Тифон.
GA_106 Египетски митове и мистерии
Да си представим един правилно оформен облак, като една разширяваща се нагоре чашообразна форма и нека да си представим още как тази чаша е сгрята и осветена от вътрешната светлина: и сега ние ще имаме представа за тогавашните човешки същества, които едва в този период от Земното развитие започват да проявяват едно смътно съзнание, съзнанието, което днес има растителния
свят
.
Нека сега да си представим, че човекът, който тогава беше на най-ниското равнище от висшите Същества, вече съществуваше като зародиш, като новото дете на Земята, носен и отглеждан от тези висши Същества, живееше в лоното на тези божествени Същества. Човекът от онези далечни епохи, които сега обсъждаме, също трябваше да разполага с едно много по-фино тяло, понеже все още се намираше в лоното на висшите Същества. И ясновиждащото съзнание установява, че тялото на тогавашния човек се състоеше единствено от изпарения, заемащи една или друга форма, от едно въздушно или газово тяло, изцяло проникнато от светлината.
Да си представим един правилно оформен облак, като една разширяваща се нагоре чашообразна форма и нека да си представим още как тази чаша е сгрята и осветена от вътрешната светлина: и сега ние ще имаме представа за тогавашните човешки същества, които едва в този период от Земното развитие започват да проявяват едно смътно съзнание, съзнанието, което днес има растителния свят.
Разбира се, хората не приличаха на днешните растения; те наподобяваха един вид светещи и пронизани от топлина облачни маси под формата на чаша, но без твърдо очертани и ясни граници спрямо общата земна маса.
към текста >>
Човекът, бих казал, висеше в цялата тази маса, свързан с нея като че ли с една пъпна връв, идваща от божествения
свят
, висеше там, в лоното на светлината, в мировото лоно на нашата Земя.
Да, никак не е лесно да бъде описано тогавашното величие на Земята и да се даде представа за онези времена. Ние трябва да си представим Земята като едно пронизано от светлина кълбо, обгърнато от лъчезарящи облаци, пораждащо приказни светлинни явления с вълшебна игра на цветовете. Ако някой би могъл да протегне чувствителната си ръка в тази Земя, той би възприел само топлинни усещания. Сгорещени и просветващи маси политаха нагоре и надолу, а вътре в тях се намираха всички днешни човешки същества, обгърнати и приютени от всички духовни Същества, които с безкрайно разнообразие разпращаха навън потоци от светлина! Отвън Космосът в неговото безкрайно разнообразие; а вътре - залятият от светлина човек, свързан с божествено-духовните Същества, черпейки от тях потоците светлина, които насочваше към външната светлинна сфера!
Човекът, бих казал, висеше в цялата тази маса, свързан с нея като че ли с една пъпна връв, идваща от божествения свят, висеше там, в лоното на светлината, в мировото лоно на нашата Земя.
Едно общо мирово лоно беше това, в което тогава живееше светлинният човек-растение, усещайки се като едно неразделно цяло със светлинната мантия на Земята. Така в тази нежна растителна форма от подвижни изпарения човекът висеше, свързан като с пъпна връв с майката Земя, обгърнат и приютен от цялата майка Земя. Както днес, в един по-груб смисъл, детският зародиш е обгърнат и приютен в майчината утроба, така през онези времена човешкият зародиш беше обгърнат и приютен от майката Земя.
към текста >>
Там можеха да се утаят само най-лошите части на астралния
свят
.
У този предшественик на човека възникна един дълбок, много дълбок копнеж. Светлината вече не беше там; и желанието за светлина породи копнежа. В планетарното развитие на Земята имаше един момент, когато Слънцето все още не беше напълно отделено от Земята; тогава онази горна част от човешката форма, огрята и стоплена от светлината, оставаше на Слънчевата степен, а долната част запазваше формата на риба. Обаче поради факта, че с половината от своето същество човекът живееше в тъмнина, тази негова долна част беше от по-низша природа, защото в частта, която беше потопена във водната маса, той носеше също и Лунните сили. Макар и субстанциите на Луната да не бяха втвърдени до състояние на лава, каквито са те на днешната Луна, това бяха черни, тъмни сили.
Там можеха да се утаят само най-лошите части на астралния свят.
Обаче над тях се разполагаше споменатата форма от изпарения, от пари, така да се каже главовата част, в която се вливаше външната светлина, придавайки й определени очертания, така че човекът се състоеше от една по-низша и от една по-висша част. Той се придвижваше плувайки, носейки се в тази атмосфера от изпарения. Гъстата атмосфера от изпарения все още не беше въздух, а един вид пара; следователно, Слънцето не би могло да проникне през нея. Топлината можеше да проникне, но не и светлината. Слънчевите лъчи не можеха да целунат цялата Земя, а само горната й повърхност; Земният океан оставаше тъмен.
към текста >>
По този начин човекът в парообразното тяло, което се издигаше над водната повърхност, все още оставаше, така да се каже, един съгражданин на това, което го заливаше от духовния
свят
като светлина и любов.
Поради факта, че силите на светлината проникваха в Земята, в нея проникваха също и Боговете: така, че долу ние имаме изоставената и лишена от Боговете водна мантия, проникната само от силата на звука, а наоколо - изпаренията, пронизвани от силите на Слънцето.
По този начин човекът в парообразното тяло, което се издигаше над водната повърхност, все още оставаше, така да се каже, един съгражданин на това, което го заливаше от духовния свят като светлина и любов.
Но защо звучащият свят проникваше в тъмното ядро на водните маси?
към текста >>
Но защо звучащият
свят
проникваше в тъмното ядро на водните маси?
Поради факта, че силите на светлината проникваха в Земята, в нея проникваха също и Боговете: така, че долу ние имаме изоставената и лишена от Боговете водна мантия, проникната само от силата на звука, а наоколо - изпаренията, пронизвани от силите на Слънцето. По този начин човекът в парообразното тяло, което се издигаше над водната повърхност, все още оставаше, така да се каже, един съгражданин на това, което го заливаше от духовния свят като светлина и любов.
Но защо звучащият свят проникваше в тъмното ядро на водните маси?
към текста >>
63.
Шеста лекция: Действието на Озирис и на Изис. Хорус - създателят на бъдещия Земен човек.
GA_106 Египетски митове и мистерии
Едва когато този процес беше завършен на небето, едва тогава човекът можеше да диша правилно, като по този начин се свърза с физическия
свят
, а в човешкото същество можа да възникне първият зародиш на Аза.
Когато Луната виси на небето като тънък сърп, ние имаме първата форма; на втория ден тя нараства и тогава имаме втората форма и така нататък след 14 дни и 14 форми стигаме до пълната Луна. В продължение на 14 дни, минавайки през 14 форми, намиращият се на Луната Озирис се обръща към Земята. От голямо значение е факта, че тези 14 форми, тези 14 фази на нарастване, са приети от Луната, т.е. от Озирис, за да бъде отразявана към нас светлината на Слънцето. Това, което Луната върши тук, в Космоса е свързано и с нещо друго, а именно с факта, че човекът вече се е научил да диша.
Едва когато този процес беше завършен на небето, едва тогава човекът можеше да диша правилно, като по този начин се свърза с физическия свят, а в човешкото същество можа да възникне първият зародиш на Аза.
към текста >>
Първо-начално чрез взаимодействието на всички нервни влакна възникнаха не само външните мъжки и женски признаци; също и във вътрешния
свят
на човека възникна нещо чрез влиянието на мъжкия и женския принцип.
Какво представлява разкъсаният Озирис? - Това, което по-рано все още беше едно единство, сега се раздробява на 28 нерви. Ние видяхме как той се намира разкъсан в самите нас. Без това никога не би могла да възникне човешката форма. Обаче кое точно се образува първоначално под влиянието на Слънцето и на Луната?
Първо-начално чрез взаимодействието на всички нервни влакна възникнаха не само външните мъжки и женски признаци; също и във вътрешния свят на човека възникна нещо чрез влиянието на мъжкия и женския принцип.
Възникна вътрешното проявление на Изис и това вътрешно проявление на Изис са белите дробове. Белите дробове са регулаторът на влиянията, идващи от Тифон или Сет. И това, което действува от Озирис върху човека, то действува, стимулирайки женското действие, така че прави белите дробове продуктивни чрез дишането. Чрез действията, идващи от Слънцето и от Луната, се регулира мъжкият и женският принцип: във всеки женски принцип един мъжки принцип - ларинксът; във всеки мъжки принцип един женски принцип - белите дробове.
към текста >>
64.
Седма лекция: Еволюционните процеси в човешкия организъм до отделянето на Луната. Озирис и Изис като ваятели на човешката форма.
GA_106 Египетски митове и мистерии
Озирис отново беше приет в света на божествено-духовните Същества, и фактически той работи за хората не на Земята, а по времето, когато те пребивават в духовния
свят
между смъртта и новото си раждане.
Той стори това като го подмами да легне в един ковчег, който затвори и пусна в морето. Изида, сестрата и съпругата на Озирис, потърси своя брат и съпруг, и когато го намери, го върна в Египет. Но тогава злият Тифон отново искаше да унищожи Озирис и го разкъса на парчета. Изис събра отделните части и ги погреба на различни места. (И днес още в Египет биват показвани различните гробове на Озирис.) После Изис роди Хорус и Хорус отмъсти на Тифон за своя баща Озирис.
Озирис отново беше приет в света на божествено-духовните Същества, и фактически той работи за хората не на Земята, а по времето, когато те пребивават в духовния свят между смъртта и новото си раждане.
Ето защо в Египет си представяха пътя на мъртвите като път на Озирис.
към текста >>
Този беше и художественият принцип в предишните времена: тези, които искаха да създават художествени форми, се доверяваха на описанията от страна на ясновидците, или самите те можеха да виждат в духовния
свят
.
Горе формата остана осветлена от един орган, който човекът носеше като един вид фенер върху главата си. Бихме могли да получим вярна представа за тогавашната форма на човека, ако си представим горната му част като етерна, а долната - като подобна на животно. В по-старите изображения на Зодиака все още виждаме знака на Стрелеца долу в животинска форма, докато в горната част на Зодиака преобладава човешката форма. Тези знаци бележат степента на развитие, характерна за човека, както например кентавърът отразява една действително еволюционна степен на човека: долу кон, горе човек. Ние би трябвало да приемаме коня не буквално, а като представител на животинската природа.
Този беше и художественият принцип в предишните времена: тези, които искаха да създават художествени форми, се доверяваха на описанията от страна на ясновидците, или самите те можеха да виждат в духовния свят.
Твърди се, че Омир бил един сляп визионер, т.е. ясновидец. Той можеше да вижда назад във времето и да чете написаното в хрониката Акаша. В духовен смисъл слепият визионер Омир беше много повече виждащ, отколкото останалите гърци. Следователно, кентавърът е една действителна човешка форма от миналото. Когато човекът изглеждаше така, Луната все още не беше отделена от Земята; Лунната сила все още се намираше в тялото на Земята.
към текста >>
Египтянинът подчертаваше, че египетската мъдрост превъзхожда всичко онова, което може да бъде изживяно в материалния
свят
.
Те само го обозначаваха с един друг език. Египетските посветени имаха силно развити ясновидски дарби, така че много от техните ученици можеха да виждат в далечното минало. Египетският посветен беше органически свързан с онези тайни; ето защо в сравнение с египетските посветени, гръцките свещенослужители изглеждаха като малки, сричащи деца. И наистина, забележителни са думите, които веднъж един египетски жрец, срещайки Солон, изрече: „О, Солоне, Солоне, все пак, вие гърците винаги си оставате деца, фактически възрастни гърци няма. Всички вие сте духовно млади, защото нямате никакви древни светогледи, нито предания, които са устояли на времето (Платон: „Тимей”).
Египтянинът подчертаваше, че египетската мъдрост превъзхожда всичко онова, което може да бъде изживяно в материалния свят.
Само посветените в Елевзинските Мистерии бяха достатъчно напреднали, обаче в тях участвуваха ограничен брой ученици. Обаче това, което египетският посветен виждаше за онзи период от Земното развитие: че Богът Озирис се беше отделил от Слънцето и беше отишъл на Луната, като оттам отразяваше Слънчевата светлина - това, което вършеше този Бог, то беше свещено също и за гърците. Те също знаеха, че този Бог Озирис е онзи, който образува 28-те форми на Луната като чрез това залага началото на 28-те нервни снопа в човешкия организъм. Чрез Озирис беше изградена нервната система в посока надолу по гръбначния мозък като по този начин впоследствие беше изградена и цялата горна част на човешкото тяло. Защото всичко онова, което възникна като мускули, можа да получи своята форма само поради факта, че неговите ваятели са именно нервите.
към текста >>
Това екстатично състояние на душата беше един вид прелюдия към истинското виждане, едно въведение към виждането на това, което се разиграва в духовния
свят
.
Фактически той сънуваше легендата за Озирис и Изис. Всеки ученик сънуваше този сън за Озирис и Изис. Без този сън той не би могъл да стигне до виждането на истинските факти. Ученикът трябваше да мине през образа, през имагинацията. Легендата за Озирис и Изида беше вътрешно изживявана от всеки ученик.
Това екстатично състояние на душата беше един вид прелюдия към истинското виждане, едно въведение към виждането на това, което се разиграва в духовния свят.
Ученикът можеше да чете в хрониката Акаша това, което описахме днес, само ако беше посветен до такава висока степен, за каквато загатнахме днес и за която ще говорим утре. После ще се спрем и на другите образи от Зодиака и тяхното значение.
към текста >>
65.
Осма лекция: Последователното развитие на човешката форма с оглед преминаването на Слънцето през съзвездията на Зодиака.
GA_106 Египетски митове и мистерии
Един такъв символ е „един образ” на нещо, което действително може да бъде видяно в духовния
свят
и нито един символ не може да бъде правилно тълкуван, ако не се види и посочи ясно неговото съответствие в духовния
свят
.
Още в римските катакомби този символ на рибата беше и символ на самото християнство и той трябваше да напомня на християните за онова грандиозно космическо събитие, когато Христос беше свързан с тях на Земята. Да, човекът беше напреднал до формата на рибата, когато Слънцето се отдели от Земята; и първите християни извънредно дълбоко усещаха връзката между символа на рибата и онези, които приемаха импулса на Христос. Колко далеч е един толкова важен знак, разглеждан от нас като символ на една цяла епоха от космическата еволюция, колко далеч е той от онези повърхностни тълкувания, които често чуваме тук или там. Истинските символи бяха такива, че те непосредствено се отнасяха до духовните факти. За първите християни те не само „означаваха” нещо.
Един такъв символ е „един образ” на нещо, което действително може да бъде видяно в духовния свят и нито един символ не може да бъде правилно тълкуван, ако не се види и посочи ясно неговото съответствие в духовния свят.
Всяка спекулация има най-много някаква подготвителна цел; изразът „означава” не е сполучлив; ние действително вникваме в символа едва тогава, когато установим, че в него е вложен точно определен духовен смисъл.
към текста >>
Тук подчертаната астралност се издига над Земята като битие на птичия
свят
.
Следователно, то има своя представител в бика и във всички животни, принадлежащи към този животински вид: крави, говеда и т.н. В групата човешки същества, при които беше застъпено не физическото тяло, а етерното тяло, се разви - ако можем да се изразим така - предимно онази част от туловището, която клонеше към сърцето; тази степен от човешката еволюция също е запазена в животинското царство. Тази степен, над която човекът успя да се издигне, е представена в лъва. Лъвът съдържа в себе си типа, образуван от групата човешки същества, чиито етерни тела бяха особено силни. А онази човешка степен, при която астралното тяло преобладаваше над етерното и физическото тяло е представена - естествено, в изродена форма - не другаде, а в подвижния род на птиците и Апокалипсисът ни я показва в образа на орела.
Тук подчертаната астралност се издига над Земята като битие на птичия свят.
И там, където преобладаваше Азът, се разви едно същество, което всъщност можем да обозначим като едно съчетание на трите други природи, защото Азът успяваше да ги хармонизира. При тази група фактически ясновидецът има пред себе си това, което представлява сфинкса, а знаем, сфинксът е съставен главно от лъвско тяло, после от орлови крила, но също и от елементи на бика, като в най-древните изображения на сфинкса личеше дори опашката на влечугите, а отпред имаме човешката форма, която хармонизира другите три части.
към текста >>
Тогава съзнанието за физическия
свят
беше понижено.
Тогава съзнанието за физическия свят беше понижено.
И в това понижено съзнание ставаше оплождането. Във времената на понижено съзнание, когато човекът преминаваше от физическия свят в духовния, тогава настъпваше и оплождането, и човекът го забелязваше единствено чрез един символичен сън. По един нежен, възвишен начин, той усещаше, как докато спи, е настъпило оплождането, и то му се явяваше в един нежен, чуден сън, като че ли, например, човекът хвърля един камък, камъкът пада на земята, а после от земята израства едно цвете.
към текста >>
Във времената на понижено съзнание, когато човекът преминаваше от физическия
свят
в духовния, тогава настъпваше и оплождането, и човекът го забелязваше единствено чрез един символичен сън.
Тогава съзнанието за физическия свят беше понижено. И в това понижено съзнание ставаше оплождането.
Във времената на понижено съзнание, когато човекът преминаваше от физическия свят в духовния, тогава настъпваше и оплождането, и човекът го забелязваше единствено чрез един символичен сън.
По един нежен, възвишен начин, той усещаше, как докато спи, е настъпило оплождането, и то му се явяваше в един нежен, чуден сън, като че ли, например, човекът хвърля един камък, камъкът пада на земята, а после от земята израства едно цвете.
към текста >>
Това означава, че ако съществата биха могли да изчакат и едва по-късно да разгърнат пълната си привързаност към физическия
свят
, тогава те също биха станали човеци.
И тук ние трябва да обърнем внимание, че имаше и такива същества, които още по-рано бяха достигнали до една по-късна степен от развитието. Когато казваме, че определени същества бяха изостанали на степента, присъща на бика, а други на степента, присъща на лъва, какво всъщност означава това?
Това означава, че ако съществата биха могли да изчакат и едва по-късно да разгърнат пълната си привързаност към физическия свят, тогава те също биха станали човеци.
Ако лъвът не би проявил преждевременно волята си да навлезе в земната сфера, той би станал човек; същото се отнася и за другите животни, които се бяха отделили от човека.
към текста >>
Обаче онези, които вече бяха слезли във физическия
свят
- за разлика от по-висшето човечество, което възприемаше оплождането по гореописания начин - те бяха изгубили своята първоначална наивност; те нямаха съновидения за оплождането, а направо виждаха акта на оплождането; те бяха изгубени за по-висшето съзнание на човечеството.
В действителност тази легенда крие много дълбоки тайни. Нертус е преходната степен от девственото оплождане към по-късното размножение на човека. Нертус навлиза в едно сумрачно съзнание и потъвайки в морето на страстта, възприема оплождането само като един нежен, символичен акт; фактически тя възприема само неговото отражение.
Обаче онези, които вече бяха слезли във физическия свят - за разлика от по-висшето човечество, което възприемаше оплождането по гореописания начин - те бяха изгубили своята първоначална наивност; те нямаха съновидения за оплождането, а направо виждаха акта на оплождането; те бяха изгубени за по-висшето съзнание на човечеството.
Ето защо те заслужаваха смърт! Споменът за това пра-древно събитие беше запазен в много области на Европа под формата на един ритуал. В точно определено време хората устройваха своите възпоминателни празници и изпълняваха една церемония. Те поставяха изображението на Нертус в една кола или ладия и го потопяваха в морето на страстта. Спазван беше дори жестокият обичай, че онези, които трябваше да служат, да теглят ладията с изображението на Нертус, онези, които - бидейки роби - можеха да виждат това, те трябваше да бъдат умъртвявани, в знак на това, че те са представители на смъртното човечество, което можеше непосредствено да вижда с очите си акта на оплождането.
към текста >>
66.
Девета лекция: Действието на Слънчевите и Лунните Духове. Промени във възприятията и в съзнанието на човека.
GA_106 Египетски митове и мистерии
Обаче положението не е такова, че тук ясновидецът да вижда някакъв
астрален
облак; всъщност той вижда, как от астралното тяло тръгват потоци към физическото тяло и тези потоци са силите, които през нощта премахват умората и възстановяват във физическото тяло изразходваната през деня енергия, така че на другата сутрин то да се чувствува бодро и свежо.
Тогавашният човек никога не си казваше: „Ето, сега аз умирам! ”, или: „Ето, сега аз изпадам в безсъзнание! ”. Човекът все още не разчиташе на своето себесъзнание, той се усещаше безсмъртен в лоното на Бога, приемаше всичко това като нещо самопонятно. Нека да си представим следното: Да си представим как вечер лягаме да спим, как астралното тяло се раздвижва и напуска физическото тяло и всичко това става по време на пълнолуние. Следователно, физическото тяло и етерното тяло остават в леглото, астралното тяло се движи над тях и всичко това става при пълнолуние.
Обаче положението не е такова, че тук ясновидецът да вижда някакъв астрален облак; всъщност той вижда, как от астралното тяло тръгват потоци към физическото тяло и тези потоци са силите, които през нощта премахват умората и възстановяват във физическото тяло изразходваната през деня енергия, така че на другата сутрин то да се чувствува бодро и свежо.
Но същевременно ясновидецът вижда и духовни потоци, тръгващи от Луната и как тези потоци пронизват астралните същества. Бихме могли да видим още, как фактически от Луната тръгват духовни потоци, които пронизват и укрепват астралното тяло, като повлияват онази негова дейност, която то упражнява спрямо физическото тяло. Да предположим, че ние сме „човеци” в древната Лемурийска епоха; тогава астралното тяло би възприемало това нахлуване на духовните сили, би поглеждало нагоре с думите: „Това е Озирис, който ме укрепва, който работи върху мен, аз виждам как неговите действия минават през мен! ”. И през нощта ние бихме се чувствували приютени в лоното на Озирис, бихме живяли, така да се каже, с нашия Аз в Озирис. Ние бихме имали усещането: „Аз и Озирис сме едно”.
към текста >>
Но колкото повече напредваше физическото тяло, развивайки се в посока отдолу нагоре, колкото повече - развивайки горната си част - човекът можеше да вижда също и физически, колкото по-добре възприемаше физическите предмети около себе си, толкова повече време трябваше да прекарва той в своето физическо тяло; интересът му към физическия
свят
все повече нарастваше, съзнанието му за духовния
свят
все повече се замъгляваше, а съзнанието му във физическото тяло все повече се проясняваше; той все повече и повече отвикваше от духовния
свят
.
Но колкото повече напредваше физическото тяло, развивайки се в посока отдолу нагоре, колкото повече - развивайки горната си част - човекът можеше да вижда също и физически, колкото по-добре възприемаше физическите предмети около себе си, толкова повече време трябваше да прекарва той в своето физическо тяло; интересът му към физическия свят все повече нарастваше, съзнанието му за духовния свят все повече се замъгляваше, а съзнанието му във физическото тяло все повече се проясняваше; той все повече и повече отвикваше от духовния свят.
Ето как животът на човека се развиваше все повече в посока на физическия свят, докато съзнанието за периодите между смъртта и новото раждане все повече се помрачаваше. Човекът все повече изгубваше чувството на свързаност с Боговете и след голямата атлантска катастрофа по-голямата част от човечеството беше вече изгубила напълно естествената способност да вижда в духовния свят през нощта, докато за сметка на това овладя способността да вижда ясно в условията на деня, така, че постепенно предметите се явяваха във все по-ясни очертания. Ние вече обърнахме внимание върху това, че при онези хора, от следатлантското време, които бяха изостанали в своето развитие, ясновидската дарба беше все още съхранена. Дори и по времето, когато възникна християнството, имаше хора с ясновидски способности, има ги също и днес, макар и малко на брой, впрочем естествената дарба на това ясновидство коренно се различава от ясновидството, до което човекът стига в хода на езотеричното обучение.
към текста >>
Ето как животът на човека се развиваше все повече в посока на физическия
свят
, докато съзнанието за периодите между смъртта и новото раждане все повече се помрачаваше.
Но колкото повече напредваше физическото тяло, развивайки се в посока отдолу нагоре, колкото повече - развивайки горната си част - човекът можеше да вижда също и физически, колкото по-добре възприемаше физическите предмети около себе си, толкова повече време трябваше да прекарва той в своето физическо тяло; интересът му към физическия свят все повече нарастваше, съзнанието му за духовния свят все повече се замъгляваше, а съзнанието му във физическото тяло все повече се проясняваше; той все повече и повече отвикваше от духовния свят.
Ето как животът на човека се развиваше все повече в посока на физическия свят, докато съзнанието за периодите между смъртта и новото раждане все повече се помрачаваше.
Човекът все повече изгубваше чувството на свързаност с Боговете и след голямата атлантска катастрофа по-голямата част от човечеството беше вече изгубила напълно естествената способност да вижда в духовния свят през нощта, докато за сметка на това овладя способността да вижда ясно в условията на деня, така, че постепенно предметите се явяваха във все по-ясни очертания. Ние вече обърнахме внимание върху това, че при онези хора, от следатлантското време, които бяха изостанали в своето развитие, ясновидската дарба беше все още съхранена. Дори и по времето, когато възникна християнството, имаше хора с ясновидски способности, има ги също и днес, макар и малко на брой, впрочем естествената дарба на това ясновидство коренно се различава от ясновидството, до което човекът стига в хода на езотеричното обучение.
към текста >>
Човекът все повече изгубваше чувството на свързаност с Боговете и след голямата атлантска катастрофа по-голямата част от човечеството беше вече изгубила напълно естествената способност да вижда в духовния
свят
през нощта, докато за сметка на това овладя способността да вижда ясно в условията на деня, така, че постепенно предметите се явяваха във все по-ясни очертания.
Но колкото повече напредваше физическото тяло, развивайки се в посока отдолу нагоре, колкото повече - развивайки горната си част - човекът можеше да вижда също и физически, колкото по-добре възприемаше физическите предмети около себе си, толкова повече време трябваше да прекарва той в своето физическо тяло; интересът му към физическия свят все повече нарастваше, съзнанието му за духовния свят все повече се замъгляваше, а съзнанието му във физическото тяло все повече се проясняваше; той все повече и повече отвикваше от духовния свят. Ето как животът на човека се развиваше все повече в посока на физическия свят, докато съзнанието за периодите между смъртта и новото раждане все повече се помрачаваше.
Човекът все повече изгубваше чувството на свързаност с Боговете и след голямата атлантска катастрофа по-голямата част от човечеството беше вече изгубила напълно естествената способност да вижда в духовния свят през нощта, докато за сметка на това овладя способността да вижда ясно в условията на деня, така, че постепенно предметите се явяваха във все по-ясни очертания.
Ние вече обърнахме внимание върху това, че при онези хора, от следатлантското време, които бяха изостанали в своето развитие, ясновидската дарба беше все още съхранена. Дори и по времето, когато възникна християнството, имаше хора с ясновидски способности, има ги също и днес, макар и малко на брой, впрочем естествената дарба на това ясновидство коренно се различава от ясновидството, до което човекът стига в хода на езотеричното обучение.
към текста >>
В индийските души все още живееше като един вид спомен - един спомен за стария
свят
- когато човекът изживяваше и виждаше Боговете, които работеха върху неговото тяло, също както това правеха Озирис и Изис!
Нека да се пренесем в душите на учениците, които наследиха свещените Риши, в душите на хората от индийската култура изобщо, да кажем, във времето непосредствено след като бяха изчезнали и последните следи от голямата атлантска водна катастрофа.
В индийските души все още живееше като един вид спомен - един спомен за стария свят - когато човекът изживяваше и виждаше Боговете, които работеха върху неговото тяло, също както това правеха Озирис и Изис!
Сега човекът се намираше извън този свят, извън лоното на Боговете.
към текста >>
Сега човекът се намираше извън този
свят
, извън лоното на Боговете.
Нека да се пренесем в душите на учениците, които наследиха свещените Риши, в душите на хората от индийската култура изобщо, да кажем, във времето непосредствено след като бяха изчезнали и последните следи от голямата атлантска водна катастрофа. В индийските души все още живееше като един вид спомен - един спомен за стария свят - когато човекът изживяваше и виждаше Боговете, които работеха върху неговото тяло, също както това правеха Озирис и Изис!
Сега човекът се намираше извън този свят, извън лоното на Боговете.
към текста >>
За него този
свят
беше толкова реален, колкото реален за нас е физическия
свят
.
За него този свят беше толкова реален, колкото реален за нас е физическия свят.
През душите от първата следатлантска култура преминаваше като един спомен това, което някога Ришите проповядваха; защото те знаеха: Ришите и техните ученици можеха да виждат в духовния свят; но те знаеха и друго: за представителите на индийската култура периодът на виждане в духовния свят беше приключил.
към текста >>
През душите от първата следатлантска култура преминаваше като един спомен това, което някога Ришите проповядваха; защото те знаеха: Ришите и техните ученици можеха да виждат в духовния
свят
; но те знаеха и друго: за представителите на индийската култура периодът на виждане в духовния
свят
беше приключил.
За него този свят беше толкова реален, колкото реален за нас е физическия свят.
През душите от първата следатлантска култура преминаваше като един спомен това, което някога Ришите проповядваха; защото те знаеха: Ришите и техните ученици можеха да виждат в духовния свят; но те знаеха и друго: за представителите на индийската култура периодът на виждане в духовния свят беше приключил.
към текста >>
Пред душата на древния индиец изникваше като един спомен, като един болезнен спомен, неговото истинско, древно отечество, докато сега се виждаше поставен във физическия
свят
, който е само външната обвивка на духовния
свят
, и той непрекъснато копнееше да избяга от този външен
свят
.
Пред душата на древния индиец изникваше като един спомен, като един болезнен спомен, неговото истинско, древно отечество, докато сега се виждаше поставен във физическия свят, който е само външната обвивка на духовния свят, и той непрекъснато копнееше да избяга от този външен свят.
И той усещаше: „Не са истински планините и долините, не са истински облаците във въздуха, не е истинско дори звездното небе: всичко това е само една обвивка. А истината, скрита зад тази обвивка, Боговете и истинският образ на човека - тях ние не можем да видим. Това, което виждаме, е Майя, неистина; истината е скрита”. Усещането, че човекът е произлязъл от истината, че същинската му родина е в духовния свят, а сетивният свят е илюзия, Майя, това усещане се засилваше все повече. Религиозното настроение на този, който чувствува толкова живо противоположността между духовното и физическото, ограничава интереса му към физическия свят, насочвайки го все повече към това, което посветените виждаха и за което ни говорят свещените Риши.
към текста >>
Усещането, че човекът е произлязъл от истината, че същинската му родина е в духовния
свят
, а сетивният
свят
е илюзия, Майя, това усещане се засилваше все повече.
Пред душата на древния индиец изникваше като един спомен, като един болезнен спомен, неговото истинско, древно отечество, докато сега се виждаше поставен във физическия свят, който е само външната обвивка на духовния свят, и той непрекъснато копнееше да избяга от този външен свят. И той усещаше: „Не са истински планините и долините, не са истински облаците във въздуха, не е истинско дори звездното небе: всичко това е само една обвивка. А истината, скрита зад тази обвивка, Боговете и истинският образ на човека - тях ние не можем да видим. Това, което виждаме, е Майя, неистина; истината е скрита”.
Усещането, че човекът е произлязъл от истината, че същинската му родина е в духовния свят, а сетивният свят е илюзия, Майя, това усещане се засилваше все повече.
Религиозното настроение на този, който чувствува толкова живо противоположността между духовното и физическото, ограничава интереса му към физическия свят, насочвайки го все повече към това, което посветените виждаха и за което ни говорят свещените Риши. Индиецът копнееше да избяга от тази действителност, от тази сурова действителност, която за него не беше нищо друго, освен една илюзия. Защото истината не е това, което сетивата възприемат; истината е скрита зад видимия свят; ето защо първата следатлантска култура не се интересуваше много от това, което се случва в условията на физическия свят.
към текста >>
Религиозното настроение на този, който чувствува толкова живо противоположността между духовното и физическото, ограничава интереса му към физическия
свят
, насочвайки го все повече към това, което посветените виждаха и за което ни говорят свещените Риши.
Пред душата на древния индиец изникваше като един спомен, като един болезнен спомен, неговото истинско, древно отечество, докато сега се виждаше поставен във физическия свят, който е само външната обвивка на духовния свят, и той непрекъснато копнееше да избяга от този външен свят. И той усещаше: „Не са истински планините и долините, не са истински облаците във въздуха, не е истинско дори звездното небе: всичко това е само една обвивка. А истината, скрита зад тази обвивка, Боговете и истинският образ на човека - тях ние не можем да видим. Това, което виждаме, е Майя, неистина; истината е скрита”. Усещането, че човекът е произлязъл от истината, че същинската му родина е в духовния свят, а сетивният свят е илюзия, Майя, това усещане се засилваше все повече.
Религиозното настроение на този, който чувствува толкова живо противоположността между духовното и физическото, ограничава интереса му към физическия свят, насочвайки го все повече към това, което посветените виждаха и за което ни говорят свещените Риши.
Индиецът копнееше да избяга от тази действителност, от тази сурова действителност, която за него не беше нищо друго, освен една илюзия. Защото истината не е това, което сетивата възприемат; истината е скрита зад видимия свят; ето защо първата следатлантска култура не се интересуваше много от това, което се случва в условията на физическия свят.
към текста >>
Защото истината не е това, което сетивата възприемат; истината е скрита зад видимия
свят
; ето защо първата следатлантска култура не се интересуваше много от това, което се случва в условията на физическия
свят
.
А истината, скрита зад тази обвивка, Боговете и истинският образ на човека - тях ние не можем да видим. Това, което виждаме, е Майя, неистина; истината е скрита”. Усещането, че човекът е произлязъл от истината, че същинската му родина е в духовния свят, а сетивният свят е илюзия, Майя, това усещане се засилваше все повече. Религиозното настроение на този, който чувствува толкова живо противоположността между духовното и физическото, ограничава интереса му към физическия свят, насочвайки го все повече към това, което посветените виждаха и за което ни говорят свещените Риши. Индиецът копнееше да избяга от тази действителност, от тази сурова действителност, която за него не беше нищо друго, освен една илюзия.
Защото истината не е това, което сетивата възприемат; истината е скрита зад видимия свят; ето защо първата следатлантска култура не се интересуваше много от това, което се случва в условията на физическия свят.
към текста >>
Ако накратко искаме да охарактеризираме прехода от индийската култура към културата на персите, ние можем да кажем: Представителят на персийската култура чувствуваше физическия
свят
като своя задача, а не като нещо случайно.
През втората следатлантска култура, древно-персийската, от която произлезе Заратустра, великият ученик на Ману, нещата се промениха.
Ако накратко искаме да охарактеризираме прехода от индийската култура към културата на персите, ние можем да кажем: Представителят на персийската култура чувствуваше физическия свят като своя задача, а не като нещо случайно.
Наистина, той все още отправяше своя поглед нагоре към областите на светлината, към духовните светове, обаче после той отново го обръщаше назад към физическия свят и тогава той виждаше как всичко се разпадаше в силите на светлината и в силите на тъмнината. За персиеца физическият свят стана поле за работа. Той си казваше: Да, тук са добрите божествени Същества, Аура Маздао или Ормузд, както и тъмните сили, под ръководството на Анграмайнуш или Ариман. От Аура Маздао идва спасението за хората, от Ариман идва физическият свят. Ние трябва да преобразим това, което идва от Ариман, трябва да се свържем с добрите Богове, за да победим Ариман, злия Бог в материята, като обработваме земята, като се превърнем в такива същества, които променят облика на нашата планета.
към текста >>
Наистина, той все още отправяше своя поглед нагоре към областите на светлината, към духовните светове, обаче после той отново го обръщаше назад към физическия
свят
и тогава той виждаше как всичко се разпадаше в силите на светлината и в силите на тъмнината.
През втората следатлантска култура, древно-персийската, от която произлезе Заратустра, великият ученик на Ману, нещата се промениха. Ако накратко искаме да охарактеризираме прехода от индийската култура към културата на персите, ние можем да кажем: Представителят на персийската култура чувствуваше физическия свят като своя задача, а не като нещо случайно.
Наистина, той все още отправяше своя поглед нагоре към областите на светлината, към духовните светове, обаче после той отново го обръщаше назад към физическия свят и тогава той виждаше как всичко се разпадаше в силите на светлината и в силите на тъмнината.
За персиеца физическият свят стана поле за работа. Той си казваше: Да, тук са добрите божествени Същества, Аура Маздао или Ормузд, както и тъмните сили, под ръководството на Анграмайнуш или Ариман. От Аура Маздао идва спасението за хората, от Ариман идва физическият свят. Ние трябва да преобразим това, което идва от Ариман, трябва да се свържем с добрите Богове, за да победим Ариман, злия Бог в материята, като обработваме земята, като се превърнем в такива същества, които променят облика на нашата планета. Побеждавайки Ариман по този начин, ние превръщаме Земята в едно средство за постигане на доброто.
към текста >>
За персиеца физическият
свят
стана поле за работа.
През втората следатлантска култура, древно-персийската, от която произлезе Заратустра, великият ученик на Ману, нещата се промениха. Ако накратко искаме да охарактеризираме прехода от индийската култура към културата на персите, ние можем да кажем: Представителят на персийската култура чувствуваше физическия свят като своя задача, а не като нещо случайно. Наистина, той все още отправяше своя поглед нагоре към областите на светлината, към духовните светове, обаче после той отново го обръщаше назад към физическия свят и тогава той виждаше как всичко се разпадаше в силите на светлината и в силите на тъмнината.
За персиеца физическият свят стана поле за работа.
Той си казваше: Да, тук са добрите божествени Същества, Аура Маздао или Ормузд, както и тъмните сили, под ръководството на Анграмайнуш или Ариман. От Аура Маздао идва спасението за хората, от Ариман идва физическият свят. Ние трябва да преобразим това, което идва от Ариман, трябва да се свържем с добрите Богове, за да победим Ариман, злия Бог в материята, като обработваме земята, като се превърнем в такива същества, които променят облика на нашата планета. Побеждавайки Ариман по този начин, ние превръщаме Земята в едно средство за постигане на доброто.
към текста >>
От Аура Маздао идва спасението за хората, от Ариман идва физическият
свят
.
През втората следатлантска култура, древно-персийската, от която произлезе Заратустра, великият ученик на Ману, нещата се промениха. Ако накратко искаме да охарактеризираме прехода от индийската култура към културата на персите, ние можем да кажем: Представителят на персийската култура чувствуваше физическия свят като своя задача, а не като нещо случайно. Наистина, той все още отправяше своя поглед нагоре към областите на светлината, към духовните светове, обаче после той отново го обръщаше назад към физическия свят и тогава той виждаше как всичко се разпадаше в силите на светлината и в силите на тъмнината. За персиеца физическият свят стана поле за работа. Той си казваше: Да, тук са добрите божествени Същества, Аура Маздао или Ормузд, както и тъмните сили, под ръководството на Анграмайнуш или Ариман.
От Аура Маздао идва спасението за хората, от Ариман идва физическият свят.
Ние трябва да преобразим това, което идва от Ариман, трябва да се свържем с добрите Богове, за да победим Ариман, злия Бог в материята, като обработваме земята, като се превърнем в такива същества, които променят облика на нашата планета. Побеждавайки Ариман по този начин, ние превръщаме Земята в едно средство за постигане на доброто.
към текста >>
Завладяването на физическия
свят
продължи и по-нататък през Третата египетско-вавилоно-халдейска епоха.
Завладяването на физическия свят продължи и по-нататък през Третата египетско-вавилоно-халдейска епоха.
Сега едва ли беше останало нещо от онази неохота, с която човекът усещаше физическия свят като Майя, като илюзия. Халдейците поглеждаха нагоре към звездното небе и блясъкът на звездите беше за тях не просто илюзия, а самите писмени знаци, които Боговете бяха поставили над физическия свят. И по пътищата на звездите халдейският жрец проследяваше обратния път към духовните светове, и когато беше наистина посветен, когато можеше да разпознава всички Същества, обитаващи планетите и звездите, тогава той поглеждаше нагоре и си казваше: „Всичко, което виждам с очите си, поглеждайки нагоре към звездното небе, е само външният израз на това, което ми дава окултното виждане, посвещението. Когато жрецът-посветител ме дарява с милостта да виждам Бога, тогава аз виждам Бога. Но всичко външно, което виждам, не е просто илюзия; там аз виждам писмеността на Боговете”.
към текста >>
Сега едва ли беше останало нещо от онази неохота, с която човекът усещаше физическия
свят
като Майя, като илюзия.
Завладяването на физическия свят продължи и по-нататък през Третата египетско-вавилоно-халдейска епоха.
Сега едва ли беше останало нещо от онази неохота, с която човекът усещаше физическия свят като Майя, като илюзия.
Халдейците поглеждаха нагоре към звездното небе и блясъкът на звездите беше за тях не просто илюзия, а самите писмени знаци, които Боговете бяха поставили над физическия свят. И по пътищата на звездите халдейският жрец проследяваше обратния път към духовните светове, и когато беше наистина посветен, когато можеше да разпознава всички Същества, обитаващи планетите и звездите, тогава той поглеждаше нагоре и си казваше: „Всичко, което виждам с очите си, поглеждайки нагоре към звездното небе, е само външният израз на това, което ми дава окултното виждане, посвещението. Когато жрецът-посветител ме дарява с милостта да виждам Бога, тогава аз виждам Бога. Но всичко външно, което виждам, не е просто илюзия; там аз виждам писмеността на Боговете”. За един такъв посветен нещата изглеждаха така, както за нас, когато, примерно, получаваме писмо от един стар приятел, когото не сме виждали от дълго време и сега виждаме с очите си написаното от него.
към текста >>
Халдейците поглеждаха нагоре към звездното небе и блясъкът на звездите беше за тях не просто илюзия, а самите писмени знаци, които Боговете бяха поставили над физическия
свят
.
Завладяването на физическия свят продължи и по-нататък през Третата египетско-вавилоно-халдейска епоха. Сега едва ли беше останало нещо от онази неохота, с която човекът усещаше физическия свят като Майя, като илюзия.
Халдейците поглеждаха нагоре към звездното небе и блясъкът на звездите беше за тях не просто илюзия, а самите писмени знаци, които Боговете бяха поставили над физическия свят.
И по пътищата на звездите халдейският жрец проследяваше обратния път към духовните светове, и когато беше наистина посветен, когато можеше да разпознава всички Същества, обитаващи планетите и звездите, тогава той поглеждаше нагоре и си казваше: „Всичко, което виждам с очите си, поглеждайки нагоре към звездното небе, е само външният израз на това, което ми дава окултното виждане, посвещението. Когато жрецът-посветител ме дарява с милостта да виждам Бога, тогава аз виждам Бога. Но всичко външно, което виждам, не е просто илюзия; там аз виждам писмеността на Боговете”. За един такъв посветен нещата изглеждаха така, както за нас, когато, примерно, получаваме писмо от един стар приятел, когото не сме виждали от дълго време и сега виждаме с очите си написаното от него. Ние виждаме, че тъкмо неговата ръка е оформила писмените знаци и долавяме чувствата, които той е вложил в изписаните думи.
към текста >>
И когато той виждаше това и после, напускайки храма и насочвайки поглед към звездния
свят
, всичко му изглеждаше като едно послание от духовните Същества.
Когато жрецът-посветител ме дарява с милостта да виждам Бога, тогава аз виждам Бога. Но всичко външно, което виждам, не е просто илюзия; там аз виждам писмеността на Боговете”. За един такъв посветен нещата изглеждаха така, както за нас, когато, примерно, получаваме писмо от един стар приятел, когото не сме виждали от дълго време и сега виждаме с очите си написаното от него. Ние виждаме, че тъкмо неговата ръка е оформила писмените знаци и долавяме чувствата, които той е вложил в изписаните думи. Приблизително така усещаше нещата халдейският, както и египетският окултен ученик, който беше посветен в свещените Мистерии, когато в мистерийния храм той виждаше с духовните си очи онези духовни Същества, които са свързани с нашата Земя.
И когато той виждаше това и после, напускайки храма и насочвайки поглед към звездния свят, всичко му изглеждаше като едно послание от духовните Същества.
Той долавяше писмените знаци на Боговете. В проблясването на светкавиците, в тътена на гръмотевиците, в порива на вятъра той усещаше откровението на Боговете. Боговете се изявяваха пред него във всичко, което той виждаше във външния свят. Каквото усещаме ние от писмото на приятеля, същото усещаше и той, съзирайки външния свят на елементите, света на растенията, животните, планините, света на облаците, света на звездите. Всичко това представляваше за него една писменост на Боговете.
към текста >>
Боговете се изявяваха пред него във всичко, което той виждаше във външния
свят
.
Ние виждаме, че тъкмо неговата ръка е оформила писмените знаци и долавяме чувствата, които той е вложил в изписаните думи. Приблизително така усещаше нещата халдейският, както и египетският окултен ученик, който беше посветен в свещените Мистерии, когато в мистерийния храм той виждаше с духовните си очи онези духовни Същества, които са свързани с нашата Земя. И когато той виждаше това и после, напускайки храма и насочвайки поглед към звездния свят, всичко му изглеждаше като едно послание от духовните Същества. Той долавяше писмените знаци на Боговете. В проблясването на светкавиците, в тътена на гръмотевиците, в порива на вятъра той усещаше откровението на Боговете.
Боговете се изявяваха пред него във всичко, което той виждаше във външния свят.
Каквото усещаме ние от писмото на приятеля, същото усещаше и той, съзирайки външния свят на елементите, света на растенията, животните, планините, света на облаците, света на звездите. Всичко това представляваше за него една писменост на Боговете.
към текста >>
Каквото усещаме ние от писмото на приятеля, същото усещаше и той, съзирайки външния
свят
на елементите, света на растенията, животните, планините, света на облаците, света на звездите.
Приблизително така усещаше нещата халдейският, както и египетският окултен ученик, който беше посветен в свещените Мистерии, когато в мистерийния храм той виждаше с духовните си очи онези духовни Същества, които са свързани с нашата Земя. И когато той виждаше това и после, напускайки храма и насочвайки поглед към звездния свят, всичко му изглеждаше като едно послание от духовните Същества. Той долавяше писмените знаци на Боговете. В проблясването на светкавиците, в тътена на гръмотевиците, в порива на вятъра той усещаше откровението на Боговете. Боговете се изявяваха пред него във всичко, което той виждаше във външния свят.
Каквото усещаме ние от писмото на приятеля, същото усещаше и той, съзирайки външния свят на елементите, света на растенията, животните, планините, света на облаците, света на звездите.
Всичко това представляваше за него една писменост на Боговете.
към текста >>
И когато египтяните се уповаваха на законите, изнамирани от човека в условията на физическия
свят
, чрез които той завладяваше материята, тогава възникна геометрията, математиката.
И когато египтяните се уповаваха на законите, изнамирани от човека в условията на физическия свят, чрез които той завладяваше материята, тогава възникна геометрията, математиката.
С тяхна помощ човекът завладяваше елементите, понеже се доверяваше на това, което неговият Дух изнамираше, понеже вярваше, че Духът се отпечатва в материята. Тогава той можа да създаде пирамидите, храмовете и сфинкса. Това беше една могъща крачка в завладяването на физическия свят, направена именно през Третата следатлантска култура. И само така човекът стигна дотам, въобще да изпитва истински респект спрямо физическия свят; едва сега физическия свят се превърна за него в нещо действително. Но до какви учители беше прибягвал той по-рано?
към текста >>
Това беше една могъща крачка в завладяването на физическия
свят
, направена именно през Третата следатлантска култура.
И когато египтяните се уповаваха на законите, изнамирани от човека в условията на физическия свят, чрез които той завладяваше материята, тогава възникна геометрията, математиката. С тяхна помощ човекът завладяваше елементите, понеже се доверяваше на това, което неговият Дух изнамираше, понеже вярваше, че Духът се отпечатва в материята. Тогава той можа да създаде пирамидите, храмовете и сфинкса.
Това беше една могъща крачка в завладяването на физическия свят, направена именно през Третата следатлантска култура.
И само така човекът стигна дотам, въобще да изпитва истински респект спрямо физическия свят; едва сега физическия свят се превърна за него в нещо действително. Но до какви учители беше прибягвал той по-рано?
към текста >>
И само така човекът стигна дотам, въобще да изпитва истински респект спрямо физическия
свят
; едва сега физическия
свят
се превърна за него в нещо действително.
И когато египтяните се уповаваха на законите, изнамирани от човека в условията на физическия свят, чрез които той завладяваше материята, тогава възникна геометрията, математиката. С тяхна помощ човекът завладяваше елементите, понеже се доверяваше на това, което неговият Дух изнамираше, понеже вярваше, че Духът се отпечатва в материята. Тогава той можа да създаде пирамидите, храмовете и сфинкса. Това беше една могъща крачка в завладяването на физическия свят, направена именно през Третата следатлантска култура.
И само така човекът стигна дотам, въобще да изпитва истински респект спрямо физическия свят; едва сега физическия свят се превърна за него в нещо действително.
Но до какви учители беше прибягвал той по-рано?
към текста >>
Кандидатът за посвещение трябваше да бъде връщан назад във времето: той трябваше да бъде отново издиган в духовния
свят
, в предишното си духовно отечество, за да е в състояние да предаде на другите това, което научаваше чрез своите изживявания.
В предишните епохи човекът се нуждаеше от учители; посветените също имаха своите учители, да кажем, в древната Индийска епоха. От какви учители се нуждаеха посветените? Необходимо беше посветеният изкуствено да бъде довеждан дотам, че отново да вижда това, което по-рано всеки човек можеше да възприема в своето сумрачно ясновидство.
Кандидатът за посвещение трябваше да бъде връщан назад във времето: той трябваше да бъде отново издиган в духовния свят, в предишното си духовно отечество, за да е в състояние да предаде на другите това, което научаваше чрез своите изживявания.
За тази цел той се нуждаеше от учители. Учениците на Ришите се нуждаеха от учители, които им разказваха какво се е случило в древна Лемурия, какво се е случило в древна Атлантида, когато човекът все още притежаваше своето ясновидство. Същото беше и при древните перси.
към текста >>
О, тогава също имаше такива учители, които довеждаха ученика дотам, че развивайки своите сили, той можеше да вижда направо в духовния
свят
.
Обаче нещата се промениха при халдейците, и особено при египтяните.
О, тогава също имаше такива учители, които довеждаха ученика дотам, че развивайки своите сили, той можеше да вижда направо в духовния свят.
Това бяха инициаторите, посветителите, които показваха това, което се намира зад физическия свят. Обаче за Египет беше необходимо едно ново учение, един напълно нов метод. В древна Индия хората не се тревожеха за това, как събитията, разиграващи се в духовния свят, намират своя израз във физическия план, как протича, тъй да се каже, кореспонденцията между Боговете и човеците. Обаче за Египет беше необходимо нещо друго: не само ученикът да вижда Боговете чрез своето посвещение, но също и да вижда как тези Богове движат ръцете си, за да изработят звездната писменост, как са възникнали всички физически форми. В своите мистерийни школи - изградени напълно по образеца на индийските - древните египтяни допълнително научаваха как духовните сили кореспондират с физическия свят.
към текста >>
Това бяха инициаторите, посветителите, които показваха това, което се намира зад физическия
свят
.
Обаче нещата се промениха при халдейците, и особено при египтяните. О, тогава също имаше такива учители, които довеждаха ученика дотам, че развивайки своите сили, той можеше да вижда направо в духовния свят.
Това бяха инициаторите, посветителите, които показваха това, което се намира зад физическия свят.
Обаче за Египет беше необходимо едно ново учение, един напълно нов метод. В древна Индия хората не се тревожеха за това, как събитията, разиграващи се в духовния свят, намират своя израз във физическия план, как протича, тъй да се каже, кореспонденцията между Боговете и човеците. Обаче за Египет беше необходимо нещо друго: не само ученикът да вижда Боговете чрез своето посвещение, но също и да вижда как тези Богове движат ръцете си, за да изработят звездната писменост, как са възникнали всички физически форми. В своите мистерийни школи - изградени напълно по образеца на индийските - древните египтяни допълнително научаваха как духовните сили кореспондират с физическия свят. Сега те трябваше да се справят с нова учебна дисциплина.
към текста >>
В древна Индия хората не се тревожеха за това, как събитията, разиграващи се в духовния
свят
, намират своя израз във физическия план, как протича, тъй да се каже, кореспонденцията между Боговете и човеците.
Обаче нещата се промениха при халдейците, и особено при египтяните. О, тогава също имаше такива учители, които довеждаха ученика дотам, че развивайки своите сили, той можеше да вижда направо в духовния свят. Това бяха инициаторите, посветителите, които показваха това, което се намира зад физическия свят. Обаче за Египет беше необходимо едно ново учение, един напълно нов метод.
В древна Индия хората не се тревожеха за това, как събитията, разиграващи се в духовния свят, намират своя израз във физическия план, как протича, тъй да се каже, кореспонденцията между Боговете и човеците.
Обаче за Египет беше необходимо нещо друго: не само ученикът да вижда Боговете чрез своето посвещение, но също и да вижда как тези Богове движат ръцете си, за да изработят звездната писменост, как са възникнали всички физически форми. В своите мистерийни школи - изградени напълно по образеца на индийските - древните египтяни допълнително научаваха как духовните сили кореспондират с физическия свят. Сега те трябваше да се справят с нова учебна дисциплина. В Индия ученикът беше насочван към духовните сили чрез ясновиждането; в Египет към това допълнително се посочваше връзката между духовните събития и физическите процеси. За всеки орган на физическото тяло се посочваше, на каква духовна работа отговаря той; как, примерно, сърцето отговаря на определена духовна активност.
към текста >>
В своите мистерийни школи - изградени напълно по образеца на индийските - древните египтяни допълнително научаваха как духовните сили кореспондират с физическия
свят
.
О, тогава също имаше такива учители, които довеждаха ученика дотам, че развивайки своите сили, той можеше да вижда направо в духовния свят. Това бяха инициаторите, посветителите, които показваха това, което се намира зад физическия свят. Обаче за Египет беше необходимо едно ново учение, един напълно нов метод. В древна Индия хората не се тревожеха за това, как събитията, разиграващи се в духовния свят, намират своя израз във физическия план, как протича, тъй да се каже, кореспонденцията между Боговете и човеците. Обаче за Египет беше необходимо нещо друго: не само ученикът да вижда Боговете чрез своето посвещение, но също и да вижда как тези Богове движат ръцете си, за да изработят звездната писменост, как са възникнали всички физически форми.
В своите мистерийни школи - изградени напълно по образеца на индийските - древните египтяни допълнително научаваха как духовните сили кореспондират с физическия свят.
Сега те трябваше да се справят с нова учебна дисциплина. В Индия ученикът беше насочван към духовните сили чрез ясновиждането; в Египет към това допълнително се посочваше връзката между духовните събития и физическите процеси. За всеки орган на физическото тяло се посочваше, на каква духовна работа отговаря той; как, примерно, сърцето отговаря на определена духовна активност. И основателят на школата, която показваше не само духовното, но и неговата деятелност във физическия свят, основателят на тази школа беше великият посветен: Хермес Трисмегистос. Така в негово лице ние имаме трижди великия Тот, първият, който показа на хората целия физически свят като един вид писменост на Боговете.
към текста >>
И основателят на школата, която показваше не само духовното, но и неговата деятелност във физическия
свят
, основателят на тази школа беше великият посветен: Хермес Трисмегистос.
Обаче за Египет беше необходимо нещо друго: не само ученикът да вижда Боговете чрез своето посвещение, но също и да вижда как тези Богове движат ръцете си, за да изработят звездната писменост, как са възникнали всички физически форми. В своите мистерийни школи - изградени напълно по образеца на индийските - древните египтяни допълнително научаваха как духовните сили кореспондират с физическия свят. Сега те трябваше да се справят с нова учебна дисциплина. В Индия ученикът беше насочван към духовните сили чрез ясновиждането; в Египет към това допълнително се посочваше връзката между духовните събития и физическите процеси. За всеки орган на физическото тяло се посочваше, на каква духовна работа отговаря той; как, примерно, сърцето отговаря на определена духовна активност.
И основателят на школата, която показваше не само духовното, но и неговата деятелност във физическия свят, основателят на тази школа беше великият посветен: Хермес Трисмегистос.
Така в негово лице ние имаме трижди великия Тот, първият, който показа на хората целия физически свят като един вид писменост на Боговете. Така ние виждаме, как нашите следатлантски култури стъпка по стъпка влагат своите импулси в общочовешката еволюция. В очите на египтяните Хермес беше един пратеник на Боговете. Той им даде това, което можеше да бъде разчетено като дело на Боговете във физическия свят.
към текста >>
Така в негово лице ние имаме трижди великия Тот, първият, който показа на хората целия физически
свят
като един вид писменост на Боговете.
В своите мистерийни школи - изградени напълно по образеца на индийските - древните египтяни допълнително научаваха как духовните сили кореспондират с физическия свят. Сега те трябваше да се справят с нова учебна дисциплина. В Индия ученикът беше насочван към духовните сили чрез ясновиждането; в Египет към това допълнително се посочваше връзката между духовните събития и физическите процеси. За всеки орган на физическото тяло се посочваше, на каква духовна работа отговаря той; как, примерно, сърцето отговаря на определена духовна активност. И основателят на школата, която показваше не само духовното, но и неговата деятелност във физическия свят, основателят на тази школа беше великият посветен: Хермес Трисмегистос.
Така в негово лице ние имаме трижди великия Тот, първият, който показа на хората целия физически свят като един вид писменост на Боговете.
Така ние виждаме, как нашите следатлантски култури стъпка по стъпка влагат своите импулси в общочовешката еволюция. В очите на египтяните Хермес беше един пратеник на Боговете. Той им даде това, което можеше да бъде разчетено като дело на Боговете във физическия свят.
към текста >>
Той им даде това, което можеше да бъде разчетено като дело на Боговете във физическия
свят
.
За всеки орган на физическото тяло се посочваше, на каква духовна работа отговаря той; как, примерно, сърцето отговаря на определена духовна активност. И основателят на школата, която показваше не само духовното, но и неговата деятелност във физическия свят, основателят на тази школа беше великият посветен: Хермес Трисмегистос. Така в негово лице ние имаме трижди великия Тот, първият, който показа на хората целия физически свят като един вид писменост на Боговете. Така ние виждаме, как нашите следатлантски култури стъпка по стъпка влагат своите импулси в общочовешката еволюция. В очите на египтяните Хермес беше един пратеник на Боговете.
Той им даде това, което можеше да бъде разчетено като дело на Боговете във физическия свят.
към текста >>
Хората вече се бяха научили да ценят физическия
свят
.
Ето как ние можем да охарактеризираме, поне отчасти, трите културни епохи от следатлантското време.
Хората вече се бяха научили да ценят физическия свят.
към текста >>
През Четвъртата културна епоха, Гръцко-латинската, човекът навлиза още по-дълбоко във физическия
свят
.
През Четвъртата културна епоха, Гръцко-латинската, човекът навлиза още по-дълбоко във физическия свят.
Той напредна до такава степен, че не само виждаше писмеността на Боговете във физическия свят, но можеше да влага своето „себе”, своята духовна индивидуалност в обективния свят. Такива произведения на изкуството като тези в Гърция, по-рано не са съществували. Че човекът изобрази самия себе си в една или друга култура, че пресъздаде в нея нещо като своето физическо „себе”, това беше постигнато през Четвъртата културна епоха.
към текста >>
Той напредна до такава степен, че не само виждаше писмеността на Боговете във физическия
свят
, но можеше да влага своето „себе”, своята духовна индивидуалност в обективния
свят
.
През Четвъртата културна епоха, Гръцко-латинската, човекът навлиза още по-дълбоко във физическия свят.
Той напредна до такава степен, че не само виждаше писмеността на Боговете във физическия свят, но можеше да влага своето „себе”, своята духовна индивидуалност в обективния свят.
Такива произведения на изкуството като тези в Гърция, по-рано не са съществували. Че човекът изобрази самия себе си в една или друга култура, че пресъздаде в нея нещо като своето физическо „себе”, това беше постигнато през Четвъртата културна епоха.
към текста >>
Ние виждаме как по това време вътрешният духовен
свят
на човека просто излезе извън него и се вля в материалния
свят
.
Ние виждаме как по това време вътрешният духовен свят на човека просто излезе извън него и се вля в материалния свят.
И ние виждаме това бракосъчетание между Дух и материя, в неговата най-чиста форма, не другаде, а в гръцкия храм. За всеки, който може да го зърне назад в миналото, този храм е едно прекрасно произведение на изкуството. Гръцката архитектоника е първообразът на архитектониката изобщо. Всяко изкуство има някъде своята върхова точка. Архитектониката достигна върховата си точка именно тук.
към текста >>
Но понеже такива Същества могат да се въплътят само до степента на етерното тяло, в тези храмове те намираха едно истинско обиталище във физическия
свят
.
Един гръцки храм създаваше впечатление, като че ли пространството поражда самото себе си от своите собствени линии. Последицата от това беше, че божествените Същества, които гъркът като ясновидец познаваше, и заради които всъщност беше издиган храмът, действително се спускаха долу в храма, действително се чувствуваха уютно в него. И наистина: Атина Палада, Зевс и т.н. действително присъствуваха в храмовете; те имаха своите тела, своите материални тела в тези храмове.
Но понеже такива Същества могат да се въплътят само до степента на етерното тяло, в тези храмове те намираха едно истинско обиталище във физическия свят.
Един такъв храм можеше да стане тяхно физическо тяло, защото в този храм тяхното етерно тяло се чувствуваше уютно.
към текста >>
Докато в готическата катедрала човек се чувствува у дома си само тогава, когато тя е изпълнена от смирената общност на вярващите, когато Слънчевата светлина грее през цветните стъкла на прозорците, цветовете стават видими в малките прашинки, като в същото време - както често се случва - проповедникът говори от амвона: „И също както светлината се разделя на много цветове, така и духовната светлина, божествената сила се разделя всред множеството човешки души и множеството сили, намиращи се във физическия
свят
.” Често пъти проповедниците говорят подобни неща.
И всички готически форми и украшения са свързани с това, което се поражда в нея. В готическата катедрала няма никакъв Бог, никакво духовно Същество, ако в нея липсват молитвите на вярващите. Едва след като богомолците са събрани вътре, едва тогава тя се изпълва от Божието присъствие. Всичко това намира израз в самата дума: „Dom” (немски=катедрала), защото тя е сродна с „tum”; ние казваме „Deutschtum” (германство), „Volkstum” (народност) и т.н., при което винаги има нещо сборно, събирателно; откриваме го дори и в руската „дума„. Гръцкият храм не е дом на вярващите: той е замислен и построен като един дом, обитаван от самия Бог.
Докато в готическата катедрала човек се чувствува у дома си само тогава, когато тя е изпълнена от смирената общност на вярващите, когато Слънчевата светлина грее през цветните стъкла на прозорците, цветовете стават видими в малките прашинки, като в същото време - както често се случва - проповедникът говори от амвона: „И също както светлината се разделя на много цветове, така и духовната светлина, божествената сила се разделя всред множеството човешки души и множеството сили, намиращи се във физическия свят.” Често пъти проповедниците говорят подобни неща.
И когато непосредственото виждане и духовното изживяване се сливат по подобен начин, тогава катедралата става нещо цялостно.
към текста >>
Мраморът на техните култури оживява: гърците изразяваха във физическата област това, което живееше в техния духовен
свят
; при гърците беше налице едно бракосъчетание между духовното и физическото.
Каквото беше положението с големите храмове, същото виждаме и във всички художествени храмове на гърците.
Мраморът на техните култури оживява: гърците изразяваха във физическата област това, което живееше в техния духовен свят; при гърците беше налице едно бракосъчетание между духовното и физическото.
към текста >>
Там човекът привлече определено духовно съдържание до равнището на своята собствена индивидуалност във физическия
свят
.
Понятието „гражданин” беше действително почувствувано за пръв път именно в древния Рим.
Там човекът привлече определено духовно съдържание до равнището на своята собствена индивидуалност във физическия свят.
В древния Рим хората за пръв път приложиха „завещанието”; там волята на отделната личност нарастна до такава степен, че тя можеше да се разпорежда дори и след смъртта: какво да стане с нейния имот, с нейната собственост и т.н. Сега меродавен стана индивидът, личността. Така човекът наистина привлече определено духовно съдържание до равнището на своята собствена личност във физическия план. Това беше най-ниската точка от развитието.
към текста >>
През Четвъртата следатлантска културна епоха, Гръцко-латинската, човекът изцяло се потопи във физическият
свят
, в материята.
А най-високо стоеше човекът на индийската култура; индиецът все още пребиваваше в духовните висини, в най-високата точка. През Втората културна епоха, Древно-персийската, човекът тръгна надолу, в своето развитие. През Третата следатлантска епоха, Египетската, това продължи с още по-голяма сила.
През Четвъртата следатлантска културна епоха, Гръцко-латинската, човекът изцяло се потопи във физическият свят, в материята.
Там той попадна на един вид кръстопът: той или можеше да слиза все по-дълбоко и по-дълбоко, или в най-долната точка да съумее отново да се издигне нагоре и да се завърне в духовния свят. Обаче за тази цел физическият свят трябваше да получи един духовен импулс, един могъщ тласък към завръщането на човека в духовния свят. И този могъщ тласък трябваше да бъде даден чрез идването на Христос Исус на Земята. Божествено-духовният Христос трябваше да слезе при хората в едно физическо тяло. Сега, когато човекът изцяло беше потопен във физическия свят, Богът сам трябваше да слезе при него, за да намери той отново пътя към духовния свят.
към текста >>
Там той попадна на един вид кръстопът: той или можеше да слиза все по-дълбоко и по-дълбоко, или в най-долната точка да съумее отново да се издигне нагоре и да се завърне в духовния
свят
.
А най-високо стоеше човекът на индийската култура; индиецът все още пребиваваше в духовните висини, в най-високата точка. През Втората културна епоха, Древно-персийската, човекът тръгна надолу, в своето развитие. През Третата следатлантска епоха, Египетската, това продължи с още по-голяма сила. През Четвъртата следатлантска културна епоха, Гръцко-латинската, човекът изцяло се потопи във физическият свят, в материята.
Там той попадна на един вид кръстопът: той или можеше да слиза все по-дълбоко и по-дълбоко, или в най-долната точка да съумее отново да се издигне нагоре и да се завърне в духовния свят.
Обаче за тази цел физическият свят трябваше да получи един духовен импулс, един могъщ тласък към завръщането на човека в духовния свят. И този могъщ тласък трябваше да бъде даден чрез идването на Христос Исус на Земята. Божествено-духовният Христос трябваше да слезе при хората в едно физическо тяло. Сега, когато човекът изцяло беше потопен във физическия свят, Богът сам трябваше да слезе при него, за да намери той отново пътя към духовния свят. По-рано това не беше възможно.
към текста >>
Обаче за тази цел физическият
свят
трябваше да получи един духовен импулс, един могъщ тласък към завръщането на човека в духовния
свят
.
А най-високо стоеше човекът на индийската култура; индиецът все още пребиваваше в духовните висини, в най-високата точка. През Втората културна епоха, Древно-персийската, човекът тръгна надолу, в своето развитие. През Третата следатлантска епоха, Египетската, това продължи с още по-голяма сила. През Четвъртата следатлантска културна епоха, Гръцко-латинската, човекът изцяло се потопи във физическият свят, в материята. Там той попадна на един вид кръстопът: той или можеше да слиза все по-дълбоко и по-дълбоко, или в най-долната точка да съумее отново да се издигне нагоре и да се завърне в духовния свят.
Обаче за тази цел физическият свят трябваше да получи един духовен импулс, един могъщ тласък към завръщането на човека в духовния свят.
И този могъщ тласък трябваше да бъде даден чрез идването на Христос Исус на Земята. Божествено-духовният Христос трябваше да слезе при хората в едно физическо тяло. Сега, когато човекът изцяло беше потопен във физическия свят, Богът сам трябваше да слезе при него, за да намери той отново пътя към духовния свят. По-рано това не беше възможно.
към текста >>
Сега, когато човекът изцяло беше потопен във физическия
свят
, Богът сам трябваше да слезе при него, за да намери той отново пътя към духовния
свят
.
През Четвъртата следатлантска културна епоха, Гръцко-латинската, човекът изцяло се потопи във физическият свят, в материята. Там той попадна на един вид кръстопът: той или можеше да слиза все по-дълбоко и по-дълбоко, или в най-долната точка да съумее отново да се издигне нагоре и да се завърне в духовния свят. Обаче за тази цел физическият свят трябваше да получи един духовен импулс, един могъщ тласък към завръщането на човека в духовния свят. И този могъщ тласък трябваше да бъде даден чрез идването на Христос Исус на Земята. Божествено-духовният Христос трябваше да слезе при хората в едно физическо тяло.
Сега, когато човекът изцяло беше потопен във физическия свят, Богът сам трябваше да слезе при него, за да намери той отново пътя към духовния свят.
По-рано това не беше възможно.
към текста >>
67.
Десета лекция: Древните легенди като образи на космически факти и на събития, разиграващи се между смъртта и новото раждане.
GA_106 Египетски митове и мистерии
Обаче в Духовната наука ни интересува не само това, което живее във физическия
свят
, но и всичко онова, което се случва в духовните светове.
Защо трябваше, така да се каже, да разгледаме и другата страна на човешкото развитие, т.е. духовната страна? Всичко, което виждаме във физическия план, остава винаги събитие, факт на физически план.
Обаче в Духовната наука ни интересува не само това, което живее във физическия свят, но и всичко онова, което се случва в духовните светове.
И от това, което сме чули в духовно-научните лекции, ние знаем какво става с човека, намиращ се между смъртта и новото раждане. Достатъчно е само да си припомним, че след смъртта човекът навлиза в онова състояние на съзнанието, което наричаме „Камалока”: там човекът, макар и да е станал едно духовно същество, се проявява чрез астралното тяло. Това е времето, през което човекът все още изпитва желания, свързани с физическия свят, и изпитва страдания поради факта, че е лишен от сетивни усещания и че вече не се намира във физическия свят. После идва времето, когато човекът трябва да се подготви за един нов живот: онова състояние на съзнанието, при което човекът вече не е свързан непосредствено с физическия свят, с това, което са физическите впечатления. Ако искаме да си представим разликата между живота в Камалока и в Девакана, нека да разгледаме два примера.
към текста >>
Това е времето, през което човекът все още изпитва желания, свързани с физическия
свят
, и изпитва страдания поради факта, че е лишен от сетивни усещания и че вече не се намира във физическия
свят
.
духовната страна? Всичко, което виждаме във физическия план, остава винаги събитие, факт на физически план. Обаче в Духовната наука ни интересува не само това, което живее във физическия свят, но и всичко онова, което се случва в духовните светове. И от това, което сме чули в духовно-научните лекции, ние знаем какво става с човека, намиращ се между смъртта и новото раждане. Достатъчно е само да си припомним, че след смъртта човекът навлиза в онова състояние на съзнанието, което наричаме „Камалока”: там човекът, макар и да е станал едно духовно същество, се проявява чрез астралното тяло.
Това е времето, през което човекът все още изпитва желания, свързани с физическия свят, и изпитва страдания поради факта, че е лишен от сетивни усещания и че вече не се намира във физическия свят.
После идва времето, когато човекът трябва да се подготви за един нов живот: онова състояние на съзнанието, при което човекът вече не е свързан непосредствено с физическия свят, с това, което са физическите впечатления. Ако искаме да си представим разликата между живота в Камалока и в Девакана, нека да разгледаме два примера.
към текста >>
После идва времето, когато човекът трябва да се подготви за един нов живот: онова състояние на съзнанието, при което човекът вече не е свързан непосредствено с физическия
свят
, с това, което са физическите впечатления.
Всичко, което виждаме във физическия план, остава винаги събитие, факт на физически план. Обаче в Духовната наука ни интересува не само това, което живее във физическия свят, но и всичко онова, което се случва в духовните светове. И от това, което сме чули в духовно-научните лекции, ние знаем какво става с човека, намиращ се между смъртта и новото раждане. Достатъчно е само да си припомним, че след смъртта човекът навлиза в онова състояние на съзнанието, което наричаме „Камалока”: там човекът, макар и да е станал едно духовно същество, се проявява чрез астралното тяло. Това е времето, през което човекът все още изпитва желания, свързани с физическия свят, и изпитва страдания поради факта, че е лишен от сетивни усещания и че вече не се намира във физическия свят.
После идва времето, когато човекът трябва да се подготви за един нов живот: онова състояние на съзнанието, при което човекът вече не е свързан непосредствено с физическия свят, с това, което са физическите впечатления.
Ако искаме да си представим разликата между живота в Камалока и в Девакана, нека да разгледаме два примера.
към текста >>
Този
свят
просветва все повече и повече.
В същата степен, в която човекът престава да е прикован към физическото тяло, в същата степен той започва да развива едно съзнание за света на Девакана.
Този свят просветва все повече и повече.
Само че там той не разполага с днешното Азово съзнание. Там той все още не е самостоятелен. В деваканическия живот той се чувствува като частица от целия духовен свят. Както ръката - ако би могла да има самостоятелни усещания - би се чувствала само като част от физическия организъм, така се чувствува и човекът в своето деваканическо съзнание: Аз съм частица от духовния свят, аз съм част от по-висшите Същества. Едва сега той ще започне да постига самостоятелност в духовния свят.
към текста >>
В деваканическия живот той се чувствува като частица от целия духовен
свят
.
В същата степен, в която човекът престава да е прикован към физическото тяло, в същата степен той започва да развива едно съзнание за света на Девакана. Този свят просветва все повече и повече. Само че там той не разполага с днешното Азово съзнание. Там той все още не е самостоятелен.
В деваканическия живот той се чувствува като частица от целия духовен свят.
Както ръката - ако би могла да има самостоятелни усещания - би се чувствала само като част от физическия организъм, така се чувствува и човекът в своето деваканическо съзнание: Аз съм частица от духовния свят, аз съм част от по-висшите Същества. Едва сега той ще започне да постига самостоятелност в духовния свят. Обаче дори и сега той работи в полза на Космоса, намирайки се в Космоса, той работи в полза на растителното царство. Човекът работи в полза на всичко около себе си, не по собствена инициатива, а като незнаен служител в духовния свят.
към текста >>
Както ръката - ако би могла да има самостоятелни усещания - би се чувствала само като част от физическия организъм, така се чувствува и човекът в своето деваканическо съзнание: Аз съм частица от духовния
свят
, аз съм част от по-висшите Същества.
В същата степен, в която човекът престава да е прикован към физическото тяло, в същата степен той започва да развива едно съзнание за света на Девакана. Този свят просветва все повече и повече. Само че там той не разполага с днешното Азово съзнание. Там той все още не е самостоятелен. В деваканическия живот той се чувствува като частица от целия духовен свят.
Както ръката - ако би могла да има самостоятелни усещания - би се чувствала само като част от физическия организъм, така се чувствува и човекът в своето деваканическо съзнание: Аз съм частица от духовния свят, аз съм част от по-висшите Същества.
Едва сега той ще започне да постига самостоятелност в духовния свят. Обаче дори и сега той работи в полза на Космоса, намирайки се в Космоса, той работи в полза на растителното царство. Човекът работи в полза на всичко около себе си, не по собствена инициатива, а като незнаен служител в духовния свят.
към текста >>
Едва сега той ще започне да постига самостоятелност в духовния
свят
.
Този свят просветва все повече и повече. Само че там той не разполага с днешното Азово съзнание. Там той все още не е самостоятелен. В деваканическия живот той се чувствува като частица от целия духовен свят. Както ръката - ако би могла да има самостоятелни усещания - би се чувствала само като част от физическия организъм, така се чувствува и човекът в своето деваканическо съзнание: Аз съм частица от духовния свят, аз съм част от по-висшите Същества.
Едва сега той ще започне да постига самостоятелност в духовния свят.
Обаче дори и сега той работи в полза на Космоса, намирайки се в Космоса, той работи в полза на растителното царство. Човекът работи в полза на всичко около себе си, не по собствена инициатива, а като незнаен служител в духовния свят.
към текста >>
Човекът работи в полза на всичко около себе си, не по собствена инициатива, а като незнаен служител в духовния
свят
.
Там той все още не е самостоятелен. В деваканическия живот той се чувствува като частица от целия духовен свят. Както ръката - ако би могла да има самостоятелни усещания - би се чувствала само като част от физическия организъм, така се чувствува и човекът в своето деваканическо съзнание: Аз съм частица от духовния свят, аз съм част от по-висшите Същества. Едва сега той ще започне да постига самостоятелност в духовния свят. Обаче дори и сега той работи в полза на Космоса, намирайки се в Космоса, той работи в полза на растителното царство.
Човекът работи в полза на всичко около себе си, не по собствена инициатива, а като незнаен служител в духовния свят.
към текста >>
Хората тайно смятат, че нашата Земя се променя, докато в отвъдния
свят
всичко остава едно и също.
Ако описваме по този начин човешките изживявания между смъртта и новото раждане, не бива да си представяме, че светът на Девакана не подлежи на промени.
Хората тайно смятат, че нашата Земя се променя, докато в отвъдния свят всичко остава едно и също.
Но това изобщо не е така. Ако днес описваме по този начин пребиваването в Девакана, това означава, че приблизително такова е състоянието и на днешния Девакан. Обаче нека да си припомним какво беше положението, когато нашите души бяха въплътени по времето на Египетската епоха. Тогава ние отправяхме поглед към огромните пирамиди и към другите монументални строежи. В предишните времена тази страна, физическата страна на света изглеждаше съвсем различно, отколкото днес.
към текста >>
Обаче когато описваме отношенията в духовния
свят
, тогава хората са склонни да вярват, че онова, което се е случило в духовния
свят
, когато те, примерно, са умрели преди около хиляда години, че това, което е станало там, е същото, както онова, което се случва днес, когато след поредния си нов земен живот, те отново умират.
В предишните времена тази страна, физическата страна на света изглеждаше съвсем различно, отколкото днес. Нека да помислим, че оттогава насам обликът на Земята се промени твърде, твърде много. Достатъчно е само да проследим материалистичната наука, за да установим как например преди по-малко от няколко хилядолетия Европа беше заселена от съвършено други животни, как цяла Европа изглеждаше различно от днес. Обликът на Земята непрекъснато се променя и става така, че идвайки на Земята, човекът среща все нови и нови условия на живот. За всеки от нас това изглежда напълно естествено.
Обаче когато описваме отношенията в духовния свят, тогава хората са склонни да вярват, че онова, което се е случило в духовния свят, когато те, примерно, са умрели преди около хиляда години, че това, което е станало там, е същото, както онова, което се случва днес, когато след поредния си нов земен живот, те отново умират.
Точно както се променя физическия свят, така се променят и отношенията в другия свят. През миналите времена пребиваването в Де-вакана беше съвършено различно от това, което е днес; древните египтяни минаваха през Девакана не така, както древните гърци. Там също е налице една еволюция. Естествено, сега ние описваме настоящите отношения на Девакана; обаче те са претърпели определени промени. Ние можем да предположим това, ако си припомним описанията от последните лекции.
към текста >>
Точно както се променя физическия
свят
, така се променят и отношенията в другия
свят
.
Нека да помислим, че оттогава насам обликът на Земята се промени твърде, твърде много. Достатъчно е само да проследим материалистичната наука, за да установим как например преди по-малко от няколко хилядолетия Европа беше заселена от съвършено други животни, как цяла Европа изглеждаше различно от днес. Обликът на Земята непрекъснато се променя и става така, че идвайки на Земята, човекът среща все нови и нови условия на живот. За всеки от нас това изглежда напълно естествено. Обаче когато описваме отношенията в духовния свят, тогава хората са склонни да вярват, че онова, което се е случило в духовния свят, когато те, примерно, са умрели преди около хиляда години, че това, което е станало там, е същото, както онова, което се случва днес, когато след поредния си нов земен живот, те отново умират.
Точно както се променя физическия свят, така се променят и отношенията в другия свят.
През миналите времена пребиваването в Де-вакана беше съвършено различно от това, което е днес; древните египтяни минаваха през Девакана не така, както древните гърци. Там също е налице една еволюция. Естествено, сега ние описваме настоящите отношения на Девакана; обаче те са претърпели определени промени. Ние можем да предположим това, ако си припомним описанията от последните лекции.
към текста >>
Ако се върнем по-назад в миналото, приблизително до Атлантската епоха, ние виждаме, че човекът живееше по-скоро в духовния
свят
и че по време на съня си той общуваше с духовните Същества.
Ако се върнем по-назад в миналото, приблизително до Атлантската епоха, ние виждаме, че човекът живееше по-скоро в духовния свят и че по време на съня си той общуваше с духовните Същества.
Ако обаче се пренесем още по-назад в миналото, ние установяваме, че тогава човекът живееше само в духовния свят. В древните времена разликата между съня и смъртта не беше толкова голяма; в прадалечното минало хората прекарваха в сън много по-продължително време. Това приблизително съвпадаше с периода от време, който днес протича в рамките на една инкарнация плюс живота между смъртта и следващото раждане. Поради все по-дълбокото навлизане във физическия свят, човекът все повече се заплиташе в него. Ние посочихме, че докато индиецът насочваше погледа си към висшия свят, персиецът се опитваше да завладее физическата реалност.
към текста >>
Ако обаче се пренесем още по-назад в миналото, ние установяваме, че тогава човекът живееше само в духовния
свят
.
Ако се върнем по-назад в миналото, приблизително до Атлантската епоха, ние виждаме, че човекът живееше по-скоро в духовния свят и че по време на съня си той общуваше с духовните Същества.
Ако обаче се пренесем още по-назад в миналото, ние установяваме, че тогава човекът живееше само в духовния свят.
В древните времена разликата между съня и смъртта не беше толкова голяма; в прадалечното минало хората прекарваха в сън много по-продължително време. Това приблизително съвпадаше с периода от време, който днес протича в рамките на една инкарнация плюс живота между смъртта и следващото раждане. Поради все по-дълбокото навлизане във физическия свят, човекът все повече се заплиташе в него. Ние посочихме, че докато индиецът насочваше погледа си към висшия свят, персиецът се опитваше да завладее физическата реалност. Човекът слизаше все повече, и през Гръцко-латинската епоха се стигна до едно бракосъчетание между Духа и материята, между духовните светове и физическия план.
към текста >>
Поради все по-дълбокото навлизане във физическия
свят
, човекът все повече се заплиташе в него.
Ако се върнем по-назад в миналото, приблизително до Атлантската епоха, ние виждаме, че човекът живееше по-скоро в духовния свят и че по време на съня си той общуваше с духовните Същества. Ако обаче се пренесем още по-назад в миналото, ние установяваме, че тогава човекът живееше само в духовния свят. В древните времена разликата между съня и смъртта не беше толкова голяма; в прадалечното минало хората прекарваха в сън много по-продължително време. Това приблизително съвпадаше с периода от време, който днес протича в рамките на една инкарнация плюс живота между смъртта и следващото раждане.
Поради все по-дълбокото навлизане във физическия свят, човекът все повече се заплиташе в него.
Ние посочихме, че докато индиецът насочваше погледа си към висшия свят, персиецът се опитваше да завладее физическата реалност. Човекът слизаше все повече, и през Гръцко-латинската епоха се стигна до едно бракосъчетание между Духа и материята, между духовните светове и физическия план. Колкото повече напредваше тази последна епоха, толкова повече нарастваха интересите и обичта на човека към физическия свят. Обаче в същото време се промени и всичко онова, което наричаме изживявания между смъртта и поредното ново раждане.
към текста >>
Ние посочихме, че докато индиецът насочваше погледа си към висшия
свят
, персиецът се опитваше да завладее физическата реалност.
Ако се върнем по-назад в миналото, приблизително до Атлантската епоха, ние виждаме, че човекът живееше по-скоро в духовния свят и че по време на съня си той общуваше с духовните Същества. Ако обаче се пренесем още по-назад в миналото, ние установяваме, че тогава човекът живееше само в духовния свят. В древните времена разликата между съня и смъртта не беше толкова голяма; в прадалечното минало хората прекарваха в сън много по-продължително време. Това приблизително съвпадаше с периода от време, който днес протича в рамките на една инкарнация плюс живота между смъртта и следващото раждане. Поради все по-дълбокото навлизане във физическия свят, човекът все повече се заплиташе в него.
Ние посочихме, че докато индиецът насочваше погледа си към висшия свят, персиецът се опитваше да завладее физическата реалност.
Човекът слизаше все повече, и през Гръцко-латинската епоха се стигна до едно бракосъчетание между Духа и материята, между духовните светове и физическия план. Колкото повече напредваше тази последна епоха, толкова повече нарастваха интересите и обичта на човека към физическия свят. Обаче в същото време се промени и всичко онова, което наричаме изживявания между смъртта и поредното ново раждане.
към текста >>
Колкото повече напредваше тази последна епоха, толкова повече нарастваха интересите и обичта на човека към физическия
свят
.
В древните времена разликата между съня и смъртта не беше толкова голяма; в прадалечното минало хората прекарваха в сън много по-продължително време. Това приблизително съвпадаше с периода от време, който днес протича в рамките на една инкарнация плюс живота между смъртта и следващото раждане. Поради все по-дълбокото навлизане във физическия свят, човекът все повече се заплиташе в него. Ние посочихме, че докато индиецът насочваше погледа си към висшия свят, персиецът се опитваше да завладее физическата реалност. Човекът слизаше все повече, и през Гръцко-латинската епоха се стигна до едно бракосъчетание между Духа и материята, между духовните светове и физическия план.
Колкото повече напредваше тази последна епоха, толкова повече нарастваха интересите и обичта на човека към физическия свят.
Обаче в същото време се промени и всичко онова, което наричаме изживявания между смъртта и поредното ново раждане.
към текста >>
За човека, който се чувстваше пренесен с всичките си мисли, с всичките се сетива нагоре в истинския
свят
, в истинското си отечество, това пораждаше липсата на интерес към физическия план.
Ако се върнем назад до началните периоди на Следатлантската епоха, ние установяваме, че хората проявяваха твърде слаб интерес към физическия план. Тогавашните посветени можеха да бъдат пренасяни във висшите светове, в световете на Девакана, и после те споделяха своите изживявания с другите хора.
За човека, който се чувстваше пренесен с всичките си мисли, с всичките се сетива нагоре в истинския свят, в истинското си отечество, това пораждаше липсата на интерес към физическия план.
Но щом се издигнеше в Девакана, след като беше едва свързан с физическия свят, тогава в Девакана той получаваше едно относително ясно съзнание. А когато после един такъв човек отново се инкарнираше в Персийската културна епоха, той се чувствуваше много повече сраснал с физическата материя, и се получаваше така, че той изгубваше яснотата на деваканическото си съзнание. През Египетско-халдейската епоха, когато човекът се привърза още повече към физическия свят, се получаваше така, че след смъртта, съзнанието му в Девакана се помрачи значително. Наистина по своето естество това съзнание беше по-висше от съзнанието във физическия свят, обаче то постепенно отслабваше и накрая в Гръцко-латинската епоха помръкна напълно. В същото време деваканическото съзнание също ставаше все по-смътно и сянкообразно.
към текста >>
Но щом се издигнеше в Девакана, след като беше едва свързан с физическия
свят
, тогава в Девакана той получаваше едно относително ясно съзнание.
Ако се върнем назад до началните периоди на Следатлантската епоха, ние установяваме, че хората проявяваха твърде слаб интерес към физическия план. Тогавашните посветени можеха да бъдат пренасяни във висшите светове, в световете на Девакана, и после те споделяха своите изживявания с другите хора. За човека, който се чувстваше пренесен с всичките си мисли, с всичките се сетива нагоре в истинския свят, в истинското си отечество, това пораждаше липсата на интерес към физическия план.
Но щом се издигнеше в Девакана, след като беше едва свързан с физическия свят, тогава в Девакана той получаваше едно относително ясно съзнание.
А когато после един такъв човек отново се инкарнираше в Персийската културна епоха, той се чувствуваше много повече сраснал с физическата материя, и се получаваше така, че той изгубваше яснотата на деваканическото си съзнание. През Египетско-халдейската епоха, когато човекът се привърза още повече към физическия свят, се получаваше така, че след смъртта, съзнанието му в Девакана се помрачи значително. Наистина по своето естество това съзнание беше по-висше от съзнанието във физическия свят, обаче то постепенно отслабваше и накрая в Гръцко-латинската епоха помръкна напълно. В същото време деваканическото съзнание също ставаше все по-смътно и сянкообразно. Това не беше едно сънищно съзнание; то никога не е било такова.
към текста >>
През Египетско-халдейската епоха, когато човекът се привърза още повече към физическия
свят
, се получаваше така, че след смъртта, съзнанието му в Девакана се помрачи значително.
Ако се върнем назад до началните периоди на Следатлантската епоха, ние установяваме, че хората проявяваха твърде слаб интерес към физическия план. Тогавашните посветени можеха да бъдат пренасяни във висшите светове, в световете на Девакана, и после те споделяха своите изживявания с другите хора. За човека, който се чувстваше пренесен с всичките си мисли, с всичките се сетива нагоре в истинския свят, в истинското си отечество, това пораждаше липсата на интерес към физическия план. Но щом се издигнеше в Девакана, след като беше едва свързан с физическия свят, тогава в Девакана той получаваше едно относително ясно съзнание. А когато после един такъв човек отново се инкарнираше в Персийската културна епоха, той се чувствуваше много повече сраснал с физическата материя, и се получаваше така, че той изгубваше яснотата на деваканическото си съзнание.
През Египетско-халдейската епоха, когато човекът се привърза още повече към физическия свят, се получаваше така, че след смъртта, съзнанието му в Девакана се помрачи значително.
Наистина по своето естество това съзнание беше по-висше от съзнанието във физическия свят, обаче то постепенно отслабваше и накрая в Гръцко-латинската епоха помръкна напълно. В същото време деваканическото съзнание също ставаше все по-смътно и сянкообразно. Това не беше едно сънищно съзнание; то никога не е било такова. Следователно, в хода на развитието настъпи едно голямо затъмнение в това съзнание.
към текста >>
Наистина по своето естество това съзнание беше по-висше от съзнанието във физическия
свят
, обаче то постепенно отслабваше и накрая в Гръцко-латинската епоха помръкна напълно.
Тогавашните посветени можеха да бъдат пренасяни във висшите светове, в световете на Девакана, и после те споделяха своите изживявания с другите хора. За човека, който се чувстваше пренесен с всичките си мисли, с всичките се сетива нагоре в истинския свят, в истинското си отечество, това пораждаше липсата на интерес към физическия план. Но щом се издигнеше в Девакана, след като беше едва свързан с физическия свят, тогава в Девакана той получаваше едно относително ясно съзнание. А когато после един такъв човек отново се инкарнираше в Персийската културна епоха, той се чувствуваше много повече сраснал с физическата материя, и се получаваше така, че той изгубваше яснотата на деваканическото си съзнание. През Египетско-халдейската епоха, когато човекът се привърза още повече към физическия свят, се получаваше така, че след смъртта, съзнанието му в Девакана се помрачи значително.
Наистина по своето естество това съзнание беше по-висше от съзнанието във физическия свят, обаче то постепенно отслабваше и накрая в Гръцко-латинската епоха помръкна напълно.
В същото време деваканическото съзнание също ставаше все по-смътно и сянкообразно. Това не беше едно сънищно съзнание; то никога не е било такова. Следователно, в хода на развитието настъпи едно голямо затъмнение в това съзнание.
към текста >>
Всъщност Мистериите съществуваха главно за това, да подпомогнат човека и да му дадат възможност в духовния
свят
той да разполага не само с едно сумрачно съзнание, а съзнанието му да бъде отново просветлено.
Всъщност Мистериите съществуваха главно за това, да подпомогнат човека и да му дадат възможност в духовния свят той да разполага не само с едно сумрачно съзнание, а съзнанието му да бъде отново просветлено.
Нека да си представим, че не са съществували никакви мистерии, че не са съществували никакви посветени. Тогава в духовните светове човекът би имал едно все по-смътно, все по-сумрачно съзнание. Единствено благодарение на това, че успоредно със затъмненото съзнание в Девакана се извършваше и посвещението в Мистериите, а наред с това и усвояване на определени способности, определени хора вече можеха да виждат по-ясно в духовните светове; и единствено поради факта, че посветените можеха да споделят това в съответните митове и легенди, в девакани-ческото съзнание на хората между смъртта и новото раждане беше внесено, така да се каже, едно проясняване. Обаче при всички онези, които вече се чувстваха добре във физическия свят, положението беше такова, че те усещаха това помрачаване на съзнанието в духовния свят, и не е никаква измислица, а самата истина, че посветеният в Елевзинските Мистерии имаше едно твърде особено изживяване. Принципът на посвещението се състои в това, че още по време на земния си живот човекът може да се издигне в духовните светове и да узнае какво става там.
към текста >>
Обаче при всички онези, които вече се чувстваха добре във физическия
свят
, положението беше такова, че те усещаха това помрачаване на съзнанието в духовния
свят
, и не е никаква измислица, а самата истина, че посветеният в Елевзинските Мистерии имаше едно твърде особено изживяване.
Всъщност Мистериите съществуваха главно за това, да подпомогнат човека и да му дадат възможност в духовния свят той да разполага не само с едно сумрачно съзнание, а съзнанието му да бъде отново просветлено. Нека да си представим, че не са съществували никакви мистерии, че не са съществували никакви посветени. Тогава в духовните светове човекът би имал едно все по-смътно, все по-сумрачно съзнание. Единствено благодарение на това, че успоредно със затъмненото съзнание в Девакана се извършваше и посвещението в Мистериите, а наред с това и усвояване на определени способности, определени хора вече можеха да виждат по-ясно в духовните светове; и единствено поради факта, че посветените можеха да споделят това в съответните митове и легенди, в девакани-ческото съзнание на хората между смъртта и новото раждане беше внесено, така да се каже, едно проясняване.
Обаче при всички онези, които вече се чувстваха добре във физическия свят, положението беше такова, че те усещаха това помрачаване на съзнанието в духовния свят, и не е никаква измислица, а самата истина, че посветеният в Елевзинските Мистерии имаше едно твърде особено изживяване.
Принципът на посвещението се състои в това, че още по време на земния си живот човекът може да се издигне в духовните светове и да узнае какво става там. Тогавашният посветен действително можеше да констатира какво става там. Когато чуваме думите: „По-добре просяк във физическия свят, отколкото цар в царството на сенките”, ние знаем, че те действително са думи на един посветен. Обаче ние ще ги разберем едва тогава, когато познаваме фактите на духовния свят. Сега нека да изразим в една по-конкретна форма това, което вчера загатнахме под твърде абстрактна форма.
към текста >>
Когато чуваме думите: „По-добре просяк във физическия
свят
, отколкото цар в царството на сенките”, ние знаем, че те действително са думи на един посветен.
Тогава в духовните светове човекът би имал едно все по-смътно, все по-сумрачно съзнание. Единствено благодарение на това, че успоредно със затъмненото съзнание в Девакана се извършваше и посвещението в Мистериите, а наред с това и усвояване на определени способности, определени хора вече можеха да виждат по-ясно в духовните светове; и единствено поради факта, че посветените можеха да споделят това в съответните митове и легенди, в девакани-ческото съзнание на хората между смъртта и новото раждане беше внесено, така да се каже, едно проясняване. Обаче при всички онези, които вече се чувстваха добре във физическия свят, положението беше такова, че те усещаха това помрачаване на съзнанието в духовния свят, и не е никаква измислица, а самата истина, че посветеният в Елевзинските Мистерии имаше едно твърде особено изживяване. Принципът на посвещението се състои в това, че още по време на земния си живот човекът може да се издигне в духовните светове и да узнае какво става там. Тогавашният посветен действително можеше да констатира какво става там.
Когато чуваме думите: „По-добре просяк във физическия свят, отколкото цар в царството на сенките”, ние знаем, че те действително са думи на един посветен.
Обаче ние ще ги разберем едва тогава, когато познаваме фактите на духовния свят. Сега нека да изразим в една по-конкретна форма това, което вчера загатнахме под твърде абстрактна форма.
към текста >>
Обаче ние ще ги разберем едва тогава, когато познаваме фактите на духовния
свят
.
Единствено благодарение на това, че успоредно със затъмненото съзнание в Девакана се извършваше и посвещението в Мистериите, а наред с това и усвояване на определени способности, определени хора вече можеха да виждат по-ясно в духовните светове; и единствено поради факта, че посветените можеха да споделят това в съответните митове и легенди, в девакани-ческото съзнание на хората между смъртта и новото раждане беше внесено, така да се каже, едно проясняване. Обаче при всички онези, които вече се чувстваха добре във физическия свят, положението беше такова, че те усещаха това помрачаване на съзнанието в духовния свят, и не е никаква измислица, а самата истина, че посветеният в Елевзинските Мистерии имаше едно твърде особено изживяване. Принципът на посвещението се състои в това, че още по време на земния си живот човекът може да се издигне в духовните светове и да узнае какво става там. Тогавашният посветен действително можеше да констатира какво става там. Когато чуваме думите: „По-добре просяк във физическия свят, отколкото цар в царството на сенките”, ние знаем, че те действително са думи на един посветен.
Обаче ние ще ги разберем едва тогава, когато познаваме фактите на духовния свят.
Сега нека да изразим в една по-конкретна форма това, което вчера загатнахме под твърде абстрактна форма.
към текста >>
Ако не би се случило нищо друго, освен все по-дълбокото потъване на човека във физическия
свят
, съзнанието между смъртта и новото раждане би ставало все по-тъмно.
Ако не би се случило нищо друго, освен все по-дълбокото потъване на човека във физическия свят, съзнанието между смъртта и новото раждане би ставало все по-тъмно.
Накрая хората биха изгубили напълно връзката с духовния свят. Някому, който е засегнат дори слабо от някаква форма на материализъм, може да се стори странно това, което сега ще кажа, обаче то отговаря на истината. Ако сега в развитието на човечеството не би настъпило нищо друго, тогава човечеството би изпаднало в духовна смърт. Обаче има една възможност за проясняване на съзнанието между смъртта и новото раждане и това проясняване може да бъде постигнато или чрез самото посвещение, или днес в една по-низша степен чрез това, че още в този живот човекът взема участие в духовния свят, че той вече има такива изживявания, които не умират с неговите тела, а остават свързани с неговата вечна същност дори и след смъртта. Грижата за това имаха Мистериите; на тази цел беше посветено цялото духовно развитие; за това се грижеха великите посветени преди Христос и най-вече онова Същество, което познаваме като Христос.
към текста >>
Накрая хората биха изгубили напълно връзката с духовния
свят
.
Ако не би се случило нищо друго, освен все по-дълбокото потъване на човека във физическия свят, съзнанието между смъртта и новото раждане би ставало все по-тъмно.
Накрая хората биха изгубили напълно връзката с духовния свят.
Някому, който е засегнат дори слабо от някаква форма на материализъм, може да се стори странно това, което сега ще кажа, обаче то отговаря на истината. Ако сега в развитието на човечеството не би настъпило нищо друго, тогава човечеството би изпаднало в духовна смърт. Обаче има една възможност за проясняване на съзнанието между смъртта и новото раждане и това проясняване може да бъде постигнато или чрез самото посвещение, или днес в една по-низша степен чрез това, че още в този живот човекът взема участие в духовния свят, че той вече има такива изживявания, които не умират с неговите тела, а остават свързани с неговата вечна същност дори и след смъртта. Грижата за това имаха Мистериите; на тази цел беше посветено цялото духовно развитие; за това се грижеха великите посветени преди Христос и най-вече онова Същество, което познаваме като Христос. В известен смисъл всички други посветени бяха предшественици на Христос; те бяха предвестници, които оповестиха идването на Христос.
към текста >>
Обаче има една възможност за проясняване на съзнанието между смъртта и новото раждане и това проясняване може да бъде постигнато или чрез самото посвещение, или днес в една по-низша степен чрез това, че още в този живот човекът взема участие в духовния
свят
, че той вече има такива изживявания, които не умират с неговите тела, а остават свързани с неговата вечна същност дори и след смъртта.
Ако не би се случило нищо друго, освен все по-дълбокото потъване на човека във физическия свят, съзнанието между смъртта и новото раждане би ставало все по-тъмно. Накрая хората биха изгубили напълно връзката с духовния свят. Някому, който е засегнат дори слабо от някаква форма на материализъм, може да се стори странно това, което сега ще кажа, обаче то отговаря на истината. Ако сега в развитието на човечеството не би настъпило нищо друго, тогава човечеството би изпаднало в духовна смърт.
Обаче има една възможност за проясняване на съзнанието между смъртта и новото раждане и това проясняване може да бъде постигнато или чрез самото посвещение, или днес в една по-низша степен чрез това, че още в този живот човекът взема участие в духовния свят, че той вече има такива изживявания, които не умират с неговите тела, а остават свързани с неговата вечна същност дори и след смъртта.
Грижата за това имаха Мистериите; на тази цел беше посветено цялото духовно развитие; за това се грижеха великите посветени преди Христос и най-вече онова Същество, което познаваме като Христос. В известен смисъл всички други посветени бяха предшественици на Христос; те бяха предвестници, които оповестиха идването на Христос.
към текста >>
Следователно, да си представим, че един такъв човек никога не се е приближавал до Христос, че не би могъл да отнесе в духовния
свят
онова съкровище, което днешният човек трябва да вземе със себе си, ако иска да избегне затъмнението на своето съзнание.
Сега нека да опишем образа на Христос и неговата поява на Земята. Да си представим един човек, който никога не е чувал за Христос, който никога не е приемал в себе си тайните на Йоановото Евангелие, който никога не би могъл да каже: Аз искам да подражавам на Христос, който живее и действува, искам да приема неговите принципи в душата си.
Следователно, да си представим, че един такъв човек никога не се е приближавал до Христос, че не би могъл да отнесе в духовния свят онова съкровище, което днешният човек трябва да вземе със себе си, ако иска да избегне затъмнението на своето съзнание.
Онова, което човекът взема със себе си като представи за Христос, е една сила, която прояснява съзнанието му след смъртта, която избавя човека от съдбата, която хората биха имали, ако Христос не би се явил на Земята. Защото ако Христос не би се явил на Земята, човешкото същество би се запазило наистина, обаче неговото съзнание след смъртта не би могло да се проясни. Ето в какво се състои истинското значение на Христовото идване: в самото ядро на човешкото същество беше вложено нещо, което ще се развива занапред. Ако човекът се отъждествява със собствената си личност, тъкмо Събитието от Голгота е това, което го предпазва от духовна смърт.
към текста >>
Още в Атлантида ние откриваме такива Същества, които се намират около човека, както днес неговите себеподобни са около него, но той ги виждаше и разпознаваше през времето, когато беше, тъй да се каже, изнесен извън тялото си горе в духовния
свят
.
Още в Атлантида ние откриваме такива Същества, които се намират около човека, както днес неговите себеподобни са около него, но той ги виждаше и разпознаваше през времето, когато беше, тъй да се каже, изнесен извън тялото си горе в духовния свят.
Ние вече казахме как там той се научаваше да разпознава Тор, Зевс, Вотан, Балдур като свои действителни спътници в духовния свят. Денем той живееше във физическия свят, обаче в другото си съзнание той срещаше такива духовни Същества, които не бяха минали през неговия път на развитие. В най-древните времена човекът нямаше такова плътно тяло, каквото е днешното; тогава не можеше да става и дума за една костна система; атлантското физическо тяло на човека можеше да бъде виждано с физически очи само до определена степен. Обаче имаше Същества, които се инкарнираха само до степента на етерното тяло. После имаше и такива Същества, които тогава, когато въздухът все още не беше пропит с водни пари, продължаваха да се въплъщават.
към текста >>
Ние вече казахме как там той се научаваше да разпознава Тор, Зевс, Вотан, Балдур като свои действителни спътници в духовния
свят
.
Още в Атлантида ние откриваме такива Същества, които се намират около човека, както днес неговите себеподобни са около него, но той ги виждаше и разпознаваше през времето, когато беше, тъй да се каже, изнесен извън тялото си горе в духовния свят.
Ние вече казахме как там той се научаваше да разпознава Тор, Зевс, Вотан, Балдур като свои действителни спътници в духовния свят.
Денем той живееше във физическия свят, обаче в другото си съзнание той срещаше такива духовни Същества, които не бяха минали през неговия път на развитие. В най-древните времена човекът нямаше такова плътно тяло, каквото е днешното; тогава не можеше да става и дума за една костна система; атлантското физическо тяло на човека можеше да бъде виждано с физически очи само до определена степен. Обаче имаше Същества, които се инкарнираха само до степента на етерното тяло. После имаше и такива Същества, които тогава, когато въздухът все още не беше пропит с водни пари, продължаваха да се въплъщават. Тогава, когато човекът живееше във водно-мъгливата атмосфера, въплъщенията на тези Същества бяха все още възможни.
към текста >>
Денем той живееше във физическия
свят
, обаче в другото си съзнание той срещаше такива духовни Същества, които не бяха минали през неговия път на развитие.
Още в Атлантида ние откриваме такива Същества, които се намират около човека, както днес неговите себеподобни са около него, но той ги виждаше и разпознаваше през времето, когато беше, тъй да се каже, изнесен извън тялото си горе в духовния свят. Ние вече казахме как там той се научаваше да разпознава Тор, Зевс, Вотан, Балдур като свои действителни спътници в духовния свят.
Денем той живееше във физическия свят, обаче в другото си съзнание той срещаше такива духовни Същества, които не бяха минали през неговия път на развитие.
В най-древните времена човекът нямаше такова плътно тяло, каквото е днешното; тогава не можеше да става и дума за една костна система; атлантското физическо тяло на човека можеше да бъде виждано с физически очи само до определена степен. Обаче имаше Същества, които се инкарнираха само до степента на етерното тяло. После имаше и такива Същества, които тогава, когато въздухът все още не беше пропит с водни пари, продължаваха да се въплъщават. Тогава, когато човекът живееше във водно-мъгливата атмосфера, въплъщенията на тези Същества бяха все още възможни. Едно такова Същество беше например Вотан.
към текста >>
И такова едно Същество приемаше човешка форма и слизаше във физическия
свят
.
Обаче имаше Същества, които се инкарнираха само до степента на етерното тяло. После имаше и такива Същества, които тогава, когато въздухът все още не беше пропит с водни пари, продължаваха да се въплъщават. Тогава, когато човекът живееше във водно-мъгливата атмосфера, въплъщенията на тези Същества бяха все още възможни. Едно такова Същество беше например Вотан. Той си казваше: „Ако човекът се въплъщава в тази светлинно-течна материя, тогава същото мога и аз”.
И такова едно Същество приемаше човешка форма и слизаше във физическия свят.
Но когато Земята - а заедно с не я и човекът - се сгъсти, Вотан си казваше: „Не, сега аз няма да сляза в тази гъста материя”. И тогава той оставаше в невидимите светове, в извънземните светове.
към текста >>
Обаче после те поеха един друг път, който беше невидим за хората от физическия
свят
.
Изобщо така стояха нещата с божествено-духовните Същества. Но оттогава насам те можеха да правят нещо друго. Те можеха да осъществят един вид връзка с човеците, които се отваряха за тях, които се развиваха в посока отдолу нагоре. Нека да си представим това така: Развитието на човека стигна до своята най-ниска точка. До този момент Боговете вървяха заедно с човеците.
Обаче после те поеха един друг път, който беше невидим за хората от физическия свят.
Но имаше и такива хора, които живееха според предписанията на посветените и по този начин пречистваха своите по-фини тела така, че един вид се отваряха за Боговете. Следователно, когато инкарнираният човек пречистваше своето тяло, той стигаше дотам, че можеше да бъде „засенчен” от едно такова духовно Същество, което не можеше да слезе до физическото тяло. Физическото тяло би се оказало твърде грубо за такова Същество. И за съответния човек настъпваше следното състояние: астралното тяло и етерното тяло бяха проникнати от едно такова по-висше Същество, което иначе не би могло да си осигури човешка форма и се настаняваше в едно друго Същество, за да прояви себе си именно чрез него.
към текста >>
Когато учението на Вотан отново се появи по този начин, то се оказа едно учение, което не обръщаше голямо внимание на физическия
свят
, а само подчертаваше, че физическият
свят
е място на болката и че основното е спасението от него, защото голяма част от мъдростта на Вотан отново прозвуча в проповедите на Буда.
Голяма част от онова, което представляваше тайните на Атлантската епоха, беше пренесено в проповедите на Буда. Онова, което изживя Буда, е нещо, което и Боговете бяха изживели в духовните сфери, което също и човеците бяха изживели, когато самите те пребиваваха в същите духовни сфери.
Когато учението на Вотан отново се появи по този начин, то се оказа едно учение, което не обръщаше голямо внимание на физическия свят, а само подчертаваше, че физическият свят е място на болката и че основното е спасението от него, защото голяма част от мъдростта на Вотан отново прозвуча в проповедите на Буда.
Ето защо най-дълбокото разбиране за учението на Буда проявиха онези, които запазиха нещо от основното настроение на Атлантсаката епоха. Всред азиатските народи се очертаха и такива, които - дори като раси - бяха изостанали на степента, присъща за Атлантида. Естествено, външно те трябваше да вървят в крак със Земното развитие. В монголските народи има много нещо, което е дошло от Атлантида. Уседналият характер на монголското население е част от наследството на Атлантида.
към текста >>
И поради обстоятелството, че европейското население се вплете дълбоко във физическия
свят
, на него му е невъзможно да се чувствува добре в будизма, да се идентифицира с вътрешната същност на Бъда и неговото учение.
Но светът върви напред, той следва своя път. Онзи, който вниква в хода на мировото развитие, не би могъл да каже: На мен повече ми харесва това или онова. Той казва: Каква религия да има един народ, това е духовна необходимост.
И поради обстоятелството, че европейското население се вплете дълбоко във физическия свят, на него му е невъзможно да се чувствува добре в будизма, да се идентифицира с вътрешната същност на Бъда и неговото учение.
Будизмът никога не може да се превърне в религия на човечеството. За онзи, който иска да вижда, не съществуват симпатии или антипатии, а само разсъждения според фактите. Както би било погрешно да се разпространява християнството от някакъв център в Азия, където живеят съвсем различни народи, също и будизмът е неподходящ за европейското население. Нито един религиозен светоглед не е правилен, ако той не е създаден за потребностите на времето; такъв религиозен светоглед никога не може да се превърне в културен импулс. Това са неща, които хората трябва да проумеят, ако наистина искат да разберат връзките между отделните факти и събития.
към текста >>
Евангелието на Йоан ясно показва къде Исус напусна своето физическо тяло, своето етерно тяло и своето астрално тяло, за да премине в духовния
свят
, и кога Христовото Същество навлезе в троичния телесен организъм на Исус.
Евангелието на Йоан ясно показва къде Исус напусна своето физическо тяло, своето етерно тяло и своето астрално тяло, за да премине в духовния свят, и кога Христовото Същество навлезе в троичния телесен организъм на Исус.
Това стана при Кръщението, извършено от Йоан в реката Йордан. Тогава в телесния организъм на Исус настъпи нещо изключително важно. Това, което казвам сега, отново ще прозвучи ужасно за материалистично настроените души. Нещо изключително важно се случи дори във физическото тяло на Исус от Назарет. Ако искаме да разберем това, което стана в момента на Кръщението, когато Христос навлезе в Исус, ние ясно трябва да си представим нещо, което макар и да изглежда странно, е напълно вярно.
към текста >>
После той слезе долу във физическия
свят
.
Първоначално човекът живееше в лоното на Бога.
После той слезе долу във физическия свят.
Ако би останал горе, той никога не би постигнал своето днешно себесъзнание. Той никога не би стигнал до своя Аз. Той можеше да разгърне своето ясно себсъзнание единствено в очертанията на физическото тяло. Срещу него трябваше да застанат външни предмети, той трябваше да се разграничава от предметите, той трябваше да слезе долу във физическия свят. Само заради Аз на човека стана това, че човекът слезе долу във физическия свят.
към текста >>
Срещу него трябваше да застанат външни предмети, той трябваше да се разграничава от предметите, той трябваше да слезе долу във физическия
свят
.
Първоначално човекът живееше в лоното на Бога. После той слезе долу във физическия свят. Ако би останал горе, той никога не би постигнал своето днешно себесъзнание. Той никога не би стигнал до своя Аз. Той можеше да разгърне своето ясно себсъзнание единствено в очертанията на физическото тяло.
Срещу него трябваше да застанат външни предмети, той трябваше да се разграничава от предметите, той трябваше да слезе долу във физическия свят.
Само заради Аз на човека стана това, че човекът слезе долу във физическия свят. По отношение на своя Аз човекът произлиза от Боговете. Този Аз слезе от духовния свят, сега той е прикован към физическото тяло, за да стане ясен и светъл. Тъкмо това, което възниква като втвърдена материя във физическото тяло, тъкмо то даде на човека неговия себесъзнателен Аз и възможността да прогледне. Но всичко това същевременно го прикова към земната маса.
към текста >>
Само заради Аз на човека стана това, че човекът слезе долу във физическия
свят
.
После той слезе долу във физическия свят. Ако би останал горе, той никога не би постигнал своето днешно себесъзнание. Той никога не би стигнал до своя Аз. Той можеше да разгърне своето ясно себсъзнание единствено в очертанията на физическото тяло. Срещу него трябваше да застанат външни предмети, той трябваше да се разграничава от предметите, той трябваше да слезе долу във физическия свят.
Само заради Аз на човека стана това, че човекът слезе долу във физическия свят.
По отношение на своя Аз човекът произлиза от Боговете. Този Аз слезе от духовния свят, сега той е прикован към физическото тяло, за да стане ясен и светъл. Тъкмо това, което възниква като втвърдена материя във физическото тяло, тъкмо то даде на човека неговия себесъзнателен Аз и възможността да прогледне. Но всичко това същевременно го прикова към земната маса.
към текста >>
НАГОРЕ