Рудолф Щайнер
www.rudolfsteinerbg.com
НАЧАЛО
Контакти
|
English
 
с която и да е дума 
 
изречения в които се съдържат търсените думи 
 
текстове, в които се съдържат търсените думи 
 
с точна фраза 
 
с корен от думите 
 
с части от думите 
 
в заглавията на текстовете 
КАТЕГОРИИ С ТЕКСТОВЕ
Сваляне на информацията от
страница
6
СТРАНИЦИ:
1
,
2
,
3
,
4
,
5
,
6
,
7
,
8
,
9
,
10
,
11
,
12
,
13
,
14
,
15
,
16
,
17
,
18
,
Намерени са
17445
резултата от
1647
текста в
18
страници с която и да е от думите за : '
Висш живот
'.
На страница
6
:
1000
резултата в
128
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
12. Пета лекция, Кьолн, 26.12.1907 г. Мястото на човека в обкръжаващия го свят.
GA_101 Митове и легенди.Окултни знаци и символи
Отново цели групи растения принадлежат към един общ Аз и ако ги изследваме ще видим, че те се намират в един още по-
висш
свят.
В растителния свят нещата са различни. За окултния наблюдател той също съдържа редица Азове, но за растителното царство те са много по-малко на брой отколкото за животинското, броят им е ограничен.
Отново цели групи растения принадлежат към един общ Аз и ако ги изследваме ще видим, че те се намират в един още по-висш свят.
Докато животинските групови Азове се намират и изживяват в астрала, кой то прониква нашето земно кълбо, растителните групови Азове трябва да се търсят в долните части на Девакана, в това, което в теософията обикновено се нарича частите Рупа на Девакана. Там те съществуват като завършени личности, точно както тук живеят хората там съществуват растителните Азове. Те са там на ред с другите същества, които въобще нямат физическо тяло, и образуват с тях населението на долния Девакан.
към текста >>
2.
13. Шеста лекция, Кьолн, 27.12.1907 г. Групов Аз и индивидуален Аз.
GA_101 Митове и легенди.Окултни знаци и символи
Тогава обаче той ще трябва да е в състояние сам да вдъхне
живот
в живото същество.
Науката чака да се осъществи идеалът и да създаде живо същество в лабораторията. Тя няма да успее в това, докато човечеството не е достигнало една необходима степен в морално отношение. Ужасно би било ако човечеството можеше да стори това още днес. Както днес според минералните закони се създават часовници, строят се къщи, така в бъдеще човекът ще може да създаде живо същество според законите на живота.
Тогава обаче той ще трябва да е в състояние сам да вдъхне живот в живото същество.
Този, който ще стои пред лабораторната маса, ще трябва да бъде в състояние да пренесе от себе си тези нека ги наречем така трептения, които са в неговото собствено етерно тяло, върху това, което трябва да получи живот. Ако той е добър човек, той ще пренесе доброто, ако е лош човек ще пренесе върху него злото. Но в окултизма съществува едно изречение: знанието на бялата ложа, което се нарича тайна на създаването на живота, няма да премине в човечеството, преди човека да е научил тайната на сакраментализма.
към текста >>
Този, който ще стои пред лабораторната маса, ще трябва да бъде в състояние да пренесе от себе си тези нека ги наречем така трептения, които са в неговото собствено етерно тяло, върху това, което трябва да получи
живот
.
Науката чака да се осъществи идеалът и да създаде живо същество в лабораторията. Тя няма да успее в това, докато човечеството не е достигнало една необходима степен в морално отношение. Ужасно би било ако човечеството можеше да стори това още днес. Както днес според минералните закони се създават часовници, строят се къщи, така в бъдеще човекът ще може да създаде живо същество според законите на живота. Тогава обаче той ще трябва да е в състояние сам да вдъхне живот в живото същество.
Този, който ще стои пред лабораторната маса, ще трябва да бъде в състояние да пренесе от себе си тези нека ги наречем така трептения, които са в неговото собствено етерно тяло, върху това, което трябва да получи живот.
Ако той е добър човек, той ще пренесе доброто, ако е лош човек ще пренесе върху него злото. Но в окултизма съществува едно изречение: знанието на бялата ложа, което се нарича тайна на създаването на живота, няма да премине в човечеството, преди човека да е научил тайната на сакраментализма.
към текста >>
Ако за средна продължителност на човешкия
живот
се приеме 75 години в лунни години и това число се умножи по 7, то това дава живота на една човешка групова душа в неговите четири типа, до следващото преобразувание.
Ако на физически план племето на херуските се изявява като определен брой физически хора, душата на херуските току що се е сформирала, но не е била родена, а се е образувала от друг брой, преобразувала се е. Тя расте с мощта на херуските, постига връхната си точка, когато племето постигне върха си, и когато племето дегенерира на физически план и изчезне от историята, душата на херуските възниква отново в младостта си, тя се преобразува в душата на ново племе. Когато наблюдаваме душите на по-висшите планове физическото раждане и физическата смърт не съществуват. Окултната мъдрост добре е разбрала това и го е довела до израз като е употребила много старателно числата. Направен е бил опитът да се установи чрез един приблизителен среден брой, кога възниква, кога се метаморфозира от друга една групова душа, принадлежаща към една определена човешка общност, расте и достига връхната точка в развитието си, за да премине отново през упадъчен период и да се преобрази в друга.
Ако за средна продължителност на човешкия живот се приеме 75 години в лунни години и това число се умножи по 7, то това дава живота на една човешка групова душа в неговите четири типа, до следващото преобразувание.
Под 7 се имат предвид поколенията. Ако съобразим, че става дума за лунни години получаваме 500 години. Така в окултизма се казва: животът на една групова душа продължава 500 години, след 500 години тя се превръща в друга, самата тя се ражда наново, без да изгуби съзнанието си.
към текста >>
3.
14. Седма лекция, Кьолн, 28.12.1907 г. Духовното значение на формите и числата.
GA_101 Митове и легенди.Окултни знаци и символи
Когато се изкачим до един още по-
висш
свят, вече нямаме работа само с обикновени образи, а с вътрешните отношения на нещата, с това, което се нарича с думите Звук на сферите, музика на сферите, свят на звуците.
Когато се изкачим до един още по-висш свят, вече нямаме работа само с обикновени образи, а с вътрешните отношения на нещата, с това, което се нарича с думите Звук на сферите, музика на сферите, свят на звуците.
Ако пребродим астралния план, в общи линии виждаме един свят от образи, които са праобразите на нашите предмети тук. Колкото повече се издигаме нагоре, толкова повече навлизаме в един свят на звуците и на тоновете, при което не бива да си представяте, че светът на звуците е един в звучащ във външен смисъл звуков свят. В Девакана не слушате с външното ухо. Не можете да сравните същността на звучащия духовен свят с нашия физически звук, който е само едно откровение на звука от Девакана. Духовните звуци са субстанцията на света на Девакана, на духовния свят, който започва там, където светът на образите преминава в света на звуците.
към текста >>
Всичко, което човекът прибавя към света от глед на точка на познанието, на мъдростта и на красотата и на истинския социален
живот
, всичко, което той вписва като символи във външния свят, дори и само в мислите си, се превръща във велика и благотворна сила за развитието на земята.
Формата, която е била отпечата на от хората в материята остава, тя става част от етерното и астралното тяло на земята и се развива като сила наред със земята. И когато земята премине през сегашното си развитие и Пралайа, и се въплъти отново като Юпитер, тогава тази форма ще изникне от земята като един вид растение. Днес ние строим творбите на изкуството и на красотата, ние оформяме творбите на мъдростта не напразно на нашата земя. Ние ги създаваме за да се появят по-късно като природни продукти на земята. И така като днес строим катедрали и къщи, чиито форми се съхраняват, които се свързват със земята и в бъдеще отново ще се явят като растения, по същия начин днешните ни растения и кристали са се оформили според това, което предходните богове и духове са построили в предишния свят.
Всичко, което човекът прибавя към света от глед на точка на познанието, на мъдростта и на красотата и на истинския социален живот, всичко, което той вписва като символи във външния свят, дори и само в мислите си, се превръща във велика и благотворна сила за развитието на земята.
То става реални сили и форми на бъдещето. Нашите машини и фабрики обаче, всичко, което правим само за да служим на външната полза, на принципа на утилитарността, ще бъде вреден елемент в следващото въплъщение на земята. Ако отпечатваме символи в материята, които са израз на по-висши светове, те ще действуват за напредъка. Напротив нашите машини и фабрики, които служат единствено на външната полза, ще имат демонично, унищожително влияние върху земята в следващото и въплъщение. така ние сами формираме добрите, а също така и демоничните сили за следващата епоха на човечеството.
към текста >>
4.
15. Осма лекция, Кьолн, 29.12.1907 г. Образните представи като необходимо възпитателно средство в духовното обучение.
GA_101 Митове и легенди.Окултни знаци и символи
Ако формирате представите си така, че най-напред виждате един предмет, възприемате го, след което го съхранявате в паметта си, и мисловният ви
живот
протича така, че ви подбужда чрез подобни представи, то вие имате едно изпълнено със сетивност мислене.
Изпълнено със сетивност мислене и представа е всяко, което изхожда от сетивните възприятия на заобикалящите ни предмети.
Ако формирате представите си така, че най-напред виждате един предмет, възприемате го, след което го съхранявате в паметта си, и мисловният ви живот протича така, че ви подбужда чрез подобни представи, то вие имате едно изпълнено със сетивност мислене.
То изпълва почти изцяло душевните преживявания на съвременните хора. И ако човек по някое време се за мисли, какво би му останало ако изхвърли от душата си всички представи, родени от сетивни възприятия, то той най-сетне ще осъзнае, какво е съдържанието на душата му. Когато са премахнати представите, предизвикани от външното, той ще разбере какво имаше предвид гръцкият философ Платон, когато написа на портите на школата си, че нито един незапознат с геометрията не трябва да ги престъпва. С това се казва, че не бива да влиза никой, който не може да се издигне да лишеното от сетивност мислене. Той не изискваше обикновена геометрия.
към текста >>
Когато погледнем в две различни области на астралния план, които ще обозначим със стрелката 1, то в астралния свят за това, което на физическия план наричаме мъжко и женско, там съществуват двете противоположности "форма" и "
живот
".
Когато погледнем в две различни области на астралния план, които ще обозначим със стрелката 1, то в астралния свят за това, което на физическия план наричаме мъжко и женско, там съществуват двете противоположности "форма" и "живот".
Формата и живота са противоположности на астралния план. Но, ако искаме да се срещнем с тях там, ние ще можем да го направим само ако се движим в тази посока (от средата нагоре, виж стрелка 2). Ако тръгнем в другата посока (от средата надолу, вие стрелка 3), никога не бих ме срещнали благотворната противоположност форма и живот, а ще се натъкнем на противоположността "разпадане" и "болест". Така че, тръгвайки от физическия план, ние срещаме на астралния горе противоположността на формата и живота. В астралния свят на нея отговаря долу, противоположността разпадане и болест.
към текста >>
Ако тръгнем в другата посока (от средата надолу, вие стрелка 3), никога не бих ме срещнали благотворната противоположност форма и
живот
, а ще се натъкнем на противоположността "разпадане" и "болест".
Когато погледнем в две различни области на астралния план, които ще обозначим със стрелката 1, то в астралния свят за това, което на физическия план наричаме мъжко и женско, там съществуват двете противоположности "форма" и "живот". Формата и живота са противоположности на астралния план. Но, ако искаме да се срещнем с тях там, ние ще можем да го направим само ако се движим в тази посока (от средата нагоре, виж стрелка 2).
Ако тръгнем в другата посока (от средата надолу, вие стрелка 3), никога не бих ме срещнали благотворната противоположност форма и живот, а ще се натъкнем на противоположността "разпадане" и "болест".
Така че, тръгвайки от физическия план, ние срещаме на астралния горе противоположността на формата и живота. В астралния свят на нея отговаря долу, противоположността разпадане и болест. Винаги, когато поемем в едната посока, където намираме благотворни за физическия свят качества, от другата страна им отговарят унищожителни, вредни за физическия свят влияния. Тук имаме възможността да различим частите на астралния план. Върху човешката душа действително действуват две напълно различни една от друга области на астралния план.
към текста >>
И според степента на тяхното развитие, както често сме казвали: Манас или Дух-Себе, Будхи или Дух-
Живот
, и Атма или Човек-Дух.
Ако желаем да си създадем представа да това, как тези две различни области действуват върху човешката душа, ние трябва да си представим, че в човека имаме: физическо тяло, етерно тяло, астрално тяло.
И според степента на тяхното развитие, както често сме казвали: Манас или Дух-Себе, Будхи или Дух-Живот, и Атма или Човек-Дух.
Сред всичко това
към текста >>
Тъй като единствено когато почувстваме, че червената роза се обръща към нас с думите: това ще станете и вие един ден, това е изправено пред вас като цел на развитието на човечеството и когато при това сърцето ни се открие и чувствата ни се пречистят, в нас ще се отприщят силите, които ще ни отведат в един по-
висш
свят.
Същественото при символите е това, не просто да мислим за тях, а да ги чувстваме и усещаме.
Тъй като единствено когато почувстваме, че червената роза се обръща към нас с думите: това ще станете и вие един ден, това е изправено пред вас като цел на развитието на човечеството и когато при това сърцето ни се открие и чувствата ни се пречистят, в нас ще се отприщят силите, които ще ни отведат в един по-висш свят.
По този начин символите са ваятели на душата ни. Те изпълват душата ни със сила и въздействие, те са най-великите и ефективни възпитатели на човешкия ни род.
към текста >>
Съществува обаче и един по-
висш
начин да си представим това съотношение, трябва да си представим определени числа.
За да се опитаме да си съставим образна представа за астралното тяло, нека си представим, как през нощта то се отделя и започва да въздействува на етерното и физическото тела отвън, като премахва веществата на умората. Нека си представим това образно.
Съществува обаче и един по-висш начин да си представим това съотношение, трябва да си представим определени числа.
Трябва да прозрем, че съотношението 1 : 3 е нещо коренно различно от съотношението 1 : 7. Те не са равнозначни. При съотношението 1 : 3 трябва да си представим, че тройката е диференцирана в себе си, и трябва да си представим сменящите се отношения на отделните величини една към друга.
към текста >>
Всичко, което той получава по този начин не беше заложено в зрънцето, то е нещо съвсем ново, едно обогатяване, чиито плодове човекът пренася в един следващ
живот
, в следващо въплъщение.
Нека сега отново се спрем на човешката душа и на живота и между раждането и смъртта. Тогава тя разгръща това, което е донесла като плодове от миналите си въплъщения. Така както върху несъзнателното растение действуват външни влияния, така и човекът в живота между раждане и смърт също приема безбройни влияния отвън.
Всичко, което той получава по този начин не беше заложено в зрънцето, то е нещо съвсем ново, едно обогатяване, чиито плодове човекът пренася в един следващ живот, в следващо въплъщение.
Това, което беше заложено в старото растение продължава действието си в новото растение. Но в разгръщането на новото растение се проявява още нещо, което не се е съдържало в старото.
към текста >>
Троичността еволюция, инволюция и сътворяване от нищото действува във всеки
живот
.
По-нататък, това, което е заложено в семенцето, трябва да възникне по обратния процес, свиването или инволюцията. Но само тези два процеса взети заедно още не правят напредък. Единствено и само поради това, че едно същество е в състояние да възприема външни влияния и да ги преработва във вътрешни преживявания, в света може да въз никне нещо ново, може да се осъществи напредък. Това е третото, нарича се сътворяване от нищото. Вие непрестанно развивате това, което е заложено във вас по-рано, непрестанно приемате по нещо от обкръжаващия ви свят, което преработвате в изживявания, и пренасяте всичко това в новото въплъщение.
Троичността еволюция, инволюция и сътворяване от нищото действува във всеки живот.
Сътворяването от нищото у човека имаме в работата на съзнанието му. Той съпреживява процесите в обкръжаващата го среда и ги преработва в идеи, мисли и понятия. Нагласите се коренят в предишни въплъщения, но всеки напредък в живота се дължи на това, че се създават нови мисли и нови идеи. Отношенията на обкръжението биват "консумирани", а вътрешните преживявания довеждат до нови мисли и идеи. Затова числото три е число на живота, то се нарича число на творението или на делото.
към текста >>
5.
ЧЕТВЪРТА ЧАСТ: 16. Берлин, 13.12.1907 г. Коледа от гледна точка на животомъдростта (Витаесофия)
GA_101 Митове и легенди.Окултни знаци и символи
Духовната наука, ако бъде достатъчно правилно и дълбоко разбрана, ще въвежда човека все повече в непосредствения
живот
, до който той не се доближава посредством материалистичното мислене, както обикновено се вярва, а все повече се отчуждава от него.
Духовната наука, ако бъде достатъчно правилно и дълбоко разбрана, ще въвежда човека все повече в непосредствения живот, до който той не се доближава посредством материалистичното мислене, както обикновено се вярва, а все повече се отчуждава от него.
към текста >>
То обаче ще се стори странно на съвременните хора, тъй като огромна част от съвременниците ни са на мнение, че истинския
живот
това, което те наричат
живот
– трябва да се търси другаде и най-малко в това, което се старае да даде духовната наука.
Това изречение често е било изказвано тук или по един или друг повод, за да характеризира мисията на нашето движение.
То обаче ще се стори странно на съвременните хора, тъй като огромна част от съвременниците ни са на мнение, че истинския живот това, което те наричат живот – трябва да се търси другаде и най-малко в това, което се старае да даде духовната наука.
Някои дори застъпват мнението, че познанието на духа най-малко би спомогнало да доведе хората до действителната житейска практика. Но тя въпреки това ще направи това. Ще го направи и в най-малкото и в най-голямото! Духовната наука ще бъде в състояние, когато тези, които се занимават с обществени или други някакви проблеми, се оставят да бъдат проникнати от нея, да разреши всички големи въпроси на съвремието по начина, по който те трябва да бъдат решени, ако човечеството трябва да води изпълнен живот. Всички най-разнообразни обърквания, всички нездрави отношения на времето ни, всичко, което се нарича проблеми на епохата, чието решение се търси по дилетантски начин от една или друга гледна точка, ще могат да бъдат успешно разрешени, ако съвременниците ни се улеснят да приемат истините на духовната наука.
към текста >>
Духовната наука ще бъде в състояние, когато тези, които се занимават с обществени или други някакви проблеми, се оставят да бъдат проникнати от нея, да разреши всички големи въпроси на съвремието по начина, по който те трябва да бъдат решени, ако човечеството трябва да води изпълнен
живот
.
Това изречение често е било изказвано тук или по един или друг повод, за да характеризира мисията на нашето движение. То обаче ще се стори странно на съвременните хора, тъй като огромна част от съвременниците ни са на мнение, че истинския живот това, което те наричат живот – трябва да се търси другаде и най-малко в това, което се старае да даде духовната наука. Някои дори застъпват мнението, че познанието на духа най-малко би спомогнало да доведе хората до действителната житейска практика. Но тя въпреки това ще направи това. Ще го направи и в най-малкото и в най-голямото!
Духовната наука ще бъде в състояние, когато тези, които се занимават с обществени или други някакви проблеми, се оставят да бъдат проникнати от нея, да разреши всички големи въпроси на съвремието по начина, по който те трябва да бъдат решени, ако човечеството трябва да води изпълнен живот.
Всички най-разнообразни обърквания, всички нездрави отношения на времето ни, всичко, което се нарича проблеми на епохата, чието решение се търси по дилетантски начин от една или друга гледна точка, ще могат да бъдат успешно разрешени, ако съвременниците ни се улеснят да приемат истините на духовната наука. Но не бива да ни занимава днес толкова, само трябваше да се спомене.
към текста >>
Очевидно нашият
живот
е конкретен.
Днешният човек няма представа за това, което пронизваше душите в миналото, когато при непрестанното намаляване на деня наближеше краят на годината и се чествуваше раждането на Христос Исус, или когато наближеше възкресението на Христос Исус, когато снежната покривка постепенно изчезваше от земята и това, което земята беше стаила в себе си отново пристъпваше на повърхността.
Очевидно нашият живот е конкретен.
В действителност чувствата на съвременниците ни са станали абстрактни, разсъдъчни, празни. Хората обхождат улиците и по правило не чувстват в Коледния празник нищо повече от това, че той е празник на подаръците. А това, което иначе чувстват има само съвсем слаба връзка с онези дълбоки усещания, които пронизваха душите на предците ни. Човекът е изгубил връзката с живота. Една от задачите на духовната наука ще бъде да възстанови тази връзка по силата на чувствата.
към текста >>
Днес ще го разгледаме след като най-напред си изясним как антропософските мисли и идеи действуват върху чувствения ни свят, как те действително ще направят от човека нещо различно от това, което е той днес, нещо, от което той от своя страна отново ще знае какво означава това да се усеща непосредствено пулса на духовния
живот
в природата, топлината, която преминава през света като нещо, което одухотворява всички същества.
При този повод често ни е занимавал дълбокият смисъл на Коледния празник. Днес ще го разгледаме от една различна страна.
Днес ще го разгледаме след като най-напред си изясним как антропософските мисли и идеи действуват върху чувствения ни свят, как те действително ще направят от човека нещо различно от това, което е той днес, нещо, от което той от своя страна отново ще знае какво означава това да се усеща непосредствено пулса на духовния живот в природата, топлината, която преминава през света като нещо, което одухотворява всички същества.
Днес поради абстрактната астрономия за човека, който поглежда към звездното небе, то е изпълнено с абстрактни материални небесни кълба. Тези кълба ще се явят пред него отново като тела от душа и дух. Пространството за него отново ще се изпълни с душата и духа. Той ще усеща целия космос топъл, както, както усеща приятелската гръд, единствено разбира се космосът за него ще бъде по-величествен и по-огромен.
към текста >>
Груповите Азове действуват мъдро, а още по-мъдри, отколкото мислите, са отделните животински души, а това, което вие познавате от техния
живот
тук на земята, се ръководи от груповите Азове.
Груповите Азове действуват мъдро, а още по-мъдри, отколкото мислите, са отделните животински души, а това, което вие познавате от техния живот тук на земята, се ръководи от груповите Азове.
Те населяват атмосферата, заобикаляща земята, вие ще ги откриете около нас. Ако проследите полета на птиците, когато при наближаването на есента те се оттеглят от североизток на югозапад и при приближаването на пролетта прелита от югозапад на североизток, и ако си зададете въпроса: Кой ръководи този птичи полет? то като окултен наблюдател вие ще, стигнете до отделните разпоредители и управляващи, до груповите Азове на отделните видове и родове. В цялото животинско царство живее астралният Аз, който на астралния план е точно толкова Аз, колкото човешкият Аз тук, само че е един много, много по-мъдър Аз. Завършените групови индивидуалност са много по-умни Азове, от тези на физическите хора, и те притежават същите съставни части като тези на физическия план и всичко, което в тях е мъдро устроено, е откровение на мъдростта на груповите Азове на животните.
към текста >>
Ако си представим царството на растенията, то Азът на този растителен свят се намира в един още по-
висш
свят от груповия аз на животните.
Ако си представим царството на растенията, то Азът на този растителен свят се намира в един още по-висш свят от груповия аз на животните.
В духовния свят или в Девакана се намират Азовете на растенията, и принципно взето те са много малко на брой. Тъй като тези отделни Азове обхващат много отделни растения, които се намират тук на земята, много видове. А ако потърсим мястото, където пространствено можем да срещнем тези растителни Азове, то ние ще достигнем в търсенето си до центъра на земята.
към текста >>
А когато дните станат най-къси, когато външният физически
живот
се подготвя най-усилено за съня, тогава избуява духовния
живот
.
Онези, които чувстват живо този процес на земята, знаят, че по време на лятното слънцестоене, от пролет та до есента, могат непосредствено да наблюдават във всичко, което избуява и вирее външното откровение на освободеното земно астрално тяло.
А когато дните станат най-къси, когато външният физически живот се подготвя най-усилено за съня, тогава избуява духовния живот.
А какъв е духовният живот на земята? Кой е духът на земята?
към текста >>
А какъв е духовният
живот
на земята?
Онези, които чувстват живо този процес на земята, знаят, че по време на лятното слънцестоене, от пролет та до есента, могат непосредствено да наблюдават във всичко, което избуява и вирее външното откровение на освободеното земно астрално тяло. А когато дните станат най-къси, когато външният физически живот се подготвя най-усилено за съня, тогава избуява духовния живот.
А какъв е духовният живот на земята?
Кой е духът на земята?
към текста >>
А в бъдеще нещата ще зависят от това дали ще се изпълнят думите: "Ако дойде някой при Мен и не намрази баща си и майка си, жена си, чадата си, братята си, сестрите си, а още и собствения си
живот
не може да бъде Мой ученик" (Мат. 10:37).
Ако се върнем в едно време преди християнството, и навлезем все по-навътре в тези времена, ние ще от крием, че любовта все повече е обвързана с кръвната връзка. Ние ще срещаме любовта единствено в родствените връзки и в юдейския народ, от който произлиза и самият Христос. Виждаме как се обичат онези, в чиито жили тече обща кръв, и по-рано това беше също така, че любовта почиваше върху природната основа на общата кръв. Духовната любов, която е независима от кръвта и плътта, се всели на земята едва с идването на Христос.
А в бъдеще нещата ще зависят от това дали ще се изпълнят думите: "Ако дойде някой при Мен и не намрази баща си и майка си, жена си, чадата си, братята си, сестрите си, а още и собствения си живот не може да бъде Мой ученик" (Мат. 10:37).
("Който люби баща и майка повече от Мене, не е достоен за Мене, и който люби син или дъщеря повече от Мене, не е достоен за Мене." Лук. 14:26) Който желае да направи любовта зависеща от природната основа, от кръвта, в този смисъл не е християнин. Духовната любов, която ще обиколи човечеството като огромна лента на братство е резултатът от християнството.
към текста >>
Този, който разбира това изречение, навлиза дълбоко в същината на християнския светоглед и на християнския
живот
, и разбира, защо Христос ни насочва към това: "Аз съм с вас през всичките дни до свършека на века." (Мат.28:20).
Този, който разбира това изречение, навлиза дълбоко в същината на християнския светоглед и на християнския живот, и разбира, защо Христос ни насочва към това: "Аз съм с вас през всичките дни до свършека на века." (Мат.28:20).
И затова ние трябва да усещаме правилно разтълкуваното изречение от Коледния антифонарий, която на всяка Коледа ни повтаря извън времевото положение на "Аз съм". В коледното песнопение не се казва като спомен: Днес си спомняме, че се роди Христос -, а всеки път ни се казва: "Днес ни се роди Христос! " Тъй като събитието е извън времево. А това,което някога се случи в Палестина, се случва за този, който може да изпълни на дело учението за чувствата и усещанията на всяка Коледа.
към текста >>
6.
Съдържание
GA_102 Въздействие на духовните същества върху човека
По хода на Атлантската епоха Аза обхваща астралното тяло, етерното и физическо тяло на човека, и се образува Чувствуващата душа, Разсъдъчната душа и Съзнателната душа, Дух-Себе, Дух-
Живот
.
Топлинният елемент на древния Сатурн. Духовете на Формите като създатели на първите заченки на човешкото тяло на Сатурн. Мит за Хронос и Гея. На Слънцето Духовете на Формата жертват етерното тяло, на Луната астралното тяло и така въздействуват на първия зачатък на етерното и астралното тяло. На Земята Аза по капка се влива в Лемурийската епоха.
По хода на Атлантската епоха Аза обхваща астралното тяло, етерното и физическо тяло на човека, и се образува Чувствуващата душа, Разсъдъчната душа и Съзнателната душа, Дух-Себе, Дух-Живот.
Мистерията на Голгота.
към текста >>
Значението на изкуството за бъдещия теософски
живот
.
Пример от "Фауст" на Гьоте. Изказвания на Рихард Вагнер за музиката. Неговия опит да обедини Шекспир и Бетовен. Деветата симфония. Обща характеристика на художествените цели на Рихард Вагнер.
Значението на изкуството за бъдещия теософски живот.
Художествено формиране на техническите съоръжения, такива като влака. Катакомбното християнство като праобраз за духовните стремежи на нашето време.
към текста >>
7.
1. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 6. 1. 1908 г.
GA_102 Въздействие на духовните същества върху човека
Астралното ниво и нивото Девакан всъщност са твърде населени светове, и ние откриваме там различни същества, които макар и да не могат да са толкова явно наблюдавани в своите откровения, но, не по-малко, проявяват своите действия, своите деяния тук, на физичен план,и имат твърде голямо значение за физическото ниво, за целия наш сегашен човешки
живот
.Ние няма да разберем човешкия
живот
, ако не знаем, че вътре в този човешки
живот
действат такива същества, които живеят във висшите светове.
Астралното ниво и нивото Девакан всъщност са твърде населени светове, и ние откриваме там различни същества, които макар и да не могат да са толкова явно наблюдавани в своите откровения, но, не по-малко, проявяват своите действия, своите деяния тук, на физичен план,и имат твърде голямо значение за физическото ниво, за целия наш сегашен човешки живот.Ние няма да разберем човешкия живот, ако не знаем, че вътре в този човешки живот действат такива същества, които живеят във висшите светове.
В самото тяло на човек се случват много неща, които човек не владее, които не са израз на човешкия Аз, а в действителност са действия, откровения на съществата от висшите светове. За тези неща ще говоря днес.
към текста >>
Всички тези назовани същества съвсем не са отделени от нашия
живот
; напротив, те простират своята деятелност, своите действия и откровения в животни, и за ясновидски надарения човек действията им стават осезаеми именно тогава, когато на Земята възникват определени условия.
Всички тези назовани същества съвсем не са отделени от нашия живот; напротив, те простират своята деятелност, своите действия и откровения в животни, и за ясновидски надарения човек действията им стават осезаеми именно тогава, когато на Земята възникват определени условия.
Така, тези същества, които имат за своя родина Луната, застават – разбира се, като астрални същества – при най-различни обстоятелства на Земята, например, когато някой човек обхванат от безсмислени идеи си загубва ума. С особено пристрастие тези същества – като астралните същества – се задържат в близост до домовете за душевноболни. Те се намират почти винаги около медиумите и сомнамбулите, които са частично обкръжени от цяла тълпа от тези същества и голяма част от влиянието над тези хора произхожда от присъствието на такъв род създания. Обратно, там където преобладава любовта и се прави добро, където се вършат хуманни постъпки, там ще откриете присъстващи – в качество на астрални създания – охарактеризирани по-горе като меки, кротки съществата от Марс, и именно те участват в силите, които тук се проявяват. Това е тяхната храна, атмосферата в която те могат да живеят и в която те, от своя страна могат да влияят на хората.
към текста >>
Според степента на своето развитие човекът постепенно достига в своя Аз все по-голяма власт над своето астрално и етерно тела, когато той преобразува астралното си тяло в Дух-Себе или Манас, а етерното си тяло преобразява така, че Аза достига господство над Дух-
Живот
или Буди.
Затова сега трябва да си изясним, че Азът съвсем не се явява,така да се каже, единствен господар в човешкото астрално тяло, в човешкото етерно тяло.
Според степента на своето развитие човекът постепенно достига в своя Аз все по-голяма власт над своето астрално и етерно тела, когато той преобразува астралното си тяло в Дух-Себе или Манас, а етерното си тяло преобразява така, че Аза достига господство над Дух-Живот или Буди.
Но докато човек няма власт над тези части на своето същество, до тогава други същества се намират във връзка с тези членове на човека.
към текста >>
Там те се явяват като личности за ясновидската способност на възприемане и имат своя израз, свое откровение тук във физическия
живот
, в човешкия хранителен сок, в хилуса, колкото и странно да ни изглежда това.
Ако вие изследвате ясновидски това, което се нарича хилус и се явява преди всичко израз на човешкото етерно тяло, то вие ще намерите в него включените и вкоренени същества от подобен род. Това, което е включено в него, са преди всичко тези същества, които охарактеризирахме по-горе от една страна, като добри, а от друга страна като зли същества на Венера, същества, които имат за своя родина Венера и се намират в нашия деваканичен свят.
Там те се явяват като личности за ясновидската способност на възприемане и имат своя израз, свое откровение тук във физическия живот, в човешкия хранителен сок, в хилуса, колкото и странно да ни изглежда това.
В този хранителен сок, пронизващ човешкото тяло, живеят тези същества, които имат за своя истинска родина деваканичното ниво, и доколкото те приемат за себе си физическо тяло, имат свой физически живот на Венера. И тъй като Венера по смисъла на своите сили е свързана е с цялата наша земна растителност и с всичко изобщо което живее на нашата Земя, то ще ви стане ясно, каква връзка съществува между това, с какво човек се храни, и това, какъв става човек благодарение на това хранене. Това изобщо не е безразлично. Във всички растения и, разбира се, също и в животните живеят влиянията на съществата на Венера, като от една страна, добрите, меките, кротките, а от друга страна – тези неукротими същества на Венера, които, както ви бях описал, жадуват за грабежи и враждуват един с друг. Според това, какъв род същества действат на нашите животни и растения, месото на тези животни и храната приготвена от растенията, бивайки превърната в хранителни сокове, ще внедри в тялото на човека добродетели или пороци.
към текста >>
В този хранителен сок, пронизващ човешкото тяло, живеят тези същества, които имат за своя истинска родина деваканичното ниво, и доколкото те приемат за себе си физическо тяло, имат свой физически
живот
на Венера.
Ако вие изследвате ясновидски това, което се нарича хилус и се явява преди всичко израз на човешкото етерно тяло, то вие ще намерите в него включените и вкоренени същества от подобен род. Това, което е включено в него, са преди всичко тези същества, които охарактеризирахме по-горе от една страна, като добри, а от друга страна като зли същества на Венера, същества, които имат за своя родина Венера и се намират в нашия деваканичен свят. Там те се явяват като личности за ясновидската способност на възприемане и имат своя израз, свое откровение тук във физическия живот, в човешкия хранителен сок, в хилуса, колкото и странно да ни изглежда това.
В този хранителен сок, пронизващ човешкото тяло, живеят тези същества, които имат за своя истинска родина деваканичното ниво, и доколкото те приемат за себе си физическо тяло, имат свой физически живот на Венера.
И тъй като Венера по смисъла на своите сили е свързана е с цялата наша земна растителност и с всичко изобщо което живее на нашата Земя, то ще ви стане ясно, каква връзка съществува между това, с какво човек се храни, и това, какъв става човек благодарение на това хранене. Това изобщо не е безразлично. Във всички растения и, разбира се, също и в животните живеят влиянията на съществата на Венера, като от една страна, добрите, меките, кротките, а от друга страна – тези неукротими същества на Венера, които, както ви бях описал, жадуват за грабежи и враждуват един с друг. Според това, какъв род същества действат на нашите животни и растения, месото на тези животни и храната приготвена от растенията, бивайки превърната в хранителни сокове, ще внедри в тялото на човека добродетели или пороци.
към текста >>
Да възприемем в себе си истинското познание за висшите светове – това значи действително да станем свободни, зрели, тъй като по този път ние овладяваме импулсите и влиянията, пулсиращи в нашия
живот
.
И така, виждате, че трябва да си представим човека като същество твърде сложно, като спътник на много същества и много светове. Който се придвижва по пътя на окултното развитие към все по-високи познания, той се научава да разпознава своеобразната природа на тези същества и само благодарение на това ще се освободи от тях и ще достигне свободното им съзерцание.
Да възприемем в себе си истинското познание за висшите светове – това значи действително да станем свободни, зрели, тъй като по този път ние овладяваме импулсите и влиянията, пулсиращи в нашия живот.
Да се научим да владеем тези познания – това значи да живеем заедно с тях свободни и независими.
към текста >>
Току-що показаната тук особеност на човешкия
живот
се изразява по величествен начин в мита за Прометей.
Митовете и легендите се оказват винаги по-мъдри и дълбоки от нашата наука, отишла, както ни се струва ,толкова далече напред.
Току-що показаната тук особеност на човешкия живот се изразява по величествен начин в мита за Прометей.
В разказа за това, че Прометей е донесъл на хората огъня от небето е отразено неговото участие в този процес, който се проявява в дишането и води човека все по-нагоре. Но заедно с това по удивителен начин е показано:тъй като Прометей се издигнал над силите, които приковават хората към Земята и с това е влезнал в противоречие със земните сили, тъй като е бил този, който за първи път е дал на хората възможността да имат тази сила на огъня, то той е трябвало да страда за това. Това страдание е представено като удивителен факт, лежащ в основата на този мит: орелът кълве черния дроб на прикования Прометей! Как би могло по-прекрасно и по-мъдро да се покаже, че силите, които се вливат в нас в процеса на дишане, глождят черния дроб, и този който изпреварва това, което ще бъде извършено от човечеството в далеко бъдеще, стои пред нас като разпятие – за да покаже, как това, което се спуска от въздуха, което се спуска надолу, гложди черния дроб!
към текста >>
8.
2. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 27. 1. 1908 г.
GA_102 Въздействие на духовните същества върху човека
От предишните лекции видяхме, че известни същества, които обитават на други световни тела, имат влияние върху нашия
живот
, че те имат отношение към това, което ние наричаме в себе си лимфа, което наричаме свои хранителни сокове, и също към това, което прониква в нас и което излъчваме като чувствено възприятие чрез нашите органи на чувстване.
От предишните лекции видяхме, че известни същества, които обитават на други световни тела, имат влияние върху нашия живот, че те имат отношение към това, което ние наричаме в себе си лимфа, което наричаме свои хранителни сокове, и също към това, което прониква в нас и което излъчваме като чувствено възприятие чрез нашите органи на чувстване.
И от това вече, вие бихте могли да заключите, от какви далечини действа духът, прониквайки през мировото пространство.
към текста >>
Така установихме последователните въплъщения на нашия Земен планетарен
живот
.
Така установихме последователните въплъщения на нашия Земен планетарен живот.
Ако вие малко помислите над последователното развитие на нашата Земя, то вие, разбира се, ще можете да разберете, това което ние наричаме в окултен смисъл “Слънце”, от това, че нашата Земя в своето по-ранно състояние на развитие е “била Слънце”, поради това същото ние в известно отношение казваме, че това Слънце, което образува сега центъра на нашата планетарна система, не винаги е било Слънце. То, така да се каже, се е придвижило напред и се е издигнало до степен Слънце, до достойнствата на Слънце във Вселената. Някога то е било съединено с всички тези вещества и сили, които преди това са били в нашата Земя, то е взело след това за себе си, така да се каже, най-добрите от тях, съдържащи в себе си най-висшата възможност за развитие, отделило се е от Земята и ни е отхвърлило заедно с някои земни сили, предоставени на по-бавно развитие. То взело със себе си висши същества и е поставило себе си с тези висши същества в центъра на нашата система. По този начин, това което днес се съдържа в Слънцето е представлявало тогава само планетното битие, и от това планетно битие след това се е издигнало до битието на неподвижна звезда.
към текста >>
Когато нашата Земя е била по средата на своето развитие преминавайки през трите степени на планетарно битие, Сатурн, Слънце, Луна, когато е встъпила в четвъртото планетарно състояние/ и по-нататък предстоят още състояния Юпитер, Венера, Вулкан/, трябвало да премине през три “състояния на
живот
”, които се наричат също кръгове или /глобуси/ етапи.
Когато нашата Земя е била по средата на своето развитие преминавайки през трите степени на планетарно битие, Сатурн, Слънце, Луна, когато е встъпила в четвъртото планетарно състояние/ и по-нататък предстоят още състояния Юпитер, Венера, Вулкан/, трябвало да премине през три “състояния на живот”, които се наричат също кръгове или /глобуси/ етапи.
Три от тях вече е преминала; в четвъртото състояние на живот се намира сега. След това и предстои да премине през три “състояния форми”, арупа, рупа, астрално за да стигне чак до физическото битие. В този смисъл на състояние на формите тя се намира сега в средата на своето развитие. Като физическа Земя тя е в четвъртото състояние на формите, в четвъртото състояние на живот, четвъртото планетарно битие, тя е трябвало да премине през три раси: първата – полярна, втора – хиперборейска, трета – лемурийска раса. Атлантската раса е четвъртата.
към текста >>
Три от тях вече е преминала; в четвъртото състояние на
живот
се намира сега.
Когато нашата Земя е била по средата на своето развитие преминавайки през трите степени на планетарно битие, Сатурн, Слънце, Луна, когато е встъпила в четвъртото планетарно състояние/ и по-нататък предстоят още състояния Юпитер, Венера, Вулкан/, трябвало да премине през три “състояния на живот”, които се наричат също кръгове или /глобуси/ етапи.
Три от тях вече е преминала; в четвъртото състояние на живот се намира сега.
След това и предстои да премине през три “състояния форми”, арупа, рупа, астрално за да стигне чак до физическото битие. В този смисъл на състояние на формите тя се намира сега в средата на своето развитие. Като физическа Земя тя е в четвъртото състояние на формите, в четвъртото състояние на живот, четвъртото планетарно битие, тя е трябвало да премине през три раси: първата – полярна, втора – хиперборейска, трета – лемурийска раса. Атлантската раса е четвъртата. В Атлантската раса човечеството е било в средата на това развитие, за което ние въобще можем да говорим.
към текста >>
Като физическа Земя тя е в четвъртото състояние на формите, в четвъртото състояние на
живот
, четвъртото планетарно битие, тя е трябвало да премине през три раси: първата – полярна, втора – хиперборейска, трета – лемурийска раса.
Когато нашата Земя е била по средата на своето развитие преминавайки през трите степени на планетарно битие, Сатурн, Слънце, Луна, когато е встъпила в четвъртото планетарно състояние/ и по-нататък предстоят още състояния Юпитер, Венера, Вулкан/, трябвало да премине през три “състояния на живот”, които се наричат също кръгове или /глобуси/ етапи. Три от тях вече е преминала; в четвъртото състояние на живот се намира сега. След това и предстои да премине през три “състояния форми”, арупа, рупа, астрално за да стигне чак до физическото битие. В този смисъл на състояние на формите тя се намира сега в средата на своето развитие.
Като физическа Земя тя е в четвъртото състояние на формите, в четвъртото състояние на живот, четвъртото планетарно битие, тя е трябвало да премине през три раси: първата – полярна, втора – хиперборейска, трета – лемурийска раса.
Атлантската раса е четвъртата. В Атлантската раса човечеството е било в средата на това развитие, за което ние въобще можем да говорим. При преминаването средата на атлантската епоха, човечеството е преминало средата на своето развитие, и от средата на атлантската раса за човечеството въобще за първи път е започнал този период, когато преобладаващото е получило сили на възход. Ако бихме измерили съотношението на възходящите и низходящите сили на Зодиака в средата на атлантската епоха, то би трябвало да кажем: те се намират в равновесие. Тогава би трябвало да изчисляваме по друг начин и да се каже, че към възходящите сили се отнасят Овен, Телец, Близнаци, Рак, Лъв, Дева.
към текста >>
Когато духовнонаучно говорим за човека, то казваме, че човекът в цялата негова пълнота – а такъв човек ние и трябва да имаме в предвид – всъщност е седемчленно същество, което се състои от физическо тяло, етерно тяло, астрално тяло, Аз, Дух-Себе, Дух-
Живот
, Дух-Човек.
Но с всичко това е свързано и още нещо друго. Вие трябва да изясните за себе си, че когато говорим за тези космични процеси, то говорим не за физически или етерни тела, а за съществата, които обитават на съответно назованите от нас небесни тела.
Когато духовнонаучно говорим за човека, то казваме, че човекът в цялата негова пълнота – а такъв човек ние и трябва да имаме в предвид – всъщност е седемчленно същество, което се състои от физическо тяло, етерно тяло, астрално тяло, Аз, Дух-Себе, Дух-Живот, Дух-Човек.
Сега той още не е завършен, но ще бъде завършен, когато неговата седемчленна същност достигне своето пълно развитие. Но във великата Вселена се намират не само такива същества като човека с неговото развитие. Има и други същества, например такива, за които не можем да кажем че имат физическо тяло, както го има съвременния човек. Има същества, съставните части на които трябва да ги разглеждаме различно. Ние можем да запишем членовете на човешкото същество така:
към текста >>
6. Дух-
Живот
6. Дух-Живот
към текста >>
Но има същества, низшият член на които се явява етерното тяло, те също имат седем части, но те имат по-
висш
член над Дух-Човек, осми член.
Но има същества, низшият член на които се явява етерното тяло, те също имат седем части, но те имат по-висш член над Дух-Човек, осми член.
При тях се започва от етерно тяло, астрално тяло и т.н. и завършва с член, който лежи над нашия Атма, над Дух-Човек. После има същества, низшия член на които се явява астралното тяло, затова по-високо, над Дух-Човек, те имат осми и девети член. Има същества, чиито низш член се явява Аза, т.е. такива, които нямат в нашия смисъл физическо тяло, етерно тяло, астрално тяло, но се проявяват така, че техния Аз се открива навън без трите обвивки – същества, които навсякъде се явяват навън със своя Аз.
към текста >>
И накрая има същества които започват с Дух-
Живот
; за
висш
член те имат още двадесети член.
Има същества, чиито низш член се явява Аза, т.е. такива, които нямат в нашия смисъл физическо тяло, етерно тяло, астрално тяло, но се проявяват така, че техния Аз се открива навън без трите обвивки – същества, които навсякъде се явяват навън със своя Аз. След това те имат още осми, девети и десети член; те са показани в Апокалипсиса като “същества, изпълнени с очи”. По-нататък, има същества които започват от низшия член Дух-Себе, от Манас. Отгоре те имат единадесети член.
И накрая има същества които започват с Дух-Живот; за висш член те имат още двадесети член.
И така, има същества, които имат за свой низш член не физическото тяло, както го има човек, а именно за свой низш член имат Будхи, затова те имат този висш член, който ние по най-добър начин изразяваме с числото дванадесет. Това всъщност са, високо възвишени същества, които далече превъзхождат всичко, което човек може да си представи. Как може да си съставиш изобщо някаква представа за тези удивителни, най-висши същества?
към текста >>
И така, има същества, които имат за свой низш член не физическото тяло, както го има човек, а именно за свой низш член имат Будхи, затова те имат този
висш
член, който ние по най-добър начин изразяваме с числото дванадесет.
такива, които нямат в нашия смисъл физическо тяло, етерно тяло, астрално тяло, но се проявяват така, че техния Аз се открива навън без трите обвивки – същества, които навсякъде се явяват навън със своя Аз. След това те имат още осми, девети и десети член; те са показани в Апокалипсиса като “същества, изпълнени с очи”. По-нататък, има същества които започват от низшия член Дух-Себе, от Манас. Отгоре те имат единадесети член. И накрая има същества които започват с Дух-Живот; за висш член те имат още двадесети член.
И така, има същества, които имат за свой низш член не физическото тяло, както го има човек, а именно за свой низш член имат Будхи, затова те имат този висш член, който ние по най-добър начин изразяваме с числото дванадесет.
Това всъщност са, високо възвишени същества, които далече превъзхождат всичко, което човек може да си представи. Как може да си съставиш изобщо някаква представа за тези удивителни, най-висши същества?
към текста >>
За по-висшите същества за които ви говорих, съществата, които за свой
висш
член имат Дух-
Живот
, се намират в съвсем друго положение.
Навън, около нас се намират неща, същества; вие ги възприемате, вие си образувате понятие за тях. Представете си, че светът около нас би бил пуст или тъмен: вие не бихте могли тогава да получите никакви възприятия, никакви вещи не биха ви дали понятие. Вие сте принудени своето вътрешно съдържание да го възприемате отвън. Това е характерната особеност на човека: той е възприемащо същество, същество, което своето душевно съдържание, своето вътрешно възприема преди всичко отвън; така че навън трябва да съществуват неща, за да може той да има някакво съдържание. Етерното тяло на човека е построено по такъв начин, че за всички съдържащи се в него изживявания то е задължено на ялото мирово обкръжение.
За по-висшите същества за които ви говорих, съществата, които за свой висш член имат Дух-Живот, се намират в съвсем друго положение.
В смисъла на своя живот тези същества се определят не като възприемащи отвън, а се явяват даващи навън, творящи. От това, което постоянно ви съобщавах, вие вече, разбира се, знаете, че Азът работи също и в етерното тяло, и че Будхи е не нещо различно, като преработено етерно тяло, така че субстанциално Духът-Живот е също етерно тяло. Да, дванадесетият член у тези Височайши същества е също етерно тяло, но етерно тяло, което излива живот, което действа в света така, че то не получава живот, а отдава – може постоянно да го жертва.
към текста >>
В смисъла на своя
живот
тези същества се определят не като възприемащи отвън, а се явяват даващи навън, творящи.
Представете си, че светът около нас би бил пуст или тъмен: вие не бихте могли тогава да получите никакви възприятия, никакви вещи не биха ви дали понятие. Вие сте принудени своето вътрешно съдържание да го възприемате отвън. Това е характерната особеност на човека: той е възприемащо същество, същество, което своето душевно съдържание, своето вътрешно възприема преди всичко отвън; така че навън трябва да съществуват неща, за да може той да има някакво съдържание. Етерното тяло на човека е построено по такъв начин, че за всички съдържащи се в него изживявания то е задължено на ялото мирово обкръжение. За по-висшите същества за които ви говорих, съществата, които за свой висш член имат Дух-Живот, се намират в съвсем друго положение.
В смисъла на своя живот тези същества се определят не като възприемащи отвън, а се явяват даващи навън, творящи.
От това, което постоянно ви съобщавах, вие вече, разбира се, знаете, че Азът работи също и в етерното тяло, и че Будхи е не нещо различно, като преработено етерно тяло, така че субстанциално Духът-Живот е също етерно тяло. Да, дванадесетият член у тези Височайши същества е също етерно тяло, но етерно тяло, което излива живот, което действа в света така, че то не получава живот, а отдава – може постоянно да го жертва.
към текста >>
От това, което постоянно ви съобщавах, вие вече, разбира се, знаете, че Азът работи също и в етерното тяло, и че Будхи е не нещо различно, като преработено етерно тяло, така че субстанциално Духът-
Живот
е също етерно тяло.
Вие сте принудени своето вътрешно съдържание да го възприемате отвън. Това е характерната особеност на човека: той е възприемащо същество, същество, което своето душевно съдържание, своето вътрешно възприема преди всичко отвън; така че навън трябва да съществуват неща, за да може той да има някакво съдържание. Етерното тяло на човека е построено по такъв начин, че за всички съдържащи се в него изживявания то е задължено на ялото мирово обкръжение. За по-висшите същества за които ви говорих, съществата, които за свой висш член имат Дух-Живот, се намират в съвсем друго положение. В смисъла на своя живот тези същества се определят не като възприемащи отвън, а се явяват даващи навън, творящи.
От това, което постоянно ви съобщавах, вие вече, разбира се, знаете, че Азът работи също и в етерното тяло, и че Будхи е не нещо различно, като преработено етерно тяло, така че субстанциално Духът-Живот е също етерно тяло.
Да, дванадесетият член у тези Височайши същества е също етерно тяло, но етерно тяло, което излива живот, което действа в света така, че то не получава живот, а отдава – може постоянно да го жертва.
към текста >>
Да, дванадесетият член у тези Височайши същества е също етерно тяло, но етерно тяло, което излива
живот
, което действа в света така, че то не получава
живот
, а отдава – може постоянно да го жертва.
Това е характерната особеност на човека: той е възприемащо същество, същество, което своето душевно съдържание, своето вътрешно възприема преди всичко отвън; така че навън трябва да съществуват неща, за да може той да има някакво съдържание. Етерното тяло на човека е построено по такъв начин, че за всички съдържащи се в него изживявания то е задължено на ялото мирово обкръжение. За по-висшите същества за които ви говорих, съществата, които за свой висш член имат Дух-Живот, се намират в съвсем друго положение. В смисъла на своя живот тези същества се определят не като възприемащи отвън, а се явяват даващи навън, творящи. От това, което постоянно ви съобщавах, вие вече, разбира се, знаете, че Азът работи също и в етерното тяло, и че Будхи е не нещо различно, като преработено етерно тяло, така че субстанциално Духът-Живот е също етерно тяло.
Да, дванадесетият член у тези Височайши същества е също етерно тяло, но етерно тяло, което излива живот, което действа в света така, че то не получава живот, а отдава – може постоянно да го жертва.
към текста >>
Сега да попитаме себе си: можем ли да си съставим представа за същество, което се намира в някакви отношения спрямо нас и което излива по този начин
живот
в нашата Вселена?
Сега да попитаме себе си: можем ли да си съставим представа за същество, което се намира в някакви отношения спрямо нас и което излива по този начин живот в нашата Вселена?
Изливащият се живот, непрекъснатия оживяващ поток течащ в света – можем ли ние да си представим това?
към текста >>
Изливащият се
живот
, непрекъснатия оживяващ поток течащ в света – можем ли ние да си представим това?
Сега да попитаме себе си: можем ли да си съставим представа за същество, което се намира в някакви отношения спрямо нас и което излива по този начин живот в нашата Вселена?
Изливащият се живот, непрекъснатия оживяващ поток течащ в света – можем ли ние да си представим това?
към текста >>
Съществото, което в своето истинско битие принадлежи на целия Зодиак, съществото чиито сили принадлежат на целия Зодиак и което в планетарния
живот
се проявява, като имащо за свой низш член Везните – в същото време както при човека за нисш член се явяват Рибите – това същество, както вие виждате /виж схемата/ разпространява своя
живот
над цялата наша Вселена.
По времето когато човек преминава по този свой път, има други същества, низшите действия на които се изявяват в това, че имат висше действие за човека. Да потърсим сега тези същества, чиито низши действия се явяват това, че при човека има действие във Везните на Зодиака. Ако ние впишем човека в Зодиака, то ще видим, че достига до Везните.
Съществото, което в своето истинско битие принадлежи на целия Зодиак, съществото чиито сили принадлежат на целия Зодиак и което в планетарния живот се проявява, като имащо за свой низш член Везните – в същото време както при човека за нисш член се явяват Рибите – това същество, както вие виждате /виж схемата/ разпространява своя живот над цялата наша Вселена.
Докато човекът взема в себе си живота, това същество излъчва живот в цялата Вселена.
към текста >>
Докато човекът взема в себе си живота, това същество излъчва
живот
в цялата Вселена.
По времето когато човек преминава по този свой път, има други същества, низшите действия на които се изявяват в това, че имат висше действие за човека. Да потърсим сега тези същества, чиито низши действия се явяват това, че при човека има действие във Везните на Зодиака. Ако ние впишем човека в Зодиака, то ще видим, че достига до Везните. Съществото, което в своето истинско битие принадлежи на целия Зодиак, съществото чиито сили принадлежат на целия Зодиак и което в планетарния живот се проявява, като имащо за свой низш член Везните – в същото време както при човека за нисш член се явяват Рибите – това същество, както вие виждате /виж схемата/ разпространява своя живот над цялата наша Вселена.
Докато човекът взема в себе си живота, това същество излъчва живот в цялата Вселена.
към текста >>
9.
3. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 15. 2. 1908 г.
GA_102 Въздействие на духовните същества върху човека
И за това с Луната са свързани тези същества, които, както бе описано от мен, в течение на целия свой
живот
остават приблизително на тази степен, която на Земята достига седемгодишно дете.
И сега можем да отговорим на въпроса, защо Луната трябвало да се отдели от Земята. Ако Луната бе останала съединена със Земята, то човекът пак не би могъл да продължи своето съществуване. Луната е трябвало да бъде изхвърлена от Земята, тъй като тя би мумифицирала цялото развитие на човека. Хората не биха могли да преминат такова бързо развитие, каквото би станало, ако Слънцето бе останало съединено със Земята; но те биха се вдървили, биха се превърнали в сухи мумии, тяхното развитие би било така забавено, че те биха се мумифицирали, ако Луната бе останала съединена със Земята. Луната със своите сили и с подчинените и същества е трябвало да бъде извлечена от Земята, за да може да се създадат условия възможни за развитието на човека.
И за това с Луната са свързани тези същества, които, както бе описано от мен, в течение на целия свой живот остават приблизително на тази степен, която на Земята достига седемгодишно дете.
Тъй като те преминават само такова битие, както човек до седемгодишна възраст, когато се развива само неговото физическо тяло, то им е необходима такава арена за живот като Луната. Вземете в предвид, че с мъглявината са били свързани не само тези същества, а и редица други стоящи на най-различни степени на развитие, ще разберете, че от тази мъглявина са се отделили не само тези планети като Земя, Слънце и Луна, но също и други мирови тела, и те са се отделили именно за това, защото трябвало да възникнат места за действия съответстващи на степента на развитие на съществата. Така е имало същества, които при началото на нашето земно развитие едва ли са били способни да участват в него, същества, които са били още до толкова млади в развитието си, че всяка по-нататъшна стъпка би им донесла гибел. Те трябвало да получат такова място за своите действия, на което те биха могли на-пълно да съхранят своята младост. Всички други планети са предназначени да станат обител за вече по-развити същества.
към текста >>
Тъй като те преминават само такова битие, както човек до седемгодишна възраст, когато се развива само неговото физическо тяло, то им е необходима такава арена за
живот
като Луната.
Ако Луната бе останала съединена със Земята, то човекът пак не би могъл да продължи своето съществуване. Луната е трябвало да бъде изхвърлена от Земята, тъй като тя би мумифицирала цялото развитие на човека. Хората не биха могли да преминат такова бързо развитие, каквото би станало, ако Слънцето бе останало съединено със Земята; но те биха се вдървили, биха се превърнали в сухи мумии, тяхното развитие би било така забавено, че те биха се мумифицирали, ако Луната бе останала съединена със Земята. Луната със своите сили и с подчинените и същества е трябвало да бъде извлечена от Земята, за да може да се създадат условия възможни за развитието на човека. И за това с Луната са свързани тези същества, които, както бе описано от мен, в течение на целия свой живот остават приблизително на тази степен, която на Земята достига седемгодишно дете.
Тъй като те преминават само такова битие, както човек до седемгодишна възраст, когато се развива само неговото физическо тяло, то им е необходима такава арена за живот като Луната.
Вземете в предвид, че с мъглявината са били свързани не само тези същества, а и редица други стоящи на най-различни степени на развитие, ще разберете, че от тази мъглявина са се отделили не само тези планети като Земя, Слънце и Луна, но също и други мирови тела, и те са се отделили именно за това, защото трябвало да възникнат места за действия съответстващи на степента на развитие на съществата. Така е имало същества, които при началото на нашето земно развитие едва ли са били способни да участват в него, същества, които са били още до толкова млади в развитието си, че всяка по-нататъшна стъпка би им донесла гибел. Те трябвало да получат такова място за своите действия, на което те биха могли на-пълно да съхранят своята младост. Всички други планети са предназначени да станат обител за вече по-развити същества. За съществата, които са възникнали последни през лунния период и поради това са останали на много ранен стадий на развитие, е трябвало да бъде отделена обител, която също така има само слаба връзка с нашето земно битие, така се е отделило мировото тяло, което означаваме като Уран.
към текста >>
Меркурий и Венера всъщност са две планети, които са се отделили като арена за действие за тези Духове на Огъня, които стоят много над човешкото битие, но които не са могли да понесат слънчевия
живот
.
Има същества, които не са се издигнали толкова високо, че действително да са в състояние да понесат слънчевото битие. Постарайте се да си изясните, какви са тези същества: това всъщност са същества високо стоящи над човека, макар и да не са стигнали толкова далече, че подобно на Духовете на Огъня да са в състояние да живеят на Слънцето. За тези същества е трябвало да се създаде арена на действие. Всички други арени за тях биха били непригодни, макар тези същества да би трябвало да бъдат причислени към Духовете на Огъня, но те не са изпълнили докрай съответствуващото космическо развитие и представят себе си главно като две групи изостанали духовни същества; за тях са били създадени специални арени чрез отделяне на Слънцето от другите две планети “Меркурий” и “Венера”.
Меркурий и Венера всъщност са две планети, които са се отделили като арена за действие за тези Духове на Огъня, които стоят много над човешкото битие, но които не са могли да понесат слънчевия живот.
Така вие имате в близост до Слънцето Меркурий като обител на такива същества, които не могат да пребивават на Слънцето заедно с Духовете на Огъня, и Венера като обител на същества, които в известно отношение са изостанали от съществата на Меркурий, но все пак са над човека.
към текста >>
Вие помните от моята “Теософия”, че делението на човека на физическо, етерно и астрално тяло, Аз, Дух-Себе, Дух-
Живот
, Човек-Дух, е доста грубо деление.
Вие помните от моята “Теософия”, че делението на човека на физическо, етерно и астрално тяло, Аз, Дух-Себе, Дух-Живот, Човек-Дух, е доста грубо деление.
Вие знаете, че по-правилно ще бъде следното: физическо тяло, етерно тяло, астрално тяло; по-нататък в това, което се разкрива като Аз, различаваме Чувствуваща душа, Разсъдъчна душа или душата на характера, и Съзнателна душа, и само след това вече Дух-Себе или Манас, Дух-Живот или Будхи и Човек-Дух или Атма. По този начин душевността е включена в човека като Чувствуваща душа, Разсъдъчна душа и Съзнателна душа. Ако проследим развитието на човека на Земята, то също можем да кажем: към трите съставни части, които били пренесени от Луната се присъединява преди цялото развитие Чувствуващата душа, после възниква Разсъдъчната душа, а Съзнателната душа се появява в края на атлантската епоха, когато човек за първи път нарича себе си Аз. Само от този момент нататък човек може съзнателно да работи над членовете на своето същество с помощта на своите вътрешни сили. Следователно, когато различаваме в човека тяло, душа и дух, то в душата на свой ред трябва да различаваме, Чувствуваща душа, Разсъдъчна душа и Съзнателна душа.
към текста >>
Вие знаете, че по-правилно ще бъде следното: физическо тяло, етерно тяло, астрално тяло; по-нататък в това, което се разкрива като Аз, различаваме Чувствуваща душа, Разсъдъчна душа или душата на характера, и Съзнателна душа, и само след това вече Дух-Себе или Манас, Дух-
Живот
или Будхи и Човек-Дух или Атма.
Вие помните от моята “Теософия”, че делението на човека на физическо, етерно и астрално тяло, Аз, Дух-Себе, Дух-Живот, Човек-Дух, е доста грубо деление.
Вие знаете, че по-правилно ще бъде следното: физическо тяло, етерно тяло, астрално тяло; по-нататък в това, което се разкрива като Аз, различаваме Чувствуваща душа, Разсъдъчна душа или душата на характера, и Съзнателна душа, и само след това вече Дух-Себе или Манас, Дух-Живот или Будхи и Човек-Дух или Атма.
По този начин душевността е включена в човека като Чувствуваща душа, Разсъдъчна душа и Съзнателна душа. Ако проследим развитието на човека на Земята, то също можем да кажем: към трите съставни части, които били пренесени от Луната се присъединява преди цялото развитие Чувствуващата душа, после възниква Разсъдъчната душа, а Съзнателната душа се появява в края на атлантската епоха, когато човек за първи път нарича себе си Аз. Само от този момент нататък човек може съзнателно да работи над членовете на своето същество с помощта на своите вътрешни сили. Следователно, когато различаваме в човека тяло, душа и дух, то в душата на свой ред трябва да различаваме, Чувствуваща душа, Разсъдъчна душа и Съзнателна душа. Те се развиват постепенно; Съзнателната душа не може още сега да има влияние, тъй като е възникнала последна.
към текста >>
10.
4. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 29. 2. 1908 г.
GA_102 Въздействие на духовните същества върху човека
По-нататък тези същества имат астрално тяло, Аз, Дух-Себе или Манас, Дух-
Живот
или Будхи, Човек-Дух или Атма, и още осми член, който е една степен над това, което човек може да достигне в своето развитие, преминавайки през редица земни въплъщения.
Тези Духове на Формата не са имали физическо тяло на Сатурн. Тогава те били устроени така, че имали за нисш член на своето същество етерно тяло, което може да се сравни с етерното тяло на човека. И така, трябва напълно да отхвърлим физическото тяло и да си представим нисшия член на Духовете на Формата етерно тяло.
По-нататък тези същества имат астрално тяло, Аз, Дух-Себе или Манас, Дух-Живот или Будхи, Човек-Дух или Атма, и още осми член, който е една степен над това, което човек може да достигне в своето развитие, преминавайки през редица земни въплъщения.
По този начин, тези Духовете на Формата на Сатурн действат навън с помощта на своето етерно тяло, точно както човекът на Земята действа навън с помощта на своето физическо тяло. Те нямат ръце, с които биха могли да работят на Сатурн, нямат крака, с които биха могли да ходят и т.н., понеже всички те всъщност са членове на физическото тяло. Но тяхното етерно тяло проявява себе си чрез непрекъснато излъчване и изпращане на сили от обкръжението на Сатурн – оплодотворяващи жизнени сокове във вид на много фина материя. Ние можем да си представим Сатурн какъвто го описахме и след това да си представим – непрекъснато от всички страни излъчващи се – от етерното тяло на Духовете на Формата оплодотворяващи жизнени сокове, падащи отгоре, от обкръжението, като вид дъжд падащ на Сатурн. Самият Сатурн имал такова устройство, че той не е задържал тези оплодотворяващи жизнени сокове, а непрекъснато ги отразявал като огледало.
към текста >>
Тези небесно-духовни Същества са се отразявали в топлината на Сатурн и благодарение на това, че те му принесли жертва и създали образи те станали самостоятелни за великото деяние – да отдадат своето етерно тяло, да се пожертват и да пронижат сега със
живот
, със собствените си жизнени сили това, което са създали в началото като образ.
Ако ние преминем по-нататък, към Слънцето, което възникнало от Стария Сатурн, то това развитие се изразява в това, че Духовете на Формата не се нуждаят повече от етерното или жизненото тяло, те отдават етерното тяло. Те вече не изпращат повече надолу оплодотворяваща жизнена основа, а те отдават етерното тяло, и благодарение на това първите физически зачатъци на хората се пронизват от етерното тяло. Етерното тяло, което хората получили на Слънцето, преди всичко се е образувало от етерното тяло на Духовете на Формата и е било част от тяхното етерно тяло.
Тези небесно-духовни Същества са се отразявали в топлината на Сатурн и благодарение на това, че те му принесли жертва и създали образи те станали самостоятелни за великото деяние – да отдадат своето етерно тяло, да се пожертват и да пронижат сега със живот, със собствените си жизнени сили това, което са създали в началото като образ.
Ако това отражение което сияе срещу вас от очите на вашия близък, бихте можели да го дарите с живот и би могло да излезе от очите навън – тогава бихте имали това деяние, което Духовете на Формата са извършили при прехода от Стария Сатурн към Слънцето. Това е била голяма крачка напред в нашето космическо развитие.
към текста >>
Ако това отражение което сияе срещу вас от очите на вашия близък, бихте можели да го дарите с
живот
и би могло да излезе от очите навън – тогава бихте имали това деяние, което Духовете на Формата са извършили при прехода от Стария Сатурн към Слънцето.
Ако ние преминем по-нататък, към Слънцето, което възникнало от Стария Сатурн, то това развитие се изразява в това, че Духовете на Формата не се нуждаят повече от етерното или жизненото тяло, те отдават етерното тяло. Те вече не изпращат повече надолу оплодотворяваща жизнена основа, а те отдават етерното тяло, и благодарение на това първите физически зачатъци на хората се пронизват от етерното тяло. Етерното тяло, което хората получили на Слънцето, преди всичко се е образувало от етерното тяло на Духовете на Формата и е било част от тяхното етерно тяло. Тези небесно-духовни Същества са се отразявали в топлината на Сатурн и благодарение на това, че те му принесли жертва и създали образи те станали самостоятелни за великото деяние – да отдадат своето етерно тяло, да се пожертват и да пронижат сега със живот, със собствените си жизнени сили това, което са създали в началото като образ.
Ако това отражение което сияе срещу вас от очите на вашия близък, бихте можели да го дарите с живот и би могло да излезе от очите навън – тогава бихте имали това деяние, което Духовете на Формата са извършили при прехода от Стария Сатурн към Слънцето.
Това е била голяма крачка напред в нашето космическо развитие.
към текста >>
Самите те сега имат за свой нисш член астралното тяло; и тяхното по-нататъшно развитие се заключава в това, че те имат по-висше над Човек-Дух или Атма не само един член, а още и друг
висш
член; така, че ние трябва да говорим за тях като започнем от астралното тяло, Аз, Дух-Себе, Дух-
Живот
, Човек –Дух, осми член и девети член, пронизващи всичко това, което човек може да достигне в своето пълно седемчленно развитие.
И така, ние преминаваме от Сатурн към Слънцето и ще разгледаме по-нататък развитието на Духовете на Формата. Те са отстранили етерното си тяло, “излели” го и го предали на Земята, благодарение на което човешките тела са били пронизани от етерното тяло на Духовете на Формата.
Самите те сега имат за свой нисш член астралното тяло; и тяхното по-нататъшно развитие се заключава в това, че те имат по-висше над Човек-Дух или Атма не само един член, а още и друг висш член; така, че ние трябва да говорим за тях като започнем от астралното тяло, Аз, Дух-Себе, Дух-Живот, Човек –Дух, осми член и девети член, пронизващи всичко това, което човек може да достигне в своето пълно седемчленно развитие.
към текста >>
На Сатурн Духовете на Формата се изливали надолу, така да се каже, “дъжд от
живот
”.
Какво предлагат сега Духовете на Формата “от външна страна”?
На Сатурн Духовете на Формата се изливали надолу, така да се каже, “дъжд от живот”.
На Слънцето те проявявали себе си в излъчване на влечения, желания, страсти, на всичко това, което се корени в астралното тяло. Ако някой би могъл да бъде на Слънцето тогава и би гледал в мировото пространство, то той не би видял избухване на мълнии, не би чул разтърсващ гръм. Но той би възприел около себе си, в астралния свят страстите на духовните същества, и ние не трябва да мислим, че са били само ниски страсти. Тези страсти, тези ефекти на планетарно обкръжение продължава отвън навътре в съзиданието на планетата. Ако отново се обърнем към мита, ще видим в нашето земно развитие творящите “титани”, творящите страсти, които действат отвън навътре – от духовната атмосфера на Слънцето, когато е било планета.
към текста >>
Това в хода на развитието означава, че Духовете на Формата свалят от себе си също и своето астрално тяло, и че техен нисш член вече се явява Аза.. Ако бихме поискали да опишем тяхното същество, ние би трябвало да кажем: както човекът има за нисш член физическото тяло, така тези Духовете на Формата, които обитават обкръжението на Луната, имат за нисш член Аз, след това имат Дух-Себе, Дух-
Живот
, Човек-Дух, осми член, девети член и след това още десети член.
Да преминем сега, по-нататък към Луната – Слънцето се превръща в Луна.
Това в хода на развитието означава, че Духовете на Формата свалят от себе си също и своето астрално тяло, и че техен нисш член вече се явява Аза.. Ако бихме поискали да опишем тяхното същество, ние би трябвало да кажем: както човекът има за нисш член физическото тяло, така тези Духовете на Формата, които обитават обкръжението на Луната, имат за нисш член Аз, след това имат Дух-Себе, Дух-Живот, Човек-Дух, осми член, девети член и след това още десети член.
И така външно те проявяват само своето Аз, те буквално изцяло са покрити от своя Аз. Цялата деятелност в обкръжението на Луната е такова, че вие като че ли стоите пред същества, които откриват пред вас цялата своя индивидуалност, цялото си своеобразие. Това въздействие идва от атмосферата на Луната. Представете си, че у всички вас Азът, който се намира тук във вашите физически тела, изведнъж биха се освободили от физическото тяло; физическото тяло, етерното тяло, астралното тяло биха отпаднали и като нисш член би се оказал вашият Аз, и биха могли да се проявяват в пространството. Представете си, самите себе си на Старата Луна и вашите Азове навън в света, но така, че те биха били включени в духовните субстанции, действащи само като нисши членове на Духовете на Формата от въздуха на Земята; тогава бихте имали представа за това, как чувстват себе си Духовете на Формата, действащи като чисти
към текста >>
Кръжащи над тях ние трябва да помислим съществата, Духовете на Формата, които имат етерно тяло, астрално тяло и Аз, Дух-Себе, Дух-
Живот
, Човек-Дух и още осми член.
За да си представим по-добре тези неща, ще направим малък обзор. Представете си човека на Сатурн, имащ първите зачатъци на физическо тяло.
Кръжащи над тях ние трябва да помислим съществата, Духовете на Формата, които имат етерно тяло, астрално тяло и Аз, Дух-Себе, Дух-Живот, Човек-Дух и още осми член.
към текста >>
Ние ще присъединим към себе си Дух-
Живот
, Будхи.
И както по описаният начин ние се издигаме към Манас, така в по-нататъшния ход на развитие ние ще се издигаме още по-високо, благодарение преобразуването на етерното тяло.
Ние ще присъединим към себе си Дух-Живот, Будхи.
В обкръжаващият ни свят имаме Манас или Дух-Себе като въплътена в света на мъдрост. И както мъдростта е нисш член на Духовете на Формите, така със Земята са свързани и други същества, чиито нисш член се явява не нашият пети член, Манас, а нашият шести член, т.е. Дух-Живот или Будхи. В нашето обкръжение има атмосфера за същества, чиито нисш член – като член на висши същества – е равнозначен на Дух-Живот за нас. И както в началото на земното развитие чрез действието на стоящи извън човека духовни същества, в него е бил влят Аза, така в определен момент от земното развитие е станало първото явление, първото въздействие на тези същества, които постепенно влеят в човека цялата сила на Будхи.
към текста >>
Дух-
Живот
или Будхи.
И както по описаният начин ние се издигаме към Манас, така в по-нататъшния ход на развитие ние ще се издигаме още по-високо, благодарение преобразуването на етерното тяло. Ние ще присъединим към себе си Дух-Живот, Будхи. В обкръжаващият ни свят имаме Манас или Дух-Себе като въплътена в света на мъдрост. И както мъдростта е нисш член на Духовете на Формите, така със Земята са свързани и други същества, чиито нисш член се явява не нашият пети член, Манас, а нашият шести член, т.е.
Дух-Живот или Будхи.
В нашето обкръжение има атмосфера за същества, чиито нисш член – като член на висши същества – е равнозначен на Дух-Живот за нас. И както в началото на земното развитие чрез действието на стоящи извън човека духовни същества, в него е бил влят Аза, така в определен момент от земното развитие е станало първото явление, първото въздействие на тези същества, които постепенно влеят в човека цялата сила на Будхи. Всичко това става само постепенно. И дори две хиляди години след като в далечната древност е бил влят Аза на човека, присъствието му в човешкото тяло не е било много забележимо. Само в поредицата на много столетия, силата на този Аз е достигнала своето пълно значение.
към текста >>
В нашето обкръжение има атмосфера за същества, чиито нисш член – като член на висши същества – е равнозначен на Дух-
Живот
за нас.
И както по описаният начин ние се издигаме към Манас, така в по-нататъшния ход на развитие ние ще се издигаме още по-високо, благодарение преобразуването на етерното тяло. Ние ще присъединим към себе си Дух-Живот, Будхи. В обкръжаващият ни свят имаме Манас или Дух-Себе като въплътена в света на мъдрост. И както мъдростта е нисш член на Духовете на Формите, така със Земята са свързани и други същества, чиито нисш член се явява не нашият пети член, Манас, а нашият шести член, т.е. Дух-Живот или Будхи.
В нашето обкръжение има атмосфера за същества, чиито нисш член – като член на висши същества – е равнозначен на Дух-Живот за нас.
И както в началото на земното развитие чрез действието на стоящи извън човека духовни същества, в него е бил влят Аза, така в определен момент от земното развитие е станало първото явление, първото въздействие на тези същества, които постепенно влеят в човека цялата сила на Будхи. Всичко това става само постепенно. И дори две хиляди години след като в далечната древност е бил влят Аза на човека, присъствието му в човешкото тяло не е било много забележимо. Само в поредицата на много столетия, силата на този Аз е достигнала своето пълно значение. Не бива да си мислите, че изливането на Аза в човека е било събитие, за което някой би могъл да каже: “Тук не се е случило нищо особено, аз това не го признавам, същото е било и преди!
към текста >>
Както в началото на Лемурийската епоха е станало величествено предвижване напред, благодарение на внедряването на Аза на човека, което дало възможност за по-късното развитие на Дух-Себе или Манас, така също съществува велико по значение основно събитие, благодарение на което човекът ще бъде в състояние да развие в себе си не само Манас, но Дух-
Живот
или Будхи.
Както в началото на Лемурийската епоха е станало величествено предвижване напред, благодарение на внедряването на Аза на човека, което дало възможност за по-късното развитие на Дух-Себе или Манас, така също съществува велико по значение основно събитие, благодарение на което човекът ще бъде в състояние да развие в себе си не само Манас, но Дух-Живот или Будхи.
Това събитие е Събитието на Голгота! Това събитие е проявата на Христос на Земята! И нека тези или онези да отричат сега това, но това събитие има такова въздействие от извънземното обкръжение, изливането на Аза. Така ние виждаме, че ни се открива духовно разбиране за развитието на света, когато се вгледаме в дълбините на този свят. Ние се учим постепенно да отправяме нашия поглед не само върху материалното битие; а откриваме навсякъде където и да погледнем в мировото пространство духовните същества и техните действия; и благодарение на това, което наричаме Теософия, ние живеем, действаме и пребиваваме сред духовните същества и техните действия.
към текста >>
11.
6. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 24. 3. 1908 г.
GA_102 Въздействие на духовните същества върху човека
Паметта му обхваща само неговия собствен
живот
.
В наше време човекът в нормална ситуация не си спомня вече за това, какво е правил неговия баща, ако той сам не е видял това. той вече не си спомня за това, което са преживели предците му.
Паметта му обхваща само неговия собствен живот.
В древните времена, човекът си спомнял вътрешно, благодарение на своята памет, не само за това, което сам е преживял, но също и за онова, което са преживели неговите предци, с които той бил една кръв, не защото той е знаел това, а защото паметта се е простирала далеч над раждането. И ние знаем, че възрастта на древните патриарси, на Адам и последвалите го предци на еврейския народ, означава не нещо друго, освен дълга памет; доколко надалече спомнят себе си в реда на предците. Защо Адам и другите патриарси са живели така дълго? Защото тогава обозначавали не отделната личност, а помнели себе си през ред поколения, както сега помним нашето детство. Това тогава се наричало с едно име.
към текста >>
Само ако бихте били на мнение, че отделния
живот
между раждането и смъртта няма никакво значение, за всички следващи животи, тогава вие бихте могли да установите такива шаблони.
Това, което преминава през личността като пребиваваща индивидуалност, което се ражда заедно с човека, умира, отново се ражда, отново умира и т.н. – се намира до известна степен под ръководството на Духовете на Мъдростта. Но ние, отново, не трябва да шаблонизираме това и да казваме: и така, ти твърдиш, че човешката индивидуалност се намира под влиянието на Духовете на Мъдростта, а човешката личност се намира под влиянието на Духовете на Любовта. Ако започнем да шаблонизираме, то отново би се получила грешка. Понеже понятията имат смисъл само, когато се вземат в тяхната реалност, когато се знае, че всяко понятие съдържа в себе си две страни.
Само ако бихте били на мнение, че отделния живот между раждането и смъртта няма никакво значение, за всички следващи животи, тогава вие бихте могли да установите такива шаблони.
Но ако си спомняте, това което непрекъснато сме подчертавали, че плодовете на всеки отделен земен живот, т.е., плодовете на всичко, което се достига под влиянието на Духовете на Любовта се вливат в цялото развитие, в това, което ръководят Духовете на Мъдростта, и ако, от друга страна си изясните, че под въздействието на силите на Духовете на Мъдростта, протича всичко това, което се съдържа в човешкото тяло до астралното тяло – ние вече описахме, как трябва да се измени и преобрази опитността събрана на Земята,то ще ви бъде ясно, че на човешкото същество, доколкото има физическо тяло, етерно тяло и астрално тяло, действат също и Духовете на Мъдростта. Това, което човек като личност развива под действието на любовта – когато развие това,се съхранява за неговата индивидуалност, то на свой ред по обиколен път през мъдростта, Духовете на Любовта действат в онова, което се развива в отделния човешки живот. Тогава те действат съвместно. Но, от друга страна, тяхното действие се различава, така че всичко отнасящо се до личността, подлежи на непосредствено пряко въздействие на любовта, и всичко, което се случва между раждане и смърт, подлежи на косвено въздействие на мъдростта.
към текста >>
Но ако си спомняте, това което непрекъснато сме подчертавали, че плодовете на всеки отделен земен
живот
, т.е., плодовете на всичко, което се достига под влиянието на Духовете на Любовта се вливат в цялото развитие, в това, което ръководят Духовете на Мъдростта, и ако, от друга страна си изясните, че под въздействието на силите на Духовете на Мъдростта, протича всичко това, което се съдържа в човешкото тяло до астралното тяло – ние вече описахме, как трябва да се измени и преобрази опитността събрана на Земята,то ще ви бъде ясно, че на човешкото същество, доколкото има физическо тяло, етерно тяло и астрално тяло, действат също и Духовете на Мъдростта.
– се намира до известна степен под ръководството на Духовете на Мъдростта. Но ние, отново, не трябва да шаблонизираме това и да казваме: и така, ти твърдиш, че човешката индивидуалност се намира под влиянието на Духовете на Мъдростта, а човешката личност се намира под влиянието на Духовете на Любовта. Ако започнем да шаблонизираме, то отново би се получила грешка. Понеже понятията имат смисъл само, когато се вземат в тяхната реалност, когато се знае, че всяко понятие съдържа в себе си две страни. Само ако бихте били на мнение, че отделния живот между раждането и смъртта няма никакво значение, за всички следващи животи, тогава вие бихте могли да установите такива шаблони.
Но ако си спомняте, това което непрекъснато сме подчертавали, че плодовете на всеки отделен земен живот, т.е., плодовете на всичко, което се достига под влиянието на Духовете на Любовта се вливат в цялото развитие, в това, което ръководят Духовете на Мъдростта, и ако, от друга страна си изясните, че под въздействието на силите на Духовете на Мъдростта, протича всичко това, което се съдържа в човешкото тяло до астралното тяло – ние вече описахме, как трябва да се измени и преобрази опитността събрана на Земята,то ще ви бъде ясно, че на човешкото същество, доколкото има физическо тяло, етерно тяло и астрално тяло, действат също и Духовете на Мъдростта.
Това, което човек като личност развива под действието на любовта – когато развие това,се съхранява за неговата индивидуалност, то на свой ред по обиколен път през мъдростта, Духовете на Любовта действат в онова, което се развива в отделния човешки живот. Тогава те действат съвместно. Но, от друга страна, тяхното действие се различава, така че всичко отнасящо се до личността, подлежи на непосредствено пряко въздействие на любовта, и всичко, което се случва между раждане и смърт, подлежи на косвено въздействие на мъдростта.
към текста >>
Това, което човек като личност развива под действието на любовта – когато развие това,се съхранява за неговата индивидуалност, то на свой ред по обиколен път през мъдростта, Духовете на Любовта действат в онова, което се развива в отделния човешки
живот
.
Но ние, отново, не трябва да шаблонизираме това и да казваме: и така, ти твърдиш, че човешката индивидуалност се намира под влиянието на Духовете на Мъдростта, а човешката личност се намира под влиянието на Духовете на Любовта. Ако започнем да шаблонизираме, то отново би се получила грешка. Понеже понятията имат смисъл само, когато се вземат в тяхната реалност, когато се знае, че всяко понятие съдържа в себе си две страни. Само ако бихте били на мнение, че отделния живот между раждането и смъртта няма никакво значение, за всички следващи животи, тогава вие бихте могли да установите такива шаблони. Но ако си спомняте, това което непрекъснато сме подчертавали, че плодовете на всеки отделен земен живот, т.е., плодовете на всичко, което се достига под влиянието на Духовете на Любовта се вливат в цялото развитие, в това, което ръководят Духовете на Мъдростта, и ако, от друга страна си изясните, че под въздействието на силите на Духовете на Мъдростта, протича всичко това, което се съдържа в човешкото тяло до астралното тяло – ние вече описахме, как трябва да се измени и преобрази опитността събрана на Земята,то ще ви бъде ясно, че на човешкото същество, доколкото има физическо тяло, етерно тяло и астрално тяло, действат също и Духовете на Мъдростта.
Това, което човек като личност развива под действието на любовта – когато развие това,се съхранява за неговата индивидуалност, то на свой ред по обиколен път през мъдростта, Духовете на Любовта действат в онова, което се развива в отделния човешки живот.
Тогава те действат съвместно. Но, от друга страна, тяхното действие се различава, така че всичко отнасящо се до личността, подлежи на непосредствено пряко въздействие на любовта, и всичко, което се случва между раждане и смърт, подлежи на косвено въздействие на мъдростта.
към текста >>
Дори това да не се казва направо, то практически всичко в нашия
живот
се основава на това, че отделният човек живее за сметка на другите; и общо разпространено се явява мнението, че благосъстоянието на отделния човек не зависи от благосъстоянието на другите.
Сега в най-широк мащаб е разпространено заблуждението, че благосъстоянието и благополучието на отделната личност е възможно без благосъстоянието и благополучието на всички хора по Земята.
Дори това да не се казва направо, то практически всичко в нашия живот се основава на това, че отделният човек живее за сметка на другите; и общо разпространено се явява мнението, че благосъстоянието на отделния човек не зависи от благосъстоянието на другите.
Бъдещето развитие ще доведе до пълна съобщност на духа, така че на Юпитер ще властва увереността, че не съществува никаква доброта и щастие за отделния човек без благото и щастието за всички останали отделни хора. Християнството подготвя този възглед и е дошло за да направи тази подготовка. Първоначално общността на хората на Земята се е развила благодарение на любовта, свързана с кръвта. С това е бил преодолян ниския егоизъм. Християнството има задача да запали в човека тази любов, която вече не е свързана с кръвта; т.е., да го доведе до истинската любов, където щастието и добруването на отделния човек е немислимо извън щастието и добруването на другите.
към текста >>
Това е изразено в думите: “Ако този, който идва до Мен и не възненавиди своя баща и майка, и жена и деца, и братя и сестри, а дори и своя
живот
, той не може да бъде Мой ученик”.
Християнството подготвя този възглед и е дошло за да направи тази подготовка. Първоначално общността на хората на Земята се е развила благодарение на любовта, свързана с кръвта. С това е бил преодолян ниския егоизъм. Християнството има задача да запали в човека тази любов, която вече не е свързана с кръвта; т.е., да го доведе до истинската любов, където щастието и добруването на отделния човек е немислимо извън щастието и добруването на другите. Царството на любовта означава, че както преди били свързани чрез кръвното родство, така тогава човекът ще вижда в другия брат извън зависимостта на общата кръв.
Това е изразено в думите: “Ако този, който идва до Мен и не възненавиди своя баща и майка, и жена и деца, и братя и сестри, а дори и своя живот, той не може да бъде Мой ученик”.
Всичко останало не е истинско християнство. Така ние можем да охарактеризираме развитието на човека от гледна точка на по-висше състояние. Но това развитие става циклично, а не праволинейно. Вие можете да си изясните това по пътя на обикновеното разглеждане на тези цикли.
към текста >>
Християнството е дошло, за да разбие оковите на всички форми; и това, което ще изпълва хората като християнство, ще съществува и тогава, когато човешките души ще израснат зад пределите на всеки чисто религиозен
живот
.
Религиозният принцип на християнството в своето начало е бил по-всеобхващащ, отколкото принципа на всички други религии. Но християнството е по-велико от самия религиозен принцип. Когато отпаднат обвивките на вярата ще стане форма на мъдростта. То може съвършено изцяло да свали от себе си всички обвивки на вярата и да стане религия на мъдростта; и духовното знание ще помогне да се подготвят хората за това. Хората ще могат да живеят без древните форми на религия и вяра, но няма да могат да живеят без християнството, понеже то е повече от всички религии.
Християнството е дошло, за да разбие оковите на всички форми; и това, което ще изпълва хората като християнство, ще съществува и тогава, когато човешките души ще израснат зад пределите на всеки чисто религиозен живот.
към текста >>
12.
7. СЕДМА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 13. 4. 1908 г.
GA_102 Въздействие на духовните същества върху човека
По този начин, християнството ще успее само да преодолее формата, която ние, изхождайки от досегашното развитие на културите, с право разглеждаме като форма на религиозен
живот
.
Последният път, когато обсъждахме нашето изложение тук, аз завърших с това, че християнството е нещо по-дълбоко, по-всеобхващащо, отколкото това, което се съдържа в религиозния елемент, и че в бъдещите времена, когато човечеството ще израсне зад пределите на това, което в хода на времето са свикнали да наричат религия, в това далечно бъдеще, казах аз тогава, съдържанието на християнството, освободено от религиозното в древния смисъл на елемента, ще стане за човека духовен културен фактор.
По този начин, християнството ще успее само да преодолее формата, която ние, изхождайки от досегашното развитие на културите, с право разглеждаме като форма на религиозен живот.
към текста >>
След тази последна лекция ми се наложи да се сблъскам с многообразни симптоми на културния
живот
.
След тази последна лекция ми се наложи да се сблъскам с многообразни симптоми на културния живот.
Вие знаете, че между последната и днешната среща стои една малка част от духовно научна дейност в три северни страни: Швеция, Норвегия и Дания. По-миналата неделя аз имах също лекции и в Стокхолм. В тези северни страни поради малкия брой жители, хората живеят по-далече един от друг, отколкото ние в нашите страни на средноевропейската култура – само напомням, че цяла Швеция има толкова жители, колкото един Лондон,че местностите, в които има много места, където съществуват условия за проявата на древните северни богове и съществата от древното жизнено обкръжение. Напълно може да се каже: за тези, които знаят нещо за спиритуализма, има сигурна връзка с това, че от всички ъгли и краища се мяркат духовните образи на тези древни северни божествени същества, които стояли пред духовните лица на северните посветени в северните мистерии в тези времена, когато християнската идея още не е била навлязла в света.
към текста >>
Може и по-нататък да се усети като признак, като указание за бъдещето, че в страните, където боговете на времето “Сумрака на боговете”, били толкова жизнени колкото е възможно, че те отново се възраждат, възкръсват в дадената им от Рихард Вагнер форма извън тесните граници на движещият се религиозен
живот
.
Може и по-нататък да се усети като признак, като указание за бъдещето, че в страните, където боговете на времето “Сумрака на боговете”, били толкова жизнени колкото е възможно, че те отново се възраждат, възкръсват в дадената им от Рихард Вагнер форма извън тесните граници на движещият се религиозен живот.
Защото, който макар и малко да е в състояние да разбере знаците на времето, ще види в изкуството на Вагнер първата проблясваща звезда, като християнството, в неговата дълбока идея излиза от тесните рамки на религиозния живот в широк кръг на съвременната духовна култура. Можем да се вслушаме в душата на Рихард Вагнер, как религиозната идея на християнството излиза наяве, как тя разкъсва религиозните пътища, за да стане нещо всеобхващащо. Когато той се намира на брега на Цюрихското езеро до вилата на Везендонк през 1857 година, точно през Страстния Петък, и се любува на първите разпукващи се есенни цветя, в този разпукващ се живот възприел душевното зърно на “Парсифал”, и това е трансформация на онова, което в християнството живее в началото като религиозна идея на по-широк план. И след като той първоначално извисил своята душа към пророчеството за предизвестие на християнството, което така мощно просияло в неговия “Пръстен на Нибелунгите”, по-късно, в “Парсифал”, тази християнска идея е излязла в своята цялост и завоюва далечни хоризонти. Така тя станала изходен пункт за бъдещето, когато християнството ще бъде не толкова религиозен живот, а живот и познание, живот изкуство, живот красота в пълния смисъл на думата.
към текста >>
Защото, който макар и малко да е в състояние да разбере знаците на времето, ще види в изкуството на Вагнер първата проблясваща звезда, като християнството, в неговата дълбока идея излиза от тесните рамки на религиозния
живот
в широк кръг на съвременната духовна култура.
Може и по-нататък да се усети като признак, като указание за бъдещето, че в страните, където боговете на времето “Сумрака на боговете”, били толкова жизнени колкото е възможно, че те отново се възраждат, възкръсват в дадената им от Рихард Вагнер форма извън тесните граници на движещият се религиозен живот.
Защото, който макар и малко да е в състояние да разбере знаците на времето, ще види в изкуството на Вагнер първата проблясваща звезда, като християнството, в неговата дълбока идея излиза от тесните рамки на религиозния живот в широк кръг на съвременната духовна култура.
Можем да се вслушаме в душата на Рихард Вагнер, как религиозната идея на християнството излиза наяве, как тя разкъсва религиозните пътища, за да стане нещо всеобхващащо. Когато той се намира на брега на Цюрихското езеро до вилата на Везендонк през 1857 година, точно през Страстния Петък, и се любува на първите разпукващи се есенни цветя, в този разпукващ се живот възприел душевното зърно на “Парсифал”, и това е трансформация на онова, което в християнството живее в началото като религиозна идея на по-широк план. И след като той първоначално извисил своята душа към пророчеството за предизвестие на християнството, което така мощно просияло в неговия “Пръстен на Нибелунгите”, по-късно, в “Парсифал”, тази християнска идея е излязла в своята цялост и завоюва далечни хоризонти. Така тя станала изходен пункт за бъдещето, когато християнството ще бъде не толкова религиозен живот, а живот и познание, живот изкуство, живот красота в пълния смисъл на думата.
към текста >>
Когато той се намира на брега на Цюрихското езеро до вилата на Везендонк през 1857 година, точно през Страстния Петък, и се любува на първите разпукващи се есенни цветя, в този разпукващ се
живот
възприел душевното зърно на “Парсифал”, и това е трансформация на онова, което в християнството живее в началото като религиозна идея на по-широк план.
Може и по-нататък да се усети като признак, като указание за бъдещето, че в страните, където боговете на времето “Сумрака на боговете”, били толкова жизнени колкото е възможно, че те отново се възраждат, възкръсват в дадената им от Рихард Вагнер форма извън тесните граници на движещият се религиозен живот. Защото, който макар и малко да е в състояние да разбере знаците на времето, ще види в изкуството на Вагнер първата проблясваща звезда, като християнството, в неговата дълбока идея излиза от тесните рамки на религиозния живот в широк кръг на съвременната духовна култура. Можем да се вслушаме в душата на Рихард Вагнер, как религиозната идея на християнството излиза наяве, как тя разкъсва религиозните пътища, за да стане нещо всеобхващащо.
Когато той се намира на брега на Цюрихското езеро до вилата на Везендонк през 1857 година, точно през Страстния Петък, и се любува на първите разпукващи се есенни цветя, в този разпукващ се живот възприел душевното зърно на “Парсифал”, и това е трансформация на онова, което в християнството живее в началото като религиозна идея на по-широк план.
И след като той първоначално извисил своята душа към пророчеството за предизвестие на християнството, което така мощно просияло в неговия “Пръстен на Нибелунгите”, по-късно, в “Парсифал”, тази християнска идея е излязла в своята цялост и завоюва далечни хоризонти. Така тя станала изходен пункт за бъдещето, когато християнството ще бъде не толкова религиозен живот, а живот и познание, живот изкуство, живот красота в пълния смисъл на думата.
към текста >>
Така тя станала изходен пункт за бъдещето, когато християнството ще бъде не толкова религиозен
живот
, а
живот
и познание,
живот
изкуство,
живот
красота в пълния смисъл на думата.
Може и по-нататък да се усети като признак, като указание за бъдещето, че в страните, където боговете на времето “Сумрака на боговете”, били толкова жизнени колкото е възможно, че те отново се възраждат, възкръсват в дадената им от Рихард Вагнер форма извън тесните граници на движещият се религиозен живот. Защото, който макар и малко да е в състояние да разбере знаците на времето, ще види в изкуството на Вагнер първата проблясваща звезда, като християнството, в неговата дълбока идея излиза от тесните рамки на религиозния живот в широк кръг на съвременната духовна култура. Можем да се вслушаме в душата на Рихард Вагнер, как религиозната идея на християнството излиза наяве, как тя разкъсва религиозните пътища, за да стане нещо всеобхващащо. Когато той се намира на брега на Цюрихското езеро до вилата на Везендонк през 1857 година, точно през Страстния Петък, и се любува на първите разпукващи се есенни цветя, в този разпукващ се живот възприел душевното зърно на “Парсифал”, и това е трансформация на онова, което в християнството живее в началото като религиозна идея на по-широк план. И след като той първоначално извисил своята душа към пророчеството за предизвестие на християнството, което така мощно просияло в неговия “Пръстен на Нибелунгите”, по-късно, в “Парсифал”, тази християнска идея е излязла в своята цялост и завоюва далечни хоризонти.
Така тя станала изходен пункт за бъдещето, когато християнството ще бъде не толкова религиозен живот, а живот и познание, живот изкуство, живот красота в пълния смисъл на думата.
към текста >>
Ако хвърлим духовен поглед на душевния
живот
на този допотопен атлантски народ, то душевния
живот
ще ни се представи съвършено различно, отколкото душевния
живот
на следатлантското човечество.
Но наблюдението, което предприехме ще ни бъде от помощ, когато разглеждаме хода на развитието на небесните същества. Днес ние ще се задълбочим в миналото приблизително до средата на Атлантския период. Това е този период от време, когато предците на днешното човечество живеели на запад от Европа, между Европа и Америка, на този континент, който днес образува дъното на Атлантическия океан. Земята тогава изглеждала по друг начин. Това, което днес е покрито с вода, тогава е било земя, и там са живеели предците на хората, които днес образуват европейско-азиатската човешка култура.
Ако хвърлим духовен поглед на душевния живот на този допотопен атлантски народ, то душевния живот ще ни се представи съвършено различно, отколкото душевния живот на следатлантското човечество.
От предишните разглеждания знаем колко мощно се изменило всичко в хода на земното развитие, а също и душата на човека, чак до промените в състоянието, в момента на дневното бодърствуване и на нощния сън – всичко в живота на човешкото съзнание се изменило от този момент.
към текста >>
Това е неговия дневен
живот
.
Днес е нормално за човек, когато се събужда сутрин, със своето астрално тяло и Аза да се потапя във физическото и етерно тяло. И с това потапяне дава възможност неговите очи да виждат, ушите да слушат и неговите други сетивни органи да възприемат впечатленията на сетивния свят около него. Той се потапя в своя мозък и нервната система и комбинира сетивните си впечатления.
Това е неговия дневен живот.
Вечер отново извлича астралното си тяло и Аза от своето физическо и етерно тяло. И когато човек заспи, а неговите физическо и етерно тела лежат в леглото, тогава изчезват всички впечатления на сетивния свят и дневния живот. Тогава изчезват удоволствието и мъката, радостта и болката, всичко, което представлява вътрешния душевен живот, и мъгла и мрак се явява нощният живот около човека.
към текста >>
И когато човек заспи, а неговите физическо и етерно тела лежат в леглото, тогава изчезват всички впечатления на сетивния свят и дневния
живот
.
Днес е нормално за човек, когато се събужда сутрин, със своето астрално тяло и Аза да се потапя във физическото и етерно тяло. И с това потапяне дава възможност неговите очи да виждат, ушите да слушат и неговите други сетивни органи да възприемат впечатленията на сетивния свят около него. Той се потапя в своя мозък и нервната система и комбинира сетивните си впечатления. Това е неговия дневен живот. Вечер отново извлича астралното си тяло и Аза от своето физическо и етерно тяло.
И когато човек заспи, а неговите физическо и етерно тела лежат в леглото, тогава изчезват всички впечатления на сетивния свят и дневния живот.
Тогава изчезват удоволствието и мъката, радостта и болката, всичко, което представлява вътрешния душевен живот, и мъгла и мрак се явява нощният живот около човека.
към текста >>
Тогава изчезват удоволствието и мъката, радостта и болката, всичко, което представлява вътрешния душевен
живот
, и мъгла и мрак се явява нощният
живот
около човека.
И с това потапяне дава възможност неговите очи да виждат, ушите да слушат и неговите други сетивни органи да възприемат впечатленията на сетивния свят около него. Той се потапя в своя мозък и нервната система и комбинира сетивните си впечатления. Това е неговия дневен живот. Вечер отново извлича астралното си тяло и Аза от своето физическо и етерно тяло. И когато човек заспи, а неговите физическо и етерно тела лежат в леглото, тогава изчезват всички впечатления на сетивния свят и дневния живот.
Тогава изчезват удоволствието и мъката, радостта и болката, всичко, което представлява вътрешния душевен живот, и мъгла и мрак се явява нощният живот около човека.
към текста >>
В тези цветни контури, които обкръжавали също всички живи същества, се изразявало нещо от вътрешния душевен
живот
на съществата, така че човек, потапяйки се в своето физическо и етерно тяло, възприемал и нещо от духовната същност на явленията, които го обкръжавали, и за разлика от днешния ден, когато той, потапяйки се сутрин в своето етерно и физическо тяло, възприема само броя на физическите предмети в техните ясни граници и цветни повърхности.
Но около средата на атлантските времена това още не е било така. Тогава живота на съзнанието на човек представлявал съществено друга картина. Когато човек сутрин се потапял в своето физическо и етерно тяло, тогава пред него излизали не тези определени и ясно разграничими образи на външния физически свят, а образите били твърде много неопределени, например така, както днес се явяват уличните фенери в гъста мъгла, като че ли обкръжени от аурата от цветна дъга. Тук имате малко сравнение, за да си съставите представа за онова, което атлантът е виждал по средата на своето развитие. Само тези цветове окръжаващи предмета, които още не били определени от ясни контури, както човек ги вижда сега, а също и звуците, звучащи от предметите, не са били още толкова сухи и скучни тонове и цветове, както днес.
В тези цветни контури, които обкръжавали също всички живи същества, се изразявало нещо от вътрешния душевен живот на съществата, така че човек, потапяйки се в своето физическо и етерно тяло, възприемал и нещо от духовната същност на явленията, които го обкръжавали, и за разлика от днешния ден, когато той, потапяйки се сутрин в своето етерно и физическо тяло, възприема само броя на физическите предмети в техните ясни граници и цветни повърхности.
И когато човек вечер е оставял физическото и етерно тяло, тогава около него не се е простирала беззвучна тишина и тъмнина. Тогава образите, които е възприемал, били за него малко по-различни, но все пак не по-слаби отколкото през деня. Разликата била само в това, че по време на дневния живот той възприемал предмети на минералното, растителното, животинското и човешкото царство. Обаче, през нощта, когато човекът излизал от своето физическо и етерно тяло, тогава пространството около него се напълвало също с такива цветни образи и тонове, изходящи от всевъзможните впечатления на обонянието и вкуса от всичко, което се намирало около него. Но тези цветове и тонове, и впечатленията от топло и студено, които той възприемал, са били облекла и обвивки на духовни същества, които не са слизали до физическо въплъщение, същества, чиито имена и образи можем да получим от митовете и сагите.
към текста >>
Разликата била само в това, че по време на дневния
живот
той възприемал предмети на минералното, растителното, животинското и човешкото царство.
Тук имате малко сравнение, за да си съставите представа за онова, което атлантът е виждал по средата на своето развитие. Само тези цветове окръжаващи предмета, които още не били определени от ясни контури, както човек ги вижда сега, а също и звуците, звучащи от предметите, не са били още толкова сухи и скучни тонове и цветове, както днес. В тези цветни контури, които обкръжавали също всички живи същества, се изразявало нещо от вътрешния душевен живот на съществата, така че човек, потапяйки се в своето физическо и етерно тяло, възприемал и нещо от духовната същност на явленията, които го обкръжавали, и за разлика от днешния ден, когато той, потапяйки се сутрин в своето етерно и физическо тяло, възприема само броя на физическите предмети в техните ясни граници и цветни повърхности. И когато човек вечер е оставял физическото и етерно тяло, тогава около него не се е простирала беззвучна тишина и тъмнина. Тогава образите, които е възприемал, били за него малко по-различни, но все пак не по-слаби отколкото през деня.
Разликата била само в това, че по време на дневния живот той възприемал предмети на минералното, растителното, животинското и човешкото царство.
Обаче, през нощта, когато човекът излизал от своето физическо и етерно тяло, тогава пространството около него се напълвало също с такива цветни образи и тонове, изходящи от всевъзможните впечатления на обонянието и вкуса от всичко, което се намирало около него. Но тези цветове и тонове, и впечатленията от топло и студено, които той възприемал, са били облекла и обвивки на духовни същества, които не са слизали до физическо въплъщение, същества, чиито имена и образи можем да получим от митовете и сагите. Защото митовете и сагите не са народно творчество, а спомени за видения, които са имали хората на древните времена в подобни състояния, защото тези хора възприемали духовното през деня и през нощта. Човекът действително през нощта е живял обкръжен от тези северни божествени светове, за които съобщават сагите и митовете. Один и Фрея и всички останали образи от северните саги не са измислени.
към текста >>
Целият наш
живот
ни показва, че човекът от нашия пети следатлантски период се е спуснал още по-дълбоко във физическото тяло.
В четвъртият период, т.е., в гръко-латинският, нещата са стояли по такъв начин, че можем да кажем, че тогава с еднакъв успех са можели да притежават както спомена за онова, което човечеството е виждало с помощта на древното сумрачно ясновидство, така и от друга страна, някои хора изцяло пребивавали във физическото тяло и вследствие на това били абсолютно затворени за духовния свят.
Целият наш живот ни показва, че човекът от нашия пети следатлантски период се е спуснал още по-дълбоко във физическото тяло.
Външен признак за това е възникването на материалните представи. Първоначално възникнали в четвъртия период в древногръцките анатоми. След това изчезват и отново възникнали, докато не станали все по-силни и по-силни през последните четири столетия, така че човекът не само изгубил позитивното древно съдържание на духовните светове, но също и вярата в духовните светове въобще. Това е констатация от факти. Човекът в този пети период дотолкова дълбоко се спуснал във физическото тяло, че е загубил дори и вярата.
към текста >>
Така се разпространил духовния
живот
като култура, под формата на религия по цялото земно кълбо.
Какво всъщност е тази религиозна култура? Религиозната култура се явява по описания начин, действащ посредник между духовните светове и тази част от човечеството, която не притежава повече способността да възприема този духовен свят чрез своите органи на възприятието. Религията станала възвестител на посланията от духовния свят за тези, които не са в състояние вече да изживяват духовния свят като факт.
Така се разпространил духовния живот като култура, под формата на религия по цялото земно кълбо.
Така е живял в различните културни периоди, от древноиндийския, древно персийския, египетско-халдейската, гръко-латинската епоха до наше време.
към текста >>
Трябва да се разбере, че той така здраво и старателно е влязъл във физическото тяло, че е нямал друг изход, освен да повярва, че физическия
живот
се явява единствената действителност.
Нужно ни е точно и определено да хванем точката, където етерното тяло на човека абсолютно и изцяло се намира във физическото тяло и започва отново да излиза навън. Трябва само да разберем: човекът освобождава своето етерно тяло така, че той губи вярата, съзнанието за духовния свят, докато той живее във физическото тяло, и по този начин е късал взаимовръзката с духовния свят.
Трябва да се разбере, че той така здраво и старателно е влязъл във физическото тяло, че е нямал друг изход, освен да повярва, че физическия живот се явява единствената действителност.
И сега навлиза в следващия период. Етерното тяло излиза, неизбежно го изоставя, и човекът се оказва, че не е в състояние да навлезе в това състояние, където съществува съзнание за духовния свят. Тогава той няма да признава духовния свят. Това в близко време предстои на човечеството: то няма да признава духовния свят, който е принудено да преживее вследствие освобождаване на етерното тяло, човечеството ще се придържа към въображаемото, към фантастиката, към илюзията. И тези, които по най-изчистен начин – или, нека да кажем, за да не бъдем язвителни, по най-деликатен начин – са се спуснали във физическото тяло, който е станал материалистичен учен, т.е., опознал себе си чрез закостенелите понятия на материята, тъкмо те, повече от всичко се намират пред опасността при освобождаване на тяхното етерно тяло да нямат никаква представа, че съществува духовен свят.
към текста >>
Правилният начин на
живот
на човека в бъдеще, когато етерното тяло ще бъде отново свободно, означава, че този човек трябва да има осъзнаване за това, какво предлага чрез себе си на това етерно тяло, и какво съответства на човечеството.
Правилният начин на живот на човека в бъдеще, когато етерното тяло ще бъде отново свободно, означава, че този човек трябва да има осъзнаване за това, какво предлага чрез себе си на това етерно тяло, и какво съответства на човечеството.
Само по този начин той би имал осъзнаване за това, че предлага себе си като познание на духовния свят, затова е необходимо, човечеството да пренесе през тази точка, когато човекът напълно се потапя във физически-чувственото, познанието, че духовния свят съществува. Не бива да се допусне, да бъде изгубен прехода от религиозния живот към живота на познанието. Човекът е слязъл надолу от живота сред боговете, към живота с боговете, той отново ще се издигне. Но той трябва да ги познава! Той действително трябва да знае, че боговете са реални!
към текста >>
Не бива да се допусне, да бъде изгубен прехода от религиозния
живот
към живота на познанието.
Правилният начин на живот на човека в бъдеще, когато етерното тяло ще бъде отново свободно, означава, че този човек трябва да има осъзнаване за това, какво предлага чрез себе си на това етерно тяло, и какво съответства на човечеството. Само по този начин той би имал осъзнаване за това, че предлага себе си като познание на духовния свят, затова е необходимо, човечеството да пренесе през тази точка, когато човекът напълно се потапя във физически-чувственото, познанието, че духовния свят съществува.
Не бива да се допусне, да бъде изгубен прехода от религиозния живот към живота на познанието.
Човекът е слязъл надолу от живота сред боговете, към живота с боговете, той отново ще се издигне. Но той трябва да ги познава! Той действително трябва да знае, че боговете са реални! Човекът повече няма да може да си спомня за древните времена, ако неговото етерно тяло отново бъде свободно. Ако в средните векове той е изгубил съзнание за духовния свят, ако той вярва само, че живота във физическото тяло и видимото във физическо тяло се явява като единствена действителност, тогава за бъдещето той увисва във въздуха.
към текста >>
Ние се намираме в света на илюзиите, в действителност е имало
живот
във физическо тяло.
Човекът на бъдещето има пред себе си две възможности: едната възможност е тази, той да си спомня за времето, когато е имал преживявания във физическо тяло и да си казва, че само това, което е било тогава е било действително.
Ние се намираме в света на илюзиите, в действителност е имало живот във физическо тяло.
Такъв човек гледа на изоставеното физическо, като на гроб, и това, което вижда в гроба е труп, но трупът като физическо представлява за него истинска действителност. Това е едната възможност. Другата възможност е такава, че гледа назад в изживяното във физичния свят като на гроб, но така, че вярва, като че ли физическото се явява истинско, действителност; той казва, чувствайки дълбоко при това истината на думите: “Този, Когото вие търсите, Него там вече го няма! ” Гробът е празен, и Този, за Когото става дума, Той възкресе! Празният гроб и възкръсналия Христос – това е мистерията на пророчеството; и по този начин в мистерията на Пасха имаме мистерията на пророчеството.
към текста >>
Това ще бъде бъдещето християнство, че християнската идея не е просто вест за висшите светове, не е обикновена религия, а християнската идея се явява убеждението и импулса на живота: убеждение, защото човек вижда във възкръсналия Христос онова, което предстои на него самия да преживее в бъдеще, дава
живот
, защото Христос се явява за човека не просто нещо в което се взира, което му дава просто утешение, но се явява за него велик пример, по който да живее и с който той превъзмогва смъртта.
Великият синтез на мистерията Рождество, като повторение на древните мистерии и мистерията Пасха като мистерия на бъдещето, мистерията на възкръсналия Христос – това е искал да даде Христос на човечеството. Това е мистерията на празника Пасха.
Това ще бъде бъдещето християнство, че християнската идея не е просто вест за висшите светове, не е обикновена религия, а християнската идея се явява убеждението и импулса на живота: убеждение, защото човек вижда във възкръсналия Христос онова, което предстои на него самия да преживее в бъдеще, дава живот, защото Христос се явява за човека не просто нещо в което се взира, което му дава просто утешение, но се явява за него велик пример, по който да живее и с който той превъзмогва смъртта.
Да сме деятелни в духа на християнството, да се живее, виждайки в Христос не просто утешителя, а да се вижда Христос като този който ни предшества, и който в най-дълбок смисъл е родствен с нашата най-дълбока същност, според това как ние живеем – това е идеята на Христос за бъдещето, която се стреми да проникне цялото познание, изкуството,целия живот. Ако си спомним, какво съдържа в себе си идеята Пасха, ще открием символа на християнството с истинското действие и истинския живот?
към текста >>
Да сме деятелни в духа на християнството, да се живее, виждайки в Христос не просто утешителя, а да се вижда Христос като този който ни предшества, и който в най-дълбок смисъл е родствен с нашата най-дълбока същност, според това как ние живеем – това е идеята на Христос за бъдещето, която се стреми да проникне цялото познание, изкуството,целия
живот
.
Великият синтез на мистерията Рождество, като повторение на древните мистерии и мистерията Пасха като мистерия на бъдещето, мистерията на възкръсналия Христос – това е искал да даде Христос на човечеството. Това е мистерията на празника Пасха. Това ще бъде бъдещето християнство, че християнската идея не е просто вест за висшите светове, не е обикновена религия, а християнската идея се явява убеждението и импулса на живота: убеждение, защото човек вижда във възкръсналия Христос онова, което предстои на него самия да преживее в бъдеще, дава живот, защото Христос се явява за човека не просто нещо в което се взира, което му дава просто утешение, но се явява за него велик пример, по който да живее и с който той превъзмогва смъртта.
Да сме деятелни в духа на християнството, да се живее, виждайки в Христос не просто утешителя, а да се вижда Христос като този който ни предшества, и който в най-дълбок смисъл е родствен с нашата най-дълбока същност, според това как ние живеем – това е идеята на Христос за бъдещето, която се стреми да проникне цялото познание, изкуството,целия живот.
Ако си спомним, какво съдържа в себе си идеята Пасха, ще открием символа на християнството с истинското действие и истинския живот?
към текста >>
Ако си спомним, какво съдържа в себе си идеята Пасха, ще открием символа на християнството с истинското действие и истинския
живот
?
Великият синтез на мистерията Рождество, като повторение на древните мистерии и мистерията Пасха като мистерия на бъдещето, мистерията на възкръсналия Христос – това е искал да даде Христос на човечеството. Това е мистерията на празника Пасха. Това ще бъде бъдещето християнство, че християнската идея не е просто вест за висшите светове, не е обикновена религия, а християнската идея се явява убеждението и импулса на живота: убеждение, защото човек вижда във възкръсналия Христос онова, което предстои на него самия да преживее в бъдеще, дава живот, защото Христос се явява за човека не просто нещо в което се взира, което му дава просто утешение, но се явява за него велик пример, по който да живее и с който той превъзмогва смъртта. Да сме деятелни в духа на християнството, да се живее, виждайки в Христос не просто утешителя, а да се вижда Христос като този който ни предшества, и който в най-дълбок смисъл е родствен с нашата най-дълбока същност, според това как ние живеем – това е идеята на Христос за бъдещето, която се стреми да проникне цялото познание, изкуството,целия живот.
Ако си спомним, какво съдържа в себе си идеята Пасха, ще открием символа на християнството с истинското действие и истинския живот?
към текста >>
Християнството ще навлезе във всички проявления на
живот
на Земята, и когато религията вече отдавна няма да е нужна повече на човечеството, тогава човечеството ще се намира под силното влияние на християнския импулс, който трябваше да бъде даден на човечеството, когато то беше в средата на четвъртия културен период.
Идеята на Христос да заживее в бъдещето на човечеството, означава да се преодолее християнството като религия и да се разкрият далечните хоризонти на християнството като познание. Християнството ще влезе в изкуството, ще го разшири и оживи, ще стане образуваща сила за изкуството в най-висша степен. “Парсифал” на Рихард Вагнер е подготовка за това.
Християнството ще навлезе във всички проявления на живот на Земята, и когато религията вече отдавна няма да е нужна повече на човечеството, тогава човечеството ще се намира под силното влияние на християнския импулс, който трябваше да бъде даден на човечеството, когато то беше в средата на четвъртия културен период.
В гръко-латинската културен период Христос е излезнал сред човечеството. И както човечеството е трябвало да се спусне в дълбините на материалния живот, така то е трябвало отново да се издигне към познанието на духа. И този импулс е даден от явяването на Христос.
към текста >>
И както човечеството е трябвало да се спусне в дълбините на материалния
живот
, така то е трябвало отново да се издигне към познанието на духа.
Идеята на Христос да заживее в бъдещето на човечеството, означава да се преодолее християнството като религия и да се разкрият далечните хоризонти на християнството като познание. Християнството ще влезе в изкуството, ще го разшири и оживи, ще стане образуваща сила за изкуството в най-висша степен. “Парсифал” на Рихард Вагнер е подготовка за това. Християнството ще навлезе във всички проявления на живот на Земята, и когато религията вече отдавна няма да е нужна повече на човечеството, тогава човечеството ще се намира под силното влияние на християнския импулс, който трябваше да бъде даден на човечеството, когато то беше в средата на четвъртия културен период. В гръко-латинската културен период Христос е излезнал сред човечеството.
И както човечеството е трябвало да се спусне в дълбините на материалния живот, така то е трябвало отново да се издигне към познанието на духа.
И този импулс е даден от явяването на Христос.
към текста >>
Защото мистерията Пасха не е само мистерия на спомените, но също е и мистерия за бъдещето, пророчество на човека, който постепенно все повече и повече освобождава себе си от връзките и пътя и обстоятелствата на чисто физически чувствения
живот
.
Тези усещания трябва да ни въодушевяват през дните, в които символично имаме около себе си мистерията на Пасха, през периода на Пасха.
Защото мистерията Пасха не е само мистерия на спомените, но също е и мистерия за бъдещето, пророчество на човека, който постепенно все повече и повече освобождава себе си от връзките и пътя и обстоятелствата на чисто физически чувствения живот.
към текста >>
13.
8. ОСМА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 20. 4. 1908 г.
GA_102 Въздействие на духовните същества върху човека
Преди всичко, да си припомним какво казахме: когато човек умира, то след смъртта той има в началото около себе си, това което нарекохме обширна картина на спомените за изминалият
живот
.
Но нека да се попитаме, как, те правят това?
Преди всичко, да си припомним какво казахме: когато човек умира, то след смъртта той има в началото около себе си, това което нарекохме обширна картина на спомените за изминалият живот.
Тя остава в течение на 2-3 дни; при различните хора е различно. Като правило, остава толкова дълго, колкото даденият човек може да издържи в живота, без да заспи. В това отношение различните хора са различни. Един е свикнал да спи на всеки 12 часа, и му се затварят очите, когато изминат тези 12 часа, а други могат да бодърствуват 4-5 дни. Колкото човекът може да издържи без да заспи, толкова се задържа картината на спомените му.
към текста >>
След това етерното тяло се разтваря и от него остава само екстракта, плодовете на живота, на изминалия
живот
.
Тя остава в течение на 2-3 дни; при различните хора е различно. Като правило, остава толкова дълго, колкото даденият човек може да издържи в живота, без да заспи. В това отношение различните хора са различни. Един е свикнал да спи на всеки 12 часа, и му се затварят очите, когато изминат тези 12 часа, а други могат да бодърствуват 4-5 дни. Колкото човекът може да издържи без да заспи, толкова се задържа картината на спомените му.
След това етерното тяло се разтваря и от него остава само екстракта, плодовете на живота, на изминалия живот.
Той се съхранява в човека за всички времена, които ще последват, включва се в състава на неговата същност и образува това, съгласно което човек в най-близката си инкарнация може да построи своето физическо тяло, именно благодарение на това, че може да използва за тази цел плодовете на своя предшестващ живот. Така, човекът има в себе си този екстракт на живота и може да построи от него своето ново тяло в следващият живот.
към текста >>
Той се съхранява в човека за всички времена, които ще последват, включва се в състава на неговата същност и образува това, съгласно което човек в най-близката си инкарнация може да построи своето физическо тяло, именно благодарение на това, че може да използва за тази цел плодовете на своя предшестващ
живот
.
Като правило, остава толкова дълго, колкото даденият човек може да издържи в живота, без да заспи. В това отношение различните хора са различни. Един е свикнал да спи на всеки 12 часа, и му се затварят очите, когато изминат тези 12 часа, а други могат да бодърствуват 4-5 дни. Колкото човекът може да издържи без да заспи, толкова се задържа картината на спомените му. След това етерното тяло се разтваря и от него остава само екстракта, плодовете на живота, на изминалия живот.
Той се съхранява в човека за всички времена, които ще последват, включва се в състава на неговата същност и образува това, съгласно което човек в най-близката си инкарнация може да построи своето физическо тяло, именно благодарение на това, че може да използва за тази цел плодовете на своя предшестващ живот.
Така, човекът има в себе си този екстракт на живота и може да построи от него своето ново тяло в следващият живот.
към текста >>
Така, човекът има в себе си този екстракт на живота и може да построи от него своето ново тяло в следващият
живот
.
В това отношение различните хора са различни. Един е свикнал да спи на всеки 12 часа, и му се затварят очите, когато изминат тези 12 часа, а други могат да бодърствуват 4-5 дни. Колкото човекът може да издържи без да заспи, толкова се задържа картината на спомените му. След това етерното тяло се разтваря и от него остава само екстракта, плодовете на живота, на изминалия живот. Той се съхранява в човека за всички времена, които ще последват, включва се в състава на неговата същност и образува това, съгласно което човек в най-близката си инкарнация може да построи своето физическо тяло, именно благодарение на това, че може да използва за тази цел плодовете на своя предшестващ живот.
Така, човекът има в себе си този екстракт на живота и може да построи от него своето ново тяло в следващият живот.
към текста >>
Понеже съзнанието на Архангелите е толкова извисено, че те имат изцяло развит Дух-
Живот
, Будхи, и затова ръководят и направляват в земната еволюция от висотата, която съответства на Дух-
Живот
, Будхи.
Те нямат етерно тяло, и като техен нисш член се явява астралното тяло. Животните също имат астрално тяло, за това Архангелите въздействуват на астрално ниво на животните. След това те възприемат човешкото царство, царството на Ангелите и тяхното собствено царство. Това, на което казват “аз”, което за тях е същото,което за човека е човешкото “Аз” – това е царството на Архангелите. Тези същества също имат значителна мисия, и вие, разбира се, ще разберете, че те имат съзнание превишаващо на две степени човешкото съзнание, и че тяхната мисия може да бъде много висша.
Понеже съзнанието на Архангелите е толкова извисено, че те имат изцяло развит Дух-Живот, Будхи, и затова ръководят и направляват в земната еволюция от висотата, която съответства на Дух-Живот, Будхи.
Изразява се в това, че Архангелите се явяват вождове и ръководители на цели народи. Това, което се нарича дух на народа и което се явява обединяващо за народите, това наистина е някакъв Архангел. И ще ви стане също ясно, че народите, които са съхранили още съзнанието за тези духовни връзки, не са гледали направо във Висшата Божествена Същност, а са се обръщали, така да се каже, към по-близките същества, които са ги водели и направлявали.
към текста >>
Той почитал като
Висш
Бог Яхве или Йехова.
Да вземем древно еврейския народ.
Той почитал като Висш Бог Яхве или Йехова.
Но Бог Яхве принадлежал за него към областта на откровението. Това била височайшата същност, която признавали за свой Бог. Но те казвали: Този, който ни води и направлява като истински пратеник на Йехова, е Михаил, един от Архангелите, чието име означава: “Този, който стои пред Бог”. В древноеврейския език са го наричали “Лицето на Бога”, тъй като представителят на Стария Завет, обръщайки поглед към Бога, чувствал, че Михаил стои преди Бога изразява Неговото Същество, подобно на това, както човешкото лице изразява съществото на човека. Затова него са го наричали “Лицето на Бога”.
към текста >>
Точно така в социалния
живот
в древен Египет гледат на движението на светилата.
Но персиецът вече се интересувал от физическото ниво. След това дошъл духът на епохата, която изживява себе си, от една страна, във вавилоно-асиро-халдейската, от друга страна в египетската култура. Полагат се основите на човешката наука. С помощта та геометрията се стараят да направят Земята удобна за човека. В астрологията и астрономията се опитват да опознаят движенията на светилата и по тяхното движение уреждат това, което става на Земята.
Точно така в социалния живот в древен Египет гледат на движението на светилата.
Ръководят се от това, което откриват като тайни на звездите. Древният индус е търсил път към бога, съвършено отвличайки своето разбиране от външната действителност; египтянинът изучавал законите, които господствали във външната действителност, за да изследва, как волята и духът на Боговете намират израз в законите на външната природа. Това било отново друга епоха. Така вие имате определен дух за всяка епоха; и благодарение на това, че един епохален дух сменя друг, става развитието на Земята. Има и отделни случаи.
към текста >>
Редът, според който, изхождайки от духа на времето, хората устройват своя
живот
, създават държави, създават науки, обработват своите полета – всичко, което излиза от човека – това развитие на културата от начало до края се намира под ръководството на Архаите.
Той е бил оръдие на духа на времето: така е било и в други случаи. Но съществува и обратната възможност: ако Джордано Бруно се бе родил през VІІІ век, то духът на епохата не би могъл да намери такъв израз, какъвто е намерил в Джордано Бруно. С тези примери виждаме как хората се явяват оръдия на духа на епохата, а също и на “духове на мненията и възгледите” в малките епохи. Такива са Архаите. Те ръководят не това, което свързва човека с другите царства на природата; тъй като тяхното съзнание не достига дори царството на животните.
Редът, според който, изхождайки от духа на времето, хората устройват своя живот, създават държави, създават науки, обработват своите полета – всичко, което излиза от човека – това развитие на културата от начало до края се намира под ръководството на Архаите.
Те ръководят хората, доколкото хората имат работа именно със самите хора.
към текста >>
14.
9. ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 13. 5. 1908 г.
GA_102 Въздействие на духовните същества върху човека
Тази лекция, трябва да освети темата, която е достойна да бъде разгледана от гледна точка на спиритуалния
живот
.
Тази лекция, трябва да освети темата, която е достойна да бъде разгледана от гледна точка на спиритуалния живот.
Ще говорим за това, как могат тези, който причисляват себе си към духовнонаучния възглед, да заемат позиция по отношение на другите духовни направления, как могат да се държат по отношение развитието на съвременното човечество, въобще по отношение на днешните въпроси. Аз бих искал по същество да очертая днес развитието на религиозните идеи в периода от слеатлантската епоха до съвременността.
към текста >>
И Духовната наука ще бъде такава, че ще бъде в състояние да даде импулс за всеки духовен
живот
.
Тя все повече ще преминава в това, което се явява по-високо навлизане в техническите умения, в средство за овладяване на външния свят. Математиката била за питагорейците още и средство за изживяване на взаимовръзката с духовния свят, с мировата хармония; за съвременният човек тя е средство за по-нататъшно развитие на техниката и по този начин овладяване на външния свят. Секуляризация, безфилософност – такава съдба я очаква външната наука. Всички хора, ще трябва да получат импулси от спиритуалното развитие. И това спиритуално развитие открива пътя към спиритуалното християнство.
И Духовната наука ще бъде такава, че ще бъде в състояние да даде импулс за всеки духовен живот.
към текста >>
И университетския
живот
все повече ще се доближава до живота в техническа школа.
Науката все повече ще се превръща в техническа инструкция.
И университетския живот все повече ще се доближава до живота в техническа школа.
И това е закономерно. Всичко духовно ще стане човешко достояние, което ще е принудено да излезе от науката. След това науката отново ще влезе в съвършено друга взаимовръзка, в съвършено друга форма. Защото за днешното човечество е необходимо, новото начало да стане на основата на великия опит в свръхсетивните светове. Че това е необходимо, ще разберете, ако си изясните, какви ще станем, ако това не се случи.
към текста >>
Все пак човекът е длъжен в своето излизащо навън етерно тяло да вземе това, което е преживял във физическия
живот
, особено физическото събитие Голгота, което трябва да изживее физически, това означава в земното битие.
Затова никога не е имало по-малък процент хора, които биха имали свръхсетивни изживявания. Обаче хода на развитие на човечеството така се движи напред, че отново ще стане излизане на етерното тяло и то ще стане от само себе си. И това днес вече е започнало. Отново етерното тяло излиза навън, то отново ще бъде по такъв начин извън физическото тяло, както е било в ранните времена. Отделяне на етерното тяло трябва отново да стане, и днес това вече е започнало.
Все пак човекът е длъжен в своето излизащо навън етерно тяло да вземе това, което е преживял във физическия живот, особено физическото събитие Голгота, което трябва да изживее физически, това означава в земното битие.
В противен случай той ще загуби нещо безвъзвратно; етерното тяло би излязло навън без да е приело в себе си най-същественото, и такъв човек би останал празен в етерното тяло. Но тези, които изпитват спиритуалното християнство, ще имат напълно в себе си това, което се явява най-велико събитие за физическото тяло.
към текста >>
Дори когато човечеството преодолее религиозния
живот
, християнството ще остане.
Това, което дава християнството, ще бъде взето във всички времена на бъдещето, и ще стане още по-важен импулс за човечеството, когато вече няма да има никаква религия.
Дори когато човечеството преодолее религиозния живот, християнството ще остане.
Това, че в началото е било религия е свързано с развитието на човечеството; но християнството като мирово разбиране е повече от всички религии.
към текста >>
15.
10. ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 16. 5. 1908 г.
GA_102 Въздействие на духовните същества върху човека
По време на живота в теософското общество не само се усвояват понятия и представи за същността на човека, за висшите светове, за еволюцията и т.н.; но, всъщност по време на този
живот
в теософското общество в много по-голяма степен, отколкото отделния човек, довежда до своето съзнание, усвояват се редица усещания и чувства, различни от тези, които новия встъпващ в теософията носи в началото в себе си.
В нашето последно разглеждане вече беше посочено, че в дадения промеждутък от развитието на нашия група на Обществото, трябва да бъдат направени някои изказвания за “напредналите теософи”, но беше отбелязано, че този израз “напреднали теософи” се разбира не в смисъл, че при това се има в предвид някакво особено теоретично знание от теософското учение. Може да си изясним, какво се има предвид, ако поставим пред душата си този факт, че живота вътре в теософското общество, макар и дори в течение на известно време, има все пак определено значение за човешката душа.
По време на живота в теософското общество не само се усвояват понятия и представи за същността на човека, за висшите светове, за еволюцията и т.н.; но, всъщност по време на този живот в теософското общество в много по-голяма степен, отколкото отделния човек, довежда до своето съзнание, усвояват се редица усещания и чувства, различни от тези, които новия встъпващ в теософията носи в началото в себе си.
Тези усещания и чувства касаят това, да се научим в пълен покой и тишина, с известно вътрешно доверие – а не като нещо фанатично – да се възприемат и изслушват съобщения и описания, над които до встъпване в теософията, човек вероятно би се присмял, и над които, разбира се, днес би трябвало да се надсмива над фантазиите на болшинството наши съвременници. Много по-важно от знанието на всички подробности на теософското учение и теория, се явяват получаването на тези усещания и чувства, които постепенно проникват в нашата душа. И благодарение на това ние наистина постепенно ставаме други хора, и когато в дадения случай ние говорим за “напреднали теософи”, ние имаме в предвид такива хора, които са усвоили тези усещания и чувства по отношение на другите светове, но не възприемани с нашите органи на външните чувства; хора, които са развили в себе си тези усещания и могат по посочения начин да се отнасят към другите светове. По този начин, става дума не за вашите теоретични знания, а за вашето сърце, за вашето чувство, ако ние искаме свободно и непринудено да се възприемат такъв вид разглеждания, от каквито бяха съставени последните лекции и ще бъдат, един вид продължени днес. Ако ние бихме говорили с общоприетите абстрактни теории, за да бъде по-малко оскърбен така нареченият здрав човешки разум, то ние в известна степен само бихме се лъгали, у нас не би имало воля, за да открием действително за себе си този свят, който наистина би трябвало постепенно да бъде открит благодарение на теософското движение.
към текста >>
Така в потока на времето ние разгледахме цял ред същества, които са взели участие в развитието на
живот
ни и цялото битие.
Днешното обсъждане засяга темата, която ще ни запознае със съществата, които стоят, така да се каже, по-ниско от нас, когато ние разглеждаме себе си като духовни същества, и чието описание в нашите предишни разглеждания играеше незначителна роля. При всичките наши теософски изследвания ние, естествено, поставяхме човекът като микрокосмос в центъра на нашето внимание. Но, за да разберем човека, за да опознаем неговата еволюция, ние в повечето случаи вдигахме поглед от човека към другите същества, към висшите духовни същества, които в еволюцията на нашата земна планета са играли преди такава роля, каквато по отношение на нашата Земя играе сега човекът. Ние виждаме, че нашата Земя, преди да встъпи в сегашното си състояние, е била такава, че ние свикнахме да я наричаме Старата Луна, и ние осъзнахме, че известни духовни същества, които сега стоят над човека, които имат способности, които човекът ще придобие едва в бъдещето състояние на Земята, са били тогава на Луната на степен човечество, които стоят на две степени над човека, Архангелите или Духовете на Огъня, те са преминали човешката степен на Стария Сатурн, точно като Азурите, Духовете на Личността, Архаите, превишаващи днес с добро или зло човека, преминали човешката степен на Стария Сатурн.
Така в потока на времето ние разгледахме цял ред същества, които са взели участие в развитието на живот ни и цялото битие.
Ние научихме за същества, към които до известна степен бяхме длъжни да вдигнем поглед нагоре. За този, който съзерцава тези неща ясновидски, открива големи различия между тези същества и човека.
към текста >>
И това, което в бъдеще трябва да се развие благодарение работата на Аза, ние наричаме Дух-Себе или Манас, Дух-
Живот
или Будхи и Човек-Дух или Атма.
С помощта на окултните средства, може да бъде изследван състава на членовете на тези същества, подобно на това, както изследваме членовия състав на човека, когато различаваме в него физическото тяло, астралното тяло, Аз.
И това, което в бъдеще трябва да се развие благодарение работата на Аза, ние наричаме Дух-Себе или Манас, Дух-Живот или Будхи и Човек-Дух или Атма.
Същественото, което има значение за човека на съвременния етап на развитие, всъщност са първите четири назовани члена, така че ние можем да кажем: Азът е висшият, а физическото тяло – нисшият член в човека. Но ние бихме изпаднали в заблуда, ако напълно абстрактно си представим, че това физическо тяло няма нищо общо с Аза на човека. Физическото човешко тяло също е оръдие на човешкия Аз. Ние видяхме, че човешкото тяло представлява извънредно сложна организация. И ние казваме, че Азът има своето физическо оръдие в системата на кръвта, астралното тяло в нервната система, етерното тяло в системата на жлезите, физическото тяло във физически, чисто механически действащите органи.
към текста >>
Именно съществата, имащи за свой
висш
принцип физическото тяло, са всъщност тези, които ние нарекохме гноми.
Ако при човекът не имало висши членове, ако е имал само физическо тяло, то това физическо тяло би изглеждало по съвършено различен начин. Когато човекът умира, физическото тяло остава само; тогава то се разпада, разпръсква се на всевъзможни атоми. Това е закона на природата. Това, че то се явява такова, каквото вие го знаете, зависи от това, че е пронизано от етерното тяло, астралното тяло и Аза. Съществата, които описахме като гноми и елфи без съмнение имат физическо тяло, но нямат Аз, астрално тяло и етерно тяло.
Именно съществата, имащи за свой висш принцип физическото тяло, са всъщност тези, които ние нарекохме гноми.
Те имат три члена по-ниско от физическото тяло. Благодарение на това тяхното физическо тяло е доста по-малко видимо отколкото физическото тяло на човека. По ниско лежащите от физическия план сили на тези същества обуславят факта, че даже това, което се явява у тях физическо, никога не може да бъде видяно с обикновените физически очи. За да могат да имат приблизително физическа материя, трябва да действа огромно налягане, когато външната физическа материя ги сгъстява. Тогава тяхната телесност така се притиска, че те лежат пресовани в голямо количество и се разлитат отново по описания по-горе невероятен начин.
към текста >>
Това, което го постига като съдба, то всъщност са неговите дела във външния свят, че той сам е отпечатал в себе си своя
живот
, връщайки се към него във вид на таланти и способности.
Този въпрос наистина е много важен и е свързан не само с нашето минало развитие, но и с бъдещето. Това е съществено. За да подредим нещата, да разгледаме още веднъж развитието на човека. Ние знаем, че човекът върви от въплъщение към въплъщение, от инкарнация в инкарнация, ние знаем, че във всяка инкарнация той внася плодовете от предидущата. Знаем, че всъщност, във всяка нова инкарнация човекът действа творчески както на своята форма, така и на своите способности и на своята съдба.
Това, което го постига като съдба, то всъщност са неговите дела във външния свят, че той сам е отпечатал в себе си своя живот, връщайки се към него във вид на таланти и способности.
По този начин, човекът се явява сътворец, както по смисъла на своята външна съдба, така и в смисъла на своята вътрешна организация. Да се попитаме сега: от какво произхожда, с какво се обяснява това, че ние се оказваме на много по-съвършена степен на развитие? -Нали в това отношение всеки съвременен човек се оказва на по-съвършена степен на развитие. Това наше усъвършенстване ние получаваме при преминаването от инкарнация в инкарнация. Ние не напразно гледаме с очи, слушаме с уши, във всяка инкарнация ние усвояваме плодовете на живота.
към текста >>
Идеалното състояние би било това, когато във всяка инкарнация човекът напълно използва своя
живот
, не пропуска нищо от онова, което може да научи, което може да изживее и може да пренесе плодовете за следващата инкарнация, и всичко това го взема със себе си.
Но може да бъде различно. Стрелката на везните може да се наклони ту на една ту на друга страна.
Идеалното състояние би било това, когато във всяка инкарнация човекът напълно използва своя живот, не пропуска нищо от онова, което може да научи, което може да изживее и може да пренесе плодовете за следващата инкарнация, и всичко това го взема със себе си.
Но като правило, това не става. Човек се накланя на една или друга страна. Или не използва достатъчно своя живот, оставяйки не употребени някои сили и пренася в бъдещата инкарнация по-малко, отколкото би могъл; или той твърде дълбоко навлиза в своята организация и твърде много се сраства с тази инкарнация, със своето телесно същество. Има два вида хора. Едните биха искали да живеят изцяло в духа и не се спускат до телесното.
към текста >>
Или не използва достатъчно своя
живот
, оставяйки не употребени някои сили и пренася в бъдещата инкарнация по-малко, отколкото би могъл; или той твърде дълбоко навлиза в своята организация и твърде много се сраства с тази инкарнация, със своето телесно същество.
Но може да бъде различно. Стрелката на везните може да се наклони ту на една ту на друга страна. Идеалното състояние би било това, когато във всяка инкарнация човекът напълно използва своя живот, не пропуска нищо от онова, което може да научи, което може да изживее и може да пренесе плодовете за следващата инкарнация, и всичко това го взема със себе си. Но като правило, това не става. Човек се накланя на една или друга страна.
Или не използва достатъчно своя живот, оставяйки не употребени някои сили и пренася в бъдещата инкарнация по-малко, отколкото би могъл; или той твърде дълбоко навлиза в своята организация и твърде много се сраства с тази инкарнация, със своето телесно същество.
Има два вида хора. Едните биха искали да живеят изцяло в духа и не се спускат до телесното. Тези хора обикновено се наричат мечтатели или фантазьори. Другите хора твърде много навлизат в телесността. Те не изнасят това, което може да се изнесе, но те се стараят с инкарнацията.
към текста >>
Тези, които не са се възползвали от възможността да развият на Земята петия член, ще се появят в развитието на Юпитер с четири члена, при което четвъртия член ще бъде техен
висш
член.
Те имат свои органи на сетивата, за да възприемат света, обогатявайки се с помощта на сетивните органи на своето същество и го преобразуват до висше съвършенство. Те не вървят напред заедно с мировото развитие, те изостават на известна степен. Тези изостанали до известна степен същества се появяват в по-късен период с характер, подобен на по-ранния период, с който те са сраснали, а не във форма от по-късния период. Те се появяват в по-късния период като нисшестоящи природни духове, в смисъла, който беше описано. През втората половина от развитието на Юпитер, човешкият род ще даде действително цял ред от такива нови природни духове, понеже на степен Юпитер човекът ще има напълно развит пети член на своето същество, Манас.
Тези, които не са се възползвали от възможността да развият на Земята петия член, ще се появят в развитието на Юпитер с четири члена, при което четвъртия член ще бъде техен висш член.
Когато човекът на Юпитер ще има пети, четвърти, трети и втори принцип, тези същества ще имат четвърти, трети, втори и първи, и няма да могат да открият за себе си външен образ. Такава би била съдбата на тези хора, които няма да развият в себе си постепенно висши членове по пътя на използване на земния живот. Те ще бъдат, така да се каже, невидимо действащи природни духове в бъдещия период на еволюцията. С нашите сегашни природни духове е станало същото в по-ранни епохи – само, разбира се, всичко непрекъснато се изменя във връзка с характера на отделните еволюционни епохи. Природните духове на Юпитер, които ще възникнат от хората, ще имат все пак известна морална отговорност, както я има в нас сега на Земята, и затова те ще се отличават от природните същества на земното битие.
към текста >>
Такава би била съдбата на тези хора, които няма да развият в себе си постепенно висши членове по пътя на използване на земния
живот
.
Тези изостанали до известна степен същества се появяват в по-късен период с характер, подобен на по-ранния период, с който те са сраснали, а не във форма от по-късния период. Те се появяват в по-късния период като нисшестоящи природни духове, в смисъла, който беше описано. През втората половина от развитието на Юпитер, човешкият род ще даде действително цял ред от такива нови природни духове, понеже на степен Юпитер човекът ще има напълно развит пети член на своето същество, Манас. Тези, които не са се възползвали от възможността да развият на Земята петия член, ще се появят в развитието на Юпитер с четири члена, при което четвъртия член ще бъде техен висш член. Когато човекът на Юпитер ще има пети, четвърти, трети и втори принцип, тези същества ще имат четвърти, трети, втори и първи, и няма да могат да открият за себе си външен образ.
Такава би била съдбата на тези хора, които няма да развият в себе си постепенно висши членове по пътя на използване на земния живот.
Те ще бъдат, така да се каже, невидимо действащи природни духове в бъдещия период на еволюцията. С нашите сегашни природни духове е станало същото в по-ранни епохи – само, разбира се, всичко непрекъснато се изменя във връзка с характера на отделните еволюционни епохи. Природните духове на Юпитер, които ще възникнат от хората, ще имат все пак известна морална отговорност, както я има в нас сега на Земята, и затова те ще се отличават от природните същества на земното битие.
към текста >>
Само защото, това по-рано ще се предвиди от тези, които умеят да тълкуват знаците на времето, било извикано към
живот
нашето Теософско общество, доколкото само познанието действа оздравяващо в света.
Това са особено лоши елементи, такива изоставащи натури на особено низките хора в нашата еволюция, това са съвсем крайни натури, изостанали в ролята на природни духове и пронизващи нашето битие. Много от това, което пронизва нашето духовно пространство, което по забележителен начин се възприема от хората – макар и да не сънуват, че това е което – в много силна степен дават да се знае за себе си във външните явления. Тези духовни същности са частично родствени с човека, и те се намесват в човешката еволюция, с преимущество по пречещ начин. Всяко отрицателно културно явление, представляващо днес нещо напълно естествено, ще изясни своето значение, само когато хората ще знаят, с какви препятстващи, задържащи сили им се налага да имат работа. Тези въздействия ще се оказват в многото упадъчни явления в нашата култура.
Само защото, това по-рано ще се предвиди от тези, които умеят да тълкуват знаците на времето, било извикано към живот нашето Теософско общество, доколкото само познанието действа оздравяващо в света.
Който стои в света нямайки понятие за тези неща е принуден да им позволи да му действат и често си образува за тях фантастична представа. Но който има прозрение в тези неща, той ще бъде в състояние да познае необходимостта от теософското движение, той вижда дълбините на духовността и здравостта на теософското движение. То иска да освободи човека от тези същности, които се стремят да го задържат. Иначе нашата култура би стигнала до пълен упадък. В близко време вие може да изживеете редица крещящи явления на културата.
към текста >>
Познанието е това, което изхождайки от теософското духовно течение, оправдава думите, които ние научихме от християнската езотерика и които Предводителят на християнския
живот
провъзгласил, обръщайки се към своите ученици: “и ще познаете истината, и истината ще ви направи свободни!
Иначе нашата култура би стигнала до пълен упадък. В близко време вие може да изживеете редица крещящи явления на културата. Вие ще изживеете, че хората обхванати от това, ще считат за мечтатели тези, които наричат нещата от този род с техните собствени имена. Светът приема такъв отпечатък, че тези които знаят действителността, ще бъдат наричани мечтатели и фантазьори и се явяват тези, които обявяват духовната действителност за налудничава. Развитието и истинският успех на културата се състои в това, човекът да може да прониква със своето познание в същността на враждебните сили.
Познанието е това, което изхождайки от теософското духовно течение, оправдава думите, които ние научихме от християнската езотерика и които Предводителят на християнския живот провъзгласил, обръщайки се към своите ученици: “и ще познаете истината, и истината ще ви направи свободни!
”. Познанието за пълната и цяла истина и действителност може да направи човека изцяло и до край свободен.
към текста >>
16.
11. ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 1. 6. 1908 г.
GA_102 Въздействие на духовните същества върху човека
Благодарение на това ние можем да си представим, че това което наричаме раждане и смърт в човешкия
живот
, за животните няма същото значение.
Аз. Благодарение на това той станал индивидуален Аз. Животинския Аз се намира, като правило, и сега още на астрален план, а това, което имаме като отделните животински индивиди тук на физически план, имат на физичен план само физическо тяло, етерно тяло и астрално тяло, а Аз имат в астралния свят и то така, че една порода животни се явяват като членове на груповия Аз на тези животни.
Благодарение на това ние можем да си представим, че това което наричаме раждане и смърт в човешкия живот, за животните няма същото значение.
Понеже когато отделното животно умира, то груповата душа или груповият Аз остават живи. Това е съвсем същото, ако – в случая, ако би било това възможно човек да изгуби ръката си и би могъл отново да я създаде. Неговият Аз не би казал: аз ще умра от загубата на ръката; но той би почувствал, че е обновил един от своите членове. Така груповият Аз на лъвовете обновява един от своите членове, когато отделен лъв умре и се заменя с друг. И ние можем да разберем, че за груповата душа на животните, раждането и смъртта имат съвсем не това значение, както за човека в съвременния цикъл на развитие.
към текста >>
Ние показахме причината, защо патриарсите Адам, Ной и т.н., са имали толкова дълъг
живот
.
Да разгледаме втория етап от развитието на човечеството – междините етапи ще ги пропуснем – този етап, който показва историята на патриарсите от Стария Завет. За какво, всъщност се говори там вече споменахме.
Ние показахме причината, защо патриарсите Адам, Ной и т.н., са имали толкова дълъг живот.
Те са имали такъв дълъг живот благодарение на това, че паметта на тези хора била съвсем друга, отколкото паметта на нашите съвременници. Понеже паметта на съвременния човек станала също индивидуална. Човекът сега помни това, което е изживял от момента на раждане – често от много по-късен момент дори. В древните времена това не било така. Тогава изживяванията на бащата, на дядото, на прадядото,каквито те са имали между раждането и смъртта, били също спомени за човека, както и неговите собствени изживявания между раждането и смъртта.
към текста >>
Те са имали такъв дълъг
живот
благодарение на това, че паметта на тези хора била съвсем друга, отколкото паметта на нашите съвременници.
Да разгледаме втория етап от развитието на човечеството – междините етапи ще ги пропуснем – този етап, който показва историята на патриарсите от Стария Завет. За какво, всъщност се говори там вече споменахме. Ние показахме причината, защо патриарсите Адам, Ной и т.н., са имали толкова дълъг живот.
Те са имали такъв дълъг живот благодарение на това, че паметта на тези хора била съвсем друга, отколкото паметта на нашите съвременници.
Понеже паметта на съвременния човек станала също индивидуална. Човекът сега помни това, което е изживял от момента на раждане – често от много по-късен момент дори. В древните времена това не било така. Тогава изживяванията на бащата, на дядото, на прадядото,каквито те са имали между раждането и смъртта, били също спомени за човека, както и неговите собствени изживявания между раждането и смъртта. Колкото и странно да се струва това на съвременния човек, но действително имало времена, когато съществувало такова спомняне, което излизало от пределите на отделния индивид и обхващало миналото на всичко родствено по кръв.
към текста >>
Така ние виждаме втория етап от развитието на човечеството, епохата на груповата душа, която намира
висш
израз в кръвното родство на поколенията.
Така ние виждаме втория етап от развитието на човечеството, епохата на груповата душа, която намира висш израз в кръвното родство на поколенията.
Народ, който особено е развил това му предава изключително значение и подчертава: че като народ, ние имаме една обща групова народна душа. Именно такъв е бил народа придържащ се към Стария Завет. Затова, консервативният елемент на този старозаветен народ с особена сила бил против провъзгласяването на “Аз съм”, на индивидуалния Аз. Който чете “Евангелието на Йоан” може с ръце, с “духовни ръце” да усети, че това е така. достатъчно е само да се прочете разказа за беседата на Исус със Самарянката до извора на Иаков.
към текста >>
17.
12. ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 4. 6. 1908 г.
GA_102 Въздействие на духовните същества върху човека
Понеже знаем, че в правилно развитие на нашия
живот
съществата на нашата Земя, съществата на животинското царство, растителното царство и минералното царство имат, ако може така да се каже, своя “Аз-душа” – имат такива, като на човека “Аз-души”, която се различава от човешката само с това, че Аз душите на другите същества пребивават в други светове.
В последните лекции ние се занимахме главно с наличието на всевъзможни духовни същества, които се намират, така да се каже, между обкръжаващите ни сетивно-физическите царства на природата. И по-конкретно, в последната лекция ние видяхме, че в местата, където има съприкосновение на същества от различните природни царства, където растението прилепва към камъка, както става където обикновеният камък прилепва към метала, а също и където възниква такава близост между пчелата и цветето – там навсякъде се развиват сили, въвличащи в земно битие тези същества, които нарекохме елементарни същества. И във връзка с тези елементарни същества ние се занимахме с явлението обособяване на определени същества от тяхното велико цяло. Ние видяхме, че, например, съществата които в Духовната наука наричаме саламандри, произхождат отчасти, благодарение на обособяване на част от животните от груповата душа, които, така да се каже, са се осмелили да отидат твърде далече в нашия физически свят и не са можели да намерят обратния път, така че след разпадане на тялото на животното, отново да се съединят с груповата душа на дадения животински вид.
Понеже знаем, че в правилно развитие на нашия живот съществата на нашата Земя, съществата на животинското царство, растителното царство и минералното царство имат, ако може така да се каже, своя “Аз-душа” – имат такива, като на човека “Аз-души”, която се различава от човешката само с това, че Аз душите на другите същества пребивават в други светове.
Ние знаем, че човекът в нашия цикъл на развитие е същество, което има индивидуален Аз тук на физическо ниво, по време на дневното бодърствуване. По-нататък знаем, че тези същества, които наричаме животни се намират в такова положение, и в общ план, една порода животни имат една групова душа или един групов Аз, и че тези групови Азове се намират в така наречения астрален свят; по-нататък ние знаем, че съществата, които наричаме растения имат само сънно съзнание, но, че те имат групови Азове, които обитават в ниските части на деваканичния свят; и че, накрая, камъните имат свои групови души в горните части на деваканичния свят. Човекът, който ясновиждащо се движи в тези светове, в астралния и деваканния свят, общува там до известна степен с груповите души на животните, с душите на растенията и с душите на минералите, подобно на това, както тук във физичния свят през време на дневното бодърствуване той общува с човешките души или с човешките Азове.
към текста >>
И така,астралното тяло небрежно изоставя това, което принадлежи към него, за което то, собствено казано, трябва да се грижи в човека; и точно по същия начин Азът оставя това, което е извикал към
живот
.
При спящия човек в леглото лежи физическото тяло и етерното тяло; астралното тяло и Аза се намират извън тях. Но помислете за това, че астралното тяло е принцип на нервната система, а Аза, принцип на кръвоносната система. По този начин, астралното тяло вечер оставя във физическото тяло това, за чиято причина, така да се каже, се явява, т.е. нервната система. Тъй като нервната система е могла да възникне едва след като, на Луната към човека се присъединило астралното тяло.
И така,астралното тяло небрежно изоставя това, което принадлежи към него, за което то, собствено казано, трябва да се грижи в човека; и точно по същия начин Азът оставя това, което е извикал към живот.
В спящото физическо тяло и в спящото етерно тяло принципът на кръвта и нервната система се намират навън. Те сега остават напълно сами, но никога нищо физическо не може да се задържи в тази форма, в каквато то било извикано към живот от духовните принципи, ако този духовен принцип го остави. Това е напълно изключено. Никога нервната система не може да продължи да живее, ако в нея не са дейни астралните същества, и кръвоносната система, ако в нея не да действат Аз-същностите. Но всички вие вечер небрежно оставяте своя Аз и своето астрално тяло своята нервна система и кръвоносната си система и я предоставяте на други същества с астрална природа.
към текста >>
Те сега остават напълно сами, но никога нищо физическо не може да се задържи в тази форма, в каквато то било извикано към
живот
от духовните принципи, ако този духовен принцип го остави.
По този начин, астралното тяло вечер оставя във физическото тяло това, за чиято причина, така да се каже, се явява, т.е. нервната система. Тъй като нервната система е могла да възникне едва след като, на Луната към човека се присъединило астралното тяло. И така,астралното тяло небрежно изоставя това, което принадлежи към него, за което то, собствено казано, трябва да се грижи в човека; и точно по същия начин Азът оставя това, което е извикал към живот. В спящото физическо тяло и в спящото етерно тяло принципът на кръвта и нервната система се намират навън.
Те сега остават напълно сами, но никога нищо физическо не може да се задържи в тази форма, в каквато то било извикано към живот от духовните принципи, ако този духовен принцип го остави.
Това е напълно изключено. Никога нервната система не може да продължи да живее, ако в нея не са дейни астралните същества, и кръвоносната система, ако в нея не да действат Аз-същностите. Но всички вие вечер небрежно оставяте своя Аз и своето астрално тяло своята нервна система и кръвоносната си система и я предоставяте на други същества с астрална природа. Тогава съществата имащи една природа с нашия Аз, се спускат, така да се каже, в нашия организъм. Всяка вечер човешкия организъм действително се изпълва с тези същества, които са в състояние да го поддържат.
към текста >>
Но напълно могат да започнат неправилни взаимодействия, и тук ние идваме до този раздел от Духовната наука, който е извънредно важен практически за човешкия духовен
живот
и относно който ми се иска да пожелая, това да стане не само теоретически известно в най-широки кръгове, но и в значителна степен да послужи за основа на известни степени от душевната дейност на човека.
Докато няма никакви отклонения на нормите, през нощта намира място правилното взаимодействие на духовните същества в човека.
Но напълно могат да започнат неправилни взаимодействия, и тук ние идваме до този раздел от Духовната наука, който е извънредно важен практически за човешкия духовен живот и относно който ми се иска да пожелая, това да стане не само теоретически известно в най-широки кръгове, но и в значителна степен да послужи за основа на известни степени от душевната дейност на човека.
Обикновено човек не си представя, че фактите на душевния живот имат твърде обширно действие. В различни случаи аз съм ви посочвал, че фактите от душевния живот намират своето правилно обяснение, само когато те се разглеждат в смисъла на духовното виждане. Всички ние знаем дълбокото значение на указанието: че разглеждана духовнонаучно, лъжата е вид убийство. И аз ви говорих, че действително в астралния свят стават вид взривове, когато човек произнася лъжа – до известен степен, вече дори когато той само мисли да я каже,че когато човек лъже, то в духовния свят става нещо имащо твърде разрушително действие, отколкото което и да е нещастие във физическия свят. Но нещата, за които се споменава и, до колкото това вече е възможно, се характеризират също до известна степен от духовнонаучното разглеждане, придобиват все по-голяма отчетливост и яснота, колкото по-нататък ние се предвижваме напред в духовнонаучното познание.
към текста >>
Обикновено човек не си представя, че фактите на душевния
живот
имат твърде обширно действие.
Докато няма никакви отклонения на нормите, през нощта намира място правилното взаимодействие на духовните същества в човека. Но напълно могат да започнат неправилни взаимодействия, и тук ние идваме до този раздел от Духовната наука, който е извънредно важен практически за човешкия духовен живот и относно който ми се иска да пожелая, това да стане не само теоретически известно в най-широки кръгове, но и в значителна степен да послужи за основа на известни степени от душевната дейност на човека.
Обикновено човек не си представя, че фактите на душевния живот имат твърде обширно действие.
В различни случаи аз съм ви посочвал, че фактите от душевния живот намират своето правилно обяснение, само когато те се разглеждат в смисъла на духовното виждане. Всички ние знаем дълбокото значение на указанието: че разглеждана духовнонаучно, лъжата е вид убийство. И аз ви говорих, че действително в астралния свят стават вид взривове, когато човек произнася лъжа – до известен степен, вече дори когато той само мисли да я каже,че когато човек лъже, то в духовния свят става нещо имащо твърде разрушително действие, отколкото което и да е нещастие във физическия свят. Но нещата, за които се споменава и, до колкото това вече е възможно, се характеризират също до известна степен от духовнонаучното разглеждане, придобиват все по-голяма отчетливост и яснота, колкото по-нататък ние се предвижваме напред в духовнонаучното познание.
към текста >>
В различни случаи аз съм ви посочвал, че фактите от душевния
живот
намират своето правилно обяснение, само когато те се разглеждат в смисъла на духовното виждане.
Докато няма никакви отклонения на нормите, през нощта намира място правилното взаимодействие на духовните същества в човека. Но напълно могат да започнат неправилни взаимодействия, и тук ние идваме до този раздел от Духовната наука, който е извънредно важен практически за човешкия духовен живот и относно който ми се иска да пожелая, това да стане не само теоретически известно в най-широки кръгове, но и в значителна степен да послужи за основа на известни степени от душевната дейност на човека. Обикновено човек не си представя, че фактите на душевния живот имат твърде обширно действие.
В различни случаи аз съм ви посочвал, че фактите от душевния живот намират своето правилно обяснение, само когато те се разглеждат в смисъла на духовното виждане.
Всички ние знаем дълбокото значение на указанието: че разглеждана духовнонаучно, лъжата е вид убийство. И аз ви говорих, че действително в астралния свят стават вид взривове, когато човек произнася лъжа – до известен степен, вече дори когато той само мисли да я каже,че когато човек лъже, то в духовния свят става нещо имащо твърде разрушително действие, отколкото което и да е нещастие във физическия свят. Но нещата, за които се споменава и, до колкото това вече е възможно, се характеризират също до известна степен от духовнонаучното разглеждане, придобиват все по-голяма отчетливост и яснота, колкото по-нататък ние се предвижваме напред в духовнонаучното познание.
към текста >>
Целият
живот
на човека е пронизан ако не с лъжа, то с лъжеукрасени прояви.
Днес ние ще се запознаем с други последствия на лъжата и клеветата, макар че тук те не се вземат в това грубо значение, с което обикновено се използват тези думи. Но дори всеки път, когато човек в много лек смисъл от условно приличие, така или иначе украсява истината, всеки път ние имаме работа в духовнонаучен смисъл с проява на лъжа.
Целият живот на човека е пронизан ако не с лъжа, то с лъжеукрасени прояви.
Материално просветеният човек, винаги разбира, че на неговото физическо тяло се оказва влияние, когато някой го удари по главата с брадва, когато влакът му отреже главата, когато някъде по тялото му се появи оток или когато в него проникнат бацили. Тогава на просветеният човек му става ясно, че върху физическо тяло се оказва въздействие. Но че като духовно изградено същество, човекът е някакво единство, и че това, което става във висшите членове на неговото същество, в астралното тяло и в Аза, следва да се разглеждат именно така, че той простира своите действия долу до физическите части на неговата телесност, за това обикновено изобщо не се мисли. Не мислят за това, че, например, произнасянето на лъжа и несправедливост, несправедливост дори в жизненото поведение, има безспорно последствие за човешкото физическо тяло. Ясновидски ние можем да изживеем следното: ако, например, през деня човекът е изрекъл лъжа, то действието на тази лъжа остава във физическото тяло и става видима за ясновидското възприятие през времето когато човекът спи.
към текста >>
Но не само лъжата и клеветата, имащи място в душата, оказват своето влияние на телесното същество на човека; на него влияят също и други факти от душевния
живот
.
Но не само лъжата и клеветата, имащи място в душата, оказват своето влияние на телесното същество на човека; на него влияят също и други факти от душевния живот.
Лъжата и клеветата действат именно на физическото тяло по такъв начин, че от него се отделят фантоми. Други факти, на свой ред, действат по подобен начин на етерното тяло. Вие не бива да се учудвате на тези необикновени явления на душевния живот; в душевния живот трябва да се умее да се приемат нещата с пълно спокойствие. Фактите, които оказват вредно влияние на етерното тяло, всъщност, например, лоши закони или лоши социални навици в каквото и да е човешко обединение. Например, всичко, което води до несъгласие, което изобщо предизвиква в хората раздори – всичко това посредством настроението, което се поражда в съвместния живот на хората, действа така, че това действие прониква до етерното тяло.
към текста >>
Вие не бива да се учудвате на тези необикновени явления на душевния
живот
; в душевния
живот
трябва да се умее да се приемат нещата с пълно спокойствие.
Но не само лъжата и клеветата, имащи място в душата, оказват своето влияние на телесното същество на човека; на него влияят също и други факти от душевния живот. Лъжата и клеветата действат именно на физическото тяло по такъв начин, че от него се отделят фантоми. Други факти, на свой ред, действат по подобен начин на етерното тяло.
Вие не бива да се учудвате на тези необикновени явления на душевния живот; в душевния живот трябва да се умее да се приемат нещата с пълно спокойствие.
Фактите, които оказват вредно влияние на етерното тяло, всъщност, например, лоши закони или лоши социални навици в каквото и да е човешко обединение. Например, всичко, което води до несъгласие, което изобщо предизвиква в хората раздори – всичко това посредством настроението, което се поражда в съвместния живот на хората, действа така, че това действие прониква до етерното тяло. И това, което се прикачва към етерното тяло под влиянието на такъв вид душевни факти, създава отново отделяне, които също се намират в нашето обкръжение. Тях ги наричат “спектри”, на немски биха казали “гешпенстер”, призраци. Ние виждаме, как тези същества, които се намират в етерния свят, по същия начин израстват от живота на хората.
към текста >>
Например, всичко, което води до несъгласие, което изобщо предизвиква в хората раздори – всичко това посредством настроението, което се поражда в съвместния
живот
на хората, действа така, че това действие прониква до етерното тяло.
Но не само лъжата и клеветата, имащи място в душата, оказват своето влияние на телесното същество на човека; на него влияят също и други факти от душевния живот. Лъжата и клеветата действат именно на физическото тяло по такъв начин, че от него се отделят фантоми. Други факти, на свой ред, действат по подобен начин на етерното тяло. Вие не бива да се учудвате на тези необикновени явления на душевния живот; в душевния живот трябва да се умее да се приемат нещата с пълно спокойствие. Фактите, които оказват вредно влияние на етерното тяло, всъщност, например, лоши закони или лоши социални навици в каквото и да е човешко обединение.
Например, всичко, което води до несъгласие, което изобщо предизвиква в хората раздори – всичко това посредством настроението, което се поражда в съвместния живот на хората, действа така, че това действие прониква до етерното тяло.
И това, което се прикачва към етерното тяло под влиянието на такъв вид душевни факти, създава отново отделяне, които също се намират в нашето обкръжение. Тях ги наричат “спектри”, на немски биха казали “гешпенстер”, призраци. Ние виждаме, как тези същества, които се намират в етерния свят, по същия начин израстват от живота на хората. Така човек може да ходи сред нас, и неговото физическо тяло да е набито със “спектри” или призраци; и всичко това, като правило, се разлита във всички страни и населява света след смъртта на човека или известно време след това.
към текста >>
Тук ние виждаме, какви фини последствия имат духовните събития в нашия
живот
, как лъжата, клеветата, лошите социални основи отлагат свои създания сред нас, в нашето земно обкръжение.
Тук ние виждаме, какви фини последствия имат духовните събития в нашия живот, как лъжата, клеветата, лошите социални основи отлагат свои създания сред нас, в нашето земно обкръжение.
И сега вие можете също така да разберете, че когато в нормалния човешки дневен живот физическото тяло, етерното тяло, астралното тяло и Аза са свързани заедно, и физическото и етерно тяло, така да се каже, допуснат в себе си други същества или позволяват нещо да се прави с тях то тогава и астралното тяло и Аза се намират в ненормално състояние. Но, разбира се, в сравнение с физическото и етерно тяло те се намират в малко по-друго положение. Физическото и етерно тяло, когато човекът спи, имат същото съзнание като растението. Но растението има при това свой Аз в Девакан. За това физическото и етерното тяло на спящия човек трябва да се поддържат от съществата, които развиват своето съзнание от висотата на Девакан.
към текста >>
И сега вие можете също така да разберете, че когато в нормалния човешки дневен
живот
физическото тяло, етерното тяло, астралното тяло и Аза са свързани заедно, и физическото и етерно тяло, така да се каже, допуснат в себе си други същества или позволяват нещо да се прави с тях то тогава и астралното тяло и Аза се намират в ненормално състояние.
Тук ние виждаме, какви фини последствия имат духовните събития в нашия живот, как лъжата, клеветата, лошите социални основи отлагат свои създания сред нас, в нашето земно обкръжение.
И сега вие можете също така да разберете, че когато в нормалния човешки дневен живот физическото тяло, етерното тяло, астралното тяло и Аза са свързани заедно, и физическото и етерно тяло, така да се каже, допуснат в себе си други същества или позволяват нещо да се прави с тях то тогава и астралното тяло и Аза се намират в ненормално състояние.
Но, разбира се, в сравнение с физическото и етерно тяло те се намират в малко по-друго положение. Физическото и етерно тяло, когато човекът спи, имат същото съзнание като растението. Но растението има при това свой Аз в Девакан. За това физическото и етерното тяло на спящия човек трябва да се поддържат от съществата, които развиват своето съзнание от висотата на Девакан. Астралното тяло и Аза на човека сега се намират в един свят по-горе; човекът спи без видения, подобно на растението.
към текста >>
Тези въздействия изобщо не би трябвало да са нещо ненормално, това могат да бъдат въздействия, изходящи от това, което ние наричаме
висш
Аз на човека.
Астралното тяло и Аза на човека сега се намират в един свят по-горе; човекът спи без видения, подобно на растението. Че растенията имат само физическо и етерно тяло, а човекът в спящо състояние има към това още астрално тяло и Аз, с това нищо не се променя по отношение на неговата растителна природа. Макар човекът по време на сън да се издига в духовния свят, в астралния свят, той не достига със своя Аз тази висота, от която би могъл да поддържа в себе си в състояние на сън. В следствие на това, също в астралното тяло на спящия човек трябва да влизат духовни същества. Така и става: в астралното тяло на човека непрекъснато проникват въздействията от света на Девакан.
Тези въздействия изобщо не би трябвало да са нещо ненормално, това могат да бъдат въздействия, изходящи от това, което ние наричаме висш Аз на човека.
Понеже човек постепенно заживява в девакания свят, според това, доколко все повече върви към своето одухотворение; и това, което тогава се подготвя, му оказва влияние, сега, по време на съня.
към текста >>
И така, днес ние отново научихме за същества, които са също така действителни както тези неща, които възприемаме с физическите сетива, и които напълно проявяват своето влияние в човешкия
живот
.
И така, днес ние отново научихме за същества, които са също така действителни както тези неща, които възприемаме с физическите сетива, и които напълно проявяват своето влияние в човешкия живот.
Човечеството, например, би се развило съвсем различно, ако хората във своята индивидуалност не биха създавали тези демони, които пронизват нашия свят и оказват непрекъснато действие на хората. Те всъщност са духове на предразсъдъците. Така разбираме живота в неговите фини явления, когато научаваме за тази преплетеност на духовния свят във висш смисъл с нашия човешки свят. Всички тези същества, както бе казано, съществуват и се носят в света, в който живеем.
към текста >>
Така разбираме живота в неговите фини явления, когато научаваме за тази преплетеност на духовния свят във
висш
смисъл с нашия човешки свят.
И така, днес ние отново научихме за същества, които са също така действителни както тези неща, които възприемаме с физическите сетива, и които напълно проявяват своето влияние в човешкия живот. Човечеството, например, би се развило съвсем различно, ако хората във своята индивидуалност не биха създавали тези демони, които пронизват нашия свят и оказват непрекъснато действие на хората. Те всъщност са духове на предразсъдъците.
Така разбираме живота в неговите фини явления, когато научаваме за тази преплетеност на духовния свят във висш смисъл с нашия човешки свят.
Всички тези същества, както бе казано, съществуват и се носят в света, в който живеем.
към текста >>
Това е станало, за да може човекът да стане чувствено същество, каквото той се явява в нашия физически свят, за да може да обогатява своя вътрешен
живот
с това, което той възприема чрез впечатленията на физическите сетива, чрез обонянието, вкуса, зрението и т.н.
Тогава етерната част на главата, и именно в областта на челото, излизала далече извън физическата част. Тъй като имаме в етерното тяло на главата и във физическото тяло на главата приблизително между надвеждните кости централна точка. Двете точки съвпаднали в последната третина на атлантската епоха и сега една друга се покриват. Благодарение на това човекът получил способността да казва на себе си “Аз” и да чувства себе си самостоятелен човек. По този начин етерното тяло на главата и физическото тяло на главата са слели заедно.
Това е станало, за да може човекът да стане чувствено същество, каквото той се явява в нашия физически свят, за да може да обогатява своя вътрешен живот с това, което той възприема чрез впечатленията на физическите сетива, чрез обонянието, вкуса, зрението и т.н.
Всичко това навлиза в неговото вътрешно същество, за да има това в себе си и да може да го употреби за по-нататъшното развитие на Космоса. Тази придобивка не би могла да се получи по друг начин. Затова ние винаги сме казвали, че не трябва да разбираме духовното в аскетичен смисъл, като бягство от физическия свят, а всичко, което става тук се взема със себе си от този свят, и би било загубено за духовния свят, ако ние не бихме събрали това тук.
към текста >>
Всички външни полезни представи, механични, производствени представи, които служат само на потребностите на външния
живот
, не могат да бъдат включени в етерното тяло.
В следатлантския период ние сме преминали през различни културни епохи; древноиндийска, прадревноперсийска, след това тази, която нарекохме вавилоно-асиро-халдейско-египетска, след това гръко-латинската, и сега ние се намираме в петата културна следатлантска епоха. И между това, както в течение на целия този период чак до наше време съединението на етерното и физическо тяло все повече укрепвало, станало вътрешно все по-тясно и по-близко, човекът и сега се движи към такъв период в бъдещето, когато етерното тяло постепенно ще се отделя и ще става самостоятелно. И сега вече има хора, които имат доста по-свободно етерно тяло, отколкото други. Това освобождаване на етерното тяло се явява правилно за човека, ако по време на различните въплъщения в тези култури, за които ние споменахме, той е възприел в себе си толкова, че неговото отново отделящо се етерно тяло отнася със себе си съответните плодове от физическо-сетивния земен свят, плодовете които могат да бъдат включени и усвоени от неговото етерно тяло, ставащо все повече самостоятелно. Колкото по-духовни са тези представи, които човек намира тук, във физическия свят, толкова повече взема той със себе си в етерното си тяло.
Всички външни полезни представи, механични, производствени представи, които служат само на потребностите на външния живот, не могат да бъдат включени в етерното тяло.
Напротив, представата за прекрасното, художественото и религиозното – а в сферата на мъдростта, изкуствата и религията всичко може да бъде потопено,всичко от този вид на представяне дава възможност на неговото етерно тяло способността и възможността да бъде самостоятелно организирано. Тъй като това се предвижда, тук не веднъж беше казано, че духовнонаучното мирово виждане трябва да изпрати своите импулси и въздействия в практичния живот, и че духовното виждане никога не трябва да остава, като предмет на разговор на чаша чай или на подобен род дейност, произтичаща от ежедневието, а то трябва да разработи целия ни културен живот. Когато с времето бъдат разбрани духовнонаучните мисли, тогава отново ще бъде разбрано, как всичко, което изпълва нашата епоха, трябва да бъде пронизано от духовните принципи. Умове, подобни на Рихард Вагнер, в известни области на културата предчувствали това пронизване от духовните принципи. Някога ще успеят така да построят влака, че той да излъчва мъдрост също както храма, ако той само може да съответства с външните си форми на това, което живее в него.
към текста >>
Тъй като това се предвижда, тук не веднъж беше казано, че духовнонаучното мирово виждане трябва да изпрати своите импулси и въздействия в практичния
живот
, и че духовното виждане никога не трябва да остава, като предмет на разговор на чаша чай или на подобен род дейност, произтичаща от ежедневието, а то трябва да разработи целия ни културен
живот
.
И сега вече има хора, които имат доста по-свободно етерно тяло, отколкото други. Това освобождаване на етерното тяло се явява правилно за човека, ако по време на различните въплъщения в тези култури, за които ние споменахме, той е възприел в себе си толкова, че неговото отново отделящо се етерно тяло отнася със себе си съответните плодове от физическо-сетивния земен свят, плодовете които могат да бъдат включени и усвоени от неговото етерно тяло, ставащо все повече самостоятелно. Колкото по-духовни са тези представи, които човек намира тук, във физическия свят, толкова повече взема той със себе си в етерното си тяло. Всички външни полезни представи, механични, производствени представи, които служат само на потребностите на външния живот, не могат да бъдат включени в етерното тяло. Напротив, представата за прекрасното, художественото и религиозното – а в сферата на мъдростта, изкуствата и религията всичко може да бъде потопено,всичко от този вид на представяне дава възможност на неговото етерно тяло способността и възможността да бъде самостоятелно организирано.
Тъй като това се предвижда, тук не веднъж беше казано, че духовнонаучното мирово виждане трябва да изпрати своите импулси и въздействия в практичния живот, и че духовното виждане никога не трябва да остава, като предмет на разговор на чаша чай или на подобен род дейност, произтичаща от ежедневието, а то трябва да разработи целия ни културен живот.
Когато с времето бъдат разбрани духовнонаучните мисли, тогава отново ще бъде разбрано, как всичко, което изпълва нашата епоха, трябва да бъде пронизано от духовните принципи. Умове, подобни на Рихард Вагнер, в известни области на културата предчувствали това пронизване от духовните принципи. Някога ще успеят така да построят влака, че той да излъчва мъдрост също както храма, ако той само може да съответства с външните си форми на това, което живее в него. Тук има още много да се прави. За това, трябва да подействат духовните импулси, и те ще действат според това, как все повече и повече ще расте разбирането на духовнонаучните мисли.
към текста >>
Аз още живо си спомням, как преди 25 години един известен архитект говореше в своята ректорска реч за архитектурните стилове и изказа удивителна мисъл: “Архитектурните стилове не се изобразяват, архитектурните стилове израстват от духовния
живот
!
Когато с времето бъдат разбрани духовнонаучните мисли, тогава отново ще бъде разбрано, как всичко, което изпълва нашата епоха, трябва да бъде пронизано от духовните принципи. Умове, подобни на Рихард Вагнер, в известни области на културата предчувствали това пронизване от духовните принципи. Някога ще успеят така да построят влака, че той да излъчва мъдрост също както храма, ако той само може да съответства с външните си форми на това, което живее в него. Тук има още много да се прави. За това, трябва да подействат духовните импулси, и те ще действат според това, как все повече и повече ще расте разбирането на духовнонаучните мисли.
Аз още живо си спомням, как преди 25 години един известен архитект говореше в своята ректорска реч за архитектурните стилове и изказа удивителна мисъл: “Архитектурните стилове не се изобразяват, архитектурните стилове израстват от духовния живот!
”. И тук посочи, защо нашето време макар и да издига различни архитектурни стилове, но, всъщност, възпроизвежда само архитектурата на миналото: понеже нашето време, като такова няма още вътрешен спиритуален живот. Новите възможности ще дойдат в света заедно с раждането на новия духовен живот. Тогава ние ще изживеем, как пред нас от всичко, което ни гледа, ще сияе човешката душа, подобно на това, както в средновековния град всеки замък е изразявал разбирането на човешката душа за същността на външните форми. Теософията ще бъде разбрана само тогава, когато тя излезе пред нас по такъв начин, като че ли е изкристализирала своите форми. Но тогава човечеството също ще живее като дух в духа.
към текста >>
”. И тук посочи, защо нашето време макар и да издига различни архитектурни стилове, но, всъщност, възпроизвежда само архитектурата на миналото: понеже нашето време, като такова няма още вътрешен спиритуален
живот
.
Умове, подобни на Рихард Вагнер, в известни области на културата предчувствали това пронизване от духовните принципи. Някога ще успеят така да построят влака, че той да излъчва мъдрост също както храма, ако той само може да съответства с външните си форми на това, което живее в него. Тук има още много да се прави. За това, трябва да подействат духовните импулси, и те ще действат според това, как все повече и повече ще расте разбирането на духовнонаучните мисли. Аз още живо си спомням, как преди 25 години един известен архитект говореше в своята ректорска реч за архитектурните стилове и изказа удивителна мисъл: “Архитектурните стилове не се изобразяват, архитектурните стилове израстват от духовния живот!
”. И тук посочи, защо нашето време макар и да издига различни архитектурни стилове, но, всъщност, възпроизвежда само архитектурата на миналото: понеже нашето време, като такова няма още вътрешен спиритуален живот.
Новите възможности ще дойдат в света заедно с раждането на новия духовен живот. Тогава ние ще изживеем, как пред нас от всичко, което ни гледа, ще сияе човешката душа, подобно на това, както в средновековния град всеки замък е изразявал разбирането на човешката душа за същността на външните форми. Теософията ще бъде разбрана само тогава, когато тя излезе пред нас по такъв начин, като че ли е изкристализирала своите форми. Но тогава човечеството също ще живее като дух в духа. И тогава човекът все повече ще подготвя за себе си това, което той ще вземе, когато отново влезе в духовния свят, и когато неговото етерно тяло стане самостоятелно.
към текста >>
Новите възможности ще дойдат в света заедно с раждането на новия духовен
живот
.
Някога ще успеят така да построят влака, че той да излъчва мъдрост също както храма, ако той само може да съответства с външните си форми на това, което живее в него. Тук има още много да се прави. За това, трябва да подействат духовните импулси, и те ще действат според това, как все повече и повече ще расте разбирането на духовнонаучните мисли. Аз още живо си спомням, как преди 25 години един известен архитект говореше в своята ректорска реч за архитектурните стилове и изказа удивителна мисъл: “Архитектурните стилове не се изобразяват, архитектурните стилове израстват от духовния живот! ”. И тук посочи, защо нашето време макар и да издига различни архитектурни стилове, но, всъщност, възпроизвежда само архитектурата на миналото: понеже нашето време, като такова няма още вътрешен спиритуален живот.
Новите възможности ще дойдат в света заедно с раждането на новия духовен живот.
Тогава ние ще изживеем, как пред нас от всичко, което ни гледа, ще сияе човешката душа, подобно на това, както в средновековния град всеки замък е изразявал разбирането на човешката душа за същността на външните форми. Теософията ще бъде разбрана само тогава, когато тя излезе пред нас по такъв начин, като че ли е изкристализирала своите форми. Но тогава човечеството също ще живее като дух в духа. И тогава човекът все повече ще подготвя за себе си това, което той ще вземе, когато отново влезе в духовния свят, и когато неговото етерно тяло стане самостоятелно. Така хората трябва да се потопят в духовния свят, за да може еволюцията по съответен начин да се придвижи напред.
към текста >>
Както пророчески се показва в сливане “огнените езици”, ако вие се замислите над това, на предстоящото пронизване и проникване на света с потоците на духовния
живот
.
Нищо не ни дава такъв прекрасен символ за пронизването на света от духа, както повествуванието за чудото Петдесятница.
Както пророчески се показва в сливане “огнените езици”, ако вие се замислите над това, на предстоящото пронизване и проникване на света с потоците на духовния живот.
Всичко трябва отново да бъде духовно оживено. Също и това абстрактно, понятийно-разсъдъчно отношение, каквото човек има към годишните празници, трябва да стане отново конкретно, отново живо. Да се постараем и в това време на годината, което наричаме време на Петдесятница, Троица, действително да изпълним своята душа с мислите, които могат да възникнат за нас от днешното разглеждане. Тогава този празник, който без съмнение е установен от духовните основи, пак ще означава нещо живо за човека, когато неговото етерно тяло съзрее за духовно творчество. Но ако човек не възприеме духа на Троицата, тогава неговото етерно тяло, излизайки от физическото тяло, ще се окаже, преди всичко недостатъчно силно да победи това, което е било създадено преди, тези светове на спектри, фантоми и демони, които светът създава като свои допълнителни явления.
към текста >>
18.
13. ТРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 11. 6. 1908 г.
GA_102 Въздействие на духовните същества върху човека
Всички тези същества се намират в известно отношение с човека; и което днес за нас е особено важно: човекът може нещо да направи, за това, че в своя
живот
тук, на земната арена, да влезе в съвършено определени отношения с тези същества.
Всички тези същества се намират в известно отношение с човека; и което днес за нас е особено важно: човекът може нещо да направи, за това, че в своя живот тук, на земната арена, да влезе в съвършено определени отношения с тези същества.
Според това, как постъпват и какво правят хората в условията на своя живот, те установяват едни или други отношения с висшите светове, колкото и малко вероятно да му се струва на съвременния човек, както казват в просветената епоха, която, обаче, съвсем не е просветена относно най-дълбоките истини на живота.
към текста >>
Според това, как постъпват и какво правят хората в условията на своя
живот
, те установяват едни или други отношения с висшите светове, колкото и малко вероятно да му се струва на съвременния човек, както казват в просветената епоха, която, обаче, съвсем не е просветена относно най-дълбоките истини на живота.
Всички тези същества се намират в известно отношение с човека; и което днес за нас е особено важно: човекът може нещо да направи, за това, че в своя живот тук, на земната арена, да влезе в съвършено определени отношения с тези същества.
Според това, как постъпват и какво правят хората в условията на своя живот, те установяват едни или други отношения с висшите светове, колкото и малко вероятно да му се струва на съвременния човек, както казват в просветената епоха, която, обаче, съвсем не е просветена относно най-дълбоките истини на живота.
към текста >>
През нощта вътрешното същество на човека – Чувствуващата душа, Разсъдъчната душа, Съзнателната душа – се намират в астралния свят, черпят от него сили за себе си, хармонии, които са били изгубени в дневния буден
живот
поради хаотичните впечатления през деня.
Ако си представим този многосъставен строеж на човека, то можем да кажем: Това, което ние наричаме Чувствуващата душа и което въобще принадлежи, без съмнение, към астралното тяло и има астрална природа,това, общо казано, се отделя, когато вечер човекът е заспи; но част от душевното тяло все още остава в леглото, свързано с етерното тяло. Основно Чувствуващата душа, Разсъдъчната душа и Съзнателната душа се отделят от спящия човек. При бодърствуващият човек всичко това е свързано, и всичко това действа в него едно на друго. Следователно, това, което става във физическото тяло, действа на всичко вътрешно: на Чувствуващата душа, на Разсъдъчната душа и също и на Съзнателната душа. Всичко, което обикновено, всъщност, достатъчно безпорядъчно и хаотично действа на човека, тези хаотични впечатления, които той възприема от сутрин до вечер – само помислете за това, какви впечатления възприемате, когато вървите в шума и грохота на големия град,всички тези впечатления продължават въздействието си в тези членове, които в бодърствуващото съзнание са свързани с физическото и етерно тяло.
През нощта вътрешното същество на човека – Чувствуващата душа, Разсъдъчната душа, Съзнателната душа – се намират в астралния свят, черпят от него сили за себе си, хармонии, които са били изгубени в дневния буден живот поради хаотичните впечатления през деня.
Тогава това, което в най-широк смисъл се нарича Аз-душата на човека, пребивава в много по-подредения, много по-духовния свят, отколкото по време на дневното бодърствуване. Сутринта душевно-вътрешното същество на човека се отделя от тази духовност и се потапя в тройната обвивка на физическото тяло, етерното тяло и тази част от астралното тяло, която, всъщност е свързана с етерното тяло и си остава свързана с него и през нощта.
към текста >>
Когато в смисъла на духовното знание използваме израза “Разсъдъчна душа” или “Разумна душа”, то не бива да си мислим за сух и трезв разсъдък, който се представя, когато в обикновения
живот
се говори за разума.
Но благодарение на това, че всяка нощ в астралния свят излиза Разсъдъчната душа или душата на ума, става отново нещо друго.
Когато в смисъла на духовното знание използваме израза “Разсъдъчна душа” или “Разумна душа”, то не бива да си мислим за сух и трезв разсъдък, който се представя, когато в обикновения живот се говори за разума.
За духовното виждане “разсъдък”, ”разум” е чувство за възприемане на хармония, която не може да бъде въплътена във външната материя, чувство за възприемане на изживяната хармония. И затова казваме “разумна душа” или “душата на ума”. И когато всяка нощ разумната душа или душата на ума се потапя в хармонията на астралния свят и сутрин отново осъзнава себе си в астралното тяло – в това също астрално тяло, което се завръща от духовния свят, но което през нощта при съвременния човек не съзнава своето собствено вътрешно същество, тогава става следното. През нощта разумната душа или душата на ума живее в това, което ние винаги сме наричали “хармония на сферите”, вътрешната закономерност на духовния свят тази хармония на сферите, която е посочвала древната питагорейска школа, и че обхващащите възприятия в духовните светове се постигат взаимоотношения с великия духовен свят. Това е показвал също и Гьоте.
към текста >>
С тези същества човекът живее през нощта; техните деяния той изживява в хармонията на сферите и ги изразява в дневния
живот
в своята земна музика така, че тази хармония на сферите се появява в земната музика като сенчест образ.
В творчеството на композитора ние имаме не нещо различно, от процеса, в който възприятията на нощното съзнание пронизват дневното съзнание, остават спомени, спомени за астралните изживявания, и конкретно за изживяванията на разумната душа или душата на ума. Всичко онова, което човечеството знае като музикално изкуство – всичко това всъщност се отпечатъци, изображения на това, което се изживява безсъзнателно в хармонията на сферите, и да бъдеш музикално надарен означава не нещо по-различно, от това да имаш астрално тяло, което в дневно състояние може да възприема това, което го пронизва през нощта със своето звучене. Да бъдеш немузикален, това означава да имаш астрално тяло в такова състояние, че тези възприятия не могат да се получат. В музикалното изкуство човекът преживява звученето на духовния свят. И тъй като музикалното изкуство внася във физическия свят това, което може да бъде почерпено в астралния свят, то аз ви казах, че то довежда човека във връзка с тези същества, които имат за свой нисш член астралното тяло.
С тези същества човекът живее през нощта; техните деяния той изживява в хармонията на сферите и ги изразява в дневния живот в своята земна музика така, че тази хармония на сферите се появява в земната музика като сенчест образ.
И когато, това което съставя елементите на духовните същества, се влива тук с земната сфера, прониква, витае и живее в нашата земна атмосфера, то те имат възможност да потопят астралното си тяло във вълнуващото се море на музикалните съзвучия, и така благодарение на изкуството се създава мост между духовните същества и човекът. Тогава виждаме, как на тази основа възниква това, което наричаме музикално изкуство.
към текста >>
тогава могат да звучат най-прекрасните звуци на сферите, може да се нашепват с най-високите тонове думи, но то нищо не донася от себе си в дневния
живот
!
И ние можем да си представим, че благодарение на своята връзка с висшите светове – само благодарение на нея – човекът твори в петте изкуства: в архитектурата, в скулптурата, живописта, музиката и поезията – отразява, разкрива духовната действителност тук на нашата Земя. Разбира се, това става само тогава, когато изкуството се издигне на чисто външно, чувствено съзерцание. В простото подражание на външното, в това, което в груб смисъл сега се нарича натурализъм, няма нищо поетично, което да би могло да е донесено на човека от духовния свят. И това чисто подражателно външно изкуство, което ние днес имаме в много области, има само доказателство за това, че хората са изгубили връзка с божествено-духовния свят. Човекът, който със всички свои интереси се слива с външния физически свят, с това, което се пронизва и допуска само от външните органи на чувствата, действа благодарение на тези интереси към външния физически свят на своето астрално тяло с такава сила, че то става сляпо и глухо, когато през нощта се намира в духовния свят.
тогава могат да звучат най-прекрасните звуци на сферите, може да се нашепват с най-високите тонове думи, но то нищо не донася от себе си в дневния живот!
И такъв човек се надсмива над идеалистичното, над спиритуалното изкуство и казва, че изкуството съществува само за това, за да се фотографира външната действителност, защото само тогава то има под краката си нещо реално.
към текста >>
Теософията е
живот
.
Теософията съвсем не трябва да се изказва само в думи, да се проявява в мислите.
Теософията е живот.
Тя живее в мировия процес, и когато се говори, че тя трябва да слее в един велик поток различните разделени душевни човешки течения, то ние виждаме, как това чувство живее в художника, който се стреми да обедини отделните изразни средства на изкуството, за да може отделното да открие в себе си израз на това, което живее в цялото. Рихард Вагнер не иска да бъде само музикант, само драматург, само поет. Всичко, което ние видяхме да се излива надолу от духовните светове, става за него средство за съединяване във физическия свят с нещо още по-висше, тъй като в него има предчувствие за това, което хората ще изживеят, когато все повече и повече ще се вживяват в предстоящата човешка епоха на развитие, в която Духът-Себе или Манас ще се присъедини към това, което човекът е донесъл със себе си от древните времена. И предчувствието за великият импулс на човечеството, обединяващ това, което се е проявило през периода на разделяне, излиза при Рихард Вагнер в сливане на отделните средства за художествено изразяване. В него е живяло предчувствието за това, каква ще бъде човешката култура, когато всичко, което изживява душата, ще бъде потопено в Духа-Себе или Манас, когато цялата пълнота на душата ще бъде потопена в духовните светове.
към текста >>
Ако науката за духа трябва да доведе до съзнанието на човека, че духовността е свързана с физическия
живот
, то изкуството, без съмнение, е осъществило това на практика във физическия
живот
.
Така ние виждаме, че от духовно научна гледна точка може да се задълбочи разбирането за това, което изпълнява и прави човека. Днес ние видяхме, как в областта на изкуството човекът създава това, благодарение на което, ако може така да се каже, около него могат да живеят боговете; създава в земната област място за пребиваване на боговете.
Ако науката за духа трябва да доведе до съзнанието на човека, че духовността е свързана с физическия живот, то изкуството, без съмнение, е осъществило това на практика във физическия живот.
И духовното изкуство винаги ще пронизва нашата култура, ако само хората се потопят със свои души в духовността. Благодарение на такива разглеждания, това, което обикновено се съобщава в Духовната наука като учение, като мировото виждане, се разширява до степента на импулсите, които пронизват нашия живот, и могат да ни кажат, какво е необходимо и какво трябва да бъде. В музикално-поетичното изкуство на Вагнер за първи път се е появила първата звезда, която изпраща светлина в духовния живот на Земята. Все повече и повече трябва да се разширява този жизнен импулс, докато целият живот не стане отражение на душата.
към текста >>
Благодарение на такива разглеждания, това, което обикновено се съобщава в Духовната наука като учение, като мировото виждане, се разширява до степента на импулсите, които пронизват нашия
живот
, и могат да ни кажат, какво е необходимо и какво трябва да бъде.
Така ние виждаме, че от духовно научна гледна точка може да се задълбочи разбирането за това, което изпълнява и прави човека. Днес ние видяхме, как в областта на изкуството човекът създава това, благодарение на което, ако може така да се каже, около него могат да живеят боговете; създава в земната област място за пребиваване на боговете. Ако науката за духа трябва да доведе до съзнанието на човека, че духовността е свързана с физическия живот, то изкуството, без съмнение, е осъществило това на практика във физическия живот. И духовното изкуство винаги ще пронизва нашата култура, ако само хората се потопят със свои души в духовността.
Благодарение на такива разглеждания, това, което обикновено се съобщава в Духовната наука като учение, като мировото виждане, се разширява до степента на импулсите, които пронизват нашия живот, и могат да ни кажат, какво е необходимо и какво трябва да бъде.
В музикално-поетичното изкуство на Вагнер за първи път се е появила първата звезда, която изпраща светлина в духовния живот на Земята. Все повече и повече трябва да се разширява този жизнен импулс, докато целият живот не стане отражение на душата.
към текста >>
В музикално-поетичното изкуство на Вагнер за първи път се е появила първата звезда, която изпраща светлина в духовния
живот
на Земята.
Така ние виждаме, че от духовно научна гледна точка може да се задълбочи разбирането за това, което изпълнява и прави човека. Днес ние видяхме, как в областта на изкуството човекът създава това, благодарение на което, ако може така да се каже, около него могат да живеят боговете; създава в земната област място за пребиваване на боговете. Ако науката за духа трябва да доведе до съзнанието на човека, че духовността е свързана с физическия живот, то изкуството, без съмнение, е осъществило това на практика във физическия живот. И духовното изкуство винаги ще пронизва нашата култура, ако само хората се потопят със свои души в духовността. Благодарение на такива разглеждания, това, което обикновено се съобщава в Духовната наука като учение, като мировото виждане, се разширява до степента на импулсите, които пронизват нашия живот, и могат да ни кажат, какво е необходимо и какво трябва да бъде.
В музикално-поетичното изкуство на Вагнер за първи път се е появила първата звезда, която изпраща светлина в духовния живот на Земята.
Все повече и повече трябва да се разширява този жизнен импулс, докато целият живот не стане отражение на душата.
към текста >>
Все повече и повече трябва да се разширява този жизнен импулс, докато целият
живот
не стане отражение на душата.
Днес ние видяхме, как в областта на изкуството човекът създава това, благодарение на което, ако може така да се каже, около него могат да живеят боговете; създава в земната област място за пребиваване на боговете. Ако науката за духа трябва да доведе до съзнанието на човека, че духовността е свързана с физическия живот, то изкуството, без съмнение, е осъществило това на практика във физическия живот. И духовното изкуство винаги ще пронизва нашата култура, ако само хората се потопят със свои души в духовността. Благодарение на такива разглеждания, това, което обикновено се съобщава в Духовната наука като учение, като мировото виждане, се разширява до степента на импулсите, които пронизват нашия живот, и могат да ни кажат, какво е необходимо и какво трябва да бъде. В музикално-поетичното изкуство на Вагнер за първи път се е появила първата звезда, която изпраща светлина в духовния живот на Земята.
Все повече и повече трябва да се разширява този жизнен импулс, докато целият живот не стане отражение на душата.
към текста >>
Така ще бъде, когато в човечеството отново ще навлезе истинския духовен
живот
, и всичко, което представлява външно за нас, отново ще се появи като отражение на душата.
Всичко, което застава пред нас, може да стане отражение на душата. Не взимайте това външно, а го приемете като нещо, което може да бъде почерпено от Духовната наука. Припомнете си, как в миналите столетия във всяка брава за врата, във всеки ключ ни е срещало това, което е било отражение на чувствата и усещанията на занаятчията.
Така ще бъде, когато в човечеството отново ще навлезе истинския духовен живот, и всичко, което представлява външно за нас, отново ще се появи като отражение на душата.
Изградената профанация ще остане профанация до тогава, докато човекът не е способен да отпечата в нея духа. Духът може да бъде отпечатан във всичко. Пред нас може да изникне образ на влак, измислен художествено. Сега това в нас го няма. Но когато отново ще чувстват, какви трябва да бъдат формите, тогава ще почувстват, че и локомотива може да се оформи архитектонично, и че влакът би могъл да бъде такъв, че да се отнасяме към локомотива като към външна обвивка за това, което изразява локомотива в своите архитектонични форми.
към текста >>
19.
СЪДЪРЖАНИЕ
GA_103 Евангелието на Йоан
член на Антропософското Общество в Дорнах, посвети своя земен
живот
на това да проправи пътя на антропософията в България.
член на Антропософското Общество в Дорнах, посвети своя земен живот на това да проправи пътя на антропософията в България.
към текста >>
Нахлуването на материализма в религиозния
живот
.
Божествено-духовният характер на Йоановото Евангелие. Противоречия в Евангелията. Евангелието на Йоан и трите други Евангелия. „Простият мъж от Назарет” на „просветената теология”.
Нахлуването на материализма в религиозния живот.
Учението за Логоса. Говорът като човешка способност. Човекът и другите природни същества: Всичко, което се появява в пространството и времето, е съществувало преди това в Духа. Произходът на човека от Логоса и еволюцията му до същество, надарено със слово.
към текста >>
Днес в астралното тяло имаме вече наченките на Духът-Себе, в етерното тяло - на Духът-
Живот
и във физическото тяло - на Човекът- Дух.
Човешкото физическо тяло и неговите метаморфози в хода на мировото развитие. Едно физическо същество не може да съществува, ако не принадлежи към едно етерно тяло, астрално тяло и към един Аз. Учението на християнско-езотеричната школа от Атина. Смисълът от развитието в хода на инкарнациите.
Днес в астралното тяло имаме вече наченките на Духът-Себе, в етерното тяло - на Духът-Живот и във физическото тяло - на Човекът- Дух.
Говорната способност се изгражда от човека в хода на Земното развитие. Човешкото физическо тяло има своя първообраз в Логоса; на „Старото Слънце” Логосьт стана „живот”: на „Старата Луна” „животът” стана „светлина”; на Земята към тях се присъедини Азът. Как да бъде разбиран прологът към Йоановото Евангелие.
към текста >>
Човешкото физическо тяло има своя първообраз в Логоса; на „Старото Слънце” Логосьт стана „
живот
”: на „Старата Луна” „животът” стана „светлина”; на Земята към тях се присъедини Азът.
Едно физическо същество не може да съществува, ако не принадлежи към едно етерно тяло, астрално тяло и към един Аз. Учението на християнско-езотеричната школа от Атина. Смисълът от развитието в хода на инкарнациите. Днес в астралното тяло имаме вече наченките на Духът-Себе, в етерното тяло - на Духът-Живот и във физическото тяло - на Човекът- Дух. Говорната способност се изгражда от човека в хода на Земното развитие.
Човешкото физическо тяло има своя първообраз в Логоса; на „Старото Слънце” Логосьт стана „живот”: на „Старата Луна” „животът” стана „светлина”; на Земята към тях се присъедини Азът.
Как да бъде разбиран прологът към Йоановото Евангелие.
към текста >>
Манас или Духът-Себе и “хля- ба на живота”, Буди или Духът-
Живот
.
Разговорът с Никодим. Човекът през Лемурийската и Атлантската епоха. Човекът беше роден от „въздух” и “вода” занапред това ще става от Духа „Сина Чо- вешки” Мойсей като предизвестител на Бога, който е въплътеният “АЗ-съм”.
Манас или Духът-Себе и “хля- ба на живота”, Буди или Духът-Живот.
към текста >>
20.
ПЪРВА ЛЕКЦИЯ
GA_103 Евангелието на Йоан
На този, който е проникнал в тайните на света, то се явява като един от най-забележителните документи в човешкия духовен
живот
.
Ние съвсем не трябва да спираме пред упрека, че по този начин внасяме в историческия документ някакъв личен елемент. Скоро ще се убедим, че ако човек разбира съдържанието, той няма защо да влага в Евангелието нещо, което не съществува в него. Ако човек е наясно с духовнонаучното тълкуване, той няма да се огъне пред този упрек. Както другите исторически документи не губят ни най-малко от своята стойност, ако познаваме тяхното истинско съ- държание, такъв е случаят и с Евангелието на Йоан.
На този, който е проникнал в тайните на света, то се явява като един от най-забележителните документи в човешкия духовен живот.
към текста >>
Помислете само върху това, че първите думи не допускат никакво друго тълкуване, освен че в Исус от Назарет, живял в началото на нашето летоброене, се въплъщава едно Същество от най-
висш
духовен ранг.
От няколко столетия всред човечеството, което все повече се поддава на материалистическото светоусещане, се оформи истинско отвращение спрямо подобно схващане за историческото развитие, както то е изразено още в първите думи от Евангелието на Йоан.
Помислете само върху това, че първите думи не допускат никакво друго тълкуване, освен че в Исус от Назарет, живял в началото на нашето летоброене, се въплъщава едно Същество от най-висш духовен ранг.
Говорейки за Исус, авторът на Йоановото Евангелие не можеше да стори друго, освен да започне с това, което той нарича “Словото” или “Логоса”; и той не можеше друго, освен да каже:
към текста >>
Най-напред материализмът проникна именно в религиозния
живот
.
Но след като човечеството изгуби способността да вижда в свръхсетивния и невидимия свят, то се лиши и от критериите за всичко, което се издига над средното човешко равнище, и това се прояви особено в религиозните схващания за живота. В това отношение не се поддавайте на никакви илюзии!
Най-напред материализмът проникна именно в религиозния живот.
За духовното развитие на човечеството, материализмът е много, много по- малко опасен когато се проявява в обясненията на външните естественонаучни факти, отколкото когато се промъква в самото схващане на религиозните тайни.
към текста >>
Материализмът се промъкна в религиозния
живот
много преди да се настани в естествените науки.
През Средновековието съществуваше едно забележително спиритуално течение, което проникваше в душите на хората много по-дълбоко, отколкото бихте могли да повярвате, защото от днешната история едва ли ще научите много за бавното и постепенно развитие на душите. Към средата на Средновековието, в християнските души на Европа пулсираше едно дълбоко проникващо спиритуално течение; защото някогашният духовен смисъл на Тайната вечеря беше материалистично преиначен от страна на официалната църква. При споменаването на: “Това е Моето тяло...; това е Моята кръв! ” хората можеха да си представят само един материален процес, едно материално превръщане на хляба и виното в плът и кръв. Това, което по-рано беше схващано в чисто духовен смисъл, хората започнаха да си го представят грубо материално.
Материализмът се промъкна в религиозния живот много преди да се настани в естествените науки.
към текста >>
21.
ВТОРА ЛЕКЦИЯ
GA_103 Евангелието на Йоан
Светът, който ние възприемаме с нашите обикновени сетива, е проникнат от астралния свят, а той на свой ред - от деваканическия свят, който от своя страна се разделя на низш и
висш
деваканически свят.
Както физическото тяло съдържа в себе си своето етерно тяло, своето астрално тяло и своя Аз, които му принадлежат, така и минералът има не само физическо тяло, но също и свои етерно тяло, астрално тяло и Аз; само че тези по-висши съставни части на минерала се намират в по-висшите духовни светове. Минералът разполага с етерно тяло, само че то е в т.нар. астрален свят; минералът разполага с астрално тяло, само че то е в т.нар. деваканичес-ки или небесен свят; и накрая той разполага със съответен Аз, които е в още по-висшите духовни светове. Следователно, човешкото физическо тяло се различава от физическото тяло на минерала по това, че тук в този физически свят, човешкото физическо тяло, намирайки се в будно състояние, има в себе си своето етерно тяло, своето астрално тяло и своя Аз; обаче в земните условия минералът няма в себе си своето етерно тяло, своето астрално тяло и своя Аз, защото, както знаем, те съществуват в други светове, извън нашия видим физически свят.
Светът, който ние възприемаме с нашите обикновени сетива, е проникнат от астралния свят, а той на свой ред - от деваканическия свят, който от своя страна се разделя на низш и висш деваканически свят.
към текста >>
Да, средно развитият, нормален човек започва да работи върху етерното си тяло; и доколкото неговото етерно тяло е превърнато в произведение на Аза, ние го означаваме с името Буди или Дух-
Живот
(Lebеnsgeist).
Следователно, при всеки човек астралното тяло съдържа Манас или Духът-Себе; той е дело на Аза, резултат от работата на Аза. Човекът продължава да работи върху себе си. Земята ще мине през други планетарни състояния, през други нейни “въплъщения”. И човек все повече ще се доближава до способността, която днес вече е налице при Посветените: да работи и върху своето етерно тяло.
Да, средно развитият, нормален човек започва да работи върху етерното си тяло; и доколкото неговото етерно тяло е превърнато в произведение на Аза, ние го означаваме с името Буди или Дух-Живот (Lebеnsgeist).
А най-после човек стига до там, да преобразява чрез Аза и своето физическо тяло; и доколкото той преобразява физическото тяло чрез Аза, ние означаваме това като Атман или Човекът-Дух (Geistesmensch).
към текста >>
Тогава човекът ще стои на една значително по-висока степен и ще е превърнал цялото си астрално тяло в Манас или Дух-Себе (Духовно-Себе), цялото си етерно тяло в Буди или Дух-
Живот
и цялото си физическо тяло в Атман или Човек-Дух.
Нека сега отправим поглед към едно далечно, далечно бъдеще, когато Земята ще мине през други планетарни състояния, през други въплъщения, или - както ги наричаме ние в окултизма - състоянията на Юпитер, Венера и Вулкан.
Тогава човекът ще стои на една значително по-висока степен и ще е превърнал цялото си астрално тяло в Манас или Дух-Себе (Духовно-Себе), цялото си етерно тяло в Буди или Дух-Живот и цялото си физическо тяло в Атман или Човек-Дух.
към текста >>
Този Аз пронизва етерното тяло; то е изцяло проникнато от Буди или Духът-
Живот
, а физическото тяло е изцяло проникнато от Атман или Човекът-Дух, създанието на Аза.
А какво ще се получи, ако сравним днешния човек, какъвто е той в края на досегашното Земно развитие, с онзи човек, какъвто е бил в началото на това развитие? В началото, от този човек съществуваше само физическото тяло. Тогава то беше проникнато от етерно тяло, астрално тяло и Аз, само че те принадлежаха на по-висши божествени Същества; те само пребиваваха в него. Едва в края на Земното развитие, човекът е проникнат от своя Аз; и този негов Аз живее в астралното тяло, ако като Манас или Дух-Себе е проникнал в него.
Този Аз пронизва етерното тяло; то е изцяло проникнато от Буди или Духът-Живот, а физическото тяло е изцяло проникнато от Атман или Човекът-Дух, създанието на Аза.
към текста >>
то е божественият Атман; също и в етерното тяло се намира Буди, божественият Дух-
Живот
.
то е божественият Атман; също и в етерното тяло се намира Буди, божественият Дух-Живот.
А човешкото астрално тяло, както казахме, се състои от две части: едната е овладяна от човека, другата - не. И какво се намира в неовладяната част? Също един Дух-Себе, един божествен Дух-Себе! Само в онази част на астралното тяло, в която Азът действува още от първата инкарнация, пулсира истинският духовен живот на човека.
към текста >>
Само в онази част на астралното тяло, в която Азът действува още от първата инкарнация, пулсира истинският духовен
живот
на човека.
то е божественият Атман; също и в етерното тяло се намира Буди, божественият Дух-Живот. А човешкото астрално тяло, както казахме, се състои от две части: едната е овладяна от човека, другата - не. И какво се намира в неовладяната част? Също един Дух-Себе, един божествен Дух-Себе!
Само в онази част на астралното тяло, в която Азът действува още от първата инкарнация, пулсира истинският духовен живот на човека.
към текста >>
Външно погледнато, то крепи и поддържа физическото тяло, но вътрешно - то е божественият Дух-
Живот
.
Как изглеждат нещата? Физическото тяло, както ни се представя то, е само външната страна. Вътрешно то е това, което наричаме атмична същност. Вътрешно то е от много по-висше, от бо-жествено-духовно естество; вътрешно то е пронизано от божествено-духовни сили. Същото се отнася и за етерното тяло.
Външно погледнато, то крепи и поддържа физическото тяло, но вътрешно - то е божественият Дух-Живот.
На свой ред, астралното тяло е проникна то от божествения Дух-Себе. От целия човек Азът е овладял само преобразената от него астрална част.
към текста >>
Астралното тяло беше проникнато от един божествен Дух-Себе, етерното тяло - от един божествен Дух-
Живот
, и физическото тяло - от божествения Атман или Човекът-Дух.
Нека сега отново да се обърнем към началото на нашето земно развитие, когато Азът не беше овладял ни най-малка част от човека. Когато човекът се намираше преди своята първа инкарнация, Азът още не беше свързан с физическото, етерното и астралното тяло. От Старата Луна дойдоха физическото тяло, етерното тяло и астралното тяло, а едва на Земята към тях се присъедини и Азът. Но в тях вече беше вложен божественият Аз; те просто не биха могли да съществуват, ако този божествен Аз не се намираше вече в тях.
Астралното тяло беше проникнато от един божествен Дух-Себе, етерното тяло - от един божествен Дух-Живот, и физическото тяло - от божествения Атман или Човекът-Дух.
към текста >>
На Сатурн божественият Дух-
Живот
- който и днес живее нощем в спящия човек - се проявяваше по такъв начин, че формираше човешкото физическо тяло като нещо “минерално”; през Слънчевия период той го формираше като нещо “растително”; а на Старата Луна той можеше да го формира вече като нещо, което изпитва удоволствие и болка, но не е в състояние да се обърне към себе си и да каже “Аз”.
А сега да хвърлим поглед още по-назад в миналото, към Лунното, Слънчевото и Сатурновото състояние.
На Сатурн божественият Дух-Живот - който и днес живее нощем в спящия човек - се проявяваше по такъв начин, че формираше човешкото физическо тяло като нещо “минерално”; през Слънчевия период той го формираше като нещо “растително”; а на Старата Луна той можеше да го формира вече като нещо, което изпитва удоволствие и болка, но не е в състояние да се обърне към себе си и да каже “Аз”.
Да, човекът трябваше да мине през тези предварителни степени. Но идва ред и на същинските земни инкарнации.
към текста >>
Способността да дава звуков израз на своя душевен
живот
!
Сега човешкото физическо тяло трябваше да мине през едно по-нататъшно преобразяване и да стане по-съвършено, отколкото е било преди. А какво то не можеше да върши по-рано? Какво му беше напълно чуждо? Какво беше задържал за себе си божественият Дух? Какво не беше поверил той все още на човека?
Способността да дава звуков израз на своя душевен живот!
На Старата Луна човешкото тяло - намиращо се на животинска степен - беше нямо. Способността му само да дава звуков израз на своя вътрешен душевен живот, все още беше в лоното на Бога. Когато днес едни или други животински видове издават звуци, това е нещо съвсем различно; тук става дума за други състояния; животните издават звуци, обаче фактически в тях кънти божественият свят. Изразяването на вътрешния душевен живот в думи, става достояние на човека едва по време на планетарното състояние Земя. На предишните плане-тарни състояния, човеците бяха неми.
към текста >>
Способността му само да дава звуков израз на своя вътрешен душевен
живот
, все още беше в лоното на Бога.
Какво му беше напълно чуждо? Какво беше задържал за себе си божественият Дух? Какво не беше поверил той все още на човека? Способността да дава звуков израз на своя душевен живот! На Старата Луна човешкото тяло - намиращо се на животинска степен - беше нямо.
Способността му само да дава звуков израз на своя вътрешен душевен живот, все още беше в лоното на Бога.
Когато днес едни или други животински видове издават звуци, това е нещо съвсем различно; тук става дума за други състояния; животните издават звуци, обаче фактически в тях кънти божественият свят. Изразяването на вътрешния душевен живот в думи, става достояние на човека едва по време на планетарното състояние Земя. На предишните плане-тарни състояния, човеците бяха неми. Следователно, словесната способност при човешкото същество се развива успоредно със земната епоха.
към текста >>
Изразяването на вътрешния душевен
живот
в думи, става достояние на човека едва по време на планетарното състояние Земя.
Какво не беше поверил той все още на човека? Способността да дава звуков израз на своя душевен живот! На Старата Луна човешкото тяло - намиращо се на животинска степен - беше нямо. Способността му само да дава звуков израз на своя вътрешен душевен живот, все още беше в лоното на Бога. Когато днес едни или други животински видове издават звуци, това е нещо съвсем различно; тук става дума за други състояния; животните издават звуци, обаче фактически в тях кънти божественият свят.
Изразяването на вътрешния душевен живот в думи, става достояние на човека едва по време на планетарното състояние Земя.
На предишните плане-тарни състояния, човеците бяха неми. Следователно, словесната способност при човешкото същество се развива успоредно със земната епоха.
към текста >>
Докато на Сатурн физическото тяло беше един вид машина, един вид автоматично, обаче изцяло проникнато и поддържано от Логоса, на Слънцето към него се присъединява жизненото или етерно тяло, в което действува божественият Дух-
Живот
.
Докато на Сатурн физическото тяло беше един вид машина, един вид автоматично, обаче изцяло проникнато и поддържано от Логоса, на Слънцето към него се присъединява жизненото или етерно тяло, в което действува божественият Дух-Живот.
На Сатурн - нека повторим - човешкото тяло е израз на Логоса. Обаче Сатурн остава в миналото; това човешко тяло се въплъщава отново на Слънцето н там към физическото тяло се включва етерното или жизнено тяло, проникнато от Духът-Живот. На Слънцето Логосът става живот и издига човека на по-висока степен. Да, на Слънцето Логосът става живот! Но да продължим нататък.
към текста >>
Обаче Сатурн остава в миналото; това човешко тяло се въплъщава отново на Слънцето н там към физическото тяло се включва етерното или жизнено тяло, проникнато от Духът-
Живот
.
Докато на Сатурн физическото тяло беше един вид машина, един вид автоматично, обаче изцяло проникнато и поддържано от Логоса, на Слънцето към него се присъединява жизненото или етерно тяло, в което действува божественият Дух-Живот. На Сатурн - нека повторим - човешкото тяло е израз на Логоса.
Обаче Сатурн остава в миналото; това човешко тяло се въплъщава отново на Слънцето н там към физическото тяло се включва етерното или жизнено тяло, проникнато от Духът-Живот.
На Слънцето Логосът става живот и издига човека на по-висока степен. Да, на Слънцето Логосът става живот! Но да продължим нататък.
към текста >>
На Слънцето Логосът става
живот
и издига човека на по-висока степен.
Докато на Сатурн физическото тяло беше един вид машина, един вид автоматично, обаче изцяло проникнато и поддържано от Логоса, на Слънцето към него се присъединява жизненото или етерно тяло, в което действува божественият Дух-Живот. На Сатурн - нека повторим - човешкото тяло е израз на Логоса. Обаче Сатурн остава в миналото; това човешко тяло се въплъщава отново на Слънцето н там към физическото тяло се включва етерното или жизнено тяло, проникнато от Духът-Живот.
На Слънцето Логосът става живот и издига човека на по-висока степен.
Да, на Слънцето Логосът става живот! Но да продължим нататък.
към текста >>
Да, на Слънцето Логосът става
живот
!
Докато на Сатурн физическото тяло беше един вид машина, един вид автоматично, обаче изцяло проникнато и поддържано от Логоса, на Слънцето към него се присъединява жизненото или етерно тяло, в което действува божественият Дух-Живот. На Сатурн - нека повторим - човешкото тяло е израз на Логоса. Обаче Сатурн остава в миналото; това човешко тяло се въплъщава отново на Слънцето н там към физическото тяло се включва етерното или жизнено тяло, проникнато от Духът-Живот. На Слънцето Логосът става живот и издига човека на по-висока степен.
Да, на Слънцето Логосът става живот!
Но да продължим нататък.
към текста >>
На Слънцето към него се присъединява етерното тяло като израз на Духът-
Живот
: Логосът става
Живот
.
Нека отново проследим целия ход на развитието. На Сатурн имаме физическото тяло като израз на Логоса.
На Слънцето към него се присъединява етерното тяло като израз на Духът-Живот: Логосът става Живот.
На Луната към тях се присъединява светлинното тяло: Животът става Светлина! Ето как протича развитието на човешкото тяло.
към текста >>
Тогава той съществуваше благодарение на това, че в неговото физическо тяло, в неговото астрално тяло живееше Логосът, който стана
Живот
, а после - Светлина.
Когато човекът стъпи за пръв път на Земята, той беше едно създание на божествено-духовните Същества.
Тогава той съществуваше благодарение на това, че в неговото физическо тяло, в неговото астрално тяло живееше Логосът, който стана Живот, а после - Светлина.
А сега, какво се случва на Земята? За човека и в човека се явява Азът. Чрез включването на Аза, човекът се издига до способността не само да живее в Светлината, в Живота, но и да гледа на всичко това отвън, да се противопоставя на Логоса, на Живота, на Светлината. По тази причина, всичко стана за него материално, всичко доби едно материално съществувание. И след като стигнахме с мислите си до тук, можем сравнително точно да фиксираме и точката, от която ще продължим следващия път, за да посочим, как всъщност от божествено създадения човек възниква днешният Азов човек.
към текста >>
На Слънцето Логосът стана
Живот
, а на Луната той стана Светлина; и всичко това застана пред човека, когато той бе надарен със своя Аз.
В началото беше Логосът като първообраз на човешкото физическо тяло, и той беше в основата на всички неща. Всички животни, растения и минерали са възникнали по-късно. На Сатурн - преди всички тях - съществуваше само човекът; на Слънцето се прибави животинското царство, на Луната - растителното царство, и на Земята - минералното царство.
На Слънцето Логосът стана Живот, а на Луната той стана Светлина; и всичко това застана пред човека, когато той бе надарен със своя Аз.
Но човекът трябваше да се научи да разпознава първоначалните проявления на Логоса, както и неговите следващи изразни форми. В началото беше Логосът, после той стана Живот, после - Светлина и точно тя живее в астралното тяло. Светлината нахлуваше в душевния свят на човека, в мрака, в непознанието. И смисълът на земното съществувание е точно този: човекът да победи тъмнината в себе си, за да познае Светлината на Логоса.
към текста >>
В началото беше Логосът, после той стана
Живот
, после - Светлина и точно тя живее в астралното тяло.
В началото беше Логосът като първообраз на човешкото физическо тяло, и той беше в основата на всички неща. Всички животни, растения и минерали са възникнали по-късно. На Сатурн - преди всички тях - съществуваше само човекът; на Слънцето се прибави животинското царство, на Луната - растителното царство, и на Земята - минералното царство. На Слънцето Логосът стана Живот, а на Луната той стана Светлина; и всичко това застана пред човека, когато той бе надарен със своя Аз. Но човекът трябваше да се научи да разпознава първоначалните проявления на Логоса, както и неговите следващи изразни форми.
В началото беше Логосът, после той стана Живот, после - Светлина и точно тя живее в астралното тяло.
Светлината нахлуваше в душевния свят на човека, в мрака, в непознанието. И смисълът на земното съществувание е точно този: човекът да победи тъмнината в себе си, за да познае Светлината на Логоса.
към текста >>
22.
ТРЕТА ЛЕКЦИЯ
GA_103 Евангелието на Йоан
Творческото начало на Логоса беше в него още през старата Сатурнова епоха, после той метаморфозира в “
Живот
”, а още по-късно - в “Светлина”.
Вчера видяхме какъв дълбок смисъл е скрит в първите думи от Евангелието на Йоан. Преди да минем нататък, нека обобщим: Ние видяхме, че авторът на Йоановото Евангелие загатва за божествения прачовек в далечното минало; загатва още за това, как в смисъла на християнския езотеризъм всичко се свежда до Словото или Логоса.
Творческото начало на Логоса беше в него още през старата Сатурнова епоха, после той метаморфозира в “Живот”, а още по-късно - в “Светлина”.
Логосът стана Живот когато нашата Земя се намираше в своя Слънчев период, после - Светлина, когато Земята се намираше в своя Лунен период. Следователно това, което човекът стана под влиянието на божествено-духовните сили и Същества в хода на трите планетарни състояния, бе проникнато от човешкия Аз, именно след като Земята премина през своята четвърта степен, в днешната планета Земя. Така че ще сме напълно прави, ако кажем: От Старата Луна, като един вид зародиш, на Земята дойде едно същество, изградено от:
към текста >>
Логосът стана
Живот
когато нашата Земя се намираше в своя Слънчев период, после - Светлина, когато Земята се намираше в своя Лунен период.
Вчера видяхме какъв дълбок смисъл е скрит в първите думи от Евангелието на Йоан. Преди да минем нататък, нека обобщим: Ние видяхме, че авторът на Йоановото Евангелие загатва за божествения прачовек в далечното минало; загатва още за това, как в смисъла на християнския езотеризъм всичко се свежда до Словото или Логоса. Творческото начало на Логоса беше в него още през старата Сатурнова епоха, после той метаморфозира в “Живот”, а още по-късно - в “Светлина”.
Логосът стана Живот когато нашата Земя се намираше в своя Слънчев период, после - Светлина, когато Земята се намираше в своя Лунен период.
Следователно това, което човекът стана под влиянието на божествено-духовните сили и Същества в хода на трите планетарни състояния, бе проникнато от човешкия Аз, именно след като Земята премина през своята четвърта степен, в днешната планета Земя. Така че ще сме напълно прави, ако кажем: От Старата Луна, като един вид зародиш, на Земята дойде едно същество, изградено от:
към текста >>
2. етерно или жизнено тяло, произлязло от божествения
Живот
;
2. етерно или жизнено тяло, произлязло от божествения Живот;
към текста >>
Това означава, че след заспиването човекът започва своя
живот
в духовния свят.
Вечер той заспива; обаче в случая няма рязък преход от будността към съня. Възникват образи, богати и подвижни сънищни образи, на които е присъща една жива връзка с духовния свят.
Това означава, че след заспиването човекът започва своя живот в духовния свят.
И тогава в неговото сумрачно съзнание божественият Дух влива първите зародиши на Любовта. Това, което трябва да се изяви чрез Любовта в хода на Земното развитие, първоначално се влива в човека нощем. Бог, който носи истинската мисия на Земята, преди да се открие на ясното дневно съзнание, се открива нощем на древното сумрачно-ясновиждащо съзнание. И тогава, бавно и постепенно, периодите на сумрачното съзнание започват да стават все по-кратки, а тези на дневното съзнание - все по-продължителни; светлият ореол около предметите изтънява и те получават все по-ясни очертания. По-рано човекът различаваше Слънцето и Луната съвсем смътно, като през една облачна пелена.
към текста >>
23.
ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ
GA_103 Евангелието на Йоан
В Него имаше
живот
, и животът беше светлината на човеците.
В Него имаше живот, и животът беше светлината на човеците.
към текста >>
Всичко, което се проявява в Христос Исус като
Живот
, Светлина и Логос, винаги е съществувало в света, само че не можеше да бъде разбрано от напредващите в своята еволюция човешки индивиди.
Всичко, което се проявява в Христос Исус като Живот, Светлина и Логос, винаги е съществувало в света, само че не можеше да бъде разбрано от напредващите в своята еволюция човешки индивиди.
Светлината винаги е била тук. Защото ако Светлината не беше тук, изобщо не би възникнала и първона-чалната готовност за изграждането на Аза. На Старата Луна от днешния човек са съществували само физическото тяло, етерното тяло и астралното тяло; за никакъв Аз не може да става и дума. Само защото Светлината беше преобразена по един специфичен за Земята начин, тя събра необходимата сила, за да възпламени индивидуалните Азове и да ги тласне към едно бавно, постепенно развитие: “Светлината свети в мрака и мрака не я обзе” (1, 5). “Светлината дойде в отделните човеци”, в Азовите човеци; защото Азовите човеци изобщо не биха могли да възникнат, ако тя не беше се вляла в тях чрез Логоса.
към текста >>
Йоан определя себе си като човек, който знае: в отделния индивид Азът трябва да стане напълно самостоятелен, но преди това той трябва да свидетелствува за Този, чрез Когото Азът ще се пробуди за своя самостоятелен
живот
.
Такова учение можеше да бъде чуто най-напред от Този, в който Словото стана плът. Едва Той превърна това учение в общо достояние, “учението за единородния Син на Отца, пълен с преданост и истина”. Тук думата “преданост” трябва да се преведе в по-дълбок смисъл, защото нещата се отнасят до един процес на раждане и отделяне от Бога, като в същото време човек остава свързан с Него и освободен от всякакви илюзии. Илюзиите идват от “двоераждането” и обричат човека на сетивни заблуди, за разлика от учението за истината, което в лицето на Христос Исус живя между хората като въплътен Логос. Обаче Йоан Кръстител нарича себе си буквално “Предтеча”, “Предшественик”, който идва, за да възвести Аза.
Йоан определя себе си като човек, който знае: в отделния индивид Азът трябва да стане напълно самостоятелен, но преди това той трябва да свидетелствува за Този, чрез Когото Азът ще се пробуди за своя самостоятелен живот.
Йоан е пределно ясен: “Този, който ще дойде, е “Аз-съм”, той е вечен и наистина може да каже за себе си - Преди Авраам да бъде, беше “Аз-съм”. Йоан знае: Азът, за когото става дума тук, съществува преди мен; макар и да съм негов предшественик, той е преди мен; аз свидетелствувам за нещо, което и досега е присъствувало във всеки човек. “След мен идва Този, който беше преди мен” (1, 15).
към текста >>
Нека да се замислим какъв социален порядък определяше груповият
живот
.
Сега нека да се върнем назад в епохата на груповите души, когато отделният човек усещаше своя Аз като групов Аз.
Нека да се замислим какъв социален порядък определяше груповият живот.
Човеците, доколкото те бяха видими човеци, живееха като отделни индивиди. Но понеже не усещаха себе си като отделни индивиди, те все още не можеха да разгръщат Любовта в нейния дълбок и вътрешен смисъл. Индивидът обича другия, защото между тях има кръвно родство. През онези времена кръвното родство е в основата на всяка любов. Любовта цари преди всичко всред родствениците по кръв, и всяка любов, която не е полова любов, също произлиза от кръвното родство.
към текста >>
24.
ПЕТА ЛЕКЦИЯ
GA_103 Евангелието на Йоан
Посветен в първата степен е онзи, който осъществява връзката между окултния и външния
живот
; който бива изпращан тук или там.
Посветен в първата степен е онзи, който осъществява връзката между окултния и външния живот; който бива изпращан тук или там.
В първата степен човекът е все още отдаден на външния свят, обаче всичко, което научава там, той трябва да го внася в центровете за посвещение. Следователно, за “Гарван” се говори там, където думите служат за посредници между външния и вътрешния свят. Припомнете си гарвана на пророк Илия или гарвана на Вотан, или за гарваните от сагата за Барбароса, където те трябва да узнаят дали е дошло времето да се излезе навън. При втората степен на посвещение човекът е вече напълно в окултния живот. При третата степен на посвещение, човекът трябва да се застъпи за окултния свят; степента “Воюващ” не означава човек, който воюва в обикновения смисъл на думата, а такъв, който се застъпва за окултните учения, за всичко, което може да произлезе от окултния живот.
към текста >>
При втората степен на посвещение човекът е вече напълно в окултния
живот
.
Посветен в първата степен е онзи, който осъществява връзката между окултния и външния живот; който бива изпращан тук или там. В първата степен човекът е все още отдаден на външния свят, обаче всичко, което научава там, той трябва да го внася в центровете за посвещение. Следователно, за “Гарван” се говори там, където думите служат за посредници между външния и вътрешния свят. Припомнете си гарвана на пророк Илия или гарвана на Вотан, или за гарваните от сагата за Барбароса, където те трябва да узнаят дали е дошло времето да се излезе навън.
При втората степен на посвещение човекът е вече напълно в окултния живот.
При третата степен на посвещение, човекът трябва да се застъпи за окултния свят; степента “Воюващ” не означава човек, който воюва в обикновения смисъл на думата, а такъв, който се застъпва за окултните учения, за всичко, което може да произлезе от окултния живот. Степента “Лъв” означава човек, който осъществява окултния живот в себе си; той се застъпва за окултния свят не с думи, а с действия, с един вид магически действия. Шестата степен носела името “Слънчев герой”, а седмата степен - името “Отец”. Сега за нас е важна петата степен.
към текста >>
При третата степен на посвещение, човекът трябва да се застъпи за окултния свят; степента “Воюващ” не означава човек, който воюва в обикновения смисъл на думата, а такъв, който се застъпва за окултните учения, за всичко, което може да произлезе от окултния
живот
.
Посветен в първата степен е онзи, който осъществява връзката между окултния и външния живот; който бива изпращан тук или там. В първата степен човекът е все още отдаден на външния свят, обаче всичко, което научава там, той трябва да го внася в центровете за посвещение. Следователно, за “Гарван” се говори там, където думите служат за посредници между външния и вътрешния свят. Припомнете си гарвана на пророк Илия или гарвана на Вотан, или за гарваните от сагата за Барбароса, където те трябва да узнаят дали е дошло времето да се излезе навън. При втората степен на посвещение човекът е вече напълно в окултния живот.
При третата степен на посвещение, човекът трябва да се застъпи за окултния свят; степента “Воюващ” не означава човек, който воюва в обикновения смисъл на думата, а такъв, който се застъпва за окултните учения, за всичко, което може да произлезе от окултния живот.
Степента “Лъв” означава човек, който осъществява окултния живот в себе си; той се застъпва за окултния свят не с думи, а с действия, с един вид магически действия. Шестата степен носела името “Слънчев герой”, а седмата степен - името “Отец”. Сега за нас е важна петата степен.
към текста >>
Степента “Лъв” означава човек, който осъществява окултния
живот
в себе си; той се застъпва за окултния свят не с думи, а с действия, с един вид магически действия.
В първата степен човекът е все още отдаден на външния свят, обаче всичко, което научава там, той трябва да го внася в центровете за посвещение. Следователно, за “Гарван” се говори там, където думите служат за посредници между външния и вътрешния свят. Припомнете си гарвана на пророк Илия или гарвана на Вотан, или за гарваните от сагата за Барбароса, където те трябва да узнаят дали е дошло времето да се излезе навън. При втората степен на посвещение човекът е вече напълно в окултния живот. При третата степен на посвещение, човекът трябва да се застъпи за окултния свят; степента “Воюващ” не означава човек, който воюва в обикновения смисъл на думата, а такъв, който се застъпва за окултните учения, за всичко, което може да произлезе от окултния живот.
Степента “Лъв” означава човек, който осъществява окултния живот в себе си; той се застъпва за окултния свят не с думи, а с действия, с един вид магически действия.
Шестата степен носела името “Слънчев герой”, а седмата степен - името “Отец”. Сега за нас е важна петата степен.
към текста >>
Оттук идва и култът на Дионисий, само че той под държа съвместния
живот
с Боговете под формата на едно външно опиянение.
Това въздействие алкохолът има и днес. Алкохолът не напразно се появява в живота на човечеството. И бъдещото човечество ще може да твърди в пълния смисъл на думата, че алкохолът имаше задачата да въвлече човека толкова дълбоко в материята, че да го превърне в завършен егоист, който ангажира Аза за самия себе си и не го поставя вече в служба на целия народ. Следователно, в името на човечеството, и алкохолът има да извърши една задача, която е противоположна спрямо тази на груповата душа. Той отне на човека способността му да се чувствува като едно цяло с висшите светове.
Оттук идва и култът на Дионисий, само че той под държа съвместния живот с Боговете под формата на едно външно опиянение.
При него имаме едно ликуващо нахлуване в света на Боговете, но този свят изобщо не може да бъде видян. Ето защо развитието в следатлантската епоха е свързано с култа на Дионисий: защото този култ символизираше историческата задача, мисията на алкохола.
към текста >>
Ето защо Той може да допълни: “Когато говоря за Себе си в по-
висш
смисъл, аз съвсем не говоря за моя личен Аз; когато говоря за “Аз-съм”, говоря за едно Същество, за нещо, което всеки може да намери в себе си.
По-нататък, от разказа за царедвореца, се разбира: Христос разрушава не само това, което е свързано с кръвните връзки на женитбите в рамките на народа, но и това, което кръвните връзки предопределят като съсловия. Той се обръща към тези, чийто Аз е, така да е каже, изтръгнат от общите връзки: Той изцелява сина на царедвореца, който според разбирането на юдеите, Му е чужд. Навсякъде в Евангелието, Вие ще се убедите, че Христос е мисионер на свободния, самостоятелен Аз, който е скрит във всяка човешка индивидуалност.
Ето защо Той може да допълни: “Когато говоря за Себе си в по-висш смисъл, аз съвсем не говоря за моя личен Аз; когато говоря за “Аз-съм”, говоря за едно Същество, за нещо, което всеки може да намери в себе си.
Моят Аз е едно с Отца; но всъщност Азът, който се намира във всяка личност, е едно с Отца.”
към текста >>
25.
ШЕСТА ЛЕКЦИЯ
GA_103 Евангелието на Йоан
Така ние виждаме, как възниква вътрешният свят на човека, неговият самостоятелен, индивидуален
живот
, това, което е носител на Аза.
Така ние виждаме, как възниква вътрешният свят на човека, неговият самостоятелен, индивидуален живот, това, което е носител на Аза.
Когато днес наблюдавате спящия човек, в неговото физическо и етерно тяло, които остават в леглото, Вие имате това, което се е получило чрез сгъстяване в хода на времето. А всичко, което се е отделило по-рано от общия астрален свят, всяка нощ се връща отново там, за да укрепи себе си в единната божествена субстанция. Естествено, то не навлиза там до онази степен, в която се е намирало първоначално; иначе то отново би станало ясновиждащо. То запазва своята самостоятелност. Следователно, тази самостоятелна индивидуалност е нещо, което възниква в хода на Земното развитие.
към текста >>
Кому дължи своето съществувание този индивидуален, вътрешен човешки
живот
, който търси подкрепа извън физическото и етерното тяло?
Кому дължи своето съществувание този индивидуален, вътрешен човешки живот, който търси подкрепа извън физическото и етерното тяло?
Той дължи своето съществувание на човешкото физическо и етерно тяло, които са образувани постепенно в хода на Земното развитие. Човекът съзнава това, което денем потъва във физическите сетива и наблюдава физическия свят, а нощем изпада в безсъзнание, понеже е откъснат от състоянието, в което се е намирал по-рано. На окултен език това, което днес лежи в леглото, се нарича същинският земен човек. Точно това представляваше “човекът”. А това, в което денем и нощем се намира Азът, и което е родено от физическото и етерното тяло, се нарича “дете на човека” или “Син човечески”.
към текста >>
Обаче Мойсей, като посветен в старите Мистерии, предизвестява, че Христос идва, с други думи, че идва един Божествен Принцип, който е по-
висш
от бушуващия в поколенията принцип на кръвното родство.
Ние помним, как Мойсей беше избран всред египтяните, за да се изяви като предвестник на Бога, който е въплътения “Аз-съм”. Той трябваше да го възвести на онези, които можеха да разбират нещо от това. Той трябваше да възвести, че вместо “Аз и Отец Авраам сме едно! ”, идва времето на “Аз и Отец сме едно”, или с други думи: Азът и духовната първопричина на света са едно цяло. Огромната част от хората на Стария Завет бяха свързани в груповата душа на народа и там отделният човек се усещаше подслонен и сигурен.
Обаче Мойсей, като посветен в старите Мистерии, предизвестява, че Христос идва, с други думи, че идва един Божествен Принцип, който е по-висш от бушуващия в поколенията принцип на кръвното родство.
Наистина, Бог действува в кръвта едва след Авраам, но този “баща по кръв” е само външното проявление на духовния Отец.
към текста >>
Мойсей пророчески възвестява един по-
висш
Бог, който живее в Бога на Отец Авраам, но живее там като един по-
висш
принцип.
Мойсей пророчески възвестява един по-висш Бог, който живее в Бога на Отец Авраам, но живее там като един по-висш принцип.
Как се нарича неговото име?
към текста >>
Водата, преобразена чрез Духа, която симво-лично е поднесена на самарянката, и “хлябът на живота”, са първите предвестници за нахлуването на Буди или “Духът-
Живот
” в човешкото същество.
Водата, преобразена чрез Духа, която симво-лично е поднесена на самарянката, и “хлябът на живота”, са първите предвестници за нахлуването на Буди или “Духът-Живот” в човешкото същество.
За тези неща ще продължим да говорим утре.
към текста >>
26.
СЕДМА ЛЕКЦИЯ
GA_103 Евангелието на Йоан
Когато етерното или жизненото тяло бъде пречистено и преобразено от Азовата сила, то ще се превърне в Буди или Духът-
Живот
.
Както знаем, човекът се състои от физическо тяло, етерно тяло, астрално тяло и Аз. А как напредва неговото развитие? Чрез това, че импулсиран от своя Аз, човек бавно и постепенно пречиства и енергитизира трите си останали съставни части. Азът е призван да пречисти астралното тяло и да го издигне на по-висока степен. Когато цялото астрално тяло бъде пречистено и преобразено чрез собствената Азова сила, то ще се превърне в Духът-Себе или Манас.
Когато етерното или жизненото тяло бъде пречистено и преобразено от Азовата сила, то ще се превърне в Буди или Духът-Живот.
И когато накрая, физическото тяло бъде напълно овладяно от Аза, то ще се превърне в Атма или Човекът-Дух. Тогава човекът ще е постигнал първоначално поставената му цел.
към текста >>
Описаните процеси, при които четиричленният човек - изграден от физическо тяло, етерно тяло, астрално тяло и Аз - работи чрез своя Аз върху другите три съставни части, превръщайки ги в Дух-Себе, Дух-
Живот
и Човек-Дух, изискват един Аз, който напълно съзнава своята мисия.
Обаче всичко това е въпрос на далечно бъдеще.
Описаните процеси, при които четиричленният човек - изграден от физическо тяло, етерно тяло, астрално тяло и Аз - работи чрез своя Аз върху другите три съставни части, превръщайки ги в Дух-Себе, Дух-Живот и Човек-Дух, изискват един Аз, който напълно съзнава своята мисия.
Днес при повечето хора това не е така. Общо взето, днешният човек прави едва първи стъпки за формирането на своя Манас в своето астрално тяло. Обаче, макар и несъзнателно, с помощта на по-висши Същества, той все пак е направил нещо за своите по-низши съставни части в хода на досегашното Земно развитие. В древни времена човекът все пак е успял несъзнателно да облагороди своето астрално тяло, прониквайки го със Сетивната Душа (Еmpfindungsseеle). Несъзнателната активност на Азът в етерното тяло го превръща в онова несъзнателно облагородено етерно тяло, което ще намерите подробно описано в моята “Теософия” като Разбираща Душа (Verstandesseele); а несъзнателната намеса на Азът във физическото тяло ще намерите също там под името Съзнаваща Душа (Bewusstseinseele).
към текста >>
Човекът трябва да изгради своя Манас, така да се каже, вътре в себе си, опирайки се на всички сили, които му дават физическото тяло, етерното тяло, астралното тяло, Сетивната Душа, Разбиращата Душа, Съзнаващата Душа, а към него, макар и плахо, да положи основата на Духът-
Живот
или Буди.
Нашата съвременна епоха е призвана да постигне Манас или Духът-Себе в това, което по-рано беше приемано несъзнателно.
Човекът трябва да изгради своя Манас, така да се каже, вътре в себе си, опирайки се на всички сили, които му дават физическото тяло, етерното тяло, астралното тяло, Сетивната Душа, Разбиращата Душа, Съзнаващата Душа, а към него, макар и плахо, да положи основата на Духът-Живот или Буди.
Така пред нашата следатлантска епоха е поставена забележителна задача, да работи в такава посока, че човекът съзнателно да развие в себе си и по-висшите съставни части на своето същество: Манас или Духът-Себе, Буди или Духът-Живот и Атма или Човекът-Дух, макар че последната степен ще бъде постигната едва в далечното бъдеще. Обаче още днес човекът трябва да натрупа в себе си силите, които са му необходими, за да породи в себе си по-висшите степени на своята свръхсетивна природа.
към текста >>
Така пред нашата следатлантска епоха е поставена забележителна задача, да работи в такава посока, че човекът съзнателно да развие в себе си и по-висшите съставни части на своето същество: Манас или Духът-Себе, Буди или Духът-
Живот
и Атма или Човекът-Дух, макар че последната степен ще бъде постигната едва в далечното бъдеще.
Нашата съвременна епоха е призвана да постигне Манас или Духът-Себе в това, което по-рано беше приемано несъзнателно. Човекът трябва да изгради своя Манас, така да се каже, вътре в себе си, опирайки се на всички сили, които му дават физическото тяло, етерното тяло, астралното тяло, Сетивната Душа, Разбиращата Душа, Съзнаващата Душа, а към него, макар и плахо, да положи основата на Духът-Живот или Буди.
Така пред нашата следатлантска епоха е поставена забележителна задача, да работи в такава посока, че човекът съзнателно да развие в себе си и по-висшите съставни части на своето същество: Манас или Духът-Себе, Буди или Духът-Живот и Атма или Човекът-Дух, макар че последната степен ще бъде постигната едва в далечното бъдеще.
Обаче още днес човекът трябва да натрупа в себе си силите, които са му необходими, за да породи в себе си по-висшите степени на своята свръхсетивна природа.
към текста >>
Занапред, когато висшият човек ще бъде напълно завършен, цялото астрално тяло ще бъде така пречистено, че ще се превърне в Манас или Духът-Себе, етерното тяло ще бъде така пречистено, че ще се превърне в Духът-
Живот
или Буди; и накрая физическото тяло ще бъде така преобразено, че продължавайки да съществува като такова - ще се превърне в Човекът-Дух или Атма.
Занапред, когато висшият човек ще бъде напълно завършен, цялото астрално тяло ще бъде така пречистено, че ще се превърне в Манас или Духът-Себе, етерното тяло ще бъде така пречистено, че ще се превърне в Духът-Живот или Буди; и накрая физическото тяло ще бъде така преобразено, че продължавайки да съществува като такова - ще се превърне в Човекът-Дух или Атма.
За овладяването на физическото тяло ще са необходими най-могъщите сили и това овладяване, това преобразяване, означават върховната победа на човека. Осъществявайки я докрай, физическият човек става Човекът-Дух или Атма. Днес всичко това живее в човека като една плаха, далечна възможност;обаче един ден тя ще тържествува над всичко. А силите за това велико преобразяване идват от вглеждането в Христовата личност и Христовия Импулс.
към текста >>
27.
ОСМА ЛЕКЦИЯ
GA_103 Евангелието на Йоан
Малката група хора, водена от онази велика духовна личност, се спря в Азия, за да развие там възможно най-висшия духовен
живот
.
Азия изглеждаше така, че обширните сибирски пространства все още бяха покрити с водни маси, но южните области на Азия бяха сравнително добре очертани, макар и далеч от сегашния им вид. По-слабо напредналите народи отчасти се присъединиха към основния човешки поток, преминаващ от запад на изток; едни от тях го следваха по-далеч, други изостанаха. Обаче основното европейско население, в голямата си част, възникна в резултат на преселението, при което много хора останаха в древна Европа. В това преселение взеха участие и народи, които бяха изтласкани към Азия от други области на Атлантида, включително и от древна Лемурия. Така че в Европа и Азия се настаниха народи с най-различни качества и дарования, народи с най-различни духовни способности.
Малката група хора, водена от онази велика духовна личност, се спря в Азия, за да развие там възможно най-висшия духовен живот.
От този културен център поеха културни течения към най-различни области на Земята и към най-различни народи.
към текста >>
И когато най-висшият посветен се отправи към Тибет със своите ученици, за да съгради оттам първата културна колония в Индия, навсякъде всред народите на Европа останаха посветени, които поеха грижата да култивират духовния
живот
в Мистериите.
Хората, които тогава се преселиха от запад към изток и останаха в областите, наречени по-късно Германия, бяха съхранили до известна степен - едни по-вече, други по-малко - старото ясновидство, така че поне в определени моменти можеха да виждат в духовния свят.
И когато най-висшият посветен се отправи към Тибет със своите ученици, за да съгради оттам първата културна колония в Индия, навсякъде всред народите на Европа останаха посветени, които поеха грижата да култивират духовния живот в Мистериите.
Известни бяха например мистериите на Друидите, Мистериите на Дротите, за които днешното човечество не е запазило никакъв спомен, а това, което се говори, е по-близо до измислиците. Важно е друго - че в тези мистерийни центрове, разположени в земите на днешна Скандинавия и западна Русия, винаги имаше хора, които знаеха нещо за духовните светове. И когато се говореше за Вотан или за драмата между Балдур и Хьодур, това бяха все малко или много познати неща. Мнозина ги изживяваха лично при по-особени състояния на съзнанието, а тези, които нямаха такива опитности, ги научаваха от своите съседи, чиито разкази бяха напълно достоверни.
към текста >>
Ако проследите по-ранните особености на египетско-халдейския държавен
живот
, Вие ще стигнете до съвсем друго разбиране за държавния
живот
от това, което имат днешните хора.
Докато за представителя на третата културна епоха беше вече твърде важно да проникне в тези закони. За представителя на египетската култура беше твърде важно да вникне в материалните отношения на Земята и да създаде геометрията. Започна изследването на Майя, възникна официалната наука. Човекът се насочи към мислите на Боговете и започна да усеща, че трябва да изгради една зависимост между своите собствени дела и това, което намира в материята като писменост на Боговете.
Ако проследите по-ранните особености на египетско-халдейския държавен живот, Вие ще стигнете до съвсем друго разбиране за държавния живот от това, което имат днешните хора.
Защото индивидуалностите, които насочваха и управляваха държавата, бяха мъдреци, които в същото време добре познаваха законите на звездите, на небесните тела, и бяха наясно, че всички неща в Космоса са взаимно свързани. Те проучваха звездните орбити и знаеха, че трябва да има хармония между това, което става на небето, и това, което става на Земята. Според небесните събития те предвиждаха какво ще настъпи на Земята. Дори и в следващата римска епоха, четвъртата следатлантска културна епоха, хората имаха съзнанието, че това, което става на Земята, съответствува на небето.
към текста >>
През четвъртата следатлантска културна епоха, гръко-римската, човекът осъществява своя вътрешен
живот
преди всичко в условията на външния свят.
И така, виждате как хората все повече слизат и се вплитат в Майя и как насищат материята със силите на Духа.
През четвъртата следатлантска културна епоха, гръко-римската, човекът осъществява своя вътрешен живот преди всичко в условията на външния свят.
Едва в Гърция човекът се обективира в материята, във формите на изкуството. Човекът влага своята собствена форма в образите на гръцките Богове. В драмите на Есхил усещаме, как човекът се стреми към художествено претворяване на своята собствена индивидуалност. Той сам излиза на физическото поле и създава копие на самия себе си. А в римската култура човек създава копие на себе си в лицето на държавните институции.
към текста >>
28.
ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ
GA_103 Евангелието на Йоан
Следователно, ние можем да постигнем от самия духовен
живот
онези истини, за които става дума в него.
В хода на нашите лекции Вие видяхте, до какво отношение стигаме към този религиозен документ, наречен Евангелието на Йоан, когато се опираме на Духовната наука, на антропософията. Вие видяхте, че не става дума да извлечем от този документ някакви истини за духовните светове, а да посочим как, независимо от всякакви човешки и други документи, съществува възможност за проникване в духовния свят, също както и днес, изучавайки математиката, правим това независимо от историческите произведения, които в хода на човешката еволюция са разработили за пръв път една или друга част от математиката. Какво знаят за геометрията на Евклид например онези, които в училище започват да изучават елементарна геометрия? Какво знаят те за онзи първоначален исторически документ, за онази Евклидова книга, която за пръв път предоставя на човечеството основните геометрични истини? Едва когато хората - изхождайки от самите себе си - напреднат в геометрията, те вече могат да оценят Евклидовите произведения според тяхното достойнство и значение.
Следователно, ние можем да постигнем от самия духовен живот онези истини, за които става дума в него.
И когато сме ги открили и после отново се обръщаме към историческите документи, ние отново откриваме това, което, така да се каже, вече знаем. Едва по този начин ние стигаме до едно истинско и достойно оценяване на съответните исторически документи.
към текста >>
Когато тогавашният човек заспиваше, неговите вътрешни изживявания не бяха така несъзнателни и тъмни, както днес; когато образите от дневния
живот
изчезваха, възникваха образите от духовния
живот
, и тогава той навлизаше всред процесите и Съществата на духовния свят.
Посочихме също, как след атлантския Потоп възникна първата велика следатлантска културна епоха, древноиндийската култура. Показахме, че характерната особеност на тази древноиндийска култура се свеждаше до това, че човешките души бяха заливани от копнежи и спомени. Разказахме и за това, по какво копнеят те, какво искат да си спомнят. Спомените се състояха в това, че бяха останали живи предания за една от епохите преди атлантския Потоп, през която всички човеци притежаваха едно сумрачно ясновидство, позволяващо им да виждат в духовния свят, така че той им беше познат от техните собствени изживявания, както за днешните хора са очевидни четирите царства на природата: минералното, растителното и т.н. Видяхме, че преди атлантската катастрофа все още нямаше рязка граница между ясното дневно съзнание и нощното съзнание на човека.
Когато тогавашният човек заспиваше, неговите вътрешни изживявания не бяха така несъзнателни и тъмни, както днес; когато образите от дневния живот изчезваха, възникваха образите от духовния живот, и тогава той навлизаше всред процесите и Съществата на духовния свят.
А когато сутрин отново се прибираше в своето физическо тяло, духовните изживявания и истини потъваха в мрак и около него се появяваше днешната действителност на минералите, растенията, животните и т.н. Рязката граница между нощното безсъзнание и дневната будност се очертава едва след атлантския Потоп, в нашата следатлантска епоха. Човекът все повече се откъсваше от духовната действителност - що се отнася до непосредствените му възприятия - и все повече навлизаше в чисто физическата действителност. Оставаше само споменът, че има и друго царство, едно царство на духовни процеси и Същества, и точно по тези спомени се разгаряше копнежът на душите, чрез някакви изключителни състояния отново да се издигнат до сферите, където човекът пребиваваше преди вплитането си във физическия свят. Тези изключителни състояния бяха достъпни само на малцина избраници, на посветените, чиито вътрешни сетива бяха “отваряни” в мистерийните центрове, така че те можеха да виждат в духовния свят.
към текста >>
Външно, в екзотеричния
живот
, тези думи винаги се употребяват така, че да не се прояви техният истински езотеричен смисъл.
Христос. Истинският “Дух Божи” на древността е не друг, а Христос, както разбираме в едно от онези места на религиозните документи, които е изключително трудно да бъдат обяснени без правилен и дълбок поглед върху нещата. Ето защо думите “Отец”, “Син” и “Светият Дух” често се разменят по най-странен начин.
Външно, в екзотеричния живот, тези думи винаги се употребяват така, че да не се прояви техният истински езотеричен смисъл.
Ако в духа на древното юдейство се говори за “Отец”, става дума преди всичко за онзи Отец, който материално пулсира в кръвта на поколенията. Но когато се говори така, както тук Исай говори за “Господа”, за този, който се изявява духовно, в този случай се говори за Логоса по същия начин, както и в Евангелието на Йоан. Авторът на Йоановото Евангелие не иска да каже нищо друго, освен: Този, който винаги е можел да бъде виждан в духовния свят, стана плът и живя между нас!
към текста >>
29.
ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ
GA_103 Евангелието на Йоан
Вие помните, че там не става дума за едно просто разделяне на седем съставни части, а че “средната част” на човека също се разделя на Сетивно тяло, Сетивна Душа, Разсъдъчна Душа, Съзнаваща Душа; а после имаме Духът-Себе, Духът-
Живот
и Човекът-Дух.
точна диференциация на човешкото същество, която знаете от моята “Теософия”.
Вие помните, че там не става дума за едно просто разделяне на седем съставни части, а че “средната част” на човека също се разделя на Сетивно тяло, Сетивна Душа, Разсъдъчна Душа, Съзнаваща Душа; а после имаме Духът-Себе, Духът-Живот и Човекът-Дух.
Обикновено различаваме само седем съставни части; четвъртата, която обхващаме с думата “Аз”, трябва да диференцираме още по-подробно, защото тази диференциация е постигната в самия ход на човешката еволюция.
към текста >>
А през седмата епоха в нашето развитие ще проникне Духът-
Живот
или Буди.
И точно тук е гаранцията за истинския мир и за истинското братство, защото съществува само една истина и тази истина е свързана с духовното Слънце. Помислете си колко хармонично растат отделните растения, всяко от тях се стреми към Слънцето, а то е едно за всички. И така, когато в хода на шестата културна епоха Духът-Себе ще проникне в човеците, фактически тогава ще има едно духовно Слънце, към което хората ще се стремят и в което всички ще са съгласни и единни. Тази е величествената перспектива, която застава пред нас в навечерието на шестата епоха.
А през седмата епоха в нашето развитие ще проникне Духът-Живот или Буди.
към текста >>
И тогава ние хвърляме поглед в бездънните глъбини на духовния
живот
и виждаме какво точно е подарил на човечеството един такъв посветен като автора на Йоановото Евангелие, и то само благодарение на факта, че Христос вече беше вложил своя Импулс в развитието на човечеството.
Ето как трябва да се отнасяме към Евангелието на Йоан, за да разграничим видимата реалност от окултните основи на този религиозен документ.
И тогава ние хвърляме поглед в бездънните глъбини на духовния живот и виждаме какво точно е подарил на човечеството един такъв посветен като автора на Йоановото Евангелие, и то само благодарение на факта, че Христос вече беше вложил своя Импулс в развитието на човечеството.
към текста >>
30.
ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ
GA_103 Евангелието на Йоан
А това се постига, когато човек прекъсне стереотипния стил на
живот
и спре да трупа безразборно впечатления от тук и там, както става обикновено, а поеме в ръцете си своя вътрешен
живот
чрез строго и методично обучение, което първоначално включва състояния, наречени медитация, концентрация или съзерцание.
За съвременния човек не би било възможно да възприема това, което става с него. Той не може да има възприятия, докато се намира в безсъзнателно състояние. На пръв поглед тук се натъкваме на едно противоречие, защото по време на сън астралното тяло не съзнава връзките си с физическото тяло. Все пак, макар и косвено, може да се направи нещо: когато например денем действуваме върху физическото тяло така, че то да съхрани дневните си впечатления и да ги пренесе в астралното тяло, дори при неговото отделяне нощем. Също както астралното тяло поема впечатленията от околния физически свят и те се отпечатват в астралното тяло, така и с физическото тяло трябва да се предприеме нещо твърде специфично, за да се отпечата в астралното тяло и после да се формира по съответния начин.
А това се постига, когато човек прекъсне стереотипния стил на живот и спре да трупа безразборно впечатления от тук и там, както става обикновено, а поеме в ръцете си своя вътрешен живот чрез строго и методично обучение, което първоначално включва състояния, наречени медитация, концентрация или съзерцание.
към текста >>
Неговият
живот
се разширява до размерите на планетарния
живот
.
Шестата степен наричаме „полагане в гроба и възкресение”. Сега ученикът се усеща като едно цяло със самата Земя; като разпрострян в цялото планетарно тяло на Земята.
Неговият живот се разширява до размерите на планетарния живот.
към текста >>
31.
ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ
GA_103 Евангелието на Йоан
Днес е твърде разпространено мнението, че религиозното светоусещане е свързано с известен примитивизъм, с известна простота и елементарност на душевния
живот
.
Днес е твърде разпространено мнението, че религиозното светоусещане е свързано с известен примитивизъм, с известна простота и елементарност на душевния живот.
Хората казват: За науката приемаме, че тя трябва да има много и сложни понятия; за вярата и религията обаче, това не е така. Вярата и религията - така смятат много “християни” - изискват простота и наивност! Мнозина от тях биха могли да се позоват на един възглед, който макар и да не се споменава често, обърква твърде много човешкото мислене. Волтер, един от големите вдъхновители на материализма, го формулира по следния начин: Ако човек иска да бъде пророк, трябва да намери вяра, защото това, което проповядва, се допълва от вярата; и само най-простите неща, които многократно се повтарят в един и същ вид, могат да бъдат посрещнати с вяра.
към текста >>
32.
Съдържание
GA_104 Апокалипсисът на Йоан
Древните атлантци: човешки същества с коренно различен душевен
живот
.
С първичната мъглявина, за която говори окултизмът, са свързани 24 категории Същества, които вече са минали през своята човешка степен. Яхве е един от 7-те Елохими: Висшите същества, които се отделят заедно със слънцето, Яхве остава свързан със земята. В първоначално духовната човешка форма започват да се натрупват материалните части.
Древните атлантци: човешки същества с коренно различен душевен живот.
Едва след сгъстяването на водата и настъпването на потопа, човекът се обръща към себе си с името Аз. Преди това той беше приютен в Груповата Душа; сега човекът се научава да чувствува бога в себе си; Яхве ръководителят на Аза. Първото зазоряване на индивидуалността. Себесъзнанието идва за сметка на помрачения поглед в духовния свят. През 4-та културна епоха една нова сила пронизва цялата Земя, чиято аура рязко се променя, след като в нея потече кръвта от раните на Спасителя.
към текста >>
Азът като
висш
символ на човека.
Егоизмът като причина за войната всички против всички. Двете страни на Аза. Азът се превръща в изкусител, ако не успее да намери пътя към любовта.
Азът като висш символ на човека.
Двуострият меч, излизащ от устата, като символ на азовото съзнание. Манихейският принцип: Злото като възможност за постигане на доброто. След войната на всички срещу всички, посветеният може да вижда н астралния свят постиженията и недостатъците на 7-те културни епохи. Окултното значение на 7-те тръби. В небесното царство прозвучават мислите.
към текста >>
Всяка от тези степени има 7 "степени на
живот
", които съвпадат със 7-те царства.
Големите периоди в мировото развитие протичат според определени числови отношения: ролята на числото 7. Седемте планитарни въплъщения на Земята съвпадат с определени степени на човешкото съзнание. Метаморфоза на 4-те досегашни степени в следващите три: съзнателно-образно или имагинативно съзнание Юпитер. Инспиративно съзнание: Душата остава индивидуална, но въпреки това прониква във всички предмети и същества.
Всяка от тези степени има 7 "степени на живот", които съвпадат със 7-те царства.
Строго погледнато, човекът може да разбере само минералното царство. На Бъдещия Юпитер той все още ще носи нещо от характера на Земните царства, докато на Венера и Вулкан понятието "царство" ще престане да бъде валидно. Какво означават низшият и висшият Девакан. От мисловната схема към живите образи в астралния свят. Раси и културни епохи.
към текста >>
33.
1. ВСТЪПИТЕЛНА ЛЕКЦИЯ. Нюрнберг, 17 Юни 1908 г.
GA_104 Апокалипсисът на Йоан
Защото през 1908 година този град прие между своите стени един от най-великите немски духове, един от онези немски духове, за които разбира се днес не се говори особено много и съчиненията на които днес още по-малко се разбират, който обаче ще има много голямо значение за бъдещето на духовния
живот
на човечеството, когато някога бъде правилно разбран.
През есента на настоящата година Нюрнберг ще може да отпразнува една забележителна годишнина.
Защото през 1908 година този град прие между своите стени един от най-великите немски духове, един от онези немски духове, за които разбира се днес не се говори особено много и съчиненията на които днес още по-малко се разбират, който обаче ще има много голямо значение за бъдещето на духовния живот на човечеството, когато някога бъде правилно разбран.
Без съмнение той трудно може да бъде разбран и затова ще мине известно време, докато хората отново ще го разберат. През 1808 година Хегел стана директор на гимназията в Нюрнберг.
към текста >>
И величието на християнската религия се състои в това, че всяка степен на човешкото съзнание може да я разбере в нейната външна и историческа страна, но същевременно тя може да даде повод за най-задълбочена работа на духовния
живот
, за най-дълбокото проникване в тайните на живота.
Хегел е направил едно изказване, което може би именно днес ще трябва да поставим начело на нашите съзерцания. Той е казал: "С образа на Христос, с неговия исторически и външен образ е свързана най-дълбоката мисъл.
И величието на християнската религия се състои в това, че всяка степен на човешкото съзнание може да я разбере в нейната външна и историческа страна, но същевременно тя може да даде повод за най-задълбочена работа на духовния живот, за най-дълбокото проникване в тайните на живота.
Християнската религия е разбираема за всяка степен на образованието и същевременно тя е един призив към най-дълбоката мъдрост. "
към текста >>
Че тя призовава към най-дълбоката мисъл към най-дълбокото проникване в учението за Мъдростта на човечеството, да покаже това ще бъде една от задачите на Антропософското духовно течение, на Духовната Наука, когато тя бъде разбрана в нейния истински смисъл, в нейните най-вътрешни импулси и ще стане господар на човешкия
живот
.
Това са думите на немския философ Хегел. Че християнската религия, че благовестието на Евангелието е разбираема за всяка степен на човешкото съзнание, това е подържала една епоха, която отстои на хиляди години далече в миналото.
Че тя призовава към най-дълбоката мисъл към най-дълбокото проникване в учението за Мъдростта на човечеството, да покаже това ще бъде една от задачите на Антропософското духовно течение, на Духовната Наука, когато тя бъде разбрана в нейния истински смисъл, в нейните най-вътрешни импулси и ще стане господар на човешкия живот.
Днешното съзерцание би било криво разбрано, ако си помислим, че Антропософията или Духовната Наука е в някакво отношение една нова религия, че тя иска да иска да постави едно ново вероизповедание на мястото на старото. За да не бъдем криво разбрани, бих ме могли даже да кажем: Когато Антропософията ще бъде някога правилно разбрана, тогава хората ще бъдат наясно, че Антропософията като такава е наистина най-здравата, най-сигурната опора на религиозния живот, че тя самата, обаче, не е никаква религия, че за това тя не иска да противоречи някога на никаква религия. Но съвсем друго нещо е, че тя може да бъде един инструмент за изясняването и разбирането на най-дълбоките мъдрости и истини и на най-жизнеобилните тайни на религията. Може би на някой от Вас ще се стори като твърде отдалечено, когато днес, за да опишем връзката на Антропософията с документите на тази или онази религия /а днес ние ще занимаваме с документите на Християнството/, ще направим следното сравнение: отношението на Антропософията към религиозните документи е същото, каквото е това на математиката към документите, които в течение на развитието на човечеството са се появили като учебници или книги по математика. Така ние имаме една стара книга, която познават са познатите с математиката историци: Геометрията на Евклид.
към текста >>
За да не бъдем криво разбрани, бих ме могли даже да кажем: Когато Антропософията ще бъде някога правилно разбрана, тогава хората ще бъдат наясно, че Антропософията като такава е наистина най-здравата, най-сигурната опора на религиозния
живот
, че тя самата, обаче, не е никаква религия, че за това тя не иска да противоречи някога на никаква религия.
Това са думите на немския философ Хегел. Че християнската религия, че благовестието на Евангелието е разбираема за всяка степен на човешкото съзнание, това е подържала една епоха, която отстои на хиляди години далече в миналото. Че тя призовава към най-дълбоката мисъл към най-дълбокото проникване в учението за Мъдростта на човечеството, да покаже това ще бъде една от задачите на Антропософското духовно течение, на Духовната Наука, когато тя бъде разбрана в нейния истински смисъл, в нейните най-вътрешни импулси и ще стане господар на човешкия живот. Днешното съзерцание би било криво разбрано, ако си помислим, че Антропософията или Духовната Наука е в някакво отношение една нова религия, че тя иска да иска да постави едно ново вероизповедание на мястото на старото.
За да не бъдем криво разбрани, бих ме могли даже да кажем: Когато Антропософията ще бъде някога правилно разбрана, тогава хората ще бъдат наясно, че Антропософията като такава е наистина най-здравата, най-сигурната опора на религиозния живот, че тя самата, обаче, не е никаква религия, че за това тя не иска да противоречи някога на никаква религия.
Но съвсем друго нещо е, че тя може да бъде един инструмент за изясняването и разбирането на най-дълбоките мъдрости и истини и на най-жизнеобилните тайни на религията. Може би на някой от Вас ще се стори като твърде отдалечено, когато днес, за да опишем връзката на Антропософията с документите на тази или онази религия /а днес ние ще занимаваме с документите на Християнството/, ще направим следното сравнение: отношението на Антропософията към религиозните документи е същото, каквото е това на математиката към документите, които в течение на развитието на човечеството са се появили като учебници или книги по математика. Така ние имаме една стара книга, която познават са познатите с математиката историци: Геометрията на Евклид.
към текста >>
Трябва да запомним, че религията е нещо, което може да се добие само тогава, когато можем да я разглеждаме с помощта на познанията, получени чрез антропософски път, въпреки че Антропософията може да бъде само един инструмент на религиозния
живот
, а никога една религия.
Да си представим един човек, който е само филолог и се залавя да тълкува Геометрията на Евклид, един такъв човек, който не разбира нищо от геометрия. Колко неправилни неща ще се получат, когато той иска да разкрие смисъла на книгата! Така са сторили мнозина с религиозните документи, даже и такива, които би трябвало да бъдат призвани да проучат техния истински смисъл. Те са пристъпили към тези документи, без предварително и независимо от тях да знаят нещо за това, което се отнася за свръхсетивния свят. Така днес ние имаме грижливо съчинени разяснения на религиозните документи, авторите на които са призовали на помощ всичко, което историята на миналите времена може да даде например, как са се родили тези документи; обаче тези разяснения приличат точно на разясненията върху геометрията на Евклид, направени от един математик.
Трябва да запомним, че религията е нещо, което може да се добие само тогава, когато можем да я разглеждаме с помощта на познанията, получени чрез антропософски път, въпреки че Антропософията може да бъде само един инструмент на религиозния живот, а никога една религия.
Религията може да бъде най-добре охарактеризирана чрез съдържанието на човешкото сърце, на човешкото чувство, на онази съвкупност от усещания и чувства, чрез които човек изпраща нагоре към свръхсетивните същества и сили най-доброто, което той храни като възприемчивост в своята душа. Характерът на религията на един човек зависи от пламъка на това съдържание на чувството, от силата на усещанията, от вида на тези чувства, така както от топлия пулс на сърцето в нашите гърди, от чувството за красотата зависи, как един човек стои пред една художествена картина. Без съмнение, съдържание на религиозния живот е това, което ние наричаме духовният, свръхсетивният свят. Но също както естетическото и художествено чувство не е все едно с това, което наричаме духовно схващане на вътрешните закони на изкуството, въпреки че духовното схващане на тези закони ще повиши разбирането на изкуството -, така също онази Мъдрост, онова знание, което води в духовните светове, не е едно и също нещо с религията. Това знание ще направи религиозното чувство по-сериозно, по-достойно, по-велико и по-обхватно, обаче то самото не иска да бъде религия, ако бъде правилно разбрано, въпреки че може да доведе до религия.
към текста >>
Без съмнение, съдържание на религиозния
живот
е това, което ние наричаме духовният, свръхсетивният свят.
Те са пристъпили към тези документи, без предварително и независимо от тях да знаят нещо за това, което се отнася за свръхсетивния свят. Така днес ние имаме грижливо съчинени разяснения на религиозните документи, авторите на които са призовали на помощ всичко, което историята на миналите времена може да даде например, как са се родили тези документи; обаче тези разяснения приличат точно на разясненията върху геометрията на Евклид, направени от един математик. Трябва да запомним, че религията е нещо, което може да се добие само тогава, когато можем да я разглеждаме с помощта на познанията, получени чрез антропософски път, въпреки че Антропософията може да бъде само един инструмент на религиозния живот, а никога една религия. Религията може да бъде най-добре охарактеризирана чрез съдържанието на човешкото сърце, на човешкото чувство, на онази съвкупност от усещания и чувства, чрез които човек изпраща нагоре към свръхсетивните същества и сили най-доброто, което той храни като възприемчивост в своята душа. Характерът на религията на един човек зависи от пламъка на това съдържание на чувството, от силата на усещанията, от вида на тези чувства, така както от топлия пулс на сърцето в нашите гърди, от чувството за красотата зависи, как един човек стои пред една художествена картина.
Без съмнение, съдържание на религиозния живот е това, което ние наричаме духовният, свръхсетивният свят.
Но също както естетическото и художествено чувство не е все едно с това, което наричаме духовно схващане на вътрешните закони на изкуството, въпреки че духовното схващане на тези закони ще повиши разбирането на изкуството -, така също онази Мъдрост, онова знание, което води в духовните светове, не е едно и също нещо с религията. Това знание ще направи религиозното чувство по-сериозно, по-достойно, по-велико и по-обхватно, обаче то самото не иска да бъде религия, ако бъде правилно разбрано, въпреки че може да доведе до религия.
към текста >>
Когато искаме сега да разберем силата и значението, смисъла и духа на християнската религия от гледището на Духовната Наука, ние трябва да навлезем на дълбоко и нашироко в духовния
живот
.
Когато искаме сега да разберем силата и значението, смисъла и духа на християнската религия от гледището на Духовната Наука, ние трябва да навлезем на дълбоко и нашироко в духовния живот.
Трябва да хвърлим поглед във времената на прадалечното минало; с други думи, трябва да се пренесем чак до преди религиозната епоха на човечеството, да търсим да обгърнем с погледа раждане то на религията.
към текста >>
Предишните степени развитието са протекли в една епоха, когато Земята е имала други условия на
живот
, когато елементите не са били разпределени както днес, когато човекът не е бил надарен с едно такова тяло , каквото той има днес.
Човекът е надраснал своите предишни степени на развитието, а животните са паднали под тези предишни степени. Така в животните ние виждаме нещо като изостанали назад братя на човечеството, които обаче не носят вече формата на тези предишни степени на развитието.
Предишните степени развитието са протекли в една епоха, когато Земята е имала други условия на живот, когато елементите не са били разпределени както днес, когато човекът не е бил надарен с едно такова тяло , каквото той има днес.
Говорейки образно можем да кажем: В хода на развитието човекът е можал да изчака със своето слизане в материята в плътта, той е можал да изчака до момента, когато тази материална плът може да стане такава, че да може той да развие силата на днешния дух. Животните не са могли да изчакат; те са се втвърдили на предишните степени, приели са плът по-рано отколкото това е било уместно. Ето защо те трябваше да изостанат. Така ние ще можем да си представим, как човекът е живял при други условия и в други форми на съзнанието, различни от днешните. Ако проследим тези форми на съзнанието хиляди, хиляди години назад в миналото, ние ще открием все нови и нови.
към текста >>
За да изтълкуваме тайнствеността на неговия
живот
един писател казва, че в деня, когато този човек е бил изкаран на бял свят, на единия край на небето е залязвало Слънцето, а на другия е изгрявала Луната.
Именно тук в този град можа да бъде наблюдаван един такъв характерен случай от този род. Високо уважаемият професор Даумер е наблюдавал добре този случай при онзи за мнозина толкова загадъчен човек, който по един тайнствен път бе доведен тук в този град и който намери своята смърт по също такъв загадъчен начин в Ансбах.
За да изтълкуваме тайнствеността на неговия живот един писател казва, че в деня, когато този човек е бил изкаран на бял свят, на единия край на небето е залязвало Слънцето, а на другия е изгрявала Луната.
Вие знаете, че аз говоря за Каспар Хаузер. Ако оставите настрана всичко, което е било казано за и против във връзка с този случай, ако се спрете само на това, което при всички обстоятелства е доказано, ще знаете, че този подхвърлен човек, който внезапно изниква на улицата и който, поради това, че не се знаеше от къде е дошъл, бе наречен дете на Европа, когато бе намерен, той не знаеше нито да чете, нито да смята.
към текста >>
Колкото повече трябваше да вкусва от умствения
живот
, толкова повече това чувство на истината изчезваше.
На 20-годишна възраст той още не познаваше нищо, което се добива чрез ума, обаче по един странен начин притежаваше една чудесна памет. Когато започнаха да го учат, когато логиката прониква в неговата душа, неговата памет изчезна. Този преход на съзнанието беше свързан още и с нещо друго. В него имаше едно непонятно, вродено чувство на истина и именно това чувство на истината изгуби той, изгуби способността да налучква истината.
Колкото повече трябваше да вкусва от умствения живот, толкова повече това чувство на истината изчезваше.
Наистина ние бихме могли да проучим някои неща, ако се задълбочим в тази душа, която е била изкуствено задържана в нейното развитие. И за този, който стои на почвата на Духовната Наука, никак не е неоснователно онова народно предание, в което съобщава, че когато Каспар Хаузер не е знаел още нищо и не е имал никакво предчувствие, че извън него има същества с различни форми, той упражнявал едно чудотворно действие, когато се приближавал до разярени животни. Дивите животни се покорявали и ставали напълно кротки; от него се излъчвало нещо, което правило, щото едно такова животно, което би нападнало всякиго друг, да се укроти. Както казахме, понеже ни се представя един такъв, който може да бъде разбран чрез Духовната Наука, ние бихме могли да проникнем дълбоко в душата на тази толкова забележителна и за мнозина толкова загадъчна личност. Така Вие бихте могли да получите една такава картина, от която бихме могли да видите, което не може да бъде обяснено из обикновения живот, то може да бъде отнесено чрез Духовната Наука към духовните факти.
към текста >>
Така Вие бихте могли да получите една такава картина, от която бихме могли да видите, което не може да бъде обяснено из обикновения
живот
, то може да бъде отнесено чрез Духовната Наука към духовните факти.
Колкото повече трябваше да вкусва от умствения живот, толкова повече това чувство на истината изчезваше. Наистина ние бихме могли да проучим някои неща, ако се задълбочим в тази душа, която е била изкуствено задържана в нейното развитие. И за този, който стои на почвата на Духовната Наука, никак не е неоснователно онова народно предание, в което съобщава, че когато Каспар Хаузер не е знаел още нищо и не е имал никакво предчувствие, че извън него има същества с различни форми, той упражнявал едно чудотворно действие, когато се приближавал до разярени животни. Дивите животни се покорявали и ставали напълно кротки; от него се излъчвало нещо, което правило, щото едно такова животно, което би нападнало всякиго друг, да се укроти. Както казахме, понеже ни се представя един такъв, който може да бъде разбран чрез Духовната Наука, ние бихме могли да проникнем дълбоко в душата на тази толкова забележителна и за мнозина толкова загадъчна личност.
Така Вие бихте могли да получите една такава картина, от която бихме могли да видите, което не може да бъде обяснено из обикновения живот, то може да бъде отнесено чрез Духовната Наука към духовните факти.
Естествено такива духовни факти не могат да се сдобият чрез спекулация, а само чрез духовно наблюдение, но те са разбираеми за всестранно обхватното и логическо мислене.
към текста >>
Благодарение на това, че човекът намери средства и пътища да развие своя вътрешен
живот
, своето вътрешно същество така, че отново да може да вижда световете, от които беше слязъл, които по-рано е виждал, макар и в едно смътно съзнание.
А как същинското религиозно състояние прониква в човечеството?
Благодарение на това, че човекът намери средства и пътища да развие своя вътрешен живот, своето вътрешно същество така, че отново да може да вижда световете, от които беше слязъл, които по-рано е виждал, макар и в едно смътно съзнание.
Тук ние стигаме до един въпрос, който за някои съвременни хора съдържа твърде малка вероятност, до въпроса за посветените. Що са посветени на човечеството? Посветени бяха онези хора, които чрез определени методи развиваха своето вътрешно душевно и духовно същество така, че отново можеха да се врастнат в духовния свят. Да, посвещението съществува! Във всяка една душа дремят свръхсетивни сили и способности.
към текста >>
Това е същото онова Същество, за което са копнели всички онези, които са развивали един религиозен
живот
, които са прогледнали в древните мистерии, които са напуснали сетивния свят, за да влязат в духовния.
Именно това дължи човечеството на идването на Христа Исус на Земята. Чрез това, че Христовият Принцип е влизал в човечеството, централното Същество на духовния свят е живяло веднъж исторически в един човек на Земята.
Това е същото онова Същество, за което са копнели всички онези, които са развивали един религиозен живот, които са прогледнали в древните мистерии, които са напуснали сетивния свят, за да влязат в духовния.
към текста >>
Както ученикът, който в древни времена е бил посветен, можеше да проникне със своя поглед в старите, минали времена на духовния
живот
, така и тези, които са посветени в християнския смисъл, чрез участието в импулсите донесени от Христа Исуса, добиват способността да виждат това, което нашият земен свят ще стане, когато хората ще действуват в смисъла на Христовия Импулс.
Той отново ще възлезе до там, където и днес посветеният може да проникне със своя поглед. Човекът ще съблече сетивното, когато проникне в духовния свят.
Както ученикът, който в древни времена е бил посветен, можеше да проникне със своя поглед в старите, минали времена на духовния живот, така и тези, които са посветени в християнския смисъл, чрез участието в импулсите донесени от Христа Исуса, добиват способността да виждат това, което нашият земен свят ще стане, когато хората ще действуват в смисъла на Христовия Импулс.
Както може да се проникне с погледа назад в това, което са били предишните състояния на развитието на света и човека, така също, започвайки от началото на явлението на Христа, човек може да прогледне в най-далечното бъдеще. Можем да кажем: Според това, как съзнанието ще се измени отново, ще се устрои и положението на човека в отношение на духовния свят към сетивния свят. Така, докато по-рано посвещението беше едно посвещение в миналото, в прадревната Мъдрост, християнското посвещение дава възможност на посветения да разкрие бъдещето. Следователно необходимо е човек да бъде посветен не само за неговата мъдрост, не само неговото чувство, но и за неговата воля. Защото чрез това той ще знае, какво трябва да прави, ще може да си постави цели за бъдещето.
към текста >>
Да се поставят цели на човечеството по този начин, това значи да се схваща езотеричното Християнство в истинския най-
висш
смисъл, в смисъла на първоначалния християнски принцип.
Можем да кажем: Според това, как съзнанието ще се измени отново, ще се устрои и положението на човека в отношение на духовния свят към сетивния свят. Така, докато по-рано посвещението беше едно посвещение в миналото, в прадревната Мъдрост, християнското посвещение дава възможност на посветения да разкрие бъдещето. Следователно необходимо е човек да бъде посветен не само за неговата мъдрост, не само неговото чувство, но и за неговата воля. Защото чрез това той ще знае, какво трябва да прави, ще може да си постави цели за бъдещето. Сетивният всекидневен човек си поставя цели за следобед, за вечерта, за другия ден; духовният човек, изхождайки от духовните принципи, може да си постави далечни цели, които да импулсират неговата воля, да оживотвори неговите сили.
Да се поставят цели на човечеството по този начин, това значи да се схваща езотеричното Християнство в истинския най-висш смисъл, в смисъла на първоначалния християнски принцип.
Така е разбирал нещата този, който е описал великия принцип на посвещението на волята, който е написал Откровението. Откровението се разбира неправилно, когато то не се разбира като източник даващ импулса за бъдещите времена, импулса за бъдещи действия и дела.
към текста >>
34.
2. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ. Нюрнберг 18 Юни 1908 г.
GA_104 Апокалипсисът на Йоан
Преди всичко трябва да изкажем благодарност на нашите антропософски приятели от Нюрнберг, които смятам, че не ще бъдат по-малко радостни от този, който им говори, за това, че имаме възможност да се занимаваме с антропософския
живот
в този град по-продължително време.
Преди всичко трябва да изкажем благодарност на нашите антропософски приятели от Нюрнберг, които смятам, че не ще бъдат по-малко радостни от този, който им говори, за това, че имаме възможност да се занимаваме с антропософския живот в този град по-продължително време.
Именно в този град, наред с най-усърдния стремеж към познаване на великите антропософски истини бе проявено и най-дълбоко разбиране за антропософските въпроси и това, което е истински антропософски живот.
към текста >>
Именно в този град, наред с най-усърдния стремеж към познаване на великите антропософски истини бе проявено и най-дълбоко разбиране за антропософските въпроси и това, което е истински антропософски
живот
.
Преди всичко трябва да изкажем благодарност на нашите антропософски приятели от Нюрнберг, които смятам, че не ще бъдат по-малко радостни от този, който им говори, за това, че имаме възможност да се занимаваме с антропософския живот в този град по-продължително време.
Именно в този град, наред с най-усърдния стремеж към познаване на великите антропософски истини бе проявено и най-дълбоко разбиране за антропософските въпроси и това, което е истински антропософски живот.
към текста >>
Ние разбираме антропософския
живот
само тогава, когато за нас Антропософското учение не е само нещо, което ни занимава теоретически, а когато то стане за нас нещо, което одухотворява нашия собствен
живот
до най-дълбоките глъбини на нашата душа, което възпламенява нашия
живот
и го повдига.
Ние разбираме антропософския живот само тогава, когато за нас Антропософското учение не е само нещо, което ни занимава теоретически, а когато то стане за нас нещо, което одухотворява нашия собствен живот до най-дълбоките глъбини на нашата душа, което възпламенява нашия живот и го повдига.
А това ни свързва още по-тясно с нашите себеподобни, с целия свят. От голямо значение е за човека, той да чувствува, че всичко, което ни заобикаля във външния сетивен свят, във видимото сетивно съществуване, че всичко това може да ни се яви като външна физиономия на едно невидимо, свръхсетивно съществуване, намиращо се на неговата основа.
към текста >>
И от този начин на гледане света в него извира нов
живот
и го прониква, едно друго, благородно въодушевление възпламенява това, което той иска да предприеме.
За този, който внася Антропософията в живота, светът, с всичко, което той съдържа, се превръща все повече и повече в един физически израз на божествено-духовни Същества; и когато гледа света на видимото, за него това е все едно, като че ли чрез чертите на едно човешко лице той прониква до неговото сърце до неговата душа. Всичко, което среща като планини и скали, растителната дреха на Земята, животните и хората, всичко, което го заобикаля във външния свят във всички занимания на хората, за него то се превръща в един физиономически образ, в една мимика на едно намиращо се на негова основа божествено-духовно съществуване.
И от този начин на гледане света в него извира нов живот и го прониква, едно друго, благородно въодушевление възпламенява това, което той иска да предприеме.
към текста >>
Преди няколко седмици аз можах да констатирам в Скандинавия, как в целия
живот
на нашия европейски Север всичко още издава един отзвук от онова древно съществуване на северния свят, където всичко духовно беше проникнато от съзнанието за съществата, които стоят зад образите на боговете и митовете.
Позволете ми да припомня само един малък, симптоматичен пример из моите последни опитности при едно от моите пътувания за изнасяне на сказки. Примерът който искам да Ви приведа показва, как световната история, когато я разглеждаме като израз на божествено-духовното, навсякъде ни се явява пълна със значение, навсякъде ни говори на един нов език.
Преди няколко седмици аз можах да констатирам в Скандинавия, как в целия живот на нашия европейски Север всичко още издава един отзвук от онова древно съществуване на северния свят, където всичко духовно беше проникнато от съзнанието за съществата, които стоят зад образите на боговете и митовете.
Човек би казал, че в тези страни от всичко, което той среща, могат да се чуят отзвуци от това, което посветените в мистериите на Друидите, на Тротите са предали като духовен живот на своите ученици в древния свят. Човек може да забележи, как полъхът на онзи духовен живот прониква Севера; той вижда нещо като израз на хубави кармически съотношения. Човек се вижда както това се случи и с мене, така да се каже, поставен във всичко това, когато има пред себе си първия германски превод на Библията, Сребърния Кодекс на Улфила.
към текста >>
Човек би казал, че в тези страни от всичко, което той среща, могат да се чуят отзвуци от това, което посветените в мистериите на Друидите, на Тротите са предали като духовен
живот
на своите ученици в древния свят.
Позволете ми да припомня само един малък, симптоматичен пример из моите последни опитности при едно от моите пътувания за изнасяне на сказки. Примерът който искам да Ви приведа показва, как световната история, когато я разглеждаме като израз на божествено-духовното, навсякъде ни се явява пълна със значение, навсякъде ни говори на един нов език. Преди няколко седмици аз можах да констатирам в Скандинавия, как в целия живот на нашия европейски Север всичко още издава един отзвук от онова древно съществуване на северния свят, където всичко духовно беше проникнато от съзнанието за съществата, които стоят зад образите на боговете и митовете.
Човек би казал, че в тези страни от всичко, което той среща, могат да се чуят отзвуци от това, което посветените в мистериите на Друидите, на Тротите са предали като духовен живот на своите ученици в древния свят.
Човек може да забележи, как полъхът на онзи духовен живот прониква Севера; той вижда нещо като израз на хубави кармически съотношения. Човек се вижда както това се случи и с мене, така да се каже, поставен във всичко това, когато има пред себе си първия германски превод на Библията, Сребърния Кодекс на Улфила.
към текста >>
Човек може да забележи, как полъхът на онзи духовен
живот
прониква Севера; той вижда нещо като израз на хубави кармически съотношения.
Позволете ми да припомня само един малък, симптоматичен пример из моите последни опитности при едно от моите пътувания за изнасяне на сказки. Примерът който искам да Ви приведа показва, как световната история, когато я разглеждаме като израз на божествено-духовното, навсякъде ни се явява пълна със значение, навсякъде ни говори на един нов език. Преди няколко седмици аз можах да констатирам в Скандинавия, как в целия живот на нашия европейски Север всичко още издава един отзвук от онова древно съществуване на северния свят, където всичко духовно беше проникнато от съзнанието за съществата, които стоят зад образите на боговете и митовете. Човек би казал, че в тези страни от всичко, което той среща, могат да се чуят отзвуци от това, което посветените в мистериите на Друидите, на Тротите са предали като духовен живот на своите ученици в древния свят.
Човек може да забележи, как полъхът на онзи духовен живот прониква Севера; той вижда нещо като израз на хубави кармически съотношения.
Човек се вижда както това се случи и с мене, така да се каже, поставен във всичко това, когато има пред себе си първия германски превод на Библията, Сребърния Кодекс на Улфила.
към текста >>
То е било криво разбрано още от самото начало на християнския
живот
от всички онези, които не са принадлежали към истинските християнски посветени.
Нека през време на този курс ни проникне едно такова убеждение и схващане на нещата. От едно такова убеждение трябва да извира духът, трябва да извират чувствата, които трябва да проникнат нашите сърца. С такова настроение искаме да пристъпим сега към този курс, който има за задача да разгледа най-дълбокия документ на Християнството, Откровението на Йона, защото с този документ могат да бъдат свързани непринудено най-дълбоките тайни на Християнството. Защото в този документ се съдържа една голяма част от тайните на Християнството; в него се съдържа най-дълбокото от това, което можем да на речем езотерично християнство. Следователно нищо чудно, че от всички документи на Християнството именно откровението е било най-криво разбирано.
То е било криво разбрано още от самото начало на християнския живот от всички онези, които не са принадлежали към истинските християнски посветени.
То е било криво разбрано през най-различните времена, винаги в смисъла и в стила, в който тези различни времена са мислили и схващали нещата. Било е криво разбирано от онези времена, които бихме могли да кажем са мислели духовно-материалистично; от онези времена, които са сковали великите религиозни течения в едностранчива фанатична партийност; било е криво разбра но и през новите времена от онези, които са вярвали, че могат да разрешат загадките на света чрез грубия, сетивен материализъм. Великите духовни истини, които са били възвестени в началото на Християнството, до които са били доведени онези, които можеха да ги разберат, тези истини се съдържат, доколкото това може да стане в едно съчинение, в Откровението на Йоана, в така нареченото каноническо Откровение. Но още през първите времена на Християнството непосветените са били малко способни да разберат дълбоко духовното, което се съдържа в езотеричното Християнство. По този начин още през първите времена на Християнството в кръговете на посветените се появи възгледа, че нещата, които първоначално се разиграват за мировото развитие в духовния свят, които могат да бъдат познати и виждани от този, който може да прогледне в духовните светове, че такива чисто духовни процеси трябва да се разиграят външно в материалния културен живот.
към текста >>
По този начин още през първите времена на Християнството в кръговете на посветените се появи възгледа, че нещата, които първоначално се разиграват за мировото развитие в духовния свят, които могат да бъдат познати и виждани от този, който може да прогледне в духовните светове, че такива чисто духовни процеси трябва да се разиграят външно в материалния културен
живот
.
То е било криво разбрано още от самото начало на християнския живот от всички онези, които не са принадлежали към истинските християнски посветени. То е било криво разбрано през най-различните времена, винаги в смисъла и в стила, в който тези различни времена са мислили и схващали нещата. Било е криво разбирано от онези времена, които бихме могли да кажем са мислели духовно-материалистично; от онези времена, които са сковали великите религиозни течения в едностранчива фанатична партийност; било е криво разбра но и през новите времена от онези, които са вярвали, че могат да разрешат загадките на света чрез грубия, сетивен материализъм. Великите духовни истини, които са били възвестени в началото на Християнството, до които са били доведени онези, които можеха да ги разберат, тези истини се съдържат, доколкото това може да стане в едно съчинение, в Откровението на Йоана, в така нареченото каноническо Откровение. Но още през първите времена на Християнството непосветените са били малко способни да разберат дълбоко духовното, което се съдържа в езотеричното Християнство.
По този начин още през първите времена на Християнството в кръговете на посветените се появи възгледа, че нещата, които първоначално се разиграват за мировото развитие в духовния свят, които могат да бъдат познати и виждани от този, който може да прогледне в духовните светове, че такива чисто духовни процеси трябва да се разиграят външно в материалния културен живот.
И така стана, че докато авторът на Откровението описва в своето съчинение резултатите на неговото посвещение, на неговото християнско посвещение, другите са ги разбирали само външно и бяха на мнение: Това, което великият пророк е видял и за което посветените знаят, че ще се развие през хилядолетията, то трябва да стане в най-скоро време във външния сетивен и видим свят. Така се роди възгледът, че авторът на Откровението е мислил нещо за най-близкото сетивно време, за едно слизане, за едно ново идване на Христа Исуса върху сетивните физически облаци. И когато това не стана, хората продължиха срока и казаха: "Но виждате ли, с явяването на Христа Исуса за земята започва една нова епоха в сравнение с това, което съществуваше като стара религиозност. Но то ще трае и тук нещата отново се схващаха по сетивен начин то ще трае хиляди години и тогава на физическия свят ще се изпълнят събитията, които са описани в откровението". Така стана, че фактически, когато настъпи 1000-та година, хората очакваха идването на една враждебна на Християнството сила, очакваха Анти-Христа, който трябваше да се яви на физическия свят.
към текста >>
Подобен духовен
живот
беше вече невъзможен при грубия материализъм на 19-то столетие.
Противната партия беше винаги Анти-Христът и онази, на която съответните хора принадлежаха, се отъждествяваше винаги с истинското Християнство. Работата вървя така до времето, когато дойде модерният материализъм, с който не може да се сравни по грубост даже и онзи материализъм, който Ви описах за първите столетия на Християнството. Защото тогава все още съществуваше една духовна вяра, определено духовно схващане. Хората не можеха да разберат само затова, защото между тях нямаше посветени. Но все пак у тях имаше известен духовен смисъл; защото ако и да си представяха по един груб начин, че едно същество ще слезе на облак, все пак в това имаше една духовна вяра.
Подобен духовен живот беше вече невъзможен при грубия материализъм на 19-то столетие.
Мислите, които един такъв правоверен материалист на 19-то столетие си съставяше за Откровението, могат да бъдат охарактеризирани приблизително, както следва: "Никой човек не може да вижда в бъдещето, защото и аз самият не мога това. Нещо, което самият аз не мога да виждам, не може да го вижда и никой друг човек. Да се говори за това, че има посветени, това е старо суеверие. Такова нещо не съществува; следователно като норма важи това, което аз зная. Аз едвам виждам това, което ще стане в следващите десет години; следователно никой човек не може да каже, какво ще се случи след хиляди години.
към текста >>
Сега ние знаем, че с това число 666 не се е разбирало нищо друго освен "Нерон", "Цезар-Нерон"; и ясно е, че откровението е било написано в една епоха, когато Нерон беше вече завършил своя
живот
и че с всичко това авторът на откровението е искал да каже, че в лицето на Нерон се е появил антихристът, че следователно това, което се крие в този елемент, е едно завишаване на предидущите елементи.
При такива загатвания се знаеше, че числата трябваше да бъдат заместени с определени букви, за да се узнае, за какво става дума. Онези, които бяха дочули нещо, но в действителност не знаеха нищо, бяха стигнали в тяхното схващане до извода, че когато цифрите в числото 666 се заменят с букви, получава се името "Нерон" или "Цезар Нерон". И днес можете да прочетете в много книги, които се занимават с тълкуването на Откровението, следното: По-рано хората са били толкова смахнати, че са скривали, забулвали са на това място в тайна всевъзможни неща, но днес това е вече една решене задача.
Сега ние знаем, че с това число 666 не се е разбирало нищо друго освен "Нерон", "Цезар-Нерон"; и ясно е, че откровението е било написано в една епоха, когато Нерон беше вече завършил своя живот и че с всичко това авторът на откровението е искал да каже, че в лицето на Нерон се е появил антихристът, че следователно това, което се крие в този елемент, е едно завишаване на предидущите елементи.
Сега остава само да се проучи, какво е станало непосредствено преди това. Тогава откриваме това, което авторът на Откровението е искал да опише. Съобщава се, че когато е бушувала борбата на Нерон против християните, в Мала Азия е имало земетресения. Следователно това са земетресение, за което Откровението споменава при отварянето на печатите и при прозвучаването на тръбите. Той говори също за напаст от скакалци.
към текста >>
Помислете за вашия дневен
живот
, проследете го стъпка по стъпка!
Но как да се извърши това, понеже именно физическото възприятие, когато то настъпва в земното развитие, закрива с едно було духовния свят, който човекът е възприемал по-рано, макар и при едно смътно съзнание. Как, намирайки се във физическия свят, може да се действува върху астралното тяло? Тук ние трябва да си изясним, какво е положението с това възприятие през деня. Какво става впрочем, когато човек има възприятия през деня?
Помислете за вашия дневен живот, проследете го стъпка по стъпка!
На всяка крачка във вас проникват впечатленията на външния свят. Вие ги възприемате, виждате, чувате, миришете и т.н. При тази или онази работа впечатленията нахлуват през целия ден към вас, вие ги преработвате с помощта на вашия ум. Поетът, който сам не е един вдъхновен човек, ги прониква със своята фантазия. Всичко това е истина!
към текста >>
Ето защо през целия ден този дневен
живот
действува върху астралното тяло.
Тези впечатления действува чрез физическото тяло върху етерното и астралните тела, докато бъдат осъзнати от Аза. Действията на това, което се упражнява върху физическото тяло, се отпечатват в астралното тяло. Когато се произвеждат светлинни впечатления, окото е това, което приема впечатленията. Светлинното впечатление произвежда едно впечатление върху етерното и астралното тела. Така стои въпросът и с впечатленията, които ухото и другите сетива получават.
Ето защо през целия ден този дневен живот действува върху астралното тяло.
Астралното тяло е постоянно дейно под въздействието на външния свят. Но през нощта то излиза навън, излъчва се. Но тогава то не притежава никакви сили, за да може да осъзнае впечатленията, които сега се намират около него. Старите сили на прадалечното минало са били умъртвени при първото възприятие на настоящия сетивен свят. През нощта то не притежава никакви сили, защото целият дневен живот е неспособен да остави в астралното тяло нещо, което да действува формиращо върху него.
към текста >>
През нощта то не притежава никакви сили, защото целият дневен
живот
е неспособен да остави в астралното тяло нещо, което да действува формиращо върху него.
Ето защо през целия ден този дневен живот действува върху астралното тяло. Астралното тяло е постоянно дейно под въздействието на външния свят. Но през нощта то излиза навън, излъчва се. Но тогава то не притежава никакви сили, за да може да осъзнае впечатленията, които сега се намират около него. Старите сили на прадалечното минало са били умъртвени при първото възприятие на настоящия сетивен свят.
През нощта то не притежава никакви сили, защото целият дневен живот е неспособен да остави в астралното тяло нещо, което да действува формиращо върху него.
към текста >>
Тази именно трябва да бъде първата крачка на посвещението: Да накараме човека да направи през време на дневния
живот
нещо, да извърши нещо в своята душа, което продължава да действува и тогава, когато през нощта астралното тяло се излъчва от физическото и етерното тела.
Всички неща, които виждате около вас, упражняват действия до астралното тяло. Но това, което се произвежда там, не е в състояние да създава форми, които биха могли да станат астрални органи.
Тази именно трябва да бъде първата крачка на посвещението: Да накараме човека да направи през време на дневния живот нещо, да извърши нещо в своята душа, което продължава да действува и тогава, когато през нощта астралното тяло се излъчва от физическото и етерното тела.
Представете си за да се изразим образно че през време, когато човекът се намира в пълно будно съзнание, му дадем нещо, което той трябва да направи, което той трябва да остави да се извърши в него и което да бъде така подбрано, така съставено, че да не престане да действува когато той заспи.
към текста >>
Тази е била винаги първата крачка на посвещението: Да се накара човекът да извърши през време на дневния
живот
нещо, чийто отзвук да продължава през нощния
живот
.
Представете си това действие като един звук, който продължава да звучи, когато астралното тяло се излъчва; това продължаващо действие на звука би представлявало тогава силите, които сега биха действували над астралното тяло така, че да създадат в него форми, както външните сили са работили над физическото тяло.
Тази е била винаги първата крачка на посвещението: Да се накара човекът да извърши през време на дневния живот нещо, чийто отзвук да продължава през нощния живот.
Всичко, което се е наричало медитация, съсредоточения и другите упражнения, които човек е предприемал през време на своя дневен живот, не са нищо друго освен действия, които продължават да работят и когато астралното тяло се излъчва, остават като един отзвук и сега, през нощта, се превръщат във формиращи сили в астралното тяло.
към текста >>
Всичко, което се е наричало медитация, съсредоточения и другите упражнения, които човек е предприемал през време на своя дневен
живот
, не са нищо друго освен действия, които продължават да работят и когато астралното тяло се излъчва, остават като един отзвук и сега, през нощта, се превръщат във формиращи сили в астралното тяло.
Представете си това действие като един звук, който продължава да звучи, когато астралното тяло се излъчва; това продължаващо действие на звука би представлявало тогава силите, които сега биха действували над астралното тяло така, че да създадат в него форми, както външните сили са работили над физическото тяло. Тази е била винаги първата крачка на посвещението: Да се накара човекът да извърши през време на дневния живот нещо, чийто отзвук да продължава през нощния живот.
Всичко, което се е наричало медитация, съсредоточения и другите упражнения, които човек е предприемал през време на своя дневен живот, не са нищо друго освен действия, които продължават да работят и когато астралното тяло се излъчва, остават като един отзвук и сега, през нощта, се превръщат във формиращи сили в астралното тяло.
към текста >>
Тя се е състояла в усвояването на определени форми на
живот
, на определен начин на мислене и водене на живота, което можеше да остави своите продължаващи отзвуци.
Това не е било още никаква работа в свръхсетивните светове; тази степен се е състояла в упражнения на душата, който човек е правел през време на деня като едно трениране на душата.
Тя се е състояла в усвояването на определени форми на живот, на определен начин на мислене и водене на живота, което можеше да остави своите продължаващи отзвуци.
А всичко това работеше над астралното тяло, докато в него се развиваха органите. Когато обучаващият се стигаше дотам, че в астралното тяло се образуваха тези органи, преминаваше се към следващата степен, която се състоеше в това: всичко, което е било образувано по този начин в астралното тяло, да бъде отпечатано в етерното тяло. Както написаното на един печат се отпечатва върху червения восък, така и всичко, което беше изработено в астралното тяло, трябваше да бъде отпечатано в етерното тяло. Това отпечатване е следващата стъпка на посвещението и се наричало озаряване. Защото за едно с това настъпваше същевременно един пълен със значение момент на посвещението.
към текста >>
Това, което първоначално беше само като един отпечатък, продължаваше да се развива като
живот
в етерното тяло.
По този начин за посветения човек духовният свят се явяваше първо под формата на такива пълни със значение образи. Тази е била първата степен на посвещението. След това продължаваше живеенето по този начин в етерното тяло.
Това, което първоначално беше само като един отпечатък, продължаваше да се развива като живот в етерното тяло.
Тогава към образите започваше да се прибавя това, което се наричаше музика на сферите. Висшият духовен свят бива възприеман сега като звук. Посветеният в по-висока степен, след като е възприемал духовния свят в образи чрез озарението, започва да чува духовно онези звуци които само духовното ухо може да възприема. После се стига до едно по-нататъшно преобразуване на етерното тяло и посветеният се издига в една по-висша сфера. Вие можете да чувате звуци и когато, например, имате тук един параван и зад него стои един човек, който говори и който вие не виждате.
към текста >>
/Ако човек иска да се издигне в най-висшия духовен свят, който може за сега да бъде достигнат от нас човеците, защото този най-
висш
духовен свят е свързан с нашия свят/.
Така посветеният е възведен нагоре от степен на степен в сферите на посвещението. В седемте послания на Откровенията на Йоана имаме това, което принадлежи на седемте категории на физическия свят; в седемте печата имаме това, което принадлежи на астралния имагинативен свят; в седемте тръби това, което принадлежи на Девакана и в седемте чаши на гнева това, което трябва да бъде изхвърлено.
/Ако човек иска да се издигне в най-висшия духовен свят, който може за сега да бъде достигнат от нас човеците, защото този най-висш духовен свят е свързан с нашия свят/.
Ние искаме да дадем само външния строеж на това, което е Откровение на Йоана. Това е един бегъл и кратък очерк, който може да ни покаже, че Откровението е една книга на посвещението.
към текста >>
35.
3. ВТОРА ЛЕКЦИЯ. Нюрнберг 19 Юни 1908 г.
GA_104 Апокалипсисът на Йоан
Човек трябва да бъде така подготвен, че през време на обикновения дневен
живот
да прави упражнения, които му са предписани от школите на посветените: медитация, съсредоточение и т.н.
Още вчера ние подчертахме, какво трябва да стане с човека, когато той трябва да приеме посвещението. Когато човек се занимава само с това, с което се занимават днес изобщо хората, той не може да получи никакво посвещение.
Човек трябва да бъде така подготвен, че през време на обикновения дневен живот да прави упражнения, които му са предписани от школите на посветените: медитация, съсредоточение и т.н.
В тяхната основа тези упражнения, що се отнася до тяхното значение за човека, са едни и същи във всички школи на посвещението. Те се различават едни от други само дотолкова, доколкото отивайки все по-далече в миналото в предхристиянските школи на посвещението, са били насочени повече към упражнението, към тренирането на мисленето, на мисловните сили. Колкото повече се приближаваме към християнските времена, толкова повече упражненията са насочени към школуването на чувствителните сили, на чувствата; и колкото повече се приближаваме до новите времена, толкова повече виждаме как в така наречените розенкройцерски школи се въвежда един особен род развитие на волята, едно упражнение на волята, поради това, че се държи сметка за изискванията и нуждите на хората, във връзка с тяхното развитие, с развитието на цялото човечество. Ако и медитациите да са на пръв поглед подобни на тези другите, предхристиянски школи все пак в основата на розенкройцерските упражнения царува навсякъде едно особено школуване на волевия елемент. Но важното, което се има предвид и което се е постигало също и чрез упражненията на източните мистерийни школи, както и на египетските и питагорейските школи, и т.н., което е съставлявало също и действието на онези упражнения които са основани главно на медитации върху Евангелието на Йоана, това е, че за кратко време през деня ако щете само пет или петнадесет минути върху човека се действува така, че действието остава и тогава, когато настъпва онова състояние у спящия човек при което астралното тяло е излъчено.
към текста >>
Това, което човек може да възприема там, което именно той е възприемал в древни времена (защото днес това се случва рядко), са чудни образи на растителния свят, на растителния
живот
.
Постепенно астралното тяло получава една вътрешна организация, каквато показва физическото тяло в своите очи, уши и т.н. Но това не би довело човека до там, да вижда нещо особено, още повече що се отнася за съвременния човек. Все пак човек възприема нещо, когато неговите вътрешни органи са вече образувани. Тогава той започва да има съзнание през време на съня. Из духовната тъмнина, която съществува за обикновения спящ човек, проблясват като зазоряване заобикалящите го духовни светове.
Това, което човек може да възприема там, което именно той е възприемал в древни времена (защото днес това се случва рядко), са чудни образи на растителния свят, на растителния живот.
Това са най-първичните постижения на ясновиждането. Там, където по-рано беше само тъмнина и безсъзнание, сега се явява нещо като съновидно, живо, но действително, един вид растителни форми.
към текста >>
Той вижда това, което е изградило двата члена на неговото същество, физическото тяло и етерното тяло, което всяка нощ подържа техния
живот
.
Ето защо понятно е, че в момента, когато астралното тяло докосва етерното тяло, за да отпечата своите органи в него, човекът е проникнат от тези сили, които са символизирани в печата. Това, което го подържа и го свързва с цялата космическа Вселена, то се явява в този момент на посвещението.
Той вижда това, което е изградило двата члена на неговото същество, физическото тяло и етерното тяло, което всяка нощ подържа техния живот.
Но самият той няма още никакво участие в това, защото не може още да работи в тези два члена на своето същество. Ако би останало на човека, физическото и етерното тела, които нощем остават да лежат в леглото, биха били осъдени на едно растително съществуване. Защото той ги изоставя и двете на самите себе си. Ето защо състоянието на сън е несъзнателно за човека, каквото и постоянното състояние на растението.
към текста >>
И към гореописания образ се прибавя един още по-
висш
символ, който като че изпълва цялата Вселена.
И към гореописания образ се прибавя един още по-висш символ, който като че изпълва цялата Вселена.
Към гореописания символ на старото посвещение за онзи, който минава през степените на Йоановото посвещение, се прибавя нещо, което е изобразено върху първия печат. /Говорейки тук за печати, Рудолф Щайнер говори за картините, които той сам е нарисувал по виденията описани в Откровението и които не трябва да се смесват с печатите на небесната Книга, за която става дума по-нататък. Бележка на преводача. Тези картини са били окачени по стените в залата, където Рудолф Щайнер държал сказките върху Откровението./ За погледа на посветения се явява образът на Син Человечески, на царясвещеник препасан със златен колан, с нозе, които изглеждат като разтопен метал, главата му покрита с коса като бяла вълна, от устата на който излиза двуостър огнен меч и който държи в десницата си 7-те звезди Сатурн, Слънце, Луна, Марс, Меркурий, /Марс+Меркурий = Земя/, .... Юпитер, Венера и Вулкан. Това са 7-те степени на развитие или въплъщения, през които минава нашата планета Земя, като с Марс и Меркурий са обозначени двете фази на развитието на настоящото въплъщение на Земята.
към текста >>
36.
4. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ. Нюрнберг 20 Юни 1908 г.
GA_104 Апокалипсисът на Йоан
Да си го представим стигнал точно до границата между най-тънките същества на физическия свят и следващия по-
висш
свят, астралния свят, където му е позволено да застане като на един връх и гледа на долу.
Всяка степен на посвещението води до едно по-високо гледище в разглеждането на човека. Още в първата сказка можахме да обърнем вниманието върху това, как човекът се издига по степени; първо той се издига в света, който наричаме имагинативен /света на астралните образи, бележка на преводача./, където в смисъла на християнството се запознава със 7-те печата; после той стига до това, което наричаме инспиративно /вдъхновено/ познание, при което чува "седемте тръби"; най-после посветеният се издига до една още по-висока степен при която може да прозре истинското значение и същност на духовните същества, степента на така нареченото интуитивно познание, при което се запознава със седемте чаши на гнева. Но сега ние трябва да вземем под внимание една определена степен на посвещението. Да си представим човека достигнал онази степен на посвещението, при която той изпитва това, което описахме в края на последната сказка.
Да си го представим стигнал точно до границата между най-тънките същества на физическия свят и следващия по-висш свят, астралния свят, където му е позволено да застане като на един връх и гледа на долу.
Какво може да види човек на този първи връх на посвещението? Тук той вижда духом всичко онова, което е станало, според неговата вътрешна същност, от времето на Атланския потоп, който разруши континента Атлантида, и откакто следатлантският човек навлезе в съществуването. Той вижда да се редуват един след друг циклите на културите до момента, където нашата епоха също ще стигне до нейния залез, за да се роди една нова епоха. Чрез това, което наричаме война на всички против всички, чрез ужасни опустошителни морални преплитания ще намери своя край нашата Следатлантска епоха. А тази велика епоха от Атлантския потоп до ужасната война на всички против всички, нея разделяме ние отново на 7 редуващи се главни културни епохи, както това може да се види от следващата скица.
към текста >>
Те си казваха: "Когато на небето се намира това или онова съзвездие, тогава тук долу на земята трябва да стане това или онова в държавния
живот
, а когато дойде едно друго съзвездие, трябва да стане нещо друго.
Ако чрез своята собствена работа човекът трябва да произведе едно благо, тогава в уредбите, които създава тук, той трябва да пресъздаде едно копие на това, което може да изучи от звездите. О, да бихте могли да погледнете в работната стая на египетските посветени! Вие бихте открили един начин на работа съвършено различен от този прилаган в съвременната наука. Тогава учените бяха посветени. Те изучаваха движението на звездите и се запознаваха с ритъма на техните положения и движения и с действието на тези положения върху това, което ставаше на Земята.
Те си казваха: "Когато на небето се намира това или онова съзвездие, тогава тук долу на земята трябва да стане това или онова в държавния живот, а когато дойде едно друго съзвездие, трябва да стане нещо друго.
След 100 години ще имаме определени съзвездия казваха те и тогава съобразно с това трябва да стане нещо съответно." По този начин предварително се определяше за хиляди години това, което трябваше да се прави. Така се е родило това, което е записано в книгите на сибилите. Това, което тези книги съдържат, не е никакво заблуждение; посветените са записали според грижливи проучвания това, което трябваше да стане за хиляда години напред, и техните приемници са знаели, че това трябва да се спазва.
към текста >>
Необходимо беше да се употребят неимоверни сили на духовния
живот
, за да се открият и построят тези чисто материални културни средства.
Как се е хранел тогава човек! А вижте какви огромни външни културни средства е добил той до днешен ден! Каква сила на духа беше необходима, за да бъде изобретена парната машина и да бъде тя построена, за да бъдат измислени железопътните линия, телефонът и т.н.
Необходимо беше да се употребят неимоверни сили на духовния живот, за да се открият и построят тези чисто материални културни средства.
И за какво бяха те употребени? Има ли за духовния живот някаква разлика, дали през някоя от древните култури човекът е смилал житото между два камъка, за което естествено се изразходваше много малко духовна сила, или дали днес сме в състояние да телеграфираме до Америка, за да получим от там големи количества пшеница и да ги превърнем в брашно чрез чудесно устроени мелници? Целият този апарат е поставен в движение единствено заради стомаха. Нека си дадем сметка, какви огромни жизнени сили са вложени в чисто материалната култура. Тези външни културни средства допринасят твърде малко за истинската духовна култура.
към текста >>
Има ли за духовния
живот
някаква разлика, дали през някоя от древните култури човекът е смилал житото между два камъка, за което естествено се изразходваше много малко духовна сила, или дали днес сме в състояние да телеграфираме до Америка, за да получим от там големи количества пшеница и да ги превърнем в брашно чрез чудесно устроени мелници?
Как се е хранел тогава човек! А вижте какви огромни външни културни средства е добил той до днешен ден! Каква сила на духа беше необходима, за да бъде изобретена парната машина и да бъде тя построена, за да бъдат измислени железопътните линия, телефонът и т.н. Необходимо беше да се употребят неимоверни сили на духовния живот, за да се открият и построят тези чисто материални културни средства. И за какво бяха те употребени?
Има ли за духовния живот някаква разлика, дали през някоя от древните култури човекът е смилал житото между два камъка, за което естествено се изразходваше много малко духовна сила, или дали днес сме в състояние да телеграфираме до Америка, за да получим от там големи количества пшеница и да ги превърнем в брашно чрез чудесно устроени мелници?
Целият този апарат е поставен в движение единствено заради стомаха. Нека си дадем сметка, какви огромни жизнени сили са вложени в чисто материалната култура. Тези външни културни средства допринасят твърде малко за истинската духовна култура. Телеграфът да речем се употребява твърде малко за антропософските въпроси. Ако бихте направили едно статистическо сравнение между това, което се употребява за материалната култура, и това, което допринася за духовния живот, тогава бихте разбрали, че духът е потънал под човешкото, че той е станал роб на материалния живот.
към текста >>
Ако бихте направили едно статистическо сравнение между това, което се употребява за материалната култура, и това, което допринася за духовния
живот
, тогава бихте разбрали, че духът е потънал под човешкото, че той е станал роб на материалния
живот
.
Има ли за духовния живот някаква разлика, дали през някоя от древните култури човекът е смилал житото между два камъка, за което естествено се изразходваше много малко духовна сила, или дали днес сме в състояние да телеграфираме до Америка, за да получим от там големи количества пшеница и да ги превърнем в брашно чрез чудесно устроени мелници? Целият този апарат е поставен в движение единствено заради стомаха. Нека си дадем сметка, какви огромни жизнени сили са вложени в чисто материалната култура. Тези външни културни средства допринасят твърде малко за истинската духовна култура. Телеграфът да речем се употребява твърде малко за антропософските въпроси.
Ако бихте направили едно статистическо сравнение между това, което се употребява за материалната култура, и това, което допринася за духовния живот, тогава бихте разбрали, че духът е потънал под човешкото, че той е станал роб на материалния живот.
По този начин ние решително имаме един слизащ надолу път на културата до нашата епоха, до Петата културна епоха. И този път би отишъл все по-надолу и по-надолу. Ето защо човечеството трябваше да бъде предпазено от едно пълно потъване в материята чрез един нов импулс. Никога по-рано земното човечество не беше слязло толкова дълбоко в материята. Трябваше да дойде един мощен, най-мощният от земните импулси.
към текста >>
Това беше идването на Христа Исуса, което даде подтика към един нов духовен
живот
.
По този начин ние решително имаме един слизащ надолу път на културата до нашата епоха, до Петата културна епоха. И този път би отишъл все по-надолу и по-надолу. Ето защо човечеството трябваше да бъде предпазено от едно пълно потъване в материята чрез един нов импулс. Никога по-рано земното човечество не беше слязло толкова дълбоко в материята. Трябваше да дойде един мощен, най-мощният от земните импулси.
Това беше идването на Христа Исуса, което даде подтика към един нов духовен живот.
Това, което ние притежаваме като тласкащи нагоре сили в духовния свят през време на слизането, ние го дължим на онзи мощен импулс, който дойде чрез Христа Исуса. При това слизане в материята винаги е имало духовни импулси. Така се разви първо бавно, после все повече и повече християнският живот, който днес се намира едвам в своето начало, но който в бъдеще ще се издигне до нечувана слава, защото човечеството ще разбере Евангелията едвам в бъдеще. Но когато хората ще ги разберат напълно, тогава те ще видят, какъв неизмерим духовен живот се намира в тези Евангелия. Колкото повече Евангелието се разпространи в неговата истинска форма, толкова повече човечеството ще има отново възможност, въпреки материалната култура, да развие един духовен живот, да възлезе отново в духовните светове.
към текста >>
Така се разви първо бавно, после все повече и повече християнският
живот
, който днес се намира едвам в своето начало, но който в бъдеще ще се издигне до нечувана слава, защото човечеството ще разбере Евангелията едвам в бъдеще.
Никога по-рано земното човечество не беше слязло толкова дълбоко в материята. Трябваше да дойде един мощен, най-мощният от земните импулси. Това беше идването на Христа Исуса, което даде подтика към един нов духовен живот. Това, което ние притежаваме като тласкащи нагоре сили в духовния свят през време на слизането, ние го дължим на онзи мощен импулс, който дойде чрез Христа Исуса. При това слизане в материята винаги е имало духовни импулси.
Така се разви първо бавно, после все повече и повече християнският живот, който днес се намира едвам в своето начало, но който в бъдеще ще се издигне до нечувана слава, защото човечеството ще разбере Евангелията едвам в бъдеще.
Но когато хората ще ги разберат напълно, тогава те ще видят, какъв неизмерим духовен живот се намира в тези Евангелия. Колкото повече Евангелието се разпространи в неговата истинска форма, толкова повече човечеството ще има отново възможност, въпреки материалната култура, да развие един духовен живот, да възлезе отново в духовните светове. Следователно това, което се развива от епоха на епоха в следатланските култури, авторът на Откровението си го представя изразено в по-малки общности. Така тези по-малки общности, които са разпределени в пространството върху нашата Земя, стават представители на тези културни епохи. Когато говори за общността или църквата от Ефес, той разбира: "аз приемам че в Ефес живееше една общност, която в известно отношение наистина беше приела християнството; но понеже всичко се развива постепенно, то от всяка културна епоха остава да съществува по нещо в следващите епохи.
към текста >>
Но когато хората ще ги разберат напълно, тогава те ще видят, какъв неизмерим духовен
живот
се намира в тези Евангелия.
Трябваше да дойде един мощен, най-мощният от земните импулси. Това беше идването на Христа Исуса, което даде подтика към един нов духовен живот. Това, което ние притежаваме като тласкащи нагоре сили в духовния свят през време на слизането, ние го дължим на онзи мощен импулс, който дойде чрез Христа Исуса. При това слизане в материята винаги е имало духовни импулси. Така се разви първо бавно, после все повече и повече християнският живот, който днес се намира едвам в своето начало, но който в бъдеще ще се издигне до нечувана слава, защото човечеството ще разбере Евангелията едвам в бъдеще.
Но когато хората ще ги разберат напълно, тогава те ще видят, какъв неизмерим духовен живот се намира в тези Евангелия.
Колкото повече Евангелието се разпространи в неговата истинска форма, толкова повече човечеството ще има отново възможност, въпреки материалната култура, да развие един духовен живот, да възлезе отново в духовните светове. Следователно това, което се развива от епоха на епоха в следатланските култури, авторът на Откровението си го представя изразено в по-малки общности. Така тези по-малки общности, които са разпределени в пространството върху нашата Земя, стават представители на тези културни епохи. Когато говори за общността или църквата от Ефес, той разбира: "аз приемам че в Ефес живееше една общност, която в известно отношение наистина беше приела християнството; но понеже всичко се развива постепенно, то от всяка културна епоха остава да съществува по нещо в следващите епохи. В Ефес ние наистина имаме една школа на посвещението, обаче там християнското учение е така оцветено, че навсякъде все още можем да познаем чертите на древната Индийска култура.
към текста >>
Колкото повече Евангелието се разпространи в неговата истинска форма, толкова повече човечеството ще има отново възможност, въпреки материалната култура, да развие един духовен
живот
, да възлезе отново в духовните светове.
Това беше идването на Христа Исуса, което даде подтика към един нов духовен живот. Това, което ние притежаваме като тласкащи нагоре сили в духовния свят през време на слизането, ние го дължим на онзи мощен импулс, който дойде чрез Христа Исуса. При това слизане в материята винаги е имало духовни импулси. Така се разви първо бавно, после все повече и повече християнският живот, който днес се намира едвам в своето начало, но който в бъдеще ще се издигне до нечувана слава, защото човечеството ще разбере Евангелията едвам в бъдеще. Но когато хората ще ги разберат напълно, тогава те ще видят, какъв неизмерим духовен живот се намира в тези Евангелия.
Колкото повече Евангелието се разпространи в неговата истинска форма, толкова повече човечеството ще има отново възможност, въпреки материалната култура, да развие един духовен живот, да възлезе отново в духовните светове.
Следователно това, което се развива от епоха на епоха в следатланските култури, авторът на Откровението си го представя изразено в по-малки общности. Така тези по-малки общности, които са разпределени в пространството върху нашата Земя, стават представители на тези културни епохи. Когато говори за общността или църквата от Ефес, той разбира: "аз приемам че в Ефес живееше една общност, която в известно отношение наистина беше приела християнството; но понеже всичко се развива постепенно, то от всяка културна епоха остава да съществува по нещо в следващите епохи. В Ефес ние наистина имаме една школа на посвещението, обаче там християнското учение е така оцветено, че навсякъде все още можем да познаем чертите на древната Индийска култура. "той иска да ни покаже с това първата епоха на следатлантското време.
към текста >>
Авторът на Откровението си представя: в Ефес има една общност, една църква; тя е приела християнството, но показва това християнство в една особена отсенка в една такава отсенка, каквато е имала първата следатлантска културна епоха, а именно чужда на външния
живот
, без да бъде изпълнена с любов към това, което е било задачата на следатлантския човек /Завладяването на външния свят.
Нека проверим сега, дали действително в редуващите се 7 послания се съдържа нещо от характера на 7-те редуващи се следатлантски културни епохи. Да се постараем да разберем, какво обръщение трябваше да имат тези послания, ако те трябваше да отговарят на това, което току-що казахме.
Авторът на Откровението си представя: в Ефес има една общност, една църква; тя е приела християнството, но показва това християнство в една особена отсенка в една такава отсенка, каквато е имала първата следатлантска културна епоха, а именно чужда на външния живот, без да бъде изпълнена с любов към това, което е било задачата на следатлантския човек /Завладяването на външния свят.
Бележка на преводача/. Че се е отвърнала от боготворението на всичко, което е плътско, че се е обърнала към духовния живот /така говори този, който отправя послания до църквите/, това той цени у нея.
към текста >>
Че се е отвърнала от боготворението на всичко, което е плътско, че се е обърнала към духовния
живот
/така говори този, който отправя послания до църквите/, това той цени у нея.
Нека проверим сега, дали действително в редуващите се 7 послания се съдържа нещо от характера на 7-те редуващи се следатлантски културни епохи. Да се постараем да разберем, какво обръщение трябваше да имат тези послания, ако те трябваше да отговарят на това, което току-що казахме. Авторът на Откровението си представя: в Ефес има една общност, една църква; тя е приела християнството, но показва това християнство в една особена отсенка в една такава отсенка, каквато е имала първата следатлантска културна епоха, а именно чужда на външния живот, без да бъде изпълнена с любов към това, което е било задачата на следатлантския човек /Завладяването на външния свят. Бележка на преводача/.
Че се е отвърнала от боготворението на всичко, което е плътско, че се е обърнала към духовния живот /така говори този, който отправя послания до църквите/, това той цени у нея.
към текста >>
През времето, за което говори посланието, съществуваше една секта на Николаитите, които считаха, че всичко ценно за човека се изразява, се свежда само до външния, до сетивен
живот
, до живота на плътта.
А за 7-те светилника се казва изрично, че те са духовни същества, които не могат да бъдат виждани в сетивния свят. За тях се загатва и в посвещението Йога, но се загатва също и за това, че никога човек не действува в смисъла на развитието, ако той мрази външните дела, ако изгубва любовта си за външните дела. Църквата от Ефес е изоставила любовта си към външните дела. В Откровението на Йоана се казва съвършено правилно: "Ти мразиш делата на николаитите" "Николаитите" не са нищо друго освен онези хора, за които животът се изразява само в почитането на сетивния свят.
През времето, за което говори посланието, съществуваше една секта на Николаитите, които считаха, че всичко ценно за човека се изразява, се свежда само до външния, до сетивен живот, до живота на плътта.
"Ти не трябва да вършиш това", казва този, който вдъхновява първото послание. "Но ти не трябва да изоставаш от първата любов", казва той също; "защото имайки любов за този външен свят, с това ти го оживотваряващ, повдигаш го в духовния живот! " "Който има уши, нека слуша: Нему аз ще дам да яде не само от предходното дърво, а от дървото на живота", т.е. той ще бъде в състояние да одухотвори това, което се намира тук в сетивния свят, за да го възнесе на олтара на духовния живот.
към текста >>
"Но ти не трябва да изоставаш от първата любов", казва той също; "защото имайки любов за този външен свят, с това ти го оживотваряващ, повдигаш го в духовния
живот
!
За тях се загатва и в посвещението Йога, но се загатва също и за това, че никога човек не действува в смисъла на развитието, ако той мрази външните дела, ако изгубва любовта си за външните дела. Църквата от Ефес е изоставила любовта си към външните дела. В Откровението на Йоана се казва съвършено правилно: "Ти мразиш делата на николаитите" "Николаитите" не са нищо друго освен онези хора, за които животът се изразява само в почитането на сетивния свят. През времето, за което говори посланието, съществуваше една секта на Николаитите, които считаха, че всичко ценно за човека се изразява, се свежда само до външния, до сетивен живот, до живота на плътта. "Ти не трябва да вършиш това", казва този, който вдъхновява първото послание.
"Но ти не трябва да изоставаш от първата любов", казва той също; "защото имайки любов за този външен свят, с това ти го оживотваряващ, повдигаш го в духовния живот!
" "Който има уши, нека слуша: Нему аз ще дам да яде не само от предходното дърво, а от дървото на живота", т.е. той ще бъде в състояние да одухотвори това, което се намира тук в сетивния свят, за да го възнесе на олтара на духовния живот.
към текста >>
той ще бъде в състояние да одухотвори това, което се намира тук в сетивния свят, за да го възнесе на олтара на духовния
живот
.
В Откровението на Йоана се казва съвършено правилно: "Ти мразиш делата на николаитите" "Николаитите" не са нищо друго освен онези хора, за които животът се изразява само в почитането на сетивния свят. През времето, за което говори посланието, съществуваше една секта на Николаитите, които считаха, че всичко ценно за човека се изразява, се свежда само до външния, до сетивен живот, до живота на плътта. "Ти не трябва да вършиш това", казва този, който вдъхновява първото послание. "Но ти не трябва да изоставаш от първата любов", казва той също; "защото имайки любов за този външен свят, с това ти го оживотваряващ, повдигаш го в духовния живот! " "Който има уши, нека слуша: Нему аз ще дам да яде не само от предходното дърво, а от дървото на живота", т.е.
той ще бъде в състояние да одухотвори това, което се намира тук в сетивния свят, за да го възнесе на олтара на духовния живот.
към текста >>
"аз съм този, който е първият и последният, който умира в материалния
живот
и отново оживява в духовното възкресение." Така във второто послание ние четем: "Аз съм първият и последният, който бе, който е и който ще дойде, който отново оживя.
На нея ръководителят на човечеството говори обръщайки се към своя втори предтеча, вдъхновител или учител на древната Персийска култура. Схващането на древната Персийска култура е това: Някога бе богът на светлината, той имаше един враг, външната материя, тъмният Ариман. Първо аз бях свързан с Духа на Светлината, с първия, който беше. След това слязох в света на материята, в която се вмъкна изостаналото в своето развитие враждебно същество Ариман. И сега заедно с Духа на Светлината аз ще обработвам материята и ще внеса в нея духа; после, след побеждаването на злия бог, отново ще се яви добрият, богът на светлината.
"аз съм този, който е първият и последният, който умира в материалния живот и отново оживява в духовното възкресение." Така във второто послание ние четем: "Аз съм първият и последният, който бе, който е и който ще дойде, който отново оживя.
"/Откров., I, 8/. Бихме отишли твърде далече, ако бихме разгледали всеки стих по този начин, но трябва да се спрем по-точно върху онзи стих, който ни характеризира точно, как се отнася човек като член на Смирненската църква, когато тя следва християнския принцип. Там се казва, че на смъртта се дава живот, че смъртта бива одухотворена. Човек не попада под властта на смъртта. Ако той загине в смъртта, тогава смъртта би била за човека едно събитие, което го води до един духовен живот, в който не биха се намерили плодовете на този земен живот.
към текста >>
Там се казва, че на смъртта се дава
живот
, че смъртта бива одухотворена.
След това слязох в света на материята, в която се вмъкна изостаналото в своето развитие враждебно същество Ариман. И сега заедно с Духа на Светлината аз ще обработвам материята и ще внеса в нея духа; после, след побеждаването на злия бог, отново ще се яви добрият, богът на светлината. "аз съм този, който е първият и последният, който умира в материалния живот и отново оживява в духовното възкресение." Така във второто послание ние четем: "Аз съм първият и последният, който бе, който е и който ще дойде, който отново оживя. "/Откров., I, 8/. Бихме отишли твърде далече, ако бихме разгледали всеки стих по този начин, но трябва да се спрем по-точно върху онзи стих, който ни характеризира точно, как се отнася човек като член на Смирненската църква, когато тя следва християнския принцип.
Там се казва, че на смъртта се дава живот, че смъртта бива одухотворена.
Човек не попада под властта на смъртта. Ако той загине в смъртта, тогава смъртта би била за човека едно събитие, което го води до един духовен живот, в който не биха се намерили плодовете на този земен живот. Да вземем един човек, който не живее така, че да извлече от своя живот истинските плодове. Той не взема със себе си никакви плодове в духовния живот. Но в духовното съществуване той може да живее само от тези плодове.
към текста >>
Ако той загине в смъртта, тогава смъртта би била за човека едно събитие, което го води до един духовен
живот
, в който не биха се намерили плодовете на този земен
живот
.
"аз съм този, който е първият и последният, който умира в материалния живот и отново оживява в духовното възкресение." Така във второто послание ние четем: "Аз съм първият и последният, който бе, който е и който ще дойде, който отново оживя. "/Откров., I, 8/. Бихме отишли твърде далече, ако бихме разгледали всеки стих по този начин, но трябва да се спрем по-точно върху онзи стих, който ни характеризира точно, как се отнася човек като член на Смирненската църква, когато тя следва християнския принцип. Там се казва, че на смъртта се дава живот, че смъртта бива одухотворена. Човек не попада под властта на смъртта.
Ако той загине в смъртта, тогава смъртта би била за човека едно събитие, което го води до един духовен живот, в който не биха се намерили плодовете на този земен живот.
Да вземем един човек, който не живее така, че да извлече от своя живот истинските плодове. Той не взема със себе си никакви плодове в духовния живот. Но в духовното съществуване той може да живее само от тези плодове. Следователно, ако не донесе там със себе си никакви плодове, той ще изпита "втората смърт". Обработвайки това земно поле, чрез това той се спасява от "втората смърт".
към текста >>
Да вземем един човек, който не живее така, че да извлече от своя
живот
истинските плодове.
"/Откров., I, 8/. Бихме отишли твърде далече, ако бихме разгледали всеки стих по този начин, но трябва да се спрем по-точно върху онзи стих, който ни характеризира точно, как се отнася човек като член на Смирненската църква, когато тя следва християнския принцип. Там се казва, че на смъртта се дава живот, че смъртта бива одухотворена. Човек не попада под властта на смъртта. Ако той загине в смъртта, тогава смъртта би била за човека едно събитие, което го води до един духовен живот, в който не биха се намерили плодовете на този земен живот.
Да вземем един човек, който не живее така, че да извлече от своя живот истинските плодове.
Той не взема със себе си никакви плодове в духовния живот. Но в духовното съществуване той може да живее само от тези плодове. Следователно, ако не донесе там със себе си никакви плодове, той ще изпита "втората смърт". Обработвайки това земно поле, чрез това той се спасява от "втората смърт". "който има уши да слуша, нека слуша, що говори духът на църквите.
към текста >>
Той не взема със себе си никакви плодове в духовния
живот
.
Бихме отишли твърде далече, ако бихме разгледали всеки стих по този начин, но трябва да се спрем по-точно върху онзи стих, който ни характеризира точно, как се отнася човек като член на Смирненската църква, когато тя следва християнския принцип. Там се казва, че на смъртта се дава живот, че смъртта бива одухотворена. Човек не попада под властта на смъртта. Ако той загине в смъртта, тогава смъртта би била за човека едно събитие, което го води до един духовен живот, в който не биха се намерили плодовете на този земен живот. Да вземем един човек, който не живее така, че да извлече от своя живот истинските плодове.
Той не взема със себе си никакви плодове в духовния живот.
Но в духовното съществуване той може да живее само от тези плодове. Следователно, ако не донесе там със себе си никакви плодове, той ще изпита "втората смърт". Обработвайки това земно поле, чрез това той се спасява от "втората смърт". "който има уши да слуша, нека слуша, що говори духът на църквите. който победи, той няма да бъде повреден от втората смърт.
към текста >>
" Ако то би се изпълнело, тогава на нас би трябвало да ни говори Онзи, който е говорил през четирите предидущи епохи, и ние би трябвало да се научим да разбираме неговия глас, би трябвало да се ориентираме в това, което е нашата задача за духовния
живот
.
А сега би трябвало да дойдем до нашата епоха, на която ние принадлежим, и би трябвало да си зададем въпроса: "Изпълнява ли се това откровение на евангелиста Йоан и за нашата епоха, вътре в нашата епоха?
" Ако то би се изпълнело, тогава на нас би трябвало да ни говори Онзи, който е говорил през четирите предидущи епохи, и ние би трябвало да се научим да разбираме неговия глас, би трябвало да се ориентираме в това, което е нашата задача за духовния живот.
Ако трябва да има едно духовно течение, и ако това духовно течение трябва да разбира от световната мистика, тогава това духовно течение, доколкото то трябва да бъде в съгласие с Откровението на Йоана, това духовно течение би трябвало да изпълва това, което великият Говорител, великият Вдъхновител изисква от тази епоха. Какво изисква Той и кой е Той? Можем ли ние да го познаем? Нека да се постараем. В глава 3, ст.
към текста >>
Да се занимава човек с Антропософия, да развива Антропософия не значи нищо друго освен да знае, че тук се говори за Петата човешка епоха на развитие в следатлантското време; това означава човек да знае, че в нашето време, когато човечеството е слязло най-дълбоко в материята, ние трябва отново да се издигнем в духовния
живот
, следвайки великата индивидуалност, която ни дава като ръководител 7-те духове божии и 7-те звезди, за да можем да се оправим в пътя.
Следващите три: Юпитер, Венера и Вулкан ще образуват духовните същности на човека. Когато разбираме зова на Духа, който държи в ръката си тези 7 духове Божии, седмочленната природа на човешкото същество, тогава в смисъла на автора на Откровението ние развиваме Антропософия.
Да се занимава човек с Антропософия, да развива Антропософия не значи нищо друго освен да знае, че тук се говори за Петата човешка епоха на развитие в следатлантското време; това означава човек да знае, че в нашето време, когато човечеството е слязло най-дълбоко в материята, ние трябва отново да се издигнем в духовния живот, следвайки великата индивидуалност, която ни дава като ръководител 7-те духове божии и 7-те звезди, за да можем да се оправим в пътя.
И когато вървим по този път, ние ще внесем в Шестата епоха истинския духовен живот на мъдростта и любовта. Тогава това, което ние изработваме като антропософска Мъдрост, става импулс на Любовта за Шестата епоха, представена чрез общността или църквата, самото име на която я показваме като представител на тази Шеста епоха: църквата на братската любов, Филаделфия. Всички тези имена не са случайно избрани. Човекът ще развие своя Аз до необходимата висота, така че той ще стане самостоятелен и през Шестата епоха ще прояви в свобода любовта към всяко друго същество, в тази Шеста епоха, която е представена чрез църквата на Филаделфия. Това трябва да бъде подготвено като духовен живот на Шестата епоха.
към текста >>
И когато вървим по този път, ние ще внесем в Шестата епоха истинския духовен
живот
на мъдростта и любовта.
Следващите три: Юпитер, Венера и Вулкан ще образуват духовните същности на човека. Когато разбираме зова на Духа, който държи в ръката си тези 7 духове Божии, седмочленната природа на човешкото същество, тогава в смисъла на автора на Откровението ние развиваме Антропософия. Да се занимава човек с Антропософия, да развива Антропософия не значи нищо друго освен да знае, че тук се говори за Петата човешка епоха на развитие в следатлантското време; това означава човек да знае, че в нашето време, когато човечеството е слязло най-дълбоко в материята, ние трябва отново да се издигнем в духовния живот, следвайки великата индивидуалност, която ни дава като ръководител 7-те духове божии и 7-те звезди, за да можем да се оправим в пътя.
И когато вървим по този път, ние ще внесем в Шестата епоха истинския духовен живот на мъдростта и любовта.
Тогава това, което ние изработваме като антропософска Мъдрост, става импулс на Любовта за Шестата епоха, представена чрез общността или църквата, самото име на която я показваме като представител на тази Шеста епоха: църквата на братската любов, Филаделфия. Всички тези имена не са случайно избрани. Човекът ще развие своя Аз до необходимата висота, така че той ще стане самостоятелен и през Шестата епоха ще прояви в свобода любовта към всяко друго същество, в тази Шеста епоха, която е представена чрез църквата на Филаделфия. Това трябва да бъде подготвено като духовен живот на Шестата епоха. Тогава ние сме намерили в нас индивидуалния Аз до най-висока степен, така щото никакви външна сила не ще може да действува в нас, ако ние искаме това; така щото ние ще можем да затваряме и никой не ще може да отвори без нашата воля, а когато отваряме, никоя противоположна сили не ще може да затвори без нашата воля.
към текста >>
Това трябва да бъде подготвено като духовен
живот
на Шестата епоха.
Да се занимава човек с Антропософия, да развива Антропософия не значи нищо друго освен да знае, че тук се говори за Петата човешка епоха на развитие в следатлантското време; това означава човек да знае, че в нашето време, когато човечеството е слязло най-дълбоко в материята, ние трябва отново да се издигнем в духовния живот, следвайки великата индивидуалност, която ни дава като ръководител 7-те духове божии и 7-те звезди, за да можем да се оправим в пътя. И когато вървим по този път, ние ще внесем в Шестата епоха истинския духовен живот на мъдростта и любовта. Тогава това, което ние изработваме като антропософска Мъдрост, става импулс на Любовта за Шестата епоха, представена чрез общността или църквата, самото име на която я показваме като представител на тази Шеста епоха: църквата на братската любов, Филаделфия. Всички тези имена не са случайно избрани. Човекът ще развие своя Аз до необходимата висота, така че той ще стане самостоятелен и през Шестата епоха ще прояви в свобода любовта към всяко друго същество, в тази Шеста епоха, която е представена чрез църквата на Филаделфия.
Това трябва да бъде подготвено като духовен живот на Шестата епоха.
Тогава ние сме намерили в нас индивидуалния Аз до най-висока степен, така щото никакви външна сила не ще може да действува в нас, ако ние искаме това; така щото ние ще можем да затваряме и никой не ще може да отвори без нашата воля, а когато отваряме, никоя противоположна сили не ще може да затвори без нашата воля. Това са ключовите Давидови. В гл.3., ст.7. се казва: "А на ангела на Филаделфийската църква пиши: Това казва светия и истинният, който има ключовете Давидови, който отваря и никой не затваря, който затваря и никой не отваря." "Ето поставих пред тебе врата отворена, и никой не може да я затвори." "Азът", който е намерил себе си в самия себе си.
към текста >>
А седмата епоха ще събере тези, които са намерили този духовен
живот
, около великия Водач: Тя ще ги събере около този велик водач.
А седмата епоха ще събере тези, които са намерили този духовен живот, около великия Водач: Тя ще ги събере около този велик водач.
Те ще принадлежат вече до такава степен на този духовен живот, че ще се различават от онези, които са отпаднали, които са хладки, "нито студени, нито топли". Групата, която е намерила духовното, ще разбере Този, който изявявайки се ще каже: "аз съм този който съдържа в себе си истинския завършек, към който всичко се стреми. "Защото този завършек, него Откровението нарича с думата Амен. Ето защо в гл.3., ст.14. се казва: "А на ангела на Лаодикейската църква пиши: това казва "Амен", този, който в своята същност съдържа същността на завършека.
към текста >>
Те ще принадлежат вече до такава степен на този духовен
живот
, че ще се различават от онези, които са отпаднали, които са хладки, "нито студени, нито топли".
А седмата епоха ще събере тези, които са намерили този духовен живот, около великия Водач: Тя ще ги събере около този велик водач.
Те ще принадлежат вече до такава степен на този духовен живот, че ще се различават от онези, които са отпаднали, които са хладки, "нито студени, нито топли".
Групата, която е намерила духовното, ще разбере Този, който изявявайки се ще каже: "аз съм този който съдържа в себе си истинския завършек, към който всичко се стреми. "Защото този завършек, него Откровението нарича с думата Амен. Ето защо в гл.3., ст.14. се казва: "А на ангела на Лаодикейската църква пиши: това казва "Амен", този, който в своята същност съдържа същността на завършека.
към текста >>
37.
5. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ. Нюрнберг 21 Юни 1908 г.
GA_104 Апокалипсисът на Йоан
След нея ще дойде още една, 7-та подепоха или Седмата културна епоха, която се характеризира с това, че от една страна се поставя всичко, което е зло в обществото, в църквата, която представя 7-та епоха, всичко, което е хладно, което не е нито топло, нито студено, което не може да се запали за духовния
живот
и затова трябва да отпадне.
В периода между тези две епохи стои това, за което ни говори пророчески Откровението, тази книга, която ни показва съществата на миналите епохи, за да извлече от тях това, което трябва да възпламени нашата воля, нашите импулси за бъдещето. И ние видяхме, как ние самите, които се намираме в това духовно движение, трябва да считаме думите на така нареченото "Пето послание" като един зов да работим, да действуваме. Видяхме, как там е казано, че трябва да следваме онова Същество, което държи в ръката си 7-те звезди и 7-те духове Божии. Видяхме също, как чрез това духовно движение се подготвя следващата епоха, която е представена чрез църквата от Филаделфия, епоха, в която у всички, които са разбрали словото на този зов, трябва да царува онази братска любов върху цялото земно кълбо, тази братска любов, за която също се говори в Евангелието на Йоана.
След нея ще дойде още една, 7-та подепоха или Седмата културна епоха, която се характеризира с това, че от една страна се поставя всичко, което е зло в обществото, в църквата, която представя 7-та епоха, всичко, което е хладно, което не е нито топло, нито студено, което не може да се запали за духовния живот и затова трябва да отпадне.
А от друга страна ни са показани тези, които са разбрали словото на зова, които ще образуват свитата на Онзи, който казва: "Аз Съм Амен", т.е. Аз съм този, който съединява в себе си целта на човешкото същество, който съдържа в себе си самия принцип на Христа. Сега ние ще трябва да отложим за по-късно всичко, което би трябвало да се прибави още за обяснението на отделните послания, на отделните имена на градовете. Днес ще пристъпим по-нататък в нашето разглеждане, а именно към това, което се представя на човека, когато той пристъпва в следващата степен на посвещението. Пред нас се изредиха 7-те подепохи или културни епохи на нашия човешки цикъл и ние казахме, че целият този цикъл с неговите подцикли е също така една част, един малък цикъл от една още по-голяма епоха, която също съдържа 7 отделни епохи.
към текста >>
Така щото можем да кажем: Нашата култура ще премине постепенно в една култура на братска любов, където една сравнително малка част от хората ще са разбрали духовния
живот
, ще са подготвили духа и разбирането на братската любов.
Нашият настоящ цикъл, т.е. неговият 7-ми подцикъл ще бъде последван от един друг, състоящ се също от 7 епохи. Този цикъл се подготвя още от сега в настоящия.
Така щото можем да кажем: Нашата култура ще премине постепенно в една култура на братска любов, където една сравнително малка част от хората ще са разбрали духовния живот, ще са подготвили духа и разбирането на братската любов.
След това тази култура отново ще отдели от себе си една по-малка част от хората, която ще надживее онова събитие, а именно войната на всички против всички, която ще действува толкова разрушително в края на нашия настоящ цикъл. При този всеобщо разрушаващ елемент навсякъде ще има единици, които ще се отделят от останалото, взаимно унищожаващо се човечество; единици, които ще са разбрали духовния живот и ще образуват основата за една друга нова епоха, за един друг нов цикъл, а именно шестият.
към текста >>
При този всеобщо разрушаващ елемент навсякъде ще има единици, които ще се отделят от останалото, взаимно унищожаващо се човечество; единици, които ще са разбрали духовния
живот
и ще образуват основата за една друга нова епоха, за един друг нов цикъл, а именно шестият.
Нашият настоящ цикъл, т.е. неговият 7-ми подцикъл ще бъде последван от един друг, състоящ се също от 7 епохи. Този цикъл се подготвя още от сега в настоящия. Така щото можем да кажем: Нашата култура ще премине постепенно в една култура на братска любов, където една сравнително малка част от хората ще са разбрали духовния живот, ще са подготвили духа и разбирането на братската любов. След това тази култура отново ще отдели от себе си една по-малка част от хората, която ще надживее онова събитие, а именно войната на всички против всички, която ще действува толкова разрушително в края на нашия настоящ цикъл.
При този всеобщо разрушаващ елемент навсякъде ще има единици, които ще се отделят от останалото, взаимно унищожаващо се човечество; единици, които ще са разбрали духовния живот и ще образуват основата за една друга нова епоха, за един друг нов цикъл, а именно шестият.
към текста >>
Онези, които са се старали да следват зова, който ги е призовал към духовния
живот
, които са следвали одухотворението, облагородяване на душевно-духовния
живот
, ще носят този душевно-духовен
живот
на своите лица и в своите жестове, ще го изразяват в движенията на своите ръце.
Цялото тяло ще бъде образ и подобие на това, което живее в душата. Как човекът се е развил в себе си, дали е развил добрите или лошите подтици, това ще бъде записано на неговото чело. И след войната на всички против всички ще има два вида хора.
Онези, които са се старали да следват зова, който ги е призовал към духовния живот, които са следвали одухотворението, облагородяване на душевно-духовния живот, ще носят този душевно-духовен живот на своите лица и в своите жестове, ще го изразяват в движенията на своите ръце.
А онзи, които са се отвърнали от духовния живот, както това ни се показва чрез църквата от Леодикея, които са били хладки, нито топли, нито студени, ще преминат в следващата епоха като такива, които забавят развитието на човечеството, които запазват назадничавите сили на развитието. Те ще носят лошите, враждебните на духовното страсти и инстинкти отпечатани върху тяхното грозно, глупаво и с лош поглед лице. В техните жестове и във всичко, което ще вършат, те ще създават един образ на грозното, което живее в тяхната душа. Както хората са се разделили на раси, на културни общества, така те ще се разделят на две големи течения, едното на доброто, другото на злото. И по тяхната външност ще се вижда, те не ще могат вече да скриват това, до къде са довели те своята душа.
към текста >>
А онзи, които са се отвърнали от духовния
живот
, както това ни се показва чрез църквата от Леодикея, които са били хладки, нито топли, нито студени, ще преминат в следващата епоха като такива, които забавят развитието на човечеството, които запазват назадничавите сили на развитието.
Цялото тяло ще бъде образ и подобие на това, което живее в душата. Как човекът се е развил в себе си, дали е развил добрите или лошите подтици, това ще бъде записано на неговото чело. И след войната на всички против всички ще има два вида хора. Онези, които са се старали да следват зова, който ги е призовал към духовния живот, които са следвали одухотворението, облагородяване на душевно-духовния живот, ще носят този душевно-духовен живот на своите лица и в своите жестове, ще го изразяват в движенията на своите ръце.
А онзи, които са се отвърнали от духовния живот, както това ни се показва чрез църквата от Леодикея, които са били хладки, нито топли, нито студени, ще преминат в следващата епоха като такива, които забавят развитието на човечеството, които запазват назадничавите сили на развитието.
Те ще носят лошите, враждебните на духовното страсти и инстинкти отпечатани върху тяхното грозно, глупаво и с лош поглед лице. В техните жестове и във всичко, което ще вършат, те ще създават един образ на грозното, което живее в тяхната душа. Както хората са се разделили на раси, на културни общества, така те ще се разделят на две големи течения, едното на доброто, другото на злото. И по тяхната външност ще се вижда, те не ще могат вече да скриват това, до къде са довели те своята душа.
към текста >>
А четвъртата епоха ни показва това, което е най-важно, това, което човекът е добил в Четвъртата културна епоха на нашия цикъл чрез Христа Исуса и неговото идване духовния
живот
, безсмъртието на Аза.
А четвъртата епоха ни показва това, което е най-важно, това, което човекът е добил в Четвъртата културна епоха на нашия цикъл чрез Христа Исуса и неговото идване духовния живот, безсмъртието на Аза.
Тук ни се показва, че всичко, което не е годно за безсмъртието, което е обречено на смърт, отпада, това именно трябва да ни се покаже за тази четвърта епоха.
към текста >>
Ето кон блед: Всичко това отпада, пропада в расата на злите; но това, което е чуло зова, което е победило смъртта, преминава в духовния
живот
.
И когато бе отворен третия печат, чух третото животно да казва: ела и виж! И ето видях; кон черен а седящият на него имаше в ръката си везни и чух един глас между животните да казва: една мярка пшеница за един динар и три мерки ечемик за динар". Тук се говори за мярка и за динар, за да се покаже това, което човечеството е научило в третата културна епоха: Плодовете са пренесени в следващите епохи и разпечатани. А в Четвъртата културна епоха е дошъл Христос Исус, за да победи смъртта и сега ни се казва откриването на това събитие, на това постижение: "И когато отвори четвъртия печат, чух гласа на четвъртото животно да казва: Ела и виж! И ето видях кон блед и името на седящия на него беше смърт и адът идеше след него".
Ето кон блед: Всичко това отпада, пропада в расата на злите; но това, което е чуло зова, което е победило смъртта, преминава в духовния живот.
към текста >>
Те се явяват сега под символа на онези, които са облечени в бели дрехи, които са получили дрехата на безсмъртието, на вечния духовен
живот
.
Тези, които са разбирали наричащия се "Аз Съм" и неговия зов, това са онези, които са победили смъртта. Те са одухотворили ума, интелигентността. И сега това, което те са станали, не може вече да бъде символизирано чрез коня. Трябва да се яви нов символ за онези, които са разбирали да следват зова на този, който има 7-те духове Божии и 7-те звезди.
Те се явяват сега под символа на онези, които са облечени в бели дрехи, които са получили дрехата на безсмъртието, на вечния духовен живот.
към текста >>
За нас Слънцето не е само физическо Слънце, то е носителят на живота, който ще се яви в своята най-висша форма като духовен
живот
в бъдещето човечество.
Нека си представим, какво ще стане външният сетивен свят според истинската Антропософия. Как описахме ние 7-те звезди? Ние се върнахме назад чак до Сатурн и показахме, как се е родило човешкото физическо тяло, как то беше съставено само от топлина. Видяхме, как възникна старото Слънце. Ние обрисувахме този свят духовно.
За нас Слънцето не е само физическо Слънце, то е носителят на живота, който ще се яви в своята най-висша форма като духовен живот в бъдещето човечество.
За нас Луната е онзи елемент, който възпира буйния ход на живота и забавя развитието на човека дотолкова, доколкото е необходимо. Така в Слънцето и Луната ние виждаме духовни Същества. А това, което ние усвояваме като антропософска мъдрост, в бъдещата епоха то също ще се яви правилно символизирано: Пред нашия духовен поглед слънцето и луната ще се явят под формата на онова, което ни е съградило нас човеците. Символично външното физическо слънчево кълбо, външната Луна изчезват и стават като едно човешко същество, обаче в елементарна форма: "И видях, че бе разтворен шестият печат и ето настана голямо земетресение и слънцето стана черно като космено врекище, а луната стана като кръв." Всичко това е символичното изпълнение на онова, което ние търсим в духовния живот. Така ние виждаме как за бъдещата епоха се предсказва в знаменателни образи това, което се подготвя в настоящата епоха.
към текста >>
Символично външното физическо слънчево кълбо, външната Луна изчезват и стават като едно човешко същество, обаче в елементарна форма: "И видях, че бе разтворен шестият печат и ето настана голямо земетресение и слънцето стана черно като космено врекище, а луната стана като кръв." Всичко това е символичното изпълнение на онова, което ние търсим в духовния
живот
.
Ние обрисувахме този свят духовно. За нас Слънцето не е само физическо Слънце, то е носителят на живота, който ще се яви в своята най-висша форма като духовен живот в бъдещето човечество. За нас Луната е онзи елемент, който възпира буйния ход на живота и забавя развитието на човека дотолкова, доколкото е необходимо. Така в Слънцето и Луната ние виждаме духовни Същества. А това, което ние усвояваме като антропософска мъдрост, в бъдещата епоха то също ще се яви правилно символизирано: Пред нашия духовен поглед слънцето и луната ще се явят под формата на онова, което ни е съградило нас човеците.
Символично външното физическо слънчево кълбо, външната Луна изчезват и стават като едно човешко същество, обаче в елементарна форма: "И видях, че бе разтворен шестият печат и ето настана голямо земетресение и слънцето стана черно като космено врекище, а луната стана като кръв." Всичко това е символичното изпълнение на онова, което ние търсим в духовния живот.
Така ние виждаме как за бъдещата епоха се предсказва в знаменателни образи това, което се подготвя в настоящата епоха. Днес ние носим невидимо в себе си онова преобразование, което предприемаме със Слънцето и Луната, когато физическото се превръща в духовните елементи. Когато погледът на ясновидеца се насочва в бъдещето, тогава фактически изчезва и пред нас застава символът на одухотворението на човечеството.
към текста >>
Ние видяхме, как това се простира в едно по-далечно бъдеще и чрез това ни дава подтика сами да се вживеем в бъдещето, да работим за одухотворение на човечеството, на човешкия
живот
.
Ние още сега виждаме, колко тясно свързано се подреждат вътрешно мощните образи, които ясновидецът е видял относно настоящето и бъдещето на човечеството, на неговото развитие.
Ние видяхме, как това се простира в едно по-далечно бъдеще и чрез това ни дава подтика сами да се вживеем в бъдещето, да работим за одухотворение на човечеството, на човешкия живот.
към текста >>
38.
6. ПЕТА ЛЕКЦИЯ. Нюрнберг 22 Юни 1908 г.
GA_104 Апокалипсисът на Йоан
А с това ние се научихме да разбираме, че до тази степен авторът на Откровението не иска да ни опише в своите величествени образи нищо друго, освен това, което ние можем да познаем чрез развитието на духовния
живот
в развитието на Земята.
Този беше моментът, когато възниква минералното царство. И вие намирате това възникване, това появяване на минералното царство описано по един чудесен начин в Откровението там, където се казва: "И около престола имаше море стъклено като кристал." Това стъклено море ни показва възникването, появяването на минералното царство в неговата първична форма. Така ние виждаме, че и тази тайна на космическото развитие е посочена в Откровението на Йоана.
А с това ние се научихме да разбираме, че до тази степен авторът на Откровението не иска да ни опише в своите величествени образи нищо друго, освен това, което ние можем да познаем чрез развитието на духовния живот в развитието на Земята.
Но с това авторът на Откровението още в самото начало на своята книга ни въведе до висините, от където човек може да вижда картините на бъдещите степени на развитието.
към текста >>
39.
7. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ. Нюрнберг 23 Юни 1908 г.
GA_104 Апокалипсисът на Йоан
и да вземем под внимание само това, което преди всичко е от значение за нашия човешки
живот
и за човешкото развитие.
Бихме отишли твърде далече, ако днес бихме искали да дадем пълно обяснение на възникването на нашата Слънчева система, свързвайки го с действието на духовните Същества. Ние искаме да оставим настрана планетите като Сатурн, Юпитер и т.н.
и да вземем под внимание само това, което преди всичко е от значение за нашия човешки живот и за човешкото развитие.
В действителност някога е съществувала една такава първична мъглявина и в нея бяха като разтворени всички части на нашата слънчева система. Обаче с тази мъглявина бяха свързани и принадлежаха към нея Съществата, с които ние се запознахме в течение на вчерашната сказка.
към текста >>
Настъпи едно загрубяване на целия
живот
.
Но още след това, което вчера посочихме за старата Луна, вие лесно ще разберете, че с излизането на Слънцето се получава едно сгъстяване в останалата част, съставена от Земята + Луната. В развитието на Земята настъпи един период, когато не само материята, но и всички същества изпитаха едно загрубяване. Например, съществата, които по-късно станаха човеци и които тогава бяха съставени от много мека и тънка материя, претърпяват едно загрубяване чрез това развиват чудовищни инстинкти.
Настъпи едно загрубяване на целия живот.
Но за да може да възникне човекът, развитието не трябваше да остане така. Загрубява нето би напреднало толкова много, всичко би така се втвърдило, че човешките същества биха се превърнали в мумии; човешките същества биха се мумифицирали. И скоро би се получило една такава планета, на която би имало не твърди красиви, но човекоподобни мумии като статуи. Цялата Земя би се мумифицирала. Под ръководството и управлението на Яхве от общата маса Земя + Луна бе отделено онова, което днес виждате на небето като Луна, която е като едно тяло от изгорена сгурия.
към текста >>
А това ще има огромно последствие, огромно значение за целия
живот
на хората.
Не мога да ви опиша формите на тези първи човеци, които, така да се каже, изкристализираха първо от духовното състояние. Колкото и да мислите, че бихте приели неща трудно за вярване, вие бихте били твърде силно шокирани, ако бих ви описал странните форми на телата, в които вашите души бяха въплътени; вие не бихте могли да понесете подобно описание. Но по-късно, когато съзнанието ви се запознае по-отблизо с нещата, които Антропософското движение открива на човечеството, тогава за тези неща ще можем да говорим открито.
А това ще има огромно последствие, огромно значение за целия живот на хората.
Защото само когато човек познае, как той се е развил и телесно, как органите, които той днес има, са се развили от съвършено други форми, само той ще чувствува онова чудесно родство между органи в човешкото тяло, които днес изглеждат твърде отдалечени един от друг. Тогава той ще види съответствието, което съществува между определени органи, например между сляпото черво и въздухопроводната тръба, които в тяхната първоначална форма бяха срастнати в човешкото тяло. Всичко, което е днес човекът, се е получило чрез развиването на онази първична форма, чрез разделянето на нейните части по най-разнообразен начин. Органи, които днес стоят отделени един от друг, по-рано са би сраснати. Но всички те са запазили тяхното сродство.
към текста >>
Чрез това, че този древен атлант беше устроен по този начин, по този съвършено различен начин от днешния човек, връзката на неговите членове беше друга и целият
живот
на неговото съзнание беше различен.
След тази катастрофа ние идваме в Атлантската епоха, през време на която човекът се разви на един континент, който днес образува дъното на Атлантическия океан, между Европа и Америка. Човекът живееше тогава при съвършено други физически и въобще при съвършено други условия. Отначало той беше едно същество, което възприемаше по съвършено друг начин в сравнение с днешния човек; ние вече загатнахме за това още в първата сказка и по-нататък също; днес искаме да покажем още веднъж и по-точно тази съвършено друга форма на възприемане света от тогавашния човек. Човекът още притежаваше един вид старо ясновидство, поради това, че устройството на членовете на неговото тяло беше различно от днешното. Етерното тяло не беше още така тясно свързано с физическото тяло Едвам към края на Атлантската епоха излизащото навън етерно тяло се прибра навътре във физическото тяло и получи формата на днешното физическо тяло в областта на главата.
Чрез това, че този древен атлант беше устроен по този начин, по този съвършено различен начин от днешния човек, връзката на неговите членове беше друга и целият живот на неговото съзнание беше различен.
Именно тук трябва да засегнем една много важна, но същевременно много тайна глава, ако искаме да разберем правилно автора на Откровението.
към текста >>
И преди всичко целият чувствен
живот
на човека беше съвсем различен през Атлантската епоха.
Всъщност това не е било никакво заспиване в днешния смисъл. Обаче целият свят от мъгляви физически форми изчезваше, но в замяна на това се появяваше един духовен свят. Човекът преминаваше в един духовен свят без резки граници. Духовните същества бяха негови съжители. Така се меняха ден и нощ през първите времена на Атлантида; когато човекът се потопяваше в неговото физическо тяло, той имаше пред себе си само неясни, замъглени образи на физическото; но когато нощем напускаше своето физическо тяло, той имаше възможност макар и малко неясно, да живее духовно между духове, да се движи между духове.
И преди всичко целият чувствен живот на човека беше съвсем различен през Атлантската епоха.
Тогава излизайки от своето физическо и етерно тяло човекът не чувствуваше умора, не чувствуваше нужда от почивка. Но той и не би намерил почивка, защото навлизаше в духовния свят и там беше сферата на неговата дейност. Напротив, когато се съмваше, той чувствуваше нужда от почивка и търсеше своето легло, което беше неговото собствено тяло. Там той почиваше. Той се вмъкваше в своето тяло и почиваше именно през деня.
към текста >>
40.
8. СЕДМА ЛЕКЦИЯ. Нюрнберг 24 Юни 1908 г.
GA_104 Апокалипсисът на Йоан
Тогавашният човек не знаеше, че неговият
живот
е започнал някак особено заедно с неговото раждане.
Във времената на Патриарсите, във времената на праотците не е било така. Тогава човекът си спомняше не само това, което той е преживял, а и това, което бяха преживяли неговият баща, неговият праотец, неговият пра-праотец. Това се е запазило в неговия спомен така, както във вашия спомен е запазено вашето детство.
Тогавашният човек не знаеше, че неговият живот е започнал някак особено заедно с неговото раждане.
Паметта му се простираше през столетия наред. На отделното съзнание не се даваше никакво име. В това тогавашните хора не бяха намерили никакъв смисъл. Понеже си спомняха за своя баща, за своя дядо, за своя прадядо и т.н., цялата тази верига беше обхваната в едно общо име Адам и Ной означават спомена през поколенията. До там, докъдето стигаше споменът, цялата верига се наричаше Ной; това беше един вътрешен човек, едно духовно същество, което живееше през поколенията.
към текста >>
Онези, които разберат да развият духовния
живот
, ще принадлежат към групата на белязаните с печата на доброто и избрани от всички народи, които ще се явят в бели дрехи след войната на всички против всички.
Съществува само едно единствено средство, за да се запази личността, а това е одухотворяването.
Онези, които разберат да развият духовния живот, ще принадлежат към групата на белязаните с печата на доброто и избрани от всички народи, които ще се явят в бели дрехи след войната на всички против всички.
Сега, изхождайки от нашата непосредствена настояща култура на ума, ние започваме да разбираме духовния свят. А това е истинският антропософски стремеж, да разберем духовния свят изхождайки от днешната култура на ума, да съберем хората, които могат да разберат зова за одухотворението на света. Тези хора не ще образуват една затворена в себе си колония, а те ще бъдат от всички народи и ще преминат в Шестата културна епоха, т.е. още не в онази голяма 6-та епоха след войната на всички против всички, а в 6-та културна епоха. Тук временно все още има необходимости, които са свързани с расовите необходимости.
към текста >>
Както свръхзрелите култури имат в себе си нещо изсушаващо, така нововъзникващите култури съдържат свеж
живот
и нова тласкаща сила.
Не е необходимо човек да бъде последовател на Толстой, но вярно е едно нещо: В една такава книга като тази на Толстой върху Живота можете да прочетете една страница, когато разбирате да четете както трябва, и да сравните прочетеното с цели библиотеки в западна Европа. И тогава можете да си каже следното: В западна Европа се създава духовна култура с ума, от множество подробности с помощта на ума се изработват някои неща, които трябва да направят света разбираем в това отношение западната култура е произвела такива неща, че никоя епоха не би могла да я надмине. Но това, което може да се каже в 30 тома на такива западно-европейски библиотеки, вие можете да го намерите събрано в 10-на реда, когато разберете такава една книга, като книгата на Толстой "Върху живота". Там в една примитивна форма се казва нещо, но казаното само в няколко реда има такава ударна сила, че то се равнява на това, което на запад се изработва от подробности и е изразено в десетки томове. Тук трябва да можем да преценяваме, какво възниква в глъбините на духа, кое има духовни основи и кое не.
Както свръхзрелите култури имат в себе си нещо изсушаващо, така нововъзникващите култури съдържат свеж живот и нова тласкаща сила.
Толстой е едно преждевременно цвете на една такава култура, дошло много по-рано отколкото е възможно то да може да се оформи. Ето защо на него са присъщи и всички грешки на едно преждевременно рождение.
към текста >>
41.
9. ОСМА ЛЕКЦИЯ. Нюрнберг, 25 Юни 1908 г.
GA_104 Апокалипсисът на Йоан
Въпреки че понастоящем този принцип на Манес трябваше да отстъпи много на заден план, понеже има толкова малко разбиране за духовното -, този чудесен и величествен принцип на манихейците ще спечели все повече и повече ученици, колкото повече се приближаваме до разбирането на духовния
живот
.
Когато говорим за великите ръководители на човечеството, трябва да си спомняме и за тази индивидуалност, която си е поставила тази задача.
Въпреки че понастоящем този принцип на Манес трябваше да отстъпи много на заден план, понеже има толкова малко разбиране за духовното -, този чудесен и величествен принцип на манихейците ще спечели все повече и повече ученици, колкото повече се приближаваме до разбирането на духовния живот.
към текста >>
И когато ясновидецът вижда това, тогава той научава, какво е свързано в действителност с това послание на Любовта, което навлезе в Земното развитие като Импулс през Четвъртата културна епоха; той още в днешния
живот
научава, що е блаженство и какво предстои като блаженство на човечеството, като научи това и авторът на откровението.
едно същество, което е представено така, защото то стои над днешния човек), "който бе обгърнат от облак и лицето му беше като слънцето, а краката му като огнени стълбове" това са двете Сили, за които говорихме, които Земята е получила в наследство. "и в ръката си той имаше отворена книга; и сложи десния си крак върху морето и левия върху земята. "А Йоан казва: "Дай ми книгата." "И той рече: вземи я и погълни я; и в устата ти ще бъде сладка като мед, а в стомаха ти горчива. И взех книгата от ръката на ангела и я погълнах и в устата ми тя беше сладка като мед". Тук е изразено това, което трябва да изпитаме като ясновидци, когато насочим погледа си върху онази точка, когато Земята преминава от физическо-материалното състояние в астрално-духовното състояние, когато мисията на Земята е изпълнена.
И когато ясновидецът вижда това, тогава той научава, какво е свързано в действителност с това послание на Любовта, което навлезе в Земното развитие като Импулс през Четвъртата културна епоха; той още в днешния живот научава, що е блаженство и какво предстои като блаженство на човечеството, като научи това и авторът на откровението.
Но той научава това намирайки се в днешното човешко тяло; защото, ако едно същество, колкото и възвишено и да бъде то, би искало да живее с хората, то би трябвало да се въплъти в тяло. И в известно отношение чрез това, че днешното тяло предлага на духа възможността да се издигне още, то му предлага също така и възможността да страда.
към текста >>
42.
10. ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ. Нюрнберг, 25 Юни 1908 г.
GA_104 Апокалипсисът на Йоан
После, когато Азът преобрази и етерното, ражда се Буди или Духът-
Живот
, а когато далечното бъдеще Азът ще се е преобразил физическото тяло, така че то бъде напълно одухотворено чрез Аза (това е най-трудната работа, защото физическото тяло е най-гъсто), тогава физическото тяло ще се развие като най-висшия член на човешкото същество, наречен в Духовната Наука Атма или Човек-Дух.
и т.н., това, което обикновено наричаме душевна част на човека. След това като четвърти член на човешкото същество имаме това, което прави от човека венец на Сътворението, което е причината той да изпъква над всички останали и което прави човека способен предимно да се развива като индивидуално, самостоятелно, себесъзнателно същество на земното развитие. В бъдеще развитието на човека ще протече така, че той ще преработи чрез своя Аз всички по-низши от него части, ще направи Аза господар на другите части. Когато Азът преработил, овладял астралното тяло, така щото в това астрално тяло няма вече нищо от несъзнателните и неовладяни нагони, инстинкти и страсти; когато Азът е стигнал дотам, тогава той е изработил това, което наричаме Духовно Себе и Манас. Това Духовно Себе, този Манас не е нищо друго освен това, което е и астралното тяло, но преобразено от Аза астрално тяло.
После, когато Азът преобрази и етерното, ражда се Буди или Духът-Живот, а когато далечното бъдеще Азът ще се е преобразил физическото тяло, така че то бъде напълно одухотворено чрез Аза (това е най-трудната работа, защото физическото тяло е най-гъсто), тогава физическото тяло ще се развие като най-висшия член на човешкото същество, наречен в Духовната Наука Атма или Човек-Дух.
Така представяйки си този човек като едно седмочленно същество, ние имаме: Физическо тяло, етерно или жизнено тяло, астрално тяло, Аз. /виж рис. № 5/.
към текста >>
По-нататък имаме това, което човекът ще развие в бъдеще: Духовно Себе или Манас, Дух-
Живот
или Буди и Човекът-Дух или Атма.
По-нататък имаме това, което човекът ще развие в бъдеще: Духовно Себе или Манас, Дух-Живот или Буди и Човекът-Дух или Атма.
Това е седмочленният човек. Но на нашата Земя на човека не е още от редено той да действува до там върху себе си, че да образува всички тези свои висши духовни членове.
към текста >>
А сега нека разгледаме това, което човекът извиква на
живот
и го въплътява като израз на неговата собствена Христова способност.
А сега нека разгледаме това, което човекът извиква на живот и го въплътява като израз на неговата собствена Христова способност.
То е същото, което и Павел вижда духом да витае пред него и което той нарича "Последния Адам", до като първия човек, който се появява и встъпва в съществуване в едно физическо видимо тяло, той нарича "Първият Адам".
към текста >>
43.
11. ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ. Нюрнберг, 27 Юни 1908 г.
GA_104 Апокалипсисът на Йоан
На Сатурн човекът няма никакъв самостоятелен
живот
; обаче по-висши същества го проникват със своето етерно тяло и със своето астрално тяло, със своя Аз и т.н.
На Сатурн човекът няма никакъв самостоятелен живот; обаче по-висши същества го проникват със своето етерно тяло и със своето астрално тяло, със своя Аз и т.н.
За всеки случай трябва да разберете, че на Сатурн човекът минава през 49 състояния, на Слънцето през 49, на Луната през 49. На Земята от тези 49 състояния човекът е изминал следните: именно състоянието на формата на първите 3 степени на живота; днес той се намира в 4-тата степен на живота, а именно в минералното царство. Той е бил в първата степен на живота или в първото елементарно царство и е изминал там 7 състояния на формата; бил е във 2-та степен на живота или във 2-то елементарно царство и е изминал в него 7 състояния на формата; бил е в 3-то елементарно царство и е изминал там 7 състояния на формата; а сега се намира в 4-та степен на живота или 4-то царство, което е едно и също с минералното царство, и е стигнал към средата на това царство или, по-точно казано, е минал малко над половината на минералното царство.
към текста >>
44.
12. ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ. Нюрнберг, 29 Юни 1908 г.
GA_104 Апокалипсисът на Йоан
Те отговарят точно но проникването на астралното вещество през време на земния
живот
.
Ако не е приел Христовия Принцип, тогава той не е в състояние да измъкне от плътската форма това, което е приспособено към днешната плътска форма. Тогава последствието ще бъде, след като плътта отпадне, след като тя изчезне, след като физическият гръклян е изчезнал, че тази форма на астралното тяло, която постоянно се вмъква в гръкляна заедно с дишането, ще остане. Тази форма остава да съществува във вид на рог. Навсякъде, където у човека външните астрални сили влизат и излизат, те остават приспособени към предишната животинска форма, когато човекът преминава в астрална форма, т.е. човекът се явява тогава с истински астрални рога; това са действителните астрални форми.
Те отговарят точно но проникването на астралното вещество през време на земния живот.
И така, в тези образи не ни се дават произволни символи, а те са истински форми на това, което ще се яви в бъдеще. Това трябва добре да бъде разбрано!
към текста >>
То трябва да означава принципа, който води човека до пълно втвърдяване във външния физически
живот
, довежда човека дотам, да отблъсне от себе си това, което го прави способен да преодолее и да изхвърли от себе си нисшите принципи и да се издигне до висшите.
Помислете само, какво трябва да означава числото 666, ако то трябва да изразява това, което изнесохме?
То трябва да означава принципа, който води човека до пълно втвърдяване във външния физически живот, довежда човека дотам, да отблъсне от себе си това, което го прави способен да преодолее и да изхвърли от себе си нисшите принципи и да се издигне до висшите.
Чрез тези 4 букви са изразени: Физическото тяло, етерното тяло, астралното тяло и низшия Аз, преди той да се издигне до висшия Аз, именно тези 4 начала на човешкото същество изразяват 4-те букви, а именно: Чрез буквата Самех физическото тяло, чрез буквата Вао етерното тяло, чрез буквата Реш астралното тяло и чрез буквата Тао Азът. Така ние виждаме, че тези 4 букви изразяват втвърдеността на горните 4 начала у човека, преди те да са започнали своето божествено развитие. Авторът на Откровението може на истина да каже: "Тук е мъдростта! "Защото в това число наистина има мъдрост. "който има ум, нека размисли върху числото на звяра, числото 666!
към текста >>
45.
13. ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ. Нюрнберг, 30 Юни 1908 г.
GA_104 Апокалипсисът на Йоан
Никак не бива да отричаме, колко важно е, че още днес определен брой хора не са глухи към истините на антропософския светоглед, който носи на човечеството първите заложби за един съзнателен духовен
живот
, докато по-рано това ставаше несъзнателно.
Днес онези, които се обръщат към един духовен светоглед, приемат в себе си мощни заложби, за да вървят по пътя на духовния възход.
Никак не бива да отричаме, колко важно е, че още днес определен брой хора не са глухи към истините на антропософския светоглед, който носи на човечеството първите заложби за един съзнателен духовен живот, докато по-рано това ставаше несъзнателно.
към текста >>
За тях работата стои така, че днес те само пропускат случая да могат някога да помогнат на своите себеподобни в стремежите за постигане на духовния
живот
.
Ние сме едвам подготвители на подготвителите и нищо повече. Днес духовното движение е едно съвсем малко пламъче; но в бъдещето ще се разрасне в мощен духовен огън! Когато поставим пред душата си тази друга картина, когато добре почувствуваме тази картина, тогава в нас ще оживее едно съвършено друго чувство, едно съвършено друга възможност за познаване на този факт. Днес черната магия е нещо, на което хората могат да се отдадат съзнателно и несъзнателно. Онези, които днес живеят така, че не са никак засегнати от духовния светоглед в тяхното ежедневно опиянение и казват: "Какво ме интересува мене това, което мечтатели антропософи говорят", те имат още много малка възможност да преминат кръговете на черната магия.
За тях работата стои така, че днес те само пропускат случая да могат някога да помогнат на своите себеподобни в стремежите за постигане на духовния живот.
За тях още не може да бъде много изгубено. Обаче онези, които днес започват да се домогват по неправилен начин до духовния живот, те приемат първите зачатъци от заложбата за нещо, което би могло да се нарече черна магия. И днес съществуват само малко личности, които са изпаднали в черната магия в онзи ужасен смисъл, в който може да се говори за това чудовищно изкуство на човечеството.
към текста >>
Обаче онези, които днес започват да се домогват по неправилен начин до духовния
живот
, те приемат първите зачатъци от заложбата за нещо, което би могло да се нарече черна магия.
Когато поставим пред душата си тази друга картина, когато добре почувствуваме тази картина, тогава в нас ще оживее едно съвършено друго чувство, едно съвършено друга възможност за познаване на този факт. Днес черната магия е нещо, на което хората могат да се отдадат съзнателно и несъзнателно. Онези, които днес живеят така, че не са никак засегнати от духовния светоглед в тяхното ежедневно опиянение и казват: "Какво ме интересува мене това, което мечтатели антропософи говорят", те имат още много малка възможност да преминат кръговете на черната магия. За тях работата стои така, че днес те само пропускат случая да могат някога да помогнат на своите себеподобни в стремежите за постигане на духовния живот. За тях още не може да бъде много изгубено.
Обаче онези, които днес започват да се домогват по неправилен начин до духовния живот, те приемат първите зачатъци от заложбата за нещо, което би могло да се нарече черна магия.
И днес съществуват само малко личности, които са изпаднали в черната магия в онзи ужасен смисъл, в който може да се говори за това чудовищно изкуство на човечеството.
към текста >>
н." Да предположим, че той оставя да възникнат в неговата душа великите образи, които се съдържат в Евангелието на Йоана, че е постоянно изпълнен с мисълта: Някога, в началото на нашето летоброене, в Палестина живя едно същество, което аз искам да следвам; аз искам да устроя моя
живот
така, че всичко, което мисля, чувствувам и върша, да може да стои пред това същество; да мога да гледам на себе си като човек, който е взел тази личност за свой идеал.
Ако искаме да го опишем нагледно, можем да кажем: да вземем човека в неговото будно дневно състояние; да предположим, че наред с работата свързана с неговата професия и наред с неговите задължения той намира макар и кратко време, за да се отдаде на по-висши съзерцания, за да усвои великите импулси, които например се намират в Евангелието на Йоана, започвайки от думите: "В начало бе Словото и словото бе у Бога и т.
н." Да предположим, че той оставя да възникнат в неговата душа великите образи, които се съдържат в Евангелието на Йоана, че е постоянно изпълнен с мисълта: Някога, в началото на нашето летоброене, в Палестина живя едно същество, което аз искам да следвам; аз искам да устроя моя живот така, че всичко, което мисля, чувствувам и върша, да може да стои пред това същество; да мога да гледам на себе си като човек, който е взел тази личност за свой идеал.
Но при това, ние не трябва да бъдем нетолерантни и да мислим само за Евангелието на Йоана.
към текста >>
На това физическо тяло трябва да бъде приписан фактът, че човекът има желания и склонности, които са свързани с обикновения
живот
.
След смъртта човек изгубва своето физическо тяло.
На това физическо тяло трябва да бъде приписан фактът, че човекът има желания и склонности, които са свързани с обикновения живот.
Ние описахме, какво изживява човекът след смъртта. Да вземем един човек, който обича особено много някое вкусно ядене. През време на земния живот той може да си достави това удоволствие, обаче не и след смъртта. Но желанието не престава да съществува и да действува; защото то има своето седалище не във физическото, а в астралното тяло. Обаче понеже сега му липсва физическият орган, липсва му също и възможността да задоволи това желание.
към текста >>
През време на земния
живот
той може да си достави това удоволствие, обаче не и след смъртта.
След смъртта човек изгубва своето физическо тяло. На това физическо тяло трябва да бъде приписан фактът, че човекът има желания и склонности, които са свързани с обикновения живот. Ние описахме, какво изживява човекът след смъртта. Да вземем един човек, който обича особено много някое вкусно ядене.
През време на земния живот той може да си достави това удоволствие, обаче не и след смъртта.
Но желанието не престава да съществува и да действува; защото то има своето седалище не във физическото, а в астралното тяло. Обаче понеже сега му липсва физическият орган, липсва му също и възможността да задоволи това желание. Такива хора насочват погледа си от Кама-лока надолу към физическия свят, който са напуснали. Те гледат там това, което сега още би могло да им достави удоволствие между всичко, което се намира долу на физическия свят, но не могат да му се наслаждават, защото не притежават физически орган за целта. С това в тях се поражда онази изгаряща жажда.
към текста >>
Това са онези хора, които ще изпитат горещо желание към физическата сетивност; те ще изпитват едно незадоволство, изгарящо желание в своето етерно тяло, чрез това, което са имали във физическия
живот
и от което сега трябва да се лишат.
Те не ще имат хармония между астралното тяло и етерното тяло. И те също трябва да изгубят физическото тяло, защото на одухотворената Земя не ще има никакво физическо тяло. Всичко физическо трябва да бъде разтопено, разтворено. У тях ще остане само желанието за физическите наслади, ще остане онази духовна част от човека, която е непречистена, която е втвърдена в материята. Ще остане едно етерно тяло, което не е изпитало действието на Христа, за да се нагоди към астралното тяло, а то ще бъде насочено към физическото тяло.
Това са онези хора, които ще изпитат горещо желание към физическата сетивност; те ще изпитват едно незадоволство, изгарящо желание в своето етерно тяло, чрез това, което са имали във физическия живот и от което сега трябва да се лишат.
И така, в онази бъдеща епоха, когато всичко физическо ще бъде претопено, ще има хора, които ще живеят в едно етерно тяло, хармонизирано с астралното тяло, а ще има и други хора, чието етерно тяло ще живее в дисхармония, защото ще имат желания към онова, което е отпаднало заедно с физическото тяло.
към текста >>
За такива същества, които едвам тогава достигат земното съзнание, не ще има никаква възможност да водят нормален
живот
при тези условия.
За такива същества, които едвам тогава достигат земното съзнание, не ще има никаква възможност да водят нормален живот при тези условия.
Те ще бъдат изостанали назад същества. Но сега идва нещо, което отново може да ни успокои. Даже и на този Юпитер още съществува една възможност да бъдат отново върнати към доброто потъналите в бездната чрез мощната сила, която са добили напредналите. Една част от тях ще бъдат отново повдигнати. Едвам при онова въплъщение на нашата Земя, наречено "Венера", такава възможност за повдигане и обръщане към доброто ще бъде окончателно изгубена.
към текста >>
Ние видяхме, че това ясновидство са изгубили онези хора, които са били изведени на физическото поле, във физическия
живот
, когато започва втората половина на Атлантската епоха.
Ние описахме това ясновидство и видяхме, как тогава хората са дружели със съществата на духовния свят, как те самите са виждали духовно-божествения свят. Но кой е изгубил тази ясновидска дарба, кой? Този важен въпрос трябва да зададем ние сега.
Ние видяхме, че това ясновидство са изгубили онези хора, които са били изведени на физическото поле, във физическия живот, когато започва втората половина на Атлантската епоха.
Тогава хората започват да виждат твърдите форми на нашата Земя, разграничените предмети на нашата Земя. Старото ясновидство изчезва; хората стават себесъзнателни. Но пред тях се затваря духовният свят. Формите, които в древни времена бяха проникнали въздуха като море от мъгла, изчезват.
към текста >>
И ако продължавате по-нататък пътя, който в известно отношение започнахте, като насочихте вашето внимание върху обяснението на Откровението на Йоана, вие постепенно ще навлезете в дълбочините на духовния
живот
.
И ако ние бихме проникнали във всичките му дълбочини, тогава това, което можах да ви кажа досега, би ви изглеждало като нещо, което може да бъде охарактеризирано като едно елементарно, повърхностно описание. Но не може иначе, първо трябва да дадем едно повърхностно описание. През такова описание трябва да се мине. Трябва първо да се започне с елементарното и тогава, отивайки малко по-нататък, ще се разкрият и по-дълбоките страни. Защото много, много се крие под повърхността, която имахме възможност да повдигнем, да разкрием.
И ако продължавате по-нататък пътя, който в известно отношение започнахте, като насочихте вашето внимание върху обяснението на Откровението на Йоана, вие постепенно ще навлезете в дълбочините на духовния живот.
Ще навлезете в такива дълбочини, които днес не е възможно да бъдат изказани, защото не могат да бъдат осъзнати, за щото никой не би имал такива уши, с които да ги чуе. Първо чрез такива обяснения, които дадохме сега, трябва да бъдат подготвени ушите, за да могат да слушат. Тогава постепенно ще има такива уши, които ще могат да чуят Словото, което така дълбоко тече през Откровението. Следователно, ако сте приели нещо от това, което можа да бъде казано, бъдете уверени, че тук можахме да дадем за сега само най-горната повърхност и от тази повърхност само отделни забележки.
към текста >>
46.
Предговор от Мария Щайнер
GA_106 Египетски митове и мистерии
И макар за няколко мига душата да се чувства смазана от удара на тази светкавица, тя веднага се изправя отново; сякаш й се позволява кратка почивка, по време на която тя може да се вглъби в себе си, за да се съвземе отново, пробудена за нов
живот
.
Днес хората не обичат да четат между редовете. Те бързо преминават покрай думите и се задоволяват със светкавичния и измамен критерий на интелекта. Рудолф Щайнер трябва да бъде четен по друг начин. С помощта на интелекта неговото слово се обръща направо към Духа, където то тепърва намира истински отзвук и ни омагьосва с художествените си достойнства. Остротата на неговия интелект е като светкавица, която пробива границите на ума и отвежда към Духа.
И макар за няколко мига душата да се чувства смазана от удара на тази светкавица, тя веднага се изправя отново; сякаш й се позволява кратка почивка, по време на която тя може да се вглъби в себе си, за да се съвземе отново, пробудена за нов живот.
към текста >>
И ако го оставим да работи с присъщата му сила, нашият
живот
се разширява до пределите на мировия
живот
.
Ето в какво се състои магическата сила на истинното слово. Ето този ключ към „майките” - и към Боговете - поставя Рудолф Щайнер в нашите ръце.
И ако го оставим да работи с присъщата му сила, нашият живот се разширява до пределите на мировия живот.
Нека да го опазим в неговата чистота, нека да не го захвърляме в пещта на нашите непречистени желания, разпалвайки в душата стихиен и мътен огън: иначе, похитената по този начин пробуждаща сила, протъкана от светлина, ще се превърне в своята противоположност. Ще настъпи нещо като умъртвяване.
към текста >>
Колко жалко е, че веднага след смъртта на Рудолф Щайнер се пробудиха за
живот
толкова противоположни представи.
Колко жалко е, че веднага след смъртта на Рудолф Щайнер се пробудиха за живот толкова противоположни представи.
Вярно е, че те са по вкуса на днешното човечество и напълно импонират на младежта; хората дори биват считани за излишно скромни, ако те не споделят подобни възгледи. На отделни места се препоръчва лекциите да не бъдат четени. Ето как духовно-пробуждащото слово на Рудолф Щайнер бива заглушавано.
към текста >>
Това изкуство - евритмията - не е някакво отражение на човешките физически качества, какъвто е случаят с изобразителните изкуства, нито отражение на определени душевни изживявания, какъвто е танцът, каквато е дори космически инспирираната музика, потъваща после в дебрите на душата; то не обхваща също и протичащия във времето интимен
живот
на поезията.
Това изкуство - евритмията - не е някакво отражение на човешките физически качества, какъвто е случаят с изобразителните изкуства, нито отражение на определени душевни изживявания, какъвто е танцът, каквато е дори космически инспирираната музика, потъваща после в дебрите на душата; то не обхваща също и протичащия във времето интимен живот на поезията.
Евритмията е непосредствен израз на духовния свят: на говора - това божествено завещание, което ни дава възможност да протъчем материалния свят със силата на Духа, а занапред то ще ни позволи постепенно да се доверим и на по-фините елементи: въздухът, светлината и етерът. Тоновете и жестовете на отделните звуци са пътищата към тези цели. Когато те се вмъкнат в звуците, възниква художественият говор. Обаче той може да си създаде едно отражение и във физическото тяло: и тогава това, което пронизва въздушния полъх като градивна, формообразуваща етерна сила, като оформяне на звуковата вълна, се превръща във формиране на физическия жест. И преди всичко ръцете - докосвайки не земята, а направо съдбата - са тези, които са в състояние да следват тези форми на въздушния полъх.
към текста >>
То трябва да дава израз на свръхсетивното, което е скрито зад сетивното; жестът трябва да остане само едно загатване и преобразяване, един подвижен
живот
, една носеща подемна сила; обаче този жест следва да е непрекъснато движение, поверявайки го на пространството, на въздуха, без да е свързан с органите и без да има изходната си точка в нещо телесно.
Само по себе си това освобождаващо Духа изкуство е вече лечебно. То полага основите за изграждането на една особена терапевтика. Но тук изглежда е скрита тази опасност, че може да възникне мнението, според което изживяването на звуците трябва да бъде особено силно развито, включително и до органите на тялото. Това би означавало смърт на изкуството.
То трябва да дава израз на свръхсетивното, което е скрито зад сетивното; жестът трябва да остане само едно загатване и преобразяване, един подвижен живот, една носеща подемна сила; обаче този жест следва да е непрекъснато движение, поверявайки го на пространството, на въздуха, без да е свързан с органите и без да има изходната си точка в нещо телесно.
Ако всичко това би се превърнало в една тенденция, която вероятно би засегнала и общуването ни с говора, тогава за щастие ние отново бихме стигнали там, където с помощта на Рудолф Щайнер можахме да избегнем умъртвяването на изкуството. В противен случай неговите усилия, положени за нас, биха останали напразни. Ние просто бихме отхвърлили онзи мост, който е в състояние да ни отведе до другия свят. Вместо да насочим нашето съзнание към това, което живее в и извън тялото като въздушно трептене, с чиято помощ вече можем да обхванем светлината, вместо да почувстваме всеобхватния етер, изпълващ с огън и сила също и нашите мускули, ние отново бихме били приковани към скалата на тялото.
към текста >>
47.
Първа лекция: Духовните връзки между културните течения на старите и новите времена.
GA_106 Египетски митове и мистерии
Това са цели хилядолетия, и познанието, към което се стремим, действително ще се окаже свързано с най-дълбоките пластове на нашия духовен
живот
.
Първоначално то ще ни изведе встрани от обикновения хоризонт на живота, а после, навлизайки в нашата основна тема, ще обхванем с поглед една епоха, която се простира от древния Египет до наши дни.
Това са цели хилядолетия, и познанието, към което се стремим, действително ще се окаже свързано с най-дълбоките пластове на нашия духовен живот.
Само привидно изглежда така, че стремейки се към висшите цели на живота, човек се отдалечава от това, което му е дадено непосредствено, всъщност тъкмо по този начин той стига до разбирането на това, което го занимава ежечасно. Човекът трябва да се отдалечи от дребнавите грижи на деня, от бремето на ежедневието и да насочи поглед нагоре към великите исторически събития, засягащи света и народите; само тогава той ще намери това, което душата му ще съхрани като свое истинско съкровище. Би могло да изглежда странно, когато се твърди че трябва да бъдат търсени определени връзки, интимни връзки между древния Египет, между времената, в които се родиха величествените пирамиди и сфинксът, и нашето съвремие. На пръв поглед би могло да изглежда донякъде странно, че се надяваме да разберем по-добре нашето съвремие, ако насочим поглед в миналото. За тази цел обаче ние трябва да обхванем с погледа си много по-обширни, много по-далечни епохи.
към текста >>
И ние знаем, че нито един
живот
не остава без последици, знаем, че в душата съществува и остава онова, което тя е имала като изживявания и опитности, и че в по-късните прераждания то отново се проявява под формата на сили, заложби, темпераменти и т.н.
На този въпрос следва да отговорим утвърдително, въпреки че общата сцена е променена, нашите души вече са се взирали в древните паметници на културата. Общо взето, това са същите души, които са живяли тогава, те са преминали през по-късните епохи и сега отново се явяват в нашата епоха.
И ние знаем, че нито един живот не остава без последици, знаем, че в душата съществува и остава онова, което тя е имала като изживявания и опитности, и че в по-късните прераждания то отново се проявява под формата на сили, заложби, темпераменти и т.н.
Така, че начинът, по който ние днес разглеждаме природата, по който възприемаме особеностите и произведенията на нашата епоха, начинът, по който ние днес възприемаме света, е бил заложен още в древен Египет, в страната на пирамидите. Още тогава ние сме били, тъй да се каже, настроени да възприемаме физическия свят така, както го възприемаме днес. Ето защо ние искаме да изследваме тайнствените връзки между далечните епохи.
към текста >>
Нека да си припомним как египтянинът се отнасяше към своите мъртви; да си припомним мумиите; как египтянинът държеше на това, да се запази външната физическа форма колкото е възможно по-дълго време, и ние знаем, че египтянинът изпълваше своите гробове с такива мумии, в които той съхраняваше външната форма, и че до мумиите в гроба той поставяше определени вещи, собственост на мъртвия, като спомен за изтеклия физически
живот
, вещи, които имаха отношение към физическия
живот
.
Нека да си припомним как египтянинът се отнасяше към своите мъртви; да си припомним мумиите; как египтянинът държеше на това, да се запази външната физическа форма колкото е възможно по-дълго време, и ние знаем, че египтянинът изпълваше своите гробове с такива мумии, в които той съхраняваше външната форма, и че до мумиите в гроба той поставяше определени вещи, собственост на мъртвия, като спомен за изтеклия физически живот, вещи, които имаха отношение към физическия живот.
Това, което човекът е имал във физическия живот, трябваше да бъде запазено. Така египтянинът свързваше своите мъртви с физическия план на битието. Тези обичаи се оказаха извънредно устойчиви и смятаме, че те са много характерни за древната египетска култура. Но всичко това не остана без последици за душите.
към текста >>
Това, което човекът е имал във физическия
живот
, трябваше да бъде запазено.
Нека да си припомним как египтянинът се отнасяше към своите мъртви; да си припомним мумиите; как египтянинът държеше на това, да се запази външната физическа форма колкото е възможно по-дълго време, и ние знаем, че египтянинът изпълваше своите гробове с такива мумии, в които той съхраняваше външната форма, и че до мумиите в гроба той поставяше определени вещи, собственост на мъртвия, като спомен за изтеклия физически живот, вещи, които имаха отношение към физическия живот.
Това, което човекът е имал във физическия живот, трябваше да бъде запазено.
Така египтянинът свързваше своите мъртви с физическия план на битието. Тези обичаи се оказаха извънредно устойчиви и смятаме, че те са много характерни за древната египетска култура. Но всичко това не остана без последици за душите.
към текста >>
Душите развиха симпатия към мумифицираните тела и резултатът от това взиране надолу се проявява днес, в Петата следатлантска културна епоха като една подчертана склонност на душите да придават изключително голяма стойност на външния физически
живот
.
Благодарение на обстоятелството, че в древен Египет телата са оставали запазени дълго време след смъртта, душите, намиращи се в периода между смъртта и новото раждане имаха точно определени изживявания. Когато поглеждаха надолу към Земята, те знаеха: Това е моето тяло; те продължаваха да са свързани с него; имаха пред себе си формата на тяхното тяло; за душите това тяло ставаше нещо важно, защото след смъртта душата продължаваше да има своите изживявания. Впечатлението, което мумифициарното тяло правеше, се отпечатваше дълбоко и душата се оформяше именно според това впечатление. Прераждайки се постоянно, тази душа премина в гръцко-латинската култура и днес тя живее в нас. Фактът, че след смъртта тези души са се взирали в техните мумифицирани тела не е останал без последици, понеже те непрекъснато отправяха взор към тези тела.
Душите развиха симпатия към мумифицираните тела и резултатът от това взиране надолу се проявява днес, в Петата следатлантска културна епоха като една подчертана склонност на душите да придават изключително голяма стойност на външния физически живот.
Всичко онова, което днес наричаме „привързаност към материалния свят” идва от там, че по време на Египетската епоха душите можеха да се взират от духовния свят в техните собствени инкарнации. Поради тази причина човекът се научи да обича физическия свят; ето защо днес хората са убедени, че в периода между раждането и смъртта значение има само физическото тяло. Подобни възгледи не се раждат от нищото. С такива размишления ние не отправяме някаква критика към културата от времето на мумиите, а само обръщаме внимание върху някои закономерности, свързани с повтарящите се въплъщения на душите. В своето развитие хората не биха направили по-нататъшните си крачки, ако не се взираха в мумиите на телата си.
към текста >>
Външният
живот
протича между раждането и смъртта.
Външният живот протича между раждането и смъртта.
Животът на човека след смъртта е много по-продължителен: ние го наричаме „Камалока” и това всъщност са изживяванията в духовния свят. Изживяванията в свръхсетивните светове са много по-сложни от тези във физическия свят. Какво сме изживявали впрочем като древни египтяни в другия свят?
към текста >>
Когато сме отправяли поглед към пирамидите, когато сме съзерцавали сфинкса, колко различно е протичал онзи
живот
, колко различно е живяла тогава нашата душа между раждането и смъртта!
Когато сме отправяли поглед към пирамидите, когато сме съзерцавали сфинкса, колко различно е протичал онзи живот, колко различно е живяла тогава нашата душа между раждането и смъртта!
Този живот просто не би могъл да се сравнява с днешния живот, а и сравнението не би имало никакъв смисъл. Тогава през Египетската епоха душата изживяваше нещо съвършено различно от това, което изживяваше в гръцкия свят, или в епохата на Карл Велики, или което тя изживява в наши дни. Другият свят, духовният свят също претърпява определено развитие и това, което човекът днес изживява между смъртта и новото раждане, е нещо коренно различно от всичко онова, което изживяваше древният египтянин след като напускаше физическото тяло. Както мумифицирането се е развило в хода на времето и е станало причина за днешното умонастроение на човека, както този външен живот се е повтарял от Третата в Петата епоха, така също е настъпил и един напредък в развитието на онези тайнствени светове, в които душите пребивават между смъртта и новото раждане; тук ние също ще открием определени връзки и зависимости. И тогава действително ще сме допринесли за разбирането на това, което живее в нас като плод от онези древни времена.
към текста >>
Този
живот
просто не би могъл да се сравнява с днешния
живот
, а и сравнението не би имало никакъв смисъл.
Когато сме отправяли поглед към пирамидите, когато сме съзерцавали сфинкса, колко различно е протичал онзи живот, колко различно е живяла тогава нашата душа между раждането и смъртта!
Този живот просто не би могъл да се сравнява с днешния живот, а и сравнението не би имало никакъв смисъл.
Тогава през Египетската епоха душата изживяваше нещо съвършено различно от това, което изживяваше в гръцкия свят, или в епохата на Карл Велики, или което тя изживява в наши дни. Другият свят, духовният свят също претърпява определено развитие и това, което човекът днес изживява между смъртта и новото раждане, е нещо коренно различно от всичко онова, което изживяваше древният египтянин след като напускаше физическото тяло. Както мумифицирането се е развило в хода на времето и е станало причина за днешното умонастроение на човека, както този външен живот се е повтарял от Третата в Петата епоха, така също е настъпил и един напредък в развитието на онези тайнствени светове, в които душите пребивават между смъртта и новото раждане; тук ние също ще открием определени връзки и зависимости. И тогава действително ще сме допринесли за разбирането на това, което живее в нас като плод от онези древни времена. Несъмнено, тук ние ще навлезем в по-трудните места от лабиринта на Земното развитие.
към текста >>
Както мумифицирането се е развило в хода на времето и е станало причина за днешното умонастроение на човека, както този външен
живот
се е повтарял от Третата в Петата епоха, така също е настъпил и един напредък в развитието на онези тайнствени светове, в които душите пребивават между смъртта и новото раждане; тук ние също ще открием определени връзки и зависимости.
Когато сме отправяли поглед към пирамидите, когато сме съзерцавали сфинкса, колко различно е протичал онзи живот, колко различно е живяла тогава нашата душа между раждането и смъртта! Този живот просто не би могъл да се сравнява с днешния живот, а и сравнението не би имало никакъв смисъл. Тогава през Египетската епоха душата изживяваше нещо съвършено различно от това, което изживяваше в гръцкия свят, или в епохата на Карл Велики, или което тя изживява в наши дни. Другият свят, духовният свят също претърпява определено развитие и това, което човекът днес изживява между смъртта и новото раждане, е нещо коренно различно от всичко онова, което изживяваше древният египтянин след като напускаше физическото тяло.
Както мумифицирането се е развило в хода на времето и е станало причина за днешното умонастроение на човека, както този външен живот се е повтарял от Третата в Петата епоха, така също е настъпил и един напредък в развитието на онези тайнствени светове, в които душите пребивават между смъртта и новото раждане; тук ние също ще открием определени връзки и зависимости.
И тогава действително ще сме допринесли за разбирането на това, което живее в нас като плод от онези древни времена. Несъмнено, тук ние ще навлезем в по-трудните места от лабиринта на Земното развитие. Обаче тъкмо по този начин ние напълно ще вникнем в съотношенията между това, което египтянинът строеше, халдеецът мислеше и всичко онова, всред което протича нашия съвременен живот. Онова, което действуваше някога, ние го виждаме отново да просветва в заобикалящия ни свят и по-точно в това, което ни интересува от този заобикалящ ни свят. Ние ще стигнем до съответните изводи за тези зависимости както във физическо, така и в духовно отношение.
към текста >>
Обаче тъкмо по този начин ние напълно ще вникнем в съотношенията между това, което египтянинът строеше, халдеецът мислеше и всичко онова, всред което протича нашия съвременен
живот
.
Тогава през Египетската епоха душата изживяваше нещо съвършено различно от това, което изживяваше в гръцкия свят, или в епохата на Карл Велики, или което тя изживява в наши дни. Другият свят, духовният свят също претърпява определено развитие и това, което човекът днес изживява между смъртта и новото раждане, е нещо коренно различно от всичко онова, което изживяваше древният египтянин след като напускаше физическото тяло. Както мумифицирането се е развило в хода на времето и е станало причина за днешното умонастроение на човека, както този външен живот се е повтарял от Третата в Петата епоха, така също е настъпил и един напредък в развитието на онези тайнствени светове, в които душите пребивават между смъртта и новото раждане; тук ние също ще открием определени връзки и зависимости. И тогава действително ще сме допринесли за разбирането на това, което живее в нас като плод от онези древни времена. Несъмнено, тук ние ще навлезем в по-трудните места от лабиринта на Земното развитие.
Обаче тъкмо по този начин ние напълно ще вникнем в съотношенията между това, което египтянинът строеше, халдеецът мислеше и всичко онова, всред което протича нашия съвременен живот.
Онова, което действуваше някога, ние го виждаме отново да просветва в заобикалящия ни свят и по-точно в това, което ни интересува от този заобикалящ ни свят. Ние ще стигнем до съответните изводи за тези зависимости както във физическо, така и в духовно отношение. За тази цел ще посочим как развитието напредва, как Четвъртата следатлантска епоха представлява едно чудно свързващо звено между Третата и Петата епоха. И тогава нашата душа ще се издигне до тайнствените връзки и зависимости, на които е подчинен света, а плодът от всичко това ще бъде едно дълбоко разбиране на силите, които живеят вътре в самите нас.
към текста >>
48.
Втора лекция: Еволюцията на Земята. Първичният атом. Земните епохи и културни периоди.
GA_106 Египетски митове и мистерии
Ние видяхме, как Първата културна епоха от това време ще се повтори в последната, Седмата следатлантска епоха, как персийската култура ще се повтори в Шестата културна епоха, и как културната епоха, която ще разгледаме през следващите дни, египетската, се повтаря в нашия
живот
и нашите съдби сега, в Петата културна епоха.
Вчера ние се опитахме да разгледаме определени връзки и отношения, засягащи както живота, така и духовните процеси в така наречените следатлантски епохи.
Ние видяхме, как Първата културна епоха от това време ще се повтори в последната, Седмата следатлантска епоха, как персийската култура ще се повтори в Шестата културна епоха, и как културната епоха, която ще разгледаме през следващите дни, египетската, се повтаря в нашия живот и нашите съдби сега, в Петата културна епоха.
За четвъртата култура, гръцко-латинската, ние вече казахме, че тя си е запазила едно изключително положение и че тя няма да претърпи никакво повторение. После насочихме вниманието си върху тайнствените връзки, определящи културите на следатлантското време, което настъпи след загиването на Атлантида в резултат на стихийни водни катастрофи. Епохата след Атлантида също ще загине. В края на нашата Пета следатлантска епоха също ще се разразят катастрофи, чиито последици ще са сходни с тези от края на Атлантида. Седмата следатлантска култура ще намери своя край чрез войната на всички против всички.
към текста >>
Това са извънредно важни зависимости и връзки; ние ги описахме от различни гледни точки, и ако ги проследим още по-внимателно, те ще хвърлят ясна светлина в нашия душевен
живот
.
За четвъртата култура, гръцко-латинската, ние вече казахме, че тя си е запазила едно изключително положение и че тя няма да претърпи никакво повторение. После насочихме вниманието си върху тайнствените връзки, определящи културите на следатлантското време, което настъпи след загиването на Атлантида в резултат на стихийни водни катастрофи. Епохата след Атлантида също ще загине. В края на нашата Пета следатлантска епоха също ще се разразят катастрофи, чиито последици ще са сходни с тези от края на Атлантида. Седмата следатлантска култура ще намери своя край чрез войната на всички против всички.
Това са извънредно важни зависимости и връзки; ние ги описахме от различни гледни точки, и ако ги проследим още по-внимателно, те ще хвърлят ясна светлина в нашия душевен живот.
към текста >>
Това са гореспоменатите Същества, както и Същества от още по-
висш
род, каквито са Властите, Господствата, Престолите, Херувимите и Серафимите.
Ако тръгнем от минерала и се издигнем от минерала към растението, от растението към животното и стигнем до човека, ще установим, че човекът е най-висшето физическо същество; другите Същества обаче са също тук; те са всред нас и проникват в нас от всички страни. В началото на нашето Земно развитие, за което току що говорихме, когато Земята се появи като първична мъглявина от лоното на вечността, всички тези Същества бяха свързани с нея, и ясновидецът би установил, как едновременно с човешката форма, в този образ проникваха и други Същества.
Това са гореспоменатите Същества, както и Същества от още по-висш род, каквито са Властите, Господствата, Престолите, Херувимите и Серафимите.
Всички тези Същества бяха вътрешно свързани с огромния етерен прах, за който стана дума, но те се намират на различни еволюционни степени. Има такива, които са от толкова висш порядък, че човекът едва ли може да има някакво предчувствие за тях, но има и други, които стоят по-близо до него. Понеже тези Същества бяха на различна еволюционна степен, те не можеха да напредват в своето развитие така, както човека; ето защо за тях трябваше да бъде създадено едно място за живеене, едно обиталище. Всред висшите Същества имаше и такива, които биха изгубили много в своето развитие, ако трябваше да останат свързани с по-низшите Същества. Ето защо те се отделиха от тях.
към текста >>
Има такива, които са от толкова
висш
порядък, че човекът едва ли може да има някакво предчувствие за тях, но има и други, които стоят по-близо до него.
Ако тръгнем от минерала и се издигнем от минерала към растението, от растението към животното и стигнем до човека, ще установим, че човекът е най-висшето физическо същество; другите Същества обаче са също тук; те са всред нас и проникват в нас от всички страни. В началото на нашето Земно развитие, за което току що говорихме, когато Земята се появи като първична мъглявина от лоното на вечността, всички тези Същества бяха свързани с нея, и ясновидецът би установил, как едновременно с човешката форма, в този образ проникваха и други Същества. Това са гореспоменатите Същества, както и Същества от още по-висш род, каквито са Властите, Господствата, Престолите, Херувимите и Серафимите. Всички тези Същества бяха вътрешно свързани с огромния етерен прах, за който стана дума, но те се намират на различни еволюционни степени.
Има такива, които са от толкова висш порядък, че човекът едва ли може да има някакво предчувствие за тях, но има и други, които стоят по-близо до него.
Понеже тези Същества бяха на различна еволюционна степен, те не можеха да напредват в своето развитие така, както човека; ето защо за тях трябваше да бъде създадено едно място за живеене, едно обиталище. Всред висшите Същества имаше и такива, които биха изгубили много в своето развитие, ако трябваше да останат свързани с по-низшите Същества. Ето защо те се отделиха от тях. От мъглявината те взеха най-финните субстанции и на Слънцето си изградиха свое обиталище. Там те си образуваха тяхното небе; там те налучкаха правилното темпо за личното си развитие.
към текста >>
49.
Трета лекция: Последното атлантско и следатлантско човечество.
GA_106 Египетски митове и мистерии
И в този
висш
идеал се вливаха чувствата, които медитацията пробуждаше в душите на учениците.
И в този висш идеал се вливаха чувствата, които медитацията пробуждаше в душите на учениците.
към текста >>
50.
Четвърта лекция: Учениците на Ришите и техните опитности.
GA_106 Египетски митове и мистерии
Вчера привършихме с описанието на едно изключително важно събитие, отнасящо се до вътрешния
живот
, до истинския духовен
живот
на човека.
Вчера привършихме с описанието на едно изключително важно събитие, отнасящо се до вътрешния живот, до истинския духовен живот на човека.
Ние се опитахме да извикаме пред душата си едно от впечатленията, които атлантският кандидат за посвещение имаше през последната третина от Атлантската епоха. И пред душевния ни поглед се очерта, как пред душата на атлантския кандидат за посвещение заставаше една идеална човешка форма, представляваща един мисловен образ, върху който той, медитирайки, трябваше да се съсредоточава, и как тази дейност се разгръщаше в пред-ставния, чувствен и волев живот на атлантския кандидат за посвещение. Този мисловен образ все повече и повече трябваше да се превръща в модел за бъдещия човек.
към текста >>
И пред душевния ни поглед се очерта, как пред душата на атлантския кандидат за посвещение заставаше една идеална човешка форма, представляваща един мисловен образ, върху който той, медитирайки, трябваше да се съсредоточава, и как тази дейност се разгръщаше в пред-ставния, чувствен и волев
живот
на атлантския кандидат за посвещение.
Вчера привършихме с описанието на едно изключително важно събитие, отнасящо се до вътрешния живот, до истинския духовен живот на човека. Ние се опитахме да извикаме пред душата си едно от впечатленията, които атлантският кандидат за посвещение имаше през последната третина от Атлантската епоха.
И пред душевния ни поглед се очерта, как пред душата на атлантския кандидат за посвещение заставаше една идеална човешка форма, представляваща един мисловен образ, върху който той, медитирайки, трябваше да се съсредоточава, и как тази дейност се разгръщаше в пред-ставния, чувствен и волев живот на атлантския кандидат за посвещение.
Този мисловен образ все повече и повече трябваше да се превръща в модел за бъдещия човек.
към текста >>
Ето защо това беше една възвишена проява на духовния
живот
, когато ученикът минаваше през посвещението и можеше да възкреси в себе си онова, което той схващаше като Брахман.
И тъкмо от това основно светоусещане възникна пра-древното свещено учение на индийските посветени, което просветна като едно духовно отражение от онова първично състояние на Земята, когато Земята все още носеше в себе си Слънчевите сили и висшите Същества, чиято възвишеност толкова много привличаше хората от по-късните епохи.
Ето защо това беше една възвишена проява на духовния живот, когато ученикът минаваше през посвещението и можеше да възкреси в себе си онова, което той схващаше като Брахман.
Това беше едно изключително събитие за душата на ученика. Това беше едно извисяване във висшите светове. Човекът не можеше да бъде посветен по друг начин и да стигне до истинско прозрение, освен когато той се издигаше във висшите светове. Светът около нас е физическият свят; около него и вътре в него бушува астралният свят. Още по-горе се намира Деваканът, светът на Боговете, и ученикът трябваше да бъде пренесен в най-висшите области на Девакана, ако той искаше да почувствува в Макрокосмоса Брахман, първичното Себе.
към текста >>
Това беше едно царство на най-
висш
, съвършен порядък, и то предлагаше на познанието още много неща; защото това, което беше описано тук, не беше единствено.
Това беше едно извисяване във висшите светове. Човекът не можеше да бъде посветен по друг начин и да стигне до истинско прозрение, освен когато той се издигаше във висшите светове. Светът около нас е физическият свят; около него и вътре в него бушува астралният свят. Още по-горе се намира Деваканът, светът на Боговете, и ученикът трябваше да бъде пренесен в най-висшите области на Девакана, ако той искаше да почувствува в Макрокосмоса Брахман, първичното Себе. Тогава ученикът пребиваваше в най-висшия Девакан, в света на Боговете, от който произлиза най-благо-родното, което човека носи в себе си.
Това беше едно царство на най-висш, съвършен порядък, и то предлагаше на познанието още много неща; защото това, което беше описано тук, не беше единствено.
към текста >>
Ние ще разберем това, ако си припомним, че във великата Вселена става нещо подобно както това, което става също и в нашия обикновен, делничен
живот
.
Но защо се отделиха и другите планети? Защото с времето са се отделили и другите планети: Сатурн, Юпитер, Марс, Венера, Меркурий. Защо стана така?
Ние ще разберем това, ако си припомним, че във великата Вселена става нещо подобно както това, което става също и в нашия обикновен, делничен живот.
Ученици повтарят същия клас не само в гимназията; в големия Космос също има Същества, които изостават в своето развитие и не могат да вървят в крак с т.н. „нормални” Същества. Нека да сме наясно по този въпрос. И така, имаше една група висши Същества, които не можеха да следват еволюционното темпо на Земята; те увлякоха със себе си най-финните субстанции и заедно с тях образуваха Слънцето като свое обиталище. Това бяха най-висшите Същества, свързани с нашата еволюция.
към текста >>
Това, което той виждаше да се оформя на Старото Слънце като
живот
, това, което на Старата Луна беше вложено като мъдрост в основата на всички неща, беше последвано на Земята от това, което представляваше същинската мисия на Земята: Да развие любовта!
Словото Божие, пра-човекът се беше обвил във все по-нови обвивки, и сега важното беше, какви обвивки прие Словото в хода на Земното развитие. Ученикът знаеше, че във Вселената нищо не се повтаря изцяло и че всяка планета има своя мисия.
Това, което той виждаше да се оформя на Старото Слънце като живот, това, което на Старата Луна беше вложено като мъдрост в основата на всички неща, беше последвано на Земята от това, което представляваше същинската мисия на Земята: Да развие любовта!
; на Старата Луна любовта още не съществуваше. Ето как онова, което на предходната планета съществуваше в една много по-духовна, но и по-студена форма, първообразът на човека, се обгърна с една топла астрална обвивка. На Старата Луна онова, което трябваше да стане човек, се обгърна с една астрална обвивка и по-късно, вече на Земята, тъкмо тази част позволи на вътрешния човешки живот да развие любовта от нейните най-низши до нейните най-висши форми. За индийския ученик човешката форма, първообразът на човека беше ясно възприеман във висшия Девакан. После в низшия Девакан тази човешка форма се облече в една астрална обвивка, чиито сили направиха възможно разгръщането на любовта.
към текста >>
На Старата Луна онова, което трябваше да стане човек, се обгърна с една астрална обвивка и по-късно, вече на Земята, тъкмо тази част позволи на вътрешния човешки
живот
да развие любовта от нейните най-низши до нейните най-висши форми.
Словото Божие, пра-човекът се беше обвил във все по-нови обвивки, и сега важното беше, какви обвивки прие Словото в хода на Земното развитие. Ученикът знаеше, че във Вселената нищо не се повтаря изцяло и че всяка планета има своя мисия. Това, което той виждаше да се оформя на Старото Слънце като живот, това, което на Старата Луна беше вложено като мъдрост в основата на всички неща, беше последвано на Земята от това, което представляваше същинската мисия на Земята: Да развие любовта! ; на Старата Луна любовта още не съществуваше. Ето как онова, което на предходната планета съществуваше в една много по-духовна, но и по-студена форма, първообразът на човека, се обгърна с една топла астрална обвивка.
На Старата Луна онова, което трябваше да стане човек, се обгърна с една астрална обвивка и по-късно, вече на Земята, тъкмо тази част позволи на вътрешния човешки живот да развие любовта от нейните най-низши до нейните най-висши форми.
За индийския ученик човешката форма, първообразът на човека беше ясно възприеман във висшия Девакан. После в низшия Девакан тази човешка форма се облече в една астрална обвивка, чиито сили направиха възможно разгръщането на любовта. Любовта, еросът, бяха наречени Кама. Кама стана смисълът на Земното развитие. Божественото Слово, Брахман, се облече в Кама и през Кама за ученика звучеше първичното Слово.
към текста >>
51.
Пета лекция: Развитието на троичността Слънце, Луна, Земя. Формиращият тон. Озирис и Тифон.
GA_106 Египетски митове и мистерии
Поради това, че един
висш
Слънчев Дух изостана в своето развитие, той свърза своето съществуване със Земята.
Поради това, че един висш Слънчев Дух изостана в своето развитие, той свърза своето съществуване със Земята.
Това е същият онзи Дух, който познаваме като Яхве или Йехова. Единствено Яхве остана на Земята; той пожертвува себе си, той беше този, чиято вътрешна същност звучеше в течната Земя като формиращ тон.
към текста >>
52.
Шеста лекция: Действието на Озирис и на Изис. Хорус - създателят на бъдещия Земен човек.
GA_106 Египетски митове и мистерии
Във всеки случай, ако днес бихме могли да изследваме физическата маса на Луната, ние щяхме да установим, че върху нея не би могъл да се развива един такъв
живот
, какъвто имаме сега на Земята.
Това противоречие е само привидно и то изчезва, ако разглеждаме фактите не едностранчиво, а в тяхната взаимна вързаност.
Във всеки случай, ако днес бихме могли да изследваме физическата маса на Луната, ние щяхме да установим, че върху нея не би могъл да се развива един такъв живот, какъвто имаме сега на Земята.
Обаче същевременно трябва да кажем, че всичко онова, което е от етерно естество и е свързано с Луната и с нейните физически субстанции, в по-голямата си част представлява нещо твърде малоценно, упадъчно в сравнение с това, което под формата на етерни сили се намира в нашето собствено тяло. И едва когато ясновидски бихме разгледали онова, което представлява астралната същност на отделните Лунни Същества - за тях непременно трябва да говорим - ние бихме могли да се убедим, че в сравнение с най-лошото, което съществува на нашата Земя като низши чувства, на Луната съществува нещо неизмеримо по-лошо и по-малоценно. Следователно, по отношение на астралното, етерното и физическото естество на Луната ние можем да говорим за такива Същества, за такива елементи, които трябваше да бъдат изхвърлени, за да може нашата Земя да продължи по своя еволюционен път освободена от вредни влияния.
към текста >>
53.
Седма лекция: Еволюционните процеси в човешкия организъм до отделянето на Луната. Озирис и Изис като ваятели на човешката форма.
GA_106 Египетски митове и мистерии
Те казваха: египетският Озирис е Аполон, и както Озирис „работи” в нервите, за да се прояви вътрешният душевен
живот
на човека, същото върши и нашият Аполон.
Защото всичко онова, което възникна като мускули, можа да получи своята форма само поради факта, че неговите ваятели са именно нервите. Всичко, което съществува като мускули, хрущяли, като други органи, каквито са сърцето и белите дробове, всички те получиха своята форма чрез нервите. Така чрез предходната дейност на Слънцето възникна онова, което по-късно се оформи като главен мозък и гръбначен мозък; и отвън върху този гръбначен мозък работят 28-те форми на Озирис и Изис. Следователно, Озирис и Изис са архитектите, ваятели-те, и когато мозъкът изпраща своите чувствителни влакна надолу в гръбначния мозък, Озирис е този, който „обработва” гръбначния мозък. Това усещане имаха също и гърците, и когато се запознаха с египетските Мистерии, те разбраха, че Озирис беше същият този Бог, когото те познаваха под името Аполон.
Те казваха: египетският Озирис е Аполон, и както Озирис „работи” в нервите, за да се прояви вътрешният душевен живот на човека, същото върши и нашият Аполон.
към текста >>
Аполон свири върху мировата лира, върху великото произведение на изкуството, изваяно от Космоса, и позволява на звуците да проговарят в човека, звуците, в които се разгръща душевният
живот
на човека.
А сега нека нагледно да си представим формирането на човешките органи. Да си представим мозъка, чиито разклонения продължават надолу в гръбначния мозък; това са 28-те ръце на Озирис и с тях Озирис свири върху това, което се простира надолу под формата на гръбначния мозък като върху една лира. Тук гърците стигнаха до един забележителен образ: и това е лирата на Аполон. Можем да си представим нещата и обратно. Лирата е мозъкът, струните са нервите и пръстите на Аполон докосват струните.
Аполон свири върху мировата лира, върху великото произведение на изкуството, изваяно от Космоса, и позволява на звуците да проговарят в човека, звуците, в които се разгръща душевният живот на човека.
За елевзинските посветени това беше същото, което знаеха и египтяните.
към текста >>
54.
Осма лекция: Последователното развитие на човешката форма с оглед преминаването на Слънцето през съзвездията на Зодиака.
GA_106 Египетски митове и мистерии
Това състояние на съзнанието се сменяше с един друг период, когато съзнанието ставаше силно; човекът влизаше в своето физическо тяло, а когато после той напускаше физическия план, душевният
живот
отслабваше.
Това беше епоха на едно особено силно съзнание, когато нощем човекът изживяваше себе си като духовно същество всред обкръжението на други духовни същества. За сметка на това дневното съзнание беше слабо.
Това състояние на съзнанието се сменяше с един друг период, когато съзнанието ставаше силно; човекът влизаше в своето физическо тяло, а когато после той напускаше физическия план, душевният живот отслабваше.
Имаше такава епоха в общочовешката еволюция, в която трябва да виждаме една преходна степен.
към текста >>
55.
Девета лекция: Действието на Слънчевите и Лунните Духове. Промени във възприятията и в съзнанието на човека.
GA_106 Египетски митове и мистерии
Но за да обхванем всичко по правилен начин, нека днес да хвърлим известна светлина върху някои други факти от духовния
живот
; защото не бива да забравяме, че всъщност трябва да посочим отношението между египетските митове и Мистерии, респективно цялата Египетска културна епоха от една страна, и нашето време от друга страна.
В хода на последните лекции ние извикахме пред душевния си поглед редица факти от еволюцията на човечеството. Аз се опитах да посоча, как се развива човекът през онзи период от Земното развитие, който се простира приблизително от момента, когато Слънцето се отдели от Земята до времето, когато от Земята се отдели също и Луната. Тук се налага да прибавим още подробности към тези факти и ние можем да ги обозначим като „факти на окултната анатомия и физиология”.
Но за да обхванем всичко по правилен начин, нека днес да хвърлим известна светлина върху някои други факти от духовния живот; защото не бива да забравяме, че всъщност трябва да посочим отношението между египетските митове и Мистерии, респективно цялата Египетска културна епоха от една страна, и нашето време от друга страна.
Ето защо е необходимо напълно да си изясним, как изобщо напредва развитието през различните епохи.
към текста >>
56.
Десета лекция: Древните легенди като образи на космически факти и на събития, разиграващи се между смъртта и новото раждане.
GA_106 Египетски митове и мистерии
После идва времето, когато човекът трябва да се подготви за един нов
живот
: онова състояние на съзнанието, при което човекът вече не е свързан непосредствено с физическия свят, с това, което са физическите впечатления.
Всичко, което виждаме във физическия план, остава винаги събитие, факт на физически план. Обаче в Духовната наука ни интересува не само това, което живее във физическия свят, но и всичко онова, което се случва в духовните светове. И от това, което сме чули в духовно-научните лекции, ние знаем какво става с човека, намиращ се между смъртта и новото раждане. Достатъчно е само да си припомним, че след смъртта човекът навлиза в онова състояние на съзнанието, което наричаме „Камалока”: там човекът, макар и да е станал едно духовно същество, се проявява чрез астралното тяло. Това е времето, през което човекът все още изпитва желания, свързани с физическия свят, и изпитва страдания поради факта, че е лишен от сетивни усещания и че вече не се намира във физическия свят.
После идва времето, когато човекът трябва да се подготви за един нов живот: онова състояние на съзнанието, при което човекът вече не е свързан непосредствено с физическия свят, с това, което са физическите впечатления.
Ако искаме да си представим разликата между живота в Камалока и в Девакана, нека да разгледаме два примера.
към текста >>
Желанието за ядене не зависи от физическото тяло, а от астралното тяло и тогава след смъртта настъпва една изгаряща жажда за онова, което му е доставяло най-голяма наслада в земния
живот
.
Ние знаем, че след като умре, човекът не загубва веднага своите влечения и горещи желания. Да предположим, че приживе даден човек е голям чревоугодник и е изпитвал голяма наслада при поглъщането на пикантни храни. След смъртта му това удоволствие от яденето не изчезва веднага. Само че сега удоволствието се проявява не във физическото тяло, а в астралното тяло. Ето защо, тъй като след смъртта човекът запазва своето астрално тяло, той запазва също и желанието, обаче му липсва органът, за да задоволи това желание: физическото тяло.
Желанието за ядене не зависи от физическото тяло, а от астралното тяло и тогава след смъртта настъпва една изгаряща жажда за онова, което му е доставяло най-голяма наслада в земния живот.
Ето защо след смъртта човекът страда дотогава, докато отвикне от копнежа за удоволствие, докато отхвърли от себе си всичко, което е задоволявало горещите му желания чрез физическото тяло. Дотогава човекът се намира в Камалока. А после идва времето, когато човекът вече не проявява никакви претенции от този род, т.е. такива, чието задоволяване е възможно единствено чрез физическите органи. Тогава той преминава в Девакана.
към текста >>
В деваканическия
живот
той се чувствува като частица от целия духовен свят.
В същата степен, в която човекът престава да е прикован към физическото тяло, в същата степен той започва да развива едно съзнание за света на Девакана. Този свят просветва все повече и повече. Само че там той не разполага с днешното Азово съзнание. Там той все още не е самостоятелен.
В деваканическия живот той се чувствува като частица от целия духовен свят.
Както ръката - ако би могла да има самостоятелни усещания - би се чувствала само като част от физическия организъм, така се чувствува и човекът в своето деваканическо съзнание: Аз съм частица от духовния свят, аз съм част от по-висшите Същества. Едва сега той ще започне да постига самостоятелност в духовния свят. Обаче дори и сега той работи в полза на Космоса, намирайки се в Космоса, той работи в полза на растителното царство. Човекът работи в полза на всичко около себе си, не по собствена инициатива, а като незнаен служител в духовния свят.
към текста >>
Обликът на Земята непрекъснато се променя и става така, че идвайки на Земята, човекът среща все нови и нови условия на
живот
.
Обаче нека да си припомним какво беше положението, когато нашите души бяха въплътени по времето на Египетската епоха. Тогава ние отправяхме поглед към огромните пирамиди и към другите монументални строежи. В предишните времена тази страна, физическата страна на света изглеждаше съвсем различно, отколкото днес. Нека да помислим, че оттогава насам обликът на Земята се промени твърде, твърде много. Достатъчно е само да проследим материалистичната наука, за да установим как например преди по-малко от няколко хилядолетия Европа беше заселена от съвършено други животни, как цяла Европа изглеждаше различно от днес.
Обликът на Земята непрекъснато се променя и става така, че идвайки на Земята, човекът среща все нови и нови условия на живот.
За всеки от нас това изглежда напълно естествено. Обаче когато описваме отношенията в духовния свят, тогава хората са склонни да вярват, че онова, което се е случило в духовния свят, когато те, примерно, са умрели преди около хиляда години, че това, което е станало там, е същото, както онова, което се случва днес, когато след поредния си нов земен живот, те отново умират. Точно както се променя физическия свят, така се променят и отношенията в другия свят. През миналите времена пребиваването в Де-вакана беше съвършено различно от това, което е днес; древните египтяни минаваха през Девакана не така, както древните гърци. Там също е налице една еволюция.
към текста >>
Обаче когато описваме отношенията в духовния свят, тогава хората са склонни да вярват, че онова, което се е случило в духовния свят, когато те, примерно, са умрели преди около хиляда години, че това, което е станало там, е същото, както онова, което се случва днес, когато след поредния си нов земен
живот
, те отново умират.
В предишните времена тази страна, физическата страна на света изглеждаше съвсем различно, отколкото днес. Нека да помислим, че оттогава насам обликът на Земята се промени твърде, твърде много. Достатъчно е само да проследим материалистичната наука, за да установим как например преди по-малко от няколко хилядолетия Европа беше заселена от съвършено други животни, как цяла Европа изглеждаше различно от днес. Обликът на Земята непрекъснато се променя и става така, че идвайки на Земята, човекът среща все нови и нови условия на живот. За всеки от нас това изглежда напълно естествено.
Обаче когато описваме отношенията в духовния свят, тогава хората са склонни да вярват, че онова, което се е случило в духовния свят, когато те, примерно, са умрели преди около хиляда години, че това, което е станало там, е същото, както онова, което се случва днес, когато след поредния си нов земен живот, те отново умират.
Точно както се променя физическия свят, така се променят и отношенията в другия свят. През миналите времена пребиваването в Де-вакана беше съвършено различно от това, което е днес; древните египтяни минаваха през Девакана не така, както древните гърци. Там също е налице една еволюция. Естествено, сега ние описваме настоящите отношения на Девакана; обаче те са претърпели определени промени. Ние можем да предположим това, ако си припомним описанията от последните лекции.
към текста >>
Принципът на посвещението се състои в това, че още по време на земния си
живот
човекът може да се издигне в духовните светове и да узнае какво става там.
Всъщност Мистериите съществуваха главно за това, да подпомогнат човека и да му дадат възможност в духовния свят той да разполага не само с едно сумрачно съзнание, а съзнанието му да бъде отново просветлено. Нека да си представим, че не са съществували никакви мистерии, че не са съществували никакви посветени. Тогава в духовните светове човекът би имал едно все по-смътно, все по-сумрачно съзнание. Единствено благодарение на това, че успоредно със затъмненото съзнание в Девакана се извършваше и посвещението в Мистериите, а наред с това и усвояване на определени способности, определени хора вече можеха да виждат по-ясно в духовните светове; и единствено поради факта, че посветените можеха да споделят това в съответните митове и легенди, в девакани-ческото съзнание на хората между смъртта и новото раждане беше внесено, така да се каже, едно проясняване. Обаче при всички онези, които вече се чувстваха добре във физическия свят, положението беше такова, че те усещаха това помрачаване на съзнанието в духовния свят, и не е никаква измислица, а самата истина, че посветеният в Елевзинските Мистерии имаше едно твърде особено изживяване.
Принципът на посвещението се състои в това, че още по време на земния си живот човекът може да се издигне в духовните светове и да узнае какво става там.
Тогавашният посветен действително можеше да констатира какво става там. Когато чуваме думите: „По-добре просяк във физическия свят, отколкото цар в царството на сенките”, ние знаем, че те действително са думи на един посветен. Обаче ние ще ги разберем едва тогава, когато познаваме фактите на духовния свят. Сега нека да изразим в една по-конкретна форма това, което вчера загатнахме под твърде абстрактна форма.
към текста >>
Обаче има една възможност за проясняване на съзнанието между смъртта и новото раждане и това проясняване може да бъде постигнато или чрез самото посвещение, или днес в една по-низша степен чрез това, че още в този
живот
човекът взема участие в духовния свят, че той вече има такива изживявания, които не умират с неговите тела, а остават свързани с неговата вечна същност дори и след смъртта.
Ако не би се случило нищо друго, освен все по-дълбокото потъване на човека във физическия свят, съзнанието между смъртта и новото раждане би ставало все по-тъмно. Накрая хората биха изгубили напълно връзката с духовния свят. Някому, който е засегнат дори слабо от някаква форма на материализъм, може да се стори странно това, което сега ще кажа, обаче то отговаря на истината. Ако сега в развитието на човечеството не би настъпило нищо друго, тогава човечеството би изпаднало в духовна смърт.
Обаче има една възможност за проясняване на съзнанието между смъртта и новото раждане и това проясняване може да бъде постигнато или чрез самото посвещение, или днес в една по-низша степен чрез това, че още в този живот човекът взема участие в духовния свят, че той вече има такива изживявания, които не умират с неговите тела, а остават свързани с неговата вечна същност дори и след смъртта.
Грижата за това имаха Мистериите; на тази цел беше посветено цялото духовно развитие; за това се грижеха великите посветени преди Христос и най-вече онова Същество, което познаваме като Христос. В известен смисъл всички други посветени бяха предшественици на Христос; те бяха предвестници, които оповестиха идването на Христос.
към текста >>
Ето какво трябва да извикаме пред душите си, и изхождайки от него, ние научаваме още подробности за Мистериите, за да установим как египетските Мистерии са свързани с днешния
живот
.
Ето какво трябва да извикаме пред душите си, и изхождайки от него, ние научаваме още подробности за Мистериите, за да установим как египетските Мистерии са свързани с днешния живот.
към текста >>
57.
Единадесета лекция: Същност на египетското Посвещение.
GA_106 Египетски митове и мистерии
Денем сетивните впечатления са от такова естество, че те ориентират човека само за ежедневния
живот
във физическия свят.
Денем сетивните впечатления са от такова естество, че те ориентират човека само за ежедневния живот във физическия свят.
Тези впечатления се продължават по-нататък в астралното тяло на човека, след което те достигат до Аза. Обаче тези впечатления са такива, че човекът не може да ги задържи през нощта, когато със своето астрално тяло и своя Аз той напуска своето физическо и етерно тяло. Това, което човекът получава по този начин от физическия свят, не прониква в него така силно, че той да го запази като трайно впечатление. Обаче после, след като е преминал през упражненията за медитация и концентрация, давани според хилядолетни традиции, астралното тяло не изгубва своите впечатления, когато нощем напуска физическото тяло. Сега астралното тяло получава такива пластични впечатления, които го диференцират и формират също както са диференцирани и формирани физическите органи.
към текста >>
Ако тези духовни Същества не биха упражнявали този род въздействия, тогава в човешкия
живот
не биха настъпили и съответните последици, а именно: засилената себичност, засиленото Азово чувство.
И ние не бива да забравяме, че върху човека се действуваше от две различни страни, така че в астралното си тяло той получи и такива елементи, които го принизиха. Обаче нещо, което оказва влияние върху астралното тяло, не действува само върху астралното тяло. При земния човек нещата са поставени така, че въздействията върху астралното тяло продължават и чрез самото него се прехвърлят върху етерното тяло, което на свой ред ги насочва към физическото тяло. Астралното тяло действува навсякъде, така че споменатите Същества действуват чрез астралното тяло върху етерното тяло и върху физическото тяло.
Ако тези духовни Същества не биха упражнявали този род въздействия, тогава в човешкия живот не биха настъпили и съответните последици, а именно: засилената себичност, засиленото Азово чувство.
А последиците в областта на етерното тяло се свеждат до всичко онова, което възникна като помрачаване на преценките, като възможност за заблуждения. Всичко онова, което астралното тяло предизвика в областта на физическото тяло, залегна в основата на това, което по-късно възникна като болест. Тази е духовната причина за болестите при човека; при животните боледуването има друго обяснение. И така, ние виждаме как болестите са внесени в човешкото същество; болестите са свързани с причините, които посочихме току-що. И понеже физическото тяло и етерното тяло са свързани с наследствените фактори, основният принцип на болестта минава през наследствената линия.
към текста >>
Душата бива оформена както тук във физическия
живот
, така и отвъд него.
Ето какви неща преминаха в съзнанието на народа. И сега нека да се замислим, че същите души, които днес живеят в нашите тела, са били инкарнирани също и в онези древни времена. Нека да се замислим, че същите души са виждали онези изображения, които посветените извличаха от това, което те виждаха в духовния свят. Ние знаем, че онова, което душата поема в себе си, преминавайки от една инкарнация в друга инкарнация, винаги носи някакви плодове. Макар и човекът да не си спомня, положението е такова, че това, което живее днес в душата, живее в нея тъкмо поради факта, че е било вложено там по-рано.
Душата бива оформена както тук във физическия живот, така и отвъд него.
Докато се е намирала между раждането и смъртта, докато се е намирала между смъртта и новото раждане, египетските представи са действували: тъкмо поради тях са възникнали и днешните представи. Днес определени представи възникват именно от египетските представи. Онова, което днес наричаме дарвинизъм, далеч не е възникнало от някакви външни причини. Това са същите души, които в древен Египет са съзерцавали образите на животинските форми, характерни за предшествениците на човека. Всички онези древни възгледи се пробудиха отново, само че междувременно човекът беше навлязъл още по-дълбоко в материалния свят.
към текста >>
Онези, които приемат Христос в себе си, отново хвърлят светлина в сянкообразния
живот
на Девакана.
Той можеше да каже на мъртвите в отвъдния свят само едно: „Всичко онова, което става във физическия свят, е от такова естество, че човекът трябва да бъде спасен”. Положението беше такова, че когато древните посветени общуваха с мъртвите в духовния свят, те можеха да им изпратят само следното послание: „Животът е страдание, единственото благо, това е спасението”. Така учеше още Буда. Така гласеше учението на посветените както за живите, така и за мъртвите. Обаче чрез Събитието на Голгота смъртта беше победена във физическия свят, а това имаше значение също и за умрелите, намиращи се в духовния свят.
Онези, които приемат Христос в себе си, отново хвърлят светлина в сянкообразния живот на Девакана.
Колкото по-силно земният човек изживява Христос, толкова по-светло става отвъд в духовния свят. След като кръвта изтече от раните на Спасителя - това е нещо, което принадлежи към мистериите на християнството - Христовият Дух слезе при мъртвите. Тази е една от най-дълбоките мистерии на човечеството. Христос слезе долу при мъртвите и им каза: „Отвъд във физическия свят се случи нещо, за което не може да се каже, че е по-голямо от това, което се случва тук в духовния свят. Онова, което човекът - придържайки се към това Събитие - донася със себе си в духовното царство, е един дар, който той може да вземе от физическия свят и да отнесе в духовния свят”.
към текста >>
58.
Дванадесета лекция: Как Духът намира израз в гръцките произведения на изкуството; Духът като роб на материята в нашето време.
GA_106 Египетски митове и мистерии
Да погледнем към отдавна отминалите времена, когато хората смилаха житните зърна с прости мелнични камъни и в същото време отправяха поглед към необятните висини на духовния
живот
.
Да погледнем към отдавна отминалите времена, когато хората смилаха житните зърна с прости мелнични камъни и в същото време отправяха поглед към необятните висини на духовния живот.
Днес по-голямата част от човечеството няма почти никакво предчувствие за тези висини. То няма никакво предчувствие за това, което изживяваше халдейският посветен, когато той по свой начин разглеждаше звездите, животните, растенията, минералите и тяхната връзка с човека, когато той практикуваше своето лечебно изкуство. Днешните хора не могат да се докоснат до тези духовни висини. Само Духовната наука ще бъде в състояние за изгради една точна представа за онова, което древните халдейско-египетски посветени виждаха. Например онова, което днес ни се предлага като тълкувание на надписите, свързани с древните Мистерии, е само една карикатура на тяхното истинско значение.
към текста >>
И ние се питаме: След като в резултат на неимоверни духовни усилия сме установили една такава връзка между всичките части на Земното кълбо, не се ли използва тя единствено за задоволяване на материалния
живот
, на нашите телесни потребности?
След като днешният човек е изразходвал толкова колосални духовни сили за създаването на парахода, железницата и телефона, за какво всъщност му служат те? Каква огромна духовна енергия е отклонена от духовните светове! Обаче последователят на Духовната наука е напълно съгласен с всичко това, той не иска да бъде критик на нашето съвремие, защото знае, че физическият свят трябваше да бъде проучен и завладян, обаче в същото време е вярно и друго: Духът също навлезе във физическия свят. Нима за Духа е нещо забележително, ако вместо сами да смелим житото с мелничните камъни, днес ние телефонираме в Хамбург, за да поръчаме това, от което се нуждаем и то да ни бъде доставено с парахода от Америка? Каква колосална духовна сила е била изразходвана, за да съществува днес корабната връзка с Америка и с другите далечни страни!
И ние се питаме: След като в резултат на неимоверни духовни усилия сме установили една такава връзка между всичките части на Земното кълбо, не се ли използва тя единствено за задоволяване на материалния живот, на нашите телесни потребности?
И понеже всичко в света се разпределя по един или друг начин, на човека не му е останал някакъв излишък от духовна сила - освен тази, която той прилага в материалния свят - за да се издига в духовния свят. Духът стана роб на материята. Ако в своите художествени произведения древните гърци виждаха въплътения в материята Дух, днес Духът е слязъл още по-надолу, и свидетелство за това ние имаме в многобройните технически отрасли на нашата индустрия, които са предназначени единствено за материални нужди. И сега ние с право се питаме, дали човекът не навлезе прекалено навътре в материята?
към текста >>
Ние не бива да вникваме в египетската митология така, както се прави в днешните училища, а да посочваме онези характерни точки, които ни доближават до чувствения
живот
на древните египтяни, след което да се запитаме, как той отново просветва в нашето време.
Ние трябва да вникнем още по-дълбоко в същността на Третата, Петата и Средната културни епохи.
Ние не бива да вникваме в египетската митология така, както се прави в днешните училища, а да посочваме онези характерни точки, които ни доближават до чувствения живот на древните египтяни, след което да се запитаме, как той отново просветва в нашето време.
към текста >>
И това имаше твърде особени последици за духовния
живот
.
Човекът се чувствуваше подслонен в тази редица от поколения. Ето какво има предвид Библията, когато казва: „Аз и Отец Авраам сме едно”. Само когато изповядващият Стария Завет произнасяше тези думи, само тогава той наистина се чувствуваше сигурен в себе си. Този вид съзнание беше налице и при първите следатлантски хора, дори и при египтяните. Хората живо усещаха спояващата сила на кръвта.
И това имаше твърде особени последици за духовния живот.
към текста >>
Когато днес човекът умира, той започва своя
живот
в Камалока, към който се присъединява и един относително дълъг
живот
в Девакана.
Когато днес човекът умира, той започва своя живот в Камалока, към който се присъединява и един относително дълъг живот в Девакана.
Обаче това е вече една последица от Христовия Импулс. Но в предхристиянските времена то не съществуваше: тогавашният човек се чувствуваше свързан със своите най-далечни предшественици. Днес, попадайки в Камалока, човекът трябва да отвикне от желанията, които е имал във физическия свят: точно от това зависи продължителността на въпросното състояние. Намирайки се между раждането и смъртта, човекът е силно привързан към своето съществувание; в древните времена той беше привързан към много други неща. Тогава той беше свързан с физическия свят така, че се чувствуваше като едно звено от цялата физическа верига на поколенията.
към текста >>
Който се задълбочи в Парацелз, знае какъв
висш
дух живееше в него.
Аз обаче обърнах внимание върху факта, че това, което възникна в наши дни като дарвинизъм, е едно материалистическо изкривяване на всичко онова, което египтяните представяха в животинска форма като Богове. Аз можах също и да посоча, че - когато правилно разбираме Парацелз - лесно бихме могли да установим как в неговото лечебно изкуство повторно оживява онова, което хората научаваха в храмовете на древен Египет. Нека да разгледаме един такъв дух, какъвто беше Парацелз. При него ние откриваме едно забележително изказване.
Който се задълбочи в Парацелз, знае какъв висш дух живееше в него.
И така, той веднъж направи следното забележително изказване: Навсякъде той е научавал много неща, а най-малко е научил в университета. Най-много е научил, пътувайки през различните страни, от народа и от старите предания.
към текста >>
На хората трябва да се даде „гориво” за техния вътрешен
живот
.
Тя започва да излъчва топлина, само ако я напълня с гориво и го запаля. Човекът също остава студен, ако само бива увещаван. И кое е горивото за съвременния човек? Горивото за съвременния човек, това са отделните факти на духовните учения. Не бива да свикваме с удобството на фрази като „всеобщо братство”.
На хората трябва да се даде „гориво” за техния вътрешен живот.
Тогава братството идва от само себе си. Както растенията обръщат своите цветове към Слънцето, така и всички ние трябва да обърнем поглед към Слънцето на духовния живот.
към текста >>
Както растенията обръщат своите цветове към Слънцето, така и всички ние трябва да обърнем поглед към Слънцето на духовния
живот
.
И кое е горивото за съвременния човек? Горивото за съвременния човек, това са отделните факти на духовните учения. Не бива да свикваме с удобството на фрази като „всеобщо братство”. На хората трябва да се даде „гориво” за техния вътрешен живот. Тогава братството идва от само себе си.
Както растенията обръщат своите цветове към Слънцето, така и всички ние трябва да обърнем поглед към Слънцето на духовния живот.
към текста >>
59.
1. Първа лекция, Дюселдорф, 12. Април 1909, следобед
GA_110 Духовните йерархии
Този лекционен цикъл ще ни въведе в по-висшите области на духовния
живот
, ще ни издигне не само над физическия пространствен свят на Земята, където, бих казал, сме отседнали, но и ще ни пренесе в духовните светове, откъдето води своето начало самият физически пространствен свят.
Този лекционен цикъл ще ни въведе в по-висшите области на духовния живот, ще ни издигне не само над физическия пространствен свят на Земята, където, бих казал, сме отседнали, но и ще ни пренесе в духовните светове, откъдето води своето начало самият физически пространствен свят.
И тъкмо един такъв лекционен цикъл ще Ви покаже, че цялото познание, цялата мъдрост общо взето се свежда до това, да разреши голямата, най-голямата от всички загадки: загадката на човешкото същество. А за да разберем човешкото същество, ние трябва значително да разширим представите си за нещата в заобикалящия ни свят. Впрочем, необходимо е всеки, който възнамерява да изслуша този лекционен цикъл, вече да разполага с някои от основните духовнонаучни понятия и аз смятам, че в общи линии това условие е предварително изпълнено от всички присъствуващи. Може би за проследяването на цикъла е необходим един изключително висок полет на Духа, макар че ще положа всички усилия, да направя основната ни тема възможно най-достъпна и разбираема.
към текста >>
Цялата величествена Мъдрост за свръхчовешките светове и за свръхсетивния
живот
, прозвучала някога от устата на свещените Риши, днес може да бъде отново намерена в познанието за Йерархиите и тяхното отражение във физическия свят.
В Западната Мъдрост не липсва нищо, абсолютно нищо от съкровищата на източната Мъдрост. Съществува само тази разлика, ако изобщо решим да говорим за разлика, че западната Мъдрост трябва да обхване цялата източна Мъдрост, цялото източно учение, цялото източно изследване, без да изгуби нито частица от тях, и да ги озари с онази светлина, която Христовият Импулс даде на цялото човечество. Следователно, ако някой говори за западния окултизъм, за това, което в известен смисъл идва от скритите Риши на Запада а то, естествено, е невидимо за физическите очи съвсем не бива да се твърди, че в западния окултизъм липсва дори и йота от източния окултизъм. Нищо, абсолютно нищо не липсва от него. Западният окултизъм това е подмладеният чрез Христовия Импулс източен окултизъм.
Цялата величествена Мъдрост за свръхчовешките светове и за свръхсетивния живот, прозвучала някога от устата на свещените Риши, днес може да бъде отново намерена в познанието за Йерархиите и тяхното отражение във физическия свят.
Същото се отнася, например, и за геометрията на Евклид*8. Нейните принципи изобщо не са се променили, въпреки че днес те се изучават по друг начин; Мъдростта на древните Риши е претърпяла единствено тази промяна, че днес ние я изучаваме с помощта на такива познавателни способности, които са пробудени от Христовия Импулс. Следователно, голяма част от това, което можем да кажем за духовните светове, е по същество източна Мъдрост. По този въпрос не бива да съществуват никакви недоразумения, а както знаем, те възникват твърде лесно.
към текста >>
Вие споменахте така биха могли да се изразят те че Буда проповядва: Раждането е страдание, обаче този, който разбира Христос, отговаря: чрез раждането ние навлизаме в един
живот
, който споделяме с Христос, но поради нашата свързаност с Христос, житейските страдания ще отпаднат; чрез лечебната сила на Христовия импулс ще отпаднат и болестите; да, нито болестите, нито смъртта ще носят страдание за този, който аз и Христос и т.н.
Онези, които не желаят да се преборят с тези недоразумения, лесно биха могли да изтълкуват погрешно казаното във вчерашната Великденска лекция*9. След като не желаят да се преборят с пречките по пътя на познанието, те биха могли да възразят: Вчера Вие обсъждахте така наречените "висши истини" на Буда. Вие казахте, че Буда е проповядвал висшите истини за страданието: Раждането е страдание, болестта е страдание, раздялата с това, което обичаш, е страдание, да не получиш това, което желаеш, е страдание. Хората наистина биха могли да възразят по този начин: Вчера Вие казахте: Нека да се обърнем към тези, които след Мистерията на Голгота действително искаха да разберат Христовия Импулс. Но тогава ние би трябвало да осъзнаем и още нещо а именно, че чрез разбирането на Христовия Импулс старите истини на Буда би следвало да изгубят част от своята стойност, понеже така да се каже Христовият Импулс действува като едно лечебно средство против житейските страдания.
Вие споменахте така биха могли да се изразят те че Буда проповядва: Раждането е страдание, обаче този, който разбира Христос, отговаря: чрез раждането ние навлизаме в един живот, който споделяме с Христос, но поради нашата свързаност с Христос, житейските страдания ще отпаднат; чрез лечебната сила на Христовия импулс ще отпаднат и болестите; да, нито болестите, нито смъртта ще носят страдание за този, който аз и Христос и т.н.
Но тук някой и могъл да възрази следното: Добре, обаче аз ще Ви напомня, че в Евангелията се намират същите изречения, които срещаме и при Буда; в Евангелията също четем, че животът е страдание, болестта е страдание и т.н. Сега аз лесно стигам до извода: В съвременните религиозни текстове ние откриваме същото съдържание, каквото срещаме и в будизма; следователно в областта на религиите няма никакъв напредък, никакво развитие; всички религии имат едно и съдържание. Обаче сега Вие говорите за някакъв "напредък" и се опитвате да докажете, че древните свещени истини на будизма не са валидни за епохата на християнството.
към текста >>
Човечеството трябваше да напусне духовните висини, където първичната Мъдрост светеше със своята ясна, чиста светлина; човечеството трябваше да порасне, да стане самостоятелно и това беше възможно именно тук долу, в условията на физическия свят, където
живот
се превърна в низ от страдания и болести; и сега в хода на еволюцията, трябваше да се появи могъщото лечебно средство срещу всички тези неизбежни злини.
Нищо, абсолютно нищо не бива да се отнема от учението на Буда. Всичко трябва да остане на мястото си. И тъкмо понеже всичко е вярно и следва да остане на мястото си а именно, че както учи Буда, раждането е страдание, болестта е страдание, смъртта е страдание и т.н., именно поради тази причина Христовият Импулс е за нас едно могъщо лечебно средство: той е тук именно за да премахне страданията, които в противен случай биха продължили да заливат света. Защо Христос извърши Своето спасително дело? Защото Буда беше казал истината!
Човечеството трябваше да напусне духовните висини, където първичната Мъдрост светеше със своята ясна, чиста светлина; човечеството трябваше да порасне, да стане самостоятелно и това беше възможно именно тук долу, в условията на физическия свят, където живот се превърна в низ от страдания и болести; и сега в хода на еволюцията, трябваше да се появи могъщото лечебно средство срещу всички тези неизбежни злини.
Нормалната и здрава еволюция на човешкия род изисква както злините, така и лечебното средство срещу тях. И знаете ли, скъпи мои приятели, в света на духовните Йерархии не се казва: "Будизъм срещу християнство! ", нито "Християнство срещу будизъм! "; там чисто и просто Христос протяга ръка към Буда и Буда протяга ръка към Христос.
към текста >>
от друга страна възникна един духовен
живот
, който описваше Ангелите, Архангелите и т.н., въпреки че изгуби връзката с физическия израз на тези духовни Същества.
Обаче повечето хора изгубиха този вид познание, те просто не можеха да упражняват този вид познание. И така, от една страна възникна една наука, която все повече и повече затъваше в материалното, запазвайки за него древните названия, които в миналото имаха чисто духовен смисъл.
от друга страна възникна един духовен живот, който описваше Ангелите, Архангелите и т.н., въпреки че изгуби връзката с физическия израз на тези духовни Същества.
Да, ние виждаме как първичната Мъдрост проникна чрез Дионисий Аеропагита в школата, основана от апостол Павел, и как тук нещата се свеждаха само до навлизането на древната духовност в живота на една нова епоха. И задачата на модерната Духовна наука, Антропософията, се състои в това да възстанови връзките, които трябва да свързват Духа и материята, духовните Йерархии и Земята. Обаче за онези, които не знаят откъде идват представите, с които си служим в условията на външния сетивен свят, е невъзможно да разберат другата, духовната страна на човешкото познание.
към текста >>
Изобщо тук ние сме изправени пред един стих от божествената песен на Изтока, който е изключително труден за разбиране от страна на всички онези, които искат да вникнат в същността на езотеричния
живот
.
Изобщо тук ние сме изправени пред един стих от божествената песен на Изтока, който е изключително труден за разбиране от страна на всички онези, които искат да вникнат в същността на езотеричния живот.
И те биха могли да вникнат в него само ако го разглеждат в светлината на духовното познание, в светлината, която идва от окултните школи на древността и подмладена от християнството продължава своя път нататък, за да открием отново връзките между Луната и Ангелите, между Меркурий и Архангелите, между Венера и Архаите, и т.н. И ние действително ще открием ключа за разбирането на подобни текстове, като този, на който се спряхме, само ако го разглеждаме в светлината на старото духовно познание. Да, тръгвайки тази вече от този пасаж на божествената Бхагавад Гита, които остава непонятен за екзотеричния живот, ние ще намерим ключа, които ще ни отвори пътя към духовните Йерархии.
към текста >>
Да, тръгвайки тази вече от този пасаж на божествената Бхагавад Гита, които остава непонятен за екзотеричния
живот
, ние ще намерим ключа, които ще ни отвори пътя към духовните Йерархии.
Изобщо тук ние сме изправени пред един стих от божествената песен на Изтока, който е изключително труден за разбиране от страна на всички онези, които искат да вникнат в същността на езотеричния живот. И те биха могли да вникнат в него само ако го разглеждат в светлината на духовното познание, в светлината, която идва от окултните школи на древността и подмладена от християнството продължава своя път нататък, за да открием отново връзките между Луната и Ангелите, между Меркурий и Архангелите, между Венера и Архаите, и т.н. И ние действително ще открием ключа за разбирането на подобни текстове, като този, на който се спряхме, само ако го разглеждаме в светлината на старото духовно познание.
Да, тръгвайки тази вече от този пасаж на божествената Бхагавад Гита, които остава непонятен за екзотеричния живот, ние ще намерим ключа, които ще ни отвори пътя към духовните Йерархии.
към текста >>
60.
2. Втора лекция, 12 Април 1909, вечер
GA_110 Духовните йерархии
Но да предположим и обратното, а именно, че човекът осмисля и духовно преработва своите сетивни впечатления от външния свят, внасяйки
живот
в своите идеи, понятия и представи, така че погледът му не бяга от предмет на предмет, а спирайки се, примерно върху парче метал, той започва да размишлява върху неговото естество и да изпитва чувства, свързани с неговата форма, цвят, красота и т.н.
Но да предположим и обратното, а именно, че човекът осмисля и духовно преработва своите сетивни впечатления от външния свят, внасяйки живот в своите идеи, понятия и представи, така че погледът му не бяга от предмет на предмет, а спирайки се, примерно върху парче метал, той започва да размишлява върху неговото естество и да изпитва чувства, свързани с неговата форма, цвят, красота и т.н.
Какво прави човекът в този случай? Благодарение на своите духовни усилия той освобождава елементарните Същества, които са проникнали в него; да, той ги връща към първоначалното им състояние и ги освобождава от угнетяващия плен на материята. И така, чрез нашите духовни усилия, ние постигаме едно от двете: или да зазидаме в себе си онези елементарни Същества, които са омагьосани във въздуха, водата и земята, или благодарение на това, че все повече и повече облагородяваме себе си да ги освободим, да ги спасим и да ги върнем в тяхната естествена среда. В продължение на целия си земен живот човекът приема в себе си елементарните Духове. С беглия си, повърхностен поглед върху нещата той зазижда тези Духове в себе си и повече не променя истинската съдба; но със загрижения си, дълбок поглед върху нещата от външния свят, пробуждайки своите идеи, понятия и чувства, човекът освобождава и спасява елементарните Духове.
към текста >>
В продължение на целия си земен
живот
човекът приема в себе си елементарните Духове.
Но да предположим и обратното, а именно, че човекът осмисля и духовно преработва своите сетивни впечатления от външния свят, внасяйки живот в своите идеи, понятия и представи, така че погледът му не бяга от предмет на предмет, а спирайки се, примерно върху парче метал, той започва да размишлява върху неговото естество и да изпитва чувства, свързани с неговата форма, цвят, красота и т.н. Какво прави човекът в този случай? Благодарение на своите духовни усилия той освобождава елементарните Същества, които са проникнали в него; да, той ги връща към първоначалното им състояние и ги освобождава от угнетяващия плен на материята. И така, чрез нашите духовни усилия, ние постигаме едно от двете: или да зазидаме в себе си онези елементарни Същества, които са омагьосани във въздуха, водата и земята, или благодарение на това, че все повече и повече облагородяваме себе си да ги освободим, да ги спасим и да ги върнем в тяхната естествена среда.
В продължение на целия си земен живот човекът приема в себе си елементарните Духове.
С беглия си, повърхностен поглед върху нещата той зазижда тези Духове в себе си и повече не променя истинската съдба; но със загрижения си, дълбок поглед върху нещата от външния свят, пробуждайки своите идеи, понятия и чувства, човекът освобождава и спасява елементарните Духове.
към текста >>
През целия си
живот
човекът е, така да се каже, единственото място за транзитно преминаване на тези елементарни Същества.
Следователно, какво става сега с тези елементарни Същества, които са били във външния свят и са проникнали в човека? Първоначално те са там, вътре в човека. Но дори и тези от тях, които са освободени, трябва да останат вътре в човека, и по-точно, до неговата физическа смърт. И когато той мине през Портата на смъртта, се проявява голямата разлика между онези елементарни Същества, които човекът просто е задържал в себе си и другите, които човекът благодарение на своето собствено одухотворяване е освободил и върнал в тяхната естествена среда. Елементарните Същества, които човекът не е успял да промени, oстaват на същото равнище; обаче другите получават едно важно предимство: след смъртта на човека те вече могат отново да се завърнат в своя първоначален свят.
През целия си живот човекът е, така да се каже, единственото място за транзитно преминаване на тези елементарни Същества.
И когато човекът умре и после отново се прероди, през следващата си инкарнация, още докато минава през Портата на раждането, той привлича около себе си всички онези елементарни Същества, които не е успял да освободи през предишната си инкарнация; но онези, които е освободил, те не слизат заедно с него във физическите измерения, а остават в духовния свят.
към текста >>
Вторият клас елементарни Същества, които разгръщат своя
живот
през деня, които бих казал извикват деня, се намират в своя но-
висш
елемент.
Раждането на деня от нощта и на нощта от деня винаги е свързано с дейността на определени елементарни Същества. И нещата са поставени така, че човекът винаги се намира в една особена близост с онези Същества от елементарните царства, които работят за ритмичното редуване на деня и нощта. Когато човекът е ленив и отпуснат, той въздействува върху елементарните Същества, пораждащи деня и нощта, но един начин, а когато е усърден и продуктивен, той им въздействува по съвсем друг начин.
Вторият клас елементарни Същества, които разгръщат своя живот през деня, които бих казал извикват деня, се намират в своя но-висш елемент.
Обаче както първият клас елементарни Същества, тези на огъня, са свързани с въздуха, водата и земята, така и други елементарни Същества са свързани, оковани в мрака, и денят но нищо не би могъл да се различава от нощта, ако тези елементарни Същества не бяха оковани в нощния мрак. Човекът може да се наслаждава на деня само благодарение на обстоятелството, че божествено-духовните Същества са отхвърлили елементарните Духове и са ги оковали в нощния мрак. Когато човекът е ленив, тези елементарни Същества непрекъснато проникват в него, но той ги оставя такива, каквито са; и в този случай те остават свързани с мрака; но когато е упорит и действен, човекът връща тези Същества в светлината на деня. Да, човекът непрекъснато освобождава елементарните Същества, принадлежащи към втория клас. През целия си живот ние носим в себе си всевъзможни елементарни Същества, които се вмъкват и остават там поради нашата леност.
към текста >>
През целия си
живот
ние носим в себе си всевъзможни елементарни Същества, които се вмъкват и остават там поради нашата леност.
Вторият клас елементарни Същества, които разгръщат своя живот през деня, които бих казал извикват деня, се намират в своя но-висш елемент. Обаче както първият клас елементарни Същества, тези на огъня, са свързани с въздуха, водата и земята, така и други елементарни Същества са свързани, оковани в мрака, и денят но нищо не би могъл да се различава от нощта, ако тези елементарни Същества не бяха оковани в нощния мрак. Човекът може да се наслаждава на деня само благодарение на обстоятелството, че божествено-духовните Същества са отхвърлили елементарните Духове и са ги оковали в нощния мрак. Когато човекът е ленив, тези елементарни Същества непрекъснато проникват в него, но той ги оставя такива, каквито са; и в този случай те остават свързани с мрака; но когато е упорит и действен, човекът връща тези Същества в светлината на деня. Да, човекът непрекъснато освобождава елементарните Същества, принадлежащи към втория клас.
През целия си живот ние носим в себе си всевъзможни елементарни Същества, които се вмъкват и остават там поради нашата леност.
Когато минем през Портата на смъртта, ние помагаме на онези елементарни Същества, които сме обвързали с деня и те намират своя път към духовния свят; а Съществата, които чрез нашата леност ние сме изоставили в нощта те остават оковани за нас и ние отново ги смъкваме долу на Земята при нашата следваща инкарнация. И сега ние стигаме до втория важен момент в Бхагавад Гита. Тук отново става дума не за човешкия Аз, а за онази категория елементарни Същества, която е загатната с думите: Виж деня и нощта! Тези елементарни Същества, които чрез твоето усърдие и целеустременост ти си превърнал от Духове на нощта в Духове на деня те отиват в по-висшите светове и това става, когато минаваш през Портата на смъртта. А Духовете на нощта, които ти си оставил в мрака те са осъдени да се преродят заедно с теб.
към текста >>
Онзи, който вярва, че тук става дума за човека, просто не разбира Бхагавад Гита; онзи обаче, които добре знае, че целият човешки
живот
е едно непрекъснато взаимодействие между него Духовете които са омагьосани навсякъде в нашето обкръжение и очакват от нас своето разомагьосване, своето освобождаване от магията, той ще схване главното, а именно издигането на четирите категории елементарни Същества респективно необходимостта от повторното въплъщение.
Едва сега ние разбираме за какво всъщност става дума а място от Бхагавад Гита.
Онзи, който вярва, че тук става дума за човека, просто не разбира Бхагавад Гита; онзи обаче, които добре знае, че целият човешки живот е едно непрекъснато взаимодействие между него Духовете които са омагьосани навсякъде в нашето обкръжение и очакват от нас своето разомагьосване, своето освобождаване от магията, той ще схване главното, а именно издигането на четирите категории елементарни Същества респективно необходимостта от повторното въплъщение.
На това място Бхагавад Гита е запазила за нас не друго, а тайната за тази най-низша степен от Йерархиите. Да, когато съумеем да вникнем в религиозните текстове не как да е, а с помощта на първичната Мъдрост, ние забелязваме цялото им величие и си даваме сметка за грешката на онези, които ги разглеждат повърхностно или просто не искат да ги обхванат в цялата им дълбочина. Вярното отношение към тях постигаме само тогава, когато си казваме: Всъщност не съществува достатъчно възвишена мъдрост, която да ни покаже всичко онова, което е скрито в религиозните текстове. Едва тогава те могат да бъдат докоснати от вълшебния полъх на истинското благочестие, едва тогава те се превръщат в това, което трябва да бъдат: Средства за облагородяване и пречистване на човешката душа. От друга страна, те често ни показват и страховитите бездни на човешката мъдрост.
към текста >>
Защото то ни учи да разбираме живота в неговия истински смисъл и да съзнаваме огромната стойност на онзи личен
живот
, който ние влагаме в потока на мировата еволюция.
И така, с помощта на един относително труден пример, ние трябва да посочим, че прадревната Мъдрост е била наясно с всички онези Духове, които ни заобикалят от всички страни, които непрекъснато проникват, а после напускат човешкото тяло; тя е била наясно и с факта, че човешкото поведение всъщност представлява едно постоянно взаимодействие между духовния свят и нашия вътрешен свят. И ние започваме да разбираме голямата загадка на човешкото същество, едва когато се замислим че всички наши действия, дори и нашите настроения, веднага се отразяват върху процесите на целия Космос, че нашият малък човешки свят е от огромното значение за съдбата на Микрокосмоса. Да, най-прекрасното и най-важното, което можем да извлечем от Духовната наука, е именно растящото чувство за отговорност.
Защото то ни учи да разбираме живота в неговия истински смисъл и да съзнаваме огромната стойност на онзи личен живот, който ние влагаме в потока на мировата еволюция.
към текста >>
61.
3. Трета лекция, 13. Април 1909, преди обед
GA_110 Духовните йерархии
В нашите антропософски кръгове често сме обсъждали, че както в сегашната си инкарнация човекът е превъплъщение на един минал
живот
, така и Земята е превъплъщение на една древна планета, която е съществувала преди нея.
Точно както човекът преминава от едно въплъщение в друго въплъщение, от една метаморфоза в друга метаморфоза, така и всички Същества от Вселената, от най-малкото до най-голямото, дори едно такова същество, каквото е нашата Земя, следователно, едно планетарно Същество преминава през поредица от последователни въплъщения. Нашата Земя далеч не винаги е съществувала в сегашния си вид; ние знаем, че тя е била предшествувана от едно друго планетарно въплъщение.
В нашите антропософски кръгове често сме обсъждали, че както в сегашната си инкарнация човекът е превъплъщение на един минал живот, така и Земята е превъплъщение на една древна планета, която е съществувала преди нея.
Ние наричаме тази предшествуваща планета с името Старата Луна, без да имаме предвид днешната Луна, която е само един малък остатък от Старата Луна; Старата Луна е предишната планетарна инкарнация на нашата Земя; някога тя наистина е съществувала, после е навлязла в един период на чисто духовен живот, който обикновено наричаме Пралайя. На свой ред Старата Луна също е била предшествувана от една още по-древна планетарна инкарнация Cтapoтo Слънце. А това Старо Слънце, следователно, не днешното Слънце, е превъплъщение на последната планета, която можем да видим в миналото: Стария Сатурн. И така ние имаме четири последователни въплъщения: Сатурн, Слънце, Луна, Земя.
към текста >>
Ние наричаме тази предшествуваща планета с името Старата Луна, без да имаме предвид днешната Луна, която е само един малък остатък от Старата Луна; Старата Луна е предишната планетарна инкарнация на нашата Земя; някога тя наистина е съществувала, после е навлязла в един период на чисто духовен
живот
, който обикновено наричаме Пралайя.
Точно както човекът преминава от едно въплъщение в друго въплъщение, от една метаморфоза в друга метаморфоза, така и всички Същества от Вселената, от най-малкото до най-голямото, дори едно такова същество, каквото е нашата Земя, следователно, едно планетарно Същество преминава през поредица от последователни въплъщения. Нашата Земя далеч не винаги е съществувала в сегашния си вид; ние знаем, че тя е била предшествувана от едно друго планетарно въплъщение. В нашите антропософски кръгове често сме обсъждали, че както в сегашната си инкарнация човекът е превъплъщение на един минал живот, така и Земята е превъплъщение на една древна планета, която е съществувала преди нея.
Ние наричаме тази предшествуваща планета с името Старата Луна, без да имаме предвид днешната Луна, която е само един малък остатък от Старата Луна; Старата Луна е предишната планетарна инкарнация на нашата Земя; някога тя наистина е съществувала, после е навлязла в един период на чисто духовен живот, който обикновено наричаме Пралайя.
На свой ред Старата Луна също е била предшествувана от една още по-древна планетарна инкарнация Cтapoтo Слънце. А това Старо Слънце, следователно, не днешното Слънце, е превъплъщение на последната планета, която можем да видим в миналото: Стария Сатурн. И така ние имаме четири последователни въплъщения: Сатурн, Слънце, Луна, Земя.
към текста >>
Чрез светлината Архангелите изграждаха част от своя
живот
и го насочваха навън; в мировото пространство те разпращаха една светеща, лъчезаряща светлина.
Чрез светлината Архангелите изграждаха част от своя живот и го насочваха навън; в мировото пространство те разпращаха една светеща, лъчезаряща светлина.
Чрез огъня те изграждаха друга част от своя живот и го насочваха навътре; в този случай те оставаха в уюта на топлината. Чрез живота в съставеното от газообразни формации тяло те участвуваха в живота на самата Слънчева планета. И сега те вече можеха да различават своето собствено газообразно тяло от общата маса на Слънцето. Сблъсквайки се с определени външни формации, те успяха да пробудят своето себесъзнание. Обаче това себесъзнание можа да се развие до все по-висши и по-висши степени само поради обстоятелството, че ако можем да си позволим този израз въпросните Архангели предпочитаха да останат в това газообразно тяло.
към текста >>
Чрез огъня те изграждаха друга част от своя
живот
и го насочваха навътре; в този случай те оставаха в уюта на топлината.
Чрез светлината Архангелите изграждаха част от своя живот и го насочваха навън; в мировото пространство те разпращаха една светеща, лъчезаряща светлина.
Чрез огъня те изграждаха друга част от своя живот и го насочваха навътре; в този случай те оставаха в уюта на топлината.
Чрез живота в съставеното от газообразни формации тяло те участвуваха в живота на самата Слънчева планета. И сега те вече можеха да различават своето собствено газообразно тяло от общата маса на Слънцето. Сблъсквайки се с определени външни формации, те успяха да пробудят своето себесъзнание. Обаче това себесъзнание можа да се развие до все по-висши и по-висши степени само поради обстоятелството, че ако можем да си позволим този израз въпросните Архангели предпочитаха да останат в това газообразно тяло. Защото на Старото Слънце тези Архангели можеха както да поглъщат целите газообразни формации в себе си, така и да ги излъчват навън в околното пространство.
към текста >>
Възникнаха твърде странни газообразни форми, притежаващи свой вътрешен
живот
, своя вътрешна структура.
Нека сега да си представим нещата още по-нагледно. Да разгледаме състоянието на издишване: Светлината се носи по всички посоки, но за сметка на това Слънцето се изпълва с дим. Тези димни, газообразни течения имат правилна форма. Следователно, при всяко издишване определено количество от тези правилни форми се включват в Слънчева субстанция. Онова, което по-рано имаше просто яйцевидна форма, яйцата от топлина, сега се превръща във всевъзможни правилни форми.
Възникнаха твърде странни газообразни форми, притежаващи свой вътрешен живот, своя вътрешна структура.
И ако бих могъл да се изразя по този начин: "Яйцата се излюпиха." Наистина възникна нещо, което би могло да бъде сравнено с един процес на сгъстяване, на втвърдяване. Както малкото пиленце излиза от кокошето яйце, така и от топлинните яйца възникнаха правилни, добре очертани газообразни, димни форми и тези добре очертани димни форми представляваха най-плътните тела, с които разполагаха Архангелите. В тела, съставени от дим, от газ, от въздух, те прекарваха своя живот на Слънцето; да, те, бих казал, бродеха из Слънцето, постигайки по този начин своята "човешка" степен. Следователно, сега ние се доближаваме до духовното понятие за една неподвижна звезда, до духовното понятие за едно космическо Слънце, което е така да се каже истинско Слънце благодарение на своята собствена мощ, която предизвиква редуването на дните и нощите. Вдишвайки и издишвайки, респективно пораждайки на равни интервали светлина и тъмнина, Слънцето се превърна в една неподвижна звезда.
към текста >>
В тела, съставени от дим, от газ, от въздух, те прекарваха своя
живот
на Слънцето; да, те, бих казал, бродеха из Слънцето, постигайки по този начин своята "човешка" степен.
Следователно, при всяко издишване определено количество от тези правилни форми се включват в Слънчева субстанция. Онова, което по-рано имаше просто яйцевидна форма, яйцата от топлина, сега се превръща във всевъзможни правилни форми. Възникнаха твърде странни газообразни форми, притежаващи свой вътрешен живот, своя вътрешна структура. И ако бих могъл да се изразя по този начин: "Яйцата се излюпиха." Наистина възникна нещо, което би могло да бъде сравнено с един процес на сгъстяване, на втвърдяване. Както малкото пиленце излиза от кокошето яйце, така и от топлинните яйца възникнаха правилни, добре очертани газообразни, димни форми и тези добре очертани димни форми представляваха най-плътните тела, с които разполагаха Архангелите.
В тела, съставени от дим, от газ, от въздух, те прекарваха своя живот на Слънцето; да, те, бих казал, бродеха из Слънцето, постигайки по този начин своята "човешка" степен.
Следователно, сега ние се доближаваме до духовното понятие за една неподвижна звезда, до духовното понятие за едно космическо Слънце, което е така да се каже истинско Слънце благодарение на своята собствена мощ, която предизвиква редуването на дните и нощите. Вдишвайки и издишвайки, респективно пораждайки на равни интервали светлина и тъмнина, Слънцето се превърна в една неподвижна звезда. Всичко, което в нашето космическо пространство поражда светлина чрез своята собствена мощ, разпраща из Космоса наред със светлината също и живота на духовните пратеници: Архангелите.
към текста >>
62.
4. Четвърта лекция, 14. Април 1909, вечер
GA_110 Духовните йерархии
Именно Архангелите, или Духовете на Огъня, са тези, чийто
живот
протича в излъчването на светлината, именно те поглъщат, а после разпращат светлината в мировото пространство.
Следователно сега, когато съотношенията все още не са прекалено объркани, ние бихме могли да обобщим: Ето, нека отново да погледнем Сатурновия огън, нека да погледнем всичко онова, което беше непрекъснато одухотворявано от Стария Сатурн, онова, което беше непрекъснато връщано обратно в духовния свят като вътрешен огън, като душевен огън, като уют от топлината. И ако всичко би се изчерпало, свършило до тук, Старият Сатурн би се разтворил, просто би изчезнал в духовните светове. Но онова, което се сгъсти до сетивно възприеманата външна топлина, трябваше да се роди отново, и то наистина се появи отново във второто планетарно въплъщение: Старото Слънце. Ние вече обяснихме, че онези Същества от духовните Йерархии, които наричаме Архангели, Архангелои или Духове на Огъня, постигнаха своята "човешка" степен именно на Старото Слънце, и че топлинният елемент от една страна се сгъсти в дим, в газ, превръщайки Слънцето в едно газообразно кълбо, но от друга страна процесите на изгаряне обхванаха този газ по такъв начин, че в мировото пространство се появи не друго, а светлината.
Именно Архангелите, или Духовете на Огъня, са тези, чийто живот протича в излъчването на светлината, именно те поглъщат, а после разпращат светлината в мировото пространство.
Както вече казах, ако тогава бихте могли да предприемете едно пътешествие до Старото Слънце, Вие бихте видели неговите отблясъци още отдалеч. А във вътрешността на Старото Слънце Вие бихте доловили различни газови потоци, наподобяващи един процес на вдишване и издишване.
към текста >>
Ние видяхме, че в тези две планетарни тела цари
живот
и подвижност, че там винаги нещо става.
Нека още веднъж да отправим душевен поглед към Стария Сатурн и Старото Слънце.
Ние видяхме, че в тези две планетарни тела цари живот и подвижност, че там винаги нещо става.
Описвайки Стария Сатурн, ние казахме, че с изключение на определени останки, там непрекъснато възникват и изчезват въпросните яйцевидни формации. Ето защо, ако никой би наблюдавал тази вътрешна подвижност на Стария Сатурн, той би казал: Всъщност този Сатурн е едно огромно живо същество. То живее; то живее в самото себе си и от своя собствен живот то непрекъснато създава нови форми. И в още по-голяма степен това важи за Старото Слънце. То представлява един сбор от Слънчевите дни и нощи, от вдишването и издишването на светлината.
към текста >>
То живее; то живее в самото себе си и от своя собствен
живот
то непрекъснато създава нови форми.
Нека още веднъж да отправим душевен поглед към Стария Сатурн и Старото Слънце. Ние видяхме, че в тези две планетарни тела цари живот и подвижност, че там винаги нещо става. Описвайки Стария Сатурн, ние казахме, че с изключение на определени останки, там непрекъснато възникват и изчезват въпросните яйцевидни формации. Ето защо, ако никой би наблюдавал тази вътрешна подвижност на Стария Сатурн, той би казал: Всъщност този Сатурн е едно огромно живо същество.
То живее; то живее в самото себе си и от своя собствен живот то непрекъснато създава нови форми.
И в още по-голяма степен това важи за Старото Слънце. То представлява един сбор от Слънчевите дни и нощи, от вдишването и издишването на светлината. Старото Слънце оставя впечатление не за едно мъртво тяло, а за едно пълно с живот небесно тяло.
към текста >>
Старото Слънце оставя впечатление не за едно мъртво тяло, а за едно пълно с
живот
небесно тяло.
Описвайки Стария Сатурн, ние казахме, че с изключение на определени останки, там непрекъснато възникват и изчезват въпросните яйцевидни формации. Ето защо, ако никой би наблюдавал тази вътрешна подвижност на Стария Сатурн, той би казал: Всъщност този Сатурн е едно огромно живо същество. То живее; то живее в самото себе си и от своя собствен живот то непрекъснато създава нови форми. И в още по-голяма степен това важи за Старото Слънце. То представлява един сбор от Слънчевите дни и нощи, от вдишването и издишването на светлината.
Старото Слънце оставя впечатление не за едно мъртво тяло, а за едно пълно с живот небесно тяло.
към текста >>
Тук Азът работи още по-упорито, за да преодолее съпротивата на етерните сили; преобразеното от Аза етерно тяло се превръща в Дух-
Живот
, или Буди.
Ние знаем, че такъв, какъвто застава днес пред нашите очи, човекът е изграден от четири съставни части, за които често е ставало дума, понеже те са ключът към цялата Духовна наука, а именно от физическо тяло, етерно тяло, астрално тяло и Аз. Ние знаем още, че развитието на човека продължава и че първоначално Азът има задача да преобрази астралното тяло и да постигне пълно господство над него. След като астралното тяло бъде преобразено до такава степен, че Азът стане негов пълен господар, тогава то се превръща в Дух-Себе, или Манас. Следователно, едно астрално тяло, овладяно от Аза, е вече Дух-Себе, или Манас. Същото се отнася и за етерното тяло.
Тук Азът работи още по-упорито, за да преодолее съпротивата на етерните сили; преобразеното от Аза етерно тяло се превръща в Дух-Живот, или Буди.
И накрая, когато Азът стане господар над физическото тяло, когато той преодолее най-яростната съпротива, тази на физическото тяло, тогава то се превръща в Човек Дух, или Атма.*17 И така, сега ние имаме един седемчленен човек, който е превърнал своето физическо тяло в Атма, или Човек-Дух.
към текста >>
Етерното тяло е едновременно етерно тяло и Дух-
Живот
, или Буди; астралното тяло е едновременно астрално тяло и Дух-Себе, или Манас, а Азът е господар над цялото.
Външно погледнато, физическото тяло остава в рамките на своите физически очертания, обаче вътрешното изцяло се определя от силата и огъня на Аза; така физическото тяло е едновременно физическо тяло и Атма.
Етерното тяло е едновременно етерно тяло и Дух-Живот, или Буди; астралното тяло е едновременно астрално тяло и Дух-Себе, или Манас, а Азът е господар над цялото.
Така човекът се издига на една още по-висока степен от своето развитие, така той формира самия себе си, така той работи за своето обожествяване, за своята Deifikation, както се изразява Дионисий Аеропагита, приятелят и ученикът на апостол Павел. Обаче развитието не свършва до тази степен. След като човекът е напреднал дотам, че стане пълен господар над своето физическо тяло, той се издига още по-високо в света на свръхчовешките Същества, които както можем да видим стават все по-силни, все по-могъщи.
към текста >>
Но дори Духовете на Личността и Престолите да бяха работили съвместно, това нямаше да е достатъчно, за да съществуват вътрешният
живот
и подвижността на Стария Сатурн.
Но дори Духовете на Личността и Престолите да бяха работили съвместно, това нямаше да е достатъчно, за да съществуват вътрешният живот и подвижността на Стария Сатурн.
Духовете на Личността имаха силата да формират топлинната субстанция, обаче те не можеха да го сторят сами. За да съществуват вътрешният живот и вътрешната подвижност на Стария Сатурн, той трябваше да бъде населен и с други духовни Същества, стоящи по-ниско от Престолите, но по-високо от Духовете на Личността, или Архаите. На тях се падна задачата да помогнат на Архаите. И ние бихме могли да си изградим представа за тази помощ, ако си припомним, че над нас се простира светът на Ангелските Същества, или Ангелои, Архангелските Същества, или Архангелои и Духовете на Личността, или Архаите. Тези Същества принадлежат към Йерархията, която се намира непосредствено над нас.
към текста >>
За да съществуват вътрешният
живот
и вътрешната подвижност на Стария Сатурн, той трябваше да бъде населен и с други духовни Същества, стоящи по-ниско от Престолите, но по-високо от Духовете на Личността, или Архаите.
Но дори Духовете на Личността и Престолите да бяха работили съвместно, това нямаше да е достатъчно, за да съществуват вътрешният живот и подвижността на Стария Сатурн. Духовете на Личността имаха силата да формират топлинната субстанция, обаче те не можеха да го сторят сами.
За да съществуват вътрешният живот и вътрешната подвижност на Стария Сатурн, той трябваше да бъде населен и с други духовни Същества, стоящи по-ниско от Престолите, но по-високо от Духовете на Личността, или Архаите.
На тях се падна задачата да помогнат на Архаите. И ние бихме могли да си изградим представа за тази помощ, ако си припомним, че над нас се простира светът на Ангелските Същества, или Ангелои, Архангелските Същества, или Архангелои и Духовете на Личността, или Архаите. Тези Същества принадлежат към Йерархията, която се намира непосредствено над нас. Но Престолите не са непосредствено над Духовете на Личността. Между Духовете на Личността и Престолите е разположена дpyгa духовна Йерархия, част от която са именно онези Същества, които ние наричаме Власти, или Ексузиаи, според Дионисий Аеропагита.
към текста >>
Следователно, на тях много повече им харесваше животът в светлинния eтep.*18 Но те никога не биха могли да надхвърлят определена граница от този
живот
в светлинния етер, ако не им беше оказана известна помощ.
Сега аз отново бих желал да опиша природата на тези Архангели, или Архангелои по един съвсем прост, почти тривиален начин. На тях им харесваше извънредно много това, че можеха да се носят из Космоса; много повече им харесваше да се носят и летят в духовния Космос, отколкото да се прибират в самите себе си. Последното им изглеждаше като една по-низша, по-ограничена степен на съществуванието.
Следователно, на тях много повече им харесваше животът в светлинния eтep.*18 Но те никога не биха могли да надхвърлят определена граница от този живот в светлинния етер, ако не им беше оказана известна помощ.
Ако на Старото Слънце тези Същества биха били предоставени на самите себе си, те не биха могли да сторят нищо друго, освен през Слънчевите нощи отново да се завръщат на Слънцето. И все пак те не постъпиха по този начин, а все повече и повече удължаваха времето, което прекарваха в духовния свят. Кой им се притече на помощ?
към текста >>
Те са духовни Същества от още по-
висш
порядък и имат силата, така да се каже, да приемат Архангелите с отворени обятия.
Тези Същества, които пресрещат Архангелите в духовното пространство, ние наричаме Херувими.
Те са духовни Същества от още по-висш порядък и имат силата, така да се каже, да приемат Архангелите с отворени обятия.
Докато Архангелите искат да се разпръснат в духовния Космос, срещу тях идват Херувимите. Следователно, навсякъде около Старото Слънце ние виждаме Херувими, които се приближават до Слънцето. И, ако мога да си послужа с това сравнение, както нашата Земя е обгърната от своята атмосфера, така и Старото Слънце беше обгърнато от царството на Херувимите, които бяха един вид благодетели за Архангелите. Следователно, носейки се из мировото пространство, Архангелите виждаха своите космически благодетели.
към текста >>
Съвременните
живот
ни са едно карикатурно продължение на онези първоначални животински видове, които възникнаха на Слънцето.
На Стария Сатурн възникнаха първите наченки, първите заложби на човешкото физическо тяло, когато субстанцията, която днес наричаме "физическа", човекът получи като жертвен дар от Престолите. На Старото Слънце възникнаха първите заложби на животинското царство, когато от сгъстената до газообразно състояние топлинна субстанция, отразяваща формите на Херувимите, се появиха първите животински форми. И така, първоначално животните съществуваха като един вид Слънчеви отражения на Зодиака. Налице е дълбока вътрешна връзка между Зодиака и появилите се на Слънцето животни.
Съвременните живот ни са едно карикатурно продължение на онези първоначални животински видове, които възникнаха на Слънцето.
Естествено, имената на животните в Зодиака не са дадени случайно. Не бива да смятаме, че през онези далечни епохи към имената се подхождаше както днес. Когато днешният астроном открие нова звезда, след като е имал щастието, бих казал, да я издебне на Небето, какво прави той? Той отваря своите речници и търси някакво име от гръцката митология, което все още не е било използвано, и го приписва на звездата. Иначе през древните епохи, когато в Мистериите търсеха подходящия израз за всяко същество, за всяко събитие, имената не се даваха по този начин; в имената, които древните даваха на нещата, те влагаха обективното съдържание и дълбокия смисъл на техния космически произход.
към текста >>
63.
5. Пета лекция, 14. Април 1909, вечер
GA_110 Духовните йерархии
Но дори ако се абстрахираме от факта, че днес присъствуват много нови слушатели, които не са запознати с предпоставките за разбиране на подобна тема; смятам отново да повторя някои положения, още повече, че с този лекционен цикъл ни предстои да се издигнем още по-високо в сферите на самия духовен
живот
.
Ние вече проследихме въздействията, които висшите духовни Същества упражняваха в нашия Космос, като описахме събитията, разиграли се през епохите на Стария Сатурн и неговото следващо планетарно въплъщение: Старото Слънце. Сега смятам за необходимо да навлезем в самото духовно царство, където се намират тези висши духовни същества и да разгледаме тяхната природа от друга гледна точка. В хода на следващите николко лекции, скъпи мои приятели, ще се наложи да повторя някои неща, които мнозина от Вас вече са чували тук или там.
Но дори ако се абстрахираме от факта, че днес присъствуват много нови слушатели, които не са запознати с предпоставките за разбиране на подобна тема; смятам отново да повторя някои положения, още повече, че с този лекционен цикъл ни предстои да се издигнем още по-високо в сферите на самия духовен живот.
към текста >>
Тези от вас, с които и друг път сме разисквали подобни теми, добре знаят, че в Макрокосмоса протичат такива процеси, които са твърде сходни с процесите на обикновения човешки
живот
.
Но как изобщо се стигна до това разделяне, до това разцепване на едно планетарно тяло, в резултат на кое то се получиха две тела? Това стана възможно поради намесата на Силите, Динамис.
Тези от вас, с които и друг път сме разисквали подобни теми, добре знаят, че в Макрокосмоса протичат такива процеси, които са твърде сходни с процесите на обикновения човешки живот.
Едни същества напредват в своята еволюция, други изостават. Всеки от Вас е срещал баща, който се оплаква, че неговият син повтаря класа, докато другите минават успешно в по-горния клас. Следователно, ние сме изправени пред едно различно темпо на еволюцията. И това се отнася за целия Макрокосмос. Поради ред причини, с които ще се занимаем по-късно, намесата на Силите, Динамис, довежда до това, което езотеризмът и старите Мистерии винаги са наричали Битката на Небето.
към текста >>
64.
6. Шеста лекция, 15. Април 1909, вечер
GA_110 Духовните йерархии
Но за онзи, който има поглед в духовния
живот
на света, Народностна Душа или Народностният Дух са една несъмнена реалност.
Защото за онзи, който се стреми към духовно познание, Народностните Души са нещо съвсем различно, отколкото за абстрактните умове на тези, които движат днешната наука и изобщо цялото образование. И понеже в дадена територия, примерно в Германия, Франция или Италия, живеят толкова и толкова хора, и понеже физическите очи виждат само техните външни форми, за тези абстрактни умове, "Народностна Душа" и "Народностен Дух" не са нищо друго, освен празни понятия, имащи за цел да дадат една по-обща представа за това, което иначе наричаме "народ". За тях единствено реален е отделният човек, а не Народностната Душа.
Но за онзи, който има поглед в духовния живот на света, Народностна Душа или Народностният Дух са една несъмнена реалност.
В Народностните Души пулсира онова, което ние наричаме Духове на Огъня, или Архангелои. Те слагат ред в отношенията между индивида и голямата човешка общност, каквато е например народът или расата.
към текста >>
Те стоят с една степен над Архангелите и, общо взето, ръководят земния
живот
на целия човешки род; следвайки вълните на времето, в точно определен момент те се променят и, така да се каже, придобиват ново духовно тяло.
Сега нека да се издигнем още по-високо до онези Същества, които наричаме Духове на Личността, или Архаи.
Те стоят с една степен над Архангелите и, общо взето, ръководят земния живот на целия човешки род; следвайки вълните на времето, в точно определен момент те се променят и, така да се каже, придобиват ново духовно тяло.
Всички Вие добре познавате нещо, което за абстрактните умове си остава едно празно понятие, но за този, който вижда в духовната действителност, то означава една несъмнена реалност; става дума за това, което в наши дни често би могло да се изговори с тон на явно отвращение: Дух на Времето. Тук ние се изправяме пред нещо, което е свързано с мненията, със смисъла на цяла епоха от еволюцията на човечеството. Припомнете си за миг това, което толкова често сме описвали: какъв беше смисълът на първите хилядолетия непосредствено след Атлантската катастрофа! Духът на Времето обхваща нещо, което се проектира над отделния народ, над отделната раса. Духът на една епоха не се ограничава в рамките на този или онзи народ.
към текста >>
Да, като по-древни и по-висши представители на Йерархиите, те трябваше да слязат на Земята въпреки че за своя собствен
живот
те се нуждаеха не от Земята, а от нейното обкръжение за да споделят своя опит с човешките същества.
Още в началото на Земната епоха, от висшите сфери трябваше да слязат такива Същества, които фактически не бяха свързани със Земята.
Да, като по-древни и по-висши представители на Йерархиите, те трябваше да слязат на Земята въпреки че за своя собствен живот те се нуждаеха не от Земята, а от нейното обкръжение за да споделят своя опит с човешките същества.
Те трябваше да се въплътят в човешки тела, въпреки че това не беше необходимо за тяхното развитие, също както възрастният човек помни и произнася азбуката не с оглед на собственото си развитие, а само за да я преподава на децата. Връщайки се към древната Атлантска и Лемурийска епоха*30, ние виждаме как от сферите, разположени над Земята, се спуснаха определени духовни Същества, за да се въплътят в човешки тела: Те бяха първите учители на човека. Тези Същества от висшите Йерархии, принадлежащи на сферите на Меркурий и Венера, тези Синове на Меркурий и Венера слязоха на Земята и станаха първите учители на младото човечество. Така че всред това младо човечество имаше такива "човеци", които бродеха по Земята, но те само привидно приличаха на останалите Земни жители. Да, действително имаше такива "човеци".
към текста >>
65.
7. Седма лекция, 16. Април 1909, вечер
GA_110 Духовните йерархии
Ние знаем, че такъв, какъвто застава пред нас в Земните условия на
живот
, човекът е съставен главно от четири части.
Ние знаем, че такъв, какъвто застава пред нас в Земните условия на живот, човекът е съставен главно от четири части.
Тези четири съставни части са физическото тяло, етерното тяло, астралното тяло и Азът. Нека да си ги представим нагледно по следния начин. Нека да отбележим с този кръг физическото тяло, а над него, с все по-малки кръгове, да отбележим съответно етерното тяло, астралното тяло и накрая Аза. Вие вече знаете как протича човешкото развитие. В хода на своето Земно развитие, човекът изхождайки от силите на Аза започва да работи върху своето астрално тяло и да го преобразява все повече и повече.
към текста >>
По същия начин можем да отбележим с кръг и преобразената част от етерното тяло, която наричаме Буди, или Дух-
Живот
.
Сега нека да отбележим с този нов кръг петата съставна част, а именно преобразеното астрално тяло, или Манас, макар че, строго погледнато, той би трябвало да бъде начертан вътре в самото астрално тяло.
По същия начин можем да отбележим с кръг и преобразената част от етерното тяло, която наричаме Буди, или Дух-Живот.
А съвършенството, което физическото тяло ще постигне през бъдещите планетарни въплъщения Юпитер, Beнера и Вулкан, ни позволява още отсега да го наречем Атма. Следователно, ако си представим съвършения човек на Бъдещия Вулкан, бихме могли да го изобразим с помощта на следната схема: Започвайки отгоре надолу, ние имаме неговите Атма, Буди, Манас, Аз, астралното тяло, етерното тяло и физическото тяло. Нека да не пропускаме, че въпреки тези седем принципа, човекът си остава едно цялостно същество. Ето кое е същественото.
към текста >>
66.
8. Осма лекция, 17. Април 1909, вечер
GA_110 Духовните йерархии
Докато по-рано, възниквайки в тази точка, те се пробуждаха за вътрешен
живот
, сега, завръщайки се на същото място, чрез същото въздействие, което първоначално ги оживотворяваше, те биват умъртвявани.
Сега Вие трябва да си представите, че първоначално тези кълбета възникват не в Лъва, а в една друга област от Зодиака, а именно тази, която аз споменах още в началото: Орела. И след като тези живи кълбета преминат през целия кръг, те отново се връщат в областта на Орела. Сега обаче настъпва нещо съвсем друго.
Докато по-рано, възниквайки в тази точка, те се пробуждаха за вътрешен живот, сега, завръщайки се на същото място, чрез същото въздействие, което първоначално ги оживотворяваше, те биват умъртвявани.
И когато са умъртвени всички кълбета и не възникват нови, тогава животът на Стария Сатурн приключва. Следователно, животът на Стария Сатурн се състои в следното: на това място възникват нови кълбета, които после, очертавайки един пълен кръг, се връщат на същото място и биват умъртвени. Това смъртоносно убождане се нарича "убождането на Скорпиона" И така, в тази област от Зодиака, където мъртвата материя се пробужда за живот, ние имаме Орела, но същевременно тук са представени и силите, които умъртвяват живота, и тогава ние имаме Скорпиона.
към текста >>
Това смъртоносно убождане се нарича "убождането на Скорпиона" И така, в тази област от Зодиака, където мъртвата материя се пробужда за
живот
, ние имаме Орела, но същевременно тук са представени и силите, които умъртвяват живота, и тогава ние имаме Скорпиона.
И след като тези живи кълбета преминат през целия кръг, те отново се връщат в областта на Орела. Сега обаче настъпва нещо съвсем друго. Докато по-рано, възниквайки в тази точка, те се пробуждаха за вътрешен живот, сега, завръщайки се на същото място, чрез същото въздействие, което първоначално ги оживотворяваше, те биват умъртвявани. И когато са умъртвени всички кълбета и не възникват нови, тогава животът на Стария Сатурн приключва. Следователно, животът на Стария Сатурн се състои в следното: на това място възникват нови кълбета, които после, очертавайки един пълен кръг, се връщат на същото място и биват умъртвени.
Това смъртоносно убождане се нарича "убождането на Скорпиона" И така, в тази област от Зодиака, където мъртвата материя се пробужда за живот, ние имаме Орела, но същевременно тук са представени и силите, които умъртвяват живота, и тогава ние имаме Скорпиона.
към текста >>
Или с други думи: в областта на Лъва се намират онези зодиакални сили, които довеждат първоначалния
живот
, характерен за физическите заложби на човека, до състояние на покой; в областта на Скорпиона се намират онези сили, които умъртвяват живота.
Или с други думи: в областта на Лъва се намират онези зодиакални сили, които довеждат първоначалния живот, характерен за физическите заложби на човека, до състояние на покой; в областта на Скорпиона се намират онези сили, които умъртвяват живота.
Каква е връзката с днешното положение на нещата това ще видим по-късно. Нека да не забравяме, че една плътна Майя, една плътна завеса скрива истинския облик на процесите, които разглеждаме в този лекционен цикъл.
към текста >>
67.
9. Девета лекция, 18. Април 1909, преди обед
GA_110 Духовните йерархии
Под въздействието на зодиакалното съзвездие Скорпион настъпи един вид умъртвяване на отделните кълба; те започнаха да се струпват на определени места, което обаче сложи началото на техния вътрешен
живот
.
По същия начин се развиха и нещата с Юпитер. Изобщо в началото на Земното развитие започнаха и процеси на диференциация, разиграващи се в нейното планетарно тяло.
Под въздействието на зодиакалното съзвездие Скорпион настъпи един вид умъртвяване на отделните кълба; те започнаха да се струпват на определени места, което обаче сложи началото на техния вътрешен живот.
И след като Юпитер, това голямо живо Същество, беше умъртвено, започна животът на отделните Същества, намиращи се в него; той също започна да се движи, намирайки подтика за това вътре в самия себе си. Това, което днес наблюдаваме като движения на Сатурн, Юпитер и т.н., е само една последица от този първоначален формообразуващ процес, за който говорих вчера.
към текста >>
И така, човекът получава физическо тяло, етерно тяло, астрално тяло и Аз, след което Азът започва да преобразява астралното тяло в Дух-Себе, етерното тяло в Дух-
Живот
и физическото тяло в Човек-Дух.
Отражението на този процес ние откриваме и у човека. Защото как стоят нещата с развитието на човека? Нека да отправим духовен поглед към Атлантската епоха, към Лемурийската епоха и отново да проследим развитието в посока към нашето време.
И така, човекът получава физическо тяло, етерно тяло, астрално тяло и Аз, след което Азът започва да преобразява астралното тяло в Дух-Себе, етерното тяло в Дух-Живот и физическото тяло в Човек-Дух.
През всички времена първичната мъдрост е знаела, че човекът преобразява своето астрално тяло по такъв начин, че първоначално то е съставено от старата астралност плюс Манас, или Дух-Себе, и едва по-късно упоритата работа на Аза ще превърне цялото астрално тяло в Манас. На този етап от еволюцията, с малки изключения, се намират всички наши съвременници. "Преработената" част от астралното тяло човекът взема със себе си във вечността, а "непреработената" част когато смъртта си човекът навлезе в Камалока се отдели от него като един вид астрална черупка се разтваря в астралния свят: нещо, което е съпроводено с големи изпитания и беди, защото, както знаем "непреработеното" астрално тяло е съставено от лоши неукротени желания страсти. Накратко: еволюцията на човека се свежда до това, все по-малко и по-малко да натоварва астралния свят със своите астрални "остатъци".
към текста >>
Когато е преобразено и етерното тяло, когато, следователно, човекът има не само Духа-Себе в астралното тяло, а е изградил Буди, или Духа-
Живот
, в своето етерно тяло, и когато после този Дух-
Живот
, или Буди, се отпечата във физическото тяло, тогава се постига една още по-висша, макар и междинна степен.
Да продължим нататък. Човекът продължава да работи. След като е пречистил и преобразил астралното тяло, той може да стори същото и с етерното тяло, а накрая и с физическото тяло. Какво става, когато Азовите сили овладеят етерното тяло и физическото тяло?
Когато е преобразено и етерното тяло, когато, следователно, човекът има не само Духа-Себе в астралното тяло, а е изградил Буди, или Духа-Живот, в своето етерно тяло, и когато после този Дух-Живот, или Буди, се отпечата във физическото тяло, тогава се постига една още по-висша, макар и междинна степен.
При тази междинна степен човекът не обременява етерния свят с никакви "остатъци" от своето етерно тяло и това етерно тяло, под формата на Дух-Живот, или Буди, преминава във вечността.
към текста >>
При тази междинна степен човекът не обременява етерния свят с никакви "остатъци" от своето етерно тяло и това етерно тяло, под формата на Дух-
Живот
, или Буди, преминава във вечността.
Да продължим нататък. Човекът продължава да работи. След като е пречистил и преобразил астралното тяло, той може да стори същото и с етерното тяло, а накрая и с физическото тяло. Какво става, когато Азовите сили овладеят етерното тяло и физическото тяло? Когато е преобразено и етерното тяло, когато, следователно, човекът има не само Духа-Себе в астралното тяло, а е изградил Буди, или Духа-Живот, в своето етерно тяло, и когато после този Дух-Живот, или Буди, се отпечата във физическото тяло, тогава се постига една още по-висша, макар и междинна степен.
При тази междинна степен човекът не обременява етерния свят с никакви "остатъци" от своето етерно тяло и това етерно тяло, под формата на Дух-Живот, или Буди, преминава във вечността.
към текста >>
Обаче който вече е станал господар на астралното тяло и на етерното тяло, той може свободно да разполага с тях и, примерно, да каже: Ето, след като моят
висш
Аз ме е прекарал през всички прераждания и ме е научил как да пречистя и преобразя моето астрално тяло и моето етерно тяло, аз съм в състояние, ако трябва отново да се върна на Земята, да изградя от етерната и астралната субстанция едно ново астрално тяло и ново етерно тяло, които ще са съвършени.
Следователно, в хода на тези процеси, човекът все повече и повече се приближава до състоянието, в което ще бъде господар на своето астрално тяло и на своето етерно тяло. Такова господство вече му позволява да ги управлява. Естествено, този, който все още не е постигнал Азовото господство върху астралното тяло, ще трябва да изчака.
Обаче който вече е станал господар на астралното тяло и на етерното тяло, той може свободно да разполага с тях и, примерно, да каже: Ето, след като моят висш Аз ме е прекарал през всички прераждания и ме е научил как да пречистя и преобразя моето астрално тяло и моето етерно тяло, аз съм в състояние, ако трябва отново да се върна на Земята, да изградя от етерната и астралната субстанция едно ново астрално тяло и ново етерно тяло, които ще са съвършени.
И сега той може, както се казва, да по жертвува собственото си астрално и етерно тяло, и да ги предостави на другите.
към текста >>
68.
11. Бележки
GA_110 Духовните йерархии
От "биологична" гледна точка ясновидството е свързано със световно историческата тенденция на човешкото етерно тяло да се "разширява": то вече не се покрива с очертанията на физическото тяло и се стреми да води свой собствен
живот
, независимо от законите на физическото тяло.
От "биологична" гледна точка ясновидството е свързано със световно историческата тенденция на човешкото етерно тяло да се "разширява": то вече не се покрива с очертанията на физическото тяло и се стреми да води свой собствен живот, независимо от законите на физическото тяло.
Ето защо все повече хора ще имат опитности "вън" от своето физическо тяло. Този прост факт е в основата на опасно и епидемично нарастващите "екстрасензорни" феномени, които днес биват обяснявани по съвсем произволен, високомерен и дилетантски начин. Тяхното истинско обяснение може да бъде обект единствено на свръхсетивното познание.
към текста >>
Идеята за "троичното устройство на социалния организъм" е също толкова новаторска и по същество ти отхвърля монополистичната, централно управлявана държава като единствено възможна форма на съвместен човешки
живот
.
Идеята за "троичното устройство на социалния организъм" е също толкова новаторска и по същество ти отхвърля монополистичната, централно управлявана държава като единствено възможна форма на съвместен човешки живот.
Държавата, или социалният организъм, далеч не представлява едно единно цяло. В нея трябва ясно да бъдат съзнателно разграничавани три различни сили, чието смесване винаги ще води до един или друг вид деформация.
към текста >>
1. Силите на икономическия
живот
: Братството може и трябва да се осъществява единствено тук, в областта на икономиката.
1. Силите на икономическия живот: Братството може и трябва да се осъществява единствено тук, в областта на икономиката.
към текста >>
2. Силите на духовния
живот
: Свободата може и трябва да се осъществява единствено тук в областта на духовния
живот
.
2. Силите на духовния живот: Свободата може и трябва да се осъществява единствено тук в областта на духовния живот.
към текста >>
3. Силите на правовия
живот
: Равенството може и трябва да се осъществява единствено тук, в областта на правовия
живот
.
3. Силите на правовия живот: Равенството може и трябва да се осъществява единствено тук, в областта на правовия живот.
към текста >>
6. Дух-
Живот
(преобразеното от Аза етерно тяло)
6. Дух-Живот (преобразеното от Аза етерно тяло)
към текста >>
Антропософското Общество ще се опита да изпълни задачата си, като постави в центъра на своите усилия именно развитието на антропософската Наука за Духа и произтичащите от нея: братство в социалния
живот
, подем в моралния, религиозен, творчески и изобщо в цялостния духовен
живот
на човешкото същество".
Както е записано в "Принципите" на Единното Антропософско Общество, неговите основатели са убедени, че "днес съществува една действителна, разработвана от много години и в основните си части вече легализирана наука за духовния свят, като в същото време нашата цивилизация е лишена от едно истинско и грижливо подпомагане на тази наука.
Антропософското Общество ще се опита да изпълни задачата си, като постави в центъра на своите усилия именно развитието на антропософската Наука за Духа и произтичащите от нея: братство в социалния живот, подем в моралния, религиозен, творчески и изобщо в цялостния духовен живот на човешкото същество".
към текста >>
Такъв е случаят и с понятието "антропология", което откри изследователски перспективи от най-
висш
порядък.
*27. Духовните революции и свързаните с тях нови научни дисциплини обикновено възникват с изграждането на нови понятия.
Такъв е случаят и с понятието "антропология", което откри изследователски перспективи от най-висш порядък.
към текста >>
Сетивното съзнание и възникващата чрез него феноменология на света, както и целият сетивен
живот
на човека, нямат никаква друга стойност, освен че предоставят арената, на която се осъществява надсетивният
живот
на Духа... Крайният резултат на антропологията е антропософията. "
Ето защо, през 1856, в своята "Антропология", Емануил Херман Фихте, син на Йохан Готлиб Фихте, обобщава: "Накрая цялата антропология се свежда до всестранно обоснования факт, че според същинската си природа, както и в източниците на своето съзнание, човекът принадлежи към един надсетивен свят.
Сетивното съзнание и възникващата чрез него феноменология на света, както и целият сетивен живот на човека, нямат никаква друга стойност, освен че предоставят арената, на която се осъществява надсетивният живот на Духа... Крайният резултат на антропологията е антропософията. "
към текста >>
Като първа задача на антропософията в 16 век се разглежда одухотворяването на естествените науки и социалния
живот
.
Впрочем понятието "антропософия" срещаме още през 1575, двадесет и една година преди "Psychologia anthropologica" на Гасман, когато в Базел е публикувано съчинението "Ре Мара Veterum".
Като първа задача на антропософията в 16 век се разглежда одухотворяването на естествените науки и социалния живот.
към текста >>
"Тя няма нищо общо с мъртвото, абстрактно познание... а като живо познание, ти обхваща живота чрез самия него; тя се влива в човека не просто под формата на мисли или като резултат от едно или друго наблюдение, а като живителна кръв за душата, като форма на
живот
, тя присъства в самия човек".
Основният стремеж на антропософски-ориентираната Наука за Духа е да стигне един всеобхватен "образ на света и човека" Антропософията не е догматично учение, което предопредели характера на въпросите, както и начина за тяхното разрешение.
"Тя няма нищо общо с мъртвото, абстрактно познание... а като живо познание, ти обхваща живота чрез самия него; тя се влива в човека не просто под формата на мисли или като резултат от едно или друго наблюдение, а като живителна кръв за душата, като форма на живот, тя присъства в самия човек".
към текста >>
За него вярната и точна представа за човешките сетива като необходими "органи", с чиято помощ човек възприема и осъзнава света, е решителната крачка, издигаща обобщенията от неговата "Философия на свободата" в сферата на духовно-практическия
живот
.
Типичен пример в това отношение е загатнатото още през 1909 "учение за сетивата". В него виждаме как Рудолф Щайнер придава стойност не на случайните резултати от едно или друго духовно изследване, а на екзактното описание, проследяващо прехода от "обикновените" сетивно-физически факти към несетивно-духовните явления.
За него вярната и точна представа за човешките сетива като необходими "органи", с чиято помощ човек възприема и осъзнава света, е решителната крачка, издигаща обобщенията от неговата "Философия на свободата" в сферата на духовно-практическия живот.
Към "досегашните" пет сетива, той прибавя други седем, свързани с възприемането на "живота", "движението", "равновесието", "топлината", "словото", "мисълта" и "Азът". През следващите десетилетия след като е направил разтърсващи разкрития, засягащи основите на психологията, философията, антропологията и христологията Рудолф Щайнер разширява своите лекционни цикли и в областта на педагогиката, медицината, физиката, икономиката, селското стопанство.
към текста >>
Астралните човешки души създават в етерните отпечатъци съответни органи, пробуждайки в тях един етерен
живот
.
Съч. №13). Към Бел. №4 можем да прибавим следното: От Полярната епоха насам, развитието на Земята представлява един непрекъснат процес на сгъстяване. Самата Полярна епоха Рудолф Щайнер описва така: "Земята представлява едно огромно кълбо, което е съставено от без брой малки етерни кълба етерните човеци -, което е обгърнато от една астрална обвивка, също както днешната Земя е обгърната от своята атмосфера. В тази астрална обвивка (атмосфера) живеят астралните човеци и там те упражняват определени въздействия върху своите етерни отпечатъци.
Астралните човешки души създават в етерните отпечатъци съответни органи, пробуждайки в тях един етерен живот.
В рамките на цялата Земя нямаше друга разновидност на материята освен финия жизнен етер. "
към текста >>
Съвременният духовен
живот
и Антропософското Движение 10 лекции 05.09. 28.09.
Съвременният духовен живот и Антропософското Движение 10 лекции 05.09. 28.09.
1924 (Събр. Съч. № 238).
към текста >>
69.
Съдържание
GA_112 Евангелието на Йоан в отношение към другите три евангелия
Смъртта носителка на
живот
.
Космическия смисъл на Голготската Тайна. Смъртта победена чрез обезвредяване влиянията на Луцифер и Ариман.
Смъртта носителка на живот.
Първият Импулс даден на нашата Земя към нейното превръщане в Слънце. Лъчезарността на Христовата Сила в етерното тяло на човека. Действието на духовната Сфера. Святият Дух.
към текста >>
70.
1. ПРЕДГОВОР от МАРИЯ ЩАЙНЕР
GA_112 Евангелието на Йоан в отношение към другите три евангелия
В тази борба на тънка диалектика, Отец, Синът и Святия Дух, трите аспекта на Словото, изгубват постепенно своя първоначален
живот
.
От друга страна, имаме живота на Земята, такъв, какъвто той протича долу, исторически картини: събори, претенциите на църквата за власт, преподобни отци на църквата с развяващи се одежди и бради, борби на идеи, откъсване на князе от църквата, множество борби на различните философии и на чистата мисъл със сферите на авторитета.
В тази борба на тънка диалектика, Отец, Синът и Святия Дух, трите аспекта на Словото, изгубват постепенно своя първоначален живот.
Догмите, които изискват абсолютно подчинение, се проявяват на света; а зад тях, студено пресметнати, жестоките решения на съборите, осъждането на еретиците, кладите. Лица строги, хитри, алчни за власт, гладки, се появяват под калугерските раса и кардиналските шапки, заповядват, осъждат, хвърлят анатема. Навсякъде бушуват пламъците на кладите.
към текста >>
Дървото на живота ни нашепва тайната, която иска да ни се открие отново: Азът, който ще възкръсне в нас из гроба на физическото благодарение на Христовата Сила, този божествен Аз ни е говорил през звездното пространство, през слънчевия огън, през бурята на стихиите, през свещената кръв на Сина Человечески, един и същ
живот
в три лица: Творящото Слово, Словото, което свързва и развързва, действуващото слово.
Тогава стига от другата страна зад образа, който мозъкът отразява като едно огледало. Ако човек употреби силите, които се намират зад мозъка, от другата страна, мисълта се прояснява от огъня, който блика от вечния център на човешката природа, за да стане сила на Аза. Дърво то на познанието се превръща в дърво на живота. Смъртта е станала едно пробуждане чрез това съединение на човека с божествения Аз. Тази вътрешна опитност на самия себе си не е нищо друго освен умиране в Христа, т.е. възкресение.
Дървото на живота ни нашепва тайната, която иска да ни се открие отново: Азът, който ще възкръсне в нас из гроба на физическото благодарение на Христовата Сила, този божествен Аз ни е говорил през звездното пространство, през слънчевия огън, през бурята на стихиите, през свещената кръв на Сина Человечески, един и същ живот в три лица: Творящото Слово, Словото, което свързва и развързва, действуващото слово.
Ние го бихме изгубили, ние трябва отново да го намерим; познанието ни доведе към самите нас. Разчитайки свещеното Слово, ние участвуваме в духовното Причастие, в Христа.
към текста >>
От това Евангелие започват степените, които водят към онези жилища, където един усилен вътрешен
живот
прониква в сърцето на познанието и обхваща битието.
Тази върховна цел, която може да бъде предложена на човечеството при тази решаваща точка на неговата съдба, където неговият Аз е залог духовните борби, тази върховна цел му се разкрива постепенно с разчита нето смисъла на Евангелието на св.Йоана.
От това Евангелие започват степените, които водят към онези жилища, където един усилен вътрешен живот прониква в сърцето на познанието и обхваща битието.
към текста >>
71.
2. ПРЕДВАРИТЕЛНА ЗАБЕЛЕЖКА
GA_112 Евангелието на Йоан в отношение към другите три евангелия
Аз се вслушвам в трептенията на душевния
живот
на членовете и вживявайки се интензивно в това, което долавям, ражда се и формата на моите сказки.
И така този двоен резултат на моята антропософска дейност, публикуваните книги и частните печатни издания, произхождат от две различни основи. Публикуваните книги са резултат на това, което се бореше и работеше в мене; в частните издания самото общество на антропософите се бори и работи заедно с мене.
Аз се вслушвам в трептенията на душевния живот на членовете и вживявайки се интензивно в това, което долавям, ражда се и формата на моите сказки.
към текста >>
72.
3. СКАЗКА ПЪРВА. Касел, 24 юни /ден Йоан Кръстител/, 1909
GA_112 Евангелието на Йоан в отношение към другите три евангелия
Защото това, което ще изкажем през следващите дни тук, е било познато в тесни кръгове даже и сред нашата култура и нашия духовен
живот
.
Това възвестяване на Христовата тайна чрез Антропософията не е нещо ново, що се отнася до съдържанието; то не е ново и за нас. Обаче то е нещо ново по отношение на формата.
Защото това, което ще изкажем през следващите дни тук, е било познато в тесни кръгове даже и сред нашата култура и нашия духовен живот.
То е било познато от столетия насам. Само едно нещо отличава днешното възвестяване от всяко предшествуващо: именно това, че то иска да говори към един по-широк кръг от хора. Онези по-тесни кръгове, в които се е предавало това учение от векове насам сред нашия европейски духовен живот, са имали като символ същия този знак, който виждате тук /в салона/, кръстът с розите. Също и сега, когато това учение се изнася пред по-широка публика, като негов символ трябва да важи пак кръстът на розите. Позволете ми да охарактеризирам първо символично, в какво се състои това розенкройцерско учение за Христа Исуса.
към текста >>
Онези по-тесни кръгове, в които се е предавало това учение от векове насам сред нашия европейски духовен
живот
, са имали като символ същия този знак, който виждате тук /в салона/, кръстът с розите.
Това възвестяване на Христовата тайна чрез Антропософията не е нещо ново, що се отнася до съдържанието; то не е ново и за нас. Обаче то е нещо ново по отношение на формата. Защото това, което ще изкажем през следващите дни тук, е било познато в тесни кръгове даже и сред нашата култура и нашия духовен живот. То е било познато от столетия насам. Само едно нещо отличава днешното възвестяване от всяко предшествуващо: именно това, че то иска да говори към един по-широк кръг от хора.
Онези по-тесни кръгове, в които се е предавало това учение от векове насам сред нашия европейски духовен живот, са имали като символ същия този знак, който виждате тук /в салона/, кръстът с розите.
Също и сега, когато това учение се изнася пред по-широка публика, като негов символ трябва да важи пак кръстът на розите. Позволете ми да охарактеризирам първо символично, в какво се състои това розенкройцерско учение за Христа Исуса.
към текста >>
"Розенкройцерите" са едно общество, които още в 14-тия век насам култивират сред европейския духовен
живот
едно духовно, едно истински духовно Християнство.
"Розенкройцерите" са едно общество, които още в 14-тия век насам култивират сред европейския духовен живот едно духовно, едно истински духовно Християнство.
Това Розенкройцерско общество, което, не зависимо от всички външни исторически форми, се е стремяло да предаде на своите последователи най-дълбоките истини относно Християнството, това общество е наричало своите последователи винаги "йоанови християни". Когато разберем израза "йоанови християни", ние ще можем да обхванем, ако не с нашия ум, то поне с нашето предчувствие целия дух и смисъл на следващите сказки.
към текста >>
Но сега се прибавя и това, което духовните изследователи на всички времена са подчертавали, като са изхождали от своята собствена личност: че вътре в този Аз се ражда друг, по-
висш
Аз, ражда се както дете се ражда от майка.
Един предмет от външния свят ние можем да го назовем с име от вън: всеки може да нарече масата "маса", часовника "часовник". Но никога името "Аз" не може да прозвучи за нашето ухо отвън, когато трябва да означава самите нас. Защото думата "Аз" трябва да бъде изговорена отвътре. За всеки друг ние сме едно "Ти". Чрез това човек вече намира, как същността на "Аза" се различава от това, което се намира в него или вън от него.
Но сега се прибавя и това, което духовните изследователи на всички времена са подчертавали, като са изхождали от своята собствена личност: че вътре в този Аз се ражда друг, по-висш Аз, ражда се както дете се ражда от майка.
към текста >>
Чрез новораждането този
висш
Аз може да прогледне в един духовен свят, също както нисшият Аз може да има възприятия в сетивния свят чрез своите сетива очи, уши и т.н.
Това стои като един идеал пред човешката душа и този идеал става действителност за онези, които следват наставленията на духовните изследователи. Те стигат до там да си кажат: Азът, за който знаех до сега, участвува в целия външен свят. Той е преходен, както е преходен и външният свят. Но в мене дреме един втори Аз, за който хората нямат никакво съзнание, обаче могат да го осъзнаят. Този втори Аз е свързан с непреходното, с Вечното, също както обикновеният Аз е свързан с преходното и с временното.
Чрез новораждането този висш Аз може да прогледне в един духовен свят, също както нисшият Аз може да има възприятия в сетивния свят чрез своите сетива очи, уши и т.н.
Това, което се нарича по този начин "пробуждане", "новораждане", посвещение", се счита за най-великото събитие на човешката душа и от страна на онези, които се наричали последователи на Розенкройцерството. Те са знаели, че това събитие на новораждането на висшия Аз, трябва да има връзка със събитието на Христа Исуса. Те са казвали: както в развитието на отделния човек може да има едно новораждане, така и за цялото човечество е настъпило едно новораждане с Христа Исуса. Това, което за отделния човек е едно вътрешно, мистично-духовно събитие, което той може да изживее като раждане на своя висш Аз, същото е настъпило за цялото човечество във външния свят, в историята чрез събитието от Палестина, чрез Христа Исуса Как се е представяло това събитие на един човек, например, като този, който е написал Евангелието на Лука? Той е могъл да си каже: родословието на Исуса от Назарет води нагоре до Адама и до самия Бог.
към текста >>
Това, което за отделния човек е едно вътрешно, мистично-духовно събитие, което той може да изживее като раждане на своя
висш
Аз, същото е настъпило за цялото човечество във външния свят, в историята чрез събитието от Палестина, чрез Христа Исуса Как се е представяло това събитие на един човек, например, като този, който е написал Евангелието на Лука?
Този втори Аз е свързан с непреходното, с Вечното, също както обикновеният Аз е свързан с преходното и с временното. Чрез новораждането този висш Аз може да прогледне в един духовен свят, също както нисшият Аз може да има възприятия в сетивния свят чрез своите сетива очи, уши и т.н. Това, което се нарича по този начин "пробуждане", "новораждане", посвещение", се счита за най-великото събитие на човешката душа и от страна на онези, които се наричали последователи на Розенкройцерството. Те са знаели, че това събитие на новораждането на висшия Аз, трябва да има връзка със събитието на Христа Исуса. Те са казвали: както в развитието на отделния човек може да има едно новораждане, така и за цялото човечество е настъпило едно новораждане с Христа Исуса.
Това, което за отделния човек е едно вътрешно, мистично-духовно събитие, което той може да изживее като раждане на своя висш Аз, същото е настъпило за цялото човечество във външния свят, в историята чрез събитието от Палестина, чрез Христа Исуса Как се е представяло това събитие на един човек, например, като този, който е написал Евангелието на Лука?
Той е могъл да си каже: родословието на Исуса от Назарет води нагоре до Адама и до самия Бог. Това, което днес е човечеството, което днес живее във физическото тяло на човека, то е слязло някога от божествено-духовните висини, родило се е от духа. Някога то е било у Бога Адам е бил този, който е бил изпратен от духовните висини долу в материята. В този смисъл той е син на Бога. Следователно някога е имало едно божествено-духовно царство /си казвал авторът на Евангелието на Лука/.
към текста >>
Да си представим, че имаме пред себе си един 70 годишен човек, обаче един вече пробуден човек, който е придобил своя
висш
Аз.
Да си представим, че имаме пред себе си един 70 годишен човек, обаче един вече пробуден човек, който е придобил своя висш Аз.
Да се представим, че новораждането или пробуждането на неговия висш Аз е станало в 40-та му година. Ако тогава някой би го познавал и би искал да опише неговия живот, той би могъл да си каже: тук аз имам пред себе си един човек, в който току що се е родил висшият Аз. Това е същият човек, когото преди 5 години аз познавах в еди кое си положение, а преди 10 години в друго положение! И ако този писател би искал да опише тъждествеността, самоличността на този човек, ако той би искал да покаже, че още при раждането си този човек е имал нещо особено в своя произход, тогава той би проследил годините му начиная от 40-та назад, що се касае за неговото физическо съществувание. Той би описал това физическо съществувание в смисъла даден от Духовната наука.
към текста >>
Да се представим, че новораждането или пробуждането на неговия
висш
Аз е станало в 40-та му година.
Да си представим, че имаме пред себе си един 70 годишен човек, обаче един вече пробуден човек, който е придобил своя висш Аз.
Да се представим, че новораждането или пробуждането на неговия висш Аз е станало в 40-та му година.
Ако тогава някой би го познавал и би искал да опише неговия живот, той би могъл да си каже: тук аз имам пред себе си един човек, в който току що се е родил висшият Аз. Това е същият човек, когото преди 5 години аз познавах в еди кое си положение, а преди 10 години в друго положение! И ако този писател би искал да опише тъждествеността, самоличността на този човек, ако той би искал да покаже, че още при раждането си този човек е имал нещо особено в своя произход, тогава той би проследил годините му начиная от 40-та назад, що се касае за неговото физическо съществувание. Той би описал това физическо съществувание в смисъла даден от Духовната наука. Обаче в 40-та година в човека се ражда висшият Аз.
към текста >>
Ако тогава някой би го познавал и би искал да опише неговия
живот
, той би могъл да си каже: тук аз имам пред себе си един човек, в който току що се е родил висшият Аз.
Да си представим, че имаме пред себе си един 70 годишен човек, обаче един вече пробуден човек, който е придобил своя висш Аз. Да се представим, че новораждането или пробуждането на неговия висш Аз е станало в 40-та му година.
Ако тогава някой би го познавал и би искал да опише неговия живот, той би могъл да си каже: тук аз имам пред себе си един човек, в който току що се е родил висшият Аз.
Това е същият човек, когото преди 5 години аз познавах в еди кое си положение, а преди 10 години в друго положение! И ако този писател би искал да опише тъждествеността, самоличността на този човек, ако той би искал да покаже, че още при раждането си този човек е имал нещо особено в своя произход, тогава той би проследил годините му начиная от 40-та назад, що се касае за неговото физическо съществувание. Той би описал това физическо съществувание в смисъла даден от Духовната наука. Обаче в 40-та година в човека се ражда висшият Аз. От сега нататък висшият Аз озарява всички отношения на живота.
към текста >>
А който познава тайната на светия Грал, той знае, че от дървото на кръста излиза живо бликащият
живот
, безсмъртният Аз, символизиран с розите на дървения кръст.
Това, което в начало беше у Бога, се роди отново в този, кого то видяхме да страда и да умира на Голгота и който възкръсна. Тази непреривност на Божествения Принцип през всички времена и новораждането на този Божествен Принцип, него е искал да опише авторът на Евангелието на Йоана. Обаче всички, които са искали да опишат подобни неща, са знаели: това, което бе в началото, то се е запазило. В начало бе тайната на висшия човешки Аз; тя е била за пазена в Граала; тя е останала свързана с Граала. А в Граала живее Азът, който е свързан с вечното и безсмъртното, както нисшият Аз е свързан с преходното, смъртното.
А който познава тайната на светия Грал, той знае, че от дървото на кръста излиза живо бликащият живот, безсмъртният Аз, символизиран с розите на дървения кръст.
Така тайната на кръста с розите е нещо, което може да се счита за едно продължение на Евангелието на Йоана и на това, което е негово продължение, ние можем да кажем следните думи:
към текста >>
Това, което може да се роди във всяка душа като
висш
Аз, ни посочва новораждането на божествения Аз в развитието на цялото човечество чрез събитието на Палестина.
Това, което може да се роди във всяка душа като висш Аз, ни посочва новораждането на божествения Аз в развитието на цялото човечество чрез събитието на Палестина.
Както във всеки отделен човек се ражда висшият Аз, така и в Палестина се родил Висшият Аз, Божественият Аз на цялото човечество; и той се запазва и развива по-нататък в това, което се крие зад знака на кръста с розите.
към текста >>
Преди човек да може да роди своя
висш
Аз, преди да може да настъпи това велико, обхватно и проникващо цялата душа събитие новораждането на безсмъртния Аз вътре в смъртното трябва да бъдат преминати големи предхождащи степени.
Преди човек да може да роди своя висш Аз, преди да може да настъпи това велико, обхватно и проникващо цялата душа събитие новораждането на безсмъртния Аз вътре в смъртното трябва да бъдат преминати големи предхождащи степени.
Човек трябва да се подготви по най-разнообразен начин. А когато стигне до великата опитност, чрез която си казва: сега аз чувствувам в себе си нещо, което гледа към моя обикновен Аз така, както този обикновен Аз гледа към външните сетивни неща. Сега аз съм едно второ същество в първото. Сега аз се издигнах в онези области, където съм съединен с божествените същества..., когато човек е достигнал тази опитност, идват после и други степени, които той трябва да премине. Тези степени са от различно естество в сравнение с предишните, предварителните, ...но и те трябва за бъдат преминати.
към текста >>
Но когато един велик посветен се ражда, как едно такова раждане и следващият
живот
се различават от раждането и живота на един обикновен човек?
Но когато един велик посветен се ражда, как едно такова раждане и следващият живот се различават от раждането и живота на един обикновен човек?
Общо взето може да се приеме, че, когато се ражда, човекът изработва своята форма според това, което той носи от едно предидущо прераждане, въпреки че това трябва да се разбира само приблизително. Обаче не е така с един посветен. Посветеният не би могъл да бъде ни какъв ръководител на човечеството, ако той носеше в своята вътрешност само това, което отговаря на външния му вид. Защото човек трябва да изгражда своята външност според условията на външната среда. Когато се ражда един посветен, в неговото тяло трябва да се влее една високо развита душа, която още в миналите времена е имала големи и мощни опитности в света.
към текста >>
Обаче, когато това тяло беше вече узряло за този Дух, тогава също се случи нещо особено: Йоан Кръстител извършва кръщението над Исуса от Назарет и един по-
висш
дух слиза и се съединява с Исуса от Назарет: Христос влиза в Исуса от Назарет.
Ето Вие виждате, как трябва точно да разграничаваме нещата. Ние имаме един велик посветен, който се преражда като Исус от Назарет, за чието раждане трябва да се каже: ражда се едно дете. Но с това дете се явява нещо, което не ще бъде обгърнато от физическото тяло на детето! И заедно с раждането на Исуса от Назарет ни се дава нещо, което има значение за духовния свят, което постепенно ще развие и повдигне това тяло до такава степен, когато то ще бъде годно за този дух.
Обаче, когато това тяло беше вече узряло за този Дух, тогава също се случи нещо особено: Йоан Кръстител извършва кръщението над Исуса от Назарет и един по-висш дух слиза и се съединява с Исуса от Назарет: Христос влиза в Исуса от Назарет.
Но тук Йоан Кръстител, който беше предтеча на Христа Исуса, може да каже: "Аз се явих на света. Аз бях този, който подготвих пътя на един по-високо стоящ от мене. С моята външна уста аз възвестих, че царството божие, царството небесно е близо, че хората трябва да изменят своите разбирания. Аз се явих между хората и можах да говоря за това, че в човечеството ще дойде един особен импулс. Както през пролетта слънцето се издига по-високо, за да възвести, че нещо ново се разпуква и расте, така и аз се явих, за да възвестя това, което покълнува и се развива в човечеството Новороденият Аз на човечеството!
към текста >>
Така започна новораждането на Аза на човечеството, от което зависи новораждането на всеки индивидуален
висш
човешки Аз.
Така Йоан вижда да идва към него Исус от Назарет. И той чувствува растенето на Исуса от Назарет като свое собствено смаляване и както растенето на Слънцето. "от сега нататък Аз ще се смалявам", /казва той/, "както слънцето намалява своята сила от Йоанов-ден нататък. Но той ще расте, той, духовното слънце, и ще свети от тъмнината! " Така говореше за себе си Йоан Кръстител.
Така започна новораждането на Аза на човечеството, от което зависи новораждането на всеки индивидуален висш човешки Аз.
към текста >>
73.
4. СКАЗКА ВТОРА. Живата духовна история. Ръководителите на човечеството. Творящото Слово.
GA_112 Евангелието на Йоан в отношение към другите три евангелия
Сега човеците трябваше стъпка по стъпка да преодолеят препятствията, създадени от земния
живот
.
Сега човеците трябваше стъпка по стъпка да преодолеят препятствията, създадени от земния живот.
към текста >>
че практикува упражненията /за които ще говорим по-нататък/, които все повече одухотворяват неговата душа, правят я възприемчива за духа и я водят към онзи момент, когато тя ще роди в себе си безсмъртния
висш
Аз.
Да предположим, че в течение на едно въплъщение един човек тръгва в пътя на духовното познание, т.е.
че практикува упражненията /за които ще говорим по-нататък/, които все повече одухотворяват неговата душа, правят я възприемчива за духа и я водят към онзи момент, когато тя ще роди в себе си безсмъртния висш Аз.
Преди да дойде този момент, човекът минава през множество опитности. Но въпреки това недей те мисли, че той може да ускори някак събитията отнасящи се за неговото духовно развитие. Той може да мине през тези опитности само като се въоръжи с търпение и постоянство. Целта на този, който предприема едно окултно развитие, е да направи да се роди в него висшият Аз; но може би той ще достигне само една от подготвителните степени. Да предположим, че достигайки само една такава подготвителна степен, той умира и след това отново се преражда.
към текста >>
Но в този случай неговият
живот
ще протече сред изключителни събития.
Той може да мине през тези опитности само като се въоръжи с търпение и постоянство. Целта на този, който предприема едно окултно развитие, е да направи да се роди в него висшият Аз; но може би той ще достигне само една от подготвителните степени. Да предположим, че достигайки само една такава подготвителна степен, той умира и след това отново се преражда. Две неща могат да се случат тогава. Или той ще изпита един стремеж, един подтик да търси отново един учител, който да му покаже най-краткия метод, за да мине отново през това, което е изпитал вече в миналото и да достигне по-високи степени или пък поради някаква причина той не търси този път.
Но в този случай неговият живот ще протече сред изключителни събития.
Той от само себе си ще му донесе нещо, което е подобно на едни резултат на повишаване на познанието, което беше достигнал в своя минал живот. Той ще мине през особени опитности, които ще му направят едно впечатление различно от това върху другите хора. Чрез това той отново ще постигне степента, до която се беше издигнал в миналото чрез своите собствени усилия. През настоящия живот, който е един вид повторение, резултатът, който той желаеше да достигне в миналото, ще му бъде даден наведнъж. Възможно е той да мине през своите минали опитности под една съвършено различна форма.
към текста >>
Той от само себе си ще му донесе нещо, което е подобно на едни резултат на повишаване на познанието, което беше достигнал в своя минал
живот
.
Целта на този, който предприема едно окултно развитие, е да направи да се роди в него висшият Аз; но може би той ще достигне само една от подготвителните степени. Да предположим, че достигайки само една такава подготвителна степен, той умира и след това отново се преражда. Две неща могат да се случат тогава. Или той ще изпита един стремеж, един подтик да търси отново един учител, който да му покаже най-краткия метод, за да мине отново през това, което е изпитал вече в миналото и да достигне по-високи степени или пък поради някаква причина той не търси този път. Но в този случай неговият живот ще протече сред изключителни събития.
Той от само себе си ще му донесе нещо, което е подобно на едни резултат на повишаване на познанието, което беше достигнал в своя минал живот.
Той ще мине през особени опитности, които ще му направят едно впечатление различно от това върху другите хора. Чрез това той отново ще постигне степента, до която се беше издигнал в миналото чрез своите собствени усилия. През настоящия живот, който е един вид повторение, резултатът, който той желаеше да достигне в миналото, ще му бъде даден наведнъж. Възможно е той да мине през своите минали опитности под една съвършено различна форма. Например, възможно е той да мине през тези опитности през време на своето детство.
към текста >>
През настоящия
живот
, който е един вид повторение, резултатът, който той желаеше да достигне в миналото, ще му бъде даден наведнъж.
Или той ще изпита един стремеж, един подтик да търси отново един учител, който да му покаже най-краткия метод, за да мине отново през това, което е изпитал вече в миналото и да достигне по-високи степени или пък поради някаква причина той не търси този път. Но в този случай неговият живот ще протече сред изключителни събития. Той от само себе си ще му донесе нещо, което е подобно на едни резултат на повишаване на познанието, което беше достигнал в своя минал живот. Той ще мине през особени опитности, които ще му направят едно впечатление различно от това върху другите хора. Чрез това той отново ще постигне степента, до която се беше издигнал в миналото чрез своите собствени усилия.
През настоящия живот, който е един вид повторение, резултатът, който той желаеше да достигне в миналото, ще му бъде даден наведнъж.
Възможно е той да мине през своите минали опитности под една съвършено различна форма. Например, възможно е той да мине през тези опитности през време на своето детство. Да предположим, че този човек е достигнал определена степен на окултно развитие в едно минало прераждане. Той ще се прероди нормално; но към 7-та или 8-та година той ще мине през едно тежко изпитание и последствието от това ще бъде, че всичката мъдрост добита в миналото ще възникне постепенно, така щото той ще се намери на степента, която беше достигнал в своя минал живот и ще може да напредва към следващата степен.
към текста >>
Той ще се прероди нормално; но към 7-та или 8-та година той ще мине през едно тежко изпитание и последствието от това ще бъде, че всичката мъдрост добита в миналото ще възникне постепенно, така щото той ще се намери на степента, която беше достигнал в своя минал
живот
и ще може да напредва към следващата степен.
Чрез това той отново ще постигне степента, до която се беше издигнал в миналото чрез своите собствени усилия. През настоящия живот, който е един вид повторение, резултатът, който той желаеше да достигне в миналото, ще му бъде даден наведнъж. Възможно е той да мине през своите минали опитности под една съвършено различна форма. Например, възможно е той да мине през тези опитности през време на своето детство. Да предположим, че този човек е достигнал определена степен на окултно развитие в едно минало прераждане.
Той ще се прероди нормално; но към 7-та или 8-та година той ще мине през едно тежко изпитание и последствието от това ще бъде, че всичката мъдрост добита в миналото ще възникне постепенно, така щото той ще се намери на степента, която беше достигнал в своя минал живот и ще може да напредва към следващата степен.
към текста >>
В неговия следващ
живот
може да настъпи относително рано едно събитие, например да изгуби своя баща или някое друго близко същество, с което е свързан; или баща му го отхвърля и се отнася лошо с него.
Както виждате ние не можем да разберем живота на един човек, който вече е минал през някои степени на развитието, освен като държим сметка за тези факти. Една от степените, която човек достига относително бързо, когато той тръгне в пътя на познанието, е тази, която се нарича степен на "свободния човек", т.е. на човека, който се е освободил от пречките и предразсъдъците на непосредствено заобикалящата го среда За това не е необходимо той да изгуби уважението си към идеите на заобикалящия го свят, даже той може да запази още по-силно своите чувство на почит и уважение. Да предположим, че този човек умира, след като е придобил известна вътрешна независимост.
В неговия следващ живот може да настъпи относително рано едно събитие, например да изгуби своя баща или някое друго близко същество, с което е свързан; или баща му го отхвърля и се отнася лошо с него.
Този род неща ни са предадени вярно чрез легендите на много народи, защото тези легенди съдържат много повече мъдрост може да ни предложи съвременната наука.
към текста >>
Сега Вие ще разберете, че колкото един човек е по-напреднал, било на степента на раждането на висшия Аз или над тази степен, толкова неговият
живот
и по-богат на събития.
Така в такива легенди Вие ще намерите типичния факт, че бащата напуска своето дете и го изгонва от дома; тогава детето е отгледано от овчари и по-късно отново доведено от тях към неговата истинска мисия. Вижте в това отношение разказа за Хирон, за Ромулус и Ремус. За да намерят отново състоянието, което бяха придобили в своето минало въплъщение, те трябваше така да се каже да бъдат изоставени от техните родители. Легендата за изоставянето на Оедип е също така един пример от този род.
Сега Вие ще разберете, че колкото един човек е по-напреднал, било на степента на раждането на висшия Аз или над тази степен, толкова неговият живот и по-богат на събития.
Той трябва да стигне до една нова опитност, която не е имал по-рано. Този, който трябваше да въплъти в себе си великото Същество, което наричаме Христос, не можеше естествено да предприеме тази мисия в кой да е момент на своя живот; той трябваше да добие определена зрялост. Един обикновен човек не би могъл да приеме тази мисия, без да е получил в течение на множество прераждания високи степен на посвещение. Акашови те записи ни предават вярно това, което е трябвало да се случи. Ние виждаме, че в течение на множество редуващи се прераждания една индивидуалност се е стремила да достигне най-висшите степени на посвещение.
към текста >>
Този, който трябваше да въплъти в себе си великото Същество, което наричаме Христос, не можеше естествено да предприеме тази мисия в кой да е момент на своя
живот
; той трябваше да добие определена зрялост.
Вижте в това отношение разказа за Хирон, за Ромулус и Ремус. За да намерят отново състоянието, което бяха придобили в своето минало въплъщение, те трябваше така да се каже да бъдат изоставени от техните родители. Легендата за изоставянето на Оедип е също така един пример от този род. Сега Вие ще разберете, че колкото един човек е по-напреднал, било на степента на раждането на висшия Аз или над тази степен, толкова неговият живот и по-богат на събития. Той трябва да стигне до една нова опитност, която не е имал по-рано.
Този, който трябваше да въплъти в себе си великото Същество, което наричаме Христос, не можеше естествено да предприеме тази мисия в кой да е момент на своя живот; той трябваше да добие определена зрялост.
Един обикновен човек не би могъл да приеме тази мисия, без да е получил в течение на множество прераждания високи степен на посвещение. Акашови те записи ни предават вярно това, което е трябвало да се случи. Ние виждаме, че в течение на множество редуващи се прераждания една индивидуалност се е стремила да достигне най-висшите степени на посвещение. След това тази индивидуалност се превъплъти и мина през опитности, които са едно повторение на предшествуващи посвещения.
към текста >>
В посочения в Евангелието на Йоана момент чрез слизането на Духа върху Исуса под формата на гълъб, Христос се ражда в душата на Исуса от Назарет като едни нов
висш
Аз.
Ако четирите Евангелия могат да имат други различия, периодът, когато така да се каже Христос се въплъти в една земна личност, е ясно отбелязан и от четирите: това е именно кръщението в реката Йордан.
В посочения в Евангелието на Йоана момент чрез слизането на Духа върху Исуса под формата на гълъб, Христос се ражда в душата на Исуса от Назарет като едни нов висш Аз.
До този момент един друг Аз, този на един велик посветен, се беше развивал с оглед на това велико събитие.
към текста >>
А това значи: в Словото имаше
живот
; защото ако в него нямаше
живот
, нищо не би могло да стане.
Нека слушаме, как Божият Дух произнесе творящото Слово в света. Що е Словото? В начало бе Логосът и Духът Божи проговори и това, което Духът каза, стана.
А това значи: в Словото имаше живот; защото ако в него нямаше живот, нищо не би могло да стане.
към текста >>
74.
5. СКАЗКА ТРЕТА. Преобразованията на Земята. Духовните първообрази и техните копия. Служителите на Словото.
GA_112 Евангелието на Йоан в отношение към другите три евангелия
В обикновения
живот
, през деня, тези четири принципа са органично свързани помежду си.
Знаем, че човекът, така както той ни се представя обикновено, се състои от четири главни члена: физическо тяло, етерно или жизнено тяло, астрално тяло /или тяло на усещанията/ и Азът.
В обикновения живот, през деня, тези четири принципа са органично свързани помежду си.
Но нощно време, през време на съня, астралното тяло и Азът се излъчват от физическото и етерното тела. Човекът, който спи, се състои само от физическо и етерно тяло; той се намира в едно състояние аналогично на това на растението. Защото така, както ние го виждаме във физическия свят, растението е съставено само от физическо и етерно тяло; то няма нито астрално тяло, нито Аз; това именно го различава от животното и човека. Защото астралното тяло се явява заедно с животното, а Азът с човека. И така, ако през време на съня човекът прилича на растение, това значи, че той се състои тогава само от физическо тяло и етерно тяло.
към текста >>
Но винаги, когато към по-нисшите елементи се прибави един по-
висш
елемент, самите по-нисши елементи биват преобразени.
Човекът, който спи, се състои само от физическо и етерно тяло; той се намира в едно състояние аналогично на това на растението. Защото така, както ние го виждаме във физическия свят, растението е съставено само от физическо и етерно тяло; то няма нито астрално тяло, нито Аз; това именно го различава от животното и човека. Защото астралното тяло се явява заедно с животното, а Азът с човека. И така, ако през време на съня човекът прилича на растение, това значи, че той се състои тогава само от физическо тяло и етерно тяло. Въпреки това, даже и спящият човек е нещо повече от едно растение, защото в течение на развитието към своите физическо и етерно тела той е придобил и едно астрално тяло, носител на неговите радости и страдания, на желанията, инстинктите, страстите, а също така и един Аз.
Но винаги, когато към по-нисшите елементи се прибави един по-висш елемент, самите по-нисши елементи биват преобразени.
Ако едно астрално тяло би се прибавило към едно растение, така както то съществува днес в природата, това астрално тяло не би само обгърнало растението в неговата горна част, но би проникнало в него и тогава би трябвало да се яви нещо подобно на месото на животното; и би се получило едно друго преобразуване, ако освен това би се прибавил един Аз, който би проникнал растението. Ето защо, ако се намираме пред едно същество, което, както човекът, притежава не само физическо тяло, но съдържа и повисши, свръхсетивни елементи, тези елементи намират своя израз и в нисшата природа. Както Вашата душа се изразява чрез физиономията, така и физическото тяло е един израз на работата на астралното тяло и на Аза; ние не виждаме в него само това физическо тяло, но също и един физически израз на невидимите членове на човешкото същество. По същия начин системата на жлезите в човешкото физическо тяло е израз на етерното тяло. Всичко, което е съставна част на нервната система, е израз на астралното тяло, а цялата система на кръвообращението е израз на Аза.
към текста >>
От факта, че през време на съня астралното тяло и Азът се оттеглят, Вие можете да заключите, че това астрално тяло и този Аз днес притежават известна независимост, че те могат, така да се каже, да се изолират от всекидневния
живот
, за известно време, и да живеят отделени от физическата и етерната обвивки.
Посветеният ясновидец вижда следното: постепенно с оттеглянето на Аза и на астралното тяло, един Божествен Аз и едно божествено астрално тяло /във всеки случай нещо, което ги замества/, влизат в човека, за да го запазят до момента на събуждането. От това Вие виждате, че в сферата на нашето физическо съществуване работят и други същества, различни от тези, които се проявяват външно. Във физическия свят минералите, растенията, животните и хората съществуват и се проявяват външно; хората са най-издигнатите същества във физическия свят. Единствено те имат физическо тяло, етерно тяло, астрално тяло и Аз.
От факта, че през време на съня астралното тяло и Азът се оттеглят, Вие можете да заключите, че това астрално тяло и този Аз днес притежават известна независимост, че те могат, така да се каже, да се изолират от всекидневния живот, за известно време, и да живеят отделени от физическата и етерната обвивки.
към текста >>
Сега заспалият човек ни се явява в съвършено нова светлина, защото ние знаем, че в него бдят тези Същества, които подържат сградата на тялото през време на съня и които също принадлежат на сферата на нашия
живот
.
Също както през време на деня физическото и етерното тела на човека са носители на Аза и на астралното тяло, т.е. точно най-личните елементи, така през нощта те стават храм на висши "астрални същества" и "същества-Аз".
Сега заспалият човек ни се явява в съвършено нова светлина, защото ние знаем, че в него бдят тези Същества, които подържат сградата на тялото през време на съня и които също принадлежат на сферата на нашия живот.
Тези факти са поучителни за нас и ако ги съпоставим с някои наблюдения на ясновидството, те ни дават някои сведения за развитието на човека. Ние ще ги сравним с главните духовни събития на човешкото развитие.
към текста >>
Горе, на Слънцето, едно ускорено оживление на развитието произвеждаше една пълнота на
живот
, докато върху тялото "Земя плюс Луна" царуваха печални условия на едно все по-ясно втвърдяване.
Следователно между Духовете-лъв, Духовете-телец и Духовете-орел се намираха онези, които бяха достигнали една по-висока степен на развитие: духовете-човеци /духовни-човеци/. В началото на нашата Земя те обитават на Слънцето. Те са така да се каже духовните първообрази на онези, които се развиват тогава върху "Земята-Луна", небесното тяло отделило се от Слънцето. Поради това, че върху старата Луна се беше получило едно сгъстяване или едно втвърдяване на тези същества, потомците на тези същества на старата Луна трябваше да се явят отново с една склонност към сгъстяване, към изсъхване. Действително за Земята-Луна, отделена от Слънцето, настъпи един печален и пустинен период.
Горе, на Слънцето, едно ускорено оживление на развитието произвеждаше една пълнота на живот, докато върху тялото "Земя плюс Луна" царуваха печални условия на едно все по-ясно втвърдяване.
към текста >>
Това, което на Слънцето бе прибавено към създадения на Сатурн зародиш, той го нарича "
живот
”, а ние го наричаме етерно или жизнено тяло.
Висшата сила, която през време на Сатурновото развитие е дала из всемирния хаос зародиша, за да се яви човешката форма, е наречена от евангелиста Йоан "Логос".
Това, което на Слънцето бе прибавено към създадения на Сатурн зародиш, той го нарича "живот”, а ние го наричаме етерно или жизнено тяло.
Това, кое то бе прибавено на Луната, той го нарича "светлина", защото това е астралната, духовната светлина. Върху старата Луна, когато тя бе отделена, тази астрална светлина произведе втвърдяването, докато на самото Слънце тя произвеждаше един растеж на духовността. Това, което беше одухотворено по този начин, продължи своето развитие. Когато в началото на Земната фаза Слънцето отново се отдели, тази светлина, която се беше развила на третия стадий на развитието /върху старата Луна/, изпращаше своите лъчи към човека, но човекът не беше още в състояние да я вижда. Тази светлина, която формираше човека, действуваше като една сила, но човекът не можеше да я обхване, да я обземе.
към текста >>
75.
6. СКАЗКА ЧЕТВЪРТА. Съществата на Йерархиите в нашата слънчева система и природните царства.
GA_112 Евангелието на Йоан в отношение към другите три евангелия
Тези Същества имат значение не само през време на нашия сън, но тяхното действие се простира постепенно върху целия наш буден
живот
.
За тях е напълно възможно да обитават на Слънцето и нощно време да насочват своите сили към физическите тела на човеците. Така през време на деня, когато човек е буден, той се намира в своите физическо и етерно тела; през нощта той спи, т.е. той се намира вън от тези тела, над които бдят тогава божествените същества, свръхземни същества. Въпреки че по този начин да говорим е полу-символичен, той рисува напълно и много правилно това, което става. Така ние виждаме, от къде идват Съществата, които през нощта проникват в нашите физическо и етерни тела; и ние виждаме също, как се свързват двете точки, които разглеждахме вчера.
Тези Същества имат значение не само през време на нашия сън, но тяхното действие се простира постепенно върху целия наш буден живот.
За да си дадем сметка за това и да разберем ясно целия смисъл, който има за земното развитие отделянето на Луната, нека вземем под внимание още следното. Нека изследваме също и другите същества, които ни заобикалят и начина, по който те са се явили в развитието.
към текста >>
Гьоте чудесно изразява това с думите: "човешкият
живот
протича в едно непрестанно преобразуване на това, което той приема и което дава".
Днес човекът се намира на такава степен на развитието, където той от една страна има нужда Вселената да му даде определени неща и където, на свой ред, той може да даде нещо на Вселената.
Гьоте чудесно изразява това с думите: "човешкият живот протича в едно непрестанно преобразуване на това, което той приема и което дава".
Човекът не само приема от външния свят своята храна, но той приема от там и храна за своя ум. Това му дава възможност да расте и се развива. Но чрез това той също добива и способности, които на свой ред ще му позволят да разпространи своите идеи, своите чувства и накрая своята любов, всичко, което той е произвел в себе си. Приемайки от вселената и давайки на заобикалящата го среда, той расте по ум, разум, добива това, което ще може да жертвува след това за цялото човечество. Неговите чувства веднъж превърнати в любов се разливат върху неговите ближни; чрез тях той оживотворява своите себеподобни.
към текста >>
Ние виждаме, че в обикновения
живот
някои деца изостават назад в училище, остават в същия клас, за голямо отчаяние на родителите; те трябва да повтарят.
Ние виждаме, че в обикновения живот някои деца изостават назад в училище, остават в същия клас, за голямо отчаяние на родителите; те трябва да повтарят.
Нещо аналогично съществува и във вселената. Опре делени Същества не достигат предначертаната космическа степен на развитие. Така някои от Духовете на Личността, които на Сатурн трябваше да се издигнат на определена степен, бяха изостанали назад, неизвършвайки всичко, което трябваше, за да направят човека да стигне до степента на минерал, да измине своята първа степен на развитие. Ето защо тези Същества трябваше да наваксат през следващия период това, което бяха пропуснали. Но как действуваха те на старото Слънце?
към текста >>
Съществуват някои минерали, които произхождат направо от животинския
живот
: например черупките от охлювите, на мидите и т. н.
Именно образуването на минералното царство предизвика явленията на втвърдяване и изсъхване, които застрашаваха да вкаменят Земята. Защото в действителност минералното царство не е нищо друго освен това, което по-висшите царства бяха изхвърлили. За да можете да си представите, по какъв начин минералното царство се е образувало така бавно чрез отделяне от другите царства, помислете за това, което днешната наука описва: каменните въглища са едно минерално вещество, което днес копаем от Земята; но какво е било то по-рано? Тези блокове от каменни въглища са били дървета, растения, които са загинали, натрупали са се и са се минерализирали. Така всичко, което образува твърдата земя, е резултат от такива отпадъчни процеси, получени от по-висши царства.
Съществуват някои минерали, които произхождат направо от животинския живот: например черупките от охлювите, на мидите и т. н.
Така на Земята са се появили минералите. Те са се образували, защото на Земята са продължили да действуват Съществата, които работеха още на стария Сатурн, Духовете на Личността. Но ако развитието би продължило по този начин, цялата Земя постепенно би изсъхнала и се вкаменила.
към текста >>
Когато идва есента, астралното вещество се оттегля в лоното на слънчевия
живот
.
Това, което радва очите през пролетта, през лятото, умира през есента, и привидно не остава нищо. Но ако мислите, че през зимата наистина не съществува нищо от растението, или ако мислите, че то продължава да съществува само във физическото семе, Вие се лъжете. Растението е съставено от физическо тяло и етерно тяло; но за ясновидеца то е заобиколено в своята горна част от астрално вещество; това астрално вещество получава своята сила от слънцето, от духовното естество на Слънцето, което се разлива към Земята. Така ясновидецът може да види, как всеки цвят е обкръжен от един сияещ облак, през който преминава животът, който се разменя между Слънцето и Земята. През пролетта и лятото, когато растенията се развиват и разцъфтяват, слънчевото същество се доближава и обгръща растенията.
Когато идва есента, астралното вещество се оттегля в лоното на слънчевия живот.
През пролетта то бе търсило физическото тяло на растението, за да може, ако не да се въплъти, поне да го обгърне от вън. През есента то се връща на Слънцето и оставя след себе си само семето, като един залог, който ще му помогне отново да намери своя път към физическата природа.
към текста >>
Но ние знаем, че никакъв учител не е въртял иглата, а е имало същества от най-различни категории, които са имали нужда от определени условия за своя
живот
и които, когато са се отделили заедно със Слънцето, са притеглели чрез своята духовна сила материята, от която са се нуждаели; по същия начин други същества са притеглили към себе си материята на Земята.
Забождаме това кръгче с една игла, която ще бъде оста. Потопяваме всичко това във водата така, че картоненото кръгче да мине през средата на капката олио, и започваме да въртим, "както някога първичната мъглявина се е въртяла". Тогава от капката олио започват да се отделят една след друга по-малки капки, докато остане само една централна капка около иглата, а другите се въртят около нея; планетната система е готова! Тези, които правят този опит, забравят нещо, което е добре да забравят, но при други случаи: те забравят самите себе си, които предават въртенето на иглата. Опитът би имал стойност само ако учителят би казал: "също както аз въртя иглата, така някога в миналото е имало един учител-великан във вселената, който е създал движението на първичната мъглявина".
Но ние знаем, че никакъв учител не е въртял иглата, а е имало същества от най-различни категории, които са имали нужда от определени условия за своя живот и които, когато са се отделили заедно със Слънцето, са притеглели чрез своята духовна сила материята, от която са се нуждаели; по същия начин други същества са притеглили към себе си материята на Земята.
Духът е този, който е упражнил своето действие даже и върху най-малката частица материя. Не е правилно да се приписва на мъртвата материя какъвто и да е вид дейност. Ние не бихме могли да разберем това, което става и в най-малката част на пространството, освен когато сме разбрали, че духът действува даже и в най-грубите материални елементи; и не само духът, за който се говори "въобще", "че той изпълва материята" , че това е "духът на цялото" или "духът на началото"; не трябва да се задоволяваме само с общи понятия, които създават неясност, а трябва да се научим да познаваме "духовете" в тяхната конкретна действителност, в тяхното отделно съществуване, в техните различни условия на живот. Сега към казаното вчера искам да прибавя нещо относно Слънцето, което се отделя от Земята-Луна и относно отделянето на самата Луна.
към текста >>
Ние не бихме могли да разберем това, което става и в най-малката част на пространството, освен когато сме разбрали, че духът действува даже и в най-грубите материални елементи; и не само духът, за който се говори "въобще", "че той изпълва материята" , че това е "духът на цялото" или "духът на началото"; не трябва да се задоволяваме само с общи понятия, които създават неясност, а трябва да се научим да познаваме "духовете" в тяхната конкретна действителност, в тяхното отделно съществуване, в техните различни условия на
живот
.
Тези, които правят този опит, забравят нещо, което е добре да забравят, но при други случаи: те забравят самите себе си, които предават въртенето на иглата. Опитът би имал стойност само ако учителят би казал: "също както аз въртя иглата, така някога в миналото е имало един учител-великан във вселената, който е създал движението на първичната мъглявина". Но ние знаем, че никакъв учител не е въртял иглата, а е имало същества от най-различни категории, които са имали нужда от определени условия за своя живот и които, когато са се отделили заедно със Слънцето, са притеглели чрез своята духовна сила материята, от която са се нуждаели; по същия начин други същества са притеглили към себе си материята на Земята. Духът е този, който е упражнил своето действие даже и върху най-малката частица материя. Не е правилно да се приписва на мъртвата материя какъвто и да е вид дейност.
Ние не бихме могли да разберем това, което става и в най-малката част на пространството, освен когато сме разбрали, че духът действува даже и в най-грубите материални елементи; и не само духът, за който се говори "въобще", "че той изпълва материята" , че това е "духът на цялото" или "духът на началото"; не трябва да се задоволяваме само с общи понятия, които създават неясност, а трябва да се научим да познаваме "духовете" в тяхната конкретна действителност, в тяхното отделно съществуване, в техните различни условия на живот.
Сега към казаното вчера искам да прибавя нещо относно Слънцето, което се отделя от Земята-Луна и относно отделянето на самата Луна.
към текста >>
Съществата, които се отделиха първо, отделяйки тези небесни тела, имаха нужда от особените условия на
живот
, които можеха да намерят на тези планети.
Преди Слънцето да може да се отдели, за определени духовни същества се яви необходимостта да заемат различни места в пространството. Това, което се отдели вследствие на тази необходимост, съставлява днес външните планети, Сатурн, Юпитер и Марс. Ние виждаме следователно, че в общата мирова материална маса, в която отначало бяха слети Слънцето и Луната, се намираха също в потенциална сила Сатурн, Юпитер и Марс.
Съществата, които се отделиха първо, отделяйки тези небесни тела, имаха нужда от особените условия на живот, които можеха да намерят на тези планети.
После се отдели Слънцето с най-възвишените Същества и развитието продължи до момента, когато Луната бе отделена от Земята. Но Съществата, които се бяха отделили заедно със Слънцето, не бяха всички способни да продължат своето развитие на него. Ако е позволено да си послужим с един образ /защото трудно е да се намерят подходящи думи в обикновения език и понякога е нужно да прибегнем до сравнение/, ще кажем, че когато Слънцето се отдели, определени Същества се считаха достатъчно силни, за да могат да предприемат това пътуване; обаче само най-възвишените същества можаха това и другите трябваше да се отделят впоследствие от тях. Те създадоха тогава собствено обиталище и така се родиха планетите Венера и Меркурий. Следователно Сатурн, Юпитер и Марс са се отделили от Земята преди Слънцето, докато Венера и Меркурий се отделят след това от Слънцето и най-после Луната се отдели от Земята.
към текста >>
76.
7. СКАЗКА ПЕТА. Развитието на човека в течение на въплъщенията на Земята.
GA_112 Евангелието на Йоан в отношение към другите три евангелия
Тази епоха се нарича "Хиперборейска", после дойде времето на постепенното замиране на земния
живот
; човешките души напускат тази планета и оставят да живеят на нея само замиращи форми.
Нека да припомним още веднъж, че в началото на Земното развитие нашето земно кълбо съставляваше едно тяло заедно със Слънцето и Луната. Човекът се беше появил съдържайки в себе си в потенциална форма физическото тяло, етерното тяло и астралното тяло; периодът, който човекът и самата планета преминаваха тогава, беше този, който Духовната Наука нарича обикновено "Полярна епоха"; да обясняваме защо носи това наименование, това би довело твърде далече от нашата тема. После идва епохата, когато Слънцето се подготвя да напусне Земята заедно със Съществата, които не можеха да продължат да живеят съединени с втвърдяващите се вещества на Земята.
Тази епоха се нарича "Хиперборейска", после дойде времето на постепенното замиране на земния живот; човешките души напускат тази планета и оставят да живеят на нея само замиращи форми.
Това е Лемурийската епоха. Тогава става отделянето на Луната от Земята, последвано от един период на възобновяване за всички земни царства. Минералното царство се нуждаеше повече от него, животинското още повече, и най-после за възобновяването на човешкото царство бяха необходими най-мощни сили, за да го направят да продължи своето развитие. Отначало съществуват само малък брой човеци и те са съставени от трите елемента получени от миналото, към които на Земята се прибавя зародишът на Аза. Но в епоха та, когато Луната се отделя, човекът нямаше още този състав от твърда плът, която виждаме да се явява по-късно.
към текста >>
Епохата която последва, е тази, когато някои части на материята, необходими за нашия
живот
, каквато е водата, се отделя от по-гъстите части, които съдържат.
Днес ние можем да прострем нашата ръка, но би ни било невъзможно да я удължим до три метра. Ние не можем вече да подчиняваме материята, защото една неподвижна и завършена форма се предава от бащата на сина. Но през онези далечни времена не беше така. Човекът можеше да измени своята форма по воля, да си създаде онази форма, която отговаряше на неговата душа. Това беше едно от необходимите условия на развитието, след отделянето на Луната човешките души да се въплъщават в гъвкави тела, способни да се подчиняват на най-малките вътрешни подтици.
Епохата която последва, е тази, когато някои части на материята, необходими за нашия живот, каквато е водата, се отделя от по-гъстите части, които съдържат.
Също както в топлата вода се намират разтворени веществата, които се отлагат, когато тази вода изстива, така и разтворената материя се отлага върху земната почва. Водата бе освободена, въздухът се отдели от материята: водата и въздухът бяха образувани. Човекът може да използува тогава тези тънки материали, за да изгради своето тяло. Тогава хората преминаха от 3-та епоха в тази, която наричаме Атлантска епоха, защото през това време по-голямата част от човешкия род живееше върху онази част на земното кълбо, която днес е по тънала и която се намираше между днешна Европа, Америка и Африка, на мястото на днешния Атлантически океан. Там се случи това, за което ще Ви говоря сега и което отчасти Ви описах в миналата сказка.
към текста >>
Причината за това е, че през време на лунната криза, когато човекът започва да възобновява своя земен
живот
, над него добиха влияние определени същества, които трябва да причислим към изостаналите назад, въпреки че те стоят по-високо от човека.
Причината за това е, че през време на лунната криза, когато човекът започва да възобновява своя земен живот, над него добиха влияние определени същества, които трябва да причислим към изостаналите назад, въпреки че те стоят по-високо от човека.
Ние вече говорихме за тези същества; знаем, че някои от тях се бяха отправили към Слънцето, други бяха емигрирали на планетите. Но имаше някои от тези същества, които не бяха достигнали целта на своето развитие, което трябваше да достигнат върху старата Луна. По-ниско стоящи от боговете, но по-високо стоящи от човека, това са съществата, които наричаме луциферически, според името на техния водач Луцифер.
към текста >>
Наблюдавайки физическия
живот
на човека през тази епоха, ние виждаме в него отражението на тези две категории същества, които се противопоставят: божествените същества, които действуват върху Аза, и луциферическите същества.
Наблюдавайки физическия живот на човека през тази епоха, ние виждаме в него отражението на тези две категории същества, които се противопоставят: божествените същества, които действуват върху Аза, и луциферическите същества.
За да можем да следим по-добре някои духовни аспекти на това състояние на нещата, нека припомним, че човешките души са били на планетите принадлежащи на нашата слънчева система през периода, когато Земята опустяваше и че те отново слизат на Земята, когато намират отговарящи за тях тела. Това е периодът, когато Земята е най-малко населена; но постепенно хората се размножават и все повече растящ брой души идват да се въплътят в тези тела. Още дълго време само онези, които са могли да издържат на Земята лунната криза, могат да се възпроизвеждат. Върху тези човеци действуват слънчевите сили; защото те са запазили достатъчно устойчивост, за да предложат на Слънцето едно поле на действие даже и през време на кризата. Тези човеци, както и тяхното потомство, са имали съзнанието, че са "слънчеви човеци".
към текста >>
Те притежаваха тогава една памет, която се простираше не само върху събитията на техния собствен
живот
на Земята, от раждането или, както това е днес, от първите дни на детството, но те си спомняха всичко, което техният баща, дядо или прадядо са извършили.
Върху тези човеци действуват слънчевите сили; защото те са запазили достатъчно устойчивост, за да предложат на Слънцето едно поле на действие даже и през време на кризата. Тези човеци, както и тяхното потомство, са имали съзнанието, че са "слънчеви човеци". За да опростим нещата, представете си, че през цялата тази криза е могла да издържи и оцелее само една човешка двойка /не искам да твърдя тук, че това действително е било така/. Тази двойка създаде поколение и така човешкия род се размножи. Докато са съществували само потомци на слънчевите хора, тези хора са познали една състояние на съзнанието, което е било свойствено за тях.
Те притежаваха тогава една памет, която се простираше не само върху събитията на техния собствен живот на Земята, от раждането или, както това е днес, от първите дни на детството, но те си спомняха всичко, което техният баща, дядо или прадядо са извършили.
Паметта се простираше върху цялото поколение. Причината за това беше, че слънчевите сили простираха своето действие през всички, които бяха свързани с родство на кръвта и чийто произход достигаше до човеци те, които бяха способни да понесат лунната криза. Тези сили бяха създали у тях едно себесъзнание, което обхващаше цялото поколение. После човешкият род се намножи и душите се върнаха отново на Земята; но онези, които притежаваха достатъчно големи слънчеви сили, въпреки че бяха слезли на Земята и се бяха съединили със сферите различни от тези на Слънцето, чувствуваха още да действува в тях слънчевото влияние. После дойде времето, когато тези души, живеещи в едно отдалечено потомство, изгубиха чувството на тази връзка, а с това и паметта простираща се върху прадедите.
към текста >>
Чрез един чист
живот
и едно основно познание на самите себе си, някои от жителите на Атлантида отхвърлиха от себе си влиянието на Луцифер.
Още през Атлантската епоха се наложи едно действие противоположно на това на луциферическите същества, за да се възстанови равновесието. Още през онези времена е имало хора, които бяха работили над себе си, за да попречат на влиянието на Луцифер да вземе надмощие в тяхното астрално тяло, които бяха почувствували, че страстите, инстинктите, желанията на техните души идват от Луцифер. Когато успяха да ги изкоренят, те отново добиха възможността да съзерцават това, което човек би могъл да вижда, ако не беше претърпял влиянието на Луцифер и Ариман.
Чрез един чист живот и едно основно познание на самите себе си, някои от жителите на Атлантида отхвърлиха от себе си влиянието на Луцифер.
Тогава те бяха способни, в тази епоха, когато още съществуваха остатъци от първичното ясновидство, да потопят своя поглед в духовния свят, да виждат по-високо отколкото онези, в които влиянието на Луцифер беше причинило нарастване на властта на материята. Тези хора станаха ръководители на Атлантската епоха или посветени на Атлантида.
към текста >>
77.
8. СКАЗКА ШЕСТА. Оракулите на Атлантида. Светилищата през следатлантския период. Кръщението в реката Йордан.
GA_112 Евангелието на Йоан в отношение към другите три евангелия
Ние видяхме, че човечеството имаше вече духовни ръководители още през Атлантския период, наречен така, защото човечеството е обитавало тогава, древната Атлантида; и ние видяхме също, колко много са е различавал животът на хората от онези времена от съвременния
живот
, особено що се отнася за личното съзнание.
Ние видяхме, че човечеството имаше вече духовни ръководители още през Атлантския период, наречен така, защото човечеството е обитавало тогава, древната Атлантида; и ние видяхме също, колко много са е различавал животът на хората от онези времена от съвременния живот, особено що се отнася за личното съзнание.
Това съзнание се е развило само постепенно и е заменило един вид смътно ясновидство. Знаем също, че през време на Атлантската епоха човешкото тяло беше съставено от много по-гъвкава материя от по-пластично вещество сравнение с днешното. Ясновиждащото съзнание ни учи, че тогавашният човек не е възприемал външните предмети с ясните очертания, които ние днес виж даме. Атлантецът е възприемал вече минералите, растенията, животните но той ги е виждал неясно. Също както вечер при мъгливо време ние виждаме уличните светлини заобиколени от един цветен ореол, от една "аура".
към текста >>
Целият
живот
на учителя, всички негови действия въздействуваха на учениците благодарение на подражателната способност на хората.
Тези, които бяха посветени, упражняваха силно влияние над своите ученици чрез самото си появяване, чрез самото присъствие. Щом се появяваше един посветен, всички онези, които трябваше да станат негови ученици, чувствуваха да трептят в тяхната душа способностите, позволяващи им да станат такива. Тогава от човек на човек са преминавали влияния напълно чужди на будното съзнание; и съвсем не беше необходимо учението да се предава както днес.
Целият живот на учителя, всички негови действия въздействуваха на учениците благодарение на подражателната способност на хората.
Много неща преминаваха несъзнателно от учителя в учениците. Ето защо е било много важно, тези, които благодарение на своето минало развитие бяха узрели за посвещението, да бъдат доведени в свещените места и да живеят заедно с учителя. Тяхната подготовка която траяла много дълго е ставала чрез наблюдаване на всичко, което е вършил учителят и чувствата, които това наблюдение събуждаше. Тогава идваше моментът, когато душата на учителя и тази на ученика живееха в такова съвършено общение, че всичко, което учителят знаеше относно висшите тайни, преминаваше в душата на ученика. Но какво се случи, когато етерното тяло се оттегли, се прибра във физическото и се съедини напълно с него?
към текста >>
Там не се постъпваше както днес, когато скритият
живот
на висшите светове се открива относително достатъчно бързо и открито на същества, които вече са узрели да ги разбират.
Във всички цивилизации и във всички епохи ние намираме през дълги периоди този вид мистерии. Било че се върнем назад до първата следатлантска култура, тази на Древна Индия, или до културата на Заратустра, или ако щете до тази на Египет и Халдея, навсякъде ще видим, че учениците са приемани в мистериите, които образуват нещо средно между църквата и училището; там те получават едно строго обучение, което ги учи да мислят, да чувствуват не само това, което идва от сетивния свят, но и това, което става в духовния, невидим свят. Можем да изразим с една дума това, което се преподаваше в тези мистерии: в голямата си част то представляваше това, което днес ни дава Антропософията. Този беше предметът, изучаван в тези мистерии. Но там се държеше сметка за нравите на епохата и всичко беше устроено по един по-строг начин.
Там не се постъпваше както днес, когато скритият живот на висшите светове се открива относително достатъчно бързо и открито на същества, които вече са узрели да ги разбират.
През онези времена обучението беше много методичност начало се даваха само познанията отговарящи на първата степен, а останалото грижливо се научава в тези мистерии. Но там се държеше сметка за нравите на епохата и всичко беше устроено по един по-строг пазеше скрито. Само след като ученикът усвояваше първите познания, му се разкриваха тези отговарящи на една по-висша степен. Чрез тази подготовка идеите, които добиваше, схващанията, чувствата, които се отнасяха за духовния свят. Бяха вложени чак в неговото астрално тяло.
към текста >>
Така през тези пред-християнски времена Учениците биваха посвещавани в дълбоките тайни на битието под ръководството на йерофанта и те ставаха живи свидетели за съществуването на един духовен
живот
зад физическия свят, за един духовен свят, на който човекът принадлежи чрез това, което е най-висше у него и в който той трябва да може да влезе.
Този сън приличаше на смъртта. Всичко, което човек беше научил по-рано чрез медитацията и други упражнения, се отпечатваше тогава в етерното тяло, докато то се намираше в това състояние. През време на тези три и половина дни посвещаваният действително обхождаше духовните светове, където се намират висшите Същества. След завършването на това време йерофантът имаше власт да го събуди отново; и ученикът донасяше със себе си спомена за духовния свят. От сега нататък вече неговият поглед проникваше в този свят и той можеше да предава на другите хора това, което виждаше, докато те не бяха още узрели, за да могат сами да виждат.
Така през тези пред-християнски времена Учениците биваха посвещавани в дълбоките тайни на битието под ръководството на йерофанта и те ставаха живи свидетели за съществуването на един духовен живот зад физическия свят, за един духовен свят, на който човекът принадлежи чрез това, което е най-висше у него и в който той трябва да може да влезе.
Но развитието продължава. Това, което току що Ви описах, можеше да се извършва до висока степен непосредствено след Атлантската катастрофа. Но в течение на времето връзката между етерното и физическото тела ставаше все по-здрава и този метод на посвещение ставаше все повече и повече опасения. Хората все повече свикваха с едно физическо съзнание за нещата. Този е именно и смисълът на човешкото развитие, хората да свикнат с този физически свят и да го обикнат.
към текста >>
Ако бихте могли да наблюдавате този
живот
на древна Индия, бихте видели, че духовният
живот
се намираше на много високо равнище.
Това, което ни заобикаля през време на будността е едно було, което закрива действителността и скрива от нас духовния свят; това е Майа, илюзия! Необходимо беше време, докато хората свикнат с това което сега очите можеха да виждат. Те не можеха лесно да разберат, че за да могат да виждат ясно физическия свят, необходимо беше да изгубят съзнанието за древното царство на духовете. Ето защо през тези времена не беше никак трудно хората да бъдат отново доведени към духа, за който те бяха запазили още едно много живо чувство. Естествено нещата не можеха да останат така, защото мисията на Земята е, хората да се научат да обичат Земята, да завладеят физическото поле.
Ако бихте могли да наблюдавате този живот на древна Индия, бихте видели, че духовният живот се намираше на много високо равнище.
Това, което тогавашните духовни учители на човечеството учеха, не може да стане достъпно за съвременния ум освен чрез изучаването на Духовната наука. Иначе учението на великите индийски Риши изглежда лишено от всякакъв смисъл, то изглежда чиста лудост. Защото човек не може даже да си въобрази, че може да има някакъв смисъл в тези откровения, и ако застанем на личното гледище на обикновения съвременен човек, той явно е прав, защото от лично гледище човек винаги е прав!
към текста >>
Когато душата на един древен индиец се освобождаваше от тялото за да влезе в ду ховния свят и да остане там до следващия
живот
на Земята, дейността на духа беше още много голяма.
Така човекът постепенно завладява заобикалящия го свят. Гъркът прави още една крачка напред в този път. И между това, което душата изпитва, и външната материя се завързва един съюз. Статуята на една Палас Атина или на един Зевс отразяват опитностите, които първо са живели в човешката душа и от там са били отпечатани в материята. Но добивайки все по-голяма власт над сетивния свят, които той обиква все повече, човек се отчуждава все повече от духовния свят и от живота, който протича между смъртта и едно ново раждане.
Когато душата на един древен индиец се освобождаваше от тялото за да влезе в ду ховния свят и да остане там до следващия живот на Земята, дейността на духа беше още много голяма.
За щото през пелия си живот на Земята тази душа се беше развивала духовно и всички нейни чувства бяха подържани в разгар от разказите, които тя бе слушала за духовните светове, даже ако не беше минала през посвещение. При смъртта всичко за нея ставаше ясно и светло. Но обиквайки все повече физическия свят, хората се научиха да се чувствуват по-добре на Земята и поради това животът протичащ между смъртта и едно ново раждане все повече се замъгляваше за тях, През Египетската епоха вече можеха да се чуват твърдения, че душата, освобождавайки се от тялото за да влезе в духовния свят, се намираше вече обгърната от тъмнина, чувствуваше се сама и отделена от другите души, едно чувство на студенина я завладяваше пред тази изолираност. Що се отнася за гърдите, които съумяха да внесат в културата такава голяма красота на формите, те още по-силно чувствуваха студенината и тъмнината на душата между смъртта и едно ново раждане. Не е никак само легенда, а дълбока истина това изказване един Грък, когото запитали за пребиваването в подземния свят: "по-добре е казва той, да бъдеш просяк на земята, отколкото цар в страната на сенките!
към текста >>
За щото през пелия си
живот
на Земята тази душа се беше развивала духовно и всички нейни чувства бяха подържани в разгар от разказите, които тя бе слушала за духовните светове, даже ако не беше минала през посвещение.
Гъркът прави още една крачка напред в този път. И между това, което душата изпитва, и външната материя се завързва един съюз. Статуята на една Палас Атина или на един Зевс отразяват опитностите, които първо са живели в човешката душа и от там са били отпечатани в материята. Но добивайки все по-голяма власт над сетивния свят, които той обиква все повече, човек се отчуждава все повече от духовния свят и от живота, който протича между смъртта и едно ново раждане. Когато душата на един древен индиец се освобождаваше от тялото за да влезе в ду ховния свят и да остане там до следващия живот на Земята, дейността на духа беше още много голяма.
За щото през пелия си живот на Земята тази душа се беше развивала духовно и всички нейни чувства бяха подържани в разгар от разказите, които тя бе слушала за духовните светове, даже ако не беше минала през посвещение.
При смъртта всичко за нея ставаше ясно и светло. Но обиквайки все повече физическия свят, хората се научиха да се чувствуват по-добре на Земята и поради това животът протичащ между смъртта и едно ново раждане все повече се замъгляваше за тях, През Египетската епоха вече можеха да се чуват твърдения, че душата, освобождавайки се от тялото за да влезе в духовния свят, се намираше вече обгърната от тъмнина, чувствуваше се сама и отделена от другите души, едно чувство на студенина я завладяваше пред тази изолираност. Що се отнася за гърдите, които съумяха да внесат в културата такава голяма красота на формите, те още по-силно чувствуваха студенината и тъмнината на душата между смъртта и едно ново раждане. Не е никак само легенда, а дълбока истина това изказване един Грък, когото запитали за пребиваването в подземния свят: "по-добре е казва той, да бъдеш просяк на земята, отколкото цар в страната на сенките! "
към текста >>
Тогава в целия
живот
на човечеството бе внесен един нов импулс чрез събитието на Христа, този върховен слънчев Дух, който постепенно слезе на Земята.
Тогава в целия живот на човечеството бе внесен един нов импулс чрез събитието на Христа, този върховен слънчев Дух, който постепенно слезе на Земята.
Видяхме, че по времето на Заратустра този Дух можеше да бъде намерен в аурата на Слънцето, "Ахура /Аура/ Маздао"; Мойсей можеше вече да го наблюдава в горящата къпина и в огъня на Синай. Той постепенно слизаше към тази земна сфера, която щеше да преобрази. Хората трябваше да се научат да позна-ват този Дух, слязъл на Земята.
към текста >>
докато се издигне до висотата на тази велика задача и да може в даден момент на своя
живот
да излъчи вън от себе си своя личен аз, за да приеме на негово място Духа на Христа.
Чрез това човекът падаше под влиянието на един чужд аз, този на своя посветител, на своя учител. Той напускаше напълно своето физическо тяло и неговият собствен аз не упражняваше вече действие върху физическото му тяло. Главната цел на Христовия импулс е именно, азът на човека да мине през едно развитие, което почива изцяло на индивидуалните сили и което не го принуждава да мине през едно състояние по-ниско от това на аза, за да може да влезе в духовните светове. За това беше необходимо едно Същество да се пожертвува, за да приеме в едно човешко тяло Духа на Христа. В течение на много въплъщения един посветен се беше подготвил.
докато се издигне до висотата на тази велика задача и да може в даден момент на своя живот да излъчи вън от себе си своя личен аз, за да приеме на негово място Духа на Христа.
Това именно описва в сцената на кръщението в реката Йордан Евангелието на Йоана.
към текста >>
В този момент човекът има едно много характерно вътрешно изживяване: целият му
живот
, прекаран на Земята, минава пред погледа му като една величествена жива картина; събитията на неговия
живот
се простират като панорама пред човека.
Ние вече знаем, че това човешко същество се състои от физическо тяло, етерно тяло, астрално тяло и Аз, които при будно състояние са тясно свързани едно с друго, но при съня са разделени две по две. При смъртта физическото тяло остава само; етерното тяло се отделя от него и за кратко време остава свързано с астралното тяло и аза.
В този момент човекът има едно много характерно вътрешно изживяване: целият му живот, прекаран на Земята, минава пред погледа му като една величествена жива картина; събитията на неговия живот се простират като панорама пред човека.
Етерното тяло е главно носител на паметта през време на живота на Земята; ако не беше физическото тяло, човек би могъл непрестанно да вижда тази панорама, която етерното тяло му предлага. Веднъж човекът лишен от физическо тяло при смъртта, в неговото съзнание нахлува цялото това ретроспективно виждане. Това виждане може да настъпи и през време на живота, при случаи на смъртна опасност, на голяма уплаха, на шок. Това узнаваме от разказите на онези, които са се давили или са били пред опасност да паднат в пропаст, и които са изживели като една величествена картина целия си минал живот. Това, което смъртната опасност може да накара по този начин човека да почувствува, когато той се намира в опасност да се удави, подобно нещо са изпитвали учениците на Йоан Кръстител.
към текста >>
Това узнаваме от разказите на онези, които са се давили или са били пред опасност да паднат в пропаст, и които са изживели като една величествена картина целия си минал
живот
.
При смъртта физическото тяло остава само; етерното тяло се отделя от него и за кратко време остава свързано с астралното тяло и аза. В този момент човекът има едно много характерно вътрешно изживяване: целият му живот, прекаран на Земята, минава пред погледа му като една величествена жива картина; събитията на неговия живот се простират като панорама пред човека. Етерното тяло е главно носител на паметта през време на живота на Земята; ако не беше физическото тяло, човек би могъл непрестанно да вижда тази панорама, която етерното тяло му предлага. Веднъж човекът лишен от физическо тяло при смъртта, в неговото съзнание нахлува цялото това ретроспективно виждане. Това виждане може да настъпи и през време на живота, при случаи на смъртна опасност, на голяма уплаха, на шок.
Това узнаваме от разказите на онези, които са се давили или са били пред опасност да паднат в пропаст, и които са изживели като една величествена картина целия си минал живот.
Това, което смъртната опасност може да накара по този начин човека да почувствува, когато той се намира в опасност да се удави, подобно нещо са изпитвали учениците на Йоан Кръстител. Кръщението се е състояло именно в това, всеки кръщаващ се да остане под водата достатъчно дълго време, докато може да види пред себе си целия своя минал живот. Това, което той изживяваше, беше една духовна картина, А това, което неговият дух изпитваше в такова ненормално състояние, го поставяше във връзка с пелия духовен свят. След като човек беше приел това кръщение на Йоана Кръстител, той знаеше че има един духовен свят и можеше да си каже наистина това, което живее в мене, може да съществува също и без моето физическо тяло. От това кръщение човек излизаше с убеждението, че съществува един свят, на който той принадлежи чрез своя дух.
към текста >>
Кръщението се е състояло именно в това, всеки кръщаващ се да остане под водата достатъчно дълго време, докато може да види пред себе си целия своя минал
живот
.
Етерното тяло е главно носител на паметта през време на живота на Земята; ако не беше физическото тяло, човек би могъл непрестанно да вижда тази панорама, която етерното тяло му предлага. Веднъж човекът лишен от физическо тяло при смъртта, в неговото съзнание нахлува цялото това ретроспективно виждане. Това виждане може да настъпи и през време на живота, при случаи на смъртна опасност, на голяма уплаха, на шок. Това узнаваме от разказите на онези, които са се давили или са били пред опасност да паднат в пропаст, и които са изживели като една величествена картина целия си минал живот. Това, което смъртната опасност може да накара по този начин човека да почувствува, когато той се намира в опасност да се удави, подобно нещо са изпитвали учениците на Йоан Кръстител.
Кръщението се е състояло именно в това, всеки кръщаващ се да остане под водата достатъчно дълго време, докато може да види пред себе си целия своя минал живот.
Това, което той изживяваше, беше една духовна картина, А това, което неговият дух изпитваше в такова ненормално състояние, го поставяше във връзка с пелия духовен свят. След като човек беше приел това кръщение на Йоана Кръстител, той знаеше че има един духовен свят и можеше да си каже наистина това, което живее в мене, може да съществува също и без моето физическо тяло. От това кръщение човек излизаше с убеждението, че съществува един свят, на който той принадлежи чрез своя дух.
към текста >>
Но онези, които бяха минали през кръщението на Йоана Кръстител, бяха разбрали, че техният
живот
беше от духовно естество и че те бяха нещо различно от това, което физическото тяло правеше от тях.
Преди кръщението хората чувствуваха все по-голямо влечение към физическия свят, все по-голяма склонност да вярват, че тази физическа действителност е единствената действителност.
Но онези, които бяха минали през кръщението на Йоана Кръстител, бяха разбрали, че техният живот беше от духовно естество и че те бяха нещо различно от това, което физическото тяло правеше от тях.
Ето защо учениците на Йоан Кръстител, чувайки го да казва: Изменете вашия начин да разбирате живота /покайте се! /. Те се променяха в своя дух, когато наистина извличаха от кръщението това, което то можеше да ги научи. Те научаваха, че в тях живее нещо духовно, че техният аз е съставна част от духовния свят. И те добиваха това убеждение бидейки още във физическото тяло. Те не минаваха през някаква процедура, подобна на тази на посвещението, но добиваха това убеждение намирайки се във физическото тяло и следвайки учението, което от Мойсея насам беше заложено в техните души.
към текста >>
Помислете за Толстой, за цялата дейност, която той е развил в последния период на своя
живот
, за да се опита да открие истинския смисъл на Християнството.
Те виждат, че за да вървят напред, трябва да се съединят със силата на Христа, да се проникнат от тази сила. Един съвременен мислител, изпълнител на завета на великия руски философ Соловьов, казва: "Християнството трябва да направи от нас един обединен народ; ако не, тогава ние ще изгубим нашия Аз и заедно с него възможността да станем някога един народ! "Това са велики думи на християнин, родени от една мощна мисъл. Но те ни карат да почувствуваме, колко много е необходимо Християнството да проникне до дъното на нашата душа. Да вземем само един пример, който ще ни позволи да разберем, колко далече са душите и на най-великите и най-благородни личности от това, което Християнството ще даде, когато то ще ожитворил най-дълбоките мисли и чувства на човека.
Помислете за Толстой, за цялата дейност, която той е развил в последния период на своя живот, за да се опита да открие истинския смисъл на Християнството.
Един мислител като него може да ни изпълни с огромно удивление особено тук на запад, където биха напълнили цяла библиотека с философски тънкости върху един въпрос, който Толстой така майсторски третира в своята книга "За живота". У Толстой има страници, които съдържат някои велики духовни истини, описани малко първобитно, до които западният философ трудно се издига. Можем да кажем, че у Толстой се чувствува как трепти Христовият импулс. Проучете основно неговото творчество и ще видите, че цялото това творчество е изпълнено с този импулс. Вземете сега неговия велик съвременник Соловиов.
към текста >>
78.
9. СКАЗКА СЕДМА. Кръщението с вода и Кръщение с огън и дух.
GA_112 Евангелието на Йоан в отношение към другите три евангелия
Човекът биваше потопяван във водата; това имаше за резултат да отдели етерното тяло от физическото, да го доведе до виждането картината на собствения
живот
и до съзнанието, че този индивидуален
живот
е свързан с божествения свят на духовете.
След като получавал кръщението на Йоана човек се намирал в едно ненормално състояние по отношение на обикновеното състояние на съзнанието през време на будността. Ние видяхме например, че старото посвещение се основавало на едно частично отделяне на етерното тяло от физическото, които иначе са тясно свързани едно с друго, което позволявало, животът на астралното тяло да се отпечати в етерното тяло. Кръщението на Йоана също предизвикваше едно ненормално състояние.
Човекът биваше потопяван във водата; това имаше за резултат да отдели етерното тяло от физическото, да го доведе до виждането картината на собствения живот и до съзнанието, че този индивидуален живот е свързан с божествения свят на духовете.
Онзи, който излизаше от водата и успешно минаваше през този опит, знаеше от сега нататък, че в него живее един духовен елемент и че той се намираше тясно свързан с духа стоящ зад всички физически неща. Той знаеше освен това, че духът, който се изявяваше така в него, е същият както този, който Мойсей беше видял в горящата къпина и в огъня на Синай, Яхве, "Аз съм Аз Съм", "Ейех ашер Ейех; Каква беше разликата между това съзнание и онова на един посветен от миналото? Когато този последният се намираше в ненормалното състояние, което описахме, той възприемаше, виждаше божествените същества, свързани със Земята, преди с нея да се съедини този, който Заратустра беше нарекъл Аура Маздао, а Мойсей наричаше Яхве. Духовният свят, от който беше ро ден човекът, в който той още се намираше през Атлантската епоха, обект на желанието и носталгията на древните индийци, този свят беше възприеман в миналото чрез древната мъдрост. Но Богът, който дълго време беше стоял отдалечен от Земята и действуваше отвън върху човека, за да може да действува сега още по-мощно, който постепенно се беше приближил до Земята, така че Мойсей можа да го познае, този Бог не беше познаван така от древните посветени.
към текста >>
Но хората горчиво се лъжат мислейки, че резултатите на това познание нямат значение за практическия
живот
.
Ученият изучава как човекът се развива от зародиша до състоянието на възрастен. И понеже тези наблюдения се базират на средствата, които науката му предлага, той вярва, че човешкото същество започва едва със зародиша на физическата форма. Той не вярва, че зад този физически зародиш има една духовна причина и че тази духовна причина съединявайки се с физическото изработва всичко, което идва от едно минало въплъщение. Без съмнение, може много добре да се възрази, че всичко това е интересна теория, но тя не почива на нищо действително, защото човек не може да наблюдава духовното зад физическото. Или пък може още да се помисли, че не е интересно човек да добие познание за духовното; защото какво може да измени в хода на света това, дали човек го допуска или не?
Но хората горчиво се лъжат мислейки, че резултатите на това познание нямат значение за практическия живот.
към текста >>
Твърде е възможно, благодарение на Антропософията неговият
живот
да се е удължил до 43 години.
Този човек почина на 43 години! Това, което е било констатирано външно, е, че този човек починал на 43 години. Но какво не са видели хората? Те не са могли да видят, кога би починал той, ако не би познавал Антропософията. Би ли достигнал той тогава даже и четиридесет години?
Твърде е възможно, благодарение на Антропософията неговият живот да се е удължил до 43 години.
Колкото повече Антропософията прониква живота, толкова повече нейното въздействие се чувствува в него. Ако някой иска да види тези последствия веднага в периода, който протича между раждането и смъртта, той действува само с егоистични цели и усвоява Антропософията само с оглед на лична изгода; ако иска да я усвои за благото на човечеството, той ще я притежава, в всички свои бъдещи прераждания. Човек наистина може да повлияе на своя дух, като се залови да укрепне своята духовна природа. И това, което трябва да разберем е, че винаги е възможно да получим действието на духа и чрез това да добием по-голям контрол над цялото наше същество. Кое е най-действеното средство, при нашето настояще развитие, за да получи така в нас действието на духа?
към текста >>
Антропософията учи, какъв е съставът на човека, каква е неговата невидима природа, която се намира зад това, което виждаме; тя ни учи, че духовната природа на човека преминава от един
живот
в друг и при всяко раждане се съединява с физическия и материален елемент, наследен от родителите.
Антропософията учи, какъв е съставът на човека, каква е неговата невидима природа, която се намира зад това, което виждаме; тя ни учи, че духовната природа на човека преминава от един живот в друг и при всяко раждане се съединява с физическия и материален елемент, наследен от родителите.
Тя ни показва освен това, как се е развило човечеството на Земята, минавайки през дълги епохи и достигайки, след Атлантската епоха, до Следатлантската, в която сега живеем. Самата Земя е минала през преобразувания. Преди да получи своята настояща форма, тя е била това, което наричаме старата Луна, преди това старото Слънце, а още по-рано старият Сатурн. Така, от това, което е близо до нас, което е достъпно за нашите сетива, което нашата наука изучава, ние се издигаме до тази история на вселената, която завършва в свръхсетивното. Чрез това Антропософията дава на човека една духовна храна, която не идва от сетивата.
към текста >>
Спомнете си, че когато се говори за "живота", който напуснал Лазара и Марта и Мария съжаляват, че този
живот
не е бил запазен за техния брат, Исус отговаря: "Аз Съм възкресението и животът!
Често пъти е необходимо да се покрие с було това, което стои зад окултните факти. И това трябва да бъде така. Защото този, който иска да разбере добре този вид тайни, трябва първо да работи чрез себе си и да превъзмогне привидните трудности. Чрез това неговият дух расте и укрепва. Чрез усилието, което прави, за да намери своя път през това, което му се казва, той достига да открие духа там, където същият се крие.
Спомнете си, че когато се говори за "живота", който напуснал Лазара и Марта и Мария съжаляват, че този живот не е бил запазен за техния брат, Исус отговаря: "Аз Съм възкресението и животът!
" Животът трябва да се върне в Лазара, В Евангелията всичко трябва да се взема буквално. Не внасяйте в тях лъжливи по тънкости, но вземайте думите буквално. "Аз Съм животът и възкресението! "Следователно, какво донася Христос, когато възкресява Лазара? Какво преминава от него в Лазара?
към текста >>
Той знаеше, че тази привидна смърт водеше до нещо по-висше, до един по-
висш
живот
и че през това време Лазар беше възприел, беше видял духовния свят.
Какво преминава от него в Лазара? Това е силата, която се излъчва от Христа, Животът. "Тази болест не е на смърт, но чрез нея Бог ще се изяви". Древните посветени бяха потопявани три дни и половина в сън подобен на смъртта и след това Бог в тях ставаше видим; така и Лазар остана три дни и половина в гроба в едно състояние подобно на смъртта. Но Христос Исус знаеше много добре, че чрез това се слагаше край на старите начини на посвещение.
Той знаеше, че тази привидна смърт водеше до нещо по-висше, до един по-висш живот и че през това време Лазар беше възприел, беше видял духовния свят.
Лазар беше приел в себе си силата на Христа, виждането на Христа, на този, който е Господар на духовния свят. Христос беше влял своята сила в Лазара и след своето възкресение Лазар беше станал един нов човек. В Евангелието на Йоана се намират думи, които трябва да отбележим; това са думите, които са казани за Лазара: "Господ го любеше". Тези думи се отнасят за "Ученика, когото Господ любеше". Зад тези думи се крие един смисъл, който могат да ни разкрият само Акашовите записи.
към текста >>
79.
10. СКАЗКА ОСМА. Тайните на Посвещението. Пробуждането чрез Христа Исуса.
GA_112 Евангелието на Йоан в отношение към другите три евангелия
За всички тях събитията на външния
живот
изчезват пред степените на посвещение, през които минава Исус.
Евангелистите, които са описали живота на Исуса от Назарет, са разбра-ли съвсем другояче своята задача.
За всички тях събитията на външния живот изчезват пред степените на посвещение, през които минава Исус.
Това именно описват те, но всеки един от тях по свой начин, според това, което знае. Описанието на евангелиста Матей е това на един посветен в мистериите на Човека.
към текста >>
В живота стават някои събития, възпроизвеждащи външни действия, които той е извършил в миналия си
живот
.
Аз Ви обясних вече, че когато един човек е минал през едно посвещение, тогава при неговото следващо прераждане в него става нещо особено.
В живота стават някои събития, възпроизвеждащи външни действия, които той е извършил в миналия си живот.
Да предположим, че едно човешко същество е минало през едно посвещение в древна Ирландия. В настоящия му живот ще се случи едно събитие, което ще му припомни това. Например, той ще направи едно пътешествие до Ирландия. Този факт, че той ще трябва да направи едно пътешествие, е очебиещ за онзи, който познава посвещението, практикувано в Ирландия но за другите той не е очебиещ. Индивидуалността, която живееше в Исуса от Назарет, е била посветена в египетските мистерии.
към текста >>
В настоящия му
живот
ще се случи едно събитие, което ще му припомни това.
Аз Ви обясних вече, че когато един човек е минал през едно посвещение, тогава при неговото следващо прераждане в него става нещо особено. В живота стават някои събития, възпроизвеждащи външни действия, които той е извършил в миналия си живот. Да предположим, че едно човешко същество е минало през едно посвещение в древна Ирландия.
В настоящия му живот ще се случи едно събитие, което ще му припомни това.
Например, той ще направи едно пътешествие до Ирландия. Този факт, че той ще трябва да направи едно пътешествие, е очебиещ за онзи, който познава посвещението, практикувано в Ирландия но за другите той не е очебиещ. Индивидуалността, която живееше в Исуса от Назарет, е била посветена в египетските мистерии. И на кого това "бягство в Египет" щеше да направи най-силно впечатление? Естествено на онзи, който познаваше Египет чрез своята собствена опитност.
към текста >>
Трябва да си дадем сметка за значението, което това описание имаше за човешкия
живот
на тези синове на боговете на Земята.
Спомнете си, че учениците на Платон, които наистина искаха да разберат своя учител в неговата действителна същност, не търсеха, кой е физическият баща на Платон. За тях лъчезарността на Платоновия дух оставаше в сянка всичко друго, Те мислеха, че душата, която бе живяла в това тяло, беше родена от едно висше същество, което е оплодило неговата човешка природа. Така те приписваха за рождението на Платон, не на физическия, а на духовния Платон, на Аполона. За тях Платон беше син на Аполона. И в тези мистерии беше възприето, да не се занимават с живота, който е предшествувал момента на посвещението, а да се интересуват само за този, който, според така често срещания израз в Евангелията, беше станал "Син Божи", син на боговете Платон беше "Син Божи" за еврейските почитатели и ученици, които бяха едни от най-напредналите.
Трябва да си дадем сметка за значението, което това описание имаше за човешкия живот на тези синове на боговете на Земята.
Именно в тази четвърта епоха на културата /Гръцко-латинската/ хората се приспособиха все повече към физическия и сетивен свят и започнаха да обичат Земята. Те бяха обичали боговете на древността, защото бяха могли да видят, че синовете на Земята са били в миналото синове на боговете. Това чувствува особено много авторът на Евангелието на Марка. Той започва да описва само това, което е станало след кръщението, извършено от Йоана. Посвещението получено от този евангелист му позволяваше да познава духовния свят под образа на Духовете-лъв.
към текста >>
80.
11. СКАЗКА ДЕВЕТА. Художественият строеж на Евангелието на Йоана.
GA_112 Евангелието на Йоан в отношение към другите три евангелия
" С това той искаме да каже, че за онези, които са свързан и със стария начин на
живот
, Азът се чувствува в сигурност само в лоното на едно братство основано на кръвните връзки.
Едни от най-знаменателните думи, които той е произнесъл, са тези: "преди Авраам да бъде, беше "Аз Съм”! А също и следните: "Аз и Отец сме едно!
" С това той искаме да каже, че за онези, които са свързан и със стария начин на живот, Азът се чувствува в сигурност само в лоното на едно братство основано на кръвните връзки.
Когато почитателите на Стария Завет чуваха думите: "Аз и Отец Авраам сме едно" те чувствуваха нещо, което съвременният човек съвсем не може да разбере. Това, което човекът нарича своя индивидуален аз, което се развива между пределите на раждането и смъртта, може да му изглежда краткотрайно, преходно. Но този, който наистина вярваше в Стария Завет и беше получил ученията изпълващи душата на човечеството през онези древни времена той не говореше алегорично, но конкретно, когато казваше: "без съмнение Аз съм един индивид, но същевременно Аз съм свързан с великия организъм, който се простира до Отца Авраама. Пръстът няма съзнание за тялото освен до тогава, докато е свързан с него; така и Аз нямам спомени освен докато се чувствувам свързан с великия организъм на моя народ, който се простира до Отца Авраама. Аз завися също така тясно от моя народ както моят пръст зависи от моето тяло.
към текста >>
Ако този пръст бъде отрязан, той престава да бъде вече пръст; неговият
живот
е осигурен само докато той е свързан с моята ръка, моята ръка с моето тяло.
Когато почитателите на Стария Завет чуваха думите: "Аз и Отец Авраам сме едно" те чувствуваха нещо, което съвременният човек съвсем не може да разбере. Това, което човекът нарича своя индивидуален аз, което се развива между пределите на раждането и смъртта, може да му изглежда краткотрайно, преходно. Но този, който наистина вярваше в Стария Завет и беше получил ученията изпълващи душата на човечеството през онези древни времена той не говореше алегорично, но конкретно, когато казваше: "без съмнение Аз съм един индивид, но същевременно Аз съм свързан с великия организъм, който се простира до Отца Авраама. Пръстът няма съзнание за тялото освен до тогава, докато е свързан с него; така и Аз нямам спомени освен докато се чувствувам свързан с великия организъм на моя народ, който се простира до Отца Авраама. Аз завися също така тясно от моя народ както моят пръст зависи от моето тяло.
Ако този пръст бъде отрязан, той престава да бъде вече пръст; неговият живот е осигурен само докато той е свързан с моята ръка, моята ръка с моето тяло.
Иначе той няма смисъл да съществува. Аз също имам смисъл да съществувам само когато се чувствувам като член на една редица от поколения, през които тече кръвта на отца Авраама. Тогава аз чувствувам, че съм свързан за нещо, моят индивидуален аз е преходен, но този велик организъм на моя народ ще съществува вечно. Когато чувствувам, че живея изцяло в този организъм, аз съм надмогнал това, което в мене е преходно, аз съм подслонен в един по-велик аз, Азът на народа, който започвайки от отца Авраама слиза до моя аз!
към текста >>
Дали този грях е бил извършен в този или в един минал
живот
, това за сега не е важно.
Това, което Исус иска да каже с тези думи е, че болестта, която този човек има от 38 години, е свързана с неговия грях.
Дали този грях е бил извършен в този или в един минал живот, това за сега не е важно.
Това, което ни интересувал момента е, че Христос е влял в тази душа е силата да извърши едно действие засяга що чак неговата морална природа. Тук ние виждаме, че Христовата сила е нараснала още повече. Това, което бе извършено по-рано, може да се изрази чрез физически резултати. Но ето една болест, която, според казаното от самия Христос, е свързана с греха на болния. Следователно в този момент Христос може да се на меси и действува върху самата душа.
към текста >>
Този божествен елемент, тази човешка индивидуалност минава от един
живот
в друг в течение на преражданията.
С други думи Христос отговаря: дъното на всяка човешка душа съществува зародиша на един бог, съществува, нещо божествено. Ние много пъти сме говорили, че четвъртият принцип на човешкото същество, Азът, е един зародиш на божественост в човека. "Вие сте богове! " иска да каже: нещо божествено живее във вас, което не е нито личността живееща между раждането и смъртта, нито това, което са ни предали нашите родители.
Този божествен елемент, тази човешка индивидуалност минава от един живот в друг в течение на преражданията.
И така, не родителите бяха съгрешили, нито земната личност, която обикновено казва на себе си: Аз. Но това, което бе направило този човек сляп в този живот, имаше своите причини в един предидущ живот. Той беше сляп, защото делата на божествения принцип в него изявяват чрез неговата слепота това, което те са били по-рано. Кармата, законът на причините и следствията, е ясно показвана тук от самия Христос Исус. Но как трябва да се упражни лечебната сила в този случай на болест?
към текста >>
Но това, което бе направило този човек сляп в този
живот
, имаше своите причини в един предидущ
живот
.
Ние много пъти сме говорили, че четвъртият принцип на човешкото същество, Азът, е един зародиш на божественост в човека. "Вие сте богове! " иска да каже: нещо божествено живее във вас, което не е нито личността живееща между раждането и смъртта, нито това, което са ни предали нашите родители. Този божествен елемент, тази човешка индивидуалност минава от един живот в друг в течение на преражданията. И така, не родителите бяха съгрешили, нито земната личност, която обикновено казва на себе си: Аз.
Но това, което бе направило този човек сляп в този живот, имаше своите причини в един предидущ живот.
Той беше сляп, защото делата на божествения принцип в него изявяват чрез неговата слепота това, което те са били по-рано. Кармата, законът на причините и следствията, е ясно показвана тук от самия Христос Исус. Но как трябва да се упражни лечебната сила в този случай на болест? Тя трябва да действува не върху това, което е преходния аз, живеещ между раждането и смъртта; тя трябва да проникне по-дълбоко до онзи Аз, който е безсмъртен и минава от едно съществувание в друго. Тук отново виждаме как Христовата сила се е повишила.
към текста >>
До сега тя беше действувала само върху това, което се предлага в настоящето; но сега тя действува върху това, което ще надживее смъртта и ще продължава да живее от един
живот
в друг.
Той беше сляп, защото делата на божествения принцип в него изявяват чрез неговата слепота това, което те са били по-рано. Кармата, законът на причините и следствията, е ясно показвана тук от самия Христос Исус. Но как трябва да се упражни лечебната сила в този случай на болест? Тя трябва да действува не върху това, което е преходния аз, живеещ между раждането и смъртта; тя трябва да проникне по-дълбоко до онзи Аз, който е безсмъртен и минава от едно съществувание в друго. Тук отново виждаме как Христовата сила се е повишила.
До сега тя беше действувала само върху това, което се предлага в настоящето; но сега тя действува върху това, което ще надживее смъртта и ще продължава да живее от един живот в друг.
Тук Христос действува като представител на "Аз Съм". Вливайки своята, сила в "Аз Съм", Богът. Христос изявявайки се на Бога в човека, той дава на човека силата да се изцели от вътре чрез самия себе си. Христос проникнало до вътрешната светиня на душата. Неговото действие се упражнява върху вечната индивидуалност на болния и засяга чак последствията от миналите му съществувания.
към текста >>
81.
12. СКАЗКА ДЕСЕТА. Какво е станало при кръщението на Исуса от Йоана?
GA_112 Евангелието на Йоан в отношение към другите три евангелия
От целия човешки
живот
не би останало нищо в земното развитие, ако човек не би успял да въплъти по този пачки благородната форма на своята костна система в това развитие, ако той не би добил постепенно власт над законите, които царуват над костната система.
В човешкия организъм имаше нещо, което оставаше недостъпно за посветения от преди-християнските времена. Това бяха колкото и чудно да изглежда то твърде тънките процеси, които стоят на основата на костната система. До кръщението на Христа Исуса от Йоана никога, в цялото течение на развитието, не е имало, нито между посветените нито между другите хора, едно човешко същество, което би могло да действува върху физико-химическите процеси на костите. Чрез слизането на Христа в тялото на Исуса от Назарет, Христовият Аз става господар на цялото тяло, включително и на, костната система. Последствието от това беше, че на Земята е живяло едно тяло способно да въплъти в развитието на Земята формата на костната система, духовната природа на тази форма.
От целия човешки живот не би останало нищо в земното развитие, ако човек не би успял да въплъти по този пачки благородната форма на своята костна система в това развитие, ако той не би добил постепенно власт над законите, които царуват над костната система.
Твърде често старите предания потвърждават това, което окултизмът казва; така смъртта е рисувана под формата на скелет. Това изразява идеята, че в началото на развитието всички закони, които царуват над организма, с изключение на костите, имат такова естество, че те имат възможност в края на това развитие да продължават да съществуват под една по-висша форма. Но нищо от това, което е собствено, земно, не би могло да продължава да живее, ако би загинала костната система. Тази костна система трябва да възтържествува над смъртта във физически смисъл. Ето защо този, който трябваше да победи смъртта на Земята, трябваше да стане господар на костната система, по същия начин, както Ви обясних, както беше господар на определени духовни способности.
към текста >>
Цялата Земя е част от нашия
живот
.
Обаче помислете, че при всяко вдишване вие приемате в себе си въздуха, който ви заобикаля. Ако тогава, когато Ви отрежат носа, Вие не сте вече цели същества, то ако ви пресекат въздуха, вие съвсем бихте изчезнали. Произволно е, когато считаме кожата за граница на едно същество Всичко, което го заобикаля е част от него, даже и във физически смисъл. Така щото това, което се случва на човека, не засяга само мястото, заето от неговото тяло. Ако заразим въздуха на радиус една миля около него, ние ще констатираме, че цялото това пространство е част от живота на този човек.
Цялата Земя е част от нашия живот.
И ако е така от физическа гледна точка, лесно ще разберете, че за едно събитие като кръщението на Христа е взела участие цялата обширност на духовния свят и че много други неща е трябвало да станат, за да се произведе това събитие. Ако отровите въздуха около човека така, че да действувате върху неговия организъм, един друг човек, поставен близо до него ще изпита същото въздействие. Според положението, което той заема в кръга, това въздействие може да бъде различно; ако се намира в покрайнините на отровената зона въздействието ще бъде най-слабо; но все пак такова въздействие би съществувало. Ето кое ще Ви обясни може би, че се задава въпросът, дали при кръщението на Исуса в реката Йордан не е имало. и други въздействия.
към текста >>
Но Христос разкри силите на жената под един нов, по-
висш
аспект, когато жената си възвръща девствената сила.
За всичко това трябва да си съставим една жива духовна представа. Но Христос влиза в една съвършено нова връзка със силите на женския принцип. Той е свързан с тази жена, която при кръщението в реката Йордан отново е станала девица, която си е възвърнала пълните със сочност сили на девствеността. Ето новия елемент, който евангелистът иска да направи да изпъкне, когато говори за това течение, което преминава от сина на майката. Тогава за онези, които имаха окултни познания, нямаше нищо извънредно във факта, че синът, бидейки в петата степен на посвещението, може да бора ви с магическите сили на кръвта, които сили чрез майката действуваха върху останалата част от присъствуващите.
Но Христос разкри силите на жената под един нов, по-висш аспект, когато жената си възвръща девствената сила.
към текста >>
Аз отдавам моя
живот
, за да го приема възобновен." Ето кое предшествува възкресението на Лазара.
Всичко, което в тази глава се казва за "добрия пастир", подкрепя тези думи на Христа: "Аз и Отца сме едно! "Той вече не се нарича като Аз по друг начин освен в смисъла, че приема силата на Отца в себе си. Също както беше казал "Аз Съм светлината на света", сега той казва; "Аз изоставям силата на своя Аз като приемам в себе си отца, за да действува в мене Отец, първопричината на света и от там да се влива в другите хора.
Аз отдавам моя живот, за да го приема възобновен." Ето кое предшествува възкресението на Лазара.
към текста >>
82.
13. СКАЗКА ЕДИНАДЕСЕТА. Хармоничното равновесие на вътрешните сили на човека, създадено от Христа.
GA_112 Евангелието на Йоан в отношение към другите три евангелия
Ако човек разбере цялото величие на Христовия Импулс, той трябва да признае тази истина: без този импулс изолирането на всеки индивид, разделението между хората би довело скоро една борба за
живот
също така остра както между животните.
Ако човек разбере цялото величие на Христовия Импулс, той трябва да признае тази истина: без този импулс изолирането на всеки индивид, разделението между хората би довело скоро една борба за живот също така остра както между животните.
Но това не трябваше да се случи с хората. Иначе Земята би ни предложила гледката, която ни описват материалистите привърженици на дарвинизма, които заемат от животинския свят идеята за борбата за съществуване. Приложена към човечеството, тази идея е погрешна. Ако тя с право се прилага към животните, това е защото не съществува този Импулс, който превръща борбата в Любов. Чрез своя Импулс, който е една духовна сила сред човечеството, Христос отхвърля материалистичния дарвинизъм!
към текста >>
83.
14. СКАЗКА ДВАНАДЕСЕТА. Как пресъхна древният източник на мъдростта и как той бе възобновен от Христос.
GA_112 Евангелието на Йоан в отношение към другите три евангелия
И ако вследствие на това в човешкия
живот
не биха проникнали ариманическите или сатанически същества, човекът не би изгубил съзнанието, че зад всичко сетивно се намира нещо духовно.
Защо е трябвало човекът да изчерпи постепенно своя капитал от мъдрост? Защото в него са проникнали два вида духовни същества: първо луциферическите същества и, като едно необходимо последствие от това, ариманическите или мефистолическите същества. Те са, които са му попречили да замени древната мъдрост с едно ново съкровище. Всяка една от тези категории същества действува по свой начин: Луцифер покварявайки чувствата, страстите, Ариман изопачавайки нашето възприятие на вселената. Ако луциферическите същества не биха се намесили в развитието, човекът не би добил наклонност към физическия свят, той не би слязъл под своето първоначално състояние.
И ако вследствие на това в човешкия живот не биха проникнали ариманическите или сатанически същества, човекът не би изгубил съзнанието, че зад всичко сетивно се намира нещо духовно.
През света на сетивата той би продължавал да вижда духа. Но Ариман е примесил като един вид тъмен облак в усещанията на човека, който не му позволява вече да прониква през материята. Чрез Ариман човекът се хваща в мрежите на лъжата, на това, което е майа, илюзия. И така тези два вида същества са попречили на човека да възобнови своето старо съкровище от мъдрост, което беше получил от миналото, те попречиха да стори това когато древната мъдрост постепенно изгубваше своята стойност. Но развитието продължи.
към текста >>
Защото тогава, когато ще бъде излъчено, то ще може, благодарение на тази мъдрост, да действува обратно върху своето физическо тяло, да му предаде
живот
, за да не пресъхне.
То донесе със себе си съкровището от божествена мъдрост, и още можеше да го даде на физическото. Обаче луциферическите и ариманически духове пресуши ха това съкровище. Ако сега етерното тяло се освобождава отново от физическото, то не получава нищо от физическото тяло и последствието от тази бедност трябва да бъде, че в бъдеще етерното тяло не ще притежава вече никаква мъдрост, не ще има никакво познание. Физическото тяло би трябвало да пресъхне и да не предаде нищо на етерното. За да не бъде така в бъдеще, на етерното тяло трябва да бъде дадена една си ла на мъдрост и тази сила на мъдрост трябва да му бъде дадена докато то се намира във физическото тяло, за да може да я отнесе със себе си при своето излъчване.
Защото тогава, когато ще бъде излъчено, то ще може, благодарение на тази мъдрост, да действува обратно върху своето физическо тяло, да му предаде живот, за да не пресъхне.
към текста >>
Човекът изгубва постепенно всички плодове на физическия
живот
и на края трябва да напусне своето тяло.
За човешкото развитие са се представили две възможности. Първата: човекът се развива без Христос; етерното тяло, което се излъчва от физическото тяло, не отнася нищо със себе си. Следователно то не може да оживотвори физическото тяло, да го предпази от пресушаване, да го предпази да не се разпадне на прах.
Човекът изгубва постепенно всички плодове на физическия живот и на края трябва да напусне своето тяло.
Но човечеството е дошло на Земята именно за да прибави към своята предишна природа физическия елемент. Зачатъкът на физическото тяло е положен още през Сатурновия период; но ако от този зачатък не бъде създадено физическото тяло така, както то е било заложено, тогава мисията на Земята не ще се изпълни. Влиянията на Луцифер и на Ариман са дошли да се упражнят на Земята. Ако човекът не извлече ни-що от своето физическо тяло, ако той не може да пренесе нищо от това тяло в етерното ако отгоре на всичко е изразходвал съкровището от древна мъдрост, мисията на Земята е изгубена и тя е загубена за цялата вселена. Бъдещето не ще получи нищо от човека освен един етерен череп, който той беше получил изпълнен с мъдрост при влизането в земното развитие, а сега е съвършено празен!
към текста >>
Но ако в подходящия момент се намесва нещо, което може да направи чо-века способен да оживотвори етерното тяло в момента на неговото излъчване, в този случай това етерно тяло може да посрещне бъдещето с един нов
живот
, с нови сили, Даже на свой ред той ще може да укрепи, да ожитвори физическото тяло.
Но ако в подходящия момент се намесва нещо, което може да направи чо-века способен да оживотвори етерното тяло в момента на неговото излъчване, в този случай това етерно тяло може да посрещне бъдещето с един нов живот, с нови сили, Даже на свой ред той ще може да укрепи, да ожитвори физическото тяло.
Ако то съдържа в повече от този живот и от тази сила, плодът на работата на човека на Земята е спасен. Физическото тяло не ще се разложи без да остави нищо, но тази преходна част на човешкото същество ще приеме формата на етерното тяло, която е трайна. Възкресението на човека, като отнася със себе си придобивките от физическото поле, е осигурено.
към текста >>
Ако то съдържа в повече от този
живот
и от тази сила, плодът на работата на човека на Земята е спасен.
Но ако в подходящия момент се намесва нещо, което може да направи чо-века способен да оживотвори етерното тяло в момента на неговото излъчване, в този случай това етерно тяло може да посрещне бъдещето с един нов живот, с нови сили, Даже на свой ред той ще може да укрепи, да ожитвори физическото тяло.
Ако то съдържа в повече от този живот и от тази сила, плодът на работата на човека на Земята е спасен.
Физическото тяло не ще се разложи без да остави нищо, но тази преходна част на човешкото същество ще приеме формата на етерното тяло, която е трайна. Възкресението на човека, като отнася със себе си придобивките от физическото поле, е осигурено.
към текста >>
Следователно необходимо беше на Земята да дойде един импулс способен да възобнови съкровището на древната мъдрост и да вдъхне нов
живот
на етерното тяло.
Следователно необходимо беше на Земята да дойде един импулс способен да възобнови съкровището на древната мъдрост и да вдъхне нов живот на етерното тяло.
Този нов, вечен живот е бил донесен в етерното тяло от Христа. Следователно от Христа зависи, щото човешкото тяло, което иначе е осъдено да загине, то да бъде преобразено и предпазено от поквара, надарено със способността да приеме една вечно трайна форма. Христос вля живот в етерното тяло. И който знае да чете в бъдещето, може да каже: когато един ден моето етерно тяло ще се излъчи от физическото тяло, аз трябва да съм достигнал онази степен на развитие, която ще позволи на това етерно тяло да бъде изцяло проникнато от Христа. Христос трябва да живее в мене.
към текста >>
Този нов, вечен
живот
е бил донесен в етерното тяло от Христа.
Следователно необходимо беше на Земята да дойде един импулс способен да възобнови съкровището на древната мъдрост и да вдъхне нов живот на етерното тяло.
Този нов, вечен живот е бил донесен в етерното тяло от Христа.
Следователно от Христа зависи, щото човешкото тяло, което иначе е осъдено да загине, то да бъде преобразено и предпазено от поквара, надарено със способността да приеме една вечно трайна форма. Христос вля живот в етерното тяло. И който знае да чете в бъдещето, може да каже: когато един ден моето етерно тяло ще се излъчи от физическото тяло, аз трябва да съм достигнал онази степен на развитие, която ще позволи на това етерно тяло да бъде изцяло проникнато от Христа. Христос трябва да живее в мене.
към текста >>
Христос вля
живот
в етерното тяло.
Следователно необходимо беше на Земята да дойде един импулс способен да възобнови съкровището на древната мъдрост и да вдъхне нов живот на етерното тяло. Този нов, вечен живот е бил донесен в етерното тяло от Христа. Следователно от Христа зависи, щото човешкото тяло, което иначе е осъдено да загине, то да бъде преобразено и предпазено от поквара, надарено със способността да приеме една вечно трайна форма.
Христос вля живот в етерното тяло.
И който знае да чете в бъдещето, може да каже: когато един ден моето етерно тяло ще се излъчи от физическото тяло, аз трябва да съм достигнал онази степен на развитие, която ще позволи на това етерно тяло да бъде изцяло проникнато от Христа. Христос трябва да живее в мене.
към текста >>
Всеки път, когато в този
живот
виждаме да се явява смъртта, това е един признак на всемирната смърт, която би могла да царува в края на земното развитие.
Но какво е била сетивната външност? Какво произведе действието на луциферическите и ариманически същества във физическото тяло? Те внесоха в него зародиша на покварата, на разложението, зародиша на смъртта. Този зародиш на смъртта би дал своите последни плодове в края на земното развитие, ако не беше дошъл Христос. Етерното тяло би било неспособно да ожитвори човека, всички физически тела биха станали жертва на разложението и самата мисия на Земята би пропаднала в смъртта.
Всеки път, когато в този живот виждаме да се явява смъртта, това е един признак на всемирната смърт, която би могла да царува в края на земното развитие.
Силата на живот, която е била дадена на човечеството, ще възтържествува само бавно и постепенно. Ако човекът има възможност днес да познае нови раждания, да се превъплъщава, причината за това е, че той е бил дарен с един нов източник на живот. За чисто външния живот, при всички случаи, всяка възможност за живот би пресъхнала в края на развитието. Човешката раса би започнала постепенно да угасва; постепенно физическото тяло би изсъхнало. Без Христовия Импулс човечеството би угаснало в края на земното развитие.
към текста >>
Силата на
живот
, която е била дадена на човечеството, ще възтържествува само бавно и постепенно.
Какво произведе действието на луциферическите и ариманически същества във физическото тяло? Те внесоха в него зародиша на покварата, на разложението, зародиша на смъртта. Този зародиш на смъртта би дал своите последни плодове в края на земното развитие, ако не беше дошъл Христос. Етерното тяло би било неспособно да ожитвори човека, всички физически тела биха станали жертва на разложението и самата мисия на Земята би пропаднала в смъртта. Всеки път, когато в този живот виждаме да се явява смъртта, това е един признак на всемирната смърт, която би могла да царува в края на земното развитие.
Силата на живот, която е била дадена на човечеството, ще възтържествува само бавно и постепенно.
Ако човекът има възможност днес да познае нови раждания, да се превъплъщава, причината за това е, че той е бил дарен с един нов източник на живот. За чисто външния живот, при всички случаи, всяка възможност за живот би пресъхнала в края на развитието. Човешката раса би започнала постепенно да угасва; постепенно физическото тяло би изсъхнало. Без Христовия Импулс човечеството би угаснало в края на земното развитие. Но този Импулс се намира едва в началото на своето развитие; само бъдещите времена ще видят, какво е Христос за човечеството и какво ще бъде той до края на земната епоха.
към текста >>
Ако човекът има възможност днес да познае нови раждания, да се превъплъщава, причината за това е, че той е бил дарен с един нов източник на
живот
.
Те внесоха в него зародиша на покварата, на разложението, зародиша на смъртта. Този зародиш на смъртта би дал своите последни плодове в края на земното развитие, ако не беше дошъл Христос. Етерното тяло би било неспособно да ожитвори човека, всички физически тела биха станали жертва на разложението и самата мисия на Земята би пропаднала в смъртта. Всеки път, когато в този живот виждаме да се явява смъртта, това е един признак на всемирната смърт, която би могла да царува в края на земното развитие. Силата на живот, която е била дадена на човечеството, ще възтържествува само бавно и постепенно.
Ако човекът има възможност днес да познае нови раждания, да се превъплъщава, причината за това е, че той е бил дарен с един нов източник на живот.
За чисто външния живот, при всички случаи, всяка възможност за живот би пресъхнала в края на развитието. Човешката раса би започнала постепенно да угасва; постепенно физическото тяло би изсъхнало. Без Христовия Импулс човечеството би угаснало в края на земното развитие. Но този Импулс се намира едва в началото на своето развитие; само бъдещите времена ще видят, какво е Христос за човечеството и какво ще бъде той до края на земната епоха.
към текста >>
За чисто външния
живот
, при всички случаи, всяка възможност за
живот
би пресъхнала в края на развитието.
Този зародиш на смъртта би дал своите последни плодове в края на земното развитие, ако не беше дошъл Христос. Етерното тяло би било неспособно да ожитвори човека, всички физически тела биха станали жертва на разложението и самата мисия на Земята би пропаднала в смъртта. Всеки път, когато в този живот виждаме да се явява смъртта, това е един признак на всемирната смърт, която би могла да царува в края на земното развитие. Силата на живот, която е била дадена на човечеството, ще възтържествува само бавно и постепенно. Ако човекът има възможност днес да познае нови раждания, да се превъплъщава, причината за това е, че той е бил дарен с един нов източник на живот.
За чисто външния живот, при всички случаи, всяка възможност за живот би пресъхнала в края на развитието.
Човешката раса би започнала постепенно да угасва; постепенно физическото тяло би изсъхнало. Без Христовия Импулс човечеството би угаснало в края на земното развитие. Но този Импулс се намира едва в началото на своето развитие; само бъдещите времена ще видят, какво е Христос за човечеството и какво ще бъде той до края на земната епоха.
към текста >>
Причината за това е именно, че онези части на човешкия мозък, които са инструмент на мисълта, днес са пресъхнали до такава степен, че не могат да вдъхнат никакъв нов
живот
на понятията, които все повече обедняват.
Ако хвърлим един камък днес се казва, че камъкът запазва своето движение чрез силата на инерцията, докато той не е спрян чрез действието на една друга сила. Но преди Галилей са мислели, че за да продължава камъкът да се движи, необходимо е някой да продължава да го тласка. Зад камъка се намираше една активна сила. Галилей съвсем е обърнал начина на мислене, но той е сторил това по такъв начин, че хората са започнали да схващат света като един механизъм. И днешният идеал е да се обясни вселената механично и да се прогони от нея всяка духовна сила.
Причината за това е именно, че онези части на човешкия мозък, които са инструмент на мисълта, днес са пресъхнали до такава степен, че не могат да вдъхнат никакъв нов живот на понятията, които все повече обедняват.
към текста >>
Докато тя не бъде проникната от този Импулс, научното мислене ще бъде без
живот
.
В древността Вие ще намерите много по-живи и величествени понятия. Понятията на дарвинизма са като изцедени лимони. Не е извършено нищо друго освен да се натрупат наблюдения и да се съединят тези наблюдения, да се свържат с обеднели понятия. Тази насока на науката ясно показва постепенното загиване, което се извършва. Онази част от човешкия мозък, която служи за научното мислене, е на път да изсъхне; и ако това е така, причината е, че онази част от етерното тяло, която трябва да оживотвори мозъка, днес още не е приела Христовия Импулс.
Докато тя не бъде проникната от този Импулс, научното мислене ще бъде без живот.
Тук се проявява един всемирен закон.
към текста >>
И тя ще донесе на човечеството все повече разбиране за Христа, вливайки чрез това все повече
живот
в етерното тяло.
Но днес, съществува една Антропософия!
И тя ще донесе на човечеството все повече разбиране за Христа, вливайки чрез това все повече живот в етерното тяло.
Тя ще бъде в състояние да проникне с живот изсъхналата част на човешкия мозък до такава степен, че той ще добие отново своята гъвкавост, а това ще бъде един пример за действието на Христа, които възкресява отново това, което е умряло в човечеството. Опасността за бъдещето ще бъде, че една все по-голяма част от човечеството може да загине. Но благодарение Христовия Импулс, на края на земното развитие. Всички части, които иначе биха загинали, отново ще оживеят, този Импулс прониква етерното тяло на вселената, с което е свързано етерното тяло на човека. Първият Импулс за това възкресение е бил даден в един определен момент, за който Евангелието на Йоана ни дава едно чудесно описание.
към текста >>
Тя ще бъде в състояние да проникне с
живот
изсъхналата част на човешкия мозък до такава степен, че той ще добие отново своята гъвкавост, а това ще бъде един пример за действието на Христа, които възкресява отново това, което е умряло в човечеството.
Но днес, съществува една Антропософия! И тя ще донесе на човечеството все повече разбиране за Христа, вливайки чрез това все повече живот в етерното тяло.
Тя ще бъде в състояние да проникне с живот изсъхналата част на човешкия мозък до такава степен, че той ще добие отново своята гъвкавост, а това ще бъде един пример за действието на Христа, които възкресява отново това, което е умряло в човечеството.
Опасността за бъдещето ще бъде, че една все по-голяма част от човечеството може да загине. Но благодарение Христовия Импулс, на края на земното развитие. Всички части, които иначе биха загинали, отново ще оживеят, този Импулс прониква етерното тяло на вселената, с което е свързано етерното тяло на човека. Първият Импулс за това възкресение е бил даден в един определен момент, за който Евангелието на Йоана ни дава едно чудесно описание.
към текста >>
84.
15. СКАЗКА ТРИНАДЕСЕТА. Космическия смисъл на Голготската Тайна.
GA_112 Евангелието на Йоан в отношение към другите три евангелия
Смъртта носителка на
живот
.
Космическият смисъл на Голготската тайна. Смъртта победена чрез обезвредяване влиянията на Луцифер и Ариман.
Смъртта носителка на живот.
Първият импулс даден на нашата Земя към нейното превръщане в Слънце. Лъчезарността на Христовата Сила в етерното тяло на човека. Действието на Христовата Светлина и нейното отражение около земята под формата на духовна сфера. Святият Дух.
към текста >>
Знаем вече, че Христовото Същество е слязло към нашата Земя идвайки от свръхземни области и че на Земята е имало индивидуалности, които са наблюдавали това слизане: Заратустра в слънцето, Мойсей в горящата къпина и в светкавицата на планината Синай и най-после тези, които са познали Христа през време на неговия
живот
в тялото на Исуса от Назарет.
Знаем вече, че Христовото Същество е слязло към нашата Земя идвайки от свръхземни области и че на Земята е имало индивидуалности, които са наблюдавали това слизане: Заратустра в слънцето, Мойсей в горящата къпина и в светкавицата на планината Синай и най-после тези, които са познали Христа през време на неговия живот в тялото на Исуса от Назарет.
Знаем, че земните събития и преди всичко човешкото развитие, са във връзка с цялата слънчева система. Развитието не би имало този ход, който е имало, и даже то не би могло да съществува, ако някога слънцето, а след това и луната не биха се отделили от първоначалното кълбо, което образуваха заедно със Земята, като по този начин поставиха тази последната в състояние на равновесие помежду си. Слънцето беше взело със себе си онези същества, които биха ускорили твърде много земното развитие; след това Луната отнесе със себе си втвърдяващите зародиши. Вчера видяхме, че някои от тези зародиши бяха останали, но че този остатък би довел човечеството до пълен упадък на края на земното развитие, ако не беше дошъл Христовият Импулс да му се противопостави.
към текста >>
Ако се върнем назад до първичната форма на духа, ние ще намерим "основата, първоизточника на всеки
живот
", това, което в християнския езотеризъм се нарича "принцип на Отца".
Пред нашите очи се явяват най-разнообразни външни явления, тук планините, растенията, животни; татък светът на минералите; най-после човекът и всичко, което наблюдаваме у него. Но когато се запитаме, откъде идват тези материални факти, трябва наистина да си кажем, че те идват от духовния свят. На основата на физическия свят стои духът.
Ако се върнем назад до първичната форма на духа, ние ще намерим "основата, първоизточника на всеки живот", това, което в християнския езотеризъм се нарича "принцип на Отца".
Всяко създание произхожда от този божествен принцип на Отца. Него покрива булото на илюзията. Вместо миража на сетивата човекът би трябвало да вижда във всички неща, които го заобикалят този принцип на божествения Отец. Защото всички неща и самият той са част от този принцип; но този принцип не се показва под неговата истинска форма. Това е защото у човека се е понижила способността, за която говорихме, когато казахме, че една илюзия покрива този принцип на Отца.
към текста >>
Защото Ариман и Луцифер са, примесени в нашия
живот
.
Поради факта, че човекът е минал през развитието, което познаваме, принципът на божествения Отец се е покрил с множество була, и на края с булото на смъртта. Следователно, какво трябва да търси човек? Отца, космическия Отец; зад всяко нещо той трябва да се научи да вижда в действителност Отца; той трябва също да може да си каже: смъртта, това е Отец! Но защо във всичко, което е физическо, ни се явява изопаченият образ на Отца? Защо този образ и изопачен до такава степен, че ни се явява под лъжливите черти на смъртта?
Защото Ариман и Луцифер са, примесени в нашия живот.
За да може човекът да бъде отново доведен от погрешната идея, която си съставяше за смъртта, до един правилен възглед, трябваше да се случи нещо. Той трябваше да бъде поучен върху истинските факти!
към текста >>
Чрез това той донесе на човешкия
живот
силите, които постепенно му позволяват да добие едно истинско познание на смъртта в нейния действителен образ.
Ето защо един невинен трябваше да понесе смъртта.
Чрез това той донесе на човешкия живот силите, които постепенно му позволяват да добие едно истинско познание на смъртта в нейния действителен образ.
Това познание разкрива, че смъртта в нейния сетивен вид не е истината, но че тя съществува, за да има повече живот в духовния свят, за доброто на този живот, смъртта на Христа е положила възможностите на живота в духовния свят.
към текста >>
Това познание разкрива, че смъртта в нейния сетивен вид не е истината, но че тя съществува, за да има повече
живот
в духовния свят, за доброто на този
живот
, смъртта на Христа е положила възможностите на живота в духовния свят.
Ето защо един невинен трябваше да понесе смъртта. Чрез това той донесе на човешкия живот силите, които постепенно му позволяват да добие едно истинско познание на смъртта в нейния действителен образ.
Това познание разкрива, че смъртта в нейния сетивен вид не е истината, но че тя съществува, за да има повече живот в духовния свят, за доброто на този живот, смъртта на Христа е положила възможностите на живота в духовния свят.
към текста >>
Когато чрез събитието на Голгота ще сме разбрали, че външната смърт няма смисъл, че в тялото на Исуса от Назарет е живял Христос, с който ние можем да се съединим; когато ще сме признали, че признакът на смъртта на кръста е само външен и че животът на Христа в неговото етерно тяло след смъртта е същият както и преди смъртта, че следователно тази смърт не е засегнала живота, но че самата тя е
живот
ние ще видим, че този, който бе окачен на кръста от сега нататък е символът на тази истина: смъртта действително раздава живота.
Смъртта на невинния на Голгота е дала едно доказателство, което по-степенно ще стане явно за всички хора, а именно, че всъщност смъртта е тъждествена с Отца, с вечно живия Отец.
Когато чрез събитието на Голгота ще сме разбрали, че външната смърт няма смисъл, че в тялото на Исуса от Назарет е живял Христос, с който ние можем да се съединим; когато ще сме признали, че признакът на смъртта на кръста е само външен и че животът на Христа в неговото етерно тяло след смъртта е същият както и преди смъртта, че следователно тази смърт не е засегнала живота, но че самата тя е живот ние ще видим, че този, който бе окачен на кръста от сега нататък е символът на тази истина: смъртта действително раздава живота.
Както от семето израства растението, така и смъртта не разрушава, но тя е семе на живот. Семето на смъртта е било положено във физическия свят, за да може този свят да бъде приет в лоното на живота. Опровержението не смъртта е било даде но на кръста чрез тази смърт която е в противоречие с човешките закони, смъртта на невинния.
към текста >>
Както от семето израства растението, така и смъртта не разрушава, но тя е семе на
живот
.
Смъртта на невинния на Голгота е дала едно доказателство, което по-степенно ще стане явно за всички хора, а именно, че всъщност смъртта е тъждествена с Отца, с вечно живия Отец. Когато чрез събитието на Голгота ще сме разбрали, че външната смърт няма смисъл, че в тялото на Исуса от Назарет е живял Христос, с който ние можем да се съединим; когато ще сме признали, че признакът на смъртта на кръста е само външен и че животът на Христа в неговото етерно тяло след смъртта е същият както и преди смъртта, че следователно тази смърт не е засегнала живота, но че самата тя е живот ние ще видим, че този, който бе окачен на кръста от сега нататък е символът на тази истина: смъртта действително раздава живота.
Както от семето израства растението, така и смъртта не разрушава, но тя е семе на живот.
Семето на смъртта е било положено във физическия свят, за да може този свят да бъде приет в лоното на живота. Опровержението не смъртта е било даде но на кръста чрез тази смърт която е в противоречие с човешките закони, смъртта на невинния.
към текста >>
Ако човекът винаги би знаел, че смъртта е семе на
живот
, той не би могъл да развие личността; той би останал съединен с духовния свят.
Ето защо Азът е изпаднал толкова повече в илюзията, в Майа, колкото повече тази кръв е била покварена. Но също така човекът дължи възможността да повдигне своя Аз на факта, че притежава тази кръв. Той дължи духовната страна на Аза на своята способност да се различава от духовния свят, да бъде една индивидуалност. Но за това той е трябвало да изгуби от поглед духовния свят. А това което му е отнело този поглед, е именно смъртта.
Ако човекът винаги би знаел, че смъртта е семе на живот, той не би могъл да развие личността; той би останал съединен с духовния свят.
Но дойде смъртта, създавайки у него илюзията, че той е откъснат от този свят, научавайки го да бъде той самият. И той разви личността, до такава степен, че премина границата, която беше необходима. Трябваше да бъде създадено едно обезщетение, като отнеме на Аза силата, която го беше тласнала да надмине мярката: егоизъм /не само чувството на Аза, себичността, но егоизмът/. Принципно този егоизъм бе изхвърлен, така щото от сега нататък той може да бъде изхвърлен от всеки индивидуален Аз, принципно егоизмът бе изхвърлен, когато на кръста изтече кръвта от раните на Христа.
към текста >>
Когато хората още притежаваха едно смътно ясновидство и призоваха своя минал
живот
, те можеха да стигнат до тяхното раждане и имаха съзнанието, че раждайки се те бяха излезли от духовното лоно на Бога.
Когато хората още притежаваха едно смътно ясновидство и призоваха своя минал живот, те можеха да стигнат до тяхното раждане и имаха съзнанието, че раждайки се те бяха излезли от духовното лоно на Бога.
Те не считаха раждането като едно начало. Те знаеха, че в тях съществува един дух, който смъртта не можеше да засегне. Раждане и смърт не съществуваха тогава в същия смисъл както днес. Тези две важни събития приеха само постепенно своя лъжлив вид, обличайки външната форма на Отца, що се отнася най-малко до смъртта. Наблюдавайки смъртта хората видяха, как, привидно, тя разрешаваше живота.
към текста >>
Шестстотин години по-късно дойде Христос на Земята, шестотин години след Буда хората можаха да съзерцават кръста и окачения на него труп и да си кажат: ето символът на това семе на всеки
живот
!
Шестстотин години по-късно дойде Христос на Земята, шестотин години след Буда хората можаха да съзерцават кръста и окачения на него труп и да си кажат: ето символът на това семе на всеки живот!
Те разбираха смъртта под нейната истинска форма.
към текста >>
Христос Исус се отдаде на смъртта, която е израз на Отца, и от това съединение на Христа със смъртта се роди едно ново Слънце на
живот
.
Христос Исус се отдаде на смъртта, която е израз на Отца, и от това съединение на Христа със смъртта се роди едно ново Слънце на живот.
Не е вярно, че смъртта означава страдание. Когато в бъдеще хората ще могат да приемат смъртта така, както Христос я прие, тя ще бъде за тях семе на живот. И те ще допринесат за образуването на една нова планетарна система, когато приемайки Христовия Импулс ще отдадат своя собствен аз, за да хранят това слънце на живота.
към текста >>
Когато в бъдеще хората ще могат да приемат смъртта така, както Христос я прие, тя ще бъде за тях семе на
живот
.
Христос Исус се отдаде на смъртта, която е израз на Отца, и от това съединение на Христа със смъртта се роди едно ново Слънце на живот. Не е вярно, че смъртта означава страдание.
Когато в бъдеще хората ще могат да приемат смъртта така, както Христос я прие, тя ще бъде за тях семе на живот.
И те ще допринесат за образуването на една нова планетарна система, когато приемайки Христовия Импулс ще отдадат своя собствен аз, за да хранят това слънце на живота.
към текста >>
Така Христос разкрива на своите ученици името на смъртта, зад която се намира изворът на висшия
живот
.
Учениците знаеха, че истинският образ на смъртта почива в духа на Отца.
Така Христос разкрива на своите ученици името на смъртта, зад която се намира изворът на висшия живот.
Новото слънце на живот не би се явило никога, ако в света не беше дошла смъртта, за да бъде победена от Христа. Христос е слязъл на Земята, защото лицето на Отца е било обезобразено и той възстанови това лице в неговата истинска форма. Христос наистина е излязъл от Отца, за да разкрие неговото истинско лице, за да изяви неговата истинска природа, а именно вечния живот, скрит зад преходната външност на смъртта.
към текста >>
Новото слънце на
живот
не би се явило никога, ако в света не беше дошла смъртта, за да бъде победена от Христа.
Учениците знаеха, че истинският образ на смъртта почива в духа на Отца. Така Христос разкрива на своите ученици името на смъртта, зад която се намира изворът на висшия живот.
Новото слънце на живот не би се явило никога, ако в света не беше дошла смъртта, за да бъде победена от Христа.
Христос е слязъл на Земята, защото лицето на Отца е било обезобразено и той възстанови това лице в неговата истинска форма. Христос наистина е излязъл от Отца, за да разкрие неговото истинско лице, за да изяви неговата истинска природа, а именно вечния живот, скрит зад преходната външност на смъртта.
към текста >>
Христос наистина е излязъл от Отца, за да разкрие неговото истинско лице, за да изяви неговата истинска природа, а именно вечния
живот
, скрит зад преходната външност на смъртта.
Учениците знаеха, че истинският образ на смъртта почива в духа на Отца. Така Христос разкрива на своите ученици името на смъртта, зад която се намира изворът на висшия живот. Новото слънце на живот не би се явило никога, ако в света не беше дошла смъртта, за да бъде победена от Христа. Христос е слязъл на Земята, защото лицето на Отца е било обезобразено и той възстанови това лице в неговата истинска форма.
Христос наистина е излязъл от Отца, за да разкрие неговото истинско лице, за да изяви неговата истинска природа, а именно вечния живот, скрит зад преходната външност на смъртта.
към текста >>
книга "Бедният
живот
на Христа"; тогава най-добре е разбрано Евангелието на Лука.
Тази първа книга за тълкуване на Христовото събитие, която е била дадена, ако не на избраниците, то поне на отбраните, беше Евангелието на Марка. Това Евангелие е съчинено именно по такъв начин, за да бъде лесно разбрано от хората на онази епоха. През следващите времена хората започнаха да го разбират все по-малко; разбирането на хората се отваряше особено за вътрешното действие на Христа върху човешката душа и те се отнасяха с известно презрение към физическия свят. У хората имаше склонност да си казват, че не временните блага са ценните; единственото съкровище е в човешката душа. Това е също епохата, когато Йоханес Таулер написа своята.
книга "Бедният живот на Христа"; тогава най-добре е разбрано Евангелието на Лука.
Ученик на апостол Павла, св.Лука е един от онези, които са преобразили павловото евангелие, за да го приспособи към своето време, така щото това, което най-много изпъква в него, е животът в беднота на Исуса от Назарет, роден в ясли покрай скромните овчари. А съчинението на Таулер е едно отражение на Евангелието на Лука.
към текста >>
Това, което е станало на Голгота, не само доказва на нашето познание, че в действителност смъртта е извор на всеки
живот
, но че човек може да заеме пред смъртта такова становище, което да му позволи да влее в себе си все повече
живот
до такава степен, че да победи смъртта.
Изучаването на Евангелието на Йоана ще доведе човечеството до най-обширното разбиране на Голготската тайна, на смъртта, която изгубва за човешкото развитие своя лъжлив образ.
Това, което е станало на Голгота, не само доказва на нашето познание, че в действителност смъртта е извор на всеки живот, но че човек може да заеме пред смъртта такова становище, което да му позволи да влее в себе си все повече живот до такава степен, че да победи смъртта.
Именно това видение се разкри на апостол Павла, когато отивайки за Дамаск да проследва християните, той видя живия Христос и съзерцава със своя поглед, станал ясновиждащ, атмосферата на Земята. Посветен в смисъла на Стария Завет, той е знаел, че по-рано Земята е била тъмна, но че сега в нея имаше светлина; следователно Христос е там; този, който бе разпънат на кръста, беше наистина Христос Исус от Назарет. По пътя за Дамаск Павел беше разбрал, какво беше станало на Голгота.
към текста >>
85.
16. СКАЗКА ЧЕТИРИНАДЕСЕТА. Земята, тялото на Христа и нов център на светлината.
GA_112 Евангелието на Йоан в отношение към другите три евангелия
Ако неговият
живот
би бил продължен до безкрайност, той би забравил своя духовен произход.
И така е особено за човека, който би бил омагьосан в материята и би забравил своя духовен произход, ако смъртта не царуваше във всички неща, ако на човеците не се давате нови източници на сили през периода, който протича между смъртта и едно ново раждане, за да не забрави той своето божествено отечество, Когато разгледаме смъртта, къде я намираме ние? Нека запитаме това растенията, който са наша радост. Те ни радват със своите величествени цветя, но за няколко месеца загиват, преминават; смъртта ги е засегнала. Помислете за едно животно, което Ви е било може би вярно и което за кратко вре ме изчезва; смъртта го е засегнала. И човекът, така както го познаваме във физическия свят, след няколко години също не съществува вече; смъртта го е засегнала.
Ако неговият живот би бил продължен до безкрайност, той би забравил своя духовен произход.
Погледнете даже една планина; ще дойде ден, когато действието на вулканите или на атмосферните фактори ще направят тя да изчезне; смъртта би преминала връз нея. Погледнете каквото искате в материалния свят, Вие не ще намерите нищо, което да не е подчинено на смъртта; всичко на Земята е потопено в смъртта! Така смъртта е благодетелката, която ни изтръгва от едно съществувание, което би ни отвърнало от духовния свят, ако то би се продължило. Човекът трябваше да дойде във физическия свят, защото единствено там той можеше да добие своя човешки Аз. Ако би минавал постоянно през смъртта, без да отнася нищо със себе си от тази преходна област, той би се върнал в духовния свят, обаче без съзнание и личност.
към текста >>
Следователно, за да може да влезе там със своя аз, той трябва да оплодотвори своя земен
живот
напълно примесен със смъртта, така щото смъртта да стане там семето, от което ще израсте неговият вечен Аз.
Погледнете даже една планина; ще дойде ден, когато действието на вулканите или на атмосферните фактори ще направят тя да изчезне; смъртта би преминала връз нея. Погледнете каквото искате в материалния свят, Вие не ще намерите нищо, което да не е подчинено на смъртта; всичко на Земята е потопено в смъртта! Така смъртта е благодетелката, която ни изтръгва от едно съществувание, което би ни отвърнало от духовния свят, ако то би се продължило. Човекът трябваше да дойде във физическия свят, защото единствено там той можеше да добие своя човешки Аз. Ако би минавал постоянно през смъртта, без да отнася нищо със себе си от тази преходна област, той би се върнал в духовния свят, обаче без съзнание и личност.
Следователно, за да може да влезе там със своя аз, той трябва да оплодотвори своя земен живот напълно примесен със смъртта, така щото смъртта да стане там семето, от което ще израсте неговият вечен Аз.
Ако разрушаващото действие на смъртта може да се превърне в семе на вечния Аз, това е благодарение на Христовия Импулс. На Голгота истинският образ на смъртта е показан за първи път пред човечеството. Защото Христос, отблясък на Отец, Синът, се е съединил със смъртта и тази смърт става изходна точка на един нов живот, на едно ново Слънце. От сега нататък, от момента на извоюването на вечния Аз, цялото ученическо време на човека може да се измени; Азът е спасен. Той става все повече образ и подобие на Христа.
към текста >>
Защото Христос, отблясък на Отец, Синът, се е съединил със смъртта и тази смърт става изходна точка на един нов
живот
, на едно ново Слънце.
Човекът трябваше да дойде във физическия свят, защото единствено там той можеше да добие своя човешки Аз. Ако би минавал постоянно през смъртта, без да отнася нищо със себе си от тази преходна област, той би се върнал в духовния свят, обаче без съзнание и личност. Следователно, за да може да влезе там със своя аз, той трябва да оплодотвори своя земен живот напълно примесен със смъртта, така щото смъртта да стане там семето, от което ще израсте неговият вечен Аз. Ако разрушаващото действие на смъртта може да се превърне в семе на вечния Аз, това е благодарение на Христовия Импулс. На Голгота истинският образ на смъртта е показан за първи път пред човечеството.
Защото Христос, отблясък на Отец, Синът, се е съединил със смъртта и тази смърт става изходна точка на един нов живот, на едно ново Слънце.
От сега нататък, от момента на извоюването на вечния Аз, цялото ученическо време на човека може да се измени; Азът е спасен. Той става все повече образ и подобие на Христа. В нашето тяло тече една кръв на живота: червената артериална кръв, и една кръв на смъртта: тъмносинята венозна кръв. За да може да живее нашият аз, необходимо е всеки момент животът, който те че в червената артериална кръв, да бъде убит от тъмносинкавата венозна кръв. Ако той не би бил убиван, човекът би слязъл толкова ниско във физическия свят, че би забравил своя духовен произход.
към текста >>
До последния атом тя е съставена от
живот
: всеки атом няма стойност, освен ако виждаме в него обвивка на един духовен
живот
,
живот
на Христа.
Ако изследвате този труп, естествено е да си кажете: Земята е съставена само от атоми, дали това са атоми от материя или силови центрове, няма значение. Ако виждаме само атомите, които съставят Земята, ние виждаме земния труп, това, което непрестанно се раздава това, което ще изчезне, когато Земята не ще съществува вече. И фактически Земята се разлага. Ние разбираме истината само, когато във всеки атом виждаме едни част от духа на Христа. Следователно, от какво е съставена 3емята, откакто този Дух проникна в нея?
До последния атом тя е съставена от живот: всеки атом няма стойност, освен ако виждаме в него обвивка на един духовен живот, живот на Христа.
към текста >>
Дошъл е на света преди часа, в който обикновено човек се откъсва от условията създаващи несъзнателния
живот
в съюз с духовните сили.
Той знаеше това, но до тогава не беше можал да го намери там, не беше в състояние да стори това. Защото той беше посветен, но не и ясновиждащ. Все пак той имаше предразположения да стане ясновидец по един анормален път и сам описва, в какво се състои това предразположение. Той счита за една "благодат свише'' това, че се е родил преждевременно, което общо взето се превежда с израза: роден преди срока, недоносче. Той не е бил носен до пълна зрялост в утробата на своята майка, преминал от духовния във физическия свят преди да е добил напълно елементите на земното съществуване.
Дошъл е на света преди часа, в който обикновено човек се откъсва от условията създаващи несъзнателния живот в съюз с духовните сили.
Ето защо по пътя за Дамаск неговите духовни очи се отварят. Така и неговият поглед се отвори преждевременно за духовния свят: той видя аурата на Земята и видя, че Христос се намира в тази аура. Следователно изпълнило се бе времето, срокът, когато Христос беше живял в едно човешко тяло. Той имаше доказателството, че Христос беше умрял на кръста. Павел знаеше, че Христос трябваше да победи смъртта на Земята и ето че той му се явяваше като жив Дух.
към текста >>
” По същия начин, когато животното би погледнал към растението, то би могло да почувствува, че растението е основа на неговия
живот
и да си каже: "Аз съм по-висше създание от тебе, растение; но без тебе не бих могло да живея!
При първата степен той съзерцава растенията, как те израстват от минералната почва, растат и цъфтят. Ако растението би имало едно съзнание като това на човека, то би трябвало да се обърне към минералното царство, върху което расте, и да каже: "О, ти, камък, между съществата на природата ти си едно създание по-нисше от мене; аз стоя над тебе, но без тебе не бих могло да съществувам!
” По същия начин, когато животното би погледнал към растението, то би могло да почувствува, че растението е основа на неговия живот и да си каже: "Аз съм по-висше създание от тебе, растение; но без тебе не бих могло да живея!
В пълна смиреност казвам, че ти дължа моето съществувание! " Същото би трябвало да бъде и в човешкото царство: “Всеки човек би трябвало да насочи духовния си поглед към този, който стои по-ниско от него и да каже: "ти принадлежиш на по-нисшия свят; но както растението се прекланя пред камъка, животното пред растението, аз се прекланям пред тебе, комуто дължа моето съществуване." Ако в течение на седмици, месеци, а може би и години човек се потопява в тези чувства на всемирно смирение, той ще разбере, какво значи "миенето на краката". Пред ученик се разкрива едно духовно видение, което му показва Христа, висшето Същество пред дванадесетте апостоли и измивайки им краката. Същевременно той ще почувствува, като че вода облива краката му. И целият смисъл на това събитие се разкрива на ученика в едно видение, който му по казва, че това събитие наистина е станало.
към текста >>
Божествените същества също могат да имат опитности, които ги правят да напредват и това издигане към един по-
висш
свят, намира своя израз в това, което е описано като "възнесение" и което се разиграва пред духовните погледи на Христовите ученици.
Развивайки се човекът не престава да се учи. Но не само човекът се учи в течение на своето развитие; всички същества също се учат, от последното до най-възвишеното от божествените същества. Ние описахме вече това, което божественото същество Христос направи, когато се намираше в тялото на Исуса от Назарет; ние видяхме резултата от това действие за цялото човечество. Но нека си зададем въпроса: не е ли стигнал Христос чрез това да се издигне с една степен по-високо? Да, това на истина е станало.
Божествените същества също могат да имат опитности, които ги правят да напредват и това издигане към един по-висш свят, намира своя израз в това, което е описано като "възнесение" и което се разиграва пред духовните погледи на Христовите ученици.
Един човек, който не е нито посветен, нито ясновидец, може, ако не да види, поне да разбере с помощта на физическия мозък първите шест степени на християнското посвещение. Седмата степан е достъпна само за онзи, който не е вече обвързан за физическия мозък и който знае, какво значи човек да мисли и да вижда без помощта на мозъка.
към текста >>
Когато Христос изцели сляпородения, ние видяхме вече, той обяснява, че грехът в един минал
живот
се проявява в настоящия.
Когато Христос изцели сляпородения, ние видяхме вече, той обяснява, че грехът в един минал живот се проявява в настоящия.
Тук Христос застава пред човечеството като такъв, който учи за идеята на прераждането, на Кармата, веригата от действия. която се отразява от един живот в следващия. И той предава това учение практически, като го свързва със самия живот. Той иска да покаже, че ще дойде време, когато хората ще знаят, че Кармата действува и ще разберат, че когато човек върши зло, от това не следва непременно едно външно наказание на Земята. Злото ще има по необходимост своите последствия, но това ще бъде може би в следващото въплъщение; но при всички случаи грехът е записан в книгата на Акашовите записи, в духовния свят.
към текста >>
която се отразява от един
живот
в следващия.
Когато Христос изцели сляпородения, ние видяхме вече, той обяснява, че грехът в един минал живот се проявява в настоящия. Тук Христос застава пред човечеството като такъв, който учи за идеята на прераждането, на Кармата, веригата от действия.
която се отразява от един живот в следващия.
И той предава това учение практически, като го свързва със самия живот. Той иска да покаже, че ще дойде време, когато хората ще знаят, че Кармата действува и ще разберат, че когато човек върши зло, от това не следва непременно едно външно наказание на Земята. Злото ще има по необходимост своите последствия, но това ще бъде може би в следващото въплъщение; но при всички случаи грехът е записан в книгата на Акашовите записи, в духовния свят. Не е необходимо хората да осъждат съгрешилия, те могат да се позоват на духовните закони, на Кармата! /Йоан, гл.
към текста >>
И той предава това учение практически, като го свързва със самия
живот
.
Когато Христос изцели сляпородения, ние видяхме вече, той обяснява, че грехът в един минал живот се проявява в настоящия. Тук Христос застава пред човечеството като такъв, който учи за идеята на прераждането, на Кармата, веригата от действия. която се отразява от един живот в следващия.
И той предава това учение практически, като го свързва със самия живот.
Той иска да покаже, че ще дойде време, когато хората ще знаят, че Кармата действува и ще разберат, че когато човек върши зло, от това не следва непременно едно външно наказание на Земята. Злото ще има по необходимост своите последствия, но това ще бъде може би в следващото въплъщение; но при всички случаи грехът е записан в книгата на Акашовите записи, в духовния свят. Не е необходимо хората да осъждат съгрешилия, те могат да се позоват на духовните закони, на Кармата! /Йоан, гл. VIII, ст. 1-6/.
към текста >>
Но такива каквито са, те не могат да знаят, дали те самите в един минал
живот
не са положили семето: а деянието, което сега осъждат или дали в един друг
живот
не са извършили същия грях.
Но какво пише той така? Той записва греха в духовния свят. Там грехът ще получи своето необходимо възмездие. След това той запита другите, дали тяхната съвест е чиста, дали тя не ги упреква за някакъв извършен грях. Защото само в случай, че не чувствуват да са съгрешили в нещо, те биха имали право да не се чувствуват свързани през някаква нишка с греха на жената и да я съдят.
Но такива каквито са, те не могат да знаят, дали те самите в един минал живот не са положили семето: а деянието, което сега осъждат или дали в един друг живот не са извършили същия грях.
Всичко е записано в Кармата. Исус начертава знаците на Земята, която той вече е проникнал със своята Светлина; с други думи, той поверява на Земята Кармата, която това прелюбодействие ще породи. И с това иска да каже; "Вървете в пътя, който ви начертавам тук; бъдете такива, че да можете да кажете: ние не осъждаме; ние изоставяме греховете на закона на Кармическото възмездие." Ако хората следват това правило, те разбират закона на Кармата; няма нужда да им се налага една догма учението е доказано чрез действието. Това именно направи Христос.
към текста >>
Ако от тези сказки ние извлечем чувства от такова естество, Духовната наука ще бъде тогава за нас един източник на
живот
, който ни прониква като жива субстанция.
Когато истината става по този начин една вътрешна топлина, тя действува като една лечителна сила върху духа, душата и тялото. И тези чувства остават; те са безсмъртни в нас; ние продължаваме да живеем с тях в този свят. Ние не сме само научили нещо, ние сме станали по-живи чрез това, което сме научили.
Ако от тези сказки ние извлечем чувства от такова естество, Духовната наука ще бъде тогава за нас един източник на живот, който ни прониква като жива субстанция.
Без да се отдалечавате от външния живот, тя ще стане един вид отражение на тези върховни сили, за които говорихме през тези дни. Без съмнение, смъртта е трябвало да проникне в света, но идеята, която си съставяме обикновено за нея, не е точна, и само Христос ни научи да я познаваме в нейния истински облик. Чрез това смъртта стана семе на един по-висш живот.
към текста >>
Без да се отдалечавате от външния
живот
, тя ще стане един вид отражение на тези върховни сили, за които говорихме през тези дни.
Когато истината става по този начин една вътрешна топлина, тя действува като една лечителна сила върху духа, душата и тялото. И тези чувства остават; те са безсмъртни в нас; ние продължаваме да живеем с тях в този свят. Ние не сме само научили нещо, ние сме станали по-живи чрез това, което сме научили. Ако от тези сказки ние извлечем чувства от такова естество, Духовната наука ще бъде тогава за нас един източник на живот, който ни прониква като жива субстанция.
Без да се отдалечавате от външния живот, тя ще стане един вид отражение на тези върховни сили, за които говорихме през тези дни.
Без съмнение, смъртта е трябвало да проникне в света, но идеята, която си съставяме обикновено за нея, не е точна, и само Христос ни научи да я познаваме в нейния истински облик. Чрез това смъртта стана семе на един по-висш живот.
към текста >>
Чрез това смъртта стана семе на един по-
висш
живот
.
И тези чувства остават; те са безсмъртни в нас; ние продължаваме да живеем с тях в този свят. Ние не сме само научили нещо, ние сме станали по-живи чрез това, което сме научили. Ако от тези сказки ние извлечем чувства от такова естество, Духовната наука ще бъде тогава за нас един източник на живот, който ни прониква като жива субстанция. Без да се отдалечавате от външния живот, тя ще стане един вид отражение на тези върховни сили, за които говорихме през тези дни. Без съмнение, смъртта е трябвало да проникне в света, но идеята, която си съставяме обикновено за нея, не е точна, и само Христос ни научи да я познаваме в нейния истински облик.
Чрез това смъртта стана семе на един по-висш живот.
към текста >>
Вън от кръга, където тези сказки могат да проникнат, външният
живот
продължава своя ход.
Вън от кръга, където тези сказки могат да проникнат, външният живот продължава своя ход.
Хората са при месени в този живот. Духовната наука не ще направи да обеднее нито на йота този живот. Но разбирането, което обикновено хората си съставят за съществуванието, преди да го разберат чрез духа, е погрешно; трябва да се разбере илюзията на живота. Тази илюзия трябва да умре в нас. От семето на тази умряла илюзия ще се роди един по-висш живот.
към текста >>
Хората са при месени в този
живот
.
Вън от кръга, където тези сказки могат да проникнат, външният живот продължава своя ход.
Хората са при месени в този живот.
Духовната наука не ще направи да обеднее нито на йота този живот. Но разбирането, което обикновено хората си съставят за съществуванието, преди да го разберат чрез духа, е погрешно; трябва да се разбере илюзията на живота. Тази илюзия трябва да умре в нас. От семето на тази умряла илюзия ще се роди един по-висш живот. Ето защо един духовен смисъл на живота не ще ни направи да живеем като аскети, но напротив ще ни научи да познаваме истинския образ на нещата, ще ни даде истинска власт над живота; Христос ще проникне цялото наше съществуване, когато ще знаем да намерим отново Духовната Наука, и ние ще разберем как смъртта може да бъде едно отражение на живота.
към текста >>
Духовната наука не ще направи да обеднее нито на йота този
живот
.
Вън от кръга, където тези сказки могат да проникнат, външният живот продължава своя ход. Хората са при месени в този живот.
Духовната наука не ще направи да обеднее нито на йота този живот.
Но разбирането, което обикновено хората си съставят за съществуванието, преди да го разберат чрез духа, е погрешно; трябва да се разбере илюзията на живота. Тази илюзия трябва да умре в нас. От семето на тази умряла илюзия ще се роди един по-висш живот. Ето защо един духовен смисъл на живота не ще ни направи да живеем като аскети, но напротив ще ни научи да познаваме истинския образ на нещата, ще ни даде истинска власт над живота; Христос ще проникне цялото наше съществуване, когато ще знаем да намерим отново Духовната Наука, и ние ще разберем как смъртта може да бъде едно отражение на живота. Усвоявайки духовните познания, ние не се отчуждаваме от живота, но в нашите съждения ще различаваме това, което е погрешно.
към текста >>
От семето на тази умряла илюзия ще се роди един по-
висш
живот
.
Вън от кръга, където тези сказки могат да проникнат, външният живот продължава своя ход. Хората са при месени в този живот. Духовната наука не ще направи да обеднее нито на йота този живот. Но разбирането, което обикновено хората си съставят за съществуванието, преди да го разберат чрез духа, е погрешно; трябва да се разбере илюзията на живота. Тази илюзия трябва да умре в нас.
От семето на тази умряла илюзия ще се роди един по-висш живот.
Ето защо един духовен смисъл на живота не ще ни направи да живеем като аскети, но напротив ще ни научи да познаваме истинския образ на нещата, ще ни даде истинска власт над живота; Христос ще проникне цялото наше съществуване, когато ще знаем да намерим отново Духовната Наука, и ние ще разберем как смъртта може да бъде едно отражение на живота. Усвоявайки духовните познания, ние не се отчуждаваме от живота, но в нашите съждения ще различаваме това, което е погрешно. Ние ще преследваме тогава нашия път, укрепнали чрез истински мисли, като работници, които не отстъпват пред живота, защото в контакт с идеите, които водят към духовния свят, те са добили сила.
към текста >>
Ако съм успял макар и малко да направя тези сказки плодотворни за Вашия
живот
, те ще допринесат да Ви покажат колкото и малко, че познанията на духа проникват с една жива топлина чувството, мисълта, волята, труда.
Ако съм успял макар и малко да направя тези сказки плодотворни за Вашия живот, те ще допринесат да Ви покажат колкото и малко, че познанията на духа проникват с една жива топлина чувството, мисълта, волята, труда.
Светлината, която черпихме от тези антропософски истини, ще лъчезари върху Вашето съществуване. И когато този огън ще е станал достатъчно мощен, за да освети целия ви живот, целта, която си бях поставил чрез тези сказки, ще е била постигната.
към текста >>
И когато този огън ще е станал достатъчно мощен, за да освети целия ви
живот
, целта, която си бях поставил чрез тези сказки, ще е била постигната.
Ако съм успял макар и малко да направя тези сказки плодотворни за Вашия живот, те ще допринесат да Ви покажат колкото и малко, че познанията на духа проникват с една жива топлина чувството, мисълта, волята, труда. Светлината, която черпихме от тези антропософски истини, ще лъчезари върху Вашето съществуване.
И когато този огън ще е станал достатъчно мощен, за да освети целия ви живот, целта, която си бях поставил чрез тези сказки, ще е била постигната.
към текста >>
86.
1. ПРЕДВАРИТЕЛНА ЗАБЕЛЕЖКА
GA_113 Изтокът в светлината на Запада
Но с това те само показват, че техните мисли са далече от самия
живот
.
Който обгръща с поглед застъпената от мене антропософска Духовна наука, може да знае, че начинът, по който аз се изразявам, когато търся формата на това изразяване единствено въз основа на импулси те на тази Духовна наука, се различава от този употребяван в сказките. Но действителното духовно познание не трябва да бъде едностранчиво догматично. То може да прокара нишките към най-различните сродни възгледи, свързвайки ги помежду си. Това, което има да каже, то може да го каже от най-различни гледища и именно благодарение на това духовното познание смята, че може да действува плодотворно. Догматици от всички отсенки могат да се намерят в това противоречие.
Но с това те само показват, че техните мисли са далече от самия живот.
Заради тях и за да избегне техните противоречия Духовната наука не може да стане чужда на живота.
към текста >>
87.
2. СКАЗКА ПЪРВА
GA_113 Изтокът в светлината на Запада
Който познава макар и малко историята на човечеството, ще знае също, без да прибягва много до помощта на Езотеризма, че думата и идеята "история" включва в себе си много, особено когато човек се старае да счита идеята за Историята не само като нещо, което трябва да бъде разглеждано, но което, както всички неща на духовния
живот
, трябва да бъде изживяно.
Който познава макар и малко историята на човечеството, ще знае също, без да прибягва много до помощта на Езотеризма, че думата и идеята "история" включва в себе си много, особено когато човек се старае да счита идеята за Историята не само като нещо, което трябва да бъде разглеждано, но което, както всички неща на духовния живот, трябва да бъде изживяно.
Обаче във всички области животът изисква учение; а от своя страна учението изисква във всички области търпение. Думата търпение може да бъде преведена чрез една друга а това може да се приложи особено към нашия пример; тя може да бъде преведена с думата "да знаеш да чакаш". Ние се постарахме да приложим жизненото правило, което се съдържа в горепосочените думи, именно към това, което можахме да проведем вчера.
към текста >>
Щом публикувам една "Тайна Наука", аз съвсем нямам намерението да държа тайно това, което тя казва/ тук думата "тайно" се разбира в смисъла, в който за тайното се говори в Духовната наука тайно хранихме вече още тогава мисълта, че някога ще успеем да представим на сцената пред определен брой зрители това творение на модерния духовен
живот
.
Тук имаме един от случаите, където тази дума се употребява по напълно понятен начин. Но това става и в друг случай. Никога това не се върши в смисъла на някаква глупава "потайност", както някои противници на Антропософията искат да накарат хората да вярват. Случи се даже, когато озаглавих една от моите книги "Тайна Наука" да се казва: не може да съществува никаква Тайна Наука. Това се разбира от само себе си по същия начин, както не може да има една природна, а една естествена наука.
Щом публикувам една "Тайна Наука", аз съвсем нямам намерението да държа тайно това, което тя казва/ тук думата "тайно" се разбира в смисъла, в който за тайното се говори в Духовната наука тайно хранихме вече още тогава мисълта, че някога ще успеем да представим на сцената пред определен брой зрители това творение на модерния духовен живот.
На основата на това стоеше мисълта, че духовният живот е едно велико единство и хармония и че човек има задължението да познае и да вземе под внимание сред духовния живот на дадена епоха най-прекрасните цветя. На основата стоеше мисълта, че съвременният духовен живот е в известно отношение един хаос. Но както от хаоса е произлязъл светът, така и в бъдеще ще може да се разцъфти един вид духовен Космос, духовна вселена само благодарение на това, че ще се потрудим да вземем от хаоса на съвременния духовен живот най-добрите цветя. На основата стоеше мисълта, че би било погрешно да се третира от тази гледна точка нещо друго освен именно произведение на изкуството, почерпено от пълния духовен живот на съвремието. Естествено в течение на столетия или да речем на хилядолетията бихме могли да намерим някое друго произведение на изкуството, да го модернизираме и да го представим пред публика; но всяка душа на епохата си има своята особеност; и онова, което самата душа на епохата е в състояние да създаде, когато е правилно, то именно трябва да говори на тази душа на епохата с най-голяма топлота и най-интимно.
към текста >>
На основата на това стоеше мисълта, че духовният
живот
е едно велико единство и хармония и че човек има задължението да познае и да вземе под внимание сред духовния
живот
на дадена епоха най-прекрасните цветя.
Но това става и в друг случай. Никога това не се върши в смисъла на някаква глупава "потайност", както някои противници на Антропософията искат да накарат хората да вярват. Случи се даже, когато озаглавих една от моите книги "Тайна Наука" да се казва: не може да съществува никаква Тайна Наука. Това се разбира от само себе си по същия начин, както не може да има една природна, а една естествена наука. Щом публикувам една "Тайна Наука", аз съвсем нямам намерението да държа тайно това, което тя казва/ тук думата "тайно" се разбира в смисъла, в който за тайното се говори в Духовната наука тайно хранихме вече още тогава мисълта, че някога ще успеем да представим на сцената пред определен брой зрители това творение на модерния духовен живот.
На основата на това стоеше мисълта, че духовният живот е едно велико единство и хармония и че човек има задължението да познае и да вземе под внимание сред духовния живот на дадена епоха най-прекрасните цветя.
На основата стоеше мисълта, че съвременният духовен живот е в известно отношение един хаос. Но както от хаоса е произлязъл светът, така и в бъдеще ще може да се разцъфти един вид духовен Космос, духовна вселена само благодарение на това, че ще се потрудим да вземем от хаоса на съвременния духовен живот най-добрите цветя. На основата стоеше мисълта, че би било погрешно да се третира от тази гледна точка нещо друго освен именно произведение на изкуството, почерпено от пълния духовен живот на съвремието. Естествено в течение на столетия или да речем на хилядолетията бихме могли да намерим някое друго произведение на изкуството, да го модернизираме и да го представим пред публика; но всяка душа на епохата си има своята особеност; и онова, което самата душа на епохата е в състояние да създаде, когато е правилно, то именно трябва да говори на тази душа на епохата с най-голяма топлота и най-интимно. Ако духовният живот трябва да принесе своите най-прекрасни цветя, неговата мисия трябва да бъде да дава на човека не само догми, да му проповядва не само учения, а в известно отношение да отваря очите.
към текста >>
На основата стоеше мисълта, че съвременният духовен
живот
е в известно отношение един хаос.
Никога това не се върши в смисъла на някаква глупава "потайност", както някои противници на Антропософията искат да накарат хората да вярват. Случи се даже, когато озаглавих една от моите книги "Тайна Наука" да се казва: не може да съществува никаква Тайна Наука. Това се разбира от само себе си по същия начин, както не може да има една природна, а една естествена наука. Щом публикувам една "Тайна Наука", аз съвсем нямам намерението да държа тайно това, което тя казва/ тук думата "тайно" се разбира в смисъла, в който за тайното се говори в Духовната наука тайно хранихме вече още тогава мисълта, че някога ще успеем да представим на сцената пред определен брой зрители това творение на модерния духовен живот. На основата на това стоеше мисълта, че духовният живот е едно велико единство и хармония и че човек има задължението да познае и да вземе под внимание сред духовния живот на дадена епоха най-прекрасните цветя.
На основата стоеше мисълта, че съвременният духовен живот е в известно отношение един хаос.
Но както от хаоса е произлязъл светът, така и в бъдеще ще може да се разцъфти един вид духовен Космос, духовна вселена само благодарение на това, че ще се потрудим да вземем от хаоса на съвременния духовен живот най-добрите цветя. На основата стоеше мисълта, че би било погрешно да се третира от тази гледна точка нещо друго освен именно произведение на изкуството, почерпено от пълния духовен живот на съвремието. Естествено в течение на столетия или да речем на хилядолетията бихме могли да намерим някое друго произведение на изкуството, да го модернизираме и да го представим пред публика; но всяка душа на епохата си има своята особеност; и онова, което самата душа на епохата е в състояние да създаде, когато е правилно, то именно трябва да говори на тази душа на епохата с най-голяма топлота и най-интимно. Ако духовният живот трябва да принесе своите най-прекрасни цветя, неговата мисия трябва да бъде да дава на човека не само догми, да му проповядва не само учения, а в известно отношение да отваря очите. Общо взето не е трудно да се признае това, което вече си е извоювало значение в течение на столетия или може би и през десетилетията; обаче добилият своето значение тук духовен живот трябва да бъде нещо, което да събуди най-първичните, най-елементарните сили в човешката душа.
към текста >>
Но както от хаоса е произлязъл светът, така и в бъдеще ще може да се разцъфти един вид духовен Космос, духовна вселена само благодарение на това, че ще се потрудим да вземем от хаоса на съвременния духовен
живот
най-добрите цветя.
Случи се даже, когато озаглавих една от моите книги "Тайна Наука" да се казва: не може да съществува никаква Тайна Наука. Това се разбира от само себе си по същия начин, както не може да има една природна, а една естествена наука. Щом публикувам една "Тайна Наука", аз съвсем нямам намерението да държа тайно това, което тя казва/ тук думата "тайно" се разбира в смисъла, в който за тайното се говори в Духовната наука тайно хранихме вече още тогава мисълта, че някога ще успеем да представим на сцената пред определен брой зрители това творение на модерния духовен живот. На основата на това стоеше мисълта, че духовният живот е едно велико единство и хармония и че човек има задължението да познае и да вземе под внимание сред духовния живот на дадена епоха най-прекрасните цветя. На основата стоеше мисълта, че съвременният духовен живот е в известно отношение един хаос.
Но както от хаоса е произлязъл светът, така и в бъдеще ще може да се разцъфти един вид духовен Космос, духовна вселена само благодарение на това, че ще се потрудим да вземем от хаоса на съвременния духовен живот най-добрите цветя.
На основата стоеше мисълта, че би било погрешно да се третира от тази гледна точка нещо друго освен именно произведение на изкуството, почерпено от пълния духовен живот на съвремието. Естествено в течение на столетия или да речем на хилядолетията бихме могли да намерим някое друго произведение на изкуството, да го модернизираме и да го представим пред публика; но всяка душа на епохата си има своята особеност; и онова, което самата душа на епохата е в състояние да създаде, когато е правилно, то именно трябва да говори на тази душа на епохата с най-голяма топлота и най-интимно. Ако духовният живот трябва да принесе своите най-прекрасни цветя, неговата мисия трябва да бъде да дава на човека не само догми, да му проповядва не само учения, а в известно отношение да отваря очите. Общо взето не е трудно да се признае това, което вече си е извоювало значение в течение на столетия или може би и през десетилетията; обаче добилият своето значение тук духовен живот трябва да бъде нещо, което да събуди най-първичните, най-елементарните сили в човешката душа. А към най-елементарните сили в човешката душа принадлежи възбуждането на открития поглед за всичко онова, което слънцето на духа дава в съвременната духовна култура Нашето Движение би искало да бъде едно движение, което да отваря очите на нашите съвременници.
към текста >>
На основата стоеше мисълта, че би било погрешно да се третира от тази гледна точка нещо друго освен именно произведение на изкуството, почерпено от пълния духовен
живот
на съвремието.
Това се разбира от само себе си по същия начин, както не може да има една природна, а една естествена наука. Щом публикувам една "Тайна Наука", аз съвсем нямам намерението да държа тайно това, което тя казва/ тук думата "тайно" се разбира в смисъла, в който за тайното се говори в Духовната наука тайно хранихме вече още тогава мисълта, че някога ще успеем да представим на сцената пред определен брой зрители това творение на модерния духовен живот. На основата на това стоеше мисълта, че духовният живот е едно велико единство и хармония и че човек има задължението да познае и да вземе под внимание сред духовния живот на дадена епоха най-прекрасните цветя. На основата стоеше мисълта, че съвременният духовен живот е в известно отношение един хаос. Но както от хаоса е произлязъл светът, така и в бъдеще ще може да се разцъфти един вид духовен Космос, духовна вселена само благодарение на това, че ще се потрудим да вземем от хаоса на съвременния духовен живот най-добрите цветя.
На основата стоеше мисълта, че би било погрешно да се третира от тази гледна точка нещо друго освен именно произведение на изкуството, почерпено от пълния духовен живот на съвремието.
Естествено в течение на столетия или да речем на хилядолетията бихме могли да намерим някое друго произведение на изкуството, да го модернизираме и да го представим пред публика; но всяка душа на епохата си има своята особеност; и онова, което самата душа на епохата е в състояние да създаде, когато е правилно, то именно трябва да говори на тази душа на епохата с най-голяма топлота и най-интимно. Ако духовният живот трябва да принесе своите най-прекрасни цветя, неговата мисия трябва да бъде да дава на човека не само догми, да му проповядва не само учения, а в известно отношение да отваря очите. Общо взето не е трудно да се признае това, което вече си е извоювало значение в течение на столетия или може би и през десетилетията; обаче добилият своето значение тук духовен живот трябва да бъде нещо, което да събуди най-първичните, най-елементарните сили в човешката душа. А към най-елементарните сили в човешката душа принадлежи възбуждането на открития поглед за всичко онова, което слънцето на духа дава в съвременната духовна култура Нашето Движение би искало да бъде едно движение, което да отваря очите на нашите съвременници.
към текста >>
Ако духовният
живот
трябва да принесе своите най-прекрасни цветя, неговата мисия трябва да бъде да дава на човека не само догми, да му проповядва не само учения, а в известно отношение да отваря очите.
На основата на това стоеше мисълта, че духовният живот е едно велико единство и хармония и че човек има задължението да познае и да вземе под внимание сред духовния живот на дадена епоха най-прекрасните цветя. На основата стоеше мисълта, че съвременният духовен живот е в известно отношение един хаос. Но както от хаоса е произлязъл светът, така и в бъдеще ще може да се разцъфти един вид духовен Космос, духовна вселена само благодарение на това, че ще се потрудим да вземем от хаоса на съвременния духовен живот най-добрите цветя. На основата стоеше мисълта, че би било погрешно да се третира от тази гледна точка нещо друго освен именно произведение на изкуството, почерпено от пълния духовен живот на съвремието. Естествено в течение на столетия или да речем на хилядолетията бихме могли да намерим някое друго произведение на изкуството, да го модернизираме и да го представим пред публика; но всяка душа на епохата си има своята особеност; и онова, което самата душа на епохата е в състояние да създаде, когато е правилно, то именно трябва да говори на тази душа на епохата с най-голяма топлота и най-интимно.
Ако духовният живот трябва да принесе своите най-прекрасни цветя, неговата мисия трябва да бъде да дава на човека не само догми, да му проповядва не само учения, а в известно отношение да отваря очите.
Общо взето не е трудно да се признае това, което вече си е извоювало значение в течение на столетия или може би и през десетилетията; обаче добилият своето значение тук духовен живот трябва да бъде нещо, което да събуди най-първичните, най-елементарните сили в човешката душа. А към най-елементарните сили в човешката душа принадлежи възбуждането на открития поглед за всичко онова, което слънцето на духа дава в съвременната духовна култура Нашето Движение би искало да бъде едно движение, което да отваря очите на нашите съвременници.
към текста >>
Общо взето не е трудно да се признае това, което вече си е извоювало значение в течение на столетия или може би и през десетилетията; обаче добилият своето значение тук духовен
живот
трябва да бъде нещо, което да събуди най-първичните, най-елементарните сили в човешката душа.
На основата стоеше мисълта, че съвременният духовен живот е в известно отношение един хаос. Но както от хаоса е произлязъл светът, така и в бъдеще ще може да се разцъфти един вид духовен Космос, духовна вселена само благодарение на това, че ще се потрудим да вземем от хаоса на съвременния духовен живот най-добрите цветя. На основата стоеше мисълта, че би било погрешно да се третира от тази гледна точка нещо друго освен именно произведение на изкуството, почерпено от пълния духовен живот на съвремието. Естествено в течение на столетия или да речем на хилядолетията бихме могли да намерим някое друго произведение на изкуството, да го модернизираме и да го представим пред публика; но всяка душа на епохата си има своята особеност; и онова, което самата душа на епохата е в състояние да създаде, когато е правилно, то именно трябва да говори на тази душа на епохата с най-голяма топлота и най-интимно. Ако духовният живот трябва да принесе своите най-прекрасни цветя, неговата мисия трябва да бъде да дава на човека не само догми, да му проповядва не само учения, а в известно отношение да отваря очите.
Общо взето не е трудно да се признае това, което вече си е извоювало значение в течение на столетия или може би и през десетилетията; обаче добилият своето значение тук духовен живот трябва да бъде нещо, което да събуди най-първичните, най-елементарните сили в човешката душа.
А към най-елементарните сили в човешката душа принадлежи възбуждането на открития поглед за всичко онова, което слънцето на духа дава в съвременната духовна култура Нашето Движение би искало да бъде едно движение, което да отваря очите на нашите съвременници.
към текста >>
Онзи, който се взира в духовния
живот
, знае, че там царуват определени велики духовни закони.
Но когато обгърнем, когато схванем идеята и понятието на Историята живо, към нея принадлежи, както вече отбелязахме, и нещо друго: търпение или умение да чакаме. Прибързаността, нетърпението, пречи на развитието на това, което трябва да узрее като плод в живота; и би било съвсем неразумно преди седем години да мислим за нещо повече освен това леко загатване за онова, което трябваше да се осъществи по-късно. Колко много пречки имаше тогава, които не позволяваха да пристъпим веднага към изпълнението на появилия се в мисълта ни план за едно сценично въплъщение на това духовно творение! Нужно е само да приведа един факт и ще разберете, какво пречеше тогава да пристъпим към представянето на драмата.
Онзи, който се взира в духовния живот, знае, че там царуват определени велики духовни закони.
Това беше и едно от онези велики изречения, които вчера можахте да чуете от самата драма: духовният живот си има своите закони, които трябва да се зачитат, които не могат да се нарушават безнаказано. И един от най-великите закони на духовния живот, незачитането на който особено при едно такова движение, каквото е нашето, ще си отмъщава винаги много тежко, е този, който ни се предначертава там, където висшите духовни Същества ни показват нагледно, как самите те работят действувайки в природата.
към текста >>
Това беше и едно от онези велики изречения, които вчера можахте да чуете от самата драма: духовният
живот
си има своите закони, които трябва да се зачитат, които не могат да се нарушават безнаказано.
Но когато обгърнем, когато схванем идеята и понятието на Историята живо, към нея принадлежи, както вече отбелязахме, и нещо друго: търпение или умение да чакаме. Прибързаността, нетърпението, пречи на развитието на това, което трябва да узрее като плод в живота; и би било съвсем неразумно преди седем години да мислим за нещо повече освен това леко загатване за онова, което трябваше да се осъществи по-късно. Колко много пречки имаше тогава, които не позволяваха да пристъпим веднага към изпълнението на появилия се в мисълта ни план за едно сценично въплъщение на това духовно творение! Нужно е само да приведа един факт и ще разберете, какво пречеше тогава да пристъпим към представянето на драмата. Онзи, който се взира в духовния живот, знае, че там царуват определени велики духовни закони.
Това беше и едно от онези велики изречения, които вчера можахте да чуете от самата драма: духовният живот си има своите закони, които трябва да се зачитат, които не могат да се нарушават безнаказано.
И един от най-великите закони на духовния живот, незачитането на който особено при едно такова движение, каквото е нашето, ще си отмъщава винаги много тежко, е този, който ни се предначертава там, където висшите духовни Същества ни показват нагледно, как самите те работят действувайки в природата.
към текста >>
И един от най-великите закони на духовния
живот
, незачитането на който особено при едно такова движение, каквото е нашето, ще си отмъщава винаги много тежко, е този, който ни се предначертава там, където висшите духовни Същества ни показват нагледно, как самите те работят действувайки в природата.
Прибързаността, нетърпението, пречи на развитието на това, което трябва да узрее като плод в живота; и би било съвсем неразумно преди седем години да мислим за нещо повече освен това леко загатване за онова, което трябваше да се осъществи по-късно. Колко много пречки имаше тогава, които не позволяваха да пристъпим веднага към изпълнението на появилия се в мисълта ни план за едно сценично въплъщение на това духовно творение! Нужно е само да приведа един факт и ще разберете, какво пречеше тогава да пристъпим към представянето на драмата. Онзи, който се взира в духовния живот, знае, че там царуват определени велики духовни закони. Това беше и едно от онези велики изречения, които вчера можахте да чуете от самата драма: духовният живот си има своите закони, които трябва да се зачитат, които не могат да се нарушават безнаказано.
И един от най-великите закони на духовния живот, незачитането на който особено при едно такова движение, каквото е нашето, ще си отмъщава винаги много тежко, е този, който ни се предначертава там, където висшите духовни Същества ни показват нагледно, как самите те работят действувайки в природата.
към текста >>
Единствено чрез съблюдаването на този закон в духовния
живот
успява в този духовен
живот
и това, което трябва да успее, защото духовете, които стоят на основата на природата никога не се тревожат за несполуките.
Погледнете само, как тези Същества работят в природата; обърнете внимание на това, как природата твори и вие ще видите, че в природата винаги съществува възможността, от създаденото да се получат безброй несполуки. Погледнете морето с неговите безброй зародиши, които са положени в него, и обърнете внимание, колко много от тези зародиши дават живи същества! Запитайте се, дали творящите същества на природата си задават някога въпроса: трябва ли да тъжим за несполуките, които имаме, когато създаваме толкова много зародиши и виждаме, че плодовете на нашето творение загиват пред очите ни?
Единствено чрез съблюдаването на този закон в духовния живот успява в този духовен живот и това, което трябва да успее, защото духовете, които стоят на основата на природата никога не се тревожат за несполуките.
Единствено по тази причина успява делото, което трябва да се върши в природата, т.е. в произведението на висшия духовен живот. Успехът като такъв не е никаква мярка за правотата и истината на едно мероприятие. Това трябва да бъде един закон на Духовната наука.
към текста >>
в произведението на висшия духовен
живот
.
Погледнете само, как тези Същества работят в природата; обърнете внимание на това, как природата твори и вие ще видите, че в природата винаги съществува възможността, от създаденото да се получат безброй несполуки. Погледнете морето с неговите безброй зародиши, които са положени в него, и обърнете внимание, колко много от тези зародиши дават живи същества! Запитайте се, дали творящите същества на природата си задават някога въпроса: трябва ли да тъжим за несполуките, които имаме, когато създаваме толкова много зародиши и виждаме, че плодовете на нашето творение загиват пред очите ни? Единствено чрез съблюдаването на този закон в духовния живот успява в този духовен живот и това, което трябва да успее, защото духовете, които стоят на основата на природата никога не се тревожат за несполуките. Единствено по тази причина успява делото, което трябва да се върши в природата, т.е.
в произведението на висшия духовен живот.
Успехът като такъв не е никаква мярка за правотата и истината на едно мероприятие. Това трябва да бъде един закон на Духовната наука.
към текста >>
С това дадохме един малък пример, че са необходими определени неща, когато в културния
живот
трябва да узрее нещо.
С това дадохме един малък пример, че са необходими определени неща, когато в културния живот трябва да узрее нещо.
Естествено би било една изцяло фатална идея да изнесем, да представим "Децата на Луцифер" както едно обикновено театрално представление. Защото, какво се иска, за да се направи от цялото едно единство? Не трябва да забравяме, че главното не са онези, които представят драмата, не са онези, които вършат нещата; главното също не е работата, която се върши, не са и приготовленията и изработеното. Когато творението е възникнало от душата на поета, тогава е извършено първото дело. Това, което става после като посреднически път, то принадлежи към онова, за което току що казах: представянето и работа за представянето и всичко останало, не са главното; това в известно отношение са изцяло второстепенни неща.
към текста >>
И главното е, че през душите и през сърцата на слушателите преминава един общ
живот
, който прави тези сърца способни не само да чувствуват онези тайнствени течения, които излизат от творението, но да ги чувствуват общо, във вътрешна хармония.
Защото, какво се иска, за да се направи от цялото едно единство? Не трябва да забравяме, че главното не са онези, които представят драмата, не са онези, които вършат нещата; главното също не е работата, която се върши, не са и приготовленията и изработеното. Когато творението е възникнало от душата на поета, тогава е извършено първото дело. Това, което става после като посреднически път, то принадлежи към онова, за което току що казах: представянето и работа за представянето и всичко останало, не са главното; това в известно отношение са изцяло второстепенни неща. Главното са слушателите и зрителите.
И главното е, че през душите и през сърцата на слушателите преминава един общ живот, който прави тези сърца способни не само да чувствуват онези тайнствени течения, които излизат от творението, но да ги чувствуват общо, във вътрешна хармония.
Сред нашето движение ние говорим за основаването на една ядка на човечеството, в която да живее Любовта и братството между хората, като за първия наш принцип. О, тази Любов и това Братство между хората е едно нежно, макар и много важно растение. И то цъфти само там, където душите съзвучат в хармония; т.е. там, където трепти един общ духовен живот в душите по един общ начин. Това имах ме именно вчера.
към текста >>
там, където трепти един общ духовен
живот
в душите по един общ начин.
Главното са слушателите и зрителите. И главното е, че през душите и през сърцата на слушателите преминава един общ живот, който прави тези сърца способни не само да чувствуват онези тайнствени течения, които излизат от творението, но да ги чувствуват общо, във вътрешна хармония. Сред нашето движение ние говорим за основаването на една ядка на човечеството, в която да живее Любовта и братството между хората, като за първия наш принцип. О, тази Любов и това Братство между хората е едно нежно, макар и много важно растение. И то цъфти само там, където душите съзвучат в хармония; т.е.
там, където трепти един общ духовен живот в душите по един общ начин.
Това имах ме именно вчера. Нашето движение трябва да бъде един инструмент да укрепи нашите души по този начин и същевременно да ги разтвори така, щото заедно да оставим да се влее в нас нещо духовно, което трябва да се влее. Един общ полъх трябва да минава през душите. Тогава между хората ще може да зрее плодът на Братството, плодът на духовната хармония.
към текста >>
А сега свържете с това, което вчера бе представено пред Вас, едно друго театрално представление и се запитайте, дали е възможно в хаоса на нашия духовен
живот
от сцената да се разлее надолу едно общо чувство и да намери отзвук в сърцата на хората.
А сега свържете с това, което вчера бе представено пред Вас, едно друго театрално представление и се запитайте, дали е възможно в хаоса на нашия духовен живот от сцената да се разлее надолу едно общо чувство и да намери отзвук в сърцата на хората.
Това е истинско произведение на изкуството, което се отразява в нашите сърца. Когато творението на изкуството е излязло от душата на поета, то върви след това по своя път; и това, което се съдържа в него, се изпълнява напълно, когато то намери отзвук в толкова и толкова сърца и души; и едва там се явява второто главно нещо, за което се касае.
към текста >>
Но когато тези отделни примери действуват по-нататък, кога то те се съблюдават, те ще проникнат навън не само в нашия духовен
живот
, а в целия наш съвременен
живот
и ще се изпълнят.
Тези думи бяха казани само за да се обърне вниманието на това, как нашето движение може да стане един инструмент в културата на човечеството. В нашата епоха хората никога не се събират заедно в едно общество на хармония и любов и съгласие, ако хармонията, любовта и съгласието останат само на думи. Има само едно нещо, което може да даде почвата, върху която трябва да узрее първият наш принцип за всеобщо Братство и всеобща Любов: това е задружната работа. Това, което изказах с тези думи, може винаги да бъде само осъществено в отделни примери.
Но когато тези отделни примери действуват по-нататък, кога то те се съблюдават, те ще проникнат навън не само в нашия духовен живот, а в целия наш съвременен живот и ще се изпълнят.
В човешката работа наистина ще се влее човешки дух, а с това и човешкият прогрес. И Духовната наука ще се окаже, че е най-практичното нещо, което може да съществува в живота като фермент. Ако само и се даде възможност, тя може да проникне и да оживотвори всеки клон на нашия живот по най-практичен начин. Общо взето нашето съвремие е вече узряло в смисъла, че във всяка една област ни показва необходимостта от намесата на духовно-научните истини. Навсякъде ние виждаме, че нашето съвремие изисква от нас: духовното познание трябва да проникне в нашия живот, да се влее в нашия живот.
към текста >>
Ако само и се даде възможност, тя може да проникне и да оживотвори всеки клон на нашия
живот
по най-практичен начин.
Има само едно нещо, което може да даде почвата, върху която трябва да узрее първият наш принцип за всеобщо Братство и всеобща Любов: това е задружната работа. Това, което изказах с тези думи, може винаги да бъде само осъществено в отделни примери. Но когато тези отделни примери действуват по-нататък, кога то те се съблюдават, те ще проникнат навън не само в нашия духовен живот, а в целия наш съвременен живот и ще се изпълнят. В човешката работа наистина ще се влее човешки дух, а с това и човешкият прогрес. И Духовната наука ще се окаже, че е най-практичното нещо, което може да съществува в живота като фермент.
Ако само и се даде възможност, тя може да проникне и да оживотвори всеки клон на нашия живот по най-практичен начин.
Общо взето нашето съвремие е вече узряло в смисъла, че във всяка една област ни показва необходимостта от намесата на духовно-научните истини. Навсякъде ние виждаме, че нашето съвремие изисква от нас: духовното познание трябва да проникне в нашия живот, да се влее в нашия живот. Обаче разбирането на човечеството накуцва само бавно след човешките нужди. Ето защо още дълго време нашата работа може да бъде само работа на пионери, работа за бъдещето.
към текста >>
Навсякъде ние виждаме, че нашето съвремие изисква от нас: духовното познание трябва да проникне в нашия
живот
, да се влее в нашия
живот
.
Но когато тези отделни примери действуват по-нататък, кога то те се съблюдават, те ще проникнат навън не само в нашия духовен живот, а в целия наш съвременен живот и ще се изпълнят. В човешката работа наистина ще се влее човешки дух, а с това и човешкият прогрес. И Духовната наука ще се окаже, че е най-практичното нещо, което може да съществува в живота като фермент. Ако само и се даде възможност, тя може да проникне и да оживотвори всеки клон на нашия живот по най-практичен начин. Общо взето нашето съвремие е вече узряло в смисъла, че във всяка една област ни показва необходимостта от намесата на духовно-научните истини.
Навсякъде ние виждаме, че нашето съвремие изисква от нас: духовното познание трябва да проникне в нашия живот, да се влее в нашия живот.
Обаче разбирането на човечеството накуцва само бавно след човешките нужди. Ето защо още дълго време нашата работа може да бъде само работа на пионери, работа за бъдещето.
към текста >>
О, в недалечно бъде ще има много области на човешкия
живот
, където ще има копнеж за тази работа.
Но тя може да чака, не се натрапва, има много търпение. Тя ще влезе в действие там, където хората я желаят, където искат да я имат. Несъмнено нашето движение трябва да върши своята работа с търпение, за да не стигне до там, че по-късно някога в света да се желае нещо, което още съвсем не съществува.
О, в недалечно бъде ще има много области на човешкия живот, където ще има копнеж за тази работа.
Ще има и такива области на човешкия живот, които днес презират тази работа като най-хаотично мечтателство, като най-лошокачествена фантастичност. Тази работа ще бъде желана, тя ще бъде желана от места, където днес съвсем не се очаква това, където днес и се посочва вратата като на едно съновидение. Но нашето движение предварително ще върши своята работа. То съвсем не е до такава степен непрактично, че да не разбира нашето съвремие. То иска да бъде практично, да упражнява практиката там, където действително се касае да се хванат нещата по отделно със всеки пръст.
към текста >>
Ще има и такива области на човешкия
живот
, които днес презират тази работа като най-хаотично мечтателство, като най-лошокачествена фантастичност.
Но тя може да чака, не се натрапва, има много търпение. Тя ще влезе в действие там, където хората я желаят, където искат да я имат. Несъмнено нашето движение трябва да върши своята работа с търпение, за да не стигне до там, че по-късно някога в света да се желае нещо, което още съвсем не съществува. О, в недалечно бъде ще има много области на човешкия живот, където ще има копнеж за тази работа.
Ще има и такива области на човешкия живот, които днес презират тази работа като най-хаотично мечтателство, като най-лошокачествена фантастичност.
Тази работа ще бъде желана, тя ще бъде желана от места, където днес съвсем не се очаква това, където днес и се посочва вратата като на едно съновидение. Но нашето движение предварително ще върши своята работа. То съвсем не е до такава степен непрактично, че да не разбира нашето съвремие. То иска да бъде практично, да упражнява практиката там, където действително се касае да се хванат нещата по отделно със всеки пръст. Кой не би могъл да види, че светът на съвременния духовен и културен живот ни затваря много пъти своите врати, че не иска да ни приеме и когато идваме с нашата практика, казва: останете там, където сте, вие мечтатели, вие сънувате за всевъзможни духовни светове, за един дух, който съвсем не съществува.
към текста >>
Кой не би могъл да види, че светът на съвременния духовен и културен
живот
ни затваря много пъти своите врати, че не иска да ни приеме и когато идваме с нашата практика, казва: останете там, където сте, вие мечтатели, вие сънувате за всевъзможни духовни светове, за един дух, който съвсем не съществува.
Ще има и такива области на човешкия живот, които днес презират тази работа като най-хаотично мечтателство, като най-лошокачествена фантастичност. Тази работа ще бъде желана, тя ще бъде желана от места, където днес съвсем не се очаква това, където днес и се посочва вратата като на едно съновидение. Но нашето движение предварително ще върши своята работа. То съвсем не е до такава степен непрактично, че да не разбира нашето съвремие. То иска да бъде практично, да упражнява практиката там, където действително се касае да се хванат нещата по отделно със всеки пръст.
Кой не би могъл да види, че светът на съвременния духовен и културен живот ни затваря много пъти своите врати, че не иска да ни приеме и когато идваме с нашата практика, казва: останете там, където сте, вие мечтатели, вие сънувате за всевъзможни духовни светове, за един дух, който съвсем не съществува.
Ние не се нуждаем от вашата практика! Кой би могъл да бъде толкова пристрастен, да не вижда ясно това? Не е ли естествено да се направи първо опит да бъдем практични там, където действува светът на илюзията, върху почва, която е само илюзия на света? Когато сме достатъчно на ясно върху това, че даваме по един правилен начин в света на илюзията един образ на действителния свят, тогава чрез този свят на илюзията, на прекрасната илюзия, на художествената илюзия, ние можем да получим първата подбуда от онзи свят, чрез който боговете несъмнено ни говорят. Понеже чрез изкуството, когато то се схваща в истинския смисъл, ни говорят наистина боговете, чрез изкуството ние най-сигурно ще намерим вратата, за да проникнем постепенно с нашата практика в така наречените практически клонове на живота.
към текста >>
С това стигам до онази точка, където трябва да кажа няколко особени думи, защото това е свързано с истинския духовен
живот
.
Това, което плуваше пред погледа ни при подготвителната работа, беше свободата на човешката душа в единство с действието, в хармония с действието. Може би не всичко може да се постигне наведнаж; но това, което плуваше пред нашия поглед, беше, че ние бихме могли да създадем едно единство, без някой да се нуждае да се включи в една машинария, където се чува командната дума и след това се върши това или онова. Най-малко това плуваше пред погледа ни като идея, че всеки един от участвуващите в работата имаше чувството, че застъпва своята работа, върши своята работа.
С това стигам до онази точка, където трябва да кажа няколко особени думи, защото това е свързано с истинския духовен живот.
Трябва да кажа тези думи не толкова за да говоря върху този пример на духовната работа, а да говоря именно върху него като пример за това, което може да бъде принцип, ръководна нишка и идея на едно духовно съжителство. За нас стана явно, че е възможно да развържем онези сили в човешката душа, които могат да бъдат развързани, когато през сърцата, през душата преминава една духовна идея и когато душите са достатъчно узрели, щото всеки един от участвуващите в работата да се чувствува на своето място. С най-дълбоко задоволство трябва да кажем, че онези членове на нашето движение, които съдействуваха за да осъществим това представление, работиха за нашето дело не само с преданост казвам това с пълно съзнание но преди всичко с най-вътрешно разбиране за това дело. И благодарение на това ние успяхме да включим в едно цяло не само изпълнителите на отделните образи на драмата, цяло, което вчера бе показано пред Вас, но бяхме също в състояние да създадем едно цяло и чрез работата на нашите членове живописци, работа също изпълнена не само с преданост, но и с разбиране. Би било невъзможно да Ви изтъкна в подробности всичко, което беше необходимо като работа от страна на този или онзи член.
към текста >>
Така щото, ако ми позволите да изразя едно лично чувство, вчера аз действително изпитах в дълбочината на душата си голяма благодарност към онези, към всички онези, които съдействуваха с такова пълно разбиране и работа, всеки един на своето място, благодарност, която бих искал и днес да изкажа към всеки един от тях, благодарност, която има и една друга страна, онази страна, която прави чувството на благодарност да бъде отправено отново към всеобщия извор на нашия духовен
живот
, от който произхожда всичко, което ние хората въобще можем да направим.
И благодарение на това ние успяхме да включим в едно цяло не само изпълнителите на отделните образи на драмата, цяло, което вчера бе показано пред Вас, но бяхме също в състояние да създадем едно цяло и чрез работата на нашите членове живописци, работа също изпълнена не само с преданост, но и с разбиране. Би било невъзможно да Ви изтъкна в подробности всичко, което беше необходимо като работа от страна на този или онзи член. Но когато от първия до последния костюм трябва да се получи едно цяло, трябва да се получи нещо, което не само така да се каже изразява отделно това, което се проявява чрез отделния изпълнител, но което дава една обща картина, тогава е необходимо и тази част на работата да бъде одушевена от една обща идея. И със задоволство трябва да кажа, че този наш уважаем член, който се нагърби с неимоверно тежката работа да изработи нашите костюми в смисъла на цялостното представление, че този наш член свърши своята работа с най-дълбоко разбиране. С пълно съзнание казвам, че бе проявена, извънредна гениалност в начина, как отделните неща бяха съчетани в цялото.
Така щото, ако ми позволите да изразя едно лично чувство, вчера аз действително изпитах в дълбочината на душата си голяма благодарност към онези, към всички онези, които съдействуваха с такова пълно разбиране и работа, всеки един на своето място, благодарност, която бих искал и днес да изкажа към всеки един от тях, благодарност, която има и една друга страна, онази страна, която прави чувството на благодарност да бъде отправено отново към всеобщия извор на нашия духовен живот, от който произхожда всичко, което ние хората въобще можем да направим.
И само защото този духовен живот беше деен, ние можахме да направим този слаб опит да представим на сцената такова едно произведение на изкуството. Но при това ние можахме да съберем опитности и изживявания. Онзи, който даде своя принос в определен сектор на нашата работа, можа да изпита радост, че духовният живот е в известно отношение една побеждаваща сила. Това вдъхва увереност, вдъхва твърда вяра в бъдещето на нашето движение. Може би ние трябва да почерпим вярата във величието, вярата във всеобхватността на нашето движение обгръщайки с поглед отделните работи.
към текста >>
И само защото този духовен
живот
беше деен, ние можахме да направим този слаб опит да представим на сцената такова едно произведение на изкуството.
Би било невъзможно да Ви изтъкна в подробности всичко, което беше необходимо като работа от страна на този или онзи член. Но когато от първия до последния костюм трябва да се получи едно цяло, трябва да се получи нещо, което не само така да се каже изразява отделно това, което се проявява чрез отделния изпълнител, но което дава една обща картина, тогава е необходимо и тази част на работата да бъде одушевена от една обща идея. И със задоволство трябва да кажа, че този наш уважаем член, който се нагърби с неимоверно тежката работа да изработи нашите костюми в смисъла на цялостното представление, че този наш член свърши своята работа с най-дълбоко разбиране. С пълно съзнание казвам, че бе проявена, извънредна гениалност в начина, как отделните неща бяха съчетани в цялото. Така щото, ако ми позволите да изразя едно лично чувство, вчера аз действително изпитах в дълбочината на душата си голяма благодарност към онези, към всички онези, които съдействуваха с такова пълно разбиране и работа, всеки един на своето място, благодарност, която бих искал и днес да изкажа към всеки един от тях, благодарност, която има и една друга страна, онази страна, която прави чувството на благодарност да бъде отправено отново към всеобщия извор на нашия духовен живот, от който произхожда всичко, което ние хората въобще можем да направим.
И само защото този духовен живот беше деен, ние можахме да направим този слаб опит да представим на сцената такова едно произведение на изкуството.
Но при това ние можахме да съберем опитности и изживявания. Онзи, който даде своя принос в определен сектор на нашата работа, можа да изпита радост, че духовният живот е в известно отношение една побеждаваща сила. Това вдъхва увереност, вдъхва твърда вяра в бъдещето на нашето движение. Може би ние трябва да почерпим вярата във величието, вярата във всеобхватността на нашето движение обгръщайки с поглед отделните работи. Например радостно беше до най-висока степен, как през последните десет дни духовната сила на творението на изкуството, което представихме, действуваше не само върху нас, които съдействуваха за неговото изнасяне, които участвувахме в неговото представяне, но действуваше и върху работниците, които работеха в театъра с чук и клещи, как до последния работник на театъра те съдействуваха за осъществяване на представлението с най-голяма радост.
към текста >>
Онзи, който даде своя принос в определен сектор на нашата работа, можа да изпита радост, че духовният
живот
е в известно отношение една побеждаваща сила.
И със задоволство трябва да кажа, че този наш уважаем член, който се нагърби с неимоверно тежката работа да изработи нашите костюми в смисъла на цялостното представление, че този наш член свърши своята работа с най-дълбоко разбиране. С пълно съзнание казвам, че бе проявена, извънредна гениалност в начина, как отделните неща бяха съчетани в цялото. Така щото, ако ми позволите да изразя едно лично чувство, вчера аз действително изпитах в дълбочината на душата си голяма благодарност към онези, към всички онези, които съдействуваха с такова пълно разбиране и работа, всеки един на своето място, благодарност, която бих искал и днес да изкажа към всеки един от тях, благодарност, която има и една друга страна, онази страна, която прави чувството на благодарност да бъде отправено отново към всеобщия извор на нашия духовен живот, от който произхожда всичко, което ние хората въобще можем да направим. И само защото този духовен живот беше деен, ние можахме да направим този слаб опит да представим на сцената такова едно произведение на изкуството. Но при това ние можахме да съберем опитности и изживявания.
Онзи, който даде своя принос в определен сектор на нашата работа, можа да изпита радост, че духовният живот е в известно отношение една побеждаваща сила.
Това вдъхва увереност, вдъхва твърда вяра в бъдещето на нашето движение. Може би ние трябва да почерпим вярата във величието, вярата във всеобхватността на нашето движение обгръщайки с поглед отделните работи. Например радостно беше до най-висока степен, как през последните десет дни духовната сила на творението на изкуството, което представихме, действуваше не само върху нас, които съдействуваха за неговото изнасяне, които участвувахме в неговото представяне, но действуваше и върху работниците, които работеха в театъра с чук и клещи, как до последния работник на театъра те съдействуваха за осъществяване на представлението с най-голяма радост. Това е нещо, което също принадлежи на произведението на изкуството, когато погледът се разширява от тясно ограничените рамки до там, където произведението на изкуството трябва да действува чрез своя духовен живот и чрез своята духовна сила, като едно слънце върху целия културен живот. Това дава сила и дава смелост Но това ни открива също погледа към социалната мисия на Духовната наука.
към текста >>
Това е нещо, което също принадлежи на произведението на изкуството, когато погледът се разширява от тясно ограничените рамки до там, където произведението на изкуството трябва да действува чрез своя духовен
живот
и чрез своята духовна сила, като едно слънце върху целия културен
живот
.
Но при това ние можахме да съберем опитности и изживявания. Онзи, който даде своя принос в определен сектор на нашата работа, можа да изпита радост, че духовният живот е в известно отношение една побеждаваща сила. Това вдъхва увереност, вдъхва твърда вяра в бъдещето на нашето движение. Може би ние трябва да почерпим вярата във величието, вярата във всеобхватността на нашето движение обгръщайки с поглед отделните работи. Например радостно беше до най-висока степен, как през последните десет дни духовната сила на творението на изкуството, което представихме, действуваше не само върху нас, които съдействуваха за неговото изнасяне, които участвувахме в неговото представяне, но действуваше и върху работниците, които работеха в театъра с чук и клещи, как до последния работник на театъра те съдействуваха за осъществяване на представлението с най-голяма радост.
Това е нещо, което също принадлежи на произведението на изкуството, когато погледът се разширява от тясно ограничените рамки до там, където произведението на изкуството трябва да действува чрез своя духовен живот и чрез своята духовна сила, като едно слънце върху целия културен живот.
Това дава сила и дава смелост Но това ни открива също погледа към социалната мисия на Духовната наука. Да, Духовната наука има една социална мисия, тя има една мисия за цялостната култура на човечеството и за цялостното благо на човечеството. О, днес има много души, които вярват, че в нашия разединен живот може да дойде отново благо и спасение за хората само чрез материални средства и материални мероприятия, които са изгубили вяра и доверие в побеждаващата сила на духовността. Обаче практиката ни учи, че духът има сила да развърже в душата тайни радости, тайна и пълна с отдаденост радост; тя ни учи, че ако винаги и постоянно сме в състояние да предложим на нашето съвремие хляба на духовния живот, ще бъдат налице човешките души, които с пълен копнеж ще искат да ядат този хляб. Такъв един обзор, който може да бъде направен в течение на десет дни, такъв един обзор може да бъде много поучителен.
към текста >>
О, днес има много души, които вярват, че в нашия разединен
живот
може да дойде отново благо и спасение за хората само чрез материални средства и материални мероприятия, които са изгубили вяра и доверие в побеждаващата сила на духовността.
Може би ние трябва да почерпим вярата във величието, вярата във всеобхватността на нашето движение обгръщайки с поглед отделните работи. Например радостно беше до най-висока степен, как през последните десет дни духовната сила на творението на изкуството, което представихме, действуваше не само върху нас, които съдействуваха за неговото изнасяне, които участвувахме в неговото представяне, но действуваше и върху работниците, които работеха в театъра с чук и клещи, как до последния работник на театъра те съдействуваха за осъществяване на представлението с най-голяма радост. Това е нещо, което също принадлежи на произведението на изкуството, когато погледът се разширява от тясно ограничените рамки до там, където произведението на изкуството трябва да действува чрез своя духовен живот и чрез своята духовна сила, като едно слънце върху целия културен живот. Това дава сила и дава смелост Но това ни открива също погледа към социалната мисия на Духовната наука. Да, Духовната наука има една социална мисия, тя има една мисия за цялостната култура на човечеството и за цялостното благо на човечеството.
О, днес има много души, които вярват, че в нашия разединен живот може да дойде отново благо и спасение за хората само чрез материални средства и материални мероприятия, които са изгубили вяра и доверие в побеждаващата сила на духовността.
Обаче практиката ни учи, че духът има сила да развърже в душата тайни радости, тайна и пълна с отдаденост радост; тя ни учи, че ако винаги и постоянно сме в състояние да предложим на нашето съвремие хляба на духовния живот, ще бъдат налице човешките души, които с пълен копнеж ще искат да ядат този хляб. Такъв един обзор, който може да бъде направен в течение на десет дни, такъв един обзор може да бъде много поучителен. Той може да ни вдъхне вярата в това, което искаме като последователи на Духовната наука; и той може да ни даде смелостта безспирно да работим по-нататък за делото, което сме си поставили като цел. Последователят на Духовната наука трябва да има открит поглед за живота, за да се учи от живота. Защото само благодарение на това, че на всяка крачка в нашия живот поглеждаме назад като учащи се, ние можем да прогресираме.
към текста >>
Обаче практиката ни учи, че духът има сила да развърже в душата тайни радости, тайна и пълна с отдаденост радост; тя ни учи, че ако винаги и постоянно сме в състояние да предложим на нашето съвремие хляба на духовния
живот
, ще бъдат налице човешките души, които с пълен копнеж ще искат да ядат този хляб.
Например радостно беше до най-висока степен, как през последните десет дни духовната сила на творението на изкуството, което представихме, действуваше не само върху нас, които съдействуваха за неговото изнасяне, които участвувахме в неговото представяне, но действуваше и върху работниците, които работеха в театъра с чук и клещи, как до последния работник на театъра те съдействуваха за осъществяване на представлението с най-голяма радост. Това е нещо, което също принадлежи на произведението на изкуството, когато погледът се разширява от тясно ограничените рамки до там, където произведението на изкуството трябва да действува чрез своя духовен живот и чрез своята духовна сила, като едно слънце върху целия културен живот. Това дава сила и дава смелост Но това ни открива също погледа към социалната мисия на Духовната наука. Да, Духовната наука има една социална мисия, тя има една мисия за цялостната култура на човечеството и за цялостното благо на човечеството. О, днес има много души, които вярват, че в нашия разединен живот може да дойде отново благо и спасение за хората само чрез материални средства и материални мероприятия, които са изгубили вяра и доверие в побеждаващата сила на духовността.
Обаче практиката ни учи, че духът има сила да развърже в душата тайни радости, тайна и пълна с отдаденост радост; тя ни учи, че ако винаги и постоянно сме в състояние да предложим на нашето съвремие хляба на духовния живот, ще бъдат налице човешките души, които с пълен копнеж ще искат да ядат този хляб.
Такъв един обзор, който може да бъде направен в течение на десет дни, такъв един обзор може да бъде много поучителен. Той може да ни вдъхне вярата в това, което искаме като последователи на Духовната наука; и той може да ни даде смелостта безспирно да работим по-нататък за делото, което сме си поставили като цел. Последователят на Духовната наука трябва да има открит поглед за живота, за да се учи от живота. Защото само благодарение на това, че на всяка крачка в нашия живот поглеждаме назад като учащи се, ние можем да прогресираме. Както можахме да чакаме седем години за този идеал, така ще можем да чакаме и за други, за много други неща, които трябва да се осъществят чрез нашето Движение, докато те узреят в лоното на времето.
към текста >>
Защото само благодарение на това, че на всяка крачка в нашия
живот
поглеждаме назад като учащи се, ние можем да прогресираме.
О, днес има много души, които вярват, че в нашия разединен живот може да дойде отново благо и спасение за хората само чрез материални средства и материални мероприятия, които са изгубили вяра и доверие в побеждаващата сила на духовността. Обаче практиката ни учи, че духът има сила да развърже в душата тайни радости, тайна и пълна с отдаденост радост; тя ни учи, че ако винаги и постоянно сме в състояние да предложим на нашето съвремие хляба на духовния живот, ще бъдат налице човешките души, които с пълен копнеж ще искат да ядат този хляб. Такъв един обзор, който може да бъде направен в течение на десет дни, такъв един обзор може да бъде много поучителен. Той може да ни вдъхне вярата в това, което искаме като последователи на Духовната наука; и той може да ни даде смелостта безспирно да работим по-нататък за делото, което сме си поставили като цел. Последователят на Духовната наука трябва да има открит поглед за живота, за да се учи от живота.
Защото само благодарение на това, че на всяка крачка в нашия живот поглеждаме назад като учащи се, ние можем да прогресираме.
Както можахме да чакаме седем години за този идеал, така ще можем да чакаме и за други, за много други неща, които трябва да се осъществят чрез нашето Движение, докато те узреят в лоното на времето. Ние ще можем да чакаме с вяра. Защото когато разбираме Духовната наука в смисъла на настоящето, когато разбираме правилно Духовна наука, тогава имам е централната точка на това, което се нарича вяра в най-висшия смисъл; ние сме поставили винаги тази централна точка пред лицето си: поставили сме винаги една здрава точка пред нашия поглед, пред нашето лице, която вчера застана срещу нас чрез символа на кръста. Ние знаем, що значи кръстът на човешката душа. И в течение на годините се постарахме да считаме това, което се вливаше в нас, като един дар на духовните светове.
към текста >>
От тогава той е при нас хората, действува между нас и ние можем да станем участници в това действие, когато се постараем да използуваме всички онези средства, с които разполага ме, за да разберем този Христов Принцип; да го разберем така, че да направим от него
живот
на нашата собствена душа.
Защото когато разбираме Духовната наука в смисъла на настоящето, когато разбираме правилно Духовна наука, тогава имам е централната точка на това, което се нарича вяра в най-висшия смисъл; ние сме поставили винаги тази централна точка пред лицето си: поставили сме винаги една здрава точка пред нашия поглед, пред нашето лице, която вчера застана срещу нас чрез символа на кръста. Ние знаем, що значи кръстът на човешката душа. И в течение на годините се постарахме да считаме това, което се вливаше в нас, като един дар на духовните светове. Постарахме да направим от това съдържание на Духовната наука един инструмент, за да разберем все по-добре и по-добре тази централна точка на прогреса на човечеството, да разберем Христа и кръста. Когато познаем действителността на Христовия Принцип, тогава разбираме, че този Христов Принцип е една Сила, една жива Сила, която отначало на нашето летоброене е свързана с живота на хората на Земята, откакто този Христов Принцип се свързва с един човек в тялото на Исуса от Назарет.
От тогава той е при нас хората, действува между нас и ние можем да станем участници в това действие, когато се постараем да използуваме всички онези средства, с които разполага ме, за да разберем този Христов Принцип; да го разберем така, че да направим от него живот на нашата собствена душа.
Но тогава, когато разберем така този Христов Принцип, че да знаем, той е в човечеството, той е тук, че можем да отидем при него, можем да черпим живата вода от този извор, тогава ние имаме онази вяра, която може да чака, може да чака за всичко, което трябва да узрее в лоното на времето, което трябва да узрее, когато имаме търпение. От преходното, сред което можем да обхванем Христовия Принцип, за нас ще узрее непреходното, вечното, безсмъртното. От лоното на времето за нас човеците ще се роди това, което е над времето. Когато стоим на тази твърда точка, тогава, изхождайки от нея, ние имаме не една сляпа вяра, а една вяра проникната от истина и познание и ще си кажем: ще стане това, което трябва да стане; и нищо не ще ни препятствува да вложим нашите най-добри сили за това, за което вярваме, че то трябва да стане. Вярата от едната страна, това е истинския плод на кръста; тя е това, което винаги ни казва: погледни твоите несполуки, те са винаги привидна смърт на твоето творчество!
към текста >>
От твоите несполуки погледни към кръста и си спомни, че на кръста беше изворът на вечния
живот
, който побеждава временната смърт не само за себе си, но и за всички човеци.
Но тогава, когато разберем така този Христов Принцип, че да знаем, той е в човечеството, той е тук, че можем да отидем при него, можем да черпим живата вода от този извор, тогава ние имаме онази вяра, която може да чака, може да чака за всичко, което трябва да узрее в лоното на времето, което трябва да узрее, когато имаме търпение. От преходното, сред което можем да обхванем Христовия Принцип, за нас ще узрее непреходното, вечното, безсмъртното. От лоното на времето за нас човеците ще се роди това, което е над времето. Когато стоим на тази твърда точка, тогава, изхождайки от нея, ние имаме не една сляпа вяра, а една вяра проникната от истина и познание и ще си кажем: ще стане това, което трябва да стане; и нищо не ще ни препятствува да вложим нашите най-добри сили за това, за което вярваме, че то трябва да стане. Вярата от едната страна, това е истинския плод на кръста; тя е това, което винаги ни казва: погледни твоите несполуки, те са винаги привидна смърт на твоето творчество!
От твоите несполуки погледни към кръста и си спомни, че на кръста беше изворът на вечния живот, който побеждава временната смърт не само за себе си, но и за всички човеци.
И ние получаваме смелост в живота от две представи. Трябва само правилно да ги схванем. О, понякога доброжелателни хора са отправили срещу Духовната наука, така както тук я разбираме, възражението, че който идва при нея, понеже приема това или онова привидно по авторитет, той става слаб, изгубва своята сила. Но този, който твърди това, смесва привидното с истинското. Духовната наука, както я разбираме тук, не отслабва човека, тя е една сила, в която живее крепкост.
към текста >>
Нищо чудно, че понякога от болния въздух на съвременния духовен
живот
един отслабнал организъм се чувствува без силен и слаб в началото на своя духовно-научен път.
Но този, който твърди това, смесва привидното с истинското. Духовната наука, както я разбираме тук, не отслабва човека, тя е една сила, в която живее крепкост. Какво може да стори свежестта, разцъфтяването в една свободна природа и свободен природен въздух, ако в свежия и животворен въздух дойде един отслабен организъм и не може да го понася? Трябва ли тя да се промени, или напротив човекът трябва да узрее, за да може да понася свежия животворен въздух на живота? Духовното познание иска да бъде един здрав въздух на духа.
Нищо чудно, че понякога от болния въздух на съвременния духовен живот един отслабнал организъм се чувствува без силен и слаб в началото на своя духовно-научен път.
Търпение и смелост, които се разцъфтяват за нас от действително разбрания Христов Импулс, това са същинските истински плодове на една част от Духовната наука, както тя се разбира тук. Смелост, постоянство, вяра, само те не са достатъчни; към тях трябва да се прибави още едно нещо, което е необходимо все повече и повече, колкото повече напредваме в бъдещето. А това е: когато сме познали, че една идея е права, трябва да намерим възможността да не се оставяме да ни заблуди нищо, което да ни отклони от правотата на тази идея. Можем да си казваме хиляди пъти, че сега тази идея е неосъществима, но трябва да чакаме с търпение и постоянство, докато нейното осъществяване стане възможно. Когато вярваме, че в напредващия път на човешкия живот се намира Христовата Сила, която прави всичко да узрее от лоното на времето в подходящия момент, тогава независимо от временния неуспех ние трябва да имаме увереност в правотата, в несъмнената правота на нашето духовно съдържание.
към текста >>
Когато вярваме, че в напредващия път на човешкия
живот
се намира Христовата Сила, която прави всичко да узрее от лоното на времето в подходящия момент, тогава независимо от временния неуспех ние трябва да имаме увереност в правотата, в несъмнената правота на нашето духовно съдържание.
Нищо чудно, че понякога от болния въздух на съвременния духовен живот един отслабнал организъм се чувствува без силен и слаб в началото на своя духовно-научен път. Търпение и смелост, които се разцъфтяват за нас от действително разбрания Христов Импулс, това са същинските истински плодове на една част от Духовната наука, както тя се разбира тук. Смелост, постоянство, вяра, само те не са достатъчни; към тях трябва да се прибави още едно нещо, което е необходимо все повече и повече, колкото повече напредваме в бъдещето. А това е: когато сме познали, че една идея е права, трябва да намерим възможността да не се оставяме да ни заблуди нищо, което да ни отклони от правотата на тази идея. Можем да си казваме хиляди пъти, че сега тази идея е неосъществима, но трябва да чакаме с търпение и постоянство, докато нейното осъществяване стане възможно.
Когато вярваме, че в напредващия път на човешкия живот се намира Христовата Сила, която прави всичко да узрее от лоното на времето в подходящия момент, тогава независимо от временния неуспех ние трябва да имаме увереност в правотата, в несъмнената правота на нашето духовно съдържание.
Можем ли да чакаме резултата, тогава ще бъдем по-малко принудени само да чакаме, когато се касае да разбираме правилното, истинското, мъдрото като истинно, мъдро и правилно. Само кръстът е този, който дава на правилното разбиране смелост и вяра в живота; обаче звездата, когато някога беше притежание на Луцифер, носителя на светлината, но която бе изгубена от него и премина при Христовия Принцип, тя е, която всеки момент може да ни озари, когато и се отдадем, да ни озари върху правотата, върху несъмнимото на нашето духовно съдържание. Тази е другата силова точка, на която трябва твърдо да стоим. Ние трябва да добием едно познание, което прониква в глъбините на живота, което прониква зад материалните явления, което озарява там, където има светлина, и тогава, когато за човешкото око, за човешкия ум, за външното възприятие тя е тъмнина. За човешкото развитие беше необходимо да настъпи Христовото Събитие в течение на прогреса на човечеството и в следващите дни ние ще покажем, колко необходимо беше това събитие.
към текста >>
Но всеки
живот
напредва, всеки
живот
продължава да върви напред.
Ние трябва да добием едно познание, което прониква в глъбините на живота, което прониква зад материалните явления, което озарява там, където има светлина, и тогава, когато за човешкото око, за човешкия ум, за външното възприятие тя е тъмнина. За човешкото развитие беше необходимо да настъпи Христовото Събитие в течение на прогреса на човечеството и в следващите дни ние ще покажем, колко необходимо беше това събитие. Необходимо беше, както с такова дълбоко прозрение ни показва Евангелието на Йоана, необходимо беше за известно време тъмнината да дойде над човечеството. И в тази тъмнина просия това, което наричаме Христов Принцип, Христос. Действителността е именно такава, каквато я описва Евангелието на Йоана.
Но всеки живот напредва, всеки живот продължава да върви напред.
Една чудесна, величествена легенда ни разказва, че когато Луцифер паднал от Небето на Земята, от неговата корона паднал един скъпоценен камък. От този скъпоценен камък казва легендата била изработена онази чаша, от която Христос пил със своите ученици на Тайната вечеря; онази чаша, в която е била събрана христовата кръв, която изтече от кръста; онази чаша, която била донесена от ангели в западния свят и е била приета в западния свят от онези, които искали да стигнат до истинско разбиране на Христовия Принцип. От скъпоценния камък, паднал от короната на Луцифер, стана Гралът, свещеният Граал. Що е свещеният Грал? Всички Вие знаете, че човекът, какъвто той е днес, се състои от четири члена: физическо тяло, етерно тяло, астрално тяло и Аз, че в течение на човешкото развитие този Аз трябва да достигне едно все по-голямо съвършенство, трябва да се издигне все по-високо и по-високо.
към текста >>
Това трябва да бъде посочено като нещо, което в известно отношение е мисията на духовно-научния
живот
за бъдещето: от една страна да добием сигурност и сила, да стоим на една здрава почва на духовния
живот
, да станем възприемчиви за новородената светлина на някогашния носител на светлината, а от друга страна да се опираме на другата опорна точка на твърдата вяра и на твърдата сигурност, че това, което трябва да стане чрез силите, които се намират в света, ще стане.
Това трябва да бъде посочено като нещо, което в известно отношение е мисията на духовно-научния живот за бъдещето: от една страна да добием сигурност и сила, да стоим на една здрава почва на духовния живот, да станем възприемчиви за новородената светлина на някогашния носител на светлината, а от друга страна да се опираме на другата опорна точка на твърдата вяра и на твърдата сигурност, че това, което трябва да стане чрез силите, които се намират в света, ще стане.
Само чрез тази двойна сигурност ще можем да произведем това, което трябва да произведем в света; само чрез тази двойна сигурност ще успеем да преведем в живота духовното познание.
към текста >>
Когато разберем тази мисия така, тогава звездата ще ни бъде ръководител към сигурността на един изпълнен със Светлина духовен
живот
, тогава Христос ще бъде наш ръководител във вяра и доверие към вътрешната топлина на нашата душа, че ще стане това, което можем да наречем: раждане на вечното от временното.
Ето защо трябва да бъдем на ясно върху факта, че имаме не само задачата да разберем звездата, как тя е светила през развитието на човечеството, докато от короната на Луцифер падна скъпоценният камък; но ние трябва да разберем, че трябва да приемем това, което е станало от този скъпоценен камък, Свещения Граал, че трябва да разберем кръста в звездата; че трябва да разберем това, което е светило като мъдрост пълна със светлина в най-древните времена на света, което в най-дълбоките глъбини на нашата душа обожаваме като мъдрост на предихристиянските времена, към които поглеждаме с пълна преданост, и че към това трябва да прибавим другото, което светът е могъл да стане чрез мисията на кръста. Нито частица не трябва да изгубим от предихристиянската мъдрост, нито частица не трябва да изгубим от светлината на Изтока. Ние поглеждаме към Фосфорос, към Носителя на Светлината; ние познаваме този някогашен носител на светлината като онова същество, което първо може да ни направи разбираемо цялото дълбоко вътрешно значение на Христа; но до Фосфорос ние виждаме Христофорос, носителя на Христа, и се стараем да разберем духовно-научната мисия, която може да бъде изпълнена само, когато знаците на тези два свята действително "се съединят в любовта".
Когато разберем тази мисия така, тогава звездата ще ни бъде ръководител към сигурността на един изпълнен със Светлина духовен живот, тогава Христос ще бъде наш ръководител във вяра и доверие към вътрешната топлина на нашата душа, че ще стане това, което можем да наречем: раждане на вечното от временното.
Нека постоянно си спомняме за принципа: че когато това, което искаме, е правилно, нищо не може да ни заблуди и ние можем да чакаме, докато плодовете узреят. Ако от една страна здраво държим погледа си насочен към звездата, която Луцифер изгуби, а от друга страна към кръста Христов, тогава ще проникнем вътрешно и живо мисията на духовното познание, тогава постоянно и все повече и повече ще затвърдим в нас сигурността, че Светлината, която свети от това духовно познание, е истинска звездна светлина. Но тогава също ние все повече и повече ще имаме вярата и доверието, че ще узреят плодовете на това познание; тогава нищо не ще ни разколебае; тогава ще можем да приемем с търпение и постоянство всички несполуки и, поглеждайки към малкото, което сме постигнали, ще си кажем: ние постепенно ще създадем чрез нашето движение един малък кълн в човечеството, така щото светлината на изтока от ново ще намери своя блясък, ще намери своята пълна с разбиране лъчезарност в Христовия Принцип на запад. Тогава също ние ще познаем, че има една Светлина на Запад, която свети, за да направи още по-светло това, което произхожда от Изтока, отколкото то може да бъде чрез своята собствена сила. Едно нещо се изпълва със светлина чрез източника на светлината, от който то се осветява.
към текста >>
88.
3. СКАЗКА ВТОРА
GA_113 Изтокът в светлината на Запада
Но Вие всички знаете, че в нормалния
живот
на човека има едно състояние, при което човекът се намира вън от органите на своето физическа тяло; това е състояние на сън.
Но Вие всички знаете, че в нормалния живот на човека има едно състояние, при което човекът се намира вън от органите на своето физическа тяло; това е състояние на сън.
Ние знаем, че от четирите члена на човешката природа, физическото тяло, етерно тяло, астрално тяло и Аз последните два члена, Азът и астралното тяло добиват през време на съня известна самостоятелност*. /*Тези изрази се употребяват тук само така, както са обяснени в моите книги. Следователно те не могат да бъдат критикувани от едно гледище, което свързва с тях съвършено други представи /нещо като тривиален мистицизъм/ както това често се случва./. През време на дневната будност физическото тяло, етерното тяло, астралното тяло и Азът са тясно свързани помежду си. През време на съня тези четири члена се разделят така, че от една страна в леглото остават физическото тяло с етерното тяло, а от друга страна астралното тяло и Азът живеят свободно в един друг свят.
към текста >>
Така следователно в нормалното течение на своя
живот
в периода от 24 часа човекът се намира веднъж в едно такова състояние, при което органите, които са вградени в неговото физическо тяло, не са свързани с него; но той трябва да заплати по определен начин това освобождаване с тъмнината на съзнанието; през време на своето състояние на сън той не вижда нищо около себе си в света, в който се намира тогава.
Ние знаем, че от четирите члена на човешката природа, физическото тяло, етерно тяло, астрално тяло и Аз последните два члена, Азът и астралното тяло добиват през време на съня известна самостоятелност*. /*Тези изрази се употребяват тук само така, както са обяснени в моите книги. Следователно те не могат да бъдат критикувани от едно гледище, което свързва с тях съвършено други представи /нещо като тривиален мистицизъм/ както това често се случва./. През време на дневната будност физическото тяло, етерното тяло, астралното тяло и Азът са тясно свързани помежду си. През време на съня тези четири члена се разделят така, че от една страна в леглото остават физическото тяло с етерното тяло, а от друга страна астралното тяло и Азът живеят свободно в един друг свят.
Така следователно в нормалното течение на своя живот в периода от 24 часа човекът се намира веднъж в едно такова състояние, при което органите, които са вградени в неговото физическо тяло, не са свързани с него; но той трябва да заплати по определен начин това освобождаване с тъмнината на съзнанието; през време на своето състояние на сън той не вижда нищо около себе си в света, в който се намира тогава.
към текста >>
Да вземем следователно двата случая: обикновеният човек, както той стои в нормалния
живот
, който от сутрин до вечер се отдава на впечатленията на външния свят, отдава се на това, което действува върху неговите сетива и върху неговия ум.
Да вземем следователно двата случая: обикновеният човек, както той стои в нормалния живот, който от сутрин до вечер се отдава на впечатленията на външния свят, отдава се на това, което действува върху неговите сетива и върху неговия ум.
Вечерта той заспива, неговото астрално тяло излиза от физическото тяло. Тогава това астрално тяло е изцяло отдадено на това, което е било изживяно през време на деня; то следва еластичността на физическото тяло, а не своята собствена еластичност. Съвсем различно стои работата, когато чрез медитация, съсредоточение и чрез други упражнения, които се правят с оглед постигането на висшето познание, човек изживява през деня силни въздействия върху своята душа, т. е. върху своето астрално тяло и върху своя Аз, когато следователно той има определени моменти заделени от обикновения дневен живот, през които върши нещо съвсем различно от това, което обикновено върши; когато в определен момент той не се отдава на това, което външният свят му казва за неговите сетива и за неговия ум, а се отдава на онова, което е съобщение и резултат от духовните светове. Когато следователно той прекарва макар и кратка част от дневния си живот в медитация, съсредоточение и други упражнения, тогава това действува върху неговата душа така, че през нощта, когато излиза от физическото тяло, астралното тяло изпитва действията на тази медитация, съсредоточение и т.н.
към текста >>
върху своето астрално тяло и върху своя Аз, когато следователно той има определени моменти заделени от обикновения дневен
живот
, през които върши нещо съвсем различно от това, което обикновено върши; когато в определен момент той не се отдава на това, което външният свят му казва за неговите сетива и за неговия ум, а се отдава на онова, което е съобщение и резултат от духовните светове.
Да вземем следователно двата случая: обикновеният човек, както той стои в нормалния живот, който от сутрин до вечер се отдава на впечатленията на външния свят, отдава се на това, което действува върху неговите сетива и върху неговия ум. Вечерта той заспива, неговото астрално тяло излиза от физическото тяло. Тогава това астрално тяло е изцяло отдадено на това, което е било изживяно през време на деня; то следва еластичността на физическото тяло, а не своята собствена еластичност. Съвсем различно стои работата, когато чрез медитация, съсредоточение и чрез други упражнения, които се правят с оглед постигането на висшето познание, човек изживява през деня силни въздействия върху своята душа, т. е.
върху своето астрално тяло и върху своя Аз, когато следователно той има определени моменти заделени от обикновения дневен живот, през които върши нещо съвсем различно от това, което обикновено върши; когато в определен момент той не се отдава на това, което външният свят му казва за неговите сетива и за неговия ум, а се отдава на онова, което е съобщение и резултат от духовните светове.
Когато следователно той прекарва макар и кратка част от дневния си живот в медитация, съсредоточение и други упражнения, тогава това действува върху неговата душа така, че през нощта, когато излиза от физическото тяло, астралното тяло изпитва действията на тази медитация, съсредоточение и т.н. и благодарение на това следва вече не еластичността на физическото тяло, а други еластичности. Ето защо методите за постигане на ясновидското изследване се състоят в това, че учителите на това изследване прилагат цялото знание, което е било изпитано в течение на хилядолетия на човешкия живот като упражнения, медитации и съсредоточения, които трябва да се предприемат през време на дневния живот, за да могат да окажат своето въздействие в живота през нощта така, че астралното тяло да се преорганизира.
към текста >>
Когато следователно той прекарва макар и кратка част от дневния си
живот
в медитация, съсредоточение и други упражнения, тогава това действува върху неговата душа така, че през нощта, когато излиза от физическото тяло, астралното тяло изпитва действията на тази медитация, съсредоточение и т.н.
Да вземем следователно двата случая: обикновеният човек, както той стои в нормалния живот, който от сутрин до вечер се отдава на впечатленията на външния свят, отдава се на това, което действува върху неговите сетива и върху неговия ум. Вечерта той заспива, неговото астрално тяло излиза от физическото тяло. Тогава това астрално тяло е изцяло отдадено на това, което е било изживяно през време на деня; то следва еластичността на физическото тяло, а не своята собствена еластичност. Съвсем различно стои работата, когато чрез медитация, съсредоточение и чрез други упражнения, които се правят с оглед постигането на висшето познание, човек изживява през деня силни въздействия върху своята душа, т. е. върху своето астрално тяло и върху своя Аз, когато следователно той има определени моменти заделени от обикновения дневен живот, през които върши нещо съвсем различно от това, което обикновено върши; когато в определен момент той не се отдава на това, което външният свят му казва за неговите сетива и за неговия ум, а се отдава на онова, което е съобщение и резултат от духовните светове.
Когато следователно той прекарва макар и кратка част от дневния си живот в медитация, съсредоточение и други упражнения, тогава това действува върху неговата душа така, че през нощта, когато излиза от физическото тяло, астралното тяло изпитва действията на тази медитация, съсредоточение и т.н.
и благодарение на това следва вече не еластичността на физическото тяло, а други еластичности. Ето защо методите за постигане на ясновидското изследване се състоят в това, че учителите на това изследване прилагат цялото знание, което е било изпитано в течение на хилядолетия на човешкия живот като упражнения, медитации и съсредоточения, които трябва да се предприемат през време на дневния живот, за да могат да окажат своето въздействие в живота през нощта така, че астралното тяло да се преорганизира.
към текста >>
Ето защо методите за постигане на ясновидското изследване се състоят в това, че учителите на това изследване прилагат цялото знание, което е било изпитано в течение на хилядолетия на човешкия
живот
като упражнения, медитации и съсредоточения, които трябва да се предприемат през време на дневния
живот
, за да могат да окажат своето въздействие в живота през нощта така, че астралното тяло да се преорганизира.
Тогава това астрално тяло е изцяло отдадено на това, което е било изживяно през време на деня; то следва еластичността на физическото тяло, а не своята собствена еластичност. Съвсем различно стои работата, когато чрез медитация, съсредоточение и чрез други упражнения, които се правят с оглед постигането на висшето познание, човек изживява през деня силни въздействия върху своята душа, т. е. върху своето астрално тяло и върху своя Аз, когато следователно той има определени моменти заделени от обикновения дневен живот, през които върши нещо съвсем различно от това, което обикновено върши; когато в определен момент той не се отдава на това, което външният свят му казва за неговите сетива и за неговия ум, а се отдава на онова, което е съобщение и резултат от духовните светове. Когато следователно той прекарва макар и кратка част от дневния си живот в медитация, съсредоточение и други упражнения, тогава това действува върху неговата душа така, че през нощта, когато излиза от физическото тяло, астралното тяло изпитва действията на тази медитация, съсредоточение и т.н. и благодарение на това следва вече не еластичността на физическото тяло, а други еластичности.
Ето защо методите за постигане на ясновидското изследване се състоят в това, че учителите на това изследване прилагат цялото знание, което е било изпитано в течение на хилядолетия на човешкия живот като упражнения, медитации и съсредоточения, които трябва да се предприемат през време на дневния живот, за да могат да окажат своето въздействие в живота през нощта така, че астралното тяло да се преорганизира.
към текста >>
Ето за що от момента на смъртта, макар и първо за кратко време, по отношение на изминалия на Земята
живот
настъпва действително ясновидство.
И трябваше да изтъкнем, че ние хората се намираме в известно отношение в едно щастливо положение, че поне за определено време през всеки 24 часа нашето астрално тяло и нашият Аз се излъчват от физическото тяло и от етерното тяло. Обаче етерното тяло остава и през нощта във физическото тяло; то остава и тогава свързано с физическото тяло. От някои сказки, които съм държал преди години тук, знаем, че само при смъртта настъпва онзи момент, когато физическото тяло остава само за себе си, а етерното тяло заедно с астралното тяло и Аза се отделя от физическото тяло. Днес не е необходимо да споменавам, какъв път хващат след смъртта и изминават до следващото раждане тези три члена на човешкото същество; искаме само ясно да си представим, че със смъртта е даден онзи момент, когато човекът се освобождава от физическото тяло и от всичко онова, което е изградено в това физическо тяло, освобождава се от физическите сетивни органи, от мозъка, този орган на физически действуващ ум. Тогава Азът, астралното тяло и етерното тяло са заедно по подходящи за тях начин; тогава те могат да действуват заедно.
Ето за що от момента на смъртта, макар и първо за кратко време, по отношение на изминалия на Земята живот настъпва действително ясновидство.
Това често сме споменавали в посочените сказки. За такова едно задружно действие, каквото нормално може да настъпи само в момента на смъртта, за такова едно задружно действие трябва да се даде възможност на Аза, астралното тяло и етерното тяло, за да се проведе пълно ясновидство. Следователно етерното тяло трябва да може да бъде освободено от онова състояние, в което то е вградено през време на нормалния живот: то също трябва да бъде в състояние да използува своята еластичност, да стане независимо от еластичността на физическото тяло, както става с астралното тяло през нощта. За целта са необходими в известно отношение по-интензивни, по-усилени упражнения. За всичко това ще можем да говорим през следващите дни в съответната връзка; но днес искам да ни стане ясно, че това е необходимо.
към текста >>
Следователно етерното тяло трябва да може да бъде освободено от онова състояние, в което то е вградено през време на нормалния
живот
: то също трябва да бъде в състояние да използува своята еластичност, да стане независимо от еластичността на физическото тяло, както става с астралното тяло през нощта.
Днес не е необходимо да споменавам, какъв път хващат след смъртта и изминават до следващото раждане тези три члена на човешкото същество; искаме само ясно да си представим, че със смъртта е даден онзи момент, когато човекът се освобождава от физическото тяло и от всичко онова, което е изградено в това физическо тяло, освобождава се от физическите сетивни органи, от мозъка, този орган на физически действуващ ум. Тогава Азът, астралното тяло и етерното тяло са заедно по подходящи за тях начин; тогава те могат да действуват заедно. Ето за що от момента на смъртта, макар и първо за кратко време, по отношение на изминалия на Земята живот настъпва действително ясновидство. Това често сме споменавали в посочените сказки. За такова едно задружно действие, каквото нормално може да настъпи само в момента на смъртта, за такова едно задружно действие трябва да се даде възможност на Аза, астралното тяло и етерното тяло, за да се проведе пълно ясновидство.
Следователно етерното тяло трябва да може да бъде освободено от онова състояние, в което то е вградено през време на нормалния живот: то също трябва да бъде в състояние да използува своята еластичност, да стане независимо от еластичността на физическото тяло, както става с астралното тяло през нощта.
За целта са необходими в известно отношение по-интензивни, по-усилени упражнения. За всичко това ще можем да говорим през следващите дни в съответната връзка; но днес искам да ни стане ясно, че това е необходимо. За целта не е достатъчно човек да прави онези упражнения, които въздействуват на неговото астрално тяло, за да образуват духовните очи и духовните уши, а са необходими и такива упражнения, които да дадат на етерното тяло свобода и независимост от физическото тяло. Но още днес ние иска ме да обрисуваме пред нашия поглед в известно отношение резултатът, който трябва да се получи тогава. Вие можете да го разберете вече от това, което бе казано.
към текста >>
Следователно за ясновидското изследване трябва да настъпи нещо, което може да бъде сравнено единствено с това, което иначе става с човека в момента на смъртта, т.е., ако човек иска да стане ясновиждащ в съзнателен смисъл, той трябва да стигне в своя
живот
до една степен на развитие, при която да бъде също така независим от своето физическо тяло и от употребата на органите на физическото тяло, както е независим от тях в момента на смъртта.
Можем да кажем, че нормално само в момента на смъртта е дадена възможност Азът, астралното тяло и етерното тяло да действуват задружно свободни от физическото тяло.
Следователно за ясновидското изследване трябва да настъпи нещо, което може да бъде сравнено единствено с това, което иначе става с човека в момента на смъртта, т.е., ако човек иска да стане ясновиждащ в съзнателен смисъл, той трябва да стигне в своя живот до една степен на развитие, при която да бъде също така независим от своето физическо тяло и от употребата на органите на физическото тяло, както е независим от тях в момента на смъртта.
към текста >>
Само вътрешните процеси, процеси на мощния, енергичен душевен
живот
могат да произведат това състояние *.
Но в нашата епоха подобно нещо не може да се постигне чрез външни физически мероприятия. Това е невъзможно при днешния стадий на развитието на човечеството. Който би вярвал, че подобни неща могат да се произведат чрез физически мероприятия, би се подал на огромна измама. Той би искал да проникне в духовните светове, и въпреки това да иска да остане при процедурите, при фактите на физическия свят, т.е. не би се издигнал до една истинска вяра и силата на духовните светове.
Само вътрешните процеси, процеси на мощния, енергичен душевен живот могат да произведат това състояние *.
/*При тези описания трябва навсякъде да се има предвид, че с тях се разбират само психически, душевни процеси, които нямат нищо общо с патологически-органични прояви, както с такива нямат нищо общо и математическите формулирания, и които въпреки това са чисто духовна действителност. Към обикновеното "ясновидство" те се отнасят както позитивът към негатива./. И оставяйки в областта на абстрактното, днес можем да кажем предварително: най-същественото за произвежданото на едно такова състояние се състои в това, човек да изпитва едно преобразование, едно преобръщане на сферата на неговите интереси. За обикновения живот човек е надарен с определени интереси. Знаете, че тези интереси действуват от сутрин до вечер.
към текста >>
За обикновения
живот
човек е надарен с определени интереси.
не би се издигнал до една истинска вяра и силата на духовните светове. Само вътрешните процеси, процеси на мощния, енергичен душевен живот могат да произведат това състояние *. /*При тези описания трябва навсякъде да се има предвид, че с тях се разбират само психически, душевни процеси, които нямат нищо общо с патологически-органични прояви, както с такива нямат нищо общо и математическите формулирания, и които въпреки това са чисто духовна действителност. Към обикновеното "ясновидство" те се отнасят както позитивът към негатива./. И оставяйки в областта на абстрактното, днес можем да кажем предварително: най-същественото за произвежданото на едно такова състояние се състои в това, човек да изпитва едно преобразование, едно преобръщане на сферата на неговите интереси.
За обикновения живот човек е надарен с определени интереси.
Знаете, че тези интереси действуват от сутрин до вечер. Човекът и в това той е напълно прав, защото трябва да живее в този свят човекът се интересува за онова, което действува върху неговите очи, неговите уши, върху неговия ум, върху неговите физически усещания и т.н.: Той се интересува за това, което среща във външния свят; за едно проявява повече интерес, за друго по-малко; на едни неща посвещава повече своето внимание, на други по-малко; това е толкова естествено. И в тези вълнуващи се нагоре и надолу интереси, които го обвързват с определени привличащи сили за килима на външния свят, живее човекът, даже живеят единствено голямото болшинство от съвременните хора. Съществува само една възможност човек да създаде в своя живот такива моменти, в които външните интереси да не действуват никак, без при това да се увреди на свежестта и жизнеността на тези външни интереси; моменти в които, ако искаме да изразим радикално нещата, целият външен сетивен свят да стане абсолютно безразличен; в който той да унищожи, да убие всички сили на интерес, които го обвързват с това или онова в сетивния свят. Погрешно би било, ако човек не би упражнил това убиване на интересите за външния свят само в определени тържествени моменти на живота, а би разпрострял това убиване върху целия живот.
към текста >>
Съществува само една възможност човек да създаде в своя
живот
такива моменти, в които външните интереси да не действуват никак, без при това да се увреди на свежестта и жизнеността на тези външни интереси; моменти в които, ако искаме да изразим радикално нещата, целият външен сетивен свят да стане абсолютно безразличен; в който той да унищожи, да убие всички сили на интерес, които го обвързват с това или онова в сетивния свят.
И оставяйки в областта на абстрактното, днес можем да кажем предварително: най-същественото за произвежданото на едно такова състояние се състои в това, човек да изпитва едно преобразование, едно преобръщане на сферата на неговите интереси. За обикновения живот човек е надарен с определени интереси. Знаете, че тези интереси действуват от сутрин до вечер. Човекът и в това той е напълно прав, защото трябва да живее в този свят човекът се интересува за онова, което действува върху неговите очи, неговите уши, върху неговия ум, върху неговите физически усещания и т.н.: Той се интересува за това, което среща във външния свят; за едно проявява повече интерес, за друго по-малко; на едни неща посвещава повече своето внимание, на други по-малко; това е толкова естествено. И в тези вълнуващи се нагоре и надолу интереси, които го обвързват с определени привличащи сили за килима на външния свят, живее човекът, даже живеят единствено голямото болшинство от съвременните хора.
Съществува само една възможност човек да създаде в своя живот такива моменти, в които външните интереси да не действуват никак, без при това да се увреди на свежестта и жизнеността на тези външни интереси; моменти в които, ако искаме да изразим радикално нещата, целият външен сетивен свят да стане абсолютно безразличен; в който той да унищожи, да убие всички сили на интерес, които го обвързват с това или онова в сетивния свят.
Погрешно би било, ако човек не би упражнил това убиване на интересите за външния свят само в определени тържествени моменти на живота, а би разпрострял това убиване върху целия живот. Такъв човек не би могъл да работи във външния свят; а ние сме призвани да работим в нашия живот във външния свят и да съдействуваме за неговото преобразяване. Ето защо ние трябва да си позволим да убиваме всички външни интереси за окръжаващия свят само за определени тържествени моменти през деня и трябва така да се каже да развием в нас тази двойствена природа: от една страна да сме в състояние да участвуваме живо и свежо във всичко, което се разгръща във външния свят като радост и скръб, удоволствие и неудоволствие, развиващ се, цъфтящ и умиращ живот и към всичко това да прибавим и други интереси. Свежестта и естествеността на интереса за външния свят трябва да си ги запазим будни за нашия външен живот; не трябва да станем чужденци на Земята; защото чрез това ние бихме действували само от егоизъм и бихме отнели нашите сили от арената, на която те трябва да бъдат посветени в нашето настоящо развитие. Но от друга страна, за да можем да се издигнем във висшите светове, ние трябва да изработим другата страна на нашата природа, която се състои в това, в тържествени моменти на дневния живот да накараме да умрат интересите за външния свят.
към текста >>
Погрешно би било, ако човек не би упражнил това убиване на интересите за външния свят само в определени тържествени моменти на живота, а би разпрострял това убиване върху целия
живот
.
За обикновения живот човек е надарен с определени интереси. Знаете, че тези интереси действуват от сутрин до вечер. Човекът и в това той е напълно прав, защото трябва да живее в този свят човекът се интересува за онова, което действува върху неговите очи, неговите уши, върху неговия ум, върху неговите физически усещания и т.н.: Той се интересува за това, което среща във външния свят; за едно проявява повече интерес, за друго по-малко; на едни неща посвещава повече своето внимание, на други по-малко; това е толкова естествено. И в тези вълнуващи се нагоре и надолу интереси, които го обвързват с определени привличащи сили за килима на външния свят, живее човекът, даже живеят единствено голямото болшинство от съвременните хора. Съществува само една възможност човек да създаде в своя живот такива моменти, в които външните интереси да не действуват никак, без при това да се увреди на свежестта и жизнеността на тези външни интереси; моменти в които, ако искаме да изразим радикално нещата, целият външен сетивен свят да стане абсолютно безразличен; в който той да унищожи, да убие всички сили на интерес, които го обвързват с това или онова в сетивния свят.
Погрешно би било, ако човек не би упражнил това убиване на интересите за външния свят само в определени тържествени моменти на живота, а би разпрострял това убиване върху целия живот.
Такъв човек не би могъл да работи във външния свят; а ние сме призвани да работим в нашия живот във външния свят и да съдействуваме за неговото преобразяване. Ето защо ние трябва да си позволим да убиваме всички външни интереси за окръжаващия свят само за определени тържествени моменти през деня и трябва така да се каже да развием в нас тази двойствена природа: от една страна да сме в състояние да участвуваме живо и свежо във всичко, което се разгръща във външния свят като радост и скръб, удоволствие и неудоволствие, развиващ се, цъфтящ и умиращ живот и към всичко това да прибавим и други интереси. Свежестта и естествеността на интереса за външния свят трябва да си ги запазим будни за нашия външен живот; не трябва да станем чужденци на Земята; защото чрез това ние бихме действували само от егоизъм и бихме отнели нашите сили от арената, на която те трябва да бъдат посветени в нашето настоящо развитие. Но от друга страна, за да можем да се издигнем във висшите светове, ние трябва да изработим другата страна на нашата природа, която се състои в това, в тържествени моменти на дневния живот да накараме да умрат интересите за външния свят. И ако имаме достатъчно търпение и постоянство, ако имаме енергия и сила, доколкото го изисква нашата карма, да се упражняваме в това убиване на интересите към външния свят, който ни заобикаля, ако достатъчно се упражняваме в това, накрая чрез това убиване на интереса към външния свят в нашата вътрешност ще се освободи една мощна, енергична сила.
към текста >>
Такъв човек не би могъл да работи във външния свят; а ние сме призвани да работим в нашия
живот
във външния свят и да съдействуваме за неговото преобразяване.
Знаете, че тези интереси действуват от сутрин до вечер. Човекът и в това той е напълно прав, защото трябва да живее в този свят човекът се интересува за онова, което действува върху неговите очи, неговите уши, върху неговия ум, върху неговите физически усещания и т.н.: Той се интересува за това, което среща във външния свят; за едно проявява повече интерес, за друго по-малко; на едни неща посвещава повече своето внимание, на други по-малко; това е толкова естествено. И в тези вълнуващи се нагоре и надолу интереси, които го обвързват с определени привличащи сили за килима на външния свят, живее човекът, даже живеят единствено голямото болшинство от съвременните хора. Съществува само една възможност човек да създаде в своя живот такива моменти, в които външните интереси да не действуват никак, без при това да се увреди на свежестта и жизнеността на тези външни интереси; моменти в които, ако искаме да изразим радикално нещата, целият външен сетивен свят да стане абсолютно безразличен; в който той да унищожи, да убие всички сили на интерес, които го обвързват с това или онова в сетивния свят. Погрешно би било, ако човек не би упражнил това убиване на интересите за външния свят само в определени тържествени моменти на живота, а би разпрострял това убиване върху целия живот.
Такъв човек не би могъл да работи във външния свят; а ние сме призвани да работим в нашия живот във външния свят и да съдействуваме за неговото преобразяване.
Ето защо ние трябва да си позволим да убиваме всички външни интереси за окръжаващия свят само за определени тържествени моменти през деня и трябва така да се каже да развием в нас тази двойствена природа: от една страна да сме в състояние да участвуваме живо и свежо във всичко, което се разгръща във външния свят като радост и скръб, удоволствие и неудоволствие, развиващ се, цъфтящ и умиращ живот и към всичко това да прибавим и други интереси. Свежестта и естествеността на интереса за външния свят трябва да си ги запазим будни за нашия външен живот; не трябва да станем чужденци на Земята; защото чрез това ние бихме действували само от егоизъм и бихме отнели нашите сили от арената, на която те трябва да бъдат посветени в нашето настоящо развитие. Но от друга страна, за да можем да се издигнем във висшите светове, ние трябва да изработим другата страна на нашата природа, която се състои в това, в тържествени моменти на дневния живот да накараме да умрат интересите за външния свят. И ако имаме достатъчно търпение и постоянство, ако имаме енергия и сила, доколкото го изисква нашата карма, да се упражняваме в това убиване на интересите към външния свят, който ни заобикаля, ако достатъчно се упражняваме в това, накрая чрез това убиване на интереса към външния свят в нашата вътрешност ще се освободи една мощна, енергична сила. Това, което убиваме по този начин във външния свят, живее до по-висока степен във вътрешния свят, оживява в този вътрешен свят.
към текста >>
Ето защо ние трябва да си позволим да убиваме всички външни интереси за окръжаващия свят само за определени тържествени моменти през деня и трябва така да се каже да развием в нас тази двойствена природа: от една страна да сме в състояние да участвуваме живо и свежо във всичко, което се разгръща във външния свят като радост и скръб, удоволствие и неудоволствие, развиващ се, цъфтящ и умиращ
живот
и към всичко това да прибавим и други интереси.
Човекът и в това той е напълно прав, защото трябва да живее в този свят човекът се интересува за онова, което действува върху неговите очи, неговите уши, върху неговия ум, върху неговите физически усещания и т.н.: Той се интересува за това, което среща във външния свят; за едно проявява повече интерес, за друго по-малко; на едни неща посвещава повече своето внимание, на други по-малко; това е толкова естествено. И в тези вълнуващи се нагоре и надолу интереси, които го обвързват с определени привличащи сили за килима на външния свят, живее човекът, даже живеят единствено голямото болшинство от съвременните хора. Съществува само една възможност човек да създаде в своя живот такива моменти, в които външните интереси да не действуват никак, без при това да се увреди на свежестта и жизнеността на тези външни интереси; моменти в които, ако искаме да изразим радикално нещата, целият външен сетивен свят да стане абсолютно безразличен; в който той да унищожи, да убие всички сили на интерес, които го обвързват с това или онова в сетивния свят. Погрешно би било, ако човек не би упражнил това убиване на интересите за външния свят само в определени тържествени моменти на живота, а би разпрострял това убиване върху целия живот. Такъв човек не би могъл да работи във външния свят; а ние сме призвани да работим в нашия живот във външния свят и да съдействуваме за неговото преобразяване.
Ето защо ние трябва да си позволим да убиваме всички външни интереси за окръжаващия свят само за определени тържествени моменти през деня и трябва така да се каже да развием в нас тази двойствена природа: от една страна да сме в състояние да участвуваме живо и свежо във всичко, което се разгръща във външния свят като радост и скръб, удоволствие и неудоволствие, развиващ се, цъфтящ и умиращ живот и към всичко това да прибавим и други интереси.
Свежестта и естествеността на интереса за външния свят трябва да си ги запазим будни за нашия външен живот; не трябва да станем чужденци на Земята; защото чрез това ние бихме действували само от егоизъм и бихме отнели нашите сили от арената, на която те трябва да бъдат посветени в нашето настоящо развитие. Но от друга страна, за да можем да се издигнем във висшите светове, ние трябва да изработим другата страна на нашата природа, която се състои в това, в тържествени моменти на дневния живот да накараме да умрат интересите за външния свят. И ако имаме достатъчно търпение и постоянство, ако имаме енергия и сила, доколкото го изисква нашата карма, да се упражняваме в това убиване на интересите към външния свят, който ни заобикаля, ако достатъчно се упражняваме в това, накрая чрез това убиване на интереса към външния свят в нашата вътрешност ще се освободи една мощна, енергична сила. Това, което убиваме по този начин във външния свят, живее до по-висока степен във вътрешния свят, оживява в този вътрешен свят. Ние изпитваме един съвършено нов род живот, преминаваме през онзи момент, когато можем да си кажем: това, което можем да виждаме с очите, да чуваме с ушите, е само една част от цялостния живот.
към текста >>
Свежестта и естествеността на интереса за външния свят трябва да си ги запазим будни за нашия външен
живот
; не трябва да станем чужденци на Земята; защото чрез това ние бихме действували само от егоизъм и бихме отнели нашите сили от арената, на която те трябва да бъдат посветени в нашето настоящо развитие.
И в тези вълнуващи се нагоре и надолу интереси, които го обвързват с определени привличащи сили за килима на външния свят, живее човекът, даже живеят единствено голямото болшинство от съвременните хора. Съществува само една възможност човек да създаде в своя живот такива моменти, в които външните интереси да не действуват никак, без при това да се увреди на свежестта и жизнеността на тези външни интереси; моменти в които, ако искаме да изразим радикално нещата, целият външен сетивен свят да стане абсолютно безразличен; в който той да унищожи, да убие всички сили на интерес, които го обвързват с това или онова в сетивния свят. Погрешно би било, ако човек не би упражнил това убиване на интересите за външния свят само в определени тържествени моменти на живота, а би разпрострял това убиване върху целия живот. Такъв човек не би могъл да работи във външния свят; а ние сме призвани да работим в нашия живот във външния свят и да съдействуваме за неговото преобразяване. Ето защо ние трябва да си позволим да убиваме всички външни интереси за окръжаващия свят само за определени тържествени моменти през деня и трябва така да се каже да развием в нас тази двойствена природа: от една страна да сме в състояние да участвуваме живо и свежо във всичко, което се разгръща във външния свят като радост и скръб, удоволствие и неудоволствие, развиващ се, цъфтящ и умиращ живот и към всичко това да прибавим и други интереси.
Свежестта и естествеността на интереса за външния свят трябва да си ги запазим будни за нашия външен живот; не трябва да станем чужденци на Земята; защото чрез това ние бихме действували само от егоизъм и бихме отнели нашите сили от арената, на която те трябва да бъдат посветени в нашето настоящо развитие.
Но от друга страна, за да можем да се издигнем във висшите светове, ние трябва да изработим другата страна на нашата природа, която се състои в това, в тържествени моменти на дневния живот да накараме да умрат интересите за външния свят. И ако имаме достатъчно търпение и постоянство, ако имаме енергия и сила, доколкото го изисква нашата карма, да се упражняваме в това убиване на интересите към външния свят, който ни заобикаля, ако достатъчно се упражняваме в това, накрая чрез това убиване на интереса към външния свят в нашата вътрешност ще се освободи една мощна, енергична сила. Това, което убиваме по този начин във външния свят, живее до по-висока степен във вътрешния свят, оживява в този вътрешен свят. Ние изпитваме един съвършено нов род живот, преминаваме през онзи момент, когато можем да си кажем: това, което можем да виждаме с очите, да чуваме с ушите, е само една част от цялостния живот. Съществува един съвършено друг живот, един живот в духовния свят; съществува едно възкресение в духовния свят, едно преминаване отвъд границите на това, което иначе наричаме живот, едно преминаване на неговите граници така, че не настъпва смъртта, а се получава един по-висш живот.
към текста >>
Но от друга страна, за да можем да се издигнем във висшите светове, ние трябва да изработим другата страна на нашата природа, която се състои в това, в тържествени моменти на дневния
живот
да накараме да умрат интересите за външния свят.
Съществува само една възможност човек да създаде в своя живот такива моменти, в които външните интереси да не действуват никак, без при това да се увреди на свежестта и жизнеността на тези външни интереси; моменти в които, ако искаме да изразим радикално нещата, целият външен сетивен свят да стане абсолютно безразличен; в който той да унищожи, да убие всички сили на интерес, които го обвързват с това или онова в сетивния свят. Погрешно би било, ако човек не би упражнил това убиване на интересите за външния свят само в определени тържествени моменти на живота, а би разпрострял това убиване върху целия живот. Такъв човек не би могъл да работи във външния свят; а ние сме призвани да работим в нашия живот във външния свят и да съдействуваме за неговото преобразяване. Ето защо ние трябва да си позволим да убиваме всички външни интереси за окръжаващия свят само за определени тържествени моменти през деня и трябва така да се каже да развием в нас тази двойствена природа: от една страна да сме в състояние да участвуваме живо и свежо във всичко, което се разгръща във външния свят като радост и скръб, удоволствие и неудоволствие, развиващ се, цъфтящ и умиращ живот и към всичко това да прибавим и други интереси. Свежестта и естествеността на интереса за външния свят трябва да си ги запазим будни за нашия външен живот; не трябва да станем чужденци на Земята; защото чрез това ние бихме действували само от егоизъм и бихме отнели нашите сили от арената, на която те трябва да бъдат посветени в нашето настоящо развитие.
Но от друга страна, за да можем да се издигнем във висшите светове, ние трябва да изработим другата страна на нашата природа, която се състои в това, в тържествени моменти на дневния живот да накараме да умрат интересите за външния свят.
И ако имаме достатъчно търпение и постоянство, ако имаме енергия и сила, доколкото го изисква нашата карма, да се упражняваме в това убиване на интересите към външния свят, който ни заобикаля, ако достатъчно се упражняваме в това, накрая чрез това убиване на интереса към външния свят в нашата вътрешност ще се освободи една мощна, енергична сила. Това, което убиваме по този начин във външния свят, живее до по-висока степен във вътрешния свят, оживява в този вътрешен свят. Ние изпитваме един съвършено нов род живот, преминаваме през онзи момент, когато можем да си кажем: това, което можем да виждаме с очите, да чуваме с ушите, е само една част от цялостния живот. Съществува един съвършено друг живот, един живот в духовния свят; съществува едно възкресение в духовния свят, едно преминаване отвъд границите на това, което иначе наричаме живот, едно преминаване на неговите граници така, че не настъпва смъртта, а се получава един по-висш живот. Когато тази чисто духовна сила е станала достатъчно мощна в нашата вътрешност, тогава можем да изживеем онези моменти, при които ставаме господари над нашето етерно тяло, когато това етерно тяло не приема формата, към която го принуждават еластичните сили на белите дробове или на черния дроб, а формата, която му налагаме от горе надолу чрез нашето астрално тяло.
към текста >>
Ние изпитваме един съвършено нов род
живот
, преминаваме през онзи момент, когато можем да си кажем: това, което можем да виждаме с очите, да чуваме с ушите, е само една част от цялостния
живот
.
Ето защо ние трябва да си позволим да убиваме всички външни интереси за окръжаващия свят само за определени тържествени моменти през деня и трябва така да се каже да развием в нас тази двойствена природа: от една страна да сме в състояние да участвуваме живо и свежо във всичко, което се разгръща във външния свят като радост и скръб, удоволствие и неудоволствие, развиващ се, цъфтящ и умиращ живот и към всичко това да прибавим и други интереси. Свежестта и естествеността на интереса за външния свят трябва да си ги запазим будни за нашия външен живот; не трябва да станем чужденци на Земята; защото чрез това ние бихме действували само от егоизъм и бихме отнели нашите сили от арената, на която те трябва да бъдат посветени в нашето настоящо развитие. Но от друга страна, за да можем да се издигнем във висшите светове, ние трябва да изработим другата страна на нашата природа, която се състои в това, в тържествени моменти на дневния живот да накараме да умрат интересите за външния свят. И ако имаме достатъчно търпение и постоянство, ако имаме енергия и сила, доколкото го изисква нашата карма, да се упражняваме в това убиване на интересите към външния свят, който ни заобикаля, ако достатъчно се упражняваме в това, накрая чрез това убиване на интереса към външния свят в нашата вътрешност ще се освободи една мощна, енергична сила. Това, което убиваме по този начин във външния свят, живее до по-висока степен във вътрешния свят, оживява в този вътрешен свят.
Ние изпитваме един съвършено нов род живот, преминаваме през онзи момент, когато можем да си кажем: това, което можем да виждаме с очите, да чуваме с ушите, е само една част от цялостния живот.
Съществува един съвършено друг живот, един живот в духовния свят; съществува едно възкресение в духовния свят, едно преминаване отвъд границите на това, което иначе наричаме живот, едно преминаване на неговите граници така, че не настъпва смъртта, а се получава един по-висш живот. Когато тази чисто духовна сила е станала достатъчно мощна в нашата вътрешност, тогава можем да изживеем онези моменти, при които ставаме господари над нашето етерно тяло, когато това етерно тяло не приема формата, към която го принуждават еластичните сили на белите дробове или на черния дроб, а формата, която му налагаме от горе надолу чрез нашето астрално тяло. Тогава ние предаваме на нашето етерно тяло формата, която сме изработили в астралното тяло чрез медитация и съсредоточение; тогава ние отпечатваме пластичната форма на астралното тяло в етерното тяло и от подготовлението се издигаме до озарението, до следващата степен на ясновидското изследване. Първата степен, чрез която преобразяваме нашето астрално тяло така, че то добива органи, се нарича пречистване поради това, че астралното тяло се пречиства от силите на външния свят и се отдава на вътрешните сили. Но онази степен, при която астралното тяло може да отпечати своята форма в етерното тяло, тази степен е свързана с това, че около нас настъпва духовна светлина, духовният свят около нас ни се разкрива, настъпва озарението.
към текста >>
Съществува един съвършено друг
живот
, един
живот
в духовния свят; съществува едно възкресение в духовния свят, едно преминаване отвъд границите на това, което иначе наричаме
живот
, едно преминаване на неговите граници така, че не настъпва смъртта, а се получава един по-
висш
живот
.
Свежестта и естествеността на интереса за външния свят трябва да си ги запазим будни за нашия външен живот; не трябва да станем чужденци на Земята; защото чрез това ние бихме действували само от егоизъм и бихме отнели нашите сили от арената, на която те трябва да бъдат посветени в нашето настоящо развитие. Но от друга страна, за да можем да се издигнем във висшите светове, ние трябва да изработим другата страна на нашата природа, която се състои в това, в тържествени моменти на дневния живот да накараме да умрат интересите за външния свят. И ако имаме достатъчно търпение и постоянство, ако имаме енергия и сила, доколкото го изисква нашата карма, да се упражняваме в това убиване на интересите към външния свят, който ни заобикаля, ако достатъчно се упражняваме в това, накрая чрез това убиване на интереса към външния свят в нашата вътрешност ще се освободи една мощна, енергична сила. Това, което убиваме по този начин във външния свят, живее до по-висока степен във вътрешния свят, оживява в този вътрешен свят. Ние изпитваме един съвършено нов род живот, преминаваме през онзи момент, когато можем да си кажем: това, което можем да виждаме с очите, да чуваме с ушите, е само една част от цялостния живот.
Съществува един съвършено друг живот, един живот в духовния свят; съществува едно възкресение в духовния свят, едно преминаване отвъд границите на това, което иначе наричаме живот, едно преминаване на неговите граници така, че не настъпва смъртта, а се получава един по-висш живот.
Когато тази чисто духовна сила е станала достатъчно мощна в нашата вътрешност, тогава можем да изживеем онези моменти, при които ставаме господари над нашето етерно тяло, когато това етерно тяло не приема формата, към която го принуждават еластичните сили на белите дробове или на черния дроб, а формата, която му налагаме от горе надолу чрез нашето астрално тяло. Тогава ние предаваме на нашето етерно тяло формата, която сме изработили в астралното тяло чрез медитация и съсредоточение; тогава ние отпечатваме пластичната форма на астралното тяло в етерното тяло и от подготовлението се издигаме до озарението, до следващата степен на ясновидското изследване. Първата степен, чрез която преобразяваме нашето астрално тяло така, че то добива органи, се нарича пречистване поради това, че астралното тяло се пречиства от силите на външния свят и се отдава на вътрешните сили. Но онази степен, при която астралното тяло може да отпечати своята форма в етерното тяло, тази степен е свързана с това, че около нас настъпва духовна светлина, духовният свят около нас ни се разкрива, настъпва озарението.
към текста >>
Трябва да си помислим, че в нормалния
живот
човекът се намира вътре в своето физическо тяло.
Второто се състои в това, че сега втората личност, която е вложена в първата, постепенно добива способността действително да излиза душевно-духовно от първата личност. Това изживяване се изразява във факта, че, макар и за кратко време, човек има вече опитността като че сам вижда себе си, като че има пред себе си своя собствен двойник. Тази втора опитност обаче има много по-голямо значение отколкото първата. Защото с тази втора опитност е свързано нещо, което бихме могли да кажем може да бъде понесено само много тежко за човека.
Трябва да си помислим, че в нормалния живот човекът се намира вътре в своето физическо тяло.
Онова, което се намира вътре във физическото тяло, е астралното тяло и Азът и това астрално тяло и този Аз се нагаждат към силите на физическото тяло; те се нагласяват така да се каже вътре във физическото тяло. Те приемат формата на черния дроб, формата на сърцето, формата на физическия мозък и т.н. така е и с етерното тяло, докато то се намира вътре във физическото тяло. То приема формата на физическия мозък, формата на сърцето и т.н. Помислете само, какво се казва с изразите мозък, сърце и т.н.; колко чудесни, колко съвършени инструменти и органи са те, колко чудесни и съвършени в себе си творения са те.
към текста >>
Следователно в дневния
живот
с физическото тяло ние сме отдадени на творчеството на боговете.
така е и с етерното тяло, докато то се намира вътре във физическото тяло. То приема формата на физическия мозък, формата на сърцето и т.н. Помислете само, какво се казва с изразите мозък, сърце и т.н.; колко чудесни, колко съвършени инструменти и органи са те, колко чудесни и съвършени в себе си творения са те. Нека се запитаме само, какво представлява цялото човешко изкуство, цялото човешко творение, пред онова изкуство и техника, които са необходими, за да се изгради един такъв чуден инструмент какъвто е сърцето, какъвто е мозъкът и т.н. Какво е в състояние да направи човекът на съвременната степен на неговото развитие в областта на изкуството, на техниката в сравнение с онова божествено изкуство и с онази божествена техника, които са изградили нашето тяло и които заради това ни вземат под тяхна закрила, докато се намираме вътре във физическото тяло.
Следователно в дневния живот с физическото тяло ние сме отдадени на творчеството на боговете.
Нашето етерно тяло, нашето астрално тяло са нагодени във форми, които боговете са създали. Но когато станем свободни и самостоятелни, работата стои другояче. Тогава ние се освобождаваме едновременно от чудесният инструмент на творението на боговете. Следователно ние не изоставяме физическото тяло като нещо към което трябва да гледаме надолу като на нещо несъвършено, а изоставяме един храм, който боговете са съградили за нас, в който иначе обитаваме през време на нашия дневен буден живот. Как сме ние тогава?
към текста >>
Следователно ние не изоставяме физическото тяло като нещо към което трябва да гледаме надолу като на нещо несъвършено, а изоставяме един храм, който боговете са съградили за нас, в който иначе обитаваме през време на нашия дневен буден
живот
.
Какво е в състояние да направи човекът на съвременната степен на неговото развитие в областта на изкуството, на техниката в сравнение с онова божествено изкуство и с онази божествена техника, които са изградили нашето тяло и които заради това ни вземат под тяхна закрила, докато се намираме вътре във физическото тяло. Следователно в дневния живот с физическото тяло ние сме отдадени на творчеството на боговете. Нашето етерно тяло, нашето астрално тяло са нагодени във форми, които боговете са създали. Но когато станем свободни и самостоятелни, работата стои другояче. Тогава ние се освобождаваме едновременно от чудесният инструмент на творението на боговете.
Следователно ние не изоставяме физическото тяло като нещо към което трябва да гледаме надолу като на нещо несъвършено, а изоставяме един храм, който боговете са съградили за нас, в който иначе обитаваме през време на нашия дневен буден живот.
Как сме ние тогава?
към текста >>
Тогава ние сме онова, което сме станали в течение на мировото развитие от един
живот
в друг.
Да предположим, че в даден момент бихме могли да напуснем това физическо тяло без по-нататъшна подготовка; да предположим, че някой вълшебник-художник би ни помогнал да напуснем това физическо тяло, така щото то да остане само, че етерното тяло отива заедно с астралното, че следователно в известно отношение минаваме през едно изживяване, което може да се сравни с момента на смъртта. Да предположим, че бихме могли да сторим това, без подготовка, за която говорихме: що сме ние тогава, когато стоим срещу самите себе си?
Тогава ние сме онова, което сме станали в течение на мировото развитие от един живот в друг.
Докато от сутрин до вечер се намираме във физическото тяло, божественото творение на храма на нашето физическо тяло коригира.
към текста >>
Онова, което сме дезорганизирали в самите нас от едно въплъщение в друго в течение на нашия земен
живот
; но сега, когато излизаме вън, нашето астрално тяло и нашето етерно тяло имат онова, което са придобили от един
живот
в друг, без корекция; сега те изглеждат така, както трябва да изглеждат според това, което сами са направили от себе си.
Онова, което сме дезорганизирали в самите нас от едно въплъщение в друго в течение на нашия земен живот; но сега, когато излизаме вън, нашето астрално тяло и нашето етерно тяло имат онова, което са придобили от един живот в друг, без корекция; сега те изглеждат така, както трябва да изглеждат според това, което сами са направили от себе си.
Когато човек излезе от своето физическо тяло по един такъв неподготвен начин, тогава той не е едно същество с една по-висша, по-благородна, по-чиста форма отколкото е била онази, която е имал във физическото тяло, а е едно същество имащо всички несъвършенства, с които е натрупвал своята карма. Всичко това остава невидимо, дока то храмът на нашето физическо тяло приема нашето етерно тяло, нашето астрално тяло и нашият Аз. Но то става видимо в момента, когато с нашите по-висши членове излизаме от физическото тяло. Тогава, ако същевременно ставаме ясновиждащи, пред нашите очи стоят всички наклонности и страсти, които още имаме от това, което сме били в предишните земни съществувания. Да предположим, че в течение на бъдещите земни епохи ще минем през още много земни съществувания; през време на тези съществувания ще извършим това или онова.
към текста >>
В обикновения
живот
онова, което виждаме, когато излизаме ясновиждащи от самите нас, е Пазачът на прага.
Този е резултатът, който е свързан с озарението; това е изживяването, което се нарича среща с Пазача на прага. Това, което е действително, с това то не става повече или по-малко действително от факта, че го виждаме или не го виждаме. Формата, която виждаме в този момент, която току що описахме, съществува и без това, тя и без това се намира вътре в нас; но понеже още не сме застанали срещу самите нас, а се намираме вътре във физическото тяло, ние не я виждаме.
В обикновения живот онова, което виждаме, когато излизаме ясновиждащи от самите нас, е Пазачът на прага.
Той ни предпазва от онова изживяване, което тепърва трябва да се научим да понасяме. Ние трябва първо да има ме в себе си онази крепка сила, която ни прави способни да казваме: пред нас стои един свят на бъдещето и ние гледаме без страх и ужас онова, което сме станали; защото ние съвсем положително знаем, че можем да изправим отново всичко това, да го превърнем в добро. Способността, която трябва да имаме, за да изживеем този момент, без да бъдем премазани от него, тази способност трябва да добием ние през време на подготовката за ясновидското изследване. Тази подготовка отново днес казваме това по абстрактен начин, а на конкретните мероприятия ще се спрем по-нататък тази подготовка се състои в това, да направим силни и енергични особено активните положителни качества на нашата душа, да повишим нашата смелост, нашето чувство за свобода, нашата любов, нашата енергия на мисленето, нашата енергия на ясновиждащия интелект до най-висока степен, така щото да излезем от нашето физическо тяло не като слаби, а като силни хора. Но когато в човека има много от това, което в обикновения живот познаваме като страх и боязън, това изживяване не може да бъде изпитано без угнетение.
към текста >>
Но когато в човека има много от това, което в обикновения
живот
познаваме като страх и боязън, това изживяване не може да бъде изпитано без угнетение.
В обикновения живот онова, което виждаме, когато излизаме ясновиждащи от самите нас, е Пазачът на прага. Той ни предпазва от онова изживяване, което тепърва трябва да се научим да понасяме. Ние трябва първо да има ме в себе си онази крепка сила, която ни прави способни да казваме: пред нас стои един свят на бъдещето и ние гледаме без страх и ужас онова, което сме станали; защото ние съвсем положително знаем, че можем да изправим отново всичко това, да го превърнем в добро. Способността, която трябва да имаме, за да изживеем този момент, без да бъдем премазани от него, тази способност трябва да добием ние през време на подготовката за ясновидското изследване. Тази подготовка отново днес казваме това по абстрактен начин, а на конкретните мероприятия ще се спрем по-нататък тази подготовка се състои в това, да направим силни и енергични особено активните положителни качества на нашата душа, да повишим нашата смелост, нашето чувство за свобода, нашата любов, нашата енергия на мисленето, нашата енергия на ясновиждащия интелект до най-висока степен, така щото да излезем от нашето физическо тяло не като слаби, а като силни хора.
Но когато в човека има много от това, което в обикновения живот познаваме като страх и боязън, това изживяване не може да бъде изпитано без угнетение.
към текста >>
Човек прониква в едно духовно царство, когато изживява душата и духа на огъня; и това изживяване, което се казва: външният огън не е никаква истина, той е чиста илюзия, той е само дреха, сега аз се намирам между боговете на огъня, както по-рано бях между човеците във физическия свят; това изживяване се нарича
живот
в елемента на огъня, когато говорим в смисъла на Духовната Наука.
В така нареченото тайно учение, в учението на мистериите, изживяването, което човек има по този начин, се нарича преминаване през елементарните светове. Докато преди това човек е вярвал, че онова, което познава като огън, е една действителност, сега той вижда, че зад огъня стоят живи същества. Той се запознава така да се каже, запознава се повече или по-малко интимно с огъня като нещо съвършено различно от това, което се представя в сетивния свят; той се запознава със съществата на огъня, с онова, което стои зад огъня като душа. Както нашата душа стои зад нашето тяло, така зад огъня, който е възприемаем за външните сетива, стои душата и духът на огъня.
Човек прониква в едно духовно царство, когато изживява душата и духа на огъня; и това изживяване, което се казва: външният огън не е никаква истина, той е чиста илюзия, той е само дреха, сега аз се намирам между боговете на огъня, както по-рано бях между човеците във физическия свят; това изживяване се нарича живот в елемента на огъня, когато говорим в смисъла на Духовната Наука.
Същото е и с това, което вдишваме. В момента, когато онова, което вдишваме като въздух, става само дреха за стоящите зад него живи същества, ние живеем в елемента на въздуха.
към текста >>
Следователно онова, което в обикновения
живот
назоваваме с тези думи, е само външната дреха, външният израз на стоящите зад тях духовни същества.
И така, когато е оставил вече зад себе си срещата с пазача на прага, човек може да се издигне до изживява нето на съществата в така наречените елементи /стихии/, в елемента на огъня, на водата, на въздуха, на земя та. Тези четири вида духове, които живеят в елементите съществуват и човек, който е достигнал тази степен, която току що бе описана, има общение с духовните същества на елементите. Той живее в елементите, преживява Земята, Въздуха, Водата и Огъня.
Следователно онова, което в обикновения живот назоваваме с тези думи, е само външната дреха, външният израз на стоящите зад тях духовни същества.
Следователно в онова, което срещаме като твърда материя или Земя /казано в смисъла на Духовната наука/, като течна материя или Вода /казано в смисъла на Духовната наука/, като разширяваща се материя или Въздух и като топла, огнена материя или Огън живеят определени божествено-духовни същества. Но това не са още най-висшите духовни същества, а когато сме си пробили път през този свят на елементите, ние се издигаме до онези същества, които са Същества създатели на онези духове, които живеят в елементите. А сега да вземем следното: когато разглеждаме нашата околност, физическата околност, виждаме: тя се състои от онова, което съставлява четирите външни члена на истинския елементарен свят. Дали на физическото поле виждаме растения или животни или камъни, можем да кажем: те се състоят или от твърда материя, т.е. от земя както би казала Духовната Наука или от течна материя, т.е.
към текста >>
Слънцето произвежда на земята покълващия и растящ
живот
.
от вода казано на езика на Духовната Наука или въздухообразна материя, т.е. въздух, или от топлинната материя, т.е. от огън. От това са съставени нещата, които съществуват физически в света на камъните, в света на растенията, в света на животните и в света на човека. И като творящи сили, като оплодяващи сили зад това, което съществува физическия, стоят онези сили, които се вливат към нас в по-голяма част от слънцето.
Слънцето произвежда на земята покълващия и растящ живот.
Следователно Слънцето изпраща онези сили, първоначално във физически смисъл, към Земята, които правят възможно на Земята да се вижда с физическите сетива онова, което живее в Огъня, във Въздуха, във Водата и в Земята. Ние виждаме физически Слънцето, защото то пръска физическа светлина. Физическата светлина е задържана чрез физическата материя Човек вижда Слънцето от изгрева до залеза и не вижда това Слънце, когато физическа та земна материя го покрива; от залеза до следващия изгрев той не го вижда. Такава тъмнина, каквато царува от залеза на Слънцето до неговия изгрев, такава тъмнина не съществува в духовния свят. В момента, когато ясновидецът е постигнал онова, което бе описано, в момента, когато зад огъня той вижда духовете на огъня, зад въздуха духовете на въздуха, зад водата духовете на водата и зад земята духовете на земята, в този момент той вижда зад тези духовни същества техния по-висш господар, техния по-висш ръководител, онова, което се отнася към тези същества на елементите, както топлещото и осветяващо, благотворното Слънце се отнася към покълващия и растящ физически живот върху нашата Земя.
към текста >>
В момента, когато ясновидецът е постигнал онова, което бе описано, в момента, когато зад огъня той вижда духовете на огъня, зад въздуха духовете на въздуха, зад водата духовете на водата и зад земята духовете на земята, в този момент той вижда зад тези духовни същества техния по-
висш
господар, техния по-
висш
ръководител, онова, което се отнася към тези същества на елементите, както топлещото и осветяващо, благотворното Слънце се отнася към покълващия и растящ физически
живот
върху нашата Земя.
Слънцето произвежда на земята покълващия и растящ живот. Следователно Слънцето изпраща онези сили, първоначално във физически смисъл, към Земята, които правят възможно на Земята да се вижда с физическите сетива онова, което живее в Огъня, във Въздуха, във Водата и в Земята. Ние виждаме физически Слънцето, защото то пръска физическа светлина. Физическата светлина е задържана чрез физическата материя Човек вижда Слънцето от изгрева до залеза и не вижда това Слънце, когато физическа та земна материя го покрива; от залеза до следващия изгрев той не го вижда. Такава тъмнина, каквато царува от залеза на Слънцето до неговия изгрев, такава тъмнина не съществува в духовния свят.
В момента, когато ясновидецът е постигнал онова, което бе описано, в момента, когато зад огъня той вижда духовете на огъня, зад въздуха духовете на въздуха, зад водата духовете на водата и зад земята духовете на земята, в този момент той вижда зад тези духовни същества техния по-висш господар, техния по-висш ръководител, онова, което се отнася към тези същества на елементите, както топлещото и осветяващо, благотворното Слънце се отнася към покълващия и растящ физически живот върху нашата Земя.
Следователно от съзерцанието на съществата на елементите ясновидецът се издига до съзерцаването на по-висшите духовни същества, които в духовния свят са това, което във физическия свят може символично да се сравни със Слънцето по отношение на Земята. Тогава човек вижда зад същества на елементите един висш духовен свят: духовното слънце. Когато онова, което иначе е тъмнина, е станало за ясновидецът Светлина, когато той е достигнал озарението, тогава той прониква до духовното Слънце, т.е. до духовните Същества, както физическото око прониква до физическото Слънце. И кога прониква той до тези висши духовни Същества?
към текста >>
Тогава човек вижда зад същества на елементите един
висш
духовен свят: духовното слънце.
Ние виждаме физически Слънцето, защото то пръска физическа светлина. Физическата светлина е задържана чрез физическата материя Човек вижда Слънцето от изгрева до залеза и не вижда това Слънце, когато физическа та земна материя го покрива; от залеза до следващия изгрев той не го вижда. Такава тъмнина, каквато царува от залеза на Слънцето до неговия изгрев, такава тъмнина не съществува в духовния свят. В момента, когато ясновидецът е постигнал онова, което бе описано, в момента, когато зад огъня той вижда духовете на огъня, зад въздуха духовете на въздуха, зад водата духовете на водата и зад земята духовете на земята, в този момент той вижда зад тези духовни същества техния по-висш господар, техния по-висш ръководител, онова, което се отнася към тези същества на елементите, както топлещото и осветяващо, благотворното Слънце се отнася към покълващия и растящ физически живот върху нашата Земя. Следователно от съзерцанието на съществата на елементите ясновидецът се издига до съзерцаването на по-висшите духовни същества, които в духовния свят са това, което във физическия свят може символично да се сравни със Слънцето по отношение на Земята.
Тогава човек вижда зад същества на елементите един висш духовен свят: духовното слънце.
Когато онова, което иначе е тъмнина, е станало за ясновидецът Светлина, когато той е достигнал озарението, тогава той прониква до духовното Слънце, т.е. до духовните Същества, както физическото око прониква до физическото Слънце. И кога прониква той до тези висши духовни Същества? Той прониква тогава, когато така да се каже за хората духовната тъмнина е най-голяма. Когато иначе е свободен по отношение на своето астрално тяло и на своя Аз, т.е.
към текста >>
Тя е най-висока степен на духовното затъмнение може да бъде сравнена с онова във външния
живот
, което се нарича среднощен час.
Той прониква тогава, когато така да се каже за хората духовната тъмнина е най-голяма. Когато иначе е свободен по отношение на своето астрално тяло и на своя Аз, т.е. от момента на заспиването до този на събуждането, човекът живее, като го заобикаля тъмнина, понеже не вижда тогава духовния свят, който го заобикаля. Тази тъмнина нараства постепенно, достига една върхова точка и отново намалява до сутринта, когато човек се събужда. Тя достига така да се каже една най-висока точка, една най-висока степен.
Тя е най-висока степен на духовното затъмнение може да бъде сравнена с онова във външния живот, което се нарича среднощен час.
Както по един нормален начин в този среднощен час външната, физическа тъмнина е най-силна, както до този час тя постоянно нараства и след това започва да спада, така и по отношение на духовната тъмнина съществува една най-висока степен, една полунощ. На определена степен на ясновиждането е така, че през времето, когато за недуховно-познаващия човек духовната тъмнина нараства, ясновидецът виж да духовете на елементите; същото е и при отлива на тъмнината. Ако човек е достигнал само една по-ниска степен на ясновиждане, нещата се представят така, че първо той вижда така да се каже определени елементарни духове, но точно когато иска да изживее върховния духовен момент, среднощния час, тогава настъпва още едно затъмнение и едва след това се просветлява. Но когато човек е достигнал определена степен на ясновиждането, тогава това, което може да се нарече среднощен час, става толкова по-светло. В това време */*Трябва да бъдем наясно, че с този "среднощен час" не се разбира един момент, който съвпада с външната степен, човек вижда онези духовни Същества, които по отношение на духовете на елементите са както Слънцето е за физическата Земя; той вижда висшите, творящите слънчеви същества, настъпва онзи момент, който технически се нарича виждане на слънцето в полунощ.
към текста >>
изживяването на онзи велик момент, когато съществата на огъня-въздуха-водата и земята стават същества, между които той ходи, с които общува както в обикновения
живот
общува с хората; и след това изживяването на онзи момент, когато изживява първичната същност на тези същества на елементите, тези са степените, които са могли да бъдат изминати през всички времена, които могат да бъдат изминати и днес те често пъти бяха описани в друга форма; защото те могат да бъдат описани в различни форми и винаги описанието ще остане несъвършено!
Такива степени, които днес както и по всяко време могат да бъдат изживени от тези, който иска да се издигне до ясновидското изследване, който иска да прогледне зад булото, което в земните елементи покрива истинския свят. Тези степени, които бяха описани сега, при които човек се чувствува свободен по отношение на своята втора личност, както мечът в ножницата, при които човек се чувствува вън от своето физическо тяло, както когато би бил изваден от ножницата; срещата с пазача на прага; изживяването на съществата на елементите, т.е.
изживяването на онзи велик момент, когато съществата на огъня-въздуха-водата и земята стават същества, между които той ходи, с които общува както в обикновения живот общува с хората; и след това изживяването на онзи момент, когато изживява първичната същност на тези същества на елементите, тези са степените, които са могли да бъдат изминати през всички времена, които могат да бъдат изминати и днес те често пъти бяха описани в друга форма; защото те могат да бъдат описани в различни форми и винаги описанието ще остане несъвършено!
Тези са степените, които водят нагоре в духовните светове; те трябваше да бъдат представени пред душата, за да се види, какво трябва да направи човек във всяко време, за да познае духовните същества. И сега по-нататък ни предстои да изнесем пред душата, какво изживява човек в тези духовни светове; предстои ни да изнесем пред душата някои от конкретните действия, които човек трябва да предприеме, за да се срещне с духовните същества. И когато изнесем пред душата нещата така, както това може да бъде постигнато чрез западното посвещение, тогава изхождайки от самата същност на нещата ще можем да сравним това, което сме постигнали, с това, което съществува в човечеството като ориенталско предание, като прадревна мъдрост на човечеството. Това е, което трябва да разберем, когато говорим, че ще направим да падне Христовата Светлина върху Мъдростта на предихристиянската епоха.
към текста >>
89.
4. СКАЗКА ТРЕТА
GA_113 Изтокът в светлината на Запада
Според това, дали той има един или друг волев импулс, в този астрално-ауричен облак се показват най-разнообразните образования и включвания; и понеже човекът прави постоянно да възникват и утихват тази или онази мисъл в неговия душевен
живот
, този облак може да бъде изобразен различно във всеки момент по отношение на цвят и форма; въпреки, че в астралната аура на всеки човек се запазва известен основен характер, известен основен цвят, който отговаря на неговата повече или по-малко трайна характерна черта, астралната аура е подложена иначе на постоянни промени.
В астралния свят ние имаме работа с подвижни образования, с образования, които се превръщат едно в друго така, че те могат да бъдат ту едното, ту другото. Най-близкото за нас образоване на астралния свят е човешкото астрално тяло. За ясновидеца това астрално тяло обгръща като един вид аура, като един светъл астрален облак физическото тяло. Човешкото астрално тяло има свойството да се преобразява непрестанно. Почти всеки миг това, което обгръща човека като един астрален-ауричен облак, и го прониква, е различно, според това, дали човек развива в себе си по-висши или по-нисши подтици, инстинкти, по-диви, по-бурни или по-спокойни страсти, дали храни в себе си една или друга мисъл.
Според това, дали той има един или друг волев импулс, в този астрално-ауричен облак се показват най-разнообразните образования и включвания; и понеже човекът прави постоянно да възникват и утихват тази или онази мисъл в неговия душевен живот, този облак може да бъде изобразен различно във всеки момент по отношение на цвят и форма; въпреки, че в астралната аура на всеки човек се запазва известен основен характер, известен основен цвят, който отговаря на неговата повече или по-малко трайна характерна черта, астралната аура е подложена иначе на постоянни промени.
Така още в астралното тяло на човека ние имаме нещо постоянно преобразуващо се. Вчера обърнахме вниманието на това, че същите същества, които човек среща първо, когато изживява астралната област като нещо видимо, тогава, когато той напредне и стига до озарението и астралното става познаваемо за него, в зависимост от неговата подготовка, същите тези същества могат да ме се явят като добри или като зли. Толкова силна е преобразователната способност на това, което за зрението не слиза до физическото поле, а остава в областите на по-висшите светове, като слиза само до астралното поле, че то може да се превърне от добро в зло, от светло в тъмно. Следователно като основна характерна черта в този свят ние имаме способността на метаморфозиране, на превръщане.
към текста >>
Казахме, че на определена степен на развитието на елемента на огъня или на топлината ние имаме пред себе си нещо живо, нещо, което изпълва с
живот
огъня, или по отношение на въздуха нещо, което изпълва с
живот
въздуха.
А сега трябва да се запознаем и с нещо друго.
Казахме, че на определена степен на развитието на елемента на огъня или на топлината ние имаме пред себе си нещо живо, нещо, което изпълва с живот огъня, или по отношение на въздуха нещо, което изпълва с живот въздуха.
За обикновения живот нещата стоят така, че всякога, когато за някое същество се явява една външна обвивка, една външна дреха, един израз, за човека самото това същество се оттегля в един по-висш свят. Във физическия свят човекът се запознава с физическия огън. Понеже се запознава с физическия огън, с израза на определени духовни същества, които царуват в огъня, за да познае самите тези същества той трябва да се издигне от физическия в по-висшите светове. Никога в същия свят не можем да намерим онези същества, които са първоизточник на едно явление за един друг свят. Това, което е първоизточник на огъня например, може да бъде намерено едва, когато възлезем от физическия свят в следващия по-висш свят, защото съответните същества изпращат своя израз надолу в по-нисшия свят, а задържат своето същество в по-висшия свят.
към текста >>
За обикновения
живот
нещата стоят така, че всякога, когато за някое същество се явява една външна обвивка, една външна дреха, един израз, за човека самото това същество се оттегля в един по-
висш
свят.
А сега трябва да се запознаем и с нещо друго. Казахме, че на определена степен на развитието на елемента на огъня или на топлината ние имаме пред себе си нещо живо, нещо, което изпълва с живот огъня, или по отношение на въздуха нещо, което изпълва с живот въздуха.
За обикновения живот нещата стоят така, че всякога, когато за някое същество се явява една външна обвивка, една външна дреха, един израз, за човека самото това същество се оттегля в един по-висш свят.
Във физическия свят човекът се запознава с физическия огън. Понеже се запознава с физическия огън, с израза на определени духовни същества, които царуват в огъня, за да познае самите тези същества той трябва да се издигне от физическия в по-висшите светове. Никога в същия свят не можем да намерим онези същества, които са първоизточник на едно явление за един друг свят. Това, което е първоизточник на огъня например, може да бъде намерено едва, когато възлезем от физическия свят в следващия по-висш свят, защото съответните същества изпращат своя израз надолу в по-нисшия свят, а задържат своето същество в по-висшия свят. Това важи не само за явленията, които така да се каже срещаме върху външния килим на физическия свят.
към текста >>
Това, което е първоизточник на огъня например, може да бъде намерено едва, когато възлезем от физическия свят в следващия по-
висш
свят, защото съответните същества изпращат своя израз надолу в по-нисшия свят, а задържат своето същество в по-висшия свят.
Казахме, че на определена степен на развитието на елемента на огъня или на топлината ние имаме пред себе си нещо живо, нещо, което изпълва с живот огъня, или по отношение на въздуха нещо, което изпълва с живот въздуха. За обикновения живот нещата стоят така, че всякога, когато за някое същество се явява една външна обвивка, една външна дреха, един израз, за човека самото това същество се оттегля в един по-висш свят. Във физическия свят човекът се запознава с физическия огън. Понеже се запознава с физическия огън, с израза на определени духовни същества, които царуват в огъня, за да познае самите тези същества той трябва да се издигне от физическия в по-висшите светове. Никога в същия свят не можем да намерим онези същества, които са първоизточник на едно явление за един друг свят.
Това, което е първоизточник на огъня например, може да бъде намерено едва, когато възлезем от физическия свят в следващия по-висш свят, защото съответните същества изпращат своя израз надолу в по-нисшия свят, а задържат своето същество в по-висшия свят.
Това важи не само за явленията, които така да се каже срещаме върху външния килим на физическия свят. Духовете на огъня, духовете на въздуха, на водата, на земята, се забулват за физическия свят и стоят в по-висшите светове, защото изпращат надолу своите изрази във физическия свят. Но това важи не само за онова, което срещаме вън от нас, но и за всичко, което живее в самите нас във физическия свят. В този свят живеят за нас не само явленията на външния свят, не само пъстро цветният и богатият в тонове, изпълненият с ухания и вкусове свят, но в него живеят на първо място и нашите чувства, нашите усещания и мисли. Всичко, което човекът е в това въплъщение, живее във физическия свят, каквото и да е то.
към текста >>
стоят божествено-духовни същества, така и зад нашите усещания, нашите чувства, зад целия наш душевен
живот
живеят божествено-духовни същества.
В този свят живеят за нас не само явленията на външния свят, не само пъстро цветният и богатият в тонове, изпълненият с ухания и вкусове свят, но в него живеят на първо място и нашите чувства, нашите усещания и мисли. Всичко, което човекът е в това въплъщение, живее във физическия свят, каквото и да е то. Върху това трябва да бъдем на ясно. Така щото и всяко чувство, което изживяваме между раждането и смъртта, е едно явление на физическия свят, всяка мисъл, която зачеваме, всяка идея и т.н. И също както зад външните явления, зад цветовете, звуците, уханията и т.н., или както казахме в Духовната наука, зад огъня, въздуха, водата и т.н.
стоят божествено-духовни същества, така и зад нашите усещания, нашите чувства, зад целия наш душевен живот живеят божествено-духовни същества.
Целият наш душевен свят има зад себе си божествено-духовни същества. И това, което обикновено наричаме нашия Аз, което изживяваме като нашето Себе сред физическия свят, това не е още нашето истинско Себе, то не е още онова, което наричаме нашето висше Себе. Нашето висше Себе се намира в един свръхсетивен свят, то живее зад нашите чувства и усещания. Ето защо човек изживява в истинския смисъл това висше Себе едва чрез развитието на свръхсетивните светове. Там то се явява в една форма съвършено различна от тази, която има във физическия свят.
към текста >>
Всички вие знаете, че в обикновения
живот
с тази дума "съвест" се назовава един вид вътрешен глас, който кара човека да изправи отново извършената от него неправда.
Ето защо човек изживява в истинския смисъл това висше Себе едва чрез развитието на свръхсетивните светове. Там то се явява в една форма съвършено различна от тази, която има във физическия свят. Бих искал да ви покажа с един особен пример, как това живеещо във физическия свят себе на човека се отнася към неговото висше Себе, а именно бих искал да ви приведа този пример във връзка с разгледаното днес; защото онзи, който вижда в духовните светове, знае, че в течение на времето тези неща се изменят. Онзи, който например е причинил една неправда на един друг човек, може да изпита в себе си това, което наричаме угризения на съвестта. Тук се натъкваме на онези особени душевни изживявания, които обикновено обхващаме с думата "съвест".
Всички вие знаете, че в обикновения живот с тази дума "съвест" се назовава един вид вътрешен глас, който кара човека да изправи отново извършената от него неправда.
Повечето хора през целия си живот малко ще се спрат да размислят върху това, каква е същността на тази съвест; те се задоволяват само да си кажат: съвестта е нещо, което човек чувствува. Човек има едно вътрешно чувство, че трябва отново да изправи една извършена от него неправда; той е измъчван в неговата душа, ако не е изправил такава неправда. За човека във физическия свят съвестта е първо едно вътрешно изживяване, едно душевно изживяване. Но запитайте сега духовния изследовател, как стои въпросът с такъв един случай, тогава той трябва да направи следното наблюдение: той трябва да наблюдава човека, който е извършил една неправда, в неговия живот в астралния свят. Този, който изпитва вътрешно за себе си угризения на съвестта, за духовния изследовател той е за обиколен от чудновати астрални форми, които не са налице, когато в душата не живеят угризения на съвестта.
към текста >>
Повечето хора през целия си
живот
малко ще се спрат да размислят върху това, каква е същността на тази съвест; те се задоволяват само да си кажат: съвестта е нещо, което човек чувствува.
Там то се явява в една форма съвършено различна от тази, която има във физическия свят. Бих искал да ви покажа с един особен пример, как това живеещо във физическия свят себе на човека се отнася към неговото висше Себе, а именно бих искал да ви приведа този пример във връзка с разгледаното днес; защото онзи, който вижда в духовните светове, знае, че в течение на времето тези неща се изменят. Онзи, който например е причинил една неправда на един друг човек, може да изпита в себе си това, което наричаме угризения на съвестта. Тук се натъкваме на онези особени душевни изживявания, които обикновено обхващаме с думата "съвест". Всички вие знаете, че в обикновения живот с тази дума "съвест" се назовава един вид вътрешен глас, който кара човека да изправи отново извършената от него неправда.
Повечето хора през целия си живот малко ще се спрат да размислят върху това, каква е същността на тази съвест; те се задоволяват само да си кажат: съвестта е нещо, което човек чувствува.
Човек има едно вътрешно чувство, че трябва отново да изправи една извършена от него неправда; той е измъчван в неговата душа, ако не е изправил такава неправда. За човека във физическия свят съвестта е първо едно вътрешно изживяване, едно душевно изживяване. Но запитайте сега духовния изследовател, как стои въпросът с такъв един случай, тогава той трябва да направи следното наблюдение: той трябва да наблюдава човека, който е извършил една неправда, в неговия живот в астралния свят. Този, който изпитва вътрешно за себе си угризения на съвестта, за духовния изследовател той е за обиколен от чудновати астрални форми, които не са налице, когато в душата не живеят угризения на съвестта. Всичко, което така да се каже шуми в съвестта и е чувствува но от душата, която живее във физическия свят, за духовното наблюдение то се явява в определени форми, които бръмчат, фучат около човека, които живеят в заобикалящия го свят.
към текста >>
Но запитайте сега духовния изследовател, как стои въпросът с такъв един случай, тогава той трябва да направи следното наблюдение: той трябва да наблюдава човека, който е извършил една неправда, в неговия
живот
в астралния свят.
Тук се натъкваме на онези особени душевни изживявания, които обикновено обхващаме с думата "съвест". Всички вие знаете, че в обикновения живот с тази дума "съвест" се назовава един вид вътрешен глас, който кара човека да изправи отново извършената от него неправда. Повечето хора през целия си живот малко ще се спрат да размислят върху това, каква е същността на тази съвест; те се задоволяват само да си кажат: съвестта е нещо, което човек чувствува. Човек има едно вътрешно чувство, че трябва отново да изправи една извършена от него неправда; той е измъчван в неговата душа, ако не е изправил такава неправда. За човека във физическия свят съвестта е първо едно вътрешно изживяване, едно душевно изживяване.
Но запитайте сега духовния изследовател, как стои въпросът с такъв един случай, тогава той трябва да направи следното наблюдение: той трябва да наблюдава човека, който е извършил една неправда, в неговия живот в астралния свят.
Този, който изпитва вътрешно за себе си угризения на съвестта, за духовния изследовател той е за обиколен от чудновати астрални форми, които не са налице, когато в душата не живеят угризения на съвестта. Всичко, което така да се каже шуми в съвестта и е чувствува но от душата, която живее във физическия свят, за духовното наблюдение то се явява в определени форми, които бръмчат, фучат около човека, които живеят в заобикалящия го свят. И когато се запитаме: как се показва за духовния изследовател раждането на тези форми, тогава ни се предлага следното: да предположим, че някой е извършил една такава неправда. Тогава мислите, които са произвели неправдата, си образуват други мисловни форми, които са метаморфози, преобразования на първите. Всичко, което човек мисли, усеща и чувствува, живее в неговото астрално тяло като една форма, като една форма-мисъл, или като форма-усещания или като форма-чувство.
към текста >>
Защо в обикновения
живот
човекът не вижда онези същества, които току що ви описах които се раждат благодарение на това, че определени духовни същества се обличат в неговите собствени мисли като с кожи, като с мехове?
От този пример можете да видите, че за духовното наблюдение съществува една съвършено друга действителност отколкото за недуховното. За това последното съвестта е само едно вътрешно изживяване; за духовното наблюдение съвестта е сбор от същества, които заобикалят човека, тя е една духовно-астрална действителност около него.
Защо в обикновения живот човекът не вижда онези същества, които току що ви описах които се раждат благодарение на това, че определени духовни същества се обличат в неговите собствени мисли като с кожи, като с мехове?
Причината е същата, както тази, поради която той не вижда например духовете на огъня. Той вижда във физическия свят огъня; зад физическия свят се крие това, което е духовно в огъня; и само през огъня той може да проникне със своя поглед в по-висши светове, когато иска да види духовното в огъня. Също така човек трябва да прониква със своя поглед духом през съвестта, когато иска да се запознае с духовете на съвестта, когато иска да се запознае с измъчващите същества, живеещи на първо място с астралния свят, които са се породили по начина, който вече ви описах.
към текста >>
Вие знаете, че човешкият душевен
живот
се е изменил в течение на дълги епохи.
Онези, които ще съпоставят фактите изнесени от мене в различните сказки и цикли от сказки, биха могли да направят тук едно заключение, което аз тук сам ще направя.
Вие знаете, че човешкият душевен живот се е изменил в течение на дълги епохи.
Вие всички познавате тези факти от моите най-различни сказки. Вие знаете, че когато днес описваме това, което наричаме човешко съзнание, ние имаме нещо съвършено различно отколкото съзнанието да речем например у първите древни индийци през първата културна епоха на следатлантското време; а съвършено различно е било съзнанието през атлантската епоха. Вие знаете, че в своето развитие човешкото съзнание е минало през едно състояние на смътно, първично ясновиждане и е стигнало до днешното ясно, будно дневно съзнание за физическия свят. Колкото по-надалече отиваме назад в развитието, толкова повече намираме, че хората са притежавали едно първично ясновиждане, известно първобитно ясновиждане. Не е нужно да отидем твърде далече в миналото, достатъчни са само малко хилядолетия, и ще намерим още много народи, които не са виждали само физическия огън, а са били в състояние през този физически огън да проникнат със своя поглед до елементните духове на огъня.
към текста >>
Постепенно човешкото съзнание се е развило така, че от човека се е оттеглил един по-
висш
свят, и той е останал ограничен само във физическия свят.
Вие всички познавате тези факти от моите най-различни сказки. Вие знаете, че когато днес описваме това, което наричаме човешко съзнание, ние имаме нещо съвършено различно отколкото съзнанието да речем например у първите древни индийци през първата културна епоха на следатлантското време; а съвършено различно е било съзнанието през атлантската епоха. Вие знаете, че в своето развитие човешкото съзнание е минало през едно състояние на смътно, първично ясновиждане и е стигнало до днешното ясно, будно дневно съзнание за физическия свят. Колкото по-надалече отиваме назад в развитието, толкова повече намираме, че хората са притежавали едно първично ясновиждане, известно първобитно ясновиждане. Не е нужно да отидем твърде далече в миналото, достатъчни са само малко хилядолетия, и ще намерим още много народи, които не са виждали само физическия огън, а са били в състояние през този физически огън да проникнат със своя поглед до елементните духове на огъня.
Постепенно човешкото съзнание се е развило така, че от човека се е оттеглил един по-висш свят, и той е останал ограничен само във физическия свят.
Но това важи не само за външния свят, за килима на сетивния свят, който е разгърнат около нас, то важи и за изявяващия се във физическото душевен живот. А сега можете да направите извода: когато ни посочваш едно такова явление като съвестта и твърдиш, че зад това, което се нарича съвест, днешният духовен изследовател изживява, вижда около човека астрално-духовни форми, тогава прадедите на днешния човек трябва да са виждали тези астрално-духовни форми; нали те са били ясновиждащи, следователно бе трябвало да са виждали това, което днес духовният изследовател наблюдава. Също както огънят закрива духовете на огъня, така и човешката съвест този вътрешен глас, както я наричаме закрива първо света, който току що описах, света на измъчващите, глождещи духове на съвестта. Следователно в миналото човекът трябва да е виждал онова, което аз току що описах като едно астрално явление. Обаче условието за това би било тогавашните хора да не са имали вътрешна съвест, тази вътрешна съвест трябва да не е била още развита, следователно онова, което днес наричаме душевно явление на съвестта, трябва да не е съществувало някога у нашите прадеди, но в замяна на това нашите прадеди трябва да са виждали това, което днес духовния наблюдател в астралната обвивка, докато днес за хората понеже те чувствуват вътрешния глас на съвестта този глас закрива да речем външните духове на съвестта.
към текста >>
Но това важи не само за външния свят, за килима на сетивния свят, който е разгърнат около нас, то важи и за изявяващия се във физическото душевен
живот
.
Вие знаете, че когато днес описваме това, което наричаме човешко съзнание, ние имаме нещо съвършено различно отколкото съзнанието да речем например у първите древни индийци през първата културна епоха на следатлантското време; а съвършено различно е било съзнанието през атлантската епоха. Вие знаете, че в своето развитие човешкото съзнание е минало през едно състояние на смътно, първично ясновиждане и е стигнало до днешното ясно, будно дневно съзнание за физическия свят. Колкото по-надалече отиваме назад в развитието, толкова повече намираме, че хората са притежавали едно първично ясновиждане, известно първобитно ясновиждане. Не е нужно да отидем твърде далече в миналото, достатъчни са само малко хилядолетия, и ще намерим още много народи, които не са виждали само физическия огън, а са били в състояние през този физически огън да проникнат със своя поглед до елементните духове на огъня. Постепенно човешкото съзнание се е развило така, че от човека се е оттеглил един по-висш свят, и той е останал ограничен само във физическия свят.
Но това важи не само за външния свят, за килима на сетивния свят, който е разгърнат около нас, то важи и за изявяващия се във физическото душевен живот.
А сега можете да направите извода: когато ни посочваш едно такова явление като съвестта и твърдиш, че зад това, което се нарича съвест, днешният духовен изследовател изживява, вижда около човека астрално-духовни форми, тогава прадедите на днешния човек трябва да са виждали тези астрално-духовни форми; нали те са били ясновиждащи, следователно бе трябвало да са виждали това, което днес духовният изследовател наблюдава. Също както огънят закрива духовете на огъня, така и човешката съвест този вътрешен глас, както я наричаме закрива първо света, който току що описах, света на измъчващите, глождещи духове на съвестта. Следователно в миналото човекът трябва да е виждал онова, което аз току що описах като едно астрално явление. Обаче условието за това би било тогавашните хора да не са имали вътрешна съвест, тази вътрешна съвест трябва да не е била още развита, следователно онова, което днес наричаме душевно явление на съвестта, трябва да не е съществувало някога у нашите прадеди, но в замяна на това нашите прадеди трябва да са виждали това, което днес духовния наблюдател в астралната обвивка, докато днес за хората понеже те чувствуват вътрешния глас на съвестта този глас закрива да речем външните духове на съвестта.
към текста >>
Всичко в света, включително и вътрешния душевен
живот
, е подчинено на развитието.
Когато човек е заличил лошото деяние, превърнал го е в добро, тогава Ериниите се превръщали в благоволящите Евмениди. Тук имате способността на превръщането, на трансформирането. Следователно тогава е имало нещо, което човекът е изживявал така, че си казвал: аз извърших едно злодеяние; ужасно е това, което се вижда в астралния свят; то трябва да бъде преобразено; аз трябва да направя това, което ще произведе трансформирането, метаморфозирането. Имаше едно съответствие между човешкото действие и онова, което беше в околността. Не съществуваше още нищо от това, което е вътрешен глас на съвестта.
Всичко в света, включително и вътрешния душевен живот, е подчинено на развитието.
Така се е развило и това, което наричаме съвест. И би сгрешил онзи, който би отишъл назад в миналото няколко хилядолетия и би искал да намери и в по-старите времена това, което днес живее в душата като едно самопонятно явление. Случаят е даже такъв, че в съответната област, където трябва да стане това, нещата се променят сравнително бързо. Както растението расте от лист към лист и после като в скок преминава към цвета, така е и в духовното развитие. Глупавото изказване, че природата не прави скокове, е една неистина; природата постоянно прави скокове.
към текста >>
Както в растението става един скок от зеления лист към цвета, такива скове можем да наблюдаваме и в духовния
живот
: нещата се развиват бавно и постепенно в течения на столетия и хилядолетия; но тогава промяната става така бързо, както е станало със съвестта в епохата, която се пада около петстотин години преди Христа, така щото един писател на трагедии от по-рано не вмъква нищо от това, което е съвест, в своята драма, докато няколко десетилетия по-късно един друг писател на трагедии прави това за първи път и намира също така една дума за това, което днес наричаме съвест.
И би сгрешил онзи, който би отишъл назад в миналото няколко хилядолетия и би искал да намери и в по-старите времена това, което днес живее в душата като едно самопонятно явление. Случаят е даже такъв, че в съответната област, където трябва да стане това, нещата се променят сравнително бързо. Както растението расте от лист към лист и после като в скок преминава към цвета, така е и в духовното развитие. Глупавото изказване, че природата не прави скокове, е една неистина; природата постоянно прави скокове. В решаващите точки стават постоянно скокове.
Както в растението става един скок от зеления лист към цвета, такива скове можем да наблюдаваме и в духовния живот: нещата се развиват бавно и постепенно в течения на столетия и хилядолетия; но тогава промяната става така бързо, както е станало със съвестта в епохата, която се пада около петстотин години преди Христа, така щото един писател на трагедии от по-рано не вмъква нищо от това, което е съвест, в своята драма, докато няколко десетилетия по-късно един друг писател на трагедии прави това за първи път и намира също така една дума за това, което днес наричаме съвест.
С това отново е свързан фактът, че за човекът изчезва именно ясновидското наблюдение на духовете на съвестта, на Ериниите. Тези духовни същества са такива, че пред тях се изпъчва нашето вътрешно изживяване на съвестта, както пред духовете на огъня се изпречва външният израз на огъня.
към текста >>
Едва когато разглеждаме историческия
живот
от тази вътрешна гледна точка, той става обясним.
Така вие виждате, че в две направления се стига до един бряг на изживяването във физическия свят. Едно от направленията е: когато наблюдаваме килима на сетивния свят около нас и явленията на света на цветовете и на формите вън, тогава стигаме до границата, на която – можем да кажем съществуват външните духове. Но също когато проникнем в нашата вътрешност, когато разглеждаме явленията на нашата съвест, на паметта, на чувството, на волята, на живота на мислите, и в тези явления трябва да виждаме нещо съвършено подобно вътрешно, каквото наблюдаваме при огъня, въздуха, земята Тези неща се изпречват и закриват това, което съществува като духовна същност зад тях Когато съвестта се проявява като един глас в човешката душа, като едно вътрешно изживяване във физическия свят, тя се изпречва пред света на Ериниите, на Фуриите и ги закрива за човешкото наблюдение.
Едва когато разглеждаме историческия живот от тази вътрешна гледна точка, той става обясним.
Хората не разбират нищо от това, което е станало, ако не могат да разглеждат развитието на ръка с духовните факти. Следователно зад червеното и синьото, зад звука, зад външния мирис и т.н. ние имаме духовни същества, които стоят зад тях, които живеят вън от света, които ни заобикалят и които са закрити като с едно було от това, което виждаме и чуваме и разбираме чрез ума. Но ние имаме и такива същества, които стоят зад това, което наричаме душевен живот. Тук с право може да се зададе сега въпросът: как се отнасят едно към друго тези две духовни царства?
към текста >>
Но ние имаме и такива същества, които стоят зад това, което наричаме душевен
живот
.
Но също когато проникнем в нашата вътрешност, когато разглеждаме явленията на нашата съвест, на паметта, на чувството, на волята, на живота на мислите, и в тези явления трябва да виждаме нещо съвършено подобно вътрешно, каквото наблюдаваме при огъня, въздуха, земята Тези неща се изпречват и закриват това, което съществува като духовна същност зад тях Когато съвестта се проявява като един глас в човешката душа, като едно вътрешно изживяване във физическия свят, тя се изпречва пред света на Ериниите, на Фуриите и ги закрива за човешкото наблюдение. Едва когато разглеждаме историческия живот от тази вътрешна гледна точка, той става обясним. Хората не разбират нищо от това, което е станало, ако не могат да разглеждат развитието на ръка с духовните факти. Следователно зад червеното и синьото, зад звука, зад външния мирис и т.н. ние имаме духовни същества, които стоят зад тях, които живеят вън от света, които ни заобикалят и които са закрити като с едно було от това, което виждаме и чуваме и разбираме чрез ума.
Но ние имаме и такива същества, които стоят зад това, което наричаме душевен живот.
Тук с право може да се зададе сега въпросът: как се отнасят едно към друго тези две духовни царства?
към текста >>
А сега да се запитаме: какъв е смисълът на това отделяне в духовния
живот
?
След това двете отново се съединиха, минаха едно междинно състояние и се появиха отново като Земно развитие. И през време на най-ранното Земно развитие веществата и Съществата, кои то днес са на Слънцето и Луната, бяха съединени със самата Земя; едва по-късно се отдели това, което днес живее на Слънцето, то се отдели от Земята. Първо остана Земята съединена с Луната. По-късно от Земята се отдели и Луната и Земята остана между Слънцето и Луната. Следователно тези три тела първоначално бяха една тяло; Слънцето и Луната се отделиха едва по-късно от Земята.
А сега да се запитаме: какъв е смисълът на това отделяне в духовния живот?
Ние искаме да се абстрахираме от първото отделяне през време на старата Луна и искаме да се спрем само на онова раз деление, което е станало през време на същинското Земно развитие. Също както върху нашата Земя намират своето развити е определени същества, така и на Слънцето и чрез Луната намират своето развитие други същества. Съществата, които не биха могли да продължат своето развитие на Земята, защото имаха една степен на развитие различна от тази на човека, се отделиха от Земята заедно със Слънцето; те не вървяха по-нататък със земното развитие, а трябваше да продължат своето развитие върху една арена вън от Земята, именно на Слънцето, така щото в момента на отделянето на Слънцето от Земята имаме пред себе си факта, че човекът бе оставен на Земята като едно същество, което се нуждаеше от условията на земното развитие за своето собствено развитие. Обаче други Същества, които не можеха да се развиват по-нататък на Земята, си отделиха веществата, от които се нуждаеха, и си образуваха обиталище на Слънцето. След това те действуваха от Слънцето върху Земята.
към текста >>
Човекът би се развил не като едно същество, каквото той е днес, което се състои от външното физическо тяло и от вътрешния душевно-духовен
живот
, а би се втвърдил, би се мумифицирал.
Ако Слънцето би останало със Земята, тогава Съществата, които по-късно обитаваха на Слънцето, не би ха могли да на мерят условия за своето правилно развитие напред, а човекът никога. Човекът не би могъл да върви в крак с темпа на развитието на Слънчевите Същества, той би трябвало да се развива много по-бързо, ако слънчевите Същества не биха напуснали Земята и не биха понижили силата на своето действие отделяйки се от Земята. Чрез това темпът на развитие на Земята бе забавен, благодарение именно на отделянето на Слънцето. Но темпът, с който се развиваше човешкото същество след отделянето на Слънцето, не беше още подходящият; той беше сега много бавен. Човекът би се втвърдил, би се мумифицирал, ако Луната, която тогава още беше съединена със Земята, би останала и по-нататък свързана с нея.
Човекът би се развил не като едно същество, каквото той е днес, което се състои от външното физическо тяло и от вътрешния душевно-духовен живот, а би се втвърдил, би се мумифицирал.
Поради това, че Луната беше съединена със Земята, в тази Земя съществуваше стремежът, склонността човекът и Земята да бъдат втвърдени, изсушени, вдървени. Постепенно Земята би станала едно небесно тяло, от което формите на човека биха се образували като мумии. Луната трябваше да бъде отделена от Земята. С това бе дадена възможност да се подържа правилния темп на развитието. Това, което беше твърде бавно, може да бъде ускорено.
към текста >>
Така човекът стана това, което отговаря на неговата същност; ако Слънцето би останало съединено със Земята, той би бил възбуден към един външен
живот
и към една подвижност, които не би могъл да понесе.
Поради това, че Луната беше съединена със Земята, в тази Земя съществуваше стремежът, склонността човекът и Земята да бъдат втвърдени, изсушени, вдървени. Постепенно Земята би станала едно небесно тяло, от което формите на човека биха се образували като мумии. Луната трябваше да бъде отделена от Земята. С това бе дадена възможност да се подържа правилния темп на развитието. Това, което беше твърде бавно, може да бъде ускорено.
Така човекът стана това, което отговаря на неговата същност; ако Слънцето би останало съединено със Земята, той би бил възбуден към един външен живот и към една подвижност, които не би могъл да понесе.
Ако Луната би останала съединена със Земята, човекът никак не би бил възбуден, той би изсъхнал, би му била отнета възможността да се оживи. Възбудата, която човек получи чрез слънчевия живот, беше външна. Иначе Слънцето би действувало възбуждащо върху човешкия живот в един твърде бръз темп. Както Слънцето действува възбуждащо върху живота на полските цветя от вън, така, ако Слънцето би останало съединено със Земята, човекът би бил възбуждан отвън към всяко чувствуване, мислене и воление, но по такъв бръз начин, че той би изгорял така да се каже във физическия и духовен огън на Слънцето. Но възбудителят, който действува от вън напусна Земята, отдалечи се от нея и затова неговото действие бе отслабено.
към текста >>
Възбудата, която човек получи чрез слънчевия
живот
, беше външна.
Луната трябваше да бъде отделена от Земята. С това бе дадена възможност да се подържа правилния темп на развитието. Това, което беше твърде бавно, може да бъде ускорено. Така човекът стана това, което отговаря на неговата същност; ако Слънцето би останало съединено със Земята, той би бил възбуден към един външен живот и към една подвижност, които не би могъл да понесе. Ако Луната би останала съединена със Земята, човекът никак не би бил възбуден, той би изсъхнал, би му била отнета възможността да се оживи.
Възбудата, която човек получи чрез слънчевия живот, беше външна.
Иначе Слънцето би действувало възбуждащо върху човешкия живот в един твърде бръз темп. Както Слънцето действува възбуждащо върху живота на полските цветя от вън, така, ако Слънцето би останало съединено със Земята, човекът би бил възбуждан отвън към всяко чувствуване, мислене и воление, но по такъв бръз начин, че той би изгорял така да се каже във физическия и духовен огън на Слънцето. Но възбудителят, който действува от вън напусна Земята, отдалечи се от нея и затова неговото действие бе отслабено. Обаче поради втвърдяващите тенденции, които Земята съдържаше в себе си, това действие беше много слабо; ето защо една част от тези втвърдяващи тенденции трябваше да бъдат изхвърлени под формата на Луната. Чрез това в развитието на Земята и на човека настъпи един нов, оживяващ принцип и този принцип действуваше по точно противоположен начин в сравнение със Слънцето.
към текста >>
Иначе Слънцето би действувало възбуждащо върху човешкия
живот
в един твърде бръз темп.
С това бе дадена възможност да се подържа правилния темп на развитието. Това, което беше твърде бавно, може да бъде ускорено. Така човекът стана това, което отговаря на неговата същност; ако Слънцето би останало съединено със Земята, той би бил възбуден към един външен живот и към една подвижност, които не би могъл да понесе. Ако Луната би останала съединена със Земята, човекът никак не би бил възбуден, той би изсъхнал, би му била отнета възможността да се оживи. Възбудата, която човек получи чрез слънчевия живот, беше външна.
Иначе Слънцето би действувало възбуждащо върху човешкия живот в един твърде бръз темп.
Както Слънцето действува възбуждащо върху живота на полските цветя от вън, така, ако Слънцето би останало съединено със Земята, човекът би бил възбуждан отвън към всяко чувствуване, мислене и воление, но по такъв бръз начин, че той би изгорял така да се каже във физическия и духовен огън на Слънцето. Но възбудителят, който действува от вън напусна Земята, отдалечи се от нея и затова неговото действие бе отслабено. Обаче поради втвърдяващите тенденции, които Земята съдържаше в себе си, това действие беше много слабо; ето защо една част от тези втвърдяващи тенденции трябваше да бъдат изхвърлени под формата на Луната. Чрез това в развитието на Земята и на човека настъпи един нов, оживяващ принцип и този принцип действуваше по точно противоположен начин в сравнение със Слънцето. Докато възбуждането на Слънцето действува отвън, това, което сега настъпи, действува оживяващо отвътре.
към текста >>
Всичко онова, което е душевен
живот
във физическия свят, можа да се развие само благодарение на това, че човекът бе предпазен от това втвърдяване, от това мумифициране чрез отделянето на Луната.
Както Слънцето действува възбуждащо върху живота на полските цветя от вън, така, ако Слънцето би останало съединено със Земята, човекът би бил възбуждан отвън към всяко чувствуване, мислене и воление, но по такъв бръз начин, че той би изгорял така да се каже във физическия и духовен огън на Слънцето. Но възбудителят, който действува от вън напусна Земята, отдалечи се от нея и затова неговото действие бе отслабено. Обаче поради втвърдяващите тенденции, които Земята съдържаше в себе си, това действие беше много слабо; ето защо една част от тези втвърдяващи тенденции трябваше да бъдат изхвърлени под формата на Луната. Чрез това в развитието на Земята и на човека настъпи един нов, оживяващ принцип и този принцип действуваше по точно противоположен начин в сравнение със Слънцето. Докато възбуждането на Слънцето действува отвън, това, което сега настъпи, действува оживяващо отвътре.
Всичко онова, което е душевен живот във физическия свят, можа да се развие само благодарение на това, че човекът бе предпазен от това втвърдяване, от това мумифициране чрез отделянето на Луната.
Целият вътрешен живот, цялата вътрешна подвижност, всичко онова, което може да бъде описано като чувства, усещания, съвест и мисли, всички тези източници на живот на вътрешността, се проявиха отвътре навън благодарение на отделянето на Луната от Земята; иначе те бяха пресъхнали в човешката природа, биха останали бездейни.
към текста >>
Целият вътрешен
живот
, цялата вътрешна подвижност, всичко онова, което може да бъде описано като чувства, усещания, съвест и мисли, всички тези източници на
живот
на вътрешността, се проявиха отвътре навън благодарение на отделянето на Луната от Земята; иначе те бяха пресъхнали в човешката природа, биха останали бездейни.
Но възбудителят, който действува от вън напусна Земята, отдалечи се от нея и затова неговото действие бе отслабено. Обаче поради втвърдяващите тенденции, които Земята съдържаше в себе си, това действие беше много слабо; ето защо една част от тези втвърдяващи тенденции трябваше да бъдат изхвърлени под формата на Луната. Чрез това в развитието на Земята и на човека настъпи един нов, оживяващ принцип и този принцип действуваше по точно противоположен начин в сравнение със Слънцето. Докато възбуждането на Слънцето действува отвън, това, което сега настъпи, действува оживяващо отвътре. Всичко онова, което е душевен живот във физическия свят, можа да се развие само благодарение на това, че човекът бе предпазен от това втвърдяване, от това мумифициране чрез отделянето на Луната.
Целият вътрешен живот, цялата вътрешна подвижност, всичко онова, което може да бъде описано като чувства, усещания, съвест и мисли, всички тези източници на живот на вътрешността, се проявиха отвътре навън благодарение на отделянето на Луната от Земята; иначе те бяха пресъхнали в човешката природа, биха останали бездейни.
към текста >>
Ако биха останали в Земята, лунните вещества биха възпрепятствували вътрешната подвижност на душевния
живот
.
Питайте следователно онзи, който преброжда Космоса с духовния поглед: от къде иде способността, че ние възприемаме нещо външно, гледаме или виждаме нещо, че човекът е възбуден да гледа? Трябва да си кажете: от това, което съществува физически или духовно в Слънцето. Ако запитате обаче: от къде идат причините на вътрешното изживяване, причините на мисленето, причините на чувствуването, причините например на съвестта и т.н.? Тогава трябва с благодарност да погледнете към Луната и да си кажете: благодарение на съществата, които отделиха нейните същества от Земята.
Ако биха останали в Земята, лунните вещества биха възпрепятствували вътрешната подвижност на душевния живот.
към текста >>
Тези същества стоят зад явленията на нашия душевен
живот
, както духовете на Слънцето стоят зад явленията на нашето външно наблюдение.
Така следователно ние виждаме, че след отделянето на Слънцето в развитието на Земята влязоха в действие духовни Същества, за които бе запазено едно по-висше, едно важно дело.
Тези същества стоят зад явленията на нашия душевен живот, както духовете на Слънцето стоят зад явленията на нашето външно наблюдение.
Когато гледате чрез вашите очи, когато чувате чрез вашите уши, когато разбирате, схващате чрез вашия ум външните неща, тогава можете да кажете: зад всичко това, което виждам, чувам, схващам с ума, стоят духовни същества, онези духовни същества, които имат своето истинско обиталище на Слънцето, които живеят в слънцето, които някога се отделиха, когато Слънцето се отдели от Земята. Но когато погледнем обратно в собствената вътрешност, когато направим погледът ни да падне върху онова, което наричаме мислене, чувствуване, воление, усещане, съвест, ние виждаме вътрешния живот, който е станал възможен благодарение на това, че определени духовни Същества бяха останали на Земята и после отделиха Луната от Земята. В тяхното царство те имат всичко това, което стои зад явленията на душевния живот. И както е вярно, че когато духовният изследовател вижда зад физическия огън и възприема неговите духове, той вижда там в действителност един дух, който има своето истинско обиталище на Слънцето, така също, когато този духовен изследовател гледа зад съвестта, той вижда духовете на съвестта, които принадлежат към онези, които са извлекли веществото на Луната от Земята. От там идват духовните същества, които се вмъкват като в една кожа в мисъл-формите, които са свързани с едно злодеяние.
към текста >>
Но когато погледнем обратно в собствената вътрешност, когато направим погледът ни да падне върху онова, което наричаме мислене, чувствуване, воление, усещане, съвест, ние виждаме вътрешния
живот
, който е станал възможен благодарение на това, че определени духовни Същества бяха останали на Земята и после отделиха Луната от Земята.
Така следователно ние виждаме, че след отделянето на Слънцето в развитието на Земята влязоха в действие духовни Същества, за които бе запазено едно по-висше, едно важно дело. Тези същества стоят зад явленията на нашия душевен живот, както духовете на Слънцето стоят зад явленията на нашето външно наблюдение. Когато гледате чрез вашите очи, когато чувате чрез вашите уши, когато разбирате, схващате чрез вашия ум външните неща, тогава можете да кажете: зад всичко това, което виждам, чувам, схващам с ума, стоят духовни същества, онези духовни същества, които имат своето истинско обиталище на Слънцето, които живеят в слънцето, които някога се отделиха, когато Слънцето се отдели от Земята.
Но когато погледнем обратно в собствената вътрешност, когато направим погледът ни да падне върху онова, което наричаме мислене, чувствуване, воление, усещане, съвест, ние виждаме вътрешния живот, който е станал възможен благодарение на това, че определени духовни Същества бяха останали на Земята и после отделиха Луната от Земята.
В тяхното царство те имат всичко това, което стои зад явленията на душевния живот. И както е вярно, че когато духовният изследовател вижда зад физическия огън и възприема неговите духове, той вижда там в действителност един дух, който има своето истинско обиталище на Слънцето, така също, когато този духовен изследовател гледа зад съвестта, той вижда духовете на съвестта, които принадлежат към онези, които са извлекли веществото на Луната от Земята. От там идват духовните същества, които се вмъкват като в една кожа в мисъл-формите, които са свързани с едно злодеяние. Дали иначе имат по-голяма или по-малка стойност, духовете, които обгръщат човека като същества на съвестта, те идват от царството на Луната и принадлежат на една духовна област, която в известно отношение е по-мощна, стои по-високо отколкото царството на Слънцето.
към текста >>
В тяхното царство те имат всичко това, което стои зад явленията на душевния
живот
.
Така следователно ние виждаме, че след отделянето на Слънцето в развитието на Земята влязоха в действие духовни Същества, за които бе запазено едно по-висше, едно важно дело. Тези същества стоят зад явленията на нашия душевен живот, както духовете на Слънцето стоят зад явленията на нашето външно наблюдение. Когато гледате чрез вашите очи, когато чувате чрез вашите уши, когато разбирате, схващате чрез вашия ум външните неща, тогава можете да кажете: зад всичко това, което виждам, чувам, схващам с ума, стоят духовни същества, онези духовни същества, които имат своето истинско обиталище на Слънцето, които живеят в слънцето, които някога се отделиха, когато Слънцето се отдели от Земята. Но когато погледнем обратно в собствената вътрешност, когато направим погледът ни да падне върху онова, което наричаме мислене, чувствуване, воление, усещане, съвест, ние виждаме вътрешния живот, който е станал възможен благодарение на това, че определени духовни Същества бяха останали на Земята и после отделиха Луната от Земята.
В тяхното царство те имат всичко това, което стои зад явленията на душевния живот.
И както е вярно, че когато духовният изследовател вижда зад физическия огън и възприема неговите духове, той вижда там в действителност един дух, който има своето истинско обиталище на Слънцето, така също, когато този духовен изследовател гледа зад съвестта, той вижда духовете на съвестта, които принадлежат към онези, които са извлекли веществото на Луната от Земята. От там идват духовните същества, които се вмъкват като в една кожа в мисъл-формите, които са свързани с едно злодеяние. Дали иначе имат по-голяма или по-малка стойност, духовете, които обгръщат човека като същества на съвестта, те идват от царството на Луната и принадлежат на една духовна област, която в известно отношение е по-мощна, стои по-високо отколкото царството на Слънцето.
към текста >>
Ние имаме една двойна Майа: външната Майа на сетивния свят и вътрешната Майа на душевния
живот
.
От целия начин на описанието, което ви дадох днес, можете да прецените, че фактически тези същества, които стоят зад нашите душевни явления, принадлежат на едно царство, което е поставено по-горе от духо-вното царство, което стои зад външната Майа.
Ние имаме една двойна Майа: външната Майа на сетивния свят и вътрешната Майа на душевния живот.
Зад първата стоят онези духовни същества, които имат своя център в Слънцето, а зад Майата на нашия вътрешен живот стоят другите, които принадлежат на едно по-мощно, по-обхватно царство. Онзи, който обгръща тези неща духовно със своя поглед, може да знае, че духовните същества, които стоят зад външния сетивен свят, идват от съвършено друга страна отколкото духовните същества, които стоят зад чувствата и усещанията, зад съвестта. Тези същества които отговарят например на съвестта, са наречени в гръцката митология Еринии. И вижте, колко вярна е тази митология, която казва: Орест чува от боговете, които царуват там, че той е извършил едно добро дело, обаче други същества, а именно Ериниите, идват при него и митологията има чувството: това са по-стари същества отколкото онези, които принадлежат на царството на Зевса; те се проявяват като отмъстителни същества даже там, където външните богини на слънчевото царство /на царството на Зевса/ позволяват да бъде извършено едно такова деяние. Така пред човека застават същества от един по-стар род на боговете, които се намесват някак си коригиращо в това, което Орест, ръководен от съществата отделили се заедно със Слънцето, предприема.
към текста >>
Зад първата стоят онези духовни същества, които имат своя център в Слънцето, а зад Майата на нашия вътрешен
живот
стоят другите, които принадлежат на едно по-мощно, по-обхватно царство.
От целия начин на описанието, което ви дадох днес, можете да прецените, че фактически тези същества, които стоят зад нашите душевни явления, принадлежат на едно царство, което е поставено по-горе от духо-вното царство, което стои зад външната Майа. Ние имаме една двойна Майа: външната Майа на сетивния свят и вътрешната Майа на душевния живот.
Зад първата стоят онези духовни същества, които имат своя център в Слънцето, а зад Майата на нашия вътрешен живот стоят другите, които принадлежат на едно по-мощно, по-обхватно царство.
Онзи, който обгръща тези неща духовно със своя поглед, може да знае, че духовните същества, които стоят зад външния сетивен свят, идват от съвършено друга страна отколкото духовните същества, които стоят зад чувствата и усещанията, зад съвестта. Тези същества които отговарят например на съвестта, са наречени в гръцката митология Еринии. И вижте, колко вярна е тази митология, която казва: Орест чува от боговете, които царуват там, че той е извършил едно добро дело, обаче други същества, а именно Ериниите, идват при него и митологията има чувството: това са по-стари същества отколкото онези, които принадлежат на царството на Зевса; те се проявяват като отмъстителни същества даже там, където външните богини на слънчевото царство /на царството на Зевса/ позволяват да бъде извършено едно такова деяние. Така пред човека застават същества от един по-стар род на боговете, които се намесват някак си коригиращо в това, което Орест, ръководен от съществата отделили се заедно със Слънцето, предприема. Тук ние виждаме един чудесен пример, как митологията и мъдрите възгледи на древните народи ни предават онова, което днес духовното наблюдение може да познае по друг начин.
към текста >>
Видяхме, че Земята би се втвърдила, би се вдървила, ако не беше станало отделянето на Луната; че благодарение на това душевният
живот
получи своята вътрешна подвижност, благодарение именно на това, че определени помощни същества са изхвърлили Луната от Земята.
Така пред човека застават същества от един по-стар род на боговете, които се намесват някак си коригиращо в това, което Орест, ръководен от съществата отделили се заедно със Слънцето, предприема. Тук ние виждаме един чудесен пример, как митологията и мъдрите възгледи на древните народи ни предават онова, което днес духовното наблюдение може да познае по друг начин. Вземете заедно всичко това, което днес ви казах в следващите сказки ще говорим по-подробно върху него и ще откриете някои въпроси, които за Вас се свързват с разгледания въпрос като въпроси на съвестта. Днес за Вас някои неща ще останат още неясни поради това, че в известно отношение разгледахме Съществата, които са взели участие в отделянето на Луната, като по-мощни отколкото Съществата на слънчевото царство; това ще се изясни; защото ще видите, колко относителни са нещата в по-висшите светове. Едно обаче ви моля днес да приемете на половина като въпрос.
Видяхме, че Земята би се втвърдила, би се вдървила, ако не беше станало отделянето на Луната; че благодарение на това душевният живот получи своята вътрешна подвижност, благодарение именно на това, че определени помощни същества са изхвърлили Луната от Земята.
към текста >>
Това важи за голяма част на земния
живот
, но то не важи за целия земен
живот
.
А сега моля Ви да вземете предвид, че в даден момент на развитието на Земята едно духовно Същество, което по-рано беше във връзка със Слънцето, което наричаме "Христово Същество", слезе по времето, когато живееше Исус от Назарет, от Слънцето на Земята и се съедини със Земята. Христовото Същество прониква в тялото на Исуса от Назарет. Тук ние имаме пред себе си едно твърде особено явление. Не трябва да поставяте това явление в същото отношение, в което поставихме всичко останало, за което днес говорихме /В следващата сказка ще изясним по-добре този въпрос/. Казахме: след отделянето на Слънцето от Земята тази последната би се втвърдила, ако Луната не би била изхвърлена от нея; човешките същества биха се мумифицирали.
Това важи за голяма част на земния живот, но то не важи за целия земен живот.
Въпреки отделянето на Слънцето и на Луната, в Земята би останало нещо изпаднало в смъртта, ако не би дошло Христовото събитие. Ако отделянето на луната даде възможност да се яви вътрешният душевен живот, то възбуждането новото възбуждане на този вътрешен живот дойде сега отново от Слънцето чрез слезлия от него Христос. Това, което Христос донесе на Земята, то би останало едно мъртво душевно произведение, една духовна мумия, ако не беше дошъл Христос.
към текста >>
Ако отделянето на луната даде възможност да се яви вътрешният душевен
живот
, то възбуждането новото възбуждане на този вътрешен
живот
дойде сега отново от Слънцето чрез слезлия от него Христос.
Тук ние имаме пред себе си едно твърде особено явление. Не трябва да поставяте това явление в същото отношение, в което поставихме всичко останало, за което днес говорихме /В следващата сказка ще изясним по-добре този въпрос/. Казахме: след отделянето на Слънцето от Земята тази последната би се втвърдила, ако Луната не би била изхвърлена от нея; човешките същества биха се мумифицирали. Това важи за голяма част на земния живот, но то не важи за целия земен живот. Въпреки отделянето на Слънцето и на Луната, в Земята би останало нещо изпаднало в смъртта, ако не би дошло Христовото събитие.
Ако отделянето на луната даде възможност да се яви вътрешният душевен живот, то възбуждането новото възбуждане на този вътрешен живот дойде сега отново от Слънцето чрез слезлия от него Христос.
Това, което Христос донесе на Земята, то би останало едно мъртво душевно произведение, една духовна мумия, ако не беше дошъл Христос.
към текста >>
Следователно по времето, когато Христовият Принцип навлезе в Земята, настъпи нещо подобно както при отделянето на Луната; в нещо, което иначе би останало само форма, настъпи
живот
.
Духовният изследовател вижда Земята, преди Христос да беше слязъл, във формата на кръст, а именно като един човек. Тук ние си спомняме за чудесните думи на Платон, който ги е взел от мистериите, че мировата душа е разпъната на кръста на мировото тяло. Това не е нищо друго освен предаване на явлението, което се предлага на духовния поглед. Христос умря на кръста; И благодарение на това земята премина от чистата форма в живота. За времето от преди Христа Земята се представя на духовния поглед само като форма; за времето след Христа тя се представя като оживена отново от христовия принцип.
Следователно по времето, когато Христовият Принцип навлезе в Земята, настъпи нещо подобно както при отделянето на Луната; в нещо, което иначе би останало само форма, настъпи живот.
Правилно разгледани, всички древни времена сочат към Христовото събитие. Както днешният човек сочи назад към Христа като към едно Същество, което навлезе в развитието на човечеството в един определен момент, така и посветените от преди идването на Христа винаги сочеха към това, че Христос ще дойде; и те показаха това, което сочеше към Христа, което така да се каже предизвестяваше Христа. Нищо не е предизвестило повече Христа както онова мощно явление, което се е представяло на духовния поглед при определени условия, за който поглед изчезваше Земята в нейната физическа форма и духовното око виждаше мировата душа разпъната върху мировия кръст. В много далечни времена на древна Индия мъдреците разказваха, че в момента, когато им се отворил духовния поглед, те намерили дълбоко, дълбоко под планините на Земята един кръст и върху него окачен един човек мъж-жена, имащ изобразен върху дясната страна символа на Слънцето, върху лявата страна символа на Луната, а върху останалата част на тялото държавите и отделните форми на моретата и на сушата на Земята. Това беше едно ясновидско видение, което древните индийски мъдреци са имали за онази форма, която чакаше върху нашата Земя, за да бъде оживена от Христовия Принцип.
към текста >>
90.
5. СКАЗКА ЧЕТВЪРТА
GA_113 Изтокът в светлината на Запада
В двете предидущи сказки подчертахме, че свръхсетивното виждане може да вижда духовните същества, които се намират зад отделните неща на сетивния килим, който е разпрострян пред нас, че следователно от определена степен на духовното развитие или, да речем, на инициацията, на посвещението, онова, което в обикновения
живот
наричаме огнени, въздухообразни, течни и т.н.
В двете предидущи сказки подчертахме, че свръхсетивното виждане може да вижда духовните същества, които се намират зад отделните неща на сетивния килим, който е разпрострян пред нас, че следователно от определена степен на духовното развитие или, да речем, на инициацията, на посвещението, онова, което в обикновения живот наричаме огнени, въздухообразни, течни и т.н.
тела, се превръща в нещо живо, подвижно, в нещо духовно. И вчера особено споменахме, че и зад явленията и фактите на нашия собствен душевен живот, доколкото този живот се разиграва във физическия свят, са скрити духовни същества. Сега можете да си зададете въпроса: Така ли са нещата, че там, където обикновеното сетивно виждане възприема, да речем, топлина, цветове и т.н., свръхсетивното съзнание вижда духовни същества, така щото тогава бихме имали пред нас света на две форми, веднъж като външен сетивен свят, веднъж като духовен свят? А по отношение на вътрешността: Така ли стоят нещата, че в нашия душевен живот имаме усещания, чувства, факти на съвестта, а зад тях стоят духовни същества? Т.е.: Не се ли покрива може би напълно духовният свят в своя външен израз със сетивния свят?
към текста >>
И вчера особено споменахме, че и зад явленията и фактите на нашия собствен душевен
живот
, доколкото този
живот
се разиграва във физическия свят, са скрити духовни същества.
В двете предидущи сказки подчертахме, че свръхсетивното виждане може да вижда духовните същества, които се намират зад отделните неща на сетивния килим, който е разпрострян пред нас, че следователно от определена степен на духовното развитие или, да речем, на инициацията, на посвещението, онова, което в обикновения живот наричаме огнени, въздухообразни, течни и т.н. тела, се превръща в нещо живо, подвижно, в нещо духовно.
И вчера особено споменахме, че и зад явленията и фактите на нашия собствен душевен живот, доколкото този живот се разиграва във физическия свят, са скрити духовни същества.
Сега можете да си зададете въпроса: Така ли са нещата, че там, където обикновеното сетивно виждане възприема, да речем, топлина, цветове и т.н., свръхсетивното съзнание вижда духовни същества, така щото тогава бихме имали пред нас света на две форми, веднъж като външен сетивен свят, веднъж като духовен свят? А по отношение на вътрешността: Така ли стоят нещата, че в нашия душевен живот имаме усещания, чувства, факти на съвестта, а зад тях стоят духовни същества? Т.е.: Не се ли покрива може би напълно духовният свят в своя външен израз със сетивния свят? Бихме могли да поставим въпроса и така: Намираме ли ние всички възможни духовни същества, когато изхождаме от това, което е външният израз във физическия свят, или има и други духовни същества, които нямат никакъв израз във физическия свят? Този въпрос бихме могли ние да поставим и за свръхсетивното съзнание той намира следния отговор: действително нещата стоят така, че зад всяко външно възприятие ние имаме зад него едно духовно същество или духовен факт, но при възлизането във висшите светове за свръхсетивното съзнание съществуват и духовни същества и факти, които нямат никакъв израз във физическия свят.
към текста >>
А по отношение на вътрешността: Така ли стоят нещата, че в нашия душевен
живот
имаме усещания, чувства, факти на съвестта, а зад тях стоят духовни същества?
В двете предидущи сказки подчертахме, че свръхсетивното виждане може да вижда духовните същества, които се намират зад отделните неща на сетивния килим, който е разпрострян пред нас, че следователно от определена степен на духовното развитие или, да речем, на инициацията, на посвещението, онова, което в обикновения живот наричаме огнени, въздухообразни, течни и т.н. тела, се превръща в нещо живо, подвижно, в нещо духовно. И вчера особено споменахме, че и зад явленията и фактите на нашия собствен душевен живот, доколкото този живот се разиграва във физическия свят, са скрити духовни същества. Сега можете да си зададете въпроса: Така ли са нещата, че там, където обикновеното сетивно виждане възприема, да речем, топлина, цветове и т.н., свръхсетивното съзнание вижда духовни същества, така щото тогава бихме имали пред нас света на две форми, веднъж като външен сетивен свят, веднъж като духовен свят?
А по отношение на вътрешността: Така ли стоят нещата, че в нашия душевен живот имаме усещания, чувства, факти на съвестта, а зад тях стоят духовни същества?
Т.е.: Не се ли покрива може би напълно духовният свят в своя външен израз със сетивния свят? Бихме могли да поставим въпроса и така: Намираме ли ние всички възможни духовни същества, когато изхождаме от това, което е външният израз във физическия свят, или има и други духовни същества, които нямат никакъв израз във физическия свят? Този въпрос бихме могли ние да поставим и за свръхсетивното съзнание той намира следния отговор: действително нещата стоят така, че зад всяко външно възприятие ние имаме зад него едно духовно същество или духовен факт, но при възлизането във висшите светове за свръхсетивното съзнание съществуват и духовни същества и факти, които нямат никакъв израз във физическия свят. Следователно за посветения съществуват и други опитности освен онези, които хвърлят своята проекция, своя сянков образ във физическия свят. А също така има духовни същества и факти, които не хвърлят своята сянка в нашия душевен живот, които следователно не намира никакъв израз във факти на съвестта, на мислите, на чувствата и на усещанията и т.н.
към текста >>
А също така има духовни същества и факти, които не хвърлят своята сянка в нашия душевен
живот
, които следователно не намира никакъв израз във факти на съвестта, на мислите, на чувствата и на усещанията и т.н.
А по отношение на вътрешността: Така ли стоят нещата, че в нашия душевен живот имаме усещания, чувства, факти на съвестта, а зад тях стоят духовни същества? Т.е.: Не се ли покрива може би напълно духовният свят в своя външен израз със сетивния свят? Бихме могли да поставим въпроса и така: Намираме ли ние всички възможни духовни същества, когато изхождаме от това, което е външният израз във физическия свят, или има и други духовни същества, които нямат никакъв израз във физическия свят? Този въпрос бихме могли ние да поставим и за свръхсетивното съзнание той намира следния отговор: действително нещата стоят така, че зад всяко външно възприятие ние имаме зад него едно духовно същество или духовен факт, но при възлизането във висшите светове за свръхсетивното съзнание съществуват и духовни същества и факти, които нямат никакъв израз във физическия свят. Следователно за посветения съществуват и други опитности освен онези, които хвърлят своята проекция, своя сянков образ във физическия свят.
А също така има духовни същества и факти, които не хвърлят своята сянка в нашия душевен живот, които следователно не намира никакъв израз във факти на съвестта, на мислите, на чувствата и на усещанията и т.н.
Ако искаме да изразим накратко, обобщено това, което току що казахме, можем да кажем: за висшето съзнание духовният свят се представя като един далече по-богат свят отколкото неговия външен израз във физическия свят. За по-голяма част от Вас това никак не е чудно; но то трябва да бъде поставено ясно пред погледа на нашата душа. Трябва да бъде ясно, че съществуват не само забулени духовни явления и същества, както например огънят закрива стоящите зад него духове на елементите, но съществуват и скрити духовни същества и факти. И между тези същества и факти трябва да правим разлика, ако искаме сега да напреднем в нашето разглежда не и искаме да поставим пред душата си по-точно някои неща, които засегнахме още вчера.
към текста >>
И накрая на вчерашната сказка можах да отбележа, как гръцкият мит е имал едно ясно разбиране за това, че онези духовни същества, които се изявяват така, някак си като оживители и възбудители на нашия вътрешен душевен
живот
, са представени образно в Ериниите и че тези Еринии принадлежат на един по-стар род богове или духове отколкото онези, които срещаме зад външните сетивни явления.
Вчера обърнахме вниманието на това, че има духовни същества, които отговарят на това, което наричаме съвест. И така съществуват духовни същества за всички вътрешни факти.
И накрая на вчерашната сказка можах да отбележа, как гръцкият мит е имал едно ясно разбиране за това, че онези духовни същества, които се изявяват така, някак си като оживители и възбудители на нашия вътрешен душевен живот, са представени образно в Ериниите и че тези Еринии принадлежат на един по-стар род богове или духове отколкото онези, които срещаме зад външните сетивни явления.
Ето защо онези, които говореха за Ериниите, казваха, че те принадлежат на един по-стар род богове на гърците, които намериха за правилно отмъщението на Орест. Ериниите бяха изпратени като че ли от една по-висша разумност, за да коригират това, което народните богове , които не бяха нищо друго освен мистични изрази за съществата стоящи зад сетивния свят, считаха за правилно. С това ние посочихме един много важен факт на цялостното развитие на човечество то и на света; и този факт трябва да ни занимае днес нещо по-дълбоко, по-интимно.
към текста >>
От съществата, които действуват от Слънцето, са били произведени онези форми, които са външните форми на минералите, на растенията, на животните и на физическите човеци: от съществата, които действуват от Луната, е възбуден особено душевният
живот
в животните и в човеците.
То се е образувало чрез това, че Слънцето и Луната са действували отвън. Те се бяха отделили за това, за да могат да действуват отвън върху Земята. Нашата Земя е произвела онова, което е могло да се роди чрез действието на Слънцето и Луната; всичко, което днес виждаме около нас на Земята. И така, когато говорим за момента, когато Луната се е отделила от Земята, ние трябва да си представим една хаотична Земя и трябва да кажем: Земята постепенно се е покрила с онези образования, които днес възприемаме около нас, с растителната покривка, с различните групи животни, с човешките раси в днешния смисъл. Всичко това се развива и разцъфтява чрез действието на Съществата, които действуват върху Земята от Слънцето и от Луната.
От съществата, които действуват от Слънцето, са били произведени онези форми, които са външните форми на минералите, на растенията, на животните и на физическите човеци: от съществата, които действуват от Луната, е възбуден особено душевният живот в животните и в човеците.
И така тези Същества творят отвън за нашето земно развитие. Това, което ви обрисувах сега, е приблизително с много малко думи образът, който характеризира Земното развитие от така наречената Лемурийска епоха да Атлантската епоха. Едва през време на Атлантската епоха бавно и постепенно образът на Земята се оформя такъв, какъвто го виждаме сега около нас. Така в Земното развитие ние трябва да различаваме, от отделянето на Луната насам, една хаотична Земя и една подредена Земя, една Земя, която е изпитала вече действието на духовните Същества от заобикалящия я свят.
към текста >>
Както развитието на растението не се състои в това, растението да произвежда от долу от най-долната точка на своя корен до плода винаги едни и същи органи, а в това, че то произвежда зелените листа, оцветените листа, цветове, тичинки, близалцето и т.н., както растението изменя формата на своите произведения, води ги до все висши форми, така е и с напредъка на човешкия
живот
върху Земята.
От много неща може да се види, че ученията, които днес могат да бъдат открити по един оригинален първичен начин, могат да се намерят по съответен начин в древни времена, стига само да можем да разчетем изразите. Все пак бива да изпускате изпредвид, че би било съвършено погрешно да помислим, какво сме изчерпили нещата, когато днес се опитваме да хвърлим светлина върху източната мъдрост чрез това, което днес можем да добием в западния свят, като кажем: ние намираме на изток това или онова като мнение за развитието на света; и така говорим ние днес. Но ние намираме това по същия начин и у Ферекид от Сирос, според мене, намираме го и в египетската епоха, в епохата на халдейските маги, в древно-индийската епоха. Ако бихме считали това за единствено възможното, тогава бихме могли да кажем: "следователно днес ние намираме една мъдрост, която е съществувала в най-различни форми навсякъде, където хората са се стремили към една мъдрост: една и съща мъдрост навсякъде! " Срещу това твърдение в неговата абстрактна форма не би могло ни най-малко да се възрази, защото фактически нещата стоят така; но трябва да кажем, че това е само една част от истината.
Както развитието на растението не се състои в това, растението да произвежда от долу от най-долната точка на своя корен до плода винаги едни и същи органи, а в това, че то произвежда зелените листа, оцветените листа, цветове, тичинки, близалцето и т.н., както растението изменя формата на своите произведения, води ги до все висши форми, така е и с напредъка на човешкия живот върху Земята.
Ако е напълно правилно да се каже, че постоянно едни и същи мъдрости се явяват в най-различни форми, съществува обаче едно развитие на тези мъдрости; и просто казано не е правилно да се каже, че още през древно-индийската епоха е съществувало същото онова, което днес съществува. Това би било също така неправилно да се каже, както не би било правилна да се каже, че когато растението образува своите цветове, това е едно и също нещо, както когато то развива своя корен. Това е, така да се каже, една и съща сила; но ние можем да познаем тази сила в нейната действителност само, когато проследим действителното развитие, така щото в тайните, които стоят на основата на развитието на човечеството познаваме един напредък. Онова, което е било учено през първата епоха след великата атлантска катастрофа на Земята, може да бъде учено още и днес; обаче за човека земното развитие също се е обогатило, то е получило нови импулси. Вчера ние посочихме важния момент на Христовия Импулс за развитието на човечеството.
към текста >>
Онзи, който вярва, че човекът постоянно и постоянно се преражда, за да му се предлага винаги едно и също нещо, той не вярва сериозно, не вярва със своите чувства и с целия си душевен
живот
в прераждането; защото да вярва човек сериозно в прераждането, това значи да разбира, че не напразно човек постоянно и постоянно идва на Земята, а това става, за да може той постоянно да изпитва все нови и нови неща на Земята.
Чувал съм да се казва: "но сред развитието на човечеството би било съвършено несправедливо да не е било възможно на човека да се съобщи пълната мъдрост преди толкова и толкова хилядолетия преди идването на Христа.” Но как хората преди идването на Христа са стигнали до там, за тях да може да бъде задържано нещо, да не им се съобщи нещо? Заставайки на почвата на всемирната справедливост /така казват някои/, трябва да приемем, че наистина формите на мъдростта се изменят, формите на истината се изменят, но че към старите истини не се прибавят нови; “иначе би трябвало да твърдим, че за хората, на които е било предопределено да живеят в епохата след Христа, е било приготвено нещо по-възвишено отколкото за човека от преди християнската ера". Ако не биха се правили понякога такива изказвания, не би било нужно това да се споменава тук; защото можем да разберем, че такива неща се казват понякога другаде някъде, само не между хората, които се стремят към Духовната Наука. Защо не? Затова, защото хората, които са се въплътили в следхристиянската епоха, са същите тези, които са живели и преди тази епоха; защото хората минават през повтарящи се въплъщения и онова, което не са могли да научат преди идването на Христа на Земята, те са призвани да го научат след това.
Онзи, който вярва, че човекът постоянно и постоянно се преражда, за да му се предлага винаги едно и също нещо, той не вярва сериозно, не вярва със своите чувства и с целия си душевен живот в прераждането; защото да вярва човек сериозно в прераждането, това значи да разбира, че не напразно човек постоянно и постоянно идва на Земята, а това става, за да може той постоянно да изпитва все нови и нови неща на Земята.
Но ако това е така, тогава в тази Земя трябва постоянно да се влива нов живот; човек трябва да види нещо ново на земята, щом отново идва на нея. Абстрактност е да се казва: същите мъдрости се явяват постоянно и отново в различните светогледи. Обаче конкретната истина е, че мъдростите се развиват, че те приеман все по-висши и по-висши форми, докато най-после на Земята ще се яви това, което е зряло, за да може да премине в едно друго състояние, както Сатурновото, Слънчевото, Лунното състояние са преминали в Земното състояние. Тук няма само повторение, а действителен напредък: това е именно, за което се касае. И в това имен но се състои разликата между източния и западния начин на мислене.
към текста >>
Но ако това е така, тогава в тази Земя трябва постоянно да се влива нов
живот
; човек трябва да види нещо ново на земята, щом отново идва на нея.
Заставайки на почвата на всемирната справедливост /така казват някои/, трябва да приемем, че наистина формите на мъдростта се изменят, формите на истината се изменят, но че към старите истини не се прибавят нови; “иначе би трябвало да твърдим, че за хората, на които е било предопределено да живеят в епохата след Христа, е било приготвено нещо по-възвишено отколкото за човека от преди християнската ера". Ако не биха се правили понякога такива изказвания, не би било нужно това да се споменава тук; защото можем да разберем, че такива неща се казват понякога другаде някъде, само не между хората, които се стремят към Духовната Наука. Защо не? Затова, защото хората, които са се въплътили в следхристиянската епоха, са същите тези, които са живели и преди тази епоха; защото хората минават през повтарящи се въплъщения и онова, което не са могли да научат преди идването на Христа на Земята, те са призвани да го научат след това. Онзи, който вярва, че човекът постоянно и постоянно се преражда, за да му се предлага винаги едно и също нещо, той не вярва сериозно, не вярва със своите чувства и с целия си душевен живот в прераждането; защото да вярва човек сериозно в прераждането, това значи да разбира, че не напразно човек постоянно и постоянно идва на Земята, а това става, за да може той постоянно да изпитва все нови и нови неща на Земята.
Но ако това е така, тогава в тази Земя трябва постоянно да се влива нов живот; човек трябва да види нещо ново на земята, щом отново идва на нея.
Абстрактност е да се казва: същите мъдрости се явяват постоянно и отново в различните светогледи. Обаче конкретната истина е, че мъдростите се развиват, че те приеман все по-висши и по-висши форми, докато най-после на Земята ще се яви това, което е зряло, за да може да премине в едно друго състояние, както Сатурновото, Слънчевото, Лунното състояние са преминали в Земното състояние. Тук няма само повторение, а действителен напредък: това е именно, за което се касае. И в това имен но се състои разликата между източния и западния начин на мислене. Западният начин на мислене никога не може да се отдели от едно действително конкретно историческо схващане на нашето Земно развитие.
към текста >>
" Този беше въпросът, който Шопенхауер беше поставил, на когото липсваше в същинския смисъл понятието на историята и който сред нашия духовен
живот
беше един от онези, които бяха приели много неща за външния екзотеризъм от източния
живот
.
Западният начин на мислене никога не може да се отдели от едно действително конкретно историческо схващане на нашето Земно развитие. А историческо схващане е само онова, което вижда напредък, а не повторение на едно и също нещо. Понятието на историята е това, което е настъпило в развитието на човечеството едва чрез запада. Едва на запад хората се научавали да схващат нещата действително исторически, а не само едно повторение на същото. И когато някъде между нас се яви някой, който не е напълно проникнат от понятието на историческия напредък и се отдава тогава в значителна степен на източния начин на мислене /в истинността на който съвсем не се съмняваме, която истинност ние напълно оценяваме, при все че казваме, какво към нея трябва да се прибави историческото схващане/, тогава лесно се оказва, че на такъв човек липсва понятието на историята и че за него трябва да възникне един странен въпрос: "какъв смисъл има в това вечно повторение?
" Този беше въпросът, който Шопенхауер беше поставил, на когото липсваше в същинския смисъл понятието на историята и който сред нашия духовен живот беше един от онези, които бяха приели много неща за външния екзотеризъм от източния живот.
Чрез това, че се поставя една по-висша истина, съвсем не се засяга по-нисшата истина; ние казваме "да" на всичко онова, което се твърди от неисторическата гледна точка; само че един по-нисш начин на мислене е издигнат в едно по-висше царство, т.е. в нашия случай източният начин на мислене е осветлен чрез светлината на запада*./*Това изложение, което в себе си изглежда обширно, е оправдано с това, че трябва да бъде насочено срещу често явяващото се в мистични мирогледи твърдение, според което в същност различните редуващи се религии и т.н. са само преобразования на една и съща първична мъдрост. /.
към текста >>
За това, което в обикновения
живот
възприемаме физически, ние можем да търсим онова, което стои зад него, когато чрез свръхсетивното виждане се издигаме от физическия до душевния свят.
Когато отидете назад в епохата, където е било написано това, което е съществувало в известно отношение като отзвук от висшата, свещена мъдрост на Ришите, между наименованията на божествата ще намерите името Индра. Ако от гледището на съвременното свръх сетивно изследване трябва да ви отговоря на въпроса: "що за същество е това, което във времето на ведите /свещените индийски книги/ е било наричано Индра?? ", Аз ще сторя най-добре това, като отново ви охарактеризирам, как един съвременен човек може да добие един възглед за това същество, което действително съществува”. Ние изтъкнахме, че зад това, което ни заобикаля външно в света, зад Огъня, зад Въздуха, зад Водата, зад Земята, стоят духовни същества. Когато оставим да действува върху нас това, което е огън или въздух, когато го оставим да действува първо върху нашите сетива, ние имаме външния израз за духовните същества, които стоят зад огъня или зад въздуха.
За това, което в обикновения живот възприемаме физически, ние можем да търсим онова, което стои зад него, когато чрез свръхсетивното виждане се издигаме от физическия до душевния свят.
Там за това, което външно се изразява във въздуха, ние намираме множество същества; т.е. В окръжаващата ни духовна среда работят заедно много духовни същества, за да произведат това, което за нас се изразява във физическите явления на въздуха. Нека се запитаме: "как се представя духовното царство намиращо се зад въздуха, когато го наблюдаваме в душевния свят?
към текста >>
Мислите ли, че ако хората постоянно се развиват в техния отделен
живот
, а също и от едно прераждане в друго, но че с духовните същества става така, че те и днес се намират на същата точка на развитие, на която са били в далечното минало, когато в древна Индия ясновиждащото съзнание се е насочвало към тях?
А сега идва другото. Вземете това Същество Индра, вземете го така, както действително го е виждал древният индийски посветен, когато е насочвал своя духовен поглед към душевния свят, вземете това и запитайте сега: "днешният посветен по същия начин ли вижда този Индра? ", тогава трябва да отговорим: "днешният посветен вижда всичко онова, което в древността са виждали у този Индра, всичко това, но той вижда у този Индра и нещо друго". Когато виждате един човек в негова та 40-годишна възраст, който се нарича Фриц Мюлер, можете да си кажете: това е същият човек, когото аз видях преди 30 години като 10-годишен, който и тогава се наричаше така; но в известно отношение той е станал друг; и вие бихте дали едно лошо описание на този Фриц Мюлер в неговата 40-та година, ако бихте казали някому, как той е изглеждал, когато е бил на 10 години. Това, което бихте казали в този случай, би било съвършено право относно Фриц Мюлер; но през 30-те години той е минал през едно развитие и трябва да имате предвид това, когато говорите за неговото настояще състояние.
Мислите ли, че ако хората постоянно се развиват в техния отделен живот, а също и от едно прераждане в друго, но че с духовните същества става така, че те и днес се намират на същата точка на развитие, на която са били в далечното минало, когато в древна Индия ясновиждащото съзнание се е насочвало към тях?
Нима боговете трябва да останат все същите, каквито са били преди хиляди години? Не, те не са останали същите. Можем положително да кажем, че от онова време насам, когато са го виждали ясновидците на древна Индия, Индра се е развил. Но какво е станало сега с него? Как ни се представя неговото развитие?
към текста >>
Исках да Ви изясня историята на духовния
живот
с един особен пример Ако добре запомните, че има същества, които намираме днес и кои то отново намираме, когато насочим погледа си в миналото, само че с други имена и форми и с друг израз, и ако същевременно запомните, че в духовния
живот
има историческо развитие, има напредък в този духовен
живот
, който стои на основата на физическия
живот
, тогава ще имате двата истински принципа, които трябва да стоят на основата на всяка Духовна наука, която иска да действува в бъдещето на човечество то, която иска да напредва.
Така с един пример аз Ви показах, що значи да осветлим онези древни светове от съвременна гледна точка За това е необходимо да вземем съвсем сериозно понятието на историята и да се запитаме: когато днес търсим същото същество, което е съществувало преди хиляди години, как ни се представя то днес изменено и кое е произвело това изменение?
Исках да Ви изясня историята на духовния живот с един особен пример Ако добре запомните, че има същества, които намираме днес и кои то отново намираме, когато насочим погледа си в миналото, само че с други имена и форми и с друг израз, и ако същевременно запомните, че в духовния живот има историческо развитие, има напредък в този духовен живот, който стои на основата на физическия живот, тогава ще имате двата истински принципа, които трябва да стоят на основата на всяка Духовна наука, която иска да действува в бъдещето на човечество то, която иска да напредва.
За проявлението на единния божествен живот в неговите различни форми, за познаването напредъка на божествения живот към все по-висши и по-висши форми, за узряването на истинските плодове на мировото съществуване, за всичко това ще говорим утре.
към текста >>
За проявлението на единния божествен
живот
в неговите различни форми, за познаването напредъка на божествения
живот
към все по-висши и по-висши форми, за узряването на истинските плодове на мировото съществуване, за всичко това ще говорим утре.
Така с един пример аз Ви показах, що значи да осветлим онези древни светове от съвременна гледна точка За това е необходимо да вземем съвсем сериозно понятието на историята и да се запитаме: когато днес търсим същото същество, което е съществувало преди хиляди години, как ни се представя то днес изменено и кое е произвело това изменение? Исках да Ви изясня историята на духовния живот с един особен пример Ако добре запомните, че има същества, които намираме днес и кои то отново намираме, когато насочим погледа си в миналото, само че с други имена и форми и с друг израз, и ако същевременно запомните, че в духовния живот има историческо развитие, има напредък в този духовен живот, който стои на основата на физическия живот, тогава ще имате двата истински принципа, които трябва да стоят на основата на всяка Духовна наука, която иска да действува в бъдещето на човечество то, която иска да напредва.
За проявлението на единния божествен живот в неговите различни форми, за познаването напредъка на божествения живот към все по-висши и по-висши форми, за узряването на истинските плодове на мировото съществуване, за всичко това ще говорим утре.
към текста >>
91.
6. СКАЗКА ПЕТА
GA_113 Изтокът в светлината на Запада
Но показано бе също, че и онова от собствения душевен
живот
, всичко онова, което наричаме мисли, чувства, усещания, даже и по-сложните явления на този душевен
живот
, съвестта и т.н.
В предидущите сказки бе показано, доколко външният свят действува като една илюзия и крие зад себе си духовния свят. Следователно, когато ясновиждащото съзнание проникне зад булото на илюзията, то прониква в духовния свят. И онзи, който има това изживяване, може тогава да каже, че за него външното було на сетивата е станало прозрачно, че той вижда през това було в духовния свят. Бихме могли да кажем, че това е единият път за духовния свят.
Но показано бе също, че и онова от собствения душевен живот, всичко онова, което наричаме мисли, чувства, усещания, даже и по-сложните явления на този душевен живот, съвестта и т.н.
е едно було, което закрива един духовен свят. И когато ясновиждащото съзнание прониква това було, проглежда през него, то отново идва в един духовен свят. Тези два пътя за проникване в духовния свят, тези два различни пътя са били познати през всички времена. На хората, които са търсили посвещението, е бил познат фактът, че човек намира духовния свят, когато от една страна прониква през външното було и от друга страна през вътрешното було. Ето защо у древните народи на Земята ние намираме различаването на горните Богове; и в мистериите на всички времена бе казано, че на определена степен на посвещението човек застава пред долните и горните Богове.
към текста >>
Как човек усеща и чувствува, как проявява своята воля, как мисли, как образува чувствата на своята съвест, това зависи от обстоятелството, дали човек е по-малко или повече съвършен, дали е работил повече или по-малко над своя душевен
живот
.
В друго положение се намира човек по отношение на собствения вътрешен свят.
Как човек усеща и чувствува, как проявява своята воля, как мисли, как образува чувствата на своята съвест, това зависи от обстоятелството, дали човек е по-малко или повече съвършен, дали е работил повече или по-малко над своя душевен живот.
Човекът не може, така да се каже, да предизвиква един лош червен или зелен цвят при утринната зора или при едно растение; но вследствие на това, че покваря своя собствен живот, той може да създаде в себе си противни на разума чувства, лоши морални съждения; човекът може да се отдаде повече или по-малко на гласа на своята съвест; по отношение на своите представи той може да се отдаде на красивото или на грозното, на истински или лъжливи мисловни образи. Следователно чрез своето собствено поведение човекът променя булото, което нашата душа разпростира върху духовния свят. И понеже в край на сметка това, което виждаме зад булото на нашия собствен душевен живот, зависи от това, дали това було е изправно или покварено, лесно може да се разбере, че при един покварен, несъвършен, малко развит вътрешен душевен живот и при възлизането в духовния свят или при слизането при долните духовни същества могат да бъдат създадени карикатури, погрешни, противни на здравия смисъл, противоприродни представи и сили. Ето защо през всички времена се е правело разлика между възлизането при горните богове и слизането при долните богове. Слизането се е считало като нещо съществено по-опасно отколкото възлизането при горните богове.
към текста >>
Човекът не може, така да се каже, да предизвиква един лош червен или зелен цвят при утринната зора или при едно растение; но вследствие на това, че покваря своя собствен
живот
, той може да създаде в себе си противни на разума чувства, лоши морални съждения; човекът може да се отдаде повече или по-малко на гласа на своята съвест; по отношение на своите представи той може да се отдаде на красивото или на грозното, на истински или лъжливи мисловни образи.
В друго положение се намира човек по отношение на собствения вътрешен свят. Как човек усеща и чувствува, как проявява своята воля, как мисли, как образува чувствата на своята съвест, това зависи от обстоятелството, дали човек е по-малко или повече съвършен, дали е работил повече или по-малко над своя душевен живот.
Човекът не може, така да се каже, да предизвиква един лош червен или зелен цвят при утринната зора или при едно растение; но вследствие на това, че покваря своя собствен живот, той може да създаде в себе си противни на разума чувства, лоши морални съждения; човекът може да се отдаде повече или по-малко на гласа на своята съвест; по отношение на своите представи той може да се отдаде на красивото или на грозното, на истински или лъжливи мисловни образи.
Следователно чрез своето собствено поведение човекът променя булото, което нашата душа разпростира върху духовния свят. И понеже в край на сметка това, което виждаме зад булото на нашия собствен душевен живот, зависи от това, дали това було е изправно или покварено, лесно може да се разбере, че при един покварен, несъвършен, малко развит вътрешен душевен живот и при възлизането в духовния свят или при слизането при долните духовни същества могат да бъдат създадени карикатури, погрешни, противни на здравия смисъл, противоприродни представи и сили. Ето защо през всички времена се е правело разлика между възлизането при горните богове и слизането при долните богове. Слизането се е считало като нещо съществено по-опасно отколкото възлизането при горните богове. Ето защо в пътя за слизането при долните богове на учениците на мистериите са били поставяни особено високи изисквания.
към текста >>
И понеже в край на сметка това, което виждаме зад булото на нашия собствен душевен
живот
, зависи от това, дали това було е изправно или покварено, лесно може да се разбере, че при един покварен, несъвършен, малко развит вътрешен душевен
живот
и при възлизането в духовния свят или при слизането при долните духовни същества могат да бъдат създадени карикатури, погрешни, противни на здравия смисъл, противоприродни представи и сили.
В друго положение се намира човек по отношение на собствения вътрешен свят. Как човек усеща и чувствува, как проявява своята воля, как мисли, как образува чувствата на своята съвест, това зависи от обстоятелството, дали човек е по-малко или повече съвършен, дали е работил повече или по-малко над своя душевен живот. Човекът не може, така да се каже, да предизвиква един лош червен или зелен цвят при утринната зора или при едно растение; но вследствие на това, че покваря своя собствен живот, той може да създаде в себе си противни на разума чувства, лоши морални съждения; човекът може да се отдаде повече или по-малко на гласа на своята съвест; по отношение на своите представи той може да се отдаде на красивото или на грозното, на истински или лъжливи мисловни образи. Следователно чрез своето собствено поведение човекът променя булото, което нашата душа разпростира върху духовния свят.
И понеже в край на сметка това, което виждаме зад булото на нашия собствен душевен живот, зависи от това, дали това було е изправно или покварено, лесно може да се разбере, че при един покварен, несъвършен, малко развит вътрешен душевен живот и при възлизането в духовния свят или при слизането при долните духовни същества могат да бъдат създадени карикатури, погрешни, противни на здравия смисъл, противоприродни представи и сили.
Ето защо през всички времена се е правело разлика между възлизането при горните богове и слизането при долните богове. Слизането се е считало като нещо съществено по-опасно отколкото възлизането при горните богове. Ето защо в пътя за слизането при долните богове на учениците на мистериите са били поставяни особено високи изисквания.
към текста >>
От различни сказки, които сте слушали от мене, знаете, че целият наш сегашен
живот
произхожда от онази област, която наричаме Атлантида; че върху една област на запад между днешна Европа и Америка се е развил един прадревен духовен
живот
и че това, което намираме като азиатска, африканска, американска култура, в крайна сметка са потомци на древната атлантска култура.
От различни сказки, които сте слушали от мене, знаете, че целият наш сегашен живот произхожда от онази област, която наричаме Атлантида; че върху една област на запад между днешна Европа и Америка се е развил един прадревен духовен живот и че това, което намираме като азиатска, африканска, американска култура, в крайна сметка са потомци на древната атлантска култура.
Там имаме ние отческата и майчина почва на целия наш културен живот, там трябва да търсим ние тази почва. Преди онази мощна катастрофа, която измени лицето на Земята така, че се роди съвременната форма на Земята, сред древна Атлантида са съществували човешки родове съвършено различни от днешните, ръководени от висши посветени, от ръководители на човечеството. Там се разви една култура, която се намираше предимно под влиянието на едно старо ясновидство, така щото хората от онова вре ме имаха една инстинктивна способност да виждат както през булото на сетивния свят в горния духовен свят, така и през булото на собствения душевен живот в света на долните богове. Тогава това беше нещо естествено. Както за днешните хора е нещо естествено да виждат със своите очи, да чуват със своите уши и т.н., така и за тогавашните хора е било нещо естествено да виждат не само вън в света цветовете, да чуват звуците и т.н., а да виждат зад цветовете, звуците и т.н.
към текста >>
Там имаме ние отческата и майчина почва на целия наш културен
живот
, там трябва да търсим ние тази почва.
От различни сказки, които сте слушали от мене, знаете, че целият наш сегашен живот произхожда от онази област, която наричаме Атлантида; че върху една област на запад между днешна Европа и Америка се е развил един прадревен духовен живот и че това, което намираме като азиатска, африканска, американска култура, в крайна сметка са потомци на древната атлантска култура.
Там имаме ние отческата и майчина почва на целия наш културен живот, там трябва да търсим ние тази почва.
Преди онази мощна катастрофа, която измени лицето на Земята така, че се роди съвременната форма на Земята, сред древна Атлантида са съществували човешки родове съвършено различни от днешните, ръководени от висши посветени, от ръководители на човечеството. Там се разви една култура, която се намираше предимно под влиянието на едно старо ясновидство, така щото хората от онова вре ме имаха една инстинктивна способност да виждат както през булото на сетивния свят в горния духовен свят, така и през булото на собствения душевен живот в света на долните богове. Тогава това беше нещо естествено. Както за днешните хора е нещо естествено да виждат със своите очи, да чуват със своите уши и т.н., така и за тогавашните хора е било нещо естествено да виждат не само вън в света цветовете, да чуват звуците и т.н., а да виждат зад цветовете, звуците и т.н. духовни същества.
към текста >>
Там се разви една култура, която се намираше предимно под влиянието на едно старо ясновидство, така щото хората от онова вре ме имаха една инстинктивна способност да виждат както през булото на сетивния свят в горния духовен свят, така и през булото на собствения душевен
живот
в света на долните богове.
От различни сказки, които сте слушали от мене, знаете, че целият наш сегашен живот произхожда от онази област, която наричаме Атлантида; че върху една област на запад между днешна Европа и Америка се е развил един прадревен духовен живот и че това, което намираме като азиатска, африканска, американска култура, в крайна сметка са потомци на древната атлантска култура. Там имаме ние отческата и майчина почва на целия наш културен живот, там трябва да търсим ние тази почва. Преди онази мощна катастрофа, която измени лицето на Земята така, че се роди съвременната форма на Земята, сред древна Атлантида са съществували човешки родове съвършено различни от днешните, ръководени от висши посветени, от ръководители на човечеството.
Там се разви една култура, която се намираше предимно под влиянието на едно старо ясновидство, така щото хората от онова вре ме имаха една инстинктивна способност да виждат както през булото на сетивния свят в горния духовен свят, така и през булото на собствения душевен живот в света на долните богове.
Тогава това беше нещо естествено. Както за днешните хора е нещо естествено да виждат със своите очи, да чуват със своите уши и т.н., така и за тогавашните хора е било нещо естествено да виждат не само вън в света цветовете, да чуват звуците и т.н., а да виждат зад цветовете, звуците и т.н. духовни същества. Също така за тях беше нещо естествено не само да чуват гласа на съвестта, а да виждат и чуват например и това, което гърците са наричали Еринии. Това са виждали те като духовни същества.
към текста >>
Но при днешния нормален
живот
на растението, ако развитието трябва да напредва, е необходимо нещо друго, нещо, което, така да се каже, не стои в правата линия на напредъка.
Но не би било възможно цялото развитие на човечеството да бъде ръководено от духовния свят просто така, че да се изпрати един поток от човечество от старата Атлантида през областите на Европа и Африка към Азия и всичко да се развива, така да се каже линейно. Никога развитието не се състои просто само в това, от един зародиш да се образува нещо и след това да прогресира по права линия, а навсякъде, където съществува развитие, трябва да настъпи и нещо друго. От един много обикновен пример можете да си изясните, че никога развитието не е напредване в права линия, така че едно нещо да произвежда друго, но към развитието предналежи и нещо друго. Погледнете растенията! Вие хвърляте семето в земята и виждате, как от това семе се развиват органи на растението, листата, как по-късно се явяват чашечните листенца, тичинките, близалцето и т.н.
Но при днешния нормален живот на растението, ако развитието трябва да напредва, е необходимо нещо друго, нещо, което, така да се каже, не стои в правата линия на напредъка.
За образуването на плода е необходимо оплодяването. Оплодяващите вещества трябва да се прелеят от едно растение в друго, за да може цветът да се развие в плод; а не би било възможно от цвета да се образува плодът в права линия; трябва да дойде един поток от влияние отвън и се прибави, за да може чрез това влияние, което идва от страни, развитието да върви напред. Това, което можете да видите при растението, е един образ на цялостния миров живот; и това ви дава едно указание, как стоят, как стават работите в духовния живот. Съвсем погрешно е да се мисли, че в духовния живот се стига до целта, когато се смята, че някъде се явява едно културно течение и че от това културно течение се раждат все нови и нови неща. Известно време това може да върви така, но то не би било достатъчно, то не би произвело това, което трябва да стане, както цветът без оплодяването не би произвел плода.
към текста >>
Това, което можете да видите при растението, е един образ на цялостния миров
живот
; и това ви дава едно указание, как стоят, как стават работите в духовния
живот
.
Погледнете растенията! Вие хвърляте семето в земята и виждате, как от това семе се развиват органи на растението, листата, как по-късно се явяват чашечните листенца, тичинките, близалцето и т.н. Но при днешния нормален живот на растението, ако развитието трябва да напредва, е необходимо нещо друго, нещо, което, така да се каже, не стои в правата линия на напредъка. За образуването на плода е необходимо оплодяването. Оплодяващите вещества трябва да се прелеят от едно растение в друго, за да може цветът да се развие в плод; а не би било възможно от цвета да се образува плодът в права линия; трябва да дойде един поток от влияние отвън и се прибави, за да може чрез това влияние, което идва от страни, развитието да върви напред.
Това, което можете да видите при растението, е един образ на цялостния миров живот; и това ви дава едно указание, как стоят, как стават работите в духовния живот.
Съвсем погрешно е да се мисли, че в духовния живот се стига до целта, когато се смята, че някъде се явява едно културно течение и че от това културно течение се раждат все нови и нови неща. Известно време това може да върви така, но то не би било достатъчно, то не би произвело това, което трябва да стане, както цветът без оплодяването не би произвел плода. Винаги в определена точка на развитието трябва да дойде едно странично влияние в развитието на човечеството, да дойде един вид духовно оплодяване. Когато едно културно течение се е движело известно време праволинейно напред, тогава от страни трябва да дойде някакво влияние. Както в живота на растението женският и мъжкият елемент се развиват отделно един от друг, така и в напредващото развитие на човеците от Атлантида насам трябваше да се образува не само един единен поток, който да върви от запад на изток; но от древна Атлантида на изток трябваше да се насочат предимно две главни течения, които известно време се развиват разделени едно от друго и после след определено време се срещат и се оплодяват взаимно, за да може да се създаде правилното.
към текста >>
Съвсем погрешно е да се мисли, че в духовния
живот
се стига до целта, когато се смята, че някъде се явява едно културно течение и че от това културно течение се раждат все нови и нови неща.
Вие хвърляте семето в земята и виждате, как от това семе се развиват органи на растението, листата, как по-късно се явяват чашечните листенца, тичинките, близалцето и т.н. Но при днешния нормален живот на растението, ако развитието трябва да напредва, е необходимо нещо друго, нещо, което, така да се каже, не стои в правата линия на напредъка. За образуването на плода е необходимо оплодяването. Оплодяващите вещества трябва да се прелеят от едно растение в друго, за да може цветът да се развие в плод; а не би било възможно от цвета да се образува плодът в права линия; трябва да дойде един поток от влияние отвън и се прибави, за да може чрез това влияние, което идва от страни, развитието да върви напред. Това, което можете да видите при растението, е един образ на цялостния миров живот; и това ви дава едно указание, как стоят, как стават работите в духовния живот.
Съвсем погрешно е да се мисли, че в духовния живот се стига до целта, когато се смята, че някъде се явява едно културно течение и че от това културно течение се раждат все нови и нови неща.
Известно време това може да върви така, но то не би било достатъчно, то не би произвело това, което трябва да стане, както цветът без оплодяването не би произвел плода. Винаги в определена точка на развитието трябва да дойде едно странично влияние в развитието на човечеството, да дойде един вид духовно оплодяване. Когато едно културно течение се е движело известно време праволинейно напред, тогава от страни трябва да дойде някакво влияние. Както в живота на растението женският и мъжкият елемент се развиват отделно един от друг, така и в напредващото развитие на човеците от Атлантида насам трябваше да се образува не само един единен поток, който да върви от запад на изток; но от древна Атлантида на изток трябваше да се насочат предимно две главни течения, които известно време се развиват разделени едно от друго и после след определено време се срещат и се оплодяват взаимно, за да може да се създаде правилното. И ние можем да проследим тези две течения на развитието на човечеството, когато изпитаме по един правилен начин документите на духовното виждане.
към текста >>
В тази посока се движи един поток от народи от най-различно естество, което течени е носи един определен духовен
живот
.
Винаги в определена точка на развитието трябва да дойде едно странично влияние в развитието на човечеството, да дойде един вид духовно оплодяване. Когато едно културно течение се е движело известно време праволинейно напред, тогава от страни трябва да дойде някакво влияние. Както в живота на растението женският и мъжкият елемент се развиват отделно един от друг, така и в напредващото развитие на човеците от Атлантида насам трябваше да се образува не само един единен поток, който да върви от запад на изток; но от древна Атлантида на изток трябваше да се насочат предимно две главни течения, които известно време се развиват разделени едно от друго и после след определено време се срещат и се оплодяват взаимно, за да може да се създаде правилното. И ние можем да проследим тези две течения на развитието на човечеството, когато изпитаме по един правилен начин документите на духовното виждане. Така ние имаме едно течение на развитието на човечеството, което се ражда чрез това, че определени народи от древна Атланти да преминават и се настаняват повече към северните области, стигайки до областите, които днес обхващат Англия, северна Франция, после до днешна Скандинавия, Русия чак до Азия и до Индия.
В тази посока се движи един поток от народи от най-различно естество, което течени е носи един определен духовен живот.
Друго едно течение на развитието на човечеството минава по един друг път; то минава повече на юг. То върви така, че днес бихме могли да търсим неговия път от Атлантическия океан през Южна Испания, през Африка, чак до Египет, после до Арабия. Две течения, големи преселения на народите се разливат, така да се каже, от древна Атлантида към изток. Всяко едно от тези две течения върви отначало по своя собствен път, докато в един по-късен момент и двете внезапно се оплодяват. В какво се състои разликата между тези две културни течения?
към текста >>
Тези народи, които потеглиха към южните области, от древна Атлантида към Азия, имаха повече заложби да се потопяват, да се вглъбяват в своя душевен
живот
, в своята вътрешност.
Тези хора, които тръгнаха повече към север, имаха такива посветени, които им показва ха пътя към онези духовни светове, наричани светове на горните богове, на онези богове, които намираме, когато проникваме през булото на външния сетивен свят. От такова естество бяха онези същества, които са били обожавани като богове на северните германци. Один, Тор и т.н. са имена на такива богове, на такива божествено-духовни същества, които намираме, когато проникнем зад булото на сетивния свят. Друга организация имаха хората на другото течение на народа.
Тези народи, които потеглиха към южните области, от древна Атлантида към Азия, имаха повече заложби да се потопяват, да се вглъбяват в своя душевен живот, в своята вътрешност.
Бихме могли да кажем но приемете тези думи без осъдителен привкус се верните народи имаха повече талант да се вглеждат повече вън в света, а южните народи имаха повече талант да се вглъбяват повече в своя собствен душевен живот и да търсят духовния свят през булото на своя собствен душевен живот. Ето защо не трябва да Ви учудва, че потомците на южните народи имаха богове, които принадлежаха, така да се каже, към подземните богове, които владеят повече душевния живот. Достатъчно е само да си представите египетския бог Озирис. Озирис е онова божество, кое то човек намира, когато е преминал през вратата на смъртта. Той е богът, който не може да живее във външния сетивен свят.
към текста >>
Бихме могли да кажем но приемете тези думи без осъдителен привкус се верните народи имаха повече талант да се вглеждат повече вън в света, а южните народи имаха повече талант да се вглъбяват повече в своя собствен душевен
живот
и да търсят духовния свят през булото на своя собствен душевен
живот
.
От такова естество бяха онези същества, които са били обожавани като богове на северните германци. Один, Тор и т.н. са имена на такива богове, на такива божествено-духовни същества, които намираме, когато проникнем зад булото на сетивния свят. Друга организация имаха хората на другото течение на народа. Тези народи, които потеглиха към южните области, от древна Атлантида към Азия, имаха повече заложби да се потопяват, да се вглъбяват в своя душевен живот, в своята вътрешност.
Бихме могли да кажем но приемете тези думи без осъдителен привкус се верните народи имаха повече талант да се вглеждат повече вън в света, а южните народи имаха повече талант да се вглъбяват повече в своя собствен душевен живот и да търсят духовния свят през булото на своя собствен душевен живот.
Ето защо не трябва да Ви учудва, че потомците на южните народи имаха богове, които принадлежаха, така да се каже, към подземните богове, които владеят повече душевния живот. Достатъчно е само да си представите египетския бог Озирис. Озирис е онова божество, кое то човек намира, когато е преминал през вратата на смъртта. Той е богът, който не може да живее във външния сетивен свят. Само в древни времена Озирис е живял във външния свят; и когато настъпиха новите времена, той бе като победен от съществата на сетивния свят, от злия Сет.
към текста >>
Ето защо не трябва да Ви учудва, че потомците на южните народи имаха богове, които принадлежаха, така да се каже, към подземните богове, които владеят повече душевния
живот
.
Один, Тор и т.н. са имена на такива богове, на такива божествено-духовни същества, които намираме, когато проникнем зад булото на сетивния свят. Друга организация имаха хората на другото течение на народа. Тези народи, които потеглиха към южните области, от древна Атлантида към Азия, имаха повече заложби да се потопяват, да се вглъбяват в своя душевен живот, в своята вътрешност. Бихме могли да кажем но приемете тези думи без осъдителен привкус се верните народи имаха повече талант да се вглеждат повече вън в света, а южните народи имаха повече талант да се вглъбяват повече в своя собствен душевен живот и да търсят духовния свят през булото на своя собствен душевен живот.
Ето защо не трябва да Ви учудва, че потомците на южните народи имаха богове, които принадлежаха, така да се каже, към подземните богове, които владеят повече душевния живот.
Достатъчно е само да си представите египетския бог Озирис. Озирис е онова божество, кое то човек намира, когато е преминал през вратата на смъртта. Той е богът, който не може да живее във външния сетивен свят. Само в древни времена Озирис е живял във външния свят; и когато настъпиха новите времена, той бе като победен от съществата на сетивния свят, от злия Сет. От тогава той живее в онзи свят, в който човек навлиза след смъртта, следователно в един свят, който може да бъде намерен само, когато човек се потопява в онова, което в него е безсмъртното, вечното, което преминава от едно прераждане в друго, в това, което е вътрешен живот на човека.
към текста >>
От тогава той живее в онзи свят, в който човек навлиза след смъртта, следователно в един свят, който може да бъде намерен само, когато човек се потопява в онова, което в него е безсмъртното, вечното, което преминава от едно прераждане в друго, в това, което е вътрешен
живот
на човека.
Ето защо не трябва да Ви учудва, че потомците на южните народи имаха богове, които принадлежаха, така да се каже, към подземните богове, които владеят повече душевния живот. Достатъчно е само да си представите египетския бог Озирис. Озирис е онова божество, кое то човек намира, когато е преминал през вратата на смъртта. Той е богът, който не може да живее във външния сетивен свят. Само в древни времена Озирис е живял във външния свят; и когато настъпиха новите времена, той бе като победен от съществата на сетивния свят, от злия Сет.
От тогава той живее в онзи свят, в който човек навлиза след смъртта, следователно в един свят, който може да бъде намерен само, когато човек се потопява в онова, което в него е безсмъртното, вечното, което преминава от едно прераждане в друго, в това, което е вътрешен живот на човека.
Ето защо хората чувствуваха предимно този вътрешен живот свързан с Озирис.
към текста >>
Ето защо хората чувствуваха предимно този вътрешен
живот
свързан с Озирис.
Достатъчно е само да си представите египетския бог Озирис. Озирис е онова божество, кое то човек намира, когато е преминал през вратата на смъртта. Той е богът, който не може да живее във външния сетивен свят. Само в древни времена Озирис е живял във външния свят; и когато настъпиха новите времена, той бе като победен от съществата на сетивния свят, от злия Сет. От тогава той живее в онзи свят, в който човек навлиза след смъртта, следователно в един свят, който може да бъде намерен само, когато човек се потопява в онова, което в него е безсмъртното, вечното, което преминава от едно прераждане в друго, в това, което е вътрешен живот на човека.
Ето защо хората чувствуваха предимно този вътрешен живот свързан с Озирис.
към текста >>
Докато северните народи насочваха своя поглед в света на външния сетивен килим, а южните се вглъбяваха в собствената вътрешност на душевния
живот
, съществуваше една народова общност, която еднакво притежаваше способността да прониква през външния сетивен свят и да се издига в стоящите зад него духовни светове, както и да се вживява в собствената вътрешност, в дълбоките основи на мистичното вглъбяване и да на мира духовните светове през булото на собствения душевен
живот
.
Тази беше разликата между характерните заложби на северните и южните народи. Но имаше един народ, една общност, който в известно отношение през първата следатлантска епоха, след великата атлантска катастрофа, съединяваше в себе си и двете заложби. Този народ беше особено определен да върви и по двата пътя, които водят в духовния свят и по двата пътя да намери нещо плодотворно, нещо правилно за тогавашно време.
Докато северните народи насочваха своя поглед в света на външния сетивен килим, а южните се вглъбяваха в собствената вътрешност на душевния живот, съществуваше една народова общност, която еднакво притежаваше способността да прониква през външния сетивен свят и да се издига в стоящите зад него духовни светове, както и да се вживява в собствената вътрешност, в дълбоките основи на мистичното вглъбяване и да на мира духовните светове през булото на собствения душевен живот.
Това беше една способност, която всички хора притежаваха в древна Атлантида, поне в нейните първи епохи. Обаче тази способност, човек да намери духовния свят вглеждайки се навън и на вътре, е свързана с едно друго изживяване, с едно изживяване, което стои като нещо твърде особено в човешкия живот. Който има способност та да прониква през външното було на сетивния свят и да намира там духовния свят, горните богове, и чува, че другаде някъде по Земята съществуват други богове, той не разбира тези последните. Но който свързва заедно и двете способности, който еднакво може да проникне през булото на външния сетивен свят и през булото на собствения душевен живот, той прави на края едно извънредно важно откритие, а именно това, че онова, което намираме, когато проникваме през булото на душевния живот на своята същност е същото както онова, което намираме, когато проникваме през булото на външния сетивен свят. Защото на нас ни се разкрива един единен духовен свят, единият път от вън, другият път от вътре.
към текста >>
Обаче тази способност, човек да намери духовния свят вглеждайки се навън и на вътре, е свързана с едно друго изживяване, с едно изживяване, което стои като нещо твърде особено в човешкия
живот
.
Тази беше разликата между характерните заложби на северните и южните народи. Но имаше един народ, една общност, който в известно отношение през първата следатлантска епоха, след великата атлантска катастрофа, съединяваше в себе си и двете заложби. Този народ беше особено определен да върви и по двата пътя, които водят в духовния свят и по двата пътя да намери нещо плодотворно, нещо правилно за тогавашно време. Докато северните народи насочваха своя поглед в света на външния сетивен килим, а южните се вглъбяваха в собствената вътрешност на душевния живот, съществуваше една народова общност, която еднакво притежаваше способността да прониква през външния сетивен свят и да се издига в стоящите зад него духовни светове, както и да се вживява в собствената вътрешност, в дълбоките основи на мистичното вглъбяване и да на мира духовните светове през булото на собствения душевен живот. Това беше една способност, която всички хора притежаваха в древна Атлантида, поне в нейните първи епохи.
Обаче тази способност, човек да намери духовния свят вглеждайки се навън и на вътре, е свързана с едно друго изживяване, с едно изживяване, което стои като нещо твърде особено в човешкия живот.
Който има способност та да прониква през външното було на сетивния свят и да намира там духовния свят, горните богове, и чува, че другаде някъде по Земята съществуват други богове, той не разбира тези последните. Но който свързва заедно и двете способности, който еднакво може да проникне през булото на външния сетивен свят и през булото на собствения душевен живот, той прави на края едно извънредно важно откритие, а именно това, че онова, което намираме, когато проникваме през булото на душевния живот на своята същност е същото както онова, което намираме, когато проникваме през булото на външния сетивен свят. Защото на нас ни се разкрива един единен духовен свят, единият път от вън, другият път от вътре. Когато се запознаем с духовния свят по двата пътя, тогава ние познаваме неговото единство. Който прониква в духовните светове по пътя на вътрешното вглъбяване, той намира тези светове зад булото на душевния живот; а когато има и способността, чрез развитието на свръхсетивните сили да проникне и през булото на външния сетивен свят, тогава той знае, че онова, което е намерил във вътрешността, е същото както онова, което е намерил прониквайки през булото на външния свят.
към текста >>
Но който свързва заедно и двете способности, който еднакво може да проникне през булото на външния сетивен свят и през булото на собствения душевен
живот
, той прави на края едно извънредно важно откритие, а именно това, че онова, което намираме, когато проникваме през булото на душевния
живот
на своята същност е същото както онова, което намираме, когато проникваме през булото на външния сетивен свят.
Този народ беше особено определен да върви и по двата пътя, които водят в духовния свят и по двата пътя да намери нещо плодотворно, нещо правилно за тогавашно време. Докато северните народи насочваха своя поглед в света на външния сетивен килим, а южните се вглъбяваха в собствената вътрешност на душевния живот, съществуваше една народова общност, която еднакво притежаваше способността да прониква през външния сетивен свят и да се издига в стоящите зад него духовни светове, както и да се вживява в собствената вътрешност, в дълбоките основи на мистичното вглъбяване и да на мира духовните светове през булото на собствения душевен живот. Това беше една способност, която всички хора притежаваха в древна Атлантида, поне в нейните първи епохи. Обаче тази способност, човек да намери духовния свят вглеждайки се навън и на вътре, е свързана с едно друго изживяване, с едно изживяване, което стои като нещо твърде особено в човешкия живот. Който има способност та да прониква през външното було на сетивния свят и да намира там духовния свят, горните богове, и чува, че другаде някъде по Земята съществуват други богове, той не разбира тези последните.
Но който свързва заедно и двете способности, който еднакво може да проникне през булото на външния сетивен свят и през булото на собствения душевен живот, той прави на края едно извънредно важно откритие, а именно това, че онова, което намираме, когато проникваме през булото на душевния живот на своята същност е същото както онова, което намираме, когато проникваме през булото на външния сетивен свят.
Защото на нас ни се разкрива един единен духовен свят, единият път от вън, другият път от вътре. Когато се запознаем с духовния свят по двата пътя, тогава ние познаваме неговото единство. Който прониква в духовните светове по пътя на вътрешното вглъбяване, той намира тези светове зад булото на душевния живот; а когато има и способността, чрез развитието на свръхсетивните сили да проникне и през булото на външния сетивен свят, тогава той знае, че онова, което е намерил във вътрешността, е същото както онова, което е намерил прониквайки през булото на външния свят. В това положение, да има онова велико изживяване за единството на духовния живот, се намираше древната индийска народова общност. Когато свръхсетивният поглед на древния индиец се насочваше навън, той виждаше външните духовни същества, които формираха и подържаха световните явления.
към текста >>
Който прониква в духовните светове по пътя на вътрешното вглъбяване, той намира тези светове зад булото на душевния
живот
; а когато има и способността, чрез развитието на свръхсетивните сили да проникне и през булото на външния сетивен свят, тогава той знае, че онова, което е намерил във вътрешността, е същото както онова, което е намерил прониквайки през булото на външния свят.
Обаче тази способност, човек да намери духовния свят вглеждайки се навън и на вътре, е свързана с едно друго изживяване, с едно изживяване, което стои като нещо твърде особено в човешкия живот. Който има способност та да прониква през външното було на сетивния свят и да намира там духовния свят, горните богове, и чува, че другаде някъде по Земята съществуват други богове, той не разбира тези последните. Но който свързва заедно и двете способности, който еднакво може да проникне през булото на външния сетивен свят и през булото на собствения душевен живот, той прави на края едно извънредно важно откритие, а именно това, че онова, което намираме, когато проникваме през булото на душевния живот на своята същност е същото както онова, което намираме, когато проникваме през булото на външния сетивен свят. Защото на нас ни се разкрива един единен духовен свят, единият път от вън, другият път от вътре. Когато се запознаем с духовния свят по двата пътя, тогава ние познаваме неговото единство.
Който прониква в духовните светове по пътя на вътрешното вглъбяване, той намира тези светове зад булото на душевния живот; а когато има и способността, чрез развитието на свръхсетивните сили да проникне и през булото на външния сетивен свят, тогава той знае, че онова, което е намерил във вътрешността, е същото както онова, което е намерил прониквайки през булото на външния свят.
В това положение, да има онова велико изживяване за единството на духовния живот, се намираше древната индийска народова общност. Когато свръхсетивният поглед на древния индиец се насочваше навън, той виждаше външните духовни същества, които формираха и подържаха световните явления. Когато се потопяваше в своята вътрешност, чрез това вътрешно вглъбяване в самия себе си той намираше своя Брахман; и той знаеше, че това, което намираше зад булото на душевния живот, е същото, което е великия мощен замах на крилата, преминаващ през космоса, е създало и подредило и външния свят. Това е великото и мощното, което действува върху нас от тези древни времена, че тук се е запазило нещо, което е съществувало като прадревна култура в древната атлантска епоха и което се е запазило като остатък в следатлантската епоха. Но развитието върви напред не като старото се превръща или запазва, а чрез това, че се раждат нови течения на развитие, които след това взаимно се оплодяват.
към текста >>
В това положение, да има онова велико изживяване за единството на духовния
живот
, се намираше древната индийска народова общност.
Който има способност та да прониква през външното було на сетивния свят и да намира там духовния свят, горните богове, и чува, че другаде някъде по Земята съществуват други богове, той не разбира тези последните. Но който свързва заедно и двете способности, който еднакво може да проникне през булото на външния сетивен свят и през булото на собствения душевен живот, той прави на края едно извънредно важно откритие, а именно това, че онова, което намираме, когато проникваме през булото на душевния живот на своята същност е същото както онова, което намираме, когато проникваме през булото на външния сетивен свят. Защото на нас ни се разкрива един единен духовен свят, единият път от вън, другият път от вътре. Когато се запознаем с духовния свят по двата пътя, тогава ние познаваме неговото единство. Който прониква в духовните светове по пътя на вътрешното вглъбяване, той намира тези светове зад булото на душевния живот; а когато има и способността, чрез развитието на свръхсетивните сили да проникне и през булото на външния сетивен свят, тогава той знае, че онова, което е намерил във вътрешността, е същото както онова, което е намерил прониквайки през булото на външния свят.
В това положение, да има онова велико изживяване за единството на духовния живот, се намираше древната индийска народова общност.
Когато свръхсетивният поглед на древния индиец се насочваше навън, той виждаше външните духовни същества, които формираха и подържаха световните явления. Когато се потопяваше в своята вътрешност, чрез това вътрешно вглъбяване в самия себе си той намираше своя Брахман; и той знаеше, че това, което намираше зад булото на душевния живот, е същото, което е великия мощен замах на крилата, преминаващ през космоса, е създало и подредило и външния свят. Това е великото и мощното, което действува върху нас от тези древни времена, че тук се е запазило нещо, което е съществувало като прадревна култура в древната атлантска епоха и което се е запазило като остатък в следатлантската епоха. Но развитието върви напред не като старото се превръща или запазва, а чрез това, че се раждат нови течения на развитие, които след това взаимно се оплодяват. Когато проследим северното течение на развитието, което от древна Атлантида е преминало през Европа в Азия, ние намираме в древния индийски народ издаденият напред пост, който се образувал след своето съединение с други елементи на древната индийска култура.
към текста >>
Когато се потопяваше в своята вътрешност, чрез това вътрешно вглъбяване в самия себе си той намираше своя Брахман; и той знаеше, че това, което намираше зад булото на душевния
живот
, е същото, което е великия мощен замах на крилата, преминаващ през космоса, е създало и подредило и външния свят.
Защото на нас ни се разкрива един единен духовен свят, единият път от вън, другият път от вътре. Когато се запознаем с духовния свят по двата пътя, тогава ние познаваме неговото единство. Който прониква в духовните светове по пътя на вътрешното вглъбяване, той намира тези светове зад булото на душевния живот; а когато има и способността, чрез развитието на свръхсетивните сили да проникне и през булото на външния сетивен свят, тогава той знае, че онова, което е намерил във вътрешността, е същото както онова, което е намерил прониквайки през булото на външния свят. В това положение, да има онова велико изживяване за единството на духовния живот, се намираше древната индийска народова общност. Когато свръхсетивният поглед на древния индиец се насочваше навън, той виждаше външните духовни същества, които формираха и подържаха световните явления.
Когато се потопяваше в своята вътрешност, чрез това вътрешно вглъбяване в самия себе си той намираше своя Брахман; и той знаеше, че това, което намираше зад булото на душевния живот, е същото, което е великия мощен замах на крилата, преминаващ през космоса, е създало и подредило и външния свят.
Това е великото и мощното, което действува върху нас от тези древни времена, че тук се е запазило нещо, което е съществувало като прадревна култура в древната атлантска епоха и което се е запазило като остатък в следатлантската епоха. Но развитието върви напред не като старото се превръща или запазва, а чрез това, че се раждат нови течения на развитие, които след това взаимно се оплодяват. Когато проследим северното течение на развитието, което от древна Атлантида е преминало през Европа в Азия, ние намираме в древния индийски народ издаденият напред пост, който се образувал след своето съединение с други елементи на древната индийска култура. Обаче когато отиде м малко по на север, когато отидем в областта на персийците, там намираме древно-персийската култура, онази култура, която в по-късно историческо време е известна като култура на Заратустра. Тази култура Заратустра ни показва вече, когато я изпитваме със средствата на свръхсетивното виждане, онази особеност, че тогавашните хора гледали повече към външния свят и се стремили да проникнат през булото на външния свят, за да стигнат по този начин до висшия духовен свят.
към текста >>
Онзи, който диша здрав въздух, образува не само своите органи по съответния начин, но и онзи, който приема този или онзи вид духовен
живот
, образува своя духовен организъм и, понеже телесният организъм е само произведение на духовния организъм, такъв човек образува по съответен начин и своя телесен организъм.
Но това, което става по този начин, съществува, за да може човекът да напредва в своето развитие по един напълно определен начин. Що е следователно всъщност човекът на определена епоха? Той е онова, което са направили от него силите на света, които живеят в неговата околност. Ние сме резултат на това, което силите на света са образували от нас. Според това, как тези сили на света проникват в нас, ние сме формирани.
Онзи, който диша здрав въздух, образува не само своите органи по съответния начин, но и онзи, който приема този или онзи вид духовен живот, образува своя духовен организъм и, понеже телесният организъм е само произведение на духовния организъм, такъв човек образува по съответен начин и своя телесен организъм.
Човекът постоянно се развива. Ето защо ще Ви бъде понятно, че у всички народности на това северно течение, понеже в тях се вливаха предимно силите на външния свят, получиха развитие и техните външни телесни качества, всичко онова, което можа да формира човека отвън. Чрез външните сили бе развито това, което може да бъде виждано в действено възприемано у човека и външно. Ето за що ние намираме, че у тези народи са развити не само войнствените качества, но също така и един все по-усъвършенствуващ се инструмент за проникването на външния свят. Под въздействието на външните сили самият мозък става все по-съвършен.
към текста >>
Само от тези народи в духовния
живот
можеше да произлезе това, което накрая доведе до завладяване то на външните природни сили.
Ето защо ще Ви бъде понятно, че у всички народности на това северно течение, понеже в тях се вливаха предимно силите на външния свят, получиха развитие и техните външни телесни качества, всичко онова, което можа да формира човека отвън. Чрез външните сили бе развито това, което може да бъде виждано в действено възприемано у човека и външно. Ето за що ние намираме, че у тези народи са развити не само войнствените качества, но също така и един все по-усъвършенствуващ се инструмент за проникването на външния свят. Под въздействието на външните сили самият мозък става все по-съвършен. Поради това в хората на народите от това течение съществуват зародишите за разбиране на външния свят.
Само от тези народи в духовния живот можеше да произлезе това, което накрая доведе до завладяване то на външните природни сили.
Бихме могли да кажем, че тези народови маси считаха за най-важно да усъвършенствуват все повече външния инструмент на човека, онова, което от него да вижда навън, не само физически, но и интелектуално, морално и естетически. Все повече и повече от духа бе вливано във вътрешната телесност. Физическото тяло стана по-съвършено и по-съвършено, така щото отделната душа, когато тя живееше от едно въплъщение в друго, когато преминаваше от едно въплъщение в друго, при следващото въплъщение можеше да намери по правило едно по-добро тяло, преди всичко не само във физическия смисъл, но и в моралния смисъл. Следователно онова, което одухотворява човека от неговата външна страна, което одухотворява неговото физическо тяло, то можеше да стигне до особено високо развитие под такива влияния. Нека сега се запитаме, кое трябваше да се развие у онези народи, които поеха другия път?
към текста >>
На този въпрос трябва да отговорим: у тях трябваше да се развие едно изтънчаване на душевния
живот
.
Бихме могли да кажем, че тези народови маси считаха за най-важно да усъвършенствуват все повече външния инструмент на човека, онова, което от него да вижда навън, не само физически, но и интелектуално, морално и естетически. Все повече и повече от духа бе вливано във вътрешната телесност. Физическото тяло стана по-съвършено и по-съвършено, така щото отделната душа, когато тя живееше от едно въплъщение в друго, когато преминаваше от едно въплъщение в друго, при следващото въплъщение можеше да намери по правило едно по-добро тяло, преди всичко не само във физическия смисъл, но и в моралния смисъл. Следователно онова, което одухотворява човека от неговата външна страна, което одухотворява неговото физическо тяло, то можеше да стигне до особено високо развитие под такива влияния. Нека сега се запитаме, кое трябваше да се развие у онези народи, които поеха другия път?
На този въпрос трябва да отговорим: у тях трябваше да се развие едно изтънчаване на душевния живот.
Ето защо опитайте се да потърсите понятието на съвестта в древни времена у онези народи, които току що Ви охарактеризирах, които одухотворяваха така да се каже външното тяло. У тях Вие не ще намерите понятието на съвестта. Това понятие възниква у народите, които вървяха по южния път, които минаха по този южен път. У тях се раждат тънките изживявания на душата; при тях вътрешният душевен живот е обогатен с понятия и идеи, така щото накрая можа да се развие до онова богатство, което и днес буди удивление, до древната, тайнствена херметическа наука на древните египтяни. Мъдростта на египтяните, която е така много почитана от всички, които позна ват тези неща, можа да се развие само, защото сред това народово течение се разви вътрешният душевен живот.
към текста >>
У тях се раждат тънките изживявания на душата; при тях вътрешният душевен
живот
е обогатен с понятия и идеи, така щото накрая можа да се развие до онова богатство, което и днес буди удивление, до древната, тайнствена херметическа наука на древните египтяни.
Нека сега се запитаме, кое трябваше да се развие у онези народи, които поеха другия път? На този въпрос трябва да отговорим: у тях трябваше да се развие едно изтънчаване на душевния живот. Ето защо опитайте се да потърсите понятието на съвестта в древни времена у онези народи, които току що Ви охарактеризирах, които одухотворяваха така да се каже външното тяло. У тях Вие не ще намерите понятието на съвестта. Това понятие възниква у народите, които вървяха по южния път, които минаха по този южен път.
У тях се раждат тънките изживявания на душата; при тях вътрешният душевен живот е обогатен с понятия и идеи, така щото накрая можа да се развие до онова богатство, което и днес буди удивление, до древната, тайнствена херметическа наука на древните египтяни.
Мъдростта на египтяните, която е така много почитана от всички, които позна ват тези неща, можа да се развие само, защото сред това народово течение се разви вътрешният душевен живот. Всички изкуства, мъдростта, които трябваше да се развият в хората отвътре, всички те се проявиха у това течение на развитието на човечеството. Така ние виждаме, че сред това човешко течение се отдаваше по-малко значение на одухотворяването на външното тяло, а напротив се обръщаше по-голямо внимание на одухотворяването на вътрешните сили на душата, на тяхното все по-голямо префинване.
към текста >>
Мъдростта на египтяните, която е така много почитана от всички, които позна ват тези неща, можа да се развие само, защото сред това народово течение се разви вътрешният душевен
живот
.
На този въпрос трябва да отговорим: у тях трябваше да се развие едно изтънчаване на душевния живот. Ето защо опитайте се да потърсите понятието на съвестта в древни времена у онези народи, които току що Ви охарактеризирах, които одухотворяваха така да се каже външното тяло. У тях Вие не ще намерите понятието на съвестта. Това понятие възниква у народите, които вървяха по южния път, които минаха по този южен път. У тях се раждат тънките изживявания на душата; при тях вътрешният душевен живот е обогатен с понятия и идеи, така щото накрая можа да се развие до онова богатство, което и днес буди удивление, до древната, тайнствена херметическа наука на древните египтяни.
Мъдростта на египтяните, която е така много почитана от всички, които позна ват тези неща, можа да се развие само, защото сред това народово течение се разви вътрешният душевен живот.
Всички изкуства, мъдростта, които трябваше да се развият в хората отвътре, всички те се проявиха у това течение на развитието на човечеството. Така ние виждаме, че сред това човешко течение се отдаваше по-малко значение на одухотворяването на външното тяло, а напротив се обръщаше по-голямо внимание на одухотворяването на вътрешните сили на душата, на тяхното все по-голямо префинване.
към текста >>
Там, където трябваше да се посочи на вътрешното развитие на душевния
живот
, там гръцката пластика чувствуваше нужда да покаже, че силите, които се развиват, се развиват невидимо в душата; там се изобразяваше една такава фигура, каквато е тази на Хермес, на Меркурий.
Погледнете гръцката пластика, гръцката скулптура! Когато искаше да изобрази одухотвореното, облагородено физическо тяло, тя изобразяваше тогава представителя на народните маси на северното течение. Всички образи на Зевс, на Афродита, на Палас Атина в тяхната външна конфигурация представляват типа на расата на северните народови маси.
Там, където трябваше да се посочи на вътрешното развитие на душевния живот, там гръцката пластика чувствуваше нужда да покаже, че силите, които се развиват, се развиват невидимо в душата; там се изобразяваше една такава фигура, каквато е тази на Хермес, на Меркурий.
Той е различно изобразен от другите богове; той е изобразен както са изобразени африканските народи. Съвършено други уши, друг характер на косата, тесни очи вместо северните очи. Знаеше се, че в този човешки тип е даден носи телят на научността, на мъдростта, на всичко онова, което действува върху душата на човека. Това се свързваше с понятието на пратеника на долните богове, с Хермеса или Меркурий.
към текста >>
Когато заставаха пред вижданите във вътрешността богове, хората можаха да имат чувството: "О, това са нашите добри приятели, нашите най-близки вътрешни духовни другари, това са онези, към които поглеждаме нагоре и които вливат в нас силите в най-интимната вътрешност на нашия душевен
живот
; това е нещо, което принадлежи към нас в нашата най-дълбока вътрешност".
Така боговете на южните народи останаха повече или по-малко невидими богове, с които човек можеше да се свърже вътрешно в себе си, богове, пред които в известно отношение човек можеше да изпитва страх, но пред които в друго отношение той можеше да стои така, че гледаше към тях с известно човешко упование. Ние вече обърнахме вниманието върху това, че човек вижда тези богове на вътрешния свят такива, как вито е той самият. Ако той сам е морално изграден, ако излиза срещу този вътрешен свят на боговете с морални душевни качества, тогава те му се показваха в техния истински образ; тяхното същество се влива и човека, той се чувствува вътрешно озарен от тях. Ако самият човек е неморален, ако е надарен с лоши, неистинни, грозни представи, тогава образът на този свят на боговете се превръща в карикатура, явява му се в страшни, демонически форми, както и най-красивото лице може да изглежда изопачено и карикатурно, когато се оглежда в едно огледало, което има обла форма.
Когато заставаха пред вижданите във вътрешността богове, хората можаха да имат чувството: "О, това са нашите добри приятели, нашите най-близки вътрешни духовни другари, това са онези, към които поглеждаме нагоре и които вливат в нас силите в най-интимната вътрешност на нашия душевен живот; това е нещо, което принадлежи към нас в нашата най-дълбока вътрешност".
И човекът можеше да се почувствува озарен чрез тези божествени Същества. Но когато поради своите неморални качества ги виждаше в техните карикатури, той можеше да гледа към тях в страх и уплаха; те можеха да го измъчват, да го преследват, да го вкарат в най-необузданите изстъпления на живота, защото му се показваха в карикатурата на неговите нисши страсти. От това можете да разберете, защо се полагали особени грижи, щото никой човек да не застава неподготвен пред тези богове, а там, където трябваше да се открие достъпа на един човек в духовния свят, са изисквали в най-строгия смисъл едно душевно-морално усъвършенствуване, една извънредно добра подготовка. Учениците неуморно са били предупреждавани, да не застават пред боговете с една слаба душа.
към текста >>
92.
7. СКАЗКА ШЕСТА
GA_113 Изтокът в светлината на Запада
Как тези две течения са се развили по различен начин и чрез това са се подготвили да произведат това, кое то трябваше да стане после в по-късни времена; как особено при южното течение на народите стана онова задълбочаване към духовния свят, който стои зад душевния
живот
на човека.
Вчера говорихме за две духовни течения, носители на които са били различните народи, които са се придвижили от древна Атлантида на изток.
Как тези две течения са се развили по различен начин и чрез това са се подготвили да произведат това, кое то трябваше да стане после в по-късни времена; как особено при южното течение на народите стана онова задълбочаване към духовния свят, който стои зад душевния живот на човека.
Как при другото духовно течение погледът бе насочен навън в света окръжаващ човека на Земята, за да бъде познат духовният свят, скрит зад килима на сетивния свят. Говорихме за това, как при южното течение на народите бяха развити именно онези качества, които водеха до духовните Същества, принадлежащи на луциферическите принципи; как от другата страна, бихме могли да кажем, царственото господствуващо духовно същество, което стоеше зад света на слънцето, се приближи все повече и повече към земята, за да се яви най-после въплътено в едно физическо тяло, като една индивидуалност, която в своите прераждания беше одухотворило своето физическо тяло до такава степен, че божественото не само имаше в него един образ и подобие, но можа да се въплъти в него. Това беше велико събитие, което може да се нарече въплъщението на Христа, на слънчевия Дух, в тялото на Исуса от Назарет, който се беше развил в описаното северно течение на народите. По-нататък обърнахме вниманието върху това, че, докато тези две течения на народите се движеха формено едно срещу друго, за да се оплодят след това взаимно, след великата атлантска катастрофа в южна Азия се роди индийският народ, който в известно отношение представлява човешката душа, която еднакво може да гледа както във външния сетивен свят така и вътре в себе си, за да намери духовното, която предварително чувствуваше единството на Духа вън в света и на Духа вътре в човека. Ако искаме да охарактеризираме по-точно, как тези различни възгледи и чувства се отнасяха едно към друго, както на народите така и на посветените, можем да сторим това както следва: можем да си представим, как е чувствувала душата на древните индийци, когато е поглеждала навън в сетивния свят на земята, в това, което земята представлява като планини, гори, килимът от растения, животински и човешки свят и т.н. т.н.
към текста >>
Но аз си поставям в правилно отношение към това, което живее вътре в мене като моя първична основа, която е забулена чрез физическия душевен
живот
, когато вместо да кажа "това си ти самият", казвам: "Аз съм Брахман, Аз съм Всемирът", и двете съждения "това съм Аз" и "Аз съм Всемирът" съпоставени казваха всъщност: "когато поглеждам навън в света на "тат", аз намирам един духовен свят; когато се потопя вътре в моето собствено душевно изживяване, аз намирам един духовен свят, и двата свята са едно и също нещо".
Но тази древна индийска душа знаеше същевременно, че същата същност, която се разпростира там вън, и която тя наричаше "тат", може да бъде намерена, когато човек се вгледа в самия себе си, в своята вътрешност, само че единият път тя се явява от вън, другият път отвътре. Следователно, когато слизам в моята душа, аз намирам същата първично-духовна същност, която външно наричам "тат".
Но аз си поставям в правилно отношение към това, което живее вътре в мене като моя първична основа, която е забулена чрез физическия душевен живот, когато вместо да кажа "това си ти самият", казвам: "Аз съм Брахман, Аз съм Всемирът", и двете съждения "това съм Аз" и "Аз съм Всемирът" съпоставени казваха всъщност: "когато поглеждам навън в света на "тат", аз намирам един духовен свят; когато се потопя вътре в моето собствено душевно изживяване, аз намирам един духовен свят, и двата свята са едно и също нещо".
Това беше основното чувство през първата епоха на следатлантската духовна култура. И двата духовни свята бяха чувствувани единно, напълно единно.
към текста >>
И не ще бъде също чудно, ако наред с такива мистерии и такива народни богове има и нещо друго, ако същевременно има и такива мистерии, които водят човека по пътя през вътрешния душевен
живот
, по пътя към основните глъбини на този вътрешен душевен
живот
.
И трябва да предположим, че другата крайност ще се състои в това, погледът да бъде насочен навън, да проникне през килима на сетивния свят и да види това, което стои като духовен свят. И действително така е у хората на един друг народ. Този народ вижда външния духовен свят; но неговите заложби са такива, че той не може предварително да установи, дали този външен духовен свят е един и същ с вътрешния. Ето защо не ще бъде чудно, че възникват религиозни възгледи, философски мисли, които горестно се обръщат към боговете и Духовете намиращи се отвъд сетивния свят. Не ще бъде никак чудно, че на народа да се дадат митически или други названия за такива божествено-духовни Същества, които се намират вън зад килима на сетивния свят, че в съответните мистерии учениците са въведени в самия онзи духовен свят, който се намира зад сетивния.
И не ще бъде също чудно, ако наред с такива мистерии и такива народни богове има и нещо друго, ако същевременно има и такива мистерии, които водят човека по пътя през вътрешния душевен живот, по пътя към основните глъбини на този вътрешен душевен живот.
Действително в следатлантската епоха се намира една културна област, където тези два вида мистерии съществуват едни до други, където от една страна се развиват така нареченият аполонов кръг на вярата и аполоновите мистерии и от друга страна дионисийският кръг на вярата и дионисийските мистерии. Там от една страна имаме пътя, който е посочен както на народа, така и на посветения, навън в духовния свят, към това, което се намира зад сетивата, към това, което е обхваната като духовен свят, намиращ се зад Слънцето. Доколкото гъркът можеше да познае този свят, той го назовава с имената на аполоновските същества. Аполон, богът на Слънцето, беше представител на тези божествено-духовни същества, които се намират зад килима на сетивния свят. След това имаше един вид мистерии, които посочваха пътя през духовния живот в духовните глъбини на този душевен живот, за които вчера бе казано, че човек трябва да пристъпи в тях само след грижлива подготовка и зрялост.
към текста >>
След това имаше един вид мистерии, които посочваха пътя през духовния
живот
в духовните глъбини на този душевен
живот
, за които вчера бе казано, че човек трябва да пристъпи в тях само след грижлива подготовка и зрялост.
И не ще бъде също чудно, ако наред с такива мистерии и такива народни богове има и нещо друго, ако същевременно има и такива мистерии, които водят човека по пътя през вътрешния душевен живот, по пътя към основните глъбини на този вътрешен душевен живот. Действително в следатлантската епоха се намира една културна област, където тези два вида мистерии съществуват едни до други, където от една страна се развиват така нареченият аполонов кръг на вярата и аполоновите мистерии и от друга страна дионисийският кръг на вярата и дионисийските мистерии. Там от една страна имаме пътя, който е посочен както на народа, така и на посветения, навън в духовния свят, към това, което се намира зад сетивата, към това, което е обхваната като духовен свят, намиращ се зад Слънцето. Доколкото гъркът можеше да познае този свят, той го назовава с имената на аполоновските същества. Аполон, богът на Слънцето, беше представител на тези божествено-духовни същества, които се намират зад килима на сетивния свят.
След това имаше един вид мистерии, които посочваха пътя през духовния живот в духовните глъбини на този душевен живот, за които вчера бе казано, че човек трябва да пристъпи в тях само след грижлива подготовка и зрялост.
Ето защо този вид мистерии бяха повече защитени против неподготвените отколкото аполоновските мистерии. И за по-широките кръгове на народа беше даден аполоновският кръг на боговете, докато духовните същества, които можеха да бъдат намерени минавайки пред вътрешността на душата, бяха запазени за онези, които се подготвяха и достигаха зрялост чрез особено школуване, чрез особено обучение на техния вътрешен живот. Този втори вид кръг на вярата и мистериите беше обгърнат с името дионисийски мистерии и Съществото, което стои сред всичко това, е Дионисий. Ето защо нищо чудно, че в Дионисий, духът намиращ се в центъра на този вътрешен кръг на боговете, хората намираха едно същество, което беше близо до човешката душа, което беше, така да се каже, нещо като един човек. Но хората го чувствуваха като един човек, който не възлиза до физическия свят, а го намираха, когато от физическия свят слизаха надолу до основите на душевния живот.
към текста >>
И за по-широките кръгове на народа беше даден аполоновският кръг на боговете, докато духовните същества, които можеха да бъдат намерени минавайки пред вътрешността на душата, бяха запазени за онези, които се подготвяха и достигаха зрялост чрез особено школуване, чрез особено обучение на техния вътрешен
живот
.
Там от една страна имаме пътя, който е посочен както на народа, така и на посветения, навън в духовния свят, към това, което се намира зад сетивата, към това, което е обхваната като духовен свят, намиращ се зад Слънцето. Доколкото гъркът можеше да познае този свят, той го назовава с имената на аполоновските същества. Аполон, богът на Слънцето, беше представител на тези божествено-духовни същества, които се намират зад килима на сетивния свят. След това имаше един вид мистерии, които посочваха пътя през духовния живот в духовните глъбини на този душевен живот, за които вчера бе казано, че човек трябва да пристъпи в тях само след грижлива подготовка и зрялост. Ето защо този вид мистерии бяха повече защитени против неподготвените отколкото аполоновските мистерии.
И за по-широките кръгове на народа беше даден аполоновският кръг на боговете, докато духовните същества, които можеха да бъдат намерени минавайки пред вътрешността на душата, бяха запазени за онези, които се подготвяха и достигаха зрялост чрез особено школуване, чрез особено обучение на техния вътрешен живот.
Този втори вид кръг на вярата и мистериите беше обгърнат с името дионисийски мистерии и Съществото, което стои сред всичко това, е Дионисий. Ето защо нищо чудно, че в Дионисий, духът намиращ се в центъра на този вътрешен кръг на боговете, хората намираха едно същество, което беше близо до човешката душа, което беше, така да се каже, нещо като един човек. Но хората го чувствуваха като един човек, който не възлиза до физическия свят, а го намираха, когато от физическия свят слизаха надолу до основите на душевния живот. Тук имаме истинските по-дълбоки причини за деленето на духовния живот на гърците на две, един аполоновски духовен живот и един дионисийски. В по-ново време в някои хора възникна предчувствието, че нещо подобно е съществувало в Гърция.
към текста >>
Но хората го чувствуваха като един човек, който не възлиза до физическия свят, а го намираха, когато от физическия свят слизаха надолу до основите на душевния
живот
.
След това имаше един вид мистерии, които посочваха пътя през духовния живот в духовните глъбини на този душевен живот, за които вчера бе казано, че човек трябва да пристъпи в тях само след грижлива подготовка и зрялост. Ето защо този вид мистерии бяха повече защитени против неподготвените отколкото аполоновските мистерии. И за по-широките кръгове на народа беше даден аполоновският кръг на боговете, докато духовните същества, които можеха да бъдат намерени минавайки пред вътрешността на душата, бяха запазени за онези, които се подготвяха и достигаха зрялост чрез особено школуване, чрез особено обучение на техния вътрешен живот. Този втори вид кръг на вярата и мистериите беше обгърнат с името дионисийски мистерии и Съществото, което стои сред всичко това, е Дионисий. Ето защо нищо чудно, че в Дионисий, духът намиращ се в центъра на този вътрешен кръг на боговете, хората намираха едно същество, което беше близо до човешката душа, което беше, така да се каже, нещо като един човек.
Но хората го чувствуваха като един човек, който не възлиза до физическия свят, а го намираха, когато от физическия свят слизаха надолу до основите на душевния живот.
Тук имаме истинските по-дълбоки причини за деленето на духовния живот на гърците на две, един аполоновски духовен живот и един дионисийски. В по-ново време в някои хора възникна предчувствието, че нещо подобно е съществувало в Гърция. В кръговете около Рихард Вагнер са чувствували, че нещо подобно е съществувало, макар и хората да не са имали едно ясно съзнание, къде се крият основите на тези неща. И след това от кръга на Вагнер Фридрих Ницше създаде своето забележително гениално съчинение "Раждането на трагедията от духа на музиката", основавайки се именно на това делене на гръцкия духове н живот на аполоновски и на дионисийски. Всички тези неща бяха предчувствия за това, което може да бъде все повече и повече познато чрез духовното задълбочаване.
към текста >>
Тук имаме истинските по-дълбоки причини за деленето на духовния
живот
на гърците на две, един аполоновски духовен
живот
и един дионисийски.
Ето защо този вид мистерии бяха повече защитени против неподготвените отколкото аполоновските мистерии. И за по-широките кръгове на народа беше даден аполоновският кръг на боговете, докато духовните същества, които можеха да бъдат намерени минавайки пред вътрешността на душата, бяха запазени за онези, които се подготвяха и достигаха зрялост чрез особено школуване, чрез особено обучение на техния вътрешен живот. Този втори вид кръг на вярата и мистериите беше обгърнат с името дионисийски мистерии и Съществото, което стои сред всичко това, е Дионисий. Ето защо нищо чудно, че в Дионисий, духът намиращ се в центъра на този вътрешен кръг на боговете, хората намираха едно същество, което беше близо до човешката душа, което беше, така да се каже, нещо като един човек. Но хората го чувствуваха като един човек, който не възлиза до физическия свят, а го намираха, когато от физическия свят слизаха надолу до основите на душевния живот.
Тук имаме истинските по-дълбоки причини за деленето на духовния живот на гърците на две, един аполоновски духовен живот и един дионисийски.
В по-ново време в някои хора възникна предчувствието, че нещо подобно е съществувало в Гърция. В кръговете около Рихард Вагнер са чувствували, че нещо подобно е съществувало, макар и хората да не са имали едно ясно съзнание, къде се крият основите на тези неща. И след това от кръга на Вагнер Фридрих Ницше създаде своето забележително гениално съчинение "Раждането на трагедията от духа на музиката", основавайки се именно на това делене на гръцкия духове н живот на аполоновски и на дионисийски. Всички тези неща бяха предчувствия за това, което може да бъде все повече и повече познато чрез духовното задълбочаване. Днес у много хора се чувствува един копнеж на модерния дух към едно такова задълбочаване.
към текста >>
И след това от кръга на Вагнер Фридрих Ницше създаде своето забележително гениално съчинение "Раждането на трагедията от духа на музиката", основавайки се именно на това делене на гръцкия духове н
живот
на аполоновски и на дионисийски.
Ето защо нищо чудно, че в Дионисий, духът намиращ се в центъра на този вътрешен кръг на боговете, хората намираха едно същество, което беше близо до човешката душа, което беше, така да се каже, нещо като един човек. Но хората го чувствуваха като един човек, който не възлиза до физическия свят, а го намираха, когато от физическия свят слизаха надолу до основите на душевния живот. Тук имаме истинските по-дълбоки причини за деленето на духовния живот на гърците на две, един аполоновски духовен живот и един дионисийски. В по-ново време в някои хора възникна предчувствието, че нещо подобно е съществувало в Гърция. В кръговете около Рихард Вагнер са чувствували, че нещо подобно е съществувало, макар и хората да не са имали едно ясно съзнание, къде се крият основите на тези неща.
И след това от кръга на Вагнер Фридрих Ницше създаде своето забележително гениално съчинение "Раждането на трагедията от духа на музиката", основавайки се именно на това делене на гръцкия духове н живот на аполоновски и на дионисийски.
Всички тези неща бяха предчувствия за това, което може да бъде все повече и повече познато чрез духовното задълбочаване. Днес у много хора се чувствува един копнеж на модерния дух към едно такова задълбочаване. Навсякъде съществува предчувствието: само това задълбочаване ще даде отговор на това, към което хората имат копнеж. Така следователно ние виждаме, как в древна Гърция тези два така наречени божествено-духовни свята стоят един до друг. Там те се явяват един до друг.
към текста >>
Онзи, който е развил в себе си един по-богат душевен
живот
, той е също способен да вижда в тяхната истинска форма нещата, които и другият вижда, така щото трябва да кажем, че когато гъркът изговаряше думата Аполон, той наистина сочеше на онова Същество, което по-късно трябваше да се изяви като Христос, но е чувствувал това Същество в един вид забулена форма като Аполон.
Заратустра се роди като Исус от Назарет и минавайки през своите различни прераждания беше узрял, за да може да стане носител на Бога на Слънцето в течение на три години. Следователно, какво е отношението между Аполон и Христос? Този въпрос трябва да стои, така да се каже, на душата Ви. Когато гъркът изговаряше името на Аполон, той без съмнение сочеше към онова духовно царство, което се намира зад Слънцето. Но в схващането на едно същество или на дадено нещо човек прави известна разлика, според способностите, които има.
Онзи, който е развил в себе си един по-богат душевен живот, той е също способен да вижда в тяхната истинска форма нещата, които и другият вижда, така щото трябва да кажем, че когато гъркът изговаряше думата Аполон, той наистина сочеше на онова Същество, което по-късно трябваше да се изяви като Христос, но е чувствувал това Същество в един вид забулена форма като Аполон.
Ние имаме като една дреха на Христа, която в нейните форми е подобна на съществото, което е облечено в нея, когато казваме Аполон и Христос. От формата, от образа, който хората си представяха като Аполон, трябваше първо да падне було след було, за да бъде направен Христос разбираем, нагледен за хората. Така в действителност Аполон е едно загатване за Христа, но той не е самият Христос.
към текста >>
Това, което в древна Индия беше мислено, виждано повече абстрактно, а именно, че божествено-духовния свят е нещо единно, че "тат" и "Брахман", които се вливат в душата от две страни, образуват едно единство, това стана жив
живот
чрез Христовото Събитие.
Следователно, докато всички богове и духове могат да бъдат намерени само чрез ясновидското съзнание над физическия свят, Христос се намира сред този физически свят, въпреки че той е от същото естество както божествено-духовните същества. Следователно във външния свят могат да бъдат намерени само другите богове, той е единственият, който същевременно оживява във вътрешността на човека, който така да се каже напусна външните светове на боговете и проникна във вътрешността на човека. С това в развитието на света и на човечеството стана нещо много важно. Когато хората търсиха един бог във вътрешността, в миналото те трябваше да слязат до подземните богове, които са скрити зад булото на душевните изживявания; В Христа ние имаме един такъв бог, който може да бъде намерен и във външния и във вътрешния свят. Това е същественото, което настъпи в четвъртата епоха на следатлантското време, след индийската, персийската и египетската епоха.
Това, което в древна Индия беше мислено, виждано повече абстрактно, а именно, че божествено-духовния свят е нещо единно, че "тат" и "Брахман", които се вливат в душата от две страни, образуват едно единство, това стана жив живот чрез Христовото Събитие.
По-рано хората можеха да си кажат, че божественото, което може да бъде намерено по пътя навън, и божественото, което може да бъде намерено по пътя навътре, са едно; сега те можеха да си кажат: достатъчно е само да слезем в човешката вътрешност: когато сме причастници в Христа, когато сме свързани с Христа, там ние намираме едно същество, което е Аполон и Дионисий в едно същество.
към текста >>
Бихме могли да кажем, че съществата, които стояха под ръководството на Дионисий, се развиват също така вътре в човешкия душевен
живот
и че от друга страна някой Дионисий, едно луциферическо същество, се е въплътило като човек?
Но сега възниква един друг въпрос: видяхме, че духовните същества, които съществуват във външния свят като божествено-духовни същества, които са представени за човека, така да се каже, чрез най-мощното между тях, чрез Христа, който като външно същество е същевременно едно вътрешно същество. Но как стои въпросът с другите същества, които вчера в известно отношение нарекохме Луциферически същества?
Бихме могли да кажем, че съществата, които стояха под ръководството на Дионисий, се развиват също така вътре в човешкия душевен живот и че от друга страна някой Дионисий, едно луциферическо същество, се е въплътило като човек?
Можем ли да кажем същото? Не, това ние не можем да кажем. Тази е именно опитността на духовното развитие, че за този свят ние не можем да кажем същото нещо. И тук стигаме до нещо, което е свързано с ядката и същността на развитието на човечеството и на света. Ако бихме отишли назад в миналото в много, много далеч ни времена на развитието на човечеството и на света, тогава бихме намерили, че душата поглежда навън и вижда вън божествено-духовния свят; че тя поглежда вътре в себе си и намира там божествено-духовния свят; че душата намира Аполоновския свят вън, света на Дионисий вътре, както са се изразявали гърците.
към текста >>
Но след това дойде време, когато светът, който можем да наречем този на долните богове, се оттегли все повече и повече от човешкия
живот
, когато даже за един посветен в по-ниска степен този свят трудно можеше да бъде намерен време, когато обаче относително лесно можеше да бъде намерено това, което наричаме горните богове, боговете стоящи зад външния сетивен свят, даже и за един посветен в по-ниска степен.
Тези хора за целта не е необходимо да отиваме много далече, в Египто-хелдейската култура, в египто-хелдейския свят ние също намираме такива хора проникваха през килима на сетивния свят, те виждаха горните богове, а когато слизаха в своята собствена вътрешност, виждаха долните богове. Ясно и мощно имаха такива впечатления онези, които до известна степен бяха посветени. Трябва да споменем, че през всички времена е имало такива посветени, които напълно познаваха единството на двата свята. Но това са върховете на човечеството. Следователно няколко столетия преди явяването на Христа на Земята имаше хора, които още си бяха запазили старото ясновидство, и посветени, които вървяха по единия път и намираха горните богове, и други, които вървяха по другия път и намираха долните богове.
Но след това дойде време, когато светът, който можем да наречем този на долните богове, се оттегли все повече и повече от човешкия живот, когато даже за един посветен в по-ниска степен този свят трудно можеше да бъде намерен време, когато обаче относително лесно можеше да бъде намерено това, което наричаме горните богове, боговете стоящи зад външния сетивен свят, даже и за един посветен в по-ниска степен.
Да вземем например един посветен от древния юдео-еврейски свят. Именно посветени от този свят, когато те не бяха достигнали особено висока степен, можеха да имат опитността, че виждат в света, в който Яхве не беше за тях само едно понятие, една представа, а една етерна действителност, едно Същество, което за ясновиждащия поглед говореше към тях като един човек. Докато за народа Яхве беше нещо възвестено, нещо, за което само се казваше, че той съществува, за тогавашните посветени той беше една действителност. Напротив, ако един такъв посветен в еврейския свят би се потопил в своя собствен душевен живот, за него би било трудно да намери нещо, когато би потърсил областта на долните богове. Тогава той би трябвало да си каже: "да, аз не мога да проникна в глъбините; там аз навсякъде намирам моя душевен живот, аз не мога да проникна през дебелата кора на моя душевен живот до долните богове".
към текста >>
Напротив, ако един такъв посветен в еврейския свят би се потопил в своя собствен душевен
живот
, за него би било трудно да намери нещо, когато би потърсил областта на долните богове.
Следователно няколко столетия преди явяването на Христа на Земята имаше хора, които още си бяха запазили старото ясновидство, и посветени, които вървяха по единия път и намираха горните богове, и други, които вървяха по другия път и намираха долните богове. Но след това дойде време, когато светът, който можем да наречем този на долните богове, се оттегли все повече и повече от човешкия живот, когато даже за един посветен в по-ниска степен този свят трудно можеше да бъде намерен време, когато обаче относително лесно можеше да бъде намерено това, което наричаме горните богове, боговете стоящи зад външния сетивен свят, даже и за един посветен в по-ниска степен. Да вземем например един посветен от древния юдео-еврейски свят. Именно посветени от този свят, когато те не бяха достигнали особено висока степен, можеха да имат опитността, че виждат в света, в който Яхве не беше за тях само едно понятие, една представа, а една етерна действителност, едно Същество, което за ясновиждащия поглед говореше към тях като един човек. Докато за народа Яхве беше нещо възвестено, нещо, за което само се казваше, че той съществува, за тогавашните посветени той беше една действителност.
Напротив, ако един такъв посветен в еврейския свят би се потопил в своя собствен душевен живот, за него би било трудно да намери нещо, когато би потърсил областта на долните богове.
Тогава той би трябвало да си каже: "да, аз не мога да проникна в глъбините; там аз навсякъде намирам моя душевен живот, аз не мога да проникна през дебелата кора на моя душевен живот до долните богове". Така долните богове се бяха оттеглили в някаква неопределена тъмнина. Беше по времето на слизането на Христа на Земята, когато луциферическите духове се бяха оттеглили до известна степен в тъмнина. И сред външното човечество през това време можеше да се чуе вече само; има мистерии; онези, които са посветени в мистериите, добиват способността да проникват през силите на душевния живот в света на Дионисий. Хората смътно чувствуваха нещо, което може да бъде изследвано в дълбоките тайни на мистериите.
към текста >>
Тогава той би трябвало да си каже: "да, аз не мога да проникна в глъбините; там аз навсякъде намирам моя душевен
живот
, аз не мога да проникна през дебелата кора на моя душевен
живот
до долните богове".
Но след това дойде време, когато светът, който можем да наречем този на долните богове, се оттегли все повече и повече от човешкия живот, когато даже за един посветен в по-ниска степен този свят трудно можеше да бъде намерен време, когато обаче относително лесно можеше да бъде намерено това, което наричаме горните богове, боговете стоящи зад външния сетивен свят, даже и за един посветен в по-ниска степен. Да вземем например един посветен от древния юдео-еврейски свят. Именно посветени от този свят, когато те не бяха достигнали особено висока степен, можеха да имат опитността, че виждат в света, в който Яхве не беше за тях само едно понятие, една представа, а една етерна действителност, едно Същество, което за ясновиждащия поглед говореше към тях като един човек. Докато за народа Яхве беше нещо възвестено, нещо, за което само се казваше, че той съществува, за тогавашните посветени той беше една действителност. Напротив, ако един такъв посветен в еврейския свят би се потопил в своя собствен душевен живот, за него би било трудно да намери нещо, когато би потърсил областта на долните богове.
Тогава той би трябвало да си каже: "да, аз не мога да проникна в глъбините; там аз навсякъде намирам моя душевен живот, аз не мога да проникна през дебелата кора на моя душевен живот до долните богове".
Така долните богове се бяха оттеглили в някаква неопределена тъмнина. Беше по времето на слизането на Христа на Земята, когато луциферическите духове се бяха оттеглили до известна степен в тъмнина. И сред външното човечество през това време можеше да се чуе вече само; има мистерии; онези, които са посветени в мистериите, добиват способността да проникват през силите на душевния живот в света на Дионисий. Хората смътно чувствуваха нещо, което може да бъде изследвано в дълбоките тайни на мистериите. Но то беше именно нещо, за което се говореше със загатвания, за което през времето на очакването на Христа много малко хора имаха една ясна представа.
към текста >>
И сред външното човечество през това време можеше да се чуе вече само; има мистерии; онези, които са посветени в мистериите, добиват способността да проникват през силите на душевния
живот
в света на Дионисий.
Докато за народа Яхве беше нещо възвестено, нещо, за което само се казваше, че той съществува, за тогавашните посветени той беше една действителност. Напротив, ако един такъв посветен в еврейския свят би се потопил в своя собствен душевен живот, за него би било трудно да намери нещо, когато би потърсил областта на долните богове. Тогава той би трябвало да си каже: "да, аз не мога да проникна в глъбините; там аз навсякъде намирам моя душевен живот, аз не мога да проникна през дебелата кора на моя душевен живот до долните богове". Така долните богове се бяха оттеглили в някаква неопределена тъмнина. Беше по времето на слизането на Христа на Земята, когато луциферическите духове се бяха оттеглили до известна степен в тъмнина.
И сред външното човечество през това време можеше да се чуе вече само; има мистерии; онези, които са посветени в мистериите, добиват способността да проникват през силите на душевния живот в света на Дионисий.
Хората смътно чувствуваха нещо, което може да бъде изследвано в дълбоките тайни на мистериите. Но то беше именно нещо, за което се говореше със загатвания, за което през времето на очакването на Христа много малко хора имаха една ясна представа. Те имаха много по-ясни представи за външните богове. Имаше много хора, които още имаха едно живо изживяване на тези външни богове. Но човечеството напредва в своето развитие.
към текста >>
Христос пристъпва така през света, че от един космически Бог, който слезе на Земята, ще стане все повече и повече един мистичен Бог, когото човекът ще може да изживява във вътрешността на душевния
живот
.
Ще има една история за външното човечество и в бъдещето ще има също една история за мистериите. Външното човечество ще преобрази своята духовна култура, Христос все повече и повече ще се вживее във външното човечество. Но Христос, когото днес хората започнаха да разбират, ще бъде познат в неговата природа и същност и в мистериите. Следователно Богът, който по времето на Заратустра можеше да бъде виждан, когато погледът биваше насочван към слънцето и ставаше ясновиждащ, и който слезе на Земята, този Бог ще бъде все интимно и по-интимно обхванат от човешката душа. Богът, който беше регент на външния свят, ще стане все по-вътрешен.
Христос пристъпва така през света, че от един космически Бог, който слезе на Земята, ще стане все повече и повече един мистичен Бог, когото човекът ще може да изживява във вътрешността на душевния живот.
Ето защо по времето, когато Христос слезе, можа да бъде осъществено това, което после учениците му описаха, като казаха: "ние сложихме ръцете си в неговите рани, слушахме неговото слово на планината". Те можаха да се позоват на нещо външно. Това беше същественото, че Христос съществуваше външно. Тогава той още не можеше да бъде изживян вътрешно мистично; хората не биха могли още да обхванат неговата Дионисийска природа; първо те трябваше да го изживеят като външен исторически Христос. Но този е напредъкът в съзнанието на хората за Христа, че той слиза все по-дълбоко в душата, че хората все повече и повече ще могат да виждат вътрешно, че те все повече и повече ще могат да изпитват мистично във вътрешността своя собствен душевен живот и все повече към външния Христос ще изживяват Христа в собствената си душа, ще изживяват мистичния Христос.
към текста >>
Но този е напредъкът в съзнанието на хората за Христа, че той слиза все по-дълбоко в душата, че хората все повече и повече ще могат да виждат вътрешно, че те все повече и повече ще могат да изпитват мистично във вътрешността своя собствен душевен
живот
и все повече към външния Христос ще изживяват Христа в собствената си душа, ще изживяват мистичния Христос.
Христос пристъпва така през света, че от един космически Бог, който слезе на Земята, ще стане все повече и повече един мистичен Бог, когото човекът ще може да изживява във вътрешността на душевния живот. Ето защо по времето, когато Христос слезе, можа да бъде осъществено това, което после учениците му описаха, като казаха: "ние сложихме ръцете си в неговите рани, слушахме неговото слово на планината". Те можаха да се позоват на нещо външно. Това беше същественото, че Христос съществуваше външно. Тогава той още не можеше да бъде изживян вътрешно мистично; хората не биха могли още да обхванат неговата Дионисийска природа; първо те трябваше да го изживеят като външен исторически Христос.
Но този е напредъкът в съзнанието на хората за Христа, че той слиза все по-дълбоко в душата, че хората все повече и повече ще могат да виждат вътрешно, че те все повече и повече ще могат да изпитват мистично във вътрешността своя собствен душевен живот и все повече към външния Христос ще изживяват Христа в собствената си душа, ще изживяват мистичния Христос.
Вижте, как в така наречения мистицизъм, който се явява в първото време на християнското развитие чрез Дионисий Ареопагита, който е бил приятел и ученик на Павла, как първо Христос е познаван чрез външни окултни способности. И всички описания на тази първа християнска окултна школа са така изградени, че Христос е описан предимно чрез онези качества, които той разгръща във вътрешните светове, които могат да бъдат изпитани чрез насочения навън инстинктивно ясновиждащ поглед. И от идете няколко столетия по-късно в развитието на човечеството и вижте, какво е станало вземете средновековното мистично развитие с неговите представители Майстер Екхарт, Йоханес Таулер и т.н. и т.н. до нашите най-нови мистици.
към текста >>
Когато в миналите времена някой се потопяваше във вътрешността на душевния
живот
, той не намираше Христа, а Дионисий.
Това са хора, които се вглеждат надолу в своята собствена вътрешност. Както в древни времена хората са се вглеждали във вътрешността, за да прогледнат през тази вътрешност и да проникнат до Дионисий, така по-новите проникват във вътрешността на своята душа и могат, както Майстер Екхарт, да кажат: "наистина, историческия Христос е един факт, наистина той се е развил в историята, но съществува възможността човек да слезе в своята собствена вътрешност и да намери там вътрешния мистичен Христос". Така човешката душа се развива до там да намери дионисийската природа на Христа, мистичния Христос не само във външния свят, но и във вътрешността. Първо съществуваше историческият Христос, след това чрез действията на историческия Христос в човешката душа се получиха такива въздействия, че сред човечеството стана възможен един мистичен Христос. Така за по-новото време ние можем да говорим също за едно вътрешно мистично изживяване на Христа; но нещата трябва да се разбират така, че преди своето влизане в Земята Христос беше едно космическо същество.
Когато в миналите времена някой се потопяваше във вътрешността на душевния живот, той не намираше Христа, а Дионисий.
Днес, ако човек се е развил по подходящ начин, той намира едно вътрешно Христово Същество. От едно Божество намира що се вън от душата Христос е станал едно Божество живеещо вътре в човешката душа, което ще обхване все повече и повече човешката душа, колкото повече тази душа ще се приближава със своите душевни изживявания до този Христос. Тук имате един пример, как с това, което се развива като принципи през света, става един прелом. Когато днешният човек говори, че в неговата вътрешност съществува един мистичен Христос, той не трябва да забравя, че всичко в света е минало през развитие и че мистичното съзнание съвсем не е нещо, което е еднакво във всички времена, но че и то е претърпяло развитие. Когато древните свещени Риши поглеждаха в духовните светове, те говориха за Карман и с това те са имали предвид същото Същество, както и Заратустра като едно космическо Същество, когато той говореше за Аура-Маздао.
към текста >>
Но понеже всичко, което стана във външния физически свят, е едно действие на духовното, това проникване на човешката душа от Христа оказва също едно действие и върху останалия
живот
.
Но понеже всичко, което стана във външния физически свят, е едно действие на духовното, това проникване на човешката душа от Христа оказва също едно действие и върху останалия живот.
Първо това действие ще се покаже в мистериите и то вече отчасти се е показало чрез основаването на западните мистерийни школи на Розенкройцерството. Когато чрез обучението на древните мистерии човек се потопяваше в душата и слизаше при долните богове, той намираше Дионисий, което е само едно друго име за обширния свят на луциферическите богове. На другите хора трябваше да се каже: "когато непречистени и неузряли слизате в глъбините на вашата душа, тогава тези луциферически същества ще ви се явят само като диви демони в техните карикатури, които във вашите трансформирани качества ще ви доведат до всичко лошо". От тук и всички онези ужасни описания, които се даваха за тези подземни царства, от тук и страхът пред името на Луцифер в дадена епоха. И понеже за хората всичко се наследява, за онези хора, които не вървят в крак с развитието, този страх и днес живее у онези, които са наследили тези чувства, страхът пред името на Луцифер.
към текста >>
Те положиха усилия да разберат и видят Христа в такава форма, че той проникна като мистичен Христос и в тяхната душа, живееше в тях, и чрез тази Христова субстанция те укрепнаха в техния вътрешен душевен
живот
и тази Христова субстанция беше в тях защита и оръжие против всички съблазни.
От тук и всички онези ужасни описания, които се даваха за тези подземни царства, от тук и страхът пред името на Луцифер в дадена епоха. И понеже за хората всичко се наследява, за онези хора, които не вървят в крак с развитието, този страх и днес живее у онези, които са наследили тези чувства, страхът пред името на Луцифер. Обаче нещата стоят така, че първо за ясновиждащите хора луциферическият свят отново ще се яви, след като известно време Христовият Принцип е проникнал душата. Ако Христос е действувал известно време в душата, чрез това, че тази душа е била проникната от Христовата субстанция, чрез нейното християнизиране, тя отново ще узрее, за да проникне в царството на луциферическите Същества. Първо това можаха да сторят розенкройцерите.
Те положиха усилия да разберат и видят Христа в такава форма, че той проникна като мистичен Христос и в тяхната душа, живееше в тях, и чрез тази Христова субстанция те укрепнаха в техния вътрешен душевен живот и тази Христова субстанция беше в тях защита и оръжие против всички съблазни.
Така в тях тази Христова субстанция се превърна в една нова светлина, която сега озарява вътрешно. Историческото изживяване на Христа в неговата истинност озарява нашите душевни изживявания така, че ние ставаме способни отново да проникнем в царството на Луцифер; първо това можаха посветените на розенкройцерството, а постепенно тези посветени на розенкройцерството ще изнесат това, което могат да изживеят относно луциферическия принцип и ще разлеят над света онази велика духовна сватба, която се състои в това; Христос, който се е родил като субстанция в човешката душа, от сега нататък ще бъде разбран с онези способности, които узряват чрез вливането на луциферическия принцип по едни нов начин в духа на отделните хора. Нека разгледаме първо един посветен на Розенкройцерството. Такъв един посветен се подготвя първо с това, че насочва в своята душа чувства, усещания и мисли към великата централна фигура на Христа, че оставя, например, първо да действува върху него Евангелието на Йоан; той оставя да действува върху неговата душа онзи монументалиен, неизмеримо важен образ, който ни се описва за Христа в Евангелието на Йоана и чрез това се облагородява и пречиства. Когато приемаме в себе си това, което се разлива от образа, който ни описва това Евангелие на Йоана, нашата душа се прониква, изпълва се от Христа, тогава в нас оживява мистичния Христос.
към текста >>
93.
8. СКАЗКА СЕДМА
GA_113 Изтокът в светлината на Запада
От това, което бе казано тук в последните две сказки, можете да разберете, че в развитието на човечеството съществуват определени факти на които едва ли се обръща внимание във външния
живот
, но поради тяхно то пренебрегване много от това, което става в духовните основи на това развитие, остава криво разбрано.
От това, което бе казано тук в последните две сказки, можете да разберете, че в развитието на човечеството съществуват определени факти на които едва ли се обръща внимание във външния живот, но поради тяхно то пренебрегване много от това, което става в духовните основи на това развитие, остава криво разбрано.
От заключението на вчерашната сказка можете да видите, че това, което може да се нарече мистично изживяване на Христа, изживяването, което човек може да има когато чрез потопяване, чрез вглъбяване в своята вътрешност прониква своите душевни изживявания с това, което нарекохме Христова субстанция, че това не е съществувало винаги, но че то се е развило в течение на времето. Може да се види, че историческото събитие на слизането на Христа беше необходимо като една предпоставка за присъствието на мистичния Христос в душата, така щото не може да се каже, че мистичното изживяване на Христа е било винаги възможно за човешката душа и във Времената преди идването на Христа. Един Майстер Екхарт и други подобни личности с техните мистични изживявания са възможни само в християнското летоброене, но не и преди това. Това никак не ще разбере предварително едно абстрактно мислене, а ще го разбере само едно конкретно, духовно-реалистично мислене, което изследва фактите. Също и това, което бе казано върху названията луциферически същества и Христовото Същество е разбираемо само, когато се подложи, че в течение на хилядолетия преди Христа и на столетията след Христа е станала една коренна промяна на целия човешки организъм, промяна наистина недоловима за външните сетива и за външния ум, но за това пък не по-малко действителна.
към текста >>
Това, което се намира днес във физическото тяло, да изпраща навън силите в етерното тяло; и когато се храни с това, което физическото тяло изживява при явлението на Христа, етерното тяло ще получи силите, за да може отново да лъчезари и да има сила на
живот
, с която да подържа физическото тяло в бъдеще.
Кое прави човека способен да изпраща сили в своето етерно тяло, така щото някога той ще бъде способен да носи едно такова етерно тяло, което може да изпраща отвън сили във физическото тяло? Ако човекът би живял така, да речем, от годината 3000 преди Христа до неговото време и още 3000 години след Христа, без нищо да настъпи за него, ако за него не би дошло христовото събитие, тогава той не би изживял в своето физическо тяло нищо, което да може да даде като сила на етерното тяло, когато това етерно тяло ще се освободи от физическото. Това, което човек може да даде на своето етерно тяло, това е, което той може да добие чрез изживяването на Христа сред физическия свят. Всяка връзка с христовия принцип, с изживяванията, които човек може да има във връзка с явяването на Христа, се влива така в душата чрез нейните изживявания сред физическия свят, че тази душа, а заедно с нея и телата се подготвят за това, че в етерното тяло да могат да се влеят силите, от които то ще се нуждае в бъдеще. Така трябваше да дойде изживяването на Христа, това изживяване на Христа трябваше да проникне човешката душа, за да могат хората да разберат своето развитие за бъдещето.
Това, което се намира днес във физическото тяло, да изпраща навън силите в етерното тяло; и когато се храни с това, което физическото тяло изживява при явлението на Христа, етерното тяло ще получи силите, за да може отново да лъчезари и да има сила на живот, с която да подържа физическото тяло в бъдеще.
Това, което хората изживяха при Христа чрез онова обръщане на принципите, има своя добър смисъл за бъдещето на развитието на човечеството.
към текста >>
Така, докато по-рано човекът виждаше Луцифер да изпъква през булото на душевния
живот
като едно вътрешно изживяване, сега той трябва да се подготви, за да може да изживее Луцифера като космическо Същество в окръжаващия го свят.
То ще бъде разрушено от външните сили. Понеже е проникнато от Христа, то ще навлезе в един неподходящ за него елемент и ще бъде подложено на разрушение. Така то ще действува разрушително и върху физическото тяло. Кое е второто нещо, което е необходимо? То е това, че етерното тяло отново трябва да стане способно да приема светлината от царството на Луцифер.
Така, докато по-рано човекът виждаше Луцифер да изпъква през булото на душевния живот като едно вътрешно изживяване, сега той трябва да се подготви, за да може да изживее Луцифера като космическо Същество в окръжаващия го свят.
От едно подземно Същество Луцифер се превръща в едно космическо Същество; и човекът трябва да се подготви, за да снабди своето етерно тяло с такива сили, че Луцифер да може да бъде за него един оплодяващ, един благоприятно действуващ елемент, а не един разрушителен елемент. Човекът трябва да мине през изживяването на Христа, но така, че да стане възприемчив в този свят да виж да духовните основи, основите на духовните събития, от които е произлязъл светът следователно човекът минава през изживяването на Христа, но цялото естество на развитието изисква, щото духовното обучение да подготви човека отново да разбира светлината от царството на Луцифер, защото само благодарение на това човешкото етерно тяло ще получи необходимите му жизнени сили.
към текста >>
Ние имаме две изживявания; едното като нещо, което е свързано с външното сетиво, и другото, което е свързано с вътрешния
живот
.
Но изхождайки от духа на говора, хората наричат чувство също така и едно вътрешно изживяване и те вършат по един много, много по-одухотворен начин, отколкото обикновено се мисли. Когато изпитвате радост, страдание, Вие наричате това чувство. Това чувство, за което става дума сега, е едно интимно душевно изживяване; при другото, което се получава посредством сетивото на осезанието, винаги съществува един външен предмет, който го предизвиква. Другото чувство е свързано може би с външния предмет, но от самия този факт можете да разберете, че този предмет не е единственият причинител, защото у един човек то се явява по един начин, у друг по друг начин. Духът, геният на езика действуват тук действително гениално.
Ние имаме две изживявания; едното като нещо, което е свързано с външното сетиво, и другото, което е свързано с вътрешния живот.
За днешния човек тези две изживявания стоят привидно далече едно от друго. Но не е било винаги така. И тук ние идваме до един външен възглед за това, което по-рано охарактеризирахме отвън. Ние описахме прибирането на етерното тяло вътре във физическото и неговото излизане. Това е свързано с обстоятелството, че и вътре в човека става нещо.
към текста >>
В замяна на това, обаче, това, което днес наричаме наш вътрешен
живот
на чувствата, не е било развито по един такъв вътрешен начин; то е било още повече свързано с външния свят.
Не е било обаче така в древната индийска епоха. Тогава човекът е бил още така организиран, че той е чувствувал не само това, което действува за днешното грубо сетиво но осезанието, но и това, което днес се е оттеглило вече във вътрешността. Той можел да чувствува това, което другият е хранел вътре в себе си като мисли и чувства спрямо него. В душата му се явявало също така едно изживяване, каквото днес Вие имате чрез сетивото на осезанието, предизвикано от симпатията или антипатията, която живеела в другия. Той чувствувал това, което ставало физически-душевно.
В замяна на това, обаче, това, което днес наричаме наш вътрешен живот на чувствата, не е било развито по един такъв вътрешен начин; то е било още повече свързано с външния свят.
Човекът не се беше още оттеглил така в своята вътрешност, не се беше прибрал в своята вътрешност както днес. Той имаше страдания и радости, които отговаряха в много отношения повече на събитията на външния свят отколкото нашите днешни страдания и радости; той съвсем не можеше да се оттегли така в своята вътрешност, както ние днес. Днес вътрешното душевно изживяване е много по-откъснато от целия окръжаващ свят отколкото в миналото. Днес даже може да се стигне до там, че човек да бъде заобиколен от обстоятелствата, които не биха могли да бъдат по-добри отколкото са; но понеже неговият вътрешен душевен живот е откъснат от окръжаващия свят, чрез начина, по който се поставя към света, той ще изпитва може би вътрешно страдание, без да има оправдана причина за това. Това би било невъзможно през времето на древната индийска епоха.
към текста >>
Днес даже може да се стигне до там, че човек да бъде заобиколен от обстоятелствата, които не биха могли да бъдат по-добри отколкото са; но понеже неговият вътрешен душевен
живот
е откъснат от окръжаващия свят, чрез начина, по който се поставя към света, той ще изпитва може би вътрешно страдание, без да има оправдана причина за това.
Той чувствувал това, което ставало физически-душевно. В замяна на това, обаче, това, което днес наричаме наш вътрешен живот на чувствата, не е било развито по един такъв вътрешен начин; то е било още повече свързано с външния свят. Човекът не се беше още оттеглил така в своята вътрешност, не се беше прибрал в своята вътрешност както днес. Той имаше страдания и радости, които отговаряха в много отношения повече на събитията на външния свят отколкото нашите днешни страдания и радости; той съвсем не можеше да се оттегли така в своята вътрешност, както ние днес. Днес вътрешното душевно изживяване е много по-откъснато от целия окръжаващ свят отколкото в миналото.
Днес даже може да се стигне до там, че човек да бъде заобиколен от обстоятелствата, които не биха могли да бъдат по-добри отколкото са; но понеже неговият вътрешен душевен живот е откъснат от окръжаващия свят, чрез начина, по който се поставя към света, той ще изпитва може би вътрешно страдание, без да има оправдана причина за това.
Това би било невъзможно през времето на древната индийска епоха. Тогава това, което ставаше във вътрешността, беше така, че то беше един много по-верен огледален образ на това, което ставаше в окръжаващата среда. Човекът живееше със своето чувство повече в окръжаващата го среда. Чрез какво се е получило това? Чрез това, че в онези древни времена човекът е стоял със своя организъм в съвършено други отношения към светлината, например.
към текста >>
Това са знаели хората в миналото; но те са знаели също, че това ясновиждане нека го наречем съкратено се е оттеглило все повече и повече и е отстъпило все повече и повече място на външния
живот
, който е ограничен в света на сетивата.
Но в древните, по-духовни времена, когато хората са били по-мъдри, отколкото днешната абстрактна материалистична наука, те винаги са имали едно съзнание за това, че някога е съществувало едно древно ясно виждане, едно прозрение на света, че хората са излезли от това ясновиждане и са навлезли в днешните състояния. По-рано хората не са изразявали това в отвлечени формули и теории, не са изразявали така това, което са знаели, а в мощни, в изобилно-цветисти образи; а митовете не са измислени неща, не са фантастични образи, както си представят това фантастичните учени от зелената маса, но са изрази на по-дълбока, по-първична, добита чрез духовното виждане мъдрост. В древни времена е съществувало съзнанието, че някога хората са чувствували света по-обхватно, и това съзна ние се е изразило в митове. Ясночувствуването на древните индийци е било един последен остатък от едно първично, сумрачно ясновиждане.
Това са знаели хората в миналото; но те са знаели също, че това ясновиждане нека го наречем съкратено се е оттеглило все повече и повече и е отстъпило все повече и повече място на външния живот, който е ограничен в света на сетивата.
Именно това са изразявали хората в меродавните митове. Например знаело се е следното: има центрове на мистериите вчера ние говорихме за това в които пътят води до подземните богове; а има също мистерии, в които пътят води нагоре до космическите богове. Всичко това се е различавало строго едно от друго. Но онзи, който не беше посветен, не знаеше нищо за това, както и днес непосветеният не знае, че има една мъдрост на мистериите, ако не потърси правилния път за целта. Но повече или по-малко във външния свят бяха проникнали сведения за тези неща.
към текста >>
Въпреки това хората знаеха, че това, което идва от изток, където още работи ясновиждащото съзнание, е свързано с духовната субстанция, която прониква със своите течения и със своя
живот
света; и те знаеха, че там, където царува ясновиждащо съзнание, все още може да се узнае нещо върху мировите отношения, за които иначе човек не може да знае нищо.
Но онзи, който не беше посветен, не знаеше нищо за това, както и днес непосветеният не знае, че има една мъдрост на мистериите, ако не потърси правилния път за целта. Но повече или по-малко във външния свят бяха проникнали сведения за тези неща. И за самите мистерии можем да кажем, че техният блясък е бил толкова по-голям и пълен със значение, колкото повече отиваме назад в миналото. Гръцките мистерии не са вече най-блестящите. Мистериите също бяха подложени на упадък.
Въпреки това хората знаеха, че това, което идва от изток, където още работи ясновиждащото съзнание, е свързано с духовната субстанция, която прониква със своите течения и със своя живот света; и те знаеха, че там, където царува ясновиждащо съзнание, все още може да се узнае нещо върху мировите отношения, за които иначе човек не може да знае нищо.
И даже през периода на упадък оракулните центрове бяха такива места, в които се култивираше ясновидското съзнание и на хората се съобщаваше това, което не може да се узнае с обикновеното възприятие на сетивата и с ума, свързан с такова възприятие. Но там се знаеше също, че човекът се развива, че това, което е могло да бъде постигнато чрез старото ясновиждане, е било годно и приложимо само за древните времена, но не и за новите. Така гърците са имали едно дълбоко съзнание за това, че всичко, което идва от оракулите, възбужда наистина любопитството на хората, че хората на драго сърце биха искали да знаят нещо за пълните с тайнственост отношения на света, но че вече е изгубено правилното обхождане с подобни резултати на ясновиждането; че сега човечеството стои по друг начин в света и не може да извърши нещо правилно, когато се придържа към резултатите на старото ясновиждане. За хората от древността то е било подходящо, но не е подходящо за новите хора. Това са искали те да кажат и са го казвали по един величествен начин.
към текста >>
Но това ще ви каже всеки истински изследовател на духовния
живот
: той предава това, което знае от висшия свят, и след това изисква да бъдат проверени всички външни факти на ръка с изследването в духовния свят.
Едва когато познаваме духовните факти, които стоят на основата на развитието на света и на човечеството, ние разбираме това, което се показва на външния поглед, на външния исторически поглед като последствие от тези факти. Това, което съществува в сетивния свят, външни сетивни впечатления или произведения на човешката душа, всичко това ние разбираме, когато разберем духовните основи които стоят зад него. Това, което изследователят на духовните светове намира, той драговолно го дава като подбуда на онези, които го приемат от него и които търсят външните доказателни факти. /Аз често съм обръщал вниманието на тази връзка на духовното и материалното изследване/. Когато това, което е намерено в духовния свят, е истинно, тогава то се потвърждава и във физическия свят.
Но това ще ви каже всеки истински изследовател на духовния живот: той предава това, което знае от висшия свят, и след това изисква да бъдат проверени всички външни факти на ръка с изследването в духовния свят.
Опитайте се, на пример, да сравните това, което бе казано от мене върху прераждането на Заратустра, с външната история. Ще видите, че казаното относно тези факти издържа всяко изпитание, стига да се търси достатъчно точно в историята на външните събития. Външното става разбираемо само благодарение на това, че познаваме вътрешното, духовното.
към текста >>
94.
9. СКАЗКА ОСМА
GA_113 Изтокът в светлината на Запада
Ако припомним още веднъж, че някога нашата Земя е образувала заедно със Слънцето и Луната едно същество, че Слънцето се е отделило от Земята, за да бъде обиталище на по-високо развити Същества, които след това трябва да действуват върху Земята от вън, и че след отделянето на Слънцето още по-висши Същества бяха останали съединени със Земята, за да отделят по-късно Луната; ако помислите, че съществата, които отделиха Луната, бяха същите онези, които възбудиха в човека един нов
живот
, един душевен
живот
, за да го предпазят от мумифициране, тогава скоро ще намерите една съгласуваност между това, което сте слушали тук или там в моите сказки, и това, което слушахте през миналите дни.
Ако припомним още веднъж, че някога нашата Земя е образувала заедно със Слънцето и Луната едно същество, че Слънцето се е отделило от Земята, за да бъде обиталище на по-високо развити Същества, които след това трябва да действуват върху Земята от вън, и че след отделянето на Слънцето още по-висши Същества бяха останали съединени със Земята, за да отделят по-късно Луната; ако помислите, че съществата, които отделиха Луната, бяха същите онези, които възбудиха в човека един нов живот, един душевен живот, за да го предпазят от мумифициране, тогава скоро ще намерите една съгласуваност между това, което сте слушали тук или там в моите сказки, и това, което слушахте през миналите дни.
Тогава ще си кажете: естествено е за онези същества, които се бяха отделили заедно със Слънцето от Земята, че и в своето по-нататъшно развитие човек трябваше да ги намира отначало, като насочваше своя поглед в посоката, в която тези същества биха отишли със слънцето. Следователно човекът трябваше да търси слънчевите Същества в тяхната дейност и в тяхното царство по пътя, който изхождайки от него и отиваше навън в света зад килима на сетивния свят. Но онези Същества, които в известно отношение бяха по-големи благодетели на човечеството, които чрез отделянето на Луната възбудиха него вия вътрешен душевен живот, той трябваше да търси като слизаше в своята собствена вътрешност, като се потопяваше в една подземна душевна област, за да намери онова, което се беше скрило пред външния поглед, подземните богове, онези, които бяха отделили Луната от Земята и бяха възбудили душевния живот. Вътре в душевния живот трябваше да бъдат търсени пътищата, които водят към онези богове, които бяха свързани с този благотворен процес на отделянето на Луната. Ако насочим поглед първо върху тези две царства, върху царствата на слънчевите богове и на лунните богове, ние имаме една разлика, която можем да означим: Богове намиращи се на небето и Богове намиращи се под душата; и ние наричаме пътя водещ навън като слънчев път и пътя вътре в душата за да имаме отначало едно име като луциферически път.
към текста >>
Но онези Същества, които в известно отношение бяха по-големи благодетели на човечеството, които чрез отделянето на Луната възбудиха него вия вътрешен душевен
живот
, той трябваше да търси като слизаше в своята собствена вътрешност, като се потопяваше в една подземна душевна област, за да намери онова, което се беше скрило пред външния поглед, подземните богове, онези, които бяха отделили Луната от Земята и бяха възбудили душевния
живот
.
Ако припомним още веднъж, че някога нашата Земя е образувала заедно със Слънцето и Луната едно същество, че Слънцето се е отделило от Земята, за да бъде обиталище на по-високо развити Същества, които след това трябва да действуват върху Земята от вън, и че след отделянето на Слънцето още по-висши Същества бяха останали съединени със Земята, за да отделят по-късно Луната; ако помислите, че съществата, които отделиха Луната, бяха същите онези, които възбудиха в човека един нов живот, един душевен живот, за да го предпазят от мумифициране, тогава скоро ще намерите една съгласуваност между това, което сте слушали тук или там в моите сказки, и това, което слушахте през миналите дни. Тогава ще си кажете: естествено е за онези същества, които се бяха отделили заедно със Слънцето от Земята, че и в своето по-нататъшно развитие човек трябваше да ги намира отначало, като насочваше своя поглед в посоката, в която тези същества биха отишли със слънцето. Следователно човекът трябваше да търси слънчевите Същества в тяхната дейност и в тяхното царство по пътя, който изхождайки от него и отиваше навън в света зад килима на сетивния свят.
Но онези Същества, които в известно отношение бяха по-големи благодетели на човечеството, които чрез отделянето на Луната възбудиха него вия вътрешен душевен живот, той трябваше да търси като слизаше в своята собствена вътрешност, като се потопяваше в една подземна душевна област, за да намери онова, което се беше скрило пред външния поглед, подземните богове, онези, които бяха отделили Луната от Земята и бяха възбудили душевния живот.
Вътре в душевния живот трябваше да бъдат търсени пътищата, които водят към онези богове, които бяха свързани с този благотворен процес на отделянето на Луната. Ако насочим поглед първо върху тези две царства, върху царствата на слънчевите богове и на лунните богове, ние имаме една разлика, която можем да означим: Богове намиращи се на небето и Богове намиращи се под душата; и ние наричаме пътя водещ навън като слънчев път и пътя вътре в душата за да имаме отначало едно име като луциферически път. И тогава за нас съществата на Луцифер са онези, които в миналото не са взели участие в отделянето на Слънцето от Земята. И определени други Същества, които са най-висши благодетели на човечеството, но първо трябваше да останат скрити и не взеха участие в отделянето на Слънцето, не принадлежаха към нито едно от тези царства. Това бяха онези Същества, които през време на старото Лунно развитие бяха изостанали назад и не бяха достигнали онази степен, която трябваше да достигнат като духовни Същества.
към текста >>
Вътре в душевния
живот
трябваше да бъдат търсени пътищата, които водят към онези богове, които бяха свързани с този благотворен процес на отделянето на Луната.
Ако припомним още веднъж, че някога нашата Земя е образувала заедно със Слънцето и Луната едно същество, че Слънцето се е отделило от Земята, за да бъде обиталище на по-високо развити Същества, които след това трябва да действуват върху Земята от вън, и че след отделянето на Слънцето още по-висши Същества бяха останали съединени със Земята, за да отделят по-късно Луната; ако помислите, че съществата, които отделиха Луната, бяха същите онези, които възбудиха в човека един нов живот, един душевен живот, за да го предпазят от мумифициране, тогава скоро ще намерите една съгласуваност между това, което сте слушали тук или там в моите сказки, и това, което слушахте през миналите дни. Тогава ще си кажете: естествено е за онези същества, които се бяха отделили заедно със Слънцето от Земята, че и в своето по-нататъшно развитие човек трябваше да ги намира отначало, като насочваше своя поглед в посоката, в която тези същества биха отишли със слънцето. Следователно човекът трябваше да търси слънчевите Същества в тяхната дейност и в тяхното царство по пътя, който изхождайки от него и отиваше навън в света зад килима на сетивния свят. Но онези Същества, които в известно отношение бяха по-големи благодетели на човечеството, които чрез отделянето на Луната възбудиха него вия вътрешен душевен живот, той трябваше да търси като слизаше в своята собствена вътрешност, като се потопяваше в една подземна душевна област, за да намери онова, което се беше скрило пред външния поглед, подземните богове, онези, които бяха отделили Луната от Земята и бяха възбудили душевния живот.
Вътре в душевния живот трябваше да бъдат търсени пътищата, които водят към онези богове, които бяха свързани с този благотворен процес на отделянето на Луната.
Ако насочим поглед първо върху тези две царства, върху царствата на слънчевите богове и на лунните богове, ние имаме една разлика, която можем да означим: Богове намиращи се на небето и Богове намиращи се под душата; и ние наричаме пътя водещ навън като слънчев път и пътя вътре в душата за да имаме отначало едно име като луциферически път. И тогава за нас съществата на Луцифер са онези, които в миналото не са взели участие в отделянето на Слънцето от Земята. И определени други Същества, които са най-висши благодетели на човечеството, но първо трябваше да останат скрити и не взеха участие в отделянето на Слънцето, не принадлежаха към нито едно от тези царства. Това бяха онези Същества, които през време на старото Лунно развитие бяха изостанали назад и не бяха достигнали онази степен, която трябваше да достигнат като духовни Същества. На старата Луна тези Същества стояха много по-високо от човека.
към текста >>
Това, което днес наричаме мисли, което изработваме като мисли с инструмента на мозъка, това стоящият в духовния
живот
индиец въобще не познаваше.
Древният индиец още можеше да си служи със своето етерно тяло и с неговите органи, като не се отдаваше на живота на физическото тяло, а се отдаваше на етерното тяло, когато така да се каже забравяше, че се намира във физическото тяло. Когато правеше това, той чувствуваше като че е повдигнат извън себе си; като че е измъкнат както мечът от ножницата. Като долавяше това, той чувствуваше също нещо и от онова, което може да се опише така: аз виждам не чрез очите, чувам не чрез ушите, мисля не чрез физическия апарат на ума, а си служа с органите на етерното тяло. Това правеше той. Но тогава пред него заставаше живата мъдрост; не мисли, които хората могат да мислят или са мислили, а мисли, според които боговете са създали навън света.
Това, което днес наричаме мисли, което изработваме като мисли с инструмента на мозъка, това стоящият в духовния живот индиец въобще не познаваше.
Да умува, да размишлява, да мисли с ума, това той съвсем не е вършил, но у него беше така, че той се излъчваше от физическото тяло и виждаше в етерното тяло. Около него беше, като един моментален дар на божествения свят, целият космически сбор от мислите на Боговете, от които бе произлязъл светът. Как Боговете са мислили в първичните образи за всички неща, това стоеше пред неговите етерни сетивни органи, това виждаше той. Той нямаше нужда да мисли логически. Защо ние трябва да мислим логически?
към текста >>
Въпреки това във Ведите ние трябва да виждаме нещо различно от това, което иначе виждаме в писмените творения: например, в Евангелието на Йоана ние намираме един вътрешен, душевен, проникнат от Христа
живот
; израз на Евангелието на Йоана, този израз стои по-далече от самото съдържание на евангелието, отколкото външният израз на Ведите стои по отношение на тяхното собствено съдържание.
И затова те можаха също да кажат: всичко, което ние проповядваме, е вдъхнато от самия Брахман. Този е даже дълбокият, буквално правилният израз: "то е издишвано от Брахман и вдишвано от човеците". Това беше становището на свещените Риши към Мъдростта на света, към това, което те проповядваха, което след това е било записано само в слаби образи, бихме могли да кажем, във Ведите. Защото онова, което свещените Риши учеха, е записано само като слаби копия във Ведите. И когато днес се четат Ведите, хората би трябвало да имат съзнание, че това са само слаби копия на първичната свещена мъдрост на Ришите.
Въпреки това във Ведите ние трябва да виждаме нещо различно от това, което иначе виждаме в писмените творения: например, в Евангелието на Йоана ние намираме един вътрешен, душевен, проникнат от Христа живот; израз на Евангелието на Йоана, този израз стои по-далече от самото съдържание на евангелието, отколкото външният израз на Ведите стои по отношение на тяхното собствено съдържание.
Между израза и съдържанието на Ведите има една по-вътрешна връзка, защото в думи те на Ведите се е вляло и предало така да се каже непосредствено това, което е било вдишано; докато авторът на Евангелието на Йоана е написал дълбоките мъдрости така, че първо ги е получил и след това ги е написал, изразът е отдалечен от това, което е съдържанието.
към текста >>
Вие знаете, че в цялостния човек трябва да различаваме физическо тяло, етерно тяло, астрално тяло или сетивно /усещащо/ тяло, сетивна душа, разсъдъчна душа, съзнателна душа, после това, което наричаме Духов но Себе, Дух-
живот
и накрая Човек-Дух.
Но за хората от древна Персия цялата природа също беше станала нещо различно от това, което тя беше за древния индиец. Хората от древно-персийското човечество не притежаваше вече тази особеност, именно техните етерни тела да се простират значително навън от физическите тела, какъвто беше случаят у древните индийци. При тях етерното тяло беше се прибрало вече значително във физическото тяло. Ето защо древните персийци не можеха вече да си служат с органите на етерното тяло, както това можеха древните индийци. Органите, с които хората от древно-персийския народ си служиха, бяха онези органи, които първоначално бяха изградени в онази част на човешкото същество, която днес наричаме Сетивно тяло /Тяло на усещанията/.
Вие знаете, че в цялостния човек трябва да различаваме физическо тяло, етерно тяло, астрално тяло или сетивно /усещащо/ тяло, сетивна душа, разсъдъчна душа, съзнателна душа, после това, което наричаме Духов но Себе, Дух-живот и накрая Човек-Дух.
към текста >>
Дух-
Живот
Дух-Живот
към текста >>
Ето защо персийските мистерии, които култивираха вътрешния
живот
, са мистериите на Митра.
Ето защо тогавашният човек чувствуваше, че стои срещу две сили. Поглеждайки към онова, което можеше да постигне, когато погледът се насочваше навън, той виждаше тайните на Аура-Маздао; хвърляйки поглед във вътрешността, тогава с помощта на сетивното тяло, чрез това, което беше произвел Луцифер, той стоеше пред противника на Аура-Маздао, пред Ариман. Имаше само едно нещо, което го предпазваше от съблазните на Ариман, а то се проявяваше: когато чрез посвещение човек изпреварваше нормалното развитие на човечеството, като развиваше сетивната душа. Когато човек развиваше и пречистваше тази сетивна душа, изпреварвайки по този начин човечеството, тогава той поемаше вътрешния път, един път, който водеше не до Аура-Маздао, а до нещо друго; тогава той стигаше до изпълнените със светлина царства на Луцифер. А това, което проникваше човешката душа, когато тя вървеше по вътрешния път, това по-късно хората нарекоха бог Митра.
Ето защо персийските мистерии, които култивираха вътрешния живот, са мистериите на Митра.
Така от една страна ние имаме бога Митра, когато човек вървеше по вътрешния път; а това, което той намираше по пътя навън, бяха царствата на Аура-Маздао.
към текста >>
Те живеят един вътрешен
живот
в душата и по отношение на това, което не е в човека, трябва да ограничат този
живот
в рамките на това, което сетивата възприемат.
Но човечеството върви напред в своето развитие и с времето развива нови членове. През древно-индийския период то разви етерното тяло и неговите органи; през древно-персийския период то си служеше със сетивното тяло и го разви, а през египто-халдейския период бе развита сетивната душа, т.е. предимно един вътрешен член. Докато сетивното тяло беше насочено навън, сетивната душа е насочена навътре. Следователно хората се отдалечават още повече от това, което са божествено-духовните светове.
Те живеят един вътрешен живот в душата и по отношение на това, което не е в човека, трябва да ограничат този живот в рамките на това, което сетивата възприемат.
Така от една страна все повече и повече се разкрива царството на сетивния свят, а от друга страна душевния живот все повече и повече става самостоятелен.
към текста >>
Така от една страна все повече и повече се разкрива царството на сетивния свят, а от друга страна душевния
живот
все повече и повече става самостоятелен.
През древно-индийския период то разви етерното тяло и неговите органи; през древно-персийския период то си служеше със сетивното тяло и го разви, а през египто-халдейския период бе развита сетивната душа, т.е. предимно един вътрешен член. Докато сетивното тяло беше насочено навън, сетивната душа е насочена навътре. Следователно хората се отдалечават още повече от това, което са божествено-духовните светове. Те живеят един вътрешен живот в душата и по отношение на това, което не е в човека, трябва да ограничат този живот в рамките на това, което сетивата възприемат.
Така от една страна все повече и повече се разкрива царството на сетивния свят, а от друга страна душевния живот все повече и повече става самостоятелен.
към текста >>
След това те виждаха нещо, което им се явяваше като една отсенка на това, което днес бих ме си представили субстанциално като стоящо под Човека-Дух, което бихме си представили образувано от Духа-
Живот
.
Халдейците го наричат Ану и това име означава нещо, което е единството на двата свята, но което стои далече, далече високо над онова, което човек може да познае. То беше станало още по-сянкообразно отколкото Заруана акарана. И халдейците не дръзнаха да погледнат нагоре в онези области, в които човекът от епохата на Заратустра беше гледал, а те поглеждаха в онези области, които са по-близко до човешката мисъл. Там, казват те, се намира всичко, защото най-висшето се намира и в най-нисшото, но те намират нещо, което нари чат като едно същество, което е като една отсенка на най-Висшето. Това те наричат Апазон.
След това те виждаха нещо, което им се явяваше като една отсенка на това, което днес бих ме си представили субстанциално като стоящо под Човека-Дух, което бихме си представили образувано от Духа-Живот.
Това те са назовавали така, че ние можем да копирам от тяхната дума, като изговаряме Таутхе. След това те имаха едно същество, което наричаха Миомис. Миомис беше приблизително онова, което днес духовното познание има навик да нарича един миров дух, което е едно същество, притежаващо като най-нисш член Духовното Себе. Така те виждаха една троица, която стоеше над тях. Но те имаха съзнанието, че тази троица им показваше своята истинска форма само по отношение на нейните нисши членове, че по-висшите членове са само отсенки на по-Висшето, което се беше оттеглило от тях.
към текста >>
Когато поданикът на този халдейски свят при стъпваше тогава във вътрешния път, той казваше, че през булото на душевния
живот
до стига в един свят на намиращи се под човека или подземни богове.
Така ние виждаме, че и в названията на боговете се изразява това, което се беше образувало в цялото същество на народа.
Когато поданикът на този халдейски свят при стъпваше тогава във вътрешния път, той казваше, че през булото на душевния живот до стига в един свят на намиращи се под човека или подземни богове.
Адонис е едно покъсно име за онези същества, които халдеецът намираше по вътрешния път. По този път можеха да минат само посветените; защото за непосветените той беше свързан с големи опасности. Но когато минаваше по този път, посветеният, когато той развиваше така, че стигаше в света, който се намира под булото на душевния живот, той познаваше също нещо, което може да се сравни с изживяванията на днешното посвещение. Защото ние се приближаваме вече до особеностите, които все повече и повече се оформяват в особености на нашата епоха. Онзи който биваше посветен в древното халдейство, минаваше през две изживявания; и бяха положени грижи, щото тези изживявания да протекат така, че те да съвпаднат, следователно посвещаваният поемеше външния път за духовния свят и вътрешния път за духовния свят така, че поне да добие чувството за едно общо тъкане и за един общ живот на духовното във външния свят и вътре в душата.
към текста >>
Но когато минаваше по този път, посветеният, когато той развиваше така, че стигаше в света, който се намира под булото на душевния
живот
, той познаваше също нещо, което може да се сравни с изживяванията на днешното посвещение.
Така ние виждаме, че и в названията на боговете се изразява това, което се беше образувало в цялото същество на народа. Когато поданикът на този халдейски свят при стъпваше тогава във вътрешния път, той казваше, че през булото на душевния живот до стига в един свят на намиращи се под човека или подземни богове. Адонис е едно покъсно име за онези същества, които халдеецът намираше по вътрешния път. По този път можеха да минат само посветените; защото за непосветените той беше свързан с големи опасности.
Но когато минаваше по този път, посветеният, когато той развиваше така, че стигаше в света, който се намира под булото на душевния живот, той познаваше също нещо, което може да се сравни с изживяванията на днешното посвещение.
Защото ние се приближаваме вече до особеностите, които все повече и повече се оформяват в особености на нашата епоха. Онзи който биваше посветен в древното халдейство, минаваше през две изживявания; и бяха положени грижи, щото тези изживявания да протекат така, че те да съвпаднат, следователно посвещаваният поемеше външния път за духовния свят и вътрешния път за духовния свят така, че поне да добие чувството за едно общо тъкане и за един общ живот на духовното във външния свят и вътре в душата. И след това по вътрешния път той изживяваше срещата с онова духовно Същество, което сред халдейството се наричаше Истар и за което знаеше, че принадлежи към благотворните богове на Луната. Истар стоеше на прага, който иначе закрива за хората това, което стои като духовност зад душевния живот. А от другата страна, където се намира вратата за духовния свят през килима на външния сетивен свят, там стоеше другият пазач: Меродах или Мардух.
към текста >>
Онзи който биваше посветен в древното халдейство, минаваше през две изживявания; и бяха положени грижи, щото тези изживявания да протекат така, че те да съвпаднат, следователно посвещаваният поемеше външния път за духовния свят и вътрешния път за духовния свят така, че поне да добие чувството за едно общо тъкане и за един общ
живот
на духовното във външния свят и вътре в душата.
Когато поданикът на този халдейски свят при стъпваше тогава във вътрешния път, той казваше, че през булото на душевния живот до стига в един свят на намиращи се под човека или подземни богове. Адонис е едно покъсно име за онези същества, които халдеецът намираше по вътрешния път. По този път можеха да минат само посветените; защото за непосветените той беше свързан с големи опасности. Но когато минаваше по този път, посветеният, когато той развиваше така, че стигаше в света, който се намира под булото на душевния живот, той познаваше също нещо, което може да се сравни с изживяванията на днешното посвещение. Защото ние се приближаваме вече до особеностите, които все повече и повече се оформяват в особености на нашата епоха.
Онзи който биваше посветен в древното халдейство, минаваше през две изживявания; и бяха положени грижи, щото тези изживявания да протекат така, че те да съвпаднат, следователно посвещаваният поемеше външния път за духовния свят и вътрешния път за духовния свят така, че поне да добие чувството за едно общо тъкане и за един общ живот на духовното във външния свят и вътре в душата.
И след това по вътрешния път той изживяваше срещата с онова духовно Същество, което сред халдейството се наричаше Истар и за което знаеше, че принадлежи към благотворните богове на Луната. Истар стоеше на прага, който иначе закрива за хората това, което стои като духовност зад душевния живот. А от другата страна, където се намира вратата за духовния свят през килима на външния сетивен свят, там стоеше другият пазач: Меродах или Мардух. Меродах стоеше на прага на духовния свят с Истар. Меродах, когото можем да сравним с пазача на прага, с Михаел, Меродах и Истар бяха тези, които правеха вътрешността на душата ясновиждаща и въвеждаха човека в духовния свят от двете страни.
към текста >>
Истар стоеше на прага, който иначе закрива за хората това, което стои като духовност зад душевния
живот
.
По този път можеха да минат само посветените; защото за непосветените той беше свързан с големи опасности. Но когато минаваше по този път, посветеният, когато той развиваше така, че стигаше в света, който се намира под булото на душевния живот, той познаваше също нещо, което може да се сравни с изживяванията на днешното посвещение. Защото ние се приближаваме вече до особеностите, които все повече и повече се оформяват в особености на нашата епоха. Онзи който биваше посветен в древното халдейство, минаваше през две изживявания; и бяха положени грижи, щото тези изживявания да протекат така, че те да съвпаднат, следователно посвещаваният поемеше външния път за духовния свят и вътрешния път за духовния свят така, че поне да добие чувството за едно общо тъкане и за един общ живот на духовното във външния свят и вътре в душата. И след това по вътрешния път той изживяваше срещата с онова духовно Същество, което сред халдейството се наричаше Истар и за което знаеше, че принадлежи към благотворните богове на Луната.
Истар стоеше на прага, който иначе закрива за хората това, което стои като духовност зад душевния живот.
А от другата страна, където се намира вратата за духовния свят през килима на външния сетивен свят, там стоеше другият пазач: Меродах или Мардух. Меродах стоеше на прага на духовния свят с Истар. Меродах, когото можем да сравним с пазача на прага, с Михаел, Меродах и Истар бяха тези, които правеха вътрешността на душата ясновиждаща и въвеждаха човека в духовния свят от двете страни. Ето защо чрез тази среща човек изживяваше това, което символично той и днес чувствува: на човека е подадена светещата чаша, т.е. човек научава най-първата употреба на своите лотосови цветове още напипвайки.
към текста >>
Изследвайте Вашия душевен
живот
, този
живот
не е разпрострян в пространството, той протича във времето.
Така ние виждаме, че в лицето на Яхве или Йехова се явява един Бог, който се намира по вътрешния път, но не става още видим чрез самия себе си, а става видим, когато е осветлен от вън. Отразената Христова Светлина е у Йехова. Така ние виждаме, как тези две направления застават едно до друго и взаимно се оплодяват, тези две направления, които толкова много ни занимаваха. Обаче с това в развитието на човечеството започва нещо съвършено ново и особено. Сега започва това, че външното и вътрешното се оплодяват; сега започва това, при което вътрешното става външно, излиза навън в пространството, за да бъдат двете едно до друго, където излиза навън в пространството това, което по-рано беше живяло само вътрешно във времето.
Изследвайте Вашия душевен живот, този живот не е разпрострян в пространството, той протича във времето.
Отделните мисли в усещания, чувства идват едно след друго. Това, което е навън, е разпростряна в пространството, то стои едно до друго. Ето защо сега трябва да настъпи това, което се нарича: изтичането на вън в пространството на нещо, което досега е живяло само във времето, за да бъде едно до друго. Това и стана, че нещо, което бе живяло само във времето, от сега нататък живее в пространство то едно до друго. Чрез това става нещо важно, и то се изразява по един твърде дълбок начин.
към текста >>
95.
10. СКАЗКА ДЕВЕТА
GA_113 Изтокът в светлината на Запада
А сега да се запитаме: "Как може да се приложи това върху този човешки
живот
в неговото развитие?
А сега да се запитаме: "Как може да се приложи това върху този човешки живот в неговото развитие?
"Казахме, че до онази точка, до онзи момент в развитието на човечеството, който е отбелязан чрез навлизането на Христовия Принцип, се касае за това: когато човекът поглеждаше в своята вътрешност и търсеше пътя за божествения свят през булото на своята вътрешност, той идваше в луциферическия свят. И това, което човек намира там, ние можахме да го назовем с едно общо име луциферическия свят. Този беше също в онези по-древни времена пътят, по който човек търсеше мъдростта, по който той търсеше едно по-висше познание върху света, отколкото може да се намери зад килима на външните сетива; човекът беше търсил тази по-висша мъдрост, това по-висше познание, като се потопяваше в своя вътрешен свят. От този свят трябваше да възникнат по-нататъшните интуиции и инспирации на моралния и етически живот също така, както от него бяха възникнали интуициите на съвестта. Самопонятно е, че и всички други интуиции и инспирации, които се отнасят въобще за моралното, за душевното, са възникнали от тази вътрешност на душата.
към текста >>
От този свят трябваше да възникнат по-нататъшните интуиции и инспирации на моралния и етически
живот
също така, както от него бяха възникнали интуициите на съвестта.
А сега да се запитаме: "Как може да се приложи това върху този човешки живот в неговото развитие? "Казахме, че до онази точка, до онзи момент в развитието на човечеството, който е отбелязан чрез навлизането на Христовия Принцип, се касае за това: когато човекът поглеждаше в своята вътрешност и търсеше пътя за божествения свят през булото на своята вътрешност, той идваше в луциферическия свят. И това, което човек намира там, ние можахме да го назовем с едно общо име луциферическия свят. Този беше също в онези по-древни времена пътят, по който човек търсеше мъдростта, по който той търсеше едно по-висше познание върху света, отколкото може да се намери зад килима на външните сетива; човекът беше търсил тази по-висша мъдрост, това по-висше познание, като се потопяваше в своя вътрешен свят.
От този свят трябваше да възникнат по-нататъшните интуиции и инспирации на моралния и етически живот също така, както от него бяха възникнали интуициите на съвестта.
Самопонятно е, че и всички други интуиции и инспирации, които се отнасят въобще за моралното, за душевното, са възникнали от тази вътрешност на душата. Ето защо онези висши индивидуалности, които бяха ръководители на човечеството в тези древни времена, когато искаха да пояснят на хората най-висшето, трябваше първо да се обърнат към вътрешното в човека. Към човешкия душевен живот, към човешката вътрешност трябваше да се обърнат великите свещени Риши, трябваше да се обърнат при всички по-стари култури великите учители на човечеството. Обаче вътрешността на човека не е нищо пространствено, тя е нещо временно. Душевният живот протича във времето.
към текста >>
Към човешкия душевен
живот
, към човешката вътрешност трябваше да се обърнат великите свещени Риши, трябваше да се обърнат при всички по-стари култури великите учители на човечеството.
И това, което човек намира там, ние можахме да го назовем с едно общо име луциферическия свят. Този беше също в онези по-древни времена пътят, по който човек търсеше мъдростта, по който той търсеше едно по-висше познание върху света, отколкото може да се намери зад килима на външните сетива; човекът беше търсил тази по-висша мъдрост, това по-висше познание, като се потопяваше в своя вътрешен свят. От този свят трябваше да възникнат по-нататъшните интуиции и инспирации на моралния и етически живот също така, както от него бяха възникнали интуициите на съвестта. Самопонятно е, че и всички други интуиции и инспирации, които се отнасят въобще за моралното, за душевното, са възникнали от тази вътрешност на душата. Ето защо онези висши индивидуалности, които бяха ръководители на човечеството в тези древни времена, когато искаха да пояснят на хората най-висшето, трябваше първо да се обърнат към вътрешното в човека.
Към човешкия душевен живот, към човешката вътрешност трябваше да се обърнат великите свещени Риши, трябваше да се обърнат при всички по-стари култури великите учители на човечеството.
Обаче вътрешността на човека не е нищо пространствено, тя е нещо временно. Душевният живот протича във времето. Това, което ни заобикаля вън, се групира в пространството; това, което протича вътрешно, се групира във времето. Ето защо всичко онова, което иска да говори на човешката вътрешност, се изпитва на ръководната нишка на числото седем. И как може да бъде разбрано най-добре едно същество, което иска да говори на човешката вътрешност?
към текста >>
Душевният
живот
протича във времето.
От този свят трябваше да възникнат по-нататъшните интуиции и инспирации на моралния и етически живот също така, както от него бяха възникнали интуициите на съвестта. Самопонятно е, че и всички други интуиции и инспирации, които се отнасят въобще за моралното, за душевното, са възникнали от тази вътрешност на душата. Ето защо онези висши индивидуалности, които бяха ръководители на човечеството в тези древни времена, когато искаха да пояснят на хората най-висшето, трябваше първо да се обърнат към вътрешното в човека. Към човешкия душевен живот, към човешката вътрешност трябваше да се обърнат великите свещени Риши, трябваше да се обърнат при всички по-стари култури великите учители на човечеството. Обаче вътрешността на човека не е нищо пространствено, тя е нещо временно.
Душевният живот протича във времето.
Това, което ни заобикаля вън, се групира в пространството; това, което протича вътрешно, се групира във времето. Ето защо всичко онова, което иска да говори на човешката вътрешност, се изпитва на ръководната нишка на числото седем. И как може да бъде разбрано най-добре едно същество, което иска да говори на човешката вътрешност? Как биха могли да бъдат най-добре разбрани в техните основни качества онези същества, които наричаме, например, свещените Риши? Те биха могли да бъдат най-добре разбрани, когато ги схващаме в онова отношение, което е сродно с временния душевен живот.
към текста >>
Те биха могли да бъдат най-добре разбрани, когато ги схващаме в онова отношение, което е сродно с временния душевен
живот
.
Душевният живот протича във времето. Това, което ни заобикаля вън, се групира в пространството; това, което протича вътрешно, се групира във времето. Ето защо всичко онова, което иска да говори на човешката вътрешност, се изпитва на ръководната нишка на числото седем. И как може да бъде разбрано най-добре едно същество, което иска да говори на човешката вътрешност? Как биха могли да бъдат най-добре разбрани в техните основни качества онези същества, които наричаме, например, свещените Риши?
Те биха могли да бъдат най-добре разбрани, когато ги схващаме в онова отношение, което е сродно с временния душевен живот.
Ето защо в тези по-древни времена, когато говореха великите мъдреци, изникваше преди всичко този въпрос: от къде произхождат те? както при един син питаме: кои са майката и бащата? Хората питаха тогава за временното, за отношението на произхода. Когато имаха пред себе си един мъдрец, те се интересуваха преди всичко за въпроса: От къде иде той? Кое е било съществото, което е било по-рано?
към текста >>
В този смисъл ние говорим за синовете на Луцифер, когато говорим за по-древните възвестители на духовния свят, който стои зад булото на душевния
живот
, който е скрит зад временното.
Когато имаха пред себе си един мъдрец, те се интересуваха преди всичко за въпроса: От къде иде той? Кое е било съществото, което е било по-рано? От къде произхожда той? Чий син е? Следователно, когато се говори за луциферическия свят, трябва да се сложи за основа числото седем и да се интересуваме, чие дете е този, който говори на човешката душа.
В този смисъл ние говорим за синовете на Луцифер, когато говорим за по-древните възвестители на духовния свят, който стои зад булото на душевния живот, който е скрит зад временното.
Различно стои въпросът при Христа.
към текста >>
И тази любов, която иска да обгърне всичко, което е едно до друго в пространството, независимо от редува нето във времето, трябва да дойде в социалния
живот
на Земята чрез Христовия Принцип.
Ето защо в по-древни времена, когато се касае за великите работи на човечеството, се говори за онова, което е свързано според правилото на числото седем: седемте Риши, седемте мъдреци! Ето защо Христос е заобиколен от дванадесет апостоли като образци на живеещите един до друг в пространството хора.
И тази любов, която иска да обгърне всичко, което е едно до друго в пространството, независимо от редува нето във времето, трябва да дойде в социалния живот на Земята чрез Христовия Принцип.
Последовател на Христа е онзи, който обича братски това, което е около него. Ето защо, ако в древни времена говорим за децата на Луцифер, то Христовият Принцип е причината да казваме: "Христос е първородният между много братя", и отношението на братство към Христа, когато човек се чувствува привлечен не както към един баща, а както към един брат, когото обичаме като първия от братята, но го обичаме все пак като един брат, това е основното отношение към Христа.”
към текста >>
Можем да охарактеризираме най-добре това Същество по следния начин: има области на духовния
живот
, където, така да се каже, освободен от всякакъв земен прах, човек може да намери тази висша същност, Бодисатва, в неговата духовна особеност и където може да намери Христа освободен от всичко онова, което той е станал на земята и в близост с нея.
Това е извънредно важно да се знае, благодарение на какво Христос който бе въплътен само веднъж в едно човешко тяло, може да бъде само веднъж въплътен в едно човешко тяло, нито по-рано, нито по-късно. От тогава той може да бъде намерен по пътя, който води във вътрешността на човешката душа; по-рано той можеше да бъде намерен, когато погледът биваше насочен навън в света, както Заратустра беше насочил своя поглед към Слънцето. Чрез какво Христос, този Принцип, това Същество, на което трябва да припишем такова централно положение, се различава от един Бодисатва? Основната разлика на Христа от Бодисатва е тази, че можем да наречем Бодисатва великия Учител, въплъщението на мъдростта, която преминава през всички култури, която се въплъщава в най-различни форми; обаче Христос не е просто учител, това е същественото! Христос не само учи хората; Христос е едно същество, което ще разберем най-добре, когато го търсим там, където можем да намерим в зашеметяващи духовни висини като обект на посвещението и можем да го сравним с други духовни същества.
Можем да охарактеризираме най-добре това Същество по следния начин: има области на духовния живот, където, така да се каже, освободен от всякакъв земен прах, човек може да намери тази висша същност, Бодисатва, в неговата духовна особеност и където може да намери Христа освободен от всичко онова, което той е станал на земята и в близост с нея.
Тогава той намира следното: той намира основата на човечеството, онова от което произхожда всеки живот: духовния първоизточник. Той намира не само един Бодисатва, а цяло редица от Бодисатви. Както обърнахме вниманието за онзи Бодисатва, който стои на основата на нашите редуващи се седем култури, съществува само един Бодисатва, който стои на основата на атлантските култури и т.н. В духовните висини Вие ще намерите цяла редица Бодисатви, които за техните времена са учители, наставници, не само на човеците, но те са наставници и на онези същества, които не слизат в областта на физическия живот. Ние ги намираме да стоят всички там, ако искаме да говорим чрез сравнения, като велики учители; те събират това, което трябва да учат, и посред тях намираме едно същество, което не е нещо само чрез това, че учи: а това е Христос.
към текста >>
Тогава той намира следното: той намира основата на човечеството, онова от което произхожда всеки
живот
: духовния първоизточник.
От тогава той може да бъде намерен по пътя, който води във вътрешността на човешката душа; по-рано той можеше да бъде намерен, когато погледът биваше насочен навън в света, както Заратустра беше насочил своя поглед към Слънцето. Чрез какво Христос, този Принцип, това Същество, на което трябва да припишем такова централно положение, се различава от един Бодисатва? Основната разлика на Христа от Бодисатва е тази, че можем да наречем Бодисатва великия Учител, въплъщението на мъдростта, която преминава през всички култури, която се въплъщава в най-различни форми; обаче Христос не е просто учител, това е същественото! Христос не само учи хората; Христос е едно същество, което ще разберем най-добре, когато го търсим там, където можем да намерим в зашеметяващи духовни висини като обект на посвещението и можем да го сравним с други духовни същества. Можем да охарактеризираме най-добре това Същество по следния начин: има области на духовния живот, където, така да се каже, освободен от всякакъв земен прах, човек може да намери тази висша същност, Бодисатва, в неговата духовна особеност и където може да намери Христа освободен от всичко онова, което той е станал на земята и в близост с нея.
Тогава той намира следното: той намира основата на човечеството, онова от което произхожда всеки живот: духовния първоизточник.
Той намира не само един Бодисатва, а цяло редица от Бодисатви. Както обърнахме вниманието за онзи Бодисатва, който стои на основата на нашите редуващи се седем култури, съществува само един Бодисатва, който стои на основата на атлантските култури и т.н. В духовните висини Вие ще намерите цяла редица Бодисатви, които за техните времена са учители, наставници, не само на човеците, но те са наставници и на онези същества, които не слизат в областта на физическия живот. Ние ги намираме да стоят всички там, ако искаме да говорим чрез сравнения, като велики учители; те събират това, което трябва да учат, и посред тях намираме едно същество, което не е нещо само чрез това, че учи: а това е Христос. Той е нещо не само чрез това, че учи, поучава, но в средата на Бодисатвите той е като едно Същество, което действува върху заобикалящите го Бодисатви чрез това, че те го гледат; той е гледан от Бодисатвите, на които изявява своята собствена слава, своето собствено великолепие.
към текста >>
В духовните висини Вие ще намерите цяла редица Бодисатви, които за техните времена са учители, наставници, не само на човеците, но те са наставници и на онези същества, които не слизат в областта на физическия
живот
.
Христос не само учи хората; Христос е едно същество, което ще разберем най-добре, когато го търсим там, където можем да намерим в зашеметяващи духовни висини като обект на посвещението и можем да го сравним с други духовни същества. Можем да охарактеризираме най-добре това Същество по следния начин: има области на духовния живот, където, така да се каже, освободен от всякакъв земен прах, човек може да намери тази висша същност, Бодисатва, в неговата духовна особеност и където може да намери Христа освободен от всичко онова, което той е станал на земята и в близост с нея. Тогава той намира следното: той намира основата на човечеството, онова от което произхожда всеки живот: духовния първоизточник. Той намира не само един Бодисатва, а цяло редица от Бодисатви. Както обърнахме вниманието за онзи Бодисатва, който стои на основата на нашите редуващи се седем култури, съществува само един Бодисатва, който стои на основата на атлантските култури и т.н.
В духовните висини Вие ще намерите цяла редица Бодисатви, които за техните времена са учители, наставници, не само на човеците, но те са наставници и на онези същества, които не слизат в областта на физическия живот.
Ние ги намираме да стоят всички там, ако искаме да говорим чрез сравнения, като велики учители; те събират това, което трябва да учат, и посред тях намираме едно същество, което не е нещо само чрез това, че учи: а това е Христос. Той е нещо не само чрез това, че учи, поучава, но в средата на Бодисатвите той е като едно Същество, което действува върху заобикалящите го Бодисатви чрез това, че те го гледат; той е гледан от Бодисатвите, на които изявява своята собствена слава, своето собствено великолепие. Ако другите са онова, което са, чрез това, че са велики учители, то Христос е онова, което той е за света, чрез това, което Той е в самия себе си, чрез своята същност. Достатъчно е Той да бъде гледан, съзерцаван; и откровението на неговата собствена същност, то е нещо, което се нуждае само да се оглежда, да се отразява в заобикалящия го свят; тогава от това се ражда учението. Той не е само учител, той е живот, един живот, който се влива в другите същества, който след това стават учители.
към текста >>
Той не е само учител, той е
живот
, един
живот
, който се влива в другите същества, който след това стават учители.
В духовните висини Вие ще намерите цяла редица Бодисатви, които за техните времена са учители, наставници, не само на човеците, но те са наставници и на онези същества, които не слизат в областта на физическия живот. Ние ги намираме да стоят всички там, ако искаме да говорим чрез сравнения, като велики учители; те събират това, което трябва да учат, и посред тях намираме едно същество, което не е нещо само чрез това, че учи: а това е Христос. Той е нещо не само чрез това, че учи, поучава, но в средата на Бодисатвите той е като едно Същество, което действува върху заобикалящите го Бодисатви чрез това, че те го гледат; той е гледан от Бодисатвите, на които изявява своята собствена слава, своето собствено великолепие. Ако другите са онова, което са, чрез това, че са велики учители, то Христос е онова, което той е за света, чрез това, което Той е в самия себе си, чрез своята същност. Достатъчно е Той да бъде гледан, съзерцаван; и откровението на неговата собствена същност, то е нещо, което се нуждае само да се оглежда, да се отразява в заобикалящия го свят; тогава от това се ражда учението.
Той не е само учител, той е живот, един живот, който се влива в другите същества, който след това стават учители.
Бодисатвите са онези, които получават своето учение от това, че имат блаженството да се наслаждават да гледат Христа в неговата духовна висота. И когато в течение на нашето Земно развитие намираме въплъщения на Бодисатвите, ние ги наричаме велики учители на човечеството, понеже в тях същественото е Бодисатва. Христос не само учи. Хората биват поучавани относно Христа, за да могат да го разберат, за да познаят това, което е в него. Христос е повече обект отколкото субект на учението.
към текста >>
Ето защо никак не е чудно, когато се казва, че всичко, което намираме като Учения на Христа, можем да го намерим и в други вероизповедания, защото Христос никак не е само учител, защото Той е едно Същество, което иска да бъде разбрано като същество, защото Той не иска да внесе, да посее в нас нещо само чрез своето учение, а чрез своя
живот
.
Тази е разликата на Христа от Бодисатвите, че Той е онова, което е за света, чрез това, че светът се наслаждава, радва се, на неговата гледка. Бодисатвите са онези, което са за света, чрез това, че те са велики учители. Ето защо, кога то искаме да погледнем към живата Същност, към живия Извор на нашата Земя, ние трябва да насочим поглед към онова въплъщение, при което въплътен не само един Бодисатва, така щото това въплъщение на Бодисатва е същественото, а там, където се е въплътило онова, което не се нуждаеше да остави след себе си едно писание, което не е оставило само едно учение за себе си, но е събрало около себе си онези, които са разпространили в света учения и благовестия за Него. Това е съществено, че от самия Христос не съществува никакво писание, никакво съчинение, но че учителите са около него и говорят за него, така щото Той е обект на учението, не само субект. Това е изразено в особеното обстоятелство, което тук означава една необходимост при Христовото Събитие, че от него не е останало нищо /написано/, а другите са писали върху неговото Същество.
Ето защо никак не е чудно, когато се казва, че всичко, което намираме като Учения на Христа, можем да го намерим и в други вероизповедания, защото Христос никак не е само учител, защото Той е едно Същество, което иска да бъде разбрано като същество, защото Той не иска да внесе, да посее в нас нещо само чрез своето учение, а чрез своя живот.
Ето защо, обаче, ние можем да съберем всички учения на света, които са достъпни за нас, и пак не ще имаме всичко, което да може да разбере Христа. Ако съвременното човечество не може да се обърне направо към Бодисатвите, за да гледа Христа с духовните очи на Бодисатвите, то човечеството трябва още да ходи в училището на тези Бодисатви , за да научи онова, което ще им помогне после да разберат Христа. Следователно, ако искаме не само да бъдем участници на Христа, а ако искаме да разберем Христа, тогава трябва не само да насочваме удобно своя поглед към това, което Христос е направил за нас, а трябва да отидем в училището на всички учители на Запад и на Изток; и за нас трябва да бъде нещо свещено да усвояваме ученията, които нашият поглед може да обгърне. А другото свещено нещо за нас трябва да бъде това, да приложим тези учения така, щото чрез най-висшите учения да разберем напълно Христа.
към текста >>
Само една част от цялостния
живот
на човека можеше да бъде разбрана: неговият земен
живот
и онази част от духовния
живот
, която беше непосредствено свързана с него.
Ето защо за нея беше изгубен погледът върху това, което надхвърля сетивния свят. Ето защо през първите столетия след Р.Хр. хората едва ли виждаха нещо повече от това, което се намира между раждането и смъртта и което следва непосредствено като най-близката духовна област. Те не знаеха нищо за онова, което минава през множество прераждания. Това беше свързано с човешкото разбиране.
Само една част от цялостния живот на човека можеше да бъде разбрана: неговият земен живот и онази част от духовния живот, която беше непосредствено свързана с него.
Ето защо това ще намерите описано за широките маси хора. Но това не можеше да се запази. Трябваше да се положат грижи, щото погледът на човека да може да се разшири над тази малка част на неговото разбиране; трябваше предварително да се положат грижи, щото всеобхватната мъдрост, която хората са могли да имат в миналото по времето на Хермес, по времето на Мойсей, по времето на Заратустра, по времето на древните индийски Риши, да може постепенно да оживее отново, отново да се предложи възможността Христос да бъде схващан с все по-широко разбиране.
към текста >>
Това е Манес /Маний/, когото мнозина наричат
висш
пратеник на Христа, наричат го така онези, които виждат в манихеизма нещо повече отколкото обикновено.
В историята се назовава една четвърта индивидуалност, под която за мнозина се крие нещо, което е още по-висше, още по-мощно отколкото трите назовани същества като Скитианос, като Буда и като Заратустра.
Това е Манес /Маний/, когото мнозина наричат висш пратеник на Христа, наричат го така онези, които виждат в манихеизма нещо повече отколкото обикновено.
Манес, така казват мнозина, събра няколко столетия, след като Христос бе живял на Земята, на едно от най-великите събрания, които са ставали в духовния свят принадлежащ на Земята, три важни личности на четвъртото столетие след Р.Хр. Тях събра той около себе си. В това образно описание трябва да бъде изразен един важен духовен културен факт. Манес събра тези личности затова, за да се съветва с тях, как постепенно онази мъдрост, която беше живяла през поврата на времената в следатлантската епоха, може да оживее отново все по-далече и по-далече, все по-знаменита и по-знаменита. Кои личности събра Манес на онова достопаметно събрание, което може да бъде достигнато само чрез духовното виждане?
към текста >>
Така ние намираме сред духовния
живот
на Европа онзи, който беше носител на Христа, Заратустра или Назаратос, ние отново намираме от време на време този Заратустра; така намираме ние отново Скитианос; така там имаме отново третия велик ученик Мане с Буда, какъвто той беше, след като беше съизживял по-късните времена.
Така ние намираме сред духовния живот на Европа онзи, който беше носител на Христа, Заратустра или Назаратос, ние отново намираме от време на време този Заратустра; така намираме ние отново Скитианос; така там имаме отново третия велик ученик Мане с Буда, какъвто той беше, след като беше съизживял по-късните времена.
към текста >>
Това, което се потопява във вътрешността като Христов
живот
, ще бъде единият елемент; това, което ще донесе по един всеобхватен начин като духовна космология разбиране за Христа, ще бъде второто нещо.
Те се вливат, защото посветените могат да се научат да ги разбират в смисъла на нашата епоха, както Буда, великият учител на прераждането ги е разбирал по свой начин. Така хората ще започнат да разбират и Скитианос, който има да учи не само прераждането на човека, но има да учи хората това, което царува от вечност във вечност. Така все повече и повече ще бъде разбрана същността на света, централното Същество на нашия земен свят, Христовото Същество. Така се вливат все повече и повече ученията на посветените в човечеството. Днес начинаещият духовен изследовател може да донесе като елементарно начало две неща към това, което трябва да съставлява двата елемента на бъдещето духовно развитие на човечеството.
Това, което се потопява във вътрешността като Христов живот, ще бъде единият елемент; това, което ще донесе по един всеобхватен начин като духовна космология разбиране за Христа, ще бъде второто нещо.
Христов живот вътре в сърцето, разбиране за света, което води до разбиране на Христа, това ще бъдат двата елемента. Днес, когато се намираме в началото, можем да започнем с това, да имаме вътре в себе си едно правилно разбиране. Ето защо се събираме, за да развиваме правилното разбиране по отношение на духовния свят и на всичко онова, което се е родило от него, по отношение на човека. Развивайки правилно разбиране, ние постепенно правим нашите духовни сили способни да приемем Христа вътре в себе си; защото колкото по-възвишено и благородно се изразява разбирането, толкова по-благородно ще се изяви Христос. Ние слагаме началото с това, че учим елементарните отношения на нашето Земно развитие, че търсим възобновено онова, което произхожда от Скитианос, Заратустра и Буда, че го вземаме така, както можем да го предаваме в нашата епоха, както го знаят самите тези учители, които са се развили до наше време.
към текста >>
Христов
живот
вътре в сърцето, разбиране за света, което води до разбиране на Христа, това ще бъдат двата елемента.
Така хората ще започнат да разбират и Скитианос, който има да учи не само прераждането на човека, но има да учи хората това, което царува от вечност във вечност. Така все повече и повече ще бъде разбрана същността на света, централното Същество на нашия земен свят, Христовото Същество. Така се вливат все повече и повече ученията на посветените в човечеството. Днес начинаещият духовен изследовател може да донесе като елементарно начало две неща към това, което трябва да съставлява двата елемента на бъдещето духовно развитие на човечеството. Това, което се потопява във вътрешността като Христов живот, ще бъде единият елемент; това, което ще донесе по един всеобхватен начин като духовна космология разбиране за Христа, ще бъде второто нещо.
Христов живот вътре в сърцето, разбиране за света, което води до разбиране на Христа, това ще бъдат двата елемента.
Днес, когато се намираме в началото, можем да започнем с това, да имаме вътре в себе си едно правилно разбиране. Ето защо се събираме, за да развиваме правилното разбиране по отношение на духовния свят и на всичко онова, което се е родило от него, по отношение на човека. Развивайки правилно разбиране, ние постепенно правим нашите духовни сили способни да приемем Христа вътре в себе си; защото колкото по-възвишено и благородно се изразява разбирането, толкова по-благородно ще се изяви Христос. Ние слагаме началото с това, че учим елементарните отношения на нашето Земно развитие, че търсим възобновено онова, което произхожда от Скитианос, Заратустра и Буда, че го вземаме така, както можем да го предаваме в нашата епоха, както го знаят самите тези учители, които са се развили до наше време. Ние сме толкова далече, че започваме да разпространяваме елементарните учения на посвещението.
към текста >>
96.
1. Първа лекция, Базел, 15 септември 1909 г.
GA_114 Евангелието на Лука
Но когато в хода на нашите антропософски проучвания искаме да засегнем по-дълбоките страни на духовния
живот
, ние трябва да вникнем също и в нещо, което първоначално не различаваме, с други думи, ние трябва да приемем ясновидеца и посветения като Две съвсем различни категории, които са намерили пътя в свръхсетивните области на съществуванието.
Нека да заострим нашето внимание върху едно обстоятелство, което ще ни даде възможност да разберем твърдението, че от Евангелието на Лука също можем да извлечем изключително много неща, макар и вече да сме обсъждали многократно Евангелието на Йоан. Нека най-напред да подчертаем една особеност, която проличава при разглеждането на всеки ред от Евангелието на Йоан, а именно, че антропософското изследване такива източници, каквито са Евангелията, се разглеждат като документи, създадени от хора, погледнали дълбоко навътре в същността на живота и битието, погледнали там като посветени, като ясновидци. Когато говорим в общи линии, ние бихме могли да употребим изразите „посветени" и „ясновидци" като равнозначни.
Но когато в хода на нашите антропософски проучвания искаме да засегнем по-дълбоките страни на духовния живот, ние трябва да вникнем също и в нещо, което първоначално не различаваме, с други думи, ние трябва да приемем ясновидеца и посветения като Две съвсем различни категории, които са намерили пътя в свръхсетивните области на съществуванието.
В известен смисъл наистина съществува разлика между посветения и ясновидеца, макар и това да не противоречи на факта, че посветеният е същевременно ясновидец, а ясновидецът е същевременно и посветен. Ако искате да направите точната разлика между тези две категории хора между посветения и ясновидеца припомнете си описанията, които давам в моята книга „Как се постигат познания за висшите светове"*2. Там Вие ще откриете, че по същество има три степени, благодарение на които можем да се издигнем над обикновените възгледи за света.
към текста >>
Притежава го онзи човек, пред чийто духовен поглед се простира това, което се намира зад сетивния свят и то под формата на образи, под формата на величествена панорама от образи, които нямат нищо общо с това, което в обикновения
живот
наричаме „образи".
Кой притежава имагинативното познание?
Притежава го онзи човек, пред чийто духовен поглед се простира това, което се намира зад сетивния свят и то под формата на образи, под формата на величествена панорама от образи, които нямат нищо общо с това, което в обикновения живот наричаме „образи".
Независимо от обстоятелството, че зад имагинативните образи не съществува нищо от това, което наричаме триизмерни закони на пространството, съществуват и ред други особености на тези имагинативни образи, които не могат да бъдат сравнени с нищо от видимия сетивен свят.
към текста >>
Аз често съм обръщал внимание на това защо днешното чисто материалистично изследване не може да съзре висшата стойност, истинската стойност на Евангелието на Йоан: Защото то не може да разбере, че един
висш
посветен, един посветен в по-висока степен, вижда нещата по-различно, по-дълбоко от другите.
Аз често съм обръщал внимание на това защо днешното чисто материалистично изследване не може да съзре висшата стойност, истинската стойност на Евангелието на Йоан: Защото то не може да разбере, че един висш посветен, един посветен в по-висока степен, вижда нещата по-различно, по-дълбоко от другите.
Онези, които срещат затруднения с Евангелието на Йоан, се опитват да намерят известна съгласуваност в текстовете на другите три Евангелия. Обаче, когато в основата на тази съгласуваност се поставят само външните материални събития, тя не може да продължи дълго. Защото това, което в утрешната лекция ще бъде особено важно за нас, а именно да разгледаме живота на Исус от Назарет преди Йоановото Кръщение, за него ние знаем, че то е описано от двама евангелисти: От автора на Евангелието на Матей и от автора на Евангелието на Лука; и за един чисто материалистичен подход тук се намират различия, които с нищо не отстъпват на различията, съществуващи между Евангелието на Йоан и другите три Евангелия.
към текста >>
97.
2. Втора лекция, 16 септември 1909 г.
GA_114 Евангелието на Лука
И така, каква задача стоеше пред величествената и могъща индивидуалност, която в обикновения
живот
наричаме Буда?
И така, каква задача стоеше пред величествената и могъща индивидуалност, която в обикновения живот наричаме Буда?
Ако действително искаме да разберем тази задача, тази мисия на Буда, и то в смисъла на истинския езотеризъм, трябвала знаем следното; Цялата познавателна способност на човечеството се е развила постепенно. Аз винаги съм подчертавал, че през Атлантската епоха голяма част от човечеството притежаваше ясновидски способности и можеше да вижда в духовните светове. Вие помните, че известни следи от древното ясновидство все още са били запазени през първите следатлантски епохи. И ако от Атлантската епоха бихме се пренесли в Древноперсийската, Древноиндийската, Египетско-халдейската, дори в Гръцко-латинската епоха, ние бихме открили много хора, много повече отколкото си въобразява днешното човечество, които са притежава ли като един вид наследство остатъци от древното ясновидство, хора, за които астралният свят беше открит, така че те виждаха в скритите дълбини на съществуванието. Да се вижда човешкото етерно тяло, беше нещо съвсем обикновено дори през Гръцко-латинската епоха; нещо обикновено беше тогавашните хора да виждат човешката глава, заобиколена от онзи етерен облак, който по-късно постепенно се прибира напълно във вътрешността на главата.
към текста >>
Но за целта той сам трябваше да се запознае със света и човечеството, защото само там, всред хората, той можеше да проповядва едно учение за състраданието и любовта в техния
висш
морален смисъл.
Но понеже като индивидуалност на Бодисатва беше инкарниран тъкмо в това тяло, той усещаше неудържимия порив да излезе извън стените на двореца, за да види съответствието на всеки един от астралните образи, всред които живееше в своето уединение. Всеки отделен образ го теглеше да напусне своя затвор. Тази беше основната подемна сила в неговата душа. Защото в него като Бодисатва наистина живееше една висша духовна сила. В него живееше именно онази духовна сила, която е свързана с мисията да проповядва състраданието и любовта, както и всичко, свързано с тях.
Но за целта той сам трябваше да се запознае със света и човечеството, защото само там, всред хората, той можеше да проповядва едно учение за състраданието и любовта в техния висш морален смисъл.
Той трябваше да опознае човечеството във физическия свят. Той трябваше да се издигне от Бодисатва до Буда да стане един човек между другите човеци. Но той можеше да постигне това, само ако се откаже от всичко, което беше наследил като способности от своите минали инкарнации, само като се поя ви във физическия свят, за да живее там с хората, и то по такъв начин, че да се превърне за тях в образец по отношение на всичко онова, което вече посочих.
към текста >>
Накрая тя се оказа за него само една постройка на ума, лишена от всякакъв
живот
.
И той изучи философията Санкия от единия учител, а философията Йога от другия учител. По този начин той се запозна с основните светогледи на тогавашната епоха. Той можа да усети техните отражения в човешката душа. философията Санкия му даде един фин логически възглед върху света. Но колкото повече се вглъбяваше в нея, толкова по-малко го задоволяваше тя.
Накрая тя се оказа за него само една постройка на ума, лишена от всякакъв живот.
Той усещаше, че трябва да търси някъде другаде а не в тази философия изворите на това, което имаше да върши в сегашната си инкарнация.
към текста >>
Той гладуваше като тях, за да прогони всяко желание за
живот
, надявайки се когато тялото е отслабено чрез пост и молитви -, да пробуди най-дълбоки сили и чрез тях да се издигне бързо в духовния свят.
После той попадна в обществото на петима отшелници. Те се опитваха да стигнат до тайните на съществуванието по пътя на най-строго самовъзпитание, на изпитанията и лишенията. Буда опита и този път, но той също се оказа неподходящ за неговата мисия. За известно време той се подложи на същите изтезания и лишения, както това правеха и отшелниците.
Той гладуваше като тях, за да прогони всяко желание за живот, надявайки се когато тялото е отслабено чрез пост и молитви -, да пробуди най-дълбоки сили и чрез тях да се издигне бързо в духовния свят.
Но именно понеже Буда беше постигнал своята еволюционна степен, той разбираше пълната ненужност нa изтезанията, на постенето и гладуването. Понеже беше Бодисатва, чрез своето развитие от предишните си инкарнации, той можа да издигне това човешко тяло до възможно най-високата степен за онези времена. Ето защо Буда можа да изживее онова, което трябва да изживее всеки, който минава по тази път към Духовните висини.
към текста >>
Под дървото Боди в 29-та година от своя
живот
след като Буда беше напуснал пътя на тесногръдия аскетизъм, в едно седемстепенно размишление, той беше озарен от великите истини, които се откриват пред човека, когато в тихо вътрешно съзерцание той намира онова, което могат да му дадат съвременните човешки способности.
Под дървото Боди в 29-та година от своя живот след като Буда беше напуснал пътя на тесногръдия аскетизъм, в едно седемстепенно размишление, той беше озарен от великите истини, които се откриват пред човека, когато в тихо вътрешно съзерцание той намира онова, което могат да му дадат съвременните човешки способности.
И тогава му се откриха онези учения, които на свой ред той преподаваше под формата на така наречените четири истини, както и великото учение за състраданието и любовта, което преподаваше под формата на така на речения осемстепенен път. С тези учения на Буда ние ще се занимаваме и друг път. Днес ще се задоволим само да посочим, че те са едно косвено описание на моралното чувство, на толкова чистото учение за състраданието и любовта. Тези учения се появиха в света едва тогава, когато под дървото Боди, Бодисатвата на Индия се превърна от Бодисатва в Буда. Едва тогава учението за състраданието и любовта се откри за пръв път на човечество то като негова естествена способност и хората вече можеха да я култивират в своите собствени души.
към текста >>
98.
3. Трета лекция, 17 септември 1909 г.
GA_114 Евангелието на Лука
Когато човечеството продължи своя
живот
през Следатлантската епоха, за да осъществи докрай следатлантско развитие, а и да го продължи по-късно, Буда се очерта като един посредник за хората, понеже сваляше за тях от духовни те светове онова, което вчера посочихме.
Нека най-напред запомним, че Буда е произлязъл от „Бодисатва", т.е. от едно висше Същество, което е можело да вижда в тайните на съществуванието. Като Бодисатва, Буда е участвувал в цялата еволюция на човечеството.
Когато човечеството продължи своя живот през Следатлантската епоха, за да осъществи докрай следатлантско развитие, а и да го продължи по-късно, Буда се очерта като един посредник за хората, понеже сваляше за тях от духовни те светове онова, което вчера посочихме.
към текста >>
Само този, който беше озарен в най-
висш
смисъл, можеше да роди в своята душа това, което постепенно трябваше да стане достояние на цялото човечество: а именно, великото учение за състраданието и любовта.
Това, което Буда имаше да каже на хората, принадлежи към най-великите учения за всички времена. За да се появи то за пръв път в един човек, необходима беше великата душа на един Бодисатва, на един велик посветен.
Само този, който беше озарен в най-висш смисъл, можеше да роди в своята душа това, което постепенно трябваше да стане достояние на цялото човечество: а именно, великото учение за състраданието и любовта.
Това, което Буда имаше да каже, трябваше да го изрази с думи, които бяха общоприети за тогавашното човечество, а именно за неговите съотечественици. Ние вече показахме, как в древна Индия по времето на Буда беше разпространена философията Санкия и философията Йога. Те вече бяха създали общоприетите изрази и понятия. Точно такива общоприети изрази трябваше да употреби и онзи, който искаше да каже нещо съвсем ново. В такива общоприети понятия трябваше да облече Буда онова, което живееше в неговата душа.
към текста >>
Те са там и действуват през целия му
живот
, само че той няма никаква представа за тях.
Над хората се разпростря пълен мрак; те вече не можеха да разберат, от къде идват влиянията на Луцифер и Ариман. Но човекът ги носи в себе си! Той носи в себе си нещо, за което няма никаква представа! Естествено, лесно би било да се отрече действието на нещо, за което човек няма никаква представа. Но така или иначе, у човека има влияния, които са проникнали в неговата природа и те са там още от миналите му инкарнации.
Те са там и действуват през целия му живот, само че той няма никаква представа за тях.
Ето какво си каза великият Буда.
към текста >>
Накратко: Същността на тези сили, в чиято природа засега човекът не може да вникне, се свежда до жаждата за
живот
.
Но в какво се изразяват тези влияния? Дори и човек да не ги разпознава, все пак той ги усеща. У него има една сила, израз на всичко онова, което продължава да живее от една инкарнация в друга и стига до днешното съществувание.
Накратко: Същността на тези сили, в чиято природа засега човекът не може да вникне, се свежда до жаждата за живот.
Ето Как действуват древните луциферически и ариманически Същества: Като жажда за живот, като напористо желание да си потопен в условията на видимия физически свят. И тази жажда за съществувание пронизва всяко от отделните прераждания на човека.
към текста >>
Ето Как действуват древните луциферически и ариманически Същества: Като жажда за
живот
, като напористо желание да си потопен в условията на видимия физически свят.
Но в какво се изразяват тези влияния? Дори и човек да не ги разпознава, все пак той ги усеща. У него има една сила, израз на всичко онова, което продължава да живее от една инкарнация в друга и стига до днешното съществувание. Накратко: Същността на тези сили, в чиято природа засега човекът не може да вникне, се свежда до жаждата за живот.
Ето Как действуват древните луциферически и ариманически Същества: Като жажда за живот, като напористо желание да си потопен в условията на видимия физически свят.
И тази жажда за съществувание пронизва всяко от отделните прераждания на човека.
към текста >>
Тогава за определено време пред човека застава величествената панорама от спомените на последния му
живот
.
А как той описа всичко това, можем да разберем само след известна антропософска подготовка. Ние вече знаем: Когато човек умира, в момента на смъртта, неговото астрално тяло и неговият Аз напускат етерното тяло и физическото тяло.
Тогава за определено време пред човека застава величествената панорама от спомените на последния му живот.
После, както знаем, основната част от етерното тяло, човек също отхвърля от себе си като един втори труп, така остава само един екстракт, един вид есенция от етерното тяло; точно този екстракт човек взема със себе си, когато минава през епохите на Камалока*7 и Девакана, за да го свали отново в следващото си прераждане. Но докато човекът се намира в Камалока, в този екстракт на етерното тяло, в този екстракт на живота, бихме могли да кажем, се вписва всичко, което човек е изживял като мисли, чувства и действия, имащи отношение към неговата Карма. Всичко това се свързва по определен начин с този екстракт на етерното тяло, кой то минава от едно прераждане в друго. Всичко, което човек носи от една инкарнация в друга, се намира в този екстракт на етерното тяло и тъкмо него донася той отново със себе си, когато се ражда за един нов живот на Земята. В източната литература това, което ние наричаме етерно тяло, се нарича Линга шарира.
към текста >>
Всичко, което човек носи от една инкарнация в друга, се намира в този екстракт на етерното тяло и тъкмо него донася той отново със себе си, когато се ражда за един нов
живот
на Земята.
Ние вече знаем: Когато човек умира, в момента на смъртта, неговото астрално тяло и неговият Аз напускат етерното тяло и физическото тяло. Тогава за определено време пред човека застава величествената панорама от спомените на последния му живот. После, както знаем, основната част от етерното тяло, човек също отхвърля от себе си като един втори труп, така остава само един екстракт, един вид есенция от етерното тяло; точно този екстракт човек взема със себе си, когато минава през епохите на Камалока*7 и Девакана, за да го свали отново в следващото си прераждане. Но докато човекът се намира в Камалока, в този екстракт на етерното тяло, в този екстракт на живота, бихме могли да кажем, се вписва всичко, което човек е изживял като мисли, чувства и действия, имащи отношение към неговата Карма. Всичко това се свързва по определен начин с този екстракт на етерното тяло, кой то минава от едно прераждане в друго.
Всичко, което човек носи от една инкарнация в друга, се намира в този екстракт на етерното тяло и тъкмо него донася той отново със себе си, когато се ражда за един нов живот на Земята.
В източната литература това, което ние наричаме етерно тяло, се нарича Линга шарира. И така, това, което човекът носи от една инкарнация в друга, е следователно екстракт от Линга шарира.
към текста >>
Там е записаното; в тази Линга шарира лежи всичко, за което през сегашната епоха човек не знае нищо и над него се простира тъмнината на незнанието; но когато човек влиза в един нов
живот
на Земята, то се проявява като жажда за съществувание, като желание за
живот
." В това, което се нарича „желание за
живот
", Буда виждаше всичко, което произхожда от минали прераждания и пробужда у човека жажда та да се наслади на света; точно то го кара да минава не само като пътник през света на цветовете и звуците, през света на другите впечатления, но и да желае този свят.
Сега Буда продължи: „Погледнете човека, който се ражда в своята Линга шарира. Той донася със себе си това, което е натрупал в миналите инкарнации.
Там е записаното; в тази Линга шарира лежи всичко, за което през сегашната епоха човек не знае нищо и над него се простира тъмнината на незнанието; но когато човек влиза в един нов живот на Земята, то се проявява като жажда за съществувание, като желание за живот." В това, което се нарича „желание за живот", Буда виждаше всичко, което произхожда от минали прераждания и пробужда у човека жажда та да се наслади на света; точно то го кара да минава не само като пътник през света на цветовете и звуците, през света на другите впечатления, но и да желае този свят.
Това е, което човек носи от миналите си прераждания като един стремеж, като една сила в самия себе си. Учениците на Буда наричат тази сила „Самскара". И така ,Буда каза на своите най-близки ученици: „Характерното за съвременния човек, е незнанието на нещо важно, което съществува в самия него. Това незнание превръща всичко, което иначе би се явило на човека като нещо идващо от луциферическите и ариманическите Същества срещу които той би взел известни предпазни мерки превръща го в жажда за съществувание; тук са скрити всички дремещи сили, натрупани в хода на миналите инкарнации." Под влиянието на великия Буда нарекоха тези сили Самскара. И от тази Самскара у човека възникна неговото съвременно мислене, което в сегашната еволюционна степен е лишено от обективност.
към текста >>
Той просто би усещал как неговият
живот
продължава във външния свят.
Ако не би се промъквало това желание, идващо от миналите прераждания, така казваше Буда, човекът би гледал в света както би гледало едно божествено същество, той би се доверил на света и никога не би искал нещо повече. Със своето знание той не би излязъл вън от това, което му е подарено от божествените сили, той не би правил никаква разлика между себе си и външния свят и би се чувствувал като част от него. Защото човек се усеща откъснат от останалия свят, само защото иска да има повече наслади, отколкото светът му предлага. Ето защо в душата се пробужда съзнанието, че тя е нещо различно от света. Ако би бил доволен от това, което светът му предлага, той не би се разграничавал от него.
Той просто би усещал как неговият живот продължава във външния свят.
Човекът никога не би познавал това, което наричаме „съприкосновение" със света; понеже не би бил разделен от света, той не би могъл да влезе и в съприкосновение с него. „Съприкосновението с външния свят" както и цялата „привързаност към света" възниква благодарение на споменатите „шест органа". Обаче на свой ред тази привързаност към външния свят ражда болката, страданието, грижите и скръбта.
към текста >>
99.
4. Четвърта лекция, 18 септември 1909 г.
GA_114 Евангелието на Лука
Когато в обикновения
живот
тази астрална майчина обвивка се отделя, когато, с други думи, се ражда същинското астрално тяло на човека, тогава тази астрална майчина обвивка просто се разтваря в общия астрален свят.
Но сега стигаме до следния въпрос.
Когато в обикновения живот тази астрална майчина обвивка се отделя, когато, с други думи, се ражда същинското астрално тяло на човека, тогава тази астрална майчина обвивка просто се разтваря в общия астрален свят.
Обаче такава, каквато е тя в сегашната еволюционна степен на човека, тази астрална майчина обвивка би била неизползваема, или неприсъединима към висшата Нирманакайя на Буда. Сега с тази освободена астрална майчина обвивка, която сливайки се с Нирманакайя на Буда подмлади и възроди целия будизъм, трябваше да се случи нещо особено. С други думи, в тялото на Исус трябваше да се въплъти, да се инкарнира едно твърде особено същество, за да може през първите дванадесет години от своя живот да излъчва онези сили, които после се свързаха с астралната майчина обвивка, така че да настъпи споменатото вчера подмладяване на будизма. Следователно, тук става дума не за едно обикновено човешко същество, а за едно твърде особено същество, което израства в детето Исус докъм дванадесетата му година, за да осъществи после свързвайки се с освободената астрална майчина обвивка въпросното подмладяване на будизма.
към текста >>
С други думи, в тялото на Исус трябваше да се въплъти, да се инкарнира едно твърде особено същество, за да може през първите дванадесет години от своя
живот
да излъчва онези сили, които после се свързаха с астралната майчина обвивка, така че да настъпи споменатото вчера подмладяване на будизма.
Но сега стигаме до следния въпрос. Когато в обикновения живот тази астрална майчина обвивка се отделя, когато, с други думи, се ражда същинското астрално тяло на човека, тогава тази астрална майчина обвивка просто се разтваря в общия астрален свят. Обаче такава, каквато е тя в сегашната еволюционна степен на човека, тази астрална майчина обвивка би била неизползваема, или неприсъединима към висшата Нирманакайя на Буда. Сега с тази освободена астрална майчина обвивка, която сливайки се с Нирманакайя на Буда подмлади и възроди целия будизъм, трябваше да се случи нещо особено.
С други думи, в тялото на Исус трябваше да се въплъти, да се инкарнира едно твърде особено същество, за да може през първите дванадесет години от своя живот да излъчва онези сили, които после се свързаха с астралната майчина обвивка, така че да настъпи споменатото вчера подмладяване на будизма.
Следователно, тук става дума не за едно обикновено човешко същество, а за едно твърде особено същество, което израства в детето Исус докъм дванадесетата му година, за да осъществи после свързвайки се с освободената астрална майчина обвивка въпросното подмладяване на будизма.
към текста >>
Ако проследим развитието на един човешки
живот
, започвайки от раждането и обхващайки все по-късните възрастови периоди до двадесетата, тридесетата, четиридесетата година, ще установим стига нещата да протичат нормално как първоначалните заложби все повече и повече се открояват под една или друга външна форма.
Ако проследим развитието на един човешки живот, започвайки от раждането и обхващайки все по-късните възрастови периоди до двадесетата, тридесетата, четиридесетата година, ще установим стига нещата да протичат нормално как първоначалните заложби все повече и повече се открояват под една или друга външна форма.
към текста >>
Следователно, замислете се как протичат нещата в нормалния
живот
, но представете си още, че искаме да извършим следния „експеримент": А именно, да не позволим на един току що роден човек да се развива напълно нормално, т.е.
Нека сега внимателно да проследим как душевните и интелектуални сили постепенно израстват в седмата, четиринадесетата, двадесет и първата година, след като по-рано те изобщо не са били загатнати.
Следователно, замислете се как протичат нещата в нормалния живот, но представете си още, че искаме да извършим следния „експеримент": А именно, да не позволим на един току що роден човек да се развива напълно нормално, т.е.
според естествените условия на съвременната епоха, а че бихме му предоставили по изкуствен начин възможността да усвои с особена свежест това, което при нормални условия се усвоява примерно между дванадесетата и осемнадесетата година, следователно, да асимилира света в душевен смисъл, но не както другите хора, а с откривателски дух, който действува формиращо върху околната среда. И да предположим още, че искаме по изкуствен начин да превърнем това дете в една действително продуктивна натура. В този случай ние не би трябвало да оставяме това дете да расте при обичайните условия на своите връстници.
към текста >>
Нека да продължим с нашия хипотетичен експеримент, обаче с твърдата уговорка, че примерът е само хипотетичен и неосъществим в действителния
живот
; задачата му е да онагледи някои процеси, без естествено да бъде препоръчван като възпитателно средство.
Нека да продължим с нашия хипотетичен експеримент, обаче с твърдата уговорка, че примерът е само хипотетичен и неосъществим в действителния живот; задачата му е да онагледи някои процеси, без естествено да бъде препоръчван като възпитателно средство.
към текста >>
100.
5. Пета лекция, 19 септември 1909 г.
GA_114 Евангелието на Лука
А как отделните задачи са разпределяни между великите индивидуалности, за това се досещаме, когато в будизма откриваме първоизточника на всичко, което човекът може да изживее в душата си като свой
висш
идеал.
Да, тази беше задачата на Бодисатва.
А как отделните задачи са разпределяни между великите индивидуалности, за това се досещаме, когато в будизма откриваме първоизточника на всичко, което човекът може да изживее в душата си като свой висш идеал.
Висшият идеал на човешката душа, това което човекът е и може да бъде ето какво представлява будизмът. Но това беше достатъчно за тази индивидуалност. Всичко в будизма се свежда до интимната същност на човешката душа, до нейното израстване, и в първоначалния, в истинския будизъм ние не откриваме до ри следа от космология, макар по-късно подобни елементи да бяха внесени в него. Разбира се, нещата трябва да бъдат взаимно свързани и уравновесени. Обаче същинската мисия на Бодисатва беше тази: Да даде на хората учението за интимната и първична същност на човешката душа.
към текста >>
Един такъв Аз, какъвто е Азът на Йоан Кръстител се инкарнира в определено тяло непосредствено под ръководството на великата ложа-майка на човечеството, от самите центрове на земния духовен
живот
.
За тази цел той трябва да разполага преди всичко с могъщата сила на една душа, която се ражда в света напълно зряла, дори свръхзряла. И той наистина се ражда в семейството на възрастни родители, така че поначало неговото астрално тяло е пречистено от всички низши сили, които увличат човека надолу, понеже страстите и горещите желания не са характерни за възрастните. Тук отново се натъкваме на една дълбока мъдрост от Евангелието на Лука. Когато нещата опират до една такава индивидуалност, всичко се поема от великата ложа-майка на човечеството. От там, където великият Ману ръководи и направлява духовните процеси, лежащи в основата на общочовешката еволюция, импулсите се насочват към местата, където те ще бъдат приведени в действие.
Един такъв Аз, какъвто е Азът на Йоан Кръстител се инкарнира в определено тяло непосредствено под ръководството на великата ложа-майка на човечеството, от самите центрове на земния духовен живот.
Азът на Йоан произхождаше от същото място,откъдето идваше и душевната същност на детето Исус от Евангелието на Лука, само че в Исус бяха вложени по-скоро онези качества, които все още оставаха непроникнати от нарастващия Азов егоизъм; с други думи една млада душа беше насочена там, където трябваше да се инкарнира новороденият Адам.
към текста >>
То постигна такава дълбочина на своя вътрешен
живот
, която е несравнима с нищо друго на света.
Точно тя обгръща с лъчите си другия Исус. Ето защо евангелистът Лука добавя: Когато родителите му се връщат в Назарет, детето е преизпълнено с мъдрост а това означава, че то е проникнато с мъдрост в своето етерно тяло и „Божията благодат беше върху Него (Лука 2, 40). Обаче това дете израства така, че нормалните човешки качества, свързани с разбирането на външния свят, се формират извънредно бавно. Днес всеки посредствен човек ако оценява Натановото дете Исус само според тези качества би го определил като едно „изоставащо в развитието си дете". Обаче за сметка на това, въпросното дете се изпълни с онези сили, които се разливат от Нирманакайя на Буда.
То постигна такава дълбочина на своя вътрешен живот, която е несравнима с нищо друго на света.
У детето бликат толкова дълбоки чувства, че те променят целия околен свят.
към текста >>
101.
6. Шеста лекция, 20 септември 1909 г.
GA_114 Евангелието на Лука
Интимната и дълбока страна на човешкия душевен
живот
, тук е нещо напълно непознато.
Още когато Заратустра говореше на древноперсийския народ за духовните причини на сетивния свят, той посочваше на хората двете големи сили, Ормузд и Ариман или Анграмайнци, чийто стълкновения изпълват целия Космос. Но има нещо, което Вие не бихте открили в това учение: проникващата в душата морална топлина. Според древноперсийския светоглед, човекът е просто вплетен в целия космически процес. Намеренията на Ормузд и Ариман са насочени към това, което ще произлезе от човешката душа в резултат на тяхното непрекъснато противоборство. И понеже те са в непрекъсната борба, човешките души са арена на ужасяващи страсти.
Интимната и дълбока страна на човешкия душевен живот, тук е нещо напълно непознато.
Тук е в сила само могъщото учение за Космоса. Под „добро" и „зло" тук се разбират най-вече полезните и вредни действия, разиграващи се в Космоса, които вторично засягат и човека. Отправеното към външния свят Заратустрово учение не съдържаше в себе си това, което наричаме „морални принципи". То изучаваше всички Същества, които властвуваха над сетивния свят, всички добри и светли, всички зловещи и мрачни сили, всред които се носеше крехката фигура на човешкото същество. Моралните принципи, които човек изгражда в своята душа, тук бяха нещо непознато; те се появиха по-късно.
към текста >>
102.
7. Седма лекция, 21 септември 1909 г.
GA_114 Евангелието на Лука
И всеки, който наблюдава човешкия
живот
от антропософска гледна точка, ще потвърди, че тези възрастови периоди действително съществуват.
Ако държим да сме точни, ние можем да вникнем в човешкото същество, само като изходим от описанията, да дени в моята „Теософия"*9. Там са описани всички свръхсетивни части на човека. Виждаме например, как към жизненото или етерно тяло се прибавя „сетивното тяло", така че ако трябва да сме точни всъщност до двадесет и първата година само сетивното тяло или „тялото на усещанията" е напълно свободно по отношение на външния свят. С настъпването на двадесет и първата година, в човека постепенно се освобождава това, което наричаме Сетивна Душа (Empfindungsseele), с настъпването на двадесет и осмата година се освобождава Разсъдъчната Душа (Verstandesseele), a после към тридесет и петата година се освобождава и Съзнаващата Душа (Bewustseinsseele). Така стоят нещата при съвременния човек.
И всеки, който наблюдава човешкия живот от антропософска гледна точка, ще потвърди, че тези възрастови периоди действително съществуват.
Великите предводители на човечеството също знаят, защо тридесет и петата година е един толкова важен момент от човешкия живот. Данте например много добре знаеше значението на своята тридесет и пета година, когато обясняваше, че тъкмо тогава е имал онези величествени имагинации, от които се ражда неговата „Божествена комедия"*10. Още в самото и начало Данте посочва, че е стигнал до тези имагинации в своята тридесет и петгодишна възраст. На тази възраст човешкото същество е достатъчно напреднало, за да използва като инструменти онези способности, които зависят от Сетивната Душа и от Разсъдъчната Душа.
към текста >>
Великите предводители на човечеството също знаят, защо тридесет и петата година е един толкова важен момент от човешкия
живот
.
Там са описани всички свръхсетивни части на човека. Виждаме например, как към жизненото или етерно тяло се прибавя „сетивното тяло", така че ако трябва да сме точни всъщност до двадесет и първата година само сетивното тяло или „тялото на усещанията" е напълно свободно по отношение на външния свят. С настъпването на двадесет и първата година, в човека постепенно се освобождава това, което наричаме Сетивна Душа (Empfindungsseele), с настъпването на двадесет и осмата година се освобождава Разсъдъчната Душа (Verstandesseele), a после към тридесет и петата година се освобождава и Съзнаващата Душа (Bewustseinsseele). Така стоят нещата при съвременния човек. И всеки, който наблюдава човешкия живот от антропософска гледна точка, ще потвърди, че тези възрастови периоди действително съществуват.
Великите предводители на човечеството също знаят, защо тридесет и петата година е един толкова важен момент от човешкия живот.
Данте например много добре знаеше значението на своята тридесет и пета година, когато обясняваше, че тъкмо тогава е имал онези величествени имагинации, от които се ражда неговата „Божествена комедия"*10. Още в самото и начало Данте посочва, че е стигнал до тези имагинации в своята тридесет и петгодишна възраст. На тази възраст човешкото същество е достатъчно напреднало, за да използва като инструменти онези способности, които зависят от Сетивната Душа и от Разсъдъчната Душа.
към текста >>
И ние лесно можем да си представим, че в действителност имаше едно дълбоко родство между етерното тяло на Соломоновия Исус което беше отнесено в духовния свят и Аза на Заратустра, понеже до дванадесетата година то беше свързано със Заратустра в неговия земен
живот
.
Но етерното тяло е архитектът и строителят на човешкото физическо тяло.
И ние лесно можем да си представим, че в действителност имаше едно дълбоко родство между етерното тяло на Соломоновия Исус което беше отнесено в духовния свят и Аза на Заратустра, понеже до дванадесетата година то беше свързано със Заратустра в неговия земен живот.
И когато по-късно Заратустровият Аз напусна тялото на Исус от Назарет, тогава се проявиха и притегателните сили между Заратустровия Аз и етерното тяло на Соломоновия Исус. Тези два вида сили се срещнаха отново и си изградиха едно ново физическо тяло. Заратустровият Аз беше напреднал до такава степен, че не се нуждаеше от прехода в света на Девакана. След относително кратко време и с помощта на онова етерно тяло, което току-що описахме, той можа да си изгради едно ново физическо тяло. По този начин за пръв път се роди онова Същество, което после непрекъснато се явява на Земята, и то след относително кратките периоди между смъртта и новото раждане, защото въпросното Същество винаги и отново се инкарнира на Земята.
към текста >>
Дори в обикновения
живот
, когато даден човек е застрашен от удавяне, той получава истински шок и пред очите му като обширна панорама от образи преминава целият му досегашен
живот
.
Моментът, когато вместо Заратустровия Аз в Натановия Исус навлиза един друг, бих казал, „върховен Аз", е отбелязан като Кръщението от Йоан в реката Йордан. Още когато говорихме върху Евангелието на Йоан*11, обърнахме внимание, че през онези древни епохи кръщението беше нещо съвсем друго, отколкото стана то по-късно, превръщайки се само в един символ. Самият Йоан Кръстител също го практикуваше по друг начин. Във водата беше потопявано цялото тяло на онези ,които биваха кръщавани. От досегашните антропософски лекции Вие знаете, че при подобни обстоятелства настъпва нещо особено.
Дори в обикновения живот, когато даден човек е застрашен от удавяне, той получава истински шок и пред очите му като обширна панорама от образи преминава целият му досегашен живот.
към текста >>
Четвъртата разновидност на етерния свят е същинският жизнен етер, или с други думи, самият
живот
*12.
Първоначално човешкото същество е съставено от онези части, които откриваме и във външния свят: От „земните" или твърди части, от „вода" или течните части и от „въздух" или газообразните части. Това са елементите, от които е изградено човешкото физическо тяло, както и всички физически форми. Етерният свят започва с първото етерно състояние, което ние означаваме като огнен етер или направо „огън". Огънят или топлината, изобщо това, което съвременната физика разглежда не като нещо субстанциално, а само като обикновено движение на материята, е всъщност първото състояние на етера. Втората разновидност на етера е светлинният етер или светлината, а третата му разновидност все още неуловима за днешния човек ние възприемаме само като един вид отражение във физическия свят и това е звукът; наричаме го още звуков етер или числен етер.
Четвъртата разновидност на етерния свят е същинският жизнен етер, или с други думи, самият живот*12.
към текста >>
103.
8. Осма лекция, 24 септември 1909 г.
GA_114 Евангелието на Лука
Обаче това са преходни форми, които ще отстъпят пред онова бъдеще, когато хората непосредствена ще възприемат духовния
живот
в своите идеи и когато цялото човечество ще се издигне до онова състояние, при което духовният свят ще ръководи материалния свят.
Следователно, как да обясним мисията на Антропософията от тази гледна точка? Ако в нашата епоха Антропософията успее да прерасне в нещо, което не само пробужда разума и интелекта, а съживява и истински стопля душата, тогава душата ще натрупа в себе си толкова сили, че ще добие власт над физическата материя. Разбира се, за тази цел е необходим известен преход; ето защо е необходимо нещо, което на пръв поглед ще изглежда излишно, или дори вредно.
Обаче това са преходни форми, които ще отстъпят пред онова бъдеще, когато хората непосредствена ще възприемат духовния живот в своите идеи и когато цялото човечество ще се издигне до онова състояние, при което духовният свят ще ръководи материалния свят.
И всеки човек, който днес се интересува от антропософските принципи, не само защото те изострят неговия интелект, а защото го пленяват със своята истинност, всеки, който изпитва живо, вътрешно задоволство от антропософските истини, ще се превърне в предтеча за онези човешки същества, при които един ден душата ще тържествува над тялото.
към текста >>
104.
9. Девета лекция, 25 септември 1909 г.
GA_114 Евангелието на Лука
От вчерашната лекция вече сте разбрали, че за да вникнем в един такъв религиозен източник, какъвто е Евангелието на Лука, трябва на всяка цена да обгърнем еволюцията на човечеството в онзи по-
висш
смисъл, кой то откриваме с помощта на Антропософията, с други думи, когато действително вземем под внимание забележителните промени, настъпващи в хода на човешкото развитие, които на свой ред променят и самото устройство на човешкото същество.
От вчерашната лекция вече сте разбрали, че за да вникнем в един такъв религиозен източник, какъвто е Евангелието на Лука, трябва на всяка цена да обгърнем еволюцията на човечеството в онзи по-висш смисъл, кой то откриваме с помощта на Антропософията, с други думи, когато действително вземем под внимание забележителните промени, настъпващи в хода на човешкото развитие, които на свой ред променят и самото устройство на човешкото същество.
Искаме ли да разберем онази радикална промяна във вътрешния облик на човечеството нещо, което е необходимо и за разбирането на Евангелието от Лука уместно е да я сравним с това, което се разиграва в нашата епоха, наистина не толкова бързо, но все пак достатъчно ясно за всеки, който може да различава нещата.
към текста >>
И какво би се получило, когато такива хора не могат да бъдат излекувани от мнението, че застъпват истината, когато се отвращават от всички, които мислят по различен начин и когато духовният
живот
просто не може да покълне в тяхно присъствие?
И какво би се получило, когато такива хора не могат да бъдат излекувани от мнението, че застъпват истината, когато се отвращават от всички, които мислят по различен начин и когато духовният живот просто не може да покълне в тяхно присъствие?
Тогава все по-многобройни биха ставали онези хора, които не биха могли да слушат възвестяването на духовните факти, както това е било до сега в едно или друго духовно направление. Все по-малко биха били онези, които ще отиват там, където могат да се чуят подобни неща. И ако не би съществувал антропософският светоглед, тези хора просто не биха имали нищо, никакъв подобаващ отговор за техните духовни потребности; те биха пропадали, защото нямаше да разполагат с никаква храна. Обаче не зависи от волята на отделния човек, под каква форма ще се получава духовната храна; това зависи от развитието. Сега ние сме стигнали до момента, когато духовните стремежи на човека изискват една истинска интерпретация на Евангелията.
към текста >>
Ето защо във всичко, до което тя се докосва, трябва да бликне
живот
.
Ние трябва да разбираме Евангелията живо. Самата Антропософия трябва да стане нещо живо!
Ето защо във всичко, до което тя се докосва, трябва да бликне живот.
За нас Евангелието трябва да се превърне в нещо, кое то се влива в нашите лични духовни способности. Ние не бива само да повтаряме, че по времето на Христос Исус книжниците и фарисеите е трябвало да бъдат отречени, понеже в такъв случай ние оставаме в рамки те на миналото. Ние сме длъжни да установим съвременните и живи форми на онова, което на времето Христос Исус нарече „Мамон". Ето до какво опират нещата. И то играе дълбока и важна роля в това, което ни разказва Евангелието на Лука.
към текста >>
Можем да поставим въпроса и по друг начин: докъде стига човекът, който извлича от дълбините на душата си този осемстепенен път и го следва като идеал на своя
живот
?
Но след като знаем, че великото учение за любовта и състраданието, което Буда донесе, се съдържа в осем степенния път, ние се питаме: Каква е всъщност целта на този осемстепенен път?
Можем да поставим въпроса и по друг начин: докъде стига човекът, който извлича от дълбините на душата си този осемстепенен път и го следва като идеал на своя живот?
Той неизбежно се пита: „Как да стигна до съвършенството? Как да пречистя моя Аз? Какво трябва да направя, за да поставя моя Аз в служба на света? ". После той ще добави: „Ако следвам всички предписания, съдържащи се в осемстепенния път, моят Аз ще стане възможно най-съвършен, понеже всичко се свежда до пречистването и облагородяването на Аза; всичко, което се излъчва от този чуден осемстепенен път, трябва, така да се каже, да се преработи от нас самите; всичко се свежда до усилията на Аза за неговото собствено пречистване и облагородяване." Ето кое е същественото. Следователно, ако човечеството би развило още по-нататък това, което Буда завъртя като „колело на закона" както гласи техническият израз то рано или късно ще стигне до там, да притежава възможно най-съвършените Азове, респективно, да знае кои точно са те.
към текста >>
105.
10. Десета лекция, 26 септември 1909 г.
GA_114 Евангелието на Лука
Луциферическите сили пронизват също и детето, така че в обикновения
живот
, вложените у човека сили преди на месата на Луцифер, остават непроявени.
Ето защо днешният човек застава пред нас в своите две части: В своята „детинска" и в своята „зряла" част. Зрялата част е проникната от луциферическите сили, но тя проявява своето действие още в мига на оплождането.
Луциферическите сили пронизват също и детето, така че в обикновения живот, вложените у човека сили преди на месата на Луцифер, остават непроявени.
Тъкмо тях трябва да пробуди Христовата Сила. Христовата Сила трябва да се свърже с най-добрите качества от детинската природа на човека. Тя не се интересува от съмнителните човешки способности и от постиженията на чистия интелект; тя разчита на детинската човешка природа от древните времена. Ето кое е най-доброто; но първо тя трябва да го възстанови и едва тогава да оплоди другото.
към текста >>
Капките кръв, изтекли от раните на Христос Исус, засегнаха цялото човечество и дадоха началото на един нов духовен
живот
.
Ето какво стана на Голгота! Всичко онова, което по-рано само малцина посветени виждаха в мистерийните храмове, когато в продължение на три дни и половина изпадайки в един вид смърт те се убеждаваха, че Духът винаги побеждава материята и че душевно-духовните сили на човека фактически принадлежат на духовния свят, всичко това сега трябваше да се разиграе пред цялото човечество. Събитието на Голгота е едно посвещение, изнесено върху сцената на световната история! При това въпросното посвещение се отнася не само за неговите непосредствени свидетели, а за цялото човечество. И кръвта, която се проля от Кръста, също проникна в цялото човечество.
Капките кръв, изтекли от раните на Христос Исус, засегнаха цялото човечество и дадоха началото на един нов духовен живот.
Сега в човечеството се вля сила, докато всички други основатели на религии вливаха в него само мъдрост. Ето огромната разлика между Събитието на Голгота и другите религиозни учения.
към текста >>
Останалите евангелисти възприемат други неща; евангелистът Лука има отворен поглед за неудържимата, безгранична любов, която прощава дори и най-ужасното злодеяние във физическия свят; и с пълно право от Кръста прозвучават онези думи, които са
висш
израз на любовта: прошка и за онези, които са извършили най-голямото злодеяние на света: „Отче, прости им, защо то не знаят какво правят" (Лука 23,34).
Навлезем ли още по-дълбоко в тези събития, ще установим, че отпадат всички противоречия, идващи от чисто, материалистичното тълкуване на Библията, както например отпаднаха и противоречията, свързани с предисторията на Исус от Назарет, след като благодарение на окултното изследване можахме да разберем някои важни подробности от неговото детство. Всеки от евангелистите описва това, което според неговата гледна точка му е особено близко; ето защо Лука описва онова, което неговите източници, „самовидците" и „служителите на Словото" можаха да възприемат поради своята специална подготовка.
Останалите евангелисти възприемат други неща; евангелистът Лука има отворен поглед за неудържимата, безгранична любов, която прощава дори и най-ужасното злодеяние във физическия свят; и с пълно право от Кръста прозвучават онези думи, които са висш израз на любовта: прошка и за онези, които са извършили най-голямото злодеяние на света: „Отче, прости им, защо то не знаят какво правят" (Лука 23,34).
От Кръста Христос измолва прошка за тези, които го разпнаха!
към текста >>
И тогава хората ще разберат думите, които прозвучаха от Кръста, като един
висш
идеал:
Надеждата за бъдещето ще се прибави към вярата и любовта, и хората ще разберат, че занапред те трябва да извоюват следната увереност: имам ли вярата, имам ли любовта, аз ще се отдам на надеждата, че всичко, което е в мен благодарение на Христос Исус, постепенно ще обхване и преобрази целия външен свят.
И тогава хората ще разберат думите, които прозвучаха от Кръста, като един висш идеал:
към текста >>
И ние прибягваме до него, за да разкрием съкровищата от духовния
живот
на човечеството.
Съществува само една единствена Антропософия, само един единствен инструмент за възвестяване на истината.
И ние прибягваме до него, за да разкрием съкровищата от духовния живот на човечеството.
Това е същата Антропософия, която веднъж прилагаме за тълкуването на Бхагават Гита, а друг път за тълкуването на различните Евангелия. Тъкмо в това е величието на духовно-научното направление, че то може да проникне във всяко съкровище, което някога е било поверявано на човечеството, обаче ние бихме разбрали Антропософията погрешно, ако бихме поискали да се затворим за другите религиозни учения.
към текста >>
106.
Буда и двете деца Исус. Берлин, 11 октомври 1909 година
GA_117 Дълбоките тайни в еволюцията на човечеството в светлината на Евангелията
Оттогава определени хора могат да разбират това учение и да водят съответния
живот
по примера на великия Буда, сякаш живо изкристализирайки от себе си учението за осемстепенния път.
Когато този Бодхисатва се издигнал до Буда, тоест в споменатото въплъщение в 6. век преди Христа (седенето на Бодхисатвата под дървото Бодхи), той се приближил до нещо важно не само за неговото собствено същество, но и за цялата Земя. Тогава в човека, станал Буда, влязло това учение за състраданието и любовта, а също и описанието на осемстепенния път, по-точно изпълнение на това учение за състраданието и любовта. Благодарение на това, че Буда е можел живо да осъзнава в себе си това учение, за човечеството се създаде възможност да го изпита в бъдеще.
Оттогава определени хора могат да разбират това учение и да водят съответния живот по примера на великия Буда, сякаш живо изкристализирайки от себе си учението за осемстепенния път.
към текста >>
Но скоро станали забележими неговата дълбока искреност и задушевност, и дейният
живот
на душата.
Отначало това дете Исус се развивало по-бавно. Външно то не показвало никакви особено забележителни качества, които биха индикирали за велик дух.
Но скоро станали забележими неговата дълбока искреност и задушевност, и дейният живот на душата.
Ясновидецът би видял, как над това дете се рее нирманакайя на Буда. В индийската легенда се казва, че стар мъдрец дошъл при Буда-детето и разбрал по него, че тук Бодхисатвата се издига до Буда. Старецът се облял в сълзи поради това, че няма да успее да види великия Буда. Асита, така се наричал мъдрецът, въплътил се повторно, и когато Исус бил млад, бил отново старец, а именно – Симеон, за когото се говори в Евангелието от Лука. При представянето на Исус в храма той видял пред себе си Бодхисатвата като истински Буда и затова е могъл да каже: „Сега, Владико, отпущаш слугата Си в мир.
към текста >>
107.
Евангелията. Буда и двете деца Исус. Берлин, 18 октомври 1909 година
GA_117 Дълбоките тайни в еволюцията на човечеството в светлината на Евангелията
Царските качества особено се проявяват в първите два периода от човешкия
живот
; качества, които, преди всичко излизат отвъд очевидното овладяване на световните отношения, които привеждат човека в хармония със световните отношения.
Ако искаме да разберем християнството в цялото му дълбоко значение, трябва да си изясним, че в него е трябвало да се слеят най-важните мирови течения. Виждаме, че Давидовата царска линия е разделена на Соломонова и Натанова линия. В Соломоновата линия се насаждат царски качества, в Натановата линия – свещенически качества.
Царските качества особено се проявяват в първите два периода от човешкия живот; качества, които, преди всичко излизат отвъд очевидното овладяване на световните отношения, които привеждат човека в хармония със световните отношения.
Това може да става само тогава, когато силите на физическото и етерното тяло са развити правилно. Тъй като Заратустра по вътрешен начин съвършено е развил предимно тези способности, сега, до дванадесетата си година, той е могъл да се ползва от всички заложби, които се намирали във физическото и етерно тяло. Такива заложби е можело да му се предават, и особено качествата, наследявани в Соломоновия дом. За задачата, която е стояла пред него, той се е нуждаел също и от големи възможности на носителя на Аза, от големи заложби на астралното тяло. Те са можели да му бъдат предадени само от линията, която е предавала от предходните поколения именно тези способности.
към текста >>
Така и в духовния
живот
сега е трябвало да се слеят най-различни жизнени условия и течения.
Но развитието не става така. Развитието се осъществява от съвсем други предпоставки. Когато наблюдаваме растение в процес на растеж, първо виждаме зародиша, след това израства стъбло, после покарват лист след лист, и, накрая – се появява цвят. Сега настъпва момент от развитието, когато вече не просто постепенно се развива следващото от предходното, но става оплождане. Трябва да проникне нещо друго, зрънце от прашеца на друго растение.
Така и в духовния живот сега е трябвало да се слеят най-различни жизнени условия и течения.
към текста >>
Хипотетично можем да привнесем нещо подобно за отделния човешки
живот
.
Хипотетично можем да привнесем нещо подобно за отделния човешки живот.
Представете си, че някой поиска изкуствено да доведе човек до там, че в определена възраст той специално да развие творчески способности. Не трябва да опитвате това! Защото тогава детето е трябвало да се развива по съвсем друг начин, отколкото това обикновено става. Защото, ако се опитам да му натреса в седмата година това, което днес му дава училището, по такъв начин ще направя душата му неспособна по-късно да развие в себе си определени сили. Затова трябва да почакам до десетата година от живота му, и тогава в детето ще има съвсем други сили.
към текста >>
108.
Четирите различни аспекта на представянето на Христос в четирите Евангелия. Берлин, първа лекция, 2 ноември 1909 година.
GA_117 Дълбоките тайни в еволюцията на човечеството в светлината на Евангелията
Това, което е Христос Исус, сега е не само светлината на света, но той е и същество, което принася величествена жертва от самоотверженост, която (без изгубване на самия себе си) може да обедини в себе си всичко, което беше характеризирано като жертва от самоотверженост – съществото, което съдържа в себе си възможността за най-велика жертва, за най-великата мислима самоотверженост и затова се явява източник на състраданието и любовта, която се разлива като топлина над целия бъдещ човешки и земен
живот
.
След това последваха лекциите за Евангелието от Лука и в него видяхме нещо друго. Ако това, което говорихме във всички наши разглеждания на Евангелието от Йоан, може да се разглежда като някакъв път за разбиране на думите „Аз съм светлината на света“, то разглежданията на Евангелието от Лука, ако се възприемат достатъчно дълбоко, биха могли да се разбират като перифраза на думите: „Отче, прости им, защото не знаят какво правят[3]“ или: „Отче, в Твоите ръце предавам духа Си[4]“.
Това, което е Христос Исус, сега е не само светлината на света, но той е и същество, което принася величествена жертва от самоотверженост, която (без изгубване на самия себе си) може да обедини в себе си всичко, което беше характеризирано като жертва от самоотверженост – съществото, което съдържа в себе си възможността за най-велика жертва, за най-великата мислима самоотверженост и затова се явява източник на състраданието и любовта, която се разлива като топлина над целия бъдещ човешки и земен живот.
Всичко, което би могло да се съдържа в тези думи, дава втората страна на това, което наричаме съществото Христос Исус.
към текста >>
Когато след това се спускаме и разглеждаме отделния човешки
живот
час по час, ден по ден, година след година, столетие след столетие, хилядолетие след хилядолетие, ако разглеждаме там по-специално силите, които се наричат човешка любов, тогава виждаме, как тази любов кипи и тъче в живите човешки сърца и души.
Когато след това се спускаме и разглеждаме отделния човешки живот час по час, ден по ден, година след година, столетие след столетие, хилядолетие след хилядолетие, ако разглеждаме там по-специално силите, които се наричат човешка любов, тогава виждаме, как тази любов кипи и тъче в живите човешки сърца и души.
Тогава виждаме, как тази любов, от една страна, извършва най-великите, най-знаменателните, най-героичните дела в човечеството, виждаме, как най-великите жертви в човечеството са произтичали от любовта към едно или друго същество, към едно или друго дело. След това виждаме, как тази любов извършва най-възвишеното в човешките сърца, но в същото време е и нещо като двуостър меч: например – майката; тя искрено и дълбоко обича своето дете. Детето извършва някаква беля; майката обича своето дете и при тази дълбока, пламенна любов, тя не може да накаже детето. И това дете извършва втора беля, и отново дълбоката любов на майката не ѝ позволява да накаже детето. И това продължава по-нататък, детето пораства, става негодник, смутител на спокойствието в живота.
към текста >>
Ако Евангелието от Йоан учи на идеите на София, Евангелието от Лука учи на мистериите на жертвата и любовта, Евангелието от Марко учи за силите на Земята и света, вземайки предвид Евангелието от Матей, разбираме човешкия
живот
, човешката история, човешката съдба.
При разглежданията на Евангелието от Матей пред нас се представя същество от еврейската древност; но не самото същество на еврейската древност, а мисията на този народ за целия свят, раждането на новото време, раждането на християнството от древноеврейския свят. И ако можем да се възпламеним от великите, знаменателни, всеобхватни идеи от Евангелието на Йоан, ако можем да се проникнем с чувството на най-топлата, безгранично топла жертвена любов благодарение на Евангелието от Лука, ако можем да добием познание за силите на всички същества и царства от разглеждането на Евангелието от Марко, сега добиваме познание и усещане за това, което живее тук в човечеството и в човешкото развитие на Земята чрез Христос Исус в Палестина. Какъв е бил Христос Исус като човек, всички тайни на човешката история и човешкото развитие се съдържат в Евангелието от Матей. Ако в Евангелието от Марко се съдържат тайните на всички царства и същества на Земята и Космоса, който принадлежи към Земята, в Евангелието от Матей трябва да се търсят тайните на човешката история.
Ако Евангелието от Йоан учи на идеите на София, Евангелието от Лука учи на мистериите на жертвата и любовта, Евангелието от Марко учи за силите на Земята и света, вземайки предвид Евангелието от Матей, разбираме човешкия живот, човешката история, човешката съдба.
към текста >>
Но човешкият
живот
е несъвършен, и това, уви, не стана, или поне не при всички, намиращи се в духовнонаучното движение, така че е невъзможно, без възникване на недоразумения тутакси да се премине към разглеждане на Евангелието от Марко.
Ако през седемте години на нашето духовно-научно движение четири години бяха използвани за разработване на принципните и ръководни линии и три години, за да ги задълбочим, като светлина, която трябва да бъде хвърлена върху различните области на живота, сега би могло да последва разглеждането на Евангелието от Марко. След това целият градеж би могъл, в края на краищата, да се увенчае с разглеждането на Христос Исус, вземайки предвид Евангелието от Матей.
Но човешкият живот е несъвършен, и това, уви, не стана, или поне не при всички, намиращи се в духовнонаучното движение, така че е невъзможно, без възникване на недоразумения тутакси да се премине към разглеждане на Евангелието от Марко.
Не бихме разбрали напълно образа на Христос, ако сметнехме, че от разглежданията на Евангелието от Йоан или от Лука би могло да последва някакво знание за съществото на Христос Исус. Човек може да помисли, отново, че може едностранно да се прилага и всичко, което трябваше да бъде казано, изхождайки от Евангелието на Марко. Тогава недоразуменията биха били още по-големи от тези, които вече станаха. С оглед на това трябва да бъде избран друг път. Сега следва, доколкото е възможно, да се разгледа Евангелието от Матей.
към текста >>
109.
Мисията на древноеврейския народ. Берлин, втора лекция, 9 ноември 1909 година.
GA_117 Дълбоките тайни в еволюцията на човечеството в светлината на Евангелията
В разглежданията на Евангелието от Лука вече се вижда, как двете велики дохристиянски духовни течения – зороастризмът и това, което достига своя дохристиянски завършек в будизма, – се сливат, за да се влеят във великия християнски поток на земния духовен
живот
.
Също така днес настоятелно бих подчертал, че нещата, които се изричат в този случай са доста деликатни, и може много лесно да се нанесе голяма вреда на духовнонаучното движение, ако това, което касае тези тайни, се представи на света по едностранчив начин. Затова всяко съобщение за тези неща трябва да се съпровожда с най-внимателно отношение. Не би било твърде преувеличено изискването, всеки да постигне в себе си търпението, да си позволява само тогава да съобщава нещо за образа Христос, ако се е запознал с четирите аспекта, дадени в четирите Евангелия.
В разглежданията на Евангелието от Лука вече се вижда, как двете велики дохристиянски духовни течения – зороастризмът и това, което достига своя дохристиянски завършек в будизма, – се сливат, за да се влеят във великия християнски поток на земния духовен живот.
към текста >>
Но това, от което този народ е бил лишен, била математическата логика, тоест този народ не е можел да прилага във физическия
живот
това, което е владеел като имагинация.
Цялата картина, която днес човек формира от собствените си вътрешни преживявания, знанието и опита, извлечени от външния свят и от вътрешното въображение, по това време трябваше да се придобият чрез свързването с един народ, в който изобилно присъстваше такъв опит – египетският народ. Трябвало е да се приведат вътрешните способности в хармония с това, което е било достигнато от математическата логика. Но към египетския народ е можела да води само личност, която още е имала нещо от старите имагинации. Йосиф е бил истинско свързващо звено, тъй като още е притежавал такива способности. Имаше две причини той да може да служи на египтяните: първо, той е имал древния дар на ясновиждането от времената преди Авраам и затова е можел да тълкува това, което древният египетски народ е достигал чрез дара на ясновиждането.
Но това, от което този народ е бил лишен, била математическата логика, тоест този народ не е можел да прилага във физическия живот това, което е владеел като имагинация.
Фараонът действително е бил неспособен да подрежда нещата, когато настъпи нещо безпрецедентно. Може да е притежавал имагинации, но когато е настъпил определен безпорядък, да се разсъждава разумно, да се борави с мерки и числа, да се подреждат условията – за това се е изисквала друга способност, която египтяните не владеели, но която притежавал Йосиф. Затова той е бил способен да дава правилни съвети в египетския двор. Така той бил истинското свързващо звено между древноеврейския народ и египтяните. Вследствие той могъл да постигне това, учението на Яхве, или Йехова, което дотогава било обобщение на външната действителност, на математическата система на света, да получи окраска и съдържание от вътрешната имагинация, която са имали в Египет.
към текста >>
Това е сравнимо с първия период от индивидуалния
живот
, до седем години.
В известен смисъл древноеврейският народ извървял този път доста своеобразно. Първо той преживява първия период, от Авраам до времената на първите царе.
Това е сравнимо с първия период от индивидуалния живот, до седем години.
Тук стават неща, които са в състояние да укрепят характерните особености на кръвта. Всичко, което е разказано за това – пътуванията на Авраам, образуването на дванадесетте колена, приемането на заповедите чрез Мойсей, странстванията в пустинята – може да се сравни с вливащото се в човека на физически план през първите седем години от живота. След това настъпва вторият период: вътрешното укрепване, времето на царете до вавилонския плен. По-нататък върху еврейския народ оказва влияние халдейската мъдрост, източният магизъм. Водачът, който още тогава, от 550.
към текста >>
110.
Подготовка за разбиране на Христовото събитие. Берлин, трета лекция, 23 ноември 1909 година.
GA_117 Дълбоките тайни в еволюцията на човечеството в светлината на Евангелията
Защо този народ е трябвало да бъде избран да бъде отделен от целия останал дохристиянски духовен
живот
, и защо той е трябвало да получи съвсем особени способности?
Защо този народ се е подготвял именно по такъв начин?
Защо този народ е трябвало да бъде избран да бъде отделен от целия останал дохристиянски духовен живот, и защо той е трябвало да получи съвсем особени способности?
Това е трябвало да стане за да се даде възможност да се подготви човекът за великия момент, който настъпил именно тогава, когато на Земята дошъл Христос Исус. Това бил момент, когато цялото древно ясновиждане и кръвното родство изгубили своето значение и за човека настъпило нещо ново, а именно – пълното използване на аза. Вследствие на радикалното кръвосмешение това, което имало голямо значение в древните времена изчезнало, но затова пък настъпило пълното използване на човешкия аз. По такъв начин в добавка към останалите царства се родило човешкото царство, или Царството Небесно.
към текста >>
По отношение начина на
живот
, който са водели, и от страна на вътрешното формиране и благодарение на своето ясновидско развитие, назореите са били свързани със строги правила.
За това е трябвало да се подготвят отделни хора. И действително, в продължение на цялата еврейска древност отделни хора са се подготвяли да добият разбиране за Христовото събитие. Тези хора (в древноеврейския народ те са били малцина) би било нужно да ги разгледаме по-отблизо, ако искаме да разберем как се е провеждала подготовката за бъдещия Христос, как народ със своите унаследени от Авраам качества е добивал способност пророчески да разбира донесения от Спасителя човешки аз. Хората, които се подготвяли да бъдат способни ясновидски да разбират и осъзнават, какво, собствено, означава Христос, се наричат назореи[2]. Те са можели ясновидски да проникват в това, което се е подготвяло в древния еврейски народ така, че Христос да може да се роди от този народ и да бъде разбран.
По отношение начина на живот, който са водели, и от страна на вътрешното формиране и благодарение на своето ясновидско развитие, назореите са били свързани със строги правила.
Тези правила, които принадлежат на съвсем друго време,повече или по-малко се различават, например, от правилата, с помощта на които се развиват духовните знания днес, но все пак още имат определено сходство с тях. В назорейството много от това, което днес представлява спомагателни условия, е важно, а много от това, което днес е основно, представлява нещо второстепенно. Затова не следва да се смята, че това, което преди е водело до там, да станеш ясновиждащ познавач на Христа, би довело до важно и плодотворно познание също и в смисъла на съвременния човек.
към текста >>
Затова лозата е давала напитка на тези хора, които не искали да стават ясновидци в по-
висш
смисъл, а почитали само бог Дионис и позволявали на способностите си да се издигнат от Земята.
Първото, което се е изисквало от назореите, е пълен отказ от всякакви алкохолни напитки. Било най-строго забранено да се вкусва каквото и да е приготвено с оцет. За спазващите особено строго инструкциите, било необходимо да избягват всичко свързано с грозде, тъй като може да се каже, че в гроздето растителнообразуващият принцип прекрачва известна граница, а именно точката, която определя, че в растението действат само слънчеви сили. Но в лозата действат не само слънчеви сили, но и нещо, развиващо се вътре, узряващо вече при ежегодно отслабващата слънчева сила, която властва през есента.
Затова лозата е давала напитка на тези хора, които не искали да стават ясновидци в по-висш смисъл, а почитали само бог Дионис и позволявали на способностите си да се издигнат от Земята.
към текста >>
Такъв начин на
живот
по-късно е избрал и Йоан Кръстител, когато също се е хранил с рожкови и див мед.
Докато е траела подготовката, назореят не е трябвало да се докосва до нещо, което може да умре и има астрално тяло; накратко, назореят е трябвало да избягва контакт с животни. Той е трябвало да бъде вегетарианец в най-строгия смисъл на думата; затова в определени местности най-строгите назореи избирали за своя единствена храна сладкия рожков. Рожковът бил особено чест избор за храна на тези, които са се стремили към назорейството. Те се хранели също и с мед от диви (не домашни) пчели и други медоносни насекоми.
Такъв начин на живот по-късно е избрал и Йоан Кръстител, когато също се е хранил с рожкови и див мед.
В Евангелията пише, че той се хранел със скакалци („акриди“) и див мед; но това следва да се разглежда като грешка в тълкуването, тъй като в пустинята едва ли е можел да лови скакалци. Преди вече съм ви обръщал внимание на подобни грешки.
към текста >>
В човека отново е трябвало да се появи съзнание за това, какво представлява духовният
живот
, и при назорея то е трябвало да се появи по нов начин, вследствие носенето на дълга коса в продължение на цялата подготовка.
В Библията наистина прекрасно са изразени всички тези неща.
В човека отново е трябвало да се появи съзнание за това, какво представлява духовният живот, и при назорея то е трябвало да се появи по нов начин, вследствие носенето на дълга коса в продължение на цялата подготовка.
В древността отношението на косата към духовната светлина се е изразило даже в това, че светлина и коса се обозначават, с изключение на незначителен символ, с една и съща дума. Изобщо древноеврейският език сочи към най-дълбоките тайни на човечеството. Той следва да се разглежда като мощно речево откровение на мъдростта. В това е бил смисълът на отглежданата от назореите дълга коса. Но днес вече не трябва да гледаме на това като на основно.
към текста >>
Вие, разбира се, знаете, че когато потъва, вследствие на освобождаването на своето етерно тяло човек тутакси вижда пред себе си картина на целия си
живот
.
Последният велик назорей, който е бил по времето на Христос, се нарича Йоан Кръстител. Той не само е преживял в самия себе си завършека на назорейството, но е позволявал да го преживее всеки, когото искал да направи човек с главна буква. Този завършек е не нещо друго, а Йоановото кръщение. Какво е представлявало това кръщение и към какво е водило? Отначало човек е потапян под водата, вследствие на което връзката на етерното му тяло с физическото тяло в областта на главата малко отслабвала, докато иначе етерното тяло на човека е здраво свързано с физическото тяло.
Вие, разбира се, знаете, че когато потъва, вследствие на освобождаването на своето етерно тяло човек тутакси вижда пред себе си картина на целия си живот.
Така и при Йоановото кръщение човек също е виждал картина, панорама на своя живот; той виждал характерните особености на целия си живот, на това, което иначе би било забравено. Той виждал също и това, какъв, собствено, е бил човекът в съответната епоха. Физическото тяло се изгражда от етерното тяло, като от свой ваятел. Този член на човешкото същество, формиращ физическото тяло, е можел да бъде наблюдаван само тогава, когато се освобождавал от физическото тяло. Това и ставало при Йоановото кръщение.
към текста >>
Така и при Йоановото кръщение човек също е виждал картина, панорама на своя
живот
; той виждал характерните особености на целия си
живот
, на това, което иначе би било забравено.
Той не само е преживял в самия себе си завършека на назорейството, но е позволявал да го преживее всеки, когото искал да направи човек с главна буква. Този завършек е не нещо друго, а Йоановото кръщение. Какво е представлявало това кръщение и към какво е водило? Отначало човек е потапян под водата, вследствие на което връзката на етерното му тяло с физическото тяло в областта на главата малко отслабвала, докато иначе етерното тяло на човека е здраво свързано с физическото тяло. Вие, разбира се, знаете, че когато потъва, вследствие на освобождаването на своето етерно тяло човек тутакси вижда пред себе си картина на целия си живот.
Така и при Йоановото кръщение човек също е виждал картина, панорама на своя живот; той виждал характерните особености на целия си живот, на това, което иначе би било забравено.
Той виждал също и това, какъв, собствено, е бил човекът в съответната епоха. Физическото тяло се изгражда от етерното тяло, като от свой ваятел. Този член на човешкото същество, формиращ физическото тяло, е можел да бъде наблюдаван само тогава, когато се освобождавал от физическото тяло. Това и ставало при Йоановото кръщение.
към текста >>
Йоан Кръстител във
висш
смисъл възпитал назорейството така, че от пророчествата то могло да премине към изпълнението.
Йоан Кръстител във висш смисъл възпитал назорейството така, че от пророчествата то могло да премине към изпълнението.
Той формирал около себе си община, която можела да възприеме приближаващото се Христово събитие. Само така следва да се разбират думите, които казва Кръстителят[4]. Тези думи трябва да се приемат безкрайно дълбоко и не подобава на човек, който днес иска да се занимава с такива неща, да вижда в Йоан Кръстител проповядващ фанатик, който само ругае фарисеите, нарича ги „рожби ехиднини“ и им крещи: „и не мислете да думате: Авраам е нашият баща; защото ви казвам, че Бог може и от тия камъни да въздигне чада на Авраама“. Йоан Кръстител би изглеждал като странен скандалджия, ако не го радваше също и това, че и фарисеите, и садукеите са идвали да се кръстят при него. Между другото, защо ги ругае веднага след идването им?
към текста >>
111.
За правилното отношение към антропософията. Щутгарт, 13 ноември 1909 година.
GA_117 Дълбоките тайни в еволюцията на човечеството в светлината на Евангелията
След мисловния
живот
мисловният инструмент става по-различен, отколкото е бил преди това.
Изследването на мозъка на Менделеев[3], на когото науката дължи откритието на периодичната система на елементите, потвърждава това, което казва духовната наука: неговите мозъчни гънки били прости. В известни граници той е притежавал доста обширно мислене, и тук физическото изследване напълно потвърди истината на това, което казах. И така, както беше казано, тук е налице промяна в инструмента за мислене. Тази промяна трябва да се предизвиква от дейността на самото мислене. Защото никой не се ражда с всички тези способности, които той придобива по-късно, а само със задатъци за тях; но той трябва първо да развие тези способности, така че в течение на живота в мозъка му всъщност става промяна.
След мисловния живот мисловният инструмент става по-различен, отколкото е бил преди това.
към текста >>
Възможно е цял
живот
да се живее с визионерското ясновидство.
Ако си представите начертан с тебешир кръг, това става само благодарение на мозъка; но ако мислите за чист, свободен от сетивната образност кръг, самият кръг е активен с това, което формира мозъка. Но когато човек има визионерско ясновиждане, той остава в своето етерно тяло и изобщо не се докосва до физическия мозък.
Възможно е цял живот да се живее с визионерското ясновидство.
При това мозъкът не става различен, развива се етерното тяло, но не и мозъкът. Така, обаче, никога няма да успеете да преодолеете пропастта, никога няма да успеете наистина да проникнете през майята. Ще успеете, ако я пропиете с мисли.
към текста >>
112.
Евангелията. Щутгарт, 14 ноември 1909 година.
GA_117 Дълбоките тайни в еволюцията на човечеството в светлината на Евангелията
До изобретяването на книгопечатането Евангелията, всъщност, са били на разположение на малцина, доста разумни хора, които са ги изучавали и са превръщали това в дело на своя
живот
.
Би могло да се постави въпроса: как в продължение на християнското време са вървели разсъжденията за Евангелията? Винаги ли, разглеждайки Евангелията, хората са виждали в тях преди всичко противоречията? Трябва да си изясним как е протекло развитието на разсъжденията за Евангелията. Сравнително от неотдавна хората имат на разположение Евангелията. Отскоро е започнало разпространението на Евангелията по цялото човечество.
До изобретяването на книгопечатането Евангелията, всъщност, са били на разположение на малцина, доста разумни хора, които са ги изучавали и са превръщали това в дело на своя живот.
И това дело съвсем не стои така, че колкото по-назад се връщаме във времето, да откриваме изказвания от сорта: тук има противоречия, тук нещо противоречи на истината. Напротив, колкото по-назад се връщаме, толкова повече намираме, че тези противоречия не са били усещани, че имайки пред себе си всичките четири Евангелия, не виждали противоречията. Цялото настроение, което хората от първите християнски столетия имали по отношение на Евангелията, било съвсем различно. Ако искаме да характеризираме това настроение, би трябвало да кажем, че хората от първите християнски столетия са били изпълнени с нечувано благоговение по отношение на изобразеното в Евангелията. Цялото това настроение е било проникнато със съзерцание на великия образ на Христос Исус.
към текста >>
И така, собствено, протича целият външен
живот
на човека.
В обикновения човек тези три сили, така да се каже, са обединени; мисленето, чувството и волята си взаимодействат. Отивате на полето, виждате цвете; тоест, вие имате представа за цветето; помислили сте за цветето. То ви харесва; казвате, че е прекрасно, значи сте го усетили. Чувството се е свързало с мисленето. Откъсвате цветето и го носите у дома, тоест сте го пожелали.
И така, собствено, протича целият външен живот на човека.
Той си представя, мисли, усеща и желае, и трите сили действат съвместно. Представата предизвиква чувство, последното предизвиква желание или отвращение, или нещо подобно. Ако човек се развива към висшите светове, към ясновиждане и участие в духовните светове, става разкъсване на тези три сили. При този, който е достигнал определена степен на ясновидско съзнание, не всяка мисъл предизвиква чувство, а мисълта се проявява автономно; също така автономно могат да се проявяват чувството и волята. И доколкото тогава човек е разделен, така да се каже, на три същества (докато обикновеното мислене, чувство и воля са само сили в неговата душа) – човек трябва да стане много по-силен в своята индивидуалност.
към текста >>
В това въплъщение, 600 години преди нашето летоброене, на 29-та година от своя
живот
, той се извисил до достойнството на Буда, тоест в това въплъщение той преживял цялостно навлизане на неговата индивидуалност във физическо тяло.
Така той носил надолу импулси, които е трябвало да влива. Ако бихме искали да опишем това духовно, би трябвало да кажем: тук ясновиждащият е виждал образ на човек, в когото частично е бил въплътен Бодхисатвата, а зад него – могъщ духовно-астрален образ, който се възвисявал, отивайки в духовните светове, и който само частично пребивавал във физическо тяло. Такъв бил този Бодхисатва. Този Бодхисатва бил същият, който след това повторно се въплътил като принц Гаутама Буда в Индия, и именно това било за този Бодхисатва издигането на по-висока степен. Преди той, така да се каже, позволявал да бъде ръководен свише, да приема импулси от духовния свят и да ги предава.
В това въплъщение, 600 години преди нашето летоброене, на 29-та година от своя живот, той се извисил до достойнството на Буда, тоест в това въплъщение той преживял цялостно навлизане на неговата индивидуалност във физическо тяло.
Докато преди като Бодхисатва е трябвало да остава частично навън за да прехвърля мост в духовния свят, напълно въплътявайки се в тяло, той достигнал достойнството на Буда. Това било прогрес в сравнение с миналото. Вследствие на това той могъл да приеме учението за състраданието и любовта не само благодарение на инспирация, но и да се вгледа в самия себе си и да приеме това учение като собствен глас на сърцето. Това било озарението на Буда на 29-та година от живота под дървото Бодхи. Учението за състраданието и любовта идвало към него независимо от връзките с духовния свят, като човешко душевно достояние, и той е можел да мисли за учението на състраданието и любовта, което формулирал под формата на осемстепенния път.
към текста >>
Затова пък притежавало много дълбок, задушевен вътрешен
живот
.
В другото момче Исус, което благодарение на пътуването също било родено във Витлеем, живее, обаче, нещо съвсем друго, което заявява за себе си вече с това, че това момче Исус с всичките си качества е съвсем различно от витлеемското момче Исус. Витлеемското момче Исус от самото начало се оказва според всички човешки мерки извънредно надарен човек, защото притежавал силна индивидуалност. Той бил надарен с всичко, което човечеството завоювало дотогава в сферата на културните ценности. Той бил извънредно способен за всичко, което можело да се научи от обкръжението. Момчето Исус от Назарет съвсем не било способно за външните неща от културата.
Затова пък притежавало много дълбок, задушевен вътрешен живот.
В него била развита именно задушевност. И, напротив, то не било способно да изучава това, което съществувало като външни културни ценности. То нямало никаква склонност за това. То притежавало нещо, за което хората нямали никаква представа и касаело различаването на добро и зло. Но на него му било чуждо това, което възниквало в културата на Земята.
към текста >>
113.
Евангелието от Матей и Христовият проблем. Цюрих, 19 ноември 1909 година.
GA_117 Дълбоките тайни в еволюцията на човечеството в светлината на Евангелията
Да си спомним, че различаваме в човека седем члена на съществото му: първо – физическото тяло, етерното тяло, астралното тяло и аза; след това, когато азът преработи астралното тяло, се появява Духът-Себе, или Манасът; когато преработи етерното тяло се появява Духът-
Живот
, или Будхи; и когато накрая азът преработи физическото тяло, се появява висшият член, Човекът-Дух, или Атма, така че отначало различаваме четири члена, а след това – три по-нататъшни, които възникват като преобразуваните първи три.
Да си спомним, че различаваме в човека седем члена на съществото му: първо – физическото тяло, етерното тяло, астралното тяло и аза; след това, когато азът преработи астралното тяло, се появява Духът-Себе, или Манасът; когато преработи етерното тяло се появява Духът-Живот, или Будхи; и когато накрая азът преработи физическото тяло, се появява висшият член, Човекът-Дух, или Атма, така че отначало различаваме четири члена, а след това – три по-нататъшни, които възникват като преобразуваните първи три.
към текста >>
Ако сега, като млад клон[1], така да се каже, се стремите по съответния начин да укрепнете в духовния
живот
, добре е да се види как да се подобри организацията на цялата работа.
Ако сега искаме да прокараме нещо в света и в него да се въплъти духовна закономерност, навсякъде трябва да се изпълнява този велик закон.
Ако сега, като млад клон[1], така да се каже, се стремите по съответния начин да укрепнете в духовния живот, добре е да се види как да се подобри организацията на цялата работа.
Защото чрез това младият клон ще осъзнае, какво трябва да се постигне в хода на развитие. Ние точно се придържахме към този ход в немското движение: в течение на първите четири години събрахме всичко необходимо, изобщо да достигнем разбиране на света, от който изхожда духовната наука. Тук първо изложихме седемчленната природа на човека, учението за кармата и прераждането, великите космически закони, развитието на Сатурн, Слънцето и Луната, законите на отделния жизнен път, така че сега това присъства в нашата литература и в работата на различните клонове. Това стана в течение на първите четири години.
към текста >>
Духовната наука не трябва да бъде теория, учение, а разбиране за живота; тя трябва да преобразува нашия съкровен душевен
живот
.
И така, онзи ден в Берн показах, какво става сега в различните клонове на Немската секция. По определена причина се опитах във връзка с Евангелието от Матей ескизно да насоча вниманието към Христос. Това има своите съвсем определени основания.
Духовната наука не трябва да бъде теория, учение, а разбиране за живота; тя трябва да преобразува нашия съкровен душевен живот.
Трябва да се учим да гледаме по нов начин на света. Тук съществува способност, която трябва да добием, която човек усвоява и все повече се научава на нея благодарение на съкровищата на мъдростта на антропософията. В езика ни няма подходяща думи за това качество или способност, но духовната наука ще изнамери дума за обозначаване на това ново сърдечно възприятие. Дотогава можем да употребяваме за това следното определение – смирена скромност, в частност – по отношение на такива документи, като Евангелията, които ни донасят вести за това най-значително събитие в еволюцията на Земята. Тъй като се учим тук, можем, всъщност, само много бавно да се приближаваме към изводите и истините, които са необходими, за да се изследва проблема Христос.
към текста >>
Имало е времена, когато Евангелията съвсем не са били общодостъпни, а са се намирали в ръцете на малцина, които са ръководили духовния
живот
в течение на първите християнски векове.
Хората не винаги са мислели така, както днес.
Имало е времена, когато Евангелията съвсем не са били общодостъпни, а са се намирали в ръцете на малцина, които са ръководили духовния живот в течение на първите християнски векове.
Защо днес не се питаме: тези хора не са ли били пълни глупаци, нима не са виждали, че Евангелията си противоречат едно на друго? Или са били дотолкова заблудени, че не са виждали тези противоречия? Най-добрите хора на своето време възприемали тези документи смирено взирайки се в тях и радвайки се, че имаме четири Евангелия, за които днешните хора казват, че те изобщо не могат да бъдат документи, защото противоречат сами на себе си!
към текста >>
Човек използва тези три душевни сили в обикновения
живот
, но ги използва така, че всички те, така да се каже, дейно да участват в своето общение с външния свят.
Те знаят, че посвещението представлява достигане от човека на висшите, на свръхсетивните светове, навлизане на човека във висшите, свръхсетивните светове, пробуждане на душевните сили, на тези сили и способности, които иначе са скрити в душата в дремещо състояние. Такива посвещения винаги са съществували. В дохристиянските времена са съществували древните мистерии на египтяните и халдейците, в които хората, узрели за това, са ги водели нагоре, във висшите светове. Само че тук са ги обработвали по съвсем особен начин, който днес не трябва да се прави изцяло. Днес, както знаете, човек има три душевни сили: мислене, чувстване и воля.
Човек използва тези три душевни сили в обикновения живот, но ги използва така, че всички те, така да се каже, дейно да участват в своето общение с външния свят.
към текста >>
Вижте сега целия
живот
на човека: доколкото това е душевен
живот
, представлява смес от мислене, чувства и воля.
Виждате цвете. Съставяте си представа за него: вие мислите. Цветето ви харесва: усещате, че цветето е красиво; към мисленето се добавя чувство. След това ви се иска да откъснете цветето: с това привеждате в действие волята. По такъв начин мисленето, чувстването и волята действат във вашата душа.
Вижте сега целия живот на човека: доколкото това е душевен живот, представлява смес от мислене, чувства и воля.
Човек преминава през живота благодарение на това, че тези три сили се смесват една с друга. Душата живее в мисленето, чувстването и волята.
към текста >>
Когато човек се насочва нагоре, във висшите светове, това е определено развитие на тези три сили, каквито се явяват в обикновения
живот
.
Когато човек се насочва нагоре, във висшите светове, това е определено развитие на тези три сили, каквито се явяват в обикновения живот.
Може да се развие мисленето така, че да се превърне във виждане. Също така и чувстването, и волята могат да се издигнат нагоре, в духовния свят. В това се заключава посвещението.
към текста >>
В това се крие опасността, човек да стане разкъсан в душевния си
живот
.
Настъпва това, което се нарича „разкъсване на личността“. Обикновено трите сили органически са свързани: човек мисли, усеща и желае в личността. Но при своето развитие към висшите светове, тези три сили се откъсват една от друга. Ако обикновено представляват сили, сега, когато човек се развива към висшите светове, те се превръщат в самостоятелни същества. Възникват три самостоятелни същества: мислещо същество, чувстващо същество и желаещо същество.
В това се крие опасността, човек да стане разкъсан в душевния си живот.
Ако при стъпването си на пътя на висшето познание човек не върви по правилния начин, може да стане така, че той да извиси мисленето си във висшите области. Тогава е възможно той да съзерцава във висшите светове, но при това се спира; той може да умъртви волята или нещата да тръгнат по съвсем други пътища. Днес става издигане на аза над самия себе си, азът може да стане господар, той може да управлява като цар трите душевни сили, а именно – мислене, чувстване и воля.
към текста >>
Всичко, което преди това се е появявало на Земята, било повторно родено благодарение на християнството в по-
висш
облик.
Именно от такива факти, които можем да научим дори ако всички Евангелия пропаднат, ни обхваща велико благоговение пред Евангелията. Човечеството би могло да стигне до все по-висши истини и постигне все по-висши съкровища на мъдростта, за които днес, вероятно, малцина се досещат; и ако след милиони години научим много повече за някое велико събитие, то и тази мъдрост може да бъде почерпена от Евангелията. Отново пред нас е произведение, което може да разшири нашето разбиране за Христовото събитие. Както ученията на Буда и Заратустра, така и съществото на еврейския народ – всичко това се вляло в Христовото същество.
Всичко, което преди това се е появявало на Земята, било повторно родено благодарение на християнството в по-висш облик.
Всичко, което преди това е съществувало на Земята в духовната култура, е идвало благодарение на това, че великият водач на земното развитие, Христос, е изпратил на Земята тези, които изначално е натоварил с мисия – да подготвят тук това, което Той е трябвало да извърши. Пребивавайки още в небесните висини, Той е изпращал вестители долу. И те, великите основатели на религии, е трябвало да подготвят хората за Неговото пришествие. Последният от тези посланици бил Буда, донесъл учението за състраданието и любовта. Обаче преди това е имало други Бодхисатви и след Христа ще дойдат други Бодхисатви, за да развиват това, което е дошло на Земята чрез Христос Исус.
към текста >>
114.
Универсалният човек. Групова душа и индивидуалност. Мюнхен, първа лекция, 4 декември 1909 година.
GA_117 Дълбоките тайни в еволюцията на човечеството в светлината на Евангелията
Можем да разглеждаме това, което представлява антропософското движение и духовния
живот
не като гола теория, а като нещо предоставено ни в съвременността, което подготвя необходимото за бъдещето на човечеството.
Можем да разглеждаме това, което представлява антропософското движение и духовния живот не като гола теория, а като нещо предоставено ни в съвременността, което подготвя необходимото за бъдещето на човечеството.
Ако правилно разбираме себе си тук, в тази точка, където сега се намираме, идвайки от миналото и поглеждайки напред в бъдещето, ще трябва да кажем: сега е времето, когато започваме да развиваме човешката способност за спомняне, ретроспективната памет. Става дума за това, наистина ли правилно я развиваме, което означава, че развиваме индивидуалния си аз. Защото можем да си спомним себе си само в това, което е създадено от нас в нашата душа. Ако не сме създали нищо, тогава ни остава само привличащия и сковаващ спомен за груповия аз, и тогава усещаме това като падение, така да се каже, в по-висша животинска група. Даже ако човешките групови души са по-фини и по-висши от животинските групови души, все пак те си остават групови души.
към текста >>
Така трябва да я разбираме в човешкия
живот
.
Истинската задача на антропософията се състои в това, да направи възможно развитието на индивидуалността.
Така трябва да я разбираме в човешкия живот.
Ако вземем предвид, че шестият културен период е първият в преодоляването, в пълното преодоляване на самото понятие за раса, трябва да ни бъде ясно, че би било в сферата на фантазиите да се вярва, че шестата раса също би могла да излезе от някоя област на Земята и да се формира както предишните раси. Прогресът е в това, че продължават да се появяват нови видове в развитието на живота и това, което е имало значение, изразено в понятията на предишните времена, няма да има значение за бъдещите времена. Ако не разберем това, няма да ни се изясни напълно идеята на прогреса. Ще изпадаме отново и отново в грешката да повтаряме: така и така, съществуват много кръгообороти, глобуси, раси и така нататък. И всичко това се върти в кръг[3] отново и отново и все по същия начин.
към текста >>
115.
Азът. Богът вътре и Богът във външното откровение. Мюнхен, втора лекция, 7 декември 1909 година.
GA_117 Дълбоките тайни в еволюцията на човечеството в светлината на Евангелията
От целия дух на антропософската ни работа в течение на годината, можете да направите извод, че в основата на тази работа стои не нещо сензационно, а спокойното изследване на тези факти от духовния процес, чието познаване може да бъде важно за нашия
живот
.
От целия дух на антропософската ни работа в течение на годината, можете да направите извод, че в основата на тази работа стои не нещо сензационно, а спокойното изследване на тези факти от духовния процес, чието познаване може да бъде важно за нашия живот.
При това духовното служи на ежедневното не с разговори за това, което, така да се каже, се съдържа в ежедневното, а с усвояване на знания за великите взаимовръзки в живота. Всъщност, собственият ни индивидуален живот зависи от великите мирови събития, и само тогава можем да обсъждаме правилно и собствения си живот, когато сме способни да го съизмерваме с най-великите явления в живота. Затова след като в течение на седемгодишния цикъл на съществуване на Немската секция четири години се занимавахме с полагане на основите на нашите представи, на нашия възглед, след това в течение на последните три години съсредоточихме усилията си върху задълбочаването на тези основополагащи идеи по отношение на мировите въпроси. От изложеното в различните цикли можете да видите, че в тях става дума за Евангелията. И не само за да се запознаем със съдържанието на Евангелията, а и защото по пътя на разглеждането им можем много да проучим за човешката природа.
към текста >>
Всъщност, собственият ни индивидуален
живот
зависи от великите мирови събития, и само тогава можем да обсъждаме правилно и собствения си
живот
, когато сме способни да го съизмерваме с най-великите явления в живота.
От целия дух на антропософската ни работа в течение на годината, можете да направите извод, че в основата на тази работа стои не нещо сензационно, а спокойното изследване на тези факти от духовния процес, чието познаване може да бъде важно за нашия живот. При това духовното служи на ежедневното не с разговори за това, което, така да се каже, се съдържа в ежедневното, а с усвояване на знания за великите взаимовръзки в живота.
Всъщност, собственият ни индивидуален живот зависи от великите мирови събития, и само тогава можем да обсъждаме правилно и собствения си живот, когато сме способни да го съизмерваме с най-великите явления в живота.
Затова след като в течение на седемгодишния цикъл на съществуване на Немската секция четири години се занимавахме с полагане на основите на нашите представи, на нашия възглед, след това в течение на последните три години съсредоточихме усилията си върху задълбочаването на тези основополагащи идеи по отношение на мировите въпроси. От изложеното в различните цикли можете да видите, че в тях става дума за Евангелията. И не само за да се запознаем със съдържанието на Евангелията, а и защото по пътя на разглеждането им можем много да проучим за човешката природа. Затова днес ще стане дума за Евангелията, като използваме казаното да го свържем с личния човешки живот.
към текста >>
Затова днес ще стане дума за Евангелията, като използваме казаното да го свържем с личния човешки
живот
.
При това духовното служи на ежедневното не с разговори за това, което, така да се каже, се съдържа в ежедневното, а с усвояване на знания за великите взаимовръзки в живота. Всъщност, собственият ни индивидуален живот зависи от великите мирови събития, и само тогава можем да обсъждаме правилно и собствения си живот, когато сме способни да го съизмерваме с най-великите явления в живота. Затова след като в течение на седемгодишния цикъл на съществуване на Немската секция четири години се занимавахме с полагане на основите на нашите представи, на нашия възглед, след това в течение на последните три години съсредоточихме усилията си върху задълбочаването на тези основополагащи идеи по отношение на мировите въпроси. От изложеното в различните цикли можете да видите, че в тях става дума за Евангелията. И не само за да се запознаем със съдържанието на Евангелията, а и защото по пътя на разглеждането им можем много да проучим за човешката природа.
Затова днес ще стане дума за Евангелията, като използваме казаното да го свържем с личния човешки живот.
към текста >>
Обаче преди изобретяването на типографията са били времена, когато Евангелията съвсем не са били достъпни за всеки, когато са ги четели малцина и тези малцина са стояли начело на духовния
живот
.
Ако човешкото мислене не желае да съди днес твърде повърхностно за най-важните неща, може да се натъкне на следното. Може, например, да си каже: собствено, не се иска много за да се види, че четирите Евангелия си противоречат в смисъла, в който това се разбира днес. Може да се смята, че това е разбираемо и за децата. Но при това би било възможно да се забележи, че сега Евангелията в някаква степен са общодостъпни, сега всеки човек може да ги вземе в ръце и да се занимава с тях.
Обаче преди изобретяването на типографията са били времена, когато Евангелията съвсем не са били достъпни за всеки, когато са ги четели малцина и тези малцина са стояли начело на духовния живот.
Другите са се запознавали със съдържанието им според своето разбиране. Тогава може да се попита: да, но тези малцина, които са стояли начело на духовния живот, съвсем не са били кръгли глупаци за да не разберат това, което днес може да разбере всяко дете: това, че Евангелията си противоречат в днешен смисъл?
към текста >>
Тогава може да се попита: да, но тези малцина, които са стояли начело на духовния
живот
, съвсем не са били кръгли глупаци за да не разберат това, което днес може да разбере всяко дете: това, че Евангелията си противоречат в днешен смисъл?
Може, например, да си каже: собствено, не се иска много за да се види, че четирите Евангелия си противоречат в смисъла, в който това се разбира днес. Може да се смята, че това е разбираемо и за децата. Но при това би било възможно да се забележи, че сега Евангелията в някаква степен са общодостъпни, сега всеки човек може да ги вземе в ръце и да се занимава с тях. Обаче преди изобретяването на типографията са били времена, когато Евангелията съвсем не са били достъпни за всеки, когато са ги четели малцина и тези малцина са стояли начело на духовния живот. Другите са се запознавали със съдържанието им според своето разбиране.
Тогава може да се попита: да, но тези малцина, които са стояли начело на духовния живот, съвсем не са били кръгли глупаци за да не разберат това, което днес може да разбере всяко дете: това, че Евангелията си противоречат в днешен смисъл?
към текста >>
Как тези, които са стояли начело на духовния
живот
и в течение на миналите столетия са държали в ръцете си Евангелията, са могли да се примирят с това, което днес наричаме противоречия?
Как тези, които са стояли начело на духовния живот и в течение на миналите столетия са държали в ръцете си Евангелията, са могли да се примирят с това, което днес наричаме противоречия?
Тези хора от миналите времена са изпитвали нечувано, съвсем не днес измислено благоговение пред великото Христово събитие благодарение на четирите Евангелия, и по странен начин са усещали, че, понеже са имали четири Евангелия, толкова повече е трябвало да почитат и ценят това събитие. Как е възможно това? Възможно е, защото древното тълкуване на Евангелията е вземало предвид нещо съвсем различно, отколкото се взема днес. Днешните критици не правят това по-умно от някой, който снима букет цветя от едната страна и получава определена снимка на букета. След това той показва на света тази снимка.
към текста >>
За това, което действително представлява зороастризмът, няма да ви каже този, който взема древноперсийските документи и иска да намери днес там същността на зороастризма; защото този, който в древна Персия е учил на това, което се съдържа в древноперсийските документи, се е развил по-нататък и е внесъл своя принос в духовния
живот
на човечеството, и зороастризмът също трябва да го търсим вътре в християнския поток.
За това, което представлява днес будизмът, нищо няма да ви каже този, който отново започне да претопля учението, дадено от Буда 600 години преди нашето летоброене. Това учение се е вляло в християнството.
За това, което действително представлява зороастризмът, няма да ви каже този, който взема древноперсийските документи и иска да намери днес там същността на зороастризма; защото този, който в древна Персия е учил на това, което се съдържа в древноперсийските документи, се е развил по-нататък и е внесъл своя принос в духовния живот на човечеството, и зороастризмът също трябва да го търсим вътре в християнския поток.
към текста >>
Ще се опитаме сега да си представим, как този
живот
се е влял във великото главно течение на нашия съвременен духовен
живот
.
Ще се опитаме сега да си представим, как този живот се е влял във великото главно течение на нашия съвременен духовен живот.
Това означава следното: както видяхме мисията на Заратустра в християнството, така сега ще поставим въпроса за мисията на древноеврейския народа за цялата култура на нашата Земя. Следва да се каже, че колкото по-нататък се развива духовнонаучното изследване, толкова повече стига до там, да отдава по-голямо право на Библията, отколкото на това, което съществува във външната културна история. Това, което се разкрива в нея, изглежда детинско в сравнение с това, което се намира в Библията – трябва само правилно да се прочете тя, за да се разбере това. За истинското духовно изследване това е по-вярно. Както, впрочем, е вярно и това, че в определено отношение късният юдаизъм е произлязъл от прародителя Авраам или Аврам.
към текста >>
Затова този инструмент за духовен
живот
, е трябвало да преминава по наследство така, че със своето устройство да съответства на откровенията отвън, както преди това вътрешните душевни способности са съответствали на откровенията отвътре.
Това била мисията на народа на Авраам: да даде на човечеството това, което идвало като откровение отвън, обратно на това, което предоставяли другите народи.
Затова този инструмент за духовен живот, е трябвало да преминава по наследство така, че със своето устройство да съответства на откровенията отвън, както преди това вътрешните душевни способности са съответствали на откровенията отвътре.
към текста >>
И когато сега виждаме, какви са били съдбините на този древноеврейски народ, намираме, че пленничеството на целия народ съответства на момента от живота на отделния човек, когато след четиринадесетата година в него настъпва подготовка за собствения
живот
, когато напъпва това, което може после да се развие в живота, това, което приемаме между четиринадесетата и двадесет и първата година: надеждите на младостта.
И когато сега виждаме, какви са били съдбините на този древноеврейски народ, намираме, че пленничеството на целия народ съответства на момента от живота на отделния човек, когато след четиринадесетата година в него настъпва подготовка за собствения живот, когато напъпва това, което може после да се развие в живота, това, което приемаме между четиринадесетата и двадесет и първата година: надеждите на младостта.
Виждаме, че този плен е бил времето, когато, така да се каже, е влязло в действие астралното тяло на древноеврейския народ, когато в последните четиринадесет поколения се е вкоренявало това, което му дава собствен импулс. Затова древноеврейският народ бива отведен във вавилонски плен именно тогава, когато 600 години преди нашето летоброене вавилонецът Заратос или Назаратос, в своето тогавашно въплъщение е бил учител в тайните школи. И тук, в тези тайни школи, най-изявените водачи на древноеврейския народ, контактували с най-великия учител на древните времена, със Заратос. Тук той станал техен учител, тук той се свързал с тях, тук те получавали великия импулс, който действал така, че в последните четиринадесет поколения, този народ станал готов за раждането на Исус.
към текста >>
Тогава виждаме нещо забележително: виждаме забелязания от автора на Евангелието от Матей закон в духовната област, който все повече и повече се припознава като съществен за целия
живот
закон.
След това събитията протекли по известния ви начин.
Тогава виждаме нещо забележително: виждаме забелязания от автора на Евангелието от Матей закон в духовната област, който все повече и повече се припознава като съществен за целия живот закон.
Този закон гласи: това, което е ставало преди, се повтаря на по-висша степен. В малко изкривен вид той вече се съдържа в днешното естествознание, където казва, че в индивида отново накратко се повтаря това, което е ставало в течение на по-дълги периоди в развитието на вида[2]. Авторът на Евангелието от Матей по величествен начин ни посочва това. Той ни го показва, казвайки: Азът на Заратустра е трябвало да се въплъти в тяло, което в течение на времето е било подготвено в народа на Авраам. Излизайки от Ур Халдейски, от местата, откъдето е произлязла вавилонската култура, Авраам е следвал път през Предна Азия към Палестина.
към текста >>
116.
Коледната елха като символ. Берлин, 21 декември 1909 година.
GA_117 Дълбоките тайни в еволюцията на човечеството в светлината на Евангелията
В течение на първите векове, когато християнството се разпространявало в света, в душите на хората, които усещали Христовия Импулс, живеели усещания и чувства, по силата на които тези хора наистина доста се отдалечавали от царящия в онези времена външен
живот
, такъв какъвто е бил от древни времена и какъвто е станал по време на проявлението на Христовия импулс.
В течение на първите векове, когато християнството се разпространявало в света, в душите на хората, които усещали Христовия Импулс, живеели усещания и чувства, по силата на които тези хора наистина доста се отдалечавали от царящия в онези времена външен живот, такъв какъвто е бил от древни времена и какъвто е станал по време на проявлението на Христовия импулс.
Защото, като смътно предчувствие, в душите на първите християни вече се надигало това, че те трябва да позволят да се появи импулсът за преустройство на земните реалности, такова преобразуване, което, противно на всичко предишно ще бъде пронизано с нови усещания, нови чувства, и преди всичко – нова надежда и нова вяра в развитието на човечеството. И това, което после е трябвало да изгрее на хоризонта на великото мирово битие, е трябвало да вземе своята изходна точка, своя духовен зародиш, може да се каже, буквално – от вътрешността на Земята.
към текста >>
Дните за помен на починалите мъченици, тъй като тези мъченици влезли в духовния
живот
, първохристияните празнували в течение на първите столетия като дни на раждането на човечеството.
Често вече сме се пренасяли в духа в римските катакомби, където в пълен отказ от живота от онова време първохристияните са преживявали празника със своите сърца и души. Били сме духовно в тези молитвени места. Отначало тук не се е празнувал празника на раждането; имало е ежеседмични неделни празници за поменаване на великото събитие на Голгота. И, освен това, в течение на първите столетия са се извършвали и тържествени помени на тези умрели, които с особено въодушевление, с дълбоко чувство са говорили за събитието на Голгота, и които в толкова значителна степен са се намесвали в хода на развитие на човечеството, че са били подлагани на преследване от страна на стария свят.
Дните за помен на починалите мъченици, тъй като тези мъченици влезли в духовния живот, първохристияните празнували в течение на първите столетия като дни на раждането на човечеството.
към текста >>
И в частност, откриваме, че в по-малко критични времена от нашето, поддръжниците на християнството са били наистина проникнати от предусещащото познание за това, че те трябва да събират все нови плодове от великото дърво на християнския
живот
.
По такъв начин, празникът Рождество бил установен чак в четвъртото християнско столетие. Можем да кажем, че в 354 година в Рим било отпразнувано първото християнско Рождество.
И в частност, откриваме, че в по-малко критични времена от нашето, поддръжниците на християнството са били наистина проникнати от предусещащото познание за това, че те трябва да събират все нови плодове от великото дърво на християнския живот.
Ето защо можем да си спомним за външния символ на Рождество, символа на рождественската елха, който стои тук пред нас, с който в близките дни ще се срещнат много хора и който в особеното му значение духовната наука е призвана да отпечатва в сърцата и душите на хората все по-дълбоко и по-дълбоко.
към текста >>
В продължение на цялото развитие се осъзнавало, че сухата дървесина на Кръста съдържа, въпреки това, зачатък на новия духовен
живот
, че от него трябва да покълне това, което, ако хората правилно се възползват от него, ще могат да го обединят с душата си като плод на Дървото на живота, плод, даряващ им безсмъртие в истинския смисъл на думата, запалващ светлината на душата и озаряващ я така, че да намери пътя от тъмните глъбини на физическия свят, към светлите висини на духовното битие и да се почувства там причастна към безсмъртния
живот
.
Трите семена символизират за нас тъгата по плодовете на Дървото на живота. Легендата ни разказва, че в дървесината на Кръста се съдържало това, което произлизало от Дървото на живота.
В продължение на цялото развитие се осъзнавало, че сухата дървесина на Кръста съдържа, въпреки това, зачатък на новия духовен живот, че от него трябва да покълне това, което, ако хората правилно се възползват от него, ще могат да го обединят с душата си като плод на Дървото на живота, плод, даряващ им безсмъртие в истинския смисъл на думата, запалващ светлината на душата и озаряващ я така, че да намери пътя от тъмните глъбини на физическия свят, към светлите висини на духовното битие и да се почувства там причастна към безсмъртния живот.
към текста >>
От външния поглед може да убегне, по какъв начин рождественската елха толкова забележително е проникнала във външния човешки
живот
.
Това дърво също произхожда сякаш от тъмните глъбини. Да порицават такъв неисторически подход, като току що отбелязания, могат само хора, които не знаят, че нещо, чиито външни причини не са достъпни за физическото познание, въпреки това има дълбоки духовни причини.
От външния поглед може да убегне, по какъв начин рождественската елха толкова забележително е проникнала във външния човешки живот.
За относително кратко време тя е навлязла като щастлив обичай в света. Дори и външно това да убягва от погледа, този, който знае, че всички външни събития са отпечатъци на духовни процеси, трябва да усеща, че на външен физически план, вероятно е съществувала особено дълбока причина за появата на коледната елха, че коледната елха се е появила сякаш под влиянието на дълбок духовен импулс, невидимо водещ хората, и който, може би, неосезаемо е инспирирал отделни, особено чувствителни души, за да изрази външно в удивително красивата коледна елха вътрешната светлина, която трябва да сияе в света. И когато такова знание се пробужда за мъдростта, тогава това дърво може да стане по наша воля външен символ на най-висшето.
към текста >>
Постепенно простирайки се над сърцата и душите на хората от настоящето и бъдещето, сгрявайки и просветлявайки ги, е възможно антропософията да успее да позлати и станалия толкова материалистичен външен обичай за коледната елха, да успее да го прониже със своята мъдрост и да го направи велик символ, след като той е навлязъл в последните времена в земния
живот
сякаш от тъмните подоснови на душата.
Ако антропософията трябва да бъде мъдрост, тя може да бъде дейна мъдрост и да пронизва с мъдрост, тоест, да покрива с позлата външните впечатления и външните обичаи.
Постепенно простирайки се над сърцата и душите на хората от настоящето и бъдещето, сгрявайки и просветлявайки ги, е възможно антропософията да успее да позлати и станалия толкова материалистичен външен обичай за коледната елха, да успее да го прониже със своята мъдрост и да го направи велик символ, след като той е навлязъл в последните времена в земния живот сякаш от тъмните подоснови на душата.
И ако, прониквайки малко по-дълбоко, предположим, че духовното водачество е внасяло в човешките сърца своите импулси, ще се окаже, че няма да е съвсем лишено от основание това, че край трепкащите пламъчета на дървото, хората преживяват в дълбоки чувства мислите, подсказани им от това духовно водачество.
към текста >>
И когато на Рождество в стаята са стояли грижливо събраните издънки или клонки на дървета, и в нощта на дълбокото слънцестоене след предприетите изкуствени мерки те покарвали, в много души се появявало нещо като предчувствие за непобедимия
живот
, животът, който трябва да победи всяка смърт.
В различни страни на Европа е имало стар обичай – в седмиците преди Рождество, хората са търсели издънки от разни дървета, разни храсти, като са предпочитали основно широколистни растения, които са можели да покарат или поне малко да пуснат кълн в Рождественската нощ.
И когато на Рождество в стаята са стояли грижливо събраните издънки или клонки на дървета, и в нощта на дълбокото слънцестоене след предприетите изкуствени мерки те покарвали, в много души се появявало нещо като предчувствие за непобедимия живот, животът, който трябва да победи всяка смърт.
Но самата коледна елха е по-млада. Къде преди всичко трябва да търсим обичая за коледната елха?
към текста >>
Гьоте, към чието творчество сме се обръщали преди, разглеждайки духовния
живот
в светлината на антропософията, завършвайки своя „Фауст“, действително усетил, че единствено възможни за реализацията на поетичните му намерения биха били християнските символи.
Ще споменем само един пример, от който виждаме, как светлината на коледната елха е просиял в душата на един велик водач на човечеството. В 1821 г.
Гьоте, към чието творчество сме се обръщали преди, разглеждайки духовния живот в светлината на антропософията, завършвайки своя „Фауст“, действително усетил, че единствено възможни за реализацията на поетичните му намерения биха били християнските символи.
И той определено усетил, че християнството трябва да обединява човешките души с най-благородни връзки, че то трябва да е основополагащо за тези връзки на братска любов, които са вързани не за кръвта, а за душата, които са свързани с духа.
към текста >>
Ако усещаме това, което трябва да стане сила в нас, което трябва да стане
живот
, което като духовно Слово достига до нашия слух, когато – ако е станало време за това – поставим пред себе си символа, който укрепвайки ни, ни призовава: „Позволи в теб, като нов, като духовен човек, да възникне това, което може да се разгори като топлина и да озари като светлина, – Словото, което идва към нас от духовните източници, от духовните дълбини“, – тогава чувстваме също и значението на това, което звучи за нас като духовно Слово.
Ако усещаме това, което трябва да стане сила в нас, което трябва да стане живот, което като духовно Слово достига до нашия слух, когато – ако е станало време за това – поставим пред себе си символа, който укрепвайки ни, ни призовава: „Позволи в теб, като нов, като духовен човек, да възникне това, което може да се разгори като топлина и да озари като светлина, – Словото, което идва към нас от духовните източници, от духовните дълбини“, – тогава чувстваме също и значението на това, което звучи за нас като духовно Слово.
Нека почувстваме с цялата сериозност в миг като днешния това, което може да ни даде духовната наука в такава душевна светлина и такава душевна топлина! Да го почувстваме примерно по следния начин: да погледнем към съвременния материалистически свят с неговата суета, към хората, които бързат и търчат нанякъде от сутрин до вечер, съдят за всичко от гледна точка на материалната полза, според мярата на външния физически план, и даже не подозират, че зад всичко това живее и тъче Духът. Хората заспиват вечер, без да знаят нищо друго, освен това, че ще бъдат в безсъзнателно състояние и на сутринта отново ще се пробудят в съзнанието на физическия план. Без нищо да предчувства, човек заспива след дневното бързане и работа, без изобщо да се замисля за смисъла на живота. Ако стремящият се към духовно познание човек е приел думите на Духа, той знае нещо, което не е само теория и учение.
към текста >>
Той знае: ако през деня получаваше само представи от физическия
живот
, ти би изсъхнал.
Да го почувстваме примерно по следния начин: да погледнем към съвременния материалистически свят с неговата суета, към хората, които бързат и търчат нанякъде от сутрин до вечер, съдят за всичко от гледна точка на материалната полза, според мярата на външния физически план, и даже не подозират, че зад всичко това живее и тъче Духът. Хората заспиват вечер, без да знаят нищо друго, освен това, че ще бъдат в безсъзнателно състояние и на сутринта отново ще се пробудят в съзнанието на физическия план. Без нищо да предчувства, човек заспива след дневното бързане и работа, без изобщо да се замисля за смисъла на живота. Ако стремящият се към духовно познание човек е приел думите на Духа, той знае нещо, което не е само теория и учение. Той знае нещо, даващо му душевна светлина и душевна топлина.
Той знае: ако през деня получаваше само представи от физическия живот, ти би изсъхнал.
Целият ти живот би бил празен, всичко, което постигаш, би умряло, ако притежаваш само представи от физическия план. Когато вечер отиваш да спиш, навлизаш в света на Духа, потапяш се с всичките си душевни сили в света на висшите духовни същности, до които трябва да дораснеш в своето битие. Събуждайки се сутрин, ти идваш от духовния свят отново укрепен и над всичко, което получаваш от физическия план, съзнателно или безсъзнателно изливаш божествено-духовния живот. Всяка сутрин ти самият се подмладяваш от Вечното във всички аспекти на своето битие.
към текста >>
Целият ти
живот
би бил празен, всичко, което постигаш, би умряло, ако притежаваш само представи от физическия план.
Хората заспиват вечер, без да знаят нищо друго, освен това, че ще бъдат в безсъзнателно състояние и на сутринта отново ще се пробудят в съзнанието на физическия план. Без нищо да предчувства, човек заспива след дневното бързане и работа, без изобщо да се замисля за смисъла на живота. Ако стремящият се към духовно познание човек е приел думите на Духа, той знае нещо, което не е само теория и учение. Той знае нещо, даващо му душевна светлина и душевна топлина. Той знае: ако през деня получаваше само представи от физическия живот, ти би изсъхнал.
Целият ти живот би бил празен, всичко, което постигаш, би умряло, ако притежаваш само представи от физическия план.
Когато вечер отиваш да спиш, навлизаш в света на Духа, потапяш се с всичките си душевни сили в света на висшите духовни същности, до които трябва да дораснеш в своето битие. Събуждайки се сутрин, ти идваш от духовния свят отново укрепен и над всичко, което получаваш от физическия план, съзнателно или безсъзнателно изливаш божествено-духовния живот. Всяка сутрин ти самият се подмладяваш от Вечното във всички аспекти на своето битие.
към текста >>
Събуждайки се сутрин, ти идваш от духовния свят отново укрепен и над всичко, което получаваш от физическия план, съзнателно или безсъзнателно изливаш божествено-духовния
живот
.
Ако стремящият се към духовно познание човек е приел думите на Духа, той знае нещо, което не е само теория и учение. Той знае нещо, даващо му душевна светлина и душевна топлина. Той знае: ако през деня получаваше само представи от физическия живот, ти би изсъхнал. Целият ти живот би бил празен, всичко, което постигаш, би умряло, ако притежаваш само представи от физическия план. Когато вечер отиваш да спиш, навлизаш в света на Духа, потапяш се с всичките си душевни сили в света на висшите духовни същности, до които трябва да дораснеш в своето битие.
Събуждайки се сутрин, ти идваш от духовния свят отново укрепен и над всичко, което получаваш от физическия план, съзнателно или безсъзнателно изливаш божествено-духовния живот.
Всяка сутрин ти самият се подмладяваш от Вечното във всички аспекти на своето битие.
към текста >>
Тогава Духът се превръща в нас в
живот
, тогава и заспиваме, и се събуждаме по различен начин.
Ако по такъв начин преобразуваме Словото на Духа в чувство, всяка вечер можем да изпитваме следното: „Аз не просто преминавам в несъзнателно състояние, но се потапям в света, където пребивават съществата на Вечното, към които трябва да принадлежи и моето собствено същество. Заспивайки с чувството: аз отивам в духовния свят! и събуждайки се с чувството: аз излизам от Духа – ние се проникваме с чувството, в което трябва да се преобразува словото на Духа, което възприемаме тук от ден на ден, от седмица на седмица в живота, посветен на духовното познание.
Тогава Духът се превръща в нас в живот, тогава и заспиваме, и се събуждаме по различен начин.
към текста >>
Пробудилият се Дух става наш водач в дълбините, където се оттегля духовният
живот
, там, където предаваме на Духа семената за следващата пролет.
През есента, когато растителната покривка изчезва, виждаме как намалява външната сила на слънцето, как се отдалечава ликът на мировия Дух. При правилна подготовка, усещаме Духа, пулсиращ във Вселената, в самите нас. И сега можем да следваме мировия Дух, когато той губи външния си облик. Когато взорът ни не може да почива върху растителната покривка, усещаме, как в нас се пробужда Духът в степента, в която той се оттегля от външните мирови явления.
Пробудилият се Дух става наш водач в дълбините, където се оттегля духовният живот, там, където предаваме на Духа семената за следващата пролет.
Там се учим да виждаме със своя духовен поглед и да си казваме: „Когато външният живот постепенно става невидим за външните сетива, когато есенната тъга се прокрадва в душата ни, душата следва Духа в мъртвите скали, за да извлече от тях силите, които през пролетта ще покрият Земята с нови сетивни органи на мировия Дух“.
към текста >>
Там се учим да виждаме със своя духовен поглед и да си казваме: „Когато външният
живот
постепенно става невидим за външните сетива, когато есенната тъга се прокрадва в душата ни, душата следва Духа в мъртвите скали, за да извлече от тях силите, които през пролетта ще покрият Земята с нови сетивни органи на мировия Дух“.
През есента, когато растителната покривка изчезва, виждаме как намалява външната сила на слънцето, как се отдалечава ликът на мировия Дух. При правилна подготовка, усещаме Духа, пулсиращ във Вселената, в самите нас. И сега можем да следваме мировия Дух, когато той губи външния си облик. Когато взорът ни не може да почива върху растителната покривка, усещаме, как в нас се пробужда Духът в степента, в която той се оттегля от външните мирови явления. Пробудилият се Дух става наш водач в дълбините, където се оттегля духовният живот, там, където предаваме на Духа семената за следващата пролет.
Там се учим да виждаме със своя духовен поглед и да си казваме: „Когато външният живот постепенно става невидим за външните сетива, когато есенната тъга се прокрадва в душата ни, душата следва Духа в мъртвите скали, за да извлече от тях силите, които през пролетта ще покрият Земята с нови сетивни органи на мировия Дух“.
към текста >>
Когато силата на външното Слънце е минимална, когато свети най-малко, когато се сгъстява външната тъма, тогава духът в нас, благодарение на Духа, с който се е съединил долу, се чувства съединен със силите, които стават най-отчетливо възприемаеми и зрими, пробуждайки семето за нов
живот
.
Така хората, които духовно са познавали духа, са усещали, че те съпътстват Мировия Дух, че те се спускат през зимата надолу заедно със семето.
Когато силата на външното Слънце е минимална, когато свети най-малко, когато се сгъстява външната тъма, тогава духът в нас, благодарение на Духа, с който се е съединил долу, се чувства съединен със силите, които стават най-отчетливо възприемаеми и зрими, пробуждайки семето за нов живот.
към текста >>
Без това последно раждане християнството не би било съвършено, а антропософията не би била способна да постигне християнския дух ако не разбираше, че словото, което звучи за нас от година на година, не трябва да остава теория и учение, а трябва да се превръща в топлина, светлина и
живот
, за да се въвеждаме с помощта на тази сила в живота на духовната Вселена, да бъдем приети от нея и заедно с нея самата да бъдем приобщени към Вечността.
Така всяка година наистина усещаме като потвърждение на нашия стремеж Импулса на Христос и получаваме от него гаранция и залог, че от година на година в нас ще укрепва животът, който ни въвежда в духовния свят, в който няма смърт, съществуваща във физическия свят. Тогава ще успеем да одушевим и одухотворим това, което за съвременния материалистичен човек е не символ, а само обект на външна материалистична сетивна радост. И тогава ще почувстваме в символа действителността, ще почувстваме това, което има предвид, например, Йоханес Таулер, когато казва, че Христос се ражда три пъти: един път – от предвечния Бог-Отец, който пронизва и тъче света, след това – като човек по времето на основаването на християнството, и накрая отново и отново – в душите на тези, които пробуждат в себе си духовното Слово.
Без това последно раждане християнството не би било съвършено, а антропософията не би била способна да постигне християнския дух ако не разбираше, че словото, което звучи за нас от година на година, не трябва да остава теория и учение, а трябва да се превръща в топлина, светлина и живот, за да се въвеждаме с помощта на тази сила в живота на духовната Вселена, да бъдем приети от нея и заедно с нея самата да бъдем приобщени към Вечността.
към текста >>
Трябва да усещаме това, когато стоим пред символа на Рождество, усещайки се сякаш потопени в дълбокия, студен, външно мъртъв свят под Земята, не само предчувствайки, но и разбирайки, че Духът пробужда от смъртта новия
живот
.
Трябва да усещаме това, когато стоим пред символа на Рождество, усещайки се сякаш потопени в дълбокия, студен, външно мъртъв свят под Земята, не само предчувствайки, но и разбирайки, че Духът пробужда от смъртта новия живот.
Каквато и да е степента ни на развитие, можем да съпреживяваме това, което са усещали посветените във всички времена, когато в полунощния час на Рождество действително са се спускали надолу, за да видят там духовното Слънце, когато в Рождественската полунощ духовното Слънце извиква от мъртвите външно камъни покарващия, пускащ кълнове живот, за да може да се появи през новата пролет.
към текста >>
Каквато и да е степента ни на развитие, можем да съпреживяваме това, което са усещали посветените във всички времена, когато в полунощния час на Рождество действително са се спускали надолу, за да видят там духовното Слънце, когато в Рождественската полунощ духовното Слънце извиква от мъртвите външно камъни покарващия, пускащ кълнове
живот
, за да може да се появи през новата пролет.
Трябва да усещаме това, когато стоим пред символа на Рождество, усещайки се сякаш потопени в дълбокия, студен, външно мъртъв свят под Земята, не само предчувствайки, но и разбирайки, че Духът пробужда от смъртта новия живот.
Каквато и да е степента ни на развитие, можем да съпреживяваме това, което са усещали посветените във всички времена, когато в полунощния час на Рождество действително са се спускали надолу, за да видят там духовното Слънце, когато в Рождественската полунощ духовното Слънце извиква от мъртвите външно камъни покарващия, пускащ кълнове живот, за да може да се появи през новата пролет.
към текста >>
117.
Рождественското настроение. Берлин, 26 декември 1909 година.
GA_117 Дълбоките тайни в еволюцията на човечеството в светлината на Евангелията
Ако на някой се удаде да се измъкне от пресиращите предубеждения на външния свят, той ще успее свободно да усеща духа в чистия етер, той би усетил силата на духовното и би започнал да я внася в труда на своите ръце в ежедневния
живот
.
Когато се обръщат към духовната наука, мнозина от нас могат да кажат: да, всичко това, което ми предлага духовната наука, би било прекрасно, великолепно, всичко това прави моето сърце горещо, моята душа любвеобилна; но аз не мога да вярвам в това! Всичко, на което съм се научил във външния свят, предубежденията, които съм усвоил – всичко това ме задържа, всичко това ми казва: това са само бълнувания, това не е поставено на здрава основа! – И мнозина живеят в горчиви съмнения.
Ако на някой се удаде да се измъкне от пресиращите предубеждения на външния свят, той ще успее свободно да усеща духа в чистия етер, той би усетил силата на духовното и би започнал да я внася в труда на своите ръце в ежедневния живот.
Символично за усещането, което толкова тормози редовия човек, потопен в съвременността, свободно и безпрепятствено да усеща това, което може да даде на сърцето и душата духовната наука, може да бъде следното събитие.
към текста >>
Той се опитвал да се извиси над напълно материалния
живот
, за да усети в общността на Моравската църква[4] нещо от дълбокия религиозен дух, може да се каже – от познанието за мировия Дух по древния начин.
Трябва да кажем, че старият Харденберг се опитвал да се бори със суровото неразбиране по отношение на сина си.
Той се опитвал да се извиси над напълно материалния живот, за да усети в общността на Моравската църква[4] нещо от дълбокия религиозен дух, може да се каже – от познанието за мировия Дух по древния начин.
Но той не довел това дотам, да усети силата и мощта на истините, които излизали от душата на сина му. Било нужно дълготрайното въздействие на авторитарните възприятия, които вътре в такава общност действали сугестивно, за да се развълнува до дълбините на душата си от този наистина християнски дух, който може да бъде разбран само тогава, когато е обвеян с дъха на духовното познание.
към текста >>
“ В момент на освобождаване от всякаква връзка с физическото, без да бъде смущаван от предубежденията на физическия план, старият Харденберг усетил настойчивата власт на духовния
живот
.
Той усетил нещо, което дотогава не бил усещал. Празникът завършвал. Излизайки, старият Харденберг попитал някой от присъстващите: чие е това великолепно стихотворение? – „На вашия син!
“ В момент на освобождаване от всякаква връзка с физическото, без да бъде смущаван от предубежденията на физическия план, старият Харденберг усетил настойчивата власт на духовния живот.
Но синът му от няколко месеца, що се отнася до физическото му тяло, се намирал под Земята! Защото старият Харденберг преживял това няколко месеца след смъртта на Новалис. Когато по силата на обстоятелствата се оказал в състояние за кратко да свали предубежденията на физическия план, с които сме обвити тук, той бил възнесен в духовните висини, където усетил настоятелната им сила, настоятелната власт на духовните висини, която трябва да усещаме без оглед на всички предубеждения на материалния свят. Само ако можехме да оставим долу тези материалистически предубеждения на съвременността! Да усетим настойчивостта на духовния живот и да позволим на тази сила и топлина да струят в сърцата ни!
към текста >>
Да усетим настойчивостта на духовния
живот
и да позволим на тази сила и топлина да струят в сърцата ни!
“ В момент на освобождаване от всякаква връзка с физическото, без да бъде смущаван от предубежденията на физическия план, старият Харденберг усетил настойчивата власт на духовния живот. Но синът му от няколко месеца, що се отнася до физическото му тяло, се намирал под Земята! Защото старият Харденберг преживял това няколко месеца след смъртта на Новалис. Когато по силата на обстоятелствата се оказал в състояние за кратко да свали предубежденията на физическия план, с които сме обвити тук, той бил възнесен в духовните висини, където усетил настоятелната им сила, настоятелната власт на духовните висини, която трябва да усещаме без оглед на всички предубеждения на материалния свят. Само ако можехме да оставим долу тези материалистически предубеждения на съвременността!
Да усетим настойчивостта на духовния живот и да позволим на тази сила и топлина да струят в сърцата ни!
Като действаме така в нужното време, ние изпълняваме дълга си по отношение на съвременното човечество.
към текста >>
Можахме да посочим как в събитието в Палестина се сливат различни течения от човешкия духовен
живот
от дохристиянското време.
Преживявайки Христовото събитие, можем да оценим значението и силата на антропософския мироглед за съвременността и за бъдещото човечество. Когато позволяваме да действа в душата ни толкова дълбоко чувство по отношение на Христовото събитие, каквото е имал Новалис, в нас отново възниква потребност да се запитаме: как можем все повече и повече да усещаме истинността на това, което като могъщ импулс е навлязло в човечеството, когато в Палестина се е родил Христос Исус? В цялата ни съвременност, можем да приведем в тясна вътрешна взаимовръзка с Христовото събитие именно антропософията.
Можахме да посочим как в събитието в Палестина се сливат различни течения от човешкия духовен живот от дохристиянското време.
Посочихме, че днес мнозинството от хората си представят съвсем смътно събитието в Палестина, и че само постепенно, според това как хората ще се развиват в духовно отношение, то ще бъде разбрано в далечното бъдеще в цялата си сила и значение. Голямата мъдрост ще бъде добита в хода на земното развитие: някога тази мъдрост ще получи прекрасно задълбочаване посредством това, че ще се превърне в инструмент за разбиране на същността на Христовия импулс.
към текста >>
И днес теолозите вече казват: самото историческо изследване ни принуждава да се съгласим с това, че исторически не може да се потвърди, че в началото на нашето летоброене в Палестина е живял Този, за Когото в Евангелията ни се възвестяват толкова мощни слова, от Когото в човешкия духовен
живот
се вливат толкова мощни импулси!
Днес живеем в епоха, в която материалистическото изследване се е намесило и в разбирането за Христовото събитие. В този час следва да посочим сериозни неща, тъй като в наше време самото материалистическо изследване се е заело с най-духовното от събитията, които някога са засягали Земята ни; виждаме, как днес материалистичните теолози[6] говорят за така нареченото „историческо изследване“, за това, че едва ли може да съществува доказателство за външния, исторически Христос!
И днес теолозите вече казват: самото историческо изследване ни принуждава да се съгласим с това, че исторически не може да се потвърди, че в началото на нашето летоброене в Палестина е живял Този, за Когото в Евангелията ни се възвестяват толкова мощни слова, от Когото в човешкия духовен живот се вливат толкова мощни импулси!
към текста >>
Но трябва да има поне няколко човека, които от импулса на антропософията да разбират, макар и частично, че външната наука опровергава сама себе си във всички области, и че в бъдеще само духовният
живот
може да бъде от полза за човечеството.
Сега ще направя малка вметка. Искам да посоча, в какво антропософът трябва да вижда дълбоките симптоми на своето време: това е, така да се каже – безперспективността на научния подход в наше време. Тези, които искат да вярват във външната наука[8], които се стремят днес да подложат на дискусии и историческия Христос, са непоправими.
Но трябва да има поне няколко човека, които от импулса на антропософията да разбират, макар и частично, че външната наука опровергава сама себе си във всички области, и че в бъдеще само духовният живот може да бъде от полза за човечеството.
към текста >>
Хората, особено тези, които са извън антропософския
живот
, не са толкова добросъвестни за да вникнат, по какъв начин се изработват методите, внедряващи в душите на хората натрапчивите материалистични съждения.
Хората, особено тези, които са извън антропософския живот, не са толкова добросъвестни за да вникнат, по какъв начин се изработват методите, внедряващи в душите на хората натрапчивите материалистични съждения.
към текста >>
И ако това, което е станало в Палестина и на което всяка година позволяваме отново символично да се възражда в нашето сърце, външната наука все повече го намира за нещо, което може да бъде отречено и изкоренено, то антропософското духовно движение ще стане средоточие, в което силата на палестинското събитие ще избухва все по-ярко и по-ярко, откъдето в останалото човечество отново ще струи
живот
, който може да дойде само от това събитие.
Затова още дълго няма да има възможност да се види в светлината на истината това, което е най-великото благо за човечеството, освен в интимния кръг на антропософската дейност.
И ако това, което е станало в Палестина и на което всяка година позволяваме отново символично да се възражда в нашето сърце, външната наука все повече го намира за нещо, което може да бъде отречено и изкоренено, то антропософското духовно движение ще стане средоточие, в което силата на палестинското събитие ще избухва все по-ярко и по-ярко, откъдето в останалото човечество отново ще струи живот, който може да дойде само от това събитие.
към текста >>
Той все повече пронизва целия
живот
на нашата Земя.
“ Бихме могли да кажем, че това е основното изречение на Христос Исус. В началото на нашето летоброене Той е странствал в Палестина в телесен облик. След това трябва да Го търсим в духовния свят, тъй като оттогава Той е съединен с духовната атмосфера на Земята. Той е станал Дух на Земята. Ако търсим, Го намираме в духовната атмосфера на нашата Земя.
Той все повече пронизва целия живот на нашата Земя.
към текста >>
Духовният
живот
, в края на краищата, води до източници, които търсим в индивидуалностите, които наричаме Учители на мъдростта и хармонията на усещанията.
Какво трябва да добият хората благодарение на все повече навлизащия в душата им Дух на Христа? Ако искаме съвсем ясно да разберем, какво трябва да добият хората в бъдеще благодарение на навлизащия в душите им Дух на Христа, трябва да се изпита именно това, което от известно време правим в антропософското движение. Това, което правим в антропософското движение не е нещо произволно, не е следствие от някаква определена от един или друг човек програма.
Духовният живот, в края на краищата, води до източници, които търсим в индивидуалностите, които наричаме Учители на мъдростта и хармонията на усещанията.
Ако наистина ги търсим, в тях намираме импулсите как следва да действаме от епоха в епоха и от век на век.
към текста >>
И ако пренесем този разбран от нас Христос през камалока и девакана в новия земен
живот
, и оттам – отново и отново към ново земно съществуване чак до шестия културен период, ще си спомним за това, което сме преживели в нашата пета култура, и тогава ще отпразнуваме в нас самите християнската Пасха.
Така Рождество и Пасха се обединяват в пета и шеста култури на нашето следатлантско време. Така трябва да се учим да разбираме това, което научаваме от Евангелията. Частично вече научихме и ще продължим да се учим, как в християнството са се слели течението на Буда, течението на Заратустра и древноеврейското течение и как те, в смисъла, който е изобразен и в Евангелията – са влезли в личността на Христос Исус. В собствения ни аз животът трябва да добие това, което е тъкало и живяло в света в дохристиянското време; то трябва да се роди изново, пронизано от Христовия Импулс. Ние празнуваме антропософското Рождество в нашата собствена душа: раждането в нас на Христос.
И ако пренесем този разбран от нас Христос през камалока и девакана в новия земен живот, и оттам – отново и отново към ново земно съществуване чак до шестия културен период, ще си спомним за това, което сме преживели в нашата пета култура, и тогава ще отпразнуваме в нас самите християнската Пасха.
към текста >>
Тогава ще сме разбрали нещо от това, което отново ще ни даде сили през Новата година да продължим да напредваме в антропософския
живот
и антропософските истини.
Почувствайте именно на това Рождество, че във вашите души е решението да станете достойни инструменти за развитието на човечеството в бъдеще! Почувствайте цялата значимост и цялата тежест на антропософското решение: не всеки трябва да бъде антропософ; но като отчитаме какво именно беше казано, ние трябва да бъдем антропософи поради дълга си пред човечеството, поради дълга си пред цялата задача на човечеството и неговата мисия. Нека от рождественската елха символично да ни пронизва светлината, която ще ни възпламени за тази духовна мисия на човечеството.
Тогава ще сме разбрали нещо от това, което отново ще ни даде сили през Новата година да продължим да напредваме в антропософския живот и антропософските истини.
към текста >>
Виж също „Масарик разказва за своя
живот
“, беседи с Карел Чапек, издателство Саssirer, Берлин, 1937, стр. 130/131
[9] Тук беше историк – Хайнрих Фридюнг – 1851-1920 г. австрийски историк и писател на политически теми, използвал фалшив документ, за да свидетелства за сръбските интриги срещу Австрия.
Виж също „Масарик разказва за своя живот“, беседи с Карел Чапек, издателство Саssirer, Берлин, 1937, стр. 130/131
към текста >>
118.
Съдържание
GA_118 Новото появяване на Христос в етерния свят
Трите области на мъртвите:
живот
между смърт и ново раждане.
Трите области на мъртвите: живот между смърт и ново раждане.
към текста >>
119.
1. ВЪВЕДЕНИЕ НА АМЕРИКАНСКИЯ ИЗДАТЕЛ
GA_118 Новото появяване на Христос в етерния свят
Разказва се как Христос изчезнал в облаците и така както Той изчезнал от погледа на Апостолите в тази въздушна, изпълнена с вода дреха на земята, от която всички неща получават своя
живот
, така от облаците Той отново ще се появи. /Деяния:1/.
Макар, че това което Рудолф Щайнер излага с толкова разнообразие и силни образи в тези лекции да е резултат на действително духовно виждане, Новият Завет също съдържа известно добре известни пророчески пасажи, отнасящи се до второто идване на Христос и до неговото духовно съзнание, което ще се зазори във бъдеще. В началото на Деяния на Апостолите, написани от Лука, ученик на апостол Павел, се описва събитието на Възнесение.
Разказва се как Христос изчезнал в облаците и така както Той изчезнал от погледа на Апостолите в тази въздушна, изпълнена с вода дреха на земята, от която всички неща получават своя живот, така от облаците Той отново ще се появи. /Деяния:1/.
към текста >>
120.
2. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ. Карлсруе, 25. 1. 1910 г. Събитието появяване на Христос в етерния свят.
GA_118 Новото появяване на Христос в етерния свят
По този начин ние напредваме в духовното знание и в духовния
живот
.
Тези идеи не служат само, за да задоволят нашето теоретично или научно любопитство. По-скоро те изясняват загадките на живота, тайните на съществуването. Наистина тези мисли и идеи стават действително плодоносни за нас когато ние не само мислим, чувствуваме и усещаме тяхното съдържание и значение, но и когато, под тяхно влияние, се научаваме да гледаме по-различно на света около себе си. Тези идеи трябва да ни проникнат с топлота; те би трябвало да станат в нас импулси, сили на чувството и ума. Това те все повече и повече правят, когато отговорите, които получаваме на някои въпроса отново ни довеждат до нови въпроси, когато биваме водени от въпрос до отговор, а отговорът ни довежда до по-нататъшни въпроси и т.н.
По този начин ние напредваме в духовното знание и в духовния живот.
към текста >>
Ще мине още известно време, преди да стане възможно да разкрия в публични лекции по-интимните страни на духовния
живот
пред съвременното човечество, но наближава времето, когато по-интимните въпроси могат да се разискват вътре в нашите групи.
Ще мине още известно време, преди да стане възможно да разкрия в публични лекции по-интимните страни на духовния живот пред съвременното човечество, но наближава времето, когато по-интимните въпроси могат да се разискват вътре в нашите групи.
Във връзка с това, непрекъснато навярно ще се случва, щото новите членове на Антропософското Общество да бъдат озадачени от едно или друго нещо, а може и да бъдат блокирани. Ние обаче никога не бихме напреднали в нашата работа, ако не достигнем до разискване на по-интимните въпроси на живота, осветени от дълбините на духовно-научното изследване и знание. Днес следователно макар че могат да възникнат криворазбирания от страна на онези от вас, които сте се потопили в духовния живот сравнително от скоро време ние отново ще доведем пред душите си някои от по-интимните факти на духовното знание.
към текста >>
Днес следователно макар че могат да възникнат криворазбирания от страна на онези от вас, които сте се потопили в духовния
живот
сравнително от скоро време ние отново ще доведем пред душите си някои от по-интимните факти на духовното знание.
Ще мине още известно време, преди да стане възможно да разкрия в публични лекции по-интимните страни на духовния живот пред съвременното човечество, но наближава времето, когато по-интимните въпроси могат да се разискват вътре в нашите групи. Във връзка с това, непрекъснато навярно ще се случва, щото новите членове на Антропософското Общество да бъдат озадачени от едно или друго нещо, а може и да бъдат блокирани. Ние обаче никога не бихме напреднали в нашата работа, ако не достигнем до разискване на по-интимните въпроси на живота, осветени от дълбините на духовно-научното изследване и знание.
Днес следователно макар че могат да възникнат криворазбирания от страна на онези от вас, които сте се потопили в духовния живот сравнително от скоро време ние отново ще доведем пред душите си някои от по-интимните факти на духовното знание.
към текста >>
Без съмнение един многозначителен въпрос възниква пред нас, когато не само абстрактно разглеждаме идеята за прераждането, за повтарящите се земни животи, но когато вместо това разрешим на себе си замислено да потънем в този факт на духовния
живот
.
Без съмнение един многозначителен въпрос възниква пред нас, когато не само абстрактно разглеждаме идеята за прераждането, за повтарящите се земни животи, но когато вместо това разрешим на себе си замислено да потънем в този факт на духовния живот.
Тогава чрез отговора, дадени ни за прераждането, което доставя толкова ценни плодове за нашия живот, от своя страна ще възникнат нови въпроси. Може например да зададем следният въпрос: Ако едно лице живее на земята повече от веднъж, ако то се връща отново и отново в нови въплъщения, какво е по-дълбокото значение на това повтарящо се преминаване през живота? Като правило, на това се отговаря, че ние без съмнение по този начин се изкачваме все по-високо и като преживяваме в по-късни земни животи плодовете от предишните живота, в края на краищата се усъвършенствуваме. Това обаче все още представлява твърде общо, абстрактно мнение. Само чрез познание за цялото значение на земния живот, можем да проникнем и в знанието на повтарящите се животи на земята.
към текста >>
Тогава чрез отговора, дадени ни за прераждането, което доставя толкова ценни плодове за нашия
живот
, от своя страна ще възникнат нови въпроси.
Без съмнение един многозначителен въпрос възниква пред нас, когато не само абстрактно разглеждаме идеята за прераждането, за повтарящите се земни животи, но когато вместо това разрешим на себе си замислено да потънем в този факт на духовния живот.
Тогава чрез отговора, дадени ни за прераждането, което доставя толкова ценни плодове за нашия живот, от своя страна ще възникнат нови въпроси.
Може например да зададем следният въпрос: Ако едно лице живее на земята повече от веднъж, ако то се връща отново и отново в нови въплъщения, какво е по-дълбокото значение на това повтарящо се преминаване през живота? Като правило, на това се отговаря, че ние без съмнение по този начин се изкачваме все по-високо и като преживяваме в по-късни земни животи плодовете от предишните живота, в края на краищата се усъвършенствуваме. Това обаче все още представлява твърде общо, абстрактно мнение. Само чрез познание за цялото значение на земния живот, можем да проникнем и в знанието на повтарящите се животи на земята. Ако например нашата земя не би се променяла, ако човек непрекъснато се връща към една земя, която по същината си остава винаги същата, то тогава твърде малко ще може да се научи чрез последователните въплъщения или прераждания.
към текста >>
Само чрез познание за цялото значение на земния
живот
, можем да проникнем и в знанието на повтарящите се животи на земята.
Без съмнение един многозначителен въпрос възниква пред нас, когато не само абстрактно разглеждаме идеята за прераждането, за повтарящите се земни животи, но когато вместо това разрешим на себе си замислено да потънем в този факт на духовния живот. Тогава чрез отговора, дадени ни за прераждането, което доставя толкова ценни плодове за нашия живот, от своя страна ще възникнат нови въпроси. Може например да зададем следният въпрос: Ако едно лице живее на земята повече от веднъж, ако то се връща отново и отново в нови въплъщения, какво е по-дълбокото значение на това повтарящо се преминаване през живота? Като правило, на това се отговаря, че ние без съмнение по този начин се изкачваме все по-високо и като преживяваме в по-късни земни животи плодовете от предишните живота, в края на краищата се усъвършенствуваме. Това обаче все още представлява твърде общо, абстрактно мнение.
Само чрез познание за цялото значение на земния живот, можем да проникнем и в знанието на повтарящите се животи на земята.
Ако например нашата земя не би се променяла, ако човек непрекъснато се връща към една земя, която по същината си остава винаги същата, то тогава твърде малко ще може да се научи чрез последователните въплъщения или прераждания. Напротив истинското значение за нас е във факта, че всяко от тези прераждания на земята ни дава нови полета за учене и опитност. Това не е толкова очебиещо за къси периоди, но ако прегледаме големи отсечки от време както сме в състояние да правим това чрез Духовната Наука, веднага става ясно, че епохите на нашата земя възприемат доста по-различни форми и че ние непрекъснато сме поставени пред нови опитности. Тук обаче трябва да осъзнаем и нещо друго. Трябва да имаме на ум тези промени в живота и на самата земя, защото ако занемарим нещо, което би трябвало да научим, нещо, което би трябвало да бъде преживяно през известна епоха на нашата земна еволюция, то тогава, макар че ще се върнем отново в едно ново прераждане, нещо ще сме напълно загубили; не ще сме успели да разрешим да потече вътре в нас нещо, което е трябвало да позволим да стане през предшествуващата епоха.
към текста >>
Заради това трябва да свържем заедно много факти от духовния
живот
, които повече или по-малко са нови или дори напълно неизвестни за вас, с много от онова, което вече знаете от други лекции и от прочетеното.
Днес ще се постараем да разберем какво означава това за нашите души.
Заради това трябва да свържем заедно много факти от духовния живот, които повече или по-малко са нови или дори напълно неизвестни за вас, с много от онова, което вече знаете от други лекции и от прочетеното.
В началото ще трябва да се върнем до по-ранни периоди в еволюцията на човечеството. Често сме поглеждали назад към по-ранни периоди на нашата земна еволюция. Споменавали сме, че сега живеем в петия период след голямата Атлантска катастрофа. Този пети период бе предшествуван от четвърти или Гръко-Латински период, през който гръцкия и латинския народ развиваха главните идеи и чувства за земната воля. Той от своя страна бе предшествуван от третия или Египто-Халдео-Вавилоно-Асирийския период, а той от древния Персийски, който пък следваше след Древно Индуския.
към текста >>
Ако отидем още по-назад идваме до още по-ранни периоди, които са съществували преди Атлантската катастрофа; стигаме до онези цивилизации и условия на
живот
, които се развиха върху този Атлантски континент, цивилизациите на Атлантските раси.
Споменавали сме, че сега живеем в петия период след голямата Атлантска катастрофа. Този пети период бе предшествуван от четвърти или Гръко-Латински период, през който гръцкия и латинския народ развиваха главните идеи и чувства за земната воля. Той от своя страна бе предшествуван от третия или Египто-Халдео-Вавилоно-Асирийския период, а той от древния Персийски, който пък следваше след Древно Индуския. Ако се задълбаем по-навътре в древността идваме до великата Атлантска катастрофа, която разруши древния континент Атлантида, който някога се разпростираше на мястото, където днес лежи Атлантическия океан. Този катаклизъм постепенно погълна континента и чрез това даде настоящото изображение на нашата твърда земя.
Ако отидем още по-назад идваме до още по-ранни периоди, които са съществували преди Атлантската катастрофа; стигаме до онези цивилизации и условия на живот, които се развиха върху този Атлантски континент, цивилизациите на Атлантските раси.
И даже още по-ранни условия предшествуват тях.
към текста >>
Човешките същества все още нямаха такъв интимен вътрешен
живот
, какъвто имат сега.
Ако разгледаме нашите души такава, каквито те са били по онова време, трябва първо да кажем, че този вид знание, което човешките същества имат днес, е било абсолютно невъзможно. По онова време не е имало така ясно разграничено съзнание за себе, никакво ясно определено Аз-съзнание. Вече човешките същества бяха схванали, че те са Азове. Наистина Азът вече съществуваше като енергия в човешките същества, ала знание за Аза е нещо съвсем различно от енергията на Аза, от неговата ефективност.
Човешките същества все още нямаха такъв интимен вътрешен живот, какъвто имат сега.
Вместо това те са притежавали напълно различни качества например онова качество, което често сме наричали древното мъгляво ясновидство.
към текста >>
Това са били опитностите на човешките души през онова време и това съзнание, този
живот
в духовния свят, е било много по-ясно дори и през Атлантския период твърде много по-ясен.
В такива състояния човешкото същество е било като в транс, така че не е знаело нищо за себе си. Човекът не е бил в състояние тогава да каже Аз съм един човек", ала ясно е знаел "Аз съм член на един духовен свят, в който съм в състояние да възприемам; аз зная, че има един духовен свят".
Това са били опитностите на човешките души през онова време и това съзнание, този живот в духовния свят, е било много по-ясно дори и през Атлантския период твърде много по-ясен.
Като разглеждаме това следователно гледаме към една древна ера на мъгляво сънноподобно ясновидство на нашите души, което постепенно намаля в течение на човешката еволюция.
към текста >>
В светилищата на духовния
живот
и в онези полета на знание и наука, с които такава неща все още се знаеха, винаги се е взимало в предвид, че нашите въплъщения са преминали през тези различни земни периоди.
В светилищата на духовния живот и в онези полета на знание и наука, с които такава неща все още се знаеха, винаги се е взимало в предвид, че нашите въплъщения са преминали през тези различни земни периоди.
Гледало се е назад към един съвсем древен период, дори преди Атлантската катастрофа, когато човешките същества са живели в пряк контакт с боговете или духовете и когато те естествено са имали съвсем различни чувства и усещания. Може да си представите, че човешката душа трябва да е имала съвсем по-различни усещания през време, когато тя е знаела сигурно, че може да се отнесе към висшите същества и е осъзнавала себе си като член на този висш свят. По този начин тя е могла да се научи да чувствува и усеща съвсем по-различно.
към текста >>
Може да си представите, че човешката душа трябва да е имала съвсем по-различни усещания през време, когато тя е знаела сигурно, че може да се отнесе към висшите същества и е осъзнавала себе си като член на този
висш
свят.
В светилищата на духовния живот и в онези полета на знание и наука, с които такава неща все още се знаеха, винаги се е взимало в предвид, че нашите въплъщения са преминали през тези различни земни периоди. Гледало се е назад към един съвсем древен период, дори преди Атлантската катастрофа, когато човешките същества са живели в пряк контакт с боговете или духовете и когато те естествено са имали съвсем различни чувства и усещания.
Може да си представите, че човешката душа трябва да е имала съвсем по-различни усещания през време, когато тя е знаела сигурно, че може да се отнесе към висшите същества и е осъзнавала себе си като член на този висш свят.
По този начин тя е могла да се научи да чувствува и усеща съвсем по-различно.
към текста >>
Антропософите обаче ще трябва да бъдат хората, които ще са така узрели за духовен
живот
, че не ще объркат второто идване на Христос в едно духовно тяло, видимо само за висше зрение, с такова едно новопоявяване в някакво физическо тяло.
Материалистичният ум ще схване това събитие като друго слизане на Христос в плът, като друго физическо въплъщение. Ще има известно число хора, които чрез своето колосално самомнение ще обърнат това за свое собствено преимущество, като ще обявят всред човешките същества, че те са въплъщението на Христос. Следователно идващият период може би да ни донесе фалшиви Христосовци.
Антропософите обаче ще трябва да бъдат хората, които ще са така узрели за духовен живот, че не ще объркат второто идване на Христос в едно духовно тяло, видимо само за висше зрение, с такова едно новопоявяване в някакво физическо тяло.
Това ще бъде едно от страшните изкушения, което ще нападне човечеството. Да се помогне на човечеството да надделее това изкушение ще бъде задачата на онези, които чрез Духовната наука се научават да издигнат себе си до едно схващане на духа на онези, които не желаят да свличат духа долу в материя, а самите те да се изкачат в духовния свят. Следователно в този смисъл ние трябва да говорим за второто идване на Христос и за факта, че ние самите издигаме себе си до Христос в духовния свят чрез придобиване на етерно зрение.
към текста >>
121.
3. ВТОРА ЛЕКЦИЯ. Хайделберг, 27. 1. 1910 г. Духвната Наука като подготовка за нова етерно зрение.
GA_118 Новото появяване на Христос в етерния свят
Нашите лекции при груповите ни събрания биха допринесли малко за нашия напредък, ако не можехме понякога да говорим за по-интимните процеси на духовния
живот
на човечеството.
Нашите лекции при груповите ни събрания биха допринесли малко за нашия напредък, ако не можехме понякога да говорим за по-интимните процеси на духовния живот на човечеството.
Онова, за което би трябвало да се стремим в нашите групи е подготовка за постигане на висши духовни истини. Същевременно, не трябва да мислим, че такава една подготовка се състои само в научаване на теории и идеи. Онова, което ние наричаме подготовка за постижение на висши истини всъщност би трябвало да се състои в специално състояние на сетивата и сетивността в нашите души. Посредством живота в нашите групи и чрез факта, че ние се срещаме всяка седмица нашите души би трябвало постепенно да узреят до точката, при която те стават възприемчиви дори за онези елементи на Духовната наука, които слизат или, ако предпочитате, се изкачват от по-общите истини които ние вече сме в състояние да съобщаваме чрез екзотеричните лекции на общата публика, до конкретните факти на живота.
към текста >>
Има някои неща, към които би трябвало да бъдат тази вечер обърнати душите ни, неща, които наистина първоначално ние бавно и постепенно ще разберем, но които можем да започнем да усещаме и предусещаме, ако придобием необходимата степен на зрялост чрез нашия
живот
в групите.
Нека следователно да посветим тази наша вечер специално на такава една подготовка на нашите души, т.е. на такава една подготовка на чувствата вътре у нашите души.
Има някои неща, към които би трябвало да бъдат тази вечер обърнати душите ни, неща, които наистина първоначално ние бавно и постепенно ще разберем, но които можем да започнем да усещаме и предусещаме, ако придобием необходимата степен на зрялост чрез нашия живот в групите.
Смята се, че в тези случаи такива истини ще бъдат възприемани със съответната деликатност, че те ще бъдат приети, като безценно съкровище на душата, а не като нещо, което смятаме, че може веднага да бъде поставено пред една неподготвена публика. Постепенно ще се изкачим в нашите размишления от познатото към непознатото.
към текста >>
Истините придобиват значение в нашия
живот
само когато те могат да бъдат трансформирани, преоформени в нашите души в топло чувство, в светлина, която свети вътре у нас по такъв начин, че ни води напред по пътя на живота.
Един въпрос се налага дори върху ума и на онези запознати с елементите на антропософската световна концепция: има ли някакъв смисъл или цел във факта, че човешката душа се появява отново и отново в последователни въплъщения или прераждания на земята? Човек може да приеме абстрактната истина за прераждането обаче такава една абстрактна истина всъщност малко може да ни помогне в живота.
Истините придобиват значение в нашия живот само когато те могат да бъдат трансформирани, преоформени в нашите души в топло чувство, в светлина, която свети вътре у нас по такъв начин, че ни води напред по пътя на живота.
По тази причина абстрактната истина за прераждането придобива значение за нас само когато ние сме в състояние да знаем по-точно и интимно смисъла и значението на последователните въплъщения на човешките същества. Това ще бъде един от въпросите, с които ще се занимаем днес.
към текста >>
Другият въпрос е: какво специално значение се съдържа за нас във факта, че ние сме в състояние през настоящо въплъщение да поемем Антропософията в нашите души, да свържем антропософските истини с нашия най-вътрешен
живот
?
Другият въпрос е: какво специално значение се съдържа за нас във факта, че ние сме в състояние през настоящо въплъщение да поемем Антропософията в нашите души, да свържем антропософските истини с нашия най-вътрешен живот?
Ще видим, че днес тези две неща ще се свържат хармонично.
към текста >>
Вие често сте чували че две последователни въплъщения на едно човешко същество не следват едно след друго случайно, но че когато човешкото същество е преминало през смърт и излязло от един земен
живот
, то се връща в нов земен
живот
само когато този
живот
му дава възможността да научи нещо ново за земята и да го свърже със своя душевен
живот
.
Вие често сте чували че две последователни въплъщения на едно човешко същество не следват едно след друго случайно, но че когато човешкото същество е преминало през смърт и излязло от един земен живот, то се връща в нов земен живот само когато този живот му дава възможността да научи нещо ново за земята и да го свърже със своя душевен живот.
Това може да бъде разбрано, разбира се, само от онзи, който не ограничава своето проучване на еволюцията на земята до един период, обемащ само няколко века или хилядолетия. Само онзи, който обхваща цялата еволюция на земята е в състояние да разбере нещата правилно. Що се касае до външните физически условия тях ще се научим да разбираме дори ако се ограничим до външни източници, ще разберем че самият външен вид на земята се променя в течение на сравнително къси периоди от време.
към текста >>
Ако си представите всичко това, трябва да си кажете, че има възможност за душите да преживят нещо ново през всяко съществуване на земята, винаги да получават нови плодове и тогава да свързват тези плодове със собствения ни
живот
, за да преминат през един духовен
живот
между смърт и ново раждане.
Ако си представите всичко това, трябва да си кажете, че има възможност за душите да преживят нещо ново през всяко съществуване на земята, винаги да получават нови плодове и тогава да свързват тези плодове със собствения ни живот, за да преминат през един духовен живот между смърт и ново раждане.
Когато условията се променят така че нещо ново да може да бъде научено и си струва труда да се слезе отново на земята, тези души отново идват в ново прераждане.
към текста >>
Не само въздействието на енергии и същества действуващи зад явленията, довеждат човека долу отново и отново в нови въплъщения; всъщност всяко въплъщение би трябвало да допринесе нова енергия и нова способност и да бъде нов елемент вътре в божествения план, представляващ цялостта на човешкия
живот
.
Не само въздействието на енергии и същества действуващи зад явленията, довеждат човека долу отново и отново в нови въплъщения; всъщност всяко въплъщение би трябвало да допринесе нова енергия и нова способност и да бъде нов елемент вътре в божествения план, представляващ цялостта на човешкия живот.
Само когато схващаме живота по този начин, само тогава законът, за повтарящите се животи на земята придобива своето истинско значение. Същевременно ние също трябва да запитаме себе си дали не е възможно да пропуснем някаква добра възможност. Не е ли възможно, да има нещо важно което да зависи от това, дали използуваме по най-добрия и правилен начин всяко наше въплъщение? Ако само бихме могли да бъдем сигурни, че бихме имали едно повторение на нашия, настоящ живот през следното въплъщение много хора биха казали: "О, имам достатъчно време, защото ще живея още много пъти на земята."
към текста >>
Ако само бихме могли да бъдем сигурни, че бихме имали едно повторение на нашия, настоящ
живот
през следното въплъщение много хора биха казали: "О, имам достатъчно време, защото ще живея още много пъти на земята."
Не само въздействието на енергии и същества действуващи зад явленията, довеждат човека долу отново и отново в нови въплъщения; всъщност всяко въплъщение би трябвало да допринесе нова енергия и нова способност и да бъде нов елемент вътре в божествения план, представляващ цялостта на човешкия живот. Само когато схващаме живота по този начин, само тогава законът, за повтарящите се животи на земята придобива своето истинско значение. Същевременно ние също трябва да запитаме себе си дали не е възможно да пропуснем някаква добра възможност. Не е ли възможно, да има нещо важно което да зависи от това, дали използуваме по най-добрия и правилен начин всяко наше въплъщение?
Ако само бихме могли да бъдем сигурни, че бихме имали едно повторение на нашия, настоящ живот през следното въплъщение много хора биха казали: "О, имам достатъчно време, защото ще живея още много пъти на земята."
към текста >>
Ако разгледаме най-важните факти на живота обаче и като възможност че онова, което земята може да ни даде пред един определен период от време, не може да бъде преживяно отново през друг период, тогава ще осъзнаем, че наистина е възможно да пропуснем някои добри възможности; в този случай човек може да придобие едно вътрешно усещане за задължение и отговорност да направи максимума през всяко въплъщение, през всеки земен
живот
да извлече максимума по правилен начин.
Ако разгледаме най-важните факти на живота обаче и като възможност че онова, което земята може да ни даде пред един определен период от време, не може да бъде преживяно отново през друг период, тогава ще осъзнаем, че наистина е възможно да пропуснем някои добри възможности; в този случай човек може да придобие едно вътрешно усещане за задължение и отговорност да направи максимума през всяко въплъщение, през всеки земен живот да извлече максимума по правилен начин.
Ние ще разгледаме по-точно как можем да използуваме тези въплъщения, ако погледнем назад с помощта на онова, което духовното изследване може да ни предложи. Сега ще ви говоря за някои факти, които вече са ви познати, но ще ги разширя, за да включат и нещо, което е неизвестно на повечето от вас, седящи тук. Онова, което вече знаете е фактът, че през нашите по-ранни въплъщения нашите души притежаваха напълно различни способности от тези, които те притежават днес. Тези качества, чрез които живее съвременното човечество и работи с тях не винаги са съществували. Ако се попитаме какво специално е най-активно в човешката душа днес, трябва да отговорим, че това е способността да се възприемат чрез сетивата по точен начин външните факти на света.
към текста >>
Човешкото същество е било извън своето собствено себе през най-важните моменти на своя
живот
в състояние на унес и в това състояние той дори не е знаел, че е независима индивидуалност, притежаваща свой собствен вътрешен
живот
.
Какво е това, което човекът е бил в състояние да придобие в този външен свят, което той не е бил в състояние да има също и в духовния свят? Онова, което е липсвало на този духовен свят, бе възможността да се развие себе-съзнание, възможността, човекът да каже "Аз" на себе-си. Това е липсвало на човечеството.
Човешкото същество е било извън своето собствено себе през най-важните моменти на своя живот в състояние на унес и в това състояние той дори не е знаел, че е независима индивидуалност, притежаваща свой собствен вътрешен живот.
Той е бил напълно отдаден на духовния свят. За да се научи да преживява себе си като едно Аз е било възможно за човек само тук, във физическия свят; само тук той е могъл да достигне истинско съзнание за себе. С това себесъзнание е неделимо свързано онова, което наричаме сила за преценка, нашето съвременно мислене съвременната ни способност за възприемане. Човешкото същество бе принудено следователно да пожертвува своето предишно отношение с духовния свят, своето предишно мъгляво ясновидство, за да може да придобие възможността да различава себе си като едно Аз от заобикалящата го среда и чрез това идване до Аза да дойде и до себесъзнание. В бъдеще човешкото същество отново ще придобие в допълнение на своето съзнание, за себе, тази способност да гледа ясновидски в света на духовете.
към текста >>
За най-древното от всички времена за онези ясновиждащи периоди от човешката еволюция, когато това ясновидство се възкачвало до най-високите области на духовния
живот
, до същества, които трябва да си представим като най-висшите от онези, свързани с нашия свят,определението Крита Юга се използувало; този период по-късно бе наречен Златен Век.
Източната философия, която е била в състояние да вижда в тези условия поради това, че все още е притежавала остатъци от свещеното учение на древните Риши, продължавала да има и тя особени определения за различните периоди на човешката еволюция.
За най-древното от всички времена за онези ясновиждащи периоди от човешката еволюция, когато това ясновидство се възкачвало до най-високите области на духовния живот, до същества, които трябва да си представим като най-висшите от онези, свързани с нашия свят,определението Крита Юга се използувало; този период по-късно бе наречен Златен Век.
към текста >>
Духовният
живот
специално напредва в скокове.
Ако проследите развитието на едно растение, вие ще откриете, че има скок винаги когато нещо ново се появява в течението на неговото развитие. Скок се прави от листната формация към цвета, от чашката към венчелистчетата, от венчелистчетата към тичинките и т.н. След като природата се развива постепенно за известно време, тя прави по-нататъшни скокове, всъщност цялото съществувание прави скокове. Тук лежи същината на еволюцията, че стават кризи и скокове. Една от онези баналности, произтичащи от ужасната мързеливост на човешкото мислене е, когато човешките същества казват, че "Природата не прави скокове"; всъщност тя прави много скокове.
Духовният живот специално напредва в скокове.
Велики и значителни скокове стават в течение на духовното развитие. Животът след това постепенно върви напред, докато отново станат значителни духовни скокове. Един такъв огромен скок в живота на човечеството скок, който е бил важен не само за онези, които са били с Христос е станал по времето, когато Той бе вървял по земята. В този смисъл векът, когато Христос е живял и проповядвал в Палестина, можем да наречем преходен век. Моля не считайте, че такъв един скок, такова едно преминаване като това трябва да бъде забелязано лесно от всеки един.
към текста >>
"Променете наклонностите си, променете предишното разположение на душата си, така че да можете да вярвате, че душевният ви
живот
е способен да бъде сгрят вътре в самите вас, вътре в Аза ви и че вие сте в състояние да схванете, като наблюдавате всичко, което става около вас, че има един духовен свят.
Чрез естествената еволюция през Кали Юга човешките същества постепенно са придобили силата на преценка, а и Аз-съзнание, но те не са били в състояние отново да придобият от това си Аз-съзнание и чрез своите собствени сили връзката с духовния свят. Йоан Кръстител казвал: "Дошло е времето, когато вашето Аз трябва да бъде така обучено, че това Аз да може да проникне напълно дълбините на душата ви, че то да може да намери вътре у себе си връзката с Царството Божие". Тъй като човешкото същество нормално вече не бе в състояние да се изкачи вън от себе си чрез ясновидско състояние в духовния свят, Царството Божие трябваше да слезе дори до физическия свят. То трябваше да се разкрие по такъв начин, че Азът да може да го познае чрез обикновеното съзнание на себето, чрез усещането за истина, вродено в обикновеното себесъзнание.
"Променете наклонностите си, променете предишното разположение на душата си, така че да можете да вярвате, че душевният ви живот е способен да бъде сгрят вътре в самите вас, вътре в Аза ви и че вие сте в състояние да схванете, като наблюдавате всичко, което става около вас, че има един духовен свят.
Вие трябва да се научите да разбирате духовните светове във вашето Аз, чрез вашето Аз. Те са слезли и са наблизо. Повече не могат да бъдат търсени в един свят на екстаз извън съзнанието! "
към текста >>
Те знаят, че Тъмният Век е свършил, онзи век, през който човешките същества са имали нужда, за развитието на своето Аз-съзнание, от
живот
вътре във физическата материя без проникновение в духовните светове.
И все пак съвременният материализъм ще продължава да бъде толкова силен, че дори такава една истина ще бъде тълкувана по материалистичен начин. Това материалистично тълкуване ще се превърне в реалност. Тази истина ще бъде изтълкувана като връщане на Христос в плът. Фалшиви Христосовци, фалшиви месии ще се разхождат по земята в близко бъдеще, лица, които ще претендират да са върналият се Христос. Антропософите обаче трябва да са онези, които не ще бъдат заблудени от такъв материализъм, който вярва, че Христос може да се върне отново на земята в плът.
Те знаят, че Тъмният Век е свършил, онзи век, през който човешките същества са имали нужда, за развитието на своето Аз-съзнание, от живот вътре във физическата материя без проникновение в духовните светове.
Човек вече трябва така да се развива, че да може да се изкачи отново до духовната сфера, където той ще е в състояние да вижда Христос, живеещ и непрекъснато присъствуващ в етера.
към текста >>
Периодът на човешкия
живот
между смърт и ново раждане ще протича по-различно, ако човешките души са преживели новото появяване на Христос.
На човечеството ще се даде един период от около 2500 г., през който да развие тези качества; 2500 г. ще са на разположение на човечеството да постигне етерно виждане като естествено всемирно човешко качество, докато човешките същества отново биха напреднали до друго качество през друго преходно време. През въпросните 2500 г. все повече и повече човешки същества ще са в състояния да развият тези способности в себе си. Няма да има никакво значение дали тогава те живеят между раждане и смърт или дали живеят в духовния свят след смърт.
Периодът на човешкия живот между смърт и ново раждане ще протича по-различно, ако човешките души са преживели новото появяване на Христос.
Животът след смъртта също ще бъде променен в резултат на тази опитност. Поради това е толкова важно за душите сега въплътени да бъдат добре подготвени за Христовото събитие, което ще стане през това столетие. Това е толкова важно за онези, които са въплътени тук на земята във физическо тяло, колкото и за онези, които вече ще са преминали портите на смъртта и ще живеят живота между смърт и ново раждане. От най-голяма важност е за всички живи души днес да се подготвят за това събитие и така да бъдат добре въоръжени срещу опасностите.
към текста >>
122.
4. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ. Колон, 27. 2. 1910 г. Будизъм и Павловото Християнство.
GA_118 Новото появяване на Христос в етерния свят
Чрез Павел духовният
живот
ставаше завист от това единствено въплъщение за цялото бъдеще.
Павел трябваше да напъти човешките същества в това, че работата във всяко индивидуално въплъщение е от огромна важност. В контраст с относително скорошната доктрина на Буда, че индивидуалното въплъщение е безцелно, той почти трябваше да преувеличи това учение. Човек трябва да се научи да казва: "Не аз, а Христос в мен! " Това е прочистеното Аз.
Чрез Павел духовният живот ставаше завист от това единствено въплъщение за цялото бъдеще.
Сега, когато такова едно възпитание на душата е завършено и достатъчно число човешки същества са преминали през него през изминалите 2000 г., дошло е времето отново да се говори за прераждане и карма. Ние трябва да търсим да възстановим нашето Аз до състоянието, в което е било преди да започнат въплъщения.
към текста >>
Растенията предшествували минералите, така както въглищата някога са били растителен
живот
; това скоро ще бъде открито.
Земята е описана механично, химично и физически от науката според теорията на Кант-Лаплас и тем подобни. Обаче ние приближаваме към едно преобръщане в тези области. Ще възникне концепция, която ще вижда земята не в термини на чисто минерални енергии, но в термини на растителни или на онова, което може да се нарече етерни енергии. Растението отправя своя корен към центъра на земята, а неговата горна част стои в отношение към слънцето. Това са енергиите, които правят земята това, което е тя; гравитацията е само вторична.
Растенията предшествували минералите, така както въглищата някога са били растителен живот; това скоро ще бъде открито.
Растенията дават формата на планетата и тогава те изхвърлят субстанцията, от която нейните минерални основи произхождат. Наченките на тази идея са дадени чрез Гьоте в неговата растителна морфология, ала той не бе разбран. Човек постепенно ще започне да вижда етерната област, защото тя е, която е характерна за растителното царство. Когато човек ще бъде в състояние да получи енергиите на растежа на растителното царство, той ще бъде освободен от енергиите, които сега му пречат да вижда Христос. Духовната Наука би трябвало да бъде едно помагало за това, но това не ще бъде възможно дотогава, докато човек вярва, че изкачването на физическото в етерното няма нищо общо с неговото вътрешно същество.
към текста >>
123.
5. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ. Щутгарт, 5. 3. 1910 г. Мистериите на Вселената: Комети и Луната.
GA_118 Новото появяване на Христос в етерния свят
В човешкия
живот
така както той еволюира на тази земя се проявява един контраст контраст, който се намира навсякъде и по всяко време.
В човешкия живот така както той еволюира на тази земя се проявява един контраст контраст, който се намира навсякъде и по всяко време.
Това е контрастът между мъжкото и женското. Знаем, че този контраст в човешката раса съществува от времето на древната Лемурия; знаем също, че това ще трае за известен период през нашето земно съществувание и в края на краищата ще се разпадне отново в едно по-висше.
към текста >>
Ако си спомним, че всеки човешки
живот
е роден от космичния
живот
, тогава бихме запитали, ако е наистина вярно, че това, което се е проявило в човешкия
живот
от времето на Древната Лемурия, като контраст между мъжа и жената до известна степен е придружавало еволюцията ни на земята, можем ли да намерим нещо във вселената, което в един по-
висш
смисъл представлява този контраст?
Ако си спомним, че всеки човешки живот е роден от космичния живот, тогава бихме запитали, ако е наистина вярно, че това, което се е проявило в човешкия живот от времето на Древната Лемурия, като контраст между мъжа и жената до известна степен е придружавало еволюцията ни на земята, можем ли да намерим нещо във вселената, което в един по-висш смисъл представлява този контраст?
Можем ли да открием в Космоса онова, което се ражда като мъжкото и женското на земята? На този въпрос може да се отговори.
към текста >>
Един материалист не може да си представи нищо освен онова, което живее непосредствено в заобикалящата го среда и следователно е склонен да търси този контраст на мъжко и женско във всичко, което е приложимо само в човешкия и животинския
живот
на Земята.
Ако застанем на основата на Духовната Наука, не можем да процедираме според максимите на съвременния материализъм.
Един материалист не може да си представи нищо освен онова, което живее непосредствено в заобикалящата го среда и следователно е склонен да търси този контраст на мъжко и женско във всичко, което е приложимо само в човешкия и животинския живот на Земята.
Това е една грешка на нашето време. Трябва ясно да знаем, че определението "мъжко" и "женско" в човешкото царство е валидно в строг смисъл само от Лемурийската епоха насам и че ще бъде до известен момент в земната еволюция, а що се касае до животните и растенията, само през еволюцията на древната Луна и през земната еволюция.
към текста >>
Въпросът все пак остава обаче: мъжкото и женското, както те съществуват на земята, са ли родени от един по-
висш
космичен контраст?
Въпросът все пак остава обаче: мъжкото и женското, както те съществуват на земята, са ли родени от един по-висш космичен контраст?
Ако сме в състояние да открием този контраст, ще възникне една чудесна и първоначално тайнствена връзка между това явление и едно явление в космоса. Има, разбира се, навсякъде контрасти в космоса, но човек трябва да разбере как да ги открива по правилен начин. Първият контраст в космоса, който е значителен за човешкия живот, е този между слънцето и земята. С различните наши проучвания на земната еволюция видяхме как слънцето се е отделило, от нашата земя, как двете са станали независими тела в пространството, но можем също да попитаме: Как контрастът между слънце и земя в макрокосмоса, във великия свят, се повтаря в човека, микрокосмоса? Има ли в самото човешко същество един контраст, който съответствува на контраста между слънце и земя в нашата планетна система?
към текста >>
Първият контраст в космоса, който е значителен за човешкия
живот
, е този между слънцето и земята.
Въпросът все пак остава обаче: мъжкото и женското, както те съществуват на земята, са ли родени от един по-висш космичен контраст? Ако сме в състояние да открием този контраст, ще възникне една чудесна и първоначално тайнствена връзка между това явление и едно явление в космоса. Има, разбира се, навсякъде контрасти в космоса, но човек трябва да разбере как да ги открива по правилен начин.
Първият контраст в космоса, който е значителен за човешкия живот, е този между слънцето и земята.
С различните наши проучвания на земната еволюция видяхме как слънцето се е отделило, от нашата земя, как двете са станали независими тела в пространството, но можем също да попитаме: Как контрастът между слънце и земя в макрокосмоса, във великия свят, се повтаря в човека, микрокосмоса? Има ли в самото човешко същество един контраст, който съответствува на контраста между слънце и земя в нашата планетна система? Да, има. В човешкия организъм целият организъм телесен и духовен той се явява между всичко, което се изразява външно в органа на главата и всичко, което се изразява външно в органите на движението, ръцете и краката. Всичко, което е изразено в човешкото същество в този контраст между глава и органи на движението съответствува на контраста или полярността, която възниква в космоса между слънце и земя.
към текста >>
Така както в съвременната Луна имаме една част от един по-късен Юпитер, които е бил роден твърде рано и е следователно в състояние на летаргия, неспособен за
живот
, така в нашите комети ние имаме една част от съществуването на древната Луна прожектирано в нашата съвременна земна еволюция.
Кометите представляват отношението на древната Луна към слънцето което преобладавало през известно време в еволюцията на древната Луна. Кометата е останала на тази степен, но сега трябва да изрази това малко по-различно. Кометата не е напреднала до точката на нормално земно съществуване.
Така както в съвременната Луна имаме една част от един по-късен Юпитер, които е бил роден твърде рано и е следователно в състояние на летаргия, неспособен за живот, така в нашите комети ние имаме една част от съществуването на древната Луна прожектирано в нашата съвременна земна еволюция.
към текста >>
Това е особеността на женския духовен
живот
.
Естеството на природата на кометите е като че ли женско и в движенията на кометите, в целия стил на тяхното появяване от време на време виждаме нещо като прожектиране на прототипа на женското естество в космоса. Това е нещо, което действително прави впечатление като че ли е спряло преди да е достигнало, нормалната обикновена степен на еволюция. Това космично женско изразът не е съвсем подходящ, но ни липсват по-подходящи термини се появява от време на време като нещо, което разбутва нашето съществуване от дълбините на една природа, съществуваща още преди зората на историята. По начина на своето появяване кометата е подобна на женското начало. Същото можем да изразим и по този начин: Така както онова, което се върши от една жена повече от чувство, от страх, се отнася към сухата разумна мъжка преценка, така е редовното разумно движение на луната по отношение на кометното явление, което въздействува очевидно нередовно върху нашето съществуване.
Това е особеността на женския духовен живот.
Забележете добре аз не казвам духовният живот на жената, а женският духовен живот. Има разлика, духовният живот на жената естествено включващ мъжки характеристики.
към текста >>
Забележете добре аз не казвам духовният
живот
на жената, а женският духовен
живот
.
Това е нещо, което действително прави впечатление като че ли е спряло преди да е достигнало, нормалната обикновена степен на еволюция. Това космично женско изразът не е съвсем подходящ, но ни липсват по-подходящи термини се появява от време на време като нещо, което разбутва нашето съществуване от дълбините на една природа, съществуваща още преди зората на историята. По начина на своето появяване кометата е подобна на женското начало. Същото можем да изразим и по този начин: Така както онова, което се върши от една жена повече от чувство, от страх, се отнася към сухата разумна мъжка преценка, така е редовното разумно движение на луната по отношение на кометното явление, което въздействува очевидно нередовно върху нашето съществуване. Това е особеността на женския духовен живот.
Забележете добре аз не казвам духовният живот на жената, а женският духовен живот.
Има разлика, духовният живот на жената естествено включващ мъжки характеристики.
към текста >>
Има разлика, духовният
живот
на жената естествено включващ мъжки характеристики.
Това космично женско изразът не е съвсем подходящ, но ни липсват по-подходящи термини се появява от време на време като нещо, което разбутва нашето съществуване от дълбините на една природа, съществуваща още преди зората на историята. По начина на своето появяване кометата е подобна на женското начало. Същото можем да изразим и по този начин: Така както онова, което се върши от една жена повече от чувство, от страх, се отнася към сухата разумна мъжка преценка, така е редовното разумно движение на луната по отношение на кометното явление, което въздействува очевидно нередовно върху нашето съществуване. Това е особеността на женския духовен живот. Забележете добре аз не казвам духовният живот на жената, а женският духовен живот.
Има разлика, духовният живот на жената естествено включващ мъжки характеристики.
към текста >>
Женският духовен
живот
, независимо дали е у мъж или жена, прожектира в нашето съществуване нещо примитивно, нещо елементално и това е, което прави и една комета.
Женският духовен живот, независимо дали е у мъж или жена, прожектира в нашето съществуване нещо примитивно, нещо елементално и това е, което прави и една комета.
Винаги когато пред нас застава този контраст между мъж и жена, можем да го видим, защото той се изразява с необикновена яснота.
към текста >>
Ако търсим еволюцията на самото Аз, необходимо е да се огледаме в духовно-културния
живот
на периода.
Помислете само странно както може би звучи и лудо, както може би ще го намерят нашите съвременници въпреки това вярно е, че ако Азът на един Бюхнер, на един Молшот и на други материалисти нямаха около годините 1850-60 подходящи физическа и етерни мозъци, тяхното мислене не би могло да бъде така материалистично, както бе. Тогава може би достойният Бюхнер е щял да бъде един добър среден проповедник. За да може той да достигне до мислите, изразени в неговата "Kraft und Stoff", необходимо бе не само неговото Аз да еволюира по този начин, но и да има съответно устройство във физическото и етерното му тяло.
Ако търсим еволюцията на самото Аз, необходимо е да се огледаме в духовно-културния живот на периода.
Ако искаме обаче да знаем как стана, че тези хора от 19-тото столетие са имали физически мозък и етерно тяло, подходящи за материалистично мислене, трябва да кажем, че в 1835 г. се появява Халеевата комета. През 18-тото столетие имаше така нареченото Просвещение, което също е известна степен в развитието на Аза. През втората половина на 18-тото столетие средното човешко същество имаше в своя мозък това духовно очертание което се нарича "Просвещение". Онова, което разгневяваше Гьоте беше, че няколко идеи се пускаха и хората се обявяваха за доволни.
към текста >>
Човешкият духовен
живот
възприема своята насока с известна космична редовност, така да се каже, буржоазна редовност би могло да я наречем.
И така всяко кометно тяло има определена задача.
Човешкият духовен живот възприема своята насока с известна космична редовност, така да се каже, буржоазна редовност би могло да я наречем.
Така както човек предприема с една земна, буржоазна точност някои дейности ден след ден като закуска и обяд, така също човешкият духовен живот взима своята насока с космична точност. В тази точност влизат други събития, събития, които в обикновения буржоазен живот също така не са като тези на ежедневието и чрез които известен забележим напредък става. Такова нещо е например, когато едно дете се роди в дадена фамилия. Космичната точност, проявяваща се в цялата човешка еволюция взима своето направление под влиянието на луната, на лунното тяло. В контраст на тези събития има неща, които винаги донасят стъпка напред, които са естествено разпределени в широк обсег на време; тези събития се появяват под влиянието на кометите.
към текста >>
Така както човек предприема с една земна, буржоазна точност някои дейности ден след ден като закуска и обяд, така също човешкият духовен
живот
взима своята насока с космична точност.
И така всяко кометно тяло има определена задача. Човешкият духовен живот възприема своята насока с известна космична редовност, така да се каже, буржоазна редовност би могло да я наречем.
Така както човек предприема с една земна, буржоазна точност някои дейности ден след ден като закуска и обяд, така също човешкият духовен живот взима своята насока с космична точност.
В тази точност влизат други събития, събития, които в обикновения буржоазен живот също така не са като тези на ежедневието и чрез които известен забележим напредък става. Такова нещо е например, когато едно дете се роди в дадена фамилия. Космичната точност, проявяваща се в цялата човешка еволюция взима своето направление под влиянието на луната, на лунното тяло. В контраст на тези събития има неща, които винаги донасят стъпка напред, които са естествено разпределени в широк обсег на време; тези събития се появяват под влиянието на кометите. Различните комети тук имат различни задачи и когато една комета е свършила своята работа тя се разпада.
към текста >>
В тази точност влизат други събития, събития, които в обикновения буржоазен
живот
също така не са като тези на ежедневието и чрез които известен забележим напредък става.
И така всяко кометно тяло има определена задача. Човешкият духовен живот възприема своята насока с известна космична редовност, така да се каже, буржоазна редовност би могло да я наречем. Така както човек предприема с една земна, буржоазна точност някои дейности ден след ден като закуска и обяд, така също човешкият духовен живот взима своята насока с космична точност.
В тази точност влизат други събития, събития, които в обикновения буржоазен живот също така не са като тези на ежедневието и чрез които известен забележим напредък става.
Такова нещо е например, когато едно дете се роди в дадена фамилия. Космичната точност, проявяваща се в цялата човешка еволюция взима своето направление под влиянието на луната, на лунното тяло. В контраст на тези събития има неща, които винаги донасят стъпка напред, които са естествено разпределени в широк обсег на време; тези събития се появяват под влиянието на кометите. Различните комети тук имат различни задачи и когато една комета е свършила своята работа тя се разпада. Така ние откриваме, че от известно време нататък някой комети се явяват като две и след това се доразпадат.
към текста >>
Така както нещо ново, един подарък от жената, може да навлезе в ежедневния
живот
на семейството, така е с кометите.
Можете да си представите, че когато неща ново, като продукт на космичното женско, навлезе в еволюцията на човечеството, то може да предизвика безредици, които са достатъчно очебиещи, но които хората предпочитат да не забелязват! Възможно е обаче да се накарат хората да осъзнаят, че някои събития в земното съществуване са свързани със съществуването на кометите.
Така както нещо ново, един подарък от жената, може да навлезе в ежедневния живот на семейството, така е с кометите.
Както когато едно ново малко дете се роди, също така е когато, чрез връщането на една комета, се създава нещо съвсем ново. Трябва обаче да помним, че при някои комети Азът все повече и повече бива натикван във физическия свят и това е нещо, на което ние трябва да противодействуваме. Ако влиянието на Халеевата комета би продължило, едно ново нейно появяване може да донесе голямо усилване на Бюхеровата мисъл и това ще бъде огромно нещастие. Всяко появяване на Халеевата комета следователно би трябвало да ни предупреждава, че тя може да е една злотворна гостенка, ако просто се отдадем на нейното влияние, ако не се противопоставим на него. Касае се да се държим здраво към по-висши и по-значителни въздействия и влияния на космоса, отколкото тези на Халеевата комета.
към текста >>
Може да се каже, че още веднъж Господ размахва Своята пръчка в небесата, за да каже на човешките същества чрез това предзнаменование: сега е време да запалите духовния
живот
!
Може да се каже, че още веднъж Господ размахва Своята пръчка в небесата, за да каже на човешките същества чрез това предзнаменование: сега е време да запалите духовния живот!
От друга страна, не е ли чудесно, че съществуването на кометите обхваща дълбините на живота, включително животинския и растителен живот, който е свързан с човешкия живот? Онези, които внимателно разглеждат такива неща, ще наблюдават, че има фактически нещо напълно по-различно в цъфтенето на цветята от онова, което обикновено е. Тези неща са тук, но те много лесно не се довиждат, така както хората толкова често недовиждат духа, не желаят да виждат духа.
към текста >>
От друга страна, не е ли чудесно, че съществуването на кометите обхваща дълбините на живота, включително животинския и растителен
живот
, който е свързан с човешкия
живот
?
Може да се каже, че още веднъж Господ размахва Своята пръчка в небесата, за да каже на човешките същества чрез това предзнаменование: сега е време да запалите духовния живот!
От друга страна, не е ли чудесно, че съществуването на кометите обхваща дълбините на живота, включително животинския и растителен живот, който е свързан с човешкия живот?
Онези, които внимателно разглеждат такива неща, ще наблюдават, че има фактически нещо напълно по-различно в цъфтенето на цветята от онова, което обикновено е. Тези неща са тук, но те много лесно не се довиждат, така както хората толкова често недовиждат духа, не желаят да виждат духа.
към текста >>
И сега можем да попита: има ли нещо в космоса, което да съответствува на изкачването към духовен
живот
, за който току-що се каза?
И сега можем да попита: има ли нещо в космоса, което да съответствува на изкачването към духовен живот, за който току-що се каза?
Видяхме, че главата и крайниците и женското и мъжкото имат полярни контрасти в космоса. Има ли нещо в космоса, което да съответствува на това издигане към духовното, на това напредване на човека отвъд себе си, от нисшия към по-висшия Аз?
към текста >>
Ние ще си зададем този въпрос утре във връзка с най-големите задачи на духовния
живот
през нашето съвремие.
Ние ще си зададем този въпрос утре във връзка с най-големите задачи на духовния живот през нашето съвремие.
Днес аз пожелах да дам встъпленията, за да можем утре да разберем чрез по-широки отношения един важен въпрос на съвремието, много от това, което казах днес, е доста отдалечено, но ние живеем в една година на комета. Следователно добро бе да се каже нещо за тайнственото отношение на кометното съществуване към нашето земно съществуване. Като започнахме с това утре ще говорим за огромното духовно значение на нашето време.
към текста >>
124.
6. ПЕТА ЛЕКЦИЯ. Щутгарт, 3. 3. 1910 г. Новото появяване на Христос в етера.
GA_118 Новото появяване на Христос в етерния свят
Така виждаме, че времето на Мойсей отново се съживява и то по такъв начин, че духът на Мойсей прониква и излъчва
живот
в целия дух на християнския мистицизъм, от Майстор Екхард до най-късните християнски мистици.
След това един наглед незабележителен човек идва до същата местност, където той проповядва и първоначално слуша неговите проповеди; и накрая излиза обаче вместо да бъде обикновен човек, че той става инструктор на проповедника на Таулър. Макар че бе постигнал такова високо равнище проповедникът Таулър прекъсна своята проповед, докато не се усети проникнат от онова, което живееше в обикновения човек. И когато след като бе разкрил себе си за това вдъхновение, Таулър отново се качи на амвона, силното впечатление на неговата проповед ни става символично ясна, когато ни се каза, че мнозина от неговите слушатели паднали на земята като мъртви. Това означава, че всичко от по-нисшата природа у тях е било убито. Това е било откровение на Световното Аз, работещо така силно отвътре, както то бе работило от елементите при Мойсей през втората предхристиянска епоха.
Така виждаме, че времето на Мойсей отново се съживява и то по такъв начин, че духът на Мойсей прониква и излъчва живот в целия дух на християнския мистицизъм, от Майстор Екхард до най-късните християнски мистици.
Духът на Мойсей наистина живееше в тези християнски мистици! Той присъствуваше по такъв начин, че живо навлизаше в душите им.
към текста >>
Тогава човек ще разбере, че такива качества не само трябва да бъдат култивирани в тайни школи на посвещение, но че трябва да бъдат пазени, когато ще се появят към средата на нашето столетие като деликатни фиданки на човешкия духовен
живот
в това или онова лице.
Може да възникне друго положение, при което Духовната Наука не ще бъде погазена.
Тогава човек ще разбере, че такива качества не само трябва да бъдат култивирани в тайни школи на посвещение, но че трябва да бъдат пазени, когато ще се появят към средата на нашето столетие като деликатни фиданки на човешкия духовен живот в това или онова лице.
Такъв човек ще си каже като че от събудена душевна сила: "Виждам нещо като реалност, такова, каквото се описва в Антропософията, като втория човек вътре във физическия човек". Ще се появят и други способности например способност, която човешките същества ще забележат в себе си. Те ще извършат някакво дело. И когато погледнат нагоре от това действие нещо като една сънувана картина ще застане пред душите им, от която те ще знаят "Това има някаква връзка с моето действие". На основата на Духовната Наука хората ще знаят "Ако последва такъв един образ от моето дело което е съществено по-различно обаче от това дело то не може да има друго значение, освен да ми покаже кърмичното въздействие на моето деяние, което ще се яви в бъдеще".
към текста >>
Чрез Своя
живот
Той ще покаже, че духът живее отвъд смъртта по такъв начин, че смъртта вече не ще означава нищо по-различно освен още едно физическо събитие за тази индивидуалност през Неговото въплъщение на земята.
Нека добре да си изясним какво означаваше това събитие за Павел. Преди това събитие, Павел беше добре запознат с всичко, което бе съществено в древната еврейска езотерична доктрина. Какво Павел знаеше? Павел знаеше, чрез своята древна еврейска езотерична доктрина, че някой ден една индивидуалност ще слезе на земята и ще представлява за човечеството онзи, който ще победи смъртта. Той знаеше, че една индивидуалност веднъж ще се появи в плът.
Чрез Своя живот Той ще покаже, че духът живее отвъд смъртта по такъв начин, че смъртта вече не ще означава нищо по-различно освен още едно физическо събитие за тази индивидуалност през Неговото въплъщение на земята.
Павел знаеше това. Той също знаеше от своята древна еврейска езотерична доктрина, че когато Христос, Месията, Който щеше да дойде присъствува в плът, когато възкръснеше от мъртвите и спечелеше победата над смъртта, духовна сфера на земята ще бъде трансформирана; ясновидството ще преживее една трансформация. Докато преди един ясновидец не можеше да види Христовото Същество в духовната атмосфера на земята, а само когато погледнеше нагоре към Слънцето Дух, Павел знаеше, че чрез Христовия Импулс трябва да се появи такава трансформация в земното съществуване, след победата над смъртта Христос би се намерил за ясновидското знание в земната сфера. Следователно, когато човешкото същество стане ясновиждащо, трябва да види Христос в земната сфера като действения Земен Дух! Онова, за което Павел не можеше да убеди себе си, докато все още беше Савел, бе, че онзи, който бе живял в Палестина, Който бе умрял на кръста, за Когото Неговите ученици казваха, че Той е възкръснал от мъртвите, беше действително онзи, за Когото бе говорила древната еврейска езотерична доктрина.
към текста >>
Онези обаче, които абсорбират същността на учението на духа и то стане съдържание на техния цял душевен
живот
като жизнен
живот
ще израснат наистина нагоре до едно духовно разбиране на въпроса.
Така виждаме, че духовното изследване е една подготовка за новото Христовото събитие.
Онези обаче, които абсорбират същността на учението на духа и то стане съдържание на техния цял душевен живот като жизнен живот ще израснат наистина нагоре до едно духовно разбиране на въпроса.
Тогава за тях ще стане ясно, че ще трябва да се учат чрез Духовната Наука да разбират нашия наново събуден век. Трябва да се научим да разбираме, че в бъдеще не ще търсим на физическото поле най-важните събития, но извън него, така както ще трябва да търсим Христос при Неговото връщане като етерна форма в духовния свят.
към текста >>
Ако човечеството разбере, че то не трябва да затъва по-дълбоко в материя, че трябва да обърне своя път, че трябва да започне духовен
живот
, че възникне, първоначално само за малцина, след това през следващите 2530 г.
Това е, което трябва да впишем в нашите души. Това може да стане за човечеството, ако правилно изтълкуваме предзнаменованието на Халеевата комета, което споменахме вчера.
Ако човечеството разбере, че то не трябва да затъва по-дълбоко в материя, че трябва да обърне своя път, че трябва да започне духовен живот, че възникне, първоначално само за малцина, след това през следващите 2530 г.
за все повече и повече човешки същества, изплетената от светлина, блестяща в светлина Шамбала, с изобилие на безкрайна пълнота на живот и ще изпълва нашите сърца с мъдрост. За онези, които желаят да разберат, за онези, които имат уши да чуват и очи да виждат, това трябва да бъде описано като събитието, което означава най-великата повратна точка в еволюцията на човечеството, в зората на века на Авраам, следващ основаването на Християнството. Това ще бъде събитие, чрез което човешките същества ще разберат до по-голяма степен Христовия Импулс. Особеното нещо ще бъде, че чрез това мъдростта не ще има никаква загуба. Колкото повече видения човешките същества ще спечелят за себе си, толкова по-велик ще им се явява Христос, толкова по-величествен!
към текста >>
за все повече и повече човешки същества, изплетената от светлина, блестяща в светлина Шамбала, с изобилие на безкрайна пълнота на
живот
и ще изпълва нашите сърца с мъдрост.
Това е, което трябва да впишем в нашите души. Това може да стане за човечеството, ако правилно изтълкуваме предзнаменованието на Халеевата комета, което споменахме вчера. Ако човечеството разбере, че то не трябва да затъва по-дълбоко в материя, че трябва да обърне своя път, че трябва да започне духовен живот, че възникне, първоначално само за малцина, след това през следващите 2530 г.
за все повече и повече човешки същества, изплетената от светлина, блестяща в светлина Шамбала, с изобилие на безкрайна пълнота на живот и ще изпълва нашите сърца с мъдрост.
За онези, които желаят да разберат, за онези, които имат уши да чуват и очи да виждат, това трябва да бъде описано като събитието, което означава най-великата повратна точка в еволюцията на човечеството, в зората на века на Авраам, следващ основаването на Християнството. Това ще бъде събитие, чрез което човешките същества ще разберат до по-голяма степен Христовия Импулс. Особеното нещо ще бъде, че чрез това мъдростта не ще има никаква загуба. Колкото повече видения човешките същества ще спечелят за себе си, толкова по-велик ще им се явява Христос, толкова по-величествен! Когато веднъж човешките същества ще са в състояние да погледнат в Шамбала, само тогава те ще са в състояние да разберат някои неща, които наистина се съдържат в Евангелията.
към текста >>
125.
7. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ. Мюнхен, 15. 3. 1910 г. Проповедта на планината.
GA_118 Новото появяване на Христос в етерния свят
Всички устройства на човешкото същество физическо и етерно тяло, сетивна и интелектуална и съзнателна душа и Азът и дори по-висшите устройства на душата получават нов
живот
чрез близостта на Царството небесно.
Онова, което става в такива многозначителни епохи за човечеството винаги въздействува върху всички хора. Ако само едно единствено от човешките същества бъде докоснато, останалите всички откликват.
Всички устройства на човешкото същество физическо и етерно тяло, сетивна и интелектуална и съзнателна душа и Азът и дори по-висшите устройства на душата получават нов живот чрез близостта на Царството небесно.
Тези учения са в абсолютен унисон с великите учение на първичната мъдрост.
към текста >>
Съвременният човек може добре да култивира трите устройства на душата, но едва в далечното бъдеще той ще бъде в състояние да развие тези три по-висши устройства, Дух-Себе,
Живот
-Дух И Дух-Човек.
Сега да преминем към онова, което е по-висше от съзнателната душа, към Манас, Будхи и Атман.
Съвременният човек може добре да култивира трите устройства на душата, но едва в далечното бъдеще той ще бъде в състояние да развие тези три по-висши устройства, Дух-Себе, Живот-Дух И Дух-Човек.
Тези все още не могат да живеят в себе си у човека; за да стане това човекът трябва да гледа към висши същества. Неговият Дух-Себе все още не е в него; то ще протече в него по-късно. Човекът не е все още достатъчно развит, за да получи напълно в себе си Дух-Себето. В това отношение той стои в началото на своето развитие и е като съсъд, който постепенно ще го получи. Това е показано в седмото изречение на Блаженствата.
към текста >>
Това е показано в осмото изречение на Блаженствата "Изпълнени с Бога или блажени са изгонените, заради правдата, защото те ще бъдат изпълнени с Царството небесно с
живот
-дух или Будхи".
По-нататък се споменава онова, което ще бъде в бъдеще, ала то във все по-голяма мярка ще среща противодействието на настоящото време и ще бъде яростно отхвърляно.
Това е показано в осмото изречение на Блаженствата "Изпълнени с Бога или блажени са изгонените, заради правдата, защото те ще бъдат изпълнени с Царството небесно с живот-дух или Будхи".
Във връзка с това виждаме да се споменава и специалната мисия на самия Христос в изречението, което четем: "Христовите приближени Апостоли могат да считат себе си блажени, ако те престрадат преследване заради Него". Това е един лек намек за Дух-Човека или Атман, който ще ни бъде даден в далечното бъдеще.
към текста >>
126.
8. СЕДМА ЛЕКЦИЯ. Палермо, 18. 4. 1910 г. Връщането на Христос.
GA_118 Новото появяване на Христос в етерния свят
За да си антропософ не е достатъчно само да разбереш Антропософията теоретически; трябва да внесем чрез нея
живот
вътре в себе си.
Ако това бъде случаят, може да се твърди, че човечеството не е направило никакъв прогрес през последните 2000 г. Преди 2000 г. Христос се появи във физическо тяло, за да бъде видян от физическите сетива. За бъдещото ясновидство Той ще се появи в едно етерно тяло. Посредством Духовната Наука ние подготвяме себе си да разберем многозначителната епоха пред нас.
За да си антропософ не е достатъчно само да разбереш Антропософията теоретически; трябва да внесем чрез нея живот вътре в себе си.
Ще бъде необходимо да наблюдаваме това велико събитие с абсолютна точност. Ще има амбициозни лица, които ще се опитат, въз основа на материалистичното направление на Антропософията днес, да извлекат преимущество за себе си, като се обяват, за Христос и ще намерят хора, които да им вярват. За истинския антропософ това ще бъде един изпит да въоръжи себе си срещу такива намерения и, вместо да унижи човешкото чувство по такъв начин, да го издигне до духовните светове. Онези, които разбират Антропософията по правилен начин ще кажат на тези фалшиви месии на 20-тото столетие: Вие сте обявили появяването на Христос на физическото поле, но ние знаем, че Христос ще прояви себе си само в етерна форма. Истинският антропософ ще очаква Христовото появяване пред висшите сетива.
към текста >>
Човек може да говори за тези неща само в един кръг, където има известна подготовка, която е придобита не само чрез теоретично учене, но и чрез непрекъснато вдишване на въздуха на нашия групов
живот
.
Човек може да говори за тези неща само в един кръг, където има известна подготовка, която е придобита не само чрез теоретично учене, но и чрез непрекъснато вдишване на въздуха на нашия групов живот.
При общи лекции човек трябва да съблюдава известни граници, но в тази група ние вдишваме такъв въздух, че тези велики истини можаха да бъдат изговорени тази вечер. Нашите души обаче не би трябвало да бъдат задоволени само с изразяването на такива истини в думи, а би трябвало да придобият от тях силата за ежедневна работа, светлина, която ще протича ежедневно в обикновения им живот и сила за бъдещето. Човек трябва да става по-мъдър чрез истината, но трябва и с все повече кураж да говори за истината като за някаква духовна кръв, която желаем да накараме да протече в нашите чувства и воля.
към текста >>
Нашите души обаче не би трябвало да бъдат задоволени само с изразяването на такива истини в думи, а би трябвало да придобият от тях силата за ежедневна работа, светлина, която ще протича ежедневно в обикновения им
живот
и сила за бъдещето.
Човек може да говори за тези неща само в един кръг, където има известна подготовка, която е придобита не само чрез теоретично учене, но и чрез непрекъснато вдишване на въздуха на нашия групов живот. При общи лекции човек трябва да съблюдава известни граници, но в тази група ние вдишваме такъв въздух, че тези велики истини можаха да бъдат изговорени тази вечер.
Нашите души обаче не би трябвало да бъдат задоволени само с изразяването на такива истини в думи, а би трябвало да придобият от тях силата за ежедневна работа, светлина, която ще протича ежедневно в обикновения им живот и сила за бъдещето.
Човек трябва да става по-мъдър чрез истината, но трябва и с все повече кураж да говори за истината като за някаква духовна кръв, която желаем да накараме да протече в нашите чувства и воля.
към текста >>
127.
9. ОСМА ЛЕКЦИЯ. Хановер, 10. 5. 1910 г. Етерното виждане на бъдещето.
GA_118 Новото появяване на Христос в етерния свят
Това е едно бъдещо Юпитерово състояние, което е излязло несполучливо, също като в човешкия
живот
, ако едно дете има устройството на стар човек.
За да си изясним това трябва, да хвърлим поглед в световното пространство. Там ние ще намерим материални субстанции, които са изостанали; те не са поели законите на слънцето и земята, а са останали на степен на еволюция древна Луна. Точно противоположното е случаят със съвременната луна, която е ускорила своята еволюция. Поради това тя е станала много втвърдена. Трябвало е да се изсуши и да замръзне, защото е надхвърлила своето нормално развитие.
Това е едно бъдещо Юпитерово състояние, което е излязло несполучливо, също като в човешкия живот, ако едно дете има устройството на стар човек.
Луната по този начин не е успяла да задържи силата си, като е отишла твърде далеч, чрез което е причинила собствената си смърт.
към текста >>
Само чувствените хора могат да образуват нудистки колонии, защото те не осъзнават по-
висш
израз на тялото, което виждат пред себе си.
Женското тяло не е напълно развито, докато мъжкото тяло е отишло твърде далеч в своето развитие. Тук няма средно положение. Женската форма е невярна по своята изостаналост, мъжката, защото е отишла твърде далеч отвъд средното положение на развитието, великите художници винаги са усещали това несъвършенство. Облеклото е произлязло от едно възвишено чувство към този факт. Древните облекла на свещениците се предполага да представляват онова, което човешкото тяло би трябвало да бъде.
Само чувствените хора могат да образуват нудистки колонии, защото те не осъзнават по-висш израз на тялото, което виждат пред себе си.
И така има едно лунно тяло, луната, което е отишло твърде далеч в своята еволюция, а също има и такива тела, които са останали на една по-раншна степен, на еволюция, именно кометите. Вие може да попитате какво всичко това има общо с мъжа и жената. Една комета носи със себе си законите на по-раншната Луна и следователно възобновява тези древни закони. Тя също носи със себе си и цианидовите съединения, както това напоследък е било установено и от външната наука, а е било известно от дълго време на окултната наука. Така както кислородни и въглеродни съединения са необходими За нас на земята, така цианиди са били необходими на древната Луна.
към текста >>
Така както в обикновения
живот
ние имаме нашите монотонни дни събуждаме се, лягаме си, пак се събуждаме, вършим обикновените си работи същото е това и в далечините на пространството.
Сега ще приложим закона за съответствието между макрокосмоса и микрокосмоса, между големия и малкия свят, към друга важна точка.
Така както в обикновения живот ние имаме нашите монотонни дни събуждаме се, лягаме си, пак се събуждаме, вършим обикновените си работи същото е това и в далечините на пространството.
Там също всичко върви по обикновения си път, изгревът и залезът на слънцето се повтарят в редовен ритъм. Така както обикновеният живот на една фамилия се нарушава, когато се появява едно ново дете, тъй като напълно нов импулс слиза в земното съществувание с едно ново духовно същество, така появяването на едно ново небесно тяло, такова като кометата, има същото въздействие в пространството. Всяка материалност е израз на нещо духовно и окултната наука е в състояние Да покаже какво лежи зад явленията. Начинът, по който съвременната наука се опитва да се занимава с кометите е подобен на една муха която наблюдава Систинската Мадона. Когато лази върху Мадоната, тя положително вижда цветовете, вижда едно червено петно тук, синьо петно там, ала извън това не вижда нищо.
към текста >>
Така както обикновеният
живот
на една фамилия се нарушава, когато се появява едно ново дете, тъй като напълно нов импулс слиза в земното съществувание с едно ново духовно същество, така появяването на едно ново небесно тяло, такова като кометата, има същото въздействие в пространството.
Сега ще приложим закона за съответствието между макрокосмоса и микрокосмоса, между големия и малкия свят, към друга важна точка. Така както в обикновения живот ние имаме нашите монотонни дни събуждаме се, лягаме си, пак се събуждаме, вършим обикновените си работи същото е това и в далечините на пространството. Там също всичко върви по обикновения си път, изгревът и залезът на слънцето се повтарят в редовен ритъм.
Така както обикновеният живот на една фамилия се нарушава, когато се появява едно ново дете, тъй като напълно нов импулс слиза в земното съществувание с едно ново духовно същество, така появяването на едно ново небесно тяло, такова като кометата, има същото въздействие в пространството.
Всяка материалност е израз на нещо духовно и окултната наука е в състояние Да покаже какво лежи зад явленията. Начинът, по който съвременната наука се опитва да се занимава с кометите е подобен на една муха която наблюдава Систинската Мадона. Когато лази върху Мадоната, тя положително вижда цветовете, вижда едно червено петно тук, синьо петно там, ала извън това не вижда нищо. Тази "муха-наука" терминът естествено е използуван само по отношение на онова, което казах по-горе не знае нищо за вътрешната законност, чиито външен знак е кометата. Халеевата комета специално има склонността да тика човечеството още повече в материализъм.
към текста >>
Човешките същества обаче регулират своя социален
живот
според това, какво всеки отделен индивид смята полезно за себе си.
Човек се издига до истинско човешко достойнство, само когато схване от дълбочините взаимоотношението, което лежи в основата на духовното. Хората не трябва да си затварят очите пред онова, което небесните знаци им показват. Мъдростта трябва да запали и да освети своята връзка между малкото и голямото. Като пример на това може да вземете изпълнената с мъдрост организация на един мравуняк. Там цялото има значение, всяка мравка се усеща член на цялото.
Човешките същества обаче регулират своя социален живот според това, какво всеки отделен индивид смята полезно за себе си.
Те тичат един около друг безчувствено, без разбиране. Човешкият живот наистина е глупав в много отношения.
към текста >>
Човешкият
живот
наистина е глупав в много отношения.
Мъдростта трябва да запали и да освети своята връзка между малкото и голямото. Като пример на това може да вземете изпълнената с мъдрост организация на един мравуняк. Там цялото има значение, всяка мравка се усеща член на цялото. Човешките същества обаче регулират своя социален живот според това, какво всеки отделен индивид смята полезно за себе си. Те тичат един около друг безчувствено, без разбиране.
Човешкият живот наистина е глупав в много отношения.
към текста >>
128.
10. ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ. Базел, 1. 11. 1911 г. Етеризация на кръвта.
GA_118 Новото появяване на Христос в етерния свят
Ако възнамеряваме да говорим истината за неговия вътрешен
живот
, за живота на душата му, в самото начало още не трябва да гледаме на него като на нещо просто и елементарно.
Да си поставим въпроса: защо постигането на самопознание е така трудно? Човекът е твърде сложно същество.
Ако възнамеряваме да говорим истината за неговия вътрешен живот, за живота на душата му, в самото начало още не трябва да гледаме на него като на нещо просто и елементарно.
По-скоро трябва да имаме търпението и волята да проникнем по-дълбоко в чудната структура, в тази организираност от божествено-духовни сили, позната ни като Човек. Преди да изследваме естеството на самопознанието, пред нас се явяват два аспекта на живота на човешката душа. Както магнитът има северен и южен полюс, както са поляризирани в света светлината и тъмнината, също така в душевния живот на човека има два полюса. Тези два полюса стават очевидни, когато наблюдаваме едно лице, поставено в две противоположни положения. Да предположим, че наблюдаваме някого изцяло потънал в съзерцание на някаква поразителна красота или силно впечатляващо природно явление.
към текста >>
Както магнитът има северен и южен полюс, както са поляризирани в света светлината и тъмнината, също така в душевния
живот
на човека има два полюса.
Да си поставим въпроса: защо постигането на самопознание е така трудно? Човекът е твърде сложно същество. Ако възнамеряваме да говорим истината за неговия вътрешен живот, за живота на душата му, в самото начало още не трябва да гледаме на него като на нещо просто и елементарно. По-скоро трябва да имаме търпението и волята да проникнем по-дълбоко в чудната структура, в тази организираност от божествено-духовни сили, позната ни като Човек. Преди да изследваме естеството на самопознанието, пред нас се явяват два аспекта на живота на човешката душа.
Както магнитът има северен и южен полюс, както са поляризирани в света светлината и тъмнината, също така в душевния живот на човека има два полюса.
Тези два полюса стават очевидни, когато наблюдаваме едно лице, поставено в две противоположни положения. Да предположим, че наблюдаваме някого изцяло потънал в съзерцание на някаква поразителна красота или силно впечатляващо природно явление.
към текста >>
Тези факти се разкриват просто при наблюдение на външния
живот
.
Свидетели сме на проява на сили, произтичащи от гняв, проява на импулс на волята и лесно е да си представим, че ако това действие беше предшествувано от мисъл, нямаше да е необходимо да се нанася удар. Представихме две противоположни дела. При едното имаме само създаване на умствена картина, един процес, от който отсъствува всяка съзнателна воля; във второто нямаме размисъл, никакво формиране на умствена картина, а се дава непосредствен израз на един импулс на волята. Тук са дадени двете крайности на човешката душа. Първият полюс е: изцяло отдаване на съзерцание, на размисъл, в която волята не участвува; вторият полюс е подтикващата сила на волята без разсъждение.
Тези факти се разкриват просто при наблюдение на външния живот.
към текста >>
При по-задълбочено разследване разбираме, че в обикновено будното състояние на физическия
живот
човекът по принцип има много малка власт и контрол над своята воля.
Тези факти могат да бъдат разглеждани и в друга светлина.
При по-задълбочено разследване разбираме, че в обикновено будното състояние на физическия живот човекът по принцип има много малка власт и контрол над своята воля.
Волята твърде много се отдръпва от ежедневния живот. Съобразете само колко малко от това, което вършите от сутрин до вечер, е наистина резултат на вашето собствено мислене и образуване на умствени картини. Когато някой почука на вратата и вие казвате "влез", това не може да се нарече решение на вашето собствено мислене и воля. Ако сте гладни и сядате на масата, това не може да се нарече решение на волята ви, защото това е предизвикано от вашето състояние, от нуждите на организма. Опитайте се да си представите вашия ежедневен живот и ще откриете колко малко волята ви е повлиявана пряко от центъра на вашето същество.
към текста >>
Волята твърде много се отдръпва от ежедневния
живот
.
Тези факти могат да бъдат разглеждани и в друга светлина. При по-задълбочено разследване разбираме, че в обикновено будното състояние на физическия живот човекът по принцип има много малка власт и контрол над своята воля.
Волята твърде много се отдръпва от ежедневния живот.
Съобразете само колко малко от това, което вършите от сутрин до вечер, е наистина резултат на вашето собствено мислене и образуване на умствени картини. Когато някой почука на вратата и вие казвате "влез", това не може да се нарече решение на вашето собствено мислене и воля. Ако сте гладни и сядате на масата, това не може да се нарече решение на волята ви, защото това е предизвикано от вашето състояние, от нуждите на организма. Опитайте се да си представите вашия ежедневен живот и ще откриете колко малко волята ви е повлиявана пряко от центъра на вашето същество. Защо е така?
към текста >>
Опитайте се да си представите вашия ежедневен
живот
и ще откриете колко малко волята ви е повлиявана пряко от центъра на вашето същество.
При по-задълбочено разследване разбираме, че в обикновено будното състояние на физическия живот човекът по принцип има много малка власт и контрол над своята воля. Волята твърде много се отдръпва от ежедневния живот. Съобразете само колко малко от това, което вършите от сутрин до вечер, е наистина резултат на вашето собствено мислене и образуване на умствени картини. Когато някой почука на вратата и вие казвате "влез", това не може да се нарече решение на вашето собствено мислене и воля. Ако сте гладни и сядате на масата, това не може да се нарече решение на волята ви, защото това е предизвикано от вашето състояние, от нуждите на организма.
Опитайте се да си представите вашия ежедневен живот и ще откриете колко малко волята ви е повлиявана пряко от центъра на вашето същество.
Защо е така? Езотеричните учения ни доказват, че по отношение на своята воля човек действително спи през деня, т.е. човек изобщо не живее в същински смисъл в своите волеви импулси. Можем да си съставим по-добри и по-добри понятия и умствени картини, можем да станем по-високо нравствени, по-културни индивиди, обаче не можем нищо да направим по отношение на волята. Чрез култивиране на по-добри мисли ние можем да въздействуваме непряко върху волята, но що се отнася до самия живот, ние не можем да въздействуваме върху нея пряко.
към текста >>
Чрез култивиране на по-добри мисли ние можем да въздействуваме непряко върху волята, но що се отнася до самия
живот
, ние не можем да въздействуваме върху нея пряко.
Опитайте се да си представите вашия ежедневен живот и ще откриете колко малко волята ви е повлиявана пряко от центъра на вашето същество. Защо е така? Езотеричните учения ни доказват, че по отношение на своята воля човек действително спи през деня, т.е. човек изобщо не живее в същински смисъл в своите волеви импулси. Можем да си съставим по-добри и по-добри понятия и умствени картини, можем да станем по-високо нравствени, по-културни индивиди, обаче не можем нищо да направим по отношение на волята.
Чрез култивиране на по-добри мисли ние можем да въздействуваме непряко върху волята, но що се отнася до самия живот, ние не можем да въздействуваме върху нея пряко.
Това е защото в будния живот през деня нашата воля търпи въздействие само по косвен път, именно посредством съня. Когато спите, вие не мислите, не си създавате умствени картини. Волята обаче се събужда, прониква отвън в нашия организъм и го ободрява. Ние сутрин се чувствуваме засилени, защото това, което е проникнало в нашия организъм е от природата на волята. Това, че не осъзнаваме тази дейност на волята, ни става разбираемо, като си припомним, че цялата понятийна дейност престава, когато спим.
към текста >>
Това е защото в будния
живот
през деня нашата воля търпи въздействие само по косвен път, именно посредством съня.
Защо е така? Езотеричните учения ни доказват, че по отношение на своята воля човек действително спи през деня, т.е. човек изобщо не живее в същински смисъл в своите волеви импулси. Можем да си съставим по-добри и по-добри понятия и умствени картини, можем да станем по-високо нравствени, по-културни индивиди, обаче не можем нищо да направим по отношение на волята. Чрез култивиране на по-добри мисли ние можем да въздействуваме непряко върху волята, но що се отнася до самия живот, ние не можем да въздействуваме върху нея пряко.
Това е защото в будния живот през деня нашата воля търпи въздействие само по косвен път, именно посредством съня.
Когато спите, вие не мислите, не си създавате умствени картини. Волята обаче се събужда, прониква отвън в нашия организъм и го ободрява. Ние сутрин се чувствуваме засилени, защото това, което е проникнало в нашия организъм е от природата на волята. Това, че не осъзнаваме тази дейност на волята, ни става разбираемо, като си припомним, че цялата понятийна дейност престава, когато спим. Следователно, предлагаме този намек за по-нататъшно съзерцание, за по-нататъшна медитация.
към текста >>
Колкото повече напредвате в себепознанието, толкова повече ще намирате потвърждение на истината в думите, че човек спи по отношение на волята си, когато е буден и спи по отношение на мисловния
живот
, когато е заспал.
Когато спите, вие не мислите, не си създавате умствени картини. Волята обаче се събужда, прониква отвън в нашия организъм и го ободрява. Ние сутрин се чувствуваме засилени, защото това, което е проникнало в нашия организъм е от природата на волята. Това, че не осъзнаваме тази дейност на волята, ни става разбираемо, като си припомним, че цялата понятийна дейност престава, когато спим. Следователно, предлагаме този намек за по-нататъшно съзерцание, за по-нататъшна медитация.
Колкото повече напредвате в себепознанието, толкова повече ще намирате потвърждение на истината в думите, че човек спи по отношение на волята си, когато е буден и спи по отношение на мисловния живот, когато е заспал.
Животът на волята спи през деня; животът на мисълта спи през нощта. Човек не съзнава, че неговата воля не спи през нощта, защото той разбира само как да се събужда в своя мисловен живот. Волята не спи през нощта, а работи тогава в един огнен елемент, работи върху своето тяло, за да възстанови, което е било износено през деня.
към текста >>
Човек не съзнава, че неговата воля не спи през нощта, защото той разбира само как да се събужда в своя мисловен
живот
.
Ние сутрин се чувствуваме засилени, защото това, което е проникнало в нашия организъм е от природата на волята. Това, че не осъзнаваме тази дейност на волята, ни става разбираемо, като си припомним, че цялата понятийна дейност престава, когато спим. Следователно, предлагаме този намек за по-нататъшно съзерцание, за по-нататъшна медитация. Колкото повече напредвате в себепознанието, толкова повече ще намирате потвърждение на истината в думите, че човек спи по отношение на волята си, когато е буден и спи по отношение на мисловния живот, когато е заспал. Животът на волята спи през деня; животът на мисълта спи през нощта.
Човек не съзнава, че неговата воля не спи през нощта, защото той разбира само как да се събужда в своя мисловен живот.
Волята не спи през нощта, а работи тогава в един огнен елемент, работи върху своето тяло, за да възстанови, което е било износено през деня.
към текста >>
Целият
живот
на душата се движи в различни нюанси между тези два полюса и ние ще се доближим до неговото проумяване, като свържем този микроскопичен душевен
живот
с онова, което знаем като по-висшите светове.
Два полюса съществуват в човека: животът на наблюдение и на създаване на умствени картини и импулсите на волята. И човекът е свързан по съвсем противоположен начин към тези два полюса. Това обаче са само двата полюса.
Целият живот на душата се движи в различни нюанси между тези два полюса и ние ще се доближим до неговото проумяване, като свържем този микроскопичен душевен живот с онова, което знаем като по-висшите светове.
към текста >>
Този
живот
на мисълта е нещо, което изглежда нереално за материалистично настроените умове.
От казаното досега научихме, че животът на образуване мисловни картини е единият от полюсите на живота на душата.
Този живот на мисълта е нещо, което изглежда нереално за материалистично настроените умове.
Не чуваме ли често да се казва: "О, умствените картини и мислите са само умствени картини и мисли! " С това се подразбира, че ако някой има парче хляб или месо в ръцете си, това е реалност, а мисълта е само мисъл, защото не се яде. Защо се казва това? Защото, което човек нарича свои мисли, се отнася към онова, което са действително мислите, така както сянката-образ се отнася към истинската вещ. Сянката-образ на едно цвете ни насочва към самото цвете, към действителността.
към текста >>
Човешкото мислене е сянка-образ на умствени картини и същества, принадлежащи към по-
висш
свят, наречен Астрална област.
" С това се подразбира, че ако някой има парче хляб или месо в ръцете си, това е реалност, а мисълта е само мисъл, защото не се яде. Защо се казва това? Защото, което човек нарича свои мисли, се отнася към онова, което са действително мислите, така както сянката-образ се отнася към истинската вещ. Сянката-образ на едно цвете ни насочва към самото цвете, към действителността. Така е с мислите.
Човешкото мислене е сянка-образ на умствени картини и същества, принадлежащи към по-висш свят, наречен Астрална област.
Правилно ще си представим мисленето, когато си представите човешката глава по следния начин това не е абсолютно точно, а само диаграмно:
към текста >>
Непрекъснати потоци се движат от вашата глава в астралното поле и това са сенките, които установяват мисловния
живот
във вашата глава.
В човешката глава има мисли, но вие трябва да си представите тези мисли като живи същества в Астралната област. Същества от най-различен вид работят там като гъмжащи мисловни картини и дела, които хвърлят техните сенки-образи в човека, и тези процеси се отразяват в човешката глава като мислене.
Непрекъснати потоци се движат от вашата глава в астралното поле и това са сенките, които установяват мисловния живот във вашата глава.
към текста >>
НАГОРЕ