Търсене в текстове за 'Светлина'

Рудолф Щайнер
www.rudolfsteinerbg.com

НАЧАЛО

КАТЕГОРИИ С ТЕКСТОВЕ

Сваляне на информацията от страница 5

СТРАНИЦИ:
1 , 2 , 3 , 4 , 5 ,

Намерени са 4787 резултата от 1099 текста в 5 страници с корен от думите : 'Светлина'.
На страница 5: 787 резултата в 158 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. 5. Пета лекция, 8 Юни 1923 GA_276 Изкуството и неговата мисия

Ето защо те свързваха мъдростта не с дневната светлина на Слънцето, която заслепява човека и му отнема външните, космически ориентири на мислите; като истинска светлина те чувствуваха пак тази на Слънцето, но вече отразена от Луната в звездния свят.
Отделните мисли бяха изразявани според констелациите и движенията на звездите. В онези древни времена мислите не се пораждаха от вътрешната сила на човека. Това стана привилегия на свободния човек много по-късно. А през древността във всяко мисловно движение хората усещаха един вид отпечатък от движението на звездите, във всяка мисловна форма те виждаха отражението на звездния свят. Когато хората мислеха, те се усещаха пренесени в звездното пространство. Ето защо те свързваха мъдростта не с дневната светлина на Слънцето, която заслепява човека и му отнема външните, космически ориентири на мислите; като истинска светлина те чувствуваха пак тази на Слънцето, но вече отразена от Луната в звездния свят. Следвайки древната мистерийна мъдрост, хората си казваха: Денем ние виждаме светлината с физическите очи, обаче нощем ние виждаме не само Слънчевата светлина, но и как тя е уловена от сребърната чаша на Луната. Луната беше онази сребърна чаша, която улавяше Слънчевата светлина през нощта. И тази Слънчева светлина, уловена от сребърната чаша на Луната служеше на човешките души като един вид хранителна напитка. Одухотворявани от тази на питка, душите можеха да се справят с онези мисли, които всъщност представляваха едно отражение на звездното небе.
към текста >>

Следвайки древната мистерийна мъдрост, хората си казваха: Денем ние виждаме светлината с физическите очи, обаче нощем ние виждаме не само Слънчевата светлина, но и как тя е уловена от сребърната чаша на Луната.
В онези древни времена мислите не се пораждаха от вътрешната сила на човека. Това стана привилегия на свободния човек много по-късно. А през древността във всяко мисловно движение хората усещаха един вид отпечатък от движението на звездите, във всяка мисловна форма те виждаха отражението на звездния свят. Когато хората мислеха, те се усещаха пренесени в звездното пространство. Ето защо те свързваха мъдростта не с дневната светлина на Слънцето, която заслепява човека и му отнема външните, космически ориентири на мислите; като истинска светлина те чувствуваха пак тази на Слънцето, но вече отразена от Луната в звездния свят. Следвайки древната мистерийна мъдрост, хората си казваха: Денем ние виждаме светлината с физическите очи, обаче нощем ние виждаме не само Слънчевата светлина, но и как тя е уловена от сребърната чаша на Луната. Луната беше онази сребърна чаша, която улавяше Слънчевата светлина през нощта. И тази Слънчева светлина, уловена от сребърната чаша на Луната служеше на човешките души като един вид хранителна напитка. Одухотворявани от тази на питка, душите можеха да се справят с онези мисли, които всъщност представляваха едно отражение на звездното небе.
към текста >>

Луната беше онази сребърна чаша, която улавяше Слънчевата светлина през нощта.
Това стана привилегия на свободния човек много по-късно. А през древността във всяко мисловно движение хората усещаха един вид отпечатък от движението на звездите, във всяка мисловна форма те виждаха отражението на звездния свят. Когато хората мислеха, те се усещаха пренесени в звездното пространство. Ето защо те свързваха мъдростта не с дневната светлина на Слънцето, която заслепява човека и му отнема външните, космически ориентири на мислите; като истинска светлина те чувствуваха пак тази на Слънцето, но вече отразена от Луната в звездния свят. Следвайки древната мистерийна мъдрост, хората си казваха: Денем ние виждаме светлината с физическите очи, обаче нощем ние виждаме не само Слънчевата светлина, но и как тя е уловена от сребърната чаша на Луната. Луната беше онази сребърна чаша, която улавяше Слънчевата светлина през нощта. И тази Слънчева светлина, уловена от сребърната чаша на Луната служеше на човешките души като един вид хранителна напитка. Одухотворявани от тази на питка, душите можеха да се справят с онези мисли, които всъщност представляваха едно отражение на звездното небе.
към текста >>

И тази Слънчева светлина, уловена от сребърната чаша на Луната служеше на човешките души като един вид хранителна напитка.
А през древността във всяко мисловно движение хората усещаха един вид отпечатък от движението на звездите, във всяка мисловна форма те виждаха отражението на звездния свят. Когато хората мислеха, те се усещаха пренесени в звездното пространство. Ето защо те свързваха мъдростта не с дневната светлина на Слънцето, която заслепява човека и му отнема външните, космически ориентири на мислите; като истинска светлина те чувствуваха пак тази на Слънцето, но вече отразена от Луната в звездния свят. Следвайки древната мистерийна мъдрост, хората си казваха: Денем ние виждаме светлината с физическите очи, обаче нощем ние виждаме не само Слънчевата светлина, но и как тя е уловена от сребърната чаша на Луната. Луната беше онази сребърна чаша, която улавяше Слънчевата светлина през нощта. И тази Слънчева светлина, уловена от сребърната чаша на Луната служеше на човешките души като един вид хранителна напитка. Одухотворявани от тази на питка, душите можеха да се справят с онези мисли, които всъщност представляваха едно отражение на звездното небе.
към текста >>

Виждате ли, тогавашните хора говореха за питието сома и го отъждествяваха със Слънчевата светлина, уловена от сребърната чаша на Луната.
Обаче старите времена усещаха и още нещо. Виждате ли, тогавашните хора говореха за питието сома и го отъждествяваха със Слънчевата светлина, уловена от сребърната чаша на Луната. Те знаеха: За да разбереш тайните на Космоса, чрез питието сома, ти трябва да бъдеш проникнат от тази светлина. Да, хората говореха за питието сома и бяха дълбоко убедени в своя космически произход. Душата живееше на Земята, но в същото време тя живееше и в Космоса. Ето защо тогавашните хора чувствуваха: Да, Боговете се из явяват чрез звездите, чрез намиращите се в покой неподвижни звезди, както и чрез подвижните планети. Душата има своите космически изживявания благодарение на влиянията, които неподвижните звезди и планетите оказват върху Земята.
към текста >>

Те знаеха: За да разбереш тайните на Космоса, чрез питието сома, ти трябва да бъдеш проникнат от тази светлина.
Обаче старите времена усещаха и още нещо. Виждате ли, тогавашните хора говореха за питието сома и го отъждествяваха със Слънчевата светлина, уловена от сребърната чаша на Луната. Те знаеха: За да разбереш тайните на Космоса, чрез питието сома, ти трябва да бъдеш проникнат от тази светлина. Да, хората говореха за питието сома и бяха дълбоко убедени в своя космически произход. Душата живееше на Земята, но в същото време тя живееше и в Космоса. Ето защо тогавашните хора чувствуваха: Да, Боговете се из явяват чрез звездите, чрез намиращите се в покой неподвижни звезди, както и чрез подвижните планети. Душата има своите космически изживявания благодарение на влиянията, които неподвижните звезди и планетите оказват върху Земята. И когато поглъща питието сома и принася своята култово-художествено-познавателна жертва, тогава с издигащия се нагоре жертвен дим, на който поверява религиозно-художественото слово, душата отново връща на Боговете всичко онова, от което те се нуждаят за по-нататъшното управление на света.
към текста >>

2. 6. Шеста лекция, 9 Юни 1923 GA_276 Изкуството и неговата мисия

Истинският художник само използва даден предмет, само за да улови върху него светлината, идваща от Слънцето или някакво отражение от цветовете на околната среда, само за да възпроизведе преливането между светлината и тъмнината.
Тук изобщо не става дума за някаква живопис. И нали така, да нарисуваш едно дърво в зелен цвят, подражавайки на природата, не е никаква живопис, поради факта, че каквото и да направиш, природата винаги си остава по-истинска и по-красива! Природата винаги е по-пълна с живот. Просто няма никакъв смисъл да се подражава на външната природа. И истинският художник никога не прави това. Истинският художник само използва даден предмет, само за да улови върху него светлината, идваща от Слънцето или някакво отражение от цветовете на околната среда, само за да възпроизведе преливането между светлината и тъмнината. Следователно, избраният предмет е само един повод, една предпоставка за нещо съвсем друго. Естествено, художникът никога не рисува самото цвете, което, примерно стои до прозореца; той рисува светлината, която нахлува през прозореца, а цветето просто му позволява да я види по един или друг начин. Или иначе казано, художникът рисува оцветената светлина на Слънцето. Именно нея улавя той. Цветето само го улеснява и му дава възможност да улови светлината.
към текста >>

Естествено, художникът никога не рисува самото цвете, което, примерно стои до прозореца; той рисува светлината, която нахлува през прозореца, а цветето просто му позволява да я види по един или друг начин.
Природата винаги е по-пълна с живот. Просто няма никакъв смисъл да се подражава на външната природа. И истинският художник никога не прави това. Истинският художник само използва даден предмет, само за да улови върху него светлината, идваща от Слънцето или някакво отражение от цветовете на околната среда, само за да възпроизведе преливането между светлината и тъмнината. Следователно, избраният предмет е само един повод, една предпоставка за нещо съвсем друго. Естествено, художникът никога не рисува самото цвете, което, примерно стои до прозореца; той рисува светлината, която нахлува през прозореца, а цветето просто му позволява да я види по един или друг начин. Или иначе казано, художникът рисува оцветената светлина на Слънцето. Именно нея улавя той. Цветето само го улеснява и му дава възможност да улови светлината.
към текста >>

Или иначе казано, художникът рисува оцветената светлина на Слънцето.
Просто няма никакъв смисъл да се подражава на външната природа. И истинският художник никога не прави това. Истинският художник само използва даден предмет, само за да улови върху него светлината, идваща от Слънцето или някакво отражение от цветовете на околната среда, само за да възпроизведе преливането между светлината и тъмнината. Следователно, избраният предмет е само един повод, една предпоставка за нещо съвсем друго. Естествено, художникът никога не рисува самото цвете, което, примерно стои до прозореца; той рисува светлината, която нахлува през прозореца, а цветето просто му позволява да я види по един или друг начин. Или иначе казано, художникът рисува оцветената светлина на Слънцето. Именно нея улавя той. Цветето само го улеснява и му дава възможност да улови светлината.
към текста >>

Цветето само го улеснява и му дава възможност да улови светлината.
Истинският художник само използва даден предмет, само за да улови върху него светлината, идваща от Слънцето или някакво отражение от цветовете на околната среда, само за да възпроизведе преливането между светлината и тъмнината. Следователно, избраният предмет е само един повод, една предпоставка за нещо съвсем друго. Естествено, художникът никога не рисува самото цвете, което, примерно стои до прозореца; той рисува светлината, която нахлува през прозореца, а цветето просто му позволява да я види по един или друг начин. Или иначе казано, художникът рисува оцветената светлина на Слънцето. Именно нея улавя той. Цветето само го улеснява и му дава възможност да улови светлината.
към текста >>

Задачата на художника е съвсем друга: Той показва как едно човешко лице се излага под падащите Слънчеви лъчи, как върху него възниква и една друга приглушена светлина, как се преливат светлината и тъмнината, следователно всичко онова, с което предметът улеснява художника, така че със своята четка и палитра той да улови бързопреходния миг и да го постави в някакво отношение спрямо духовния свят.
Художественото изобразяване на човешкото тяло е един още по-духовен процес. Да нарисуваме например човешкото тяло и да го оцветим с подходящия цвят, както някои смятат че трябва да се направи, това е чиста безсмислица; тук няма никаква живопис. Задачата на художника е съвсем друга: Той показва как едно човешко лице се излага под падащите Слънчеви лъчи, как върху него възниква и една друга приглушена светлина, как се преливат светлината и тъмнината, следователно всичко онова, с което предметът улеснява художника, така че със своята четка и палитра той да улови бързопреходния миг и да го постави в някакво отношение спрямо духовния свят.
към текста >>

Явно художникът си беше поставил задачата да улови нахлува щата през един прозорец слънчева светлина именно така, както тя пада върху гърба на човека.
Ако например един художник с добър усет влиза в една стая, той не бива да насочва погледа си към човека, който, да кажем, е коленичил пред иконата и се моли. Спомням си как веднъж, заедно с мой познат по сетихме една художествена изложба. Спряхме се пред една картина, изобразяваща човек, коленичил пред олтара. Той беше нарисуван откъм гърба. Явно художникът си беше поставил задачата да улови нахлува щата през един прозорец слънчева светлина именно така, както тя пада върху гърба на човека. Но ето че сега моят придружител, разглеждайки картината, изведнъж каза: Да, обаче аз бих предпочел да гледам този човек откъм лицето! Нали разбирате, в този случай е налице само един материален, а не художествен интерес. Моят придружител смяташе за по-добре, ако художникът беше нарисувал конкретния човек. Обаче това би било оправдано само ако искаме да изобразим това, което възприемаме чрез цветовете. Когато се опитвам да нарисувам един пациент, лежащ на болничното легло и страдащ от определена болест, да проуча цвета на лицето му, за да уловя как болестта се проявява в сетивния свят, моите усилия биха могли да имат и художествена стойност.
към текста >>

Но когато рисувам г-н Леман такъв, какъвто стои пред мен съгласете се, че това, първо, не ми се удава, и второ, изобщо не представлява никаква художествена задача; художествената задача изисква да уловя как слънчевата светлина залива лицето му, как тя се отклонява от рунтавите му вежди и т.н.
Нали разбирате, в този случай е налице само един материален, а не художествен интерес. Моят придружител смяташе за по-добре, ако художникът беше нарисувал конкретния човек. Обаче това би било оправдано само ако искаме да изобразим това, което възприемаме чрез цветовете. Когато се опитвам да нарисувам един пациент, лежащ на болничното легло и страдащ от определена болест, да проуча цвета на лицето му, за да уловя как болестта се проявява в сетивния свят, моите усилия биха могли да имат и художествена стойност. Когато се опитвам да представя цвета на човешката плът, на инкарната, в тоталността на тяхното космическо проявление, това също може да има художествена стойност. Но когато рисувам г-н Леман такъв, какъвто стои пред мен съгласете се, че това, първо, не ми се удава, и второ, изобщо не представлява никаква художествена задача; художествената задача изисква да уловя как слънчевата светлина залива лицето му, как тя се отклонява от рунтавите му вежди и т.н. Следователно, аз трябва да уловя въздействията на целия свят върху този, когото рисувам. И средството, чрез което постигам това, е преливането между светлината и тъмнината, самите цветове, както и задържането на бързопреходния миг.
към текста >>

И средството, чрез което постигам това, е преливането между светлината и тъмнината, самите цветове, както и задържането на бързопреходния миг.
Обаче това би било оправдано само ако искаме да изобразим това, което възприемаме чрез цветовете. Когато се опитвам да нарисувам един пациент, лежащ на болничното легло и страдащ от определена болест, да проуча цвета на лицето му, за да уловя как болестта се проявява в сетивния свят, моите усилия биха могли да имат и художествена стойност. Когато се опитвам да представя цвета на човешката плът, на инкарната, в тоталността на тяхното космическо проявление, това също може да има художествена стойност. Но когато рисувам г-н Леман такъв, какъвто стои пред мен съгласете се, че това, първо, не ми се удава, и второ, изобщо не представлява никаква художествена задача; художествената задача изисква да уловя как слънчевата светлина залива лицето му, как тя се отклонява от рунтавите му вежди и т.н. Следователно, аз трябва да уловя въздействията на целия свят върху този, когото рисувам. И средството, чрез което постигам това, е преливането между светлината и тъмнината, самите цветове, както и задържането на бързопреходния миг.
към текста >>

В епохите не дотам отдалечени от нашата хората усещаха нещата по друг начин и изобщо не биха допуснали, че една Мария, Божията майка, може да бъде нарисувана без озареното й лице, или с други думи, без нейното облято от светлина лице, твърде различно от обичайните представи за човешко лице.
В епохите не дотам отдалечени от нашата хората усещаха нещата по друг начин и изобщо не биха допуснали, че една Мария, Божията майка, може да бъде нарисувана без озареното й лице, или с други думи, без нейното облято от светлина лице, твърде различно от обичайните представи за човешко лице. Хората не можеха да си я представят иначе, освен в червена дреха и наметната със синя мантия, защото Божията майка можеше да бъде правилно включена в земния свят само по този начин, носеща земните емоции в своята червена дреха, докато синята мантия подсказваше душевната чистота, а озареното й лице светеше като откровение на самия Дух. Обаче подобно светоусещане е все още твърде далеч от верния художествен инстинкт. И току що аз всъщност се изразих по един определено нехудожествен начин. Верният художествен инстинкт проговаря в мига, когато човекът превръща синьото и червеното в свой собствен цвят, създавайки го от цветовете и от съотношението им със светлината и тъмнината, така че в този свят той вече няма нищо друго, освен цветовете, но те му говорят толкова много, че служейки си с тях, с преливане то между светлините и сенките, той може да нарисува Дева Мария.
към текста >>

Верният художествен инстинкт проговаря в мига, когато човекът превръща синьото и червеното в свой собствен цвят, създавайки го от цветовете и от съотношението им със светлината и тъмнината, така че в този свят той вече няма нищо друго, освен цветовете, но те му говорят толкова много, че служейки си с тях, с преливане то между светлините и сенките, той може да нарисува Дева Мария.
В епохите не дотам отдалечени от нашата хората усещаха нещата по друг начин и изобщо не биха допуснали, че една Мария, Божията майка, може да бъде нарисувана без озареното й лице, или с други думи, без нейното облято от светлина лице, твърде различно от обичайните представи за човешко лице. Хората не можеха да си я представят иначе, освен в червена дреха и наметната със синя мантия, защото Божията майка можеше да бъде правилно включена в земния свят само по този начин, носеща земните емоции в своята червена дреха, докато синята мантия подсказваше душевната чистота, а озареното й лице светеше като откровение на самия Дух. Обаче подобно светоусещане е все още твърде далеч от верния художествен инстинкт. И току що аз всъщност се изразих по един определено нехудожествен начин. Верният художествен инстинкт проговаря в мига, когато човекът превръща синьото и червеното в свой собствен цвят, създавайки го от цветовете и от съотношението им със светлината и тъмнината, така че в този свят той вече няма нищо друго, освен цветовете, но те му говорят толкова много, че служейки си с тях, с преливане то между светлините и сенките, той може да нарисува Дева Мария.
към текста >>

Ако имате възможност, вгледайте се в картината и ще установите как в долната част на женския образ е прибавен един приглушен тъмен нюанс, как по-горе светлина та непрекъснато нараства и как най-горе третото царство е преизпълнено от светлина и увенчано с главата на Мария, докато нозете и стъпалата са все още приковани към Земята.
Най-долу са апостолите, които съзерцават възнесението на Мария. За бележете как той изгражда техните образи от самите цветове. Цветовете показват как апостолите са приковани към Земята, обаче липсва каквато и да е тежест в цветовете; ние долавяме само някакъв тъмен нюанс ,особено в долната част на Тициановата картина и тъкмо този тъмен нюанс сочи колко силно апостолите са приковани към Земята. А в цялото цветово третиране на Марииния образ ние изживяваме междинното царство. Тя все още е свързана със Земята. Ако имате възможност, вгледайте се в картината и ще установите как в долната част на женския образ е прибавен един приглушен тъмен нюанс, как по-горе светлина та непрекъснато нараства и как най-горе третото царство е преизпълнено от светлина и увенчано с главата на Мария, докато нозете и стъпалата са все още приковани към Земята. Вгледайте се още веднъж как вътрешното изживяване на цветовете действително поражда едно степенуване и как пред нас застават долното, междинното и висшето царство, увенчано от самия Бог Отец с главата на Мария.
към текста >>

Ето защо бихме могли да добавим: Когато истинският художник, какъвто е Тициан, рисува „Възнесение то на Мария“, горе, където е Мария, или по-добре казано, главата на Мария, ние имаме усещането, че не бива да се отива по-далеч в изобразяването на светлината.
Ето защо бихме могли да добавим: Когато истинският художник, какъвто е Тициан, рисува „Възнесение то на Мария“, горе, където е Мария, или по-добре казано, главата на Мария, ние имаме усещането, че не бива да се отива по-далеч в изобразяването на светлината. И още в мига, когато прекрачим тази граница, ние попадаме в областта на интелектуализма, или с други думи, в областта на нехудожественото. Ето за що сега не трябва да нанасяме нито един щрих в повече над онова, което е вече загатнато, обаче не в контури, а само чрез светлината. Защото в мига, когато навлезем прекалено навътре в контурите, ние попадаме, както казах, в областта на интелектуалното, нехудожественото. В горната си част картината е донякъде застрашена от опасността да изглежда нехудожествена. И художниците след Тициан действително стават жертва на тази опасност.
към текста >>

Ето за що сега не трябва да нанасяме нито един щрих в повече над онова, което е вече загатнато, обаче не в контури, а само чрез светлината.
Ето защо бихме могли да добавим: Когато истинският художник, какъвто е Тициан, рисува „Възнесение то на Мария“, горе, където е Мария, или по-добре казано, главата на Мария, ние имаме усещането, че не бива да се отива по-далеч в изобразяването на светлината. И още в мига, когато прекрачим тази граница, ние попадаме в областта на интелектуализма, или с други думи, в областта на нехудожественото. Ето за що сега не трябва да нанасяме нито един щрих в повече над онова, което е вече загатнато, обаче не в контури, а само чрез светлината. Защото в мига, когато навлезем прекалено навътре в контурите, ние попадаме, както казах, в областта на интелектуалното, нехудожественото. В горната си част картината е донякъде застрашена от опасността да изглежда нехудожествена. И художниците след Тициан действително стават жертва на тази опасност. Разгледайте например как те изобразяват Ангелите. И така, след като се издигнем в небесните сфери ние стигаме до Ангелите.
към текста >>

И ако задържим безформеното там горе, на полагаемото му се място, ние постигаме, бих казал, от една страна, не друго, а пълния завършек на художественото произведение, защото тук се проявява художествената смелост да се изправиш пред бездната, където изкуството престава да съществува, където цветовете биват залети от светлината и където, в случай че продължим още по-нататък, ще попаднем в областта на обичайното рисува не.
Ако сега отново се вгледате долу, където са апостолите, Вие ще имате следното усещане: Да, фактически в картината на Тициан художествен е само образът на Мария! А горе, там започва опасността от прекрачване на границата, от преминаването в чистата, безформена, нехудожествена мъдрост. И ако задържим безформеното там горе, на полагаемото му се място, ние постигаме, бих казал, от една страна, не друго, а пълния завършек на художественото произведение, защото тук се проявява художествената смелост да се изправиш пред бездната, където изкуството престава да съществува, където цветовете биват залети от светлината и където, в случай че продължим още по-нататък, ще попаднем в областта на обичайното рисува не. Обаче рисуването не е живопис.
към текста >>

Един художник е толкова по-велик, колкото по-голяма мъдрост сваля в сетивния свят и, за да се изразя съвсем конкретно, колкото повече съумява да рисува Ангелите по такъв начин, че хората да ги смятат за плуващи облаци, понесени в морето от светлина.
И така, в посока нагоре ние се приближаваме към сферата на мъдростта. Един художник е толкова по-велик, колкото по-голяма мъдрост сваля в сетивния свят и, за да се изразя съвсем конкретно, колкото повече съумява да рисува Ангелите по такъв начин, че хората да ги смятат за плуващи облаци, понесени в морето от светлина. А какво виждаме в по-долната част на картината? Тук, чрез истински красивото, ние виждаме самата Мария, която се издига към сферата на мъдростта и Тициан е съумял да извае нейната красота по такъв приказен начин, понеже тя все още не е пристигнала горе, а е само на път към висшите сфери. И тук всичко се проявява така, че ние сме обвзети от чувството: Да, ако се издигне още съвсем малко, тя действително ще навлезе в мъдростта. В този случай изкуството няма какво повече да каже. Слизайки към по-долната част на картината, ние стигаме до апостолите и за тях аз вече споменах: Чрез един особен нюанс в цветовете, художникът се стреми да изобрази тяхната прикованост към Земята.
към текста >>

3. 7.Седма лекция, Кристиания (Осло), 18 Май 1923 - Антропософия и изкуство GA_276 Изкуството и неговата мисия

Обаче там душата иска да бъде защитена от напиращата срещу нея светлина» И ако разгледаме отношението на душата към пространствения Космос, и по-точно как пространственият Космос поема човешката душа, тогава ние стигаме до истинските художествени форми на архитектурата.
Или с други думи: Архитектурата дава израз на първоначалния човешки стремеж за това, как душата иска да бъде приета от Космоса! Намирайки се в един дом, аз трябва да имам и съответните художествени усещания. Моят поглед се плъзга по линиите, повърхностите и така нататък. Защо те са тук? За да ми подскажат, че душата иска да продължи тези линии и с тяхна помощ да се отправи към мировите простори. Обаче там душата иска да бъде защитена от напиращата срещу нея светлина» И ако разгледаме отношението на душата към пространствения Космос, и по-точно как пространственият Космос поема човешката душа, тогава ние стигаме до истинските художествени форми на архитектурата.
към текста >>

За нас бялото е доста сродно със светлината.
Да продължим нататък. Ние виждаме Слънцето бяло. За нас бялото е доста сродно със светлината. Пробуждайки се в една тъмна нощ, ние усещаме, че не се намираме в естественото си обкръжение, където ясно можем да почувстваме нашия Аз. За да чувстваме ясно нашия Аз, ние се нуждаем от светлината като посредник между нас и предметите от външния свят. Ние се нуждаем от светлината, за да може, примерно, стената да ни въздействува от известно разстояние. Тогава нашето Азово чувство, бих казал, се възпламенява. Пробудим ли се в светлина, с други думи, в цветове, близки до бялото, тогава ние усещаме нашия Аз.
към текста >>

За да чувстваме ясно нашия Аз, ние се нуждаем от светлината като посредник между нас и предметите от външния свят.
Да продължим нататък. Ние виждаме Слънцето бяло. За нас бялото е доста сродно със светлината. Пробуждайки се в една тъмна нощ, ние усещаме, че не се намираме в естественото си обкръжение, където ясно можем да почувстваме нашия Аз. За да чувстваме ясно нашия Аз, ние се нуждаем от светлината като посредник между нас и предметите от външния свят. Ние се нуждаем от светлината, за да може, примерно, стената да ни въздействува от известно разстояние. Тогава нашето Азово чувство, бих казал, се възпламенява. Пробудим ли се в светлина, с други думи, в цветове, близки до бялото, тогава ние усещаме нашия Аз. Пробудим ли се в мрак, с други думи, в цветове, близки до черното, ние сме като чужди в света. Аз казвам: Светлина!
към текста >>

Ние се нуждаем от светлината, за да може, примерно, стената да ни въздействува от известно разстояние.
Да продължим нататък. Ние виждаме Слънцето бяло. За нас бялото е доста сродно със светлината. Пробуждайки се в една тъмна нощ, ние усещаме, че не се намираме в естественото си обкръжение, където ясно можем да почувстваме нашия Аз. За да чувстваме ясно нашия Аз, ние се нуждаем от светлината като посредник между нас и предметите от външния свят. Ние се нуждаем от светлината, за да може, примерно, стената да ни въздействува от известно разстояние. Тогава нашето Азово чувство, бих казал, се възпламенява. Пробудим ли се в светлина, с други думи, в цветове, близки до бялото, тогава ние усещаме нашия Аз. Пробудим ли се в мрак, с други думи, в цветове, близки до черното, ние сме като чужди в света. Аз казвам: Светлина! Но аз бих могъл да назова и други сетивни усещания.
към текста >>

Пробудим ли се в светлина, с други думи, в цветове, близки до бялото, тогава ние усещаме нашия Аз.
За нас бялото е доста сродно със светлината. Пробуждайки се в една тъмна нощ, ние усещаме, че не се намираме в естественото си обкръжение, където ясно можем да почувстваме нашия Аз. За да чувстваме ясно нашия Аз, ние се нуждаем от светлината като посредник между нас и предметите от външния свят. Ние се нуждаем от светлината, за да може, примерно, стената да ни въздействува от известно разстояние. Тогава нашето Азово чувство, бих казал, се възпламенява. Пробудим ли се в светлина, с други думи, в цветове, близки до бялото, тогава ние усещаме нашия Аз. Пробудим ли се в мрак, с други думи, в цветове, близки до черното, ние сме като чужди в света. Аз казвам: Светлина! Но аз бих могъл да назова и други сетивни усещания. Тук Вие бихте могли да посочите едно привидно противоречие, понеже слепороденият никога не е виждал светлина. Обаче нещата не се свеждат до непосредственото виждане на светлината, а до самото устройство на човешкия организъм.
към текста >>

Аз казвам: Светлина!
За да чувстваме ясно нашия Аз, ние се нуждаем от светлината като посредник между нас и предметите от външния свят. Ние се нуждаем от светлината, за да може, примерно, стената да ни въздействува от известно разстояние. Тогава нашето Азово чувство, бих казал, се възпламенява. Пробудим ли се в светлина, с други думи, в цветове, близки до бялото, тогава ние усещаме нашия Аз. Пробудим ли се в мрак, с други думи, в цветове, близки до черното, ние сме като чужди в света. Аз казвам: Светлина! Но аз бих могъл да назова и други сетивни усещания. Тук Вие бихте могли да посочите едно привидно противоречие, понеже слепороденият никога не е виждал светлина. Обаче нещата не се свеждат до непосредственото виждане на светлината, а до самото устройство на човешкия организъм. Дори и да е слепороден, човекът има отношение към светлината и спънката пред Азовата енергия, каквато наблюдаваме при слепия, е налице поради самото отсъствие на светлина. Бялото е родствено със светлината.
към текста >>

Тук Вие бихте могли да посочите едно привидно противоречие, понеже слепороденият никога не е виждал светлина.
Тогава нашето Азово чувство, бих казал, се възпламенява. Пробудим ли се в светлина, с други думи, в цветове, близки до бялото, тогава ние усещаме нашия Аз. Пробудим ли се в мрак, с други думи, в цветове, близки до черното, ние сме като чужди в света. Аз казвам: Светлина! Но аз бих могъл да назова и други сетивни усещания. Тук Вие бихте могли да посочите едно привидно противоречие, понеже слепороденият никога не е виждал светлина. Обаче нещата не се свеждат до непосредственото виждане на светлината, а до самото устройство на човешкия организъм. Дори и да е слепороден, човекът има отношение към светлината и спънката пред Азовата енергия, каквато наблюдаваме при слепия, е налице поради самото отсъствие на светлина. Бялото е родствено със светлината. Ето защо, потопим ли се в бялото, което е родствено със светлината, ние веднага усещаме как Азът се възпламенява в пространствения свят; и сега, отхвърляйки всякакви абстракции, ние можем да заявим: Да, бялото е душевното проявление на Духа! И тъкмо поради тази причина, навсякъде, където има бяло, ние ясно усещаме: Да, тук е проявлението на Духа!
към текста >>

Обаче нещата не се свеждат до непосредственото виждане на светлината, а до самото устройство на човешкия организъм.
Пробудим ли се в светлина, с други думи, в цветове, близки до бялото, тогава ние усещаме нашия Аз. Пробудим ли се в мрак, с други думи, в цветове, близки до черното, ние сме като чужди в света. Аз казвам: Светлина! Но аз бих могъл да назова и други сетивни усещания. Тук Вие бихте могли да посочите едно привидно противоречие, понеже слепороденият никога не е виждал светлина. Обаче нещата не се свеждат до непосредственото виждане на светлината, а до самото устройство на човешкия организъм. Дори и да е слепороден, човекът има отношение към светлината и спънката пред Азовата енергия, каквато наблюдаваме при слепия, е налице поради самото отсъствие на светлина. Бялото е родствено със светлината. Ето защо, потопим ли се в бялото, което е родствено със светлината, ние веднага усещаме как Азът се възпламенява в пространствения свят; и сега, отхвърляйки всякакви абстракции, ние можем да заявим: Да, бялото е душевното проявление на Духа! И тъкмо поради тази причина, навсякъде, където има бяло, ние ясно усещаме: Да, тук е проявлението на Духа!
към текста >>

Дори и да е слепороден, човекът има отношение към светлината и спънката пред Азовата енергия, каквато наблюдаваме при слепия, е налице поради самото отсъствие на светлина.
Пробудим ли се в мрак, с други думи, в цветове, близки до черното, ние сме като чужди в света. Аз казвам: Светлина! Но аз бих могъл да назова и други сетивни усещания. Тук Вие бихте могли да посочите едно привидно противоречие, понеже слепороденият никога не е виждал светлина. Обаче нещата не се свеждат до непосредственото виждане на светлината, а до самото устройство на човешкия организъм. Дори и да е слепороден, човекът има отношение към светлината и спънката пред Азовата енергия, каквато наблюдаваме при слепия, е налице поради самото отсъствие на светлина. Бялото е родствено със светлината. Ето защо, потопим ли се в бялото, което е родствено със светлината, ние веднага усещаме как Азът се възпламенява в пространствения свят; и сега, отхвърляйки всякакви абстракции, ние можем да заявим: Да, бялото е душевното проявление на Духа! И тъкмо поради тази причина, навсякъде, където има бяло, ние ясно усещаме: Да, тук е проявлението на Духа!
към текста >>

Бялото е родствено със светлината.
Аз казвам: Светлина! Но аз бих могъл да назова и други сетивни усещания. Тук Вие бихте могли да посочите едно привидно противоречие, понеже слепороденият никога не е виждал светлина. Обаче нещата не се свеждат до непосредственото виждане на светлината, а до самото устройство на човешкия организъм. Дори и да е слепороден, човекът има отношение към светлината и спънката пред Азовата енергия, каквато наблюдаваме при слепия, е налице поради самото отсъствие на светлина. Бялото е родствено със светлината. Ето защо, потопим ли се в бялото, което е родствено със светлината, ние веднага усещаме как Азът се възпламенява в пространствения свят; и сега, отхвърляйки всякакви абстракции, ние можем да заявим: Да, бялото е душевното проявление на Духа! И тъкмо поради тази причина, навсякъде, където има бяло, ние ясно усещаме: Да, тук е проявлението на Духа!
към текста >>

Ето защо, потопим ли се в бялото, което е родствено със светлината, ние веднага усещаме как Азът се възпламенява в пространствения свят; и сега, отхвърляйки всякакви абстракции, ние можем да заявим: Да, бялото е душевното проявление на Духа!
Но аз бих могъл да назова и други сетивни усещания. Тук Вие бихте могли да посочите едно привидно противоречие, понеже слепороденият никога не е виждал светлина. Обаче нещата не се свеждат до непосредственото виждане на светлината, а до самото устройство на човешкия организъм. Дори и да е слепороден, човекът има отношение към светлината и спънката пред Азовата енергия, каквато наблюдаваме при слепия, е налице поради самото отсъствие на светлина. Бялото е родствено със светлината. Ето защо, потопим ли се в бялото, което е родствено със светлината, ние веднага усещаме как Азът се възпламенява в пространствения свят; и сега, отхвърляйки всякакви абстракции, ние можем да заявим: Да, бялото е душевното проявление на Духа! И тъкмо поради тази причина, навсякъде, където има бяло, ние ясно усещаме: Да, тук е проявлението на Духа!
към текста >>

Ръководим ли се от това художествено изживяване, ние можем да изобразим смъртта, живота, душата и Духа като един вид колело на съдбата, а завърнем ли се към живота, след като вече сме минали през смъртта, можем да изобразим смъртта, живота, душата и Духа именно чрез светлината и цветовете според току-що описания от мен начин.
Ръководим ли се от това художествено изживяване, ние можем да изобразим смъртта, живота, душата и Духа като един вид колело на съдбата, а завърнем ли се към живота, след като вече сме минали през смъртта, можем да изобразим смъртта, живота, душата и Духа именно чрез светлината и цветовете според току-що описания от мен начин. Сега вече знаем: В този случай аз не мога да остана в пространството и трябва да го напусна, за да застана на повърхността. Напускайки пространственото мислене и заставайки на повърхността, аз решавам загадката на самото пространство. Както скулпторът се освобождава от мозъчното мислене, така сега и ние се освобождаваме от пространствените представи. Всичко ни изтласква навън към светлината и цветовете, за да ни превърне в художници. Сега ние изпитваме голямата вътрешна радост да нанесем върху платното този или онзи цвят, до него да прибавим друг, защото цветовете се превръщат в едно непосредствено откровение на живота, на смъртта, на душата, на Духа.
към текста >>

Всичко ни изтласква навън към светлината и цветовете, за да ни превърне в художници.
Ръководим ли се от това художествено изживяване, ние можем да изобразим смъртта, живота, душата и Духа като един вид колело на съдбата, а завърнем ли се към живота, след като вече сме минали през смъртта, можем да изобразим смъртта, живота, душата и Духа именно чрез светлината и цветовете според току-що описания от мен начин. Сега вече знаем: В този случай аз не мога да остана в пространството и трябва да го напусна, за да застана на повърхността. Напускайки пространственото мислене и заставайки на повърхността, аз решавам загадката на самото пространство. Както скулпторът се освобождава от мозъчното мислене, така сега и ние се освобождаваме от пространствените представи. Всичко ни изтласква навън към светлината и цветовете, за да ни превърне в художници. Сега ние изпитваме голямата вътрешна радост да нанесем върху платното този или онзи цвят, до него да прибавим друг, защото цветовете се превръщат в едно непосредствено откровение на живота, на смъртта, на душата, на Духа. Издигайки се над мъртвите мисли, ние стигаме до онзи момент, в който усещаме, че повече не бива да говорим с думи, нито да мислим с идеи, нито да си служим с някакви форми, а в цветовете и светлината наистина да пресъздаваме живота и смъртта, Духа и душата.
към текста >>

Издигайки се над мъртвите мисли, ние стигаме до онзи момент, в който усещаме, че повече не бива да говорим с думи, нито да мислим с идеи, нито да си служим с някакви форми, а в цветовете и светлината наистина да пресъздаваме живота и смъртта, Духа и душата.
Сега вече знаем: В този случай аз не мога да остана в пространството и трябва да го напусна, за да застана на повърхността. Напускайки пространственото мислене и заставайки на повърхността, аз решавам загадката на самото пространство. Както скулпторът се освобождава от мозъчното мислене, така сега и ние се освобождаваме от пространствените представи. Всичко ни изтласква навън към светлината и цветовете, за да ни превърне в художници. Сега ние изпитваме голямата вътрешна радост да нанесем върху платното този или онзи цвят, до него да прибавим друг, защото цветовете се превръщат в едно непосредствено откровение на живота, на смъртта, на душата, на Духа. Издигайки се над мъртвите мисли, ние стигаме до онзи момент, в който усещаме, че повече не бива да говорим с думи, нито да мислим с идеи, нито да си служим с някакви форми, а в цветовете и светлината наистина да пресъздаваме живота и смъртта, Духа и душата.
към текста >>

4. 8.Осма лекция, Кристиания (Осло), 20 Май 1923 - Антропософия и поезия GA_276 Изкуството и неговата мисия

Бялото, тъй да се каже, е най-светлата сянка, понеже бялото представлява един вид сянка на самата светлина.
Естествено, в процеса на художественото творчество, аз винаги се осланям на моя художествен усет, а не на абстрактното мислене. Художественото произведение може да бъде разбрано само от художественото познание. Ето защо аз не прибягвам до каквито и да е логически доказателства, за да обясня как при съчетанието между тези четири цвята у нас възниква желанието да имаме един цялостен, завършен образ. Необходимо е само да очертаем тези контури и вътре в тях да изградим съответния образ. Посочените четири цвята винаги съдържат в себе си известен елемент от сянката. Бялото, тъй да се каже, е най-светлата сянка, понеже бялото представлява един вид сянка на самата светлина. Черното е възможно най-тъмната сянка. А зеленото и светлорозовото са образи, или с други думи, цветово наситени повърхности. Така в тези четири цвята ние имаме както цветове-образи, така и цветове-сенки.
към текста >>

В нежното сияние на синьото е скрита светлината на душата.
Живата природа иска да ни се открие именно в онзи миг, когато срещу нас грейва червеното, интензивно червеното, така че ние ще обозначим червеното като „сияние на живата природа“. От друга страна, ако Духът има намерение да ни се открие не в своята абстрактна универсалност, а да ни проговори интимно и настоятелно, той ще поиска всъщност такова ще бъде желанието на нашата душа да се обърне към нас не в спокойствието на бялото, а в сиянието на жълтото. В жълтия цвят е скрито сиянието на Духа. Ако душата поиска да потъне в своята истинска, вътрешна природа, а после да намери съответния художествен израз в областта на цветовете, тя трябва напълно да се откъсне от външните събития и да се затвори в самата себе си. Това се постига чрез нежното сияние на синьото. В нежното сияние на синьото е скрита светлината на душата. И сега ние започваме да възприемаме другите три цвята по следния начин: червеното като сияние на живота, синьото като сияние на душата, и жълтото като сияние на Духа.
към текста >>

Вече споменах, че в синьото е скрита светлината на душата.
Виждате ли, едва когато стигнем до усещането, как от цветовете-образи на инкарната, зеленото, черното и бялото възниква един цял свят, и как после към него се прибавят откровенията на червеното, жълтото и синьото, едва тогава ние започваме да разбираме цветовете и да живеем в тях самите. Ние се научаваме, примерно, да разбираме какво точно иска да ни каже отделният цвят. Вече споменах, че в синьото е скрита светлината на душата. И ако поискаме да оцветим една повърхност в синьо, ние ще усетим, че за да постигнем целта си, трябва да нанесем синьото по такъв начин, че в краищата то да е по-наситено, а в средата нюансите му да са по-бледи.
към текста >>

5. 9. Бележки GA_276 Изкуството и неговата мисия

Приемането на идеята за реинкарнацията и Кармата хвърля съвършено нова светлина върху основните проблеми на човешкото съществуване: Смисълът на живота, щастието и нещастието, семейството, професията, мотивите на нашите действия и т.н.
*22. Познанието за превъплъщението (реинкарнацията) и съдбата (Кармата) на човека спада към най-съществената част на антропософския мироглед. Приемането на идеята за реинкарнацията и Кармата хвърля съвършено нова светлина върху основните проблеми на човешкото съществуване: Смисълът на живота, щастието и нещастието, семейството, професията, мотивите на нашите действия и т.н. Според Рудолф Щайнер занапред реинкарнацията и Кармата няма да са само лично убеждение на отделни хора, а „строго необходими представи“, без които истинският напредък на естествените науки ще бъде невъзможен.
към текста >>

6. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Кьолн, 3 декември 1906 г. GA_283 Същност на музикалното и тоновото изживяване в човека

Той знае, че е преживял нещо ново, сякаш е излязъл от едно море от светлина и цветове, което все още не познава във физическия свят.
Когато човек развива такива способности, които иначе дремят в него, когато той започне да развива душата си чрез медитация, концентрация и т. н., тогава в него постепенно настъпва промяна. Първото, което той изживява, е едно особено преобразуване на неговия сънищен свят. Когато човек съумее при медитация да изключи всички спомени за сетивния свят и за други изживявания и ако той все още има душевно съдържание, тогава неговият сънищен свят започва да придобива една голяма правилност. И тогава, когато се пробужда, той като че ли се издига от едно развълнувано световно море. Той знае, че е преживял нещо ново, сякаш е излязъл от едно море от светлина и цветове, което все още не познава във физическия свят. Неговите сънищни преживявания стават все по-ясни. Той си спомня, че в този свят от светлина и цветове има неща и същества, които се различават от другите предмети по това, че човек може да премине през тях, без те да оказват съпротива. Той се запознава с множество същества, чийто елемент и чиито тела са цветовете. Има същества, които се откриват в цветовете, които се въплъщават в цветовете. Постепенно човек разширява съзнанието си над този свят и при пробуждането си спомня, че е действал вътре в него.
към текста >>

Той си спомня, че в този свят от светлина и цветове има неща и същества, които се различават от другите предмети по това, че човек може да премине през тях, без те да оказват съпротива.
Първото, което той изживява, е едно особено преобразуване на неговия сънищен свят. Когато човек съумее при медитация да изключи всички спомени за сетивния свят и за други изживявания и ако той все още има душевно съдържание, тогава неговият сънищен свят започва да придобива една голяма правилност. И тогава, когато се пробужда, той като че ли се издига от едно развълнувано световно море. Той знае, че е преживял нещо ново, сякаш е излязъл от едно море от светлина и цветове, което все още не познава във физическия свят. Неговите сънищни преживявания стават все по-ясни. Той си спомня, че в този свят от светлина и цветове има неща и същества, които се различават от другите предмети по това, че човек може да премине през тях, без те да оказват съпротива. Той се запознава с множество същества, чийто елемент и чиито тела са цветовете. Има същества, които се откриват в цветовете, които се въплъщават в цветовете. Постепенно човек разширява съзнанието си над този свят и при пробуждането си спомня, че е действал вътре в него. Следващата стъпка се получава тогава, когато той пренася този свят в ежедневния свят. Тогава постепенно човек се учи да вижда това, което се нарича астрално тяло на човека.
към текста >>

Този нов свят не е свят на светлина и цветове, а се проявява отначало като звуков свят.
Човек достига едно още по-високо ниво на съзнание, когато съумее да преобрази пълното несъзнателно състояние в съзнателно състояние. Ученикът се учи да достига непрекъснатост на съзнанието през частите на нощта, които не принадлежат на сънищния живот, а са още напълно несъзнателни. Той се учи да става съзнателен в един свят, за който иначе нищо не знае. Този нов свят не е свят на светлина и цветове, а се проявява отначало като звуков свят. В това състояние на съзнанието човек постига способността да чува духовно, да долавя тоновите съчетания, тоновите разновидности, които не се чуват от физическото ухо. Този свят се нарича свят на девакана.
към текста >>

Сега не бива да се смята, че когато човек чува духовния свят на тоновете, той не запазва света на светлината и цветовете.
Сега не бива да се смята, че когато човек чува духовния свят на тоновете, той не запазва света на светлината и цветовете. Тоновият свят също е проникнат от светлина и цвят, които обаче принадлежат на астралния свят. Но същностната част на девакана е вълнуващото се море на тоновете. От този свят на непрекъснатото съзнание човек може да донесе звученето и по този начин може също да чуе звученето във физическия свят. В основата на всичко във физическия свят се намира един тон. Всяко отделно лице представлява определени деваканически тонове.
към текста >>

Тоновият свят също е проникнат от светлина и цвят, които обаче принадлежат на астралния свят.
Сега не бива да се смята, че когато човек чува духовния свят на тоновете, той не запазва света на светлината и цветовете. Тоновият свят също е проникнат от светлина и цвят, които обаче принадлежат на астралния свят. Но същностната част на девакана е вълнуващото се море на тоновете. От този свят на непрекъснатото съзнание човек може да донесе звученето и по този начин може също да чуе звученето във физическия свят. В основата на всичко във физическия свят се намира един тон. Всяко отделно лице представлява определени деваканически тонове. Всички предмети имат в основата на същността си един духовен тон.
към текста >>

Когато човек е осветен от светлина, тогава от него се образува сянка върху стената.
Когато човек е осветен от светлина, тогава от него се образува сянка върху стената. Тя не е действителният човек. Така и музиката, която се разкрива във физическия свят, е сянка, действителна сянка на една много по-висша музика на девакана. Първообразът, образецът на музиката се намира в девакана. Физическата музика е само отражение на духовната действителност.
към текста >>

7. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 12 ноември 1906 г. GA_283 Същност на музикалното и тоновото изживяване в човека

Окото може да възприеме само светлинни усещания, останалите впечатления не възприема; то може да усети само това, което е светлина.
В неговата творба „Светът като воля и представа“ той говори за изкуствата като за вид познание, което отвежда непосредствено в божественото, като това познание би могло да бъде познание на разума. Този възглед на Шопенхауер е свързан с това, че той е имал разбирането за света, че всичко, което ни заобикаля, е само огледално отражение на човешката представа. Този възглед разкрива, че външните неща предизвикват представи в човешките сетива и че човек именно по този начин влиза във връзка с нещата. Той не може да знае нищо за това, което не оставя някакъв отпечатък върху сетивата. Той говори физиологически за специфични сетивни усещания. Окото може да възприеме само светлинни усещания, останалите впечатления не възприема; то може да усети само това, което е светлина. По същия начин ухото възприема звуковите усещания и т. н. Всичко, което човек наблюдава като свой свят, се отразява, според възгледа на Шопенхауер, като един вид Фата Моргана отново в него, като отражение, предизвикано от човешката душа.
към текста >>

Каквото преживява в този нов свят, който се отваря пред него, е живот и действие в един свят на цветове и светлина в същественото.
Този свят е винаги тук, той обкръжава непрекъснато човека. Този свят е реален, също толкова реален, колкото заобикалящият ни свят, който ни се разкрива като действителност. Ако човек е посветен, приел е инициацията, той се запознава с този чуден свят. Учи се да съществува съзнателно в него, с едно също толкова ясно съзнание, колкото е неговото дневно съзнание. Той също се запознава със своето астрално тяло и се учи да живее съзнателно в него. Каквото преживява в този нов свят, който се отваря пред него, е живот и действие в един свят на цветове и светлина в същественото. Чрез посвещението човек започва да се пробужда от обикновения сън със съновидения. Той се чувства сякаш издигнат над едно вълнуващо се море от преливаща светлина и цветове. А тази искряща светлина, тези преливащи цветове са живи същества. Това преживяване в съзнателния сън със съновидения се пренася също така върху целия живот в дневното будно съзнание.
към текста >>

Той се чувства сякаш издигнат над едно вълнуващо се море от преливаща светлина и цветове.
Ако човек е посветен, приел е инициацията, той се запознава с този чуден свят. Учи се да съществува съзнателно в него, с едно също толкова ясно съзнание, колкото е неговото дневно съзнание. Той също се запознава със своето астрално тяло и се учи да живее съзнателно в него. Каквото преживява в този нов свят, който се отваря пред него, е живот и действие в един свят на цветове и светлина в същественото. Чрез посвещението човек започва да се пробужда от обикновения сън със съновидения. Той се чувства сякаш издигнат над едно вълнуващо се море от преливаща светлина и цветове. А тази искряща светлина, тези преливащи цветове са живи същества. Това преживяване в съзнателния сън със съновидения се пренася също така върху целия живот в дневното будно съзнание.
към текста >>

А тази искряща светлина, тези преливащи цветове са живи същества.
Учи се да съществува съзнателно в него, с едно също толкова ясно съзнание, колкото е неговото дневно съзнание. Той също се запознава със своето астрално тяло и се учи да живее съзнателно в него. Каквото преживява в този нов свят, който се отваря пред него, е живот и действие в един свят на цветове и светлина в същественото. Чрез посвещението човек започва да се пробужда от обикновения сън със съновидения. Той се чувства сякаш издигнат над едно вълнуващо се море от преливаща светлина и цветове. А тази искряща светлина, тези преливащи цветове са живи същества. Това преживяване в съзнателния сън със съновидения се пренася също така върху целия живот в дневното будно съзнание.
към текста >>

Цветовете на астралния свят стават все по-прозрачни, светлината става все по-чиста, сякаш по-одухотворена.
Сега човек може да достигне до положение да възприема втория астрален свят, когато навлезе в така наречената велика тишина. Той трябва да бъде тих, напълно тих. Великата тишина предшества пробуждането в астралния свят. И тази най-дълбока тишина става все по-голяма и по-голяма, когато той започне да се приближава до третото ниво на съзнание, до състоянието, което се изживява в съня без съновидения. Цветовете на астралния свят стават все по-прозрачни, светлината става все по-чиста, сякаш по-одухотворена. Тогава човек има усещането, че сякаш сам живее в тези цветове, в тази светлина, сякаш нищо не е извън него, а той самият е цвят и светлина. Той се чувства астрален в този астрален свят, трептящ във велик, дълбок покой. Тогава тази дълбока тишина започва малко по малко да се изпълва със звуци, леко, постепенно да зазвучава духовно. Светът на светлината и цветовете се прониква от звучащи тонове. Третото състояние на съзнанието, в което човек постепенно навлиза, съществува поради това, че цветният свят, в който той живее в астрала, се прониква от звучене.
към текста >>

Тогава човек има усещането, че сякаш сам живее в тези цветове, в тази светлина, сякаш нищо не е извън него, а той самият е цвят и светлина.
Сега човек може да достигне до положение да възприема втория астрален свят, когато навлезе в така наречената велика тишина. Той трябва да бъде тих, напълно тих. Великата тишина предшества пробуждането в астралния свят. И тази най-дълбока тишина става все по-голяма и по-голяма, когато той започне да се приближава до третото ниво на съзнание, до състоянието, което се изживява в съня без съновидения. Цветовете на астралния свят стават все по-прозрачни, светлината става все по-чиста, сякаш по-одухотворена. Тогава човек има усещането, че сякаш сам живее в тези цветове, в тази светлина, сякаш нищо не е извън него, а той самият е цвят и светлина. Той се чувства астрален в този астрален свят, трептящ във велик, дълбок покой. Тогава тази дълбока тишина започва малко по малко да се изпълва със звуци, леко, постепенно да зазвучава духовно. Светът на светлината и цветовете се прониква от звучащи тонове. Третото състояние на съзнанието, в което човек постепенно навлиза, съществува поради това, че цветният свят, в който той живее в астрала, се прониква от звучене. А това е деваканът, който е така нареченият ментален свят, отварящ се сега пред човека.
към текста >>

Светът на светлината и цветовете се прониква от звучащи тонове.
И тази най-дълбока тишина става все по-голяма и по-голяма, когато той започне да се приближава до третото ниво на съзнание, до състоянието, което се изживява в съня без съновидения. Цветовете на астралния свят стават все по-прозрачни, светлината става все по-чиста, сякаш по-одухотворена. Тогава човек има усещането, че сякаш сам живее в тези цветове, в тази светлина, сякаш нищо не е извън него, а той самият е цвят и светлина. Той се чувства астрален в този астрален свят, трептящ във велик, дълбок покой. Тогава тази дълбока тишина започва малко по малко да се изпълва със звуци, леко, постепенно да зазвучава духовно. Светът на светлината и цветовете се прониква от звучащи тонове. Третото състояние на съзнанието, в което човек постепенно навлиза, съществува поради това, че цветният свят, в който той живее в астрала, се прониква от звучене. А това е деваканът, който е така нареченият ментален свят, отварящ се сега пред човека. И той пристъпва в този чуден свят през портата на великата тишина. От великата тишина към него прозвучава тонът от другия свят. Така в действителност стои въпросът със света на девакана.
към текста >>

Той е проникнат със светлината на астралния свят, защото не е отделен от него.
Например Ледбийтър[3] дава вярно описание на астралния план и на изживяването в него, но неговото описание на деваканическия план не е вярно. То представлява една свободна конструкция, съставена по образеца на астралния план, но не е изживяно лично от него. Всички описания, които не описват как се получава тонът, не са правилни, те не идват от лично изживяване. За девакана е характерно, че най-малкото в основата си е един звучащ свят. Но не може, разбира се, да се смята, че деваканът не е озарен от цветове. Той е проникнат със светлината на астралния свят, защото не е отделен от него. Астралът прониква също в девакана. Но деваканът в същността си се намира в тоновете. Това, което беше светлина във великата тишина, започва да звучи.
към текста >>

Това, което беше светлина във великата тишина, започва да звучи.
За девакана е характерно, че най-малкото в основата си е един звучащ свят. Но не може, разбира се, да се смята, че деваканът не е озарен от цветове. Той е проникнат със светлината на астралния свят, защото не е отделен от него. Астралът прониква също в девакана. Но деваканът в същността си се намира в тоновете. Това, което беше светлина във великата тишина, започва да звучи.
към текста >>

Само това преливащо море от светлина и цветове на красота, на астрална искряща дълбина му дава възможността онези цветове, в които е пребивавал, да ги използва отново, когато се опитва да възпроизведе в тежките земни цветове на нашия физически свят приблизително идеала, който живее в него, който той е преживял.
Сутрин, когато човек се пробуди от сън, той не носи само телесно освежаване чрез съня, а носи със себе си от онези светове също и изкуството. Защото изкуството не е нищо друго освен несъзнателно спомняне на преживяното в астралния свят. Например художникът излиза далеч над действителните физически цветове, когато полага своите цветни тонове и цветни хармонии върху платното. Къде е видял тези тонове, тези искрящи цветове, къде ги е изживял? Това са отзвуците на астралните преживявания през нощта. Само това преливащо море от светлина и цветове на красота, на астрална искряща дълбина му дава възможността онези цветове, в които е пребивавал, да ги използва отново, когато се опитва да възпроизведе в тежките земни цветове на нашия физически свят приблизително идеала, който живее в него, който той е преживял.
към текста >>

Портретът на Бакхус е изобразен в характерна червеникаво искряща светлина.
Единият представя Бакхус, другият - Йоан. Двата портрета показват едно и също лице. За двата е използван един и същи модел. Те се различават един от друг не чрез своето външно новелистично въздействие. Живописните светлинни мистерии, които те съдържат, почиват много повече върху тяхното цветово светлинно въздействие. Портретът на Бакхус е изобразен в характерна червеникаво искряща светлина. Като че ли тялото носи в себе си тази светлина. Тази характерност сякаш говори за едно скрито под кожата изобилие и по този начин обрисува природата на Бакхус. Сякаш той поглъща светлината, която се наслагва с характерността на това изобилие. Напротив, Йоановият портрет показва едно целомъдрено жълто обагряне.
към текста >>

Като че ли тялото носи в себе си тази светлина.
Двата портрета показват едно и също лице. За двата е използван един и същи модел. Те се различават един от друг не чрез своето външно новелистично въздействие. Живописните светлинни мистерии, които те съдържат, почиват много повече върху тяхното цветово светлинно въздействие. Портретът на Бакхус е изобразен в характерна червеникаво искряща светлина. Като че ли тялото носи в себе си тази светлина. Тази характерност сякаш говори за едно скрито под кожата изобилие и по този начин обрисува природата на Бакхус. Сякаш той поглъща светлината, която се наслагва с характерността на това изобилие. Напротив, Йоановият портрет показва едно целомъдрено жълто обагряне.
към текста >>

Сякаш той поглъща светлината, която се наслагва с характерността на това изобилие.
Те се различават един от друг не чрез своето външно новелистично въздействие. Живописните светлинни мистерии, които те съдържат, почиват много повече върху тяхното цветово светлинно въздействие. Портретът на Бакхус е изобразен в характерна червеникаво искряща светлина. Като че ли тялото носи в себе си тази светлина. Тази характерност сякаш говори за едно скрито под кожата изобилие и по този начин обрисува природата на Бакхус. Сякаш той поглъща светлината, която се наслагва с характерността на това изобилие. Напротив, Йоановият портрет показва едно целомъдрено жълто обагряне.
към текста >>

Като че ли цветовете на тялото само си играят, сякаш то не приема светлината, допуска само да го заобикалят светлинни форми, но нищо не иска да приеме отвън.
Като че ли цветовете на тялото само си играят, сякаш то не приема светлината, допуска само да го заобикалят светлинни форми, но нищо не иска да приеме отвън. Една напълно безкористна, напълно чиста, напълно благородна телесност говори от тази картина на този, който я съзерцава.
към текста >>

8. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, Лайпциг, 10 ноември1906 г. GA_283 Същност на музикалното и тоновото изживяване в човека

Тук има една велика тишина, всичко говори чрез цветове и светлина.
От това цветно творение започва да говори тонът, започва да се възприема едно звучене. В този момент човек навлиза в девакана. Той се намира в същинския духовен свят. Това е истинската същност на двата по-висши свята, в които човекът навлиза. Ако се намира в астралния свят, той не чува звуците на този свят. Тук има една велика тишина, всичко говори чрез цветове и светлина. А после, малко по малко, отначало едва доловимо, по-късно все по-силно, от този цветен свят зазвучава един друг свят. Ако човек е там, той преживява мировия дух. Тогава той се учи да разбира какво имат предвид великите духове, когато говорят като Питагор за музиката на сферите. Правили са се опити да се опише символично музиката на сферите на кръжащите слънца, но тя не може да бъде обяснена. Звучащото през пространството слънце е една звучаща действителност.
към текста >>

Дионис сякаш поглъща светлината и я връща обратно, като я оцветява със свой личен оттенък.
В Парижкия Лувър висят две картини на Леонардо да Винчи. Те представят Йоан Кръстител и Дионис Бакхус. Изглежда, че и при двете е използван един и същи модел. При тялото на Бакхус преобладава един своеобразен червеникаво-синкав тон, докато при Йоановото тяло преобладава един жълтозлатист тон. Художникът ги е видял по този начин. Дионис сякаш поглъща светлината и я връща обратно, като я оцветява със свой личен оттенък. Към Йоан също идва светлината, тя обаче бива отхвърлена от неговото тяло, което я връща облагородена, без да я примесва с телесното; тя остава в своята етерна чистота. Това художникът само го е предчувствал.
към текста >>

Към Йоан също идва светлината, тя обаче бива отхвърлена от неговото тяло, което я връща облагородена, без да я примесва с телесното; тя остава в своята етерна чистота.
Те представят Йоан Кръстител и Дионис Бакхус. Изглежда, че и при двете е използван един и същи модел. При тялото на Бакхус преобладава един своеобразен червеникаво-синкав тон, докато при Йоановото тяло преобладава един жълтозлатист тон. Художникът ги е видял по този начин. Дионис сякаш поглъща светлината и я връща обратно, като я оцветява със свой личен оттенък. Към Йоан също идва светлината, тя обаче бива отхвърлена от неговото тяло, което я връща облагородена, без да я примесва с телесното; тя остава в своята етерна чистота. Това художникът само го е предчувствал.
към текста >>

9. ОТГОВОРИ НА ВЪПРОСИ И ЗАКЛЮЧЕНИЯ. ПЪРВИ ОТГОВОР, Дорнах, 29 септември 1920 г. GA_283 Същност на музикалното и тоновото изживяване в човека

Такива хора като автора на книгата по правило не го правят, но дават своя принос и дори когато ги погледнем в правилната светлина на духовната наука, в тях може да има все нещо плодотворно и за духовната наука.
Вече е извънредно важно човекът да се разглежда като едно цяло. Такива хора като автора на книгата по правило не го правят, но дават своя принос и дори когато ги погледнем в правилната светлина на духовната наука, в тях може да има все нещо плодотворно и за духовната наука.
към текста >>

10. ВТОРИ ОТГОВОР, Дорнах, 30 септември 1920 г. GA_283 Същност на музикалното и тоновото изживяване в човека

По тази причина специфичният начин на дишане при един или друг тип хора хвърля светлина върху музикалното им изживяване.
Вчера вече загатнах как ритъмът, който изживяваме музикално, съответства на вътрешния ритъм на изкачване и слизане на мозъчната вода и на взаимовръзката, която има мозъчната вода с процесите в мозъка, от една страна, а от друга - с тези във веществообменната система чрез посредничеството на кръвоносната система. В тази връзка може да се обърне внимание на индивидуално степенуваните форми на човешкото устройство. Най-значимата ни ритмична система е дихателната система и всъщност ако само малко обърнат внимание на това, за повечето хора не ще представлява трудност да установят как ходът на мисълта, дори и най-логичният ход на мисълта, както и най-повлияният от чувствата ход на мисълта, оказва въздействие върху дихателния процес. Дихателният процес също стои в непосредствена или опосредствана връзка с всичко, което човек изживява музикално. По тази причина специфичният начин на дишане при един или друг тип хора хвърля светлина върху музикалното им изживяване.
към текста >>

Става дума за това, че ние все повече трябва да се опитваме да проумеем какво са имали предвид хора като Гьоте, който в увода си за учението за цветовете[15] казва: „За същността на светлината не може да се говори.
Естествено днес все още можем да предизвикаме негодувание, ако смятаме, че разглеждането на изкуството трябва да приеме напълно различна форма от обичайния метод на разглеждане в изкуствознанието, от традиционния метод. Но днес сме стигнали до точката, от която трябва да напреднем в загатнатата посока. Тук също става дума за това, че въпроси като „Каква е същността на изкуството? Каква е същността на човека? “, които се свеждат до даването на дефиниции, изобщо ще престанат да съществуват. Става дума за това, че ние все повече трябва да се опитваме да проумеем какво са имали предвид хора като Гьоте, който в увода си за учението за цветовете[15] казва: „За същността на светлината не може да се говори. Цветовете са делата на светлината.“ И тъй, който се занимава с фактите от някоя област, някоя област на изкуството във форма, която се приближава до изживяването на тази област на изкуството, той постепенно излага един вид разсъждения върху същността на съответната област на изкуството. Но в началото или на друго място някак си несвързано да се правят дефиниции, да се подхвърлят въпроси: „Каква е същността на човека? Каква е същността на изкуството? “ и подобни, изобщо ще бъде надскочено.
към текста >>

Цветовете са делата на светлината.“ И тъй, който се занимава с фактите от някоя област, някоя област на изкуството във форма, която се приближава до изживяването на тази област на изкуството, той постепенно излага един вид разсъждения върху същността на съответната област на изкуството.
Но днес сме стигнали до точката, от която трябва да напреднем в загатнатата посока. Тук също става дума за това, че въпроси като „Каква е същността на изкуството? Каква е същността на човека? “, които се свеждат до даването на дефиниции, изобщо ще престанат да съществуват. Става дума за това, че ние все повече трябва да се опитваме да проумеем какво са имали предвид хора като Гьоте, който в увода си за учението за цветовете[15] казва: „За същността на светлината не може да се говори. Цветовете са делата на светлината.“ И тъй, който се занимава с фактите от някоя област, някоя област на изкуството във форма, която се приближава до изживяването на тази област на изкуството, той постепенно излага един вид разсъждения върху същността на съответната област на изкуството. Но в началото или на друго място някак си несвързано да се правят дефиниции, да се подхвърлят въпроси: „Каква е същността на човека? Каква е същността на изкуството? “ и подобни, изобщо ще бъде надскочено.
към текста >>

и е била със заглавие „Жената в светлината на гьотеанистичния мироглед“.
[9] пътувах от Виена за Херманщат: за същата случка Рудолф Щайнер пише в „Моят жизнен път“ в XIII глава. Лекцията е била изнесена на 29 декември 1889 г. и е била със заглавие „Жената в светлината на гьотеанистичния мироглед“.
към текста >>

- Цветовете са дела на светлината, дела и страдания.
[15] учението за цветовете: „Защото всъщност се опитваме на-празно да изразим същността на дадено нещо. Съзираме въздействия и една подробна история на тези въздействия при всички случаи би обхванала същността на това нещо. Напразно се мъчим да опишем характера на някой човек; но ако противно на това опишем всичките му постъпки и дела, ще се появи картината на неговия характер. - Цветовете са дела на светлината, дела и страдания. В този смисъл бихме могли да очакваме от същите разяснение за същността на светлината.“ Естественонаучните съчинения на Гьоте, издадени и с коментар от Рудолф Щайнер в „Немска национална литература“ на Кюршнер (1884-97), 5 тома, Събр. съч. 1а-е, Том III, стр. 77.
към текста >>

В този смисъл бихме могли да очакваме от същите разяснение за същността на светлината.“ Естественонаучните съчинения на Гьоте, издадени и с коментар от Рудолф Щайнер в „Немска национална литература“ на Кюршнер (1884-97), 5 тома, Събр. съч.
[15] учението за цветовете: „Защото всъщност се опитваме на-празно да изразим същността на дадено нещо. Съзираме въздействия и една подробна история на тези въздействия при всички случаи би обхванала същността на това нещо. Напразно се мъчим да опишем характера на някой човек; но ако противно на това опишем всичките му постъпки и дела, ще се появи картината на неговия характер. - Цветовете са дела на светлината, дела и страдания. В този смисъл бихме могли да очакваме от същите разяснение за същността на светлината.“ Естественонаучните съчинения на Гьоте, издадени и с коментар от Рудолф Щайнер в „Немска национална литература“ на Кюршнер (1884-97), 5 тома, Събр. съч. 1а-е, Том III, стр. 77.
към текста >>

Лекцията, заедно с тази от 26 декември 1908 г., е излязла също в единичното издание със заглавие „Приказките в светлината на духовното изследване“, Дорнах 1979 г.
[17] Д-р Карл Бютнер, 1874-1936, адвокат в Берлин. веднъж в Берлин казах: публична лекция от 16 февруари 1913 г., отпечатана в „Резултати от духовното изследване“, Събр. съч. 62. Лекцията, заедно с тази от 26 декември 1908 г., е излязла също в единичното издание със заглавие „Приказките в светлината на духовното изследване“, Дорнах 1979 г.
към текста >>

11. Бележки. Към текста. GA_283 Същност на музикалното и тоновото изживяване в човека

и е била със заглавие „Жената в светлината на гьотеанистичния мироглед“.
74. пътувах от Виена за Херманщат: за същата случка Рудолф Щайнер пише в „Моят жизнен път“ в XIII глава. Лекцията е била изнесена на 29 декември 1889 г. и е била със заглавие „Жената в светлината на гьотеанистичния мироглед“.
към текста >>

– Цветовете са дела на светлината, дела и страдания.
83. учението за цветовете: „Защото всъщност се опитваме напразно да изразим същността на дадено нещо. Съзираме въздействия и една подробна история на тези въздействия при всички случаи би обхванала същността на това нещо. Напразно се мъчим да опишем характера на някой човек; но ако противно на това опишем всичките му постъпки и дела, ще се появи картината на неговия характер. – Цветовете са дела на светлината, дела и страдания. В този смисъл бихме могли да очакваме от същите разяснение за същността на светлината.“ Естественонаучните съчинения на Гьоте, издадени и с коментар от Рудолф Щайнер в „Немска национална литература“ на Кюршнер (1884-97), 5 тома, Събр. съч. 1а–е, Том ІІІ, стр. 77.
към текста >>

В този смисъл бихме могли да очакваме от същите разяснение за същността на светлината.“ Естественонаучните съчинения на Гьоте, издадени и с коментар от Рудолф Щайнер в „Немска национална литература“ на Кюршнер (1884-97), 5 тома, Събр. съч.
83. учението за цветовете: „Защото всъщност се опитваме напразно да изразим същността на дадено нещо. Съзираме въздействия и една подробна история на тези въздействия при всички случаи би обхванала същността на това нещо. Напразно се мъчим да опишем характера на някой човек; но ако противно на това опишем всичките му постъпки и дела, ще се появи картината на неговия характер. – Цветовете са дела на светлината, дела и страдания. В този смисъл бихме могли да очакваме от същите разяснение за същността на светлината.“ Естественонаучните съчинения на Гьоте, издадени и с коментар от Рудолф Щайнер в „Немска национална литература“ на Кюршнер (1884-97), 5 тома, Събр. съч. 1а–е, Том ІІІ, стр. 77.
към текста >>

Лекцията, заедно с тази от 26 декември 1908 г., е излязла също в единичното издание със заглавие „Приказките в светлината на духовното изследване“, Дорнах 1979 г.
веднъж в Берлин казах: публична лекция от 16 февруари 1913 г., отпечатана в „Резултати от духовното изследване“, Събр. съч. 62. Лекцията, заедно с тази от 26 декември 1908 г., е излязла също в единичното издание със заглавие „Приказките в светлината на духовното изследване“, Дорнах 1979 г.
към текста >>

12. Списък на цитатите за музиката. GA_283 Същност на музикалното и тоновото изживяване в човека

("Изкуството в светлината на мистерийната 123 мъдрост", 2-ра лекция) за мястото на музиката сред изкуствата и за връзката на гамите с човешките съставни части.
Накрая трябва да бъде споменато още едно кратко писмено изявление на Рудолф Щайнер: във философско-антропософско издателство, Берлин, през 1917 г. излезе отпечатката на една лекция от Валтер Блуме (антропософски музикант, 1883-1933) със заглавие "Музикални разсъждения в духовно-научен смисъл". Това съчинение се опира на изложения, които е направил Рудолф Щайнер в Дорнахската лекция от 29 декември 1914 г. ("Изкуството в светлината на мистерийната 123 мъдрост", 2-ра лекция) за мястото на музиката сред изкуствата и за връзката на гамите с човешките съставни части. Валтер Блуме се опитва да покаже как твърденията на Рудолф Щайнер могат да бъдат разяснени в отделните феномени на музикалното изживяване и на музикалните закономерности. Рудолф Щайнер добавя към това съчинение следните забележки (стр. 26): "Това приложение на духовно-научните познания за музиката е безукорно; трябва само да се избягва да разглеждаме някое друго изкуство точно по същия начин. При музиката той е възможен тъкмо поради това, че вътрешните съотношиния на Аза се отразяват без остатък в Астралното като несъзнателни съотношения. При живописта например при отразяването нещо отпада от частите на Астралното тяло и се спуска във физическото тяло.
към текста >>

14 ноември 117 Дълбоките тайни на развитието на човечество- то в светлината на евангелията Мисията на изкуството
14 ноември 117 Дълбоките тайни на развитието на човечество- то в светлината на евангелията Мисията на изкуството
към текста >>

4-та лекция 28-31 275 Изкуството в светлината на мистерийната декември мъдрост.
16 юли 155 Христос и човешката душа. 4-та лекция 28-31 275 Изкуството в светлината на мистерийната декември мъдрост. 1-ва до 4-та лекция
към текста >>

1 и 2 януари 275 Изкуството в светлината на мистерийната мъдрост.
1 и 2 януари 275 Изкуството в светлината на мистерийната мъдрост. 5-та и 6-та лекция
към текста >>

31 юли 162 Въпроси за изкуството и живота в светлината на духовната наука.
31 юли 162 Въпроси за изкуството и живота в светлината на духовната наука. 10-та лекция
към текста >>

Рихард Вагнер в светлината на духовната наука.
Съдържание: Хелмут фон Вартбург: За излизането на тома "Същност на музикалното и тоновото изживяване в човека" / Цитати от Рудолф Щайнер за музиката: I. Същност и значение на музикалното от окултна гледна точка. Хармонии на сферите /II. Рихард Вагнер в светлината на духовната наука. / III. История на развитие на човечеството и на музиката. / IV. За физиологията и психологията на слуховия процес и на музикалното изживяване. / V.
към текста >>

13. 1. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ. Септември 13, 1907 GA_284 Окултни знаци и символи

Освен това Вие знаете, че в различните религии светлината се споменава в смисъл на мъдрост, на духовна яснота.
Символите и знаците не само в светската област, но и в теософския свят, често правят впечатлението на нещо производно, условно, което само "означава" нещо. Това не е правилно. Вие знаете, например, че различните планети и Вселената се обозначават чрез символи знаци. Вие знаете, че един твърде известен знак в теософската алегория е пентаграма. Освен това Вие знаете, че в различните религии светлината се споменава в смисъл на мъдрост, на духовна яснота. Ако питате за значението на такива неща, тогава бихте могли да научите, че имат това, или онова значение един триъгълник например, означава Висша троица. Често в теософски писания и сказки се тълкуват митове и легенди, казва се, че "означават нещо". Задачата на предстоящите ни сказки ще бъде да достигнем зад смисъла, зад същността на такива значения, да признаем реалността на тези символи. Какво разбираме под това, ще изясним чрез един пример.
към текста >>

Когато един пророк, или основателят на някоя религия говори за светлина, а с това има предвид мъдрост, то не е затова, защото смята това за остроумна метафора.
Никой, който размишлява дълбоко върху Пентаграма, не може да не достигне успех, ако само има търпение. Той трябва да се потопи в Пентаграма, така да се каже: тогава той ще намери теченията в етерното тяло. Няма смисъл да се измислят условия значения за тези знаци. Човек трябва да ги постави пред вътрешните си очи: така те водят към окултни действителности. Това е случаят не само с това, което може да се намери в пределите на Теософията, но също така и при символите и знаците, съдържащи се в различни религиозни документи, защото тези документи се основават на Окултизма. Когато един пророк, или основателят на някоя религия говори за светлина, а с това има предвид мъдрост, то не е затова, защото смята това за остроумна метафора. Окултистът основава своето мислене върху факти. Следователно, не е важно за него да бъде остроумен, но истинен! Като окултист, човек трябва да се откаже от мисленето без закони: човек не трябва да прави условни заключения и да отсъжда. Стъпка по стъпка, с помощта на духовни факти, трябва да се развие правилно мислене. Този образ на светлината, следователно има дълбоко значение, или по-скоро това е духовно научен факт.
към текста >>

Този образ на светлината, следователно има дълбоко значение, или по-скоро това е духовно научен факт.
Когато един пророк, или основателят на някоя религия говори за светлина, а с това има предвид мъдрост, то не е затова, защото смята това за остроумна метафора. Окултистът основава своето мислене върху факти. Следователно, не е важно за него да бъде остроумен, но истинен! Като окултист, човек трябва да се откаже от мисленето без закони: човек не трябва да прави условни заключения и да отсъжда. Стъпка по стъпка, с помощта на духовни факти, трябва да се развие правилно мислене. Този образ на светлината, следователно има дълбоко значение, или по-скоро това е духовно научен факт. За да признаем това, нека да се обърнем отново към човешкото същество.
към текста >>

Така, както семето съдържа в себе си цялото растение, така астралното тяло съдържа в себе си семето на светлината.
Днес човекът има физическо тяло, етерно тяло, астрално тяло и Себе. Когато Себето действува върху астралното тяло, облагородявайки го интелектуално, морално и духовно, тогава астралното тяло става Духовното Себе, или Манас. Това за сега едва е започнало, но когато в бъдеще този процес ще бъде завършен и когато човек ще е трансформирал цялото си астрално тяло, тогава неговото астрално тяло ще стане физически светящо. Така, както семето съдържа в себе си цялото растение, така астралното тяло съдържа в себе си семето на светлината. Тя ще потече в света на пространството, ще се развива и непрекъснато ще продължава своето формиране с непрекъснатото пречистване и облагородяване на астралното тяло. Нашата Земя ще се трансформира в други планети. Днес тя е тъмна. Ако човек я наблюдава от пространството ще забележи, че тя изглежда светла от отразената светлина на Слънцето. Някой ден, тя ще бъде блестяща, ще свети от това, че човешките същества ще са трансформирали своите астрални тела напълно.
към текста >>

Ако човек я наблюдава от пространството ще забележи, че тя изглежда светла от отразената светлина на Слънцето.
Това за сега едва е започнало, но когато в бъдеще този процес ще бъде завършен и когато човек ще е трансформирал цялото си астрално тяло, тогава неговото астрално тяло ще стане физически светящо. Така, както семето съдържа в себе си цялото растение, така астралното тяло съдържа в себе си семето на светлината. Тя ще потече в света на пространството, ще се развива и непрекъснато ще продължава своето формиране с непрекъснатото пречистване и облагородяване на астралното тяло. Нашата Земя ще се трансформира в други планети. Днес тя е тъмна. Ако човек я наблюдава от пространството ще забележи, че тя изглежда светла от отразената светлина на Слънцето. Някой ден, тя ще бъде блестяща, ще свети от това, че човешките същества ще са трансформирали своите астрални тела напълно. Всичките човешки астрални тела ще излъчват в световното пространство светлина, както е било също така по времето на старото Слънце. На него е имало по-висши същества в техния, човешки стадий и тези същества са имали блестящи астрални тела. Библията много правилно нарича тези същества Духове на Светлината, или Елохими.
към текста >>

Всичките човешки астрални тела ще излъчват в световното пространство светлина, както е било също така по времето на старото Слънце.
Тя ще потече в света на пространството, ще се развива и непрекъснато ще продължава своето формиране с непрекъснатото пречистване и облагородяване на астралното тяло. Нашата Земя ще се трансформира в други планети. Днес тя е тъмна. Ако човек я наблюдава от пространството ще забележи, че тя изглежда светла от отразената светлина на Слънцето. Някой ден, тя ще бъде блестяща, ще свети от това, че човешките същества ще са трансформирали своите астрални тела напълно. Всичките човешки астрални тела ще излъчват в световното пространство светлина, както е било също така по времето на старото Слънце. На него е имало по-висши същества в техния, човешки стадий и тези същества са имали блестящи астрални тела. Библията много правилно нарича тези същества Духове на Светлината, или Елохими.
към текста >>

Библията много правилно нарича тези същества Духове на Светлината, или Елохими.
Днес тя е тъмна. Ако човек я наблюдава от пространството ще забележи, че тя изглежда светла от отразената светлина на Слънцето. Някой ден, тя ще бъде блестяща, ще свети от това, че човешките същества ще са трансформирали своите астрални тела напълно. Всичките човешки астрални тела ще излъчват в световното пространство светлина, както е било също така по времето на старото Слънце. На него е имало по-висши същества в техния, човешки стадий и тези същества са имали блестящи астрални тела. Библията много правилно нарича тези същества Духове на Светлината, или Елохими.
към текста >>

Онова, което се развива в човека постепенно, облагородява неговата, понастоящем несъвършенна форма, за да стане някога той Същество от Светлина, за което говорим: това се нарича, асимилиране на Мъдростта.
Той вече така е разбрал някои от своите страсти, че си казва: "Тази мога да изпълня, но онази не." Някои подтици и страсти той насочва към по-изтънчен състав, което нарича свой идеал. Той си оформя морални схващания. Всичко това са трансформации на астралното му тяло. Дивакът не може да смята задачи по аритметика, нито да отсъжда. Това човек е придобил чрез работа върху астралното си тяло от въплъщение, във въплъщение. Онова, което се развива в човека постепенно, облагородява неговата, понастоящем несъвършенна форма, за да стане някога той Същество от Светлина, за което говорим: това се нарича, асимилиране на Мъдростта. Колкото повече мъдрост съдържа астралното тяло, толкова по-светещо ще бъде. Елохимите, онези същества, които живяха на Слънцето, бяха напълно проникнати от мъдрост. Така, както нашите души имат отношение към нашите тела, така мъдростта има отношение към светлината, която протича в космическото пространство. Както виждате,отношението между мъдростта и светлината не е само една измислена метафора. То е основано на факт.
към текста >>

Така, както нашите души имат отношение към нашите тела, така мъдростта има отношение към светлината, която протича в космическото пространство.
Дивакът не може да смята задачи по аритметика, нито да отсъжда. Това човек е придобил чрез работа върху астралното си тяло от въплъщение, във въплъщение. Онова, което се развива в човека постепенно, облагородява неговата, понастоящем несъвършенна форма, за да стане някога той Същество от Светлина, за което говорим: това се нарича, асимилиране на Мъдростта. Колкото повече мъдрост съдържа астралното тяло, толкова по-светещо ще бъде. Елохимите, онези същества, които живяха на Слънцето, бяха напълно проникнати от мъдрост. Така, както нашите души имат отношение към нашите тела, така мъдростта има отношение към светлината, която протича в космическото пространство. Както виждате,отношението между мъдростта и светлината не е само една измислена метафора. То е основано на факт. Това е една петина. Така се обяснява, защо религиозните документи говорят за светлината, като символ на мъдростта.
към текста >>

Както виждате,отношението между мъдростта и светлината не е само една измислена метафора.
Това човек е придобил чрез работа върху астралното си тяло от въплъщение, във въплъщение. Онова, което се развива в човека постепенно, облагородява неговата, понастоящем несъвършенна форма, за да стане някога той Същество от Светлина, за което говорим: това се нарича, асимилиране на Мъдростта. Колкото повече мъдрост съдържа астралното тяло, толкова по-светещо ще бъде. Елохимите, онези същества, които живяха на Слънцето, бяха напълно проникнати от мъдрост. Така, както нашите души имат отношение към нашите тела, така мъдростта има отношение към светлината, която протича в космическото пространство. Както виждате,отношението между мъдростта и светлината не е само една измислена метафора. То е основано на факт. Това е една петина. Така се обяснява, защо религиозните документи говорят за светлината, като символ на мъдростта.
към текста >>

Така се обяснява, защо религиозните документи говорят за светлината, като символ на мъдростта.
Елохимите, онези същества, които живяха на Слънцето, бяха напълно проникнати от мъдрост. Така, както нашите души имат отношение към нашите тела, така мъдростта има отношение към светлината, която протича в космическото пространство. Както виждате,отношението между мъдростта и светлината не е само една измислена метафора. То е основано на факт. Това е една петина. Така се обяснява, защо религиозните документи говорят за светлината, като символ на мъдростта.
към текста >>

Първоначално, ще си представя пространството като тъмнина, като загасва всяка светлина през нощта, или като си затваря очите.
За ученикът, който иска да развие своя капацитет за по-висше /познание/ виждане, за ясновидството, много е важно да прави следното упражнение. Първоначално, ще си представя пространството като тъмнина, като загасва всяка светлина през нощта, или като си затваря очите. След това ще се опитва постепенно да проникне чрез своите вътрешни сили до ясна зрителна представа на светлина. Ако той правилно прави това упражнение, може да се постигне зрителна представа на напълно осветено пространство. Чрез вътрешни сили, може да се породи светлина, не физическа светлина за физическото око, но за по-финни органи на възприятието. Тази вътрешна светлина, в която се явява творческата мъдрост се нарича също така астрална светлина. Когато ученикът породи светлина чрез медитация, светлината в действителност ще стане за него облекла на Духовни Същества, които всъщност присъствуват, като Елохимите.
към текста >>

След това ще се опитва постепенно да проникне чрез своите вътрешни сили до ясна зрителна представа на светлина.
За ученикът, който иска да развие своя капацитет за по-висше /познание/ виждане, за ясновидството, много е важно да прави следното упражнение. Първоначално, ще си представя пространството като тъмнина, като загасва всяка светлина през нощта, или като си затваря очите. След това ще се опитва постепенно да проникне чрез своите вътрешни сили до ясна зрителна представа на светлина. Ако той правилно прави това упражнение, може да се постигне зрителна представа на напълно осветено пространство. Чрез вътрешни сили, може да се породи светлина, не физическа светлина за физическото око, но за по-финни органи на възприятието. Тази вътрешна светлина, в която се явява творческата мъдрост се нарича също така астрална светлина. Когато ученикът породи светлина чрез медитация, светлината в действителност ще стане за него облекла на Духовни Същества, които всъщност присъствуват, като Елохимите. Тези същества от Светлина, каквито някой ден ще станат и човеците, дори сега винаги присъствуват.
към текста >>

Чрез вътрешни сили, може да се породи светлина, не физическа светлина за физическото око, но за по-финни органи на възприятието.
За ученикът, който иска да развие своя капацитет за по-висше /познание/ виждане, за ясновидството, много е важно да прави следното упражнение. Първоначално, ще си представя пространството като тъмнина, като загасва всяка светлина през нощта, или като си затваря очите. След това ще се опитва постепенно да проникне чрез своите вътрешни сили до ясна зрителна представа на светлина. Ако той правилно прави това упражнение, може да се постигне зрителна представа на напълно осветено пространство. Чрез вътрешни сили, може да се породи светлина, не физическа светлина за физическото око, но за по-финни органи на възприятието. Тази вътрешна светлина, в която се явява творческата мъдрост се нарича също така астрална светлина. Когато ученикът породи светлина чрез медитация, светлината в действителност ще стане за него облекла на Духовни Същества, които всъщност присъствуват, като Елохимите. Тези същества от Светлина, каквито някой ден ще станат и човеците, дори сега винаги присъствуват. Това е начинът, който са използвували всички, които познават духовния свят от свой собствен опит.
към текста >>

Тази вътрешна светлина, в която се явява творческата мъдрост се нарича също така астрална светлина.
За ученикът, който иска да развие своя капацитет за по-висше /познание/ виждане, за ясновидството, много е важно да прави следното упражнение. Първоначално, ще си представя пространството като тъмнина, като загасва всяка светлина през нощта, или като си затваря очите. След това ще се опитва постепенно да проникне чрез своите вътрешни сили до ясна зрителна представа на светлина. Ако той правилно прави това упражнение, може да се постигне зрителна представа на напълно осветено пространство. Чрез вътрешни сили, може да се породи светлина, не физическа светлина за физическото око, но за по-финни органи на възприятието. Тази вътрешна светлина, в която се явява творческата мъдрост се нарича също така астрална светлина. Когато ученикът породи светлина чрез медитация, светлината в действителност ще стане за него облекла на Духовни Същества, които всъщност присъствуват, като Елохимите. Тези същества от Светлина, каквито някой ден ще станат и човеците, дори сега винаги присъствуват. Това е начинът, който са използвували всички, които познават духовния свят от свой собствен опит.
към текста >>

Когато ученикът породи светлина чрез медитация, светлината в действителност ще стане за него облекла на Духовни Същества, които всъщност присъствуват, като Елохимите.
Първоначално, ще си представя пространството като тъмнина, като загасва всяка светлина през нощта, или като си затваря очите. След това ще се опитва постепенно да проникне чрез своите вътрешни сили до ясна зрителна представа на светлина. Ако той правилно прави това упражнение, може да се постигне зрителна представа на напълно осветено пространство. Чрез вътрешни сили, може да се породи светлина, не физическа светлина за физическото око, но за по-финни органи на възприятието. Тази вътрешна светлина, в която се явява творческата мъдрост се нарича също така астрална светлина. Когато ученикът породи светлина чрез медитация, светлината в действителност ще стане за него облекла на Духовни Същества, които всъщност присъствуват, като Елохимите. Тези същества от Светлина, каквито някой ден ще станат и човеците, дори сега винаги присъствуват. Това е начинът, който са използвували всички, които познават духовния свят от свой собствен опит.
към текста >>

Тези същества от Светлина, каквито някой ден ще станат и човеците, дори сега винаги присъствуват.
След това ще се опитва постепенно да проникне чрез своите вътрешни сили до ясна зрителна представа на светлина. Ако той правилно прави това упражнение, може да се постигне зрителна представа на напълно осветено пространство. Чрез вътрешни сили, може да се породи светлина, не физическа светлина за физическото око, но за по-финни органи на възприятието. Тази вътрешна светлина, в която се явява творческата мъдрост се нарича също така астрална светлина. Когато ученикът породи светлина чрез медитация, светлината в действителност ще стане за него облекла на Духовни Същества, които всъщност присъствуват, като Елохимите. Тези същества от Светлина, каквито някой ден ще станат и човеците, дори сега винаги присъствуват. Това е начинът, който са използвували всички, които познават духовния свят от свой собствен опит.
към текста >>

Когато човекът прави известни упражнения, тогава пространството не само ще бъде изпълнено от светлината на Мъдростта, но също така и ще звучи.
Когато човекът прави известни упражнения, тогава пространството не само ще бъде изпълнено от светлината на Мъдростта, но също така и ще звучи. Както знаете в древната Питагорейска философия се споменава за хармонията на сферите. Под сфери трябва да разбираме космическо пространство, пространство в което се носят звездите. Това обикновенно се смята за измислен образ, но и това не поетично сравнение, но една действителност. Когато човек се е упражнявал достатъчно, според инструкции, тогава започва да чува истинска музика, която протича през космическото пространство. Когато пространството започне така да звучи духовно, тогава може да се каже, че това лице е в ("Девакан").
към текста >>

14. 2. ВТОРА ЛЕКЦИЯ. Септември 14, 1907 GA_284 Окултни знаци и символи

Ако трябва да си представим една субстанция по-финна от Топлина, ще дойдем до Светлината.
Първо: твърдото, наричано Земя в Окултизма: след това течното, наричано Вода в Окултизма не се разбира само водата по Земята, но и всичко течно. След това: всичко газообразно наричано Въздух в Окултизма. Има едно още по-финно състояние Огън. Разбира се, днешните физици не приемат това, но окултистът знае, че Огънят може да бъде сравнен с Земята, Водата и Въздуха, че Огънят е първото етерно състояние, че е по-фин от Въздуха. Където намирате Огън, или Топлина, нещо присъствува, което е по-финно от Въздух. Ако трябва да си представим една субстанция по-финна от Топлина, ще дойдем до Светлината. Онова, което в окултен смисъл, наричаме Земя, Вода и Въздух още не е съществувало на Сатурн. Тези телесни състояния възникват на Слънцето, Луната и Земята. Най-гъстото състояние на Сатурн е било Топлина, или Огън. Човек е живял вътре в него, неговото тяло е било фактически един вид отразен образ. За да си представим това в по-големи подробности, би ни отвело твърде далеч.
към текста >>

15. 3. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ. Септември 15, 1907 GA_284 Окултни знаци и символи

Светлината сама не може да се разкрие.
ДВЕ в Окултизма е числото на разкриваното, на откровението. Това означава, че каквото и да ми се явява в света, каквото и да ни се разкрива, всичко, което не е скрито, се откроява като двойственност. Чрез това ние придобиваме почва под краката си, докато с числото ЕДНО, ние напипваме бездънното. Навсякъде в природата виждате, че нищо не се разкрива, без да е свързано с числото ДВЕ. Светлината сама не може да се разкрие. Трябва също така да има сянка, или тъмнина ще рече двойственост. Не би могло да има свят, изпълнен с проявена светлина, ако нямаше съответната сянка. Така е с всички неща. Никога не би било възможно за доброто да се прояви, ако нямаше зло, като сянка картина. Двойнствеността на доброто и злото е необходимост в проявения свят.
към текста >>

Не би могло да има свят, изпълнен с проявена светлина, ако нямаше съответната сянка.
Това означава, че каквото и да ми се явява в света, каквото и да ни се разкрива, всичко, което не е скрито, се откроява като двойственност. Чрез това ние придобиваме почва под краката си, докато с числото ЕДНО, ние напипваме бездънното. Навсякъде в природата виждате, че нищо не се разкрива, без да е свързано с числото ДВЕ. Светлината сама не може да се разкрие. Трябва също така да има сянка, или тъмнина ще рече двойственост. Не би могло да има свят, изпълнен с проявена светлина, ако нямаше съответната сянка. Така е с всички неща. Никога не би било възможно за доброто да се прояви, ако нямаше зло, като сянка картина. Двойнствеността на доброто и злото е необходимост в проявения свят. Има безкрайно много двойнственост. Те изпълват целия живот, но ние трябва да ги търсим на правилното място.
към текста >>

Също така можем да кажем, че светлина и сянка се явяват в проявения свят, а зад тях лежи един трети скрит елемент.
Така, че виждате как можем да размишляваме върху числото ТРИ. Не трябва да започнем да намотаваме педантично мисли около него, но трябва да търсим двойнствеността и троичността, които се /намират/ срещат навсякъде. Тогава само ще разглеждаме номеричната система по правилния начин в Питагоровия смисъл и можем да си вадим заключения, водещи от едно число към друго. Също така можем да кажем, че светлина и сянка се явяват в проявения свят, а зад тях лежи един трети скрит елемент.
към текста >>

Но в бялата светлина, се съдържат и други цветове.
Вземете една тънка златиста пластинка от стъкло и погледнете през нея. Светът ще изглежда жълт, защото това е цветът, който ще се отрази. Но в бялата светлина, се съдържат и други цветове. Какво става с тях? Те биват абсорбирани от обекта. Следователно, един червен предмет изглежда червен, защото отразява червените лъчи и абсорбира останалите.
към текста >>

Не е възможно да се раздели червената светлина, от бялата, без да се задържат и останалите цветове.
Не е възможно да се раздели червената светлина, от бялата, без да се задържат и останалите цветове. С това ние се докосваме до края на една всемирна тайна. Вие гледате на нещата по известен начин. Вие виждате например, едно червено парче плат, разпростряно на масата и същевременно Ви се струва, че зеленото е скрито вътре в него. По този начин Вие постигате онова, което в Питагоров смисъл се нарича "Разделението на Едното, така че останалото се запазва."
към текста >>

16. 3. Трета лекция, 23.08.1919 GA_293 Общото човекознание

Но отправим ли към природния свят нашата жива и целеустремена воля, с нейните зародишни импулси, насочени към живота след смъртта, тогава природата ни се открива в съвсем друга светлина.
Но отправим ли към природния свят нашата жива и целеустремена воля, с нейните зародишни импулси, насочени към живота след смъртта, тогава природата ни се открива в съвсем друга светлина.
към текста >>

И тогава Вие ще се съгласите: Когато изляза всред природата, тя ме посреща с изобилие от светлина и цветове; и доколкото въз приемам светлината и нейните цветове, аз се свързвам, с тази част от природата, която е устремена към бъдещето, а когато после се прибера в дома си, и размишлявайки върху природата стигам до нейните закони, тогава аз имам работа с онова, което непрекъснато умира в нея.
С други думи: Ако човек разглежда природата със своя разум, той стига само до това, което е мъртво в нея и точно от мъртвата материя той извежда т.н. природни закони. Обаче онази част от природата, която се издига над мъртвата материя и е устремена към бъдещия свят, човек долавя благодарение на своята смътна и неопределена воля, проникваща чак до сетивата. Замислете се, колко подвижен и жив става Вашият усет за природата, ако правилно вникнете в това, което току-що казах. И тогава Вие ще се съгласите: Когато изляза всред природата, тя ме посреща с изобилие от светлина и цветове; и доколкото въз приемам светлината и нейните цветове, аз се свързвам, с тази част от природата, която е устремена към бъдещето, а когато после се прибера в дома си, и размишлявайки върху природата стигам до нейните закони, тогава аз имам работа с онова, което непрекъснато умира в нея. В природата, разрушителните и градивни сили са взаимно свързани. Обстоятелството, че възприемаме разрушителните сили и изобщо умиращата природа, се дължи на това, че носим в себе си отражението от нашия пренатален живот, т.е. от живота ни преди раждането, явяващо се сега под формата на представен и мисловен свят, с чиято помощ ние вникваме в умиращата природа. А обстоятелството, че можем да вникнем в бъдещите метаморфози на природния свят, се дължи на факта, че се обръщаме към природата не само с нашите разум и мислене, а и с това, което у нас самите има подчертано волев характер.
към текста >>

17. 6. Шеста лекция, 27.08.1919 GA_293 Общото човекознание

Размислете върху следното: Когато опознавате нещата с помощта на мисленето, Вие трябва и да усещате ако мога така да се изразя, как образите под помагат Вашите понятия, за да живеете, малко или много, в светлина.
Тази гледна точка също потвърждава голямата разлика между волята, чувствата и мислещото познание. Размислете върху следното: Когато опознавате нещата с помощта на мисленето, Вие трябва и да усещате ако мога така да се изразя, как образите под помагат Вашите понятия, за да живеете, малко или много, в светлина. С помощта на мисленето, Вие придобивате познания, обаче ясно чувствувате, как Вашият Аз е напълно ангажиран в тази познавателна дейност. В известен смисъл, всяка част, всяко звено от тази дейност, която Вие наричате „познание", е дълбоко свързана с всичко онова, което Вашият Аз върши; или с други думи: всичко, което Вашият Аз върши, е в пряка връзка с познавателната дейност. Тук Вие сте, бих казал, в рамките на една напълно съзнателна дейност. И разбира се, би било твърде зле, ако в акта на познанието, яснотата на Вашето съзнание е смутена поради едни или други причини. Представете си, че докато формулирате една мисъл, част от Вашия Аз потъва някъде в областта на несъзнаваното, в резултат на което стигате до окончателното съждение!
към текста >>

Вие трябва да сте сигурни, че съставните части на този процес, който Ви позволява да формулирате горното съждение, са нещо конкретно, нещо което може да бъде обхванато от светлината на съзнанието.
Тук Вие сте, бих казал, в рамките на една напълно съзнателна дейност. И разбира се, би било твърде зле, ако в акта на познанието, яснотата на Вашето съзнание е смутена поради едни или други причини. Представете си, че докато формулирате една мисъл, част от Вашия Аз потъва някъде в областта на несъзнаваното, в резултат на което стигате до окончателното съждение! Представете си, че Вие казвате: „Този човек е добър! " Сега Вие формулирате едно съждение. Вие трябва да сте сигурни, че съставните части на този процес, който Ви позволява да формулирате горното съждение, са нещо конкретно, нещо което може да бъде обхванато от светлината на съзнанието. Ако би трябвало да приемете, че някакъв демон или природен механизъм свързват „този човек" с „е добър", тогава Вие няма да сте напълно будни и с част от Вашето съждение бихте останали в мрака на несъзнаваното. Същественото в познавателния процес е, че от началото до края Вие участвувате в него с будно и ясно съзнание.
към текста >>

Напротив, дори външните прояви на нашата воля във видимия физически свят, също остават необхванати от светлината на съзнанието.
В такъв случай би следвало да знаете съвсем точно от какви хранителни вещества се нуждаят мускулите на тялото, как ще се усвоят от него и т.н. Обаче Вие никога не бихте могли да изчислите точното количество от хранителните вещества, необходимо за тази цел. Несъмнено, Вие знаете: Всичко това протича във Вашия организъм по един дълбоко несъзнателен начин. Доколкото осъществяваме един или друг волев акт, ние не прекъснато вмъкваме в нашата дейност нещо дълбоко несъзнателно. И това не се отнася само до волевите прояви в нашия биологичен организъм. Напротив, дори външните прояви на нашата воля във видимия физически свят, също остават необхванати от светлината на съзнанието.
към текста >>

18. 7. Седма лекция, 28.08.1919 GA_293 Общото човекознание

Но ето че се срещнахме и, между другото, започнахме разговор за светлината.
Наскоро имах възможност да разговарям с мой съученик, след като дълго време не бяхме се виждали. С него учихме в едно основно училище, после аз постъпих в реална гимназия, а той в учителски институт, при това в Унгария. Така изглеждаха нещата през 70-те години на миналия век. Но ето че се срещнахме и, между другото, започнахме разговор за светлината. От университетския курс по физика всеки научава, че светлината има нещо общо с трептенията на етера и т.н. Това би могло да се разглежда поне като една от причините за светлината. Моят някогашен съученик обаче заяви: Аз зная какво представлява светлината: Светлината е причина за зрението!
към текста >>

От университетския курс по физика всеки научава, че светлината има нещо общо с трептенията на етера и т.н.
Наскоро имах възможност да разговарям с мой съученик, след като дълго време не бяхме се виждали. С него учихме в едно основно училище, после аз постъпих в реална гимназия, а той в учителски институт, при това в Унгария. Така изглеждаха нещата през 70-те години на миналия век. Но ето че се срещнахме и, между другото, започнахме разговор за светлината. От университетския курс по физика всеки научава, че светлината има нещо общо с трептенията на етера и т.н. Това би могло да се разглежда поне като една от причините за светлината. Моят някогашен съученик обаче заяви: Аз зная какво представлява светлината: Светлината е причина за зрението!
към текста >>

Това би могло да се разглежда поне като една от причините за светлината.
Наскоро имах възможност да разговарям с мой съученик, след като дълго време не бяхме се виждали. С него учихме в едно основно училище, после аз постъпих в реална гимназия, а той в учителски институт, при това в Унгария. Така изглеждаха нещата през 70-те години на миналия век. Но ето че се срещнахме и, между другото, започнахме разговор за светлината. От университетския курс по физика всеки научава, че светлината има нещо общо с трептенията на етера и т.н. Това би могло да се разглежда поне като една от причините за светлината. Моят някогашен съученик обаче заяви: Аз зная какво представлява светлината: Светлината е причина за зрението!
към текста >>

Моят някогашен съученик обаче заяви: Аз зная какво представлява светлината: Светлината е причина за зрението!
С него учихме в едно основно училище, после аз постъпих в реална гимназия, а той в учителски институт, при това в Унгария. Така изглеждаха нещата през 70-те години на миналия век. Но ето че се срещнахме и, между другото, започнахме разговор за светлината. От университетския курс по физика всеки научава, че светлината има нещо общо с трептенията на етера и т.н. Това би могло да се разглежда поне като една от причините за светлината. Моят някогашен съученик обаче заяви: Аз зная какво представлява светлината: Светлината е причина за зрението!
към текста >>

Нека да се спрем върху светлината, която прониква в човека чрез окото.
Моля Ви сега да вникнете в следното. В сетивната сфера, която обгражда човека отвсякъде, непрекъснато протичат реални процеси, които са в непосредствена връзка с космическите процеси и явления. Нека да се спрем върху светлината, която прониква в човека чрез окото. В окото, т.е. в сетивната сфера, се разиграва един реален физико-химически процес. Той продължава и вътре в човешкото тяло, достигайки до онази крайна точка (тъмните успоредни линии на рис.10), където отново добива физико-химическа природа. Сега си представете, че стоите срещу една осветена повърхност и светлинните лъчи попадат във Вашите очи. В тях веднага се пораждат физико-химически процеси, чиито последици продължават навътре, в мускулите и кръвта на човека.
към текста >>

В тази празна зона, която всъщност е опразнена чрез нервите, далеч не се разиграват самостоятелни процеси като тези в окото или във вътрешните органи; сега тук нахлуват самите външни процеси: Светлината, цветовете и т.н.
в сетивната сфера, се разиграва един реален физико-химически процес. Той продължава и вътре в човешкото тяло, достигайки до онази крайна точка (тъмните успоредни линии на рис.10), където отново добива физико-химическа природа. Сега си представете, че стоите срещу една осветена повърхност и светлинните лъчи попадат във Вашите очи. В тях веднага се пораждат физико-химически процеси, чиито последици продължават навътре, в мускулите и кръвта на човека. Тук обаче възниква една празна зона. В тази празна зона, която всъщност е опразнена чрез нервите, далеч не се разиграват самостоятелни процеси като тези в окото или във вътрешните органи; сега тук нахлуват самите външни процеси: Светлината, цветовете и т.н. Следователно, в телесната повърхност, където са разположени сетивата, се разиграват реални процеси, зависещи от окото, ухото, сетивото за топлина и т.н. Подобни процеси се разиграват и във вътрешните органи на човека, обаче не и там, в междинната празна зона, където са разположени нервите; те просто „освобождават" пространството, за да живеем там с онези сили, които нахлуват от външния свят. Окото Ви напълно променя светлината и цветовете. Обаче там, където са нервите, там където животът няма достъп, светлината и цветовете не се променят, там Вие живеете заедно с тях. Вие сте откъснати от сетивния свят само по отношение на сетивната сфера, а вътре в самите Вас, като в една обвивка, Вие съизживявате външните природни процеси.
към текста >>

Окото Ви напълно променя светлината и цветовете.
В тях веднага се пораждат физико-химически процеси, чиито последици продължават навътре, в мускулите и кръвта на човека. Тук обаче възниква една празна зона. В тази празна зона, която всъщност е опразнена чрез нервите, далеч не се разиграват самостоятелни процеси като тези в окото или във вътрешните органи; сега тук нахлуват самите външни процеси: Светлината, цветовете и т.н. Следователно, в телесната повърхност, където са разположени сетивата, се разиграват реални процеси, зависещи от окото, ухото, сетивото за топлина и т.н. Подобни процеси се разиграват и във вътрешните органи на човека, обаче не и там, в междинната празна зона, където са разположени нервите; те просто „освобождават" пространството, за да живеем там с онези сили, които нахлуват от външния свят. Окото Ви напълно променя светлината и цветовете. Обаче там, където са нервите, там където животът няма достъп, светлината и цветовете не се променят, там Вие живеете заедно с тях. Вие сте откъснати от сетивния свят само по отношение на сетивната сфера, а вътре в самите Вас, като в една обвивка, Вие съизживявате външните природни процеси. Там самите Вие се превръщате в светлина, в звуци; там външните процеси се разгръщат свободно, защото нервите не създават никакви пречки, какъвто е случая с кръвта и мускулите.
към текста >>

Обаче там, където са нервите, там където животът няма достъп, светлината и цветовете не се променят, там Вие живеете заедно с тях.
Тук обаче възниква една празна зона. В тази празна зона, която всъщност е опразнена чрез нервите, далеч не се разиграват самостоятелни процеси като тези в окото или във вътрешните органи; сега тук нахлуват самите външни процеси: Светлината, цветовете и т.н. Следователно, в телесната повърхност, където са разположени сетивата, се разиграват реални процеси, зависещи от окото, ухото, сетивото за топлина и т.н. Подобни процеси се разиграват и във вътрешните органи на човека, обаче не и там, в междинната празна зона, където са разположени нервите; те просто „освобождават" пространството, за да живеем там с онези сили, които нахлуват от външния свят. Окото Ви напълно променя светлината и цветовете. Обаче там, където са нервите, там където животът няма достъп, светлината и цветовете не се променят, там Вие живеете заедно с тях. Вие сте откъснати от сетивния свят само по отношение на сетивната сфера, а вътре в самите Вас, като в една обвивка, Вие съизживявате външните природни процеси. Там самите Вие се превръщате в светлина, в звуци; там външните процеси се разгръщат свободно, защото нервите не създават никакви пречки, какъвто е случая с кръвта и мускулите.
към текста >>

Там самите Вие се превръщате в светлина, в звуци; там външните процеси се разгръщат свободно, защото нервите не създават никакви пречки, какъвто е случая с кръвта и мускулите.
Следователно, в телесната повърхност, където са разположени сетивата, се разиграват реални процеси, зависещи от окото, ухото, сетивото за топлина и т.н. Подобни процеси се разиграват и във вътрешните органи на човека, обаче не и там, в междинната празна зона, където са разположени нервите; те просто „освобождават" пространството, за да живеем там с онези сили, които нахлуват от външния свят. Окото Ви напълно променя светлината и цветовете. Обаче там, където са нервите, там където животът няма достъп, светлината и цветовете не се променят, там Вие живеете заедно с тях. Вие сте откъснати от сетивния свят само по отношение на сетивната сфера, а вътре в самите Вас, като в една обвивка, Вие съизживявате външните природни процеси. Там самите Вие се превръщате в светлина, в звуци; там външните процеси се разгръщат свободно, защото нервите не създават никакви пречки, какъвто е случая с кръвта и мускулите.
към текста >>

19. 10. Десета лекция, 01.09.1919 GA_293 Общото човекознание

Обаче за учителя е необходимо да вижда културноисторическите факти в тяхната истинска светлина.
Днес ние се опитахме да посочим причината, поради която нашата епоха стана толкова материалистическа, тръгвайки от нещо, наглед твърде странично: От сферичната форма на главата, лунната форма на гърдите и радиалната форма на крайниците. С други думи, за да обясним един голям културноисторически факт, ние тръгнахме от една привидно не подходяща гледна точка. Обаче за учителя е необходимо да вижда културноисторическите факти в тяхната истинска светлина. В този случай той поема в себе си нещо, което ще бъде от полза за подсъзнателните му връзки с детето.
към текста >>

20. 13. Тринадесета лекция, 04.09.1919 GA_293 Общото човекознание

Да, „кръвта е един съвсем особен сок", защото тя се отнася към Духа, както тъмната непрозрачна материя се отнася към светлината; тя не пропуска Духа през себе си, тя го поема и задържа в себе си.
Да, „кръвта е един съвсем особен сок", защото тя се отнася към Духа, както тъмната непрозрачна материя се отнася към светлината; тя не пропуска Духа през себе си, тя го поема и задържа в себе си. Нервната субстанция също е от твърде особено естество. За светлината тя е като прозрачно стъкло. Както прозрачното стъкло пропуска светлината, така и физическата материя, респективно нервната субстанция, пропуска Духа.
към текста >>

За светлината тя е като прозрачно стъкло.
Да, „кръвта е един съвсем особен сок", защото тя се отнася към Духа, както тъмната непрозрачна материя се отнася към светлината; тя не пропуска Духа през себе си, тя го поема и задържа в себе си. Нервната субстанция също е от твърде особено естество. За светлината тя е като прозрачно стъкло. Както прозрачното стъкло пропуска светлината, така и физическата материя, респективно нервната субстанция, пропуска Духа.
към текста >>

Както прозрачното стъкло пропуска светлината, така и физическата материя, респективно нервната субстанция, пропуска Духа.
Да, „кръвта е един съвсем особен сок", защото тя се отнася към Духа, както тъмната непрозрачна материя се отнася към светлината; тя не пропуска Духа през себе си, тя го поема и задържа в себе си. Нервната субстанция също е от твърде особено естество. За светлината тя е като прозрачно стъкло. Както прозрачното стъкло пропуска светлината, така и физическата материя, респективно нервната субстанция, пропуска Духа.
към текста >>

21. 14. Четиринадесета, лекция, 05.09.1919 GA_293 Общото човекознание

Ние обгръщаме човешкия говор с истинска душевна светлина и топлина само тогава, когато знаем, че думите, които човек произнася, фактически носят в себе си копнежа да се превърнат в „глава".
с настъпването на седмата година и протичащата тогава смяна на млечните зъби, се дава и благоприятната възможност за изграждането на един вид костна система в невидимата душевна глава, която се отделя от ларинкса. Да, налага се да съществува и един вид душевна костна система. И ние постигаме това, когато развиваме говора не просто чрез механично подражание, а с усет и разбиране за граматическите закони. Нека да не забравяме, скъпи мои приятели, че възпитавайки децата през първите училищни години, ние трябва да положим такива душевни усилия, които са близки до усилията на физическия организъм, съпровождащи смяната на млечните зъби! Ето как ние укрепваме, разбира се само в душевен смисъл, формирането на говора, а именно когато съзнателно внасяме граматическите закономерности: Изобщо всичко онова, което идва от говоримия език, за да породи на свой ред писа нето и четенето. Ние обгръщаме човешкия говор с истинска душевна светлина и топлина само тогава, когато знаем, че думите, които човек произнася, фактически носят в себе си копнежа да се превърнат в „глава".
към текста >>

А ние пробуждаме фантазията, когато се обръщаме към детето с думите: Ето, сега ти имаш пред себе си една оптична леща, която събира светлината; подобна леща имаш и в твоите очи.
А ние пробуждаме фантазията, когато се обръщаме към детето с думите: Ето, сега ти имаш пред себе си една оптична леща, която събира светлината; подобна леща имаш и в твоите очи. Ти добре познаваш тъмната камера, в която се отразяват външните предмети; точно такава камера представляват и твоите очи.
към текста >>

Всичко това обаче хвърля ясна светлина върху начина, по който учителят трябва да изгражда своята личност.
Всичко това обаче хвърля ясна светлина върху начина, по който учителят трябва да изгражда своята личност. Нито за миг от своя живот той не бива да си позволява отпускане или досада. Има две несъвместими понятия в живота: Учителското призвание и педантизма. И ако някога те все пак се съчетаят в едно цяло, това означава много по-големи нещастия, отколкото обикновено можем да си представим. Аз изобщо не допускам, скъпи мои приятели, че някой би могъл да приеме абсурдното съчетание между учителското призвание и педантизма!
към текста >>

22. Бележки GA_293 Общото човекознание

Щайнер „Човекът в светлината на окултизма" (Събр.
*20 Виж Р. Щайнер „Човекът в светлината на окултизма" (Събр. Съч. №137)
към текста >>

23. 5. ПЕТИ СЕМИНАР. Щутгарт, 26.8.1919 GA_295 Лекции по валдорфска педагогика

По-нататък руският със светлината, която идва от земята, излъчвана от растенията.
Италианската народност има особена близост с въздуха; френската е свързана е всичко, което тече; англо-американската, особено английската има връзка с твърдото, земното, американската дори с подземното, а именно със земния магнетизъм и земната електрическа енергия. По-нататък руският със светлината, която идва от земята, излъчвана от растенията. Немският топлината, от което произтича и двойственият му характер: а именно вътрешна и външна топлина, топлина на кръвта и тази на атмосферата. Откроява се полярният характер при делението на тези елементарни състояния. Тук откриваме полярността, двете страни на немската същност, която се намира във всяко нещо.
към текста >>

24. 9. ДЕВЕТИ СЕМИНАР. Щутгарт, 30.8.1919 GA_295 Лекции по валдорфска педагогика

Много по-важно а да определим как въздействат на растението въздух и топлина, светлина и вода, отколкото този абстрактен процес на оплождане, който днес излезе на преден план.
Прочетете хубавите съчинения на Гьоте от 20-те години на 19 век, където той е писал "опрашването", където защитава метаморфозата от същинския процес на оплождане и където се обявява срещу това, че хората го считат за толкова важно и определят полето като едно постоянно брачно легло. Гьоте се противопоставя на поставянето на преден план на процеса на оплождане на растенията. Метаморфозата е много по-важна от процеса на оплождане. Ако и днес не може да се сподели вярата на Гьоте, че оплождането е нещо допълнително и растението расте чрез метаморфоза, чрез самото себе си, ако и днес според напредналата наука, процеса на оплождане, се разглежда като важен, то е възможно, че ние нямаме право да обръщаме нещата така, както правим днес. Ние трябва да оставим този процес на по-заден план и на това място трябва да поставим отношението на растението към околния свят. Много по-важно а да определим как въздействат на растението въздух и топлина, светлина и вода, отколкото този абстрактен процес на оплождане, който днес излезе на преден план. Искам да следвате насоката. Търсете правилната методика, правилния подход към растенията.
към текста >>

Опитайте да изясните как една цяла група растения може да се сравни със света на тоновете, които човек възприема с душата си, как друга група може да се сравни със света на светлината и т.н.
Разгледайте различните области на земята, топла зона, умерена зона, студена зона в такава връзка с развитието на растението, каквото значение имат различните сетивни области за човешката душа. Опитайте да изясните как една цяла група растения може да се сравни със света на тоновете, които човек възприема с душата си, как друга група може да се сравни със света на светлината и т.н.
към текста >>

25. 11. ЕДИНАДЕСЕТИ СЕМИНАР. Щутгарт, 2. 9.1919 GA_295 Лекции по валдорфска педагогика

При останалите растения се развиват листа и цветове, когато на растението не му стига, това, което има от земята, от сенчестата гора и излиза на слънцето, на въздух и светлина.
Почти всичко, което имате от земята. Ние трябва да отидем в гората, ако искаме да ги опознаем. Те растат там, където е влажно, където е сенчесто. Те не се осмеляват да излязат на слънца. Също, както е била твоята душа, когато още не си играл, а си се задоволявал с мляко и биберон. При останалите растения се развиват листа и цветове, когато на растението не му стига, това, което има от земята, от сенчестата гора и излиза на слънцето, на въздух и светлина. Това са душевните качества, които виреят на въздух и светлина." На детето се показва разликата между това, което живее долу, като гъбата и корена и се нуждае от влагата, земята и сянката и това, като цветовете и листата, което се нуждае от въздух и светлина. "Затова растенията, които имат листа и цветове, тъй като обичат въздух и вода, се наричат по-висши растения, както и ти, когато си на 5 или 6 години си по-голям от периода с биберона.
към текста >>

Това са душевните качества, които виреят на въздух и светлина." На детето се показва разликата между това, което живее долу, като гъбата и корена и се нуждае от влагата, земята и сянката и това, като цветовете и листата, което се нуждае от въздух и светлина.
Ние трябва да отидем в гората, ако искаме да ги опознаем. Те растат там, където е влажно, където е сенчесто. Те не се осмеляват да излязат на слънца. Също, както е била твоята душа, когато още не си играл, а си се задоволявал с мляко и биберон. При останалите растения се развиват листа и цветове, когато на растението не му стига, това, което има от земята, от сенчестата гора и излиза на слънцето, на въздух и светлина. Това са душевните качества, които виреят на въздух и светлина." На детето се показва разликата между това, което живее долу, като гъбата и корена и се нуждае от влагата, земята и сянката и това, като цветовете и листата, което се нуждае от въздух и светлина. "Затова растенията, които имат листа и цветове, тъй като обичат въздух и вода, се наричат по-висши растения, както и ти, когато си на 5 или 6 години си по-голям от периода с биберона.
към текста >>

26. 12. ДВАНАДЕСЕТИ СЕМИНАР. Щутгарт, 3. 9.1919 GA_295 Лекции по валдорфска педагогика

Ако Вие подходите така, че обясните на децата процеса на растеж във връзка със светлина, въздух, вода, земя и т.н., децата ще възприемат понятията така, че ще може бавно да преминат към процеса на оплождане при растенията, след това при животните и при човека.
Ако обучението се организира на правилни педагого-дидактически основи, нещата ще са получат от само себе си. Ако Вие подходите така, че обясните на децата процеса на растеж във връзка със светлина, въздух, вода, земя и т.н., децата ще възприемат понятията така, че ще може бавно да преминат към процеса на оплождане при растенията, след това при животните и при човека. Но Вие трябва да наблюдавате нещата цялостно, да разглеждате растението сред светлина, вода, земя, да подготвяте онази представа, която се изисква при възприемането от децата на сложните процеси на растеж и оплождане. Прекалените безсмислени приказки при сексуалната просвета са доказателство за това, че методите на обучение днес не са на висота. Иначе елементите щяха, да бъдат извлечени още по-рано от такива чисти представи като обяснението на процеса на растеж свързан със, светлина, въздух, вода и т.н.
към текста >>

Но Вие трябва да наблюдавате нещата цялостно, да разглеждате растението сред светлина, вода, земя, да подготвяте онази представа, която се изисква при възприемането от децата на сложните процеси на растеж и оплождане.
Ако обучението се организира на правилни педагого-дидактически основи, нещата ще са получат от само себе си. Ако Вие подходите така, че обясните на децата процеса на растеж във връзка със светлина, въздух, вода, земя и т.н., децата ще възприемат понятията така, че ще може бавно да преминат към процеса на оплождане при растенията, след това при животните и при човека. Но Вие трябва да наблюдавате нещата цялостно, да разглеждате растението сред светлина, вода, земя, да подготвяте онази представа, която се изисква при възприемането от децата на сложните процеси на растеж и оплождане. Прекалените безсмислени приказки при сексуалната просвета са доказателство за това, че методите на обучение днес не са на висота. Иначе елементите щяха, да бъдат извлечени още по-рано от такива чисти представи като обяснението на процеса на растеж свързан със, светлина, въздух, вода и т.н.
към текста >>

Иначе елементите щяха, да бъдат извлечени още по-рано от такива чисти представи като обяснението на процеса на растеж свързан със, светлина, въздух, вода и т.н.
Ако обучението се организира на правилни педагого-дидактически основи, нещата ще са получат от само себе си. Ако Вие подходите така, че обясните на децата процеса на растеж във връзка със светлина, въздух, вода, земя и т.н., децата ще възприемат понятията така, че ще може бавно да преминат към процеса на оплождане при растенията, след това при животните и при човека. Но Вие трябва да наблюдавате нещата цялостно, да разглеждате растението сред светлина, вода, земя, да подготвяте онази представа, която се изисква при възприемането от децата на сложните процеси на растеж и оплождане. Прекалените безсмислени приказки при сексуалната просвета са доказателство за това, че методите на обучение днес не са на висота. Иначе елементите щяха, да бъдат извлечени още по-рано от такива чисти представи като обяснението на процеса на растеж свързан със, светлина, въздух, вода и т.н.
към текста >>

27. 5. ПЕТА ЛЕКЦИЯ, 16 август 1919 GA_296 Възпитанието

Особена светлина върху всички спадали към разглеждането ни факти хвърля това от човешките душевни сили, което наричаме интелигентност.
Част от разглежданията, които сега провеждаме е и едно все по-дълбоко навлизане в историята на времето в смисъла, как световните сили се намесват в хода на развитието на съвремието и как формират основата на човешкото ни тяло. От вчерашното изложение видяхте, че ако желаем да вървим напред като човечество е все по-необходимо и по-необходимо скованите, абстрактни понятия, на които съвременния човек е свикнал да се превърнат в течащи, живи понятия. Особена светлина върху всички спадали към разглеждането ни факти хвърля това от човешките душевни сили, което наричаме интелигентност. Знаете, че съвременният човек особено се гордее с интелигентността си. Той я разглежда като това, което е постигнал в хода на времето като нещо особено отличително.
към текста >>

Можем да кажем: все още, когато съсредоточат интелигентността си и не носят в себе си много диви инстинкти, хората успяват да видят нещо в светлината на доброто.
Учениците, а именно и посветените в тайните школи знаеха от определено време насам, че човешката интелигентност ще тръгне в развитието си по пътя към злото, че ще е все по-невъзможно и по-невъзможно доброто да се разбере с чистата интелигентност. Днес човечеството се намира в този преход. Можем да кажем: все още, когато съсредоточат интелигентността си и не носят в себе си много диви инстинкти, хората успяват да видят нещо в светлината на доброто. Но човешката интелигентност все повече ще придобива склонността да измисля злото и да вплита човешкото зло в моралното, да вплита заблудата в познанието.
към текста >>

28. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ. Духовните основи на възпитанието (I). Оксфорд, 16. Август 1922 GA_305 Градивните духовно-душевни сили на възпитателното изкуство

Тъй както окото трябва да се затвори, когато в него нахлуе ослепителната слънчева светлина, така този сетивен орган – детето, защото цялото дете представлява един сетивен орган, – детето трябва да се затвори спрямо света, то трябва да наблюдава, то трябва да говори вътрешно.
Окото се развива благодарение на обстоятелството, че в най-първите години от живота на човека в него преобладава кръвта, преобладава кръвообращението. По-късно все повече започва да преобладава нервният живот на сетивата, а развитието по посока от кръвообращението към нервния живот представлява развитието на сетивния живот на човека. Човек може да си изгради една фина способност за наблюдението на това, как постепенно кръвният живот в него преминава в нервния живот. Ала тъй както е с отделното сетиво, така е и с целия човек. Детето трябва да спи така продължително, защото цялото то е един сетивен орган, защото то все още не би могло да понесе външния свят с неговата ослепителност и с неговите шумове. Тъй както окото трябва да се затвори, когато в него нахлуе ослепителната слънчева светлина, така този сетивен орган – детето, защото цялото дете представлява един сетивен орган, – детето трябва да се затвори спрямо света, то трябва да наблюдава, то трябва да говори вътрешно. Всеки изговорен звук възниква от един вътрешен жест.
към текста >>

29. ВТОРА ЛЕКЦИЯ. Духовните основи на възпитанието (II). Оксфорд, 17. Август 1922 GA_305 Градивните духовно-душевни сили на възпитателното изкуство

Тъй както окото трябва да се затвори, когато в него нахлуе ослепителната слънчева светлина, така този сетивен орган – детето, защото цялото дете представлява един сетивен орган, – детето трябва да се затвори спрямо света, то трябва да наблюдава, то трябва да говори вътрешно.
Окото се развива благодарение на обстоятелството, че в най-първите години от живота на човека в него преобладава кръвта, преобладава кръвообращението. По-късно все повече започва да преобладава нервният живот на сетивата, а развитието по посока от кръвообращението към нервния живот представлява развитието на сетивния живот на човека. Човек може да си изгради една фина способност за наблюдението на това, как постепенно кръвният живот в него преминава в нервния живот. Ала тъй както е с отделното сетиво, така е и с целия човек. Детето трябва да спи така продължително, защото цялото то е един сетивен орган, защото то все още не би могло да понесе външния свят с неговата ослепителност и с неговите шумове. Тъй както окото трябва да се затвори, когато в него нахлуе ослепителната слънчева светлина, така този сетивен орган – детето, защото цялото дете представлява един сетивен орган, – детето трябва да се затвори спрямо света, то трябва да наблюдава, то трябва да говори вътрешно. Всеки изговорен звук възниква от един вътрешен жест.
към текста >>

30. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ. Духовните основи на възпитанието (III). Оксфорд, 18. Август 1922 GA_305 Градивните духовно-душевни сили на възпитателното изкуство

Чрез какво човешкото око може да направи осезаема за човека светлината?
Чрез едно сравнение аз искам да изясня това, което желая да кажа. Да разгледаме човешкото око. Това човешко око съществува, за да бъде посредник между човека и светлинното усещане. Чрез какво човешкото око може да направи осезаема за човека светлината? Чрез това – бих желал тук да се изразя много по-образно – чрез това, че то самото не желае нищо за себе си. В мига, в който пожелае вътре нещо за себе си – да кажем, в мига, в който органичната дейност, жизнената дейност в окото стане твърде активна, например когато се изгубва прозрачността, когато настъпи втвърдяване на лещата, или на стъкловидното тяло, при което окото от състояние на безкористност премине в състояние на егоизъм, тогава вече окото престава да бъде служител на човешкото същество. Окото не бива да има претенцията да бъде нещо за самото себе си. Това, разбира се, е казано относително, но нали всичко, което трябва да бъде казано, трябва да бъде изразено по един донякъде абсолютен начин. Самият живот след това внася относителност в него.
към текста >>

Така ние можем да кажем: Окото дължи своята прозрачност по отношение на светлината на обстоятелството, че то самото се отделя от човешкото същество, че то е безкористно.
Чрез това – бих желал тук да се изразя много по-образно – чрез това, че то самото не желае нищо за себе си. В мига, в който пожелае вътре нещо за себе си – да кажем, в мига, в който органичната дейност, жизнената дейност в окото стане твърде активна, например когато се изгубва прозрачността, когато настъпи втвърдяване на лещата, или на стъкловидното тяло, при което окото от състояние на безкористност премине в състояние на егоизъм, тогава вече окото престава да бъде служител на човешкото същество. Окото не бива да има претенцията да бъде нещо за самото себе си. Това, разбира се, е казано относително, но нали всичко, което трябва да бъде казано, трябва да бъде изразено по един донякъде абсолютен начин. Самият живот след това внася относителност в него. Така ние можем да кажем: Окото дължи своята прозрачност по отношение на светлината на обстоятелството, че то самото се отделя от човешкото същество, че то е безкористно.
към текста >>

Но по този начин ние не можем да опознаем духовния свят, тъй както не можем с едно болно от катаракта око да познаем светлината.
Тъй както ние сме поставени в обикновения живот, така нещата с нашия организъм са в ред, всичко това е съвсем нормално. Нашият организъм трябва да бъде непрозрачен. През следващите лекции ние ще видим как в обикновения живот нашият организъм не може да бъде око, че той трябва да бъде непрозрачен. С нашия обичаен душевен живот ние се намираме в нашия организъм благодарение на обстоятелството, че той е непрозрачен, благодарение на обстоятелството, че когато се огледаме пред нас не винаги застава целият духовен свят на Космоса. И така за обикновения живот е правилно, нормално е, че организмът ни е непрозрачен. Но по този начин ние не можем да опознаем духовния свят, тъй както не можем с едно болно от катаракта око да познаем светлината. А чрез пътя, по който нашият организъм бива умъртвен чрез страдание, чрез болки, чрез преодоляване на трудности, чрез този път организмът става прозрачен. И по този начин в действителност възниква възможността да възприемем светлинния свят около себе си, така за целия организъм възниква възможността да възприема духовния свят около себе си тогава, когато по този начин сме направили организма прозрачен.
към текста >>

Всичко, което е описано например в моята книга “Тайната наука”8, е описано единствено върху основата на подобно познание, в рамките на което човешкото тяло е станало тъй прозрачно, както обикновено е прозрачно окото за светлината.
Всичко, което е описано например в моята книга “Тайната наука”8, е описано единствено върху основата на подобно познание, в рамките на което човешкото тяло е станало тъй прозрачно, както обикновено е прозрачно окото за светлината.
към текста >>

Когато си представяме нашите чувства, тогава ние чрез нервите и с помощта на представите възприемаме нашите чувства, тъй както външно възприемаме светлината на цветовете.
Чувствуването не изживява себе си директно в живота на нервната система, но чувствуването изживява себе си директно в ритмичната система. Когато си представяме нашите чувства, тогава ние чрез нервите и с помощта на представите възприемаме нашите чувства, тъй както външно възприемаме светлината на цветовете. Чувствуването е свързано индиректно с живота на нервната система и ние не можем да разберем човека, ако не знаем как човекът диша, как дишането е свързано с кръвообращението и целият този ритъм намира израз в човека, когато той като дете лесно се изчервява, лесно побледнява, как всичко това е свързано с ритмичния живот, което от своя страна намира отражение в детските страсти, в детските усещания и чувства на любовна привързаност. Ако ние не знаем това, което непосредствено живее в ритмичната система и което само бива проектирано в живота на нервната система, превръщайки се по този начин в представа, тогава ние не можем да разберем човека, когато казваме: душевният живот е свързан с живота на нервната система, защото от душевния живот единствено мисленето е свързано с живота на нервната система.
към текста >>

31. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ. Възпитанието на малкото дете и душевната нагласа на възпитателя. Оксфорд, 19. Август 1922 GA_305 Градивните духовно-душевни сили на възпитателното изкуство

Бихме могли да кажем: Зрелият човек е така организиран, че светлината със своите физически въздействия спира в окото и че по нататък в организма прониква само пронизаната от чувството представа за светлината.
Бихме могли да кажем: Зрелият човек е така организиран, че светлината със своите физически въздействия спира в окото и че по нататък в организма прониква само пронизаната от чувството представа за светлината. При детето нещата стоят така, че в известен смисъл всяко едно кръвно телце бива вътрешно физически възбудено от светлината. Във всеки случай човек не бива да разбира тези въздействия по такъв начин, сякаш те могат да бъдат доказани с груби физически методи. Детето е все още отдадено на въздействията на онези етерни есенции, които в по-късния живот действуват само върху повърхността на тялото, действуват само в сетивните органи, за да може човекът вътрешно да разгърне нещо съвсем различно. До смяната на зъбите детето представлява сетиво с целия си организъм; възрастният индивид е на повърхността си сетиво, а във вътрешността си душа. Трябва да съблюдаваме това в конкретните му подробности.
към текста >>

При детето нещата стоят така, че в известен смисъл всяко едно кръвно телце бива вътрешно физически възбудено от светлината.
Бихме могли да кажем: Зрелият човек е така организиран, че светлината със своите физически въздействия спира в окото и че по нататък в организма прониква само пронизаната от чувството представа за светлината. При детето нещата стоят така, че в известен смисъл всяко едно кръвно телце бива вътрешно физически възбудено от светлината. Във всеки случай човек не бива да разбира тези въздействия по такъв начин, сякаш те могат да бъдат доказани с груби физически методи. Детето е все още отдадено на въздействията на онези етерни есенции, които в по-късния живот действуват само върху повърхността на тялото, действуват само в сетивните органи, за да може човекът вътрешно да разгърне нещо съвсем различно. До смяната на зъбите детето представлява сетиво с целия си организъм; възрастният индивид е на повърхността си сетиво, а във вътрешността си душа. Трябва да съблюдаваме това в конкретните му подробности. Този възрастен човек, който е изправен пред едно съвсем малко дете, пред едно кърмаче, той като човек се превръща във възпитател на детето с цялото си вътрешно изживяване.
към текста >>

Чрез тях по един нагледен начин целият човек бива възприет като едно духовно същество и едва по този начин може да бъде хвърлена правилна светлина върху подобен природо-научен факт.
Изключително значително е това, което например английският лекар д-р Клифърд Албът13 е извел от своите изследвания за влиянието на грижата върху развитието на вътрешните органи, особено бъбреците. Хора, поставени силно под влиянието на някаква грижа, след известно време показват влошаване на бъбречните функции. Такъв един многозначителен природонаучен резултат ни отвежда до пътя за изследване на духовната страна на света. Но този път трябва да бъде продължен. И това може да стане единствено чрез духовнонаучните методи. Чрез тях по един нагледен начин целият човек бива възприет като едно духовно същество и едва по този начин може да бъде хвърлена правилна светлина върху подобен природо-научен факт.
към текста >>

За целите на преподаването те ще могат да бъдат използувани едва когато бъдат приети в светлината на един възглед за духовното човешко същество.
Правят се опити в експерименталната психология. Хората искат да знаят с каква скорост у детето настъпва умора при тази или онази дейност и възниква стремежът урокът да бъде построен според познанието за настъпването на умората. Като природо-научни познания тези резултати на експерименталната психология са много добри и много ценни. За целите на преподаването те ще могат да бъдат използувани едва когато бъдат приети в светлината на един възглед за духовното човешко същество. Нищо не искаме да възразим срещу удачността на природонаучните опити в тази област. Но когато разгледаме цялата работа в светлината на духовното мислене, тогава човек си казва: Когато детето, намиращо се между смяната на зъбите и периода на половата зрялост, усети умора в определена степен, тогава ти не си въздействувал по правилен начин върху неговата ритмична система, но си въздействувал върху някаква друга система. Защото ритмичната система не се уморява в продължение на целия живот. Сърцето тупти през целия живот ден и нощ. Човек се изморява чрез своята интелектуална, чрез своята веществообменна и двигателна система.
към текста >>

Но когато разгледаме цялата работа в светлината на духовното мислене, тогава човек си казва: Когато детето, намиращо се между смяната на зъбите и периода на половата зрялост, усети умора в определена степен, тогава ти не си въздействувал по правилен начин върху неговата ритмична система, но си въздействувал върху някаква друга система.
Правят се опити в експерименталната психология. Хората искат да знаят с каква скорост у детето настъпва умора при тази или онази дейност и възниква стремежът урокът да бъде построен според познанието за настъпването на умората. Като природо-научни познания тези резултати на експерименталната психология са много добри и много ценни. За целите на преподаването те ще могат да бъдат използувани едва когато бъдат приети в светлината на един възглед за духовното човешко същество. Нищо не искаме да възразим срещу удачността на природонаучните опити в тази област. Но когато разгледаме цялата работа в светлината на духовното мислене, тогава човек си казва: Когато детето, намиращо се между смяната на зъбите и периода на половата зрялост, усети умора в определена степен, тогава ти не си въздействувал по правилен начин върху неговата ритмична система, но си въздействувал върху някаква друга система. Защото ритмичната система не се уморява в продължение на целия живот. Сърцето тупти през целия живот ден и нощ. Човек се изморява чрез своята интелектуална, чрез своята веществообменна и двигателна система. Когато човек знае, че в описания възрастов период трябва да въздействува върху ритмичната система, тогава вижда, че опитите върху настъпването на умората показват къде не сме действували неправилно, къде сме се съобразили достатъчно с ритмичната система. Ако открием едно силно уморено дете, нека да кажем: Трябва да направим нещо за такова построяване на урока, чрез което той няма да действува изморително върху детето.
към текста >>

32. Съдържание GA_312 Духовна наука и медицина

Метаморфоза на светлината в организма и туберкулоза.
Кислороден процес. Процес на мислите и на представите. Успоредност в развитието на чревните и на мозъчните форми. Теория за бацилите и предразположение за болест. Секреция и мисловни процеси. Метаморфоза на светлината в организма и туберкулоза. Макроскопското разглеждане на света и илюзията на микроскопията. Солеви процес и серен процес. Процес на нереализиране. Хомеопатичния принцип в изработването на лекарствени средства.
към текста >>

прев.) и светлина.
Процес на формиране на растенията, спираловидна тенденция. Планетарно въздействие. Отношение на растението спрямо човека. Полярност между тежест (гравитация бел. прев.) и светлина. Полярността в човешкия организъм и болестта. Рахит, краниотабес. Солеви, фосфорен и меркуриален процес. Металите като планетарни процеси. Тяхното отношение спрямо растението.
към текста >>

Образуване на собствена светлина в горния процес.
Карбо вегетабилис. Химия и физиология. Същността на хомеопатията. Образуване на въглена и кислороден процес. Образуване на собствена светлина в горния процес. Бъбречна патология. Въздушна сфера, топлинна и светлинна зона, течна зона и човешката патология. Калиум карбоникум. Процес на формиране на черупката на стридата. Почвообразуване. Белодробен процес.
към текста >>

33. 1. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, 21.03.1920 г. GA_312 Духовна наука и медицина

И всъщност в тази светлина, сякаш последователите на Хипократ само по този начин са виждали кръвта, слузта и т.н., ние си представяме, че от това място тръгва хормоналната патология.
И всъщност в тази светлина, сякаш последователите на Хипократ само по този начин са виждали кръвта, слузта и т.н., ние си представяме, че от това място тръгва хормоналната патология. Но това не е така за една единствена съставна част, за черната жлъчка, която за съвременния наблюдател се явява всъщност най-хипократовата, за нея се е считало че обикновените химически свойства са това, което действува върху другото. Но за всичко останало, за бялата или жълтата жлъчка, за слузта, за кръвта, за тях се е мислело не просто като за свойства, които могат да бъдат установени чрез химически реакции. За тези течни съставни части на човешкия организъм ще се огранича и засега няма да взема предвид животинския организъм се е мислело, че притежават известни, присъщи им свойства на сили, разположени вън от земната ни същност. Така че, ако са си представяли водата, въздуха, топлината като зависими от силите на извънземния Космос, то и тези съставни части на човешкия организъм са били представени като проникнати от сили, идващи вън от Земята. Виждате ли, в хода на развитието на западната култура това виждане на силите, идващи вън от Земята, съвсем се е изгубило.
към текста >>

34. 2. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, 22.03.1920 г. GA_312 Духовна наука и медицина

Според този принцип можете да изследвате всичко, което Ви предлагат анатомията, физиологията, биологията и ще видите, че едва по този начин се хвърля светлина в човешкото устройство.
Ние ще говорим още за значението на ритмичната ни дейност. Но като слято с дихателната дейност, като принадлежаща към дихателната дейност трябва да разгледаме нервно сетивната дейност, всичко онова, което се отнася до външното възприемане и до продължението на това външно възприемане, до преработването му от нервната дейност. Ако от една страна си представите всичко онова, което е свързано с дихателната дейност, със сетивно-нервната дейност, то в известен смисъл имате единия полюс на човешкото устройство. Когато съберете всичко онова, което от другата страна представлява приемането на храна, преработката на храна, вещество обмяната в обичайния смисъл на думата, то имате другия полюс на процесите в човешкото устройство. В значителна степен сърцето е онзи орган, който чрез своите наблюдаеми движения, представлява израз на уравновесяването между горното и долното, и който психически или може би по-добре казано подпсихически, е онзи орган за възприемане, осъществяващ съобщаването между двата полюса в човешкото устройство. Според този принцип можете да изследвате всичко, което Ви предлагат анатомията, физиологията, биологията и ще видите, че едва по този начин се хвърля светлина в човешкото устройство. Докато не различите горното от долното, свързани чрез сърцето, няма да можете да разберете човека, защото съществува основна разлика между всичко онова, което се извършва чрез дейността на долното устройство на човека и това, което се извършва в горното му устройство.
към текста >>

По тази причина те казват, че ако тук имаме някакъв източник на светлина, то светлината се разпространява във всички посоки, и хората си представят такава представа те имат и за Слънцето че светлината му се разпространява във всички посоки и след това изчезва в безкрайността, но тя само достига до една ограничена сфера, и след това по еластичен начин се отблъсква обратно, макар качеството често да е различно от това, което е било по пътя натам.
Представете си свойствата на някакво вещество, необходими да се достигне до определена активност. Ако това вещество е по някакъв начин пред Вас, то пред себе си Вие имате най-вече нещо, което, след като е било преодоляно от организма чрез храносмилането, бива прието от долната човешка дейност. Но можем, да бъде агрегирано, да бъде снета кохерентността от веществото. Това става когато, както се казва, направим хомеопатични дози. Виждате ли, тук се появява нещо, което не се разглежда задълбочено от съвременната наука; и хората са склонни да разглеждат всичко абстрактно. По тази причина те казват, че ако тук имаме някакъв източник на светлина, то светлината се разпространява във всички посоки, и хората си представят такава представа те имат и за Слънцето че светлината му се разпространява във всички посоки и след това изчезва в безкрайността, но тя само достига до една ограничена сфера, и след това по еластичен начин се отблъсква обратно, макар качеството често да е различно от това, което е било по пътя натам. (виж рис.5). В природата съществуват само ритмични процеси, няма процеси, които протичат в безкрайността, съществува само това, което до ритмичен начин се връща в самото себе си. И това става не само при разпространение на количеството, но става и при разпространение на качеството.
към текста >>

35. 4. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, 24.03.1920 г. GA_312 Духовна наука и медицина

Но още днес, под формата на увод, особено бих желал да кажа нещо, което за сега ще ви помоля да приемете, по причина, че изхождайки от него, може да бъде хвърлена светлина върху много неща.
Тези предварителни въпроси ще ни дадат възможност в цялата им широта да обхванем с поглед познанията за онази връзка между човека и извън човешкото, т.е. да обхванем с поглед и онази извън човешка сфера, от която вземаме лечебните средства. Без разглеждането на тези предварителни въпроси не е възможно да говорим за връзката на отделните лечебни средства с отделните органи, по простата причина, че тази връзка не е съвсем проста, но е малко сложна. И истинския смисъл на тази връзка може да бъде разбран едва след като са разгледани известни предварителни въпроси, така, както ще ги разгледаме днес, а може би отчасти и утре. Тогава обаче ще се появи възможността действително да разгледаме конкретната връзка между отделните лечебни средства и по-точно лечебните методи и отделните органни заболявания. Но още днес, под формата на увод, особено бих желал да кажа нещо, което за сега ще ви помоля да приемете, по причина, че изхождайки от него, може да бъде хвърлена светлина върху много неща. И тъй като такива неща в началото естествено шокират, за това именно трябва да подчертая, че са малко шокиращи. И точно във връзка с казаното тук вчера след обяд искам да кажа искам да Ви помоля да погледнете върху другата страна на нещата.
към текста >>

Тази забрана е смешна, поради това, че всеки би трябвало да знае, че дори най-обикновената дифузна слънчева светлина за най-кратко време убива бацилите, убива туберкулозните бацили.
Тази забрана е смешна, поради това, че всеки би трябвало да знае, че дори най-обикновената дифузна слънчева светлина за най-кратко време убива бацилите, убива туберкулозните бацили. Така, ако след известно време, след много кратко време изследвате храчката, то в нея няма да има туберкулозни бацили. Слънчевата светлина веднага убива бацилите. Така, дори ако предпоставката на обичайната медицина беше правил на, дори тогава тази забрана за плюенето би била нещо изключително смешно. Такива забрани имат смисъл най-много по отношение на хигиената в широк смисъл на думата.
към текста >>

Слънчевата светлина веднага убива бацилите.
Тази забрана е смешна, поради това, че всеки би трябвало да знае, че дори най-обикновената дифузна слънчева светлина за най-кратко време убива бацилите, убива туберкулозните бацили. Така, ако след известно време, след много кратко време изследвате храчката, то в нея няма да има туберкулозни бацили. Слънчевата светлина веднага убива бацилите. Така, дори ако предпоставката на обичайната медицина беше правил на, дори тогава тази забрана за плюенето би била нещо изключително смешно. Такива забрани имат смисъл най-много по отношение на хигиената в широк смисъл на думата.
към текста >>

Но за този, който от своя страна е започнал правилно да оценява фактите, за него това има голямо, има много голямо значение, защото това ни показва, че представителят на тези туберкулозна фауна или флора, този бацил, не може да издържа на слънчева светлина.
Но за този, който от своя страна е започнал правилно да оценява фактите, за него това има голямо, има много голямо значение, защото това ни показва, че представителят на тези туберкулозна фауна или флора, този бацил, не може да издържа на слънчева светлина. Това е невъзможно за него. Къде може да вирее той? Може да вирее във вътрешността на човешкото тяло. И защо тъкмо там може да вирее? Не че той е истинският вредител, но това, което действува там вътре, това е което трябва да открием.
към текста >>

Ние непрекъснато сме обкръжени от светлина, от светлината, която както вероятно помните от естествената наука има най-голямо значение за развитието на съществата вън от човека, а именно най-голямо значение за развитието на цялата флора извън човека.
Къде може да вирее той? Може да вирее във вътрешността на човешкото тяло. И защо тъкмо там може да вирее? Не че той е истинският вредител, но това, което действува там вътре, това е което трябва да открием. И тук нещо убягва на вниманието. Ние непрекъснато сме обкръжени от светлина, от светлината, която както вероятно помните от естествената наука има най-голямо значение за развитието на съществата вън от човека, а именно най-голямо значение за развитието на цялата флора извън човека. Ние сме окръжени от тази светлина. Но на границата между самите нас и външния свят с тази светлина, т.е. с нещо чисто етерно, става нещо твърде значително: тази светлина бива преобразена. И тя трябва да бъде преобразена. Виждате ли, тъй както растителният процес бива задържан в човека, тъй както бих казал този растителен процес бива прекършен, тъй както на него му се противопоставя процесът на възникване на въглената киселина, така и това, което се съдържа в живота на светлината, бива прекършено в човека.
към текста >>

Ние сме окръжени от тази светлина.
Може да вирее във вътрешността на човешкото тяло. И защо тъкмо там може да вирее? Не че той е истинският вредител, но това, което действува там вътре, това е което трябва да открием. И тук нещо убягва на вниманието. Ние непрекъснато сме обкръжени от светлина, от светлината, която както вероятно помните от естествената наука има най-голямо значение за развитието на съществата вън от човека, а именно най-голямо значение за развитието на цялата флора извън човека. Ние сме окръжени от тази светлина. Но на границата между самите нас и външния свят с тази светлина, т.е. с нещо чисто етерно, става нещо твърде значително: тази светлина бива преобразена. И тя трябва да бъде преобразена. Виждате ли, тъй както растителният процес бива задържан в човека, тъй както бих казал този растителен процес бива прекършен, тъй както на него му се противопоставя процесът на възникване на въглената киселина, така и това, което се съдържа в живота на светлината, бива прекършено в човека. Ето защо ако търсим светлината в човека, то това трябва да бъде нещо друго, трябва да бъде метаморфоза на светлината.
към текста >>

Но на границата между самите нас и външния свят с тази светлина, т.е.
И защо тъкмо там може да вирее? Не че той е истинският вредител, но това, което действува там вътре, това е което трябва да открием. И тук нещо убягва на вниманието. Ние непрекъснато сме обкръжени от светлина, от светлината, която както вероятно помните от естествената наука има най-голямо значение за развитието на съществата вън от човека, а именно най-голямо значение за развитието на цялата флора извън човека. Ние сме окръжени от тази светлина. Но на границата между самите нас и външния свят с тази светлина, т.е. с нещо чисто етерно, става нещо твърде значително: тази светлина бива преобразена. И тя трябва да бъде преобразена. Виждате ли, тъй както растителният процес бива задържан в човека, тъй както бих казал този растителен процес бива прекършен, тъй както на него му се противопоставя процесът на възникване на въглената киселина, така и това, което се съдържа в живота на светлината, бива прекършено в човека. Ето защо ако търсим светлината в човека, то това трябва да бъде нещо друго, трябва да бъде метаморфоза на светлината. В мига, в който прекрачим границата на човека по посока навътре, ние откриваме метаморфозата на светлината.
към текста >>

с нещо чисто етерно, става нещо твърде значително: тази светлина бива преобразена.
Не че той е истинският вредител, но това, което действува там вътре, това е което трябва да открием. И тук нещо убягва на вниманието. Ние непрекъснато сме обкръжени от светлина, от светлината, която както вероятно помните от естествената наука има най-голямо значение за развитието на съществата вън от човека, а именно най-голямо значение за развитието на цялата флора извън човека. Ние сме окръжени от тази светлина. Но на границата между самите нас и външния свят с тази светлина, т.е. с нещо чисто етерно, става нещо твърде значително: тази светлина бива преобразена. И тя трябва да бъде преобразена. Виждате ли, тъй както растителният процес бива задържан в човека, тъй както бих казал този растителен процес бива прекършен, тъй както на него му се противопоставя процесът на възникване на въглената киселина, така и това, което се съдържа в живота на светлината, бива прекършено в човека. Ето защо ако търсим светлината в човека, то това трябва да бъде нещо друго, трябва да бъде метаморфоза на светлината. В мига, в който прекрачим границата на човека по посока навътре, ние откриваме метаморфозата на светлината. Това означава, че в себе си човекът преобразява не само обикновените външни веществени природни процеси, но човекът преобразява и невещественото, светлината.
към текста >>

Виждате ли, тъй както растителният процес бива задържан в човека, тъй както бих казал този растителен процес бива прекършен, тъй както на него му се противопоставя процесът на възникване на въглената киселина, така и това, което се съдържа в живота на светлината, бива прекършено в човека.
Ние непрекъснато сме обкръжени от светлина, от светлината, която както вероятно помните от естествената наука има най-голямо значение за развитието на съществата вън от човека, а именно най-голямо значение за развитието на цялата флора извън човека. Ние сме окръжени от тази светлина. Но на границата между самите нас и външния свят с тази светлина, т.е. с нещо чисто етерно, става нещо твърде значително: тази светлина бива преобразена. И тя трябва да бъде преобразена. Виждате ли, тъй както растителният процес бива задържан в човека, тъй както бих казал този растителен процес бива прекършен, тъй както на него му се противопоставя процесът на възникване на въглената киселина, така и това, което се съдържа в живота на светлината, бива прекършено в човека. Ето защо ако търсим светлината в човека, то това трябва да бъде нещо друго, трябва да бъде метаморфоза на светлината. В мига, в който прекрачим границата на човека по посока навътре, ние откриваме метаморфозата на светлината. Това означава, че в себе си човекът преобразява не само обикновените външни веществени природни процеси, но човекът преобразява и невещественото, светлината. Той я превръща в нещо друго. И ако туберкулозният бацил се чувствува добре в човека, а в слънчевата светлина веднага умира, то такъв един факт, ако е правилно оценен, просто доказва, че в продукта на преобразената светлина, появяващ се във вътрешността на човека, вече е налице жизненият елемент за този бацил; т.е.
към текста >>

Ето защо ако търсим светлината в човека, то това трябва да бъде нещо друго, трябва да бъде метаморфоза на светлината.
Ние сме окръжени от тази светлина. Но на границата между самите нас и външния свят с тази светлина, т.е. с нещо чисто етерно, става нещо твърде значително: тази светлина бива преобразена. И тя трябва да бъде преобразена. Виждате ли, тъй както растителният процес бива задържан в човека, тъй както бих казал този растителен процес бива прекършен, тъй както на него му се противопоставя процесът на възникване на въглената киселина, така и това, което се съдържа в живота на светлината, бива прекършено в човека. Ето защо ако търсим светлината в човека, то това трябва да бъде нещо друго, трябва да бъде метаморфоза на светлината. В мига, в който прекрачим границата на човека по посока навътре, ние откриваме метаморфозата на светлината. Това означава, че в себе си човекът преобразява не само обикновените външни веществени природни процеси, но човекът преобразява и невещественото, светлината. Той я превръща в нещо друго. И ако туберкулозният бацил се чувствува добре в човека, а в слънчевата светлина веднага умира, то такъв един факт, ако е правилно оценен, просто доказва, че в продукта на преобразената светлина, появяващ се във вътрешността на човека, вече е налице жизненият елемент за този бацил; т.е. че ако той твърде добре вирее там вътре, това означава, че нещо там с тази преобразена светлина не е в ред.
към текста >>

В мига, в който прекрачим границата на човека по посока навътре, ние откриваме метаморфозата на светлината.
Но на границата между самите нас и външния свят с тази светлина, т.е. с нещо чисто етерно, става нещо твърде значително: тази светлина бива преобразена. И тя трябва да бъде преобразена. Виждате ли, тъй както растителният процес бива задържан в човека, тъй както бих казал този растителен процес бива прекършен, тъй както на него му се противопоставя процесът на възникване на въглената киселина, така и това, което се съдържа в живота на светлината, бива прекършено в човека. Ето защо ако търсим светлината в човека, то това трябва да бъде нещо друго, трябва да бъде метаморфоза на светлината. В мига, в който прекрачим границата на човека по посока навътре, ние откриваме метаморфозата на светлината. Това означава, че в себе си човекът преобразява не само обикновените външни веществени природни процеси, но човекът преобразява и невещественото, светлината. Той я превръща в нещо друго. И ако туберкулозният бацил се чувствува добре в човека, а в слънчевата светлина веднага умира, то такъв един факт, ако е правилно оценен, просто доказва, че в продукта на преобразената светлина, появяващ се във вътрешността на човека, вече е налице жизненият елемент за този бацил; т.е. че ако той твърде добре вирее там вътре, това означава, че нещо там с тази преобразена светлина не е в ред. И изхождайки оттук, Вие добивате представа, че причината на туберкулозата се дължи на факта, че нещо става с тази преобразена светлина, с тази метаморфоза на светлината в човека, нещо, което всъщност не би трябвало да става.
към текста >>

Това означава, че в себе си човекът преобразява не само обикновените външни веществени природни процеси, но човекът преобразява и невещественото, светлината.
с нещо чисто етерно, става нещо твърде значително: тази светлина бива преобразена. И тя трябва да бъде преобразена. Виждате ли, тъй както растителният процес бива задържан в човека, тъй както бих казал този растителен процес бива прекършен, тъй както на него му се противопоставя процесът на възникване на въглената киселина, така и това, което се съдържа в живота на светлината, бива прекършено в човека. Ето защо ако търсим светлината в човека, то това трябва да бъде нещо друго, трябва да бъде метаморфоза на светлината. В мига, в който прекрачим границата на човека по посока навътре, ние откриваме метаморфозата на светлината. Това означава, че в себе си човекът преобразява не само обикновените външни веществени природни процеси, но човекът преобразява и невещественото, светлината. Той я превръща в нещо друго. И ако туберкулозният бацил се чувствува добре в човека, а в слънчевата светлина веднага умира, то такъв един факт, ако е правилно оценен, просто доказва, че в продукта на преобразената светлина, появяващ се във вътрешността на човека, вече е налице жизненият елемент за този бацил; т.е. че ако той твърде добре вирее там вътре, това означава, че нещо там с тази преобразена светлина не е в ред. И изхождайки оттук, Вие добивате представа, че причината на туберкулозата се дължи на факта, че нещо става с тази преобразена светлина, с тази метаморфоза на светлината в човека, нещо, което всъщност не би трябвало да става. В обратен случай човек не би носил в себе си прекомерно количество от тези, винаги налични туберкулозни бацили та те винаги са налице, само че обикновено те са в недостатъчно количество; но те са в изобилие, когато човекът е засегнат от туберкулоза.
към текста >>

И ако туберкулозният бацил се чувствува добре в човека, а в слънчевата светлина веднага умира, то такъв един факт, ако е правилно оценен, просто доказва, че в продукта на преобразената светлина, появяващ се във вътрешността на човека, вече е налице жизненият елемент за този бацил; т.е.
Виждате ли, тъй както растителният процес бива задържан в човека, тъй както бих казал този растителен процес бива прекършен, тъй както на него му се противопоставя процесът на възникване на въглената киселина, така и това, което се съдържа в живота на светлината, бива прекършено в човека. Ето защо ако търсим светлината в човека, то това трябва да бъде нещо друго, трябва да бъде метаморфоза на светлината. В мига, в който прекрачим границата на човека по посока навътре, ние откриваме метаморфозата на светлината. Това означава, че в себе си човекът преобразява не само обикновените външни веществени природни процеси, но човекът преобразява и невещественото, светлината. Той я превръща в нещо друго. И ако туберкулозният бацил се чувствува добре в човека, а в слънчевата светлина веднага умира, то такъв един факт, ако е правилно оценен, просто доказва, че в продукта на преобразената светлина, появяващ се във вътрешността на човека, вече е налице жизненият елемент за този бацил; т.е. че ако той твърде добре вирее там вътре, това означава, че нещо там с тази преобразена светлина не е в ред. И изхождайки оттук, Вие добивате представа, че причината на туберкулозата се дължи на факта, че нещо става с тази преобразена светлина, с тази метаморфоза на светлината в човека, нещо, което всъщност не би трябвало да става. В обратен случай човек не би носил в себе си прекомерно количество от тези, винаги налични туберкулозни бацили та те винаги са налице, само че обикновено те са в недостатъчно количество; но те са в изобилие, когато човекът е засегнат от туберкулоза. Иначе не бихме срещали навсякъде туберкулозния бацил, ако не съществуваше нещо ненормално по отношение развитието на тази метаморфозирала слънчева светлина.
към текста >>

че ако той твърде добре вирее там вътре, това означава, че нещо там с тази преобразена светлина не е в ред.
Ето защо ако търсим светлината в човека, то това трябва да бъде нещо друго, трябва да бъде метаморфоза на светлината. В мига, в който прекрачим границата на човека по посока навътре, ние откриваме метаморфозата на светлината. Това означава, че в себе си човекът преобразява не само обикновените външни веществени природни процеси, но човекът преобразява и невещественото, светлината. Той я превръща в нещо друго. И ако туберкулозният бацил се чувствува добре в човека, а в слънчевата светлина веднага умира, то такъв един факт, ако е правилно оценен, просто доказва, че в продукта на преобразената светлина, появяващ се във вътрешността на човека, вече е налице жизненият елемент за този бацил; т.е. че ако той твърде добре вирее там вътре, това означава, че нещо там с тази преобразена светлина не е в ред. И изхождайки оттук, Вие добивате представа, че причината на туберкулозата се дължи на факта, че нещо става с тази преобразена светлина, с тази метаморфоза на светлината в човека, нещо, което всъщност не би трябвало да става. В обратен случай човек не би носил в себе си прекомерно количество от тези, винаги налични туберкулозни бацили та те винаги са налице, само че обикновено те са в недостатъчно количество; но те са в изобилие, когато човекът е засегнат от туберкулоза. Иначе не бихме срещали навсякъде туберкулозния бацил, ако не съществуваше нещо ненормално по отношение развитието на тази метаморфозирала слънчева светлина.
към текста >>

И изхождайки оттук, Вие добивате представа, че причината на туберкулозата се дължи на факта, че нещо става с тази преобразена светлина, с тази метаморфоза на светлината в човека, нещо, което всъщност не би трябвало да става.
В мига, в който прекрачим границата на човека по посока навътре, ние откриваме метаморфозата на светлината. Това означава, че в себе си човекът преобразява не само обикновените външни веществени природни процеси, но човекът преобразява и невещественото, светлината. Той я превръща в нещо друго. И ако туберкулозният бацил се чувствува добре в човека, а в слънчевата светлина веднага умира, то такъв един факт, ако е правилно оценен, просто доказва, че в продукта на преобразената светлина, появяващ се във вътрешността на човека, вече е налице жизненият елемент за този бацил; т.е. че ако той твърде добре вирее там вътре, това означава, че нещо там с тази преобразена светлина не е в ред. И изхождайки оттук, Вие добивате представа, че причината на туберкулозата се дължи на факта, че нещо става с тази преобразена светлина, с тази метаморфоза на светлината в човека, нещо, което всъщност не би трябвало да става. В обратен случай човек не би носил в себе си прекомерно количество от тези, винаги налични туберкулозни бацили та те винаги са налице, само че обикновено те са в недостатъчно количество; но те са в изобилие, когато човекът е засегнат от туберкулоза. Иначе не бихме срещали навсякъде туберкулозния бацил, ако не съществуваше нещо ненормално по отношение развитието на тази метаморфозирала слънчева светлина.
към текста >>

Иначе не бихме срещали навсякъде туберкулозния бацил, ако не съществуваше нещо ненормално по отношение развитието на тази метаморфозирала слънчева светлина.
Той я превръща в нещо друго. И ако туберкулозният бацил се чувствува добре в човека, а в слънчевата светлина веднага умира, то такъв един факт, ако е правилно оценен, просто доказва, че в продукта на преобразената светлина, появяващ се във вътрешността на човека, вече е налице жизненият елемент за този бацил; т.е. че ако той твърде добре вирее там вътре, това означава, че нещо там с тази преобразена светлина не е в ред. И изхождайки оттук, Вие добивате представа, че причината на туберкулозата се дължи на факта, че нещо става с тази преобразена светлина, с тази метаморфоза на светлината в човека, нещо, което всъщност не би трябвало да става. В обратен случай човек не би носил в себе си прекомерно количество от тези, винаги налични туберкулозни бацили та те винаги са налице, само че обикновено те са в недостатъчно количество; но те са в изобилие, когато човекът е засегнат от туберкулоза. Иначе не бихме срещали навсякъде туберкулозния бацил, ако не съществуваше нещо ненормално по отношение развитието на тази метаморфозирала слънчева светлина.
към текста >>

Сега вече няма да е трудно, чрез достатъчен брой дисертации и защити на частни доцентури в тази област емпирическият материал за тези неща, които аз тука излагам само като гледища, просто ще Ви кацне на ръката няма да е трудно да разберем следното: това, което настъпва в човека поради факта, че същият е станал благоприятна почва за туберкулозните бацили, се дължи на следното: или човекът не е достатъчно способен да приема слънчевата светлина, или поради начина си на живот не получава достатъчно слънчева светлина.
Сега вече няма да е трудно, чрез достатъчен брой дисертации и защити на частни доцентури в тази област емпирическият материал за тези неща, които аз тука излагам само като гледища, просто ще Ви кацне на ръката няма да е трудно да разберем следното: това, което настъпва в човека поради факта, че същият е станал благоприятна почва за туберкулозните бацили, се дължи на следното: или човекът не е достатъчно способен да приема слънчевата светлина, или поради начина си на живот не получава достатъчно слънчева светлина. Така не се осъществява правилно уравновесяване между обливащата го светлина и преработването на слънчевата светлина до съответната метаморфоза, и човекът е принуден непрекъснато да посяга към резервите на складираната в него метаморфозирала светлина.
към текста >>

Така не се осъществява правилно уравновесяване между обливащата го светлина и преработването на слънчевата светлина до съответната метаморфоза, и човекът е принуден непрекъснато да посяга към резервите на складираната в него метаморфозирала светлина.
Сега вече няма да е трудно, чрез достатъчен брой дисертации и защити на частни доцентури в тази област емпирическият материал за тези неща, които аз тука излагам само като гледища, просто ще Ви кацне на ръката няма да е трудно да разберем следното: това, което настъпва в човека поради факта, че същият е станал благоприятна почва за туберкулозните бацили, се дължи на следното: или човекът не е достатъчно способен да приема слънчевата светлина, или поради начина си на живот не получава достатъчно слънчева светлина. Така не се осъществява правилно уравновесяване между обливащата го светлина и преработването на слънчевата светлина до съответната метаморфоза, и човекът е принуден непрекъснато да посяга към резервите на складираната в него метаморфозирала светлина.
към текста >>

Моля Ви добре да обърнете внимание на факта, че човекът просто поради това, че е човек, непрекъснато има в себе си складирана, метаморфозирала светлина.
Моля Ви добре да обърнете внимание на факта, че човекът просто поради това, че е човек, непрекъснато има в себе си складирана, метаморфозирала светлина. Това е необходимо за неговото устройство. Ако процесът взаимообмен между човека и външната слънчева светлина не протече по правилен начин, тогава, тъй както при отслабването на тегло от тялото се отнема мазнина, която му е нужна, така на тялото при подобни влияния бива отнета метаморфозирала светлина. И в такъв случай човекът е изправен пред дилемата, или да разболее горната част на своето тяло, или от долната част да изтегли това, което му е нужно за горната част, т.е. да разболее долната част, като и отнема метаморфозиралата светлина.
към текста >>

Ако процесът взаимообмен между човека и външната слънчева светлина не протече по правилен начин, тогава, тъй както при отслабването на тегло от тялото се отнема мазнина, която му е нужна, така на тялото при подобни влияния бива отнета метаморфозирала светлина.
Моля Ви добре да обърнете внимание на факта, че човекът просто поради това, че е човек, непрекъснато има в себе си складирана, метаморфозирала светлина. Това е необходимо за неговото устройство. Ако процесът взаимообмен между човека и външната слънчева светлина не протече по правилен начин, тогава, тъй както при отслабването на тегло от тялото се отнема мазнина, която му е нужна, така на тялото при подобни влияния бива отнета метаморфозирала светлина. И в такъв случай човекът е изправен пред дилемата, или да разболее горната част на своето тяло, или от долната част да изтегли това, което му е нужно за горната част, т.е. да разболее долната част, като и отнема метаморфозиралата светлина.
към текста >>

да разболее долната част, като и отнема метаморфозиралата светлина.
Моля Ви добре да обърнете внимание на факта, че човекът просто поради това, че е човек, непрекъснато има в себе си складирана, метаморфозирала светлина. Това е необходимо за неговото устройство. Ако процесът взаимообмен между човека и външната слънчева светлина не протече по правилен начин, тогава, тъй както при отслабването на тегло от тялото се отнема мазнина, която му е нужна, така на тялото при подобни влияния бива отнета метаморфозирала светлина. И в такъв случай човекът е изправен пред дилемата, или да разболее горната част на своето тяло, или от долната част да изтегли това, което му е нужно за горната част, т.е. да разболее долната част, като и отнема метаморфозиралата светлина.
към текста >>

Но от това се вижда, че чрез такива основи ние създаваме възможността да изградим правилно виждане именно по отношение лечебното действие на слънчевата светлина.
От това виждате, че за своето устройство човекът се нуждае не само от идващите отвън и преобразени веществени субстанции, но че едно правилно разглеждане на човека ни насочва към факта, че в него съществуват и невеществени субстанции, етерни субстанции, но в метаморфозирал вид. Но от това се вижда, че чрез такива основи ние създаваме възможността да изградим правилно виждане именно по отношение лечебното действие на слънчевата светлина. Така например изграждаме виждане за лечебното действие на слънчевата светлина от една страна като излагаме човека директно на слънчевата светлина, за да регулираме отново нарушения процес на взаимообмен със заобикалящата ни слънчева светлина. Или от друга страна вътрешно го свързваме с такива субстанции, които да уравновесят онова, което по един дисхармоничен начин е довело до изтегляне на метаморфозиралата светлина. Изтеглянето на метаморфозиралата светлина трябва да бъде парализирано чрез това, което могат да дадат лечебните средства. Тук можете да погледнете в човешкото устройство.
към текста >>

Така например изграждаме виждане за лечебното действие на слънчевата светлина от една страна като излагаме човека директно на слънчевата светлина, за да регулираме отново нарушения процес на взаимообмен със заобикалящата ни слънчева светлина.
От това виждате, че за своето устройство човекът се нуждае не само от идващите отвън и преобразени веществени субстанции, но че едно правилно разглеждане на човека ни насочва към факта, че в него съществуват и невеществени субстанции, етерни субстанции, но в метаморфозирал вид. Но от това се вижда, че чрез такива основи ние създаваме възможността да изградим правилно виждане именно по отношение лечебното действие на слънчевата светлина. Така например изграждаме виждане за лечебното действие на слънчевата светлина от една страна като излагаме човека директно на слънчевата светлина, за да регулираме отново нарушения процес на взаимообмен със заобикалящата ни слънчева светлина. Или от друга страна вътрешно го свързваме с такива субстанции, които да уравновесят онова, което по един дисхармоничен начин е довело до изтегляне на метаморфозиралата светлина. Изтеглянето на метаморфозиралата светлина трябва да бъде парализирано чрез това, което могат да дадат лечебните средства. Тук можете да погледнете в човешкото устройство.
към текста >>

Или от друга страна вътрешно го свързваме с такива субстанции, които да уравновесят онова, което по един дисхармоничен начин е довело до изтегляне на метаморфозиралата светлина.
От това виждате, че за своето устройство човекът се нуждае не само от идващите отвън и преобразени веществени субстанции, но че едно правилно разглеждане на човека ни насочва към факта, че в него съществуват и невеществени субстанции, етерни субстанции, но в метаморфозирал вид. Но от това се вижда, че чрез такива основи ние създаваме възможността да изградим правилно виждане именно по отношение лечебното действие на слънчевата светлина. Така например изграждаме виждане за лечебното действие на слънчевата светлина от една страна като излагаме човека директно на слънчевата светлина, за да регулираме отново нарушения процес на взаимообмен със заобикалящата ни слънчева светлина. Или от друга страна вътрешно го свързваме с такива субстанции, които да уравновесят онова, което по един дисхармоничен начин е довело до изтегляне на метаморфозиралата светлина. Изтеглянето на метаморфозиралата светлина трябва да бъде парализирано чрез това, което могат да дадат лечебните средства. Тук можете да погледнете в човешкото устройство.
към текста >>

Изтеглянето на метаморфозиралата светлина трябва да бъде парализирано чрез това, което могат да дадат лечебните средства.
От това виждате, че за своето устройство човекът се нуждае не само от идващите отвън и преобразени веществени субстанции, но че едно правилно разглеждане на човека ни насочва към факта, че в него съществуват и невеществени субстанции, етерни субстанции, но в метаморфозирал вид. Но от това се вижда, че чрез такива основи ние създаваме възможността да изградим правилно виждане именно по отношение лечебното действие на слънчевата светлина. Така например изграждаме виждане за лечебното действие на слънчевата светлина от една страна като излагаме човека директно на слънчевата светлина, за да регулираме отново нарушения процес на взаимообмен със заобикалящата ни слънчева светлина. Или от друга страна вътрешно го свързваме с такива субстанции, които да уравновесят онова, което по един дисхармоничен начин е довело до изтегляне на метаморфозиралата светлина. Изтеглянето на метаморфозиралата светлина трябва да бъде парализирано чрез това, което могат да дадат лечебните средства. Тук можете да погледнете в човешкото устройство.
към текста >>

Но по отношение на една наша бих казал по-висша дейност, по отношение дейността, например за преобразяване то на светлината до нейната метаморфоза, за което говорих сега, по отношение на тази дейност ние сме на едно ниво, заедно с птицата.
За птицата действително не е необходимо да разгърне онази мощна борба срещу чревната флора, която изобщо не съществува в нея, тъй както тази борба е необходима на висшите животни и на човека. Но по отношение на една наша бих казал по-висша дейност, по отношение дейността, например за преобразяване то на светлината до нейната метаморфоза, за което говорих сега, по отношение на тази дейност ние сме на едно ниво, заедно с птицата. Ние имаме физическо дебело черво и физически пикочен мехур, но по отношение на нашето етерно тяло, що се отнася до този орган, ние сме птици. Динамично те действително не съществуват в Космосът.
към текста >>

Така ние сме принудени, възприемайки светлината, непосредствено да я преработваме и отпадъчните продукти отново да ги отделяме.
Така ние сме принудени, възприемайки светлината, непосредствено да я преработваме и отпадъчните продукти отново да ги отделяме. И ако тук настъпи някакво смущение, то това смущение, на което изобщо не съответствува никакъв орган, и което смущение ние не можем да понесем просто така, без увреждане на здравето. Така, когато разглеждаме птицата с нейния маломерен главен мозък, ние трябва да сме наясно, че в Макрокосмоса тази птица представлява отражение на нашето по-финно устройство. Ето защо, ако искате да изследвате човека по отношение на неговото по-фино устройство, отразено в неговото по-грубо устройство, и слязло надолу под нивото на птицата, тогава именно, скъпи приятели, трябва да изследвате процеси те в птичия свят макроскопски. Само че, бих желал да кажа в скоби би било действително едно твърде тъжно обстоятелство в живота на човек, ако в своя етерен организъм той имаше същата свое образност, както птиците, такава каквато те имат в своя физически организъм, защото етерният организъм не може по този начин да бъде отделен от външния свят. При отлагането да кажем на метаморфозиралата светлина, ако имаме за това и съответните обонятелни органи, при съвместното съществуване на хората, би се получило нещо съвсем ужасно.
към текста >>

При отлагането да кажем на метаморфозиралата светлина, ако имаме за това и съответните обонятелни органи, при съвместното съществуване на хората, би се получило нещо съвсем ужасно.
Така ние сме принудени, възприемайки светлината, непосредствено да я преработваме и отпадъчните продукти отново да ги отделяме. И ако тук настъпи някакво смущение, то това смущение, на което изобщо не съответствува никакъв орган, и което смущение ние не можем да понесем просто така, без увреждане на здравето. Така, когато разглеждаме птицата с нейния маломерен главен мозък, ние трябва да сме наясно, че в Макрокосмоса тази птица представлява отражение на нашето по-финно устройство. Ето защо, ако искате да изследвате човека по отношение на неговото по-фино устройство, отразено в неговото по-грубо устройство, и слязло надолу под нивото на птицата, тогава именно, скъпи приятели, трябва да изследвате процеси те в птичия свят макроскопски. Само че, бих желал да кажа в скоби би било действително едно твърде тъжно обстоятелство в живота на човек, ако в своя етерен организъм той имаше същата свое образност, както птиците, такава каквато те имат в своя физически организъм, защото етерният организъм не може по този начин да бъде отделен от външния свят. При отлагането да кажем на метаморфозиралата светлина, ако имаме за това и съответните обонятелни органи, при съвместното съществуване на хората, би се получило нещо съвсем ужасно. Но както казах, това остава в скоби. Би се получило това, което изживяваме, когато именно отворим овцата след смъртта и, и ако трябва след това да се наслаждаваме на вътрешността и. Докато по отношение на етерната си същност, като хора, ние действително стоим един спрямо друг по такъв начин, че това може да бъде сравнено със съвсем не неприятната миризма, излъчваща се например при отварянето дори на едно тревопасна птица сравнително, всичко това е относително сравнена с миризмата, излъчваща се ако отворим именно някакво преживно животно, но също така животно, което бих желал да кажа само има предпоставката да бъде преживно, например коня; той не е истински преживно животно, но в своето устройство той има предпоставката за преживно животно.
към текста >>

Поради това, че науката е превърната в такава абстракция, човек всъщност изобщо няма възможност, по съответен начин да вземе в предвид, че този нервно-сетивен човек чрез когото всъщност нахлува светлината, например и свързаната с нея топлина, че този човек е във връзка с вътрешния живот, тъй като невеществените елементи, нахлуващи със светлината трябва да бъдат метаморфоризирани в органите, и тези невеществени елементи имат също така органообразуващи функции, както и това, което съществува в царството на веществото.
Но сега тръгнете от това, как от една страна трябваше да се борим с вътречовешката, с чревната фауна и флора, при което в лицето на циркулацията откриваме нещо противоположно борбата срещу възниква нето на растителния процес и преминаваме към същинския нервно-сетивен човек. Та нали той има много по-голямо значение за цялостния живот на човека, отколкото обикновено се предполага. Поради това, че науката е превърната в такава абстракция, човек всъщност изобщо няма възможност, по съответен начин да вземе в предвид, че този нервно-сетивен човек чрез когото всъщност нахлува светлината, например и свързаната с нея топлина, че този човек е във връзка с вътрешния живот, тъй като невеществените елементи, нахлуващи със светлината трябва да бъдат метаморфоризирани в органите, и тези невеществени елементи имат също така органообразуващи функции, както и това, което съществува в царството на веществото. Хората изобщо не са взели предвид, че нервно-сетивният човек има особено значение за устройството на човека. Но докато слизайки надолу, в долния човек, ние тръгваме от силата, формираща чревната флора и слизаме надолу към силата, формираща чревната фауна, то изкачвайки се нагоре в човека ние преминаваме през областта, където тази вътрешна флора бива преодоляна и достигаме областта, където непрекъснато трябва да бъде преодоляван процеса на минерализация на човека, бих желал да кажа склеротичния процес в човека. Тук Вие бих желал да кажа дори само външно по вида на вкостеняването на черепа, можете да проследите, как човекът, развивайки се по посока нагоре, поради своето устройство, започва да клони към процеса на минерализация. Тази минерализация, обаче, има голямо значение за цялото устройство на човека; защото виждате ли, това е мястото, на което непрекъснато трябва да обръщаме внимание правил съм това дори на публични лекции а именно, че когато разделяме човека на три части: човек-глава, човек-тяло и човек-крайници, не бива действително да си мислим, че тези три части са поставени просто така една до друга и че имат външни пространствени граници. Качествено разделен, човекът разбира се е изцяло човек-глава.
към текста >>

Това е изключително значителна връзка, връзка хвърляща невероятно много светлина върху цялото творение на природата.
Когато се поставя такъв въпрос, обикновено не се обръща внимание на следното, че човекът действително проявява себе си като дуалистично същество, и това, което от една страна възниква в долната част, е винаги паралелен орган за нещо, което възниква в горната част, и че в горната част определени органи не биха могли да възникнат, ако не биха могли да се развиват паралелните органи, в известен смисъл да се развият противоположните полюси в долната част. И колкото повече в животинската редица предния мозък приема формата, която след това се развива при човека, толкова повече се оформя червото именно в онази посока, водеща до отлагане на хранителните остатъци. Съществува тясна връзка между оформянето на червото и оформянето на главния мозък, и ако в хода на животинската редица не биха се появили дебелото черво, червеобразният придътък, то в крайна сметка не биха се появили и мислещи хора с физическа природа, защото човекът притежава своя мозък, своя мисловен орган изцяло за сметка на своите черва, и червата представляват точен обратен образ на мозъка. За да може човекът от една страна да бъде обременен от физическата дейност за целите на мисленето, от друга страна той трябва да натовари своя организъм с това, за което съществува предпоставка за натоварване, поради наличието на оформено дебело черво и на оформен пикочен мехур. Така появяващата се именно в човешкия физически свят най-висша душевно-духовна дейност, доколкото същата е свързана със съвършеното оформяне на главния мозък, същевременно е свързано и с принадлежащото към него оформяне на дебелото черво. Това е изключително значителна връзка, връзка хвърляща невероятно много светлина върху цялото творение на природата. Защото, макар да звучи малко парадоксално, сега Вие можете да кажете: защо всъщност хората имат червеобразен придатък? Можете да си отговорите: за да могат по съответния начин да разсъждават човешки. Защото това, което се оформя в лицето на червеобразния придатък, то има своята противоположност в човешкия мозък. Всичко от едната страна съответствува на това от другата.
към текста >>

36. 5. ПЕТА ЛЕКЦИЯ, 25.03.1920 г. GA_312 Духовна наука и медицина

Ако всичко солеобразно в известен смисъл показва такива взаимоотношения, при които то отдава себе си на околната среда, то причината за това се дължи на факта, че всичко солеобразно възниква на базата на оголването на съответните субстанции поради това, че тези субстанции са освободени от вътрешното развитие на невеществената същност на светлината и на други невеществени елементи.
Когато откриете, че в долната част на тялото се проявява излишна духовно-душевна дейност, както именно е случая с определени заболявания, които ще характеризираме по-нататък, тогава вие ще трябва да посегнете към едно лечебно средство, което средство ще води началото си от черупките на стридите или други подобни и бих желал да кажа на субстанции, действуващи отвътре навън чрез тайнствените сили на карбонатния варовик. Или от това ще зависи нещо съществено за лечебния процес, така че трябва да сме наясно: в този процес на изтласкване по посока отвътре навън са заложени определени лечебни сили. Всичко това, което виждате, което е свързано с лечебните средства като калциевия карбонат или е свързано със сродни лечебни средства, всичко това може да бъде рационално изследвано, само ако го видим в подобна взаимовръзка. От друга страна полярно отношение спрямо всичко заложено в силите на калциевия карбонат има онова, кое то се съдържа в силите да кажем например на фосфора. Изразите, които употребявам, в тяхното действително значение, са наистина не по-малко научни от онова, което в наше време често фигурира под формата на наука. Ако всичко солеобразно в известен смисъл показва такива взаимоотношения, при които то отдава себе си на околната среда, то причината за това се дължи на факта, че всичко солеобразно възниква на базата на оголването на съответните субстанции поради това, че тези субстанции са освободени от вътрешното развитие на невеществената същност на светлината и на други невеществени елементи. Бих желал да кажа, че всичко онова, което е солеобразно, чрез процеса на своето възникване така е изтласкало от себе си невеществения елемент, че той вече не му е вътрешно присъщ.
към текста >>

И по тази причина древните атавистични познания не съвсем необосновано са описвали фосфора като носител на светлината, защото съвсем правилно са виждали, че той действително носи невещественото, светлината.
Точно противоположното откриваме при фосфора. И по тази причина древните атавистични познания не съвсем необосновано са описвали фосфора като носител на светлината, защото съвсем правилно са виждали, че той действително носи невещественото, светлината. Това, което солта отстранява от себе си, фосфора го носи в себе си. И така, полярно противоположните на солта субстанции са тези, които в известен смисъл поемат невещественото, по-точно светлината, но поемат също така и другите невеществени елементи, топлината и подобни на нея, и ги превръща в своя вътрешна собственост. Но това обстоятелство се дължи лечебната сила на всичко, което е заложено във фосфора и което по някакъв начин е сродно на фосфора по отношение на лечебния процес. Ето защо фосфорът, който поема вътре в себе си невеществените елементи, е особено подходящ за случаите, когато астралното тяло и Аза недостигащи напълно до човека трябва да бъдат изтласкани обратно към човека.
към текста >>

И така, полярно противоположните на солта субстанции са тези, които в известен смисъл поемат невещественото, по-точно светлината, но поемат също така и другите невеществени елементи, топлината и подобни на нея, и ги превръща в своя вътрешна собственост.
Точно противоположното откриваме при фосфора. И по тази причина древните атавистични познания не съвсем необосновано са описвали фосфора като носител на светлината, защото съвсем правилно са виждали, че той действително носи невещественото, светлината. Това, което солта отстранява от себе си, фосфора го носи в себе си. И така, полярно противоположните на солта субстанции са тези, които в известен смисъл поемат невещественото, по-точно светлината, но поемат също така и другите невеществени елементи, топлината и подобни на нея, и ги превръща в своя вътрешна собственост. Но това обстоятелство се дължи лечебната сила на всичко, което е заложено във фосфора и което по някакъв начин е сродно на фосфора по отношение на лечебния процес. Ето защо фосфорът, който поема вътре в себе си невеществените елементи, е особено подходящ за случаите, когато астралното тяло и Аза недостигащи напълно до човека трябва да бъдат изтласкани обратно към човека.
към текста >>

След това, преминавайки към по-висшите тревисти растения, ще откриете, че и за тях почвата е един вид род на земя, но че вече и това, което е извънземно, има определено влияние върху тези тревисти растения, например светлината и други влияят върху оформянето на цветовете, също така на листата и т.н.
Тъй както не можете да разглеждате отделния косъм като организъм сам за себе си, така не можете да разглеждате и отделното растение като нещо само за себе си. Това че растенията са различни, почива единствено на обстоятелството, че в своето взаимодействие с останалия Космос Земята разгръща сили в най-различни посоки и по тази причина растенията са устроени различно. Но в основата на целия процес на нарастване на растенията лежи нещо единно за цялото земно устройство. Ето защо е особено важно да насочим вниманието си върху определени неща. Засега да кажем ще откриете, разглеждайки гъбите, че за тях самата почва представлява вид среда, един вид родна земя. След това, преминавайки към по-висшите тревисти растения, ще откриете, че и за тях почвата е един вид род на земя, но че вече и това, което е извънземно, има определено влияние върху тези тревисти растения, например светлината и други влияят върху оформянето на цветовете, също така на листата и т.н. Но особено интересно е, че когато насочите вниманието си да кажем към дърветата, Вие ще видите, че в оформяне то на ствола на дървото, превръщаш дървото в многогодишно растение, имаме продължение на нещо, което за растението, намиращо се непосредствено върху земята, представлява самата земя. Защото виждате ли, трябва да си представите нещата по следния начин: помислете си, ето тук е земята; от земята пониква растението. Тогава в самата земя можем да потърсим сили, залегнали в основата на растежа на растението, и влизащи във взаимодействие с това, което струи от Космоса. Сега Ви моля, да не бъдете така силно шокирани от това, което ще Ви кажа, защото това действително е така. Когато нараства едно дърво, земята по определен начин се източва над онова, което преди директно е преминало от земята в растението; това нахлува в ствола и в основата си всички стволове на дърветата представляват израстъци на Земята.
към текста >>

37. 6. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, 26.03.1920 г. GA_312 Духовна наука и медицина

И то е подвластно на тежестта, докато растителният растеж нагоре представлява едно постоянно преодоляване на тежестта и на другите, свързани със Земята сили, така че можем да говорим за полярна противоположност между тежестта и светлината.
Виждате ли, това Ви навежда най-вече на мисълта, че в лицето на земната флора в действителност имаме нещо, което представлява взаимообмен на самата Земя, в нейната цялост, с извънтелурическия елемент. Това се простира не просто върху формата на Земята, но това се простира и върху външния химизъм, и върху цялата органна система. Защото тъй както в областта на механичното, на външния образ, земният елемент бива преодолян от космичното, така в известна степен и земният химизъм на растението бива преодолян от извънземното, и когато е преодолян да една определена степен, той трябва да бъде положен обратно в земното, за да представя земния химизъм. И тогава вече не сте далече от това да разберете, че външно земният химизъм се проявява във всичко, което намира израз в пепелта, т.е. че земният химизъм намира израз в това, което е отпаднало от живия елемент. И то е подвластно на тежестта, докато растителният растеж нагоре представлява едно постоянно преодоляване на тежестта и на другите, свързани със Земята сили, така че можем да говорим за полярна противоположност между тежестта и светлината. Светлината е тази, която непрекъснато преодолява тежестта. И по определен начин растението е впрегнато в този процес, в тази борба между тежест и светлина, между това, което се стреми към пепелта и това, което е устремено към огъня. И тук ние се насочваме към тази полярна противоположност между изпепеляването и това, което открива себе си в огъня, насочваме се към противоположността между вещественото и невещественото. И така, тук от една страна имаме растителния свят в неговата взаимовръзка с Космоса.
към текста >>

Светлината е тази, която непрекъснато преодолява тежестта.
Това се простира не просто върху формата на Земята, но това се простира и върху външния химизъм, и върху цялата органна система. Защото тъй както в областта на механичното, на външния образ, земният елемент бива преодолян от космичното, така в известна степен и земният химизъм на растението бива преодолян от извънземното, и когато е преодолян да една определена степен, той трябва да бъде положен обратно в земното, за да представя земния химизъм. И тогава вече не сте далече от това да разберете, че външно земният химизъм се проявява във всичко, което намира израз в пепелта, т.е. че земният химизъм намира израз в това, което е отпаднало от живия елемент. И то е подвластно на тежестта, докато растителният растеж нагоре представлява едно постоянно преодоляване на тежестта и на другите, свързани със Земята сили, така че можем да говорим за полярна противоположност между тежестта и светлината. Светлината е тази, която непрекъснато преодолява тежестта. И по определен начин растението е впрегнато в този процес, в тази борба между тежест и светлина, между това, което се стреми към пепелта и това, което е устремено към огъня. И тук ние се насочваме към тази полярна противоположност между изпепеляването и това, което открива себе си в огъня, насочваме се към противоположността между вещественото и невещественото. И така, тук от една страна имаме растителния свят в неговата взаимовръзка с Космоса.
към текста >>

И по определен начин растението е впрегнато в този процес, в тази борба между тежест и светлина, между това, което се стреми към пепелта и това, което е устремено към огъня.
Защото тъй както в областта на механичното, на външния образ, земният елемент бива преодолян от космичното, така в известна степен и земният химизъм на растението бива преодолян от извънземното, и когато е преодолян да една определена степен, той трябва да бъде положен обратно в земното, за да представя земния химизъм. И тогава вече не сте далече от това да разберете, че външно земният химизъм се проявява във всичко, което намира израз в пепелта, т.е. че земният химизъм намира израз в това, което е отпаднало от живия елемент. И то е подвластно на тежестта, докато растителният растеж нагоре представлява едно постоянно преодоляване на тежестта и на другите, свързани със Земята сили, така че можем да говорим за полярна противоположност между тежестта и светлината. Светлината е тази, която непрекъснато преодолява тежестта. И по определен начин растението е впрегнато в този процес, в тази борба между тежест и светлина, между това, което се стреми към пепелта и това, което е устремено към огъня. И тук ние се насочваме към тази полярна противоположност между изпепеляването и това, което открива себе си в огъня, насочваме се към противоположността между вещественото и невещественото. И така, тук от една страна имаме растителния свят в неговата взаимовръзка с Космоса.
към текста >>

И така, ако на мястото на другите невеществени съставки поставим светлината като заместител, като представител, то и в извън човешката природа непрекъснато трябва да си представяме борбата между светлината и тежестта, между това, което се стреми към извънземното, и това, което насочва земните субстанции към централната точка.
А сега, във връзка с казаното днес, каква е разликата между тези три различни вътрешни формообразуващи процеса на извън човешката природа? Всичко, което е солеподобно в своя процес, то отвежда вътрешните процеси в обсега на тежестта. И тези от Вас, които четат стари медицински трудове, ще сторят добре, ако навсякъде в древните ръкописи, където става дума за превръщането на субстанциите в соли, си кажат допълнително: чрез този процес съответната субстанция бива предадена на силите на тежестта: докато чрез противоположния процес, чрез светлинния процес, вече невеществените съставки биват иззети от силите на тежестта. И така, ако на мястото на другите невеществени съставки поставим светлината като заместител, като представител, то и в извън човешката природа непрекъснато трябва да си представяме борбата между светлината и тежестта, между това, което се стреми към извънземното, и това, което насочва земните субстанции към централната точка. В това преди всичко имаме противоположността тежест светлина, и махалоподобно люшкащото се, непрекъснато търсене на равновесието между тежест и светлина, която намира израз в меркуриалния елемент. В него се съдържа не друго, а това което представя непрекъснато търсене на равновесното състояние между светлината и тежестта.
към текста >>

В това преди всичко имаме противоположността тежест светлина, и махалоподобно люшкащото се, непрекъснато търсене на равновесието между тежест и светлина, която намира израз в меркуриалния елемент.
А сега, във връзка с казаното днес, каква е разликата между тези три различни вътрешни формообразуващи процеса на извън човешката природа? Всичко, което е солеподобно в своя процес, то отвежда вътрешните процеси в обсега на тежестта. И тези от Вас, които четат стари медицински трудове, ще сторят добре, ако навсякъде в древните ръкописи, където става дума за превръщането на субстанциите в соли, си кажат допълнително: чрез този процес съответната субстанция бива предадена на силите на тежестта: докато чрез противоположния процес, чрез светлинния процес, вече невеществените съставки биват иззети от силите на тежестта. И така, ако на мястото на другите невеществени съставки поставим светлината като заместител, като представител, то и в извън човешката природа непрекъснато трябва да си представяме борбата между светлината и тежестта, между това, което се стреми към извънземното, и това, което насочва земните субстанции към централната точка. В това преди всичко имаме противоположността тежест светлина, и махалоподобно люшкащото се, непрекъснато търсене на равновесието между тежест и светлина, която намира израз в меркуриалния елемент. В него се съдържа не друго, а това което представя непрекъснато търсене на равновесното състояние между светлината и тежестта.
към текста >>

В него се съдържа не друго, а това което представя непрекъснато търсене на равновесното състояние между светлината и тежестта.
А сега, във връзка с казаното днес, каква е разликата между тези три различни вътрешни формообразуващи процеса на извън човешката природа? Всичко, което е солеподобно в своя процес, то отвежда вътрешните процеси в обсега на тежестта. И тези от Вас, които четат стари медицински трудове, ще сторят добре, ако навсякъде в древните ръкописи, където става дума за превръщането на субстанциите в соли, си кажат допълнително: чрез този процес съответната субстанция бива предадена на силите на тежестта: докато чрез противоположния процес, чрез светлинния процес, вече невеществените съставки биват иззети от силите на тежестта. И така, ако на мястото на другите невеществени съставки поставим светлината като заместител, като представител, то и в извън човешката природа непрекъснато трябва да си представяме борбата между светлината и тежестта, между това, което се стреми към извънземното, и това, което насочва земните субстанции към централната точка. В това преди всичко имаме противоположността тежест светлина, и махалоподобно люшкащото се, непрекъснато търсене на равновесието между тежест и светлина, която намира израз в меркуриалния елемент. В него се съдържа не друго, а това което представя непрекъснато търсене на равновесното състояние между светлината и тежестта.
към текста >>

И така става дума за това, тези невеществени елементи между солевия, фосфорния и меркуриалния елемент действително да бъдат вместени в целия Космос, в тежестта, в светлината и в противоположността между двете, т.е.
И така става дума за това, тези невеществени елементи между солевия, фосфорния и меркуриалния елемент действително да бъдат вместени в целия Космос, в тежестта, в светлината и в противоположността между двете, т.е. в уравновесяването между двете. Само че виждате ли, в тази пълна противоположност по странен начин е вместена цялата сърдечна дейност при човека. Това бих казал е ужасното в съвременния природонаучен светоглед, че независимо от онази помпена система, с която сравняват сърцето и чиято несъстоятелност аз вече Ви изложих, днес всички бива така представено, като че ли сърцето се изчерпва с една дейност, в известен смисъл ограничена от кожата на съответното същество. Днес човекът не си представя нещо друго, освен това, че сърцето е в някаква връзка с това, което пулсира през тялото. Само че това не е вярно; като същество с органи, човекът е включен в целия световен процес, и човешкото сърце е не само орган, поставен в организма, но то е нещо, което принадлежи на целия световен процес.
към текста >>

Той е включен в целия световен процес чрез това, че сърцето например със своите удари действително представлява израз не само на това, което става в човека, но е израз и на онази борба, която се разиграва между светлината и тежестта в целия Космос.
Днес човекът не си представя нещо друго, освен това, че сърцето е в някаква връзка с това, което пулсира през тялото. Само че това не е вярно; като същество с органи, човекът е включен в целия световен процес, и човешкото сърце е не само орган, поставен в организма, но то е нещо, което принадлежи на целия световен процес. И това, което се разиграва в растението, това взаимодействие на под слънчевото и над слънчевото, това се отразява в човека и намира израз на това, което се извършва в човека, но са напълно израз и на извънчовешките отношения. Когато разглеждате сърцето на човека, то в него бих казал взет в основата си, се отразява целия световен процес. Човекът всъщност е индивидуализиран само като духовно-душевно същество. Той е включен в целия световен процес чрез това, че сърцето например със своите удари действително представлява израз не само на това, което става в човека, но е израз и на онази борба, която се разиграва между светлината и тежестта в целия Космос.
към текста >>

Ако тек си представите земното, а там извънземното, то в извънземното и земното имате противоположността между светлината и гравитационната сила.
Защото вземете това, което е заложено в агентите олово, калай, желязо и ще имате почти всичко, свързано с цвето и семеобразуването у растенията, доколкото то протича извън земния елемент, над повърхността на Земята; и всичко, което е с меден, живачен и сребрист характер трябва да е свързано с коренообразуването у растението. Докато от една страна живачният елемент осъществява известно изравняване, естествено идва мисълта, от друга страна да търсим друго изравняване. Защото виждате ли, живачният елемент представлява изравняване между телурическото и в известен смисъл между надтелурическото. Но в действителност цялата ни Вселена е проникната от Дух. И тук бих желал да кажа, се установява един друг вид полярност. Ако тек си представите земното, а там извънземното, то в извънземното и земното имате противоположността между светлината и гравитационната сила. Но с това само имате възможността да погледнете на едно равновесно състояние между земното и извънземното.
към текста >>

това, което е склонно към солеобразуване, от онова, което става носител на светлина, т.е.
Така, както можем да установим връзката на отделните планети с металите, както характеризирах това преди, така може да се установи и връзката между Слънцето и златото. Но и тук нещата стоят така, че древните наистина са ценели златото не заради ариманическата му стойност, но заради връзката му със Слънцето, заради връзката му с равновесието между Дух и материя. Важното сега е, винаги да насочваме погледа си към факта, че по някакъв начин в природата непрекъснато бива обединявано това, което ние разделяме; както в мислите си, така и в това, което извършваме на Земята. Ние отделяме мислите си подвластно на гравитационната сила, т.е. това, което е склонно към солеобразуване, от онова, което става носител на светлина, т.е. което е склонно към светлинното въздействие, и от това, което е подвластно на равновесието между двете. Но в природата това не навсякъде е така разделено, в природата тези въздействия са свързани помежду си, вплетени са едно в друго, така че тук те образуват изкусни строителни системи, и тази изкусна строителна система се съдържа и в златото, в светенето, защото чрез златото Духът, по едни чист начин, в известен смисъл поглежда във външния свят. Тук ни прави впечатление нещо, което бих желал да Ви кажа под формата на скоби, тъй като вероятно ще можете плодотворно да работите върху импулсите, които човек може да получи от старата литература и да бъдат те претворени в новата литература. За да осъществите споменатите вчера дисертации, ще можете да получите много импулси от старата литература, ако умеете правилно да разберете тази стара литература. Изключително важно е да се види, как всъщност във всяка една субстанция старата литература вижда и трите принципа в съчетание: солевия, меркуриалния (живачния) и фосфорния или серния и как в по-древни времена са се стараели тези три принципа да бъдат отделени от всяка субстанция. Т.е.
към текста >>

Но ако се абстрахираме от всичко това, както трябва да постъпим в тези лекции, където само за малко бе хвърлена светлина върху древната литература, върху древните и ако се насочим към това, което днес може да бъде изследвано, то достигаме именно до следното: за да получим от природните субстанции нужното ни от тези три принципа, характеризирани вчера и днес, действително по определен начин, с природни субстанции, трябва да бъде извършен процеса на изгаряне, чрез което първоначално ще отделим например носителя на огъня, на светлината, след това трябва да се опитаме от природните субстанци и за определени цели да получим меркуриалното (живачния елемент), така че да остане само това, което се стреми към солевия принцип.
Наистина, напълно вярно е, че ако искаме да постъпим по същия начин, както древните са постъпвали в процеса за отделянето на трите природни принципа, то и ние днес не бихме се справили лесно. Но ако се абстрахираме от всичко това, както трябва да постъпим в тези лекции, където само за малко бе хвърлена светлина върху древната литература, върху древните и ако се насочим към това, което днес може да бъде изследвано, то достигаме именно до следното: за да получим от природните субстанции нужното ни от тези три принципа, характеризирани вчера и днес, действително по определен начин, с природни субстанции, трябва да бъде извършен процеса на изгаряне, чрез което първоначално ще отделим например носителя на огъня, на светлината, след това трябва да се опитаме от природните субстанци и за определени цели да получим меркуриалното (живачния елемент), така че да остане само това, което се стреми към солевия принцип. Тогава то може да бъде изтеглено чрез нещо киселинно и тогава, било от растения или от минерали, ще получим едно действително солево лечебно средство. Подробностите ще разгледам допълнително. И така, в природата или ще търсим това, което е носител на светлината, за да получим извънтелурическото, или ще се опитваме да отделим извънтелурическото от земните субстанции и да остане телурическото, и тогава ще имаме действително солевото или ще се опитаме да получим нещо, което да представлява равновесното състояние между двете.
към текста >>

И така, в природата или ще търсим това, което е носител на светлината, за да получим извънтелурическото, или ще се опитваме да отделим извънтелурическото от земните субстанции и да остане телурическото, и тогава ще имаме действително солевото или ще се опитаме да получим нещо, което да представлява равновесното състояние между двете.
Наистина, напълно вярно е, че ако искаме да постъпим по същия начин, както древните са постъпвали в процеса за отделянето на трите природни принципа, то и ние днес не бихме се справили лесно. Но ако се абстрахираме от всичко това, както трябва да постъпим в тези лекции, където само за малко бе хвърлена светлина върху древната литература, върху древните и ако се насочим към това, което днес може да бъде изследвано, то достигаме именно до следното: за да получим от природните субстанции нужното ни от тези три принципа, характеризирани вчера и днес, действително по определен начин, с природни субстанции, трябва да бъде извършен процеса на изгаряне, чрез което първоначално ще отделим например носителя на огъня, на светлината, след това трябва да се опитаме от природните субстанци и за определени цели да получим меркуриалното (живачния елемент), така че да остане само това, което се стреми към солевия принцип. Тогава то може да бъде изтеглено чрез нещо киселинно и тогава, било от растения или от минерали, ще получим едно действително солево лечебно средство. Подробностите ще разгледам допълнително. И така, в природата или ще търсим това, което е носител на светлината, за да получим извънтелурическото, или ще се опитваме да отделим извънтелурическото от земните субстанции и да остане телурическото, и тогава ще имаме действително солевото или ще се опитаме да получим нещо, което да представлява равновесното състояние между двете.
към текста >>

Хомеопатичната система се стреми да се издигне над това, да се издигне над това се стреми и физикалното лечение, което, след като вече е изгубило пътя, по който правилно да прилага носителя на светлината фосфора, или правилно да прилага носителя на въздуха живака, по тази причина прилага директно светлината и въздуха.
Така че те, макар че са говорили за сол, всъщност са говорили за това, че в тази сол има нещо, което е различно при различните соли, което поради това, че е сол, е земно, но поради това, че е сол, получена да кажем от различни метали, е нещо извънтелурическо и има отношение към най-различни неща в човека нещо, което утре ще характеризираме по-точно. Можем да тръгнем по този път например при получаването на солеобразното в лечебната наука; и по този път, по който сме тръгнали, може да се върви с едно все още много ясно чувство, след като другия път на древните вече е затворен, че човекът действително не е просто епруветка, но е нещо повече. И това е пътя, по който просто се опитваме, чрез приемане на това, което е тук и чрез потенциране на това, което е тук, да бъдат оползотворени силите, залегнали в основата на вече съществуващите субстанции. Това е пътят, който в съществената си част е присъщ на течението на Хаанеман и който бих желал да кажа представлява един вид възход от цялостните медицински стремежи на човека, след като старият път бе вече буренясал, поради това, че хората нищо вече не знаеха за някакви извънтелурически или други връзки. Това всъщност бих желал да кажа е залегнало в основата на отчаянието сред модерното лекарско съсловие, защото в модерната медицина вече не се гледа на това, което всъщност е в основата на земното: извънземното и защото съществува стремеж да се намери изход чрез това, което е залегнало само в земното. Хомеопатичната система се стреми да се издигне над това, да се издигне над това се стреми и физикалното лечение, което, след като вече е изгубило пътя, по който правилно да прилага носителя на светлината фосфора, или правилно да прилага носителя на въздуха живака, по тази причина прилага директно светлината и въздуха. Това разбира се също представлява една трета възможност. Но действителният, благоприятен път ще се открие само тогава, когато чрез духовната наука се вникне във връзката между минералното и извънтелурическото, между растителното и извънтелурическото и между животинското и извънтелурическото. И стигнем ли до животинското тогава вече достигаме съмнителната близост до човека. И тук древните са поставили една граница, която ние, изхождайки от новите изследвания отново ще ги потърсим. Те са казвали: растенията те са в сферата на планетарната система; минералите те са в сферата на планетарната система, когато обаче се възкачим в животинския свят, тогава вече напускаме планетарната система, и нещата стоят така, че много по-малко можем да си играем с тях, отколкото ако останем в рамките на планетарното, на извънтелурическото.
към текста >>

38. 7. СЕДМА ЛЕКЦИЯ, 27.03.1920 г. GA_312 Духовна наука и медицина

Едва като сме сторили това можем в правилна светлина да разгледаме определени явления, възникващи в живота на човека.
Когато искаме да разгледаме цялостното състояние на човека, здрав или болен, важното се състои в това, че човекът в известен смисъл живее в две полярно-противоположни възрасти, и че в юношеството е изложен на различни влияния, че в юношеството е изложен повече на над слънчевите влияния, на влиянието на Сатурн, Юпитер и Марс, и че в по-късна възраст е изложен на под слънчевите влияния, на влиянията на Венера, Меркурий и на Луната, ако трябва да ги обознача според това, което казахме вчера. Влиянието на Луната обаче се появява сравнително най-рано и най-ясно. Това отново ни навежда на мисълта, че при разглеждането на човека постоянно трябва да свързваме пространството с това, което се отнася до времето. Едва като сме сторили това можем в правилна светлина да разгледаме определени явления, възникващи в живота на човека. И при отделните подробности винаги по малко ще се докосваме до това, как да постъпваме, за да виждаме в правилна светлина обстоятелствата, отнасящи се до опознаването на човека. Виждате ли, това което въздействува върху човека, започва в основата си още преди раждането, всъщност още преди зачатието. И често, при изследването на тези неща, съм се питал: на какво се дължи, та толкова много болестни процеси в обичайната медицинска литература се обозначават като такива с "неизвестен произход", обозначават се като нещо, до чиито произход не можем да достигнем. Това се дължи на обстоятелството, че не се обръща внимание на факта, че комплексът от сили, които вчера определихме като извънтелурически е вече налице, дори когато човекът се приближава към своето зачатие, не само към своето раждане, и че всичко, което въздействува върху човека, предизвиква обратни въздействия, така че известни процеси, разположени в действителност преди зачатието, предизвикват противодействия след зачатието, или след раждането. И понякога в човешкия живот наблюдаваме само това, което настъпва след раждането и което представлява вид противодействие срещу нещо, което е било още преди зачатието, и което съществува във връзка с цялостното битие на природата.
към текста >>

И при отделните подробности винаги по малко ще се докосваме до това, как да постъпваме, за да виждаме в правилна светлина обстоятелствата, отнасящи се до опознаването на човека.
Когато искаме да разгледаме цялостното състояние на човека, здрав или болен, важното се състои в това, че човекът в известен смисъл живее в две полярно-противоположни възрасти, и че в юношеството е изложен на различни влияния, че в юношеството е изложен повече на над слънчевите влияния, на влиянието на Сатурн, Юпитер и Марс, и че в по-късна възраст е изложен на под слънчевите влияния, на влиянията на Венера, Меркурий и на Луната, ако трябва да ги обознача според това, което казахме вчера. Влиянието на Луната обаче се появява сравнително най-рано и най-ясно. Това отново ни навежда на мисълта, че при разглеждането на човека постоянно трябва да свързваме пространството с това, което се отнася до времето. Едва като сме сторили това можем в правилна светлина да разгледаме определени явления, възникващи в живота на човека. И при отделните подробности винаги по малко ще се докосваме до това, как да постъпваме, за да виждаме в правилна светлина обстоятелствата, отнасящи се до опознаването на човека. Виждате ли, това което въздействува върху човека, започва в основата си още преди раждането, всъщност още преди зачатието. И често, при изследването на тези неща, съм се питал: на какво се дължи, та толкова много болестни процеси в обичайната медицинска литература се обозначават като такива с "неизвестен произход", обозначават се като нещо, до чиито произход не можем да достигнем. Това се дължи на обстоятелството, че не се обръща внимание на факта, че комплексът от сили, които вчера определихме като извънтелурически е вече налице, дори когато човекът се приближава към своето зачатие, не само към своето раждане, и че всичко, което въздействува върху човека, предизвиква обратни въздействия, така че известни процеси, разположени в действителност преди зачатието, предизвикват противодействия след зачатието, или след раждането. И понякога в човешкия живот наблюдаваме само това, което настъпва след раждането и което представлява вид противодействие срещу нещо, което е било още преди зачатието, и което съществува във връзка с цялостното битие на природата. Това, което казвам сега, се отнася в силна степен до всичко свързано с осификацията (ossificatio-вкостеняване бел.
към текста >>

Всички тези неща трябва да бъдат видени в светлината, че именно човекът представлява едно сложно същество, поради обстоятелството, че притежава на първо място физическо устройство, притежава етерно устройство, което устройство от 7-та до 14-та година има много работа, за да вгради в себе си във физическото устройство, и за да бъде отново отделено от него при такива обстоятелства, като бременността; трябва да имаме също така предвид, че едва след 14-та година се осъществява пълното вработване на астралното тяло и още по-късно – вработването на Аза, но че не трябва да си представяме Аза така, като че ли е разположен вън от човека.
Всички тези неща трябва да бъдат видени в светлината, че именно човекът представлява едно сложно същество, поради обстоятелството, че притежава на първо място физическо устройство, притежава етерно устройство, което устройство от 7-та до 14-та година има много работа, за да вгради в себе си във физическото устройство, и за да бъде отново отделено от него при такива обстоятелства, като бременността; трябва да имаме също така предвид, че едва след 14-та година се осъществява пълното вработване на астралното тяло и още по-късно – вработването на Аза, но че не трябва да си представяме Аза така, като че ли е разположен вън от човека. В будно състояние той разбира се никога не се намира вън от организма, но неговото вработване представлява по-висша степен на съвместно функциониране. Ето защо винаги става така, че при всяко нарушение в организма Азът е изправен пред известно затруднение, а именно; правилно да прояви себе си при тези различни условия. И трябва да кажем, че днес вече медицината, без да знае това, или дори отдавна, е стигнала до там, да чертае схеми на тези затруднения на Аза, който трябва да се справи с другите три тела на човека, които схеми са изключително поучителни за борбата на Аза с другите тела. Човекът обаче не вижда тази борба вътре, естествено, тъй като живее във времето на материалистичния светоглед.
към текста >>

39. 8. ОСМА ЛЕКЦИЯ, 28.03.1920 г. GA_312 Духовна наука и медицина

Така в известен мисъл достигаме до другия полюс на зрението, до това, което в организма съдействува на зрението, до нещо, което ще хвърли изключително много светлина върху следващите разглеждания.
Или в известен смисъл процесът трябва да метаморфозира по посока нагоре. Зрителният процес представлява вид метаморфоза на вкусовия процес. Но метаморфоза на вкусовия процес трябва да съществува в тялото по посока надолу. Докато чрез зрителния процес се изкачваме повече по посока на външния свят, окото е поставено само в костната ямка и оттук ние попадаме навън, окото представлява един крайно външен орган зрителният процес е устроен повече по посока навън, сега в противоположна посока трябва да си представим метаморфозата на вкусовия процес надолу в тялото. Така в известен мисъл достигаме до другия полюс на зрението, до това, което в организма съдействува на зрението, до нещо, което ще хвърли изключително много светлина върху следващите разглеждания. Защото, какво намираме, когато проследим метаморфозата на вкусовия процес по посока надолу? Тук лежи храносмилането и можете да достигнете до едно действително вътрешно разбиране на храносмилането само, ако от една страна успеете да си го представите като метаморфозирало продължение на вкуса, а от друга страна си го представите като пълна полярна противоположност на насоченото навън зрение, защото външното зрение ще Ви доведе до това, да разберете, кое от външния свят съответствува на това храносмилане, на кое храносмилането представлява органически вложен във вътрешността процес. От друга страна ще осъзнаете, как можем да си представим родството на храносмилателния процес с процеса на вкусване. Вие изобщо не бихте могли да разберете интимните дейности в човешкия организъм, разположени в храносмилателния процес, ако не си представите цялостния храносмилателен процес по начина, според който доброто храносмилане почива на способността, в известен смисъл да умее да вкусваме с целия храносмилателен тракт, и че лошото храносмилане в известен смисъл се дължи на неспособността да усещаме вкуса с целия храносмилателен апарат. И така виждате ли, процесът, който разгледахме, се разделя на вкусване и помирисване; ето тук в известен смисъл един процес се разцепва по такъв начин, че от една страна имаме работа с процес, с вкусовия процес, изразяващ се повече чрез взаимодействието на етерното с физическото, а от друга страна имаме процес, който откриваме в лицето на обонянието.
към текста >>

И така стигаме до това, да си кажем, че тук се хвърля светлина и върху странното взаимодействие съществуващо между анатомията на главата, на главния мозък и самия мисловен процес.
Сега трябва да проследим нещата по такъв начин, че в това, което живее в нас като нещо душевно, но което е и свързано с организма, не в материалистичен смисъл, но в друг един смисъл, познат Ви вече от лекциите, в това душевно да видим едно метаморфозирало виждане, което от своя страна с известна своя част е поставено във вътрешността, в мисленето, в представите (вж. рис.16). При това трябва да си представим органите, залегнали в основата на представите т.е. органите от вътрешността на главата като зрителни органи, метаморфози рали в едно определено направление. Моля Ви само да се ориентирате по отношение на следното, че повечето от вашите представи, кои то живеят в мисленето, представляват само продължения на зрителните представи; необходимо е единствено да сравните душевния живот на тези, които са родени слепи и на тези, които са родени глухи. В мисленето си ние имаме едно продължение на зрението по посока към вътрешността. И така стигаме до това, да си кажем, че тук се хвърля светлина и върху странното взаимодействие съществуващо между анатомията на главата, на главния мозък и самия мисловен процес. Така например е крайно своеобразно това е една хубава тема за медицинска дисертация, че когато истински се приближим до същността на мисловните процеси и искаме да изследваме, как е свързано устройството на главния мозък с всеобхватното мислене, тогава странно, достигаме до структури, наподобяващи преобразени обонятелни нерви. Така бихме могли да кажем: вътрешно погледнато, в своя обратен образ, нашето разпръснато аналогично мислене е много сходно със зрението. Но обобщаването на видяното, асоциирането на представите, това всъщност вътрешно-органично погледнато, силно напомня на обонянието. Но това, по един твърде забележителен начин, намира израз дори в анатомичната структура на главния мозък. И така във всеки случай, тук, от една страна достигаме до представите, до мисленето.
към текста >>

И ако сега се върнем обратно към онова, което наблюдавахме преди малко, че уханието представлява задържано изгаряне, а втвърдяването на растението един задържан процес на солеобразуване, то така ние отново ще хвърлим светлина върху това, което протича във вътрешността.
И това е: храносмилателния процес получава своето продължение в лицето на отделителния процес (вж. рис. 16), който с това се превръща в обратен образ на представите. Ето така, от една по-интимна гледна точка видяхте това, което преди няколко дни Ви посочих повече с помощта на сравнителната анатомия, когато насочих вниманието Ви и към това, как просто устройството на човека и по-точно появата на чревната флора по определен начин ни сочи, какво вътрешно родство съществува между тъй наречените духовни способности на човека и неговия регулиран или не регулиран отделителен процес. Ето това сега го имате представено от една друга негова страна. И така, тъй както в лицето на мисловния процес имаме продължение на зрителния процес по посока навътре, така по посока навън в лицето на отделителния процес имаме едно продължение на храносмилателния процес. И ако сега се върнем обратно към онова, което наблюдавахме преди малко, че уханието представлява задържано изгаряне, а втвърдяването на растението един задържан процес на солеобразуване, то така ние отново ще хвърлим светлина върху това, което протича във вътрешността.
към текста >>

40. 11. ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 31.03.1920 г. GA_312 Духовна наука и медицина

Но това може да се извърши дори ако само по такъв начин предизвикаме това обратно действие, та доведем съответната субстанция до състояние, в което или чрез което тя след това, под влияние на светлината, ще започне например да флуоресцира или да фосфорицира.
в това, което ни е необходимо, за да вработим в него хомеопатичната субстанция, раздробена субстанция. Този медиум получава една друга конфигурация; също така, както аз ставам друг, когато от благосъстоянието във външния социален живот преминава към дългове, така субстанцията преминава в противоположното си състояние, и това свое противоположно състояние което е притежавала преди това в себе си, него тя предава на околната и среда. И така, ако бих казал, че дадена субстанция, притежава определени свойства, при което аз я виждам до все по-малки и по-малки количества, тогава тази субстанция след като се приближи до определена нулева точка, получава другото свойство да излъчи този свои предишни свойства в околната среда и по съответен начин да стимулира средството, с което съм я обработил. Тази стимулация може да се състои в това, директно да се предизвиква описаното тук обратно действие. Но това може да се извърши дори ако само в това, директно да се предизвика описаното тук обратно действие. Но това може да се извърши дори ако само по такъв начин предизвикаме това обратно действие, та доведем съответната субстанция до състояние, в което или чрез което тя след това, под влияние на светлината, ще започне например да флуоресцира или да фосфорицира. В този случай сме предизвикали появата на обратното действие на излъчването в околната среда. Това са нещата, които трябва да бъдат взети предвид. Наистина не се състои работата в това, да попадаме в сферата на мистичното, но работата се състои в това, най-после да разгледаме природата в действителната и активност; така да вникнем в ритмичния и ход също така и по отношение свойствата на субстанциите. Това бих желал да кажа е един лаймотив, с чиято помощ да разберем, къде са скрити въздействията. Когато потенцирате, Вие първо достигате до една нулева точка.
към текста >>

Това, че в хода на своето развитие сме отделили от себе си животинския елемент, с това е свързана способността ни ще се учудите, но действително е така да развиваме в организма си собствена оригинална светлина.
Човек може да разбере животинската същност едва когато я възприеме като онзи елемент, който бива концентриран от Земята в противоположност на процеса на унищожаване на животинския елемент на Земята, и което именно проявява себе си в животинския процес. Ето защо, когато въведем carbo vegetabilis в човешкия организъм, не се случва нищо друго, но се въвежда онзи елемент в човешкия организъм, който се стреми към животинското. Всички появяващи се симптоми, от оригване до газовете в червата, до миризливата диария и т.е., от една страна до образуването на хемороиди, от друга страна до всякакви парещи болки, всичко произхожда от това, че животинският елемент, който човек, за да може да бъде човек, в хода на своето развитие е изхвърлил от себе си, този животински процес бива въведен обратно в човека. Виждате ли, тъкмо това ни дава основание да кажем: давайки на човека високи дози carbo vegetabilis, ние го подтикваме да се съпротивлява, проявявайки в себе си нещо, което дължи на обстоятелството, че в хода на своето развитие е отделил от себе си животинския елемент. Това, че в хода на своето развитие сме отделили от себе си животинския елемент, с това е свързана способността ни ще се учудите, но действително е така да развиваме в организма си собствена оригинална светлина. С горната част на своето тяло ние действително произвеждаме оригинална светлина, в противоположност на долната част на тялото, където, за да можем да си присвоим тази способност за произвеждане на оригинална светлина, ние притежаваме съответните съпротивителни органи срещу пълното ни превръщане в животни. Това е едно от дълбоките различия между човешката и животинската същност; докато по отношение на другите висши духовни процеси животинската същност има общо с човека, животните не притежават способността да развият достатъчно светлина във вътрешността си. Тук стигаме до една бих желал да кажа доста болезнена глава на по-новата естествена наука, която обаче не може да остане скрита за Вас по простата причина, че не можете да заобиколите тази глава, ако желаете да вникнете във връзките в човека със света извън него. Най-голямото препятствие за обикновеното възприемане въздействията на субстанциите в човешкия организъм изобщо и преди всичко въздействията на лечебните субстанции е закона за тъй нареченото съхранение на силата или енергията, а също така и закона за съхранение на веществото. Тези закони, изучава ни като общи природни закони, не представляват нищо друго освен нещо, което е в абсолютно противоречие с процеса на човешкото развитие.
към текста >>

С горната част на своето тяло ние действително произвеждаме оригинална светлина, в противоположност на долната част на тялото, където, за да можем да си присвоим тази способност за произвеждане на оригинална светлина, ние притежаваме съответните съпротивителни органи срещу пълното ни превръщане в животни.
Човек може да разбере животинската същност едва когато я възприеме като онзи елемент, който бива концентриран от Земята в противоположност на процеса на унищожаване на животинския елемент на Земята, и което именно проявява себе си в животинския процес. Ето защо, когато въведем carbo vegetabilis в човешкия организъм, не се случва нищо друго, но се въвежда онзи елемент в човешкия организъм, който се стреми към животинското. Всички появяващи се симптоми, от оригване до газовете в червата, до миризливата диария и т.е., от една страна до образуването на хемороиди, от друга страна до всякакви парещи болки, всичко произхожда от това, че животинският елемент, който човек, за да може да бъде човек, в хода на своето развитие е изхвърлил от себе си, този животински процес бива въведен обратно в човека. Виждате ли, тъкмо това ни дава основание да кажем: давайки на човека високи дози carbo vegetabilis, ние го подтикваме да се съпротивлява, проявявайки в себе си нещо, което дължи на обстоятелството, че в хода на своето развитие е отделил от себе си животинския елемент. Това, че в хода на своето развитие сме отделили от себе си животинския елемент, с това е свързана способността ни ще се учудите, но действително е така да развиваме в организма си собствена оригинална светлина. С горната част на своето тяло ние действително произвеждаме оригинална светлина, в противоположност на долната част на тялото, където, за да можем да си присвоим тази способност за произвеждане на оригинална светлина, ние притежаваме съответните съпротивителни органи срещу пълното ни превръщане в животни. Това е едно от дълбоките различия между човешката и животинската същност; докато по отношение на другите висши духовни процеси животинската същност има общо с човека, животните не притежават способността да развият достатъчно светлина във вътрешността си. Тук стигаме до една бих желал да кажа доста болезнена глава на по-новата естествена наука, която обаче не може да остане скрита за Вас по простата причина, че не можете да заобиколите тази глава, ако желаете да вникнете във връзките в човека със света извън него. Най-голямото препятствие за обикновеното възприемане въздействията на субстанциите в човешкия организъм изобщо и преди всичко въздействията на лечебните субстанции е закона за тъй нареченото съхранение на силата или енергията, а също така и закона за съхранение на веществото. Тези закони, изучава ни като общи природни закони, не представляват нищо друго освен нещо, което е в абсолютно противоречие с процеса на човешкото развитие. Виждате ли, целият хранителен и храносмилателен процес не е в това, за което го представя материалистичния възглед.
към текста >>

Това е едно от дълбоките различия между човешката и животинската същност; докато по отношение на другите висши духовни процеси животинската същност има общо с човека, животните не притежават способността да развият достатъчно светлина във вътрешността си.
Ето защо, когато въведем carbo vegetabilis в човешкия организъм, не се случва нищо друго, но се въвежда онзи елемент в човешкия организъм, който се стреми към животинското. Всички появяващи се симптоми, от оригване до газовете в червата, до миризливата диария и т.е., от една страна до образуването на хемороиди, от друга страна до всякакви парещи болки, всичко произхожда от това, че животинският елемент, който човек, за да може да бъде човек, в хода на своето развитие е изхвърлил от себе си, този животински процес бива въведен обратно в човека. Виждате ли, тъкмо това ни дава основание да кажем: давайки на човека високи дози carbo vegetabilis, ние го подтикваме да се съпротивлява, проявявайки в себе си нещо, което дължи на обстоятелството, че в хода на своето развитие е отделил от себе си животинския елемент. Това, че в хода на своето развитие сме отделили от себе си животинския елемент, с това е свързана способността ни ще се учудите, но действително е така да развиваме в организма си собствена оригинална светлина. С горната част на своето тяло ние действително произвеждаме оригинална светлина, в противоположност на долната част на тялото, където, за да можем да си присвоим тази способност за произвеждане на оригинална светлина, ние притежаваме съответните съпротивителни органи срещу пълното ни превръщане в животни. Това е едно от дълбоките различия между човешката и животинската същност; докато по отношение на другите висши духовни процеси животинската същност има общо с човека, животните не притежават способността да развият достатъчно светлина във вътрешността си. Тук стигаме до една бих желал да кажа доста болезнена глава на по-новата естествена наука, която обаче не може да остане скрита за Вас по простата причина, че не можете да заобиколите тази глава, ако желаете да вникнете във връзките в човека със света извън него. Най-голямото препятствие за обикновеното възприемане въздействията на субстанциите в човешкия организъм изобщо и преди всичко въздействията на лечебните субстанции е закона за тъй нареченото съхранение на силата или енергията, а също така и закона за съхранение на веществото. Тези закони, изучава ни като общи природни закони, не представляват нищо друго освен нещо, което е в абсолютно противоречие с процеса на човешкото развитие. Виждате ли, целият хранителен и храносмилателен процес не е в това, за което го представя материалистичния възглед. Целият хранителен и храносмилателен процес всъщност се разглеждат по такъв начин от материалистичния възглед, сякаш субстанциите са извън нас или, да останем при въглерода сякаш при въглеродът е извън нас; след това той бива приет, естествено бива съответно подготвен, но все пак бива проведен през организма и след това приет, така че макар и под формата на малки частици, в себе си човек носи това, което му е дал външния свят.
към текста >>

Със съживяването на въглерода е свързано това, което от друга страна в обикновения човек ние срещаме като образуване на светлина.
Защото действително човешкия организъм притежава възможността в своята долна част изцяло да унищожи външния въглерод, да го премахне от пространството и като обратно действие отново да го възстанови в оригинален вид. Да, това е така, в човешкия организъм съществува огнище за създаване на вещества, които са извън човешки, и същевременно съществува възможността, тези вещества да бъдат унищожавани. Това разбира се, не може да се признае от днешната естествена наука, защото тя всъщност не може да си представи по друг начин въздействията на веществата, освен подобно скитанията на axacbe т.е. че те просто се разхождат наоколо със своите най-малки частици. Тази наука не знае нищо за живота на веществата, за възникването на веществата и за смъртта на веществата и не знае нищо за това, как в човешкия организъм се осъществяват смъртта и съживяването на веществата. Със съживяването на въглерода е свързано това, което от друга страна в обикновения човек ние срещаме като образуване на светлина. Този процес на вътрешността, излъчващ светлина, той от своя страна отговаря на въздействието на външната светлина. По отношение на горната част на човека, ние сме така устроени, че външната светлина си противодействуват една на друга, взаимодействуват си и именно същественото на нашето устройство почива на обстоятелството, че именно там, където двете, външната светлина и вътрешната светлина, трябва да взаимодействуват, там ние сме в състояние да не им позволим да се слеят една с друга, но сме в състояние да ги държим разграничени, така че само да си въздействуват една на друга, но без да се обединяват.
към текста >>

Този процес на вътрешността, излъчващ светлина, той от своя страна отговаря на въздействието на външната светлина.
Да, това е така, в човешкия организъм съществува огнище за създаване на вещества, които са извън човешки, и същевременно съществува възможността, тези вещества да бъдат унищожавани. Това разбира се, не може да се признае от днешната естествена наука, защото тя всъщност не може да си представи по друг начин въздействията на веществата, освен подобно скитанията на axacbe т.е. че те просто се разхождат наоколо със своите най-малки частици. Тази наука не знае нищо за живота на веществата, за възникването на веществата и за смъртта на веществата и не знае нищо за това, как в човешкия организъм се осъществяват смъртта и съживяването на веществата. Със съживяването на въглерода е свързано това, което от друга страна в обикновения човек ние срещаме като образуване на светлина. Този процес на вътрешността, излъчващ светлина, той от своя страна отговаря на въздействието на външната светлина. По отношение на горната част на човека, ние сме така устроени, че външната светлина си противодействуват една на друга, взаимодействуват си и именно същественото на нашето устройство почива на обстоятелството, че именно там, където двете, външната светлина и вътрешната светлина, трябва да взаимодействуват, там ние сме в състояние да не им позволим да се слеят една с друга, но сме в състояние да ги държим разграничени, така че само да си въздействуват една на друга, но без да се обединяват.
към текста >>

По отношение на горната част на човека, ние сме така устроени, че външната светлина си противодействуват една на друга, взаимодействуват си и именно същественото на нашето устройство почива на обстоятелството, че именно там, където двете, външната светлина и вътрешната светлина, трябва да взаимодействуват, там ние сме в състояние да не им позволим да се слеят една с друга, но сме в състояние да ги държим разграничени, така че само да си въздействуват една на друга, но без да се обединяват.
Това разбира се, не може да се признае от днешната естествена наука, защото тя всъщност не може да си представи по друг начин въздействията на веществата, освен подобно скитанията на axacbe т.е. че те просто се разхождат наоколо със своите най-малки частици. Тази наука не знае нищо за живота на веществата, за възникването на веществата и за смъртта на веществата и не знае нищо за това, как в човешкия организъм се осъществяват смъртта и съживяването на веществата. Със съживяването на въглерода е свързано това, което от друга страна в обикновения човек ние срещаме като образуване на светлина. Този процес на вътрешността, излъчващ светлина, той от своя страна отговаря на въздействието на външната светлина. По отношение на горната част на човека, ние сме така устроени, че външната светлина си противодействуват една на друга, взаимодействуват си и именно същественото на нашето устройство почива на обстоятелството, че именно там, където двете, външната светлина и вътрешната светлина, трябва да взаимодействуват, там ние сме в състояние да не им позволим да се слеят една с друга, но сме в състояние да ги държим разграничени, така че само да си въздействуват една на друга, но без да се обединяват.
към текста >>

След като, било чрез окото, било чрез кожата, се противопоставяме на външната светлина, то навсякъде в известна степен е издигната разделяща преграда между вътрешната оригинална светлина в човека и външно въздействуващата светлина.
След като, било чрез окото, било чрез кожата, се противопоставяме на външната светлина, то навсякъде в известна степен е издигната разделяща преграда между вътрешната оригинална светлина в човека и външно въздействуващата светлина. Външно въздействуващата светлина всъщност има значение само за възбуждането, за възникването на вътрешната светлина. И така, позволявайки на светлината да нахлуе отвън в нас, ние позволяваме самите ние да бъдем стимулирани за възникването на вътрешната светлина. Сега става дума за това, да вникнем по-нататък в целия този процес. Разглеждайки това в нас, което взема участие в изграждането на въглеродно-субстанциалното, при човека ние достигаме до бъбреците и до отделителните органи въобще, и до всичко, което и по посока нагоре е свързано с бъбрека. Така, че ние са доближаваме до бъбречния процес във вътрешността на човека, когато обхванем с поглед процеса, свързан с въглена в природата извън човека.
към текста >>

Външно въздействуващата светлина всъщност има значение само за възбуждането, за възникването на вътрешната светлина.
След като, било чрез окото, било чрез кожата, се противопоставяме на външната светлина, то навсякъде в известна степен е издигната разделяща преграда между вътрешната оригинална светлина в човека и външно въздействуващата светлина. Външно въздействуващата светлина всъщност има значение само за възбуждането, за възникването на вътрешната светлина. И така, позволявайки на светлината да нахлуе отвън в нас, ние позволяваме самите ние да бъдем стимулирани за възникването на вътрешната светлина. Сега става дума за това, да вникнем по-нататък в целия този процес. Разглеждайки това в нас, което взема участие в изграждането на въглеродно-субстанциалното, при човека ние достигаме до бъбреците и до отделителните органи въобще, и до всичко, което и по посока нагоре е свързано с бъбрека. Така, че ние са доближаваме до бъбречния процес във вътрешността на човека, когато обхванем с поглед процеса, свързан с въглена в природата извън човека. И това същевременно ни се посочва пътя, чрез който по някакъв начин да можем да приложим при човека carbo vegetabilis.
към текста >>

И така, позволявайки на светлината да нахлуе отвън в нас, ние позволяваме самите ние да бъдем стимулирани за възникването на вътрешната светлина.
След като, било чрез окото, било чрез кожата, се противопоставяме на външната светлина, то навсякъде в известна степен е издигната разделяща преграда между вътрешната оригинална светлина в човека и външно въздействуващата светлина. Външно въздействуващата светлина всъщност има значение само за възбуждането, за възникването на вътрешната светлина. И така, позволявайки на светлината да нахлуе отвън в нас, ние позволяваме самите ние да бъдем стимулирани за възникването на вътрешната светлина. Сега става дума за това, да вникнем по-нататък в целия този процес. Разглеждайки това в нас, което взема участие в изграждането на въглеродно-субстанциалното, при човека ние достигаме до бъбреците и до отделителните органи въобще, и до всичко, което и по посока нагоре е свързано с бъбрека. Така, че ние са доближаваме до бъбречния процес във вътрешността на човека, когато обхванем с поглед процеса, свързан с въглена в природата извън човека. И това същевременно ни се посочва пътя, чрез който по някакъв начин да можем да приложим при човека carbo vegetabilis. За сега бих желал да кажа по отношение на по-безобидните заболявания имаме възможността да казваме: чрез carbo vegetabilis сме в състояние да се противопоставяме на процеса на превръщане на човека в животно, предизвикващ чувството на гадене.
към текста >>

И така, на това, което протича под влиянието на carbo vegetabilis, от едната страна се противопоставя образуването на светлина.
И този процес обхваща всичко, свързано с функцията на бъбречната система. Ето защо ако Вие успеете да стимулирате бъбречния процес, имайки пред себе си такава болестна картина в човека, която иначе, по изкуствен начин, би могла да бъде предизвикана от високи дози carbo vegetabilis, ако Вие успеете, например чрез по-високото потенциране на carbo vegetabilis да стимулирате целия бъбречен процес, по определен начин да го повишите, то в такъв случай Вие се противопоставяте на този болестен процес в човека, който е подобен на действието на carbo vegetabilis. Така че същественото при изследването на това болестотворно средство е да разберем, как се отнася бъбречният процес в човека спрямо потенцирането на такова средство като carbo vegetabilis. При това бъбречният процес може така да действува, че да прояви свой противоположен полюс спрямо храносмилателния процес, т. е да прояви противоположния полюс на нарушения храносмилателен процес, явяват се като последица на болестната картина на carbo vegetabilis или да прояви противоположния полюс на болестното храносмилане в червото с цел неговото оздравяване. И така, на това, което протича под влиянието на carbo vegetabilis, от едната страна се противопоставя образуването на светлина. Това, което сега Ви казах, можете да го разберете в обобщен вид, ако си представите следната картина. Ако си представите: тук на Земята (виж рис.21) Земята е обгърната с въздух, а тук след въздуха следва нещо друго. Това, което следва след въздуха, е нещо, което можем да наречем един вид топлинно покривало на Земята. Ако човек поеме по път отдалечаващ го от Земята биха се установили съвсем различни температурни отношения, силно биха изненадали хората. На известно разстояние от Земята, това, което е заложено в топлинните сили, играе роля, идентична на ролята на атмосферата, разположена под това топлинно покривало.
към текста >>

Докато тук, ако мога да употребя този израз се извършва обезвъздушаване, прекратява се съществуването на въздуха, от тази зона, като че ли избухвайки от обезвъздушаването, произлиза това, което ни се изпраща под формата на светлина (вж. рис.21).
На известно разстояние от Земята, това, което е заложено в топлинните сили, играе роля, идентична на ролята на атмосферата, разположена под това топлинно покривало. Ако ето тук оставим тези топлинни въздействия, т.е. извънземната топлинна зона, тогава тук е разположена въздушната зона (вж. рис. 21). Отвъд това топлинно въздействие обаче, е разположен противоположния на въздушната зона полюс, където всичко се отнася противоположно на това, което всъщност се разиграва в нашата въздушна зона. Докато тук, ако мога да употребя този израз се извършва обезвъздушаване, прекратява се съществуването на въздуха, от тази зона, като че ли избухвайки от обезвъздушаването, произлиза това, което ни се изпраща под формата на светлина (вж. рис.21). Истинска глупост е да се вярва, че нашата земна светлина идва от Слънцето.
към текста >>

Истинска глупост е да се вярва, че нашата земна светлина идва от Слънцето.
Ако ето тук оставим тези топлинни въздействия, т.е. извънземната топлинна зона, тогава тук е разположена въздушната зона (вж. рис. 21). Отвъд това топлинно въздействие обаче, е разположен противоположния на въздушната зона полюс, където всичко се отнася противоположно на това, което всъщност се разиграва в нашата въздушна зона. Докато тук, ако мога да употребя този израз се извършва обезвъздушаване, прекратява се съществуването на въздуха, от тази зона, като че ли избухвайки от обезвъздушаването, произлиза това, което ни се изпраща под формата на светлина (вж. рис.21). Истинска глупост е да се вярва, че нашата земна светлина идва от Слънцето.
към текста >>

Нашата земна светлина идва от тази зона.
Това е само една твърде фатална измислица на физиците и на астрономите. Нашата земна светлина идва от тази зона. Там тази светлина блика, там възниква, там нараства, така както при нас на Земята растат растенията (вж. рис.21). Ето тук имаме нещо, което ни дава основание да кажем: когато човекът създава в себе си млада, първична светлина, то това се дължи на факта, че е запазил за себе си способността, чрез своите формообразуващи процеси да създава в себе си нещо, което иначе е възможно само там горе, и че носи в себе си извора на нещо извънземно.
към текста >>

Там тази светлина блика, там възниква, там нараства, така както при нас на Земята растат растенията (вж. рис.21).
Това е само една твърде фатална измислица на физиците и на астрономите. Нашата земна светлина идва от тази зона. Там тази светлина блика, там възниква, там нараства, така както при нас на Земята растат растенията (вж. рис.21). Ето тук имаме нещо, което ни дава основание да кажем: когато човекът създава в себе си млада, първична светлина, то това се дължи на факта, че е запазил за себе си способността, чрез своите формообразуващи процеси да създава в себе си нещо, което иначе е възможно само там горе, и че носи в себе си извора на нещо извънземно.
към текста >>

Ето тук имаме нещо, което ни дава основание да кажем: когато човекът създава в себе си млада, първична светлина, то това се дължи на факта, че е запазил за себе си способността, чрез своите формообразуващи процеси да създава в себе си нещо, което иначе е възможно само там горе, и че носи в себе си извора на нещо извънземно.
Това е само една твърде фатална измислица на физиците и на астрономите. Нашата земна светлина идва от тази зона. Там тази светлина блика, там възниква, там нараства, така както при нас на Земята растат растенията (вж. рис.21). Ето тук имаме нещо, което ни дава основание да кажем: когато човекът създава в себе си млада, първична светлина, то това се дължи на факта, че е запазил за себе си способността, чрез своите формообразуващи процеси да създава в себе си нещо, което иначе е възможно само там горе, и че носи в себе си извора на нещо извънземно.
към текста >>

Там горе, някакси отново нараства нещо, така, както в предходната зона нараства светлината; там горе именно нарастват химическите сили и въздействуват на Земята (вж. рис.21).
А сега да се запитаме: как стоят нещата, когато се приближим към Земята, можем ли по отношение на самия въздух да проникнем също така по-дълбоко в човека? Виждате ли, приближавайки се все повече към земното, изхождайки от въздухоподобното, ние достигаме до всичко течно, до водното и спокойно бихме могли под въздушната зона да предположим една течна зона. Тя също има своя обратен образ там навън, само че над светлинната зона. И отново всичко е съвсем различно, полярно противоположно на това, което протича в течната зона. Там горе, някакси отново нараства нещо, така, както в предходната зона нараства светлината; там горе именно нарастват химическите сили и въздействуват на Земята (вж. рис.21). Глупост е импулсите за химическите въздействия на Земята да се търсят в самите субстанции. Там ги няма. Те слизат от тези области на Земята. Но човекът от своя страна носи в себе си нещо, което прави в него нещата така, както са там горе. Човекът има в себе си един хемикатор ако мога да се изразя така.
към текста >>

И ще бъде понятно, че когато имаме нужда от стимулация със светлина, когато е изтощено това, което създава младежката, оригинална светлина в нас, тогава естествено тази стимулация може да бъде най-добре получена от самата светлина; и тук идваме до обособяването на лечението чрез светлината.
Всяка една жажда е свързана с чернодробната система. Би било интересна задача да бъдат изследвани взаимоотношенията между различните свойства на жаждата и чернодробните функции. А тясно свързани с вътрешното устройство на белия дроб, в известна степен с вътрешната веществообмяна на белия дроб, са явленията на глада и на всичко, възникващо на това поле. Та нали, от една страна, гладът, жаждата и нуждата от въздух са свързани с вещественото, с въздуха, с водата, и почвата. С техните отражения навън във Вселената са свързани много други неща. И ще бъде понятно, че когато имаме нужда от стимулация със светлина, когато е изтощено това, което създава младежката, оригинална светлина в нас, тогава естествено тази стимулация може да бъде най-добре получена от самата светлина; и тук идваме до обособяването на лечението чрез светлината. Но слънчевите бани всъщност не винаги са слънчеви бани. Важно е да вникнем в това. В действителност слънчевите бани представляват едно по-силно излагане на химическата зона, отколкото излагането на химическата зона при обикновеното обитаване на човека върху Земята. Това, което заедно с химизма нахлува от вън, и което естествено съпровожда светлината, то всъщност е истински активното в повечето слънчеви бани. Зад него, както можете да видите от схемата (вж.
към текста >>

Това, което заедно с химизма нахлува от вън, и което естествено съпровожда светлината, то всъщност е истински активното в повечето слънчеви бани.
С техните отражения навън във Вселената са свързани много други неща. И ще бъде понятно, че когато имаме нужда от стимулация със светлина, когато е изтощено това, което създава младежката, оригинална светлина в нас, тогава естествено тази стимулация може да бъде най-добре получена от самата светлина; и тук идваме до обособяването на лечението чрез светлината. Но слънчевите бани всъщност не винаги са слънчеви бани. Важно е да вникнем в това. В действителност слънчевите бани представляват едно по-силно излагане на химическата зона, отколкото излагането на химическата зона при обикновеното обитаване на човека върху Земята. Това, което заедно с химизма нахлува от вън, и което естествено съпровожда светлината, то всъщност е истински активното в повечето слънчеви бани. Зад него, както можете да видите от схемата (вж. рис.21) представена Ви тук, директно са разположени жизнените сили, в известна степен следващи другите сили, когато излагаме човека на една по-висша светлина, респективно на едно по-висше химическо действие. Така, че когато се избягва твърде силното въздействие разбира се, тук е важна мярката на това, което, сякаш носено от светлината, нахлува от Вселената, тогава химическите сили, съпровождащи светлината, а също така и жизнените сили, съпровождащи светлината действуват изключително благотворно.
към текста >>

рис.21) представена Ви тук, директно са разположени жизнените сили, в известна степен следващи другите сили, когато излагаме човека на една по-висша светлина, респективно на едно по-висше химическо действие.
Но слънчевите бани всъщност не винаги са слънчеви бани. Важно е да вникнем в това. В действителност слънчевите бани представляват едно по-силно излагане на химическата зона, отколкото излагането на химическата зона при обикновеното обитаване на човека върху Земята. Това, което заедно с химизма нахлува от вън, и което естествено съпровожда светлината, то всъщност е истински активното в повечето слънчеви бани. Зад него, както можете да видите от схемата (вж. рис.21) представена Ви тук, директно са разположени жизнените сили, в известна степен следващи другите сили, когато излагаме човека на една по-висша светлина, респективно на едно по-висше химическо действие. Така, че когато се избягва твърде силното въздействие разбира се, тук е важна мярката на това, което, сякаш носено от светлината, нахлува от Вселената, тогава химическите сили, съпровождащи светлината, а също така и жизнените сили, съпровождащи светлината действуват изключително благотворно.
към текста >>

Така, че когато се избягва твърде силното въздействие разбира се, тук е важна мярката на това, което, сякаш носено от светлината, нахлува от Вселената, тогава химическите сили, съпровождащи светлината, а също така и жизнените сили, съпровождащи светлината действуват изключително благотворно.
Важно е да вникнем в това. В действителност слънчевите бани представляват едно по-силно излагане на химическата зона, отколкото излагането на химическата зона при обикновеното обитаване на човека върху Земята. Това, което заедно с химизма нахлува от вън, и което естествено съпровожда светлината, то всъщност е истински активното в повечето слънчеви бани. Зад него, както можете да видите от схемата (вж. рис.21) представена Ви тук, директно са разположени жизнените сили, в известна степен следващи другите сили, когато излагаме човека на една по-висша светлина, респективно на едно по-висше химическо действие. Така, че когато се избягва твърде силното въздействие разбира се, тук е важна мярката на това, което, сякаш носено от светлината, нахлува от Вселената, тогава химическите сили, съпровождащи светлината, а също така и жизнените сили, съпровождащи светлината действуват изключително благотворно.
към текста >>

41. 15. ПЕТНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 4.04.1920 г. GA_312 Духовна наука и медицина

Само че този растителен формообразуващ процес наистина не е нещо, което може да бъде разгледано единствено от страна на физическата активност, изхождаща от Земята или от противодействието на светлината; но тъй както е вярно, че в себе си растението крие едно физическо и едно етерно тяло, така също е вярно, че там горе, където в известен смисъл извънземният елемент се сблъсква със земния, там с тази растителна същност, разтваряща себе си изцяло във физическото и в етерното тяло, е свързан един космично-астрален елемент.
Особено благожелателно е, чрез опити да се разбере, каква емулсия е необходима, колко често да се провеждат тези неща и т.н. Но това е пътя, по кой-то може да бъде преодоляна така унищожително настъпващата срещу организма захарна болест. От това виждате, как вникването във външния процес и мисленето обобщаване на този външен процес във вътрешния човешки процес създава една действителна човешко-извънчовешка физиология, която представлява същевременно и терапия, и това е пътя, по който може да бъде постигнато нещо. Изхождайки от тук, още веднъж, след като сме придобили по-конкретни понятия, бих желал да Ви насоча към въпроса, по какъв начин всъщност човекът е сроден с това, което е около него. Разгледайте още веднъж флората на Земята, разгледайте цялата растителна същност на Земята, как тя се издига от почвата нагоре, в известен смисъл разпръсква силите си в цвета, събира ги отново в плода, и наблюдавайте как съществуват хиляди странни вариации на този процес; как онова, което иначе нахлува изцяло в семето, може да бъде задържано в областта на листообразуването, и как поради това листата се разрастват, стават дебели, така както биха станали дебели може би само семенните обвивки, благодарение на това, че преди да се затвори вратата, определени сили са били задържани пред себе си имате всички възможни вариации. Само че този растителен формообразуващ процес наистина не е нещо, което може да бъде разгледано единствено от страна на физическата активност, изхождаща от Земята или от противодействието на светлината; но тъй както е вярно, че в себе си растението крие едно физическо и едно етерно тяло, така също е вярно, че там горе, където в известен смисъл извънземният елемент се сблъсква със земния, там с тази растителна същност, разтваряща себе си изцяло във физическото и в етерното тяло, е свързан един космично-астрален елемент. Бих ме могли да кажем: растението расте устремено към един животински формообразуващ процес, който обаче растението не може да достигне. Във вътрешността си бих желал да кажа, Земята е пропита от растителния формообразуващ процес, а там където е атмосферата, по посока на която израстват растенията, там Земята е пропита от един животински формообразуващ процес, който не стига до осъществление, и към който растението се стреми, но не може да го достигне. Този процес, чието протичане наблюдаваме над разцъфналия растителен свят, и който спрямо цялата Земя притежава характера на кръг, навсякъде целият този процес е централизиран в самото животно; при него той е положен във вътрешността. В известен смисъл животните отделят това, което протича над растенията, полагат го в своята вътрешност, и органите, които животните имат в повече от растенията, всъщност не са нищо друго, освен нещо, което животните са взели за себе си и са го разгърнали като активност от една централна точка, което върху растенията въздействува периферно, от вън.
към текста >>

42. 16. ШЕСТАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 5.04.1920 г. GA_312 Духовна наука и медицина

Колкото фино е това устройство на човешкото тяло става ясно и когато обективно подходим към терапията с цветовете и със светлина.
Колкото фино е това устройство на човешкото тяло става ясно и когато обективно подходим към терапията с цветовете и със светлина. Тази цветова и светлинна терапия представлява нещо, на което в бъдеще трябва да се обърне повече внимание, отколкото се е правело това в миналото. Необходимо е след това да се занимаем с разликата между същинското цветово въздействие, отнасящо се изцяло към горния човек, и светлинното въздействие, засягащо повече сферата на обективното и отнасящо се повече към целия човек. Ако въведем даден човек в някакво помещение или изложим част от тялото му единствено на обективното въздействие на даден цвят или светлина, т.е. ако оставим човекът да бъде огрян от обективния цвят или от обективната светлина, тогава бива предизвикано директно органно действие. Това е нещо, което действува върху човека изцяло отвън.
към текста >>

Ако въведем даден човек в някакво помещение или изложим част от тялото му единствено на обективното въздействие на даден цвят или светлина, т.е.
Колкото фино е това устройство на човешкото тяло става ясно и когато обективно подходим към терапията с цветовете и със светлина. Тази цветова и светлинна терапия представлява нещо, на което в бъдеще трябва да се обърне повече внимание, отколкото се е правело това в миналото. Необходимо е след това да се занимаем с разликата между същинското цветово въздействие, отнасящо се изцяло към горния човек, и светлинното въздействие, засягащо повече сферата на обективното и отнасящо се повече към целия човек. Ако въведем даден човек в някакво помещение или изложим част от тялото му единствено на обективното въздействие на даден цвят или светлина, т.е. ако оставим човекът да бъде огрян от обективния цвят или от обективната светлина, тогава бива предизвикано директно органно действие. Това е нещо, което действува върху човека изцяло отвън. Но ако експозицията бъде извършена по такъв начин, че бъде ангажирано нещо, което иначе бива ангажирано единствено чрез съзнанието, а именно цветовото въздействие, от факта, че цветът съществува, т.е. ако вместо да облъчваме човека с цветна светлина, го въведем в стая, боядисана в определен цвят, тогава имаме такова въздействие, което пак преминава през всички онези органи, свързани с органите на съзнанието.
към текста >>

ако оставим човекът да бъде огрян от обективния цвят или от обективната светлина, тогава бива предизвикано директно органно действие.
Колкото фино е това устройство на човешкото тяло става ясно и когато обективно подходим към терапията с цветовете и със светлина. Тази цветова и светлинна терапия представлява нещо, на което в бъдеще трябва да се обърне повече внимание, отколкото се е правело това в миналото. Необходимо е след това да се занимаем с разликата между същинското цветово въздействие, отнасящо се изцяло към горния човек, и светлинното въздействие, засягащо повече сферата на обективното и отнасящо се повече към целия човек. Ако въведем даден човек в някакво помещение или изложим част от тялото му единствено на обективното въздействие на даден цвят или светлина, т.е. ако оставим човекът да бъде огрян от обективния цвят или от обективната светлина, тогава бива предизвикано директно органно действие. Това е нещо, което действува върху човека изцяло отвън. Но ако експозицията бъде извършена по такъв начин, че бъде ангажирано нещо, което иначе бива ангажирано единствено чрез съзнанието, а именно цветовото въздействие, от факта, че цветът съществува, т.е. ако вместо да облъчваме човека с цветна светлина, го въведем в стая, боядисана в определен цвят, тогава имаме такова въздействие, което пак преминава през всички онези органи, свързани с органите на съзнанието.
към текста >>

ако вместо да облъчваме човека с цветна светлина, го въведем в стая, боядисана в определен цвят, тогава имаме такова въздействие, което пак преминава през всички онези органи, свързани с органите на съзнанието.
Необходимо е след това да се занимаем с разликата между същинското цветово въздействие, отнасящо се изцяло към горния човек, и светлинното въздействие, засягащо повече сферата на обективното и отнасящо се повече към целия човек. Ако въведем даден човек в някакво помещение или изложим част от тялото му единствено на обективното въздействие на даден цвят или светлина, т.е. ако оставим човекът да бъде огрян от обективния цвят или от обективната светлина, тогава бива предизвикано директно органно действие. Това е нещо, което действува върху човека изцяло отвън. Но ако експозицията бъде извършена по такъв начин, че бъде ангажирано нещо, което иначе бива ангажирано единствено чрез съзнанието, а именно цветовото въздействие, от факта, че цветът съществува, т.е. ако вместо да облъчваме човека с цветна светлина, го въведем в стая, боядисана в определен цвят, тогава имаме такова въздействие, което пак преминава през всички онези органи, свързани с органите на съзнанието.
към текста >>

Това са неща, за които вярвам, че ще бъдат важни в едно недалечно бъдеще, когато не светлината, а цветовата терапия ще играе важна роля.
Това са неща, за които вярвам, че ще бъдат важни в едно недалечно бъдеще, когато не светлината, а цветовата терапия ще играе важна роля. Важно е, в бъдещата терапия роля да играе последователната смяна на съзнателно и несъзнателно. Защото по този начин на действие на въздействуващите чрез бани субстанции върху човека. Съществува огромна разлика между това, дали нещо, което бих желал да поднеса на човека отвън, действува върху него по такъв начин, че човекът получава усещане за студено, или го поднеса по такъв начин, че човекът получава усещане за топло. Усещането за студено всъщност би трябвало да бъде възприето като нещо, което действувайки върху мен охлаждащо чрез компрес или чрез баня, в съществената си част представлява въздействие на субстанциите, които именно действуват лечебно в условията на някакво лечение; тогава имаме налице субстанциалното въздействие на съответното средство. Но ако това, което влиза в съприкосновение с мен, въздействува не студено, а въздействува топло, например един топъл компрес, тогава в съображение не субстанцията в такъв случай е почти без значение, каква субстанция прилагаме, в такъв случай в съображение влиза топлинното въздействие, а за топлинното въздействие в крайна сметка е безразлично, от коя страна влиза в съображение.
към текста >>

43. 17. СЕДЕМНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 6.04.1920 г. GA_312 Духовна наука и медицина

Правейки връзката с казаното вчера, бих желал да кажа някои неща, именно по отношение на еволюцията и на инволюцията на същността на зъба, което обаче ще бъде в състояние да хвърли известна светлина върху здравия и върху болния човек.
Доколкото разглеждания материал може да бъде овладян, на базата на този материал от последния час аз трябва да обобщя някои неща, с което едва ще се осветли цялото и което всъщност ще направи цялото плодотворно. И затова ще бъде добре, макар че всичко това може да бъде само едно начало, ако сме в състояние да прибавим още два дни. Правейки връзката с казаното вчера, бих желал да кажа някои неща, именно по отношение на еволюцията и на инволюцията на същността на зъба, което обаче ще бъде в състояние да хвърли известна светлина върху здравия и върху болния човек. Не е добре, ако разискванията като вчерашните бъдат взети в твърде материалистичен смисъл, защото в този случай действително става дума за следното в това, което външно се проявява да кажем в разрушаването на зъбите, да виждаме именно само външния симптом за един определен вътрешен процес, за един процес, който всъщност остава скрит за външното възприемане, и който има за последица външно проявеното. Вие ще разберете целия формиращ зъбен процес, ако го разгледате заедно с други процеси в човешкия организъм, който в основата си са видимо силно отдалечени от този, формиращ зъбите процес, ако например го разгледате заедно с едно явление, което на Вас Ви е доволно познато, но чиято вярна оценка може да бъде извършено само ако това явление бъде правилно разгледано съвместно с процеса, формиращ зъбите. Това е явлението, че момичетата имат съвсем здрави зъби и след като минат през първото раждане, след това зъбите им се разрушават. Това е нещо, което изключително основно изяснява връзката между зъбобола, между зъбните увреждания и цялата конструкция на организма.
към текста >>

44. Съдържание GA_313 Терапията от гледната точка на духовната наука тъй като я въведох цялата

Същност на светлината и лечение високо в планината.
Ритмичният хармонизиращ процес между действието на лечебните и болестотворните сили. Дишане. Въглерод и кислород. Заспиване и събуждане. Значение на душевния живот за ритмичните процеси. Процеси в гръдния организъм, като резултати на процесите в горния и долния човек, и във външния свят. Същност на светлината и лечение високо в планината. За храненето. Електричество и магнетизъм и тяхното приложение в терапията.
към текста >>

45. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 11 април 1921 г. GA_313 Терапията от гледната точка на духовната наука тъй като я въведох цялата

Публикации: «За зъбния кариес в светлината на резултатите от духовните изследвания на Рудолф Щайнер», Щутгарт 1921 г.
[5] Оскар Рьомер, 1866 -1952, проф. д-р мед. дент. директор на зъболекарския институт към университета в Лайпциг, от 1925 г. декан на медицинския факултет на университета в Лайпциг. Публикации: «За зъбния кариес в светлината на резултатите от духовните изследвания на Рудолф Щайнер», Щутгарт 1921 г. За тази тема той е държал многократно лекции също и в присъствието на Рудолф Щайнер.
към текста >>

46. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, 12 април 1921 г. GA_313 Терапията от гледната точка на духовната наука тъй като я въведох цялата

Това, което е свързано със светлината, е превъзходно въздействие на този вид етер за зрящия, но вътре има и други въздействия, които оставяме настрана, понеже в по-голямата си част ние сме зрящи хора.
Когато изобщо наблюдаваме етера, от който човешкото етерно тяло е член, една особена, отделена от него част, когато общо взето разглеждаме етера, той се представя, както вече знаете от обикновената духовнонаучна литература, не като недиференциран, а първоначално се представя като състоящ се от четири вида етер: топлинен, светлинен, химичен и жизнен етер. Светлинният етер е една дума, която естествено е избрана от гледната точка на зрящия човек. Това, което е свързано със светлината, е превъзходно въздействие на този вид етер за зрящия, но вътре има и други въздействия, които оставяме настрана, понеже в по-голямата си част ние сме зрящи хора. Ако в по-голямата си част хората биха били слепи, те биха дали друго име на този вид етер, понеже другите елементи биха изпъквали повече; при слепите е така.
към текста >>

Понеже окото, разглеждано като същност в истинския Гьотев смисъл, е рожба на светлината,[2] затова то е пропускливо за светлината.
Разбира се, то пронизва целия организъм. За течното ще трябва да нарисувам останалото (виж рис.7, жълто). То е организирано, диференцирано така, че водното съдържание е отпечатък на това, което е с етерна природа. Винаги, когато нещо е отпечатък, то е пропускливо. Понеже окото, разглеждано като същност в истинския Гьотев смисъл, е рожба на светлината,[2] затова то е пропускливо за светлината. Това, че окото е родено от светлината, не е само образ, а дълбока истина. Също и ембрионално може да се проследи, че окото всъщност е организирано отвън навътре и затова, понеже е организирано от светлината, то я пропуска. Като цяло главата на човека е пропусклива за етерното чрез своята водна организация, понеже тя е отпечатък, създаден от етерното, така че можем да кажем: Тук етерното може да преминава през главата (виж рис.8, стр. 35, червена стрелка), изобщо без да се задържа по някакъв начин, без някъде то да е възпрепятствано и може да прониква в останалия човешки организъм.
към текста >>

Това, че окото е родено от светлината, не е само образ, а дълбока истина.
Разбира се, то пронизва целия организъм. За течното ще трябва да нарисувам останалото (виж рис.7, жълто). То е организирано, диференцирано така, че водното съдържание е отпечатък на това, което е с етерна природа. Винаги, когато нещо е отпечатък, то е пропускливо. Понеже окото, разглеждано като същност в истинския Гьотев смисъл, е рожба на светлината,[2] затова то е пропускливо за светлината. Това, че окото е родено от светлината, не е само образ, а дълбока истина. Също и ембрионално може да се проследи, че окото всъщност е организирано отвън навътре и затова, понеже е организирано от светлината, то я пропуска. Като цяло главата на човека е пропусклива за етерното чрез своята водна организация, понеже тя е отпечатък, създаден от етерното, така че можем да кажем: Тук етерното може да преминава през главата (виж рис.8, стр. 35, червена стрелка), изобщо без да се задържа по някакъв начин, без някъде то да е възпрепятствано и може да прониква в останалия човешки организъм.
към текста >>

Също и ембрионално може да се проследи, че окото всъщност е организирано отвън навътре и затова, понеже е организирано от светлината, то я пропуска.
За течното ще трябва да нарисувам останалото (виж рис.7, жълто). То е организирано, диференцирано така, че водното съдържание е отпечатък на това, което е с етерна природа. Винаги, когато нещо е отпечатък, то е пропускливо. Понеже окото, разглеждано като същност в истинския Гьотев смисъл, е рожба на светлината,[2] затова то е пропускливо за светлината. Това, че окото е родено от светлината, не е само образ, а дълбока истина. Също и ембрионално може да се проследи, че окото всъщност е организирано отвън навътре и затова, понеже е организирано от светлината, то я пропуска. Като цяло главата на човека е пропусклива за етерното чрез своята водна организация, понеже тя е отпечатък, създаден от етерното, така че можем да кажем: Тук етерното може да преминава през главата (виж рис.8, стр. 35, червена стрелка), изобщо без да се задържа по някакъв начин, без някъде то да е възпрепятствано и може да прониква в останалия човешки организъм.
към текста >>

По подобен начин ще мислим за влиянието на светлинния етер върху човешкия организъм, доколкото оставаме при физиологията - при психологията е различно, това няма да го разглеждаме сега, - но то е много по-устойчиво, по-дълбоко от само обикновеното влияние на светлината, така че действието на този светлинен етер преминава през етерния отпечатък в човешката глава и реорганизира целия човек.
Има много по-дълбока взаимовръзка на топлинния етер с човешката глава, отколкото е външната връзка, външното облъчване. По подобен начин ще мислим за влиянието на светлинния етер върху човешкия организъм, доколкото оставаме при физиологията - при психологията е различно, това няма да го разглеждаме сега, - но то е много по-устойчиво, по-дълбоко от само обикновеното влияние на светлината, така че действието на този светлинен етер преминава през етерния отпечатък в човешката глава и реорганизира целия човек. Както казах, човешката главова организация е пропусклива за топлинния и светлинния етер. Не е съвсем правилно, но е приблизително правилно, че човешката глава е малко пропусклива за химичния и жизнения етер. Но сега можем да изоставим това, понеже резултатът, който ще посоча, е следният: Това, което представляват химичният и жизненият етер - както можете да разберете от даденото досега, - е нещо, отблъснато от главовата организация. Те биват отблъснати. Затова пък преминават през останалия организъм.
към текста >>

88: «Окото дължи съществуването си на светлината.
[2] Виж «Гьотевите природонаучни произведения», издадени от Рудолф Щайнер в Кюшнеровата «Немска национална литература» (Събр. съч. la-e), том III, Проект за учение за цветовете. Първи том, първа дидактична част. Въведение, стр. 88: «Окото дължи съществуването си на светлината. От безразлични животински помощни органи светлината си създава един орган, който й е сроден и така окото се образува от светлината за светлината, за да може вътрешната светлина да пресрещне външната.»
към текста >>

От безразлични животински помощни органи светлината си създава един орган, който й е сроден и така окото се образува от светлината за светлината, за да може вътрешната светлина да пресрещне външната.»
[2] Виж «Гьотевите природонаучни произведения», издадени от Рудолф Щайнер в Кюшнеровата «Немска национална литература» (Събр. съч. la-e), том III, Проект за учение за цветовете. Първи том, първа дидактична част. Въведение, стр. 88: «Окото дължи съществуването си на светлината. От безразлични животински помощни органи светлината си създава един орган, който й е сроден и така окото се образува от светлината за светлината, за да може вътрешната светлина да пресрещне външната.»
към текста >>

47. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, 13 април 1921 г. GA_313 Терапията от гледната точка на духовната наука тъй като я въведох цялата

Съвсем особените условия в тропиците се дължат на дълбокото взаимодействие между извънземното - въздух, светлина и извънземна топлина, и това, което е в самата Земя.
Това става в тропиците. Съвсем особените условия в тропиците се дължат на дълбокото взаимодействие между извънземното - въздух, светлина и извънземна топлина, и това, което е в самата Земя. Не е случайност, че в тропиците трябва да търсим известна полярност, бих казал, магнитно-електрични земни влияния.
към текста >>

Това наблюдение може да бъде извънредно ползотворно, понеже, ако се проследи връзката по-нататък, се стига до следното: Да приемем, че поставяме някой болен човек в условия, където светлината действа извънредно, където въздухът блести, проникнат със светлина.
Това е извънредно важен факт, защото, когато го вземем под внимание, ние си изграждаме възгледа, че в тропиците има извънредно дълбока свързаност между етерно-земното и извънземната астралност, докато на полюсите астралното се отблъсва по определен начин. Това наблюдение може да бъде извънредно ползотворно, понеже, ако се проследи връзката по-нататък, се стига до следното: Да приемем, че поставяме някой болен човек в условия, където светлината действа извънредно, където въздухът блести, проникнат със светлина. Тогава можем да кажем: Ние го преместваме в една област, където земното, което действа върху него, се отблъсва, където той ще бъде изложен на влиянията на извънземното. Защото в силния слънчев елемент лежи това, което Земята повече не използва, което се отблъсва. Болният идва в областта на това извънземно влияние. Поставим ли го в проникнатия със слънце въздух, действаме върху ритмичния му организъм. Действаме по превъзходен начин върху ритмичния му организъм.
към текста >>

И то действаме така, че поради това, че ритъмът се регулира от само себе си чрез излагането на светлината, смущенията във веществообмяната се регулират директно от ритъма.
Тогава можем да кажем: Ние го преместваме в една област, където земното, което действа върху него, се отблъсва, където той ще бъде изложен на влиянията на извънземното. Защото в силния слънчев елемент лежи това, което Земята повече не използва, което се отблъсва. Болният идва в областта на това извънземно влияние. Поставим ли го в проникнатия със слънце въздух, действаме върху ритмичния му организъм. Действаме по превъзходен начин върху ритмичния му организъм. И то действаме така, че поради това, че ритъмът се регулира от само себе си чрез излагането на светлината, смущенията във веществообмяната се регулират директно от ритъма.
към текста >>

Там, където Земята не само кълни и избуява, а започва да блести, където съдържа и светлина, която е повече от необходимото за покълването и израстването, имаме нещо, което действа особено благоприятно в тази посока.
Те никога не са истинските причинители на болестта, а винаги са само показателите, че в пациента се намират причините за болестта. Затова изследването на бацилите е наистина важно, но само като основа на познанието. Същинските органични причини лежат в самия човек. Срещу тези органични причини, които лежат в самия човек, се действа чрез това от извънземния Космос, което протича към Земята и я обгръща, но не се поглъща изцяло от Земята. Нещо прекомерно е то, едно свръхслънце, свръхсветлина и т.н. Там, където Земята не само кълни и избуява, а започва да блести, където съдържа и светлина, която е повече от необходимото за покълването и израстването, имаме нещо, което действа особено благоприятно в тази посока.
към текста >>

Когато поднесем на човека нещо варено или изгорено, упражняваме вътрешно влияние върху него по подобен начин, както би действала върху него по-силната слънчева светлина или климатът на географската височина.
Още нещо трябва да имаме предвид. Не бива да забравяме какво се представя пред нас в някои явления, които се предизвикват изкуствено от нас, или ако хората бъдат изложени на тяхното влияние, те трябва първо да се преценят от нас. Когато кажа изкуствено предизвикани явления, за тази област те са такива, при които ние не ползваме просто плодовете на природата, както те са ни дадени вън, а когато ги варим, или приготвяме така, че да ги внесем в човешкия организъм, като първо ги изгаряме, а после използваме пепелта или др.п. Тук подлагаме земното на един процес, който всъщност получава извънземни влияния. Сваряването, изгарянето извеждат свареното или изгореното навън от земното. Когато поднесем на човека нещо варено или изгорено, упражняваме вътрешно влияние върху него по подобен начин, както би действала върху него по-силната слънчева светлина или климатът на географската височина. Трябва да насочим погледа си и натам, където сме в състояние, от една страна, да си кажем, че това е един човек, който в определено отношение трябва първо да промени своето хранене, и второ, да му предпишем някакво лекарство. Имаме смущения в ритмичната система. При всички обстоятелства ще трябва да му дадем нещо, получено чрез изгарянето именно на растителност, защото при всяко изгаряне на нещо растително, надминаваме обикновения растителен процес. Ние го продължаваме чрез нещо извънземно, именно чрез изгарянето.
към текста >>

Това са неща, които същевременно ни показват колко сериозно днес трябва да се приеме фактът, че в гърдите на човека имаме всъщност само въздействия, за които, ако искаме да ги лекуваме, трябва да се обърнем към обкръжението, да приложим нещо, което принадлежи на външния свят - светлина и климатични влияния, като човекът се изпрати високо в планината, и всичко друго, което можем да приложим като магнитното поле.
Това са неща, които същевременно ни показват колко сериозно днес трябва да се приеме фактът, че в гърдите на човека имаме всъщност само въздействия, за които, ако искаме да ги лекуваме, трябва да се обърнем към обкръжението, да приложим нещо, което принадлежи на външния свят - светлина и климатични влияния, като човекът се изпрати високо в планината, и всичко друго, което можем да приложим като магнитното поле. Същото е и с електрическото поле, само че трябва да се има предвид начинът на лекуването с електрическото поле. Ако с поставянето на полюсите върху човешкия организъм оставим да потече електричество, нещата са съвсем различни, отколкото ако се създаде електрическо поле и човекът се постави в него, без през него директно да минава ток от единия до другия полюс. Тук трябва също да се правят опити, които ще са много важни. При известни обстоятелства може да има благоприятни въздействия, ако токът между полюсите протече през човека. Но тогава ще действа преди всичко това, което преминава от обмяната на веществата върху ритмичната система.
към текста >>

48. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, 14 април 1921 г. GA_313 Терапията от гледната точка на духовната наука тъй като я въведох цялата

При такова проблематично заспиване винаги е налице едно недостъпно за външното наблюдение смущение, което е различно от всичко, което вчера казах например за светлината, магнитното и електрическото поле.
При такова проблематично заспиване винаги е налице едно недостъпно за външното наблюдение смущение, което е различно от всичко, което вчера казах например за светлината, магнитното и електрическото поле. Всичко, което съответства на проблематичното заспиване, е далеч от тези неща. Тук се налага да се дадат лекарства. Така че, ако е налице комплекс от симптоми, като следствие от проблематичното заспиване, е необходимо да се вземат лекарства от растителен произход, при които първо трябва да се извършат процеси като варене, изгаряне и т.н. Където има проблематично заспиване и болести в гръдния кош на човека, т.е. неправилно задържане на астралното тяло в човешките органи, голяма роля играе всичко, приготвено като лекарство чрез варене на корени и овъгляване - превръщане на нещо растително в пепел чрез изгаряне.
към текста >>

49. ПЕТА ЛЕКЦИЯ, 15 април 1921 г. GA_313 Терапията от гледната точка на духовната наука тъй като я въведох цялата

Публикации: «За зъбния кариес в светлината на резултатите от духовните изследвания на Рудолф Щайнер», Щутгарт 1921 г.
[1] Оскар Рьомер, 1866-1952, проф. д-р мед. дент. директор на зъболекарския институт към университета в Лайпциг, от 1925 г. декан на медицинския факултет на университета в Лайпциг. Публикации: «За зъбния кариес в светлината на резултатите от духовните изследвания на Рудолф Щайнер», Щутгарт 1921 г. За тази тема той е държал многократно лекции също и в присъствието на Рудолф Щайнер.
към текста >>

50. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, 16 април 1921 г. GA_313 Терапията от гледната точка на духовната наука тъй като я въведох цялата

Това обаче веднага хвърля светлина изобщо върху храненето на човека.
Това обаче веднага хвърля светлина изобщо върху храненето на човека. Храненето е взаимодействие между течностите в тъканта, изобщо течното, в което предимно се извършва храносмилането и изхвърлянето на ненужното, и това, което в релативно отношение остава извънредно стабилно, което само по време на растежа е лабилно, а после става стабилно и във втората половина на живота се извършва един вид разграждане, т.е. същинският белтъчен организъм на човека. В течността на тъканите протича непрекъснато приемане и разрушаване на намиращия се в храната белтък. И в тази дейност се намират атаките, които се извършват върху това, което иска да остане стабилно в белтъчното изграждане - изобщо човешките вътрешни белтъчни органи. Те остават стабилни затова, защото навътре отделят, освобождават духовно-душевна дейност.
към текста >>

Това отново ще хвърли определена светлина - и ние виждаме как винаги преминаваме от действителното вътрешно разглеждане на човешкия организъм до терапията - как така нареченото преди Lungenschwindsucht (тенденция на белите дробове да се спаружат), което днес само изхождайки от някаква теория, е получило друго име - белодробна туберкулоза, действително се състои в това, че поради различните влияния, които могат да се задействат там и които всъщност всички се състоят в едно и също, човекът бива отклонен от извънземното и насочен към земното, към живота в лоши жилища и т.н.
Това отново ще хвърли определена светлина - и ние виждаме как винаги преминаваме от действителното вътрешно разглеждане на човешкия организъм до терапията - как така нареченото преди Lungenschwindsucht (тенденция на белите дробове да се спаружат), което днес само изхождайки от някаква теория, е получило друго име - белодробна туберкулоза, действително се състои в това, че поради различните влияния, които могат да се задействат там и които всъщност всички се състоят в едно и също, човекът бива отклонен от извънземното и насочен към земното, към живота в лоши жилища и т.н. Всичките описания, които имате при белодробната туберкулоза, могат да се обобщят, като се каже, че човекът е отклонен от Слънцето и световното пространство и бива насочен към това, което го изолира от Слънцето и световното пространство, което го довежда до потискане, парализиране на радостта от извънземното, почиваща на приемането през сетивата, възприятията чрез сетивата, и че душата му, вътрешният му живот е спиран да се разпростре до сетивата и поради това слиза в белия дроб, така че белият дроб се стреми да стане мисловен орган, глава и действително тогава ясно показва и в неговото външно изграждане как иска да стане глава, как иска да приеме форма, в която може да се види как вкостеняващите в човешката глава сили се проявяват в белия дроб, как там се получават втвърдяванията на белия дроб и т.н. А какво трябва да направим, ако искаме да противодействаме на това.
към текста >>

51. СЕДМА ЛЕКЦИЯ, 17 април 1921 г. GA_313 Терапията от гледната точка на духовната наука тъй като я въведох цялата

123, светло) си представим въздуха, в който се намираме, проникнат от светлина и т.н., имаме външното възприятие (червено), разгръщащо се в тази посока, а вътрешната реакция - в тази посока (синьо).
Представете си, че външната възприемателна дейност и рефлекторната дейност се намират в определена връзка. Възприятията, когато се появяват несъзнателно, могат веднага да предизвикат отбранителни движения. Наблюдавайте тази взаимовръзка между възприемане и отбрана и пренесете това върху вътрешната дейност на тъканните течности. Вие извършвате тази външна възприемателна дейност там, като в известна степен плувате във въздуха. Нарисувам ли това схематично, бих казал: Ако тук (виж рис.15, стр. 123, светло) си представим въздуха, в който се намираме, проникнат от светлина и т.н., имаме външното възприятие (червено), разгръщащо се в тази посока, а вътрешната реакция - в тази посока (синьо). Във всеки сетивен орган имаме външно въздействие и вътрешна реакция. Това трябва да се разглежда така, че, ако се изисква една външна абстрактна представа, да не си представяме, че тук се извършва центробежна и центростремителна нервна дейност, както го правят по-новите материалистични възгледи. Защото тази интерпретация не е по умна от това да се каже, че ако се натисне еластична топка, тя заема първоначалното си състояние чрез друга сила, различна от силата на натиска в нейната противна реакция, в нейното обръщане. Не по-умно е да се говори за моторни нерви, както и да се обяснява еластичността на една топка, като в нейната вътрешност се допуска някакъв център, който се противопоставя навън, когато сме натиснали навътре. Всъщност не е нищо по-различно от възстановяването на първоначалното състояние, това е действието, което се появява и за което не се нуждаем от никакви особени нерви, понеже цялото - действие и противодействие - е вложено в астралността и в азовата същност.
към текста >>

52. Относно записките на лекциите GA_313 Терапията от гледната точка на духовната наука тъй като я въведох цялата

Тук се появи необходимост да бъде представено и разяснено съдържанието на Евангелията и на Библията изобщо в антропософска светлина.
Тук се появи необходимост да бъде представено и разяснено съдържанието на Евангелията и на Библията изобщо в антропософска светлина. Изискваше се в курсове да се узнае тълкуването на дадените на човечеството откровения.
към текста >>

53. 1. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 7 ноември 1920 GA_314 Физиология и терапия от гледна точка на духовната наука

Но човек никога няма да се подаде на илюзията, че би могъл да види микроскопичните частици на веществото, за да може да си представи после светлината като едно материално движение.
Аз стигнах до нея без да съм наблюдавал непосредствено събитията; аз просто следвах хода на моите собствени представи. Точно по същият начин аз изграждам една основателна хипотеза и тогава, когато твърдя: При този и този процес тук е имало топлина, която е можела да бъде измерена с термометър, но после след внезапно охлаждане или нещо подобно тази топлина изчезва, така че в момента аз мога да говоря само за една изчезнала топлина. Така че за едно действително плодотворно изследване е абсолютно необходимо да продължим в една или друга посока веригата от нашите собствени представи. Една несъстоятелна хипотеза е точно тази при която безупречното мислене ни отвежда до такива представи, до такива хипотетични усещания, каквито всъщност човекът никога не е имал и никога няма да има. В тези случаи представите биват снабдявани с различни помощни и доказателствени устройства, каквито ни предлага например атомистиката, или молекулярното учение. Но човек никога няма да се подаде на илюзията, че би могъл да види микроскопичните частици на веществото, за да може да си представи после светлината като едно материално движение.
към текста >>

54. 3. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 9 ноември 1920 GA_314 Физиология и терапия от гледна точка на духовната наука

Този принцип е застъпван многократно от нас тук, в Дорнах, но сега той трябва да бъде схванат в съвършено друга светлина.
От другата страна ние заставаме пред онези заболявания, при които духовно-душевните сили проникват твърде слабо във физическия организъм. В резултат на това определени части и органи от физическия организъм, които не са обхванати в достатъчна степен от организиращите процеси, вместо да се уравновесяват и хармонизират от духовно-душевните сили започват да проявяват извънредно мощно своята физическа същност. Тогава духовно-душевните сили не успяват да се свържат по правилен начин с Азовото съзнание и, така да се каже, се изливат навън, при което възникват онези форми на заболявания, наричани от нас само в преносен и фигуративен смисъл душевни заболявания. Обаче в мига, когато преминаваме от една разумна и здрава физиология към една разумна и логична патология и терапия, тези възгледи трябва да се модифицират и да станат още по-точни. Те трябва да се обединят около един важен принцип за същността на човека. Този принцип е застъпван многократно от нас тук, в Дорнах, но сега той трябва да бъде схванат в съвършено друга светлина. Става дума за троичното устройство на човешкия организъм. От една страна в душевната сфера ние имаме троичния принцип под формата на представи, чувства и волеви импулси. Обаче на това троично устройство в душевната сфера напълно съответствува и едно троично устройство в телесната сфера под формата на нервно-сетивна система (или системата – глава), ритмичната система и системата веществообмен крайници. Аз настойчиво моля да се отбележи, че тази подялба на човешкия организъм е не интелектуална, а по-скоро пластична, образна и жива. Защото ако под системата глава, един човек би подразбрал например това, което се простира до гърлото, под ритмичната система това, което е вложено в средната част на човешкия организъм; и под системата веществообмен крайници: съответните смилателни процеси, метаболизма и половата система, тогава от една такава външна подялба той не би извлякъл същественото.
към текста >>

55. 4. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 9 ноември 1920 GA_314 Физиология и терапия от гледна точка на духовната наука

Обаче аз се надявам, че все по-често ще имаме възможност да осветяваме нашата епоха, чрез духовната светлина на външните факти и събития, че все по-често ще можем да казваме: Да, дори и медицината ще бъде в състояние да напредва, само ако приеме духа, ако го приеме поне според усилията, които се полагат тук, в този Дорнах, когато на Гьотевия дух се създават условия да прониква и в медицината.
Точно за това аз обсъдих от духовнонаучна гледна точка всички тези неща пред една аудитория от специалисти. Може би не беше съвсем редно да изнасям само лекции върху една такава важна област, каквато е медицината. Но Вие помните как се стигна до тези импровизирани лекции, така че Ви моля да се задоволите и с малкото, което те съдържат. Но това, до което би трябвало да стигнем при всички обстоятелства, независимо дали нещата се изнасят от специалисти или не, е да покажем: Дори и в тази трудна област, медицината, напредъкът е възможен само чрез импулса на Антропософията. Аз не зная дали след тези лекции всичко това можа да се получи и при Вас по един правилен и интензивен начин; не зная дали специалистите-медици са достатъчно обезщетени. Обаче аз се надявам, че все по-често ще имаме възможност да осветяваме нашата епоха, чрез духовната светлина на външните факти и събития, че все по-често ще можем да казваме: Да, дори и медицината ще бъде в състояние да напредва, само ако приеме духа, ако го приеме поне според усилията, които се полагат тук, в този Дорнах, когато на Гьотевия дух се създават условия да прониква и в медицината.
към текста >>

56. Съдържание GA_317 Лечебно-педагогически курс

Косвеното отношение на астралното тяло към струящата светлина, към химизма, към всеобщия миров живот.
Непосредственото отношение на Аза към физическото. Косвеното отношение на астралното тяло към струящата светлина, към химизма, към всеобщия миров живот. Вътрешната физикална същност на окото. Азът и астралното тяло, неспособни да навлизат в органите, водят до епилепсия. Лечение на епилепсията с оглед познаването на този факт. Органът като правилно или неправилно включена мисъл. Несигурната воля в началото на инкарнацията; придобиване на моралност.
към текста >>

57. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, 27. Юни 1924 GA_317 Лечебно-педагогически курс

После астралното тяло се намира в непосредствена връзка със силите на светлината.
А сега да преминем към астралното тяло: когато сме в будно състояние, астралното тяло непосредствено се свързва с определени сили, действуващи върху нас, а не чрез етерното тяло. Това отново е само една част от топлинните сили; а именно с една част топлината действува върху физическия организъм, а с друга – върху етерния организъм. После астралното тяло се намира в непосредствена връзка със силите на светлината. Обаче Вие трябва да знаете, че за Духовната наука те са нещо различно от това, което твърди за тях днешната физика. Няма да се задълбочаваме в теорията, но нима не е вярно, че в основата на това, което можем да възприемаме от осветения околен свят, лежи етерът, така че сме в правото си да заявим: Светлината е една етерна сила. Днес официалната наука говори за светлината като за нещо, което осветява пространството. Духовната наука говори за светлината така: тя нарича светлина също и това, което лежи в основата на другите сетивни възприятия, например светлината на звуковите възприятия. Когато имаме звукови възприятия, университетската физика се опитва да говори само за външния корелат на звуковото възприятие, за подвижния въздух.
към текста >>

Няма да се задълбочаваме в теорията, но нима не е вярно, че в основата на това, което можем да възприемаме от осветения околен свят, лежи етерът, така че сме в правото си да заявим: Светлината е една етерна сила.
А сега да преминем към астралното тяло: когато сме в будно състояние, астралното тяло непосредствено се свързва с определени сили, действуващи върху нас, а не чрез етерното тяло. Това отново е само една част от топлинните сили; а именно с една част топлината действува върху физическия организъм, а с друга – върху етерния организъм. После астралното тяло се намира в непосредствена връзка със силите на светлината. Обаче Вие трябва да знаете, че за Духовната наука те са нещо различно от това, което твърди за тях днешната физика. Няма да се задълбочаваме в теорията, но нима не е вярно, че в основата на това, което можем да възприемаме от осветения околен свят, лежи етерът, така че сме в правото си да заявим: Светлината е една етерна сила. Днес официалната наука говори за светлината като за нещо, което осветява пространството. Духовната наука говори за светлината така: тя нарича светлина също и това, което лежи в основата на другите сетивни възприятия, например светлината на звуковите възприятия. Когато имаме звукови възприятия, университетската физика се опитва да говори само за външния корелат на звуковото възприятие, за подвижния въздух. Приведеният в движение въздух е само медиума на същинския звуков елемент. Същинският звуков елемент е от етерно естество, и вибрацията на въздуха е само последействие от етерното вибриране.
към текста >>

Днес официалната наука говори за светлината като за нещо, което осветява пространството.
А сега да преминем към астралното тяло: когато сме в будно състояние, астралното тяло непосредствено се свързва с определени сили, действуващи върху нас, а не чрез етерното тяло. Това отново е само една част от топлинните сили; а именно с една част топлината действува върху физическия организъм, а с друга – върху етерния организъм. После астралното тяло се намира в непосредствена връзка със силите на светлината. Обаче Вие трябва да знаете, че за Духовната наука те са нещо различно от това, което твърди за тях днешната физика. Няма да се задълбочаваме в теорията, но нима не е вярно, че в основата на това, което можем да възприемаме от осветения околен свят, лежи етерът, така че сме в правото си да заявим: Светлината е една етерна сила. Днес официалната наука говори за светлината като за нещо, което осветява пространството. Духовната наука говори за светлината така: тя нарича светлина също и това, което лежи в основата на другите сетивни възприятия, например светлината на звуковите възприятия. Когато имаме звукови възприятия, университетската физика се опитва да говори само за външния корелат на звуковото възприятие, за подвижния въздух. Приведеният в движение въздух е само медиума на същинския звуков елемент. Същинският звуков елемент е от етерно естество, и вибрацията на въздуха е само последействие от етерното вибриране. Светлината живее също и в обонятелното възприятие.
към текста >>

Духовната наука говори за светлината така: тя нарича светлина също и това, което лежи в основата на другите сетивни възприятия, например светлината на звуковите възприятия.
Това отново е само една част от топлинните сили; а именно с една част топлината действува върху физическия организъм, а с друга – върху етерния организъм. После астралното тяло се намира в непосредствена връзка със силите на светлината. Обаче Вие трябва да знаете, че за Духовната наука те са нещо различно от това, което твърди за тях днешната физика. Няма да се задълбочаваме в теорията, но нима не е вярно, че в основата на това, което можем да възприемаме от осветения околен свят, лежи етерът, така че сме в правото си да заявим: Светлината е една етерна сила. Днес официалната наука говори за светлината като за нещо, което осветява пространството. Духовната наука говори за светлината така: тя нарича светлина също и това, което лежи в основата на другите сетивни възприятия, например светлината на звуковите възприятия. Когато имаме звукови възприятия, университетската физика се опитва да говори само за външния корелат на звуковото възприятие, за подвижния въздух. Приведеният в движение въздух е само медиума на същинския звуков елемент. Същинският звуков елемент е от етерно естество, и вибрацията на въздуха е само последействие от етерното вибриране. Светлината живее също и в обонятелното възприятие. Накратко, в основата на всички сетивни възприятия лежи нещо много по-общо от светлината, от това, което днешната физика нарича светлина.
към текста >>

Светлината живее също и в обонятелното възприятие.
Днес официалната наука говори за светлината като за нещо, което осветява пространството. Духовната наука говори за светлината така: тя нарича светлина също и това, което лежи в основата на другите сетивни възприятия, например светлината на звуковите възприятия. Когато имаме звукови възприятия, университетската физика се опитва да говори само за външния корелат на звуковото възприятие, за подвижния въздух. Приведеният в движение въздух е само медиума на същинския звуков елемент. Същинският звуков елемент е от етерно естество, и вибрацията на въздуха е само последействие от етерното вибриране. Светлината живее също и в обонятелното възприятие. Накратко, в основата на всички сетивни възприятия лежи нещо много по-общо от светлината, от това, което днешната физика нарича светлина. Разбира се, да се говори за светлината така, както Ви я описвам сега, е малко объркващо. Защото в общи линии така е говорила за светлината старата Духовна наука, включително до 12., 13. следхристиянско столетие. После разбирането за светлината е изчезнало и хората са се опитвали да си служат с други, още по-непонятни изрази.
към текста >>

Накратко, в основата на всички сетивни възприятия лежи нещо много по-общо от светлината, от това, което днешната физика нарича светлина.
Духовната наука говори за светлината така: тя нарича светлина също и това, което лежи в основата на другите сетивни възприятия, например светлината на звуковите възприятия. Когато имаме звукови възприятия, университетската физика се опитва да говори само за външния корелат на звуковото възприятие, за подвижния въздух. Приведеният в движение въздух е само медиума на същинския звуков елемент. Същинският звуков елемент е от етерно естество, и вибрацията на въздуха е само последействие от етерното вибриране. Светлината живее също и в обонятелното възприятие. Накратко, в основата на всички сетивни възприятия лежи нещо много по-общо от светлината, от това, което днешната физика нарича светлина. Разбира се, да се говори за светлината така, както Ви я описвам сега, е малко объркващо. Защото в общи линии така е говорила за светлината старата Духовна наука, включително до 12., 13. следхристиянско столетие. После разбирането за светлината е изчезнало и хората са се опитвали да си служат с други, още по-непонятни изрази. Ето защо алхимическите книги, написани след 12.
към текста >>

Разбира се, да се говори за светлината така, както Ви я описвам сега, е малко объркващо.
Когато имаме звукови възприятия, университетската физика се опитва да говори само за външния корелат на звуковото възприятие, за подвижния въздух. Приведеният в движение въздух е само медиума на същинския звуков елемент. Същинският звуков елемент е от етерно естество, и вибрацията на въздуха е само последействие от етерното вибриране. Светлината живее също и в обонятелното възприятие. Накратко, в основата на всички сетивни възприятия лежи нещо много по-общо от светлината, от това, което днешната физика нарича светлина. Разбира се, да се говори за светлината така, както Ви я описвам сега, е малко объркващо. Защото в общи линии така е говорила за светлината старата Духовна наука, включително до 12., 13. следхристиянско столетие. После разбирането за светлината е изчезнало и хората са се опитвали да си служат с други, още по-непонятни изрази. Ето защо алхимическите книги, написани след 12. столетие, са толкова неразбираеми.
към текста >>

Защото в общи линии така е говорила за светлината старата Духовна наука, включително до 12., 13.
Приведеният в движение въздух е само медиума на същинския звуков елемент. Същинският звуков елемент е от етерно естество, и вибрацията на въздуха е само последействие от етерното вибриране. Светлината живее също и в обонятелното възприятие. Накратко, в основата на всички сетивни възприятия лежи нещо много по-общо от светлината, от това, което днешната физика нарича светлина. Разбира се, да се говори за светлината така, както Ви я описвам сега, е малко объркващо. Защото в общи линии така е говорила за светлината старата Духовна наука, включително до 12., 13. следхристиянско столетие. После разбирането за светлината е изчезнало и хората са се опитвали да си служат с други, още по-непонятни изрази. Ето защо алхимическите книги, написани след 12. столетие, са толкова неразбираеми. За Вас е от значение това, което се нарича светлина.
към текста >>

После разбирането за светлината е изчезнало и хората са се опитвали да си служат с други, още по-непонятни изрази.
Светлината живее също и в обонятелното възприятие. Накратко, в основата на всички сетивни възприятия лежи нещо много по-общо от светлината, от това, което днешната физика нарича светлина. Разбира се, да се говори за светлината така, както Ви я описвам сега, е малко объркващо. Защото в общи линии така е говорила за светлината старата Духовна наука, включително до 12., 13. следхристиянско столетие. После разбирането за светлината е изчезнало и хората са се опитвали да си служат с други, още по-непонятни изрази. Ето защо алхимическите книги, написани след 12. столетие, са толкова неразбираеми. За Вас е от значение това, което се нарича светлина. Чрез тази светлина астралното тяло е във връзка с всичко онова, което на Земята е обект на сетивно възприемане, и то директна връзка, а не такава, която минава през етерното тяло. Това е изключително интересно.
към текста >>

За Вас е от значение това, което се нарича светлина.
Защото в общи линии така е говорила за светлината старата Духовна наука, включително до 12., 13. следхристиянско столетие. После разбирането за светлината е изчезнало и хората са се опитвали да си служат с други, още по-непонятни изрази. Ето защо алхимическите книги, написани след 12. столетие, са толкова неразбираеми. За Вас е от значение това, което се нарича светлина. Чрез тази светлина астралното тяло е във връзка с всичко онова, което на Земята е обект на сетивно възприемане, и то директна връзка, а не такава, която минава през етерното тяло. Това е изключително интересно. Навън светлината живее в етера, обаче ние също притежаваме в себе си етерни сили. Светлината действува върху етерното тяло. Обаче при събуждане ние не влизаме във връзка с тази светлина, която е вътре в нас, но с нейното посредничество ние се включваме във външно струящата светлина.
към текста >>

Чрез тази светлина астралното тяло е във връзка с всичко онова, което на Земята е обект на сетивно възприемане, и то директна връзка, а не такава, която минава през етерното тяло.
следхристиянско столетие. После разбирането за светлината е изчезнало и хората са се опитвали да си служат с други, още по-непонятни изрази. Ето защо алхимическите книги, написани след 12. столетие, са толкова неразбираеми. За Вас е от значение това, което се нарича светлина. Чрез тази светлина астралното тяло е във връзка с всичко онова, което на Земята е обект на сетивно възприемане, и то директна връзка, а не такава, която минава през етерното тяло. Това е изключително интересно. Навън светлината живее в етера, обаче ние също притежаваме в себе си етерни сили. Светлината действува върху етерното тяло. Обаче при събуждане ние не влизаме във връзка с тази светлина, която е вътре в нас, но с нейното посредничество ние се включваме във външно струящата светлина. Така стои и въпросът с външния, действуващ в света химизъм.
към текста >>

Навън светлината живее в етера, обаче ние също притежаваме в себе си етерни сили.
Ето защо алхимическите книги, написани след 12. столетие, са толкова неразбираеми. За Вас е от значение това, което се нарича светлина. Чрез тази светлина астралното тяло е във връзка с всичко онова, което на Земята е обект на сетивно възприемане, и то директна връзка, а не такава, която минава през етерното тяло. Това е изключително интересно. Навън светлината живее в етера, обаче ние също притежаваме в себе си етерни сили. Светлината действува върху етерното тяло. Обаче при събуждане ние не влизаме във връзка с тази светлина, която е вътре в нас, но с нейното посредничество ние се включваме във външно струящата светлина. Така стои и въпросът с външния, действуващ в света химизъм. В химизма ние също се включваме по един непосредствен начин. И това е особено важно, понеже то означава, че човекът, намиращ се в будно състояние, е включен в един вид космически химизъм.
към текста >>

Светлината действува върху етерното тяло.
столетие, са толкова неразбираеми. За Вас е от значение това, което се нарича светлина. Чрез тази светлина астралното тяло е във връзка с всичко онова, което на Земята е обект на сетивно възприемане, и то директна връзка, а не такава, която минава през етерното тяло. Това е изключително интересно. Навън светлината живее в етера, обаче ние също притежаваме в себе си етерни сили. Светлината действува върху етерното тяло. Обаче при събуждане ние не влизаме във връзка с тази светлина, която е вътре в нас, но с нейното посредничество ние се включваме във външно струящата светлина. Така стои и въпросът с външния, действуващ в света химизъм. В химизма ние също се включваме по един непосредствен начин. И това е особено важно, понеже то означава, че човекът, намиращ се в будно състояние, е включен в един вид космически химизъм. Впрочем, нашата съвременна наука познава неживия химизъм, или в най-добрия случай, един донякъде органичен химизъм, обаче тя няма никаква представа за всеобщия, мировия химизъм.
към текста >>

Обаче при събуждане ние не влизаме във връзка с тази светлина, която е вътре в нас, но с нейното посредничество ние се включваме във външно струящата светлина.
За Вас е от значение това, което се нарича светлина. Чрез тази светлина астралното тяло е във връзка с всичко онова, което на Земята е обект на сетивно възприемане, и то директна връзка, а не такава, която минава през етерното тяло. Това е изключително интересно. Навън светлината живее в етера, обаче ние също притежаваме в себе си етерни сили. Светлината действува върху етерното тяло. Обаче при събуждане ние не влизаме във връзка с тази светлина, която е вътре в нас, но с нейното посредничество ние се включваме във външно струящата светлина. Така стои и въпросът с външния, действуващ в света химизъм. В химизма ние също се включваме по един непосредствен начин. И това е особено важно, понеже то означава, че човекът, намиращ се в будно състояние, е включен в един вид космически химизъм. Впрочем, нашата съвременна наука познава неживия химизъм, или в най-добрия случай, един донякъде органичен химизъм, обаче тя няма никаква представа за всеобщия, мировия химизъм. Тъкмо в него се включваме ние, когато се пробуждаме.
към текста >>

Замислете се как изглежда окото за днешния физик: един чисто физически инструмент, изобразяван като леща, където светлината се пречупва, изгражда се образът на съответния предмет и така нататък, само че в този случай остава неясно как душевният елемент преминава в целия този физически апарат.
Замислете се как изглежда окото за днешния физик: един чисто физически инструмент, изобразяван като леща, където светлината се пречупва, изгражда се образът на съответния предмет и така нататък, само че в този случай остава неясно как душевният елемент преминава в целия този физически апарат. Всичко това е много интересно. Но разглеждайки нещата от физикална гледна точка, разполагайки с цялата тази рисунка, човек се спъва и не може да продължи нататък, защото иска, но не може да премине чрез мозъка в душевния елемент. Разгледайте още веднъж тази забавна философска акробатика, всички тези интересни, но всъщност крайно глупави теории за психо-физическия паралелизъм или взаимодействие. В действителност, тъкмо в окото Азовата организация и астралното тяло непосредствено навлизат в това, което ние очертахме физически; вътре в окото те непосредствено обхващат физическото. Следователно, по отношение на окото не е трудно да стигнем до правилно разбиране на нещата, понеже виждаме своеобразното обособяване на окото, понеже окото е разположено почти извън тялото, а и в хода на ембрионалното развитие израства като едно външно образувание.
към текста >>

Целият човек би трябвало да бъде разбиран вътрешно-физикално, духовно-физикално, така че към земните сили да бъдат прибавени подвижните сили на светлината.
Но разглеждайки нещата от физикална гледна точка, разполагайки с цялата тази рисунка, човек се спъва и не може да продължи нататък, защото иска, но не може да премине чрез мозъка в душевния елемент. Разгледайте още веднъж тази забавна философска акробатика, всички тези интересни, но всъщност крайно глупави теории за психо-физическия паралелизъм или взаимодействие. В действителност, тъкмо в окото Азовата организация и астралното тяло непосредствено навлизат в това, което ние очертахме физически; вътре в окото те непосредствено обхващат физическото. Следователно, по отношение на окото не е трудно да стигнем до правилно разбиране на нещата, понеже виждаме своеобразното обособяване на окото, понеже окото е разположено почти извън тялото, а и в хода на ембрионалното развитие израства като едно външно образувание. Така стоят нещата с окото, но това е в сила и за целия човек. Целият човек би трябвало да бъде разбиран вътрешно-физикално, духовно-физикално, така че към земните сили да бъдат прибавени подвижните сили на светлината. Необходимо е вътре в човешката организация да бъде опознато това, което обкръжаващият свят да дава на човека, това, което човекът непосредствено обхваща, физикално-конструираното.
към текста >>

58. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, 28. Юни 1924 GA_317 Лечебно-педагогически курс

То трудно овладява равновесното състояние с елемента вода, равновесното състояние с елемента въздух, диференцирането на топлината, на светлината, на химизма, диференцирането на всеобщия миров живот; то ги обхваща твърде силно, а не твърде слабо, какъвто е случаят с епилептичното умопомрачение; то разпростира своето астрално тяло и Аза навсякъде в своето обкръжение, в тежестта, в топлината, то ги обхваща по толкова интензивен начин, какъвто при така нареченото нормално дете е невъзможен.
Нека да помислим какво всъщност става тук. Както посочих вчера, детето трудно обхваща външния свят. То трудно овладява равновесното състояние с елемента вода, равновесното състояние с елемента въздух, диференцирането на топлината, на светлината, на химизма, диференцирането на всеобщия миров живот; то ги обхваща твърде силно, а не твърде слабо, какъвто е случаят с епилептичното умопомрачение; то разпростира своето астрално тяло и Аза навсякъде в своето обкръжение, в тежестта, в топлината, то ги обхваща по толкова интензивен начин, какъвто при така нареченото нормално дете е невъзможен. И какво възниква сега?
към текста >>

Тук нека отново да напомним, че Азовата организация и астралното тяло посредством физическото тяло са свързани с така наречените четири елемента, че в етерното тяло Азовата организация и астралното тяло са повече свързани с по-висшите елементи, с една част от топлината, със светлината, химизма и всеобщия миров живот.
Тук нека отново да напомним, че Азовата организация и астралното тяло посредством физическото тяло са свързани с така наречените четири елемента, че в етерното тяло Азовата организация и астралното тяло са повече свързани с по-висшите елементи, с една част от топлината, със светлината, химизма и всеобщия миров живот. Следователно, ако разширим този начин на изразяване и прекрачим в духовната област, както това е ставало и порано при инстинктивното ясновидство, когато физическото не е било толкова ясно разграничавано от духовното, би трябвало да кажем: В тези случаи ние сме изправени пред една голяма душевна ранимост на детето. И като обобщаващо понятие, тази душевна ранимост на детето обхваща всичко, което се проявява тук. И ако тази душевна ранимост не може да бъде смекчена именно чрез лечебната педагогика, тогава по-късно при половото съзряване се проявяват съответно женската или мъжката разновидност на тази душевна ранимост. Женската разновидност приема облика на хистеричното, както обикновено го наричат; мъжката разновидност приема друг облик.
към текста >>

59. ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, 5. Юли 1924 GA_317 Лечебно-педагогически курс

Първоначално аз дори надцених възможността да се въздействува по този начин, понеже детето все още не беше достатъчно чувствително към светлината.
Как да постъпим с едно такова дете, за да го приближим донякъде до нормалното за тази възраст състояние? По възможност трябва да избягваме всякакви дразнители по отношение на нервносетивната система. Ето защо ще осигуряваме на детето тъмни помещения, например една напълно затъмнена стая, където то – лишено от впечатления – да прекарва известно време в тишина и мрак. Първоначално аз дори надцених възможността да се въздействува по този начин, понеже детето все още не беше достатъчно чувствително към светлината. То усещаше светлината съвсем слабо, така че предпазването от нея имаше по-малко значение, отколкото бихме могли да предположим. И все пак остава в сила правилото, че такова дете трябва да се държи на тихо и тъмно, така че да получава от външния свят възможно най-малко впечатления; по този начин импулсът на волята се пробужда вътрешно и вече може да се противопостави на нервно-сетивната система. Това е едното средство, за което може да се мисли. Другото средство са онези активни вещества, които оказват влияние върху нервно-сетивната система. При такова дете вътрешно може да се приложи гнайс, преди всичко за да се избегне евентуалното шоково въздействие от директното прилагане на кварц; по този начин това, което лежи в основата на кварцовото действие, се разпределя по-равномерно.
към текста >>

То усещаше светлината съвсем слабо, така че предпазването от нея имаше по-малко значение, отколкото бихме могли да предположим.
Как да постъпим с едно такова дете, за да го приближим донякъде до нормалното за тази възраст състояние? По възможност трябва да избягваме всякакви дразнители по отношение на нервносетивната система. Ето защо ще осигуряваме на детето тъмни помещения, например една напълно затъмнена стая, където то – лишено от впечатления – да прекарва известно време в тишина и мрак. Първоначално аз дори надцених възможността да се въздействува по този начин, понеже детето все още не беше достатъчно чувствително към светлината. То усещаше светлината съвсем слабо, така че предпазването от нея имаше по-малко значение, отколкото бихме могли да предположим. И все пак остава в сила правилото, че такова дете трябва да се държи на тихо и тъмно, така че да получава от външния свят възможно най-малко впечатления; по този начин импулсът на волята се пробужда вътрешно и вече може да се противопостави на нервно-сетивната система. Това е едното средство, за което може да се мисли. Другото средство са онези активни вещества, които оказват влияние върху нервно-сетивната система. При такова дете вътрешно може да се приложи гнайс, преди всичко за да се избегне евентуалното шоково въздействие от директното прилагане на кварц; по този начин това, което лежи в основата на кварцовото действие, се разпределя по-равномерно. При самия кварц силите действуват във всички посоки, но в ограничен размер, докато същите сили, вече разпределени в гнайса, действуват по-меко, разпространяват се из целия организъм и достигат по-лесно до периферията.
към текста >>

60. ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 5. Юли 1924 GA_317 Лечебно-педагогически курс

Това хвърля светлина върху всичко онова, което живее в атмосферата и така нататък; ето защо на първо време трябва да отчитаме почвените процеси, свързани с абсорбцията на сярата и желязото.
По цялата долина на Заал ние откриваме една руда, която представлява свързване между сяра и желязо, така че можем да установим: колко е съдържанието на желязо в околната среда, колко е съдържанието на сяра особено в тази област, където срещаме чудно красивите парченца пирит. Тези красиви, фини, златисти кубчета пирит са разпръснати из цялата област Заал (Рис. 19). В съседните области откриваме главно гипс. Както знаете, гипсът представлява сярнокиселинен варовик, съдържащ 20 процента вода. Следователно, в лицето на гипса ние отново имаме възможност да изследваме сярата. Това хвърля светлина върху всичко онова, което живее в атмосферата и така нататък; ето защо на първо време трябва да отчитаме почвените процеси, свързани с абсорбцията на сярата и желязото. В друг случай имаме територия, богата на желязо и тогава възниква въпросът: Как се формират взаимоотношенията между Земята и човека, така че Земята толкова силно да привлича желязото, а човекът да не е в състояние или пък да го постига с големи трудности? Какви констелации са необходими, за да получи човек способността да отблъсква желязото, а да приема сярата? – И тук Вие стигате до силите на Космоса, до изследване на констелациите при раждането на едно такова дете, понеже констелациите при зачеването не са ни известни. Възниква и друг въпрос: Дали наистина при децата албиноси са налице някакви особени констелации, които могат да се получат много рядко? Съответствията бихме могли да търсим от данните, отнасящи се не до планети с кратък период на завъртане, а до планети, които имат дълъг период на завъртане около оста си, каквито са например Сатурн и Уран.
към текста >>

61. ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 7. Юли 1924 GA_317 Лечебно-педагогически курс

Да, скъпи мои приятели, корените се врастват в земната почва, също както и ние с нашите глави се врастваме в свободния въздух и в светлината, така че бихме могли да кажем: Тук долу, където са корените на растението, ние имаме възприемането, имаме нещо, което отговаря на главата, докато тук в горната част на растението ние имаме храносмилането, имаме нещо, което отговаря на изхранването (Рис. 25).
Отношенията са такива, че навлизайки в мировите закономерности, корените пробиват надолу в земната почва. Да, скъпи мои приятели, корените се врастват в земната почва, също както и ние с нашите глави се врастваме в свободния въздух и в светлината, така че бихме могли да кажем: Тук долу, където са корените на растението, ние имаме възприемането, имаме нещо, което отговаря на главата, докато тук в горната част на растението ние имаме храносмилането, имаме нещо, което отговаря на изхранването (Рис. 25). В горната част на растението имаме нещо, което съдържа в себе си една духовност, устремена към системата веществообмен-крайници и поради тази причина то има сродство с човешката система веществообмен-крайници. И ако от една страна разглеждаме майчиното мляко, а от друга страна разглеждаме онова, което се носи над растението като една устремена към него астралност, тогава ясновидецът установява едно необичайно близко сродство – но не и пълна идентичност – между тази астралност, която идва от майката чрез майчиното мляко, и онази астралност, която струи от Космоса и се носи над разцъфналия растителен свят. Споменавам всичко това не с теоретична цел, а за да почувствуваме онова, което се намира в обкръжението на човека и което оттам навлиза в сферата на неговите действия. Ето как ние ще се погрижим детето постепенно да премине към растителна храна, като чрез съдържанието на плодовете и цветовете ще стимулираме неговата веществообмяна, а чрез фини примеси, взети от корените, ще стимулираме нервно-сетивната система. Всъщност тези неща, бих казал, трябва да се усвояват само в хода на теоретичната подготовка.
към текста >>

62. Съдържание GA_318 Съвместната работа между лекарите и пастирите на човешката душа

Чрез топлинния елемент биват вдишани светлина, химизъм, виталност.
Разлика между извънчовешки и вътречовешки процес. Вдишването като процес, изграждащ човешкото същество - активност на астралното тяло. Издишването - активност на етерното тяло. По време на сън - активност на космическата астралност. Нервно-сетивният процес като едно фино дишане, протичащо в топлинния елемент, чието издишване преминава в акта на обикновеното вдишване. Чрез топлинния елемент биват вдишани светлина, химизъм, виталност. По посока на другия полюс - модифицирано активирано издишване, отдаващо сили на веществообмяната.
към текста >>

Светлината, вдишана чрез топлинния елемент се превръща в мисловна дейност.
Светлината, вдишана чрез топлинния елемент се превръща в мисловна дейност. Карма от преди-Карма за в бъдеще.
към текста >>

63. 1. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 8 септември 1924 г. GA_318 Съвместната работа между лекарите и пастирите на човешката душа

Това е една област, която за нас, застанали пред едно обновление на духовния живот, не може да се прояви в същата светлина.
Това е една област, която за нас, застанали пред едно обновление на духовния живот, не може да се прояви в същата светлина. За тази цел, изхождайки тъкмо от основния светоглед на Антропософията, произлизат много важни задачи за една нова пасторска медицина. И доколкото произлизат подобни задачи, това ние, скъпи мои приятели, можем да изследваме ако разгледаме въпроса от две страни. Да го разгледаме първо от медицинска страна.
към текста >>

Без разлика какво лечение прилагаме, навсякъде ние излизаме вън от това, което човекът извършва в своя ежедневен живот, било при приемането на храна, било в излагането на въздействието на светлината и въздуха, или при излагането му на определени душевни влияния, навсякъде в хода на лечението ние излизаме извън рамките на тези неща.
С какво имаме работа в хода на лечението? Когато оставим лечебното средство или лечебния процес да въздействува върху болния човек, тогава ние винаги имаме работа със следното: тогава, в желаното въздействие на дадена субстанция или процес, физически или духовен или душевен, ние навсякъде излизаме извън рамките на това, което представлява тъй наречения нормален взаимообмен на човека с околния свят. Без разлика какво лечение прилагаме, навсякъде ние излизаме вън от това, което човекът извършва в своя ежедневен живот, било при приемането на храна, било в излагането на въздействието на светлината и въздуха, или при излагането му на определени душевни влияния, навсякъде в хода на лечението ние излизаме извън рамките на тези неща. Дори когато определяме диета, ние излизаме една малка крачка вън от това, което човекът спазва в ежедневния си взаимообмен в околния свят. Ние оставяме лечебните средства да взаимодействуват върху човека. Ако лечебното средство е физическа субстанция, тогава, като последица от въздействието на лечебното средство, протича процес, различен от този, при обикновеното приемане на храна. Така е и при другите лечебни въздействия. Ала чрез лечебния метод ние непрекъснато посягаме на човека по начин, различен от този, по който животът посяга на него.
към текста >>

Трябва да стане отново ясно, че лекарят дори още за диагнозата има нужда от един школуван поглед, който да му позволи да види един биологически, дори един физически процес в човешкия организъм в светлината на духовните процеси, защото всички процеси в човешкия организъм са духовни, така че лекарят има нужда от този школуван поглед още при диагнозата и още повече при лечението, за да просветне духовното във физическото.
В лечебния акт, изхождайки от живота, се въздействува върху съзнанието и съзнанието се превръща в помощник, ала в условията на обикновеното съзнание то се превръща в несъзнателен помощник на лечебния процес. В акта на богослужението животът бива превърнат в помощник на това, което трябва да бъде извършено пред самото съзнание. И двете, скъпи мои приятели, не просто така схематично, както Ви го представям аз сега, но обхванато дълбоко вътрешно-духовно, когато се превърната в професия, по правило предявяват претенции към човека. И единствено поради причината, че в рамките на нашата цивилизация в областта на лечението сме излезли вън от духовното, а в областта на теологията сме излезли вън от конкретното, тъй като в рамките на нашата цивилизация в областта на лечението сме се заплели в материализма, а в теологията, в абстракцията, по тази причина днес правилното съотношение остава изцяло скрито. Но ние трябва отново да достигнем до сънищата на това съотношение и то трябва да влезе отново в действие. Трябва да стане отново ясно, че лекарят дори още за диагнозата има нужда от един школуван поглед, който да му позволи да види един биологически, дори един физически процес в човешкия организъм в светлината на духовните процеси, защото всички процеси в човешкия организъм са духовни, така че лекарят има нужда от този школуван поглед още при диагнозата и още повече при лечението, за да просветне духовното във физическото.
към текста >>

64. 3. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 10 септември 1924 г. GA_318 Съвместната работа между лекарите и пастирите на човешката душа

Когато в обикновения живот гледаме с очите, процесът е такъв, че ние получаваме дразнения отвън, от светлината, и поемаме това дразнение навътре.
А сега да преминем към втория стадий /виж по-горе/. Той става интересен по причина, че първоначално съответната личност има всякакви усещания за допир, които обикновената патология лесно може да сбърка с това, което познаваме и в психиатрията, но което все пак не е същото. След това те се усилват до истински виждания. Това е този стадий, в който Азовото устройство и астралното тяло вземат със себе си и етерното тяло и така паралелното изживяване протича по начина, при който Азовото устройство, астралното тяло и етерното тяло са леко издигнати над физическото тяло и изживяват всичко заедно, а паралелно с това физическото тяло провежда своите процеси. По този начин настъпва нещо особено. Когато в обикновения живот гледаме с очите, процесът е такъв, че ние получаваме дразнения отвън, от светлината, и поемаме това дразнение навътре. След това дразнение то достига до етерното тяло, и изхождайки от етерното тялото създава изживяването в областта на съзнанието. Така е например и при окото. Когато гледате, се осъществява първото дразнение, външното дразнение, което първоначално възниква в Аза, след това нахлува в астралното тяло, нахлува до етерното тяло, и етерното тяло е това, което съобщава цялото съзнателно изживяване на човека, при което в известен смисъл във всички посоки се сблъсква с физическото устройство. В това сблъскване е заложено съзнателното изживяване /изживяване в областта на съзнанието/. Това и точният процес.
към текста >>

65. 4. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 11 септември 1924 г. GA_318 Съвместната работа между лекарите и пастирите на човешката душа

Всичко това са сили, абсорбирани от Слънчевата светлина.
Добре, но как се отнасят това спрямо общата световна еволюция? Виждате ли, силите, с които душата работи през първите 7 години от живота, в рамките на Космоса тези сили са Слънчевите сили. От Слънцето се излъчват надолу не само физическо-етерни слънчеви сили, но от Слънцето, във физическо-етерните слънчеви лъчи се излъчват сили, идентични с онези, с които нашето етерно тяло обновява своето тяло през първите 7 години: това, което действува тук, това е слънчевата същност. Погледнете детето, както, изработва своето второ физическо тяло! Всичко това са сили, абсорбирани от Слънчевата светлина. Трябва да разберем как е поставен човекът, по начина, по който описах това, със смяната на зъбите, освободи определени етерни сили, които сили от своя страна действуват обратно върху астралното устройство и Азовото устройство, тогава, през втората епоха на своя живот, човек става достъпен за това, за което изобщо не е бил достъпен през първата епоха: той става достъпен за лунните сили.
към текста >>

Детската душа е така сродна с онова, което живее в Слънчевия лъч, че на човек му се разтуптява сърцето от това познание, познание, което сгрява с истинска светлина това, кое то става между човека и Космоса.
Така през първата епоха от живота ние работим най-вече с това, което идва до нас от Слънцето, а когато детето дойде при нас в училището между смяната на зъбите и половата зрялост, тогава това са Слънчевите сили, които сега са се освободили за душевния елемент. Това е великото, мощното в разбирането на човешкото развитие, че когато формираме душата на детето между смяната на зъбите и половата зрялост, тогава имаме работа с чисти Слънчеви сили. Детската душа е така сродна с онова, което живее в Слънчевия лъч, че на човек му се разтуптява сърцето от това познание, познание, което сгрява с истинска светлина това, кое то става между човека и Космоса.
към текста >>

Та нали Слънцето е, което свети срещу нас от камъка, защото той няма светлинни сили, той само ни отразява слънчевата светлина.
С това ние поглеждаме в дълбините на човешкото развитие, и се отучаваме да говорим за наследствеността в този смисъл, в който прави това грубата естествена наука, но с това поглеждаме и към другата страна, към това, което живее в детските действия на човека. В детското човешкото действие и в детското човешко мислене живее Слънцето. Та нали Слънцето е, което свети срещу нас от камъка, защото той няма светлинни сили, той само ни отразява слънчевата светлина. Това природоизследователят признава, но това е най-малкото, най-абстрактното, скъпи мои приятели. Между 7-та и 14-та година от живота на детето също отразява срещу нас Слънчевите сили. Тъй както в камъка можем да се обърнем към светлината като към отразена светлина на Слънцето, така и това, което детето прави във втората епоха от своя живот, ние можем да определим като Слънце. Слънцето не е само там, където ни се явява концентрирано. Този физикален възглед, че Слънцето е само тук /Виж рис.
към текста >>

Тъй както в камъка можем да се обърнем към светлината като към отразена светлина на Слънцето, така и това, което детето прави във втората епоха от своя живот, ние можем да определим като Слънце.
С това ние поглеждаме в дълбините на човешкото развитие, и се отучаваме да говорим за наследствеността в този смисъл, в който прави това грубата естествена наука, но с това поглеждаме и към другата страна, към това, което живее в детските действия на човека. В детското човешкото действие и в детското човешко мислене живее Слънцето. Та нали Слънцето е, което свети срещу нас от камъка, защото той няма светлинни сили, той само ни отразява слънчевата светлина. Това природоизследователят признава, но това е най-малкото, най-абстрактното, скъпи мои приятели. Между 7-та и 14-та година от живота на детето също отразява срещу нас Слънчевите сили. Тъй както в камъка можем да се обърнем към светлината като към отразена светлина на Слънцето, така и това, което детето прави във втората епоха от своя живот, ние можем да определим като Слънце. Слънцето не е само там, където ни се явява концентрирано. Този физикален възглед, че Слънцето е само тук /Виж рис. №3, ляво/, прилича на възгледа на човек, който вижда в чинията супа, а по средата едно петно мазнина, и е на мнение, че само мазнината, това е супата. Да, нашите физикални възгледи са често пъти детински, и когато ги разкрием, такива, каквито са, тогава хората се смеят. Само можем да си пожелаем да се смеем по-често в лицето на действителността.
към текста >>

Ако приемем петното мазнина за супа, това е същото, както ако приеме Слънцето горе за петно на Слънчевата светлина, докато като супа изпълва целия свят.
Този физикален възглед, че Слънцето е само тук /Виж рис. №3, ляво/, прилича на възгледа на човек, който вижда в чинията супа, а по средата едно петно мазнина, и е на мнение, че само мазнината, това е супата. Да, нашите физикални възгледи са често пъти детински, и когато ги разкрием, такива, каквито са, тогава хората се смеят. Само можем да си пожелаем да се смеем по-често в лицето на действителността. Защото наистина е смешно това, което днес бива разглеждано като наука. Ако приемем петното мазнина за супа, това е същото, както ако приеме Слънцето горе за петно на Слънчевата светлина, докато като супа изпълва целия свят.
към текста >>

66. 6. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 13 септември 1924 г. GA_318 Съвместната работа между лекарите и пастирите на човешката душа

Но това човек постига съвсем инстинктивно, ако има в себе си склонността своя светоглед, своите житейски разбирания и вижданията си за живота да ги постави в светлина, която да се отнася спрямо духовните взаимовръзки по начин, както може да стане това, ако човек приема напълно сериозно примери като приведения.
Но те изключително много обичат това, което е залегнало в естественото поведение, това, което изчерпва се бе си в това "Как" да говорим, а не в "Какво" да говорим. Но това човек постига съвсем инстинктивно, ако има в себе си склонността своя светоглед, своите житейски разбирания и вижданията си за живота да ги постави в светлина, която да се отнася спрямо духовните взаимовръзки по начин, както може да стане това, ако човек приема напълно сериозно примери като приведения.
към текста >>

67. 7. СЕДМА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 14 септември 1924 г. GA_318 Съвместната работа между лекарите и пастирите на човешката душа

Целият дихателен процес съдържа нещо друго, ако го сравним с всички процеси, които струят както в нас, така и във външния Макрокосмос, а ако го сравним с процесите на флуктуацията на светлината, в самия топлинен елемент вътре у човека и вън от него.
А сега да продължим. Виждате ли, дихателният процес е относително по-груб. Ние вдишваме въздухообразен елемент, и издишваме въздухообразен елемент. Целият дихателен процес съдържа нещо друго, ако го сравним с всички процеси, които струят както в нас, така и във външния Макрокосмос, а ако го сравним с процесите на флуктуацията на светлината, в самия топлинен елемент вътре у човека и вън от него. Нали във вътрешността на човека има топлинни разлики, и навън има топлинни разлики. Можем мислено да отстраним въздуха, водата, земята, можем да си представим само тези топлинни разлики. За физика всичко това е лишено от смисъл, защото той разглежда топлинните разлики само като състояния на материя.
към текста >>

Но тук имаме нещо, за което можете да кажете: по този път чрез вдишването топлинната на макрокосмоса навлиза в човешкия организъм, но не само топлината, със себе си топлината носи: светлина, макрокосмически химизъм, макрокосмическа виталност, макрокосмически живот.
Но тук имаме нещо, за което можете да кажете: по този път чрез вдишването топлинната на макрокосмоса навлиза в човешкия организъм, но не само топлината, със себе си топлината носи: светлина, макрокосмически химизъм, макрокосмическа виталност, макрокосмически живот. По пътя на вдишването на топлината биват внесени светлинния етер, химическият етерна Макрокосмоса, жизненият етер на Макрокосмоса и така те преминават в човешкия организъм. Топлинният елемент внася, закотвена в себе си светлината, внася химическия елемент, внася виталния елемент в човека и ги отдава на процеса на вдишването. Всичко, което е разположено над дихателния процес, което там се представя като един по-фин дихателен процес, но също така и като един метаморфозирал дихателен процес, всичко това днес не бива изследвано в същинския му смисъл, всичко това се изплъзва на физиологията, но чрез това във физиологията попада нещо, което след това действува в нея като чуждо тяло. Това е една точка, в която човек изобщо не може да се справи, ако от едната страна изхождаме от духовното, а от другата страна изхождаме от природата. Като едно чуждо тяло тук се вмъква физиологията на сетивата, протичаща диференцирано в зрение, слух, топлинни усещания.
към текста >>

Топлинният елемент внася, закотвена в себе си светлината, внася химическия елемент, внася виталния елемент в човека и ги отдава на процеса на вдишването.
Но тук имаме нещо, за което можете да кажете: по този път чрез вдишването топлинната на макрокосмоса навлиза в човешкия организъм, но не само топлината, със себе си топлината носи: светлина, макрокосмически химизъм, макрокосмическа виталност, макрокосмически живот. По пътя на вдишването на топлината биват внесени светлинния етер, химическият етерна Макрокосмоса, жизненият етер на Макрокосмоса и така те преминават в човешкия организъм. Топлинният елемент внася, закотвена в себе си светлината, внася химическия елемент, внася виталния елемент в човека и ги отдава на процеса на вдишването. Всичко, което е разположено над дихателния процес, което там се представя като един по-фин дихателен процес, но също така и като един метаморфозирал дихателен процес, всичко това днес не бива изследвано в същинския му смисъл, всичко това се изплъзва на физиологията, но чрез това във физиологията попада нещо, което след това действува в нея като чуждо тяло. Това е една точка, в която човек изобщо не може да се справи, ако от едната страна изхождаме от духовното, а от другата страна изхождаме от природата. Като едно чуждо тяло тук се вмъква физиологията на сетивата, протичаща диференцирано в зрение, слух, топлинни усещания. Като израстъци, като външни клонки към този процес, представляващ първоначално приемане на топлина, тук са прикрепени светлината, химизмът, виталността. Това са диференцирани в хода на сетивния процес.
към текста >>

Като израстъци, като външни клонки към този процес, представляващ първоначално приемане на топлина, тук са прикрепени светлината, химизмът, виталността.
По пътя на вдишването на топлината биват внесени светлинния етер, химическият етерна Макрокосмоса, жизненият етер на Макрокосмоса и така те преминават в човешкия организъм. Топлинният елемент внася, закотвена в себе си светлината, внася химическия елемент, внася виталния елемент в човека и ги отдава на процеса на вдишването. Всичко, което е разположено над дихателния процес, което там се представя като един по-фин дихателен процес, но също така и като един метаморфозирал дихателен процес, всичко това днес не бива изследвано в същинския му смисъл, всичко това се изплъзва на физиологията, но чрез това във физиологията попада нещо, което след това действува в нея като чуждо тяло. Това е една точка, в която човек изобщо не може да се справи, ако от едната страна изхождаме от духовното, а от другата страна изхождаме от природата. Като едно чуждо тяло тук се вмъква физиологията на сетивата, протичаща диференцирано в зрение, слух, топлинни усещания. Като израстъци, като външни клонки към този процес, представляващ първоначално приемане на топлина, тук са прикрепени светлината, химизмът, виталността. Това са диференцирани в хода на сетивния процес. Но в сетивния процес човекът познава само периферното, не централното, затова физиологията на сетивата се явяват като едно напълно чуждо тяло, и физиологът се мята между различните сетива, а психологът дилетанствува. И биват скалъпени хипотеза след хипотеза. Разбира се, че това трябва да бъде така, защото имаме отделните, съвсем специфични процеси на зрение, на слух пред себе си, но и защото тяхното събиране, тяхното сливане по посока навътре изобщо не може да бъде видяно. Хората не виждат как всичко се слива в акта на приемане на топлина, внасяща със себе си от Макрокосмоса светлина, химизъм, виталност, след това достигаме до дишането и едва тогава ще има истинска физиология на сетивата, когато физиологът, изследващ сетивата, ще може да каже: Ах, да, тук аз тръгвам от процесите, от физиологично-физическите процеси на окото, навлизам в нерва, който пренася всичко това навътре, постепенно навлизам в дихателните пътища, от сетивните пътища, от разсъдъчните пътища аз навлизам в дишането.
към текста >>

Хората не виждат как всичко се слива в акта на приемане на топлина, внасяща със себе си от Макрокосмоса светлина, химизъм, виталност, след това достигаме до дишането и едва тогава ще има истинска физиология на сетивата, когато физиологът, изследващ сетивата, ще може да каже: Ах, да, тук аз тръгвам от процесите, от физиологично-физическите процеси на окото, навлизам в нерва, който пренася всичко това навътре, постепенно навлизам в дихателните пътища, от сетивните пътища, от разсъдъчните пътища аз навлизам в дишането.
Като израстъци, като външни клонки към този процес, представляващ първоначално приемане на топлина, тук са прикрепени светлината, химизмът, виталността. Това са диференцирани в хода на сетивния процес. Но в сетивния процес човекът познава само периферното, не централното, затова физиологията на сетивата се явяват като едно напълно чуждо тяло, и физиологът се мята между различните сетива, а психологът дилетанствува. И биват скалъпени хипотеза след хипотеза. Разбира се, че това трябва да бъде така, защото имаме отделните, съвсем специфични процеси на зрение, на слух пред себе си, но и защото тяхното събиране, тяхното сливане по посока навътре изобщо не може да бъде видяно. Хората не виждат как всичко се слива в акта на приемане на топлина, внасяща със себе си от Макрокосмоса светлина, химизъм, виталност, след това достигаме до дишането и едва тогава ще има истинска физиология на сетивата, когато физиологът, изследващ сетивата, ще може да каже: Ах, да, тук аз тръгвам от процесите, от физиологично-физическите процеси на окото, навлизам в нерва, който пренася всичко това навътре, постепенно навлизам в дихателните пътища, от сетивните пътища, от разсъдъчните пътища аз навлизам в дишането. И ако оставим за малко вън от внимание сетивния живот, тогава човек ще може да разбере, че някога в живота на Земята е могла да възникне Йога. В практиката на Йога се започва оттам, където целият процес преминава в процеса на вдишването, и това, което е разположено отзад, бива проектирано в сетивното възприятие и навлиза в практиката на Йога. Виждате, че в някогашните светогледи такива неща са се знаели на практика инстинктивно. А по-новата естествена наука навсякъде трябва да застава пред загадки, защото не може да види фактите и не може да види взаимовръзките. Тя само желае бясно да спекулира.
към текста >>

№4/: тук, по този път преминава топлинният елемент, той носи светлина, химизъм, виталност, тук той навлиза, свързва се с дишането, но при това той не отдава светлината на дишането, той я задържа; той отдава на дишането само химизъм и виталност.
Виждате ли, ако сега обхванете с поглед тази четириделна диференциация, ще получите просветление по отношение на човека; защото освен всичко друго става явно и следното /Виж рис. №4/: тук, по този път преминава топлинният елемент, той носи светлина, химизъм, виталност, тук той навлиза, свързва се с дишането, но при това той не отдава светлината на дишането, той я задържа; той отдава на дишането само химизъм и виталност. Или светлината бива задържана още тук и като една вътрешна светлина тя изпълва човека и се превръща в мисловна дейност.
към текста >>

Или светлината бива задържана още тук и като една вътрешна светлина тя изпълва човека и се превръща в мисловна дейност.
Виждате ли, ако сега обхванете с поглед тази четириделна диференциация, ще получите просветление по отношение на човека; защото освен всичко друго става явно и следното /Виж рис. №4/: тук, по този път преминава топлинният елемент, той носи светлина, химизъм, виталност, тук той навлиза, свързва се с дишането, но при това той не отдава светлината на дишането, той я задържа; той отдава на дишането само химизъм и виталност. Или светлината бива задържана още тук и като една вътрешна светлина тя изпълва човека и се превръща в мисловна дейност.
към текста >>

Така проследявайки процеса от горе надолу Вие имате следното: навлизане на светлината по пътищата на топлинния етер, стоп!
Чрез протичането на това вдишване и издишване макрокосмичният химизъм бива предаден по-нататък и се превръща във вътрешен химизъм в човека, който вътрешен химизъм заменя външната лабораторна хи мия, заложена в процесите, които ние наблюдаваме във външната лаборатория. В човека съществува макро космичен химизъм, който бива отложен в него чрез това, че бива продължен този вътрешен дихателен процес, така че можем да кажем: тук бива отложен химизъм, а жизненият етер достига чак до този взаимообмен между издишване и веществообмяна и бива поет от човека. Така проследявайки процеса от горе надолу Вие имате следното: навлизане на светлината по пътищата на топлинния етер, стоп! Там, където нахлува дишането, там е стоп за светлината, светлината се разпростира, тя не бива приета по-нататък от човешкото устройство, тя може да се разпространява като светлина. Под формата на един чист светлинен организъм ние носим в себе си един светлинен организъм, който мисли. Ние проследяваме процеса до мястото, където вдишването граничи с издишването, до там достига внесения чрез нервно-сетивния процес химизъм. Сега, стоп на химизма! вътрешен химизъм, един химически организъм в нас, който чувствува.
към текста >>

Там, където нахлува дишането, там е стоп за светлината, светлината се разпростира, тя не бива приета по-нататък от човешкото устройство, тя може да се разпространява като светлина.
Чрез протичането на това вдишване и издишване макрокосмичният химизъм бива предаден по-нататък и се превръща във вътрешен химизъм в човека, който вътрешен химизъм заменя външната лабораторна хи мия, заложена в процесите, които ние наблюдаваме във външната лаборатория. В човека съществува макро космичен химизъм, който бива отложен в него чрез това, че бива продължен този вътрешен дихателен процес, така че можем да кажем: тук бива отложен химизъм, а жизненият етер достига чак до този взаимообмен между издишване и веществообмяна и бива поет от човека. Така проследявайки процеса от горе надолу Вие имате следното: навлизане на светлината по пътищата на топлинния етер, стоп! Там, където нахлува дишането, там е стоп за светлината, светлината се разпростира, тя не бива приета по-нататък от човешкото устройство, тя може да се разпространява като светлина. Под формата на един чист светлинен организъм ние носим в себе си един светлинен организъм, който мисли. Ние проследяваме процеса до мястото, където вдишването граничи с издишването, до там достига внесения чрез нервно-сетивния процес химизъм. Сега, стоп на химизма! вътрешен химизъм, един химически организъм в нас, който чувствува.
към текста >>

Така от духовното навлизате вътре в човека, там където усещате, че по топлинните пътища нахлува светлината, химизма, виталността на Макрокосмоса; тук вие все по-осезаемо чувствувате, че както излизате от светлината и отивате към виталните пътища, и така виждате да нахлува общия живот на всемира, така вие усещате и нахлуването на кармата, изживяваща себе си в човешкия земен живот между раждането и смъртта.
Така от духовното навлизате вътре в човека, там където усещате, че по топлинните пътища нахлува светлината, химизма, виталността на Макрокосмоса; тук вие все по-осезаемо чувствувате, че както излизате от светлината и отивате към виталните пътища, и така виждате да нахлува общия живот на всемира, така вие усещате и нахлуването на кармата, изживяваща себе си в човешкия земен живот между раждането и смъртта. Но тя изживява себе си, преминавайки през нервите, също така и през отслабения артериален процес, като бива задържана от венозния процес. Когато достигне до венозния процес, тогава се вмъкват и страничните вълни на Кармата. И образувайки венозната кръв, човекът същевременно получава тези натрупвания на Кармата.
към текста >>

68. 8. ОСМА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 15 септември 1924 г. GA_318 Съвместната работа между лекарите и пастирите на човешката душа

При това навлизане на Слънчевия елемент: трябва да бъде спряна светлината; втория етап: трябва да бъде спрян макрокосмичния химизъм; трети етап: трябва да бъде спрян животът.
Проследяването на тези неща дотам, където то непосредствено се свързват помежду си, това е, което едва може да обясни връзката на човека с Космоса. И ние навсякъде съзираме подкрепа. Слънчевите въздействия, обединяващи се тук с лунните въздействия биват подпомогнати от Марс, Юпитер, Сатурн. Какви задачи имат всъщност Марс, Юпитер, Сатурн? Да, скъпи мои приятели, припомнете си това, което казах вчера. При това навлизане на Слънчевия елемент: трябва да бъде спряна светлината; втория етап: трябва да бъде спрян макрокосмичния химизъм; трети етап: трябва да бъде спрян животът. Сатурновите сили спират светлината, Юпитеровите сили със своята мъдрост спират световния химизъм. Марсовите сили спират живота. Ето така в подробности, в конкретното Вие имате пред себе си нахлуването на слънчевите сили, модифициране от силите на тъй наречените други външни планети. Обратно, в другата посока биват модифицирани лунните сили, които всъщност, ако действуват самостоятелно в пълната си сила, довеждат до ембрионалното, т.е. довеждат до възникване на физическата форма.
към текста >>

Сатурновите сили спират светлината, Юпитеровите сили със своята мъдрост спират световния химизъм.
И ние навсякъде съзираме подкрепа. Слънчевите въздействия, обединяващи се тук с лунните въздействия биват подпомогнати от Марс, Юпитер, Сатурн. Какви задачи имат всъщност Марс, Юпитер, Сатурн? Да, скъпи мои приятели, припомнете си това, което казах вчера. При това навлизане на Слънчевия елемент: трябва да бъде спряна светлината; втория етап: трябва да бъде спрян макрокосмичния химизъм; трети етап: трябва да бъде спрян животът. Сатурновите сили спират светлината, Юпитеровите сили със своята мъдрост спират световния химизъм. Марсовите сили спират живота. Ето така в подробности, в конкретното Вие имате пред себе си нахлуването на слънчевите сили, модифициране от силите на тъй наречените други външни планети. Обратно, в другата посока биват модифицирани лунните сили, които всъщност, ако действуват самостоятелно в пълната си сила, довеждат до ембрионалното, т.е. довеждат до възникване на физическата форма. Когато бъдат отслабени по посока на духовното, когато не достигат до физическата материя, ако останем само при чистите, душевни любовни сили на Венера, и ако те бъдат още повече отслабени, така че в ежедневния живот все по-малко да могат да се обединяват с това, което нахлува от другата страна, тогава те се превръщат в Меркуриевите сили на Пратеника на Боговете, изнасящ в обикновения земен живот долните сили по посока на горните.
към текста >>

Изхождайки от причастието, ние ще открием, че от едната страна стои нещо, свързано с подкрепата, която Слънцето получава, свързано със затъмнението заедно със светлината, свързано с постепенното нахлуване на смъртта заедно с живота.
Изхождайки от причастието, ние ще открием, че от едната страна стои нещо, свързано с подкрепата, която Слънцето получава, свързано със затъмнението заедно със светлината, свързано с постепенното нахлуване на смъртта заедно с живота. Излизаме навън, по посока на най-външните планети, свързани със Слънцето и тук, в правилния час към причастието прибавяме предсмъртното миропомазване.
към текста >>

69. 9. ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 16 септември 1924 г. GA_318 Съвместната работа между лекарите и пастирите на човешката душа

Ето защо днес още веднъж ще разгледаме същинското състояние на болест във връзката му с духовния живот от тази гледна точка, от която може да бъде хвърлена най-много светлина върху същността на боледуването.
Видяхте как с необходимо състояние на болест да бъде прибавено към духовния живот и към духовното изживяване на човека, и разбирането, с което трябва да подхождаме към състоянието на болест, изхождайки именно от двете страни, влизащи в съображение за пасторската медицина, това разбиране може всъщност да произлезе само от едно подобно разглеждане. Ето защо днес още веднъж ще разгледаме същинското състояние на болест във връзката му с духовния живот от тази гледна точка, от която може да бъде хвърлена най-много светлина върху същността на боледуването.
към текста >>

70. 2. Сказка първа. Дорнах, 27 септември 1920 г. GA_322 Граници на природознанието

Ние сме достигнали някакси в светлината, но сме изгубили почвата под нозете си.
Обаче при това се установява нещо друго. Установява се, оказва се, че стигайки до такива ясни понятия, които развиваме в общение с природата, ние обединяваме вътрешно по отношение на понятията. Нашите понятия стават ясни, обаче техният обхват става беден. И когато след това размислим, какво сме постигнали чрез тези ясни понятия, оказва се, че това е външна математическо – механическа яснота. Но в това, което е станало по този начин ясно, ние не намираме нищо, което да направи животът да ни се яви разбираем. Ние сме достигнали някакси в светлината, но сме изгубили почвата под нозете си. Ние не намираме никакви понятия, които да могат да ни изобразят по някакъв начин съзнанието. С яснотата, която трябва да постигнем заради нашата човечност, ние изгубваме пълносъдържателността но онова, към което всъщност сме се стремили. И тогава ние се оглеждаме наоколо в природата с нашите понятия. Образуваме ясни понятия, механично-математическия природен ред. Образуваме такива светове от представи, от понятия, каквито са теорията за произхода и други подобни.
към текста >>

71. 3. Сказка втора. Дорнах, 28 септември 1920 г. GA_322 Граници на природознанието

Не може да се отрече, много уважаеми присъствуващи, че светлината, цветовете, звуците, вкусовите усещания се намират в едно отношение към нас различно от това, което можем да представим във външния свят така, че то да бъде подчинено на законите на математиката и механиката.
Не може да се отрече, много уважаеми присъствуващи, че светлината, цветовете, звуците, вкусовите усещания се намират в едно отношение към нас различно от това, което можем да представим във външния свят така, че то да бъде подчинено на законите на математиката и механиката. Защото винаги съществува един забележителен факт, който трябва да имаме предвид, а именно, както знаете, медът има сладък вкус, обаче когато някой е болен от жълтеница, той има горчив вкус; така щото можем да кажем, че по отношение на тези качества на света ние се намираме в едно забележително положение, до като не можем да кажем, че един нормален човек гледа един триъгълник, а когато го гледа един болен от жълтеница, той го вижда като четириъгълник! Следователно тук вече има различия и от тези различия ние трябва да се учим, но не трябва да извеждаме от това абсурдни заключения. И по отношение на този фундаментален факт на цялото развитие на познанието философското мислене и до днес се намира в едно странно неизяснено положение * /*Във връзка с това виж също: Р. Щайнер “Уводи към гьотевите естественонаучни съчинения”, а също и “Раждането на естествената наука”/. Ние виждаме например как един по-нов философ, професор Копелман, в своите “Светогледни въпроси” надвишава Кант, като казва например – можете да прочетете това на страница 33 в горе споменатото съчинение на Копелман: всичко, което се отнася към пространството и времето, ние трябва първо да го построим вътрешно с ума, докато цветовете, вкусовете ние ги възприемаме непосредствено в нас.
към текста >>

72. 4. Сказка трета. Дорнах, 29 септември 1920 г. GA_322 Граници на природознанието

И на мене самия – ако ми е позволено да направя тази лична забележка – много хора ми се сърдят, че преди всъщност да съм публикувал нещо върху Духовната наука, първо съм написвал някои неща именно върху проблеми на естествената наука в онази светлина, която ми се струваше необходима.
А от една страна това е: трябва да се отнасяме сериозно с понятието за развитието също и в човешкия живот, т.е. трябва да изходим от това, което е до висока степен дисциплиниращо в модерната естествена наука, трябва да се възпитаваме от него и това, което сме възпитавали у нас като строг метод, като научна дисциплина чрез научната дисциплина, чрез дисциплината на естествената наука на по-новото време, ние трябва да знаем да го изнесем, така да се каже, над самата естествена наука, да го използуваме в едно по-висша област, така че да се издигнем в по-висши области със същия начин на мислене, който имаме в естествената наука, обаче с разрешение на методите върху съвършено други области. Затова аз също не вярвам, и казвам това съвсем откровено, че до едно действително духовнонаучно познание може да стигне, който не е добил в строгия смисъл на думата една естественонаучна дисциплина, който не се е научил да изучава и да мисли в лабораториите и чрез методите на по-новата естествена наука. Духовната наука има най-малко повод да подценява тази по-нова естествена наука. Напротив, тя знае да я цени напълно. И на мене самия – ако ми е позволено да направя тази лична забележка – много хора ми се сърдят, че преди всъщност да съм публикувал нещо върху Духовната наука, първо съм написвал някои неща именно върху проблеми на естествената наука в онази светлина, която ми се струваше необходима. Следователно касае се за това, от една страна да усвоим този подход, това настроение на естествената наука, за да продължи то да действува отвъд границите на природопознанието, когато искаме да преминем отвъд тези граници. На второ място за нас качеството на това природопознание, съотв. резултатите на това природопознание трябва да станат нещо много сериозно.
към текста >>

Само че обикновено не обръщаме внимание на това, защото поради силните впечатления от външния свят не забелязваме онова, което става вътрешно като успоредно изживяване, като вътрешно възприятие, както една по-силна светли на прави да угасне за нас една по-слаба светлина /примерът със звездите денем – бележка преводача/.
Второто нещо, на което трябва да обърнем внимание, когато гледаме така във вътрешността на човека, е онова, което бих могъл да нарека сетиво на движението. Трябва да си съставим една ясна представа за това сетиво на движението. Когато движим нашите крайници, ние знаем за това не само чрез факта, че гледаме себе си външно, а имаме едно вътрешно възприятие за движението на крайниците. Също и когато вървим, ние имаме съзнание за нашето ходене не само чрез това, че минаваме покрай предметите и за нас се изменя гледката на външния свят, а имаме едно вътрешно възприятие за нашето движение, за движението на нашите крайници, за измененията ставащи в нас, когато се движим. Само че обикновено не обръщаме внимание на това, защото поради силните впечатления от външния свят не забелязваме онова, което става вътрешно като успоредно изживяване, като вътрешно възприятие, както една по-силна светли на прави да угасне за нас една по-слаба светлина /примерът със звездите денем – бележка преводача/.
към текста >>

Несъмнено в нашата епоха не съществува достатъчно възможност да виждаме изживяването на математическото в една истинска светлина.
И сега аз несъмнено стигам до това, което ни пренася след това в същинския смисъл в областта на Духовната наука. Ето видите ли, трябва да кажем, че това, което изработваме от нашата вътрешност, това математизиране, накрая се превръща в една абстракция. Обаче то не трябва да остане една абстракция за нашето изживяване. Несъмнено в нашата епоха не съществува достатъчно възможност да виждаме изживяването на математическото в една истинска светлина. Обаче все пак на едно важно място на нашата западна цивилизация се явява нещо от това долавяне на нещо особено духовно в математиката. Това е там, където Новалис, поетът Новалис, който през време на своето академическо образование е усвоил едно добро математическо обучение. Това е там, където Новалис – можете да прочетете това в неговите фрагменти – говори върху математиката. Той нарича математиката една велика поезия, една чудесна велика поезия.
към текста >>

С това Гьоте донесе известна светлина в единия полюс, който иначе изглежда така тъмен, когато постановяваме чистото понятие за материята.
С това Гьоте донесе известна светлина в единия полюс, който иначе изглежда така тъмен, когато постановяваме чистото понятие за материята. Ние ще видим, как Гьоте е дошъл до този единия полюс, как обаче ние модерните хора трябва да се стремим да стигнем до другия полюс, до полюса на съзнанието. Ние трябва сега също така да търсим на другата страна, как душевните способности се оказват дейни в човешкото същество, как те израстват от природата на човека и проявяват своята дейност. Това трябва да търсим ние. След това ще видим, че на това, което е Гьотева феноменология като схващане на външния свят, трябва да срещупоставим едно също такова схващане на света на човешкото съзнание, едно схващане, което да може да даде в най-строгия смисъл сметка пред математиката, както Гьоте е разбирал това, едно схващане, много уважаеми присъствуващи, каквото се опитах скромно да проявя в моята “Философия на свободата”.
към текста >>

73. 6. Сказка пета. Дорнах, 1 октомври 1920 г. GA_322 Граници на природознанието

Позволете ми да прибавя тук една лична бележка: явлението Ницше стоеше ужасяващо пред очите ми, когато няколко години след заболяването на Ницше влязох в малката му стая в Наумбург, където лежеше на дивана, където след ядене той гледаше втренчено, непознавайки никого около себе си, гледайки насреща ти като напълно умопобъркан, но все още с една светлина в очите, която беше проникната от лъчите на някогашната му гениалност.
Това разкъса накрая тялото на Ницше. То произведе онова, което е явлението Ницше сред нашата съвременно духовна култура. Това е другата форма, при която у високо култивираните хора се явява психиатрично разглежданото патологично съмнение, патологична мнителност, патологичен скептицизъм. Позволете ми да прибавя тук една лична бележка: явлението Ницше стоеше ужасяващо пред очите ми, когато няколко години след заболяването на Ницше влязох в малката му стая в Наумбург, където лежеше на дивана, където след ядене той гледаше втренчено, непознавайки никого около себе си, гледайки насреща ти като напълно умопобъркан, но все още с една светлина в очите, която беше проникната от лъчите на някогашната му гениалност.
към текста >>

74. 7. Сказка шеста. Дорнах, 2 октомври 1920 г. GA_322 Граници на природознанието

Не, разкрива се нещо конкретно богато, което ни дава светлина върху човешката организация, върху белите дробове, върху черния дроб и т.н., и само може да се служи като основа за една действителна анатомия, за една действителна физиология, само то може да служи като основа за едно действително познание на човека, а също и за една действителна медицина.
По този начин ние добиваме едно истинско познание на човека. Ние се издигаме над всичко онова, което анатомията, физиологията, биологията могат да знаят и навлизаме в едно действително познание на човека, като действително проникваме с поглед неговия организъм. О, това себепознание е различно от много представи на плуващите в мъглата мистици, които вярват, че щом се потопят вътре в себе си, веднага им се раз крива нещо абстрактно божествено. Не, разкрива се нещо конкретно богато, което ни дава светлина върху човешката организация, върху белите дробове, върху черния дроб и т.н., и само може да се служи като основа за една действителна анатомия, за една действителна физиология, само то може да служи като основа за едно действително познание на човека, а също и за една действителна медицина. Ние сме развили две сили в страна, като постепенно откриваме в материалното духовния свят, другата сила, като към вътрешността на човека откриваме онези светове, които трябваше да бъдат поставени за основа, когато още през пролетта аз изнесох тук сказки пред близо 40 лекари и специалисти в медицината * /*Виж: Р. Щайнер “Духовна наука и медицина”/, как трябва да познаваме действително човека, ако искаме да основем една истинска медицинска наука.
към текста >>

75. 9. Сказка осма. Дорнах, 3 октомври 1920 г. GA_322 Граници на природознанието

Топлината е също и нещо друго освен топлина, светлината е също и нещо друго освен светлина във физическия смисъл.
Но когато чрез такива упражнения, какви то аз охарактеризирах, човек стига до там, да проследи това проникване на духовно-душевното естество в телесната организация, той вижда тогава, как стават такива процеси в човека, как всъщност човекът още от раждането е отдаден на външния свят. Днес това отдаване на външния свят се счита за едно чисто абстрактно възприемане или абстрактно познание. Но това не е така. Когато сме заобиколени от един цветен свят, когато сме заобиколени от един звучащ свят, когато сме заобиколени от един затоплящ свят, накратко, когато сме заобиколени от всичко това, което прави впечатление върху нашите сетива, което чрез преработването на впечатленията с нашите представи отново прави впечатления върху нашата организация, когато изживяваме всичко това съзнателно, ние виждаме, че когато още от детството го изживяваме несъзнателно, заедно със звуковите впечатления, заедно с цветните впечатления приемаме нещо, което прониква като духовно естество нашата организация. И когато например между смяната на зъбите и половата зрялост в нас се събужда чувството на любов, това не е нещо, което израства от нашето тяло, а то е нещо, което космосът ни дава, което Космосът ни дава чрез цветовете, чрез звуците, чрез топлинни течения, които идват при нас. Топлината е също и нещо друго освен топлина, светлината е също и нещо друго освен светлина във физическия смисъл. Звукът е също и нещо друго освен звук във физическия смисъл. Когато имаме сетивни впечатления, съзнателно е наистина само онова, което първо – бих могъл да кажа – е външният звук, външният цвят. Обаче чрез това отдаване /на външния свят/ действува не онова, за което модерната физика или физиология сънува, движение на етера, движение на атомите и тем подобни, а действува Дух, действуват сили, които едва тук във физическия живота между раждането и смъртта правят от нас това, което ние сме като хора. И когато вървим по такива пътища на познанието, каквито аз охарактеризирах, ние съзираме, как сме организирани от външния свят. Ние проследяваме съзнателно това, което живее в нас, като преди всичко получаваме едно чувство за това, че във външния свят съществува дух.
към текста >>

76. Съдържание GA_323 Отношение на различните естественонаучни области към астрономията

Прилагане към отразяването на светлината.
Същата противоположност в ембрионалния живот. Човешката познавателна възможност днес е приспособена само към минералния свят. Въздействието на тази познавателна способност днес – това е първоначалната организация на самата Земя от космическото. Привидната ненадеждност на духовнонаучния метод. Изменчивост от първи и втори порядък, например, при кривата на Касини. Прилагане към отразяването на светлината. Наред с радиалните механични сили (централните сили), трябва да се отчитат усукващите, срязващите и деформиращите периферни сили.
към текста >>

Светлината във въздуха е еднородна, а кометата – нехомогенна среща на тежаща и безтегловна материя.
Розата и розовия храст. Изменчивост на небесното движение по лемнискатата. Застиналост и изменчивост в планетната система. Кометата не е само тяло. Нейната противоположност в отношенията на планетите. Светлината във въздуха е еднородна, а кометата – нехомогенна среща на тежаща и безтегловна материя. Стимул към експериментиране. Необходимост от нови експериментални устройства, доколкото старите дават това, което се намира в книгите по физика. Бележки към експериментите: деформация на детско балонче; разпространение на линията на затопляне; спектърът според Гьоте; защо следва да се отклони тълкуването за светлинните лъчи в светлинните явления; периферни и централни сили в магнитната стрелка, в катода и анода. Приложение на имагинацията, инспирацията и интуицията в естественонаучните изследвания като въпрос на душевно мъжество. Преодоляване на днешното мислене.
към текста >>

77. Първа лекция, Щутгарт, 1 януари 1921 година. GA_323 Отношение на различните естественонаучни области към астрономията

Но ние удовлетворяваме нашата така наречена нужда от причинност, когато кажем: ако това, което си представяме като най-малките частици, се движи така и така, то това е обективно за светлината, за звука, за топлината и така нататък.
Ние сплитаме над всичко това математико-механична мрежа. Това, собствено, се добавя към съществуващото. Но това удовлетворява съвременните нужди на човечеството по отношение на научност. И сега внасяме системата, която измислихме, в атомно-молекулярния свят, като доизмисляме атомите и молекулите. Ние ги доизмисляме към това, което обикновено ни е дадено. Но ние удовлетворяваме нашата така наречена нужда от причинност, когато кажем: ако това, което си представяме като най-малките частици, се движи така и така, то това е обективно за светлината, за звука, за топлината и така нататък. Ние внасяме астрономически познания във всички мирови явления и по този начин удовлетворяваме потребността си от причинност. Дюбоа-Раймонд доста сухо е изразил това: „Когато не можеш да направиш нещо, там въобще няма научно обяснение“.
към текста >>

78. Втора лекция. 2 януари 1921 година GA_323 Отношение на различните естественонаучни области към астрономията

И така, в полярните области слънчевата светлина потиска вътрешното му развитие; в тропическите области вътрешните му способности биват потиснати от това, което излиза от Земята.
Какъв живот преобладава в тропическата зона? Там преобладава земният живот. Той се устремява във вегетацията. Той прави вегетацията обилна и богата. Това също лишава човека от съразмерност на способностите му, но на север това идва от по-различна страна, отколкото на юг. И така, в полярните области слънчевата светлина потиска вътрешното му развитие; в тропическите области вътрешните му способности биват потиснати от това, което излиза от Земята. Виждаме определена противоположност, която в района на полюсите се проявява в преобладаването на слънчевия живот, а в тропическите области, близо до екватора – в преобладаването на земния живот.
към текста >>

След това отново, три седмици по-късно, на конференцията на учителите той отново се връща на тази тема в Щутгарт в лекцията за членове на Обществото „Изкуството и живота в светлината на духовната наука“, GA 162 .
Против такова разбиране в астрономията отново и отново се е обявявал Рудолф Щайнер. За първи път, може би, в 1906 г. в „Пред прага на теософията“, GA 95, след това в по-продължителното, но по-конкретно изложение в „Природни и духовни същества: техните действия в нашия видим свят“, GA 98. Отново става дума за това във връзка с Валдорфското училище, първо съвсем неочаквано в подготвителния курс за учители „Възпитателното изкуство. Основен педагогически курс“ GA 295. След това отново, три седмици по-късно, на конференцията на учителите той отново се връща на тази тема в Щутгарт в лекцията за членове на Обществото „Изкуството и живота в светлината на духовната наука“, GA 162 . Това често връщане към тази тема във връзка с училището в Щутгарт, може да се разбере само така, че Рудолф Щайнер се е обръщал към личностите в педагогическия колектив, които е смятал за способни да осъществят нещо от казаното от него. След 1919 г. той почти не е засягал тази тема, чак до настоящия курс.Това, както тук беше казано, е свързано с предшестващите и дадените условия за споменатите личности. С тези трудности се е наложило да се съобразяват при излизането на курса в събраните съчинения. Макар и да е невъзможно да се изразят в няколко думи предпоставките, съществуващи в онези слушатели, все пак, от друга страна, събраните съчинения дават широка възможност за ориентировка защо това се дава в рамките на общата духовна наука.
към текста >>

79. Трета лекция, 3 януари 1921 година GA_323 Отношение на различните естественонаучни области към астрономията

Можете мислено да анализирате частния случай на осветяването, когато при смяната на деня и нощта се разделят светлината и тъмнината: през деня върху нашите очи действат впечатления, а през нощта не възникват никакви впечатления.
Това, което външно възприемаме в растителния живот, което в известна степен имаме пред своите очи, когато обръщаме внимание на качественото, можем, собствено, да го проследим в самия човек само в първите детски години от живота. Нека проследим, както го направихме за растенията, взаимодействието между слънчевия и земен живот за човека в детските години. Тогава детето посредством сетивата вече се отваря за впечатления от външния свят. По същество това е откриване на слънчевия живот. Трябва само малко да подредите нещата по местата им и ще видите, че това, което прониква в нашите сетива, всъщност, е свързано с това, което действа в земното чрез космическото. Можете мислено да анализирате частния случай на осветяването, когато при смяната на деня и нощта се разделят светлината и тъмнината: през деня върху нашите очи действат впечатления, а през нощта не възникват никакви впечатления. Можете да приложите това също и към други възприятия, макар да се разбере това там е малко по-трудно. Можете да си кажете: тук има определено последствие от взаимоотношенията между слънчево и земно, което в човека се открива, проявявайки се душевно в него. Върху човека оказва душевно въздействие това, което преди всичко се проявява в смяната на ден и нощ. Това, което Слънцето по определен начин донася на Земята, се проявява преди всичко в душевното на човека.
към текста >>

80. Четвърта лекция, 4 януари 1921 година GA_323 Отношение на различните естественонаучни области към астрономията

И ако при дадените числови отношения би могло да се докаже, че самата система се намира в опасно нестабилно състояние, то това би показало само, че слънчевата система не е само един нютонов проблем с n тела, защото тя се пронизва от комети, магнитни полета и светлина.
“. По такъв начин приложимостта на “KAMTheorie” към слънчевата система се отрича тук от самия автор на теорията. Трябва да се добави, че споменатите по-рано трудности в планетната система касаят, преди всичко, изчислимостта. Работата е там, че при съизмерими отношения редовете са неприложими за изчисления. Но доколкото всички измеряеми величини винаги са съизмерими – това стои в основата на понятието измерване, – за планетните движения редовете винаги са неприложими. Но това изказване се отнася за редовете, а не за планетната система. И ако при дадените числови отношения би могло да се докаже, че самата система се намира в опасно нестабилно състояние, то това би показало само, че слънчевата система не е само един нютонов проблем с n тела, защото тя се пронизва от комети, магнитни полета и светлина. Не е ли обезпокоително, че продължително време не действат постоянни числови отношения чак до n-тия десетичен знак? В осма лекция за това ще бъде дадена широка представа.
към текста >>

81. Осма лекция, 8 януари 1921 година GA_323 Отношение на различните естественонаучни области към астрономията

Както сега виждаме обкръжаващия свят благодарение на слънчевата светлина, и както, обаче, това виждане на света е подчинено на известен вътрешен произвол, така и тогава, отдавайки себе си на външния свят, човек е трябвало да бъде зависим от осветеността на Земята и от осветеността на земните предмети, а също от сумрака, от тъмнината, когато през нощта Слънцето не се е появявало.
В сетивното ни възприятие винаги действа волята. Когато можем да ориентираме самите себе си, изхождайки от вътрешния произвол, до известна степен сме независими от външния свят. Но това става само защото като хора по определен начин сме се еманципирали от Вселената. Така, до последния ледников период не сме можели да бъдем еманципирани – казвам не сме можели, доколкото искам да говоря именно от страна на външната емпирична наука. Тогава, по време на формирането на способността ни за представи, човек в своите състояния е бил повече зависим от това, което се е разигравало в обкръжаващия го свят. Както сега виждаме обкръжаващия свят благодарение на слънчевата светлина, и както, обаче, това виждане на света е подчинено на известен вътрешен произвол, така и тогава, отдавайки себе си на външния свят, човек е трябвало да бъде зависим от осветеността на Земята и от осветеността на земните предмети, а също от сумрака, от тъмнината, когато през нощта Слънцето не се е появявало. И така, човек е трябвало да изпитва редуващите се състояния между разгарянето на това, което е представлявало развилата се тогава представна способност, и на свой ред отлива на представния живот. С други думи, тогава имаме подготвено от взаимодействието с Вселената вътрешно състояние на човека, подобно на това, което се проявява пред нас в своеобразните връзки на женската функция с лунните фази по отношение на нейната продължителност. Това вътрешно функциониране на женската природа – казах, че в мъжката природа също го има, но по-навътре, затова е по-малко достъпно за възприемане – е такова, че някога то е било свързано с процесите на външната Вселена, но след това се е еманципирало от нея и е станало свойство на самата човешка природа, така че ставащото сега в човека вече не съвпада с външните факти, но времевата последователност, последователността на фазите е останала същата, каквато е била, когато тези неща са съвпадали и външно.
към текста >>

Имаме вътрешно редуване на светлина и тъмнина.
В основната си организация ние носим ритмичния живот. Ту сме по-склонни вътрешно да отговаряме на сетивните възприятия, ту по-малко сме склонни към това, и тази смяна на състоянията обхваща период от 24 часа. Може би, би било интересно графично да се проследи, колко различни са хората именно по отношение на този вътрешен главен период на редуване на светли или активни представни сили и тъмни, вяли представни сили. Защото тъмните, вяли представни сили представляват, така да се каже, вътрешната нощ на главата; светлите са вътрешния ден на главата. Това не съвпада с външното редуване на ден и нощ. Имаме вътрешно редуване на светлина и тъмнина. И в зависимост от това, дали човек е по-склонен в това вътрешно редуване на светлина и тъмнина да свързва, да кажем, светлата част със сетивното възприятие, светлото развитие на представните си сили, или е склонен да свързва със сетивните възприятия тъмната част, в зависимост от това, кое има човек в своята организация, той се различава по отношение на възможностите, на способностите да наблюдава външния свят. Един притежава силна склонност зорко да се вглежда във външните явления, друг има по-малка склонност зорко да се вглежда във външните явления, а повече е насочен към вътрешно размишление. Това произтича от описаното от мен вътрешно взаимоотношение. Скъпи приятели, бидейки възпитатели ние трябва в най-голяма степен да приучим себе си да правим такива наблюдения. Защото те ще ни дадат важни съвети, как да се отнасяме по съответния начин с децата при възпитанието и преподаването.
към текста >>

И в зависимост от това, дали човек е по-склонен в това вътрешно редуване на светлина и тъмнина да свързва, да кажем, светлата част със сетивното възприятие, светлото развитие на представните си сили, или е склонен да свързва със сетивните възприятия тъмната част, в зависимост от това, кое има човек в своята организация, той се различава по отношение на възможностите, на способностите да наблюдава външния свят.
Ту сме по-склонни вътрешно да отговаряме на сетивните възприятия, ту по-малко сме склонни към това, и тази смяна на състоянията обхваща период от 24 часа. Може би, би било интересно графично да се проследи, колко различни са хората именно по отношение на този вътрешен главен период на редуване на светли или активни представни сили и тъмни, вяли представни сили. Защото тъмните, вяли представни сили представляват, така да се каже, вътрешната нощ на главата; светлите са вътрешния ден на главата. Това не съвпада с външното редуване на ден и нощ. Имаме вътрешно редуване на светлина и тъмнина. И в зависимост от това, дали човек е по-склонен в това вътрешно редуване на светлина и тъмнина да свързва, да кажем, светлата част със сетивното възприятие, светлото развитие на представните си сили, или е склонен да свързва със сетивните възприятия тъмната част, в зависимост от това, кое има човек в своята организация, той се различава по отношение на възможностите, на способностите да наблюдава външния свят. Един притежава силна склонност зорко да се вглежда във външните явления, друг има по-малка склонност зорко да се вглежда във външните явления, а повече е насочен към вътрешно размишление. Това произтича от описаното от мен вътрешно взаимоотношение. Скъпи приятели, бидейки възпитатели ние трябва в най-голяма степен да приучим себе си да правим такива наблюдения. Защото те ще ни дадат важни съвети, как да се отнасяме по съответния начин с децата при възпитанието и преподаването.
към текста >>

Така че в топлината имаме нещо по-различно, отколкото във въздуха или в светлината.
В един предходен лекционен курс, във връзка с природните явления посочих нещо, за което сега трябва да си спомня. Тези, които присъстваха на този предшестващ курс, посветен на учението за топлината[10], може би ще си спомнят как посочих, че проследявайки топлинните явления във връзка с другите явления във Вселената, сме принудени да разбираме етера, за който обикновено се говори хипотетично, по конкретен начин: ако за материята, която може да се претегли, въвеждаме в нашите формули налягането, за етера трябва да въведем силата на всмукване. С други думи: ако в тази материя интензивността на силите я поставяме със знак плюс, интензивността в етера трябва да я поставим със знак минус. Тогава настоятелно помолих да се разгледат обичайните формули в тази връзка, за да се види, как в такъв случай започват удивително да съответстват на природните явления. Тук е важно, и че цялата, бих казал, игра, цялата топлинна теория на Клаузиус[11], с взаимните сблъсъци на молекули и ударите по стените на съда, с цялата тази твърда игра на сблъсъци, обмяна на удари, удари по стените, отскачания, която, собствено, трябва да представлява топлинното състояние на кой да е газ, ще ни се изясни, ако проследим в топлината две състояния, едното от които ще разгледаме като родствено със състоянията на материя, която може да се претегли, на тежащата материя, а другото – като родствено на етера. Така че в топлината имаме нещо по-различно, отколкото във въздуха или в светлината. За светлината, ако искаме правилно да смятаме, трябва всичко да се включва със знак минус, и това трябва да ни представи действието на светлината. За въздуха, за газа, трябва всичко действащо да се включва със знак плюс. За топлината трябва да позволим да се редуват положително и отрицателно, и само тогава ще ни стане ясно това, което обикновено се разглежда като проводима топлина (leitende Wärme), като излъчваща топлина (strahlende Wärme) и така нататък.
към текста >>

За светлината, ако искаме правилно да смятаме, трябва всичко да се включва със знак минус, и това трябва да ни представи действието на светлината.
Тези, които присъстваха на този предшестващ курс, посветен на учението за топлината[10], може би ще си спомнят как посочих, че проследявайки топлинните явления във връзка с другите явления във Вселената, сме принудени да разбираме етера, за който обикновено се говори хипотетично, по конкретен начин: ако за материята, която може да се претегли, въвеждаме в нашите формули налягането, за етера трябва да въведем силата на всмукване. С други думи: ако в тази материя интензивността на силите я поставяме със знак плюс, интензивността в етера трябва да я поставим със знак минус. Тогава настоятелно помолих да се разгледат обичайните формули в тази връзка, за да се види, как в такъв случай започват удивително да съответстват на природните явления. Тук е важно, и че цялата, бих казал, игра, цялата топлинна теория на Клаузиус[11], с взаимните сблъсъци на молекули и ударите по стените на съда, с цялата тази твърда игра на сблъсъци, обмяна на удари, удари по стените, отскачания, която, собствено, трябва да представлява топлинното състояние на кой да е газ, ще ни се изясни, ако проследим в топлината две състояния, едното от които ще разгледаме като родствено със състоянията на материя, която може да се претегли, на тежащата материя, а другото – като родствено на етера. Така че в топлината имаме нещо по-различно, отколкото във въздуха или в светлината. За светлината, ако искаме правилно да смятаме, трябва всичко да се включва със знак минус, и това трябва да ни представи действието на светлината. За въздуха, за газа, трябва всичко действащо да се включва със знак плюс. За топлината трябва да позволим да се редуват положително и отрицателно, и само тогава ще ни стане ясно това, което обикновено се разглежда като проводима топлина (leitende Wärme), като излъчваща топлина (strahlende Wärme) и така нататък.
към текста >>

82. Девета лекция, 9 януари 1921 година GA_323 Отношение на различните естественонаучни области към астрономията

Мнозина от вас вече познават тези неща и аз бих искал днес само да им хвърля светлина от една по-особена гледна точка.
Все пак е ясно, че колкото и внимателно да описваме небесните явления, в тях няма да имаме нищо друго, освен някакъв вид оптичен образ, пронизан от всевъзможни математически представи. Именно това, което ни дава астрономията, има основната характеристика да бъде чист образ. Затова, ако искаме да се справим, трябва детайлно да се спрем на възникването на образа в човека, иначе няма да можем да заемем правилна позиция по отношение на това, което може да ни каже астрономията. И тук бих искал да взема днес за изходна точка нещо съвсем просто в математиката, за да ви покажа, как в една друга област, освен тази, в която ни доведоха относителните величини на периодите на въртене на планетите, вътре в самата математика се появява елементът на непостижимото. Това го срещаме, когато обичайните криви ги разглеждаме в определена връзка[1]. Мнозина от вас вече познават тези неща и аз бих искал днес само да им хвърля светлина от една по-особена гледна точка.
към текста >>

83. Десета лекция, 10 януари 1921 година GA_323 Отношение на различните естественонаучни области към астрономията

72); И така, ако поразмислите над това, че всъщност от постоянството, стоящо в основата на тази крива, при светлинното въздействие тук възниква връзка, ще можете да си представите, че както от отношенията на константите тук възниква определено действие на светлината, също ще можете да си представите, че когато към изменчивостта от първи ред добавим изменчивост от втори ред, ще се получи система от светлинни ефекти.
Ако обмислите казаното от мен вчера, че кривата на Касини е в същото време и такава крива, по която в пространство може да се движи точка, която, бидейки осветена от точка А, заедно с това в точка В винаги притежава едно и също сияние (рис. 10, с. 72); И така, ако поразмислите над това, че всъщност от постоянството, стоящо в основата на тази крива, при светлинното въздействие тук възниква връзка, ще можете да си представите, че както от отношенията на константите тук възниква определено действие на светлината, също ще можете да си представите, че когато към изменчивостта от първи ред добавим изменчивост от втори ред, ще се получи система от светлинни ефекти. По такъв начин, изхождайки от математиката, тук наистина сами можете да създадете преход от количественото към качественото.
към текста >>

Френел е получил своята формула по механичен път, тоест от еластичната теория на светлината.
[2] ще получа съвсем други формули от тези, които се прилагат сега – би трябвало да се имат предвид формулите на Френел, които описват, каква част от светлинната вълна, падаща върху оптически плътна среда, се отразява на границата на повърхността, и каква прониква вътре при съответното изменение на посоката. При това отражението става със скокообразно изменение на фазите на полупериода. Френел е получил своята формула по механичен път, тоест от еластичната теория на светлината. В съвременната електромагнитна теория за разпространение на светлината те са останали без промяна.
към текста >>

В съвременната електромагнитна теория за разпространение на светлината те са останали без промяна.
[2] ще получа съвсем други формули от тези, които се прилагат сега – би трябвало да се имат предвид формулите на Френел, които описват, каква част от светлинната вълна, падаща върху оптически плътна среда, се отразява на границата на повърхността, и каква прониква вътре при съответното изменение на посоката. При това отражението става със скокообразно изменение на фазите на полупериода. Френел е получил своята формула по механичен път, тоест от еластичната теория на светлината. В съвременната електромагнитна теория за разпространение на светлината те са останали без промяна.
към текста >>

84. Четиринадесета лекция, 14 януари 1921 година GA_323 Отношение на различните естественонаучни области към астрономията

И както в системата на Птолемей, така и в системата на Коперник, се предлага опит да се представи във вид на определени математически фигури това, което е било възприето – както разбирате, в светлината на казаното вчера, не мога да употребя думата „видяно“.
Трябва да си изясним, че в края на краищата както мировата система на Птолемей, така и тази, която е приета в съвременната астрономия, представляват опити по някакъв начин да се обедини това, което ни предлага външното наблюдение. И както в системата на Птолемей, така и в системата на Коперник, се предлага опит да се представи във вид на определени математически фигури това, което е било възприето – както разбирате, в светлината на казаното вчера, не мога да употребя думата „видяно“. Защото това, което трябва да стои в основата на всяка геометрия или някакви пресмятания или измервания, в края на краищата, е все пак наблюдението. По същество, може да става дума само за правилното разбиране на наблюдавания факт. Но за да се формира съответното мнение за това, видимо е нужно запознаването с факта, как в днешния научен живот твърде лесно се приема това, което може да се наблюдава, което може да се възприема.
към текста >>

Към тези възприятия се връщаме и днес, ако разглеждаме нещата в правилната светлина, ако се отвоюва способността отново да се преживява цялата Луна.
Този образ е това, което е станало с човека оттогава, когато птолемеевата мирова система са я възприемали като реалност: вътрешното преживяване, вътрешното чувство на организма, че се намираш вътре в Луната, – но после това съвсем е пропаднало и са започнали да се ограничават до светлинния образ. Човекът на петия следатлантски период не може да каже: аз се намирам вътре в Луната, Луната ме пронизва, – доколкото той не знае вече това, доколкото Луната за него е само малък светлинен диск или светлинно кълбо, или изобщо кълбо. От такова вътрешно възприятие е била конструирана системата на Птолемей. Към тези възприятия се връщаме и днес, ако разглеждаме нещата в правилната светлина, ако се отвоюва способността отново да се преживява цялата Луна. Напълно може да се разбере, обаче, че този, който изхожда от приетата днес представа за „Луна“, казва: не мога напълно да разбера, какво, собствено, отношение трябва да има между Луната и нещо в мен. В края на краищата, наистина е по-добре, когато хората отричат нещо изхождащо от Луната и влияещо на човека, отколкото когато създават по-този повод всякакви фантастични представи. Но още щом представата отново се върне към реалността, че живеем вътре в Луната, тоест, че това, което може да бъде наречено Луна, е обединение от сили, което ни пронизва, тогава вече няма да се учудим, че това обединение на сили формирайки действа също в човека и в животното, и че това, което действа тук, пронизвайки ни, всъщност е нещо имащо работа с формирането на нашия организъм. Следователно, това са такива представи, които отново трябва да отвоюваме за себе си. Трябва да ни е съвсем ясно, че видимото небе е винаги само фрагментарно откровение на действителното, изпълнено със субстанция мирово пространство.
към текста >>

Ако се изучава по начина, по който трябва да си представяме процеса съгласно това, което вече ви съобщих в тези лекции, ако се изучава участието на същността на Слънцето при образуване на тялото на животното – естествено, винаги по околен път, чрез ембрионалното развитие, – се научава, че пряката слънчева светлина може да има отношение с конфигурацията на главата на животното; косвената слънчева светлина, тоест, бих казал, слънчевата сянка във връзка със Земята, може да има работа с полярната противоположност на главата на животното.
Сега е необходимо да се получи определено разбиране на това, което тук, собствено, е представено с формирането на човека спрямо формирането на животното. Когато при човека по такъв начин е задържано развитието, тогава до известна степен предсрочно се е осъществило това, което иска да се реализира. Ако се изучава по начина, по който трябва да си представяме процеса съгласно това, което вече ви съобщих в тези лекции, ако се изучава участието на същността на Слънцето при образуване на тялото на животното – естествено, винаги по околен път, чрез ембрионалното развитие, – се научава, че пряката слънчева светлина може да има отношение с конфигурацията на главата на животното; косвената слънчева светлина, тоест, бих казал, слънчевата сянка във връзка със Земята, може да има работа с полярната противоположност на главата на животното. Ако сега внимателно и строго погледнем към това пронизване на животинското образувание с космическата слънчева субстанционалност и разгледаме формата, ще се научим да свързваме с това представата, която бих искал да ви опиша по следния начин. Представете си, че върху животинското формиране се оказва някакво въздействие във връзка със Слънцето. Да вземем обикновената астрономическа представа и да се запитаме в смисъла на тази представа: има ли някъде, освен това, което тук съществува благодарение на особените констелации именно като принцип на действие между Слънцето и животните, такава възможност за въздействие на слънчевата светлина в космоса, която не е пряко свързана със самото Слънце? Да, има. Всеки път, когато ни свети пълната Луна или изобщо само осветената Луна, нас ни озарява слънчевата светлина.
към текста >>

Да вземем обикновената астрономическа представа и да се запитаме в смисъла на тази представа: има ли някъде, освен това, което тук съществува благодарение на особените констелации именно като принцип на действие между Слънцето и животните, такава възможност за въздействие на слънчевата светлина в космоса, която не е пряко свързана със самото Слънце?
Сега е необходимо да се получи определено разбиране на това, което тук, собствено, е представено с формирането на човека спрямо формирането на животното. Когато при човека по такъв начин е задържано развитието, тогава до известна степен предсрочно се е осъществило това, което иска да се реализира. Ако се изучава по начина, по който трябва да си представяме процеса съгласно това, което вече ви съобщих в тези лекции, ако се изучава участието на същността на Слънцето при образуване на тялото на животното – естествено, винаги по околен път, чрез ембрионалното развитие, – се научава, че пряката слънчева светлина може да има отношение с конфигурацията на главата на животното; косвената слънчева светлина, тоест, бих казал, слънчевата сянка във връзка със Земята, може да има работа с полярната противоположност на главата на животното. Ако сега внимателно и строго погледнем към това пронизване на животинското образувание с космическата слънчева субстанционалност и разгледаме формата, ще се научим да свързваме с това представата, която бих искал да ви опиша по следния начин. Представете си, че върху животинското формиране се оказва някакво въздействие във връзка със Слънцето. Да вземем обикновената астрономическа представа и да се запитаме в смисъла на тази представа: има ли някъде, освен това, което тук съществува благодарение на особените констелации именно като принцип на действие между Слънцето и животните, такава възможност за въздействие на слънчевата светлина в космоса, която не е пряко свързана със самото Слънце? Да, има. Всеки път, когато ни свети пълната Луна или изобщо само осветената Луна, нас ни озарява слънчевата светлина. Тук до известна степен космически се създава възможност, да ни осветява слънчевата светлина. Разбира се, всъщност това става по време на развитието на човека, в зародишния период, – и тогава, на ранните стадии на Земята, е съществувало пряко въздействие. Това, което тук днес е отглас от станалото, е просто унаследено.
към текста >>

Всеки път, когато ни свети пълната Луна или изобщо само осветената Луна, нас ни озарява слънчевата светлина.
Ако се изучава по начина, по който трябва да си представяме процеса съгласно това, което вече ви съобщих в тези лекции, ако се изучава участието на същността на Слънцето при образуване на тялото на животното – естествено, винаги по околен път, чрез ембрионалното развитие, – се научава, че пряката слънчева светлина може да има отношение с конфигурацията на главата на животното; косвената слънчева светлина, тоест, бих казал, слънчевата сянка във връзка със Земята, може да има работа с полярната противоположност на главата на животното. Ако сега внимателно и строго погледнем към това пронизване на животинското образувание с космическата слънчева субстанционалност и разгледаме формата, ще се научим да свързваме с това представата, която бих искал да ви опиша по следния начин. Представете си, че върху животинското формиране се оказва някакво въздействие във връзка със Слънцето. Да вземем обикновената астрономическа представа и да се запитаме в смисъла на тази представа: има ли някъде, освен това, което тук съществува благодарение на особените констелации именно като принцип на действие между Слънцето и животните, такава възможност за въздействие на слънчевата светлина в космоса, която не е пряко свързана със самото Слънце? Да, има. Всеки път, когато ни свети пълната Луна или изобщо само осветената Луна, нас ни озарява слънчевата светлина. Тук до известна степен космически се създава възможност, да ни осветява слънчевата светлина. Разбира се, всъщност това става по време на развитието на човека, в зародишния период, – и тогава, на ранните стадии на Земята, е съществувало пряко въздействие. Това, което тук днес е отглас от станалото, е просто унаследено. И така, отново имаме тук слънчевото въздействие, ту пряко, ту косвено, като отражение на слънчевата светлина от Луната.
към текста >>

Тук до известна степен космически се създава възможност, да ни осветява слънчевата светлина.
Ако сега внимателно и строго погледнем към това пронизване на животинското образувание с космическата слънчева субстанционалност и разгледаме формата, ще се научим да свързваме с това представата, която бих искал да ви опиша по следния начин. Представете си, че върху животинското формиране се оказва някакво въздействие във връзка със Слънцето. Да вземем обикновената астрономическа представа и да се запитаме в смисъла на тази представа: има ли някъде, освен това, което тук съществува благодарение на особените констелации именно като принцип на действие между Слънцето и животните, такава възможност за въздействие на слънчевата светлина в космоса, която не е пряко свързана със самото Слънце? Да, има. Всеки път, когато ни свети пълната Луна или изобщо само осветената Луна, нас ни озарява слънчевата светлина. Тук до известна степен космически се създава възможност, да ни осветява слънчевата светлина. Разбира се, всъщност това става по време на развитието на човека, в зародишния период, – и тогава, на ранните стадии на Земята, е съществувало пряко въздействие. Това, което тук днес е отглас от станалото, е просто унаследено. И така, отново имаме тук слънчевото въздействие, ту пряко, ту косвено, като отражение на слънчевата светлина от Луната.
към текста >>

И така, отново имаме тук слънчевото въздействие, ту пряко, ту косвено, като отражение на слънчевата светлина от Луната.
Да, има. Всеки път, когато ни свети пълната Луна или изобщо само осветената Луна, нас ни озарява слънчевата светлина. Тук до известна степен космически се създава възможност, да ни осветява слънчевата светлина. Разбира се, всъщност това става по време на развитието на човека, в зародишния период, – и тогава, на ранните стадии на Земята, е съществувало пряко въздействие. Това, което тук днес е отглас от станалото, е просто унаследено. И така, отново имаме тук слънчевото въздействие, ту пряко, ту косвено, като отражение на слънчевата светлина от Луната.
към текста >>

А сега да вземем това действие на слънчевата светлина, което става, когато Луната се намира в противостоене, когато е пълнолуние, когато, следователно, слънчевата светлина действа по определен начин от противоположната страна, противодейства си чрез отражението.
Бих казал, че това е обичайното дневно и нощно въздействие, тоест главата и полярната противоположност на главата. Това е обичайното слънчево въздействие върху животното. А сега да вземем това действие на слънчевата светлина, което става, когато Луната се намира в противостоене, когато е пълнолуние, когато, следователно, слънчевата светлина действа по определен начин от противоположната страна, противодейства си чрез отражението. Ако си представим това (стрелката вертикално надолу на рис. 5) като посока на преките слънчеви лъчи за животинското формиране, трябва
към текста >>

Това задържане в своята организация човекът фактически го дължи на противодействието на слънчевата светлина по обиколния път на Луната.
Това, което сега ви казах тук, може наистина непосредствено да се възприема от този, който постига възможност да възприема такива неща. Това задържане в своята организация човекът фактически го дължи на противодействието на слънчевата светлина по обиколния път на Луната. И благодарение на това, действието на слънчевата светлина, а именно нейното собствено качество – все пак и в двата случая това е слънчева светлина, – отслабва от това, че в лунното въздействие самото Слънце противостои на своето отражение. Ако самото то не се противопоставяше на въздействието на лунната светлина, тогава това, което е заложено в нас като формираща тенденция, би ни дало животинска форма. Така противодейства това, което представлява слънчево действие, на отразеното от Луната. Докато действа отрицателния процес, формирането спира и следствие от това е човешката форма.
към текста >>

И благодарение на това, действието на слънчевата светлина, а именно нейното собствено качество – все пак и в двата случая това е слънчева светлина, – отслабва от това, че в лунното въздействие самото Слънце противостои на своето отражение.
Това, което сега ви казах тук, може наистина непосредствено да се възприема от този, който постига възможност да възприема такива неща. Това задържане в своята организация човекът фактически го дължи на противодействието на слънчевата светлина по обиколния път на Луната. И благодарение на това, действието на слънчевата светлина, а именно нейното собствено качество – все пак и в двата случая това е слънчева светлина, – отслабва от това, че в лунното въздействие самото Слънце противостои на своето отражение. Ако самото то не се противопоставяше на въздействието на лунната светлина, тогава това, което е заложено в нас като формираща тенденция, би ни дало животинска форма. Така противодейства това, което представлява слънчево действие, на отразеното от Луната. Докато действа отрицателния процес, формирането спира и следствие от това е човешката форма.
към текста >>

Ако самото то не се противопоставяше на въздействието на лунната светлина, тогава това, което е заложено в нас като формираща тенденция, би ни дало животинска форма.
Това, което сега ви казах тук, може наистина непосредствено да се възприема от този, който постига възможност да възприема такива неща. Това задържане в своята организация човекът фактически го дължи на противодействието на слънчевата светлина по обиколния път на Луната. И благодарение на това, действието на слънчевата светлина, а именно нейното собствено качество – все пак и в двата случая това е слънчева светлина, – отслабва от това, че в лунното въздействие самото Слънце противостои на своето отражение. Ако самото то не се противопоставяше на въздействието на лунната светлина, тогава това, което е заложено в нас като формираща тенденция, би ни дало животинска форма. Така противодейства това, което представлява слънчево действие, на отразеното от Луната. Докато действа отрицателния процес, формирането спира и следствие от това е човешката форма.
към текста >>

85. Петнадесета лекция, 15 януари 1921 година GA_323 Отношение на различните естественонаучни области към астрономията

Защото трябва, разбира се, да си представяте, че тук лъчът светлина (при прехода от един клон към друг) излиза от пространството, и след това неговата светлина отново прониква в пространството.
И така, няма да ви е трудно да си представите, че ако нещо свети в точка С от точка А, и на свой ред отразявайки се, свети в точка В, същата осветеност ще имаме, когато от точка А бъде осветена точка D и така нататък. Това не е толкова трудно за представяне. Но ще се натъкнете на определени трудности, когато дойдете до лемнискатата. Тук няма да се справите толкова лесно с обикновените точни измерения съгласно закона за отражението и така нататък. В началото ще ви бъде доста трудно да си представите, че тук, на тази клон на кривата на Касини (която обхваща точка В), от точка В винаги може да се наблюдава същата осветеност, предизвикана от светлинната точка А. Защото трябва, разбира се, да си представяте, че тук лъчът светлина (при прехода от един клон към друг) излиза от пространството, и след това неговата светлина отново прониква в пространството. Това е същата тази съществуваща трудност, когато искам просто с ръка да прекарам през пространството два клона на една траектория. Но, от друга страна, без такава представа няма да се справим, когато търсим преобразуването на формата или връзката на формата на някой орган на главата, с някой орган от системата на обмяна на веществата в човека. Тук, ако искате да търсите такава връзка, безусловно трябва да излезете от пространството. С други думи, колкото и странно, колкото и парадоксално да звучи това: ако искате с разбиране да преминете от някаква форма във вашата глава към разбиране на някаква форма в областта на метаболитната система, вие не можете да останете в пространството, а трябва да го напуснете. Трябва да излезете от самите себе си и да търсите нещо, което го няма в пространството, което не принадлежи на обикновеното пространство, както и това, което се намира между горния и долния клон на кривата на Касини.
към текста >>

86. Шестнадесета лекция, 16 януари 1921 година GA_323 Отношение на различните естественонаучни области към астрономията

Тогава ще имаме в излишък материал, който наистина може да хвърли нова светлина.
Тази тенденция днес в много отношения не се взема предвид. Затова в нашия изследователски институт[5], на първо място става дума не да експериментираме по-нататък в смисъла на предишните експериментални методи, доколкото, по същество, наистина се е натрупал излишък от емпиричен материал; става дума не за техника, а за истинско обобщаване. Въпросът не е да се продължават предишните експериментални направления, а, както миналата зима обърнах внимание в курса за топлината (GA 321), въпросът e в това, да се организират експериментите по друг начин. Ще ни бъдат нужни не само обичайните оптични инструменти, но ще трябва и сами да си конструираме наши инструменти, за да имаме друга постановка на опитите и да представим така феномените, че да може един да се обяснява чрез друг. Наистина здраво трябва да работим. Тогава ще имаме в излишък материал, който наистина може да хвърли нова светлина.
към текста >>

В аспекта на вълновата теория на светлината трябва да се очаква, че спектралните линии на която и да е звезда ще се преместят към синьото, ако звездата се приближава към Земята, и на страната на червеното, ако тя се отдалечава. W.
[2] принципа на Доплер – разпространява се върху всички вълнови процеси. За наблюдателя, който се приближава към изходната точка на вълната, честотата ѝ изглежда повишена, а ако се отдалечава – се понижава. Това явление ежедневно се наблюдава в изменението на тона на клаксоните на преминаващите покрай нас коли. В аспекта на вълновата теория на светлината трябва да се очаква, че спектралните линии на която и да е звезда ще се преместят към синьото, ако звездата се приближава към Земята, и на страната на червеното, ако тя се отдалечава. W. Huggins в 1867 г. е наблюдавал такива премествания и съгласно доплеровия принцип, е определял скоростта им на приближаване или отдалечаване.
към текста >>

87. Седемнадесета лекция, 17 януари 1921 година GA_323 Отношение на различните естественонаучни области към астрономията

Но оскъдните думи имат точна и важна математическа основа и хвърлят нова светлина върху такава важна за целия курс лемниската.
[1] да помисли по-нататък по изложените тук неща – при четенето е забелязано, че между тези и следващите думи има пропуск. Пропуснатото място се отнася до детайли, които са станали предмет на дискусия по време на лекцията. Дали поради това, че предметът на обсъждането се е отклонил много от основната тема, или защото постскриптът за това място е бил непълен и неясен, но в първото издание това място, както е посочено в бележките, е било пропуснато. Но оскъдните думи имат точна и важна математическа основа и хвърлят нова светлина върху такава важна за целия курс лемниската. Следващите думи са отговор на поставен в хода на лекцията въпрос:
към текста >>

88. Осемнадесета лекция, 18 януари 1921 година GA_323 Отношение на различните естественонаучни области към астрономията

Емпирично наблюдаемите явления ще се разкрият в правилна светлина, само ако се базираме, примерно, на следното: докато някакво изригване или нещо подобно някъде на повърхността на Земята трябва да се тълкува като имащо тенденция нагоре (рис.
Ако сега още един път си спомним за това, което казах по отношение на противоположността на Земята и Слънцето, ще видим, че при отговора на такива въпроси, цялата работа е по определен начин да се проследяват емпиричните факти. Изобщо, невъзможно е да се формира възглед за това, което виждаш, без да предположиш, че може би, предвид обстоятелствата, са необходими радикални разлики в интерпретацията на видяното. Към правилното тълкуване на такива явления, които ни се представят при разглеждането на така нареченото слънчево тяло, може да се стигне, изхождайки все пак от такива предпоставки, които направихме, като поставихме въпроса: как трябва, обяснявайки определени явления на Земята, явления, които на Земята приемат такъв вид, че действат от центъра навън към периферията, по направление на мировото пространство, как трябва да се тълкуват подобни явления – тоест подобни явления за външния поглед, – когато насочваш поглед, или въоръжен с инструменти поглед, към Слънцето? Емпирично наблюдаемите явления ще се разкрият в правилна светлина, само ако се базираме, примерно, на следното: докато някакво изригване или нещо подобно някъде на повърхността на Земята трябва да се тълкува като имащо тенденция нагоре (рис. 1 a), процес на Слънцето, например слънчевите петна, трябва да се тълкуват като имащи тенденция отвън навътре (рис. 1 b). И както при продължаване на този способ на разглеждане трябва да си представим, че, придвижвайки се надолу, в дълбините на Земята, се навлиза в плътна материя, така следва да си представяме, че движейки се от повърхността на Слънцето навътре, се стига до разредена материя. Така че може да се каже: когато разглеждаме Земята с цялото ѝ включено във Вселената битие, тя изглежда за нас като материя с тежест, поставена във Вселената;
към текста >>

Кометите непременно трябва да ги разглеждаме като нещо мимолетно, като някакво уравновесяване, ако вземаме предвид Слънцето и Земята, между тежащата материя и безтегловната материя; някаква среща на тежащата и безтегловната материя, които се уравновесяват, както се уравновесяват при разпространението на светлината във въздуха, където също се срещат тежащото и безтегловното, но тук те се разпространяват непрекъснато, до известна степен хомогенно и не се сблъскват.
Тук, навън, изобщо не трябва да си я представяме, тя възниква, в перихелий променя своя облик, който непрекъснато е във формиране, и отново се губи в далечината. Тя е нещо възникващо и изчезващо, затова при известни условия може даже да се възприемат видими орбити, които не са затворени, параболични или хиперболични орбити, доколкото не става дума, че тук наоколо обикаля нещо, имащо нужда от затворена орбита, а за това, че нещо възниква и напълно може да възниква в някакво параболично направление, и тук изчезва – него вече го няма. Кометите непременно трябва да ги разглеждаме като нещо мимолетно, като някакво уравновесяване, ако вземаме предвид Слънцето и Земята, между тежащата материя и безтегловната материя; някаква среща на тежащата и безтегловната материя, които се уравновесяват, както се уравновесяват при разпространението на светлината във въздуха, където също се срещат тежащото и безтегловното, но тук те се разпространяват непрекъснато, до известна степен хомогенно и не се сблъскват. При кометите имаме взаимно стълкновение, доколкото те не се приспособяват. Вземете, например, въздуха и светлината, която преминава с определена сила през въздуха и се разпространява хомогенно; ако светлината недостатъчно бързо се приспособява към разпространението във въздуха, по някакъв начин се получава – моля ви да възприемете това не в механичния смисъл, а като нещо вътрешно, – някакво вътрешно триене между тежащата и безтегловната материя (рис. 9).
към текста >>

Вземете, например, въздуха и светлината, която преминава с определена сила през въздуха и се разпространява хомогенно; ако светлината недостатъчно бързо се приспособява към разпространението във въздуха, по някакъв начин се получава – моля ви да възприемете това не в механичния смисъл, а като нещо вътрешно, – някакво вътрешно триене между тежащата и безтегловната материя (рис. 9).
Тук, навън, изобщо не трябва да си я представяме, тя възниква, в перихелий променя своя облик, който непрекъснато е във формиране, и отново се губи в далечината. Тя е нещо възникващо и изчезващо, затова при известни условия може даже да се възприемат видими орбити, които не са затворени, параболични или хиперболични орбити, доколкото не става дума, че тук наоколо обикаля нещо, имащо нужда от затворена орбита, а за това, че нещо възниква и напълно може да възниква в някакво параболично направление, и тук изчезва – него вече го няма. Кометите непременно трябва да ги разглеждаме като нещо мимолетно, като някакво уравновесяване, ако вземаме предвид Слънцето и Земята, между тежащата материя и безтегловната материя; някаква среща на тежащата и безтегловната материя, които се уравновесяват, както се уравновесяват при разпространението на светлината във въздуха, където също се срещат тежащото и безтегловното, но тук те се разпространяват непрекъснато, до известна степен хомогенно и не се сблъскват. При кометите имаме взаимно стълкновение, доколкото те не се приспособяват. Вземете, например, въздуха и светлината, която преминава с определена сила през въздуха и се разпространява хомогенно; ако светлината недостатъчно бързо се приспособява към разпространението във въздуха, по някакъв начин се получава – моля ви да възприемете това не в механичния смисъл, а като нещо вътрешно, – някакво вътрешно триене между тежащата и безтегловната материя (рис. 9).
към текста >>

По такъв начин от светлината, топлината и така нататък, могат да се извлекат и други действия, невиждани досега, доколкото явленията не са били приближавани така, че напълно да се разкрият.
Би било особено важно, от такива лекции да произлезе стремеж. Може да се каже, че мога да дам само директивите, но навсякъде, където тук външно имахме работа с математическите линии, ще намерите импулси за емпирично изследване, за експериментиране. И навсякъде, и в грубото, и във финото, можете да се опитате да проверите това, което тук беше представено външно математически и фигуративно. Вземете син или червен детски балон и изследвайте, как ще подейства върху балона, ако по определен начин му нанесете тук удар, действащ отвън навътре, така че той закономерно ще се вдлъбне навътре, и след това направете опит, какъв вид ще приеме същото това нещо, ако при постановката на опита по някакъв начин накарате силите да действат отвътре навън в радиално направление, – проследете макар и грубо тези явления в еластичността и деформациите; или се опитайте чрез нагряване на някои вещества да получите линиите на разпространение на топлинния ефект – тук отвътре навън, а там от периферията навътре; ако се опитате да проследите явленията оптично или магнитно, или по друг начин, – навсякъде ще видите, че това, което беше приведено тук като пример за противоположността на Слънцето и Земята, може да се проследи експериментално. И преди всичко, ако наистина се правят такива експерименти, се прониква в действителността по съвсем друг начин, отколкото досега, доколкото се срещат някои отношения в тази действителност, които не са срещани досега. По такъв начин от светлината, топлината и така нататък, могат да се извлекат и други действия, невиждани досега, доколкото явленията не са били приближавани така, че напълно да се разкрият.
към текста >>

Можем да обясним светлината само от една страна, ако я разглеждаме като част от сфера, радиусът на която е даден в посоката, в която действа електричеството, а другият полюс ни е даден като малка част от радиуса.
При електрическите явления това се изразява в получаването от едната страна на катод, а на другата страна на анод. Можем да обясним светлината само от една страна, ако я разглеждаме като част от сфера, радиусът на която е даден в посоката, в която действа електричеството, а другият полюс ни е даден като малка част от радиуса. Не можем да говорим за проста полярност на полюсите, а трябва да говорим за това, че когато някъде се появяват анод и катод, те принадлежат на цяла система просто благодарение на цялото устройство. Само по такъв начин можем да стигнем до правилното разбиране на явленията.
към текста >>

89. Бележки към настоящото издание GA_323 Отношение на различните естественонаучни области към астрономията

в Щутгарт под заглавието „Астрономията в духовнонаучна светлина“.
С този курс се е случила следната особеност. Още преди да излезе от печат в 1926 г., от ръкописи е бил преработен в съчинение на д-р В. Кайзер (W. Kaiser), тогава още студент-дипломант от философския факултет. Книгата излязла в 1925 г. в Щутгарт под заглавието „Астрономията в духовнонаучна светлина“. Малко преди смъртта си Рудолф Щайнер прегледал манускрипта и го одобрил за печат. Книгата съдържа не само изложение на курса, но също и разглеждане от автора на много въпроси, повдигнати във връзка с този курс. Това останала единствената книга, която се е занимавала с курса като цяло. След година курсът излязъл от печат, издаден от д-р Елизабет Вреде, ръководител на математико-астрономическата секция на Гьотеанума. На издателите на предлаганото издание голяма помощ е оказала възможността да се опрат на това първо издание.
към текста >>

90. Рудолф Щайнер за публикуването на записи на лекциите GA_323 Отношение на различните естественонаучни области към астрономията

Най-силно желание сред тях имаше да се запознаят с тълкуванията на евангелията и библейските събития в светлината на антропософията.
Най-силно желание сред тях имаше да се запознаят с тълкуванията на евангелията и библейските събития в светлината на антропософията. Те желаеха да слушат лекции за тези откровения, дадени на човечеството.
към текста >>

91. 1. Предговор към първото френско издание GA_326 Раждането на естествените науки

Ако гласът на говорителят имаше същата яснота, погледът същата светлина, това не се държеше на някакво стоическо безразличие пред нещастието, нито на лекото примирение, което приема изпитанието, без да се старае да разбере /някои са ги видели през предидущата нощ да плаче от скръб пред унищожението на неговото дело, в което бяха вложени толкова любов, толкова грижи, толкова жертви/.
Ако гласът на говорителят имаше същата яснота, погледът същата светлина, това не се държеше на някакво стоическо безразличие пред нещастието, нито на лекото примирение, което приема изпитанието, без да се старае да разбере /някои са ги видели през предидущата нощ да плаче от скръб пред унищожението на неговото дело, в което бяха вложени толкова любов, толкова грижи, толкова жертви/. Не, говорейки, Рудолф Щайнер изграждаше отново.
към текста >>

92. 2. Увод GA_326 Раждането на естествените науки

До своята смърт, в началото на 1925 година, Рудолф Щайнер не е престанал да се интересува от прогреса на науката; множеството курсове, които е провел върху теориите на светлината и топлината, върху астрономията, върху математиката, и пр.
До своята смърт, в началото на 1925 година, Рудолф Щайнер не е престанал да се интересува от прогреса на науката; множеството курсове, които е провел върху теориите на светлината и топлината, върху астрономията, върху математиката, и пр. пр., показват достатъчно, че той е бил напълно документиран и че е говорил като сведущ човек, т.е. като техник запознат с всички изисквания на науката на нашата епоха.
към текста >>

93. 3. СКАЗКА ПЪРВА GA_326 Раждането на естествените науки

За да стигнем да го разберем, трябва да проникнем неговото време с един разбиращ поглед и да изучим неговата личност в светлината на духовното развитие на историята.
Именно тези контрасти правят Николай Кузански трудно разбираем. За да стигнем да го разберем, трябва да проникнем неговото време с един разбиращ поглед и да изучим неговата личност в светлината на духовното развитие на историята.
към текста >>

Тя я осветява от тук, от там, с една блага светлина, но с нищо не участвува в божествената светлина, в тази духовна светлина, която свети в неговата душа.
Нека за момент го изоставим и да проникнем в килията на един от онези мистици на Средновековието, които са го предходили, в килията на един Майстер Екхардт, например /чиито черти аз вече описах на друго място/. Ние се намираме в присъствието на това, което Църквата нарича един еретик. Можем да четем писанията на Майстер Екхардт от различни гледни точки; ние винаги ще вкусим в тях вътрешната топлина на неговата мистика. Но това, което най-много ни вълнува у него, е основната черта на неговата душа, която бихме могли да охарактеризираме така: преди Николай Кузански, Майстер Екхардт е също така отнесен от порива, който обхващаше богословите на средновекивието към Бога, към духовния свят. У него ние намираме многотомистични изрази: но когато се изоставя на този порив вън от богословската мисъл, той стига винаги до там, да си казва, че тази мисъл не му позволява да се доближи до божествената искра, която свети в него. Тя я осветява от тук, от там, с една блага светлина, но с нищо не участвува в божествената светлина, в тази духовна светлина, която свети в неговата душа. Той се чувствува отблъснат далече от този живот, който събужда в него ми. слите, но също чувствата и спомените, и от които би могъл да черпи едно цялостно познание. Когато, казва той, аз търся най-интимната същност на моето същество, намирам се потопен в едно нищо. Аз търсих и търсих; изминах всички пътища, които ми разкриваха моите идеи, моите впечатления; намерих там много неща, но никога моето собствено
към текста >>

В миналото, когато душата се стремеше да познае себе си, тя винаги получаваше помощта на духа, чиято светлина я осветяваше вътре в нея.
В миналото, когато душата се стремеше да познае себе си, тя винаги получаваше помощта на духа, чиято светлина я осветяваше вътре в нея. Това беше един много стар закон, за който отново ще говорим по-нататък. Когато един Тома Аквински изучава своята собствена душа, той намира в нея да действува един жив духовен елемент. По-точно казано, не в самата душа, но в духа, който живееше и действуваше в нея, Тома Аквински и неговите предшественици са търсили своето Аз. Те стигнаха до духа по пътя на душата и там те намират Аза, този Аз, който им беше дар от Бога. Те си казваха или най-малкото биха могли да си кажат: аз прониквам в моята душа, съзерцавам там духа и в този дух се намира моето Аз.
към текста >>

94. 7. СКАЗКА ПЕТА GA_326 Раждането на естествените науки

Същото е и за цвета, който сега твърде наивно се смесва със светлината.
Същото е и за цвета, който сега твърде наивно се смесва със светлината. Във външния свят трябва да съществува нещо материално, надарено с определена форма, с определено движение, и което, посредством моето око, упражнява върху мене едно действие, произвежда в мене цвета. И така е с всички неща, които нашите сетива възприемат.
към текста >>

95. 8. СКАЗКА ШЕСТА GA_326 Раждането на естествените науки

Описва се начинът, по който светлината, т.е.
Така, въпреки огромния напредък, който с право се счита като едно чудесно завоюване на човечеството, трябва да признаем, че научните теории можаха да се родят и да се разпространят само благодарение но това, че те не познаваха човешкото същество; когато се изучава това човешко същество чрез методите на експерименталните науки, учените не виждат, колко много са се отдалечили действително от него. Например, у ентусиазирани материалисти от 20-ия век намираме това мнение, че човекът не може да претендира, че е от духовно естество, защото всичко, което в него ни изглежда като духовно, не е в действителност освен едно действие на външни на него явления, които трябва да търсим в пространството или във времето. Описва се начинът, по който светлината, т.е. етерът, действува върху него, как трептенията на този етер се разпространяват в нервите, как също външният въздух прониква в него чрез дишането и пр... И от всичко това се прави следният извод: човекът е чувствителен към най-малкото повишение, към най-малкото понижение на температурата. Той е подложен на всички причини, които действуват върху неговите нерви. Той е едно същество, което зависи от най-малкото налягане на атмосферата.
към текста >>

96. 9. СКАЗКА СЕДМА GA_326 Раждането на естествените науки

Когато получаваше учението на Мистериите, той наистина научаваше, че постоянно носи в себе си и със себе си своята собствена тежест, но че в светлината живее една сила, която постоянно я неутрализираше.
Тези усещания, както много ясно видяхме това за чувството на пространството, бяха изолирани от човека, отнети на неговото вътрешно съзнание. Работата е по-малко ясна що се отнася за тежестта, например, защото днес ние нямаме съзнание за нея, какъвто беше случаят в миналото. Днес под влиянието на официалните научни идеи, хората вече не си представят никак, че вътрешните опитности на човешкото същество са могли да бъдат съвършено други в миналото. Без съмнение, и човекът от миналото не е имал съзнанието, че носи своята тежест през пространството. Но той е имал впечатлението, че тази тежест съществува и че тя беше компенсирана чрез някаква противоположна тежест. Когато получаваше учението на Мистериите, той наистина научаваше, че постоянно носи в себе си и със себе си своята собствена тежест, но че в светлината живее една сила, която постоянно я неутрализираше. Така той чувствуваше, че в него се надига едно чувство на признателност към Божеството на светлината, която идваше да се противопостави на силата действуваща в тежестта. Накратко, бихме могли да покажем, че в миналото човекът съвсем не е имал съзнанието за нещо, което да съществува вън от него, без жива връзка с човешкото същество. Впечатлението, което имаше за природните явления, се сливаха с живота на самата природа. Когато виждаше, например, да пада един камък, събитие, което действително ставаше вън от него, той чувствуваше в самия себе си движението на този камък в сравнение с това, което едно аналогично движение би било за самия него. Виждайки камъка да пада, той имаше следното чувство: ако аз бих искал да се движи по същия начин както този камък, би трябвало да си предам определена скорост, различна от тази, която чувствувам, когато виждам пред мене да пълзи някакво животно.
към текста >>

Така той чувствуваше, че в него се надига едно чувство на признателност към Божеството на светлината, която идваше да се противопостави на силата действуваща в тежестта.
Работата е по-малко ясна що се отнася за тежестта, например, защото днес ние нямаме съзнание за нея, какъвто беше случаят в миналото. Днес под влиянието на официалните научни идеи, хората вече не си представят никак, че вътрешните опитности на човешкото същество са могли да бъдат съвършено други в миналото. Без съмнение, и човекът от миналото не е имал съзнанието, че носи своята тежест през пространството. Но той е имал впечатлението, че тази тежест съществува и че тя беше компенсирана чрез някаква противоположна тежест. Когато получаваше учението на Мистериите, той наистина научаваше, че постоянно носи в себе си и със себе си своята собствена тежест, но че в светлината живее една сила, която постоянно я неутрализираше. Така той чувствуваше, че в него се надига едно чувство на признателност към Божеството на светлината, която идваше да се противопостави на силата действуваща в тежестта. Накратко, бихме могли да покажем, че в миналото човекът съвсем не е имал съзнанието за нещо, което да съществува вън от него, без жива връзка с човешкото същество. Впечатлението, което имаше за природните явления, се сливаха с живота на самата природа. Когато виждаше, например, да пада един камък, събитие, което действително ставаше вън от него, той чувствуваше в самия себе си движението на този камък в сравнение с това, което едно аналогично движение би било за самия него. Виждайки камъка да пада, той имаше следното чувство: ако аз бих искал да се движи по същия начин както този камък, би трябвало да си предам определена скорост, различна от тази, която чувствувам, когато виждам пред мене да пълзи някакво животно. Човекът чувствуваше скоростта на камъка, защото се чувствуваше сам обхванат от същото движение в момента, когато го виждаше да пада.
към текста >>

97. 10. СКАЗКА ОСМА GA_326 Раждането на естествените науки

Наред с духове като Парацелзий и Яков Бьоме, които са като закъснели свидетели на една минала епоха, през 15-то, 16-то, 17-то столетия, ако вземем под внимание езотеричното течение на човешката мисъл, виждаме, разглеждайки го в светлината на науката на посвещението, че хората не познават вече нищо от дълбоките основи на вселената.
Наред с духове като Парацелзий и Яков Бьоме, които са като закъснели свидетели на една минала епоха, през 15-то, 16-то, 17-то столетия, ако вземем под внимание езотеричното течение на човешката мисъл, виждаме, разглеждайки го в светлината на науката на посвещението, че хората не познават вече нищо от дълбоките основи на вселената. Физиката и химията са станали външни науки, хората започват вече да очернят алхимията. И това с известно право, защото това, което остава от алхимията на Средновековието наистина заслужава подигравка. Психологията е скъсала с природата, и пневматологията, или наука на духа, се е превърнала почти в нищо. Древното знание е изгубено; не остават вече, от една страна, освен външните науки, изолирани от човека, а от друга страна една душа, в която царува хаос. Всички усилия на човека към познание явно правят да се яви това положение.
към текста >>

98. 1. Предговор от Д-р Волфганг Шауман към българското издание GA_327 Биодинамично земеделие

Разбира се, това разширение хвърля нова светлина върху познатото досега.
Освен това по професия би трябвало да са земеделци, това ще рече, да са способни да изпробват и приложат препоръките на практика. Още от това е ясно, че при тези лекции не става дума за един алтернативен учебник по селско стопанство. Според неговите собствени изложения в седмичния вестник „Гьотеанум“, той е искал към това, което относно селското стопанство досега е било известно от практическите и природонаучните опитности, да прибави и важни факти, до които е достигнал от духовно-научните си изследвания. За да може да каже това, което според него е било важно, като предпоставка се оказва доброто познаване на антропософската литература. Така че не се касае за едно алтернативно, а за едно ново, чрез нови познания разширено селско стопанство. Разбира се, това разширение хвърля нова светлина върху познатото досега. Това е характерно за всички нови познания. То има значителни последствия за практиката.
към текста >>

На безброй места в своите произведения Рудолф Щайнер описва, че живото е една свръхсетивно познаваема, самостоятелна реалност, която има своя извор на Слънцето извън неговите светлина и топлина.
На безброй места в своите произведения Рудолф Щайнер описва, че живото е една свръхсетивно познаваема, самостоятелна реалност, която има своя извор на Слънцето извън неговите светлина и топлина. Той постоянно твърди, че не става въпрос за заключения и изводи вследствие на сетивни възприятия, не и за реминисценции от древна литература, а за негови непосредствени свръхсетивни наблюдения. Това се разбира и от начина на описанията. Тази реалност той означава като етерното. Там, където се проявява живот, там етерното е проникнало веществата. В живите организми имаме един веществено-динамичен порядък, който е изграден и поддържан от една етерна организация, от етерното тяло.
към текста >>

99. 4. Втора лекция, 10 Юни 1924 GA_327 Биодинамично земеделие

Съзнава се, че слънчевата светлина и топлина и всичко свързано с тях имат известно отношение към плодородието на почвата.
Че това твърдение е основателно, ще разберете, когато от една страна се разгледа Земята, от която израства нашето земеделско стопанство и от друга страна това, което действа върху Земята отвън. Всъщност днес най-често по чисто абстрактен начин се говори за влиянията, които действат върху Земята отвън. Съзнава се, че слънчевата светлина и топлина и всичко свързано с тях имат известно отношение към плодородието на почвата. Но как точно стоят нещата, днешният възглед не може да обясни, защото не може да проникне в действителността на фактите. Да тръгнем най-напред от положението, че почвата е основата на земеделското стопанство. Тази почва искам да я означа тук с този щрих /Рис.2/ обикновено се разглежда като нещо чисто минерално и понеже в нея се образува хумус или понеже се внасят органични торове, поради това в нея е прибавено нещо органично. Не се констатира, че в самата почва не само има известен живот, но самата тя има растителен характер и дори в нея се намира астрално въздействие. Това днес изобщо не се и помисля, а още по-малко се признава.
към текста >>

Човекът знае едва нещо за поведението на въздуха вътре в земята говорих вече за това, но той почти нищо не знае за поведението на светлината там.
Човекът знае едва нещо за поведението на въздуха вътре в земята говорих вече за това, но той почти нищо не знае за поведението на светлината там. Не знае, че точно това, което е космическият камък, силициевият камък, поема в земята светлината и я поставя в действие и обратно, което стои близко до земната жизненост образуването на хумуса не поема светлината, не я задейства в земята и за това действието му е лишено от светлина. Това са неща, които трябва да се знаят и да се разбират.
към текста >>

Не знае, че точно това, което е космическият камък, силициевият камък, поема в земята светлината и я поставя в действие и обратно, което стои близко до земната жизненост образуването на хумуса не поема светлината, не я задейства в земята и за това действието му е лишено от светлина.
Човекът знае едва нещо за поведението на въздуха вътре в земята говорих вече за това, но той почти нищо не знае за поведението на светлината там. Не знае, че точно това, което е космическият камък, силициевият камък, поема в земята светлината и я поставя в действие и обратно, което стои близко до земната жизненост образуването на хумуса не поема светлината, не я задейства в земята и за това действието му е лишено от светлина. Това са неща, които трябва да се знаят и да се разбират.
към текста >>

Сега помислете и за това, че слънчевата светлина идва към Земята и по друг път като отразена от Луната.
Сега помислете и за това, че слънчевата светлина идва към Земята и по друг път като отразена от Луната. Отразената от Луната слънчева светлина няма никакво въздействие, когато осветява главата на дадено животно. Там няма никакво действие. Тези неща са от значение само за ембрионалния живот. Но отразената от Луната слънчева светлина развива своята най-висока активност, когато пада върху задната част и в особеното отношение на задната част към строежа на главата. Развийте чувство за противоречието с оглед на формата между предната и задната част на животното, как са поставени бедрата в целия организъм, как всичко това е изградено като истински противовес на главата.
към текста >>

Отразената от Луната слънчева светлина няма никакво въздействие, когато осветява главата на дадено животно.
Сега помислете и за това, че слънчевата светлина идва към Земята и по друг път като отразена от Луната. Отразената от Луната слънчева светлина няма никакво въздействие, когато осветява главата на дадено животно. Там няма никакво действие. Тези неща са от значение само за ембрионалния живот. Но отразената от Луната слънчева светлина развива своята най-висока активност, когато пада върху задната част и в особеното отношение на задната част към строежа на главата. Развийте чувство за противоречието с оглед на формата между предната и задната част на животното, как са поставени бедрата в целия организъм, как всичко това е изградено като истински противовес на главата. Тогава в противоположността между предната и задната част на животното Вие ще разкриете противоположността между Слънцето и Луната.
към текста >>

Но отразената от Луната слънчева светлина развива своята най-висока активност, когато пада върху задната част и в особеното отношение на задната част към строежа на главата.
Сега помислете и за това, че слънчевата светлина идва към Земята и по друг път като отразена от Луната. Отразената от Луната слънчева светлина няма никакво въздействие, когато осветява главата на дадено животно. Там няма никакво действие. Тези неща са от значение само за ембрионалния живот. Но отразената от Луната слънчева светлина развива своята най-висока активност, когато пада върху задната част и в особеното отношение на задната част към строежа на главата. Развийте чувство за противоречието с оглед на формата между предната и задната част на животното, как са поставени бедрата в целия организъм, как всичко това е изградено като истински противовес на главата. Тогава в противоположността между предната и задната част на животното Вие ще разкриете противоположността между Слънцето и Луната. И ако продължите по-нататък, ще откриете, че действието на Слънцето продължава до сърцето, то спира пред сърцето. Там в главата и в кръвообразуването действат още Марс, Юпитер, Сатурн. В задната част, от сърцето до опашката действа Луната, подкрепена от действието на Меркурий и Венера.
към текста >>

100. 5. Трета лекция, 11 Юни 1924 GA_327 Биодинамично земеделие

На сярата е дадено това име, защото в древността, в разпростиращата се навсякъде слънчева светлина, хората са виждали също и разпростиращият се навсякъде Дух.
Ако искаме да опознаем пълното значение на белтъка, между съществените съставки на белтъка трябва да изброим не само водорода, кислорода, азота и въглерода, но към тях трябва да прибавим също и веществото, дейно по многозначителен за белтъка начин, а именно сярата. Тъкмо сярата в белтъка играе ролята на посредник между градивната сила на присъстващата навсякъде в света духовност и физическия свят. И може да се каже:който наистина иска да проследи дирите, които Духът оставя във физическия свят, трябва да проследи действието на сярата. Макар тази дейност да не е така очевидна, както е при другите вещества, тя обаче е от най-голямо значение, тъй като по пътя на сярата Духът прониква и действа във физическата страна на природата, където тъкмо сярата е носителят на духовното. Старото име е „сулфур“, което е сродно с името „фосфор“. На сярата е дадено това име, защото в древността, в разпростиращата се навсякъде слънчева светлина, хората са виждали също и разпростиращият се навсякъде Дух. И затова тези вещества сярата и фосфорът, които са свързани с действието на светлината в материята, са били наречени „носители на светлината“.
към текста >>

И затова тези вещества сярата и фосфорът, които са свързани с действието на светлината в материята, са били наречени „носители на светлината“.
Тъкмо сярата в белтъка играе ролята на посредник между градивната сила на присъстващата навсякъде в света духовност и физическия свят. И може да се каже:който наистина иска да проследи дирите, които Духът оставя във физическия свят, трябва да проследи действието на сярата. Макар тази дейност да не е така очевидна, както е при другите вещества, тя обаче е от най-голямо значение, тъй като по пътя на сярата Духът прониква и действа във физическата страна на природата, където тъкмо сярата е носителят на духовното. Старото име е „сулфур“, което е сродно с името „фосфор“. На сярата е дадено това име, защото в древността, в разпростиращата се навсякъде слънчева светлина, хората са виждали също и разпростиращият се навсякъде Дух. И затова тези вещества сярата и фосфорът, които са свързани с действието на светлината в материята, са били наречени „носители на светлината“.
към текста >>

101. 7. Въпроси и отговори, 12 Юни 1924 GA_327 Биодинамично земеделие

Светлината действа много силно на лекарствата, защо въодушевлението на лекаря да не им действа?
Знаете може би, че за тези лекарства на Ритер много химни се пеят, докато други разпространяват становището, че те нямат особено действие. Разбира се, те имат своето действие, аз обаче съм твърдо убеден, че те съществено ще загубят своето действие, когато бъдат включени общо в търговията, защото тъкмо при тези лекарства не е все едно дали ги притежава самият лекар и ги дава непосредствено на пациента. Когато това става само в този малък кръг и при тази близост, тогава с лекарството лекарят дава на пациента известен ентусиазъм, известно съпричастие. Ще кажете, че ентусиазмът нищо не тежи и не може да се претегли, обаче той вибрира, той трепти в лекарството. И лекарите са въодушевени, когато са обзети от ентусиазъм. Светлината действа много силно на лекарствата, защо въодушевлението на лекаря да не им действа? Ентусиазмът всъщност създава връзката и оказва голямо въздействие, така че днешните въодушевени лекари биха могли да предизвикват големи въздействия. Тъкмо по този начин лекарството на Ритер въздейства много силно. Но ако го приготвяте занаятчийски, по всяка вероятност въздействието ще изчезне. При такива неща има значение дали това, което произлиза от човешката ръка а от човешката ръка се изработват много неща дали се прави придружено от споменатото въодушевление или се прави с машина. Постепенно обаче може да се разбере, че бъркането на торовата смес е голямо удоволствие, така че човек няма и да помисли за машинизирано приготвяне дори когато се употребяват много кравешки рога.
към текста >>

102. 10. Шеста лекция, 14 Юни 1924 GA_327 Биодинамично земеделие

При действието на Луната те виждат всъщност само слънчевата светлина.
Само че при растежа не се достига дотам да произлезе същество от същия вид, а само възниква клетка върху клетка това е по-слабо размножаване, докато размножаването е по-силно растене. Самата Земя сега може да развива само слабото размножаване, растежа. Без Луната обаче тя не е в състояние да способства за силното растене, за размножаването. Тя се нуждае от космичните сили, които се излъчват от Луната, а при особени растения също от Меркурий и Венера. Хората си представят, че Луната само поема слънчевите лъчи и ги отразява върху Земята. При действието на Луната те виждат всъщност само слънчевата светлина. Но това не е единственото, което пристига на Земята. С лунните лъчи на Земята идва също целият отразен Космос. Всичко, което действа върху Луната, бива отразено върху Земята. Цялото звездно небе се отразява от Луната към Земята по определен начин, макар че това не може да се докаже на днешния човек с днешните физически методи. И така, имаме една мощна и много организираща сила, която се излъчва от Луната в растенията, за да могат те да произведат семена и силата на растежа да прерасне в сила на размножението.
към текста >>

103. 12. Седма лекция, 15 Юни 1924 GA_327 Биодинамично земеделие

Върху тези неща трябва да се хвърли светлина от едно духовно-научно, би могло също да се каже, макрокосмично разглеждане.
Не става дума само за тези животни, които като говеда, коне, овце и др. безспорно са близо до нас. Ние трябва с разбиране да отправим поглед и към, да кажем за пример, разнообразните насекоми, които през определена част на годината облитат растителния свят. Да, по интелигентен начин, с разбиране трябва да разгледаме и света на птиците. Днес човечеството няма никаква идея какво влияние всъщност оказва прогонването и изчезването на определени видове птици поради съвременните жизнени условия; какво влияние има това върху цялото селско и горско стопанство. Върху тези неща трябва да се хвърли светлина от едно духовно-научно, би могло също да се каже, макрокосмично разглеждане. Можем да приложим някои от добитите досега знания, за да достигнем до по-нататъшно разбиране.
към текста >>

104. 13. Осма лекция, 16 Юни 1924 GA_327 Биодинамично земеделие

В светлината на посочените факти се разкрива вътрешната връзка между земеделието и социалния живот.
В известно отношение в споменатия смисъл сродни на доматите са картофите. Те също действат силно самостоятелно, но така самостоятелно, че много лесно преминават през целия храносмилателен процес, проникват в мозъка, правят мозъка самостоятелен и независим дори от действието на останалите човешки органи. И след пренасяне на картофите в Европа между факторите, които направиха хората и животните материалистични, се намира тъкмо яденето на много картофи. Картофи може да се ядат само за възбуждане на мозъка, на главата. С яденето на картофи не трябва да се прекалява. В светлината на посочените факти се разкрива вътрешната връзка между земеделието и социалния живот. Без крайно важно е, че земеделието е свързано с целия социален живот.
към текста >>

105. 1. Лекция: Животът на Земята и на Космоса GA_327 Биодинамично земеделие

Освен това има ръководни описания от Рудолф Щайнер, които водят до още по-други представи, при които двете пространствени представи се пресичат.[3] Както нерядко се случва, тук не се касае за това една отделна система да се представя за правилна, а друга като погрешна, а да се опознае, че новите аспекти допринасят да се видят в нова светлина познатите до сега, в които обаче досегашното често не трябва да се игнорира напълно.
Също и след Коперник съществува основателна гледна точка пътищата на планетите да се описват геоцентрично. Това важи например когато се изучават отношенията на живота тук на Земята. В пространствен смисъл геоцентрично се представят например разстоянията на планетите от Земята, както и динамиката на приближаване и отдалечаване и промяната в тяхното местоположение. Това не само може да се изчисли геоцентрично, но също и да се изживее, докато по Коперник то може само да се изчисли. Ако, обратно на това, се представят движенията на масата и центробежната сила, както и отделните елиптични пътища, естествено това е нещо различно. Освен това има ръководни описания от Рудолф Щайнер, които водят до още по-други представи, при които двете пространствени представи се пресичат.[3] Както нерядко се случва, тук не се касае за това една отделна система да се представя за правилна, а друга като погрешна, а да се опознае, че новите аспекти допринасят да се видят в нова светлина познатите до сега, в които обаче досегашното често не трябва да се игнорира напълно. Старият възглед само се релативира (поставя се в други съотношения). Променя се неговото отношение към цялото, което се отваря към нови аспекти с нови страни.
към текста >>

Жизнените процеси са непосредствен резултат от светлината и топлината на Слънцето и се регулират от състоянието на почвата.
За разлика от животното и човека растението непосредствено се определя само от етерно тяло. Щайнер го нарича „жизнено тяло“ и „тяло на създаващите сили“. Геологичното развитие на растителното царство протича в посока на увеличаващата се връзка с околния свят. Висшите растения много точно се ориентират по гравитацията на Земята със своите издънки и корени, вкореняват се дълбоко в минералното царство и пускат филизи нагоре обратно на гравитацията, образуват цветове (спорофити) от влагата на земята към формиращото въздействие на Слънцето. Жизнените процеси са непосредствен резултат от светлината и топлината на Слънцето и се регулират от състоянието на почвата. Въпреки запазване на вида, всяко индивидуално растение във всеки миг е жив израз на отношенията с околната среда.
към текста >>

Слънцето не е само източник на светлина и топлина, но също така и на етерното, тоест на живота и на астралността, тоест на това, което прави организмите самостоятелни същества.
Слънцето не е само източник на светлина и топлина, но също така и на етерното, тоест на живота и на астралността, тоест на това, което прави организмите самостоятелни същества. Астралността, доколкото се превръща в астрално тяло на отделното живо същество, е причината за споменатата степенувана еманципация, която от наличието на живот води до изживяване, значи до съзнание и до способност за придвижване. Етерност и астралност бликат от Слънцето. Двете имат самостоятелност и трайност, което във философски смисъл означава субстанциален характер, но те не са материални, също не са фино вещество. Те се узнават само свръхсетивно, тоест в този общ смисъл от духовен вид. Те се нюансират от планетните сфери, съответно качествено се разчленяват и модифицират на седем вида.
към текста >>

От земна гледна точка, особено от аспекта на живота на Земята, Луната е все пак едно небесно тяло, което с явно променящо се отражение на слънчевата светлина странства пред Зодиакалния кръг.
Луната тук е причислена към планетите. Естествено, от четири столетия насам всеки знае, че луните са спътници на планетите и че самите те не са планети. От земна гледна точка, особено от аспекта на живота на Земята, Луната е все пак едно небесно тяло, което с явно променящо се отражение на слънчевата светлина странства пред Зодиакалния кръг. Това е годишният път на Слънцето. Двете - променящият се образ в светлината на Слънцето и пътят пред неподвижните звезди близо до еклиптиката - правят образа й подобен на този на планетите. Тя стои между Земята и Слънцето, също както Венера и Меркурий, макар че те, за разлика от Луната, могат да стоят и зад Слънцето. От друга страна, при пълнолуние тя стои в опозиция със Слънцето, каквото положение е еднакво само с това на надслънчевите планети. Също и те блестят с найсилния си блясък, когато се намират в опозиция със Слънцето.
към текста >>

Двете - променящият се образ в светлината на Слънцето и пътят пред неподвижните звезди близо до еклиптиката - правят образа й подобен на този на планетите.
Луната тук е причислена към планетите. Естествено, от четири столетия насам всеки знае, че луните са спътници на планетите и че самите те не са планети. От земна гледна точка, особено от аспекта на живота на Земята, Луната е все пак едно небесно тяло, което с явно променящо се отражение на слънчевата светлина странства пред Зодиакалния кръг. Това е годишният път на Слънцето. Двете - променящият се образ в светлината на Слънцето и пътят пред неподвижните звезди близо до еклиптиката - правят образа й подобен на този на планетите. Тя стои между Земята и Слънцето, също както Венера и Меркурий, макар че те, за разлика от Луната, могат да стоят и зад Слънцето. От друга страна, при пълнолуние тя стои в опозиция със Слънцето, каквото положение е еднакво само с това на надслънчевите планети. Също и те блестят с найсилния си блясък, когато се намират в опозиция със Слънцето. Но тук не искаме да разискваме цялата астрономия на Луната. Сходството с планетите е съвсем близко.
към текста >>

Касае се за душевно отдаване на всичко, което може да бъде преживяно в светлината на мислите.[19] В този смисъл Гьоте говори за „противоположност и извисяване“ („Polaritat und Steigerung“), Хегел за „диалектически метод („dialektischen Methode“) в смисъл на пътя на чистото мислене като за „систематично усъвършенстващ се противоречив дух“ („systematisch ausgebildeten Widerspruchsgeist“), който напредва от теза към антитеза и тогава между тях се създава синтеза.
Поляризиращият метод предпазва същевременно от едностранчиви ограничени представи и води от един предметен към един динамичен начин на разглеждане на действителността, тоест към едно разглеждане на реалните процеси и силите, които ги предизвикват. Сетивната действителност тогава трябва да се мисли от взаимодействието на противоположните сили и да се издигне в едно мисловно преживяване, в една мисловна опитност. Касае се за душевно отдаване на всичко, което може да бъде преживяно в светлината на мислите.[19] В този смисъл Гьоте говори за „противоположност и извисяване“ („Polaritat und Steigerung“), Хегел за „диалектически метод („dialektischen Methode“) в смисъл на пътя на чистото мислене като за „систематично усъвършенстващ се противоречив дух“ („systematisch ausgebildeten Widerspruchsgeist“), който напредва от теза към антитеза и тогава между тях се създава синтеза. В този смисъл методът може да ни води до това, да познаем действителността като създадена от синтезата на реални противоположни сили.
към текста >>

[12] Гьотевото учение за цветовете се основава върху полярността на светлината и мрака, но е експериментално, това означава изработено върху задълбочени сетивни наблюдения, не е извлечено от чистото мислене както при Хегел.
[12] Гьотевото учение за цветовете се основава върху полярността на светлината и мрака, но е експериментално, това означава изработено върху задълбочени сетивни наблюдения, не е извлечено от чистото мислене както при Хегел. Също и Гьотевото откритие за метаморфозата на растението почива на полярността. Китайското учение за Ийн и Янг може да се причисли към този начин на наблюдение и играе важна роля в почти всички азиатски култури.
към текста >>

106. 2. Лекция: Индивидуалността на земеделското стопанство GA_327 Биодинамично земеделие

Всички тези свойства на една почва получават своята изходна точка от постоянно образуваната при наличието на светлината растителна субстанция, която представлява първичният извор на храна за всички живи същества.
Растенията са не само резултат на почвата, но почвата също е продукт на живота на растенията, към които винаги се присъединява животът на животни. Каквото и да се измерва в почвата съдържание на хумуса, неговото устройство, минерален състав, структура и т.н.. образуването на почвата, нейното съдържание и нейното подобряване става от живите същества в тяхното взаимодействие с камънака, с неговото разрушаване, разпадане и всмукване в жизнените процеси. Всички тези свойства на една почва получават своята изходна точка от постоянно образуваната при наличието на светлината растителна субстанция, която представлява първичният извор на храна за всички живи същества. Днес това явление от висш порядък се нарича „екосистема“, частичният аспект на местонахождението като жизнено пространство „биотоп“.
към текста >>

Извор на този живот е винаги растението, което асимилира при слънчевата светлина и изпраща част от новообразуваната в листата органична субстанция в непрекъснатото новообразуване на корените.
Тези знания са довели до ученията за разнообразните видове почви. Извор на този живот е винаги растението, което асимилира при слънчевата светлина и изпраща част от новообразуваната в листата органична субстанция в непрекъснатото новообразуване на корените. Те умират на повърхността си и впоследствие също и напълно. Корените и коренищата постоянно се образуват и се разпадат под формата на слуз. Корените отделят органични киселини. Поради това около отделния жив корен има много по-богат живот, отколкото в почвата, в която няма корени. Изхранваните от органичната субстанция микроорганизми вземат участие в разтварянето на намиращите се в почвата минерали и доставят минералните и органични субстанции, от които се нуждаят растенията за своето израстване.
към текста >>

Той зависи от това, което се създава в зелените части на растението под въздействието на светлината.
Но този живот на почвата се изтощава и отслабва. Той зависи от това, което се създава в зелените части на растението под въздействието на светлината. Той постоянно се изразходва. В този смисъл той е не повече от един съхранен, достигнал своя край умиращ живот, намиращ се постоянно на път да стане минерал, и в това отношение той може да се сравни с човешката глава, казано по-добре с нервната система, особено с мозъка. Понеже мозъкът отдава своята етерна субстанция на съзнателната страна на астралното тяло, неговите клетки не могат да се делят. Те могат само да погиват. Обаче те се поддържат живи от органите на тялото.
към текста >>

Относно „прякото облъчване“[14] трябва да се мисли специално за асимилацията на зелените листа при светлината.
Относно „прякото облъчване“[14] трябва да се мисли специално за асимилацията на зелените листа при светлината. Тя възниква чрез прякото действие на слънчевата светлина, което води до отделяне на една част на водата в живите зелени клетки, до приемане (вдишване) на въглероден двуокис и отделяне (издишване) на кислород, до образуване на нишесте и захар, които най-напред се натрупват в листата. Почвата и растението също се затоплят от слънчевото облъчване, а от тях и близкият до тях въздушен слой. Водата от дълбочините на почвата, като се поглъща от растението, се изпарява от листата. В това образуване на пара се поглъща съществена част от слънчевата топлина, получена при слънчевото облъчване. Това води до уравновесяване и с това до съобразна за живота температура на земната повърхност.
към текста >>

Тя възниква чрез прякото действие на слънчевата светлина, което води до отделяне на една част на водата в живите зелени клетки, до приемане (вдишване) на въглероден двуокис и отделяне (издишване) на кислород, до образуване на нишесте и захар, които най-напред се натрупват в листата.
Относно „прякото облъчване“[14] трябва да се мисли специално за асимилацията на зелените листа при светлината. Тя възниква чрез прякото действие на слънчевата светлина, което води до отделяне на една част на водата в живите зелени клетки, до приемане (вдишване) на въглероден двуокис и отделяне (издишване) на кислород, до образуване на нишесте и захар, които най-напред се натрупват в листата. Почвата и растението също се затоплят от слънчевото облъчване, а от тях и близкият до тях въздушен слой. Водата от дълбочините на почвата, като се поглъща от растението, се изпарява от листата. В това образуване на пара се поглъща съществена част от слънчевата топлина, получена при слънчевото облъчване. Това води до уравновесяване и с това до съобразна за живота температура на земната повърхност. Отнася се до „едно съвсем живо взаимодействие между надземното и подземното“.
към текста >>

Разбира се, че тук нямаме предвид видимата светлина.
Щайнер продължава отново с подчертаване на значението за наблюдаване на формите (2., 81). Това разглеждане на формите в края на лекцията изтъква значението на животните от същото място и отделяните от тях вещества за растенията. Сега става дума за актуалните слънчеви и лунни облъчвания отвън, особено през ембрионалното развитие на животните, които вече притежават своето астрално и етерно тяло. Животното получава своята форма чрез астралното тяло, което управлява етерното тяло. Слънчевото и лунното облъчване само модифицира изграждането на животинската форма. Разбира се, че тук нямаме предвид видимата светлина. Тя не достига ембриона. Малко преди това Щайнер е обяснил (2, 80), че иначе хората не биха знаели как светлината действа във вътрешността на Земята. И тук също не се касае за видимата светлина.[27] Това действие на Слънцето отвън остава пред сърцето (2, 83), в което са активни еманципираните, собствено самостоятелните слънчеви сили. Въпросното слънчево облъчване се поема от дейността на Марс, Юпитер, Сатурн в етерното тяло на животното, но не от същинската слънчева сила. Понеже Сатурн, Юпитер и Марс действат в предната част на етерното тяло, актуалното слънчево облъчване действа върху предната част на животното.
към текста >>

Малко преди това Щайнер е обяснил (2, 80), че иначе хората не биха знаели как светлината действа във вътрешността на Земята.
Сега става дума за актуалните слънчеви и лунни облъчвания отвън, особено през ембрионалното развитие на животните, които вече притежават своето астрално и етерно тяло. Животното получава своята форма чрез астралното тяло, което управлява етерното тяло. Слънчевото и лунното облъчване само модифицира изграждането на животинската форма. Разбира се, че тук нямаме предвид видимата светлина. Тя не достига ембриона. Малко преди това Щайнер е обяснил (2, 80), че иначе хората не биха знаели как светлината действа във вътрешността на Земята. И тук също не се касае за видимата светлина.[27] Това действие на Слънцето отвън остава пред сърцето (2, 83), в което са активни еманципираните, собствено самостоятелните слънчеви сили. Въпросното слънчево облъчване се поема от дейността на Марс, Юпитер, Сатурн в етерното тяло на животното, но не от същинската слънчева сила. Понеже Сатурн, Юпитер и Марс действат в предната част на етерното тяло, актуалното слънчево облъчване действа върху предната част на животното. От сърцето назад до опашката действат Венера, Меркурий и Луната. Вътре външното лунно облъчване се подпомага от Венера и Меркурий.
към текста >>

И тук също не се касае за видимата светлина.[27] Това действие на Слънцето отвън остава пред сърцето (2, 83), в което са активни еманципираните, собствено самостоятелните слънчеви сили.
Животното получава своята форма чрез астралното тяло, което управлява етерното тяло. Слънчевото и лунното облъчване само модифицира изграждането на животинската форма. Разбира се, че тук нямаме предвид видимата светлина. Тя не достига ембриона. Малко преди това Щайнер е обяснил (2, 80), че иначе хората не биха знаели как светлината действа във вътрешността на Земята. И тук също не се касае за видимата светлина.[27] Това действие на Слънцето отвън остава пред сърцето (2, 83), в което са активни еманципираните, собствено самостоятелните слънчеви сили. Въпросното слънчево облъчване се поема от дейността на Марс, Юпитер, Сатурн в етерното тяло на животното, но не от същинската слънчева сила. Понеже Сатурн, Юпитер и Марс действат в предната част на етерното тяло, актуалното слънчево облъчване действа върху предната част на животното. От сърцето назад до опашката действат Венера, Меркурий и Луната. Вътре външното лунно облъчване се подпомага от Венера и Меркурий. Както самостоятелните слънчеви действия при сърцето, така и еманципираните собствените лунни действия не се назовават тук като подпомагащи лунното облъчване.
към текста >>

Има обаче изложения от Щайнер, в които той описва светлината като сетивния представител на четири вида етер и с етерността астралността, да духовните въздействия на слънцето.
[27] Би могло да се предположи, че се касае за светлинния етер. Има обаче изложения от Щайнер, в които той описва светлината като сетивния представител на четири вида етер и с етерността астралността, да духовните въздействия на слънцето. Изложено концентрирано в Сс 26 „Човекът в неговата макрокосмическа същност„.
към текста >>

107. 3. Лекция: Елементите на белтъка като носители на силите на живота GA_327 Биодинамично земеделие

Ние виждаме един предмет благодарение на светлината.
Може да се направи сравнение също с наша сетивна опитност. Ние виждаме един предмет благодарение на светлината. Светлината става видима чрез веществото на предмета. В съзнанието на първо място се явява не светлината, а предметът. По отношение на зрителното сетиво няма да търсим никакви вещества от предмета в нас, в окото или в зрителния нерв. Въпреки това предметът с неговите вещества светва и действа в нас. По този начин не само познаваме света, но той действа върху нас.
към текста >>

Светлината става видима чрез веществото на предмета.
Може да се направи сравнение също с наша сетивна опитност. Ние виждаме един предмет благодарение на светлината. Светлината става видима чрез веществото на предмета. В съзнанието на първо място се явява не светлината, а предметът. По отношение на зрителното сетиво няма да търсим никакви вещества от предмета в нас, в окото или в зрителния нерв. Въпреки това предметът с неговите вещества светва и действа в нас. По този начин не само познаваме света, но той действа върху нас. Ние се отнасяме към възприетите предмети по съответен начин: радваме им се, когато са хубави и приятни.
към текста >>

В съзнанието на първо място се явява не светлината, а предметът.
Може да се направи сравнение също с наша сетивна опитност. Ние виждаме един предмет благодарение на светлината. Светлината става видима чрез веществото на предмета. В съзнанието на първо място се явява не светлината, а предметът. По отношение на зрителното сетиво няма да търсим никакви вещества от предмета в нас, в окото или в зрителния нерв. Въпреки това предметът с неговите вещества светва и действа в нас. По този начин не само познаваме света, но той действа върху нас. Ние се отнасяме към възприетите предмети по съответен начин: радваме им се, когато са хубави и приятни. Освен това, почти всички веществообменни процеси в нас и без нашето съзнание се влияят от светлината.
към текста >>

Освен това, почти всички веществообменни процеси в нас и без нашето съзнание се влияят от светлината.
В съзнанието на първо място се явява не светлината, а предметът. По отношение на зрителното сетиво няма да търсим никакви вещества от предмета в нас, в окото или в зрителния нерв. Въпреки това предметът с неговите вещества светва и действа в нас. По този начин не само познаваме света, но той действа върху нас. Ние се отнасяме към възприетите предмети по съответен начин: радваме им се, когато са хубави и приятни. Освен това, почти всички веществообменни процеси в нас и без нашето съзнание се влияят от светлината. Въздействието преминава през окото, през определени влакна на зрителния нерв, хипоталамуса в мозъка, хипофизата и щитовидната жлеза.[15] Видът на светлината е така строго веществено специфичен, че се използва за много фина и точна физико-химическа аналитика (атомно-абсорбционална спектроскопия и атомно-флуоресценционна спектроскопия).
към текста >>

Въздействието преминава през окото, през определени влакна на зрителния нерв, хипоталамуса в мозъка, хипофизата и щитовидната жлеза.[15] Видът на светлината е така строго веществено специфичен, че се използва за много фина и точна физико-химическа аналитика (атомно-абсорбционална спектроскопия и атомно-флуоресценционна спектроскопия).
По отношение на зрителното сетиво няма да търсим никакви вещества от предмета в нас, в окото или в зрителния нерв. Въпреки това предметът с неговите вещества светва и действа в нас. По този начин не само познаваме света, но той действа върху нас. Ние се отнасяме към възприетите предмети по съответен начин: радваме им се, когато са хубави и приятни. Освен това, почти всички веществообменни процеси в нас и без нашето съзнание се влияят от светлината. Въздействието преминава през окото, през определени влакна на зрителния нерв, хипоталамуса в мозъка, хипофизата и щитовидната жлеза.[15] Видът на светлината е така строго веществено специфичен, че се използва за много фина и точна физико-химическа аналитика (атомно-абсорбционална спектроскопия и атомно-флуоресценционна спектроскопия).
към текста >>

Астралните сили в светлината спират растежа на живия филиз и предизвикват превръщането на новите млади листа в цветове.
Впрочем това са само указания за това, което Щайнер е имал предвид, предполагаеми аналогии. Чрез тях ние възбуждаме своето мислене и се освобождаваме от привичките. Щайнер говори за условията, при които само свръхсетивно възприемаемите, тоест духовните сили в същинския тесен смисъл на думата действат върху физиката на растението. Астралните сили в светлината спират растежа на живия филиз и предизвикват превръщането на новите млади листа в цветове. Цветните пъпки не могат повече да асимилират под въздействието на светлината, а трябва да дишат кислород като едно животно. Това продължава до образуването на семе. За възникването на семето навлизат още по-висши сили. За тях се отнася при Щайнеровите изложения относно хаоса в семето.[16]
към текста >>

Цветните пъпки не могат повече да асимилират под въздействието на светлината, а трябва да дишат кислород като едно животно.
Впрочем това са само указания за това, което Щайнер е имал предвид, предполагаеми аналогии. Чрез тях ние възбуждаме своето мислене и се освобождаваме от привичките. Щайнер говори за условията, при които само свръхсетивно възприемаемите, тоест духовните сили в същинския тесен смисъл на думата действат върху физиката на растението. Астралните сили в светлината спират растежа на живия филиз и предизвикват превръщането на новите млади листа в цветове. Цветните пъпки не могат повече да асимилират под въздействието на светлината, а трябва да дишат кислород като едно животно. Това продължава до образуването на семе. За възникването на семето навлизат още по-висши сили. За тях се отнася при Щайнеровите изложения относно хаоса в семето.[16]
към текста >>

Биологичният процес на синтезиране на азота от въздуха в тези грудчици е енергоемен процес, който е възможен поради потока от захарни вещества от страна на културните растения, които те образуват в листата под въздействието на светлината.
Бобовите растения (наричани още шушулкови със семейството на мимозите и на пеперудоцветните) са в състояние да свързват азота на въздуха в азотни съединения. Това става с помощта на почвени бактерии, които се заселват в коренните власинки и тогава образуват в корена колонии от подобни на бактерии (бактероиди) малки организми, които се намират във видимите коренови грудки. Биологичният процес на синтезиране на азота от въздуха в тези грудчици е енергоемен процес, който е възможен поради потока от захарни вещества от страна на културните растения, които те образуват в листата под въздействието на светлината. Надземната част на растението като противоположен процес пък богато се снабдява с азот чрез симбиозните процеси в корена. Още преди да загине растението, могат да загинат колониите в грудките. Това води до загуба на азот в почвата и с това до снабдяване с азот на съседните растения, чиито корени също проникват същата почва. Без такива съседни растения може да се дойде до загуба на азот в дълбочината на почвата.
към текста >>

Холвих 1995: Въздействието на очната светлина върху регулирането на метаболизма.
[15] Ф. Холвих 1995: Въздействието на очната светлина върху регулирането на метаболизма. Извлечение от „Окото и междинния мозък„, Библиотека на очния лекар, приложение на клиничното месечно издание за лечение на очите 23.
към текста >>

Има се предвид въглерода от въздуха (СО2), който с помощта на светлината в зелените листа се превръща в растителна субстанция.
[17] Асимилация буквално означава „подобно правене„. Има се предвид въглерода от въздуха (СО2), който с помощта на светлината в зелените листа се превръща в растителна субстанция. Асимилати са захари, киселини, свободни аминокиселини, нуклеинокиселини, амини, витамини, минерални вещества и др..
към текста >>

108. 6. Лекция: Индивидуализиране мероприятията в земеделското стопанство GA_327 Биодинамично земеделие

Когато светлината падне върху клетката, образува се траен фитохром, който възпрепятства разрастването на клетката.
Изцяло в този задържащ растежа смисъл на действащото отвън астрално тяло на растението се описват светлинни въздействия, които стават действени през така наречения фитохром на растението. Това е вещество, което постоянно се образува в младите клетки на растението и отново се разгражда. Когато светлината падне върху клетката, образува се траен фитохром, който възпрепятства разрастването на клетката. Процесът зависи от интензивността и продължителността на осветяването. При много видове растения при силно действие на светлината се оцветява в червено и вегетативната част на растението.[7] Веднъж Щайнер казва на лекарите: «Навсякъде, където в природните процеси се явява почервеняване, там е налице силно противодействие на астрализирането. Бих желал да кажа, че ако това нещо се транспонира в морална форма, тя би добила следния смисъл: в това, че се изчервява, розата се опитва да се отбранява срещу астрализирането.»[8] Това е един аспект, който е добре да се вземе под внимание при ботаниката и отглеждането на растенията.
към текста >>

При много видове растения при силно действие на светлината се оцветява в червено и вегетативната част на растението.[7] Веднъж Щайнер казва на лекарите: «Навсякъде, където в природните процеси се явява почервеняване, там е налице силно противодействие на астрализирането.
Изцяло в този задържащ растежа смисъл на действащото отвън астрално тяло на растението се описват светлинни въздействия, които стават действени през така наречения фитохром на растението. Това е вещество, което постоянно се образува в младите клетки на растението и отново се разгражда. Когато светлината падне върху клетката, образува се траен фитохром, който възпрепятства разрастването на клетката. Процесът зависи от интензивността и продължителността на осветяването. При много видове растения при силно действие на светлината се оцветява в червено и вегетативната част на растението.[7] Веднъж Щайнер казва на лекарите: «Навсякъде, където в природните процеси се явява почервеняване, там е налице силно противодействие на астрализирането. Бих желал да кажа, че ако това нещо се транспонира в морална форма, тя би добила следния смисъл: в това, че се изчервява, розата се опитва да се отбранява срещу астрализирането.»[8] Това е един аспект, който е добре да се вземе под внимание при ботаниката и отглеждането на растенията.
към текста >>

Когато Слънцето свети, а не само една покривка от облаци доставя непряка светлина, при влажна атмосфера самата пряка слънчева светлина е по-мека и освободена от синия и ултравиолетовия дял.
При влажна, облачна и мъглива атмосфера действат повече близките планети, при сух въздух и ясно време - силите на далечните планети. Това особено ясно човек може да изпита през пролетта.[9] Всеки, който е поливал растенията в сухите периоди, знае колко бавно се развива младият растителен живот при дълготрайно слънчево и сухо време въпреки достатъчно влажната почва. В ясната слънчева атмосфера, която се състои от 80% азот, астралността действа разграждащо и спиращо растежа в свръх нормална степен. Колко е благоприятен за развитието на изобилна растителност, човек наистина би желал да каже, колко е благодатен един топъл пролетен или проливен бурен дъжд, когато не само почвата, но и въздухът е зареден с влага в обширни пространства и на голяма височина. Когато Слънцето свети, а не само една покривка от облаци доставя непряка светлина, при влажна атмосфера самата пряка слънчева светлина е по-мека и освободена от синия и ултравиолетовия дял. Сетивно преживяното тук улеснява разбирането на свръхсетивното описание.[10]
към текста >>

«Но за Земята тя (слънчевата светлина) означава също и нещо друго, според случая дали бива усилвана или отслабвана от другите планети на нашата планетна система...
«Но за Земята тя (слънчевата светлина) означава също и нещо друго, според случая дали бива усилвана или отслабвана от другите планети на нашата планетна система...
към текста >>

109. 7. Лекция: Интимните природни взаимодействия: Съотношението между полевъдство, овощарство и животновъдство GA_327 Биодинамично земеделие

Върху тези неща трябва да се хвърли светлина от едно духовно-научно, би могло да се каже, макрокосмично разглеждане.»[1]
Не става дума само за тези животни, които са говеда, коне, овце и др. Безспорно те са близо до нас. Ние трябва с разбиране да отправим поглед, да кажем за пример, и към разнообразните насекоми, които през определена част на годината облитат растителния свят. Да, по интелигентен начин, с разбиране трябва да разгледаме и света на птиците. Днес човечеството няма никаква идея, какво влияние всъщност оказва прогонването и изчезването на определени видове птици поради съвременните жизнени условия; какво влияние има това върху цялото селско и горско стопанство. Върху тези неща трябва да се хвърли светлина от едно духовно-научно, би могло да се каже, макрокосмично разглеждане.»[1]
към текста >>

Както цялото растение, така също коренът и дървесината произлизат от жизнените процеси в листата във връзка с водата, светлината, въздуха и топлината на околността.
Дървесината на ствола и клоните е означена като „издигната земна маса“. Както цялото растение, така също коренът и дървесината произлизат от жизнените процеси в листата във връзка с водата, светлината, въздуха и топлината на околността. Вдървесиняването започва най-често от корена. Корените съдържат много повече минерали, отколкото филизите. Много корени умират по време на вегетацията, докато се образуват нови. По време на вегетацията живите корени отдават на почвата много вещества, особено киселини, и оживяват почвата, като й отдават собствения си живот. Образуването на дървесина се състои в процеси на отлагане, на втвърдяване, на умиране.
към текста >>

Върху предницата на животното действа „слънчевото облъчване“, върху задната част, тоест веществообменно-двигателната система - „лунното облъчване“ като отразена слънчева светлина.
По поставения тук въпрос Щайнер вече е говорил веднъж към края на втората лекция, там, където включва животното в планетарното разглеждане на индивидуалността на селското стопанство.[6] Също там той говори за „формообразуването и оцветяването“ на животното, за „консистенцията и структурата на неговата субстанция“ във връзка с въздействията на предната част на животното и горнослънчевите планетни сили, следователно с нервно-сетивната система. Върху предницата на животното действа „слънчевото облъчване“, върху задната част, тоест веществообменно-двигателната система - „лунното облъчване“ като отразена слънчева светлина.
към текста >>

Асимилацията на въглеродното вещество от въздуха с помощта на светлината, наречена още фотосинтеза, е решаващата способност на зелените растения.
Асимилацията на въглеродното вещество от въздуха с помощта на светлината, наречена още фотосинтеза, е решаващата способност на зелените растения. При това въглената киселина на въздуха се всмуква в течните жизнени процеси на листата, а през процепите се отделя кислород. Той произлиза от поетата от почвата вода и сега е естествено във въздушна форма, във форма на газ. Но растението изразходва в процеса на дишането отново част от образуваната захар и с това се сдобива с жизнена енергия особено за образуване на белтък и на веществата на вторичната веществообмяна.[7] При това отново се получава въгледвуокис, който се отделя; и се освобождава топлина, която растението също не може да складира. В цветовете има почти само тази разграждаща страна на веществообмяната. Там има само остатък от изграждане, от водни ароматни вещества, които изпълват околността с ухание.
към текста >>

110. Съдържание GA_349 Животът на човека и животът на земята - Същност на християнството

Възникване на утринната и вечерната заря (светлината, видима през тъмнината – червено); възникване на синевата на небето (тъмнината, видима през светлината – синьо).
Въздействие на цветовете върху човешкия организъм. Въздействието, оказвано върху човешкото око от страна на кръвта, като орган на живота, и от страна на нервите, като орган на съзнанието. Възникване на утринната и вечерната заря (светлината, видима през тъмнината – червено); възникване на синевата на небето (тъмнината, видима през светлината – синьо). Процесите на разрушаване и оживяване в кръвта и нервите, протичащи при съзерцание на цвета. Получаване на бои за живописта: червена на основата на въглерода, синя на основата на кислорода, жълта на основата на цветовете на растението; синя на основата на корените на растението. Учението за цвета на Гьоте като отстояване на истината; то е насочено против учението за цвета на Нютон. Здраве и болест от гледна точка на учението за цвета. Как древните скотовъдни народи са създали науката за звездите.
към текста >>

111. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, 21 февруари 1923 г. GA_349 Животът на човека и животът на земята - Същност на християнството

Слепият например не би могъл постоянно да живее в мазе; там не би му достигала светлина.
Друг вид цветовъзприемане от човека е неизвестно, макар че, въпреки това, цветът се възприема не само посредством очите. Представете си например слепия. Слепият в осветено пространство се чувства по-различно, отколкото в тъмно. Това чувство е толкова слабо, че самият сляп не го възприема. Това въздействие носи слаб характер, но има за слепия голямо значение, макар той и да не го възприема. Слепият например не би могъл постоянно да живее в мазе; там не би му достигала светлина. Има разлика, дали ще вкарате слепия в светло помещение с жълти прозорци или ще го вкарате в тъмно помещение, или в помещение със сини прозорци. На живота това оказва различно въздействие; жълтият цвят и синият цвят съвършено различно действат на живота. Да се разберат тези неща може само в случай, че се разбира как се отнася окото към цвета.
към текста >>

Това тук са тези облаци, осветени от светлината.
Слънцето се издига нагоре. Когато Слънцето изгрява, то не може веднага да ви освети по права линия. Сега ще ви нарисувам пътя (на Слънцето) така, както ни се струва, както го виждаме; всъщност се движи Земята, а Слънцето стои на място, но това тук няма значение. И така, Слънцето отначало изпраща своите лъчи ето тук, а след това тук. Ако стоите тук, на утринната заря виждате не Слънцето, а осветените от Слънцето облаци. Това тук са тези облаци, осветени от светлината.
към текста >>

Виждате светлина през тъмнината.
Какво е това, господа? Това е нещо доста поучително. Доколкото Слънцето още не се е вдигнало съвсем, тук е още тъмно; около вас е още тъмно, а тук, в далечината, се намират осветените от Слънцето облаци. Това разбрахте ли го? И така, ако стоите тук, вие гледате през обкръжаващата ви тъмнина и виждате там осветените облаци. Виждате светлина през тъмнината. Можем да кажем: на утринната заря, както и на вечерната, светлината е видна през тъмнина. Светлината, която се вижда през тъмнина, както можете да я виждате на утринната и вечерната заря, изглежда като червена. Светлината, видима през тъмнина, изглежда като червена. И така, можем да кажем: ако светлината се вижда през тъмнина, тя изглежда червена. Светлината, видима през тъмнина, е червена.
към текста >>

Можем да кажем: на утринната заря, както и на вечерната, светлината е видна през тъмнина.
Това е нещо доста поучително. Доколкото Слънцето още не се е вдигнало съвсем, тук е още тъмно; около вас е още тъмно, а тук, в далечината, се намират осветените от Слънцето облаци. Това разбрахте ли го? И така, ако стоите тук, вие гледате през обкръжаващата ви тъмнина и виждате там осветените облаци. Виждате светлина през тъмнината. Можем да кажем: на утринната заря, както и на вечерната, светлината е видна през тъмнина. Светлината, която се вижда през тъмнина, както можете да я виждате на утринната и вечерната заря, изглежда като червена. Светлината, видима през тъмнина, изглежда като червена. И така, можем да кажем: ако светлината се вижда през тъмнина, тя изглежда червена. Светлината, видима през тъмнина, е червена.
към текста >>

Светлината, която се вижда през тъмнина, както можете да я виждате на утринната и вечерната заря, изглежда като червена.
Доколкото Слънцето още не се е вдигнало съвсем, тук е още тъмно; около вас е още тъмно, а тук, в далечината, се намират осветените от Слънцето облаци. Това разбрахте ли го? И така, ако стоите тук, вие гледате през обкръжаващата ви тъмнина и виждате там осветените облаци. Виждате светлина през тъмнината. Можем да кажем: на утринната заря, както и на вечерната, светлината е видна през тъмнина. Светлината, която се вижда през тъмнина, както можете да я виждате на утринната и вечерната заря, изглежда като червена. Светлината, видима през тъмнина, изглежда като червена. И така, можем да кажем: ако светлината се вижда през тъмнина, тя изглежда червена. Светлината, видима през тъмнина, е червена.
към текста >>

Светлината, видима през тъмнина, изглежда като червена.
Това разбрахте ли го? И така, ако стоите тук, вие гледате през обкръжаващата ви тъмнина и виждате там осветените облаци. Виждате светлина през тъмнината. Можем да кажем: на утринната заря, както и на вечерната, светлината е видна през тъмнина. Светлината, която се вижда през тъмнина, както можете да я виждате на утринната и вечерната заря, изглежда като червена. Светлината, видима през тъмнина, изглежда като червена. И така, можем да кажем: ако светлината се вижда през тъмнина, тя изглежда червена. Светлината, видима през тъмнина, е червена.
към текста >>

И така, можем да кажем: ако светлината се вижда през тъмнина, тя изглежда червена.
И така, ако стоите тук, вие гледате през обкръжаващата ви тъмнина и виждате там осветените облаци. Виждате светлина през тъмнината. Можем да кажем: на утринната заря, както и на вечерната, светлината е видна през тъмнина. Светлината, която се вижда през тъмнина, както можете да я виждате на утринната и вечерната заря, изглежда като червена. Светлината, видима през тъмнина, изглежда като червена. И така, можем да кажем: ако светлината се вижда през тъмнина, тя изглежда червена. Светлината, видима през тъмнина, е червена.
към текста >>

Светлината, видима през тъмнина, е червена.
Виждате светлина през тъмнината. Можем да кажем: на утринната заря, както и на вечерната, светлината е видна през тъмнина. Светлината, която се вижда през тъмнина, както можете да я виждате на утринната и вечерната заря, изглежда като червена. Светлината, видима през тъмнина, изглежда като червена. И така, можем да кажем: ако светлината се вижда през тъмнина, тя изглежда червена. Светлината, видима през тъмнина, е червена.
към текста >>

Слънцето свети само на Земята; вследствие от това, че на Земята има въздух, слънчевите лъчи стават видими, проявяват се, при което те създават светлина, особено ако светят през влажен въздух.
Трябва да помислите как стои работата в далечината, в мировото пространство: та нали там уж е тъмно? Отдалеченото мирово пространство е тъмно. Слънцето свети само на Земята; вследствие от това, че на Земята има въздух, слънчевите лъчи стават видими, проявяват се, при което те създават светлина, особено ако светят през влажен въздух. Обаче навън, в отдалеченото мирово пространство е абсолютна чернота, тъмнина. Така че ако стоим тук през деня, ние гледаме в тъмнина и би трябвало да виждаме черно. Но ние виждаме не черно, а синьо, защото всичко наоколо е осветено от Слънцето. Въздухът и водата, съдържаща се във въздуха, са осветени.
към текста >>

В този случай вие очевидно виждате тъмнината през светлина.
В този случай вие очевидно виждате тъмнината през светлина. Вие гледате през светлина, през осветена зона в мрака, в тъмнината. Следователно бихме могли да кажем: тъмнината през светлина е синя.
към текста >>

Вие гледате през светлина, през осветена зона в мрака, в тъмнината.
В този случай вие очевидно виждате тъмнината през светлина. Вие гледате през светлина, през осветена зона в мрака, в тъмнината. Следователно бихме могли да кажем: тъмнината през светлина е синя.
към текста >>

Следователно бихме могли да кажем: тъмнината през светлина е синя.
В този случай вие очевидно виждате тъмнината през светлина. Вие гледате през светлина, през осветена зона в мрака, в тъмнината. Следователно бихме могли да кажем: тъмнината през светлина е синя.
към текста >>

Ако правилно разбирате утринната и вечерната заря, разсъждавате така: светлината, разглеждана през тъмнина, през мрак, е червена.
По такъв начин вие установявате два закона от теорията на цвета: тях просто можете да ги прочетете в обкръжаващия свят. Ако правилно разбирате утринната и вечерната заря, разсъждавате така: светлината, разглеждана през тъмнина, през мрак, е червена. Когато през деня се вглеждате в черното небесно пространство, вие си казвате: тъмнината или мракът, разглеждани през светлина - доколкото около вас всичко е осветено, - са сини.
към текста >>

Когато през деня се вглеждате в черното небесно пространство, вие си казвате: тъмнината или мракът, разглеждани през светлина - доколкото около вас всичко е осветено, - са сини.
По такъв начин вие установявате два закона от теорията на цвета: тях просто можете да ги прочетете в обкръжаващия свят. Ако правилно разбирате утринната и вечерната заря, разсъждавате така: светлината, разглеждана през тъмнина, през мрак, е червена. Когато през деня се вглеждате в черното небесно пространство, вие си казвате: тъмнината или мракът, разглеждани през светлина - доколкото около вас всичко е осветено, - са сини.
към текста >>

Такива възгледи, че светлината през тъмнина е червена, а тъмнината през светлина - синя, са имали още древните в Азия, когато още са били достатъчно разумни, както ви описах това последния път.
Виждате ли, такива напълно естествени възгледи хората винаги са имали, докато не станали прекалено «умни». Такива възгледи, че светлината през тъмнина е червена, а тъмнината през светлина - синя, са имали още древните в Азия, когато още са били достатъчно разумни, както ви описах това последния път. Древните гърци също още са имали подобни възгледи. Тези възгледи са се задържали в течение на цялото средновековие, докато хората не станали «умни», тоест до XIV, XV, XVI, XVII столетие. Когато хората поумнели, те престанали да се ориентират в природните явления като такива, а започнали да измислят всевъзможни, създавани по изкуствен начин теории. И един от тях, който измислил особено изтънчена теория за цвета, е бил англичанинът Нютон[2]. Нютон, бидейки особено разумен човек - в случая употребявам думата «разумен» напълно сериозно, - бидейки особено разумен човек, изказал следната теза: ако разглеждаме дъгата - умният човек не обръща внимание на това, което носи тривиален характер, което се появява всеки ден, на утринната и вечерната заря, нали така, а бидейки сведущ и умен, се вглежда в нещо особено рядко, изключително, изследва това, което можеш да разбереш само ако си направил предварителни крачки, - ако разглеждаме дъгата, в нея ние виждаме седем цвята, а именно червен, оранжев, жълт, зелен, син, индигов и виолетов.
към текста >>

Така той получил съвсем малък лъч светлина.
Нютон направил изкуствена дъга; той затъмнил своята стая, закрил прозорците с черна хартия и направил в хартията малка дупка. Така той получил съвсем малък лъч светлина. На пътя на този лъч той поставил така наречената призма, парче стъкло, което изглежда ето така, тристенно парче стъкло, а след него разположил екран.
към текста >>

И така, той използвал прозорец с дупка, малък лъч светлина, призма и отзад екран.
И така, той използвал прозорец с дупка, малък лъч светлина, призма и отзад екран. Тук също се появявала дъга; появявали се червен, оранжев, жълт, зелен, син, индигов и виолетов цвят. Как разсъждавал Нютон? Нютон си казал: тук идва бяла светлина, а с помощта на призмата аз получавам седемте цвята на дъгата. Следователно тези седем цвята вече присъстват в самата бяла светлина и аз трябва само да ги извлека оттам. Виждате ли, това, разбира се, е най-простото обяснение.
към текста >>

Нютон си казал: тук идва бяла светлина, а с помощта на призмата аз получавам седемте цвята на дъгата.
И така, той използвал прозорец с дупка, малък лъч светлина, призма и отзад екран. Тук също се появявала дъга; появявали се червен, оранжев, жълт, зелен, син, индигов и виолетов цвят. Как разсъждавал Нютон? Нютон си казал: тук идва бяла светлина, а с помощта на призмата аз получавам седемте цвята на дъгата. Следователно тези седем цвята вече присъстват в самата бяла светлина и аз трябва само да ги извлека оттам. Виждате ли, това, разбира се, е най-простото обяснение. Обяснението е основано на твърдението: това, което аз извличам навън, вече се е намирало вътре.
към текста >>

Следователно тези седем цвята вече присъстват в самата бяла светлина и аз трябва само да ги извлека оттам.
И така, той използвал прозорец с дупка, малък лъч светлина, призма и отзад екран. Тук също се появявала дъга; появявали се червен, оранжев, жълт, зелен, син, индигов и виолетов цвят. Как разсъждавал Нютон? Нютон си казал: тук идва бяла светлина, а с помощта на призмата аз получавам седемте цвята на дъгата. Следователно тези седем цвята вече присъстват в самата бяла светлина и аз трябва само да ги извлека оттам. Виждате ли, това, разбира се, е най-простото обяснение. Обяснението е основано на твърдението: това, което аз извличам навън, вече се е намирало вътре.
към текста >>

Поради това, когато гледам в това направление, от едната страна светлината, (разглеждана) през тъмнина, става червена, появява се червен цвят, докато от другата страна тъмнината, (разглеждана) през светлината, става синя, появява се синият цвят.
Всъщност той е трябвало да каже: аз имам работа не с плоско-паралелна стъклена пластинка, а с призма, тоест с парче стъкло със сходящи се под остър ъгъл повърхности, поставено срещу екран. Поради това, когато гледам в това направление, от едната страна светлината, (разглеждана) през тъмнина, става червена, появява се червен цвят, докато от другата страна тъмнината, (разглеждана) през светлината, става синя, появява се синият цвят. Между тях се появяват междинните цветове. Ето какво е трябвало да каже той. Обаче по това време в света се е появявала тенденция, при обяснението да се търси причината за това, което трябва да се обясни, зад кулисите на самото явление, вътре в него. Това е доста елементарно, нали така? Ако трябва да се обясни как възниква човекът, казвали: той вече се намира в яйцеклетката на майката и трябва само да се развие от тази яйцеклетка.
към текста >>

Следователно в дадения случай ние виждаме тъмнина през светлината = синия цвят.
Но всъщност това не е така. Когато Слънцето в утринна-та заря създава червения цвят, отначало то трябва да освети облаците, и ние през тъмна среда трябва да видим червеното. Когато небесното пространство има син цвят, това възниква не от Слънцето, тъй като Слънцето не го осветява, небесното пространство е черно, тъмно, а синия цвят ние виждаме благодарение на осветения въздух на Земята. Следователно в дадения случай ние виждаме тъмнина през светлината = синия цвят.
към текста >>

Всичко се свежда до това, че трябва да се създаде истинска физика; тогава ще може да се види, както в случая с призмата, от едната страна светлината през тъмнина, а от другата - тъмнина през светлината.
Всичко се свежда до това, че трябва да се създаде истинска физика; тогава ще може да се види, както в случая с призмата, от едната страна светлината през тъмнина, а от другата - тъмнина през светлината. Но за тези хора това е твърде неудобно. Те предпочитат такива разсъждения: всичко вече се намира вътре в светлината, трябва само да се извлече навън, да се прояви. Така би могло да се каже; някога е имало огромно яйце, в него се е съдържал целият свят, трябвало е само да се изкара оттам! Така е разсъждавал за цветовете и Нютон. Обаче всъщност тайните на цветовете могат да се разберат само тогава, когато правилно се разбират утринната заря и синевата на небето.
към текста >>

Те предпочитат такива разсъждения: всичко вече се намира вътре в светлината, трябва само да се извлече навън, да се прояви.
Всичко се свежда до това, че трябва да се създаде истинска физика; тогава ще може да се види, както в случая с призмата, от едната страна светлината през тъмнина, а от другата - тъмнина през светлината. Но за тези хора това е твърде неудобно. Те предпочитат такива разсъждения: всичко вече се намира вътре в светлината, трябва само да се извлече навън, да се прояви. Така би могло да се каже; някога е имало огромно яйце, в него се е съдържал целият свят, трябвало е само да се изкара оттам! Така е разсъждавал за цветовете и Нютон. Обаче всъщност тайните на цветовете могат да се разберат само тогава, когато правилно се разбират утринната заря и синевата на небето.
към текста >>

Всички вие знаете, че има едно същество, което особено се възбужда при вида на червения цвят, тоест в случая, когато светлината действа през тъмнина; това е бикът.
Сега ще разгледаме проблема във връзка с нашето око и въобще във връзка с човешкия живот като цяло. Всички вие знаете, че има едно същество, което особено се възбужда при вида на червения цвят, тоест в случая, когато светлината действа през тъмнина; това е бикът. Бикът, както е известно, изпада при вида на червено в страшна възбуда, в ярост. Едната страна на това явление ви е известна. В човека също има малко от природата на бика. И макар при вида на червеното човек да не изпада в явна възбуда, въпреки това вие бихте могли веднага да почувствате, че човек, живеещ в червена светлина, също малко се възбужда. Той малко заприличва на бика.
към текста >>

И макар при вида на червеното човек да не изпада в явна възбуда, въпреки това вие бихте могли веднага да почувствате, че човек, живеещ в червена светлина, също малко се възбужда.
Сега ще разгледаме проблема във връзка с нашето око и въобще във връзка с човешкия живот като цяло. Всички вие знаете, че има едно същество, което особено се възбужда при вида на червения цвят, тоест в случая, когато светлината действа през тъмнина; това е бикът. Бикът, както е известно, изпада при вида на червено в страшна възбуда, в ярост. Едната страна на това явление ви е известна. В човека също има малко от природата на бика. И макар при вида на червеното човек да не изпада в явна възбуда, въпреки това вие бихте могли веднага да почувствате, че човек, живеещ в червена светлина, също малко се възбужда. Той малко заприличва на бика. Даже познавах поети, които просто не можеха да декламират, намирайки се в обичайното си състояние; те винаги седяха в стая, където лампите бяха с червен абажур. Те се възбуждаха и можеха да говорят в стихове, да декламират. При вида на червено бикът изпада в ярост; човек в такава обстановка се превръща в поет! Въпросът е само в това, откъде идва това поетично изживяване; отвън или отвътре.
към текста >>

И така, оттук вие виждате, че на човек съвършено различно му действа, ако той възприема светлината през тъмна среда - червено, или тъмнината през светлина, тоест синьо.
Особено ако отначало се е вбесил като бик, което понякога се случва по време на карнавала в навечерието на поста. Когато настъпи постът, се използват не само тъмни, но даже черни дрехи. Така се усмирява буйството на човека. Наистина в случай на две карнавални недели би следвало да се удвои и времето на поста! Не знам, прието ли е да се прави така. И така, оттук вие виждате, че на човек съвършено различно му действа, ако той възприема светлината през тъмна среда - червено, или тъмнината през светлина, тоест синьо.
към текста >>

Само помислете, какъв удивителен процес става тук: когато се гледа светлината през тъмна среда, тоест се гледа червено, което довежда до разрушаване на кръвта, кислородът се изпомпва от тялото и окото посредством този кислород се оживява.
Само помислете, какъв удивителен процес става тук: когато се гледа светлината през тъмна среда, тоест се гледа червено, което довежда до разрушаване на кръвта, кислородът се изпомпва от тялото и окото посредством този кислород се оживява. В този момент ние, изпитвайки състояние на оживеност в собственото око, узнаваме: навън се намира червено. Но за да можем да възприемем червеното, в окото ни първо трябва да започне разрушаване на кръвта и разрушаване на нерва. Налага ни се да изпращаме в окото живот, а това значи -да се изпраща кислород. Така по оживяването на окото, което ние сами правим, по тази активизация, по тази пробуденост на окото ние забелязваме: навън се намира червено.
към текста >>

Виждате ли, от това, че човек по правилен начин възприема червената светлина, от това, че човек поема тази червена светлина, зависи здравето на този човек.
Виждате ли, от това, че човек по правилен начин възприема червената светлина, от това, че човек поема тази червена светлина, зависи здравето на този човек. Защото поеманият при това кислород оживява и цялото тяло, така че при човека се появява здрав цвят на лицето. Той по нормален начин оживява себе си.
към текста >>

Това става не само при тези, които имат здрави очи и виждат, но и при тези, чиито очи не са здрави и не виждат: светлината действа посредством светлите цветове (има се предвид червено-жълтата част от спектъра - бел.
Това става не само при тези, които имат здрави очи и виждат, но и при тези, чиито очи не са здрави и не виждат: светлината действа посредством светлите цветове (има се предвид червено-жълтата част от спектъра - бел. пр.); в този случай те предизвикват оживяване в главата и това оживяване на свой ред действа на организма като цяло, придавайки (на тялото) здрав цвят. Така че ние, живеейки на светлина, имайки възможност правилно да поемаме светлина, получаваме здрав цвят на тялото.
към текста >>

Така че ние, живеейки на светлина, имайки възможност правилно да поемаме светлина, получаваме здрав цвят на тялото.
Това става не само при тези, които имат здрави очи и виждат, но и при тези, чиито очи не са здрави и не виждат: светлината действа посредством светлите цветове (има се предвид червено-жълтата част от спектъра - бел. пр.); в този случай те предизвикват оживяване в главата и това оживяване на свой ред действа на организма като цяло, придавайки (на тялото) здрав цвят. Така че ние, живеейки на светлина, имайки възможност правилно да поемаме светлина, получаваме здрав цвят на тялото.
към текста >>

Човек трябва да расте в светло помещение, оцветено в червени или жълти тонове; тогава намиращият се вътре в него кислород се усвоява правилно: това става благодарение на светлината.
Следователно много важно е обстоятелството, човек да расте не в мрачно помещение, където може да умре или да стане безропотен и угнетен. Човек трябва да расте в светло помещение, оцветено в червени или жълти тонове; тогава намиращият се вътре в него кислород се усвоява правилно: това става благодарение на светлината. Но оттук виждате, че всичко, свързано с червения цвят, е свързано в човека с развитието на кръвта. Нервите при възприемане на червено са подложени на разрушение.
към текста >>

Светлина през тъмнина (тъмна среда) = червено = кислородът се всмуква от тялото и оживява очите
Светлина през тъмнина (тъмна среда) = червено = кислородът се всмуква от тялото и оживява очите
към текста >>

Тъмнина през светлината (светла среда) = синьо = Нервите остават неразрушени и тялото изпраща в очите своето чувство на удовлетворение
Тъмнина през светлината (светла среда) = синьо = Нервите остават неразрушени и тялото изпраща в очите своето чувство на удовлетворение
към текста >>

Сега да си представим, че ние виждаме тъмнина през светлина, тоест синьо.
Сега да си представим, че ние виждаме тъмнина през светлина, тоест синьо. Тъмнината не разрушава нашата кръв; тъмнината оставя нашата кръв неразрушена. Следователно нервът също остава неразрушен, тъй като кръвта остава в ред. Вследствие от това човек се чувства благополучно, удовлетворено. Доколкото кръвта и нервите не са подложени на атака от страна на синия цвят, човек се чувства вътрешно удовлетворен, на него му е приятно. Нещо рафинирано, фино присъства в това привеждане към покорност и смирение.
към текста >>

Жълтият цвят е близък до червеното: това е светлина, наблюдавана през тъмнина, през затъмнена среда.
Представете си, че взимам слънчоглед (Helianthus L.). Той е съвсем жълт, има оцветяване от светлата гама. Жълтият цвят е близък до червеното: това е светлина, наблюдавана през тъмнина, през затъмнена среда. Ако обработя слънчогледа така, че да успея да въплътя в получения от мен цветен пигмент изходния природен процес, присъщ на самия цвят, ще получа хубава жълта боя, която няма силно да се влияе от външна-та светлина. Защото слънчогледът, като цвете, приема, краде тайната за създаване на жълтия цвят от самото Слънце. Ако в боята успея да възпроизведа, ако успея да отпечатам с нея процеса, който се извършва в цвета на слънчогледа, тогава, ако боята се окаже достатъчно плътна, ще успея да пресъздам нормален жълт цвят.
към текста >>

Ако обработя слънчогледа така, че да успея да въплътя в получения от мен цветен пигмент изходния природен процес, присъщ на самия цвят, ще получа хубава жълта боя, която няма силно да се влияе от външна-та светлина.
Представете си, че взимам слънчоглед (Helianthus L.). Той е съвсем жълт, има оцветяване от светлата гама. Жълтият цвят е близък до червеното: това е светлина, наблюдавана през тъмнина, през затъмнена среда. Ако обработя слънчогледа така, че да успея да въплътя в получения от мен цветен пигмент изходния природен процес, присъщ на самия цвят, ще получа хубава жълта боя, която няма силно да се влияе от външна-та светлина. Защото слънчогледът, като цвете, приема, краде тайната за създаване на жълтия цвят от самото Слънце. Ако в боята успея да възпроизведа, ако успея да отпечатам с нея процеса, който се извършва в цвета на слънчогледа, тогава, ако боята се окаже достатъчно плътна, ще успея да пресъздам нормален жълт цвят.
към текста >>

Това не бих могъл да направя на основата на теорията на Нютон, който твърди: цветовете вече се съдържат в слънчевата светлина, аз само трябва да ги извлека навън.
Благодарение на провежданите по такъв начин изследвания аз получавам боя от растение. Това не бих могъл да направя на основата на теорията на Нютон, който твърди: цветовете вече се съдържат в слънчевата светлина, аз само трябва да ги извлека навън. Но такава методика е пригодна само при извличането на пари от портмонето. Всичко, което харча на ден, трябва утре да го попълня в портмонето си. Напълно разумни хора си представят светлината във вид на някакво портмоне, вътре в което се намира всичко. Всъщност това не е така.
към текста >>

Напълно разумни хора си представят светлината във вид на някакво портмоне, вътре в което се намира всичко.
Благодарение на провежданите по такъв начин изследвания аз получавам боя от растение. Това не бих могъл да направя на основата на теорията на Нютон, който твърди: цветовете вече се съдържат в слънчевата светлина, аз само трябва да ги извлека навън. Но такава методика е пригодна само при извличането на пари от портмонето. Всичко, което харча на ден, трябва утре да го попълня в портмонето си. Напълно разумни хора си представят светлината във вид на някакво портмоне, вътре в което се намира всичко. Всъщност това не е така.
към текста >>

Древните хора казвали: светлината, видима през тъмнина = червено, тъмнината през светлина = синьо; ако аз леко видоизменя, придам оттенък на червеното, ще се получи жълто.
Разбира се, той бил във висша степен смаян. Какво се крие зад това? - запитал се той. Виждате ли, от това произшествие възникнала цялата негова теория за цветовете. Той казал: сега трябва още един път да проконтролирам всички тези неща. Древните хора казвали: светлината, видима през тъмнина = червено, тъмнината през светлина = синьо; ако аз леко видоизменя, придам оттенък на червеното, ще се получи жълто. Ако от синьото преминавам към червеното, от едната страна на синьото ще се окаже зеленото, а от другата страна -виолетовото. Това са междинни степени, оттенъци. Така Гьоте разработил своето учение за цветовете; то се оказало по-добро от това, което е съществувало някога в средните векове.
към текста >>

Но освен това, той гледа и от тази страна (на дъжда), пред плоскостта (на дъжда), тук той вижда светлината през тъмното; така че от тази страна той вижда червеното.
се появяват в дъгата. Но в последния случай призмата отсъства! Обаче за това даже не се мисли... (пропуск в текста). Последователите на Нютон знаят за това, но не му придават значение. Ако се гледа през дъжда от тази страна, в този случай през осветения от Слънцето дъжд се вижда тъмното, вижда се от тази страна синята зона на дъгата. Но освен това, той гледа и от тази страна (на дъжда), пред плоскостта (на дъжда), тук той вижда светлината през тъмното; така че от тази страна той вижда червеното. Следователно цялото явление може да се обясни на основата на един принцип: светлината през тъмнина се вижда червена, мракът през светлина се вижда син.
към текста >>

Следователно цялото явление може да се обясни на основата на един принцип: светлината през тъмнина се вижда червена, мракът през светлина се вижда син.
Но в последния случай призмата отсъства! Обаче за това даже не се мисли... (пропуск в текста). Последователите на Нютон знаят за това, но не му придават значение. Ако се гледа през дъжда от тази страна, в този случай през осветения от Слънцето дъжд се вижда тъмното, вижда се от тази страна синята зона на дъгата. Но освен това, той гледа и от тази страна (на дъжда), пред плоскостта (на дъжда), тук той вижда светлината през тъмното; така че от тази страна той вижда червеното. Следователно цялото явление може да се обясни на основата на един принцип: светлината през тъмнина се вижда червена, мракът през светлина се вижда син.
към текста >>

Гьоте много го е забавлявало това, че физиците с цялата си апаратура - с тази малка дупчица, през която те пропускат в стаята светлина, за да я изследват в тъмното, - с цялата си апаратура не са в състояние да обяснят най-простите явления.
И така, виждате, че в настоящо време е извънредно трудно да се защитава истината. Но вие трябва да си имате представа за това, по какъв сложен начин съвременните физици обясняват синевата на небето! Разбира се, ако аз се ръководя от лъжливата теория, ще ми се наложи да прибягна до страшно сложни обяснения за това, да направя разбираемо най-простото явление; да обясня, защо черното мирово пространство ни се струва синьо, ако се гледа през осветена среда. А как стои работата с утринната и вечерната заря?! В повечето случаи главата (в книгите) по тази тема започва така: досега не се удава убедително да се обясни, защо небето е синьо; представите за това са различни. Гьоте много го е забавлявало това, че физиците с цялата си апаратура - с тази малка дупчица, през която те пропускат в стаята светлина, за да я изследват в тъмното, - с цялата си апаратура не са в състояние да обяснят най-простите явления. И така, станало това, че явлението цвят така и си остава непонятно.
към текста >>

Ако се разбира, че става разрушаване на кръвта, и в същото време нейното оживяване... (пропуск в текста) - /става дума за въздействието на червеното/, - ако светлината разрушава в мен кръвта, аз активизирам кислорода и така се оживявам, което способства за здравето на човека.
Ако се разбира, че става разрушаване на кръвта, и в същото време нейното оживяване... (пропуск в текста) - /става дума за въздействието на червеното/, - ако светлината разрушава в мен кръвта, аз активизирам кислорода и така се оживявам, което способства за здравето на човека. Ако постоянно се намирам в тъмнина или ме обкръжават сини тонове, на мен постоянно ми се иска да се оживя. Аз изразходвам твърде много сили за това оживяване, от което ставам блед, тъй като изразходвам твърде много жизнени сили. В първия случай (тоест при добра осветеност, при червено-жълти тонове в жилището - бел. пр.) здравият, розов цвят на тялото на човека се обяснява с това, че въздействието на светлината върху човека способства за усвояването от него на кислорода. Бледността на свой ред се обяснява с постоянното усвояване на въглена киселина.
към текста >>

пр.) здравият, розов цвят на тялото на човека се обяснява с това, че въздействието на светлината върху човека способства за усвояването от него на кислорода.
Ако се разбира, че става разрушаване на кръвта, и в същото време нейното оживяване... (пропуск в текста) - /става дума за въздействието на червеното/, - ако светлината разрушава в мен кръвта, аз активизирам кислорода и така се оживявам, което способства за здравето на човека. Ако постоянно се намирам в тъмнина или ме обкръжават сини тонове, на мен постоянно ми се иска да се оживя. Аз изразходвам твърде много сили за това оживяване, от което ставам блед, тъй като изразходвам твърде много жизнени сили. В първия случай (тоест при добра осветеност, при червено-жълти тонове в жилището - бел. пр.) здравият, розов цвят на тялото на човека се обяснява с това, че въздействието на светлината върху човека способства за усвояването от него на кислорода. Бледността на свой ред се обяснява с постоянното усвояване на въглена киселина. Въглената киселина е противоположност на кислорода, тя се стреми да проникне в моята глава. Поради това аз ставам съвсем бледен.
към текста >>

Следователно когато отправим човека в такава местност, където има много светлина, при него става така, че той не изразходва постоянно своя въглерод за производството на въглероден двуокис, тъй като светлината всмуква кислорода в главата.
Следователно когато отправим човека в такава местност, където има много светлина, при него става така, че той не изразходва постоянно своя въглерод за производството на въглероден двуокис, тъй като светлината всмуква кислорода в главата. И тогава при човека се появява здрав цвят на лицето. С помощта на калциевия карбонат по същия начин мога да възбудя горепосочения процес; при това запазвам кислорода и го предоставям на разпореждане на човека.
към текста >>

И в местата, където попадала светлината на звездните лъчи, човек вътрешно малко се е възбуждал.
Представете си тъмното небе с безчислени-те сияещи звезди и спящите на земята хора. Тъмното небе е инициирало процес на успокоение на тези хора, на тяхното вътрешно благоприятно състояние в съня. Тъмнината пронизвала целия човек, така че той вътрешно се успокоявал. Сънят идвал от тъмнината. Но звездите светили върху човека. И в местата, където попадала светлината на звездните лъчи, човек вътрешно малко се е възбуждал. Натам от тялото се е насочвал кислороден поток, «кислороден лъч». Звездните лъчи са вървели срещу «кислородните лъчи», срещу кислородните потоци, така че човек вътрешно изцяло се е пронизвал с такива кислородни «лъчи». Вътрешно човек е ставал кислородно отражение на цялото звездно небе.
към текста >>

Тази мъдрост може да се разбере, ако се знае: човек, насочващ срещу всеки лъч светлина, срещу всеки звезден лъч ответен кислороден лъч, сам става цяло небе, вътрешно кислородно небе.
Поетичната мъдрост на тези древни скотовъдни народи, запазила се и досега, съдържа извънредно много неща, които и днес могат да се окажат поучителни. Тази мъдрост може да се разбере, ако се знае: човек, насочващ срещу всеки лъч светлина, срещу всеки звезден лъч ответен кислороден лъч, сам става цяло небе, вътрешно кислородно небе.
към текста >>

Светлината трябва да премине през капката, тоест тя трябва да бъде пречупена (рефракция), след това обаче тя – понеже стоим между Слънцето и капката – трябва да се върне назад, следователно да се отрази».
[5] Обаче има известни разлики между учението за цветовете според Нютон и учението за цветовете според Гьоте: Необходимо е да приемем за сведение, че дадените материали за дъгата носят ескизен характер, дадени са само като намек, освен това стенограмата съдържа пропуски. В издаденото под редакцията на Р. Щайнер в кюршнеровската «Немска национална литература» 1897 г., «Учение за цвета на Гьоте» се съдържа следната забележка на Гьоте по повод на дъгата: «Дъгата е един от случаите на рефракция, може би най-сложното от всичките ѝ проявления». В изданието има следната забележка на Р. Щайнер: «Дъгата е резултат от отделни явления, предизвиквани в дъждовната капка. Светлината трябва да премине през капката, тоест тя трябва да бъде пречупена (рефракция), след това обаче тя – понеже стоим между Слънцето и капката – трябва да се върне назад, следователно да се отрази». Том 5, с. 329.
към текста >>

112. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, 3 март 1923 г. GA_349 Животът на човека и животът на земята - Същност на християнството

Последния път ви казах: цветът има отношение към светлината.
Сега нека се заемем с въпроса за оцветяването на тези три раси. Последния път ви казах: цветът има отношение към светлината. Ако човек, гледайки през осветената част на мировото пространство, вижда черната част на мировото пространство, тя изглежда синя. Ако човек гледа през тъмния въздух към светлина, към нещо светещо, то изглежда червено, както при утринната и вечерната заря.
към текста >>

Ако човек гледа през тъмния въздух към светлина, към нещо светещо, то изглежда червено, както при утринната и вечерната заря.
Сега нека се заемем с въпроса за оцветяването на тези три раси. Последния път ви казах: цветът има отношение към светлината. Ако човек, гледайки през осветената част на мировото пространство, вижда черната част на мировото пространство, тя изглежда синя. Ако човек гледа през тъмния въздух към светлина, към нещо светещо, то изглежда червено, както при утринната и вечерната заря.
към текста >>

С черното тяло работа стои така, че то поглъща, преработва в себе си цялата падаща върху него светлина и съвсем не я отразява.
Да разгледаме цветовете на обикновените предмети. Тук ние на първо място различаваме черно и бяло. Именно тези цветове, черният и белият най-силно се набиват на очи. Как стои работата с черното тяло? С черното тяло работа стои така, че то поглъща, преработва в себе си цялата падаща върху него светлина и съвсем не я отразява. Следователно ако тук се намира черно тяло, то поема в себе си цялата падаща върху него светлина и нищо не отдава назад. То ни се струва черно, защото не отразява светлината. Ако имате бяло тяло, то сякаш ви казва: на мен не ми трябва светлина; аз преработвам само това, което се намира в мен самото. Цялата светлина аз я отпращам обратно. Затова такова тяло е бяло.
към текста >>

Следователно ако тук се намира черно тяло, то поема в себе си цялата падаща върху него светлина и нищо не отдава назад.
Да разгледаме цветовете на обикновените предмети. Тук ние на първо място различаваме черно и бяло. Именно тези цветове, черният и белият най-силно се набиват на очи. Как стои работата с черното тяло? С черното тяло работа стои така, че то поглъща, преработва в себе си цялата падаща върху него светлина и съвсем не я отразява. Следователно ако тук се намира черно тяло, то поема в себе си цялата падаща върху него светлина и нищо не отдава назад. То ни се струва черно, защото не отразява светлината. Ако имате бяло тяло, то сякаш ви казва: на мен не ми трябва светлина; аз преработвам само това, което се намира в мен самото. Цялата светлина аз я отпращам обратно. Затова такова тяло е бяло. И така, бялото тяло отпраща цялата светлина назад.
към текста >>

То ни се струва черно, защото не отразява светлината.
Тук ние на първо място различаваме черно и бяло. Именно тези цветове, черният и белият най-силно се набиват на очи. Как стои работата с черното тяло? С черното тяло работа стои така, че то поглъща, преработва в себе си цялата падаща върху него светлина и съвсем не я отразява. Следователно ако тук се намира черно тяло, то поема в себе си цялата падаща върху него светлина и нищо не отдава назад. То ни се струва черно, защото не отразява светлината. Ако имате бяло тяло, то сякаш ви казва: на мен не ми трябва светлина; аз преработвам само това, което се намира в мен самото. Цялата светлина аз я отпращам обратно. Затова такова тяло е бяло. И така, бялото тяло отпраща цялата светлина назад. Ето защо ние виждаме повърхността на такова тяло светла, бяла.
към текста >>

Ако имате бяло тяло, то сякаш ви казва: на мен не ми трябва светлина; аз преработвам само това, което се намира в мен самото.
Именно тези цветове, черният и белият най-силно се набиват на очи. Как стои работата с черното тяло? С черното тяло работа стои така, че то поглъща, преработва в себе си цялата падаща върху него светлина и съвсем не я отразява. Следователно ако тук се намира черно тяло, то поема в себе си цялата падаща върху него светлина и нищо не отдава назад. То ни се струва черно, защото не отразява светлината. Ако имате бяло тяло, то сякаш ви казва: на мен не ми трябва светлина; аз преработвам само това, което се намира в мен самото. Цялата светлина аз я отпращам обратно. Затова такова тяло е бяло. И така, бялото тяло отпраща цялата светлина назад. Ето защо ние виждаме повърхността на такова тяло светла, бяла. Черното тяло поема цялата светлина, а също заедно със светлината поема цялата топлина, то не отблъсква нито светлината, нито топлината; ето защо то ни се струва черно, тъмно.
към текста >>

Цялата светлина аз я отпращам обратно.
Как стои работата с черното тяло? С черното тяло работа стои така, че то поглъща, преработва в себе си цялата падаща върху него светлина и съвсем не я отразява. Следователно ако тук се намира черно тяло, то поема в себе си цялата падаща върху него светлина и нищо не отдава назад. То ни се струва черно, защото не отразява светлината. Ако имате бяло тяло, то сякаш ви казва: на мен не ми трябва светлина; аз преработвам само това, което се намира в мен самото. Цялата светлина аз я отпращам обратно. Затова такова тяло е бяло. И така, бялото тяло отпраща цялата светлина назад. Ето защо ние виждаме повърхността на такова тяло светла, бяла. Черното тяло поема цялата светлина, а също заедно със светлината поема цялата топлина, то не отблъсква нито светлината, нито топлината; ето защо то ни се струва черно, тъмно.
към текста >>

И така, бялото тяло отпраща цялата светлина назад.
Следователно ако тук се намира черно тяло, то поема в себе си цялата падаща върху него светлина и нищо не отдава назад. То ни се струва черно, защото не отразява светлината. Ако имате бяло тяло, то сякаш ви казва: на мен не ми трябва светлина; аз преработвам само това, което се намира в мен самото. Цялата светлина аз я отпращам обратно. Затова такова тяло е бяло. И така, бялото тяло отпраща цялата светлина назад. Ето защо ние виждаме повърхността на такова тяло светла, бяла. Черното тяло поема цялата светлина, а също заедно със светлината поема цялата топлина, то не отблъсква нито светлината, нито топлината; ето защо то ни се струва черно, тъмно.
към текста >>

Черното тяло поема цялата светлина, а също заедно със светлината поема цялата топлина, то не отблъсква нито светлината, нито топлината; ето защо то ни се струва черно, тъмно.
Ако имате бяло тяло, то сякаш ви казва: на мен не ми трябва светлина; аз преработвам само това, което се намира в мен самото. Цялата светлина аз я отпращам обратно. Затова такова тяло е бяло. И така, бялото тяло отпраща цялата светлина назад. Ето защо ние виждаме повърхността на такова тяло светла, бяла. Черното тяло поема цялата светлина, а също заедно със светлината поема цялата топлина, то не отблъсква нито светлината, нито топлината; ето защо то ни се струва черно, тъмно.
към текста >>

Да допуснем, че тук на Земята се намира някакво тяло; то поема цялата светлина.
Виждате ли, бихте могли да се придвижите в изучаването на този въпрос, всестранно обмисляйки следното. Да допуснем, че тук на Земята се намира някакво тяло; то поема цялата светлина. Отначало то отдава малко светлина обратно, малко я отразява и затова изглежда светло. Но с течение на времето то набира в себе си колкото се може повече светлина. Ако възможността да набира светлина се прекрати, то (такова тяло), бидейки изнесено на светлина, ни се струва черно.
към текста >>

Отначало то отдава малко светлина обратно, малко я отразява и затова изглежда светло.
Виждате ли, бихте могли да се придвижите в изучаването на този въпрос, всестранно обмисляйки следното. Да допуснем, че тук на Земята се намира някакво тяло; то поема цялата светлина. Отначало то отдава малко светлина обратно, малко я отразява и затова изглежда светло. Но с течение на времето то набира в себе си колкото се може повече светлина. Ако възможността да набира светлина се прекрати, то (такова тяло), бидейки изнесено на светлина, ни се струва черно.
към текста >>

Но с течение на времето то набира в себе си колкото се може повече светлина.
Виждате ли, бихте могли да се придвижите в изучаването на този въпрос, всестранно обмисляйки следното. Да допуснем, че тук на Земята се намира някакво тяло; то поема цялата светлина. Отначало то отдава малко светлина обратно, малко я отразява и затова изглежда светло. Но с течение на времето то набира в себе си колкото се може повече светлина. Ако възможността да набира светлина се прекрати, то (такова тяло), бидейки изнесено на светлина, ни се струва черно.
към текста >>

Ако възможността да набира светлина се прекрати, то (такова тяло), бидейки изнесено на светлина, ни се струва черно.
Виждате ли, бихте могли да се придвижите в изучаването на този въпрос, всестранно обмисляйки следното. Да допуснем, че тук на Земята се намира някакво тяло; то поема цялата светлина. Отначало то отдава малко светлина обратно, малко я отразява и затова изглежда светло. Но с течение на времето то набира в себе си колкото се може повече светлина. Ако възможността да набира светлина се прекрати, то (такова тяло), бидейки изнесено на светлина, ни се струва черно.
към текста >>

Отначало то стои на повърхността на Земята, подложено е на действието на светлината, при това поглъща много светлина, поглъща много топлина.
Да вземем дървото. Отначало то стои на повърхността на Земята, подложено е на действието на светлината, при това поглъща много светлина, поглъща много топлина. Това става дотогава, докато то не попадне под земята. Ако в течение на дълго време - това може да са хиляди или милиони години -то остава под земята, в какво се превръща? В черни въглища! Въглищата са черни, защото те са били дърво, поемащо светлина и топлина. Те не ги отдават, ако не ги унищожиш.
към текста >>

Въглищата са черни, защото те са били дърво, поемащо светлина и топлина.
Да вземем дървото. Отначало то стои на повърхността на Земята, подложено е на действието на светлината, при това поглъща много светлина, поглъща много топлина. Това става дотогава, докато то не попадне под земята. Ако в течение на дълго време - това може да са хиляди или милиони години -то остава под земята, в какво се превръща? В черни въглища! Въглищата са черни, защото те са били дърво, поемащо светлина и топлина. Те не ги отдават, ако не ги унищожиш. Ако горим въглища, те отдават светлина и топлина. Ако просто ги оставим да стоят на въздух, те нищо няма да отдадат. Те са поели в себе си толкова много светлина и топлина, но нищо не отдават. Налага ни се да ги унищожаваме.
към текста >>

Ако горим въглища, те отдават светлина и топлина.
Това става дотогава, докато то не попадне под земята. Ако в течение на дълго време - това може да са хиляди или милиони години -то остава под земята, в какво се превръща? В черни въглища! Въглищата са черни, защото те са били дърво, поемащо светлина и топлина. Те не ги отдават, ако не ги унищожиш. Ако горим въглища, те отдават светлина и топлина. Ако просто ги оставим да стоят на въздух, те нищо няма да отдадат. Те са поели в себе си толкова много светлина и топлина, но нищо не отдават. Налага ни се да ги унищожаваме. Такова е състоянието на въглищата.
към текста >>

Те са поели в себе си толкова много светлина и топлина, но нищо не отдават.
В черни въглища! Въглищата са черни, защото те са били дърво, поемащо светлина и топлина. Те не ги отдават, ако не ги унищожиш. Ако горим въглища, те отдават светлина и топлина. Ако просто ги оставим да стоят на въздух, те нищо няма да отдадат. Те са поели в себе си толкова много светлина и топлина, но нищо не отдават. Налага ни се да ги унищожаваме. Такова е състоянието на въглищата.
към текста >>

Да допуснем, че тялото не приема светлина, а напълно я отразява, отпраща я обратно; тяло, притежаващо такова свойство, е бяло.
Да допуснем, че тялото не приема светлина, а напълно я отразява, отпраща я обратно; тяло, притежаващо такова свойство, е бяло. Такъв е снегът през зимата. Той отразява цялата светлина, не поема ни светлина, ни топлина. Следователно той е бял. С примера за разликите между снега и въглищата виждате как предметите на Земята се отнасят към мировото пространство. Да погледнем към черните хора в Африка.
към текста >>

Той отразява цялата светлина, не поема ни светлина, ни топлина.
Да допуснем, че тялото не приема светлина, а напълно я отразява, отпраща я обратно; тяло, притежаващо такова свойство, е бяло. Такъв е снегът през зимата. Той отразява цялата светлина, не поема ни светлина, ни топлина. Следователно той е бял. С примера за разликите между снега и въглищата виждате как предметите на Земята се отнасят към мировото пространство. Да погледнем към черните хора в Африка. Тези черни хора в Африка притежават отличително свойство; цялата светлина и топлина те всмукват в себе си. Те ги поемат.
към текста >>

Тези черни хора в Африка притежават отличително свойство; цялата светлина и топлина те всмукват в себе си.
Такъв е снегът през зимата. Той отразява цялата светлина, не поема ни светлина, ни топлина. Следователно той е бял. С примера за разликите между снега и въглищата виждате как предметите на Земята се отнасят към мировото пространство. Да погледнем към черните хора в Африка. Тези черни хора в Африка притежават отличително свойство; цялата светлина и топлина те всмукват в себе си. Те ги поемат. Светлината и топлината на мировото пространство не могат да преминат през цялото тяло, защото човекът си е винаги човек, независимо от това черен ли е или не. Светлината и топлината не преминават през цялото тяло, те се задържат на повърхността на кожата и затова самата кожа става черна. Следователно черният човек в Африка е такъв човек, който поема и преработва в себе си максимум топлина и светлина от мировото пространство. Поради факта, че той прави това, космическите сили оказват въздействие върху човека като цяло (рис., вляво).
към текста >>

Светлината и топлината на мировото пространство не могат да преминат през цялото тяло, защото човекът си е винаги човек, независимо от това черен ли е или не.
Следователно той е бял. С примера за разликите между снега и въглищата виждате как предметите на Земята се отнасят към мировото пространство. Да погледнем към черните хора в Африка. Тези черни хора в Африка притежават отличително свойство; цялата светлина и топлина те всмукват в себе си. Те ги поемат. Светлината и топлината на мировото пространство не могат да преминат през цялото тяло, защото човекът си е винаги човек, независимо от това черен ли е или не. Светлината и топлината не преминават през цялото тяло, те се задържат на повърхността на кожата и затова самата кожа става черна. Следователно черният човек в Африка е такъв човек, който поема и преработва в себе си максимум топлина и светлина от мировото пространство. Поради факта, че той прави това, космическите сили оказват въздействие върху човека като цяло (рис., вляво). Отвсякъде той възприема светлината и топлината. Тях той преработва в самия себе си.
към текста >>

Светлината и топлината не преминават през цялото тяло, те се задържат на повърхността на кожата и затова самата кожа става черна.
С примера за разликите между снега и въглищата виждате как предметите на Земята се отнасят към мировото пространство. Да погледнем към черните хора в Африка. Тези черни хора в Африка притежават отличително свойство; цялата светлина и топлина те всмукват в себе си. Те ги поемат. Светлината и топлината на мировото пространство не могат да преминат през цялото тяло, защото човекът си е винаги човек, независимо от това черен ли е или не. Светлината и топлината не преминават през цялото тяло, те се задържат на повърхността на кожата и затова самата кожа става черна. Следователно черният човек в Африка е такъв човек, който поема и преработва в себе си максимум топлина и светлина от мировото пространство. Поради факта, че той прави това, космическите сили оказват въздействие върху човека като цяло (рис., вляво). Отвсякъде той възприема светлината и топлината. Тях той преработва в самия себе си. Трябва да съществува това, което му помага в тази преработка.
към текста >>

Следователно черният човек в Африка е такъв човек, който поема и преработва в себе си максимум топлина и светлина от мировото пространство.
Да погледнем към черните хора в Африка. Тези черни хора в Африка притежават отличително свойство; цялата светлина и топлина те всмукват в себе си. Те ги поемат. Светлината и топлината на мировото пространство не могат да преминат през цялото тяло, защото човекът си е винаги човек, независимо от това черен ли е или не. Светлината и топлината не преминават през цялото тяло, те се задържат на повърхността на кожата и затова самата кожа става черна. Следователно черният човек в Африка е такъв човек, който поема и преработва в себе си максимум топлина и светлина от мировото пространство. Поради факта, че той прави това, космическите сили оказват въздействие върху човека като цяло (рис., вляво). Отвсякъде той възприема светлината и топлината. Тях той преработва в самия себе си. Трябва да съществува това, което му помага в тази преработка. Виждате ли, по конкретен начин в тази преработка му помага задният мозък.
към текста >>

Отвсякъде той възприема светлината и топлината.
Те ги поемат. Светлината и топлината на мировото пространство не могат да преминат през цялото тяло, защото човекът си е винаги човек, независимо от това черен ли е или не. Светлината и топлината не преминават през цялото тяло, те се задържат на повърхността на кожата и затова самата кожа става черна. Следователно черният човек в Африка е такъв човек, който поема и преработва в себе си максимум топлина и светлина от мировото пространство. Поради факта, че той прави това, космическите сили оказват въздействие върху човека като цяло (рис., вляво). Отвсякъде той възприема светлината и топлината. Тях той преработва в самия себе си. Трябва да съществува това, което му помага в тази преработка. Виждате ли, по конкретен начин в тази преработка му помага задният мозък. Ето защо при негрите особено е развит задният мозък. Това става посредством гръбначния мозък.
към текста >>

Така може да се преработва всичко това, което се намира вътре в човека благодарение на светлината и топлината.
Тях той преработва в самия себе си. Трябва да съществува това, което му помага в тази преработка. Виждате ли, по конкретен начин в тази преработка му помага задният мозък. Ето защо при негрите особено е развит задният мозък. Това става посредством гръбначния мозък. Така може да се преработва всичко това, което се намира вътре в човека благодарение на светлината и топлината. Ето защо при негрите като най-жизнено активно се формира всичко това, което е свързано с тялото и обмена на веществата. Негърът, както казват, притежава повишена сексуалност и силни инстинкти. И така, негърът има повишена сексуалност, повишено полово влечение. Доколкото на повърхността на тялото в кожата му присъства слънчевото начало, светлината и топлината, цялата обмяна на веществата протича така, все едно вътре в организма му всичко ври от въздействията на Слънцето. Затова у него възниква силно полово влечение.
към текста >>

Доколкото на повърхността на тялото в кожата му присъства слънчевото начало, светлината и топлината, цялата обмяна на веществата протича така, все едно вътре в организма му всичко ври от въздействията на Слънцето.
Това става посредством гръбначния мозък. Така може да се преработва всичко това, което се намира вътре в човека благодарение на светлината и топлината. Ето защо при негрите като най-жизнено активно се формира всичко това, което е свързано с тялото и обмена на веществата. Негърът, както казват, притежава повишена сексуалност и силни инстинкти. И така, негърът има повишена сексуалност, повишено полово влечение. Доколкото на повърхността на тялото в кожата му присъства слънчевото начало, светлината и топлината, цялата обмяна на веществата протича така, все едно вътре в организма му всичко ври от въздействията на Слънцето. Затова у него възниква силно полово влечение. В негъра постоянно протича вътрешен процес на варене, при което задният мозък се възбужда и разгаря този огън.
към текста >>

При жълтото (цвета), който е сроден на червеното, светлината малко се отразява, отблъсква се, но и много се поглъща.
Сега да преминем от черното към жълтото. При жълтото (цвета), който е сроден на червеното, светлината малко се отразява, отблъсква се, но и много се поглъща. Следователно тук работа е в това, че човек отблъсква повече светлина, отколкото това прави черният човек. Черният (цвят) е егоистичен, той поема в себе си цялата светлината и цялата топлина.
към текста >>

Следователно тук работа е в това, че човек отблъсква повече светлина, отколкото това прави черният човек.
Сега да преминем от черното към жълтото. При жълтото (цвета), който е сроден на червеното, светлината малко се отразява, отблъсква се, но и много се поглъща. Следователно тук работа е в това, че човек отблъсква повече светлина, отколкото това прави черният човек. Черният (цвят) е егоистичен, той поема в себе си цялата светлината и цялата топлина.
към текста >>

Черният (цвят) е егоистичен, той поема в себе си цялата светлината и цялата топлина.
Сега да преминем от черното към жълтото. При жълтото (цвета), който е сроден на червеното, светлината малко се отразява, отблъсква се, но и много се поглъща. Следователно тук работа е в това, че човек отблъсква повече светлина, отколкото това прави черният човек. Черният (цвят) е егоистичен, той поема в себе си цялата светлината и цялата топлина.
към текста >>

Жълтите, представителите на монголското население отразяват малко светлина, но все още поглъщат много светлина.
Жълтите, представителите на монголското население отразяват малко светлина, но все още поглъщат много светлина. Това прави монголоидът ето такъв човек (рис., средата). Той поема много светлина, но отчасти я отразява. Той се задоволява с по-малко количество светлина. Тази редуцирана светлина вече не може да работи в системата на обмяната на веществата. В дадения случай обмяната на веществата се предоставя на своята собствена сила.
към текста >>

Той поема много светлина, но отчасти я отразява.
Жълтите, представителите на монголското население отразяват малко светлина, но все още поглъщат много светлина. Това прави монголоидът ето такъв човек (рис., средата). Той поема много светлина, но отчасти я отразява. Той се задоволява с по-малко количество светлина. Тази редуцирана светлина вече не може да работи в системата на обмяната на веществата. В дадения случай обмяната на веществата се предоставя на своята собствена сила. Светлината работи в дишането и кръвообращението. И така, при представителите на жълтата раса, при японците, при китайците, светлината и топлината работят главно в дишането и кръвообращението.
към текста >>

Той се задоволява с по-малко количество светлина.
Жълтите, представителите на монголското население отразяват малко светлина, но все още поглъщат много светлина. Това прави монголоидът ето такъв човек (рис., средата). Той поема много светлина, но отчасти я отразява. Той се задоволява с по-малко количество светлина. Тази редуцирана светлина вече не може да работи в системата на обмяната на веществата. В дадения случай обмяната на веществата се предоставя на своята собствена сила. Светлината работи в дишането и кръвообращението. И така, при представителите на жълтата раса, при японците, при китайците, светлината и топлината работят главно в дишането и кръвообращението. Срещайки японец, вие ще забележите как той се грижи за своето дишане.
към текста >>

Тази редуцирана светлина вече не може да работи в системата на обмяната на веществата.
Жълтите, представителите на монголското население отразяват малко светлина, но все още поглъщат много светлина. Това прави монголоидът ето такъв човек (рис., средата). Той поема много светлина, но отчасти я отразява. Той се задоволява с по-малко количество светлина. Тази редуцирана светлина вече не може да работи в системата на обмяната на веществата. В дадения случай обмяната на веществата се предоставя на своята собствена сила. Светлината работи в дишането и кръвообращението. И така, при представителите на жълтата раса, при японците, при китайците, светлината и топлината работят главно в дишането и кръвообращението. Срещайки японец, вие ще забележите как той се грижи за своето дишане. Говорейки с вас, той винаги се сдържа, за да му е наред дишането.
към текста >>

Светлината работи в дишането и кръвообращението.
Това прави монголоидът ето такъв човек (рис., средата). Той поема много светлина, но отчасти я отразява. Той се задоволява с по-малко количество светлина. Тази редуцирана светлина вече не може да работи в системата на обмяната на веществата. В дадения случай обмяната на веществата се предоставя на своята собствена сила. Светлината работи в дишането и кръвообращението. И така, при представителите на жълтата раса, при японците, при китайците, светлината и топлината работят главно в дишането и кръвообращението. Срещайки японец, вие ще забележите как той се грижи за своето дишане. Говорейки с вас, той винаги се сдържа, за да му е наред дишането. Той получава чувство на удовлетворение и добро самочувствие благодарение на дишането. Работата стои така, че тук вътре (в областта на корема) се преработва по-малко.
към текста >>

И така, при представителите на жълтата раса, при японците, при китайците, светлината и топлината работят главно в дишането и кръвообращението.
Той поема много светлина, но отчасти я отразява. Той се задоволява с по-малко количество светлина. Тази редуцирана светлина вече не може да работи в системата на обмяната на веществата. В дадения случай обмяната на веществата се предоставя на своята собствена сила. Светлината работи в дишането и кръвообращението. И така, при представителите на жълтата раса, при японците, при китайците, светлината и топлината работят главно в дишането и кръвообращението. Срещайки японец, вие ще забележите как той се грижи за своето дишане. Говорейки с вас, той винаги се сдържа, за да му е наред дишането. Той получава чувство на удовлетворение и добро самочувствие благодарение на дишането. Работата стои така, че тук вътре (в областта на корема) се преработва по-малко. Всичко се преработва основно в гърдите.
към текста >>

По отношение на Космоса ние действително сме бялата раса, защото отразяваме цялата външна светлина, отблъскваме я обратно.
Сега, господа, да разгледаме нас самите в Европа. По отношение на Космоса ние действително сме бялата раса, защото отразяваме цялата външна светлина, отблъскваме я обратно. Ние отблъскваме назад цялата външна светлина и всъщност отблъскваме също цялата топлина. Топлината трябва да бъде много мощна, ако искаме тя да проникне в нас. Ако я няма, ние ставаме нежизнеспособни, слаби, което можете да откриете например при ескимосите. И така, работа тук стои така: в дадения случай човек отразява цялата светлина и цялата топлина - той ги поема само ако те са много силни, - той ги отблъсква назад и преработва само тази светлина и топлина, които възникват в неговия организъм благодарение на собствената вътрешна работа. Да, господа, в дадения случай на помощ не му идва нито дишането, нито кръвообращението, нито изработката на топлина; не, той сам, посредством своя главен мозък, посредством своята глава трябва да изработи светлината и топлината.
към текста >>

Ние отблъскваме назад цялата външна светлина и всъщност отблъскваме също цялата топлина.
Сега, господа, да разгледаме нас самите в Европа. По отношение на Космоса ние действително сме бялата раса, защото отразяваме цялата външна светлина, отблъскваме я обратно. Ние отблъскваме назад цялата външна светлина и всъщност отблъскваме също цялата топлина. Топлината трябва да бъде много мощна, ако искаме тя да проникне в нас. Ако я няма, ние ставаме нежизнеспособни, слаби, което можете да откриете например при ескимосите. И така, работа тук стои така: в дадения случай човек отразява цялата светлина и цялата топлина - той ги поема само ако те са много силни, - той ги отблъсква назад и преработва само тази светлина и топлина, които възникват в неговия организъм благодарение на собствената вътрешна работа. Да, господа, в дадения случай на помощ не му идва нито дишането, нито кръвообращението, нито изработката на топлина; не, той сам, посредством своя главен мозък, посредством своята глава трябва да изработи светлината и топлината. Цялата външна светлина и външна топлина ние (европейците - бел.
към текста >>

И така, работа тук стои така: в дадения случай човек отразява цялата светлина и цялата топлина - той ги поема само ако те са много силни, - той ги отблъсква назад и преработва само тази светлина и топлина, които възникват в неговия организъм благодарение на собствената вътрешна работа.
Сега, господа, да разгледаме нас самите в Европа. По отношение на Космоса ние действително сме бялата раса, защото отразяваме цялата външна светлина, отблъскваме я обратно. Ние отблъскваме назад цялата външна светлина и всъщност отблъскваме също цялата топлина. Топлината трябва да бъде много мощна, ако искаме тя да проникне в нас. Ако я няма, ние ставаме нежизнеспособни, слаби, което можете да откриете например при ескимосите. И така, работа тук стои така: в дадения случай човек отразява цялата светлина и цялата топлина - той ги поема само ако те са много силни, - той ги отблъсква назад и преработва само тази светлина и топлина, които възникват в неговия организъм благодарение на собствената вътрешна работа. Да, господа, в дадения случай на помощ не му идва нито дишането, нито кръвообращението, нито изработката на топлина; не, той сам, посредством своя главен мозък, посредством своята глава трябва да изработи светлината и топлината. Цялата външна светлина и външна топлина ние (европейците - бел. пр.) отблъскваме назад, отразяваме. Ние сами трябва да придаваме цвета на нашата кръв. Кръвта прониква (просмуква се) през белотата: така сами получаваме оцветяването (на кожата), свойствено на европейския човек, на европееца.
към текста >>

Да, господа, в дадения случай на помощ не му идва нито дишането, нито кръвообращението, нито изработката на топлина; не, той сам, посредством своя главен мозък, посредством своята глава трябва да изработи светлината и топлината.
По отношение на Космоса ние действително сме бялата раса, защото отразяваме цялата външна светлина, отблъскваме я обратно. Ние отблъскваме назад цялата външна светлина и всъщност отблъскваме също цялата топлина. Топлината трябва да бъде много мощна, ако искаме тя да проникне в нас. Ако я няма, ние ставаме нежизнеспособни, слаби, което можете да откриете например при ескимосите. И така, работа тук стои така: в дадения случай човек отразява цялата светлина и цялата топлина - той ги поема само ако те са много силни, - той ги отблъсква назад и преработва само тази светлина и топлина, които възникват в неговия организъм благодарение на собствената вътрешна работа. Да, господа, в дадения случай на помощ не му идва нито дишането, нито кръвообращението, нито изработката на топлина; не, той сам, посредством своя главен мозък, посредством своята глава трябва да изработи светлината и топлината. Цялата външна светлина и външна топлина ние (европейците - бел. пр.) отблъскваме назад, отразяваме. Ние сами трябва да придаваме цвета на нашата кръв. Кръвта прониква (просмуква се) през белотата: така сами получаваме оцветяването (на кожата), свойствено на европейския човек, на европееца. То се появява отвътре.
към текста >>

Цялата външна светлина и външна топлина ние (европейците - бел.
Ние отблъскваме назад цялата външна светлина и всъщност отблъскваме също цялата топлина. Топлината трябва да бъде много мощна, ако искаме тя да проникне в нас. Ако я няма, ние ставаме нежизнеспособни, слаби, което можете да откриете например при ескимосите. И така, работа тук стои така: в дадения случай човек отразява цялата светлина и цялата топлина - той ги поема само ако те са много силни, - той ги отблъсква назад и преработва само тази светлина и топлина, които възникват в неговия организъм благодарение на собствената вътрешна работа. Да, господа, в дадения случай на помощ не му идва нито дишането, нито кръвообращението, нито изработката на топлина; не, той сам, посредством своя главен мозък, посредством своята глава трябва да изработи светлината и топлината. Цялата външна светлина и външна топлина ние (европейците - бел. пр.) отблъскваме назад, отразяваме. Ние сами трябва да придаваме цвета на нашата кръв. Кръвта прониква (просмуква се) през белотата: така сами получаваме оцветяването (на кожата), свойствено на европейския човек, на европееца. То се появява отвътре. Затова ние имаме бяло тяло, което всичко преработва вътре, а цялата външна светлина и цялата топлина отхвърля, отразява обратно.
към текста >>

Затова ние имаме бяло тяло, което всичко преработва вътре, а цялата външна светлина и цялата топлина отхвърля, отразява обратно.
Цялата външна светлина и външна топлина ние (европейците - бел. пр.) отблъскваме назад, отразяваме. Ние сами трябва да придаваме цвета на нашата кръв. Кръвта прониква (просмуква се) през белотата: така сами получаваме оцветяването (на кожата), свойствено на европейския човек, на европееца. То се появява отвътре. Затова ние имаме бяло тяло, което всичко преработва вътре, а цялата външна светлина и цялата топлина отхвърля, отразява обратно. Ние имаме бяло тяло. И докато монголоидът използва предимно средния мозък, ние, европейците, трябва да използваме предния мозък (вж. рис., вдясно). Така се установява такава последователност: при човек с активен заден мозък доминира основно инстинктивният живот, половият живот (на рис., вляво). Следващият човек тук (в средата) с активен среден мозък води емоционален живот, живот в чувствата, локализиран в гърдите.
към текста >>

Макар и да не връщат обратно толкова много (топлина и светлина), те вече се отнасят към Слънцето не толкова дружелюбно.
Трябва само както следва да помислите, в какво се състои работата. Негрите живеят в този регион на Земята, където Слънцето много силно ги обременява с действието си, прониква в тях. И така, те се отдават на действието му, изцяло го поемат в своето тяло, отнасят се към него дружелюбно, не го отхвърлят назад, не го отразяват. При азиатците се наблюдава известно освобождаване от земната жега. Макар и да не връщат обратно толкова много (топлина и светлина), те вече се отнасят към Слънцето не толкова дружелюбно. При европейците работата стои така, че те по същество въобще нищо не биха получавали от Слънцето, ако не развиваха своето собствено човешко начало. Ето защо именно Европа е била изходният пункт за развитие на собственото човешко начало, което в същото време установява отношенията с външния свят. В Азия са били направени много малко открития, там преобладава разработването им, докато самите открития, изобретенията -тоест това, което възниква в резултат на опитното, експериментално изследване на външния свят, - жителите на Азия не могат да правят.
към текста >>

Докато са били жълти, те са отблъсквали определена част от светлината назад, нали така?
Жълтите хора са се преселвали тук, на Изток. И когато са се преселили на Изток, те са станали кафяви. Така са възникнали малайците: те са станали кафяви. Защо? По каква причина те са станали кафяви? И какво собствено означава: станали са кафяви? Докато са били жълти, те са отблъсквали определена част от светлината назад, нали така? Друга част те са поемали в себе си. Ставайки кафяви в резултат на изменение на местообитанието, преселвайки се в друг регион на Земята и живеейки сега на слънце, те почнали да отразяват по-малко светлина. Те почнали да поемат в себе си повече светлина. И така, кафявите малайци представляват преселилите се монголи, които обаче са привикнали да поемат повече светлина и топлина, доколкото Слънцето сега им е действало различно. Обаче спомнете си за това, че природата им не е била предназначена за това.
към текста >>

Ставайки кафяви в резултат на изменение на местообитанието, преселвайки се в друг регион на Земята и живеейки сега на слънце, те почнали да отразяват по-малко светлина.
Така са възникнали малайците: те са станали кафяви. Защо? По каква причина те са станали кафяви? И какво собствено означава: станали са кафяви? Докато са били жълти, те са отблъсквали определена част от светлината назад, нали така? Друга част те са поемали в себе си. Ставайки кафяви в резултат на изменение на местообитанието, преселвайки се в друг регион на Земята и живеейки сега на слънце, те почнали да отразяват по-малко светлина. Те почнали да поемат в себе си повече светлина. И така, кафявите малайци представляват преселилите се монголи, които обаче са привикнали да поемат повече светлина и топлина, доколкото Слънцето сега им е действало различно. Обаче спомнете си за това, че природата им не е била предназначена за това. На природата им не е било свойствено да поемат толкова много топлина, както това е било сега, когато те станали малайци. Следствието от това е, че те започнали да губят своята жизнеспособност, започнали да се превръщат в хора, чието тяло е малко пригодно, чието тяло отмира.
към текста >>

Те почнали да поемат в себе си повече светлина.
По каква причина те са станали кафяви? И какво собствено означава: станали са кафяви? Докато са били жълти, те са отблъсквали определена част от светлината назад, нали така? Друга част те са поемали в себе си. Ставайки кафяви в резултат на изменение на местообитанието, преселвайки се в друг регион на Земята и живеейки сега на слънце, те почнали да отразяват по-малко светлина. Те почнали да поемат в себе си повече светлина. И така, кафявите малайци представляват преселилите се монголи, които обаче са привикнали да поемат повече светлина и топлина, доколкото Слънцето сега им е действало различно. Обаче спомнете си за това, че природата им не е била предназначена за това. На природата им не е било свойствено да поемат толкова много топлина, както това е било сега, когато те станали малайци. Следствието от това е, че те започнали да губят своята жизнеспособност, започнали да се превръщат в хора, чието тяло е малко пригодно, чието тяло отмира. Това всъщност става сред малайското население.
към текста >>

И така, кафявите малайци представляват преселилите се монголи, които обаче са привикнали да поемат повече светлина и топлина, доколкото Слънцето сега им е действало различно.
И какво собствено означава: станали са кафяви? Докато са били жълти, те са отблъсквали определена част от светлината назад, нали така? Друга част те са поемали в себе си. Ставайки кафяви в резултат на изменение на местообитанието, преселвайки се в друг регион на Земята и живеейки сега на слънце, те почнали да отразяват по-малко светлина. Те почнали да поемат в себе си повече светлина. И така, кафявите малайци представляват преселилите се монголи, които обаче са привикнали да поемат повече светлина и топлина, доколкото Слънцето сега им е действало различно. Обаче спомнете си за това, че природата им не е била предназначена за това. На природата им не е било свойствено да поемат толкова много топлина, както това е било сега, когато те станали малайци. Следствието от това е, че те започнали да губят своята жизнеспособност, започнали да се превръщат в хора, чието тяло е малко пригодно, чието тяло отмира. Това всъщност става сред малайското население. Тях ги умъртвява Слънцето.
към текста >>

Следователно черните хора са се придвижвали на Запад, те вече не са могли да получават толкова много светлина и топлина, както това е било за тях в Африка.
В настояще време на представителите на негърската раса им се налага по-малко да се преселват, днес условията са се изменили, но в дълбоката древност е било така, както ви разказвам: негрите са се преселвали на Запад. Мореплаването тогава вече е съществувало, а освен това из целия Атлантически океан е имало много острови; по-рано Атлантическият океан е бил континент. Следователно черните хора са се придвижвали на Запад, те вече не са могли да получават толкова много светлина и топлина, както това е било за тях в Африка. В този случай към тях са идвали по-малко светлина и топлина. Какви са били последствията? Тяхната природа е била приспособена към това, да поема колкото се може повече светлина и топлина. Тяхната природа ги е предразполагала да стават черни (от светлината и топлината). Сега те получавали не толкова много светлина и топлина, колкото им е било необходимо, за да бъдат черни.
към текста >>

В този случай към тях са идвали по-малко светлина и топлина.
В настояще време на представителите на негърската раса им се налага по-малко да се преселват, днес условията са се изменили, но в дълбоката древност е било така, както ви разказвам: негрите са се преселвали на Запад. Мореплаването тогава вече е съществувало, а освен това из целия Атлантически океан е имало много острови; по-рано Атлантическият океан е бил континент. Следователно черните хора са се придвижвали на Запад, те вече не са могли да получават толкова много светлина и топлина, както това е било за тях в Африка. В този случай към тях са идвали по-малко светлина и топлина. Какви са били последствията? Тяхната природа е била приспособена към това, да поема колкото се може повече светлина и топлина. Тяхната природа ги е предразполагала да стават черни (от светлината и топлината). Сега те получавали не толкова много светлина и топлина, колкото им е било необходимо, за да бъдат черни. Затова те станали медно-червени, станали индианци.
към текста >>

Тяхната природа е била приспособена към това, да поема колкото се може повече светлина и топлина.
В настояще време на представителите на негърската раса им се налага по-малко да се преселват, днес условията са се изменили, но в дълбоката древност е било така, както ви разказвам: негрите са се преселвали на Запад. Мореплаването тогава вече е съществувало, а освен това из целия Атлантически океан е имало много острови; по-рано Атлантическият океан е бил континент. Следователно черните хора са се придвижвали на Запад, те вече не са могли да получават толкова много светлина и топлина, както това е било за тях в Африка. В този случай към тях са идвали по-малко светлина и топлина. Какви са били последствията? Тяхната природа е била приспособена към това, да поема колкото се може повече светлина и топлина. Тяхната природа ги е предразполагала да стават черни (от светлината и топлината). Сега те получавали не толкова много светлина и топлина, колкото им е било необходимо, за да бъдат черни. Затова те станали медно-червени, станали индианци. Това станало, защото те били принудени да отразяват малко от светлината и топлината. Такова отразяване създавало мед-но-червения блясък.
към текста >>

Тяхната природа ги е предразполагала да стават черни (от светлината и топлината).
Мореплаването тогава вече е съществувало, а освен това из целия Атлантически океан е имало много острови; по-рано Атлантическият океан е бил континент. Следователно черните хора са се придвижвали на Запад, те вече не са могли да получават толкова много светлина и топлина, както това е било за тях в Африка. В този случай към тях са идвали по-малко светлина и топлина. Какви са били последствията? Тяхната природа е била приспособена към това, да поема колкото се може повече светлина и топлина. Тяхната природа ги е предразполагала да стават черни (от светлината и топлината). Сега те получавали не толкова много светлина и топлина, колкото им е било необходимо, за да бъдат черни. Затова те станали медно-червени, станали индианци. Това станало, защото те били принудени да отразяват малко от светлината и топлината. Такова отразяване създавало мед-но-червения блясък. Самата мед е такова тяло, което трябва малко да отразява, да отблъсква светлината и топлината.
към текста >>

Сега те получавали не толкова много светлина и топлина, колкото им е било необходимо, за да бъдат черни.
Следователно черните хора са се придвижвали на Запад, те вече не са могли да получават толкова много светлина и топлина, както това е било за тях в Африка. В този случай към тях са идвали по-малко светлина и топлина. Какви са били последствията? Тяхната природа е била приспособена към това, да поема колкото се може повече светлина и топлина. Тяхната природа ги е предразполагала да стават черни (от светлината и топлината). Сега те получавали не толкова много светлина и топлина, колкото им е било необходимо, за да бъдат черни. Затова те станали медно-червени, станали индианци. Това станало, защото те били принудени да отразяват малко от светлината и топлината. Такова отразяване създавало мед-но-червения блясък. Самата мед е такова тяло, което трябва малко да отразява, да отблъсква светлината и топлината. Тя не може да ги удържа.
към текста >>

Това станало, защото те били принудени да отразяват малко от светлината и топлината.
Какви са били последствията? Тяхната природа е била приспособена към това, да поема колкото се може повече светлина и топлина. Тяхната природа ги е предразполагала да стават черни (от светлината и топлината). Сега те получавали не толкова много светлина и топлина, колкото им е било необходимо, за да бъдат черни. Затова те станали медно-червени, станали индианци. Това станало, защото те били принудени да отразяват малко от светлината и топлината. Такова отразяване създавало мед-но-червения блясък. Самата мед е такова тяло, което трябва малко да отразява, да отблъсква светлината и топлината. Тя не може да ги удържа. Затова те вече, като индианци на Запад, измират, станали са умираща раса. Те измират по естествена причина, в съответствие със своята собствена природа; получавайки твърде малко светлина и топлина, те умират от своето земно начало.
към текста >>

Самата мед е такова тяло, което трябва малко да отразява, да отблъсква светлината и топлината.
Тяхната природа ги е предразполагала да стават черни (от светлината и топлината). Сега те получавали не толкова много светлина и топлина, колкото им е било необходимо, за да бъдат черни. Затова те станали медно-червени, станали индианци. Това станало, защото те били принудени да отразяват малко от светлината и топлината. Такова отразяване създавало мед-но-червения блясък. Самата мед е такова тяло, което трябва малко да отразява, да отблъсква светлината и топлината. Тя не може да ги удържа. Затова те вече, като индианци на Запад, измират, станали са умираща раса. Те измират по естествена причина, в съответствие със своята собствена природа; получавайки твърде малко светлина и топлина, те умират от своето земно начало. Земното начало в тяхната природа съставлява тяхната сексуалност, животът на привличането. Те не могат да регулират последната; в същото време при тях се формират здрави кости.
към текста >>

Те измират по естествена причина, в съответствие със своята собствена природа; получавайки твърде малко светлина и топлина, те умират от своето земно начало.
Това станало, защото те били принудени да отразяват малко от светлината и топлината. Такова отразяване създавало мед-но-червения блясък. Самата мед е такова тяло, което трябва малко да отразява, да отблъсква светлината и топлината. Тя не може да ги удържа. Затова те вече, като индианци на Запад, измират, станали са умираща раса. Те измират по естествена причина, в съответствие със своята собствена природа; получавайки твърде малко светлина и топлина, те умират от своето земно начало. Земното начало в тяхната природа съставлява тяхната сексуалност, животът на привличането. Те не могат да регулират последната; в същото време при тях се формират здрави кости. Доколкото в костите им постъпва излишък на минерални вещества, индианците повече не могат да издържат този излишък от минерални вещества. Костите стават страшно здрави, но става така, че поради своите кости човек като цяло върви към гибел.
към текста >>

Слънцето винаги изпраща на Земята ту повече, ту по-малко светлина и топлина.
Слънцето винаги изпраща на Земята ту повече, ту по-малко светлина и топлина. Точката на пролетното равноденствие, както съм ви казвал, сега се намира в Риби. По-рано тя се е намирала в (съзвездието) Овен. След някое време тя ще бъде в (съзвездието) Водолей. Едва тогава ще настъпи истинската американска цивилизация. Дотогава цивилизацията в Америка носи заимстван характер, тя в по-голяма или по-малка степен е само пренесена тук.
към текста >>

113. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, 14 март 1923 г. GA_349 Животът на човека и животът на земята - Същност на християнството

Отношението на Земята към Луната не е такова, че Луната само отразява получената от Слънцето светлина, не; Земята даже не просто е обкръжена, тя е забулена от Лунната сфера като с обвивка.
Днес съвсем нямаме намерение да решаваме коя от тези две представи е вярна. Днес ние искаме просто да изясним как си е представял света Данте, този велик ум на онова време, отстоящо от нашето само на шест столетия: сега при нас са 1900-те години, а тогава са били 1300-те години. Нека да не мислим, че едното е невярно, а другото вярно; да изясним какво е мислил за това Данте. Неговите представи се свеждали до следното (рис.): в центъра на мировата система се намира Земята. Отношението на Земята към Луната не е такова, че Луната само отразява получената от Слънцето светлина, не; Земята даже не просто е обкръжена, тя е забулена от Лунната сфера като с обвивка. Земята изцяло е включена в Лунната сфера. По представите на Данте Луната е много по-голяма от Земята. Той си представял това така: Луната - това е изключително фино тяло, което е доста по-голямо от Земята. Тя е доста по-малко плътна, но много по-голяма. А това, което човек вижда - това е само частица, твърдата частица на Луната.
към текста >>

Вследствие тази тук тъмнина е видима през светлина.
Ако се върнем в XVIII век, ще намерим, че тогава са правели например следното. Казвали така: нека тук имаме свещ, тук фитил, а тук свещта гори. Знаете, че когато свещта гори, пламъкът изглежда синкав вътре и жълт по краищата. Можете да дадете елегантно обяснение на това явление, основано на това, което казахме за цветовете. А именно: тук, в средата, е тъмна зона, а тук (по външния край) светла. Вследствие тази тук тъмнина е видима през светлина. От това, което неотдавна ви казах, знаете, че когато тъмнина се разглежда през светлина, тя изглежда синя.
към текста >>

От това, което неотдавна ви казах, знаете, че когато тъмнина се разглежда през светлина, тя изглежда синя.
Казвали така: нека тук имаме свещ, тук фитил, а тук свещта гори. Знаете, че когато свещта гори, пламъкът изглежда синкав вътре и жълт по краищата. Можете да дадете елегантно обяснение на това явление, основано на това, което казахме за цветовете. А именно: тук, в средата, е тъмна зона, а тук (по външния край) светла. Вследствие тази тук тъмнина е видима през светлина. От това, което неотдавна ви казах, знаете, че когато тъмнина се разглежда през светлина, тя изглежда синя.
към текста >>

Вътрешната зона на горящата свещ ни се струва синя, защото в дадения случай тъмнината е видима през светлината.
Вътрешната зона на горящата свещ ни се струва синя, защото в дадения случай тъмнината е видима през светлината. Обръщам ви внимание върху това, за да видите, че идеята за цветовете, теорията за цветовете, изложена от мен в последната лекция, може да бъде приложена във всеки случай.
към текста >>

114. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, 21 март 1923 г. GA_349 Животът на човека и животът на земята - Същност на християнството

Тогава почнали да разсъждават така: не, в яйцеклетката нищо не се съдържа, обаче след като яйцеклетката бъде оплодена, върху нея почват да оказват въздействие всички външни условия: вятър, времето като цяло, Слънцето, светлината и всичко останало.
В началото на XIX век хората открили: такава теория за нищо не става, не можем да си представяме, че в прамайката Ева се е съдържал целият човешки род, че един винаги се съдържа в друг, при това в такова огромно количество - такава теория за нищо не става. Тогава почнали да разсъждават така: не, в яйцеклетката нищо не се съдържа, обаче след като яйцеклетката бъде оплодена, върху нея почват да оказват въздействие всички външни условия: вятър, времето като цяло, Слънцето, светлината и всичко останало. Под въздействието на природата от яйцеклетката се появява човек.
към текста >>

Този, който би се оказал чувствителен към всеки повей на вятъра, към всеки лъч светлина, не би бил нормален човек, това би било шило в торба.
Господа, този възглед много би допаднал на материализма, ако последният го беше взел на въоръжение. Но при по-точно разглеждане и той не издържа критика. Представете си какво бихме били ние, ако постоянно се отзовавахме на всяко въздействие на природата. Тогава навярно ние бихме станали - както това сега наричат хората, - бихме станали нервни. Този, който би се оказал чувствителен към всеки повей на вятъра, към всеки лъч светлина, не би бил нормален човек, това би било шило в торба. Обкръжаващата природа би ни направила хиперактивни. Следователно така също не става.
към текста >>

Виждате ли, когато светлината прониква в нашето око, там, където очният нерв влиза от главния мозък в окото - рисувал съм ви око, - съществува така нареченото сляпо петно.
Именно този ъгъл ние откриваме още някъде. Виждате ли, когато светлината прониква в нашето око, там, където очният нерв влиза от главния мозък в окото - рисувал съм ви око, - съществува така нареченото сляпо петно. Именно в това място ние не виждаме. Човек отчетливо вижда само с тези места, които са малко отдалечени от това сляпо петно, където е разположен входът на очния нерв. Тук се открива нещо интересно; същият този наклон, който има по своя път Слънцето по отношение на Земята, има тук към това сляпо петно тази точка, с която ние най-ярко възприемаме (светлината) вътре в нас.
към текста >>

Тук се открива нещо интересно; същият този наклон, който има по своя път Слънцето по отношение на Земята, има тук към това сляпо петно тази точка, с която ние най-ярко възприемаме (светлината) вътре в нас.
Именно този ъгъл ние откриваме още някъде. Виждате ли, когато светлината прониква в нашето око, там, където очният нерв влиза от главния мозък в окото - рисувал съм ви око, - съществува така нареченото сляпо петно. Именно в това място ние не виждаме. Човек отчетливо вижда само с тези места, които са малко отдалечени от това сляпо петно, където е разположен входът на очния нерв. Тук се открива нещо интересно; същият този наклон, който има по своя път Слънцето по отношение на Земята, има тук към това сляпо петно тази точка, с която ние най-ярко възприемаме (светлината) вътре в нас.
към текста >>

115. СЕДМА ЛЕКЦИЯ, 4 април 1923 г. GA_349 Животът на човека и животът на земята - Същност на християнството

Тук е задействана по-фина материя, която например живее в светлината.
Обаче това, което можете да пипнете с ръка, не формира вашия главен мозък. Може, разбира се, да натъпчете през ноздрата в главния мозък осезаемо вещество - но по този начин вие разрушавате главния мозък, а не го изграждате. И така, всичката осезаема материя няма да ви помогне за строежа на главния мозък в първите седем години от живота. Тук е задействана по-фина материя, която например живее в светлината. Тук е задействан етерът.
към текста >>

Виждате ли, ако нямаше слънчева светлина, която свети през нашите очи, намиращият се около нас етер не би могъл да работи над нас.
Виждате ли, ако нямаше слънчева светлина, която свети през нашите очи, намиращият се около нас етер не би могъл да работи над нас. Ние не бихме могли в първите седем години да водим нормален живот. В течение на тези първи седем години детето изпитва само чувства. На реч то се обучава посредством подражание. Но в това подражание е заложено чувство, заложено е усещане. Ние трябва да кажем: светлината не може да предизвика осезателно усещане, тя не може да се усети с пипане.
към текста >>

Ние трябва да кажем: светлината не може да предизвика осезателно усещане, тя не може да се усети с пипане.
Виждате ли, ако нямаше слънчева светлина, която свети през нашите очи, намиращият се около нас етер не би могъл да работи над нас. Ние не бихме могли в първите седем години да водим нормален живот. В течение на тези първи седем години детето изпитва само чувства. На реч то се обучава посредством подражание. Но в това подражание е заложено чувство, заложено е усещане. Ние трябва да кажем: светлината не може да предизвика осезателно усещане, тя не може да се усети с пипане. Ако ние се учим на говор, основавайки се на усещания, в тези случаи в нас действа нещо друго. Това, което действа в речта, поради което човек може да говори, това не е само етерното тяло, това е също и астралното тяло на човека. Можем да кажем: второ, при обучението в говор на нас ни служи астралното тяло - това не е нищо повече от термин, аз бих могъл да го нарека и по друг начин, - на нас ни служи астралното тяло, което действа главно в гърдите, в дишането, което след това се преобразува в реч.
към текста >>

116. ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 18 април 1923 г. GA_349 Животът на човека и животът на земята - Същност на християнството

Днес в училище казват: ние трябва да знаем: какво е светлината?
А тези, който искат да попречат на антропосо-фията, искат хората да си останат глупаци, за да няма за какво да си спомнят. Господа, много важно е да се разбере, че човек трябва отначало да се научи правилно да използва мислите. Днес хората изискват определения за мислите, изискват в книгите да има правилни определения. За това са знаели още в Древна Гърция, господа. Там училищното обучение на хората се е градило на определения. Днес в училище казват: ние трябва да знаем: какво е светлината? - Имах един приятел, с който заедно ходехме в началното училище, но след това аз преминах в друго училище. Той стана учител, след като завърши педагогическо училище. След седемнадесет години го срещнах отново и определено беше станал учител. Попитах го: Как преподаваш за светлината? - той отговори: Светлината е причината, поради която тялото притежава зрение.
към текста >>

Попитах го: Как преподаваш за светлината?
Там училищното обучение на хората се е градило на определения. Днес в училище казват: ние трябва да знаем: какво е светлината? - Имах един приятел, с който заедно ходехме в началното училище, но след това аз преминах в друго училище. Той стана учител, след като завърши педагогическо училище. След седемнадесет години го срещнах отново и определено беше станал учител. Попитах го: Как преподаваш за светлината? - той отговори: Светлината е причината, поради която тялото притежава зрение. Тук няма какво да се възрази. Със същия успех той би могъл да каже: Какво е бедността? Бедността произхожда от нищетата! Качеството на определенията е същото.
към текста >>

- той отговори: Светлината е причината, поради която тялото притежава зрение.
Днес в училище казват: ние трябва да знаем: какво е светлината? - Имах един приятел, с който заедно ходехме в началното училище, но след това аз преминах в друго училище. Той стана учител, след като завърши педагогическо училище. След седемнадесет години го срещнах отново и определено беше станал учител. Попитах го: Как преподаваш за светлината? - той отговори: Светлината е причината, поради която тялото притежава зрение. Тук няма какво да се възрази. Със същия успех той би могъл да каже: Какво е бедността? Бедността произхожда от нищетата! Качеството на определенията е същото. Обаче тези глупости се налага да се изучават.
към текста >>

117. СЪЩНОСТ НА ХРИСТИЯНСТВОТО. ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 21 април 1923 г. GA_349 Животът на човека и животът на земята - Същност на християнството

Но той знае, че ако свети светлина, значи има душа, движещото е душевното; знаещият възприема това.
Виждате ли, Юлиан е бил прав. Ето в какво е работата: както вие във вашето тяло имате душа и дух, така и Слънцето има Душа и Дух. Това ви казва този, който е познал душевното. Той не казва, че венерината мухоловка има душа, защото би било глупост да се каже, че всичко, извършващо целенасочени движения, има душа. Но той знае, че ако свети светлина, значи има душа, движещото е душевното; знаещият възприема това. И така, било е известно: Слънцето съдържа в себе си живо Същество.
към текста >>

118. ТРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 9 май 1923 г. GA_349 Животът на човека и животът на земята - Същност на християнството

Но работното ми помещение се намираше в тясна уличка, където даже през деня нямаше светлина.
Викът на кондуктора «Клафам роуд! » ме пробуди от съня, но аз използвах част от нощта да нахвърлям на хартия, макар и частично, образите от съня. Така се появи структурната теория. По подобен начин ми се яви и теорията за бензола. По времето на моето пребиваване в Гент, в Белгия, живеех в елегантна ергенска стая на главната улица. Но работното ми помещение се намираше в тясна уличка, където даже през деня нямаше светлина. Това не е беда за химика, който прекарва часовете през деня в лабораторията. Седях там и си водех записки в дневника, но работата не вървеше и умът ми беше зает с друго. Придърпах стола до камината и се унесох в дрямка. И отново пред очите ми запърхаха атоми. Този път по-малки групи скромно се държаха настрани, на заден план.
към текста >>

119. Бележки. GA_349 Животът на човека и животът на земята - Същност на християнството

Светлината трябва да премине през капката, тоест тя трябва да бъде пречупена (рефракция), след това обаче тя - понеже стоим между Слънцето и капката - трябва да се върне назад, следователно да се отрази».
11. Обаче има известни разлики между учението за цветовете според Нютон и учението за цветовете според Гьоте: Необходимо е да приемем за сведение, че дадените материали за дъгата носят ескизен характер, дадени са само като намек, освен това стенограмата съдържа пропуски. В издаденото под редакцията на Р. Щайнер в кюршнеровската «Немска национална литература» 1897 г., «Учение за цвета на Гьоте» се съдържа следната забележка на Гьоте по повод на дъгата: «Дъгата е един от случаите на рефракция, може би най-сложното от всичките й проявления». В изданието има следната забележка на Р. Щайнер: «Дъгата е резултат от отделни явления, предизвиквани в дъждовната капка. Светлината трябва да премине през капката, тоест тя трябва да бъде пречупена (рефракция), след това обаче тя - понеже стоим между Слънцето и капката - трябва да се върне назад, следователно да се отрази». Том 5, с. 329.
към текста >>

Но работното ми помещение се намираше в тясна уличка, където даже през деня нямаше светлина.
Викът на кондуктора «Клафам роуд! » ме пробуди от съня, но аз използвах част от нощта да нахвърлям на хартия, макар и час-тично, образите от съня. Така се появи структурната теория. По подобен начин ми се яви и теорията за бензола. По времето на моето пребиваване в Гент, в Белгия, живеех в елегантна ергенска стая на главната улица. Но работното ми помещение се намираше в тясна уличка, където даже през деня нямаше светлина. Това не е беда за химика, който прекарва часовете през деня в лабораторията. Седях там и си водех записки в дневника, но работата не вървеше и умът ми беше зает с друго. Придърпах стола до камината и се унесох в дрямка. И отново пред очите ми запърхаха атоми. Този път по-малки групи скромно се държаха настрани, на заден план.
към текста >>

120. Съдържание GA_351 Човекът и светът - Действието на духа в природата - За същноста на пчелите

Яйцето трябва винаги да съдържа влага, която има сол; гъсеницата се стреми към светлината, пашкулът се затваря напълно благодарение на физическите земни сили; пеперудата следва само светлината, тя не понася повече тежестта.
Навсякъде в природата присъства духът. Опити във въздухоплаването, изхождащи от полета на пеперудата. Пеперудата се появява по един много сложен начин: яйце, гъсеница, пашкул и превръщане в пеперуда. Яйцето трябва винаги да съдържа влага, която има сол; гъсеницата се стреми към светлината, пашкулът се затваря напълно благодарение на физическите земни сили; пеперудата следва само светлината, тя не понася повече тежестта. Азът и светът на пеперудата. Жълтият цвят на лъва. Инкарнатът. Попова лъжичка и жаба, хриле и белодробно дишане. Изследване с помощта на микроскоп. Дейността на съвременната наука.
към текста >>

Навсякъде, където се употребява сода, трябва да възникне светлина.
Водородът е разпространен навсякъде във всемира. Размножаването като другия край на мисленето. Във всичко, в което е налице размножаването, трябва да действа водородът. Мировият фосфор. Содата и нейното приложение в техниката и природата. Навсякъде, където се употребява сода, трябва да възникне светлина. Целият живот възниква всъщност от правилното взаимодействие между водорода и содата. Ако змията не получава водород, тя не е способна да формира вътре в себе си черупка за яйцата. Външният водород и външната сода и вътрешният водород и вътрешната сода. Принцирът на по-висшето развитие: това, което се съдържа вън в света, става вътрешно в съществата, в по-висшите животни и хората. Как са възникнали нисшите същества.
към текста >>

Както от въглищата се извлича слънчевата топлина, така малкото детенце взема в майчината утроба тази слънчева светлина, която е била складирана там: то я взема отвътре.
Синилната киселина в кометите. Значението на кометите в цялата вселена. Разликата между говорещите много атиняни и по-малко, но по-смислено говорещите спартанци. Вътрешната топлина прогонва желанието за говорене, външната топлина възбужда това желание. В тъмнината не може да се развива нищо. Както от въглищата се извлича слънчевата топлина, така малкото детенце взема в майчината утроба тази слънчева светлина, която е била складирана там: то я взема отвътре. Кометите и метеорите като носители на цианкалий във въздуха. Безсилие. Сок от трънки. Михаиловият празник като празник на свободата. Ликург, законодателят от Спарта.
към текста >>

Възприятието на светлина и цвят при пчелите.
Обсъждане на статия от вестник «Швейцарско пчеларство» на проф. д-р Бутел-Рипен: «Виждат ли пчелите цветове, невидими за нас? » Пчелите имат нещо средно между обонятелното и вкусовото сетиво. Възприятието на светлина и цвят при пчелите. Светенето на пчелата-майка. Пчелата възприема чрез светлината химически въздействия, които тя много силно усеща. Финото обонятелно сетиво на котката. Обонятелното сетиво на полицейското куче. Изкуственото подхранване на пчелите.
към текста >>

Пчелата възприема чрез светлината химически въздействия, които тя много силно усеща.
Обсъждане на статия от вестник «Швейцарско пчеларство» на проф. д-р Бутел-Рипен: «Виждат ли пчелите цветове, невидими за нас? » Пчелите имат нещо средно между обонятелното и вкусовото сетиво. Възприятието на светлина и цвят при пчелите. Светенето на пчелата-майка. Пчелата възприема чрез светлината химически въздействия, които тя много силно усеща. Финото обонятелно сетиво на котката. Обонятелното сетиво на полицейското куче. Изкуственото подхранване на пчелите. Добавяне на чай от лайка в храната на пчелите.
към текста >>

Как реагират пчелите на електрическа светлина.
Взаимопомощта на пчелите в пчелния кошер. Пчелният кошер като единно цяло. Какво означава изкуственото развъждане на пчели. За цената на меда. Какво да направите в случай на непоносимост към мед. Как реагират пчелите на електрическа светлина. Влияние на зодиакалните знаци върху производството на мед.
към текста >>

121. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 8 октомври 1923 г. Същността на пеперудите GA_351 Човекът и светът - Действието на духа в природата - За същноста на пчелите

На всички ви е познато това впечатляващо явление: ако запалите някъде лампа, в стаята долитат всякакви насекоми, привлечени от светлината на лампата, устремяват се към нея, и то така глупаво, че изгарят.
Гъсеницата има сетивни органи и ето, тя излиза на светло. Сега тя е станала съвсем различно същество от яйцето. Яйцето изцяло се е превърнало в гъсеница. И тъй като гъсеницата се намира на светло и има сетивни органи, това произвежда на гъсеницата вътрешно впечатление. Това доста радикално се изразява в някои явления. На всички ви е познато това впечатляващо явление: ако запалите някъде лампа, в стаята долитат всякакви насекоми, привлечени от светлината на лампата, устремяват се към нея, и то така глупаво, че изгарят. Защо е това? Разбира се, при гъсеницата това не става, но стремеж към това има и тя. Гъсеницата по същия начин е привлечена от слънчевата светлина, тя, бих казал, направо сладострастно се стреми към нея, както и насекомите, устремяващи се в пламъка на свещта; само че гъсеницата не може да се издигне към Слънцето. Ако тя би могла да се издигне и полети към Слънцето, много скоро гъсеници съвсем нямаше да останат, те всички биха излетели към Слънцето, всички биха излетели нанякъде. На тях им се иска това, но земното притегляне ги удържа и те не могат да го направят.
към текста >>

Гъсеницата по същия начин е привлечена от слънчевата светлина, тя, бих казал, направо сладострастно се стреми към нея, както и насекомите, устремяващи се в пламъка на свещта; само че гъсеницата не може да се издигне към Слънцето.
И тъй като гъсеницата се намира на светло и има сетивни органи, това произвежда на гъсеницата вътрешно впечатление. Това доста радикално се изразява в някои явления. На всички ви е познато това впечатляващо явление: ако запалите някъде лампа, в стаята долитат всякакви насекоми, привлечени от светлината на лампата, устремяват се към нея, и то така глупаво, че изгарят. Защо е това? Разбира се, при гъсеницата това не става, но стремеж към това има и тя. Гъсеницата по същия начин е привлечена от слънчевата светлина, тя, бих казал, направо сладострастно се стреми към нея, както и насекомите, устремяващи се в пламъка на свещта; само че гъсеницата не може да се издигне към Слънцето. Ако тя би могла да се издигне и полети към Слънцето, много скоро гъсеници съвсем нямаше да останат, те всички биха излетели към Слънцето, всички биха излетели нанякъде. На тях им се иска това, но земното притегляне ги удържа и те не могат да го направят. Така, разглеждайки гъсеницата, ние откриваме, че тя има стремеж, има воля към светлината. Но да осъществи това тя не може. И какво прави?
към текста >>

Така, разглеждайки гъсеницата, ние откриваме, че тя има стремеж, има воля към светлината.
Защо е това? Разбира се, при гъсеницата това не става, но стремеж към това има и тя. Гъсеницата по същия начин е привлечена от слънчевата светлина, тя, бих казал, направо сладострастно се стреми към нея, както и насекомите, устремяващи се в пламъка на свещта; само че гъсеницата не може да се издигне към Слънцето. Ако тя би могла да се издигне и полети към Слънцето, много скоро гъсеници съвсем нямаше да останат, те всички биха излетели към Слънцето, всички биха излетели нанякъде. На тях им се иска това, но земното притегляне ги удържа и те не могат да го направят. Така, разглеждайки гъсеницата, ние откриваме, че тя има стремеж, има воля към светлината. Но да осъществи това тя не може. И какво прави?
към текста >>

Представете си: ето лъч светлина, ето гъсеница (изобразява го на рисунката).
Представете си: ето лъч светлина, ето гъсеница (изобразява го на рисунката). Сега гъсеницата преде нишка, при което тя пълзи по хода на светлинния лъч. Гъсеницата преде нишка по хода на светлинния лъч, а когато през нощта светлинният лъч го няма, тя се омотава в тази нишка; през деня тя отново преде нишката в светлинния лъч, а през нощта се завива в нея. Така около нея се появява обвивка. Гъсеницата сякаш се разтваря в светлината, умира в светлината, подобно на насекомото, отиващо в огъня; макар и да не може да се издигне към Слънцето, тя влиза в светлинния лъч; своето собствено тяло тя изприда в тази нишка и прави около себе си пашкул - както го наричат, - тоест нишки, сплетени заедно. Копринената гъсеница преде коприната според движението на светлината.
към текста >>

Гъсеницата сякаш се разтваря в светлината, умира в светлината, подобно на насекомото, отиващо в огъня; макар и да не може да се издигне към Слънцето, тя влиза в светлинния лъч; своето собствено тяло тя изприда в тази нишка и прави около себе си пашкул - както го наричат, - тоест нишки, сплетени заедно.
Представете си: ето лъч светлина, ето гъсеница (изобразява го на рисунката). Сега гъсеницата преде нишка, при което тя пълзи по хода на светлинния лъч. Гъсеницата преде нишка по хода на светлинния лъч, а когато през нощта светлинният лъч го няма, тя се омотава в тази нишка; през деня тя отново преде нишката в светлинния лъч, а през нощта се завива в нея. Така около нея се появява обвивка. Гъсеницата сякаш се разтваря в светлината, умира в светлината, подобно на насекомото, отиващо в огъня; макар и да не може да се издигне към Слънцето, тя влиза в светлинния лъч; своето собствено тяло тя изприда в тази нишка и прави около себе си пашкул - както го наричат, - тоест нишки, сплетени заедно. Копринената гъсеница преде коприната според движението на светлината. Така, получавайки коприна от копринените буби, вие уверено бихте могли да кажете: какво е това? - Това е изпредена светлина! Това е земна материя, изпредена по направлението на светлинния лъч. И ако някъде видите пашкул, това е чиста изпредена слънчева светлина, пръстенообразно стегнато земно вещество, изпредено според движението на слънчевия лъч.
към текста >>

Копринената гъсеница преде коприната според движението на светлината.
Представете си: ето лъч светлина, ето гъсеница (изобразява го на рисунката). Сега гъсеницата преде нишка, при което тя пълзи по хода на светлинния лъч. Гъсеницата преде нишка по хода на светлинния лъч, а когато през нощта светлинният лъч го няма, тя се омотава в тази нишка; през деня тя отново преде нишката в светлинния лъч, а през нощта се завива в нея. Така около нея се появява обвивка. Гъсеницата сякаш се разтваря в светлината, умира в светлината, подобно на насекомото, отиващо в огъня; макар и да не може да се издигне към Слънцето, тя влиза в светлинния лъч; своето собствено тяло тя изприда в тази нишка и прави около себе си пашкул - както го наричат, - тоест нишки, сплетени заедно. Копринената гъсеница преде коприната според движението на светлината. Така, получавайки коприна от копринените буби, вие уверено бихте могли да кажете: какво е това? - Това е изпредена светлина! Това е земна материя, изпредена по направлението на светлинния лъч. И ако някъде видите пашкул, това е чиста изпредена слънчева светлина, пръстенообразно стегнато земно вещество, изпредено според движението на слънчевия лъч.
към текста >>

- Това е изпредена светлина!
Гъсеницата преде нишка по хода на светлинния лъч, а когато през нощта светлинният лъч го няма, тя се омотава в тази нишка; през деня тя отново преде нишката в светлинния лъч, а през нощта се завива в нея. Така около нея се появява обвивка. Гъсеницата сякаш се разтваря в светлината, умира в светлината, подобно на насекомото, отиващо в огъня; макар и да не може да се издигне към Слънцето, тя влиза в светлинния лъч; своето собствено тяло тя изприда в тази нишка и прави около себе си пашкул - както го наричат, - тоест нишки, сплетени заедно. Копринената гъсеница преде коприната според движението на светлината. Така, получавайки коприна от копринените буби, вие уверено бихте могли да кажете: какво е това? - Това е изпредена светлина! Това е земна материя, изпредена по направлението на светлинния лъч. И ако някъде видите пашкул, това е чиста изпредена слънчева светлина, пръстенообразно стегнато земно вещество, изпредено според движението на слънчевия лъч.
към текста >>

И ако някъде видите пашкул, това е чиста изпредена слънчева светлина, пръстенообразно стегнато земно вещество, изпредено според движението на слънчевия лъч.
Гъсеницата сякаш се разтваря в светлината, умира в светлината, подобно на насекомото, отиващо в огъня; макар и да не може да се издигне към Слънцето, тя влиза в светлинния лъч; своето собствено тяло тя изприда в тази нишка и прави около себе си пашкул - както го наричат, - тоест нишки, сплетени заедно. Копринената гъсеница преде коприната според движението на светлината. Така, получавайки коприна от копринените буби, вие уверено бихте могли да кажете: какво е това? - Това е изпредена светлина! Това е земна материя, изпредена по направлението на светлинния лъч. И ако някъде видите пашкул, това е чиста изпредена слънчева светлина, пръстенообразно стегнато земно вещество, изпредено според движението на слънчевия лъч.
към текста >>

И така, стигнахме до стадия на пашкула, на пръстенообразната изпредена светлина; поради това, че тя се явява изпредена слънчева светлина, се осъществява вече нещо друго, за разлика от насекомото, хвърлящо се в пламъка; тук то изгаря в пламъка на свещта и нищо вече не може да направи.
И така, стигнахме до стадия на пашкула, на пръстенообразната изпредена светлина; поради това, че тя се явява изпредена слънчева светлина, се осъществява вече нещо друго, за разлика от насекомото, хвърлящо се в пламъка; тук то изгаря в пламъка на свещта и нищо вече не може да направи. Но ако насекомото би могло със същата бързина, с която се хвърля в пламъка, да натъче около себе си по хода на лъчите такъв пашкул, вътре от този огън, от този пламък би се появило ново животно. Само поради изгарянето това не става. Интересното е, че благодарение на това може да се разбере, какво всъщност иска насекомото, което кръжи вечер из стаята и се хвърля в огъня: то иска да се размножи, иска да загине, за да се възроди в нов облик. Обаче то се заблуждава, тъй като не може да си направи толкова бързо обвивка. Но гъсеницата с нейната бавност може да си направи такава обвивка; тя закача тази обвивка-пашкул и след това силата на Слънцето, уловена в тази обвивка, станала пленница в нея, тази сила може да създава вътре в обвивката пеперудата, която после като слънчево творение излита навън и като слънчево творение се движи.
към текста >>

Вие виждате, че пеперудата е сътворена от светлина; но светлината трябва първо да поеме в себе си земната материя и да се превърне в пашкул; в какавидата тя би трябвало да се превърне в нишка.
Не, то не иска да умре, а иска да се върне в нова форма. Преминавайки през пламъка, то иска да се преобрази. И смъртта навсякъде е такава: смъртта не е унищожаване на съществата, а ако стане по правилен начин, тя се превръща за тях само в преображение. Това е първото, което ние виждаме тук. Второто, което виждаме - това е дълбинната връзка между всичко съществуващо в природата. Вие виждате, че пеперудата е сътворена от светлина; но светлината трябва първо да поеме в себе си земната материя и да се превърне в пашкул; в какавидата тя би трябвало да се превърне в нишка. Всичко, което възниква като същества в животинския свят, е създадено от светлината. Също и човекът се създава от светлина посредством тези процеси, които стават благодарение на оплождането на женската яйцеклетка; вътре в човека светлината я защитава с помощта на обвивка. Светлината наистина е това, което създава човека в тялото на майката, тук се създават условия, за да може човек да се появи от светлината. И на пеперудата следва да гледаме като на възникнала от светлината, която е била предварително уловена.
към текста >>

Всичко, което възниква като същества в животинския свят, е създадено от светлината.
Преминавайки през пламъка, то иска да се преобрази. И смъртта навсякъде е такава: смъртта не е унищожаване на съществата, а ако стане по правилен начин, тя се превръща за тях само в преображение. Това е първото, което ние виждаме тук. Второто, което виждаме - това е дълбинната връзка между всичко съществуващо в природата. Вие виждате, че пеперудата е сътворена от светлина; но светлината трябва първо да поеме в себе си земната материя и да се превърне в пашкул; в какавидата тя би трябвало да се превърне в нишка. Всичко, което възниква като същества в животинския свят, е създадено от светлината. Също и човекът се създава от светлина посредством тези процеси, които стават благодарение на оплождането на женската яйцеклетка; вътре в човека светлината я защитава с помощта на обвивка. Светлината наистина е това, което създава човека в тялото на майката, тук се създават условия, за да може човек да се появи от светлината. И на пеперудата следва да гледаме като на възникнала от светлината, която е била предварително уловена.
към текста >>

Също и човекът се създава от светлина посредством тези процеси, които стават благодарение на оплождането на женската яйцеклетка; вътре в човека светлината я защитава с помощта на обвивка.
И смъртта навсякъде е такава: смъртта не е унищожаване на съществата, а ако стане по правилен начин, тя се превръща за тях само в преображение. Това е първото, което ние виждаме тук. Второто, което виждаме - това е дълбинната връзка между всичко съществуващо в природата. Вие виждате, че пеперудата е сътворена от светлина; но светлината трябва първо да поеме в себе си земната материя и да се превърне в пашкул; в какавидата тя би трябвало да се превърне в нишка. Всичко, което възниква като същества в животинския свят, е създадено от светлината. Също и човекът се създава от светлина посредством тези процеси, които стават благодарение на оплождането на женската яйцеклетка; вътре в човека светлината я защитава с помощта на обвивка. Светлината наистина е това, което създава човека в тялото на майката, тук се създават условия, за да може човек да се появи от светлината. И на пеперудата следва да гледаме като на възникнала от светлината, която е била предварително уловена.
към текста >>

Светлината наистина е това, което създава човека в тялото на майката, тук се създават условия, за да може човек да се появи от светлината.
Това е първото, което ние виждаме тук. Второто, което виждаме - това е дълбинната връзка между всичко съществуващо в природата. Вие виждате, че пеперудата е сътворена от светлина; но светлината трябва първо да поеме в себе си земната материя и да се превърне в пашкул; в какавидата тя би трябвало да се превърне в нишка. Всичко, което възниква като същества в животинския свят, е създадено от светлината. Също и човекът се създава от светлина посредством тези процеси, които стават благодарение на оплождането на женската яйцеклетка; вътре в човека светлината я защитава с помощта на обвивка. Светлината наистина е това, което създава човека в тялото на майката, тук се създават условия, за да може човек да се появи от светлината. И на пеперудата следва да гледаме като на възникнала от светлината, която е била предварително уловена.
към текста >>

И на пеперудата следва да гледаме като на възникнала от светлината, която е била предварително уловена.
Второто, което виждаме - това е дълбинната връзка между всичко съществуващо в природата. Вие виждате, че пеперудата е сътворена от светлина; но светлината трябва първо да поеме в себе си земната материя и да се превърне в пашкул; в какавидата тя би трябвало да се превърне в нишка. Всичко, което възниква като същества в животинския свят, е създадено от светлината. Също и човекът се създава от светлина посредством тези процеси, които стават благодарение на оплождането на женската яйцеклетка; вътре в човека светлината я защитава с помощта на обвивка. Светлината наистина е това, което създава човека в тялото на майката, тук се създават условия, за да може човек да се появи от светлината. И на пеперудата следва да гледаме като на възникнала от светлината, която е била предварително уловена.
към текста >>

Какво създава Слънцето в тази улавяна светлина?
Разноцветната пеперуда пърха наоколо. Въобще цветовете ние откриваме при светлинните явления. В топлите страни всички птици имат чудесна цветна окраска, тъй като там Слънцето действа с най-голяма сила. Какво създава Слънцето в тази улавяна светлина? Тук се създават краски, тук винаги се създават цветове. Така стои работата и с пеперудата. Окраската при пеперудата се появява благодарение на това, което извършва светлината в качеството си на пленник. Пеперудата може да се разбере само тогава, когато се представи като творение, произтичащо от чиста светлина; тя създава в нея разноцветната окраска.
към текста >>

Окраската при пеперудата се появява благодарение на това, което извършва светлината в качеството си на пленник.
Въобще цветовете ние откриваме при светлинните явления. В топлите страни всички птици имат чудесна цветна окраска, тъй като там Слънцето действа с най-голяма сила. Какво създава Слънцето в тази улавяна светлина? Тук се създават краски, тук винаги се създават цветове. Така стои работата и с пеперудата. Окраската при пеперудата се появява благодарение на това, което извършва светлината в качеството си на пленник. Пеперудата може да се разбере само тогава, когато се представи като творение, произтичащо от чиста светлина; тя създава в нея разноцветната окраска.
към текста >>

Пеперудата може да се разбере само тогава, когато се представи като творение, произтичащо от чиста светлина; тя създава в нея разноцветната окраска.
В топлите страни всички птици имат чудесна цветна окраска, тъй като там Слънцето действа с най-голяма сила. Какво създава Слънцето в тази улавяна светлина? Тук се създават краски, тук винаги се създават цветове. Така стои работата и с пеперудата. Окраската при пеперудата се появява благодарение на това, което извършва светлината в качеството си на пленник. Пеперудата може да се разбере само тогава, когато се представи като творение, произтичащо от чиста светлина; тя създава в нея разноцветната окраска.
към текста >>

Гъсеницата не може да се развива като цялостно същество само в земята и водата, тоест в разтворен варовик и вода; на нея освен влажност, тоест вода, й е необходима и светлина; и така, влага и светлина.
Но Слънцето не прави само това. Работата стои така: разглеждайки яйцето, ние откриваме вътре леко подсолена влага. Солта - това е земното начало, земята; влажността - това е водата. Можем да кажем: яйцето трябва да се развива в земя, примесена с вода. Гъсеницата излиза на светло. Гъсеницата не може да се развива като цялостно същество само в земята и водата, тоест в разтворен варовик и вода; на нея освен влажност, тоест вода, й е необходима и светлина; и така, влага и светлина. Тези влага и светлина, които са необходими на гъсеницата, се използват от нея вече не само физически, както беше в яйцето; в тази влажност живее това, което се нарича етер, това, което аз при описанието на човека нарекох етерно тяло. Гъсеницата получава етерно тяло. И благодарение на това етерно тяло тя диша. Благодарение на етерното тяло тя всмуква това, което във въздуха е проникнато с дух. Яйцето още носи като цяло физически характер, но гъсеницата вече живее във физическо-етерното.
към текста >>

Тези влага и светлина, които са необходими на гъсеницата, се използват от нея вече не само физически, както беше в яйцето; в тази влажност живее това, което се нарича етер, това, което аз при описанието на човека нарекох етерно тяло.
Работата стои така: разглеждайки яйцето, ние откриваме вътре леко подсолена влага. Солта - това е земното начало, земята; влажността - това е водата. Можем да кажем: яйцето трябва да се развива в земя, примесена с вода. Гъсеницата излиза на светло. Гъсеницата не може да се развива като цялостно същество само в земята и водата, тоест в разтворен варовик и вода; на нея освен влажност, тоест вода, й е необходима и светлина; и така, влага и светлина. Тези влага и светлина, които са необходими на гъсеницата, се използват от нея вече не само физически, както беше в яйцето; в тази влажност живее това, което се нарича етер, това, което аз при описанието на човека нарекох етерно тяло. Гъсеницата получава етерно тяло. И благодарение на това етерно тяло тя диша. Благодарение на етерното тяло тя всмуква това, което във въздуха е проникнато с дух. Яйцето още носи като цяло физически характер, но гъсеницата вече живее във физическо-етерното. Но за гъсеницата е трудно да живее във физическо-етерното.
към текста >>

При гъсеницата работата стои така: когато излиза на светло, както показва наблюдението, тя изприда от себе си светлинните лъчи под формата на коприната на пашкула; на гъсеницата й се иска да премине в светлината, но тя не може; силата на тежестта е прекалено голяма.
И благодарение на това етерно тяло тя диша. Благодарение на етерното тяло тя всмуква това, което във въздуха е проникнато с дух. Яйцето още носи като цяло физически характер, но гъсеницата вече живее във физическо-етерното. Но за гъсеницата е трудно да живее във физическо-етерното. Тя има в себе си твърде много тежка земна материя. При гъсеницата работата стои така: когато излиза на светло, както показва наблюдението, тя изприда от себе си светлинните лъчи под формата на коприната на пашкула; на гъсеницата й се иска да премине в светлината, но тя не може; силата на тежестта е прекалено голяма. Тя не може да достигне светлината, под която се намира. Затова се стреми сама себе си да вкара в светлината, тя иска да се излее в светлината, иска да живее и по-нататък в светлина. Какво прави тя? Тя се омотава със слънчевите лъчи, откъсвайки се от Земята; тя прави около себе си пашкул. Гъсеницата, преминавайки в какавидата, съвсем се изолира от земните сили.
към текста >>

Тя не може да достигне светлината, под която се намира.
Благодарение на етерното тяло тя всмуква това, което във въздуха е проникнато с дух. Яйцето още носи като цяло физически характер, но гъсеницата вече живее във физическо-етерното. Но за гъсеницата е трудно да живее във физическо-етерното. Тя има в себе си твърде много тежка земна материя. При гъсеницата работата стои така: когато излиза на светло, както показва наблюдението, тя изприда от себе си светлинните лъчи под формата на коприната на пашкула; на гъсеницата й се иска да премине в светлината, но тя не може; силата на тежестта е прекалено голяма. Тя не може да достигне светлината, под която се намира. Затова се стреми сама себе си да вкара в светлината, тя иска да се излее в светлината, иска да живее и по-нататък в светлина. Какво прави тя? Тя се омотава със слънчевите лъчи, откъсвайки се от Земята; тя прави около себе си пашкул. Гъсеницата, преминавайки в какавидата, съвсем се изолира от земните сили. Сега вътре в какавидата, там, където изчезва «червеят», се намират астралните сили, там няма вече земни сили, там няма вече етерни сили, а само астрални, съвсем духовни сили - тях съдържа какавидата в себе си, - и тези астрални сили живеят в пленената, в уловената светлина.
към текста >>

Затова се стреми сама себе си да вкара в светлината, тя иска да се излее в светлината, иска да живее и по-нататък в светлина.
Яйцето още носи като цяло физически характер, но гъсеницата вече живее във физическо-етерното. Но за гъсеницата е трудно да живее във физическо-етерното. Тя има в себе си твърде много тежка земна материя. При гъсеницата работата стои така: когато излиза на светло, както показва наблюдението, тя изприда от себе си светлинните лъчи под формата на коприната на пашкула; на гъсеницата й се иска да премине в светлината, но тя не може; силата на тежестта е прекалено голяма. Тя не може да достигне светлината, под която се намира. Затова се стреми сама себе си да вкара в светлината, тя иска да се излее в светлината, иска да живее и по-нататък в светлина. Какво прави тя? Тя се омотава със слънчевите лъчи, откъсвайки се от Земята; тя прави около себе си пашкул. Гъсеницата, преминавайки в какавидата, съвсем се изолира от земните сили. Сега вътре в какавидата, там, където изчезва «червеят», се намират астралните сили, там няма вече земни сили, там няма вече етерни сили, а само астрални, съвсем духовни сили - тях съдържа какавидата в себе си, - и тези астрални сили живеят в пленената, в уловената светлина. Пленената светлина винаги има в себе си духовни сили, астрални сили.
към текста >>

Сега вътре в какавидата, там, където изчезва «червеят», се намират астралните сили, там няма вече земни сили, там няма вече етерни сили, а само астрални, съвсем духовни сили - тях съдържа какавидата в себе си, - и тези астрални сили живеят в пленената, в уловената светлина.
Тя не може да достигне светлината, под която се намира. Затова се стреми сама себе си да вкара в светлината, тя иска да се излее в светлината, иска да живее и по-нататък в светлина. Какво прави тя? Тя се омотава със слънчевите лъчи, откъсвайки се от Земята; тя прави около себе си пашкул. Гъсеницата, преминавайки в какавидата, съвсем се изолира от земните сили. Сега вътре в какавидата, там, където изчезва «червеят», се намират астралните сили, там няма вече земни сили, там няма вече етерни сили, а само астрални, съвсем духовни сили - тях съдържа какавидата в себе си, - и тези астрални сили живеят в пленената, в уловената светлина. Пленената светлина винаги има в себе си духовни сили, астрални сили. Именно тези астрални сили създават пеперудата. И пеперудата, тъй като тя като цяло се състои от тези астрални сили, може сега да кръжи, летейки във въздуха, което гъсеницата не може; пеперудата може да следва светлината. Тя следва само светлината и е неподвластна вече на тежестта. Вследствие на това самоотдаване тежестта на пеперудата се изключва.
към текста >>

Пленената светлина винаги има в себе си духовни сили, астрални сили.
Затова се стреми сама себе си да вкара в светлината, тя иска да се излее в светлината, иска да живее и по-нататък в светлина. Какво прави тя? Тя се омотава със слънчевите лъчи, откъсвайки се от Земята; тя прави около себе си пашкул. Гъсеницата, преминавайки в какавидата, съвсем се изолира от земните сили. Сега вътре в какавидата, там, където изчезва «червеят», се намират астралните сили, там няма вече земни сили, там няма вече етерни сили, а само астрални, съвсем духовни сили - тях съдържа какавидата в себе си, - и тези астрални сили живеят в пленената, в уловената светлина. Пленената светлина винаги има в себе си духовни сили, астрални сили. Именно тези астрални сили създават пеперудата. И пеперудата, тъй като тя като цяло се състои от тези астрални сили, може сега да кръжи, летейки във въздуха, което гъсеницата не може; пеперудата може да следва светлината. Тя следва само светлината и е неподвластна вече на тежестта. Вследствие на това самоотдаване тежестта на пеперудата се изключва. Така че може да се каже: пеперудата е съзряла до степен „Аз“.
към текста >>

И пеперудата, тъй като тя като цяло се състои от тези астрални сили, може сега да кръжи, летейки във въздуха, което гъсеницата не може; пеперудата може да следва светлината.
Тя се омотава със слънчевите лъчи, откъсвайки се от Земята; тя прави около себе си пашкул. Гъсеницата, преминавайки в какавидата, съвсем се изолира от земните сили. Сега вътре в какавидата, там, където изчезва «червеят», се намират астралните сили, там няма вече земни сили, там няма вече етерни сили, а само астрални, съвсем духовни сили - тях съдържа какавидата в себе си, - и тези астрални сили живеят в пленената, в уловената светлина. Пленената светлина винаги има в себе си духовни сили, астрални сили. Именно тези астрални сили създават пеперудата. И пеперудата, тъй като тя като цяло се състои от тези астрални сили, може сега да кръжи, летейки във въздуха, което гъсеницата не може; пеперудата може да следва светлината. Тя следва само светлината и е неподвластна вече на тежестта. Вследствие на това самоотдаване тежестта на пеперудата се изключва. Така че може да се каже: пеперудата е съзряла до степен „Аз“. „Азът“ - това е, в което, както виждаме, кръжи пеперудата. Ние, хората, имаме нашия „аз“ в нас.
към текста >>

Тя следва само светлината и е неподвластна вече на тежестта.
Гъсеницата, преминавайки в какавидата, съвсем се изолира от земните сили. Сега вътре в какавидата, там, където изчезва «червеят», се намират астралните сили, там няма вече земни сили, там няма вече етерни сили, а само астрални, съвсем духовни сили - тях съдържа какавидата в себе си, - и тези астрални сили живеят в пленената, в уловената светлина. Пленената светлина винаги има в себе си духовни сили, астрални сили. Именно тези астрални сили създават пеперудата. И пеперудата, тъй като тя като цяло се състои от тези астрални сили, може сега да кръжи, летейки във въздуха, което гъсеницата не може; пеперудата може да следва светлината. Тя следва само светлината и е неподвластна вече на тежестта. Вследствие на това самоотдаване тежестта на пеперудата се изключва. Така че може да се каже: пеперудата е съзряла до степен „Аз“. „Азът“ - това е, в което, както виждаме, кръжи пеперудата. Ние, хората, имаме нашия „аз“ в нас. Пеперудата го има извън себе си.
към текста >>

„Азът“ всъщност се явява светлината.
Вследствие на това самоотдаване тежестта на пеперудата се изключва. Така че може да се каже: пеперудата е съзряла до степен „Аз“. „Азът“ - това е, в което, както виждаме, кръжи пеперудата. Ние, хората, имаме нашия „аз“ в нас. Пеперудата го има извън себе си. „Азът“ всъщност се явява светлината. Той оцветява пеперудата.
към текста >>

Това е светлина.
Ако обмислите това, нещо ще ви се изясни. Вие всички винаги казвате за себе си „аз“. Какво означава това, когато казвате за себе си „аз“? Виждате ли, всеки път, когато казвате за себе си „аз“, във вашия мозък избухва малко пламъче, което обаче е невъзможно да се види с обикновеното зрение. Това е светлина. Ако аз кажа за себе си „аз“, предизвиквам светлина в мен. Същата тази светлина, която оцветява пеперудата с цветове, аз предизвиквам в мен, когато казвам за себе си „аз“. Това действително е във висша степен интересно, намирайки се в лоното на природата, да се наблюдава, когато някой може да си каже: аз казвам за себе си „аз“; ако бих могъл да излъча този „аз“ във външния свят, това би била светлина. Този „аз“ аз удържам само благодарение на моето тяло. Ако можех да го излъчвам, с тази светлина аз бих могъл да творя истински пеперуди.
към текста >>

Ако аз кажа за себе си „аз“, предизвиквам светлина в мен.
Ако обмислите това, нещо ще ви се изясни. Вие всички винаги казвате за себе си „аз“. Какво означава това, когато казвате за себе си „аз“? Виждате ли, всеки път, когато казвате за себе си „аз“, във вашия мозък избухва малко пламъче, което обаче е невъзможно да се види с обикновеното зрение. Това е светлина. Ако аз кажа за себе си „аз“, предизвиквам светлина в мен. Същата тази светлина, която оцветява пеперудата с цветове, аз предизвиквам в мен, когато казвам за себе си „аз“. Това действително е във висша степен интересно, намирайки се в лоното на природата, да се наблюдава, когато някой може да си каже: аз казвам за себе си „аз“; ако бих могъл да излъча този „аз“ във външния свят, това би била светлина. Този „аз“ аз удържам само благодарение на моето тяло. Ако можех да го излъчвам, с тази светлина аз бих могъл да творя истински пеперуди. „Азът“ на човека притежава силата да създава истински пеперуди, въобще да създава насекоми и подобните им.
към текста >>

Същата тази светлина, която оцветява пеперудата с цветове, аз предизвиквам в мен, когато казвам за себе си „аз“.
Вие всички винаги казвате за себе си „аз“. Какво означава това, когато казвате за себе си „аз“? Виждате ли, всеки път, когато казвате за себе си „аз“, във вашия мозък избухва малко пламъче, което обаче е невъзможно да се види с обикновеното зрение. Това е светлина. Ако аз кажа за себе си „аз“, предизвиквам светлина в мен. Същата тази светлина, която оцветява пеперудата с цветове, аз предизвиквам в мен, когато казвам за себе си „аз“. Това действително е във висша степен интересно, намирайки се в лоното на природата, да се наблюдава, когато някой може да си каже: аз казвам за себе си „аз“; ако бих могъл да излъча този „аз“ във външния свят, това би била светлина. Този „аз“ аз удържам само благодарение на моето тяло. Ако можех да го излъчвам, с тази светлина аз бих могъл да творя истински пеперуди. „Азът“ на човека притежава силата да създава истински пеперуди, въобще да създава насекоми и подобните им. Виждате ли, хората смятат, че всичко е много просто.
към текста >>

Това действително е във висша степен интересно, намирайки се в лоното на природата, да се наблюдава, когато някой може да си каже: аз казвам за себе си „аз“; ако бих могъл да излъча този „аз“ във външния свят, това би била светлина.
Какво означава това, когато казвате за себе си „аз“? Виждате ли, всеки път, когато казвате за себе си „аз“, във вашия мозък избухва малко пламъче, което обаче е невъзможно да се види с обикновеното зрение. Това е светлина. Ако аз кажа за себе си „аз“, предизвиквам светлина в мен. Същата тази светлина, която оцветява пеперудата с цветове, аз предизвиквам в мен, когато казвам за себе си „аз“. Това действително е във висша степен интересно, намирайки се в лоното на природата, да се наблюдава, когато някой може да си каже: аз казвам за себе си „аз“; ако бих могъл да излъча този „аз“ във външния свят, това би била светлина. Този „аз“ аз удържам само благодарение на моето тяло. Ако можех да го излъчвам, с тази светлина аз бих могъл да творя истински пеперуди. „Азът“ на човека притежава силата да създава истински пеперуди, въобще да създава насекоми и подобните им. Виждате ли, хората смятат, че всичко е много просто. Но в древността, когато такива неща са се осъзнавали, хората са разсъждавали в гореописания смисъл.
към текста >>

Ако можех да го излъчвам, с тази светлина аз бих могъл да творя истински пеперуди.
Това е светлина. Ако аз кажа за себе си „аз“, предизвиквам светлина в мен. Същата тази светлина, която оцветява пеперудата с цветове, аз предизвиквам в мен, когато казвам за себе си „аз“. Това действително е във висша степен интересно, намирайки се в лоното на природата, да се наблюдава, когато някой може да си каже: аз казвам за себе си „аз“; ако бих могъл да излъча този „аз“ във външния свят, това би била светлина. Този „аз“ аз удържам само благодарение на моето тяло. Ако можех да го излъчвам, с тази светлина аз бих могъл да творя истински пеперуди. „Азът“ на човека притежава силата да създава истински пеперуди, въобще да създава насекоми и подобните им. Виждате ли, хората смятат, че всичко е много просто. Но в древността, когато такива неща са се осъзнавали, хората са разсъждавали в гореописания смисъл. В древния юдаизъм е имало дума: «Яхве», която е означавала същото, каквото и думата „аз“. Тази дума, звучаща в древноеврейския език като «Яхве», се е позволявало да се изговаря само от свещеника, тъй като свещеникът е бил подготвен да каже за себе си това, което думата е означавала.
към текста >>

Подобно на това вие искате да изговорите „аз“, искате да произведете всъщност истинска пеперуда, тъй като „азът“ - това е светлина.
Да, господа, но какво е това? Представете си, че между този пулт и мястото, където се намирам, би била постлана голяма пухена завивка. Вътре в нея би имало тънък пласт пух и аз, от своето място, бих искал да попадна тук; аз отивам натам, мачкам този пух, но не достигам до пулта, а трябва да се спра по средата, тъй като не мога да притискам този пух повече. Не достигам до пулта, но усещам натиска от това, на което се опирам. Подобно на това вие искате да изговорите „аз“, искате да произведете всъщност истинска пеперуда, тъй като „азът“ - това е светлина. Но вие не можете да го направите. Вместо това усещате съпротива, както и аз усещам тук съпротива, когато вървя насреща. И тази съпротива са вашите мисли. Вашите мисли възникват вътре, тъй като не ви се удава да сътворите истинска пеперуда с помощта на светлината. „Азът“ мисли мислите.
към текста >>

Вашите мисли възникват вътре, тъй като не ви се удава да сътворите истинска пеперуда с помощта на светлината.
Не достигам до пулта, но усещам натиска от това, на което се опирам. Подобно на това вие искате да изговорите „аз“, искате да произведете всъщност истинска пеперуда, тъй като „азът“ - това е светлина. Но вие не можете да го направите. Вместо това усещате съпротива, както и аз усещам тук съпротива, когато вървя насреща. И тази съпротива са вашите мисли. Вашите мисли възникват вътре, тъй като не ви се удава да сътворите истинска пеперуда с помощта на светлината. „Азът“ мисли мислите. Мислите са всъщност само образи от света на пеперудите.
към текста >>

Но и днес, ако някой говори за това, че „азът“ - това е светлина, и че тази светлина представлява същото, което, бидейки уловено, може да създаде пеперуда, че в нас, тъй като имаме приспособен за това мозък, той създава вместо пеперуди мисли, - хората по същия начин ще кажат за говорещия: той си е изгубил ума!
Виждате ли, днес става същото, което би станало сред древните евреи, ако един от тях, произнасяйки «Яхве», би видял целия свят в пеперуди; хората биха казали за него: несъмнено той е луд. Той би станал такъв, ако не е узрял да съзерцава духовното. Но и днес, ако някой говори за това, че „азът“ - това е светлина, и че тази светлина представлява същото, което, бидейки уловено, може да създаде пеперуда, че в нас, тъй като имаме приспособен за това мозък, той създава вместо пеперуди мисли, - хората по същия начин ще кажат за говорещия: той си е изгубил ума! Но такава е истината. Именно тук е разликата между истинското безумие и истината. Така че трябва да кажем: гледайки пъстрата пеперуда във въздуха, ние изпитваме същото въздействие, както ако по правилен начин бихме се чувствали в себе си и бихме казали за себе си „аз“. Пеперудата не може да каже за себе си „аз“, не могат и висшите животни, тъй като „азът“ при тях действа отвън. Когато гледате лъва с неговата червено-кафеникава жълтина, тази червено-кафеникава жълтина е външна проява на лъвския „аз“.
към текста >>

Виждате ли, вече говорих за това: необходимо е да има преход от съдържащата се във въздуха влажност към светлината.
Когато гледате лъва с неговата червено-кафеникава жълтина, тази червено-кафеникава жълтина е външна проява на лъвския „аз“. Лъвът се мисли от цялата природа и благодарение на това възниква неговата окраска. Тъй като нашето мислене е насочено отвътре навън, ние не получаваме оцветяване отвън, а получаваме цвета на кожата отвътре и него е много трудно да го имитират в живописта. Обаче нашият „аз“ с помощта на кръвта ни оцветява цялото ни тяло в този забележителен, присъщ на човека цвят, който в живописта може да се имитира само в случай, ако успеят правилно да смесят всички цветове. Природата постоянно извършва своето творчество над съществото, но творчеството й е от духовен порядък. Виждате ли, вече говорих за това: необходимо е да има преход от съдържащата се във въздуха влажност към светлината. Ето, какавидата се намира във въздух и светлина. Във вода и въздух тя се намира като гъсеница, а тук, във въздух и светлина, тя е като какавида, и след това отива все по-далеч от уловената. пленена светлина към астралното начало, което действа в нея.
към текста >>

Ето, какавидата се намира във въздух и светлина.
Лъвът се мисли от цялата природа и благодарение на това възниква неговата окраска. Тъй като нашето мислене е насочено отвътре навън, ние не получаваме оцветяване отвън, а получаваме цвета на кожата отвътре и него е много трудно да го имитират в живописта. Обаче нашият „аз“ с помощта на кръвта ни оцветява цялото ни тяло в този забележителен, присъщ на човека цвят, който в живописта може да се имитира само в случай, ако успеят правилно да смесят всички цветове. Природата постоянно извършва своето творчество над съществото, но творчеството й е от духовен порядък. Виждате ли, вече говорих за това: необходимо е да има преход от съдържащата се във въздуха влажност към светлината. Ето, какавидата се намира във въздух и светлина. Във вода и въздух тя се намира като гъсеница, а тук, във въздух и светлина, тя е като какавида, и след това отива все по-далеч от уловената. пленена светлина към астралното начало, което действа в нея.
към текста >>

Във вода и въздух тя се намира като гъсеница, а тук, във въздух и светлина, тя е като какавида, и след това отива все по-далеч от уловената.
Тъй като нашето мислене е насочено отвътре навън, ние не получаваме оцветяване отвън, а получаваме цвета на кожата отвътре и него е много трудно да го имитират в живописта. Обаче нашият „аз“ с помощта на кръвта ни оцветява цялото ни тяло в този забележителен, присъщ на човека цвят, който в живописта може да се имитира само в случай, ако успеят правилно да смесят всички цветове. Природата постоянно извършва своето творчество над съществото, но творчеството й е от духовен порядък. Виждате ли, вече говорих за това: необходимо е да има преход от съдържащата се във въздуха влажност към светлината. Ето, какавидата се намира във въздух и светлина. Във вода и въздух тя се намира като гъсеница, а тук, във въздух и светлина, тя е като какавида, и след това отива все по-далеч от уловената. пленена светлина към астралното начало, което действа в нея.
към текста >>

пленена светлина към астралното начало, което действа в нея.
Обаче нашият „аз“ с помощта на кръвта ни оцветява цялото ни тяло в този забележителен, присъщ на човека цвят, който в живописта може да се имитира само в случай, ако успеят правилно да смесят всички цветове. Природата постоянно извършва своето творчество над съществото, но творчеството й е от духовен порядък. Виждате ли, вече говорих за това: необходимо е да има преход от съдържащата се във въздуха влажност към светлината. Ето, какавидата се намира във въздух и светлина. Във вода и въздух тя се намира като гъсеница, а тук, във въздух и светлина, тя е като какавида, и след това отива все по-далеч от уловената. пленена светлина към астралното начало, което действа в нея.
към текста >>

Да допуснем, че би имало особен вид гъсеница, която, ставайки гъсеница, също иска да попадне в светлина, но тялото й не е способно да изпреде нишка, то не може това.
Още един път погледнете това: гъсеница, какавида. Представете си такова животно, което не би било в състояние да изпреде копринена нишка от собственото си тяло. Да допуснем, че би имало особен вид гъсеница, която, ставайки гъсеница, също иска да попадне в светлина, но тялото й не е способно да изпреде нишка, то не може това. Тя не е могла да направи своето тяло такова, че то да се опреде отвън. Гъсеницата преде нишка, докато не умре. Тя престава да съществува, цялото й тяло се изразходва за тази мрежа. От нея остава само мъртъв скелет. Но да допуснем, че имате работа с такова живо същество, което има в себе си материя, има в себе си вещество, което не може да бъде изпредено.
към текста >>

Какво прави това същество, ако то се окаже в положение, че е силно подложено на светлина?
Тя не е могла да направи своето тяло такова, че то да се опреде отвън. Гъсеницата преде нишка, докато не умре. Тя престава да съществува, цялото й тяло се изразходва за тази мрежа. От нея остава само мъртъв скелет. Но да допуснем, че имате работа с такова живо същество, което има в себе си материя, има в себе си вещество, което не може да бъде изпредено. Какво прави това същество, ако то се окаже в положение, че е силно подложено на светлина? Да сплете около себе си пашкул то не може. И какво прави? То преплита в самото себе си кръвоносните съдове! При това животно, ако то попадне на въздух, кръвта ще тъче вътрешно така, както гъсеницата плете пашкула отвън. Тогава ще получим животно, което, тъй като неговият живот преминава в още по-голяма степен във въздушно-водна среда, има кръвоносна система, подходяща за тази водна среда.
към текста >>

Но представете си, че животното все по-често излиза на въздух, на брега, или самото езеро пресъхва; тогава то все повече се подлага на действието на светлината, а течността отстъпва.
Да нарисуваме това по-точно. Представете си, че има някакво животно, което диша с хриле, както това и трябва да бъде в течност, то се движи в течност, във вода и има опашка; неговите кръвоносни съдове преминават тук, те преминават и в хрилете, и в опашката. Животното може да плува във вода и да диша във вода. Рибите имат хриле. С хрилете може да се диша във вода. Но представете си, че животното все по-често излиза на въздух, на брега, или самото езеро пресъхва; тогава то все повече се подлага на действието на светлината, а течността отстъпва. То стига в области, където трябва да има светлина и въздух, а не въздух и вода. Какво прави животното?
към текста >>

То стига в области, където трябва да има светлина и въздух, а не въздух и вода.
Представете си, че има някакво животно, което диша с хриле, както това и трябва да бъде в течност, то се движи в течност, във вода и има опашка; неговите кръвоносни съдове преминават тук, те преминават и в хрилете, и в опашката. Животното може да плува във вода и да диша във вода. Рибите имат хриле. С хрилете може да се диша във вода. Но представете си, че животното все по-често излиза на въздух, на брега, или самото езеро пресъхва; тогава то все повече се подлага на действието на светлината, а течността отстъпва. То стига в области, където трябва да има светлина и въздух, а не въздух и вода. Какво прави животното?
към текста >>

И така, самият този път от водно-въздушната среда към въздушно-светлинната среда, изминаван от гъсеницата до какавидата, преминава и жабата, която живее във въздушно-водна среда; но всичко това се пронизва със светлина, когато на жабата й се наложи да излезе и да се предаде на въздушно-светлинната стихия.
Това вие можете да наблюдавате в природата: това е попова лъжичка, а това - жаба! Жабата отначало е попова лъжичка с опашка и хриле и може да живее във водата. Когато тя се оказва на въздух, вътрешно прави същото, което гъсеницата прави отвън. Поповата лъжичка, която е жаба, можеща да живее във водата, от своята собствена кръвоносна система създава мрежа, която се внедрява вътре и от това, което е преминавало в кръвоносните съдове и хрилете, се образуват сега бели дробове. Това тук са били хриле и благодарение на това, че животното ги е вплело в себе си, са се появили белите дробове; тук е била опашката, а сега са се образували крачка, които са придобили подвижност благодарение на циркулацията на кръвта, привнесена в белите дробове, където вследствие на колебателните движения малко по-рано се е развило собствено сърце. И така, самият този път от водно-въздушната среда към въздушно-светлинната среда, изминаван от гъсеницата до какавидата, преминава и жабата, която живее във въздушно-водна среда; но всичко това се пронизва със светлина, когато на жабата й се наложи да излезе и да се предаде на въздушно-светлинната стихия. Въздушно-светлинната среда създава белите дробове, създава краката, докато водно-въздушната среда създава рибешката опашка и хрилете. Следователно тук постоянно действа не само това, което се намира вътре в животното, но винаги действа и цялата мирова обкръжаваща среда.
към текста >>

Той забравя за всичко, което действа в природата, в светлината, във въздуха и водата.
Понякога, разбира се, той ги води на екскурзия в природата, но тогава не говори много за това, което се намира там, във външния свят, тъй като и сам не знае за него толкова много. Цялата му наука е насочена към това, какво може да се види на задния план на изследвания обект, този обект, от който той сам е отрязал малко парченце. Каква мъдрост търси той при това? Той прави извод, че пеперудата предварително вече се съдържа вътре в яйцето, само че в микроскопичен вид. Той и не може да стигне до нищо различно, ако първо отделя и отрязва с бръснач това, което после разглежда под микроскоп! Той забравя за всичко, което действа в природата, в светлината, във въздуха и водата. Той има работа само с предметното стъкълце, към което настройва микроскопа си. По такъв начин той нищо не може да изследва истински! Може само да каже: там навън има пеперуда, но тук вътре, в това, което разглеждам под моя микроскоп, вече се намира цялата пеперуда, макар и в микроскопичен вид.
към текста >>

» Нито на светлината, нито на въздуха, нито на водата, които въпреки това ги има, не се определя участие в създаването на тази пеперуда!
Прабаба на Анна е била Екатерина, така че клетките на Анна, Мария и Гертруда вече са разположени в яйцеклетката на Екатерина, и т. н. Получаваме дълъг ред, възходящ към първата яйцеклетка - яйцеклетката на Ева. Така че хората казвали - това е бил, разбира се, най-удобният път, - човекът, живеещ днес, вече се е съдържал в микроскопичен вид вътре в яйцеклетката на Ева. Това се е наричало теория на включеността. Теорията, която съществува днес - която впрочем е много мъглява, - вече не счита за възможно да се възкачваме до Ева, но е построена съвсем в този дух и никак не е мръднала напред: «Цялата пеперуда вече се намира вътре! » Нито на светлината, нито на въздуха, нито на водата, които въпреки това ги има, не се определя участие в създаването на тази пеперуда!
към текста >>

Като погледнете тази научна процедура, как професорът води хората в своя кабинет, как им поднася там своята направо ужасна ученост, която обаче по отношение на творчеството на природата си е чиста глупост - когато погледнете това, възниква чувството: но все пак има и светлина, и въздух, и всичко останало - то е тук!
Като погледнете тази научна процедура, как професорът води хората в своя кабинет, как им поднася там своята направо ужасна ученост, която обаче по отношение на творчеството на природата си е чиста глупост - когато погледнете това, възниква чувството: но все пак има и светлина, и въздух, и всичко останало - то е тук! От всичко това професорът се отделя, той се затваря в своя научен кабинет, където по възможност има изкуствено осветление, за да не пречи светлината от прозореца на микроскопа и т. н. При това си мислите: дявол да го вземе, засядат на това яйце, в което сякаш се съдържа всичко, а въздухът, светлината и всичко останало съвременната наука праща в пенсия! Всичко това сега е пенсионирано и повече не работи. Съвременната наука нищо вече не знае за съзидателното начало във въздуха, светлината и водата, тя нищо не знае за него. Това страшно руши нашия социален живот - това, че имаме наука, която пенсионира целия свят и разглежда само това, което трябва да се гледа в микроскопа; по същия начин и държавата не се грижи за пенсионера, а само му изчислява пенсията: тя повече не се нуждае от него.
към текста >>

От всичко това професорът се отделя, той се затваря в своя научен кабинет, където по възможност има изкуствено осветление, за да не пречи светлината от прозореца на микроскопа и т. н.
Като погледнете тази научна процедура, как професорът води хората в своя кабинет, как им поднася там своята направо ужасна ученост, която обаче по отношение на творчеството на природата си е чиста глупост - когато погледнете това, възниква чувството: но все пак има и светлина, и въздух, и всичко останало - то е тук! От всичко това професорът се отделя, той се затваря в своя научен кабинет, където по възможност има изкуствено осветление, за да не пречи светлината от прозореца на микроскопа и т. н. При това си мислите: дявол да го вземе, засядат на това яйце, в което сякаш се съдържа всичко, а въздухът, светлината и всичко останало съвременната наука праща в пенсия! Всичко това сега е пенсионирано и повече не работи. Съвременната наука нищо вече не знае за съзидателното начало във въздуха, светлината и водата, тя нищо не знае за него. Това страшно руши нашия социален живот - това, че имаме наука, която пенсионира целия свят и разглежда само това, което трябва да се гледа в микроскопа; по същия начин и държавата не се грижи за пенсионера, а само му изчислява пенсията: тя повече не се нуждае от него. Не по-различно стои работата и с учения: той взема от външния свят хранителни продукти, но вече не знае как действат тези хранителни продукти, той е зает само с микроскопа, само с частиците.
към текста >>

При това си мислите: дявол да го вземе, засядат на това яйце, в което сякаш се съдържа всичко, а въздухът, светлината и всичко останало съвременната наука праща в пенсия!
Като погледнете тази научна процедура, как професорът води хората в своя кабинет, как им поднася там своята направо ужасна ученост, която обаче по отношение на творчеството на природата си е чиста глупост - когато погледнете това, възниква чувството: но все пак има и светлина, и въздух, и всичко останало - то е тук! От всичко това професорът се отделя, той се затваря в своя научен кабинет, където по възможност има изкуствено осветление, за да не пречи светлината от прозореца на микроскопа и т. н. При това си мислите: дявол да го вземе, засядат на това яйце, в което сякаш се съдържа всичко, а въздухът, светлината и всичко останало съвременната наука праща в пенсия! Всичко това сега е пенсионирано и повече не работи. Съвременната наука нищо вече не знае за съзидателното начало във въздуха, светлината и водата, тя нищо не знае за него. Това страшно руши нашия социален живот - това, че имаме наука, която пенсионира целия свят и разглежда само това, което трябва да се гледа в микроскопа; по същия начин и държавата не се грижи за пенсионера, а само му изчислява пенсията: тя повече не се нуждае от него. Не по-различно стои работата и с учения: той взема от външния свят хранителни продукти, но вече не знае как действат тези хранителни продукти, той е зает само с микроскопа, само с частиците. Като цяло светът за съвременната наука е пенсиониран лентяй.
към текста >>

Съвременната наука нищо вече не знае за съзидателното начало във въздуха, светлината и водата, тя нищо не знае за него.
Като погледнете тази научна процедура, как професорът води хората в своя кабинет, как им поднася там своята направо ужасна ученост, която обаче по отношение на творчеството на природата си е чиста глупост - когато погледнете това, възниква чувството: но все пак има и светлина, и въздух, и всичко останало - то е тук! От всичко това професорът се отделя, той се затваря в своя научен кабинет, където по възможност има изкуствено осветление, за да не пречи светлината от прозореца на микроскопа и т. н. При това си мислите: дявол да го вземе, засядат на това яйце, в което сякаш се съдържа всичко, а въздухът, светлината и всичко останало съвременната наука праща в пенсия! Всичко това сега е пенсионирано и повече не работи. Съвременната наука нищо вече не знае за съзидателното начало във въздуха, светлината и водата, тя нищо не знае за него. Това страшно руши нашия социален живот - това, че имаме наука, която пенсионира целия свят и разглежда само това, което трябва да се гледа в микроскопа; по същия начин и държавата не се грижи за пенсионера, а само му изчислява пенсията: тя повече не се нуждае от него. Не по-различно стои работата и с учения: той взема от външния свят хранителни продукти, но вече не знае как действат тези хранителни продукти, той е зает само с микроскопа, само с частиците. Като цяло светът за съвременната наука е пенсиониран лентяй. Целият ужас е в това, че обществеността не го забелязва. Обществото като цяло казва така: «О!
към текста >>

Необходимо е отново да вземем на работа пенсионираната природа; само тогава ще открием как в действителност се развива яйцето, превръщайки се в гъсеница, в какавида, как светлината се оказва уловена вътре, как вътре в нас се съдържа хванатата, уловена светлина, създаваща пъстра пеперуда, излитаща навън.
Разбира се, ако човек сам не е луд, той винаги ще може да различи гениалността от лудостта. Но днес сме отишли вече толкова далеч, че могат да съществуват цели книги, като при Ломброзо - появяващи се на немски език в рекламната универсална библиотека, - където от научна гледна точка искат да констатират, че не може да се различи геният от лудостта. Тази история не може да продължава по-нататък, иначе целият духовен живот ще се потисне. Необходимо е отново да вземем на работа пенсионираната природа; само тогава ще открием как в действителност се развива яйцето, превръщайки се в гъсеница, в какавида, как светлината се оказва уловена вътре, как вътре в нас се съдържа хванатата, уловена светлина, създаваща пъстра пеперуда, излитаща навън.
към текста >>

Ето какво исках да ви кажа в заключение на това, което говорихме, за да видите от казаното, че светлината съдържа в себе си съзидателен дух.
Ето какво исках да ви кажа в заключение на това, което говорихме, за да видите от казаното, че светлината съдържа в себе си съзидателен дух. Пеперудата възниква само тогава, когато червеят, гъсеницата, изчезне. Пеперудата се намира тук вътре, където гъсеницата умира. Нея я създава духът. Отначало навсякъде загива материята, тя изчезва; тогава духовното начало създава ново същество. Така е и с оплождането при човека.
към текста >>

Унищоженото вещество присъства тук съвсем малко; тук творят духът и светлина в „аза“ на човека.
Пеперудата се намира тук вътре, където гъсеницата умира. Нея я създава духът. Отначало навсякъде загива материята, тя изчезва; тогава духовното начало създава ново същество. Така е и с оплождането при човека. Оплождане означава, че отначало се унищожава вещество. Унищоженото вещество присъства тук съвсем малко; тук творят духът и светлина в „аза“ на човека. Ако помислите малко за това, ще можете да обобщите всичко, за което ви говорих: вече няма сляпо да разглеждате поповата лъжичка и жабата, а ще знаете защо има сърце, бели дробове и краченца, защо поповата лъжичка може да плува във вода! Всички тези неща се обединяват едно с друго. С примери за неща, които ще разширяваме, ще видите, че истинска наука, която разбира всичко това, може да възникне само в Антропософията.
към текста >>

122. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, 10 октомври 1923 г. За циановодородната киселина и азота, въглеродния двуокис и кислорода GA_351 Човекът и светът - Действието на духа в природата - За същноста на пчелите

Ако сега на Слънцето се запали светлина, ние бихме я видели доста по-късно, тъй като на светлината й трябва време, за да пристигне.
която живее тук, в цианкалия, стремящ се да се образува, тази сила, която живее тук, свързва човека на Земята със Слънцето. Така това, което живее в синилната киселина, постоянно се издига от човека към Слънцето; аз имам връзка със Слънцето и тази сила, която живее в мен за противодействие на образуването на цианкалий, който постоянно иска да се образува в моето тяло - тази сила се издига от Земята до самото Слънце. Ако тук е Земята, а тук - Слънцето - трябваше да ги нарисувам по-големи, - от човека към Слънцето постоянно се издига такъв поток от цианкалий, а от Слънцето потокът отново се връща назад. От човека към Слънцето тече този фин, разсеян цианкалий, а от Слънцето приижда обратно това, което то прави от този разсеян цианкалий. Разстоянието е двадесет милиона мили - една миля е равна на седем и половина километра. Ако сега на Слънцето се запали светлина, ние бихме я видели доста по-късно, тъй като на светлината й трябва време, за да пристигне. Така че с едно небесно тяло, толкова отдалечено от нас, ние сме свързани благодарение на това, че от нас изтича сила, постоянно стремяща се към образуване на цианкалий. Именно в костите ни постоянно се намира нещо като огнище на цианкалий, нещо като извор на цианкалий. Ако го нямаше, тогава ние бихме били доста своеобразни хора на Земята. Ако нямахме тази връзка със Слънцето, ние, оставайки неподвижни и взирайки се в Слънцето, бихме казвали: това е небесно тяло, което няма отношение към нас. Ние бихме видели, че и растенията растат; но тези растения не биха могли да растат, ако цианкалият не се местеше насам-натам.
към текста >>

Ако някой се трови с цианкалий, най-лошата опасност при това е, че цианкалият може да подкопае, да заграби със себе си душата, и човек, вместо да има възможност да продължи да живее в душата, въобще да се разпадне на частици по целия свят, да се разпространи в слънчевата светлина.
Така е била образувана Земята от Слънцето и Луната. След като са се формирали навън, ние можем да погледнем нагоре и да видим Слънце и Луна. Но когато всичко това още е било заедно, когато Слънцето, Луната и Земята са се намирали едно в друго, човек е можел да живее само като душевно-духовно същество, по друг начин е било невъзможно да се живее. Да, господа, тогава човек е бил способен, без значение на нищо, да живее като душевно-духовно същество, да живее, без значение, че никога не би могъл да придобие физическо тяло, тъй като не е имало ни кислород, ни азот, нито нищо друго. Обаче ако днес, намирайки се на Земята, приемем цианкалий вътрешно, той ще унищожи в тялото ни всички наши движения и сили за живот. Ако някой се трови с цианкалий, най-лошата опасност при това е, че цианкалият може да подкопае, да заграби със себе си душата, и човек, вместо да има възможност да продължи да живее в душата, въобще да се разпадне на частици по целия свят, да се разпространи в слънчевата светлина.
към текста >>

123. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, 13 октомври 1923 г. Разликата между хората от горещите зони и ескимосите. GA_351 Човекът и светът - Действието на духа в природата - За същноста на пчелите

Затова винаги е много добре за страдащите от преохлаждане на корема, ако долната част на тялото им се излага на светлина.
Обаче всичко това, както можете да заключите от казаното от мен, има непосредствено отношение към Слънцето. Затова винаги е много добре за страдащите от преохлаждане на корема, ако долната част на тялото им се излага на светлина. Тук например е извънредно полезна слънчевата терапия. Така че трябва да кажем: всичко това, което е свързано с черния дроб, е свързано също и със Слънцето. Дейността на Слънцето е необходима за функционирането на черния дроб. Недостигът на слънчева дейност води до нарушения на функционирането на черния дроб. Връзката между слънцето и черния дроб е много интересна.
към текста >>

Затова пък отразената слънчева светлина, светлината на Луната действа там особено активно и тази светлина способства кристализацията на снега и формирането на леда в картините с ледени цветя.
В студените области това не става, там Слънцето е с малко сили. Затова пък отразената слънчева светлина, светлината на Луната действа там особено активно и тази светлина способства кристализацията на снега и формирането на леда в картините с ледени цветя. При нас това става само тогава, когато през зимата Слънцето губи силите си. Но в областите на вечен лед, на Северния полюс или високо в планините, става това образуване на прекрасни ледени форми, тъй като Слънцето там също няма сили, тъй като то може да развива силата си само при достатъчна плътност на въздуха.
към текста >>

Белите дробове действат така, че те не се нуждаят от пряка слънчева светлина, а използват отразена слънчева светлина.
Получаваме впечатлението, че навсякъде, където свети Слънцето, има живот, живот, който се топи, отлита и се разпространява навсякъде. Там, където действа Луната, навсякъде се образуват образи, фигури. Ето мощното впечатление, получавано при това. Тези неща може да види само този, който може да разбира духовното. Работата действително стои така, че може да се каже: в белите дробове, където човек всъщност изработва слуз, са задействани лунните сили. Белите дробове действат така, че те не се нуждаят от пряка слънчева светлина, а използват отразена слънчева светлина. Когато тук, на Север, стават активни преимуществено лунните сили, а Слънцето не действа, става следното: това, което се намира вътре, в Земята, излиза навън и се издига нагоре във въздуха. Вътре, в Земята, навсякъде присъстват магнетизмът и електричеството. Земята изцяло е пълна с магнетизъм и електричество. В това, че в Земята навсякъде присъстват магнетизъм и електричество, можете да се убедите ето с какво: ако имате в станцията телеграфен апарат (изобразява го на рисунка), ако той например се намира в Дорнах, а другият - в Базел, вие можете да телеграфирате, нали така? Но можете да телеграфирате само в случай, че имате проводници.
към текста >>

Слънчевата светлина представлява сила, която неутрализира това електричество.
Ако на едно място проводникът от апарата се прекара в земята, съединявайки го със забита в нея медна пластина, а на другото място се направи същото, тогава втори проводник няма да е необходим, тъй като връзката ще бъде установена. Защо? Защото в Земята също има електричество, и това електричество се насочва от едната пластина към другата. Земята заменя проводника със своето собствено вещество. Земята изцяло е запълнена с електричество. Но ако Слънцето свети на Земята, както на екватора, както в топлите страни, това електричество, стремящо се да премине във въздуха, тутакси се унищожава. Слънчевата светлина представлява сила, която неутрализира това електричество. Но там, където слънчевата светлина е слаба, електричеството се издига нагоре във въздуха и е възможно да се види как то действа над Земята. Виждате ли, господа, северното сияние - това е електрическата сила на Земята, поток, който под влияние на лунните сили се устремява навън. Ето защо северното сияние в нашите области е много рядко, но то става често, почти постоянно в северните райони.
към текста >>

Но там, където слънчевата светлина е слаба, електричеството се издига нагоре във въздуха и е възможно да се види как то действа над Земята.
Защото в Земята също има електричество, и това електричество се насочва от едната пластина към другата. Земята заменя проводника със своето собствено вещество. Земята изцяло е запълнена с електричество. Но ако Слънцето свети на Земята, както на екватора, както в топлите страни, това електричество, стремящо се да премине във въздуха, тутакси се унищожава. Слънчевата светлина представлява сила, която неутрализира това електричество. Но там, където слънчевата светлина е слаба, електричеството се издига нагоре във въздуха и е възможно да се види как то действа над Земята. Виждате ли, господа, северното сияние - това е електрическата сила на Земята, поток, който под влияние на лунните сили се устремява навън. Ето защо северното сияние в нашите области е много рядко, но то става често, почти постоянно в северните райони.
към текста >>

Обаче в топлите страни то тутакси се посреща и поглъща от слънчевата светлина и с това се неутрализира.
Но това е безсмислица, потокът се стреми не навътре, а именно навън! Това, което прави тук науката със северното сияние, е много интересно, защото прилича на това, ако някой помисли своите дългове за свой капитал. Това е именно така. В живота е изключение човек да обърка дълговете си със свое имущество, нали така? Но ето че науката може да прави такива неща безнаказано; тя може да разглежда северното сияние като нещо прииждащо от Вселената, докато то е обусловено от това, което изтича от Земята. Обаче в топлите страни то тутакси се посреща и поглъща от слънчевата светлина и с това се неутрализира. В северните области преимуществена активност има лунната светлина, когато свети Луната; ако не свети, активността й се проявява все пак като последействие и там северното сияние, тоест изтичащото електричество става видимо. Това северно сияние е особено силно, тъй като са особено силни лунните сили. Всъщност навсякъде има нещо от северното сияние, но то не се вижда, тъй като е слабо. В нашите области северното сияние, тоест изтичащият навън поток електричество, също е слабо. Но то силно се проявява в безжичната телеграфия.
към текста >>

В северните области преимуществена активност има лунната светлина, когато свети Луната; ако не свети, активността й се проявява все пак като последействие и там северното сияние, тоест изтичащото електричество става видимо.
Това, което прави тук науката със северното сияние, е много интересно, защото прилича на това, ако някой помисли своите дългове за свой капитал. Това е именно така. В живота е изключение човек да обърка дълговете си със свое имущество, нали така? Но ето че науката може да прави такива неща безнаказано; тя може да разглежда северното сияние като нещо прииждащо от Вселената, докато то е обусловено от това, което изтича от Земята. Обаче в топлите страни то тутакси се посреща и поглъща от слънчевата светлина и с това се неутрализира. В северните области преимуществена активност има лунната светлина, когато свети Луната; ако не свети, активността й се проявява все пак като последействие и там северното сияние, тоест изтичащото електричество става видимо. Това северно сияние е особено силно, тъй като са особено силни лунните сили. Всъщност навсякъде има нещо от северното сияние, но то не се вижда, тъй като е слабо. В нашите области северното сияние, тоест изтичащият навън поток електричество, също е слабо. Но то силно се проявява в безжичната телеграфия. Там действа то.
към текста >>

Ако искате да изучавате ледените кристали, ледените картини и снежинките, трябва да изучите северното сияние и лунната светлина.
Но то силно се проявява в безжичната телеграфия. Там действа то. Това, което действа в безжичната телеграфия, е същото, което става видимо при северното сияние. Причината е в него. Електричеството в съюз с лунните сили създава ледените картини и снежинките, снежните кристали. Ако искате да изучавате ледените кристали, ледените картини и снежинките, трябва да изучите северното сияние и лунната светлина. Тъй като през зимата слънчевата сила намалява, преимущество получават лунните сили и електричеството по-малко се неутрализира и то формира от снега такива красиви кристали. Съвместното действие на Луната и електричеството - ето кое формира тези прекрасни кристали и е причина за ледените картини.
към текста >>

124. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, 20 октомври 1923 г. За същността на водорода GA_351 Човекът и светът - Действието на духа в природата - За същноста на пчелите

Виждате ли, господа, ако водородът се образува в тъмнина, както става при минния или блатен газ, неговото действие носи вреда; тук той реагира без достъп на светлина, също както и в мозъка ни.
Тук бихте могли да възразите, като кажете: сега ни казваш, че водородът оживява. Но именно водородът се съдържа в метана и тук той съвсем не оживява, а убива. Как е всъщност? Виждате ли, господа, ако водородът се образува в тъмнина, както става при минния или блатен газ, неговото действие носи вреда; тук той реагира без достъп на светлина, също както и в мозъка ни. Ако водородът се изработва на светло, тъй като и се разпространява по целия свят в светлина, той оживява. Тогава от разлагащото се, от ферментиращото той предизвиква нов живот. Защото този водород във вида, в който се намира навсякъде във Вселената, е по същество същият, като това, което се намира в нашите кибритени клечки, когато ги запалваме: той се явява фосфор. Разбира се, в химията водородът е съвсем различно вещество от фосфора: но това става, защото химията още не може да отива толкова далеч, че да обръща фосфора във водород! Но когато химията успее да се придвижи напред, тя ще може да превръща фосфора във водород.
към текста >>

Ако водородът се изработва на светло, тъй като и се разпространява по целия свят в светлина, той оживява.
Тук бихте могли да възразите, като кажете: сега ни казваш, че водородът оживява. Но именно водородът се съдържа в метана и тук той съвсем не оживява, а убива. Как е всъщност? Виждате ли, господа, ако водородът се образува в тъмнина, както става при минния или блатен газ, неговото действие носи вреда; тук той реагира без достъп на светлина, също както и в мозъка ни. Ако водородът се изработва на светло, тъй като и се разпространява по целия свят в светлина, той оживява. Тогава от разлагащото се, от ферментиращото той предизвиква нов живот. Защото този водород във вида, в който се намира навсякъде във Вселената, е по същество същият, като това, което се намира в нашите кибритени клечки, когато ги запалваме: той се явява фосфор. Разбира се, в химията водородът е съвсем различно вещество от фосфора: но това става, защото химията още не може да отива толкова далеч, че да обръща фосфора във водород! Но когато химията успее да се придвижи напред, тя ще може да превръща фосфора във водород. Така че можем да кажем: какво е водородът, разпространен навсякъде в природата?
към текста >>

Обработвайки бельото със сода, то се избелва; то става по-светло и благодарение на содата по-добре контактува със светлината.
Знаете, че когато жените или който и да е искат да изперат, добавят във водата, предназначена за прането, това, което се нарича сода. Знаете това. Може би знаете също, че това вещество, содата - тя изглежда подобно на сол и самата е сол, - това вещество намира най-широко приложение. Ако например отидете във фабрика за производство на сапун, ще разберете, че содата се използва тук като най-важен компонент. При изработката на стъкло, изработката на прозоречни стъкла тя също е много важен компонент; при прането, както знаете, содата се добавя във водата. Обработвайки бельото със сода, то се избелва; то става по-светло и благодарение на содата по-добре контактува със светлината. Има още много дейности, в които се използва сода. Така например навсякъде във фабриките, произвеждащи бои, ще намерите използване на сода. За производството на синя боя е необходима сода. Содата се използва за приготвянето на берлинския лазур. Има още едно вещество, човек го вкарва в тялото си, при това в своя природен вид то е значително по-вредно за човека, отколкото след преработка: това е тютюнът.
към текста >>

Мием го, правим го чисто, за да блести като светлина.
С помощта на сапуна ние ставаме по-чисти, иначе постоянно бихме изглеждали като коминочистачи. Така че сапунът е необходим за поддържане на чистота, но той е необходим само защото съдържа сода. За производството на стъкло е нужна сода. Стъклото е чисто и прозрачно; за да стане стъклото чисто и прозрачно, е необходима сода. По-нататък: ние перем прането си със сода. Мием го, правим го чисто, за да блести като светлина. Използваме содата за избелване. Да избелваш - значи да осветяваш. Ние винаги използваме содата там, където така или иначе възниква светлина, където светлината става по-активна, отделяйки се от мрака. Защото знаете, че и цветовете се появяват на светло[2]. Разказвал съм ви за това от най-различни гледни точки.
към текста >>

Ние винаги използваме содата там, където така или иначе възниква светлина, където светлината става по-активна, отделяйки се от мрака.
Стъклото е чисто и прозрачно; за да стане стъклото чисто и прозрачно, е необходима сода. По-нататък: ние перем прането си със сода. Мием го, правим го чисто, за да блести като светлина. Използваме содата за избелване. Да избелваш - значи да осветяваш. Ние винаги използваме содата там, където така или иначе възниква светлина, където светлината става по-активна, отделяйки се от мрака. Защото знаете, че и цветовете се появяват на светло[2]. Разказвал съм ви за това от най-различни гледни точки. Содата е необходима за производството на бои. Колкото и да е куриозно, навсякъде, където се използва сода, трябва да се появява малко светлина. При обработката на тютюна: на човека светлината му е нужна за живота; твърде тъмният тютюн не би действал възбуждащо, той би носил разрушение.
към текста >>

Колкото и да е куриозно, навсякъде, където се използва сода, трябва да се появява малко светлина.
Да избелваш - значи да осветяваш. Ние винаги използваме содата там, където така или иначе възниква светлина, където светлината става по-активна, отделяйки се от мрака. Защото знаете, че и цветовете се появяват на светло[2]. Разказвал съм ви за това от най-различни гледни точки. Содата е необходима за производството на бои. Колкото и да е куриозно, навсякъде, където се използва сода, трябва да се появява малко светлина. При обработката на тютюна: на човека светлината му е нужна за живота; твърде тъмният тютюн не би действал възбуждащо, той би носил разрушение. Содата присъства навсякъде, където тя е запазила въглената киселина и натрия; тя освобождава въглената киселина, за да можем да направим света малко по-светъл. Природата прави това в много по-значителен мащаб; защото тя е много по-умна от човека. Човекът се върти в кръг и постепенно научава как може да бъде използвана содата в света. Но природата е такава, че използва содата най-широко.
към текста >>

При обработката на тютюна: на човека светлината му е нужна за живота; твърде тъмният тютюн не би действал възбуждащо, той би носил разрушение.
Ние винаги използваме содата там, където така или иначе възниква светлина, където светлината става по-активна, отделяйки се от мрака. Защото знаете, че и цветовете се появяват на светло[2]. Разказвал съм ви за това от най-различни гледни точки. Содата е необходима за производството на бои. Колкото и да е куриозно, навсякъде, където се използва сода, трябва да се появява малко светлина. При обработката на тютюна: на човека светлината му е нужна за живота; твърде тъмният тютюн не би действал възбуждащо, той би носил разрушение. Содата присъства навсякъде, където тя е запазила въглената киселина и натрия; тя освобождава въглената киселина, за да можем да направим света малко по-светъл. Природата прави това в много по-значителен мащаб; защото тя е много по-умна от човека. Човекът се върти в кръг и постепенно научава как може да бъде използвана содата в света. Но природата е такава, че използва содата най-широко. В природата содата е разпространена навсякъде; на рисунката обозначих тази зона на разпространение с бял цвят.
към текста >>

Защото вие видяхте, че содата трябва да присъства навсякъде, където действа светлината, където възниква светлина, където се образува светлина.
Когато изследваме зараждането в малкото, откриваме, че то възниква благодарение на това, че в мъжкото семе се съдържат сода и фосфор. И двете вещества можете да откриете в мъжкото семе. Човек изхвърля при това малка част от всичко, което действа в света: малко земна сода, малко вселенски фосфор и водород; от това се образува мъжкото семе, способстващо за оплождането. Така, в малкото, а именно в зараждането, и във великото, навън, навсякъде може да се види, че, от една страна, водородът, а от друга страна, въглената киселина с натрия, тоест содата, играят съвместна роля. Виждате, господа, че природата използва содата доста по-мъдро от човека. Защото вие видяхте, че содата трябва да присъства навсякъде, където действа светлината, където възниква светлина, където се образува светлина. Ако се използва водород на тъмно, се появява метан, който убива. Ако се използва водород на светло, тогава той не убива, а поражда. И ето, природата използва водород, фосфор със сода. Следователно тя в голям мащаб осъществява това, което ние правим при избелването, при прането; тя донася на водорода светлина и благодарение на това възниква живото. Наистина е удивително как навсякъде при посредничеството на пронизания от светлина водород възниква ново същество от старото, което иначе би трябвало да умре; ако се надникне в процеса на зараждане на най-дребните организми, намираме същото.
към текста >>

Следователно тя в голям мащаб осъществява това, което ние правим при избелването, при прането; тя донася на водорода светлина и благодарение на това възниква живото.
Виждате, господа, че природата използва содата доста по-мъдро от човека. Защото вие видяхте, че содата трябва да присъства навсякъде, където действа светлината, където възниква светлина, където се образува светлина. Ако се използва водород на тъмно, се появява метан, който убива. Ако се използва водород на светло, тогава той не убива, а поражда. И ето, природата използва водород, фосфор със сода. Следователно тя в голям мащаб осъществява това, което ние правим при избелването, при прането; тя донася на водорода светлина и благодарение на това възниква живото. Наистина е удивително как навсякъде при посредничеството на пронизания от светлина водород възниква ново същество от старото, което иначе би трябвало да умре; ако се надникне в процеса на зараждане на най-дребните организми, намираме същото. Само благодарение на такъв подход възниква новата наука!
към текста >>

Наистина е удивително как навсякъде при посредничеството на пронизания от светлина водород възниква ново същество от старото, което иначе би трябвало да умре; ако се надникне в процеса на зараждане на най-дребните организми, намираме същото.
Защото вие видяхте, че содата трябва да присъства навсякъде, където действа светлината, където възниква светлина, където се образува светлина. Ако се използва водород на тъмно, се появява метан, който убива. Ако се използва водород на светло, тогава той не убива, а поражда. И ето, природата използва водород, фосфор със сода. Следователно тя в голям мащаб осъществява това, което ние правим при избелването, при прането; тя донася на водорода светлина и благодарение на това възниква живото. Наистина е удивително как навсякъде при посредничеството на пронизания от светлина водород възниква ново същество от старото, което иначе би трябвало да умре; ако се надникне в процеса на зараждане на най-дребните организми, намираме същото. Само благодарение на такъв подход възниква новата наука!
към текста >>

125. ПЕТА ЛЕКЦИЯ, 24 октомври 1923 г. За същността на кометите GA_351 Човекът и светът - Действието на духа в природата - За същноста на пчелите

А сега можем да преминем към това, към което вече съм ви обръщал тук вниманието, можем да преминем от топлината към светлината.
А сега можем да преминем към това, към което вече съм ви обръщал тук вниманието, можем да преминем от топлината към светлината. За топлината бих искал да кажа следното: помислете за това, че ако на човек му е необходимо да развива достатъчно много топлина, той трябва да стане силен човек. Ако обстоятелствата дават възможност на човека достатъчно много да се намира на слънце, поради това той трябва да стане многословен човек. Трябва само да хвърлите поглед на географията: ако отидете в Италия, където хората са изложени повече на слънце, ще видите какъв разговорлив народ е това! Ако се отправите на Север, където хората повече са подложени на студ, може би ще изпаднете в отчаяние, тъй като хората не говорят, тъй като ако на човек се налага винаги да развива вътрешната топлина, вътрешната потребност да говори изчезва. Получава се почти комична ситуация, когато някой дойде от Севера; той се кани да произнесе реч, става и нищо не казва.
към текста >>

Сега да преминем към светлината.
Когато на северен човек се наложи да говори, понеже трябва да си изработва много топлина, тъй като външна топлина там няма, този северен човек, желаейки да се представи, може да ви докара до отчаяние: той даже не започва да говори, иска да каже нещо, но не започва. Тук работата стои така: вътрешната топлина изпъжда желанието да се говори; външната топлина възбужда желанието да се говори, което получава своето оформление благодарение на изкуството. За развитието на спокойната реч спартанците не са получавали подтик от външния свят, те го получавали благодарение на своя собствен расов характер, те, без оглед на съседството си с атиняните, получавали този подтик, защото силно се смесвали с идващите от Север хора. Сред атиняните е имало например много хора, които са принадлежали към расите от горещите области и са се смесвали с атиняните; ето защо тези последните развивали цял поток от красноречие. И така, виждаме как словоохотливият човек е свързан със слънцето и топлината. Сега да преминем към светлината.
към текста >>

Казвал съм ви: пеперудата отлага яйце, от яйцето изпълзява гъсеница, гъсеницата се омотава в пашкул и от пашкула слънчевата светлина образува пеперуда, оцветена в различни цветове.
Сега да разгледаме нещо противоположно - пеперудата. Казвал съм ви: пеперудата отлага яйце, от яйцето изпълзява гъсеница, гъсеницата се омотава в пашкул и от пашкула слънчевата светлина образува пеперуда, оцветена в различни цветове. Вие виждате тук нещо противоположно - млекопитаещото (изобразява го на рисунка), това млекопитаещо, в своята матка, по съвсем скрит начин развива новото животно. Тук отново имаме две противоположности, удивителни противоположности. Само погледнете: яйцето не е скрито, ако изпълзи гъсеница, тя веднага попада на светло. Гъсеницата - казвал съм ви това - отива на светло, в съответствие със светлината тя изприда своя пашкул, за да стане какавида и пак светлината създава пеперудата. Светлината не стои в покой, тя дава окраската на пеперудата.
към текста >>

Гъсеницата - казвал съм ви това - отива на светло, в съответствие със светлината тя изприда своя пашкул, за да стане какавида и пак светлината създава пеперудата.
Сега да разгледаме нещо противоположно - пеперудата. Казвал съм ви: пеперудата отлага яйце, от яйцето изпълзява гъсеница, гъсеницата се омотава в пашкул и от пашкула слънчевата светлина образува пеперуда, оцветена в различни цветове. Вие виждате тук нещо противоположно - млекопитаещото (изобразява го на рисунка), това млекопитаещо, в своята матка, по съвсем скрит начин развива новото животно. Тук отново имаме две противоположности, удивителни противоположности. Само погледнете: яйцето не е скрито, ако изпълзи гъсеница, тя веднага попада на светло. Гъсеницата - казвал съм ви това - отива на светло, в съответствие със светлината тя изприда своя пашкул, за да стане какавида и пак светлината създава пеперудата. Светлината не стои в покой, тя дава окраската на пеперудата. Окраската възниква благодарение на светлината, светлината изгражда пеперудата.
към текста >>

Светлината не стои в покой, тя дава окраската на пеперудата.
Казвал съм ви: пеперудата отлага яйце, от яйцето изпълзява гъсеница, гъсеницата се омотава в пашкул и от пашкула слънчевата светлина образува пеперуда, оцветена в различни цветове. Вие виждате тук нещо противоположно - млекопитаещото (изобразява го на рисунка), това млекопитаещо, в своята матка, по съвсем скрит начин развива новото животно. Тук отново имаме две противоположности, удивителни противоположности. Само погледнете: яйцето не е скрито, ако изпълзи гъсеница, тя веднага попада на светло. Гъсеницата - казвал съм ви това - отива на светло, в съответствие със светлината тя изприда своя пашкул, за да стане какавида и пак светлината създава пеперудата. Светлината не стои в покой, тя дава окраската на пеперудата. Окраската възниква благодарение на светлината, светлината изгражда пеперудата.
към текста >>

Окраската възниква благодарение на светлината, светлината изгражда пеперудата.
Вие виждате тук нещо противоположно - млекопитаещото (изобразява го на рисунка), това млекопитаещо, в своята матка, по съвсем скрит начин развива новото животно. Тук отново имаме две противоположности, удивителни противоположности. Само погледнете: яйцето не е скрито, ако изпълзи гъсеница, тя веднага попада на светло. Гъсеницата - казвал съм ви това - отива на светло, в съответствие със светлината тя изприда своя пашкул, за да стане какавида и пак светлината създава пеперудата. Светлината не стои в покой, тя дава окраската на пеперудата. Окраската възниква благодарение на светлината, светлината изгражда пеперудата.
към текста >>

И напротив, ако вземем крава или куче, до ембриона, намиращ се вътре в майчината утроба, в матката, светлината няма достъп, ембрионът е съвсем затворен от външния свят и се намира в тъмнина.
И напротив, ако вземем крава или куче, до ембриона, намиращ се вътре в майчината утроба, в матката, светлината няма достъп, ембрионът е съвсем затворен от външния свят и се намира в тъмнина. И така, той трябва да се развива вътре, в тъмнина.
към текста >>

Искам да ви приведа едно сравнение: можем да се надяваме, че когато на земята останат твърде малко въглища, за нагряване ще се използва пряката слънчева светлина, малко преобразувана.
Обаче на тъмно не може да се развие нищо живо. Безсмислица е, когато се вярва, че на тъмно нещо може да се развие. Но какво става тук? Искам да ви приведа едно сравнение: можем да се надяваме, че когато на земята останат твърде малко въглища, за нагряване ще се използва пряката слънчева светлина, малко преобразувана. Днес още не става дума за това, слънчевата светлина да се използва непосредствено за отопление. Възможно е това положение да продължи не много дълго и да се намери способ, как това да се прави: днес ние използваме например каменни въглища. Но, господа, въглищата не са нищо друго освен слънчева топлина, но такава, която преди хиляди години е струила към Земята, преминавала е в дървото и се е запазила като въглища. При изгарянето извличаме от въглищата слънчевата топлина, която преди хиляди и хиляди години е струяла към Земята.
към текста >>

Днес още не става дума за това, слънчевата светлина да се използва непосредствено за отопление.
Обаче на тъмно не може да се развие нищо живо. Безсмислица е, когато се вярва, че на тъмно нещо може да се развие. Но какво става тук? Искам да ви приведа едно сравнение: можем да се надяваме, че когато на земята останат твърде малко въглища, за нагряване ще се използва пряката слънчева светлина, малко преобразувана. Днес още не става дума за това, слънчевата светлина да се използва непосредствено за отопление. Възможно е това положение да продължи не много дълго и да се намери способ, как това да се прави: днес ние използваме например каменни въглища. Но, господа, въглищата не са нищо друго освен слънчева топлина, но такава, която преди хиляди години е струила към Земята, преминавала е в дървото и се е запазила като въглища. При изгарянето извличаме от въглищата слънчевата топлина, която преди хиляди и хиляди години е струяла към Земята.
към текста >>

И както ние извличаме от въглищата слънчевата топлина, малкото детенце взема в майчината утроба тази слънчева светлина, която е била складирана там: то сега я взема отвътре.
Не мислете, че само въглищата се държат така по отношение на Слънцето, както току-що ви описах! Така, както току-що ви описах, се държат по отношение на Слънцето и другите същества, а именно всички живи същества. Поглеждайки млекопитаещото, можете да кажете: всяко малко, всяко младо животно има майка, тя на свой ред също има майка и т. н. Те винаги са поемали слънчевата топлина; тя още се намира вътре в самото животно, предава се по наследство. И както ние извличаме от въглищата слънчевата топлина, малкото детенце взема в майчината утроба тази слънчева светлина, която е била складирана там: то сега я взема отвътре. Сега знаете разликата между това, което възниква в кучето или кравата, и това, което възниква в случая на пеперудата. Пеперудата със своето яйце веднага попада във външната слънчева светлина, дава възможност на яйцето напълно да се намира под влиянието на външната слънчева светлина, докато то не се превърне в пъстра пеперуда. Кучето или кравата отвътре също изглеждат пъстро, но това не се вижда. Както във въглищата не може да се възприеме слънчевата топлина - трябва първо да се извлече навън, - така и при висше съзерцание трябва първо да се извлече от кучето или кравата това, което е заключено в тях като уловена от тях светлина. Тук вътре се намира натрупана светлина!
към текста >>

Пеперудата със своето яйце веднага попада във външната слънчева светлина, дава възможност на яйцето напълно да се намира под влиянието на външната слънчева светлина, докато то не се превърне в пъстра пеперуда.
Така, както току-що ви описах, се държат по отношение на Слънцето и другите същества, а именно всички живи същества. Поглеждайки млекопитаещото, можете да кажете: всяко малко, всяко младо животно има майка, тя на свой ред също има майка и т. н. Те винаги са поемали слънчевата топлина; тя още се намира вътре в самото животно, предава се по наследство. И както ние извличаме от въглищата слънчевата топлина, малкото детенце взема в майчината утроба тази слънчева светлина, която е била складирана там: то сега я взема отвътре. Сега знаете разликата между това, което възниква в кучето или кравата, и това, което възниква в случая на пеперудата. Пеперудата със своето яйце веднага попада във външната слънчева светлина, дава възможност на яйцето напълно да се намира под влиянието на външната слънчева светлина, докато то не се превърне в пъстра пеперуда. Кучето или кравата отвътре също изглеждат пъстро, но това не се вижда. Както във въглищата не може да се възприеме слънчевата топлина - трябва първо да се извлече навън, - така и при висше съзерцание трябва първо да се извлече от кучето или кравата това, което е заключено в тях като уловена от тях светлина. Тук вътре се намира натрупана светлина! Пеперудата е пъстра благодарение на външното въздействие: слънчевата светлина е поработила външно. А вътре в кучето или кравата навсякъде се намира вътрешна, бих казал, невидима светлина.
към текста >>

Както във въглищата не може да се възприеме слънчевата топлина - трябва първо да се извлече навън, - така и при висше съзерцание трябва първо да се извлече от кучето или кравата това, което е заключено в тях като уловена от тях светлина.
Те винаги са поемали слънчевата топлина; тя още се намира вътре в самото животно, предава се по наследство. И както ние извличаме от въглищата слънчевата топлина, малкото детенце взема в майчината утроба тази слънчева светлина, която е била складирана там: то сега я взема отвътре. Сега знаете разликата между това, което възниква в кучето или кравата, и това, което възниква в случая на пеперудата. Пеперудата със своето яйце веднага попада във външната слънчева светлина, дава възможност на яйцето напълно да се намира под влиянието на външната слънчева светлина, докато то не се превърне в пъстра пеперуда. Кучето или кравата отвътре също изглеждат пъстро, но това не се вижда. Както във въглищата не може да се възприеме слънчевата топлина - трябва първо да се извлече навън, - така и при висше съзерцание трябва първо да се извлече от кучето или кравата това, което е заключено в тях като уловена от тях светлина. Тук вътре се намира натрупана светлина! Пеперудата е пъстра благодарение на външното въздействие: слънчевата светлина е поработила външно. А вътре в кучето или кравата навсякъде се намира вътрешна, бих казал, невидима светлина. Това, което ви описах тук, хората биха могли, ако поискат, днес да установят с помощта на нашите съвършени прибори, провеждайки изследвания в лабораториите. Трябва само тотално да затъмнят лабораторията и след това биха могли да проведат сравнителен анализ на отложеното яйце и зародиша на крава или куче в неговото ранно състояние; тогава благодарение на затъмнението в помещението напълно би могла да се открие разликата, за която говоря.
към текста >>

Тук вътре се намира натрупана светлина!
И както ние извличаме от въглищата слънчевата топлина, малкото детенце взема в майчината утроба тази слънчева светлина, която е била складирана там: то сега я взема отвътре. Сега знаете разликата между това, което възниква в кучето или кравата, и това, което възниква в случая на пеперудата. Пеперудата със своето яйце веднага попада във външната слънчева светлина, дава възможност на яйцето напълно да се намира под влиянието на външната слънчева светлина, докато то не се превърне в пъстра пеперуда. Кучето или кравата отвътре също изглеждат пъстро, но това не се вижда. Както във въглищата не може да се възприеме слънчевата топлина - трябва първо да се извлече навън, - така и при висше съзерцание трябва първо да се извлече от кучето или кравата това, което е заключено в тях като уловена от тях светлина. Тук вътре се намира натрупана светлина! Пеперудата е пъстра благодарение на външното въздействие: слънчевата светлина е поработила външно. А вътре в кучето или кравата навсякъде се намира вътрешна, бих казал, невидима светлина. Това, което ви описах тук, хората биха могли, ако поискат, днес да установят с помощта на нашите съвършени прибори, провеждайки изследвания в лабораториите. Трябва само тотално да затъмнят лабораторията и след това биха могли да проведат сравнителен анализ на отложеното яйце и зародиша на крава или куче в неговото ранно състояние; тогава благодарение на затъмнението в помещението напълно би могла да се открие разликата, за която говоря. И ако се фотографира това, което не може да се види с очи - те са недостатъчно чувствителни за това, - би могло да се докаже, че яйцето на пеперудата на снимката има жълт спектър, а зародишът на кучето или кравата - син.
към текста >>

Пеперудата е пъстра благодарение на външното въздействие: слънчевата светлина е поработила външно.
Сега знаете разликата между това, което възниква в кучето или кравата, и това, което възниква в случая на пеперудата. Пеперудата със своето яйце веднага попада във външната слънчева светлина, дава възможност на яйцето напълно да се намира под влиянието на външната слънчева светлина, докато то не се превърне в пъстра пеперуда. Кучето или кравата отвътре също изглеждат пъстро, но това не се вижда. Както във въглищата не може да се възприеме слънчевата топлина - трябва първо да се извлече навън, - така и при висше съзерцание трябва първо да се извлече от кучето или кравата това, което е заключено в тях като уловена от тях светлина. Тук вътре се намира натрупана светлина! Пеперудата е пъстра благодарение на външното въздействие: слънчевата светлина е поработила външно. А вътре в кучето или кравата навсякъде се намира вътрешна, бих казал, невидима светлина. Това, което ви описах тук, хората биха могли, ако поискат, днес да установят с помощта на нашите съвършени прибори, провеждайки изследвания в лабораториите. Трябва само тотално да затъмнят лабораторията и след това биха могли да проведат сравнителен анализ на отложеното яйце и зародиша на крава или куче в неговото ранно състояние; тогава благодарение на затъмнението в помещението напълно би могла да се открие разликата, за която говоря. И ако се фотографира това, което не може да се види с очи - те са недостатъчно чувствителни за това, - би могло да се докаже, че яйцето на пеперудата на снимката има жълт спектър, а зародишът на кучето или кравата - син. Това са неща, които могат да се съзерцават духовно - при това, ако се съзерцават духовно, външни устройства не са нужни - и наличието им може също да се докаже с помощта на съвършените инструменти.
към текста >>

А вътре в кучето или кравата навсякъде се намира вътрешна, бих казал, невидима светлина.
Пеперудата със своето яйце веднага попада във външната слънчева светлина, дава възможност на яйцето напълно да се намира под влиянието на външната слънчева светлина, докато то не се превърне в пъстра пеперуда. Кучето или кравата отвътре също изглеждат пъстро, но това не се вижда. Както във въглищата не може да се възприеме слънчевата топлина - трябва първо да се извлече навън, - така и при висше съзерцание трябва първо да се извлече от кучето или кравата това, което е заключено в тях като уловена от тях светлина. Тук вътре се намира натрупана светлина! Пеперудата е пъстра благодарение на външното въздействие: слънчевата светлина е поработила външно. А вътре в кучето или кравата навсякъде се намира вътрешна, бих казал, невидима светлина. Това, което ви описах тук, хората биха могли, ако поискат, днес да установят с помощта на нашите съвършени прибори, провеждайки изследвания в лабораториите. Трябва само тотално да затъмнят лабораторията и след това биха могли да проведат сравнителен анализ на отложеното яйце и зародиша на крава или куче в неговото ранно състояние; тогава благодарение на затъмнението в помещението напълно би могла да се открие разликата, за която говоря. И ако се фотографира това, което не може да се види с очи - те са недостатъчно чувствителни за това, - би могло да се докаже, че яйцето на пеперудата на снимката има жълт спектър, а зародишът на кучето или кравата - син. Това са неща, които могат да се съзерцават духовно - при това, ако се съзерцават духовно, външни устройства не са нужни - и наличието им може също да се докаже с помощта на съвършените инструменти.
към текста >>

Следователно бихме могли да кажем: пеперудата е образувана във външната слънчева светлина, докато кравата или кучето са образувани в светлина, натрупана вътре.
Следователно бихме могли да кажем: пеперудата е образувана във външната слънчева светлина, докато кравата или кучето са образувани в светлина, натрупана вътре. Така се запознаваме с разликата между топлината, действаща отвън, която прави хората словоохотливи, светлината, действаща отвън и създаваща многоцветността на пеперудата, топлината, действаща вътре, която прави човека мълчалив и отмерен, и светлината, действаща вътре в съществото, което ражда живо потомство на този свят, потомство, което трябва да възприема светлината по вътрешен начин. Оттук бихме могли да преминем към това, което се явява предмет на нашия въпрос.
към текста >>

Така се запознаваме с разликата между топлината, действаща отвън, която прави хората словоохотливи, светлината, действаща отвън и създаваща многоцветността на пеперудата, топлината, действаща вътре, която прави човека мълчалив и отмерен, и светлината, действаща вътре в съществото, което ражда живо потомство на този свят, потомство, което трябва да възприема светлината по вътрешен начин.
Следователно бихме могли да кажем: пеперудата е образувана във външната слънчева светлина, докато кравата или кучето са образувани в светлина, натрупана вътре. Така се запознаваме с разликата между топлината, действаща отвън, която прави хората словоохотливи, светлината, действаща отвън и създаваща многоцветността на пеперудата, топлината, действаща вътре, която прави човека мълчалив и отмерен, и светлината, действаща вътре в съществото, което ражда живо потомство на този свят, потомство, което трябва да възприема светлината по вътрешен начин. Оттук бихме могли да преминем към това, което се явява предмет на нашия въпрос.
към текста >>

Както в пеперудата с нейните метаморфози всъщност нямате нищо земно, а само светлина от Вселената, както в защитените яйца имате само вселенската топлина, идваща от Слънцето, така и в самите себе си също имате вътрешната човешка топлина, която трябва да се развива вътре във вашите субстанции и която възбужда свойства, противоположни на тези, които се възбуждат от външната топлина.
А през есента трябва да го преместим в такава местност, където той ще е в състояние да възприеме нещо друго, това, което трябва да отиде в неговите телесни членове и крайници. Въглената киселина отива в главата: ние я добавяме в главата, приемайки сок от трънки. Ако ни се усмихне щастието да задържим такъв човек в течение на лятото, можем през есента да го насочим към такава местност - за не много дълъг срок, две-три седмици трябва да се намира той на такъв въздух, за който е известно, че е подложен на метеорни влияния, - тогава човекът там, благодарение на това, че сме го подкрепили през пролетта и лятото, отново може да добие истинска крепкост в своите телесни членове. Да, господа, тук имате работа с две съпътстващи въздействия. Тук имате въздействието на Земята, което се явява лунно въздействие, въздействието на Земята в сока от трънки, и след това имате космическото въздействие в това, което кометите, а в случай на липсата им, метеорните потоци, падащите звезди - са донесли на Земята; те също съдържат това, което действа от Вселената, макар и малко, но напълно достатъчно. Както в пеперудата с нейните метаморфози всъщност нямате нищо земно, а само светлина от Вселената, както в защитените яйца имате само вселенската топлина, идваща от Слънцето, така и в самите себе си също имате вътрешната човешка топлина, която трябва да се развива вътре във вашите субстанции и която възбужда свойства, противоположни на тези, които се възбуждат от външната топлина.
към текста >>

126. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, 27 октомври 1923 г. Действие на веществата във всемира и в човешкото тяло GA_351 Човекът и светът - Действието на духа в природата - За същноста на пчелите

Всичко, което е свързано с нашето мислене, с нашата глава, което е свързано с притежаването на вътрешна светлина, всичко това е свързано със содата.
Господа, аз вече съм ви казвал: содата, която неотдавна така подробно ви описах, има особено значение за всичко, което в нас е свързано с мисленето; защото содата представлява натриев бикарбонат, въглена киселина и натрий. Въглената киселина трябва да създава някакво гъделичкане нагоре в главата. Всичко, което е свързано с нашето мислене, с нашата глава, което е свързано с притежаването на вътрешна светлина, всичко това е свързано със содата. Както помните, неотдавна ви говорих за това.
към текста >>

Но можем и сами да създадем тези цветове, като за целта се прави пълно затъмняване и в стаята се оставя само малък отвор за прозоречната светлина (изобразява го на рисунката): тук имаме прозорец, тук - дупчица за светлина, тук пада светлината.
Това са цветовете, които се намират в дъгата. Виждате ли, ако в дъгата има такива цветове, тях ги създава природата. Но можем и сами да създадем тези цветове, като за целта се прави пълно затъмняване и в стаята се оставя само малък отвор за прозоречната светлина (изобразява го на рисунката): тук имаме прозорец, тук - дупчица за светлина, тук пада светлината. Сега поставяме тук спектрална призма, това е един такъв стъклен предмет; тук прониква падащата светлина и тук сега получаваме цветове като при дъгата. Можем да ги проектираме на стената.
към текста >>

Сега поставяме тук спектрална призма, това е един такъв стъклен предмет; тук прониква падащата светлина и тук сега получаваме цветове като при дъгата.
Това са цветовете, които се намират в дъгата. Виждате ли, ако в дъгата има такива цветове, тях ги създава природата. Но можем и сами да създадем тези цветове, като за целта се прави пълно затъмняване и в стаята се оставя само малък отвор за прозоречната светлина (изобразява го на рисунката): тук имаме прозорец, тук - дупчица за светлина, тук пада светлината. Сега поставяме тук спектрална призма, това е един такъв стъклен предмет; тук прониква падащата светлина и тук сега получаваме цветове като при дъгата. Можем да ги проектираме на стената.
към текста >>

И така, господа, този ред цветове, тази последователност от цветове, която тук, както в дъгата, се появява благодарение на призмата, има такова свойство, че се появява по правилен начин само ако запалим газ или използваме слънчева светлина; ако се използват други източници, тогава няма да се получи такава последователност от цветове, а ще се получат само отделни цветове.
И така, господа, този ред цветове, тази последователност от цветове, която тук, както в дъгата, се появява благодарение на призмата, има такова свойство, че се появява по правилен начин само ако запалим газ или използваме слънчева светлина; ако се използват други източници, тогава няма да се получи такава последователност от цветове, а ще се получат само отделни цветове. Ако например би могло при известни условия да се създаде затъмнение отдясно и отляво, тогава тук, в средата, ще има една красива жълта линия. Какво означава тази жълта линия?
към текста >>

И така, ако вземете пламък, пропуснете светлина в отвора и вземете призма, ще получите не слънчевия спектър, а една жълта линия.
Ако се вземе пламък и се внесе в този пламък това, за което ви разказвах тук, внесе се натрий и се изгори в този пламък, ще се получи тази жълта линия, не червена, а именно жълта. И така, ако вземете пламък, пропуснете светлина в отвора и вземете призма, ще получите не слънчевия спектър, а една жълта линия. Ако вземете съвсем малко натрий и ако го внесете в това пространство, ако внесете съвсем малко натрий, веднага ще получите тази красива жълта линия! За това съвсем не е необходим много натрий - тази прекрасна жълта линия се появява навсякъде. Даже най-нищожното количество натрий дава тази красива жълта линия.
към текста >>

Това е вещество, в което има светлина, което носи светлина.
В стомаха също трябва да има нещо, необходимо за поглъщането на храната. Така и става вътре: в стомаха се намира вещество, много приличащо на кислорода, и то постоянно се отделя от стомаха. Това е хлорът. За содата вече ви казах; содата се използва за избелване на прането и изобщо се използва при прането. Но и хлорът също може да се използва за избелване, той се съдържа в избелващата синка. Това е вещество, в което има светлина, което носи светлина. Хлорът много прилича на кислорода, той е окислител.
към текста >>

И това е прекрасно, господа, защото содата предава светлина на главата, а също и на ембриона, на човешкия зародиш, развитието на който започва основно от главата.
И така, влиянието на Марс и влиянието на кометите създават в човека свободната воля и ни дават възможност да използваме нашите телесни членове в съответствие с тази свободна воля. Но тези влияния трябва по правилен начин да си взаимодействат в човека с Меркурий. Меркурий е този, който изработва в нашия стомах необходимия състав на солната киселина. Също както в главата се нуждаем от сода, така в стомаха ни е нужно това, което идва от солната киселина. И това е прекрасно, господа, защото содата предава светлина на главата, а също и на ембриона, на човешкия зародиш, развитието на който започва основно от главата. Когато човек узрява, тогава почва да работи солната киселина, свързана със стомаха. Ако солната киселина се съедини с натрий, което става навсякъде, появява се нашата обикновена готварска сол. В стомаха се нуждаем от готварска сол. Ние не само я приемаме заедно с храната, но и я произвеждаме постоянно, за да може светлината да има достъп и тук, долу; тя прониква тук, тъй като както содата, така и готварската сол са носители на светлина.
към текста >>

Ние не само я приемаме заедно с храната, но и я произвеждаме постоянно, за да може светлината да има достъп и тук, долу; тя прониква тук, тъй като както содата, така и готварската сол са носители на светлина.
Също както в главата се нуждаем от сода, така в стомаха ни е нужно това, което идва от солната киселина. И това е прекрасно, господа, защото содата предава светлина на главата, а също и на ембриона, на човешкия зародиш, развитието на който започва основно от главата. Когато човек узрява, тогава почва да работи солната киселина, свързана със стомаха. Ако солната киселина се съедини с натрий, което става навсякъде, появява се нашата обикновена готварска сол. В стомаха се нуждаем от готварска сол. Ние не само я приемаме заедно с храната, но и я произвеждаме постоянно, за да може светлината да има достъп и тук, долу; тя прониква тук, тъй като както содата, така и готварската сол са носители на светлина.
към текста >>

127. СЕДМА ЛЕКЦИЯ, 31 октомври 1923 г. За причините на детския полиомиелит. GA_351 Човекът и светът - Действието на духа в природата - За същноста на пчелите

Това е много интересно, господа; отначало растението отдава живота си на Земята, след това растението умира, но тогава обкръжаващият въздух заедно със своята светлина отново дава живот на растението, а Мировият дух отпечатва новата растителна форма.
Това е наистина така, господа! Тук нагоре се издига дървесният сок, той умира; тук отново възниква живот, а сега се включва и въздействието на звездите, възниква това, че от камбия, който вече става твърд и жилав, благодарение на звездните влияния се изрисува новото растение; то се отпечатва тук подобно на изваяние. Тук, произлизайки от звездите, от целия космос се създава модел на това, което после се превръща в цялостната форма на растението. Виждате как тук от сферата на живота ние влизаме в сферата на духа. Защото това, което се моделира тук, се моделира от Мировия дух. Това е много интересно, господа; отначало растението отдава живота си на Земята, след това растението умира, но тогава обкръжаващият въздух заедно със своята светлина отново дава живот на растението, а Мировият дух отпечатва новата растителна форма. След това тя се съхранява в семето и израства отново по същия начин. Така че в растящото растение може да се види пътят, по който се изгражда целият растителен свят, излизайки от Земята и преминавайки през смъртта към живия дух.
към текста >>

128. ОСМА ЛЕКЦИЯ, 26 ноември 1923 г. Пчели и човек GA_351 Човекът и светът - Действието на духа в природата - За същноста на пчелите

Но тъй като новата майка, родила се благодарение на Слънцето, е донесла в кошера слънчевата светлина в своето собствено телце, тези пчели с техните малки очички изведнъж стават, бих казал, ясновиждащи, но не могат да понесат светлината от новата пчела-майка.
Появява се новата майка. Тук с цялото множество работнички, чувстващи се свързани със старата майка, става нещо много странно: техните мънички очички започват да виждат, когато се ражда новата майка. За пчелите това е непоносимо, те не могат да понесат, когато нещо тъждествено на тях се появява отстрани. През тези три малки очички на главата, тези три малки, дребнички очички, които при работничките силно се издават навън, преминава пчелната хемолимфа и всичко останало. По-рано те не са реагирали на въздействието на Слънцето. Но тъй като новата майка, родила се благодарение на Слънцето, е донесла в кошера слънчевата светлина в своето собствено телце, тези пчели с техните малки очички изведнъж стават, бих казал, ясновиждащи, но не могат да понесат светлината от новата пчела-майка. В този момент започва роенето. В това има нещо като страх пред новата царица, те сякаш са ослепени. Това е все едно да погледнеш нагоре към Слънцето. Затова пчелният рой отлита. И се налага да се създава нов кошер със старата майка и по-голямата част от работничките, които още са свързани със старата майка.
към текста >>

129. ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, 28 ноември 1923 г. За възприятието на пчелите GA_351 Човекът и светът - Действието на духа в природата - За същноста на пчелите

И така, това химическо въздействие, което така силно усеща пчелата, попадайки в ултравиолетова светлина, не възниква от тази цветова гама.
Виждате ли, пчелите лесно възприемат това, което стои в областта на черно-бялото, жълтото, сивото - защото всичко това е само затъмнено бяло - и сиво-синьото. Във всички тези цветови оттенъци няма ултравиолетови лъчи. И така, това химическо въздействие, което така силно усеща пчелата, попадайки в ултравиолетова светлина, не възниква от тази цветова гама. Ако пчелите преминат от зоната на черното, бялото, жълтото и сиво-синьото в зоната на ултравиолетовите лъчи, те усещат нещо чуждо за себе си. Там те не могат нищо да правят. Цялата работа е в това, че пчелите притежават своеобразното сетиво вкусо-обоняние. При нас обонянието и вкусовото сетиво много силно се отличават едно от друго, нали така? Вкусовото сетиво е предимно химическо сетиво.
към текста >>

Аналогично на това, приписвайки способност за виждане на пчелите, защото те реагира на ултравиолетовата светлина, би следвало да се припише такава способност за виждане и на бариевия платино-цианид.
И хората казват: значи, при това растение, при «венерината мухоловка» има душа, както при човека. Защото тя чувства приближаването на насекомото, затваря се и т. н. Да, господа, в такива случаи аз казвам: знам, че има едно устройство, конструирано така, че ако покрай него се появи животинка и закачи нещо в това устройство, то тутакси се затваря и животинката бива хваната. Това е обикновеният капан за мишки. И ако се приписва душа на «венерината мухоловка», трябва да се припише душа и на капана за мишки. Аналогично на това, приписвайки способност за виждане на пчелите, защото те реагира на ултравиолетовата светлина, би следвало да се припише такава способност за виждане и на бариевия платино-цианид.
към текста >>

Изхождайки от това, вие бихте могли да намерите причината, поради която човек - неговото тяло - проявява особена чувствителност - очите тук се нямат предвид, - към това, което става при ултравиолетова светлина, която се явява, така да се каже, химически активната съставка на светлината.
Спомнете си сега още нещо. Виждате ли, там, вътре, има още и цианид. Това е едно от съединенията на циановодородната, на синилната киселина. Казвал съм ви, че при човека именно там, където работят мускулите, винаги се образува много малко количество синилна киселина. Така че тази субстанция наподобява това, което човек постоянно изработва в своето тяло. Изхождайки от това, вие бихте могли да намерите причината, поради която човек - неговото тяло - проявява особена чувствителност - очите тук се нямат предвид, - към това, което става при ултравиолетова светлина, която се явява, така да се каже, химически активната съставка на светлината. Така че ако само ни се отдаде да намерим подход към тези неща, ще можем да формираме съждения и за самите хора.
към текста >>

Ако е поставена преграда пред светлината и тя е закрита, животното усеща наличието на такива участъци от спектъра, които са химически активни, например ултравиолетовите, или тези, които не притежават химическа активност, т.
Но към това води само духовната наука, само тя позволява да се намери този подход, обръщайки внимание, че там, където бариевият платино-цианид се подлага на особеното атакуващо въздействие, съществува своего рода чувство. А при пчелите това съществува в много голям мащаб, пчелите усещат цвета доста интензивно, но те виждат само тогава, когато се появява самостоятелно светещо същество, светещо съвсем слабо. Ето защо аз ви казах: обикновено всичко наоколо за пчелите е потопено в мрак. Но когато се появи новата пчела-майка, тя сияе за пчелите също както за нас сияят през юни светулките. Това и усещат трите малки оченца на пчелите; другите очи, по-големите по размер, имат своего рода светлоусещане, но със сумрачен характер. Ако е поставена преграда пред светлината и тя е закрита, животното усеща наличието на такива участъци от спектъра, които са химически активни, например ултравиолетовите, или тези, които не притежават химическа активност, т. е. инфрачервените.
към текста >>

Относно зрението при пчелите бих могъл да кажа следното: ако работим в помещението за презимуване на пчелите и има твърде много светлина - макар и за самия пчелар тя да е недостатъчна, -пчелите силно се възбуждат.
Относно зрението при пчелите бих могъл да кажа следното: ако работим в помещението за презимуване на пчелите и има твърде много светлина - макар и за самия пчелар тя да е недостатъчна, -пчелите силно се възбуждат. За пчелните ужилвания при роенето мога да кажа, че е общоизвестно, че първият рой дава да се разбере за него, а при следващия рой това се проявява по-малко. Ние смятаме, че младите пчели въобще не жилят, тъй като жилото им е още непригодно за това.
към текста >>

Затова не трябва да се смята за невярно това, което казах, а работата е именно в това, всички тези неща да се разглеждат в правилната светлина.
Но минава известно време и вие вече нямате възможност да си купите нещо за ядене, нали така? Почвате да гладувате и по неволя се връщате назад. Сега мога да кажа: но нима всичко не започна с неправилната постъпка на началството?! Помислете само: ако сте отделили пчелата-майка от отцепилия се рой и отново върнете този рой в кошера, той, разбира се, ще бъде принуден, тъй като старата майка я няма - което той усеща, - да признае новата майка и «да изпие горчивата чаша», тоест да се покори на неприятната необходимост. Затова не трябва да се смята за невярно това, което казах, а работата е именно в това, всички тези неща да се разглеждат в правилната светлина.
към текста >>

Неговата светлина постепенно отслабва и младата майка продължава да свети още известно време.
Доктор Щайнер: Но младата майка вече е била вътре в своята килийка, макар и като яйце. На шестнадесетия ден тя е станала възрастна пчела-майка. Тогава тя изпълзява. Девет дена преди това тя вече е била там, вътре, или като яйце, или като личинка. Особеното е това, че яйцето тук свети най-сил-но от всичко. Неговата светлина постепенно отслабва и младата майка продължава да свети още известно време. Но най-силно свети тя, когато е още във фазата на яйце или личинка. Така че е съвсем ясно, че отлетелият първи рой се е състоял от най-чувствителните пчели, които са заминали. Всичко се обяснява от факта, че докато там няма млада майка, нищо не се случва. Защото какво е младата майка? Тя е вече тук даже тогава, когато е само яйце.
към текста >>

Сега трябва да се обърне внимание върху това, че пчелите извършват брачния си полет именно под влияние на слънчевата светлина.
Ако пчелата-майка е останала неоплодена, тогава тя не донася пчели-работнички, а само търтеи и, както каза господин Мюлер, търтеи, които за нищо не стават. Това също е вярно. Потомството на неоплодената майка е безполезно, тъй като работнички тук няма. Сега трябва да се обърне внимание върху това, че пчелите извършват брачния си полет именно под влияние на слънчевата светлина.
към текста >>

Когато пчелата-майка излети и се издига високо, е очевидно, че въздействие върху нея оказва не само светлината, а и влиянието на светлината върху химическите процеси.
Отново ще видите каква голяма роля играе тук химията. Всичко ставащо тук оказва въздействие, свързано с пола на пчелите. Същността на пола е родствена на същността на химизма. Когато пчелата-майка излети и се издига високо, е очевидно, че въздействие върху нея оказва не само светлината, а и влиянието на светлината върху химическите процеси. Тук вие виждате непосредствено колко фино усещат пчелите химическата активност.
към текста >>

После вие казахте, че при работа с кошера на човек му е необходима светлина и поради това пчелите изпадат в безпокойство.
После вие казахте, че при работа с кошера на човек му е необходима светлина и поради това пчелите изпадат в безпокойство. Помислете добре: пчелите посредством светлината получават химическо въздействие, което те усещат с плашеща сила. Ако вие, човекът, дойдете при намиращите се без достъп на светлина пчели и изведнъж тя стане ярка, това действа на пчелите така, както на вас ви действа силен порив на вятъра; така, както ако бихте седели някъде и изведнъж се разтвори прозореца и се втурне силен порив на вятъра. Пчелите усещат светлината, но те усещат не само яркостта й, а я усещат като някакъв потрес, водещ ги до голямо безпокойство. Самият аз не съм виждал това, но казват, че когато пчеларят прави това, когато прониква твърде много светлина, пчелите стават страшно нервни, изпитват вътрешно безпокойство, предизвикано от това химически активно влияние на светлината и започват като малки листенца да се мятат нагоре-надолу. Те танцуват насам-натам и това е знак, че чувстват вътрешно безпокойство.
към текста >>

Помислете добре: пчелите посредством светлината получават химическо въздействие, което те усещат с плашеща сила.
После вие казахте, че при работа с кошера на човек му е необходима светлина и поради това пчелите изпадат в безпокойство. Помислете добре: пчелите посредством светлината получават химическо въздействие, което те усещат с плашеща сила. Ако вие, човекът, дойдете при намиращите се без достъп на светлина пчели и изведнъж тя стане ярка, това действа на пчелите така, както на вас ви действа силен порив на вятъра; така, както ако бихте седели някъде и изведнъж се разтвори прозореца и се втурне силен порив на вятъра. Пчелите усещат светлината, но те усещат не само яркостта й, а я усещат като някакъв потрес, водещ ги до голямо безпокойство. Самият аз не съм виждал това, но казват, че когато пчеларят прави това, когато прониква твърде много светлина, пчелите стават страшно нервни, изпитват вътрешно безпокойство, предизвикано от това химически активно влияние на светлината и започват като малки листенца да се мятат нагоре-надолу. Те танцуват насам-натам и това е знак, че чувстват вътрешно безпокойство. Хубавичко помислете: пчелите не биха станали толкова нервни, ако виждаха светлината.
към текста >>

Ако вие, човекът, дойдете при намиращите се без достъп на светлина пчели и изведнъж тя стане ярка, това действа на пчелите така, както на вас ви действа силен порив на вятъра; така, както ако бихте седели някъде и изведнъж се разтвори прозореца и се втурне силен порив на вятъра.
После вие казахте, че при работа с кошера на човек му е необходима светлина и поради това пчелите изпадат в безпокойство. Помислете добре: пчелите посредством светлината получават химическо въздействие, което те усещат с плашеща сила. Ако вие, човекът, дойдете при намиращите се без достъп на светлина пчели и изведнъж тя стане ярка, това действа на пчелите така, както на вас ви действа силен порив на вятъра; така, както ако бихте седели някъде и изведнъж се разтвори прозореца и се втурне силен порив на вятъра. Пчелите усещат светлината, но те усещат не само яркостта й, а я усещат като някакъв потрес, водещ ги до голямо безпокойство. Самият аз не съм виждал това, но казват, че когато пчеларят прави това, когато прониква твърде много светлина, пчелите стават страшно нервни, изпитват вътрешно безпокойство, предизвикано от това химически активно влияние на светлината и започват като малки листенца да се мятат нагоре-надолу. Те танцуват насам-натам и това е знак, че чувстват вътрешно безпокойство. Хубавичко помислете: пчелите не биха станали толкова нервни, ако виждаха светлината. Те биха почнали да се крият по ъглите, за да не им действа светлината.
към текста >>

Пчелите усещат светлината, но те усещат не само яркостта й, а я усещат като някакъв потрес, водещ ги до голямо безпокойство.
После вие казахте, че при работа с кошера на човек му е необходима светлина и поради това пчелите изпадат в безпокойство. Помислете добре: пчелите посредством светлината получават химическо въздействие, което те усещат с плашеща сила. Ако вие, човекът, дойдете при намиращите се без достъп на светлина пчели и изведнъж тя стане ярка, това действа на пчелите така, както на вас ви действа силен порив на вятъра; така, както ако бихте седели някъде и изведнъж се разтвори прозореца и се втурне силен порив на вятъра. Пчелите усещат светлината, но те усещат не само яркостта й, а я усещат като някакъв потрес, водещ ги до голямо безпокойство. Самият аз не съм виждал това, но казват, че когато пчеларят прави това, когато прониква твърде много светлина, пчелите стават страшно нервни, изпитват вътрешно безпокойство, предизвикано от това химически активно влияние на светлината и започват като малки листенца да се мятат нагоре-надолу. Те танцуват насам-натам и това е знак, че чувстват вътрешно безпокойство. Хубавичко помислете: пчелите не биха станали толкова нервни, ако виждаха светлината. Те биха почнали да се крият по ъглите, за да не им действа светлината.
към текста >>

Самият аз не съм виждал това, но казват, че когато пчеларят прави това, когато прониква твърде много светлина, пчелите стават страшно нервни, изпитват вътрешно безпокойство, предизвикано от това химически активно влияние на светлината и започват като малки листенца да се мятат нагоре-надолу.
После вие казахте, че при работа с кошера на човек му е необходима светлина и поради това пчелите изпадат в безпокойство. Помислете добре: пчелите посредством светлината получават химическо въздействие, което те усещат с плашеща сила. Ако вие, човекът, дойдете при намиращите се без достъп на светлина пчели и изведнъж тя стане ярка, това действа на пчелите така, както на вас ви действа силен порив на вятъра; така, както ако бихте седели някъде и изведнъж се разтвори прозореца и се втурне силен порив на вятъра. Пчелите усещат светлината, но те усещат не само яркостта й, а я усещат като някакъв потрес, водещ ги до голямо безпокойство. Самият аз не съм виждал това, но казват, че когато пчеларят прави това, когато прониква твърде много светлина, пчелите стават страшно нервни, изпитват вътрешно безпокойство, предизвикано от това химически активно влияние на светлината и започват като малки листенца да се мятат нагоре-надолу. Те танцуват насам-натам и това е знак, че чувстват вътрешно безпокойство. Хубавичко помислете: пчелите не биха станали толкова нервни, ако виждаха светлината. Те биха почнали да се крият по ъглите, за да не им действа светлината.
към текста >>

Хубавичко помислете: пчелите не биха станали толкова нервни, ако виждаха светлината.
Помислете добре: пчелите посредством светлината получават химическо въздействие, което те усещат с плашеща сила. Ако вие, човекът, дойдете при намиращите се без достъп на светлина пчели и изведнъж тя стане ярка, това действа на пчелите така, както на вас ви действа силен порив на вятъра; така, както ако бихте седели някъде и изведнъж се разтвори прозореца и се втурне силен порив на вятъра. Пчелите усещат светлината, но те усещат не само яркостта й, а я усещат като някакъв потрес, водещ ги до голямо безпокойство. Самият аз не съм виждал това, но казват, че когато пчеларят прави това, когато прониква твърде много светлина, пчелите стават страшно нервни, изпитват вътрешно безпокойство, предизвикано от това химически активно влияние на светлината и започват като малки листенца да се мятат нагоре-надолу. Те танцуват насам-натам и това е знак, че чувстват вътрешно безпокойство. Хубавичко помислете: пчелите не биха станали толкова нервни, ако виждаха светлината. Те биха почнали да се крият по ъглите, за да не им действа светлината.
към текста >>

Те биха почнали да се крият по ъглите, за да не им действа светлината.
Ако вие, човекът, дойдете при намиращите се без достъп на светлина пчели и изведнъж тя стане ярка, това действа на пчелите така, както на вас ви действа силен порив на вятъра; така, както ако бихте седели някъде и изведнъж се разтвори прозореца и се втурне силен порив на вятъра. Пчелите усещат светлината, но те усещат не само яркостта й, а я усещат като някакъв потрес, водещ ги до голямо безпокойство. Самият аз не съм виждал това, но казват, че когато пчеларят прави това, когато прониква твърде много светлина, пчелите стават страшно нервни, изпитват вътрешно безпокойство, предизвикано от това химически активно влияние на светлината и започват като малки листенца да се мятат нагоре-надолу. Те танцуват насам-натам и това е знак, че чувстват вътрешно безпокойство. Хубавичко помислете: пчелите не биха станали толкова нервни, ако виждаха светлината. Те биха почнали да се крият по ъглите, за да не им действа светлината.
към текста >>

130. ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 5 декември 1923 г. За меда GA_351 Човекът и светът - Действието на духа в природата - За същноста на пчелите

След това се задава въпросът, може ли лунната светлина, както се твърди, да оказва някакво влияние на медообразуването и образуването на цветния нектар (брой 11 на вестник «Швейцарско пчеларство»).
След това се задава въпросът, може ли лунната светлина, както се твърди, да оказва някакво влияние на медообразуването и образуването на цветния нектар (брой 11 на вестник «Швейцарско пчеларство»).
към текста >>

Предлага се въпрос: Както повечето насекоми, пчелите летят в тъмното към светлината на свещта или лампата.
Предлага се въпрос: Както повечето насекоми, пчелите летят в тъмното към светлината на свещта или лампата. Опитните пчелари ме убеждаваха, че пчелите много по-малко реагират на електрическа светлина. Ако се приближиш към пчелите със запалено джобно електрическо фенерче, те остават съвсем спокойни, все едно въобще не възприемат светлината. Едва след някое време те стават неспокойни. Светлината от керосиновата лампа или от свещта ги възбужда доста по-бързо и много по-силно. Може ли да се обясни това поведение?
към текста >>

Опитните пчелари ме убеждаваха, че пчелите много по-малко реагират на електрическа светлина.
Предлага се въпрос: Както повечето насекоми, пчелите летят в тъмното към светлината на свещта или лампата. Опитните пчелари ме убеждаваха, че пчелите много по-малко реагират на електрическа светлина. Ако се приближиш към пчелите със запалено джобно електрическо фенерче, те остават съвсем спокойни, все едно въобще не възприемат светлината. Едва след някое време те стават неспокойни. Светлината от керосиновата лампа или от свещта ги възбужда доста по-бързо и много по-силно. Може ли да се обясни това поведение?
към текста >>

Ако се приближиш към пчелите със запалено джобно електрическо фенерче, те остават съвсем спокойни, все едно въобще не възприемат светлината.
Предлага се въпрос: Както повечето насекоми, пчелите летят в тъмното към светлината на свещта или лампата. Опитните пчелари ме убеждаваха, че пчелите много по-малко реагират на електрическа светлина. Ако се приближиш към пчелите със запалено джобно електрическо фенерче, те остават съвсем спокойни, все едно въобще не възприемат светлината. Едва след някое време те стават неспокойни. Светлината от керосиновата лампа или от свещта ги възбужда доста по-бързо и много по-силно. Може ли да се обясни това поведение?
към текста >>

Светлината от керосиновата лампа или от свещта ги възбужда доста по-бързо и много по-силно.
Предлага се въпрос: Както повечето насекоми, пчелите летят в тъмното към светлината на свещта или лампата. Опитните пчелари ме убеждаваха, че пчелите много по-малко реагират на електрическа светлина. Ако се приближиш към пчелите със запалено джобно електрическо фенерче, те остават съвсем спокойни, все едно въобще не възприемат светлината. Едва след някое време те стават неспокойни. Светлината от керосиновата лампа или от свещта ги възбужда доста по-бързо и много по-силно. Може ли да се обясни това поведение?
към текста >>

И това изготвяне на бои от различни растителни субстанции имаше за следствие, че още щом куполът се осветяваше от слънчевата светлина, още щом тези същите бои се подложеха на въздействието на слънчевата светлина - това явление продължаваше доста дълго, може би месеци или години, - цветовете почнаха да потъмняват.
Доктор Щайнер: Е, господа, вие сте виждали още в стария Гьотеанум, че куполът беше изрисуван с различни бои. Тези бои се произвеждаха от чисти растителни компоненти. И това изготвяне на бои от различни растителни субстанции имаше за следствие, че още щом куполът се осветяваше от слънчевата светлина, още щом тези същите бои се подложеха на въздействието на слънчевата светлина - това явление продължаваше доста дълго, може би месеци или години, - цветовете почнаха да потъмняват. Вътре вече не можеше да се види това, което беше нарисувано. А когато се запалваше електрическото осветление, те отново ставаха видни. Затова при работа с тези бои ставаше така, че художникът, който работеше при слънчево осветление, отначало въобще не можеше да ги използва. На слънчева светлина те съвсем се променяха. И напротив, при електрическа светлина запазваха предишния си вид.
към текста >>

На слънчева светлина те съвсем се променяха.
Тези бои се произвеждаха от чисти растителни компоненти. И това изготвяне на бои от различни растителни субстанции имаше за следствие, че още щом куполът се осветяваше от слънчевата светлина, още щом тези същите бои се подложеха на въздействието на слънчевата светлина - това явление продължаваше доста дълго, може би месеци или години, - цветовете почнаха да потъмняват. Вътре вече не можеше да се види това, което беше нарисувано. А когато се запалваше електрическото осветление, те отново ставаха видни. Затова при работа с тези бои ставаше така, че художникът, който работеше при слънчево осветление, отначало въобще не можеше да ги използва. На слънчева светлина те съвсем се променяха. И напротив, при електрическа светлина запазваха предишния си вид.
към текста >>

И напротив, при електрическа светлина запазваха предишния си вид.
И това изготвяне на бои от различни растителни субстанции имаше за следствие, че още щом куполът се осветяваше от слънчевата светлина, още щом тези същите бои се подложеха на въздействието на слънчевата светлина - това явление продължаваше доста дълго, може би месеци или години, - цветовете почнаха да потъмняват. Вътре вече не можеше да се види това, което беше нарисувано. А когато се запалваше електрическото осветление, те отново ставаха видни. Затова при работа с тези бои ставаше така, че художникът, който работеше при слънчево осветление, отначало въобще не можеше да ги използва. На слънчева светлина те съвсем се променяха. И напротив, при електрическа светлина запазваха предишния си вид.
към текста >>

Така вие виждате, че химически активната слънчева светлина действа съвсем различно от електрическата светлина; вие току-що казахте, че пчелите забелязват това.
Така вие виждате, че химически активната слънчева светлина действа съвсем различно от електрическата светлина; вие току-що казахте, че пчелите забелязват това. Фактически електрическата светлина действа на всички вещества уплътняващо, тя стяга веществото, а не го разлага, не го освобождава. Вследствие на това пчелите на електрическа светлина изпитват отначало нещо подобно на малка конвулсия, която не се изпитва при слънчева светлина. След това, разбира се, те идват на себе си.
към текста >>

Фактически електрическата светлина действа на всички вещества уплътняващо, тя стяга веществото, а не го разлага, не го освобождава.
Така вие виждате, че химически активната слънчева светлина действа съвсем различно от електрическата светлина; вие току-що казахте, че пчелите забелязват това. Фактически електрическата светлина действа на всички вещества уплътняващо, тя стяга веществото, а не го разлага, не го освобождава. Вследствие на това пчелите на електрическа светлина изпитват отначало нещо подобно на малка конвулсия, която не се изпитва при слънчева светлина. След това, разбира се, те идват на себе си.
към текста >>

Вследствие на това пчелите на електрическа светлина изпитват отначало нещо подобно на малка конвулсия, която не се изпитва при слънчева светлина.
Така вие виждате, че химически активната слънчева светлина действа съвсем различно от електрическата светлина; вие току-що казахте, че пчелите забелязват това. Фактически електрическата светлина действа на всички вещества уплътняващо, тя стяга веществото, а не го разлага, не го освобождава. Вследствие на това пчелите на електрическа светлина изпитват отначало нещо подобно на малка конвулсия, която не се изпитва при слънчева светлина. След това, разбира се, те идват на себе си.
към текста >>

131. ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 10 декември 1923 г. Ядене на пчелната пита. GA_351 Човекът и светът - Действието на духа в природата - За същноста на пчелите

Ако става дума за хемолимфа, тя може да възстановява своите сили само при наличие на съответни климатични условия, което е свързано със светлина, топлина и т. н.
Те значително се отличават помежду си. Стомашният сок е кисел, той представлява киселина, както това се нарича в химията. А хемолимфата представлява това, което от гледна точка на химията има по-алкална реакция, тя не е киселинна, а само леко подкислена. Тя не е киселинна. Ако в стомашния сок има недостатъчно киселина, в организма на пчелата незабавно възникват нарушения в процеса на образуване на мед. Ако става дума за хемолимфа, тя може да възстановява своите сили само при наличие на съответни климатични условия, което е свързано със светлина, топлина и т. н.
към текста >>

132. ПЕТНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 22 декември 1923 г. Оксалова киселина, мравчена киселина, въглена киселина и тяхното значение GA_351 Човекът и светът - Действието на духа в природата - За същноста на пчелите

Насекомите са едни от най-удивителните животни и също позволяват да се хвърли светлина върху много тайни.
Но съм бил познат и с хора, живеещи на село, които смятаха това за фантастика; те просто не знаеха, че навсякъде има въздух; също както хората днес не знаят, че навсякъде има разум. Те смятат за фантасмагория, ако им се каже: също както вдишваме с дробовете въздух, така ние вдишваме, например с носа или ухото, разум. По-рано вече съм ви привеждал достатъчно примери, с които да се убедите, че разум има навсякъде. В последно време ние обсъждахме особено интересната глава от естествената наука за пчелите, осите и мравките. Малко неща в природата позволяват да се надникне дълбоко в тайните й, както това позволява да се направи поведението на насекомите. Насекомите са едни от най-удивителните животни и също позволяват да се хвърли светлина върху много тайни.
към текста >>

133. Съдържание GA_352 Природата и човекът от гл.т. на Духовната наука

Цветът на растенията като носител на светлината и коренът като носител на соли.
Миграция на сьомгата. Прелитанията на птиците. В лявата половина на човешкото тяло в по-голяма степен се съдържат земните сили, а в дясната в по-голяма степен - астрални, небесни сили. Еманципация на човека от Земята. Калканът и писията. Цветът на растенията като носител на светлината и коренът като носител на соли. Как се храни Земята и как се храни човек.
към текста >>

134. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 23 януари 1924 г. GA_352 Природата и човекът от гл.т. на Духовната наука

Причината за това е пак там, че освен всичко останало, въздействащо върху очите - такива въздействия като електрическата светлина и други подобни не са така силни, тъй като действат не отвътре, - именно прекомерната употреба на картофи е много вредна за очите, за очния нерв, тя влияе даже на възможностите на вкусовия орган - даже на вкусовия орган!
А средната част на главния мозък е изходен пункт, източник на най-важните сетивни органи. В средния мозък се намира областта на четирихълмието, там се намира зрителният, очният нерв и други подобни; даже зрението може да отслабне поради прекомерна употреба на картофи, защото именно в средния мозък е разположен зрителният център. Някои възникващи в старостта очни болести произлизат поради това, че в детството си човек е ял твърде много картофи. При човека се появява слабост на зрението, слабост на очите. Действително нещата са така, че по-рано хората в Европа значително по-рядко са страдали от възрастово отслабване на зрението, отколкото сега. Причината за това е пак там, че освен всичко останало, въздействащо върху очите - такива въздействия като електрическата светлина и други подобни не са така силни, тъй като действат не отвътре, - именно прекомерната употреба на картофи е много вредна за очите, за очния нерв, тя влияе даже на възможностите на вкусовия орган - даже на вкусовия орган! Виждате ли, тук става следното. Да допуснем, че още в детството човек яде прекалено много картофи. В по-късна възраст при такъв човек много често се наблюдава, че той не знае дали достатъчно е ял, дали е сит, защото вкусът му е нарушен от употребата на картофи. В същото време човек, употребяващ не толкова много картофи, инстинктивно знае кога се е наситил. И така, инстинктът е свързан в по-голяма степен със средния мозък и се губи поради прекомерна употреба на картофи.
към текста >>

135. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, 2 февруари 1924 г. GA_352 Природата и човекът от гл.т. на Духовната наука

Ако роговицата не беше прозрачна, светлината нямаше да прониква вътре в очите.
Костите на главата тук образуват окръглена сводеста форма (очна кухина) и в тази костна кухина, която тук, отзад, се отваря към главния мозък (вж. рис.), се намира окото. Външната граница на очите е от плътна кожа, която тук е непрозрачна. Така наречената очна ябълка е ограничена от роговица. Тук, отпред - там, където тя малко излиза навън, има изпъкналост, - тази роговица е прозрачна. Ако роговицата не беше прозрачна, светлината нямаше да прониква вътре в очите. Нарича се роговица, понеже се състои от роговидна тъкан. Тук, вътре, е разположена обвивка, състояща се от фини кръвоносни съдове. Кръвоносната система на организма влиза в окото под формата на фини, тънки кръвоносни съдове. И така, тук имаме плътна, отпред - прозрачна роговица, а тук е разположена така наречената съдова обвивка. Трета обвивка, намираща се тук, вътре, се образува от нерви; това е така наречената ретина.
към текста >>

Тук вие нещо напрягате, за да уловите светлината, и тук, в средата, става същото, което става и тук, между двете места на закрепване на ръцете.
Работата стои така: в човешко тяло има нещо много приличащо на това, което става при очния нерв; това са двете наши ръце и двете китки. Представете си, че вдигате стол. Вие напрягате ръцете отгоре надолу чак до китките. Но това, което ги съединява (с трупа), остава при това отгоре, нали така? Точно така стои работата и с очния нерв. Тук вие нещо напрягате, за да уловите светлината, и тук, в средата, става същото, което става и тук, между двете места на закрепване на ръцете. Обаче улавянето извършва тук не очният нерв - защото ако това беше очният нерв, в указаното място той би трябвало да вижда най-добре - и така, очният нерв не извършва улавянето; това, което извършва улавянето, е нещо свръхсетивно, нещо, което вече съм ви описвал. Това е «азът». Това не е физическото тяло, не е етерното тяло, даже не е астралното тяло. Това е «азът». Така че освен това, което тук вече е нарисувано, аз трябва да нарисувам за вас следното: ето този невидим «аз», който се разпространява тук.
към текста >>

Благодарение на прозрачността му човек може да получи достъп до светлината.
Господа, всичко, което се намира тук (показва го на рисунката), завършва със своего рода мускул. Този мускул поддържа очната леща. Това е съвсем прозрачно тяло. Защо то е прозрачно? Благодарение на прозрачността му човек може да получи достъп до светлината. Зад това тяло се намира плът-на течност (стъкловидното тяло). Пред него се намира още по-плътна течност и в тази плътна течност тук, отпред, плува ирисът или дъгообразната обвивка, която се прикрепва тук, близо до вената. Тя действително плува вътре в течността и оставя открит отвор за светлината. Този отвор ни се струва черен, ако погледнем в него, тъй като при това ние гледаме през цялото око към неговата черна задна стена.
към текста >>

Тя действително плува вътре в течността и оставя открит отвор за светлината.
Това е съвсем прозрачно тяло. Защо то е прозрачно? Благодарение на прозрачността му човек може да получи достъп до светлината. Зад това тяло се намира плът-на течност (стъкловидното тяло). Пред него се намира още по-плътна течност и в тази плътна течност тук, отпред, плува ирисът или дъгообразната обвивка, която се прикрепва тук, близо до вената. Тя действително плува вътре в течността и оставя открит отвор за светлината. Този отвор ни се струва черен, ако погледнем в него, тъй като при това ние гледаме през цялото око към неговата черна задна стена.
към текста >>

И доколкото - в случай, когато тя е тънка - ние през прозрачното гледаме в черното, някои хора имат сини очи (тук се подразбира законът за образуване на цвета, според Гьоте: ако гледаме към черно през осветена, прозрачна и разсейваща светлината среда, виждаме синьо; например, гледайки през атмосферата в черното мирово пространство, виждаме синьо небе - бел. пр.).
Тази дъгообразна обвивка или ирисът отпред е достатъчно прозрачен, а от задната страна той е черен. Тази черна задна стена при някои хора е много тънка. И доколкото - в случай, когато тя е тънка - ние през прозрачното гледаме в черното, някои хора имат сини очи (тук се подразбира законът за образуване на цвета, според Гьоте: ако гледаме към черно през осветена, прозрачна и разсейваща светлината среда, виждаме синьо; например, гледайки през атмосферата в черното мирово пространство, виждаме синьо небе - бел. пр.). При тези, при които тази обвивка е дебела, при които ние гледаме към дебелата задна стена на дъгообразната обвивка - при тях очите са черни или тъмни. За кафявите очи ще поговорим после.
към текста >>

136. ПЕТА ЛЕКЦИЯ, 9 февруари 1924 г. GA_352 Природата и човекът от гл.т. на Духовната наука

Всичките си люспи и кожа тя използва, за да се подложи на влиянието на светлината; затова тя и става такава златна.
Те не излизат там, където Земята е открита за хода на мировия кръговрат. Затова за рибите е много трудно да формират свои сетивни органи и органи за размножаване. От мировото пространство зависи наличието на тези органи вътре (в рибите). Затова на тях им се налага щателно да използват малкото, което с въздуха и топлината попада в морето от Космоса, за да бъдат в състояние да изградят своите сетивни органи и органи за размножаване. Но природата се грижи за всичко; можете да видите това, например при така наречената златна рибка. Всичките си люспи и кожа тя използва, за да се подложи на влиянието на светлината; затова тя и става такава златна. Рибите използват всяко обстоятелство, за да прихванат това, което попада във водата, идвайки от Космоса. Своя собствен хайвер рибите трябва да хвърлят там, където може да проникне светлина, за да може този хайвер, подобно на яйцата, да се излюпи. И така, рибите са създадени да живеят под водата; те не могат да излязат от нея. Това, което ви казвам, се отнася обаче в по-голяма степен не за пресноводните риби - защото пресните води са подложени на въздействията на Космоса, - казаното от мен се отнася основно за морските риби. Морските риби с цялото си поведение показват особеностите на устройството си; за да имат възможност да се размножават, те използват всичко, което идва в солената вода от Космоса.
към текста >>

Своя собствен хайвер рибите трябва да хвърлят там, където може да проникне светлина, за да може този хайвер, подобно на яйцата, да се излюпи.
От мировото пространство зависи наличието на тези органи вътре (в рибите). Затова на тях им се налага щателно да използват малкото, което с въздуха и топлината попада в морето от Космоса, за да бъдат в състояние да изградят своите сетивни органи и органи за размножаване. Но природата се грижи за всичко; можете да видите това, например при така наречената златна рибка. Всичките си люспи и кожа тя използва, за да се подложи на влиянието на светлината; затова тя и става такава златна. Рибите използват всяко обстоятелство, за да прихванат това, което попада във водата, идвайки от Космоса. Своя собствен хайвер рибите трябва да хвърлят там, където може да проникне светлина, за да може този хайвер, подобно на яйцата, да се излюпи. И така, рибите са създадени да живеят под водата; те не могат да излязат от нея. Това, което ви казвам, се отнася обаче в по-голяма степен не за пресноводните риби - защото пресните води са подложени на въздействията на Космоса, - казаното от мен се отнася основно за морските риби. Морските риби с цялото си поведение показват особеностите на устройството си; за да имат възможност да се размножават, те използват всичко, което идва в солената вода от Космоса.
към текста >>

Тези риби са така устроени, че са много силно подложени на земните сили, докато другите риби жадно улавят всичко, което като светлина и въздух прониква във водата.
Представете си, че тук се намира повърхността на морето (вж. рис.), под нея се намира солена морска вода, съдържаща в себе си и всевъзможни други вещества. Има някои риби, устроени по доста забележителен начин. Тези риби са така устроени, че са много силно подложени на земните сили, докато другите риби жадно улавят всичко, което като светлина и въздух прониква във водата. Те нямат бели дробове и не могат да дишат въздух; те загиват, умират на въздух, но въпреки това жадно улавят с хрилете всичко, което като светлина и въздух прониква във водата. Но има една риба - нейната по-голяма разновидност се нарича палтус, а по-малката - камбала (калкан, писия), - тази риба е много хранителна, повечето хранителни вещества се съдържат в тази риба. Само това показва, че тази риба е привързана към Земята, тъй като хранителните вещества идват от Земята. И така, камбалата се придържа към Земята. Какво бихме могли да очакваме от тази риба?
към текста >>

Те нямат бели дробове и не могат да дишат въздух; те загиват, умират на въздух, но въпреки това жадно улавят с хрилете всичко, което като светлина и въздух прониква във водата.
Представете си, че тук се намира повърхността на морето (вж. рис.), под нея се намира солена морска вода, съдържаща в себе си и всевъзможни други вещества. Има някои риби, устроени по доста забележителен начин. Тези риби са така устроени, че са много силно подложени на земните сили, докато другите риби жадно улавят всичко, което като светлина и въздух прониква във водата. Те нямат бели дробове и не могат да дишат въздух; те загиват, умират на въздух, но въпреки това жадно улавят с хрилете всичко, което като светлина и въздух прониква във водата. Но има една риба - нейната по-голяма разновидност се нарича палтус, а по-малката - камбала (калкан, писия), - тази риба е много хранителна, повечето хранителни вещества се съдържат в тази риба. Само това показва, че тази риба е привързана към Земята, тъй като хранителните вещества идват от Земята. И така, камбалата се придържа към Земята. Какво бихме могли да очакваме от тази риба?
към текста >>

Камбалата, в съответствие с устройството на тялото си, е обърната към светлината.
Ако отидете при извор, където струи удивително чиста вода, ще забележите как там всичко е зелено, какъв удивителен аромат има там, как всичко е свежо. Да, това, което създава свежест около извора, което извира, носи свежест и бодрост на целия жизнен свят. На това място Земята сякаш отваря навън, в мировото пространство своите очи, своите сетивни органи. С примерите за сьомгата и камбалата се забелязва също и следното: те отиват там, където има (космическо влияние), ръководейки се от своеобразен инстинкт, те постъпват в съответствие със свойствата на Земята. Сьомгата търси сладки води. Камбалата, в съответствие с устройството на тялото си, е обърната към светлината. Тя не може да се добере до изворите. Но и самите извори в нещо приличат на камбалата: за Земята като цяло те са това, с което тя е обърната към светлината. Камбалата, рибата, трябва да се обръща към светлината със своето собствено тяло.
към текста >>

Но и самите извори в нещо приличат на камбалата: за Земята като цяло те са това, с което тя е обърната към светлината.
На това място Земята сякаш отваря навън, в мировото пространство своите очи, своите сетивни органи. С примерите за сьомгата и камбалата се забелязва също и следното: те отиват там, където има (космическо влияние), ръководейки се от своеобразен инстинкт, те постъпват в съответствие със свойствата на Земята. Сьомгата търси сладки води. Камбалата, в съответствие с устройството на тялото си, е обърната към светлината. Тя не може да се добере до изворите. Но и самите извори в нещо приличат на камбалата: за Земята като цяло те са това, с което тя е обърната към светлината. Камбалата, рибата, трябва да се обръща към светлината със своето собствено тяло.
към текста >>

Камбалата, рибата, трябва да се обръща към светлината със своето собствено тяло.
С примерите за сьомгата и камбалата се забелязва също и следното: те отиват там, където има (космическо влияние), ръководейки се от своеобразен инстинкт, те постъпват в съответствие със свойствата на Земята. Сьомгата търси сладки води. Камбалата, в съответствие с устройството на тялото си, е обърната към светлината. Тя не може да се добере до изворите. Но и самите извори в нещо приличат на камбалата: за Земята като цяло те са това, с което тя е обърната към светлината. Камбалата, рибата, трябва да се обръща към светлината със своето собствено тяло.
към текста >>

Може да се каже така: камбалата е израз на жаждата на морето за светлина и въздух.
Тези неща са във висша степен поучителни, тъй като позволяват да се види това, което го има в човека, макар и да се наблюдава в него нещо подобно да е значително по-трудно: защото той, както вече ви казах, се е еманципирал от Земята. Но ако на такива неща изобщо не се обръща внимание, не може да се разбере животът на Земята като цяло. Всъщност работата стои така, че можем да кажем: гледайки морето, гледайки камбалата, можем навсякъде да видим как морето посредством камбалата се отваря за небето! Камбалите са доказателство за това, че морето изпитва жажда за небето, защото концентрацията на соли в морето го изолира от небето! Може да се каже така: камбалата е израз на жаждата на морето за светлина и въздух. Ако разгледаме собствения си кръговрат, и при нас, в тези места, които са по-наситени със соли, там, където се намират мускулите, има чувствителни сетивни органи, осезателни органи. В тези места човек също се открива навън, макар и по различен начин, отколкото при очите, които се отварят срещу светлината непосредствено. Тези (точки) съответстват на местата, където в морето «седи» камбалата. Камбалата се отваря срещу небето. Именно то придава на камбалата голяма съобразителност, голямата разумност.
към текста >>

В тези места човек също се открива навън, макар и по различен начин, отколкото при очите, които се отварят срещу светлината непосредствено.
Но ако на такива неща изобщо не се обръща внимание, не може да се разбере животът на Земята като цяло. Всъщност работата стои така, че можем да кажем: гледайки морето, гледайки камбалата, можем навсякъде да видим как морето посредством камбалата се отваря за небето! Камбалите са доказателство за това, че морето изпитва жажда за небето, защото концентрацията на соли в морето го изолира от небето! Може да се каже така: камбалата е израз на жаждата на морето за светлина и въздух. Ако разгледаме собствения си кръговрат, и при нас, в тези места, които са по-наситени със соли, там, където се намират мускулите, има чувствителни сетивни органи, осезателни органи. В тези места човек също се открива навън, макар и по различен начин, отколкото при очите, които се отварят срещу светлината непосредствено. Тези (точки) съответстват на местата, където в морето «седи» камбалата. Камбалата се отваря срещу небето. Именно то придава на камбалата голяма съобразителност, голямата разумност. По същия начин, както ние ставаме съобразителни и ловки, ако умеем да използваме своите тактилни органи, така и камбалата става ловка, съобразителна, тъй като се открива срещу небето. Всичко, което се намира на дъното на морето - само трябва да го понаблюдавате, - е тромаво и непохватно.
към текста >>

Цветовете са чудно оцветени, тъй като възприемат светлината.
Какво се съдържа в другите хранителни продукти? Погледнете растението, господа. Вече ви е известно, че растенията растат благодарение на това, че по течението на реките, вливащи се в морето, вътре (под земята), в обратно направление, се движат солени потоци, те се разпространяват и дават възможност на растенията да растат. И така, вътре, в земята, вътре, в растенията, в корените се намират солите. Но когато растението израсне от земята, на него се появяват все повече и повече цветове. Цветовете са чудно оцветени, тъй като възприемат светлината.
към текста >>

Тук, над земята, в цвета, растението възприема светлината; с корена растението приема солта.
Тук, над земята, в цвета, растението възприема светлината; с корена растението приема солта. Тук, отвън, растението е носител на светлината, отдолу то става носител на солта. Тук, отдолу, растението е подобно на морската част на Земята, горе то става подобно на небето. Коренът е наситен със соли, цветът е наситен със светлина. По-рано това се е осъзнавало значително по-добре. Затова това, което се е намирало в цвета, са го наричали фосфор.
към текста >>

Тук, отвън, растението е носител на светлината, отдолу то става носител на солта.
Тук, над земята, в цвета, растението възприема светлината; с корена растението приема солта. Тук, отвън, растението е носител на светлината, отдолу то става носител на солта. Тук, отдолу, растението е подобно на морската част на Земята, горе то става подобно на небето. Коренът е наситен със соли, цветът е наситен със светлина. По-рано това се е осъзнавало значително по-добре. Затова това, което се е намирало в цвета, са го наричали фосфор. Днес, когато всичко е станало материалистично, за фосфор се приема само твърдото вещество.
към текста >>

Коренът е наситен със соли, цветът е наситен със светлина.
Тук, над земята, в цвета, растението възприема светлината; с корена растението приема солта. Тук, отвън, растението е носител на светлината, отдолу то става носител на солта. Тук, отдолу, растението е подобно на морската част на Земята, горе то става подобно на небето. Коренът е наситен със соли, цветът е наситен със светлина. По-рано това се е осъзнавало значително по-добре. Затова това, което се е намирало в цвета, са го наричали фосфор. Днес, когато всичко е станало материалистично, за фосфор се приема само твърдото вещество. Фосфор означава следното: фос означава светлина, фор означава носител; фосфор означава носител на светлина; фосфорът е бил това, което е носило светлината в цвета. Фосфор наричат само минералния фосфор, тъй като е достатъчно само да го запалиш и се появява светлина.
към текста >>

Фосфор означава следното: фос означава светлина, фор означава носител; фосфор означава носител на светлина; фосфорът е бил това, което е носило светлината в цвета.
Тук, отдолу, растението е подобно на морската част на Земята, горе то става подобно на небето. Коренът е наситен със соли, цветът е наситен със светлина. По-рано това се е осъзнавало значително по-добре. Затова това, което се е намирало в цвета, са го наричали фосфор. Днес, когато всичко е станало материалистично, за фосфор се приема само твърдото вещество. Фосфор означава следното: фос означава светлина, фор означава носител; фосфор означава носител на светлина; фосфорът е бил това, което е носило светлината в цвета. Фосфор наричат само минералния фосфор, тъй като е достатъчно само да го запалиш и се появява светлина. Но истински носител на светлина е цветът на растението. Цветът на растението - това е фосфор. Така че бихме могли да кажем: за органите от нашето човешко тяло, в които има потоци сладка вода, ни е необходима светлина, необходимо ни е това, което ни дава растението, когато се стреми към светлината. За мускулите, за костите, за това, което в нас трябва да бъде солено, ние се нуждаем от соли, а също и от твърдите съставни части, съдържащи се в нашите хранителни продукти.
към текста >>

Фосфор наричат само минералния фосфор, тъй като е достатъчно само да го запалиш и се появява светлина.
Коренът е наситен със соли, цветът е наситен със светлина. По-рано това се е осъзнавало значително по-добре. Затова това, което се е намирало в цвета, са го наричали фосфор. Днес, когато всичко е станало материалистично, за фосфор се приема само твърдото вещество. Фосфор означава следното: фос означава светлина, фор означава носител; фосфор означава носител на светлина; фосфорът е бил това, което е носило светлината в цвета. Фосфор наричат само минералния фосфор, тъй като е достатъчно само да го запалиш и се появява светлина. Но истински носител на светлина е цветът на растението. Цветът на растението - това е фосфор. Така че бихме могли да кажем: за органите от нашето човешко тяло, в които има потоци сладка вода, ни е необходима светлина, необходимо ни е това, което ни дава растението, когато се стреми към светлината. За мускулите, за костите, за това, което в нас трябва да бъде солено, ние се нуждаем от соли, а също и от твърдите съставни части, съдържащи се в нашите хранителни продукти. Между едното и другото трябва да бъде запазено равновесие.
към текста >>

Но истински носител на светлина е цветът на растението.
По-рано това се е осъзнавало значително по-добре. Затова това, което се е намирало в цвета, са го наричали фосфор. Днес, когато всичко е станало материалистично, за фосфор се приема само твърдото вещество. Фосфор означава следното: фос означава светлина, фор означава носител; фосфор означава носител на светлина; фосфорът е бил това, което е носило светлината в цвета. Фосфор наричат само минералния фосфор, тъй като е достатъчно само да го запалиш и се появява светлина. Но истински носител на светлина е цветът на растението. Цветът на растението - това е фосфор. Така че бихме могли да кажем: за органите от нашето човешко тяло, в които има потоци сладка вода, ни е необходима светлина, необходимо ни е това, което ни дава растението, когато се стреми към светлината. За мускулите, за костите, за това, което в нас трябва да бъде солено, ние се нуждаем от соли, а също и от твърдите съставни части, съдържащи се в нашите хранителни продукти. Между едното и другото трябва да бъде запазено равновесие. Трябва в правилни пропорции да приемаме и едното, и другото.
към текста >>

Така че бихме могли да кажем: за органите от нашето човешко тяло, в които има потоци сладка вода, ни е необходима светлина, необходимо ни е това, което ни дава растението, когато се стреми към светлината.
Днес, когато всичко е станало материалистично, за фосфор се приема само твърдото вещество. Фосфор означава следното: фос означава светлина, фор означава носител; фосфор означава носител на светлина; фосфорът е бил това, което е носило светлината в цвета. Фосфор наричат само минералния фосфор, тъй като е достатъчно само да го запалиш и се появява светлина. Но истински носител на светлина е цветът на растението. Цветът на растението - това е фосфор. Така че бихме могли да кажем: за органите от нашето човешко тяло, в които има потоци сладка вода, ни е необходима светлина, необходимо ни е това, което ни дава растението, когато се стреми към светлината. За мускулите, за костите, за това, което в нас трябва да бъде солено, ние се нуждаем от соли, а също и от твърдите съставни части, съдържащи се в нашите хранителни продукти. Между едното и другото трябва да бъде запазено равновесие. Трябва в правилни пропорции да приемаме и едното, и другото.
към текста >>

Чрез очите ние всмукваме не само светлина, но и други вещества.
Но много по-малко очевиден става социалният въпрос, касаещ вдишвания от нас въздух. Тук работата не върви така добре; един не отнема въздуха от друг; работата върви, но не така добре. Ние много се отличаваме от Земята, ако имаме предвид живота си. Но ние приличаме на Земята, ако имаме предвид дишането си, което протича по-незабелязано. Нашият слух ни позволява да улавяме не само това, което чуваме, но и желязото; ние поемаме желязото в много фин вид. Чрез очите ние всмукваме не само светлина, но и други вещества. Това може да се установи благодарение на тези, които нямат тези вещества. През носа ние също поемаме в себе си много, много вещества, даже без да го забелязваме. С нашата долна част, с корема, сме еманципирани от Земята, ние сме освободени. Коремът може да поглъща тези продукти, които произвежда Земята, сгъстявайки и уплътнявайки ги. Въздуха ние можем да поглъщаме във вида, в който той присъства в атмосферата.
към текста >>

137. ОСМА ЛЕКЦИЯ, 20 февруари 1924 г. GA_352 Природата и човекът от гл.т. на Духовната наука

Този зелен цвят при листата се появява поради това, че растението встъпва в специфични отношения със светлината и топлината.
Доктор Щайнер: Относно въпроса за надлъжните линии при рибите, трябва да ви е ясно следното. Разглеждайки някакво същество, било то от растителното или от животинското царство, трябва да се запитаме как противостои това същество на външния свят. Виждате ли, при растенията в зелено са оцветени преди всичко листата. Този зелен цвят при листата се появява поради това, че растението встъпва в специфични отношения със светлината и топлината. От една страна, растението поема в себе си това, което идва със светлината - другото то отдава обратно, не го приема. Това е причината за зеления цвят при растенията.
към текста >>

От една страна, растението поема в себе си това, което идва със светлината - другото то отдава обратно, не го приема.
Доктор Щайнер: Относно въпроса за надлъжните линии при рибите, трябва да ви е ясно следното. Разглеждайки някакво същество, било то от растителното или от животинското царство, трябва да се запитаме как противостои това същество на външния свят. Виждате ли, при растенията в зелено са оцветени преди всичко листата. Този зелен цвят при листата се появява поради това, че растението встъпва в специфични отношения със светлината и топлината. От една страна, растението поема в себе си това, което идва със светлината - другото то отдава обратно, не го приема. Това е причината за зеления цвят при растенията.
към текста >>

Още по това може да се види, че светлината и топлината оказват върху рибите своето външно влияние.
Точно така би следвало да се зададе въпросът: по каква причина възниква едно или друго при рибите? Тук ще обърна вниманието ви върху това, което и сами виждате: рибите, които живеят в по-мътна вода, имат доста по-тъмна окраска от тези, които живеят в прозрачна вода. Рибите, които си избират тъмни места, имат син, даже черен цвят. Рибите, предпочитащи светли места, и на цвят стават по-светли. Още по това може да се види, че светлината и топлината оказват върху рибите своето външно влияние.
към текста >>

Надлъжните линии отстрани служат, за да се повиши по такъв фин начин чувствителността на рибите към светлината и топлината, намиращи се в обкръжението им.
При рибите връзката на собственото им същество с обкръжаващата ги среда се проявява съвсем отчетливо. Надлъжните линии отстрани служат, за да се повиши по такъв фин начин чувствителността на рибите към светлината и топлината, намиращи се в обкръжението им. В резултат рибите стават особено чувствителни. Това не влияе толкова на начина им на придвижване - веднъж вече съм ви говорил за това, - колкото на начина на вътрешната преработка на светлината и топлината; тези ивици са своеобразен орган на нервната система.
към текста >>

Това не влияе толкова на начина им на придвижване - веднъж вече съм ви говорил за това, - колкото на начина на вътрешната преработка на светлината и топлината; тези ивици са своеобразен орган на нервната система.
При рибите връзката на собственото им същество с обкръжаващата ги среда се проявява съвсем отчетливо. Надлъжните линии отстрани служат, за да се повиши по такъв фин начин чувствителността на рибите към светлината и топлината, намиращи се в обкръжението им. В резултат рибите стават особено чувствителни. Това не влияе толкова на начина им на придвижване - веднъж вече съм ви говорил за това, - колкото на начина на вътрешната преработка на светлината и топлината; тези ивици са своеобразен орган на нервната система.
към текста >>

138. ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, 23 февруари 1924 г. GA_352 Природата и човекът от гл.т. на Духовната наука

Ако някой изучи тези цветови оттенъци и вземайки урината, я разгледа на светлина, той ще може даже по цвета на урината да установи най-различни проявления.
Тогава кръвта протича през тялото твърде бавно, пулсът едва се напипва. В този случай по пулса може да се усети, пипайки го, как бавно върви кръвта. Всичко в организма се консолидира. В тялото навсякъде се появява болка; урината става светло-жълта или даже безцветна. Между тъмната и безцветна урина съществуват всевъзможни нюанси, цветови оттенъци. Ако някой изучи тези цветови оттенъци и вземайки урината, я разгледа на светлина, той ще може даже по цвета на урината да установи най-различни проявления.
към текста >>

Поглеждайки я на светлина, ще видим урина на парцали.
Кръвта постоянно иска отново да замени това, което се отхвърля от органите. Вследствие от това кръвта добива тенденция към сгъстяване, към втвърдяване. Ако кръвта преминава през органите много бързо, тя просто няма да успее нищо да им отдаде и ще иска да се сгъсти, да се втвърди. В такъв случай, ако кръвта вече в урината излиза от бъбреците навън, урината - в случай на такова състояние на кръвта - става на парцали. Поглеждайки я на светлина, ще видим урина на парцали. Ако астралното тяло действа вяло и пулсът слабее, урината няма да бъде на парцали, а ще бъде почти безцветна като вода, урината ще бъде чиста.
към текста >>

139. ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 27 февруари 1924 г. GA_352 Природата и човекът от гл.т. на Духовната наука

По този повод Айнщайн казва: ако изпратя в мировото пространство часовник, стрелките на който се намират в определено положение, така, че този часовник да се движи със скоростта на светлината, а след това хване обратен курс и се върне назад, тогава такова движение няма да има значение за това, което е вътре в часовника.
Теорията на Айнщайн доведе до извънредно необичайни последици. Особено интересен става този въпрос, когато Айнщайн привежда своите примери. Той дава пример, с който иска да докаже, че изменението на местоположението въобще няма значение. Тъй като на (пръв) поглед не може да се реши, изменя ли тялото местоположението си или не, това местоположение също няма значение. По този повод Айнщайн казва: ако изпратя в мировото пространство часовник, стрелките на който се намират в определено положение, така, че този часовник да се движи със скоростта на светлината, а след това хване обратен курс и се върне назад, тогава такова движение няма да има значение за това, което е вътре в часовника. Часовникът ще се върне в непроменен вид. Айнщайн дава своя пример: ние не можем да решим, движи ли се тялото или не. Часовникът остава един и същ независимо от това, движи ли се или е в покой, на него му е все едно. Обаче, господа, би трябвало да ви предложа да погледнете този часовник, който със скоростта на светлината лети в мировото пространство и отново се връща! Вие въобще никога не бихте видели този часовник!
към текста >>

Обаче, господа, би трябвало да ви предложа да погледнете този часовник, който със скоростта на светлината лети в мировото пространство и отново се връща!
Тъй като на (пръв) поглед не може да се реши, изменя ли тялото местоположението си или не, това местоположение също няма значение. По този повод Айнщайн казва: ако изпратя в мировото пространство часовник, стрелките на който се намират в определено положение, така, че този часовник да се движи със скоростта на светлината, а след това хване обратен курс и се върне назад, тогава такова движение няма да има значение за това, което е вътре в часовника. Часовникът ще се върне в непроменен вид. Айнщайн дава своя пример: ние не можем да решим, движи ли се тялото или не. Часовникът остава един и същ независимо от това, движи ли се или е в покой, на него му е все едно. Обаче, господа, би трябвало да ви предложа да погледнете този часовник, който със скоростта на светлината лети в мировото пространство и отново се връща! Вие въобще никога не бихте видели този часовник! Той би се превърнал в прах и вие не бихте го видели.
към текста >>

Тогава няма да се наложи да се мисли за часовници, които летят със скоростта на светлината в мировото пространство, че и се връщат обратно.
Днес хората, занимаващи се с наука, искат основно логично мислене: Айнщайн мисли удивително логично. Но логично още не значи действително. В мисленето си трябва да имаме две качества: първо, теорията трябва да бъде логична, и второ, тя трябва да отговаря на действителността. Трябва да се умее да се живее в действителността. Тогава на човек няма да му се наложи да измисля кутия, която да се дърпа на въже нагоре-надолу. Тогава няма да се наложи да се мисли за часовници, които летят със скоростта на светлината в мировото пространство, че и се връщат обратно. Тогава няма да се налага да измисляш човек, който се движи по-бързо от звука, и поради това чува този звук, преди той да се е раздал. Много, господа, от това, което днес ви се поднася в книгите като достижение, е прекрасно измислено, но в действителност от него полза никаква.
към текста >>

140. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 1 март 1924 г. Въздействие на гробищната атмосфера върху човека. GA_353 История на човечеството и културните народи

Хол съобщава: «Разпространеното убеждение за това, че египтяните мумифицирали своите мъртви, за да запазят формата им до възкресението, е неприемливо в светлината на съвременното знание за тяхната философия за смъртта».
[8] Вярвания от такъв род съществуват от дълбока древност и са запазени даже и досега. Менли П. Хол съобщава: «Разпространеното убеждение за това, че египтяните мумифицирали своите мъртви, за да запазят формата им до възкресението, е неприемливо в светлината на съвременното знание за тяхната философия за смъртта». По-нататък същият пише: «Ранните християни, следвайки Светото Писание, съхранявали тялото на мъртвите в солена вода, за да могат мъртвите в деня на възкресението да се изправят в добре запазено тяло. Вярвайки, че отварянето на трупа, необходимо за извличане на вътрешностите и по-нататъшното балсамиране, възпрепятства връщането на духа в тялото, християните погребвали мъртвите без използване на щателно разработена процедура за мумификация, приета от египтяните». По тази причина съвременните християни избягват кремацията и патоанатомичното отваряне на тялото. Освен това, пак там се казва: «Сервий, коментирайки «Енеида» на Вергилий, прави следното наблюдение: «Мъдрите египтяни се грижели за балсамирането на своите тела, поставяли ги в катакомби, за да може душата още дълго да бъде в контакт с тялото и да не се отчужди от него... » Рудолф Щайнер съобщава в Събр. съч. 216, че главна причина за мумифицирането е било поддържането на връзка с демоничните лунни същества, заселващи се в мумиите и съобщаващи на жреците чрез двойника КА и душата БАЙ на умрелия сведения от духовния свят.
към текста >>

141. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, 12 март 1924 г. Звездната мъдрост, религии на Луната и Слънцето GA_353 История на човечеството и културните народи

Ако този марсианец не се въоръжи със свръхсъвременен телескоп, той няма да види хората, затова пък ще види Земята, сияеща в мировото пространство със зеленикава светлина.
Само помислете за следното. Представете си марсианеца, жителя на Марс - защото астрономията допуска, че Марс може би е заселен. Ако марсианецът погледне към Земята, хора на Земята той също няма да види. Ако този марсианец не се въоръжи със свръхсъвременен телескоп, той няма да види хората, затова пък ще види Земята, сияеща в мировото пространство със зеленикава светлина. Но по Земята въпреки това пъплят хора и тези хора са свързани с духовните същества. Така стои работата и на другите небесни тела, на другите звезди. И точно както физическите сили на звездите влияят върху Земята, духовните сили на тези звезди също, разбира се, оказват влияние върху Земята, като те влияят особено върху човешкото същество. Древната мъдрост, инстинктивната мъдрост на източните страни е знаела, че светилата също имат в себе си духовни същества и на тези духовни същества те оказвали своеобразна почит, именно на тях, а не на външните физически звезди. В този смисъл религията тук, на върха на предна Азия, е носила звезден характер.
към текста >>

142. ПЕТА ЛЕКЦИЯ, 15 март 1924 г. Как е изглеждала Европа по времето на разпространението на християнството? GA_353 История на човечеството и културните народи

Те размишлявали по следния начин: ако над планината сияе светлина, тя идва от Слънцето.
В цяла Азия за боговете строели храмове. Но хората на север казвали: ние не строим храмове. Какво значи да строиш храм? Там вътре е мрачно, но над планините е светло и ясно. И боговете, тоест духовете, следва да се почитат, като се качиш на планината. Те размишлявали по следния начин: ако над планината сияе светлина, тя идва от Слънцето. Но Слънцето е най-благотворно в средата на лятото, когато настъпва Йоанов ден, както ние сега го наричаме. И те се събирали на планината, наклаждали огън и отбелязвали празника на своите богове не в храм, а на високите планини. Те казвали още: да, слънчевата светлина и слънчевата топлина влизат в Земята, а през есента те отново излизат от Земята навън, за което съдейства Слънцето. Ето защо трябва да се почита Слънцето даже в случая, когато то изпраща своите сили извън земята. Особено благоприятно място, за да се усети как по възвратен начин слънчевата сила действа от Земята, били за тях горите, където растели много дървета.
към текста >>

Те казвали още: да, слънчевата светлина и слънчевата топлина влизат в Земята, а през есента те отново излизат от Земята навън, за което съдейства Слънцето.
Там вътре е мрачно, но над планините е светло и ясно. И боговете, тоест духовете, следва да се почитат, като се качиш на планината. Те размишлявали по следния начин: ако над планината сияе светлина, тя идва от Слънцето. Но Слънцето е най-благотворно в средата на лятото, когато настъпва Йоанов ден, както ние сега го наричаме. И те се събирали на планината, наклаждали огън и отбелязвали празника на своите богове не в храм, а на високите планини. Те казвали още: да, слънчевата светлина и слънчевата топлина влизат в Земята, а през есента те отново излизат от Земята навън, за което съдейства Слънцето. Ето защо трябва да се почита Слънцето даже в случая, когато то изпраща своите сили извън земята. Особено благоприятно място, за да се усети как по възвратен начин слънчевата сила действа от Земята, били за тях горите, където растели много дървета. Ето защо те се покланяли на своите богове в горите. Не в храмове, а на планините и в горите.
към текста >>

Тези племена не виждали вече духове, но в цялата природа са разглеждали като божествено това, което блестяло като светлина, присъствало като топлина, действало в облаците като въздух.
Виждате ли, тези народности считали всичко за одухотворено. Древните келти, прогонени от тези племена, още виждали самите духове. Тези племена не виждали вече духове, но в цялата природа са разглеждали като божествено това, което блестяло като светлина, присъствало като топлина, действало в облаците като въздух. Такава била древногерманската религия, древната религия, която по-късно била изместена от християнството.
към текста >>

Вотан си го представяли подобен на светлината и въздуха, реещ се над всичко.
Това, което ви казах за религиозните представи на тези (германски) народи, по-късно претърпяло някои изменения. При хората винаги се получава така, че в самото начало те още знаят за какво става дума, но по-късно знанието за това прекъсва и остават само спомени. Остава нещо външно. Ето така от боговете, които хората виждали, от духовете на природата се определили три главни божества. Вотан си го представяли подобен на светлината и въздуха, реещ се над всичко.
към текста >>

Виждате ли, тези хора навсякъде в природата възприемали светлината и въздуха като нещо духовно.
В най-добрия случай само командването на римската армия се състояло от римляни. Редовият състав на римската армия се състоял всъщност от германци, станали римляни. От значение било и това, че религиозното начало излизало от Рим и се въвеждало по съответен начин, приобщавайки тези хора. В древните времена хората зависели от своята религия значително повече, отколкото по-късно. Затова ставало например следното. Виждате ли, тези хора навсякъде в природата възприемали светлината и въздуха като нещо духовно. Те преживявали тежко падането на снега през октомври-ноември, когато снегът покривал Земята и всичко духовно трябвало да изчезне. И напротив, те много почитали времето от годината, през което се пада нашето Рождество. Тогава те усещали: сега Слънцето отново се завръща. Това бил празникът на зимното слънцестоене. Слънцето отново се обръщало към хората.
към текста >>

143. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, 19 март 1924 г. Троицата, трите форми на християнство и ислям. Кръстоносните походи. GA_353 История на човечеството и културните народи

Слънцето дава не само светлина и топлина, но и слънчевия Дух.
Добро или зло то става тогава, когато постепенно се реализира неговата човешка воля. И в противоположност на силите, които действат в природата, това, което действа в човешката воля и може да стане в човека добро или зло, наричали Бог-Син или слънчев дух. Този, който съумеел да се издигне в мистериите до шеста степен, бил само Негов представител. Всички отделни представители на шестата степен били наместници на Бога на Земята. Тогава знаели, че Слънцето се явява не само газово тяло. Слънцето дава не само светлина и топлина, но и слънчевия Дух. Бог-Син се явява едновременно и слънчев дух. Следователно казвали така: Божествеността на Отца живее навсякъде в природата; Божествеността на Сина живее там, където човек развива свободна воля.
към текста >>

144. СЕДМА ЛЕКЦИЯ, 26 март 1924 г. Представата за Христос в древното и новото време GA_353 История на човечеството и културните народи

То възниква от това, че на Земята падат слънчевите лъчи, че Слънцето изпраща към Земята светлина и топлина, че растат зърнени култури и от тях се прави брашно и тесто.
Слънцето в средата и Луна, над която се намира Слънцето. Това е имало положителен смисъл, доколкото е било известно, че Христос се явява същество от Слънцето. Защото какво се намира в дарохранителницата? Запечено брашно. По какъв начин възниква запеченото брашно? То възниква от това, че на Земята падат слънчевите лъчи, че Слънцето изпраща към Земята светлина и топлина, че растат зърнени култури и от тях се прави брашно и тесто. В пълния смисъл на думата това е продукт на Слънцето. Казано иначе: наистина това е тяло, създадено от слънчевата светлина. И докато са знаели за това, всичко като цяло е добивало смисъл.
към текста >>

Казано иначе: наистина това е тяло, създадено от слънчевата светлина.
Защото какво се намира в дарохранителницата? Запечено брашно. По какъв начин възниква запеченото брашно? То възниква от това, че на Земята падат слънчевите лъчи, че Слънцето изпраща към Земята светлина и топлина, че растат зърнени култури и от тях се прави брашно и тесто. В пълния смисъл на думата това е продукт на Слънцето. Казано иначе: наистина това е тяло, създадено от слънчевата светлина. И докато са знаели за това, всичко като цяло е добивало смисъл.
към текста >>

145. ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 5 май 1924 г. Влиянията на космоса върху растенията, животните и човека GA_353 История на човечеството и културните народи

Вие бихте могли например за доказателство на това, че лунните сили съвсем не проникват в Земята, да попитате плувците, плуващи на лунна светлина.
Вие бихте могли например за доказателство на това, че лунните сили съвсем не проникват в Земята, да попитате плувците, плуващи на лунна светлина. Те бързо излизат от водата, тъй като у тях възниква чувството, че потъват. Водата замира, чернее. Лунната светлина не прониква във водата, тя въобще не отива в дълбочина, не встъпва във връзка със Земята. Както виждате, работата е там, че животните и човекът се намират под влияние на лунната светлина, която действа, изхождайки не от Земята, а само от най-външната й повърхност, прониквайки само до корените на растенията. С това вие получихте първото разяснение относно звездното небе.
към текста >>

Лунната светлина не прониква във водата, тя въобще не отива в дълбочина, не встъпва във връзка със Земята.
Вие бихте могли например за доказателство на това, че лунните сили съвсем не проникват в Земята, да попитате плувците, плуващи на лунна светлина. Те бързо излизат от водата, тъй като у тях възниква чувството, че потъват. Водата замира, чернее. Лунната светлина не прониква във водата, тя въобще не отива в дълбочина, не встъпва във връзка със Земята. Както виждате, работата е там, че животните и човекът се намират под влияние на лунната светлина, която действа, изхождайки не от Земята, а само от най-външната й повърхност, прониквайки само до корените на растенията. С това вие получихте първото разяснение относно звездното небе.
към текста >>

Както виждате, работата е там, че животните и човекът се намират под влияние на лунната светлина, която действа, изхождайки не от Земята, а само от най-външната й повърхност, прониквайки само до корените на растенията.
Вие бихте могли например за доказателство на това, че лунните сили съвсем не проникват в Земята, да попитате плувците, плуващи на лунна светлина. Те бързо излизат от водата, тъй като у тях възниква чувството, че потъват. Водата замира, чернее. Лунната светлина не прониква във водата, тя въобще не отива в дълбочина, не встъпва във връзка със Земята. Както виждате, работата е там, че животните и човекът се намират под влияние на лунната светлина, която действа, изхождайки не от Земята, а само от най-външната й повърхност, прониквайки само до корените на растенията. С това вие получихте първото разяснение относно звездното небе.
към текста >>

146. ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 8 май 1924 г. За същността на юдаизма GA_353 История на човечеството и културните народи

Следователно той не е събирал болните при пълна, ярка слънчева светлина.
Обаче древните хора веднага имали завършен образ и този образ предизвиквал у тях или студ по кожата, или неудържим смях, или нещо друго; всичко веднага преминавало в тялото. Виждате ли, тези свойства се оказвали много пригодни за изцеляването. Но да се употребят е можело само в случай, че по правилен начин се използват силите от обкръжаващата среда на човека. Ето защо при описание на изцелението на болния от Христос се казва: «...а когато се свечери, когато залезе слънцето, доведоха при Него всички болни и обладани от бесове» (Марко 1: 32). Следователно той не е събирал болните при пълна, ярка слънчева светлина. В този случай утехата, давана от Него на душата, не би била така полезна. Само когато хората идвали при Него в полутъмнина, в сумрак, това е принасяло полза.
към текста >>

Така слънчевата светлина, имаща значение за човека, достига до него по съвсем различен начин, ако тя на места е помрачена, отколкото ако навсякъде е ярка.
Ако вали дъжд, хората с разбиране се отнасят към факта, че следва да прекратят някакви работи на Земята, нали така? Ако дъждът се лее като из ведро, те не могат да сеят както трябва или нещо от този род. Те трябва да се съобразят с природните условия. В дадения случай природата оказва влияние върху съзнателния живот на човека. Но върху безсъзнателния живот на човека огромно влияние оказва цялото космическо обкръжение, включвайки света на звездите, на небесните тела. Така слънчевата светлина, имаща значение за човека, достига до него по съвсем различен начин, ако тя на места е помрачена, отколкото ако навсякъде е ярка.
към текста >>

И после може да се каже: както кръвта тече в тялото и здравето на човека зависи от тази кръв, така, от своя страна, в кръвта се втича живеещото в слънчевата светлина.
Следва с уважение да се отнасяме към законите на природата, също така и към великите космически закони. Може да се каже: всичко се обострило в природата именно по времето, когато ставащото в Палестина с велика печал се е отразявало в нечии сърца. Но чрез това тази велика печал е преминала в природата. Тези две неща са взаимосвързани. В действителност те са взаимосвързани. И после може да се каже: както кръвта тече в тялото и здравето на човека зависи от тази кръв, така, от своя страна, в кръвта се втича живеещото в слънчевата светлина. То се втича в кръвта. Представете си, че някой е умрял. Ако бихте могли два месеца преди това да изследвате неговата кръв, тя би ви показала, че вече е стъпила на пътя на безжизнеността.
към текста >>

Както кръвта преди смъртта на човека стъпва на пътя, водещ към безжизнеността, точно така и това, което живее в светлината, още към времето на раждането на Христос се развивало по път, който и довел до сумрака, възникнал едновременно с Неговата смърт.
Както кръвта преди смъртта на човека стъпва на пътя, водещ към безжизнеността, точно така и това, което живее в светлината, още към времето на раждането на Христос се развивало по път, който и довел до сумрака, възникнал едновременно с Неговата смърт. И така, между природните явления и живота на Христос се установила непосредствена вътрешна връзка. Би могло да кажем: както Христос съзнателно е избирал сумрака за изцеленията на болните, така и Неговото безсъзнателно в душата е избрало слънчевото затъмнение, за да умре. Така трябва да си представяме тези неща. Тогава можем да стигнем до тяхното правилно обяснение. А това е важно, господа!
към текста >>

147. ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 10 май 1924 г. За дървото Сефирот GA_353 История на човечеството и културните народи

Те живеят в слънчевата светлина, идваща към Земята, във вятъра и метеорологичните явления.
Те повече са задействани в средната част на човека, действат върху човека в сърцето, в белите дробове. Следователно действат върху средната част на човека и в по-малка степен идват отгоре надолу, а повече от обкръжението. Те живеят в слънчевата светлина, идваща към Земята, във вятъра и метеорологичните явления. Така се откриват тези три сили, които древните евреи са наричали: хесед, гебура, тиферет. Ако искаме да използваме съвременни изрази, те биха могли да бъдат: «хесед» = свобода, «гебура» = сила, «тиферет» = красота.
към текста >>

148. ПЕТНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 20 май 1924 г. Мойсей. Декадентската атлантска култура в Тибет. Далай-лама. GA_353 История на човечеството и културните народи

Но ако то вече е достигнато, неочаквано се хвърля светлина и върху казваното от учениците на източните посветени.
Например открива се това, което съм ви разказвал за Луната, че и там има някакво население, което има работа с населението на Земята, за да регулира размножението. Действително, господа, това няма да може да се открие по пътищата, по които върви съвременната наука, не може да се открие с две изчисления, за един ден. Към такова откритие може да се стигне само в течение на много години. Именно така е! Така се достига до подобно откритие. Но ако то вече е достигнато, неочаквано се хвърля светлина и върху казваното от учениците на източните посветени. Преди то е било непонятно. Тези хора говорят, да кажем, за духовете на Луната и за тяхното влияние върху Земята. Европейските учени ще кажат: всичко, което говорят те, е глупост! Но ако човек сам стигне до такава истина, вече не казва, че това са глупости, не, той само се удивлява на постигнатото от тези «древни глави» преди много хиляди години, когато човечеството е загубило тези знания. Това може да направи голямо впечатление на човека: как той самият е открил тези неща с такива усилия, а после му става известно, че за него вече са знаели някога, че макар и в непонятна днес форма - защото понякога тези, които говорят за тези неща, самите нищо не разбират, - то се е запазило от най-древни времена.
към текста >>

149. ШЕСТНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 4 юни 1924 г. Природа на Слънцето. Произход на масонството. За знаците, докосванията и думите. Ку-клукс-клан GA_353 История на човечеството и културните народи

Да допуснем, че имате уличен фенер и в него се намира източник на светлина.
Оттук вие бихте могли да заключите: не би могло и дума да става, от дупка да излизат лъчи. Лъчите възникват по съвсем друг начин. Бихте могли да си го изясните по следния начин. Да допуснем, че имате уличен фенер и в него се намира източник на светлина. Когато излезете на улицата и погледнете този фенер, ако вечерта е ясна, вие виждате фенера с устойчив, красив блясък. Но представете си, вечерта се оказва мъглива, навсякъде наоколо е мъгла - тогава той ще свети така, сякаш от фенера, от източника на светлина излизат истински лъчи! Следователно вие в този случай виждате лъчи. Но виждате лъчите не от източника на светлина, защото иначе вие бихте виждали такива лъчи и в нормална, ясна вечер. Лъчите идват от това, което е наоколо.
към текста >>

Но представете си, вечерта се оказва мъглива, навсякъде наоколо е мъгла - тогава той ще свети така, сякаш от фенера, от източника на светлина излизат истински лъчи!
Оттук вие бихте могли да заключите: не би могло и дума да става, от дупка да излизат лъчи. Лъчите възникват по съвсем друг начин. Бихте могли да си го изясните по следния начин. Да допуснем, че имате уличен фенер и в него се намира източник на светлина. Когато излезете на улицата и погледнете този фенер, ако вечерта е ясна, вие виждате фенера с устойчив, красив блясък. Но представете си, вечерта се оказва мъглива, навсякъде наоколо е мъгла - тогава той ще свети така, сякаш от фенера, от източника на светлина излизат истински лъчи! Следователно вие в този случай виждате лъчи. Но виждате лъчите не от източника на светлина, защото иначе вие бихте виждали такива лъчи и в нормална, ясна вечер. Лъчите идват от това, което е наоколо. И колкото по-гъста е мъглата, толкова повече лъчи виждате. Ето защо виждате слънчевата светлина не като нещо реално, а като нещо подобно на това, когато през мъгла гледате към нещо по-малко плътно, гледате в празнотата.
към текста >>

Но виждате лъчите не от източника на светлина, защото иначе вие бихте виждали такива лъчи и в нормална, ясна вечер.
Бихте могли да си го изясните по следния начин. Да допуснем, че имате уличен фенер и в него се намира източник на светлина. Когато излезете на улицата и погледнете този фенер, ако вечерта е ясна, вие виждате фенера с устойчив, красив блясък. Но представете си, вечерта се оказва мъглива, навсякъде наоколо е мъгла - тогава той ще свети така, сякаш от фенера, от източника на светлина излизат истински лъчи! Следователно вие в този случай виждате лъчи. Но виждате лъчите не от източника на светлина, защото иначе вие бихте виждали такива лъчи и в нормална, ясна вечер. Лъчите идват от това, което е наоколо. И колкото по-гъста е мъглата, толкова повече лъчи виждате. Ето защо виждате слънчевата светлина не като нещо реално, а като нещо подобно на това, когато през мъгла гледате към нещо по-малко плътно, гледате в празнотата. Това разбираемо ли е?
към текста >>

Ето защо виждате слънчевата светлина не като нещо реално, а като нещо подобно на това, когато през мъгла гледате към нещо по-малко плътно, гледате в празнотата.
Но представете си, вечерта се оказва мъглива, навсякъде наоколо е мъгла - тогава той ще свети така, сякаш от фенера, от източника на светлина излизат истински лъчи! Следователно вие в този случай виждате лъчи. Но виждате лъчите не от източника на светлина, защото иначе вие бихте виждали такива лъчи и в нормална, ясна вечер. Лъчите идват от това, което е наоколо. И колкото по-гъста е мъглата, толкова повече лъчи виждате. Ето защо виждате слънчевата светлина не като нещо реално, а като нещо подобно на това, когато през мъгла гледате към нещо по-малко плътно, гледате в празнотата. Това разбираемо ли е?
към текста >>

150. СЕДЕМНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 25 юни 1924 г. Човекът и йерархиите. Загубата на древното знание. За «Философия на свободата» GA_353 История на човечеството и културните народи

Доколкото Слънцето се проявява външно само като светлина и топлина, те мислят, че то се явява нагорещено газово кълбо.
Физическата топлина е свързана със Слънцето, а усещането, свързано с физическата топлина, стои във връзка с духовното Слънце. Тази втора йерархия, имаща работа с усещането, живее на Слънцето. Несъмнено може да се стигне до това - ако само не страдаш от слабоумие, срещащо се днес в мнозина, особено при учените, - може да се стигне до знание, че втората йерархия представлява слънчеви същества. Вътрешността на Слънцето не я познава нито един човек. Защото ако физиците действително биха могли да попаднат на Слънцето, те биха били крайно удивени от факта, че то изглежда съвсем не така, както обичайно си го представят! Доколкото Слънцето се проявява външно само като светлина и топлина, те мислят, че то се явява нагорещено газово кълбо. Обаче то не е такова. Всъщност то се състои от изключително всмукващи сили. То е кухо, не просто празно, но и засмуква. Бихме могли да кажем: външно то се проявява като светлина и топлина. Съществата, намиращи се вътре, са били наричани от гърците «същества на откровението».
към текста >>

Бихме могли да кажем: външно то се проявява като светлина и топлина.
Защото ако физиците действително биха могли да попаднат на Слънцето, те биха били крайно удивени от факта, че то изглежда съвсем не така, както обичайно си го представят! Доколкото Слънцето се проявява външно само като светлина и топлина, те мислят, че то се явява нагорещено газово кълбо. Обаче то не е такова. Всъщност то се състои от изключително всмукващи сили. То е кухо, не просто празно, но и засмуква. Бихме могли да кажем: външно то се проявява като светлина и топлина. Съществата, намиращи се вътре, са били наричани от гърците «същества на откровението». Тогава все още са знаели нещо за тях.
към текста >>

151. Бележки. GA_353 История на човечеството и културните народи

Хол съобщава: «Разпространеното убеждение за това, че египтяните мумифицирали своите мъртви, за да запазят формата им до възкресението, е неприемливо в светлината на съвременното знание за тяхната философия за смъртта».
5а. Вярвания от такъв род съществуват от дълбока древност и са запазени даже и досега. Менли П. Хол съобщава: «Разпространеното убеждение за това, че египтяните мумифицирали своите мъртви, за да запазят формата им до възкресението, е неприемливо в светлината на съвременното знание за тяхната философия за смъртта». По-нататък същият пише: «Ранните християни, следвайки Светото Писание, съхранявали тялото на мъртвите в солена вода, за да могат мъртвите в деня на възкресението да се изправят в добре запазено тяло. Вярвайки, че отварянето на трупа, необходимо за извличане на вътрешностите и по-нататъшното балсамиране, възпрепятства връщането на духа в тялото, християните погребвали мъртвите без използване на щателно разработена процедура за мумификация, приета от египтяните». По тази причина съвременните християни избягват кремацията и патоанатомичното отваряне на тялото. Освен това, пак там се казва: «Сервий, коментирайки «Енеида» на Вергилий, прави следното наблюдение: «Мъдрите египтяни се грижели за балсамирането на своите тела, поставяли ги в катакомби, за да може душата още дълго да бъде в контакт с тялото и да не се отчужди от него... » Рудолф Щайнер съобщава в Събр. съч. 216, че главна причина за мумифицирането е било поддържането на връзка с демоничните лунни същества, заселващи се в мумиите и съобщаващи на жреците чрез двойника КА и душата БАЙ на умрелия сведения от духовния свят.
към текста >>

152. Съдържание GA_354 Сътворението на света и човека

Зодиакалната светлина.
Как е свързан с всеобщото възникване на природните същества фактът, че различните същества в природата миришат различно. Как се появява миризмата. В мировото пространство никъде не е пусто, навсякъде има материя или дух. Зодиакалната светлина. При кучето обонятелният орган обхваща голяма част от мозъка, разположен зад носа, а при човека този мозък е трансформиран в разсъдъчен. Растенията помирисват мировото пространство и в съответствие с това изграждат сами себе си. От растенията срещу нас реално идват ароматите на небето. Върху всеки участък от Земята оказва особено силно въздействие една или друга планета и в съответствие с това растителното начало в човека притежава миризма. Човекът има природата в себе си като цяло.
към текста >>

Слънчевите петна са се появили сравнително скоро, броят им постоянно ще расте, Слънцето в бъдеще ще свети все по-малко и по-малко и накрая то ще стане съвсем черно, ще деградира и повече няма да излъчва никаква светлина.
Появата на слънчевите петна и връзката им с метеорологичните явления. Слънчевите петна са се появили сравнително скоро, броят им постоянно ще расте, Слънцето в бъдеще ще свети все по-малко и по-малко и накрая то ще стане съвсем черно, ще деградира и повече няма да излъчва никаква светлина. Ледниковият период ще бъде повторен след пет, шест или седем хиляди години, но не по същите места на Земята, където е бил някога. Винаги стават продължителни прекъсвания на непрекъснатото развитие, защото земната повърхност постоянно се издига и спуска. Появата на въздушните и морските течения, както и на електромагнитните течения и тяхното влияние върху климатичните условия на Земята. Противоречията на професорите Фехнер и Шлайден за влиянието на Луната върху климата. Пасажът на Венера става примерно един път на сто години.
към текста >>

153. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, 7 юли 1924 г. Какво казва науката и какво Антропософията за земните пластове и вкаменелостите GA_354 Сътворението на света и човека