Рудолф Щайнер
www.rudolfsteinerbg.com
НАЧАЛО
Контакти
|
English
 
с която и да е дума 
 
изречения в които се съдържат търсените думи 
 
текстове, в които се съдържат търсените думи 
 
с точна фраза 
 
с корен от думите 
 
с части от думите 
 
в заглавията на текстовете 
КАТЕГОРИИ С ТЕКСТОВЕ
Сваляне на информацията от
страница
5
СТРАНИЦИ:
1
,
2
,
3
,
4
,
5
,
Намерени са резултати от
437
текста в
5
страници в целия текст в който се съдържат търсените думи : '
Органи и части на тялото
'.
На страница
5
:
612
резултата в
37
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
СЕДМА ЛЕКЦИЯ, 4 април 1923 г.
GA_349 Животът на човека и животът на земята - Същност на християнството
Като отговор той казва: «Това е резултантна от всички възможни представи, особено от тези, които свеждат в повече или по-малко компактно цяло преките взаимоотношения
на
органи
зма с външния свят.
Той продължава: «Тук би трябвало да кажем още няколко думи за «аза», защото покрай другото трябва да се разбере, че човек, започвайки от този период на своя живот, когато се развива съзнанието, постоянно се чувства като една и съща личност, като един и същи «аз»! » Авторът на книгата следователно казва: човекът в края на краищата трябва да се отучи от това, да се чувства като един «аз», той трябва да се приучи, че «азът» е само нещо подобно на войници, обединени в рота. «От наша гледна точка този факт не представлява нищо удивително. Желаейки да се ориентираш в този проблем, следва преди всичко да си изясниш какво представлява отделната личност по отношение на външния свят». И така, на първо място авторът предлага да се състави съответна представа (за «аза»).
Като отговор той казва: «Това е резултантна от всички възможни представи, особено от тези, които свеждат в повече или по-малко компактно цяло преките взаимоотношения на организма с външния свят.
Това е общо понятие за всичко изброено, също както понятието растително царство обхваща в себе си безкрайното число от всички растения. Думата «аз» - сега следва най-интересното! - думата «аз» е представител на всички тези представи, както военачалникът, командирът е представител на всички отделни войници. Както за действията на отделния военачалник можем да кажем, че за представите на отделните войници и воински подразделения те - действията на командира - постоянно представляват повече или по-малко тъмна, подсъзнателна задкулисна основа, по същия начин и масата на отделните конкретни представи и чувства съставлява задкулисната основа на понятието «аз». Вижте, господа, как мисли този господин.
към текста >>
Днес в себе си нямате нито една
части
ца вещество от това, което е било във вас преди десет години.
Разбира се, че е просто глупост, когато някой каже, че се чувства като съвсем различен «аз», отколкото преди десет години. Обаче именно това твърдят тези господа. Но в момента, когато човек започва да размишлява за «аза», той същият ли е днес както и преди десет години, не му остава нищо освен да каже: «азът» умира, когато умира тленното тяло. Но защо? Вече съм ви разказвал, господа: вие си режете ноктите, кожата се лющи и така нататък; всичко това се сменя в течение на седем-осем години.
Днес в себе си нямате нито една частица вещество от това, което е било във вас преди десет години.
Също както се лющи вашата кожа, вътрешните органи също постоянно се изхвърлят от тялото. Виждате ли, вашето тяло винаги е такова: отгоре то се лющи, напред се издига следващият слой, след това се излющва и той, после на свой ред се издига следващият слой, и в течение на седем-осем години всичко се излющва. Къде е то? Къде е тялото, което сте имали преди десет години? То е направило същия този път, макар и по по-сложен начин, който прави положеният в гроба труп.
към текста >>
Също както се лющи вашата кожа, вътрешните
органи
също постоянно се изхвърлят от
тялото
.
Обаче именно това твърдят тези господа. Но в момента, когато човек започва да размишлява за «аза», той същият ли е днес както и преди десет години, не му остава нищо освен да каже: «азът» умира, когато умира тленното тяло. Но защо? Вече съм ви разказвал, господа: вие си режете ноктите, кожата се лющи и така нататък; всичко това се сменя в течение на седем-осем години. Днес в себе си нямате нито една частица вещество от това, което е било във вас преди десет години.
Също както се лющи вашата кожа, вътрешните органи също постоянно се изхвърлят от тялото.
Виждате ли, вашето тяло винаги е такова: отгоре то се лющи, напред се издига следващият слой, след това се излющва и той, после на свой ред се издига следващият слой, и в течение на седем-осем години всичко се излющва. Къде е то? Къде е тялото, което сте имали преди десет години? То е направило същия този път, макар и по по-сложен начин, който прави положеният в гроба труп. Трупът преминава в земята.
към текста >>
Къде е
тялото
, което сте имали преди десет години?
Вече съм ви разказвал, господа: вие си режете ноктите, кожата се лющи и така нататък; всичко това се сменя в течение на седем-осем години. Днес в себе си нямате нито една частица вещество от това, което е било във вас преди десет години. Също както се лющи вашата кожа, вътрешните органи също постоянно се изхвърлят от тялото. Виждате ли, вашето тяло винаги е такова: отгоре то се лющи, напред се издига следващият слой, след това се излющва и той, после на свой ред се издига следващият слой, и в течение на седем-осем години всичко се излющва. Къде е то?
Къде е тялото, което сте имали преди десет години?
То е направило същия този път, макар и по по-сложен начин, който прави положеният в гроба труп. Трупът преминава в земята. Ако бихте могли да разделите трупа на най-миниатюрни частички, подобни на люспичките, постоянно отпадащи от вас, ако бихте могли да го разчлените на толкова малки частички, също не бихте забелязали, че този труп някъде изчезва. Човек би могъл да го издуха. Така и физическото тяло в течение на седем или осем години преминава във външния свят.
към текста >>
Ако бихте могли да разделите трупа
на
най-миниатюрни
части
чки, подобни
на
люспичките, постоянно отпадащи от вас, ако бихте могли да го разчлените
на
толкова малки
части
чки, също не бихте забелязали, че този труп някъде изчезва.
Виждате ли, вашето тяло винаги е такова: отгоре то се лющи, напред се издига следващият слой, след това се излющва и той, после на свой ред се издига следващият слой, и в течение на седем-осем години всичко се излющва. Къде е то? Къде е тялото, което сте имали преди десет години? То е направило същия този път, макар и по по-сложен начин, който прави положеният в гроба труп. Трупът преминава в земята.
Ако бихте могли да разделите трупа на най-миниатюрни частички, подобни на люспичките, постоянно отпадащи от вас, ако бихте могли да го разчлените на толкова малки частички, също не бихте забелязали, че този труп някъде изчезва.
Човек би могъл да го издуха. Така и физическото тяло в течение на седем или осем години преминава във външния свят. Но ако днес човек още се чувства като един «аз», а физическото тяло преди две или три години вече е отмряло, то тогава този «аз» няма нищо общо с това физическо тяло, което е налично. Така бихме могли да кажем. Обаче «азът» въпреки това встъпва в непосредствена връзка с физическото тяло; така, ако вие например вземете парче тебешир, ще кажете: аз взех тебешир.
към текста >>
Обаче
на
теория хората смятат материализма за правилен и не размишляват за това, че
на
истинската наука е известно, че ние вече нямаме
тялото
, което сме имали преди седем-осем години, докато «азът» остава.
Ако казваше истината, ти би трябвало да кажеш: моят главен мозък мисли! Даже думата «мой» не би следвало да казваш, тъй като «мой» сочи към «аза»; защото ако човек казва «мой», се подразбира наличието на «аз». Хората никога не казват: моят главен мозък мисли, моят главен мозък върви, моят главен мозък взима тебешир. Това няма да им дойде на ум, защото в живота човек не може да бъде материалист. Той веднага би почнал да говори глупости, ако би бил (последователен) материалист.
Обаче на теория хората смятат материализма за правилен и не размишляват за това, че на истинската наука е известно, че ние вече нямаме тялото, което сме имали преди седем-осем години, докато «азът» остава.
Вие можете в ретроспективно спомняне да стигнете до своето ранно детство, до втората, третата, четвърта, пета година от живота. На вас съвсем не ви идва в главата да кажете, че този «аз» не е същият, който е бил някога, в шавливото дете. Да допуснем, че сте вече на четиридесет години; това значи, че към тридесет и третата година вие вече сте загубили едно тяло; към двадесет и шестата година сте загубили второ тяло; към деветнадесетата година сте загубили трето тяло, към дванадесетата сте изгубили четвърто тяло, а към петата година - пето тяло. (Има се предвид пълната смяна на тъканите в тялото, ставаща за седем години. - Бел. пр.).
към текста >>
(Има се предвид пълната смяна
на
тъканите в
тялото
, ставаща за седем години.
Той веднага би почнал да говори глупости, ако би бил (последователен) материалист. Обаче на теория хората смятат материализма за правилен и не размишляват за това, че на истинската наука е известно, че ние вече нямаме тялото, което сме имали преди седем-осем години, докато «азът» остава. Вие можете в ретроспективно спомняне да стигнете до своето ранно детство, до втората, третата, четвърта, пета година от живота. На вас съвсем не ви идва в главата да кажете, че този «аз» не е същият, който е бил някога, в шавливото дете. Да допуснем, че сте вече на четиридесет години; това значи, че към тридесет и третата година вие вече сте загубили едно тяло; към двадесет и шестата година сте загубили второ тяло; към деветнадесетата година сте загубили трето тяло, към дванадесетата сте изгубили четвърто тяло, а към петата година - пето тяло.
(Има се предвид пълната смяна на тъканите в тялото, ставаща за седем години.
- Бел. пр.). Вие сте изгубили пет тела, но вашият «аз» си остава същия. Следователно в течение на целия живот на Земята именно «азът» се запазва. Този «аз» обаче може да прави нещо с вашето тяло; «азът» може да управлява, да дирижира тялото, което подлежи на загуба. Виждате ли, ако аз вървя, моите крака, въпреки че са стари, в действителност съдържат вещество едва с шест или седемгодишна давност.
към текста >>
Този «аз» обаче може да прави нещо с вашето тяло; «азът» може да управлява, да дирижира
тялото
, което подлежи
на
загуба.
Да допуснем, че сте вече на четиридесет години; това значи, че към тридесет и третата година вие вече сте загубили едно тяло; към двадесет и шестата година сте загубили второ тяло; към деветнадесетата година сте загубили трето тяло, към дванадесетата сте изгубили четвърто тяло, а към петата година - пето тяло. (Има се предвид пълната смяна на тъканите в тялото, ставаща за седем години. - Бел. пр.). Вие сте изгубили пет тела, но вашият «аз» си остава същия. Следователно в течение на целия живот на Земята именно «азът» се запазва.
Този «аз» обаче може да прави нещо с вашето тяло; «азът» може да управлява, да дирижира тялото, което подлежи на загуба.
Виждате ли, ако аз вървя, моите крака, въпреки че са стари, в действителност съдържат вещество едва с шест или седемгодишна давност. Но аз ги дирижирам посредством стария «аз», който е бил тук и когато съм бил дете и съм търчал навсякъде. Този «аз» все още бяга. Този «аз» в течение на земния живот дирижира, управлява тялото. Казвал съм ви, че детето по времето, за което вече не можете да си спомните, се учи да ходи, учи се да говори, учи се да мисли.
към текста >>
Този «аз» в течение
на
земния живот дирижира, управлява
тялото
.
Следователно в течение на целия живот на Земята именно «азът» се запазва. Този «аз» обаче може да прави нещо с вашето тяло; «азът» може да управлява, да дирижира тялото, което подлежи на загуба. Виждате ли, ако аз вървя, моите крака, въпреки че са стари, в действителност съдържат вещество едва с шест или седемгодишна давност. Но аз ги дирижирам посредством стария «аз», който е бил тук и когато съм бил дете и съм търчал навсякъде. Този «аз» все още бяга.
Този «аз» в течение на земния живот дирижира, управлява тялото.
Казвал съм ви, че детето по времето, за което вече не можете да си спомните, се учи да ходи, учи се да говори, учи се да мисли. Разбира се, на човек повече не му се удава да си спомни за времето, когато още не е умеел да мисли. И така, той се учи да ходи, въобще да се движи, да използва тялото си, да говори и да мисли. На това се учи. Но и тук по същия начин трябва да се дирижира тялото.
към текста >>
И така, той се учи да ходи, въобще да се движи, да използва
тялото
си, да говори и да мисли.
Но аз ги дирижирам посредством стария «аз», който е бил тук и когато съм бил дете и съм търчал навсякъде. Този «аз» все още бяга. Този «аз» в течение на земния живот дирижира, управлява тялото. Казвал съм ви, че детето по времето, за което вече не можете да си спомните, се учи да ходи, учи се да говори, учи се да мисли. Разбира се, на човек повече не му се удава да си спомни за времето, когато още не е умеел да мисли.
И така, той се учи да ходи, въобще да се движи, да използва тялото си, да говори и да мисли.
На това се учи. Но и тук по същия начин трябва да се дирижира тялото. Когато сте още дете и пълзите на четири крака, вие не можете да изправите тялото във вертикално положение без вашата воля. Ако движите ръката си, «азът» казва: аз движа ръката посредством своята воля. В детето с волята нещо става и то се изправя, заема вертикално положение.
към текста >>
Но и тук по същия начин трябва да се дирижира
тялото
.
Този «аз» в течение на земния живот дирижира, управлява тялото. Казвал съм ви, че детето по времето, за което вече не можете да си спомните, се учи да ходи, учи се да говори, учи се да мисли. Разбира се, на човек повече не му се удава да си спомни за времето, когато още не е умеел да мисли. И така, той се учи да ходи, въобще да се движи, да използва тялото си, да говори и да мисли. На това се учи.
Но и тук по същия начин трябва да се дирижира тялото.
Когато сте още дете и пълзите на четири крака, вие не можете да изправите тялото във вертикално положение без вашата воля. Ако движите ръката си, «азът» казва: аз движа ръката посредством своята воля. В детето с волята нещо става и то се изправя, заема вертикално положение. С помощта на волята детето се учи да говори. С помощта на волята детето се учи да мисли.
към текста >>
Когато сте още дете и пълзите
на
четири крака, вие не можете да изправите
тялото
във вертикално положение без вашата воля.
Казвал съм ви, че детето по времето, за което вече не можете да си спомните, се учи да ходи, учи се да говори, учи се да мисли. Разбира се, на човек повече не му се удава да си спомни за времето, когато още не е умеел да мисли. И така, той се учи да ходи, въобще да се движи, да използва тялото си, да говори и да мисли. На това се учи. Но и тук по същия начин трябва да се дирижира тялото.
Когато сте още дете и пълзите на четири крака, вие не можете да изправите тялото във вертикално положение без вашата воля.
Ако движите ръката си, «азът» казва: аз движа ръката посредством своята воля. В детето с волята нещо става и то се изправя, заема вертикално положение. С помощта на волята детето се учи да говори. С помощта на волята детето се учи да мисли. Следователно ние трябва да попитаме: откъде идва това, че детето се учи на всичко това?
към текста >>
- И тук ние стигаме дотам, че въпреки постоянно ставащите в
тялото
смени (
на
тъкани) «азът» винаги остава един и същ, «азът» си остава същия и докато сме се учили да мислим, говорим и ходим.
Ако движите ръката си, «азът» казва: аз движа ръката посредством своята воля. В детето с волята нещо става и то се изправя, заема вертикално положение. С помощта на волята детето се учи да говори. С помощта на волята детето се учи да мисли. Следователно ние трябва да попитаме: откъде идва това, че детето се учи на всичко това?
- И тук ние стигаме дотам, че въпреки постоянно ставащите в тялото смени (на тъкани) «азът» винаги остава един и същ, «азът» си остава същия и докато сме се учили да мислим, говорим и ходим.
Още тогава този «аз» е действал в тялото. Господа, обяснявах ви как се получава тялото. Виждате ли, науката си представя - миналия път преднамерено ви демонстрирах това, - науката си представя следното: тялото се получава от майката и бащата. С това човек вече е направен. Това вече е един малък човек.
към текста >>
Още тогава този «аз» е действал в
тялото
.
В детето с волята нещо става и то се изправя, заема вертикално положение. С помощта на волята детето се учи да говори. С помощта на волята детето се учи да мисли. Следователно ние трябва да попитаме: откъде идва това, че детето се учи на всичко това? - И тук ние стигаме дотам, че въпреки постоянно ставащите в тялото смени (на тъкани) «азът» винаги остава един и същ, «азът» си остава същия и докато сме се учили да мислим, говорим и ходим.
Още тогава този «аз» е действал в тялото.
Господа, обяснявах ви как се получава тялото. Виждате ли, науката си представя - миналия път преднамерено ви демонстрирах това, - науката си представя следното: тялото се получава от майката и бащата. С това човек вече е направен. Това вече е един малък човек. Това се наследява; тялото се наследява.
към текста >>
Господа, обяснявах ви как се получава
тялото
.
С помощта на волята детето се учи да говори. С помощта на волята детето се учи да мисли. Следователно ние трябва да попитаме: откъде идва това, че детето се учи на всичко това? - И тук ние стигаме дотам, че въпреки постоянно ставащите в тялото смени (на тъкани) «азът» винаги остава един и същ, «азът» си остава същия и докато сме се учили да мислим, говорим и ходим. Още тогава този «аз» е действал в тялото.
Господа, обяснявах ви как се получава тялото.
Виждате ли, науката си представя - миналия път преднамерено ви демонстрирах това, - науката си представя следното: тялото се получава от майката и бащата. С това човек вече е направен. Това вече е един малък човек. Това се наследява; тялото се наследява. Науката, твърдяща, че тялото се наследява, че човек наследява тялото, не струва колкото халосен изстрел.
към текста >>
Виждате ли, науката си представя - миналия път преднамерено ви демонстрирах това, - науката си представя следното:
тялото
се получава от майката и бащата.
С помощта на волята детето се учи да мисли. Следователно ние трябва да попитаме: откъде идва това, че детето се учи на всичко това? - И тук ние стигаме дотам, че въпреки постоянно ставащите в тялото смени (на тъкани) «азът» винаги остава един и същ, «азът» си остава същия и докато сме се учили да мислим, говорим и ходим. Още тогава този «аз» е действал в тялото. Господа, обяснявах ви как се получава тялото.
Виждате ли, науката си представя - миналия път преднамерено ви демонстрирах това, - науката си представя следното: тялото се получава от майката и бащата.
С това човек вече е направен. Това вече е един малък човек. Това се наследява; тялото се наследява. Науката, твърдяща, че тялото се наследява, че човек наследява тялото, не струва колкото халосен изстрел. Работата обаче стои иначе.
към текста >>
Това се наследява;
тялото
се наследява.
Още тогава този «аз» е действал в тялото. Господа, обяснявах ви как се получава тялото. Виждате ли, науката си представя - миналия път преднамерено ви демонстрирах това, - науката си представя следното: тялото се получава от майката и бащата. С това човек вече е направен. Това вече е един малък човек.
Това се наследява; тялото се наследява.
Науката, твърдяща, че тялото се наследява, че човек наследява тялото, не струва колкото халосен изстрел. Работата обаче стои иначе. Ако разгледате макар и само една кост - сега ще трябва да си спомните нещо, разказано от мен по-рано, - ако разгледате бедрената кост, ще откриете, че тя изглежда удивително. Бедрената кост има цялостна конструкция. Конструкцията на бившия Гьотеанум е нищо в сравнение с прекрасната конструкция, която притежава цялата бедрена кост.
към текста >>
Науката, твърдяща, че
тялото
се наследява, че човек наследява
тялото
, не струва колкото халосен изстрел.
Господа, обяснявах ви как се получава тялото. Виждате ли, науката си представя - миналия път преднамерено ви демонстрирах това, - науката си представя следното: тялото се получава от майката и бащата. С това човек вече е направен. Това вече е един малък човек. Това се наследява; тялото се наследява.
Науката, твърдяща, че тялото се наследява, че човек наследява тялото, не струва колкото халосен изстрел.
Работата обаче стои иначе. Ако разгледате макар и само една кост - сега ще трябва да си спомните нещо, разказано от мен по-рано, - ако разгледате бедрената кост, ще откриете, че тя изглежда удивително. Бедрената кост има цялостна конструкция. Конструкцията на бившия Гьотеанум е нищо в сравнение с прекрасната конструкция, която притежава цялата бедрена кост. С помощта на микроскоп може да се види тази удивителна конструкция, да се види как прекрасно тя е построена.
към текста >>
То е прекрасно построено и прекрасно
органи
зирано.
С помощта на микроскоп може да се види тази удивителна конструкция, да се види как прекрасно тя е построена. Ако си отрежете края на носа - необходимо е само миниатюрно парченце, не голямо, - това би било нездравословно, може да отрежете само толкова, че да не се повредите, и го разгледате под микроскоп, ще видите удивително тяло с прекрасно изградена конструкция. Да, господа, вие даже не си представяте колко прекрасна е миниатюрната част от края на носа ви! Тя е удивително красива! И така стои работата с кой да е член на човешкото тяло.
То е прекрасно построено и прекрасно организирано.
Най-добрият от скулпторите не би могъл да го направи по-добре. Само едно е образуванието в човешкия организъм, където всичко трябва да бъде разрушено, където трябва да се намира само вещество - на това обърнах вниманието ви последния път, - това е яйцеклетката, от която възниква човекът. При оплождането става завършващият етап; тук се отстранява всичко, което е придавало на веществото организация, структура. Може да се каже: костите са прекрасни; всичко поотделно е прекрасно. Върхът на носа, макар и не толкова прекрасен като костите, също по своему е красив.
към текста >>
Само едно е образуванието в човешкия
органи
зъм, където всичко трябва да бъде разрушено, където трябва да се намира само вещество -
на
това обърнах вниманието ви последния път, - това е яйцеклетката, от която възниква човекът.
Да, господа, вие даже не си представяте колко прекрасна е миниатюрната част от края на носа ви! Тя е удивително красива! И така стои работата с кой да е член на човешкото тяло. То е прекрасно построено и прекрасно организирано. Най-добрият от скулпторите не би могъл да го направи по-добре.
Само едно е образуванието в човешкия организъм, където всичко трябва да бъде разрушено, където трябва да се намира само вещество - на това обърнах вниманието ви последния път, - това е яйцеклетката, от която възниква човекът.
При оплождането става завършващият етап; тук се отстранява всичко, което е придавало на веществото организация, структура. Може да се каже: костите са прекрасни; всичко поотделно е прекрасно. Върхът на носа, макар и не толкова прекрасен като костите, също по своему е красив. Но яйцеклетката, от която впоследствие възниква човекът, съдържа само съвсем неподредено вещество, тъй като в него всичко е разкъсано. Там всичко е на атомно ниво, там отсъства строеж, отсъства организация. Защо?
към текста >>
При оплождането става завършващият етап; тук се отстранява всичко, което е придавало
на
веществото
органи
зация, структура.
Тя е удивително красива! И така стои работата с кой да е член на човешкото тяло. То е прекрасно построено и прекрасно организирано. Най-добрият от скулпторите не би могъл да го направи по-добре. Само едно е образуванието в човешкия организъм, където всичко трябва да бъде разрушено, където трябва да се намира само вещество - на това обърнах вниманието ви последния път, - това е яйцеклетката, от която възниква човекът.
При оплождането става завършващият етап; тук се отстранява всичко, което е придавало на веществото организация, структура.
Може да се каже: костите са прекрасни; всичко поотделно е прекрасно. Върхът на носа, макар и не толкова прекрасен като костите, също по своему е красив. Но яйцеклетката, от която впоследствие възниква човекът, съдържа само съвсем неподредено вещество, тъй като в него всичко е разкъсано. Там всичко е на атомно ниво, там отсъства строеж, отсъства организация. Защо? Нито една човешка душа не може непосредствено да се внедри в костта.
към текста >>
Там всичко е
на
атомно ниво, там отсъства строеж, отсъства
органи
зация. Защо?
Само едно е образуванието в човешкия организъм, където всичко трябва да бъде разрушено, където трябва да се намира само вещество - на това обърнах вниманието ви последния път, - това е яйцеклетката, от която възниква човекът. При оплождането става завършващият етап; тук се отстранява всичко, което е придавало на веществото организация, структура. Може да се каже: костите са прекрасни; всичко поотделно е прекрасно. Върхът на носа, макар и не толкова прекрасен като костите, също по своему е красив. Но яйцеклетката, от която впоследствие възниква човекът, съдържа само съвсем неподредено вещество, тъй като в него всичко е разкъсано.
Там всичко е на атомно ниво, там отсъства строеж, отсъства организация. Защо?
Нито една човешка душа не може непосредствено да се внедри в костта. Суеверните хора понякога вярват даже в това, че някъде в костите или в членовете на тялото седи малко дя-волче. Изобщо това понякога има място, макар и фигуративно. Във всеки случай човек не може да проникне, да се внедри в такива кости. Човек даже във върха на носа си не може да се внедри.
към текста >>
Суеверните хора понякога вярват даже в това, че някъде в костите или в членовете
на
тялото
седи малко дя-волче.
Може да се каже: костите са прекрасни; всичко поотделно е прекрасно. Върхът на носа, макар и не толкова прекрасен като костите, също по своему е красив. Но яйцеклетката, от която впоследствие възниква човекът, съдържа само съвсем неподредено вещество, тъй като в него всичко е разкъсано. Там всичко е на атомно ниво, там отсъства строеж, отсъства организация. Защо? Нито една човешка душа не може непосредствено да се внедри в костта.
Суеверните хора понякога вярват даже в това, че някъде в костите или в членовете на тялото седи малко дя-волче.
Изобщо това понякога има място, макар и фигуративно. Във всеки случай човек не може да проникне, да се внедри в такива кости. Човек даже във върха на носа си не може да се внедри. (Има се предвид началният стадий на пронизване на веществото с духа на човека, което става в яйцеклетката поради нейната деструктурираност. - Бел. пр.)
към текста >>
Удивително е само едно, защо произхождайки от яйцеклетката, от
тялото
на
майката, то още не може да говори!
Тогава детето започва да говори. Някой в този случай би могъл да каже: Е! Бащата на детето е германец, детето е почнало да говори на немски, значи, това е от бащата; това при него е наследствено по бащина линия, това е наследило от бащата, защото баща му е германец. Това е направо чудно! Детето се получава от яйцеклетка и още в яйцеклетката то би трябвало да владее речта.
Удивително е само едно, защо произхождайки от яйцеклетката, от тялото на майката, то още не може да говори!
Но детето не придобива речта по наследство, детето я усвоява в резултат на подражание, при него говорът е подобен на говора на майката и бащата, нали така? На никого няма да му дойде на ум да каже, че детето наследява речта. Точно по същия начин се оказва приличащо и лицето. Но защо лицето притежава такова сходство? Душата, когато тя си дава възможност да се роди през майката или да бъде зачената през бащата, например през господин Мюлер, тя - душата прави своето лице приличащо на бащата или майката подобно на това, както детето по-късно прави своя говор приличащ на говора на бащата и майката.
към текста >>
Виждате ли, господа, по такъв начин стигаме до това, че човек изхожда от духовния, свръхсетивния свят и сам строи
тялото
си, дарявайки го със сходство.
Душата, когато тя си дава възможност да се роди през майката или да бъде зачената през бащата, например през господин Мюлер, тя - душата прави своето лице приличащо на бащата или майката подобно на това, както детето по-късно прави своя говор приличащ на говора на бащата и майката. Трябва само да обмислите това. В речта детето се изработва, реализира се в звука, в словото, при което то се уподобява на родителите или възпитателите си. Но на по-ранен стадий душата, подобно на скулптор, безсъзнателно работи над лицето, над походката и така нататък. Благодарение на това, че детето се ражда в семейство и се уподобява (на него), когато то още няма съзнание, се появява приликата, по същия начин както възниква сходството в речта.
Виждате ли, господа, по такъв начин стигаме до това, че човек изхожда от духовния, свръхсетивния свят и сам строи тялото си, дарявайки го със сходство.
Погледнете малкото дете. Малкото дете се ражда. Когато децата са едва родени, те не се отличават много от малките зверчета, колкото и красиви да са майките им. Когато хората се раждат, те приличат на малки зверчета, нали така - разбира се, в сравнение с това, което ще стане по-късно. Тези (родили се) малки деца действително не изглеждат твърде импозантно.
към текста >>
То се учи да използва своите гръдни
органи
, защото тези
органи
се намират в областта
на
гърдите.
Когато децата са едва родени, те не се отличават много от малките зверчета, колкото и красиви да са майките им. Когато хората се раждат, те приличат на малки зверчета, нали така - разбира се, в сравнение с това, което ще стане по-късно. Тези (родили се) малки деца действително не изглеждат твърде импозантно. Но душевното начало малко по малко работи вътре и ги прави все повече приличащи на хора, чак до този момент, когато детето се учи да ходи; което означава - както ви казах последния път - придобиването на положение на равновесие по отношение на Земята. След това детето се учи да говори.
То се учи да използва своите гръдни органи, защото тези органи се намират в областта на гърдите.
След това детето се учи да мисли, което означава - учи се да използва свои органи в главата. Да съпоставим всичко това пред своята душа. Детето се учи да ходи, което значи да пази равновесие и да се движи. На какво се учим в процеса на ходене? Учим се да използваме крайниците.
към текста >>
След това детето се учи да мисли, което означава - учи се да използва свои
органи
в главата.
Когато хората се раждат, те приличат на малки зверчета, нали така - разбира се, в сравнение с това, което ще стане по-късно. Тези (родили се) малки деца действително не изглеждат твърде импозантно. Но душевното начало малко по малко работи вътре и ги прави все повече приличащи на хора, чак до този момент, когато детето се учи да ходи; което означава - както ви казах последния път - придобиването на положение на равновесие по отношение на Земята. След това детето се учи да говори. То се учи да използва своите гръдни органи, защото тези органи се намират в областта на гърдите.
След това детето се учи да мисли, което означава - учи се да използва свои органи в главата.
Да съпоставим всичко това пред своята душа. Детето се учи да ходи, което значи да пази равновесие и да се движи. На какво се учим в процеса на ходене? Учим се да използваме крайниците. Но не можем да се научим да използваме крайниците, ако не използваме в същото това време обмяната на веществата.
към текста >>
При използване
на
членовете
на
тялото
в нас винаги нещо изгаря.
Да съпоставим всичко това пред своята душа. Детето се учи да ходи, което значи да пази равновесие и да се движи. На какво се учим в процеса на ходене? Учим се да използваме крайниците. Но не можем да се научим да използваме крайниците, ако не използваме в същото това време обмяната на веществата.
При използване на членовете на тялото в нас винаги нещо изгаря.
На изгаряне е подложено веществото. Ако просто помръднете с ръка, вътре изгаря вещество. Обмяната на веществата е свързана с телесните членове и крайниците. Ходенето, запазването на равновесие, движението - всичко това е свързано с обмяната на веществата и крайниците. След това детето се учи да говори.
към текста >>
Произнасянето
на
думи е свързано с гръдните
органи
, с дишането.
Ако просто помръднете с ръка, вътре изгаря вещество. Обмяната на веществата е свързана с телесните членове и крайниците. Ходенето, запазването на равновесие, движението - всичко това е свързано с обмяната на веществата и крайниците. След това детето се учи да говори. С какво имаме работа тук?
Произнасянето на думи е свързано с гръдните органи, с дишането.
Детето диша още тогава, когато е съвсем малко. Но думите са свързани с изтласкване на дъх, детето се учи на това с помощта на гръдните органи. И така: пазенето на равновесие е свързано с крайниците, речта - с гърдите, а мисленето - с главата, с нервите. Сега ние имаме работа с три (области) члена на тялото на човека. Обърнете им внимание.
към текста >>
Но думите са свързани с изтласкване
на
дъх, детето се учи
на
това с помощта
на
гръдните
органи
.
Ходенето, запазването на равновесие, движението - всичко това е свързано с обмяната на веществата и крайниците. След това детето се учи да говори. С какво имаме работа тук? Произнасянето на думи е свързано с гръдните органи, с дишането. Детето диша още тогава, когато е съвсем малко.
Но думите са свързани с изтласкване на дъх, детето се учи на това с помощта на гръдните органи.
И така: пазенето на равновесие е свързано с крайниците, речта - с гърдите, а мисленето - с главата, с нервите. Сега ние имаме работа с три (области) члена на тялото на човека. Обърнете им внимание. Първо, това са крайниците и обмяната на веществата, второ, това са гърдите и трето, това е главата, мисленето. Ние имаме три части на човека.
към текста >>
Сега ние имаме работа с три (области) члена
на
тялото
на
човека.
С какво имаме работа тук? Произнасянето на думи е свързано с гръдните органи, с дишането. Детето диша още тогава, когато е съвсем малко. Но думите са свързани с изтласкване на дъх, детето се учи на това с помощта на гръдните органи. И така: пазенето на равновесие е свързано с крайниците, речта - с гърдите, а мисленето - с главата, с нервите.
Сега ние имаме работа с три (области) члена на тялото на човека.
Обърнете им внимание. Първо, това са крайниците и обмяната на веществата, второ, това са гърдите и трето, това е главата, мисленето. Ние имаме три части на човека. 1.Ходене: обмяна на веществата { пазене на равновесие}
към текста >>
Ние имаме три
части
на
човека.
Но думите са свързани с изтласкване на дъх, детето се учи на това с помощта на гръдните органи. И така: пазенето на равновесие е свързано с крайниците, речта - с гърдите, а мисленето - с главата, с нервите. Сега ние имаме работа с три (области) члена на тялото на човека. Обърнете им внимание. Първо, това са крайниците и обмяната на веществата, второ, това са гърдите и трето, това е главата, мисленето.
Ние имаме три части на човека.
1.Ходене: обмяна на веществата { пазене на равновесие} подвижност на крайниците 2. Реч : гърди 3. Мислене : глава (нерви)
към текста >>
Следователно в течение
на
първите седем години от живота ние можем по правилен начин да построим нашия главен мозък само в случай, че сетивните ни
органи
функционират изправно.
Това се реализира благодарение на вътрешната дейност на душата, дейността на духа, благодарение на вътрешната дейност на душевно-духовното начало. Но виждате ли, господа, на нас, като деца, никога не би ни се удало да формираме към седмата си година своя главен мозък по толкова удивителен начин, ако не се намирахме в постоянна връзка със света. Ако имате например работа със сляпородено дете, веднага ще забележите, че очният нерв и с това цял отдел от главния му мозък остават в състояние на каша. Те съвсем не се изграждат толкова прекрасно. Ако човек се роди глух, слуховият нерв, нервите, вървящи от ухото и кръстосващи се тук (изобразява го на рисунка) и след това отиващи тук към този участък, си остават мозъчна каша.
Следователно в течение на първите седем години от живота ние можем по правилен начин да построим нашия главен мозък само в случай, че сетивните ни органи функционират изправно.
Обаче това, което можете да пипнете с ръка, не формира вашия главен мозък. Може, разбира се, да натъпчете през ноздрата в главния мозък осезаемо вещество - но по този начин вие разрушавате главния мозък, а не го изграждате. И така, всичката осезаема материя няма да ви помогне за строежа на главния мозък в първите седем години от живота. Тук е задействана по-фина материя, която например живее в светлината. Тук е задействан етерът.
към текста >>
Ние всмукваме етера през всички наши сетивни
органи
.
Може, разбира се, да натъпчете през ноздрата в главния мозък осезаемо вещество - но по този начин вие разрушавате главния мозък, а не го изграждате. И така, всичката осезаема материя няма да ви помогне за строежа на главния мозък в първите седем години от живота. Тук е задействана по-фина материя, която например живее в светлината. Тук е задействан етерът. Виждате ли, това е изключително важно.
Ние всмукваме етера през всички наши сетивни органи.
Какво работи по направление, изходящо от нашата глава? Изхождайки от главата, в детето и в останалия организъм съвсем не се вработва физическото тяло. По времето, когато детето по такъв удивителен начин строи своя главен мозък, в него работи не физическото тяло, а етерното тяло. Етерното тяло, за което съм ви казвал, че го притежаваме в течение на два-три дни след смъртта си, работи в детето; то действа в детето, за да получи човек съвършен главен мозък и така да стане мислещ човек. Така че можем да кажем: етерното тяло работи в мисленето.
към текста >>
Изхождайки от главата, в детето и в останалия
органи
зъм съвсем не се вработва физическото тяло.
Тук е задействана по-фина материя, която например живее в светлината. Тук е задействан етерът. Виждате ли, това е изключително важно. Ние всмукваме етера през всички наши сетивни органи. Какво работи по направление, изходящо от нашата глава?
Изхождайки от главата, в детето и в останалия организъм съвсем не се вработва физическото тяло.
По времето, когато детето по такъв удивителен начин строи своя главен мозък, в него работи не физическото тяло, а етерното тяло. Етерното тяло, за което съм ви казвал, че го притежаваме в течение на два-три дни след смъртта си, работи в детето; то действа в детето, за да получи човек съвършен главен мозък и така да стане мислещ човек. Така че можем да кажем: етерното тяло работи в мисленето. По такъв начин ние отново намираме първия свръхсетивен член на човека - етерното тяло. Детето не би могло да построи своя главен мозък, то не би могло да има човешкия главен мозък вътре в себе си, ако не би могло да работи с намиращия се наоколо етер.
към текста >>
Благодарение
на
него той строи вътрешните
органи
на
тялото
си в първите седем години от живота.
И въпреки това развитието на лобовете на главния мозък протича несравнено по-интензивно от развитието на мускулите на ръката! Тези лобове в самото начало на живота представляват кашообразна маса; но при достигането на седем години те се оказват прекрасно формирани. Както мускулите на ръцете стават по-здрави благодарение на вдигането на гири, тоест на нещо осезаемо, нещо сетивно възприемаемо, по същия начин главният мозък става по-здрав благодарение на това, което се съдържа в етера. Както благодарение на своето физическо тяло човек се намира във връзка с обкръжаващата среда, с обкръжаващия свят, така благодарение на своето етерно тяло той е свързан с обкръжаващия свят. От него той придобива своето мислене.
Благодарение на него той строи вътрешните органи на тялото си в първите седем години от живота.
Когато човек е формирал мисленето, тогава той, бих казал, отново се връща към говора. Обучението на говорене протича съвсем различно от обучението на мислене. Обучението на мислене непосредствено работи над построяването на нашето тяло. Това мислене ни прави, така да се каже, ваятели, скулптори. То работи в нас така, че към седмата си година да станем пълноценни хора.
към текста >>
Така че освен физическото тяло в човека има още три
части
: вие имате етерно тяло, астрално тяло и «аз» (схемата в рис.)
Защото, виждате ли, ако посредством насочено от главата действие на етерното тяло аз съзидавам моето (физическо) тяло, целият ми живот би могъл да протече подобно на скулптура (тоест в неподвижност - бел. пр.). При това аз бих могъл да построя тяло, бих могъл да рева като лъв; такова реване би могло да се произведе посредством астралното тяло. Но ако аз, бидейки дете, искам да ходя и да пазя при това равновесие, ако искам да използвам волята си за ходене, за хващане, за пазене на равновесие, за действията, за които казвам: аз ходя, аз хващам, аз намирам равновесие -в тези случаи в своите права трябва да встъпи «азът», тоест нещо друго, освен етерното тяло и астралното тяло. Този «аз» живее в крайниците и в обмяната на веществата. Ако привеждате в движение крайниците, тук се проявява «азът».
Така че освен физическото тяло в човека има още три части: вие имате етерно тяло, астрално тяло и «аз» (схемата в рис.)
Виждате ли, тези три части на тялото също могат да се възприемат, но само в случай, че отначало се научиш на това, съответно пренастройвайки се. Такъв род образование, такова обучение съвременната наука не иска да предприема. Сега искам да ви характеризирам поведението на съвременната наука, която не проявява желание да се преминава горепосоченото обучение. Всички вие поне веднъж сте сънували. По време на сън вие вярвате, че всичко това е действителност.
към текста >>
Виждате ли, тези три
части
на
тялото
също могат да се възприемат, но само в случай, че отначало се научиш
на
това, съответно пренастройвайки се.
При това аз бих могъл да построя тяло, бих могъл да рева като лъв; такова реване би могло да се произведе посредством астралното тяло. Но ако аз, бидейки дете, искам да ходя и да пазя при това равновесие, ако искам да използвам волята си за ходене, за хващане, за пазене на равновесие, за действията, за които казвам: аз ходя, аз хващам, аз намирам равновесие -в тези случаи в своите права трябва да встъпи «азът», тоест нещо друго, освен етерното тяло и астралното тяло. Този «аз» живее в крайниците и в обмяната на веществата. Ако привеждате в движение крайниците, тук се проявява «азът». Така че освен физическото тяло в човека има още три части: вие имате етерно тяло, астрално тяло и «аз» (схемата в рис.)
Виждате ли, тези три части на тялото също могат да се възприемат, но само в случай, че отначало се научиш на това, съответно пренастройвайки се.
Такъв род образование, такова обучение съвременната наука не иска да предприема. Сега искам да ви характеризирам поведението на съвременната наука, която не проявява желание да се преминава горепосоченото обучение. Всички вие поне веднъж сте сънували. По време на сън вие вярвате, че всичко това е действителност. Понякога се събуждате в голям страх, когато например (в съня) сте стояли над пропаст и поради световъртеж сте паднали долу.
към текста >>
2.
ОСМА ЛЕКЦИЯ, 9 април 1923 г.
GA_349 Животът на човека и животът на земята - Същност на християнството
Ако ви е станало ясно, че човек има не само физическо тяло, което в живота може и да се види, и да се пипне, но и тези съществени съставляващи
части
,
на
които обърнах вниманието ви, казвайки, че човек има етерно тяло, астрално тяло и «аз», ако си казвате: този «аз» и астрално тяло по време
на
сън се намират вън от физическото и етерно тяло - ако ви е ясно това, ще успеете да обясните защо насън човек не ходи.
Виждате ли, господа, по отношение на сънищата у хората съществуват страшно много фантазии. Обаче всичко, което се говори за сънищата, е всъщност своего рода бръщолевене. Наистина е бръщолевене, когато хората могат да кажат следното: когато в главния мозък възникват най-незначителни вибрации, колебания, в човека се появяват сънища. Но защо в главния мозък възникват незначителните колебания? И така, това, което се казва за сънищата, са фантазии.
Ако ви е станало ясно, че човек има не само физическо тяло, което в живота може и да се види, и да се пипне, но и тези съществени съставляващи части, на които обърнах вниманието ви, казвайки, че човек има етерно тяло, астрално тяло и «аз», ако си казвате: този «аз» и астрално тяло по време на сън се намират вън от физическото и етерно тяло - ако ви е ясно това, ще успеете да обясните защо насън човек не ходи.
Той не ходи, тъй като «азът» не се намира вътре във физическото тяло. Вие можете също да обясните и това, защо малкото дете не ходи. И така, вие можете да си обясните защо човек ходи: той ходи, защото «азът» е пропълзял в своето физическо тяло. Можете да обясните и това, защо насън човек не мисли. Той не мисли, защото астралното тяло не се намира вътре във физическото тяло.
към текста >>
» Нашите очи са
органи
зирани по толкова чуден начин, че само през тях ние можем да виждаме правилно.
Но ние нямаме нищо друго освен тези измамни представи, когато след нощния сън влизаме в своето тяло. А как бихме могли да ги получим в неизкривен вид? В неизкривен вид ние не можем да ги получим. Само нашето тяло ги прави неизкривени, обективни. В противен случай вечно би ни се налагало да виждаме изригващия Везувий, чувайки навън възклицанието «Горим!
» Нашите очи са организирани по толкова чуден начин, че само през тях ние можем да виждаме правилно.
Това означава, че ако цял живот се намирахме вън от нашето тяло, в течение на целия този живот ние бихме се предавали само на всевъзможни фантазии. Тялото ни дава възможност да виждаме живота по нормален начин. И така, разглеждайки себе си извън нашето тяло, когато реално се намираме в «аза» и в душата си, откриваме, че ние сме фантасти, създаващи в своя «аз» всячески илюзорни представи. Тези представи ние, връщайки се в тялото си при сутрешното пробуждане, трябва да подредим, да обективизираме. На нашето тяло сме задължени, че виждаме нещата обективно, по нормален, подреден начин.
към текста >>
Тялото
ни дава възможност да виждаме живота по нормален начин.
В неизкривен вид ние не можем да ги получим. Само нашето тяло ги прави неизкривени, обективни. В противен случай вечно би ни се налагало да виждаме изригващия Везувий, чувайки навън възклицанието «Горим! » Нашите очи са организирани по толкова чуден начин, че само през тях ние можем да виждаме правилно. Това означава, че ако цял живот се намирахме вън от нашето тяло, в течение на целия този живот ние бихме се предавали само на всевъзможни фантазии.
Тялото ни дава възможност да виждаме живота по нормален начин.
И така, разглеждайки себе си извън нашето тяло, когато реално се намираме в «аза» и в душата си, откриваме, че ние сме фантасти, създаващи в своя «аз» всячески илюзорни представи. Тези представи ние, връщайки се в тялото си при сутрешното пробуждане, трябва да подредим, да обективизираме. На нашето тяло сме задължени, че виждаме нещата обективно, по нормален, подреден начин. Ние всъщност сме фантасти в този земен живот. Сънят ни показва, какви реално сме в земния живот.
към текста >>
Тези представи ние, връщайки се в
тялото
си при сутрешното пробуждане, трябва да подредим, да обективизираме.
В противен случай вечно би ни се налагало да виждаме изригващия Везувий, чувайки навън възклицанието «Горим! » Нашите очи са организирани по толкова чуден начин, че само през тях ние можем да виждаме правилно. Това означава, че ако цял живот се намирахме вън от нашето тяло, в течение на целия този живот ние бихме се предавали само на всевъзможни фантазии. Тялото ни дава възможност да виждаме живота по нормален начин. И така, разглеждайки себе си извън нашето тяло, когато реално се намираме в «аза» и в душата си, откриваме, че ние сме фантасти, създаващи в своя «аз» всячески илюзорни представи.
Тези представи ние, връщайки се в тялото си при сутрешното пробуждане, трябва да подредим, да обективизираме.
На нашето тяло сме задължени, че виждаме нещата обективно, по нормален, подреден начин. Ние всъщност сме фантасти в този земен живот. Сънят ни показва, какви реално сме в земния живот. Ако човек достига истинското разбиране на нещата, като е изпитал определено пробуждане в своето познание, той още повече вижда: човек в своя земен живот има това, за което мечтае, за което вижда сънища. По същество той е фантазьор и само благодарение на тялото му на него се удава да установи порядък в себе си, да подреди себе си.
към текста >>
По същество той е фантазьор и само благодарение
на
тялото
му
на
него се удава да установи порядък в себе си, да подреди себе си.
Тези представи ние, връщайки се в тялото си при сутрешното пробуждане, трябва да подредим, да обективизираме. На нашето тяло сме задължени, че виждаме нещата обективно, по нормален, подреден начин. Ние всъщност сме фантасти в този земен живот. Сънят ни показва, какви реално сме в земния живот. Ако човек достига истинското разбиране на нещата, като е изпитал определено пробуждане в своето познание, той още повече вижда: човек в своя земен живот има това, за което мечтае, за което вижда сънища.
По същество той е фантазьор и само благодарение на тялото му на него се удава да установи порядък в себе си, да подреди себе си.
Когато истински спи, той се намира в безсилно, безсъзнателно състояние. Той не може да възприема нищо от света. Намирайки се частично в своето тяло, той възприема света във фантастичен вид. Но когато за това се знае, се запитваме: какво представлява сънят? Какво показва той?
към текста >>
Намирайки се
части
чно в своето тяло, той възприема света във фантастичен вид.
Сънят ни показва, какви реално сме в земния живот. Ако човек достига истинското разбиране на нещата, като е изпитал определено пробуждане в своето познание, той още повече вижда: човек в своя земен живот има това, за което мечтае, за което вижда сънища. По същество той е фантазьор и само благодарение на тялото му на него се удава да установи порядък в себе си, да подреди себе си. Когато истински спи, той се намира в безсилно, безсъзнателно състояние. Той не може да възприема нищо от света.
Намирайки се частично в своето тяло, той възприема света във фантастичен вид.
Но когато за това се знае, се запитваме: какво представлява сънят? Какво показва той? Сънят ни показва, че ние съвсем нищо не знаем за нашето тяло: ако нещо знаехме, бихме могли да виждаме това, което се намира навън (не в хаотичен), а в подреден вид. Бихме могли и в мислите, и в духа да подражаваме на очите. Но ние не можем това.
към текста >>
Органи
зацията ни е такава, че нашето тяло дава сила
на
очите.
Но когато за това се знае, се запитваме: какво представлява сънят? Какво показва той? Сънят ни показва, че ние съвсем нищо не знаем за нашето тяло: ако нещо знаехме, бихме могли да виждаме това, което се намира навън (не в хаотичен), а в подреден вид. Бихме могли и в мислите, и в духа да подражаваме на очите. Но ние не можем това.
Организацията ни е такава, че нашето тяло дава сила на очите.
И така, сънищата свидетелстват за това, колко малко знаем за своето тяло. Спомнете си за казаното от мен последния път за това, че ние трябва сами да създаваме за себе си това тяло. Предаването по наследство тук нищо не дава. Когато човек започва своето (поредно) пребиваване на Земята - както вече съм ви излагал това, - в негово разпореждане се оказва материя, доведена до прахообразно състояние. Духовно-душевното начало трябва отначало да влезе тук.
към текста >>
Защото бидейки четиринадесетгодишен юноша, човек още от
части
притежава тези възможности, които в цялата си пълнота и сила са съществували у него
на
тригодишна възраст или веднага след раждането.
Тук си казваш така: да, ние сме притежавали това, но то е било изгубено от нас. Когато придобиваме съзнание, ние губим възможност да извършваме тази вътрешна душевна работа. Ние вече не я извършваме. Този, който стига до това познание, забелязва постоянно намаляне на своите възможности. Ако човек по-късно овладява способността за ретроспективен преглед на живота, горепосочената загуба го хвърля в ужас.
Защото бидейки четиринадесетгодишен юноша, човек още отчасти притежава тези възможности, които в цялата си пълнота и сила са съществували у него на тригодишна възраст или веднага след раждането.
Тогава възможностите са били максимални; на четиринадесет години възможностите на човека значително са се съкратили. Когато навърши тридесет години, неговите способности се простират само толкова, че той може още да храносмила - но способността активно да формира, да строи нещо, той губи. Когато човек достига петдесет или шестдесет години, по отношение на работата по формиране и усъвършенстване на човешкото тяло той наистина става магаре. Става съвсем очевидно и ясно, че в течение на земния живот човек се превръща в голямо магаре! Необходимо е да се осъзнае това: на възраст от двадесет до тридесет години ти губиш някаква част от своята мъдрост.
към текста >>
Но бидейки извън
тялото
, самостоятелно ние не можем да развием нищо друго освен магарешко начало.
Следователно причината (за илюзорността на съня) е това, че човек така малко знае за своето физическо тяло (няма се предвид външното знание - бел. пр.), защото мъдростта, получена от него при слизането му в земния живот, в хода на (земния) живот се губи и се трансформира в магарешко начало (магарешкото начало не е само метафора, а реално присъства във формообразуващите сили, за което древните са знаели. При посвещението в Елевзинските мистерии неофита, освен другото, са го завивали в прясна кожа от животно - елен или магаре, което му е давало възможност да преживее свръхсетивния свят на божествата и демоните. Апулей в своята повест «Златното магаре» в иносказателна форма разказва за такова посвещение - бел. пр.). Събуждайки се, човек си казва: ако повярваш в това, което ти се е присънило - че си китайски император, - ти наистина си магаре.
Но бидейки извън тялото, самостоятелно ние не можем да развием нищо друго освен магарешко начало.
Ние напълно губим способността, която имаме като младенци - способността по правилен начин да градим своето тяло. Тялото трябва да идва при нас отвън. Но когато ние за пореден път се спускаме на Земята, то не идва при нас отвън. В този случай отвън насреща ни се изправя разрушената (прахообразната, доведена до състояние на прах) материя в яйцеклетката. И ние крачка след крачка трябва да я възстановяваме.
към текста >>
Тялото
трябва да идва при нас отвън.
При посвещението в Елевзинските мистерии неофита, освен другото, са го завивали в прясна кожа от животно - елен или магаре, което му е давало възможност да преживее свръхсетивния свят на божествата и демоните. Апулей в своята повест «Златното магаре» в иносказателна форма разказва за такова посвещение - бел. пр.). Събуждайки се, човек си казва: ако повярваш в това, което ти се е присънило - че си китайски император, - ти наистина си магаре. Но бидейки извън тялото, самостоятелно ние не можем да развием нищо друго освен магарешко начало. Ние напълно губим способността, която имаме като младенци - способността по правилен начин да градим своето тяло.
Тялото трябва да идва при нас отвън.
Но когато ние за пореден път се спускаме на Земята, то не идва при нас отвън. В този случай отвън насреща ни се изправя разрушената (прахообразната, доведена до състояние на прах) материя в яйцеклетката. И ние крачка след крачка трябва да я възстановяваме. Господа, на всичко това ние трябва да се научим в периода между два земни живота. Между два земни живота ние трябва да се научим на това, което не може човек, виждащ сънища.
към текста >>
Сега искам да ви кажа, че ако някой съзерцава този процес като цяло, а също вижда как трансформацията в магаре отива все по-далеч и по-далеч, той знае: това знание (как се строи
тялото
- бел.
Виждате ли, има врагове и противници на антропософията, които казват: е, това са само хора, които искат да виждат сънища; всевъзможните фантазии те изкарват като истини за света. Обаче антропософията твърди, че не следва да се доверяваме на сънища, доколкото тези сънища откриват следното: ние не можем да правим това, което сме можели да правим, встъпвайки в земния живот, встъпвайки в него със смътно, безсъзнателно знание, бидейки малки деца. В антропософията ние изясняваме, че такава способност сме усвоили в света, който не е земният свят, защото в земния свят - по отношение на нашия собствен «аз» - можем да строим само едни фантазии. Колкото и прекрасен да е този свят, в него можем да строим само фантазии относно нашия собствен «аз». Всичко, което касае нашето тяло, отношението към нашето тяло и връзките с него, ние трябва да усвоим в другия свят.
Сега искам да ви кажа, че ако някой съзерцава този процес като цяло, а също вижда как трансформацията в магаре отива все по-далеч и по-далеч, той знае: това знание (как се строи тялото - бел.
пр.) се забравя много лесно. Това става почти по същия начин, както при вземането на изпит. Готвейки се за изпит, на човек понякога му се налага да се бъхти година-две. Но материалът се забравя много бързо, изключително бързо. Така стои работата и с това знание, което ни е необходимо за създаването на своето тяло; ние също бързо забравяме това знание.
към текста >>
При известни обстоятелства, ако човек не е съвсем здрав, но заболяването му протича леко, ако
тялото
му не е съвсем здраво, дейността, обикновено протичаща в съзнанието, продължава като последействие.
Това означава, че след 840 години той отново ще може да дойде на Земята. Такива изчисления, като написаните от мен за вас на дъската, могат с пълна отговорност да се правят само в случай, че човек има пълна яснота, че това наистина е така, че той може да провери това, което стои в основата на съновиденията, да провери как сънищата на човека все повече и повече се отдалечават от духовния свят. Виждате ли, ако човек ходи наоколо и в едно определено време въобще не може да влезе в своето физическо тяло, той е медиум. Ако човек в определено време влиза в своето физическо тяло и отново го използва - това е нормален човек. Но ако той постоянно се мести наоколо, намирайки се в състояние, когато неговият «аз» не е влязъл във физическото му тяло -в този случай той може даже да ходи като лунатик, може да говори като лунатик или да говори, лежейки в кревата - не следва да се учудваме на това; защото ако, да кажем, хвърлим топче, на плоска повърхност то ще се търкаля и по-нататък.
При известни обстоятелства, ако човек не е съвсем здрав, но заболяването му протича леко, ако тялото му не е съвсем здраво, дейността, обикновено протичаща в съзнанието, продължава като последействие.
Но тогава човек действа като автомат. Лунатикът, сомнамбулът не е човек, това е автомат. Този, който говори на сън, не казва нищо човешко. Направете такъв опит: ако някой говори на сън, вие можете да чуете най-глупави неща, доколкото човек говори като автомат, неговият «аз» и душата му не се намират вътре в тялото. Обаче ако явлението се реализира наполовина, когато човек е автомат само наполовина - пъхването се осъществява отзад, така че човек се пъха от задната част на главния мозък по направление към предната, - ако човек е напъхан само наполовина, той може да затвори очи и понеже тук отзад се намира зрителният нерв (вдясно), човек възприема нещо, но тези възприятия носят фантастичен характер.
към текста >>
Направете такъв опит: ако някой говори
на
сън, вие можете да чуете най-глупави неща, доколкото човек говори като автомат, неговият «аз» и душата му не се намират вътре в
тялото
.
Но ако той постоянно се мести наоколо, намирайки се в състояние, когато неговият «аз» не е влязъл във физическото му тяло -в този случай той може даже да ходи като лунатик, може да говори като лунатик или да говори, лежейки в кревата - не следва да се учудваме на това; защото ако, да кажем, хвърлим топче, на плоска повърхност то ще се търкаля и по-нататък. При известни обстоятелства, ако човек не е съвсем здрав, но заболяването му протича леко, ако тялото му не е съвсем здраво, дейността, обикновено протичаща в съзнанието, продължава като последействие. Но тогава човек действа като автомат. Лунатикът, сомнамбулът не е човек, това е автомат. Този, който говори на сън, не казва нищо човешко.
Направете такъв опит: ако някой говори на сън, вие можете да чуете най-глупави неща, доколкото човек говори като автомат, неговият «аз» и душата му не се намират вътре в тялото.
Обаче ако явлението се реализира наполовина, когато човек е автомат само наполовина - пъхването се осъществява отзад, така че човек се пъха от задната част на главния мозък по направление към предната, - ако човек е напъхан само наполовина, той може да затвори очи и понеже тук отзад се намира зрителният нерв (вдясно), човек възприема нещо, но тези възприятия носят фантастичен характер. Той може тогава да изкаже нещо фантастично, тъй като макар и да не вижда, възприема образи. Слухът се намира тук (в средата). А говорното сетиво се разполага тук (вляво). Той може да ви съобщава нещо недостоверно.
към текста >>
3.
ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 18 април 1923 г.
GA_349 Животът на човека и животът на земята - Същност на християнството
Може да се види как през нощта в
тялото
се извършва известна борба, за да може отново да се пробуди.
След известно време той се пробужда и донякъде идва на себе си, поправя се, до следващата употреба на опиум. И така, той се приспива, макар и по много бурен начин. Може да се види: ако човек заспива от въздействието на опиума, в него функционира само това, което го оживява. Иначе човек не би могъл отново да се събуди, той би трябвало да умре. В човека действа това, което постоянно поддържа в него живота.
Може да се види как през нощта в тялото се извършва известна борба, за да може отново да се пробуди.
В човека тогава работи нещо непричастно на разумното начало, на разсъдъка; работи това, което поддържа живота в тялото. Под действието на отровата тялото частично умира. Разсъдъкът, разумното начало бива изгонено. Но оживяващото начало още присъства вътре в човека, тъй като в противен случай той не би могъл отново да се събуди. И така, кое се оказва подложено на влияние вследствие употребата на малки дози опиум?
към текста >>
В човека тогава работи нещо непричастно
на
разумното начало,
на
разсъдъка; работи това, което поддържа живота в
тялото
.
И така, той се приспива, макар и по много бурен начин. Може да се види: ако човек заспива от въздействието на опиума, в него функционира само това, което го оживява. Иначе човек не би могъл отново да се събуди, той би трябвало да умре. В човека действа това, което постоянно поддържа в него живота. Може да се види как през нощта в тялото се извършва известна борба, за да може отново да се пробуди.
В човека тогава работи нещо непричастно на разумното начало, на разсъдъка; работи това, което поддържа живота в тялото.
Под действието на отровата тялото частично умира. Разсъдъкът, разумното начало бива изгонено. Но оживяващото начало още присъства вътре в човека, тъй като в противен случай той не би могъл отново да се събуди. И така, кое се оказва подложено на влияние вследствие употребата на малки дози опиум? Оживяващото начало.
към текста >>
Под действието
на
отровата
тялото
части
чно умира.
Може да се види: ако човек заспива от въздействието на опиума, в него функционира само това, което го оживява. Иначе човек не би могъл отново да се събуди, той би трябвало да умре. В човека действа това, което постоянно поддържа в него живота. Може да се види как през нощта в тялото се извършва известна борба, за да може отново да се пробуди. В човека тогава работи нещо непричастно на разумното начало, на разсъдъка; работи това, което поддържа живота в тялото.
Под действието на отровата тялото частично умира.
Разсъдъкът, разумното начало бива изгонено. Но оживяващото начало още присъства вътре в човека, тъй като в противен случай той не би могъл отново да се събуди. И така, кое се оказва подложено на влияние вследствие употребата на малки дози опиум? Оживяващото начало. При употреба на слаби дози опиум се подлага на влияние етерното тяло.
към текста >>
Но след това
тялото
започва да проявява безпокойство, държи се деструктивно, появяват се силни хрипове; след това започват спазми.
етерно тяло: страда от слаби дози опиум астрално тяло: страда от силни дози опиум «аз» : страда от обичайна употреба на опиум И така, да допуснем, че някой е взел толкова голяма доза опиум, че действително се е отровил. При това, преди всичко, той заспива.
Но след това тялото започва да проявява безпокойство, държи се деструктивно, появяват се силни хрипове; след това започват спазми.
При това се открива характерен симптом: лицето става съвсем червено, а устните - съвсем сини. Спомнете си това, за което говорих последния път. Казах ви: всички нарушения в дишането възникват при издишане. В какво например се състои хриптенето, отначало пресипналост, а след това хриптене - в какво е същността му? Виждате ли, хриптят тези хора, които не могат нормално да издишат.
към текста >>
Виждате ли, устните - това са изключително своеобразни
органи
на
лицето.
пр.), където въглеродният двуокис се освобождава, където въглеродният двуокис трябва да се издиша. И така, при човек, отровен от голяма доза опиум, се наблюдава парализа на дишането; цялото дишане се затормозява, «засяда». Вследствие от това, от една страна, се наблюдава червена кръв в лицето, а от друга страна - синя кръв в устните. Това е извънредно интересно, господа. Какво представляват устните?
Виждате ли, устните - това са изключително своеобразни органи на лицето.
Имайки работа с лицето, вие трябва да го изобразявате по такъв начин: на външната му страна навсякъде има кожа. Тук лицето навсякъде е покрито отвън с кожа. Но на устните има една част слизеста обвивка, вътрешна кожа. В това място вътрешното излиза навън. Това е част от кожата, разположена вътре, част от вътрешната слизеста кожа.
към текста >>
И така, виждате: при опиумно отравяне
тялото
се държи така, че цялата неизползвана, неотработена кръв (червена) то изпраща навън - последната се стреми към повърхността, - а цялата синя (отработена) кръв
тялото
изпраща навътре (
на
вътрешната повърхност
на
слизестата обвивка - бел. пр.).
Но на устните има една част слизеста обвивка, вътрешна кожа. В това място вътрешното излиза навън. Това е част от кожата, разположена вътре, част от вътрешната слизеста кожа. Устните в човека - това е вътрешната (слизеста) обвивка, оказала се отвън. Когато следователно устните вместо червени станат сини, това означава, че вътрешната част на човека, неговата вътрешност е препълнена със синя кръв.
И така, виждате: при опиумно отравяне тялото се държи така, че цялата неизползвана, неотработена кръв (червена) то изпраща навън - последната се стреми към повърхността, - а цялата синя (отработена) кръв тялото изпраща навътре (на вътрешната повърхност на слизестата обвивка - бел. пр.).
Тези неща са били известни на хората от древността. Те знаели за изпращаната навътре синя кръв. Ако някой вътре е имал прекалено много синя кръв, те казвали за него така: този, у когото вътре има твърде много синя кръв, е преди всичко такъв човек, у когото е отслабено душевното начало, у когото душата е изкарана навън. Затова изразът «синя кръв» се е употребявал като обида. Когато в народа са казвали за дворяните: «синя кръв», с това са искали да кажат, че те нямат душа.
към текста >>
Но при човека и животните без всякаква употреба
на
опиум става така, че етерното тяло встъпва в конфликт с физическото тяло; в такъв случай нещо незабавно тласка кръвта по направление към повърхността, навън, нещо остава в
тялото
и внася в това тяло безпорядък.
Ако такава отрова се приеме от човек, цялото тяло се оказва под въздействието на отровата, при което червената кръв се изтласква навън (към повърхността на кожата), а синята кръв се изтласква навътре (на повърхността на вътрешните слизести обвивки - бел. пр.) Растенията също живеят. Всяко растение има в себе си етерно тяло, има в себе си също и това начало, което (в човека) противодейства на цианозата (посиняването) при приемане на слаби дози опиум, именно слаби, а не силни. Тези слаби дози предизвикват в човека само усещания (халюцинации, които не се съпровождат с цианоза на устните и парализа на дишането - бел. пр.). Ако посоченото растение имаше кръв, то също би изпитвало такива усещания, както човекът или животното.
Но при човека и животните без всякаква употреба на опиум става така, че етерното тяло встъпва в конфликт с физическото тяло; в такъв случай нещо незабавно тласка кръвта по направление към повърхността, навън, нещо остава в тялото и внася в това тяло безпорядък.
Това е астралното тяло. Така че можем да кажем: при употреба на силна доза опиум на въздействие е подложено астралното тяло. Има още една, трета форма на употреба на опиум. Тя е много разпространена в света, макар и не в Европа, а сред тюркските народи в Азия и в Индокитай сред малайските народи. При това тези хора употребяват опиум само в такива дози, които могат да понесат, да дойдат отново на себе си, да се събудят, а не да умрат.
към текста >>
Това, от една страна, е ужасно, защото вследствие
тялото
му става съвсем болно; но, от друга страна, в него така силно действа страстното желание да изучи «аза», че той не може да му се противопостави.
Какво получава той при това? На какво се радва този малаец или турчин, систематически употребявайки опиум? На какво все пак се радва? Той се радва на това, че паметта му се пробужда по най-удивителен начин. Той бързо преглежда целия свой земен живот и още много неща.
Това, от една страна, е ужасно, защото вследствие тялото му става съвсем болно; но, от друга страна, в него така силно действа страстното желание да изучи «аза», че той не може да му се противопостави.
Той се радва на това, че в него се пробужда необятна, грандиозна памет. Обаче работата стои така: ако човек прави нещо прекалено, това го разрушава. Ако човек твърде много работи, това го разрушава; ако човек твърде много мисли, това го разрушава. И ако човек постоянно извиква в себе си твърде силна памет, той разрушава с това своето тяло. Всички описани от мен явления се появяват поради прекомерно усилване на паметта.
към текста >>
Отваряйки книга, ще откриете, че там е описано това, за което ви говорих: ще намерите описания, как употребявайки малки дози опиум, човек стига до състояние
на
делириум и така нататък, как при употреба
на
голяма доза опиум човек веднага заспива, а след това
тялото
му веднага се разрушава.
Това се отнася до безсъзнателната памет. След това човек започва да забравя. И така, именно това, което е достигнал, го разрушава. И все пак, когато човек прави привичка употребата на опиум, той може да види, да се убеди, да узнае, че «азът» действително съществува. Какво прави съвременното естествознание?
Отваряйки книга, ще откриете, че там е описано това, за което ви говорих: ще намерите описания, как употребявайки малки дози опиум, човек стига до състояние на делириум и така нататък, как при употреба на голяма доза опиум човек веднага заспива, а след това тялото му веднага се разрушава.
Той умира, като преди това лицето му става червено, а устните - сини. Описано е как при привикване към употреба на опиум стават гореописаните явления. Но какво описват тези хора? Те описват само физическото тяло, какво става с него; те описват как пушачите на опиум се сополивят, хриптят и имат спазми. Те описват как наркоманът, направил употребата на опиум привичка, се изтощава, губи способност да ходи, забравя, и накрая получава апоплектичен удар, защото паметта разрушава мозъка му; трябва да гледаме на това именно така.
към текста >>
рис.) така, че разтварям настрани тези две
части
(палецът и отстрани четирите други пръста).
(Доктор Щайнер вдига ръка нагоре). Вие, разбира се, ще кажете -ръка, това е ръка. Но нима на ръката няма нищо? I, II, III, IIII, V пръста. Сега рисувам тази ръка на дъската (вж.
рис.) така, че разтварям настрани тези две части (палецът и отстрани четирите други пръста).
Сега имам ръка, а тук V, петица, при което казвам «пет». Сега на рисунката опростявам изображението и се получава римската цифра V от ръка с пет пръста. И така, виждате, господа, работата е там, че в днешно време ние внезапно попадаме в съвсем абстрактен, отвлечен свят. Ние се учим да пишем, ние се учим да четем: това няма пряко отношения към живота. Но вследствие ние се отучваме от това, което са притежавали хората, които още не са умеели да четат и пишат.
към текста >>
И така, той насочва мисълта си към това, което върши, той не ги оставя без у
части
ето
на
мисълта, а я насочва натам.
- Той не ги намира. Той не помни къде ги е оставил. Защо? Защото е направил това машинално. Сега другият. Той не се е научил да слага копчетата на едно и също място - това също е възможно, но би било едно от проявленията на мързела, - а си казва: когато свалям копчетата от ризата, едното го слагам до свещника, а другото - ето тук.
И така, той насочва мисълта си към това, което върши, той не ги оставя без участието на мисълта, а я насочва натам.
На сутринта той става, отива право там и си взима копчетата, които е оставил; няма нужда да ги търси из цялата стая: къде са ми копчетата? Къде се дянаха копчетата ми? - Къде тук е разликата? Цялата разлика се състои в това, че единият е мислел, когато го е правил и помни за това, а другият го е правил без да мисли и не го помни. Да, но да си спомня му се налага само сутрин.
към текста >>
- той отговори: Светлината е причината, поради която
тялото
притежава зрение.
Днес в училище казват: ние трябва да знаем: какво е светлината? - Имах един приятел, с който заедно ходехме в началното училище, но след това аз преминах в друго училище. Той стана учител, след като завърши педагогическо училище. След седемнадесет години го срещнах отново и определено беше станал учител. Попитах го: Как преподаваш за светлината?
- той отговори: Светлината е причината, поради която тялото притежава зрение.
Тук няма какво да се възрази. Със същия успех той би могъл да каже: Какво е бедността? Бедността произхожда от нищетата! Качеството на определенията е същото. Обаче тези глупости се налага да се изучават.
към текста >>
Ако сега човек трудно си спомня предишния земен живот - както описах това, - по-късно той добре ще помни за него, при това без да се подлага
на
болести, без да осакатява
тялото
си, както става при употребата
на
опиум, а довеждайки душата си до познанието
на
духовното с помощта
на
духовни упражнения.
Работата тук е, че трябва да се виждат нещата такива, каквито са те в действителност. А в действителност нещата изглеждат така, че за тях можем да кажем това, което е изложено, например тук, в тази схема (рис. 25): физическо тяло; етерно тяло, страдащо от слаби дози опиум; астрално тяло, повреждащо се от силни дози опиум; «аз», повреждащ се от употреба на опиум, превърната в навик. Човек притежава истински мисли, а не празни дефиниции, ако се занимава с духовната наука, ако се учи да познава човека, а не просто като насън да описва настъпването на едно или друго състояние, ако е способен да знае: в дадения случай действа астралното тяло, тук действа етерното тяло, тук действа «азът». И ако днес, в сегашния земен живот човек приема истински мисли, тогава той по правилен начин си спомня за него.
Ако сега човек трудно си спомня предишния земен живот - както описах това, - по-късно той добре ще помни за него, при това без да се подлага на болести, без да осакатява тялото си, както става при употребата на опиум, а довеждайки душата си до познанието на духовното с помощта на духовни упражнения.
И така, виждате, че в антропософията възниква истинската духовна наука. Трябва особено да обърнете внимание на това, че антропософията е чужда на суеверията. Ако например хората намират някакви извънредни съобщения за спиритичните сеанси, те започват да казват: това са откровения на духовния свят! Но духовният свят се разкрива преди всичко в човека! Ако хората седят около масата и я заставят да почуква, те казват: тук вътре (в масата) има дух.
към текста >>
Органи
заторите
на
сеанса разчитат, че ще им оставят лепта.
Виждате ли, веднъж настойчиво ме увещаваха да участвам в един спиритичен сеанс. Казах, че искам да направя това, защото за такива неща може да се съди само ако ги видиш. Там беше един медиум, който беше много известен, много знаменит: след като хората седнаха малко зашеметени от музиката, която беше там - всички седяха зашеметени, - медиумът, сякаш по желание на хората, демонстрира падащи от въздуха цветя! Всеки истински медиум обезателно има така наречения импресарио. На него хората дават своята лепта, своите парични вноски, получавайки удоволствие от сеанса.
Организаторите на сеанса разчитат, че ще им оставят лепта.
И аз казах - хората в такава ситуация проявяват страшен фанатизъм, те започват да се конфронтират с този, който иска нещо да им обясни и се проявяват по най-лош начин, - на някои разумни хора казах, че не в края, а в началото на представлението би трябвало да извършат претърсване: тогава те ще намерят цветя в гърбицата на гърба на импресариото! Така ще разобличите тези неща навсякъде. Именно от суеверията трябва да се избавяме, господа, ако искаме да говорим за духовния свят. Не следва да се хващате на въдицата на някакви бесни котки и гърбави импресарио. Не, до духа ние стигаме, ако не се поддаваме на суеверия, а винаги се ръководим от истинската наука.
към текста >>
4.
СЪЩНОСТ НА ХРИСТИЯНСТВОТО. ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 21 април 1923 г.
GA_349 Животът на човека и животът на земята - Същност на християнството
Автор
на
въпроса: Господин докторът беше толкова любезен и ни разказа за това, какво става, ако духът напусне
тялото
.
ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ Дорнах, 21 април 1923 г. Добро утро, господа! Измислихте ли въпрос?
Автор на въпроса: Господин докторът беше толкова любезен и ни разказа за това, какво става, ако духът напусне тялото.
Последната лекция беше разбираема за мен и моите колеги. Но в «Теософия» има едно изречение за това, че когато духът си взема довиждане с тялото, душата още запазва своите страсти. Това е костелив орех за нас. Имам още един въпрос от този вид. Доктор Щайнер: Много добре, задайте ми също и втория въпрос!
към текста >>
Но в «Теософия» има едно изречение за това, че когато духът си взема довиждане с
тялото
, душата още запазва своите страсти.
Дорнах, 21 април 1923 г. Добро утро, господа! Измислихте ли въпрос? Автор на въпроса: Господин докторът беше толкова любезен и ни разказа за това, какво става, ако духът напусне тялото. Последната лекция беше разбираема за мен и моите колеги.
Но в «Теософия» има едно изречение за това, че когато духът си взема довиждане с тялото, душата още запазва своите страсти.
Това е костелив орех за нас. Имам още един въпрос от този вид. Доктор Щайнер: Много добре, задайте ми също и втория въпрос! Автор на въпроса: Случайно ми попадна брошура на някой си доктор Хауер[1]. Предполагам, че господин докторът е чел тази брошура и вече знае за нея.
към текста >>
Листата се състоят от две
части
.
Тези учени поне допускат, че съществува душевно начало, че съществува нещо душевно. Обаче самите те не знаят нищо определено за това психическо, душевно начало и казват: душевното начало се проявява в начина на поведение на кое да е същество. Има растения, които се държат доста необичайно. Така например съществува едно растение, което предвид необичайното му поведение наричат «венерина мухоловка» (Dionaea muscipula)[2]. Тази венерина мухоловка има сърцевидни листа, разположени във форма на розетка; на разклоняващи се (от центъра) стъбла се намират тези листа-капани.
Листата се състоят от две части.
По краищата на всяка част са разположени четинести реснички-зъбки. Щом насекомото полази по листа и докосне тези реснички, двете части се затварят толкова бързо, че малкото насекомо се оказва хванато. Такова растение съществува. Тези, които по изключително външен начин говорят за душата, нищо не знаейки за нея, твърдят: както човекът има душа, по същия начин и растението има душа. В противовес на тях винаги привеждам един довод: известно ми е едно малко устройство, в което се слага парченце сланинка, леко запечена - това е капанът за мишки.
към текста >>
Щом насекомото полази по листа и докосне тези реснички, двете
части
се затварят толкова бързо, че малкото насекомо се оказва хванато.
Има растения, които се държат доста необичайно. Така например съществува едно растение, което предвид необичайното му поведение наричат «венерина мухоловка» (Dionaea muscipula)[2]. Тази венерина мухоловка има сърцевидни листа, разположени във форма на розетка; на разклоняващи се (от центъра) стъбла се намират тези листа-капани. Листата се състоят от две части. По краищата на всяка част са разположени четинести реснички-зъбки.
Щом насекомото полази по листа и докосне тези реснички, двете части се затварят толкова бързо, че малкото насекомо се оказва хванато.
Такова растение съществува. Тези, които по изключително външен начин говорят за душата, нищо не знаейки за нея, твърдят: както човекът има душа, по същия начин и растението има душа. В противовес на тях винаги привеждам един довод: известно ми е едно малко устройство, в което се слага парченце сланинка, леко запечена - това е капанът за мишки. Щом мишката опита сланинката, капанът се затваря. И така, този, който, наблюдавайки венерината мухоловка, прави извод, че и тя би следвало да има душа, би трябвало да каже: капанът също има душа, защото сам по себе си той също се затваря.
към текста >>
Всички желания от такъв род се състоят в това, че човек отвътре, от своя
органи
зъм развива желание за нещо, нещо иска; такива са желанията.
Но в антропософията не се ръководим от чисто външните данни, водещи до подобен извод; в нея съществува истинското познание за душевното начало. В резултат на такова познание научаваме, че човек развива желания. Силно влечение е например наличието на жажда. Ако съм жаден, имам силно влечение, страстно желание да пийна вода или още нещо. Е, добре: водата утолява жаждата.
Всички желания от такъв род се състоят в това, че човек отвътре, от своя организъм развива желание за нещо, нещо иска; такива са желанията.
Виждате ли, над някои неща хората не се замислят. Те не се замислят над това, какво душевно състояние стои в основата на пробуждането на човека. Пробуждането на човека се изследва по параметъра увеличено съдържание на въглероден двуокис в кръвта и други подобни, с други думи тези хора изследват само физическото състояние, нали така? Но истината е, че човек се пробужда, защото у него има силно влечение по отношение на физическото му тяло. Когато вечер заспивате, у вас отсъства силното влечение по отношение на физическото тяло.
към текста >>
Да се намираш вътре в
тялото
вече не е добре.
Те не се замислят над това, какво душевно състояние стои в основата на пробуждането на човека. Пробуждането на човека се изследва по параметъра увеличено съдържание на въглероден двуокис в кръвта и други подобни, с други думи тези хора изследват само физическото състояние, нали така? Но истината е, че човек се пробужда, защото у него има силно влечение по отношение на физическото му тяло. Когато вечер заспивате, у вас отсъства силното влечение по отношение на физическото тяло. Това тяло изцяло е изпълнено с продуктите, съпътстващи умората.
Да се намираш вътре в тялото вече не е добре.
Душата, тоест «азът» и астралното тяло искат да починат вън от физическото тяло. На сутринта, когато физическото тяло отново се възстанови, душата, намираща се извън физическото тяло, забелязва това по състоянието на главата, защото се намира близо до нея; тогава душата отново се връща във физическото тяло, защото тя има страстното желание, силното влечение да бъде вътре във физическото тяло, докато това физическо тяло въобще е жизнеспособно. И така, в продължение на целия живот душата има силно влечение да живее вътре в тялото. Да вземем нещо друго; порязали сте си пръста и ви боли. Да допуснем, че това е палецът (рис.).
към текста >>
И така, в продължение
на
целия живот душата има силно влечение да живее вътре в
тялото
.
Когато вечер заспивате, у вас отсъства силното влечение по отношение на физическото тяло. Това тяло изцяло е изпълнено с продуктите, съпътстващи умората. Да се намираш вътре в тялото вече не е добре. Душата, тоест «азът» и астралното тяло искат да починат вън от физическото тяло. На сутринта, когато физическото тяло отново се възстанови, душата, намираща се извън физическото тяло, забелязва това по състоянието на главата, защото се намира близо до нея; тогава душата отново се връща във физическото тяло, защото тя има страстното желание, силното влечение да бъде вътре във физическото тяло, докато това физическо тяло въобще е жизнеспособно.
И така, в продължение на целия живот душата има силно влечение да живее вътре в тялото.
Да вземем нещо друго; порязали сте си пръста и ви боли. Да допуснем, че това е палецът (рис.). Вие сте се порязали тук, на това място, и ви боли. Какво става? Да, тук физическото тяло частично е разрязано.
към текста >>
Да, тук физическото тяло
части
чно е разрязано.
И така, в продължение на целия живот душата има силно влечение да живее вътре в тялото. Да вземем нещо друго; порязали сте си пръста и ви боли. Да допуснем, че това е палецът (рис.). Вие сте се порязали тук, на това място, и ви боли. Какво става?
Да, тук физическото тяло частично е разрязано.
Вие можете да порежете физическото тяло, но не и астралното тяло. Сега искам да нарисувам астралното тяло във физическото тяло. Ако нарисувам същото това в увеличен вид, тук ще се окаже празно пространство, вътре в което се намира астралното тяло. Но то има силно влечение да бъде вътре даже тук, където физическото тяло е порязано. Астралното тяло има силно влечение, то страстно желае да бъде вътре в тялото, но не може, тъй като тялото е порязано.
към текста >>
Астралното тяло има силно влечение, то страстно желае да бъде вътре в
тялото
, но не може, тъй като
тялото
е порязано.
Да, тук физическото тяло частично е разрязано. Вие можете да порежете физическото тяло, но не и астралното тяло. Сега искам да нарисувам астралното тяло във физическото тяло. Ако нарисувам същото това в увеличен вид, тук ще се окаже празно пространство, вътре в което се намира астралното тяло. Но то има силно влечение да бъде вътре даже тук, където физическото тяло е порязано.
Астралното тяло има силно влечение, то страстно желае да бъде вътре в тялото, но не може, тъй като тялото е порязано.
Това предизвиква болка. Само си представете, ако душата в продължение на целия живот е имала силно влечение към физическото тяло, след смъртта трябва нещо да се случи. Ако в детството сте усвоили страстно желание да ядете колкото се може повече захар, по този начин сте развили сил-но влечение да получавате захар. Но изведнъж някой, в чиято компетентност е това и на когото се доверявате, намира, че на определен етап от живота ви за вас би било полезно да не ядете толкова много захар; силното влечение към захарта във вас въпреки това се запазва. Да допуснем, че сте развили диабет, захарна болест, и не трябва да ядете захар - господа, ще се наложи доста дълго да отвиквате!
към текста >>
Този Юлиан учил при тези хора, които още са владеели от
части
азиатското знание.
пр.), те не са били свободни, затова пък са знаели доста повече. Както ви казах, Лесинг смятал, че тези древни хора са знаели значително повече, отколкото по-късните. Така ние стигаме до това, да кажем: имало е древно време, когато хората благодарение на собствената им природа са знаели, че духовността е разпространена навсякъде. За това хората са знаели доста много. Имало е например един римски император Юлиан[4] в VI век след Рождество Христово.
Този Юлиан учил при тези хора, които още са владеели отчасти азиатското знание.
Той е казвал: съществува не едно, а три Слънца. Първото Слънце -това е физическото Слънце, второто Слънце - това е душевното Слънце, и третото Слънце - това е духовното Слънце. Първото от тях е видимо за нас, докато другите две са невидими. Ето какво е казвал този Юлиан. Станало нещо знаменателно.
към текста >>
Това покушение е било
органи
зирано от тези, които ненавиждали Юлиан, защото той още е владеел древната мъдрост.
Юлиан в историята е бил подложен на оклеветяване и опозоряване, тъй като не е вярвал в християнството. Обаче той е вярвал в това, което са знаели хората до християнството. Когато Юлиан е трябвало да ръководи поход в Азия (Месопотамия и Персия - бел. пр.), той внезапно бил убит. Това е било своеобразно покушение.
Това покушение е било организирано от тези, които ненавиждали Юлиан, защото той още е владеел древната мъдрост.
Трябва само да помните, че в древността много неща са се правели съвсем различно от днес. Египтяните са били доста умни хора, за което вече ви казах. Но те не са имали такова писмо, като нас, те са имали образно, йероглифно писмо. В него думата винаги приличала на това, което е означавала. И на хората, които в Египет са били писари, най-строго им се е заповядвало: писането е свещенодействие; длъжни сте съвсем точно да копирате тези неща.
към текста >>
Това е така: Гьоте е казал например за самия себе си: «От баща си имам
тялото
»[5].
Ако започнете да четете Евангелието от Матей и прочетете там за генеалогичното дърво, за родословието на Исус, и го сравните с родословието на Исус в Евангелието от Лука, ще откриете противоречие между тях. Хората казват: тук има противоречие. Обаче по-нататък те не се замислят от какво е предизвикано такова противоречие. В най-добрия случай се казва: това е измислил единият, а това е измислил другият; единият е измислил нещо различно от другия, оттам и противоречието. Но всъщност това не е така.
Това е така: Гьоте е казал например за самия себе си: «От баща си имам тялото»[5].
Това значи, че той е приличал на баща си. От баща си имам тялото и сериозността в живота. От мама - моя оптимизъм и охотата на разказвача. Обаче Гьоте не е можел да съчинява от тригодишен; той е получил тази възможност на девет години. Той би трябвало да каже: прекрасно, от майка си съм наследил пристрастието да съчинявам, то е преминало в мен от майка ми, то е влязло в мен от майка ми.
към текста >>
От баща си имам
тялото
и сериозността в живота.
Обаче по-нататък те не се замислят от какво е предизвикано такова противоречие. В най-добрия случай се казва: това е измислил единият, а това е измислил другият; единият е измислил нещо различно от другия, оттам и противоречието. Но всъщност това не е така. Това е така: Гьоте е казал например за самия себе си: «От баща си имам тялото»[5]. Това значи, че той е приличал на баща си.
От баща си имам тялото и сериозността в живота.
От мама - моя оптимизъм и охотата на разказвача. Обаче Гьоте не е можел да съчинява от тригодишен; той е получил тази възможност на девет години. Той би трябвало да каже: прекрасно, от майка си съм наследил пристрастието да съчинявам, то е преминало в мен от майка ми, то е влязло в мен от майка ми. Казвам ви всичко това, за да направя за вас по-понятно как се разреши моето безпокойство по повод противоречията в Евангелията. Отначало взех две Евангелия, от Матей и от Лука.
към текста >>
Едното дете Исус до своята дванадесета година не е притежавало мъдростта; другото е умряло и мъдростта е преминала в първото дете Исус,
части
чно в резултат от потреса от смъртта
на
другото,
части
чно вследствие от дружеското общуване между тях.
Така останало едно и вследствие от потреса от гибелта на другото, то било вътрешно просветлено от мъдростта на другото. Само благодарение на това то е успяло бляскаво да се представи пред учителите. Родителите са могли да кажат: «Откъде той придоби всичко това? » - Ако се приписва това на влиянието на душевното, на психическото начало, (феноменът) става обясним. А такова влияние от страна на душевното е имало непосредствено.
Едното дете Исус до своята дванадесета година не е притежавало мъдростта; другото е умряло и мъдростта е преминала в първото дете Исус, частично в резултат от потреса от смъртта на другото, частично вследствие от дружеското общуване между тях.
То е било кръстено в Йордан. Родили са се именно две деца Исус, а не едно; на дванадесет години едното е умряло, а другото вследствие от потреслото го събитие внезапно се е пробудило и е добило мъдростта на първото. И тогава получавате следното: единият евангелист, Матей, описва - като детство на Исус - едното дете Исус. Докато другият евангелист, Лука, описва другото дете Исус. По такъв начин двамата (евангелисти) се съгласуват един с друг.
към текста >>
[5] «От баща си имам
тялото
»: виж Ксений 6, 32.
в цикъла «Слънчевата Мистерия и Мистериите на смъртта и възкресението», 12 лекции в различни градове, библ. № 211. Индивидуалността на Юлиан е играла изключително голяма роля в духовния живот на човечеството. Според съобщенията на Р. Щайнер – виж том 238 – вечната индивидуалност Юлиан – Херцелайде, майката на историческия Парсифал – монахинята Гросвила, покровителката на школата в Шартр – Тихо де Брахе, великият датски астроном – тази вечна индивидуалност е инспирирала философа Шелинг.
[5] «От баща си имам тялото»: виж Ксений 6, 32.
[6] две деца Исус: Виж Р. Щайнер. «Духовното ръководство на човека и човечеството» 1911, библ. №15. [7] След това веднъж видяхме една картина в Торино: виж съобщението на Хели Краузе-Цимер в главата «Групата Спанзоти-Ферари-Джиовинони» и «Картината в Торино» в книгата и «Двете деца Исус в изобразителното изкуство», Щутгарт, 1977 г.
към текста >>
5.
ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 8 октомври 1923 г. Същността на пеперудите
GA_351 Човекът и светът - Действието на духа в природата - За същноста на пчелите
Гъсеницата има сетивни
органи
и ето, тя излиза
на
светло.
При пеперудите това също е така: и тогава изпълзява гъсеница. Следователно на яйцето е необходима само тази леко подсолена влажност; очи то няма и нищо не вижда. Във всичко останало то живее само за себе си - в свят, където е съвсем тъмно. В момента, когато се излюпи гъсеницата, тя попада на светло. Тя постоянно се намира на светло.
Гъсеницата има сетивни органи и ето, тя излиза на светло.
Сега тя е станала съвсем различно същество от яйцето. Яйцето изцяло се е превърнало в гъсеница. И тъй като гъсеницата се намира на светло и има сетивни органи, това произвежда на гъсеницата вътрешно впечатление. Това доста радикално се изразява в някои явления. На всички ви е познато това впечатляващо явление: ако запалите някъде лампа, в стаята долитат всякакви насекоми, привлечени от светлината на лампата, устремяват се към нея, и то така глупаво, че изгарят.
към текста >>
И тъй като гъсеницата се намира
на
светло и има сетивни
органи
, това произвежда
на
гъсеницата вътрешно впечатление.
В момента, когато се излюпи гъсеницата, тя попада на светло. Тя постоянно се намира на светло. Гъсеницата има сетивни органи и ето, тя излиза на светло. Сега тя е станала съвсем различно същество от яйцето. Яйцето изцяло се е превърнало в гъсеница.
И тъй като гъсеницата се намира на светло и има сетивни органи, това произвежда на гъсеницата вътрешно впечатление.
Това доста радикално се изразява в някои явления. На всички ви е познато това впечатляващо явление: ако запалите някъде лампа, в стаята долитат всякакви насекоми, привлечени от светлината на лампата, устремяват се към нея, и то така глупаво, че изгарят. Защо е това? Разбира се, при гъсеницата това не става, но стремеж към това има и тя. Гъсеницата по същия начин е привлечена от слънчевата светлина, тя, бих казал, направо сладострастно се стреми към нея, както и насекомите, устремяващи се в пламъка на свещта; само че гъсеницата не може да се издигне към Слънцето.
към текста >>
Светлината наистина е това, което създава човека в
тялото
на
майката, тук се създават условия, за да може човек да се появи от светлината.
Това е първото, което ние виждаме тук. Второто, което виждаме - това е дълбинната връзка между всичко съществуващо в природата. Вие виждате, че пеперудата е сътворена от светлина; но светлината трябва първо да поеме в себе си земната материя и да се превърне в пашкул; в какавидата тя би трябвало да се превърне в нишка. Всичко, което възниква като същества в животинския свят, е създадено от светлината. Също и човекът се създава от светлина посредством тези процеси, които стават благодарение на оплождането на женската яйцеклетка; вътре в човека светлината я защитава с помощта на обвивка.
Светлината наистина е това, което създава човека в тялото на майката, тук се създават условия, за да може човек да се появи от светлината.
И на пеперудата следва да гледаме като на възникнала от светлината, която е била предварително уловена. Разноцветната пеперуда пърха наоколо. Въобще цветовете ние откриваме при светлинните явления. В топлите страни всички птици имат чудесна цветна окраска, тъй като там Слънцето действа с най-голяма сила. Какво създава Слънцето в тази улавяна светлина?
към текста >>
Да допуснем, че би имало особен вид гъсеница, която, ставайки гъсеница, също иска да попадне в светлина, но
тялото
й не е способно да изпреде нишка, то не може това.
Ето, какавидата се намира във въздух и светлина. Във вода и въздух тя се намира като гъсеница, а тук, във въздух и светлина, тя е като какавида, и след това отива все по-далеч от уловената. пленена светлина към астралното начало, което действа в нея. Още един път погледнете това: гъсеница, какавида. Представете си такова животно, което не би било в състояние да изпреде копринена нишка от собственото си тяло.
Да допуснем, че би имало особен вид гъсеница, която, ставайки гъсеница, също иска да попадне в светлина, но тялото й не е способно да изпреде нишка, то не може това.
Тя не е могла да направи своето тяло такова, че то да се опреде отвън. Гъсеницата преде нишка, докато не умре. Тя престава да съществува, цялото й тяло се изразходва за тази мрежа. От нея остава само мъртъв скелет. Но да допуснем, че имате работа с такова живо същество, което има в себе си материя, има в себе си вещество, което не може да бъде изпредено.
към текста >>
Животното тъче вътре в собственото тяло; тъй като не може да тъче отвън, то тъче вътре в
тялото
.
И какво прави? То преплита в самото себе си кръвоносните съдове! При това животно, ако то попадне на въздух, кръвта ще тъче вътрешно така, както гъсеницата плете пашкула отвън. Тогава ще получим животно, което, тъй като неговият живот преминава в още по-голяма степен във въздушно-водна среда, има кръвоносна система, подходяща за тази водна среда. Ако то известно време живее на светло, ще се промени даже формата на кръвоносните съдове, те стават съвсем други.
Животното тъче вътре в собственото тяло; тъй като не може да тъче отвън, то тъче вътре в тялото.
Да нарисуваме това по-точно. Представете си, че има някакво животно, което диша с хриле, както това и трябва да бъде в течност, то се движи в течност, във вода и има опашка; неговите кръвоносни съдове преминават тук, те преминават и в хрилете, и в опашката. Животното може да плува във вода и да диша във вода. Рибите имат хриле. С хрилете може да се диша във вода.
към текста >>
» Нито
на
светлината, нито
на
въздуха, нито
на
водата, които въпреки това ги има, не се определя у
части
е в създаването
на
тази пеперуда!
Прабаба на Анна е била Екатерина, така че клетките на Анна, Мария и Гертруда вече са разположени в яйцеклетката на Екатерина, и т. н. Получаваме дълъг ред, възходящ към първата яйцеклетка - яйцеклетката на Ева. Така че хората казвали - това е бил, разбира се, най-удобният път, - човекът, живеещ днес, вече се е съдържал в микроскопичен вид вътре в яйцеклетката на Ева. Това се е наричало теория на включеността. Теорията, която съществува днес - която впрочем е много мъглява, - вече не счита за възможно да се възкачваме до Ева, но е построена съвсем в този дух и никак не е мръднала напред: «Цялата пеперуда вече се намира вътре!
» Нито на светлината, нито на въздуха, нито на водата, които въпреки това ги има, не се определя участие в създаването на тази пеперуда!
Като погледнете тази научна процедура, как професорът води хората в своя кабинет, как им поднася там своята направо ужасна ученост, която обаче по отношение на творчеството на природата си е чиста глупост - когато погледнете това, възниква чувството: но все пак има и светлина, и въздух, и всичко останало - то е тук! От всичко това професорът се отделя, той се затваря в своя научен кабинет, където по възможност има изкуствено осветление, за да не пречи светлината от прозореца на микроскопа и т. н. При това си мислите: дявол да го вземе, засядат на това яйце, в което сякаш се съдържа всичко, а въздухът, светлината и всичко останало съвременната наука праща в пенсия! Всичко това сега е пенсионирано и повече не работи. Съвременната наука нищо вече не знае за съзидателното начало във въздуха, светлината и водата, тя нищо не знае за него.
към текста >>
Не по-различно стои работата и с учения: той взема от външния свят хранителни продукти, но вече не знае как действат тези хранителни продукти, той е зает само с микроскопа, само с
части
ците.
От всичко това професорът се отделя, той се затваря в своя научен кабинет, където по възможност има изкуствено осветление, за да не пречи светлината от прозореца на микроскопа и т. н. При това си мислите: дявол да го вземе, засядат на това яйце, в което сякаш се съдържа всичко, а въздухът, светлината и всичко останало съвременната наука праща в пенсия! Всичко това сега е пенсионирано и повече не работи. Съвременната наука нищо вече не знае за съзидателното начало във въздуха, светлината и водата, тя нищо не знае за него. Това страшно руши нашия социален живот - това, че имаме наука, която пенсионира целия свят и разглежда само това, което трябва да се гледа в микроскопа; по същия начин и държавата не се грижи за пенсионера, а само му изчислява пенсията: тя повече не се нуждае от него.
Не по-различно стои работата и с учения: той взема от външния свят хранителни продукти, но вече не знае как действат тези хранителни продукти, той е зает само с микроскопа, само с частиците.
Като цяло светът за съвременната наука е пенсиониран лентяй. Целият ужас е в това, че обществеността не го забелязва. Обществото като цяло казва така: «О! Това са хората, които трябва да разбират всичко това! От ранно детство те са обучавани да станат учени: има училища, където те много могат да научат.
към текста >>
6.
ВТОРА ЛЕКЦИЯ, 10 октомври 1923 г. За циановодородната киселина и азота, въглеродния двуокис и кислорода
GA_351 Човекът и светът - Действието на духа в природата - За същноста на пчелите
Но преди всичко трябва да разберем от какви съставни
части
се състоят тези небесни тела, какво всъщност представляват.
не означават толкова много. Ето защо днес аз искам да ви дам някои основополагащи сведения, касаещи Земята, като ще ви покажа как, изхождайки от Земята, можем да разберем Слънцето, можем да разберем Луната. Разбира се, работата стои така, че Слънцето е много по-голямо от Земята, а Луната е по-малка от Земята. Луната, разбира се, е по-голяма, отколкото му се струва на човек, когато я гледа, но е по-малка от Земята. И Слънцето в този вид, както то реално е разположено навън, е по-голямо от Земята.
Но преди всичко трябва да разберем от какви съставни части се състоят тези небесни тела, какво всъщност представляват.
Би трябвало да се запитаме с какво би могъл да се сблъска този, който с помощта на летателен апарат се издигне там. При всичко това трябва да се ориентираме към самия човек, да изхождаме от човека. Ние отново и отново говорим за това, че човек зависи от цялата обкръжаваща среда: вие вдишвате въздух, издишвате въздух. Когато вдишвате въздух, вкарвате в тялото си това, което се намира извън вас в обкръжаващата среда. Външният въздух се състои от кислород и азот.
към текста >>
Когато вдишвате въздух, вкарвате в
тялото
си това, което се намира извън вас в обкръжаващата среда.
И Слънцето в този вид, както то реално е разположено навън, е по-голямо от Земята. Но преди всичко трябва да разберем от какви съставни части се състоят тези небесни тела, какво всъщност представляват. Би трябвало да се запитаме с какво би могъл да се сблъска този, който с помощта на летателен апарат се издигне там. При всичко това трябва да се ориентираме към самия човек, да изхождаме от човека. Ние отново и отново говорим за това, че човек зависи от цялата обкръжаваща среда: вие вдишвате въздух, издишвате въздух.
Когато вдишвате въздух, вкарвате в тялото си това, което се намира извън вас в обкръжаващата среда.
Външният въздух се състои от кислород и азот. Самият той представлява газообразно тяло. Кислородът безусловно е необходим за нашия живот, ние употребяваме кислород. При това го употребяваме по такъв начин, че през нощта го вдишваме, когато е тъмен, а през деня го вдишваме, пронизан от светлинните лъчи. Ние употребяваме всичко това.
към текста >>
Но бъбреците ни, храносмилателните ни
органи
, нашите ръце и крака се нуждаят от азот; кръвта го доставя там, където е необходим.
Виждате, че истинската наука е и практична. Сега обаче ще разгледаме нещо друго. Преди всичко ще разгледаме азота, не този, който е отвън, а този, който постоянно вдишваме и издишваме. Ако имахме само азот, тогава бихме се задушили. Поради нашите дробове щяхме да се задушим от азота.
Но бъбреците ни, храносмилателните ни органи, нашите ръце и крака се нуждаят от азот; кръвта го доставя там, където е необходим.
Така че можем да кажем: ако човек се намира тук (вж. рис.), азотът постоянно постъпва - него искам да обознача с червено - в раменете и ръцете на човека, влиза в долната част на тялото му, в краката и стъпалата му. Тук вътре трябва да има азот. В белите дробове не трябва да се задържа азот, той трябва само да преминава през тях; в белите дробове имаме кислород. Белите дробове могат да живеят само тогава, когато в тях има кислород; азотът преминава по-нататък и отива в ръцете и раменете.
към текста >>
рис.), азотът постоянно постъпва - него искам да обознача с червено - в раменете и ръцете
на
човека, влиза в долната част
на
тялото
му, в краката и стъпалата му.
Преди всичко ще разгледаме азота, не този, който е отвън, а този, който постоянно вдишваме и издишваме. Ако имахме само азот, тогава бихме се задушили. Поради нашите дробове щяхме да се задушим от азота. Но бъбреците ни, храносмилателните ни органи, нашите ръце и крака се нуждаят от азот; кръвта го доставя там, където е необходим. Така че можем да кажем: ако човек се намира тук (вж.
рис.), азотът постоянно постъпва - него искам да обознача с червено - в раменете и ръцете на човека, влиза в долната част на тялото му, в краката и стъпалата му.
Тук вътре трябва да има азот. В белите дробове не трябва да се задържа азот, той трябва само да преминава през тях; в белите дробове имаме кислород. Белите дробове могат да живеят само тогава, когато в тях има кислород; азотът преминава по-нататък и отива в ръцете и раменете. Така че навсякъде тук, където оцветих с червено, трябва да прониква азот. Този азот трябва също и да се натрупва в сърцето.
към текста >>
И така, навсякъде, където обозначих със синьо, постоянно съществува опасност, целият
органи
зъм
на
човека да образува проникващата всичко синилна киселина.
Това е нещо забележително: вътре в себе си, във вашите крака, във вашите стъпала, във вашите рамене и ръце, във вашия стомах, във вашия черен дроб, във вашите бъбреци, във вашия далак, във вашето сърце вие носите заедно въглерода и азота; азотът във формата, в която той се намира във въздуха, и съвсем течен въглерод; все едно сте разтворили въглища и тази черна течност плува във вода. Ето какво имате в себе си. Но това винаги е опасна ситуация, ако въглерод и азот някъде се намират заедно, редом един до друг. Ако въглерод и азот се намират някъде редом един до друг, винаги съществува опасност, при съответни условия те да образуват синилна киселина, циановодородна киселина; защото синилната киселина се състои от това, което тук, на схемата, обозначих с червено и синьо. Така че, докато ходите насам-натам, винаги съществува опасност във вас да се образува синилна киселина.
И така, навсякъде, където обозначих със синьо, постоянно съществува опасност, целият организъм на човека да образува проникващата всичко синилна киселина.
А тъй като в костите има калций, синилната киселина може да се съедини с калция и тогава да се появят калциеви цианидни съединения, може да се образуват цианиди. Знаете, че с цианкалий можете да се отровите с пълна гаранция. Не съществува по-силно средство от цианкалия: той действа мигновено. Но за човека постоянно съществува опасност той да изработи синилна киселина и цианкалий. Така и трябва да бъде.
към текста >>
Ние не бихме могли да бъдем хора
на
Земята, ако Слънцето нямаше азот, посредством който то може да действа върху нашите телесни членове - крайници, храносмилателни
органи
и т. н.
Само защото човек удържа в себе си нещо, той може да предприема подобно безчинство: да продължи да работи и през нощта, или просто да се забавлява. Но през нощта ние набираме сили благодарение на това, че тези сили са свързани със Слънцето. Бих могъл да кажа: ако някъде на самата земя се образува синилна киселина - в някои растения например се образува синилна киселина, - и така, ако на самата земя някъде се образува синилна киселина, това значи, че това растение е получило тази слънчева сила и тя създава това, което постоянно иска да възникне в човека. Виждате ли, господа, за да може синилната киселина да се образува, тъй като тя съдържа в себе си азот, на човек му е необходим азотът в обкръжаващата среда. На Слънцето също му е необходим азот, за да може да ни въздейства по правилния начин.
Ние не бихме могли да бъдем хора на Земята, ако Слънцето нямаше азот, посредством който то може да действа върху нашите телесни членове - крайници, храносмилателни органи и т. н.
Но с главата работата стои различно, с човешката глава работата съвсем не стои така. Видяхте, че за белите дробове азотът е непригоден: той трябва да преминава през тях. За белите дробове е подходящ само кислородът. И когато кислородът преминава през белите дробове, тази негова част, която се насочва към главата, не проявява родственото отношение към азота. Кислородът, насочващ се към главата, много повече подхожда на въглерода.
към текста >>
Обаче ако днес, намирайки се
на
Земята, приемем цианкалий вътрешно, той ще унищожи в
тялото
ни всички наши движения и сили за живот.
Луната ни е оставила във въздуха кислород, а Слънцето ни е оставило във въздуха азот. Така е била образувана Земята от Слънцето и Луната. След като са се формирали навън, ние можем да погледнем нагоре и да видим Слънце и Луна. Но когато всичко това още е било заедно, когато Слънцето, Луната и Земята са се намирали едно в друго, човек е можел да живее само като душевно-духовно същество, по друг начин е било невъзможно да се живее. Да, господа, тогава човек е бил способен, без значение на нищо, да живее като душевно-духовно същество, да живее, без значение, че никога не би могъл да придобие физическо тяло, тъй като не е имало ни кислород, ни азот, нито нищо друго.
Обаче ако днес, намирайки се на Земята, приемем цианкалий вътрешно, той ще унищожи в тялото ни всички наши движения и сили за живот.
Ако някой се трови с цианкалий, най-лошата опасност при това е, че цианкалият може да подкопае, да заграби със себе си душата, и човек, вместо да има възможност да продължи да живее в душата, въобще да се разпадне на частици по целия свят, да се разпространи в слънчевата светлина. Ако антропософското познание би се разпространило по-широко, нито един човек нямаше повече да се трови с цианкалий. Това просто нямаше и на ум да му идва! Това, че съществуват отравяния с цианкалий, е следствие от материалистическия светоглед, тъй като човек си мисли: мъртвецът си е мъртвец и е съвсем безразлично, дали смъртта е настъпила от цианкалий или поради вътрешна несъвместимост с живота, поради вътрешни причини. Но това съвсем не е безразлично!
към текста >>
Ако някой се трови с цианкалий, най-лошата опасност при това е, че цианкалият може да подкопае, да заграби със себе си душата, и човек, вместо да има възможност да продължи да живее в душата, въобще да се разпадне
на
части
ци по целия свят, да се разпространи в слънчевата светлина.
Така е била образувана Земята от Слънцето и Луната. След като са се формирали навън, ние можем да погледнем нагоре и да видим Слънце и Луна. Но когато всичко това още е било заедно, когато Слънцето, Луната и Земята са се намирали едно в друго, човек е можел да живее само като душевно-духовно същество, по друг начин е било невъзможно да се живее. Да, господа, тогава човек е бил способен, без значение на нищо, да живее като душевно-духовно същество, да живее, без значение, че никога не би могъл да придобие физическо тяло, тъй като не е имало ни кислород, ни азот, нито нищо друго. Обаче ако днес, намирайки се на Земята, приемем цианкалий вътрешно, той ще унищожи в тялото ни всички наши движения и сили за живот.
Ако някой се трови с цианкалий, най-лошата опасност при това е, че цианкалият може да подкопае, да заграби със себе си душата, и човек, вместо да има възможност да продължи да живее в душата, въобще да се разпадне на частици по целия свят, да се разпространи в слънчевата светлина.
Ако антропософското познание би се разпространило по-широко, нито един човек нямаше повече да се трови с цианкалий. Това просто нямаше и на ум да му идва! Това, че съществуват отравяния с цианкалий, е следствие от материалистическия светоглед, тъй като човек си мисли: мъртвецът си е мъртвец и е съвсем безразлично, дали смъртта е настъпила от цианкалий или поради вътрешна несъвместимост с живота, поради вътрешни причини. Но това съвсем не е безразлично! Ако смъртта е настъпила от вътрешно разрушение, тогава душата и духът трябва да вървят по обичайния път в духовния свят: те продължават да живеят и по-нататък.
към текста >>
Но ако сте се отровили с цианкалий, тогава душата се стреми да придружава всяка
части
ца от
тялото
, а именно стреми се да се разпространи в азота и да се разтвори в космоса.
Ако антропософското познание би се разпространило по-широко, нито един човек нямаше повече да се трови с цианкалий. Това просто нямаше и на ум да му идва! Това, че съществуват отравяния с цианкалий, е следствие от материалистическия светоглед, тъй като човек си мисли: мъртвецът си е мъртвец и е съвсем безразлично, дали смъртта е настъпила от цианкалий или поради вътрешна несъвместимост с живота, поради вътрешни причини. Но това съвсем не е безразлично! Ако смъртта е настъпила от вътрешно разрушение, тогава душата и духът трябва да вървят по обичайния път в духовния свят: те продължават да живеят и по-нататък.
Но ако сте се отровили с цианкалий, тогава душата се стреми да придружава всяка частица от тялото, а именно стреми се да се разпространи в азота и да се разтвори в космоса.
Това се явява действително реална смърт за душата и духа. Ако хората научеха какво представляват душата и духа на отделния човек, те биха казали: ние смятаме за неприемливо да се предизвиква този страшен взрив, който във фин вид се предизвиква в цялата Вселена, ако човек се трови с цианкалий. Защото всеки човек, който се трови с цианкалий, по неправилен начин се включва в потока, който върви от Земята към Слънцето. И ако имаше подходящи инструменти за това, всеки път, когато човек се трови с цианкалий, би могъл да се види малък взрив на Слънцето. От това на Слънцето му става по-лошо.
към текста >>
А иначе човек гледа нагоре към звездите през своя телескоп, само изчислява, но не знае, че например между всяка
части
чка желязо, милиони от които циркулират, плуват в нашата кръв, между всяка
части
чка желязо в нашата кръв и всичко това, което става
на
Луната, съществува вътрешна връзка.
Това е нещо, което предизвиква не само изкуствено създадено религиозно настроение, а истинско религиозно настроение; човек знае: аз принадлежа на Вселената и това, което правя, постоянно влияе върху Вселената. Хората съвсем забравят за това; те съвсем не знаят, че азотът, намиращ се в обкръжаващата ги среда, е създаден от Слънцето; кислородът, намиращ се в обкръжаващата ги среда, е създаден от Луната. Ето защо днес всъщност истинска наука вече няма. Няма вече никаква истинска наука! Истинската наука взема за помощници другите небесни тела.
А иначе човек гледа нагоре към звездите през своя телескоп, само изчислява, но не знае, че например между всяка частичка желязо, милиони от които циркулират, плуват в нашата кръв, между всяка частичка желязо в нашата кръв и всичко това, което става на Луната, съществува вътрешна връзка.
Така например анемичната млада девойка не може да установи правилно отношение към Луната и поради това съвсем отпада от мировата връзка. Поради това такава млада анемична девойка може да изгуби памет и всичко, което функционално се отнася към главата; поради това не възниква живото взаимодействие, което, както ви разказвах, трябва да възникне между желязото и въглеродния двуокис. Всичко това не става при анемичната млада девойка: главата се опустошава от мисли. Но на свой ред, ако човек не е в състояние по-правилен начин да се бори с това, което като цианкалий иска да се появи в тялото му, в костите му се отлага твърде много варовик; костите стават чупливи, и малко по малко варовикът прониква в кръвоносните съдове; всичко в човека става чупливо, крехко. Човек не може повече да развива правилно отношение към Слънцето.
към текста >>
Но
на
свой ред, ако човек не е в състояние по-правилен начин да се бори с това, което като цианкалий иска да се появи в
тялото
му, в костите му се отлага твърде много варовик; костите стават чупливи, и малко по малко варовикът прониква в кръвоносните съдове; всичко в човека става чупливо, крехко.
Истинската наука взема за помощници другите небесни тела. А иначе човек гледа нагоре към звездите през своя телескоп, само изчислява, но не знае, че например между всяка частичка желязо, милиони от които циркулират, плуват в нашата кръв, между всяка частичка желязо в нашата кръв и всичко това, което става на Луната, съществува вътрешна връзка. Така например анемичната млада девойка не може да установи правилно отношение към Луната и поради това съвсем отпада от мировата връзка. Поради това такава млада анемична девойка може да изгуби памет и всичко, което функционално се отнася към главата; поради това не възниква живото взаимодействие, което, както ви разказвах, трябва да възникне между желязото и въглеродния двуокис. Всичко това не става при анемичната млада девойка: главата се опустошава от мисли.
Но на свой ред, ако човек не е в състояние по-правилен начин да се бори с това, което като цианкалий иска да се появи в тялото му, в костите му се отлага твърде много варовик; костите стават чупливи, и малко по малко варовикът прониква в кръвоносните съдове; всичко в човека става чупливо, крехко.
Човек не може повече да развива правилно отношение към Слънцето. Но него трябва да го има. Човек трябва с помощта на това, което живее в движенията му, при които костите вземат доста значително участие, да развива правилно отношение към Слънцето. И човек трябва, благодарение на това, което живее в неговата глава, да установи правилно отношение към Луната. Да, господа, работата е там, че ако човек не мисли, ако го мързи да мисли, тогава Луната малко по малко престава да се грижи за такъв човек!
към текста >>
Човек трябва с помощта
на
това, което живее в движенията му, при които костите вземат доста значително у
части
е, да развива правилно отношение към Слънцето.
Поради това такава млада анемична девойка може да изгуби памет и всичко, което функционално се отнася към главата; поради това не възниква живото взаимодействие, което, както ви разказвах, трябва да възникне между желязото и въглеродния двуокис. Всичко това не става при анемичната млада девойка: главата се опустошава от мисли. Но на свой ред, ако човек не е в състояние по-правилен начин да се бори с това, което като цианкалий иска да се появи в тялото му, в костите му се отлага твърде много варовик; костите стават чупливи, и малко по малко варовикът прониква в кръвоносните съдове; всичко в човека става чупливо, крехко. Човек не може повече да развива правилно отношение към Слънцето. Но него трябва да го има.
Човек трябва с помощта на това, което живее в движенията му, при които костите вземат доста значително участие, да развива правилно отношение към Слънцето.
И човек трябва, благодарение на това, което живее в неговата глава, да установи правилно отношение към Луната. Да, господа, работата е там, че ако човек не мисли, ако го мързи да мисли, тогава Луната малко по малко престава да се грижи за такъв човек! Тогава човек затъпява, става глупав. Ако човек съвсем не ходи и постоянно лежи в леглото, тогава Слънцето престава да се грижи за него. Тогава човек по отношение на телесните си членове и крайниците става безволев, муден и инертен.
към текста >>
В
тялото
на
човека не може да става същото изгаряне, както в свещта; в човек изгарянето е живо и то се различава от това, което наричат изгаряне въобще, както се различава дробът от парче дърво.
Има голяма разлика между изгарянето, ставащо навън, мъртвото горене, и живото, ставащо вътре в човека. Но те разглеждат горенето съвсем еднакво, като казват: навън изгаря мазнината или някакъв друг горим материал, съдържащ се в свещта, а вътре изгаря въглеродът, превръщайки се във въглена киселина. Това е пълна глупост. Глупост, подобна на тази, когато се каже, че може да се направи хубав дървен дроб или дроб от камък. Това би бил мъртъв дроб!
В тялото на човека не може да става същото изгаряне, както в свещта; в човек изгарянето е живо и то се различава от това, което наричат изгаряне въобще, както се различава дробът от парче дърво.
Затова и внасям разлика в изразите, които обикновеното естествознание използва за горенето и т. н. Всичко това обяснявам, за да покажа какво е живото изгаряне. Вече в самата тази дума, когато се каже, че в тялото става горене, в самата дума се съдържа безсмислица: защото всеки си мисли, че в човека става същото, както и в свещта. Изговаряйки тези думи, вече се казва безсмислица. Тази събота, ако съм тук, ще изнеса лекция; ако не - в понеделник.
към текста >>
Вече в самата тази дума, когато се каже, че в
тялото
става горене, в самата дума се съдържа безсмислица: защото всеки си мисли, че в човека става същото, както и в свещта.
Глупост, подобна на тази, когато се каже, че може да се направи хубав дървен дроб или дроб от камък. Това би бил мъртъв дроб! В тялото на човека не може да става същото изгаряне, както в свещта; в човек изгарянето е живо и то се различава от това, което наричат изгаряне въобще, както се различава дробът от парче дърво. Затова и внасям разлика в изразите, които обикновеното естествознание използва за горенето и т. н. Всичко това обяснявам, за да покажа какво е живото изгаряне.
Вече в самата тази дума, когато се каже, че в тялото става горене, в самата дума се съдържа безсмислица: защото всеки си мисли, че в човека става същото, както и в свещта.
Изговаряйки тези думи, вече се казва безсмислица. Тази събота, ако съм тук, ще изнеса лекция; ако не - в понеделник.
към текста >>
7.
ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, 13 октомври 1923 г. Разликата между хората от горещите зони и ескимосите.
GA_351 Човекът и светът - Действието на духа в природата - За същноста на пчелите
Човек има два органа: те се отличават при хората, намиращи се там, където Слънцето целогодишно има голяма сила - както в горещите области
на
Южен Египет или Индия, - вътрешният строеж
на
тези
органи
при живеещите там хора се отличава от строежа при хората, намиращи се целогодишно
на
студено, където природата постоянно се стреми към образуване
на
снежинки,
на
ледени фигури, например при ескимосите.
Това би било печално, но не става така. Водата образува тези фигури не сама по себе си, те се появяват под външно влияние. Да изследваме откъде водата получава тези очертания, изразяващи се в прекрасните образи на снежните кристали и ледените картини, подобни на цветя. Това би било отговор на вашия въпрос. Ако човек задава такива въпроси, той трябва да се ориентира към човека като цяло.
Човек има два органа: те се отличават при хората, намиращи се там, където Слънцето целогодишно има голяма сила - както в горещите области на Южен Египет или Индия, - вътрешният строеж на тези органи при живеещите там хора се отличава от строежа при хората, намиращи се целогодишно на студено, където природата постоянно се стреми към образуване на снежинки, на ледени фигури, например при ескимосите.
Те живеят в горните ширини, там, където се формират снегът и ледът, където водата малко се топи. При външен поглед хората биха казали: да, в топлите страни хората външно изглеждат малко по-големи, а ескимосите са хора с малък ръст. Но не в това е работата; голямото различие между човека от горещата зона и човека от студената зона, ескимоса, се състои в това, че при тях по-друг начин става образуването на черния дроб и образуването на белите дробове. По отношение на размера тялото на ескимоса има по-големи бели дробове и малък черен дроб, а човекът от горещата зона има относително малки бели дробове и голям черен дроб. И така, виждате, че хората от тези области, където възникват ледените кристали и ледените фигури, се отличават от другите по това, че спрямо размера на тялото си те имат малък черен дроб и големи бели дробове.
към текста >>
По отношение
на
размера
тялото
на
ескимоса има по-големи бели дробове и малък черен дроб, а човекът от горещата зона има относително малки бели дробове и голям черен дроб.
Ако човек задава такива въпроси, той трябва да се ориентира към човека като цяло. Човек има два органа: те се отличават при хората, намиращи се там, където Слънцето целогодишно има голяма сила - както в горещите области на Южен Египет или Индия, - вътрешният строеж на тези органи при живеещите там хора се отличава от строежа при хората, намиращи се целогодишно на студено, където природата постоянно се стреми към образуване на снежинки, на ледени фигури, например при ескимосите. Те живеят в горните ширини, там, където се формират снегът и ледът, където водата малко се топи. При външен поглед хората биха казали: да, в топлите страни хората външно изглеждат малко по-големи, а ескимосите са хора с малък ръст. Но не в това е работата; голямото различие между човека от горещата зона и човека от студената зона, ескимоса, се състои в това, че при тях по-друг начин става образуването на черния дроб и образуването на белите дробове.
По отношение на размера тялото на ескимоса има по-големи бели дробове и малък черен дроб, а човекът от горещата зона има относително малки бели дробове и голям черен дроб.
И така, виждате, че хората от тези области, където възникват ледените кристали и ледените фигури, се отличават от другите по това, че спрямо размера на тялото си те имат малък черен дроб и големи бели дробове. А при тези хора, където природата не е склонна да гради такива фигури, но където Слънцето през цялото време разтопява всичко, разрушава всичко, при тези хора белите дробове са относително малки, а черният дроб е по-голям. Винаги трябва, когато питаме за ставащото в природата - също и в случая с ледените цветя, - да разглеждаме човека. Ако не вземаме човека за изходна точка, нищо няма да можем да разберем в природата, съвсем нищо. Следователно работата стои така: черният дроб в човека се явява много важен орган.
към текста >>
И така, виждате, че хората от тези области, където възникват ледените кристали и ледените фигури, се отличават от другите по това, че спрямо размера
на
тялото
си те имат малък черен дроб и големи бели дробове.
Човек има два органа: те се отличават при хората, намиращи се там, където Слънцето целогодишно има голяма сила - както в горещите области на Южен Египет или Индия, - вътрешният строеж на тези органи при живеещите там хора се отличава от строежа при хората, намиращи се целогодишно на студено, където природата постоянно се стреми към образуване на снежинки, на ледени фигури, например при ескимосите. Те живеят в горните ширини, там, където се формират снегът и ледът, където водата малко се топи. При външен поглед хората биха казали: да, в топлите страни хората външно изглеждат малко по-големи, а ескимосите са хора с малък ръст. Но не в това е работата; голямото различие между човека от горещата зона и човека от студената зона, ескимоса, се състои в това, че при тях по-друг начин става образуването на черния дроб и образуването на белите дробове. По отношение на размера тялото на ескимоса има по-големи бели дробове и малък черен дроб, а човекът от горещата зона има относително малки бели дробове и голям черен дроб.
И така, виждате, че хората от тези области, където възникват ледените кристали и ледените фигури, се отличават от другите по това, че спрямо размера на тялото си те имат малък черен дроб и големи бели дробове.
А при тези хора, където природата не е склонна да гради такива фигури, но където Слънцето през цялото време разтопява всичко, разрушава всичко, при тези хора белите дробове са относително малки, а черният дроб е по-голям. Винаги трябва, когато питаме за ставащото в природата - също и в случая с ледените цветя, - да разглеждаме човека. Ако не вземаме човека за изходна точка, нищо няма да можем да разберем в природата, съвсем нищо. Следователно работата стои така: черният дроб в човека се явява много важен орган. Ако човек нямаше черен дроб, той нямаше да има и жлъчка, тъй като черният дроб постоян-но отделя жлъчка.
към текста >>
Жлъчката се отделя от черния дроб, преминава в жлъчния мехур, оттук преминава в храносмилателните сокове, после в кръвта и се разнася по целия
органи
зъм.
А при тези хора, където природата не е склонна да гради такива фигури, но където Слънцето през цялото време разтопява всичко, разрушава всичко, при тези хора белите дробове са относително малки, а черният дроб е по-голям. Винаги трябва, когато питаме за ставащото в природата - също и в случая с ледените цветя, - да разглеждаме човека. Ако не вземаме човека за изходна точка, нищо няма да можем да разберем в природата, съвсем нищо. Следователно работата стои така: черният дроб в човека се явява много важен орган. Ако човек нямаше черен дроб, той нямаше да има и жлъчка, тъй като черният дроб постоян-но отделя жлъчка.
Жлъчката се отделя от черния дроб, преминава в жлъчния мехур, оттук преминава в храносмилателните сокове, после в кръвта и се разнася по целия организъм.
Така че можем да кажем: от дясната страна при човека се намира черният дроб, от него изтича жлъчка и постъпва в жлъчния мехур, оттук в кръвта и се разпространява по цялото тяло. Така че на човек черният му дроб служи за отделяне на жлъчка. Можете да попитате: а защо от черния дроб постоянно върви тази жлъчка? Господа, ако нямахте жлъчка, вие бихте били странни хора. Макар и в много малки количества, тази жлъчка трябва да се разпространява по цялото тяло.
към текста >>
Оттук виждате колко полезно и колко вредно може да бъде в човека това, което прави кой да е орган от
тялото
му.
Той е принуден да го смесва с кръвта. Известни са ми много случаи, при които хора, просто вследствие от гнева си, са получавали вътрешно отравяне на кръвта. Човек може така да се разгневи - особено ако гневът идва бързо, - че поради този гняв се отделя прекалено много жлъчка, всъщност много цианид, а после жлъчка. Тогава човек получава в кръвта си страшно отровна смес и с това разрушава кръвта. Вследствие на гнева настъпва страшно отравяне на кръвта.
Оттук виждате колко полезно и колко вредно може да бъде в човека това, което прави кой да е орган от тялото му.
Защото всичко случващо се е свързано с душевното начало. Гневът е душевна проява, докато отделянето на жлъчка е физическа проява; но в човека няма нищо, което не е едновременно и душевно, и всичко душевно приема някаква физическа форма. Да продължим нататък. Да допуснем сега, че човек често е подложен на това, което се нарича настинка, в частност, пре-охлаждане на корема. И така, човек много често получава пре-охлаждане на корема; тогава коремът му отговаря: ако аз бях ескимос, бих бил такъв, какъвто трябва да бъда в студените области на Земята.
към текста >>
Затова винаги е много добре за страдащите от преохлаждане
на
корема, ако долната част
на
тялото
им се излага
на
светлина.
Разбира се, тук играят роля и всевъзможни други обстоятелства. При преохлаждане на корема в човека става нарушение в работата на сърцето. Тогава докторите казват, че причина за заболяването на черния дроб е сърцето. Но на практика те стават от преохлаждането на корема. Обаче всичко това, както можете да заключите от казаното от мен, има непосредствено отношение към Слънцето.
Затова винаги е много добре за страдащите от преохлаждане на корема, ако долната част на тялото им се излага на светлина.
Тук например е извънредно полезна слънчевата терапия. Така че трябва да кажем: всичко това, което е свързано с черния дроб, е свързано също и със Слънцето. Дейността на Слънцето е необходима за функционирането на черния дроб. Недостигът на слънчева дейност води до нарушения на функционирането на черния дроб. Връзката между слънцето и черния дроб е много интересна.
към текста >>
Във всички други езици няма по-прекрасна дума за този орган, разположен отдясно в долната част
на
тялото
.
Така че трябва да кажем: всичко това, което е свързано с черния дроб, е свързано също и със Слънцето. Дейността на Слънцето е необходима за функционирането на черния дроб. Недостигът на слънчева дейност води до нарушения на функционирането на черния дроб. Връзката между слънцето и черния дроб е много интересна. Винаги ме е възхищавало това, че в немския език съществува думата «черен дроб»1.
Във всички други езици няма по-прекрасна дума за този орган, разположен отдясно в долната част на тялото.
След всичко, което сега ви разказах, би трябвало да кажем, че огънят и даже това, което идва към човека от Слънцето, тази живителна огнена сила, трябва първо по правилен начин да се преработи в черния дроб, за да бъде пригодна за човека. Тук за него се приготвя жлъчката, която после преминава в тялото му. Слънцето приготвя в човека жлъчката. Това, което човек въобще прави, ние назоваваме с думата «живее» (leben), а това, което възпламенява този живот, можем да наречем «черен дроб» (die Leber). Ние казваме: товар - товарач, рисунка - рисувач; живее (leben) - това е глагол и производната дума трябва да звучи като «оживител» (der Leber) - хората наистина казват «оживител» (die Leber), - това, което оживява!
към текста >>
Тук за него се приготвя жлъчката, която после преминава в
тялото
му.
Недостигът на слънчева дейност води до нарушения на функционирането на черния дроб. Връзката между слънцето и черния дроб е много интересна. Винаги ме е възхищавало това, че в немския език съществува думата «черен дроб»1. Във всички други езици няма по-прекрасна дума за този орган, разположен отдясно в долната част на тялото. След всичко, което сега ви разказах, би трябвало да кажем, че огънят и даже това, което идва към човека от Слънцето, тази живителна огнена сила, трябва първо по правилен начин да се преработи в черния дроб, за да бъде пригодна за човека.
Тук за него се приготвя жлъчката, която после преминава в тялото му.
Слънцето приготвя в човека жлъчката. Това, което човек въобще прави, ние назоваваме с думата «живее» (leben), а това, което възпламенява този живот, можем да наречем «черен дроб» (die Leber). Ние казваме: товар - товарач, рисунка - рисувач; живее (leben) - това е глагол и производната дума трябва да звучи като «оживител» (der Leber) - хората наистина казват «оживител» (die Leber), - това, което оживява! Езикът понякога е удивително поучителен, тъй като в древния народен инстинкт винаги е живеело знанието за това. И нещата са се наричали правилно.
към текста >>
Черният дроб не може изцяло да се напълни с жлъчка, той трябва да я отдаде
на
тялото
.
Това често сме го обсъждали и вие го знаете: белите дробове дишат. Но това, че белите дробове вкарват вътре кислород, дишат, е само част от дейността им. Белите дробове трябва да правят и нещо друго. Също както черният дроб отделя жлъчка, така и белите дробове отделят това, което се нарича слуз. Белите дробове отделят слуз, но също както и черният дроб, не могат да задържат в себе си това, което се намира в тях.
Черният дроб не може изцяло да се напълни с жлъчка, той трябва да я отдаде на тялото.
А белите дробове трябва постоянно да отделят слуз, да отделят слуз отново и отново. Работата стои така, че когато белите дробове отделят слуз, тази слуз преминава във всички други части на тялото. Тя излиза навън заедно с потта, прониква даже в издишвания въздух, излиза с урината, тази слуз се разпространява навсякъде. Но органът, отделящ слузта, са белите дробове. Ако изследвате въздуха, който издишва човек, ще получите нещо удивително красиво.
към текста >>
Работата стои така, че когато белите дробове отделят слуз, тази слуз преминава във всички други
части
на
тялото
.
Белите дробове трябва да правят и нещо друго. Също както черният дроб отделя жлъчка, така и белите дробове отделят това, което се нарича слуз. Белите дробове отделят слуз, но също както и черният дроб, не могат да задържат в себе си това, което се намира в тях. Черният дроб не може изцяло да се напълни с жлъчка, той трябва да я отдаде на тялото. А белите дробове трябва постоянно да отделят слуз, да отделят слуз отново и отново.
Работата стои така, че когато белите дробове отделят слуз, тази слуз преминава във всички други части на тялото.
Тя излиза навън заедно с потта, прониква даже в издишвания въздух, излиза с урината, тази слуз се разпространява навсякъде. Но органът, отделящ слузта, са белите дробове. Ако изследвате въздуха, който издишва човек, ще получите нещо удивително красиво. Трябва обаче да се изследва не въздухът, издишван през устата, който е твърде неподреден; трябва да се изследва въздухът, излизащ през ноздрите. Това е много интересно, но трябва да се диша бавно.
към текста >>
8.
ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, 20 октомври 1923 г. За същността на водорода
GA_351 Човекът и светът - Действието на духа в природата - За същноста на пчелите
Тези вещества вие ги имате покрай другите, които присъстват в
тялото
в различен вид и то ги съдържа доста много.
Доктор Щайнер: Вече съм споменавал това-онова за водорода. Да развием вашия въпрос. Във всяка възраст от живота човек носи в себе си като основно вещество белтъка. Той се изработва на основата главно на пет вещества: въглерод, азот, водород, кислород и сяра.
Тези вещества вие ги имате покрай другите, които присъстват в тялото в различен вид и то ги съдържа доста много.
Гореизброените вещества се намират още в първоначалния белтък, от който се образува човекът. Казвал съм ви: въглеродът постоянно действа в нас: във въглерод се превръща храната, която ядем. Ние вдишваме кислород, а също и азот. Въглеродът се свързва с кислорода и се получава въглена киселина, въглероден двуокис. Той, както съм ви казвал, се намира в подобните на перлички мехурчета в газираната вода и в природните киселинни води.
към текста >>
И така, змията само тогава е «прилична», праволинейна змия, когато всяка година си сменя кожата; сваля старата кожа и
на
повърхността
на
тялото
расте новата.
Това, което ви разказвам, се отнася не за всички змии, а само за някои видове змии. Ако това е напълно, така да се каже, праволинейна змия, тя отлага яйцата си и от тях след узряване се получават новите змии. Какво означава - праволинейна, порядъчна змия? Е, при хората означава твърде много, ако се каже, че някой е порядъчен, приличен човек; при змиите изискванията са занижени. И все пак от «приличната», праволинейна змия се изисква това, което понякога представлява трудност и за човека: на нея й е необходимо ново облекло, тоест нова кожа.
И така, змията само тогава е «прилична», праволинейна змия, когато всяка година си сменя кожата; сваля старата кожа и на повърхността на тялото расте новата.
Една змия е наистина достойна, когато всяка година сменя старите си дрипи и отглежда върху себе си нова кожа. Следователно можем да правим разлика между «прилични», праволинейни, и неприлични змии. Неприличните са тези, които се разхождат в старите парцали от предната година. Сега ще попитате: как става това? Защо природата прави така, че змията получава нова дреха?
към текста >>
Има още едно вещество, човек го вкарва в
тялото
си, при това в своя природен вид то е значително по-вредно за човека, отколкото след преработка: това е тютюнът.
Обработвайки бельото със сода, то се избелва; то става по-светло и благодарение на содата по-добре контактува със светлината. Има още много дейности, в които се използва сода. Така например навсякъде във фабриките, произвеждащи бои, ще намерите използване на сода. За производството на синя боя е необходима сода. Содата се използва за приготвянето на берлинския лазур.
Има още едно вещество, човек го вкарва в тялото си, при това в своя природен вид то е значително по-вредно за човека, отколкото след преработка: това е тютюнът.
Тютюнът първо трябва да се пречисти. От него трябва да бъдат извлечени някои компоненти, иначе те твърде активно биха почнали да действат върху човешкото тяло. Тютюнът се пречиства с използването на сода. И така, виждате, тази сода, която знаете като добавка към предназначената за пране вода, има в целия свят огромно промишлено значение. Тя играе съществена роля в производството на козметика, на тази световна индустрия.
към текста >>
Наистина е удивително как навсякъде при посредничеството
на
пронизания от светлина водород възниква ново същество от старото, което иначе би трябвало да умре; ако се надникне в процеса
на
зараждане
на
най-дребните
органи
зми, намираме същото.
Защото вие видяхте, че содата трябва да присъства навсякъде, където действа светлината, където възниква светлина, където се образува светлина. Ако се използва водород на тъмно, се появява метан, който убива. Ако се използва водород на светло, тогава той не убива, а поражда. И ето, природата използва водород, фосфор със сода. Следователно тя в голям мащаб осъществява това, което ние правим при избелването, при прането; тя донася на водорода светлина и благодарение на това възниква живото.
Наистина е удивително как навсякъде при посредничеството на пронизания от светлина водород възниква ново същество от старото, което иначе би трябвало да умре; ако се надникне в процеса на зараждане на най-дребните организми, намираме същото.
Само благодарение на такъв подход възниква новата наука! Сега да се върнем към примера със змията. Ако оставим змията на волята на природата - именно тези змии, за които говорих, - тогава във водата, употребявана от тях за смяна на кожата, се съдържа сода. Благодарение на употребяваната вода младежът получава кожа така, както я получават и старите змии; това е твърда кожа, която се състои, разбира се, не само от сода, но на която са необходими намиращите се в содата сили. Така че тук важна е не само употребата на вода, а и употребата на сода, повсеместно съдържаща се във водата.
към текста >>
В този случай змията е била принудена да използва старата сода, която още е имала в
тялото
; тя е трябвало да пожертва тази сода, за да могат да се появят малките.
В природата работата стои различно. Ако змията не получава сода, тя не формира черупка на яйцето[3] и малкото се появява без яйчена черупка, то се износва в змията, а след това вече като жизнеспособно змийче излиза навън. Това е доста забележително. Представете си, че живите змийчета изпълзяват от старата змия: в змията е станало това, което се явява въздействие на водорода или фосфора върху содата. Това е станало в змията.
В този случай змията е била принудена да използва старата сода, която още е имала в тялото; тя е трябвало да пожертва тази сода, за да могат да се появят малките.
Ето защо, продължавайки тази процедура в течение на дълго време, може да се предразположи змията към това, тя да стане неординерна, живораждаща; и ако един или два пъти е родила живи малки, тя става безплодна и вече не може да ражда, тъй като й се е наложило да отдаде цялата съдържаща се в тялото й сода. Тя се изтощава, ако не й се дава вода с разтворена в нея сода. Но как стои работата в случай, че змията си остава ординерна, че тя сваля старата си кожа, старата си дреха? Тогава се отлага яйцето и това, което в противен случай малките живи змийчета биха отнели от натрупаната в тялото на змията сода, фосфор, водород, това тя самата извлича сега от Вселената. Можете да видите: ако в такава змия веднага се появява живото същество, животното, содата и водородът-фосфор се съединяват заедно, идвайки отвътре: ако се появява яйце, тогава и водородът-фосфор, и содата се съединяват, идвайки отвън, от Космоса.
към текста >>
Ето защо, продължавайки тази процедура в течение
на
дълго време, може да се предразположи змията към това, тя да стане неординерна, живораждаща; и ако един или два пъти е родила живи малки, тя става безплодна и вече не може да ражда, тъй като й се е наложило да отдаде цялата съдържаща се в
тялото
й сода.
Ако змията не получава сода, тя не формира черупка на яйцето[3] и малкото се появява без яйчена черупка, то се износва в змията, а след това вече като жизнеспособно змийче излиза навън. Това е доста забележително. Представете си, че живите змийчета изпълзяват от старата змия: в змията е станало това, което се явява въздействие на водорода или фосфора върху содата. Това е станало в змията. В този случай змията е била принудена да използва старата сода, която още е имала в тялото; тя е трябвало да пожертва тази сода, за да могат да се появят малките.
Ето защо, продължавайки тази процедура в течение на дълго време, може да се предразположи змията към това, тя да стане неординерна, живораждаща; и ако един или два пъти е родила живи малки, тя става безплодна и вече не може да ражда, тъй като й се е наложило да отдаде цялата съдържаща се в тялото й сода.
Тя се изтощава, ако не й се дава вода с разтворена в нея сода. Но как стои работата в случай, че змията си остава ординерна, че тя сваля старата си кожа, старата си дреха? Тогава се отлага яйцето и това, което в противен случай малките живи змийчета биха отнели от натрупаната в тялото на змията сода, фосфор, водород, това тя самата извлича сега от Вселената. Можете да видите: ако в такава змия веднага се появява живото същество, животното, содата и водородът-фосфор се съединяват заедно, идвайки отвътре: ако се появява яйце, тогава и водородът-фосфор, и содата се съединяват, идвайки отвън, от Космоса. С примера за тези животни имате пред очите си картина на това, как в големия свят, в Макрокосмоса, става това, което по вътрешен начин става в човека при размножаването.
към текста >>
Тогава се отлага яйцето и това, което в противен случай малките живи змийчета биха отнели от натрупаната в
тялото
на
змията сода, фосфор, водород, това тя самата извлича сега от Вселената.
Това е станало в змията. В този случай змията е била принудена да използва старата сода, която още е имала в тялото; тя е трябвало да пожертва тази сода, за да могат да се появят малките. Ето защо, продължавайки тази процедура в течение на дълго време, може да се предразположи змията към това, тя да стане неординерна, живораждаща; и ако един или два пъти е родила живи малки, тя става безплодна и вече не може да ражда, тъй като й се е наложило да отдаде цялата съдържаща се в тялото й сода. Тя се изтощава, ако не й се дава вода с разтворена в нея сода. Но как стои работата в случай, че змията си остава ординерна, че тя сваля старата си кожа, старата си дреха?
Тогава се отлага яйцето и това, което в противен случай малките живи змийчета биха отнели от натрупаната в тялото на змията сода, фосфор, водород, това тя самата извлича сега от Вселената.
Можете да видите: ако в такава змия веднага се появява живото същество, животното, содата и водородът-фосфор се съединяват заедно, идвайки отвътре: ако се появява яйце, тогава и водородът-фосфор, и содата се съединяват, идвайки отвън, от Космоса. С примера за тези животни имате пред очите си картина на това, как в големия свят, в Макрокосмоса, става това, което по вътрешен начин става в човека при размножаването. Целият свят е размножаване. С примера за тези змии, които, бидейки лишени от вода за смяна на кожата, стават живораждащи, виждаме, че в процеса на възпроизводство те използват това, което се намира вътре в тялото им, вътрешния водород-фосфор и намиращата се вътре сода. Ако отлагат яйца, те използват намиращия се навън водород-фосфор и намиращата се навън сода.
към текста >>
С примера за тези змии, които, бидейки лишени от вода за смяна
на
кожата, стават живораждащи, виждаме, че в процеса
на
възпроизводство те използват това, което се намира вътре в
тялото
им, вътрешния водород-фосфор и намиращата се вътре сода.
Но как стои работата в случай, че змията си остава ординерна, че тя сваля старата си кожа, старата си дреха? Тогава се отлага яйцето и това, което в противен случай малките живи змийчета биха отнели от натрупаната в тялото на змията сода, фосфор, водород, това тя самата извлича сега от Вселената. Можете да видите: ако в такава змия веднага се появява живото същество, животното, содата и водородът-фосфор се съединяват заедно, идвайки отвътре: ако се появява яйце, тогава и водородът-фосфор, и содата се съединяват, идвайки отвън, от Космоса. С примера за тези животни имате пред очите си картина на това, как в големия свят, в Макрокосмоса, става това, което по вътрешен начин става в човека при размножаването. Целият свят е размножаване.
С примера за тези змии, които, бидейки лишени от вода за смяна на кожата, стават живораждащи, виждаме, че в процеса на възпроизводство те използват това, което се намира вътре в тялото им, вътрешния водород-фосфор и намиращата се вътре сода.
Ако отлагат яйца, те използват намиращия се навън водород-фосфор и намиращата се навън сода. В изследвания от такъв род това е много силно доказателство, че обкръжаващата ни природа не е нещо мъртво, тя е толкова жива, колкото и ние самите. Именно на такива доказателства трябва да се обръща внимание. Не трябва без да се замисляме да разглеждаме нещо достойно за внимание: когато змията не може да смени кожата си поради недостиг на вода, а главно - поради недостиг на сода и изведнъж започва да ражда живи малки, става живораждаща, не трябва да гледаме на това без да се замисляме, а трябва да търсим връзката на това явление със силите на целия Космос. Това е във висша степен значително.
към текста >>
И постъпателното развитие не би могло да стане без тази
части
чна еманципация
на
човека.
Необходимо е по правилен начин да се наблюдават такива явления. И така, ако имате змия, която просто отлага яйца и само от яйцата се появяват живи змийчета, тогава тук още действа макроприродата, действат содата и фосфорът, постъпващи от тази велика макроприрода. Ако змията се еманципира от тази макроприрода, ако я поставят в среда, където не й достига вода, за да си смени кожата и да формира вътре в себе си черупка за яйцето, тогава змията действа като микроприрода, като малка природа, като това, което тя е заимствала от макроприродата и го носи в себе си като наследство, тогава тя действа в някакво отношение като висше същество. Виждате ли, размножаването на човека в света например се състои в това, че той в известен смисъл се еманципира от природата. Човечеството се затваря; то се затваря, еманципира се преди всичко благодарение на културата.
И постъпателното развитие не би могло да стане без тази частична еманципация на човека.
Защото и змията става в известен смисъл висше същество, ако поради недостиг на вода стане живораждаща. Цялото развитие на човечество се основава на това, че човек все повече и повече се е еманципирал от природата и сега не само ражда живо потомство, но и всички други сили развива откъснат от природата; като следствие човекът става източник на това, което по-рано е произлизало от природата. Да, господа, малко по малко от човека започва да произлиза това, което по-рано е произлизало от природата. Бих могъл да ви приведа различни примери на тази тема. Искам само да ви напомня едно: днес ние пишем на хартия.
към текста >>
9.
ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, 27 октомври 1923 г. Действие на веществата във всемира и в човешкото тяло
GA_351 Човекът и светът - Действието на духа в природата - За същноста на пчелите
При разглеждане
на
дихателните
органи
се открива, че кислородът от въздуха постоянно извлича въглерода от нашето тяло.
Това е хлорът. За содата вече ви казах; содата се използва за избелване на прането и изобщо се използва при прането. Но и хлорът също може да се използва за избелване, той се съдържа в избелващата синка. Това е вещество, в което има светлина, което носи светлина. Хлорът много прилича на кислорода, той е окислител.
При разглеждане на дихателните органи се открива, че кислородът от въздуха постоянно извлича въглерода от нашето тяло.
В стомаха се намира хлор и този хлор, тъй като проявява ненаситна активност, проявява страшна ненаситност, тутакси привлича всичкия водород. Хлорът, съединявайки се с водорода, образува солна киселина, хлороводородна киселина. Тази солна киселина се стича и работи вътре в нашия стомах, тя проявява ненаситност по отношение на храната. Когато през устата приемаме храна, тя първо се разлага с помощта на тази киселина, която се съдържа в слюнката, в птиалина - слюнните секреции. Това е нещо подобно на солната киселина.
към текста >>
Ние трябва да градим нашите членове
на
тялото
.
Солната киселина ненаситно поема в себе си всички хранителни продукти и ги разпраща по цялото тяло. Ако солната киселина не действа правилно, в стомаха на човека се отлага това, с което той се е гощавал. Всичко това отново се издига към устата подобно на изпарение; този горчив привкус се усеща тогава, когато тези изпарения се издигат нагоре, езикът става обложен и т. н. Работата стои така: нещо подобно на солната киселина трябва да бъде постоянно дейно в нас, за да можем въобще да изградим нашите телесни членове. Така че можем да кажем: желязото не би могло да ни помогне, ако нямахме възможности за реализация на нашата свободна воля.
Ние трябва да градим нашите членове на тялото.
А за да имаме възможност да градим нашите телесни членове, хлорът и водородът трябва да образуват солна киселина. Тази солна киселина ние трябва да я имаме в себе си. Сега помислете: освен всичко останало, вие имате във вашето тяло солна киселина; имате в себе си въглерод и още много други неща. Човекът трябва да се разглежда поетапно: да допуснем, че тук се намира човекът (изобразява го на рисунка), тогава тук навсякъде би се намирала солна киселина. Тази солна киселина трябва да се пронизва с частички желязо, намиращи се в кръвта.
към текста >>
Тази солна киселина трябва да се пронизва с
части
чки желязо, намиращи се в кръвта.
Ние трябва да градим нашите членове на тялото. А за да имаме възможност да градим нашите телесни членове, хлорът и водородът трябва да образуват солна киселина. Тази солна киселина ние трябва да я имаме в себе си. Сега помислете: освен всичко останало, вие имате във вашето тяло солна киселина; имате в себе си въглерод и още много други неща. Човекът трябва да се разглежда поетапно: да допуснем, че тук се намира човекът (изобразява го на рисунка), тогава тук навсякъде би се намирала солна киселина.
Тази солна киселина трябва да се пронизва с частички желязо, намиращи се в кръвта.
Тогава човек ще бъде такъв човек, който е свободен, той ще може с пълна сила да развива своята свободна воля. За какво толкова много неща стават в човека? Това става, за да може човек по правилен начин да свърже в себе си желязото с това, което постъпва от солната киселина, от хлора. В човек постоянно трябва по правилен начин да се осъществява процес на съединяване с това, което идва от хлора, с желязото. Може да стане така, че женският организъм, особено в младостта, в периода на съзряване, да използва за това съзряване толкова много сили, че тези сили вече не стигат, за да съединят по правилен начин с желязото това, което възниква от хлора.
към текста >>
Може да стане така, че женският
органи
зъм, особено в младостта, в периода
на
съзряване, да използва за това съзряване толкова много сили, че тези сили вече не стигат, за да съединят по правилен начин с желязото това, което възниква от хлора.
Тази солна киселина трябва да се пронизва с частички желязо, намиращи се в кръвта. Тогава човек ще бъде такъв човек, който е свободен, той ще може с пълна сила да развива своята свободна воля. За какво толкова много неща стават в човека? Това става, за да може човек по правилен начин да свърже в себе си желязото с това, което постъпва от солната киселина, от хлора. В човек постоянно трябва по правилен начин да се осъществява процес на съединяване с това, което идва от хлора, с желязото.
Може да стане така, че женският организъм, особено в младостта, в периода на съзряване, да използва за това съзряване толкова много сили, че тези сили вече не стигат, за да съединят по правилен начин с желязото това, което възниква от хлора.
В този случай в организма, от една страна, се намира желязото: то затормозява организма и не може да се свърже с това, което възниква, от друга страна, от хлора, защото за това няма сили. Тук не може да се помогне, ако просто се дава желязо на такова младо момиче, което не е в състояние да свързва хлора с желязото, тъй като желязото в нея и без това е достатъчно. Появява се хлороза, малокръвие, което младата девойка получава не защото не й достига желязо, а защото тя не може да свърже желязото с хлора. Виждате ли, господа, ако разглеждате желязото, след това, при поглед, насочен в космоса, ще се открие, че желязото е свързано с Марс. В нашата планетна система Марс всъщност е творецът на желязото.
към текста >>
В този случай в
органи
зма, от една страна, се намира желязото: то затормозява
органи
зма и не може да се свърже с това, което възниква, от друга страна, от хлора, защото за това няма сили.
Тогава човек ще бъде такъв човек, който е свободен, той ще може с пълна сила да развива своята свободна воля. За какво толкова много неща стават в човека? Това става, за да може човек по правилен начин да свърже в себе си желязото с това, което постъпва от солната киселина, от хлора. В човек постоянно трябва по правилен начин да се осъществява процес на съединяване с това, което идва от хлора, с желязото. Може да стане така, че женският организъм, особено в младостта, в периода на съзряване, да използва за това съзряване толкова много сили, че тези сили вече не стигат, за да съединят по правилен начин с желязото това, което възниква от хлора.
В този случай в организма, от една страна, се намира желязото: то затормозява организма и не може да се свърже с това, което възниква, от друга страна, от хлора, защото за това няма сили.
Тук не може да се помогне, ако просто се дава желязо на такова младо момиче, което не е в състояние да свързва хлора с желязото, тъй като желязото в нея и без това е достатъчно. Появява се хлороза, малокръвие, което младата девойка получава не защото не й достига желязо, а защото тя не може да свърже желязото с хлора. Виждате ли, господа, ако разглеждате желязото, след това, при поглед, насочен в космоса, ще се открие, че желязото е свързано с Марс. В нашата планетна система Марс всъщност е творецът на желязото. Това може да се установи по отношението на човека към Марс.
към текста >>
Защото ако вкарвате желязото в стомаха, както това често става, първо трябва да активизирате способността
на
хлора да поглъща това желязо в стомаха, иначе желязото ще остане да стои в стомаха, а после ще бъде изкарано през червата, но така и няма да попадне в
органи
зма
на
човека.
Такава е в повечето от случаите причината за хлорозата. В съвременната медицина съществува например следното: хората навсякъде предполагат една-единствена причина, но болестите могат да изглеждат външно съвсем еднакво, а вътрешно да бъдат съвсем различни! Така че ако младата девойка има хлороза, трябва не само да се пита: не й ли е много малко желязото и не й ли е малко хлорът? - а трябва също да се запитаме: може пък те да не могат хармонично да се съчетаят помежду си? Ако младата девойка има твърде малко желязо, тогава е необходимо да се обърне внимание на това, желязото по правилен начин да постъпва в нея.
Защото ако вкарвате желязото в стомаха, както това често става, първо трябва да активизирате способността на хлора да поглъща това желязо в стомаха, иначе желязото ще остане да стои в стомаха, а после ще бъде изкарано през червата, но така и няма да попадне в организма на човека.
Следователно първо трябва да намерим път към това, да внесем в човека влиянието на Меркурий, влиянието на хлора. И при това е много важно желязото да се дава не просто като желязо, а да си казваме: аз трябва да вкарам това желязо в стомаха така, че там то да бъде прието по някакъв начин от хлора. Но за това трябва да се приготви препарат, например от спанак. Може да се направи лекарство и от други вещества, да кажем, от семена на анасон и т. н.; при това основно е необходимо спанакът да се използва не в своя натурален вид - така той също може да влезе в употреба, даже ако просто го изядете, - но лекарството следва да се изготви от желязото, съдържащо се в спанака.
към текста >>
Но има юноши - както ви е известно, при момчетата съзряването не е придружено с такива вътрешни изменения, докато при девойките в
органи
зма се появяват менструалните цикли; при юношите става нещо по-външно, настъпва промяна
на
гласа, той огрубява, - при които силно се проявява нещо друго: в гласа им може да се появи хрипливост.
И ние бихме могли например да кажем: винаги ще откриваме, че ако на човек не му достига нещо вътрешно, както това става в случая с хлорозата - когато желязото не се усвоява, - тези явления са свързани с това, че Меркурий въздейства върху човека по неправилен начин. Ако на човек не му достига нещо отвън, такива явления са свързани с това, че на човек неправилно му въздейства Марс. Виждате, господа, че има случаи, когато при млада девойка при съзряването се появява хлороза. Това сочи, че има някакви нарушения. Тук влиянието на Меркурий се оказва твърде слабо: ние трябва да го усилим, използвайки влиянието на Слънцето.
Но има юноши - както ви е известно, при момчетата съзряването не е придружено с такива вътрешни изменения, докато при девойките в организма се появяват менструалните цикли; при юношите става нещо по-външно, настъпва промяна на гласа, той огрубява, - при които силно се проявява нещо друго: в гласа им може да се появи хрипливост.
Това е, което при юношите е аналогично на хлорозата при девойките - при юношите също може да се появи хлороза, както при девойките, може да се появи малокръвие, но тогава става дума за вътрешни нарушения. И така, при момчетата това съответства на хлорозата, появяваща се при момичетата; при момчетата това се проявява по такъв начин, че мутацията на гласа не протича нормално, а се появява известна хрипливост, каквато има при много хора. Тогава виновник за ставащото е не влиянието на Меркурий, а влиянието на Марс. Но не само Марс дава желязо, желязо дават и метеоритите. Ако се каже: трябва да се усили влиянието на Марс, може да се окаже, че то може да се усили, използвайки злато, Aurum.
към текста >>
10.
СЕДМА ЛЕКЦИЯ, 31 октомври 1923 г. За причините на детския полиомиелит.
GA_351 Човекът и светът - Действието на духа в природата - За същноста на пчелите
Видно е, че да се борим с него можем само тогава, когато се лекува
тялото
като цяло.
Така стои работата и с растенията, ако ги наблюдаваме внимателно. Ако намиращите се в стаята растения се изваждат от стаята през нощта, докато там някой спи, такова отравяне не става. Това е по отношение на този въпрос. Що се отнася до детския полиомиелит, именно сега така силно разпространил се в Швейцария, днес фактически още е много трудно да се говори за това заболяване поради причината, че едва отскоро то почна да се проявява в такава форма, в която се появи, и трябва да се изчака, докато не се проявят всичките му специфични симптоми. В Щутгартската клиника[1] ние също имаме например един тежък случай на детски полиомиелит; обаче, според съществуващата картина към днешния ден - защото трябва да се разсъждава само на основата на случаите, с които вече сме се запознали, - трябва да кажем така: детският полиомиелит също както и изходният му пункт - грипът, водещ до толкова многочислени усложнения, е изключително сложно явление.
Видно е, че да се борим с него можем само тогава, когато се лекува тялото като цяло.
Съвсем неотдавна тук, в лекарските кръгове, стана дума за това как би следвало да се борим с детския полиомиелит. Много силният интерес към тази тема днес се обуславя от това, че детският полиомиелит всъщност се разпространява всяка седмица все повече. Нарича се детски полиомиелит, тъй като преди всичко засяга децата. Но неотдавна стана един случай, когато млад лекар, следователно съвсем не дете, защото той вече беше млад лекар, в събота, както предполагам, е бил съвсем бодър, в неделя го поразява детският полиомиелит, а в понеделник умря. Следователно при известни обстоятелства детският паралич поразява човека изключително бързо и предизвиква сериозна загриженост фактът, че той може да прерасне в много тежка епидемия.
към текста >>
Малко количество вещество се разтваря в съд с вода, при това
на
една част вещество се вземат девет
части
чиста вода, т.е.
Но неотдавна стана един случай, когато млад лекар, следователно съвсем не дете, защото той вече беше млад лекар, в събота, както предполагам, е бил съвсем бодър, в неделя го поразява детският полиомиелит, а в понеделник умря. Следователно при известни обстоятелства детският паралич поразява човека изключително бързо и предизвиква сериозна загриженост фактът, че той може да прерасне в много тежка епидемия. Също както и грипът, това заболяване навярно е свързано с тежките събития на нашето време. Работата стои така: откакто в нашия Биологичен Институт в Щутгарт успяхме да докажем наличието на въздействието на вещества в нищожни концентрации[2], оттогава би трябвало да се говори за тези неща по съвсем различен начин; в публичните изказвания и публикациите би следвало за тях да се говори по различен начин от преди. Ние нагледно показахме в Щутгарт, че ако се вземе някакво вещество, разтвори се и след това много силно се разреди, това разредено вещество действа.
Малко количество вещество се разтваря в съд с вода, при това на една част вещество се вземат девет части чиста вода, т.е.
образува се десетократно разреждане. След това от получения разтвор, съдържащ една десета част от изходното вещество, отново се взема една част и отново се разтваря в съд с вода в отношение 1:10. Сега разреждането е направено вече десет пъти по десет: първия път 1:10, втория път, когато това малко изходно количество отново е разредено в отношение 1:10, получаваме концентрация с две нули, тоест 1:100. Ако продължите разреждането, ако следователно вземете същото количество получен разтвор и отново добавите девет части вода, ще трябва да добавите още една нула: ще получите разреждане 1:1000. Сега в разтвора се съдържа само една хилядна част от изходната субстанция.
към текста >>
Ако продължите разреждането, ако следователно вземете същото количество получен разтвор и отново добавите девет
части
вода, ще трябва да добавите още една нула: ще получите разреждане 1:1000.
Ние нагледно показахме в Щутгарт, че ако се вземе някакво вещество, разтвори се и след това много силно се разреди, това разредено вещество действа. Малко количество вещество се разтваря в съд с вода, при това на една част вещество се вземат девет части чиста вода, т.е. образува се десетократно разреждане. След това от получения разтвор, съдържащ една десета част от изходното вещество, отново се взема една част и отново се разтваря в съд с вода в отношение 1:10. Сега разреждането е направено вече десет пъти по десет: първия път 1:10, втория път, когато това малко изходно количество отново е разредено в отношение 1:10, получаваме концентрация с две нули, тоест 1:100.
Ако продължите разреждането, ако следователно вземете същото количество получен разтвор и отново добавите девет части вода, ще трябва да добавите още една нула: ще получите разреждане 1:1000.
Сега в разтвора се съдържа само една хилядна част от изходната субстанция. Такива разреждания направихме в Щутгарт до една част на трилион, това е число с осемнадесет нули. Ето как разреждахме, че и повече. Както можете да си представите, тук остават само следи от изходната субстанция, така че става дума вече не за това, колко изходна субстанция се съдържа там, а за това, как тази субстанция действа като средство, получено с помощта на разреждане. Това средство, получено с помощта на разреждане, действа съвсем различно.
към текста >>
Стволът, който расте тук, се образува всъщност само благодарение
на
това, че той дава възможност да се издига нагоре от Земята сок и този сок, който се издига - това, което обозначих тук с червено, - този издигащ се сок забира със себе си всевъзможни соли и съставни
части
ци
на
Земята; благодарение
на
това стволът въобще става твърд.
От зародиша израства коренът. Нека отначало да се заемем с дървото. След това ще можем да преминем към обикновеното растение. Ако вземем дърво, ето тук израства ствол. Да, господа, вие виждате, че още този растеж представлява от само себе си нещо забележително.
Стволът, който расте тук, се образува всъщност само благодарение на това, че той дава възможност да се издига нагоре от Земята сок и този сок, който се издига - това, което обозначих тук с червено, - този издигащ се сок забира със себе си всевъзможни соли и съставни частици на Земята; благодарение на това стволът въобще става твърд.
Ако разгледате дървесината на ствола на дървото, там имате издигащ се сок; този сок забира със себе си твърди прахообразни частици от Земята, всякакви соли, да кажем, натриев карбонат, желязо-съдържащи съставни части на растението. Всичко това отива там заедно и благодарение на него дървесината става твърда. Най-същественото тук е това, че този сок се издига. Какво всъщност става тук? Виждате ли, тук, при издигането, твърдото, земното става течно, тук имаме издигащо се земно-течно начало.
към текста >>
Ако разгледате дървесината
на
ствола
на
дървото, там имате издигащ се сок; този сок забира със себе си твърди прахообразни
части
ци от Земята, всякакви соли, да кажем, натриев карбонат, желязо-съдържащи съставни
части
на
растението.
Нека отначало да се заемем с дървото. След това ще можем да преминем към обикновеното растение. Ако вземем дърво, ето тук израства ствол. Да, господа, вие виждате, че още този растеж представлява от само себе си нещо забележително. Стволът, който расте тук, се образува всъщност само благодарение на това, че той дава възможност да се издига нагоре от Земята сок и този сок, който се издига - това, което обозначих тук с червено, - този издигащ се сок забира със себе си всевъзможни соли и съставни частици на Земята; благодарение на това стволът въобще става твърд.
Ако разгледате дървесината на ствола на дървото, там имате издигащ се сок; този сок забира със себе си твърди прахообразни частици от Земята, всякакви соли, да кажем, натриев карбонат, желязо-съдържащи съставни части на растението.
Всичко това отива там заедно и благодарение на него дървесината става твърда. Най-същественото тук е това, че този сок се издига. Какво всъщност става тук? Виждате ли, тук, при издигането, твърдото, земното става течно, тук имаме издигащо се земно-течно начало. Това земно-течно начало се издига тук, то представлява втвърденото, земно-течно вещество.
към текста >>
Така че дървесният сок
части
чно умира, когато се издига в дървото.
В Земята той е сок, който я оживява. Земята наистина е живо същество. И това, което после се издига в дървото, го има в цялата Земя; благодарение на това Земята живее. В дървото този сок губи своята животворна способност, приема химически характер, тук той има само химически сили. Следователно, когато разглеждате дърво, вие би трябвало да си кажете: това земно-течно начало в дървото става химическо, а долу, в самата Земя, то още е било живо.
Така че дървесният сок частично умира, когато се издига в дървото.
Ако не ставаше нищо друго, растението въобще не би могло да възникне, а би се появявал само пън, умиращ отгоре, в който биха се разигравали химически процеси. Но тук това, което се образува от дървесния сок, тоест стволът, излизайки навън, попада на въздух - а въздухът винаги е пронизан от влажност, и стволът се издига във въздуха, във влажното, във водно-въздушното. Дървесният сок - заедно с това, което той е произвел - преминава от областта на земно-течното начало в областта на течно-въздушното начало. И в тази област на течно-въздушното начало отново възниква живот, така че стволът се обкръжава наоколо с това, което живее в зеления лист (изобразява го на рисунка), накрая, в цвета и във всичко, което се намира навън. То отново се пробужда за живот.
към текста >>
При дървото става отлагане само
на
твърдите съставни
части
и те не всички веднага се използват.
Също така той придава форма на камбия. Камбият е още по-плътен, почти твърд, но е още достатъчно мек, за да приеме формата, която му се дава от звездите. Така стои работата с дървото, но така стои тя и с обикновеното растение. Ако тук се намира пръстта, а тук имаме корен, стъблото расте нагоре; но сега то не се уплътнява до твърдо вещество, не се превръща в дървесина - остава си тревно стъбло - вдървяването не стига далеч; след това се образуват листа, разположени спираловидно по окръжността, после вътре се образува камбий и камбият взема със себе си цялото това образувание и го връща в земята. Така че при едногодишните растения целият процес става доста бързо.
При дървото става отлагане само на твърдите съставни части и те не всички веднага се използват.
Но аналогичен процес съществува и при най-обикновеното растение, само че той не стига толкова далеч, както при дървото. При дървото този процес изобщо е достатъчно сложен. Ако погледнете ствола отгоре, ще видите сърцевината, намираща се вътре - тя задава направлението; след това около сърцевината се образува това, което се явява дървесни отлагания. През есента този процес се прекратява, смолата се разпръсква на различни страни и сякаш просмолява дървото. Сега имаме като резултат от годината просмукано със смола дърво.
към текста >>
Защото ако не се знае откъде в
органи
зма
на
хората прониква смъртоносното влияние, даже добрите учреждения едва ли ще помогнат
на
хората.
Става това, че човек просто заболява от грип. Ако парализата се развива по-нататък, грипът преминава в обща парализа на човека. Във всеки случай проявата на парализа вътрешно е свързана със земната почва. Оттук виждате как за поддържане здравето на човека е необходимо да се притежават многостранни знания. Тук са недостатъчни всевъзможните речи за това как трябва да бъде едно или друго!
Защото ако не се знае откъде в организма на хората прониква смъртоносното влияние, даже добрите учреждения едва ли ще помогнат на хората.
Защото всичко това, което действа в растенията и от растенията преминава в човека, намирайки се в човека, също има голямо значение. Виждате ли, дървесният сок заема такова място, каквото в човека заема обикновеният безцветен клетъчен сок, слузта. Дървесният сок в растението е в човека жизнена слуз. А жизненият сок в растението, който идва от листата и кръжи наоколо, съответства на човешката кръв. А камбият на растението съответства в човека на млякото, на млечния сок.
към текста >>
Те дават възможност
на
топлината чрез умиращите
части
да излиза навън и тя не произвежда възвратно действие.
Този млечен сок се образува най-силно в гръдните жлези, когато жената кърми. Тук отново имате това, което в човека най-силно е подложено на влиянието на звездите: млечния сок. Но този млечен сок е крайно необходим за образуването на мозък. Мозъкът, това е, така да се каже, втвърденият млечен сок в човека. Ако има умиращи листа, те не произвеждат нормален камбий, тъй като в тях няма повече сили по правилен начин да реагират на топлина.
Те дават възможност на топлината чрез умиращите части да излиза навън и тя не произвежда възвратно действие.
Ние ядем растения с неправилно формиран камбий; те изработват в нас млечен сок, отличаващ се от нормите; жените изработват женско мляко, отличаващо се от нормалното: децата получават такова мляко, на което звездите не въздействат така силно, и детето не може да се развива по правилен начин. Ето защо параличът е особено чест при децата. Парализа може да настъпи и при възрастен, тъй като на човек в течение на целия живот му се налага да остава под влияние на звездния свят, както вече съм ви казвал. Естествознанието и лечебните методи трябва да работят заедно в тази област. Съвместната работа трябва да е навсякъде.
към текста >>
След това други се занимават с една част от човека: заболявания
на
възприемателните
органи
, заболявания
на
черния дроб, заболявания
на
сърцето; тези хора специализират вътрешни болести.
Парализа може да настъпи и при възрастен, тъй като на човек в течение на целия живот му се налага да остава под влияние на звездния свят, както вече съм ви казвал. Естествознанието и лечебните методи трябва да работят заедно в тази област. Съвместната работа трябва да е навсякъде. Не трябва да се затваряме в една отделна наука. Днес едни хора се занимават само с животни, други - това са антрополозите - само с човека, нали така?
След това други се занимават с една част от човека: заболявания на възприемателните органи, заболявания на черния дроб, заболявания на сърцето; тези хора специализират вътрешни болести.
И пак: ботаниците изучават растенията, минералозите - камъните, геолозите - цялото земно царство. Благодарение на това в науката се създават много удобства. Може по-малко да учиш, ако изучаваш само геология или само звездите. Но полза от такова знание почти няма! Такова знание даже цел няма; ако искате нещо да направите с човека, когато той е болен, трябва да се взема под внимание природата като цяло.
към текста >>
11.
ОСМА ЛЕКЦИЯ, 26 ноември 1923 г. Пчели и човек
GA_351 Човекът и светът - Действието на духа в природата - За същноста на пчелите
В
тялото
на
личинката се отпечатва тази форма, тя усеща после, че в своя ранен стадий, когато е била още мека, се е намирала в такава шестоъгълна клетка.
Това, без съмнение, е основно. Но не и единствено. Помислете за следното: тук вътре се намира малка ларва, личинка, и тя отвсякъде е запечатана; само не трябва да се мисли, че в природата може да има място, където не действат никакви сили. Цялата тази шестоъгълна къщичка, къщичка, ограничена от шест повърхности, също притежава сила, при това именно вътре в себе си; работата би била съвсем друга, ако личинката се намираше вътре в сфера. Това, че тя е заключена вътре в такава шестоъгълна къщичка, има в природата съвсем особено значение.
В тялото на личинката се отпечатва тази форма, тя усеща после, че в своя ранен стадий, когато е била още мека, се е намирала в такава шестоъгълна клетка.
И благодарение на силата, която тук е поела в себе си, самата тя строи след това същите килийки. Тук вътре са затворени силите, благодарение на които въобще работи пчелата. Това е първото, на което трябва да обърнем внимание. На вас вече ви съобщиха за още един твърде забележителен факт: в целия кошер се намират различни видове клетки. Както предполагам, пчеларят лесно ще различи клетка на пче-ла-работничка от клетка на търтей.
към текста >>
Но след това тя, бих казал, за някакъв миг се докосва до земното развитие, при което
тялото
й става достатъчно здраво.
И с примера за пчелата вие можете да видите какво значи да се намираш под влиянието на Земята и какво значи да се намираш под влиянието на Слънцето. Или това, каква ще стане една пчела - пчела-майка, пчела-работничка или търтей, зависи само от това, преминала ли е тя стадия на слънчево развитие или не го е преминала. Пчелата-майка може да отлага яйца, защото в нея остават въздействията на Слънцето, защото тя не приема нищо от земното развитие. Пчелата-работничка преминава по-нататък, тя се развива по-нататък в течение на четири или пет дни. Тя напълно поема в себе си Слънцето.
Но след това тя, бих казал, за някакъв миг се докосва до земното развитие, при което тялото й става достатъчно здраво.
Тя вече не се връща към стадия на развитие, функционално зависещ от Слънцето, тъй като напълно се е изолирала от него. Ето защо тя не може да снася яйца. Търтеите - това са същества от мъжки пол, самци: те могат да оплождат. И така, оплождането функционално зависи от Земята. Оплождащите сили търтеите овладяват в рамките на няколко дни, когато те, намирайки се в стадия на формиране, в още незавършено състояние, се подлагат в своето развитие на въздействието на Земята, въвличат се в земното развитие.
към текста >>
При пчелите това се нарича непорочно зачатие -
части
чно това става и при други насекоми, - тъй като пчелата-майка не е оплодена.
Тези пчели биха могли да нарекат търтеите предатели, които са паднали към Земята. Те вече не принадлежат към нас, ние ги търпим само защото са ни още нужни - така биха казали пчелите. А за какво са нужни? Понякога става така, че пчелата-майка остава неоплодена, но тя все пак снася яйца, способни да се развиват. За майката оплождането не е безусловно задължително, тя и така снася яйца.
При пчелите това се нарича непорочно зачатие -частично това става и при други насекоми, - тъй като пчелата-майка не е оплодена.
Научното наименование на това явление е партеногенеза. Но от яйцата, снесени по такъв начин, излизат само търтеи! Не се появяват нито пчели-работнички, нито майки. И така, ако майката не е оплодена, не могат да се появят нито пчели-работнички, нито майки, а се появяват само търтеи. Кошерът, разбира се, става безполезен.
към текста >>
Тогава ние вече не сме в състояние да усещаме
тялото
; човек умира именно тогава, когато той износи своите нерви.
Ние самите сме създадени от своеобразен восък, подобно на това, както пчелите формират пити в кошера. Значи така: човек има глава и главата работи над голямото тяло, което по същество представлява кошер; между майката и пчелите-работнички в кошера се поддържат такива съотношения, както между сферичните белтъчни клетки и кръвта. А нервите постоянно се разрушават, нервите постоянно се износват, ние износваме нашата нервна система. Ние наистина не си избиваме нервите, както пчелите си избиват търтеите - иначе бихме умирали всяка година, - но въпреки това нашите нерви всяка година отслабват. Човек умира поради това, че нервите му стават все по-слаби.
Тогава ние вече не сме в състояние да усещаме тялото; човек умира именно тогава, когато той износи своите нерви.
Ако погледнете главата, която всъщност е отражение на пчелния кошер, ще забележите, че всичко в тази глава е защитено. И ако тук се внедри нещо външно, това ще бъде опасно раняване. Главата няма да понесе това. Нещо подобно става при появата на новата пчела-майка: пчелното семейство също не може да понесе това и то предпочита да отлети, отколкото да остане с тази нова майка. Ето причината, поради която пчеларството винаги трябва да се разглежда като нещо необикновено важно.
към текста >>
Тя разнася меда в различните
части
на
нашето тяло.
Нещо подобно става при появата на новата пчела-майка: пчелното семейство също не може да понесе това и то предпочита да отлети, отколкото да остане с тази нова майка. Ето причината, поради която пчеларството винаги трябва да се разглежда като нещо необикновено важно. Човек отнема от пчелите двадесет процента от меда, нали така, и бихме могли да кажем: употребата на този мед е извънредно полезна за човека, тъй като иначе човек заедно с обикновената храна получава твърде малко мед поради това, че в растенията съдържанието на мед е крайно незначително. В противен случай ние получаваме крайно недостатъчно количество мед. Вътре в нас също има «пчели» - това е нашата кръв.
Тя разнася меда в различните части на нашето тяло.
Това е медът, който е нужен на пчелите, за да правят восък, от който те могат да създадат тяло, тоест питите в кошера. На нас, хората, особено в напреднала възраст - на децата така действа млякото - медът действа изключително благоприятно. Той е необходим за формирането на нашето тяло. Ето защо може настоятелно да се препоръча медът на възрастните хора. Само че не трябва да се преяжда.
към текста >>
Тогава медът ще стане изключително здравословен хранителен продукт, особено за възрастните хора, тъй като той придава
на
тялото
ни твърдост, истински ни укрепва.
Той е необходим за формирането на нашето тяло. Ето защо може настоятелно да се препоръча медът на възрастните хора. Само че не трябва да се преяжда. Ако се яде твърде много, ако се използва не само като подправка към храната, формообразуването ще стане прекалено интензивно, ще се появи чупливост и всевъзможни заболявания. Здравият човек трябва да усеща колко трябва да яде.
Тогава медът ще стане изключително здравословен хранителен продукт, особено за възрастните хора, тъй като той придава на тялото ни твърдост, истински ни укрепва.
Ако се следва това правило, имайки работа с рахитични деца - отначало, в най-първите седмици, когато на детето е нужно само мляко, това не трябва да се прави, медът още няма да действа, - и така, ако при правилно дозиране се дава мед на децата, болни от рахит, на възраст девет, десет месеца и се спазва такава медена диета до три-четири години, рахитът, «английската болест», не би представлявал такава опасност, тъй като рахитът се състои в това, че тялото става твърде меко и вътрешно трошливо. Но в хората се съдържат сили, придаващи на човека осанка, даващи му твърдост. Тези връзки би следвало подробно да се изучат. Може да се каже: на меда и пчеларството следва да се отделя много по-голямо внимание, отколкото това се прави сега. Всичко в природата е взаимосвързано едно с друго.
към текста >>
Ако се следва това правило, имайки работа с рахитични деца - отначало, в най-първите седмици, когато
на
детето е нужно само мляко, това не трябва да се прави, медът още няма да действа, - и така, ако при правилно дозиране се дава мед
на
децата, болни от рахит,
на
възраст девет, десет месеца и се спазва такава медена диета до три-четири години, рахитът, «английската болест», не би представлявал такава опасност, тъй като рахитът се състои в това, че
тялото
става твърде меко и вътрешно трошливо.
Ето защо може настоятелно да се препоръча медът на възрастните хора. Само че не трябва да се преяжда. Ако се яде твърде много, ако се използва не само като подправка към храната, формообразуването ще стане прекалено интензивно, ще се появи чупливост и всевъзможни заболявания. Здравият човек трябва да усеща колко трябва да яде. Тогава медът ще стане изключително здравословен хранителен продукт, особено за възрастните хора, тъй като той придава на тялото ни твърдост, истински ни укрепва.
Ако се следва това правило, имайки работа с рахитични деца - отначало, в най-първите седмици, когато на детето е нужно само мляко, това не трябва да се прави, медът още няма да действа, - и така, ако при правилно дозиране се дава мед на децата, болни от рахит, на възраст девет, десет месеца и се спазва такава медена диета до три-четири години, рахитът, «английската болест», не би представлявал такава опасност, тъй като рахитът се състои в това, че тялото става твърде меко и вътрешно трошливо.
Но в хората се съдържат сили, придаващи на човека осанка, даващи му твърдост. Тези връзки би следвало подробно да се изучат. Може да се каже: на меда и пчеларството следва да се отделя много по-голямо внимание, отколкото това се прави сега. Всичко в природата е взаимосвързано едно с друго. Тук има закономерности, на които човек с обичайния си разсъдък не обръща внимание, а те са най-важните.
към текста >>
Разглеждайки всичко, което в свързано с това, трябва да кажем: във всичко, което се отнася до пчелите, в целия този
органи
зъм се съдържа удивителна природна мъдрост.
Но те събират нектара от растенията, които са необходими и на нас, които ни дават плодове и всичко друго. Интересно е това, че в местностите, където има пчеларство, овощните дървета и подобните им се развиват по-успешно, отколкото в местностите, където няма пчеларство. И така, макар пчелите и да отнемат нектара от растенията, природата не остава безучастна, а произвежда повече такива плодни растения. Така че човек получава доход не само от меда, но и от растенията, посещавани от пчелите. Това е закон и в него трябва да се ориентираме както трябва, това е важно.
Разглеждайки всичко, което в свързано с това, трябва да кажем: във всичко, което се отнася до пчелите, в целия този организъм се съдържа удивителна природна мъдрост.
Пчелите се намират под въздействието на тези сили на природата, които са необичайно важни и удивителни. Ето защо трябва да се опасяваме от недодялана, груба намеса в тези природни сили. А именно така винаги се получава на практика: там, където човек недодялано се намесва в тези природни сили, работата върви не по-добре, а по-зле. Но тя не става по-зле веднага, макар и да създава всевъзможни пречки на природата. Природата, независимо от тези пречки, действа по най-добрия начин, докато може.
към текста >>
Но как ще тръгне работата след петдесет или осемдесет години - това трябва да се види, защото тук естествените сили, които по
органи
чен начин са действали в пчелното семейство, се механизират, стават механични.
Някои препятствия човек може да отстрани и така да даде известно облекчение на природата. Много голямо облекчение на природата в областта на пчеларството той може например да донесе с това, вместо старите сламени пчелини, да се използват пчелните кошери от новата конструкция, които са удачно направени и т. н. А сега да поговорим по темата за изкуственото развъждане на пчелите. Не би следвало да мислите, господа, че аз не забелязвам или че от гледната точка на духовната наука не е видно как изкуственото развъждане на пчели, намирайки се в подем, дава нещо, нещо облекчава; но такова форсиране на пчелното поколение ще навреди на пчелното семейство в дългосрочен план. Разбира се, днес, говорейки въобще, може само да се похвали това изкуствено развъждане на пчели - ако се вземат всички мерки за безопасност, - това развъждане на пчели, за което говори господин Мюлер.
Но как ще тръгне работата след петдесет или осемдесет години - това трябва да се види, защото тук естествените сили, които по органичен начин са действали в пчелното семейство, се механизират, стават механични.
Не е възможно да се достигне онази степен на вътрешно родство между купената пчела-майка и работничките, която съществува, когато пчелата-майка е отгледана по естествен начин. Впрочем в близко време това няма да е много забележимо. От само себе си се разбира, че аз не искам да се появи фанатично движение против изкуственото развъждане на пчели. В практическия живот въобще няма място за фанатизъм. Това може да се сравни с нещо, за което сега ще ви кажа.
към текста >>
Защото, имайки
части
чка пчелен восък, ние имаме продукт, намиращ се сякаш в междинно състояние между кръв, мускули и кости.
Същото може да се каже и по отношение на вредата, носена от изкуственото развъждане на пчели. Но при всичко това не би било лошо да се осъзнава, че ако вкарваме нещо механично, изкуствено, пречим на природата, където всички е устроено по толкова удивителен начин. Във всички времена пчеларството се е разглеждало като нещо достойно за почитание. В древността са почитали пчелата като свещено животно. Защо? Почитали са я като свещено животно, тъй като тя посредством цялата своя работа е позволявала да се узнае какво става в самия човек.
Защото, имайки частичка пчелен восък, ние имаме продукт, намиращ се сякаш в междинно състояние между кръв, мускули и кости.
Всичко това преминава вътре в човека през восъкоподобния стадий. При това восъкът не е втвърден, а остава течен, докато не се превърне в кръв, мускули или в костна тъкан. Така че в лицето на восъка пред нас се проявява това, което като сила се намира в нас самите. Когато едно време хората са правели свещи от пчелен восък и са ги палели, те са виждали в това чудно свещенодействие. Изгарящия при това восък са вземали от кошера.
към текста >>
Обаче във всичко, което се отнася до пчелите, има удивителни загадки и само този, който достатъчно добре изучи процесите, протичащи между главата и
тялото
на
човека, може да почувства какво представлява пчелата.
Благодарение на предчувствието хората изживявали в изгарящия восък как се възнася към небето това, което се намира и в собственото им тяло. В това е имало нещо, настройващо ги благоговейно, имало е нещо, което ги е предразполагало да гледат на пчелата като на особено свещено животно, тъй като тя е произвеждала нещо такова, което и самият човек би трябвало постоянно да произвежда в самия себе си. Затова в колкото по-отдалечени времена надникваме, толкова повече намираме в хората благоговение пред същността на пчелите като цяло. Пчелите тогава, разбира се, са били още диви и хората гледали на тях като на някакво откровение. По-късно те влезли в домакинството на човека.
Обаче във всичко, което се отнася до пчелите, има удивителни загадки и само този, който достатъчно добре изучи процесите, протичащи между главата и тялото на човека, може да почувства какво представлява пчелата.
Казах ви някои от нещата, които искам да кажа. В сряда ще е следващото занятие. Може да се заемем и с други въпроси. Може би и на самия господин Мюлер ще му хрумне нещо друго. Иска ми се да ви запозная само с тези забележки, които положително носят несъмнен характер, тъй като те са основани на истинското познание.
към текста >>
12.
ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 10 декември 1923 г. Ядене на пчелната пита.
GA_351 Човекът и светът - Действието на духа в природата - За същноста на пчелите
При последните би могло във всеки случай да се говори за това, че благодарение
на
яденето
на
восък, медът остава колкото се може по-дълго заедно с восъка; остава заедно с восъка и тогава, когато восъкът се намира вече в
тялото
на
човека: вследствие от това медът участва предимно в чревното храносмилане, в процеса
на
храносмилане, извършващ се в червата.
Трябва да ви кажа, че познавах хора, които ядяха пити, но те ги изплюваха след като медът от тях беше изтискан. Но още не ми се е удавало да наблюдавам човек, който да е поглъщал в големи количества восък заедно с меда. Можем да предположим следното: поносимостта при хората е различна, тя не е една и съща при всички. Може да има хора, които именно поради употребата на восък да добият стомашно заболяване и те трябва да се откажат от това. Но може да има също и хора, които съвсем безпроблемно да преработват восъка и остатъците да се изхвърлят с изпражненията.
При последните би могло във всеки случай да се говори за това, че благодарение на яденето на восък, медът остава колкото се може по-дълго заедно с восъка; остава заедно с восъка и тогава, когато восъкът се намира вече в тялото на човека: вследствие от това медът участва предимно в чревното храносмилане, в процеса на храносмилане, извършващ се в червата.
Докато в противен случай медът участва в процеса на храносмилане вече извън червата, в лимфните съдове и т. н. Тук може да се каже: това непосредствено зависи от състоянието на здравето на човека. Има такива хора, при които храносмилането се осъществява в по-голямата си част в червата, а при други то се осъществява предимно в лимфната система. Тук не може да се твърди, че първото е добро, а второто лошо; направлението на този процес зависи от конкретния човек. За това би могло да се говори с увереност само тогава, когато на определена група хора дават да ядат мед с питите, а на друга група - без пити, и после ги изследват, как тези неща се съотнасят едно с друго.
към текста >>
Наистина е огромна работата, която се извършва в
тялото
им, когато те поемат гъстия нектар, а след това го преработват в себе си в мед, който ще бъде използван.
Климатичните условия се отчитат, но не съвсем. Господин Мюлер казва, че той ги отчита, и то много. Неговите кошери се намират на възвишение, където почти не се обдухват от северния вятър, а само малко от източния и другите. Доктор Щайнер: Дървото за такива работи притежава по-малка чувствителност от сламата. Съвсем не агитирам за сламените кошове, но тези неща все пак съществуват и действат много силно, защото подхождат на пчелите, когато те изпълняват своята вътрешна работа.
Наистина е огромна работата, която се извършва в тялото им, когато те поемат гъстия нектар, а след това го преработват в себе си в мед, който ще бъде използван.
Това е грандиозна работа. Пчелите трябва да я вършат. Благодарение на какво? Благодарение на това, че съществува съвсем определено отношение между два вида сокове в пчелата. Първо, това е стомашният сок, и, второ - хемолимфата.
към текста >>
Това са двете най-съществени
части
, от които се състои пчелата.
Пчелите трябва да я вършат. Благодарение на какво? Благодарение на това, че съществува съвсем определено отношение между два вида сокове в пчелата. Първо, това е стомашният сок, и, второ - хемолимфата. Ако се изследва пчелата, ще намерим белезникав стомашен сок, явяващ се съставна част от нея, и червеникава хемолимфа, която също е съставна част от пчелата.
Това са двете най-съществени части, от които се състои пчелата.
Всички останали части са подчинени на въздействията на стомашния сок и хемолимфата. Работата е в това, че между стомашния сок и хемолимфата има съвсем определено съотношение. Те значително се отличават помежду си. Стомашният сок е кисел, той представлява киселина, както това се нарича в химията. А хемолимфата представлява това, което от гледна точка на химията има по-алкална реакция, тя не е киселинна, а само леко подкислена.
към текста >>
Всички останали
части
са подчинени
на
въздействията
на
стомашния сок и хемолимфата.
Благодарение на какво? Благодарение на това, че съществува съвсем определено отношение между два вида сокове в пчелата. Първо, това е стомашният сок, и, второ - хемолимфата. Ако се изследва пчелата, ще намерим белезникав стомашен сок, явяващ се съставна част от нея, и червеникава хемолимфа, която също е съставна част от пчелата. Това са двете най-съществени части, от които се състои пчелата.
Всички останали части са подчинени на въздействията на стомашния сок и хемолимфата.
Работата е в това, че между стомашния сок и хемолимфата има съвсем определено съотношение. Те значително се отличават помежду си. Стомашният сок е кисел, той представлява киселина, както това се нарича в химията. А хемолимфата представлява това, което от гледна точка на химията има по-алкална реакция, тя не е киселинна, а само леко подкислена. Тя не е киселинна.
към текста >>
Ако в стомашния сок има недостатъчно киселина, в
органи
зма
на
пчелата незабавно възникват нарушения в процеса
на
образуване
на
мед.
Работата е в това, че между стомашния сок и хемолимфата има съвсем определено съотношение. Те значително се отличават помежду си. Стомашният сок е кисел, той представлява киселина, както това се нарича в химията. А хемолимфата представлява това, което от гледна точка на химията има по-алкална реакция, тя не е киселинна, а само леко подкислена. Тя не е киселинна.
Ако в стомашния сок има недостатъчно киселина, в организма на пчелата незабавно възникват нарушения в процеса на образуване на мед.
Ако става дума за хемолимфа, тя може да възстановява своите сили само при наличие на съответни климатични условия, което е свързано със светлина, топлина и т. н. В случай на заболяванията, които по волята Божия се появиха сред пчелите като нови, много съществена роля играе правилното въздействие на правилното съотношение между стомашния сок и хемолимфата. Тъй като пчеларството вече не се води така примитивно, както по-рано, това не може да се достигне, използвайки климатичните или топлинни условия, тъй като всичко това вече не действа на новите кошери с такава сила; тук трябва да се изследва какво действа на хемолимфата, на пчелната кръв най-благоприятно. Тук вероятно може да се говори за това, че в бъдеще пчеларите ще трябва да следят, при пчелите всичко да бъде нормално с образуването на кръвта. Но за това по-нататък.
към текста >>
Тогава при тях се появяват проблеми със собственото им тяло, те почват неспокойно да жужат, тъй като им се иска да пренастроят
тялото
си, за да стане то такова, каквото е там, откъдето е била взета тази детелина.
Това е свързано даже с това, че в други местности пчелите даже изглеждат съвсем различно. Има централноевропейска пчела, вече споменатата тук пчела, домашна, обикновена (Apis melifica). В Италия пчелите изглеждат по-различно (Apis ligustica), в Краина (Сърбия - бел. пр.) пчелите също са съвсем други. Пчелите много силно привикват към местността и не трябва да им се оказва дългосрочна помощ, като им се запълва меденото стомахче с нещо, което произхожда от друга местност.
Тогава при тях се появяват проблеми със собственото им тяло, те почват неспокойно да жужат, тъй като им се иска да пренастроят тялото си, за да стане то такова, каквото е там, откъдето е била взета тази детелина.
Ще се забележи, че успех ще има в течение на няколко години, а след това могат да започнат неприятности. Вие съвсем правилно казахте, че категорични сведения за това още няма. Но това ще се открие и тогава ще се почне да се избягва или може би ще се постъпи, както се постъпи с лозята. С лозята стана така: знаете, че преди седемдесет-осемдесет години изведнъж се появи лозовата филоксера, която е унищожила лозята на обширни територии в Европа. Наложи ми се в миналото много да се занимавам с този проблем, тъй като тогава имах един добър приятел, който беше земевладелец и издаваше селскостопански вестник[1] и много се занимаваше с този въпрос.
към текста >>
Не трябва да се мисли механично, трябва ясно да си представяме, че в съответствие с цялостната си природа
органи
змът привиква към определена локализация.
Получи се поради това, че при европейските винени лози не трябваше да се използват същите методи за борба с филоксерата, които успешно се използваха при борбата с филоксерата при американските лози. Като следствие почнаха да се садят американски лози и в резултат, макар американските лози да са оставали здрави, европейските лози са били унищожени. Възникнала е идеята въобще да се откажат от европейското лозарство и да се американизира лозарството като цяло. Цялото лозарство тогава се е изменило и е станало съвсем различно. То е станало съвсем различно в извънредно много региони.
Не трябва да се мисли механично, трябва ясно да си представяме, че в съответствие с цялостната си природа организмът привиква към определена локализация.
Това е необходимо да се отчита. В противен случай, макар и да е възможно да се постигне бърз успех, той няма да бъде продължителен. Има ли още нещо, за което искате да попитате или събралите се господа са склонни само да ядат мед, но не и да дискутират по темата прекалено много? Може би на някой ще му хрумне нещо?! Искам да добавя още няколко щриха, връщайки се към темата за същността на приготвянето на меда при пчелите.
към текста >>
При висшите животни и при човека яйцето още в
тялото
на
майката се обкръжава със защитна обвивка.
н., превръща се в пчела, похищава растителната субстанция и я преработва в самата себе си. При осите този процес става малко изпреварващо. Осата отнема от растението необходимата й субстанция още тогава, когато тя отлага яйцето. Пчелите пристъпват към такъв род дейност - отнемане на субстанция от растението - след по-продължително изчакване от осите. Осите правят това по-рано.
При висшите животни и при човека яйцето още в тялото на майката се обкръжава със защитна обвивка.
При това от тялото на майката се взема онова, което осите вземат от растенията. Това мастилено орехче нараства от растението, както зародишното яйце в тялото на майката формира около себе си обвивката хорион (кръвоснабдена обвивка - бел. пр.), която по-късно излиза с плацентата. Виждате как осите се развиват съвместно с растението. В местностите, особено богати на оси, могат да се срещнат дървета, навсякъде покрити с такива мастилени орехчета.
към текста >>
При това от
тялото
на
майката се взема онова, което осите вземат от растенията.
При осите този процес става малко изпреварващо. Осата отнема от растението необходимата й субстанция още тогава, когато тя отлага яйцето. Пчелите пристъпват към такъв род дейност - отнемане на субстанция от растението - след по-продължително изчакване от осите. Осите правят това по-рано. При висшите животни и при човека яйцето още в тялото на майката се обкръжава със защитна обвивка.
При това от тялото на майката се взема онова, което осите вземат от растенията.
Това мастилено орехче нараства от растението, както зародишното яйце в тялото на майката формира около себе си обвивката хорион (кръвоснабдена обвивка - бел. пр.), която по-късно излиза с плацентата. Виждате как осите се развиват съвместно с растението. В местностите, особено богати на оси, могат да се срещнат дървета, навсякъде покрити с такива мастилени орехчета. Осите имат общ, съвместен с растенията живот.
към текста >>
Това мастилено орехче нараства от растението, както зародишното яйце в
тялото
на
майката формира около себе си обвивката хорион (кръвоснабдена обвивка - бел.
Осата отнема от растението необходимата й субстанция още тогава, когато тя отлага яйцето. Пчелите пристъпват към такъв род дейност - отнемане на субстанция от растението - след по-продължително изчакване от осите. Осите правят това по-рано. При висшите животни и при човека яйцето още в тялото на майката се обкръжава със защитна обвивка. При това от тялото на майката се взема онова, което осите вземат от растенията.
Това мастилено орехче нараства от растението, както зародишното яйце в тялото на майката формира около себе си обвивката хорион (кръвоснабдена обвивка - бел.
пр.), която по-късно излиза с плацентата. Виждате как осите се развиват съвместно с растението. В местностите, особено богати на оси, могат да се срещнат дървета, навсякъде покрити с такива мастилени орехчета. Осите имат общ, съвместен с растенията живот. Те са предразположени към това.
към текста >>
Свойство
на
тези оси е това, че
тялото
им не е приспособено да извлича от природата цветния нектар и да го преработват в мед.
Осите не могат да приготвят мед като пчелите, тъй като устройството им не е приспособено за това. Но ако ги принудят да вървят по този заобиколен път, в процеса на своето размножение те могат да пренесат медената сладост от един плод на смокинята към друг. Така те облагородяват втората смокиня и я правят по-сладка. Вътре в нея тогава се намира своеобразна медена субстанция. Виждате, че тук имаме работа с нещо съвсем особено.
Свойство на тези оси е това, че тялото им не е приспособено да извлича от природата цветния нектар и да го преработват в мед.
Но те могат в самата природа да способстват, специфичният процес на медообразуване да се осъществява, предавайки се от една смокиня на друга. Пчелите са такива животни, които дотолкова са развили тялото си, което е подобно на тялото на осата, че са се оказали способни да отчуждят от дървото това качество, което при осите още трябва да остава вътрешно свързано със самото дърво. Трябва да кажем: пчелата е животно, което в по-голяма степен удържа в себе си силата, която осите имат само докато са млади, докато се намират на стадия на яйце или личинка. В по-късна възраст осите губят тази сила за медообразуване, докато пчелите я запазват и могат да я използват, ставайки възрастни животни. Само помислете, господа, какво значение има това, че вглеждайки се е в природата, може да се каже: вътре, в растението, потенциално се намира мед, намира се субстанция, имаща тенденция да стане сладка.
към текста >>
Пчелите са такива животни, които дотолкова са развили
тялото
си, което е подобно
на
тялото
на
осата, че са се оказали способни да отчуждят от дървото това качество, което при осите още трябва да остава вътрешно свързано със самото дърво.
Така те облагородяват втората смокиня и я правят по-сладка. Вътре в нея тогава се намира своеобразна медена субстанция. Виждате, че тук имаме работа с нещо съвсем особено. Свойство на тези оси е това, че тялото им не е приспособено да извлича от природата цветния нектар и да го преработват в мед. Но те могат в самата природа да способстват, специфичният процес на медообразуване да се осъществява, предавайки се от една смокиня на друга.
Пчелите са такива животни, които дотолкова са развили тялото си, което е подобно на тялото на осата, че са се оказали способни да отчуждят от дървото това качество, което при осите още трябва да остава вътрешно свързано със самото дърво.
Трябва да кажем: пчелата е животно, което в по-голяма степен удържа в себе си силата, която осите имат само докато са млади, докато се намират на стадия на яйце или личинка. В по-късна възраст осите губят тази сила за медообразуване, докато пчелите я запазват и могат да я използват, ставайки възрастни животни. Само помислете, господа, какво значение има това, че вглеждайки се е в природата, може да се каже: вътре, в растението, потенциално се намира мед, намира се субстанция, имаща тенденция да стане сладка. Тя се намира вътре. Тя може да се прояви само в случай, ако човек постъпва правилно, ако човек помогне на природата с това, че в нужния момент пусне осата към дървото, което той иска да култивира, да облагороди.
към текста >>
Тя не преминава
на
друго дърво, което да стане от това восъкосъдържащо; този восък, който в случая с осата би се образувал в самия ствол, пчелата изработва в своя собствен
органи
зъм и строи пити, а след това отделя тук донесения в гушката нектар, превръщащ се в мед; докато при осите този мед, при облагородяването
на
смокинята, запълва самата смокиня подобно
на
сок.
Благодарение на това се появява и восъкът, който в противен случай би оставал вътре, в дървото, образувайки специфичните природни килийки, които обаче не са така ясни и масивни, както в питите, които ту се появяват, ту отново изчезват, премествайки се нагоре по смокинята. Тук се крие цялото пчеларство, само че то се осъществява по вътрешен начин, в самото дърво, така че цялата природа се проявява в ролята на пчеларя. Какво прави пчелата? Пчелата отлага яйцето, слага яйцето в кошера, яйцето узрява. В този момент на нея не й е нужно да преобразува растителната субстанция в мастилено орехче, а директно извлича от растенията нектар.
Тя не преминава на друго дърво, което да стане от това восъкосъдържащо; този восък, който в случая с осата би се образувал в самия ствол, пчелата изработва в своя собствен организъм и строи пити, а след това отделя тук донесения в гушката нектар, превръщащ се в мед; докато при осите този мед, при облагородяването на смокинята, запълва самата смокиня подобно на сок.
Може да се каже: пчелата изважда на светло процеса, който в противен случай в природата би протичал в скрит вид в дървото, проявявайки се в отношенията между дървото и осата. С този пример вие можете с цялата яснота да видите какво всъщност представлява кошерът с толкова изкусно построените пити с восъчни килийки. Защото това е удивително зрелище, нали така, господин Мюлер? Удивително зрелище представлява това изкусно съединяване на восъчните клетки в питите, вътре в които се намира медът! Да, господа, трябва само да погледнете към това и ще си кажете: дявол го взел, пчелите в своите чудни восъчни пити възпроизвеждат нещо като изкуствено построен дървесен ствол с неговите разклонения!
към текста >>
Той каза още: «Пчелите също имат в своя
органи
зъм пикочна киселина, нали така?
Въпрос и отговор Р. Хан: След доклада се обърнах към господин доктора Щайнер с въпрос. По каква причина се появява загниването на дечицата при пчелите? Той отговори, че нещо напълно определено по темата може да каже едва тогава, когато действително изучи тази болест. Но вероятно при загниването причина за заболяването може да стане патология при образуването на пикочната киселина при пчелата-майка.
Той каза още: «Пчелите също имат в своя организъм пикочна киселина, нали така?
Може да се окаже, че неправилното образуване на пикочна киселина става причина за това заболяване». За споменатия в доклада процес на образуване на пчелите от осите, той, отговаряйки на зададен въпрос, каза: «Този процес е съществувал още в древна Атлантида, когато отделните животински форми още не са били така здраво затворени в себе си, както сега, когато още не са съществували такива резки граници между различните видове. Днес би било невъзможно да се осъществи такова нещо». [1] «...тъй като тогава имах един добър приятел, който беше земевладелец и издаваше селскостопански вестник» – вероятно тук става дума за земевладелеца Хуго Хичман (1838–1904), основател на съвременния периодичен печат по въпросите на селското и горско стопанство в Австрия. Той е бил съосновател на централните организации на Австрия по селско стопанство; от 1870 г.
към текста >>
Той е бил съосновател
на
централните
органи
зации
на
Австрия по селско стопанство; от 1870 г.
Той каза още: «Пчелите също имат в своя организъм пикочна киселина, нали така? Може да се окаже, че неправилното образуване на пикочна киселина става причина за това заболяване». За споменатия в доклада процес на образуване на пчелите от осите, той, отговаряйки на зададен въпрос, каза: «Този процес е съществувал още в древна Атлантида, когато отделните животински форми още не са били така здраво затворени в себе си, както сега, когато още не са съществували такива резки граници между различните видове. Днес би било невъзможно да се осъществи такова нещо». [1] «...тъй като тогава имах един добър приятел, който беше земевладелец и издаваше селскостопански вестник» – вероятно тук става дума за земевладелеца Хуго Хичман (1838–1904), основател на съвременния периодичен печат по въпросите на селското и горско стопанство в Австрия.
Той е бил съосновател на централните организации на Австрия по селско стопанство; от 1870 г.
– собственик на «Виенски селскостопански вестник», основал в 1883 г. «Австрийски горски и ловен вестник», в 1884 г. – «Общ виенски вестник», 1867 г. – издание «Практичен земеделец», 1878 г. – «Иконом», бил е също издател на книгите «Джобен календар на земеделеца» (от 1879 г.), «Селскостопански архив» и «Справочник на земеделеца» – в 1882 г.
към текста >>
13.
ТРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 12 декември 1923 г. За пчелната отрова и за мравките
GA_351 Човекът и светът - Действието на духа в природата - За същноста на пчелите
Пчелата-работничка, макар и да се явява в доста висока степен слънчево животно, от
части
тя е и земно животно.
Така че пчелата-майка в своя генезис не дочаква Слънцето да направи пълен оборот около своята ос, а това значи, че тя изцяло остава в пределите на един-единствен оборот на Слънцето. Вследствие от това тя се развива, напълно попадайки под влиянието на Слънцето и става пчела-майка, способна да дава яйца. И така, всичко това, което притежава способност към яйцеобразуване, също се намира под влияние на Слънцето, ако се имат предвид космическите влияния. Ако поради особеното изхранване пчелата се развива с такава скорост, че - както това става при пчелите-работнички - развитието й протече през почти пълния оборот на Слънцето около своята ос, в някакъв момент пчелата попада в развитието си под влиянието на Земята. Колкото повече се завърта Слънцето, толкова повече попада пчелата в своя генезис под влияние, свързано със Земята.
Пчелата-работничка, макар и да се явява в доста висока степен слънчево животно, отчасти тя е и земно животно.
На свой ред, търтеите, които се развиват примерно толкова, колкото е нужно на Слънцето за завършване на пълен оборот около своята ос, са напълно земни животни, те се освобождават от влиянието на Слънцето. Имаме тройственост - соларната пчела-майка, пчелата-работничка, която все още притежава извънземни сили, и търтеите, които нямат вече нищо общо със Слънцето и са напълно земни животни. Всичко останало не се намира под въздействието на земните сили, освен самото оплождане. Последното има една характерна особеност. Да разгледаме процеса на оплождане.
към текста >>
Обаче, господа, при оплождането
на
пчелата-майка не всяко яйце се оказва оплодено, а само част от яйцата в
тялото
на
майката биват оплодени; от такива оплодени яйца се излюпват пчели-работнички или пчели-майки.
Поради това стремежът на пчелата-майка към Слънцето е всъщност бягство. При облачно време оплождане не може да се състои. При това търтеите, които се стремят да внесат земното начало в слънчевото начало, трябва даже да се сражават във въздуха. И тези, които се окажат по-слаби, изостават. Само тези, които съхранят последните си сили и успеят да излетят толкова високо, колкото пчелата-майка, могат да извършат оплождането.
Обаче, господа, при оплождането на пчелата-майка не всяко яйце се оказва оплодено, а само част от яйцата в тялото на майката биват оплодени; от такива оплодени яйца се излюпват пчели-работнички или пчели-майки.
Част от яйцата остават в тялото на пчелата-майка неоплодени и от тях се излюпват търтеи. Ако пчелата-майка съвсем не е оплодена, се появяват изключително търтеи. Ако пчелата-майка е била оплодена, тогава от неоплодените яйца се появяват търтеи, а ако зародишното яйце е било оплодено и следователно небесното начало в него е дошло в съприкосновение със земното начало, тогава се появяват пчели-работнички или пчели майки. Така че и в случая, когато освен търтеи се появяват пчели-работнички, определящо за търтеите е това, че те се намират под доминиращото влияние на земното начало, именно защото оплождане не е станало. Затова на тях им се налага да бъдат още повече подложени на земното начало, за да могат въобще да оцелеят; те трябва да се отхранват по-дълъг период от време.
към текста >>
Част от яйцата остават в
тялото
на
пчелата-майка неоплодени и от тях се излюпват търтеи.
При облачно време оплождане не може да се състои. При това търтеите, които се стремят да внесат земното начало в слънчевото начало, трябва даже да се сражават във въздуха. И тези, които се окажат по-слаби, изостават. Само тези, които съхранят последните си сили и успеят да излетят толкова високо, колкото пчелата-майка, могат да извършат оплождането. Обаче, господа, при оплождането на пчелата-майка не всяко яйце се оказва оплодено, а само част от яйцата в тялото на майката биват оплодени; от такива оплодени яйца се излюпват пчели-работнички или пчели-майки.
Част от яйцата остават в тялото на пчелата-майка неоплодени и от тях се излюпват търтеи.
Ако пчелата-майка съвсем не е оплодена, се появяват изключително търтеи. Ако пчелата-майка е била оплодена, тогава от неоплодените яйца се появяват търтеи, а ако зародишното яйце е било оплодено и следователно небесното начало в него е дошло в съприкосновение със земното начало, тогава се появяват пчели-работнички или пчели майки. Така че и в случая, когато освен търтеи се появяват пчели-работнички, определящо за търтеите е това, че те се намират под доминиращото влияние на земното начало, именно защото оплождане не е станало. Затова на тях им се налага да бъдат още повече подложени на земното начало, за да могат въобще да оцелеят; те трябва да се отхранват по-дълъг период от време. Смятате ли това обяснение за удовлетворително?
към текста >>
Знаете, че при човека различаваме четири
части
: първо, обикновеното физическо тяло, второ, етерно тяло, трето, астрално тяло и четвърто, „Аз“.
Доктор Щайнер: Тук ще ми се наложи да се върна към въпроса, който в понеделник остана неосветлен. Господин Мюлер разказа за един човек, който вероятно е имал проблеми със сърцето: той е можел да бъде повален от едно ужилване. Господин Мюлер: Лекарят го посъветва да зареже пчеларството, иначе би могъл да умре. Доктор Щайнер: Заболяванията на сърцето свидетелстват именно за това, че при дадения човек не всичко е наред с „Аза“. Тук трябва да се има предвид това, с което вие се запознахте от моите лекции.
Знаете, че при човека различаваме четири части: първо, обикновеното физическо тяло, второ, етерно тяло, трето, астрално тяло и четвърто, „Аз“.
Този „Аз“ нахлува в кръвта и по същество именно този „Аз“ движи кръвта; тъй като кръвта се привежда в движение, затова и сърцето бие. Това, което намирате навсякъде в книгите, е изложено неправилно. Ще намерите, че там се говори за сърцето като за помпа, която разнася кръвта по цялото тяло. Това е безсмислица, тъй като в действителност кръвта не се изпомпва, а я движи самата „Азова“ организация. Ето от какво се движи кръвта.
към текста >>
Това е безсмислица, тъй като в действителност кръвта не се изпомпва, а я движи самата „Азова“
органи
зация.
Тук трябва да се има предвид това, с което вие се запознахте от моите лекции. Знаете, че при човека различаваме четири части: първо, обикновеното физическо тяло, второ, етерно тяло, трето, астрално тяло и четвърто, „Аз“. Този „Аз“ нахлува в кръвта и по същество именно този „Аз“ движи кръвта; тъй като кръвта се привежда в движение, затова и сърцето бие. Това, което намирате навсякъде в книгите, е изложено неправилно. Ще намерите, че там се говори за сърцето като за помпа, която разнася кръвта по цялото тяло.
Това е безсмислица, тъй като в действителност кръвта не се изпомпва, а я движи самата „Азова“ организация.
Ето от какво се движи кръвта. Ако някой твърди, че сърцето е това, което движи кръвта, тогава той би трябвало също да твърди по повод на монтираната някъде турбина, че тя движи водата. Всеки знае, че водата движи турбината. Такова налягане има и при човека. Тук кръвта удря и привежда в движение сърцето.* Кръвта трябва само да направи първия тласък; кислородът при това ще се съедини с въглената киселина и кръвта ще се оттласне обратно: вследствие тя ще се устремява ту напред, ту назад.
към текста >>
Същността
на
изкуственото дишане винаги се състои в това, че с негова помощ се цели отново по правилен начин да се вкара в
органи
зма „Азът“.
Ако човек има слаб „Аз“, той не може отново да го постави на мястото му. Той трябва да бъде разтърсен, да се разтърсва, за да излезе от безсъзнателното състояние, да се усили дишането му и т. н. Могат да се приложат и някакви изкуствени методи. Знаете, че в такива случаи трябва да се вземат ръцете на човека, да се кръстосат на гърдите и да се отпуснат обратно, като това се повтаря. Така се прави изкуствено дишане при безсъзнание.
Същността на изкуственото дишане винаги се състои в това, че с негова помощ се цели отново по правилен начин да се вкара в организма „Азът“.
Защо се появява ревматизъм или подагра? Защото „Азът“ е твърде слаб. На него не му се удава да обезпечи пра-вилното движение на кръвта. „Азът“ трябва да се подбуди към това. Ако движението на кръвта се осъществява неправилно, например ако се движи в организма твърде бавно, тогава навсякъде се отлагат ситни кристалчета, които се разполагат в зоната на кръвоносните съдове.
към текста >>
Ако движението
на
кръвта се осъществява неправилно, например ако се движи в
органи
зма твърде бавно, тогава навсякъде се отлагат ситни кристалчета, които се разполагат в зоната
на
кръвоносните съдове.
Същността на изкуственото дишане винаги се състои в това, че с негова помощ се цели отново по правилен начин да се вкара в организма „Азът“. Защо се появява ревматизъм или подагра? Защото „Азът“ е твърде слаб. На него не му се удава да обезпечи пра-вилното движение на кръвта. „Азът“ трябва да се подбуди към това.
Ако движението на кръвта се осъществява неправилно, например ако се движи в организма твърде бавно, тогава навсякъде се отлагат ситни кристалчета, които се разполагат в зоната на кръвоносните съдове.
Тези малки кристали се състоят от пикочна киселина. Те се разпространяват по цялото тяло. Това представляват подаграта или ревматизмът. При тях „Азът“ е твърде слаб. Ако сега дам на пациента отрова от пчела или оса в правилна дозировка, „Азът“ ще се укрепи.
към текста >>
Такива средства винаги дълбоко проникват в
органи
зма и те следва да се назначават само тогава, когато общото състояние
на
здравето
на
пациента е било всестранно обследвано.
По-добре би било да се каже така: аз правя препарат, правя лекарство. В него аз добавям отрова от пчела или оса - такива препарати ние вече имаме, - смесвам това с някакви свързващи вещества от типа на желатина или друго подобно вещество от растителен произход, разфасовам го в ампули и след това го използвам за инжекции; защото ужилването от пчела е своего рода инжекция. Само дето реакцията при ужилване от пчела е доста по-силна. Може да се произвежда този препарат и може да се казва: това е лекарство срещу ревматизъм. Но, господа, това не е единственият проблем, има и друг проблем: Позволява ли общото състояние на болния да понесе това средство?
Такива средства винаги дълбоко проникват в организма и те следва да се назначават само тогава, когато общото състояние на здравето на пациента е било всестранно обследвано.
Трябва да се знае всичко, което касае състоянието на здравето му. Ако ви попадне средство, рекламирано като панацея, което само помага и е съвсем безвредно - такива средства постъпват в търговската мрежа, - в случая трябва да се съгласим, че в действителност все пак ще има някои неприятни последствия. Лечението винаги има и неблагоприятни последствия. На болния се налага да преодолява последствията от лечението, ако го лекуват от някаква определена болест. Днес много хора се лекуват, макар в действителност те да не са болни.
към текста >>
Ако отровата вече е попадала в
тялото
на
човека, все повече и повече нараства способността му да противостои
на
тази отрова, във все по-голяма степен придобива, както се казва, имунитет.
Доктор Щайнер: Дълго ли сте работили с пчелите преди да получите толкова много пчелни ужилвания? Господин Мюлер: Много години! Доктор Щайнер: Вие навярно не помните, кога сте получили първото ужилване. Ако човек го жилят за първи път, го чувства повече или по-малко. Човекът, за когото разказахте, вероятно е бил ужилен от пчела за първи път.
Ако отровата вече е попадала в тялото на човека, все повече и повече нараства способността му да противостои на тази отрова, във все по-голяма степен придобива, както се казва, имунитет.
Ако в началото на пчеларската дейност на човека по малко го жилят, но сърцето му е достатъчно здраво, това ще му подейства така, че той ще става все по-малко чувствителен. Ако човек знае, че е здрав, той даже може да прави следното: ако веднъж го е ухапала пчела, той може да позволи да бъде жилен и по-нататък; като последица ще бъде това, че той ще разцъфти във всички цветове на дъгата и т. н., но това ще мине. Така кръвта ще придобие имунитет. Това зависи не само от организацията, а и от това, което се е вкарвало в кръвта на човека дотогава.
към текста >>
Това зависи не само от
органи
зацията, а и от това, което се е вкарвало в кръвта
на
човека дотогава.
Ако отровата вече е попадала в тялото на човека, все повече и повече нараства способността му да противостои на тази отрова, във все по-голяма степен придобива, както се казва, имунитет. Ако в началото на пчеларската дейност на човека по малко го жилят, но сърцето му е достатъчно здраво, това ще му подейства така, че той ще става все по-малко чувствителен. Ако човек знае, че е здрав, той даже може да прави следното: ако веднъж го е ухапала пчела, той може да позволи да бъде жилен и по-нататък; като последица ще бъде това, че той ще разцъфти във всички цветове на дъгата и т. н., но това ще мине. Така кръвта ще придобие имунитет.
Това зависи не само от организацията, а и от това, което се е вкарвало в кръвта на човека дотогава.
Аз съм учуден, че лекарят, под чието наблюдение се е намирал този, за когото разказахте, не му е казал, че втория път няма да е толкова зле, а на третия път ще придобие имунитет. Но е възможно той да е имал сериозно заболяване на сърцето и да не е трябвало да се излага на опасност. Това винаги трябва да се отчита. Все пак това е доста опасно нещо и даже има лекари, които смятат, че преди да пристъпи към работа, всеки пчелар трябва да получи ваксина. Когато са изпращали хората на война, те са били подлагани на въздействието на всевъзможни отрови.
към текста >>
Всички жизнени сили тогава се развиват по особен начин, черният дроб става хипертрофиран, свръх-развит, а
органи
змът като цяло е болен.
Но в кошера може да бъде тенденция към това, че при особената методика на подхранване семейството от пчели-работнички да създаде яйцеотлагаща пчела. Това е специфична болест. Пчелният кошер представлява единство. В дадения случай целият кошер е болен. Това е същото като гушенето на гъски.
Всички жизнени сили тогава се развиват по особен начин, черният дроб става хипертрофиран, свръх-развит, а организмът като цяло е болен.
Ако пчела-работничка се превърне в пчела-майка, всъщност тя става хипертрофирана, свръхразвита пчела-работничка, но в този случай кошерът като цяло следва да се счита за болен. Възможно е в бъдеще да ви дойде на ум още нещо. Ние отново и отново ще се връщаме към тази тема. Бих искал днес да кажем още няколко думи по повод на въпроса, зададен от господин Долингер. Трябва да правим точно разграничение сред насекомите, подобни на пчелите в широк смисъл: пчели, оси, мравки (гореизброените насекоми принадлежат към разред ципокрили, Hymenoptera - бел. пр.).
към текста >>
Например има един интересен вид оси, които строят по следния начин: ако например
на
клончето има достатъчно здрав лист, осата носи отвсякъде - от района, където лети -много малки
части
чки, които тя отгризва от дървесната кора, от подобни
на
нея или от други образувания; тя импрегнира тези
части
чки със своята слюнка и отначало прави от това вещество няколко приличащи
на
стълбчета стойки.
Трябва да правим точно разграничение сред насекомите, подобни на пчелите в широк смисъл: пчели, оси, мравки (гореизброените насекоми принадлежат към разред ципокрили, Hymenoptera - бел. пр.). Тези животни са родствени едно на друго и последния път, разказвайки ви интересната история за осите-орехотворки, отлагащи своите яйца по дърветата и т. н., ви показах, че благодарение на тези оси съществува специфичният процес на вътрешно образуване на мед. Но освен орехотворки има още и други видове оси. И тези други видове приличат на пчелите, тъй като те строят своеобразни пити.
Например има един интересен вид оси, които строят по следния начин: ако например на клончето има достатъчно здрав лист, осата носи отвсякъде - от района, където лети -много малки частички, които тя отгризва от дървесната кора, от подобни на нея или от други образувания; тя импрегнира тези частички със своята слюнка и отначало прави от това вещество няколко приличащи на стълбчета стойки.
След като направи стойките, осата повтаря процедурата отново и отново, пак импрегнира частички със слюнката си и прави на тези стойки това, което изглежда много подобно на отделна част от пчелна пита. Но изследвайки материала, може да се открие, че той е друг. Пчелните пити се състоят от това, което всички вие наричате восък. Но ако разгледате материала на осите, ще се окаже, че той е сив, а съставът му много прилича на толкова широко разпространената у нас хартия. Действително това е своеобразна хартиена маса.
към текста >>
След като направи стойките, осата повтаря процедурата отново и отново, пак импрегнира
части
чки със слюнката си и прави
на
тези стойки това, което изглежда много подобно
на
отделна част от пчелна пита.
Тези животни са родствени едно на друго и последния път, разказвайки ви интересната история за осите-орехотворки, отлагащи своите яйца по дърветата и т. н., ви показах, че благодарение на тези оси съществува специфичният процес на вътрешно образуване на мед. Но освен орехотворки има още и други видове оси. И тези други видове приличат на пчелите, тъй като те строят своеобразни пити. Например има един интересен вид оси, които строят по следния начин: ако например на клончето има достатъчно здрав лист, осата носи отвсякъде - от района, където лети -много малки частички, които тя отгризва от дървесната кора, от подобни на нея или от други образувания; тя импрегнира тези частички със своята слюнка и отначало прави от това вещество няколко приличащи на стълбчета стойки.
След като направи стойките, осата повтаря процедурата отново и отново, пак импрегнира частички със слюнката си и прави на тези стойки това, което изглежда много подобно на отделна част от пчелна пита.
Но изследвайки материала, може да се открие, че той е друг. Пчелните пити се състоят от това, което всички вие наричате восък. Но ако разгледате материала на осите, ще се окаже, че той е сив, а съставът му много прилича на толкова широко разпространената у нас хартия. Действително това е своеобразна хартиена маса. След това осата надстроява втора, трета, четвърта клетка и те се оказват окачени там, горе.
към текста >>
Осата изгражда такива, подобни
на
елхови шишарки структури, които обаче приличат
на
пчелно гнездо, макар и отделните им
части
да се състоят от хартиена маса.
След това осата надстроява втора, трета, четвърта клетка и те се оказват окачени там, горе. Сега тя прави покритие, а след това става отлагането, тоест осата отлага яйца. Сега, тоест когато продължава отлагането на яйца, осата прави по доста любопитен начин своеобразен покрив от своята хартия; от едната страна се оставя отвърстие - това е дупка, която й позволява да лети насам-натам, обслужвайки тези килийки. След това надстроява килийки и по-нататък, използвайки същата технология, тя ги покрива, отново прави покрив и дупка за излитане. Получава се дълга шишаркообразна форма, като елхова шишарка.
Осата изгражда такива, подобни на елхови шишарки структури, които обаче приличат на пчелно гнездо, макар и отделните им части да се състоят от хартиена маса.
Други гнезда на оси могат да бъдат, както знаете, разположени така, че те от всички страни са обкръжени с кожа (например паразитните орехотворки, Allotria, и други видове отлагат яйца под кожата на други насекоми или млекопитаещи - бел. пр.). Така че гнездата на оси имат разнообразни форми. Сега помислете какво всъщност става тук. Ако ме попитате какво правят пчелите, за да създадат своите килийки от восък, ще трябва да ви кажа: пчелите летят по цветята или по това, което, подобно на цветя, се развива на дърветата; пчелите нямат работа с частички кора, с частички от дървото. Те в по-голяма степен имат работа с това, което цъфти и отчасти, в по-малка степен, с това, което заема междинно положение между стадия на цвета и стадия на листа.
към текста >>
Ако ме попитате какво правят пчелите, за да създадат своите килийки от восък, ще трябва да ви кажа: пчелите летят по цветята или по това, което, подобно
на
цветя, се развива
на
дърветата; пчелите нямат работа с
части
чки кора, с
части
чки от дървото.
Получава се дълга шишаркообразна форма, като елхова шишарка. Осата изгражда такива, подобни на елхови шишарки структури, които обаче приличат на пчелно гнездо, макар и отделните им части да се състоят от хартиена маса. Други гнезда на оси могат да бъдат, както знаете, разположени така, че те от всички страни са обкръжени с кожа (например паразитните орехотворки, Allotria, и други видове отлагат яйца под кожата на други насекоми или млекопитаещи - бел. пр.). Така че гнездата на оси имат разнообразни форми. Сега помислете какво всъщност става тук.
Ако ме попитате какво правят пчелите, за да създадат своите килийки от восък, ще трябва да ви кажа: пчелите летят по цветята или по това, което, подобно на цветя, се развива на дърветата; пчелите нямат работа с частички кора, с частички от дървото.
Те в по-голяма степен имат работа с това, което цъфти и отчасти, в по-малка степен, с това, което заема междинно положение между стадия на цвета и стадия на листа. Има още един вариант, когато такива висши насекоми, като пчелите, отиват не на цветята, а на нещо друго - на дървесни частици и тем подобни те не отиват, но отиват на нещо друго, извънредно вкусно за тях при определени условия, при това пчелите практикуват това по-рядко, а обикновено това правят осите, но най-силно всичко това е изразено при мравките. Мравките и осите използват за своите строителни работи по-твърди материали, материали от дървесен произход, и на тях, за разлика от пчелите, особено им е по вкуса сокът, който те получават от листните въшки. Това е много интересно. Колкото по-здраво е веществото, материалът, който използват за постройките си, толкова по-силно те обичат не само цветния нектар, но и това, което се намира на повърхността на цветята, това, което има много общо с цветята, а именно листните въшки.
към текста >>
Те в по-голяма степен имат работа с това, което цъфти и от
части
, в по-малка степен, с това, което заема междинно положение между стадия
на
цвета и стадия
на
листа.
Осата изгражда такива, подобни на елхови шишарки структури, които обаче приличат на пчелно гнездо, макар и отделните им части да се състоят от хартиена маса. Други гнезда на оси могат да бъдат, както знаете, разположени така, че те от всички страни са обкръжени с кожа (например паразитните орехотворки, Allotria, и други видове отлагат яйца под кожата на други насекоми или млекопитаещи - бел. пр.). Така че гнездата на оси имат разнообразни форми. Сега помислете какво всъщност става тук. Ако ме попитате какво правят пчелите, за да създадат своите килийки от восък, ще трябва да ви кажа: пчелите летят по цветята или по това, което, подобно на цветя, се развива на дърветата; пчелите нямат работа с частички кора, с частички от дървото.
Те в по-голяма степен имат работа с това, което цъфти и отчасти, в по-малка степен, с това, което заема междинно положение между стадия на цвета и стадия на листа.
Има още един вариант, когато такива висши насекоми, като пчелите, отиват не на цветята, а на нещо друго - на дървесни частици и тем подобни те не отиват, но отиват на нещо друго, извънредно вкусно за тях при определени условия, при това пчелите практикуват това по-рядко, а обикновено това правят осите, но най-силно всичко това е изразено при мравките. Мравките и осите използват за своите строителни работи по-твърди материали, материали от дървесен произход, и на тях, за разлика от пчелите, особено им е по вкуса сокът, който те получават от листните въшки. Това е много интересно. Колкото по-здраво е веществото, материалът, който използват за постройките си, толкова по-силно те обичат не само цветния нектар, но и това, което се намира на повърхността на цветята, това, което има много общо с цветята, а именно листните въшки. Листната въшка е доста благородно животно, извинете ме, но сега говоря от гледна точка на мравките, на техния език, от гледна точка на човека не бих се изразил така - и така, говорейки по мравешки, въшката е благородно животно.
към текста >>
Има още един вариант, когато такива висши насекоми, като пчелите, отиват не
на
цветята, а
на
нещо друго -
на
дървесни
части
ци и тем подобни те не отиват, но отиват
на
нещо друго, извънредно вкусно за тях при определени условия, при това пчелите практикуват това по-рядко, а обикновено това правят осите, но най-силно всичко това е изразено при мравките.
Други гнезда на оси могат да бъдат, както знаете, разположени така, че те от всички страни са обкръжени с кожа (например паразитните орехотворки, Allotria, и други видове отлагат яйца под кожата на други насекоми или млекопитаещи - бел. пр.). Така че гнездата на оси имат разнообразни форми. Сега помислете какво всъщност става тук. Ако ме попитате какво правят пчелите, за да създадат своите килийки от восък, ще трябва да ви кажа: пчелите летят по цветята или по това, което, подобно на цветя, се развива на дърветата; пчелите нямат работа с частички кора, с частички от дървото. Те в по-голяма степен имат работа с това, което цъфти и отчасти, в по-малка степен, с това, което заема междинно положение между стадия на цвета и стадия на листа.
Има още един вариант, когато такива висши насекоми, като пчелите, отиват не на цветята, а на нещо друго - на дървесни частици и тем подобни те не отиват, но отиват на нещо друго, извънредно вкусно за тях при определени условия, при това пчелите практикуват това по-рядко, а обикновено това правят осите, но най-силно всичко това е изразено при мравките.
Мравките и осите използват за своите строителни работи по-твърди материали, материали от дървесен произход, и на тях, за разлика от пчелите, особено им е по вкуса сокът, който те получават от листните въшки. Това е много интересно. Колкото по-здраво е веществото, материалът, който използват за постройките си, толкова по-силно те обичат не само цветния нектар, но и това, което се намира на повърхността на цветята, това, което има много общо с цветята, а именно листните въшки. Листната въшка е доста благородно животно, извинете ме, но сега говоря от гледна точка на мравките, на техния език, от гледна точка на човека не бих се изразил така - и така, говорейки по мравешки, въшката е благородно животно. Като цяло тя има много общо с цвета на растението.
към текста >>
През тези ходове мравките влачат всичко това, което може да им потрябва: твърди дървесни
части
ци, растения, късчета кора и т. н.
Листните въшки могат да го дават. Било е забелязано, че и осите проявяват понякога качества на гастрономи по отношение на въшките. Но да преминем към мравките: мравките нямат сила, която да им позволи да строят такова гнездо, те правят това иначе. Мравките например правят купчини пръст и в тази пръст има навсякъде ходове, разположени по хаотичен начин. Те ги продължават.
През тези ходове мравките влачат всичко това, което може да им потрябва: твърди дървесни частици, растения, късчета кора и т. н.
Но особено предпочитани от мравките са изгнили части от дървета. Мравките намират това, което им е нужно, за да дострояват съоръжението, което те са издигнали от земни частички. Те търсят дървесина, останала след отрязване на дървото и отиват към остатъците под дънера. Те отиват към това, което е станало съвсем втвърдена кора и сърцевина на дървото, отмъкват я и строят от този материал своето гнездо. И така, мравките използват за своята постройка най-твърд материал.
към текста >>
Но особено предпочитани от мравките са изгнили
части
от дървета.
Било е забелязано, че и осите проявяват понякога качества на гастрономи по отношение на въшките. Но да преминем към мравките: мравките нямат сила, която да им позволи да строят такова гнездо, те правят това иначе. Мравките например правят купчини пръст и в тази пръст има навсякъде ходове, разположени по хаотичен начин. Те ги продължават. През тези ходове мравките влачат всичко това, което може да им потрябва: твърди дървесни частици, растения, късчета кора и т. н.
Но особено предпочитани от мравките са изгнили части от дървета.
Мравките намират това, което им е нужно, за да дострояват съоръжението, което те са издигнали от земни частички. Те търсят дървесина, останала след отрязване на дървото и отиват към остатъците под дънера. Те отиват към това, което е станало съвсем втвърдена кора и сърцевина на дървото, отмъкват я и строят от този материал своето гнездо. И така, мравките използват за своята постройка най-твърд материал. Но те вече не се занимават със строителство на клетки.
към текста >>
Мравките намират това, което им е нужно, за да дострояват съоръжението, което те са издигнали от земни
части
чки.
Но да преминем към мравките: мравките нямат сила, която да им позволи да строят такова гнездо, те правят това иначе. Мравките например правят купчини пръст и в тази пръст има навсякъде ходове, разположени по хаотичен начин. Те ги продължават. През тези ходове мравките влачат всичко това, което може да им потрябва: твърди дървесни частици, растения, късчета кора и т. н. Но особено предпочитани от мравките са изгнили части от дървета.
Мравките намират това, което им е нужно, за да дострояват съоръжението, което те са издигнали от земни частички.
Те търсят дървесина, останала след отрязване на дървото и отиват към остатъците под дънера. Те отиват към това, което е станало съвсем втвърдена кора и сърцевина на дървото, отмъкват я и строят от този материал своето гнездо. И така, мравките използват за своята постройка най-твърд материал. Но те вече не се занимават със строителство на клетки. Това не им е свойствено.
към текста >>
14.
ЧЕТИРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 15 декември 1923 г. Значението на мравчената киселина
GA_351 Човекът и светът - Действието на духа в природата - За същноста на пчелите
Представете си, че някъде има къща и в някакъв ъгъл, където стопаните дълго не ги забелязват, има мравуняк; мравките се приспособяват, влачат отвсякъде разни боклуци,
части
чки пръст, разни тресчици и строят някъде там, където дълго не е почиствано, отначало съвсем малка постройка, която е незабележима.
И така, животните се приспособяват към всеки отделен случай. Затова е трудно да се каже, че животните действат, изхождайки от някакъв общ инстинкт, защото това би заставяло животното да прави всичко само в съответствие с този инстинкт. А животното се приспособява към външните обстоятелства. Това е много важно. При нас това рядко става, но в южните области мравките могат да причинят сериозни грижи.
Представете си, че някъде има къща и в някакъв ъгъл, където стопаните дълго не ги забелязват, има мравуняк; мравките се приспособяват, влачат отвсякъде разни боклуци, частички пръст, разни тресчици и строят някъде там, където дълго не е почиствано, отначало съвсем малка постройка, която е незабележима.
И ето, оттам те прокарват ходове към кухнята и килера, при това пътищата им са много сложни, а след това получават това, което им е нужно за храна от кухнята или килера. В южните области може да стане така, че целият дом да се окаже на разположение на мравуняка. Разбира се, първо даже не се знае, що за приятели живеят в такъв мравуняк и това се забелязва едва тогава, когато случайно се сблъскат с тях или видят, че в килера вече нещо е изядено. Тогава се открива мравунякът, като се проследи направлението на ходовете. И тук на инстинкта следва да се отделя не много голяма роля, иначе би трябвало да кажем: природата е заложила в тези животни инстинкт за построяване на мравуняка именно в този дом.
към текста >>
Така мравките
органи
зират нещо като селскостопанско предприятие и, спазвайки реда, култивират в разпространяващата се наоколо зона вида трева, който им подхожда.
Тя става след това много плътна. И така, тук се разполага мравешката купчина, а наоколо всичко ще бъде павирано: съвсем гладко, като асфалтирано, само че изглежда по-светло. След това тези мравки се разпълзяват около мравуняка и събират определен вид трева[1], която те после почват да култивират. Когато вятърът довее други семена, мравките тутакси се разправят с тях, когато семената почнат да поникват. Те ги изхвърлят от зоната, която са изравнили, така че наоколо не расте нищо друго освен този единствен вид трева.
Така мравките организират нещо като селскостопанско предприятие и, спазвайки реда, култивират в разпространяващата се наоколо зона вида трева, който им подхожда.
Тук те не допускат нищо друго, изриват и изгризват всичко излишно. Тревата, растяща на това място, започва да изглежда съвсем различно, отколкото тревата извън зоната. Тревата извън зоната расте например на рохкава почва и там тя изглежда съвсем иначе. Но мравките правят тази почва твърда, така че растящата тук трева, която отглеждат мравките, има по-твърди семена, семена, твърди като камъчета. Да, господа, такива мравешки купчинки могат да се намерят: около тях е развито цяло селскостопанско производство - това са земеделци, така наречените мравки-стопани[2].
към текста >>
рис.), и разхвърлят всичко това по своята нива, разхвърлят това, което не са използвали; в своята мравешка купчина те пазят само втвърдените като камък семена, които с помощта
на
своите много яки челюсти
части
чно употребяват за храна,
части
чно пускат в употреба по-нататък.
Така ги е нарекъл Дарвин[3], който внимателно е наблюдавал този процес. И така, наоколо може да се намери цяло стопанство; долу се намира нещо като оризови зърна, само че семената са значително по-твърди. След това, когато всичко узрее, мравките излизат, прегризват върховете и ги отнасят в мравуняка. Известно време те остават вътре и не се виждат, но там, вътре в своя дом, активно се действа. Всичко, което не са използвали - втвърдените семена, малките стъбълца, - те ги отхапват, след това в определен момент мравките излизат навън, бягат тук, горе (вж.
рис.), и разхвърлят всичко това по своята нива, разхвърлят това, което не са използвали; в своята мравешка купчина те пазят само втвърдените като камък семена, които с помощта на своите много яки челюсти частично употребяват за храна, частично пускат в употреба по-нататък.
Те са истински селяни: оглеждат се, може ли да се използва това, което го има наоколо. В края на краищата хората правят почти същото. Тези мравки-стопани по много хитър начин достигат това, което им е необходимо. Това е такъв вид, за който си задаваш въпроса: какво всъщност става тук? Само си представете, че така всъщност се образува съвсем нов вид трева!
към текста >>
Личинките са лакоми и това, с което се хранят, го изяждат от
тялото
на
гъсеницата.
По погрешка какавидите се наричат мравешки яйца. Ако осата отлага своето яйце в гъсеницата, става нещо, достойно за внимание. Веднъж вече ви разказах за това[4]. Когато се излюпят личинките, те стават много лакоми. Вътре в гъсеницата те са много.
Личинките са лакоми и това, с което се хранят, го изяждат от тялото на гъсеницата.
Но ето какво предизвиква удивление - както казах, вече съм ви разказвал за това, - трябва само една личинка да изяде стомаха на гъсеницата и целият този вътрегъсеничен генезис на осата би бил приключен, животът би се прекратил. Ако би се оказал изяден такъв орган, като окото или този, който изпълнява функциите на сърце, или нещо, което поддържа храносмилането при гъсеницата, животът не би могъл да продължи по-нататък. Тази малка личинка на оса притежава някакъв разсъдък: тя не изяжда органите, които са необходими за по-нататъшната жизнена дейност на гъсеницата, а изяжда само тези тъкани, раняването на които дълго време остава без последствия. Животното не умира, макар и много силно да боледува. Но личинката на осата продължава и по-нататък да го изяжда отвътре.
към текста >>
Тази малка личинка
на
оса притежава някакъв разсъдък: тя не изяжда
органи
те, които са необходими за по-нататъшната жизнена дейност
на
гъсеницата, а изяжда само тези тъкани, раняването
на
които дълго време остава без последствия.
Когато се излюпят личинките, те стават много лакоми. Вътре в гъсеницата те са много. Личинките са лакоми и това, с което се хранят, го изяждат от тялото на гъсеницата. Но ето какво предизвиква удивление - както казах, вече съм ви разказвал за това, - трябва само една личинка да изяде стомаха на гъсеницата и целият този вътрегъсеничен генезис на осата би бил приключен, животът би се прекратил. Ако би се оказал изяден такъв орган, като окото или този, който изпълнява функциите на сърце, или нещо, което поддържа храносмилането при гъсеницата, животът не би могъл да продължи по-нататък.
Тази малка личинка на оса притежава някакъв разсъдък: тя не изяжда органите, които са необходими за по-нататъшната жизнена дейност на гъсеницата, а изяжда само тези тъкани, раняването на които дълго време остава без последствия.
Животното не умира, макар и много силно да боледува. Но личинката на осата продължава и по-нататък да го изяжда отвътре. Това е устроено толкова мъдро, че личинката не изяжда това, без което гъсеницата би могла да загине. Може би ви се е случвало да видите как след съзряването личинките излизат навън. Те изпълзяват навън, а гъсеницата е била своего рода приемна майка, с цялото си тяло е изпълнявала ролята на приемна майка за целия този разплод.
към текста >>
Но са били проведени също научни изследвания, ще бъде ли излекуван скорбутът, ако всички тези съставни
части
на
млякото с толкова учени названия се дават
на
болния от скорбут, но всяко поотделно.
На вас това ви е известно, давал съм ви този пример веднъж. Това е примерно същото, ако се каже, че бедността произхожда от нищетата. Тук се казва: тук се съдържа витамин. И така, направено е важно откритие: в млякото се съдържат вещества с много красиви названия. И млякото, приготвено по определен начин, е лекарство срещу скорбут.
Но са били проведени също научни изследвания, ще бъде ли излекуван скорбутът, ако всички тези съставни части на млякото с толкова учени названия се дават на болния от скорбут, но всяко поотделно.
Оказало се, че те нищо не могат да излекуват, ни един от тези компоненти. Но ако тези съставни части се съдържат заедно в млякото, приготвено по специален начин, те помагат на заболелия от скорбут. Всеки компонент поотделно не лекува, лекува само цялото. Но какво има там още, казва ученият, ако всички съставни части се отхвърлят, какво още остава там? Той отхвърля тези съставни части.
към текста >>
Но ако тези съставни
части
се съдържат заедно в млякото, приготвено по специален начин, те помагат
на
заболелия от скорбут.
Тук се казва: тук се съдържа витамин. И така, направено е важно откритие: в млякото се съдържат вещества с много красиви названия. И млякото, приготвено по определен начин, е лекарство срещу скорбут. Но са били проведени също научни изследвания, ще бъде ли излекуван скорбутът, ако всички тези съставни части на млякото с толкова учени названия се дават на болния от скорбут, но всяко поотделно. Оказало се, че те нищо не могат да излекуват, ни един от тези компоненти.
Но ако тези съставни части се съдържат заедно в млякото, приготвено по специален начин, те помагат на заболелия от скорбут.
Всеки компонент поотделно не лекува, лекува само цялото. Но какво има там още, казва ученият, ако всички съставни части се отхвърлят, какво още остава там? Той отхвърля тези съставни части. Това, че всички тези съставни части се намират в единно етерно тяло, му е неизвестно; но той ги изключва напълно и какво остава? Той казва: това е витаминът!
към текста >>
Но какво има там още, казва ученият, ако всички съставни
части
се отхвърлят, какво още остава там?
И млякото, приготвено по определен начин, е лекарство срещу скорбут. Но са били проведени също научни изследвания, ще бъде ли излекуван скорбутът, ако всички тези съставни части на млякото с толкова учени названия се дават на болния от скорбут, но всяко поотделно. Оказало се, че те нищо не могат да излекуват, ни един от тези компоненти. Но ако тези съставни части се съдържат заедно в млякото, приготвено по специален начин, те помагат на заболелия от скорбут. Всеки компонент поотделно не лекува, лекува само цялото.
Но какво има там още, казва ученият, ако всички съставни части се отхвърлят, какво още остава там?
Той отхвърля тези съставни части. Това, че всички тези съставни части се намират в единно етерно тяло, му е неизвестно; но той ги изключва напълно и какво остава? Той казва: това е витаминът! Витаминът лекува скорбута; във всеки отделен компонент него го няма. Но къде е той тогава?
към текста >>
Той отхвърля тези съставни
части
.
Но са били проведени също научни изследвания, ще бъде ли излекуван скорбутът, ако всички тези съставни части на млякото с толкова учени названия се дават на болния от скорбут, но всяко поотделно. Оказало се, че те нищо не могат да излекуват, ни един от тези компоненти. Но ако тези съставни части се съдържат заедно в млякото, приготвено по специален начин, те помагат на заболелия от скорбут. Всеки компонент поотделно не лекува, лекува само цялото. Но какво има там още, казва ученият, ако всички съставни части се отхвърлят, какво още остава там?
Той отхвърля тези съставни части.
Това, че всички тези съставни части се намират в единно етерно тяло, му е неизвестно; но той ги изключва напълно и какво остава? Той казва: това е витаминът! Витаминът лекува скорбута; във всеки отделен компонент него го няма. Но къде е той тогава? И ето, тези хора идват до прекрасен извод: той се намира във водата, съдържаща се в млякото, тъй като в другите компоненти го няма.
към текста >>
Това, че всички тези съставни
части
се намират в единно етерно тяло, му е неизвестно; но той ги изключва напълно и какво остава?
Оказало се, че те нищо не могат да излекуват, ни един от тези компоненти. Но ако тези съставни части се съдържат заедно в млякото, приготвено по специален начин, те помагат на заболелия от скорбут. Всеки компонент поотделно не лекува, лекува само цялото. Но какво има там още, казва ученият, ако всички съставни части се отхвърлят, какво още остава там? Той отхвърля тези съставни части.
Това, че всички тези съставни части се намират в единно етерно тяло, му е неизвестно; но той ги изключва напълно и какво остава?
Той казва: това е витаминът! Витаминът лекува скорбута; във всеки отделен компонент него го няма. Но къде е той тогава? И ето, тези хора идват до прекрасен извод: той се намира във водата, съдържаща се в млякото, тъй като в другите компоненти го няма. И затова именно водата е лекарството срещу скорбут!
към текста >>
И ако сте болни и мравчената киселина във вас е недостатъчна, за
тялото
това е много лошо.
Този сок съдържа мравчена киселина и малко алкохол. Този сок се намира вътре в мравката. Но в много фина дозировка този сок присъства също и във вашето тяло. Каквото и да изядете през живота си, винаги се превръща в мравчена киселина - не всичкото изядено, разбира се, тъй като се образуват и други вещества, а само една малка част. Тази мравчена киселина изпълва цялото ни тяло.
И ако сте болни и мравчената киселина във вас е недостатъчна, за тялото това е много лошо.
Защото ако мравчената киселина във вашето тяло е недостатъчна, тялото ви става подагрично или ревматично - това има отношение към въпроса на господин Мюлер и едновременно е отговор. Тялото изработва твърде много пикочна киселина и твърде малко мравчена киселина. Така че мравките носят в себе си това, от което се нуждае също и човешкото тяло. Но мравчената киселина представлява нещо, от което се нуждае природата като цяло. Няма да успеете да намерите дървесна кора, в която да отсъства мравчена киселина.
към текста >>
Защото ако мравчената киселина във вашето тяло е недостатъчна,
тялото
ви става подагрично или ревматично - това има отношение към въпроса
на
господин Мюлер и едновременно е отговор.
Този сок се намира вътре в мравката. Но в много фина дозировка този сок присъства също и във вашето тяло. Каквото и да изядете през живота си, винаги се превръща в мравчена киселина - не всичкото изядено, разбира се, тъй като се образуват и други вещества, а само една малка част. Тази мравчена киселина изпълва цялото ни тяло. И ако сте болни и мравчената киселина във вас е недостатъчна, за тялото това е много лошо.
Защото ако мравчената киселина във вашето тяло е недостатъчна, тялото ви става подагрично или ревматично - това има отношение към въпроса на господин Мюлер и едновременно е отговор.
Тялото изработва твърде много пикочна киселина и твърде малко мравчена киселина. Така че мравките носят в себе си това, от което се нуждае също и човешкото тяло. Но мравчената киселина представлява нещо, от което се нуждае природата като цяло. Няма да успеете да намерите дървесна кора, в която да отсъства мравчена киселина. Както в човешкото тяло, мравчена киселина има и във всяко дърво.
към текста >>
Тялото
изработва твърде много пикочна киселина и твърде малко мравчена киселина.
Но в много фина дозировка този сок присъства също и във вашето тяло. Каквото и да изядете през живота си, винаги се превръща в мравчена киселина - не всичкото изядено, разбира се, тъй като се образуват и други вещества, а само една малка част. Тази мравчена киселина изпълва цялото ни тяло. И ако сте болни и мравчената киселина във вас е недостатъчна, за тялото това е много лошо. Защото ако мравчената киселина във вашето тяло е недостатъчна, тялото ви става подагрично или ревматично - това има отношение към въпроса на господин Мюлер и едновременно е отговор.
Тялото изработва твърде много пикочна киселина и твърде малко мравчена киселина.
Така че мравките носят в себе си това, от което се нуждае също и човешкото тяло. Но мравчената киселина представлява нещо, от което се нуждае природата като цяло. Няма да успеете да намерите дървесна кора, в която да отсъства мравчена киселина. Както в човешкото тяло, мравчена киселина има и във всяко дърво. Вътре във всяко дърво трябва да присъства мравчената киселина.
към текста >>
Тогава човечеството не би могло да се размножава поради отсъствието
на
оплодяващите мъжки
органи
.
И така, всички тези животни (насекоми) носят в себе си по малко отрова. Накрая, ако ви ухапе мравка, също ще се появи малко възпаление, защото те изпускат в раничката мравчена киселина. Но въпреки това тази мравчена киселина в съответстващото фино състояние се намира вътре във всичко живо. Господа, ако ги нямаше мравките, пчелите и осите, които всъщност се явяват създателите на тези отрови, какво би станало? Тогава би станало същото, което би трябвало да се случи с размножението на хората, ако изведнъж всички мъже на Земята се гилотинират и останат само жените.
Тогава човечеството не би могло да се размножава поради отсъствието на оплодяващите мъжки органи.
При всички тези насекоми с осеменяването всичко е наред, обаче за живота е необходимо това, което дават тези отрови, тъй като те се образуват благодарение на това, което е било в обкръжението на древната Луна. Фино дозирана пчелна отрова, отрова от оси и мравчена киселина са се спускали някога от мировото пространство и са се разпространявали над растенията. Техни остатъци съществуват и днес. Ако днес отидете и видите как някъде на върбата има пчела, не казвайте, че тези насекоми грабят растенията, а кажете: докато пчеличката седи тук и смуче, на цветчето му става толкова добре, че то насочва своите сокове към мястото, където пчелата смуче. Това е много интересно, господа!
към текста >>
15.
ПЕТНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 22 декември 1923 г. Оксалова киселина, мравчена киселина, въглена киселина и тяхното значение
GA_351 Човекът и светът - Действието на духа в природата - За същноста на пчелите
При някой човек може да се окаже, че в
органи
зма му има недостатъчно мравчена киселина, че той произвежда твърде малко мравчена киселина.
Откъде се взема в нашето тяло мравчена киселина? Ако тя е недостатъчно в човека, за това трябва да се знае. Ако човек е болен - а повечето хора са малко болни, - той може да има сто болести с еднакви външни симптоми. Трябва да се знае какво собствено не му достига; това, че е бледен или не може да яде, е само външно. Трябва да се открие какво не му достига.
При някой човек може да се окаже, че в организма му има недостатъчно мравчена киселина, че той произвежда твърде малко мравчена киселина.
Също както мравунякът произвежда мравчена киселина, в човешкото тяло, във всички негови членове, особено в далака, също трябва достатъчно силно да се произвежда мравчена киселина. Ако човек продуцира твърде малко мравчена киселина, трябва да му се предпише такъв препарат, такова лекарство, което по външен начин да му помогне да произвежда достатъчно количество мравчена киселина. Трябва да се наблюдава какво става с човек, който има твърде малко мравчена киселина. Но такива наблюдения могат да се правят само тогава, когато тези, които ги осъществяват, добре познават човека. Трябва да се състави представа за това какво става в душата на човека, у когото отначало е имало достатъчно мравчена киселина, а след това е станала твърде малко.
към текста >>
Разбира се, ако той ви разкаже това, трябва да се изследват и други неща, но в този случай вие можете да направите извод: в последно време в
органи
зма
на
човека мравчената киселина е станала твърде малко.
Повече нищо не се получава. Ако се замисля над нещо, нищо не се получава». Господа, често това може да послужи като по-важен показател, отколкото всичко друго, което могат да дадат външните изследвания, които днес, разбира се, също трябва да се правят. Днес бихте могли да изследвате урината за белтък, за гнойни отделяния, за захар и т. н., и бихте получили, разбира се, интересни резултати; но при известни обстоятелства може да се окаже доста по-важно, човек просто да разкаже това, което току-що ви описах.
Разбира се, ако той ви разкаже това, трябва да се изследват и други неща, но в този случай вие можете да направите извод: в последно време в организма на човека мравчената киселина е станала твърде малко.
Тук някой, мислещ чисто външно, би могъл да каже: човекът има прекалено малко мравчена киселина. Ще наловя мравки или ще я добия по друг начин и ще му дам мравчена киселина в съответната доза. Вие бихте могли да правите това дълго време, но пациентът ще дойде при вас и ще каже: това съвсем не ми помага. Какво става тук? Тя действително не му е помогнала.
към текста >>
Работата не е само в това, да се вкара в човека някакво вещество, но трябва да се знае какво самият
органи
зъм може да направи самостоятелно.
Сега, господа, ще стане дума за друго! Ако сте забелязали, че при човека не всичко е наред с черния дроб или червата и не му помага мравчената киселина, без значение, че у него тя е твърде малко, вие трябва да му дадете оксалова киселина. Това означава, че трябва да вземете обикновен киселец или детелина, растяща по ливадите, да добиете киселина от тях и да му давате. И така, вие виждате: на човек с болни бели дробове трябва да се дава мравчена киселина; на този, който не е наред с черния дроб или червата, трябва да се дава оксалова киселина. Особеността тук е в това, че човекът, на когото давате оксалова киселина, известно време след като сте му я дали, ще произведе в самия себе си мравчена киселина от тази оксалова киселина!
Работата не е само в това, да се вкара в човека някакво вещество, но трябва да се знае какво самият организъм може да направи самостоятелно.
Ако вие му дадете мравчена киселина, организмът казва: това не ми трябва, искам сам да поработя - ние сме му дали мравчена киселина, - с нея аз вече нищо не мога да направя, не мога да я вдигна в белите дробове. Това, което вие давате, постъпва в стомаха. Накрая всичко преминава в червата. Тъй като човешкото тяло иска да поработи само, то от своя страна казва: какво ми дават? Аз трябва не само да създавам мравчена киселина, но ми се налага още и да доставям от стомаха в белите дробове тази мравчена киселина, която са ми дали.
към текста >>
Ако вие му дадете мравчена киселина,
органи
змът казва: това не ми трябва, искам сам да поработя - ние сме му дали мравчена киселина, - с нея аз вече нищо не мога да направя, не мога да я вдигна в белите дробове.
Ако сте забелязали, че при човека не всичко е наред с черния дроб или червата и не му помага мравчената киселина, без значение, че у него тя е твърде малко, вие трябва да му дадете оксалова киселина. Това означава, че трябва да вземете обикновен киселец или детелина, растяща по ливадите, да добиете киселина от тях и да му давате. И така, вие виждате: на човек с болни бели дробове трябва да се дава мравчена киселина; на този, който не е наред с черния дроб или червата, трябва да се дава оксалова киселина. Особеността тук е в това, че човекът, на когото давате оксалова киселина, известно време след като сте му я дали, ще произведе в самия себе си мравчена киселина от тази оксалова киселина! Работата не е само в това, да се вкара в човека някакво вещество, но трябва да се знае какво самият организъм може да направи самостоятелно.
Ако вие му дадете мравчена киселина, организмът казва: това не ми трябва, искам сам да поработя - ние сме му дали мравчена киселина, - с нея аз вече нищо не мога да направя, не мога да я вдигна в белите дробове.
Това, което вие давате, постъпва в стомаха. Накрая всичко преминава в червата. Тъй като човешкото тяло иска да поработи само, то от своя страна казва: какво ми дават? Аз трябва не само да създавам мравчена киселина, но ми се налага още и да доставям от стомаха в белите дробове тази мравчена киселина, която са ми дали. Не мога да направя това.
към текста >>
Тялото
иска оксалова киселина; от нея то прави мравчена киселина.
Това, което вие давате, постъпва в стомаха. Накрая всичко преминава в червата. Тъй като човешкото тяло иска да поработи само, то от своя страна казва: какво ми дават? Аз трябва не само да създавам мравчена киселина, но ми се налага още и да доставям от стомаха в белите дробове тази мравчена киселина, която са ми дали. Не мога да направя това.
Тялото иска оксалова киселина; от нея то прави мравчена киселина.
Животът, господа, е работа, а не вещество само по себе си: най-важното е да се знае, че животът не е ядене на зеле и ряпа, не, животът се състои в това, което прави тялото, когато в него постъпват веществата, съдържащи се в зелето и ряпата. Но във всеки случай тялото не трябва от намиращото се в него зеле отново да формира и безсмислено да изкарва навън същото зеле. Обаче в основата на съвременната цивилизация стои именно това. Оттук вие виждате какви забележителни отношения са установени в природата. Навсякъде има растения.
към текста >>
Животът, господа, е работа, а не вещество само по себе си: най-важното е да се знае, че животът не е ядене
на
зеле и ряпа, не, животът се състои в това, което прави
тялото
, когато в него постъпват веществата, съдържащи се в зелето и ряпата.
Накрая всичко преминава в червата. Тъй като човешкото тяло иска да поработи само, то от своя страна казва: какво ми дават? Аз трябва не само да създавам мравчена киселина, но ми се налага още и да доставям от стомаха в белите дробове тази мравчена киселина, която са ми дали. Не мога да направя това. Тялото иска оксалова киселина; от нея то прави мравчена киселина.
Животът, господа, е работа, а не вещество само по себе си: най-важното е да се знае, че животът не е ядене на зеле и ряпа, не, животът се състои в това, което прави тялото, когато в него постъпват веществата, съдържащи се в зелето и ряпата.
Но във всеки случай тялото не трябва от намиращото се в него зеле отново да формира и безсмислено да изкарва навън същото зеле. Обаче в основата на съвременната цивилизация стои именно това. Оттук вие виждате какви забележителни отношения са установени в природата. Навсякъде има растения. Особено трябва да характеризираме детелината.
към текста >>
Но във всеки случай
тялото
не трябва от намиращото се в него зеле отново да формира и безсмислено да изкарва навън същото зеле.
Тъй като човешкото тяло иска да поработи само, то от своя страна казва: какво ми дават? Аз трябва не само да създавам мравчена киселина, но ми се налага още и да доставям от стомаха в белите дробове тази мравчена киселина, която са ми дали. Не мога да направя това. Тялото иска оксалова киселина; от нея то прави мравчена киселина. Животът, господа, е работа, а не вещество само по себе си: най-важното е да се знае, че животът не е ядене на зеле и ряпа, не, животът се състои в това, което прави тялото, когато в него постъпват веществата, съдържащи се в зелето и ряпата.
Но във всеки случай тялото не трябва от намиращото се в него зеле отново да формира и безсмислено да изкарва навън същото зеле.
Обаче в основата на съвременната цивилизация стои именно това. Оттук вие виждате какви забележителни отношения са установени в природата. Навсякъде има растения. Особено трябва да характеризираме детелината. Оксаловата киселина се намира във всички растения, но в киселеца и детелината тя е повече, затова тя и е наречена така (на немски оксаловата киселина буквално се нарича «детелинова киселина», Kleesaure- бел. пр.).
към текста >>
Сега разгледайте целия този процес поред и тогава ще можете да кажете: да допуснем, че ролята
на
реторта би изпълнявал човешкият черен дроб или, да кажем, някаква друга човешка или животинска тъкан (изобразява го
на
рисунка), някакъв орган в долната част
на
тялото
на
животното, черен дроб, далак или нещо от този род.
Изследвайки отделящия се газ, ще открия, че това е въглена киселина. А тук като дестилат се образува мравчена киселина. Сега тук, вътре, има мравчена киселина. Тук, в ретортата, имах глицерин и оксалова киселина. Глицеринът така и си остава там, а другият компонент се дестилира, при което течната мравчена киселина се е събрала тук, долу, а въглената киселина излита.
Сега разгледайте целия този процес поред и тогава ще можете да кажете: да допуснем, че ролята на реторта би изпълнявал човешкият черен дроб или, да кажем, някаква друга човешка или животинска тъкан (изобразява го на рисунка), някакъв орган в долната част на тялото на животното, черен дроб, далак или нещо от този род.
През стомаха вкарвам там оксалова киселина. Ролята на глицерина изпълнява самото тяло. Тук, в моите черва, се намират заедно глицеринът и оксаловата киселина. Какво се случва? Погледнете устата на човека: оттам се отделя въглената киселина, а долу, от белите дробове, навсякъде в човешкото тяло към органите се влива на капчици мравчена киселина.
към текста >>
Погледнете устата
на
човека: оттам се отделя въглената киселина, а долу, от белите дробове, навсякъде в човешкото тяло към
органи
те се влива
на
капчици мравчена киселина.
Сега разгледайте целия този процес поред и тогава ще можете да кажете: да допуснем, че ролята на реторта би изпълнявал човешкият черен дроб или, да кажем, някаква друга човешка или животинска тъкан (изобразява го на рисунка), някакъв орган в долната част на тялото на животното, черен дроб, далак или нещо от този род. През стомаха вкарвам там оксалова киселина. Ролята на глицерина изпълнява самото тяло. Тук, в моите черва, се намират заедно глицеринът и оксаловата киселина. Какво се случва?
Погледнете устата на човека: оттам се отделя въглената киселина, а долу, от белите дробове, навсякъде в човешкото тяло към органите се влива на капчици мравчена киселина.
Процесът като цяло е такъв, както ви го нарисувах тук: ние го имаме в нашето собствено тяло. В нашето тяло ние постоянно произвеждаме от оксаловата киселина мравчена киселина. Сега помислете за разпространяващите се по цялата земя растения. В тях навсякъде има оксалова киселина. Помислете и за насекомите: в тях тя се проявява по най-удиви-телен начин.
към текста >>
При правилно проведено наблюдение, разглеждайки долната част
на
тялото
на
човека с намиращите се вътре в нея черва, стомах, черен дроб, бъбреци, далак и дебело черво, се вижда постоянното превръщане
на
оксаловата киселина в мравчена киселина: тази мравчена киселина след това заедно с въздуха, който човек вдишва, преминава във всички
части
на
тялото
му.
Но, господа, благодарение на това, че във въздуха кръжат насекоми, там в много малко количество винаги присъства мравчена киселина. От една страна, ние, както се казва, имаме човека, представляващ микрокосмос, умален свят; той изработва в себе си мравчена киселина и постоянно пронизва дъха си с мравчена киселина. А там, навън, в макрокосмоса, в големия свят, аналогично на процеса на дишане, ставащ в човека, действа армия от насекоми. И тази армия постоянно пронизва обкръжаващия Земята въздух с мравчена киселина, изработвана от насекомите от оксаловата киселина в растенията. Ето как стои работата.
При правилно проведено наблюдение, разглеждайки долната част на тялото на човека с намиращите се вътре в нея черва, стомах, черен дроб, бъбреци, далак и дебело черво, се вижда постоянното превръщане на оксаловата киселина в мравчена киселина: тази мравчена киселина след това заедно с въздуха, който човек вдишва, преминава във всички части на тялото му.
Така става това в човека. Навън по цялата Земя имаме растения. Имаме също и най-разнообразни видове насекоми, които пърхат над тях. Тук долу се намира оксаловата киселина. Насекомите долитат тук и благодарение на срещата им възниква мравчена киселина, която изпълва въздуха.
към текста >>
И това, което пчелите имат в
тялото
си, а именно пчелната отрова - тя всъщност се намира и в цялото им тяло, - това също е преобразувана мравчена киселина, мравчена киселина, преобразувана до по-висока степен.
Имаме също и най-разнообразни видове насекоми, които пърхат над тях. Тук долу се намира оксаловата киселина. Насекомите долитат тук и благодарение на срещата им възниква мравчена киселина, която изпълва въздуха. Така че от въздуха ние също вдишваме постоянно в себе си мравчена киселина. Това, което осите притежават, е отрова, приличаща на мравчената киселина, само че малко видоизменена.
И това, което пчелите имат в тялото си, а именно пчелната отрова - тя всъщност се намира и в цялото им тяло, - това също е преобразувана мравчена киселина, мравчена киселина, преобразувана до по-висока степен.
Разглеждайки това, може да се каже: ние изследваме тези насекоми, мравките, осите, пчелите; това, което те изпълняват, външно изглежда необичайно разумно. Защо това, което те извършват, е така необичайно разумно? Ако мравките нямаха мравчена киселина, всичко, което ви описах, всичко, което изглежда така прекрасно, би се правило крайно глупаво. Само благодарение на това, че мравките притежават свойството да произвеждат мравчена киселина, всичко това, което те строят, е така осмислено и разумно. Така стои работата и с осите и пчелите.
към текста >>
Но оксаловата киселина никога не става мравчена киселина, пригодна за човешкия или животински
органи
зъм, ако тя е превърната от оксалова киселина в мравчена без посредничеството
на
астралното тяло.
Да се разберат тези неща е възможно само ако се запитаме: какво всъщност представлява тази оксалова киселина? Виждате ли, оксаловата киселина присъства навсякъде, където трябва да има живот. Където има нещо живо, там има и оксалова киселина. Но там има също и етерно тяло. Етерното тяло действа така, че оксаловата киселина веднага се обновява.
Но оксаловата киселина никога не става мравчена киселина, пригодна за човешкия или животински организъм, ако тя е превърната от оксалова киселина в мравчена без посредничеството на астралното тяло.
Защото мравчената киселина, която получих от ретортата, няма да помогне нито на човешкото тяло, нито на животинското. Тези, които смятат, че мъртвото може да помогне по действен начин, се заблуждават. Мравчената киселина, която се образува и там, и там - в човека и благодарение на насекомото, - е жива, и тя се появява навсякъде, където възниква усещане, възниква душевното. Човек трябва да изработи в себе си мравчена киселина, ако от чисто органичния живот, протичащ в долната част на тялото му, където определена роля играе оксаловата киселина, той иска да се издигне до душевното. Тогава в мравчената киселина, в дишането оживява душевното, то се издига към главата и в главата може да действа по-нататък.
към текста >>
Човек трябва да изработи в себе си мравчена киселина, ако от чисто
органи
чния живот, протичащ в долната част
на
тялото
му, където определена роля играе оксаловата киселина, той иска да се издигне до душевното.
Етерното тяло действа така, че оксаловата киселина веднага се обновява. Но оксаловата киселина никога не става мравчена киселина, пригодна за човешкия или животински организъм, ако тя е превърната от оксалова киселина в мравчена без посредничеството на астралното тяло. Защото мравчената киселина, която получих от ретортата, няма да помогне нито на човешкото тяло, нито на животинското. Тези, които смятат, че мъртвото може да помогне по действен начин, се заблуждават. Мравчената киселина, която се образува и там, и там - в човека и благодарение на насекомото, - е жива, и тя се появява навсякъде, където възниква усещане, възниква душевното.
Човек трябва да изработи в себе си мравчена киселина, ако от чисто органичния живот, протичащ в долната част на тялото му, където определена роля играе оксаловата киселина, той иска да се издигне до душевното.
Тогава в мравчената киселина, в дишането оживява душевното, то се издига към главата и в главата може да действа по-нататък. Душевното начало се нуждае от тази преработка на оксаловата киселина в мравчена вътре в човека. Но какво по същество става, когато оксаловата киселина се превръща в мравчена киселина? Виждате ли, това би могло да научите като главно от всичко, което ви казах. Пчелата-дървогнезд, за която говорих, е особено интересна с това, че тя изгризва дърво, което вече е лишено от живот.
към текста >>
То започва да загнива и ако гниенето стане твърде силно,
тялото
умира.
Виждате ли, това би могло да научите като главно от всичко, което ви казах. Пчелата-дървогнезд, за която говорих, е особено интересна с това, че тя изгризва дърво, което вече е лишено от живот. И ако тази пчела-дървогнезд не би могла да използва това дърво както трябва, тя би почнала да си търси друго местопребиваване. Тази пчела никога не прави своето гнездо в (живо) дърво, а само в загниваща дървесина, на такива места, където гредите или подпорите са почнали да загниват - там тя отлага яйцата си, като първо си строи гнездо. Ако се изучи връзката на загниващата дървесина с пчелата-дървогнезд, може да се направи извод, че ставащото в загниващото дърво постоянно става и в човешкото тяло.
То започва да загнива и ако гниенето стане твърде силно, тялото умира.
И това, което става в случая с пчелата навън, трябва постоянно да го прави и човекът: той трябва да строи килийки, тоест клетки. А това той може да прави само защото превръща растителното начало, пронизано с оксалова киселина, в мравчена киселина, превръща го в нещо, което е пронизано от мравчена киселина. Сега вие бихте могли да кажете: а какво значение за природа има всичко това като цяло? Господа, да помислим за всички тези подпори и греди, направени от дърво и поизгни-ли. Ако пчелите-дървогнезди никога не се приближаваха към тези стълбове, това би било много приятно за хората, тъй като пчелите бързо се размножават и след година такъв стълб би могъл да падне, тъй като те го изяждат отвътре.
към текста >>
на
него с лекота му се отдава да преобразува намиращата се в долната част
на
тялото
му оксалова киселина в мравчена киселина.
Сега анализирайте тази връзка. Тук имаме човека, тук - Земята (изобразява го на рисунка). Първо да разгледаме човека. Да допуснем, че това е малко дете. Ако детето е малко.
на него с лекота му се отдава да преобразува намиращата се в долната част на тялото му оксалова киселина в мравчена киселина.
Органите получават мравчена киселина в достатъчно количество. В детето се развива човешката душа. По такъв начин мравчената киселина представлява материалната основа за душата и духа. Когато човек старее и вече не е в състояние да произвежда достатъчно количество мравчена киселина, душата и духът си заминават. И така, мравчената киселина привлича душата и духа: иначе духът ще си замине.
към текста >>
Органи
те получават мравчена киселина в достатъчно количество.
Тук имаме човека, тук - Земята (изобразява го на рисунка). Първо да разгледаме човека. Да допуснем, че това е малко дете. Ако детето е малко. на него с лекота му се отдава да преобразува намиращата се в долната част на тялото му оксалова киселина в мравчена киселина.
Органите получават мравчена киселина в достатъчно количество.
В детето се развива човешката душа. По такъв начин мравчената киселина представлява материалната основа за душата и духа. Когато човек старее и вече не е в състояние да произвежда достатъчно количество мравчена киселина, душата и духът си заминават. И така, мравчената киселина привлича душата и духа: иначе духът ще си замине. Това е много интересно.
към текста >>
Ако
тялото
има твърде малко мравчена киселина, то загнива и вече не може да запази душата;
тялото
старее и душата е принудена да го напусне.
И така, мравчената киселина привлича душата и духа: иначе духът ще си замине. Това е много интересно. Ако вие например по правилен начин наблюдавате човек, който има много вътрешни гнойни процеси, ще откриете, че мравчената киселина ще му позволи да преодолее тези гнойни процеси. Ще се нормализира отношението между астрално тяло и физическо тяло, нарушено във връзка с гнойните процеси. Така че мравчената киселина винаги е необходимо да се използва по правилен начин като основа за душата и духа.
Ако тялото има твърде малко мравчена киселина, то загнива и вече не може да запази душата; тялото старее и душата е принудена да го напусне.
Тук ние имаме, от една страна, човека, а от друга - природата. В природата също от оксаловата киселина постепенно се образува мравчена киселина, така че Земята постоянно има възможност да бъде обкръжена не само от кислород и азот, но и от мравчена киселина. Тази мравчена киселина действа така, че Земята въобще, бих казал, не отмира всяка година, но ежегодно може да оживява себе си тук, горе. Това, което се намира под земята като семена, изпитва привличане към мравчената киселина, намираща се тук, горе. В това се състои възраждането на живота.
към текста >>
Когато стане неспособен за това, тогава
тялото
му умира.
Ако телеграфните проводници са прекарани през градове, където няма мравки, електрическата и магнитна проводимост се снижават и електродвижещите сили на тези участъци трябва да се компенсират за сметка на тези участъци, където проводниците минават през полята (от електротехниката най-малкото е известно, че киселинността на средата рязко повишава електрическата проводимост на тази среда - бел. пр.). Но, разбира се, мравчената киселина се разпространява и в градския въздух. Бихме могли да кажем така: това, което го има в човека - отнася се и до изработването на мравчената киселина, - го има и във външната природа. Човек е малък свят, микрокосмос. Само че при човека работата стои така, че той трябва да изработва мравчена киселина от оксалова киселина, докато животът му завърши със смърт.
Когато стане неспособен за това, тогава тялото му умира.
Отначало той трябва да получи ново тяло, което в периода на детството по най-правилен начин изработва мравчена киселина от оксаловата. В природата това продължава отново и отново: зима, лято, пак зима, пак лято. Оксаловата киселина винаги се превръща в мравчена. Наблюдавайки умиращия човек, имаме такова чувство: умирайки, отначало той подлага на изпитание своето тяло; способно ли е то да произвежда мравчена киселина? И само ако тялото е неспособно за това, настъпва смърт.
към текста >>
И само ако
тялото
е неспособно за това, настъпва смърт.
Когато стане неспособен за това, тогава тялото му умира. Отначало той трябва да получи ново тяло, което в периода на детството по най-правилен начин изработва мравчена киселина от оксаловата. В природата това продължава отново и отново: зима, лято, пак зима, пак лято. Оксаловата киселина винаги се превръща в мравчена. Наблюдавайки умиращия човек, имаме такова чувство: умирайки, отначало той подлага на изпитание своето тяло; способно ли е то да произвежда мравчена киселина?
И само ако тялото е неспособно за това, настъпва смърт.
Човек се издига в духовния свят, той повече не се задържа в тялото си. Така че можем да кажем: човек в определено време умира. След това минава дълъг срок и той отново идва в друго тяло. В междинното състояние той се намира в духовния свят. Ако в кошера се излюпи нова пчела-майка, тогава, както вече съм ви казвал, се появява нещо пречещо на пчелите.
към текста >>
Човек се издига в духовния свят, той повече не се задържа в
тялото
си.
Отначало той трябва да получи ново тяло, което в периода на детството по най-правилен начин изработва мравчена киселина от оксаловата. В природата това продължава отново и отново: зима, лято, пак зима, пак лято. Оксаловата киселина винаги се превръща в мравчена. Наблюдавайки умиращия човек, имаме такова чувство: умирайки, отначало той подлага на изпитание своето тяло; способно ли е то да произвежда мравчена киселина? И само ако тялото е неспособно за това, настъпва смърт.
Човек се издига в духовния свят, той повече не се задържа в тялото си.
Така че можем да кажем: човек в определено време умира. След това минава дълъг срок и той отново идва в друго тяло. В междинното състояние той се намира в духовния свят. Ако в кошера се излюпи нова пчела-майка, тогава, както вече съм ви казвал, се появява нещо пречещо на пчелите. Преди те са живеели в своего рода сумрак.
към текста >>
И ако човек в този момент погледне пчелния рояк, този рояк, макар и да може да се види, изглежда също както и човешката душа, оставяща
тялото
.
Какво все пак е свързано с това сияние на младата майка? С това сияние на младата пчела-майка е свързано това, че младата пчела-майка отнема от старата майка силата на пчелната отрова. Страхът в излитащия рой се появява от това, че те се боят да загубят тази пчелна отрова, която ги защитава и ги спасява. Тази отрова излита. Също както човешката душа излита при смъртта, ако вече не е в състояние да се ползва от мравчената киселина, така излита и старата пчела-майка, ако се окаже недостатъчна пчелната отрова - тоест преработената мравчена киселина.
И ако човек в този момент погледне пчелния рояк, този рояк, макар и да може да се види, изглежда също както и човешката душа, оставяща тялото.
Това е величествена картина - този излитащ нанякъде пчелен рояк. Както човешката душа оставя тялото, така и при излюпването на новата пчела-майка, на новата царица, старата майка със своите последователи оставя кошера; човек с пълно право може да разглежда излитащия рояк като образ на излитащата душа на човека. Господа, това е страшно и величествено! Човешката душа няма необходимост да пръска своите сили, образувайки множество малки животни. Но в нас също постоянно присъства тенденция към това: на нас ни се иска да станем малки животинки.
към текста >>
Както човешката душа оставя
тялото
, така и при излюпването
на
новата пчела-майка,
на
новата царица, старата майка със своите последователи оставя кошера; човек с пълно право може да разглежда излитащия рояк като образ
на
излитащата душа
на
човека.
Страхът в излитащия рой се появява от това, че те се боят да загубят тази пчелна отрова, която ги защитава и ги спасява. Тази отрова излита. Също както човешката душа излита при смъртта, ако вече не е в състояние да се ползва от мравчената киселина, така излита и старата пчела-майка, ако се окаже недостатъчна пчелната отрова - тоест преработената мравчена киселина. И ако човек в този момент погледне пчелния рояк, този рояк, макар и да може да се види, изглежда също както и човешката душа, оставяща тялото. Това е величествена картина - този излитащ нанякъде пчелен рояк.
Както човешката душа оставя тялото, така и при излюпването на новата пчела-майка, на новата царица, старата майка със своите последователи оставя кошера; човек с пълно право може да разглежда излитащия рояк като образ на излитащата душа на човека.
Господа, това е страшно и величествено! Човешката душа няма необходимост да пръска своите сили, образувайки множество малки животни. Но в нас също постоянно присъства тенденция към това: на нас ни се иска да станем малки животинки. В нас го има това, че ние винаги вътрешно се стремим да се облечем във формата на миниатюрни бацили и бактерии, в подобие на такива малки пчелички, но отново и отново преодоляваме този стремеж. Благодарение на това ние сме единни и цялостни хора.
към текста >>
Пчелата усърдно изгризва дупка с размер
на
тялото
си, върви отначало по права линия навътре, а след това завива надолу.
[2] «…вид пчели, които обикновено се нарича дървогнездящи, Xylocopa violacea» – вж. Брем, том 3, стр. 484 и 485. «Със силно жужене презимувалата самка лети около дъсчени стени и стълбове, избирайки подходящо място за своето потомство. Стара дървесина, изгнил стълб, ронещ се ствол на дърво с отделена кора ѝ подхождат най-добре и тя пристъпва към тежката работа.
Пчелата усърдно изгризва дупка с размер на тялото си, върви отначало по права линия навътре, а след това завива надолу.
Тресчиците тя изхвърля навън и отива все по-дълбоко и по-дълбоко, докато не се оформи равномерен, подобен на тръба проход, който може да бъде дълъг до един фут, а долу отново малко се извива навън. Грижовната майка се откъсва от заниманието си не за дълго, за да направи някой полет до цветята, да хапне и да събере нови сили. Май още не е свършил, а тръбата вече е готова. В долната част се доставя мед в нужното количество и се смесва с цветен прашец, след това се отлага яйцето, а после, на височина, колкото е дебелината на прохода, се прави покривче във вид на концентрични пръстенчета от смесени стърготини. Първата килийка се затваря и по този начин се образува под за втората, горестоящата.
към текста >>
При у
части
ето
на
Карл Юлиус Шредер, сценична обработка
на
Рудолф Щайнер», Дорнах, 1976, Рудолф Щайнер, «Изказване, посветено
на
Рождественските игри при древните народи», Събр.
Тя достига края на извивката, който е запълнен с тресчици и прегризва финия слой, отделящ я от топлия въздух. Тази, която се излюпва втора, следва първата, докато цялата тази компания към края на юли или началото на август не излети навън и гнездото не опустее». [3] «...по време на Рождественските игри» – при Рождественските игри в Оберуфер, вж. «Рождественски игри при древните народи. Играта в Оберуфер.
При участието на Карл Юлиус Шредер, сценична обработка на Рудолф Щайнер», Дорнах, 1976, Рудолф Щайнер, «Изказване, посветено на Рождественските игри при древните народи», Събр.
съч. 274
към текста >>
16.
ВТОРА ЛЕКЦИЯ, 19 януари 1924 г.
GA_352 Природата и човекът от гл.т. на Духовната наука
Казах ви, че човекът следва да се разглежда като състоящ се от неговото физическо тяло, което виждаме с очите, но също и от по-високо
органи
зирани членове, от невидими тела.
ВТОРА ЛЕКЦИЯ Дорнах, 19 януари 1924 г. Господа, искам да направя обобщение в допълнение към изнесените по-рано лекции. Следващия път ще ви помоля отново да зададете въпроси по една или друга естественонаучна тема.
Казах ви, че човекът следва да се разглежда като състоящ се от неговото физическо тяло, което виждаме с очите, но също и от по-високо организирани членове, от невидими тела.
Разказвал съм ви, че първото невидимо тяло е етерното тяло. Това е фино тяло, което не може да се възприеме с обикновените сетивни органи; това тяло всъщност е причина за това, че човек живее; то е причината за живота в растителния и животинския свят. Следващото, още по-висше тяло - това е така нареченото астрално тяло. Астралното тяло обуславя наличието у нас на усещания, обуславя това, че ние можем да чувстваме. Наличието на астрално тяло е общ признак при човека и животните, тъй като животните също имат астрално тяло.
към текста >>
Това е фино тяло, което не може да се възприеме с обикновените сетивни
органи
; това тяло всъщност е причина за това, че човек живее; то е причината за живота в растителния и животинския свят.
Дорнах, 19 януари 1924 г. Господа, искам да направя обобщение в допълнение към изнесените по-рано лекции. Следващия път ще ви помоля отново да зададете въпроси по една или друга естественонаучна тема. Казах ви, че човекът следва да се разглежда като състоящ се от неговото физическо тяло, което виждаме с очите, но също и от по-високо организирани членове, от невидими тела. Разказвал съм ви, че първото невидимо тяло е етерното тяло.
Това е фино тяло, което не може да се възприеме с обикновените сетивни органи; това тяло всъщност е причина за това, че човек живее; то е причината за живота в растителния и животинския свят.
Следващото, още по-висше тяло - това е така нареченото астрално тяло. Астралното тяло обуславя наличието у нас на усещания, обуславя това, че ние можем да чувстваме. Наличието на астрално тяло е общ признак при човека и животните, тъй като животните също имат астрално тяло. Но освен това човекът има още нещо, такова, каквото животните нямат; това е самосъзнанието. За това ни служи «азът».
към текста >>
Ако
на
основата
на
свръхсетивни възприятия се твърди, че човек има тези три свръхсетивни съставни
части
, свръхсетивни членове, основателността за такова твърдение може най-добре да се види - тя може да се види и с други примери, но най-добре тя става очевидна при разглеждане
на
въздействията
на
отровите върху човешкото тяло.
Астралното тяло обуславя наличието у нас на усещания, обуславя това, че ние можем да чувстваме. Наличието на астрално тяло е общ признак при човека и животните, тъй като животните също имат астрално тяло. Но освен това човекът има още нещо, такова, каквото животните нямат; това е самосъзнанието. За това ни служи «азът». И така, човек се състои от физическо тяло, което е видимо, и от три тела от по-висше ниво: етерно тяло, астрално тяло и «аз».
Ако на основата на свръхсетивни възприятия се твърди, че човек има тези три свръхсетивни съставни части, свръхсетивни членове, основателността за такова твърдение може най-добре да се види - тя може да се види и с други примери, но най-добре тя става очевидна при разглеждане на въздействията на отровите върху човешкото тяло.
При обсъждане на въпроса за насекомите видяхме, че при известни условия въздействието на такава отрова върху човека може да бъде във висша степен благоприятно. Видяхме, че отровата на насекомите отстранява някои заболявания. Ето защо лекарствените средства също в по-голямата си част се правят от това, което в обикновения живот е отрова. Трябва само да се вземат в съответната дозировка, което значи, да се вземат така, че да могат правилно да въздействат върху човешкия организъм. Въздействието на отровите върху човешкия организъм носи специфичен характер.
към текста >>
Трябва само да се вземат в съответната дозировка, което значи, да се вземат така, че да могат правилно да въздействат върху човешкия
органи
зъм.
И така, човек се състои от физическо тяло, което е видимо, и от три тела от по-висше ниво: етерно тяло, астрално тяло и «аз». Ако на основата на свръхсетивни възприятия се твърди, че човек има тези три свръхсетивни съставни части, свръхсетивни членове, основателността за такова твърдение може най-добре да се види - тя може да се види и с други примери, но най-добре тя става очевидна при разглеждане на въздействията на отровите върху човешкото тяло. При обсъждане на въпроса за насекомите видяхме, че при известни условия въздействието на такава отрова върху човека може да бъде във висша степен благоприятно. Видяхме, че отровата на насекомите отстранява някои заболявания. Ето защо лекарствените средства също в по-голямата си част се правят от това, което в обикновения живот е отрова.
Трябва само да се вземат в съответната дозировка, което значи, да се вземат така, че да могат правилно да въздействат върху човешкия организъм.
Въздействието на отровите върху човешкия организъм носи специфичен характер. Във връзка с въздействието на отровите трябва да разгледате поне следното. Виждате ли, арсенът, който понякога използват като миша отрова, е много силна отрова. Ако човек приема арсен, или даже ако животно приема арсен, или скоро настъпва смърт, или - в случай, ако се удаде с помощта на подходяща противоотрова да се предотврати смъртта на човека, тоест, така да се каже, да се изкара арсенът навън - може да започне хронично заболяване, предизвикано от арсена, което може да протича забавено. Може да стане и така, че при човек, професионално свързан с арсен, може да възникне кумулативно отравяне с малки дози арсен, което води до професионално заболяване.
към текста >>
Въздействието
на
отровите върху човешкия
органи
зъм носи специфичен характер.
Ако на основата на свръхсетивни възприятия се твърди, че човек има тези три свръхсетивни съставни части, свръхсетивни членове, основателността за такова твърдение може най-добре да се види - тя може да се види и с други примери, но най-добре тя става очевидна при разглеждане на въздействията на отровите върху човешкото тяло. При обсъждане на въпроса за насекомите видяхме, че при известни условия въздействието на такава отрова върху човека може да бъде във висша степен благоприятно. Видяхме, че отровата на насекомите отстранява някои заболявания. Ето защо лекарствените средства също в по-голямата си част се правят от това, което в обикновения живот е отрова. Трябва само да се вземат в съответната дозировка, което значи, да се вземат така, че да могат правилно да въздействат върху човешкия организъм.
Въздействието на отровите върху човешкия организъм носи специфичен характер.
Във връзка с въздействието на отровите трябва да разгледате поне следното. Виждате ли, арсенът, който понякога използват като миша отрова, е много силна отрова. Ако човек приема арсен, или даже ако животно приема арсен, или скоро настъпва смърт, или - в случай, ако се удаде с помощта на подходяща противоотрова да се предотврати смъртта на човека, тоест, така да се каже, да се изкара арсенът навън - може да започне хронично заболяване, предизвикано от арсена, което може да протича забавено. Може да стане и така, че при човек, професионално свързан с арсен, може да възникне кумулативно отравяне с малки дози арсен, което води до професионално заболяване. Ако човек приема арсен не толкова много, че веднага да умре, ако той приема арсен макар и малко, но достатъчно, за да нанесе вреда, той става бледен, на вид е бял като тебешир, става изтощен и вследствие на разрушаване на тялото постепенно загива.
към текста >>
Ако човек приема арсен не толкова много, че веднага да умре, ако той приема арсен макар и малко, но достатъчно, за да нанесе вреда, той става бледен,
на
вид е бял като тебешир, става изтощен и вследствие
на
разрушаване
на
тялото
постепенно загива.
Въздействието на отровите върху човешкия организъм носи специфичен характер. Във връзка с въздействието на отровите трябва да разгледате поне следното. Виждате ли, арсенът, който понякога използват като миша отрова, е много силна отрова. Ако човек приема арсен, или даже ако животно приема арсен, или скоро настъпва смърт, или - в случай, ако се удаде с помощта на подходяща противоотрова да се предотврати смъртта на човека, тоест, така да се каже, да се изкара арсенът навън - може да започне хронично заболяване, предизвикано от арсена, което може да протича забавено. Може да стане и така, че при човек, професионално свързан с арсен, може да възникне кумулативно отравяне с малки дози арсен, което води до професионално заболяване.
Ако човек приема арсен не толкова много, че веднага да умре, ако той приема арсен макар и малко, но достатъчно, за да нанесе вреда, той става бледен, на вид е бял като тебешир, става изтощен и вследствие на разрушаване на тялото постепенно загива.
Той губи свежия цвят на лицето, губи необходимата загладеност. И така, макар въздействието на арсена в дадения случай да е забавено, тялото постепенно загива. Но от друга страна, ние наблюдаваме и нещо противоположно. В Австрия например има една алпийска долина, където в скалните породи намират арсен. Там хората започнали да приемат съвсем малки, нищожни дози арсен.
към текста >>
И така, макар въздействието
на
арсена в дадения случай да е забавено,
тялото
постепенно загива.
Виждате ли, арсенът, който понякога използват като миша отрова, е много силна отрова. Ако човек приема арсен, или даже ако животно приема арсен, или скоро настъпва смърт, или - в случай, ако се удаде с помощта на подходяща противоотрова да се предотврати смъртта на човека, тоест, така да се каже, да се изкара арсенът навън - може да започне хронично заболяване, предизвикано от арсена, което може да протича забавено. Може да стане и така, че при човек, професионално свързан с арсен, може да възникне кумулативно отравяне с малки дози арсен, което води до професионално заболяване. Ако човек приема арсен не толкова много, че веднага да умре, ако той приема арсен макар и малко, но достатъчно, за да нанесе вреда, той става бледен, на вид е бял като тебешир, става изтощен и вследствие на разрушаване на тялото постепенно загива. Той губи свежия цвят на лицето, губи необходимата загладеност.
И така, макар въздействието на арсена в дадения случай да е забавено, тялото постепенно загива.
Но от друга страна, ние наблюдаваме и нещо противоположно. В Австрия например има една алпийска долина, където в скалните породи намират арсен. Там хората започнали да приемат съвсем малки, нищожни дози арсен. Те можели да ги понасят. Започвали с нищожни дози, но след това още и още, приемали все повече и повече и накрая станало нещо необичайно; те можели да понасят страшно много арсен.
към текста >>
Но когато работим с ръцете, или когато ни се наложи да ходим, ние се нуждаем от поддръжка, която роля изпълнява храненето; тук това, което
тялото
произвежда, е недостатъчно.
В мировото пространство има всичко; в мировото пространство има например желязо. Човек не само го вдишва, но го получава в своето тяло през очите и ушите. А желязото, употребявано с храната, служи само за поддръжка. Него човек в по-голямата му част отново го отделя. Ако човек не би бил определен между раждането и смъртта да живее на Земята, да изпълнява земните задължения, той въобще не би се нуждаел от хранене, тъй като би могъл всичко необходимо да извлича от мировото пространство.
Но когато работим с ръцете, или когато ни се наложи да ходим, ние се нуждаем от поддръжка, която роля изпълнява храненето; тук това, което тялото произвежда, е недостатъчно.
И така, човек постоянно изработва арсен, животното -също, а растението - не. Защо? Защото растенията имат само етерно тяло! Арсенът се произвежда посредством астралното тяло. Затова човекът и животното изработват арсен. А за какво служи арсенът?
към текста >>
Следствие от това е, че астралното тяло се внедрява в
органи
зма.
Арсенът дава на човека възможност да бодърства и да чувства. Ако аз натискам нещо с ръка, работата не се ограничава със свиване на кожата отпред, но у мен възниква усещане. И това усещане възниква поради това, че моето астрално тяло постоянно изработва арсен. Следователно този, който приема арсен, усилва с това дейността на своето астрално тяло. Какво следва оттук?
Следствие от това е, че астралното тяло се внедрява в организма.
То става доста здраво и силно. Атакува всички органи и ги изтощава. Такива са последствията от острото арсеново отравяне. Ако някой бързо приеме голяма доза арсен, неговото астрално тяло започва да развива страшна активност, то бушува, кръжи и се завихря и в края на краищата разрушава дейността на цялата организация (човека). То прогонва живота от органите, доколкото в човека трябва да върви непрекъсната борба между астралното тяло и етерното тяло.
към текста >>
Атакува всички
органи
и ги изтощава.
И това усещане възниква поради това, че моето астрално тяло постоянно изработва арсен. Следователно този, който приема арсен, усилва с това дейността на своето астрално тяло. Какво следва оттук? Следствие от това е, че астралното тяло се внедрява в организма. То става доста здраво и силно.
Атакува всички органи и ги изтощава.
Такива са последствията от острото арсеново отравяне. Ако някой бързо приеме голяма доза арсен, неговото астрално тяло започва да развива страшна активност, то бушува, кръжи и се завихря и в края на краищата разрушава дейността на цялата организация (човека). То прогонва живота от органите, доколкото в човека трябва да върви непрекъсната борба между астралното тяло и етерното тяло. Етерното тяло носи живот, астралното тяло носи усещане. Но усещане не възниква, ако животът не бъде избутан.
към текста >>
Ако някой бързо приеме голяма доза арсен, неговото астрално тяло започва да развива страшна активност, то бушува, кръжи и се завихря и в края
на
краищата разрушава дейността
на
цялата
органи
зация (човека).
Какво следва оттук? Следствие от това е, че астралното тяло се внедрява в организма. То става доста здраво и силно. Атакува всички органи и ги изтощава. Такива са последствията от острото арсеново отравяне.
Ако някой бързо приеме голяма доза арсен, неговото астрално тяло започва да развива страшна активност, то бушува, кръжи и се завихря и в края на краищата разрушава дейността на цялата организация (човека).
То прогонва живота от органите, доколкото в човека трябва да върви непрекъсната борба между астралното тяло и етерното тяло. Етерното тяло носи живот, астралното тяло носи усещане. Но усещане не възниква, ако животът не бъде избутан. Следователно при човека работата стои така: ще ви нарисувам това схематично: ето астралното тяло, ето - етерното тяло. Те постоянно се борят едно с друго.
към текста >>
То прогонва живота от
органи
те, доколкото в човека трябва да върви непрекъсната борба между астралното тяло и етерното тяло.
Следствие от това е, че астралното тяло се внедрява в организма. То става доста здраво и силно. Атакува всички органи и ги изтощава. Такива са последствията от острото арсеново отравяне. Ако някой бързо приеме голяма доза арсен, неговото астрално тяло започва да развива страшна активност, то бушува, кръжи и се завихря и в края на краищата разрушава дейността на цялата организация (човека).
То прогонва живота от органите, доколкото в човека трябва да върви непрекъсната борба между астралното тяло и етерното тяло.
Етерното тяло носи живот, астралното тяло носи усещане. Но усещане не възниква, ако животът не бъде избутан. Следователно при човека работата стои така: ще ви нарисувам това схематично: ето астралното тяло, ето - етерното тяло. Те постоянно се борят едно с друго. Ако побеждава етерното тяло, ставаме малко сънливи; ако побеждава астралното тяло - ставаме доста бодри.
към текста >>
Но ако аз дам
на
човека такава доза арсен, че астралното му тяло стане много по-здраво, членовете
на
тялото
му, вътрешните
органи
постепенно се изтощават, човек става изнурен, цветът
на
лицето - сив, доколкото вътрешните
органи
не могат да работят нормално.
В ежедневния живот обаче става постоянно редуване, но то протича толкова бързо и често, че човек не го забелязва и смята, че той бодърства непрекъснато. Обаче в действителност постоянно се редуват ту бодърстване, ту сън, ту бодърстване, ту сън и т. н. И за това на астралното тяло, за да може да действа отгоре надолу, му е необходимо това неголямо количество арсен, което човек произвежда сам. Ако човек дава на астралното си тяло изключително много арсен, то мигновено става по-здраво, много по-силно и убива всякакъв живот в етерното тяло. Сега човек повече не може да живее; той умира.
Но ако аз дам на човека такава доза арсен, че астралното му тяло стане много по-здраво, членовете на тялото му, вътрешните органи постепенно се изтощават, човек става изнурен, цветът на лицето - сив, доколкото вътрешните органи не могат да работят нормално.
Ако започна отначало да давам на човек малко арсен, съвсем малко, или той сам го приема - в такива случаи арсенът не го дават, а човек сам го приема, - астралното тяло започва да става малко по-живо, макар и малко; то възбужда органите и общото действие се оказва противоположно. Ако в началото дам на астралното тяло твърде много, то моментално убива органите. Ако му дам малко, то възбужда органите. То ги възбужда подобно на това, както възбужда подправката. Ако бавно повишавайки дозата, тя се прави все по-силна, органите понасят това.
към текста >>
Ако започна отначало да давам
на
човек малко арсен, съвсем малко, или той сам го приема - в такива случаи арсенът не го дават, а човек сам го приема, - астралното тяло започва да става малко по-живо, макар и малко; то възбужда
органи
те и общото действие се оказва противоположно.
Обаче в действителност постоянно се редуват ту бодърстване, ту сън, ту бодърстване, ту сън и т. н. И за това на астралното тяло, за да може да действа отгоре надолу, му е необходимо това неголямо количество арсен, което човек произвежда сам. Ако човек дава на астралното си тяло изключително много арсен, то мигновено става по-здраво, много по-силно и убива всякакъв живот в етерното тяло. Сега човек повече не може да живее; той умира. Но ако аз дам на човека такава доза арсен, че астралното му тяло стане много по-здраво, членовете на тялото му, вътрешните органи постепенно се изтощават, човек става изнурен, цветът на лицето - сив, доколкото вътрешните органи не могат да работят нормално.
Ако започна отначало да давам на човек малко арсен, съвсем малко, или той сам го приема - в такива случаи арсенът не го дават, а човек сам го приема, - астралното тяло започва да става малко по-живо, макар и малко; то възбужда органите и общото действие се оказва противоположно.
Ако в началото дам на астралното тяло твърде много, то моментално убива органите. Ако му дам малко, то възбужда органите. То ги възбужда подобно на това, както възбужда подправката. Ако бавно повишавайки дозата, тя се прави все по-силна, органите понасят това. Човек започва да придобива прекрасен вид, малко напълнява, защото астралното му тяло става по-активно от преди, когато той не е приемал арсен.
към текста >>
Ако в началото дам
на
астралното тяло твърде много, то моментално убива
органи
те.
И за това на астралното тяло, за да може да действа отгоре надолу, му е необходимо това неголямо количество арсен, което човек произвежда сам. Ако човек дава на астралното си тяло изключително много арсен, то мигновено става по-здраво, много по-силно и убива всякакъв живот в етерното тяло. Сега човек повече не може да живее; той умира. Но ако аз дам на човека такава доза арсен, че астралното му тяло стане много по-здраво, членовете на тялото му, вътрешните органи постепенно се изтощават, човек става изнурен, цветът на лицето - сив, доколкото вътрешните органи не могат да работят нормално. Ако започна отначало да давам на човек малко арсен, съвсем малко, или той сам го приема - в такива случаи арсенът не го дават, а човек сам го приема, - астралното тяло започва да става малко по-живо, макар и малко; то възбужда органите и общото действие се оказва противоположно.
Ако в началото дам на астралното тяло твърде много, то моментално убива органите.
Ако му дам малко, то възбужда органите. То ги възбужда подобно на това, както възбужда подправката. Ако бавно повишавайки дозата, тя се прави все по-силна, органите понасят това. Човек започва да придобива прекрасен вид, малко напълнява, защото астралното му тяло става по-активно от преди, когато той не е приемал арсен. Но представете си, че човек, на когото му се е случило един път да се «наяде» с арсен, прекратява приема му.
към текста >>
Ако му дам малко, то възбужда
органи
те.
Ако човек дава на астралното си тяло изключително много арсен, то мигновено става по-здраво, много по-силно и убива всякакъв живот в етерното тяло. Сега човек повече не може да живее; той умира. Но ако аз дам на човека такава доза арсен, че астралното му тяло стане много по-здраво, членовете на тялото му, вътрешните органи постепенно се изтощават, човек става изнурен, цветът на лицето - сив, доколкото вътрешните органи не могат да работят нормално. Ако започна отначало да давам на човек малко арсен, съвсем малко, или той сам го приема - в такива случаи арсенът не го дават, а човек сам го приема, - астралното тяло започва да става малко по-живо, макар и малко; то възбужда органите и общото действие се оказва противоположно. Ако в началото дам на астралното тяло твърде много, то моментално убива органите.
Ако му дам малко, то възбужда органите.
То ги възбужда подобно на това, както възбужда подправката. Ако бавно повишавайки дозата, тя се прави все по-силна, органите понасят това. Човек започва да придобива прекрасен вид, малко напълнява, защото астралното му тяло става по-активно от преди, когато той не е приемал арсен. Но представете си, че човек, на когото му се е случило един път да се «наяде» с арсен, прекратява приема му. Астралното тяло също прекратява своята активност, арсенът вече не го пришпорва и човек много бързо стига до упадък.
към текста >>
Ако бавно повишавайки дозата, тя се прави все по-силна,
органи
те понасят това.
Но ако аз дам на човека такава доза арсен, че астралното му тяло стане много по-здраво, членовете на тялото му, вътрешните органи постепенно се изтощават, човек става изнурен, цветът на лицето - сив, доколкото вътрешните органи не могат да работят нормално. Ако започна отначало да давам на човек малко арсен, съвсем малко, или той сам го приема - в такива случаи арсенът не го дават, а човек сам го приема, - астралното тяло започва да става малко по-живо, макар и малко; то възбужда органите и общото действие се оказва противоположно. Ако в началото дам на астралното тяло твърде много, то моментално убива органите. Ако му дам малко, то възбужда органите. То ги възбужда подобно на това, както възбужда подправката.
Ако бавно повишавайки дозата, тя се прави все по-силна, органите понасят това.
Човек започва да придобива прекрасен вид, малко напълнява, защото астралното му тяло става по-активно от преди, когато той не е приемал арсен. Но представете си, че човек, на когото му се е случило един път да се «наяде» с арсен, прекратява приема му. Астралното тяло също прекратява своята активност, арсенът вече не го пришпорва и човек много бързо стига до упадък. Следователно човек, който е започнал да приема арсен и е довел приема до определена доза, ще бъде принуден да го употребява и по-нататък до самата си смърт. Лошото е това, че хората вече не могат да отвикнат.
към текста >>
Тялото
се старае да приема в себе си само това, което то може да преработи.
Най-главното, което може да бъде изследвано, е: в резултат на кое действие на отровата човек заболява. Именно при слабо въздействие може да се изучава влиянието на отровата най-добре. Ако човек е болен, може да се излекува приемайки подобна доза. С отровите работата стои така: при приемане на минерална отрова, тоест арсен, мед, олово, като първи симптоми възникват: гадене, позиви за повръщане, рефлукс, болки в корема, червата, колики. Ето какво възниква при човека в резултат на приемане на минерална отрова.
Тялото се старае да приема в себе си само това, което то може да преработи.
Ето защо при приемане на минерална отрова веднага възникват позиви за повръщане. Човек започва да слюноотделя, да му се повдига. Това е самопомощ, която тялото си оказва, но, като правило, това е недостатъчно. При определено количество (приета) отрова това е недостатъчно и е необходимо да се използва противоотрова. Необходимо е да се погрижим в стомаха и червата да постъпи противоотрова, свързваща се с отровата.
към текста >>
Това е самопомощ, която
тялото
си оказва, но, като правило, това е недостатъчно.
С отровите работата стои така: при приемане на минерална отрова, тоест арсен, мед, олово, като първи симптоми възникват: гадене, позиви за повръщане, рефлукс, болки в корема, червата, колики. Ето какво възниква при човека в резултат на приемане на минерална отрова. Тялото се старае да приема в себе си само това, което то може да преработи. Ето защо при приемане на минерална отрова веднага възникват позиви за повръщане. Човек започва да слюноотделя, да му се повдига.
Това е самопомощ, която тялото си оказва, но, като правило, това е недостатъчно.
При определено количество (приета) отрова това е недостатъчно и е необходимо да се използва противоотрова. Необходимо е да се погрижим в стомаха и червата да постъпи противоотрова, свързваща се с отровата. Прониквайки в стомаха и червата, отровата атакува цялото тяло, целия организъм. Но ако дам противоотрова, отровата и противоотровата се свързват една с друга и образуват едно вещество. Вследствие от това отровата повече не атакува тялото, тя, така да се каже, се «бракосъчетава» с противоотровата.
към текста >>
Прониквайки в стомаха и червата, отровата атакува цялото тяло, целия
органи
зъм.
Ето защо при приемане на минерална отрова веднага възникват позиви за повръщане. Човек започва да слюноотделя, да му се повдига. Това е самопомощ, която тялото си оказва, но, като правило, това е недостатъчно. При определено количество (приета) отрова това е недостатъчно и е необходимо да се използва противоотрова. Необходимо е да се погрижим в стомаха и червата да постъпи противоотрова, свързваща се с отровата.
Прониквайки в стомаха и червата, отровата атакува цялото тяло, целия организъм.
Но ако дам противоотрова, отровата и противоотровата се свързват една с друга и образуват едно вещество. Вследствие от това отровата повече не атакува тялото, тя, така да се каже, се «бракосъчетава» с противоотровата. Тогава мога да дам силно средство за предизвикване на повръщане или очистително за червата, за да се изкара всичко това навън. Какво служи за противоотрова при слабо отравяне - за случаи на остро, тежко отравяне следва да се говори само сред медици, - но какво би могло да послужи за противоотрова при слабо отравяне с минерални отрови? Виждате ли, има добро средство: бързо да се вземе топла вода, да се разбие там яйце така, че белтъкът да стане течен и да се изпие.
към текста >>
Вследствие от това отровата повече не атакува
тялото
, тя, така да се каже, се «бракосъчетава» с противоотровата.
Това е самопомощ, която тялото си оказва, но, като правило, това е недостатъчно. При определено количество (приета) отрова това е недостатъчно и е необходимо да се използва противоотрова. Необходимо е да се погрижим в стомаха и червата да постъпи противоотрова, свързваща се с отровата. Прониквайки в стомаха и червата, отровата атакува цялото тяло, целия организъм. Но ако дам противоотрова, отровата и противоотровата се свързват една с друга и образуват едно вещество.
Вследствие от това отровата повече не атакува тялото, тя, така да се каже, се «бракосъчетава» с противоотровата.
Тогава мога да дам силно средство за предизвикване на повръщане или очистително за червата, за да се изкара всичко това навън. Какво служи за противоотрова при слабо отравяне - за случаи на остро, тежко отравяне следва да се говори само сред медици, - но какво би могло да послужи за противоотрова при слабо отравяне с минерални отрови? Виждате ли, има добро средство: бързо да се вземе топла вода, да се разбие там яйце така, че белтъкът да стане течен и да се изпие. Течният белтък се свързва с отровата и тя може да бъде изведена навън заедно с повръщаното или при диарията. В друг случай, особено ако отравянето е по-слабо, може да се вземе топло мляко с добавка на някаква растителна мазнина.
към текста >>
Всички гореизброени от мен отрови човек сам ги произвежда в своя
органи
зъм.
В случай на отравяне с фосфор не трябва да се дава растителна мазнина, тъй като тя даже усилва отровното действие на фосфора. Но всички други минерални субстанции могат да се свържат и изхвърлят с помощта на маслени субстанции. Какво става в случай, че отровата се е оказала в стомаха? Да допуснем, че отровата вече е там. Приемаме това, за което ви казах; тоест яйце, разбито в топла вода, и то ще обхване отровното вещество в стомаха.
Всички гореизброени от мен отрови човек сам ги произвежда в своя организъм.
Човешкият организъм произвежда в себе си малко олово, той произвежда малко мед, той произвежда фосфор. Човек продуцира всевъзможни вещества само в такова количество, в което те са необходими на тялото. Ако внеса олово в човешкото тяло, оловото се оказва твърде много. Сега следва да се зададе въпросът: какво прави оловото в човека, какви функции изпълнява то? Виждате ли, господа, ако ние в човешкото си тяло не изработвахме олово, всички бихме страдали от рахит!
към текста >>
Човешкият
органи
зъм произвежда в себе си малко олово, той произвежда малко мед, той произвежда фосфор.
Но всички други минерални субстанции могат да се свържат и изхвърлят с помощта на маслени субстанции. Какво става в случай, че отровата се е оказала в стомаха? Да допуснем, че отровата вече е там. Приемаме това, за което ви казах; тоест яйце, разбито в топла вода, и то ще обхване отровното вещество в стомаха. Всички гореизброени от мен отрови човек сам ги произвежда в своя организъм.
Човешкият организъм произвежда в себе си малко олово, той произвежда малко мед, той произвежда фосфор.
Човек продуцира всевъзможни вещества само в такова количество, в което те са необходими на тялото. Ако внеса олово в човешкото тяло, оловото се оказва твърде много. Сега следва да се зададе въпросът: какво прави оловото в човека, какви функции изпълнява то? Виждате ли, господа, ако ние в човешкото си тяло не изработвахме олово, всички бихме страдали от рахит! Нашите крайници биха станали меки.
към текста >>
Човек продуцира всевъзможни вещества само в такова количество, в което те са необходими
на
тялото
.
Какво става в случай, че отровата се е оказала в стомаха? Да допуснем, че отровата вече е там. Приемаме това, за което ви казах; тоест яйце, разбито в топла вода, и то ще обхване отровното вещество в стомаха. Всички гореизброени от мен отрови човек сам ги произвежда в своя организъм. Човешкият организъм произвежда в себе си малко олово, той произвежда малко мед, той произвежда фосфор.
Човек продуцира всевъзможни вещества само в такова количество, в което те са необходими на тялото.
Ако внеса олово в човешкото тяло, оловото се оказва твърде много. Сега следва да се зададе въпросът: какво прави оловото в човека, какви функции изпълнява то? Виждате ли, господа, ако ние в човешкото си тяло не изработвахме олово, всички бихме страдали от рахит! Нашите крайници биха станали меки. Рахитичното дете се отличава с това, че изработва твърде малко олово.
към текста >>
Въобще човек така е
органи
зиран, че той произвежда веществата в достатъчно (за себе си) количество.
Сега следва да се зададе въпросът: какво прави оловото в човека, какви функции изпълнява то? Виждате ли, господа, ако ние в човешкото си тяло не изработвахме олово, всички бихме страдали от рахит! Нашите крайници биха станали меки. Рахитичното дете се отличава с това, че изработва твърде малко олово. Човешкото тяло не трябва да има повече или по-малко олово.
Въобще човек така е организиран, че той произвежда веществата в достатъчно (за себе си) количество.
Ако той не ги произвежда, тогава се заболява. Ако внасям олово в човешкия организъм, какво става при това? Какво става с оловото, което човек сам произвежда? Само си представете; още като дете вие сте започнали да произвеждате олово в тялото си. Но оловото не може да се открие в тялото в достъпно за възприемане количество, защото то веднага се отделя с потта.
към текста >>
Ако внасям олово в човешкия
органи
зъм, какво става при това?
Нашите крайници биха станали меки. Рахитичното дете се отличава с това, че изработва твърде малко олово. Човешкото тяло не трябва да има повече или по-малко олово. Въобще човек така е организиран, че той произвежда веществата в достатъчно (за себе си) количество. Ако той не ги произвежда, тогава се заболява.
Ако внасям олово в човешкия организъм, какво става при това?
Какво става с оловото, което човек сам произвежда? Само си представете; още като дете вие сте започнали да произвеждате олово в тялото си. Но оловото не може да се открие в тялото в достъпно за възприемане количество, защото то веднага се отделя с потта. Ако то не излизаше заедно с потта, тогава вие, бидейки дете, след няколко години бихте натрупали в себе си толкова олово, че то би станало откриваемо. Обаче сега, когато вие всички сте пораснали, вместо меки кости бихте имали изключително твърди кости.
към текста >>
Само си представете; още като дете вие сте започнали да произвеждате олово в
тялото
си.
Човешкото тяло не трябва да има повече или по-малко олово. Въобще човек така е организиран, че той произвежда веществата в достатъчно (за себе си) количество. Ако той не ги произвежда, тогава се заболява. Ако внасям олово в човешкия организъм, какво става при това? Какво става с оловото, което човек сам произвежда?
Само си представете; още като дете вие сте започнали да произвеждате олово в тялото си.
Но оловото не може да се открие в тялото в достъпно за възприемане количество, защото то веднага се отделя с потта. Ако то не излизаше заедно с потта, тогава вие, бидейки дете, след няколко години бихте натрупали в себе си толкова олово, че то би станало откриваемо. Обаче сега, когато вие всички сте пораснали, вместо меки кости бихте имали изключително твърди кости. Би бил достатъчен само слаб удар и костите - доколкото те биха били чупливи и крехки - тутакси биха се разтрошавали, биха се разпадали. И така, оловото, съдържащо се в човека, е малко количество, постоянно изработвано и изхвърляно чрез потта.
към текста >>
Но оловото не може да се открие в
тялото
в достъпно за възприемане количество, защото то веднага се отделя с потта.
Въобще човек така е организиран, че той произвежда веществата в достатъчно (за себе си) количество. Ако той не ги произвежда, тогава се заболява. Ако внасям олово в човешкия организъм, какво става при това? Какво става с оловото, което човек сам произвежда? Само си представете; още като дете вие сте започнали да произвеждате олово в тялото си.
Но оловото не може да се открие в тялото в достъпно за възприемане количество, защото то веднага се отделя с потта.
Ако то не излизаше заедно с потта, тогава вие, бидейки дете, след няколко години бихте натрупали в себе си толкова олово, че то би станало откриваемо. Обаче сега, когато вие всички сте пораснали, вместо меки кости бихте имали изключително твърди кости. Би бил достатъчен само слаб удар и костите - доколкото те биха били чупливи и крехки - тутакси биха се разтрошавали, биха се разпадали. И така, оловото, съдържащо се в човека, е малко количество, постоянно изработвано и изхвърляно чрез потта. Но ако вкарам твърде много от него, няма да мога да го изкарам заедно с потта; то разрушава човека.
към текста >>
Аз също мога да използвам топло мляко; в този случай оловото бива предразположено да си намери път навън от
тялото
или чрез слюнката, или чрез изпотяването.
И ето, приемам разбит във вода яйчен белтък. Той препятства вредното действие на оловото. Защо става това? Това, че постоянно изкарвам с потта произвежданото от мен олово, става поради това, че в мен винаги има наличен белтък. Когато детето пие майчиното мляко, топлото майчино мляко, сред разните въздействия, които това мляко оказва, действа така, че детето, благодарение на употребата на мляко, се приучава да изхвърля оловото с потта, да извежда оловото заедно с потта.
Аз също мога да използвам топло мляко; в този случай оловото бива предразположено да си намери път навън от тялото или чрез слюнката, или чрез изпотяването.
Последните остатъци винаги трябва да се изхвърлят навън с потта. И така, виждате, че човек подражава на това, което прави природата. В човека винаги има белтък и той постоянно разтваря оловото. Ако съм приел в стомаха си прекалено много олово и след това приема вода с яйчен белтък, макар и по изкуствен начин, аз повтарям същото, което тялото постоянно прави. Въздействието на минералната отрова може да се неутрализира посредством прием на средства от животински или растителен произход.
към текста >>
Ако съм приел в стомаха си прекалено много олово и след това приема вода с яйчен белтък, макар и по изкуствен начин, аз повтарям същото, което
тялото
постоянно прави.
Когато детето пие майчиното мляко, топлото майчино мляко, сред разните въздействия, които това мляко оказва, действа така, че детето, благодарение на употребата на мляко, се приучава да изхвърля оловото с потта, да извежда оловото заедно с потта. Аз също мога да използвам топло мляко; в този случай оловото бива предразположено да си намери път навън от тялото или чрез слюнката, или чрез изпотяването. Последните остатъци винаги трябва да се изхвърлят навън с потта. И така, виждате, че човек подражава на това, което прави природата. В човека винаги има белтък и той постоянно разтваря оловото.
Ако съм приел в стомаха си прекалено много олово и след това приема вода с яйчен белтък, макар и по изкуствен начин, аз повтарям същото, което тялото постоянно прави.
Въздействието на минералната отрова може да се неутрализира посредством прием на средства от животински или растителен произход. Средството трябва да произхожда от света на живата природа, от живота; или вода с яйчен белтък - защото яйцето произхожда от кокошка, от живо същество, - или топло мляко, което също е получено от животно, или масло, добито от растение, пак от живота. Трябва да вкарам тук нещо такова, което произхожда от живота, което още има в себе си етерно тяло. Така, в случай на минерално отравяне, аз лекувам физическото тяло с етерно тяло. Физическото тяло много интензивно изпраща своите вещества в етерното тяло - ето какво става в случай на отравяне с минерални отрови.
към текста >>
Може да се каже така: минералните отрови принуждават физическото тяло да се внедрява в етерното тяло, да се вмъква в етерното тяло, в някои
органи
.
Въздействието на минералната отрова може да се неутрализира посредством прием на средства от животински или растителен произход. Средството трябва да произхожда от света на живата природа, от живота; или вода с яйчен белтък - защото яйцето произхожда от кокошка, от живо същество, - или топло мляко, което също е получено от животно, или масло, добито от растение, пак от живота. Трябва да вкарам тук нещо такова, което произхожда от живота, което още има в себе си етерно тяло. Така, в случай на минерално отравяне, аз лекувам физическото тяло с етерно тяло. Физическото тяло много интензивно изпраща своите вещества в етерното тяло - ето какво става в случай на отравяне с минерални отрови.
Може да се каже така: минералните отрови принуждават физическото тяло да се внедрява в етерното тяло, да се вмъква в етерното тяло, в някои органи.
И така, вие виждате: ако не ми се е удало да неутрализирам с помощта на противоотрова излишъка на олово в стомаха, ако оловото премине в тялото, тогава веднага в цялото човешко тяло физическото тяло се вбива в етерното тяло. Физическото тяло (само по себе си) е мъртво, етерното тяло живее. Но етерното тяло се умъртвява от физическото тяло, което прекалено силно се внедрява в него. Ако имам работа с медна отрова и не ми се е удало веднага да я неутрализирам в стомаха с помощта на противоотрова, отровата преминава в тялото и в долната част на тялото, физическото тяло твърде силно се внедрява в етерното тяло. Отново възниква повреждане на това тяло.
към текста >>
И така, вие виждате: ако не ми се е удало да неутрализирам с помощта
на
противоотрова излишъка
на
олово в стомаха, ако оловото премине в
тялото
, тогава веднага в цялото човешко тяло физическото тяло се вбива в етерното тяло.
Средството трябва да произхожда от света на живата природа, от живота; или вода с яйчен белтък - защото яйцето произхожда от кокошка, от живо същество, - или топло мляко, което също е получено от животно, или масло, добито от растение, пак от живота. Трябва да вкарам тук нещо такова, което произхожда от живота, което още има в себе си етерно тяло. Така, в случай на минерално отравяне, аз лекувам физическото тяло с етерно тяло. Физическото тяло много интензивно изпраща своите вещества в етерното тяло - ето какво става в случай на отравяне с минерални отрови. Може да се каже така: минералните отрови принуждават физическото тяло да се внедрява в етерното тяло, да се вмъква в етерното тяло, в някои органи.
И така, вие виждате: ако не ми се е удало да неутрализирам с помощта на противоотрова излишъка на олово в стомаха, ако оловото премине в тялото, тогава веднага в цялото човешко тяло физическото тяло се вбива в етерното тяло.
Физическото тяло (само по себе си) е мъртво, етерното тяло живее. Но етерното тяло се умъртвява от физическото тяло, което прекалено силно се внедрява в него. Ако имам работа с медна отрова и не ми се е удало веднага да я неутрализирам в стомаха с помощта на противоотрова, отровата преминава в тялото и в долната част на тялото, физическото тяло твърде силно се внедрява в етерното тяло. Отново възниква повреждане на това тяло. В случая с всички минерални отрови може да се каже: те способстват за внедряването на физическото тяло в етерното тяло.
към текста >>
Ако имам работа с медна отрова и не ми се е удало веднага да я неутрализирам в стомаха с помощта
на
противоотрова, отровата преминава в
тялото
и в долната част
на
тялото
, физическото тяло твърде силно се внедрява в етерното тяло.
Физическото тяло много интензивно изпраща своите вещества в етерното тяло - ето какво става в случай на отравяне с минерални отрови. Може да се каже така: минералните отрови принуждават физическото тяло да се внедрява в етерното тяло, да се вмъква в етерното тяло, в някои органи. И така, вие виждате: ако не ми се е удало да неутрализирам с помощта на противоотрова излишъка на олово в стомаха, ако оловото премине в тялото, тогава веднага в цялото човешко тяло физическото тяло се вбива в етерното тяло. Физическото тяло (само по себе си) е мъртво, етерното тяло живее. Но етерното тяло се умъртвява от физическото тяло, което прекалено силно се внедрява в него.
Ако имам работа с медна отрова и не ми се е удало веднага да я неутрализирам в стомаха с помощта на противоотрова, отровата преминава в тялото и в долната част на тялото, физическото тяло твърде силно се внедрява в етерното тяло.
Отново възниква повреждане на това тяло. В случая с всички минерални отрови може да се каже: те способстват за внедряването на физическото тяло в етерното тяло. Ако дам противоотрова, която обаче е произлязла от етерното тяло - вода с яйчен белтък, топло мляко и т. н., - физическото се отхвърля, извлича се от етерното тяло. Вие виждате, тук съвсем точно се разглежда това, което става в човешкото тяло.
към текста >>
Тялото
оттича, подпухва, появява се цианоза и припадъци.
Ако се приеме отрова от растителен произход - в големи дози и алкохолът, и опиумът също действат като растителни отрови, - нещата не се ограничават с гадене, позиви за повръщане и т. н., а се обхваща цялото тяло. При растителните отрови стомашните симптоми отначало се проявяват едва-едва. Напротив, в отдалечената част на червата нещо става, започва диария. При минералните отрови на първо място са гаденето и повръщането, а при растителните - диспепсията, диарията.
Тялото оттича, подпухва, появява се цианоза и припадъци.
Зениците на очите се разширяват, стават големи или пък много малки; в случая с опиума зеницата става съвсем малка, при други растителни отрови максимално се разширява. Виждате ли, такива растителни отрови много повече нахлуват в тялото. Минералните отрови нахлуват само във физическото тяло на човека. Растителните отрови, доколкото те имат етерен произход, произхождат от живото, веднага се намесват и нахлуват в етерното тяло. Може да се каже така: растителните отрови способстват за това, че етерното тяло се въвлича в астралното.
към текста >>
Виждате ли, такива растителни отрови много повече нахлуват в
тялото
.
При растителните отрови стомашните симптоми отначало се проявяват едва-едва. Напротив, в отдалечената част на червата нещо става, започва диария. При минералните отрови на първо място са гаденето и повръщането, а при растителните - диспепсията, диарията. Тялото оттича, подпухва, появява се цианоза и припадъци. Зениците на очите се разширяват, стават големи или пък много малки; в случая с опиума зеницата става съвсем малка, при други растителни отрови максимално се разширява.
Виждате ли, такива растителни отрови много повече нахлуват в тялото.
Минералните отрови нахлуват само във физическото тяло на човека. Растителните отрови, доколкото те имат етерен произход, произхождат от живото, веднага се намесват и нахлуват в етерното тяло. Може да се каже така: растителните отрови способстват за това, че етерното тяло се въвлича в астралното. Отровата влиза в тялото по-дълбоко. Ако минералните отрови в някакво място вкарват физическото тяло в етерното тяло, в тялото на живота, растителните отрови вкарват живота (етерното) в астралното тяло, в усещането.
към текста >>
Отровата влиза в
тялото
по-дълбоко.
Зениците на очите се разширяват, стават големи или пък много малки; в случая с опиума зеницата става съвсем малка, при други растителни отрови максимално се разширява. Виждате ли, такива растителни отрови много повече нахлуват в тялото. Минералните отрови нахлуват само във физическото тяло на човека. Растителните отрови, доколкото те имат етерен произход, произхождат от живото, веднага се намесват и нахлуват в етерното тяло. Може да се каже така: растителните отрови способстват за това, че етерното тяло се въвлича в астралното.
Отровата влиза в тялото по-дълбоко.
Ако минералните отрови в някакво място вкарват физическото тяло в етерното тяло, в тялото на живота, растителните отрови вкарват живота (етерното) в астралното тяло, в усещането. Вследствие от това човек се обърква, лишава се от сетива въобще; настъпва зашеметяване, анестезия; на атака са подложени именно органите, посредством които той получава фино възприятие в усещанията, очите - зеницата става голяма или малка, - кожата, която е източникът на тактилни усещания, е подложена на атака. И така, в случая с растителните отрови процесът отива по-дълбоко в тялото. Тук следва да се помисли ето за какво: така, както изхвърляхме, прогонвахме минералната отрова от етерното тяло, използвайки средства от животинско-растителен произход, точно така сега трябва да изгоним растителната отрова от астралното тяло. Думата е да намерим такива растения, в които в по-голяма степен, отколкото в обикновените растения е внедрено астралното тяло от Космоса.
към текста >>
Ако минералните отрови в някакво място вкарват физическото тяло в етерното тяло, в
тялото
на
живота, растителните отрови вкарват живота (етерното) в астралното тяло, в усещането.
Виждате ли, такива растителни отрови много повече нахлуват в тялото. Минералните отрови нахлуват само във физическото тяло на човека. Растителните отрови, доколкото те имат етерен произход, произхождат от живото, веднага се намесват и нахлуват в етерното тяло. Може да се каже така: растителните отрови способстват за това, че етерното тяло се въвлича в астралното. Отровата влиза в тялото по-дълбоко.
Ако минералните отрови в някакво място вкарват физическото тяло в етерното тяло, в тялото на живота, растителните отрови вкарват живота (етерното) в астралното тяло, в усещането.
Вследствие от това човек се обърква, лишава се от сетива въобще; настъпва зашеметяване, анестезия; на атака са подложени именно органите, посредством които той получава фино възприятие в усещанията, очите - зеницата става голяма или малка, - кожата, която е източникът на тактилни усещания, е подложена на атака. И така, в случая с растителните отрови процесът отива по-дълбоко в тялото. Тук следва да се помисли ето за какво: така, както изхвърляхме, прогонвахме минералната отрова от етерното тяло, използвайки средства от животинско-растителен произход, точно така сега трябва да изгоним растителната отрова от астралното тяло. Думата е да намерим такива растения, в които в по-голяма степен, отколкото в обикновените растения е внедрено астралното тяло от Космоса. Виждате ли, господа, обикновените растения растат през пролетта, живеят през лятото, а през есента изсъхват.
към текста >>
Вследствие от това човек се обърква, лишава се от сетива въобще; настъпва зашеметяване, анестезия;
на
атака са подложени именно
органи
те, посредством които той получава фино възприятие в усещанията, очите - зеницата става голяма или малка, - кожата, която е източникът
на
тактилни усещания, е подложена
на
атака.
Минералните отрови нахлуват само във физическото тяло на човека. Растителните отрови, доколкото те имат етерен произход, произхождат от живото, веднага се намесват и нахлуват в етерното тяло. Може да се каже така: растителните отрови способстват за това, че етерното тяло се въвлича в астралното. Отровата влиза в тялото по-дълбоко. Ако минералните отрови в някакво място вкарват физическото тяло в етерното тяло, в тялото на живота, растителните отрови вкарват живота (етерното) в астралното тяло, в усещането.
Вследствие от това човек се обърква, лишава се от сетива въобще; настъпва зашеметяване, анестезия; на атака са подложени именно органите, посредством които той получава фино възприятие в усещанията, очите - зеницата става голяма или малка, - кожата, която е източникът на тактилни усещания, е подложена на атака.
И така, в случая с растителните отрови процесът отива по-дълбоко в тялото. Тук следва да се помисли ето за какво: така, както изхвърляхме, прогонвахме минералната отрова от етерното тяло, използвайки средства от животинско-растителен произход, точно така сега трябва да изгоним растителната отрова от астралното тяло. Думата е да намерим такива растения, в които в по-голяма степен, отколкото в обикновените растения е внедрено астралното тяло от Космоса. Виждате ли, господа, обикновените растения растат през пролетта, живеят през лятото, а през есента изсъхват. Такива са обикновените (едногодишни) растения.
към текста >>
И така, в случая с растителните отрови процесът отива по-дълбоко в
тялото
.
Растителните отрови, доколкото те имат етерен произход, произхождат от живото, веднага се намесват и нахлуват в етерното тяло. Може да се каже така: растителните отрови способстват за това, че етерното тяло се въвлича в астралното. Отровата влиза в тялото по-дълбоко. Ако минералните отрови в някакво място вкарват физическото тяло в етерното тяло, в тялото на живота, растителните отрови вкарват живота (етерното) в астралното тяло, в усещането. Вследствие от това човек се обърква, лишава се от сетива въобще; настъпва зашеметяване, анестезия; на атака са подложени именно органите, посредством които той получава фино възприятие в усещанията, очите - зеницата става голяма или малка, - кожата, която е източникът на тактилни усещания, е подложена на атака.
И така, в случая с растителните отрови процесът отива по-дълбоко в тялото.
Тук следва да се помисли ето за какво: така, както изхвърляхме, прогонвахме минералната отрова от етерното тяло, използвайки средства от животинско-растителен произход, точно така сега трябва да изгоним растителната отрова от астралното тяло. Думата е да намерим такива растения, в които в по-голяма степен, отколкото в обикновените растения е внедрено астралното тяло от Космоса. Виждате ли, господа, обикновените растения растат през пролетта, живеят през лятото, а през есента изсъхват. Такива са обикновените (едногодишни) растения. Но съществуват дървета: те не изсъхват, а продължават да живеят по-нататък.
към текста >>
Когато пием черно кафе, се получава така, че - доколкото в растенията винаги има малки количества отрова - с помощта
на
черното кафе изхвърляме от астралното си тяло това, което води до разрушаване
на
тялото
вследствие внедряването
на
етерното тяло в астралното.
Но и във всички други дървета, в които се съдържа танинова киселина, във всички такива дървета е силно внедрено астралното начало. Вследствие на това сокът, който може да се изстиска или извари от върбова или дъбова кора, служи за противоотрова, защото с негова помощ от астралното тяло може да се изхвърли това, което е влязло тук под въздействието на отровата от растителен произход. Но освен това киселината, съдържаща се в кафето или чая, също може в някакъв смисъл да изхвърли от астралното тяло вредоносното начало. Силното кафе и хубав чай също противодействат на растителните отрови. Сега виждате защо за нас съвсем не е лошо - при известни обстоятелства - по време на храна да изпием чаша черно кафе.
Когато пием черно кафе, се получава така, че - доколкото в растенията винаги има малки количества отрова - с помощта на черното кафе изхвърляме от астралното си тяло това, което води до разрушаване на тялото вследствие внедряването на етерното тяло в астралното.
Да се пие черно кафе означава всъщност, че всеки път, когато ние, приемайки храна, вкарваме в тялото си нездраво начало, то отново се извежда навън, извежда се това, което, намирайки се в храната, е могло твърде силно да влезе в астралното тяло. Чаят трябва да внимаваме да не го пием по време на ядене, защото действието му даже усилва и подлага на атака астралното тяло. Ако чаят се пие по време на ядене, той се намесва в процеса на храносмилане, ускорява храносмилането и така освобождава астралното тяло, заето с храносмилането. Ако човек пие чай след храна, оказва въздействие върху астралното тяло непосредствено, прави го твърде подвижно и извънредно активно. Виждате ли, господа, човечеството притежава много добър инстинкт.
към текста >>
Да се пие черно кафе означава всъщност, че всеки път, когато ние, приемайки храна, вкарваме в
тялото
си нездраво начало, то отново се извежда навън, извежда се това, което, намирайки се в храната, е могло твърде силно да влезе в астралното тяло.
Вследствие на това сокът, който може да се изстиска или извари от върбова или дъбова кора, служи за противоотрова, защото с негова помощ от астралното тяло може да се изхвърли това, което е влязло тук под въздействието на отровата от растителен произход. Но освен това киселината, съдържаща се в кафето или чая, също може в някакъв смисъл да изхвърли от астралното тяло вредоносното начало. Силното кафе и хубав чай също противодействат на растителните отрови. Сега виждате защо за нас съвсем не е лошо - при известни обстоятелства - по време на храна да изпием чаша черно кафе. Когато пием черно кафе, се получава така, че - доколкото в растенията винаги има малки количества отрова - с помощта на черното кафе изхвърляме от астралното си тяло това, което води до разрушаване на тялото вследствие внедряването на етерното тяло в астралното.
Да се пие черно кафе означава всъщност, че всеки път, когато ние, приемайки храна, вкарваме в тялото си нездраво начало, то отново се извежда навън, извежда се това, което, намирайки се в храната, е могло твърде силно да влезе в астралното тяло.
Чаят трябва да внимаваме да не го пием по време на ядене, защото действието му даже усилва и подлага на атака астралното тяло. Ако чаят се пие по време на ядене, той се намесва в процеса на храносмилане, ускорява храносмилането и така освобождава астралното тяло, заето с храносмилането. Ако човек пие чай след храна, оказва въздействие върху астралното тяло непосредствено, прави го твърде подвижно и извънредно активно. Виждате ли, господа, човечеството притежава много добър инстинкт. Хората неслучайно имат навик да пият по малко кафе, тъй като то освобождава астралното тяло от възможни нарушения.
към текста >>
В
тялото
винаги е имало макар и незначителна тенденция да образува отрови.
Чаят трябва да внимаваме да не го пием по време на ядене, защото действието му даже усилва и подлага на атака астралното тяло. Ако чаят се пие по време на ядене, той се намесва в процеса на храносмилане, ускорява храносмилането и така освобождава астралното тяло, заето с храносмилането. Ако човек пие чай след храна, оказва въздействие върху астралното тяло непосредствено, прави го твърде подвижно и извънредно активно. Виждате ли, господа, човечеството притежава много добър инстинкт. Хората неслучайно имат навик да пият по малко кафе, тъй като то освобождава астралното тяло от възможни нарушения.
В тялото винаги е имало макар и незначителна тенденция да образува отрови.
Ето защо човек е трябвало да има тази слаба противоотрова, каквато е кафето. Знаете също, че има хора, които искат да ускорят храносмилането не само с помощта на черното кафе; кафето те смесват с чашка коняк. С коняка работата стои по следния начин; самото съдържание на коняка действа отчасти като растителна отрова, която отключва астралното тяло напълно. Ако човек пие коняк, етерното му тяло действа с особена сила. При употреба на всички напитки от рода на водките етерното тяло действа особено силно.
към текста >>
С коняка работата стои по следния начин; самото съдържание
на
коняка действа от
части
като растителна отрова, която отключва астралното тяло напълно.
Виждате ли, господа, човечеството притежава много добър инстинкт. Хората неслучайно имат навик да пият по малко кафе, тъй като то освобождава астралното тяло от възможни нарушения. В тялото винаги е имало макар и незначителна тенденция да образува отрови. Ето защо човек е трябвало да има тази слаба противоотрова, каквато е кафето. Знаете също, че има хора, които искат да ускорят храносмилането не само с помощта на черното кафе; кафето те смесват с чашка коняк.
С коняка работата стои по следния начин; самото съдържание на коняка действа отчасти като растителна отрова, която отключва астралното тяло напълно.
Ако човек пие коняк, етерното му тяло действа с особена сила. При употреба на всички напитки от рода на водките етерното тяло действа особено силно. Човек изпитва удоволствие, приятно му е, защото той изключва съзнанието и изцяло се превръща в растение. Той напълно се потапя в растителното начало в случай, че пие водка; при това изпитва удоволствие точно така, както се изпитва удоволствие по време на сън. Но в съня човек не осъзнава това удоволствие.
към текста >>
Когато пият коняк, те знаят за това приятно състояние, защото от
части
бодърстват, макар, от друга страна, долната част
на
тялото
им да спи.
Човек изпитва удоволствие, приятно му е, защото той изключва съзнанието и изцяло се превръща в растение. Той напълно се потапя в растителното начало в случай, че пие водка; при това изпитва удоволствие точно така, както се изпитва удоволствие по време на сън. Но в съня човек не осъзнава това удоволствие. Ако човек чувства удоволствие в съня си, това удоволствие възниква поради факта, че той може да възприема дейността на плътта, дейността на тъканите. Но обикновено, ако хората спят, те нищо не знаят за своето приятно състояние.
Когато пият коняк, те знаят за това приятно състояние, защото отчасти бодърстват, макар, от друга страна, долната част на тялото им да спи.
Те се чувстват безкрайно приятно при такава спяща долна част на тялото и бодърстваща глава. Употребата на водка от човека представлява активизация на приятното животинско-растително битие. Трети вид отрови са отровите от животински произход. Това е например змийската отрова, след това различните отрови на насекомите; освен това има отрови, подобни на отровата на бяса при кучетата. Тези отрови действат на кръвта.
към текста >>
Те се чувстват безкрайно приятно при такава спяща долна част
на
тялото
и бодърстваща глава.
Той напълно се потапя в растителното начало в случай, че пие водка; при това изпитва удоволствие точно така, както се изпитва удоволствие по време на сън. Но в съня човек не осъзнава това удоволствие. Ако човек чувства удоволствие в съня си, това удоволствие възниква поради факта, че той може да възприема дейността на плътта, дейността на тъканите. Но обикновено, ако хората спят, те нищо не знаят за своето приятно състояние. Когато пият коняк, те знаят за това приятно състояние, защото отчасти бодърстват, макар, от друга страна, долната част на тялото им да спи.
Те се чувстват безкрайно приятно при такава спяща долна част на тялото и бодърстваща глава.
Употребата на водка от човека представлява активизация на приятното животинско-растително битие. Трети вид отрови са отровите от животински произход. Това е например змийската отрова, след това различните отрови на насекомите; освен това има отрови, подобни на отровата на бяса при кучетата. Тези отрови действат на кръвта. Най-добре това може да се види при змийската отрова.
към текста >>
Човек изработва отрови, които много приличат
на
животинските отрови, при това той ги произвежда в по-голямата им част в
органи
те в непосредствена близост до главата му, и то в неголямо количество, така че
тялото
му да може да ги използва.
И така, тази отрова може да бъде неутрализирана само с противоотрова, която възниква в кръвта. Начинът на действие на животинската отрова е доста поучителен. Виждате ли, господа, животински отрови постоянно произвежда и самият човек. Всъщност човек сам произвежда всичко, което съществува. Това, че животните произвеждат такива отрови, способства те да имат свои собствени сили; те биха били глупави, ако не произвеждаха отрови.
Човек изработва отрови, които много приличат на животинските отрови, при това той ги произвежда в по-голямата им част в органите в непосредствена близост до главата му, и то в неголямо количество, така че тялото му да може да ги използва.
Ако производството на отрови се усили много, тогава и животинските отрови в човешкия организъм биха могли да се окажат твърде много. Това става например при дифтерита. Дифтеритът възниква вследствие от това, че самият човек произвежда в себе си животински отрови. Ето защо дифтеритът може да бъде премахнат по подобен начин; посредством инжекция животно се заразява с дифтерит, животното го преболедува и тогава серум от кръвта му се вкарва в човека. В кръвта му се вкарва това, което вече е преодоляло отровата на дифтерита.
към текста >>
Ако производството
на
отрови се усили много, тогава и животинските отрови в човешкия
органи
зъм биха могли да се окажат твърде много.
Начинът на действие на животинската отрова е доста поучителен. Виждате ли, господа, животински отрови постоянно произвежда и самият човек. Всъщност човек сам произвежда всичко, което съществува. Това, че животните произвеждат такива отрови, способства те да имат свои собствени сили; те биха били глупави, ако не произвеждаха отрови. Човек изработва отрови, които много приличат на животинските отрови, при това той ги произвежда в по-голямата им част в органите в непосредствена близост до главата му, и то в неголямо количество, така че тялото му да може да ги използва.
Ако производството на отрови се усили много, тогава и животинските отрови в човешкия организъм биха могли да се окажат твърде много.
Това става например при дифтерита. Дифтеритът възниква вследствие от това, че самият човек произвежда в себе си животински отрови. Ето защо дифтеритът може да бъде премахнат по подобен начин; посредством инжекция животно се заразява с дифтерит, животното го преболедува и тогава серум от кръвта му се вкарва в човека. В кръвта му се вкарва това, което вече е преодоляло отровата на дифтерита. Оттук вие виждате, че в природата трябва да присъства не само това, което е полезно, но и това, което е вредно; то също има своята задача.
към текста >>
Забелязвайки, че в случай
на
подагра или ревматизъм
тялото
се превръща в чужд елемент, трябва да се усили «азът».
Но в същото време оттук виждате и следното: желаейки да говорим за човека от медицинска гледна точка, желаейки да научим за едно или друго лекарствено средство, трябва да се запитаме: как действа това лекарствено средство? При известни условия, забелязвайки, че астралното тяло не може да действа нормално, не може да господства над етерното тяло и физическото тяло, трябва да се даде малка доза арсен на пациента, доколкото арсенът, добавен към астралното тяло способства за усилването му. Така стои работата и тогава, когато се забележи, че «азът» не действа нормално. Признак за това е появата в човека на подагра или ревматизъм, което става поради това, че «азът» става твърде слаб и не може да разтвори хранителните продукти. Тогава те проникват в кръвта и се превръщат в чуждо тяло.
Забелязвайки, че в случай на подагра или ревматизъм тялото се превръща в чужд елемент, трябва да се усили «азът».
Това може да се направи с помощта на отрова от насекоми. Ако болният го ухапе пчела, тогава помощта се постига по естествен начин и човек, за негова радост, може да бъде излекуван. Знание за лекарствените средства означава да се знае: как действа природата върху «аза»? Как действа природата върху астралното тяло? Как действа природата върху етерното тяло?
към текста >>
17.
ТРЕТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 23 януари 1924 г.
GA_352 Природата и човекът от гл.т. на Духовната наука
Белтъкът се произвежда както от растението, така и от животните или човешкия
органи
зъм.
Именно с примера за отровите видяхме как на основата на това разбиране на истинската наука можете да се издигнете до разбирането на свръхсетивните, духовните членове на човешкото същество. За да си създадете по-пълна картина, ми се иска днес към обсъждания въпрос за силното въздействие на отровите да добавя въпроса за това, което се открива в повече или по-малко здравото тяло при хранене. Често съм говорил за храненето; въпреки това отново ще го обсъдим, вземайки предвид обсъжданото последния път. При хранене човек приема основно три или четири вида продукти. На първо място от хранителните продукти - това е белтъкът, с който се запознавате най-добре, като вземете кокоше яйце.
Белтъкът се произвежда както от растението, така и от животните или човешкия организъм.
Както на човешкия, така и на животинския организъм за производството на белтък са необходими не само силите, които този организъм притежава; на животинския и човешки организъм е нужен и белтъкът, който - при това съвсем самостоятелно - произвежда растението. Човешкият организъм използва също и животински белтък. По отношение на белтъчините самата съвременна наука попадна в неловко положение, защото само преди двадесет години учеха, че за ден на човек е необходимо да приема поне по 120 гр. белтък, за да бъде здрав. Храненето като цяло беше ориентирано така, че на човека се предписваше определена диета за получаване от организма на необходимото количество белтъчини.
към текста >>
Както
на
човешкия, така и
на
животинския
органи
зъм за производството
на
белтък са необходими не само силите, които този
органи
зъм притежава;
на
животинския и човешки
органи
зъм е нужен и белтъкът, който - при това съвсем самостоятелно - произвежда растението.
За да си създадете по-пълна картина, ми се иска днес към обсъждания въпрос за силното въздействие на отровите да добавя въпроса за това, което се открива в повече или по-малко здравото тяло при хранене. Често съм говорил за храненето; въпреки това отново ще го обсъдим, вземайки предвид обсъжданото последния път. При хранене човек приема основно три или четири вида продукти. На първо място от хранителните продукти - това е белтъкът, с който се запознавате най-добре, като вземете кокоше яйце. Белтъкът се произвежда както от растението, така и от животните или човешкия организъм.
Както на човешкия, така и на животинския организъм за производството на белтък са необходими не само силите, които този организъм притежава; на животинския и човешки организъм е нужен и белтъкът, който - при това съвсем самостоятелно - произвежда растението.
Човешкият организъм използва също и животински белтък. По отношение на белтъчините самата съвременна наука попадна в неловко положение, защото само преди двадесет години учеха, че за ден на човек е необходимо да приема поне по 120 гр. белтък, за да бъде здрав. Храненето като цяло беше ориентирано така, че на човека се предписваше определена диета за получаване от организма на необходимото количество белтъчини. И така, смяташе се, че са необходими 120 гр.
към текста >>
Човешкият
органи
зъм използва също и животински белтък.
Често съм говорил за храненето; въпреки това отново ще го обсъдим, вземайки предвид обсъжданото последния път. При хранене човек приема основно три или четири вида продукти. На първо място от хранителните продукти - това е белтъкът, с който се запознавате най-добре, като вземете кокоше яйце. Белтъкът се произвежда както от растението, така и от животните или човешкия организъм. Както на човешкия, така и на животинския организъм за производството на белтък са необходими не само силите, които този организъм притежава; на животинския и човешки организъм е нужен и белтъкът, който - при това съвсем самостоятелно - произвежда растението.
Човешкият организъм използва също и животински белтък.
По отношение на белтъчините самата съвременна наука попадна в неловко положение, защото само преди двадесет години учеха, че за ден на човек е необходимо да приема поне по 120 гр. белтък, за да бъде здрав. Храненето като цяло беше ориентирано така, че на човека се предписваше определена диета за получаване от организма на необходимото количество белтъчини. И така, смяташе се, че са необходими 120 гр. Днес науката отново се върна към проблема.
към текста >>
Храненето като цяло беше ориентирано така, че
на
човека се предписваше определена диета за получаване от
органи
зма
на
необходимото количество белтъчини.
Белтъкът се произвежда както от растението, така и от животните или човешкия организъм. Както на човешкия, така и на животинския организъм за производството на белтък са необходими не само силите, които този организъм притежава; на животинския и човешки организъм е нужен и белтъкът, който - при това съвсем самостоятелно - произвежда растението. Човешкият организъм използва също и животински белтък. По отношение на белтъчините самата съвременна наука попадна в неловко положение, защото само преди двадесет години учеха, че за ден на човек е необходимо да приема поне по 120 гр. белтък, за да бъде здрав.
Храненето като цяло беше ориентирано така, че на човека се предписваше определена диета за получаване от организма на необходимото количество белтъчини.
И така, смяташе се, че са необходими 120 гр. Днес науката отново се върна към проблема. В настояще време й е известно, че ако човек употребява в храната толкова много белтък, това способства не здравето, а болестта, защото значителна част от белтъчините в храносмилателната система на човека загнива. Вследствие на ежедневната употреба на 120 грама белтъчини от човешкия организъм в червата постоянно се образува нещо подобно на гниещо кокоше яйце, което подлага на силна интоксикация съдържанието на стомаха и страшно го замърсява; токсините преминават после в организма, преминават в тялото. При това, покрай образуването в организма на вещества, способстващи в по-късна възраст развитието на така наречената атеросклероза - калцирането на артериите - атеросклерозата се появява главно от прекомерната употреба на белтъчини, - освен това човек става извънредно лесно податлив на всевъзможни инфекции.
към текста >>
Вследствие
на
ежедневната употреба
на
120 грама белтъчини от човешкия
органи
зъм в червата постоянно се образува нещо подобно
на
гниещо кокоше яйце, което подлага
на
силна интоксикация съдържанието
на
стомаха и страшно го замърсява; токсините преминават после в
органи
зма, преминават в
тялото
.
белтък, за да бъде здрав. Храненето като цяло беше ориентирано така, че на човека се предписваше определена диета за получаване от организма на необходимото количество белтъчини. И така, смяташе се, че са необходими 120 гр. Днес науката отново се върна към проблема. В настояще време й е известно, че ако човек употребява в храната толкова много белтък, това способства не здравето, а болестта, защото значителна част от белтъчините в храносмилателната система на човека загнива.
Вследствие на ежедневната употреба на 120 грама белтъчини от човешкия организъм в червата постоянно се образува нещо подобно на гниещо кокоше яйце, което подлага на силна интоксикация съдържанието на стомаха и страшно го замърсява; токсините преминават после в организма, преминават в тялото.
При това, покрай образуването в организма на вещества, способстващи в по-късна възраст развитието на така наречената атеросклероза - калцирането на артериите - атеросклерозата се появява главно от прекомерната употреба на белтъчини, - освен това човек става извънредно лесно податлив на всевъзможни инфекции. Човек толкова по-малко е подложен на опасност от инфекциозни заболявания - разбира се, необходимото количество той все пак трябва да понесе, - колкото в по-малка степен употребяваните от него белтъчини са в повече. Който употребява твърде много белтъчини, доста повече е подложен на такива инфекциозни заболявания, като дифтерит, едра шарка и чума, от този, който употребява не толкова много белтъчини. Показателно е, че днес съвременната наука учи, че са необходими не 120 гр. белтъчини, а само от 20 до 50 гр.
към текста >>
При това, покрай образуването в
органи
зма
на
вещества, способстващи в по-късна възраст развитието
на
така наречената атеросклероза - калцирането
на
артериите - атеросклерозата се появява главно от прекомерната употреба
на
белтъчини, - освен това човек става извънредно лесно податлив
на
всевъзможни инфекции.
Храненето като цяло беше ориентирано така, че на човека се предписваше определена диета за получаване от организма на необходимото количество белтъчини. И така, смяташе се, че са необходими 120 гр. Днес науката отново се върна към проблема. В настояще време й е известно, че ако човек употребява в храната толкова много белтък, това способства не здравето, а болестта, защото значителна част от белтъчините в храносмилателната система на човека загнива. Вследствие на ежедневната употреба на 120 грама белтъчини от човешкия организъм в червата постоянно се образува нещо подобно на гниещо кокоше яйце, което подлага на силна интоксикация съдържанието на стомаха и страшно го замърсява; токсините преминават после в организма, преминават в тялото.
При това, покрай образуването в организма на вещества, способстващи в по-късна възраст развитието на така наречената атеросклероза - калцирането на артериите - атеросклерозата се появява главно от прекомерната употреба на белтъчини, - освен това човек става извънредно лесно податлив на всевъзможни инфекции.
Човек толкова по-малко е подложен на опасност от инфекциозни заболявания - разбира се, необходимото количество той все пак трябва да понесе, - колкото в по-малка степен употребяваните от него белтъчини са в повече. Който употребява твърде много белтъчини, доста повече е подложен на такива инфекциозни заболявания, като дифтерит, едра шарка и чума, от този, който употребява не толкова много белтъчини. Показателно е, че днес съвременната наука учи, че са необходими не 120 гр. белтъчини, а само от 20 до 50 гр. Както се казва, това е необходимата за човека ежедневна порция.
към текста >>
Последните представляват този вид хранителни продукти, които безусловно трябва да се преработят в червата, в долната част
на
тялото
, в корема, при това самата тази долна част
на
тялото
трябва да притежава силата за преработката
на
белтъчините.
Ако приемате повече, ще се разболеете. И така, виждате как всъщност стои работата с научните истини. Сведения за това, какво е истинно и какво лъжливо, човек получава в зависимост от това, кое издание на енциклопедичния речник му е попаднало в ръцете. Всичко това показва, че за проблемите, в които е задействано духовното начало, ясни представи по този път не могат да се намерят. За тези, които истински се занимават с дадения проблем, това, разбира се, дава повод да изследват духовното начало, за да разберат процеса, протичащ в човека при приемането на белтъчини.
Последните представляват този вид хранителни продукти, които безусловно трябва да се преработят в червата, в долната част на тялото, в корема, при това самата тази долна част на тялото трябва да притежава силата за преработката на белтъчините.
Знаете, че белтъкът, особено ако става дума за пресен яйчен белтък, е наполовина течен. Всеки белтък е наполовина течен. Към всичко, намиращо се в полутечно състояние, има достъп човешкото етерно тяло. Човешкото етерно тяло не може да има работа с това, което е твърдо, а само с това, което е течно. Следователно човек трябва да приведе в течна форма всички тези продукти, които приема.
към текста >>
Твърдото, което се създава от самото физическо тяло
на
човека, не прониква в човешкия
органи
зъм от страна
на
външния свят.
Човешкото етерно тяло не може да има работа с това, което е твърдо, а само с това, което е течно. Следователно човек трябва да приведе в течна форма всички тези продукти, които приема. Ще кажете: ако човек яде сол, захар или нещо подобно, те са твърди. Но пък веднага се разтварят! Именно за това имаме слюнка, отделяна от жлезите в устната кухина.
Твърдото, което се създава от самото физическо тяло на човека, не прониква в човешкия организъм от страна на външния свят.
Затова оттук можете да заключите: вътре във вас има нещо твърдо, вие знаете за това; костите са твърди. Но работата стои по следния начин: твърдите кости в човешкия организъм се образуват от течния елемент, от течностите. Нищо твърдо отвън не трябва да влиза в (състава) на човешкото тяло. Човешкото тяло трябва да образува всичко твърдо само от течностите. Затова можете да кажете: в нас има твърдо и то е образувано от нашето физическо тяло.
към текста >>
Но работата стои по следния начин: твърдите кости в човешкия
органи
зъм се образуват от течния елемент, от течностите.
Ще кажете: ако човек яде сол, захар или нещо подобно, те са твърди. Но пък веднага се разтварят! Именно за това имаме слюнка, отделяна от жлезите в устната кухина. Твърдото, което се създава от самото физическо тяло на човека, не прониква в човешкия организъм от страна на външния свят. Затова оттук можете да заключите: вътре във вас има нещо твърдо, вие знаете за това; костите са твърди.
Но работата стои по следния начин: твърдите кости в човешкия организъм се образуват от течния елемент, от течностите.
Нищо твърдо отвън не трябва да влиза в (състава) на човешкото тяло. Човешкото тяло трябва да образува всичко твърдо само от течностите. Затова можете да кажете: в нас има твърдо и то е образувано от нашето физическо тяло. Но самото физическо тяло изцяло и напълно е образувано от течност и в тази течност присъства етерното тяло - фино тяло, което не може да се види, но което въпреки това пронизва целия човек. И белтъкът би трябвало да бъде напълно преработен от етерното тяло именно в долната част на тялото, в корема.
към текста >>
И белтъкът би трябвало да бъде напълно преработен от етерното тяло именно в долната част
на
тялото
, в корема.
Но работата стои по следния начин: твърдите кости в човешкия организъм се образуват от течния елемент, от течностите. Нищо твърдо отвън не трябва да влиза в (състава) на човешкото тяло. Човешкото тяло трябва да образува всичко твърдо само от течностите. Затова можете да кажете: в нас има твърдо и то е образувано от нашето физическо тяло. Но самото физическо тяло изцяло и напълно е образувано от течност и в тази течност присъства етерното тяло - фино тяло, което не може да се види, но което въпреки това пронизва целия човек.
И белтъкът би трябвало да бъде напълно преработен от етерното тяло именно в долната част на тялото, в корема.
Разбира се, вътре в човека - както вече съм ви казвал - са задействани други духовни членове на човешкото същество; но белтъкът се преработва именно от етерното тяло. И така, течността в човека се намира на разпореждане на етерното тяло. Знаейки, че белтъкът в човека трябва да се преработва в корема, можете да видите и това, че белтъкът всъщност не може да произвежда най-мощната работа в човека, защото той не се нуждае от преработката, извършвана горе в областта на гърдите, и - което е най-главното - не се нуждае от преработка горе в областта на главата на човека. Оттук можете също да видите и това, че белтъкът не може да играе ролята на най-същественото хранително средство, това, което трябва да се разглежда на първо място. Може да се каже така: човек би могъл да яде много малко белтък, защото това, което той изяжда, веднага попада в корема, в долната част на тялото; в дадения случай не се налага много да се работи.
към текста >>
Може да се каже така: човек би могъл да яде много малко белтък, защото това, което той изяжда, веднага попада в корема, в долната част
на
тялото
; в дадения случай не се налага много да се работи.
И белтъкът би трябвало да бъде напълно преработен от етерното тяло именно в долната част на тялото, в корема. Разбира се, вътре в човека - както вече съм ви казвал - са задействани други духовни членове на човешкото същество; но белтъкът се преработва именно от етерното тяло. И така, течността в човека се намира на разпореждане на етерното тяло. Знаейки, че белтъкът в човека трябва да се преработва в корема, можете да видите и това, че белтъкът всъщност не може да произвежда най-мощната работа в човека, защото той не се нуждае от преработката, извършвана горе в областта на гърдите, и - което е най-главното - не се нуждае от преработка горе в областта на главата на човека. Оттук можете също да видите и това, че белтъкът не може да играе ролята на най-същественото хранително средство, това, което трябва да се разглежда на първо място.
Може да се каже така: човек би могъл да яде много малко белтък, защото това, което той изяжда, веднага попада в корема, в долната част на тялото; в дадения случай не се налага много да се работи.
Белтъкът ще бъде преработен в долната част на тялото, в корема. Даже в случай, че храната на човека съдържа изключително малко белтъчини, всичкият белтък ще бъде веднага преработен. И така, вие виждате, че човек напълно би могъл да мине с много малко количество белтъчини. В днешно време това е вече известно на науката, но преди с белтъчини направо се преяждаше, особено децата. Днес наблюдаваме тези деца, които в седемдесетте и осемдесетте години (на XIX век) преяждаха с белтъчини; днес те страдат от атеросклероза, калциране на артериите или вече са умрели от атеросклероза.
към текста >>
Белтъкът ще бъде преработен в долната част
на
тялото
, в корема.
Разбира се, вътре в човека - както вече съм ви казвал - са задействани други духовни членове на човешкото същество; но белтъкът се преработва именно от етерното тяло. И така, течността в човека се намира на разпореждане на етерното тяло. Знаейки, че белтъкът в човека трябва да се преработва в корема, можете да видите и това, че белтъкът всъщност не може да произвежда най-мощната работа в човека, защото той не се нуждае от преработката, извършвана горе в областта на гърдите, и - което е най-главното - не се нуждае от преработка горе в областта на главата на човека. Оттук можете също да видите и това, че белтъкът не може да играе ролята на най-същественото хранително средство, това, което трябва да се разглежда на първо място. Може да се каже така: човек би могъл да яде много малко белтък, защото това, което той изяжда, веднага попада в корема, в долната част на тялото; в дадения случай не се налага много да се работи.
Белтъкът ще бъде преработен в долната част на тялото, в корема.
Даже в случай, че храната на човека съдържа изключително малко белтъчини, всичкият белтък ще бъде веднага преработен. И така, вие виждате, че човек напълно би могъл да мине с много малко количество белтъчини. В днешно време това е вече известно на науката, но преди с белтъчини направо се преяждаше, особено децата. Днес наблюдаваме тези деца, които в седемдесетте и осемдесетте години (на XIX век) преяждаха с белтъчини; днес те страдат от атеросклероза, калциране на артериите или вече са умрели от атеросклероза. Вредата, нанесена чрез някои действия, се открива по-късно, а не веднага; не, тя може да бъде открита значително по-късно.
към текста >>
От само себе си се разбира, че свързаните мазнини също попадат през червата и особено силно действат след това върху средната част
на
тялото
на
човека, върху областта
на
гърдите.
И така, вие виждате, че човек напълно би могъл да мине с много малко количество белтъчини. В днешно време това е вече известно на науката, но преди с белтъчини направо се преяждаше, особено децата. Днес наблюдаваме тези деца, които в седемдесетте и осемдесетте години (на XIX век) преяждаха с белтъчини; днес те страдат от атеросклероза, калциране на артериите или вече са умрели от атеросклероза. Вредата, нанесена чрез някои действия, се открива по-късно, а не веднага; не, тя може да бъде открита значително по-късно. Вторият вид хранителни продукти са мазнините.
От само себе си се разбира, че свързаните мазнини също попадат през червата и особено силно действат след това върху средната част на тялото на човека, върху областта на гърдите.
Следователно за обезпечаване на средната част на тялото, на областта на гърдите, за нормалното обезпечаване на сърцето, на гърдите и т. н. човек безусловно трябва да приема мазнини. Оттук следва, че човек в гръдната си област на първо място се нуждае от мазнини, защото в тази област става дишането. Какво означава дишането? Дишането представлява процес на съединяване на въглерода, намиращ се в човека, с кислород.
към текста >>
Следователно за обезпечаване
на
средната част
на
тялото
,
на
областта
на
гърдите, за нормалното обезпечаване
на
сърцето,
на
гърдите и т. н.
В днешно време това е вече известно на науката, но преди с белтъчини направо се преяждаше, особено децата. Днес наблюдаваме тези деца, които в седемдесетте и осемдесетте години (на XIX век) преяждаха с белтъчини; днес те страдат от атеросклероза, калциране на артериите или вече са умрели от атеросклероза. Вредата, нанесена чрез някои действия, се открива по-късно, а не веднага; не, тя може да бъде открита значително по-късно. Вторият вид хранителни продукти са мазнините. От само себе си се разбира, че свързаните мазнини също попадат през червата и особено силно действат след това върху средната част на тялото на човека, върху областта на гърдите.
Следователно за обезпечаване на средната част на тялото, на областта на гърдите, за нормалното обезпечаване на сърцето, на гърдите и т. н.
човек безусловно трябва да приема мазнини. Оттук следва, че човек в гръдната си област на първо място се нуждае от мазнини, защото в тази област става дишането. Какво означава дишането? Дишането представлява процес на съединяване на въглерода, намиращ се в човека, с кислород. Въглеродът се съединява с кислорода, а на човека му е необходима топлина.
към текста >>
Може да се каже: ако белтъчините не се преработват в
органи
зма, тоест не се преработват в корема, те имат склонност към загниване.
Какво означава дишането? Дишането представлява процес на съединяване на въглерода, намиращ се в човека, с кислород. Въглеродът се съединява с кислорода, а на човека му е необходима топлина. Когато мазнините се съединяват с кислорода, се образува топлина. И така, мазнините особено силно съдействат за това, от което се нуждае човек за своята гръдна област.
Може да се каже: ако белтъчините не се преработват в организма, тоест не се преработват в корема, те имат склонност към загниване.
Действително, ако в нас се намират белтъчини, неподложени на нормална преработка, в червата ни присъства нещо подобно на развалени кокоши яйца. Вие познавате мириса на развалени яйца, нали, господа? Работата е там, че човек вътрешно отделя в своето тяло тази миризма на развалени яйца, ако приема твърде много белтъчини. Той изцяло се прониква от тази миризма. Ако кокошите яйца стоят дълго, те се вмирисват, развалят се и издават миризма на развалени яйца.
към текста >>
Оставащата непреработена в
тялото
част от белтъка също, разбира се, започва лошо да мирише, да вони; но другата им част, подложена
на
преработка, не мирише лошо и бидейки очистена, преминава в
тялото
.
Действително, ако в нас се намират белтъчини, неподложени на нормална преработка, в червата ни присъства нещо подобно на развалени кокоши яйца. Вие познавате мириса на развалени яйца, нали, господа? Работата е там, че човек вътрешно отделя в своето тяло тази миризма на развалени яйца, ако приема твърде много белтъчини. Той изцяло се прониква от тази миризма. Ако кокошите яйца стоят дълго, те се вмирисват, развалят се и издават миризма на развалени яйца.
Оставащата непреработена в тялото част от белтъка също, разбира се, започва лошо да мирише, да вони; но другата им част, подложена на преработка, не мирише лошо и бидейки очистена, преминава в тялото.
В това се състои работата на етерното тяло. Етерното тяло присъства заради това, да преодолява и отстранява възникващата гнилостна миризма. В човешкия организъм етерното тяло изпълнява ролята на борец, побеждаващ загниването. Загниването, гниенето се преодолява в човека посредством етерното тяло. Когато след смъртта човек се лишава от своето етерно тяло, той започва да гние.
към текста >>
В човешкия
органи
зъм етерното тяло изпълнява ролята
на
борец, побеждаващ загниването.
Той изцяло се прониква от тази миризма. Ако кокошите яйца стоят дълго, те се вмирисват, развалят се и издават миризма на развалени яйца. Оставащата непреработена в тялото част от белтъка също, разбира се, започва лошо да мирише, да вони; но другата им част, подложена на преработка, не мирише лошо и бидейки очистена, преминава в тялото. В това се състои работата на етерното тяло. Етерното тяло присъства заради това, да преодолява и отстранява възникващата гнилостна миризма.
В човешкия организъм етерното тяло изпълнява ролята на борец, побеждаващ загниването.
Загниването, гниенето се преодолява в човека посредством етерното тяло. Когато след смъртта човек се лишава от своето етерно тяло, той започва да гние. В дадения случай вие, така да се каже, можете чрез допир да усетите: човек не гние, докато е жив; но веднага след като умре, започва да гние. Поради какво става това? Поради това, че ако човек е мъртъв, етерното му тяло е излязло навън!
към текста >>
Вътре и вън от човешкия
органи
зъм има етер, който постоянно се бори против гниенето
на
белтъчините.
Следователно етерното тяло представлява тази част от човека, която препятства гниенето. И така, в нас постоянно тече борба с гниенето и това, което се бори с гниенето, е етерното тяло. Предполагам, господа, че ако човек премисли всичко това както трябва, той с цялата очевидност, разглеждайки само външните явления, ще открие, че етерното тяло трябва да присъства, че етерното тяло въобще трябва да присъства навсякъде. Само си представете, че белтъчините, произвеждани на Земята, биха почнали да загниват. От Земята би се надигнала воня чак до небето, ако тук нямаше етер, отново и отново потискащ тази смрад.
Вътре и вън от човешкия организъм има етер, който постоянно се бори против гниенето на белтъчините.
На това трябва да се обръща особено внимание. Ако преминем към мазнините, трябва да кажем: мазнините не гният, но те гранясват - всички можете да се запознаете с това, ако мазнините ви залежат, даже маслото става горчиво, гранясало. Отличителен белег на мазнините е гранясването им. Ако имате застояло масло, не можете веднага да определите: застояло ли е това масло или още го бива, ако, разбира се, от по-рано не сте обучен да го определяте на вид. Но ако вземете маслото на езика си, пробвате го на вкус, веднага ще разберете, че маслото е гранясало.
към текста >>
В други
части
на
човешкото тяло въздух се образува рядко.
С всичко това, което се проявява в съзнанието като усещане, на физическо ниво има работа средната част на човека, областта на гърдите, а на духовно ниво - астралното тяло. Известно ви е, че действията, ставащи в гръдния кош, носят въздушен характер. Ние вдишваме въздух. Ние преработваме въздух. В гръдния кош въздухът е на мястото си.
В други части на човешкото тяло въздух се образува рядко.
Ако в червата се образуват прекалено много газове, възникват болезнени явления: подуване, метеоризъм, а това е нездраво. За производството на газове като такива, за газообмена е предназначена средната част на човешкото тяло. И този висок духовно-свръхсетивен член, който се намесва в този процес, активно действайки в газообразното, е човешкото астрално тяло. Това човешко астрално тяло по вътрешен начин се бори с гранясването на мазнините; както етерното тяло се бори със загниването на белтъчините, така и астралното тяло се бори с гранясването на мазнините. Човек постоянно би имал горчиви оригвания от собствените си мазнини, би почнал да се усеща вътрешно на вкус гранясал, ако астралното тяло не се бореше постоянно с процеса на гранясване.
към текста >>
Така че, употребявайки за храна картофи, вие, по същество, се храните със захар, защото картофената маса, нишестената маса се превръща в човешкия
органи
зъм в захар.
Въглехидратите се съдържат например в картофите, в боба и, разбира се, във всички зърнени култури. Тук се съдържат въглехидрати. В много от тези култури се съдържа захар; тя или непосредствено се съдържа в употребяваните от нас продукти, или се произвежда от въглехидратите, които се съдържат в употребяваните от нас продукти, например картофите. В картофите се съдържа главно нишесте. Тази нишестена маса се превръща вътре в нас отначало в декстрин, а после в захар.
Така че, употребявайки за храна картофи, вие, по същество, се храните със захар, защото картофената маса, нишестената маса се превръща в човешкия организъм в захар.
Особено много от тази захар се съдържа в гроздето, нали така, а с това и в самия алкохол. Цялото въздействие на алкохола върху човека е основано, покрай свойственото за алкохола, на съдържащата се в него захар. И пак от алкохола в човешкия организъм се произвежда захар. И така, първи вид хранителни продукти са белтъчините, втори - мазнините, а трети - нишестето и захарта. Видяхме, че известно количество белтъчини се преработват - препятствайки загниването им - от етерното тяло.
към текста >>
И пак от алкохола в човешкия
органи
зъм се произвежда захар.
В картофите се съдържа главно нишесте. Тази нишестена маса се превръща вътре в нас отначало в декстрин, а после в захар. Така че, употребявайки за храна картофи, вие, по същество, се храните със захар, защото картофената маса, нишестената маса се превръща в човешкия организъм в захар. Особено много от тази захар се съдържа в гроздето, нали така, а с това и в самия алкохол. Цялото въздействие на алкохола върху човека е основано, покрай свойственото за алкохола, на съдържащата се в него захар.
И пак от алкохола в човешкия организъм се произвежда захар.
И така, първи вид хранителни продукти са белтъчините, втори - мазнините, а трети - нишестето и захарта. Видяхме, че известно количество белтъчини се преработват - препятствайки загниването им - от етерното тяло. Мазнините се преработват - което препятства гранясването им - от астралното тяло. А сега нишестето и захарта! Ако разглеждаме етерното тяло, може да се каже: то проявява активност главно в корема.
към текста >>
Нишестето и захарта в човешкия
органи
зъм се стремят главно към ферментация, искат да ферментират.
Ферментиралият продукт се използва след това като вино. Вследствие от това, че виното именно благодарение на ферментацията става вино, то преодолява този процес на ферментация. (Ако процесът на ферментация не бъде преодолян и се прекъсне, виното ще се превърне в оцет - бел. пр.) Но ако виното попадне в стомаха, от него се образуват вещества, влизащи в състава на хранителните продукти. И така, съществуват вещества, които имат тенденция към ферментация; това са нишестето и захарта.
Нишестето и захарта в човешкия организъм се стремят главно към ферментация, искат да ферментират.
Ако пиете алкохол, тогава този алкохол прогонва от главата силите, които препятстват в човека ферментацията на нишестето и захарта, появяваща се от нишестето. Да разгледаме цялата тази история по-подробно. Да допуснем, че на 22 януари сте се нахранили с картофи, с боб и към това сте пийнали и алкохол. Е, добре. Ако не сте пили алкохол, главата ви ще остане трезва.
към текста >>
Това в подробности може конкретно да се проследи в човешкия
органи
зъм.
Това е, което се проявява, за да преодолее почналите да ферментират нишесте и захар, това е, което противостои на размирното действие на алкохола. Може да се каже така: в човешката глава се намира нещо, непрекъснато полагащо усилия да преодолее ферментацията на намиращите се в главата нишесте и захар. Както в корема на човека «седи» етерното тяло, както в средната част на човека «седи» астралното тяло, така в човешката глава «седи», помещава се «азът», «азът» като такъв; последното няма да го отрече нито един човек. Работата е там, че този «аз» като такъв има отношение с топлинния елемент точно както физическото тяло има отношение към твърдото, етерното тяло - с течното, а астралното тяло - с газообразно-то. Всичко, което зависи от собствения «аз», привежда в движение топлинното начало.
Това в подробности може конкретно да се проследи в човешкия организъм.
«Азът» като такъв е свързан също с кръвта и затова кръвта произвежда топлина. Обаче «азът» като такъв, това, което човек преживява в съзнанието си, е свързано също и с отделяното от жлезите с вътрешна секреция. Затова хормоналните секрети, секретите на жлезите са свързани с топлината. «Азът» като такъв е и това, което препятства ферментацията, действайки от свръхсетивното посредством силите на главата. Може да се каже така: етерното тяло се бори с гниенето на белтъците, астралното тяло се бори с гранясването на мазнините, «азът» се бори с ферментацията на захарта и нишестето.
към текста >>
На
човек трябва да му е ясно, че ако той яде твърде много картофи, средната част
на
главния му мозък отслабва, изтощава се, даже сетивните
органи
могат да пострадат в резултат
на
прекомерна употреба
на
картофи.
Сам по себе си картофът не би могъл да живее, доколкото нишестената маса би почнала да му нанася страшна вреда; затова в същото време той извлича от (обкръжаващия) свят отрова, като с това ликвидира вредните въздействия в самия себе си. Ето защо аз го наричам ловък и хитър. Картофът сам притежава отрова, благодарение на която той отстранява нанасяната му вреда. Но за човека отровата на картофа е особено вредна; човек не получава отрова с картофа, а той му предоставя само това, с което сам е принуден да се бори посредством отровата. Наистина може да се каже: картофът е хитро, ловко същество!
На човек трябва да му е ясно, че ако той яде твърде много картофи, средната част на главния му мозък отслабва, изтощава се, даже сетивните органи могат да пострадат в резултат на прекомерна употреба на картофи.
Ако човек като дете или съвсем млад юноша яде прекалено много картофи, средната част на главния му мозък става извънредно слаба. А средната част на главния мозък е изходен пункт, източник на най-важните сетивни органи. В средния мозък се намира областта на четирихълмието, там се намира зрителният, очният нерв и други подобни; даже зрението може да отслабне поради прекомерна употреба на картофи, защото именно в средния мозък е разположен зрителният център. Някои възникващи в старостта очни болести произлизат поради това, че в детството си човек е ял твърде много картофи. При човека се появява слабост на зрението, слабост на очите.
към текста >>
А средната част
на
главния мозък е изходен пункт, източник
на
най-важните сетивни
органи
.
Картофът сам притежава отрова, благодарение на която той отстранява нанасяната му вреда. Но за човека отровата на картофа е особено вредна; човек не получава отрова с картофа, а той му предоставя само това, с което сам е принуден да се бори посредством отровата. Наистина може да се каже: картофът е хитро, ловко същество! На човек трябва да му е ясно, че ако той яде твърде много картофи, средната част на главния му мозък отслабва, изтощава се, даже сетивните органи могат да пострадат в резултат на прекомерна употреба на картофи. Ако човек като дете или съвсем млад юноша яде прекалено много картофи, средната част на главния му мозък става извънредно слаба.
А средната част на главния мозък е изходен пункт, източник на най-важните сетивни органи.
В средния мозък се намира областта на четирихълмието, там се намира зрителният, очният нерв и други подобни; даже зрението може да отслабне поради прекомерна употреба на картофи, защото именно в средния мозък е разположен зрителният център. Някои възникващи в старостта очни болести произлизат поради това, че в детството си човек е ял твърде много картофи. При човека се появява слабост на зрението, слабост на очите. Действително нещата са така, че по-рано хората в Европа значително по-рядко са страдали от възрастово отслабване на зрението, отколкото сега. Причината за това е пак там, че освен всичко останало, въздействащо върху очите - такива въздействия като електрическата светлина и други подобни не са така силни, тъй като действат не отвътре, - именно прекомерната употреба на картофи е много вредна за очите, за очния нерв, тя влияе даже на възможностите на вкусовия орган - даже на вкусовия орган!
към текста >>
Той не се издига нагоре към главата, защото главата трябва да остава свободна от алкохол, иначе тя веднага ще стане неспособна да бъде в качеството си
на
носител
на
«аза» и по правилен начин да се справя с ферментацията в
тялото
.
И така, инстинктът е свързан в по-голяма степен със средния мозък и се губи поради прекомерна употреба на картофи. Това особено силно се проявява в ново време. От всичко казано дотук вие виждате: за да бъде достатъчно силен, човек трябва да има способност, първо, да преодолява загниването на белтъчините, второ - да преодолява гранясването на мазнините, и трето, да преодолява ферментацията на захарите и нишестето. Последния път вече ви казах, че човек не може да бъде напълно алкохолно абстинентен, тъй като ако той съвсем не пие алкохол, този алкохол се образува в него самия. Обаче този алкохол остава в корема.
Той не се издига нагоре към главата, защото главата трябва да остава свободна от алкохол, иначе тя веднага ще стане неспособна да бъде в качеството си на носител на «аза» и по правилен начин да се справя с ферментацията в тялото.
Виждате ли, сега вие можете да формулирате идея за това, по какъв начин човек се съотнася с обкръжаващата го природа. Ако например хвърлите поглед към навсякъде гниещите белтъчини - защото на гниене са подложени и животните, и растенията, - ще трябва да кажете: навсякъде има етер, който уравновесява това гниене. Ако погледнете мазнините, които ги има и в растенията, които са навсякъде, ще трябва да си кажете: тези мазнини малко по малко биха направили всичко живо неспособно за живот, както животните, така и човека, ако астралното тяло не се проявяваше като борец против гранясването на мазнините. Човек всъщност се бори с това, което се намира отвън, в природата. Когато човек умира, неговите етерно, астрално тяло и «аз» излизат навън.
към текста >>
Това е особено видно за този, който притежава сетивни
органи
, за да прави такива наблюдения.
Виждате, че в първия случай миризмата на развалени яйца е вътре, а в другия - навън. В първия случай, когато миризмата е вътре, носът не я усеща, а във втория случай, когато миризмата е отвън, носът я усеща. Главата и коремът представляват полярни противоположности. Ако това, което като мирис на развалени яйца, произведен от корема, идва от страна на главата благодарение на обонянието, то способства за преодоляването на миризмата. Във водните курорти, там, където мирише на развалени яйца, се преодолява вътрешната миризма на развалени яйца.
Това е особено видно за този, който притежава сетивни органи, за да прави такива наблюдения.
Когато бях юноша, случайно посетих такъв воден курорт. Трябваше през ден да ходя в курорта с мариенбадските извори. Там силно миришеше на развалени яйца. Без значение, че външно беше неприятно поради ужасната миризма, в корема ми внезапно възникна много приятно чувство. Ако човек не е болен, ако в корема му няма мирис на развалени яйца, в него възниква чувство на височайша радост от живота.
към текста >>
Той например дава сила
на
тялото
, укрепваща отслабналите мускули, сила, правеща ги по-твърди.
Без значение, че външно беше неприятно поради ужасната миризма, в корема ми внезапно възникна много приятно чувство. Ако човек не е болен, ако в корема му няма мирис на развалени яйца, в него възниква чувство на височайша радост от живота. Този, когото мирисът на развалени яйца не го отблъсква, може да преживее това. Разбира се, който си запушва носа, няма този противополюс, той не преживява това пролетно въздействие в корема, което може да изпита този, който се прониква от тази миризма на развалени яйца. Мирисът на развалени яйца, даже произведен изкуствено, е изключително добро лекарствено средство.
Той например дава сила на тялото, укрепваща отслабналите мускули, сила, правеща ги по-твърди.
Хората не харесват такива курорти, но те въпреки това са изключително полезни в известно отношение. Защото, виждате ли, ако миризмата на развалени яйца идва към човека отвън, вътре, в неговия корем, настъпва пролет. През пролетта всичко покълва и расте и човек може отново да стане силен от това, че вътре, в корема му, настъпва състояние на пролет. Това става с хората, които са развалили корема си, като са се хранили неумерено през зимата. Виждате ли, човек, който не е развалил стомаха и червата си със зимна лакомия, вътрешно участва в настъпването на пролетта във външния свят.
към текста >>
Именно долната част
на
тялото
, коремът, извънредно силно реагира
на
настъпването
на
пролетта, участва в нея.
Хората не харесват такива курорти, но те въпреки това са изключително полезни в известно отношение. Защото, виждате ли, ако миризмата на развалени яйца идва към човека отвън, вътре, в неговия корем, настъпва пролет. През пролетта всичко покълва и расте и човек може отново да стане силен от това, че вътре, в корема му, настъпва състояние на пролет. Това става с хората, които са развалили корема си, като са се хранили неумерено през зимата. Виждате ли, човек, който не е развалил стомаха и червата си със зимна лакомия, вътрешно участва в настъпването на пролетта във външния свят.
Именно долната част на тялото, коремът, извънредно силно реагира на настъпването на пролетта, участва в нея.
Но ако човек иска по правилен начин да съпреживее пролетта, настъпваща във външната природа, той трябва по възможност да яде колкото се може по-малко от такива деликатеси, като пастет от гъши дроб и други подобни. Ако той е ял много пастет от гъши дроб, в корема му пролет не настъпва, коремът му в този случай остава в такова състояние, каквото е през зимата под земята - и така, състояние не над земята, а недълбоко под земята. Там е топло, там даже картофите ги съхраняват в зимници. Но в човека всичко това (съдържанието на червата) загнива поради натрупващата се в корема топлина; в този случай никаква пролет в човека не настъпва. И тогава му се налага да си създава изкуствена пролет с помощта на мириса на развалени яйца.
към текста >>
Белтъкът може да неутрализира отровата в човек, но същият белтък може да стане отровен, ако той загние в
органи
зма, ако от него в
органи
зма постъпи прекалено много.
В човека «азът» и етерното тяло трябва взаимно да се компенсират, да се уравновесяват помежду си. Оттук вие виждате, че ако човек изследва природата истински, ако с отворени сетива дойде в курорт, където мирише на развалени яйца, на сероводород, той се научава да изживява усещане за пролет в своя корем, вътрешния противоположен полюс на което е действието на загниващите белтъчини. Сега бих искал да обобщя за вас всичко това, което казах последния път. Знаете какво говорихме: ако човек е приел някаква отрова, той трябва да използва като противоотрова течен белтък. Сами по себе си лекарствени вещества се превръщат в отрови, ако се използват в голямо количество.
Белтъкът може да неутрализира отровата в човек, но същият белтък може да стане отровен, ако той загние в организма, ако от него в организма постъпи прекалено много.
Така че храненето и отравянето вървят ръка за ръка. Вие самите сте чували, как излишъкът от храна може да доведе до отравяне. Значителна част от заболяванията са предизвикани от неправилно хранене; това означава, че при хранене не се е обръщало никакво внимание на това, съответните вещества да постъпват само в количества, гарантиращи преработката им. Следващото занятие ще се наложи да го отложим, защото в събота няма да съм тук. Ще бъда в Берн.
към текста >>
18.
ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, 2 февруари 1924 г.
GA_352 Природата и човекът от гл.т. на Духовната наука
Въпросът е свързан с това, че някои хора правят заключение за състоянието
на
здравето
на
органи
зма като цяло по свойствата
на
ириса, тоест по свойствата
на
това оцветено пръстеновидно тяло в окото, което се разполага около черната точка, около така наречената зеница.
Господа, поставеният въпрос звучи по следния начин: Явява ли се ирисът огледало на душевното начало в здраво и болно състояние? Предполагам, че вторият въпрос може да бъде разгледан заедно с първия, тъй като имат общ характер. В резултат на какво при черните хора се появява албинизъм или левкопатия - нарушение на пигментацията? Ако искаме да отговорим на тези въпроси, ще трябва още малко да разгледаме човешките очи.
Въпросът е свързан с това, че някои хора правят заключение за състоянието на здравето на организма като цяло по свойствата на ириса, тоест по свойствата на това оцветено пръстеновидно тяло в окото, което се разполага около черната точка, около така наречената зеница.
Тази дъгообразна обвивка при различните хора притежава доста значителни различия. Както ви е известно, при различните хора дъгообразната обвивка може да бъде не само синя или черна, или кафява, или сива, или зелено-кафява, но освен това има тъй или иначе изрисувани линии, възникващи благодарение на фини кръвоносни съдове. Наистина както лицето на един човек се отличава от лицето на друг човек, така и финото устройство на ириса, тази дъгообразна обвивка при различните хора се оказва съвсем различна, при това тези различия са доста повече от тези, които се наблюдават при сравнение на физиономиите на различните хора. Ще ни се наложи още малко да се обърнем към устройството на очите, ако искаме да говорим на тази тема. Това на свой ред ще ни позволи да установим връзка с другия зададен въпрос.
към текста >>
Кръвоносната система
на
органи
зма влиза в окото под формата
на
фини, тънки кръвоносни съдове.
Така наречената очна ябълка е ограничена от роговица. Тук, отпред - там, където тя малко излиза навън, има изпъкналост, - тази роговица е прозрачна. Ако роговицата не беше прозрачна, светлината нямаше да прониква вътре в очите. Нарича се роговица, понеже се състои от роговидна тъкан. Тук, вътре, е разположена обвивка, състояща се от фини кръвоносни съдове.
Кръвоносната система на организма влиза в окото под формата на фини, тънки кръвоносни съдове.
И така, тук имаме плътна, отпред - прозрачна роговица, а тук е разположена така наречената съдова обвивка. Трета обвивка, намираща се тук, вътре, се образува от нерви; това е така наречената ретина. Тук, назад, продължението на ретината влиза в главния мозък, в него влиза и съдовата обвивка. Това, което е образувано тук, се нарича очен, зрителен нерв, тъй като е образуван от нервна тъкан и благодарение на него се реализира зрението. Знаете какво казват хората: човек усеща благодарение на нервите.
към текста >>
И така, имащият много силен «аз» напълно разтваря желязото и вследствие от това, в обвивката, разположена
на
най-отдалечения край
на
органи
зма, постъпва малко желязо, защото то изцяло се разтваря.
Казах ви: тук, в окото, влиза това, което се нарича «аз», тази най-благородна, свръх-сетивна част на човека. Тук влиза «азът». «Азът» при различните хора е различен, или е силен, или слаб. Да допуснем, че у човека «азът» е много силен, че човек притежава много силен «аз». Виждате ли, такъв човек е в състояние съвсем да разтвори желязото, което има в кръвта си и което той чрез съдовата обвивка доставя в окото.
И така, имащият много силен «аз» напълно разтваря желязото и вследствие от това, в обвивката, разположена на най-отдалечения край на организма, постъпва малко желязо, защото то изцяло се разтваря.
Тук постъпва малко желязо и вследствие от това тази обвивка става тънка. А поради тънкостта и човек получава сини очи. Представете си, че «азът» в човека е слаб; тогава той не така силно разтваря желязото и вследствие от това повече неразтворено желязо постъпва в тази обвивка. От това неразтворено желязо обвивката става по-дебела и човек получава тъмни, черни очи. И така, от «аза» зависи дали човек има черни или сини очи.
към текста >>
Но трябва още да се знае какво работи при това вътрешно, трябва да се знае цялата история с впръскването, тъй като червеният цвят (
на
зеницата) и бледният цвят
на
тялото
произлизат от сярата.
Прочетете някъде за албиносите; какво ще прочетете? Този от вас, който ми зададе въпроса, вероятно е прочел някъде: «Причината за албинизма е неизвестна! » Материализмът често се обръща към тази сакраментална фраза: «Причината не е известна! », доколкото той не се притеснява с проблеми, където трябва да се търси причината. Разбира се, лесно е да се каже: тази зеница е червена.
Но трябва още да се знае какво работи при това вътрешно, трябва да се знае цялата история с впръскването, тъй като червеният цвят (на зеницата) и бледният цвят на тялото произлизат от сярата.
Сега можете да разберете къде е истинската наука. Представете си, че сте дошли на някакво място на Земята, където се е извършвала някаква работа, където нещо е било направено; и ето, гледате към това, което е било направено и казвате: работата е извършена, но причината е неизвестна. Не се задълбочавате да се поинтересувате от това, какво е ставало тук преди и просто констатирате: причината е неизвестна. Не ви интересува, че например тридесет човека са работили тук ден след ден. Така постъпва и науката, когато казва: причината за червения цвят на зеницата и бледния цвят на кожата е неизвестна.
към текста >>
Но оттук можете да видите и следното: ирисът, дъгообразната обвивка действително представлява вярно огледално отражение
на
преработката
на
желязото и сярата в
органи
зма като цяло.
Представете си, че сте дошли на някакво място на Земята, където се е извършвала някаква работа, където нещо е било направено; и ето, гледате към това, което е било направено и казвате: работата е извършена, но причината е неизвестна. Не се задълбочавате да се поинтересувате от това, какво е ставало тук преди и просто констатирате: причината е неизвестна. Не ви интересува, че например тридесет човека са работили тук ден след ден. Така постъпва и науката, когато казва: причината за червения цвят на зеницата и бледния цвят на кожата е неизвестна. Но причина в дадения случай е «азът», работещ в материята, във веществото.
Но оттук можете да видите и следното: ирисът, дъгообразната обвивка действително представлява вярно огледално отражение на преработката на желязото и сярата в организма като цяло.
Вземете например албиноса, човек, лишен от кожна пигментация, защото това е своеобразно заболяване. В организма има прекалено много сяра, но той е привикнал към това и е организирал този процес. Но може да стане така, че в отслабен вид сярата да постъпва в очите. Виждате ли, освен тази жена-албинос, за която разказах, освен тази дама, която се излагаше на показ, аз съм виждал и други хора, лишени от кожна пигментация. Винаги е можело да се отбележи, че с тези албиноси става нещо особено.
към текста >>
В
органи
зма има прекалено много сяра, но той е привикнал към това и е
органи
зирал този процес.
Не ви интересува, че например тридесет човека са работили тук ден след ден. Така постъпва и науката, когато казва: причината за червения цвят на зеницата и бледния цвят на кожата е неизвестна. Но причина в дадения случай е «азът», работещ в материята, във веществото. Но оттук можете да видите и следното: ирисът, дъгообразната обвивка действително представлява вярно огледално отражение на преработката на желязото и сярата в организма като цяло. Вземете например албиноса, човек, лишен от кожна пигментация, защото това е своеобразно заболяване.
В организма има прекалено много сяра, но той е привикнал към това и е организирал този процес.
Но може да стане така, че в отслабен вид сярата да постъпва в очите. Виждате ли, освен тази жена-албинос, за която разказах, освен тази дама, която се излагаше на показ, аз съм виждал и други хора, лишени от кожна пигментация. Винаги е можело да се отбележи, че с тези албиноси става нещо особено. Може да се каже: такъв лишен от кожна пигментация човек, такъв албинос притежава своеобразен червеникав, бледно-червен цвят на ириса; зеницата му е с тъмно-червен цвят, а тялото му е бледно, бяло. Провеждайки по-нататъшно обследване на такъв човек, на свойствата на организма му, се открива, че при него рязко са отслабени връзките между сърцето и бъбреците.
към текста >>
Може да се каже: такъв лишен от кожна пигментация човек, такъв албинос притежава своеобразен червеникав, бледно-червен цвят
на
ириса; зеницата му е с тъмно-червен цвят, а
тялото
му е бледно, бяло.
Вземете например албиноса, човек, лишен от кожна пигментация, защото това е своеобразно заболяване. В организма има прекалено много сяра, но той е привикнал към това и е организирал този процес. Но може да стане така, че в отслабен вид сярата да постъпва в очите. Виждате ли, освен тази жена-албинос, за която разказах, освен тази дама, която се излагаше на показ, аз съм виждал и други хора, лишени от кожна пигментация. Винаги е можело да се отбележи, че с тези албиноси става нещо особено.
Може да се каже: такъв лишен от кожна пигментация човек, такъв албинос притежава своеобразен червеникав, бледно-червен цвят на ириса; зеницата му е с тъмно-червен цвят, а тялото му е бледно, бяло.
Провеждайки по-нататъшно обследване на такъв човек, на свойствата на организма му, се открива, че при него рязко са отслабени връзките между сърцето и бъбреците. При него са отслабени не само очите, но и са нарушени - в посока към отслабване - връзките между сърцето и бъбреците. Бъбреците при такъв човек много трудно се кръвоснабдяват и работят много трудно. Ако на такъв човек се отлагаше в бъбреците сярата, която той предвид свойствата на цялата си жизнена дейност носи в себе си, той би умрял още в детството си. Затова той насочва тази сяра към повърхността на тялото - кожата става бяла, а очите - червени, - така бъбречната дейност се облекчава, става по-фина.
към текста >>
Провеждайки по-нататъшно обследване
на
такъв човек,
на
свойствата
на
органи
зма му, се открива, че при него рязко са отслабени връзките между сърцето и бъбреците.
В организма има прекалено много сяра, но той е привикнал към това и е организирал този процес. Но може да стане така, че в отслабен вид сярата да постъпва в очите. Виждате ли, освен тази жена-албинос, за която разказах, освен тази дама, която се излагаше на показ, аз съм виждал и други хора, лишени от кожна пигментация. Винаги е можело да се отбележи, че с тези албиноси става нещо особено. Може да се каже: такъв лишен от кожна пигментация човек, такъв албинос притежава своеобразен червеникав, бледно-червен цвят на ириса; зеницата му е с тъмно-червен цвят, а тялото му е бледно, бяло.
Провеждайки по-нататъшно обследване на такъв човек, на свойствата на организма му, се открива, че при него рязко са отслабени връзките между сърцето и бъбреците.
При него са отслабени не само очите, но и са нарушени - в посока към отслабване - връзките между сърцето и бъбреците. Бъбреците при такъв човек много трудно се кръвоснабдяват и работят много трудно. Ако на такъв човек се отлагаше в бъбреците сярата, която той предвид свойствата на цялата си жизнена дейност носи в себе си, той би умрял още в детството си. Затова той насочва тази сяра към повърхността на тялото - кожата става бяла, а очите - червени, - така бъбречната дейност се облекчава, става по-фина. При албиноса дейността на бъбреците носи най-нежен и фин характер.
към текста >>
Затова той насочва тази сяра към повърхността
на
тялото
- кожата става бяла, а очите - червени, - така бъбречната дейност се облекчава, става по-фина.
Може да се каже: такъв лишен от кожна пигментация човек, такъв албинос притежава своеобразен червеникав, бледно-червен цвят на ириса; зеницата му е с тъмно-червен цвят, а тялото му е бледно, бяло. Провеждайки по-нататъшно обследване на такъв човек, на свойствата на организма му, се открива, че при него рязко са отслабени връзките между сърцето и бъбреците. При него са отслабени не само очите, но и са нарушени - в посока към отслабване - връзките между сърцето и бъбреците. Бъбреците при такъв човек много трудно се кръвоснабдяват и работят много трудно. Ако на такъв човек се отлагаше в бъбреците сярата, която той предвид свойствата на цялата си жизнена дейност носи в себе си, той би умрял още в детството си.
Затова той насочва тази сяра към повърхността на тялото - кожата става бяла, а очите - червени, - така бъбречната дейност се облекчава, става по-фина.
При албиноса дейността на бъбреците носи най-нежен и фин характер. Нещо подобно може да се прояви и при други хора. Но ако при човек, който не е албинос - защото повечето хора не са албиноси, - възникне нарушение на работата на бъбреците, нима това не трябва да се прояви на дъгообразната му обвивка? Взаимодействието на сярата и желязото също намира своето изражение тук. Следователно, според състоянието на дъгообразната обвивка на човека, може да се направи извод за едни или други нарушения в човешкия организъм.
към текста >>
Следователно, според състоянието
на
дъгообразната обвивка
на
човека, може да се направи извод за едни или други нарушения в човешкия
органи
зъм.
Затова той насочва тази сяра към повърхността на тялото - кожата става бяла, а очите - червени, - така бъбречната дейност се облекчава, става по-фина. При албиноса дейността на бъбреците носи най-нежен и фин характер. Нещо подобно може да се прояви и при други хора. Но ако при човек, който не е албинос - защото повечето хора не са албиноси, - възникне нарушение на работата на бъбреците, нима това не трябва да се прояви на дъгообразната му обвивка? Взаимодействието на сярата и желязото също намира своето изражение тук.
Следователно, според състоянието на дъгообразната обвивка на човека, може да се направи извод за едни или други нарушения в човешкия организъм.
Ето защо при щателно разглеждане на ириса, в случай на откриване по него на петна - което само по себе си е ненормално, - може да се види: в организма има нарушения. Обаче, господа, трябва да отчитате, че целият организъм, цялото тяло на човека представлява единство и това, което виждаме на ириса, ние, бидейки достатъчно компетентни, бихме могли също да видим даже в най-дребната отрязана частичка кожа - защото нарушението на нормите намира проявление и в кожата, - бихме могли да открием нарушения в организма даже по отрязан нокът от големия пръст на крака. В дадения случай се наблюдава много фина структура, по която може да се види нарушението на функциите на черния дроб, бъбреците или белите дробове, макар тези нарушения да се проявяват малко по-иначе. И така, като особено компетентни и ползвайки не ирисодиагностиката, а изследвайки отрязан нокът от палеца например - това би било по-трудно, защото последният не е толкова изразителен, - и в този случай би могло да се съди за степента на здраве или болест. При очите проявленията са много забележими, защото окото има много фино устройство и благодарение на това проявленията лесно се намират.
към текста >>
Ето защо при щателно разглеждане
на
ириса, в случай
на
откриване по него
на
петна - което само по себе си е ненормално, - може да се види: в
органи
зма има нарушения.
При албиноса дейността на бъбреците носи най-нежен и фин характер. Нещо подобно може да се прояви и при други хора. Но ако при човек, който не е албинос - защото повечето хора не са албиноси, - възникне нарушение на работата на бъбреците, нима това не трябва да се прояви на дъгообразната му обвивка? Взаимодействието на сярата и желязото също намира своето изражение тук. Следователно, според състоянието на дъгообразната обвивка на човека, може да се направи извод за едни или други нарушения в човешкия организъм.
Ето защо при щателно разглеждане на ириса, в случай на откриване по него на петна - което само по себе си е ненормално, - може да се види: в организма има нарушения.
Обаче, господа, трябва да отчитате, че целият организъм, цялото тяло на човека представлява единство и това, което виждаме на ириса, ние, бидейки достатъчно компетентни, бихме могли също да видим даже в най-дребната отрязана частичка кожа - защото нарушението на нормите намира проявление и в кожата, - бихме могли да открием нарушения в организма даже по отрязан нокът от големия пръст на крака. В дадения случай се наблюдава много фина структура, по която може да се види нарушението на функциите на черния дроб, бъбреците или белите дробове, макар тези нарушения да се проявяват малко по-иначе. И така, като особено компетентни и ползвайки не ирисодиагностиката, а изследвайки отрязан нокът от палеца например - това би било по-трудно, защото последният не е толкова изразителен, - и в този случай би могло да се съди за степента на здраве или болест. При очите проявленията са много забележими, защото окото има много фино устройство и благодарение на това проявленията лесно се намират. При очите симптомите се откриват максимално.
към текста >>
Обаче, господа, трябва да отчитате, че целият
органи
зъм, цялото тяло
на
човека представлява единство и това, което виждаме
на
ириса, ние, бидейки достатъчно компетентни, бихме могли също да видим даже в най-дребната отрязана
части
чка кожа - защото нарушението
на
нормите намира проявление и в кожата, - бихме могли да открием нарушения в
органи
зма даже по отрязан нокът от големия пръст
на
крака.
Нещо подобно може да се прояви и при други хора. Но ако при човек, който не е албинос - защото повечето хора не са албиноси, - възникне нарушение на работата на бъбреците, нима това не трябва да се прояви на дъгообразната му обвивка? Взаимодействието на сярата и желязото също намира своето изражение тук. Следователно, според състоянието на дъгообразната обвивка на човека, може да се направи извод за едни или други нарушения в човешкия организъм. Ето защо при щателно разглеждане на ириса, в случай на откриване по него на петна - което само по себе си е ненормално, - може да се види: в организма има нарушения.
Обаче, господа, трябва да отчитате, че целият организъм, цялото тяло на човека представлява единство и това, което виждаме на ириса, ние, бидейки достатъчно компетентни, бихме могли също да видим даже в най-дребната отрязана частичка кожа - защото нарушението на нормите намира проявление и в кожата, - бихме могли да открием нарушения в организма даже по отрязан нокът от големия пръст на крака.
В дадения случай се наблюдава много фина структура, по която може да се види нарушението на функциите на черния дроб, бъбреците или белите дробове, макар тези нарушения да се проявяват малко по-иначе. И така, като особено компетентни и ползвайки не ирисодиагностиката, а изследвайки отрязан нокът от палеца например - това би било по-трудно, защото последният не е толкова изразителен, - и в този случай би могло да се съди за степента на здраве или болест. При очите проявленията са много забележими, защото окото има много фино устройство и благодарение на това проявленията лесно се намират. При очите симптомите се откриват максимално. Но и в другите случаи не е трудно да се види, че съответстващите признаци се проявяват на повърхността на тялото.
към текста >>
Но и в другите случаи не е трудно да се види, че съответстващите признаци се проявяват
на
повърхността
на
тялото
.
Обаче, господа, трябва да отчитате, че целият организъм, цялото тяло на човека представлява единство и това, което виждаме на ириса, ние, бидейки достатъчно компетентни, бихме могли също да видим даже в най-дребната отрязана частичка кожа - защото нарушението на нормите намира проявление и в кожата, - бихме могли да открием нарушения в организма даже по отрязан нокът от големия пръст на крака. В дадения случай се наблюдава много фина структура, по която може да се види нарушението на функциите на черния дроб, бъбреците или белите дробове, макар тези нарушения да се проявяват малко по-иначе. И така, като особено компетентни и ползвайки не ирисодиагностиката, а изследвайки отрязан нокът от палеца например - това би било по-трудно, защото последният не е толкова изразителен, - и в този случай би могло да се съди за степента на здраве или болест. При очите проявленията са много забележими, защото окото има много фино устройство и благодарение на това проявленията лесно се намират. При очите симптомите се откриват максимално.
Но и в другите случаи не е трудно да се види, че съответстващите признаци се проявяват на повърхността на тялото.
На мен не ми се е случвало да видя човек, желаещ да опипа особено фина материя, тъкан, или нещо подобно, да ги слага на раменете си. Ако това би било оправдано, би било целесъобразно, ние също, желаейки да опипаме нещо фино, бихме заголвали своите плещи и с тяхна помощ бихме опипвали. Но това е безполезно. Ние опипваме, използвайки краищата на пръстите си. На краищата на пръстите нашето осезание е най-чувствително по отношение на предметите.
към текста >>
Но най-доброто ни осезание не е близо до главния мозък, а
на
места, най-отдалечени от него; ние осезаваме с това, което се намира
на
самия край - крайчетата
на
пръстите, защото «азът» е разположен най-много, тъй да се каже, «седи»
на
външната повърхност
на
тялото
.
Но това е безполезно. Ние опипваме, използвайки краищата на пръстите си. На краищата на пръстите нашето осезание е най-чувствително по отношение на предметите. Тук имате работа със същия този проблем. Ако чувството на осезание го създаваше нервната система, най-добре бихме осезавали с тези места, които се намират близо до главния мозък.
Но най-доброто ни осезание не е близо до главния мозък, а на места, най-отдалечени от него; ние осезаваме с това, което се намира на самия край - крайчетата на пръстите, защото «азът» е разположен най-много, тъй да се каже, «седи» на външната повърхност на тялото.
Това, което се намира вътре, в човека, като негов «аз», може да бъде най-добре познато на най-външната повърхност. Доколкото очите се намират - в голямата си част - на повърхността, доколкото те са фино устроени и отделени от главния мозък, ние можем най-добре тях да използваме за познание. Бихте могли да възразите: но очите се намират в черепа близо до главния мозък. Обаче достатъчно много кости способстват за тази отделеност, за тази изолираност, а в мястото, където костите отсъстват, там, където окото се съединява с главния мозък, то нищо не вижда. И така, в случая с краищата на палците за тяхната особена чувствителност роля играе чисто пространствената им отдалеченост; в случая с очите играе главна роля тяхната изолираност, тяхната защитеност от главния мозък.
към текста >>
По различен начин ни довеждат до съприкосновение с външния свят сетивните
органи
: обоняние, зрение и други подобни.
Отвън, а не от мозъка расте това око; окото враства в мозъка. Следователно то се формира отвън. По всичко вие можете да видите, че образуващото се тук, на повърхността - било то кожа или око, - е свързано с това, посредством което човек в най-голяма степен е свързан с външния свят. За човек, който се излежава в кревата, който не може да използва волята си за своето тяло, не може да се каже, че той здраво работи над своя «аз». Ако човек е подвижен, за него може да се каже, че «азът» му е силно изразен.
По различен начин ни довеждат до съприкосновение с външния свят сетивните органи: обоняние, зрение и други подобни.
Окото е най-финият сетивен орган от тези, посредством които ние имаме съприкосновение с външния свят. Може да се каже така: доколкото тук «азът» особено силно действа в тънките съдове - в ириса съдовете са изключително тънки, - по тях може да се види как целият «аз» работи по направление навътре, и следователно да се види здрав ли е човек или болен. Ето първоначалните истини и знания, които трябва да се знаят по въпроса. Но описаните от мен за вас факти се отнасят в същото време към най-важните, защото следва да сме много подробно осведомени какво означават незначителните анормалности на ириса, ако искаме на тази основа да съдим за здравето или болестта на човека. Бих искал да ви приведа само един пример.
към текста >>
Вследствие от прекомерното натоварване
на
някои
органи
в неговата младост, което е предизвикало отслабване
на
определена дейност в очите, там са могли да изпъкнат малки отлагания
на
желязо, съвсем миниатюрни железни отлагания, появили се поради пренапрежение в детството.
Виждате ли, за такъв пример може да служи появата върху дъгообразната обвивка на точки, разположени тук и там, поява на тъмни точки. Разбира се, тези тъмни точки свидетелства, че с човек е станало нещо, което го е нямало, когато тези тъмни точки на ириса ги е нямало. Но да допуснем, че човек, при когото тези тъмни точки са се появили, би бил много глупав. В този случай той има някакво заболяване, за което свидетелстват тези тъмни точки. Обаче с човек, у когото са се появили тези тъмни точки, би могло да се случи и това, че той в младостта си да се е пренапрягал при ученето, физическите му сили при ученето са се подлагали на непосилно натоварване.
Вследствие от прекомерното натоварване на някои органи в неговата младост, което е предизвикало отслабване на определена дейност в очите, там са могли да изпъкнат малки отлагания на желязо, съвсем миниатюрни железни отлагания, появили се поради пренапрежение в детството.
И така, те са могли да се появят като следствие от болест в по-късен период от живота, но са могли да се появят и поради пренапрежение в детството. Болшинството хора мислят: ако виждам черни точки на дъгообразната обвивка, в организма трябва да става нещо. Но работата е в това, че трябва да се знае не само за сегашния живот на пациента; именно в случай, когато се иска да се установи причината за болестта, трябва някак да се премине заедно с човека през целия му живот, трябва да му се даде възможност да си припомни какво е правил в детството си тук или там. И така, това, което наблюдаваме на ириса, може да се тълкува различно. Да направиш заключение за едно на основата на друго, се отнася към най-сложните области на знанието.
към текста >>
Болшинството хора мислят: ако виждам черни точки
на
дъгообразната обвивка, в
органи
зма трябва да става нещо.
Но да допуснем, че човек, при когото тези тъмни точки са се появили, би бил много глупав. В този случай той има някакво заболяване, за което свидетелстват тези тъмни точки. Обаче с човек, у когото са се появили тези тъмни точки, би могло да се случи и това, че той в младостта си да се е пренапрягал при ученето, физическите му сили при ученето са се подлагали на непосилно натоварване. Вследствие от прекомерното натоварване на някои органи в неговата младост, което е предизвикало отслабване на определена дейност в очите, там са могли да изпъкнат малки отлагания на желязо, съвсем миниатюрни железни отлагания, появили се поради пренапрежение в детството. И така, те са могли да се появят като следствие от болест в по-късен период от живота, но са могли да се появят и поради пренапрежение в детството.
Болшинството хора мислят: ако виждам черни точки на дъгообразната обвивка, в организма трябва да става нещо.
Но работата е в това, че трябва да се знае не само за сегашния живот на пациента; именно в случай, когато се иска да се установи причината за болестта, трябва някак да се премине заедно с човека през целия му живот, трябва да му се даде възможност да си припомни какво е правил в детството си тук или там. И така, това, което наблюдаваме на ириса, може да се тълкува различно. Да направиш заключение за едно на основата на друго, се отнася към най-сложните области на знанието. Ето защо предизвикват възмущение всевъзможните книжки, написани в настояще време: нещата, описвани там, като правило много кратко се наричат: ирисодиагностика. Там на петдесет страници се дава ръководство как трябва да се изследват ирисите.
към текста >>
Разбира се, секретите, екскрементите също са необходими, тъй като ако те оставаха в
органи
зма, той много скоро би загинал; екскрементите са нужни.
Разбира се, хората в настояще време са недоволни от науката и са прави, защото науката - както се видя в разказания от мен пример с очния нерв - игнорира това, какво всъщност е човекът, а на човешките нечистотии, на човешките секрети придава най-голямо значение; така стои работата например с очните отпадъци, които представляват очния нерв. Това хората, разбира се, не знаят, но те го чувстват и затова науката предизвиква в тях възмущение. Това възмущение може да се разбере. Но шмекериите на ирисолозите с нищо не са по-добри от това, което прави науката, а в по-голямата си част и много по-лоши. Науката е в неведение - доколкото тя днес поради материализма си не може да бъде друга, - смята екскременти-те, отпадъците за най-благородната съставна част на човека.
Разбира се, секретите, екскрементите също са необходими, тъй като ако те оставаха в организма, той много скоро би загинал; екскрементите са нужни.
Но науката смята екскрементите за най-значителни в човека! Наистина, при това тя върви по пътя на доброто, а не иска само пари. Науката е поразена от слепота. В познанията й има своего рода огромно сляпо петно; но въпреки това, трябва да й признаем добрата воля. Но когато става дума за книжки по ирисодиагностика, за никаква добра воля не се налага да говорим; тук всичко е само стремеж да се спечелят пари.
към текста >>
При това
на
повърхността
на
тялото
излиза дейност, отклонена по този начин от вътрешните
органи
.
Има сходство между ирисодиагностиката и астрологията. В основата на астрологията стои нещо много благородно и величествено, обаче при тези, които се занимават днес с астрология, в основата няма нищо благородно. При тях в основата са основно спекулациите с портфейлите на техните съграждани. И така, вие можете да разберете тези закономерности, господа; от една страна има симптоми, външно изменящи цялата повърхност на човешкото тяло. При човека се появяват бели петна, докато обикновено там има по-тъмна кожа; променя се цветът на очите, той става албинос.
При това на повърхността на тялото излиза дейност, отклонена по този начин от вътрешните органи.
Обаче ако човек не се превърне в албинос, не се лиши от пигментация, подобен род проявления се откриват във външния вид на очите му, в дъгообразната обвивка: фината структура, фината разчлененост на последната указва за вътрешното състояние. Албиносът е като цяло болен човек не защото е албинос; той е поразен само от тези зачатъци на болестта, които той има още от ранните си години и към които е приучил, приспособил е своето телесно устройство. Виждате ли, би било неправилно да се нарече албинизмът левкопатия. С това вече се посочва, че кръвта на такъв човек има различни свойства, доколкото например левкоцитите представляват кръвни телца. Причината не я знаят.
към текста >>
Има разлика между хлорозата, когато кръвта още вътре става бледна, и левкопатията или албинизма, при който кръвта повече се изтласква към повърхността
на
тялото
.
Албиносът е като цяло болен човек не защото е албинос; той е поразен само от тези зачатъци на болестта, които той има още от ранните си години и към които е приучил, приспособил е своето телесно устройство. Виждате ли, би било неправилно да се нарече албинизмът левкопатия. С това вече се посочва, че кръвта на такъв човек има различни свойства, доколкото например левкоцитите представляват кръвни телца. Причината не я знаят. Но ако кръвта на повърхността изглежда бледна, това не говори за общо малокръвие, за хлороза; в дадения случай става дума за повърхностно побледняване на кожата.
Има разлика между хлорозата, когато кръвта още вътре става бледна, и левкопатията или албинизма, при който кръвта повече се изтласква към повърхността на тялото.
И така, работата е там, че при болните от малокръвие, от хлороза, не е наред дейността, осъществявана вътре. «Азът» в по-голяма степен действа на повърхността, докато астралното тяло действа в по-голяма степен вътре. Ето защо всички органи, посредством които човек вижда и чува, са избутани основно към повърхността. Човек се нуждае от тях заради «аза». Черният дроб ви е нужен вътре.
към текста >>
Ето защо всички
органи
, посредством които човек вижда и чува, са избутани основно към повърхността.
Причината не я знаят. Но ако кръвта на повърхността изглежда бледна, това не говори за общо малокръвие, за хлороза; в дадения случай става дума за повърхностно побледняване на кожата. Има разлика между хлорозата, когато кръвта още вътре става бледна, и левкопатията или албинизма, при който кръвта повече се изтласква към повърхността на тялото. И така, работата е там, че при болните от малокръвие, от хлороза, не е наред дейността, осъществявана вътре. «Азът» в по-голяма степен действа на повърхността, докато астралното тяло действа в по-голяма степен вътре.
Ето защо всички органи, посредством които човек вижда и чува, са избутани основно към повърхността.
Човек се нуждае от тях заради «аза». Черният дроб ви е нужен вътре. Ако бихте чувствали всичко така силно, както това прави вашият черен дроб, щеше да ви се наложи постоянно да наблюдавате само това, което става вътре във вас и да си казвате: аха, ето, в стомаха ми попадна малко зелева супа и стените на стомаха започват да я всмукват. Това прилича на излъчване, това е много интересно. Сега зелето минава през пилора и постъпва в тънките черва; сега то преминава през власинките, които се намират по стените на червата.
към текста >>
Ако някой недостатъчно преработва желязото във вътрешните си
органи
, вътре в себе си, тоест там, където най-голяма активност проявява астралният човек, той става малокръвен, при него се появява хлороза.
Това прилича на излъчване, това е много интересно. Сега зелето минава през пилора и постъпва в тънките черва; сега то преминава през власинките, които се намират по стените на червата. Вие бихте почнали да наблюдавате всичко това и то би било много интересно: но нямаше да ви остане време за наблюдение на външния свят! Макар да се наблюдава всичко това да е много интересно и полезно и понякога да изглежда доста по-красиво от външния свят, човек е напълно отстранен от това наблюдение. В по-голямата си част всичко това протича вътре, без да минава през съзнанието, а това, което става на повърхността, влиза в съзнанието.
Ако някой недостатъчно преработва желязото във вътрешните си органи, вътре в себе си, тоест там, където най-голяма активност проявява астралният човек, той става малокръвен, при него се появява хлороза.
Ако той отвън неправилно преработва това желязо, не го разтваря, както съм ви го описвал, тогава става албинос - което става много рядко, - при него се появява левкопатия. И така, както виждате, това, за което ме попитахте, е свързано със следното: албинизмът възниква от неправилната преработка на сярата или желязото, осъществявана посредством «аза». Хлорозата възниква от неправилната преработка на желязото, осъществявана посредством вашето астрално тяло; хлорозата в по-голяма степен удря състава на кръвта. Ако човек правилно разбира, какво става вътре в него, може да обърне поглед и върху това, какви свръхсетивни негови части са задействани при тези процеси. Който разбира физическия човек както трябва, той разбира и свръхфизическия, свръхсетивния човек.
към текста >>
Ако човек правилно разбира, какво става вътре в него, може да обърне поглед и върху това, какви свръхсетивни негови
части
са задействани при тези процеси.
В по-голямата си част всичко това протича вътре, без да минава през съзнанието, а това, което става на повърхността, влиза в съзнанието. Ако някой недостатъчно преработва желязото във вътрешните си органи, вътре в себе си, тоест там, където най-голяма активност проявява астралният човек, той става малокръвен, при него се появява хлороза. Ако той отвън неправилно преработва това желязо, не го разтваря, както съм ви го описвал, тогава става албинос - което става много рядко, - при него се появява левкопатия. И така, както виждате, това, за което ме попитахте, е свързано със следното: албинизмът възниква от неправилната преработка на сярата или желязото, осъществявана посредством «аза». Хлорозата възниква от неправилната преработка на желязото, осъществявана посредством вашето астрално тяло; хлорозата в по-голяма степен удря състава на кръвта.
Ако човек правилно разбира, какво става вътре в него, може да обърне поглед и върху това, какви свръхсетивни негови части са задействани при тези процеси.
Който разбира физическия човек както трябва, той разбира и свръхфизическия, свръхсетивния човек. Но материализмът съвсем не разбира свръхсетивния човек и поради това не разбира даже физическия човек. Ще ви съобщя, ще се върнем ли назад следващата сряда. Може при някого да се появи въпрос до предстоящото занятие и благодарение на такъв въпрос да можем да продължим подобни обсъждания.
към текста >>
19.
ПЕТА ЛЕКЦИЯ, 9 февруари 1924 г.
GA_352 Природата и човекът от гл.т. на Духовната наука
Знаете, че Земята излиза навън само в
части
те с твърда суша: по-голямата част
на
Земята представлява водно кълбо, движещо се в космоса, водна топка, море.
ПЕТА ЛЕКЦИЯ Дорнах, 9 февруари 1924 г. Господа, днес искам да кажа още нещо, което би могло да послужи като пояснение към преминатите теми; за следващия път подгответе въпроси, с които се сблъсквате. Днес ми се иска да поговоря с вас, като още един път обърна вашето внимание върху това, как е свързана с мировото пространство Земята, представляваща - както знаете - кълбообразно тяло в Космоса. Да разгледаме днес реките и моретата.
Знаете, че Земята излиза навън само в частите с твърда суша: по-голямата част на Земята представлява водно кълбо, движещо се в космоса, водна топка, море.
А за реките може най-общо да се каже, че те някъде по Земята имат извор, както се казва, изтичат, а после текат към морето. Да вземем например Дунав. Вие знаете, че Дунав води своето начало в Шварцвалд. Или да вземем Рейн. Вие знаете, че неговите извори са в Южните Алпи.
към текста >>
И както човешкият
органи
зъм не би могъл да живее без кръвообращение, без кръговрата
на
кръвта, така и Земята не би могла да живее без кръговрата
на
водата.
Ето защо се казва: кръвта, това е нещо особено. А за водата се казва: какво толкова, вода! Тя по-малко се забелязва; веществата, съдържащи се във водата - освен кислорода и водорода - не притежават толкова висока концентрация, както например желязото в кръвта. Ето защо на водата не се обръща внимание. Но въпреки това истината е, че кръговратът на водата в природата има огромно значение за целия живот на Земята.
И както човешкият организъм не би могъл да живее без кръвообращение, без кръговрата на кръвта, така и Земята не би могла да живее без кръговрата на водата.
Този кръговрат се отличава с това, че води началото си от нещо съвсем различно от това, където завършва - при попадането в морето. Виждате ли, ако изследвате реките, ще откриете: в тези реки няма соли, водата в тях е прясна. В реките водата е прясна. В морето водата е солена. Основа на всичко, което съзрява и се проявява в морето, е неговата соленост.
към текста >>
Бихме могли да кажем така: там, където
на
сушата има извори, Земята се вглежда в мировите далнини, тези извори са всъщност сетивни
органи
на
Земята, докато нейното тяло, нейните вътрешни
органи
са в соленото море.
Как ни радват тези извори, техните прекрасни бликащи струи, удивително чиста вода. Но това далеч не е всичко! Изворите представляват очите на Земята. С помощта на моретата Земята не може да погледне в мировото пространство, защото морето е солено; по вътрешен начин в морето се извършва само това, което вътрешно се извършва в стомаха ни. Изворите на прясна вода свободно се откриват към мировото пространство, те са подобни на нашите очи, отворени широко за света на външната природа.
Бихме могли да кажем така: там, където на сушата има извори, Земята се вглежда в мировите далнини, тези извори са всъщност сетивни органи на Земята, докато нейното тяло, нейните вътрешни органи са в соленото море.
Нещата тук, разбира се, са по-различни, отколкото в организма на човека; тук няма затворени, изолирани органи, няма такива органи, които биха могли да бъдат скицирани. Все пак е възможно да се скицират, защото сами по себе си те са невидими. Морето представлява земната утроба, вътрешностите на Земята, нейния корем, докато сетивните й органи се намират на сушата. Всичко, което осигурява контактите на Земята, връзките й с мировото пространство, има пряко отношение с прясната вода. Всичко, което представлява утробата, коремната кухина на Земята, е свързано със солената вода.
към текста >>
Нещата тук, разбира се, са по-различни, отколкото в
органи
зма
на
човека; тук няма затворени, изолирани
органи
, няма такива
органи
, които биха могли да бъдат скицирани.
Но това далеч не е всичко! Изворите представляват очите на Земята. С помощта на моретата Земята не може да погледне в мировото пространство, защото морето е солено; по вътрешен начин в морето се извършва само това, което вътрешно се извършва в стомаха ни. Изворите на прясна вода свободно се откриват към мировото пространство, те са подобни на нашите очи, отворени широко за света на външната природа. Бихме могли да кажем така: там, където на сушата има извори, Земята се вглежда в мировите далнини, тези извори са всъщност сетивни органи на Земята, докато нейното тяло, нейните вътрешни органи са в соленото море.
Нещата тук, разбира се, са по-различни, отколкото в организма на човека; тук няма затворени, изолирани органи, няма такива органи, които биха могли да бъдат скицирани.
Все пак е възможно да се скицират, защото сами по себе си те са невидими. Морето представлява земната утроба, вътрешностите на Земята, нейния корем, докато сетивните й органи се намират на сушата. Всичко, което осигурява контактите на Земята, връзките й с мировото пространство, има пряко отношение с прясната вода. Всичко, което представлява утробата, коремната кухина на Земята, е свързано със солената вода. Искам да ви предоставя едно доказателство, че това е така.
към текста >>
Морето представлява земната утроба, вътрешностите
на
Земята, нейния корем, докато сетивните й
органи
се намират
на
сушата.
С помощта на моретата Земята не може да погледне в мировото пространство, защото морето е солено; по вътрешен начин в морето се извършва само това, което вътрешно се извършва в стомаха ни. Изворите на прясна вода свободно се откриват към мировото пространство, те са подобни на нашите очи, отворени широко за света на външната природа. Бихме могли да кажем така: там, където на сушата има извори, Земята се вглежда в мировите далнини, тези извори са всъщност сетивни органи на Земята, докато нейното тяло, нейните вътрешни органи са в соленото море. Нещата тук, разбира се, са по-различни, отколкото в организма на човека; тук няма затворени, изолирани органи, няма такива органи, които биха могли да бъдат скицирани. Все пак е възможно да се скицират, защото сами по себе си те са невидими.
Морето представлява земната утроба, вътрешностите на Земята, нейния корем, докато сетивните й органи се намират на сушата.
Всичко, което осигурява контактите на Земята, връзките й с мировото пространство, има пряко отношение с прясната вода. Всичко, което представлява утробата, коремната кухина на Земята, е свързано със солената вода. Искам да ви предоставя едно доказателство, че това е така. Виждате ли, веднъж вече ви казах: размножаването на човека и животните е свързано с небесното пространство. Казах ви: това, което е свързано с размножаването - яйцеклетката, ембрионът, - не се развива изолирано в тялото на майката, не, тук са задействани силите на целия Космос; само благодарение на действието на силите на Космоса се появява яйцеклетката в своята закръглена форма.
към текста >>
Казах ви: това, което е свързано с размножаването - яйцеклетката, ембрионът, - не се развива изолирано в
тялото
на
майката, не, тук са задействани силите
на
целия Космос; само благодарение
на
действието
на
силите
на
Космоса се появява яйцеклетката в своята закръглена форма.
Морето представлява земната утроба, вътрешностите на Земята, нейния корем, докато сетивните й органи се намират на сушата. Всичко, което осигурява контактите на Земята, връзките й с мировото пространство, има пряко отношение с прясната вода. Всичко, което представлява утробата, коремната кухина на Земята, е свързано със солената вода. Искам да ви предоставя едно доказателство, че това е така. Виждате ли, веднъж вече ви казах: размножаването на човека и животните е свързано с небесното пространство.
Казах ви: това, което е свързано с размножаването - яйцеклетката, ембрионът, - не се развива изолирано в тялото на майката, не, тук са задействани силите на целия Космос; само благодарение на действието на силите на Космоса се появява яйцеклетката в своята закръглена форма.
Както във външния свят наблюдаваме кръговото въртене на Космоса (небесната сфера), така и това крехко яйце се превръща в отражение на Космоса, защото силите действат от всички страни. И така, там, където действат силите на размножаването, по същество действат на Земята силите на небето. При окото вие също виждате, че то представлява сфера, топче. Неотдавна ви описах това. Окото също е образувано по подражание на Космоса.
към текста >>
Сетивните
органи
и очите са изградени от Космоса, като подражание
на
него самия.
Както във външния свят наблюдаваме кръговото въртене на Космоса (небесната сфера), така и това крехко яйце се превръща в отражение на Космоса, защото силите действат от всички страни. И така, там, където действат силите на размножаването, по същество действат на Земята силите на небето. При окото вие също виждате, че то представлява сфера, топче. Неотдавна ви описах това. Окото също е образувано по подражание на Космоса.
Сетивните органи и очите са изградени от Космоса, като подражание на него самия.
Ако разгледате далака, няма да откриете в него сферичната форма, защото той в по-голяма степен произхожда от Земята, него го формират земните сили, силите на земната коремна кухина, на земната утроба. Именно в това е разликата. Такива неща могат да ни служат като доказателство, ако се отнесем към тях внимателно. Казах, че ще ви предоставя доказателство относно морето и сушата. Сега искам да направя малко отстъпление.
към текста >>
Затова за рибите е много трудно да формират свои сетивни
органи
и
органи
за размножаване.
Както в дадения случай това бяло (сферично) тяло възниква в резултат на космическото влияние, така и в яйцеклетката - на първия стадий - възниква сферичният зачатък на човека или животното в резултат от небесното (космическо) влияние. Знаейки за това, можем да кажем, че рибите се намират в особено положение, доколкото те никога не излизат на сушата. В най-добрия случай те малко изскачат на сушата, но не могат да живеят на нея, а трябва да живеят в морето. Вследствие от това рибите имат особено устройство. Те не излизат там, където Земята е открита за хода на мировия кръговрат.
Затова за рибите е много трудно да формират свои сетивни органи и органи за размножаване.
От мировото пространство зависи наличието на тези органи вътре (в рибите). Затова на тях им се налага щателно да използват малкото, което с въздуха и топлината попада в морето от Космоса, за да бъдат в състояние да изградят своите сетивни органи и органи за размножаване. Но природата се грижи за всичко; можете да видите това, например при така наречената златна рибка. Всичките си люспи и кожа тя използва, за да се подложи на влиянието на светлината; затова тя и става такава златна. Рибите използват всяко обстоятелство, за да прихванат това, което попада във водата, идвайки от Космоса.
към текста >>
От мировото пространство зависи наличието
на
тези
органи
вътре (в рибите).
Знаейки за това, можем да кажем, че рибите се намират в особено положение, доколкото те никога не излизат на сушата. В най-добрия случай те малко изскачат на сушата, но не могат да живеят на нея, а трябва да живеят в морето. Вследствие от това рибите имат особено устройство. Те не излизат там, където Земята е открита за хода на мировия кръговрат. Затова за рибите е много трудно да формират свои сетивни органи и органи за размножаване.
От мировото пространство зависи наличието на тези органи вътре (в рибите).
Затова на тях им се налага щателно да използват малкото, което с въздуха и топлината попада в морето от Космоса, за да бъдат в състояние да изградят своите сетивни органи и органи за размножаване. Но природата се грижи за всичко; можете да видите това, например при така наречената златна рибка. Всичките си люспи и кожа тя използва, за да се подложи на влиянието на светлината; затова тя и става такава златна. Рибите използват всяко обстоятелство, за да прихванат това, което попада във водата, идвайки от Космоса. Своя собствен хайвер рибите трябва да хвърлят там, където може да проникне светлина, за да може този хайвер, подобно на яйцата, да се излюпи.
към текста >>
Затова
на
тях им се налага щателно да използват малкото, което с въздуха и топлината попада в морето от Космоса, за да бъдат в състояние да изградят своите сетивни
органи
и
органи
за размножаване.
В най-добрия случай те малко изскачат на сушата, но не могат да живеят на нея, а трябва да живеят в морето. Вследствие от това рибите имат особено устройство. Те не излизат там, където Земята е открита за хода на мировия кръговрат. Затова за рибите е много трудно да формират свои сетивни органи и органи за размножаване. От мировото пространство зависи наличието на тези органи вътре (в рибите).
Затова на тях им се налага щателно да използват малкото, което с въздуха и топлината попада в морето от Космоса, за да бъдат в състояние да изградят своите сетивни органи и органи за размножаване.
Но природата се грижи за всичко; можете да видите това, например при така наречената златна рибка. Всичките си люспи и кожа тя използва, за да се подложи на влиянието на светлината; затова тя и става такава златна. Рибите използват всяко обстоятелство, за да прихванат това, което попада във водата, идвайки от Космоса. Своя собствен хайвер рибите трябва да хвърлят там, където може да проникне светлина, за да може този хайвер, подобно на яйцата, да се излюпи. И така, рибите са създадени да живеят под водата; те не могат да излязат от нея.
към текста >>
Органи
те им за размножаване и сетивните им
органи
остават слаби, притъпени, невъзприемчиви.
Такива сили се намират преимуществено в морските соли, в солта на моретата. Сьомгата трябва да живее в морските соли, за да развие силни мускули. Но ако живее предимно в морето, сьомгата не би могла да се размножава, защото е устроена така, че морската вода напълно я изолира от Космоса; сьомгата би била обречена на бавно отмиране, ако й се налагаше да се размножава в морето. Сьомгите представляват изключителен случай. Докато в морето набират сили - нараства мускулната им тъкан, - сьомгите остават, първо, малко недовиждащи, и второ, те не могат да се размножават.
Органите им за размножаване и сетивните им органи остават слаби, притъпени, невъзприемчиви.
Затова пък в морето сьомгите наддават на тегло и се охранват. Но за да не измрат - можем да видим това при сьомговите тук, в Северно море и в Атлантика, - те всяка година мигрират в Рейн. Ето защо ги и наричат рейнски сьомги. Но в Рейн сьомгата отслабва, тя отново губи мускулната си маса. Тя губи в Рейн охранеността си, достигната в соленото море.
към текста >>
Сьомгата става съвсем мършава; но затова пък с колосална бързина се развиват както сетивните й
органи
, така и
органи
те за размножаване при самците и самките, така че в Рейн сьомгата получава възможност да се размножава.
Затова пък в морето сьомгите наддават на тегло и се охранват. Но за да не измрат - можем да видим това при сьомговите тук, в Северно море и в Атлантика, - те всяка година мигрират в Рейн. Ето защо ги и наричат рейнски сьомги. Но в Рейн сьомгата отслабва, тя отново губи мускулната си маса. Тя губи в Рейн охранеността си, достигната в соленото море.
Сьомгата става съвсем мършава; но затова пък с колосална бързина се развиват както сетивните й органи, така и органите за размножаване при самците и самките, така че в Рейн сьомгата получава възможност да се размножава.
Следователно всяка година сьомгата трябва да мигрира, отправяйки се от соленото море в пресноводния Рейн, за да има възможност да се размножава. При миграцията тя се изтощава, защото сладките води не способстват за нарастването на мускулатурата. След това сьомгата отново се връща в морето - както младите особи, така и старите, които са останали живи, за да заменят мършавостта си с охраненост. Виждате, господа, че всичко тук напълно се съгласува. Може да се каже: там, където Земята е осолена, там тя действа със земните сили.
към текста >>
Тя действа върху тези
органи
, които се формират благодарение
на
Земята.
Следователно всяка година сьомгата трябва да мигрира, отправяйки се от соленото море в пресноводния Рейн, за да има възможност да се размножава. При миграцията тя се изтощава, защото сладките води не способстват за нарастването на мускулатурата. След това сьомгата отново се връща в морето - както младите особи, така и старите, които са останали живи, за да заменят мършавостта си с охраненост. Виждате, господа, че всичко тук напълно се съгласува. Може да се каже: там, където Земята е осолена, там тя действа със земните сили.
Тя действа върху тези органи, които се формират благодарение на Земята.
Нашите мускулни тъкани се формират благодарение на Земята, когато се движим в земното привличане. Силата на тежестта е земна сила. Земята действа върху всички мускулни и костни тъкани. Солта на Земята действа в нас и ние получаваме здрави кости и силни мускули. Обаче с помощта на тези соли на Земята ние не бихме могли да си изградим нито сетивни органи, нито органи за размножаване; те биха се оказали редуцирани, атрофирали.
към текста >>
Обаче с помощта
на
тези соли
на
Земята ние не бихме могли да си изградим нито сетивни
органи
, нито
органи
за размножаване; те биха се оказали редуцирани, атрофирали.
Тя действа върху тези органи, които се формират благодарение на Земята. Нашите мускулни тъкани се формират благодарение на Земята, когато се движим в земното привличане. Силата на тежестта е земна сила. Земята действа върху всички мускулни и костни тъкани. Солта на Земята действа в нас и ние получаваме здрави кости и силни мускули.
Обаче с помощта на тези соли на Земята ние не бихме могли да си изградим нито сетивни органи, нито органи за размножаване; те биха се оказали редуцирани, атрофирали.
Те винаги трябва да се намират под въздействието на извънземните сили, на небесните, космическите сили. С примера за сьомгата виждаме каква е разликата за нея между солените и сладките води. Тя отива в солените води, за да се охрани, там набира земни сили; когато трябва да стане годна за размножаване, тя отива в сладки води и там набира космически, небесни сили. Може да се каже така: даже по отношение на животните Земята притежава своего рода кръговрат, което е видно с примера за сьомгата. Тя на смени отива ту в морето, ту в реката.
към текста >>
За да имат небесните, космически сили,
на
птиците в по-голяма степен им е необходимо да се преместват в чистия въздух
на
Севера; тук те формират размножителните си
органи
.
Запознавайки се по такъв начин със сьомгата, имаме образец и за другото, което винаги е пред очите ни, което представлява великолепно, удивително зрелище - това са прелитанията на птиците. Само птиците се придвижват във въздуха: също ту тук, ту там; сьомгата се премества ту тук, ту там във водата. Миграцията на сьомгата във водата е подобна на прелитанията на птиците във въздуха; само че сьомгата извършва премествания тук и там между солени и сладки води, а птиците прелитат тук и там между топли и студени въздушни зони. Който е разбрал миграцията на сьомгата, има образец и за птичите прелитания. Може да се каже така: за да получават съответните топлинни сили на Земята, птиците трябва да летят на юг; там те в по-голяма степен увеличават мускулатурата си, своите мускулни тъкани.
За да имат небесните, космически сили, на птиците в по-голяма степен им е необходимо да се преместват в чистия въздух на Севера; тук те формират размножителните си органи.
На тези животни е необходима цялата Земя. Само висшите животни - млекопитаещите - и човекът в по-голяма степен са независими, еманципирани от Земята, цялото им устройство притежава по-голяма независимост. Но тази независимост е само привидна. Виждате ли, ние, хората, винаги представляваме всъщност двоен човек. По същество в нас няма само един човек, а са повече; казвал съм ви ги: физически човек, етерен човек и т. н.
към текста >>
Тези, които са леворъки, имат речевата си
органи
зация отдясно - но не отвън, а вътре, където речта се възбужда.
Разликите между дясната и лявата половина на човека са колосални. Предполагам, че малцина от вас могат да пишат с лявата ръка; ние пишем с дясната ръка. Частта от главния мозък, която например е свързана с речта в нервната система, се намира отляво, в лявата половина на главния мозък. Там се намира мощна извивка; но отдясно на същото място я няма. При леворъките, при леваците нещата са наобратно.
Тези, които са леворъки, имат речевата си организация отдясно - но не отвън, а вътре, където речта се възбужда.
Виждате ли, господа, в дадения случай може да се каже: различията между дясната и лявата страна на човека са огромни. Това се среща и в други случаи. Сърцето, като правило, е преместено наляво, стомахът се намира отляво, докато черният дроб е отдясно. Но и органите, които са симетрични, в действителност не са съвсем тъждествени. Нашият бял дроб отляво има два дяла, отдясно - три.
към текста >>
Но и
органи
те, които са симетрични, в действителност не са съвсем тъждествени.
При леворъките, при леваците нещата са наобратно. Тези, които са леворъки, имат речевата си организация отдясно - но не отвън, а вътре, където речта се възбужда. Виждате ли, господа, в дадения случай може да се каже: различията между дясната и лявата страна на човека са огромни. Това се среща и в други случаи. Сърцето, като правило, е преместено наляво, стомахът се намира отляво, докато черният дроб е отдясно.
Но и органите, които са симетрични, в действителност не са съвсем тъждествени.
Нашият бял дроб отляво има два дяла, отдясно - три. От какво произлиза това? Да започнем с нещо много просто. Обикновено ние не се учим да пишем с лявата ръка; учим се да пишем с дясната. Този факт в голяма степен е свързан с етерното тяло.
към текста >>
Ако се постоянства в това отношение, в резултат от възпитанието хората ще станат полубезумни, защото човешкият
органи
зъм е устроен така, че отляво той носи повече физически, а отдясно - повече етерен характер.
При десноръките е необходимо повече хранене на главния мозък отляво, отколкото отдясно. В човек всичко, което може, е устроено така, че отляво той съдържа в по-голяма степен земни сили, а отдясно - в по-голяма степен етерни, небесни сили. Виждате ли, господа, нашата днешна наука, която иска да разглежда само материята, именно поради това нищо всъщност не знае за материалното. При възпитанието на децата цари пълно безобразие: децата се учат да правят всичко както с дясната, така и с лявата ръка. Но това не съответства на човешкото устройство!
Ако се постоянства в това отношение, в резултат от възпитанието хората ще станат полубезумни, защото човешкият организъм е устроен така, че отляво той носи повече физически, а отдясно - повече етерен характер.
Но какво ли я е грижа съвременната наука за етерното и физическото! За нея всичко е едно и също: ляв човек, десен човек. Ако човек въобще иска да разбере този проблем, той трябва да проникне в него с помощта на духовната наука. И така, отляво човек е повече земен, а отдясно, за да не бъде неправилно разбрана думата («етерен»), би могло да се каже, повече небесен, космически. Човек много силно се е еманципирал от Земята.
към текста >>
И макар да се разглеждат такива неща да е трудно - както мисловно, така и по друг начин, - все пак обикновено човек по-охотно ляга в съня си
на
лявата страна, защото това е земната страна
на
тялото
.
Той, както ви казах, изгражда както лявата - земната - страна, така и дясната - небесната - по такъв начин, че като физически човек може да ги носи, без да забелязва, че лявата страна повече е привързана към Земята, а дясната - към небето. Но има хора, повече привързани към Земята; те спят основно на лявата си страна, лежат на лявата страна. На дясната страна хората лягат в случай, че дясната им страна е уморена или ако в по-голяма степен са подложени на силите, отнасящи се към небесното, към космическото. Да се наблюдават такива неща, разбира се, е трудно, защото те са смесени с много други неща. Ако човек легне на дясната си страна, може просто това да е по-тъмната страна на стаята; именно това може да е причината.
И макар да се разглеждат такива неща да е трудно - както мисловно, така и по друг начин, - все пак обикновено човек по-охотно ляга в съня си на лявата страна, защото това е земната страна на тялото.
Но това не следва да се надценява: защото човек е еманципиран от Земята и постъпките му също са независими от Земята. При животните това си струва да се наблюдава. Навсякъде може да се види как по най-удивителен начин се разкриват тайните на света. Представете си, че тук се намира повърхността на морето (вж. рис.), под нея се намира солена морска вода, съдържаща в себе си и всевъзможни други вещества.
към текста >>
Камбалата е съвсем едностранна, при нея и очите, и
органи
те са разположени от едната страна; другата страна е плоска и избеляла.
Така че такава риба отдолу изглежда ето така. Тук тя е съвсем плоска и бяла; от другата страна, отгоре, се намират двете очи. Главата е усукана, тъй като тя винаги ляга на лявата страна. Лявата страна е хранителната страна, тя е бледна и бяла. Другата страна получава оцветяването си от небето, тя ту е сива, ту кафеникава, очите са отвърнати от хранителната страна, главата е усукана.
Камбалата е съвсем едностранна, при нея и очите, и органите са разположени от едната страна; другата страна е плоска и избеляла.
Камбалата действително изработва в себе си много хранителни вещества, тъй като тя е привързана към Земята. Някои екземпляри тежат повече от триста килограма. Следователно това е едра риба. Тя улавя с храната си много неща. Камбалата явно показва следното; тялото й, прилепващо към земята, винаги лежи на едната си страна.
към текста >>
Камбалата явно показва следното;
тялото
й, прилепващо към земята, винаги лежи
на
едната си страна.
Камбалата е съвсем едностранна, при нея и очите, и органите са разположени от едната страна; другата страна е плоска и избеляла. Камбалата действително изработва в себе си много хранителни вещества, тъй като тя е привързана към Земята. Някои екземпляри тежат повече от триста килограма. Следователно това е едра риба. Тя улавя с храната си много неща.
Камбалата явно показва следното; тялото й, прилепващо към земята, винаги лежи на едната си страна.
Тя прилепва към земята така здраво с тази страна, че можем да я сравним с човек, който всяка нощ би лежал на лявата си страна, обърнал глава, гледащ само на една страна. Вярно, при човека (лежането на една страна) не довежда до такива радикални последствия. Човек е еманципиран от Земята, запазва своята независимост от Земята. Обаче нещо в това отношение може да се прояви даже при човека; така например при човека можем да се сблъскаме със специфично заболяване; той вижда с дясното око или въобще с някое от очите по-добре, отколкото с другото. Ако това не е вроден дефект, в повечето от случаите се изяснява, че човек спи на другата страна.
към текста >>
Камбалата просто лежи
на
едната си страна, за да може върху другата да действа небето; това тя предприема, за да има сетивни
органи
и способност за размножаване.
Казвал съм ви: по един или друг начин самата природа ни показва с какви сили тя работи. Гледайки камбалата - малката камбала може да се види на всеки рибен пазар, а по-голямата се среща в морето, в солена вода, - се разсъждава така: да се формира в такъв вид може само такова животно, което направо е натоварено, напълнено с разтворени хранителни вещества. Ако това животно иска малко небе (иска да се подложи на космическо влияние), тогава то със своята друга страна трябва да бъде винаги обърнато към небето, това благоприятства очите, а също така го прави способно за размножаване. Тази риба достига последното по различен начин от сьомгата. Сьомгата мигрира, тя идва от Северно море в Рейн, а от Рейн - в неговите притоци; това тя предприема, за да може да се размножи.
Камбалата просто лежи на едната си страна, за да може върху другата да действа небето; това тя предприема, за да има сетивни органи и способност за размножаване.
Но какво прави в това отношение самата Земя? Господа, ако съществуваше само соленото море, Земята отдавна би загинала, защото сама по себе си тя не може да съществува. Но освен солената морска вода тя има и сладки води; именно тези сладки води възприемат от небесното пространство репродуктивните сили на Земята. Соленото море не може да извлече от мировите простори силите, необходими за опресняване на Земята. Ако отидете при извор, където струи удивително чиста вода, ще забележите как там всичко е зелено, какъв удивителен аромат има там, как всичко е свежо.
към текста >>
На
това място Земята сякаш отваря навън, в мировото пространство своите очи, своите сетивни
органи
.
Господа, ако съществуваше само соленото море, Земята отдавна би загинала, защото сама по себе си тя не може да съществува. Но освен солената морска вода тя има и сладки води; именно тези сладки води възприемат от небесното пространство репродуктивните сили на Земята. Соленото море не може да извлече от мировите простори силите, необходими за опресняване на Земята. Ако отидете при извор, където струи удивително чиста вода, ще забележите как там всичко е зелено, какъв удивителен аромат има там, как всичко е свежо. Да, това, което създава свежест около извора, което извира, носи свежест и бодрост на целия жизнен свят.
На това място Земята сякаш отваря навън, в мировото пространство своите очи, своите сетивни органи.
С примерите за сьомгата и камбалата се забелязва също и следното: те отиват там, където има (космическо влияние), ръководейки се от своеобразен инстинкт, те постъпват в съответствие със свойствата на Земята. Сьомгата търси сладки води. Камбалата, в съответствие с устройството на тялото си, е обърната към светлината. Тя не може да се добере до изворите. Но и самите извори в нещо приличат на камбалата: за Земята като цяло те са това, с което тя е обърната към светлината.
към текста >>
Камбалата, в съответствие с устройството
на
тялото
си, е обърната към светлината.
Ако отидете при извор, където струи удивително чиста вода, ще забележите как там всичко е зелено, какъв удивителен аромат има там, как всичко е свежо. Да, това, което създава свежест около извора, което извира, носи свежест и бодрост на целия жизнен свят. На това място Земята сякаш отваря навън, в мировото пространство своите очи, своите сетивни органи. С примерите за сьомгата и камбалата се забелязва също и следното: те отиват там, където има (космическо влияние), ръководейки се от своеобразен инстинкт, те постъпват в съответствие със свойствата на Земята. Сьомгата търси сладки води.
Камбалата, в съответствие с устройството на тялото си, е обърната към светлината.
Тя не може да се добере до изворите. Но и самите извори в нещо приличат на камбалата: за Земята като цяло те са това, с което тя е обърната към светлината. Камбалата, рибата, трябва да се обръща към светлината със своето собствено тяло. Тези неща са във висша степен поучителни, тъй като позволяват да се види това, което го има в човека, макар и да се наблюдава в него нещо подобно да е значително по-трудно: защото той, както вече ви казах, се е еманципирал от Земята. Но ако на такива неща изобщо не се обръща внимание, не може да се разбере животът на Земята като цяло.
към текста >>
Ако разгледаме собствения си кръговрат, и при нас, в тези места, които са по-наситени със соли, там, където се намират мускулите, има чувствителни сетивни
органи
, осезателни
органи
.
Тези неща са във висша степен поучителни, тъй като позволяват да се види това, което го има в човека, макар и да се наблюдава в него нещо подобно да е значително по-трудно: защото той, както вече ви казах, се е еманципирал от Земята. Но ако на такива неща изобщо не се обръща внимание, не може да се разбере животът на Земята като цяло. Всъщност работата стои така, че можем да кажем: гледайки морето, гледайки камбалата, можем навсякъде да видим как морето посредством камбалата се отваря за небето! Камбалите са доказателство за това, че морето изпитва жажда за небето, защото концентрацията на соли в морето го изолира от небето! Може да се каже така: камбалата е израз на жаждата на морето за светлина и въздух.
Ако разгледаме собствения си кръговрат, и при нас, в тези места, които са по-наситени със соли, там, където се намират мускулите, има чувствителни сетивни органи, осезателни органи.
В тези места човек също се открива навън, макар и по различен начин, отколкото при очите, които се отварят срещу светлината непосредствено. Тези (точки) съответстват на местата, където в морето «седи» камбалата. Камбалата се отваря срещу небето. Именно то придава на камбалата голяма съобразителност, голямата разумност. По същия начин, както ние ставаме съобразителни и ловки, ако умеем да използваме своите тактилни органи, така и камбалата става ловка, съобразителна, тъй като се открива срещу небето.
към текста >>
По същия начин, както ние ставаме съобразителни и ловки, ако умеем да използваме своите тактилни
органи
, така и камбалата става ловка, съобразителна, тъй като се открива срещу небето.
Ако разгледаме собствения си кръговрат, и при нас, в тези места, които са по-наситени със соли, там, където се намират мускулите, има чувствителни сетивни органи, осезателни органи. В тези места човек също се открива навън, макар и по различен начин, отколкото при очите, които се отварят срещу светлината непосредствено. Тези (точки) съответстват на местата, където в морето «седи» камбалата. Камбалата се отваря срещу небето. Именно то придава на камбалата голяма съобразителност, голямата разумност.
По същия начин, както ние ставаме съобразителни и ловки, ако умеем да използваме своите тактилни органи, така и камбалата става ловка, съобразителна, тъй като се открива срещу небето.
Всичко, което се намира на дъното на морето - само трябва да го понаблюдавате, - е тромаво и непохватно. Докато камбалата проявява изключителна ловкост; тя е ловка и хитра, защото с едната си страна е обърната, отделена от морето. Относно обърнатостта й към земните сили, може да се каже така; земните сили служат за натрупване на хранителни вещества, - при палтуса до триста килограма, - както беше казано; обаче камбалата има възприемчиви органи, посредством които тя се разкрива за небето. Камбалата поглъща други, по-дребни риби. Обаче, виждате ли, другите риби се разбягват настрани при появата на камбалата, която за тях е като призрак; защото за другите риби е напълно естествено да имат очи от двете страни на тялото, при тях очите се образуват от двете страни едновременно.
към текста >>
Относно обърнатостта й към земните сили, може да се каже така; земните сили служат за натрупване
на
хранителни вещества, - при палтуса до триста килограма, - както беше казано; обаче камбалата има възприемчиви
органи
, посредством които тя се разкрива за небето.
Камбалата се отваря срещу небето. Именно то придава на камбалата голяма съобразителност, голямата разумност. По същия начин, както ние ставаме съобразителни и ловки, ако умеем да използваме своите тактилни органи, така и камбалата става ловка, съобразителна, тъй като се открива срещу небето. Всичко, което се намира на дъното на морето - само трябва да го понаблюдавате, - е тромаво и непохватно. Докато камбалата проявява изключителна ловкост; тя е ловка и хитра, защото с едната си страна е обърната, отделена от морето.
Относно обърнатостта й към земните сили, може да се каже така; земните сили служат за натрупване на хранителни вещества, - при палтуса до триста килограма, - както беше казано; обаче камбалата има възприемчиви органи, посредством които тя се разкрива за небето.
Камбалата поглъща други, по-дребни риби. Обаче, виждате ли, другите риби се разбягват настрани при появата на камбалата, която за тях е като призрак; защото за другите риби е напълно естествено да имат очи от двете страни на тялото, при тях очите се образуват от двете страни едновременно. Другите риби се отнасят към камбалата като към приближаващ се към тях човек; рибите бързо изчезват, разпръскват се, и камбалата не би имала нищо за ядене, ако не беше по-съобразителна и ловка от останалите. Обаче другите риби, очите на които са разположени от двете страни на тялото, не са толкова разумни, тъй като не са свързани толкова силно с небето. Камбалата си търси такива места, където дъното на морето се издига към брега, плитчини в морето, където тя заляга.
към текста >>
Обаче, виждате ли, другите риби се разбягват настрани при появата
на
камбалата, която за тях е като призрак; защото за другите риби е напълно естествено да имат очи от двете страни
на
тялото
, при тях очите се образуват от двете страни едновременно.
По същия начин, както ние ставаме съобразителни и ловки, ако умеем да използваме своите тактилни органи, така и камбалата става ловка, съобразителна, тъй като се открива срещу небето. Всичко, което се намира на дъното на морето - само трябва да го понаблюдавате, - е тромаво и непохватно. Докато камбалата проявява изключителна ловкост; тя е ловка и хитра, защото с едната си страна е обърната, отделена от морето. Относно обърнатостта й към земните сили, може да се каже така; земните сили служат за натрупване на хранителни вещества, - при палтуса до триста килограма, - както беше казано; обаче камбалата има възприемчиви органи, посредством които тя се разкрива за небето. Камбалата поглъща други, по-дребни риби.
Обаче, виждате ли, другите риби се разбягват настрани при появата на камбалата, която за тях е като призрак; защото за другите риби е напълно естествено да имат очи от двете страни на тялото, при тях очите се образуват от двете страни едновременно.
Другите риби се отнасят към камбалата като към приближаващ се към тях човек; рибите бързо изчезват, разпръскват се, и камбалата не би имала нищо за ядене, ако не беше по-съобразителна и ловка от останалите. Обаче другите риби, очите на които са разположени от двете страни на тялото, не са толкова разумни, тъй като не са свързани толкова силно с небето. Камбалата си търси такива места, където дъното на морето се издига към брега, плитчини в морето, където тя заляга. С цялото си плоско тяло тя се зарива в земята, използвайки устата си, за да се покрие с пясък; после леко движи пясъка, защото наблизо може да мине риба. Рибите и раците са привлечени насам, без да забелязват камбалата, и изведнъж тя изскача и хваща преминаващата риба!
към текста >>
Обаче другите риби, очите
на
които са разположени от двете страни
на
тялото
, не са толкова разумни, тъй като не са свързани толкова силно с небето.
Докато камбалата проявява изключителна ловкост; тя е ловка и хитра, защото с едната си страна е обърната, отделена от морето. Относно обърнатостта й към земните сили, може да се каже така; земните сили служат за натрупване на хранителни вещества, - при палтуса до триста килограма, - както беше казано; обаче камбалата има възприемчиви органи, посредством които тя се разкрива за небето. Камбалата поглъща други, по-дребни риби. Обаче, виждате ли, другите риби се разбягват настрани при появата на камбалата, която за тях е като призрак; защото за другите риби е напълно естествено да имат очи от двете страни на тялото, при тях очите се образуват от двете страни едновременно. Другите риби се отнасят към камбалата като към приближаващ се към тях човек; рибите бързо изчезват, разпръскват се, и камбалата не би имала нищо за ядене, ако не беше по-съобразителна и ловка от останалите.
Обаче другите риби, очите на които са разположени от двете страни на тялото, не са толкова разумни, тъй като не са свързани толкова силно с небето.
Камбалата си търси такива места, където дъното на морето се издига към брега, плитчини в морето, където тя заляга. С цялото си плоско тяло тя се зарива в земята, използвайки устата си, за да се покрие с пясък; после леко движи пясъка, защото наблизо може да мине риба. Рибите и раците са привлечени насам, без да забелязват камбалата, и изведнъж тя изскача и хваща преминаващата риба! Камбалата прави това изключително разум-но и хитро! На това е способно само такова животно, което по най-фин начин е свързано с небесните, с космическите сили.
към текста >>
Така че бихме могли да кажем: за
органи
те от нашето човешко тяло, в които има потоци сладка вода, ни е необходима светлина, необходимо ни е това, което ни дава растението, когато се стреми към светлината.
Днес, когато всичко е станало материалистично, за фосфор се приема само твърдото вещество. Фосфор означава следното: фос означава светлина, фор означава носител; фосфор означава носител на светлина; фосфорът е бил това, което е носило светлината в цвета. Фосфор наричат само минералния фосфор, тъй като е достатъчно само да го запалиш и се появява светлина. Но истински носител на светлина е цветът на растението. Цветът на растението - това е фосфор.
Така че бихме могли да кажем: за органите от нашето човешко тяло, в които има потоци сладка вода, ни е необходима светлина, необходимо ни е това, което ни дава растението, когато се стреми към светлината.
За мускулите, за костите, за това, което в нас трябва да бъде солено, ние се нуждаем от соли, а също и от твърдите съставни части, съдържащи се в нашите хранителни продукти. Между едното и другото трябва да бъде запазено равновесие. Трябва в правилни пропорции да приемаме и едното, и другото. И със Земята работата стои по същия начин, господа. Но на вас няма да ви се удаде да видите - дори и да стигнете много далеч, да станете световни пътешественици, - че самата Земя си приготвя обед!
към текста >>
За мускулите, за костите, за това, което в нас трябва да бъде солено, ние се нуждаем от соли, а също и от твърдите съставни
части
, съдържащи се в нашите хранителни продукти.
Фосфор означава следното: фос означава светлина, фор означава носител; фосфор означава носител на светлина; фосфорът е бил това, което е носило светлината в цвета. Фосфор наричат само минералния фосфор, тъй като е достатъчно само да го запалиш и се появява светлина. Но истински носител на светлина е цветът на растението. Цветът на растението - това е фосфор. Така че бихме могли да кажем: за органите от нашето човешко тяло, в които има потоци сладка вода, ни е необходима светлина, необходимо ни е това, което ни дава растението, когато се стреми към светлината.
За мускулите, за костите, за това, което в нас трябва да бъде солено, ние се нуждаем от соли, а също и от твърдите съставни части, съдържащи се в нашите хранителни продукти.
Между едното и другото трябва да бъде запазено равновесие. Трябва в правилни пропорции да приемаме и едното, и другото. И със Земята работата стои по същия начин, господа. Но на вас няма да ви се удаде да видите - дори и да стигнете много далеч, да станете световни пътешественици, - че самата Земя си приготвя обед! И въпреки това тя се храни, в нея става постоянна обмяна на веществата, защото нагоре от Земята постоянно се издига пара, мъгла.
към текста >>
Що се отнася до нашата глава, до сетивните
органи
, тук сме
на
едно ниво със Земята като цяло.
Това може да се установи благодарение на тези, които нямат тези вещества. През носа ние също поемаме в себе си много, много вещества, даже без да го забелязваме. С нашата долна част, с корема, сме еманципирани от Земята, ние сме освободени. Коремът може да поглъща тези продукти, които произвежда Земята, сгъстявайки и уплътнявайки ги. Въздуха ние можем да поглъщаме във вида, в който той присъства в атмосферата.
Що се отнася до нашата глава, до сетивните органи, тук сме на едно ниво със Земята като цяло.
Тук по същия начин поглъщаме продуктите, както ги поглъща самата Земя. Не-случайно нашата глава, подражавайки на Земята, има форма на кълбо. Точно както Земята, главата се формира с помощта на Космоса. Само че отдолу действа силата на гравитацията. Тук човешкото тяло се формира, ориентирайки се към Земята; физическите ръце се притеглят надолу от силата на тежестта.
към текста >>
20.
ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, 13 февруари 1924 г.
GA_352 Природата и човекът от гл.т. на Духовната наука
Животното в широк смисъл е защитено от външните влияния; те не могат да се вмъкнат в по-нежните, меки
части
на
органи
зма през космите, през кожата.
В това отношение човек просто се придържа към обичая. До известна степен той е принуден да постъпва така по една проста причина: в противен случай (ако се облича не като другите) биха могли да го вземат за полуидиот, ако не и за кръгъл идиот. На съвременната наука най-трудно би й било да отговори на първия въпрос, защото, както се казва, във външните писмени източници твърде оскъдно се говори по какви причини хората в древността са се обличали по един или друг начин. Отчитайки всичко, с което би могло да се запознаем в това отношение, би следвало да кажем: несъмнено в облеклото много неща са мотивирани от потребността на хората за самозащита, желанието да се защитиш от въздействието на обкръжаващата среда. Достатъчно е само да си спомните, че животното притежава своя собствена защита (от природата).
Животното в широк смисъл е защитено от външните влияния; те не могат да се вмъкнат в по-нежните, меки части на организма през космите, през кожата.
Бихте могли да попитате: защо човек няма такава, получена от природата защита? Не ми се иска да насочвам внимание към въпроси, които се свеждат до думата «защо»; по отношение на природата не е напълно справедливо да се пита «защо? ». Природата създава същества и ние трябва само да изследваме създаденото от нея. Въпросът «защо» не може да бъде напълно правомерен. Въпреки това ще бъде понятно, ако попитаме: как е станало така, че човек трябва да странства по света, оставен от природата гол и бос?
към текста >>
Тук трябва да преминем към друг въпрос: а не е ли свързано по някакъв непонятен начин това получено от природата облекло
на
животното с по-малко високата духовна
органи
зация, която то има?
Бихте могли да попитате: защо човек няма такава, получена от природата защита? Не ми се иска да насочвам внимание към въпроси, които се свеждат до думата «защо»; по отношение на природата не е напълно справедливо да се пита «защо? ». Природата създава същества и ние трябва само да изследваме създаденото от нея. Въпросът «защо» не може да бъде напълно правомерен. Въпреки това ще бъде понятно, ако попитаме: как е станало така, че човек трябва да странства по света, оставен от природата гол и бос?
Тук трябва да преминем към друг въпрос: а не е ли свързано по някакъв непонятен начин това получено от природата облекло на животното с по-малко високата духовна организация, която то има?
Всъщност едното обуславя другото. Виждате ли, господа, в действителност понякога става така, че най-важните части на живото същество - животно или човек, - във външния живот съвсем не изглеждат като нещо важно. Би могло като пример да посочим някои съвсем малки органи в човешкия организъм. Ако те не са в ред, целият човешки организъм ще загине. Така например тук, в щитовидната жлеза, от двете страни има малки органи - вече съм ви говорил за тях в друг контекст - с размер не по-голям от главата на топлийка.
към текста >>
Виждате ли, господа, в действителност понякога става така, че най-важните
части
на
живото същество - животно или човек, - във външния живот съвсем не изглеждат като нещо важно.
». Природата създава същества и ние трябва само да изследваме създаденото от нея. Въпросът «защо» не може да бъде напълно правомерен. Въпреки това ще бъде понятно, ако попитаме: как е станало така, че човек трябва да странства по света, оставен от природата гол и бос? Тук трябва да преминем към друг въпрос: а не е ли свързано по някакъв непонятен начин това получено от природата облекло на животното с по-малко високата духовна организация, която то има? Всъщност едното обуславя другото.
Виждате ли, господа, в действителност понякога става така, че най-важните части на живото същество - животно или човек, - във външния живот съвсем не изглеждат като нещо важно.
Би могло като пример да посочим някои съвсем малки органи в човешкия организъм. Ако те не са в ред, целият човешки организъм ще загине. Така например тук, в щитовидната жлеза, от двете страни има малки органи - вече съм ви говорил за тях в друг контекст - с размер не по-голям от главата на топлийка. (Имат се предвид паращитовидните жлези, разположени на заднолатералната повърхност на щитовидната жлеза. Хормон от тези жлези е паратиреоидинът, възбуждащ функцията на остеокластите.
към текста >>
Би могло като пример да посочим някои съвсем малки
органи
в човешкия
органи
зъм.
Въпросът «защо» не може да бъде напълно правомерен. Въпреки това ще бъде понятно, ако попитаме: как е станало така, че човек трябва да странства по света, оставен от природата гол и бос? Тук трябва да преминем към друг въпрос: а не е ли свързано по някакъв непонятен начин това получено от природата облекло на животното с по-малко високата духовна организация, която то има? Всъщност едното обуславя другото. Виждате ли, господа, в действителност понякога става така, че най-важните части на живото същество - животно или човек, - във външния живот съвсем не изглеждат като нещо важно.
Би могло като пример да посочим някои съвсем малки органи в човешкия организъм.
Ако те не са в ред, целият човешки организъм ще загине. Така например тук, в щитовидната жлеза, от двете страни има малки органи - вече съм ви говорил за тях в друг контекст - с размер не по-голям от главата на топлийка. (Имат се предвид паращитовидните жлези, разположени на заднолатералната повърхност на щитовидната жлеза. Хормон от тези жлези е паратиреоидинът, възбуждащ функцията на остеокластите. Недостатъчната функция на паращитовидните жлези води до нарушения в растежа и развитието на костната тъкан, скелета и зъбите.
към текста >>
Ако те не са в ред, целият човешки
органи
зъм ще загине.
Въпреки това ще бъде понятно, ако попитаме: как е станало така, че човек трябва да странства по света, оставен от природата гол и бос? Тук трябва да преминем към друг въпрос: а не е ли свързано по някакъв непонятен начин това получено от природата облекло на животното с по-малко високата духовна организация, която то има? Всъщност едното обуславя другото. Виждате ли, господа, в действителност понякога става така, че най-важните части на живото същество - животно или човек, - във външния живот съвсем не изглеждат като нещо важно. Би могло като пример да посочим някои съвсем малки органи в човешкия организъм.
Ако те не са в ред, целият човешки организъм ще загине.
Така например тук, в щитовидната жлеза, от двете страни има малки органи - вече съм ви говорил за тях в друг контекст - с размер не по-голям от главата на топлийка. (Имат се предвид паращитовидните жлези, разположени на заднолатералната повърхност на щитовидната жлеза. Хормон от тези жлези е паратиреоидинът, възбуждащ функцията на остеокластите. Недостатъчната функция на паращитовидните жлези води до нарушения в растежа и развитието на костната тъкан, скелета и зъбите. Пълното отстраняване на паращитовидните жлези при животни се съпровожда с нарастващи тикове на скелетната мускулатура и последваща смърт от нарушения в дишането - бел.
към текста >>
Така например тук, в щитовидната жлеза, от двете страни има малки
органи
- вече съм ви говорил за тях в друг контекст - с размер не по-голям от главата
на
топлийка.
Тук трябва да преминем към друг въпрос: а не е ли свързано по някакъв непонятен начин това получено от природата облекло на животното с по-малко високата духовна организация, която то има? Всъщност едното обуславя другото. Виждате ли, господа, в действителност понякога става така, че най-важните части на живото същество - животно или човек, - във външния живот съвсем не изглеждат като нещо важно. Би могло като пример да посочим някои съвсем малки органи в човешкия организъм. Ако те не са в ред, целият човешки организъм ще загине.
Така например тук, в щитовидната жлеза, от двете страни има малки органи - вече съм ви говорил за тях в друг контекст - с размер не по-голям от главата на топлийка.
(Имат се предвид паращитовидните жлези, разположени на заднолатералната повърхност на щитовидната жлеза. Хормон от тези жлези е паратиреоидинът, възбуждащ функцията на остеокластите. Недостатъчната функция на паращитовидните жлези води до нарушения в растежа и развитието на костната тъкан, скелета и зъбите. Пълното отстраняване на паращитовидните жлези при животни се съпровожда с нарастващи тикове на скелетната мускулатура и последваща смърт от нарушения в дишането - бел. пр.) Може да се помисли, че тези жлези не са толкова важни.
към текста >>
Но ако при операция
на
щитовидната жлеза,
на
гушата, хирургът по невнимание отстрани тези дребни, с размер
на
главичка
на
топлийка
органи
, настъпва общо заболяване
на
органи
зма.
(Имат се предвид паращитовидните жлези, разположени на заднолатералната повърхност на щитовидната жлеза. Хормон от тези жлези е паратиреоидинът, възбуждащ функцията на остеокластите. Недостатъчната функция на паращитовидните жлези води до нарушения в растежа и развитието на костната тъкан, скелета и зъбите. Пълното отстраняване на паращитовидните жлези при животни се съпровожда с нарастващи тикове на скелетната мускулатура и последваща смърт от нарушения в дишането - бел. пр.) Може да се помисли, че тези жлези не са толкова важни.
Но ако при операция на щитовидната жлеза, на гушата, хирургът по невнимание отстрани тези дребни, с размер на главичка на топлийка органи, настъпва общо заболяване на организма.
Човек заболява от кретенизъм, постепенно се обезсилва и умира. Следователно тези нищожни на вид и размер органи имат за човешкия организъм толкова голямо значение, каквото само можете да си представите! Тяхното значение за вашия организъм е да отделят много фини вещества (хормони), които трябва да попадат в кръвта. Кръвта би станала непригодна без наличието на тези органи, ако последните не отделяха в кръвта своите хормони. И така, виждате, че тези органи, на които не се придава особено значение, всъщност имат огромно значение за съществото, в което се намират.
към текста >>
Следователно тези нищожни
на
вид и размер
органи
имат за човешкия
органи
зъм толкова голямо значение, каквото само можете да си представите!
Недостатъчната функция на паращитовидните жлези води до нарушения в растежа и развитието на костната тъкан, скелета и зъбите. Пълното отстраняване на паращитовидните жлези при животни се съпровожда с нарастващи тикове на скелетната мускулатура и последваща смърт от нарушения в дишането - бел. пр.) Може да се помисли, че тези жлези не са толкова важни. Но ако при операция на щитовидната жлеза, на гушата, хирургът по невнимание отстрани тези дребни, с размер на главичка на топлийка органи, настъпва общо заболяване на организма. Човек заболява от кретенизъм, постепенно се обезсилва и умира.
Следователно тези нищожни на вид и размер органи имат за човешкия организъм толкова голямо значение, каквото само можете да си представите!
Тяхното значение за вашия организъм е да отделят много фини вещества (хормони), които трябва да попадат в кръвта. Кръвта би станала непригодна без наличието на тези органи, ако последните не отделяха в кръвта своите хормони. И така, виждате, че тези органи, на които не се придава особено значение, всъщност имат огромно значение за съществото, в което се намират. Да вземем за пример от животинския свят тези животни, кожата на които е покрита с косми, козина. Разбира се, вие сте свободни да мислите, че козината е полезна с това, че през зимата животното не замръзва и т. н.
към текста >>
Тяхното значение за вашия
органи
зъм е да отделят много фини вещества (хормони), които трябва да попадат в кръвта.
Пълното отстраняване на паращитовидните жлези при животни се съпровожда с нарастващи тикове на скелетната мускулатура и последваща смърт от нарушения в дишането - бел. пр.) Може да се помисли, че тези жлези не са толкова важни. Но ако при операция на щитовидната жлеза, на гушата, хирургът по невнимание отстрани тези дребни, с размер на главичка на топлийка органи, настъпва общо заболяване на организма. Човек заболява от кретенизъм, постепенно се обезсилва и умира. Следователно тези нищожни на вид и размер органи имат за човешкия организъм толкова голямо значение, каквото само можете да си представите!
Тяхното значение за вашия организъм е да отделят много фини вещества (хормони), които трябва да попадат в кръвта.
Кръвта би станала непригодна без наличието на тези органи, ако последните не отделяха в кръвта своите хормони. И така, виждате, че тези органи, на които не се придава особено значение, всъщност имат огромно значение за съществото, в което се намират. Да вземем за пример от животинския свят тези животни, кожата на които е покрита с косми, козина. Разбира се, вие сте свободни да мислите, че козината е полезна с това, че през зимата животното не замръзва и т. н. Разбира се, козината е полезна с това.
към текста >>
Кръвта би станала непригодна без наличието
на
тези
органи
, ако последните не отделяха в кръвта своите хормони.
пр.) Може да се помисли, че тези жлези не са толкова важни. Но ако при операция на щитовидната жлеза, на гушата, хирургът по невнимание отстрани тези дребни, с размер на главичка на топлийка органи, настъпва общо заболяване на организма. Човек заболява от кретенизъм, постепенно се обезсилва и умира. Следователно тези нищожни на вид и размер органи имат за човешкия организъм толкова голямо значение, каквото само можете да си представите! Тяхното значение за вашия организъм е да отделят много фини вещества (хормони), които трябва да попадат в кръвта.
Кръвта би станала непригодна без наличието на тези органи, ако последните не отделяха в кръвта своите хормони.
И така, виждате, че тези органи, на които не се придава особено значение, всъщност имат огромно значение за съществото, в което се намират. Да вземем за пример от животинския свят тези животни, кожата на които е покрита с косми, козина. Разбира се, вие сте свободни да мислите, че козината е полезна с това, че през зимата животното не замръзва и т. н. Разбира се, козината е полезна с това. Но за да може да се появи тази козина по кожата, животното трябва да бъде подложено на изключително силното въздействие на Слънцето.
към текста >>
И така, виждате, че тези
органи
,
на
които не се придава особено значение, всъщност имат огромно значение за съществото, в което се намират.
Но ако при операция на щитовидната жлеза, на гушата, хирургът по невнимание отстрани тези дребни, с размер на главичка на топлийка органи, настъпва общо заболяване на организма. Човек заболява от кретенизъм, постепенно се обезсилва и умира. Следователно тези нищожни на вид и размер органи имат за човешкия организъм толкова голямо значение, каквото само можете да си представите! Тяхното значение за вашия организъм е да отделят много фини вещества (хормони), които трябва да попадат в кръвта. Кръвта би станала непригодна без наличието на тези органи, ако последните не отделяха в кръвта своите хормони.
И така, виждате, че тези органи, на които не се придава особено значение, всъщност имат огромно значение за съществото, в което се намират.
Да вземем за пример от животинския свят тези животни, кожата на които е покрита с косми, козина. Разбира се, вие сте свободни да мислите, че козината е полезна с това, че през зимата животното не замръзва и т. н. Разбира се, козината е полезна с това. Но за да може да се появи тази козина по кожата, животното трябва да бъде подложено на изключително силното въздействие на Слънцето. Козината се появява не по друга причина, а като следствие от това, че животното се оказва подложено на силното въздействие на Слънцето.
към текста >>
Вследствие от това гръдните
органи
на
лъва - под въздействие
на
Слънцето те стават особено силни - са силно развити, лъвовете имат къси черва и мощни дробове.
Защо става това? То става поради факта, че майката поема в себе си слънчевите сили и те действат по вътрешен начин. Косата вътрешно изцяло и напълно е свързана с въздействието на Слънцето. Да вземем за пример лъва. Лъвовете, самците, които притежават мощна грива, са животни, изключително силно подложени на въздействието на Слънцето.
Вследствие от това гръдните органи на лъва - под въздействие на Слънцето те стават особено силни - са силно развити, лъвовете имат къси черва и мощни дробове.
Това ги отличава от нашите преживни животни, които в по-голяма степен формират органи в коремната кухина - черва, стомах и т. н. И така, видът, качеството на космената покривка или оперението на животните на първо място са свързани с въздействието на Слънцето. Но ако въздействието на Слънцето върху съществата стане много голямо, тогава тези същества губят своята самостоятелност. Човек запазва своята самостоятелност благодарение на това, че той не притежава такава външна защита, а в по-голяма или по-малка степен е подложен на влиянието на земната обкръжаваща среда. Интересно е да се изясни, колко по-малко от човека зависи животното от Земята.
към текста >>
Това ги отличава от нашите преживни животни, които в по-голяма степен формират
органи
в коремната кухина - черва, стомах и т. н.
То става поради факта, че майката поема в себе си слънчевите сили и те действат по вътрешен начин. Косата вътрешно изцяло и напълно е свързана с въздействието на Слънцето. Да вземем за пример лъва. Лъвовете, самците, които притежават мощна грива, са животни, изключително силно подложени на въздействието на Слънцето. Вследствие от това гръдните органи на лъва - под въздействие на Слънцето те стават особено силни - са силно развити, лъвовете имат къси черва и мощни дробове.
Това ги отличава от нашите преживни животни, които в по-голяма степен формират органи в коремната кухина - черва, стомах и т. н.
И така, видът, качеството на космената покривка или оперението на животните на първо място са свързани с въздействието на Слънцето. Но ако въздействието на Слънцето върху съществата стане много голямо, тогава тези същества губят своята самостоятелност. Човек запазва своята самостоятелност благодарение на това, че той не притежава такава външна защита, а в по-голяма или по-малка степен е подложен на влиянието на земната обкръжаваща среда. Интересно е да се изясни, колко по-малко от човека зависи животното от Земята. Формирането на животните става основно посредством извънземни влияния.
към текста >>
Това сочи, че тук са имали предвид нещо, действително принадлежащо
на
тялото
, негова съставна част.
Това е свързано с виждането, което тези хора донасят от духовния свят. Гърците например виждали, че етерното тяло на човека е много по-голямо от физическото тяло, виждали как то излиза навън; и ето, те имали Атина Палада, богинята, която има своеобразен шлем. При Атина Палада, разглеждайки шлема, който тя носи, ще видите, че на върха на този шлем има нещо приличащо на очи. Същото можете да видите и в други случаи. Само погледнете Атина Палада, даже на лошите статуи отгоре на шлема се намират очи.
Това сочи, че тук са имали предвид нещо, действително принадлежащо на тялото, негова съставна част.
Това е нещо, което е можело да се види и гърците са надарили Атина с това качество. Също и типа облекло, който са правели хората в областите, където още са усещали свръхсетивния човек, са го изготвяли в съответствие със своите представи за астралното тяло на човека. В нашия регион - знаете това, господа, - само култовите одежди могат напълно да се смятат за цветни. Разглеждайки култовите облекла, ще откриете, че те са имитация на представите за астралното тяло. Тоест цветовата гама, а също формата, кройката на облеклата всъщност произтичат от свръхсетивното.
към текста >>
Ето защо, господа, ние съвсем сме се отучили да се обличаме така, че облеклото ни, макар и от
части
, да изглежда по-човешки!
Сравнете картините, на които Мария е изобразена заедно с Магдалена. Ще откриете, че старите майстори винаги различно си представят Мария и Магдалена - подобно на това, както и в Писанията за тях се говори по различен начин. Различията се коренят в астралните им тела и одеянията пресъздават астралното тяло с неговата цветова гама. Тъй като ние, цивилизованите хора, сме получили материалистично възпитание, нямаме никаква представа за свръхсетивната страна на човека. Мислейки посредством земния разсъдък, ние почитаме този земен разсъдък над всичко, смятаме го за най-висш авторитет.
Ето защо, господа, ние съвсем сме се отучили да се обличаме така, че облеклото ни, макар и отчасти, да изглежда по-човешки!
Мъжете надяват на краката си тръбите на панталоните. А крачолите са едни от най-безвкусните одежди, които се носят в цял свят! Но ние правим още повече: ако искаме да си създадем особено благороден имидж, надяваме на главата си още една страшна тръба - цилиндъра. Само ако можехте да си представите каква физиономия би направил древният грък, ако се сблъска с човек, двата крака на когото са надянати в тръби, а на главата му също стърчи тръба, при това и с черен цвят! Гъркът не би повярвал, че пред него стои човек, той би го взел за най-ужасно привидение!
към текста >>
Появяват се и такива неща: от чисто абстрактния образ
на
редингота, който вече сам по себе си е грозен, се отрязват някои
части
и се получава фрак.
А крачолите са едни от най-безвкусните одежди, които се носят в цял свят! Но ние правим още повече: ако искаме да си създадем особено благороден имидж, надяваме на главата си още една страшна тръба - цилиндъра. Само ако можехте да си представите каква физиономия би направил древният грък, ако се сблъска с човек, двата крака на когото са надянати в тръби, а на главата му също стърчи тръба, при това и с черен цвят! Гъркът не би повярвал, че пред него стои човек, той би го взел за най-ужасно привидение! Просто трябва да го имате предвид.
Появяват се и такива неща: от чисто абстрактния образ на редингота, който вече сам по себе си е грозен, се отрязват някои части и се получава фрак.
С този пример най-добре се вижда колко безразсъдно е станало човечеството. Само защото нещо е станало обичайно, защото, както се казва, човека могат да го сметнат за полуумен, а може и за кръгъл идиот, ако не постъпва като всички, той постъпва като всички. Трябва обаче съзнателно да се отнесем към това, че в днешно време костюмите на мъжката половина от човечеството напомнят за лудница, особено ако те съответстват на установилите се норми. Това свидетелства, че човек малко по малко се еманципира от реалността. Жените, за които много мъже смятат, че са по-малко цивилизовани от мъжете, в своето облекло в по-голяма степен запазват изначалната тенденция.
към текста >>
Всички отделни
части
на
военната екипировка,
на
военното облекло, би могло да бъдат изпитани доколко служат като средство за отбрана и защита или като средство за атака и нападение.
Той повече не знае, с какъв цвят би следвало да се украси и ето, той се украсява без да прибягва до цветове. Стигаме до това, че всяко облекло е свързано с представите и знанията в древността за свръхсетивния човек. «Цивилизацията» като цяло е станала сива. Обаче за определени цели в живота още се използва цветността, макар и да не се знае, откъде се е появил този обичай. Облеклото, което в съвременната държава носят нашите военни, се е появило по времето, когато хората в по-голяма степен са били ориентирани към защита.
Всички отделни части на военната екипировка, на военното облекло, би могло да бъдат изпитани доколко служат като средство за отбрана и защита или като средство за атака и нападение.
Всъщност може да се каже, че цялото съвременно военно облекло носи остарял характер, него вече не можеш да го разбереш. Виждате ли, съвременното цивилно палто може да се разбере, тъй като то е възникнало от римската тога. Военният мундир може да се разбере само в случай, че не се обяснява, изхождайки от римската тога и от нейните производни, осакатени до карикатурен вид; не, мундирът следва да се обясни с примера за средновековното рицарство, когато цялото облекло е било своего рода броня. Той е трансформирана броня. (Сред зададените въпроси) се спомена също знамето.
към текста >>
И дивите народи смятали, че в ролята
на
облекло съвсем не е задължително да бъдат само тъкани - те и досега смятат така, и не само те, - но можеш да се «облечеш», покривайки
тялото
си с всевъзможни рисунки.
Може да се каже, че в материалистическия век всичко, появяващо се в тази област, е нямало никакво значение, смисълът се е основавал на пълната безсмисленост. Даже струващите ни се днес безобразни неща са имали известно значение за примитивните народи. Да вземем например това отличително качество на дивите народи да използват като украшения не само елементи на облеклото, но друг вид «покрития». Защото облеклото украсява човека, то му придава нещо повече, отколкото сам по себе си представлява, нали така? Значението на облеклото е да бъде изява на скритото, да бъде откровение.
И дивите народи смятали, че в ролята на облекло съвсем не е задължително да бъдат само тъкани - те и досега смятат така, и не само те, - но можеш да се «облечеш», покривайки тялото си с всевъзможни рисунки.
Те се украсяват с помощта на така наречените татуировки. Тоест хората правят по тялото си всевъзможни рисунки. Първоначално, господа, знаците, нанасяни по тялото на хората, имали много голямо значение. Да допуснем, че човек е издрасквал или избождал на тялото си сърце. Когато той е бодърствал през деня, това е нямало никакво съществено значение.
към текста >>
Тоест хората правят по
тялото
си всевъзможни рисунки.
Да вземем например това отличително качество на дивите народи да използват като украшения не само елементи на облеклото, но друг вид «покрития». Защото облеклото украсява човека, то му придава нещо повече, отколкото сам по себе си представлява, нали така? Значението на облеклото е да бъде изява на скритото, да бъде откровение. И дивите народи смятали, че в ролята на облекло съвсем не е задължително да бъдат само тъкани - те и досега смятат така, и не само те, - но можеш да се «облечеш», покривайки тялото си с всевъзможни рисунки. Те се украсяват с помощта на така наречените татуировки.
Тоест хората правят по тялото си всевъзможни рисунки.
Първоначално, господа, знаците, нанасяни по тялото на хората, имали много голямо значение. Да допуснем, че човек е издрасквал или избождал на тялото си сърце. Когато той е бодърствал през деня, това е нямало никакво съществено значение. Но когато е заспивал, върху спящата му душа е оказвало изключително силно впечатление това, което той е татуирал на кожата си, татуировката се е превръщала в мисъл в спящата му душа, макар, разбира се, когато е идвал в съзнание, да е забравял за това. Първоначално татуировката се е появила в резултат на намерението да се въздейства върху човека даже по време на сън.
към текста >>
Първоначално, господа, знаците, нанасяни по
тялото
на
хората, имали много голямо значение.
Защото облеклото украсява човека, то му придава нещо повече, отколкото сам по себе си представлява, нали така? Значението на облеклото е да бъде изява на скритото, да бъде откровение. И дивите народи смятали, че в ролята на облекло съвсем не е задължително да бъдат само тъкани - те и досега смятат така, и не само те, - но можеш да се «облечеш», покривайки тялото си с всевъзможни рисунки. Те се украсяват с помощта на така наречените татуировки. Тоест хората правят по тялото си всевъзможни рисунки.
Първоначално, господа, знаците, нанасяни по тялото на хората, имали много голямо значение.
Да допуснем, че човек е издрасквал или избождал на тялото си сърце. Когато той е бодърствал през деня, това е нямало никакво съществено значение. Но когато е заспивал, върху спящата му душа е оказвало изключително силно впечатление това, което той е татуирал на кожата си, татуировката се е превръщала в мисъл в спящата му душа, макар, разбира се, когато е идвал в съзнание, да е забравял за това. Първоначално татуировката се е появила в резултат на намерението да се въздейства върху човека даже по време на сън. Но по-късно даже при дивите народи този смисъл е бил изгубен и сега хората си правят татуировки по традиция; традицията продължава, но смисълът й е бил изгубен.
към текста >>
Да допуснем, че човек е издрасквал или избождал
на
тялото
си сърце.
Значението на облеклото е да бъде изява на скритото, да бъде откровение. И дивите народи смятали, че в ролята на облекло съвсем не е задължително да бъдат само тъкани - те и досега смятат така, и не само те, - но можеш да се «облечеш», покривайки тялото си с всевъзможни рисунки. Те се украсяват с помощта на така наречените татуировки. Тоест хората правят по тялото си всевъзможни рисунки. Първоначално, господа, знаците, нанасяни по тялото на хората, имали много голямо значение.
Да допуснем, че човек е издрасквал или избождал на тялото си сърце.
Когато той е бодърствал през деня, това е нямало никакво съществено значение. Но когато е заспивал, върху спящата му душа е оказвало изключително силно впечатление това, което той е татуирал на кожата си, татуировката се е превръщала в мисъл в спящата му душа, макар, разбира се, когато е идвал в съзнание, да е забравял за това. Първоначално татуировката се е появила в резултат на намерението да се въздейства върху човека даже по време на сън. Но по-късно даже при дивите народи този смисъл е бил изгубен и сега хората си правят татуировки по традиция; традицията продължава, но смисълът й е бил изгубен. Трябва да имате предвид всички тези факти.
към текста >>
Тогава ще видите, че облеклото се е появило от
части
поради потребност от защита и от
части
поради нуждата да се украсим.
Когато той е бодърствал през деня, това е нямало никакво съществено значение. Но когато е заспивал, върху спящата му душа е оказвало изключително силно впечатление това, което той е татуирал на кожата си, татуировката се е превръщала в мисъл в спящата му душа, макар, разбира се, когато е идвал в съзнание, да е забравял за това. Първоначално татуировката се е появила в резултат на намерението да се въздейства върху човека даже по време на сън. Но по-късно даже при дивите народи този смисъл е бил изгубен и сега хората си правят татуировки по традиция; традицията продължава, но смисълът й е бил изгубен. Трябва да имате предвид всички тези факти.
Тогава ще видите, че облеклото се е появило отчасти поради потребност от защита и отчасти поради нуждата да се украсим.
Това украсяване се е обуславяло от стремежа, свръхсетивното да стане външно възприемаемо. А накрая, по отношение на облеклото, хората стигнали дотам, че вече нищо не знаели за него, освен това, че човек го носи. Във връзка с това са се появили и народните носии. Естествено народите, на които е било необходимо да се защитят, са избирали прилепващи дрехи, дрехи плътни и дебели, в по-голяма или по-малка степен натежаващи на цялото тяло или на по-изложените на студ части от тялото. При по-мек климат човек е създавал много повече украшения, облеклото му е било по-тънко, по-ефирно и т. н.
към текста >>
Естествено народите,
на
които е било необходимо да се защитят, са избирали прилепващи дрехи, дрехи плътни и дебели, в по-голяма или по-малка степен натежаващи
на
цялото тяло или
на
по-изложените
на
студ
части
от
тялото
.
Трябва да имате предвид всички тези факти. Тогава ще видите, че облеклото се е появило отчасти поради потребност от защита и отчасти поради нуждата да се украсим. Това украсяване се е обуславяло от стремежа, свръхсетивното да стане външно възприемаемо. А накрая, по отношение на облеклото, хората стигнали дотам, че вече нищо не знаели за него, освен това, че човек го носи. Във връзка с това са се появили и народните носии.
Естествено народите, на които е било необходимо да се защитят, са избирали прилепващи дрехи, дрехи плътни и дебели, в по-голяма или по-малка степен натежаващи на цялото тяло или на по-изложените на студ части от тялото.
При по-мек климат човек е създавал много повече украшения, облеклото му е било по-тънко, по-ефирно и т. н. И така, от обкръжаващата среда като цяло, от климата е зависело, доколко човек се е защитавал и доколко се е украсявал. Но после хората забравили за това. При преселението на народите е могло да стане така, че народ от район, където облеклото е подхождало на климата, се е преселвал в друг район, където вече не е можело да се види защо именно такова облекло трябва да подхожда на този народ; хората са запазвали облеклото си по традиция. Така днес е много трудно да се установи по непосредствено обкръжаващата среда, защо дадени хора носят именно такова облекло.
към текста >>
21.
СЕДМА ЛЕКЦИЯ, 16 февруари 1924 г.
GA_352 Природата и човекът от гл.т. на Духовната наука
След това господин докторът говори за алкохола, за това, че ние сами произвеждаме алкохол в своя
органи
зъм, и за различните въздействия
на
алкохола.
Господин докторът спомена, че хора, прекратили на определен етап приема на арсен, се изтощават. Но с тези деца не ставаше така: те тежаха примерно по два центнера (метрична единица за маса равна на 100 кг. - бел. пр.), макар и да бяха най-много на шестнадесет години. Ще настъпи ли в живота им влошаване на състоянието?
След това господин докторът говори за алкохола, за това, че ние сами произвеждаме алкохол в своя организъм, и за различните въздействия на алкохола.
Едни са страшно раздразнителни, буйстват и т. н., други се държат спокойно. Запомних това, тъй като се отнасям към последната категория. След една-две чашки на следващата сутрин ми се появява ечемик на очите, който е трудно да се размачка с пръсти; така ми действа алкохолът. После господин докторът каза, че по очите могат да се познават всякакви заболявания.
към текста >>
Арсенът му действа и сега, но
органи
змът вече може от
части
да оказва съпротивление.
А между смяната на зъбите и половата зрялост, между седма-осма и четиринадесета-петнадесета години се образува предимно етерното тяло, което включва в себе си силите на храненето и растежа. Астралното тяло се изработва едва между четиринадесета-петнадесета и двадесета-двадесет и първата година. Едва тогава истински се разработва астралното тяло. Не че го е нямало и преди това - човек го има още от раждането си, - но собственото образуване на астрално тяло става едва след четиринадесетата-петнадесетата година от живота. Ако арсен се употребява от възрастен, който вече е прехвърлил четирнадесетата-петнадесетата година, чрез това той разработва астралното си тяло.
Арсенът му действа и сега, но организмът вече може отчасти да оказва съпротивление.
Но ако арсена го получава дете на възраст между седем и петнадесет години, неговото астрално тяло още не се е оформило, не е разработено, и арсенът действа с пълна сила върху това дете. Той не среща в човешкия организъм никакво противодействие. Вследствие от това, въздействието на арсена се насочва главно към отлагане на мазнини в човека, всичко се превръща в мазнина, всичко става топкообразно, нараства на ширина; ето какво става между седмата и четиринадесетата година. Следва да се замислите над това, че нещата, за които ви говоря тук, имат необичайно голямо значение за живота! Всеки от вас може да каже: ти ни разказваш, че арсенът, ако се дава на дете между седмата и петнадесетата година, играе голяма роля; при детето се появява омазняване, то се закръгля.
към текста >>
Той не среща в човешкия
органи
зъм никакво противодействие.
Едва тогава истински се разработва астралното тяло. Не че го е нямало и преди това - човек го има още от раждането си, - но собственото образуване на астрално тяло става едва след четиринадесетата-петнадесетата година от живота. Ако арсен се употребява от възрастен, който вече е прехвърлил четирнадесетата-петнадесетата година, чрез това той разработва астралното си тяло. Арсенът му действа и сега, но организмът вече може отчасти да оказва съпротивление. Но ако арсена го получава дете на възраст между седем и петнадесет години, неговото астрално тяло още не се е оформило, не е разработено, и арсенът действа с пълна сила върху това дете.
Той не среща в човешкия организъм никакво противодействие.
Вследствие от това, въздействието на арсена се насочва главно към отлагане на мазнини в човека, всичко се превръща в мазнина, всичко става топкообразно, нараства на ширина; ето какво става между седмата и четиринадесетата година. Следва да се замислите над това, че нещата, за които ви говоря тук, имат необичайно голямо значение за живота! Всеки от вас може да каже: ти ни разказваш, че арсенът, ако се дава на дете между седмата и петнадесетата година, играе голяма роля; при детето се появява омазняване, то се закръгля. Но аз познавам хора, които не са приемали арсен, но от деца са страшно дебели! Господа, трябва да помислите за това, че наличните в природата вещества съществуват навсякъде поне в хомеопатични дози.
към текста >>
Съществува едно своеобразно зло - него особено изкусно го практикуват в Рим, - което се състои в това, че заради запазването
на
детския глас при момчетата, заради запазването
на
по-високия глас момчетата ги кастрират, тоест отстраняват им половите
органи
.
Става например и така, че с децата на тази възраст се прави и нещо друго! Известно ви е, че в периода на полово съзряване от четиринадесетата-петнадесетата година човешкият глас се променя. Оттук виждате, че периодът на пубертета е свързан с човешкия глас. При момчетата той се изменя, но при девойките преходът в по-голяма степен се проявява в образуването на гърди и други подобни неща. Но при момчетата именно гласът се променя.
Съществува едно своеобразно зло - него особено изкусно го практикуват в Рим, - което се състои в това, че заради запазването на детския глас при момчетата, заради запазването на по-високия глас момчетата ги кастрират, тоест отстраняват им половите органи.
Съществува знаменит момчешки хор с необикновено високи гласове. Виждате, че тук злото отива още по-далеч. Обаче всичко това се прави под маската на свещенодействието. Не знам, известно ли ви е това? Такива неща също се правят и трябва да имаме пълна яснота относно това, че в света става нещо подобно; действително хората правят всичко възможно, за да експлоатират природата на човека и да излагат недъзите на показ.
към текста >>
Следствие от това е, че определени
органи
при такива деца въобще не могат да се образуват.
Такива неща също се правят и трябва да имаме пълна яснота относно това, че в света става нещо подобно; действително хората правят всичко възможно, за да експлоатират природата на човека и да излагат недъзите на показ. Трябва да помислим за последствията от употребата на арсен в ранна възраст; ставайки мазен и дебел, човек трябва след това да формира свое астрално тяло, обаче то в този случай се оказва твърде малко за такова пълно тяло! То се оказва твърде малко и безсилно. Последствията се изразяват в това, че ако после, по време на половото съзряване, започне образуването на астралното тяло, това астрално тяло се оказва всъщност твърде малко и безсилно за такова тлъсто, надебеляло тяло. Децата, получавали арсен по посочения начин и след това показвани по панаирите, имат много малко астрално тяло.
Следствие от това е, че определени органи при такива деца въобще не могат да се образуват.
Тези органи стават съвсем вяли и отслабени. Особено слаби при такива деца са белите дробове. Понякога това носи след себе си нещастието, защото такива деца се оказват в състояние, когато накрая, доживявайки до двадесетата си година или даже по-рано, те вече не могат да дишат. Това става не само защото белите им дробове потъват в мазнина, но и защото са твърде вяли и безсилни. С дробовете става и нещо особено.
към текста >>
Тези
органи
стават съвсем вяли и отслабени.
Трябва да помислим за последствията от употребата на арсен в ранна възраст; ставайки мазен и дебел, човек трябва след това да формира свое астрално тяло, обаче то в този случай се оказва твърде малко за такова пълно тяло! То се оказва твърде малко и безсилно. Последствията се изразяват в това, че ако после, по време на половото съзряване, започне образуването на астралното тяло, това астрално тяло се оказва всъщност твърде малко и безсилно за такова тлъсто, надебеляло тяло. Децата, получавали арсен по посочения начин и след това показвани по панаирите, имат много малко астрално тяло. Следствие от това е, че определени органи при такива деца въобще не могат да се образуват.
Тези органи стават съвсем вяли и отслабени.
Особено слаби при такива деца са белите дробове. Понякога това носи след себе си нещастието, защото такива деца се оказват в състояние, когато накрая, доживявайки до двадесетата си година или даже по-рано, те вече не могат да дишат. Това става не само защото белите им дробове потъват в мазнина, но и защото са твърде вяли и безсилни. С дробовете става и нещо особено. Виждате ли, господа, дробовете са не само орган на дишането, те са и важен орган за храненето; белите дробове трябва да са обезпечени с храна, за да може човек нормално да живее.
към текста >>
При такива деца от седемнадесетата-осемнадесетата година дробовете не се обезпечават с нормално хранене, тъй като, вследствие
на
омазняването
на
всички
органи
, хранителните вещества съвсем не достигат до дробовете.
Понякога това носи след себе си нещастието, защото такива деца се оказват в състояние, когато накрая, доживявайки до двадесетата си година или даже по-рано, те вече не могат да дишат. Това става не само защото белите им дробове потъват в мазнина, но и защото са твърде вяли и безсилни. С дробовете става и нещо особено. Виждате ли, господа, дробовете са не само орган на дишането, те са и важен орган за храненето; белите дробове трябва да са обезпечени с храна, за да може човек нормално да живее. Много белодробни заболявания се появяват не от това, че дишането е нарушено, а поради това, че дробовете не се хранят нормално.
При такива деца от седемнадесетата-осемнадесетата година дробовете не се обезпечават с нормално хранене, тъй като, вследствие на омазняването на всички органи, хранителните вещества съвсем не достигат до дробовете.
Те чак най-накрая достигат до белите дробове, въпреки че и на тях им е нужно хранене. Хранителните вещества в човешкия организъм претърпяват всевъзможни трансформации, за което съм ви казвал. Те правят от шест до седем изменения. Дробовете се нуждаят от тези седемкратно трансформирани облагородени хранителни вещества. При тези деца обаче работата не стига до този стадий на видоизменение на храната.
към текста >>
Хранителните вещества в човешкия
органи
зъм претърпяват всевъзможни трансформации, за което съм ви казвал.
С дробовете става и нещо особено. Виждате ли, господа, дробовете са не само орган на дишането, те са и важен орган за храненето; белите дробове трябва да са обезпечени с храна, за да може човек нормално да живее. Много белодробни заболявания се появяват не от това, че дишането е нарушено, а поради това, че дробовете не се хранят нормално. При такива деца от седемнадесетата-осемнадесетата година дробовете не се обезпечават с нормално хранене, тъй като, вследствие на омазняването на всички органи, хранителните вещества съвсем не достигат до дробовете. Те чак най-накрая достигат до белите дробове, въпреки че и на тях им е нужно хранене.
Хранителните вещества в човешкия организъм претърпяват всевъзможни трансформации, за което съм ви казвал.
Те правят от шест до седем изменения. Дробовете се нуждаят от тези седемкратно трансформирани облагородени хранителни вещества. При тези деца обаче работата не стига до този стадий на видоизменение на храната. Затова те умират в най-добрия случай в началото на двадесетте години от живота си. Без всяко съмнение може да се каже, че децата, които по гореописания начин излагат на показ по панаирите, трябва да умрат в началото на двадесетте години от своя живот.
към текста >>
Следователно алкохолът притежава сила да удържа другите сили, които
на
свой ред запазват живите членове
на
тялото
.
Въобще това е много важен природен закон. Защото какво ще стане, ако живо същество умре и бъде предоставено на природата? Веднага след като човешкото тяло бъде предадено на земята, то започва да се разлага. Така е и с всичко живо. В момента, когато етерното тяло излезе от живото същество навън, това бивше живо същество се разрушава; това не става само в случай на използване на приличащи на алкохол средства.
Следователно алкохолът притежава сила да удържа другите сили, които на свой ред запазват живите членове на тялото.
Оттук можете да видите, че алкохолът не е нещо земно. Това, че алкохолът не е земен, можете да видите и с други примери. Човешкото тяло, тялото на животното, тялото на растението се разрушават от земното начало; но благодарение на алкохола, както се казва, те се консервират, запазват се от разрушаване. Но как се появява алкохолът? Тук трябва да погледнете към лозата.
към текста >>
Човешкото тяло,
тялото
на
животното,
тялото
на
растението се разрушават от земното начало; но благодарение
на
алкохола, както се казва, те се консервират, запазват се от разрушаване.
Така е и с всичко живо. В момента, когато етерното тяло излезе от живото същество навън, това бивше живо същество се разрушава; това не става само в случай на използване на приличащи на алкохол средства. Следователно алкохолът притежава сила да удържа другите сили, които на свой ред запазват живите членове на тялото. Оттук можете да видите, че алкохолът не е нещо земно. Това, че алкохолът не е земен, можете да видите и с други примери.
Човешкото тяло, тялото на животното, тялото на растението се разрушават от земното начало; но благодарение на алкохола, както се казва, те се консервират, запазват се от разрушаване.
Но как се появява алкохолът? Тук трябва да погледнете към лозата. Алкохолът се появява именно там, където слънцето най-добре огрява лозата. Знаете, че в Северна Германия не отглеждат лозя, тъй като там е доста студено и слънцето не притежава съответстващата сила. Прекарайте през Грюнберг в Силезия (историческа област, предадена на Полша след Втората световна война - бел.
към текста >>
И така, в дадения случай не става така, че Слънцето пряко да огрява определена част от
тялото
ви и от това да ви става топло.
Силата на Слънцето присъства не само там, където то свети; слънчевата сила може да проявява присъствието си по различен начин. Погледнете; ще направим това колкото се може по-нагледно: в достатъчно горещ слънчев ден аз вземам този стол и го поставям на палещото Слънце. Оставям го там за няколко часа, а след това ви предлагам да седнете на него. Вие сядате. Дявол да го вземе, мислите си вие, столът е станал горещ!
И така, в дадения случай не става така, че Слънцето пряко да огрява определена част от тялото ви и от това да ви става топло.
Ако заемайки съответната поза, дълго излагате съответната част от тялото си на слънце, на тази част от тялото ви би й станало топло, както й е топло на стола; вие преживявате това посредством вашето тяло. Но в този случай нещата са различни: тук горещ е станал столът. Следователно виждате, че тук съвсем безжизнен предмет е побрал в себе си слънчевата топлина и след това ви я отдава. При каменните въглища нещата са още по-сложни. Каменните въглища хилядолетия преди това са съществували под формата на палми или други дървета.
към текста >>
Ако заемайки съответната поза, дълго излагате съответната част от
тялото
си
на
слънце,
на
тази част от
тялото
ви би й станало топло, както й е топло
на
стола; вие преживявате това посредством вашето тяло.
Погледнете; ще направим това колкото се може по-нагледно: в достатъчно горещ слънчев ден аз вземам този стол и го поставям на палещото Слънце. Оставям го там за няколко часа, а след това ви предлагам да седнете на него. Вие сядате. Дявол да го вземе, мислите си вие, столът е станал горещ! И така, в дадения случай не става така, че Слънцето пряко да огрява определена част от тялото ви и от това да ви става топло.
Ако заемайки съответната поза, дълго излагате съответната част от тялото си на слънце, на тази част от тялото ви би й станало топло, както й е топло на стола; вие преживявате това посредством вашето тяло.
Но в този случай нещата са различни: тук горещ е станал столът. Следователно виждате, че тук съвсем безжизнен предмет е побрал в себе си слънчевата топлина и след това ви я отдава. При каменните въглища нещата са още по-сложни. Каменните въглища хилядолетия преди това са съществували под формата на палми или други дървета. Как е ставало това?
към текста >>
В случая със стола, който загрява задните ви
части
, когато седнете
на
него, вие все още забелязвате, че Слънцето е оставило в него част от своята сила.
Но подобно на това, както тя се запазва в стола, слънчевата топлина се е запазила в тези палмови дървета и е отивала с тях под земята. Палмовите дървета се превърнали във въглища, а слънчевата топлина е останала в тях. И ето, след хиляди години ние добиваме въглища от Земята, изгаряме ги в нашите печки и слънчевата топлина се връща обратно към нас. Днес се отоплявате с тази слънчева топлина, която преди хиляди години е идвала към Земята. Често не се замисляме за това.
В случая със стола, който загрява задните ви части, когато седнете на него, вие все още забелязвате, че Слънцето е оставило в него част от своята сила.
В случая с каменните въглища не забелязвате вече това. И така, би трябвало да си кажете: там, където в земята има каменни въглища, където и да са те, присъства много древна слънчева сила. В залежите с каменни въглища навсякъде присъства много древна слънчева сила. Но вие ядете растения, господа. Вкарвате в себе си растения.
към текста >>
Вашият собствен
органи
зъм действа по-бързо от Земята; тук надарените с живот въглища от растенията много бързо се преобразуват и вие във вашето собствено тяло получавате съдържащата въглерод въглена киселина.
В случая с каменните въглища не забелязвате вече това. И така, би трябвало да си кажете: там, където в земята има каменни въглища, където и да са те, присъства много древна слънчева сила. В залежите с каменни въглища навсякъде присъства много древна слънчева сила. Но вие ядете растения, господа. Вкарвате в себе си растения.
Вашият собствен организъм действа по-бързо от Земята; тук надарените с живот въглища от растенията много бързо се преобразуват и вие във вашето собствено тяло получавате съдържащата въглерод въглена киселина.
Въглената киселина в нас не се превръща във въглища, подобно на каменните въглища в Земята, тя си остава във вид на въглена киселина. Така че вие имате въглища под формата на въглена киселина, която носите в себе си, кислород, който постъпва от въздуха, а също и от хранителните продукти. Това се нарича въглерод и кислород. Освен това в човешкия организъм има също и водород, защото например пиете вода. Този водород встъпва в съединение с въглерода и кислорода.
към текста >>
Освен това в човешкия
органи
зъм има също и водород, защото например пиете вода.
Вкарвате в себе си растения. Вашият собствен организъм действа по-бързо от Земята; тук надарените с живот въглища от растенията много бързо се преобразуват и вие във вашето собствено тяло получавате съдържащата въглерод въглена киселина. Въглената киселина в нас не се превръща във въглища, подобно на каменните въглища в Земята, тя си остава във вид на въглена киселина. Така че вие имате въглища под формата на въглена киселина, която носите в себе си, кислород, който постъпва от въздуха, а също и от хранителните продукти. Това се нарича въглерод и кислород.
Освен това в човешкия организъм има също и водород, защото например пиете вода.
Този водород встъпва в съединение с въглерода и кислорода. Трябва също да помислите и за това вещество, което присъства в човешкото тяло и при известни условия започва да мирише лошо. Достатъчно е да си спомните за това, което се съдържа в животинското тяло, за яйцето - неотдавна говорихме за това, - то може да мирише. Това е азотът. Обаче във въздуха той няма лоша миризма, тъй като не е свързан по съответния начин с другите вещества.
към текста >>
Виждате ли, господа, вие съществувате, движите се, нуждаете се за вашия живот от кислород, въглерод, азот и вътре в своя
органи
зъм изработвате алкохол.
Този водород встъпва в съединение с въглерода и кислорода. Трябва също да помислите и за това вещество, което присъства в човешкото тяло и при известни условия започва да мирише лошо. Достатъчно е да си спомните за това, което се съдържа в животинското тяло, за яйцето - неотдавна говорихме за това, - то може да мирише. Това е азотът. Обаче във въздуха той няма лоша миризма, тъй като не е свързан по съответния начин с другите вещества.
Виждате ли, господа, вие съществувате, движите се, нуждаете се за вашия живот от кислород, въглерод, азот и вътре в своя организъм изработвате алкохол.
Алкохолът се образува в човешкия организъм, за да се избегне вътрешният разпад (на тъканите). Тялото би започнало да се разпада, както се разпада трупът, ако не се изработваха алкохол и подобни на алкохола вещества. Това, разбира се, е така. Но би следвало да запитате: на кое от телата действа алкохолът? Виждате ли, върху физическото тяло алкохолът действа изключително добре, ако е изпито нормално количество, защото в този случай - тъй като то и само си изработва алкохол - може да го използва като добавъчно хранително средство; така че на физическото тяло алкохолът всъщност съвсем не вреди.
към текста >>
Алкохолът се образува в човешкия
органи
зъм, за да се избегне вътрешният разпад (
на
тъканите).
Трябва също да помислите и за това вещество, което присъства в човешкото тяло и при известни условия започва да мирише лошо. Достатъчно е да си спомните за това, което се съдържа в животинското тяло, за яйцето - неотдавна говорихме за това, - то може да мирише. Това е азотът. Обаче във въздуха той няма лоша миризма, тъй като не е свързан по съответния начин с другите вещества. Виждате ли, господа, вие съществувате, движите се, нуждаете се за вашия живот от кислород, въглерод, азот и вътре в своя организъм изработвате алкохол.
Алкохолът се образува в човешкия организъм, за да се избегне вътрешният разпад (на тъканите).
Тялото би започнало да се разпада, както се разпада трупът, ако не се изработваха алкохол и подобни на алкохола вещества. Това, разбира се, е така. Но би следвало да запитате: на кое от телата действа алкохолът? Виждате ли, върху физическото тяло алкохолът действа изключително добре, ако е изпито нормално количество, защото в този случай - тъй като то и само си изработва алкохол - може да го използва като добавъчно хранително средство; така че на физическото тяло алкохолът всъщност съвсем не вреди. Въздействието на алкохола върху физическото тяло на човека не носи нищо лошо.
към текста >>
Тялото
би започнало да се разпада, както се разпада трупът, ако не се изработваха алкохол и подобни
на
алкохола вещества.
Достатъчно е да си спомните за това, което се съдържа в животинското тяло, за яйцето - неотдавна говорихме за това, - то може да мирише. Това е азотът. Обаче във въздуха той няма лоша миризма, тъй като не е свързан по съответния начин с другите вещества. Виждате ли, господа, вие съществувате, движите се, нуждаете се за вашия живот от кислород, въглерод, азот и вътре в своя организъм изработвате алкохол. Алкохолът се образува в човешкия организъм, за да се избегне вътрешният разпад (на тъканите).
Тялото би започнало да се разпада, както се разпада трупът, ако не се изработваха алкохол и подобни на алкохола вещества.
Това, разбира се, е така. Но би следвало да запитате: на кое от телата действа алкохолът? Виждате ли, върху физическото тяло алкохолът действа изключително добре, ако е изпито нормално количество, защото в този случай - тъй като то и само си изработва алкохол - може да го използва като добавъчно хранително средство; така че на физическото тяло алкохолът всъщност съвсем не вреди. Въздействието на алкохола върху физическото тяло на човека не носи нищо лошо. Ако алкохолът - това хората не вземат предвид - вредеше на физическото тяло, той би вредил и на лозата, тъй като лозата също има физическо тяло.
към текста >>
Той има глава, гръдни
органи
, свързани главно с дишането и кръвообращението, и освен това той, благодарение
на
своите крайници, притежава способност да се движи.
Лозата сама по себе си има етерно тяло; но вследствие на съприкосновението със слънчевата топлина, в лозата се появява астралност, образува се нещо извънземно; то действа като алкохол. И така, до разбирането на такива явления ние стигаме само благодарение на това, че вземаме предвид всичко, отнасящо се до човека, както вътре в него, така и във външната природа. Сега преминавам към съвсем друга тема, нека това да послужи като малко обобщение; в заключение искам да ви дам някои сведения, касаещи въпроса на господин Бурле за облеклото. Виждате ли, говорих ви за облеклото най-различни неща; най-интересно е това, че благодарение на инстинкта на човека, облеклото се е създавало в съответствие с цялото същество на човека, в съответствие с цялата му природа. Даже като физически човек, човекът има три (основни) члена.
Той има глава, гръдни органи, свързани главно с дишането и кръвообращението, и освен това той, благодарение на своите крайници, притежава способност да се движи.
Следователно човек в съответствие (с устройството на физическото си тяло) се състои от три части: от глава, от системата на гърдите - аз винаги я наричам ритмична система, тъй като цялата тя извършва ритмични движения - и от външните двигателни органи, от външната двигателна организация. Виждате ли, в главата особена активност проявява етерното тяло, в гърдите, в кръвообращението и дишането - астралното тяло, а в произволните движения - «Азът». Ако разгледате цялото облекло, с изключение на най-примитивното облекло на дивите хора, винаги ще видите, че то - включително и труфилата - се състои основно от три части, от три предмета. Разбира се, че всичко това е модифицирано; трябва само да си спомните колко силно всичко това се е изменяло в хода на човешкото развитие, колко нелепи украшения са се добавили и всякакви безвкусици, но въпреки това всяко облекло се състои от три части. Първо е това, което първоначално е възникнало от кожената престилка; в древния Египет мъжете са носили основно тази кожена престилка.
към текста >>
Следователно човек в съответствие (с устройството
на
физическото си тяло) се състои от три
части
: от глава, от системата
на
гърдите - аз винаги я наричам ритмична система, тъй като цялата тя извършва ритмични движения - и от външните двигателни
органи
, от външната двигателна
органи
зация.
И така, до разбирането на такива явления ние стигаме само благодарение на това, че вземаме предвид всичко, отнасящо се до човека, както вътре в него, така и във външната природа. Сега преминавам към съвсем друга тема, нека това да послужи като малко обобщение; в заключение искам да ви дам някои сведения, касаещи въпроса на господин Бурле за облеклото. Виждате ли, говорих ви за облеклото най-различни неща; най-интересно е това, че благодарение на инстинкта на човека, облеклото се е създавало в съответствие с цялото същество на човека, в съответствие с цялата му природа. Даже като физически човек, човекът има три (основни) члена. Той има глава, гръдни органи, свързани главно с дишането и кръвообращението, и освен това той, благодарение на своите крайници, притежава способност да се движи.
Следователно човек в съответствие (с устройството на физическото си тяло) се състои от три части: от глава, от системата на гърдите - аз винаги я наричам ритмична система, тъй като цялата тя извършва ритмични движения - и от външните двигателни органи, от външната двигателна организация.
Виждате ли, в главата особена активност проявява етерното тяло, в гърдите, в кръвообращението и дишането - астралното тяло, а в произволните движения - «Азът». Ако разгледате цялото облекло, с изключение на най-примитивното облекло на дивите хора, винаги ще видите, че то - включително и труфилата - се състои основно от три части, от три предмета. Разбира се, че всичко това е модифицирано; трябва само да си спомните колко силно всичко това се е изменяло в хода на човешкото развитие, колко нелепи украшения са се добавили и всякакви безвкусици, но въпреки това всяко облекло се състои от три части. Първо е това, което първоначално е възникнало от кожената престилка; в древния Египет мъжете са носили основно тази кожена престилка. За какво служи тази (част) от облеклото при човека?
към текста >>
Ако разгледате цялото облекло, с изключение
на
най-примитивното облекло
на
дивите хора, винаги ще видите, че то - включително и труфилата - се състои основно от три
части
, от три предмета.
Виждате ли, говорих ви за облеклото най-различни неща; най-интересно е това, че благодарение на инстинкта на човека, облеклото се е създавало в съответствие с цялото същество на човека, в съответствие с цялата му природа. Даже като физически човек, човекът има три (основни) члена. Той има глава, гръдни органи, свързани главно с дишането и кръвообращението, и освен това той, благодарение на своите крайници, притежава способност да се движи. Следователно човек в съответствие (с устройството на физическото си тяло) се състои от три части: от глава, от системата на гърдите - аз винаги я наричам ритмична система, тъй като цялата тя извършва ритмични движения - и от външните двигателни органи, от външната двигателна организация. Виждате ли, в главата особена активност проявява етерното тяло, в гърдите, в кръвообращението и дишането - астралното тяло, а в произволните движения - «Азът».
Ако разгледате цялото облекло, с изключение на най-примитивното облекло на дивите хора, винаги ще видите, че то - включително и труфилата - се състои основно от три части, от три предмета.
Разбира се, че всичко това е модифицирано; трябва само да си спомните колко силно всичко това се е изменяло в хода на човешкото развитие, колко нелепи украшения са се добавили и всякакви безвкусици, но въпреки това всяко облекло се състои от три части. Първо е това, което първоначално е възникнало от кожената престилка; в древния Египет мъжете са носили основно тази кожена престилка. За какво служи тази (част) от облеклото при човека? За крайниците. Човек е изразявал с това, че той може да ходи с помощта на краката; той покривал своите крака.
към текста >>
Разбира се, че всичко това е модифицирано; трябва само да си спомните колко силно всичко това се е изменяло в хода
на
човешкото развитие, колко нелепи украшения са се добавили и всякакви безвкусици, но въпреки това всяко облекло се състои от три
части
.
Даже като физически човек, човекът има три (основни) члена. Той има глава, гръдни органи, свързани главно с дишането и кръвообращението, и освен това той, благодарение на своите крайници, притежава способност да се движи. Следователно човек в съответствие (с устройството на физическото си тяло) се състои от три части: от глава, от системата на гърдите - аз винаги я наричам ритмична система, тъй като цялата тя извършва ритмични движения - и от външните двигателни органи, от външната двигателна организация. Виждате ли, в главата особена активност проявява етерното тяло, в гърдите, в кръвообращението и дишането - астралното тяло, а в произволните движения - «Азът». Ако разгледате цялото облекло, с изключение на най-примитивното облекло на дивите хора, винаги ще видите, че то - включително и труфилата - се състои основно от три части, от три предмета.
Разбира се, че всичко това е модифицирано; трябва само да си спомните колко силно всичко това се е изменяло в хода на човешкото развитие, колко нелепи украшения са се добавили и всякакви безвкусици, но въпреки това всяко облекло се състои от три части.
Първо е това, което първоначално е възникнало от кожената престилка; в древния Египет мъжете са носили основно тази кожена престилка. За какво служи тази (част) от облеклото при човека? За крайниците. Човек е изразявал с това, че той може да ходи с помощта на краката; той покривал своите крака. Силата на краката, двигателната организация е трябвало да бъде изразена с престилката.
към текста >>
Силата
на
краката, двигателната
органи
зация е трябвало да бъде изразена с престилката.
Разбира се, че всичко това е модифицирано; трябва само да си спомните колко силно всичко това се е изменяло в хода на човешкото развитие, колко нелепи украшения са се добавили и всякакви безвкусици, но въпреки това всяко облекло се състои от три части. Първо е това, което първоначално е възникнало от кожената престилка; в древния Египет мъжете са носили основно тази кожена престилка. За какво служи тази (част) от облеклото при човека? За крайниците. Човек е изразявал с това, че той може да ходи с помощта на краката; той покривал своите крака.
Силата на краката, двигателната организация е трябвало да бъде изразена с престилката.
Интересно е, че такива традиции продължават да живеят и до днес; масоните на своите събрания използват кожена престилка като особен отличителен знак. Това е наследство от древен Египет. Но тези хора знаят толкова малко за това, защо те се пременяват в престилка, колкото малко знаят и за това, защо се кичат с ордени. Престилката се надява като знак за това, че човек трябва особено интензивно да действа със своите крайници. Постепенно от престилката е възниквало всичко, по някакъв начин касаещо крайниците ни, например панталоните; впрочем те толкова са модифицирани, че по-скоро пречат, отколкото помагат при ходенето.
към текста >>
В наметалото е изразена идеята за всичко това, което идва от главата; престилката в по-голяма степен изразява волята, живееща в членовете
на
тялото
; в ризата, която имаме - това само от
части
е запазено в жилетката, затова пък в одеждите
на
католическите свещеници ще го откриете в цялата му пълнота, - и така, ризата е гръдно облекло и това е особено изразено в женското облекло.
Гърците приели това от Азия, допълнили го с изкусни драпировки, които до някаква степен подражавали на кръвоносните съдове, на най-важните им посоки. Трето, това е плащът, наметалото, което се намята отгоре. Плащът, намятан отгоре, първоначално се намятал не само на плещите, но и отгоре на главата. В райони на някои страни можете да видите, че и досега правят така. Плащът се намятал над главата, така че той покривал и главата.
В наметалото е изразена идеята за всичко това, което идва от главата; престилката в по-голяма степен изразява волята, живееща в членовете на тялото; в ризата, която имаме - това само отчасти е запазено в жилетката, затова пък в одеждите на католическите свещеници ще го откриете в цялата му пълнота, - и така, ризата е гръдно облекло и това е особено изразено в женското облекло.
Разбира се, станали са значителни промени. Представете си плащ, намятан върху плещите и главата, прехвърлен на другата страна (вж. рис.); първоначално той е покривал главата. Ако плащът е бил червен, той е изглеждал много красиво. Този червен цвят е бил такъв, че никой не би се решил да го оскверни.
към текста >>
22.
ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, 23 февруари 1924 г.
GA_352 Природата и човекът от гл.т. на Духовната наука
Древната медицина много точно е знаела, че човек не е само физическото тяло, което виждат очите и пипат ръцете, но той е и свръхсетивно същество, което пронизва
тялото
; ние също постоянно подчертаваме това.
Обръщайки се назад, към старата медицина, както е съществувала до 18-то столетие - защото медицината едва от 18-то столетие в Италия е претърпяла материалистична реформа, - ще откриете, че както диагностиката на заболяванията, така и лечението им са се базирали на съвсем различни принципи. Днес науката напълно пренебрегва тази старинна медицина. Това до известна степен е справедливо, но все пак не съвсем. Необходимо е да се изясни в какво се състои разликата между древната и новата медицина, иначе не може да се разбере каква е гледната точка на новата медицина днес.
Древната медицина много точно е знаела, че човек не е само физическото тяло, което виждат очите и пипат ръцете, но той е и свръхсетивно същество, което пронизва тялото; ние също постоянно подчертаваме това.
Разликата между тази древна медицина и новата медицина вие бихте могли да откриете, връщайки се към самото начало на човешкия живот, връщайки се към времето преди раждането. Нямам предвид духовното (състояние), предшестващо раждането, а физическото (състояние), тоест ембриона на човека в тялото на майката. Днес и медицината, и естествознанието разглеждат като най-съществено в ембрионалния живот на човека, при възникването на човека в майчиното тяло, постепенното изграждане на яйцеклетката. В началото тук имаме работа с яйцеклетка, подложена на оплождане. Това е малка клетка, която може да се види само с микроскоп.
към текста >>
Нямам предвид духовното (състояние), предшестващо раждането, а физическото (състояние), тоест ембриона
на
човека в
тялото
на
майката.
Това до известна степен е справедливо, но все пак не съвсем. Необходимо е да се изясни в какво се състои разликата между древната и новата медицина, иначе не може да се разбере каква е гледната точка на новата медицина днес. Древната медицина много точно е знаела, че човек не е само физическото тяло, което виждат очите и пипат ръцете, но той е и свръхсетивно същество, което пронизва тялото; ние също постоянно подчертаваме това. Разликата между тази древна медицина и новата медицина вие бихте могли да откриете, връщайки се към самото начало на човешкия живот, връщайки се към времето преди раждането.
Нямам предвид духовното (състояние), предшестващо раждането, а физическото (състояние), тоест ембриона на човека в тялото на майката.
Днес и медицината, и естествознанието разглеждат като най-съществено в ембрионалния живот на човека, при възникването на човека в майчиното тяло, постепенното изграждане на яйцеклетката. В началото тук имаме работа с яйцеклетка, подложена на оплождане. Това е малка клетка, която може да се види само с микроскоп. Тази клетка се дели, като се появява чашкообразна форма. Тази чашкообразна форма приблизително на третата седмица се отгъва отгоре от едната страна.
към текста >>
Накрая и тези
части
от нокти, които вие изрязвате, също представляват секреции
на
човека.
Може да се каже, че материалистическите тенденции започват при изследванията на ембриогенезата, при изследванията на появата на човека. Вие знаете за това, което се отделя по време на живота на човека. То не се ползва с особена почит във външния свят поради своята лоша миризма. Почти всички отделени продукти се разглеждат - при това с известно право - като нещо, което след като е отделено, трябва незабавно да бъде смито с вода и т. н. Отделяното при човека, това е, за което вие казахте (към г-н Мюлер): урина, пот, а също и по-грубите фекалии и някои други.
Накрая и тези части от нокти, които вие изрязвате, също представляват секреции на човека.
Това са твърди секрети. Освен това някои секрети не се смятат за такива, макар в действителност да са. Виждате ли, като най-благороден орган в човека се смята окото. Само помислете с каква лекота окото може да бъде изкарано навън. То е почти съвсем изолирано вътре в очната кухина.
към текста >>
Например ушната кал може да ви убеди в това, че в различните
органи
, в
органи
те
на
слуха, в ушите също има секрети, да ви убеди, че процесите
на
отделяне тук имат значение, защото ушната кал представлява външен секрет.
Освен това някои секрети не се смятат за такива, макар в действителност да са. Виждате ли, като най-благороден орган в човека се смята окото. Само помислете с каква лекота окото може да бъде изкарано навън. То е почти съвсем изолирано вътре в очната кухина. А течността, намираща се в окото - обяснявал съм ви това, - също представлява секрет.
Например ушната кал може да ви убеди в това, че в различните органи, в органите на слуха, в ушите също има секрети, да ви убеди, че процесите на отделяне тук имат значение, защото ушната кал представлява външен секрет.
Въобще в човека навсякъде имаме работа със секрети; от една страна, човек се изгражда, от друга - се руши и отделя. Какво следва оттук? Неотдавна вече ви говорих за това, какво може да бъде поучително в това отношение. Казах ви: хората разглеждат нервите и главния мозък като орган, подобен на останалите органи, такива като черния дроб и далака. Но това не е вярно, господа.
към текста >>
Казах ви: хората разглеждат нервите и главния мозък като орган, подобен
на
останалите
органи
, такива като черния дроб и далака.
А течността, намираща се в окото - обяснявал съм ви това, - също представлява секрет. Например ушната кал може да ви убеди в това, че в различните органи, в органите на слуха, в ушите също има секрети, да ви убеди, че процесите на отделяне тук имат значение, защото ушната кал представлява външен секрет. Въобще в човека навсякъде имаме работа със секрети; от една страна, човек се изгражда, от друга - се руши и отделя. Какво следва оттук? Неотдавна вече ви говорих за това, какво може да бъде поучително в това отношение.
Казах ви: хората разглеждат нервите и главния мозък като орган, подобен на останалите органи, такива като черния дроб и далака.
Но това не е вярно, господа. Главният мозък - това е нещо отделено, това е секрет. Целият главен мозък, както казах, представлява секрет. И ако искаме да сравним главния мозък с нещо, трябва да го сравним не с червата, а с това, което е вътре в червата. Ако вземете парче черво, тук ще се намира стената на червото, а тук - съдържанието му (вж. рис.).
към текста >>
Именно
на
това, че разрушаваме, че постоянно произвеждаме отделяния в главния мозък, че имаме отделителни
органи
за секрети, жлези, е основано това, че не сме слабоумни, че сме разумни хора, макар и в различна степен, разбира се.
След това започват разрушението и отделянето. В граденето и разрушаването се състои цялата деятелност на човешките същества. Ако само строяхме, щяхме да ставаме недодялани и глупави. Щяхме да бъдем слабоумни. Щяхме да бъдем не просто слабоумни, но щяхме да странстваме подобно на бездуховни растения, ако само строяхме.
Именно на това, че разрушаваме, че постоянно произвеждаме отделяния в главния мозък, че имаме отделителни органи за секрети, жлези, е основано това, че не сме слабоумни, че сме разумни хора, макар и в различна степен, разбира се.
Защото духовното начало се основава на разрушението, а не на строенето. Затова процесите на отделяне имат изключителна важност. Колкото повече отивате в човека отдолу нагоре, толкова повече човек представлява секрет. Виждате ли, работата е в следното: същата дейност, която се извършва при отхвърлянето на плацентата, се извършва и при всяко разрушение и разлагане. Ако около изгражданата част на човешкото същество (ембриона) става все повече разрушение, тогава действа духът.
към текста >>
Такова устройство, такава (телесна)
органи
зация не би предвещавала нищо добро.
Би могло да бъде така, че вътре в кожата да има такива малки торбички (мехурчета). Тук би постъпвала потта и след известно време - би трябвало още да има и фини мускули - кожата би се свивала и потта би се изхвърляла навън. Както потта се отделя посредством етерното тяло, по същия начин урината се отделя посредством астралното тяло. Обаче остава незабелязано, че ако например човек притежава чувствително, живо осезание, отделя повече урина, отколкото в случай на слабо осезание, защото урината не излиза отведнъж навън. Виждате ли, човек, стигащ до състояние на въодушевление и оставащ в него - независимо дали е зает с външна дейност или наблюдава нещо, - такъв човек би трябвало в състояние на въодушевление постоянно да изпуска урина, ако нямаше пикочен мехур.
Такова устройство, такава (телесна) организация не би предвещавала нищо добро.
Човек не би могъл да иде в музей, защото като види там картините и се въодушеви, не трябва да излиза от тоалетната! Но човешката природа се е погрижила за тази секреция. Природата я събира в пикочния мехур и на известно време я освобождава. Урината се отделя при предимно посредничество на астралното тяло; то навсякъде изпълва човека, урината се извежда отвсякъде, събира се в бъбреците и после отива в пикочния мехур. А отделяното от червата по особен начин се подчинява на «аза»; при животните то се подчиняват на астралното тяло, но при човека се подчиняват на «аза».
към текста >>
Ако разглеждате човешкия
органи
зъм, тук се намира диафрагмата (вж.
Здравето и болестта изцяло зависят от това, как действа астралното тяло. Ако например ядем яйца и тези яйца трябва да бъдат усвоени, яйцето първо попада в устата, а след това отива в стомаха; после постъпва в червата и тук - както вече съм казвал - яйцето съвсем се разрушава. Белтъкът е подложен на разрушение. Но след това, по пътя, който разрушеният белтък изминава по направление към черния дроб, той се съгражда отново и по такъв начин, от животинския или растителен белтък, по пътя от червата към черния дроб възниква човешкият белтък. Едва тогава човешкият белтък постъпва в кръвта.
Ако разглеждате човешкия организъм, тук се намира диафрагмата (вж.
рис.), тук се намира черният дроб, а тук -сърцето; те са разделени само от диафрагмата. Това, което от червата идва в черния дроб, се трансформира, превръща се от животински и растителен белтък - ще го нарисувам в жълто -в човешки белтък (тъмно-жълто). Той се съсредоточава в черния дроб, а след това се издига по-нагоре към сърцето. Работата стои така: ако ядем белтък, на нашето астрално тяло се налага да работи, за да превърне по правилен начин животинския и растителен белтък в човешки белтък. Ако астралното тяло е лениво, ако не може нормално да работи, тогава в черния дроб животинският белтък няма да започне да се превръща в човешки белтък, а ще отиде направо в бъбреците и ще се отдели заедно с урината.
към текста >>
И прекомерно интензивно действащото астрал-но тяло иска навсякъде да нахлуе в
органи
те, но не може; ето защо то бушува подобно
на
бурно море и възбужда висока температура, трескаво състояние.
Ето в какво е работата: да допуснем, че човек има треска, има температура; искам да ви приведа най-нагледен пример. Какво означава, ако човек има повишена температура, има треска? Това не означава, че астралното му тяло е станало слабо, вяло и лениво, а обратно, неговата дейност е прекомерна, така че действието му се простира нагоре, влизайки в «аза». Тогава, когато астралното тяло развие прекомерна активност, «азът» сякаш е ударен, разбит. Но «азът» съдейства на кръвообращението.
И прекомерно интензивно действащото астрал-но тяло иска навсякъде да нахлуе в органите, но не може; ето защо то бушува подобно на бурно море и възбужда висока температура, трескаво състояние.
И в човека се появява треска, предизвикана от ударите от страна на астралното тяло. Какви могат да бъдат последствията? Кръвта твърде бързо ще преминава през главата. Превръщанията в кръвта няма да могат да се осъществяват нормално. На кръвта не й достига време, за да формира органите и тя именно като кръв (неизразходвана за формиране на органите - бел.
към текста >>
На
кръвта не й достига време, за да формира
органи
те и тя именно като кръв (неизразходвана за формиране
на
органи
те - бел.
И прекомерно интензивно действащото астрал-но тяло иска навсякъде да нахлуе в органите, но не може; ето защо то бушува подобно на бурно море и възбужда висока температура, трескаво състояние. И в човека се появява треска, предизвикана от ударите от страна на астралното тяло. Какви могат да бъдат последствията? Кръвта твърде бързо ще преминава през главата. Превръщанията в кръвта няма да могат да се осъществяват нормално.
На кръвта не й достига време, за да формира органите и тя именно като кръв (неизразходвана за формиране на органите - бел.
пр.) отива от сърцето в бъбреците и оттам в урината, така че получаваме урина с много тъмен цвят. Този, който може правилно да интерпретира тъмния цвят на урината, знае, че при всяко положение този цвят, бил той по-малко или повече тъмен, свидетелства за наличие на треска и повишена температура в човешкия организъм. Да допуснем, че астралното тяло става съвсем вяло и не може повече да работи нормално. Тогава кръвта протича през тялото твърде бавно, пулсът едва се напипва. В този случай по пулса може да се усети, пипайки го, как бавно върви кръвта.
към текста >>
Този, който може правилно да интерпретира тъмния цвят
на
урината, знае, че при всяко положение този цвят, бил той по-малко или повече тъмен, свидетелства за наличие
на
треска и повишена температура в човешкия
органи
зъм.
Какви могат да бъдат последствията? Кръвта твърде бързо ще преминава през главата. Превръщанията в кръвта няма да могат да се осъществяват нормално. На кръвта не й достига време, за да формира органите и тя именно като кръв (неизразходвана за формиране на органите - бел. пр.) отива от сърцето в бъбреците и оттам в урината, така че получаваме урина с много тъмен цвят.
Този, който може правилно да интерпретира тъмния цвят на урината, знае, че при всяко положение този цвят, бил той по-малко или повече тъмен, свидетелства за наличие на треска и повишена температура в човешкия организъм.
Да допуснем, че астралното тяло става съвсем вяло и не може повече да работи нормално. Тогава кръвта протича през тялото твърде бавно, пулсът едва се напипва. В този случай по пулса може да се усети, пипайки го, как бавно върви кръвта. Всичко в организма се консолидира. В тялото навсякъде се появява болка; урината става светло-жълта или даже безцветна.
към текста >>
Тогава кръвта протича през
тялото
твърде бавно, пулсът едва се напипва.
Превръщанията в кръвта няма да могат да се осъществяват нормално. На кръвта не й достига време, за да формира органите и тя именно като кръв (неизразходвана за формиране на органите - бел. пр.) отива от сърцето в бъбреците и оттам в урината, така че получаваме урина с много тъмен цвят. Този, който може правилно да интерпретира тъмния цвят на урината, знае, че при всяко положение този цвят, бил той по-малко или повече тъмен, свидетелства за наличие на треска и повишена температура в човешкия организъм. Да допуснем, че астралното тяло става съвсем вяло и не може повече да работи нормално.
Тогава кръвта протича през тялото твърде бавно, пулсът едва се напипва.
В този случай по пулса може да се усети, пипайки го, как бавно върви кръвта. Всичко в организма се консолидира. В тялото навсякъде се появява болка; урината става светло-жълта или даже безцветна. Между тъмната и безцветна урина съществуват всевъзможни нюанси, цветови оттенъци. Ако някой изучи тези цветови оттенъци и вземайки урината, я разгледа на светлина, той ще може даже по цвета на урината да установи най-различни проявления.
към текста >>
Всичко в
органи
зма се консолидира.
пр.) отива от сърцето в бъбреците и оттам в урината, така че получаваме урина с много тъмен цвят. Този, който може правилно да интерпретира тъмния цвят на урината, знае, че при всяко положение този цвят, бил той по-малко или повече тъмен, свидетелства за наличие на треска и повишена температура в човешкия организъм. Да допуснем, че астралното тяло става съвсем вяло и не може повече да работи нормално. Тогава кръвта протича през тялото твърде бавно, пулсът едва се напипва. В този случай по пулса може да се усети, пипайки го, как бавно върви кръвта.
Всичко в организма се консолидира.
В тялото навсякъде се появява болка; урината става светло-жълта или даже безцветна. Между тъмната и безцветна урина съществуват всевъзможни нюанси, цветови оттенъци. Ако някой изучи тези цветови оттенъци и вземайки урината, я разгледа на светлина, той ще може даже по цвета на урината да установи най-различни проявления. Кръвта постоянно иска отново да замени това, което се отхвърля от органите. Вследствие от това кръвта добива тенденция към сгъстяване, към втвърдяване.
към текста >>
В
тялото
навсякъде се появява болка; урината става светло-жълта или даже безцветна.
Този, който може правилно да интерпретира тъмния цвят на урината, знае, че при всяко положение този цвят, бил той по-малко или повече тъмен, свидетелства за наличие на треска и повишена температура в човешкия организъм. Да допуснем, че астралното тяло става съвсем вяло и не може повече да работи нормално. Тогава кръвта протича през тялото твърде бавно, пулсът едва се напипва. В този случай по пулса може да се усети, пипайки го, как бавно върви кръвта. Всичко в организма се консолидира.
В тялото навсякъде се появява болка; урината става светло-жълта или даже безцветна.
Между тъмната и безцветна урина съществуват всевъзможни нюанси, цветови оттенъци. Ако някой изучи тези цветови оттенъци и вземайки урината, я разгледа на светлина, той ще може даже по цвета на урината да установи най-различни проявления. Кръвта постоянно иска отново да замени това, което се отхвърля от органите. Вследствие от това кръвта добива тенденция към сгъстяване, към втвърдяване. Ако кръвта преминава през органите много бързо, тя просто няма да успее нищо да им отдаде и ще иска да се сгъсти, да се втвърди.
към текста >>
Кръвта постоянно иска отново да замени това, което се отхвърля от
органи
те.
В този случай по пулса може да се усети, пипайки го, как бавно върви кръвта. Всичко в организма се консолидира. В тялото навсякъде се появява болка; урината става светло-жълта или даже безцветна. Между тъмната и безцветна урина съществуват всевъзможни нюанси, цветови оттенъци. Ако някой изучи тези цветови оттенъци и вземайки урината, я разгледа на светлина, той ще може даже по цвета на урината да установи най-различни проявления.
Кръвта постоянно иска отново да замени това, което се отхвърля от органите.
Вследствие от това кръвта добива тенденция към сгъстяване, към втвърдяване. Ако кръвта преминава през органите много бързо, тя просто няма да успее нищо да им отдаде и ще иска да се сгъсти, да се втвърди. В такъв случай, ако кръвта вече в урината излиза от бъбреците навън, урината - в случай на такова състояние на кръвта - става на парцали. Поглеждайки я на светлина, ще видим урина на парцали. Ако астралното тяло действа вяло и пулсът слабее, урината няма да бъде на парцали, а ще бъде почти безцветна като вода, урината ще бъде чиста.
към текста >>
Ако кръвта преминава през
органи
те много бързо, тя просто няма да успее нищо да им отдаде и ще иска да се сгъсти, да се втвърди.
В тялото навсякъде се появява болка; урината става светло-жълта или даже безцветна. Между тъмната и безцветна урина съществуват всевъзможни нюанси, цветови оттенъци. Ако някой изучи тези цветови оттенъци и вземайки урината, я разгледа на светлина, той ще може даже по цвета на урината да установи най-различни проявления. Кръвта постоянно иска отново да замени това, което се отхвърля от органите. Вследствие от това кръвта добива тенденция към сгъстяване, към втвърдяване.
Ако кръвта преминава през органите много бързо, тя просто няма да успее нищо да им отдаде и ще иска да се сгъсти, да се втвърди.
В такъв случай, ако кръвта вече в урината излиза от бъбреците навън, урината - в случай на такова състояние на кръвта - става на парцали. Поглеждайки я на светлина, ще видим урина на парцали. Ако астралното тяло действа вяло и пулсът слабее, урината няма да бъде на парцали, а ще бъде почти безцветна като вода, урината ще бъде чиста. И така, не само по цвета, а и по мътността или чистотата на урината би могло много да се съди. Ако разглежданата на просвет урина изглежда като буреносен летен ден с тъмни облаци, като вътре може да се открие каквото ти се ще и всичко бълбука, и така, ако всичко в урината е като бурен летен ден, тогава човек е в състояние, съпроводено от силна треска.
към текста >>
Ако урината
на
просвет изглежда очарователно ясна, като светъл летен ден, когато всичко е огряно от Слънцето, може да се направи извод за заболяване
на
човека от противоположен характер, че човек има тенденция към деградация
на
органи
те; един орган бездейства, друг орган бездейства и т. н.
Поглеждайки я на светлина, ще видим урина на парцали. Ако астралното тяло действа вяло и пулсът слабее, урината няма да бъде на парцали, а ще бъде почти безцветна като вода, урината ще бъде чиста. И така, не само по цвета, а и по мътността или чистотата на урината би могло много да се съди. Ако разглежданата на просвет урина изглежда като буреносен летен ден с тъмни облаци, като вътре може да се открие каквото ти се ще и всичко бълбука, и така, ако всичко в урината е като бурен летен ден, тогава човек е в състояние, съпроводено от силна треска. По това, което тук става, може да се съди за заболяването.
Ако урината на просвет изглежда очарователно ясна, като светъл летен ден, когато всичко е огряно от Слънцето, може да се направи извод за заболяване на човека от противоположен характер, че човек има тенденция към деградация на органите; един орган бездейства, друг орган бездейства и т. н.
И така, виждате, че изучавайки това, което се отделя в урината, много може да се каже, като се основаваме на анализа й. Обаче има съществена разлика между днешната и древната медицина; древната медицина е разглеждала урината, както се гледа летният ден - ясен ли е той или буреносен, - правейки при това по-общи заключения; благодарение на обучение тя е правела изводи по състоянието, по вида на урината. Съвременната по-материалистична медицина изследва урината химически, намира в нея белтък, оксалова киселина, захар и тем подобни. И така, разликата се състои в това, че древната медицина е съдила на основата на съзерцанието, по вида, по състоянието, докато съвременната съди, следвайки химията. Разбира се, в древността, когато на такова съзерцателно наблюдение все още са отделяли голямо внимание, хората както трябва са изучавали тази методика и не е имало шарлатани.
към текста >>
Ако това, което е отделено, се върне в
органи
зма по правилен начин, то отново ще поиска да се устреми навън.
Но днес искат да премахнат духа. Господа, оттук виждате, че древната медицина в по-голяма степен се е опирала именно на непосредственото наблюдение. От това е имало и други последици. Не знам дали знаете, че днешната така наречена научна медицина твърде много е навирила нос: съвременните медици не би следвало твърде много да вирят нос и да се отнасят с пренебрежение към древната «аптека на екскрементите»; защото по-рано от различни секрети са приготвяли лекарства. Разсъждавали са така: човек отделя.
Ако това, което е отделено, се върне в организма по правилен начин, то отново ще поиска да се устреми навън.
Но какво се извършва при това отделяне? (повторното отделяне в организма - бел. пр.) При него по правилен начин се активизира вялото астрално тяло, или по правилен начин се активизира вялото етерно тяло. Сега можете да кажете: ако при човек се наблюдава вялост на астралното тяло, като лекарствено средство за него може да послужи потта - ето какво можете да кажете. Можете да кажете: нали това е древната «аптека на екскрементите», тук има нещо родствено!
към текста >>
(повторното отделяне в
органи
зма - бел.
От това е имало и други последици. Не знам дали знаете, че днешната така наречена научна медицина твърде много е навирила нос: съвременните медици не би следвало твърде много да вирят нос и да се отнасят с пренебрежение към древната «аптека на екскрементите»; защото по-рано от различни секрети са приготвяли лекарства. Разсъждавали са така: човек отделя. Ако това, което е отделено, се върне в организма по правилен начин, то отново ще поиска да се устреми навън. Но какво се извършва при това отделяне?
(повторното отделяне в организма - бел.
пр.) При него по правилен начин се активизира вялото астрално тяло, или по правилен начин се активизира вялото етерно тяло. Сега можете да кажете: ако при човек се наблюдава вялост на астралното тяло, като лекарствено средство за него може да послужи потта - ето какво можете да кажете. Можете да кажете: нали това е древната «аптека на екскрементите», тук има нещо родствено! Да, разликата тук е съвсем малка. Ако изследвате състава на продуктите, използвани днес в лекарствата, ще намерите, че това са същите продукти, които се съдържат в потта на човека, само произходът им е минерален и те са съставени от вещества от външния свят.
към текста >>
Ако би могла да се втвърди, да се фиксира тази пот, която човек е отделил, а самият човек да се отстрани, да се извлече - представете си, какво би било (показва го
на
рисунка), тук човек страшно се поти,
тялото
му по цялата си повърхност се покрива с пот, -представете си, ако бих могъл да извлека самия човек навън, а потта да остане тук; това би бил пълен отпечатък
на
човека, целият човек от пот би стоял тук!
Човек може в своите лекарства да използва съставки, комбинирани от самата природа. Забележително при древните е било, че са умеели да ценят това, което днес вече не се цени. Древните казвали: ако човек се поти нормално, от всички страни той се облича в покров от пот (вж рис.). Това първо. Но човек отделя пот по цялата повърхност на своето тяло.
Ако би могла да се втвърди, да се фиксира тази пот, която човек е отделил, а самият човек да се отстрани, да се извлече - представете си, какво би било (показва го на рисунка), тук човек страшно се поти, тялото му по цялата си повърхност се покрива с пот, -представете си, ако бих могъл да извлека самия човек навън, а потта да остане тук; това би бил пълен отпечатък на човека, целият човек от пот би стоял тук!
Много интересно, нали? Работата е там, че потта винаги има тенденция, има намерение да подражава на облика на човека, да имитира формата му. Древните при това са правили и още нещо. Те разглеждали по такъв начин не само потта, но и урината. Например тук имат съд с урина (вж. рис.).
към текста >>
Това, което потта е образувала със себе си, намирайки се
на
повърхността (
на
тялото
), се изправяло, отделяйки се от урината.
Древните при това са правили и още нещо. Те разглеждали по такъв начин не само потта, но и урината. Например тук имат съд с урина (вж. рис.). Древните са притежавали значително по-добри способности за съзерцание в духа. Те виждали: от тази урина се появява нещо, подобно на призрак на човека!
Това, което потта е образувала със себе си, намирайки се на повърхността (на тялото), се изправяло, отделяйки се от урината.
Фактически ето какво са виждали древните, вземайки съд с урина. Именно тук се е издигал - не знам, известна ли ви е легендата за богинята Венера, издигаща се от морската пяна? - по същия начин се е издигал от урината човешкият ас-трален призрак. При човек, предразположен към определена болест, например при човек, предразположен към туберкулоза, този астрален призрак е слаб, мършав. При човек, склонен към болезнена пълнота, този призрак е бухнал от всички страни.
към текста >>
Ако имате тъмна урина,
органи
змът ви е предразположен към възпаления.
Той именно трябва да руши. Човек става обезсилен, за дълго изпада в несвяст, губи присъствие на духа, умствените си способности, ако в главния мозък процесът на разрушение протича неправилно. Нервите на главния мозък възникват като продукт на разрушението, като духовни продукти от разпада. Ако разпадът стане твърде силен, твърде силно се намесва в кръвта, възниква възпаление. Ето къде е разликата между образуването на тумори и възпаленията.
Ако имате тъмна урина, организмът ви е предразположен към възпаления.
Ако имате светла урина, сте предразположен към тумори. Това е едно на ръка. Но вие можете по урината да диагностицирате всички заболявания, ако само я изследвате правилно. В сряда ще продължим.
към текста >>
23.
ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 1 март 1924 г. Въздействие на гробищната атмосфера върху човека.
GA_353 История на човечеството и културните народи
(Привежда пример за потвърждение.) Иска ми се да узная що за ритъм действа в
тялото
, не може ли той да действа положително?
ПЪРВА ЛЕКЦИЯ Дорнах, 1 март 1924 г. Добро утро, господа! Имате ли нещо за днес? Господин Долингер: Бих искал да попитам защо става така, че хората, живеещи близо до гробища, често са по-малко жизнени и са бледни на вид?
(Привежда пример за потвърждение.) Иска ми се да узная що за ритъм действа в тялото, не може ли той да действа положително?
Доктор Щайнер: Предполагам, че ще съумея достатъчно добре да осветля този въпрос, тъй като аз самият от осмата до осемнадесетата година от живота си живеех в непосредствена близост до гробище. Следователно аз също би трябвало да съм доста бледен. Отчасти това е вярно. Твърденията, направени от вас, би трябвало да се окажат верни именно в моя случай. Рис. 1
към текста >>
От
части
това е вярно.
Имате ли нещо за днес? Господин Долингер: Бих искал да попитам защо става така, че хората, живеещи близо до гробища, често са по-малко жизнени и са бледни на вид? (Привежда пример за потвърждение.) Иска ми се да узная що за ритъм действа в тялото, не може ли той да действа положително? Доктор Щайнер: Предполагам, че ще съумея достатъчно добре да осветля този въпрос, тъй като аз самият от осмата до осемнадесетата година от живота си живеех в непосредствена близост до гробище. Следователно аз също би трябвало да съм доста бледен.
Отчасти това е вярно.
Твърденията, направени от вас, би трябвало да се окажат верни именно в моя случай. Рис. 1 Гробището беше в малко селце[1] - някъде към петстотин жители, - следователно то не беше много голямо. Но именно там се намираха гарата и домът, в който живеехме. Наоколо съвсем близо живееха други хора, както обикновено става по такива места.
към текста >>
Те растат, строят
органи
.
Тук също трябва да обърнем внимание на следното. Виждате ли, ако разгледаме по-точно това, което всъщност иска да узнае господин Долингер, а именно въздействието върху висшите тела, трябва да си изясним, че сред тези тела, за които съм разказвал, само физическото тяло и етерното тяло действат оживяващо. В същото време астралното тяло и Азът действат не оживяващо, а напротив, преимуществено по разрушителен начин. Те действат като душа и дух. От това, което съм казвал, можете да видите, че физическото тяло и етерното тяло са подобни на растението.
Те растат, строят органи.
Но ако притежавахме само тях, само физическо тяло и етерно тяло, ние постоянно бихме се намирали в безсъзнателно състояние. Ние бихме водели съноподобен живот като растенията, ако не бяхме подложени постоянно на разрушението. Само вследствие на факта, че в нас постоянно протича разлагане, ние не живеем съноподобен растителен живот. Астралното тяло и Азът отново и отново разрушават, действат деструктивно. В човека винаги има място за изграждането и разлагането.
към текста >>
В Индия също е било така, но там всичко се определяло от устройството
на
кастите, докато в Египет кастовата
органи
зация не е била много строга.
Следователно трябва да се върнем пет или шест хиляди години назад, ако искаме да надникнем във времето, за което ви говоря. И така, в Египет също е имало касти, но те са били не тъй строго разграничени; там един или друг човек вече е можел да премине в тази или онази каста. Така че макар и не толкова строго разграничени, касти в Египет все още е имало. Но от друга страна, в Египет цялото държавно устройство произтичало от жреческото съсловие. Жречеството установявало порядък във всичко.
В Индия също е било така, но там всичко се определяло от устройството на кастите, докато в Египет кастовата организация не е била много строга.
Обаче твърдо са се придържали към това, че всички закони излизали от жреческото съсловие. По съответен начин са съществували и други народи, живели в Сирия, в Мала Азия. Те са имали своите отличителни признаци, били са различни. За да видите каква роля са играли в историята на човечеството тези неща, които изучаваме тук, бих искал да ви разкажа нещо друго за тези народности. Да вземем четири народа: първо индусите, после египтяните, а след това народите, които са отседнали тук.
към текста >>
Затова при индусите всяка част от
тялото
на
човека е била в същото време дух: черният дроб е бил дух, бъбреците са били дух, всичко е било дух.
Но и това, което той имал в себе си, също било Варуна. Ако той бушувал навън, това е бил Варуна; вътре - също Варуна. Днес може да се чуе често да казват: индусите са се покланяли на природата, тъй като те са почитали вятъра и бурята и т. н. Но със същото право бихме могли да кажем, че индусите са се покланяли на духа, доколкото са разглеждали всичко и навсякъде като дух. Понятие «тяло» индусите не са имали.
Затова при индусите всяка част от тялото на човека е била в същото време дух: черният дроб е бил дух, бъбреците са били дух, всичко е било дух.
Те не са правели разлика между тяло и дух. Именно в това се състои тайната на древната индийска мъдрост, че те не са правели разлика между тяло и дух. Черният дроб е бил духът на черния дроб, стомахът - духът на стомаха. Виждате ли, ако днес разглеждаме стомаха, намираме, че в него, за обезпечаване на правилното храносмилане, трябва да се намира нещо, което ние наричаме пепсин. Ако пепсинът отсъства, храносмилането е неправилно и се налага да добавяме малко солна киселина.
към текста >>
При задълбочаване в индийския светоглед не можем да не се заинтересуваме от факта, че индусите са притежавали твърде точни познания за всички човешки
органи
.
Ако пепсинът отсъства, храносмилането е неправилно и се налага да добавяме малко солна киселина. Индусът е казвал - названието той още не е използвал, но е знаел, че тук има дух, - че това е духът на стомаха. Днес можем да си купим капки за стомах под името «Хофман-гайст» («духът на Хофман») или наречени по друг начин, но в случая винаги ще намерите на обичайния език понятието за духа, отпечатано в думите. И така, индусите виждали духа навсякъде. Те са разглеждали кастовостта като нещо духовно, също както са разглеждали и различията при животните като нещо духовно, и поради това е нямало недоволство.
При задълбочаване в индийския светоглед не можем да не се заинтересуваме от факта, че индусите са притежавали твърде точни познания за всички човешки органи.
Индусите са разглеждали тези органи именно като дух. Човек е бил съставен от чисти духове: духът на дробовете, духът на стомаха, духът на бъбреците и т. н. При това индусите са гледали само физическото тяло. По отношение на индусите може да се каже: в своите възгледи индусите са взимали за основа физическото тяло като дух. Рис. 2
към текста >>
Индусите са разглеждали тези
органи
именно като дух.
Индусът е казвал - названието той още не е използвал, но е знаел, че тук има дух, - че това е духът на стомаха. Днес можем да си купим капки за стомах под името «Хофман-гайст» («духът на Хофман») или наречени по друг начин, но в случая винаги ще намерите на обичайния език понятието за духа, отпечатано в думите. И така, индусите виждали духа навсякъде. Те са разглеждали кастовостта като нещо духовно, също както са разглеждали и различията при животните като нещо духовно, и поради това е нямало недоволство. При задълбочаване в индийския светоглед не можем да не се заинтересуваме от факта, че индусите са притежавали твърде точни познания за всички човешки органи.
Индусите са разглеждали тези органи именно като дух.
Човек е бил съставен от чисти духове: духът на дробовете, духът на стомаха, духът на бъбреците и т. н. При това индусите са гледали само физическото тяло. По отношение на индусите може да се каже: в своите възгледи индусите са взимали за основа физическото тяло като дух. Рис. 2 1. Индуси: физическото тяло е духовно.
към текста >>
Това е много интересно, защото тук ни се открива народ, който
на
първо място е имал точно знание за физическото тяло, за физическия
органи
зъм.
Човек е бил съставен от чисти духове: духът на дробовете, духът на стомаха, духът на бъбреците и т. н. При това индусите са гледали само физическото тяло. По отношение на индусите може да се каже: в своите възгледи индусите са взимали за основа физическото тяло като дух. Рис. 2 1. Индуси: физическото тяло е духовно.
Това е много интересно, защото тук ни се открива народ, който на първо място е имал точно знание за физическото тяло, за физическия организъм.
Сега преминаваме към египтяните. При египтяните ситуацията е била следната. При тях на първи план е бил Нил. Нил е всъщност хранилник и баща на тази страна. Всяка година през юли Нил излиза от бреговете си, а през октомври се връща обратно.
към текста >>
Съпругата
на
Озирис, Изида, поискала трупа и разни негови
части
, които погребала
на
различни места.
Така че египтяните са имали две божества: Озирис и Тифон. Озирис и неговият враг Тифон. Всичко, което египтяните наблюдавали в природата, го виждали в същото време и в човешкия живот. Но за разлика от индусите, за основа те вземали не физическото тяло, а етерното. По-нататък легендата гласи: веднъж Тифон убил Озирис и го похитил.
Съпругата на Озирис, Изида, поискала трупа и разни негови части, които погребала на различни места.
Затова навсякъде в качеството им на паметници били издигнати архитектурни съоръжения. Оттогава Озирис се явява господар на мъртвите. Някога той бил господар на живите, но след това станал господар на мъртвите. Египтяните вече мислели по темата за смъртта. Вие знаете -вече съм ви го разказвал, - че няколко дни след смъртта етерното тяло на човека излиза.
към текста >>
По-нататък същият пише: «Ранните християни, следвайки Светото Писание, съхранявали
тялото
на
мъртвите в солена вода, за да могат мъртвите в деня
на
възкресението да се изправят в добре запазено тяло.
6 от това издание (Събр. съч. 352). [8] Вярвания от такъв род съществуват от дълбока древност и са запазени даже и досега. Менли П. Хол съобщава: «Разпространеното убеждение за това, че египтяните мумифицирали своите мъртви, за да запазят формата им до възкресението, е неприемливо в светлината на съвременното знание за тяхната философия за смъртта».
По-нататък същият пише: «Ранните християни, следвайки Светото Писание, съхранявали тялото на мъртвите в солена вода, за да могат мъртвите в деня на възкресението да се изправят в добре запазено тяло.
Вярвайки, че отварянето на трупа, необходимо за извличане на вътрешностите и по-нататъшното балсамиране, възпрепятства връщането на духа в тялото, християните погребвали мъртвите без използване на щателно разработена процедура за мумификация, приета от египтяните». По тази причина съвременните християни избягват кремацията и патоанатомичното отваряне на тялото. Освен това, пак там се казва: «Сервий, коментирайки «Енеида» на Вергилий, прави следното наблюдение: «Мъдрите египтяни се грижели за балсамирането на своите тела, поставяли ги в катакомби, за да може душата още дълго да бъде в контакт с тялото и да не се отчужди от него... » Рудолф Щайнер съобщава в Събр. съч. 216, че главна причина за мумифицирането е било поддържането на връзка с демоничните лунни същества, заселващи се в мумиите и съобщаващи на жреците чрез двойника КА и душата БАЙ на умрелия сведения от духовния свят. - Бел. пр.
към текста >>
Вярвайки, че отварянето
на
трупа, необходимо за извличане
на
вътрешностите и по-нататъшното балсамиране, възпрепятства връщането
на
духа в
тялото
, християните погребвали мъртвите без използване
на
щателно разработена процедура за мумификация, приета от египтяните».
съч. 352). [8] Вярвания от такъв род съществуват от дълбока древност и са запазени даже и досега. Менли П. Хол съобщава: «Разпространеното убеждение за това, че египтяните мумифицирали своите мъртви, за да запазят формата им до възкресението, е неприемливо в светлината на съвременното знание за тяхната философия за смъртта». По-нататък същият пише: «Ранните християни, следвайки Светото Писание, съхранявали тялото на мъртвите в солена вода, за да могат мъртвите в деня на възкресението да се изправят в добре запазено тяло.
Вярвайки, че отварянето на трупа, необходимо за извличане на вътрешностите и по-нататъшното балсамиране, възпрепятства връщането на духа в тялото, християните погребвали мъртвите без използване на щателно разработена процедура за мумификация, приета от египтяните».
По тази причина съвременните християни избягват кремацията и патоанатомичното отваряне на тялото. Освен това, пак там се казва: «Сервий, коментирайки «Енеида» на Вергилий, прави следното наблюдение: «Мъдрите египтяни се грижели за балсамирането на своите тела, поставяли ги в катакомби, за да може душата още дълго да бъде в контакт с тялото и да не се отчужди от него... » Рудолф Щайнер съобщава в Събр. съч. 216, че главна причина за мумифицирането е било поддържането на връзка с демоничните лунни същества, заселващи се в мумиите и съобщаващи на жреците чрез двойника КА и душата БАЙ на умрелия сведения от духовния свят. - Бел. пр. [9] Египтяните даже вярвали: Според мнението на редактора на германското издание, дадената фраза е в очевидно противоречие с казаното на стр.
към текста >>
По тази причина съвременните християни избягват кремацията и патоанатомичното отваряне
на
тялото
.
[8] Вярвания от такъв род съществуват от дълбока древност и са запазени даже и досега. Менли П. Хол съобщава: «Разпространеното убеждение за това, че египтяните мумифицирали своите мъртви, за да запазят формата им до възкресението, е неприемливо в светлината на съвременното знание за тяхната философия за смъртта». По-нататък същият пише: «Ранните християни, следвайки Светото Писание, съхранявали тялото на мъртвите в солена вода, за да могат мъртвите в деня на възкресението да се изправят в добре запазено тяло. Вярвайки, че отварянето на трупа, необходимо за извличане на вътрешностите и по-нататъшното балсамиране, възпрепятства връщането на духа в тялото, християните погребвали мъртвите без използване на щателно разработена процедура за мумификация, приета от египтяните».
По тази причина съвременните християни избягват кремацията и патоанатомичното отваряне на тялото.
Освен това, пак там се казва: «Сервий, коментирайки «Енеида» на Вергилий, прави следното наблюдение: «Мъдрите египтяни се грижели за балсамирането на своите тела, поставяли ги в катакомби, за да може душата още дълго да бъде в контакт с тялото и да не се отчужди от него... » Рудолф Щайнер съобщава в Събр. съч. 216, че главна причина за мумифицирането е било поддържането на връзка с демоничните лунни същества, заселващи се в мумиите и съобщаващи на жреците чрез двойника КА и душата БАЙ на умрелия сведения от духовния свят. - Бел. пр. [9] Египтяните даже вярвали: Според мнението на редактора на германското издание, дадената фраза е в очевидно противоречие с казаното на стр. 57: «Тяхното намерение е било да възпрепятстват необходимостта за човека да се спуска долу, на Земята».
към текста >>
Освен това, пак там се казва: «Сервий, коментирайки «Енеида»
на
Вергилий, прави следното наблюдение: «Мъдрите египтяни се грижели за балсамирането
на
своите тела, поставяли ги в катакомби, за да може душата още дълго да бъде в контакт с
тялото
и да не се отчужди от него... » Рудолф Щайнер съобщава в Събр. съч.
Менли П. Хол съобщава: «Разпространеното убеждение за това, че египтяните мумифицирали своите мъртви, за да запазят формата им до възкресението, е неприемливо в светлината на съвременното знание за тяхната философия за смъртта». По-нататък същият пише: «Ранните християни, следвайки Светото Писание, съхранявали тялото на мъртвите в солена вода, за да могат мъртвите в деня на възкресението да се изправят в добре запазено тяло. Вярвайки, че отварянето на трупа, необходимо за извличане на вътрешностите и по-нататъшното балсамиране, възпрепятства връщането на духа в тялото, християните погребвали мъртвите без използване на щателно разработена процедура за мумификация, приета от египтяните». По тази причина съвременните християни избягват кремацията и патоанатомичното отваряне на тялото.
Освен това, пак там се казва: «Сервий, коментирайки «Енеида» на Вергилий, прави следното наблюдение: «Мъдрите египтяни се грижели за балсамирането на своите тела, поставяли ги в катакомби, за да може душата още дълго да бъде в контакт с тялото и да не се отчужди от него... » Рудолф Щайнер съобщава в Събр. съч.
216, че главна причина за мумифицирането е било поддържането на връзка с демоничните лунни същества, заселващи се в мумиите и съобщаващи на жреците чрез двойника КА и душата БАЙ на умрелия сведения от духовния свят. - Бел. пр. [9] Египтяните даже вярвали: Според мнението на редактора на германското издание, дадената фраза е в очевидно противоречие с казаното на стр. 57: «Тяхното намерение е било да възпрепятстват необходимостта за човека да се спуска долу, на Земята». Във връзка с това е необходимо да се приведат ред указания по тази тема както на самия Р.
към текста >>
24.
ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, 12 март 1924 г. Звездната мъдрост, религии на Луната и Слънцето
GA_353 История на човечеството и културните народи
Но в тези десет лунни месеца, в които нормално протича бременността, има място зависимостта от Луната,
на
която е подложен човек в своя ембрионален период в качеството му
на
зародиш в
тялото
на
майката.
Господа, това не е просто някаква легенда, някаква суеверна религиозна представа. Не, това е нещо, което може да бъде напълно доказано научно. Работата стои така, че фактически в това много важно за земното битие на човека време на бременността на майката, във времето, когато човек още пребивава във вид на зародиш, ембрион, той изцяло зависи от Луната. Тази зависимост на човека от Луната в ембрионалния период, докато е зародиш, е била известна много отдавна, така че даже продължителността на бременността се определяла на десет лунни месеца. Едва в последно време стана така, че лунните месеци бяха преизчислени на девет слънчеви месеца.
Но в тези десет лунни месеца, в които нормално протича бременността, има място зависимостта от Луната, на която е подложен човек в своя ембрионален период в качеството му на зародиш в тялото на майката.
Доколко се простира тази зависимост от Луната? Вече съм обръщал вниманието ви върху това. Виждате ли, работата стои така, че първата оплодена яйцеклетка съдържа всъщност разрушена земна материя, съдържа разпаднала се на прах, пепеловидна земна материя, от която не би възникнало въобще нищо, ако върху нея действаха само земните сили! От този човешки зародиш възниква нещо само защото съществува влиянието на Луната върху Земята. Може да се каже: човек идва в земния живот благодарение на лунните сили.
към текста >>
пр.), движещо се само по инерция в резултат
на
тласъка, получен от Яхве в
тялото
на
майката.
Евреинът казвал: всичко идва от Яхве. Но Яхве има решаващо значение само до раждането. Когато човек се е родил, бидейки странстващ по Земята човек, вече не се явява просто продължител на този импулс на Яхве. Какво донесе Христос Исус преди всичко в света? Това, че човек в течение на своя живот не е само кръгло топче (тоест зародиш - бел.
пр.), движещо се само по инерция в резултат на тласъка, получен от Яхве в тялото на майката.
Не, в течение на своя живот човек притежава и вътрешна воля, посредством която той може да направи своето собствено същество, своята личност по-добра или по-лоша. За времето си това е било направо колосална идея. Защото, виждате ли, звездната мъдрост се е пазела като тайна и в самата Палестина за нея никой нищо не е знаел! В Рим знаели още по-малко. Звездната мъдрост била тайна, щателно скривана.
към текста >>
Какво всъщност произлиза от влиянията
на
Луната, когато човек се намира в
тялото
на
майката?
В Рим знаели още по-малко. Звездната мъдрост била тайна, щателно скривана. Така че това било много значително деяние, когато Исус от Назарет, сочейки не към другите планети, а преди всичко към Слънцето, казал: влияние върху човека оказва не само Луната, влияние оказва също така и Слънцето. С това тогава било направено изключително много. Трябва обаче да помним, че следва да разглеждаме тези неща не само като теория, но трябва да ги разглеждаме в съответствие с действителността.
Какво всъщност произлиза от влиянията на Луната, когато човек се намира в тялото на майката?
Господа, тогава от Луната във физическия човек влиза душевното, душевно-духовното начало. Като душа човек слиза долу от небесния свят, от Луната. Какво е означавало това, което са казвали евреите: «Яхве влияе върху човека по време на бременността на майката»? Означавало е, че, както считали евреите, всичко явяващо се в човек душевно-духовно, произхожда от Луната. В Луната се намира творецът на човешката душа.
към текста >>
Човек
части
чно притежава свободна воля.
Това, което е душевно-духовно, той получава от Луната, от отдалечения свят. Следователно човешкият дух се устремява в човека през Луната. Казано е ето какво: по отношение на човека моето мнение трябва да бъде следното - твоята душа се устремява в теб през Луната и това, което живее в твоята душа, си го получил по пътя, преминаващ през лунните божества. Исус от Назарет учил: правилно, в човека има такава душа. Но по-късно в живота тази душа може да се измени.
Човек частично притежава свободна воля.
Душата на човека може да се измени в по-нататъшния живот. Как стигнал Исус от Назарет дотам, че да утвърждава нещо подобно? Това е голям въпрос. И ако искаме да си отговорим на този въпрос, стигаме до следното. Знаете, че евреите се отличават от другите земни народи.
към текста >>
Както в
тялото
на
майка си, благодарение
на
Луната, Аз получих Моята душа, по същия начин сега получавам обновление
на
Моята душа от Слънцето.
Виждате ли, вследствие на този факт, в определен смисъл той е два пъти роден. Тази двойнороденост още е имала място във всички по-ранни източни религии. Обаче това е било забравено. Днес има само сведения за това, повече не се разбира. И така, в определен момент Исус от Назарет почувствал: сега в някакъв смисъл Аз се родих още един път.
Както в тялото на майка си, благодарение на Луната, Аз получих Моята душа, по същия начин сега получавам обновление на Моята душа от Слънцето.
И в кръговете на посветените оттогава започнали да наричат Христос Исус този, който бил Исус от Назарет. Казвали: Исус от Назарет стана човек, стана юдеин благодарение на лунните сили, както и другите юдеи. Но благодарение на факта, че в определен момент от своя живот получи влияние от Слънцето, той се роди втори път като Христос. Разбира се, съвременният човек, непостигащ духовно такива неща, въобще не може и да мисли за тях. Той не мисли за това, че човек до раждането си, намирайки се в майчиното тяло, съединявайки се благодарение на Луната със своята душа, получава тази душа от външния (извънземния) свят.
към текста >>
И ако тогава би се удало да се
органи
зира Католическата Църква така, че тя да изгуби своя римски характер, да престане да бъде римска, учението
на
църквата би било отделено от идеята за световно господство.
Защото църквата може само да учи, а човек - самостоятелно да възприема това, на което тя го учи. Това е искал да постигне Хайнрих II Свети. Обаче, както беше казано, древният цезар, древният император - вече като римски папа - тогава удържал победа. Както знаете, световното господство тогава било доста силно. Този факт може да се оценява отрицателно, но във всеки случай, по време на управлението на Хайнрих II Свети световното господство е било много силно.
И ако тогава би се удало да се организира Католическата Църква така, че тя да изгуби своя римски характер, да престане да бъде римска, учението на църквата би било отделено от идеята за световно господство.
Виждате ли, именно тази цел са преследвали кръстоносните походи[3]. За кръстоносните походи винаги се говори така, сякаш те се провеждали в качеството им на служба, оказвана на Рим. Обичайно кръстоносните походи се описват така: доколкото Йерусалим е бил обкръжен и завладян от турците, поклонниците не са можели повече спокойно да се молят в Йерусалим, добирайки се до там. Тогава Рим пратил Петър Амиенски18а да проповядва в Европа кръстоносен поход. Това означавало, че много хора е трябвало да се устремят на кръстоносен поход, да се насочат към Азия, към Йерусалим.
към текста >>
25.
ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, 19 март 1924 г. Троицата, трите форми на християнство и ислям. Кръстоносните походи.
GA_353 История на човечеството и културните народи
Същите тези духовни сили действат и в човека, когато в ембрионално състояние той се развива в
тялото
на
майката.
Това са природните сили. Но зад тези природни сили в древността виждали духовни сили. Навсякъде в природата проявявали активност тези духовни сили. Ако вътре в планината възниква кристал, следователно ако камъкът расте, действат духовните сили. Когато водата се изпарява и се образуват облаци, пада дъжд, действат духовните сили.
Същите тези духовни сили действат и в човека, когато в ембрионално състояние той се развива в тялото на майката.
Същите тези духовни сили действат, когато кръвта му струи в кръвоносната система, когато той вдиша и издиша. Във всичко, което тогава виждали в качеството му на дух в природата, видим също така и във физическия човек, виждали принципа на Отец, виждали Отец, доколкото естествознанието било в същото време и религия. Казвали си: постигналият в мистериите висше просветление, се явява отражение на този Дух-Отец, който оказва решаващо въздействие върху всичко, което е в природата.Това била седма степен, степен, на която човек е можел да се възкачи в мистериите, достигайки чин Отец. Най-близкият чин, най-близкият ранг - това вече съм ви казвал - е бил рангът слънчев Дух. Какво се разбирало под слънчев дух, наричан по-късно Син?
към текста >>
По времето, когато Христос е изцеля-вал болните, в местността, където той поучавал, са били разпространени много повече заболяванията, които днес наричат нервни заболявания, неврози, отколкото болести
на
органи
те.
По-късно това станало по-външно, проявявайки се в изучаване на Евангелието. Но Евангелието, Новият Завет е бил написан при съвсем различни условия. Тогава се е използвал образният език и този образен начин на изразяване по-късно почти не го разбирали вече. Искам да ви приведа един пример. На едно място в Евангелието се разказва как Христос изцелил един болен.
По времето, когато Христос е изцеля-вал болните, в местността, където той поучавал, са били разпространени много повече заболяванията, които днес наричат нервни заболявания, неврози, отколкото болести на органите.
Тези нервни заболявания могат да бъдат излекувани благодарение на ободряването, на любовта, предаваща се от един човек на друг. Повечето от описаните тук случаи на изцеления на болести водят към изцеления от такъв вид. Но след това на едно място е казано: «Когато слънцето залязвало, Христос събирал около Себе си хората и ги изцелявал» («А когато се свечери, когато залезе слънцето, доведоха при Него всички болни и обладани от бесове», Марко 1: 32; също така: «И при залез слънце всички, които имаха болни от разни болести, ги доведоха при Него; а Той, като положи ръце на всеки от тях, ги изцели», Лука 4: 40 - бел. пр.). Това място, ако вие днес го четете в Евангелието, може да ви се стори незначително, може да ви се стори само като указание за времето от деня. Но защо на това място трябва да се уточнява времето от деня?
към текста >>
Обаче вследствие
на
абстрактно обединение
на
трите
части
, изначалното християнство не може да се възстанови.
Как човек ще бъде изцелен от греха? Как човек се оправдава пред Бог? » и т. н. Касае се за следното: ако изначално християнството е имало едно Божество в три облика, по-късно то се разпаднало на три вероизповедания. Всяко вероизповедание притежава една част, една правомерна част от християнството.
Обаче вследствие на абстрактно обединение на трите части, изначалното християнство не може да се възстанови.
То може да бъде намерено отново само благодарение на самите истински човешки сили, както започнах да ви показвам в току-що приведения от мен пример (евангелските изцеления - бел. пр.). Но с това исках в същото време да ви покажа колко трудно е в настоящото време да се стигне до изначалното християнство. Ако попитате източното християнство какво е истинското християнство, ще ви кажат всичко, отнасящо се до Отец и ще нарекат Отец Христос. Ако попитате за същността на християнството Римокатолическата Църква, ще ви кажат за всичко, отнасящо се до грехопадението на човека, до пропадналата човешка природа, за това, че човек трябва да бъде спасен от своите страдания и т. н. Ще ви кажат всичко, отнасящо се до Сина, до Христос.
към текста >>
26.
СЕДМА ЛЕКЦИЯ, 26 март 1924 г. Представата за Христос в древното и новото време
GA_353 История на човечеството и културните народи
То се състояло в това, че
на
един от Съборите[1] било решено: човек се състои не от три
части
- тяло, душа и дух, -а само от две
части
, от тяло и душа, и душата, както казвали, притежавала духовни свойства.
Това възникнало след VI в. след Р. Хр. тълкуване било невярно. Обаче то позволява да надникнем много дълбоко в проблемите. Защото между времето, когато християните още изобразявали Исус Христос като Добрия Пастир, и времето, когато започнали да го изобразяват като Разпънатия, станало едно напълно определено събитие.
То се състояло в това, че на един от Съборите[1] било решено: човек се състои не от три части - тяло, душа и дух, -а само от две части, от тяло и душа, и душата, както казвали, притежавала духовни свойства.
Този факт е много важен, господа! Виждате ли, в продължение на цялото средновековие така наречената трихотомия, тричленност на човека, троичност на човека се е смятала за еретичен възглед. Никой, който се е смятал за правоверен, не е смеел да вярва в тричленността на човека. Никой не е смеел да каже: човек има също и дух, а е трябвало да се казва така: човек има тяло и душа, а душата притежава духовни свойства. Вследствие на факта, че духът е бил в някакъв смисъл изпразнен, целият път на човека към духа е бил преграден и едва в настоящото време станало възможно отново да се въведе в употреба науката за духа, за да се върне на човечеството това, което му е било взето.
към текста >>
Значи, че би трябвало да се
органи
зира експедиция и да се доставя от Слънцето това, което трябва да се даде
на
човека!
Църквата не искала повече да позволи на човека сам да се грижи за своята душа, тя пожелала да поеме цялата грижа за неговата душа! Във все по-голяма степен Църквата е трябвало да осъществява тази грижа за душата на човека, вместо той сам да прави това. Резултатът бил, че в човека престанали да виждат откъде би трябвало по правилен начин да произтича такава грижа за душата, престанали да виждат, че в душата се ражда духът, че в душата се ражда слънчевото начало. А за слънчевото начало е невъзможно да се проявява грижа по материалистичен начин. Какво значи: да се грижим за слънчевото начало по материалистичен начин?
Значи, че би трябвало да се организира експедиция и да се доставя от Слънцето това, което трябва да се даде на човека!
Разбира се, да се направи това е невъзможно. Представите за всичко това като цяло носят лъжовен характер. Виждате ли, господа, казвам ви всичко това, за да покажа как в хода на времето материализмът завземал около себе си все повече и повече, така че съвсем престанало да се разбира кое в човека е духовното начало. В настоящето работата стои така, че горепосоченият принцип, непозволяващ на човек сам да се грижи за душата си и възлагащ тази грижа на Църквата, още не е довел до умъртвяване на човешката душа. Но ако този принцип продължи да доминира и по-нататък, няма да мине много време и душата ще започне да умира заедно с тялото.
към текста >>
Но ако този принцип продължи да доминира и по-нататък, няма да мине много време и душата ще започне да умира заедно с
тялото
.
Значи, че би трябвало да се организира експедиция и да се доставя от Слънцето това, което трябва да се даде на човека! Разбира се, да се направи това е невъзможно. Представите за всичко това като цяло носят лъжовен характер. Виждате ли, господа, казвам ви всичко това, за да покажа как в хода на времето материализмът завземал около себе си все повече и повече, така че съвсем престанало да се разбира кое в човека е духовното начало. В настоящето работата стои така, че горепосоченият принцип, непозволяващ на човек сам да се грижи за душата си и възлагащ тази грижа на Църквата, още не е довел до умъртвяване на човешката душа.
Но ако този принцип продължи да доминира и по-нататък, няма да мине много време и душата ще започне да умира заедно с тялото.
Днес човешките души още живеят. Те все още могат да бъдат пробудени, ако дойде истинската духовна наука. Но след едно или две столетия душите вече няма да могат да живеят, ако не дойде духовната наука, ако всичко продължи както преди. Какво ще стане в случай на запазване на материализма? Виждате ли, малко по малко материализмът би трябвало сам да се надсмее над себе си; даже при възпитанието се налага да се действа по духовен начин.
към текста >>
27.
ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, 26 април 1924 г. За образуването на белезите. За мумиите
GA_353 История на човечеството и културните народи
Първи въпрос: Защо раните, нанесени
на
човек при порязване, заздравяват напълно, докато при откъсване
на
парче от
тялото
винаги остава белег; от тридесетата до четиридесетата година даденият човек е нямал чувствителност
на
това място.
ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ Дорнах, 26 април 1924 г. Задават се въпроси.
Първи въпрос: Защо раните, нанесени на човек при порязване, заздравяват напълно, докато при откъсване на парче от тялото винаги остава белег; от тридесетата до четиридесетата година даденият човек е нямал чувствителност на това място.
Той би искал да узнае от какво е обусловено това, имайки предвид, че тъканите на всеки седем години се обновяват! Вторият въпрос се отнася към археологическите находки в Египет. Беше съобщено, че е била намерена мумия в гробница и че при отварянето на тази гробница или при работите, извършвани на входа, са умрели от отравяне двама инженери и ръководителят. Относно първия случай отначало смятали, че той е станал вследствие на обикновен сърдечен пристъп или нещо подобно. Но след това друг човек го постигнала същата участ.
към текста >>
При това също така се намират и
части
от облекло.
Но след това друг човек го постигнала същата участ. Във вестниците се изказа предположението, че при балсамирането на мумията са били използвани отрови, за да се предотврати проникването на хора в помещението на гробницата. Аз не мога да повярвам, че отрова може да запази действието си толкова дълго. Може би във въздушното пространство са се образували газове, предизвикващи много бърза смърт? Или може би съществуващите тогава в Египет отрови са запазвали своето въздействие толкова дълго?
При това също така се намират и части от облекло.
Това облекло го излагат на въздуха и то веднага се разпада на прах. След това с помощта на химията са се опитвали да препарират тези материи, за да ги съхранят за потомството. В гробниците на фараоните са намирали зърно, стояло в продължение на хиляди години. Това зърно, след посяване, се оказало, че не е загубило своята кълняемост. Иска ми се да попитам, възможно ли е всичко това при нормални условия?
към текста >>
Следователно
на
това място възниква биологична, жизнена борба между силите, намиращи се вътре в
тялото
, и проникващите сили.
Простудата, преохлаждането възниква, когато човек развива не само своята собствена топлина, но върху него въздействат топлина и студ и отвън, така че той, подобно на парче дърво, е подложен на въздействието от страна на обкръжаващата среда, при това студът настъпва толкова бързо, че човек замръзва, изстива. Човек усеща студа като дразнещ фактор, противостоящ на това, което идва отвътре на човека. Всичко това се явява чуждо за човешкото тяло, то встъпва в борба със студа. В момента, когато сте се порязали, било поради неловкост или вследствие на операция, в този момент чужд инструмент се оказва на мястото, където би трябвало да оказва въздействие само човешкото тяло. Ножът прониква в пространството, където би трябвало да действат изключително кръвта, нервите, мускулите и други подобни.
Следователно на това място възниква биологична, жизнена борба между силите, намиращи се вътре в тялото, и проникващите сили.
Последните са нарушители и за да се отразят, вътрешната физическа материя се стяга наоколо и се образува белегът. Става уплътняване, за да не се позволи тези сили да проникват по-нататък. Следователно белегът се явява преди всичко защитна обвивка, образуваща се, за да се възпрепятства проникването на чужди сили. Отначало винаги възникват белези. Да допуснем, че човек е млад, например толкова млад, колкото съм бил аз, когато съм се порязвал с ножчето - тогава бях на десет, единадесет, дванадесет години.
към текста >>
Несъмнено е време да се разбере, че именно благодарение
на
по-силното или по-слабото действие
на
етерното тяло протича повече или по-малко интензивно както образуването
на
белези, така и зарастването
на
повреди, нанесени от външни, непринадлежащи
на
тялото
субстанции.
Затова всичко при тях се излекува много по-бързо, отколкото при гражданите. Професия, свързана с работа със земята, се явява необичайно здравословна. Виждате ли, всички тези неща, разбира се, е необходимо да се знаят. Обаче при нашите социални условия нищо не можем да променим. Отначало трябва да се разпространят знанията за тези неща.
Несъмнено е време да се разбере, че именно благодарение на по-силното или по-слабото действие на етерното тяло протича повече или по-малко интензивно както образуването на белези, така и зарастването на повреди, нанесени от външни, непринадлежащи на тялото субстанции.
Например ножът се явява външна субстанция, проникващата мръсотия също е външна субстанция, от която организмът трябва незабавно да се защити и т. н. На този, който знае за това, няма да му се стори чудно, че някои рани въобще не зарастват, доколкото хората имат изтощено, развалено етерно тяло. Това основно идва от факта, че трудовата дейност вече не е свързана с природата. Не само наситеният с въглероден двуокис въздух е причина, но и това, че човек вече не е свързан с природата. Ако някой по цял ден седи в канцеларията или работилницата, трудът му съвсем не е свързан с природата.
към текста >>
Например ножът се явява външна субстанция, проникващата мръсотия също е външна субстанция, от която
органи
змът трябва незабавно да се защити и т. н.
Професия, свързана с работа със земята, се явява необичайно здравословна. Виждате ли, всички тези неща, разбира се, е необходимо да се знаят. Обаче при нашите социални условия нищо не можем да променим. Отначало трябва да се разпространят знанията за тези неща. Несъмнено е време да се разбере, че именно благодарение на по-силното или по-слабото действие на етерното тяло протича повече или по-малко интензивно както образуването на белези, така и зарастването на повреди, нанесени от външни, непринадлежащи на тялото субстанции.
Например ножът се явява външна субстанция, проникващата мръсотия също е външна субстанция, от която организмът трябва незабавно да се защити и т. н.
На този, който знае за това, няма да му се стори чудно, че някои рани въобще не зарастват, доколкото хората имат изтощено, развалено етерно тяло. Това основно идва от факта, че трудовата дейност вече не е свързана с природата. Не само наситеният с въглероден двуокис въздух е причина, но и това, че човек вече не е свързан с природата. Ако някой по цял ден седи в канцеларията или работилницата, трудът му съвсем не е свързан с природата. Помислете за нашата граничеща с фантастиката култура.
към текста >>
Силата, която я има в наличност, за да се построи по-късно тяло -
тялото
се строи не само благодарение
на
бащата и майката, то се строи също така и с помощта
на
вече наличното в нас и сега чрез смъртта се пренася в духовния свят, - тази сила притежава последействие.
Вероятно вие бихте били твърде учудени, ако би се появил художник, добре изучил духовната наука, и ако този художник изобрази цялото седящо тук общество от натура в един предходен земен живот! Вие бихте били удивени от това, че всеки от вас би изглеждал съвсем различно, отколкото сега. Това би било много интересно! Защото вие сте се върнали, нали? Ако сте живели в настоящето и сте минали през смъртта, минали сте през духовния свят, вие отново ще дойдете.
Силата, която я има в наличност, за да се построи по-късно тяло - тялото се строи не само благодарение на бащата и майката, то се строи също така и с помощта на вече наличното в нас и сега чрез смъртта се пренася в духовния свят, - тази сила притежава последействие.
Това, което е действало вътре в предишния земен живот, продължава да съществува. Вие обаче бихте могли да кажете: действително ли човекът има сила, за да преобразува съществуващото в него днес, което напълно е свързано с тялото, което той притежава, да го преобразува по такъв начин, че да се образува съвсем друго тяло? Днес никой не би могъл да преобразува това, което като духовни сили той има вътре в своето тяло - да го преобразува така, че да може да се образува друго тяло. Обаче вие не можете, след като умрете, веднага да се родите отново: в промеждутъка между първото и второто трябва да мине време, при това достатъчно дълго време. Този продължителен промеждутъчен период действително е необходим.
към текста >>
Вие обаче бихте могли да кажете: действително ли човекът има сила, за да преобразува съществуващото в него днес, което напълно е свързано с
тялото
, което той притежава, да го преобразува по такъв начин, че да се образува съвсем друго тяло?
Това би било много интересно! Защото вие сте се върнали, нали? Ако сте живели в настоящето и сте минали през смъртта, минали сте през духовния свят, вие отново ще дойдете. Силата, която я има в наличност, за да се построи по-късно тяло - тялото се строи не само благодарение на бащата и майката, то се строи също така и с помощта на вече наличното в нас и сега чрез смъртта се пренася в духовния свят, - тази сила притежава последействие. Това, което е действало вътре в предишния земен живот, продължава да съществува.
Вие обаче бихте могли да кажете: действително ли човекът има сила, за да преобразува съществуващото в него днес, което напълно е свързано с тялото, което той притежава, да го преобразува по такъв начин, че да се образува съвсем друго тяло?
Днес никой не би могъл да преобразува това, което като духовни сили той има вътре в своето тяло - да го преобразува така, че да може да се образува друго тяло. Обаче вие не можете, след като умрете, веднага да се родите отново: в промеждутъка между първото и второто трябва да мине време, при това достатъчно дълго време. Този продължителен промеждутъчен период действително е необходим. Ето тогава се преобразяват всички сили. И при нормални условия, ако човек не е бил престъпник или нещо подобно, това време между смъртта и новото раждане се проточва достатъчно дълго.
към текста >>
Защото днес човек не би успял да формира от човешкото семе
тялото
, което му е нужно сега.
Той идва отново, връща се. При това притежава сили, за да си построи ново тяло. Той притежава тези сили. Притежава ги благодарение на факта, че в духовния свят е успял да преодолее всички разрушителни сили. Следователно благодарение на това стават по-мощни и силите, които действат от семето.
Защото днес човек не би успял да формира от човешкото семе тялото, което му е нужно сега.
Той би се придържал към тялото, което е имал преди столетия. Силата, която ще бъде заложена в кое да е семе, трябва да бъде старата, тя трябва да идва от миналото. С помощта на сегашните сили нищо не може да се осъществи нито в едно семе. Виждате ли, за да може семето при растенията да действа през следващата година, в течение на зимата то трябва да бъде лишено от външните сили, трябва да бъде предоставено на вътрешните сили на Земята. А тези сили се явяват разрушителни сили за всичко външно.
към текста >>
Той би се придържал към
тялото
, което е имал преди столетия.
При това притежава сили, за да си построи ново тяло. Той притежава тези сили. Притежава ги благодарение на факта, че в духовния свят е успял да преодолее всички разрушителни сили. Следователно благодарение на това стават по-мощни и силите, които действат от семето. Защото днес човек не би успял да формира от човешкото семе тялото, което му е нужно сега.
Той би се придържал към тялото, което е имал преди столетия.
Силата, която ще бъде заложена в кое да е семе, трябва да бъде старата, тя трябва да идва от миналото. С помощта на сегашните сили нищо не може да се осъществи нито в едно семе. Виждате ли, за да може семето при растенията да действа през следващата година, в течение на зимата то трябва да бъде лишено от външните сили, трябва да бъде предоставено на вътрешните сили на Земята. А тези сили се явяват разрушителни сили за всичко външно. Така че тези семена на зърнени култури, разположени в гробницата на египетския фараон, са погребани заедно с разрушителните сили.
към текста >>
28.
ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 10 май 1924 г. За дървото Сефирот
GA_353 История на човечеството и културните народи
Ние често сме отбелязвали: човек се състои не само от видима част, тази, която виждат очите; човек също така се състои и от невидими, свръхсетивни членове
на
тялото
.
ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ Дорнах, 10 май 1924 г. Господа, остана ни последният въпрос за еврейското дърво Сефирот. В дървото Сефирот евреите в древността, по същество, са включвали своята висша мъдрост. Може да се каже даже така: в дървото те включвали мъдрост, отнасяща се до човека, мъдрост за отношението на човека към света.
Ние често сме отбелязвали: човек се състои не само от видима част, тази, която виждат очите; човек също така се състои и от невидими, свръхсетивни членове на тялото.
Тези свръхсетивни членове на тялото ние нарекохме етерно тяло, астрално тяло и Аз или организация на Аза. За всички тези неща още в древността е било известно - макар и не по такъв начин, както днес, а изхождайки от инстинкта. Това древно знание изцяло и напълно е предадено на забвение. Днес се смята, че нещо такова, като еврейското дърво на живота, дървото Сефирот, е фантазия. Но не е така.
към текста >>
Тези свръхсетивни членове
на
тялото
ние нарекохме етерно тяло, астрално тяло и Аз или
органи
зация
на
Аза.
Дорнах, 10 май 1924 г. Господа, остана ни последният въпрос за еврейското дърво Сефирот. В дървото Сефирот евреите в древността, по същество, са включвали своята висша мъдрост. Може да се каже даже така: в дървото те включвали мъдрост, отнасяща се до човека, мъдрост за отношението на човека към света. Ние често сме отбелязвали: човек се състои не само от видима част, тази, която виждат очите; човек също така се състои и от невидими, свръхсетивни членове на тялото.
Тези свръхсетивни членове на тялото ние нарекохме етерно тяло, астрално тяло и Аз или организация на Аза.
За всички тези неща още в древността е било известно - макар и не по такъв начин, както днес, а изхождайки от инстинкта. Това древно знание изцяло и напълно е предадено на забвение. Днес се смята, че нещо такова, като еврейското дърво на живота, дървото Сефирот, е фантазия. Но не е така. Рис. 15
към текста >>
Преди всичко ние разгледаме тези три сили, които идват от далечните, най-отдалечените
части
на
космоса и въздействат върху човешката глава, правят човешката глава кръгла, създават я според образа
на
съвсем кръглата Вселена.
Тук чертая една стрелка, стигаща до сърцето. И така, върху човека действат мировите сили; а тук, долу - силите на Земята. Евреите са казвали: отначало три сили действат върху човешката глава - тук на рисунката ги обозначих със стрелки 1, 2, 3, - след това три сили действат върху средната част на човека, преимуществено върху гърдите, върху дишането и кръвообращението (стрелки 4, 5 и 6 на рисунката). След това три сили действат върху по-голямата част от крайниците на човека (стрелки 7, 8 и 9) и десетата сила действа върху човека, изхождайки от Земята (стрелка 10, долу). И така, десет сили - според представата на древните евреи - действат върху човека отвън.
Преди всичко ние разгледаме тези три сили, които идват от далечните, най-отдалечените части на космоса и въздействат върху човешката глава, правят човешката глава кръгла, създават я според образа на съвсем кръглата Вселена.
И така, тези три сили, 1, 2 и 3, се явяват най-благородните, те идват - ако използваме по-късния термин, гръцкия израз - от висшите небеса (според гръцката представа небесата са били седем - бел. пр.). Те формират човешката глава, създавайки я като сферично отражение на единния сферичен космос. При това ние веднага трябва да развием едно понятие, което би могло да ви попречи, ако аз просто, без обяснение бих го изказал пред вас. вж. рис. 15 Защото, виждате ли, в тези десет понятия, разглеждани от евреите като връхна точка на тяхната мъдрост, първото - обозначено тук, горе (1 на рисунката 15) - е такова, че по-късно с него страшно са злоупотребявали.
към текста >>
Древните евреи казвали така: човек получава силите си от мировото обкръжение, тези сили, които после - преди всичко в
тялото
на
майката, но и по-късно - съдействат за строежа
на
неговата глава.
Следователно човешката глава и всъщност всичко, което в човека принадлежи към сетивно-възприема-щата система, включително и отнасящите се към нея нерви, са обозначавали с три термина: «кетер», «хокма», «бина» -корона, мъдрост, интелектуалност. По такъв начин, според възгледа на древните евреи, от Космоса се е формирала човешката глава. И така, съществувало е ясно съзнание за това - иначе не би възникнало такова учение, - че човек се явява член на целия космос, на цялата Вселена. Относно човешкото тяло би могъл да се зададе следният въпрос: как стои работата с черния дроб? Своите кръвоносни съдове дробът получава в качеството си на елемент на кръвообращението; силите си получава от обкръжаващото човека.
Древните евреи казвали така: човек получава силите си от мировото обкръжение, тези сили, които после - преди всичко в тялото на майката, но и по-късно - съдействат за строежа на неговата глава.
Освен това има три други сили (4, 5 и 6 на рисунката). Те повече са задействани в средната част на човека, действат върху човека в сърцето, в белите дробове. Следователно действат върху средната част на човека и в по-малка степен идват отгоре надолу, а повече от обкръжението. Те живеят в слънчевата светлина, идваща към Земята, във вятъра и метеорологичните явления. Така се откриват тези три сили, които древните евреи са наричали: хесед, гебура, тиферет.
към текста >>
И така, действащото върху средната част
на
тялото
, което предизвиква при човека способността за размножение, свързано е със сексуалността, древните евреи са наричали «ход».
И тези три начала, обозначени от мен тук, човек притежава наред с животните само благодарение на факта, че той притежава и другите. Фактът, че човек може да се премества, че не е прикрепен към едно място, евреите наричали «нецах», и означава, че човек е преодолял закрепеното състояние, присъщо на Земята, станал е подвижен (стрелка 7 на рис. 15). «Нецах» - това е преодоляване. А това, което действа върху средната част на човека, където е разположен центърът му на тежестта - знаете ли, настоящото обстоятелство е интересно, - е точката, разположена примерно тук. По време на бодърстването тя е разположена малко по-нагоре, а по време на сън се спуска по-надолу, доказвайки, че по време на сън нещо се намира навън.
И така, действащото върху средната част на тялото, което предизвиква при човека способността за размножение, свързано е със сексуалността, древните евреи са наричали «ход».
Ще го обозначим с думата «съчувствие», тя би могла го изрази. Вие виждате, че този израз носи по-човечен характер. И така, под «нецах» се има предвид външното движение - нашето преместване в пространството, под «ход» се подразбира вътрешното съчувствие към външния свят, всичко това е «ход» (стрелка 8). След това по-долу е 9, «йесод». Това указва какво всъщност струва човекът.
към текста >>
Обаче древните са казвали: нужно е само да се вгледате в човека както трябва, за да откриете Alph, елфа, само че този елф ще се окаже облечен, вмъкнат в
тялото
, той не се явява тук фино етерно същество, а е плътно, телесно същество в човека.
Ако вие, както това е прието в еврейския език, махнете гласната, за първата буква ще получите Alf, Алф = Elf, елф. За обозначаване на духовната мъдрост се произнася «елф». Става дума за елфите. Днес, разбира се, ще кажат: това са същества, които древните са измислили на основата на своята фантазия. Ние вече не вярваме в това.
Обаче древните са казвали: нужно е само да се вгледате в човека както трябва, за да откриете Alph, елфа, само че този елф ще се окаже облечен, вмъкнат в тялото, той не се явява тук фино етерно същество, а е плътно, телесно същество в човека.
Но хората много отдавна са се отучили да разбират човека. Но най-забавното, господа, е ето какво. Представете си, че във втората половина на XIX в. става следното (не смятам, впрочем, да опровергавам, че такива неща биха могли да стават). Имате маса, около нея сядат хора, да кажем, осем човека.
към текста >>
Напразно предполагате, че ще получите прозрение от това, което ви почуква масата, а не - както и подобава
на
човека, - ако използвате вашите собствени членове
на
тялото
, вашите гласове и преди всичко вашите мисловни сили!
Но във всеки случай би следвало да кажем на хората: Ето, вие, осем човека, сядате около масата, искате да дойде дух, когото можете да чуете. Но нима вие самите не сте духове? Вие самите също сте духове, вие, седящите тук! Погледнете така, в края на краищата, върху самите себе си, потърсете духа в самите себе си. И може би тогава ще ви се удаде да откриете по-великия дух.
Напразно предполагате, че ще получите прозрение от това, което ви почуква масата, а не - както и подобава на човека, - ако използвате вашите собствени членове на тялото, вашите гласове и преди всичко вашите мисловни сили!
Това в действителност е така. Не бива да имате съмнение, че ако осем човека седнат около масата и тя започне да танцува, доколкото върху нея въздействат сили от подсъзнанието, това е така. Но при това няма да се постигне нищо, което не би могло да бъде постигнато в много по-висш смисъл, ако човек застави в самия себе си да заработи своята собствена «алфа» или «алеф». Обаче при прехода от елинизма към латинството хората забравили за «алеф». Първата буква се означава с А - и поради това смятат, че първата буква означава само А.
към текста >>
Така
тялото
представлявало «бет», «бета», докато «алфа» представлявал духът, намиращ се вътре.
«Алфа» - това винаги е човек. Те си представяли нещо, подобно на човек. А в случая с «бета» те си представяли нещо такова, което облича човека, намира се около него. И древноеврейското «бет» и гръцката «бета» представлявали обвивката на «алфа». Тази «алфа» се намирала вътре като духовно същество.
Така тялото представлявало «бет», «бета», докато «алфа» представлявал духът, намиращ се вътре.
Днес ние произнасяме азбуката («алфа» -«бета»...), но при гърците това е значело: «човек в своя дом» или също така «човек в своето тяло», в своята обвивка. Всъщност това е доста забавно, господа. Вземете днес в ръце коя да е енциклопедия и прочетете в азбучен ред цялата мъдрост, която притежава човечеството. Ако някой - вие няма да правите това - би започнал от «А» и свърши до «Z», той би я придобил за себе си. Да, но в съответствие с какво би се разположила и подредила в човека тази мъдрост?
към текста >>
[6] За съновиденията, като резултат от работата
на
вътрешните
органи
в долната част
на
тялото
, бъбреците и черния дроб, вж.
Хр.), син на Филип II Македонски и Олимпиада, ученик на Аристотел, велик завоевател, походите му довели до елинизация на Изтока, основател на 12 града, наречени Александрия. [4] Аристотел (384-322 пр. Р. Хр.), велик философ на античния свят, създател на логиката, възпитател на Александър Македонски. [5] Имат се предвид десетте категории на Аристотел, вж. «Логика», глава «Категории» – същност, количество, качество, отношение, място, време, положение, притежание, действие, страдание – бел. пр.
[6] За съновиденията, като резултат от работата на вътрешните органи в долната част на тялото, бъбреците и черния дроб, вж.
Събр. съч. 348 «За здравето и болестта». – Бел. пр.
към текста >>
29.
СЕДЕМНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 25 юни 1924 г. Човекът и йерархиите. Загубата на древното знание. За «Философия на свободата»
GA_353 История на човечеството и културните народи
Това, което може да бъде казано за костна-та система, по същия начин може да се каже и за мускулната система и даже за вътрешните
органи
.
Виждате ли, ако разгледате човека, как стои или ходи по Земята, ще се окаже, че той носи в себе си всъщност всички царства на природата. Преди всичко той носи в себе си животинското царство, в някакъв смисъл неговото устройство носи животински характер. Това вие бихте могли да видите дори в наличието при човека например на бедрени или раменни кости, които в подобен вид ги имат и висшите животни. Ако добре се запознаем с тези въпроси, и при животните, стоящи по-долу, се намират подобни или родствени образувания. Даже при рибите може, макар и с някаква приблизителност, да се види, че при тях една от костите съответства на една от костите на човека.
Това, което може да бъде казано за костна-та система, по същия начин може да се каже и за мускулната система и даже за вътрешните органи.
При човека имаме стомах - по съответен начин намираме стомах и при животните. Накратко, това, което го има в животинското царство, ние го откриваме също така и в човешкото тяло. Това е довело до материалистическия възглед, че човекът въобще трябва да се смята само за високоразвито животно. Но такова той не е. Защото човек развива три неща, които животното на основата на своя организъм не може да развие.
към текста >>
Защото човек развива три неща, които животното
на
основата
на
своя
органи
зъм не може да развие.
Това, което може да бъде казано за костна-та система, по същия начин може да се каже и за мускулната система и даже за вътрешните органи. При човека имаме стомах - по съответен начин намираме стомах и при животните. Накратко, това, което го има в животинското царство, ние го откриваме също така и в човешкото тяло. Това е довело до материалистическия възглед, че човекът въобще трябва да се смята само за високоразвито животно. Но такова той не е.
Защото човек развива три неща, които животното на основата на своя организъм не може да развие.
Първото - това е, че човек се научава да ходи изправен. Погледнете животните, които се учат да ходят наполовина изправени, и вие ще видите значителната разлика между тях и човека. При животните, които ходят малко изправени, например кенгуруто, вие виждате, че предните крайници, с помощта на които то стъпва, остават атрофирани. Предните крайници при кенгуруто не са предназначени за свободни действия. В случая с маймуната ние още повече не можем да кажем, че в това отношение тя прилича на човека.
към текста >>
При човека тези последните са настроени и хармонизирани посредством цялата вътрешна
органи
зация.
Втората разлика между човека и животното е способността за говорене. Способността да се говори е свързана с изправеното ходене. Ето защо вие намирате, че там, където все пак животното получава нещо подобно на способност за говор, (кучето, макар и да е относително умно животно, не получава такава способност, но я има например папагалът, който е ориентиран вертикално) то е ориентирано вертикално. Речта е свързана с битие в ориентирано по вертикала състояние. И третото е свободната воля, към която животното също не може да стигне, тъй като зависи от своите вътрешни процеси.
При човека тези последните са настроени и хармонизирани посредством цялата вътрешна организация.
Но въпреки това човек носи в себе си животинското. Следователно той има това животинско царство в себе си. Второто, което човек носи в себе си е, растителното царство. Какво може човек благодарение на това, че той носи в себе си животинското царство? Виждате ли, животното усеща - човек също, растението не усеща.
към текста >>
Как е изглеждал човек преди, а именно тогава, когато той е бил
органи
зиран по-фино, хората днес не могат да добият никаква научна представа
на
основата
на
чисто външните изследвания.
Да, господа, причината е, че човечеството се намира в развитие. Разбира се, сега може да подложим човека на па-тоанатомична дисекция. Ако той е умрял, вие можете да му направите дисекция. По такъв начин можете да получите сведения за това, как е устроен човекът днес. От древните времена са се запазили сравнително добре мумиите в Египет, за които неотдавна говорихме, но те са напълно балсамирани и да се подложат на правилна дисекция вече не е възможно.
Как е изглеждал човек преди, а именно тогава, когато той е бил организиран по-фино, хората днес не могат да добият никаква научна представа на основата на чисто външните изследвания.
Да се разбере е възможно само с помощта на духовни изследвания. Но по този път ние стигаме до факта, че човек в древността е бил съвсем не такъв, какъвто е днес. В древността на Земята е имало време, когато човек не е имал никакви твърди кости, както сега. Тогава хората са имали такива кости, както при болните от рахит деца, имащи меки кости, краката им са с Х- или О-образна форма и въобще са слаби. Фактът, че такива кости по принцип съществуват, вие можете да видите например при хрущялните риби, съществуващи и до днес.
към текста >>
Но ако костите са станали твърди, в човека са станали твърди и други
части
, така че човек, имайки меки кости, е имал значително по-мека мозъчна маса.
Когато въздухът станал по-разреден - за това може да се узнае с помощта на външната наука, че въздухът е станал по-разреден, по-фин, - тогава и твърдите кости станали необходими, едва тогава възникнали тези твърди кости. Разбира се, дотогава въглената киселина е била навън, тя се е съдържала във въздуха. Днес ние носим в себе си солите на въглената киселина. Именно благодарение на това обстоятелство нашите кости са се втвърдили. Така са свързани тези неща.
Но ако костите са станали твърди, в човека са станали твърди и други части, така че човек, имайки меки кости, е имал значително по-мека мозъчна маса.
Въобще в древността черепът и главата на човека също са били формирани съвсем различно. Виждате ли, те в по-голяма степен са били формирани така, както днес се формира главата при болните от воднянка. Наистина тогава това е изглеждало прекрасно, но днес съвсем не е така. Главата на човека се е поддържала в състояние като при съвсем малко дете, като при ембрион, в тялото на майката, тъй като човек е имал мека мозъчна маса и мекият мозък е бил изместен в предната част на черепа. Господа, когато човек е бил мек, неговите душевни способности са били различни.
към текста >>
Главата
на
човека се е поддържала в състояние като при съвсем малко дете, като при ембрион, в
тялото
на
майката, тъй като човек е имал мека мозъчна маса и мекият мозък е бил изместен в предната част
на
черепа.
Така са свързани тези неща. Но ако костите са станали твърди, в човека са станали твърди и други части, така че човек, имайки меки кости, е имал значително по-мека мозъчна маса. Въобще в древността черепът и главата на човека също са били формирани съвсем различно. Виждате ли, те в по-голяма степен са били формирани така, както днес се формира главата при болните от воднянка. Наистина тогава това е изглеждало прекрасно, но днес съвсем не е така.
Главата на човека се е поддържала в състояние като при съвсем малко дете, като при ембрион, в тялото на майката, тъй като човек е имал мека мозъчна маса и мекият мозък е бил изместен в предната част на черепа.
Господа, когато човек е бил мек, неговите душевни способности са били различни. С помощта на мекия мозък е можело да се мисли доста по-духовно, отколкото с помощта на твърдия мозък. Древните хора все още са чувствали: човек, който винаги е мислел за едно и също, който малко е възприемал, но е бил упорит и е държал на своето, е бил наричан твърдоглав, дебелоглав. Смисълът на чувството се е състоял в това, че ако имаш мек мозък, можеш по-добре да мислиш и по-добре да формираш представи. Ето такъв мек мозък са имали древните хора.
към текста >>
Това ние можем да направим само благодарение
на
антропософската духовна наука, която стига до познания, независими от
тялото
, достигани изключително с помощта
на
самата душа.
Разбрахте ли го? (Отговор: Да!) Залезът на знанията настъпил с появяването на свободата! И ето, сега хората, достигнали свободата, но изгубили древното знание, изпаднаха в материализъм. Но материализмът не е истинен. Затова ние трябва отново да стигнем до духовното познание, въпреки че днес имаме много по-твърд мозък от древните хора.
Това ние можем да направим само благодарение на антропософската духовна наука, която стига до познания, независими от тялото, достигани изключително с помощта на самата душа.
Древните хора са притежавали своите познания благодарение на факта, че техният мозък е бил по-мек, тоест е бил по-подобен на душата. Ние имаме нашия материализъм, доколкото мозъкът ни, станал по-твърд, вече не приема душата. И ние трябва посредством душа, която мозъкът не приема, да достигнем духовното познание. Това прави духовната наука. Човек отново се връща към духовното познание.
към текста >>
Това мога да възприема със сетивните си
органи
.
Столът притежава тежест не благодарение на мен, не защото аз съм седнал върху него, защото той и сам по себе си е тежък. Всичко, което «улавям», което разбирам мисловно, се съдържа вече в самия стол. Аз «схващам», разбирам реалността на стола, когато в хода на своя живот посредством мислите отново се свързвам със стола. Отначало аз виждам само цвета и т. н., чувам, ако някой шумно движи стола, чувствам също така дали той е студен или топъл.
Това мога да възприема със сетивните си органи.
Но какво представлява столът вътрешно, аз научавам едва след като порасна и започна да мисля. В този случай човек отново се свързва с него, установява обратна връзка. Кант, за когото неотдавна говорих, е допуснал голяма грешка. Той е смятал, че още невъзприемаемото от детето, а възприемаемо едва по-късно мисловно съдържание, самият човек първо привнася в нещата. Всъщност Кант казва: ако тук стои стол - този стол има цвят, столът трополи при местене.
към текста >>
Растежът
на
косата толкова малко е свързан с останалия
органи
зъм, че не зависи толкова от това, човек дълга коса ли има или се подстригва късо.
Господин Бурле пита за косата на човека и казва: Днес много девойки си отрязват косите. Може ли господин докторът да каже полезно ли е това за здравето? Моята малка дъщеря също охотно би си подстригала косата, но аз не й разрешавам. Бих искал да знам вредно ли е това или не? Доктор Щайнер: Работата тук стои така.
Растежът на косата толкова малко е свързан с останалия организъм, че не зависи толкова от това, човек дълга коса ли има или се подстригва късо.
Вредата е толкова малка, че не може да бъде възприета. Но в това отношение има разлика между мъжете и жените. Едно време беше така - сега вече е по-различно, -че много често виждахме как антропософи ходят един с друг, господа и дами - господата с неподстригани коси, с дълги къдрици, а дамите - късо подстригани! Хората, разбира се, говореха за това: тези антропософи обръщат света наопаки. При тях дамите се подстригват късо, а мъжете пускат дълги коси.
към текста >>
Тези вещества също са нужни
на
органи
зма.
При тях дамите се подстригват късо, а мъжете пускат дълги коси. Сега това вече не е така, най-малкото, не се набива на очи, не е толкова забележимо. Но може да се попита как стои работата с различието между половете при рязането на косите. Общо казано, при мъжете пищният растеж на косата е нещо прекалено, докато при жените е нещо необходимо. В косата винаги се съдържа сяра, желязо, силициева киселина и още някои други вещества.
Тези вещества също са нужни на организма.
Например на мъжете силициевата киселина е много нужна, доколкото мъжът, заради това, че в тялото на майката е придобил мъжки пол, губи способност самостоятелно да произвежда силициева киселина. Прясно подстриганата коса винаги всмуква силициева киселина, намираща се във въздуха. Чрез подрязването на косата мъжете поглъщат силициевата киселина от въздуха. Следователно в този случай в подрязването на косата няма нищо лошо. Лошо е само ако опада, защото тогава нищо не може да всмуче.
към текста >>
Например
на
мъжете силициевата киселина е много нужна, доколкото мъжът, заради това, че в
тялото
на
майката е придобил мъжки пол, губи способност самостоятелно да произвежда силициева киселина.
Сега това вече не е така, най-малкото, не се набива на очи, не е толкова забележимо. Но може да се попита как стои работата с различието между половете при рязането на косите. Общо казано, при мъжете пищният растеж на косата е нещо прекалено, докато при жените е нещо необходимо. В косата винаги се съдържа сяра, желязо, силициева киселина и още някои други вещества. Тези вещества също са нужни на организма.
Например на мъжете силициевата киселина е много нужна, доколкото мъжът, заради това, че в тялото на майката е придобил мъжки пол, губи способност самостоятелно да произвежда силициева киселина.
Прясно подстриганата коса винаги всмуква силициева киселина, намираща се във въздуха. Чрез подрязването на косата мъжете поглъщат силициевата киселина от въздуха. Следователно в този случай в подрязването на косата няма нищо лошо. Лошо е само ако опада, защото тогава нищо не може да всмуче. Затова ранното оплешивяване, което отчасти е свързано с начина на живот на човека, не е за предпочитане.
към текста >>
Затова ранното оплешивяване, което от
части
е свързано с начина
на
живот
на
човека, не е за предпочитане.
Например на мъжете силициевата киселина е много нужна, доколкото мъжът, заради това, че в тялото на майката е придобил мъжки пол, губи способност самостоятелно да произвежда силициева киселина. Прясно подстриганата коса винаги всмуква силициева киселина, намираща се във въздуха. Чрез подрязването на косата мъжете поглъщат силициевата киселина от въздуха. Следователно в този случай в подрязването на косата няма нищо лошо. Лошо е само ако опада, защото тогава нищо не може да всмуче.
Затова ранното оплешивяване, което отчасти е свързано с начина на живот на човека, не е за предпочитане.
Но за жените отрязването на косата все пак не е съвсем добре по причина, че жената притежава способност да произвежда силициева киселина в своя собствен организъм и следователно няма необходимост да се подстригва късо, доколкото в дадения случай косата допълнително ще всмуче от въздуха силициева киселина, която жената и така има, и ще върне тази силициева киселина в организма. Тогава жената става вътрешно «космата», бодлива. На нея й «израства коса на зъбите», тоест тя става устата, бойка. Но това не е много очебийно. Трябва да притежаваш определена чувствителност, ако искаш да го забележиш, но все пак нещо става.
към текста >>
Но за жените отрязването
на
косата все пак не е съвсем добре по причина, че жената притежава способност да произвежда силициева киселина в своя собствен
органи
зъм и следователно няма необходимост да се подстригва късо, доколкото в дадения случай косата допълнително ще всмуче от въздуха силициева киселина, която жената и така има, и ще върне тази силициева киселина в
органи
зма.
Прясно подстриганата коса винаги всмуква силициева киселина, намираща се във въздуха. Чрез подрязването на косата мъжете поглъщат силициевата киселина от въздуха. Следователно в този случай в подрязването на косата няма нищо лошо. Лошо е само ако опада, защото тогава нищо не може да всмуче. Затова ранното оплешивяване, което отчасти е свързано с начина на живот на човека, не е за предпочитане.
Но за жените отрязването на косата все пак не е съвсем добре по причина, че жената притежава способност да произвежда силициева киселина в своя собствен организъм и следователно няма необходимост да се подстригва късо, доколкото в дадения случай косата допълнително ще всмуче от въздуха силициева киселина, която жената и така има, и ще върне тази силициева киселина в организма.
Тогава жената става вътрешно «космата», бодлива. На нея й «израства коса на зъбите», тоест тя става устата, бойка. Но това не е много очебийно. Трябва да притежаваш определена чувствителност, ако искаш да го забележиш, но все пак нещо става. Начинът на действие става по-чепат, жената става вътрешно «космата», бодлива.
към текста >>
Може би е така, че появяващото се в нашето обкръжение днешно, ново поколение хора - защото децата днес са
органи
зирани по-различно от нас в нашата младост - са хора,
на
които не им стига вътрешната силициева киселина, тъй като им се иска да бъдат по-нахакани, да бъдат по-бодливи.
Но това не е много очебийно. Трябва да притежаваш определена чувствителност, ако искаш да го забележиш, но все пак нещо става. Начинът на действие става по-чепат, жената става вътрешно «космата», бодлива. Така че отрязването на косата, особено в юношеска възраст, също оказва влияние. Но тази история може да се погледне и от другата страна, нали така, господа?
Може би е така, че появяващото се в нашето обкръжение днешно, ново поколение хора - защото децата днес са организирани по-различно от нас в нашата младост - са хора, на които не им стига вътрешната силициева киселина, тъй като им се иска да бъдат по-нахакани, да бъдат по-бодливи.
Те искат да бъдат леко бодливи и свадливи. Затова придобиват инстинкт да си подрязват косите. Впоследствие това става мода: един подражава на друг и тук цялата история се обръща наопаки. На децата им се иска да станат бодливи и те си стрижат косите. Ако някой иска да се бори с тази мода, няма нищо лошо, стига модата да не преминава мярката.
към текста >>
30.
Съдържание
GA_354 Сътворението на света и човека
Ряпата и морковите укрепват най-високо разположените
части
на
главата.
Суровоядство и вегетарианство Хранителните продукти, безусловно необходими на човека, са: белтъчини, мазнини, въглехидрати и соли. Дишането при растенията, животните и хората като взаимно допълващ се процес. Хлорофилът удържа въглерода в растението и освобождава кислород. Коренът съдържа в себе си особено много соли и действа върху главата.
Ряпата и морковите укрепват най-високо разположените части на главата.
За действието на картофите и зърнените култури. Значението на готвенето на храната за правилното й усвояване. Суровоядството като изтезание за тялото. Когато човек приема в себе си растителните и животински мазнини, унищожавайки ги, той развива сила. За изграждането на храносмилателните органи на човек като храна му е необходим преимуществено растителен белтък, съдържащ се в цветовете и плодовете.
към текста >>
Суровоядството като изтезание за
тялото
.
Хлорофилът удържа въглерода в растението и освобождава кислород. Коренът съдържа в себе си особено много соли и действа върху главата. Ряпата и морковите укрепват най-високо разположените части на главата. За действието на картофите и зърнените култури. Значението на готвенето на храната за правилното й усвояване.
Суровоядството като изтезание за тялото.
Когато човек приема в себе си растителните и животински мазнини, унищожавайки ги, той развива сила. За изграждането на храносмилателните органи на човек като храна му е необходим преимуществено растителен белтък, съдържащ се в цветовете и плодовете. Коренът храни главно главата; средната част на растенията, листата и стъблата хранят главно гърдите, а това, което се намира в плодовете, - долната част на тялото. Значение на вегетарианството. От прекомерна употреба на белтъчини може да настъпи отравяне и втвърдяване на артериите.
към текста >>
За изграждането
на
храносмилателните
органи
на
човек като храна му е необходим преимуществено растителен белтък, съдържащ се в цветовете и плодовете.
Ряпата и морковите укрепват най-високо разположените части на главата. За действието на картофите и зърнените култури. Значението на готвенето на храната за правилното й усвояване. Суровоядството като изтезание за тялото. Когато човек приема в себе си растителните и животински мазнини, унищожавайки ги, той развива сила.
За изграждането на храносмилателните органи на човек като храна му е необходим преимуществено растителен белтък, съдържащ се в цветовете и плодовете.
Коренът храни главно главата; средната част на растенията, листата и стъблата хранят главно гърдите, а това, което се намира в плодовете, - долната част на тялото. Значение на вегетарианството. От прекомерна употреба на белтъчини може да настъпи отравяне и втвърдяване на артериите. СЕДМА ЛЕКЦИЯ, 2 август 1924 г. Въпроси за храненето.
към текста >>
Коренът храни главно главата; средната част
на
растенията, листата и стъблата хранят главно гърдите, а това, което се намира в плодовете, - долната част
на
тялото
.
За действието на картофите и зърнените култури. Значението на готвенето на храната за правилното й усвояване. Суровоядството като изтезание за тялото. Когато човек приема в себе си растителните и животински мазнини, унищожавайки ги, той развива сила. За изграждането на храносмилателните органи на човек като храна му е необходим преимуществено растителен белтък, съдържащ се в цветовете и плодовете.
Коренът храни главно главата; средната част на растенията, листата и стъблата хранят главно гърдите, а това, което се намира в плодовете, - долната част на тялото.
Значение на вегетарианството. От прекомерна употреба на белтъчини може да настъпи отравяне и втвърдяване на артериите. СЕДМА ЛЕКЦИЯ, 2 август 1924 г. Въпроси за храненето. Хранене на децата и закаляване.
към текста >>
Тялото
ни се нуждае от здрав растителен белтък, затова трябва да ядем плодове, както във варен, така и в суров вид.
СЕДМА ЛЕКЦИЯ, 2 август 1924 г. Въпроси за храненето. Хранене на децата и закаляване. За торенето Унищожаването и образуването на белтъчини и мазнини в човека.
Тялото ни се нуждае от здрав растителен белтък, затова трябва да ядем плодове, както във варен, така и в суров вид.
Можем да оживим почвата, ако по правилен, нормален начин я торим. Нормалното торене осигурява нормален растителен белтък. Влошаването на състава на растенията се дължи на замяната на оборския тор с минерални торове. За закаляването на децата. Появата на туберкулозата е свързана с употребата на картофи, която стимулира критичното мислене и отслабва дробовете.
към текста >>
Няма да може да се достигне дори
части
чно разрешение
на
социалния въпрос, докато науката отново не стане духовна.
Изследванията на духовната наука създават фундамент за медицината. Очакванията за край на света поради сблъсък с кометата през 1773 и последващите такива в годините 1832, 1845/46, 1852 г.. и 1872. Книгата на Литроу за кометата от 1832 (Кометата Биела) и кометите като цяло. Прекомерното изучаване на всевъзможни науки от най-ранна детска възраст води до повишена нервност сред населението. С разпадането на кометите и падането им като метеоритни дъждове, те подобно на храна преминават в Земята и действат като вселенско лекарство за премахване на нервността у хората.
Няма да може да се достигне дори частично разрешение на социалния въпрос, докато науката отново не стане духовна.
Само с помощта на духовното познание можем да се запознаем със социалните закономерности. Марксизмът се основава на погрешно знание за обществото. Работническият въпрос ще приеме съвсем друга форма, когато всичко ще бъде разглеждано от духовна гледна точка. ЧЕТИРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 24 септември 1924 г. Откъде идва човекът.
към текста >>
Тялото
, което притежаваме в първите седем, осем години от живота, ние получаваме от майка си и баща си, но то напълно се изхвърля и след седем, осем години получаваме ново тяло, което трябва да построим за себе си сами.
От Луната излизат силите за размножение на всички обитатели на Земята, от Слънцето идват силите на растежа, а от Сатурн пристигат мисловните сили. В индустриалната епоха истинското знание за звездите е заменено с изчисления. В течение на последните десетилетия всички продукти са станали по-лоши, а това засяга човечеството като цяло. Когато човек мисли, в мозъка му постоянно нещо се разрушава. Цялото тяло, с изключение на няколко неща, като например костната тъкан и т.н., се подновява през седем до осем години.
Тялото, което притежаваме в първите седем, осем години от живота, ние получаваме от майка си и баща си, но то напълно се изхвърля и след седем, осем години получаваме ново тяло, което трябва да построим за себе си сами.
Това, което се изгражда по-късно, получаваме от духовния свят. Ние живеем не само от това, което ядем, но и от фино съдържащите се хранителни вещества, които са във въздуха и които вдишваме. Храненето, което човек получава от приема на храна, се използва от него например за постоянно обновяване на главата, а храненето, от което се нуждае човек, за да растат ноктите, се получава от храната, която той поема в себе си от въздушното пространство. Човек добива телесното посредством храненето, той постоянно добива и душевното, живее с душевното посредством дишането. Човекът живее толкова дни, колкото вдишвания прави на ден: 25 920 дни, 25 920 вдишвания.
към текста >>
31.
ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 30 юни 1924 г.
GA_354 Сътворението на света и човека
Виждате ли, началото
на
Библията много често предизвиква смях у хората, което от
части
е оправдано, доколкото там е казано, че веднъж някакъв си Бог направил човека от земна пръст.
Необходимо е да се има предвид, че изследваното нещо съвсем не се проявява в първоначалния си вид. Ако разглеждаме труп - ние можем да го разглеждаме скоро след като човек е умрял, - той има същата форма, същия облик, но става по-бледен. По него се забелязва, че смъртта го е завладяла, но все е с облика, който е имал човек, когато е бил жив. Но помислете за това: как би изглеждал този труп след известно време, ако не го кремираме, ако допуснем той да започне да се разлага? Ще започне да се разрушава, в него повече не действа това, което би могло отново да го гради, той ще бъде разрушен.
Виждате ли, началото на Библията много често предизвиква смях у хората, което отчасти е оправдано, доколкото там е казано, че веднъж някакъв си Бог направил човека от земна пръст.
Това се смята за невъзможно и, разбира се, с известно право. Някакъв Бог не би могъл да дойде и да направи човека от земна пръст. Такова изделие би могло да се смята за човек, колкото може да се смята за човек скулптурно изображение и колкото има шанс красивата кукла, направена от дете, да започне да тича. Следователно правилно се смеят хората, представяйки си, че първоначално Божественото същество е трябвало да направи човека от земна пръст. Ала това, което ние имахме пред нас като труп, в течение на времето действително се превръща в пръст, когато започне да се разлага в гроба и т. н.
към текста >>
Но когато науката предполага, че тази топлина е била мъртва, че тази високо
органи
зирана топлина е била мъртва, това е невярно, доколкото тук е имало живо мирово същество, наистина живо мирово същество.
Ако днес се потите, ако истински ви е горещо, вашият «Аз» започва да се поти, става му горещо. По такъв начин се намирате в елемента топлина, където е ту горещо, ту хладно, но вие постоянно се намирате в някакво топлинно състояние. Виждаме го и днес при човека: той живее в топлинния елемент. Човек изцяло и напълно живее в тази топлина. И ако днес науката казва: първоначално тук е имало високо ниво на топлина, в известен смисъл тя е права.
Но когато науката предполага, че тази топлина е била мъртва, че тази високоорганизирана топлина е била мъртва, това е невярно, доколкото тук е имало живо мирово същество, наистина живо мирово същество.
И първото, което станало с това, което тук е било живо мирово същество, е било охлаждане. Нещата постоянно са подложени на охлаждане. Какво възниква, когато нещо, в което не може да се различи нищо друго освен топлина, се охлажда? Възниква въздух. Въздухът е бил първото нещо, което е възникнало: газообразното.
към текста >>
В ембрионалното състояние всичко това, което се явява човешки зародиш - наричат го човешки ембрион, - въздухът и всичко, от което той се нуждае, го получава от
тялото
на
майката.
Но този въздух трябва да съдържа в себе си водни изпарения. В изключително сух въздух човек не би могъл да живее. Така че трябва да има влажност и т. н. Но има все пак и такова състояние, в което човек не може да живее във въздуха: състоянието на зачатъчния период, ембрионалното състояние. Трябва само правилно да се видят тези неща.
В ембрионалното състояние всичко това, което се явява човешки зародиш - наричат го човешки ембрион, - въздухът и всичко, от което той се нуждае, го получава от тялото на майката.
На този стадий той трябва да се намира вътре в живия организъм. Тук, виждате ли, работата стои така: ако човек още като зародиш се намира в тялото на майката и го извлекат оттам при операция, той още не може да живее във въздуха. В течение на ембрионалното състояние човек е предразположен към това да живее в жива обкръжаваща среда. И при това състояние, когато вече ги е имало човека, животното и растението, те всички още са били не такива, каквито са в днешния свят, доколкото тогава още не е имало никакви камъни, никакви минерали. Тогава всичко още е било живо и в това живо човек е живеел точно така, както той живее днес в майчиното тяло.
към текста >>
На
този стадий той трябва да се намира вътре в живия
органи
зъм.
В изключително сух въздух човек не би могъл да живее. Така че трябва да има влажност и т. н. Но има все пак и такова състояние, в което човек не може да живее във въздуха: състоянието на зачатъчния период, ембрионалното състояние. Трябва само правилно да се видят тези неща. В ембрионалното състояние всичко това, което се явява човешки зародиш - наричат го човешки ембрион, - въздухът и всичко, от което той се нуждае, го получава от тялото на майката.
На този стадий той трябва да се намира вътре в живия организъм.
Тук, виждате ли, работата стои така: ако човек още като зародиш се намира в тялото на майката и го извлекат оттам при операция, той още не може да живее във въздуха. В течение на ембрионалното състояние човек е предразположен към това да живее в жива обкръжаваща среда. И при това състояние, когато вече ги е имало човека, животното и растението, те всички още са били не такива, каквито са в днешния свят, доколкото тогава още не е имало никакви камъни, никакви минерали. Тогава всичко още е било живо и в това живо човек е живеел точно така, както той живее днес в майчиното тяло. Само че е пораствал, разбира се, повече.
към текста >>
Тук, виждате ли, работата стои така: ако човек още като зародиш се намира в
тялото
на
майката и го извлекат оттам при операция, той още не може да живее във въздуха.
Така че трябва да има влажност и т. н. Но има все пак и такова състояние, в което човек не може да живее във въздуха: състоянието на зачатъчния период, ембрионалното състояние. Трябва само правилно да се видят тези неща. В ембрионалното състояние всичко това, което се явява човешки зародиш - наричат го човешки ембрион, - въздухът и всичко, от което той се нуждае, го получава от тялото на майката. На този стадий той трябва да се намира вътре в живия организъм.
Тук, виждате ли, работата стои така: ако човек още като зародиш се намира в тялото на майката и го извлекат оттам при операция, той още не може да живее във въздуха.
В течение на ембрионалното състояние човек е предразположен към това да живее в жива обкръжаваща среда. И при това състояние, когато вече ги е имало човека, животното и растението, те всички още са били не такива, каквито са в днешния свят, доколкото тогава още не е имало никакви камъни, никакви минерали. Тогава всичко още е било живо и в това живо човек е живеел точно така, както той живее днес в майчиното тяло. Само че е пораствал, разбира се, повече. Представете си, ако не би трябвало да се раждаме, не би трябвало да живеем във въздуха, даже не би трябвало да дишаме, тогава времето на нашия живот би свършвало с раждането.
към текста >>
Това е такова същество, което може да живее десет лунни месеца, то не може да излиза
на
открит въздух, но го получава отвътре от живия
органи
зъм.
И при това състояние, когато вече ги е имало човека, животното и растението, те всички още са били не такива, каквито са в днешния свят, доколкото тогава още не е имало никакви камъни, никакви минерали. Тогава всичко още е било живо и в това живо човек е живеел точно така, както той живее днес в майчиното тяло. Само че е пораствал, разбира се, повече. Представете си, ако не би трябвало да се раждаме, не би трябвало да живеем във въздуха, даже не би трябвало да дишаме, тогава времето на нашия живот би свършвало с раждането. Като ембрион, като зародиш ние можем да живеем само десет лунни месеца.
Това е такова същество, което може да живее десет лунни месеца, то не може да излиза на открит въздух, но го получава отвътре от живия организъм.
Така е било с човека в далечното минало. Макар и да е ставал по-стар, той не е излизал навън от живия организъм. Ако това състояние беше останало, той все още би живял вътре. Човек още не би достигал до стадия на раждането, той би живял като ембрион. Тогава още не би имало ни камъни, ни минерали.
към текста >>
Макар и да е ставал по-стар, той не е излизал навън от живия
органи
зъм.
Само че е пораствал, разбира се, повече. Представете си, ако не би трябвало да се раждаме, не би трябвало да живеем във въздуха, даже не би трябвало да дишаме, тогава времето на нашия живот би свършвало с раждането. Като ембрион, като зародиш ние можем да живеем само десет лунни месеца. Това е такова същество, което може да живее десет лунни месеца, то не може да излиза на открит въздух, но го получава отвътре от живия организъм. Така е било с човека в далечното минало.
Макар и да е ставал по-стар, той не е излизал навън от живия организъм.
Ако това състояние беше останало, той все още би живял вътре. Човек още не би достигал до стадия на раждането, той би живял като ембрион. Тогава още не би имало ни камъни, ни минерали. Ако днес направите дисекция на човека, ще намерите неговите кости: вътре в тях ще откриете същите калциеви соли, каквито ще намерите тук, в Юра (планина в северна Швейцария - бел. пр.). Това, което се намира вътре, е минерал - него тогава, в миналото, още не го е имало, но и в ембриона именно в първите месеци също нищо минерално не се отлага, всичко още представлява течност, приела форма и малко уплътнила се.
към текста >>
Защо човешкият зародиш не може веднага да излезе навън от
тялото
на
майката?
Тогава още не би имало ни камъни, ни минерали. Ако днес направите дисекция на човека, ще намерите неговите кости: вътре в тях ще откриете същите калциеви соли, каквито ще намерите тук, в Юра (планина в северна Швейцария - бел. пр.). Това, което се намира вътре, е минерал - него тогава, в миналото, още не го е имало, но и в ембриона именно в първите месеци също нищо минерално не се отлага, всичко още представлява течност, приела форма и малко уплътнила се. По времето на това състояние човек още не е имал кости, а в най-добрия случай нещо като хрущял. Така че тук имаме такъв човек, за който ни напомня само това, което днес е човешкият зародиш.
Защо човешкият зародиш не може веднага да излезе навън от тялото на майката?
Защото днес светът е станал различен. По времето на древната Луна - наричам я древна Луна, защото това не е днешната Луна, а състояние, в което е била Земята по-рано, - по време на древната Луна цялата Земя е била майчино тяло, вътрешно живо, истинско майчино тяло. Така че можем да кажем: нашата днешна Земя е възникнала от това гигантско майчино тяло. Още по-рано не го е имало и това древно гигантско майчино тяло. Какво е съществувало тогава?
към текста >>
В женския
органи
зъм трябва да съществува напълно определен процес, който е свързан с отделяне
на
кръв.
Сега да помислим, какво е представлявало това по-ранно състояние. Виждате ли, ако на човек му предстои да възникне от майчиното тяло, ако му предстои да бъде ембрион, той трябва отначало да бъде заченат. Трябва да се осъществи оплождане, зачатие. Но нима нищо не обуславя това зачатие от по-рано? Зачатието е обусловено от факта, че при жените има месечни периоди, цикли.
В женския организъм трябва да съществува напълно определен процес, който е свързан с отделяне на кръв.
Но това не е единственото. Ако става отделяне на кръв, това е само физическо явление. Всеки път, когато се отделя кръв, едновременно става раждане на нещо духовно-душевно, нещо такова, което остава на духовно-душевно ниво, което не стига до стадия на физическо тяло, тъй като зачатие няма, а си остава на стадия на духовно-душевното. Това, което става по този начин преди зачатието, е ставало по време на слънчевото състояние! Тогава Слънцето като цяло, всичко предшестващо Земята като цяло, още е било мирово същество, което от време на време е изхвърляло нещо духовно.
към текста >>
Затова той трябва да бъде
органи
зиран различно.
При птицата това става поради възникването й едва във второто състояние на Земята. Ако бе възникнала още в първото състояние, тя би била много по-чувствителна по отношение на топлината, отколкото е в действителност. По отношение на топлината тя не е така чувствителна, доколкото по време на първото топлинно състояние нея още не я е имало. И вследствие на факта, че тогава нея още не я е имало, тя може да си изгражда обвивка на яйцето. Човека вече го е имало по време на първото топлинно състояние, затова на него не му е нужно да отблъсква минералното, когато се намира в ембрионално състояние; той може да не си гради обвивка на яйцето.
Затова той трябва да бъде организиран различно.
Той трябва да възприеме от майчиното тяло нещо минерално. Ето защо в края на ембрионалното състояние ние вече имаме в себе си минерални образувания. Той трябва да всмуче от майчиното тяло нещо минерално. Обаче за това самото майчино тяло трябва да съдържа в себе си минералното, което би могло да се отделя. При човека минералното трябва да се включи по съвсем различен начин, отколкото при птиците.
към текста >>
Особеността е в това, че процесите, протичащи преди раждането в женския
органи
зъм в матката, след раждането преминават нагоре и протичат в гърдите.
Тогава в обкръжаващата среда е имало не само въздух, състоящ се от кислород и азот, но е имало също водород, въглерод и сяра. Около Луната, около тази древна Луна се е намирала своего рода млечна кашица, доста разредена млечна кашица, в която се е налагало да живее. Но в нещо като разредена млечна кашица човек живее и днес, докато не се роди! Защото едва след като човек се роди, млякото започва да тече от гърдите. Дотогава то се отделя в женското тяло в тази негова част, където се намира зародишът на човека.
Особеността е в това, че процесите, протичащи преди раждането в женския организъм в матката, след раждането преминават нагоре и протичат в гърдите.
По такъв начин днес откриваме в човека запазено лунното състояние - в ембрионалния период. Земното състояние настъпва от момента, когато човек се роди, като тогава нещо от лунното състояния прозира отчасти в процеса на кърменето. Така следва да се обясняват нещата, свързани с възникването на света и възникването на човека. Днес на човек, който не е проникнат от духовната наука, няма да му се удаде да разреши загадката, защо птицата се излюпва от яйце и веднага може да се храни с външни вещества, докато човека не се излюпва от яйце и трябва сам да излиза от майчиното тяло и да се храни с майчино мляко. Защо? Защото птицата е възникнала значително по-късно, тя се явява по-външно същество.
към текста >>
Земното състояние настъпва от момента, когато човек се роди, като тогава нещо от лунното състояния прозира от
части
в процеса
на
кърменето.
Но в нещо като разредена млечна кашица човек живее и днес, докато не се роди! Защото едва след като човек се роди, млякото започва да тече от гърдите. Дотогава то се отделя в женското тяло в тази негова част, където се намира зародишът на човека. Особеността е в това, че процесите, протичащи преди раждането в женския организъм в матката, след раждането преминават нагоре и протичат в гърдите. По такъв начин днес откриваме в човека запазено лунното състояние - в ембрионалния период.
Земното състояние настъпва от момента, когато човек се роди, като тогава нещо от лунното състояния прозира отчасти в процеса на кърменето.
Така следва да се обясняват нещата, свързани с възникването на света и възникването на човека. Днес на човек, който не е проникнат от духовната наука, няма да му се удаде да разреши загадката, защо птицата се излюпва от яйце и веднага може да се храни с външни вещества, докато човека не се излюпва от яйце и трябва сам да излиза от майчиното тяло и да се храни с майчино мляко. Защо? Защото птицата е възникнала значително по-късно, тя се явява по-външно същество. Човекът е възникнал по-рано и в течение на предходното състояние втвърдяването му не е стигнало толкова далеч, както при птиците. Затова и днес неговото втвърдяване не стига толкова далеч, той още трябва да бъде защитен и още носи в себе си много от първоначалното състояние.
към текста >>
Тогава той плува във водния елемент, който се намира в
тялото
на
майката и изглежда ето така (изобразява го
на
дъската): действително като малка рибка!
Следователно рибите са възникнали в течение на древните лунни времена. И сега вече вас няма да ви удиви следното: всичко, което в течение на древното лунно време е плувало навсякъде във водата, е изглеждало подобно на риба. Даже птиците, въпреки че им се е налагало да летят във въздуха, са изглеждали по-рано подобни на риби, само че са били доста по-леки. В течение на древното лунно време всички са изглеждали подобни на рибите. Интересно е, господа, ако ние днес разглеждаме зародиша на човека, например през двадесет и първия, двадесет и втория ден след оплождането, как изглежда той.
Тогава той плува във водния елемент, който се намира в тялото на майката и изглежда ето така (изобразява го на дъската): действително като малка рибка!
Този облик, който човек действително е имал в течение на лунното време, още го има през третата седмица на вътреутробното състояние. Той е съхранил този облик. Следователно може да се каже: отначало човек се преустройва, изхождайки от този древнолунен облик и ние и днес можем да видим с примера за рибешкия вид, който притежава в тялото на майката, как той се реорганизира. Във всичко, което наблюдаваме в днешния свят, ние можем да видим как е протичал предишният живот, както и в случая с трупа знаем, че той е имал предишен живот. Днес аз ви описах това, което е възникнало на Земята в минерален вид, описах ви какво е било преди.
към текста >>
Следователно може да се каже: отначало човек се преустройва, изхождайки от този древнолунен облик и ние и днес можем да видим с примера за рибешкия вид, който притежава в
тялото
на
майката, как той се ре
органи
зира.
В течение на древното лунно време всички са изглеждали подобни на рибите. Интересно е, господа, ако ние днес разглеждаме зародиша на човека, например през двадесет и първия, двадесет и втория ден след оплождането, как изглежда той. Тогава той плува във водния елемент, който се намира в тялото на майката и изглежда ето така (изобразява го на дъската): действително като малка рибка! Този облик, който човек действително е имал в течение на лунното време, още го има през третата седмица на вътреутробното състояние. Той е съхранил този облик.
Следователно може да се каже: отначало човек се преустройва, изхождайки от този древнолунен облик и ние и днес можем да видим с примера за рибешкия вид, който притежава в тялото на майката, как той се реорганизира.
Във всичко, което наблюдаваме в днешния свят, ние можем да видим как е протичал предишният живот, както и в случая с трупа знаем, че той е имал предишен живот. Днес аз ви описах това, което е възникнало на Земята в минерален вид, описах ви какво е било преди. Наблюдавайки трупа, виждаме, че той не може повече да движи краката си, не може повече да движи ръцете си, не може повече да отвори уста, не може повече да отвори очи, станал е неподвижен, но този факт ни води назад към състоянието, когато всичко е било подвижно, краката са се движили, ръцете са се движили, очите са можели да се отворят. По същия начин гледаме на трупа на Земята, който е изключен от състоянието на живот и по който ходят хора и животни. Ние поглеждаме назад, когато Земята като цяло е била още жива.
към текста >>
Предшестващото всичко това вече съм ви описвал: всичко, което става в женския
органи
зъм, всичко, което периодически се изхвърля, както и всичко, което се случва с изхвърленото в духа.
Наблюдавайки трупа, виждаме, че той не може повече да движи краката си, не може повече да движи ръцете си, не може повече да отвори уста, не може повече да отвори очи, станал е неподвижен, но този факт ни води назад към състоянието, когато всичко е било подвижно, краката са се движили, ръцете са се движили, очите са можели да се отворят. По същия начин гледаме на трупа на Земята, който е изключен от състоянието на живот и по който ходят хора и животни. Ние поглеждаме назад, когато Земята като цяло е била още жива. Но това отива още по-далеч, господа. Както ви казах, ако се осъществи зачатие, тоест предпоставката за развитието на физическия човек, постепенно се образува ембрион.
Предшестващото всичко това вече съм ви описвал: всичко, което става в женския организъм, всичко, което периодически се изхвърля, както и всичко, което се случва с изхвърленото в духа.
При този процес винаги става нещо - макар при здравите жени да не е толкова забележимо, при тези, които се грижат за себе си, които са здрави, - при жените винаги се появяват топли вълни, повишаване на температурата, трескаво състояние. Защо става това? Защото тук е задействано топлинно състояние; при него жената живее в елемента на топлината. Що за топлинно състояние е това? Това е същото състояние, което се е запазило от първичното състояние, което нарекох Сатурн!
към текста >>
Постепенно започва да се движи и капката ѝ вследствие
на
центробежната сила от нея се откъсват
части
ци, които след отделянето продължават известно време да се въртят, отначало като кръгчета, а после като топченца.
Сравнете го с описанието, което дава Винсент Кнауер в своите лекции на тема: «Основни проблеми на философията» (Виена и Лайпциг, 1892): «Прекрасен физически експеримент се явява опитът на Плато. Приготвя се смес от вода и спирт, съответстваща по тегло на чист зехтин и в тази смес се добавя голяма капка масло. Тя не плува на повърхността на течността, а потъва до средата ѝ и приема формата на топка. За да се приведе в движение, в центъра се спуска картонена шайба, нанизана на дълга игла и внимателно се потапя в средата на капката, така че външният ръб на шайбата да образува екватора на топката. Тази шайба започва да се върти, отначало бавно, а после все по-бързо.
Постепенно започва да се движи и капката ѝ вследствие на центробежната сила от нея се откъсват частици, които след отделянето продължават известно време да се въртят, отначало като кръгчета, а после като топченца.
По такъв начин възниква картина, удивително подобна на нашата планетарна система: в центъра е разположена голямата капка, представляваща Слънцето, а около нея се движат малки топченца и кръгчета, които може да се уподобят на планетите и техните спътници», лекция девета, стр. 281 от посочения труд). [2] «В близката сряда..» – лекцията се е състояла чак на 3 юли.
към текста >>
32.
ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, 9 юли 1924 г. Еволюция на света и човека - Лемурия и Атлантида
GA_354 Сътворението на света и човека
Голямо въодушевление настана, когато в края
на
XIX столетие крупният учен Дюбоа[1] откри в Източна Азия
части
от скелет в такъв слой
на
Земята, в който дотогава не се предполагаше да се открие човек.
По темата има най-различни възгледи. Най-удобният възглед, който са си съставили днес хората, е, че някога е имало животни, подобни на маймуните, които все повече и повече са се усъвършенствали и накрая са станали хора. Такъв е възгледът, който в последното столетие представи науката. Днес науката вече не се придържа към тази гледна точка, но хората, които винаги изостават от науката, вярват на това и досега. Работата стои така: може ли въобще да си представим, че човек - като физически човек - се е образувал на Земята такъв, какъвто е днес?
Голямо въодушевление настана, когато в края на XIX столетие крупният учен Дюбоа[1] откри в Източна Азия части от скелет в такъв слой на Земята, в който дотогава не се предполагаше да се открие човек.
Била е само част от скелет, която би могло да се приеме за скелет на човек, а именно - бедрена кост, няколко зъба и част от череп. Дюбоа открил това в Азия - такива неща трябва да бъдат именувани - и тези останки от същество, признато за намиращо се между човека и маймуната, са били наречени Pithecanthropus erectus (изправен питекантроп). Смятали, че това същество е принадлежало към вид примати, от които по-късно постепенно се е развило човечеството. Оттук произхождат всякакви вярвания в това как е трябвало да се развива човек. Едните казват, че е имало някакъв вид маймуни, който е попаднал в определени жизнени условия, принудили го да започне да се труди.
към текста >>
Тогава
тялото
на
човека е било много, много по-меко.
Ние, хората, ако живеехме тогава, бихме могли да имаме само такива меки хрущяли, каквито днес имат акулите. И с помощта на дробове ние също не бихме могли да дишаме, както днес. Тогава е трябвало да имаме своеобразен плавателен мехур и специални хриле; следователно човек, живеещ там, по своя външен облик би бил наполовина човек и наполовина риба. Основавайки се на външните неща, не трябва да стигаме до извода, че човек е изглеждал съвсем различно и е бил наполовина човек, наполовина риба. Особено ако се върнем към времето, което е било още по-рано.
Тогава тялото на човека е било много, много по-меко.
Ако отидем още по-назад, тогава той е бил воднист, съвсем воднист. И от това, разбира се, не са се запазили никакви вкаменелости, защото човекът се е сливал с околната течна стихия на Земята. Следователно можем да видим, че такива, каквито сме днес, ние тепърва е трябвало да станем. Ние представляваме малко течно топче, докато още се намираме в майчиното тяло. Много слабо, мъничко топченце.
към текста >>
Но тогава ние сме можели да започнем само с най-меките, податливи
части
от нашето вещество, тъй както, вземайки в устата си късче хляб, трябва отначало малко да го овлажним и сдъвчем, а след това цялата храна - според постъпването й в нашето тяло - трябва да я направим течна.
Ако вие, господа, бихте срещнали днес нещо подобно, бихте го приели за призрак, при това доста куриозен призрак! Той би бил много приличащ на риба, но все пак би изглеждал човекообразен. Ние също сме били такива някога! И тук вече се приближаваме към това състояние, когато човек е бил всъщност съвсем духовен. Виждате, че колкото по-далеч поглеждаме, толкова повече намираме, че човек, бидейки духовен, е завладявал веществото.
Но тогава ние сме можели да започнем само с най-меките, податливи части от нашето вещество, тъй както, вземайки в устата си късче хляб, трябва отначало малко да го овлажним и сдъвчем, а след това цялата храна - според постъпването й в нашето тяло - трябва да я направим течна.
Помислете само: сдъвквате хляба, той се придвижва по хранопровода, влиза в стомаха, разпределя се в кръвта. В какво се превръща това парче хляб? Това е нещо достойно за внимание. Да допуснем, че пред вас има човек, човешки организъм; тук е стомахът, хранопроводът, тук той излиза до устата (изобразява го на дъската). Този човек яде парче хляб.
към текста >>
Да допуснем, че пред вас има човек, човешки
органи
зъм; тук е стомахът, хранопроводът, тук той излиза до устата (изобразява го
на
дъската).
Виждате, че колкото по-далеч поглеждаме, толкова повече намираме, че човек, бидейки духовен, е завладявал веществото. Но тогава ние сме можели да започнем само с най-меките, податливи части от нашето вещество, тъй както, вземайки в устата си късче хляб, трябва отначало малко да го овлажним и сдъвчем, а след това цялата храна - според постъпването й в нашето тяло - трябва да я направим течна. Помислете само: сдъвквате хляба, той се придвижва по хранопровода, влиза в стомаха, разпределя се в кръвта. В какво се превръща това парче хляб? Това е нещо достойно за внимание.
Да допуснем, че пред вас има човек, човешки организъм; тук е стомахът, хранопроводът, тук той излиза до устата (изобразява го на дъската).
Този човек яде парче хляб. Тук той го слага в устата си, тук то постепенно е сдъвкано, в стомаха става още по-течно, сега се разпространява в кръвта и отива навсякъде, придобива фина форма, съвсем фина и се разпространява тук. Ето в ръката ми парче хляб. Аз го изяждам - как то ще изглежда след някое време? След три часа, когато то се разпространи посредством кръвта по цялото тяло, то ще изглежда така: това парче хляб се е превърнало в своеобразен човек!
към текста >>
Чрез кръвта въздухът се разпространява по целия
органи
зъм; и днес още възниква този въздушен човек,
на
което, както виждате, способства човекът като цяло!
Посредством своя дух човек е овладявал материята, веществото, и е изграждал своя облик, макар и значително по-фин. Той е представлявал някакъв човекоподобен реещ се облак. Последното присъства и днес, макар днес да са необходими също така кости и мускули. В действителност днес ние, приемайки храната, продължаваме същото; човек някога е бил толкова фин, колкото фино днес е намиращото се в нас, когато ядем. Човек вдишва въздух; първо той се намира навън, а веднага след това - вътре.
Чрез кръвта въздухът се разпространява по целия организъм; и днес още възниква този въздушен човек, на което, както виждате, способства човекът като цяло!
Възниква въздушният човек. Следователно, ако кажа: някога човек е бил въздухоподобен, преди да се втвърди и кристализира благодарение на своите кости, няма да кажа нищо, което не съществува и днес. Всеки път, когато вдишвате, създавате този въздушен човек. В предишните епохи е бил само този въздушен човек, а твърдите, плътни, земни съставни негови части едва са започвали да се изработват. И така, връщайки се назад, виждаме как това, което днес виждаме облечено в твърда и плътна материя, някога е било изцяло и напълно духовно.
към текста >>
В предишните епохи е бил само този въздушен човек, а твърдите, плътни, земни съставни негови
части
едва са започвали да се изработват.
Човек вдишва въздух; първо той се намира навън, а веднага след това - вътре. Чрез кръвта въздухът се разпространява по целия организъм; и днес още възниква този въздушен човек, на което, както виждате, способства човекът като цяло! Възниква въздушният човек. Следователно, ако кажа: някога човек е бил въздухоподобен, преди да се втвърди и кристализира благодарение на своите кости, няма да кажа нищо, което не съществува и днес. Всеки път, когато вдишвате, създавате този въздушен човек.
В предишните епохи е бил само този въздушен човек, а твърдите, плътни, земни съставни негови части едва са започвали да се изработват.
И така, връщайки се назад, виждаме как това, което днес виждаме облечено в твърда и плътна материя, някога е било изцяло и напълно духовно. Би било безсмислено да се говори, че някога на Земята е имало само газ и че този газ със своите собствени сили се е формирал във всичко, което днес са хората и животните. Виждаме, че хората, животните и всичко, което сега съществува, само по себе си е било някога в газообразна, въздушна форма и се е преобразувало. По такъв начин ние се срещаме със стадий във формирането на нашата Земя, който би трябвало да го е имало някога. Погледнете, тук е бил този яйчен жълтък, там, където днес е вода, която трябва да преодоляваме, е имало суша.
към текста >>
33.
ПЕТА ЛЕКЦИЯ, 12 юли 1924 г. Произход и същност на китайската и на индийската култури
GA_354 Сътворението на света и човека
- това са
части
от тогавашната суша, целият островен архипелаг.
А ако преминем насам, и тук, в Сибир, също още е било море; всички това е още море. Тук, долу, където днес се намира Индия - тук се намира това, което е разположено зад Индия, и все пак тогава е било така, че тя малко се е издигала над морето. Следователно тук сме имали малко суша; тук отново сме имали суша. В тази част, където днес живее населението на Азия, на предна Азия, където живеят европейците, е било море, от което едва по-късно се е издигнала сушата. А ето тази суша е стигала много по-далеч, стигала е чак до Тихия океан, където днес се намират много острови; така че островите Ява, Суматра и т. н.
- това са части от тогавашната суша, целият островен архипелаг.
Следователно там, където днес е разположен Великият Тихи океан, отново е имало много суша, а в междините е имало море. И така, първото народонаселение, което сме в състояние да проследим, е било тук, където се е запазила сушата. Ако направим обзор на Европа, можем да кажем: нещата в Европа са се развивали така, че само десет, дванадесет, петнадесет хиляди години преди днешното време Земята се е втвърдила толкова, че върху нея са можели да живеят хора. По-рано там са обитавали само морски животни, които при своето развитие са излезли от морето и т. н. Ако бихме поискали тогава да видим хора, би трябвало да пренесем погледа си насам, където днес се намира Атлантическият океан.
към текста >>
Макар от
части
това и да се е преподавало правилно, въпреки всичко се е създавало впечатление, сякаш по-рано никакво книгопечатане не е имало.
Но всичко това не е пречело на китайците да проявяват във външните дела изкусност, стигаща твърде далеч. Виждате ли, докато бях още млад - сега това малко се промени, - в училище твърдяха: барутът е изобретен от Бертолд Шварц[2]. При това се е смятало, че дотогава никакъв барут не е имало и Бертолд Шварц веднъж, занимавайки се с алхимични експерименти, е създал барута от сяра, калиева селитра и въглища. Но китайците са правели барут преди хиляди години! В училище също така ни учеха: Гутенберг[3] е изобретил книгопечатането.
Макар отчасти това и да се е преподавало правилно, въпреки всичко се е създавало впечатление, сякаш по-рано никакво книгопечатане не е имало.
Но китайците са го имали преди хиляди години. Също така китайците са владеели изкуството на дърворезбата и са можели да изрязват от дърво чудни неща. Следователно китайците са имали висока култура, касаеща външните неща. И тази култура на свой ред е била само последен отглас от културата, която по-рано е стояла доста по-високо; тъй като при разглеждането на китайското изкуство се открива, че то води към нещо още по-висше. Обаче китайците са имали една особеност.
към текста >>
Затова, когато виждате индуското духовно същество, каквото са си го представяли онези хора, то има много глави, рисували са го с много ръце или така, че нещо друго, нещо животинско излиза от това, което се намира в
тялото
, и т. н.
Сега, както виждате, господа, това вече го няма; действително, ако погледнем господин Бурле, той има само една глава, и ако някой го нарисува тук (на дъската), той ще успее да нарисува също само една глава. Така че ако се нарисуват двадесет, тридесет глави, при това не се изобразява външната действителност. Тук се рисува нещо мислимо само в духа. Такава е била цялата индийска култура. Тя е била напълно вътрешна, духовна култура.
Затова, когато виждате индуското духовно същество, каквото са си го представяли онези хора, то има много глави, рисували са го с много ръце или така, че нещо друго, нещо животинско излиза от това, което се намира в тялото, и т. н.
Виждате ли, индусите били съвсем различни хора от китайците. Китайците не са притежавали фантазия, а индусите от самото начало са били преизпълнени с фантазия. Затова индусите проявявали склонност към това, постепенно да превърнат своята култура в религия. Китайците никога, чак до наше време, не са обръщали своята култура в нещо религиозно. Виждате ли, европейците са тези, които объркват едното с другото и говорят за китайска религия.
към текста >>
Затова някои фигури
на
речта подчертавали у
части
ето му във външния свят.
Виждате ли, ако поставим на масата оцет, сол и пипер и поискаме да узнаем, какви са тези вещества на вкус, ще трябва първо да опитаме с език пипера, солта или оцета; тогава ще знаем какви са те на вкус. При древния китаец това не е било така. Той е усещал вкуса на нещо докато е още навън. Той е можел действително да се вживее в него. Китаецът се отнасял с доверие към външното.
Затова някои фигури на речта подчертавали участието му във външния свят.
Ние вече нямаме такива изрази - или в най-добрия случай те носят само образен характер. При китайците те означавали нещо напълно реално. Ако аз се запозная с човек и кажа: този човек е кисел, - за вас това ще бъде само образен израз. Вие не можете да си представите, че той е действително кисел, като оцет. Но за китаеца това е означавало, че този човек предизвиква в него вкусово усещане, усещане за кисело.
към текста >>
Ако всеки път, след като обядваме, този обяд остава да ни стои в стомаха, той няма да може нормално да смели храната и тогава ние усещаме болка
на
това място; ако не ни е наред черният дроб, той не може да отделя достатъчно жлъчка и тогава ние усещаме болка в дясната страна
на
тялото
, дробът ни е болен.
Вие не можете да си представите, че той е действително кисел, като оцет. Но за китаеца това е означавало, че този човек предизвиква в него вкусово усещане, усещане за кисело. При индусите това не е било така. Индусите умеели много по-силно да се задълбочават в своето тяло. Ако ние се задълбочим в нашето тяло, само при известни обстоятелства можем да почувстваме нещо в него.
Ако всеки път, след като обядваме, този обяд остава да ни стои в стомаха, той няма да може нормално да смели храната и тогава ние усещаме болка на това място; ако не ни е наред черният дроб, той не може да отделя достатъчно жлъчка и тогава ние усещаме болка в дясната страна на тялото, дробът ни е болен.
Ако белите ни дробове отделят твърде много ексудат, мокрота, тоест слизести секрети, така че те се запълват със слуз, ние чувстваме: дробовете ни не са наред, не са в норма, те са болни. Съвременният човек чувства своето тяло само в органите, които са болни. В древните времена индусът е чувствал и здравите органи; той е знаел как се чувства неговият стомах, неговият черен дроб. Ако днес човек иска да знае това, той трябва да вземе труп и да го отвори, за да разгледа отделните органи, намиращи се вътре. Ни един човек днес не знае как изглежда черният дроб, ако не е правил дисекции: трябва да изключим от това число само духовната наука - тя е в състояние да го опише!
към текста >>
Съвременният човек чувства своето тяло само в
органи
те, които са болни.
При индусите това не е било така. Индусите умеели много по-силно да се задълбочават в своето тяло. Ако ние се задълбочим в нашето тяло, само при известни обстоятелства можем да почувстваме нещо в него. Ако всеки път, след като обядваме, този обяд остава да ни стои в стомаха, той няма да може нормално да смели храната и тогава ние усещаме болка на това място; ако не ни е наред черният дроб, той не може да отделя достатъчно жлъчка и тогава ние усещаме болка в дясната страна на тялото, дробът ни е болен. Ако белите ни дробове отделят твърде много ексудат, мокрота, тоест слизести секрети, така че те се запълват със слуз, ние чувстваме: дробовете ни не са наред, не са в норма, те са болни.
Съвременният човек чувства своето тяло само в органите, които са болни.
В древните времена индусът е чувствал и здравите органи; той е знаел как се чувства неговият стомах, неговият черен дроб. Ако днес човек иска да знае това, той трябва да вземе труп и да го отвори, за да разгледа отделните органи, намиращи се вътре. Ни един човек днес не знае как изглежда черният дроб, ако не е правил дисекции: трябва да изключим от това число само духовната наука - тя е в състояние да го опише! Индуси-те се потапяли мислено вътре в човека и са можели да нарисуват всички органи. Все пак, ако при рисуването бихте дали задание на индуса да почувства своя черен дроб и да нарисува това, което е почувствал, той би казал: черен дроб - това е един черен дроб, това е друг черен дроб, това отново е друг черен дроб.
към текста >>
В древните времена индусът е чувствал и здравите
органи
; той е знаел как се чувства неговият стомах, неговият черен дроб.
Индусите умеели много по-силно да се задълбочават в своето тяло. Ако ние се задълбочим в нашето тяло, само при известни обстоятелства можем да почувстваме нещо в него. Ако всеки път, след като обядваме, този обяд остава да ни стои в стомаха, той няма да може нормално да смели храната и тогава ние усещаме болка на това място; ако не ни е наред черният дроб, той не може да отделя достатъчно жлъчка и тогава ние усещаме болка в дясната страна на тялото, дробът ни е болен. Ако белите ни дробове отделят твърде много ексудат, мокрота, тоест слизести секрети, така че те се запълват със слуз, ние чувстваме: дробовете ни не са наред, не са в норма, те са болни. Съвременният човек чувства своето тяло само в органите, които са болни.
В древните времена индусът е чувствал и здравите органи; той е знаел как се чувства неговият стомах, неговият черен дроб.
Ако днес човек иска да знае това, той трябва да вземе труп и да го отвори, за да разгледа отделните органи, намиращи се вътре. Ни един човек днес не знае как изглежда черният дроб, ако не е правил дисекции: трябва да изключим от това число само духовната наука - тя е в състояние да го опише! Индуси-те се потапяли мислено вътре в човека и са можели да нарисуват всички органи. Все пак, ако при рисуването бихте дали задание на индуса да почувства своя черен дроб и да нарисува това, което е почувствал, той би казал: черен дроб - това е един черен дроб, това е друг черен дроб, това отново е друг черен дроб. И той би нарисувал редом един до друг двадесет или тридесет черни дроба наведнъж.
към текста >>
Ако днес човек иска да знае това, той трябва да вземе труп и да го отвори, за да разгледа отделните
органи
, намиращи се вътре.
Ако ние се задълбочим в нашето тяло, само при известни обстоятелства можем да почувстваме нещо в него. Ако всеки път, след като обядваме, този обяд остава да ни стои в стомаха, той няма да може нормално да смели храната и тогава ние усещаме болка на това място; ако не ни е наред черният дроб, той не може да отделя достатъчно жлъчка и тогава ние усещаме болка в дясната страна на тялото, дробът ни е болен. Ако белите ни дробове отделят твърде много ексудат, мокрота, тоест слизести секрети, така че те се запълват със слуз, ние чувстваме: дробовете ни не са наред, не са в норма, те са болни. Съвременният човек чувства своето тяло само в органите, които са болни. В древните времена индусът е чувствал и здравите органи; той е знаел как се чувства неговият стомах, неговият черен дроб.
Ако днес човек иска да знае това, той трябва да вземе труп и да го отвори, за да разгледа отделните органи, намиращи се вътре.
Ни един човек днес не знае как изглежда черният дроб, ако не е правил дисекции: трябва да изключим от това число само духовната наука - тя е в състояние да го опише! Индуси-те се потапяли мислено вътре в човека и са можели да нарисуват всички органи. Все пак, ако при рисуването бихте дали задание на индуса да почувства своя черен дроб и да нарисува това, което е почувствал, той би казал: черен дроб - това е един черен дроб, това е друг черен дроб, това отново е друг черен дроб. И той би нарисувал редом един до друг двадесет или тридесет черни дроба наведнъж. Да, господа, това би било вече друга история.
към текста >>
Индуси-те се потапяли мислено вътре в човека и са можели да нарисуват всички
органи
.
Ако белите ни дробове отделят твърде много ексудат, мокрота, тоест слизести секрети, така че те се запълват със слуз, ние чувстваме: дробовете ни не са наред, не са в норма, те са болни. Съвременният човек чувства своето тяло само в органите, които са болни. В древните времена индусът е чувствал и здравите органи; той е знаел как се чувства неговият стомах, неговият черен дроб. Ако днес човек иска да знае това, той трябва да вземе труп и да го отвори, за да разгледа отделните органи, намиращи се вътре. Ни един човек днес не знае как изглежда черният дроб, ако не е правил дисекции: трябва да изключим от това число само духовната наука - тя е в състояние да го опише!
Индуси-те се потапяли мислено вътре в човека и са можели да нарисуват всички органи.
Все пак, ако при рисуването бихте дали задание на индуса да почувства своя черен дроб и да нарисува това, което е почувствал, той би казал: черен дроб - това е един черен дроб, това е друг черен дроб, това отново е друг черен дроб. И той би нарисувал редом един до друг двадесет или тридесет черни дроба наведнъж. Да, господа, това би било вече друга история. Ако пред мен е завършен човек, а аз му правя двадесет глави, това е образ на моята фантазия. Но ако аз рисувам човешкия черен дроб и при това изобразявам този черен дроб двадесет, тридесет пъти, това съответства на действителността; тогава всъщност изобразявам не нещо фантастично, а тези двадесет, тридесет черни дроба действително биха могли да възникнат!
към текста >>
34.
ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, 31 юли 1924 г. Съотношения в храната на хората. Суровоядство и вегетарианство
GA_354 Сътворението на света и човека
н., какво влияние оказват те върху
тялото
?
ШЕСТА ЛЕКЦИЯ Дорнах, 31 юли 1924 г. Добро утро! Е, господа, мина много време, някой от вас подготвил ли е въпрос? Въпрос: Бих искал да задам на господин доктора въпрос за хранителните продукти, за боба, ряпата и т.
н., какво влияние оказват те върху тялото?
За картофите господин докторът вече говори. Може би бихме могли да чуем и за другите хранителни продукти. Някои вегетарианци не ядат виещи се растения, боб и грах. При вида на житно поле например се появяват различни мисли за хляб, разни вариации на който имат, по всяка вероятност, всички народи по Земята. Доктор Щайнер: Следователно вие искате да поговорим за отношението на хранителните продукти към човека.
към текста >>
За основа
на
храненето се смята това, че човек приема хранителни продукти; през устата те попадат в стомаха, а след това се отлагат в
тялото
, човек
части
чно ги отделя и трябва да яде отново и т. н.
Може би бихме могли да чуем и за другите хранителни продукти. Някои вегетарианци не ядат виещи се растения, боб и грах. При вида на житно поле например се появяват различни мисли за хляб, разни вариации на който имат, по всяка вероятност, всички народи по Земята. Доктор Щайнер: Следователно вие искате да поговорим за отношението на хранителните продукти към човека. Разбира се, преди всичко е необходимо да изясним това, което засяга храненето.
За основа на храненето се смята това, че човек приема хранителни продукти; през устата те попадат в стомаха, а след това се отлагат в тялото, човек частично ги отделя и трябва да яде отново и т. н.
Обаче това не е така просто, работата е много по-сложна. И ако искаме да си представим в какво отношение се намира човек към хранителните продукти, трябва първо да изясним кои от хранителните продукти са безусловно необходими на човека. Виждате ли, първото, което е необходимо на човека, което той безусловно трябва да приема, това е белтъкът. Хайде да го запишем, за да е по-прегледно. И така, белтъкът, както той например се съдържа в кокошето яйце; впрочем, белтък се намира не само в кокошето яйце, но и във всички хранителни продукти.
към текста >>
Той ги приема
части
чно като добавка към храната,
части
чно като вещества, вече съдържащи се в състава
на
всяка храна.
Въглехидратите са ценни с това, че когато ги приемем с храната, благодарение на навлажняването им със слюнка в устата и след това със стомашен сок, те бавно се превръщат в скорбяла. А скорбялата също е необходима на човека; но човек не употребява скорбяла в храната, затова той яде такива хранителни продукти, които съдържат въглехидрати; в него самия те се превръщат в скорбяла. И след това претърпяват още едно превръщане в процеса на храносмилане: превръщат се в захар. Следователно въглехидратите поддържат в човека съдържанието на захар. Но има още нещо необходимо на човека: това са солите, които той приема.
Той ги приема частично като добавка към храната, частично като вещества, вече съдържащи се в състава на всяка храна.
Ако разгледаме белтъка, ще трябва да обърнем сериозно внимание на голямото различие, съществуващо, от една страна, между животното и човека, а от друга - между животното и растението. Растенията също съдържат белтък, но те не ядат белтък. Ако въпреки това растението все пак съдържа в себе си белтък, откъде го взима? То го получава от почвата, от въздуха, от безжизненото, от минералното; способно е да създава свой белтък от безжизненото, от минералното. Нито животното, нито човекът могат това.
към текста >>
Едва когато самата глава става все по-твърда, тя отдава сили
на
тялото
и ги отдава, за да могат човекът и животното да формират нещо твърдо, главно кости.
Главата се образува в съответствие с целия космос, но също така и в съответствие със Земята. И главата се нуждае главно от соли. Защото от главата изхождат силите, които например даряват човешкото тяло с кости. Всичко, което прави човека твърд, води началото си в образуването на главата. Докато самата глава е още мека, както в майчиното тяло, тя още не може да съдейства за нормалното образуване на кости.
Едва когато самата глава става все по-твърда, тя отдава сили на тялото и ги отдава, за да могат човекът и животното да формират нещо твърдо, главно кости.
Оттук вече виждате, че на човека му е нужен корен, имащ родство със Земята и съдържащ соли - защото за образуването на кости са необходими соли, костите се състоят от калциев карбонат и фосфати; те се състоят от соли, - оттук виждате, че коренът е нужен за обезпечаване на човешката глава. Следователно, господа, ако например се забележи, че детето има слаба глава, по какви признаци може да се открие това? Понякога това може да се открие по съответстващите признаци: ако детето има слабост в главата, то лесно хваща глисти в червата. В червата има глисти, ако силите на главата са твърде отслабени, доколкото в този случай главата недостатъчно силно въздейства в посока надолу върху цялото останало тяло и глистите не биха имали човека в качеството на свое местообитание, ако силите от главата действаха силно по направление на червата, по направление надолу. Оттук най-добре може да се види колко великолепно е устроено човешкото тяло, в него всичко е взаимосвързано.
към текста >>
Именно в случая с ряпата и морковите работата стои така, че се укрепват най-високо разположените
части
на
главата, следователно става това, което е пряко необходимо за човека, за да стане по-здрав и твърд, за това, той да не бъде размекнат.
Ряпата представлява главно растителен корен, намиращ се в Земята. Той съдържа много соли и доколкото притежава силите на Земята, при попадане в стомаха, е способен да оказва въздействие чрез кръвта чак до главата. Само богати на соли компоненти са способни да проникват в главата. Вещества, богати на соли, веществата на корените, укрепват човека, действайки чрез главата. Това, както виждате, е извънредно важно.
Именно в случая с ряпата и морковите работата стои така, че се укрепват най-високо разположените части на главата, следователно става това, което е пряко необходимо за човека, за да стане по-здрав и твърд, за това, той да не бъде размекнат.
Виждате ли, ако разглеждате ряпата като цялостно растение, ще кажете: виждам, че това растение като цяло е предразположено преди всичко към разрастване на корена. В ряпата този корен съставлява почти всичко. В това растение именно коренът представлява нещо интересно. Всичко друго, шумата отгоре, не играе голяма роля. Така ряпата преди всичко подхожда, в качеството си на хранителен продукт, да обслужва именно човешката глава.
към текста >>
Сега трябва да кажем следното: когато ям ряпа, моето тяло може всъщност да остава истински лентяй; защото в случая с ряпата,
на
тялото
се налага само да размекне тази ряпа със слюнка, образувана в устата и след това да приложи своя стомашен сок, пепсинът и т. н.
В действителност това са стъбла или листа, листа, които са трансформирани. Това е нещо, намиращо се на стадий между корен и листо. Ето защо картофът не съдържа в себе си толкова соли, като например ряпата, не проявява земното начало. Макар и да расте в Земята, родство със земното начало той няма. Картофът съдържа най-вече въглехидрати; той не съдържа толкова много соли, а основно въглехидрати.
Сега трябва да кажем следното: когато ям ряпа, моето тяло може всъщност да остава истински лентяй; защото в случая с ряпата, на тялото се налага само да размекне тази ряпа със слюнка, образувана в устата и след това да приложи своя стомашен сок, пепсинът и т. н.
Тогава най-важните вещества, съдържащи се в ряпата, се насочват към главата. На човека са необходими соли. Тези соли му се доставят благодарение на това, което се намира в корена на растенията, и особено в корена на такова растение като ряпата. Ако човек яде картофи, той също първо ги държи в устата, след това в стомаха. Там от картофа се образува скорбяла, но това става само благодарение на усилията на тялото.
към текста >>
Там от картофа се образува скорбяла, но това става само благодарение
на
усилията
на
тялото
.
Сега трябва да кажем следното: когато ям ряпа, моето тяло може всъщност да остава истински лентяй; защото в случая с ряпата, на тялото се налага само да размекне тази ряпа със слюнка, образувана в устата и след това да приложи своя стомашен сок, пепсинът и т. н. Тогава най-важните вещества, съдържащи се в ряпата, се насочват към главата. На човека са необходими соли. Тези соли му се доставят благодарение на това, което се намира в корена на растенията, и особено в корена на такова растение като ряпата. Ако човек яде картофи, той също първо ги държи в устата, след това в стомаха.
Там от картофа се образува скорбяла, но това става само благодарение на усилията на тялото.
След това скорбялата отива по-нататък в червата. За да премине при по-нататъшното храносмилане всичко това в кръвта и да може да достигне главата, тялото отново трябва да приложи усилия, за да превърне скорбялата в захар. Защото едва тогава тя може да достигне до главата. Следователно тук трябва да бъдат приложени големи сили. Виждате ли, господа, ако трябва да прилагам сила по отношение на нещо външно, аз отслабвам.
към текста >>
За да премине при по-нататъшното храносмилане всичко това в кръвта и да може да достигне главата,
тялото
отново трябва да приложи усилия, за да превърне скорбялата в захар.
На човека са необходими соли. Тези соли му се доставят благодарение на това, което се намира в корена на растенията, и особено в корена на такова растение като ряпата. Ако човек яде картофи, той също първо ги държи в устата, след това в стомаха. Там от картофа се образува скорбяла, но това става само благодарение на усилията на тялото. След това скорбялата отива по-нататък в червата.
За да премине при по-нататъшното храносмилане всичко това в кръвта и да може да достигне главата, тялото отново трябва да приложи усилия, за да превърне скорбялата в захар.
Защото едва тогава тя може да достигне до главата. Следователно тук трябва да бъдат приложени големи сили. Виждате ли, господа, ако трябва да прилагам сила по отношение на нещо външно, аз отслабвам. Това е тайната на човека: ако сека дърва, следователно изразходвам сили по външен начин, тогава ставам по-слаб. Но когато по вътрешен начин създавам в себе си сила, за да превърна въглехидратите в скорбяла, а скорбялата - в захар, тогава аз ставам по-силен.
към текста >>
Следователно работата не е в това, да се натъпча с хранителни продукти, а в това, тези продукти да развият в
тялото
сили.
Следователно тук трябва да бъдат приложени големи сили. Виждате ли, господа, ако трябва да прилагам сила по отношение на нещо външно, аз отслабвам. Това е тайната на човека: ако сека дърва, следователно изразходвам сили по външен начин, тогава ставам по-слаб. Но когато по вътрешен начин създавам в себе си сила, за да превърна въглехидратите в скорбяла, а скорбялата - в захар, тогава аз ставам по-силен. Именно така се осъществява процесът, посредством който се снабдявам със захар; приемайки в храната картофи, аз ставам по-силен.
Следователно работата не е в това, да се натъпча с хранителни продукти, а в това, тези продукти да развият в тялото сили.
Така че можем да кажем: храненето с корени - защото всички корени са такива, че въздействат на главата, макар и не в такава степен, като цвеклото, - храненето с корени дава на тялото това, което му е нужно. Продукти, които до някаква степен можем да отнесем към листата, съдържат въглехидрати, които дават на тялото сили, необходими му за работа, необходими за движение. За картофа вече говорих; той в същото време все пак отслабва човека, доколкото му се налага да губи за него твърде много сили. Картофът главно действа върху човека така, че той не получава сили за продължително време. Обаче принципът, изложен от мен, се отнася именно за картофа.
към текста >>
Така че можем да кажем: храненето с корени - защото всички корени са такива, че въздействат
на
главата, макар и не в такава степен, като цвеклото, - храненето с корени дава
на
тялото
това, което му е нужно.
Виждате ли, господа, ако трябва да прилагам сила по отношение на нещо външно, аз отслабвам. Това е тайната на човека: ако сека дърва, следователно изразходвам сили по външен начин, тогава ставам по-слаб. Но когато по вътрешен начин създавам в себе си сила, за да превърна въглехидратите в скорбяла, а скорбялата - в захар, тогава аз ставам по-силен. Именно така се осъществява процесът, посредством който се снабдявам със захар; приемайки в храната картофи, аз ставам по-силен. Следователно работата не е в това, да се натъпча с хранителни продукти, а в това, тези продукти да развият в тялото сили.
Така че можем да кажем: храненето с корени - защото всички корени са такива, че въздействат на главата, макар и не в такава степен, като цвеклото, - храненето с корени дава на тялото това, което му е нужно.
Продукти, които до някаква степен можем да отнесем към листата, съдържат въглехидрати, които дават на тялото сили, необходими му за работа, необходими за движение. За картофа вече говорих; той в същото време все пак отслабва човека, доколкото му се налага да губи за него твърде много сили. Картофът главно действа върху човека така, че той не получава сили за продължително време. Обаче принципът, изложен от мен, се отнася именно за картофа. Колкото лош е като хранително средство картофът, толкова са добри всички зърнени култури: пшеница, ръж и т. н.
към текста >>
Продукти, които до някаква степен можем да отнесем към листата, съдържат въглехидрати, които дават
на
тялото
сили, необходими му за работа, необходими за движение.
Това е тайната на човека: ако сека дърва, следователно изразходвам сили по външен начин, тогава ставам по-слаб. Но когато по вътрешен начин създавам в себе си сила, за да превърна въглехидратите в скорбяла, а скорбялата - в захар, тогава аз ставам по-силен. Именно така се осъществява процесът, посредством който се снабдявам със захар; приемайки в храната картофи, аз ставам по-силен. Следователно работата не е в това, да се натъпча с хранителни продукти, а в това, тези продукти да развият в тялото сили. Така че можем да кажем: храненето с корени - защото всички корени са такива, че въздействат на главата, макар и не в такава степен, като цвеклото, - храненето с корени дава на тялото това, което му е нужно.
Продукти, които до някаква степен можем да отнесем към листата, съдържат въглехидрати, които дават на тялото сили, необходими му за работа, необходими за движение.
За картофа вече говорих; той в същото време все пак отслабва човека, доколкото му се налага да губи за него твърде много сили. Картофът главно действа върху човека така, че той не получава сили за продължително време. Обаче принципът, изложен от мен, се отнася именно за картофа. Колкото лош е като хранително средство картофът, толкова са добри всички зърнени култури: пшеница, ръж и т. н. В тях също се съдържат въглехидрати, при това в такъв вид, че човек по най-благоприятен начин ги превръща в скорбяла, в захар и следователно, благодарение на въглехидратите, съдържащи се в зърнените култури, можем да станем толкова силни, колкото това въобще е възможно.
към текста >>
Тялото
им само по себе си трябва да бъде здраво, особено ако те употребяват груб хляб, който всъщност е най-здравословната храна.
Картофът главно действа върху човека така, че той не получава сили за продължително време. Обаче принципът, изложен от мен, се отнася именно за картофа. Колкото лош е като хранително средство картофът, толкова са добри всички зърнени култури: пшеница, ръж и т. н. В тях също се съдържат въглехидрати, при това в такъв вид, че човек по най-благоприятен начин ги превръща в скорбяла, в захар и следователно, благодарение на въглехидратите, съдържащи се в зърнените култури, можем да станем толкова силни, колкото това въобще е възможно. Помислете само колко силни могат да станат хората на село благодарение на факта, че те просто ядат много хляб, който се произвежда от зърно!
Тялото им само по себе си трябва да бъде здраво, особено ако те употребяват груб хляб, който всъщност е най-здравословната храна.
Те трябва да имат здраво тяло; в процеса на изработка на скорбяла и захар, тялото им става особено силно. Тук възниква въпросът: виждате ли, човек, може да се каже, сам по себе си е стигнал в своето развитие дотам, да употребява зърнените култури не така, както това правят животните. Конят яде овеса си почти в същия вид, както израства. Животните поглъщат зърното така, както е пораснало. Птиците даже по-лошо биха яли зърното, ако то беше варено!
към текста >>
Те трябва да имат здраво тяло; в процеса
на
изработка
на
скорбяла и захар,
тялото
им става особено силно.
Обаче принципът, изложен от мен, се отнася именно за картофа. Колкото лош е като хранително средство картофът, толкова са добри всички зърнени култури: пшеница, ръж и т. н. В тях също се съдържат въглехидрати, при това в такъв вид, че човек по най-благоприятен начин ги превръща в скорбяла, в захар и следователно, благодарение на въглехидратите, съдържащи се в зърнените култури, можем да станем толкова силни, колкото това въобще е възможно. Помислете само колко силни могат да станат хората на село благодарение на факта, че те просто ядат много хляб, който се произвежда от зърно! Тялото им само по себе си трябва да бъде здраво, особено ако те употребяват груб хляб, който всъщност е най-здравословната храна.
Те трябва да имат здраво тяло; в процеса на изработка на скорбяла и захар, тялото им става особено силно.
Тук възниква въпросът: виждате ли, човек, може да се каже, сам по себе си е стигнал в своето развитие дотам, да употребява зърнените култури не така, както това правят животните. Конят яде овеса си почти в същия вид, както израства. Животните поглъщат зърното така, както е пораснало. Птиците даже по-лошо биха яли зърното, ако то беше варено! Човекът сам е стигнал дотам, да си вари зърнените култури.
към текста >>
Ако по външен начин загрея хранителния продукт, направя го горещ, по този начин помагам
на
тялото
: тогава то не трябва да отдава своята топлина.
Човекът сам е стигнал дотам, да си вари зърнените култури. Какво става, господа, когато си варя зърнените култури? Виждате ли, благодарение на това, че си варя зърнените култури, аз ги употребявам не в студен, а в горещ вид. Защото трябва да губим топлина, ако искаме да преработим храната само по вътрешен начин. Без топлина не можем да минем, господа, ако трябва да превърнем въглехидрати в скорбяла, а скорбялата - в захар; за това е необходима вътрешна топлина.
Ако по външен начин загрея хранителния продукт, направя го горещ, по този начин помагам на тялото: тогава то не трябва да отдава своята топлина.
Следователно при варенето хранителният продукт, на първо място, се въвлича в огнен, топлинен процес. Това първо. Второто обаче се състои в следното: хранителният продукт съвсем се изменя! Помислете само какво става с брашното при печенето на хляб. Всичко става съвсем различно!
към текста >>
Благодарение
на
меленето аз освобождавам
тялото
от част от работата.
Но посредством какво то става различно? Преди всичко зърното трябва да се смели. Какво означава мелене? Да се направи нещо съвсем малко. Виждате ли, това, което правя със зърното - раздробяване и смилане, - аз би трябвало да направя в собственото си тяло!
Благодарение на меленето аз освобождавам тялото от част от работата.
Същото правя и при варенето. Всичко, което правя при варенето, сваля натоварването от тялото и аз привеждам хранителния продукт в такова състояние, в което тялото по-лесно да го преработи. Представете си разликата между употребяването на суров и варен картоф. Ако човек би почнал да яде суров картоф, на стомаха му би се наложило да похарчи извънредно много топлина за да превърне суровия картоф в скорбяла, макар картофът почти да представлява скорбяла. Но такова изменение въпреки това би било недостатъчно.
към текста >>
Всичко, което правя при варенето, сваля натоварването от
тялото
и аз привеждам хранителния продукт в такова състояние, в което
тялото
по-лесно да го преработи.
Какво означава мелене? Да се направи нещо съвсем малко. Виждате ли, това, което правя със зърното - раздробяване и смилане, - аз би трябвало да направя в собственото си тяло! Благодарение на меленето аз освобождавам тялото от част от работата. Същото правя и при варенето.
Всичко, което правя при варенето, сваля натоварването от тялото и аз привеждам хранителния продукт в такова състояние, в което тялото по-лесно да го преработи.
Представете си разликата между употребяването на суров и варен картоф. Ако човек би почнал да яде суров картоф, на стомаха му би се наложило да похарчи извънредно много топлина за да превърне суровия картоф в скорбяла, макар картофът почти да представлява скорбяла. Но такова изменение въпреки това би било недостатъчно. След това картофът се отправя към червата. И те трябва отново да изразходват много сили.
към текста >>
В течение
на
известно време може да се подложи
тялото
на
това, бих казал, изтезание - доколкото
на
тялото
ще му се наложи да изгуби твърде много сили, - употребявайки само сурова храна; но в толкова по-голяма степен то ще се окаже обезсилено след това.
При него не искат въобще нищо да готвят, а ядат всичко в суров вид. Защо възникват такива неща? Защото материалистичната наука не е в състояние да помогне на хората да се узнаят такива неща, да се узнае как стои тук работата; а да се запознаят с духовната наука те просто не желаят. Затова и измислят такива неща. Цялото суровоядство не е нищо друго освен фантазия.
В течение на известно време може да се подложи тялото на това, бих казал, изтезание - доколкото на тялото ще му се наложи да изгуби твърде много сили, - употребявайки само сурова храна; но в толкова по-голяма степен то ще се окаже обезсилено след това.
Сега, господа, ще преминем към мазнините въобще. Растенията, почти всички растения, съдържат мазнини, растителни масла, които те изработват от минерални вещества. Виждате ли, мазнините не се усвояват от човешкия организъм така лесно, както въглехидратите и солите. Солите въобще не се изменят. Ако солите супата си, солта, която слагате тук, в почти неизменен вид се издига в главата ви.
към текста >>
Виждате ли, мазнините не се усвояват от човешкия
органи
зъм така лесно, както въглехидратите и солите.
Затова и измислят такива неща. Цялото суровоядство не е нищо друго освен фантазия. В течение на известно време може да се подложи тялото на това, бих казал, изтезание - доколкото на тялото ще му се наложи да изгуби твърде много сили, - употребявайки само сурова храна; но в толкова по-голяма степен то ще се окаже обезсилено след това. Сега, господа, ще преминем към мазнините въобще. Растенията, почти всички растения, съдържат мазнини, растителни масла, които те изработват от минерални вещества.
Виждате ли, мазнините не се усвояват от човешкия организъм така лесно, както въглехидратите и солите.
Солите въобще не се изменят. Ако солите супата си, солта, която слагате тук, в почти неизменен вид се издига в главата ви. Вие я въвеждате в главата. Ако ядете картофи, във вашата глава постъпва не картоф, а захар; изменението става по гореописания от мен начин. Обаче в случая с мазнините, независимо дали ядете растителни или животински мазнини, работата не стои така просто.
към текста >>
Ако човек има в себе си мазнини - животното също, това е негова собствена заслуга, заслуга
на
неговия
органи
зъм.
Виждате ли, това действа даже на ниво народи. Да допуснем, че имаме народ, който употребява малко захар и малко вещества, от които се изработва захар. Този народ ще бъде - в смисъл на неговите физически сили - слаб. Ако вземем народ, употребяващ много захар, това е силен народ. Обаче с мазнините работата не стои така просто.
Ако човек има в себе си мазнини - животното също, това е негова собствена заслуга, заслуга на неговия организъм.
Мазнините са в пълна мяра собствен продукт. Следователно това, което човек приема в себе си отвън в растителните и животински мазнини, се унищожава, разлага се, и в това преодоляване на мазнините той развива сила. В случая с картофите, ръжта и пшеницата човек развива сила, преобразувайки веществата; в случая с мазнините, които яде, той развива сила и унищожава вещества. Ако аз унищожавам нещо по външен начин, ставам уморен и вял. Но ако вътрешно унищожавам много мазен бифтек, аз също ставам от това по-слаб, но това унищожаване на твърде мазния бифтек или унищожаването на растителната мазнина отново ми дава сила, за да мога да изработя своя собствена мазнина, ако тялото ми е предразположено към това.
към текста >>
Но ако вътрешно унищожавам много мазен бифтек, аз също ставам от това по-слаб, но това унищожаване
на
твърде мазния бифтек или унищожаването
на
растителната мазнина отново ми дава сила, за да мога да изработя своя собствена мазнина, ако
тялото
ми е предразположено към това.
Ако човек има в себе си мазнини - животното също, това е негова собствена заслуга, заслуга на неговия организъм. Мазнините са в пълна мяра собствен продукт. Следователно това, което човек приема в себе си отвън в растителните и животински мазнини, се унищожава, разлага се, и в това преодоляване на мазнините той развива сила. В случая с картофите, ръжта и пшеницата човек развива сила, преобразувайки веществата; в случая с мазнините, които яде, той развива сила и унищожава вещества. Ако аз унищожавам нещо по външен начин, ставам уморен и вял.
Но ако вътрешно унищожавам много мазен бифтек, аз също ставам от това по-слаб, но това унищожаване на твърде мазния бифтек или унищожаването на растителната мазнина отново ми дава сила, за да мога да изработя своя собствена мазнина, ако тялото ми е предразположено към това.
И така, виждате, че храненето с мазнини произвежда в тялото на човека съвсем различно действие, отколкото храненето с въглехидрати. Да, господа, човешкото тяло се явява наистина сложно. Трябва да кажа, че всичко описано от мен, представлява грандиозно нещо. В човешкото тяло трябва да станат много работи, за да може то да унищожи растителните мазнини. Да допуснем сега, че човек употребява за храна листа и стъбла, това, което в растението носи характер на листа и стъбла.
към текста >>
И така, виждате, че храненето с мазнини произвежда в
тялото
на
човека съвсем различно действие, отколкото храненето с въглехидрати.
Мазнините са в пълна мяра собствен продукт. Следователно това, което човек приема в себе си отвън в растителните и животински мазнини, се унищожава, разлага се, и в това преодоляване на мазнините той развива сила. В случая с картофите, ръжта и пшеницата човек развива сила, преобразувайки веществата; в случая с мазнините, които яде, той развива сила и унищожава вещества. Ако аз унищожавам нещо по външен начин, ставам уморен и вял. Но ако вътрешно унищожавам много мазен бифтек, аз също ставам от това по-слаб, но това унищожаване на твърде мазния бифтек или унищожаването на растителната мазнина отново ми дава сила, за да мога да изработя своя собствена мазнина, ако тялото ми е предразположено към това.
И така, виждате, че храненето с мазнини произвежда в тялото на човека съвсем различно действие, отколкото храненето с въглехидрати.
Да, господа, човешкото тяло се явява наистина сложно. Трябва да кажа, че всичко описано от мен, представлява грандиозно нещо. В човешкото тяло трябва да станат много работи, за да може то да унищожи растителните мазнини. Да допуснем сега, че човек употребява за храна листа и стъбла, това, което в растението носи характер на листа и стъбла. Тук нещата са така: при употребяването на всичко, което е подобно на листа и стъбла, човек получава мазнини от растенията.
към текста >>
Човек трябва да изгради самите храносмилателни
органи
.
За салати се използват листа. Но от всичко това, което трябва да действа в главата, не трябва да се правят салати, то трябва да се вари. Варената храна действа чак до главата включително. Салатите и друга подобна храна, благодарение на съдържащите се в тях мазнини, действат в качеството си на строящи и хранителни продукти основно върху белите дробове, сърцето и т. н. Но работата стои така, господа, че въздействие трябва да се оказва не само върху главата и средната, гръдна част на човека.
Човек трябва да изгради самите храносмилателни органи.
На него са му необходими стомах, черва, необходими са му бъбреци, черен дроб, и той следователно трябва да изгради тези храносмилателни органи. Интересно е това, че за изграждането на храносмилателните органи на човек като храна му е необходим белтък, белтък, съдържащ се в растенията, на него му е необходим преимуществено растителен белтък, съдържащ се в цветовете и плодовете. Така че ние можем да кажем: коренът храни главно главата (вж. рис.); средната част на растенията, листата и стъблата хранят главно гърдите, а това, което се намира в плодовете - долната част на тялото. Гледайки нашите поля, засети с есенници и пролетници, можем да кажем: колко добре е, че ги има.
към текста >>
На
него са му необходими стомах, черва, необходими са му бъбреци, черен дроб, и той следователно трябва да изгради тези храносмилателни
органи
.
Но от всичко това, което трябва да действа в главата, не трябва да се правят салати, то трябва да се вари. Варената храна действа чак до главата включително. Салатите и друга подобна храна, благодарение на съдържащите се в тях мазнини, действат в качеството си на строящи и хранителни продукти основно върху белите дробове, сърцето и т. н. Но работата стои така, господа, че въздействие трябва да се оказва не само върху главата и средната, гръдна част на човека. Човек трябва да изгради самите храносмилателни органи.
На него са му необходими стомах, черва, необходими са му бъбреци, черен дроб, и той следователно трябва да изгради тези храносмилателни органи.
Интересно е това, че за изграждането на храносмилателните органи на човек като храна му е необходим белтък, белтък, съдържащ се в растенията, на него му е необходим преимуществено растителен белтък, съдържащ се в цветовете и плодовете. Така че ние можем да кажем: коренът храни главно главата (вж. рис.); средната част на растенията, листата и стъблата хранят главно гърдите, а това, което се намира в плодовете - долната част на тялото. Гледайки нашите поля, засети с есенници и пролетници, можем да кажем: колко добре е, че ги има. Защото от тях ще получим храна за нашата глава.
към текста >>
Интересно е това, че за изграждането
на
храносмилателните
органи
на
човек като храна му е необходим белтък, белтък, съдържащ се в растенията,
на
него му е необходим преимуществено растителен белтък, съдържащ се в цветовете и плодовете.
Варената храна действа чак до главата включително. Салатите и друга подобна храна, благодарение на съдържащите се в тях мазнини, действат в качеството си на строящи и хранителни продукти основно върху белите дробове, сърцето и т. н. Но работата стои така, господа, че въздействие трябва да се оказва не само върху главата и средната, гръдна част на човека. Човек трябва да изгради самите храносмилателни органи. На него са му необходими стомах, черва, необходими са му бъбреци, черен дроб, и той следователно трябва да изгради тези храносмилателни органи.
Интересно е това, че за изграждането на храносмилателните органи на човек като храна му е необходим белтък, белтък, съдържащ се в растенията, на него му е необходим преимуществено растителен белтък, съдържащ се в цветовете и плодовете.
Така че ние можем да кажем: коренът храни главно главата (вж. рис.); средната част на растенията, листата и стъблата хранят главно гърдите, а това, което се намира в плодовете - долната част на тялото. Гледайки нашите поля, засети с есенници и пролетници, можем да кажем: колко добре е, че ги има. Защото от тях ще получим храна за нашата глава. Гледайки салатите, които отглеждаме, всичко това, което употребяваме като листа, това, което не трябва да варим, тъй като то и така може да бъде усвоено в червата, защото тук всичко е въпрос на сили - гледайки го, ние имаме на разположение всичко, което подхранва органите ни в областта на гърдите.
към текста >>
рис.); средната част
на
растенията, листата и стъблата хранят главно гърдите, а това, което се намира в плодовете - долната част
на
тялото
.
Но работата стои така, господа, че въздействие трябва да се оказва не само върху главата и средната, гръдна част на човека. Човек трябва да изгради самите храносмилателни органи. На него са му необходими стомах, черва, необходими са му бъбреци, черен дроб, и той следователно трябва да изгради тези храносмилателни органи. Интересно е това, че за изграждането на храносмилателните органи на човек като храна му е необходим белтък, белтък, съдържащ се в растенията, на него му е необходим преимуществено растителен белтък, съдържащ се в цветовете и плодовете. Така че ние можем да кажем: коренът храни главно главата (вж.
рис.); средната част на растенията, листата и стъблата хранят главно гърдите, а това, което се намира в плодовете - долната част на тялото.
Гледайки нашите поля, засети с есенници и пролетници, можем да кажем: колко добре е, че ги има. Защото от тях ще получим храна за нашата глава. Гледайки салатите, които отглеждаме, всичко това, което употребяваме като листа, това, което не трябва да варим, тъй като то и така може да бъде усвоено в червата, защото тук всичко е въпрос на сили - гледайки го, ние имаме на разположение всичко, което подхранва органите ни в областта на гърдите. Ако разглеждаме сливи, ябълки и други растящи на дърветата плодове - както виждате, тях също не е задължително да ги варите, тъй като през лятото всички те се варят на слънце, следователно тук има място вътрешното съзряване. Тук нещата са по-различни от случая с корените и всичко това, което, намирайки се на слънце, не зрее, а се втвърдява - това са стъблата и прочие.
към текста >>
Гледайки салатите, които отглеждаме, всичко това, което употребяваме като листа, това, което не трябва да варим, тъй като то и така може да бъде усвоено в червата, защото тук всичко е въпрос
на
сили - гледайки го, ние имаме
на
разположение всичко, което подхранва
органи
те ни в областта
на
гърдите.
Интересно е това, че за изграждането на храносмилателните органи на човек като храна му е необходим белтък, белтък, съдържащ се в растенията, на него му е необходим преимуществено растителен белтък, съдържащ се в цветовете и плодовете. Така че ние можем да кажем: коренът храни главно главата (вж. рис.); средната част на растенията, листата и стъблата хранят главно гърдите, а това, което се намира в плодовете - долната част на тялото. Гледайки нашите поля, засети с есенници и пролетници, можем да кажем: колко добре е, че ги има. Защото от тях ще получим храна за нашата глава.
Гледайки салатите, които отглеждаме, всичко това, което употребяваме като листа, това, което не трябва да варим, тъй като то и така може да бъде усвоено в червата, защото тук всичко е въпрос на сили - гледайки го, ние имаме на разположение всичко, което подхранва органите ни в областта на гърдите.
Ако разглеждаме сливи, ябълки и други растящи на дърветата плодове - както виждате, тях също не е задължително да ги варите, тъй като през лятото всички те се варят на слънце, следователно тук има място вътрешното съзряване. Тук нещата са по-различни от случая с корените и всичко това, което, намирайки се на слънце, не зрее, а се втвърдява - това са стъблата и прочие. Плодовете не следва да се варят твърде много, те се варят само в случай, че нашият организъм е отслабен и не може в червата да унищожи тези плодове. Тогава трябва да ги варим, да правим компоти и други подобни. Следователно при заболявания на червата трябва да се грижим за това, човек да получава плодове под формата на компоти, каша, мус и т. н.
към текста >>
Плодовете не следва да се варят твърде много, те се варят само в случай, че нашият
органи
зъм е отслабен и не може в червата да унищожи тези плодове.
Гледайки нашите поля, засети с есенници и пролетници, можем да кажем: колко добре е, че ги има. Защото от тях ще получим храна за нашата глава. Гледайки салатите, които отглеждаме, всичко това, което употребяваме като листа, това, което не трябва да варим, тъй като то и така може да бъде усвоено в червата, защото тук всичко е въпрос на сили - гледайки го, ние имаме на разположение всичко, което подхранва органите ни в областта на гърдите. Ако разглеждаме сливи, ябълки и други растящи на дърветата плодове - както виждате, тях също не е задължително да ги варите, тъй като през лятото всички те се варят на слънце, следователно тук има място вътрешното съзряване. Тук нещата са по-различни от случая с корените и всичко това, което, намирайки се на слънце, не зрее, а се втвърдява - това са стъблата и прочие.
Плодовете не следва да се варят твърде много, те се варят само в случай, че нашият организъм е отслабен и не може в червата да унищожи тези плодове.
Тогава трябва да ги варим, да правим компоти и други подобни. Следователно при заболявания на червата трябва да се грижим за това, човек да получава плодове под формата на компоти, каша, мус и т. н. Ако областта на червата е напълно здрава, тогава плодовете, благодарение на съдържащия се в тях белтък, служат за изграждане на долната част на тялото. Белтъкът в плодовете на растенията осъществява за вас изграждането на вашия стомах, този белтък изгражда всичко това, което човек има в своята долна част на тялото като храносмилателни органи. Виждате ли, по отношение на тези неща винаги се е проявявал инстинктът!
към текста >>
Ако областта
на
червата е напълно здрава, тогава плодовете, благодарение
на
съдържащия се в тях белтък, служат за изграждане
на
долната част
на
тялото
.
Ако разглеждаме сливи, ябълки и други растящи на дърветата плодове - както виждате, тях също не е задължително да ги варите, тъй като през лятото всички те се варят на слънце, следователно тук има място вътрешното съзряване. Тук нещата са по-различни от случая с корените и всичко това, което, намирайки се на слънце, не зрее, а се втвърдява - това са стъблата и прочие. Плодовете не следва да се варят твърде много, те се варят само в случай, че нашият организъм е отслабен и не може в червата да унищожи тези плодове. Тогава трябва да ги варим, да правим компоти и други подобни. Следователно при заболявания на червата трябва да се грижим за това, човек да получава плодове под формата на компоти, каша, мус и т. н.
Ако областта на червата е напълно здрава, тогава плодовете, благодарение на съдържащия се в тях белтък, служат за изграждане на долната част на тялото.
Белтъкът в плодовете на растенията осъществява за вас изграждането на вашия стомах, този белтък изгражда всичко това, което човек има в своята долна част на тялото като храносмилателни органи. Виждате ли, по отношение на тези неща винаги се е проявявал инстинктът! Това, което ви изложих сега, хората, разбира се, не са осъзнавали на ниво понятия, но те са го осъзнавали инстинктивно. Затова винаги са си приготвяли смесена храна, използвайки корени, листа и плодове. Те са ядели всички тези неща, при това в пропорции, които са били необходими в един или друг случай и са действали при това по инстинкт.
към текста >>
Белтъкът в плодовете
на
растенията осъществява за вас изграждането
на
вашия стомах, този белтък изгражда всичко това, което човек има в своята долна част
на
тялото
като храносмилателни
органи
.
Тук нещата са по-различни от случая с корените и всичко това, което, намирайки се на слънце, не зрее, а се втвърдява - това са стъблата и прочие. Плодовете не следва да се варят твърде много, те се варят само в случай, че нашият организъм е отслабен и не може в червата да унищожи тези плодове. Тогава трябва да ги варим, да правим компоти и други подобни. Следователно при заболявания на червата трябва да се грижим за това, човек да получава плодове под формата на компоти, каша, мус и т. н. Ако областта на червата е напълно здрава, тогава плодовете, благодарение на съдържащия се в тях белтък, служат за изграждане на долната част на тялото.
Белтъкът в плодовете на растенията осъществява за вас изграждането на вашия стомах, този белтък изгражда всичко това, което човек има в своята долна част на тялото като храносмилателни органи.
Виждате ли, по отношение на тези неща винаги се е проявявал инстинктът! Това, което ви изложих сега, хората, разбира се, не са осъзнавали на ниво понятия, но те са го осъзнавали инстинктивно. Затова винаги са си приготвяли смесена храна, използвайки корени, листа и плодове. Те са ядели всички тези неща, при това в пропорции, които са били необходими в един или друг случай и са действали при това по инстинкт. Но, както знаете, човек яде не само растения, а и животни, яде месо от животни, мазнини от животни и т. н.
към текста >>
Трябва да кажем следното: има хора, които даже с помощта
на
всички получени от тях по наследство сили не са в състояние да развият достатъчно усилия за изпълнение
на
работата, необходима, за да се унищожат растителните мазнини и чрез това да способстват за новото възникване в
тялото
на
тези сили, посредством които се произвежда собствена мазнина.
Затова винаги са си приготвяли смесена храна, използвайки корени, листа и плодове. Те са ядели всички тези неща, при това в пропорции, които са били необходими в един или друг случай и са действали при това по инстинкт. Но, както знаете, човек яде не само растения, а и животни, яде месо от животни, мазнини от животни и т. н. Виждате ли, антропософията не е предназначена за фанатични или сектантски прояви, а само за това, да казва как стои работата. Не би следвало да се казва, че човек трябва да яде само растения или трябва да яде животинска храна и т. н.
Трябва да кажем следното: има хора, които даже с помощта на всички получени от тях по наследство сили не са в състояние да развият достатъчно усилия за изпълнение на работата, необходима, за да се унищожат растителните мазнини и чрез това да способстват за новото възникване в тялото на тези сили, посредством които се произвежда собствена мазнина.
Виждате ли, този, който употребява за храна само растителни мазнини, той, господа, е такъв човек, който или се опасява да не стане твърде дебел - защото растителната мазнина се унищожава и в процеса на унищожението и възникват сили, - или трябва да има изключително здраво храносмилане, позволяващо му лесно да унищожава растителната мазнина. Чрез това той получава сили за отлагане на собствена мазнина. Но мнозинството от хората са такива, че ако те унищожават само растителни мазнини, няма да могат в достатъчна степен да произведат своя собствена мазнина. Ако човек яде животинска мазнина или месо, тази мазнина не се унищожава напълно. Растителната мазнина не излиза вън от червата, тя се унищожава в тях.
към текста >>
Ако някой отрупва цялата си маса с мазна храна, той няма да каже: аз сам искам да произведа своята мазнина, а ще каже: нека моята мазнина да ми я предостави външният свят, защото животинската мазнина преминава в
тялото
.
Човек може да стане по-слаб - по-слаб, отколкото ако би употребявал в храната си само растителни мазнини. Затова ние правим разлика между телата. Някои употребяват мазнини неохотно, неохотно ядат сланина, неохотно приемат мазна храна. Това са такива тела, които относително леко унищожават мазнините и благодарение на това се стремят към самостоятелно образуване на мазнини в самите себе си. Такова тяло казва: аз искам самостоятелно да правя това, което внасям в себе си отвън, ако ям сланина; искам да имам своя собствена мазнина.
Ако някой отрупва цялата си маса с мазна храна, той няма да каже: аз сам искам да произведа своята мазнина, а ще каже: нека моята мазнина да ми я предостави външният свят, защото животинската мазнина преминава в тялото.
Това, разбира се, е по-облекчен процес на хранене. Ако дете тайно се гощава със захар, то прави това не за да се нахрани. Когато дете тайно се гощава със захар, вътре в него вече има някаква храна. То прави това не за да се насити, а заради сладостта. При ядене на захар се преживява чувство за сладост.
към текста >>
Особено се обича месото, когато
тялото
обича месо.
Ако човек употребява мазнина от прасе, вол или друго, съдържащо мазнина, тя - обърнете внимание, господа - преминава в неговото тяло. Това удовлетворява неговата страст точно както лакомото поглъщане на захар удовлетворява страстта на детето. Разликата е само в това, че възрастният човек чувства наличието на своята страст. На човек, за вътрешното му битие, е необходима, разбира се, такава вътрешна страст. Затова той и обича месо.
Особено се обича месото, когато тялото обича месо.
Но в това отношение не бива да изпадаме във фанатизъм. Има хора, които просто не могат да съществуват без да ядат месо. Затова е необходимо винаги щателно да се провери, може ли човек действително да живее без месо. Но ако някой може да мине без месо, тогава, преминавайки от месоядство към вегетарианство, той ще почувства, че е станал по-силен от преди. Виждате ли, трудността тук е следната: някой не може да понесе живот без месо.
към текста >>
А белтъкът, който е от животински произход, преминава от червата в
тялото
, обезпечавайки го, тъй като животинският белтък има способност да се разпространява.
Кокошките, снасящи яйца, също са животни. Сам по себе си този белтък представлява нещо, за което се мисли съвсем невярно, ако съждението за него се изнася не от гледна точка на духовната наука. Ако ям корени, техните соли проникват чак до моята глава. Ако ям салата, силите - не самите мазнините, а силите, намиращи се в растението, благодарение на мазнините - проникват в моите гърди, бели дробове и сърце. Ако ям плодове, белтъкът от тези плодове не стига до гърдите, а остава в червата.
А белтъкът, който е от животински произход, преминава от червата в тялото, обезпечавайки го, тъй като животинският белтък има способност да се разпространява.
Можем да кажем: когато човек яде особено много белтък, той трябва да стане достатъчно охранен. Това доведе дотам, че в материалистичната епоха хора, изучаващи медицина, препоръчваха завишаване на дневните норми за потребление на белтъчини; твърдяха, че е необходимо от сто и двадесет до сто и петдесет грама белтък. Това е безсмислица! Днес е известно, че на човек е необходима само четвърт от това. Фактически ако човек яде така страшно много белтъчини, което не е необходимо, тогава става това, което е станало с един професор и неговия асистент.
към текста >>
Предполагало се, че този белтък, ако е особено много, ще бъде преработен в
органи
зма
на
човека и че при това в урината ще се открие, че той е ял белтък.
Това доведе дотам, че в материалистичната епоха хора, изучаващи медицина, препоръчваха завишаване на дневните норми за потребление на белтъчини; твърдяха, че е необходимо от сто и двадесет до сто и петдесет грама белтък. Това е безсмислица! Днес е известно, че на човек е необходима само четвърт от това. Фактически ако човек яде така страшно много белтъчини, което не е необходимо, тогава става това, което е станало с един професор и неговия асистент. Те са искали да нахранят както следва с белтък един изтощен човек.
Предполагало се, че този белтък, ако е особено много, ще бъде преработен в организма на човека и че при това в урината ще се открие, че той е ял белтък.
При този човека се открило обаче ето какво: урината не показвала, че белтъкът се е преработил вътре в тялото. Те не се досещали, че белтъкът може просто да се отдели през правото черво. Професорът бил съвсем разярен по този повод. И тогава асистентът с треперещи от страх крака казал: «Господин професор, а може би през червото? » Какво се случило?
към текста >>
При този човека се открило обаче ето какво: урината не показвала, че белтъкът се е преработил вътре в
тялото
.
Това е безсмислица! Днес е известно, че на човек е необходима само четвърт от това. Фактически ако човек яде така страшно много белтъчини, което не е необходимо, тогава става това, което е станало с един професор и неговия асистент. Те са искали да нахранят както следва с белтък един изтощен човек. Предполагало се, че този белтък, ако е особено много, ще бъде преработен в организма на човека и че при това в урината ще се открие, че той е ял белтък.
При този човека се открило обаче ето какво: урината не показвала, че белтъкът се е преработил вътре в тялото.
Те не се досещали, че белтъкът може просто да се отдели през правото черво. Професорът бил съвсем разярен по този повод. И тогава асистентът с треперещи от страх крака казал: «Господин професор, а може би през червото? » Какво се случило? Те прехранили човека с белтъчини, но не му донесли полза, тъй като белтъкът от стомаха преминал в червата, а след това се отделил навън.
към текста >>
Той не се разпространил по
тялото
.
Те не се досещали, че белтъкът може просто да се отдели през правото черво. Професорът бил съвсем разярен по този повод. И тогава асистентът с треперещи от страх крака казал: «Господин професор, а може би през червото? » Какво се случило? Те прехранили човека с белтъчини, но не му донесли полза, тъй като белтъкът от стомаха преминал в червата, а след това се отделил навън.
Той не се разпространил по тялото.
Ако човек получава твърде много белтъчини, те не се разпространяват по тялото, а излизат заедно с фекалиите. Но нещо все пак остава от него, защото преди да излезе навън, той се задържа в червата и се превръща в отрова, предизвикваща интоксикация в цялото тяло, отравяща тялото! Ето какво получава човек от прекомерно количество белтък. И от такова отравяне много често възниква втвърдяване на артериите и мнозина получават доста ранна атеросклероза. Те я получават просто защото употребяват твърде много белтъчини.
към текста >>
Ако човек получава твърде много белтъчини, те не се разпространяват по
тялото
, а излизат заедно с фекалиите.
Професорът бил съвсем разярен по този повод. И тогава асистентът с треперещи от страх крака казал: «Господин професор, а може би през червото? » Какво се случило? Те прехранили човека с белтъчини, но не му донесли полза, тъй като белтъкът от стомаха преминал в червата, а след това се отделил навън. Той не се разпространил по тялото.
Ако човек получава твърде много белтъчини, те не се разпространяват по тялото, а излизат заедно с фекалиите.
Но нещо все пак остава от него, защото преди да излезе навън, той се задържа в червата и се превръща в отрова, предизвикваща интоксикация в цялото тяло, отравяща тялото! Ето какво получава човек от прекомерно количество белтък. И от такова отравяне много често възниква втвърдяване на артериите и мнозина получават доста ранна атеросклероза. Те я получават просто защото употребяват твърде много белтъчини. Следователно е важно да се запознаем с въпросите на храненето, както ги изложих.
към текста >>
Но нещо все пак остава от него, защото преди да излезе навън, той се задържа в червата и се превръща в отрова, предизвикваща интоксикация в цялото тяло, отравяща
тялото
!
И тогава асистентът с треперещи от страх крака казал: «Господин професор, а може би през червото? » Какво се случило? Те прехранили човека с белтъчини, но не му донесли полза, тъй като белтъкът от стомаха преминал в червата, а след това се отделил навън. Той не се разпространил по тялото. Ако човек получава твърде много белтъчини, те не се разпространяват по тялото, а излизат заедно с фекалиите.
Но нещо все пак остава от него, защото преди да излезе навън, той се задържа в червата и се превръща в отрова, предизвикваща интоксикация в цялото тяло, отравяща тялото!
Ето какво получава човек от прекомерно количество белтък. И от такова отравяне много често възниква втвърдяване на артериите и мнозина получават доста ранна атеросклероза. Те я получават просто защото употребяват твърде много белтъчини. Следователно е важно да се запознаем с въпросите на храненето, както ги изложих. Защото повечето хора често смятат, че човек се храни толкова по-добре, колкото повече яде.
към текста >>
Трябва да се знае, че мазнините въздействат преимуществено върху сърцето и кръвоносните съдове - артерии и вени, а белтъкът действа преимуществено върху
органи
те от долната част
на
тялото
.
Следователно е важно да се запознаем с въпросите на храненето, както ги изложих. Защото повечето хора често смятат, че човек се храни толкова по-добре, колкото повече яде. Това е неправилно, тъй като понякога може да се нахраниш по-добре, ако ядеш по-малко, без при това да се отравяш. И още нещо: трябва да се знае как действат отделните вещества. Трябва да се знае, че солите действат главно върху главата, въглехидратите, съдържащи се в нашите основни продоволствени продукти, в хляба и картофите, действат на дихателната система и шията - белите дробове, гърлото, небцето и т. н.
Трябва да се знае, че мазнините въздействат преимуществено върху сърцето и кръвоносните съдове - артерии и вени, а белтъкът действа преимуществено върху органите от долната част на тялото.
Главата въобще не получава нищо особено от белтъчините. Белтъкът, който присъства в главата - естествено главата трябва да бъде построена от белтък, защото той представлява жива субстанция, - този белтък човек също трябва сам да изгради за себе си. И ако човек употребява прекомерно много белтъчини, не следва да вярва, че с това особено оздравява своя мозък, напротив, неговият главен мозък ще бъде отровен. Белтък: органи в долната част на тялото Мазнини: сърце и кръвоносни съдове
към текста >>
Белтък:
органи
в долната част
на
тялото
Трябва да се знае, че солите действат главно върху главата, въглехидратите, съдържащи се в нашите основни продоволствени продукти, в хляба и картофите, действат на дихателната система и шията - белите дробове, гърлото, небцето и т. н. Трябва да се знае, че мазнините въздействат преимуществено върху сърцето и кръвоносните съдове - артерии и вени, а белтъкът действа преимуществено върху органите от долната част на тялото. Главата въобще не получава нищо особено от белтъчините. Белтъкът, който присъства в главата - естествено главата трябва да бъде построена от белтък, защото той представлява жива субстанция, - този белтък човек също трябва сам да изгради за себе си. И ако човек употребява прекомерно много белтъчини, не следва да вярва, че с това особено оздравява своя мозък, напротив, неговият главен мозък ще бъде отровен.
Белтък: органи в долната част на тялото
Мазнини: сърце и кръвоносни съдове Въглехидрати: бели дробове, шия, небце Възможно е на следващото занятие да трябва да говоря още за храненето. Но това е прекрасно, доколкото такива въпроси са доста плодотворни. И така, следващата събота в девет часа.
към текста >>
35.
СЕДМА ЛЕКЦИЯ, 2 август 1924 г. Въпроси за храненето. Хранене на децата и закаляване. За торенето
GA_354 Сътворението на света и човека
Но ако рискувате напълно да разглобите този часовник, да го разложите
на
съставните му
части
и да отбелязвате при това, как цялото това нещо е устроено, така, разглобявайки часовника, ще се научите как следва да го сглобите отново.
Той не би го направил за себе си, ако не унищожи отначало чуждия белтък. Представете си, господа, как стои работата с белтъка. Представете си, че сте човек във висша степен начетен, вие сте толкова умел човек, че доверявайки се на майсторлъка си, решавате да направите часовник. Но вие никога не сте виждали нищо повече от това, как изглежда часовникът отвън. В този случай няма да ви се отдаде веднага да направите часовник.
Но ако рискувате напълно да разглобите този часовник, да го разложите на съставните му части и да отбелязвате при това, как цялото това нещо е устроено, така, разглобявайки часовника, ще се научите как следва да го сглобите отново.
Същото прави човешкият организъм, нашето тяло, с белтъка. То трябва да получи белтъка, да го погълне в себе си и съвсем да го разложи. Белтъкът се състои от въглерод, азот, кислород, водород и сяра, това са най-важните съставни части на белтъка. Белтъкът се оказва напълно разпаднат, така че човек има в себе си вече не белтък, а - ако процесът става в червата - въглерод, азот, кислород, водород и сяра. Виждате ли, сега човекът е разложил белтъка, подобно на човек, разглобил часовник.
към текста >>
Същото прави човешкият
органи
зъм, нашето тяло, с белтъка.
Представете си, господа, как стои работата с белтъка. Представете си, че сте човек във висша степен начетен, вие сте толкова умел човек, че доверявайки се на майсторлъка си, решавате да направите часовник. Но вие никога не сте виждали нищо повече от това, как изглежда часовникът отвън. В този случай няма да ви се отдаде веднага да направите часовник. Но ако рискувате напълно да разглобите този часовник, да го разложите на съставните му части и да отбелязвате при това, как цялото това нещо е устроено, така, разглобявайки часовника, ще се научите как следва да го сглобите отново.
Същото прави човешкият организъм, нашето тяло, с белтъка.
То трябва да получи белтъка, да го погълне в себе си и съвсем да го разложи. Белтъкът се състои от въглерод, азот, кислород, водород и сяра, това са най-важните съставни части на белтъка. Белтъкът се оказва напълно разпаднат, така че човек има в себе си вече не белтък, а - ако процесът става в червата - въглерод, азот, кислород, водород и сяра. Виждате ли, сега човекът е разложил белтъка, подобно на човек, разглобил часовник. Вие ще кажете: но ако човек е разглобил часовник един път, при това придобива достатъчен опит, за да прави часовници и по-нататък; подобно на това на човек би му било достатъчно един път да се нахрани с белтък, за да може след това да създава белтък отново и отново.
към текста >>
Белтъкът се състои от въглерод, азот, кислород, водород и сяра, това са най-важните съставни
части
на
белтъка.
Но вие никога не сте виждали нищо повече от това, как изглежда часовникът отвън. В този случай няма да ви се отдаде веднага да направите часовник. Но ако рискувате напълно да разглобите този часовник, да го разложите на съставните му части и да отбелязвате при това, как цялото това нещо е устроено, така, разглобявайки часовника, ще се научите как следва да го сглобите отново. Същото прави човешкият организъм, нашето тяло, с белтъка. То трябва да получи белтъка, да го погълне в себе си и съвсем да го разложи.
Белтъкът се състои от въглерод, азот, кислород, водород и сяра, това са най-важните съставни части на белтъка.
Белтъкът се оказва напълно разпаднат, така че човек има в себе си вече не белтък, а - ако процесът става в червата - въглерод, азот, кислород, водород и сяра. Виждате ли, сега човекът е разложил белтъка, подобно на човек, разглобил часовник. Вие ще кажете: но ако човек е разглобил часовник един път, при това придобива достатъчен опит, за да прави часовници и по-нататък; подобно на това на човек би му било достатъчно един път да се нахрани с белтък, за да може след това да създава белтък отново и отново. Но това все пак не е така; защото човек има памет именно като цялостен човек, а тялото като такова не притежава такава памет, която би позволила да се придобие такъв вид опит; тялото похарчва тези възможности в процеса на построяване. Следователно ние трябва отново и отново да ядем нов белтък, за да можем да произведем белтък.
към текста >>
Но това все пак не е така; защото човек има памет именно като цялостен човек, а
тялото
като такова не притежава такава памет, която би позволила да се придобие такъв вид опит;
тялото
похарчва тези възможности в процеса
на
построяване.
То трябва да получи белтъка, да го погълне в себе си и съвсем да го разложи. Белтъкът се състои от въглерод, азот, кислород, водород и сяра, това са най-важните съставни части на белтъка. Белтъкът се оказва напълно разпаднат, така че човек има в себе си вече не белтък, а - ако процесът става в червата - въглерод, азот, кислород, водород и сяра. Виждате ли, сега човекът е разложил белтъка, подобно на човек, разглобил часовник. Вие ще кажете: но ако човек е разглобил часовник един път, при това придобива достатъчен опит, за да прави часовници и по-нататък; подобно на това на човек би му било достатъчно един път да се нахрани с белтък, за да може след това да създава белтък отново и отново.
Но това все пак не е така; защото човек има памет именно като цялостен човек, а тялото като такова не притежава такава памет, която би позволила да се придобие такъв вид опит; тялото похарчва тези възможности в процеса на построяване.
Следователно ние трябва отново и отново да ядем нов белтък, за да можем да произведем белтък. Работата стои така, че човек изпълнява нещо крайно сложно, когато той сам произвежда за себе си свой белтък. А именно: отначало разлага белтъка, който е изял; благодарение на това в цялото си тяло получава въглерод. Вие знаете, че кислород също така поемаме в себе си от въздуха. Той се съединява с въглерода, който имаме в себе си.
към текста >>
Следователно ние строим вътре в
органи
зма си нашия белтък не така, както това си представят материалистите, че ако често ядем кокоши яйца, това съдържание се разпределя после в цялото ни тяло и след като сме изяли кокоше яйце, то се е разпространило по цялото тяло.
Той се съединява с въглерода, който имаме в себе си. Този въглерод ние имаме благодарение на белтъка и другите хранителни продукти. Въглеродът преди всичко издишваме под формата на въглена киселина, въглероден двуокис. Но част от него задържаме. Сега имаме в нашето тяло въглерод заедно с кислород; по такъв начин ние не задържаме кислорода, който сме приели заедно с храната в състава на белтъка, а съединяваме с въглерода този кислород, който сме вдишали.
Следователно ние строим вътре в организма си нашия белтък не така, както това си представят материалистите, че ако често ядем кокоши яйца, това съдържание се разпределя после в цялото ни тяло и след като сме изяли кокоше яйце, то се е разпространило по цялото тяло.
Това е неправилно. Самата организация на нашето тяло ни предпазва от това, наяждайки се с кокоши яйца, да станем глупави кокошки. Ние не се превръщаме във все по-глупави кокошки, доколкото още в червата унищожаваме този белтък, нали така? Вместо кислорода, съдържащ се в него, ние вземаме кислорода от въздуха. Засега него там още го има.
към текста >>
Самата
органи
зация
на
нашето тяло ни предпазва от това, наяждайки се с кокоши яйца, да станем глупави кокошки.
Въглеродът преди всичко издишваме под формата на въглена киселина, въглероден двуокис. Но част от него задържаме. Сега имаме в нашето тяло въглерод заедно с кислород; по такъв начин ние не задържаме кислорода, който сме приели заедно с храната в състава на белтъка, а съединяваме с въглерода този кислород, който сме вдишали. Следователно ние строим вътре в организма си нашия белтък не така, както това си представят материалистите, че ако често ядем кокоши яйца, това съдържание се разпределя после в цялото ни тяло и след като сме изяли кокоше яйце, то се е разпространило по цялото тяло. Това е неправилно.
Самата организация на нашето тяло ни предпазва от това, наяждайки се с кокоши яйца, да станем глупави кокошки.
Ние не се превръщаме във все по-глупави кокошки, доколкото още в червата унищожаваме този белтък, нали така? Вместо кислорода, съдържащ се в него, ние вземаме кислорода от въздуха. Засега него там още го има. Виждате ли, с кислорода ние вдишваме и азот, доколкото във въздуха винаги има азот. И също така не използваме азота, който се съдържа в изяденото от нас кокоше яйце, а пак само този азот, който сме вдишали от въздуха.
към текста >>
Ние правим нашия собствен белтък само от този водород, който прониква в нас през носа и даже през ушите, през сетивните
органи
.
Вместо кислорода, съдържащ се в него, ние вземаме кислорода от въздуха. Засега него там още го има. Виждате ли, с кислорода ние вдишваме и азот, доколкото във въздуха винаги има азот. И също така не използваме азота, който се съдържа в изяденото от нас кокоше яйце, а пак само този азот, който сме вдишали от въздуха. И водорода, който сме изяли заедно с кокошето яйце, също съвсем не използваме.
Ние правим нашия собствен белтък само от този водород, който прониква в нас през носа и даже през ушите, през сетивните органи.
А сярата постоянно получаваме от въздуха. И така, и водорода, и сярата ние също получаваме от въздуха. Въобще от този белтък, който ядем, задържаме само въглерода. Всичко останало, необходимо за използване, вземаме от това, което получаваме от въздуха. Виждате как стои работата с белтъчините.
към текста >>
Само това, което получаваме от картофите, бобовите и зърнените култури, се разпространява по
тялото
, но полученото от картофите и зърнените култури преминава не в цялото тяло, а можем да кажем, че достига едва до долната част
на
главата.
И по доста подобен начин това става и с мазнините. Собственият си белтък ние сами изработваме; от чуждия белтък използваме само въглерода. Собствена мазнина ние също изработваме самостоятелно. Обаче за тази мазнина използваме - макар и съвсем малко - част от този азот, който приемаме при храненето. Следователно работата стои така, че и белтъка, и мазнината произвеждаме самостоятелно.
Само това, което получаваме от картофите, бобовите и зърнените култури, се разпространява по тялото, но полученото от картофите и зърнените култури преминава не в цялото тяло, а можем да кажем, че достига едва до долната част на главата.
Това, което получаваме със солите, постъпва в цялата глава и от него ние след това образуваме необходимото за нашите кости. Виждате ли, господа, доколкото това е така, наша грижа трябва да е да вкарваме в нашето тяло именно здрав растителен белтък! Здравият растителен белтък - това е нещото, от което нашето тяло получава изключително много. Ако ние вкарваме в него кокоши белтък, тялото ни може да стане доста лениво, вяло, нездраво; тогава то лесно се поддава на разрушение, доколкото този белтък е лесно да се разруши. Растителният белтък, тоест белтъкът, който получаваме заедно с плодовете - при растенията той се намира преимуществено в тях, както ви казах завчера, - този растителен белтък представлява за нас особена ценност.
към текста >>
Ако ние вкарваме в него кокоши белтък,
тялото
ни може да стане доста лениво, вяло, нездраво; тогава то лесно се поддава
на
разрушение, доколкото този белтък е лесно да се разруши.
Следователно работата стои така, че и белтъка, и мазнината произвеждаме самостоятелно. Само това, което получаваме от картофите, бобовите и зърнените култури, се разпространява по тялото, но полученото от картофите и зърнените култури преминава не в цялото тяло, а можем да кажем, че достига едва до долната част на главата. Това, което получаваме със солите, постъпва в цялата глава и от него ние след това образуваме необходимото за нашите кости. Виждате ли, господа, доколкото това е така, наша грижа трябва да е да вкарваме в нашето тяло именно здрав растителен белтък! Здравият растителен белтък - това е нещото, от което нашето тяло получава изключително много.
Ако ние вкарваме в него кокоши белтък, тялото ни може да стане доста лениво, вяло, нездраво; тогава то лесно се поддава на разрушение, доколкото този белтък е лесно да се разруши.
Растителният белтък, тоест белтъкът, който получаваме заедно с плодовете - при растенията той се намира преимуществено в тях, както ви казах завчера, - този растителен белтък представлява за нас особена ценност. Затова за човек, който иска да поддържа здравето си, е действително необходимо в менюто му да присъстват плодове, както във варен, така и в суров вид. Той трябва да получава плодове. Ако някой човек се откаже да яде плодове, това означава, че той ще осъди тялото си на крайно вяло храносмилане. Виждате ли, става въпрос също така и за това, че трябва по правилен начин да подхранваме самото растение!
към текста >>
Ако някой човек се откаже да яде плодове, това означава, че той ще осъди
тялото
си
на
крайно вяло храносмилане.
Здравият растителен белтък - това е нещото, от което нашето тяло получава изключително много. Ако ние вкарваме в него кокоши белтък, тялото ни може да стане доста лениво, вяло, нездраво; тогава то лесно се поддава на разрушение, доколкото този белтък е лесно да се разруши. Растителният белтък, тоест белтъкът, който получаваме заедно с плодовете - при растенията той се намира преимуществено в тях, както ви казах завчера, - този растителен белтък представлява за нас особена ценност. Затова за човек, който иска да поддържа здравето си, е действително необходимо в менюто му да присъстват плодове, както във варен, така и в суров вид. Той трябва да получава плодове.
Ако някой човек се откаже да яде плодове, това означава, че той ще осъди тялото си на крайно вяло храносмилане.
Виждате ли, става въпрос също така и за това, че трябва по правилен начин да подхранваме самото растение! Ако искаме правилно да подхранваме растението, е необходимо да се замисляме над това, че растението е нещо живо. Растението не е минерално образувание, то е нещо живо. Ако получаваме растение, ние го получаваме от семе, поставено в почвата. Растението не може успешно да се развива, ако то получава почва, която, макар и малко, не е оживена.
към текста >>
Да вземем например следното обстоятелство: затворниците с дълги присъди - а те обикновено получават храна с недостатъчно съдържание
на
мазнини - получават толкова неукротима жажда към мазнини, че ако някъде останат капки по пода от лампа, внесена от пазачите в килията, те тутакси се навеждат и излизват тази мазнина по причина, че
тялото
изключително силно усеща съществения недостиг
на
кой да е недостигащ му хранителен продукт.
Вие не бихте различили цвета на лицата им от цвета на белите ръце. Живата руменина, здравият цвят на лицето зависи от това, доколко правилно се торят нивите. И така, вие виждате: говорейки за хранене, трябва да се обръща внимание на това, по какъв начин се добиват хранителните продукти. Това е извънредно важно. Видяхте вече от различните примери, че човешкото тяло има свойството страстно да желае това, което му е необходимо.
Да вземем например следното обстоятелство: затворниците с дълги присъди - а те обикновено получават храна с недостатъчно съдържание на мазнини - получават толкова неукротима жажда към мазнини, че ако някъде останат капки по пода от лампа, внесена от пазачите в килията, те тутакси се навеждат и излизват тази мазнина по причина, че тялото изключително силно усеща съществения недостиг на кой да е недостигащ му хранителен продукт.
Това свойство не се проявява, ако човек постоянно, ден след ден може нормално да се храни. Но ако в продължение на седмици нещо в менюто липсва, тогава тялото проявява към него необичайна жадност. Именно него трябва да добавим към менюто. Вече съм ви говорил, че с торенето са свързани още много неща. Виждате ли, нашите предци в Европа от XII-XIII век или още по-рано в някои неща са се различавали от нас.
към текста >>
Но ако в продължение
на
седмици нещо в менюто липсва, тогава
тялото
проявява към него необичайна жадност.
И така, вие виждате: говорейки за хранене, трябва да се обръща внимание на това, по какъв начин се добиват хранителните продукти. Това е извънредно важно. Видяхте вече от различните примери, че човешкото тяло има свойството страстно да желае това, което му е необходимо. Да вземем например следното обстоятелство: затворниците с дълги присъди - а те обикновено получават храна с недостатъчно съдържание на мазнини - получават толкова неукротима жажда към мазнини, че ако някъде останат капки по пода от лампа, внесена от пазачите в килията, те тутакси се навеждат и излизват тази мазнина по причина, че тялото изключително силно усеща съществения недостиг на кой да е недостигащ му хранителен продукт. Това свойство не се проявява, ако човек постоянно, ден след ден може нормално да се храни.
Но ако в продължение на седмици нещо в менюто липсва, тогава тялото проявява към него необичайна жадност.
Именно него трябва да добавим към менюто. Вече съм ви говорил, че с торенето са свързани още много неща. Виждате ли, нашите предци в Европа от XII-XIII век или още по-рано в някои неща са се различавали от нас. Обикновено на това не се обръща внимание! Сред всичко, с което са се различавали от нас, е било и това, че те въобще не са ядели картофи.
към текста >>
Ако при човек се е получило такова задръстване
на
всички негови артерии, той губи способност да управлява
тялото
си, изхождайки от душата и от духа;
тялото
става слабоподвижно.
Но сега напомня ли нещо при него за атеросклерозата? Или всичко е наред и той е бодър и подвижен? Авторът на въпроса: Сега той е по-бодър и подвижен, отколкото в периода от петдесет до седемдесет години: това е баща ми. Доктор Щайнер: Отначало трябва точно да се установи как е протичала атеросклерозата. Защото, виждате ли, нещата са такива: при настъпването на атеросклероза при човека най-вече става отлагане на варовик във всички негови артерии.
Ако при човек се е получило такова задръстване на всички негови артерии, той губи способност да управлява тялото си, изхождайки от душата и от духа; тялото става слабоподвижно.
Работата стои така: да допуснем, че при някого атеросклерозата се е проявила не в цялото тяло, например атеросклерозата е пощадила главния мозък, тогава имаме следната ситуация. Виждате ли, аз знам едно-друго за състоянието на вашето здраве. Може би е допустимо, според състоянието на вашето здраве - аз не познавам баща ви - да съдим и за вашия баща. Вие например страдате или сте страдали малко от сенна хрема - надявам се това да мине. Това свидетелства, че носите в себе си нещо, възникващо в тялото само в случай, че то е предразположено към такава склероза, към такава атеросклероза, която не се разпространява върху главата; тя поразява това, което се намира извън главата.
към текста >>
Това свидетелства, че носите в себе си нещо, възникващо в
тялото
само в случай, че то е предразположено към такава склероза, към такава атеросклероза, която не се разпространява върху главата; тя поразява това, което се намира извън главата.
Ако при човек се е получило такова задръстване на всички негови артерии, той губи способност да управлява тялото си, изхождайки от душата и от духа; тялото става слабоподвижно. Работата стои така: да допуснем, че при някого атеросклерозата се е проявила не в цялото тяло, например атеросклерозата е пощадила главния мозък, тогава имаме следната ситуация. Виждате ли, аз знам едно-друго за състоянието на вашето здраве. Може би е допустимо, според състоянието на вашето здраве - аз не познавам баща ви - да съдим и за вашия баща. Вие например страдате или сте страдали малко от сенна хрема - надявам се това да мине.
Това свидетелства, че носите в себе си нещо, възникващо в тялото само в случай, че то е предразположено към такава склероза, към такава атеросклероза, която не се разпространява върху главата; тя поразява това, което се намира извън главата.
Нито един човек, от самото начало предразположен към атеросклероза, поразяваща цялото тяло, не заболява от сенна хрема. Защото сенната хрема е нещо напълно противоположно на атеросклерозата. Вие страдате от сенна хрема. Това свидетелства, че сенната ви хрема - разбира се, не е добре да имаш сенна хрема, но ако я лекуваш, състоянието ще се подобри, а в дадения случай става дума за предразположеност, - вашата сенна хрема е всъщност предпазен клапан срещу склерозата, срещу атеросклерозата. Почти всеки човек има незначителни симптоми на атеросклероза.
към текста >>
36.
ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, 9 август 1924 г. За миризмите
GA_354 Сътворението на света и човека
Има най-различни възприятия
на
сетивните
органи
.
Как това е свързано с развитието, започвайки от първобитното състояние? Доктор Щайнер: Виждате ли, нека отначало да формулираме въпроса така, че да съответства на това, от което изхождате. Преди всичко обръщате внимание на различните произведения на природата, на растенията, на животните и на човека, нали така? Впрочем различни миризми има също така и при минералите. Миризмата - това е преди всичко сетивно възприятие.
Има най-различни възприятия на сетивните органи.
Можем да кажем така: Вие много бихте искали да разберете как е свързан с всеобщото възникване на природните същества фактът, че различните същества в природата миришат различно. Нека отначало да разгледаме това, благодарение на което миризмата въобще е възможна, какво всъщност се явява миризмата. Тук преди всичко трябва да ви бъде ясно, че възприемането на миризми - без значение на някакви неща или на някакви произведения на природата - за човека носи относителен характер, това възприятие е различно. Иска ми се да обърна вниманието ви върху факта, че човек, пиещ вино, попадайки на място, където това вино се пие, малко реагира на миризма, и напротив, този, който сам не употребява вино, веднага се чувства некомфортно, попадайки на място, където се пие вино. Така е и с другите неща.
към текста >>
Следователно, за да можем да помиришем
тялото
, от него винаги трябва да излизат газообразни, въздушни вещества.
Но този, който притежава фино обоняние, може с лекота да различи японеца от европееца по миризмата. Това първо. Също така трябва да си изясним откъде възниква миризмата. Тя възниква, защото от миришещото тяло винаги излиза нещо такова, което може да се отдели от него в газообразна, въздушна форма. Ако от нашето тяло не излиза нищо, което би се отделило в газообразна форма, нашето тяло няма да мирише.
Следователно, за да можем да помиришем тялото, от него винаги трябва да излизат газообразни, въздушни вещества.
Тези газообразни вещества трябва да дойдат във вътрешно съприкосновение с нашите органи за обоняние, с нашите носове. Течността като такава ние не можем да миришем, можем само да усещаме вкуса й. Само тогава, когато течността отделя от себе си въздух, отделя нещо газообразно, можем да я помиришем. Ние усещаме миризмата на нашата храна не защото тя е течна, а защото отделя от себе си въздух, който през носа постъпва вътре в нас. Знаете, че има малко хора, които въобще не усещат миризма: за тях целият свят на нищо не мирише.
към текста >>
Тези газообразни вещества трябва да дойдат във вътрешно съприкосновение с нашите
органи
за обоняние, с нашите носове.
Това първо. Също така трябва да си изясним откъде възниква миризмата. Тя възниква, защото от миришещото тяло винаги излиза нещо такова, което може да се отдели от него в газообразна, въздушна форма. Ако от нашето тяло не излиза нищо, което би се отделило в газообразна форма, нашето тяло няма да мирише. Следователно, за да можем да помиришем тялото, от него винаги трябва да излизат газообразни, въздушни вещества.
Тези газообразни вещества трябва да дойдат във вътрешно съприкосновение с нашите органи за обоняние, с нашите носове.
Течността като такава ние не можем да миришем, можем само да усещаме вкуса й. Само тогава, когато течността отделя от себе си въздух, отделя нещо газообразно, можем да я помиришем. Ние усещаме миризмата на нашата храна не защото тя е течна, а защото отделя от себе си въздух, който през носа постъпва вътре в нас. Знаете, че има малко хора, които въобще не усещат миризма: за тях целият свят на нищо не мирише. Неотдавна срещнах човек, който действително силно страда от това, че не може да усеща миризми, доколкото професията му е такава, че там е необходимо обоняние, там трябва да различава предмети именно по миризмата.
към текста >>
За да се доближим до този въпрос, първо трябва да се запитаме: защо става така, че
тялото
отделя газ, благодарение
на
което човек може да излъчва миризма?
Ние усещаме миризмата на нашата храна не защото тя е течна, а защото отделя от себе си въздух, който през носа постъпва вътре в нас. Знаете, че има малко хора, които въобще не усещат миризма: за тях целият свят на нищо не мирише. Неотдавна срещнах човек, който действително силно страда от това, че не може да усеща миризми, доколкото професията му е такава, че там е необходимо обоняние, там трябва да различава предмети именно по миризмата. И фактът, че няма обоняние, му създава професионални трудности. Това, разбира се, е свързано с неправилно формирани съответстващи обонятелни нерви при него.
За да се доближим до този въпрос, първо трябва да се запитаме: защо става така, че тялото отделя газ, благодарение на което човек може да излъчва миризма?
Виждате ли, разглеждайки тялото, винаги намираме, че може да се подраздели на твърдо тяло, което преди са наричали земно тяло, и на течно тяло, което преди са наричали водно тяло. Но под вода тук се е разбирало също така и това, което сега вече не се смята за вода. Преди за вода се е смятало всичко, което тече, даже живакът. Освен това има още въздушно или газообразно тяло. Ако вземем тези три вида тела - твърдо, течно и газообразно, - преди всичко ще се прояви следното.
към текста >>
Виждате ли, разглеждайки
тялото
, винаги намираме, че може да се подраздели
на
твърдо тяло, което преди са наричали земно тяло, и
на
течно тяло, което преди са наричали водно тяло.
Знаете, че има малко хора, които въобще не усещат миризма: за тях целият свят на нищо не мирише. Неотдавна срещнах човек, който действително силно страда от това, че не може да усеща миризми, доколкото професията му е такава, че там е необходимо обоняние, там трябва да различава предмети именно по миризмата. И фактът, че няма обоняние, му създава професионални трудности. Това, разбира се, е свързано с неправилно формирани съответстващи обонятелни нерви при него. За да се доближим до този въпрос, първо трябва да се запитаме: защо става така, че тялото отделя газ, благодарение на което човек може да излъчва миризма?
Виждате ли, разглеждайки тялото, винаги намираме, че може да се подраздели на твърдо тяло, което преди са наричали земно тяло, и на течно тяло, което преди са наричали водно тяло.
Но под вода тук се е разбирало също така и това, което сега вече не се смята за вода. Преди за вода се е смятало всичко, което тече, даже живакът. Освен това има още въздушно или газообразно тяло. Ако вземем тези три вида тела - твърдо, течно и газообразно, - преди всичко ще се прояви следното. Водата е нещо течно, но тя застива, превръща се в лед, тогава става твърдо тяло.
към текста >>
Такова тяло, господа, не трябва да си го представяме като това (изобразява го
на
дъската), а като съдържащо в себе си плътни съставни
части
, между които се намират също така и такива, които се изпаряват подобно
на
газ.
Ако имаме твърдо тяло, не усещаме миризма. Ако имаме течно тяло, също не усещаме миризма. При газа можем да усетим миризма, винаги можем да усетим миризма. Но теменужката не е газообразно тяло и все пак усещаме миризмата й. Как стои работата с такива тела, които видимо са плътни, като теменужката, но въпреки това усещаме миризмата им?
Такова тяло, господа, не трябва да си го представяме като това (изобразява го на дъската), а като съдържащо в себе си плътни съставни части, между които се намират също така и такива, които се изпаряват подобно на газ.
Следователно ще кажем така: теменужката съдържа газ, който може да се изпарява. Затова е необходимо теменужката да привлече към себе си някои сили. Така че ако скъсате теменужка, всъщност скъсвате само плътната част на тази теменужка. И така, скъсвате плътната част на теменужката и я разглеждате. Но в действителност теменужката се състои не само от това, което сте скъсали като тази плътна част.
към текста >>
Тук трябва да кажем: ако имахме още по-чувствителни обонятелни
органи
, доколкото светът навсякъде е изпълнен с нещо подобно
на
газ - видяхме това с примера за зодиакалната светлина, - би било възможно по най-различни начини да помиришем цялото мироздание.
Самият Шопенхауер е написал книгата «Светът като воля и представа», защото той е бил човек и неговият обонятелен орган се е превърнал в орган на разсъдъка. Кучето би написало интересната книга «Светът като воля и миризма». И там би имало много неща, които човек не може да знае, доколкото човек си представя нещо, а кучето го помирисва. Даже мисля, че книгата на кучето би била доста по-интересна - ако то би могло да се прояви в ролята на Шопенхауер - от книгата, която е написал самият Шопенхауер, «Светът като воля и представа». И така, вие виждате каква позиция заемаме в света на миризмите и как други същества, например кучето, в много по-висока степен възприема този свят като миришещ.
Тук трябва да кажем: ако имахме още по-чувствителни обонятелни органи, доколкото светът навсякъде е изпълнен с нещо подобно на газ - видяхме това с примера за зодиакалната светлина, - би било възможно по най-различни начини да помиришем цялото мироздание.
Представете си същество, което би усещало миризмата, изхождаща отгоре от Слънцето. При вида на Слънцето то би описало не красотата му: обонянието му би го научило на това, как мирише Слънцето. Друго такова същество не би почнало да описва лунната нощ, както би направил това поетът във фантастично произведение: «влюбената двойка бродеше през вълшебната нощ в сияещата лунна светлина», не, такова същество би написало следното: влюбената двойка бродеше през вълшебната нощ, изпълнена с лунни аромати, тя живееше в ароматния свят, в света, изпълнен с благоухания. След това такова същество би могло да обърне своето обоняние нагоре към вечерната звезда и да усети, че Вечерницата мирише различно от Слънцето. То би могло да насочи обонянието си нагоре към Меркурий, към Венера, към Сатурн и при това не би получавало от тези светила светлинен образ, не би получавало представа, която се предава посредством очите, а би получило обонятелно усещане, усещане за миризмата на Слънцето, миризмата на Луната, миризмата на Сатурн, миризмата на Марс, миризмата на Венера.
към текста >>
Тя цялата се явява нос; той възприема вселенската миризма
на
Меркурий, удържа я, както вече съм ви казвал, удържа я по такъв начин, че последната се задържа между плътните съставни
части
и струи към нас.
Най-малкото той ще усети това, което може да се нарече освежаващ мирис. Но това, благодарение на което те имат този освежаващ мирис, въздейства върху тях много силно, и то идва от Слънцето. Докато към повечето растения получава достъп само слънчевата миризма, има отделни растения, такива като теменужката и асафетидата, достъпни за планетарните влияния. Такива са растенията с приятна или лоша миризма. Така че, помирисвайки например теменужката, можем с пълно право да кажем: ах, носът на тази теменужка е много чувствителен.
Тя цялата се явява нос; той възприема вселенската миризма на Меркурий, удържа я, както вече съм ви казвал, удържа я по такъв начин, че последната се задържа между плътните съставни части и струи към нас.
Тогава миризмата става толкова плътна, че и ние можем да я помиришем. Следователно, когато Меркурий се проявява срещу нас от теменужката, ние го помирисваме. Ако ние с нашия чудовищно груб нос насочим обонянието си нагоре към Сатурн, нищо няма да усетим. Но ако асафетидата, чието чувствително обоняние е настроено на Сатурн, го обърне нагоре към него, тя ще го мирише и в съответствие с това ще изработва своето газообразно съдържание. Тогава тя ще вони.
към текста >>
Бихме могли съвсем точно да говорим за това, как върху отделните
части
на
Земята особено силно влияние оказва една планета, а
на
други
части
- друга планета.
Така от растенията срещу нас реално идват ароматите на небето. Сега от растенията да преминем към това, за което зададе своя въпрос господин Ербсмел, към расите. Първоначално расите са живеели в различни места по Земята. На едно място от Земята се образувала една раса, на друго място - друга раса. Поради какво е ставало това?
Бихме могли съвсем точно да говорим за това, как върху отделните части на Земята особено силно влияние оказва една планета, а на други части - друга планета.
Отправяйки се например в Азия, ще открием, че на азиатска почва особено силно действа всичко, което струи към Земята надолу от Венера, от Вечерницата. Идвайки на американска земя, намираме, че там особено силно действа всичко това, което струи надолу от Сатурн. В Африка например ние намираме особено задействано всичко това, което се стреми надолу от Марс. Така откриваме, че върху всеки участък от Земята оказва особено силно въздействие една или друга планета. Това е свързано с различното положение, което планетите заемат на небето и в съответствие с което пада светлината.
към текста >>
Така че различните раси в различните
части
на
Земята зависят от това, че една част
на
Земята особено силно възприема влиянията
на
Венера, другата част - влиянията
на
Сатурн.
В Африка например ние намираме особено задействано всичко това, което се стреми надолу от Марс. Така откриваме, че върху всеки участък от Земята оказва особено силно въздействие една или друга планета. Това е свързано с различното положение, което планетите заемат на небето и в съответствие с което пада светлината. Светлината от Венера например пада съвсем различно от светлината на Меркурий. Това е свързано със структурата на планинските образувания, на каменните формации.
Така че различните раси в различните части на Земята зависят от това, че една част на Земята особено силно възприема влиянията на Венера, другата част - влиянията на Сатурн.
В съответствие с това растителното начало в човека притежава миризма. Човек има в себе си природата като цяло. Той има в себе си камъните, той има в себе си растенията, той има в себе си животинското начало и в допълнение към това той има и човешкото начало. Но растителното в човека притежава миризмата в съответствие с планетарните миризми също както и растителното само по себе си. Минералите, които още имат в себе си много от растителното начало, също имат миризма.
към текста >>
Защото неговите външни
органи
на
мозъка още не са се трансформирали в
органи
за мислене.
С лекота бихте могли да признаете това. Погледнете пиленцето. Едва излюпило се от яйцето, то моментално може да прави това, което му е нужно. То вече може да си търси храна, може да рови, търсейки я. Помислете само: животното може всичко. Защо?
Защото неговите външни органи на мозъка още не са се трансформирали в органи за мислене.
При човека, когато той се роди, тези рудиментарни остатъци на сетивните органи трябва първо да бъдат подчинени на мозъка. И затова детето трябва да се учи, докато животното не се нуждае от обучение, а умее всичко по рождение. Така стои работата при човека. Можем да видим всичко съвсем точно: хората, които твърде едностранчиво развиват своя мозък, макар и да могат фино да мислят, се оказват страшно несръчни. Работата е там, че човек не следва да трансформира прекалено голяма част от мозъчната си маса.
към текста >>
При човека, когато той се роди, тези рудиментарни остатъци
на
сетивните
органи
трябва първо да бъдат подчинени
на
мозъка.
Погледнете пиленцето. Едва излюпило се от яйцето, то моментално може да прави това, което му е нужно. То вече може да си търси храна, може да рови, търсейки я. Помислете само: животното може всичко. Защо? Защото неговите външни органи на мозъка още не са се трансформирали в органи за мислене.
При човека, когато той се роди, тези рудиментарни остатъци на сетивните органи трябва първо да бъдат подчинени на мозъка.
И затова детето трябва да се учи, докато животното не се нуждае от обучение, а умее всичко по рождение. Така стои работата при човека. Можем да видим всичко съвсем точно: хората, които твърде едностранчиво развиват своя мозък, макар и да могат фино да мислят, се оказват страшно несръчни. Работата е там, че човек не следва да трансформира прекалено голяма част от мозъчната си маса. Ако трансформираното е прекалено много, той ще успее да стане добър поет, но добър механик от него няма да излезе.
към текста >>
Това се получава поради почти пълното трансформиране
на
сетивните нерви в по-фини сетивни
органи
, в мозъчни.
От това човек става умен, но неумел, неловък. В днешно време хората са такива, неумели. Те не умеят да правят нещо, за което не са се обучавали дълго, не умеят да правят това, което са изучавали повърхностно. Има хора, които не могат да си зашият скъсаното копче на панталоните. При това те могат да пишат много добри книги, но копчето на панталоните не могат да си зашият.
Това се получава поради почти пълното трансформиране на сетивните нерви в по-фини сетивни органи, в мозъчни.
Веднъж се запознах с човек[4], който изпитваше благоговеен страх пред бъдещето. Той казваше: в древността човек е усещал значително по-фино, доколкото фактически още не толкова голяма част от мозъка е била трансформирана. Къде води еволюцията на човека? Тя води към това, че мозъкът от принадлежащ преди към сетивните органи, от това, което е обуславяло висока сетивност, се трансформира днес в мозък, ориентиран към разсъдъка. Този човек изпитваше благоговеен страх пред това, че този процес ще отиде далеч, че все по-голяма и по-голяма част от мозъка, ориентиран към усещането, към сетивното възприятие, се трансформира в мозък, ориентиран към мисленето, така че хората в края на краищата ще станат съвсем неумели, ще си повредят очите и т. н.
към текста >>
Тя води към това, че мозъкът от принадлежащ преди към сетивните
органи
, от това, което е обуславяло висока сетивност, се трансформира днес в мозък, ориентиран към разсъдъка.
При това те могат да пишат много добри книги, но копчето на панталоните не могат да си зашият. Това се получава поради почти пълното трансформиране на сетивните нерви в по-фини сетивни органи, в мозъчни. Веднъж се запознах с човек[4], който изпитваше благоговеен страх пред бъдещето. Той казваше: в древността човек е усещал значително по-фино, доколкото фактически още не толкова голяма част от мозъка е била трансформирана. Къде води еволюцията на човека?
Тя води към това, че мозъкът от принадлежащ преди към сетивните органи, от това, което е обуславяло висока сетивност, се трансформира днес в мозък, ориентиран към разсъдъка.
Този човек изпитваше благоговеен страх пред това, че този процес ще отиде далеч, че все по-голяма и по-голяма част от мозъка, ориентиран към усещането, към сетивното възприятие, се трансформира в мозък, ориентиран към мисленето, така че хората в края на краищата ще станат съвсем неумели, ще си повредят очите и т. н. Защото в предишните времена хората през целия си живот са запазвали доброто си зрение, а сега са им необходими очила! Обонянието при хората също не е толкова добро. Ръцете стават неловки, неумели. А неприспособените органи атрофират.
към текста >>
А неприспособените
органи
атрофират.
Тя води към това, че мозъкът от принадлежащ преди към сетивните органи, от това, което е обуславяло висока сетивност, се трансформира днес в мозък, ориентиран към разсъдъка. Този човек изпитваше благоговеен страх пред това, че този процес ще отиде далеч, че все по-голяма и по-голяма част от мозъка, ориентиран към усещането, към сетивното възприятие, се трансформира в мозък, ориентиран към мисленето, така че хората в края на краищата ще станат съвсем неумели, ще си повредят очите и т. н. Защото в предишните времена хората през целия си живот са запазвали доброто си зрение, а сега са им необходими очила! Обонянието при хората също не е толкова добро. Ръцете стават неловки, неумели.
А неприспособените органи атрофират.
Той се боеше, че всичко ще се превърне в мозък, че човек, който първо е такъв (изобразява го на дъската) - тук е торсът с крайниците, а горе му е главата, - както той смяташе, малко по малко ще стигне дотам, че всичко това ще атрофира, ще се изроди, главата ще става все по-голяма и по-голяма, а краката - все по-малки. Впрочем този човек напълно сериозно смяташе така, той виждаше в това страшна трагедия. В края на краищата хората ще се търкалят по света, представлявайки само глава, подобна на топка. Дали ще е така? Това е напълно пра-вилна мисъл.
към текста >>
Очевидно е, че когато хората са създавали митовете, сказанията, въобще митологията - за която неотдавна ми зададоха въпрос, - все още малка част от принадлежащото
на
сетивните
органи
е било трансформирано в мозък.
Ето защо изучаването на духовната наука ще позволи на човек не само да стане по-умен, макар и от това той да не поумнее повече, отколкото от другите теории, възприема ли духовната наука само като теория. Той няма да стане по-умен, даже ще оглупее, но ако възприеме духовната наука правилно, така, както тя трябва да бъде възприета, това ще достигне чак до палците му! Вдървените палци отново ще станат ловки, защото външният свят отново ще добие своята ценност. Вие ще ги одухотворите, но от това те няма да станат още по-неумели. Следователно трябва да се обръща внимание на такива неща.
Очевидно е, че когато хората са създавали митовете, сказанията, въобще митологията - за която неотдавна ми зададоха въпрос, - все още малка част от принадлежащото на сетивните органи е било трансформирано в мозък.
Виждате ли, тогава по време на сън у хората са възниквали видения, предишните хора повече са мечтаели, защото още не толкова много при тях е било преобразувано в мозък. А днес имаме само съвсем празни мисли. И ако слушате разкази за Вотан, Локи, за древногръцките богове, за Зевс, Аполон и т. н., причината за тези разкази е в това, че човек е имал не така много от тази интелигентност, която толкова ценим в днешно време. Хората стават по-умни, но човек познава света, не изучавайки го с помощта на разсъдъка, а научавайки се да го съзерцава.
към текста >>
37.
ЧЕТИРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 24 септември 1924 г. Откъде идва човекът. Животът на Земята и звездната мъдрост
GA_354 Сътворението на света и човека
И доколкото се занимават изключително със сметки и не се прави нищо друго освен сметки, съвсем се забравят хората, които не се поддават
на
пресмятане, и се отнасят с тях като с
части
от машината.
В онова време това са го знаели, днес знаят само с каква скорост се движи Сатурн, с каква скорост се движи Луната, има ли на Луната няколко угаснали вулкана или не, но по-нататък не се отива, няма и желание да се отиде. Само се изчислява това, което искат да узнаят за звездите. Става индустриален подем. Да преминем от света на звездите към света на човека. В епохата, когато по отношение на звездите могат да се правят само изчисления, в процъфтяващата сфера на промишлеността също започват да се занимават изключително с пресмятания, не правят нищо друго освен сметки.
И доколкото се занимават изключително със сметки и не се прави нищо друго освен сметки, съвсем се забравят хората, които не се поддават на пресмятане, и се отнасят с тях като с части от машината.
Така се стига до общото състояние днес. Никога с помощта на пресмятания хората няма да могат да определят какви условия трябва да има на Земята; само когато се знае и нещо друго, само тогава ще се разбере, какви условия трябва да има на Земята. Ето как стои работата. И можем да кажем: да, по отношение на знанията за човека ние в нашето просветено време силно сме изостанали. Както неотдавна ви казах, на събранието на земеделците неотдавна констатираха, че в течение на последните десетилетия всички продукти са станали по-лоши, а това засяга човечеството като цяло.
към текста >>
Но най-общо можем да кажем: видимо е само
тялото
.
И тези, които вече са чували нещо, охотно ще чуят за това отново. Ако разглеждаме човека така, както той днес обитава Земята, на първо място е видно неговото тяло. Впрочем, забелязва се и това, че той мисли, усеща, чувства. Ако погледнете някакъв стол, не бихте дочакали столът да почне да се разхожда, защото той не може да проявява воля. Забелязва се, че човек проявява воля.
Но най-общо можем да кажем: видимо е само тялото.
Обаче ако се разглежда тялото, може много лесно да се стигне до гледна точка, че това тяло е и целият човек. В антропософията възгледите не се формират лекомислено. Тук действително се вземат предвид всички съпътстващи мнения. Смята се, че тялото - това е целият човек, при това могат да се намерят много доказателства за това мнение. Например може да кажем: ако на човек се даде една или друга отрова, която не води веднага до смърт, понякога от нея се изгубва паметта.
към текста >>
Обаче ако се разглежда
тялото
, може много лесно да се стигне до гледна точка, че това тяло е и целият човек.
Ако разглеждаме човека така, както той днес обитава Земята, на първо място е видно неговото тяло. Впрочем, забелязва се и това, че той мисли, усеща, чувства. Ако погледнете някакъв стол, не бихте дочакали столът да почне да се разхожда, защото той не може да проявява воля. Забелязва се, че човек проявява воля. Но най-общо можем да кажем: видимо е само тялото.
Обаче ако се разглежда тялото, може много лесно да се стигне до гледна точка, че това тяло е и целият човек.
В антропософията възгледите не се формират лекомислено. Тук действително се вземат предвид всички съпътстващи мнения. Смята се, че тялото - това е целият човек, при това могат да се намерят много доказателства за това мнение. Например може да кажем: ако на човек се даде една или друга отрова, която не води веднага до смърт, понякога от нея се изгубва паметта. Това изглежда по същия начин, както ако тялото беше машина и всичко се основава на действието на тази машина.
към текста >>
Смята се, че
тялото
- това е целият човек, при това могат да се намерят много доказателства за това мнение.
Забелязва се, че човек проявява воля. Но най-общо можем да кажем: видимо е само тялото. Обаче ако се разглежда тялото, може много лесно да се стигне до гледна точка, че това тяло е и целият човек. В антропософията възгледите не се формират лекомислено. Тук действително се вземат предвид всички съпътстващи мнения.
Смята се, че тялото - това е целият човек, при това могат да се намерят много доказателства за това мнение.
Например може да кажем: ако на човек се даде една или друга отрова, която не води веднага до смърт, понякога от нея се изгубва паметта. Това изглежда по същия начин, както ако тялото беше машина и всичко се основава на действието на тази машина. Ако, да кажем, при човек стане спукване на кръвоносни съдове в мозъка и изтичайки, кръвта окаже налягане върху нервите, той може да изгуби не само паметта си, но и разсъдъка си като цяло. Следователно можем да кажем: всичко зависи от телесността, от тялото. Но, виждате ли, такъв начин на мислене в края на краищата не издържа проверка, той не издържа проверка, защото тогава би трябвало да кажем: да, човек мисли с помощта на своя мозък.
към текста >>
Това изглежда по същия начин, както ако
тялото
беше машина и всичко се основава
на
действието
на
тази машина.
Обаче ако се разглежда тялото, може много лесно да се стигне до гледна точка, че това тяло е и целият човек. В антропософията възгледите не се формират лекомислено. Тук действително се вземат предвид всички съпътстващи мнения. Смята се, че тялото - това е целият човек, при това могат да се намерят много доказателства за това мнение. Например може да кажем: ако на човек се даде една или друга отрова, която не води веднага до смърт, понякога от нея се изгубва паметта.
Това изглежда по същия начин, както ако тялото беше машина и всичко се основава на действието на тази машина.
Ако, да кажем, при човек стане спукване на кръвоносни съдове в мозъка и изтичайки, кръвта окаже налягане върху нервите, той може да изгуби не само паметта си, но и разсъдъка си като цяло. Следователно можем да кажем: всичко зависи от телесността, от тялото. Но, виждате ли, такъв начин на мислене в края на краищата не издържа проверка, той не издържа проверка, защото тогава би трябвало да кажем: да, човек мисли с помощта на своя мозък. Какво всъщност става в мозъка, докато човек мисли? Виждате ли, при истинско изследване на човешкото тяло би се оказало, че е невярно да се смята, че когато човек мисли, той извършва в мозъка си някакъв съзидателен процес.
към текста >>
Следователно можем да кажем: всичко зависи от телесността, от
тялото
.
Тук действително се вземат предвид всички съпътстващи мнения. Смята се, че тялото - това е целият човек, при това могат да се намерят много доказателства за това мнение. Например може да кажем: ако на човек се даде една или друга отрова, която не води веднага до смърт, понякога от нея се изгубва паметта. Това изглежда по същия начин, както ако тялото беше машина и всичко се основава на действието на тази машина. Ако, да кажем, при човек стане спукване на кръвоносни съдове в мозъка и изтичайки, кръвта окаже налягане върху нервите, той може да изгуби не само паметта си, но и разсъдъка си като цяло.
Следователно можем да кажем: всичко зависи от телесността, от тялото.
Но, виждате ли, такъв начин на мислене в края на краищата не издържа проверка, той не издържа проверка, защото тогава би трябвало да кажем: да, човек мисли с помощта на своя мозък. Какво всъщност става в мозъка, докато човек мисли? Виждате ли, при истинско изследване на човешкото тяло би се оказало, че е невярно да се смята, че когато човек мисли, той извършва в мозъка си някакъв съзидателен процес. Точно обратно, когато човек мисли, в мозъка му постоянно нещо се разрушава. Веществата в мозъка се разпадат.
към текста >>
Там винаги от
части
присъства смъртта.
Но, виждате ли, такъв начин на мислене в края на краищата не издържа проверка, той не издържа проверка, защото тогава би трябвало да кажем: да, човек мисли с помощта на своя мозък. Какво всъщност става в мозъка, докато човек мисли? Виждате ли, при истинско изследване на човешкото тяло би се оказало, че е невярно да се смята, че когато човек мисли, той извършва в мозъка си някакъв съзидателен процес. Точно обратно, когато човек мисли, в мозъка му постоянно нещо се разрушава. Веществата в мозъка се разпадат.
Там винаги отчасти присъства смъртта.
Окончателната смърт се състои в това, че тялото започва да се разпада. Но това, което става с човешкото тяло едновременно, когато човек умира, по подобен начин става в човешкото тяло постоянно. Процесите на отделяне при човека се осъществяват не само посредством органите за отделяне на урина и фекалии, но и чрез потта, а също и по други начини. Представете си, що за глава бихте имали всички вие, ако никога не подстригвахте косите си! Тук човек също отделя нещо.
към текста >>
Окончателната смърт се състои в това, че
тялото
започва да се разпада.
Какво всъщност става в мозъка, докато човек мисли? Виждате ли, при истинско изследване на човешкото тяло би се оказало, че е невярно да се смята, че когато човек мисли, той извършва в мозъка си някакъв съзидателен процес. Точно обратно, когато човек мисли, в мозъка му постоянно нещо се разрушава. Веществата в мозъка се разпадат. Там винаги отчасти присъства смъртта.
Окончателната смърт се състои в това, че тялото започва да се разпада.
Но това, което става с човешкото тяло едновременно, когато човек умира, по подобен начин става в човешкото тяло постоянно. Процесите на отделяне при човека се осъществяват не само посредством органите за отделяне на урина и фекалии, но и чрез потта, а също и по други начини. Представете си, що за глава бихте имали всички вие, ако никога не подстригвахте косите си! Тук човек също отделя нещо. Представете си, що за нокти бихте имали, ако никога не ги изрязвахте!
към текста >>
Процесите
на
отделяне при човека се осъществяват не само посредством
органи
те за отделяне
на
урина и фекалии, но и чрез потта, а също и по други начини.
Точно обратно, когато човек мисли, в мозъка му постоянно нещо се разрушава. Веществата в мозъка се разпадат. Там винаги отчасти присъства смъртта. Окончателната смърт се състои в това, че тялото започва да се разпада. Но това, което става с човешкото тяло едновременно, когато човек умира, по подобен начин става в човешкото тяло постоянно.
Процесите на отделяне при човека се осъществяват не само посредством органите за отделяне на урина и фекалии, но и чрез потта, а също и по други начини.
Представете си, що за глава бихте имали всички вие, ако никога не подстригвахте косите си! Тук човек също отделя нещо. Представете си, що за нокти бихте имали, ако никога не ги изрязвахте! Но работата не се ограничава с това. Кожата постоянно се лющи, само че това не се забелязва; кожата се лющи и отпада.
към текста >>
Отделяното в урината и фекалиите не е така значително, доколкото там, в по-голямата си част се съдържа това, което човек е изял, което не е усвоено в
тялото
и не е преминало в самото тяло.
Тук човек също отделя нещо. Представете си, що за нокти бихте имали, ако никога не ги изрязвахте! Но работата не се ограничава с това. Кожата постоянно се лющи, само че това не се забелязва; кожата се лющи и отпада. Следователно човек постоянно отхвърля това, което той има в себе си като вещество.
Отделяното в урината и фекалиите не е така значително, доколкото там, в по-голямата си част се съдържа това, което човек е изял, което не е усвоено в тялото и не е преминало в самото тяло.
Но това, което се отделя в ноктите, е било усвоено някога и е преминало през цялото тяло. Искам да ви кажа следното. Да допуснем, че вземате ножица и си изрязвате ноктите. Това, което отделяте при изрязването, сте го изяли преди седем или осем години, именно тогава сте го приели в себе си. То е влязло в кръвта, в нервите и т.
към текста >>
Когато гледате
тялото
, което имате сега, посредством което седите тук, ако бяхте седели тук преди седем или осем години, това би било съвсем друго тяло!
То е влязло в кръвта, в нервите и т. н., преминало е през цялото тяло. След това се е използвало седем-осем години и сега го отделяте. А лющещите се люспички, които днес падат, също на свой ред се явяват това, което сте изяли преди седем-осем години. Но сега, господа, замислете се ето над какво.
Когато гледате тялото, което имате сега, посредством което седите тук, ако бяхте седели тук преди седем или осем години, това би било съвсем друго тяло!
Защото всичко, което тогава сте имали в себе си, се е отложило в кожните люспички, било е изрязано като нокти, подстригано с косата, отделено навън чрез потта. То е било отделено така, че цялото тяло с изключение на малка част, на костната тъкан и т. н., в течение на седем-осем години напълно се е обновило. Запитайте се, възниква ли мислене от това, че тялото постоянно се изгражда, или от това, че тялото се разрушава? Това е важно!
към текста >>
Запитайте се, възниква ли мислене от това, че
тялото
постоянно се изгражда, или от това, че
тялото
се разрушава?
Но сега, господа, замислете се ето над какво. Когато гледате тялото, което имате сега, посредством което седите тук, ако бяхте седели тук преди седем или осем години, това би било съвсем друго тяло! Защото всичко, което тогава сте имали в себе си, се е отложило в кожните люспички, било е изрязано като нокти, подстригано с косата, отделено навън чрез потта. То е било отделено така, че цялото тяло с изключение на малка част, на костната тъкан и т. н., в течение на седем-осем години напълно се е обновило.
Запитайте се, възниква ли мислене от това, че тялото постоянно се изгражда, или от това, че тялото се разрушава?
Това е важно! Представете си, че имате в тялото си нещо, вследствие на което се осъществява твърде интензивен процес на изграждане, на съзидание; по-просто казано, ако сте изпили една излишна чашка или даже не една - повечето понасят това, - ако сте прехвърлили мярката, която можете да изпиете. Какво става тогава, господа? Тогава кръвта започва да функционира много бързо. При това изключително се ускорява процесът на изграждане, на създаване.
към текста >>
Представете си, че имате в
тялото
си нещо, вследствие
на
което се осъществява твърде интензивен процес
на
изграждане,
на
съзидание; по-просто казано, ако сте изпили една излишна чашка или даже не една - повечето понасят това, - ако сте прехвърлили мярката, която можете да изпиете.
Защото всичко, което тогава сте имали в себе си, се е отложило в кожните люспички, било е изрязано като нокти, подстригано с косата, отделено навън чрез потта. То е било отделено така, че цялото тяло с изключение на малка част, на костната тъкан и т. н., в течение на седем-осем години напълно се е обновило. Запитайте се, възниква ли мислене от това, че тялото постоянно се изгражда, или от това, че тялото се разрушава? Това е важно!
Представете си, че имате в тялото си нещо, вследствие на което се осъществява твърде интензивен процес на изграждане, на съзидание; по-просто казано, ако сте изпили една излишна чашка или даже не една - повечето понасят това, - ако сте прехвърлили мярката, която можете да изпиете.
Какво става тогава, господа? Тогава кръвта започва да функционира много бързо. При това изключително се ускорява процесът на изграждане, на създаване. А ето какво става след това. Ако човек е въвлечен в непрестанен процес на изграждане, той пада в несвяст, губи съзнание.
към текста >>
Мисленето не възниква благодарение
на
процеса
на
изграждане, не, мисленето възниква от незначителното,
части
чно разрушаване, ставащо в мозъка, а в мозъка винаги става незначително разрушаване.
Тогава кръвта започва да функционира много бързо. При това изключително се ускорява процесът на изграждане, на създаване. А ето какво става след това. Ако човек е въвлечен в непрестанен процес на изграждане, той пада в несвяст, губи съзнание. Който довежда кръвта си до превъзбуда и засилва много процеса на изграждане, той изпада в безсъзнание.
Мисленето не възниква благодарение на процеса на изграждане, не, мисленето възниква от незначителното, частично разрушаване, ставащо в мозъка, а в мозъка винаги става незначително разрушаване.
Така че, за да характеризираме ставащото, можем да кажем: процесът на изграждане винаги се съпътства и с процес на разрушение! Ако в човешкото тяло не ставаше разрушаване, човек въобще не би могъл да мисли, той даже не би могъл да усеща. И така, в действителност мисленето възниква не благодарение на процесите на изграждане в нашето тяло, а поради това, че ние постоянно по малко го убиваме. Затова и трябва да спим, защото насън мисленето прекратява дейността си. Докато спим, бързо се възстановява това, което вследствие на мисленето постоянно се разпада.
към текста >>
Именно сънят и бодърства-нето по правилен начин ни демонстрират, че при мисленето в нашето тяло от
части
присъства смъртта.
Така че, за да характеризираме ставащото, можем да кажем: процесът на изграждане винаги се съпътства и с процес на разрушение! Ако в човешкото тяло не ставаше разрушаване, човек въобще не би могъл да мисли, той даже не би могъл да усеща. И така, в действителност мисленето възниква не благодарение на процесите на изграждане в нашето тяло, а поради това, че ние постоянно по малко го убиваме. Затова и трябва да спим, защото насън мисленето прекратява дейността си. Докато спим, бързо се възстановява това, което вследствие на мисленето постоянно се разпада.
Именно сънят и бодърства-нето по правилен начин ни демонстрират, че при мисленето в нашето тяло отчасти присъства смъртта.
Представете си образ, но не на човешкото тяло, а на дрехите на човека; ако се съблечете, ще се окажете именно такъв, какъвто сте. В такъв вид, макар и да не ставате за гостната, въпреки това сте вие и можете да облечете други дрехи. Същото прави човек в течение на целия свой земен живот! В течение на всеки седем-осем години той надява ново тяло, а старото сваля. Това е предвидено и при животните.
към текста >>
Защото вие седите тук, въпреки че нямате нищо от
тялото
, което сте имали преди осем или девет години; и въпреки това седите тук!
Те линеят. Какво правят те, когато линеят? Те свалят от себе си част от своето тяло, така че след няколко години с перата се оказва изхвърлено цялото тяло. А какво остава тогава? Защото нещо трябва да остава.
Защото вие седите тук, въпреки че нямате нищо от тялото, което сте имали преди осем или девет години; и въпреки това седите тук!
Вие сте си създали ново тяло. И така, господа, тук седи душата, тук седи душевното и духовно начало и то постоянно работи над тялото, изгражда това тяло. Ако вие, отивайки някъде, намерите голяма купчина камъни, се досещате, че тук ще се строи къща. При това съвсем не предполагате, че на всички тези камъни ще им пораснат краченца и те сами ще се наредят така, че да се появи къща! Толкова малко са способни и веществата сами себе си да обединят в тяло.
към текста >>
И така, господа, тук седи душата, тук седи душевното и духовно начало и то постоянно работи над
тялото
, изгражда това тяло.
Те свалят от себе си част от своето тяло, така че след няколко години с перата се оказва изхвърлено цялото тяло. А какво остава тогава? Защото нещо трябва да остава. Защото вие седите тук, въпреки че нямате нищо от тялото, което сте имали преди осем или девет години; и въпреки това седите тук! Вие сте си създали ново тяло.
И така, господа, тук седи душата, тук седи душевното и духовно начало и то постоянно работи над тялото, изгражда това тяло.
Ако вие, отивайки някъде, намерите голяма купчина камъни, се досещате, че тук ще се строи къща. При това съвсем не предполагате, че на всички тези камъни ще им пораснат краченца и те сами ще се наредят така, че да се появи къща! Толкова малко са способни и веществата сами себе си да обединят в тяло. Тялото, което притежаваме в първите седем-осем години от живота - така би могло да се обясни това, - получаваме от майка си и баща си, но то напълно се изхвърля и след седем-осем години получаваме ново тяло. Него ние получаваме не от майка си и баща си, него трябва да построим за себе си сами.
към текста >>
Тялото
, което притежаваме в първите седем-осем години от живота - така би могло да се обясни това, - получаваме от майка си и баща си, но то напълно се изхвърля и след седем-осем години получаваме ново тяло.
Вие сте си създали ново тяло. И така, господа, тук седи душата, тук седи душевното и духовно начало и то постоянно работи над тялото, изгражда това тяло. Ако вие, отивайки някъде, намерите голяма купчина камъни, се досещате, че тук ще се строи къща. При това съвсем не предполагате, че на всички тези камъни ще им пораснат краченца и те сами ще се наредят така, че да се появи къща! Толкова малко са способни и веществата сами себе си да обединят в тяло.
Тялото, което притежаваме в първите седем-осем години от живота - така би могло да се обясни това, - получаваме от майка си и баща си, но то напълно се изхвърля и след седем-осем години получаваме ново тяло.
Него ние получаваме не от майка си и баща си, него трябва да построим за себе си сами. Откъде се взема то? Е, тялото, което ние имаме в първите години от живота си, е получено от майката и бащата. Ако тях ги нямаше, нищо не бихме имали. Но това, което се изгражда по-късно, получаваме от духовния свят.
към текста >>
Е,
тялото
, което ние имаме в първите години от живота си, е получено от майката и бащата.
При това съвсем не предполагате, че на всички тези камъни ще им пораснат краченца и те сами ще се наредят така, че да се появи къща! Толкова малко са способни и веществата сами себе си да обединят в тяло. Тялото, което притежаваме в първите седем-осем години от живота - така би могло да се обясни това, - получаваме от майка си и баща си, но то напълно се изхвърля и след седем-осем години получаваме ново тяло. Него ние получаваме не от майка си и баща си, него трябва да построим за себе си сами. Откъде се взема то?
Е, тялото, което ние имаме в първите години от живота си, е получено от майката и бащата.
Ако тях ги нямаше, нищо не бихме имали. Но това, което се изгражда по-късно, получаваме от духовния свят. Защото това, което се възстановява по-късно, не самото вещество, а действието, това, което гради, същността, идва от духовния свят. Така че можем да кажем: когато човек се ражда, всичко, което като телесност има в първите седем-осем години от живота, произлиза от родителите; но душевното и духовното идват от духовния свят. Сега човек на всеки седем-осем години сменя своето тяло, но духовното начало се запазва.
към текста >>
А след известно време
тялото
се оказва изразходвано и това, което е влязло в него в началото като душевно-духовно, се връща обратно в духовния свят.
Ако тях ги нямаше, нищо не бихме имали. Но това, което се изгражда по-късно, получаваме от духовния свят. Защото това, което се възстановява по-късно, не самото вещество, а действието, това, което гради, същността, идва от духовния свят. Така че можем да кажем: когато човек се ражда, всичко, което като телесност има в първите седем-осем години от живота, произлиза от родителите; но душевното и духовното идват от духовния свят. Сега човек на всеки седем-осем години сменя своето тяло, но духовното начало се запазва.
А след известно време тялото се оказва изразходвано и това, което е влязло в него в началото като душевно-духовно, се връща обратно в духовния свят.
Виждате ли, това също е нещо, което се е оказало съвсем забравено, като причината е, че хората днес са станали доста непрозорливи и не могат да стигнат до действителното положение на нещата. Ако видят как тялото постоянно се обновява, ще стигнат до това, че силата за обновлението се намира вътре благодарение на душевното начало. А сега, господа, какво да ядем? Нека някак да разложим на съставните му части това, което човек изяжда под формата на различни ястия. И ще се окаже, че на първо място човек яде белтъчини.
към текста >>
Ако видят как
тялото
постоянно се обновява, ще стигнат до това, че силата за обновлението се намира вътре благодарение
на
душевното начало.
Защото това, което се възстановява по-късно, не самото вещество, а действието, това, което гради, същността, идва от духовния свят. Така че можем да кажем: когато човек се ражда, всичко, което като телесност има в първите седем-осем години от живота, произлиза от родителите; но душевното и духовното идват от духовния свят. Сега човек на всеки седем-осем години сменя своето тяло, но духовното начало се запазва. А след известно време тялото се оказва изразходвано и това, което е влязло в него в началото като душевно-духовно, се връща обратно в духовния свят. Виждате ли, това също е нещо, което се е оказало съвсем забравено, като причината е, че хората днес са станали доста непрозорливи и не могат да стигнат до действителното положение на нещата.
Ако видят как тялото постоянно се обновява, ще стигнат до това, че силата за обновлението се намира вътре благодарение на душевното начало.
А сега, господа, какво да ядем? Нека някак да разложим на съставните му части това, което човек изяжда под формата на различни ястия. И ще се окаже, че на първо място човек яде белтъчини. Белтък има не само в яйцата, но и в най-различни продукти, даже в растенията. Той яде мазнини, както и това, което наричат въглехидрати, например картофи.
към текста >>
Нека някак да разложим
на
съставните му
части
това, което човек изяжда под формата
на
различни ястия.
Сега човек на всеки седем-осем години сменя своето тяло, но духовното начало се запазва. А след известно време тялото се оказва изразходвано и това, което е влязло в него в началото като душевно-духовно, се връща обратно в духовния свят. Виждате ли, това също е нещо, което се е оказало съвсем забравено, като причината е, че хората днес са станали доста непрозорливи и не могат да стигнат до действителното положение на нещата. Ако видят как тялото постоянно се обновява, ще стигнат до това, че силата за обновлението се намира вътре благодарение на душевното начало. А сега, господа, какво да ядем?
Нека някак да разложим на съставните му части това, което човек изяжда под формата на различни ястия.
И ще се окаже, че на първо място човек яде белтъчини. Белтък има не само в яйцата, но и в най-различни продукти, даже в растенията. Той яде мазнини, както и това, което наричат въглехидрати, например картофи. Той яде и соли. Всичко впрочем се явява съединение на тези вещества: човек яде това, приема го като храна в себе си.
към текста >>
Ако само ядяхме,
тялото
ни би било принудено да се сменя много често.
В процеса на дишане приемаме вещества от въздуха. Обикновено това се описва просто, като се каже: човек вдишва кислород и издишва въглероден двуокис. Излиза, че човек прави само това: вдишва и издишва, вдишва и издишва! Но това не е така. В това, което вдишваме, се съдържат в много фино състояние хранителни вещества, намиращи се във въздуха.
Ако само ядяхме, тялото ни би било принудено да се сменя много често.
Защото това, което ядем, много бързо се преобразува в тялото. Само помислете, какви затруднения би изпитвал човек, ако това, което той би трябвало да отделя, не излизаше навън в течение например на двадесет и четири часа! Процесът на приемане на храна и отделянето й представлява бързотечен процес. Нямаше да са ни необходими седем или осем години за осъществяването му, ако живеехме само от това. Но доколкото ние поемаме храна от въздуха, намираща се в много фино състояние, процесът тече бавно и пълната замяна се удължава до седем или осем години.
към текста >>
Защото това, което ядем, много бързо се преобразува в
тялото
.
Обикновено това се описва просто, като се каже: човек вдишва кислород и издишва въглероден двуокис. Излиза, че човек прави само това: вдишва и издишва, вдишва и издишва! Но това не е така. В това, което вдишваме, се съдържат в много фино състояние хранителни вещества, намиращи се във въздуха. Ако само ядяхме, тялото ни би било принудено да се сменя много често.
Защото това, което ядем, много бързо се преобразува в тялото.
Само помислете, какви затруднения би изпитвал човек, ако това, което той би трябвало да отделя, не излизаше навън в течение например на двадесет и четири часа! Процесът на приемане на храна и отделянето й представлява бързотечен процес. Нямаше да са ни необходими седем или осем години за осъществяването му, ако живеехме само от това. Но доколкото ние поемаме храна от въздуха, намираща се в много фино състояние, процесът тече бавно и пълната замяна се удължава до седем или осем години. И виждате ли, господа, много е важно да се знае, че човек поема хранителни вещества също и заедно с въздуха.
към текста >>
НАГОРЕ