Рудолф Щайнер
www.rudolfsteinerbg.com
НАЧАЛО
Контакти
|
English
 
с която и да е дума 
 
изречения в които се съдържат търсените думи 
 
текстове, в които се съдържат търсените думи 
 
с точна фраза 
 
с корен от думите 
 
с части от думите 
 
в заглавията на текстовете 
КАТЕГОРИИ С ТЕКСТОВЕ
Сваляне на информацията от
страница
5
СТРАНИЦИ:
1
,
2
,
3
,
4
,
5
,
Намерени са
4261
резултата от
1115
текста в
5
страници с точна фраза : '
Мисли
'.
На страница
5
:
261
резултата в
77
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Осемнадесета лекция, 18 януари 1921 година
GA_323 Отношение на различните естественонаучни области към астрономията
Той каза: „По отношение на гьотевото учение за цвета никой човек не може нищо да
мисли
, физикът нищо не може да си представи за него”.
Нужни са ни емпирични проверки на това, което трябва непременно да се разбира преди всичко така, както беше представено тук. Трябва някога да се преодолее това, което отново и отново ни позволява да съдим на основата, която вече дълго време създава факти, като този, за който сега ще ви разкажа; такива неща трябва да се преодоляват. Веднъж беседвах с един преподавател в университета, професор по физика[5] за гьотевото учение за цвета. Този човек даже издаде гьотевото „Учение за цвета“ и написа коментар към него. Говорих с него за гьотевото учение за цвета и след края на нашата беседа той ми каза, че е твърд последовател на Нютон.
Той каза: „По отношение на гьотевото учение за цвета никой човек не може нищо да мисли, физикът нищо не може да си представи за него”.
– И така, този човек вследствие на физическото си възпитание е доведен дотам, че нищо не може да си представи по отношение на гьотевото учение за цвета. Аз мога да разбера това. Днешният физик, ако е честен човек, наистина нищо не може да си представи в теорията на Гьоте за цвета. Той просто трябва да преодолее основите на днешното физическо мислене, той трябва да се освободи от тях. И само тогава ще намери прехода, който трябва да се намери от явленията към интерпретацията, която е заложена в гьотевото учение за цвета, и който в същото време може да стане важен изходен пункт за други физически разглеждания, за физически разглеждания, които достигат сферата на астрономията.
към текста >>
2.
2. Увод
GA_326 Раждането на естествените науки
Щерн /цитиран от Марсел Болл в "Наука"/, за когото последните придобивки на вълнова та физика са завършването "на една дълга борба, която беше започнала с Коперник, борба между обективната наука и антропоцентричните илюзии”... Голяма част от нашите
мисли
не е нищо друго освен дословен израз на сетивни навици.
Съвременните теории не почиват вече напълно върху дуализма на материята и енергията, който в миналото беше нещо основно. Днес се отдава по-малко значение на противоположността в класически смисъл, която противопоставяше материята, маса надарена с форма, на енергията, до която опитът не можеше да се домогне. Неотдавнашните открития направиха да изникват теории, които приписват известни общи свойства на материята и енергията; приема се съществуването на материални вълни и се говори за изоставянето на понятието за нещото. Обаче развитието на идеите, твърде коренно върху някои точки, не изменя нищо от крайната цел на научната мисъл, която е да сведе всички явления до абстрактната математическа формула. И, от тази гледна точка, няма нищо по-типично от изреченията на американеца Александер В.
Щерн /цитиран от Марсел Болл в "Наука"/, за когото последните придобивки на вълнова та физика са завършването "на една дълга борба, която беше започнала с Коперник, борба между обективната наука и антропоцентричните илюзии”... Голяма част от нашите мисли не е нищо друго освен дословен израз на сетивни навици.
Всекидневната мисъл и обикновеният човешки разум не ни ползват нищо за разбирането на вселената. Експерименталните факти са тези, които са ни принудили да изоставим живописните образи на класическата физика заради отвлеченостите на модерните теории... И би значило да дадем доказателство за един мистически романтизъм, ако за едно с Едингтон разрежем действителността на две части, които се противопоставят една на друга: светът на физиците и светът на поетите. Съществува само един свят: този на физиците; останалото не съдържа нищо друго, освен това, което, временно, избягва на научните измервания.
към текста >>
3.
3. СКАЗКА ПЪРВА
GA_326 Раждането на естествените науки
Но на основата на сказките, които ще чуете тук, ще се установи една общност на
мисли
и чувства между всички онези, които са събрани в Гьотеанума.
Вие сте дошли тук от различни страни, по случай Коледата, за да работите в Гьотеанума и да продължите делото на Духовната Наука. Преди да започнем нашата работа, държа да поднеса сърдечен поздрав, един Коледен поздрав, на всички приятели, които присъствуват тук или се намират далече, на всички онези, които се интересуват от нашето дело. Погълнат от много работа, не бих могъл в този момент освен да Ви дам един подтик, който ще трябва да следвате чрез Вашите собствени сили.
Но на основата на сказките, които ще чуете тук, ще се установи една общност на мисли и чувства между всички онези, които са събрани в Гьотеанума.
Нека тези, които се намират в Гьотеанума, било за една продължителна работа, било само временно, се съединят от все сърце с гостите, които идват отвън; наистина, само обединението в работата, в мислите и в чувствата ще позволи да се утвръди в нашите души познанието на духовното.
към текста >>
Не е ли това като един далечен отзвук на Коледните
мисли
, на рождеството на това Същество, което оплодотвори със своя духовен зародиш развитието на човечеството върху Земята?
Подтиците, които бих искал да проникнат във Вас, на пръв поглед не ще изглеждат, че са свързани с мислите и чувствата, които събужда в нас Коледния празник; обаче аз съм уверен, че те имат една дълбока и тайнствена връзка с този празник. На основата на всички усилия, които ежедневно се полагат тук, няма ли наистина желанието за един вид възражение, за едно духовно познание, за един нов начин да чувствуваме и проявяваме воля според духа?
Не е ли това като един далечен отзвук на Коледните мисли, на рождеството на това Същество, което оплодотвори със своя духовен зародиш развитието на човечеството върху Земята?
Следователно с право аз поставям следващото изложение под знака на Коледата.
към текста >>
4.
5. СКАЗКА ТРЕТА
GA_326 Раждането на естествените науки
Днес математиката и ролята, която тя играе във философията, се схващат по определен начин и се
мисли
наистина, че това не би могло да бъде иначе.
Днес математиката и ролята, която тя играе във философията, се схващат по определен начин и се мисли наистина, че това не би могло да бъде иначе.
Без съмнение, хората разискват върху тази или онази точка, върху тази или онази история, но общо взето се мисли, че се е стигнало до едно окончателно схващане, без да се мисли, че в едно още близко до нас минало човечеството е схващало твърде различно ролята приписвана на математиката. Въпреки това достатъчно е да си припомним с достатъчна точност, че малко след момента, който отбелязва началото на нашата научна ера, след публикуването на съчинението на Николай Кузански, не само Коперник се опита да обясни движенията на слънчевата система с помощта на математическо то разсъждение, но философи като Декарт и Спиноза виждаха в математическата мисъл идеалния инструмент, благодарение на който човекът щеше да разбере и да обясни физическия и духовен свят.
към текста >>
Без съмнение, хората разискват върху тази или онази точка, върху тази или онази история, но общо взето се
мисли
, че се е стигнало до едно окончателно схващане, без да се
мисли
, че в едно още близко до нас минало човечеството е схващало твърде различно ролята приписвана на математиката.
Днес математиката и ролята, която тя играе във философията, се схващат по определен начин и се мисли наистина, че това не би могло да бъде иначе.
Без съмнение, хората разискват върху тази или онази точка, върху тази или онази история, но общо взето се мисли, че се е стигнало до едно окончателно схващане, без да се мисли, че в едно още близко до нас минало човечеството е схващало твърде различно ролята приписвана на математиката.
Въпреки това достатъчно е да си припомним с достатъчна точност, че малко след момента, който отбелязва началото на нашата научна ера, след публикуването на съчинението на Николай Кузански, не само Коперник се опита да обясни движенията на слънчевата система с помощта на математическо то разсъждение, но философи като Декарт и Спиноза виждаха в математическата мисъл идеалния инструмент, благодарение на който човекът щеше да разбере и да обясни физическия и духовен свят.
към текста >>
5.
6. СКАЗКА ЧЕТВЪРТА
GA_326 Раждането на естествените науки
Разглеждайки целия Космос като нещо духовно, Бъркли вижда в математиките нещо, което, както и Космосът, се е родило от духа; той
мисли
следователно, че човек може да почувствува вътрешно духовните намерения на космоса, доколкото те се изразяват чрез математически формули, но че е невъзможно математическите закони да се приложат към тела по един съвършено външен начин.
Следователно Бъркли е по същество спиритуалист, в смисъла, в който германската философия употребява тази дума* /* Историците на френската философия наричат системата на Бъркли абсолютен идеализъм. Бел. на френск. преводач./. Ето защо опирайки се на догмата без съмнение, обаче все пак с известно право, той повдига множество възражения против това схващане на природата, върху която биха могли да се приложат математическите закони вън от всякакво вътрешно чувство.
Разглеждайки целия Космос като нещо духовно, Бъркли вижда в математиките нещо, което, както и Космосът, се е родило от духа; той мисли следователно, че човек може да почувствува вътрешно духовните намерения на космоса, доколкото те се изразяват чрез математически формули, но че е невъзможно математическите закони да се приложат към тела по един съвършено външен начин.
към текста >>
Има повече тънкост в неговите впечатления, в неговите чувства, отколкото в неговите
мисли
.
Следователно Бъркли не беше привърженик на изчислението на най-малките величини под формата, в която то беше познато в неговата епоха. Той е противник на всичко, което не се изживява вътрешно и в този смисъл неговото чувство го кара да вижда по-правилно отколкото неговата мисъл.
Има повече тънкост в неговите впечатления, в неговите чувства, отколкото в неговите мисли.
Той чувствува, че инфинитезималното изчисление /изчислението на най-малките величини/ поставя наред с величините, които духът схваща, други величини, а именно диференциалните изчисления, които стигат до известна точност, до известна сигурност в техните частни, но накрая избягват на мисълта.
към текста >>
6.
7. СКАЗКА ПЕТА
GA_326 Раждането на естествените науки
Да вземем между другите Джон Лок, който е живял в края на 17-то столетие и чиито съчинения ни осведомяват твърде добре върху това, което един човек от неговото време можеше да
мисли
за познатите тогава научни идеи.
Нека видим няколко примера.
Да вземем между другите Джон Лок, който е живял в края на 17-то столетие и чиито съчинения ни осведомяват твърде добре върху това, което един човек от неговото време можеше да мисли за познатите тогава научни идеи.
към текста >>
Такъв би бил пътят на неговите
мисли
; той би виждал смъртта на съществото в разделението на две други същества; ако следствие на това делене на две биха се образували не две живи клетки, а две неорганични същества, той би казал: от живата монада са се получили два атома.
Ето едно едноклетъчно същество, би мислил той, което виждам да се дели на две. Той може би си казал даже: то се атомизира, дели се; за известно време тези две нови същества са неделими; после те се делят на свой ред. В момента, когато става делението, се явява смъртта! В него не би се родила идеята за смъртта виждайки един мъртъв труп; за него смъртта се състоеше в делението, в раздробяването; това, което е жизнеспособно, което се намира в процес на ставане, остава едно, не се раздробява; щом се появи стремеж за делене, започва смъртта. Що се отнася за едноклетъчните, той би мислил, че специални за този вид условия искаха, щото от делението на първото да се роди веднага две живи същества.
Такъв би бил пътят на неговите мисли; той би виждал смъртта на съществото в разделението на две други същества; ако следствие на това делене на две биха се образували не две живи клетки, а две неорганични същества, той би казал: от живата монада са се получили два атома.
И би прибавил: навсякъде, където има живот, нямаме работа с атоми. Ако някъде в едно същество намерим атоми, ние намираме смъртта. Навсякъде, където са атомите, има смърт, има нещо неорганично. Такова би било съждението произнесено от един учен на миналите времена, в резултат на живото, непосредствено познание, което той имаше за света.
към текста >>
7.
8. СКАЗКА ШЕСТА
GA_326 Раждането на естествените науки
Човекът, който би бил зависим от атмосферните влияния, както претендират тези
мисли
тели материалисти, би бил наистина един болен, един неврастеничен.
Който изучава обективно такива идеи, забелязва, че те се отнасят не за човешкото същество въобще, а чисто и просто за един човек, който е неврастеничен.
Човекът, който би бил зависим от атмосферните влияния, както претендират тези мисли тели материалисти, би бил наистина един болен, един неврастеничен.
Болния, нервния, ето всичко, което науката познава от човека. От всички страни, поради самата форма, която човешката мисъл е приела, тя се отдалечава от истинското човешко същество. Дълбоката природа на човек и избягва.
към текста >>
8.
10. СКАЗКА ОСМА
GA_326 Раждането на естествените науки
Те още имаха живото чувство за техните
мисли
.
Нека помислим например за хората от 15-то, от 16-то столетие. Когато говореха за мисълта или за волята, те влагаха още в тези думи нещо много по-конкретно отколкото ние. Четейки техните съчинения ние имаме впечатлението, че за тях мисълта е била нещо твърде действително, една съвкупност от сили, които се взаимно сблъскват в тях.
Те още имаха живото чувство за техните мисли.
През тази епоха тези неща не бяха така отвлечени, каквито са станали от тогава насам.
към текста >>
9.
11. СКАЗКА ДЕВЕТА
GA_326 Раждането на естествените науки
Следователно обектът на съвременната наука е бил в миналото една вътрешно чувство, въпреки че съединено с тялото, както видяхме това по-горе; това, което днес се разглежда само от вътрешна гледна точка, усещания,
мисли
, възприятия, в миналото е било чувствувано отвън; тази е основата на психологията, на пневматологията.
Днес ние имаме от една страна външната наука за природата, от друга страна вътрешната наука за човека; и двете съставляваха в миналото обект на една и съща лична опитност.
Следователно обектът на съвременната наука е бил в миналото една вътрешно чувство, въпреки че съединено с тялото, както видяхме това по-горе; това, което днес се разглежда само от вътрешна гледна точка, усещания, мисли, възприятия, в миналото е било чувствувано отвън; тази е основата на психологията, на пневматологията.
към текста >>
Там аз направих една психологическа анализа на "вещта в себе си", за да покажа, че усещания и
мисли
са също обект на една външна опитност и че един метод на мислене приспособен към съвременния дух позволява много добре да се констатира това.
Вторият опит бе направен на Конгреса на философията в Болоня.
Там аз направих една психологическа анализа на "вещта в себе си", за да покажа, че усещания и мисли са също обект на една външна опитност и че един метод на мислене приспособен към съвременния дух позволява много добре да се констатира това.
към текста >>
Нашата глава непрестанно умира; ако тя живееше, не би могла да ни служи, защото една жива материя, в постоянно състояние на растеж, не би могла да
мисли
.
За да намерим във външния свят основите на една психология и на една пневматология, ще трябва да различаваме в човешкия организъм първо, особено в главата, а също малко и в ритмичния организъм на дишането, елемента на смъртта, който те съдържат.
Нашата глава непрестанно умира; ако тя живееше, не би могла да ни служи, защото една жива материя, в постоянно състояние на растеж, не би могла да мисли.
Именно поради това, че тази глава никога не престава да умира, нашите мисли, от духовно естество, намират в нея възможност да се разгръщат върху една мъртва основа, да се издигат вън от тази смърт и да се проявят в нова външна форма на живота.
към текста >>
Именно поради това, че тази глава никога не престава да умира, нашите
мисли
, от духовно естество, намират в нея възможност да се разгръщат върху една мъртва основа, да се издигат вън от тази смърт и да се проявят в нова външна форма на живота.
За да намерим във външния свят основите на една психология и на една пневматология, ще трябва да различаваме в човешкия организъм първо, особено в главата, а също малко и в ритмичния организъм на дишането, елемента на смъртта, който те съдържат. Нашата глава непрестанно умира; ако тя живееше, не би могла да ни служи, защото една жива материя, в постоянно състояние на растеж, не би могла да мисли.
Именно поради това, че тази глава никога не престава да умира, нашите мисли, от духовно естество, намират в нея възможност да се разгръщат върху една мъртва основа, да се издигат вън от тази смърт и да се проявят в нова външна форма на живота.
към текста >>
За този, който знае да вижда и да
мисли
правилно, физиологията се свежда в крайна сметка до едно многоглаголствуване.
Съвременната физиология е едно истинско тресавище; в нея можете да намерите каквото си искате; както винаги можем да теглим юздите, било малко надясно, било малко наляво, физиолозите се измъкват от положението поставяйки ударението било върху тялото, било върху душата; нашата съвременна физиология представлява последната фаза на състоянието на обърканост, в която са изпаднали науките от миналото. Ако нейните схващания са толкова объркани, това се дължи на факта, че те се отнасят едновременно малко за тялото и малко за душата, без да може да се установи едно ясно разграничение. Тази обърканост се нрави на мнозина, защото позволява да се играе с думите и с фактите.
За този, който знае да вижда и да мисли правилно, физиологията се свежда в крайна сметка до едно многоглаголствуване.
Хората предпочитат да не си дават сметка за развитието, което науката следва. Това развитие не се отнася само за миналото; за да разберем историята на науката, трябва да предвидим нейния бъдещ ход, не в смисъла на едно предсказание, което би било повече суеверие отколкото пророчество, но започвайки да правим от сега това, което трябва; а има много да се прави в научната област. Днес науката може да се сравни с едно момиче, което е навлязло... да речем в неблагоприятна възраст и което трябва да наблюдаваме, за да стигне без спънки в зрялата възраст. Естествените науки ще растат, обаче при условие да се премахнат такива неясни елементи, какъвто е физиологията, при условие физиката, пневматологията да бъдат култивирани по методите на антропософската мисъл. Когато ще бъде установен ред в настоящия научен хаос и ще бъдат премахнати всички незаконородени науки, тогава човечеството ще се намери отново върху здрава почва, върху която ще може да се продължи неговото развитие.
към текста >>
10.
1. Предговор от Д-р Волфганг Шауман към българското издание
GA_327 Биодинамично земеделие
Такива
мисли
да ват основание на една малка група от практикуващи селски стопани през 1920 да попитат Рудолф Щайнер, дали въз основа на неговия значително разширен светоглед може да сподели нещо, което да допринесе за по-добро развитие на селското стопанство.
До какво ще доведе всичко това? Много скоро това изпълнено с надежди модерно течение се сблъска с много нови проблеми, особено относно здравето на животните и правилното развитие на растенията. Повечето хора третират не само себе си и своите себеподобни, но и всички други живи същества за не що повече от обикновена организация от вещества. Освен това според тяхното разбиране, както те самите, така и всички тези същества принадлежат към Божието творение и не могат да бъдат редуцирани до това, което е налице като вещества при един труп. За по-голямата част от селяните тяхната собствена работа върху и с живата природа винаги е била нещо повече от само търговия.
Такива мисли да ват основание на една малка група от практикуващи селски стопани през 1920 да попитат Рудолф Щайнер, дали въз основа на неговия значително разширен светоглед може да сподели нещо, което да допринесе за по-добро развитие на селското стопанство.
към текста >>
11.
2. Вместо увод, Дорнах, 20 Юни 1924
GA_327 Биодинамично земеделие
Грешките, които в антропософската дейност лесно могат да възникнат, се състоят в това, че от една страна, духовното не преминава в действителния живот, че то е един вид теория и остава, бих желал да кажа, един вид вяра на думи, дори не на
мисли
, а си остава вяра на думи; и от друга страна, няма разбирането, че духовното може да се обхване и вложи в непосредствената практическа дейност.
Грешките, които в антропософската дейност лесно могат да възникнат, се състоят в това, че от една страна, духовното не преминава в действителния живот, че то е един вид теория и остава, бих желал да кажа, един вид вяра на думи, дори не на мисли, а си остава вяра на думи; и от друга страна, няма разбирането, че духовното може да се обхване и вложи в непосредствената практическа дейност.
към текста >>
Днес всеки си
мисли
така: за развитието на растението е нужно определено количество азот и на хората им е безразлично по какъв начин се приготвя този азот, откъде той произлиза.
Помислете само, мои мили приятели, днес никой не разбира същността на торенето. Разбира се, то се извършва по инстинкт според традицията от стари времена. Но днес никой не разбира същността му. Изобщо никой човек освен тези, които могат да познават духовната страна на нещата не знае, какво всъщност означава торенето за нивата и как трябва да се прави, защо за определена местност то е наложително и необходимо. Никой човек например не знае, че всички видове минерални торове са тъкмо това, което допринася за дегенерацията, за която говорих, за израждането и влошаването на селскостопанските произведения.
Днес всеки си мисли така: за развитието на растението е нужно определено количество азот и на хората им е безразлично по какъв начин се приготвя този азот, откъде той произлиза.
Това обаче не е безразлично, не е все едно откъде произлиза той, защото има голяма разлика между азот и азот, между азота, който е свързан във въздуха с кислорода и е мъртъв азот и другия азот. Няма да отречете, мои мили приятели, че има разлика между един жив човек, който се движи насам-натам, и един труп, един човешки труп. Единият е мъртъв, другият е жив и одушевен.
към текста >>
12.
4. Втора лекция, 10 Юни 1924
GA_327 Биодинамично земеделие
И човек стои удивен и смаян пред комплицираната структура на белтъка в семето, защото си
мисли
следното:
Отдава се най-голяма важност това семеустройство да бъде разбрано в неговата сложна молекулярна структура. Казва се: молекулите имат определена структура. При обикновените молекули тя е по-проста, после постепенно става все по-сложна, докато се стигне до чудовищно комплицираната структура на белтъчната молекула.
И човек стои удивен и смаян пред комплицираната структура на белтъка в семето, защото си мисли следното:
към текста >>
Човек си
мисли
, че белтъчната молекула трябва да е нечувано комплицирана, тъй като от тази комплицираност израства следващият организъм.
Човек си мисли, че белтъчната молекула трябва да е нечувано комплицирана, тъй като от тази комплицираност израства следващият организъм.
Този следващ организъм е извънредно комплициран, заложен е в ембрионалното устройство на семето и следователно тази микроскопична или свръхмикроскопична субстанция трябва да е също много комплицирано устроена. Така в известна степен е в началото на процеса. Докато се изгражда земният белтък, молекулярната структура бива докарана до най-висока комплицираност. Обаче от тази най-висока комплицираност никога ни би могъл да произлезе един нов организъм, никога.
към текста >>
13.
6. Четвърта лекция, 12 Юни 1924
GA_327 Биодинамично земеделие
Измама е обаче да се
мисли
, че торът може радикално да се подобри чрез инжектирането на такива бактерии и подобни на тях микроорганизми.
Тогава там се настаняват паразити, микроскопични живи същества. Там те намират добра хранителна почва. По тази причина се вярва, че те са елемент от доброкачествеността на тора. Те обаче всъщност са указание, че торът е в едно или друго състояние. Тяхното значение е, че по тях се установява състоянието на тора.
Измама е обаче да се мисли, че торът може радикално да се подобри чрез инжектирането на такива бактерии и подобни на тях микроорганизми.
Така изглежда само от външен пръв поглед, но в действителност не е истина. Ще говоря още за това, но сега да продължим по-нататък.
към текста >>
14.
11. Въпроси и отговори, 14 Юни 1924
GA_327 Биодинамично земеделие
За нещо друго освен за животински пикочен мехур не може изобщо да се
мисли
.
Но какво на този свят не се прави трудно! Разбира се, може да се изпробва, дали мехурът на елен може да се замести от нещо друго. Днес не мога да кажа това. Напълно е възможно да съществува друг подходящ животински вид на ограничени територии в Австралия. Възможно е, но измежду местните животни в Европа не мога да измисля нещо друго.
За нещо друго освен за животински пикочен мехур не може изобщо да се мисли.
Не е за препоръчване веднага да се хващате за сурогати.
към текста >>
15.
12. Седма лекция, 15 Юни 1924
GA_327 Биодинамично земеделие
Във всеки случай икономично стопанство не се упражнява, когато се разоре и използва цялата площ и по този начин изчезне всичко, за което говорих, като при това се
мисли
, че така може повече да се произведе.
Същността на едно успешно земеделско стопанство лежи преди всичко в правилното разпределение на гора, овощни градини, храсталак и ливади с известни естествени гъбни култури, и чрез него наистина се постига много повече за стопанството, дори и ако трябва да се намали обработваемата площ.
Във всеки случай икономично стопанство не се упражнява, когато се разоре и използва цялата площ и по този начин изчезне всичко, за което говорих, като при това се мисли, че така може повече да се произведе.
Това, което в повече може да се произведе, в много по-висока степен ще е по-лошо и не може да компенсира това, което ще се загуби поради увеличаване на площите за сметка на другите неща. Всъщност човек не може да се занимава с предприятие, което изцяло е природно предприятие, каквото е земеделското стопанство, без да има разбиране за взаимодействията в него.
към текста >>
16.
14. Въпроси и отговори, 16 Юни 1924
GA_327 Биодинамично земеделие
Докато нямаше електричество, никой не би могъл да
мисли
за лекуване чрез него.
Знаем от друга страна, че когато се появи нещо ново, то на първо време обикновено се явява като лекарство. След това с него си служат прорицателите. Странното е, че при появата на някаква новост ясновидството се редуцира и приспособява към човешките работи. Има такъв ясновидец, който по примитивен начин пророкува на хората за лечебната сила на електричеството, докато преди това не би му хрумнало такова нещо. И така се раждат модите.
Докато нямаше електричество, никой не би могъл да мисли за лекуване чрез него.
Не само поради това, че е налице, но понеже вече е станало мода, то изведнъж се обявява за лекарство. Често облъчването с електричество няма по-голяма лечебна стойност, отколкото убождането с тънка игла. Не е електричеството, което лекува, а шоковото въздействие е това, което действа лечебно. Не бива да се забравя, че електричеството действа специално върху по-висшата организация, върху организацията на главата на човека и на животното, а при растенията действа извънредно силно върху организацията на корените. Ако дадено хранително вещество бъде облъчено с електричество, произвежда се храна, която води до постепенното склерозиране на животното, което я яде.
към текста >>
17.
16. Указание на немските издатели
GA_327 Биодинамично земеделие
Тяхното изострено чувство по въпросите на земеделието и градинарството им позволяваше и по този път също да проникнат в ръководните
мисли
на биодинамичната работа и начините за тяхното прилагане.
Присъстващите в Кобервитц земеделци и градинари задаваха на д-р Рудолф Щайнер въпроси, като се опираха на своите познания от Духовната наука и на опитностите си от често изненадващите нови пътища, по които посредством тези си знания са получавали решения на важни проблеми в областта на живота, като например в лечебното изкуство и в изкуството на възпитанието. За тях пътят, от който те очакват по-дълбоко разбиране на задачите и тяхното решаване в областта на земеделието, е гьотевско-антропософското разширяване на природната наука. За да си осигурят предпоставките за разбиране лекциите на селскостопанския курс, тези земеделци и градинари бяха посъветвани от Рудолф Щайнер да проучат преди всичко двете основни съчинения на антропософската духовна наука: „Теософия“ и „Тайната наука“. Много от присъединили-те се по-късно търсеха правилните начини за оздравяване на уврежданията в техните стопанства, като наблюдаваха директно организацията на работата и достигнатите резултати в стопанствата, които вече работеха по новите указания. Също и при събранията на „Изследователския кръг“ се даваше информация за тези земеделски опитности.
Тяхното изострено чувство по въпросите на земеделието и градинарството им позволяваше и по този път също да проникнат в ръководните мисли на биодинамичната работа и начините за тяхното прилагане.
към текста >>
18.
Въведение
GA_327 Биодинамично земеделие
«Той (Духовният изследовател) винаги
мисли
само следното: Това го изживях в духовните области на битието и аз разказвам за тези мои изживявания.»1
«Той (Духовният изследовател) винаги мисли само следното: Това го изживях в духовните области на битието и аз разказвам за тези мои изживявания.»1
към текста >>
Следователно не трябва да се
мисли
, че съдържанието на такъв курс ще може бързо да се възприеме и лесно да се разбере.
Но тези сведения произлизат не само като че ли от друга държава, а са изживявания от принципно друго естество и са различни от получените чрез сетивата. Освен това нашият език в своето устройство напълно е приспособен да изразява изживяванията, придобити от сетивния свят. Поради това езиковото изразяване на свръхсетивните опитности представлява далеч по-голяма трудност, която слушателите и читателите трябва да осъзнаят.
Следователно не трябва да се мисли, че съдържанието на такъв курс ще може бързо да се възприеме и лесно да се разбере.
към текста >>
Което се разиграва като фактически житейски случки, то все още по-скоро се чувства, отколкото
мисли
.
В 18 век традициите за пръв път се поставят под въпрос. Стига се до значително развитие. Източниците на опита обаче продължават да важат.
Което се разиграва като фактически житейски случки, то все още по-скоро се чувства, отколкото мисли.
С изпълнена с вяра набожност то се приема като дадено от Бога. Молитвата е била съществена част от практичния, а теологията на теоретичния и морален живот.
към текста >>
Той също е одушевен /астрален/, притежава чувства, желания и има способност да
мисли
, която способност се поражда от по-висша действителност това е душевната действителност, и тази способност не е просто продукт на тялото.
Като противоположност на това в двете си основни книги „Теософия“ и „Въведение в Тайната наука“ Рудолф Щайнер подробно развива, че човекът е едно веществено-физическо, живо /етерно/ същество, с веществообменни процеси, със способност да се лекува, да се размножава и т.н., които процеси произлизат от установимата чрез по-висше познание свръхсетивна действителност.
Той също е одушевен /астрален/, притежава чувства, желания и има способност да мисли, която способност се поражда от по-висша действителност това е душевната действителност, и тази способност не е просто продукт на тялото.
Найсетне той е духовно /азово/ същество със себесъзнание, с което може да направлява и ръководи своя начин на мислене, вътрешно да съпоставя своите чувства и желания и да прави преценка. Обратно на това тогава, както и сега, явленията на живота, на душата /с мисленето, чувствата и волята/ и на Духа /с познанието, свободата и отговорността/ обичайно се схващат като продукти на нервите, които се появяват случайно и оцеляват чрез борбата за съществуване. Всяко основно себепознание наистина може да посочи, че това е заблуждение. Всички науки, в това число например също и изследването на мозъка, са възможни, само защото човекът е същество, което може да се самоопределя вътрешно духовно, това ще рече според съзнателното мисловно съдържание, в съзнателно изживяваните и проверявани мисловни връзки. Фактът, че може да се насочва от нагони и страсти, не е в противоречие с възможността да ръководи постъпките си с ясни мисли.
към текста >>
Фактът, че може да се насочва от нагони и страсти, не е в противоречие с възможността да ръководи постъпките си с ясни
мисли
.
Той също е одушевен /астрален/, притежава чувства, желания и има способност да мисли, която способност се поражда от по-висша действителност това е душевната действителност, и тази способност не е просто продукт на тялото. Найсетне той е духовно /азово/ същество със себесъзнание, с което може да направлява и ръководи своя начин на мислене, вътрешно да съпоставя своите чувства и желания и да прави преценка. Обратно на това тогава, както и сега, явленията на живота, на душата /с мисленето, чувствата и волята/ и на Духа /с познанието, свободата и отговорността/ обичайно се схващат като продукти на нервите, които се появяват случайно и оцеляват чрез борбата за съществуване. Всяко основно себепознание наистина може да посочи, че това е заблуждение. Всички науки, в това число например също и изследването на мозъка, са възможни, само защото човекът е същество, което може да се самоопределя вътрешно духовно, това ще рече според съзнателното мисловно съдържание, в съзнателно изживяваните и проверявани мисловни връзки.
Фактът, че може да се насочва от нагони и страсти, не е в противоречие с възможността да ръководи постъпките си с ясни мисли.
Човекът може да се ориентира към това, което признава за правилно също така, както и когато то противоречи на неговите наклонности. Това още Кант го изрази в понятието „категоричен императив“.
към текста >>
Понеже е един Аз, той има като свое притежание
мисли
, чувства, желания и своето тяло, с които обаче не е идентичен, не се уеднаквява с тях.
Че за това на човека му е необходим мозъкът, е очевидно. От него той се нуждае, както се нуждае от ръката, за да хваща нещата в сетивния свят. Но въпреки това причина за хващането не е ръката, а самият той, съзнателният, отговорният за своята постъпка човек, който се означава като „Аз“.
Понеже е един Аз, той има като свое притежание мисли, чувства, желания и своето тяло, с които обаче не е идентичен, не се уеднаквява с тях.
Ръката му е необходима като инструмент, като орган. С това той е вече отговорно същество. Отговорността предпоставя свободата, да действа според разумно и проверено основание също и тогава, когато то противоречи на собственото му желание. На кого тези всеобщи човешки факти биха могли да липсват по-малко, отколкото на учените? Щом като човек ги притежава като сигурни, повторими изживявания, тогава на принципния въпрос: възможно ли е изобщо духът да може да определя материята, - за човека се отговаря положително.
към текста >>
За математическо формулиране на биогенетичните полета едва ли би могло да се
мисли
, но ако се направи, тогава то би било привнесено отвън описание.
За математическо формулиране на биогенетичните полета едва ли би могло да се мисли, но ако се направи, тогава то би било привнесено отвън описание.
Разликата от Щайнеровите изказвания е очевидна. При него се чувства и изживява, че той говори от наблюдение на самите неща, а не хипотетично, не с предположения.
към текста >>
19.
1. Лекция: Животът на Земята и на Космоса
GA_327 Биодинамично земеделие
За разлика от животните всеки отделен човек сам трябва да се учи да стои, да ходи, да говори и да
мисли
.
Главата се освобождава от функцията да улавя и се носи в състояние на покой при всякакви движения. Организацията на челюстите получава възможност за произнасяне на комплицирани и многостранни звуци, тоест органически предпоставки за речта. Предните крайници, ръцете, поемат дейността за хващане и получават възможността да променят околния свят. Това е съзнателно поведение в сравнение с поведението при хоризонтално движение - инстинктивното, импулсивното поведение. Свободата при човека се реализира чрез познание за света, себепознание и насочване на волята с разбиране.
За разлика от животните всеки отделен човек сам трябва да се учи да стои, да ходи, да говори и да мисли.
Развитието на тялото дава само заложба за това. Всеки трябва сам да определя до къде да достигне в своето индивидуално развитие. Човекът е същество със силно проточено телесно развитие през младостта, което е свързано с възможността индивидуално да може да се обучава. Колективното телесно-душевно развитие е станало духовно-душевно и индивидуализирано, тоест то се осъществява, когато се създава от един индивидуален човек, в края на краищата от един Аз.[4]
към текста >>
Сетивни явления,
мисли
, факти, разбиране.
Сетивни явления, мисли, факти, разбиране.
към текста >>
Ние отправяме към сетивните явления не само нашето внимание и желания, но също така и нашите
мисли
за света.
Това, което възприемаме и опознаваме в сетивния свят, зависи не само от фактически наличните неща, доколкото те постъпват в съзнанието, но то се определя също от качественото насочване на вниманието, от нашето очакване. Това, което искаме да възприемем, ние несъзнателно го филтрираме от наличното многообразие. Усилваме впечатленията, които подхождат на нашите очаквания, а другите ги изтласкваме. Това зависи от мислите, които действат в нас.
Ние отправяме към сетивните явления не само нашето внимание и желания, но също така и нашите мисли за света.
Доколкото сетивните явления и мислите се проникват и си съответстват, знаем какво възприемаме. Тогава мислите (понятия, идеи) изразяват същността на сетивните явления. Ние изживяваме идеите в сетивния свят, но обикновено правим това несъзнателно. При тази предпоставка ние се чувстваме в действителността. Това, което наричаме факти, винаги съдържа нашите мисли.[7] Взаимовръзките, за които нямаме вече оформени мисли, найчесто ги пропускаме, не им обръщаме внимание, изключваме ги от по-нататъшни познавателни усилия и тогава твърде лесно ги забравяме.
към текста >>
Това, което наричаме факти, винаги съдържа нашите
мисли
.[7] Взаимовръзките, за които нямаме вече оформени
мисли
, найчесто ги пропускаме, не им обръщаме внимание, изключваме ги от по-нататъшни познавателни усилия и тогава твърде лесно ги забравяме.
Ние отправяме към сетивните явления не само нашето внимание и желания, но също така и нашите мисли за света. Доколкото сетивните явления и мислите се проникват и си съответстват, знаем какво възприемаме. Тогава мислите (понятия, идеи) изразяват същността на сетивните явления. Ние изживяваме идеите в сетивния свят, но обикновено правим това несъзнателно. При тази предпоставка ние се чувстваме в действителността.
Това, което наричаме факти, винаги съдържа нашите мисли.[7] Взаимовръзките, за които нямаме вече оформени мисли, найчесто ги пропускаме, не им обръщаме внимание, изключваме ги от по-нататъшни познавателни усилия и тогава твърде лесно ги забравяме.
Това важи напълно неограничено и за науката.
към текста >>
За разлика от възприятията мислите чрез своята собствена същност насочват навън от самите тях и се свързват с всички други
мисли
.
Извън въпроса за тяхното сходство със съответните сетивни явления, мислите са винаги също съставна част на мисловните системи и в края на краищата на общата картина за света, принадлежаща на нашето съзнание.
За разлика от възприятията мислите чрез своята собствена същност насочват навън от самите тях и се свързват с всички други мисли.
Когато една мисъл се включи в една мисловна връзка, когато тя е в съгласие с всички останали, тогава имаме чувството на удовлетворение и задоволство, че я разбираме. Разпростре ли се тази мисъл върху един сбор от сетивни явления, тогава ние разбираме също тези сетивни неща само чрез мисълта, която превръща явленията в един факт, един предмет, един обект или нещо подобно. Ние „схващаме, разбираме“ сетивния свят, защото и доколкото неговите мисли (идеи) се явяват в една разумна взаимовръзка за нашето мислене. Ако това не се удаде, тогава фактът остава изолиран от останалите факти. Ние не го разбираме.
към текста >>
Ние „схващаме, разбираме“ сетивния свят, защото и доколкото неговите
мисли
(идеи) се явяват в една разумна взаимовръзка за нашето мислене.
Извън въпроса за тяхното сходство със съответните сетивни явления, мислите са винаги също съставна част на мисловните системи и в края на краищата на общата картина за света, принадлежаща на нашето съзнание. За разлика от възприятията мислите чрез своята собствена същност насочват навън от самите тях и се свързват с всички други мисли. Когато една мисъл се включи в една мисловна връзка, когато тя е в съгласие с всички останали, тогава имаме чувството на удовлетворение и задоволство, че я разбираме. Разпростре ли се тази мисъл върху един сбор от сетивни явления, тогава ние разбираме също тези сетивни неща само чрез мисълта, която превръща явленията в един факт, един предмет, един обект или нещо подобно.
Ние „схващаме, разбираме“ сетивния свят, защото и доколкото неговите мисли (идеи) се явяват в една разумна взаимовръзка за нашето мислене.
Ако това не се удаде, тогава фактът остава изолиран от останалите факти. Ние не го разбираме. За нас той остава един въпрос.
към текста >>
Човек също може да осъзнае начина как свързва своите
мисли
една с друга, не само да се научи да обхваща с вниманието си самата отделна мисъл, а мисловната система и начина на мислене.
Човек също може да осъзнае начина как свързва своите мисли една с друга, не само да се научи да обхваща с вниманието си самата отделна мисъл, а мисловната система и начина на мислене.
С оглед на обстоятелствата има много обосновани възможности пред мисленето. Различните области на селското стопанство днес са развили често толкова различни мисловни системи, че разбирателството между тях понякога никак не е лесно, макар да се отнася до едно и също нещо, с което те се занимават. Това е голям проблем на днешната специализирана наука, свързан с високото развитие на знанията за детайлите. Вътре в една мисловна система може да се потърсят различни връзки между мислите, което е един аспект на начина на мислене. Колкото повече се изчерпват тези възможности, толкова по-добре разбираме разглежданата част на действителността.
към текста >>
Такива
мисли
могат да станат идеология, съмнителни мисловни постройки.
Това е голям проблем на днешната специализирана наука, свързан с високото развитие на знанията за детайлите. Вътре в една мисловна система може да се потърсят различни връзки между мислите, което е един аспект на начина на мислене. Колкото повече се изчерпват тези възможности, толкова по-добре разбираме разглежданата част на действителността. Тя ни се разкрива от все по-нови духовни страни, не само от пространствената страна. Може обаче да има също и неподходящи мисловни връзки, които наричаме грешка, заблуждение.
Такива мисли могат да станат идеология, съмнителни мисловни постройки.
Когато те нямат нищо общо с действителността, когато са чиста „идеологическа надстройка“[9], тогава това найчесто лесно може да се прозре. Но обикновено се касае за основателни аспекти за света, които прекрачват границите на своето основание. Често временни течения от този характер и моди в науката по никакъв начин не трябва да се изключват. Понеже в много области на природонаучно ориентираното следване мисловните системи и начините на мислене се научават от студентските випуски така несъзнателно, както децата се учат да ходят,[10] често между учените се развива закоравял колективен дух, като симптом на привързаност към изученото без да се рефлектира, без обмисляне и свързаното с това най-често успешно практикуване.[11] Че има също множество неуспешни усилия и че преди всичко с начина на постъпване се създават нови проблеми, обикновено не се отдава на парадигматичните основи, защото те съвсем не се дебатират. Обединят ли се хора в името на един ограничен аспект за света, който те приемат за общовалиден, тогава това се нарича секта.
към текста >>
По този начин трябва да се
мисли
за противоположните тенденции при оформянето облика на растението.
Описанието на противоположните промени в образа на растението (1, 36) може да се разбере само когато се схване, че растението произлиза от едновременното действие на сили, които имат противоположни въздействия върху вида на образуване на растителната форма. Затова според Щайнер, ако хипотетично допуснем, че в нашето земно обкръжение имахме само половината от намиращия се сега на земята силиций, щеше да намалее действието на надслънчевите сили, да се промени съотношението в полза на подслънчевите сили, от което би настъпила промяна във формата на растенията.
По този начин трябва да се мисли за противоположните тенденции при оформянето облика на растението.
Щайнер не казва какво би станало, ако кварцовото или варовиковото вещество съвсем изчезне, вероятно защото тогава не би могло да се появи никакво растение.
към текста >>
Виждат треската или привидната треска в окото на другите, защото гредата в собственото око остава непозната.[18] Но дали са възможни мисловни стъпки в избраната посока и какви са те, тоест дали има взаимовръзки, това го решават единствено самите
мисли
, доколкото те самите са съставна част на фактите.
Даже какъв въпрос поставяме, това зависи от самите нас. Да проследим един въпрос, това означава да оставим настрана много други. Какъв път да поемем, за да дойдем до отговор, това е предоставено на нашата свобода, доколкото в тази посока подхождаме самостоятелно и творчески. В противен случай насреща ние поднасяме само обичайния мисловен скелет, не го осъзнаваме и го приемаме като разбираемо от само себе си. Ако някой направи това по друг начин, често скоро бива заподозрян в обвързаност с „мироглед“ от времето преди науката.
Виждат треската или привидната треска в окото на другите, защото гредата в собственото око остава непозната.[18] Но дали са възможни мисловни стъпки в избраната посока и какви са те, тоест дали има взаимовръзки, това го решават единствено самите мисли, доколкото те самите са съставна част на фактите.
На тях се подчинява мисловната воля. Тя трябва да се абстрахира от всякакво собствено съдържание, например от своите желания. Следователно ние трябва да търсим вътрешни духовно-душевни методи, съответстващи на поставения въпрос и неговия обект.
към текста >>
Сетивната действителност тогава трябва да се
мисли
от взаимодействието на противоположните сили и да се издигне в едно мисловно преживяване, в една мисловна опитност.
Поляризиращият метод предпазва същевременно от едностранчиви ограничени представи и води от един предметен към един динамичен начин на разглеждане на действителността, тоест към едно разглеждане на реалните процеси и силите, които ги предизвикват.
Сетивната действителност тогава трябва да се мисли от взаимодействието на противоположните сили и да се издигне в едно мисловно преживяване, в една мисловна опитност.
Касае се за душевно отдаване на всичко, което може да бъде преживяно в светлината на мислите.[19] В този смисъл Гьоте говори за „противоположност и извисяване“ („Polaritat und Steigerung“), Хегел за „диалектически метод („dialektischen Methode“) в смисъл на пътя на чистото мислене като за „систематично усъвършенстващ се противоречив дух“ („systematisch ausgebildeten Widerspruchsgeist“), който напредва от теза към антитеза и тогава между тях се създава синтеза. В този смисъл методът може да ни води до това, да познаем действителността като създадена от синтезата на реални противоположни сили.
към текста >>
[9] Това е едно понятие на Карл Маркс, който беше материалист и приписваше на всички
мисли
само качеството на надстройка, на нереалност.
[9] Това е едно понятие на Карл Маркс, който беше материалист и приписваше на всички мисли само качеството на надстройка, на нереалност.
Че тогава това би трябвало да важи също и за мисловната постройка на марксизма, това той не е забелязал. Издателство Хердер, Фрайбург, Базел, Виена.
към текста >>
20.
2. Лекция: Индивидуалността на земеделското стопанство
GA_327 Биодинамично земеделие
Това определяне на собственото мислене и собствената дейност чрез Аза научно погледнато е най-сигурното каузално отношение, което изобщо съществува, защото в разумното поведение самият Аз прави себе си, съответно избраните разумни
мисли
, причина и се изживява като причина.
Това определяне на собственото мислене и собствената дейност чрез Аза научно погледнато е най-сигурното каузално отношение, което изобщо съществува, защото в разумното поведение самият Аз прави себе си, съответно избраните разумни мисли, причина и се изживява като причина.
Всички механизми и всички други каузални отношения в света са производни на тази вътрешна опитност. Понеже това е така, затова ние се чувстваме подтикнати да питаме за причините на събитията във външния свят. Становището, че е принципно обратно, е един научен сън, поддържан от хора, които се фиксират или чрез обучението са се оставили да бъдат фиксирани в сетивните явления. Колективният дух на научните общности играе значителна и опасна роля за тази обвързаност. Без насочване на вниманието навътре не може, разбира се, да се очаква познание за тази вътрешна страна, точно така, както познание на душата чрез анатомията.[4] Тук гените могат да имат само служеща, не определяща, а обусловена функция - това е важно основно понятие.
към текста >>
Всяко ново познание ни заставя да проверяваме всички наши налични
мисли
.
Подобно е както при мислите. Всички те са свързани.
Всяко ново познание ни заставя да проверяваме всички наши налични мисли.
Всичко става малко по-различно. Само при много значителни, основно нови познания става цяла революция на мисловното поле.[7] Все пак трябва да признаваме малки промени, така нашето мислене се развива и постоянно се доближава до действителността. Това отношение на отделната мисъл към всички останали се намира в самите мисли. Тоталната свързаност характеризира същността на мислите. Тя няма нужда от пътища на нерви или кръв, както физическото тяло.
към текста >>
Това отношение на отделната мисъл към всички останали се намира в самите
мисли
.
Подобно е както при мислите. Всички те са свързани. Всяко ново познание ни заставя да проверяваме всички наши налични мисли. Всичко става малко по-различно. Само при много значителни, основно нови познания става цяла революция на мисловното поле.[7] Все пак трябва да признаваме малки промени, така нашето мислене се развива и постоянно се доближава до действителността.
Това отношение на отделната мисъл към всички останали се намира в самите мисли.
Тоталната свързаност характеризира същността на мислите. Тя няма нужда от пътища на нерви или кръв, както физическото тяло. Само ние като мислещи трябва крачка по крачка да изследваме мисловните връзки, за да забележим как мислите се свързват и какво се променя с едно ново частично прозрение. Това може да се наблюдава вътрешно. Същото е и при живота, само че не е съзнателно, тъй като животът и мисловният свят са две проявени форми на етерното.
към текста >>
Енергичната воля на Аза да
мисли
употребява мисловната способност на душата и оттегля от физическото тяло неговата етерност, частично го лишава от живот.
Енергичната воля на Аза да мисли употребява мисловната способност на душата и оттегля от физическото тяло неговата етерност, частично го лишава от живот.
За мозъка това е нормално, но това обхваща също и други части на организма, например скелета: Видяно така надслънчевите планети опосредяват намесата на астралността и на Аза, тоест на духовното, в жизнените процеси.
към текста >>
Макар за неподготвения читател такива
мисли
да са нови и поради това необичайни, нужно е да бъдат казани, защото те са част от предпоставките, които Щайнер е поставил като условие за участие в курса.
Макар за неподготвения читател такива мисли да са нови и поради това необичайни, нужно е да бъдат казани, защото те са част от предпоставките, които Щайнер е поставил като условие за участие в курса.
Те ни помагат да разберем по-добре следното, което се цитира тук, защото то играе ключова роля за цялото развитие на метода на биодинамичното земеделие, а с това на екологичното земеделие:
към текста >>
Относно „прякото облъчване“[14] трябва да се
мисли
специално за асимилацията на зелените листа при светлината.
Относно „прякото облъчване“[14] трябва да се мисли специално за асимилацията на зелените листа при светлината.
Тя възниква чрез прякото действие на слънчевата светлина, което води до отделяне на една част на водата в живите зелени клетки, до приемане (вдишване) на въглероден двуокис и отделяне (издишване) на кислород, до образуване на нишесте и захар, които най-напред се натрупват в листата. Почвата и растението също се затоплят от слънчевото облъчване, а от тях и близкият до тях въздушен слой. Водата от дълбочините на почвата, като се поглъща от растението, се изпарява от листата. В това образуване на пара се поглъща съществена част от слънчевата топлина, получена при слънчевото облъчване. Това води до уравновесяване и с това до съобразна за живота температура на земната повърхност.
към текста >>
21.
3. Лекция: Елементите на белтъка като носители на силите на живота
GA_327 Биодинамично земеделие
При примера с генетиката и диференциацията на органите и функциите видяхме, че генетиката трябва да се
мисли
само като инструмент на организма, взет като една цялост и едно единство.
Отбелязахме по-горе, че познание за света, свобода и отговорност предпоставят една духовна определеност на човешкия организъм.
При примера с генетиката и диференциацията на органите и функциите видяхме, че генетиката трябва да се мисли само като инструмент на организма, взет като една цялост и едно единство.
Това важи за всеки един жив организъм, не само за човека. Тази цялост обаче може да бъде само от свръхсетивно естество - онази реалност, която в нашето съвременно съзнание се обхваща от понятието организъм. В последна сметка ние опознахме понятията, които Рудолф Щайнер от своето свръхсетивно наблюдение описва като духовни реални същности и ги нарича членове (компоненти, съставки,) на същността (на даден организъм). Ние научихме нещо от действието на тези същностни съставни части. Тук в третата лекция е описано как става това въздействие, при което тези същности си служат с химическите елементи.
към текста >>
В образа често подобре се изразява това, което имаме предвид, отколкото с чисти
мисли
.
С този израз не казваме, че при самите вещества и без това обхващане (от същностните сили на даденото органично същество) вече се касае за нещо душевно или за нещо живо. Но когато представяме душевни опитности като образи (Черният юначага), се приближаваме до това, което действително съществува, и съдържанието става по-живо за нашето съзнание. Образът в смисъла тук е едно свободно избрано, познато и напълно зримо явление, което се привежда като сравнение и за което знаем, че не е самото същество, а само образ за определени негови качества. Фотографската снимка на един човек ние няма да вземем за самия човек.
В образа често подобре се изразява това, което имаме предвид, отколкото с чисти мисли.
При това става дума за форма на описание, а не за заключения по аналогия.
към текста >>
Би могло обаче да се
мисли
, че във веществения хаос на Вселената действат космичните сили и така могат да образуват семето.
Щайнер говори също за освобождаването на отделните химически елементи чрез водорода, от една страна във връзка с разпръскването им в световните простори и от друга страна - в семето. Ако действа хаос върху хаос, според нормалната преценка може да се получи пак само хаос.
Би могло обаче да се мисли, че във веществения хаос на Вселената действат космичните сили и така могат да образуват семето.
към текста >>
Тук се
мисли
нещо друго, нещо изненадващо - че от веществата в атмосферата произлизат етерно-астрални въздействия, от кислорода, азота, водорода, въглерода, чиито функции се опосредяват в растенията от сярата.
Когато говорим за вещества, съвсем естествено мислим за тяхната наличност във веществена връзка като например в белтъка на едно семе или в устройството на семето, както сме учили по химия.
Тук се мисли нещо друго, нещо изненадващо - че от веществата в атмосферата произлизат етерно-астрални въздействия, от кислорода, азота, водорода, въглерода, чиито функции се опосредяват в растенията от сярата.
Следователно говори се за въздействия на веществата, без тези вещества да навлизат във физическото тяло на растението.
към текста >>
22.
4. Лекция: Торене: Оживяване и астрализиране на Земята
GA_327 Биодинамично земеделие
Днес всеки си
мисли
така: за развитието на растението е нужно определено количество азот и на хората им е безразлично по какъв начин се приготвя този азот, откъде той произлиза.
«Помислете само, мои обични приятели, днес всъщност никой не разбира същността на торенето. Разбира се, то се извършва по инстинкт според традицията от стари времена. Но днес никой не разбира същността му. Изобщо никой човек, - освен тези, които могат да познават духовната страна на нещата, - не се знае какво всъщност означава торенето за нивата, защо за определена местност то е наложително и необходимо и как трябва да се прави. Никой човек например не знае, че всички видове минерални торове са тъкмо това, което допринася за дегенерацията, за която говорих, за израждането и влошаването на селскостопанските произведения.
Днес всеки си мисли така: за развитието на растението е нужно определено количество азот и на хората им е безразлично по какъв начин се приготвя този азот, откъде той произлиза.
Това обаче не е безразлично, не е все едно откъде произлиза той, защото има голяма разлика между азота, който е свързан във въздуха с кислорода и е мъртъв азот, и другия азот. Няма да отречете, мои мили приятели, че има разлика между един жив човек, който се движи насам-натам, и един труп, един човешки труп. Единият е мъртъв, другият е жив и одушевен.
към текста >>
Нищо от това не се съдържа в нейните
мисли
, защото тя не може методически да го обхване и затова иска да го изключи.
Тук положението е подобно. Това, което трябва да се прояви, не е художествено произведение, а същността на това, което трябва да се познава. Природната наука е отстранила човека от природните процеси, защото искаше и иска да изключи (с право!) всичко субективно. Но при това тя загуби всичко духовно и душевно във възприемането и разбирането на природата.
Нищо от това не се съдържа в нейните мисли, защото тя не може методически да го обхване и затова иска да го изключи.
към текста >>
Тези ограничени до сетивното и особено до подсетивното
мисли
изграждат светогледа на нашето време, без ясно да се съзнава това.
Тези ограничени до сетивното и особено до подсетивното мисли изграждат светогледа на нашето време, без ясно да се съзнава това.
Почти напълно се пропуска да се види, че самата природна наука е един духовно-душевен феномен на човека. Тя се намира на сцената на човешкото съзнание. Но себепознанието не би могло да бъде отдалечено от нас повече, отколкото го отдалечава природната наука. Това дори не се осъзнава.
към текста >>
23.
8. Лекция: Същността на храненето на животните
GA_327 Биодинамично земеделие
Мислите стават съзнателни чрез астралното тяло и Азът използва тази способност да ръководи мислите, тоест да
мисли
.
Мислите стават съзнателни чрез астралното тяло и Азът използва тази способност да ръководи мислите, тоест да мисли.
За нашето нормално съвременно състояние обаче към това е необходимо този процес да води до разграждане във физическия мозък. По този начин мозъкът е подложка на Аза. Постоянно срещаме тази постановка в изказвания на Рудолф Щайнер: Докато си изграждаме представи и мислим, главният мозък става от мъртъв още по-мъртъв. Докато Азът в мисловната си дейност си служи с мозъка, напълно оттегля от него принадлежащата му част на етерното тяло. Етерното тяло и астралното тяло най-напред изграждат физическия орган, но след това го освобождават и предоставят на мислещия и изграждащ понятия Аз.
към текста >>
Ясно е, че при червата не се
мисли
за обикновено отделяне, а за такова от етерното тяло или от етерни остатъци на храната.
Щайнер поставя изненадващото, може би шокиращо сравнение, че в червата се разиграва един аналогичен отделителен процес, че мозъкът може да се разглежда като един завършен куп тор.
Ясно е, че при червата не се мисли за обикновено отделяне, а за такова от етерното тяло или от етерни остатъци на храната.
Ние трябва да се храним с вещества, които произлизат от живи организми и следователно са или са били проникнати от етерно тяло. Чревното съдържание е минерално, защото една от функциите на смилането се състои в това, храната, следователно чревното съдържание да бъде освободено от собствената му етерност и астралност. Става дума за растителна субстанция. Храната трябва да стане субстанция на организма, който се храни с нея. Ако остане свързана със своите собствени сили, тя ще продължи да съществува със своята същност.
към текста >>
Освен това трябва да се
мисли
, че растение със силно развито азово устройство доставя на човека, който се храни с него, по-добра физическа основа за неговото духовно азово същество.
Освен това трябва да се мисли, че растение със силно развито азово устройство доставя на човека, който се храни с него, по-добра физическа основа за неговото духовно азово същество.
Във физическото тяло на човека действително живее неговият Аз, същинската собствена духовна ядка на неговата личност. Духовно-душевното развитие на човека зависи на първо място от неговата собствена свободна инициатива. Никой не може „да се храни на небето“. Обаче дали тялото е годен инструмент на човешкия дух или му оказва силна съпротива, срещу която човешкият Аз евентуално не е достатъчно силен, това също е въпрос на храненето и на неговото качество. Проникната и изградена ли е физическата страна на храната етерно-астрално?
към текста >>
24.
Съдържание
GA_349 Животът на човека и животът на земята - Същност на християнството
В болшинството случаи съвременните хора въобще не мислят: те не са в състояние да приемат
мисли
за свръхсетивното.
Сравнение на онто- и филогенезата на животното с онто- и филогенезата на човека. Вървежът, речта и мисленето във връзка с дейността на етерното тяло, астралното тяло и «аза». Съвременният човек твърде малко се грижи за речта.
В болшинството случаи съвременните хора въобще не мислят: те не са в състояние да приемат мисли за свръхсетивното.
Отричащата познанието реч на Дюбоа Раймонд. Смъртта е излизане на етерното тяло от физическото тяло. След смъртта етерното тяло бързо се разпространява по целия свят. Възприятия на етерното тяло и астралното тяло. Преекзистенция и постекзистенция.
към текста >>
Ако в сегашния живот човек възприема верни
мисли
, тогава в по-късен земен живот той правилно си спомня този сегашен живот.
Всички примитивни хора вярвали в повтарящия се земен живот. Въздействие на опиума; при незначителна употреба на опиум се оказва въздействие върху етерното тяло, върху жизненото начало. При употреба на значително количество опиум въздействие се оказва върху астралното тяло; привикването към опиум, редовната му употреба разрушава «аза». Обучението на писане и четене. Съзнателното мислене и спомнянето.
Ако в сегашния живот човек възприема верни мисли, тогава в по-късен земен живот той правилно си спомня този сегашен живот.
«Явяване на духове», спиритични сеанси.
към текста >>
25.
ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 17 февруари 1923 г.
GA_349 Животът на човека и животът на земята - Същност на християнството
За есенните и пролетните миграции на птиците нашата съвременна наука
мисли
твърде абстрактно.
Виждате ли, определени неща се поддават на обяснение само от определени позиции. Така сега аз мога да ви обясня прелитането на птиците от по-различна гледна точка от тази, от която съм правил това по-рано, когато не бяхме стигнали толкова далеч.
За есенните и пролетните миграции на птиците нашата съвременна наука мисли твърде абстрактно.
През пролетта птиците оставят своите топли места, а през есента, когато става по-студено, напускат по-северните райони. Но има птици, които прелитат океана. Удивителното е, че тези птици летят много бързо, но не правят спирки за почивка. Това може да се докаже, тъй като по пътищата, избирани понякога от тези птици, почти няма острови. За хората е непонятно как се ориентират тези птици.
към текста >>
26.
ВТОРА ЛЕКЦИЯ, 21 февруари 1923 г.
GA_349 Животът на човека и животът на земята - Същност на християнството
Обаче за това даже не се
мисли
... (пропуск в текста).
Някои хора отначало не забелязват тези разлики; тези хора се вслушват само във физиците. Те изучават учението за цветовете според Нютон, то е изложено в книгите. Би могло много умно да се описва как червеното, оранжевото, жълтото, зеленото и т.н. се появяват в дъгата. Но в последния случай призмата отсъства!
Обаче за това даже не се мисли... (пропуск в текста).
Последователите на Нютон знаят за това, но не му придават значение. Ако се гледа през дъжда от тази страна, в този случай през осветения от Слънцето дъжд се вижда тъмното, вижда се от тази страна синята зона на дъгата. Но освен това, той гледа и от тази страна (на дъжда), пред плоскостта (на дъжда), тук той вижда светлината през тъмното; така че от тази страна той вижда червеното. Следователно цялото явление може да се обясни на основата на един принцип: светлината през тъмнина се вижда червена, мракът през светлина се вижда син.
към текста >>
27.
ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, 3 март 1923 г.
GA_349 Животът на човека и животът на земята - Същност на християнството
Ако той не е особено мислещ, макар също да му се налага да
мисли
, животът се оказва не съвсем изпълнен.
Едновременно с това при американците се проявява още едно свойство. Европеецът, особено мислещият, живее, бидейки изцяло потопен вътре в себе си, в своя вътрешен свят, нали така?
Ако той не е особено мислещ, макар също да му се налага да мисли, животът се оказва не съвсем изпълнен.
Но щом само европеецът се пресели в Америка, потребността постоянно да размишлява отпада. Затова става следното. Ако вие четете европейска книга, тя винаги е построена на аргументи, на доказателства, и не излиза от техните предели. Четеш цялата книга наред, четиристотин страници - само доказателства; даже ако това е просто роман, и там всичко е аргументирано.
към текста >>
28.
ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, 14 март 1923 г.
GA_349 Животът на човека и животът на земята - Същност на християнството
И така,
мисли
се, че около Слънцето обикалят първо Меркурий, след това Венера и след това Земята.
пр.); няма необходимост да ги рисувам. Такива представи господстват днес. Започвайки от училище, (ни) учат, че Слънцето стои неподвижно в средата. Фактически тези линии, траекториите, по които се въртят планетите, са малко изтеглени. Но днес това не ни е важно.
И така, мисли се, че около Слънцето обикалят първо Меркурий, след това Венера и след това Земята.
Вие знаете, че Земята прави един оборот около Слънцето за една година, и така, за 365 дни, шест часа и т.н. Сатурн обикаля примерно за тридесет години, тоест значително по-бавно от Земята. Юпитер например обикаля за дванадесет години, също по-бавно от Земята. Меркурий обикаля доста бързо. Следователно колкото по-близо е разположена планетата до Слънцето, толкова по-бързо тя се върти около него.
към текста >>
Не е добре твърде много да се
мисли
.
Съвременните хора могат наистина страшно добре да мислят. Древните хора не са можели да мислят така добре, както съвременните хора. Мисленето всъщност едва е възниквало. Хората тогава още са изпитвали боязливо уважение към Сатурн, свързано с мисловния орган. По тяхно мнение Сатурн е вредил на човека.
Не е добре твърде много да се мисли.
Сатурн винаги се е оценявал като мрачна планета. По тяхно мнение силите, идващи от Сатурн, са довеждали човека до явно изразена меланхолия, ако са действали в него твърде силно. И така, тези хора без особена охота са овладявали сатурновите сили; при тях в по-голяма степен са били развити образните представи. Те малко смятали. Днес ние всичко пресмятаме.
към текста >>
29.
ПЕТА ЛЕКЦИЯ, 17 март 1923 г.
GA_349 Животът на човека и животът на земята - Същност на християнството
Не може да се знае
мисли
ли животното, или не.
Можете да кажете: мисленето, извършвано от човека, не е така просто да се отличи от това, което прави и животното.
Не може да се знае мисли ли животното, или не.
Обаче това, което се казва, че наблюдавайки животните, не може да се разбере, мисли ли животното или не, може да се сравни с това, някой да каже: ако баба ми имаше четири колела и отпред теглич, щеше да бъде каруца! Разбира се, игнорирайки фактите, можем да кажем каквото ни хареса. Игнорирайки фактите, не ги виждайки, може, разбира се, да кажем и така: а защо се смята, че камъкът не може да говори или мисли? - Но ако се съобразяваме с фактите, се оказва, че цялата деятелност на животното е построена така, че в нея се преживява не личният разум, а мировият разум. То не действа по личен начин, персонално; неговата деятелност може да бъде изключително разумна, но тя не носи персонален характер.
към текста >>
Обаче това, което се казва, че наблюдавайки животните, не може да се разбере,
мисли
ли животното или не, може да се сравни с това, някой да каже: ако баба ми имаше четири колела и отпред теглич, щеше да бъде каруца!
Можете да кажете: мисленето, извършвано от човека, не е така просто да се отличи от това, което прави и животното. Не може да се знае мисли ли животното, или не.
Обаче това, което се казва, че наблюдавайки животните, не може да се разбере, мисли ли животното или не, може да се сравни с това, някой да каже: ако баба ми имаше четири колела и отпред теглич, щеше да бъде каруца!
Разбира се, игнорирайки фактите, можем да кажем каквото ни хареса. Игнорирайки фактите, не ги виждайки, може, разбира се, да кажем и така: а защо се смята, че камъкът не може да говори или мисли? - Но ако се съобразяваме с фактите, се оказва, че цялата деятелност на животното е построена така, че в нея се преживява не личният разум, а мировият разум. То не действа по личен начин, персонално; неговата деятелност може да бъде изключително разумна, но тя не носи персонален характер. Както вече сте чували, животните много мислят, но мисленето им не е персонално.
към текста >>
Игнорирайки фактите, не ги виждайки, може, разбира се, да кажем и така: а защо се смята, че камъкът не може да говори или
мисли
?
Можете да кажете: мисленето, извършвано от човека, не е така просто да се отличи от това, което прави и животното. Не може да се знае мисли ли животното, или не. Обаче това, което се казва, че наблюдавайки животните, не може да се разбере, мисли ли животното или не, може да се сравни с това, някой да каже: ако баба ми имаше четири колела и отпред теглич, щеше да бъде каруца! Разбира се, игнорирайки фактите, можем да кажем каквото ни хареса.
Игнорирайки фактите, не ги виждайки, може, разбира се, да кажем и така: а защо се смята, че камъкът не може да говори или мисли?
- Но ако се съобразяваме с фактите, се оказва, че цялата деятелност на животното е построена така, че в нея се преживява не личният разум, а мировият разум. То не действа по личен начин, персонално; неговата деятелност може да бъде изключително разумна, но тя не носи персонален характер. Както вече сте чували, животните много мислят, но мисленето им не е персонално.
към текста >>
Нормално развиващото се дете на първо място се учи да ходи, след това да говори и едва след това да
мисли
.
Нормално развиващото се дете на първо място се учи да ходи, след това да говори и едва след това да мисли.
Неправилно би било да се предполага, че човек отначало мисли и след това говори; не, отначало той посредством подражание се обучава на говор. Той подражава на думите, които чува и изключително с помощта на думите се учи на мислене. Само посредством речта човек се научава да мисли. По тази причина човечеството като цяло се е научило да мисли толкова късно. Древните народи са можели да говорят, но да мислят хората са се научили значително по-късно.
към текста >>
Неправилно би било да се предполага, че човек отначало
мисли
и след това говори; не, отначало той посредством подражание се обучава на говор.
Нормално развиващото се дете на първо място се учи да ходи, след това да говори и едва след това да мисли.
Неправилно би било да се предполага, че човек отначало мисли и след това говори; не, отначало той посредством подражание се обучава на говор.
Той подражава на думите, които чува и изключително с помощта на думите се учи на мислене. Само посредством речта човек се научава да мисли. По тази причина човечеството като цяло се е научило да мисли толкова късно. Древните народи са можели да говорят, но да мислят хората са се научили значително по-късно. Посредством речта те са се научили да мислят.
към текста >>
Само посредством речта човек се научава да
мисли
.
Нормално развиващото се дете на първо място се учи да ходи, след това да говори и едва след това да мисли. Неправилно би било да се предполага, че човек отначало мисли и след това говори; не, отначало той посредством подражание се обучава на говор. Той подражава на думите, които чува и изключително с помощта на думите се учи на мислене.
Само посредством речта човек се научава да мисли.
По тази причина човечеството като цяло се е научило да мисли толкова късно. Древните народи са можели да говорят, но да мислят хората са се научили значително по-късно. Посредством речта те са се научили да мислят.
към текста >>
По тази причина човечеството като цяло се е научило да
мисли
толкова късно.
Нормално развиващото се дете на първо място се учи да ходи, след това да говори и едва след това да мисли. Неправилно би било да се предполага, че човек отначало мисли и след това говори; не, отначало той посредством подражание се обучава на говор. Той подражава на думите, които чува и изключително с помощта на думите се учи на мислене. Само посредством речта човек се научава да мисли.
По тази причина човечеството като цяло се е научило да мисли толкова късно.
Древните народи са можели да говорят, но да мислят хората са се научили значително по-късно. Посредством речта те са се научили да мислят.
към текста >>
Можете лесно да се убедите в това; ако човек не може по нормален начин да
мисли
, при изследване на неговия главен мозък се открива, че той се е превърнал в каша.
И така, за ходенето на човек му е нужно тялото. За говоренето - вече съм ви описвал по какъв начин се осъществява речта - на човек са му необходими неговият гръклян, езикът му и така нататък. Следователно за речта също му е необходимо тялото. За мисленето на човек също му е нужно неговото тяло. За мисленето му са необходими неговият главен мозък и нервната му система.
Можете лесно да се убедите в това; ако човек не може по нормален начин да мисли, при изследване на неговия главен мозък се открива, че той се е превърнал в каша.
Човек не може да мисли, тъй като главният му мозък се е размекнал, станал е кашкав. И така, за това, което учи на Земята, на човек му е необходимо неговото тяло.
към текста >>
Човек не може да
мисли
, тъй като главният му мозък се е размекнал, станал е кашкав.
За говоренето - вече съм ви описвал по какъв начин се осъществява речта - на човек са му необходими неговият гръклян, езикът му и така нататък. Следователно за речта също му е необходимо тялото. За мисленето на човек също му е нужно неговото тяло. За мисленето му са необходими неговият главен мозък и нервната му система. Можете лесно да се убедите в това; ако човек не може по нормален начин да мисли, при изследване на неговия главен мозък се открива, че той се е превърнал в каша.
Човек не може да мисли, тъй като главният му мозък се е размекнал, станал е кашкав.
И така, за това, което учи на Земята, на човек му е необходимо неговото тяло.
към текста >>
Може едновременно и да се работи, и да се
мисли
.
Но етерното тяло не е подложено на тежестта. Ако по правилен начин се обърне внимание на мислите, които човек си спомня, може да се каже, че те не принадлежат на физическото тяло, те - мислите, взети от паметта - принадлежат на етерното тяло. Ето защо човек в своята памет не е подложен на силата на тежестта. Вие можете и да работите, и да мислите в едно и също време, макар това и да е трудно; във всеки случай мисленето е основано на нещо друго. По-късно пак ще обсъдим това.
Може едновременно и да се работи, и да се мисли.
Това е известно на всеки, доколкото от работа се износва само физическото тяло. Етерното тяло не се износва от работа. Това е важно. Етерното тяло действа в човека така, че благодарение на него човек получава способност да си спомня, да притежава собствена памет.
към текста >>
Виждате ли, ние можем да се научим на това, което ни дава възможност да получаваме
мисли
.
Виждате ли, ние можем да се научим на това, което ни дава възможност да получаваме мисли.
Всяко обучение се състои в това, че човек получава мисли. Когато той говори, на него му е достатъчно да използва подражание. Когато мисли, той трябва да проявява собствена активност, самостоятелност. Посредством мислите човек се учи. Той се учи на ходене, учи се на говор посредством мислите; само че за това той още не знае.
към текста >>
Всяко обучение се състои в това, че човек получава
мисли
.
Виждате ли, ние можем да се научим на това, което ни дава възможност да получаваме мисли.
Всяко обучение се състои в това, че човек получава мисли.
Когато той говори, на него му е достатъчно да използва подражание. Когато мисли, той трябва да проявява собствена активност, самостоятелност. Посредством мислите човек се учи. Той се учи на ходене, учи се на говор посредством мислите; само че за това той още не знае. У него още няма мисли при ходене и при говорене.
към текста >>
Когато
мисли
, той трябва да проявява собствена активност, самостоятелност.
Виждате ли, ние можем да се научим на това, което ни дава възможност да получаваме мисли. Всяко обучение се състои в това, че човек получава мисли. Когато той говори, на него му е достатъчно да използва подражание.
Когато мисли, той трябва да проявява собствена активност, самостоятелност.
Посредством мислите човек се учи. Той се учи на ходене, учи се на говор посредством мислите; само че за това той още не знае. У него още няма мисли при ходене и при говорене. Нашата, недостъпна за животното способност да се учим, се получава поради факта, че освен физическо тяло, етерно тяло и астрално тяло, ние имаме «аз», който напълно ни пронизва. И така, ние имаме «аз» (рис.).
към текста >>
У него още няма
мисли
при ходене и при говорене.
Всяко обучение се състои в това, че човек получава мисли. Когато той говори, на него му е достатъчно да използва подражание. Когато мисли, той трябва да проявява собствена активност, самостоятелност. Посредством мислите човек се учи. Той се учи на ходене, учи се на говор посредством мислите; само че за това той още не знае.
У него още няма мисли при ходене и при говорене.
Нашата, недостъпна за животното способност да се учим, се получава поради факта, че освен физическо тяло, етерно тяло и астрално тяло, ние имаме «аз», който напълно ни пронизва. И така, ние имаме «аз» (рис.). Така че имаме в наличност четири члена на единния човек: физическо тяло, етерно тяло, астрално тяло и «аз».
към текста >>
Обаче те не искат да приемат нови
мисли
за свръхсетивното или нещо подобно.
Хората е трябвало отначало да се формират за религията. При сериозно изучаване на историята може да се види какви усилия са прилагали хората за изработка на своите религиозни убеждения. Затова по-рано се е водила борба за религиозните убеждения. Какво правят хората днес? Те по наследство приемат това, което някога е съществувало като религия.
Обаче те не искат да приемат нови мисли за свръхсетивното или нещо подобно.
Ако хората бяха постъпвали винаги по този начин, те и досега биха останали на животинското ниво - това наистина е така, - защото никога не биха възприели мислите за свръхсетивното. Днес хората са неспособни да възприемат мисли за свръхсетивното. Те приемат само това, което по консервативен начин съхранява за тях църквата, това, което по различни въпроси е било формулирано още в древността. Ученият е свободен да ви каже: ние сме съвсем независими от църквата. Ние мислим сами, мислим самостоятелно.
към текста >>
Днес хората са неспособни да възприемат
мисли
за свръхсетивното.
Затова по-рано се е водила борба за религиозните убеждения. Какво правят хората днес? Те по наследство приемат това, което някога е съществувало като религия. Обаче те не искат да приемат нови мисли за свръхсетивното или нещо подобно. Ако хората бяха постъпвали винаги по този начин, те и досега биха останали на животинското ниво - това наистина е така, - защото никога не биха възприели мислите за свръхсетивното.
Днес хората са неспособни да възприемат мисли за свръхсетивното.
Те приемат само това, което по консервативен начин съхранява за тях църквата, това, което по различни въпроси е било формулирано още в древността. Ученият е свободен да ви каже: ние сме съвсем независими от църквата. Ние мислим сами, мислим самостоятелно. Това не е истина. Който действително познава църквата, вижда, че мислите на съвременните учени са само мисли на предишната църква.
към текста >>
Който действително познава църквата, вижда, че мислите на съвременните учени са само
мисли
на предишната църква.
Днес хората са неспособни да възприемат мисли за свръхсетивното. Те приемат само това, което по консервативен начин съхранява за тях църквата, това, което по различни въпроси е било формулирано още в древността. Ученият е свободен да ви каже: ние сме съвсем независими от църквата. Ние мислим сами, мислим самостоятелно. Това не е истина.
Който действително познава църквата, вижда, че мислите на съвременните учени са само мисли на предишната църква.
Преди известно време в Берлин имаше един известен учен. Наричаха го Дюбоа-Раймонд[1] и той действително беше голям учен. Неговата реч, макар и да изглеждаше безупречна, елегантна, носеше механичен характер, а изказванията бяха наследство от миналото. На старите лелки много им харесват такива речи, тъй като падрето говори от катедрата само това, което те вече знаят; обаче трябва само да каже нещо ново, и това им се нрави по-малко и те просто заспиват от него. Така например Дюбоа-Раймонд, великият учен, изнесъл голяма реч на една естественонаучна конференция в седемдесетте години на миналия век.
към текста >>
Така че действително не е истина това, че съвременната наука има собствени
мисли
.
Той, освен другото, учил така: сетивния свят човек може да опознава самостоятелно; но за познаване на свръхсетивния свят му е необходимо църковното откровение; в дадения случай човек не може да стигне до познание самостоятелно! Зачеркнете в това изречение думите «църковно откровение» и тогава ще получите: човек може да опознава само сетивния свят, свръхсетивния свят той не може да познае самостоятелно - църковното учение аз обаче не вземам предвид. И ето така вие получавате същото, на което учил Дюбоа-Раймонд. Той изпуснал само едно, това, което било за него малко неприятно. Той бил истински ученик на Тома Аквински.
Така че действително не е истина това, че съвременната наука има собствени мисли.
Тя даже мислите заимства от църквата. Обаче хората не забелязват това. Само благодарение на антропософията ще се развиват нови мисли. Хората не забелязват, че те нямат собствени мисли.
към текста >>
Само благодарение на антропософията ще се развиват нови
мисли
.
Той изпуснал само едно, това, което било за него малко неприятно. Той бил истински ученик на Тома Аквински. Така че действително не е истина това, че съвременната наука има собствени мисли. Тя даже мислите заимства от църквата. Обаче хората не забелязват това.
Само благодарение на антропософията ще се развиват нови мисли.
Хората не забелязват, че те нямат собствени мисли.
към текста >>
Хората не забелязват, че те нямат собствени
мисли
.
Той бил истински ученик на Тома Аквински. Така че действително не е истина това, че съвременната наука има собствени мисли. Тя даже мислите заимства от църквата. Обаче хората не забелязват това. Само благодарение на антропософията ще се развиват нови мисли.
Хората не забелязват, че те нямат собствени мисли.
към текста >>
Днес не се обръща внимание на това, че човек се учи да ходи, да се движи, как човек се учи да говори, как човек се учи да
мисли
.
Днес не се обръща внимание на това, че човек се учи да ходи, да се движи, как човек се учи да говори, как човек се учи да мисли.
А това е необходимо. Ако се обърне внимание на това, как отвътре се формира речта, обърне се внимание на това, как отвътре се компенсира горенето, обърне се внимание на това, как отвътре се образува мисленето, тогава ще се стигне до вечното, безсмъртно начало в човека. Ако въобще не се обръща внимание на тези неща, то напълно понятно е, че до никакво вечно, безсмъртно начало не може да се стигне. Именно недомислието и невнимателността по отношение на речта и ходенето водят дотам, че човек пренебрегва това, което носи в себе си, това, благодарение на което той се отличава от трупа, който след смъртта полагат в гроба. Човек трябва ежесекундно да се бори с този труп (в себе си), иначе би умрял на мига.
към текста >>
30.
ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, 21 март 1923 г.
GA_349 Животът на човека и животът на земята - Същност на християнството
Първото, което настъпва при това, е, както ви казах, че на човек му се появяват
мисли
в качеството на спомени за целия му живот.
Представете си сега, че човек умира и сваля от себе си своето тяло; той вече няма тяло.
Първото, което настъпва при това, е, както ви казах, че на човек му се появяват мисли в качеството на спомени за целия му живот.
Още след няколко дни те се губят. Те се разсейват по целия свят. Но след това в човека остава симпатия по отношение на това, което е преживяло неговото тяло. Тази симпатия по отношение на това, което е преживяло неговото тяло, той сега трябва постепенно да изгуби. Това е първото, което правим след смъртта: трябва да се разделим със симпатията към нашето тяло.
към текста >>
31.
СЕДМА ЛЕКЦИЯ, 4 април 1923 г.
GA_349 Животът на човека и животът на земята - Същност на християнството
Трябва само да ви прочета на глас последното изречение от една книга[1], за да видите веднага какво
мисли
в това отношение съвременната наука.
Необходими са особени способности, за да се изследва и това, което око не може да види и ръка да пипне, но няма желание да се овладяват тези способности. Средновековната теология е декларирала, че съществува наука, обект на която е всичко земно, и вероучение, основано на Писанията. Тази гледна точка хората споделят и до днес. Те не се решават повече да имат работа с наука, която не може да се пипне с ръка, защото не могат да излязат от пределите на тази наука, която може да се пипне с ръце. Иска ми се допълнително да ви поясня вече казаното от мен с помощта на това, което днес би могло да се смята за остаряло, обаче още в последната третина на XIX век е давало тон в дадената проблематика.
Трябва само да ви прочета на глас последното изречение от една книга[1], за да видите веднага какво мисли в това отношение съвременната наука.
Тази фраза гласи следното: зад границата на нашето познание пътища няма. Нямайки пътища... (пропуск в текста) ние можем да храним неизчерпаеми надежди в мистичен полусън и да се носим на крилете на фантазията - и така нататък.
към текста >>
На мен обаче ми се иска да ви покажа, че цялата тази свита от господа в науката въобще се е отучила да
мисли
.
Наистина е ужасно в какви дебри е вкаран този проблем, колко е омотан.
На мен обаче ми се иска да ви покажа, че цялата тази свита от господа в науката въобще се е отучила да мисли.
Искам да ви демонстрирам това, използвайки друго място от тази книга. Какво прави този господин, прехвърлящ в областта на религиозните представи всичко, което не може да се пипне с ръка? Той казва: от научна гледна точка е безсмислено да се говори за някакъв си «аз», който уж като някакъв вечен «аз» живее в човека; защото този «аз» е само обобщение на всичко, което го има в нас. Ние сме привикнали да обобщаваме в едно цяло, от начало до край, всичко което си представяме, което чувстваме. И след това, обобщавайки всичко в някакво цяло, ние говорим за него като за «аз».
към текста >>
Вижте, господа, как
мисли
този господин.
Вижте, господа, как мисли този господин.
Тази книга е написана на високо научно ниво, може да се предположи, че тя представлява връх в научните достижения. Авторът на книгата казва: това са рота войници и нейният командир. Обаче авторът обобщава, обединява само войниците: на командира се пада чисто представителна роля, той е само представител. Същото нещо става с представите и чувствата (на отделния човек). Авторът обединява, обобщава всички представи и чувства, при което «аза» той дарява с чисто представителна роля, «азът» е нищо повече от техен представител.
към текста >>
Ние с него често се разхождахме заедно и той винаги казваше: за мен е съвсем очевидно, че ние нямаме никакъв «аз», ние имаме само главен мозък; главният мозък
мисли
.
Но ако днес човек още се чувства като един «аз», а физическото тяло преди две или три години вече е отмряло, то тогава този «аз» няма нищо общо с това физическо тяло, което е налично. Така бихме могли да кажем. Обаче «азът» въпреки това встъпва в непосредствена връзка с физическото тяло; така, ако вие например вземете парче тебешир, ще кажете: аз взех тебешир. Това казва всеки човек. Имах един приятел от училище - мисля, че вече съм ви казвал за това, - който, когато беше на деветнадесет-двадесет години, беше на път да стане завършен материалист.
Ние с него често се разхождахме заедно и той винаги казваше: за мен е съвсем очевидно, че ние нямаме никакъв «аз», ние имаме само главен мозък; главният мозък мисли.
А аз винаги му казвах така: но виж, ти казваш: аз вървя, ти даже казваш - аз мисля; защо лъжеш? Ако казваше истината, ти би трябвало да кажеш: моят главен мозък мисли! Даже думата «мой» не би следвало да казваш, тъй като «мой» сочи към «аза»; защото ако човек казва «мой», се подразбира наличието на «аз». Хората никога не казват: моят главен мозък мисли, моят главен мозък върви, моят главен мозък взима тебешир. Това няма да им дойде на ум, защото в живота човек не може да бъде материалист.
към текста >>
Ако казваше истината, ти би трябвало да кажеш: моят главен мозък
мисли
!
Обаче «азът» въпреки това встъпва в непосредствена връзка с физическото тяло; така, ако вие например вземете парче тебешир, ще кажете: аз взех тебешир. Това казва всеки човек. Имах един приятел от училище - мисля, че вече съм ви казвал за това, - който, когато беше на деветнадесет-двадесет години, беше на път да стане завършен материалист. Ние с него често се разхождахме заедно и той винаги казваше: за мен е съвсем очевидно, че ние нямаме никакъв «аз», ние имаме само главен мозък; главният мозък мисли. А аз винаги му казвах така: но виж, ти казваш: аз вървя, ти даже казваш - аз мисля; защо лъжеш?
Ако казваше истината, ти би трябвало да кажеш: моят главен мозък мисли!
Даже думата «мой» не би следвало да казваш, тъй като «мой» сочи към «аза»; защото ако човек казва «мой», се подразбира наличието на «аз». Хората никога не казват: моят главен мозък мисли, моят главен мозък върви, моят главен мозък взима тебешир. Това няма да им дойде на ум, защото в живота човек не може да бъде материалист. Той веднага би почнал да говори глупости, ако би бил (последователен) материалист.
към текста >>
Хората никога не казват: моят главен мозък
мисли
, моят главен мозък върви, моят главен мозък взима тебешир.
Имах един приятел от училище - мисля, че вече съм ви казвал за това, - който, когато беше на деветнадесет-двадесет години, беше на път да стане завършен материалист. Ние с него често се разхождахме заедно и той винаги казваше: за мен е съвсем очевидно, че ние нямаме никакъв «аз», ние имаме само главен мозък; главният мозък мисли. А аз винаги му казвах така: но виж, ти казваш: аз вървя, ти даже казваш - аз мисля; защо лъжеш? Ако казваше истината, ти би трябвало да кажеш: моят главен мозък мисли! Даже думата «мой» не би следвало да казваш, тъй като «мой» сочи към «аза»; защото ако човек казва «мой», се подразбира наличието на «аз».
Хората никога не казват: моят главен мозък мисли, моят главен мозък върви, моят главен мозък взима тебешир.
Това няма да им дойде на ум, защото в живота човек не може да бъде материалист. Той веднага би почнал да говори глупости, ако би бил (последователен) материалист.
към текста >>
Казвал съм ви, че детето по времето, за което вече не можете да си спомните, се учи да ходи, учи се да говори, учи се да
мисли
.
Казвал съм ви, че детето по времето, за което вече не можете да си спомните, се учи да ходи, учи се да говори, учи се да мисли.
Разбира се, на човек повече не му се удава да си спомни за времето, когато още не е умеел да мисли. И така, той се учи да ходи, въобще да се движи, да използва тялото си, да говори и да мисли. На това се учи. Но и тук по същия начин трябва да се дирижира тялото. Когато сте още дете и пълзите на четири крака, вие не можете да изправите тялото във вертикално положение без вашата воля.
към текста >>
Разбира се, на човек повече не му се удава да си спомни за времето, когато още не е умеел да
мисли
.
Казвал съм ви, че детето по времето, за което вече не можете да си спомните, се учи да ходи, учи се да говори, учи се да мисли.
Разбира се, на човек повече не му се удава да си спомни за времето, когато още не е умеел да мисли.
И така, той се учи да ходи, въобще да се движи, да използва тялото си, да говори и да мисли. На това се учи. Но и тук по същия начин трябва да се дирижира тялото. Когато сте още дете и пълзите на четири крака, вие не можете да изправите тялото във вертикално положение без вашата воля. Ако движите ръката си, «азът» казва: аз движа ръката посредством своята воля.
към текста >>
И така, той се учи да ходи, въобще да се движи, да използва тялото си, да говори и да
мисли
.
Казвал съм ви, че детето по времето, за което вече не можете да си спомните, се учи да ходи, учи се да говори, учи се да мисли. Разбира се, на човек повече не му се удава да си спомни за времето, когато още не е умеел да мисли.
И така, той се учи да ходи, въобще да се движи, да използва тялото си, да говори и да мисли.
На това се учи. Но и тук по същия начин трябва да се дирижира тялото. Когато сте още дете и пълзите на четири крака, вие не можете да изправите тялото във вертикално положение без вашата воля. Ако движите ръката си, «азът» казва: аз движа ръката посредством своята воля. В детето с волята нещо става и то се изправя, заема вертикално положение.
към текста >>
С помощта на волята детето се учи да
мисли
.
Но и тук по същия начин трябва да се дирижира тялото. Когато сте още дете и пълзите на четири крака, вие не можете да изправите тялото във вертикално положение без вашата воля. Ако движите ръката си, «азът» казва: аз движа ръката посредством своята воля. В детето с волята нещо става и то се изправя, заема вертикално положение. С помощта на волята детето се учи да говори.
С помощта на волята детето се учи да мисли.
Следователно ние трябва да попитаме: откъде идва това, че детето се учи на всичко това? - И тук ние стигаме дотам, че въпреки постоянно ставащите в тялото смени (на тъкани) «азът» винаги остава един и същ, «азът» си остава същия и докато сме се учили да мислим, говорим и ходим. Още тогава този «аз» е действал в тялото.
към текста >>
След това детето се учи да
мисли
, което означава - учи се да използва свои органи в главата.
Когато хората се раждат, те приличат на малки зверчета, нали така - разбира се, в сравнение с това, което ще стане по-късно. Тези (родили се) малки деца действително не изглеждат твърде импозантно. Но душевното начало малко по малко работи вътре и ги прави все повече приличащи на хора, чак до този момент, когато детето се учи да ходи; което означава - както ви казах последния път - придобиването на положение на равновесие по отношение на Земята. След това детето се учи да говори. То се учи да използва своите гръдни органи, защото тези органи се намират в областта на гърдите.
След това детето се учи да мисли, което означава - учи се да използва свои органи в главата.
към текста >>
32.
ОСМА ЛЕКЦИЯ, 9 април 1923 г.
GA_349 Животът на човека и животът на земята - Същност на християнството
Трябва да се
мисли
за развитието, което човек прави даже в обикновения живот.
Днес ще се опитаме да продължим изложението, провеждано от нас в последно време. Говорих ви за общото отношение на духовно-душевното начало в човека към сетивния, към физическия живот. Днес искам да продължа тази тема. Вече съм ви обръщал внимание, че ако човек иска нещо да научи за тези неща, той не трябва да казва: разсъдъкът, който притежавам, трябва да разбира всичко, ако той нещо не може да разбере, значи то не съществува; каквото разсъдъкът не разбира, него го няма.
Трябва да се мисли за развитието, което човек прави даже в обикновения живот.
Представете си какво би било, ако се намирахме на нивото на тригодишно дете! Ние бихме гледали на света по съвсем различен начин. Тригодишното дете гледа на света различно от възрастния човек. Тригодишното дете може още на много да се научи, да добие навици. То всъщност още спи по отношение на живота.
към текста >>
Можете да обясните и това, защо насън човек не
мисли
.
И така, това, което се казва за сънищата, са фантазии. Ако ви е станало ясно, че човек има не само физическо тяло, което в живота може и да се види, и да се пипне, но и тези съществени съставляващи части, на които обърнах вниманието ви, казвайки, че човек има етерно тяло, астрално тяло и «аз», ако си казвате: този «аз» и астрално тяло по време на сън се намират вън от физическото и етерно тяло - ако ви е ясно това, ще успеете да обясните защо насън човек не ходи. Той не ходи, тъй като «азът» не се намира вътре във физическото тяло. Вие можете също да обясните и това, защо малкото дете не ходи. И така, вие можете да си обясните защо човек ходи: той ходи, защото «азът» е пропълзял в своето физическо тяло.
Можете да обясните и това, защо насън човек не мисли.
Той не мисли, защото астралното тяло не се намира вътре във физическото тяло.
към текста >>
Той не
мисли
, защото астралното тяло не се намира вътре във физическото тяло.
Ако ви е станало ясно, че човек има не само физическо тяло, което в живота може и да се види, и да се пипне, но и тези съществени съставляващи части, на които обърнах вниманието ви, казвайки, че човек има етерно тяло, астрално тяло и «аз», ако си казвате: този «аз» и астрално тяло по време на сън се намират вън от физическото и етерно тяло - ако ви е ясно това, ще успеете да обясните защо насън човек не ходи. Той не ходи, тъй като «азът» не се намира вътре във физическото тяло. Вие можете също да обясните и това, защо малкото дете не ходи. И така, вие можете да си обясните защо човек ходи: той ходи, защото «азът» е пропълзял в своето физическо тяло. Можете да обясните и това, защо насън човек не мисли.
Той не мисли, защото астралното тяло не се намира вътре във физическото тяло.
към текста >>
Не може да се овладее с познанието живото и още повече това, което усеща и
мисли
.
Обаче тук има голяма разлика. Цялото знание, добито от трупа, никога няма да ви даде възможност да получите жив човек. Разбира се, за да се създаде жив човек, е необходимо зачатие. Обаче при зачатието действа този човек, който преди това, между смъртта и новото раждане, е преминал обучение в духовния свят - той съдейства при зачатието. На Земята може да се овладее с познанието само това, което е мъртво.
Не може да се овладее с познанието живото и още повече това, което усеща и мисли.
към текста >>
33.
ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, 14 април 1923 г.
GA_349 Животът на човека и животът на земята - Същност на християнството
Вътрешно човек изглежда така - можем да кажем, изглежда душевно, - но понеже думата «душевно» е станала прекалено абстрактна и вече не предизвиква в хората никакви
мисли
, да кажем: човек астрално изглежда така, че той получава един или друг облик в зависимост от моралните впечатления, получени в течение на живота.
Телесното наказание оставя най-много белези. Но не физическото въздействие оставя следи от побоища в астралното тяло, а моралното въздействие. В астралното тяло ние носим морални впечатления от целия земен живот. Работата тук стои така: в детството някого са го били; по-късно астралното му тяло се оказва подобно на бито куче. А друг сам е натупал своя възпитател - има и такива, - у него астралното тяло е като на лъв.
Вътрешно човек изглежда така - можем да кажем, изглежда душевно, - но понеже думата «душевно» е станала прекалено абстрактна и вече не предизвиква в хората никакви мисли, да кажем: човек астрално изглежда така, че той получава един или друг облик в зависимост от моралните впечатления, получени в течение на живота.
към текста >>
Детето трябва да дойде тук спящо, трябва да се учи да ходи, да се учи да говори, да се учи да
мисли
.
Детето трябва да дойде тук спящо, трябва да се учи да ходи, да се учи да говори, да се учи да мисли.
Във вървежа, речта и мисленето се вливат подбрани морални импулси от предшестващия живот. Това е нашата съдба.
към текста >>
В началото на земната епоха, в прадревно време той още не е можел ни да ходи, ни да говори, ни да
мисли
.
Сега можете да кажете: но това ни навежда на мисълта, че ние вечно се връщаме към отминали земни животи. Не, господа, на Земята е било някога време, прадревно време, когато човек въобще не се е издигал над нивото на съвременното малко дете.
В началото на земната епоха, в прадревно време той още не е можел ни да ходи, ни да говори, ни да мисли.
Тогава, понеже Земята - спомнете си какво съм ви разказвал за Земята - е била още гъста маса, нея още не я е обкръжавал въздух, тя е била своего рода гъст сос, тогава човек не е трябвало да се учи да ходи - както вече ви казах. Него го е поддържал този гъст сос. Човек е бил още в голяма степен животно, той е бил в голяма степен ориентиран към своето астрално тяло. По отношение на своето физическо тяло той днес е станал човек. Но по отношение на своето астрално тяло той още се намира на нивото на животното, на животинската степен, на която е стоял преди.
към текста >>
Според това, как човек се е учил да ходи, да говори и да
мисли
, е възниквало това, което е неговата съдба.
Тогава, понеже Земята - спомнете си какво съм ви разказвал за Земята - е била още гъста маса, нея още не я е обкръжавал въздух, тя е била своего рода гъст сос, тогава човек не е трябвало да се учи да ходи - както вече ви казах. Него го е поддържал този гъст сос. Човек е бил още в голяма степен животно, той е бил в голяма степен ориентиран към своето астрално тяло. По отношение на своето физическо тяло той днес е станал човек. Но по отношение на своето астрално тяло той още се намира на нивото на животното, на животинската степен, на която е стоял преди.
Според това, как човек се е учил да ходи, да говори и да мисли, е възниквало това, което е неговата съдба.
Ако сега човек отново се учи в течение на своя живот да възприема нещо духовно, да възприема духовното начало, той отвиква от животинското, отвиква от животинското начало и се вживява в този свят, в който той ще живее не с помощта на ходене, реч и мислене, а по съвсем различен начин.
към текста >>
34.
ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 18 април 1923 г.
GA_349 Животът на човека и животът на земята - Същност на християнството
При употреба на неголяма доза опиум, на първо място възниква състояние, когато човек има вътрешно преживяване: той вече не
мисли
, а започва да мечтае, да възприема хаотични образи.
Сега за тази цел се използват най-разнообразни средства. Казвал съм ви, че за целите на опиянението сега се използва например кокаин[4], обаче през цялото време, за да се опиянят, в Европа са използвали опиум. Винаги има хора, които в случай на недоволство от живота, като не се справят с многото грижи, не знаят как да излязат от положението и се опиват с опиум. Те употребяват малко опиум, само малка доза. Какво става тогава?
При употреба на неголяма доза опиум, на първо място възниква състояние, когато човек има вътрешно преживяване: той вече не мисли, а започва да мечтае, да възприема хаотични образи.
Това много му харесва и той го прави доста охотно. Сънища, видения от такъв род винаги зашеметяват. При това един човек изпада в жалко положение, почва да се смята за грешник; друг започва да буйства, изпада в бяс, става крайно агресивен, даже кръвожаден. След това тези хора заспиват. Такава употреба на опиум се съпровожда от това, че хората, приемайки постъпващата отвън отрова, се държат буйно и изпадат в състояние, когато бавно заспиват.
към текста >>
Ако човек твърде много работи, това го разрушава; ако човек твърде много
мисли
, това го разрушава.
Обаче работата стои така: ако човек прави нещо прекалено, това го разрушава.
Ако човек твърде много работи, това го разрушава; ако човек твърде много мисли, това го разрушава.
И ако човек постоянно извиква в себе си твърде силна памет, той разрушава с това своето тяло. Всички описани от мен явления се появяват поради прекомерно усилване на паметта. Това първо. След това - както вече ви описах това - човек става вял по отношение на ходенето. Той не може да си спомни как трябва да мести краката си.
към текста >>
Тези древни хора въобще са нямали такива абстрактни
мисли
, както ние.
За всичко това може да се научи с помощта на естествознанието. Обаче става дума за следното: а не може ли по здравословен начин да се постигне паметта и всичко останало, което малаецът получава по такъв болезнен път? Тук трябва да си спомните за това, което е било известно на най-древното население на Земята - за това, че хората живеят на Земята отново и отново. Неотдавна ви разказвах как Лесинг е казал: защо трябва да се смята за глупост това, в което са вярвали тези древни хора?
Тези древни хора въобще са нямали такива абстрактни мисли, както ние.
Те са нямали никаква естествена наука. Те всичко възприемали на нивото на митологията. Гледайки растението, те не изучавали намиращите се вътре в него едни или други сили, не, те казвали: вътре в растението има такова и такова духовно начало, тази или онази духовност. Те всичко са виждали в образи, в образна форма. Изобщо те в голяма степен са живеели в духовното... (пропуск в стенограмата).
към текста >>
Цялата разлика се състои в това, че единият е мислел, когато го е правил и помни за това, а другият го е правил без да
мисли
и не го помни.
Той не се е научил да слага копчетата на едно и също място - това също е възможно, но би било едно от проявленията на мързела, - а си казва: когато свалям копчетата от ризата, едното го слагам до свещника, а другото - ето тук. И така, той насочва мисълта си към това, което върши, той не ги оставя без участието на мисълта, а я насочва натам. На сутринта той става, отива право там и си взима копчетата, които е оставил; няма нужда да ги търси из цялата стая: къде са ми копчетата? Къде се дянаха копчетата ми? - Къде тук е разликата?
Цялата разлика се състои в това, че единият е мислел, когато го е правил и помни за това, а другият го е правил без да мисли и не го помни.
Да, но да си спомня му се налага само сутрин. Едва ли нещо ще се получи, ако вечер просто ги оставиш и поискаш да си спомниш за това. Можеш да си спомниш за това сутрин, ако вечерта си мислил за него.
към текста >>
Това означава, че ако в днешно време човек се учи правилно да
мисли
за света, учи се така, както ви показах, работата ще се получи така, както ако беше мислил за своите копчета.
Този факт може да се докаже исторически. Няма нищо удивително в това, че днес вие не помните за своите предишни животи! Сега хората се учат да мислят. Сега в историческото развитие е настъпило такова време, когато хората са се научили да мислят. Сега в своя следващ живот ще си спомнят своя сегашен живот по същия начин, както днес човек си спомня сутрин за своите копчета.
Това означава, че ако в днешно време човек се учи правилно да мисли за света, учи се така, както ви показах, работата ще се получи така, както ако беше мислил за своите копчета.
А това, което правят съвременните естествоизпитатели, прилича на действията на човека, който не мисли за своите копчета. Ако той се ограничава с описанието: делириум, устните посиняват, лицето почервенява и така нататък - и в следващия живот той няма да мисли за най-важните неща, въобще няма да е в състояние да си спомня ретроспективно, всичко ще обърка, подобно на втория човек, който е направил безпорядък, тъй като е бързал за работа и не е могъл да намери нещата си. Но мислещият за горепосочените явления и смятащ, че те произхождат от етерното тяло, астралното тяло и «аза», се учи да мисли така, че ще успее да си спомни себе си в следващия земен живот. Само тогава това ще се прояви.
към текста >>
А това, което правят съвременните естествоизпитатели, прилича на действията на човека, който не
мисли
за своите копчета.
Няма нищо удивително в това, че днес вие не помните за своите предишни животи! Сега хората се учат да мислят. Сега в историческото развитие е настъпило такова време, когато хората са се научили да мислят. Сега в своя следващ живот ще си спомнят своя сегашен живот по същия начин, както днес човек си спомня сутрин за своите копчета. Това означава, че ако в днешно време човек се учи правилно да мисли за света, учи се така, както ви показах, работата ще се получи така, както ако беше мислил за своите копчета.
А това, което правят съвременните естествоизпитатели, прилича на действията на човека, който не мисли за своите копчета.
Ако той се ограничава с описанието: делириум, устните посиняват, лицето почервенява и така нататък - и в следващия живот той няма да мисли за най-важните неща, въобще няма да е в състояние да си спомня ретроспективно, всичко ще обърка, подобно на втория човек, който е направил безпорядък, тъй като е бързал за работа и не е могъл да намери нещата си. Но мислещият за горепосочените явления и смятащ, че те произхождат от етерното тяло, астралното тяло и «аза», се учи да мисли така, че ще успее да си спомни себе си в следващия земен живот. Само тогава това ще се прояви.
към текста >>
Ако той се ограничава с описанието: делириум, устните посиняват, лицето почервенява и така нататък - и в следващия живот той няма да
мисли
за най-важните неща, въобще няма да е в състояние да си спомня ретроспективно, всичко ще обърка, подобно на втория човек, който е направил безпорядък, тъй като е бързал за работа и не е могъл да намери нещата си.
Сега хората се учат да мислят. Сега в историческото развитие е настъпило такова време, когато хората са се научили да мислят. Сега в своя следващ живот ще си спомнят своя сегашен живот по същия начин, както днес човек си спомня сутрин за своите копчета. Това означава, че ако в днешно време човек се учи правилно да мисли за света, учи се така, както ви показах, работата ще се получи така, както ако беше мислил за своите копчета. А това, което правят съвременните естествоизпитатели, прилича на действията на човека, който не мисли за своите копчета.
Ако той се ограничава с описанието: делириум, устните посиняват, лицето почервенява и така нататък - и в следващия живот той няма да мисли за най-важните неща, въобще няма да е в състояние да си спомня ретроспективно, всичко ще обърка, подобно на втория човек, който е направил безпорядък, тъй като е бързал за работа и не е могъл да намери нещата си.
Но мислещият за горепосочените явления и смятащ, че те произхождат от етерното тяло, астралното тяло и «аза», се учи да мисли така, че ще успее да си спомни себе си в следващия земен живот. Само тогава това ще се прояви.
към текста >>
Но мислещият за горепосочените явления и смятащ, че те произхождат от етерното тяло, астралното тяло и «аза», се учи да
мисли
така, че ще успее да си спомни себе си в следващия земен живот.
Сега в историческото развитие е настъпило такова време, когато хората са се научили да мислят. Сега в своя следващ живот ще си спомнят своя сегашен живот по същия начин, както днес човек си спомня сутрин за своите копчета. Това означава, че ако в днешно време човек се учи правилно да мисли за света, учи се така, както ви показах, работата ще се получи така, както ако беше мислил за своите копчета. А това, което правят съвременните естествоизпитатели, прилича на действията на човека, който не мисли за своите копчета. Ако той се ограничава с описанието: делириум, устните посиняват, лицето почервенява и така нататък - и в следващия живот той няма да мисли за най-важните неща, въобще няма да е в състояние да си спомня ретроспективно, всичко ще обърка, подобно на втория човек, който е направил безпорядък, тъй като е бързал за работа и не е могъл да намери нещата си.
Но мислещият за горепосочените явления и смятащ, че те произхождат от етерното тяло, астралното тяло и «аза», се учи да мисли така, че ще успее да си спомни себе си в следващия земен живот.
Само тогава това ще се прояви.
към текста >>
Преди всичко човек в живота трябва да се научи да
мисли
за това, за което по-късно ще трябва да си спомня.
Детето е човек и ето, то не може да смята! Следва да се възрази така: детето ще го научат да смята. Познаващият природата на човека знае, че смятането може да се научи. Ако днес някой сочи човек, който не може да си спомни за своите предишни земни животи, следва да му кажем: но по-рано нищо не се е предприемало, за да могат хората да си спомнят себе си. Напротив, в днешно време съществуват още много своего рода изтърсаци от предишните епохи, които смятат за глупаци тези, които съвсем нищо не знаят за духовното, които не знаят за това, което ще им се наложи да си спомнят в следващия земен живот; на тези хора ще им се наложи да изпитат конфузия, както в случая с копчетата.
Преди всичко човек в живота трябва да се научи да мисли за това, за което по-късно ще трябва да си спомня.
към текста >>
Човек притежава истински
мисли
, а не празни дефиниции, ако се занимава с духовната наука, ако се учи да познава човека, а не просто като насън да описва настъпването на едно или друго състояние, ако е способен да знае: в дадения случай действа астралното тяло, тук действа етерното тяло, тук действа «азът».
А в действителност нещата изглеждат така, че за тях можем да кажем това, което е изложено, например тук, в тази схема (рис. 25): физическо тяло; етерно тяло, страдащо от слаби дози опиум; астрално тяло, повреждащо се от силни дози опиум; «аз», повреждащ се от употреба на опиум, превърната в навик.
Човек притежава истински мисли, а не празни дефиниции, ако се занимава с духовната наука, ако се учи да познава човека, а не просто като насън да описва настъпването на едно или друго състояние, ако е способен да знае: в дадения случай действа астралното тяло, тук действа етерното тяло, тук действа «азът».
И ако днес, в сегашния земен живот човек приема истински мисли, тогава той по правилен начин си спомня за него. Ако сега човек трудно си спомня предишния земен живот - както описах това, - по-късно той добре ще помни за него, при това без да се подлага на болести, без да осакатява тялото си, както става при употребата на опиум, а довеждайки душата си до познанието на духовното с помощта на духовни упражнения.
към текста >>
И ако днес, в сегашния земен живот човек приема истински
мисли
, тогава той по правилен начин си спомня за него.
А в действителност нещата изглеждат така, че за тях можем да кажем това, което е изложено, например тук, в тази схема (рис. 25): физическо тяло; етерно тяло, страдащо от слаби дози опиум; астрално тяло, повреждащо се от силни дози опиум; «аз», повреждащ се от употреба на опиум, превърната в навик. Човек притежава истински мисли, а не празни дефиниции, ако се занимава с духовната наука, ако се учи да познава човека, а не просто като насън да описва настъпването на едно или друго състояние, ако е способен да знае: в дадения случай действа астралното тяло, тук действа етерното тяло, тук действа «азът».
И ако днес, в сегашния земен живот човек приема истински мисли, тогава той по правилен начин си спомня за него.
Ако сега човек трудно си спомня предишния земен живот - както описах това, - по-късно той добре ще помни за него, при това без да се подлага на болести, без да осакатява тялото си, както става при употребата на опиум, а довеждайки душата си до познанието на духовното с помощта на духовни упражнения.
към текста >>
35.
СЪЩНОСТ НА ХРИСТИЯНСТВОТО. ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 21 април 1923 г.
GA_349 Животът на човека и животът на земята - Същност на християнството
Обаче би било глупост да се търсят в растението осъзнати
мисли
.
И така, отначало ми се иска да се заема с въпроса за страстите. Работата стои така. Отчитайки това, че преживяванията при човека носят различен характер от тези при камъка или растението, ще откриете: човек преживява своя мисловен свят. Растението не показва наличие в себе си на мисловен свят. Тук са налични само мислите, които живеят в растението.
Обаче би било глупост да се търсят в растението осъзнати мисли.
към текста >>
Обаче историята на човечеството тече по-различно, отколкото се
мисли
за това.
В него думата винаги приличала на това, което е означавала. И на хората, които в Египет са били писари, най-строго им се е заповядвало: писането е свещенодействие; длъжни сте съвсем точно да копирате тези неща. Знаете ли какво е ставало с този, който тогава по небрежност е допускал грешка при преписване на текст с образно-йероглифното писмо? Осъждали са го на смърт! Как бихте погледнали днес, ако човек, направил ортографическа грешка, би бил осъден за това на смърт?
Обаче историята на човечеството тече по-различно, отколкото се мисли за това.
Всъщност древните египтяни са били мъдри и в известно отношение жестоки. Прогресът в човечеството, разбира се, е съществувал. Но поради това, че за египтяните писмото е било свещено, ние нямаме право да отричаме, че в други отношения са били мъдри и са знаели за тези неща, които едва сега, малко по малко се възраждат в антропософията, макар и в съвсем друга форма. Те са ги притежавали, а ние, сънувайки, знаем за тях; а това е съвсем друга форма.
към текста >>
36.
ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 7 май 1923 г.
GA_349 Животът на човека и животът на земята - Същност на християнството
Той не иска да
мисли
нормално, да
мисли
подредено.
Това е същото като калцирането на нашата кръвоносна система. Ние можем душевно да изсъхнем. Но можем също и да се размекнем душевно. Това се случва, ако човек става мечтателен, ентусиаст, мистик или теософ. Какво иска такъв човек?
Той не иска да мисли нормално, да мисли подредено.
Със своята фантазия на него му се иска да обхване всичките светове, без да желае да мисли подредено. Това е същото, когато при телесното се появи температура. Да станеш мистик, да станеш теософ, означава да получиш душевна треска, душевна температура.
към текста >>
Със своята фантазия на него му се иска да обхване всичките светове, без да желае да
мисли
подредено.
Ние можем душевно да изсъхнем. Но можем също и да се размекнем душевно. Това се случва, ако човек става мечтателен, ентусиаст, мистик или теософ. Какво иска такъв човек? Той не иска да мисли нормално, да мисли подредено.
Със своята фантазия на него му се иска да обхване всичките светове, без да желае да мисли подредено.
Това е същото, когато при телесното се появи температура. Да станеш мистик, да станеш теософ, означава да получиш душевна треска, душевна температура.
към текста >>
37.
ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 8 октомври 1923 г. Същността на пеперудите
GA_351 Човекът и светът - Действието на духа в природата - За същноста на пчелите
И тази съпротива са вашите
мисли
.
Вътре в нея би имало тънък пласт пух и аз, от своето място, бих искал да попадна тук; аз отивам натам, мачкам този пух, но не достигам до пулта, а трябва да се спра по средата, тъй като не мога да притискам този пух повече. Не достигам до пулта, но усещам натиска от това, на което се опирам. Подобно на това вие искате да изговорите „аз“, искате да произведете всъщност истинска пеперуда, тъй като „азът“ - това е светлина. Но вие не можете да го направите. Вместо това усещате съпротива, както и аз усещам тук съпротива, когато вървя насреща.
И тази съпротива са вашите мисли.
Вашите мисли възникват вътре, тъй като не ви се удава да сътворите истинска пеперуда с помощта на светлината. „Азът“ мисли мислите. Мислите са всъщност само образи от света на пеперудите.
към текста >>
Вашите
мисли
възникват вътре, тъй като не ви се удава да сътворите истинска пеперуда с помощта на светлината.
Не достигам до пулта, но усещам натиска от това, на което се опирам. Подобно на това вие искате да изговорите „аз“, искате да произведете всъщност истинска пеперуда, тъй като „азът“ - това е светлина. Но вие не можете да го направите. Вместо това усещате съпротива, както и аз усещам тук съпротива, когато вървя насреща. И тази съпротива са вашите мисли.
Вашите мисли възникват вътре, тъй като не ви се удава да сътворите истинска пеперуда с помощта на светлината.
„Азът“ мисли мислите. Мислите са всъщност само образи от света на пеперудите.
към текста >>
„Азът“
мисли
мислите.
Подобно на това вие искате да изговорите „аз“, искате да произведете всъщност истинска пеперуда, тъй като „азът“ - това е светлина. Но вие не можете да го направите. Вместо това усещате съпротива, както и аз усещам тук съпротива, когато вървя насреща. И тази съпротива са вашите мисли. Вашите мисли възникват вътре, тъй като не ви се удава да сътворите истинска пеперуда с помощта на светлината.
„Азът“ мисли мислите.
Мислите са всъщност само образи от света на пеперудите.
към текста >>
Но и днес, ако някой говори за това, че „азът“ - това е светлина, и че тази светлина представлява същото, което, бидейки уловено, може да създаде пеперуда, че в нас, тъй като имаме приспособен за това мозък, той създава вместо пеперуди
мисли
, - хората по същия начин ще кажат за говорещия: той си е изгубил ума!
Виждате ли, днес става същото, което би станало сред древните евреи, ако един от тях, произнасяйки «Яхве», би видял целия свят в пеперуди; хората биха казали за него: несъмнено той е луд. Той би станал такъв, ако не е узрял да съзерцава духовното.
Но и днес, ако някой говори за това, че „азът“ - това е светлина, и че тази светлина представлява същото, което, бидейки уловено, може да създаде пеперуда, че в нас, тъй като имаме приспособен за това мозък, той създава вместо пеперуди мисли, - хората по същия начин ще кажат за говорещия: той си е изгубил ума!
Но такава е истината. Именно тук е разликата между истинското безумие и истината. Така че трябва да кажем: гледайки пъстрата пеперуда във въздуха, ние изпитваме същото въздействие, както ако по правилен начин бихме се чувствали в себе си и бихме казали за себе си „аз“. Пеперудата не може да каже за себе си „аз“, не могат и висшите животни, тъй като „азът“ при тях действа отвън. Когато гледате лъва с неговата червено-кафеникава жълтина, тази червено-кафеникава жълтина е външна проява на лъвския „аз“.
към текста >>
Лъвът се
мисли
от цялата природа и благодарение на това възниква неговата окраска.
Но такава е истината. Именно тук е разликата между истинското безумие и истината. Така че трябва да кажем: гледайки пъстрата пеперуда във въздуха, ние изпитваме същото въздействие, както ако по правилен начин бихме се чувствали в себе си и бихме казали за себе си „аз“. Пеперудата не може да каже за себе си „аз“, не могат и висшите животни, тъй като „азът“ при тях действа отвън. Когато гледате лъва с неговата червено-кафеникава жълтина, тази червено-кафеникава жълтина е външна проява на лъвския „аз“.
Лъвът се мисли от цялата природа и благодарение на това възниква неговата окраска.
Тъй като нашето мислене е насочено отвътре навън, ние не получаваме оцветяване отвън, а получаваме цвета на кожата отвътре и него е много трудно да го имитират в живописта. Обаче нашият „аз“ с помощта на кръвта ни оцветява цялото ни тяло в този забележителен, присъщ на човека цвят, който в живописта може да се имитира само в случай, ако успеят правилно да смесят всички цветове. Природата постоянно извършва своето творчество над съществото, но творчеството й е от духовен порядък. Виждате ли, вече говорих за това: необходимо е да има преход от съдържащата се във въздуха влажност към светлината. Ето, какавидата се намира във въздух и светлина.
към текста >>
Това, разбира се, е консолидация на идеята: вместо да остане само като
мисли
, тази идея се консолидира, уплътнява се.
Обяснявал им всичко това много точно. След това стигнали в отделение, където се намирали пациенти с всевъзможни параноични идеи, фикс идеи. Погледнете, казал той, тук има един, страдащ от мания за преследване, него го преследват призраци; другият - също, но него го преследват не призраци, а хора. А сега, казал той, ще ви отведа при най-тежко болния от всички, които имаме. Той ги довел до стаята на най-тежко болния и казал: пациентът е обсебен от натрапчива идея, той се смята за китайски император.
Това, разбира се, е консолидация на идеята: вместо да остане само като мисли, тази идея се консолидира, уплътнява се.
Той обяснил всичко това много точно и в заключение казал: но вие би трябвало да знаете, господа, че е очевидно безумие това, че той е китайски император. Защото китайският император - това съм аз!
към текста >>
38.
ВТОРА ЛЕКЦИЯ, 10 октомври 1923 г. За циановодородната киселина и азота, въглеродния двуокис и кислорода
GA_351 Човекът и светът - Действието на духа в природата - За същноста на пчелите
Главата нямаше да може да
мисли
, ако във вас не се издигаха постоянно тези мехурчета-перлички.
Господа, вие нямаше да мислите, вашата глава въобще нямаше да може да ви служи, ако във вашето собствено тяло чрез кръвта постоянно не се изстрелваха нагоре такива малки перлички. Също както в газираната лимонада нагоре се изстрелват мехурчета, така и във вас крехки мехурчета постоянно се насочват към главата ви. Нямаше да можете да използвате главата си, ако самите вие не бяхте такава бутилка. Една тринадесета или четиринадесета част от теглото ви представлява кръв. И така, можете да си представите: вие всъщност сте такива бутилки, които вместо с газирана лимонада са пълни с кръв; там плуват, устремявайки се нагоре, същите мехурчета, както и в газираната вода, само че доста по-малки, плуват тези перлени мехурчета, същите като в бутилка с лимонада.
Главата нямаше да може да мисли, ако във вас не се издигаха постоянно тези мехурчета-перлички.
Но този въглероден двуокис не остава бездеен във вашата глава. Можете много добре да мислите, вие сякаш сте послужили за бутилка за вашата кръв и в нея мехурчетата се устремяват нагоре, към вашата глава. Вътре във вас, във вашата глава, става нагнетяване на газа, там се намира въглеродният двуокис по същия начин, както и в бутилката с газираната лимонада.
към текста >>
Това, че съществуват отравяния с цианкалий, е следствие от материалистическия светоглед, тъй като човек си
мисли
: мъртвецът си е мъртвец и е съвсем безразлично, дали смъртта е настъпила от цианкалий или поради вътрешна несъвместимост с живота, поради вътрешни причини.
Ако антропософското познание би се разпространило по-широко, нито един човек нямаше повече да се трови с цианкалий. Това просто нямаше и на ум да му идва!
Това, че съществуват отравяния с цианкалий, е следствие от материалистическия светоглед, тъй като човек си мисли: мъртвецът си е мъртвец и е съвсем безразлично, дали смъртта е настъпила от цианкалий или поради вътрешна несъвместимост с живота, поради вътрешни причини.
Но това съвсем не е безразлично! Ако смъртта е настъпила от вътрешно разрушение, тогава душата и духът трябва да вървят по обичайния път в духовния свят: те продължават да живеят и по-нататък. Но ако сте се отровили с цианкалий, тогава душата се стреми да придружава всяка частица от тялото, а именно стреми се да се разпространи в азота и да се разтвори в космоса. Това се явява действително реална смърт за душата и духа. Ако хората научеха какво представляват душата и духа на отделния човек, те биха казали: ние смятаме за неприемливо да се предизвиква този страшен взрив, който във фин вид се предизвиква в цялата Вселена, ако човек се трови с цианкалий.
към текста >>
Всичко това не става при анемичната млада девойка: главата се опустошава от
мисли
.
Няма вече никаква истинска наука! Истинската наука взема за помощници другите небесни тела. А иначе човек гледа нагоре към звездите през своя телескоп, само изчислява, но не знае, че например между всяка частичка желязо, милиони от които циркулират, плуват в нашата кръв, между всяка частичка желязо в нашата кръв и всичко това, което става на Луната, съществува вътрешна връзка. Така например анемичната млада девойка не може да установи правилно отношение към Луната и поради това съвсем отпада от мировата връзка. Поради това такава млада анемична девойка може да изгуби памет и всичко, което функционално се отнася към главата; поради това не възниква живото взаимодействие, което, както ви разказвах, трябва да възникне между желязото и въглеродния двуокис.
Всичко това не става при анемичната млада девойка: главата се опустошава от мисли.
към текста >>
Да, господа, работата е там, че ако човек не
мисли
, ако го мързи да
мисли
, тогава Луната малко по малко престава да се грижи за такъв човек!
Но на свой ред, ако човек не е в състояние по-правилен начин да се бори с това, което като цианкалий иска да се появи в тялото му, в костите му се отлага твърде много варовик; костите стават чупливи, и малко по малко варовикът прониква в кръвоносните съдове; всичко в човека става чупливо, крехко. Човек не може повече да развива правилно отношение към Слънцето. Но него трябва да го има. Човек трябва с помощта на това, което живее в движенията му, при които костите вземат доста значително участие, да развива правилно отношение към Слънцето. И човек трябва, благодарение на това, което живее в неговата глава, да установи правилно отношение към Луната.
Да, господа, работата е там, че ако човек не мисли, ако го мързи да мисли, тогава Луната малко по малко престава да се грижи за такъв човек!
Тогава човек затъпява, става глупав. Ако човек съвсем не ходи и постоянно лежи в леглото, тогава Слънцето престава да се грижи за него. Тогава човек по отношение на телесните си членове и крайниците става безволев, муден и инертен. Ако някой е ленив в движенията или ако някой е ленив в мисленето, това зависи от неговото отношение към Слънцето и Луната. Ако човек е в дружба със Слънцето и Луната, той охотно ходи навсякъде, охотно мисли и охотно работи.
към текста >>
Ако човек е в дружба със Слънцето и Луната, той охотно ходи навсякъде, охотно
мисли
и охотно работи.
Да, господа, работата е там, че ако човек не мисли, ако го мързи да мисли, тогава Луната малко по малко престава да се грижи за такъв човек! Тогава човек затъпява, става глупав. Ако човек съвсем не ходи и постоянно лежи в леглото, тогава Слънцето престава да се грижи за него. Тогава човек по отношение на телесните си членове и крайниците става безволев, муден и инертен. Ако някой е ленив в движенията или ако някой е ленив в мисленето, това зависи от неговото отношение към Слънцето и Луната.
Ако човек е в дружба със Слънцето и Луната, той охотно ходи навсякъде, охотно мисли и охотно работи.
Ако човек лошо кореспондира със Слънцето и Луната, тогава той престава да мисли, разходките и работата не му доставят радост. Но човек по съвсем вътрешен, дълбок начин е свързан със Слънцето и Луната. Ако днес попитате един или друг, какво той е изучавал от всичко това, което днес може да се научи, един ще ви разкаже как е работил с микроскоп, друг ще ви разкаже как с помощта на телескоп гледа Слънцето и Луната, как се изчислява ъгловото разстояние между тях, ще разкаже, че на Слънцето има петна, че наоколо има корона, издигаща се като мъгла- ето какво ще ви разкаже.
към текста >>
Ако човек лошо кореспондира със Слънцето и Луната, тогава той престава да
мисли
, разходките и работата не му доставят радост.
Тогава човек затъпява, става глупав. Ако човек съвсем не ходи и постоянно лежи в леглото, тогава Слънцето престава да се грижи за него. Тогава човек по отношение на телесните си членове и крайниците става безволев, муден и инертен. Ако някой е ленив в движенията или ако някой е ленив в мисленето, това зависи от неговото отношение към Слънцето и Луната. Ако човек е в дружба със Слънцето и Луната, той охотно ходи навсякъде, охотно мисли и охотно работи.
Ако човек лошо кореспондира със Слънцето и Луната, тогава той престава да мисли, разходките и работата не му доставят радост.
Но човек по съвсем вътрешен, дълбок начин е свързан със Слънцето и Луната. Ако днес попитате един или друг, какво той е изучавал от всичко това, което днес може да се научи, един ще ви разкаже как е работил с микроскоп, друг ще ви разкаже как с помощта на телескоп гледа Слънцето и Луната, как се изчислява ъгловото разстояние между тях, ще разкаже, че на Слънцето има петна, че наоколо има корона, издигаща се като мъгла- ето какво ще ви разкаже.
към текста >>
Вече в самата тази дума, когато се каже, че в тялото става горене, в самата дума се съдържа безсмислица: защото всеки си
мисли
, че в човека става същото, както и в свещта.
Глупост, подобна на тази, когато се каже, че може да се направи хубав дървен дроб или дроб от камък. Това би бил мъртъв дроб! В тялото на човека не може да става същото изгаряне, както в свещта; в човек изгарянето е живо и то се различава от това, което наричат изгаряне въобще, както се различава дробът от парче дърво. Затова и внасям разлика в изразите, които обикновеното естествознание използва за горенето и т. н. Всичко това обяснявам, за да покажа какво е живото изгаряне.
Вече в самата тази дума, когато се каже, че в тялото става горене, в самата дума се съдържа безсмислица: защото всеки си мисли, че в човека става същото, както и в свещта.
Изговаряйки тези думи, вече се казва безсмислица.
към текста >>
39.
ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, 13 октомври 1923 г. Разликата между хората от горещите зони и ескимосите.
GA_351 Човекът и светът - Действието на духа в природата - За същноста на пчелите
Защото така
мисли
природата като цяло!
Ако имаше такъв фотоапарат, какъвто още няма - тук всичко трябва да се снима много бързо, тъй като то тутакси изчезва, - вие бихте открили следното: бихте забелязали в мозъка си нещо подобно на красива купчинка сняг, нещо подобно на прекрасните картини от ледени цветя на прозорците! Всичко това трябва веднага да изчезне, иначе тези остри кристали щяха да почнат да ни бодат и с тях не бихме могли да мислим. Така че, гледайки снега или нашите прозоречни картини, можем да кажем: ама че работа! Защото в нашата собствена глава става същото! Само че в нея всичко това отново и отново бързо се разтваря.
Защото така мисли природата като цяло!
Но само през зимата, когато са студовете, тя действително започва така да мисли. През лятото за нея е твърде горещо, за да мисли. Тогава тя дава възможност на Слънцето да отделя и отхвърля всичко едно от друго, тогава тя подготвя хранителни средства и така нататък. А през зимата мислите се формират във вид на сняг и лед. Ако навън нямаше никакви мисли, тях нямаше да ги има и в нашата глава.
към текста >>
Но само през зимата, когато са студовете, тя действително започва така да
мисли
.
Всичко това трябва веднага да изчезне, иначе тези остри кристали щяха да почнат да ни бодат и с тях не бихме могли да мислим. Така че, гледайки снега или нашите прозоречни картини, можем да кажем: ама че работа! Защото в нашата собствена глава става същото! Само че в нея всичко това отново и отново бързо се разтваря. Защото така мисли природата като цяло!
Но само през зимата, когато са студовете, тя действително започва така да мисли.
През лятото за нея е твърде горещо, за да мисли. Тогава тя дава възможност на Слънцето да отделя и отхвърля всичко едно от друго, тогава тя подготвя хранителни средства и така нататък. А през зимата мислите се формират във вид на сняг и лед. Ако навън нямаше никакви мисли, тях нямаше да ги има и в нашата глава. И така, виждате колко прекрасни са тези съответстващи на природата образувания, формиращи се навън през зимата, когато природата е толкова умна, че тя по видим, външен начин създава това, което винаги става в нашата глава като проявление на ума ни.
към текста >>
През лятото за нея е твърде горещо, за да
мисли
.
Така че, гледайки снега или нашите прозоречни картини, можем да кажем: ама че работа! Защото в нашата собствена глава става същото! Само че в нея всичко това отново и отново бързо се разтваря. Защото така мисли природата като цяло! Но само през зимата, когато са студовете, тя действително започва така да мисли.
През лятото за нея е твърде горещо, за да мисли.
Тогава тя дава възможност на Слънцето да отделя и отхвърля всичко едно от друго, тогава тя подготвя хранителни средства и така нататък. А през зимата мислите се формират във вид на сняг и лед. Ако навън нямаше никакви мисли, тях нямаше да ги има и в нашата глава. И така, виждате колко прекрасни са тези съответстващи на природата образувания, формиращи се навън през зимата, когато природата е толкова умна, че тя по видим, външен начин създава това, което винаги става в нашата глава като проявление на ума ни. Навсякъде в природата можем да видим това, което става в нас самите.
към текста >>
Ако навън нямаше никакви
мисли
, тях нямаше да ги има и в нашата глава.
Защото така мисли природата като цяло! Но само през зимата, когато са студовете, тя действително започва така да мисли. През лятото за нея е твърде горещо, за да мисли. Тогава тя дава възможност на Слънцето да отделя и отхвърля всичко едно от друго, тогава тя подготвя хранителни средства и така нататък. А през зимата мислите се формират във вид на сняг и лед.
Ако навън нямаше никакви мисли, тях нямаше да ги има и в нашата глава.
И така, виждате колко прекрасни са тези съответстващи на природата образувания, формиращи се навън през зимата, когато природата е толкова умна, че тя по видим, външен начин създава това, което винаги става в нашата глава като проявление на ума ни. Навсякъде в природата можем да видим това, което става в нас самите. Само трябва правилно да го разбираме.
към текста >>
40.
ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, 20 октомври 1923 г. За същността на водорода
GA_351 Човекът и светът - Действието на духа в природата - За същноста на пчелите
Човек може да
мисли
благодарение на това, че има в главата си не прекалено много водород.
Накъдето и да насочим спектроскопа във Вселената, навсякъде се получават в него такива цветове, че може да се направи извод: тук навсякъде има водород. Водородът се намира навсякъде. Този водород е извънредно важен за някои неща. Казвал съм ви, че в главата действието му носи вреда, ако той е твърде много. Постъпвайки в главата, водородът пречи на човека да развива мисленето си.
Човек може да мисли благодарение на това, че има в главата си не прекалено много водород.
към текста >>
Тогава те взаимодействат и произвеждат вътре вещество, което може да бъде посредник на мислите, може да поражда
мисли
.
Въглената киселина се отделя от натрия и ние бихме получили в края на краищата прекалено твърд череп от този натрий - сребристия метал, - ако въглената киселина не създаваше в нас сода. Така посредством натрия ние поемаме въглената киселина, за да се разпредели правилно в главата ни содата. А от това, което се намира навсякъде около нас, чрез нашата коса, чрез нашата кожа ние възприемаме фосфор-водород. Само не трябва да позволяваме на прекалено голямо количество от намиращия се в метана водород да се издига отвътре нагоре, а да поемаме водорода отвън. Човешката глава фактически се явява своего рода яйце, също както и отложеното яйце: то поема сода от Земята и водород от въздуха; така и човешката глава поема по направление отдолу нагоре от Земята сода, а от външното обкръжение получава водород-фосфор, ако не може да го получи отвътре.
Тогава те взаимодействат и произвеждат вътре вещество, което може да бъде посредник на мислите, може да поражда мисли.
към текста >>
41.
ПЕТА ЛЕКЦИЯ, 24 октомври 1923 г. За същността на кометите
GA_351 Човекът и светът - Действието на духа в природата - За същноста на пчелите
Защото той с всичките си
мисли
, с целия си ум повече е обърнат към Вселената.
Следователно бихме могли да кажем: ако човек обръща внимание на това, да развие вътре в себе си много топлина, речта му става кратка и отмерена. Защо?
Защото той с всичките си мисли, с целия си ум повече е обърнат към Вселената.
Но ако човек позволява на Слънцето да го огрява, както атиняните, той мислено, с целия си ум по-малко е обърнат към Вселената, тогава умът му повече е обърнат навътре, а топлината е обърната навън; при спартанеца топлината е насочена навътре, а умът - навън. Посредством разсъдъка спартанецът се учи на езика на Вселената; този език е мъдър, той се изработва в него. Атинянинът не се е учил на речта на Вселената, а само на движението във Вселената, тъй като той се е занимавал с гимнастика в слънчевата топлина.
към текста >>
42.
ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, 27 октомври 1923 г. Действие на веществата във всемира и в човешкото тяло
GA_351 Човекът и светът - Действието на духа в природата - За същноста на пчелите
Хората, които днес са призвани да размишляват, те всъщност и да размишляват не могат, нямат възможности да размишляват, тъй като насочват своите
мисли
и чувства съвсем не към това, което е реалността.
Когато говорим, говорим благодарение на силата на Марс, свързана с кометите и метеоритите. Такава е човешката реч. Обикновено на човешкия език не се гледа много задълбочено, в него не се вижда нищо особено, нали така?
Хората, които днес са призвани да размишляват, те всъщност и да размишляват не могат, нямат възможности да размишляват, тъй като насочват своите мисли и чувства съвсем не към това, което е реалността.
Можете да забележите това дори в дребните неща. Неотдавна тук проведохме противопожарно обучение; всичко, разбира се, се правеше както трябва, когато имаме работа с истински огън. Католическият неделен вестник съобщи, че тук е имало истински пожар, само че бързо е бил потушен! Виждате, господа, хората умеят да размишляват за това, което го няма, но за това, което го има, те не размишляват. И това е отличителна черта на съвременните хора; те размишляват за всичко, което го няма, но на тях не им стигат нито ум, нито чувства, за да размишляват за това, което го има.
към текста >>
43.
ОСМА ЛЕКЦИЯ, 26 ноември 1923 г. Пчели и човек
GA_351 Човекът и светът - Действието на духа в природата - За същноста на пчелите
Всъщност всеки човек би трябвало да се интересува от пчеларство, тъй като човешкият живот зависи от пчеларството много повече, отколкото обикновено се
мисли
.
Но си струва да поговорим за самото битие на тази, бих казал, представляваща за внимателния слушател гатанка, за природата на пчеларството като цяло. Пчеларят, от само себе си се разбира, се интересува преди всичко от това, какво трябва да прави.
Всъщност всеки човек би трябвало да се интересува от пчеларство, тъй като човешкият живот зависи от пчеларството много повече, отколкото обикновено се мисли.
към текста >>
Сега нататък: след това пчелите - на това някак се обръща по-малко внимание, тъй като почти не се
мисли
за него, след това пчелите с помощта на своя храносмилателен апарат преработват храната във восък - защото този восък те произвеждат сами - и правят малки отделни клетки, за да снасят яйца и да складират запасите си.
Сега нататък: след това пчелите - на това някак се обръща по-малко внимание, тъй като почти не се мисли за него, след това пчелите с помощта на своя храносмилателен апарат преработват храната във восък - защото този восък те произвеждат сами - и правят малки отделни клетки, за да снасят яйца и да складират запасите си.
Тези отделни малки клетки представляват нещо удивително, така бих казал. Самата клетка изглежда така: отгоре тя е шестоъгълна, а отстрани - ето такава (виж рис.). От другата страна тя е запечатана. Вътре в нея може да бъде отложено яйце или хранителен запас. Едната клетка е построена до другата.
към текста >>
Помислете за следното: тук вътре се намира малка ларва, личинка, и тя отвсякъде е запечатана; само не трябва да се
мисли
, че в природата може да има място, където не действат никакви сили.
Това, без съмнение, е основно. Но не и единствено.
Помислете за следното: тук вътре се намира малка ларва, личинка, и тя отвсякъде е запечатана; само не трябва да се мисли, че в природата може да има място, където не действат никакви сили.
Цялата тази шестоъгълна къщичка, къщичка, ограничена от шест повърхности, също притежава сила, при това именно вътре в себе си; работата би била съвсем друга, ако личинката се намираше вътре в сфера. Това, че тя е заключена вътре в такава шестоъгълна къщичка, има в природата съвсем особено значение. В тялото на личинката се отпечатва тази форма, тя усеща после, че в своя ранен стадий, когато е била още мека, се е намирала в такава шестоъгълна клетка. И благодарение на силата, която тук е поела в себе си, самата тя строи след това същите килийки. Тук вътре са затворени силите, благодарение на които въобще работи пчелата.
към текста >>
44.
ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, 28 ноември 1923 г. За възприятието на пчелите
GA_351 Човекът и светът - Действието на духа в природата - За същноста на пчелите
Но за този, който знае колко далеко може да стигне и колко широко може да
мисли
, за да изтълкува резултата наистина точно, за такъв човек това доказателство съвсем не е безупречно.
Това е съвсем необмислено тълкуване на експеримента. Но някой ще каже: това е неоспоримо доказано. Да, разбира се, доказано е за този, който приписва душа на капана за мишки!
Но за този, който знае колко далеко може да стигне и колко широко може да мисли, за да изтълкува резултата наистина точно, за такъв човек това доказателство съвсем не е безупречно.
към текста >>
45.
ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 1 декември 1923 г. Мед и кварц
GA_351 Човекът и светът - Действието на духа в природата - За същноста на пчелите
Веднъж бях в едно общество, където се говореше как възниква комичното и в редица от присъстващите се появиха прекрасни
мисли
за това, откъде се взема то и поради какво се смеем.
Веднъж бях в едно общество, където се говореше как възниква комичното и в редица от присъстващите се появиха прекрасни мисли за това, откъде се взема то и поради какво се смеем.
Един човек излезе на сцената, за да знаят всички, че наистина има какво да каже! И той изнесе своята гледна точка за комичното, като каза: безусловно комичното възниква, защото човек има vis comica, комична сила. Vis comica: vis -това значи сила, comica - комична. Човек има комични сили. Ето откъде се взема комичното.
към текста >>
Мисли
се, че са казани много значителни неща, докато всъщност нищо не е казано.
Ако става дума за националната икономика, веднага става видно колко ексцентричен е субектът, който заявява, че парите се появяват благодарение на силата, образуваща пари. Но в естествознанието вече не се забелязва, когато някой попита откъде в млякото са жизнените сили? - и отговори: от витамините. Това е същото като: бедността е от нищетата. Но това не се забелязва.
Мисли се, че са казани много значителни неща, докато всъщност нищо не е казано.
към текста >>
Виждате ли, господа, древните учени, както често съм ви казвал, не са били така глупави, както
мисли
съвременната научна общественост.
Трябва да се отбележи, че медът и млякото имат извънредно значение за живота на човека. Това непосредствено следва от експериментите.
Виждате ли, господа, древните учени, както често съм ви казвал, не са били така глупави, както мисли съвременната научна общественост.
Древните учени понякога ни се струват глупавички, но всъщност те са били много умни и мъдри. Навярно знаете старата приказка «за страната, където текат мед и мляко». В нея е намерило израз това, че страната е здрава, че в нея можеш да живееш и да бъдеш здрав. Така че хората едно време са знаели, че медът и млякото необикновено силно са свързани с живота на хората.
към текста >>
Конят усеща какво става в мозъка, когато той
мисли
: девет - при което конят тропа.
Той ги е схрусквал, чувствал е сладкия вкус в устата и много е обичал «господин фон Остен». С всяка бучка захар той го обичал все повече и повече и благодарение на това се появила сърдечна привързаност между коня и «господин фон Остен». И на този «господин фон Остен» не му е трябвало незабелязано да гримасничи, а му е било достатъчно само да помисли на девет «вярно! » - и конят е чувствал това, защото животните много тънко усещат всичко, което става около тях. Той чувства какво става в главата на човека, даже ако няма ни най-малка гримаса, която конят уж може да види, а човекът - не.
Конят усеща какво става в мозъка, когато той мисли: девет - при което конят тропа.
Ако конят не получаваше захар, конската му любов щеше да попремине и нямаше вече да тропа.
към текста >>
46.
ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 5 декември 1923 г. За меда
GA_351 Човекът и светът - Действието на духа в природата - За същноста на пчелите
Господин Ербсмел обръща внимание, че в съвременното пчеларство на пчеларя му се налага на първо място да
мисли
за рентабилността.
Господин Ербсмел обръща внимание, че в съвременното пчеларство на пчеларя му се налага на първо място да мисли за рентабилността.
Грижите носят само материален характер. Във вестник «Швейцарско пчеларство», брой 10 за октомври 1923 г. е написано: «Медът не се отнася към продуктите от първа необходимост, той в известен смисъл е луксозна стока и тези, които го купуват, могат да плащат истинската му цена». В този брой след това се разказва, че някой си Балденбергер[1], пътувайки из Испания, заварил при един пчелар няколко направо цъфтящи деца и когато попитал пчеларя, къде пласира меда си, той отвърнал: ето ги моите купувачи. Тук, в Европа, работата стои така, че от меда се стараят да изстискат колкото се може повече.
към текста >>
Тук не следва да се
мисли
, че може да бъде намерено едно общо средство; тук трябва да се лекува това, което е предизвикало прекомерното втвърдяване на тялото.
Ако човек не може да понася меда, трябва отначало да се определи къде е причината.
Тук не следва да се мисли, че може да бъде намерено едно общо средство; тук трябва да се лекува това, което е предизвикало прекомерното втвърдяване на тялото.
Може да се посочи като пример такъв случай.
към текста >>
47.
ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 10 декември 1923 г. Ядене на пчелната пита.
GA_351 Човекът и светът - Действието на духа в природата - За същноста на пчелите
Не трябва да се
мисли
механично, трябва ясно да си представяме, че в съответствие с цялостната си природа организмът привиква към определена локализация.
Не трябва да се мисли механично, трябва ясно да си представяме, че в съответствие с цялостната си природа организмът привиква към определена локализация.
Това е необходимо да се отчита. В противен случай, макар и да е възможно да се постигне бърз успех, той няма да бъде продължителен.
към текста >>
Единственото, което тук можем да кажем, е, че хората се отнасят към всичките тези проблеми без всякакво уважение: защото този, който няма деца, болни от рахит, едва ли даже изпитва чувство на удоволствие от това, той въобще не
мисли
за това и го смята за разбиращо се от само себе си.
Употребата на мед, особено от майката, опосредствано действа на процеса на формиране на костите при детето. Такива неща ще станат видими, ако се занимаваме с изследване на дълбоките закономерности: вместо всевъзможните дреболии, с които са запълнени днес научните списания, някога, когато за тези неща стане поне нещо известно, ще бъде поставен въпросът: какво трябва да се яде в течение на даден период от живота? Какво трябва да се яде през друг период от живота? И т. н. Да, това би било много полезно за хората, тъй като от това състоянието на здравето им би се подобрило съществено и преди всичко би се повишила работоспособността им, както и физическите възможности на човека.
Единственото, което тук можем да кажем, е, че хората се отнасят към всичките тези проблеми без всякакво уважение: защото този, който няма деца, болни от рахит, едва ли даже изпитва чувство на удоволствие от това, той въобще не мисли за това и го смята за разбиращо се от само себе си.
Оплакват се само тези, на които децата им са болни от рахит. И така, бих могъл да кажа: именно най-полезните социално-медицински мероприятия дълго се отлагат, ако са ориентирани към това, хората да трябва да ги разглеждат като норма.
към текста >>
-
мисли
стоящото вътре животно.
Даже яйцето усеща това. Вследствие осите страшно се разбързват по-скоро да излязат. Стопанинът прави тази процедура през пролетта; първо той позволява на осите да снесат яйца. Когато дойде май, той откъсва две смокини и прави гореописаната процедура. «Дявол да го вземе!
- мисли стоящото вътре животно.
- сега трябва да бързам! Защото бързо ще дойде времето, когато смокините ще изсъхнат! » Животното страшно бърза и излиза значително по-рано, отколкото се полага. Ако смокините бяха останали на дървото, излизането щеше да стане в края на лятото. А така те излизат през ранното лято.
към текста >>
48.
ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 7 януари 1924 г.
GA_352 Природата и човекът от гл.т. на Духовната наука
И все пак, господа, такива
мисли
за слона биха били неправилни.
И все пак, господа, такива мисли за слона биха били неправилни.
Не трябва да приравнявате това с разумността на човека, а трябва да го сравнявате с други негови качества. Ако на окото ви кацне муха, вие ще махнете мухата без да му мислите много. В науката, където има много термини за непонятните неща, такова движение се нарича рефлекторно. И така, човек инстинктивно замахва, защитавайки се от нещо, което при дадените обстоятелства може да му навреди. Това винаги става при човека.
към текста >>
Работата съвсем не е така, сякаш той си е помислил: това момче ме обиди и аз ще го полея с порция вода - не, слонът не
мисли
така.
Вследствие от това, че той е напълно изолиран (от дебелата кожа), затворен в себе си, неговите рефлекторни движения, движенията за самосъхранение, отбранителните движения, се удължават. Те продължават дълго. Ако на вас кацне муха, а инстинктът ви сработи недостатъчно бързо, за да я махнете, мухата и сама ще отлети. При слона работата стои така: той би позволил на мухата да седи върху него, доколкото операцията по изгонването й при слона би започнала не по-рано от един час; толкова бавно действат рефлекторните отбранителни движения. Това, което слонът прави с помощта на хобота си, не е нищо друго освен такова рефлекторно движение, само че удължено във времето.
Работата съвсем не е така, сякаш той си е помислил: това момче ме обиди и аз ще го полея с порция вода - не, слонът не мисли така.
Докато момчето още е пред него, той иска да го събори с хобота си на земята, но реализацията при слоновете се забавя за дълго. Ако хулиганът ви опръска с някаква мръсотия, вие няма да се замислите много преди да го натупате. Но слонът е бавно животно, именно заради своята дебелокожост, и на него му трябва много време, докато се придвижи, докато се приближи, докато поиска да протегне хобот и събори момчето. А доколкото той междувременно пие, забелязва: когато в хобота му има вода, хоботът е по-силен и здрав, хоботът става по-здрав. На него му се иска да заздрави хобота си и за това той събира в него вода.
към текста >>
49.
ВТОРА ЛЕКЦИЯ, 19 януари 1924 г.
GA_352 Природата и човекът от гл.т. на Духовната наука
Само съвременната наука не е в състояние да стигне до това, защото съвременната наука не
мисли
.
Това е свръхсетивното начало. Защото сега, когато това свръх-сетивно начало е излязло навън, няма кой да ликвидира отровата и тя остава в човека. Ако хората биха могли както трябва да помислят, защо във физическото тяло възниква трупна отрова, те биха казали: физическото тяло постоянно произвежда трупна отрова; няма причина, поради която то да не трябва да я произвежда, защото физическото тяло като такова е едно и също и когато човек е умрял, и когато е жив. Но човекът, именно свръхсетивният човек, на когото за живота му е нужна трупна отрова, е излязъл вън; ето защо трупната отрова остава. Това свидетелства, че свръхсетивният човек се помещава в сетивно възприемаемия физически човек.
Само съвременната наука не е в състояние да стигне до това, защото съвременната наука не мисли.
към текста >>
50.
ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, 13 февруари 1924 г.
GA_352 Природата и човекът от гл.т. на Духовната наука
Знамето е демонстрация на общите
мисли
, средоточие на които става то.
Виждате ли, обстоятелствата, касаещи знамето, са следните: на знамето първоначално се е изобразявало тъй нареченото хералдическо животно - в това качество не е било задължително да бъде именно животно, а нещо, което е представяло това хералдическо животно, животното, изобразявано на герба. И какво е било това? Това е била тази групова душа, тази душа, която обединявала хората заедно. Тези хора, бидейки съединени в група, искали да имат изображение на груповата си душа. Ето защо те правели това знаме, този флаг.
Знамето е демонстрация на общите мисли, средоточие на които става то.
към текста >>
Защото хората в процесията е трябвало да имат общи
мисли
- тук е налице същият смисъл, както при кое да е знаме.
Всичко това иде да ви покаже: хората вече са се отделили от това, което е имало смисъл в живописта. Защо Рафаело е нарисувал този образ за църковно знаме?
Защото хората в процесията е трябвало да имат общи мисли - тук е налице същият смисъл, както при кое да е знаме.
към текста >>
51.
ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, 23 февруари 1924 г.
GA_352 Природата и човекът от гл.т. на Духовната наука
Понякога се
мисли
, че съновиденията продължават цяла нощ.
Или представете си тежко белодробно болен, не в последен стадий, но такъв, чийто дробове не са в ред. Белите дробове не могат да дишат нормално, вследствие от което те се свиват; болният ще го мъчат кошмари. При това винаги по време на сън той ще се облива в пот. Така вие имате връзка между потоотделянето при посочената духовна дейност и образите, идващи насън. Именно тогава, господа, проявява своего рода активност етерното тяло, тъй като страшните сънища възникват само в момента на пробуждането.
Понякога се мисли, че съновиденията продължават цяла нощ.
Обаче те като цяло се разиграват в момента на пробуждането.
към текста >>
52.
ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 27 февруари 1924 г.
GA_352 Природата и човекът от гл.т. на Духовната наука
Това означава, че така изобщо не може да се
мисли
.
Но какво означава това?
Това означава, че така изобщо не може да се мисли.
Човек развива мисли, които сами по себе си са безсмислени. Така че, от една страна, ще намерите, че
към текста >>
Човек развива
мисли
, които сами по себе си са безсмислени.
Но какво означава това? Това означава, че така изобщо не може да се мисли.
Човек развива мисли, които сами по себе си са безсмислени.
Така че, от една страна, ще намерите, че
към текста >>
И така, отново стигаме до необходимостта да изкажем следното: именно в случай, че човек правилно
мисли
по отношение на релативизма, той стига до духовната наука, а не до материалистичната наука.
И така, отново стигаме до необходимостта да изкажем следното: именно в случай, че човек правилно мисли по отношение на релативизма, той стига до духовната наука, а не до материалистичната наука.
към текста >>
В този случай човека започват да го разглеждат по-точно и тогава се вижда, че единомишлениците на Айнщайн черпят своите
мисли
, обръщайки се към живото или към духовно-то.
В този случай човека започват да го разглеждат по-точно и тогава се вижда, че единомишлениците на Айнщайн черпят своите мисли, обръщайки се към живото или към духовно-то.
Виждате ли, когато бях още юноша, се случи да участвам в оживени дебати за силата на тежестта. Сила на тежестта: ако тяло пада на земята, се казва, че то е тежко. Тялото пада долу, тъй като има тегло, тъй като то е тежко. Но тази сила на тежестта действа навсякъде в Космоса. Телата се привличат едно към друго.
към текста >>
Обаче Айнщайн смята, че не трябва да се говори всичко това, той
мисли
по следния начин: да допуснем, че тук отново е Земята и аз стоя на върха на кула - ето тук се намирам, но се намирам не във въздуха, а съм в кутия, която е закачена за върха с въже.
Например той казва: нека тук се намира Земята, а тук - някакво дърво, на което се покатервам; тук се изтървавам и падам долу; вероятно ви се е случвало подобно нещо; на мен поне в детството ми често се случваше. Аз се катерех по дърветата, изтървах се и падах долу. И така, Айнщайн казва: разбира се, Земята ме привлича. Аз имам тегло. То възниква вследствие силата на тежестта, в противен случай щях да оставам във въздуха и да се мятам там - ако Земята не ме притегляше.
Обаче Айнщайн смята, че не трябва да се говори всичко това, той мисли по следния начин: да допуснем, че тук отново е Земята и аз стоя на върха на кула - ето тук се намирам, но се намирам не във въздуха, а съм в кутия, която е закачена за върха с въже.
Ако сега аз в своята кутия почна да падам от кулата надолу, по отношение на стените (на кутията) за мен нищо няма да се промени. Няма да забелязвам движението, защото стените на кутията биха се движили заедно с мен. И - дявол да го вземе! - сега никак не мога да реша: дали отгоре отпускат въжето, на което виси кутията, в която седя аз и заедно с кутията се спускам надолу, тъй като някой отгоре ме спуска, или се спускам надолу, тъй като кутията се е откъснала и мен ме притегля Земята. Не мога да реша това.
към текста >>
Така и Айнщайн би следвало, ако мислеше в пълно съответствие с реалността -ако въобще стигнеше дотам, че да развие подобни
мисли
, - би следвало да допусне, че някой отгоре управлява въжето.
Кой ще почне да възразява на това, ако той и до ден днешен може да види това с капката масло! - Обаче тук се изпуска една дреболия, господа; изпуска се, че аз трябва да стоя тук и да въртя (иглата), ако в качеството си на господин учителя демонстрирам всичко това пред децата! Ако аз не въртя (иглата), тогава никаква малка планетна система от маслени капчици няма да се получи! И така, господин учителят би следвало да каже на децата, че някакъв гигантски господин Учител, преогромен господин Учител би трябвало да се намира тук, отвън, и да върти цялата тази механика. Само тогава примерът би бил състоятелен и завършен.
Така и Айнщайн би следвало, ако мислеше в пълно съответствие с реалността -ако въобще стигнеше дотам, че да развие подобни мисли, - би следвало да допусне, че някой отгоре управлява въжето.
Това е съвсем необходимо. В противен случай вие не можете да кажете: все едно е как се спускам надолу, дали ме спускат или летя, премятайки се; тогава някой трябва да е отгоре. Следователно, давайки такъв пример, Айнщайн би следвало веднага да помисли: кой държи въжето? Айнщайн не е направил това, защото съвременният материализъм не му е позволил да го направи. Затова измисленият от него пример няма за основа никаква реалност, тук и нищо не може да се измисли, такова нещо просто е невъзможно да се помисли.
към текста >>
Днес хората, занимаващи се с наука, искат основно логично мислене: Айнщайн
мисли
удивително логично.
Какво следва оттук? Оттук следва, че като не се придържаме към реалността, можем да измислим всичко, което ни хареса. С тази теория на относителността стигнахме до твърдението, че човек чува звука, преди да се е раздал (смях в залата). Да се измислят такива работи е добре, но да стане това е невъзможно. Ето в какво, както виждате, е разликата!
Днес хората, занимаващи се с наука, искат основно логично мислене: Айнщайн мисли удивително логично.
Но логично още не значи действително. В мисленето си трябва да имаме две качества: първо, теорията трябва да бъде логична, и второ, тя трябва да отговаря на действителността. Трябва да се умее да се живее в действителността. Тогава на човек няма да му се наложи да измисля кутия, която да се дърпа на въже нагоре-надолу. Тогава няма да се наложи да се мисли за часовници, които летят със скоростта на светлината в мировото пространство, че и се връщат обратно.
към текста >>
Тогава няма да се наложи да се
мисли
за часовници, които летят със скоростта на светлината в мировото пространство, че и се връщат обратно.
Днес хората, занимаващи се с наука, искат основно логично мислене: Айнщайн мисли удивително логично. Но логично още не значи действително. В мисленето си трябва да имаме две качества: първо, теорията трябва да бъде логична, и второ, тя трябва да отговаря на действителността. Трябва да се умее да се живее в действителността. Тогава на човек няма да му се наложи да измисля кутия, която да се дърпа на въже нагоре-надолу.
Тогава няма да се наложи да се мисли за часовници, които летят със скоростта на светлината в мировото пространство, че и се връщат обратно.
Тогава няма да се налага да измисляш човек, който се движи по-бързо от звука, и поради това чува този звук, преди той да се е раздал. Много, господа, от това, което днес ви се поднася в книгите като достижение, е прекрасно измислено, но в действителност от него полза никаква.
към текста >>
Виждате, че всички тези неща показват само това, че не е достатъчно само разумно и правилно да се
мисли
, но към това е необходимо да се добави нещо друго: трябва да сме в средоточието на живота, трябва да съдим за нещата в съответствие с живота.
Може да се каже така: теорията на относителността на Айнщайн е разумна и за определена част от света е правомерна, но ако се ориентира към реалността, тя едва ли е приложима. Защото от теорията на относителността никога няма да разберем защо човек така страшно се уморява по пътя за Базел, та дори и да не може да каже, той ли отива в Базел, или Базел му идва насреща. Би било невъзможно да се обясни неговата умора, ако Базел идваше насреща, пък и защо трябва да движа краката си, когато вървя; бих могъл просто да стоя на място и да чакам, докато Базел не дойде при мен!
Виждате, че всички тези неща показват само това, че не е достатъчно само разумно и правилно да се мисли, но към това е необходимо да се добави нещо друго: трябва да сме в средоточието на живота, трябва да съдим за нещата в съответствие с живота.
към текста >>
53.
Съдържание
GA_353 История на човечеството и културните народи
В близост до гробище астралното тяло получава стимул да
мисли
добре.
Орехите и липите като компенсатори на вредните въздействия. В близост до гробище са по-силни разлагащите сили, а в гората - укрепващите.
В близост до гробище астралното тяло получава стимул да мисли добре.
Гробищната атмосфера засилва селската хитрост. Орехите и липите оживяват астралното тяло, а лозите - Аза. Гробищата започват да се правят извън градовете. Силно въздействие върху етерното тяло оказва водата. Водата, съдържаща въглена киселина, действа като компенсация на отровената вода от гробищата.
към текста >>
54.
ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 1 март 1924 г. Въздействие на гробищната атмосфера върху човека.
GA_353 История на човечеството и културните народи
Следователно в близост до гробище астралното тяло получава стимул да
мисли
добре.
Това също трябва да приемете за сведение. Вредният фактор на гробището са труповете, които се намират там, нали? Труповете само се разлагат. Когато умрем, отпада това, което ние отново и отново строим и разлагаме. Тогава разложението продължава.
Следователно в близост до гробище астралното тяло получава стимул да мисли добре.
Това не може да не се признае.
към текста >>
Те били широко и разностранно образовани, имали са добре отработено мислене, така че много
мисли
, принадлежащи на вавилонците, са се запазили и до днес.
Сега ще преминем към третите, към вавилонците.
Те били широко и разностранно образовани, имали са добре отработено мислене, така че много мисли, принадлежащи на вавилонците, са се запазили и до днес.
Но особено добре било разработено при тях учението за звездите. Те строели високи астрономически кули, от които наблюдавали звездите. Още тогава забелязали, че човек зависи не само от намиращото се на Земята, но и от това, което става със звездите. Особено добре изследвали въздействието на звездите върху човека и на първо място подлагали на наблюдения редуването на годишните времена. Благодарение на звездите годината оказвала голямо влияние върху човека.
към текста >>
55.
ВТОРА ЛЕКЦИЯ, 5 март 1924 г. Свръхфизическите връзки в човешкия живот. Елинизъм и християнство
GA_353 История на човечеството и културните народи
Представете си само, че главата ви би била приспособена да възприема всичко лошо, което
мисли
или казва за вас един или друг човек - това би била скверна история!
Трябва обаче да отбележим: положително е за нашето човечество, че такива неща не се разпространяват повсеместно.
Представете си само, че главата ви би била приспособена да възприема всичко лошо, което мисли или казва за вас един или друг човек - това би била скверна история!
Знаете, че ако имаме работа с телеграф, първо трябва да монтираме оборудването, да включим кабелите и тогава вече да предаваме съобщения. Точно така е и в случая с безжичната телеграфия и радиопредаванията, трябва първо да се въведе ред тук, това нещо не трябва да се маха (показва рисунката), и тогава може да се осъществи предаване (вероятно се има предвид настройка на приемника на честотата на предавателя с помощта на въздушен кондензатор - бел. пр.). В най-разпространения случай при напълно здрави хора работата стои така, че човек не се включва към протичащите тук токове; но в особени, специфични случаи може да стане така, че човек да се включи към един или друг (поток).
към текста >>
Изследвайки историческото развитие, ние намираме, че всички тези народи в своите
мисли
и чувства изразявали това, което преживявали.
Изследвайки историческото развитие, ние намираме, че всички тези народи в своите мисли и чувства изразявали това, което преживявали.
Индусите преживявали плодородната, богата природа, всичко там се намирало в непрекъснато цъфтене и растеж, природата била пищна. Индусът по особен начин възприемал богатството на физическия свят и в съответствие с това особено разработвал в своя мироглед представата за физическото тяло. На свой ред египтянинът, наблюдавайки Нил и забелязвайки, че само този Нил му помага, съответно създал учението за етера. Но и единият, и другият създавали всичко това в съответствие със своите преживявания. (Рис. 3)
към текста >>
Евреинът е умеел добре да
мисли
, но той не е проявявал особен интерес към обкръжаващото го в сетивния свят.
Вавилонците създали астрологията, учението за звездите - отново нещо, не свързано със земното. При тях и не е имало силен интерес към земното, а фактът, че юдеите (евреите) също не са имали особено силен интерес към земното, се подразбира от това, какъв интерес са проявявали те към намиращия се около тях сетивно възприемаем свят.
Евреинът е умеел добре да мисли, но той не е проявявал особен интерес към обкръжаващото го в сетивния свят.
към текста >>
56.
ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, 12 март 1924 г. Звездната мъдрост, религии на Луната и Слънцето
GA_353 История на човечеството и културните народи
Разбира се, съвременният човек, непостигащ духовно такива неща, въобще не може и да
мисли
за тях.
Разбира се, съвременният човек, непостигащ духовно такива неща, въобще не може и да мисли за тях.
Той не мисли за това, че човек до раждането си, намирайки се в майчиното тяло, съединявайки се благодарение на Луната със своята душа, получава тази душа от външния (извънземния) свят. Още повече той не мисли за това, че Исус от Назарет е получил слънчево влияние, че в него по някакъв начин е влязла втора личност. Както първата личност е влязла в майчиното тяло, така в Исус от Назарет, като втора личност, е влязло слънчевото същество.
към текста >>
Той не
мисли
за това, че човек до раждането си, намирайки се в майчиното тяло, съединявайки се благодарение на Луната със своята душа, получава тази душа от външния (извънземния) свят.
Разбира се, съвременният човек, непостигащ духовно такива неща, въобще не може и да мисли за тях.
Той не мисли за това, че човек до раждането си, намирайки се в майчиното тяло, съединявайки се благодарение на Луната със своята душа, получава тази душа от външния (извънземния) свят.
Още повече той не мисли за това, че Исус от Назарет е получил слънчево влияние, че в него по някакъв начин е влязла втора личност. Както първата личност е влязла в майчиното тяло, така в Исус от Назарет, като втора личност, е влязло слънчевото същество.
към текста >>
Още повече той не
мисли
за това, че Исус от Назарет е получил слънчево влияние, че в него по някакъв начин е влязла втора личност.
Разбира се, съвременният човек, непостигащ духовно такива неща, въобще не може и да мисли за тях. Той не мисли за това, че човек до раждането си, намирайки се в майчиното тяло, съединявайки се благодарение на Луната със своята душа, получава тази душа от външния (извънземния) свят.
Още повече той не мисли за това, че Исус от Назарет е получил слънчево влияние, че в него по някакъв начин е влязла втора личност.
Както първата личност е влязла в майчиното тяло, така в Исус от Назарет, като втора личност, е влязло слънчевото същество.
към текста >>
Вследствие на което над всеки, който ставал вярващ, църквата придобивала висша власт и определяла какво трябва да
мисли
човек.
В Рим станало така, че звездният култ, който всъщност бил отново даден от Христос Исус, бил дискредитиран като суеверие, даже не просто като суеверие. Клеветата го приравнявала към сатанизма. Следователно именно това, което водело към истинското познание, към познаването на духовното начало в света, било дискредитирано, зашеметено и даже до някаква степен унищожено. От друга страна, сега се позволявало да се вярва само във външно-историческите събития, станали с Христос Исус в Палестина, както е съобщавала църквата.
Вследствие на което над всеки, който ставал вярващ, църквата придобивала висша власт и определяла какво трябва да мисли човек.
Виждате ли, християнството като такова не е навлязло в Европа чрез Рим. Чрез Рим е навлязло подмененото християнство, опиращо се само на външните събития в Палестина, а не на всеобщите мирови закономерности. Защо е станало това?
към текста >>
Нима може да се установи господство над вашите
мисли
?
Вие всички ще се съгласите, че това би било велико деяние, защото тогава нямаше да се състоят преследванията на ересите и еретиците. Защото всички тези преследвания са ставали заради господството над мислите. Но в действителност господство над мисленето не може да се установи. Замислете се над това!
Нима може да се установи господство над вашите мисли?
Не, да се господства над тях е невъзможно! Да се господства над тях може само ако се установи всемирно господство над хората, като те се принуждават да ходят в определени училища, като им се набият в главите определени неща, детерминиращи принадлежността им към конкретна класа. При това човек ще получи класов мироглед и т. н. Но мислите не допускат господство над себе си! Църквата никога не би станала вредна, ако не беше стремежът й към световно господство, съпровождащ нейното господство над хората като физически същества.
към текста >>
57.
ПЕТА ЛЕКЦИЯ, 15 март 1924 г. Как е изглеждала Европа по времето на разпространението на християнството?
GA_353 История на човечеството и културните народи
Това е интересно: хората на Север напълно забравили за вътрешния човек, те даже не си спомняли за това, че може да се
мисли
за вътрешния човек.
Обаче хората, намиращи се тук, на Север, обръщали поглед към човека като такъв, към вътрешния човек, в още по-малка степен, отколкото гърците.
Това е интересно: хората на Север напълно забравили за вътрешния човек, те даже не си спомняли за това, че може да се мисли за вътрешния човек.
Гърците и римляните имали, най-малкото, спомени. Те живеели в съседство с народите, населявали предна Азия, с египтяни, вавилонци и т. н. Гърците имали спомени за това, което са мислили тези древни народи. Северните народи гледали само към обкръжаващия свят, само извън човека. И те виждали не природата, а виждали намиращите се извън човека стихийни духове.
към текста >>
58.
СЕДМА ЛЕКЦИЯ, 26 март 1924 г. Представата за Христос в древното и новото време
GA_353 История на човечеството и културните народи
Днес е трудно да се говори за такива неща, доколкото мнозинството от хората
мисли
така: а може ли въобще да се започват спорове за тези неща по мирски начин?
Днес е трудно да се говори за такива неща, доколкото мнозинството от хората мисли така: а може ли въобще да се започват спорове за тези неща по мирски начин?
Защото днес светът е зает с други проблеми, заради които има противопоставяне. Някога са воювали едни с други по най-страшен начин по причина, че едните са се придържали към различни принципи от другите. За съвременния човек това е трудно разбираемо. Но виждате ли, господа, трябва да се постараем да разберем това, защото някога ще дойдат и времена, когато няма да бъде понятно защо хората така са се сражавали заради днешните проблеми! И това може да стане в не толкова далечното бъдеще.
към текста >>
А който вярва само в Луната,
мисли
, че човек получава всичко още при своето раждане, че той нищо не може да направи със самия себе си.
Християните трябва да знаят, че техният знак символизира победата на Слънцето над Луната. И първите християни изобразявали победата на Слънцето над Луната като следствие от Мистерията на Голгота. Но какво значи това? Виждате ли, сега всичко в духовното е доста объркано! Защото ако разбират смисъла на изображението на Слънцето, си казват: който знае смисъла на този образ на Слънцето, той приема също, че човек в своя живот притежава свободна воля, че в него може да влиза още нещо, имащо значение за живота.
А който вярва само в Луната, мисли, че човек получава всичко още при своето раждане, че той нищо не може да направи със самия себе си.
Именно това се явява турският фатализъм! И турците все още знаят нещо за това. В това отношение турците се оказват по-разумни от европейците, защото европейците, макар и да са имали някога в качеството на свой символ Слънцето, отдавна са забравили за смисъла, за значението на този символ.
към текста >>
Материализмът се проявява в две форми: отначало за всичко духовно се
мисли
като за материално, а по-късно духът въобще се отрича.
Но тук вие виждате по какъв начин възниква форменият материализъм! На древните християни не им се е налагало да спорят по въпроса, превръща ли се запеченото брашно в истинска плът, защото това съвсем не съответствало на техния начин на мислене. Едва когато за всичко почнали да мислят като за материално, тогава и за дадения предмет почнали да мислят като за нещо материално. Въобще това е много интересно.
Материализмът се проявява в две форми: отначало за всичко духовно се мисли като за материално, а по-късно духът въобще се отрича.
Такъв, по същество, е пътят, по който върви материализмът.
към текста >>
Защото ако някой казва, че той
мисли
не със своята душа и своя дух, а с мозъка си - мозъкът е вещество, - той би следвало да прави своя мозък по-умен, използвайки материално-веществен, а не духовен начин.
Защото тогава ще поумнее, тогава ще знае нещо! Ето какви изводи би трябвало да направи материализмът, ако иска да бъде честен. Той би трябвало да ваксинира - подобно на това, както се прави ваксинация срещу едра шарка - идващите на училище деца едно след друго за ум и разум. Ако разумът се разбира по материалистичен начин, би следвало да се добива с помощта на инжекция. Ето тогава материализмът би действал честно.
Защото ако някой казва, че той мисли не със своята душа и своя дух, а с мозъка си - мозъкът е вещество, - той би следвало да прави своя мозък по-умен, използвайки материално-веществен, а не духовен начин.
Ето до какво страшно противоречие би стигнал материализмът.
към текста >>
59.
ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, 26 април 1924 г. За образуването на белезите. За мумиите
GA_353 История на човечеството и културните народи
Прави се кадене, след това в дима на кадилницата се произнасят известни молитви или се изпращат
мисли
.
Днес всичко това още съществува, макар и в остатъчен вид. Ако вие посетите католическа църква, там свещеникът вече не притежава могъщество, позволяващо му с помощта на словото да видоизменя веществата. Въпреки това, такава сила, макар и в малка степен, той използва. Той кади с тамян. Цялата процедура, разиграваща се там, е съвсем безвредна, ако тя се извършва правилно.
Прави се кадене, след това в дима на кадилницата се произнасят известни молитви или се изпращат мисли.
Последното в дадения случай не се прави, но въпреки това се извършва кадене, създава се кадилен дим. В него се произнасят определени думи. Тези думи след това присъстват в кадилния дим и въздействат върху хората, намиращи се в атмосферата на дима от каденето. Затова кадилният дим се явява важно средство за обръщането на грешниците.
към текста >>
60.
ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 5 май 1924 г. Влиянията на космоса върху растенията, животните и човека
GA_353 История на човечеството и културните народи
Ако то реши да се обърне наляво, ще
мисли
, че сеното вдясно е по-вкусно; реши ли да се обърне надясно, ще
мисли
, че лявата купа сено е по-вкусна.
Това е знаменита логическа илюстрация на проблема за свободата на волята! Пита се: какво ще направи магарето, ако стои между две купи сено, които са еднакви по големина и еднакво дъхави?
Ако то реши да се обърне наляво, ще мисли, че сеното вдясно е по-вкусно; реши ли да се обърне надясно, ще мисли, че лявата купа сено е по-вкусна.
Така то се върти, ту насам, ту натам, докато не умре от глад между двете купи сено! Така и този болен с две заболявания не знаел накъде да се обърне и също е можел да умре, докато реши в отделението за заболявания на черния дроб ли да отиде, или в отделението за заболявания на далака!
към текста >>
61.
ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 8 май 1924 г. За същността на юдаизма
GA_353 История на човечеството и културните народи
Душата на съвременния човек вече не притежава толкова силно влияние, доколкото в съответствие с цялото си възпитание съвременният човек притежава абстрактни
мисли
.
По това време изцелението се е осъществявало значително по-лесно, отколкото днес. Но хората не обръщат повече внимание на този факт. Днес трябва да се лекуват хората - вече развити, намиращи се в Европа, - ориентирайки се по тялото. Но не винаги е било така. Още по времето, когато Христос е бил на Земята, а още повече по-рано, е можело успешно да се лекува, ориентирайки се по душата, от душата.
Душата на съвременния човек вече не притежава толкова силно влияние, доколкото в съответствие с цялото си възпитание съвременният човек притежава абстрактни мисли.
Виждате ли, такива мисли, каквито имат сега всички хора, в миналото още не е имало. Тогава човек вътрешно е обхващал това, за което е мислел. Нещо подобно на логическото мислене преди още не е имало. По отношение на душевния си живот човек е бил съвсем различен. Днес можете да съобщите на някого нещо изключително важно: до тялото му то няма да достигне, няма да подейства върху тялото му, доколкото душата му е отдръпната, абстрахирана от него.
към текста >>
Виждате ли, такива
мисли
, каквито имат сега всички хора, в миналото още не е имало.
Но хората не обръщат повече внимание на този факт. Днес трябва да се лекуват хората - вече развити, намиращи се в Европа, - ориентирайки се по тялото. Но не винаги е било така. Още по времето, когато Христос е бил на Земята, а още повече по-рано, е можело успешно да се лекува, ориентирайки се по душата, от душата. Душата на съвременния човек вече не притежава толкова силно влияние, доколкото в съответствие с цялото си възпитание съвременният човек притежава абстрактни мисли.
Виждате ли, такива мисли, каквито имат сега всички хора, в миналото още не е имало.
Тогава човек вътрешно е обхващал това, за което е мислел. Нещо подобно на логическото мислене преди още не е имало. По отношение на душевния си живот човек е бил съвсем различен. Днес можете да съобщите на някого нещо изключително важно: до тялото му то няма да достигне, няма да подейства върху тялото му, доколкото душата му е отдръпната, абстрахирана от него. Смята се, че древните хора са притежавали инстинктивно ясновидство, защото са били по-свободни от своето тяло.
към текста >>
Той винаги бил потопен в своите
мисли
, разхождал се напред-назад и изнасял своята лекция.
Разбира се, аз бих могъл да го кажа така, че ако доведа тук един слепец и кажа: «В тази зала няма нито един човек! » и вие не започнете да се смеете така гръмко, че да ви чуе, той може и да повярва. И в тази област може да се изпадне в илюзия. При Фридрих Ницше[2], който е виждал много лошо - той е бил тогава професор в Базел, - винаги идвали много малко слушатели. Без значение, че лекционният курс е бил много интересен, младите слушатели не проявявали особено прилежание.
Той винаги бил потопен в своите мисли, разхождал се напред-назад и изнасял своята лекция.
И веднъж се случило така, че в аудиторията е нямало въобще никого! Но понеже е виждал толкова лошо, той забелязал това едва когато си е тръгвал. Така че слепецът би могъл да бъде убеден, че тук в залата няма ни един човек. Ето така обяснява на хората, че няма никакви духовни същества този, който отначало, използвайки възпитанието и всичко, което става в настоящето, прави тези хора слепи по отношение на духовните въздействия.
към текста >>
Той не
мисли
за това как стои работата в частност.
» - и т. н., той вече има в себе си някаква представа за това и иска да я демонстрира. Обаче евреинът не започва с това, а започва: понятието компромис! С това се изявява йеховистката представа: «Йехова каза! » .
Той не мисли за това как стои работата в частност.
Не, той чисто и просто издига това, което е постулата в понятието. Затова евреинът винаги мисли, че той може да развие от понятието всичко, което му е угодно. Докато евреите се затварят в своя кръг, така ще бъде и по-нататък. Ако бъдат асимилирани сред другите хора, те вече няма да казват: «понятието компромис». Те ще трябва да се държат така, както и другите хора.
към текста >>
Затова евреинът винаги
мисли
, че той може да развие от понятието всичко, което му е угодно.
Обаче евреинът не започва с това, а започва: понятието компромис! С това се изявява йеховистката представа: «Йехова каза! » . Той не мисли за това как стои работата в частност. Не, той чисто и просто издига това, което е постулата в понятието.
Затова евреинът винаги мисли, че той може да развие от понятието всичко, което му е угодно.
Докато евреите се затварят в своя кръг, така ще бъде и по-нататък. Ако бъдат асимилирани сред другите хора, те вече няма да казват: «понятието компромис». Те ще трябва да се държат така, както и другите хора. Именно това е свързано с въздействието на душите на народите върху тях.
към текста >>
62.
ТРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 14 май 1924 г. За Кант, Шопенхауер и Едуард фон Хартман
GA_353 История на човечеството и културните народи
Какво представлява трансценденталната естетика - за това той обикновено не
мисли
, но именно то му подхожда.
Можете ли да повярвате: «Трансцендентална естетика»? Когато някой отвори моята «Философия на свободата»[3], там, в първата част, стои всичко на всичко: «Човек и свят». Защо ми са човекът и светът - толкова тривиално, че не си струва да се чете. Но трансцендентална естетика! Такава книга филистерът разгръща като нещо грандиозно!
Какво представлява трансценденталната естетика - за това той обикновено не мисли, но именно то му подхожда.
Защото това са такива думи, че изговаряйки ги, може да му се изкълчи езикът. Това е основното заглавие.
към текста >>
После се посочва, че може да се
мисли
така, както учи трансценденталната методика.
После се посочва, че може да се мисли така, както учи трансценденталната методика.
Необходимо е преди всичко да се изучи книгата на Кант. Би могло да се попита: а за какво всъщност Кант предприема всичко това? И тогава може да се прозре какво той всъщност иска. Виждате ли, до Кант хората, занимаващи се с философия, също са знаели не особено много, но те най-малкото са твърдели: все пак поне нещо за света може да се знае. На тях им противостояли тези - такава ситуация се е създала още в периода на средновековието, защото, както ви казах, още по време на средновековието древното знание е било изгубено, - които още от времената на средновековието са се проникнали от мисълта: може да се знае само това, което ни съобщават сетивата, органите за възприятие, но не можем да знаем за това, което има отношение към духа.
към текста >>
63.
ЧЕТИРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 17 май 1924 г. За кометите и Слънчевата система, за Зодиaка и за неподвижните звезди на небето
GA_353 История на човечеството и културните народи
Малкото дете го мързи да
мисли
само, то пита домашния учител, който му отговаря, а също така му дава домашни.
Съзвездието оказва влияние, докато не е екранирано, не е закрито от Луната или Слънцето. Но да отидем по-нататък. Да вземем за сравнение пример от живота. Да кажем, че някой иска нещо да се узнае. Да допуснем, че у тях живее гувернант или домашен учител, знаещ всичко.
Малкото дете го мързи да мисли само, то пита домашния учител, който му отговаря, а също така му дава домашни.
Но ако домашният учител замине, ако домашният учител го няма и заданието все пак трябва да се направи, на детето му се налага самостоятелно да развива своите сили, налага му се да си спомня.
към текста >>
В това има противоположност: въздействието на Слънцето, така да се каже, произвежда отново нашите
мисли
, обновява нашите волеви сили.
Това, което е възникнало, трябва после да се съдържа в човека. Обаче Луната оказва най-силното материално влияние. Затова тя оказва влияние върху размножението, защото при това възниква не просто част, а човек като цяло! Слънцето притежава влияние върху най-духовното, докато Луната - доколкото и самата тя се явява най-материална - оказва влияние на материалното. Така че човек възпроизвежда самия себе си, или възпроизвежда точ-но подобие на самия себе си именно под влияние на Луната.
В това има противоположност: въздействието на Слънцето, така да се каже, произвежда отново нашите мисли, обновява нашите волеви сили.
Влиянието на Луната се състои в това, че тя обновява нашите материални сили, че отново възпроизвежда материалния човек. Между Луната и Слънцето стоят други небесни тела, които в частност съдействат в човека да стават други неща.
към текста >>
64.
ПЕТНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 20 май 1924 г. Мойсей. Декадентската атлантска култура в Тибет. Далай-лама.
GA_353 История на човечеството и културните народи
Той доволно дълго
мисли
нещо.
Той не наблюдава животното в естествена обстановка, а го прави в зоопарка. Обаче какво прави германецът? Той въобще не се безпокои по повод на животното и за това как изглежда. Той сяда в кабинета си и започва да размишлява. Нещото само по себе си него не го интересува - неотдавна ви разказах за философията на Кант, който се интересува само от това, което е в главата му.
Той доволно дълго мисли нещо.
И след като дълго е мисли, казва нещо. Но то не се съгласува с действителността.
към текста >>
И след като дълго е
мисли
, казва нещо.
Обаче какво прави германецът? Той въобще не се безпокои по повод на животното и за това как изглежда. Той сяда в кабинета си и започва да размишлява. Нещото само по себе си него не го интересува - неотдавна ви разказах за философията на Кант, който се интересува само от това, което е в главата му. Той доволно дълго мисли нещо.
И след като дълго е мисли, казва нещо.
Но то не се съгласува с действителността.
към текста >>
65.
СЕДЕМНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 25 юни 1924 г. Човекът и йерархиите. Загубата на древното знание. За «Философия на свободата»
GA_353 История на човечеството и културните народи
Само тогава той може разумно да
мисли
- животното не го може - и благодарение на това е човек.
И така, това, което при човека се явяват усещането и движението, е черта, обща с животните. Тук човек носи животинското в себе си.
Само тогава той може разумно да мисли - животното не го може - и благодарение на това е човек.
След това човек носи растителното царство, цялото растително царство той го носи в себе си. Растенията не се придвижват, но те растат. Растенията не усещат, но те се хранят. Човек също расте и се храни. Това прави в него растителното царство.
към текста >>
И ако някой даже би предположил, че във всичко може да се съгласи с материалистите, той би трябвало да продължи хода на своите собствени
мисли
.
Но случвало ли ви се е да се сблъскате с това, бик да дресира друг бик? Или един кон да опитомява друг кон? Животните, ако те се опитомяват, дресират - тоест постигат известни способности, напомнящи човешките, - обезателно трябва да се дресират от човек! Не съществува кучешко училище, където да преподават кучета и от дадени кучета да правят дресирани, нали така! Тук просто е необходима намесата на човека.
И ако някой даже би предположил, че във всичко може да се съгласи с материалистите, той би трябвало да продължи хода на своите собствени мисли.
Съгласявайки се във всичко с материалистите, той би могъл да каже: човек, във вида, в който е сега, е бил първоначално животно, а след това е бил дресиран, «одомашнен», - но не би могло него самия да го дресира същото животно, каквото той първоначално е бил! Така не става, иначе едно куче би могло да дресира друго куче. Следователно първоначално е трябвало да присъстват същества - сега те могат да се намират някъде на друго място, но въпреки това е трябвало да има същества, - които са повдигнали човека до неговата днешна висота. И тези същества не биха могли да принадлежат към трите природни царства. Представете си, че когато вие сте били още подобни на малки зверчета в детството, за да направят от вас човек, би започнал да ви опитомява жираф: това е толкова невероятно, както невероятно е, че би могъл да ви опитомява дъб.
към текста >>
Животното може да има само представи, но не и
мисли
.
Действително всичко у човека е било издигнато на по-високо ниво.
Животното може да има само представи, но не и мисли.
Животните образуват представи. Но мисловна дейност при животните отсъства. Човек има тази мисловна дейност. Така че, макар човек да има например своето кръвообращение от животинското царство, той може да има свой мисловен орган не от животинското царство. Може да се каже: човек мисли, чувства и има воля.
към текста >>
Може да се каже: човек
мисли
, чувства и има воля.
Животното може да има само представи, но не и мисли. Животните образуват представи. Но мисловна дейност при животните отсъства. Човек има тази мисловна дейност. Така че, макар човек да има например своето кръвообращение от животинското царство, той може да има свой мисловен орган не от животинското царство.
Може да се каже: човек мисли, чувства и има воля.
Всичко това става по един свободен начин. То става по друг начин благодарение на факта, че човек ходи изправен и говори.
към текста >>
И както ние наричаме минералното, растителното и животинското царство природни, така наричаме йерархии тези царства, които способстват при човека, неговите
мисли
, чувства и воля да бъдат свободни (вж.
Помислете за това, доколко различно би трябвало да упражнявате волята си, доколко различна би била цялата воля, ако, както в първата си година от живота, вие винаги бихте пълзели на четири крака. В този случай цялата човешка воля би била различна. Вие въобще не бихте стигнали до мисленето. Както нещата, носени от нас във физическото тяло, ни свързват с трите природни царства, така мисленето, чувстването и волята ни свързват с три други царства, със свръхсетивните, невидими царства. За всичко трябва да имаме название.
И както ние наричаме минералното, растителното и животинското царство природни, така наричаме йерархии тези царства, които способстват при човека, неговите мисли, чувства и воля да бъдат свободни (вж.
рис. 22).
към текста >>
С помощта на мекия мозък е можело да се
мисли
доста по-духовно, отколкото с помощта на твърдия мозък.
Господа, когато човек е бил мек, неговите душевни способности са били различни.
С помощта на мекия мозък е можело да се мисли доста по-духовно, отколкото с помощта на твърдия мозък.
Древните хора все още са чувствали: човек, който винаги е мислел за едно и също, който малко е възприемал, но е бил упорит и е държал на своето, е бил наричан твърдоглав, дебелоглав. Смисълът на чувството се е състоял в това, че ако имаш мек мозък, можеш по-добре да мислиш и по-добре да формираш представи. Ето такъв мек мозък са имали древните хора.
към текста >>
Столът, стоящ тук, детето още не може да го
мисли
, то само го възприема.
Виждате ли, господа, работата стои така: когато ние се родим, когато сме малки деца, имаме очи и уши, виждаме и чуваме, тоест възприемаме неща, намиращи се вън от нас.
Столът, стоящ тук, детето още не може да го мисли, то само го възприема.
Столът изглежда за детето така, както и за възрастния, само че детето още не мисли за стола. Да допуснем, че с помощта на някакво устройство съвсем малко дете, още нямащо мисли, би започнало да говори. Тогава би се случило така, че това малко дете би проявило склонност да критикува наред, всичко някак да го критикува. Защото ние днес сме привикнали към факта, че даже глупавите хора се стремят да критикуват колкото може повече. Даже съм убеден, че ако на малкото дете, което още не може да мисли, му се даде възможност да говори, то би станало крупен критик.
към текста >>
Столът изглежда за детето така, както и за възрастния, само че детето още не
мисли
за стола.
Виждате ли, господа, работата стои така: когато ние се родим, когато сме малки деца, имаме очи и уши, виждаме и чуваме, тоест възприемаме неща, намиращи се вън от нас. Столът, стоящ тук, детето още не може да го мисли, то само го възприема.
Столът изглежда за детето така, както и за възрастния, само че детето още не мисли за стола.
Да допуснем, че с помощта на някакво устройство съвсем малко дете, още нямащо мисли, би започнало да говори. Тогава би се случило така, че това малко дете би проявило склонност да критикува наред, всичко някак да го критикува. Защото ние днес сме привикнали към факта, че даже глупавите хора се стремят да критикуват колкото може повече. Даже съм убеден, че ако на малкото дете, което още не може да мисли, му се даде възможност да говори, то би станало крупен критик. В древна Индия да критикуват, да съдят са смеели само тези, които са достигнали шестдесет годишна възраст.
към текста >>
Да допуснем, че с помощта на някакво устройство съвсем малко дете, още нямащо
мисли
, би започнало да говори.
Виждате ли, господа, работата стои така: когато ние се родим, когато сме малки деца, имаме очи и уши, виждаме и чуваме, тоест възприемаме неща, намиращи се вън от нас. Столът, стоящ тук, детето още не може да го мисли, то само го възприема. Столът изглежда за детето така, както и за възрастния, само че детето още не мисли за стола.
Да допуснем, че с помощта на някакво устройство съвсем малко дете, още нямащо мисли, би започнало да говори.
Тогава би се случило така, че това малко дете би проявило склонност да критикува наред, всичко някак да го критикува. Защото ние днес сме привикнали към факта, че даже глупавите хора се стремят да критикуват колкото може повече. Даже съм убеден, че ако на малкото дете, което още не може да мисли, му се даде възможност да говори, то би станало крупен критик. В древна Индия да критикуват, да съдят са смеели само тези, които са достигнали шестдесет годишна възраст. Другите не смеели да произнасят съждения, защото тогава казвали: те още нямат жизнен опит.
към текста >>
Даже съм убеден, че ако на малкото дете, което още не може да
мисли
, му се даде възможност да говори, то би станало крупен критик.
Столът, стоящ тук, детето още не може да го мисли, то само го възприема. Столът изглежда за детето така, както и за възрастния, само че детето още не мисли за стола. Да допуснем, че с помощта на някакво устройство съвсем малко дете, още нямащо мисли, би започнало да говори. Тогава би се случило така, че това малко дете би проявило склонност да критикува наред, всичко някак да го критикува. Защото ние днес сме привикнали към факта, че даже глупавите хора се стремят да критикуват колкото може повече.
Даже съм убеден, че ако на малкото дете, което още не може да мисли, му се даде възможност да говори, то би станало крупен критик.
В древна Индия да критикуват, да съдят са смеели само тези, които са достигнали шестдесет годишна възраст. Другите не смеели да произнасят съждения, защото тогава казвали: те още нямат жизнен опит. Не искам нито да защитавам, нито да критикувам, искам само да ви кажа, че това го е имало. Днес всеки, достигнал двадесет години, би се разсмял, ако биха му казали, че трябва да почака до шестдесет със своите съждения! Днешните млади хора не правят така.
към текста >>
Представете си шестмесечно дете, което още не може да има
мисли
за стол, но вижда стол, както ние го виждаме.
Господа, виждате ли, ние започваме да мислим едва по-късно! Какъв образ обаче описахме?
Представете си шестмесечно дете, което още не може да има мисли за стол, но вижда стол, както ние го виждаме.
Представете си, че детето би подхванало дискусия за стола. Тогава бихте казали: аз също имам мисли за стола. Столът притежава тегло, сила на привличане, за да стои на пода, стола са го изрязали и струговали, благодарение на което той има форма. Столът притежава определена вътрешна еластичност, благодарение на което аз мога да седя на него, без да падам долу, като сядам, и т. н. Аз имам мисли за стола.
към текста >>
Тогава бихте казали: аз също имам
мисли
за стола.
Господа, виждате ли, ние започваме да мислим едва по-късно! Какъв образ обаче описахме? Представете си шестмесечно дете, което още не може да има мисли за стол, но вижда стол, както ние го виждаме. Представете си, че детето би подхванало дискусия за стола.
Тогава бихте казали: аз също имам мисли за стола.
Столът притежава тегло, сила на привличане, за да стои на пода, стола са го изрязали и струговали, благодарение на което той има форма. Столът притежава определена вътрешна еластичност, благодарение на което аз мога да седя на него, без да падам долу, като сядам, и т. н. Аз имам мисли за стола. Имам някакви мисли за стола! Половингодишният младенец не мисли за всичко това.
към текста >>
Аз имам
мисли
за стола.
Представете си шестмесечно дете, което още не може да има мисли за стол, но вижда стол, както ние го виждаме. Представете си, че детето би подхванало дискусия за стола. Тогава бихте казали: аз също имам мисли за стола. Столът притежава тегло, сила на привличане, за да стои на пода, стола са го изрязали и струговали, благодарение на което той има форма. Столът притежава определена вътрешна еластичност, благодарение на което аз мога да седя на него, без да падам долу, като сядам, и т. н.
Аз имам мисли за стола.
Имам някакви мисли за стола! Половингодишният младенец не мисли за всичко това. Аз идвам и казвам така: столът има твърда форма, има тежест. Младенецът, който още няма такива мисли, казва така: ти си глупак, ти си изкуфял от старостта. Ние знаем какво е стол, когато сме на половин година, но по-късно той предизвиква у нас всевъзможни фантастични мисли.
към текста >>
Имам някакви
мисли
за стола!
Представете си, че детето би подхванало дискусия за стола. Тогава бихте казали: аз също имам мисли за стола. Столът притежава тегло, сила на привличане, за да стои на пода, стола са го изрязали и струговали, благодарение на което той има форма. Столът притежава определена вътрешна еластичност, благодарение на което аз мога да седя на него, без да падам долу, като сядам, и т. н. Аз имам мисли за стола.
Имам някакви мисли за стола!
Половингодишният младенец не мисли за всичко това. Аз идвам и казвам така: столът има твърда форма, има тежест. Младенецът, който още няма такива мисли, казва така: ти си глупак, ти си изкуфял от старостта. Ние знаем какво е стол, когато сме на половин година, но по-късно той предизвиква у нас всевъзможни фантастични мисли. Ето какво би било, ако дете на половин година би могло да говори.
към текста >>
Половингодишният младенец не
мисли
за всичко това.
Тогава бихте казали: аз също имам мисли за стола. Столът притежава тегло, сила на привличане, за да стои на пода, стола са го изрязали и струговали, благодарение на което той има форма. Столът притежава определена вътрешна еластичност, благодарение на което аз мога да седя на него, без да падам долу, като сядам, и т. н. Аз имам мисли за стола. Имам някакви мисли за стола!
Половингодишният младенец не мисли за всичко това.
Аз идвам и казвам така: столът има твърда форма, има тежест. Младенецът, който още няма такива мисли, казва така: ти си глупак, ти си изкуфял от старостта. Ние знаем какво е стол, когато сме на половин година, но по-късно той предизвиква у нас всевъзможни фантастични мисли. Ето какво би било, ако дете на половин година би могло да говори. Ето какво би казало то: това, което придобиваме с възрастта, е способността не само да говорим за нещо, но и да мислим за него.
към текста >>
Младенецът, който още няма такива
мисли
, казва така: ти си глупак, ти си изкуфял от старостта.
Столът притежава определена вътрешна еластичност, благодарение на което аз мога да седя на него, без да падам долу, като сядам, и т. н. Аз имам мисли за стола. Имам някакви мисли за стола! Половингодишният младенец не мисли за всичко това. Аз идвам и казвам така: столът има твърда форма, има тежест.
Младенецът, който още няма такива мисли, казва така: ти си глупак, ти си изкуфял от старостта.
Ние знаем какво е стол, когато сме на половин година, но по-късно той предизвиква у нас всевъзможни фантастични мисли. Ето какво би било, ако дете на половин година би могло да говори. Ето какво би казало то: това, което придобиваме с възрастта, е способността не само да говорим за нещо, но и да мислим за него. При това самите мисли се отнасят именно към стола. По-рано аз ги нямам.
към текста >>
Ние знаем какво е стол, когато сме на половин година, но по-късно той предизвиква у нас всевъзможни фантастични
мисли
.
Аз имам мисли за стола. Имам някакви мисли за стола! Половингодишният младенец не мисли за всичко това. Аз идвам и казвам така: столът има твърда форма, има тежест. Младенецът, който още няма такива мисли, казва така: ти си глупак, ти си изкуфял от старостта.
Ние знаем какво е стол, когато сме на половин година, но по-късно той предизвиква у нас всевъзможни фантастични мисли.
Ето какво би било, ако дете на половин година би могло да говори. Ето какво би казало то: това, което придобиваме с възрастта, е способността не само да говорим за нещо, но и да мислим за него. При това самите мисли се отнасят именно към стола. По-рано аз ги нямам. Аз осъзнавам мислите, когато достигна определена зрелост за това.
към текста >>
При това самите
мисли
се отнасят именно към стола.
Аз идвам и казвам така: столът има твърда форма, има тежест. Младенецът, който още няма такива мисли, казва така: ти си глупак, ти си изкуфял от старостта. Ние знаем какво е стол, когато сме на половин година, но по-късно той предизвиква у нас всевъзможни фантастични мисли. Ето какво би било, ако дете на половин година би могло да говори. Ето какво би казало то: това, което придобиваме с възрастта, е способността не само да говорим за нещо, но и да мислим за него.
При това самите мисли се отнасят именно към стола.
По-рано аз ги нямам. Аз осъзнавам мислите, когато достигна определена зрелост за това. Но здравината на стола се намира все пак извън мен. Защото не моята собствена здравина ми позволява да седя, когато сядам на стола, в противен случай бих могъл да седя на самия себе си. Столът притежава тежест не благодарение на мен, не защото аз съм седнал върху него, защото той и сам по себе си е тежък.
към текста >>
Така че, бидейки дете, всеки от нас притежава само половината от мировото съдържание и едва по-късно, когато дорастем до нашите
мисли
, ние имаме мисловното съдържание не само в нас, а знаем, че то присъства в самите неща, обуславяйки нашите
мисли
, при това така, че знаем, че те са присъщи на нещата, намират се в нещата.
Ние отново врастваме в нещата едва тогава, когато си съставяме понятия. Затова на поставения тук въпрос би следвало да отговорим така: какво принадлежи към съдържанието на света? В моята «Философия на свободата» казвам: едва когато направим съдържанието на света наше мисловно съдържание, ние отново намираме тази връзка, от която сме били освободени, когато сме били деца. Бидейки дете, всеки от нас притежава не съдържанието на света, а само сетивно-възприемаемата част от съдържанието на света. Обаче мисловното съдържание действително се намира в състава на мировото съдържание.
Така че, бидейки дете, всеки от нас притежава само половината от мировото съдържание и едва по-късно, когато дорастем до нашите мисли, ние имаме мисловното съдържание не само в нас, а знаем, че то присъства в самите неща, обуславяйки нашите мисли, при това така, че знаем, че те са присъщи на нещата, намират се в нещата.
По такъв начин възстановяваме връзката с нещата.
към текста >>
66.
Съдържание
GA_354 Сътворението на света и човека
Когато човек
мисли
, в мозъка му постоянно нещо се разрушава.
Човечеството, първоначално населяващо Земята, е притежавало силно развито знание не само за намиращото се на Земята, но и за звездното небе. Всички звезди оказват някакво влияние върху духовния живот на човека. От Луната излизат силите за размножение на всички обитатели на Земята, от Слънцето идват силите на растежа, а от Сатурн пристигат мисловните сили. В индустриалната епоха истинското знание за звездите е заменено с изчисления. В течение на последните десетилетия всички продукти са станали по-лоши, а това засяга човечеството като цяло.
Когато човек мисли, в мозъка му постоянно нещо се разрушава.
Цялото тяло, с изключение на няколко неща, като например костната тъкан и т.н., се подновява през седем до осем години. Тялото, което притежаваме в първите седем, осем години от живота, ние получаваме от майка си и баща си, но то напълно се изхвърля и след седем, осем години получаваме ново тяло, което трябва да построим за себе си сами. Това, което се изгражда по-късно, получаваме от духовния свят. Ние живеем не само от това, което ядем, но и от фино съдържащите се хранителни вещества, които са във въздуха и които вдишваме. Храненето, което човек получава от приема на храна, се използва от него например за постоянно обновяване на главата, а храненето, от което се нуждае човек, за да растат ноктите, се получава от храната, която той поема в себе си от въздушното пространство.
към текста >>
67.
ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 30 юни 1924 г.
GA_354 Сътворението на света и човека
Но, от друга страна, е позволено следното: да се
мисли
, че човек трябва да се състои от това, което е Земята.
Виждате ли, от една страна, днес с основание можем да кажем, че представата за сътворението на човека от земна кал е неправилно.
Но, от друга страна, е позволено следното: да се мисли, че човек трябва да се състои от това, което е Земята.
Вие виждате, че бидейки последователни, не следва да допускаме ни първото, ни второто. Само че при това трябва да бъде ясно: докато човек е бил жив, вътре в него се е намирало нещо, работещо така, че той да получи тази форма, този облик; когато то се окаже навън, той вече не може да има този облик. Природните сили не са му дали този облик, те само го разсейват и не могат да го породят. Следователно с човека работата стои така, че ние трябва да се върнем към това духовно-душевно начало, което го е владеело, докато е бил жив.
към текста >>
Това е нещо такова, което може да види и разбере всеки, ако обаче той действително
мисли
.
Така, както в случая с трупа трябва да се върнем към факта, че преди да умре, той е бил човек, така и в случая със Земята и околната среда - във всичко, което днес е умряло, трябва да се върнем към това, което е било живо. Защото ако Земята в по-голямата си част не умираше, не би могло да има никакви хора. Хората на Земята се явяват до някаква степен нейни паразити. Цялата Земя някога е била жива, тя е мислила, имала е всички възможности. Но само превръщайки се в труп, тя е могла да сътвори човешкия род.
Това е нещо такова, което може да види и разбере всеки, ако обаче той действително мисли.
Но днес не искат да мислят. А да се мисли е необходимо, ако искаме да стигнем до истината. Така че трябва да си представим: това, което днес е твърда скална основа, върху която израстват растения и т. н., първоначално е било нещо съвсем различно. Първоначално сме имали работа с живо, мислещо мирово тяло - именно живо и мислещо мирово тяло!
към текста >>
А да се
мисли
е необходимо, ако искаме да стигнем до истината.
Хората на Земята се явяват до някаква степен нейни паразити. Цялата Земя някога е била жива, тя е мислила, имала е всички възможности. Но само превръщайки се в труп, тя е могла да сътвори човешкия род. Това е нещо такова, което може да види и разбере всеки, ако обаче той действително мисли. Но днес не искат да мислят.
А да се мисли е необходимо, ако искаме да стигнем до истината.
Така че трябва да си представим: това, което днес е твърда скална основа, върху която израстват растения и т. н., първоначално е било нещо съвсем различно. Първоначално сме имали работа с живо, мислещо мирово тяло - именно живо и мислещо мирово тяло!
към текста >>
Но ако тя би била жива, можела е да усеща и
мисли
, нямаше да има нужда от всемирен учител, тъй като тя сама щеше да се върти.
Следователно трябва да си представим, че не е имало никакъв огромен учител, който е въртял тази мирова мъглявина, а че вътре в самата мъглявина се е намирало нещо, способно да се движи и т. н. Но така ние отново стигаме до живото. Ако на нас самите ни се прииска да се завъртим, не ни е необходимо да си забождаме игла, чрез която някакъв учител да ни върти. На нас това не ни е нужно, тъй като можем да се въртим и сами. А ето такава първична мъглявина би трябвало да се приведе във въртене от някакъв учител.
Но ако тя би била жива, можела е да усеща и мисли, нямаше да има нужда от всемирен учител, тъй като тя сама щеше да се върти.
към текста >>
68.
ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, 7 юли 1924 г. Какво казва науката и какво Антропософията за земните пластове и вкаменелостите
GA_354 Сътворението на света и човека
Виждате ли, днес се
мисли
не така, както мислихме тук в течение на двете последни занятия,
мисли
се и се говори така: тук е Земята, тя е изключително минерална.
Следователно във въздуха присъства същото, което се съдържа вътре в кокошето яйце. В много незначително количество същите вещества присъстват и в яйчния жълтък, така че можем да кажем, че всичко това, втвърдявайки се и уплътнявайки се, би се превърнало в съдържание на Земята. И така, виждате, че следва да разглеждаме такива неща, ако искаме да узнаем как те са изглеждали в света някога. Днес обаче всичко се прави по съвсем различен начин, и за да не си съставите грешна представа за казаното от мен поради общоприетите мнения, бих искал да ви кажа няколко думи за общопризнатото, което, въпреки всичко, напълно се съгласува с казаното от мен. Трябва само правилно да разглеждаме нещата.
Виждате ли, днес се мисли не така, както мислихме тук в течение на двете последни занятия, мисли се и се говори така: тук е Земята, тя е изключително минерална.
Тази минерална Земя е много удобно да се изследва. Първо изследваме това, което се намира горе, на повърхността, под краката ни. После наблюдаваме как са разположени скалните пластове в Земята, когато правим кариери, когато копаем Земята, за да направим проход при строителството на железопътни линии. Това е най-горният слой, по който ние ходим. Ако задълбаем в Земята, ще намерим пластове, лежащи по-дълбоко.
към текста >>
И ако някой последователно проведе такова изследване и при това
мисли
съвсем непредубедено, както го правим ние тук, използвайки сложните прибори на спектралния анализ, ще успее да види: тук няма газ, тук се намира всмукващо пространство.
Има нещо, което днес може да бъде изследвано напълно научно. Винаги казвам: ако хората действително успеят да се доберат до някоя звезда, те ще бъдат много удивени, че тя изглежда по-различно от това, което са си представяли, изхождайки от днешните земни представи. Представят си, че там, вътре, се намира нагорещен газ. Но там съвсем няма да намерят това. Там, където се намира звездата, всъщност има празно пространство, което веднага ще погълне каквото и да е.
И ако някой последователно проведе такова изследване и при това мисли съвсем непредубедено, както го правим ние тук, използвайки сложните прибори на спектралния анализ, ще успее да види: тук няма газ, тук се намира всмукващо пространство.
И аз отдавна съм дал задание на някои от нашите хора да изследват с помощта на спектроскопи Слънцето и звездите, за да докажат на основата на външния опит, че звездите са кухи пространства, а не нагорещен газ. И това е възможно да се докаже. Но хората, на които дадох такова задание, бяха отначало крайно въодушевени: ах, това ще бъде чудесно! Но въодушевлението им угасна; те твърде дълго протакаха. И след половин година от Америка дойде вест, че там, по пътя на изследването на звездите, постепенно откриват, че звездите не се състоят от нагорещен газ, а са кухини, празно пространство!
към текста >>
69.
ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, 9 юли 1924 г. Еволюция на света и човека - Лемурия и Атлантида
GA_354 Сътворението на света и човека
Вие всички мислите с помощта на обкръжаващата мозъка влага, в която той плува; предразсъдък е, че се
мисли
посредством твърдия мозък.
Защото тогава -ако се задълбочим в ранните епохи, докато тук (в областта на днешния Атлантически океан) е било още твърда суша - намиращите се вътре кости са били съвсем меки и хрущялни. Тук всичко още е изглеждало така (показва го на дъската); тук е имало вода. И тези хора са били в състояние да мислят с помощта на водата. Тук вие ще кажете: дявол да го вземе, сега той ни доказва, че тогава са можели да мислят не с помощта на твърд мозък, а с помощта на воднист мозък! А всички вие, господа, мислите не с помощта на твърдия мозък!
Вие всички мислите с помощта на обкръжаващата мозъка влага, в която той плува; предразсъдък е, че се мисли посредством твърдия мозък.
Плътните черепи, твърде упорити и своенравни, които не са в състояние да уловят нищо друго освен своите собствени идеи, възприети в ранната младост, никога не мислят с помощта на твърдия мозък. Те също мислят с помощта на гръбначномозъчната течност, макар и с помощта на по-уплътнените места в тази течност.
към текста >>
70.
ПЕТА ЛЕКЦИЯ, 12 юли 1924 г. Произход и същност на китайската и на индийската култури
GA_354 Сътворението на света и човека
Виждате ли, ако човек
мисли
така: маса, човек, животно - какво означава това?
Те знаели: това е човек с голяма глава, с дълги крака; това е друг човек с по-малка глава и къси крака и т. н. Това е голям човек, това е малък човек; но те не са познавали човека в общ смисъл. Те мислили съвсем иначе. На съвременния човек му е невъзможно да се пренесе в начина на мислене на китаеца, в методиката на мисленето му. Затова са му необходими някакви други понятия.
Виждате ли, ако човек мисли така: маса, човек, животно - какво означава това?
Това може да се формира на юридическа основа; защото юриспруденцията се гради от такива понятия. Но китайците още не са можели да измислят юриспруденцията. Тук всичко е било устроено подобно на семейството. В семейството не се ръководят от законовите задължения, ако синът или дъщерята искат да направят нещо. Ако днес в Швейцария някой иска да направи нещо, той проучва как стои работата в законово отношение и т. н.
към текста >>
71.
ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, 31 юли 1924 г. Съотношения в храната на хората. Суровоядство и вегетарианство
GA_354 Сътворението на света и човека
При вида на житно поле например се появяват различни
мисли
за хляб, разни вариации на който имат, по всяка вероятност, всички народи по Земята.
Въпрос: Бих искал да задам на господин доктора въпрос за хранителните продукти, за боба, ряпата и т. н., какво влияние оказват те върху тялото? За картофите господин докторът вече говори. Може би бихме могли да чуем и за другите хранителни продукти. Някои вегетарианци не ядат виещи се растения, боб и грах.
При вида на житно поле например се появяват различни мисли за хляб, разни вариации на който имат, по всяка вероятност, всички народи по Земята.
към текста >>
Сам по себе си този белтък представлява нещо, за което се
мисли
съвсем невярно, ако съждението за него се изнася не от гледна точка на духовната наука.
Виждате ли, господа, това е особено важно по отношение на белтъка. Белтъкът също може да се преобразува, ако човек е в състояние да унищожава в червата си това, което той приема в качеството му на растителен белтък: тогава човек получава сили. Но ако червата отслабнат, човек трябва да приготвя този белтък по външен начин, следователно трябва да приема истински белтък, например белтък от животински произход. Кокошките, снасящи яйца, също са животни.
Сам по себе си този белтък представлява нещо, за което се мисли съвсем невярно, ако съждението за него се изнася не от гледна точка на духовната наука.
към текста >>
72.
СЕДМА ЛЕКЦИЯ, 2 август 1924 г. Въпроси за храненето. Хранене на децата и закаляване. За торенето
GA_354 Сътворението на света и човека
Но модата действа толкова тиранично, че за това даже не се
мисли
.
В наше време има много разговори за закаляването. Само помислете как закаляват децата. Сега - особено богатите родители, но и другите също им подражават - децата даже ги обличат подобно. Докато ние в нашата младост, в детството си обувахме нормални чорапи и бяхме напълно покрити, в краен случай ходехме боси, днес нещата са такива, че дрехите в най-добрия случай стигат до коленете или малко по-надолу. Ако хората знаеха, че при това възниква голяма опасност за по-късно възпаление на сляпото черво, тоест апандисита, те биха се замислили!
Но модата действа толкова тиранично, че за това даже не се мисли.
Децата ги обличат така, че дрешките им едва стигат до коленете или малко по-надолу, но ще дойде време и те ще стига само до корема; ще има и такава мода. И така, модата въздейства върху хората извънредно силно.
към текста >>
Картофът по-малко обезпечава сърцето и дробовете, картофът се издига в главата - във всеки случай, както ви казах, само в долната част на главата, не и в горната й част, - той влиза в долната част на главата, в резултат на което човек започва да
мисли
твърде критично.
Сега за употребата на картофите за храна.
Картофът по-малко обезпечава сърцето и дробовете, картофът се издига в главата - във всеки случай, както ви казах, само в долната част на главата, не и в горната й част, - той влиза в долната част на главата, в резултат на което човек започва да мисли твърде критично.
Вижте, защо в по-отдалеченото време е имало по-малко вестникари? И книгопечатане тогава още не е имало.
към текста >>
Защото човек, който яде картофи, постоянно изпитва подбуждане на
мисли
.
Помислете колко мисъл се изразходва в света, само за да се издаде един вестник! Да, за това многомислие - макар то и съвсем да не е необходимо, защото е прекомерно много, - за това многомислие ние сме задължени на картофите!
Защото човек, който яде картофи, постоянно изпитва подбуждане на мисли.
Той не е способен за нищо друго освен за размишления. Поради това неговите дробове и сърце стават слаби; туберкулозата, туберкулозата на дробовете стана особено широко разпространена едва тогава, когато започна храненето с картофи! И хората са най-отслабени в местностите, където почти нищо друго не се отглежда, освен картофи, където хората живеят с едните картофи.
към текста >>
Това е отличителното свойство на материализма, той винаги само
мисли
,
мисли
,
мисли
, но нищо не знае!
Именно духовната наука - и аз често съм ви говорил за това - е предназначена да изучава тези материални неща. Материалистичната наука не знае нищо за храненето, тя не знае кое е здравословно за човека.
Това е отличителното свойство на материализма, той винаги само мисли, мисли, мисли, но нищо не знае!
Работата е там, че ако искаме правилно да се поставим в живота, е необходимо знание. Това е, което исках да ви кажа във връзка с въпроса за храненето.
към текста >>
Той беше написал много книги, обаче беше човек, който с цялата си философия беше съвсем предан на материализма, имаше само такива
мисли
, които бяха строго материалистични.
Имаше някога двама професори[1], преподаватели, и двамата работеха в Берлинския университет. Единият беше на седемдесет години, другият - на деветдесет и две; този, който беше на седемдесет, беше много знаменит човек.
Той беше написал много книги, обаче беше човек, който с цялата си философия беше съвсем предан на материализма, имаше само такива мисли, които бяха строго материалистични.
А такива мисли съдействат за развитието на атеросклерозата. Той и получи атеросклероза. Когато стана на седемдесет, нищо друго не му остана, освен да се пенсионира. А този, който беше на деветдесет години, колегата му, не беше материалист, той почти през целия си живот си остана дете и още преподаваше с много голяма жизнена енергия. Той казваше: не разбирам моя колега, та той е още толкова младо момче!
към текста >>
А такива
мисли
съдействат за развитието на атеросклерозата.
Имаше някога двама професори[1], преподаватели, и двамата работеха в Берлинския университет. Единият беше на седемдесет години, другият - на деветдесет и две; този, който беше на седемдесет, беше много знаменит човек. Той беше написал много книги, обаче беше човек, който с цялата си философия беше съвсем предан на материализма, имаше само такива мисли, които бяха строго материалистични.
А такива мисли съдействат за развитието на атеросклерозата.
Той и получи атеросклероза. Когато стана на седемдесет, нищо друго не му остана, освен да се пенсионира. А този, който беше на деветдесет години, колегата му, не беше материалист, той почти през целия си живот си остана дете и още преподаваше с много голяма жизнена енергия. Той казваше: не разбирам моя колега, та той е още толкова младо момче! Самият аз още не смятам да се пенсионирам, чувствам се много млад.
към текста >>
Виждате ли, ако детето постоянно и упорито
мисли
, че когато мама и тате не го виждат, може да вземе захар, по-къс-но детето ще отмъква и други неща.
Виждате ли, ако детето постоянно и упорито мисли, че когато мама и тате не го виждат, може да вземе захар, по-къс-но детето ще отмъква и други неща.
Ако детето е доволно, ако му дават това, което му е нужно, то никога няма да стане крадец. Така че това има голямо значение също и в морален смисъл: обръща ли се внимание на такива неща или не. Това е много важно, господа. И на поставения от вас въпрос трябва да се отговори така: трябва да се обръща особено внимание на това, какво иска детето и от какво се отвращава и не следва да бъде принуждавано към това, което не иска. Ако стане например така, че - както това става при много деца - то не иска да яде месо, работата е там, че от месото това дете получава чревно отравяне и то иска да го избегне.
към текста >>
Представете си, господа, журналист, на когото се налага така много да
мисли
- в по-голямата си част без особена необходимост, - но все пак се налага толкова много да
мисли
, че човек просто не е в състояние да има толкова много
мисли
, пък и да са логични.
Храненето, от което вие в дадения момент главно се интересувате - това е нещо такова, по отношение на което е необходимо истински да се разбере как то е свързано с духа. Когато хората питат за това и искат нещо да разберат, често привеждам следните два примера.
Представете си, господа, журналист, на когото се налага така много да мисли - в по-голямата си част без особена необходимост, - но все пак се налага толкова много да мисли, че човек просто не е в състояние да има толкова много мисли, пък и да са логични.
Затова ще откриете, че журналистът или въобще човек, професионално пишещ, обича кафето, при това съвсем инстинктивно. Той седи в кафенето, пие кафета едно след друго и гризе писалката си, за да му дойде нещо достойно за написване. Гризането на писалката не му помага, но кафето му помага мислите да идват една след друга, защото той трябва да мисли последователно, да навързва една мисъл с друга.
към текста >>
Гризането на писалката не му помага, но кафето му помага мислите да идват една след друга, защото той трябва да
мисли
последователно, да навързва една мисъл с друга.
Храненето, от което вие в дадения момент главно се интересувате - това е нещо такова, по отношение на което е необходимо истински да се разбере как то е свързано с духа. Когато хората питат за това и искат нещо да разберат, често привеждам следните два примера. Представете си, господа, журналист, на когото се налага така много да мисли - в по-голямата си част без особена необходимост, - но все пак се налага толкова много да мисли, че човек просто не е в състояние да има толкова много мисли, пък и да са логични. Затова ще откриете, че журналистът или въобще човек, професионално пишещ, обича кафето, при това съвсем инстинктивно. Той седи в кафенето, пие кафета едно след друго и гризе писалката си, за да му дойде нещо достойно за написване.
Гризането на писалката не му помага, но кафето му помага мислите да идват една след друга, защото той трябва да мисли последователно, да навързва една мисъл с друга.
към текста >>
73.
ОСМА ЛЕКЦИЯ, 6 август 1924 г. Културното развитие на човечеството
GA_354 Сътворението на света и човека
Трябвало е да се
мисли
за болния.
Да го кажем така: в селото има болен и някой иска хората да не забравят за този болен. Защото по-рано в селата е било така, че пари за болнични не са получавали; болничното осигуряване, каси и други подобни, както ви е известно, са нововъведения; тогава в селото са си помагали един на друг на добра воля.
Трябвало е да се мисли за болния.
И ето, управителят на селото казва: хората са егоистични и не мислят за болния, ако не ги пришпориш, не ги изкараш от егоистичното състояние, не ги заставиш да мислят например за умрелите. И той им казва, че те трябва да вземат парче от ризата на болния, чрез което те самите да помнят, че тук има болен, и да го заровят. Благодарение на това те ще си спомнят, че човек трябва да се грижи за всеки, при което мислите им да бъдат насочени към умрелите. Това действие е носило чисто външен характер, то е било установено само за това, с негова помощ да се пробужда паметта на хората. По-късно забравили за това и започнали да приписват на подобни ритуали магьоснически оттенък, създавайки суеверие.
към текста >>
Да, може да се
мисли
, че даже това би могло да стане.
Да, може да се мисли, че даже това би могло да стане.
Помислете само, освен маймуните, и другите животни могат да се обучат на много неща; даже куче може нещо да научи. Но да се попитаме: накъде ще тръгне тогава цивилизацията, напред или назад? Без съмнение назад! Тя ще пропадне. Децата, възпитани от възпитател или възпитателка - маймуни, - навярно ще бъдат маймуноподобни!
към текста >>
Ние, така да се каже, се гордеем с нашите открития, но ако помислим както трябва, не би следвало особено да се гордеем, тъй като много от това, което съставлява днес величието на културата, е основано всъщност на съвсем прости
мисли
.
Ние, така да се каже, се гордеем с нашите открития, но ако помислим както трябва, не би следвало особено да се гордеем, тъй като много от това, което съставлява днес величието на културата, е основано всъщност на съвсем прости мисли.
Бих искал, господа, да ви кажа ето какво: четем за Троянската война, а знаете ли кога тя се е състояла? Примерно около 1200 години преди основаването на християнството. Ако чуем за тази война, която е станала не в Гърция, а далеч от Гърция, в Азия, че благодарение на телеграфно съобщение хората в Гърция още на следващия ден са могли да узнаят как върви войната в Азия, това, разбира се, не е можело да стане така, както става днес! Днес този, който получава телеграма, му я пращат по пощата и той я получава. Това, разбира се, в Древна Гърция не е можело да стане, защото гърците са нямали електрически телеграф.
към текста >>
Но ако човек, намиращ се на по-ранен стадии от развитието, който не е бил съзнателен, който въобще не е можел да си представи, какво значи да
мисли
, ако такъв, намиращ се на по-ранен стадий от развитието човек конструирал нещо, той тутакси чувствал: духът ми помогна.
Цигулката възниква при съдействието на духа: в този случай, ако от дървото се създадат определени повърхности, натегнат се струни и т. н. Тук можем да кажем: способите и методите за изготвяне на най-първите устройства хората от онова време не са можели да припишат на никой друг, освен на този дух, от когото са били обсебени, който е действал в тях; защото те още не са умеели да мислят сами. И затова първоначалните хора, които са работили, основавайки се не на разсъдъка, а на въображението, са били естествено склонни да говорят за духа. Ако днес някой, изхождайки от разсъдъка, конструира машина, той не казва: духът ми помага. И правилно прави, че не го казва.
Но ако човек, намиращ се на по-ранен стадии от развитието, който не е бил съзнателен, който въобще не е можел да си представи, какво значи да мисли, ако такъв, намиращ се на по-ранен стадий от развитието човек конструирал нещо, той тутакси чувствал: духът ми помогна.
към текста >>
74.
ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, 9 август 1924 г. За миризмите
GA_354 Сътворението на света и човека
Но вече съм ви казвал, че не следва да се
мисли
, сякаш навсякъде има материя, вещество.
Хората тук предполагат всевъзможни неща. Например, че това е свързано с преминаването през лятото на някакви комети. Те, разбира се, също могат да окажат подобно въздействие. Но зодиакалната светлина, която идва от Слънцето, бива ту по-силна, ту по-слаба, а понякога съвсем отсъства и това става поради факта, че мъглата в мировото пространство повече или по-малко се уплътнява или става по-фина. Така че можем да кажем: цялото мирово пространство всъщност винаги е пълно с нещо.
Но вече съм ви казвал, че не следва да се мисли, сякаш навсякъде има материя, вещество.
Казвал съм ви, че физиците, физиците-материалисти биха били много удивени, издигайки се горе и очаквайки, че Слънцето изглежда така, както днес го описват във физиката. Това е безсмислица. Ако физикът би успял да се издигне там с помощта на някакъв апарат, би успял да проникне в Слънцето, той би бил много удивен, като не намери там нищо, подобно на газ. Той би намерил там празно пространство, истинска пустота, която излъчва светлина. Това, което те биха могли да намерят, би било именно духовното начало.
към текста >>
А днес имаме само съвсем празни
мисли
.
Вдървените палци отново ще станат ловки, защото външният свят отново ще добие своята ценност. Вие ще ги одухотворите, но от това те няма да станат още по-неумели. Следователно трябва да се обръща внимание на такива неща. Очевидно е, че когато хората са създавали митовете, сказанията, въобще митологията - за която неотдавна ми зададоха въпрос, - все още малка част от принадлежащото на сетивните органи е било трансформирано в мозък. Виждате ли, тогава по време на сън у хората са възниквали видения, предишните хора повече са мечтаели, защото още не толкова много при тях е било преобразувано в мозък.
А днес имаме само съвсем празни мисли.
И ако слушате разкази за Вотан, Локи, за древногръцките богове, за Зевс, Аполон и т. н., причината за тези разкази е в това, че човек е имал не така много от тази интелигентност, която толкова ценим в днешно време. Хората стават по-умни, но човек познава света, не изучавайки го с помощта на разсъдъка, а научавайки се да го съзерцава. Вие можете да се убедите в това с помощта на следващото сравнение.
към текста >>
75.
ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 13 септември 1924 г. За времето и причините за него
GA_354 Сътворението на света и човека
Може да се
мисли
, че ако в течение на годината се образуват повече слънчеви петна, в такава година излъчването ще бъде отслабено.
Наблюдавайки тези нередности, на първо място трябва да имаме предвид едно явление, на което се обръща малко внимание, макар за него често да се говори. Това е появата на слънчевите петна. Слънчевите петна представляват явление, което в продължение на десет, единадесет, дванадесет години настъпва отново и отново, но с определени изменения. Наблюдавайки повърхността на Слънцето, се вижда появата на тъмни петна. Тези тъмни петна, разбира се, отслабват излъчването на Слънцето, тъй като в тъмните места то не излъчва.
Може да се мисли, че ако в течение на годината се образуват повече слънчеви петна, в такава година излъчването ще бъде отслабено.
И при огромното значение - за което ви говорих, -което Слънцето има за Земята, това е много важно.
към текста >>
Така че във връзка с това малко небесно тяло следва да се
мисли
за по-фините явления на Земята, докато във връзка със Слънцето и Луната трябва да се
мисли
за по-груби явления, такива като климатичните явления и подобни на тях.
Самият Марс всъщност е слабо свързан с тези явления - за това вече ви говорих последния път, - той повече е свързан с явленията, отнасящи се до живота, такива като процеса на развитие и поява на майския бръмбар и неговите личинки в течение на четири години. Вие, разбира се, не трябва да разбирате тези неща неправилно. Не трябва да правите пряка аналогия с астрономично разчетения период на въртене на Марс, без да отчитате, че роля има и заеманата позиция. С това е свързана позицията, която заема Марс и по отношение на Земята, и по отношение на Слънцето; в течение примерно на четири години тя способства за осъществяването на това, че личинката на майския бръмбар, живееща четири години, се превръща в майски бръмбар. Ако вземете удвоения период на въртене на Марс[1], който е средно около четири години и три месеца, тогава ще получите времето, което отделя майския бръмбар от личинката и личинката от бръмбара.
Така че във връзка с това малко небесно тяло следва да се мисли за по-фините явления на Земята, докато във връзка със Слънцето и Луната трябва да се мисли за по-груби явления, такива като климатичните явления и подобни на тях.
към текста >>
76.
ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 18 септември 1924 г. Образуване и форма на Земята и Луната - причини за вулканите
GA_354 Сътворението на света и човека
Известно е, че ако восък или стъкло се трият, възниква електричество; затова и се
мисли
, че когато облаците се трият, също възниква електричество.
Да обхванем още веднъж мислено процеса на възникване на мълнията, както неотдавна го описах. Тогава ви казах: мълнията се получава от прегретия въздух, от нагорещена област на космоса, от нагорещен миров газ. Не може и дума да става - така казах, - че мълнията възниква вследствие на триенето на облаците, доколкото облаците, от само себе си се разбира, са влажни, а ако искаме да възпроизведем малка мълния с помощта на апарати в помещение, е необходимо първо всичко щателно да се подсуши. Следователно е необходимо да се отстрани всичко влажно. Така че не трябва да се допуска, че мълнията се явява чисто електрическо явление, доколкото последната става от триенето на сухи предмети.
Известно е, че ако восък или стъкло се трият, възниква електричество; затова и се мисли, че когато облаците се трият, също възниква електричество.
Това не е така. Вследствие на вътрешно прегряване на мировия газ навън излиза топлината, живееща в него, за което вече ви казах. Поради това, че от някоя страна налягането на въздуха се оказва по-малко, на тази страна се насочва излъчването на силите на прегряване и така възниква мълнията. И така, представете си, че отнякъде, вследствие на образуване на извънредно силно прегрят миров газ - не облак, а именно миров газ, - се излъчва мълния. И съвсем вярно е, че при това тя би трябвало да се излъчи праволинейно.
към текста >>
С помощта на истинската наука може - както винаги повтарям - да се стигне до това, че мислите се разпространяват по целия свят, мислите действат навсякъде и хората собствено само тогава не могат да открият тези
мисли
, когато самите те нямат никакви
мисли
!
Вселената на основата на геометричните познания; правилно е да я смятаме създадена с познаване на нещата, макар и не на основата на числата! Оттук следва, че в основата на света е заложена геометрията, че всичко действа на основата на геометрията. И това е правилно.
С помощта на истинската наука може - както винаги повтарям - да се стигне до това, че мислите се разпространяват по целия свят, мислите действат навсякъде и хората собствено само тогава не могат да открият тези мисли, когато самите те нямат никакви мисли!
към текста >>
И за най-духовно свободни се смятаха тези, които имаха най-малко свои
мисли
, които само повтаряха казаното от други.
Твърде е похвално, нали така - да бъдеш свободомислещ човек, но в появилия се през XIX-то столетие израз «свободен дух» имаше нещо фалшиво. Свободомислие - добре, но с изразът «свободен дух» мнозина злоупотребяваха вследствие на своето тщеславие.
И за най-духовно свободни се смятаха тези, които имаха най-малко свои мисли, които само повтаряха казаното от други.
Имаше даже един англичанин, на когото принадлежи един мил израз; той каза: свободата на духа е не в това, че хората имат дух, а в това, че те са свободни от духа. Това английско изречение впоследствие беше нееднократно цитирано от други: какво е свободен дух? Свободен дух е този, който е свободен от духа! Да, в науката би следвало да се стремят да не развиват такъв род свободна духовност, защото иначе нищо няма да се получи. Дълго би се налагало да установяват, що за форма има Земята, че тя се явява не кръгла, не напълно кръгла като зелка, а че има нещо от тетраедъра!
към текста >>
77.
ЧЕТИРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 24 септември 1924 г. Откъде идва човекът. Животът на Земята и звездната мъдрост
GA_354 Сътворението на света и човека
Но след това възниква и друг въпрос: защо това малцинство, заемайки ръководни позиции, не
мисли
как да се погрижи да измени положението на нещата, така че благосъстоянието да достигне по-широк кръг от хора?
Но след това възниква и друг въпрос: защо това малцинство, заемайки ръководни позиции, не мисли как да се погрижи да измени положението на нещата, така че благосъстоянието да достигне по-широк кръг от хора?
към текста >>
Те са знаели, че нито едно същество не би могло да расте, ако от Слънцето не идваха силите на растежа, че нито един човек не би могъл да
мисли
, ако от Сатурн не пристигаха мисловните сили.
Те оказват влияние. Но това знание за звездите е стигнало до пълен упадък. Какво се е появило вместо него? По-рано хората, гледайки нагоре към Луната, са знаели, че от Луната излизат силите за размножение на всички обитатели на Земята. Те са знаели, че нито едно същество не би имало потомство, ако Луната не изпращаше тук сили, способстващи размножението.
Те са знаели, че нито едно същество не би могло да расте, ако от Слънцето не идваха силите на растежа, че нито един човек не би могъл да мисли, ако от Сатурн не пристигаха мисловните сили.
В онова време това са го знаели, днес знаят само с каква скорост се движи Сатурн, с каква скорост се движи Луната, има ли на Луната няколко угаснали вулкана или не, но по-нататък не се отива, няма и желание да се отиде. Само се изчислява това, което искат да узнаят за звездите.
към текста >>
Впрочем, забелязва се и това, че той
мисли
, усеща, чувства.
Ако разглеждаме човека така, както той днес обитава Земята, на първо място е видно неговото тяло.
Впрочем, забелязва се и това, че той мисли, усеща, чувства.
Ако погледнете някакъв стол, не бихте дочакали столът да почне да се разхожда, защото той не може да проявява воля. Забелязва се, че човек проявява воля. Но най-общо можем да кажем: видимо е само тялото.
към текста >>
Но, виждате ли, такъв начин на мислене в края на краищата не издържа проверка, той не издържа проверка, защото тогава би трябвало да кажем: да, човек
мисли
с помощта на своя мозък.
Смята се, че тялото - това е целият човек, при това могат да се намерят много доказателства за това мнение. Например може да кажем: ако на човек се даде една или друга отрова, която не води веднага до смърт, понякога от нея се изгубва паметта. Това изглежда по същия начин, както ако тялото беше машина и всичко се основава на действието на тази машина. Ако, да кажем, при човек стане спукване на кръвоносни съдове в мозъка и изтичайки, кръвта окаже налягане върху нервите, той може да изгуби не само паметта си, но и разсъдъка си като цяло. Следователно можем да кажем: всичко зависи от телесността, от тялото.
Но, виждате ли, такъв начин на мислене в края на краищата не издържа проверка, той не издържа проверка, защото тогава би трябвало да кажем: да, човек мисли с помощта на своя мозък.
Какво всъщност става в мозъка, докато човек мисли?
към текста >>
Какво всъщност става в мозъка, докато човек
мисли
?
Например може да кажем: ако на човек се даде една или друга отрова, която не води веднага до смърт, понякога от нея се изгубва паметта. Това изглежда по същия начин, както ако тялото беше машина и всичко се основава на действието на тази машина. Ако, да кажем, при човек стане спукване на кръвоносни съдове в мозъка и изтичайки, кръвта окаже налягане върху нервите, той може да изгуби не само паметта си, но и разсъдъка си като цяло. Следователно можем да кажем: всичко зависи от телесността, от тялото. Но, виждате ли, такъв начин на мислене в края на краищата не издържа проверка, той не издържа проверка, защото тогава би трябвало да кажем: да, човек мисли с помощта на своя мозък.
Какво всъщност става в мозъка, докато човек мисли?
към текста >>
Виждате ли, при истинско изследване на човешкото тяло би се оказало, че е невярно да се смята, че когато човек
мисли
, той извършва в мозъка си някакъв съзидателен процес.
Виждате ли, при истинско изследване на човешкото тяло би се оказало, че е невярно да се смята, че когато човек мисли, той извършва в мозъка си някакъв съзидателен процес.
Точно обратно, когато човек мисли, в мозъка му постоянно нещо се разрушава. Веществата в мозъка се разпадат. Там винаги отчасти присъства смъртта. Окончателната смърт се състои в това, че тялото започва да се разпада. Но това, което става с човешкото тяло едновременно, когато човек умира, по подобен начин става в човешкото тяло постоянно.
към текста >>
Точно обратно, когато човек
мисли
, в мозъка му постоянно нещо се разрушава.
Виждате ли, при истинско изследване на човешкото тяло би се оказало, че е невярно да се смята, че когато човек мисли, той извършва в мозъка си някакъв съзидателен процес.
Точно обратно, когато човек мисли, в мозъка му постоянно нещо се разрушава.
Веществата в мозъка се разпадат. Там винаги отчасти присъства смъртта. Окончателната смърт се състои в това, че тялото започва да се разпада. Но това, което става с човешкото тяло едновременно, когато човек умира, по подобен начин става в човешкото тяло постоянно. Процесите на отделяне при човека се осъществяват не само посредством органите за отделяне на урина и фекалии, но и чрез потта, а също и по други начини.
към текста >>
Ако в човешкото тяло не ставаше разрушаване, човек въобще не би могъл да
мисли
, той даже не би могъл да усеща.
А ето какво става след това. Ако човек е въвлечен в непрестанен процес на изграждане, той пада в несвяст, губи съзнание. Който довежда кръвта си до превъзбуда и засилва много процеса на изграждане, той изпада в безсъзнание. Мисленето не възниква благодарение на процеса на изграждане, не, мисленето възниква от незначителното, частично разрушаване, ставащо в мозъка, а в мозъка винаги става незначително разрушаване. Така че, за да характеризираме ставащото, можем да кажем: процесът на изграждане винаги се съпътства и с процес на разрушение!
Ако в човешкото тяло не ставаше разрушаване, човек въобще не би могъл да мисли, той даже не би могъл да усеща.
И така, в действителност мисленето възниква не благодарение на процесите на изграждане в нашето тяло, а поради това, че ние постоянно по малко го убиваме. Затова и трябва да спим, защото насън мисленето прекратява дейността си. Докато спим, бързо се възстановява това, което вследствие на мисленето постоянно се разпада. Именно сънят и бодърства-нето по правилен начин ни демонстрират, че при мисленето в нашето тяло отчасти присъства смъртта.
към текста >>
НАГОРЕ