Рудолф Щайнер
www.rudolfsteinerbg.com
НАЧАЛО
Контакти
|
English
 
с която и да е дума 
 
изречения в които се съдържат търсените думи 
 
текстове, в които се съдържат търсените думи 
 
с точна фраза 
 
с корен от думите 
 
с части от думите 
 
в заглавията на текстовете 
КАТЕГОРИИ С ТЕКСТОВЕ
Сваляне на информацията от
страница
31
СТРАНИЦИ:
1
,
2
,
3
,
4
,
5
,
6
,
7
,
8
,
9
,
10
,
11
,
12
,
13
,
14
,
15
,
16
,
17
,
18
,
19
,
20
,
21
,
22
,
23
,
24
,
25
,
26
,
27
,
28
,
29
,
30
,
31
,
32
,
Намерени са
31222
резултата от
1807
текста в
32
страници с части от думите : '
Акт
'.
На страница
31
:
1000
резултата в
56
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, 20 октомври 1923 г. За същността на водорода
GA_351 Човекът и светът - Действието на духа в природата - За същноста на пчелите
Виждате ли, господа, ако водородът се образува в тъмнина, к
акт
о става при минния или блатен газ, неговото действие носи вреда; тук той реагира без достъп на светлина, също к
акт
о и в мозъка ни.
Тук бихте могли да възразите, като кажете: сега ни казваш, че водородът оживява. Но именно водородът се съдържа в метана и тук той съвсем не оживява, а убива. Как е всъщност?
Виждате ли, господа, ако водородът се образува в тъмнина, както става при минния или блатен газ, неговото действие носи вреда; тук той реагира без достъп на светлина, също както и в мозъка ни.
Ако водородът се изработва на светло, тъй като и се разпространява по целия свят в светлина, той оживява. Тогава от разлагащото се, от ферментиращото той предизвиква нов живот. Защото този водород във вида, в който се намира навсякъде във Вселената, е по същество същият, като това, което се намира в нашите кибритени клечки, когато ги запалваме: той се явява фосфор. Разбира се, в химията водородът е съвсем различно вещество от фосфора: но това става, защото химията още не може да отива толкова далеч, че да обръща фосфора във водород! Но когато химията успее да се придвижи напред, тя ще може да превръща фосфора във водород.
към текста >>
Също к
акт
о сега ви показах, че навсякъде около Земята е разпространен водородът, така нареченият фосфор - защото това и е разпространеният навсякъде фосфор, - същото може да се каже и за веществото, което сега ще разгледаме по-подробно.
Господа, нека още веднъж съвсем точно да видим това, което казах; представете си, че тук се намира Земята (изобразява го на рисунка), а около нея навсякъде има водород, тоест, по същество - фосфор, това са малки, горящи навсякъде огньове. Да погледнем самата Земя. Да се насочим от Космоса към Земята. Тук навсякъде виждате това, което се нарича варовик. Но съществува не само варовик; навсякъде в почвата присъства в някакво количество добре известно вам вещество.
Също както сега ви показах, че навсякъде около Земята е разпространен водородът, така нареченият фосфор - защото това и е разпространеният навсякъде фосфор, - същото може да се каже и за веществото, което сега ще разгледаме по-подробно.
към текста >>
При изработката на стъкло, изработката на прозоречни стъкла тя също е много важен компонент; при прането, к
акт
о знаете, содата се добавя във водата.
Знаете, че когато жените или който и да е искат да изперат, добавят във водата, предназначена за прането, това, което се нарича сода. Знаете това. Може би знаете също, че това вещество, содата - тя изглежда подобно на сол и самата е сол, - това вещество намира най-широко приложение. Ако например отидете във фабрика за производство на сапун, ще разберете, че содата се използва тук като най-важен компонент.
При изработката на стъкло, изработката на прозоречни стъкла тя също е много важен компонент; при прането, както знаете, содата се добавя във водата.
Обработвайки бельото със сода, то се избелва; то става по-светло и благодарение на содата по-добре контактува със светлината. Има още много дейности, в които се използва сода. Така например навсякъде във фабриките, произвеждащи бои, ще намерите използване на сода. За производството на синя боя е необходима сода. Содата се използва за приготвянето на берлинския лазур.
към текста >>
Обработвайки бельото със сода, то се избелва; то става по-светло и благодарение на содата по-добре конт
акт
ува със светлината.
Знаете, че когато жените или който и да е искат да изперат, добавят във водата, предназначена за прането, това, което се нарича сода. Знаете това. Може би знаете също, че това вещество, содата - тя изглежда подобно на сол и самата е сол, - това вещество намира най-широко приложение. Ако например отидете във фабрика за производство на сапун, ще разберете, че содата се използва тук като най-важен компонент. При изработката на стъкло, изработката на прозоречни стъкла тя също е много важен компонент; при прането, както знаете, содата се добавя във водата.
Обработвайки бельото със сода, то се избелва; то става по-светло и благодарение на содата по-добре контактува със светлината.
Има още много дейности, в които се използва сода. Така например навсякъде във фабриките, произвеждащи бои, ще намерите използване на сода. За производството на синя боя е необходима сода. Содата се използва за приготвянето на берлинския лазур. Има още едно вещество, човек го вкарва в тялото си, при това в своя природен вид то е значително по-вредно за човека, отколкото след преработка: това е тютюнът.
към текста >>
От него трябва да бъдат извлечени някои компоненти, иначе те твърде
акт
ивно биха почнали да действат върху човешкото тяло.
Така например навсякъде във фабриките, произвеждащи бои, ще намерите използване на сода. За производството на синя боя е необходима сода. Содата се използва за приготвянето на берлинския лазур. Има още едно вещество, човек го вкарва в тялото си, при това в своя природен вид то е значително по-вредно за човека, отколкото след преработка: това е тютюнът. Тютюнът първо трябва да се пречисти.
От него трябва да бъдат извлечени някои компоненти, иначе те твърде активно биха почнали да действат върху човешкото тяло.
Тютюнът се пречиства с използването на сода. И така, виждате, тази сода, която знаете като добавка към предназначената за пране вода, има в целия свят огромно промишлено значение. Тя играе съществена роля в производството на козметика, на тази световна индустрия. Содата присъства навсякъде, макар и в неголеми количества. Но, господа, какво всъщност представлява това забележително вещество, тази сода?
към текста >>
Също к
акт
о ние можем да я използваме по различни начини в промишлеността, за избелване на прането, за производство на стъкло и т.
Тук (вж. рис.), с тази жълта окръжност аз ви нарисувах мировия фосфор, тоест водорода; содата изобразих тук като бяла окръжност в самата Земя. Разбира се, тя не присъства навсякъде, но в много малки количества се разпространява почти по цялата Земя.
Също както ние можем да я използваме по различни начини в промишлеността, за избелване на прането, за производство на стъкло и т.
н., така и природата използва содата най-широко. Нека разберем как природата може да използва содата. Природата е доста по-умна от човека. Човек се смята за страшно умен, той може да каже така: аз съм овладял содата, аз правя от нея за себе си стъкло, сапун, бои, аз пречиствам с нейна помощ тютюна, избелвам и пера прането си с нея - всичко това съм открил и това значи, че съм много умен - така казва за себе си човек. Да, но природата все пак е доста по-умна!
към текста >>
Ние винаги използваме содата там, където така или иначе възниква светлина, където светлината става по-
акт
ивна, отделяйки се от мрака.
Стъклото е чисто и прозрачно; за да стане стъклото чисто и прозрачно, е необходима сода. По-нататък: ние перем прането си със сода. Мием го, правим го чисто, за да блести като светлина. Използваме содата за избелване. Да избелваш - значи да осветяваш.
Ние винаги използваме содата там, където така или иначе възниква светлина, където светлината става по-активна, отделяйки се от мрака.
Защото знаете, че и цветовете се появяват на светло[2]. Разказвал съм ви за това от най-различни гледни точки. Содата е необходима за производството на бои. Колкото и да е куриозно, навсякъде, където се използва сода, трябва да се появява малко светлина. При обработката на тютюна: на човека светлината му е нужна за живота; твърде тъмният тютюн не би действал възбуждащо, той би носил разрушение.
към текста >>
Има ли и други ф
акт
и, които биха могли да послужат като доказателство за това?
Водород има навсякъде, той е крайно необходим във Вселената; но необходимостта му е обусловена от едновременното наличие на земята на сода. Защото благодарение на това взаимодействие се преодолява всеобщата смърт. Водородът, така нареченият фосфор, винаги действа съвместно със содата и по този начин препятства смъртта. Отново и отново се появява нов живот. В противен случай бихме вдишвали само мъртъв въздух, ние всички също бихме умрели.
Има ли и други факти, които биха могли да послужат като доказателство за това?
Ние казваме: целият живот възниква всъщност от взаимното намиране, от правилното взаимодействие на водорода - наричан фосфор - и содата, тоест натриевия карбонат. Тук стигаме до нещо крайно важно. Знаете, че самият човек - като физически човек - се появява благодарение на съединяването на женската яйцеклетка - състояща се основно от белтък - и мъжката семенна течност. Да се запитаме от какво основно се състои тази мъжка семенна течност, спермата. Виждате ли, мъжката семенна течност пак включва в себе си содата и вселенския фосфор, водорода.
към текста >>
Благодарение на употребяваната вода младежът получава кожа така, к
акт
о я получават и старите змии; това е твърда кожа, която се състои, разбира се, не само от сода, но на която са необходими намиращите се в содата сили.
Сега да се върнем към примера със змията. Ако оставим змията на волята на природата - именно тези змии, за които говорих, - тогава във водата, употребявана от тях за смяна на кожата, се съдържа сода.
Благодарение на употребяваната вода младежът получава кожа така, както я получават и старите змии; това е твърда кожа, която се състои, разбира се, не само от сода, но на която са необходими намиращите се в содата сили.
Така че тук важна е не само употребата на вода, а и употребата на сода, повсеместно съдържаща се във водата. Именно содата, която змиите приемат заедно с водата, им позволява да получат нова кожа. Змиите могат да образуват отвън известна субстанция, те получават ново облекло и освен това, при размножаването те образуват вътре в себе си твърда черупка за яйцето; макар и да не е съвсем твърда, тя е и достатъчно мека... (пропуск в стенограмата). Ако човек се напие с вино, той става неординерен, безпорядъчен. Ако на змията не й се дава вода, тя също може да стане неординерна.
към текста >>
Затова я наричат хартия от ленени парцали, според способа на производство - к
акт
о и барута, барута за стрелба.
Бих могъл да ви приведа различни примери на тази тема. Искам само да ви напомня едно: днес ние пишем на хартия. Но тази хартия съвсем не е толкова древна. Вие знаете, че по-рано за писма са се използвали съвсем други материали. И съвременната хартия се прави в по-голямата си част от отпадъци от лен.
Затова я наричат хартия от ленени парцали, според способа на производство - както и барута, барута за стрелба.
Човекът е стигнал относително доста по-късно до това, на основата на собствената си мъдрост да произвежда хартиена маса. Но в природата работата е така, че тази хартиена маса съществува от дълго, дълго време: това е, от което осите правят своите гнезда! Това е истинска хартиена маса. Трябва само малко да се преработи материалът от гнездото на осите, да се избели и ще се получи хартиена маса. Осата наистина е умел производител на хартия в природата.
към текста >>
При производството на хартия вие имате същия процес, к
акт
о и при живораждащите змии: ако изолирате змията от външния свят така, че да й ограничите потреблението на вода, тя ще стане живораждаща, откривайки по този начин възпроизводство, принадлежащо към по-високо еволюционно стъпало.
Трябва само малко да се преработи материалът от гнездото на осите, да се избели и ще се получи хартиена маса. Осата наистина е умел производител на хартия в природата. Така че може да се каже: преди много хилядолетия тези малки, дребни оси са открили процеса на приготвяне на хартия! Такова е изготвянето на хартия навън, в макроприродата. По-късно човек започнал да я изготвя сам.
При производството на хартия вие имате същия процес, както и при живораждащите змии: ако изолирате змията от външния свят така, че да й ограничите потреблението на вода, тя ще стане живораждаща, откривайки по този начин възпроизводство, принадлежащо към по-високо еволюционно стъпало.
Еманципирайте човека все повече и повече, създавайки му култура, и тогава той ще произведе хартия, тази, която по-рано е произвеждала природата, също както змията от самата себе си произвежда живи малки. Преди много хилядолетия осите, изхождайки от природата, са произвели хартията; човек е произвел хартията, изхождайки от своя вътрешен свят, изхождайки от своя разум. Да, разумът също влиза вътре, както влиза вътре в змията силата да произвежда живо потомство.
към текста >>
Еманципирайте човека все повече и повече, създавайки му култура, и тогава той ще произведе хартия, тази, която по-рано е произвеждала природата, също к
акт
о змията от самата себе си произвежда живи малки.
Осата наистина е умел производител на хартия в природата. Така че може да се каже: преди много хилядолетия тези малки, дребни оси са открили процеса на приготвяне на хартия! Такова е изготвянето на хартия навън, в макроприродата. По-късно човек започнал да я изготвя сам. При производството на хартия вие имате същия процес, както и при живораждащите змии: ако изолирате змията от външния свят така, че да й ограничите потреблението на вода, тя ще стане живораждаща, откривайки по този начин възпроизводство, принадлежащо към по-високо еволюционно стъпало.
Еманципирайте човека все повече и повече, създавайки му култура, и тогава той ще произведе хартия, тази, която по-рано е произвеждала природата, също както змията от самата себе си произвежда живи малки.
Преди много хилядолетия осите, изхождайки от природата, са произвели хартията; човек е произвел хартията, изхождайки от своя вътрешен свят, изхождайки от своя разум. Да, разумът също влиза вътре, както влиза вътре в змията силата да произвежда живо потомство.
към текста >>
Да, разумът също влиза вътре, к
акт
о влиза вътре в змията силата да произвежда живо потомство.
Такова е изготвянето на хартия навън, в макроприродата. По-късно човек започнал да я изготвя сам. При производството на хартия вие имате същия процес, както и при живораждащите змии: ако изолирате змията от външния свят така, че да й ограничите потреблението на вода, тя ще стане живораждаща, откривайки по този начин възпроизводство, принадлежащо към по-високо еволюционно стъпало. Еманципирайте човека все повече и повече, създавайки му култура, и тогава той ще произведе хартия, тази, която по-рано е произвеждала природата, също както змията от самата себе си произвежда живи малки. Преди много хилядолетия осите, изхождайки от природата, са произвели хартията; човек е произвел хартията, изхождайки от своя вътрешен свят, изхождайки от своя разум.
Да, разумът също влиза вътре, както влиза вътре в змията силата да произвежда живо потомство.
към текста >>
К
акт
о казах, там ще намерите сода и водород-фосфор.
Така стои работата и с човешкото семе.
Както казах, там ще намерите сода и водород-фосфор.
Ако изследваме нервите, излизащи от мозъка, и тогава най-важните вещества в състава на нервите ще се окажат содата и фосфорът. Само че ще бъдат свързани помежду си по друг начин, отколкото при семето. Те образуват по-твърда връзка помежду си. Съвсем не е чудно, че от човека се появява нещо такова, като мислите. Това, което човек е взел в себе си, това, което в друг вид е заложено в семето, той го преработва в нервната система: сода и фосфор.
към текста >>
Също к
акт
о навън в света навсякъде се съдържат фосфор и водород, така се съдържат те и в топкообразния човешки мозък.
Ако изследваме нервите, излизащи от мозъка, и тогава най-важните вещества в състава на нервите ще се окажат содата и фосфорът. Само че ще бъдат свързани помежду си по друг начин, отколкото при семето. Те образуват по-твърда връзка помежду си. Съвсем не е чудно, че от човека се появява нещо такова, като мислите. Това, което човек е взел в себе си, това, което в друг вид е заложено в семето, той го преработва в нервната система: сода и фосфор.
Също както навън в света навсякъде се съдържат фосфор и водород, така се съдържат те и в топкообразния човешки мозък.
Сега можете да видите защо се нуждаем от въглероден двуокис в главата. Въглената киселина се отделя от натрия и ние бихме получили в края на краищата прекалено твърд череп от този натрий - сребристия метал, - ако въглената киселина не създаваше в нас сода. Така посредством натрия ние поемаме въглената киселина, за да се разпредели правилно в главата ни содата. А от това, което се намира навсякъде около нас, чрез нашата коса, чрез нашата кожа ние възприемаме фосфор-водород. Само не трябва да позволяваме на прекалено голямо количество от намиращия се в метана водород да се издига отвътре нагоре, а да поемаме водорода отвън.
към текста >>
Човешката глава ф
акт
ически се явява своего рода яйце, също к
акт
о и отложеното яйце: то поема сода от Земята и водород от въздуха; така и човешката глава поема по направление отдолу нагоре от Земята сода, а от външното обкръжение получава водород-фосфор, ако не може да го получи отвътре.
Сега можете да видите защо се нуждаем от въглероден двуокис в главата. Въглената киселина се отделя от натрия и ние бихме получили в края на краищата прекалено твърд череп от този натрий - сребристия метал, - ако въглената киселина не създаваше в нас сода. Така посредством натрия ние поемаме въглената киселина, за да се разпредели правилно в главата ни содата. А от това, което се намира навсякъде около нас, чрез нашата коса, чрез нашата кожа ние възприемаме фосфор-водород. Само не трябва да позволяваме на прекалено голямо количество от намиращия се в метана водород да се издига отвътре нагоре, а да поемаме водорода отвън.
Човешката глава фактически се явява своего рода яйце, също както и отложеното яйце: то поема сода от Земята и водород от въздуха; така и човешката глава поема по направление отдолу нагоре от Земята сода, а от външното обкръжение получава водород-фосфор, ако не може да го получи отвътре.
Тогава те взаимодействат и произвеждат вътре вещество, което може да бъде посредник на мислите, може да поражда мисли.
към текста >>
2.
ПЕТА ЛЕКЦИЯ, 24 октомври 1923 г. За същността на кометите
GA_351 Човекът и светът - Действието на духа в природата - За същноста на пчелите
За да можем въобще да живеем, в нас постоянно трябва да има място процесът на отравяне и в същото време процесът на де
акт
ивация на отровата, на разрушаването й.
Казвал съм ви също какво ни е нужно за волята. При ходене, при движение на ръцете и раменете - тук започва да се проявява волята - трябва постоянно да образуваме съединение на въглерода с азота и отново и отново да го разрушаваме. Но този цианид, или синилна киселина, трябва, така да се каже, постоянно да пътува по нашите крайници и членове на тялото. В членовете на тялото и крайниците той след това се съединява с калия. Появява се цианкалий, но той трябва тутакси да се разпадне.
За да можем въобще да живеем, в нас постоянно трябва да има място процесът на отравяне и в същото време процесът на деактивация на отровата, на разрушаването й.
Такава е тайната на човешкия живот: от една страна, въглената киселина, от друга - цианкалият, съединилият се с калия цианид. При всяко движение, макар и с палец, в нас се образува малко синилна киселина, но ние веднага я разрушаваме, когато правим това движение с палеца. И така, това трябва да присъства в човека.
към текста >>
И за това говори простият ф
акт
, че в нашите гимназии изучаваме гръцки език.
Много столетия преди основаването на християнството в съвременна Гърция е имало един древен народ, гърците. Древните гърци са направили в областта на духовния живот толкова много, че и до днес в нашите гимназии трябва да се изучава гръцки език, тъй като съществува мнение, че изучавайки гръцки даже и днес, човек става особено умен. Да, гърците наистина извънредно много са направили за духовния живот. Днес се изучава не индийски, не египетски, а гръцки език. Така хората искат да изразят това, че именно гърците особено много са направили за развитието на духовния живот.
И за това говори простият факт, че в нашите гимназии изучаваме гръцки език.
Самите гърци са обучавали децата само на гръцки език, въпреки че са отделяли толкова много внимание на духовния живот.
към текста >>
Няколко други също са имали значение, но те не са били толкова значителни, к
акт
о Спарта и Атина.
В Гърция основни са били две народностно-племенни образувания, които са имали особено значение, но които много са се отличавали едно от друго; първото, което съставлявали жителите на Спарта, и второто, което съставлявали жителите на Атина. Спарта и Атина са били най-значителните градове в Гърция.
Няколко други също са имали значение, но те не са били толкова значителни, както Спарта и Атина.
Жителите на тези два града много силно са се отличавали едни от други. Днес не искам да разглеждам другите различия; те са се различавали едни от други още по това, че съвсем различно са се отнасяли към речта. Спартанците винаги са седели спокойно един до друг и са говорили малко. Но ако са казвали нещо, те са искали казаното от тях да бъде значително: то е трябвало властно да влияе на човека. И тъй като човек като дрънка и дърдори, едва ли може да каже нещо значимо, те са мълчали, ако не е трябвало да изкажат нещо значимо.
към текста >>
Затова и дрънкали повече; не к
акт
о ние днес, но все пак дрънкали значително повече от спартанците.
При атиняните работата е била друга. Атиняните обичали красивата реч; на тях им харесвало да говорят красиво. Спартанците са били в речите си кратки, умерени и спокойни. Атиняните искали да говорят наистина красиво. Те изучавали изкуството на речта и говорели прекрасно.
Затова и дрънкали повече; не както ние днес, но все пак дрънкали значително повече от спартанците.
На какво се е основавала разликата между многословните атиняни и малко, но значително и мощ-но говорещите спартанци? Тя е била във възпитанието. Изкуството на възпитанието днес се изучава недостатъчно. Но това, за което говорих, се е основавало на възпитанието. Спартанските момчета са ги възпитавали съвсем различно от атинските.
към текста >>
Но ако човек позволява на Слънцето да го огрява, к
акт
о атиняните, той мислено, с целия си ум по-малко е обърнат към Вселената, тогава умът му повече е обърнат навътре, а топлината е обърната навън; при спартанеца топлината е насочена навътре, а умът - навън.
Следователно бихме могли да кажем: ако човек обръща внимание на това, да развие вътре в себе си много топлина, речта му става кратка и отмерена. Защо? Защото той с всичките си мисли, с целия си ум повече е обърнат към Вселената.
Но ако човек позволява на Слънцето да го огрява, както атиняните, той мислено, с целия си ум по-малко е обърнат към Вселената, тогава умът му повече е обърнат навътре, а топлината е обърната навън; при спартанеца топлината е насочена навътре, а умът - навън.
Посредством разсъдъка спартанецът се учи на езика на Вселената; този език е мъдър, той се изработва в него. Атинянинът не се е учил на речта на Вселената, а само на движението във Вселената, тъй като той се е занимавал с гимнастика в слънчевата топлина.
към текста >>
Те гледали нагоре към звездите и мислели: човек броди по цял свят, той е пр
акт
ик, не се задържа на едно място.
Това може да се види от следния пример: би могъл да се посочи и друг град за пример, но именно във Виена от седмица текат избори; там не се говори красиво, а се излива ужасяващ поток от съвсем не прекрасни слова. Ето в какво постепенно се е превърнало това, което още при атиняните се е култивирало като нещо прекрасно. Това излиза от човека. Защото Космосът не произнася предизборни речи, нали така, това правят хората! Спартанците не са произнасяли предизборни речи; в своите лаконични изречения те изразявали това, което е казвала Вселената.
Те гледали нагоре към звездите и мислели: човек броди по цял свят, той е практик, не се задържа на едно място.
Звездата не бърза, движи се ту бавно, ту бързо, но винаги стига навреме. Тогава е възникнала поговорката, останала за всички времена: бързай бавно и т. н. Звездата стига целта си! Така спартанецът много е научавал от това, което се намира навън, във Вселената.
към текста >>
За развитието на спокойната реч спартанците не са получавали подтик от външния свят, те го получавали благодарение на своя собствен расов хар
акт
ер, те, без оглед на съседството си с атиняните, получавали този подтик, защото силно се смесвали с идващите от Север хора.
Ако италиански агитатор се качи на трибуната, той започва да говори още преди да се е качил, нали така? И продължава да говори, когато вече е слязъл от нея. Той и по-нататък върви, като продължава да сипе слова! Когато на северен човек се наложи да говори, понеже трябва да си изработва много топлина, тъй като външна топлина там няма, този северен човек, желаейки да се представи, може да ви докара до отчаяние: той даже не започва да говори, иска да каже нещо, но не започва. Тук работата стои така: вътрешната топлина изпъжда желанието да се говори; външната топлина възбужда желанието да се говори, което получава своето оформление благодарение на изкуството.
За развитието на спокойната реч спартанците не са получавали подтик от външния свят, те го получавали благодарение на своя собствен расов характер, те, без оглед на съседството си с атиняните, получавали този подтик, защото силно се смесвали с идващите от Север хора.
Сред атиняните е имало например много хора, които са принадлежали към расите от горещите области и са се смесвали с атиняните; ето защо тези последните развивали цял поток от красноречие. И така, виждаме как словоохотливият човек е свързан със слънцето и топлината. Сега да преминем към светлината.
към текста >>
Не мислете, че само въглищата се държат така по отношение на Слънцето, к
акт
о току-що ви описах!
Не мислете, че само въглищата се държат така по отношение на Слънцето, както току-що ви описах!
Така, както току-що ви описах, се държат по отношение на Слънцето и другите същества, а именно всички живи същества. Поглеждайки млекопитаещото, можете да кажете: всяко малко, всяко младо животно има майка, тя на свой ред също има майка и т. н. Те винаги са поемали слънчевата топлина; тя още се намира вътре в самото животно, предава се по наследство. И както ние извличаме от въглищата слънчевата топлина, малкото детенце взема в майчината утроба тази слънчева светлина, която е била складирана там: то сега я взема отвътре. Сега знаете разликата между това, което възниква в кучето или кравата, и това, което възниква в случая на пеперудата.
към текста >>
Така, к
акт
о току-що ви описах, се държат по отношение на Слънцето и другите същества, а именно всички живи същества.
Не мислете, че само въглищата се държат така по отношение на Слънцето, както току-що ви описах!
Така, както току-що ви описах, се държат по отношение на Слънцето и другите същества, а именно всички живи същества.
Поглеждайки млекопитаещото, можете да кажете: всяко малко, всяко младо животно има майка, тя на свой ред също има майка и т. н. Те винаги са поемали слънчевата топлина; тя още се намира вътре в самото животно, предава се по наследство. И както ние извличаме от въглищата слънчевата топлина, малкото детенце взема в майчината утроба тази слънчева светлина, която е била складирана там: то сега я взема отвътре. Сега знаете разликата между това, което възниква в кучето или кравата, и това, което възниква в случая на пеперудата. Пеперудата със своето яйце веднага попада във външната слънчева светлина, дава възможност на яйцето напълно да се намира под влиянието на външната слънчева светлина, докато то не се превърне в пъстра пеперуда.
към текста >>
И к
акт
о ние извличаме от въглищата слънчевата топлина, малкото детенце взема в майчината утроба тази слънчева светлина, която е била складирана там: то сега я взема отвътре.
Не мислете, че само въглищата се държат така по отношение на Слънцето, както току-що ви описах! Така, както току-що ви описах, се държат по отношение на Слънцето и другите същества, а именно всички живи същества. Поглеждайки млекопитаещото, можете да кажете: всяко малко, всяко младо животно има майка, тя на свой ред също има майка и т. н. Те винаги са поемали слънчевата топлина; тя още се намира вътре в самото животно, предава се по наследство.
И както ние извличаме от въглищата слънчевата топлина, малкото детенце взема в майчината утроба тази слънчева светлина, която е била складирана там: то сега я взема отвътре.
Сега знаете разликата между това, което възниква в кучето или кравата, и това, което възниква в случая на пеперудата. Пеперудата със своето яйце веднага попада във външната слънчева светлина, дава възможност на яйцето напълно да се намира под влиянието на външната слънчева светлина, докато то не се превърне в пъстра пеперуда. Кучето или кравата отвътре също изглеждат пъстро, но това не се вижда. Както във въглищата не може да се възприеме слънчевата топлина - трябва първо да се извлече навън, - така и при висше съзерцание трябва първо да се извлече от кучето или кравата това, което е заключено в тях като уловена от тях светлина. Тук вътре се намира натрупана светлина!
към текста >>
К
акт
о във въглищата не може да се възприеме слънчевата топлина - трябва първо да се извлече навън, - така и при висше съзерцание трябва първо да се извлече от кучето или кравата това, което е заключено в тях като уловена от тях светлина.
Те винаги са поемали слънчевата топлина; тя още се намира вътре в самото животно, предава се по наследство. И както ние извличаме от въглищата слънчевата топлина, малкото детенце взема в майчината утроба тази слънчева светлина, която е била складирана там: то сега я взема отвътре. Сега знаете разликата между това, което възниква в кучето или кравата, и това, което възниква в случая на пеперудата. Пеперудата със своето яйце веднага попада във външната слънчева светлина, дава възможност на яйцето напълно да се намира под влиянието на външната слънчева светлина, докато то не се превърне в пъстра пеперуда. Кучето или кравата отвътре също изглеждат пъстро, но това не се вижда.
Както във въглищата не може да се възприеме слънчевата топлина - трябва първо да се извлече навън, - така и при висше съзерцание трябва първо да се извлече от кучето или кравата това, което е заключено в тях като уловена от тях светлина.
Тук вътре се намира натрупана светлина! Пеперудата е пъстра благодарение на външното въздействие: слънчевата светлина е поработила външно. А вътре в кучето или кравата навсякъде се намира вътрешна, бих казал, невидима светлина. Това, което ви описах тук, хората биха могли, ако поискат, днес да установят с помощта на нашите съвършени прибори, провеждайки изследвания в лабораториите. Трябва само тотално да затъмнят лабораторията и след това биха могли да проведат сравнителен анализ на отложеното яйце и зародиша на крава или куче в неговото ранно състояние; тогава благодарение на затъмнението в помещението напълно би могла да се открие разликата, за която говоря.
към текста >>
Кометите и след това метеоритите, падащите звезди, които, к
акт
о ви е известно, на рояци се носят във въздуха през късното лято, донасят този цианкалий долу.
Но, господа, в нормалния въздух няма цианкалий. И ако от време на време не се появяваха комети, във въздуха нямаше да има цианкалий.
Кометите и след това метеоритите, падащите звезди, които, както ви е известно, на рояци се носят във въздуха през късното лято, донасят този цианкалий долу.
И от тях човек взема своята сила. Затова човек, страдащ от загуба на мускулна сила, следва да се насочи натам, където въздухът получава своята свежест не само от Земята, където той става свеж и ободряващ благодарение на целия Космос, където въздухът се намира под влияние на метеоритите. Работата стои така, че хората, страдащи от това, което по-рано са наричали разслабеност, на които не достига сила в мускулите и при които това безсилие нараства особено през пролетта, трябва да се изпращат наесен там, където въздухът става свеж благодарение на космическото влияние. През пролетта нищо не може да се направи: затова такива хора умират най-лесно през пролетта. Трябва от по-рано да се погрижат за това, тъй като само през есента може да се направи нещо за такива хора.
към текста >>
К
акт
о в пеперудата с нейните метаморфози всъщност нямате нищо земно, а само светлина от Вселената, к
акт
о в защитените яйца имате само вселенската топлина, идваща от Слънцето, така и в самите себе си също имате вътрешната човешка топлина, която трябва да се развива вътре във вашите субстанции и която възбужда свойства, противоположни на тези, които се възбуждат от външната топлина.
А през есента трябва да го преместим в такава местност, където той ще е в състояние да възприеме нещо друго, това, което трябва да отиде в неговите телесни членове и крайници. Въглената киселина отива в главата: ние я добавяме в главата, приемайки сок от трънки. Ако ни се усмихне щастието да задържим такъв човек в течение на лятото, можем през есента да го насочим към такава местност - за не много дълъг срок, две-три седмици трябва да се намира той на такъв въздух, за който е известно, че е подложен на метеорни влияния, - тогава човекът там, благодарение на това, че сме го подкрепили през пролетта и лятото, отново може да добие истинска крепкост в своите телесни членове. Да, господа, тук имате работа с две съпътстващи въздействия. Тук имате въздействието на Земята, което се явява лунно въздействие, въздействието на Земята в сока от трънки, и след това имате космическото въздействие в това, което кометите, а в случай на липсата им, метеорните потоци, падащите звезди - са донесли на Земята; те също съдържат това, което действа от Вселената, макар и малко, но напълно достатъчно.
Както в пеперудата с нейните метаморфози всъщност нямате нищо земно, а само светлина от Вселената, както в защитените яйца имате само вселенската топлина, идваща от Слънцето, така и в самите себе си също имате вътрешната човешка топлина, която трябва да се развива вътре във вашите субстанции и която възбужда свойства, противоположни на тези, които се възбуждат от външната топлина.
към текста >>
Сега можете да кажете: някои неща носят регулярен хар
акт
ер, но те сами не могат да предизвикат това, което трябва да направят.
Така навсякъде трябва да виждаме как става изменение в човека, как става изменение в цялата Вселена; някакви неща идват ту отвън, от Вселената, ту отвътре на човека.
Сега можете да кажете: някои неща носят регулярен характер, но те сами не могат да предизвикат това, което трябва да направят.
Денят и нощта се сменят редовно; те предизвикват нещо, което произлиза от Земята. Кометите се появяват повече или по-малко нередовно, метеорните потоци, падащите звезди -също. Тук работата стои така. Метеорните потоци нямат тази редовност, като всичко останало. Ако астрономът иска да наблюдава слънчево затъмнение, той може съвсем точно да определи момента, когато то започва - това може да се изчисли, - това се отнася към редовните явления, макар и да не зависи пряко само от Слънцето.
към текста >>
Ако това беше така, ако със същата редовност, к
акт
о слънчевите и лунни изгреви и залези, се появяваха и изчезваха кометите с техните опашки, ние, хората, нямаше да имаме никаква свобода: тогава всичко останало в нас би било също така регулярно, к
акт
о изгревът и залезът на Слънцето и изгревът и залезът на Луната.
Бихте могли да зададете интересен въпрос, бихте могли да кажете: тези комети, свързани с цианида, който в човека има отношение към нашата воля, тези комети се появяват нередовно; ако някоя се появи, след това дълго я няма. Това винаги е давало на хората поводи за суеверия; именно това, което не винаги се появява, поражда суеверия, когато дойде. Да виждат в изгрева и залеза на Слънцето проява на божественото е било обичайно за древните; по-късните суеверия са приписвали на кометите всевъзможни небивалици. И така, бихте могли да зададете въпроса: защо при кометите нещата са различни от тези при Слънцето, което се появява в течение на годината в определения час сутрин; защо и кометите не се появяват така?
Ако това беше така, ако със същата редовност, както слънчевите и лунни изгреви и залези, се появяваха и изчезваха кометите с техните опашки, ние, хората, нямаше да имаме никаква свобода: тогава всичко останало в нас би било също така регулярно, както изгревът и залезът на Слънцето и изгревът и залезът на Луната.
Това, което в нас е свързано с тези редовни явления във Вселената, се явява в същото време в нас като природна необходимост. Ние трябва да ядем и пием също редовно, трябва с известна редовност и да спим. Ако кометите се появяваха и изчезваха със същата редовност, както Слънцето и Луната, тогава нямаше да можем да започнем произволно да се движим, тогава трябваше първо да изчакваме и да се намираме в ступор; като се появи кометата - и само тогава да можем да ходим! Като изчезне, отново бихме изпадали в ступор. Нямаше да имаме никаква свобода.
към текста >>
Ако кометите се появяваха и изчезваха със същата редовност, к
акт
о Слънцето и Луната, тогава нямаше да можем да започнем произволно да се движим, тогава трябваше първо да изчакваме и да се намираме в ступор; като се появи кометата - и само тогава да можем да ходим!
Да виждат в изгрева и залеза на Слънцето проява на божественото е било обичайно за древните; по-късните суеверия са приписвали на кометите всевъзможни небивалици. И така, бихте могли да зададете въпроса: защо при кометите нещата са различни от тези при Слънцето, което се появява в течение на годината в определения час сутрин; защо и кометите не се появяват така? Ако това беше така, ако със същата редовност, както слънчевите и лунни изгреви и залези, се появяваха и изчезваха кометите с техните опашки, ние, хората, нямаше да имаме никаква свобода: тогава всичко останало в нас би било също така регулярно, както изгревът и залезът на Слънцето и изгревът и залезът на Луната. Това, което в нас е свързано с тези редовни явления във Вселената, се явява в същото време в нас като природна необходимост. Ние трябва да ядем и пием също редовно, трябва с известна редовност и да спим.
Ако кометите се появяваха и изчезваха със същата редовност, както Слънцето и Луната, тогава нямаше да можем да започнем произволно да се движим, тогава трябваше първо да изчакваме и да се намираме в ступор; като се появи кометата - и само тогава да можем да ходим!
Като изчезне, отново бихме изпадали в ступор. Нямаше да имаме никаква свобода. Тези така наречени блуждаещи звезди са това, което от Космоса дава свободата на човека. И ние бихме могли да кажем: това, което в човек е необходимост: глад, жажда, сън, бодърстване и т. н., - това произтича от регулярните явления.
към текста >>
Затова празникът на Михаил е в най-добрия случай селски празник, а другите празници носят оттенък на необходимост, макар и те вече да нямат такава почит, к
акт
о едно време, тъй като въобще сме се отучили да поддържаме връзка с духовния свят.
От някаква страна материализмът също стана прекалено разговорчив. Но това го направи безчувствен, глух по отношение на всичко, което на основата на метеорните влияния би могло да усили човека.
Затова празникът на Михаил е в най-добрия случай селски празник, а другите празници носят оттенък на необходимост, макар и те вече да нямат такава почит, както едно време, тъй като въобще сме се отучили да поддържаме връзка с духовния свят.
към текста >>
Но кометите, тези свободни странстващи рицари на универсума, те съдържат в себе си веществото, което в човека е свързано с дейността, със свободната
акт
ивност, с произвола, с волевата
акт
ивност.
Ако хората отново почнат да разбират колко благотворно е влиянието на кометите, тогава те вероятно ще си спомнят и за това, да празнуват през есента, за да имат своего рода празник на свободата. Това се отнася за есента; своего рода празник на Михаил, празник на свободата. Днес хората изпускат това, тъй като въобще нямат никакво понятие за него; нямат понятие за свободата във външната природа, а следователно и за свободата в човека. Виждате ли, достопочтенната дама - Луната и негово величество господин Слънце седят на своите тронове и биха искали всичко да регулират, тъй като те нямат истинско чувство и разбиране за свободата в универсума, във Вселената. Така, разбира се, и трябва да бъде.
Но кометите, тези свободни странстващи рицари на универсума, те съдържат в себе си веществото, което в човека е свързано с дейността, със свободната активност, с произвола, с волевата активност.
Така че можем да кажем: поглеждайки нагоре към Слънцето, ние откриваме в него това, което вътре в нашия организъм винаги възбужда редовната ритмична дейност на сърцето и дишането. Гледайки към кометата, ние би трябвало всеки път, когато тази комета се появи, да пишем ода за свободата, защото кометата е свързана с нашата свобода! Можем да кажем: човек е свободен, защото във Вселената, над вселенските метеорни рояци и над кометите също властва свобода. Докато Слънцето изявява в своята природа преимуществено киселинен характер, кометите проявяват цианиден характер.
към текста >>
Докато Слънцето изявява в своята природа преимуществено киселинен хар
акт
ер, кометите проявяват цианиден хар
акт
ер.
Така, разбира се, и трябва да бъде. Но кометите, тези свободни странстващи рицари на универсума, те съдържат в себе си веществото, което в човека е свързано с дейността, със свободната активност, с произвола, с волевата активност. Така че можем да кажем: поглеждайки нагоре към Слънцето, ние откриваме в него това, което вътре в нашия организъм винаги възбужда редовната ритмична дейност на сърцето и дишането. Гледайки към кометата, ние би трябвало всеки път, когато тази комета се появи, да пишем ода за свободата, защото кометата е свързана с нашата свобода! Можем да кажем: човек е свободен, защото във Вселената, над вселенските метеорни рояци и над кометите също властва свобода.
Докато Слънцето изявява в своята природа преимуществено киселинен характер, кометите проявяват цианиден характер.
към текста >>
3.
ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, 27 октомври 1923 г. Действие на веществата във всемира и в човешкото тяло
GA_351 Човекът и светът - Действието на духа в природата - За същноста на пчелите
К
акт
о помните, неотдавна ви говорих за това.
Господа, аз вече съм ви казвал: содата, която неотдавна така подробно ви описах, има особено значение за всичко, което в нас е свързано с мисленето; защото содата представлява натриев бикарбонат, въглена киселина и натрий. Въглената киселина трябва да създава някакво гъделичкане нагоре в главата. Всичко, което е свързано с нашето мислене, с нашата глава, което е свързано с притежаването на вътрешна светлина, всичко това е свързано със содата.
Както помните, неотдавна ви говорих за това.
към текста >>
Само в случая, когато трябва да се
акт
ивизира репродуктивната функция, содата трябва да играе във възпроизводството своята роля - за това също ви говорих.
Въглеродът се образува в нас. Ние го произвеждаме в нас посредством хранителните продукти. Кислородът в нас се свързва с въглеродния двуокис и натрия и тогава се получава натриев бикарбонат или сода. Содата играе голяма роля непосредствено в нашата глава. Натриевият бикарбонат, тоест содата, която имаме в себе си, постоянно иска да се издига нагоре, в нашата глава.
Само в случая, когато трябва да се активизира репродуктивната функция, содата трябва да играе във възпроизводството своята роля - за това също ви говорих.
Така че содата играе в нас голяма роля.
към текста >>
И така, господа, този ред цветове, тази последователност от цветове, която тук, к
акт
о в дъгата, се появява благодарение на призмата, има такова свойство, че се появява по правилен начин само ако запалим газ или използваме слънчева светлина; ако се използват други източници, тогава няма да се получи такава последователност от цветове, а ще се получат само отделни цветове.
И така, господа, този ред цветове, тази последователност от цветове, която тук, както в дъгата, се появява благодарение на призмата, има такова свойство, че се появява по правилен начин само ако запалим газ или използваме слънчева светлина; ако се използват други източници, тогава няма да се получи такава последователност от цветове, а ще се получат само отделни цветове.
Ако например би могло при известни условия да се създаде затъмнение отдясно и отляво, тогава тук, в средата, ще има една красива жълта линия. Какво означава тази жълта линия?
към текста >>
Интересно е това, че ако се изследва мировото пространство не по отношение на слънчевия спектър, а напротив, в условията на отстраняване на слънчевия спектър, тогава се появява жълта линия; тази жълта линия на натрия се получава пр
акт
ически отвсякъде.
Интересно е това, че ако се изследва мировото пространство не по отношение на слънчевия спектър, а напротив, в условията на отстраняване на слънчевия спектър, тогава се появява жълта линия; тази жълта линия на натрия се получава практически отвсякъде.
Това е още едно доказателство, че натрият е разпространен в космоса навсякъде. Ако попитате: а защо този натрий е разпространен навсякъде? - отговорът трябва да бъде такъв: за да може да възникне този натриев бикарбонат, тази сода. Той е разпространен навсякъде, за да може да се появи човешката глава. Желязото, господа, е разпространено навсякъде във Вселената, за да можем да притежаваме свободна воля; натрият е разпространен във Вселената навсякъде, за да можем въобще да имаме глава.
към текста >>
В стомаха се намира хлор и този хлор, тъй като проявява ненаситна
акт
ивност, проявява страшна ненаситност, тутакси привлича всичкия водород.
При разглеждане на дихателните органи се открива, че кислородът от въздуха постоянно извлича въглерода от нашето тяло.
В стомаха се намира хлор и този хлор, тъй като проявява ненаситна активност, проявява страшна ненаситност, тутакси привлича всичкия водород.
Хлорът, съединявайки се с водорода, образува солна киселина, хлороводородна киселина. Тази солна киселина се стича и работи вътре в нашия стомах, тя проявява ненаситност по отношение на храната.
към текста >>
Неотдавна тук проведохме противопожарно обучение; всичко, разбира се, се правеше к
акт
о трябва, когато имаме работа с истински огън.
Когато говорим, говорим благодарение на силата на Марс, свързана с кометите и метеоритите. Такава е човешката реч. Обикновено на човешкия език не се гледа много задълбочено, в него не се вижда нищо особено, нали така? Хората, които днес са призвани да размишляват, те всъщност и да размишляват не могат, нямат възможности да размишляват, тъй като насочват своите мисли и чувства съвсем не към това, което е реалността. Можете да забележите това дори в дребните неща.
Неотдавна тук проведохме противопожарно обучение; всичко, разбира се, се правеше както трябва, когато имаме работа с истински огън.
Католическият неделен вестник съобщи, че тук е имало истински пожар, само че бързо е бил потушен! Виждате, господа, хората умеят да размишляват за това, което го няма, но за това, което го има, те не размишляват. И това е отличителна черта на съвременните хора; те размишляват за всичко, което го няма, но на тях не им стигат нито ум, нито чувства, за да размишляват за това, което го има. Този, който постоянно размишлява за това, което го няма, губи смисъла и чувството за реалността. Това е много изразено в съвременните хора.
към текста >>
Също к
акт
о в главата се нуждаем от сода, така в стомаха ни е нужно това, което идва от солната киселина.
И така, влиянието на Марс и влиянието на кометите създават в човека свободната воля и ни дават възможност да използваме нашите телесни членове в съответствие с тази свободна воля. Но тези влияния трябва по правилен начин да си взаимодействат в човека с Меркурий. Меркурий е този, който изработва в нашия стомах необходимия състав на солната киселина.
Също както в главата се нуждаем от сода, така в стомаха ни е нужно това, което идва от солната киселина.
И това е прекрасно, господа, защото содата предава светлина на главата, а също и на ембриона, на човешкия зародиш, развитието на който започва основно от главата. Когато човек узрява, тогава почва да работи солната киселина, свързана със стомаха. Ако солната киселина се съедини с натрий, което става навсякъде, появява се нашата обикновена готварска сол. В стомаха се нуждаем от готварска сол. Ние не само я приемаме заедно с храната, но и я произвеждаме постоянно, за да може светлината да има достъп и тук, долу; тя прониква тук, тъй като както содата, така и готварската сол са носители на светлина.
към текста >>
Ние не само я приемаме заедно с храната, но и я произвеждаме постоянно, за да може светлината да има достъп и тук, долу; тя прониква тук, тъй като к
акт
о содата, така и готварската сол са носители на светлина.
Също както в главата се нуждаем от сода, така в стомаха ни е нужно това, което идва от солната киселина. И това е прекрасно, господа, защото содата предава светлина на главата, а също и на ембриона, на човешкия зародиш, развитието на който започва основно от главата. Когато човек узрява, тогава почва да работи солната киселина, свързана със стомаха. Ако солната киселина се съедини с натрий, което става навсякъде, появява се нашата обикновена готварска сол. В стомаха се нуждаем от готварска сол.
Ние не само я приемаме заедно с храната, но и я произвеждаме постоянно, за да може светлината да има достъп и тук, долу; тя прониква тук, тъй като както содата, така и готварската сол са носители на светлина.
към текста >>
Защото ако вкарвате желязото в стомаха, к
акт
о това често става, първо трябва да
акт
ивизирате способността на хлора да поглъща това желязо в стомаха, иначе желязото ще остане да стои в стомаха, а после ще бъде изкарано през червата, но така и няма да попадне в организма на човека.
В съвременната медицина съществува например следното: хората навсякъде предполагат една-единствена причина, но болестите могат да изглеждат външно съвсем еднакво, а вътрешно да бъдат съвсем различни! Така че ако младата девойка има хлороза, трябва не само да се пита: не й ли е много малко желязото и не й ли е малко хлорът? - а трябва също да се запитаме: може пък те да не могат хармонично да се съчетаят помежду си? Ако младата девойка има твърде малко желязо, тогава е необходимо да се обърне внимание на това, желязото по правилен начин да постъпва в нея.
Защото ако вкарвате желязото в стомаха, както това често става, първо трябва да активизирате способността на хлора да поглъща това желязо в стомаха, иначе желязото ще остане да стои в стомаха, а после ще бъде изкарано през червата, но така и няма да попадне в организма на човека.
Следователно първо трябва да намерим път към това, да внесем в човека влиянието на Меркурий, влиянието на хлора.
към текста >>
Също к
акт
о Марс има родство с желязото, така и Меркурий има родство с живака или медта.
Виждате ли, господа, във Вселената между Меркурий и Марс стои Слънцето (виж рис.).
Също както Марс има родство с желязото, така и Меркурий има родство с живака или медта.
Ако на човек при недостиг на хлор му е необходимо влиянието на Меркурий, а при недостиг на желязо - влиянието на Марс, в случая, когато те не могат хармонично да се съчетаят помежду си, е необходимо да се усили в човека слънчевата сила, тъй като Слънцето се намира между тях. Слънчевата сила в човека е това, което съединява заедно хлора и желязото. Тази сила може да се разпали, като се дава на човек злато в много незначителни количества. Ако се опита да се проведе курс на лечение със злато - разбира се, използвайки злато, приготвено по особен начин, иначе то отново ще остане в стомаха, - може да се свържат заедно Марс и Меркурий.
към текста >>
Би трябвало да кажем: има хлороза с недостиг на желязо, има хлороза с недостиг на хлор и има хлороза с дисхармонично съчетаване на желязото и хлора, к
акт
о има бръснарско ножче, кухненски нож и нож за писма.
И така, виждате, че при един и същи болен трябва да се разглеждат лекарствени средства от три вида. Безполезно е да се лекува болестта просто според името й; необходимо е да се приложи или препарат от мед, или препарат от желязо, приготвен от растения, например от спанак, или пък може да е необходимо злато, но при съответстващото приготвяне, за да се свържат заедно едното и другото. Работата стои така: ако се знае само това, което се разиграва в човека тук, на Земята, в този случай нищо още не се знае за него; тогава започват да се дават еднакви наименования на това, което изглежда еднакво. Но това е все едно за рязането на месо да почнете да използвате бръснарско ножче, само защото то също е своего рода ножче. Хлорозата не винаги представлява едно и също нещо.
Би трябвало да кажем: има хлороза с недостиг на желязо, има хлороза с недостиг на хлор и има хлороза с дисхармонично съчетаване на желязото и хлора, както има бръснарско ножче, кухненски нож и нож за писма.
Но хората често смесват всичко заедно, нали така? Това е все едно някой да каже: Ах, всичко, което е сложено на масата, е подправка към яденето; и почва да соли кафето си, защото и солта е подправка, и захарта също. А има хора, които гръмогласно заявяват на света: анемията си е анемия. Но това е същата безсмислица, както ако кажем: подправката си е подправка. Защото ако хлороза, причината за която е дисхармония, се лекува с желязо, се прави същото, което прави този, който соли кафето си.
към текста >>
Но това е същата безсмислица, к
акт
о ако кажем: подправката си е подправка.
Хлорозата не винаги представлява едно и също нещо. Би трябвало да кажем: има хлороза с недостиг на желязо, има хлороза с недостиг на хлор и има хлороза с дисхармонично съчетаване на желязото и хлора, както има бръснарско ножче, кухненски нож и нож за писма. Но хората често смесват всичко заедно, нали така? Това е все едно някой да каже: Ах, всичко, което е сложено на масата, е подправка към яденето; и почва да соли кафето си, защото и солта е подправка, и захарта също. А има хора, които гръмогласно заявяват на света: анемията си е анемия.
Но това е същата безсмислица, както ако кажем: подправката си е подправка.
Защото ако хлороза, причината за която е дисхармония, се лекува с желязо, се прави същото, което прави този, който соли кафето си.
към текста >>
Виждате ли, господа, тук имате работа с нещо, което иска постоянно реално търсене, което не е така близко, к
акт
о собственият нос.
Виждате ли, господа, тук имате работа с нещо, което иска постоянно реално търсене, което не е така близко, както собственият нос.
Работата фактически стои така: разстояние, равно по дължина на собствения нос, науката вече е изминала; защото, когато се гледа в микроскопа, се налага да се опират в него с носа си. Но в живота не всичко е така просто. Ако си се придвижил с една дължина на носа си, това не значи, че си се придвижил напред. Казва се: той не вижда по-далеч от носа си. Тези, които днес провеждат изследвания с помощта на микроскопа, също не виждат по-далеч от носа си!
към текста >>
Работата ф
акт
ически стои така: разстояние, равно по дължина на собствения нос, науката вече е изминала; защото, когато се гледа в микроскопа, се налага да се опират в него с носа си.
Виждате ли, господа, тук имате работа с нещо, което иска постоянно реално търсене, което не е така близко, както собственият нос.
Работата фактически стои така: разстояние, равно по дължина на собствения нос, науката вече е изминала; защото, когато се гледа в микроскопа, се налага да се опират в него с носа си.
Но в живота не всичко е така просто. Ако си се придвижил с една дължина на носа си, това не значи, че си се придвижил напред. Казва се: той не вижда по-далеч от носа си. Тези, които днес провеждат изследвания с помощта на микроскопа, също не виждат по-далеч от носа си! Трябва да погледнеш нагоре към Марс, ако искаш да видиш това, което има значение в обикновеното желязо. Защо?
към текста >>
И ние бихме могли например да кажем: винаги ще откриваме, че ако на човек не му достига нещо вътрешно, к
акт
о това става в случая с хлорозата - когато желязото не се усвоява, - тези явления са свързани с това, че Меркурий въздейства върху човека по неправилен начин.
Трябва да погледнеш нагоре към Марс, ако искаш да видиш това, което има значение в обикновеното желязо. Защо? Закономерностите могат с точност да се открият само тогава, когато навсякъде се има предвид и космосът. Не е фантастика, ако, когато се говори за Марс, се каже, че той има едни или други свойства. Работата не е в това, просто да се развие смътно, неопределено ясновидство, прозиращо чак до Марс, а трябва да сме запознати с влиянието на Марс в човека; само тогава може да се говори за Марс, но не преди това. По същия начин стои работата и с другите планети.
И ние бихме могли например да кажем: винаги ще откриваме, че ако на човек не му достига нещо вътрешно, както това става в случая с хлорозата - когато желязото не се усвоява, - тези явления са свързани с това, че Меркурий въздейства върху човека по неправилен начин.
Ако на човек не му достига нещо отвън, такива явления са свързани с това, че на човек неправилно му въздейства Марс.
към текста >>
Но има юноши - к
акт
о ви е известно, при момчетата съзряването не е придружено с такива вътрешни изменения, докато при девойките в организма се появяват менструалните цикли; при юношите става нещо по-външно, настъпва промяна на гласа, той огрубява, - при които силно се проявява нещо друго: в гласа им може да се появи хрипливост.
Виждате, господа, че има случаи, когато при млада девойка при съзряването се появява хлороза. Това сочи, че има някакви нарушения. Тук влиянието на Меркурий се оказва твърде слабо: ние трябва да го усилим, използвайки влиянието на Слънцето.
Но има юноши - както ви е известно, при момчетата съзряването не е придружено с такива вътрешни изменения, докато при девойките в организма се появяват менструалните цикли; при юношите става нещо по-външно, настъпва промяна на гласа, той огрубява, - при които силно се проявява нещо друго: в гласа им може да се появи хрипливост.
Това е, което при юношите е аналогично на хлорозата при девойките - при юношите също може да се появи хлороза, както при девойките, може да се появи малокръвие, но тогава става дума за вътрешни нарушения. И така, при момчетата това съответства на хлорозата, появяваща се при момичетата; при момчетата това се проявява по такъв начин, че мутацията на гласа не протича нормално, а се появява известна хрипливост, каквато има при много хора. Тогава виновник за ставащото е не влиянието на Меркурий, а влиянието на Марс. Но не само Марс дава желязо, желязо дават и метеоритите. Ако се каже: трябва да се усили влиянието на Марс, може да се окаже, че то може да се усили, използвайки злато, Aurum.
към текста >>
Това е, което при юношите е аналогично на хлорозата при девойките - при юношите също може да се появи хлороза, к
акт
о при девойките, може да се появи малокръвие, но тогава става дума за вътрешни нарушения.
Виждате, господа, че има случаи, когато при млада девойка при съзряването се появява хлороза. Това сочи, че има някакви нарушения. Тук влиянието на Меркурий се оказва твърде слабо: ние трябва да го усилим, използвайки влиянието на Слънцето. Но има юноши - както ви е известно, при момчетата съзряването не е придружено с такива вътрешни изменения, докато при девойките в организма се появяват менструалните цикли; при юношите става нещо по-външно, настъпва промяна на гласа, той огрубява, - при които силно се проявява нещо друго: в гласа им може да се появи хрипливост.
Това е, което при юношите е аналогично на хлорозата при девойките - при юношите също може да се появи хлороза, както при девойките, може да се появи малокръвие, но тогава става дума за вътрешни нарушения.
И така, при момчетата това съответства на хлорозата, появяваща се при момичетата; при момчетата това се проявява по такъв начин, че мутацията на гласа не протича нормално, а се появява известна хрипливост, каквато има при много хора. Тогава виновник за ставащото е не влиянието на Меркурий, а влиянието на Марс. Но не само Марс дава желязо, желязо дават и метеоритите. Ако се каже: трябва да се усили влиянието на Марс, може да се окаже, че то може да се усили, използвайки злато, Aurum. Виждате, че периодът на полово съзряване при подрастващите се проявява различно.
към текста >>
4.
СЕДМА ЛЕКЦИЯ, 31 октомври 1923 г. За причините на детския полиомиелит.
GA_351 Човекът и светът - Действието на духа в природата - За същноста на пчелите
Що се отнася до детския полиомиелит, именно сега така силно разпространил се в Швейцария, днес ф
акт
ически още е много трудно да се говори за това заболяване поради причината, че едва отскоро то почна да се проявява в такава форма, в която се появи, и трябва да се изчака, докато не се проявят всичките му специфични симптоми.
Що се отнася до детския полиомиелит, именно сега така силно разпространил се в Швейцария, днес фактически още е много трудно да се говори за това заболяване поради причината, че едва отскоро то почна да се проявява в такава форма, в която се появи, и трябва да се изчака, докато не се проявят всичките му специфични симптоми.
В Щутгартската клиника[1] ние също имаме например един тежък случай на детски полиомиелит; обаче, според съществуващата картина към днешния ден - защото трябва да се разсъждава само на основата на случаите, с които вече сме се запознали, - трябва да кажем така: детският полиомиелит също както и изходният му пункт - грипът, водещ до толкова многочислени усложнения, е изключително сложно явление. Видно е, че да се борим с него можем само тогава, когато се лекува тялото като цяло. Съвсем неотдавна тук, в лекарските кръгове, стана дума за това как би следвало да се борим с детския полиомиелит. Много силният интерес към тази тема днес се обуславя от това, че детският полиомиелит всъщност се разпространява всяка седмица все повече. Нарича се детски полиомиелит, тъй като преди всичко засяга децата.
към текста >>
В Щутгартската клиника[1] ние също имаме например един тежък случай на детски полиомиелит; обаче, според съществуващата картина към днешния ден - защото трябва да се разсъждава само на основата на случаите, с които вече сме се запознали, - трябва да кажем така: детският полиомиелит също к
акт
о и изходният му пункт - грипът, водещ до толкова многочислени усложнения, е изключително сложно явление.
Що се отнася до детския полиомиелит, именно сега така силно разпространил се в Швейцария, днес фактически още е много трудно да се говори за това заболяване поради причината, че едва отскоро то почна да се проявява в такава форма, в която се появи, и трябва да се изчака, докато не се проявят всичките му специфични симптоми.
В Щутгартската клиника[1] ние също имаме например един тежък случай на детски полиомиелит; обаче, според съществуващата картина към днешния ден - защото трябва да се разсъждава само на основата на случаите, с които вече сме се запознали, - трябва да кажем така: детският полиомиелит също както и изходният му пункт - грипът, водещ до толкова многочислени усложнения, е изключително сложно явление.
Видно е, че да се борим с него можем само тогава, когато се лекува тялото като цяло. Съвсем неотдавна тук, в лекарските кръгове, стана дума за това как би следвало да се борим с детския полиомиелит. Много силният интерес към тази тема днес се обуславя от това, че детският полиомиелит всъщност се разпространява всяка седмица все повече. Нарича се детски полиомиелит, тъй като преди всичко засяга децата. Но неотдавна стана един случай, когато млад лекар, следователно съвсем не дете, защото той вече беше млад лекар, в събота, както предполагам, е бил съвсем бодър, в неделя го поразява детският полиомиелит, а в понеделник умря.
към текста >>
Но неотдавна стана един случай, когато млад лекар, следователно съвсем не дете, защото той вече беше млад лекар, в събота, к
акт
о предполагам, е бил съвсем бодър, в неделя го поразява детският полиомиелит, а в понеделник умря.
В Щутгартската клиника[1] ние също имаме например един тежък случай на детски полиомиелит; обаче, според съществуващата картина към днешния ден - защото трябва да се разсъждава само на основата на случаите, с които вече сме се запознали, - трябва да кажем така: детският полиомиелит също както и изходният му пункт - грипът, водещ до толкова многочислени усложнения, е изключително сложно явление. Видно е, че да се борим с него можем само тогава, когато се лекува тялото като цяло. Съвсем неотдавна тук, в лекарските кръгове, стана дума за това как би следвало да се борим с детския полиомиелит. Много силният интерес към тази тема днес се обуславя от това, че детският полиомиелит всъщност се разпространява всяка седмица все повече. Нарича се детски полиомиелит, тъй като преди всичко засяга децата.
Но неотдавна стана един случай, когато млад лекар, следователно съвсем не дете, защото той вече беше млад лекар, в събота, както предполагам, е бил съвсем бодър, в неделя го поразява детският полиомиелит, а в понеделник умря.
Следователно при известни обстоятелства детският паралич поразява човека изключително бързо и предизвиква сериозна загриженост фактът, че той може да прерасне в много тежка епидемия.
към текста >>
Следователно при известни обстоятелства детският паралич поразява човека изключително бързо и предизвиква сериозна загриженост ф
акт
ът, че той може да прерасне в много тежка епидемия.
Видно е, че да се борим с него можем само тогава, когато се лекува тялото като цяло. Съвсем неотдавна тук, в лекарските кръгове, стана дума за това как би следвало да се борим с детския полиомиелит. Много силният интерес към тази тема днес се обуславя от това, че детският полиомиелит всъщност се разпространява всяка седмица все повече. Нарича се детски полиомиелит, тъй като преди всичко засяга децата. Но неотдавна стана един случай, когато млад лекар, следователно съвсем не дете, защото той вече беше млад лекар, в събота, както предполагам, е бил съвсем бодър, в неделя го поразява детският полиомиелит, а в понеделник умря.
Следователно при известни обстоятелства детският паралич поразява човека изключително бързо и предизвиква сериозна загриженост фактът, че той може да прерасне в много тежка епидемия.
към текста >>
Също к
акт
о и грипът, това заболяване навярно е свързано с тежките събития на нашето време.
Също както и грипът, това заболяване навярно е свързано с тежките събития на нашето време.
Работата стои така: откакто в нашия Биологичен Институт в Щутгарт успяхме да докажем наличието на въздействието на вещества в нищожни концентрации[2], оттогава би трябвало да се говори за тези неща по съвсем различен начин; в публичните изказвания и публикациите би следвало за тях да се говори по различен начин от преди.
към текста >>
Работата стои така: отк
акт
о в нашия Биологичен Институт в Щутгарт успяхме да докажем наличието на въздействието на вещества в нищожни концентрации[2], оттогава би трябвало да се говори за тези неща по съвсем различен начин; в публичните изказвания и публикациите би следвало за тях да се говори по различен начин от преди.
Също както и грипът, това заболяване навярно е свързано с тежките събития на нашето време.
Работата стои така: откакто в нашия Биологичен Институт в Щутгарт успяхме да докажем наличието на въздействието на вещества в нищожни концентрации[2], оттогава би трябвало да се говори за тези неща по съвсем различен начин; в публичните изказвания и публикациите би следвало за тях да се говори по различен начин от преди.
към текста >>
К
акт
о можете да си представите, тук остават само следи от изходната субстанция, така че става дума вече не за това, колко изходна субстанция се съдържа там, а за това, как тази субстанция действа като средство, получено с помощта на разреждане.
Както можете да си представите, тук остават само следи от изходната субстанция, така че става дума вече не за това, колко изходна субстанция се съдържа там, а за това, как тази субстанция действа като средство, получено с помощта на разреждане.
Това средство, получено с помощта на разреждане, действа съвсем различно. Такова разреждане се правеше в Щутгарт. Не всеки ще успее с лекота да направи същото. Най-добре това успя да направи германската валута (има се предвид инфлацията от онова време - бел. пр.), но не на всеки това ще се удаде.
към текста >>
Въздействието на нищожни количества вещество носеше ритмичен хар
акт
ер - ето кое е забележително, к
акт
о виждате!
Следователно по такъв начин беше открито въздействието на нищожни количества вещество.
Въздействието на нищожни количества вещество носеше ритмичен характер - ето кое е забележително, както виждате!
Според разреждането отначало се достигаше при определено разреждане максимален ръст, след това той отново се понижаваше, след това отново се повишаваше; това ставаше ритмично. Така става видно: ако растението израства от Земята, върху него оказва въздействие нещо такова, което ритмично действа от обкръжаващата среда, при това даже и след като растението е отраснало и се е заредило с веществото. Тук въздействие оказва земната обкръжаваща среда, това ясно е видно.
към текста >>
Това нещо днес е крайно
акт
уално и е добре, ако вие си съставите ясна представа как става растежа на растенията като цяло.
А те вероятно имат голямо значение, тъй като проблема за детския полиомиелит може да стане в бъдеще доста болезнен. Това, разбира се, е такъв въпрос, който изисква задълбочен подход, затова и се занимавах с него. Вероятно трябва да бъдат намерени лечебни средства на основата на содени вани, приемане на арсеново желязо и едно специфично вещество, извлечено от мозъка, от задната част на мозъка на животните. И така, трябва да се дава много сложен лекарствен препарат при детския полиомиелит. Виждате ли, тук имаме работа с такова заболяване, което се причинява от много скрити причини, затова и се налага да се лекува по доста сложен начин.
Това нещо днес е крайно актуално и е добре, ако вие си съставите ясна представа как става растежа на растенията като цяло.
към текста >>
Този дървесен сок, който се издига нагоре в дървото, всъщност, к
акт
о беше казано, присъства в цялата Земя; само че в Земята този сок представлява нещо съвсем особено.
Земя в това отношение е огромно живо същество.
Този дървесен сок, който се издига нагоре в дървото, всъщност, както беше казано, присъства в цялата Земя; само че в Земята този сок представлява нещо съвсем особено.
Това, което е в дървото, той става само в дървото. В Земята той е сок, който я оживява. Земята наистина е живо същество. И това, което после се издига в дървото, го има в цялата Земя; благодарение на това Земята живее. В дървото този сок губи своята животворна способност, приема химически характер, тук той има само химически сили.
към текста >>
В дървото този сок губи своята животворна способност, приема химически хар
акт
ер, тук той има само химически сили.
Този дървесен сок, който се издига нагоре в дървото, всъщност, както беше казано, присъства в цялата Земя; само че в Земята този сок представлява нещо съвсем особено. Това, което е в дървото, той става само в дървото. В Земята той е сок, който я оживява. Земята наистина е живо същество. И това, което после се издига в дървото, го има в цялата Земя; благодарение на това Земята живее.
В дървото този сок губи своята животворна способност, приема химически характер, тук той има само химически сили.
към текста >>
Ние виждаме това по такъв начин: макар земята да може да изгони дървото навън, тя би трябвало да му позволи да умре, ако отвън, от влажния въздух то не получаваше живот; защото дървесният сок в дървото носи химически хар
акт
ер, той е своего рода химик, а не възбудител на живот.
Виждате, господа, че стволът, дървесният ствол е мъртъв и в растението тук живее само това, което се развива наоколо; това бихте могли да докажете по много прост начин, а именно: представете си, че се приближавате към дървото - тук имате дървесния ствол, тук се намира кората и отвътре на кората израстват листата (изобразява го на рисунка). Сега се приближавам и срязвам кората - а така отделям и листата, - но тук аз оставям листата и кората. Събитията се развиват така, че тук дървото остава живо, свежо, а тук започва да умира. Сама по себе си дървесината със своя дървесен сок не може да запази дървото живо. Тук трябва да влияе отвън това, което идва от листата; именно то отново съдържа живот.
Ние виждаме това по такъв начин: макар земята да може да изгони дървото навън, тя би трябвало да му позволи да умре, ако отвън, от влажния въздух то не получаваше живот; защото дървесният сок в дървото носи химически характер, той е своего рода химик, а не възбудител на живот.
Животът, кръжащ наоколо, дава живот и на него. И можем да кажем: когато през пролетта дървесният сок се издига, дървото в земята се обновява. Когато след това през пролетта жизненият сок отново кръжи наоколо, дървото всяка година отново оживява. Земята действа на дървесния сок, земно-течния елемент; на жизнения сок действа течно-въздушният елемент.
към текста >>
Но аналогичен процес съществува и при най-обикновеното растение, само че той не стига толкова далеч, к
акт
о при дървото.
Така стои работата с дървото, но така стои тя и с обикновеното растение. Ако тук се намира пръстта, а тук имаме корен, стъблото расте нагоре; но сега то не се уплътнява до твърдо вещество, не се превръща в дървесина - остава си тревно стъбло - вдървяването не стига далеч; след това се образуват листа, разположени спираловидно по окръжността, после вътре се образува камбий и камбият взема със себе си цялото това образувание и го връща в земята. Така че при едногодишните растения целият процес става доста бързо. При дървото става отлагане само на твърдите съставни части и те не всички веднага се използват.
Но аналогичен процес съществува и при най-обикновеното растение, само че той не стига толкова далеч, както при дървото.
При дървото този процес изобщо е достатъчно сложен. Ако погледнете ствола отгоре, ще видите сърцевината, намираща се вътре - тя задава направлението; след това около сърцевината се образува това, което се явява дървесни отлагания. През есента този процес се прекратява, смолата се разпръсква на различни страни и сякаш просмолява дървото. Сега имаме като резултат от годината просмукано със смола дърво. На следващата година с това, което се издига нагоре, ще стане същото, само че сега смолата ще тръгне в по-голяма степен към друго място, отново ще просмолява дървото през есента и благодарение на това, че това просмоляване продължава и по-нататък, се образуват годишните кръгове.
към текста >>
Дървесният сок е най-течен, той има химически хар
акт
ер.
Ако погледнете ствола отгоре, ще видите сърцевината, намираща се вътре - тя задава направлението; след това около сърцевината се образува това, което се явява дървесни отлагания. През есента този процес се прекратява, смолата се разпръсква на различни страни и сякаш просмолява дървото. Сега имаме като резултат от годината просмукано със смола дърво. На следващата година с това, което се издига нагоре, ще стане същото, само че сега смолата ще тръгне в по-голяма степен към друго място, отново ще просмолява дървото през есента и благодарение на това, че това просмоляване продължава и по-нататък, се образуват годишните кръгове. И така, виждате, че всички тези неща стават напълно понятни и се изясняват само ако човек успее правилно да разбере същността на процеса, ако знае, че съществуват три вида вещества: дървесен сок, жизнен сок и камбий.
Дървесният сок е най-течен, той има химически характер.
Жизненият сок е този, който съживява; той е оживителят, ако ми бъде позволено да се изразя така. И това, което става в камбия - тук всъщност се изрисува, произлизайки от звездите, растението като цяло. Това е наистина така, господа! Тук нагоре се издига дървесният сок, той умира; тук отново възниква живот, а сега се включва и въздействието на звездите, възниква това, че от камбия, който вече става твърд и жилав, благодарение на звездните влияния се изрисува новото растение; то се отпечатва тук подобно на изваяние. Тук, произлизайки от звездите, от целия космос се създава модел на това, което после се превръща в цялостната форма на растението.
към текста >>
Парализа може да настъпи и при възрастен, тъй като на човек в течение на целия живот му се налага да остава под влияние на звездния свят, к
акт
о вече съм ви казвал.
Мозъкът, това е, така да се каже, втвърденият млечен сок в човека. Ако има умиращи листа, те не произвеждат нормален камбий, тъй като в тях няма повече сили по правилен начин да реагират на топлина. Те дават възможност на топлината чрез умиращите части да излиза навън и тя не произвежда възвратно действие. Ние ядем растения с неправилно формиран камбий; те изработват в нас млечен сок, отличаващ се от нормите; жените изработват женско мляко, отличаващо се от нормалното: децата получават такова мляко, на което звездите не въздействат така силно, и детето не може да се развива по правилен начин. Ето защо параличът е особено чест при децата.
Парализа може да настъпи и при възрастен, тъй като на човек в течение на целия живот му се налага да остава под влияние на звездния свят, както вече съм ви казвал.
към текста >>
Студентите са измислили такава шега: к
акт
о ви е известно, в университета има щатни, ординерни професори и извънщатни, екстраординерни професори - та по този повод студентите по-рано се шегуваха така: ординерните професори не знаят нищо екстраординерно, а екстраординерните професори не знаят нищо ординерно.
Но полза от такова знание почти няма! Такова знание даже цел няма; ако искате нещо да направите с човека, когато той е болен, трябва да се взема под внимание природата като цяло. Няма да има полза от разбиране само на едната геология, ботаника или химия. От химията можем да се ръководим чак до изучаване работата на дървесния сок, но не и по-нататък! Това, разбира се, е така.
Студентите са измислили такава шега: както ви е известно, в университета има щатни, ординерни професори и извънщатни, екстраординерни професори - та по този повод студентите по-рано се шегуваха така: ординерните професори не знаят нищо екстраординерно, а екстраординерните професори не знаят нищо ординерно.
Но днес всичко това отиде доста по-далеч; геологът нищо не знае за растенията, за животните, за човека; антропологът нищо не знае за животните, растенията и Земята. Всъщност никой не знае как са свързани нещата, с които той се занимава. Подобно на специализацията в производствената дейност, става суперспециализация на знанието. А това последното е много по-вредно. Нелепо е да има само геолози, само ботаници и т.
към текста >>
5.
ЗА СЪЩНОСТТА НА ПЧЕЛИТЕ. Съобщение от д-р Рудолф Щайнер във връзка с доклада на г-н Мюлер за пчелите, Дорнах, 10 ноември 1923 г.
GA_351 Човекът и светът - Действието на духа в природата - За същноста на пчелите
Доктор Щайнер: К
акт
о виждаме, днес вече е много късно, за да правим представление на нашите евритмисти, които трябва да направят много неща.
Доктор Щайнер: Както виждаме, днес вече е много късно, за да правим представление на нашите евритмисти, които трябва да направят много неща.
Би трябвало да ви кажа още нещо за това, което съдейства за дългосрочната продуктивност в отглеждането на пчели. Може би от казаното от господин Мюлер вие вече забелязахте, че с изкуствените методи при развъждането на пчели не всичко е наред. Би било интересно да се обсъдят именно такива понятни неща и да се попита господин Мюлер, не очаква ли твърде много той от това развъждане на пчели-майки?
към текста >>
Само че не трябва, к
акт
о това вече отбеляза господин Мюлер, да се подхожда към тези неща твърде рационално, само от гледна точка на икономическата ефективност.
Доктор Щайнер: Работата стои така - и аз ще продължа да говоря за това по-нататък и следващия път, - че производството на мед, работата и даже работоспособността на пчели-те-работнички могат съществено да нараснат вследствие прилагането на изкуствени методи при развъждането на пчели.
Само че не трябва, както това вече отбеляза господин Мюлер, да се подхожда към тези неща твърде рационално, само от гледна точка на икономическата ефективност.
Следващия път ще разгледаме пчеларството малко по-дълбоко; ще видим как това, което в краткосрочен план се оказва извънредно благо-приятна мярка и, бидейки положено в основата, днес ни се струва във висша степен положително, след сто години ще унищожи отглеждането на пчели като цяло, ако, разбира се, се използват само изкуствено отгледани пчели. Трябва само да се поиска и ще стане видно, как това, което в близък план изглежда много благоприятно, може впоследствие да се окаже такова, че малко по-малко ще доведе до гибелта на цялата работа. Ще видим, че именно пчеларството е крайно интересно, тъй като то позволява да се запознаем с всички тайни на природата. Към тях се отнася и фактът, че необичайно плодотворното в едно отношение, може да стане в друго отношение изключително гибелно. Така пчеларите могат много да се радват на подема, който е достигнало пчеларството за кратко време, но ще мине столетие и няма да има на какво да се радваме.
към текста >>
Към тях се отнася и ф
акт
ът, че необичайно плодотворното в едно отношение, може да стане в друго отношение изключително гибелно.
Доктор Щайнер: Работата стои така - и аз ще продължа да говоря за това по-нататък и следващия път, - че производството на мед, работата и даже работоспособността на пчели-те-работнички могат съществено да нараснат вследствие прилагането на изкуствени методи при развъждането на пчели. Само че не трябва, както това вече отбеляза господин Мюлер, да се подхожда към тези неща твърде рационално, само от гледна точка на икономическата ефективност. Следващия път ще разгледаме пчеларството малко по-дълбоко; ще видим как това, което в краткосрочен план се оказва извънредно благо-приятна мярка и, бидейки положено в основата, днес ни се струва във висша степен положително, след сто години ще унищожи отглеждането на пчели като цяло, ако, разбира се, се използват само изкуствено отгледани пчели. Трябва само да се поиска и ще стане видно, как това, което в близък план изглежда много благоприятно, може впоследствие да се окаже такова, че малко по-малко ще доведе до гибелта на цялата работа. Ще видим, че именно пчеларството е крайно интересно, тъй като то позволява да се запознаем с всички тайни на природата.
Към тях се отнася и фактът, че необичайно плодотворното в едно отношение, може да стане в друго отношение изключително гибелно.
Така пчеларите могат много да се радват на подема, който е достигнало пчеларството за кратко време, но ще мине столетие и няма да има на какво да се радваме.
към текста >>
6.
ОСМА ЛЕКЦИЯ, 26 ноември 1923 г. Пчели и човек
GA_351 Човекът и светът - Действието на духа в природата - За същноста на пчелите
Канех се да направя някои бележки към изказването на господин Мюлер, които биха могли да бъдат интересни за вас, макар, разбира се, още да не е време да се внедряват такива неща в пр
акт
иката на пчеларството.
Добро утро, господа!
Канех се да направя някои бележки към изказването на господин Мюлер, които биха могли да бъдат интересни за вас, макар, разбира се, още да не е време да се внедряват такива неща в практиката на пчеларството.
За самата практика на пчеларството трябва да се каже съвсем малко, даже почти нищо, тъй като господин Мюлер много добре ви разказа като цяло за всичко, което днес тук се прави.
към текста >>
За самата пр
акт
ика на пчеларството трябва да се каже съвсем малко, даже почти нищо, тъй като господин Мюлер много добре ви разказа като цяло за всичко, което днес тук се прави.
Добро утро, господа! Канех се да направя някои бележки към изказването на господин Мюлер, които биха могли да бъдат интересни за вас, макар, разбира се, още да не е време да се внедряват такива неща в практиката на пчеларството.
За самата практика на пчеларството трябва да се каже съвсем малко, даже почти нищо, тъй като господин Мюлер много добре ви разказа като цяло за всичко, което днес тук се прави.
към текста >>
На вас вече ви съобщиха за още един твърде забележителен ф
акт
: в целия кошер се намират различни видове клетки.
На вас вече ви съобщиха за още един твърде забележителен факт: в целия кошер се намират различни видове клетки.
Както предполагам, пчеларят лесно ще различи клетка на пче-ла-работничка от клетка на търтей. Това не е много трудно, нали така? И още по-лесно за него ще бъде да различи клетка на пчела-работничка или търтей от клетка на пчела-майка, защото клетката на пчелата-майка има съвсем друга форма: тя прилича на торбичка. В кошера те са много малко. Така че може да се каже: пчелите-работнички и търтеите - тоест самците, «мъжете», това са търтеите, - всички те се развиват в такива шестоъгълни клетки, докато пчелата-майка се развива в своего рода торбичка.
към текста >>
К
акт
о предполагам, пчеларят лесно ще различи клетка на пче-ла-работничка от клетка на търтей.
На вас вече ви съобщиха за още един твърде забележителен факт: в целия кошер се намират различни видове клетки.
Както предполагам, пчеларят лесно ще различи клетка на пче-ла-работничка от клетка на търтей.
Това не е много трудно, нали така? И още по-лесно за него ще бъде да различи клетка на пчела-работничка или търтей от клетка на пчела-майка, защото клетката на пчелата-майка има съвсем друга форма: тя прилича на торбичка. В кошера те са много малко. Така че може да се каже: пчелите-работнички и търтеите - тоест самците, «мъжете», това са търтеите, - всички те се развиват в такива шестоъгълни клетки, докато пчелата-майка се развива в своего рода торбичка. На нея не й се налага да се оглежда в обкръжение, създадено от плоски повърхности.
към текста >>
Този ф
акт
е много интересен, той е важен за цялото домакинство на природата; оплождането е необходимо, за да се появи същество от същия пол - разбира се, не при висшите животни, а при нисшите.
И така, вие виждате, че при партеногенезата се появява само другият пол, но не и същият.
Този факт е много интересен, той е важен за цялото домакинство на природата; оплождането е необходимо, за да се появи същество от същия пол - разбира се, не при висшите животни, а при нисшите.
При тях работата стои именно така, че ако не беше оплождането, от пчелните яйца се излюпват само търтеи.
към текста >>
Ако оплождането се е състояло, тогава в съответните килийки ще се формират пчели-работнички; отначало - к
акт
о това така добре ви описа господин Мюлер, - се появяват малки личинки и т.
Всичко това иде да ви покаже доколко майката остава родствена със Слънцето.
Ако оплождането се е състояло, тогава в съответните килийки ще се формират пчели-работнички; отначало - както това така добре ви описа господин Мюлер, - се появяват малки личинки и т.
н., които в течение на двадесет и един дена се превръщат в пчели-работнички. А в такива подобни на торбички килийки се развива майката.
към текста >>
Това е свързано с ф
акт
а, че в тези малки очички също постоянно постъпва отрова.
Тогава се отбраняват с помощта на своята отрова. Но отровата винаги има и друго предназначение. При пчелите тази отрова в много незначително, нищожно количество преминава в цялото тяло. Без тази отрова пчелите въобще не биха могли да съществуват. Наблюдавайки пчелата-работничка, може да се каже, че тя не може нищо да види със своите малки очички.
Това е свързано с факта, че в тези малки очички също постоянно постъпва отрова.
Но в момента, когато се появи новата майка, новото слънчево влияние, отровата губи сила. Отровата вече не действа. И очичките внезапно почват да виждат. Така че благодарение на своята отрова, действаща постоянно, пчелите живеят, така да се каже, в полумрак.
към текста >>
В главата на човека, к
акт
о е известно, има нерви, кръвоносни съдове и освен това, така наречените белтъчни клетки, запазващи сферична форма.
А сега, господа, ще стане дума за това, което действително би могло да пробуди във всеки човек изключителен интерес към пчеларството. Защото в пчелния кошер всъщност става - макар и с малки изменения - същото, което става в главата на човека. Единствено в човешката глава не така интензивно нарастват субстанциите.
В главата на човека, както е известно, има нерви, кръвоносни съдове и освен това, така наречените белтъчни клетки, запазващи сферична форма.
Те винаги са някъде вътре. Така че в човешката глава ние също имаме троичност. Обаче нервите също се състоят от отделни клетки; те не достигат до стадия на живите същества само защото са прикрити от всички страни от природата; впрочем тези нерви биха искали да станат животни, те имат тенденция да станат малки животни. Ако нервните клетки в човешката глава биха могли да се развиват във всички страни при същите условия, каквито съществуват в кошера, тези нервни клетки биха станали търтеи. Клетките на кръвта, плуващи в съдовете, биха станали пчели-работнички.
към текста >>
Ние самите сме създадени от своеобразен восък, подобно на това, к
акт
о пчелите формират пити в кошера.
Клетките, които се образуват в ембриона първи и след това спират развитието си - белтъчните клетки, - това са тези клетки, които съществуват на най-ранните стадии на ембриогенезата. Другите, клетките на кръвта, възникват малко по-късно и най-накрая се появяват нервните клетки. Именно така става и в кошера! Само че човек си изгражда тяло, което видимо му принадлежи, а пчелите също си строят тяло - това са питите с килийките. Тази восъчна постройка има аналогия с това, което става вътре в нашето тяло, макар и това да не може да се открие с такава лекота; кръвните клетки произвеждат нещо подобно на восъка.
Ние самите сме създадени от своеобразен восък, подобно на това, както пчелите формират пити в кошера.
Значи така: човек има глава и главата работи над голямото тяло, което по същество представлява кошер; между майката и пчелите-работнички в кошера се поддържат такива съотношения, както между сферичните белтъчни клетки и кръвта. А нервите постоянно се разрушават, нервите постоянно се износват, ние износваме нашата нервна система. Ние наистина не си избиваме нервите, както пчелите си избиват търтеите - иначе бихме умирали всяка година, - но въпреки това нашите нерви всяка година отслабват. Човек умира поради това, че нервите му стават все по-слаби. Тогава ние вече не сме в състояние да усещаме тялото; човек умира именно тогава, когато той износи своите нерви.
към текста >>
Значи така: човек има глава и главата работи над голямото тяло, което по същество представлява кошер; между майката и пчелите-работнички в кошера се поддържат такива съотношения, к
акт
о между сферичните белтъчни клетки и кръвта.
Другите, клетките на кръвта, възникват малко по-късно и най-накрая се появяват нервните клетки. Именно така става и в кошера! Само че човек си изгражда тяло, което видимо му принадлежи, а пчелите също си строят тяло - това са питите с килийките. Тази восъчна постройка има аналогия с това, което става вътре в нашето тяло, макар и това да не може да се открие с такава лекота; кръвните клетки произвеждат нещо подобно на восъка. Ние самите сме създадени от своеобразен восък, подобно на това, както пчелите формират пити в кошера.
Значи така: човек има глава и главата работи над голямото тяло, което по същество представлява кошер; между майката и пчелите-работнички в кошера се поддържат такива съотношения, както между сферичните белтъчни клетки и кръвта.
А нервите постоянно се разрушават, нервите постоянно се износват, ние износваме нашата нервна система. Ние наистина не си избиваме нервите, както пчелите си избиват търтеите - иначе бихме умирали всяка година, - но въпреки това нашите нерви всяка година отслабват. Човек умира поради това, че нервите му стават все по-слаби. Тогава ние вече не сме в състояние да усещаме тялото; човек умира именно тогава, когато той износи своите нерви.
към текста >>
Ние наистина не си избиваме нервите, к
акт
о пчелите си избиват търтеите - иначе бихме умирали всяка година, - но въпреки това нашите нерви всяка година отслабват.
Само че човек си изгражда тяло, което видимо му принадлежи, а пчелите също си строят тяло - това са питите с килийките. Тази восъчна постройка има аналогия с това, което става вътре в нашето тяло, макар и това да не може да се открие с такава лекота; кръвните клетки произвеждат нещо подобно на восъка. Ние самите сме създадени от своеобразен восък, подобно на това, както пчелите формират пити в кошера. Значи така: човек има глава и главата работи над голямото тяло, което по същество представлява кошер; между майката и пчелите-работнички в кошера се поддържат такива съотношения, както между сферичните белтъчни клетки и кръвта. А нервите постоянно се разрушават, нервите постоянно се износват, ние износваме нашата нервна система.
Ние наистина не си избиваме нервите, както пчелите си избиват търтеите - иначе бихме умирали всяка година, - но въпреки това нашите нерви всяка година отслабват.
Човек умира поради това, че нервите му стават все по-слаби. Тогава ние вече не сме в състояние да усещаме тялото; човек умира именно тогава, когато той износи своите нерви.
към текста >>
Това е закон и в него трябва да се ориентираме к
акт
о трябва, това е важно.
Когато в някоя местност пчелите търсят нектар, те, разбира се, извличат този нектар от растенията. Но те събират нектара от растенията, които са необходими и на нас, които ни дават плодове и всичко друго. Интересно е това, че в местностите, където има пчеларство, овощните дървета и подобните им се развиват по-успешно, отколкото в местностите, където няма пчеларство. И така, макар пчелите и да отнемат нектара от растенията, природата не остава безучастна, а произвежда повече такива плодни растения. Така че човек получава доход не само от меда, но и от растенията, посещавани от пчелите.
Това е закон и в него трябва да се ориентираме както трябва, това е важно.
към текста >>
А именно така винаги се получава на пр
акт
ика: там, където човек недодялано се намесва в тези природни сили, работата върви не по-добре, а по-зле.
А именно така винаги се получава на практика: там, където човек недодялано се намесва в тези природни сили, работата върви не по-добре, а по-зле.
Но тя не става по-зле веднага, макар и да създава всевъзможни пречки на природата. Природата, независимо от тези пречки, действа по най-добрия начин, докато може. Някои препятствия човек може да отстрани и така да даде известно облекчение на природата. Много голямо облекчение на природата в областта на пчеларството той може например да донесе с това, вместо старите сламени пчелини, да се използват пчелните кошери от новата конструкция, които са удачно направени и т. н.
към текста >>
В пр
акт
ическия живот въобще няма място за фанатизъм.
От само себе си се разбира, че аз не искам да се появи фанатично движение против изкуственото развъждане на пчели.
В практическия живот въобще няма място за фанатизъм.
Това може да се сравни с нещо, за което сега ще ви кажа. Може приблизително да се пресметне кога на земята ще свършат въглищата. Запасите от въглища на земята са ограничени и някога те ще бъдат изчерпани. Сега би било възможно да се извличат от Земята толкова въглища, че те да стигнат до тогава, докато самата Земя не престане да съществува. Не би следвало да казваме, че именно така трябва да постъпим, за да оставим поне малка надежда за бъдещето.
към текста >>
Иска ми се да ви запозная само с тези забележки, които положително носят несъмнен хар
акт
ер, тъй като те са основани на истинското познание.
Казах ви някои от нещата, които искам да кажа. В сряда ще е следващото занятие. Може да се заемем и с други въпроси. Може би и на самия господин Мюлер ще му хрумне нещо друго.
Иска ми се да ви запозная само с тези забележки, които положително носят несъмнен характер, тъй като те са основани на истинското познание.
Макар и някои неща, възможно е, да изискват по-нататъшно допълнително изясняване.
към текста >>
Този ф
акт
изисква съгласуване.
[2] «...пчелата-работничка се формира примерно в този отрязък от време, който е необходим на Слънцето за един оборот около своята ос» – следва да се отбележи, че в това издание има противоречие – по отношение на установяването на връзки и приложените цифри – в сравнение с друга лекция от 12 декември 1923 г.
Този факт изисква съгласуване.
Настоятелното желание от пчеларите е било: да се намери синтез между едното и другото изложение. В изданието от 1978 г. въведението към лекцията от 12 декември 1923 г. се е предлагало като корекция към лекцията от 26 ноември 1923 г. Рудолф Щайнер, както е известно, е отговарял на въпросите на работниците без всякаква подготовка.
към текста >>
Рудолф Щайнер, к
акт
о е известно, е отговарял на въпросите на работниците без всякаква подготовка.
Този факт изисква съгласуване. Настоятелното желание от пчеларите е било: да се намери синтез между едното и другото изложение. В изданието от 1978 г. въведението към лекцията от 12 декември 1923 г. се е предлагало като корекция към лекцията от 26 ноември 1923 г.
Рудолф Щайнер, както е известно, е отговарял на въпросите на работниците без всякаква подготовка.
към текста >>
7.
ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, 28 ноември 1923 г. За възприятието на пчелите
GA_351 Човекът и светът - Действието на духа в природата - За същноста на пчелите
Но те съвсем не е задължително да виждат, така к
акт
о и на бариевия платино-цианид не е нужно да вижда, за да свети.
Този, който прави този експеримент с мравки, не прави нещо по-различно. Вместо бариев платино-цианид аз взимам мравки. Мравките вървят към захарта, вследствие на което твърдя: те виждат.
Но те съвсем не е задължително да виждат, така както и на бариевия платино-цианид не е нужно да вижда, за да свети.
Като цяло, мога да твърдя само това, че веществото, което имам, действа на мравките. Нямам право да твърдя нещо повече. Така че горепосочените учени говорят доста необмислено и представят фантазиите си за истина.
към текста >>
За доказателство служи, к
акт
о се посочва в статията, това, че ако оцветим очите с лак, въздействието се прекратява.
Единственото, което би могло да се твърди, е това, че посредством сетивните органи в една или друга степен се осъществява въздействие върху насекомото.
За доказателство служи, както се посочва в статията, това, че ако оцветим очите с лак, въздействието се прекратява.
Характерно е и това, че ученият пренася върху мравките и осите това, което той е забелязал при пчелите. Това показва колко необмислено се провеждат подобни експерименти.
към текста >>
Хар
акт
ерно е и това, че ученият пренася върху мравките и осите това, което той е забелязал при пчелите.
Единственото, което би могло да се твърди, е това, че посредством сетивните органи в една или друга степен се осъществява въздействие върху насекомото. За доказателство служи, както се посочва в статията, това, че ако оцветим очите с лак, въздействието се прекратява.
Характерно е и това, че ученият пренася върху мравките и осите това, което той е забелязал при пчелите.
Това показва колко необмислено се провеждат подобни експерименти.
към текста >>
Става дума за чувство, сякаш нещо почва да пълзи по нея, когато тя попадне в зоната на ултравиолетовото излъчване; по същия начин бариевият платино-цианид изпитва въздействие, ако се постави в химически
акт
ивна среда.
И така, тук, отдясно, имаме ултравиолетови лъчи. Ултравиолетовите лъчи притежават свойството - това пише в статията самият автор - много силно да въздействат химически. Следствие от това е, че ако поставя тук мравка, тя тутакси ще се подложи на силно химическо въздействие. Тя ще усети това. И действително е вярно, че тя ще усети това преимуществено в очите.
Става дума за чувство, сякаш нещо почва да пълзи по нея, когато тя попадне в зоната на ултравиолетовото излъчване; по същия начин бариевият платино-цианид изпитва въздействие, ако се постави в химически активна среда.
Това е едно и също. Ако аз затъмня всичко в тази стая, така че вътре в нея да има само ултравиолетови лъчи, мравката веднага ще забележи: нещо се случи. Ако тук се окажат мравешки яйца или ларви, в тях ще настъпят съществени изменения: в момента, когато те се подложат на това силно химическо въздействие, ще почнат да загиват. Затова тази мравка почва да спасява яйцата. И така, в тази статия става дума за своеобразно химическо въздействие.
към текста >>
Като опровержение тук не може да служи ф
акт
ът, че пчелите притежават способност за различаване в случай, че кошерът, в който те живеят, отпред се маркира с цвят; помислете за това, че всеки цвят притежава специфично въздействие, к
акт
о химическо, така и топлинно.
Като опровержение тук не може да служи фактът, че пчелите притежават способност за различаване в случай, че кошерът, в който те живеят, отпред се маркира с цвят; помислете за това, че всеки цвят притежава специфично въздействие, както химическо, така и топлинно.
Ако например оцветите някаква повърхност в червено, пчелите, приближавайки се към тази повърхност, ще почувстват топлина. Разбира се, те не могат да не узнаят за измененията, ако например попаднат на оцветена в синьо повърхност. Защото за тях синята повърхност е по-студена. Пчелите усещат топлината на червеното и студа на синьото. По този начин те различават.
към текста >>
Но оттук въобще не следва да се прави извод, че пчелите виждат с помощта на очите си също к
акт
о човек вижда с очите.
Ако например оцветите някаква повърхност в червено, пчелите, приближавайки се към тази повърхност, ще почувстват топлина. Разбира се, те не могат да не узнаят за измененията, ако например попаднат на оцветена в синьо повърхност. Защото за тях синята повърхност е по-студена. Пчелите усещат топлината на червеното и студа на синьото. По този начин те различават.
Но оттук въобще не следва да се прави извод, че пчелите виждат с помощта на очите си също както човек вижда с очите.
Това, разбира се, е пълен абсурд.
към текста >>
Също к
акт
о ръката ви се свива в юмрук, когато някой ви закачи и на вас, к
акт
о се казва, ви се иска да му забиете един, също и «венерината мухоловка» очаква, кога до нея ще се приближи насекомо и се затваря.
Така стои работата и с много други неща от тези, които правят хората. Веднъж вече ви казах откъде се вземат такива експерименти. Тогава ви казах: има едно растение, което се нарича «венерина мухоловка»[2] (Dionaea muscipula), което мигновено затваря листата си, ако някой го докосне.
Също както ръката ви се свива в юмрук, когато някой ви закачи и на вас, както се казва, ви се иска да му забиете един, също и «венерината мухоловка» очаква, кога до нея ще се приближи насекомо и се затваря.
И хората казват: значи, при това растение, при «венерината мухоловка» има душа, както при човека. Защото тя чувства приближаването на насекомото, затваря се и т. н. Да, господа, в такива случаи аз казвам: знам, че има едно устройство, конструирано така, че ако покрай него се появи животинка и закачи нещо в това устройство, то тутакси се затваря и животинката бива хваната. Това е обикновеният капан за мишки. И ако се приписва душа на «венерината мухоловка», трябва да се припише душа и на капана за мишки.
към текста >>
И хората казват: значи, при това растение, при «венерината мухоловка» има душа, к
акт
о при човека.
Така стои работата и с много други неща от тези, които правят хората. Веднъж вече ви казах откъде се вземат такива експерименти. Тогава ви казах: има едно растение, което се нарича «венерина мухоловка»[2] (Dionaea muscipula), което мигновено затваря листата си, ако някой го докосне. Също както ръката ви се свива в юмрук, когато някой ви закачи и на вас, както се казва, ви се иска да му забиете един, също и «венерината мухоловка» очаква, кога до нея ще се приближи насекомо и се затваря.
И хората казват: значи, при това растение, при «венерината мухоловка» има душа, както при човека.
Защото тя чувства приближаването на насекомото, затваря се и т. н. Да, господа, в такива случаи аз казвам: знам, че има едно устройство, конструирано така, че ако покрай него се появи животинка и закачи нещо в това устройство, то тутакси се затваря и животинката бива хваната. Това е обикновеният капан за мишки. И ако се приписва душа на «венерината мухоловка», трябва да се припише душа и на капана за мишки. Аналогично на това, приписвайки способност за виждане на пчелите, защото те реагира на ултравиолетовата светлина, би следвало да се припише такава способност за виждане и на бариевия платино-цианид.
към текста >>
Ние не бихме могли да усвояваме в нашето тяло постъпващия с храната белтък, да го усвояваме така, к
акт
о се полага на човека, ако в панкреаса нямахме такива метали.
Ако тези хора си направят труда да помислят, биха открили наистина удивителни неща, тъй като бариевият платино-цианид действително е интересен. Бариевият платино-цианид, освен другото, съдържа в себе си барий. Това е бял метал, той принадлежи към групата на алкалните метали. Интересното е, че такива метали изпълняват определена функция в човешко тяло.
Ние не бихме могли да усвояваме в нашето тяло постъпващия с храната белтък, да го усвояваме така, както се полага на човека, ако в панкреаса нямахме такива метали.
Те трябва да са там. Така че барият за нас е нещо, което е свързано с нормалното състояние на храносмилането ни.
към текста >>
Изхождайки от това, вие бихте могли да намерите причината, поради която човек - неговото тяло - проявява особена чувствителност - очите тук се нямат предвид, - към това, което става при ултравиолетова светлина, която се явява, така да се каже, химически
акт
ивната съставка на светлината.
Спомнете си сега още нещо. Виждате ли, там, вътре, има още и цианид. Това е едно от съединенията на циановодородната, на синилната киселина. Казвал съм ви, че при човека именно там, където работят мускулите, винаги се образува много малко количество синилна киселина. Така че тази субстанция наподобява това, което човек постоянно изработва в своето тяло.
Изхождайки от това, вие бихте могли да намерите причината, поради която човек - неговото тяло - проявява особена чувствителност - очите тук се нямат предвид, - към това, което става при ултравиолетова светлина, която се явява, така да се каже, химически активната съставка на светлината.
Така че ако само ни се отдаде да намерим подход към тези неща, ще можем да формираме съждения и за самите хора.
към текста >>
Но когато се появи новата пчела-майка, тя сияе за пчелите също к
акт
о за нас сияят през юни светулките.
Но към това води само духовната наука, само тя позволява да се намери този подход, обръщайки внимание, че там, където бариевият платино-цианид се подлага на особеното атакуващо въздействие, съществува своего рода чувство. А при пчелите това съществува в много голям мащаб, пчелите усещат цвета доста интензивно, но те виждат само тогава, когато се появява самостоятелно светещо същество, светещо съвсем слабо. Ето защо аз ви казах: обикновено всичко наоколо за пчелите е потопено в мрак.
Но когато се появи новата пчела-майка, тя сияе за пчелите също както за нас сияят през юни светулките.
Това и усещат трите малки оченца на пчелите; другите очи, по-големите по размер, имат своего рода светлоусещане, но със сумрачен характер. Ако е поставена преграда пред светлината и тя е закрита, животното усеща наличието на такива участъци от спектъра, които са химически активни, например ултравиолетовите, или тези, които не притежават химическа активност, т. е. инфрачервените.
към текста >>
Това и усещат трите малки оченца на пчелите; другите очи, по-големите по размер, имат своего рода светлоусещане, но със сумрачен хар
акт
ер.
Но към това води само духовната наука, само тя позволява да се намери този подход, обръщайки внимание, че там, където бариевият платино-цианид се подлага на особеното атакуващо въздействие, съществува своего рода чувство. А при пчелите това съществува в много голям мащаб, пчелите усещат цвета доста интензивно, но те виждат само тогава, когато се появява самостоятелно светещо същество, светещо съвсем слабо. Ето защо аз ви казах: обикновено всичко наоколо за пчелите е потопено в мрак. Но когато се появи новата пчела-майка, тя сияе за пчелите също както за нас сияят през юни светулките.
Това и усещат трите малки оченца на пчелите; другите очи, по-големите по размер, имат своего рода светлоусещане, но със сумрачен характер.
Ако е поставена преграда пред светлината и тя е закрита, животното усеща наличието на такива участъци от спектъра, които са химически активни, например ултравиолетовите, или тези, които не притежават химическа активност, т. е. инфрачервените.
към текста >>
Ако е поставена преграда пред светлината и тя е закрита, животното усеща наличието на такива участъци от спектъра, които са химически
акт
ивни, например ултравиолетовите, или тези, които не притежават химическа
акт
ивност, т.
Но към това води само духовната наука, само тя позволява да се намери този подход, обръщайки внимание, че там, където бариевият платино-цианид се подлага на особеното атакуващо въздействие, съществува своего рода чувство. А при пчелите това съществува в много голям мащаб, пчелите усещат цвета доста интензивно, но те виждат само тогава, когато се появява самостоятелно светещо същество, светещо съвсем слабо. Ето защо аз ви казах: обикновено всичко наоколо за пчелите е потопено в мрак. Но когато се появи новата пчела-майка, тя сияе за пчелите също както за нас сияят през юни светулките. Това и усещат трите малки оченца на пчелите; другите очи, по-големите по размер, имат своего рода светлоусещане, но със сумрачен характер.
Ако е поставена преграда пред светлината и тя е закрита, животното усеща наличието на такива участъци от спектъра, които са химически активни, например ултравиолетовите, или тези, които не притежават химическа активност, т.
е. инфрачервените.
към текста >>
Разбира се, ако пчелите се окажат в инфрачервената зона, те ще се държат съвсем различно, тъй като там няма да има химически
акт
ивно въздействие.
В края на статията от вестник «Швейцарско пчеларство» се съобщава, че за инфрачервеното излъчване ще бъде съобщено по-късно.
Разбира се, ако пчелите се окажат в инфрачервената зона, те ще се държат съвсем различно, тъй като там няма да има химически активно въздействие.
Фактическата страна на експеримента е вярна, но трябва да си представяме цялата тази работа много ясно, за да не стигнем до изводите, които са направили Форел и Кюн.
към текста >>
Ф
акт
ическата страна на експеримента е вярна, но трябва да си представяме цялата тази работа много ясно, за да не стигнем до изводите, които са направили Форел и Кюн.
В края на статията от вестник «Швейцарско пчеларство» се съобщава, че за инфрачервеното излъчване ще бъде съобщено по-късно. Разбира се, ако пчелите се окажат в инфрачервената зона, те ще се държат съвсем различно, тъй като там няма да има химически активно въздействие.
Фактическата страна на експеримента е вярна, но трябва да си представяме цялата тази работа много ясно, за да не стигнем до изводите, които са направили Форел и Кюн.
към текста >>
Обикновеният живот не предразполага към точно тълкуване на ф
акт
ите.
Обикновеният живот не предразполага към точно тълкуване на фактите.
Преживявайки нещо незначително, хората могат да направят, както се казва, от мухата слон. Често това става и с нашите учени. Разглеждайки нещо, те не се замислят, а се ориентират към това, което е на повърхността. Така възникват фантастични доказателства по темата, как мухата се е превърнала в слон. Ако съвременната наука твърди нещо - а тя твърди, като използва своята власт, тъй като всички вестници и списания са в нейните ръце, - да се възразява, като правило, е безполезно.
към текста >>
Преживявайки нещо незначително, хората могат да направят, к
акт
о се казва, от мухата слон.
Обикновеният живот не предразполага към точно тълкуване на фактите.
Преживявайки нещо незначително, хората могат да направят, както се казва, от мухата слон.
Често това става и с нашите учени. Разглеждайки нещо, те не се замислят, а се ориентират към това, което е на повърхността. Така възникват фантастични доказателства по темата, как мухата се е превърнала в слон. Ако съвременната наука твърди нещо - а тя твърди, като използва своята власт, тъй като всички вестници и списания са в нейните ръце, - да се възразява, като правило, е безполезно. Но в края на краищата се оказва, че всички тези доказателства за нищо не стават.
към текста >>
Мисля, че ако обходите всички пчелини, ще видите, че именно най-добрите пчелари малко обръщат внимание на това, което са открили Форел и Кюн, тъй като пчеларят трябва да бъде пр
акт
ик, а тогава той инстинктивно прави това, което е нужно.
Мисля, че ако обходите всички пчелини, ще видите, че именно най-добрите пчелари малко обръщат внимание на това, което са открили Форел и Кюн, тъй като пчеларят трябва да бъде практик, а тогава той инстинктивно прави това, което е нужно.
към текста >>
Ако роят се е отделил и някой хване старата майка, тогава, к
акт
о казахте, може отново да се върне семейството в кошера, за да продължи спокойно да работи и по-нататък.
Доктор Щайнер: От това, което казах, следва, че роят отлита и старата майка отвежда семейството, ако се появи нова майка и тя се показва на пчелите подобно на светулка.
Ако роят се е отделил и някой хване старата майка, тогава, както казахте, може отново да се върне семейството в кошера, за да продължи спокойно да работи и по-нататък.
Но това не е повод за опровергаване на това, че семейството отлита преди всичко поради силния светлинен ефект от страна на младата майка, който въздейства на трите малки очички. Това твърдение не се опровергава по такъв начин. Тук трябва да разсъждавате много логично. Искам да ви приведа един пример от живота. Представете си, че всички вие сте били приети на работа, но в един прекрасен ден решавате, че трябва да обявите стачка, тъй като тукашното началство е постъпило неправилно.
към текста >>
Всичко се обяснява от ф
акт
а, че докато там няма млада майка, нищо не се случва.
Девет дена преди това тя вече е била там, вътре, или като яйце, или като личинка. Особеното е това, че яйцето тук свети най-сил-но от всичко. Неговата светлина постепенно отслабва и младата майка продължава да свети още известно време. Но най-силно свети тя, когато е още във фазата на яйце или личинка. Така че е съвсем ясно, че отлетелият първи рой се е състоял от най-чувствителните пчели, които са заминали.
Всичко се обяснява от факта, че докато там няма млада майка, нищо не се случва.
Защото какво е младата майка? Тя е вече тук даже тогава, когато е само яйце.
към текста >>
Ако пчелата-майка е останала неоплодена, тогава тя не донася пчели-работнички, а само търтеи и, к
акт
о каза господин Мюлер, търтеи, които за нищо не стават.
Ако пчелата-майка е останала неоплодена, тогава тя не донася пчели-работнички, а само търтеи и, както каза господин Мюлер, търтеи, които за нищо не стават.
Това също е вярно. Потомството на неоплодената майка е безполезно, тъй като работнички тук няма. Сега трябва да се обърне внимание върху това, че пчелите извършват брачния си полет именно под влияние на слънчевата светлина.
към текста >>
Тук вие виждате непосредствено колко фино усещат пчелите химическата
акт
ивност.
Отново ще видите каква голяма роля играе тук химията. Всичко ставащо тук оказва въздействие, свързано с пола на пчелите. Същността на пола е родствена на същността на химизма. Когато пчелата-майка излети и се издига високо, е очевидно, че въздействие върху нея оказва не само светлината, а и влиянието на светлината върху химическите процеси.
Тук вие виждате непосредствено колко фино усещат пчелите химическата активност.
към текста >>
Ако вие, човекът, дойдете при намиращите се без достъп на светлина пчели и изведнъж тя стане ярка, това действа на пчелите така, к
акт
о на вас ви действа силен порив на вятъра; така, к
акт
о ако бихте седели някъде и изведнъж се разтвори прозореца и се втурне силен порив на вятъра.
После вие казахте, че при работа с кошера на човек му е необходима светлина и поради това пчелите изпадат в безпокойство. Помислете добре: пчелите посредством светлината получават химическо въздействие, което те усещат с плашеща сила.
Ако вие, човекът, дойдете при намиращите се без достъп на светлина пчели и изведнъж тя стане ярка, това действа на пчелите така, както на вас ви действа силен порив на вятъра; така, както ако бихте седели някъде и изведнъж се разтвори прозореца и се втурне силен порив на вятъра.
Пчелите усещат светлината, но те усещат не само яркостта й, а я усещат като някакъв потрес, водещ ги до голямо безпокойство. Самият аз не съм виждал това, но казват, че когато пчеларят прави това, когато прониква твърде много светлина, пчелите стават страшно нервни, изпитват вътрешно безпокойство, предизвикано от това химически активно влияние на светлината и започват като малки листенца да се мятат нагоре-надолу. Те танцуват насам-натам и това е знак, че чувстват вътрешно безпокойство. Хубавичко помислете: пчелите не биха станали толкова нервни, ако виждаха светлината. Те биха почнали да се крият по ъглите, за да не им действа светлината.
към текста >>
Самият аз не съм виждал това, но казват, че когато пчеларят прави това, когато прониква твърде много светлина, пчелите стават страшно нервни, изпитват вътрешно безпокойство, предизвикано от това химически
акт
ивно влияние на светлината и започват като малки листенца да се мятат нагоре-надолу.
После вие казахте, че при работа с кошера на човек му е необходима светлина и поради това пчелите изпадат в безпокойство. Помислете добре: пчелите посредством светлината получават химическо въздействие, което те усещат с плашеща сила. Ако вие, човекът, дойдете при намиращите се без достъп на светлина пчели и изведнъж тя стане ярка, това действа на пчелите така, както на вас ви действа силен порив на вятъра; така, както ако бихте седели някъде и изведнъж се разтвори прозореца и се втурне силен порив на вятъра. Пчелите усещат светлината, но те усещат не само яркостта й, а я усещат като някакъв потрес, водещ ги до голямо безпокойство.
Самият аз не съм виждал това, но казват, че когато пчеларят прави това, когато прониква твърде много светлина, пчелите стават страшно нервни, изпитват вътрешно безпокойство, предизвикано от това химически активно влияние на светлината и започват като малки листенца да се мятат нагоре-надолу.
Те танцуват насам-натам и това е знак, че чувстват вътрешно безпокойство. Хубавичко помислете: пчелите не биха станали толкова нервни, ако виждаха светлината. Те биха почнали да се крият по ъглите, за да не им действа светлината.
към текста >>
И в носа, и в целия мозък при това се проявява химическа
акт
ивност.
Вие, господа, разбира се, няма да почнете да твърдите, че котката е видяла мишката, защото очите й са били затворени, тя е спяла. Някои казват: котката има много тънък слух и с помощта на този изключително фин слух тя възприема мишката. Така се твърди, че котката най-добре чува по време на сън. Но това далеч не е безспорно твърдение, защото зрението и слухът са именно тези сетива, които играят голяма роля само при бодърстване, докато обонянието например играе извънредно голяма роля на сън. При обонянието са задействани химически процеси.
И в носа, и в целия мозък при това се проявява химическа активност.
Освен това, даже ако вие добре улавяте нещо с помощта на слуха, ще успеете ли веднага уверено да скочите там, където това нещо се намира? Не, в никакъв случай. Слухът не позволява да се ориентираме толкова бързо. Така че не следва да предполагаме, че при котката всичко е въпрос на слух. Това, за което би трябвало да се говори по отношение на котката, е нейното ужасно фино обоняния, което при нея е свързано с четинестите й мустачки.
към текста >>
Но, к
акт
о казах неотдавна, тези неща стават по-понятни, тъй като вие използвате като добавка чай от лайка: така вие частично освобождавате пчелата от това, което иначе ще й се наложи да изпълни в своя организъм.
Но, както казах неотдавна, тези неща стават по-понятни, тъй като вие използвате като добавка чай от лайка: така вие частично освобождавате пчелата от това, което иначе ще й се наложи да изпълни в своя организъм.
Когато смесвате захарта с чай от лайка, субстанцията на лайката започва да изпълнява функцията, която в растението води до образуване на мед. Веществото, съдържащо се в чая от лайка, се съдържа не само в самата лайка, но и във всяко медоносно растение. Но, разбира се, лайката съдържа това вещество в много висока степен и затова не трябва да се използва в качеството и на медоносно растение. Ако вземете растение, в него присъства много от така нареченото нишесте; това нишесте има постоянна тенденция към захарообразуване. Сокът от лайка въздейства на намиращото се в растението нишесте така, че той управлява в него процеса на прехода от захарен сироп към мед.
към текста >>
8.
ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 1 декември 1923 г. Мед и кварц
GA_351 Човекът и светът - Действието на духа в природата - За същноста на пчелите
Става дума за това, че в този детски дом са се правили опити да се лекуват с мед деца със симптоми на намалено хранене, при това - к
акт
о е описано -медът се разтваря в достатъчно топло мляко, точно са го дозирали и са го давали на децата.
Би било много интересно да направим днес няколко забележки по повод на тази статия.
Става дума за това, че в този детски дом са се правили опити да се лекуват с мед деца със симптоми на намалено хранене, при това - както е описано -медът се разтваря в достатъчно топло мляко, точно са го дозирали и са го давали на децата.
Медът са го давали в не много горещо мляко, в мляко, което не е кипнато, но е пастьоризирано при температура по-ниска от температурата на кипене.
към текста >>
При по-малкото от тях, к
акт
о показвали изследванията, съдържанието на хемоглобин в кръвта е било само 53%.
Авторът констатира отлични резултати. Действително резултатите, получени от автора на статията, са много радващи: съдържанието на червени кръвни телца в кръвта на децата силно е нараснало. Така например e имало две деца, братче и сестриче.
При по-малкото от тях, както показвали изследванията, съдържанието на хемоглобин в кръвта е било само 53%.
При изписването, тоест след провеждане на курса по медотерапия съдържанието на хемоглобина в кръвта се е увеличило до 82%. При по-голямото дете хемоглобинът в началото е бил 70%, а накрая - 78%. Покачил се е, макар и малко, но все пак се е покачил.
към текста >>
По-голямото дете е минало курс на лечение само с мляко и вследствие от този курс също е станало покачване, но само от 70% до 78%, което за начало не е толкова лошо, но не е толкова силно, к
акт
о в първия случай.
По-голямото дете е минало курс на лечение само с мляко и вследствие от този курс също е станало покачване, но само от 70% до 78%, което за начало не е толкова лошо, но не е толкова силно, както в първия случай.
към текста >>
Въобще при въздействието на едни или други вещества върху човека съвсем не е достатъчно да се ограничаваме само с лабораторния експеримент; провеждайки диетологичен или медицински експеримент, е необходимо първо да се установи възрастта на лицето, също к
акт
о и при всеки болен е необходимо преди всичко да се установи неговата възраст.
Авторът описва тук много интересни случаи. Сега при описанието на тези експерименти ще ви помоля да обърнете внимание на възрастта на децата-пациенти.
Въобще при въздействието на едни или други вещества върху човека съвсем не е достатъчно да се ограничаваме само с лабораторния експеримент; провеждайки диетологичен или медицински експеримент, е необходимо първо да се установи възрастта на лицето, също както и при всеки болен е необходимо преди всичко да се установи неговата възраст.
към текста >>
Преди действително още е имало наука, непосредствено свързана с пр
акт
иката.
Това е, което в съвременните научни търсения предизвиква безпокойство. Едни хора смятат, че имат какво да кажат, високопарно възвестяват нещо, а други хора им вярват за всичко. Но ако в хода на мировата история всичко това продължи и по-нататък, то ще доведе дотам, че всичко ще дойде до упадък, всичко ще загине. Защото светът зависи от това, което се прави, а не от приказките и разговорите. Думите трябва да съответстват на това, което всъщност е.
Преди действително още е имало наука, непосредствено свързана с практиката.
Днес науката въобще повече не познава практиката. Тя оплита словесна паяжина. И всичко това е, за да се присъедини още един нов авторитет към старите авторитети.
към текста >>
Днес науката въобще повече не познава пр
акт
иката.
Едни хора смятат, че имат какво да кажат, високопарно възвестяват нещо, а други хора им вярват за всичко. Но ако в хода на мировата история всичко това продължи и по-нататък, то ще доведе дотам, че всичко ще дойде до упадък, всичко ще загине. Защото светът зависи от това, което се прави, а не от приказките и разговорите. Думите трябва да съответстват на това, което всъщност е. Преди действително още е имало наука, непосредствено свързана с практиката.
Днес науката въобще повече не познава практиката.
Тя оплита словесна паяжина. И всичко това е, за да се присъедини още един нов авторитет към старите авторитети.
към текста >>
Като се замислим, до неотдавна не съществуваха толкова много списания по специализирани теми, к
акт
о днес.
Като се замислим, до неотдавна не съществуваха толкова много списания по специализирани теми, както днес.
В тях се правят съобщения за това, какво е станало например в областта на пчеларството и какви успехи е постигнало то. Това ми напомня за моята младост. Трябва да се знае по какъв начин тогава се съобщаваше за такива неща, като успехите в пчеларството. Тогава един разказваше на друг какво самият той е научил от опита си и веднага можеше да се почувства, наистина ли има такъв опит или само си дрънка. Защото едно е, когато някой слуша какво му казва другият.
към текста >>
Това, което е успяла да осъществи на пр
акт
ика, е отлично.
Но в тази статия има още нещо. Тази жена, лекарят, е постигнала със своите курсове по медолечение такива успехи, които наистина са достойни за благословия.
Това, което е успяла да осъществи на практика, е отлично.
Но тя разсъждава за това в духа на науката и всъщност до никъде не може да стигне. Тя казва:
към текста >>
«Би било твърде желателно, резултатите от нашите експерименти да станат известни в по-широки кръгове, а главното е подрастващите да получават повече мед... Отначало нашите съобщения представляваха само резултати от нашия пр
акт
ически опит, но ние не се съмняваме, че с по-нататъшното разработване на учението за витамините, а също на фармакологията и физиологията, ще бъде отделено нужното внимание на проблема за въздействието на меда върху организма».
«Би било твърде желателно, резултатите от нашите експерименти да станат известни в по-широки кръгове, а главното е подрастващите да получават повече мед... Отначало нашите съобщения представляваха само резултати от нашия практически опит, но ние не се съмняваме, че с по-нататъшното разработване на учението за витамините, а също на фармакологията и физиологията, ще бъде отделено нужното внимание на проблема за въздействието на меда върху организма».
към текста >>
Виждате ли, господа, древните учени, к
акт
о често съм ви казвал, не са били така глупави, к
акт
о мисли съвременната научна общественост.
Трябва да се отбележи, че медът и млякото имат извънредно значение за живота на човека. Това непосредствено следва от експериментите.
Виждате ли, господа, древните учени, както често съм ви казвал, не са били така глупави, както мисли съвременната научна общественост.
Древните учени понякога ни се струват глупавички, но всъщност те са били много умни и мъдри. Навярно знаете старата приказка «за страната, където текат мед и мляко». В нея е намерило израз това, че страната е здрава, че в нея можеш да живееш и да бъдеш здрав. Така че хората едно време са знаели, че медът и млякото необикновено силно са свързани с живота на хората.
към текста >>
Не може да се каже: природа е толкова глупава, щом в женските гърди създава само мляко, но не и мед, а трябва да се каже така: в този ф
акт
задкулисно е скрито знанието за това, че на малкото дете му е необходимо преди всичко мляко, а мед може да се използва едва при подраства-нето на детето.
Понякога природата говори на език, лесно достъпен за разбиране. Това, което тя изрича, може да се забележи, ако достатъчно просто се разглеждат простите неща. Който знае, че природата действа много мъдро, на него не му трябват много доказателства за това, че млякото е най-полезно от всичко именно за децата и подрастващите. В противен случай от женските гърди би текло не мляко, а мед, което впрочем не би било непосилно за природата, защото в растенията се образува мед, така че би било напълно възможно отделяното от гърдите на жените да е мед. Трябва само да се отнасяме към тези неща по-просто.
Не може да се каже: природа е толкова глупава, щом в женските гърди създава само мляко, но не и мед, а трябва да се каже така: в този факт задкулисно е скрито знанието за това, че на малкото дете му е необходимо преди всичко мляко, а мед може да се използва едва при подраства-нето на детето.
към текста >>
Ако те са завършени, тогава и долу завършват също к
акт
о и горе; но в по-голямата си част те са незавършени.
Ако те са завършени, тогава и долу завършват също както и горе; но в по-голямата си част те са незавършени.
Те излизат от скалата, в някакъв смисъл израстват от скалата във формата, която ви нарисувах; често съм я рисувал и преди. Какво значи това? Това значи, че Земята дава възможност от нея да израстват такива кристали, които имат шестоъгълна форма и завършват с острие. И така, вътре в Земята има сила, създаваща шестостенни, хексагонални форми.
към текста >>
Рисувал съм ви пчелни килийки и, к
акт
о помните, показвал ви ги е и господин Мюлер; те изглеждат като кристалите на кварца, но отвътре са кухи.
Това е много интересно.
Рисувал съм ви пчелни килийки и, както помните, показвал ви ги е и господин Мюлер; те изглеждат като кристалите на кварца, но отвътре са кухи.
Кварцът няма кухини. Но по форма те са съвсем еднакви.
към текста >>
Ето кое е интересно: ако се вземе мляко, даже ако е човешко, все пак носи животински хар
акт
ер, тъй като е присъщо на животинското начало в човека.
Ето кое е интересно: ако се вземе мляко, даже ако е човешко, все пак носи животински характер, тъй като е присъщо на животинското начало в човека.
То носи животински характер. Ако разглеждате меда, той постъпва от растителното царство, макар и по околен път, посредством пчелите. Той идва от растителното царство, присъщ е на растението. Ако вземете кремъчна киселина, тоест кварц - това е минерално. На него му е присъща ярко изразена хексагонална форма.
към текста >>
То носи животински хар
акт
ер.
Ето кое е интересно: ако се вземе мляко, даже ако е човешко, все пак носи животински характер, тъй като е присъщо на животинското начало в човека.
То носи животински характер.
Ако разглеждате меда, той постъпва от растителното царство, макар и по околен път, посредством пчелите. Той идва от растителното царство, присъщ е на растението. Ако вземете кремъчна киселина, тоест кварц - това е минерално. На него му е присъща ярко изразена хексагонална форма. Восъкът, който се образува в резултат на храносмилането в самата пчела, получава форма - той не се появява вече оформен, а именно получава форма, - изгражда се в хексагонални килийки.
към текста >>
Но ако човек става по-възрастен, силата на меда следва да се подкрепи със силата на кварца, к
акт
о вече казах.
Може да се попита: чрез какво медът действа на човека? От меда върху човека въздейства горепосочената хексагонална формообразуваща сила. Нея я има вътре в пчелата, това е видно по восъчните й килийки. Именно затова медът действа така благоприятно. Ето защо е вярно това, което вече съм ви посочвал: върху детето преимуществено действа силата на млякото, но тя може да се засили с помощта на меда; при възрастния човек действа преимуществено силата на меда.
Но ако човек става по-възрастен, силата на меда следва да се подкрепи със силата на кварца, както вече казах.
Но и медо-млечният курс на лечение винаги ще е полезен, тъй като силите от ранното детство се запазват и при възрастния. На него ще му помогне и обикновеният курс по медолечение. Полезното действие на медотерапията във всеки случай си остава безспорно.
към текста >>
В пр
акт
иката това е добре известно и тук би следвало само да се пояснят за хората тези неща, да се обърне внимание, че трябва да се продава мед винаги с хубаво качество.
В практиката това е добре известно и тук би следвало само да се пояснят за хората тези неща, да се обърне внимание, че трябва да се продава мед винаги с хубаво качество.
В тази област хората са много склонни да се поддават на измама - имам предвид измама не в обикновения, криминален смисъл, - да се поддават на измама, бих казал, във връзка с условията на цивилизацията. Например ако пътешествайки отидете в хотел и си поръчате мед, това често съвсем няма да е мед, а захарен мед, тоест нещо, произведено изкуствено! Ако хората знаеха, че това съвсем не е едно и също, че никаква хексагонална сила тук вече няма - и дума не може да става, ако хората знаеха това, те нямаше да се вкарват в заблуда, мислейки, че този подправен мед действа също както истинският пчелен. С пчелен мед вие, разбира се, бихте могли да храните мишките и той много ще им хареса. Но с този изкуствен мед те могат скоро да умрат, макар и не за няколко дни.
към текста >>
Ако хората знаеха, че това съвсем не е едно и също, че никаква хексагонална сила тук вече няма - и дума не може да става, ако хората знаеха това, те нямаше да се вкарват в заблуда, мислейки, че този подправен мед действа също к
акт
о истинският пчелен.
В практиката това е добре известно и тук би следвало само да се пояснят за хората тези неща, да се обърне внимание, че трябва да се продава мед винаги с хубаво качество. В тази област хората са много склонни да се поддават на измама - имам предвид измама не в обикновения, криминален смисъл, - да се поддават на измама, бих казал, във връзка с условията на цивилизацията. Например ако пътешествайки отидете в хотел и си поръчате мед, това често съвсем няма да е мед, а захарен мед, тоест нещо, произведено изкуствено!
Ако хората знаеха, че това съвсем не е едно и също, че никаква хексагонална сила тук вече няма - и дума не може да става, ако хората знаеха това, те нямаше да се вкарват в заблуда, мислейки, че този подправен мед действа също както истинският пчелен.
С пчелен мед вие, разбира се, бихте могли да храните мишките и той много ще им хареса. Но с този изкуствен мед те могат скоро да умрат, макар и не за няколко дни.
към текста >>
Ф
акт
ите сочат, че съществува известна връзка на душевно ниво между пчеларя и пчелите: така, ако някой иска да работи с пчелите, намирайки се в раздразнено, гневно настроение, пчелите ще го жилят много по-често, отколкото ако работи в спокойно, хармонично състояние на душата.
Въпрос в писмена форма: В кръговете на старите пчелари са били убедени, че между пчеларя и подопечните му съществува определена връзка на душевно ниво. Казват, че ако пчеларят умре, смъртта му веднага се съпровожда с появата във всяко пчелно семейство на няколко признака. Отбелязано е, че голяма част от семейството умира в течение на годината.
Фактите сочат, че съществува известна връзка на душевно ниво между пчеларя и пчелите: така, ако някой иска да работи с пчелите, намирайки се в раздразнено, гневно настроение, пчелите ще го жилят много по-често, отколкото ако работи в спокойно, хармонично състояние на душата.
Основани ли са тези възгледи на старите пчелари на някакви факти?
към текста >>
Основани ли са тези възгледи на старите пчелари на някакви ф
акт
и?
Въпрос в писмена форма: В кръговете на старите пчелари са били убедени, че между пчеларя и подопечните му съществува определена връзка на душевно ниво. Казват, че ако пчеларят умре, смъртта му веднага се съпровожда с появата във всяко пчелно семейство на няколко признака. Отбелязано е, че голяма част от семейството умира в течение на годината. Фактите сочат, че съществува известна връзка на душевно ниво между пчеларя и пчелите: така, ако някой иска да работи с пчелите, намирайки се в раздразнено, гневно настроение, пчелите ще го жилят много по-често, отколкото ако работи в спокойно, хармонично състояние на душата.
Основани ли са тези възгледи на старите пчелари на някакви факти?
към текста >>
Доктор Щайнер: Би било интересно, ако господин Мюлер колкото се може по-просто ни каже, смята ли той, че всички подобни неща са изсмукани, к
акт
о се казва, от пръстите.
Доктор Щайнер: Би било интересно, ако господин Мюлер колкото се може по-просто ни каже, смята ли той, че всички подобни неща са изсмукани, както се казва, от пръстите.
Защото сред селските пчелари по традиция се е смятало, че съществуват признаци за смъртта, нали така? Имам предвид взаимовръзката на душевно равнище, отношенията между пчелар и пчели. Господин Мюлер би могъл да каже нещо за това.
към текста >>
Но вие можете да възразите: нима при кучетата и конете нещата са същите, к
акт
о при тези малки, нищожни животни, при тези насекоми?
Но вие можете да възразите: нима при кучетата и конете нещата са същите, както при тези малки, нищожни животни, при тези насекоми?
На вас, може би, не ви се е случвало да наблюдавате нещо подобно, но това е истина: има хора, които, както се казва, имат лека ръка при отглеждането на цветя. Всичко при тях цъфти: и цветята в саксиите, и другите растения, и т. н. Друг човек се грижи за тях по същия начин, но резултатите са малки. Работата тук е в изпаренията на човека, които при един действат благоприятно на цветята, а при друг - неблагоприятно. Някои въобще не могат да отглеждат цветя.
към текста >>
На вас, може би, не ви се е случвало да наблюдавате нещо подобно, но това е истина: има хора, които, к
акт
о се казва, имат лека ръка при отглеждането на цветя.
Но вие можете да възразите: нима при кучетата и конете нещата са същите, както при тези малки, нищожни животни, при тези насекоми?
На вас, може би, не ви се е случвало да наблюдавате нещо подобно, но това е истина: има хора, които, както се казва, имат лека ръка при отглеждането на цветя.
Всичко при тях цъфти: и цветята в саксиите, и другите растения, и т. н. Друг човек се грижи за тях по същия начин, но резултатите са малки. Работата тук е в изпаренията на човека, които при един действат благоприятно на цветята, а при друг - неблагоприятно. Някои въобще не могат да отглеждат цветя. И благоприятното влияние се оказва предимно на тази сила в цветето, която произвежда нектар, на силата, която подслажда цветето.
към текста >>
Не трябва да се учудваме на това, а трябва само да се съпоставят наличните ф
акт
и; тогава ще стане видно, че това действително е така.
Не трябва да се учудваме на това, а трябва само да се съпоставят наличните факти; тогава ще стане видно, че това действително е така.
С по-голямо внимание ще почне да се гледа на практиката.
към текста >>
С по-голямо внимание ще почне да се гледа на пр
акт
иката.
Не трябва да се учудваме на това, а трябва само да се съпоставят наличните факти; тогава ще стане видно, че това действително е така.
С по-голямо внимание ще почне да се гледа на практиката.
към текста >>
Тук от значение е, че за това време от годината в указаните дни е хар
акт
ерна максимална
акт
ивност.
Доктор Щайнер: Да, господа, това е нещо, което ни вкарва в най-дълбоката област на природните въздействия. Виждате ли, няма голямо значение, че това е прикачено към деня на Намирането на Светия Кръст Господен, към 3 май.
Тук от значение е, че за това време от годината в указаните дни е характерна максимална активност.
Какво означава, ако в това време на годината, в началото на май времето е дъждовно? Казвал съм ви[4], че сега точката на началото на пролетта е разположена в съзвездието Риби. В съзвездието Риби Слънцето остава примерно до 23 април. След това Слънцето в своето кръгово движение преминава в съзвездието Овен. Слънчевите лъчи в началото на май идват от съвсем различен район на Вселената, отколкото в останалото време.
към текста >>
Именно така може да се обясни това на този, който знае, че всичко, ставащо на Земята - к
акт
о отново и отново ви казвам, - се намира под влиянието на Космоса, на това, което се намира зад пределите на Земята.
Именно така може да се обясни това на този, който знае, че всичко, ставащо на Земята - както отново и отново ви казвам, - се намира под влиянието на Космоса, на това, което се намира зад пределите на Земята.
Дъждовното време означава, че силите на Слънцето се потискат, хубавото време означава, че слънчевите сили могат да развиват цялата си мощ. Тук работата не е в това, че силите на Слънцето идват, а в това, че те идват от определен район, не оттам, където ги виждаме сега, а именно от съзвездието Овен. От всеки район силите на Слънцето действат различно. Само Слънцето не прави това; това става, защото Слънцето огрява Земята, намирайки се на преден план, а зад него е разположено в космоса съзвездието Овен. Слънцето първо поема това, което му дава Овенът, а след това го отдава в слънчевите лъчи.
към текста >>
Разбира се, к
акт
о вече веднъж казах, осъзнаването на такива неща е изгубено и поради това ние изпадаме в суеверие.
И така, това, което се намира в старинните селски съвети, е напълно обосновано и на него трябва да се обръща внимание.
Разбира се, както вече веднъж казах, осъзнаването на такива неща е изгубено и поради това ние изпадаме в суеверие.
Тогава селските съвети ще са толкова ценни, колкото например този: ако петелът кукурига на бунището, времето ще се промени или ще си остане същото. Но това все пак се отнася не до всичките правила, някои от тях почиват на дълбока мъдрост и трябва да се изследват. Селяните, които са практикували тези правила, понякога са получавали немалка полза! И така, виждате, че за да могат отново да се използват селските правила, те трябва да се съединят отново с по-дълбокия възглед.
към текста >>
Селяните, които са пр
акт
икували тези правила, понякога са получавали немалка полза!
И така, това, което се намира в старинните селски съвети, е напълно обосновано и на него трябва да се обръща внимание. Разбира се, както вече веднъж казах, осъзнаването на такива неща е изгубено и поради това ние изпадаме в суеверие. Тогава селските съвети ще са толкова ценни, колкото например този: ако петелът кукурига на бунището, времето ще се промени или ще си остане същото. Но това все пак се отнася не до всичките правила, някои от тях почиват на дълбока мъдрост и трябва да се изследват.
Селяните, които са практикували тези правила, понякога са получавали немалка полза!
И така, виждате, че за да могат отново да се използват селските правила, те трябва да се съединят отново с по-дълбокия възглед.
към текста >>
9.
ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 5 декември 1923 г. За меда
GA_351 Човекът и светът - Действието на духа в природата - За същноста на пчелите
Грижите носят само материален хар
акт
ер.
Господин Ербсмел обръща внимание, че в съвременното пчеларство на пчеларя му се налага на първо място да мисли за рентабилността.
Грижите носят само материален характер.
Във вестник «Швейцарско пчеларство», брой 10 за октомври 1923 г. е написано: «Медът не се отнася към продуктите от първа необходимост, той в известен смисъл е луксозна стока и тези, които го купуват, могат да плащат истинската му цена». В този брой след това се разказва, че някой си Балденбергер[1], пътувайки из Испания, заварил при един пчелар няколко направо цъфтящи деца и когато попитал пчеларя, къде пласира меда си, той отвърнал: ето ги моите купувачи. Тук, в Европа, работата стои така, че от меда се стараят да изстискат колкото се може повече. Предприемачът, имащ много работници, гледа, на първо място, как да изкара повече доход.
към текста >>
След това се задава въпросът, може ли лунната светлина, к
акт
о се твърди, да оказва някакво влияние на медообразуването и образуването на цветния нектар (брой 11 на вестник «Швейцарско пчеларство»).
След това се задава въпросът, може ли лунната светлина, както се твърди, да оказва някакво влияние на медообразуването и образуването на цветния нектар (брой 11 на вестник «Швейцарско пчеларство»).
към текста >>
Ако не се пресметне рентабилността, тогава, к
акт
о и в други случаи, можеш въобще да се простиш с пчеларството.
Господин Мюлер възразява: Господин Ербсмел може да види от самия вестник по пчеларство, че там пчелинът е бил малък и не е продавал своя мед. Ербсмел не е наясно какво е съвременното пчеларство, как всичко там е свързано с рентабилността и затова е съвсем необходимо всичко там да се пресметне.
Ако не се пресметне рентабилността, тогава, както и в други случаи, можеш въобще да се простиш с пчеларството.
И ако не се използват при производството на мед методите на изкуственото развъждане, не е възможно да се получи мед в необходимото количество. Добиват се понякога само един-два килограма мед и още малко горски, хвойнов мед, който трябва да се извади, ако искаш да имаш здраво пчелно семейство. Това е главното. Има лоши години, когато медът не стига до април-май. Семействата, останали жизнеспособни, трябва да се поддържат с помощта на изкуствено подхранване със захар, чай от лайка, мащерка и малко сол.
към текста >>
Ако го погледнете с невъоръжено око, той изглежда така, к
акт
о го познавате: той представлява някаква плътна маса.
Но какво всъщност е станало между събитията? Вече съм ви привеждал такава съпоставка: веществото, материята, субстанцията, намираща се в човешкото тяло, в течение на седем-осем години напълно се отделя. Нея я няма повече тук. Така че приятелят, когото вие отново сте видели след десет години, действително няма в себе си нищо от това, което сте виждали в него като материално преди десет години. И все пак вие сте го познали.
Ако го погледнете с невъоръжено око, той изглежда така, както го познавате: той представлява някаква плътна маса.
Ако започнете да го разглеждате през достатъчно голямо увеличително стъкло - да разглеждате този приятел, - ще видите, че в главата му преминават кръвоносни съдове. Значи, така тези кръвоносни съдове се виждат, ако ги разглеждате с невъоръжено око или през слабо увеличително стъкло. Но ако си представим една доста силна лупа, кръвта, намираща се там, ще изглежда различно: тя ще се състои от точици, приличащи на малки животинки. Тези точици не се намират в покой, те постоянно вибрират. Когато видите това, то много прилича на роящ се пчелен рой!
към текста >>
Човек, при достатъчно увеличено изображение на субстанцията му, изглежда също к
акт
о пчелен рой.
Човек, при достатъчно увеличено изображение на субстанцията му, изглежда също както пчелен рой.
Ако така се погледне човекът, може да ви се стори непонятно, че някой познава друг след десет години; защото нито една от тези малки точици в него вече я няма. Очите виждат съвсем други точици. Съвсем други малки животинки се намират тук, вътре, но въпреки това човек отново познава другия.
към текста >>
Днес всъщност даже не би следвало да се започва дискусия за ценовите съотношения, тъй като всички ценови съотношения носят фалшив хар
акт
ер; да се дискутира цената би могло само на по-широката основа на националната икономика.
Ако се занимаваш именно със селско стопанство и при това държиш пчели, такова пчеларство въобще не се забелязва. Тук не се гледа загубата на работно време, това се прави през времето извън работа. Именно в селското стопанство време винаги остава; някъде успяваш да го икономисаш или оставяш някоя работа за друго време и т. н. Във всеки случай медът тук се получава между другото и смятат така: медът е толкова ценно нещо, че за него не трябва да се плаща. И това в известен смисъл е вярно; работата е там, че в днешните условия всичко без изключение се оценява неправилно и се намира в неверни ценови съотношения.
Днес всъщност даже не би следвало да се започва дискусия за ценовите съотношения, тъй като всички ценови съотношения носят фалшив характер; да се дискутира цената би могло само на по-широката основа на националната икономика.
До нищо няма да доведе, ако се дискутира само за цената на отделен жизнено необходим продукт, а медът е именно такъв жизнено необходим продукт, а не деликатес или луксозна стока. При здравословен социален порядък би трябвало да се установи - от само себе си разбиращо се - здравословна, адекватна цена на меда. В това може да не се съмнявате. Но поради това, че ние днес въобще не живеем при здравословни социални отношения, всичките ни проблеми са поставени в нездрави позиции. Вижте, какво става, когато посетите голямо имение.
към текста >>
Макар че, к
акт
о не един път сме казвали, много забележимо е, че такова мляко вече няма силите като млякото, получено при по-естествени условия.
Той получава толкова много мляко на ден, че за разбиращия от животновъдство е очевидно: да се получи толкова мляко от крава е просто невъзможно. Но те го получават! Мога да ви гарантирам, че го получават. При някои излиза, че се достига почти удвоено количество в сравнение с това, което кравата въобще може да даде. Разбира се, благодарение на това имението става необичайно рентабилно.
Макар че, както не един път сме казвали, много забележимо е, че такова мляко вече няма силите като млякото, получено при по-естествени условия.
Тук даже може да не се доказва, че става нещо лошо.
към текста >>
Тези експерименти се провеждаха в големи стопанства, но също и в неголеми селски дворове, където от кравите се дои не толкова много, к
акт
о в големите стопанства.
Като пример искам да ви кажа следното. Провеждахме опити по изпитване на средство срещу шап при телетата[2]. Именно през последната година проведохме много такива опити.
Тези експерименти се провеждаха в големи стопанства, но също и в неголеми селски дворове, където от кравите се дои не толкова много, както в големите стопанства.
Тук научихме немалко, докато проверявахме как действа средството срещу шап. Не докарахме работата докрай, тъй като официалните кръгове не искаха да се занимават с това, а сега са необходими всевъзможни концесии и т. н. Но лекарството се оказа добро и напълно приложимо. В малко изменен вид то с успех се използваше като лекарство срещу заболяване при кучетата под името «Distempo».
към текста >>
Пчелите понякога без особена причина, к
акт
о ни се струва отначало, правят такива бучки.
Тук искам да ви кажа нещо друго. Не знам, случвало ли ви се е такова нещо - тези, които се занимават с пчеларство го знаят, - и така, може да се наложи напълно да се освободи, да се изпразни някой от кошерите. Веднъж видях, че в такъв празен кошер вътре има нещо странно, приличащо на бучка (изобразява го на рисунка). Отначало беше съвсем непонятно какво е това.
Пчелите понякога без особена причина, както ни се струва отначало, правят такива бучки.
Те правят такава бучка от всичко това, което сами изработват като продукт. Приличаща на голямо камъче, тази бучка се състоеше от смола, подобна на колофон, леплива субстанция, восък и т. н. От всичко това те бяха направили такава бучка. Беше ми любопитно, господа, какво е това; разчупих това образувание и бум! - там се оказа мъртва мишка, истинска мъртва мишка!
към текста >>
К
акт
о мишката, мъртвата мишка, намирайки се в обвивката, вече не разпространява около себе си миризма, така и на стършелите им се налага постоянно да живеят - даже ако не са обкръжени от здрава обвивка, - да живеят в мъгла, с която ги обкръжават пчелите; от това стършелите не могат нищо да правят.
А ако вътре в кошера се намира гнездо на стършели, пчелите в този случай не строят такава твърда обвивка, но те постоянно ограждат това гнездо с екскременти от тяхната отрова, от което стършелите губят енергията и силата си и въобще загиват.
Както мишката, мъртвата мишка, намирайки се в обвивката, вече не разпространява около себе си миризма, така и на стършелите им се налага постоянно да живеят - даже ако не са обкръжени от здрава обвивка, - да живеят в мъгла, с която ги обкръжават пчелите; от това стършелите не могат нищо да правят.
Те окончателно губят сила и енергия и не могат да се защитят, ако някой се приближи.
към текста >>
Ф
акт
е, че това не може да се реши днес.
Днес би могло и въобще да не се предявяват упреци към изкуствените методи в пчеларството, тъй като живеем в такива условия, когато просто е невъзможно нещо да се направи в социалната сфера. Но трябва да се отбележи, че има разлика между това, когато се позволява на природата да върви по своя път и само малко се направлява в правилното русло, и когато в този път се внася нещо изкуствено. Но аз съвсем не искам да въставам тук против това, което каза господин Мюлер. То е съвсем правилно: днес още не трябва да се настоява за това, а трябва да се почака. Господин Мюлер, нека отново да поговорим по темата след сто години и да видим как ще гледате на това.
Факт е, че това не може да се реши днес.
към текста >>
Доктор Щайнер: Колкото повече човек се занимава с пчеларство не като своя основна работа, толкова повече ще намерите у него възгледа, к
акт
о и при испанеца, за когото вие разказахте.
Доктор Щайнер: Колкото повече човек се занимава с пчеларство не като своя основна работа, толкова повече ще намерите у него възгледа, както и при испанеца, за когото вие разказахте.
Това значи, че - макар днес това вече в по-голяма степен не е така - преди петдесет-шестдесет години пчелите са носили на земеделеца не толкова много. Това е било дреболия, която даже не си струвало да се пресмята. Земеделецът или раздавал всичко това, или, ако се случело да продаде меда, получените за него пари давал на децата си за касичките им, или правел нещо подобно. Днес всички условия са се изменили. Можем ли да си представим, че този, който върви в крак с времето, който говори за нещо, ориентирайки се по времето, не би бил принуден да отчита рентабилността?
към текста >>
Господа, това е доста хар
акт
ерно.
И така, господинът е написал книга за националната икономика и там няма нито дума за цената!
Господа, това е доста характерно.
Днес специалистите по национална икономика даже не са в състояние да видят този най-важен национално-икономически проблем. Те въобще не разглеждат ценообразуването, а в ценообразуването е цялата работа. Всичко зависи от ценообразуването. Само дето не го забелязват. Това, че с някого става нещо подобно, показва мащаба на този проблем.
към текста >>
Тогава, к
акт
о предполагам, няма да се налага твърде много да се говори за рентабилност или нерентабилност, защото тези понятия имат връзка с конкурентната борба даже в случай, когато конкуренцията не е между една и съща продукция, а е между продукция от различни видове.
В крайна сметка трябва да кажем, че тук също би следвало да се ориентираме към това, малко по малко да се настройваме към установяване на здрави социални отношения.
Тогава, както предполагам, няма да се налага твърде много да се говори за рентабилност или нерентабилност, защото тези понятия имат връзка с конкурентната борба даже в случай, когато конкуренцията не е между една и съща продукция, а е между продукция от различни видове.
към текста >>
Не мога да кажа, че те бяха такива, к
акт
о тук, при вас; тук няма ни един такъв шишко, каквито бяха тези селяни.
Ако се погледне ретроспективно към моята младост и се види, що за пчеларство имаше в местността, където живеех, там само селяните отглеждаха пчели, събиращи мед. Тези селяни бяха доста едри хора.
Не мога да кажа, че те бяха такива, както тук, при вас; тук няма ни един такъв шишко, каквито бяха тези селяни.
Тогава цената на меда беше такава, че никой не се решаваше да се занимава само с отглеждане на пчели, за да продава мед за пари. Ако би било възможно тогава да се поставят редом пчеларят и селянинът, това би изглеждало така (рис.). Ето това е селянинът, а това - пчеларят! От това нищо не би се получило! Селянинът не е водил счетоводство на своя пчелин, но на пчеларя би му се наложило да го прави.
към текста >>
Непоносимост към меда е, разбира се, не толкова сериозно, к
акт
о в случай, че някой не може да понася захар, ако има захарен диабет, захарна болест.
Непоносимост към меда е, разбира се, не толкова сериозно, както в случай, че някой не може да понася захар, ако има захарен диабет, захарна болест.
Това, разбира се, е много по-лошо от непоносимостта към меда. Макар че това също е болест и трябва да се лекува този човек.
към текста >>
Предлага се въпрос: К
акт
о повечето насекоми, пчелите летят в тъмното към светлината на свещта или лампата.
Предлага се въпрос: Както повечето насекоми, пчелите летят в тъмното към светлината на свещта или лампата.
Опитните пчелари ме убеждаваха, че пчелите много по-малко реагират на електрическа светлина. Ако се приближиш към пчелите със запалено джобно електрическо фенерче, те остават съвсем спокойни, все едно въобще не възприемат светлината. Едва след някое време те стават неспокойни. Светлината от керосиновата лампа или от свещта ги възбужда доста по-бързо и много по-силно. Може ли да се обясни това поведение?
към текста >>
Така вие виждате, че химически
акт
ивната слънчева светлина действа съвсем различно от електрическата светлина; вие току-що казахте, че пчелите забелязват това.
Така вие виждате, че химически активната слънчева светлина действа съвсем различно от електрическата светлина; вие току-що казахте, че пчелите забелязват това.
Фактически електрическата светлина действа на всички вещества уплътняващо, тя стяга веществото, а не го разлага, не го освобождава. Вследствие на това пчелите на електрическа светлина изпитват отначало нещо подобно на малка конвулсия, която не се изпитва при слънчева светлина. След това, разбира се, те идват на себе си.
към текста >>
Ф
акт
ически електрическата светлина действа на всички вещества уплътняващо, тя стяга веществото, а не го разлага, не го освобождава.
Така вие виждате, че химически активната слънчева светлина действа съвсем различно от електрическата светлина; вие току-що казахте, че пчелите забелязват това.
Фактически електрическата светлина действа на всички вещества уплътняващо, тя стяга веществото, а не го разлага, не го освобождава.
Вследствие на това пчелите на електрическа светлина изпитват отначало нещо подобно на малка конвулсия, която не се изпитва при слънчева светлина. След това, разбира се, те идват на себе си.
към текста >>
10.
ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 10 декември 1923 г. Ядене на пчелната пита.
GA_351 Човекът и светът - Действието на духа в природата - За същноста на пчелите
С болестите при пчелите работата стои също к
акт
о с болестите изобщо; трябва да се вземе предвид и това, за което говори господин Мюлер.
С болестите при пчелите работата стои също както с болестите изобщо; трябва да се вземе предвид и това, за което говори господин Мюлер.
При хората също се случва така: по-рано някои неща се игнорираха, а сега усилено ги преподават; и така, при хората също, както вие казахте, не се обръщаше внимание на това, на което сега се отделя внимание.
към текста >>
При хората също се случва така: по-рано някои неща се игнорираха, а сега усилено ги преподават; и така, при хората също, к
акт
о вие казахте, не се обръщаше внимание на това, на което сега се отделя внимание.
С болестите при пчелите работата стои също както с болестите изобщо; трябва да се вземе предвид и това, за което говори господин Мюлер.
При хората също се случва така: по-рано някои неща се игнорираха, а сега усилено ги преподават; и така, при хората също, както вие казахте, не се обръщаше внимание на това, на което сега се отделя внимание.
към текста >>
Сламата поема от въздуха съвсем други вещества, отколкото абстр
акт
ното дърво.
А това някак не се удава на съвременното познание. Предишният пчелар е притежавал доста силен инстинкт, занимавал се е с пчелите много лично и наистина персонално е подхождал към тях. Има някаква разлика в това, как по-рано са правили кош, а сега се прави кутия. Кутия, направена от дърво. Дървото е нещо съвсем различно от това, от което по-рано са изплитали коша за пчели: това е била слама или нещо подобно.
Сламата поема от въздуха съвсем други вещества, отколкото абстрактното дърво.
Така че има разлика в чисто външното боравене.
към текста >>
Стомашният сок е кисел, той представлява киселина, к
акт
о това се нарича в химията.
Всички останали части са подчинени на въздействията на стомашния сок и хемолимфата. Работата е в това, че между стомашния сок и хемолимфата има съвсем определено съотношение. Те значително се отличават помежду си.
Стомашният сок е кисел, той представлява киселина, както това се нарича в химията.
А хемолимфата представлява това, което от гледна точка на химията има по-алкална реакция, тя не е киселинна, а само леко подкислена. Тя не е киселинна. Ако в стомашния сок има недостатъчно киселина, в организма на пчелата незабавно възникват нарушения в процеса на образуване на мед. Ако става дума за хемолимфа, тя може да възстановява своите сили само при наличие на съответни климатични условия, което е свързано със светлина, топлина и т. н.
към текста >>
Тъй като пчеларството вече не се води така примитивно, к
акт
о по-рано, това не може да се достигне, използвайки климатичните или топлинни условия, тъй като всичко това вече не действа на новите кошери с такава сила; тук трябва да се изследва какво действа на хемолимфата, на пчелната кръв най-благоприятно.
В случай на заболяванията, които по волята Божия се появиха сред пчелите като нови, много съществена роля играе правилното въздействие на правилното съотношение между стомашния сок и хемолимфата.
Тъй като пчеларството вече не се води така примитивно, както по-рано, това не може да се достигне, използвайки климатичните или топлинни условия, тъй като всичко това вече не действа на новите кошери с такава сила; тук трябва да се изследва какво действа на хемолимфата, на пчелната кръв най-благоприятно.
Тук вероятно може да се говори за това, че в бъдеще пчеларите ще трябва да следят, при пчелите всичко да бъде нормално с образуването на кръвта. Но за това по-нататък.
към текста >>
Но преди да се прилага това на пр
акт
ика, следва да се отчетат всички взаимовръзки.
Изкуственото растениевъдство около кошерите по такъв начин ще стане спомагателно средство, за да се справяме напълно надеждно с такива болести. Препоръчвам такива неща. Това е само предложение, но към него можете да се отнесете с пълно доверие, тъй като то е взето от знанието за природата на пчелите. То ще донесе много добри плодове на пчеларя, ако той пробва. Ще видите: благодарение на това болестите при пчелите ще се преодоляват.
Но преди да се прилага това на практика, следва да се отчетат всички взаимовръзки.
към текста >>
Американската детелина действа също к
акт
о алкохолът, използван за лечение на човека: пчелите се стимулират към възбуда, към това, за известно време да правят нещо.
Доктор Щайнер: Разбира се, работите в това направление вече започват, но още твърде малко закономерности са известни. Това, което току-що казахте, е верният път, това може да се продължи. Обаче това, което казахте за американската детелина, която цъфти през цялата година, се отнася към нещата, които би следвало да се избягват, тъй като това не съдейства за подобряването на хемолимфата, на кръвта; просто с помощта на американската детелина пчелите за кратко време се възбуждат.
Американската детелина действа също както алкохолът, използван за лечение на човека: пчелите се стимулират към възбуда, към това, за известно време да правят нещо.
Обаче трябва да се обърне най-сериозно внимание, да не се предлага на пчелите нещо съвсем чуждо, тъй като те с цялата си природа са свързани с определена местност, привикват към определена местност. Това е свързано даже с това, че в други местности пчелите даже изглеждат съвсем различно. Има централноевропейска пчела, вече споменатата тук пчела, домашна, обикновена (Apis melifica). В Италия пчелите изглеждат по-различно (Apis ligustica), в Краина (Сърбия - бел. пр.) пчелите също са съвсем други.
към текста >>
Но това ще се открие и тогава ще се почне да се избягва или може би ще се постъпи, к
акт
о се постъпи с лозята.
пр.) пчелите също са съвсем други. Пчелите много силно привикват към местността и не трябва да им се оказва дългосрочна помощ, като им се запълва меденото стомахче с нещо, което произхожда от друга местност. Тогава при тях се появяват проблеми със собственото им тяло, те почват неспокойно да жужат, тъй като им се иска да пренастроят тялото си, за да стане то такова, каквото е там, откъдето е била взета тази детелина. Ще се забележи, че успех ще има в течение на няколко години, а след това могат да започнат неприятности. Вие съвсем правилно казахте, че категорични сведения за това още няма.
Но това ще се открие и тогава ще се почне да се избягва или може би ще се постъпи, както се постъпи с лозята.
С лозята стана така: знаете, че преди седемдесет-осемдесет години изведнъж се появи лозовата филоксера, която е унищожила лозята на обширни територии в Европа. Наложи ми се в миналото много да се занимавам с този проблем, тъй като тогава имах един добър приятел, който беше земевладелец и издаваше селскостопански вестник[1] и много се занимаваше с този въпрос. Тогава хората размишляваха, защо американските лози не се поразяват от филоксерата и остават вън от опасност. Защо това беше така? Получи се поради това, че при европейските винени лози не трябваше да се използват същите методи за борба с филоксерата, които успешно се използваха при борбата с филоксерата при американските лози.
към текста >>
За целите на така наречената социална медицина бих искал да подчертая, че смятам за особено полезно, ако хората в своя брачен период, започвайки от годежа, почнат да ядат мед за целите на детската профил
акт
ика.
Искам да добавя още няколко щриха, връщайки се към темата за същността на приготвянето на меда при пчелите. Защото е цяло чудо, че такива малки същества го дават, че са способни да извличат от цветовете и въобще от цветята, от растенията това, което те после превръщат в изключително здравословен мед, който би могъл да играе доста по-значителна роля в храненето на човека, отколкото това става днес, ако истински се оцени колко важна е употребата на мед.
За целите на така наречената социална медицина бих искал да подчертая, че смятам за особено полезно, ако хората в своя брачен период, започвайки от годежа, почнат да ядат мед за целите на детската профилактика.
Тогава не би имало рахитични деца, тъй като в меда се съдържа силата, която, бидейки след това преработена от човека, въздейства върху възпроизводствената сила, а именно придава правилните форми на детето. Употребата на мед, особено от майката, опосредствано действа на процеса на формиране на костите при детето. Такива неща ще станат видими, ако се занимаваме с изследване на дълбоките закономерности: вместо всевъзможните дреболии, с които са запълнени днес научните списания, някога, когато за тези неща стане поне нещо известно, ще бъде поставен въпросът: какво трябва да се яде в течение на даден период от живота? Какво трябва да се яде през друг период от живота? И т. н.
към текста >>
Да, това би било много полезно за хората, тъй като от това състоянието на здравето им би се подобрило съществено и преди всичко би се повишила работоспособността им, к
акт
о и физическите възможности на човека.
Тогава не би имало рахитични деца, тъй като в меда се съдържа силата, която, бидейки след това преработена от човека, въздейства върху възпроизводствената сила, а именно придава правилните форми на детето. Употребата на мед, особено от майката, опосредствано действа на процеса на формиране на костите при детето. Такива неща ще станат видими, ако се занимаваме с изследване на дълбоките закономерности: вместо всевъзможните дреболии, с които са запълнени днес научните списания, някога, когато за тези неща стане поне нещо известно, ще бъде поставен въпросът: какво трябва да се яде в течение на даден период от живота? Какво трябва да се яде през друг период от живота? И т. н.
Да, това би било много полезно за хората, тъй като от това състоянието на здравето им би се подобрило съществено и преди всичко би се повишила работоспособността им, както и физическите възможности на човека.
Единственото, което тук можем да кажем, е, че хората се отнасят към всичките тези проблеми без всякакво уважение: защото този, който няма деца, болни от рахит, едва ли даже изпитва чувство на удоволствие от това, той въобще не мисли за това и го смята за разбиращо се от само себе си. Оплакват се само тези, на които децата им са болни от рахит. И така, бих могъл да кажа: именно най-полезните социално-медицински мероприятия дълго се отлагат, ако са ориентирани към това, хората да трябва да ги разглеждат като норма.
към текста >>
Това мастилено орехче нараства от растението, к
акт
о зародишното яйце в тялото на майката формира около себе си обвивката хорион (кръвоснабдена обвивка - бел.
Осата отнема от растението необходимата й субстанция още тогава, когато тя отлага яйцето. Пчелите пристъпват към такъв род дейност - отнемане на субстанция от растението - след по-продължително изчакване от осите. Осите правят това по-рано. При висшите животни и при човека яйцето още в тялото на майката се обкръжава със защитна обвивка. При това от тялото на майката се взема онова, което осите вземат от растенията.
Това мастилено орехче нараства от растението, както зародишното яйце в тялото на майката формира около себе си обвивката хорион (кръвоснабдена обвивка - бел.
пр.), която по-късно излиза с плацентата.
към текста >>
И ако човек се окаже толкова изкусен, к
акт
о отглеждащият смокини градинар, който с помощта на тръстикова сламка свързва две смокини с яйца на оси вътре и после ги закача на върха на дървото, ако човек по толкова изкусен начин ги предразположи отново да втъкат в едно растение това, което са възприели от другото растение, така той им дава възможност да способстват за появата на мед в това растение, в тази облагородявана смокиня, на която той ги е закачил.
Какво става тук? Става това, че осите, макар и родствени, все пак са различни от пчелите животни и вече бидейки в яйцето, отнемат от растението това, което би могло да стане мед.
И ако човек се окаже толкова изкусен, както отглеждащият смокини градинар, който с помощта на тръстикова сламка свързва две смокини с яйца на оси вътре и после ги закача на върха на дървото, ако човек по толкова изкусен начин ги предразположи отново да втъкат в едно растение това, което са възприели от другото растение, така той им дава възможност да способстват за появата на мед в това растение, в тази облагородявана смокиня, на която той ги е закачил.
Наличието на мед при това се проявява като сладост. В тази култивирана смокиня сладостта се появява поради това, че именно благодарение на осата в много малка доза се изработва мед. Това става по индиректен начин в природата. И така, вие виждате, че тук ние нищо не отнемаме от природата, а вътрешно подтикваме към проява на самата природа на меда. Осите не могат да приготвят мед като пчелите, тъй като устройството им не е приспособено за това.
към текста >>
Но някога в земното развитие е било време, когато се е появила възможност човек да използва осите именно така, к
акт
о това се прави днес и се е правило преди две хиляди години; хитроумният човек - нали така - им е създавал условия за втори разплод, давал им е възможност да излязат, да отложат яйцата си в смокинята, която откъсвали, и така, благодарение на това, стъпка по стъпка от осите са били развъдени пчели.
Тук, в нашата местност, не можем да направим такива неща, пък и въобще в наше време е съвсем невъзможно да се направят тези неща.
Но някога в земното развитие е било време, когато се е появила възможност човек да използва осите именно така, както това се прави днес и се е правило преди две хиляди години; хитроумният човек - нали така - им е създавал условия за втори разплод, давал им е възможност да излязат, да отложат яйцата си в смокинята, която откъсвали, и така, благодарение на това, стъпка по стъпка от осите са били развъдени пчели.
Пчелата е именно това животно, което в древни времена е било развъдено от осите. И днес, както се казва, още може да се види, как посредством животинската дейност, посредством дейността на осите, в самата природа се осъществява образуване на мед.
към текста >>
И днес, к
акт
о се казва, още може да се види, как посредством животинската дейност, посредством дейността на осите, в самата природа се осъществява образуване на мед.
Тук, в нашата местност, не можем да направим такива неща, пък и въобще в наше време е съвсем невъзможно да се направят тези неща. Но някога в земното развитие е било време, когато се е появила възможност човек да използва осите именно така, както това се прави днес и се е правило преди две хиляди години; хитроумният човек - нали така - им е създавал условия за втори разплод, давал им е възможност да излязат, да отложат яйцата си в смокинята, която откъсвали, и така, благодарение на това, стъпка по стъпка от осите са били развъдени пчели. Пчелата е именно това животно, което в древни времена е било развъдено от осите.
И днес, както се казва, още може да се види, как посредством животинската дейност, посредством дейността на осите, в самата природа се осъществява образуване на мед.
към текста >>
Благодарение на това се появява и восъкът, който в противен случай би оставал вътре, в дървото, образувайки специфичните природни килийки, които обаче не са така ясни и масивни, к
акт
о в питите, които ту се появяват, ту отново изчезват, премествайки се нагоре по смокинята.
Пчелите изкарват - ако ми бъде позволено да се изразя така, - изкарват на светло това, което при облагородяването на смокинята самата природа удържа вътре - в скрито състояние. Пчелите изкарват това на светло.
Благодарение на това се появява и восъкът, който в противен случай би оставал вътре, в дървото, образувайки специфичните природни килийки, които обаче не са така ясни и масивни, както в питите, които ту се появяват, ту отново изчезват, премествайки се нагоре по смокинята.
Тук се крие цялото пчеларство, само че то се осъществява по вътрешен начин, в самото дърво, така че цялата природа се проявява в ролята на пчеларя.
към текста >>
И смокините в тези региони, където те растат, оказват същото здравословно влияние, к
акт
о и медът, тъй като в тях този мед присъства в своя начален стадий.
Този поглед, действително проникващ във вътрешните дълбини на природата, ще ви покаже как би могло да се учим от самата природа. Необходимо е да се учим от природата, но трябва да умеем да правим това. Хората още на много ще се учат от природата. Но те трябва да виждат в природата духа; тогава те ще се учат на такива неща. А иначе, отивайки на юг, ще стоим и зяпаме като глупави туристи, как хитроумният градинар свързва със сламка своите пробити смокини и ги окачва на дивата смокиня - ще стоим като пътешестващ учен зяпльо, който не знае, защо градинарят прави така, а това е, защото така той спестява работата на пчелите, тъй като с негово съдействие самата природа образува мед в смокините.
И смокините в тези региони, където те растат, оказват същото здравословно влияние, както и медът, тъй като в тях този мед присъства в своя начален стадий.
към текста >>
За споменатия в доклада процес на образуване на пчелите от осите, той, отговаряйки на зададен въпрос, каза: «Този процес е съществувал още в древна Атлантида, когато отделните животински форми още не са били така здраво затворени в себе си, к
акт
о сега, когато още не са съществували такива резки граници между различните видове.
За споменатия в доклада процес на образуване на пчелите от осите, той, отговаряйки на зададен въпрос, каза: «Този процес е съществувал още в древна Атлантида, когато отделните животински форми още не са били така здраво затворени в себе си, както сега, когато още не са съществували такива резки граници между различните видове.
Днес би било невъзможно да се осъществи такова нещо».
към текста >>
– издание «Пр
акт
ичен земеделец», 1878 г.
[1] «...тъй като тогава имах един добър приятел, който беше земевладелец и издаваше селскостопански вестник» – вероятно тук става дума за земевладелеца Хуго Хичман (1838–1904), основател на съвременния периодичен печат по въпросите на селското и горско стопанство в Австрия. Той е бил съосновател на централните организации на Австрия по селско стопанство; от 1870 г. – собственик на «Виенски селскостопански вестник», основал в 1883 г. «Австрийски горски и ловен вестник», в 1884 г. – «Общ виенски вестник», 1867 г.
– издание «Практичен земеделец», 1878 г.
– «Иконом», бил е също издател на книгите «Джобен календар на земеделеца» (от 1879 г.), «Селскостопански архив» и «Справочник на земеделеца» – в 1882 г.
към текста >>
11.
ТРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 12 декември 1923 г. За пчелната отрова и за мравките
GA_351 Човекът и светът - Действието на духа в природата - За същноста на пчелите
Ако поради особеното изхранване пчелата се развива с такава скорост, че - к
акт
о това става при пчелите-работнички - развитието й протече през почти пълния оборот на Слънцето около своята ос, в някакъв момент пчелата попада в развитието си под влиянието на Земята.
Ако поради особеното изхранване пчелата се развива с такава скорост, че - както това става при пчелите-работнички - развитието й протече през почти пълния оборот на Слънцето около своята ос, в някакъв момент пчелата попада в развитието си под влиянието на Земята.
Колкото повече се завърта Слънцето, толкова повече попада пчелата в своя генезис под влияние, свързано със Земята. Пчелата-работничка, макар и да се явява в доста висока степен слънчево животно, отчасти тя е и земно животно. На свой ред, търтеите, които се развиват примерно толкова, колкото е нужно на Слънцето за завършване на пълен оборот около своята ос, са напълно земни животни, те се освобождават от влиянието на Слънцето. Имаме тройственост - соларната пчела-майка, пчелата-работничка, която все още притежава извънземни сили, и търтеите, които нямат вече нищо общо със Слънцето и са напълно земни животни. Всичко останало не се намира под въздействието на земните сили, освен самото оплождане.
към текста >>
Последното има една хар
акт
ерна особеност.
Колкото повече се завърта Слънцето, толкова повече попада пчелата в своя генезис под влияние, свързано със Земята. Пчелата-работничка, макар и да се явява в доста висока степен слънчево животно, отчасти тя е и земно животно. На свой ред, търтеите, които се развиват примерно толкова, колкото е нужно на Слънцето за завършване на пълен оборот около своята ос, са напълно земни животни, те се освобождават от влиянието на Слънцето. Имаме тройственост - соларната пчела-майка, пчелата-работничка, която все още притежава извънземни сили, и търтеите, които нямат вече нищо общо със Слънцето и са напълно земни животни. Всичко останало не се намира под въздействието на земните сили, освен самото оплождане.
Последното има една характерна особеност.
Да разгледаме процеса на оплождане. Нисшите животни не се стремят към оплождане, те даже искат да го избегнат. Можем навсякъде да намерим потвърждение за това. Поради това стремежът на пчелата-майка към Слънцето е всъщност бягство. При облачно време оплождане не може да се състои.
към текста >>
Тя почти веднага, к
акт
о и всяка отрова, преминава в кръвта.
Вече ви казах, че можем да уподобим кошера на човека като цяло. Помислете, ето, пчелната отрова попада във вашето тяло и следователно - в кръвта.
Тя почти веднага, както и всяка отрова, преминава в кръвта.
Сега си представете, че това е станало с човек, при когото всичко е наред. Неговата кръв става по-подвижна. Може да се появи раздразнителност, избухливост, но сърцето ще издържи това. Но ако някой има болно сърце, тъй като поради отровата Азът укрепва, болните клапани на сърцето получават такъв удар, вследствие от който човек изпада в несвяст или даже може да умре. Това е случаят, за който разказа господин Мюлер.
към текста >>
Виждате ли, ако човек изпадне в безсъзнание, значи астралното тяло и Азът са напуснали физическото тяло, излезли са, к
акт
о по време на сън, но при съня това става по нормален начин, а при несвяст - ненормално.
Но има една особеност: всичко това, което може да доведе човек до заболяване или даже да го убие, може също да го излекува. Приготвянето на лекарства е много отговорна работа, тъй като няма такова лекарство, което не би могло при неправилна употреба да предизвика заболяването, което би трябвало да лекува. Следователно, ако пчелната отрова може да доведе до пълно обезсилване или даже до смърт на човека, как става това?
Виждате ли, ако човек изпадне в безсъзнание, значи астралното тяло и Азът са напуснали физическото тяло, излезли са, както по време на сън, но при съня това става по нормален начин, а при несвяст - ненормално.
При несвяст „Азът“ още присъства до известна степен; в състояние на сън той напълно излиза навън. Ако човек има слаб „Аз“, той не може отново да го постави на мястото му. Той трябва да бъде разтърсен, да се разтърсва, за да излезе от безсъзнателното състояние, да се усили дишането му и т. н. Могат да се приложат и някакви изкуствени методи. Знаете, че в такива случаи трябва да се вземат ръцете на човека, да се кръстосат на гърдите и да се отпуснат обратно, като това се повтаря.
към текста >>
Следователно на основата на отровните вещества могат да се пускат лекарствени средства за укрепване на „Аза“, к
акт
о това е показано с горепосочения пример.
Следователно на основата на отровните вещества могат да се пускат лекарствени средства за укрепване на „Аза“, както това е показано с горепосочения пример.
Но предписвайки такива лекарства, трябва първо, както следва, да се състави анамнеза на пациента. Ако има например подагра или ревматизъм, първият въпрос трябва да бъде: здраво ли е сърцето му, с други думи, добре ли функционира сърцето под въздействие на циркулацията на кръвта? Ако отговорът е положителен, пациентът може да се лекува с пчелна отрова или с отрова от оса. Ако сърцето му не е здраво, в този случай трябва да се диагностицира. При неврологични заболявания на сърцето това лечение още не е така вредно, но при заболявания, в основата на които стои порок на клапите на сърцето, е необходимо да се съблюдава крайна предпазливост при прилагане на такива средства.
към текста >>
Но предписвайки такива лекарства, трябва първо, к
акт
о следва, да се състави анамнеза на пациента.
Следователно на основата на отровните вещества могат да се пускат лекарствени средства за укрепване на „Аза“, както това е показано с горепосочения пример.
Но предписвайки такива лекарства, трябва първо, както следва, да се състави анамнеза на пациента.
Ако има например подагра или ревматизъм, първият въпрос трябва да бъде: здраво ли е сърцето му, с други думи, добре ли функционира сърцето под въздействие на циркулацията на кръвта? Ако отговорът е положителен, пациентът може да се лекува с пчелна отрова или с отрова от оса. Ако сърцето му не е здраво, в този случай трябва да се диагностицира. При неврологични заболявания на сърцето това лечение още не е така вредно, но при заболявания, в основата на които стои порок на клапите на сърцето, е необходимо да се съблюдава крайна предпазливост при прилагане на такива средства. Препарати с отрова от пчела или оса създават извънредно ударно натоварване на клапите на сърцето.
към текста >>
Това е ф
акт
.
Ако отговорът е положителен, пациентът може да се лекува с пчелна отрова или с отрова от оса. Ако сърцето му не е здраво, в този случай трябва да се диагностицира. При неврологични заболявания на сърцето това лечение още не е така вредно, но при заболявания, в основата на които стои порок на клапите на сърцето, е необходимо да се съблюдава крайна предпазливост при прилагане на такива средства. Препарати с отрова от пчела или оса създават извънредно ударно натоварване на клапите на сърцето. При патология на клапите въобще не трябва да се използва това средство.
Това е факт.
Ето защо е опасно да се говори общо, че някакво средство помага при една или друга болест. По-добре би било да се каже така: аз правя препарат, правя лекарство. В него аз добавям отрова от пчела или оса - такива препарати ние вече имаме, - смесвам това с някакви свързващи вещества от типа на желатина или друго подобно вещество от растителен произход, разфасовам го в ампули и след това го използвам за инжекции; защото ужилването от пчела е своего рода инжекция. Само дето реакцията при ужилване от пчела е доста по-силна. Може да се произвежда този препарат и може да се казва: това е лекарство срещу ревматизъм.
към текста >>
Ако човек е здрав, но страда от ревматизъм - в по-голямата си част това не е истински ревматизъм, а подагрично състояние, - тогава, к
акт
о каза господин Бурле, пчелното ужилване може да се окаже за него много благоприятно.
Ако човек е здрав, но страда от ревматизъм - в по-голямата си част това не е истински ревматизъм, а подагрично състояние, - тогава, както каза господин Бурле, пчелното ужилване може да се окаже за него много благоприятно.
Той може да се излекува, ако понесе реакцията.
към текста >>
К
акт
о вече се каза: един може да умре от едно ужилване, а той е получавал шестдесет ужилвания и сърцето му не се е ускорявало.
Господин Мюлер казва, че той е получил ревматизма в резултат на преохлаждане, лекувал го е с помощта на Слънцето и го е излекувал, но това лято се е появил отново. Той също вярва, че пчелната отрова помага за това; но в един нещастен ден му били нажилени и двата крака, при което той получил около тридесет и две пчелни ужилвания наведнъж. Единствената последица, която той изпитал, била, че в течение на осем дена бил оцветен във всички цветове на дъгата. Даже подутини не винаги има. Човешките тела са устроени различно.
Както вече се каза: един може да умре от едно ужилване, а той е получавал шестдесет ужилвания и сърцето му не се е ускорявало.
При един съпротивата е една, при друг - друга.
към текста >>
Ако отровата вече е попадала в тялото на човека, все повече и повече нараства способността му да противостои на тази отрова, във все по-голяма степен придобива, к
акт
о се казва, имунитет.
Доктор Щайнер: Вие навярно не помните, кога сте получили първото ужилване. Ако човек го жилят за първи път, го чувства повече или по-малко. Човекът, за когото разказахте, вероятно е бил ужилен от пчела за първи път.
Ако отровата вече е попадала в тялото на човека, все повече и повече нараства способността му да противостои на тази отрова, във все по-голяма степен придобива, както се казва, имунитет.
Ако в началото на пчеларската дейност на човека по малко го жилят, но сърцето му е достатъчно здраво, това ще му подейства така, че той ще става все по-малко чувствителен. Ако човек знае, че е здрав, той даже може да прави следното: ако веднъж го е ухапала пчела, той може да позволи да бъде жилен и по-нататък; като последица ще бъде това, че той ще разцъфти във всички цветове на дъгата и т. н., но това ще мине. Така кръвта ще придобие имунитет. Това зависи не само от организацията, а и от това, което се е вкарвало в кръвта на човека дотогава.
към текста >>
Ако някой подхранва пчелите си със захар, трябва да бъде включван в черен списък, к
акт
о се прави с неудобните работници.
Друго: как да се постъпва с производството на пчелен мед, как пчелите да го произвеждат, трябва ли всички пчелари да използват захар за подхранване? От гореказаното следва, че пчеларят не трябва даже и да си помисля да използва захар.
Ако някой подхранва пчелите си със захар, трябва да бъде включван в черен списък, както се прави с неудобните работници.
към текста >>
Може от по-рано да се появи съмнение, че пчелата-майка не се опложда така, к
акт
о трябва, и ще се появят твърде много търтеи.
Що се отнася до търтеите, тук бих искал също да кажа нещо.
Може от по-рано да се появи съмнение, че пчелата-майка не се опложда така, както трябва, и ще се появят твърде много търтеи.
Тогава би могло, ако не се иска да се предостави това на самите пчели - впрочем, когато се излюпват много търтеи, пчелите нищо не могат да направят и е необходимо да се хранят сами, - и така, би могло с помощта на усилена подхранка да се постигне излюпването да стане по-рано, не чак на двадесет и третия, двадесет и четвърти ден, а на двадесет-двадесет и първия ден. Тогава търтеите, макар и да бъдат още малко сънливи, все пак ще приличат на пчелите-работнички. Само да не се задържи излюпването. Тук би могло да се види какво влияние оказват сроковете.
към текста >>
Тези неща вероятно не се прилагат в пр
акт
ическото пчеларство.
Тези неща вероятно не се прилагат в практическото пчеларство.
Но теоретично това е така. Може да се каже: подхранването действа много силно и не би следвало да се отрича като възможност и това, че в един или в друг случай би могло от пчела-работничка да се получи макар и не съвсем истинска пчела-майка, оскъдно отлагаща яйца.
към текста >>
Но на пр
акт
ическото пчеларство това не влияе силно.
Всичко това показва колко много такова животно е подложено на метаморфоза.
Но на практическото пчеларство това не влияе силно.
към текста >>
Доктор Щайнер: В пр
акт
ическото пчеларство това няма голямо значение.
Доктор Щайнер: В практическото пчеларство това няма голямо значение.
Но в кошера може да бъде тенденция към това, че при особената методика на подхранване семейството от пчели-работнички да създаде яйцеотлагаща пчела. Това е специфична болест. Пчелният кошер представлява единство. В дадения случай целият кошер е болен. Това е същото като гушенето на гъски.
към текста >>
Други гнезда на оси могат да бъдат, к
акт
о знаете, разположени така, че те от всички страни са обкръжени с кожа (например паразитните орехотворки, Allotria, и други видове отлагат яйца под кожата на други насекоми или млекопитаещи - бел. пр.).
Други гнезда на оси могат да бъдат, както знаете, разположени така, че те от всички страни са обкръжени с кожа (например паразитните орехотворки, Allotria, и други видове отлагат яйца под кожата на други насекоми или млекопитаещи - бел. пр.).
Така че гнездата на оси имат разнообразни форми.
към текста >>
Има още един вариант, когато такива висши насекоми, като пчелите, отиват не на цветята, а на нещо друго - на дървесни частици и тем подобни те не отиват, но отиват на нещо друго, извънредно вкусно за тях при определени условия, при това пчелите пр
акт
икуват това по-рядко, а обикновено това правят осите, но най-силно всичко това е изразено при мравките.
Има още един вариант, когато такива висши насекоми, като пчелите, отиват не на цветята, а на нещо друго - на дървесни частици и тем подобни те не отиват, но отиват на нещо друго, извънредно вкусно за тях при определени условия, при това пчелите практикуват това по-рядко, а обикновено това правят осите, но най-силно всичко това е изразено при мравките.
Мравките и осите използват за своите строителни работи по-твърди материали, материали от дървесен произход, и на тях, за разлика от пчелите, особено им е по вкуса сокът, който те получават от листните въшки. Това е много интересно. Колкото по-здраво е веществото, материалът, който използват за постройките си, толкова по-силно те обичат не само цветния нектар, но и това, което се намира на повърхността на цветята, това, което има много общо с цветята, а именно листните въшки. Листната въшка е доста благородно животно, извинете ме, но сега говоря от гледна точка на мравките, на техния език, от гледна точка на човека не бих се изразил така - и така, говорейки по мравешки, въшката е благородно животно. Като цяло тя има много общо с цвета на растението.
към текста >>
Но мравките доят листните въшки к
акт
о трябва.
Мравките се приближават към листната въшка и я погалват със своите пипалца. Това е много приятно за листната въшка и тя отделя от себе си сок. Вследствие от това мравките могат да всмукват този сок, получаван от тях с помощта на погалване на листните въшки. Най-важното от всичко, което е необходимо за храненето им, те получават благодарение на това, че им се доставя сок при поглаждането на листните въшки. При кравите става нещо подобно: само трябва да стискаме по-силно.
Но мравките доят листните въшки както трябва.
Мравките ги откриват по цветята, където те седят, и след това много добре се грижат за тях.
към текста >>
Така че може да се каже: пчелите използват изключително цветен нектар, осите - к
акт
о цветен нектар, така и животински сок, затова при тях килийките са твърди.
Така мравките, използващи за своите строежи твърди материали, вече не могат повече да се задоволяват с обикновения цветен нектар. В своето хранене те трябва да използват това, което цветният нектар вече е предал на животното. Цветният нектар трябва първо да премине през животното.
Така че може да се каже: пчелите използват изключително цветен нектар, осите - както цветен нектар, така и животински сок, затова при тях килийките са твърди.
Мравките използват при хранене само животински сок; затова те не строят килийки. Мравките нямат повече сили да строят килийки, те въпреки това, което успяват да извлекат от цветята, винаги трябва да имат тази добавка от своите малки мравешки обори, иначе няма да успеят да живеят.
към текста >>
12.
ЧЕТИРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 15 декември 1923 г. Значението на мравчената киселина
GA_351 Човекът и светът - Действието на духа в природата - За същноста на пчелите
Известно време те остават вътре и не се виждат, но там, вътре в своя дом,
акт
ивно се действа.
Да, господа, такива мравешки купчинки могат да се намерят: около тях е развито цяло селскостопанско производство - това са земеделци, така наречените мравки-стопани[2]. Така ги е нарекъл Дарвин[3], който внимателно е наблюдавал този процес. И така, наоколо може да се намери цяло стопанство; долу се намира нещо като оризови зърна, само че семената са значително по-твърди. След това, когато всичко узрее, мравките излизат, прегризват върховете и ги отнасят в мравуняка.
Известно време те остават вътре и не се виждат, но там, вътре в своя дом, активно се действа.
Всичко, което не са използвали - втвърдените семена, малките стъбълца, - те ги отхапват, след това в определен момент мравките излизат навън, бягат тук, горе (вж. рис.), и разхвърлят всичко това по своята нива, разхвърлят това, което не са използвали; в своята мравешка купчина те пазят само втвърдените като камък семена, които с помощта на своите много яки челюсти частично употребяват за храна, частично пускат в употреба по-нататък. Те са истински селяни: оглеждат се, може ли да се използва това, което го има наоколо. В края на краищата хората правят почти същото. Тези мравки-стопани по много хитър начин достигат това, което им е необходимо.
към текста >>
Връщайки се към осите, ще намерим, к
акт
о вече ви казах, такива животни, които отлагат яйцата си на листата на дърветата или в дървесната кора, където впоследствие израстват така наречените мастилени орехчета, от които след това пак се развиват млади оси.
Връщайки се към осите, ще намерим, както вече ви казах, такива животни, които отлагат яйцата си на листата на дърветата или в дървесната кора, където впоследствие израстват така наречените мастилени орехчета, от които след това пак се развиват млади оси.
към текста >>
Личинката е първоначалната форма, от която се развиват к
акт
о пчелите, така и другите насекоми от тази група.
Има гъсеници, които изглеждат примерно така (изобразява го на рисунка). Тези гъсеници всички вие ги знаете, те са гъсто покрити с косъмчета или са даже бодливи. Ето какво става с тези гъсеници. Една или няколко оси от особен вид се сближават с гъсеницата и отлагат в нея своето яйце. Когато яйцето узрее, от него се излюпва личинка.
Личинката е първоначалната форма, от която се развиват както пчелите, така и другите насекоми от тази група.
към текста >>
Но ето какво предизвиква удивление - к
акт
о казах, вече съм ви разказвал за това, - трябва само една личинка да изяде стомаха на гъсеницата и целият този вътрегъсеничен генезис на осата би бил приключен, животът би се прекратил.
Ако осата отлага своето яйце в гъсеницата, става нещо, достойно за внимание. Веднъж вече ви разказах за това[4]. Когато се излюпят личинките, те стават много лакоми. Вътре в гъсеницата те са много. Личинките са лакоми и това, с което се хранят, го изяждат от тялото на гъсеницата.
Но ето какво предизвиква удивление - както казах, вече съм ви разказвал за това, - трябва само една личинка да изяде стомаха на гъсеницата и целият този вътрегъсеничен генезис на осата би бил приключен, животът би се прекратил.
Ако би се оказал изяден такъв орган, като окото или този, който изпълнява функциите на сърце, или нещо, което поддържа храносмилането при гъсеницата, животът не би могъл да продължи по-нататък. Тази малка личинка на оса притежава някакъв разсъдък: тя не изяжда органите, които са необходими за по-нататъшната жизнена дейност на гъсеницата, а изяжда само тези тъкани, раняването на които дълго време остава без последствия. Животното не умира, макар и много силно да боледува. Но личинката на осата продължава и по-нататък да го изяжда отвътре.
към текста >>
И к
акт
о вече съм ви казвал, колкото повече наблюдаваш всичко това, толкова повече се удивяваш.
Бихме могли да кажем, че всичко това е устроено доста разумно.
И както вече съм ви казвал, колкото повече наблюдаваш всичко това, толкова повече се удивяваш.
Удивяваш се и се питаш: що за закономерност действа тук като цяло? Да се постараем да влезем в самата същност на тези неща. Ще започнем с това, че на Земята растат цветя. Ето ги и гъсениците. Тогава се появяват тези насекоми, хранят се от цветята, изяждат гъсениците и се размножават по-нататък.
към текста >>
Земята не винаги е била такава, к
акт
о днес.
Земята не винаги е била такава, както днес.
Ако Земята винаги е била такава, както днес - тоест мъртъв варовик, мъртъв кремък, мъртъв гнайс, шисти и т. н., а върху тях - израстващи семена от растения в днешния им вид, след това - животни и т. н., ако Земята винаги е била такава, тя въобще не би могла да съществува като цяло, тя не би могла да съществува! Хората, които са започнали да създават своята наука, приемайки за даденост сегашното положение на нещата, лъжат сами себе си, тъй като всичко това въобще не би могло да съществува. Господа, този, който изследва тайните и закономерностите на Земята, изхождайки от това, от което изхожда в своите изследвания науката, прилича на марсианец, слязъл на Земята и нямащ си никакво понятие за живите хора, изследва гробници с намиращите се в тях мъртъвци.
към текста >>
Ако Земята винаги е била такава, к
акт
о днес - тоест мъртъв варовик, мъртъв кремък, мъртъв гнайс, шисти и т.
Земята не винаги е била такава, както днес.
Ако Земята винаги е била такава, както днес - тоест мъртъв варовик, мъртъв кремък, мъртъв гнайс, шисти и т.
н., а върху тях - израстващи семена от растения в днешния им вид, след това - животни и т. н., ако Земята винаги е била такава, тя въобще не би могла да съществува като цяло, тя не би могла да съществува! Хората, които са започнали да създават своята наука, приемайки за даденост сегашното положение на нещата, лъжат сами себе си, тъй като всичко това въобще не би могло да съществува. Господа, този, който изследва тайните и закономерностите на Земята, изхождайки от това, от което изхожда в своите изследвания науката, прилича на марсианец, слязъл на Земята и нямащ си никакво понятие за живите хора, изследва гробници с намиращите се в тях мъртъвци. Тези мъртъвци не би ги имало, ако някога в началото те не са били живи!
към текста >>
Но тези облаци не са били такива, каквито са облаците сега, мъртви, или поне външно изглеждащи безжизнено, не, това са били живи облаци, толкова живи, к
акт
о днешните растения.
Някога Земята се е намирала в такова положение, че на нея въобще не е имало такива растения и такива насекоми, каквито имаме пред себе си ние, а нещата са стояли така: виждате ли, тук е имало, да кажем, нещо, сравнимо с днешната Земя. Тук навсякъде са расли подобни на растения образувания, но те постоянно са се изменяли, постоянно са приемали други форми, подобно на облаци. И такива облачни образувания са се намирали в обкръжението на Земята (изобразява го на рисунка).
Но тези облаци не са били такива, каквито са облаците сега, мъртви, или поне външно изглеждащи безжизнено, не, това са били живи облаци, толкова живи, както днешните растения.
Ако си представите сегашните облаци, изпълнени с живот и зелени, тогава ще получите представа за растителния свят от онова време.
към текста >>
К
акт
о казах, нашият розов храст вече не представлява облачно образувание: той сега има ясно обозначени граници.
Ето роза, израснала от Земята (изобразява го на рисунка). Това е един розов цвят, това е друг, ето трети и т. н. Появява се оса. Тази оса отгризва парченце от розовия лист, носи го в своето гнездо и го използва за строителство или го дава като храна на малките си. Осата отгризва късче и го отнася там.
Както казах, нашият розов храст вече не представлява облачно образувание: той сега има ясно обозначени граници.
Но това, което е живеело вътре, това, което е било свързано с идващото отвсякъде животинско, въпреки всичко се е съхранило в тези листчета и цветове на розата! То се е загнездило вътре. Във всяко листче от розата има нещо, неизбежно стремящо се да бъде оплодено от това, което изхожда от обкръжаващата среда.
към текста >>
К
акт
о в човешкото тяло, мравчена киселина има и във всяко дърво.
Така че мравките носят в себе си това, от което се нуждае също и човешкото тяло. Но мравчената киселина представлява нещо, от което се нуждае природата като цяло. Няма да успеете да намерите дървесна кора, в която да отсъства мравчена киселина.
Както в човешкото тяло, мравчена киселина има и във всяко дърво.
Вътре във всяко дърво трябва да присъства мравчената киселина. Но вътре би трябвало да има не само мравчена киселина, но и нещо, което й е родствено, нещо, което притежават осите, нещо, което го има в пчелите, нещо, което после се превръща в пчелна отрова. Всички тези насекоми носят в себе си определено отровно вещество. При ужилване от пчела, се появява възпаление; при ужилване от оса е още по-лошо. Ухапванията от оси са нещо доста страшно.
към текста >>
Тези отношения носят духовен хар
акт
ер.
Такъв вид хранене е съпроводено с това, че всеки път, когато насекомото по такъв начин се разхожда по Земята, тя, на това място, бих казал, се насища с отрова.
Тези отношения носят духовен характер.
Ако ме питат, в какво се състоят духовните отношения, никога не ми се иска просто да кажа, че това е така и така, а привеждам факти и на тяхна основа вие сами можете да съдите, има ли това смисъл или няма. Защото фактите са такива, че може да се види: вътрешен смисъл има във всичко и навсякъде. Само че за това днес няма да ви разкажат хората, които наричат себе си учени. Но в живота това играе известна роля. По нашия край това не е много разпространено, но по на юг може да се чуе, как селяните, простите хора, на базата на инстинктивното знание казват: «Не смейте да разрушавате мравешките купчинки, защото мравките създават условия, гниенето да не вреди толкова силно».
към текста >>
Ако ме питат, в какво се състоят духовните отношения, никога не ми се иска просто да кажа, че това е така и така, а привеждам ф
акт
и и на тяхна основа вие сами можете да съдите, има ли това смисъл или няма.
Такъв вид хранене е съпроводено с това, че всеки път, когато насекомото по такъв начин се разхожда по Земята, тя, на това място, бих казал, се насища с отрова. Тези отношения носят духовен характер.
Ако ме питат, в какво се състоят духовните отношения, никога не ми се иска просто да кажа, че това е така и така, а привеждам факти и на тяхна основа вие сами можете да съдите, има ли това смисъл или няма.
Защото фактите са такива, че може да се види: вътрешен смисъл има във всичко и навсякъде. Само че за това днес няма да ви разкажат хората, които наричат себе си учени. Но в живота това играе известна роля. По нашия край това не е много разпространено, но по на юг може да се чуе, как селяните, простите хора, на базата на инстинктивното знание казват: «Не смейте да разрушавате мравешките купчинки, защото мравките създават условия, гниенето да не вреди толкова силно». В такива местности целият начин на мислене казва и нещо друго.
към текста >>
Защото ф
акт
ите са такива, че може да се види: вътрешен смисъл има във всичко и навсякъде.
Такъв вид хранене е съпроводено с това, че всеки път, когато насекомото по такъв начин се разхожда по Земята, тя, на това място, бих казал, се насища с отрова. Тези отношения носят духовен характер. Ако ме питат, в какво се състоят духовните отношения, никога не ми се иска просто да кажа, че това е така и така, а привеждам факти и на тяхна основа вие сами можете да съдите, има ли това смисъл или няма.
Защото фактите са такива, че може да се види: вътрешен смисъл има във всичко и навсякъде.
Само че за това днес няма да ви разкажат хората, които наричат себе си учени. Но в живота това играе известна роля. По нашия край това не е много разпространено, но по на юг може да се чуе, как селяните, простите хора, на базата на инстинктивното знание казват: «Не смейте да разрушавате мравешките купчинки, защото мравките създават условия, гниенето да не вреди толкова силно». В такива местности целият начин на мислене казва и нещо друго. Разхождайки се с някого в гората, в гора, където се сече, където дърветата са отсечени и са прораснали нови, може да се чуе, как тези хора - те са много умни, и не само с «горния ум», а с ума, който им е в носа; защото може да има ум и в носа, - преминавайки през сечище, където са прораснали млади дървета, тези хора могат на някое място да кажат: «Работата върви добре, тук не мирише на гнилоч, както обикновено; видно е, че наблизо има мравуняк, който върши своята работа».
към текста >>
Разхождайки се с някого в гората, в гора, където се сече, където дърветата са отсечени и са прораснали нови, може да се чуе, как тези хора - те са много умни, и не само с «горния ум», а с ума, който им е в носа; защото може да има ум и в носа, - преминавайки през сечище, където са прораснали млади дървета, тези хора могат на някое място да кажат: «Работата върви добре, тук не мирише на гнилоч, к
акт
о обикновено; видно е, че наблизо има мравуняк, който върши своята работа».
Защото фактите са такива, че може да се види: вътрешен смисъл има във всичко и навсякъде. Само че за това днес няма да ви разкажат хората, които наричат себе си учени. Но в живота това играе известна роля. По нашия край това не е много разпространено, но по на юг може да се чуе, как селяните, простите хора, на базата на инстинктивното знание казват: «Не смейте да разрушавате мравешките купчинки, защото мравките създават условия, гниенето да не вреди толкова силно». В такива местности целият начин на мислене казва и нещо друго.
Разхождайки се с някого в гората, в гора, където се сече, където дърветата са отсечени и са прораснали нови, може да се чуе, как тези хора - те са много умни, и не само с «горния ум», а с ума, който им е в носа; защото може да има ум и в носа, - преминавайки през сечище, където са прораснали млади дървета, тези хора могат на някое място да кажат: «Работата върви добре, тук не мирише на гнилоч, както обикновено; видно е, че наблизо има мравуняк, който върши своята работа».
Тези хора усещат миризмата; те имат, така да се каже, умен нос. Посредством такова умно усещане с помощта на носа произтича доста от тази простонародна наука, която е много полезна.
към текста >>
И, к
акт
о се казва, инстинктивното знание се постига с умен нос.
За съжаление, съвременната цивилизация е ориентирана изключително към културата на мозъка, а тези инстинктивни неща се пропускат. Поради това инстинктът се превръща в празна дума. Животните от колективен тип, обединени в кошери и мравуняци, всъщност знаят всичко това. То се постига от тях благодарение на специфичното обонятелно сетиво.
И, както се казва, инстинктивното знание се постига с умен нос.
към текста >>
13.
ПЕТНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 22 декември 1923 г. Оксалова киселина, мравчена киселина, въглена киселина и тяхното значение
GA_351 Човекът и светът - Действието на духа в природата - За същноста на пчелите
Но съм бил познат и с хора, живеещи на село, които смятаха това за фантастика; те просто не знаеха, че навсякъде има въздух; също к
акт
о хората днес не знаят, че навсякъде има разум.
Виждате ли, господа, по-рано вече съм ви казвал: навсякъде около нас присъстват не само кислород и азот, но в цялата природа присъства разум, истински разум. Никой няма да се учуди, ако му кажат: ние вдишваме въздух - защото въздух има навсякъде, и така наречената наука днес толкова силно се е внедрила в школските учебници, че всички хора казват: навсякъде има въздух и ние вдишваме въздух.
Но съм бил познат и с хора, живеещи на село, които смятаха това за фантастика; те просто не знаеха, че навсякъде има въздух; също както хората днес не знаят, че навсякъде има разум.
Те смятат за фантасмагория, ако им се каже: също както вдишваме с дробовете въздух, така ние вдишваме, например с носа или ухото, разум. По-рано вече съм ви привеждал достатъчно примери, с които да се убедите, че разум има навсякъде. В последно време ние обсъждахме особено интересната глава от естествената наука за пчелите, осите и мравките. Малко неща в природата позволяват да се надникне дълбоко в тайните й, както това позволява да се направи поведението на насекомите. Насекомите са едни от най-удивителните животни и също позволяват да се хвърли светлина върху много тайни.
към текста >>
Те смятат за фантасмагория, ако им се каже: също к
акт
о вдишваме с дробовете въздух, така ние вдишваме, например с носа или ухото, разум.
Виждате ли, господа, по-рано вече съм ви казвал: навсякъде около нас присъстват не само кислород и азот, но в цялата природа присъства разум, истински разум. Никой няма да се учуди, ако му кажат: ние вдишваме въздух - защото въздух има навсякъде, и така наречената наука днес толкова силно се е внедрила в школските учебници, че всички хора казват: навсякъде има въздух и ние вдишваме въздух. Но съм бил познат и с хора, живеещи на село, които смятаха това за фантастика; те просто не знаеха, че навсякъде има въздух; също както хората днес не знаят, че навсякъде има разум.
Те смятат за фантасмагория, ако им се каже: също както вдишваме с дробовете въздух, така ние вдишваме, например с носа или ухото, разум.
По-рано вече съм ви привеждал достатъчно примери, с които да се убедите, че разум има навсякъде. В последно време ние обсъждахме особено интересната глава от естествената наука за пчелите, осите и мравките. Малко неща в природата позволяват да се надникне дълбоко в тайните й, както това позволява да се направи поведението на насекомите. Насекомите са едни от най-удивителните животни и също позволяват да се хвърли светлина върху много тайни.
към текста >>
Малко неща в природата позволяват да се надникне дълбоко в тайните й, к
акт
о това позволява да се направи поведението на насекомите.
Никой няма да се учуди, ако му кажат: ние вдишваме въздух - защото въздух има навсякъде, и така наречената наука днес толкова силно се е внедрила в школските учебници, че всички хора казват: навсякъде има въздух и ние вдишваме въздух. Но съм бил познат и с хора, живеещи на село, които смятаха това за фантастика; те просто не знаеха, че навсякъде има въздух; също както хората днес не знаят, че навсякъде има разум. Те смятат за фантасмагория, ако им се каже: също както вдишваме с дробовете въздух, така ние вдишваме, например с носа или ухото, разум. По-рано вече съм ви привеждал достатъчно примери, с които да се убедите, че разум има навсякъде. В последно време ние обсъждахме особено интересната глава от естествената наука за пчелите, осите и мравките.
Малко неща в природата позволяват да се надникне дълбоко в тайните й, както това позволява да се направи поведението на насекомите.
Насекомите са едни от най-удивителните животни и също позволяват да се хвърли светлина върху много тайни.
към текста >>
Забележително е, че водим разговор за насекомите във време, когато се навършват сто години от рождението на известния ентомолог Жан-Анри Фабр[1], който се е родил преди сто години на 22 декември и животът на когото се е паднал по времето на материализма, и затова той е подхождал към всичко материалистически; но въпреки това той е осветлил невероятно голямо количество ф
акт
и от живота на насекомите.
Забележително е, че водим разговор за насекомите във време, когато се навършват сто години от рождението на известния ентомолог Жан-Анри Фабр[1], който се е родил преди сто години на 22 декември и животът на когото се е паднал по времето на материализма, и затова той е подхождал към всичко материалистически; но въпреки това той е осветлил невероятно голямо количество факти от живота на насекомите.
Така че е съвсем уместно днес, когато говорим за насекоми, да си спомним и за него.
към текста >>
Тази история би могла да вземе фатален хар
акт
ер и да доведе до гибелта на горните животни.
След това идва време, когато насекомото става като какавида и се превръща в летяща пчеличка, която е готова за полет. И така, личинката се развива тук, вътре, и след някое време може да излети. Когато настъпи времето и личинката съзрее, тя прави пашкул и се превръща в насекомо и вече като зряло насекомо може да излети навън през този проход. Благодарение на сръчността си пчелата-дървогнезд може да излети навън през този пробит проход. Това добре, но второто насекомо се намира тук и то е по-младо от първото, третото се намира още по-нагоре и то е още по-младо, и тъй като пчела-та-майка е трябвало да направи тази камера, горните животни нямат страничен изход, през който биха могли да излязат навън.
Тази история би могла да вземе фатален характер и да доведе до гибелта на горните животни.
Но пчелата-майка не допуска такъв ход на събитията. Тя снася яйцата така, че когато по-младата личинка съзрее и трябва да изпълзи, тя намира отвора, който ви показах: тя минава през него и изпълзява. Третото животно прониква през два отвора и изпълзява. Благодарение на това, че всяко от следващите животни съзрява малко по-късно, на него не му пречат да изпълзи животните, развили се по-рано. Те не вървят заедно, а по-ранните вече са излетели.
към текста >>
Защото навсякъде във вашите телесни членове, мускули, във всички ваши тъкани, тъканите на сърцето, тъканите на белите дробове, тъканите на черния дроб и далака, се съдържа мравчена киселина, макар и не в такава висока концентрация, к
акт
о в мравешката купчина.
Така че тази мравчена киселина мравките я съдържат в себе си: изтисквайки мравките, ние я добиваме. Тази мравчена киселина се намира преимуществено в мравките. Но вие бихте били доста учудени, като разберете колко мравчена киселина се намира в тази зала. Бихте възразили: но къде тук са мравешките купчинки, тук по ъглите няма нищо. Господа, тъй като седите тук, вие самите представлявате подобия на мравешки купчинки!
Защото навсякъде във вашите телесни членове, мускули, във всички ваши тъкани, тъканите на сърцето, тъканите на белите дробове, тъканите на черния дроб и далака, се съдържа мравчена киселина, макар и не в такава висока концентрация, както в мравешката купчина.
Но всички вие като цяло сте пълни с мравчена киселина, съвсем пълни. Това е изключително забележително.
към текста >>
Също к
акт
о мравунякът произвежда мравчена киселина, в човешкото тяло, във всички негови членове, особено в далака, също трябва достатъчно силно да се произвежда мравчена киселина.
Ако тя е недостатъчно в човека, за това трябва да се знае. Ако човек е болен - а повечето хора са малко болни, - той може да има сто болести с еднакви външни симптоми. Трябва да се знае какво собствено не му достига; това, че е бледен или не може да яде, е само външно. Трябва да се открие какво не му достига. При някой човек може да се окаже, че в организма му има недостатъчно мравчена киселина, че той произвежда твърде малко мравчена киселина.
Също както мравунякът произвежда мравчена киселина, в човешкото тяло, във всички негови членове, особено в далака, също трябва достатъчно силно да се произвежда мравчена киселина.
Ако човек продуцира твърде малко мравчена киселина, трябва да му се предпише такъв препарат, такова лекарство, което по външен начин да му помогне да произвежда достатъчно количество мравчена киселина.
към текста >>
Особено трябва да хар
акт
еризираме детелината.
Оттук вие виждате какви забележителни отношения са установени в природата. Навсякъде има растения.
Особено трябва да характеризираме детелината.
Оксаловата киселина се намира във всички растения, но в киселеца и детелината тя е повече, затова тя и е наречена така (на немски оксаловата киселина буквално се нарича «детелинова киселина», Kleesaure- бел. пр.). Обаче също както мравчената киселина се намира навсякъде в природата и в човешкото тяло, така и оксаловата киселина се намира навсякъде - и в природата, и в човешкото тяло.
към текста >>
Обаче също к
акт
о мравчената киселина се намира навсякъде в природата и в човешкото тяло, така и оксаловата киселина се намира навсякъде - и в природата, и в човешкото тяло.
Оттук вие виждате какви забележителни отношения са установени в природата. Навсякъде има растения. Особено трябва да характеризираме детелината. Оксаловата киселина се намира във всички растения, но в киселеца и детелината тя е повече, затова тя и е наречена така (на немски оксаловата киселина буквално се нарича «детелинова киселина», Kleesaure- бел. пр.).
Обаче също както мравчената киселина се намира навсякъде в природата и в човешкото тяло, така и оксаловата киселина се намира навсякъде - и в природата, и в човешкото тяло.
към текста >>
Процесът като цяло е такъв, к
акт
о ви го нарисувах тук: ние го имаме в нашето собствено тяло.
През стомаха вкарвам там оксалова киселина. Ролята на глицерина изпълнява самото тяло. Тук, в моите черва, се намират заедно глицеринът и оксаловата киселина. Какво се случва? Погледнете устата на човека: оттам се отделя въглената киселина, а долу, от белите дробове, навсякъде в човешкото тяло към органите се влива на капчици мравчена киселина.
Процесът като цяло е такъв, както ви го нарисувах тук: ние го имаме в нашето собствено тяло.
В нашето тяло ние постоянно произвеждаме от оксаловата киселина мравчена киселина.
към текста >>
От една страна, ние, к
акт
о се казва, имаме човека, представляващ микрокосмос, умален свят; той изработва в себе си мравчена киселина и постоянно пронизва дъха си с мравчена киселина.
Ако въздухът се изследва от материалист, той казва: във въздуха има азот и кислород. Но, господа, благодарение на това, че във въздуха кръжат насекоми, там в много малко количество винаги присъства мравчена киселина.
От една страна, ние, както се казва, имаме човека, представляващ микрокосмос, умален свят; той изработва в себе си мравчена киселина и постоянно пронизва дъха си с мравчена киселина.
А там, навън, в макрокосмоса, в големия свят, аналогично на процеса на дишане, ставащ в човека, действа армия от насекоми. И тази армия постоянно пронизва обкръжаващия Земята въздух с мравчена киселина, изработвана от насекомите от оксаловата киселина в растенията. Ето как стои работата.
към текста >>
И ако тази пчела-дървогнезд не би могла да използва това дърво к
акт
о трябва, тя би почнала да си търси друго местопребиваване.
Тогава в мравчената киселина, в дишането оживява душевното, то се издига към главата и в главата може да действа по-нататък. Душевното начало се нуждае от тази преработка на оксаловата киселина в мравчена вътре в човека. Но какво по същество става, когато оксаловата киселина се превръща в мравчена киселина? Виждате ли, това би могло да научите като главно от всичко, което ви казах. Пчелата-дървогнезд, за която говорих, е особено интересна с това, че тя изгризва дърво, което вече е лишено от живот.
И ако тази пчела-дървогнезд не би могла да използва това дърво както трябва, тя би почнала да си търси друго местопребиваване.
Тази пчела никога не прави своето гнездо в (живо) дърво, а само в загниваща дървесина, на такива места, където гредите или подпорите са почнали да загниват - там тя отлага яйцата си, като първо си строи гнездо.
към текста >>
Но също к
акт
о в човека мравчената киселина може да стане материална основа за душата и духа, така и мравчената киселина, разпространена във Вселената, се явява основа за духовното и душевно начало на Земята.
През пролетта Духът на Земята отново оживява. Духът на Земята прави Земята застинала през зимата: през пролетта той я оживява отново. Това става, защото към семената, очакващи под земята, постъпва мравчена киселина, която в предшестващата година се е появила в резултат на общуването на света на растенията със света на насекомите. И сега семената на растенията прорастват не само срещу кислорода, азота и въглеродния двуокис, но и срещу мравчената киселина. Тази мравчена киселина ги насърчава към образуването на оксалова киселина, от която през следващата година може да се образува мравчена киселина.
Но също както в човека мравчената киселина може да стане материална основа за душата и духа, така и мравчената киселина, разпространена във Вселената, се явява основа за духовното и душевно начало на Земята.
Така че ние можем да кажем: в случая със Земята мравчената киселина също представлява материалната основа за Душата на Земята и Духа на Земята (изобразява го на рисунка).
към текста >>
Ако в кошера се излюпи нова пчела-майка, тогава, к
акт
о вече съм ви казвал, се появява нещо пречещо на пчелите.
Ако в кошера се излюпи нова пчела-майка, тогава, както вече съм ви казвал, се появява нещо пречещо на пчелите.
Преди те са живеели в своего рода сумрак. След това те виждат сиянието на тази млада пчела-майка. Какво все пак е свързано с това сияние на младата майка? С това сияние на младата пчела-майка е свързано това, че младата пчела-майка отнема от старата майка силата на пчелната отрова. Страхът в излитащия рой се появява от това, че те се боят да загубят тази пчелна отрова, която ги защитава и ги спасява.
към текста >>
Също к
акт
о човешката душа излита при смъртта, ако вече не е в състояние да се ползва от мравчената киселина, така излита и старата пчела-майка, ако се окаже недостатъчна пчелната отрова - тоест преработената мравчена киселина.
След това те виждат сиянието на тази млада пчела-майка. Какво все пак е свързано с това сияние на младата майка? С това сияние на младата пчела-майка е свързано това, че младата пчела-майка отнема от старата майка силата на пчелната отрова. Страхът в излитащия рой се появява от това, че те се боят да загубят тази пчелна отрова, която ги защитава и ги спасява. Тази отрова излита.
Също както човешката душа излита при смъртта, ако вече не е в състояние да се ползва от мравчената киселина, така излита и старата пчела-майка, ако се окаже недостатъчна пчелната отрова - тоест преработената мравчена киселина.
И ако човек в този момент погледне пчелния рояк, този рояк, макар и да може да се види, изглежда също както и човешката душа, оставяща тялото. Това е величествена картина - този излитащ нанякъде пчелен рояк. Както човешката душа оставя тялото, така и при излюпването на новата пчела-майка, на новата царица, старата майка със своите последователи оставя кошера; човек с пълно право може да разглежда излитащия рояк като образ на излитащата душа на човека.
към текста >>
И ако човек в този момент погледне пчелния рояк, този рояк, макар и да може да се види, изглежда също к
акт
о и човешката душа, оставяща тялото.
Какво все пак е свързано с това сияние на младата майка? С това сияние на младата пчела-майка е свързано това, че младата пчела-майка отнема от старата майка силата на пчелната отрова. Страхът в излитащия рой се появява от това, че те се боят да загубят тази пчелна отрова, която ги защитава и ги спасява. Тази отрова излита. Също както човешката душа излита при смъртта, ако вече не е в състояние да се ползва от мравчената киселина, така излита и старата пчела-майка, ако се окаже недостатъчна пчелната отрова - тоест преработената мравчена киселина.
И ако човек в този момент погледне пчелния рояк, този рояк, макар и да може да се види, изглежда също както и човешката душа, оставяща тялото.
Това е величествена картина - този излитащ нанякъде пчелен рояк. Както човешката душа оставя тялото, така и при излюпването на новата пчела-майка, на новата царица, старата майка със своите последователи оставя кошера; човек с пълно право може да разглежда излитащия рояк като образ на излитащата душа на човека.
към текста >>
К
акт
о човешката душа оставя тялото, така и при излюпването на новата пчела-майка, на новата царица, старата майка със своите последователи оставя кошера; човек с пълно право може да разглежда излитащия рояк като образ на излитащата душа на човека.
Страхът в излитащия рой се появява от това, че те се боят да загубят тази пчелна отрова, която ги защитава и ги спасява. Тази отрова излита. Също както човешката душа излита при смъртта, ако вече не е в състояние да се ползва от мравчената киселина, така излита и старата пчела-майка, ако се окаже недостатъчна пчелната отрова - тоест преработената мравчена киселина. И ако човек в този момент погледне пчелния рояк, този рояк, макар и да може да се види, изглежда също както и човешката душа, оставяща тялото. Това е величествена картина - този излитащ нанякъде пчелен рояк.
Както човешката душа оставя тялото, така и при излюпването на новата пчела-майка, на новата царица, старата майка със своите последователи оставя кошера; човек с пълно право може да разглежда излитащия рояк като образ на излитащата душа на човека.
към текста >>
В нас го има това, че ние винаги вътрешно се стремим да се облечем във формата на миниатюрни бацили и б
акт
ерии, в подобие на такива малки пчелички, но отново и отново преодоляваме този стремеж.
Господа, това е страшно и величествено! Човешката душа няма необходимост да пръска своите сили, образувайки множество малки животни. Но в нас също постоянно присъства тенденция към това: на нас ни се иска да станем малки животинки.
В нас го има това, че ние винаги вътрешно се стремим да се облечем във формата на миниатюрни бацили и бактерии, в подобие на такива малки пчелички, но отново и отново преодоляваме този стремеж.
Благодарение на това ние сме единни и цялостни хора. Но кошерът не представлява такава цялост, като човека. Пчелите не могат да намерят пътя в духовния свят. Заради тяхното превъплъщение ние трябва да им предоставим друг кошер. Това е нещо, символизиращо превъплъщението на човека.
към текста >>
Ето защо хората, които в древността са притежавали инстинктивно знание, са гледали на растенията така, к
акт
о ви изложих тук, докато съвременната наука съвсем изпуска това предвид и не може правилно да го обясни.
Така че може да се каже: насекомите ни учат на най-висшето от всичко, което го има в природата.
Ето защо хората, които в древността са притежавали инстинктивно знание, са гледали на растенията така, както ви изложих тук, докато съвременната наука съвсем изпуска това предвид и не може правилно да го обясни.
Тези хора са се взирали в растенията по съвсем особен начин. Хората от новото време си спомнят нещо от това именно сега, по това време, когато донасят елха, украсяват я и правят от нея Рождественско дърво, дърво на Христа. Тогава хората си спомнят за това, че намиращото се във външната природа може да се внесе в човешкия живот така, че то да действа по социален начин. Тази елха, превърната в Рождественско дърво, в дърво на Христа, трябва да се превърне в образ на любовта.
към текста >>
Също к
акт
о мравките отиват при дървесината, а пчелата-дървогнезд търси дървения кол, така всяка сутрин, когато на изправените дървета долитат птици, навсякъде се появява същата киселина, само че доста по-слаба.
Така например по време на Рождественските игри[3] в селата, които са се провеждали през петнадесето-шестнадесето столетия, някой е тичал наоколо като вестител и в ръцете му също е имало своеобразно Рождественско дърво. Това в Централна Германия се е наричало жеравово дърво, хвойна, притежаваща прекрасни плодове. Тогава за Рождественско дърво, за дърво на Христа хората са смятали хвойната. Но защо? Защото в тази хвойна, на която толкова охотно са се събирали птиците, вие бихте могли да откриете много слабото въздействие на отровата, която се образува тук и би трябвало да пронизва всичко земно, за да може в земното да възникне духовното.
Също както мравките отиват при дървесината, а пчелата-дървогнезд търси дървения кол, така всяка сутрин, когато на изправените дървета долитат птици, навсякъде се появява същата киселина, само че доста по-слаба.
Това древните народи са го знаели инстинктивно и са казвали: когато през зимата тук има хвойна и птиците долитат за нейните плодове, тогава, благодарение на хвойната, Земята отново оживява. За тях това е било символ на оживяването на Земята благодарение на Христа, символ на моралното оживяване.
към текста >>
14.
Бележки.
GA_351 Човекът и светът - Действието на духа в природата - За същноста на пчелите
Този ф
акт
изисква съгласуване.
13. «.. .пчелата-работничка се формира примерно в този отрязък от време, който е необходим на Слънцето за един оборот около своята ос» - следва да се отбележи, че в това издание има противоречие - по отношение на установяването на връзки и приложените цифри - в сравнение с друга лекция от 12 декември 1923 г.
Този факт изисква съгласуване.
Настоятелното желание от пчеларите е било: да се намери синтез между едното и другото изложение. В изданието от 1978 г. въведението към лекцията от 12 декември 1923 г. се е предлагало като корекция към лекцията от 26 ноември 1923 г. Рудолф Щайнер, както е известно, е отговарял на въпросите на работниците без всякаква подготовка.
към текста >>
Рудолф Щайнер, к
акт
о е известно, е отговарял на въпросите на работниците без всякаква подготовка.
Този факт изисква съгласуване. Настоятелното желание от пчеларите е било: да се намери синтез между едното и другото изложение. В изданието от 1978 г. въведението към лекцията от 12 декември 1923 г. се е предлагало като корекция към лекцията от 26 ноември 1923 г.
Рудолф Щайнер, както е известно, е отговарял на въпросите на работниците без всякаква подготовка.
към текста >>
- издание «Пр
акт
ичен земеделец», 1878 г.
23. «.. .тъй като тогава имах един добър приятел, който беше земевладелец и издаваше селскостопански вестник» - вероятно тук става дума за земевладелеца Хуго Хичман (1838-1904), основател на съвременния периодичен печат по въпросите на селското и горско стопанство в Австрия. Той е бил съосновател на централните организации на Австрия по селско стопанство; от 1870 г. - собственик на «Виенски селскостопански вестник», основал в 1883 г. «Австрийски горски и ловен вестник», в 1884 г. - «Общ виенски вестник», 1867 г.
- издание «Практичен земеделец», 1878 г.
- «Иконом», бил е също издател на книгите «Джобен календар на земеделеца» (от 1879 г.), «Селскостопански архив» и «Справочник на земеделеца» - в 1882 г.
към текста >>
15.
Рудолф Щайнер - живот и творчество.
GA_351 Човекът и светът - Действието на духа в природата - За същноста на пчелите
„Християнството като мистичен ф
акт
и Мистериите на древността“ (Събр.
1902 г.
„Християнството като мистичен факт и Мистериите на древността“ (Събр.
съч. 8).
към текста >>
28), к
акт
о и „Ръководни антропософски принципи“ (Събр.
1923 - 1925 г. В седмични продължения излиза (останала незавършена) автобиографията му „Моят жизнен път“ (Събр. съч.
28), както и „Ръководни антропософски принципи“ (Събр.
съч. 26). Съвместна работа с д-р Ита Вегман върху „Предпоставки за разширяване на лечебното изкуство според духовнонаучните познания“ (Събр. съч. 27).
към текста >>
16.
Природата и човекът от гледна точка на духовната наука
GA_352 Природата и човекът от гл.т. на Духовната наука
© Христо Маринов, технически ред
акт
ор
© Христо Маринов, технически редактор
към текста >>
17.
Съдържание
GA_352 Природата и човекът от гл.т. на Духовната наука
Астралният призрак в урината, в потта и съдържанието на чревния тр
акт
; мумия.
Потта се отделя чрез етерното тяло; урината се отделя чрез астралното тяло; а отделяното от червата по съвсем особен начин е под действието на «аза». Всичко в здравето и болестта зависи всъщност от това, доколко дейно е астралното тяло. Изследвания на урина за белтък и захар. Цветен показател, мътност или чистота на урината. Древната «фекална аптека».
Астралният призрак в урината, в потта и съдържанието на чревния тракт; мумия.
Конски и оборски тор. Свръхсетивното животно и свръхсетивният човек живеят в секретите. Образуване на тумори и възпалителни процеси.
към текста >>
18.
ВЪВЕДЕНИЕ от Мария Щайнер
GA_352 Природата и човекът от гл.т. на Духовната наука
Обсъждали са се пр
акт
ични неща, например развъждане на пчели за тези, които се интересували от отглеждане на пчели.
Общата духовна работа се появи на основата на няколко курса, които доктор Роман Бос проведе при приключване на работата на строежа за интересуващите се. По-късно тези курсове се провеждаха и по-нататък от други членове на Антропософското общество. След това работниците помолиха Рудолф Щайнер да ги приеме и утоли жаждата им за знания и ако е възможно, да посвети на това един час нормално работно време, докато те са още бодри и могат да запазят възприемчивост-та си. Това е ставало в сутрешните часове, след прекъсване на работата. Можели са да присъстват също и някои служители на строителната кантора и още двама-трима от тесния работен кръг около доктор Щайнер.
Обсъждали са се практични неща, например развъждане на пчели за тези, които се интересували от отглеждане на пчели.
Когато Рудолф Щайнер вече не беше между нас, експерименталната агрогрупа публикува за своите членове конспект на тези лекции във вид на брошури.
към текста >>
Не би ми се искало този колорит да се изпусне, да се изгуби тази окраска в хода на педантичната ред
акт
орска преработка.
Мнозина проявяват голямо желание да се запознаят с тези лекции. Обаче те бяха съобразени със специфичната аудитория и в тази специфична ситуация се провеждаха под формата на импровизации по теми, продиктувани от обстоятелствата и настроенията на работниците слушатели. Поради това те не бяха предназначени за печат. Именно формата, в която те бяха изнесени, позволи да се съхрани свежестта и непосредствеността, които не бих искала да се изгубят. Беше създадена особена атмосфера между душата на питащия и душата на даващия отговор.
Не би ми се искало този колорит да се изпусне, да се изгуби тази окраска в хода на педантичната редакторска преработка.
Затова се постарахме да я ограничим, доколкото е възможно. Дори и не всичко тук да съответства на стилистичните литературни канони, важното е да се запази истинският живот в цялата си непосредственост.
към текста >>
19.
ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 7 януари 1924 г.
GA_352 Природата и човекът от гл.т. на Духовната наука
К
акт
о се казва, всичко, което, от една страна, може да бъде извънредно полезно, от друга страна, може да стане извънредно вредно.
Доктор Щайнер: Всичко, което, от една страна, може да бъде много полезно, от друга страна, може да се окаже страш-но вредно. Но това не противоречи на казаното от мен, че тези пчели са необходими за дървесината.
Както се казва, всичко, което, от една страна, може да бъде извънредно полезно, от друга страна, може да стане извънредно вредно.
Искам да ви дам един пример: представете си, че малко дете е късогледо и му дават очила; това е необходимо, а при известни обстоятелства много полезно. Но ако друго момче, считайки очилата за особено достойнство и преимущество, поиска също да ги носи, това би било не полезно, а вредно. Така и тук: това, което в един случай е извънредно полезно, в друг случай може да стане изключително вредно. Това е именно така.
към текста >>
К
акт
о се казва, желанието на г-н Мюлер ще бъде отчетено и в сряда ще поговорим по дадената тема.
Нека днес да се спрем на това, с което обикновено се занимаваме, на въпроса за познанието.
Както се казва, желанието на г-н Мюлер ще бъде отчетено и в сряда ще поговорим по дадената тема.
Тогава ще кажа това, което трябва да кажа.
към текста >>
Впрочем това няма толкова безусловен хар
акт
ер - к
акт
о вие току-що казахте, - а може да се говори само за следното: макар, разбира се, мъртви слонове понякога да намират, много често не могат да се намерят каквито и да е следи от слонове, които малко преди това са ги виждали.
Но това ви доказва, че тези животни са имали свойството, преди смъртта да се вмъкват в пещери.
Впрочем това няма толкова безусловен характер - както вие току-що казахте, - а може да се говори само за следното: макар, разбира се, мъртви слонове понякога да намират, много често не могат да се намерят каквито и да е следи от слонове, които малко преди това са ги виждали.
Свойството на тези животни е било такова, че виждайки приближаването на смъртта, те се промъквали в пещери и там умирали. Виждате ли, господа, това, което казахте, се отнася всъщност само за дебелокожите, а също така, гореказаното (смърт в пещери) е свързано с това, че кожата при дадени животни е извънредно дебела. Какво означава дебелата кожа? Виждате ли, твърдите части на животното представляват от само себе си това, което в значителна степен е родствено със Земята. Даже вашите нокти във вас самите в значителна степен са родствени със Земята.
към текста >>
Тези ф
акт
и доказват, че животните въобще в много по-голяма степен от човека предчувстват своята смърт; това особено се отнася до тези животни, които са облечени в дебела кожа.
Тези факти доказват, че животните въобще в много по-голяма степен от човека предчувстват своята смърт; това особено се отнася до тези животни, които са облечени в дебела кожа.
Това се отнася също и за повечето от тези животни, които са по-нисши. Например насекомите; защото те също са облечени в роговидна кожа. За тези малки животни може да се каже, че не само чувстват своята смърт, но когато смъртта наближи, те предприемат всичко възможно, да умрат там, където им е най-добре. Някои насекоми се заравят в земята и там умират.
към текста >>
Виждате ли, нееднократно са наблюдавали как някакво неголямо стадо слонове се насочва към водоема, или, к
акт
о тук казваме, на водопой.
Ще обсъдим още нещо, засягащо слоновете, благодарение на което ще ни стане ясно това, за което питахте.
Виждате ли, нееднократно са наблюдавали как някакво неголямо стадо слонове се насочва към водоема, или, както тук казваме, на водопой.
Би могло да се случи така, че някой палав младеж да хвърли нещо по преминаващ слон. Слонът отначало се държи много търпеливо, не реагира и показва пълно безразличие към станалото. Момчето изчаква и отново иска да замери слона, когато той минава обратно. Но слонът се връща напълнил в хобота си порядъчна порция вода. Когато отново види на пътя си момчето, преди то да успее да го замери, той изстрелва по него всичката вода и го облива от глава до пети.
към текста >>
Следователно в постъпки от такъв хар
акт
ер е задействан гръбначния мозък; благодарение на него ние, хората, инстинктивно се браним, ако нещо се приближи до нас по такъв начин.
И така, човек инстинктивно замахва, защитавайки се от нещо, което при дадените обстоятелства може да му навреди. Това винаги става при човека. В случая на действия от такъв род, когато човек прогонва муха, главният мозък се оказва незадействан; задействани са само нервите, които отиват към гръбнака. Когато човек обмисля нещо, това става така: тук, горе, се намира главният му мозък, след това, ако той например е видял нещо, към главния мозък води зрителният нерв, а от главния мозък през целия останал организъм върви воля, която извършва нещо. Но ако човек просто маха, отпъжда мухата, която е кацнала на него, при това нервът не отива в мозъка - той даже в главата не отива, - не, той отива непосредствено в гръбнака и без обмисляне от главния мозък, мухата бива прогонена.
Следователно в постъпки от такъв характер е задействан гръбначния мозък; благодарение на него ние, хората, инстинктивно се браним, ако нещо се приближи до нас по такъв начин.
към текста >>
Ние, също к
акт
о и слонът, имаме кожа, но тази кожа е нищожно тънка.
Във физическото тяло ние, хората, нямаме толкова дебела кожа, напротив, имаме доста тънка кожа. Кожата ни е толкова тънка, че тя даже е прозрачна; кожата на човека се състои от три слоя: вътрешният слой е така наречената дерма, а външна-та кожа е съвсем прозрачна.
Ние, също както и слонът, имаме кожа, но тази кожа е нищожно тънка.
Външната кожа е съвсем прозрачна. Благодарение на това, че имаме проницаема кожа, посредством осезанието си контактуваме с обкръжаващата среда; благодарение на този контакт с обкръжението ние сме мислещи хора, обмисляме нещата. Слонът, макар и дебелокож, е такъв във физически смисъл; хората често са такива в морален смисъл. Но какво възниква вследствие от това? В съответствие с казаното лесно можете да си представите, че слонът е извънредно нечувствителен към своето обкръжение.
към текста >>
Благодарение на това, че имаме проницаема кожа, посредством осезанието си конт
акт
уваме с обкръжаващата среда; благодарение на този конт
акт
с обкръжението ние сме мислещи хора, обмисляме нещата.
Във физическото тяло ние, хората, нямаме толкова дебела кожа, напротив, имаме доста тънка кожа. Кожата ни е толкова тънка, че тя даже е прозрачна; кожата на човека се състои от три слоя: вътрешният слой е така наречената дерма, а външна-та кожа е съвсем прозрачна. Ние, също както и слонът, имаме кожа, но тази кожа е нищожно тънка. Външната кожа е съвсем прозрачна.
Благодарение на това, че имаме проницаема кожа, посредством осезанието си контактуваме с обкръжаващата среда; благодарение на този контакт с обкръжението ние сме мислещи хора, обмисляме нещата.
Слонът, макар и дебелокож, е такъв във физически смисъл; хората често са такива в морален смисъл. Но какво възниква вследствие от това? В съответствие с казаното лесно можете да си представите, че слонът е извънредно нечувствителен към своето обкръжение. Слонът почти нищо не чувства, не осезава, и всичко, което възприема от страна на обкръжението си, той трябва да го вижда; той представлява затворен в себе си свят. Обстойно изучавайки характера на слона, хората понякога откриват нещо крайно интересно.
към текста >>
Обстойно изучавайки хар
акт
ера на слона, хората понякога откриват нещо крайно интересно.
Благодарение на това, че имаме проницаема кожа, посредством осезанието си контактуваме с обкръжаващата среда; благодарение на този контакт с обкръжението ние сме мислещи хора, обмисляме нещата. Слонът, макар и дебелокож, е такъв във физически смисъл; хората често са такива в морален смисъл. Но какво възниква вследствие от това? В съответствие с казаното лесно можете да си представите, че слонът е извънредно нечувствителен към своето обкръжение. Слонът почти нищо не чувства, не осезава, и всичко, което възприема от страна на обкръжението си, той трябва да го вижда; той представлява затворен в себе си свят.
Обстойно изучавайки характера на слона, хората понякога откриват нещо крайно интересно.
С цел разширяване на познанието човек понякога би трябвало да изпита желание да се уподоби на слон, да бъде като слон. Виждате ли, ако човек би придобил характера на слона, но в добавка би запазил способността да разсъждава, да обмисля, той би станал необикновено разумен, толкова разумен, че чак да не повярваш! А слонът не използва главния мозък, за да се държи разумно. Вследствие от това, че той е напълно изолиран (от дебелата кожа), затворен в себе си, неговите рефлекторни движения, движенията за самосъхранение, отбранителните движения, се удължават. Те продължават дълго.
към текста >>
Виждате ли, ако човек би придобил хар
акт
ера на слона, но в добавка би запазил способността да разсъждава, да обмисля, той би станал необикновено разумен, толкова разумен, че чак да не повярваш!
Но какво възниква вследствие от това? В съответствие с казаното лесно можете да си представите, че слонът е извънредно нечувствителен към своето обкръжение. Слонът почти нищо не чувства, не осезава, и всичко, което възприема от страна на обкръжението си, той трябва да го вижда; той представлява затворен в себе си свят. Обстойно изучавайки характера на слона, хората понякога откриват нещо крайно интересно. С цел разширяване на познанието човек понякога би трябвало да изпита желание да се уподоби на слон, да бъде като слон.
Виждате ли, ако човек би придобил характера на слона, но в добавка би запазил способността да разсъждава, да обмисля, той би станал необикновено разумен, толкова разумен, че чак да не повярваш!
А слонът не използва главния мозък, за да се държи разумно. Вследствие от това, че той е напълно изолиран (от дебелата кожа), затворен в себе си, неговите рефлекторни движения, движенията за самосъхранение, отбранителните движения, се удължават. Те продължават дълго. Ако на вас кацне муха, а инстинктът ви сработи недостатъчно бързо, за да я махнете, мухата и сама ще отлети. При слона работата стои така: той би позволил на мухата да седи върху него, доколкото операцията по изгонването й при слона би започнала не по-рано от един час; толкова бавно действат рефлекторните отбранителни движения.
към текста >>
Така че не би следвало наивно да приписваме човешка мъдрост на слона, а трябва да се внедрим в душата му, в хар
акт
ера му, за да открием гореописаното.
А доколкото той междувременно пие, забелязва: когато в хобота му има вода, хоботът е по-силен и здрав, хоботът става по-здрав. На него му се иска да заздрави хобота си и за това той събира в него вода. Той чувства, че хоботът е станал по-дълъг. Ако слонът изстрелва от хобота си заряд вода, желаейки да събори хулигана - това е просто своеобразно удължаване на хобота. На човека би му се наложило да обмисли всичко това.
Така че не би следвало наивно да приписваме човешка мъдрост на слона, а трябва да се внедрим в душата му, в характера му, за да открием гореописаното.
Така стои работата в случая със слона: той е вътрешно изолирано същество, забелязва всичко, но главно това, което става в него. Вследствие той забелязва и приближаването на смъртта и може да си замине и скрие.
към текста >>
Наблюдават се животните и се откриват, к
акт
о вече съм ви казвал, множество интересни ф
акт
и.
Нещата са така, че днес зоопсихологията е развита всъщност много малко.
Наблюдават се животните и се откриват, както вече съм ви казвал, множество интересни факти.
Но да се надникне в душата на животното в днешно време много рядко се удава. Ако човек иска да стигне до това, той трябва да усили своите сетива, за да наблюдава живота.
към текста >>
Ф
акт
ът, че организацията на скелета не остава външна - к
акт
о при главата, - а потъва навътре, което виждаме в останалата част от човека, този ф
акт
по някакъв начин е свързан с кръвотворната функция к
акт
о при висшите животни, така и при човека.
Вътрешно тя е мека. Устройството на главата има съществени различия от организацията на останалата част от костната система на човека. Костите на краката си вие ги носите вътре в себе си, при това те са покрити с тъкани. Тук, отвън, е разположена меката (тъканна) маса. В дадения случай костния скелет човек поглъща в себе си (тоест строи го вътре в себе си - бел. пр.).
Фактът, че организацията на скелета не остава външна - както при главата, - а потъва навътре, което виждаме в останалата част от човека, този факт по някакъв начин е свързан с кръвотворната функция както при висшите животни, така и при човека.
Ако разгледате нисши животни, в тях всичко представлява бяла маса. Това, което струи в тях като кръв, само по себе си има бял цвят. Кръвта при тези нисши животни е бяла и не е топла. Колкото по-висше е животното, толкова тази организация се доближава до човешката, толкова в по-голяма степен то, както и човекът, се пронизва от кръвната маса, оставайки в останалото светло и прозрачно. Колкото в по-голяма степен нервите се пронизват от кръвна маса, толкова повече се прибира, се поглъща вътре в организма скелетът, който дотогава е бил само външна обвивка, черупка.
към текста >>
Колкото по-висше е животното, толкова тази организация се доближава до човешката, толкова в по-голяма степен то, к
акт
о и човекът, се пронизва от кръвната маса, оставайки в останалото светло и прозрачно.
В дадения случай костния скелет човек поглъща в себе си (тоест строи го вътре в себе си - бел. пр.). Фактът, че организацията на скелета не остава външна - както при главата, - а потъва навътре, което виждаме в останалата част от човека, този факт по някакъв начин е свързан с кръвотворната функция както при висшите животни, така и при човека. Ако разгледате нисши животни, в тях всичко представлява бяла маса. Това, което струи в тях като кръв, само по себе си има бял цвят. Кръвта при тези нисши животни е бяла и не е топла.
Колкото по-висше е животното, толкова тази организация се доближава до човешката, толкова в по-голяма степен то, както и човекът, се пронизва от кръвната маса, оставайки в останалото светло и прозрачно.
Колкото в по-голяма степен нервите се пронизват от кръвна маса, толкова повече се прибира, се поглъща вътре в организма скелетът, който дотогава е бил само външна обвивка, черупка.
към текста >>
С надкостницата работата стои така: ето надкостницата; цялата външна част на костите е облечена с надкостницата, тук тя се простира по-нататък ето така, тук тя върви к
акт
о преди, минавайки отгоре на скелета.
С надкостницата работата стои така: ето надкостницата; цялата външна част на костите е облечена с надкостницата, тук тя се простира по-нататък ето така, тук тя върви както преди, минавайки отгоре на скелета.
Следователно, ако просто си представите намиращия се вътре в човека скелет, ще се окаже, че този скелет е съвършено обособен, изолиран в човека. Между всички останали части на човека и скелета е разположена подобно на чохъл надкостницата. Действително тук работата стои така, както ако вземайки скелет на жив човек, си представите, че обвивате целия този скелет и го обхващате така, че отвън този «чохъл» навсякъде покрива скелета. На вас, разбира се, няма да ви се наложи да правите това, тъй като за това се е погрижила природата; скелетът като цяло е разположен в «чохъл», тоест в надкостницата. Но най-интересното е ето какво: кръвоносните съдове стигат само до надкостницата, прониквайки в нея - тази кръв храни костите, доколкото те трябва да се хранят, но вътре в този «чохъл» костите изцяло представляват земни вещества, Земята: калциев карбонат, калциев фосфат, пепел, соли и така нататък и вие се сблъсквате с необикновен факт; вие се състоите от мускули, (органи, такива като) черен дроб и други подобни, имате кръвоносни съдове и кръвта формира във вас своего рода «чохъл».
към текста >>
Действително тук работата стои така, к
акт
о ако вземайки скелет на жив човек, си представите, че обвивате целия този скелет и го обхващате така, че отвън този «чохъл» навсякъде покрива скелета.
С надкостницата работата стои така: ето надкостницата; цялата външна част на костите е облечена с надкостницата, тук тя се простира по-нататък ето така, тук тя върви както преди, минавайки отгоре на скелета. Следователно, ако просто си представите намиращия се вътре в човека скелет, ще се окаже, че този скелет е съвършено обособен, изолиран в човека. Между всички останали части на човека и скелета е разположена подобно на чохъл надкостницата.
Действително тук работата стои така, както ако вземайки скелет на жив човек, си представите, че обвивате целия този скелет и го обхващате така, че отвън този «чохъл» навсякъде покрива скелета.
На вас, разбира се, няма да ви се наложи да правите това, тъй като за това се е погрижила природата; скелетът като цяло е разположен в «чохъл», тоест в надкостницата. Но най-интересното е ето какво: кръвоносните съдове стигат само до надкостницата, прониквайки в нея - тази кръв храни костите, доколкото те трябва да се хранят, но вътре в този «чохъл» костите изцяло представляват земни вещества, Земята: калциев карбонат, калциев фосфат, пепел, соли и така нататък и вие се сблъсквате с необикновен факт; вие се състоите от мускули, (органи, такива като) черен дроб и други подобни, имате кръвоносни съдове и кръвта формира във вас своего рода «чохъл». Този чохъл ви изолира вътрешно. Вътре в този чохъл има празно пространство, но именно в това празно пространство се помещава костният скелет. Нещата действително са така, че посредством този чохъл, посредством надкостницата вие се отделяте, изолирате се от костите, разположени във вас.
към текста >>
Но най-интересното е ето какво: кръвоносните съдове стигат само до надкостницата, прониквайки в нея - тази кръв храни костите, доколкото те трябва да се хранят, но вътре в този «чохъл» костите изцяло представляват земни вещества, Земята: калциев карбонат, калциев фосфат, пепел, соли и така нататък и вие се сблъсквате с необикновен ф
акт
; вие се състоите от мускули, (органи, такива като) черен дроб и други подобни, имате кръвоносни съдове и кръвта формира във вас своего рода «чохъл».
С надкостницата работата стои така: ето надкостницата; цялата външна част на костите е облечена с надкостницата, тук тя се простира по-нататък ето така, тук тя върви както преди, минавайки отгоре на скелета. Следователно, ако просто си представите намиращия се вътре в човека скелет, ще се окаже, че този скелет е съвършено обособен, изолиран в човека. Между всички останали части на човека и скелета е разположена подобно на чохъл надкостницата. Действително тук работата стои така, както ако вземайки скелет на жив човек, си представите, че обвивате целия този скелет и го обхващате така, че отвън този «чохъл» навсякъде покрива скелета. На вас, разбира се, няма да ви се наложи да правите това, тъй като за това се е погрижила природата; скелетът като цяло е разположен в «чохъл», тоест в надкостницата.
Но най-интересното е ето какво: кръвоносните съдове стигат само до надкостницата, прониквайки в нея - тази кръв храни костите, доколкото те трябва да се хранят, но вътре в този «чохъл» костите изцяло представляват земни вещества, Земята: калциев карбонат, калциев фосфат, пепел, соли и така нататък и вие се сблъсквате с необикновен факт; вие се състоите от мускули, (органи, такива като) черен дроб и други подобни, имате кръвоносни съдове и кръвта формира във вас своего рода «чохъл».
Този чохъл ви изолира вътрешно. Вътре в този чохъл има празно пространство, но именно в това празно пространство се помещава костният скелет. Нещата действително са така, че посредством този чохъл, посредством надкостницата вие се отделяте, изолирате се от костите, разположени във вас. Тези кости като цяло носят земен характер, вътрешно (по съдържание) те представляват от само себе си Земята. Вие не можете да ги усетите вътрешно.
към текста >>
Тези кости като цяло носят земен хар
акт
ер, вътрешно (по съдържание) те представляват от само себе си Земята.
На вас, разбира се, няма да ви се наложи да правите това, тъй като за това се е погрижила природата; скелетът като цяло е разположен в «чохъл», тоест в надкостницата. Но най-интересното е ето какво: кръвоносните съдове стигат само до надкостницата, прониквайки в нея - тази кръв храни костите, доколкото те трябва да се хранят, но вътре в този «чохъл» костите изцяло представляват земни вещества, Земята: калциев карбонат, калциев фосфат, пепел, соли и така нататък и вие се сблъсквате с необикновен факт; вие се състоите от мускули, (органи, такива като) черен дроб и други подобни, имате кръвоносни съдове и кръвта формира във вас своего рода «чохъл». Този чохъл ви изолира вътрешно. Вътре в този чохъл има празно пространство, но именно в това празно пространство се помещава костният скелет. Нещата действително са така, че посредством този чохъл, посредством надкостницата вие се отделяте, изолирате се от костите, разположени във вас.
Тези кости като цяло носят земен характер, вътрешно (по съдържание) те представляват от само себе си Земята.
Вие не можете да ги усетите вътрешно. Чувствате своите кости именно като кости толкова малко, както чувствате парче тебешир, който сте взели в ръка.
към текста >>
Чувствате своите кости именно като кости толкова малко, к
акт
о чувствате парче тебешир, който сте взели в ръка.
Този чохъл ви изолира вътрешно. Вътре в този чохъл има празно пространство, но именно в това празно пространство се помещава костният скелет. Нещата действително са така, че посредством този чохъл, посредством надкостницата вие се отделяте, изолирате се от костите, разположени във вас. Тези кости като цяло носят земен характер, вътрешно (по съдържание) те представляват от само себе си Земята. Вие не можете да ги усетите вътрешно.
Чувствате своите кости именно като кости толкова малко, както чувствате парче тебешир, който сте взели в ръка.
към текста >>
Ако вземете в ръка парче тебешир, вие не го чувствате, това е нещо външно за вас (нямат се предвид т
акт
илните усещания - бел. пр.).
Ако вземете в ръка парче тебешир, вие не го чувствате, това е нещо външно за вас (нямат се предвид тактилните усещания - бел. пр.).
Така и костите се намират вън от вас, вие сте отделени от тях от някакво покривало. Всичко носите в себе си - както скелета си, - нещо такова, което не сте вие самия, което представлява от само себе си само земята, формирана във вид на кости: калциев фосфат, соли, калциев карбонат; всичко това вие носите в себе си, обличайки го в някакъв чохъл, в надкостницата.
към текста >>
Всичко носите в себе си - к
акт
о скелета си, - нещо такова, което не сте вие самия, което представлява от само себе си само земята, формирана във вид на кости: калциев фосфат, соли, калциев карбонат; всичко това вие носите в себе си, обличайки го в някакъв чохъл, в надкостницата.
Ако вземете в ръка парче тебешир, вие не го чувствате, това е нещо външно за вас (нямат се предвид тактилните усещания - бел. пр.). Така и костите се намират вън от вас, вие сте отделени от тях от някакво покривало.
Всичко носите в себе си - както скелета си, - нещо такова, което не сте вие самия, което представлява от само себе си само земята, формирана във вид на кости: калциев фосфат, соли, калциев карбонат; всичко това вие носите в себе си, обличайки го в някакъв чохъл, в надкостницата.
към текста >>
Виждате ли, господа, тук не е мястото за нещо лишено от дух, бездуховно; защото ако във вас попадне тресчица - също имаща земен хар
акт
ер, - тя ще предизвика възпаление, загнояване.
Виждате ли, господа, тук не е мястото за нещо лишено от дух, бездуховно; защото ако във вас попадне тресчица - също имаща земен характер, - тя ще предизвика възпаление, загнояване.
Обаче костите не предизвикват загнояване. Защо? Защото мястото, в което вие сте мъртви, безжизнени, в което намиращите се вътре, в надкостницата, кости действат като нещо мъртво и безжизнено, това място изцяло и напълно е проникнато от духа. Виждате ли, по удивителен, инстинктивен начин обикновените хора, които често знаят повече от образованите хора, са си представяли смъртта под формата на скелет, тези хора са знаели, че в скелета има дух. Ето защо те са си представяли, че когато духът се изменя, излиза навън, той трябва да се явява във формата на скелет. Това е напълно правилна образна представа.
към текста >>
Да, господа, за особено почитаните хора в някои народни общини са казвали същото, к
акт
о и за слоновете.
Благодарение на това, че в своята дебела кожа слонът предоставя допълнително място за духа, този дух, който слонът чувства, може да възприема заплахата за разрушение от страна на външния свят. Човек не знае за своята смърт, защото кожата му е твърде тънка. Ако във физически смисъл беше дебелокож, тогава и той също би почнал да се оттегля, да се промъква в пещери и да умира в пещерата. И тогава щяха да почнат да говорят: къде пропадат тези хора? Те отиват на небето, когато умират!
Да, господа, за особено почитаните хора в някои народни общини са казвали същото, както и за слоновете.
Така например за Мойсей, за когото са казвали, че не са намерили трупа му (5. «И така, Господният слуга Мойсей умря там, в Моавската земя, според казаното от Господ. 6. И Господ го погреба в долината на Моавската земя срещу Ветфегор; а до днес никой не знае къде е гробът му. Второзаконие, 34 5-6 - бел. пр.). Той изчезнал и хората си представяли, че с него действително е станало нещо подобно (има се предвид: представяли си, че той е бил взет на небето - бел. пр.).
към текста >>
Той станал толкова мъдър, смятали тези хора, к
акт
о току-що ви казах.
Така например за Мойсей, за когото са казвали, че не са намерили трупа му (5. «И така, Господният слуга Мойсей умря там, в Моавската земя, според казаното от Господ. 6. И Господ го погреба в долината на Моавската земя срещу Ветфегор; а до днес никой не знае къде е гробът му. Второзаконие, 34 5-6 - бел. пр.). Той изчезнал и хората си представяли, че с него действително е станало нещо подобно (има се предвид: представяли си, че той е бил взет на небето - бел. пр.).
Той станал толкова мъдър, смятали тези хора, както току-що ви казах.
Ако човек във физически смисъл би имал дебела кожа и главен мозък, той би бил изключително разумен, даже не може да се опише колко разумен би бил той! Хората знаели за такива връзки, за такива закономерности. Представете си колко удивително е това, което са знаели тези хора! За Мойсей хората говорят, че той бил толкова умен, както ако би имал дебела кожа; ето защо той си заминал и трупа му така и не намерили. Това е много интересна връзка.
към текста >>
За Мойсей хората говорят, че той бил толкова умен, к
акт
о ако би имал дебела кожа; ето защо той си заминал и трупа му така и не намерили.
Той изчезнал и хората си представяли, че с него действително е станало нещо подобно (има се предвид: представяли си, че той е бил взет на небето - бел. пр.). Той станал толкова мъдър, смятали тези хора, както току-що ви казах. Ако човек във физически смисъл би имал дебела кожа и главен мозък, той би бил изключително разумен, даже не може да се опише колко разумен би бил той! Хората знаели за такива връзки, за такива закономерности. Представете си колко удивително е това, което са знаели тези хора!
За Мойсей хората говорят, че той бил толкова умен, както ако би имал дебела кожа; ето защо той си заминал и трупа му така и не намерили.
Това е много интересна връзка. Или не ви се струва така? А древните сказания са силно свързани с най-чисто, най-прекрасно почитане на животните. За това ми се иска да поговорим следващия път, ако, разбира се, остане време след предложената ни дискусия (има се предвид разговорът с г. Мюлер и др.)
към текста >>
20.
ВТОРА ЛЕКЦИЯ, 19 януари 1924 г.
GA_352 Природата и човекът от гл.т. на Духовната наука
Въздействието на отровите върху човешкия организъм носи специфичен хар
акт
ер.
Въздействието на отровите върху човешкия организъм носи специфичен характер.
Във връзка с въздействието на отровите трябва да разгледате поне следното. Виждате ли, арсенът, който понякога използват като миша отрова, е много силна отрова. Ако човек приема арсен, или даже ако животно приема арсен, или скоро настъпва смърт, или - в случай, ако се удаде с помощта на подходяща противоотрова да се предотврати смъртта на човека, тоест, така да се каже, да се изкара арсенът навън - може да започне хронично заболяване, предизвикано от арсена, което може да протича забавено. Може да стане и така, че при човек, професионално свързан с арсен, може да възникне кумулативно отравяне с малки дози арсен, което води до професионално заболяване. Ако човек приема арсен не толкова много, че веднага да умре, ако той приема арсен макар и малко, но достатъчно, за да нанесе вреда, той става бледен, на вид е бял като тебешир, става изтощен и вследствие на разрушаване на тялото постепенно загива.
към текста >>
Навсякъде ще намерите такива проблеми, за които в съвременната наука могат да кажат само едно: това е невъзможно да се обясни, трябва да се приеме като ф
акт
.
Какво стои тук, в основата?
Навсякъде ще намерите такива проблеми, за които в съвременната наука могат да кажат само едно: това е невъзможно да се обясни, трябва да се приеме като факт.
Това е невъзможно да се обясни без знания за свръхсетивните тела на човека! Виждате ли, работата е в това, че човек, точно както постоянно трябва да има в себе си мравчена киселина - за което ви говорих (вж. Събр. съч. 351 - бел. пр.), - трябва постоянно да има в себе си и арсен.
към текста >>
Виждате ли, работата е в това, че човек, точно к
акт
о постоянно трябва да има в себе си мравчена киселина - за което ви говорих (вж.
Какво стои тук, в основата? Навсякъде ще намерите такива проблеми, за които в съвременната наука могат да кажат само едно: това е невъзможно да се обясни, трябва да се приеме като факт. Това е невъзможно да се обясни без знания за свръхсетивните тела на човека!
Виждате ли, работата е в това, че човек, точно както постоянно трябва да има в себе си мравчена киселина - за което ви говорих (вж.
Събр. съч. 351 - бел. пр.), - трябва постоянно да има в себе си и арсен. Него той изработва сам. В много отношения разглежданата тема предизвиква у човека удивление: неотдавна ви казах: ако се твърди, че човек в живота може съвсем да мине без алкохол, това е не-вярно.
към текста >>
Ако някой бързо приеме голяма доза арсен, неговото астрално тяло започва да развива страшна
акт
ивност, то бушува, кръжи и се завихря и в края на краищата разрушава дейността на цялата организация (човека).
Какво следва оттук? Следствие от това е, че астралното тяло се внедрява в организма. То става доста здраво и силно. Атакува всички органи и ги изтощава. Такива са последствията от острото арсеново отравяне.
Ако някой бързо приеме голяма доза арсен, неговото астрално тяло започва да развива страшна активност, то бушува, кръжи и се завихря и в края на краищата разрушава дейността на цялата организация (човека).
То прогонва живота от органите, доколкото в човека трябва да върви непрекъсната борба между астралното тяло и етерното тяло. Етерното тяло носи живот, астралното тяло носи усещане. Но усещане не възниква, ако животът не бъде избутан. Следователно при човека работата стои така: ще ви нарисувам това схематично: ето астралното тяло, ето - етерното тяло. Те постоянно се борят едно с друго.
към текста >>
То ги възбужда подобно на това, к
акт
о възбужда подправката.
Сега човек повече не може да живее; той умира. Но ако аз дам на човека такава доза арсен, че астралното му тяло стане много по-здраво, членовете на тялото му, вътрешните органи постепенно се изтощават, човек става изнурен, цветът на лицето - сив, доколкото вътрешните органи не могат да работят нормално. Ако започна отначало да давам на човек малко арсен, съвсем малко, или той сам го приема - в такива случаи арсенът не го дават, а човек сам го приема, - астралното тяло започва да става малко по-живо, макар и малко; то възбужда органите и общото действие се оказва противоположно. Ако в началото дам на астралното тяло твърде много, то моментално убива органите. Ако му дам малко, то възбужда органите.
То ги възбужда подобно на това, както възбужда подправката.
Ако бавно повишавайки дозата, тя се прави все по-силна, органите понасят това. Човек започва да придобива прекрасен вид, малко напълнява, защото астралното му тяло става по-активно от преди, когато той не е приемал арсен.
към текста >>
Човек започва да придобива прекрасен вид, малко напълнява, защото астралното му тяло става по-
акт
ивно от преди, когато той не е приемал арсен.
Ако започна отначало да давам на човек малко арсен, съвсем малко, или той сам го приема - в такива случаи арсенът не го дават, а човек сам го приема, - астралното тяло започва да става малко по-живо, макар и малко; то възбужда органите и общото действие се оказва противоположно. Ако в началото дам на астралното тяло твърде много, то моментално убива органите. Ако му дам малко, то възбужда органите. То ги възбужда подобно на това, както възбужда подправката. Ако бавно повишавайки дозата, тя се прави все по-силна, органите понасят това.
Човек започва да придобива прекрасен вид, малко напълнява, защото астралното му тяло става по-активно от преди, когато той не е приемал арсен.
към текста >>
Астралното тяло също прекратява своята
акт
ивност, арсенът вече не го пришпорва и човек много бързо стига до упадък.
Но представете си, че човек, на когото му се е случило един път да се «наяде» с арсен, прекратява приема му.
Астралното тяло също прекратява своята активност, арсенът вече не го пришпорва и човек много бързо стига до упадък.
Следователно човек, който е започнал да приема арсен и е довел приема до определена доза, ще бъде принуден да го употребява и по-нататък до самата си смърт. Лошото е това, че хората вече не могат да отвикнат. Лошо е това, че човек ще бъде принуден да приема арсен в течение на цял живот. В противен случай той би трябвало - но това се постига много трудно - да започне бавно да сваля дозата, да я прави все по-малка и по-малка. Но обикновено в този случай става същото, което станало със селянина, който според тази теория решил да отучи магарето от храна.
към текста >>
Сифилисът възниква, защото физическото тяло проявява доста силна
акт
ивност и астралното тяло не може да се намесва, не може да зацепи.
Виждате ли, господа, на астралното тяло на човека е нужен арсен; доста забавно е как по този въпрос гадае съвременната наука. Тя действително гадае! Днес вие във всеки момент можете да чуете, че е намерено например лекарство за сифилиса. След няколко дни отново можете да прочетете във вестниците, че в Париж е открито средство против сифилис. Обаче всички тези хора, експериментиращи колкото е възможно, не знаят какво стои в основата на сифилиса.
Сифилисът възниква, защото физическото тяло проявява доста силна активност и астралното тяло не може да се намесва, не може да зацепи.
Но тези хора не знаят това и затова пробват всякак. Най-комично е това, че в състава на тези средства влиза и арсенът! Вие можете да забележите това, достатъчно е само да се проследи. Но в същността на проблема може да се проникне само с помощта на духовната наука. Всички тези средства винаги съдържат малко арсен; но тези хора не знаят в какво е работата, те се движат опипом, на тъмно.
към текста >>
Но те не знаят, че астралното тяло увеличава своята
акт
ивност и доколкото физическото тяло е приело препарат, съдействащ на разтварянето, астралното тяло се разтваря (във физическото).
Вие можете да забележите това, достатъчно е само да се проследи. Но в същността на проблема може да се проникне само с помощта на духовната наука. Всички тези средства винаги съдържат малко арсен; но тези хора не знаят в какво е работата, те се движат опипом, на тъмно. Това е отличителният признак на съвременната наука. Естествено тези хора забелязват, че нещо става в човека, ако се използва препарат, съдържащ арсен.
Но те не знаят, че астралното тяло увеличава своята активност и доколкото физическото тяло е приело препарат, съдействащ на разтварянето, астралното тяло се разтваря (във физическото).
Новата медицина трябва да съдейства за това, да може отново по правилен начин да се надникне в човека; само в този случай може да се осъществи ефективно лечение.
към текста >>
Вследствие от това човек се обърква, лишава се от сетива въобще; настъпва зашеметяване, анестезия; на атака са подложени именно органите, посредством които той получава фино възприятие в усещанията, очите - зеницата става голяма или малка, - кожата, която е източникът на т
акт
илни усещания, е подложена на атака.
Минералните отрови нахлуват само във физическото тяло на човека. Растителните отрови, доколкото те имат етерен произход, произхождат от живото, веднага се намесват и нахлуват в етерното тяло. Може да се каже така: растителните отрови способстват за това, че етерното тяло се въвлича в астралното. Отровата влиза в тялото по-дълбоко. Ако минералните отрови в някакво място вкарват физическото тяло в етерното тяло, в тялото на живота, растителните отрови вкарват живота (етерното) в астралното тяло, в усещането.
Вследствие от това човек се обърква, лишава се от сетива въобще; настъпва зашеметяване, анестезия; на атака са подложени именно органите, посредством които той получава фино възприятие в усещанията, очите - зеницата става голяма или малка, - кожата, която е източникът на тактилни усещания, е подложена на атака.
И така, в случая с растителните отрови процесът отива по-дълбоко в тялото. Тук следва да се помисли ето за какво: така, както изхвърляхме, прогонвахме минералната отрова от етерното тяло, използвайки средства от животинско-растителен произход, точно така сега трябва да изгоним растителната отрова от астралното тяло. Думата е да намерим такива растения, в които в по-голяма степен, отколкото в обикновените растения е внедрено астралното тяло от Космоса.
към текста >>
Тук следва да се помисли ето за какво: така, к
акт
о изхвърляхме, прогонвахме минералната отрова от етерното тяло, използвайки средства от животинско-растителен произход, точно така сега трябва да изгоним растителната отрова от астралното тяло.
Може да се каже така: растителните отрови способстват за това, че етерното тяло се въвлича в астралното. Отровата влиза в тялото по-дълбоко. Ако минералните отрови в някакво място вкарват физическото тяло в етерното тяло, в тялото на живота, растителните отрови вкарват живота (етерното) в астралното тяло, в усещането. Вследствие от това човек се обърква, лишава се от сетива въобще; настъпва зашеметяване, анестезия; на атака са подложени именно органите, посредством които той получава фино възприятие в усещанията, очите - зеницата става голяма или малка, - кожата, която е източникът на тактилни усещания, е подложена на атака. И така, в случая с растителните отрови процесът отива по-дълбоко в тялото.
Тук следва да се помисли ето за какво: така, както изхвърляхме, прогонвахме минералната отрова от етерното тяло, използвайки средства от животинско-растителен произход, точно така сега трябва да изгоним растителната отрова от астралното тяло.
Думата е да намерим такива растения, в които в по-голяма степен, отколкото в обикновените растения е внедрено астралното тяло от Космоса.
към текста >>
Ако човек пие чай след храна, оказва въздействие върху астралното тяло непосредствено, прави го твърде подвижно и извънредно
акт
ивно.
Чаят трябва да внимаваме да не го пием по време на ядене, защото действието му даже усилва и подлага на атака астралното тяло. Ако чаят се пие по време на ядене, той се намесва в процеса на храносмилане, ускорява храносмилането и така освобождава астралното тяло, заето с храносмилането.
Ако човек пие чай след храна, оказва въздействие върху астралното тяло непосредствено, прави го твърде подвижно и извънредно активно.
към текста >>
Той напълно се потапя в растителното начало в случай, че пие водка; при това изпитва удоволствие точно така, к
акт
о се изпитва удоволствие по време на сън.
Знаете също, че има хора, които искат да ускорят храносмилането не само с помощта на черното кафе; кафето те смесват с чашка коняк. С коняка работата стои по следния начин; самото съдържание на коняка действа отчасти като растителна отрова, която отключва астралното тяло напълно. Ако човек пие коняк, етерното му тяло действа с особена сила. При употреба на всички напитки от рода на водките етерното тяло действа особено силно. Човек изпитва удоволствие, приятно му е, защото той изключва съзнанието и изцяло се превръща в растение.
Той напълно се потапя в растителното начало в случай, че пие водка; при това изпитва удоволствие точно така, както се изпитва удоволствие по време на сън.
Но в съня човек не осъзнава това удоволствие. Ако човек чувства удоволствие в съня си, това удоволствие възниква поради факта, че той може да възприема дейността на плътта, дейността на тъканите. Но обикновено, ако хората спят, те нищо не знаят за своето приятно състояние. Когато пият коняк, те знаят за това приятно състояние, защото отчасти бодърстват, макар, от друга страна, долната част на тялото им да спи. Те се чувстват безкрайно приятно при такава спяща долна част на тялото и бодърстваща глава.
към текста >>
Ако човек чувства удоволствие в съня си, това удоволствие възниква поради ф
акт
а, че той може да възприема дейността на плътта, дейността на тъканите.
Ако човек пие коняк, етерното му тяло действа с особена сила. При употреба на всички напитки от рода на водките етерното тяло действа особено силно. Човек изпитва удоволствие, приятно му е, защото той изключва съзнанието и изцяло се превръща в растение. Той напълно се потапя в растителното начало в случай, че пие водка; при това изпитва удоволствие точно така, както се изпитва удоволствие по време на сън. Но в съня човек не осъзнава това удоволствие.
Ако човек чувства удоволствие в съня си, това удоволствие възниква поради факта, че той може да възприема дейността на плътта, дейността на тъканите.
Но обикновено, ако хората спят, те нищо не знаят за своето приятно състояние. Когато пият коняк, те знаят за това приятно състояние, защото отчасти бодърстват, макар, от друга страна, долната част на тялото им да спи. Те се чувстват безкрайно приятно при такава спяща долна част на тялото и бодърстваща глава. Употребата на водка от човека представлява активизация на приятното животинско-растително битие.
към текста >>
Употребата на водка от човека представлява
акт
ивизация на приятното животинско-растително битие.
Но в съня човек не осъзнава това удоволствие. Ако човек чувства удоволствие в съня си, това удоволствие възниква поради факта, че той може да възприема дейността на плътта, дейността на тъканите. Но обикновено, ако хората спят, те нищо не знаят за своето приятно състояние. Когато пият коняк, те знаят за това приятно състояние, защото отчасти бодърстват, макар, от друга страна, долната част на тялото им да спи. Те се чувстват безкрайно приятно при такава спяща долна част на тялото и бодърстваща глава.
Употребата на водка от човека представлява активизация на приятното животинско-растително битие.
към текста >>
Затова при известни обстоятелства тя може да предизвика вредно въздействие даже попадайки в стомаха; макар и далеч не толкова вредно, к
акт
о в случай на ухапване от куче.
Но ако сте направили обяд, добили сте змийска отрова и я изядете със сол и черен пипер, смесвайки я с храната, вашият стомах прекрасно би понесъл тази змийска отрова. Това впрочем няма смисъл да се прави, тъй като не е вкусно; имам предвид, че бихте направили това за развлечение. В стомаха змийската отрова се оказва съвсем неотровна. По подобен начин действат и другите животински отрови, например отровите на насекомите. И само отровата на бяса е такава, че преди всичко попада в слюнката и от слюнката след това преминава в кръвта.
Затова при известни обстоятелства тя може да предизвика вредно въздействие даже попадайки в стомаха; макар и далеч не толкова вредно, както в случай на ухапване от куче.
Отровата на бяса преминава от слюнката в кръвта. И така, обобщавайки, може да се каже: отровите от животински произход действат всъщност само в кръвта, те не действат в храносмилателната система.
към текста >>
Ако работата отиде по-далеч, к
акт
о в случая с растителните отрови, които имат не само физически, но и етерен произход, от етерното тяло, процесът отива по-дълбоко.
Виждате ли, когато човек започне да храносмила, всичко, което той приема, първо постъпва в стомаха. Там приетото се намира още в състоянието, в което е и навън; физическото още си остава физическо.
Ако работата отиде по-далеч, както в случая с растителните отрови, които имат не само физически, но и етерен произход, от етерното тяло, процесът отива по-дълбоко.
Но всички хранителни продукти постъпват в кръвта. Змийската отрова може успешно да се храносмели, защото ако постъпи в кръвта от страна на храносмилателната система, тя нищо няма да направи. Защо? Ако приетото се намира в стомаха, тук още действа физическото тяло. Ако приетото се намира по-нататък, в червата, докато не премине в кръвта, върху него действа етерното тяло, докато при преминаването в кръвта действа астралното тяло. Но вътре в кръвта действа «азът».
към текста >>
Затова в случай на отрова от животински произход не помага нищо друго, к
акт
о самото извличане на отровата от кръвта, доколкото «азът» е най-висш.
Но вътре в кръвта действа «азът». И така, ако змийската отрова постъпи в кръвта, това способства за вмъкването на астралното тяло в «аза». Минералните отрови способстват за вмъкването на физическото тяло в етерното тяло. Растителните отрови способстват за вмъкването на етерното тяло в астралното тяло. Животинските отрови способстват за вмъкването на астралното тяло в «аза».
Затова в случай на отрова от животински произход не помага нищо друго, както самото извличане на отровата от кръвта, доколкото «азът» е най-висш.
В този случай вече не може да се даде средство, чрез което да може да бъде изхвърлена отровата, а трябва да се изкара и неутрализира непосредствено. Да се неутрализира отровата в дадения случай може само посредством това, което се намира в самата кръв. И така, ако в кръвта проникне отрова от бясно куче, или ако в кръвта проникне змийска отрова, трябва да се вземе някакво животно и посредством инжекция да му се вкара същата отрова. Ако животното умре, значи отровата го е погубила; ако животното не умре, значи кръвта му е успяла да преодолее тази отрова. Ако сега се вземе от този кръвен серум и се вкара в заболяващия от бяс човек, в него ще се окаже кръв, която е успяла да победи дадената отрова и пациентът по такъв начин е възможно да бъде излекуван.
към текста >>
Работата е в това, да изясним следното: в природата трябва да съществуват к
акт
о отровни, така и неотровни вещества, за да функционира нормално природното стопанство.
Оттук вие виждате, че в природата трябва да присъства не само това, което е полезно, но и това, което е вредно; то също има своята задача. Минералните отрови представляват същото - само че в усилен вид, - с което се налага да има работа етерното тяло вътре в човека. Растителните отрови представляват същото, с което постоянно се налага да има работа астралното тяло в човека. Животинските отрови са същото, с което постоянно се налага да има работа «азът». Може да се каже така: в бодърстващия човек винаги има леко отравяне - при спящия също, - но на тази отрова в самия човек противостои противоотрова.
Работата е в това, да изясним следното: в природата трябва да съществуват както отровни, така и неотровни вещества, за да функционира нормално природното стопанство.
към текста >>
Ако хората биха могли к
акт
о трябва да помислят, защо във физическото тяло възниква трупна отрова, те биха казали: физическото тяло постоянно произвежда трупна отрова; няма причина, поради която то да не трябва да я произвежда, защото физическото тяло като такова е едно и също и когато човек е умрял, и когато е жив.
Ако имате работа с жив човек, неговото тяло също доставя трупна отрова, но в дадения случай има налични етерно тяло, астрално тяло и «аз» и те постоянно работят с появяващата се отрова, изяждат я и я унищожават; те живеят, защото ядат тези отрови. Ако, бидейки трупове, не бяхме отровни, тогава като жив човек не бихме били човек като такъв. Оттук можете да си направите извода, че когато човек умира, нещо от него трябва да излезе навън. Това е свръхсетивното начало. Защото сега, когато това свръх-сетивно начало е излязло навън, няма кой да ликвидира отровата и тя остава в човека.
Ако хората биха могли както трябва да помислят, защо във физическото тяло възниква трупна отрова, те биха казали: физическото тяло постоянно произвежда трупна отрова; няма причина, поради която то да не трябва да я произвежда, защото физическото тяло като такова е едно и също и когато човек е умрял, и когато е жив.
Но човекът, именно свръхсетивният човек, на когото за живота му е нужна трупна отрова, е излязъл вън; ето защо трупната отрова остава. Това свидетелства, че свръхсетивният човек се помещава в сетивно възприемаемия физически човек. Само съвременната наука не е в състояние да стигне до това, защото съвременната наука не мисли.
към текста >>
21.
ТРЕТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 23 януари 1924 г.
GA_352 Природата и човекът от гл.т. на Духовната наука
Белтъкът се произвежда к
акт
о от растението, така и от животните или човешкия организъм.
При хранене човек приема основно три или четири вида продукти. На първо място от хранителните продукти - това е белтъкът, с който се запознавате най-добре, като вземете кокоше яйце.
Белтъкът се произвежда както от растението, така и от животните или човешкия организъм.
Както на човешкия, така и на животинския организъм за производството на белтък са необходими не само силите, които този организъм притежава; на животинския и човешки организъм е нужен и белтъкът, който - при това съвсем самостоятелно - произвежда растението. Човешкият организъм използва също и животински белтък. По отношение на белтъчините самата съвременна наука попадна в неловко положение, защото само преди двадесет години учеха, че за ден на човек е необходимо да приема поне по 120 гр. белтък, за да бъде здрав. Храненето като цяло беше ориентирано така, че на човека се предписваше определена диета за получаване от организма на необходимото количество белтъчини.
към текста >>
К
акт
о на човешкия, така и на животинския организъм за производството на белтък са необходими не само силите, които този организъм притежава; на животинския и човешки организъм е нужен и белтъкът, който - при това съвсем самостоятелно - произвежда растението.
При хранене човек приема основно три или четири вида продукти. На първо място от хранителните продукти - това е белтъкът, с който се запознавате най-добре, като вземете кокоше яйце. Белтъкът се произвежда както от растението, така и от животните или човешкия организъм.
Както на човешкия, така и на животинския организъм за производството на белтък са необходими не само силите, които този организъм притежава; на животинския и човешки организъм е нужен и белтъкът, който - при това съвсем самостоятелно - произвежда растението.
Човешкият организъм използва също и животински белтък. По отношение на белтъчините самата съвременна наука попадна в неловко положение, защото само преди двадесет години учеха, че за ден на човек е необходимо да приема поне по 120 гр. белтък, за да бъде здрав. Храненето като цяло беше ориентирано така, че на човека се предписваше определена диета за получаване от организма на необходимото количество белтъчини. И така, смяташе се, че са необходими 120 гр.
към текста >>
К
акт
о се казва, това е необходимата за човека ежедневна порция.
Показателно е, че днес съвременната наука учи, че са необходими не 120 гр. белтъчини, а само от 20 до 50 гр.
Както се казва, това е необходимата за човека ежедневна порция.
Ето с каква бързина мени възгледа си науката - само за две десетилетия. Следователно вие виждате колко струват тъй наречените «научни» твърдения. Ако ви се наложи да се занимавате с този въпрос, вземайки в ръцете си енциклопедичен речник с двадесетгодишна давност, в съответната статия вие бихте прочели, че са ви необходими 120 гр. белтъчини; но запознавайки се с по-късни издания, ще прочетете: необходими са само от 20 до 50 гр. Ако приемате повече, ще се разболеете.
към текста >>
Разбира се, вътре в човека - к
акт
о вече съм ви казвал - са задействани други духовни членове на човешкото същество; но белтъкът се преработва именно от етерното тяло.
Нищо твърдо отвън не трябва да влиза в (състава) на човешкото тяло. Човешкото тяло трябва да образува всичко твърдо само от течностите. Затова можете да кажете: в нас има твърдо и то е образувано от нашето физическо тяло. Но самото физическо тяло изцяло и напълно е образувано от течност и в тази течност присъства етерното тяло - фино тяло, което не може да се види, но което въпреки това пронизва целия човек. И белтъкът би трябвало да бъде напълно преработен от етерното тяло именно в долната част на тялото, в корема.
Разбира се, вътре в човека - както вече съм ви казвал - са задействани други духовни членове на човешкото същество; но белтъкът се преработва именно от етерното тяло.
И така, течността в човека се намира на разпореждане на етерното тяло. Знаейки, че белтъкът в човека трябва да се преработва в корема, можете да видите и това, че белтъкът всъщност не може да произвежда най-мощната работа в човека, защото той не се нуждае от преработката, извършвана горе в областта на гърдите, и - което е най-главното - не се нуждае от преработка горе в областта на главата на човека. Оттук можете също да видите и това, че белтъкът не може да играе ролята на най-същественото хранително средство, това, което трябва да се разглежда на първо място. Може да се каже така: човек би могъл да яде много малко белтък, защото това, което той изяжда, веднага попада в корема, в долната част на тялото; в дадения случай не се налага много да се работи. Белтъкът ще бъде преработен в долната част на тялото, в корема.
към текста >>
Предполагам, господа, че ако човек премисли всичко това к
акт
о трябва, той с цялата очевидност, разглеждайки само външните явления, ще открие, че етерното тяло трябва да присъства, че етерното тяло въобще трябва да присъства навсякъде.
Предполагам, господа, че ако човек премисли всичко това както трябва, той с цялата очевидност, разглеждайки само външните явления, ще открие, че етерното тяло трябва да присъства, че етерното тяло въобще трябва да присъства навсякъде.
Само си представете, че белтъчините, произвеждани на Земята, биха почнали да загниват. От Земята би се надигнала воня чак до небето, ако тук нямаше етер, отново и отново потискащ тази смрад. Вътре и вън от човешкия организъм има етер, който постоянно се бори против гниенето на белтъчините. На това трябва да се обръща особено внимание.
към текста >>
Известно ви е, че действията, ставащи в гръдния кош, носят въздушен хар
акт
ер.
Това сочи, че имаме работа с по-вътрешно усещане, отколкото в случая с развалените кокоши яйца. С всичко това, което се проявява в съзнанието като усещане, на физическо ниво има работа средната част на човека, областта на гърдите, а на духовно ниво - астралното тяло.
Известно ви е, че действията, ставащи в гръдния кош, носят въздушен характер.
Ние вдишваме въздух. Ние преработваме въздух. В гръдния кош въздухът е на мястото си. В други части на човешкото тяло въздух се образува рядко. Ако в червата се образуват прекалено много газове, възникват болезнени явления: подуване, метеоризъм, а това е нездраво.
към текста >>
И този висок духовно-свръхсетивен член, който се намесва в този процес,
акт
ивно действайки в газообразното, е човешкото астрално тяло.
Ние преработваме въздух. В гръдния кош въздухът е на мястото си. В други части на човешкото тяло въздух се образува рядко. Ако в червата се образуват прекалено много газове, възникват болезнени явления: подуване, метеоризъм, а това е нездраво. За производството на газове като такива, за газообмена е предназначена средната част на човешкото тяло.
И този висок духовно-свръхсетивен член, който се намесва в този процес, активно действайки в газообразното, е човешкото астрално тяло.
Това човешко астрално тяло по вътрешен начин се бори с гранясването на мазнините; както етерното тяло се бори със загниването на белтъчините, така и астралното тяло се бори с гранясването на мазнините. Човек постоянно би имал горчиви оригвания от собствените си мазнини, би почнал да се усеща вътрешно на вкус гранясал, ако астралното тяло не се бореше постоянно с процеса на гранясване. И така, намиращото се в нас астрално тяло служи за борба с гранясването на мазнините.
към текста >>
Това човешко астрално тяло по вътрешен начин се бори с гранясването на мазнините; к
акт
о етерното тяло се бори със загниването на белтъчините, така и астралното тяло се бори с гранясването на мазнините.
В гръдния кош въздухът е на мястото си. В други части на човешкото тяло въздух се образува рядко. Ако в червата се образуват прекалено много газове, възникват болезнени явления: подуване, метеоризъм, а това е нездраво. За производството на газове като такива, за газообмена е предназначена средната част на човешкото тяло. И този висок духовно-свръхсетивен член, който се намесва в този процес, активно действайки в газообразното, е човешкото астрално тяло.
Това човешко астрално тяло по вътрешен начин се бори с гранясването на мазнините; както етерното тяло се бори със загниването на белтъчините, така и астралното тяло се бори с гранясването на мазнините.
Човек постоянно би имал горчиви оригвания от собствените си мазнини, би почнал да се усеща вътрешно на вкус гранясал, ако астралното тяло не се бореше постоянно с процеса на гранясване. И така, намиращото се в нас астрално тяло служи за борба с гранясването на мазнините.
към текста >>
Ако разглеждаме етерното тяло, може да се каже: то проявява
акт
ивност главно в корема.
И така, първи вид хранителни продукти са белтъчините, втори - мазнините, а трети - нишестето и захарта. Видяхме, че известно количество белтъчини се преработват - препятствайки загниването им - от етерното тяло. Мазнините се преработват - което препятства гранясването им - от астралното тяло. А сега нишестето и захарта!
Ако разглеждаме етерното тяло, може да се каже: то проявява активност главно в корема.
Астралното тяло проявява активност главно в областта на гърдите. Сега идваме до нещо различно. Всички сте запознати, не казвам, че от собствен опит, а виждайки при други хора, вие сте запознати с действието на алкохола; знаете, че алкохолът оказва специфично въздействие върху човека, което се проявява отначало в опиянение - но разговорът ни не е за това. Знаете, че на следващия ден - вече сме говорили по темата - в главата ви шуми и имате махмурлук. Какво означава този шум в главата при махмурлук?
към текста >>
Астралното тяло проявява
акт
ивност главно в областта на гърдите.
И така, първи вид хранителни продукти са белтъчините, втори - мазнините, а трети - нишестето и захарта. Видяхме, че известно количество белтъчини се преработват - препятствайки загниването им - от етерното тяло. Мазнините се преработват - което препятства гранясването им - от астралното тяло. А сега нишестето и захарта! Ако разглеждаме етерното тяло, може да се каже: то проявява активност главно в корема.
Астралното тяло проявява активност главно в областта на гърдите.
Сега идваме до нещо различно. Всички сте запознати, не казвам, че от собствен опит, а виждайки при други хора, вие сте запознати с действието на алкохола; знаете, че алкохолът оказва специфично въздействие върху човека, което се проявява отначало в опиянение - но разговорът ни не е за това. Знаете, че на следващия ден - вече сме говорили по темата - в главата ви шуми и имате махмурлук. Какво означава този шум в главата при махмурлук?
към текста >>
К
акт
о в корема на човека «седи» етерното тяло, к
акт
о в средната част на човека «седи» астралното тяло, така в човешката глава «седи», помещава се «азът», «азът» като такъв; последното няма да го отрече нито един човек.
Както в корема на човека «седи» етерното тяло, както в средната част на човека «седи» астралното тяло, така в човешката глава «седи», помещава се «азът», «азът» като такъв; последното няма да го отрече нито един човек.
Работата е там, че този «аз» като такъв има отношение с топлинния елемент точно както физическото тяло има отношение към твърдото, етерното тяло - с течното, а астралното тяло - с газообразно-то. Всичко, което зависи от собствения «аз», привежда в движение топлинното начало. Това в подробности може конкретно да се проследи в човешкия организъм. «Азът» като такъв е свързан също с кръвта и затова кръвта произвежда топлина. Обаче «азът» като такъв, това, което човек преживява в съзнанието си, е свързано също и с отделяното от жлезите с вътрешна секреция.
към текста >>
Работата е там, че този «аз» като такъв има отношение с топлинния елемент точно к
акт
о физическото тяло има отношение към твърдото, етерното тяло - с течното, а астралното тяло - с газообразно-то.
Както в корема на човека «седи» етерното тяло, както в средната част на човека «седи» астралното тяло, така в човешката глава «седи», помещава се «азът», «азът» като такъв; последното няма да го отрече нито един човек.
Работата е там, че този «аз» като такъв има отношение с топлинния елемент точно както физическото тяло има отношение към твърдото, етерното тяло - с течното, а астралното тяло - с газообразно-то.
Всичко, което зависи от собствения «аз», привежда в движение топлинното начало. Това в подробности може конкретно да се проследи в човешкия организъм. «Азът» като такъв е свързан също с кръвта и затова кръвта произвежда топлина. Обаче «азът» като такъв, това, което човек преживява в съзнанието си, е свързано също и с отделяното от жлезите с вътрешна секреция. Затова хормоналните секрети, секретите на жлезите са свързани с топлината.
към текста >>
Ако погледнете мазнините, които ги има и в растенията, които са навсякъде, ще трябва да си кажете: тези мазнини малко по малко биха направили всичко живо неспособно за живот, к
акт
о животните, така и човека, ако астралното тяло не се проявяваше като борец против гранясването на мазнините.
Последния път вече ви казах, че човек не може да бъде напълно алкохолно абстинентен, тъй като ако той съвсем не пие алкохол, този алкохол се образува в него самия. Обаче този алкохол остава в корема. Той не се издига нагоре към главата, защото главата трябва да остава свободна от алкохол, иначе тя веднага ще стане неспособна да бъде в качеството си на носител на «аза» и по правилен начин да се справя с ферментацията в тялото. Виждате ли, сега вие можете да формулирате идея за това, по какъв начин човек се съотнася с обкръжаващата го природа. Ако например хвърлите поглед към навсякъде гниещите белтъчини - защото на гниене са подложени и животните, и растенията, - ще трябва да кажете: навсякъде има етер, който уравновесява това гниене.
Ако погледнете мазнините, които ги има и в растенията, които са навсякъде, ще трябва да си кажете: тези мазнини малко по малко биха направили всичко живо неспособно за живот, както животните, така и човека, ако астралното тяло не се проявяваше като борец против гранясването на мазнините.
Човек всъщност се бори с това, което се намира отвън, в природата. Когато човек умира, неговите етерно, астрално тяло и «аз» излизат навън. Те излизат вън от физическото тяло. След това човек се издига в духовния свят. Какво става после?
към текста >>
И така, ф
акт
ически става следното: вследствие от излизането на «аза» човешкото тяло се обхваща от ферментация, вследствие от излизането на астралното тяло човешкото тяло гранясва, а вследствие от излизането на етерното тяло човешкото тяло е подложено на гниене.
Трупът веднага е подложен на гниене, в същото време гранясва, в него веднага започва ферментация. Гниенето се забелязва по-лесно, особено по миризмата, така че даже със запушен нос се предпочита колкото може по-рядкото приближаване към трупа. И така, загниването може с лекота да се усети по миризмата, може да се помирише. Обаче ако трупът е положен в гроб, никой няма да почне да преценява гранясал ли е трупът или не; ето защо обикновено за това нищо не се знае. Що се отнася до ферментацията, макар тя и да има място, я изучават още по-малко.
И така, фактически става следното: вследствие от излизането на «аза» човешкото тяло се обхваща от ферментация, вследствие от излизането на астралното тяло човешкото тяло гранясва, а вследствие от излизането на етерното тяло човешкото тяло е подложено на гниене.
Всичко това постоянно присъства в човека, но докато живее на Земята, той го преодолява. Този, който отрича, че в човека се намират етерно тяло, астрално тяло и «аз» като активни духовни членове на неговото същество, трябва да си зададе въпроса: как ще се обясни това, че човек не гние? Защо не е подложен на ферментация? Защо не гранясва? Всичко това би трябвало да става с него, ако беше едно чисто физическо тяло!
към текста >>
Този, който отрича, че в човека се намират етерно тяло, астрално тяло и «аз» като
акт
ивни духовни членове на неговото същество, трябва да си зададе въпроса: как ще се обясни това, че човек не гние?
И така, загниването може с лекота да се усети по миризмата, може да се помирише. Обаче ако трупът е положен в гроб, никой няма да почне да преценява гранясал ли е трупът или не; ето защо обикновено за това нищо не се знае. Що се отнася до ферментацията, макар тя и да има място, я изучават още по-малко. И така, фактически става следното: вследствие от излизането на «аза» човешкото тяло се обхваща от ферментация, вследствие от излизането на астралното тяло човешкото тяло гранясва, а вследствие от излизането на етерното тяло човешкото тяло е подложено на гниене. Всичко това постоянно присъства в човека, но докато живее на Земята, той го преодолява.
Този, който отрича, че в човека се намират етерно тяло, астрално тяло и «аз» като активни духовни членове на неговото същество, трябва да си зададе въпроса: как ще се обясни това, че човек не гние?
Защо не е подложен на ферментация? Защо не гранясва? Всичко това би трябвало да става с него, ако беше едно чисто физическо тяло!
към текста >>
Би трябвало да се запитаме: къде е причината, докато човек живее, трупът, който той носи със себе си, докато е жив, да не се държи, к
акт
о подобава на труп, да не гние, да не гранясва, да не ферментира?
Всичко това, на което вие тук можете да се научите, има отношение само към мъртвеца. Нашата наука дочаква трупове. Тази наука нищо не може да знае за истинския човек, докато е жив, тя не му обръща внимание. В това е и позорът на нашата наука - така е тръгнало още от XVII век, - че цялото свое знание тя взема само от трупове. Но трупът вече не е човек.
Би трябвало да се запитаме: къде е причината, докато човек живее, трупът, който той носи със себе си, докато е жив, да не се държи, както подобава на труп, да не гние, да не гранясва, да не ферментира?
Ако живият човек се разглежда както трябва, може да се достигне до тези духовни, свръхсетивни членове на човешката природа. Тогава се забелязва и това, че «азът» действа преимуществено в главата, астралното тяло действа главно в гърдите, а етерното тяло основно в корема. Науката нищо не знае за корема, защото смята, че в корема протичат същите процеси, както и отвън, във външната природа. А това не е така.
към текста >>
Ако живият човек се разглежда к
акт
о трябва, може да се достигне до тези духовни, свръхсетивни членове на човешката природа.
Нашата наука дочаква трупове. Тази наука нищо не може да знае за истинския човек, докато е жив, тя не му обръща внимание. В това е и позорът на нашата наука - така е тръгнало още от XVII век, - че цялото свое знание тя взема само от трупове. Но трупът вече не е човек. Би трябвало да се запитаме: къде е причината, докато човек живее, трупът, който той носи със себе си, докато е жив, да не се държи, както подобава на труп, да не гние, да не гранясва, да не ферментира?
Ако живият човек се разглежда както трябва, може да се достигне до тези духовни, свръхсетивни членове на човешката природа.
Тогава се забелязва и това, че «азът» действа преимуществено в главата, астралното тяло действа главно в гърдите, а етерното тяло основно в корема. Науката нищо не знае за корема, защото смята, че в корема протичат същите процеси, както и отвън, във външната природа. А това не е така.
към текста >>
Науката нищо не знае за корема, защото смята, че в корема протичат същите процеси, к
акт
о и отвън, във външната природа.
В това е и позорът на нашата наука - така е тръгнало още от XVII век, - че цялото свое знание тя взема само от трупове. Но трупът вече не е човек. Би трябвало да се запитаме: къде е причината, докато човек живее, трупът, който той носи със себе си, докато е жив, да не се държи, както подобава на труп, да не гние, да не гранясва, да не ферментира? Ако живият човек се разглежда както трябва, може да се достигне до тези духовни, свръхсетивни членове на човешката природа. Тогава се забелязва и това, че «азът» действа преимуществено в главата, астралното тяло действа главно в гърдите, а етерното тяло основно в корема.
Науката нищо не знае за корема, защото смята, че в корема протичат същите процеси, както и отвън, във външната природа.
А това не е така.
към текста >>
К
акт
о ви е известно, има водни курорти, където мирише на развалени яйца, например в Мариенбад.
Такива неща, господа, е интересно да се изучават не изолирано, не в аудитория, а на воля, в народния живот.
Както ви е известно, има водни курорти, където мирише на развалени яйца, например в Мариенбад.
Има и германски водни курорти, където има сероводородни води, където също мирише на развалени яйца. Действително гастрономите, привикнали към изисканата храна и фините миризми, трябва да търсят и да посещават такива курорти. Защо те правят това? Защо те понякога дълги месеци прекарват в такива места, където мирише така, сякаш всичко е засипано с развалени яйца? Виждате ли, работата е там, че тези хора всъщност са погълнали прекалено много белтъчини и сега те са пристигнали при водата; самите те са покрити с кожа и затова миризмата остава вътре, така че те сами себе си не помирисват.
към текста >>
22.
ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, 2 февруари 1924 г.
GA_352 Природата и човекът от гл.т. на Духовната наука
Предполагам, че вторият въпрос може да бъде разгледан заедно с първия, тъй като имат общ хар
акт
ер.
Предполагам, че вторият въпрос може да бъде разгледан заедно с първия, тъй като имат общ характер.
към текста >>
К
акт
о ви е известно, при различните хора дъгообразната обвивка може да бъде не само синя или черна, или кафява, или сива, или зелено-кафява, но освен това има тъй или иначе изрисувани линии, възникващи благодарение на фини кръвоносни съдове.
Ако искаме да отговорим на тези въпроси, ще трябва още малко да разгледаме човешките очи. Въпросът е свързан с това, че някои хора правят заключение за състоянието на здравето на организма като цяло по свойствата на ириса, тоест по свойствата на това оцветено пръстеновидно тяло в окото, което се разполага около черната точка, около така наречената зеница. Тази дъгообразна обвивка при различните хора притежава доста значителни различия.
Както ви е известно, при различните хора дъгообразната обвивка може да бъде не само синя или черна, или кафява, или сива, или зелено-кафява, но освен това има тъй или иначе изрисувани линии, възникващи благодарение на фини кръвоносни съдове.
Наистина както лицето на един човек се отличава от лицето на друг човек, така и финото устройство на ириса, тази дъгообразна обвивка при различните хора се оказва съвсем различна, при това тези различия са доста повече от тези, които се наблюдават при сравнение на физиономиите на различните хора.
към текста >>
Наистина к
акт
о лицето на един човек се отличава от лицето на друг човек, така и финото устройство на ириса, тази дъгообразна обвивка при различните хора се оказва съвсем различна, при това тези различия са доста повече от тези, които се наблюдават при сравнение на физиономиите на различните хора.
Ако искаме да отговорим на тези въпроси, ще трябва още малко да разгледаме човешките очи. Въпросът е свързан с това, че някои хора правят заключение за състоянието на здравето на организма като цяло по свойствата на ириса, тоест по свойствата на това оцветено пръстеновидно тяло в окото, което се разполага около черната точка, около така наречената зеница. Тази дъгообразна обвивка при различните хора притежава доста значителни различия. Както ви е известно, при различните хора дъгообразната обвивка може да бъде не само синя или черна, или кафява, или сива, или зелено-кафява, но освен това има тъй или иначе изрисувани линии, възникващи благодарение на фини кръвоносни съдове.
Наистина както лицето на един човек се отличава от лицето на друг човек, така и финото устройство на ириса, тази дъгообразна обвивка при различните хора се оказва съвсем различна, при това тези различия са доста повече от тези, които се наблюдават при сравнение на физиономиите на различните хора.
към текста >>
К
акт
о при негрите, така и при хора не с черна кожа се наблюдава понякога анормално, не съвсем обичайно оцветяване на кожата и това явление е свързано с особената окраска на дъгообразната обвивка, тоест ириса.
Ще ни се наложи още малко да се обърнем към устройството на очите, ако искаме да говорим на тази тема. Това на свой ред ще ни позволи да установим връзка с другия зададен въпрос.
Както при негрите, така и при хора не с черна кожа се наблюдава понякога анормално, не съвсем обичайно оцветяване на кожата и това явление е свързано с особената окраска на дъгообразната обвивка, тоест ириса.
Едното явление е свързано в дадения случай с друго. Такова оцветяване на кожата особено се набива на очи при чернокожите хора, доколкото обикновено те би трябвало да изглеждат черни, а имат различни бели петна, имат петна подобно на леопард. Много рядко те стават изцяло бледни или бели. При негрите това става рядко, извънредно рядко. Но при другите раси не напълно оцветени в черен цвят, се наблюдават така наречените албиноси.
към текста >>
Обаче има една странност, един отличителен признак несъмнено при всеки; макар, к
акт
о казват хората, човек да вижда всичко посредством зрителния нерв, в мястото на присъединяването му зрение липсва: на това място той е сляп, тук той нищо не вижда!
Обаче има една странност, един отличителен признак несъмнено при всеки; макар, както казват хората, човек да вижда всичко посредством зрителния нерв, в мястото на присъединяването му зрение липсва: на това място той е сляп, тук той нищо не вижда!
И така, ако някой насочи поглед именно така, че гледа оттук, или ако нервите около (сляпото петно) са болни и само това място (само петното) е здраво, човек въпреки това не вижда с мястото, където влиза зрителният нерв. Хората казват следното: човек вижда с помощта на очния нерв; той за това и съществува, за да вижда. Нима не сте чували това? Представете си: да допуснем, че има група работници от, да кажем, тридесет човека. Двадесет и пет от тях трябва прилежно да работят; те постоянно стоят тук.
към текста >>
Защото от това, че тук се намира така нареченото сляпо петно - именно на това място, където очният нерв проявява максимална
акт
ивност, ние нищо не виждаме, - ясно следва, че сам по себе си очният нерв не е това, с което човек вижда.
Защото това е глупост. Обаче науката твърди: «очният нерв вижда». Но именно на мястото, където е най-концентриран, той не вижда! Това е същото, като да кажете: работата е свършена благодарение на това, което направиха петимата безделници. Виждате ли, такива неща са известни - и това е куриозното, - за тези неща се знае и въпреки това отново и отново се твърди най-обикновената глупост.
Защото от това, че тук се намира така нареченото сляпо петно - именно на това място, където очният нерв проявява максимална активност, ние нищо не виждаме, - ясно следва, че сам по себе си очният нерв не е това, с което човек вижда.
към текста >>
К
акт
о вътре в дебелото черво се намира това, което после ще бъде отделено, така и тук ще бъде отделена нервна субстанция.
Представете си каква безсмислица казва науката; това е все едно, ако изследваме дебелото черво и съдържанието му, да твърдим, че човек се храни с това, което трябва да се отдели от дебелото черво!
Както вътре в дебелото черво се намира това, което после ще бъде отделено, така и тук ще бъде отделена нервна субстанция.
И тук се намира това място (сляпото петно), където тя се отделя максимално. По такъв начин в главния мозък влиза това, което се оказва ненужно на окото, това, което се отделя, върви по-нататък и въобще се отделя. Виждате ли, това е нещо такова, което вие с лекота бихте разбрали, за което обаче на вас ви разказват днес най-глупави истории. Хората обаче не могат да разберат какво всъщност означава, ако някой твърди, че той вижда с помощта на нервната тъкан, нервната субстанция, или чувства (с нейна помощ), или възприема. Това твърдение е равносилно на твърдението, че някой е почнал да се храни със съдържанието на правото черво.
към текста >>
Точно к
акт
о в правото черво процесът на хранене се прекратява и то служи само за отделяне на екскрементите, така и тук зрението се прекратява, защото процесът на отделяне става максимален, доколкото зрението тук, в средата, не би имало смисъл.
По такъв начин в главния мозък влиза това, което се оказва ненужно на окото, това, което се отделя, върви по-нататък и въобще се отделя. Виждате ли, това е нещо такова, което вие с лекота бихте разбрали, за което обаче на вас ви разказват днес най-глупави истории. Хората обаче не могат да разберат какво всъщност означава, ако някой твърди, че той вижда с помощта на нервната тъкан, нервната субстанция, или чувства (с нейна помощ), или възприема. Това твърдение е равносилно на твърдението, че някой е почнал да се храни със съдържанието на правото черво. И така, вие виждате, че сляпото петно няма никакво значение за зрението, защото зрителният нерв сам по себе си не вижда; тук, където се намира сляпото петно, става максималното отделяне.
Точно както в правото черво процесът на хранене се прекратява и то служи само за отделяне на екскрементите, така и тук зрението се прекратява, защото процесът на отделяне става максимален, доколкото зрението тук, в средата, не би имало смисъл.
към текста >>
Със същия успех (к
акт
о да вдигнете пръчката с глава - бел.
Представете си, че сте сложили пръчка и искате да я вдигнете с главата си! Това няма да ви се удаде. Вие трябва да я вдигнете с ръце, с китките на ръцете, хващайки я отстрани.
Със същия успех (както да вдигнете пръчката с глава - бел.
пр.) можете да виждате посредством нерва. Може да се вижда посредством това, което тук произвежда хващането.
към текста >>
При албиноса дейността на бъбреците носи най-нежен и фин хар
акт
ер.
Провеждайки по-нататъшно обследване на такъв човек, на свойствата на организма му, се открива, че при него рязко са отслабени връзките между сърцето и бъбреците. При него са отслабени не само очите, но и са нарушени - в посока към отслабване - връзките между сърцето и бъбреците. Бъбреците при такъв човек много трудно се кръвоснабдяват и работят много трудно. Ако на такъв човек се отлагаше в бъбреците сярата, която той предвид свойствата на цялата си жизнена дейност носи в себе си, той би умрял още в детството си. Затова той насочва тази сяра към повърхността на тялото - кожата става бяла, а очите - червени, - така бъбречната дейност се облекчава, става по-фина.
При албиноса дейността на бъбреците носи най-нежен и фин характер.
Нещо подобно може да се прояви и при други хора. Но ако при човек, който не е албинос - защото повечето хора не са албиноси, - възникне нарушение на работата на бъбреците, нима това не трябва да се прояви на дъгообразната му обвивка? Взаимодействието на сярата и желязото също намира своето изражение тук. Следователно, според състоянието на дъгообразната обвивка на човека, може да се направи извод за едни или други нарушения в човешкия организъм. Ето защо при щателно разглеждане на ириса, в случай на откриване по него на петна - което само по себе си е ненормално, - може да се види: в организма има нарушения.
към текста >>
Но описаните от мен за вас ф
акт
и се отнасят в същото време към най-важните, защото следва да сме много подробно осведомени какво означават незначителните анормалности на ириса, ако искаме на тази основа да съдим за здравето или болестта на човека.
Ето първоначалните истини и знания, които трябва да се знаят по въпроса.
Но описаните от мен за вас факти се отнасят в същото време към най-важните, защото следва да сме много подробно осведомени какво означават незначителните анормалности на ириса, ако искаме на тази основа да съдим за здравето или болестта на човека.
Бих искал да ви приведа само един пример. Виждате ли, за такъв пример може да служи появата върху дъгообразната обвивка на точки, разположени тук и там, поява на тъмни точки. Разбира се, тези тъмни точки свидетелства, че с човек е станало нещо, което го е нямало, когато тези тъмни точки на ириса ги е нямало. Но да допуснем, че човек, при когото тези тъмни точки са се появили, би бил много глупав. В този случай той има някакво заболяване, за което свидетелстват тези тъмни точки.
към текста >>
Разбира се, хората в настояще време са недоволни от науката и са прави, защото науката - к
акт
о се видя в разказания от мен пример с очния нерв - игнорира това, какво всъщност е човекът, а на човешките нечистотии, на човешките секрети придава най-голямо значение; така стои работата например с очните отпадъци, които представляват очния нерв.
Разбира се, хората в настояще време са недоволни от науката и са прави, защото науката - както се видя в разказания от мен пример с очния нерв - игнорира това, какво всъщност е човекът, а на човешките нечистотии, на човешките секрети придава най-голямо значение; така стои работата например с очните отпадъци, които представляват очния нерв.
Това хората, разбира се, не знаят, но те го чувстват и затова науката предизвиква в тях възмущение. Това възмущение може да се разбере. Но шмекериите на ирисолозите с нищо не са по-добри от това, което прави науката, а в по-голямата си част и много по-лоши. Науката е в неведение - доколкото тя днес поради материализма си не може да бъде друга, - смята екскременти-те, отпадъците за най-благородната съставна част на човека. Разбира се, секретите, екскрементите също са необходими, тъй като ако те оставаха в организма, той много скоро би загинал; екскрементите са нужни.
към текста >>
Но, от друга страна, именно защото, к
акт
о здравият, така и болният човек се оказват отразени тук, да се интерпретира състоянието на дъгообразната обвивка е изключително труд-но.
Науката е поразена от слепота. В познанията й има своего рода огромно сляпо петно; но въпреки това, трябва да й признаем добрата воля. Но когато става дума за книжки по ирисодиагностика, за никаква добра воля не се налага да говорим; тук всичко е само стремеж да се спечелят пари. Ето защо в дадения въпрос трябва да разсъждавате така: макар и в основата на някакви стремежи да може да стои истината в най-добрия смисъл на думата, именно такива истини, господа, стават в този свят обект на злоупотреба. Виждате ли, това наистина е удивително, че в такъв малък ирис се отразява изцяло като в огледало и здравият, и болният човек.
Но, от друга страна, именно защото, както здравият, така и болният човек се оказват отразени тук, да се интерпретира състоянието на дъгообразната обвивка е изключително труд-но.
Трябва да се каже следното: би било истинско безобразие да се занимаваш с ирисодиагностика, без да познаваш човека като цяло, без да знаеш нищо за цялостния човек.
към текста >>
С това, че се е удало да се установи ф
акт
ът на поразяване на дробовете, далеч не е достигнато всичко.
Макар и тази анатомия и да не знае, че очният нерв представлява екскремент на очите, тя все пак намира този очен нерв. Докато ирисодиагностиците - в по-голямата си част - нямат никаква представа за това, какво е това очен нерв и какво става там; те имат своята книжка от петдесет страници и имат схематично подразделяне на ириса и основавайки се на това, те диагностицират, без да изследват човека. Сега се оказва необходима още една книжка от петдесет страници. Там има раздел: «Белодробни заболявания» и лекарствените средства, прилагани тук. Но белодробното заболяване може да се появи по много причини.
С това, че се е удало да се установи фактът на поразяване на дробовете, далеч не е достигнато всичко.
Източник за поразяване на дробовете може да бъде храносмилателната система. Трябва да се знае кой е източникът за поражение. Белодробни заболявания имат много хора. Те възникват по най-различни причини. В това отношение следва да се съблюдава най-голяма предпазливост, защото именно най-прекрасните неща са съпътствани от всякакви безобразия.
към текста >>
Ако бихте чувствали всичко така силно, к
акт
о това прави вашият черен дроб, щеше да ви се наложи постоянно да наблюдавате само това, което става вътре във вас и да си казвате: аха, ето, в стомаха ми попадна малко зелева супа и стените на стомаха започват да я всмукват.
И така, работата е там, че при болните от малокръвие, от хлороза, не е наред дейността, осъществявана вътре. «Азът» в по-голяма степен действа на повърхността, докато астралното тяло действа в по-голяма степен вътре. Ето защо всички органи, посредством които човек вижда и чува, са избутани основно към повърхността. Човек се нуждае от тях заради «аза». Черният дроб ви е нужен вътре.
Ако бихте чувствали всичко така силно, както това прави вашият черен дроб, щеше да ви се наложи постоянно да наблюдавате само това, което става вътре във вас и да си казвате: аха, ето, в стомаха ми попадна малко зелева супа и стените на стомаха започват да я всмукват.
Това прилича на излъчване, това е много интересно. Сега зелето минава през пилора и постъпва в тънките черва; сега то преминава през власинките, които се намират по стените на червата. Вие бихте почнали да наблюдавате всичко това и то би било много интересно: но нямаше да ви остане време за наблюдение на външния свят! Макар да се наблюдава всичко това да е много интересно и полезно и понякога да изглежда доста по-красиво от външния свят, човек е напълно отстранен от това наблюдение. В по-голямата си част всичко това протича вътре, без да минава през съзнанието, а това, което става на повърхността, влиза в съзнанието.
към текста >>
Ако някой недостатъчно преработва желязото във вътрешните си органи, вътре в себе си, тоест там, където най-голяма
акт
ивност проявява астралният човек, той става малокръвен, при него се появява хлороза.
Това прилича на излъчване, това е много интересно. Сега зелето минава през пилора и постъпва в тънките черва; сега то преминава през власинките, които се намират по стените на червата. Вие бихте почнали да наблюдавате всичко това и то би било много интересно: но нямаше да ви остане време за наблюдение на външния свят! Макар да се наблюдава всичко това да е много интересно и полезно и понякога да изглежда доста по-красиво от външния свят, човек е напълно отстранен от това наблюдение. В по-голямата си част всичко това протича вътре, без да минава през съзнанието, а това, което става на повърхността, влиза в съзнанието.
Ако някой недостатъчно преработва желязото във вътрешните си органи, вътре в себе си, тоест там, където най-голяма активност проявява астралният човек, той става малокръвен, при него се появява хлороза.
Ако той отвън неправилно преработва това желязо, не го разтваря, както съм ви го описвал, тогава става албинос - което става много рядко, - при него се появява левкопатия.
към текста >>
Ако той отвън неправилно преработва това желязо, не го разтваря, к
акт
о съм ви го описвал, тогава става албинос - което става много рядко, - при него се появява левкопатия.
Сега зелето минава през пилора и постъпва в тънките черва; сега то преминава през власинките, които се намират по стените на червата. Вие бихте почнали да наблюдавате всичко това и то би било много интересно: но нямаше да ви остане време за наблюдение на външния свят! Макар да се наблюдава всичко това да е много интересно и полезно и понякога да изглежда доста по-красиво от външния свят, човек е напълно отстранен от това наблюдение. В по-голямата си част всичко това протича вътре, без да минава през съзнанието, а това, което става на повърхността, влиза в съзнанието. Ако някой недостатъчно преработва желязото във вътрешните си органи, вътре в себе си, тоест там, където най-голяма активност проявява астралният човек, той става малокръвен, при него се появява хлороза.
Ако той отвън неправилно преработва това желязо, не го разтваря, както съм ви го описвал, тогава става албинос - което става много рядко, - при него се появява левкопатия.
към текста >>
И така, к
акт
о виждате, това, за което ме попитахте, е свързано със следното: албинизмът възниква от неправилната преработка на сярата или желязото, осъществявана посредством «аза».
И така, както виждате, това, за което ме попитахте, е свързано със следното: албинизмът възниква от неправилната преработка на сярата или желязото, осъществявана посредством «аза».
Хлорозата възниква от неправилната преработка на желязото, осъществявана посредством вашето астрално тяло; хлорозата в по-голяма степен удря състава на кръвта. Ако човек правилно разбира, какво става вътре в него, може да обърне поглед и върху това, какви свръхсетивни негови части са задействани при тези процеси. Който разбира физическия човек както трябва, той разбира и свръхфизическия, свръхсетивния човек. Но материализмът съвсем не разбира свръхсетивния човек и поради това не разбира даже физическия човек.
към текста >>
Който разбира физическия човек к
акт
о трябва, той разбира и свръхфизическия, свръхсетивния човек.
И така, както виждате, това, за което ме попитахте, е свързано със следното: албинизмът възниква от неправилната преработка на сярата или желязото, осъществявана посредством «аза». Хлорозата възниква от неправилната преработка на желязото, осъществявана посредством вашето астрално тяло; хлорозата в по-голяма степен удря състава на кръвта. Ако човек правилно разбира, какво става вътре в него, може да обърне поглед и върху това, какви свръхсетивни негови части са задействани при тези процеси.
Който разбира физическия човек както трябва, той разбира и свръхфизическия, свръхсетивния човек.
Но материализмът съвсем не разбира свръхсетивния човек и поради това не разбира даже физическия човек.
към текста >>
23.
ПЕТА ЛЕКЦИЯ, 9 февруари 1924 г.
GA_352 Природата и човекът от гл.т. на Духовната наука
Днес ми се иска да поговоря с вас, като още един път обърна вашето внимание върху това, как е свързана с мировото пространство Земята, представляваща - к
акт
о знаете - кълбообразно тяло в Космоса.
Господа, днес искам да кажа още нещо, което би могло да послужи като пояснение към преминатите теми; за следващия път подгответе въпроси, с които се сблъсквате.
Днес ми се иска да поговоря с вас, като още един път обърна вашето внимание върху това, как е свързана с мировото пространство Земята, представляваща - както знаете - кълбообразно тяло в Космоса.
Да разгледаме днес реките и моретата.
към текста >>
А за реките може най-общо да се каже, че те някъде по Земята имат извор, к
акт
о се казва, изтичат, а после текат към морето.
Знаете, че Земята излиза навън само в частите с твърда суша: по-голямата част на Земята представлява водно кълбо, движещо се в космоса, водна топка, море.
А за реките може най-общо да се каже, че те някъде по Земята имат извор, както се казва, изтичат, а после текат към морето.
Да вземем например Дунав. Вие знаете, че Дунав води своето начало в Шварцвалд. Или да вземем Рейн. Вие знаете, че неговите извори са в Южните Алпи. Дунав тече през разни долини към Черно море.
към текста >>
Като физически хора ние изцяло и напълно зависим от ф
акт
а, че кръвта по правилен начин и по съвсем определени пътища протича през нашето тяло.
При човека обикновено повече се говори за това, което в него е течно. Казвал съм ви, че човек в по-голямата си част също представлява течна маса. Знаете, че своеобразна течност е кръвта, течаща в кръвоносните съдове. Известно е също и това, какво огромно значение за живота има тази течаща кръв. Кръвта строи живота, поддържа живота.
Като физически хора ние изцяло и напълно зависим от факта, че кръвта по правилен начин и по съвсем определени пътища протича през нашето тяло.
Ако кръвта се отклони от пътя и потече неправилно, ние въобще не бихме могли да живеем. Редът, по който водите са разпределени по реките и моретата, има за Земята точно та-
към текста >>
Тя по-малко се забелязва; веществата, съдържащи се във водата - освен кислорода и водорода - не притежават толкова висока концентрация, к
акт
о например желязото в кръвта.
Виждате ли, при кръвта се набива в очи следното: тя е червена и съдържа всевъзможни вещества. Ето защо се казва: кръвта, това е нещо особено. А за водата се казва: какво толкова, вода!
Тя по-малко се забелязва; веществата, съдържащи се във водата - освен кислорода и водорода - не притежават толкова висока концентрация, както например желязото в кръвта.
Ето защо на водата не се обръща внимание. Но въпреки това истината е, че кръговратът на водата в природата има огромно значение за целия живот на Земята. И както човешкият организъм не би могъл да живее без кръвообращение, без кръговрата на кръвта, така и Земята не би могла да живее без кръговрата на водата.
към текста >>
И к
акт
о човешкият организъм не би могъл да живее без кръвообращение, без кръговрата на кръвта, така и Земята не би могла да живее без кръговрата на водата.
Ето защо се казва: кръвта, това е нещо особено. А за водата се казва: какво толкова, вода! Тя по-малко се забелязва; веществата, съдържащи се във водата - освен кислорода и водорода - не притежават толкова висока концентрация, както например желязото в кръвта. Ето защо на водата не се обръща внимание. Но въпреки това истината е, че кръговратът на водата в природата има огромно значение за целия живот на Земята.
И както човешкият организъм не би могъл да живее без кръвообращение, без кръговрата на кръвта, така и Земята не би могла да живее без кръговрата на водата.
към текста >>
Работата е там, че река като например Рейн, във всеки случай на външен план - тече именно така, к
акт
о е казано; обаче докато отвън тази река, всичката й вода, протича от Южните Алпи до Северно море, под земята, от устието до изворите, преминава своеобразен силов поток в обратно направление.
Обикновено тези проблеми се изследват по такъв начин: казва се: река като Рейн някъде започва, тече по-нататък (вж. рис.) и после се влива в морето. Именно това може да се види на външен план. Обаче съществува и това, на което не се обръща внимание.
Работата е там, че река като например Рейн, във всеки случай на външен план - тече именно така, както е казано; обаче докато отвън тази река, всичката й вода, протича от Южните Алпи до Северно море, под земята, от устието до изворите, преминава своеобразен силов поток в обратно направление.
Потокът върви в обратно направление. Това, което става тук (над земята), е свързано с прясната вода на реката, несъдържаща соли. Това, което тук (под земята) се връща в обратно направление, върви назад, внася в земята сол, при това я внася срещу течението на реката. В земята по такъв начин постъпва сол, която всъщност идва от морето. И така, под земята има солев поток, вървящ в обратно направление от устието на реката до извора и.
към текста >>
То постъпва благодарение на това, че почвата има кръговрата на водата; точно к
акт
о при човека кръвта, течаща от сърцето по артериите, се връща назад по вените като синя, венозна кръв, връща се назад към сърцето, така и на Земята артериите - водните потоци - текат на една страна, а под земята вървят в обратно направление солевите вени.
Обаче, господа, ако в земята нямаше никакви солеви отлагания, корените на растенията не биха могли да растат в нея, защото тези корени растат там само защото като храна те получават от земята соли. Кореновата част на растенията по правило е наситена със соли, докато горната част е наситена със соли значително по-малко, а в цветовете пък са съвсем малко. Би могло да се попита: откъде постъпва всичко това, което нашата земна почва може да предостави на растението?
То постъпва благодарение на това, че почвата има кръговрата на водата; точно както при човека кръвта, течаща от сърцето по артериите, се връща назад по вените като синя, венозна кръв, връща се назад към сърцето, така и на Земята артериите - водните потоци - текат на една страна, а под земята вървят в обратно направление солевите вени.
Тук също има истинска циркулация, истински кръговрат.
към текста >>
Точно к
акт
о при човека стомахът например е слабо свързан с външния свят, той е свързан с него само посредством това, което постъпва оттам, така и съдържанието на морето е малко свързано с небесните пространства.
Защо въобще работата стои така, че Земята се състои, от една страна, от водна солена част, солено тяло (океан), и от друга страна, от твърда суша и пресни води от реките, преминаващи по сушата, и че постоянно по такъв начин солта се изтласква от морето. Виждате ли, ако се изследва солена вода, много солена морска вода, се открива, че отношенията, връзките на тази солена морска вода с Космоса са много слаби, незначителни.
Точно както при човека стомахът например е слабо свързан с външния свят, той е свързан с него само посредством това, което постъпва оттам, така и съдържанието на морето е малко свързано с небесните пространства.
Напротив, на Земята много силна връзка с небесните пространства поддържа всичко това, което е суша, където протичат водите, където благодарение на отлаганията на соли растат растенията, и така, връзка има там, където протичат води.
към текста >>
Всичко, което осигурява конт
акт
ите на Земята, връзките й с мировото пространство, има пряко отношение с прясната вода.
Изворите на прясна вода свободно се откриват към мировото пространство, те са подобни на нашите очи, отворени широко за света на външната природа. Бихме могли да кажем така: там, където на сушата има извори, Земята се вглежда в мировите далнини, тези извори са всъщност сетивни органи на Земята, докато нейното тяло, нейните вътрешни органи са в соленото море. Нещата тук, разбира се, са по-различни, отколкото в организма на човека; тук няма затворени, изолирани органи, няма такива органи, които биха могли да бъдат скицирани. Все пак е възможно да се скицират, защото сами по себе си те са невидими. Морето представлява земната утроба, вътрешностите на Земята, нейния корем, докато сетивните й органи се намират на сушата.
Всичко, което осигурява контактите на Земята, връзките й с мировото пространство, има пряко отношение с прясната вода.
Всичко, което представлява утробата, коремната кухина на Земята, е свързано със солената вода.
към текста >>
К
акт
о във външния свят наблюдаваме кръговото въртене на Космоса (небесната сфера), така и това крехко яйце се превръща в отражение на Космоса, защото силите действат от всички страни.
Искам да ви предоставя едно доказателство, че това е така. Виждате ли, веднъж вече ви казах: размножаването на човека и животните е свързано с небесното пространство. Казах ви: това, което е свързано с размножаването - яйцеклетката, ембрионът, - не се развива изолирано в тялото на майката, не, тук са задействани силите на целия Космос; само благодарение на действието на силите на Космоса се появява яйцеклетката в своята закръглена форма.
Както във външния свят наблюдаваме кръговото въртене на Космоса (небесната сфера), така и това крехко яйце се превръща в отражение на Космоса, защото силите действат от всички страни.
И така, там, където действат силите на размножаването, по същество действат на Земята силите на небето. При окото вие също виждате, че то представлява сфера, топче.
към текста >>
Но какво трябва да стане, ако далакът се отстрани и остане само етерният далак, к
акт
о това беше в случая със заека?
Далакът е образуван благодарение на Земята, ето защо той има такава форма.
Но какво трябва да стане, ако далакът се отстрани и остане само етерният далак, както това беше в случая със заека?
Господа, тук трябва да стане следното: докато физическият далак зависи от Земята, проявява склонност, симпатия към Земята, етерният далак, който става съвсем свободен, неутежнен повече от физическия далак, отново попада под небесното, под космическото влияние. Така че може да се предположи, че на мястото на отстранения далак възниква някакво отражение на небето. Когато отворихме заека, видяхме тук, вътре, малко кръгло тяло, образувано от фина, бяла тъкан! Така че всичко напълно съвпадна. Случи се това, което и трябваше да се случи в съответствие с предсказанието на духовната наука.
към текста >>
К
акт
о в дадения случай това бяло (сферично) тяло възниква в резултат на космическото влияние, така и в яйцеклетката - на първия стадий - възниква сферичният зачатък на човека или животното в резултат от небесното (космическо) влияние.
Както в дадения случай това бяло (сферично) тяло възниква в резултат на космическото влияние, така и в яйцеклетката - на първия стадий - възниква сферичният зачатък на човека или животното в резултат от небесното (космическо) влияние.
към текста >>
Сьомгата става съвсем мършава; но затова пък с колосална бързина се развиват к
акт
о сетивните й органи, така и органите за размножаване при самците и самките, така че в Рейн сьомгата получава възможност да се размножава.
Затова пък в морето сьомгите наддават на тегло и се охранват. Но за да не измрат - можем да видим това при сьомговите тук, в Северно море и в Атлантика, - те всяка година мигрират в Рейн. Ето защо ги и наричат рейнски сьомги. Но в Рейн сьомгата отслабва, тя отново губи мускулната си маса. Тя губи в Рейн охранеността си, достигната в соленото море.
Сьомгата става съвсем мършава; но затова пък с колосална бързина се развиват както сетивните й органи, така и органите за размножаване при самците и самките, така че в Рейн сьомгата получава възможност да се размножава.
Следователно всяка година сьомгата трябва да мигрира, отправяйки се от соленото море в пресноводния Рейн, за да има възможност да се размножава. При миграцията тя се изтощава, защото сладките води не способстват за нарастването на мускулатурата. След това сьомгата отново се връща в морето - както младите особи, така и старите, които са останали живи, за да заменят мършавостта си с охраненост.
към текста >>
След това сьомгата отново се връща в морето - к
акт
о младите особи, така и старите, които са останали живи, за да заменят мършавостта си с охраненост.
Но в Рейн сьомгата отслабва, тя отново губи мускулната си маса. Тя губи в Рейн охранеността си, достигната в соленото море. Сьомгата става съвсем мършава; но затова пък с колосална бързина се развиват както сетивните й органи, така и органите за размножаване при самците и самките, така че в Рейн сьомгата получава възможност да се размножава. Следователно всяка година сьомгата трябва да мигрира, отправяйки се от соленото море в пресноводния Рейн, за да има възможност да се размножава. При миграцията тя се изтощава, защото сладките води не способстват за нарастването на мускулатурата.
След това сьомгата отново се връща в морето - както младите особи, така и старите, които са останали живи, за да заменят мършавостта си с охраненост.
към текста >>
Този ф
акт
в голяма степен е свързан с етерното тяло.
Но и органите, които са симетрични, в действителност не са съвсем тъждествени. Нашият бял дроб отляво има два дяла, отдясно - три. От какво произлиза това? Да започнем с нещо много просто. Обикновено ние не се учим да пишем с лявата ръка; учим се да пишем с дясната.
Този факт в голяма степен е свързан с етерното тяло.
Физическото тяло е по-тежко и в по-голяма степен е образувано отляво, докато етерното тяло в по-голяма степен е образувано отдясно. Левият човек образува два дяла (на дроба); десният, по-дейният, внася в дробовете повече живот, той създава в дроба три дяла. При човека работата стои така, че отляво той в по-голяма степен е физически човек, а отдясно - повече етерен. Така става и с речта. При десноръките е необходимо повече хранене на главния мозък отляво, отколкото отдясно.
към текста >>
При възпитанието на децата цари пълно безобразие: децата се учат да правят всичко к
акт
о с дясната, така и с лявата ръка.
Виждате ли, господа, нашата днешна наука, която иска да разглежда само материята, именно поради това нищо всъщност не знае за материалното.
При възпитанието на децата цари пълно безобразие: децата се учат да правят всичко както с дясната, така и с лявата ръка.
Но това не съответства на човешкото устройство! Ако се постоянства в това отношение, в резултат от възпитанието хората ще станат полубезумни, защото човешкият организъм е устроен така, че отляво той носи повече физически, а отдясно - повече етерен характер. Но какво ли я е грижа съвременната наука за етерното и физическото! За нея всичко е едно и също: ляв човек, десен човек. Ако човек въобще иска да разбере този проблем, той трябва да проникне в него с помощта на духовната наука.
към текста >>
Ако се постоянства в това отношение, в резултат от възпитанието хората ще станат полубезумни, защото човешкият организъм е устроен така, че отляво той носи повече физически, а отдясно - повече етерен хар
акт
ер.
Виждате ли, господа, нашата днешна наука, която иска да разглежда само материята, именно поради това нищо всъщност не знае за материалното. При възпитанието на децата цари пълно безобразие: децата се учат да правят всичко както с дясната, така и с лявата ръка. Но това не съответства на човешкото устройство!
Ако се постоянства в това отношение, в резултат от възпитанието хората ще станат полубезумни, защото човешкият организъм е устроен така, че отляво той носи повече физически, а отдясно - повече етерен характер.
Но какво ли я е грижа съвременната наука за етерното и физическото! За нея всичко е едно и също: ляв човек, десен човек. Ако човек въобще иска да разбере този проблем, той трябва да проникне в него с помощта на духовната наука. И така, отляво човек е повече земен, а отдясно, за да не бъде неправилно разбрана думата («етерен»), би могло да се каже, повече небесен, космически.
към текста >>
Той, к
акт
о ви казах, изгражда к
акт
о лявата - земната - страна, така и дясната - небесната - по такъв начин, че като физически човек може да ги носи, без да забелязва, че лявата страна повече е привързана към Земята, а дясната - към небето.
Човек много силно се е еманципирал от Земята.
Той, както ви казах, изгражда както лявата - земната - страна, така и дясната - небесната - по такъв начин, че като физически човек може да ги носи, без да забелязва, че лявата страна повече е привързана към Земята, а дясната - към небето.
Но има хора, повече привързани към Земята; те спят основно на лявата си страна, лежат на лявата страна. На дясната страна хората лягат в случай, че дясната им страна е уморена или ако в по-голяма степен са подложени на силите, отнасящи се към небесното, към космическото. Да се наблюдават такива неща, разбира се, е трудно, защото те са смесени с много други неща. Ако човек легне на дясната си страна, може просто това да е по-тъмната страна на стаята; именно това може да е причината. И макар да се разглеждат такива неща да е трудно - както мисловно, така и по друг начин, - все пак обикновено човек по-охотно ляга в съня си на лявата страна, защото това е земната страна на тялото.
към текста >>
И макар да се разглеждат такива неща да е трудно - к
акт
о мисловно, така и по друг начин, - все пак обикновено човек по-охотно ляга в съня си на лявата страна, защото това е земната страна на тялото.
Той, както ви казах, изгражда както лявата - земната - страна, така и дясната - небесната - по такъв начин, че като физически човек може да ги носи, без да забелязва, че лявата страна повече е привързана към Земята, а дясната - към небето. Но има хора, повече привързани към Земята; те спят основно на лявата си страна, лежат на лявата страна. На дясната страна хората лягат в случай, че дясната им страна е уморена или ако в по-голяма степен са подложени на силите, отнасящи се към небесното, към космическото. Да се наблюдават такива неща, разбира се, е трудно, защото те са смесени с много други неща. Ако човек легне на дясната си страна, може просто това да е по-тъмната страна на стаята; именно това може да е причината.
И макар да се разглеждат такива неща да е трудно - както мисловно, така и по друг начин, - все пак обикновено човек по-охотно ляга в съня си на лявата страна, защото това е земната страна на тялото.
Но това не следва да се надценява: защото човек е еманципиран от Земята и постъпките му също са независими от Земята. При животните това си струва да се наблюдава. Навсякъде може да се види как по най-удивителен начин се разкриват тайните на света.
към текста >>
Въздействието не е толкова явно, к
акт
о при камбалата, но въпреки това леко се проявява.
Вярно, при човека (лежането на една страна) не довежда до такива радикални последствия. Човек е еманципиран от Земята, запазва своята независимост от Земята. Обаче нещо в това отношение може да се прояви даже при човека; така например при човека можем да се сблъскаме със специфично заболяване; той вижда с дясното око или въобще с някое от очите по-добре, отколкото с другото. Ако това не е вроден дефект, в повечето от случаите се изяснява, че човек спи на другата страна. От страната, на която човек много често лежи, действат земните сили; окото слабее от това и зрението се влошава.
Въздействието не е толкова явно, както при камбалата, но въпреки това леко се проявява.
Окото, насочено към небето и отвърнато от Земята, става малко по-силно. Виждате колко необичайни са тези връзки. Казвал съм ви: по един или друг начин самата природа ни показва с какви сили тя работи. Гледайки камбалата - малката камбала може да се види на всеки рибен пазар, а по-голямата се среща в морето, в солена вода, - се разсъждава така: да се формира в такъв вид може само такова животно, което направо е натоварено, напълнено с разтворени хранителни вещества. Ако това животно иска малко небе (иска да се подложи на космическо влияние), тогава то със своята друга страна трябва да бъде винаги обърнато към небето, това благоприятства очите, а също така го прави способно за размножаване.
към текста >>
Тези неща са във висша степен поучителни, тъй като позволяват да се види това, което го има в човека, макар и да се наблюдава в него нещо подобно да е значително по-трудно: защото той, к
акт
о вече ви казах, се е еманципирал от Земята.
Тези неща са във висша степен поучителни, тъй като позволяват да се види това, което го има в човека, макар и да се наблюдава в него нещо подобно да е значително по-трудно: защото той, както вече ви казах, се е еманципирал от Земята.
Но ако на такива неща изобщо не се обръща внимание, не може да се разбере животът на Земята като цяло. Всъщност работата стои така, че можем да кажем: гледайки морето, гледайки камбалата, можем навсякъде да видим как морето посредством камбалата се отваря за небето! Камбалите са доказателство за това, че морето изпитва жажда за небето, защото концентрацията на соли в морето го изолира от небето! Може да се каже така: камбалата е израз на жаждата на морето за светлина и въздух. Ако разгледаме собствения си кръговрат, и при нас, в тези места, които са по-наситени със соли, там, където се намират мускулите, има чувствителни сетивни органи, осезателни органи.
към текста >>
По същия начин, к
акт
о ние ставаме съобразителни и ловки, ако умеем да използваме своите т
акт
илни органи, така и камбалата става ловка, съобразителна, тъй като се открива срещу небето.
Ако разгледаме собствения си кръговрат, и при нас, в тези места, които са по-наситени със соли, там, където се намират мускулите, има чувствителни сетивни органи, осезателни органи. В тези места човек също се открива навън, макар и по различен начин, отколкото при очите, които се отварят срещу светлината непосредствено. Тези (точки) съответстват на местата, където в морето «седи» камбалата. Камбалата се отваря срещу небето. Именно то придава на камбалата голяма съобразителност, голямата разумност.
По същия начин, както ние ставаме съобразителни и ловки, ако умеем да използваме своите тактилни органи, така и камбалата става ловка, съобразителна, тъй като се открива срещу небето.
Всичко, което се намира на дъното на морето - само трябва да го понаблюдавате, - е тромаво и непохватно. Докато камбалата проявява изключителна ловкост; тя е ловка и хитра, защото с едната си страна е обърната, отделена от морето. Относно обърнатостта й към земните сили, може да се каже така; земните сили служат за натрупване на хранителни вещества, - при палтуса до триста килограма, - както беше казано; обаче камбалата има възприемчиви органи, посредством които тя се разкрива за небето. Камбалата поглъща други, по-дребни риби. Обаче, виждате ли, другите риби се разбягват настрани при появата на камбалата, която за тях е като призрак; защото за другите риби е напълно естествено да имат очи от двете страни на тялото, при тях очите се образуват от двете страни едновременно.
към текста >>
Относно обърнатостта й към земните сили, може да се каже така; земните сили служат за натрупване на хранителни вещества, - при палтуса до триста килограма, - к
акт
о беше казано; обаче камбалата има възприемчиви органи, посредством които тя се разкрива за небето.
Камбалата се отваря срещу небето. Именно то придава на камбалата голяма съобразителност, голямата разумност. По същия начин, както ние ставаме съобразителни и ловки, ако умеем да използваме своите тактилни органи, така и камбалата става ловка, съобразителна, тъй като се открива срещу небето. Всичко, което се намира на дъното на морето - само трябва да го понаблюдавате, - е тромаво и непохватно. Докато камбалата проявява изключителна ловкост; тя е ловка и хитра, защото с едната си страна е обърната, отделена от морето.
Относно обърнатостта й към земните сили, може да се каже така; земните сили служат за натрупване на хранителни вещества, - при палтуса до триста килограма, - както беше казано; обаче камбалата има възприемчиви органи, посредством които тя се разкрива за небето.
Камбалата поглъща други, по-дребни риби. Обаче, виждате ли, другите риби се разбягват настрани при появата на камбалата, която за тях е като призрак; защото за другите риби е напълно естествено да имат очи от двете страни на тялото, при тях очите се образуват от двете страни едновременно. Другите риби се отнасят към камбалата като към приближаващ се към тях човек; рибите бързо изчезват, разпръскват се, и камбалата не би имала нищо за ядене, ако не беше по-съобразителна и ловка от останалите. Обаче другите риби, очите на които са разположени от двете страни на тялото, не са толкова разумни, тъй като не са свързани толкова силно с небето. Камбалата си търси такива места, където дъното на морето се издига към брега, плитчини в морето, където тя заляга.
към текста >>
К
акт
о отново и отново съм ви казвал, човек на деветдесет процента се състои от вода.
Виждате ли, при човека работата стои така, че той по същество е подобен на малко земно кълбо.
Както отново и отново съм ви казвал, човек на деветдесет процента се състои от вода.
Всъщност човек също е своего рода риба, защото твърдият човек, съставляващ всичко на всичко десет процента, сякаш плува във вода. Всички ние всъщност сме риби, плуващи в своите собствени води. Даже външната наука е съгласна с това, че ние представляваме нещо като малко море. Подобно на морето и излъчващите се от него реки, нашето «море», течната съставка на нашето тяло, нашето течно тяло разпраща сокове, несъдържащи соли. В нас също има сладководни потоци.
към текста >>
Така че ние и на пр
акт
ика сме в някакъв смисъл малко земно кълбо; в нас има солено море.
Подобно на морето и излъчващите се от него реки, нашето «море», течната съставка на нашето тяло, нашето течно тяло разпраща сокове, несъдържащи соли. В нас също има сладководни потоци. Те протичат извън нашите мускули и кости. И обратно, в мускулите и костите ние имаме тези солни отлагания, които ги има и в морето. Тук всъщност се намират нашите хранителни вещества, в мускулите и костите.
Така че ние и на практика сме в някакъв смисъл малко земно кълбо; в нас има солено море.
към текста >>
Тя яде постоянно, само че това не се забелязва, тъй като трапезата й носи фин хар
акт
ер.
Знаете, че падащите валежи, дъждовната вода представлява дестилат, тоест чиста, несъдържаща примеси вода. Но Земята получава по-фина храна от Космоса. На нея не й се налага да сяда на масата. Защото само ние, хората, бидейки еманципирани от Земята, сме принудени първо да добиваме от нея хранителните си продукти. Земята сама храни себе си с тези фини вещества, които винаги присъстват в мировото пространство.
Тя яде постоянно, само че това не се забелязва, тъй като трапезата й носи фин характер.
Обаче, виждате ли, ако някой следи само грубите прояви на човека, може да не забележи, че човек постоянно поема кислород. Така и в случая със Земята не се забелязва, че тя постоянно поема от Космоса своята храна.
към текста >>
Тук по същия начин поглъщаме продуктите, к
акт
о ги поглъща самата Земя.
През носа ние също поемаме в себе си много, много вещества, даже без да го забелязваме. С нашата долна част, с корема, сме еманципирани от Земята, ние сме освободени. Коремът може да поглъща тези продукти, които произвежда Земята, сгъстявайки и уплътнявайки ги. Въздуха ние можем да поглъщаме във вида, в който той присъства в атмосферата. Що се отнася до нашата глава, до сетивните органи, тук сме на едно ниво със Земята като цяло.
Тук по същия начин поглъщаме продуктите, както ги поглъща самата Земя.
Не-случайно нашата глава, подражавайки на Земята, има форма на кълбо. Точно както Земята, главата се формира с помощта на Космоса. Само че отдолу действа силата на гравитацията. Тук човешкото тяло се формира, ориентирайки се към Земята; физическите ръце се притеглят надолу от силата на тежестта. Върху главата гравитацията не оказва голямо внимание, тя си остава кръгла.
към текста >>
Точно к
акт
о Земята, главата се формира с помощта на Космоса.
Коремът може да поглъща тези продукти, които произвежда Земята, сгъстявайки и уплътнявайки ги. Въздуха ние можем да поглъщаме във вида, в който той присъства в атмосферата. Що се отнася до нашата глава, до сетивните органи, тук сме на едно ниво със Земята като цяло. Тук по същия начин поглъщаме продуктите, както ги поглъща самата Земя. Не-случайно нашата глава, подражавайки на Земята, има форма на кълбо.
Точно както Земята, главата се формира с помощта на Космоса.
Само че отдолу действа силата на гравитацията. Тук човешкото тяло се формира, ориентирайки се към Земята; физическите ръце се притеглят надолу от силата на тежестта. Върху главата гравитацията не оказва голямо внимание, тя си остава кръгла. Ето защо трябва от видимото да преминем към невидимото. Може да се каже така: камбалата би загинала, независимо от това, че тя яде риба и раци - защото рибите и раците са й необходими само за нейния бял, плосък корем, и така, камбалата би загинала, ако тя, вследствие от своята едностранност, на своята едностранна форма, не поглъщаше по определен начин това, което идва от Космоса.
към текста >>
24.
ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, 13 февруари 1924 г.
GA_352 Природата и човекът от гл.т. на Духовната наука
Можете да си представите, че к
акт
о външни документи, така и исторически източници на тази тема малко са се запазили.
Доктор Щайнер: Ще се наложи доста да поразмишляваме за това, което се отнася до облеклото на човека.
Можете да си представите, че както външни документи, така и исторически източници на тази тема малко са се запазили.
към текста >>
На съвременната наука най-трудно би й било да отговори на първия въпрос, защото, к
акт
о се казва, във външните писмени източници твърде оскъдно се говори по какви причини хората в древността са се обличали по един или друг начин.
На съвременната наука най-трудно би й било да отговори на първия въпрос, защото, както се казва, във външните писмени източници твърде оскъдно се говори по какви причини хората в древността са се обличали по един или друг начин.
Отчитайки всичко, с което би могло да се запознаем в това отношение, би следвало да кажем: несъмнено в облеклото много неща са мотивирани от потребността на хората за самозащита, желанието да се защитиш от въздействието на обкръжаващата среда. Достатъчно е само да си спомните, че животното притежава своя собствена защита (от природата). Животното в широк смисъл е защитено от външните влияния; те не могат да се вмъкнат в по-нежните, меки части на организма през космите, през кожата.
към текста >>
То става поради ф
акт
а, че майката поема в себе си слънчевите сили и те действат по вътрешен начин.
Бихте могли да кажете: но там той не е изложен на Слънцето. Тези косми ембрионът впоследствие ги губи. И всеки родил се човек в първите седмици от бременността на майката изцяло е покрит с косми. Той губи тези косми. Защо става това?
То става поради факта, че майката поема в себе си слънчевите сили и те действат по вътрешен начин.
Косата вътрешно изцяло и напълно е свързана с въздействието на Слънцето.
към текста >>
Нееднократно съм ви привеждал потвърждения на този ф
акт
.
Но ако въздействието на Слънцето върху съществата стане много голямо, тогава тези същества губят своята самостоятелност. Човек запазва своята самостоятелност благодарение на това, че той не притежава такава външна защита, а в по-голяма или по-малка степен е подложен на влиянието на земната обкръжаваща среда. Интересно е да се изясни, колко по-малко от човека зависи животното от Земята. Формирането на животните става основно посредством извънземни влияния.
Нееднократно съм ви привеждал потвърждения на този факт.
Но човек като цяло е еманципиран от тези външни (извънземни) природни влияния. И това става поради това, че той има от всички страни незащитена кожа и трябва да търси своя собствена защита.
към текста >>
Ето защо облеклото, което там носят, има в по-голяма степен защитен хар
акт
ер.
Първата функционална задача на облеклото е възникнала в северния регион, където защитата просто е необходима.
Ето защо облеклото, което там носят, има в по-голяма степен защитен характер.
При това, по отношение на защитата хората не стигат твърде далеч. Друга е работата в горещите райони, в местностите, където цялото народонаселение ходи полуголо; тук малкото, което виждате, служи като украса, а ако е надянато повече, пак украсата е главната част, главната функция на облеклото.
към текста >>
Но к
акт
о ви е известно, по-висшите форми на цивилизация идват именно от по-горещите региони, духовният живот произлиза предимно от горещите региони.
Но както ви е известно, по-висшите форми на цивилизация идват именно от по-горещите региони, духовният живот произлиза предимно от горещите региони.
Ето защо, изследвайки облеклото, можем да видим, че най-несъвършени остават тези му видове, които са предназначени за защита на човека от външните влияния на обкръжаващата среда. И напротив, облеклото, служещо за украса, е достигало все по-голямо съвършенство. Тук трябва, разбира се, да се отчитат човешките вкусове, нали така? При това следва да се разглежда духовната ориентация на човека като цяло. Да вземем по-примитивните народи, по-простите, първобитните.
към текста >>
В така наречените цивилизовани страни не вярват, че има хора, които, макар и не толкова умни, к
акт
о искат да бъдат цивилизованите хора, разбират обаче, че човек има и свръхсетивна страна.
Но тези по-първобитни народности са притежавали освен това и още едно, съвсем различно сетиво. Те усещали, че човек има духовно-свръхсетивни членове.
В така наречените цивилизовани страни не вярват, че има хора, които, макар и не толкова умни, както искат да бъдат цивилизованите хора, разбират обаче, че човек има и свръхсетивна страна.
И ето тази свръхсетивна част на човека те усещат като цветна. При тези примитивни народности работата стои така, че те усещат свръхсетивната част, която носят в себе си - аз я наричам астрално тяло, - като цветна; тези народи искат да направят видимо това, което е невидимо. И те се украсяват - в съответствие с това, червени или сини се виждат в астралния свят, - украсяват се с червен или син цвят. Това е свързано с виждането, което тези хора донасят от духовния свят.
към текста >>
Разглеждайки картини, нарисувани от старите майстори, ще видите: Мария например винаги има съвсем определено облекло, съвсем определено одеяние, защото с това трябва да бъде показано астралното й тяло, нейното сърце, нейния хар
акт
ер.
В нашия регион - знаете това, господа, - само култовите одежди могат напълно да се смятат за цветни. Разглеждайки култовите облекла, ще откриете, че те са имитация на представите за астралното тяло. Тоест цветовата гама, а също формата, кройката на облеклата всъщност произтичат от свръхсетивното. И само разбирайки това, можем да разберем доколко облеклото служи като украса. Това също е важен аспект.
Разглеждайки картини, нарисувани от старите майстори, ще видите: Мария например винаги има съвсем определено облекло, съвсем определено одеяние, защото с това трябва да бъде показано астралното й тяло, нейното сърце, нейния характер.
Това е трябвало да бъде изразено в одеянието. Сравнете картините, на които Мария е изобразена заедно с Магдалена. Ще откриете, че старите майстори винаги различно си представят Мария и Магдалена - подобно на това, както и в Писанията за тях се говори по различен начин. Различията се коренят в астралните им тела и одеянията пресъздават астралното тяло с неговата цветова гама.
към текста >>
Ще откриете, че старите майстори винаги различно си представят Мария и Магдалена - подобно на това, к
акт
о и в Писанията за тях се говори по различен начин.
И само разбирайки това, можем да разберем доколко облеклото служи като украса. Това също е важен аспект. Разглеждайки картини, нарисувани от старите майстори, ще видите: Мария например винаги има съвсем определено облекло, съвсем определено одеяние, защото с това трябва да бъде показано астралното й тяло, нейното сърце, нейния характер. Това е трябвало да бъде изразено в одеянието. Сравнете картините, на които Мария е изобразена заедно с Магдалена.
Ще откриете, че старите майстори винаги различно си представят Мария и Магдалена - подобно на това, както и в Писанията за тях се говори по различен начин.
Различията се коренят в астралните им тела и одеянията пресъздават астралното тяло с неговата цветова гама.
към текста >>
Появяват се и такива неща: от чисто абстр
акт
ния образ на редингота, който вече сам по себе си е грозен, се отрязват някои части и се получава фрак.
А крачолите са едни от най-безвкусните одежди, които се носят в цял свят! Но ние правим още повече: ако искаме да си създадем особено благороден имидж, надяваме на главата си още една страшна тръба - цилиндъра. Само ако можехте да си представите каква физиономия би направил древният грък, ако се сблъска с човек, двата крака на когото са надянати в тръби, а на главата му също стърчи тръба, при това и с черен цвят! Гъркът не би повярвал, че пред него стои човек, той би го взел за най-ужасно привидение! Просто трябва да го имате предвид.
Появяват се и такива неща: от чисто абстрактния образ на редингота, който вече сам по себе си е грозен, се отрязват някои части и се получава фрак.
С този пример най-добре се вижда колко безразсъдно е станало човечеството. Само защото нещо е станало обичайно, защото, както се казва, човека могат да го сметнат за полуумен, а може и за кръгъл идиот, ако не постъпва като всички, той постъпва като всички. Трябва обаче съзнателно да се отнесем към това, че в днешно време костюмите на мъжката половина от човечеството напомнят за лудница, особено ако те съответстват на установилите се норми. Това свидетелства, че човек малко по малко се еманципира от реалността.
към текста >>
Само защото нещо е станало обичайно, защото, к
акт
о се казва, човека могат да го сметнат за полуумен, а може и за кръгъл идиот, ако не постъпва като всички, той постъпва като всички.
Само ако можехте да си представите каква физиономия би направил древният грък, ако се сблъска с човек, двата крака на когото са надянати в тръби, а на главата му също стърчи тръба, при това и с черен цвят! Гъркът не би повярвал, че пред него стои човек, той би го взел за най-ужасно привидение! Просто трябва да го имате предвид. Появяват се и такива неща: от чисто абстрактния образ на редингота, който вече сам по себе си е грозен, се отрязват някои части и се получава фрак. С този пример най-добре се вижда колко безразсъдно е станало човечеството.
Само защото нещо е станало обичайно, защото, както се казва, човека могат да го сметнат за полуумен, а може и за кръгъл идиот, ако не постъпва като всички, той постъпва като всички.
Трябва обаче съзнателно да се отнесем към това, че в днешно време костюмите на мъжката половина от човечеството напомнят за лудница, особено ако те съответстват на установилите се норми. Това свидетелства, че човек малко по малко се еманципира от реалността.
към текста >>
За да се ориентираме как у първобитните народи се е появило всичко, отнасящо се до облеклото, трябва да си изясним, че сред първобитните, древни народи хората още не са били толкова самостоятелни, к
акт
о са самостоятелни днешните хора.
Какво означават украшенията? Външно те се изготвят така, че благодарение на тях намира израз духовното начало в човека!
За да се ориентираме как у първобитните народи се е появило всичко, отнасящо се до облеклото, трябва да си изясним, че сред първобитните, древни народи хората още не са били толкова самостоятелни, както са самостоятелни днешните хора.
Днес всеки човек - при това с известно право - се държи като самодостатъчна, самостоятелна личност. Той си казва: аз притежавам собствен разум и благодарение на него обмислям това, което трябва да направя. Ако днес човек е с твърде високо мнение за себе си и се надуе, той веднага почва да се държи като реформатор: така че днес имаме почти толкова реформатори, колкото хора има на света. И така, в днешно време човек се държи абсолютно самостоятелно. При предишните хора и народи работата е била по-иначе.
към текста >>
В този случай, ако - к
акт
о например древните гърци - си представяли своята народна душа с шлемообразно допълнение на главата, те и на себе си надявали шлем.
И така, в днешно време човек се държи абсолютно самостоятелно. При предишните хора и народи работата е била по-иначе. Тези народи, народностни племена, се обединявали в група и са разглеждали някакво духовно същество като своя групова душа; самите себе си те смятали за членове на едно тяло, а груповата душа разглеждали като това, което ги обединява. Във връзка с това групово начало те си се представяли в съвсем определен образ. Външно (този образ) те изразявали в своето облекло.
В този случай, ако - както например древните гърци - си представяли своята народна душа с шлемообразно допълнение на главата, те и на себе си надявали шлем.
И произходът на този шлем не е бил свързан с потребност от самозащита; те смятали, че надявайки шлема, повече се уподобяват на груповата душа.
към текста >>
Такава диафрагма, к
акт
о при човека, при нито едно животно я няма.
Да вземем например коланът. Коланът се е появил, защото човек е знаел: при мен през средата преминава разделителна граница, каквато няма при нито едно животно.
Такава диафрагма, както при човека, при нито едно животно я няма.
Нито за едно животно тази разделителна граница тук, в средата, няма такова значение, както за човека. Само сравнете. За това хората са забравили по най-невероятен начин. Така например често дължината на човека я сравняват с дължината на животното, за да се установи колко например храна трябва на животното и колко на човека. По въпроса се разсъждава така: ето животното и ето човека.
към текста >>
Нито за едно животно тази разделителна граница тук, в средата, няма такова значение, к
акт
о за човека.
Да вземем например коланът. Коланът се е появил, защото човек е знаел: при мен през средата преминава разделителна граница, каквато няма при нито едно животно. Такава диафрагма, както при човека, при нито едно животно я няма.
Нито за едно животно тази разделителна граница тук, в средата, няма такова значение, както за човека.
Само сравнете. За това хората са забравили по най-невероятен начин. Така например често дължината на човека я сравняват с дължината на животното, за да се установи колко например храна трябва на животното и колко на човека. По въпроса се разсъждава така: ето животното и ето човека. Измерва се дължината на животното и после дължината на човека.
към текста >>
Всички тези неща са се появили на основата на истински прозрения, а не на основата на това страшно отвлечено, абстр
акт
но, теоретично мислене, което днес владеем.
Виждате ли, човек, притежаващ истинско познание, например знае, че в коленната става се намират специфични сили, способстващи мисленето. Ето защо са украсявали коленната става, която ние днес, поради крачолите на нашите панталони, не можем с нищо да украсим. На тази, описана от мен основа се е появило нещо такова като английският Орден на жартиерата.
Всички тези неща са се появили на основата на истински прозрения, а не на основата на това страшно отвлечено, абстрактно, теоретично мислене, което днес владеем.
към текста >>
Съвременното облекло, к
акт
о виждате, е изгубило всички цветове.
Съвременното облекло, както виждате, е изгубило всички цветове.
Защо то е изгубило цветовете? Тъй като преживяването на свръхсетивното най-добре се изразява именно благодарение на цветовете, на разцветките. Колкото по-голяма радост е носил цветът на човека, толкова в по-голяма степен се е изявявала в него склонността към разбиране на свръхсетивното. Обаче в наше време любима стана сивата, безцветната гама. Причината може да бъде изразена със следните думи: през нощта всички котки са сиви, тоест съвременният човек въобще повече не прониква с поглед в света - имам предвид духовния свят.
към текста >>
Всъщност може да се каже, че цялото съвременно военно облекло носи остарял хар
акт
ер, него вече не можеш да го разбереш.
Облеклото, което в съвременната държава носят нашите военни, се е появило по времето, когато хората в по-голяма степен са били ориентирани към защита. Всички отделни части на военната екипировка, на военното облекло, би могло да бъдат изпитани доколко служат като средство за отбрана и защита или като средство за атака и нападение.
Всъщност може да се каже, че цялото съвременно военно облекло носи остарял характер, него вече не можеш да го разбереш.
Виждате ли, съвременното цивилно палто може да се разбере, тъй като то е възникнало от римската тога. Военният мундир може да се разбере само в случай, че не се обяснява, изхождайки от римската тога и от нейните производни, осакатени до карикатурен вид; не, мундирът следва да се обясни с примера за средновековното рицарство, когато цялото облекло е било своего рода броня. Той е трансформирана броня.
към текста >>
Защото хората в процесията е трябвало да имат общи мисли - тук е налице същият смисъл, к
акт
о при кое да е знаме.
Всичко това иде да ви покаже: хората вече са се отделили от това, което е имало смисъл в живописта. Защо Рафаело е нарисувал този образ за църковно знаме?
Защото хората в процесията е трябвало да имат общи мисли - тук е налице същият смисъл, както при кое да е знаме.
към текста >>
Днес би трябвало да се създава облекло, изхождайки от съвременния духовен живот, точно к
акт
о древните народи са създавали облеклото, ориентирайки се по ценностите, съответстващи на светогледа им, на тяхното разбиране за света и човечеството.
Обаче всички тези хора живеят не във времето, когато са съществували инстинкти, които са придавали някакъв смисъл на това облекло.
Днес би трябвало да се създава облекло, изхождайки от съвременния духовен живот, точно както древните народи са създавали облеклото, ориентирайки се по ценностите, съответстващи на светогледа им, на тяхното разбиране за света и човечеството.
Обаче за това в човека липсват способности, защото той не знае за реалността, не знае за духовния човек. Ето защо се получава така, че някои елементи от нашето облекло съвсем са изгубили смисъл и безсмислеността на облеклото ни приема скандален характер.
към текста >>
Ето защо се получава така, че някои елементи от нашето облекло съвсем са изгубили смисъл и безсмислеността на облеклото ни приема скандален хар
акт
ер.
Обаче всички тези хора живеят не във времето, когато са съществували инстинкти, които са придавали някакъв смисъл на това облекло. Днес би трябвало да се създава облекло, изхождайки от съвременния духовен живот, точно както древните народи са създавали облеклото, ориентирайки се по ценностите, съответстващи на светогледа им, на тяхното разбиране за света и човечеството. Обаче за това в човека липсват способности, защото той не знае за реалността, не знае за духовния човек.
Ето защо се получава така, че някои елементи от нашето облекло съвсем са изгубили смисъл и безсмислеността на облеклото ни приема скандален характер.
към текста >>
Трябва да имате предвид всички тези ф
акт
и.
Трябва да имате предвид всички тези факти.
Тогава ще видите, че облеклото се е появило отчасти поради потребност от защита и отчасти поради нуждата да се украсим. Това украсяване се е обуславяло от стремежа, свръхсетивното да стане външно възприемаемо. А накрая, по отношение на облеклото, хората стигнали дотам, че вече нищо не знаели за него, освен това, че човек го носи. Във връзка с това са се появили и народните носии. Естествено народите, на които е било необходимо да се защитят, са избирали прилепващи дрехи, дрехи плътни и дебели, в по-голяма или по-малка степен натежаващи на цялото тяло или на по-изложените на студ части от тялото.
към текста >>
Тук би се наложило, к
акт
о се казва, да се върнем към дълбоката древност.
Въобще нещата са така: човек запазва това, към което е привикнал някога, макар и смисълът на традициите вече съвсем да е изчезнал от съзнанието му. Ето защо днес по вида на облеклото, което хората носят, съвсем не е лесно да се отговори на въпроса «защо? »; защо едни или други народи са облечени по един или друг начин.
Тук би се наложило, както се казва, да се върнем към дълбоката древност.
към текста >>
25.
СЕДМА ЛЕКЦИЯ, 16 февруари 1924 г.
GA_352 Природата и човекът от гл.т. на Духовната наука
Има ли възможност да се възбуди съдебно преследване срещу тези персони, които добавят арсен в храната на децата; може ли законодателно да се забрани подобна пр
акт
ика?
Неотдавна господин докторът говори за арсена и за дебелите деца. Преди много години можах да видя на един панаир дебели деца. Вряза ми се в паметта, че тези деца бяха на възраст от осем до дванадесет или шестнадесет години. Специално изкуствено отгледани за целта деца понякога идваха от Унгария. След думите на господин доктора, че арсенът в тези места лесно се открива в скалните породи, ми се прииска да поставя въпроса: Децата от каква възраст се подлагат на охранване със съдържаща арсен диета, за да станат толкова дебели?
Има ли възможност да се възбуди съдебно преследване срещу тези персони, които добавят арсен в храната на децата; може ли законодателно да се забрани подобна практика?
Или гешефти от такъв вид ще продължават да се правят тайно?
към текста >>
Работата стои така - к
акт
о правилно предположихте, - че при децата, които излагат като диви животни по разни панаири, омазняването се създава изкуствено или с помощта на арсен, или с помощта на други вещества, защото има вещества, които приличат на арсена.
Работата стои така - както правилно предположихте, - че при децата, които излагат като диви животни по разни панаири, омазняването се създава изкуствено или с помощта на арсен, или с помощта на други вещества, защото има вещества, които приличат на арсена.
Както това лесно може да се провери, тези деца са просто мазни, тлъсти.
към текста >>
К
акт
о това лесно може да се провери, тези деца са просто мазни, тлъсти.
Работата стои така - както правилно предположихте, - че при децата, които излагат като диви животни по разни панаири, омазняването се създава изкуствено или с помощта на арсен, или с помощта на други вещества, защото има вещества, които приличат на арсена.
Както това лесно може да се провери, тези деца са просто мазни, тлъсти.
към текста >>
Децата се подлагат на това престъпно въздействие във възраст, която ви хар
акт
еризирах като особено важна; във възрастта между смяната на зъбите - тоест на седем-осем години - и половото съзряване, тоест на възраст четиринадесет-петнадесет години.
Но виждате ли, даденият случай е значително по-сложен от описаната от мен неотдавна употреба на арсен от възрастни. Това, за което тогава говорих, се отнасяше именно за възрастните. Под действието на арсена възрастният стига до състоянието, за което тогава говорих. Но при тези деца, по отношение на които се извършва престъпление - това не трябва да се отрича, - въздействието на арсена или подобните му вещества има и друга основа.
Децата се подлагат на това престъпно въздействие във възраст, която ви характеризирах като особено важна; във възрастта между смяната на зъбите - тоест на седем-осем години - и половото съзряване, тоест на възраст четиринадесет-петнадесет години.
На тази възраст нещата не се ограничават с това, че детето го пращат на училище, в обикновеното средно училище, тъй като човешкото развитие прави този период благоприятен за учене; не, освен това в дадената възраст става и нещо съвсем друго.
към текста >>
Това етерно тяло на човека при разглеждането на човешкото развитие трябва да се отчита точно к
акт
о и физическото тяло.
Спомнете си, господа, аз ви казах, че човек се състои не само от физическо тяло, което е видимо за очите, което може да се пипне с ръка, но той се състои също от свръхсетивни ду-шевно-духовни членове. Съществува фино тяло, което аз нарекох етерно тяло.
Това етерно тяло на човека при разглеждането на човешкото развитие трябва да се отчита точно както и физическото тяло.
Ако схематично ви нарисувам всичко това, тук ще имаме (вж. рис.) човека като физическо тяло; но около това физическо тяло, а също и вътре в него се намира фино тяло, етерното тяло. След това покрай това физическо и етерно тяло - етерното тяло е невидимо за очите - в човека има още астрално тяло, което може да усеща и чувства. Растението има етерно тяло, растението може да расте; това произлиза от етерното тяло. Човекът и животното имат астрално тяло; те могат да усещат и чувстват.
към текста >>
Но на тези деца, които показват по панаири и други подобни - к
акт
о за това каза този, който зададе въпроса, - арсена им го дават специално; точно к
акт
о в алпийските страни, особено в Унгария, където арсенът се съдържа в скалните породи.
В по-късна възраст човек също може да надебелее от храната, която му харесва. Ако ядете храна, която не ви харесва, вие ще бъдете слаб като щека. Ако храната, която ядете, много ви харесва и я употребявате дълго, ще надебелеете, ще натрупате мазнини. Но децата са особен случай; този процес протича по съвсем специфичен начин при подрастващите деца на възраст между седем и четиринадесет или петнадесет години. И така, ако на децата им е вкусна храната, съдържаща арсен, те надебеляват.
Но на тези деца, които показват по панаири и други подобни - както за това каза този, който зададе въпроса, - арсена им го дават специално; точно както в алпийските страни, особено в Унгария, където арсенът се съдържа в скалните породи.
Тези деца получават арсен и най-главното е това, че именно в тази възраст им се насажда вкус към арсена. Това е отвратително, но е така: детето постепенно започва да изпитва пристрастие към арсена, сякаш това е захар, в резултат на което още преди нормалното образуване на астрално тяло, детето става мазно и тлъсто. След това такива деца се излагат на показ, тъй като те стават ненормални и страшно тежки. Хората намират в това нещо удивително. На тях винаги им се иска да видят нещо необичайно, нещо изключително.
към текста >>
Съществува едно своеобразно зло - него особено изкусно го пр
акт
икуват в Рим, - което се състои в това, че заради запазването на детския глас при момчетата, заради запазването на по-високия глас момчетата ги кастрират, тоест отстраняват им половите органи.
Известно ви е, че в периода на полово съзряване от четиринадесетата-петнадесетата година човешкият глас се променя. Оттук виждате, че периодът на пубертета е свързан с човешкия глас. При момчетата той се изменя, но при девойките преходът в по-голяма степен се проявява в образуването на гърди и други подобни неща. Но при момчетата именно гласът се променя.
Съществува едно своеобразно зло - него особено изкусно го практикуват в Рим, - което се състои в това, че заради запазването на детския глас при момчетата, заради запазването на по-високия глас момчетата ги кастрират, тоест отстраняват им половите органи.
Съществува знаменит момчешки хор с необикновено високи гласове. Виждате, че тук злото отива още по-далеч. Обаче всичко това се прави под маската на свещенодействието. Не знам, известно ли ви е това? Такива неща също се правят и трябва да имаме пълна яснота относно това, че в света става нещо подобно; действително хората правят всичко възможно, за да експлоатират природата на човека и да излагат недъзите на показ.
към текста >>
Хората сами трябва да се грижат за това, такива неща да се прекратят, к
акт
о и въобще хората трябва сами да се грижат за нормалния социален живот, а не веднага да призовават закона.
Трудно е, разбира се, веднага да се започне борба с такива явления с помощта на законодателството.
Хората сами трябва да се грижат за това, такива неща да се прекратят, както и въобще хората трябва сами да се грижат за нормалния социален живот, а не веднага да призовават закона.
Неправилно е веднага да се призовава законът. Аз обаче съм убеден, че на много малко хора е известно това, което сега ви казах. Много малко хора знаят, че арсенът е значително по-вреден именно в тази възраст, в която са го давали на тези деца, отколкото в по-късна възраст. Аз винаги вярвам, че ако на хората се обясни едно или друго явление, положението на нещата може да се подобри без вмешателството на закона, без принуда. Но няма да ви се удаде да подобрите състоянието на нещата, ако не можете да обясните същината им.
към текста >>
Би могло например да се каже, че този, който - к
акт
о вече съм казвал - приема арсен от тщеславие, от желание да се хареса, получавайки обяснение и знаейки точно за последствията, би престанал да приема арсен.
Нещо подобно - макар и в същото време различно - става в случая с алкохола. За алкохола говорихме вече по-рано. Но в случая с отравяне с арсен, който се изразява в затлъстяване, арсенът го дават на децата други хора; когато арсенът го приемат възрастни, те го правят напълно съзнателно. Може да се каже така: обяснението на ситуацията в дадения случай би могло да окаже много силно въздействие.
Би могло например да се каже, че този, който - както вече съм казвал - приема арсен от тщеславие, от желание да се хареса, получавайки обяснение и знаейки точно за последствията, би престанал да приема арсен.
Напротив, в случая с алкохола работата стои по-зле, защото обяснението на ситуацията не довежда човека до пълен отказ от алкохол. Защото ако е започнал да пие една-две чашки, той изпада в такова състояние, в което обяснението губи своята ефективност, той пие и по-нататък. Ето защо именно в случая с алкохола е извънредно трудно да се постигне нещо сериозно по пътя на обяснението. Обяснението би трябвало да действа само по себе си, но на практика се налага да се прибягва до закона, което свидетелства, за съжаление, за слабостта на човечеството. В днешно време има страни - спомнете си за Северна Америка, - където вносът на алкохол е забранен със закон, за да могат хората да запазват разсъдъка си.
към текста >>
Обяснението би трябвало да действа само по себе си, но на пр
акт
ика се налага да се прибягва до закона, което свидетелства, за съжаление, за слабостта на човечеството.
Може да се каже така: обяснението на ситуацията в дадения случай би могло да окаже много силно въздействие. Би могло например да се каже, че този, който - както вече съм казвал - приема арсен от тщеславие, от желание да се хареса, получавайки обяснение и знаейки точно за последствията, би престанал да приема арсен. Напротив, в случая с алкохола работата стои по-зле, защото обяснението на ситуацията не довежда човека до пълен отказ от алкохол. Защото ако е започнал да пие една-две чашки, той изпада в такова състояние, в което обяснението губи своята ефективност, той пие и по-нататък. Ето защо именно в случая с алкохола е извънредно трудно да се постигне нещо сериозно по пътя на обяснението.
Обяснението би трябвало да действа само по себе си, но на практика се налага да се прибягва до закона, което свидетелства, за съжаление, за слабостта на човечеството.
В днешно време има страни - спомнете си за Северна Америка, - където вносът на алкохол е забранен със закон, за да могат хората да запазват разсъдъка си. Обаче колко струва това земно човечество, което запазва разсъдъка си, въобще запазва положителните си качества само на основата на предписанията на закона?
към текста >>
С алкохола работата стои така: к
акт
о ви казах, човек сам произвежда алкохол в своето тяло.
С алкохола работата стои така: както ви казах, човек сам произвежда алкохол в своето тяло.
Това става, защото на човек алкохолът му е необходим за самоконсервация. Можете да бъдете уверени, господа, че никога няма да се опияните от този алкохол, който сами си произвеждате! Той се произвежда в количество, което ви е необходимо, за да консервирате намиращите се във вас хранителни продукти, за да запазите по-дълго всичко това, което е необходимо на човек в течение на времето. Вие можете да си помислите: за какво му е на човек произведения в него алкохол? Възможно е вече да сте видели някъде, че ако искат да запазят мъртво животно или някаква част от човешкото тяло, не трябва да ги оставят на въздух, а трябва да се потопят в спирт, в алкохол.
към текста >>
Човешкото тяло, тялото на животното, тялото на растението се разрушават от земното начало; но благодарение на алкохола, к
акт
о се казва, те се консервират, запазват се от разрушаване.
Оттук можете да видите, че алкохолът не е нещо земно. Това, че алкохолът не е земен, можете да видите и с други примери.
Човешкото тяло, тялото на животното, тялото на растението се разрушават от земното начало; но благодарение на алкохола, както се казва, те се консервират, запазват се от разрушаване.
към текста >>
Ако заемайки съответната поза, дълго излагате съответната част от тялото си на слънце, на тази част от тялото ви би й станало топло, к
акт
о й е топло на стола; вие преживявате това посредством вашето тяло.
Погледнете; ще направим това колкото се може по-нагледно: в достатъчно горещ слънчев ден аз вземам този стол и го поставям на палещото Слънце. Оставям го там за няколко часа, а след това ви предлагам да седнете на него. Вие сядате. Дявол да го вземе, мислите си вие, столът е станал горещ! И така, в дадения случай не става така, че Слънцето пряко да огрява определена част от тялото ви и от това да ви става топло.
Ако заемайки съответната поза, дълго излагате съответната част от тялото си на слънце, на тази част от тялото ви би й станало топло, както й е топло на стола; вие преживявате това посредством вашето тяло.
Но в този случай нещата са различни: тук горещ е станал столът. Следователно виждате, че тук съвсем безжизнен предмет е побрал в себе си слънчевата топлина и след това ви я отдава.
към текста >>
Но подобно на това, к
акт
о тя се запазва в стола, слънчевата топлина се е запазила в тези палмови дървета и е отивала с тях под земята.
Каменните въглища хилядолетия преди това са съществували под формата на палми или други дървета. Как е ставало това? Тук се е намирала Земята (вж. рис.), тук - палмовите дървета или такива, приличащи на палми; тях ги е осветявало Слънцето. След това те са отмирали, потъвали са в земята.
Но подобно на това, както тя се запазва в стола, слънчевата топлина се е запазила в тези палмови дървета и е отивала с тях под земята.
към текста >>
Тялото би започнало да се разпада, к
акт
о се разпада трупът, ако не се изработваха алкохол и подобни на алкохола вещества.
Виждате ли, господа, вие съществувате, движите се, нуждаете се за вашия живот от кислород, въглерод, азот и вътре в своя организъм изработвате алкохол. Алкохолът се образува в човешкия организъм, за да се избегне вътрешният разпад (на тъканите).
Тялото би започнало да се разпада, както се разпада трупът, ако не се изработваха алкохол и подобни на алкохола вещества.
Това, разбира се, е така. Но би следвало да запитате: на кое от телата действа алкохолът? Виждате ли, върху физическото тяло алкохолът действа изключително добре, ако е изпито нормално количество, защото в този случай - тъй като то и само си изработва алкохол - може да го използва като добавъчно хранително средство; така че на физическото тяло алкохолът всъщност съвсем не вреди. Въздействието на алкохола върху физическото тяло на човека не носи нищо лошо. Ако алкохолът - това хората не вземат предвид - вредеше на физическото тяло, той би вредил и на лозата, тъй като лозата също има физическо тяло.
към текста >>
За детето той е вреден - к
акт
о току-що ви казах - по други причини.
Виждате ли, върху физическото тяло алкохолът действа изключително добре, ако е изпито нормално количество, защото в този случай - тъй като то и само си изработва алкохол - може да го използва като добавъчно хранително средство; така че на физическото тяло алкохолът всъщност съвсем не вреди. Въздействието на алкохола върху физическото тяло на човека не носи нищо лошо. Ако алкохолът - това хората не вземат предвид - вредеше на физическото тяло, той би вредил и на лозата, тъй като лозата също има физическо тяло. Лозата сама по себе си е «пияна» - поради това, че в нея се съдържа алкохол в чист вид, - но физическото й тяло съвсем не страда от алкохола. И само астралното тяло при възрастните страда от алкохола.
За детето той е вреден - както току-що ви казах - по други причини.
Но при възрастните алкохолът действа върху астралното тяло точно както арсенът; алкохолът действа на самия «аз». «Азът» живее в кръвообращението. Така че алкохолът изключително силно действа на кръвообращението.
към текста >>
Но при възрастните алкохолът действа върху астралното тяло точно к
акт
о арсенът; алкохолът действа на самия «аз».
Въздействието на алкохола върху физическото тяло на човека не носи нищо лошо. Ако алкохолът - това хората не вземат предвид - вредеше на физическото тяло, той би вредил и на лозата, тъй като лозата също има физическо тяло. Лозата сама по себе си е «пияна» - поради това, че в нея се съдържа алкохол в чист вид, - но физическото й тяло съвсем не страда от алкохола. И само астралното тяло при възрастните страда от алкохола. За детето той е вреден - както току-що ви казах - по други причини.
Но при възрастните алкохолът действа върху астралното тяло точно както арсенът; алкохолът действа на самия «аз».
«Азът» живее в кръвообращението. Така че алкохолът изключително силно действа на кръвообращението.
към текста >>
Това може напълно да бъде разбрано: той действа
акт
ивно в кръвта, кипи в кръвта.
За децата той е вреден, защото алкохолът вече сам по себе си съдържа в себе си астрално тяло. Растението има само етерно тяло, но алкохолът, намиращ се в лозата, вече има астрално тяло. Той действа, предизвиквайки кипене в кръвта. Нима това е непонятно?
Това може напълно да бъде разбрано: той действа активно в кръвта, кипи в кръвта.
Ето защо става така, че дете, пиещо алкохол, получава астрално тяло във вече формиран вид, което би трябвало да получи чак след тринадесетата-четиринадесета година и то не властва над него. Алкохолът нанася на детето особена вреда, защото детето под влияние на алкохола веднага получава астрално тяло.
към текста >>
Точно к
акт
о когато човек, употребяващ алкохол, предизвиква с това кипеж в кръвта си, при тези, които лошо понасят алкохола, в кипеж се привеждат слизестите маси, те се уплътняват и даже се гранулират, образуват се зърна.
Какво пък, значи вие се отнасяте към тези, които не много добре понасят алкохол. Ако човек не понася алкохол, тоест алкохолът недостатъчно добре се усвоява, този неусвоен алкохол прониква в главата, въздейства на очите и способства за насочването към главата на слизести маси.
Точно както когато човек, употребяващ алкохол, предизвиква с това кипеж в кръвта си, при тези, които лошо понасят алкохола, в кипеж се привеждат слизестите маси, те се уплътняват и даже се гранулират, образуват се зърна.
Това са уплътнили се слизести маси. Ето какво може да стане с този, който лошо понася даже една порция алкохол. Но да допуснем, че човек добре понася алкохола. Тогава също имаме постъпване на продукта в главата, но той отначало постъпва в кръвта; тогава не се образува ечемик - тези зрънца, - а кръвообращението като цяло възбужда главата, цялата кръвоносна система на главата отделя вредните вещества. В резултат се появява махмурлук и човек се оказва в състояние, когато трябва да пийне отново.
към текста >>
Но, к
акт
о казах, алкохолът днес действа върху астралното тяло и «аза».
Но, както казах, алкохолът днес действа върху астралното тяло и «аза».
«Азът» се чувства възбуден. Хората харесват алкохола, човек веднага чувства, че в алкохола има нещо, издигащо го над земното. Това усещане е много интересно; трябва да ви кажа следното: алкохолът не произхожда от земното начало, не, той произхожда от неземното. Алкохолът предизвиква чувство на безгрижие, нали така? И така, с помощта на алкохола човек малко излиза от себе си; на човек му е много приятно, ако малко излезе от себе си.
към текста >>
К
акт
о въглищата, намирайки се в земята, след толкова хиляди години още носят в себе си слънчевото въздействие, така и водата още притежава слънчевото въздействие.
Имаше още един въпрос, с който трябва да се заемем. Господин Мюлер говори за това, че в близост до Дармщат, ако правилно съм го разбрал има езеро и че в това езеро се изливат топли индустриални води? От това, което вече казах, можете да видите за какво иде реч тук. На последното занятие аз се опитах да ви обясня следното: ако аз казвам, че Слънцето не въздейства непосредствено на рибите в морето, не следва да се смята, че те въобще остават без слънчево въздействие.
Както въглищата, намирайки се в земята, след толкова хиляди години още носят в себе си слънчевото въздействие, така и водата още притежава слънчевото въздействие.
Тук трябва да отбележим, че рибата би трябвало да е устроена различно от животните, живеещи на сушата. Вие виждате, че рибите са устроени различно. Ако рибата имаше същите дробове, както останалите животни и човека, тя, разбира се, не би могла да живее във водата. Известно ви е, че висшите животни и човекът не могат да живеят дълго във вода, те ще се удавят. Те не могат да живеят там.
към текста >>
Ако рибата имаше същите дробове, к
акт
о останалите животни и човека, тя, разбира се, не би могла да живее във водата.
От това, което вече казах, можете да видите за какво иде реч тук. На последното занятие аз се опитах да ви обясня следното: ако аз казвам, че Слънцето не въздейства непосредствено на рибите в морето, не следва да се смята, че те въобще остават без слънчево въздействие. Както въглищата, намирайки се в земята, след толкова хиляди години още носят в себе си слънчевото въздействие, така и водата още притежава слънчевото въздействие. Тук трябва да отбележим, че рибата би трябвало да е устроена различно от животните, живеещи на сушата. Вие виждате, че рибите са устроени различно.
Ако рибата имаше същите дробове, както останалите животни и човека, тя, разбира се, не би могла да живее във водата.
Известно ви е, че висшите животни и човекът не могат да живеят дълго във вода, те ще се удавят. Те не могат да живеят там. Но рибите могат да живеят във вода, тъй като те нямат бели дробове, но имат хриле; благодарение на тях те поемат в себе си намиращия се във водата въздух, който винаги съдържа в себе си слънчевите сили.
към текста >>
Ще се съгласите, че ако някакво същество дълго време живее в условия, потискащи жизнеността му, а след това премине към свободни условия на живот, то проявява особено силна
акт
ивност и се развива.
Около дармщатската фабрика, която излива своите топли води в езерото, става нещо особено.
Ще се съгласите, че ако някакво същество дълго време живее в условия, потискащи жизнеността му, а след това премине към свободни условия на живот, то проявява особено силна активност и се развива.
към текста >>
И така, тези слънчеви сили, освободени от въглищата след хилядолетен «тъмничен» затвор, стават изключително
акт
ивни.
Тази вода е получила въздействието на Слънцето по съвсем необичаен път. Дармщатската фабрика е работила на въглища, въглищата там са в основата на всичко. Топлината, намираща се там, също е получена от въглища. Въглищата са запазили слънчеви сили с хилядолетна давност. Тези слънчеви сили се вливат в това езеро заедно с топлата вода.
И така, тези слънчеви сили, освободени от въглищата след хилядолетен «тъмничен» затвор, стават изключително активни.
Не би могло да се направи нищо по-добро от това, заедно с топлата вода в езерото да се насочат и тези активни слънчеви сили. Това би могло да се направи доста майсторски. Би могло да се направи изкуствено вливане на подгрятата вода в басейн за развъждане на златни рибки. Ако водата се влива, ако слънчевите сили добият подвижност, те ще подействат на златните рибки особено възбуждащо и при тях ще се появи жива, естествена окраска.
към текста >>
Не би могло да се направи нищо по-добро от това, заедно с топлата вода в езерото да се насочат и тези
акт
ивни слънчеви сили.
Дармщатската фабрика е работила на въглища, въглищата там са в основата на всичко. Топлината, намираща се там, също е получена от въглища. Въглищата са запазили слънчеви сили с хилядолетна давност. Тези слънчеви сили се вливат в това езеро заедно с топлата вода. И така, тези слънчеви сили, освободени от въглищата след хилядолетен «тъмничен» затвор, стават изключително активни.
Не би могло да се направи нищо по-добро от това, заедно с топлата вода в езерото да се насочат и тези активни слънчеви сили.
Това би могло да се направи доста майсторски. Би могло да се направи изкуствено вливане на подгрятата вода в басейн за развъждане на златни рибки. Ако водата се влива, ако слънчевите сили добият подвижност, те ще подействат на златните рибки особено възбуждащо и при тях ще се появи жива, естествена окраска.
към текста >>
И к
акт
о в нас самите етерът пробужда астралното тяло, така той прави това и във външната природа.
Сега ще попитате: а какво собствено действа в слънчевите лъчи? Господа, именно етерът действа тук непосредствено, този етер, който действа и в нашето собствено етерно тяло! Етерът действа в слънчевите лъчи.
И както в нас самите етерът пробужда астралното тяло, така той прави това и във външната природа.
към текста >>
И така, до разбирането на такива явления ние стигаме само благодарение на това, че вземаме предвид всичко, отнасящо се до човека, к
акт
о вътре в него, така и във външната природа.
Лозата сама по себе си има етерно тяло; но вследствие на съприкосновението със слънчевата топлина, в лозата се появява астралност, образува се нещо извънземно; то действа като алкохол.
И така, до разбирането на такива явления ние стигаме само благодарение на това, че вземаме предвид всичко, отнасящо се до човека, както вътре в него, така и във външната природа.
към текста >>
Виждате ли, в главата особена
акт
ивност проявява етерното тяло, в гърдите, в кръвообращението и дишането - астралното тяло, а в произволните движения - «Азът».
Виждате ли, в главата особена активност проявява етерното тяло, в гърдите, в кръвообращението и дишането - астралното тяло, а в произволните движения - «Азът».
Ако разгледате цялото облекло, с изключение на най-примитивното облекло на дивите хора, винаги ще видите, че то - включително и труфилата - се състои основно от три части, от три предмета. Разбира се, че всичко това е модифицирано; трябва само да си спомните колко силно всичко това се е изменяло в хода на човешкото развитие, колко нелепи украшения са се добавили и всякакви безвкусици, но въпреки това всяко облекло се състои от три части. Първо е това, което първоначално е възникнало от кожената престилка; в древния Египет мъжете са носили основно тази кожена престилка. За какво служи тази (част) от облеклото при човека? За крайниците.
към текста >>
Египтяните са правели кожената престилка с особено изкуство, за да приляга тя к
акт
о трябва към крайниците; хората провирали в нея ръцете си и така се появила престилка, преминаваща нагоре в нагръдник с ръкави; по-такъв начин и горните крайници също се обличат.
Това е наследство от древен Египет. Но тези хора знаят толкова малко за това, защо те се пременяват в престилка, колкото малко знаят и за това, защо се кичат с ордени. Престилката се надява като знак за това, че човек трябва особено интензивно да действа със своите крайници. Постепенно от престилката е възниквало всичко, по някакъв начин касаещо крайниците ни, например панталоните; впрочем те толкова са модифицирани, че по-скоро пречат, отколкото помагат при ходенето. Това има отношение към крайниците.
Египтяните са правели кожената престилка с особено изкуство, за да приляга тя както трябва към крайниците; хората провирали в нея ръцете си и така се появила престилка, преминаваща нагоре в нагръдник с ръкави; по-такъв начин и горните крайници също се обличат.
към текста >>
Трябва да се върнем към древните дрехи, за да открием откъде се е появило облеклото; впрочем аз не вярвам, че господин Бурле толкова често носи фрак и цилиндър и въпросът за него е толкова
акт
уален (веселие в залата).
И въпреки това трябва да ви кажа: когато видя как край мен преминава човек с фрак и цилиндър, си казвам: дявол да го вземе, здраво си се «преобразил»! Защото изначално и фракът, и цилиндърът са били едно наметало. След това наметалото е било орязано долу и е придобило ужасната си форма, превръщайки се във фрак, а отгоре е останал цилиндърът, покриващ главата. Първоначално тук още е можело да се види това. Разгледайте някак цилиндъра и фрака заедно, опитайте се да подрежете цилиндъра отпред, за да можете всичко заедно да наметнете над главата, и тогава ще получите това, от което са се появили и фракът, и цилиндърът.
Трябва да се върнем към древните дрехи, за да открием откъде се е появило облеклото; впрочем аз не вярвам, че господин Бурле толкова често носи фрак и цилиндър и въпросът за него е толкова актуален (веселие в залата).
Когато хората се разхождат във фрак и цилиндър, изглеждат така, сякаш на тях самите са им отрязали главите.
към текста >>
26.
ОСМА ЛЕКЦИЯ, 20 февруари 1924 г.
GA_352 Природата и човекът от гл.т. на Духовната наука
Доктор Щайнер: Този въпрос носи твърде личен хар
акт
ер.
Доктор Щайнер: Този въпрос носи твърде личен характер.
Трябва да дойдете долу, където се намира Клинико-терапевтичният институт; ще мина там и тогава ще ви кажа, когато дойдете на преглед. Това е медицински проблем.
към текста >>
Следващият член на човешкото същество, етерното тяло - к
акт
о съм ви казвал, - в течение на няколко дни след смъртта постепенно се разтваря в мировия етер.
Изведнъж, няколко дена преди смъртта си, те отново започват напълно разбрано да говорят на този език. Той отново се връща! Виждате ли, това е многозначително явление. Какво собствено става? След смъртта си човек връща на земята своето физическо тяло, тоест един от членовете на своето същество; тялото се разтваря в Земята, то се разрушава.
Следващият член на човешкото същество, етерното тяло - както съм ви казвал, - в течение на няколко дни след смъртта постепенно се разтваря в мировия етер.
И тогава от човека остават - за да преминат през духовния свят - астралното тяло и собственият «аз». След това те преминават през духовния свят.
към текста >>
С вашия «аз» вие и днес оставате също толкова млади, к
акт
о и при раждането.
Какво означава, че няколко дни преди смъртта се изменя почеркът? Ние не пишем с физическото тяло, господа! Ние пишем посредством «аза»! Когато пишем, ние само използваме нашето физическо тяло като инструмент на «аза». А нашият «аз» не старее!
С вашия «аз» вие и днес оставате също толкова млади, както и при раждането.
«Азът» не старее. Астралното тяло също не старее в степента, в която старее физическото тяло. Физическото тяло служи като инструмент, ако човек иска да пише. И така, физическото тяло трябва да държи в ръката си перото. Човек според остаряването си става все по-слаб и по-слаб, той не може нормално да се свързва с физическото си тяло.
към текста >>
Въпреки това ф
акт
ите са такива, че при много хора, няколко дена преди смъртта, етерното тяло се разхлабва.
Ако човек е близо до смъртта, етерното му тяло се разхлабва и излиза извън физическото тяло. Тук става разхлабване. Това може понякога да става няколко дена преди смъртта, а понякога става в последния момент. Не трябва да се казва, че не следва да се опитваме да излекуваме човека, ако видим няколко дена преди смъртта, че той може да умре; защото това, което се е разхлабило, може отново да се стегне заедно. Необходимо е винаги, докато човек е жив, при всякакви обстоятелства да се опитваме да го излекуваме.
Въпреки това фактите са такива, че при много хора, няколко дена преди смъртта, етерното тяло се разхлабва.
към текста >>
Ако лудият разхлабва своето етерно или астрално тяло и вследствие от това става по-силен, той се оказва в същото положение, к
акт
о и този, чието етерно тяло е разхлабено, защото след няколко дни ще умре.
Физическото тяло предразполага човека не към сила, а към слабост. Той трябва да обслужва физическото тяло посредством етерното или астралното тяло. Народният израз казва: «На него са му разхлабени болтовете» - тоест нещо се е разхлабило. Народът понякога се изразява много точно, тъй като има инстинкт по отношение на свръхсетивното. Към такива стари народни изрази не трябва да се отнасяме с презрение, защото те са верни.
Ако лудият разхлабва своето етерно или астрално тяло и вследствие от това става по-силен, той се оказва в същото положение, както и този, чието етерно тяло е разхлабено, защото след няколко дни ще умре.
Ако той стане по-силен в етерното тяло, отново може да пише по-добре. Ако той стане по-силен в астралното тяло - а в него се съдържа всичко това, което човек е забравил, - той извлича от астралното тяло забравеното и отново може да говори на език, който по-рано е владеел.
към текста >>
Този ф
акт
може да ни наведе на следа.
Може би вие сте го познавали? Тогава бихте могли да отговорите на някои въпроси. Добре ли го познавахте? - Виждате ли, при такива хора има голямо значение, имало ли е в обкръжението му жена или някой друг, който е можел постоянно да го предпазва, да му говори, колко вредна е злоупотребата с алкохол? (Това предположение се потвърждава).
Този факт може да ни наведе на следа.
В обкръжението му е имало хора, които постоянно са го увещавали, че не трябва толкова много да пие, тъй като това е ненормално и така той си вреди. Но при този човек, както се казва, всичко е влизало през едното ухо и е излизало през другото. Това също е народен израз и той съвсем не е безпочвен. Наистина отношението на човека към някои изказвания е, че те му влизат през едното ухо и излизат през другото. Защо? Защото астралното тяло оставя без внимание тези изказвания, пропуска ги.
към текста >>
Но при този човек, к
акт
о се казва, всичко е влизало през едното ухо и е излизало през другото.
Добре ли го познавахте? - Виждате ли, при такива хора има голямо значение, имало ли е в обкръжението му жена или някой друг, който е можел постоянно да го предпазва, да му говори, колко вредна е злоупотребата с алкохол? (Това предположение се потвърждава). Този факт може да ни наведе на следа. В обкръжението му е имало хора, които постоянно са го увещавали, че не трябва толкова много да пие, тъй като това е ненормално и така той си вреди.
Но при този човек, както се казва, всичко е влизало през едното ухо и е излизало през другото.
Това също е народен израз и той съвсем не е безпочвен. Наистина отношението на човека към някои изказвания е, че те му влизат през едното ухо и излизат през другото. Защо? Защото астралното тяло оставя без внимание тези изказвания, пропуска ги. Ухото - това е само инструмент на слуха. Астралното тяло пропуска казаното покрай ушите.
към текста >>
Разсъдъкът бил изолиран от останалия човек така, че всичко протичало напълно разумно, подобно на това, к
акт
о и животните постъпват разумно - без да имат при това «аз»; последното често съм ви го демонстрирал с много хубави примери.
Той отишъл на гарата, купил си билет и заминал. Взел достатъчно пари със себе си, всичко, което имал. Така че можел да отиде надалеч. Като стигнал до гарата, означена на билета, си купил нов билет. Това направил многократно, без да съзнава какво върши.
Разсъдъкът бил изолиран от останалия човек така, че всичко протичало напълно разумно, подобно на това, както и животните постъпват разумно - без да имат при това «аз»; последното често съм ви го демонстрирал с много хубави примери.
Накрая той се осъзнал, паметта му се върнала. Осъзнал кой е. Образоваността му също се върнала в главата; тогава осъзнал, че се намира в Берлин, в приют за скитници! В края на краищата той стигнал дотук. А тръгнал от Щутгарт.
към текста >>
Виждате ли, човекът, за когото сега ви разказвам, ф
акт
ически се намира сега пред мен, така че бих могъл по всяко време да го нарисувам.
Но какво стана в дадения случай?
Виждате ли, човекът, за когото сега ви разказвам, фактически се намира сега пред мен, така че бих могъл по всяко време да го нарисувам.
Очите при този човек правеха впечатление, сякаш искат колкото се може по-силно да потънат в главата. А тук, предната част (на лицето) правеше впечатление, че носът се заравя във физическото тяло - макар тези черти да са само бегло щрихирани. Той говореше по необичаен начин. Той говореше с човек така, че думите му убеждаваха него самия в много по-голяма степен, отколкото другия човек. Появяваше се усещане, че той с езика си пробва на вкус своите собствени думи и ги гълта - толкова му харесваха.
към текста >>
Поради това у него се появи навик прекалено дълбоко да внедрява астралното си тяло във физическото; то нищо не задържаше за себе си, к
акт
о при този алкохолик, а внедряваше всичко във физическото тяло, докато физическото тяло не стигна дотам, че «измести» собствения си «аз» за известно време.
Виждате ли, този човек в твърде много неща се вторачваше и веднага отпечатваше това в своето физическо тяло.
Поради това у него се появи навик прекалено дълбоко да внедрява астралното си тяло във физическото; то нищо не задържаше за себе си, както при този алкохолик, а внедряваше всичко във физическото тяло, докато физическото тяло не стигна дотам, че «измести» собствения си «аз» за известно време.
към текста >>
Представете си следното: този ф
акт
е напълно проверен и може да му се има вяра.
Тя разнасяше зеленчуци по къщите, получаваше за това пари и така й минаваше животът. Веднъж отишла в една къща и искала да продаде зеленчуци. Там нямало никой друг освен стопанина, който й отворил. Стопанинът на този дом имал доста особен поглед. Той гледал на хората много строго, при това често забелязвали, че когато ги гледал с необикновения си поглед, хората разказвали това, за което обикновено мълчат.
Представете си следното: този факт е напълно проверен и може да му се има вяра.
Зарзаватчийката се приближила към мъжа, а той я гледал. Тя се изплашила. Той нищо не казвал, а просто я гледал. Той видял уплахата й, нищо не казвал и я гледал без да отмества поглед. Тя не само се изплашила, но и казала: «Не ме гледайте така!
към текста >>
Ако това му е дадено от природата, к
акт
о на този човек, за когото току-що ви разказах, дори и тогава това би могло при известни обстоятелства да нанесе вреда, но в този случай особеният поглед е даден по природа.
Търговците на вино доста охотно се хващаха на това. Можеше да се види, че именно в хотелите, където живееха такива агенти, винаги се изпращаха маса такива писма и материали. При повечето от тях търговията не се подобри, затова пък американското общество направи успешна търговия. Болшинството не получи от това никаква полза, но някои успяха да използват тези сведения; те правеха това, което при никакви обстоятелства човек не трябва да прави, защото това е грях срещу човешката свобода. Нито един човек няма право да се стреми да получи власт над друг човек по такъв начин!
Ако това му е дадено от природата, както на този човек, за когото току-що ви разказах, дори и тогава това би могло при известни обстоятелства да нанесе вреда, но в този случай особеният поглед е даден по природа.
Тук възможностите за злоупотреба са по-малки, отколкото при тези, които искат да се научат на това. По време на войната на никого не му беше до тези безумия и всичко това малко по малко затихна. Именно с такива примери може да се демонстрира как хората използват духовното начало, как най-закоравелите материалисти - защото в това участваха основно материалисти, които въпреки това се заеха с такива неща - се обръщаха към духа, ако това им носеше успех. Те не вярваха в духа, но въпреки това се обръщаха към него, ако с негова помощ можеха да се надяват на успех! С това искам да ви обърна вниманието към злоупотребите в тази област.
към текста >>
Днес подобни критици пр
акт
икуват това, което по отношение на «трезвия стил» се явява «пияният стил».
Например стана така, че трябваше да напиша есе за собствения си живот за списание «Гьотеанум». Може някой от вас да е попадал на статията, целта на която беше да разкаже за всичко колкото се може по-просто, без украси, възможно най-просто, без излишества и преувеличения. Един от критиците, от тези, които особено много ни ругаят, заяви, че аз нося не «поезия и истина» като Гьоте, а «истината в цялата й трезвост». Да, именно към това се стремя! Съвсем не се стремя да постигна това, което изискват критиците.
Днес подобни критици практикуват това, което по отношение на «трезвия стил» се явява «пияният стил».
Този «пиян» стил се е разпространил днес навсякъде. Хората не се стремят да оказват въздействие със съдържанието на речта си, а използват думи, които да смажат другите хора. Започват да се практикуват неправомерни влияния. Ако пиша така, както се стремя да пиша, въздействието е върху «Аза», което запазва свободната воля. Ако пишещият използва «пияния» стил, тогава въздействието се оказва върху астралното тяло, което няма свобода, то е несвободно.
към текста >>
Започват да се пр
акт
икуват неправомерни влияния.
Да, именно към това се стремя! Съвсем не се стремя да постигна това, което изискват критиците. Днес подобни критици практикуват това, което по отношение на «трезвия стил» се явява «пияният стил». Този «пиян» стил се е разпространил днес навсякъде. Хората не се стремят да оказват въздействие със съдържанието на речта си, а използват думи, които да смажат другите хора.
Започват да се практикуват неправомерни влияния.
Ако пиша така, както се стремя да пиша, въздействието е върху «Аза», което запазва свободната воля. Ако пишещият използва «пияния» стил, тогава въздействието се оказва върху астралното тяло, което няма свобода, то е несвободно. Ако човек говори, знаейки, че това ще се хареса на хората, така той може да въздейства върху тяхното астрално тяло.
към текста >>
Ако пиша така, к
акт
о се стремя да пиша, въздействието е върху «Аза», което запазва свободната воля.
Съвсем не се стремя да постигна това, което изискват критиците. Днес подобни критици практикуват това, което по отношение на «трезвия стил» се явява «пияният стил». Този «пиян» стил се е разпространил днес навсякъде. Хората не се стремят да оказват въздействие със съдържанието на речта си, а използват думи, които да смажат другите хора. Започват да се практикуват неправомерни влияния.
Ако пиша така, както се стремя да пиша, въздействието е върху «Аза», което запазва свободната воля.
Ако пишещият използва «пияния» стил, тогава въздействието се оказва върху астралното тяло, което няма свобода, то е несвободно. Ако човек говори, знаейки, че това ще се хареса на хората, така той може да въздейства върху тяхното астрално тяло.
към текста >>
Хар
акт
ерно за нашето време е това, че макар за свобода да се говори толкова много, против тази свобода се извършва голям грях с публичните речи, к
акт
о устни, така и писмени.
Хора, които, използвайки подобни методи, искат не да убедят, а да уговорят, използват основно думи и речеви фигури, които се харесват на другите; докато този, който иска да каже истината, не винаги може да каже това, което се харесва на другите. В наше време става главно така, че истината не се харесва на хората. И така, вече по стила, по формата, в която човек съставя изреченията си, може да се види: ако човек пише изреченията си така, че те са логични, че едното логически следва от другото, по този начин той действа на «аза» на другия човек, който е свободен. Ако човек съставя изреченията си така, че те са лишени от логика, а са ориентирани на първо място да угодят на хората, да им се харесат, да предизвикат в тях въжделения, инстинкти, страсти, такъв човек действа на астралното тяло на другите, което е несвободно.
Характерно за нашето време е това, че макар за свобода да се говори толкова много, против тази свобода се извършва голям грях с публичните речи, както устни, така и писмени.
Повсеместно в публичните изказвания се злоупотребява с писането и говоренето.
към текста >>
Днес въпросът за опиума става
акт
уален в Швейцария.
Следващ въпрос: Господин докторът последния път говори за арсена.
Днес въпросът за опиума става актуален в Швейцария.
В списание «Гьотеанум» преди известно време се появи статия на доктор Устери за мака (Papavep somniferum L.) във връзка с опиума. Може ли да чуем още нещо за опиума?
към текста >>
При теорията на Айнщайн необикновеното е това, че всички говорят за нея, но никой не я разбира; разговорите се водят, опирайки се на авторитетните мнения, защото, к
акт
о беше казано, необходимо е да се знае математиката.
Доктор Щайнер: За теорията на Айнщайн би ми се наложило дълго да говоря, тъй като би било трудно да се изложи теорията на Айнщайн кратко. Този, който иска да я разбере правилно, трябва да знае математика.
При теорията на Айнщайн необикновеното е това, че всички говорят за нея, но никой не я разбира; разговорите се водят, опирайки се на авторитетните мнения, защото, както беше казано, необходимо е да се знае математиката.
Обаче, доколкото е възможно да се разбере нещо, без да прибягваме до математика - днес наистина нямаме време за това, - ще се постарая все пак да ви я изложа, за да видите доколко тази теория е истинна и доколко погрешна. За това все още се говори. Публиката като цяло «кълве» на това, което пишат вестниците; но всичко това е нездраво. Днес публиката е забравила за това, но университетските професори, специалистите, станаха привърженици на Айнщайн. И така, сред истинските учени теорията на Айнщайн днес е по-разпространена, отколкото предните години.
към текста >>
Вследствие от това, к
акт
о казахте, той се издига нагоре, в духовния свят.
Цялото му тяло сякаш се пронизва със захар, съвсем особена захар, то се пронизва с усещане за сладост. В същото време астралното му тяло е свободно от физическото тяло и вследствие от това човек възприема много неща, макар и неотчетливо. Той има не просто обикновени сънища, а възприема духовния свят. Той прави големи пътешествия в духовния свят. Това му харесва.
Вследствие от това, както казахте, той се издига нагоре, в духовния свят.
И напротив, ако човек пие алкохол, на въздействие е подложено физическото му тяло, чак до кръвта. В този случай астралното му тяло не става свободно. Всичко още повече е подложено на привличането на физическото тяло. Затова употребяващият алкохол човек съвсем се затваря във физическото тяло, много по-силно от обичайното. Ето в какво е разликата.
към текста >>
27.
ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, 23 февруари 1924 г.
GA_352 Природата и човекът от гл.т. на Духовната наука
Господин Мюлер продължава с въпросите: В района на Базел има един човек, който, използвайки уринодиагностиката и специфични лекарствени средства, постига големи успехи в пр
акт
иката си.
Господин Мюлер продължава с въпросите: В района на Базел има един човек, който, използвайки уринодиагностиката и специфични лекарствени средства, постига големи успехи в практиката си.
към текста >>
Обръщайки се назад, към старата медицина, к
акт
о е съществувала до 18-то столетие - защото медицината едва от 18-то столетие в Италия е претърпяла материалистична реформа, - ще откриете, че к
акт
о диагностиката на заболяванията, така и лечението им са се базирали на съвсем различни принципи.
Уринодиагностиката, изследването на урината не е затворено в кръга на знахарите и подобните им, а играе днес значителна роля в научно признатата медицина. Но съществува много голяма разлика между методиката, прилагана от съвременните доктори, и тези, за които говорите вие; защото вие имахте предвид не медиците като такива. Разликата е в следното. Изследването на урина от древността е играло изключително важна роля в диагностиката на различни заболявания. Достатъчно е да си спомните за следното.
Обръщайки се назад, към старата медицина, както е съществувала до 18-то столетие - защото медицината едва от 18-то столетие в Италия е претърпяла материалистична реформа, - ще откриете, че както диагностиката на заболяванията, така и лечението им са се базирали на съвсем различни принципи.
Днес науката напълно пренебрегва тази старинна медицина. Това до известна степен е справедливо, но все пак не съвсем. Необходимо е да се изясни в какво се състои разликата между древната и
към текста >>
Това би могло много добре да се изследва на научно ниво, но всичко беше обречено на неуспех поради ф
акт
а, че там, където получават човешки ембриони - вследствие на смъртта на майката или на нейна операция, - съвременните учени веднага изхвърлят това, което излиза.
В настояще време изследванията на духовното начало се игнорират. Един мой приятел, на основата на моите данни, си постави задача да изследва плацентата: по какъв начин тя постепенно отдава духа в ембриона, във физическото като такова.
Това би могло много добре да се изследва на научно ниво, но всичко беше обречено на неуспех поради факта, че там, където получават човешки ембриони - вследствие на смъртта на майката или на нейна операция, - съвременните учени веднага изхвърлят това, което излиза.
Така че да се получат човешки ембриони за такива изследвания не се удава. И така, самата постановка на въпроса днес пречи на истинската наука. Може да се каже, че материалистическите тенденции започват при изследванията на ембриогенезата, при изследванията на появата на човека.
към текста >>
Целият главен мозък, к
акт
о казах, представлява секрет.
Какво следва оттук? Неотдавна вече ви говорих за това, какво може да бъде поучително в това отношение. Казах ви: хората разглеждат нервите и главния мозък като орган, подобен на останалите органи, такива като черния дроб и далака. Но това не е вярно, господа. Главният мозък - това е нещо отделено, това е секрет.
Целият главен мозък, както казах, представлява секрет.
И ако искаме да сравним главния мозък с нещо, трябва да го сравним не с червата, а с това, което е вътре в червата. Ако вземете парче черво, тук ще се намира стената на червото, а тук - съдържанието му (вж. рис.). Бихте могли с пълно право да кажете: а с какво всъщност е пълен нашият главен мозък? Той е запълнен с твърде специфично формирано чревно съдържание! И ако съдържанието на червата наричате изпражнения, можете да кажете, че главният мозък - това е изпражнение.
към текста >>
Именно тогава, господа, проявява своего рода
акт
ивност етерното тяло, тъй като страшните сънища възникват само в момента на пробуждането.
Потоотделянето е телесна проява, съпътстваща кошмара. Или представете си тежко белодробно болен, не в последен стадий, но такъв, чийто дробове не са в ред. Белите дробове не могат да дишат нормално, вследствие от което те се свиват; болният ще го мъчат кошмари. При това винаги по време на сън той ще се облива в пот. Така вие имате връзка между потоотделянето при посочената духовна дейност и образите, идващи насън.
Именно тогава, господа, проявява своего рода активност етерното тяло, тъй като страшните сънища възникват само в момента на пробуждането.
Понякога се мисли, че съновиденията продължават цяла нощ. Обаче те като цяло се разиграват в момента на пробуждането.
към текста >>
Веднъж, когато много от присъстващите ги нямаше, ви разказах за един хар
акт
ерен сън; с този пример можете да видите, че сънят протича, че се «изстрелва» в главата само в момента на пробуждането.
Може да се докаже, че сънищата се разиграват в момента на пробуждането.
Веднъж, когато много от присъстващите ги нямаше, ви разказах за един характерен сън; с този пример можете да видите, че сънят протича, че се «изстрелва» в главата само в момента на пробуждането.
Един студент стои пред вратата на аудиторията. Друг се приближава към него и грубо го блъска. А такова блъскане сред студентите се смята за най-груба обида! Изходът може да бъде само дуел, друг изход няма. Веднага след блъскането студентът търси секунданти -това е историята, която му се присънва, - те за всичко се договарят, между секундантите текат преговори; сякаш всичко това се точи много дълго.
към текста >>
К
акт
о потта се отделя посредством етерното тяло, по същия начин урината се отделя посредством астралното тяло.
Сега да минем към отделянето на урина. Виждате ли, този процес протича по-незабележимо, отколкото потоотделянето, тъй като потта не прави нищо друго, а излиза навън и покрива кожата. Ако кожата имаше малки торбички, където потта би могла да се отделя и ако отгоре бяха покрити с кожа, вие нямаше да забелязвате процеса на потоотделяне. Би могло да бъде така, че вътре в кожата да има такива малки торбички (мехурчета). Тук би постъпвала потта и след известно време - би трябвало още да има и фини мускули - кожата би се свивала и потта би се изхвърляла навън.
Както потта се отделя посредством етерното тяло, по същия начин урината се отделя посредством астралното тяло.
Обаче остава незабелязано, че ако например човек притежава чувствително, живо осезание, отделя повече урина, отколкото в случай на слабо осезание, защото урината не излиза отведнъж навън. Виждате ли, човек, стигащ до състояние на въодушевление и оставащ в него - независимо дали е зает с външна дейност или наблюдава нещо, - такъв човек би трябвало в състояние на въодушевление постоянно да изпуска урина, ако нямаше пикочен мехур. Такова устройство, такава (телесна) организация не би предвещавала нищо добро. Човек не би могъл да иде в музей, защото като види там картините и се въодушеви, не трябва да излиза от тоалетната! Но човешката природа се е погрижила за тази секреция.
към текста >>
Може да се каже, че именно отделянията позволяват да се види, че в потта проявява
акт
ивност етерното тяло, при урината
акт
ивно е астралното тяло и в отделянето на фекалии
акт
ивен е «азът».
А отделяното от червата по особен начин се подчинява на «аза»; при животните то се подчиняват на астралното тяло, но при човека се подчиняват на «аза». Не само червата са задействани в процеса на отделяне, а е задействан целият човек. В целия човек постоянно се извършва отделяне. Червата представляват само извеждащия апарат.
Може да се каже, че именно отделянията позволяват да се види, че в потта проявява активност етерното тяло, при урината активно е астралното тяло и в отделянето на фекалии активен е «азът».
към текста >>
Ако например ядем яйца и тези яйца трябва да бъдат усвоени, яйцето първо попада в устата, а след това отива в стомаха; после постъпва в червата и тук - к
акт
о вече съм казвал - яйцето съвсем се разрушава.
Ако например ядем яйца и тези яйца трябва да бъдат усвоени, яйцето първо попада в устата, а след това отива в стомаха; после постъпва в червата и тук - както вече съм казвал - яйцето съвсем се разрушава.
Белтъкът е подложен на разрушение. Но след това, по пътя, който разрушеният белтък изминава по направление към черния дроб, той се съгражда отново и по такъв начин, от животинския или растителен белтък, по пътя от червата към черния дроб възниква човешкият белтък. Едва тогава човешкият белтък постъпва в кръвта.
към текста >>
Тази оксалова киселина ние произвеждаме в нас самите, подобно на това, к
акт
о произвеждаме необходимия ни алкохол.
Или вземете следното: виждате ли, ако искаме главата да е здрава, което в края на краищата също не е безразлично за физическия човек тук, на земята, защото главата на човек трябва да е здрава, ако смятаме, че тя е най-важният му орган. И така, ако искаме да имаме здрава глава, посредством гърдите трябва да издигаме и доставяме в главата едно постоянно произвеждано в нас вещество, а именно - оксалова киселина. Здравата глава трябва да има определено количество оксалова киселина.
Тази оксалова киселина ние произвеждаме в нас самите, подобно на това, както произвеждаме необходимия ни алкохол.
Но и самата глава трябва правилно да работи, за да бъде произведена оксаловата киселина, оксалатът. Ако главата работи неправилно, оксаловата киселина си остава долу; в дадения случай се нарушава кръвоснабдяването на главата, а оксаловата киселина попада в урината и се отделя.
към текста >>
Тогава, когато астралното тяло развие прекомерна
акт
ивност, «азът» сякаш е ударен, разбит.
Ето в какво е работата: да допуснем, че човек има треска, има температура; искам да ви приведа най-нагледен пример. Какво означава, ако човек има повишена температура, има треска? Това не означава, че астралното му тяло е станало слабо, вяло и лениво, а обратно, неговата дейност е прекомерна, така че действието му се простира нагоре, влизайки в «аза».
Тогава, когато астралното тяло развие прекомерна активност, «азът» сякаш е ударен, разбит.
Но «азът» съдейства на кръвообращението. И прекомерно интензивно действащото астрал-но тяло иска навсякъде да нахлуе в органите, но не може; ето защо то бушува подобно на бурно море и възбужда висока температура, трескаво състояние. И в човека се появява треска, предизвикана от ударите от страна на астралното тяло. Какви могат да бъдат последствията? Кръвта твърде бързо ще преминава през главата.
към текста >>
Ако урината на просвет изглежда очарователно ясна, като светъл летен ден, когато всичко е огряно от Слънцето, може да се направи извод за заболяване на човека от противоположен хар
акт
ер, че човек има тенденция към деградация на органите; един орган бездейства, друг орган бездейства и т. н.
И така, не само по цвета, а и по мътността или чистотата на урината би могло много да се съди. Ако разглежданата на просвет урина изглежда като буреносен летен ден с тъмни облаци, като вътре може да се открие каквото ти се ще и всичко бълбука, и така, ако всичко в урината е като бурен летен ден, тогава човек е в състояние, съпроводено от силна треска. По това, което тук става, може да се съди за заболяването.
Ако урината на просвет изглежда очарователно ясна, като светъл летен ден, когато всичко е огряно от Слънцето, може да се направи извод за заболяване на човека от противоположен характер, че човек има тенденция към деградация на органите; един орган бездейства, друг орган бездейства и т. н.
към текста >>
Обаче има съществена разлика между днешната и древната медицина; древната медицина е разглеждала урината, к
акт
о се гледа летният ден - ясен ли е той или буреносен, - правейки при това по-общи заключения; благодарение на обучение тя е правела изводи по състоянието, по вида на урината.
И така, виждате, че изучавайки това, което се отделя в урината, много може да се каже, като се основаваме на анализа й.
Обаче има съществена разлика между днешната и древната медицина; древната медицина е разглеждала урината, както се гледа летният ден - ясен ли е той или буреносен, - правейки при това по-общи заключения; благодарение на обучение тя е правела изводи по състоянието, по вида на урината.
Съвременната по-материалистична медицина изследва урината химически, намира в нея белтък, оксалова киселина, захар и тем подобни. И така, разликата се състои в това, че древната медицина е съдила на основата на съзерцанието, по вида, по състоянието, докато съвременната съди, следвайки химията.
към текста >>
Разбира се, в древността, когато на такова съзерцателно наблюдение все още са отделяли голямо внимание, хората к
акт
о трябва са изучавали тази методика и не е имало шарлатани.
Разбира се, в древността, когато на такова съзерцателно наблюдение все още са отделяли голямо внимание, хората както трябва са изучавали тази методика и не е имало шарлатани.
В днешно време тези, които практикуват това, в по-голямата си част са шарлатани. Обаче не искам да кажа, че всички са шарлатани. Някой може и да е добре обучен и действително много може да види тук, да види всевъзможни болести; но това ученичество, това обучение носи личен характер, човек трябва да има много голям опит и трябва да умее да прилага този опит.
към текста >>
В днешно време тези, които пр
акт
икуват това, в по-голямата си част са шарлатани.
Разбира се, в древността, когато на такова съзерцателно наблюдение все още са отделяли голямо внимание, хората както трябва са изучавали тази методика и не е имало шарлатани.
В днешно време тези, които практикуват това, в по-голямата си част са шарлатани.
Обаче не искам да кажа, че всички са шарлатани. Някой може и да е добре обучен и действително много може да види тук, да види всевъзможни болести; но това ученичество, това обучение носи личен характер, човек трябва да има много голям опит и трябва да умее да прилага този опит.
към текста >>
Някой може и да е добре обучен и действително много може да види тук, да види всевъзможни болести; но това ученичество, това обучение носи личен хар
акт
ер, човек трябва да има много голям опит и трябва да умее да прилага този опит.
Разбира се, в древността, когато на такова съзерцателно наблюдение все още са отделяли голямо внимание, хората както трябва са изучавали тази методика и не е имало шарлатани. В днешно време тези, които практикуват това, в по-голямата си част са шарлатани. Обаче не искам да кажа, че всички са шарлатани.
Някой може и да е добре обучен и действително много може да види тук, да види всевъзможни болести; но това ученичество, това обучение носи личен характер, човек трябва да има много голям опит и трябва да умее да прилага този опит.
към текста >>
За този, който се занимава с физически труд, трябва да бъдат създадени условия, даващи възможност да се формира духовно, за да може и той да се доближи до духа, к
акт
о и работникът на умствения труд.
По-рано духа много са го уважавали. Защото именно дух е бил необходим, за да се изследва урината. Ето в какво е разликата: по-рано тези, които са обучавали хората, са ги правили по-духовни; днес ги правят помощници. Историята е следната: за работата са нужни ръце и тези ръце трябва да бъдат водени от духа. Днес много се говори за ръчен, физически труд и за умствен труд, но тези неща не би следвало да се различават.
За този, който се занимава с физически труд, трябва да бъдат създадени условия, даващи възможност да се формира духовно, за да може и той да се доближи до духа, както и работникът на умствения труд.
Би следвало да се въвеждат разлики между хората само на основата на оценката на духовната им работа. Но днес искат да премахнат духа.
към текста >>
пр.) При него по правилен начин се
акт
ивизира вялото астрално тяло, или по правилен начин се
акт
ивизира вялото етерно тяло.
Не знам дали знаете, че днешната така наречена научна медицина твърде много е навирила нос: съвременните медици не би следвало твърде много да вирят нос и да се отнасят с пренебрежение към древната «аптека на екскрементите»; защото по-рано от различни секрети са приготвяли лекарства. Разсъждавали са така: човек отделя. Ако това, което е отделено, се върне в организма по правилен начин, то отново ще поиска да се устреми навън. Но какво се извършва при това отделяне? (повторното отделяне в организма - бел.
пр.) При него по правилен начин се активизира вялото астрално тяло, или по правилен начин се активизира вялото етерно тяло.
към текста >>
Ф
акт
ически ето какво са виждали древните, вземайки съд с урина.
Те разглеждали по такъв начин не само потта, но и урината. Например тук имат съд с урина (вж. рис.). Древните са притежавали значително по-добри способности за съзерцание в духа. Те виждали: от тази урина се появява нещо, подобно на призрак на човека! Това, което потта е образувала със себе си, намирайки се на повърхността (на тялото), се изправяло, отделяйки се от урината.
Фактически ето какво са виждали древните, вземайки съд с урина.
Именно тук се е издигал - не знам, известна ли ви е легендата за богинята Венера, издигаща се от морската пяна? - по същия начин се е издигал от урината човешкият ас-трален призрак. При човек, предразположен към определена болест, например при човек, предразположен към туберкулоза, този астрален призрак е слаб, мършав. При човек, склонен към болезнена пълнота, този призрак е бухнал от всички страни. Наречете това халюцинация; ако така ви се иска, нека бъде халюцинация, и въпреки това, когато се гледа светла урина, се изправя различен образ, отколкото когато се гледа тъмна урина.
към текста >>
По него - наречете го видение или съновидение, к
акт
о ви хареса, - по това «съновидение» в древността са диагностицирали много болести.
Също и при съдържанието на червата древните са получавали, да кажем, видения; именно видения са получавали те. Това също е нещо, достойно за внимание! За потта беше казано: ако човек се е потял, той се е обличал в собствения си призрак. Ако човек е отделял урина, в нея се е намирал призракът му, който се е изправял. При съдържимото на червата е било така, че (видението) даже е било ясно очертано от всички страни и е имало определен цвят.
По него - наречете го видение или съновидение, както ви хареса, - по това «съновидение» в древността са диагностицирали много болести.
към текста >>
Обаче, к
акт
о беше казано, в днешната научна медицина изследванията на урина играят толкова важна роля, к
акт
о и в ненаучната медицина, останала като остатък от древните времена.
И по много неточен, понякога съвсем глупав начин подражават на тези действия хората, за които споменахте (обръща се към г-н Мюлер), прочитайки древните книги, които днес едва ли някой разбира. Има и такива, които диагностицират заболяването по изпражнения; по правило, успехите им не са големи. Но отделният човек може да натрупа голям опит; тогава нещо може и да му се получи. Само съвременната наука не се занимава с това, тъй като тя обича да анализира всичко химически.
Обаче, както беше казано, в днешната научна медицина изследванията на урина играят толкова важна роля, както и в ненаучната медицина, останала като остатък от древните времена.
към текста >>
28.
ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 27 февруари 1924 г.
GA_352 Природата и човекът от гл.т. на Духовната наука
К
акт
о се казва, днес ще бъде трудно, но следващия път ще преминем към по-интересни неща.
Доктор Щайнер: Виждате ли, въпросът за теорията на относителността е трудно нещо, трябва да бъдете много внимателни и даже ако се постараете да бъдете внимателни, в края на краищата ще трябва да кажете, че не сте се ориентирали в този проблем. Но така е и при тези хора, които днес говорят за теорията на относителността. Макар и да казват, че смятат тази теория за велико достояние на нашето време, те не я разбират. Ще се постарая, доколкото изобщо е възможно, да я изложа популярно.
Както се казва, днес ще бъде трудно, но следващия път ще преминем към по-интересни неща.
към текста >>
Този възглед, к
акт
о вероятно вече сте чували, е бил коригиран през XVI век.
Виждате, че нашите изказвания не винаги са верни. Събудили сте се и сте си съставили съждение: влакът, намиращ се отвън, се движи. Но веднага ви се налага да поправите грешката си: грешка, този влак стои на място, аз самият се движа! Такава корекция на съжденията често е ставала в световната история в къде по-голям мащаб. Само преди шест-седем века хората са били убедени, че Земята твърдо стои в пространството на едно място, а цялото звездно небе се движи покрай нея.
Този възглед, както вероятно вече сте чували, е бил коригиран през XVI век.
Дошъл Коперник и казал: всичко това не е така; Слънцето, неподвижните звезди всъщност стоят на място, докато ние с нашата Земя с огромна скорост се носим в мировото пространство. Ние смятаме, че се намираме в покой на Земята - точно както (в предния пример) човекът вярва, че той във вагона остава на място, а другият влак се движи, - но сега грешката е поправена. Коперник поправил грешката на астрономията като цяло, когато казал: не е вярно, че звездите се движат; те стоят на място. Но Земята с хората с огромна скорост се носят в мировото пространство.
към текста >>
Ние смятаме, че се намираме в покой на Земята - точно к
акт
о (в предния пример) човекът вярва, че той във вагона остава на място, а другият влак се движи, - но сега грешката е поправена.
Но веднага ви се налага да поправите грешката си: грешка, този влак стои на място, аз самият се движа! Такава корекция на съжденията често е ставала в световната история в къде по-голям мащаб. Само преди шест-седем века хората са били убедени, че Земята твърдо стои в пространството на едно място, а цялото звездно небе се движи покрай нея. Този възглед, както вероятно вече сте чували, е бил коригиран през XVI век. Дошъл Коперник и казал: всичко това не е така; Слънцето, неподвижните звезди всъщност стоят на място, докато ние с нашата Земя с огромна скорост се носим в мировото пространство.
Ние смятаме, че се намираме в покой на Земята - точно както (в предния пример) човекът вярва, че той във вагона остава на място, а другият влак се движи, - но сега грешката е поправена.
Коперник поправил грешката на астрономията като цяло, когато казал: не е вярно, че звездите се движат; те стоят на място. Но Земята с хората с огромна скорост се носят в мировото пространство.
към текста >>
С това вие сте поставени пред ф
акт
а, че човек от пръв поглед не може да каже кое се намира в движение; дали самият той е в покой, а движещото се край него тяло действително се намира в движение, или самият човек се намира в движение, а тялото, което той смята за преминаващо покрай него, се намира в покой.
С това вие сте поставени пред факта, че човек от пръв поглед не може да каже кое се намира в движение; дали самият той е в покой, а движещото се край него тяло действително се намира в движение, или самият човек се намира в движение, а тялото, което той смята за преминаващо покрай него, се намира в покой.
към текста >>
Обаче този проблем носи фатален хар
акт
ер: защото още от времето на Коперник са вярвали, че Слънцето стои на едно място, а Земята се върти около него.
Разбира се, това става известно, ако човек пътува към Гьотеанума, тъй като той се сближава с него; но човек не може да знае, той ли пътува към Гьотеанума, или Гьотеанумът пътува към него. Виждате ли, на какво основание може да се каже, действителни ли са покоят или движението? На основание на понятието за абсолютното. Какво е абсолютният покой или абсолютното движение? Такива биха били този покой или движение, за които би могло да се каже: в мировото пространство даденото тяло е в покой, или даденото тяло се движи.
Обаче този проблем носи фатален характер: защото още от времето на Коперник са вярвали, че Слънцето стои на едно място, а Земята се върти около него.
По отношение на Земята то си е и така, но по отношение на Слънцето това не е вярно, защото Слънцето много бързо се движи, втурва се с чудовищна скорост по направление на звезден куп в съзвездието Херкулес и, разбира се, ние всички се втурваме заедно с него. От една страна, ние се въртим около Слънцето, но въртейки се около Слънцето, заедно с него летим през мировото пространство. Следователно за Слънцето също не може да се каже, че то се намира в мировото пространство в абсолютен покой. Затова Айнщайн и неговите единомишленици твърдели: въобще не може да се говори, обектът в абсолютен покой или движение се намира, може да се говори само за това, че обектите се намират в релативен покой - релативен значи един спрямо друг, - те се струват на наблюдателя в покой или в движение.
към текста >>
Но движението, което правя при това носи не абсолютен, а относителен хар
акт
ер.
Появява се огън. Но сега ще направя втори експеримент: сега държа неподвижно клечката, а движа кибритената кутийка към себе си. Отново се появява огън. Става същото. И в единия, и в другия случай се появява огън.
Но движението, което правя при това носи не абсолютен, а относителен характер.
Първия път, когато тук беше кутийката, а тук - клечката, аз движих клечката, а втория път движих кутийката. За да се запали огън, не е важно клечката ли се движи или кутийката, важно е само това, че те се движат една спрямо друга, намират се в движение една спрямо друга.
към текста >>
Всичко това е разумно и даже, к
акт
о можахте да видите, до голяма степен вярно.
Тук бихме могли да спрем и да възкликнем: дявол да го вземе! Понеже този Айнщайн е бил гениален човек, той най-накрая открил, че в Космоса въобще не може да се говори за абсолютни движения, а само за относителни движения.
Всичко това е разумно и даже, както можахте да видите, до голяма степен вярно.
Защото нито един човек, виждайки някъде неподвижна звезда, не може да твърди, че тази звезда се намира в покой, че тя е неподвижна. Когато се придвижвате с някаква скорост, тогава ви се струва сякаш звездата се движи в противоположно направление, но тя би могла да се движи и по курса. И така, няма да можете от пръв поглед да кажете, звездата движи ли се или е в покой. Необходимо е да се знае това; защото благодарение на това придобито най-накрая в днешно време знание трябва да се измени формата на изразяване, стилът в някои научни дисциплини. Искам да ви покажа това с един пример.
към текста >>
Налагало се малко да почакат; след това небесното тяло или звездата влизали в полезрението на телескопа, к
акт
о се предполагало, и отново излизали от другата страна.
Как въобще получаваме познание за звездите и небесните тела? Виждате ли, няма да разберете как се е развивала науката за звездите, ако не знаете, че някога е имало князе, управници, и те минавали през обсерваторията, където астрономът - от само себе си се разбира, само защото това са били князете, управниците на държавата - е трябвало да им демонстрира своите наблюдения над звездите. На князете е било разрешавано да гледат през телескопа и да наблюдават звездата или небесното тяло. Телескопът насочвали към някакво място, където отначало нищо не се виждало.
Налагало се малко да почакат; след това небесното тяло или звездата влизали в полезрението на телескопа, както се предполагало, и отново излизали от другата страна.
Князът наблюдавал всичко това. Тогава той казвал: да, сега се убедих, че знаете това-онова за звездите, знаете къде стои звездата и как тя се движи, всичко това можах добре и сам да видя. Но и досега не мога да разбера как разбирате името на звездата, намирайки се толкова далеч от нея. Основавайки се на такива възгледи, не е можело, разбира се, да се придвижи астрономията напред. Какво все пак става, когато се наблюдават звездите?
към текста >>
Ако например в Дорнах имам часовник и в Цюрих също имам часовник, стрелките на които показват едно и също време, това още не ми дава пълна увереност - тъй като часовниците са отдалечени един от друг, - че моето наблюдение не носи всъщност погрешен хар
акт
ер; може би синхронността отсъства!
Това е имало далечни последствия и е важно за нашите възгледи за движението не само на небесните тела, но и за телата на нашата Земя. Изводите, направени оттук от Айнщайн и неговите единомишленици, отиват много далеч. Те например казват: ако движението е само относително, ако то не е абсолютно, е невъзможно да се каже нещо истинно за синхронността или асинхронността.
Ако например в Дорнах имам часовник и в Цюрих също имам часовник, стрелките на които показват едно и също време, това още не ми дава пълна увереност - тъй като часовниците са отдалечени един от друг, - че моето наблюдение не носи всъщност погрешен характер; може би синхронността отсъства!
към текста >>
И даже в по-широк смисъл остава
акт
уално, че когато се качвам с кола нагоре към Гьотеанума, също толкова вероятно е самият Гьотеанум да идва насреща ми.
И така, вие виждате, че от този проблем произтичат далеч отиващи следствия. Пита се: нима не можем да се оправим в този проблем? Нима нищо не можем да кажем за самото нещо, ако то се движи? Това е важен въпрос. Съвсем ясно е, че на (пръв) поглед ние нищо не можем да кажем за движението.
И даже в по-широк смисъл остава актуално, че когато се качвам с кола нагоре към Гьотеанума, също толкова вероятно е самият Гьотеанум да идва насреща ми.
към текста >>
И така, ако не се ограничавате с (абстр
акт
но) разглеждане на движението като такова, но надникнете в самия предмет, в самото тяло, ще стигнете до това, че изводите на Айнщайн не напълно се потвърждават.
Тази трудност можете да забележите, ако по-внимателно се отнесете към предмета. Да допуснем, че човек пътува от Дорнах към Базел с автомобил. При това може да се каже: не е вярно, че автомобилът се движи, той стои на място, а само гумите му се въртят и Базел идва насреща. Прекрасно. Но някой ще възрази: автомобилът след няколко години ще се потроши. И причината за потрошения автомобил вие можете да изведете не от това, че улицата се е движила, а само от това, че самият автомобил се е движил и се е развалил от нещо, което е станало вътре в него.
И така, ако не се ограничавате с (абстрактно) разглеждане на движението като такова, но надникнете в самия предмет, в самото тяло, ще стигнете до това, че изводите на Айнщайн не напълно се потвърждават.
Следователно можете да забележите, че автомобилът все пак се разрушава, а не се износват само въртящите се гуми. Някой може да каже: щом се въртят, дали планината, или Базел, или нещо друго идват насреща, детайлът се износва. Но тук бихме могли да кажем и така: може пък работата да е именно така. В случая с безжизнените предмети този проблем остава неразрешим, при неодушевените предмети може само да се констатира неразрешимостта на въпроса за това, колко бързо се движи едно или друго тяло. Но да вземем жив организъм!
към текста >>
Работата не стои така, к
акт
о смята господин Бурле, сякаш тази теория са я забравили.
Защото ако не беше необикновено умно, аз щях да го разбера. Освен това много хора казват, че това е необикновено умно. Така се формират съжденията за теорията на относителността. Но има, разбира се, и такива хора, на които това е понятно. Сред такива разбиращи хора Айнщайн намира своите привърженици и броят им расте всеки ден.
Работата не стои така, както смята господин Бурле, сякаш тази теория са я забравили.
Ако бихте заговорили с университетските професори преди две години, те нямаше нищо да искат да знаят за Айнщайновата теория. Днес теорията на Айнщайн е запълнила със себе си всичко в научния свят.
към текста >>
Виждате ли, това е правомерно, докато оставаме в сферата на математиката, докато имаме работа с абстр
акт
ната геометрия.
Виждате ли, оставайки в току-що очертаната от мен област, Айнщайновата теория на относителността е правомерна; тук нищо не можеш да направиш, всичко това е така и с влака, и със Слънчевата система, и с движението на всичко в света. Засега тя е съвсем правилна. Но тези господа я разпространяват въобще върху всичко; те например казват: височината на човека, неговият ръст също е относителен; той няма абсолютна височина, а само относителна. На мен само ми се струва, че той е с такъв ръст. Той притежава височина по отношение - щом се намираме тук - на столовете или по отношение на дърветата, но за негова абсолютна височина не може да се говори.
Виждате ли, това е правомерно, докато оставаме в сферата на математиката, докато имаме работа с абстрактната геометрия.
В момента, когато спрем да имаме работа с геометрията и преминем към живота, идва краят на забавленията и тонът става по-строг! Виждате ли, безчувствен човек би могъл да изреже от дърво глава, сто пъти по-голяма от вашата. При него тя би се получила. Но човек, притежаващ съответното чувство, не би почнал да прави това, знаейки, че големината на човешката глава не е нещо относително; тази големина е обусловена от цялото мирово пространство. Размерът може да бъде по-голям или по-малък, но ако човек е джудже, това е болест, ако стане великан, това също е болест.
към текста >>
Привържениците на релативистката теория предполагат, че човешките размери също имат изключително такъв хар
акт
ер, тъй като причините, по които тези размери стават видими, навсякъде са едни и същи.
Вие знаете, че ако картината се намира тук, тя е голяма; ако се отдалечите, тя, по законите на перспективата, ще става все по-малка. Размерите на картината, която вие виждате, са относителни.
Привържениците на релативистката теория предполагат, че човешките размери също имат изключително такъв характер, тъй като причините, по които тези размери стават видими, навсякъде са едни и същи.
Но това е глупост. Големината на човека вече в самата себе си носи нещо абсолютно; човек не може да бъде много по-голям или много по-малък, отколкото му е предопределено. Хората измислят всичко това, тъй като нямат никаква представа за участието на Космоса в процесите и явленията, ставащи на земята около нас. От всичко, което вече ви казах, можете да направите следния извод: тук се намира Земята; на Земята се намира някакъв човек. Но вие знаете, че човек зависи не само от силите на
към текста >>
С материалистическите възгледи не можеше удовлетворяващо да се свърже ф
акт
ът на привличането между Земята и Луната.
Английският физик Нютон, за когото също вече съм ви разказвал, е казвал просто: телата се привличат едно към друго, едното тяло привлича другото. Този възглед не е чисто материалистически, тъй като едно е, когато човек хване нещо и го притегли, и друго, ако това става без посредничеството на материята.
С материалистическите възгледи не можеше удовлетворяващо да се свърже фактът на привличането между Земята и Луната.
Но по времето на моята младост материализмът се намираше в разцвет. Тук може да се каже, че самият той изсушава човека, прави го посърнал, но можем да констатираме и това, че той разцъфтяваше. Тогава хората казваха така: не е истина, Земята не може да привлича Луната, защото тя няма ръце, за да я привлече. Това е невъзможно. Затова казваха: навсякъде има миров етер (вж. рис.).
към текста >>
Обаче с този пример, избран от Айнщайн, работата стои, к
акт
о и с един опит, който винаги демонстрират във всички училища.
Обаче с този пример, избран от Айнщайн, работата стои, както и с един опит, който винаги демонстрират във всички училища.
На децата обясняват как е възникнала планетната система, която отначало е била мъглявина и от тази мъглявина са се отделили планетите. В средата е останало Слънцето. Казват така: всичко това може лесно да се докаже. Вземат неголяма капка масло, плуващо във вода, в средата на капката поставят листче от картон, надянат на игла и всичко това го въртят във водата. Скоро от голямата капка се отделят малки капчици и ето, мъничката планетна система е готова.
към текста >>
Ако следователно в Офенбург ще чуете звука две секунди по-късно, като се движите по-бавно от звука, вие съвсем няма да го чуете, ако се движите със същата скорост, к
акт
о и звукът.
Тези хора казват: дявол да го вземе, вярно, че звукът не се чува, ако се движиш точно със същата скорост, като самия звук! Но какво ще стане, ако се движиш по-бързо от звука? Ако се движиш по-бавно, звукът ще се чуе по-къс-но; ако се движиш със скоростта на звука, съвсем няма да го чуеш. Ако се движиш по-бързо, човек ще чуе звука преди да се е раздал! Тези хора казват, че това е напълно естествено, че това е правилна мисъл.
Ако следователно в Офенбург ще чуете звука две секунди по-късно, като се движите по-бавно от звука, вие съвсем няма да го чуете, ако се движите със същата скорост, както и звукът.
Ако се движите по-бързо от звука, ще го чуете две секунди по-рано, отколкото той ще се раздаде във Фрайбург! На мен ми се иска да ви поканя да чуете наистина да чуете звука, още преди той да се е раздал във Фрайбург! Бихте могли да се убедите, ще го чуете ли по-рано, даже ако се носите така бързо.
към текста >>
Ето в какво, к
акт
о виждате, е разликата!
Другото възражение е: бих искал да попитам как бихте изглеждали, движейки се така бързо или още по-бързо от звука! Какво следва оттук? Оттук следва, че като не се придържаме към реалността, можем да измислим всичко, което ни хареса. С тази теория на относителността стигнахме до твърдението, че човек чува звука, преди да се е раздал (смях в залата). Да се измислят такива работи е добре, но да стане това е невъзможно.
Ето в какво, както виждате, е разликата!
Днес хората, занимаващи се с наука, искат основно логично мислене: Айнщайн мисли удивително логично. Но логично още не значи действително. В мисленето си трябва да имаме две качества: първо, теорията трябва да бъде логична, и второ, тя трябва да отговаря на действителността. Трябва да се умее да се живее в действителността. Тогава на човек няма да му се наложи да измисля кутия, която да се дърпа на въже нагоре-надолу.
към текста >>
Тя направи голяма сензация, но, к
акт
о се казва, хората малко я разбират, иначе те вече мислено биха се ориентирали в този проблем.
Това е, което исках днес да ви кажа за теорията на относителността.
Тя направи голяма сензация, но, както се казва, хората малко я разбират, иначе те вече мислено биха се ориентирали в този проблем.
към текста >>
29.
Съдържание
GA_353 История на човечеството и културните народи
Той е бил първият, Който извън мистериите е встъпил в конт
акт
с небето.
Тацит и Исус. Отношението към първите християни в Рим. Християнството - от катакомбите до сливането с държавната власт. Седемте степени на посвещение в мистериите. Най-важното в Христос Исус е, че Той е учил на слънчевото слово, явяващо се всеобщо за всички хора.
Той е бил първият, Който извън мистериите е встъпил в контакт с небето.
към текста >>
«Критика на пр
акт
ическия разум» - за вярата в Бог, в свободата и безсмъртието.
«Нещото в себе си» на Кант. За «нещата в себе си» е невъзможно да се знае нещо, а целият свят е създаден само от въздействието, което ние получаваме от тези неща. Шопенхауер като последовател на Кант. Последици от учението на Кант. Куриозната фраза на Кант: «Аз трябваше да стесня, да дискредитирам знанието, за да освободя място за вярата».
«Критика на практическия разум» - за вярата в Бог, в свободата и безсмъртието.
Кант е болест за науката. Едуард фон Хартман - «Философия на безсъзнателното» и «Безсъзнателното от гледна точка на дарвинизма».
към текста >>
Култът, който пр
акт
икуват масоните, е на основата на подражанието, а не на разбирането.
Днешното масонство е само сянка на това, което е било някога. В древната мистерия са се съчетавали едновременно училището, школата по изкуство и религията. Обучението за фина сетивност и за използването на знаци. Първоначално, когато още са се чувствали звуците, човечеството е имало един-единствен език. В езика е заложено нещо, което позволява напълно да се изучи човекът.
Култът, който практикуват масоните, е на основата на подражанието, а не на разбирането.
Католическата църква и масонството като най-големи противници. Целите на масоните. Ку-клукс-клан като израз на крайния национализъм.
към текста >>
30.
ВЪВЕДЕНИЕ от Мари Щайнер
GA_353 История на човечеството и културните народи
Обсъждали са се пр
акт
ични неща, например развъждане на пчели за тези, които се интересували от отглеждане на пчели.
Общата духовна работа се появи на основата на няколко курса, които доктор Роман Бос проведе при приключване на работата на строежа за интересуващите се. По-късно тези курсове се провеждаха и по-нататък от други членове на Антропософското общество. След това работниците помолиха Рудолф Щайнер да ги приеме и утоли жаждата им за знания и ако е възможно, да посвети на това един час нормално работно време, докато те са още бодри и могат да запазят възприемчивостта си. Това е ставало в сутрешните часове, след прекъсване на работата. Можели са да присъстват също и някои служители на строителната кантора и още двама-трима от тесния работен кръг около доктор Щайнер.
Обсъждали са се практични неща, например развъждане на пчели за тези, които се интересували от отглеждане на пчели.
Когато Рудолф Щайнер вече не беше между нас, експерименталната агрогрупа публикува за своите членове конспект на тези лекции във вид на брошури.
към текста >>
Не би ми се искало този колорит да се изпусне, да се изгуби тази окраска в хода на педантичната ред
акт
орска преработка.
Мнозина проявяват голямо желание да се запознаят с тези лекции. Обаче те бяха съобразени със специфичната аудитория и в тази специфична ситуация се провеждаха под формата на импровизации по теми, продиктувани от обстоятелствата и настроенията на работниците слушатели. Поради това те не бяха предназначени за печат. Именно формата, в която те бяха изнесени, позволи да се съхрани свежестта и непосредствеността, които не бих искала да се изгубят. Беше създадена особена атмосфера между душата на питащия и душата на даващия отговор.
Не би ми се искало този колорит да се изпусне, да се изгуби тази окраска в хода на педантичната редакторска преработка.
Затова се постарахме да я ограничим, доколкото е възможно. Дори и не всичко тук да съответства на стилистичните литературни канони, важното е да се запази истинският живот в цялата си непосредственост.
към текста >>
31.
ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 1 март 1924 г. Въздействие на гробищната атмосфера върху човека.
GA_353 История на човечеството и културните народи
Наоколо съвсем близо живееха други хора, к
акт
о обикновено става по такива места.
Гробището беше в малко селце[1] - някъде към петстотин жители, - следователно то не беше много голямо. Но именно там се намираха гарата и домът, в който живеехме.
Наоколо съвсем близо живееха други хора, както обикновено става по такива места.
Имаше църква до гробището и по-нататък започваха къщите. Така че винаги можеше да се види как са със здравето хората, които живеят около гробището. Може да се каже, че сред жителите имаше твърде забележими различия и че например пасторът, живеещ недалеч от гробището, не беше бледен и хилав, а беше доста як и изглеждаше много добре. Това ми се удаде да наблюдавам тогава. (Рис. 1[2] вляво, долу)
към текста >>
В много селища гробищата се разполагат около църквата, но все пак, ако оценим обичайното състояние на здравето, първото впечатление е такова: не трябва да се смята, че този ф
акт
вреди много силно.
В много селища гробищата се разполагат около църквата, но все пак, ако оценим обичайното състояние на здравето, първото впечатление е такова: не трябва да се смята, че този факт вреди много силно.
Наистина в такива селища по това време имаше много орехови дървета. Тези орехи, благодарение на аромата, който разпространяват, изключително силно въздействат върху здравето. Трябва да приемете за сведение фактът, че в такива селища, където изначално царят благочестиви настроения, са се съхранили здрави инстинкти, които довели до това, че доколкото гробището се е разполагало в центъра на селището и около него са живеели хора, в близост са били засаждани кестени, орехи и липи. Липите и орехите противодействали и компенсирали вредните въздействия, излизащи от гробището.
към текста >>
Трябва да приемете за сведение ф
акт
ът, че в такива селища, където изначално царят благочестиви настроения, са се съхранили здрави инстинкти, които довели до това, че доколкото гробището се е разполагало в центъра на селището и около него са живеели хора, в близост са били засаждани кестени, орехи и липи.
В много селища гробищата се разполагат около църквата, но все пак, ако оценим обичайното състояние на здравето, първото впечатление е такова: не трябва да се смята, че този факт вреди много силно. Наистина в такива селища по това време имаше много орехови дървета. Тези орехи, благодарение на аромата, който разпространяват, изключително силно въздействат върху здравето.
Трябва да приемете за сведение фактът, че в такива селища, където изначално царят благочестиви настроения, са се съхранили здрави инстинкти, които довели до това, че доколкото гробището се е разполагало в центъра на селището и около него са живеели хора, в близост са били засаждани кестени, орехи и липи.
Липите и орехите противодействали и компенсирали вредните въздействия, излизащи от гробището.
към текста >>
Само вследствие на ф
акт
а, че в нас постоянно протича разлагане, ние не живеем съноподобен растителен живот.
Те действат като душа и дух. От това, което съм казвал, можете да видите, че физическото тяло и етерното тяло са подобни на растението. Те растат, строят органи. Но ако притежавахме само тях, само физическо тяло и етерно тяло, ние постоянно бихме се намирали в безсъзнателно състояние. Ние бихме водели съноподобен живот като растенията, ако не бяхме подложени постоянно на разрушението.
Само вследствие на факта, че в нас постоянно протича разлагане, ние не живеем съноподобен растителен живот.
Астралното тяло и Азът отново и отново разрушават, действат деструктивно. В човека винаги има място за изграждането и разлагането. Именно астралното тяло произвежда най-силни разрушения в нашето човешко същество. Всички отходни продукти, за които ви говорих, се подлагат на разлагане именно от страна на астралното тяло и Аза. Етерното тяло съвсем малко съдейства при този процес.
към текста >>
Обаче ако ние не бихме имали никакви разрушаващи сили, тогава, к
акт
о вече казах, в продължение на целия си живот бихме оставали глупави[3].
Виждате ли, господа, издигащите се от гробището изпарения са родствени на това, което в астралното тяло предизвиква разлагането. Тези изпарения поддържат процеса на разлагане. Човек се разлага в по-голяма степен, ако живее в близост до гробище, отколкото ако живее в гората. Ако той живее сред природата, в гората, неговите формиращи сили укрепват, а ако живее до гробище, тогава укрепват неговите разрушителни, разлагащи сили.
Обаче ако ние не бихме имали никакви разрушаващи сили, тогава, както вече казах, в продължение на целия си живот бихме оставали глупави[3].
Ние се нуждаем от разрушаващите сили. Трябва да отчетем и нещо друго. Казах ви, че мога да говоря за тези неща, доколкото съм ги преживял от собствен опит, при това в юношеска възраст, когато човек се формира. Винаги съм имал склонност да мисля колкото може по-точно. Тази склонност към точно мислене, по мое убеждение, дължа именно на обстоятелството, че съдбата ми даде възможност да порасна близо до гробище.
към текста >>
Вредният ф
акт
ор на гробището са труповете, които се намират там, нали?
Казах ви, че мога да говоря за тези неща, доколкото съм ги преживял от собствен опит, при това в юношеска възраст, когато човек се формира. Винаги съм имал склонност да мисля колкото може по-точно. Тази склонност към точно мислене, по мое убеждение, дължа именно на обстоятелството, че съдбата ми даде възможност да порасна близо до гробище. Следователно тук има и нещо положително, господа. Това също трябва да приемете за сведение.
Вредният фактор на гробището са труповете, които се намират там, нали?
Труповете само се разлагат. Когато умрем, отпада това, което ние отново и отново строим и разлагаме. Тогава разложението продължава. Следователно в близост до гробище астралното тяло получава стимул да мисли добре. Това не може да не се признае.
към текста >>
А вредните ф
акт
ори се отстранявали благодарение на ф
акт
а, че наоколо засаждали орехи и липи.
Бургенланд е област, която е пораждала много спорове. Там има отделни големи градове, такива като Айзенщад и подобни на него, но те са разположени далеко един от друг. Навсякъде са пръснати села и винаги гробищата са разположени в средата. Може да се каже, че там хората са притежавали известна селска хитрост. И трябва да се признае, че тази селска хитрост се е развивала под влияние на гробищната атмосфера.
А вредните фактори се отстранявали благодарение на факта, че наоколо засаждали орехи и липи.
към текста >>
Ароматът на цъфтящи липи, к
акт
о знаете, е много силен, орехите също миришат много силно.
Тогава тази местност беше с развито винопроизводство. Атмосферата на лозите също действа по някакъв начин като компенсация.
Ароматът на цъфтящи липи, както знаете, е много силен, орехите също миришат много силно.
Този аромат въздейства върху астралното тяло оживяващо. Атмосферата на лозята също действа оживяващо, но вече върху Аза. Така че даже в този случай ние се сблъскваме с много силно въздействие върху висшите тела на човека.
към текста >>
Разбира се, откак градчетата се окрупниха, когато наоколо се застроиха много къщи и вследствие на ф
акт
а, че много къщи бяха построени наоколо, на въздействието на дърветата беше нанесена вреда, вредното въздействие на гробищата се усили.
Разбира се, без съмнение, заедно с развитието на цивилизацията и тези неща се изменят.
Разбира се, откак градчетата се окрупниха, когато наоколо се застроиха много къщи и вследствие на факта, че много къщи бяха построени наоколо, на въздействието на дърветата беше нанесена вреда, вредното въздействие на гробищата се усили.
Тогава се появиха и бледните лица у живеещите в близост до гробищата. Компенсации вече нямаше и като следствие гробището действа така, че хората страдат от гробищните изпарения. И все пак, благодарение на природния инстинкт, при разрастването на селищата в градове, гробищата започват да се правят извън градовете.
към текста >>
Следователно този слаб мирис на трупове, който винаги съществува около гробището, също к
акт
о мирисът на ореха, липата и конския кестен, действащи особено оживяващо, може да въздейства само върху висшите тела.
Тук, разбира се, играе роля още нещо. Става дума за случая, когато въздействието се разпространява още по-далеч и достига етерното тяло. Виждате ли, всичко това, което се издига в атмосферата в качеството си на фини изпарения, действа върху астралното тяло и Аза.
Следователно този слаб мирис на трупове, който винаги съществува около гробището, също както мирисът на ореха, липата и конския кестен, действащи особено оживяващо, може да въздейства само върху висшите тела.
До етерното тяло той достига не толкова силно.
към текста >>
В този поток попадаха, разбира се, и остатъци, и б
акт
ерии, и бацили от всичко, което изтичаше от гробището.
Обаче в останалото - даже водата за приготвяне на храната много често се вземаше от селския поток! Тук бяха разположени редица къщи (рисува ги на рисунка, вляво горе), между тях - селският поток. Тук имаше църковно дворче, тук беше църквата. Тук живеехме ние, тук - пасторът, тук беше сградата на училището, след това имаше ред къщи, а между тях - потокът и навсякъде имаше орехови дървета. Хората просто вземаха вода от потока.
В този поток попадаха, разбира се, и остатъци, и бактерии, и бацили от всичко, което изтичаше от гробището.
Така беше навсякъде. Хората - именно тези, които живееха там - не се отличаваха с особена чистоплътност. Там къщите бяха покрити със сламени покриви, навсякъде направо до вратите имаше купчини боклук, до къщите имаше свинарници - прекрасно съчетани свинарници и купчини боклук. Оттам се оттичаха вади, които попадаха в селския поток. Приближиш ли се до него, нагазваш в кафява лепкава оборска тор.
към текста >>
Така че, к
акт
о виждате, всичко това не е било - к
акт
о казваме днес - много хигиенично!
Така беше навсякъде. Хората - именно тези, които живееха там - не се отличаваха с особена чистоплътност. Там къщите бяха покрити със сламени покриви, навсякъде направо до вратите имаше купчини боклук, до къщите имаше свинарници - прекрасно съчетани свинарници и купчини боклук. Оттам се оттичаха вади, които попадаха в селския поток. Приближиш ли се до него, нагазваш в кафява лепкава оборска тор.
Така че, както виждате, всичко това не е било - както казваме днес - много хигиенично!
А хората, въпреки всичко, бяха здрави. Първо, ако хората са здрави, тогава даже труповете отначало не са толкова лоши, както по местата, където хората са отровени. Макар това и да няма съществено значение. Имаше нещо по-съществено. Защо ставаше така, че тук хората бяха здрави, а на друго място - болни, вяли и нежизнеспособни?
към текста >>
Първо, ако хората са здрави, тогава даже труповете отначало не са толкова лоши, к
акт
о по местата, където хората са отровени.
Там къщите бяха покрити със сламени покриви, навсякъде направо до вратите имаше купчини боклук, до къщите имаше свинарници - прекрасно съчетани свинарници и купчини боклук. Оттам се оттичаха вади, които попадаха в селския поток. Приближиш ли се до него, нагазваш в кафява лепкава оборска тор. Така че, както виждате, всичко това не е било - както казваме днес - много хигиенично! А хората, въпреки всичко, бяха здрави.
Първо, ако хората са здрави, тогава даже труповете отначало не са толкова лоши, както по местата, където хората са отровени.
Макар това и да няма съществено значение. Имаше нещо по-съществено. Защо ставаше така, че тук хората бяха здрави, а на друго място - болни, вяли и нежизнеспособни? Този факт може да се обясни така. Близо до това селище се намираше друго[4], съвсем малко, което беше курорт.
към текста >>
Този ф
акт
може да се обясни така.
А хората, въпреки всичко, бяха здрави. Първо, ако хората са здрави, тогава даже труповете отначало не са толкова лоши, както по местата, където хората са отровени. Макар това и да няма съществено значение. Имаше нещо по-съществено. Защо ставаше така, че тук хората бяха здрави, а на друго място - болни, вяли и нежизнеспособни?
Този факт може да се обясни така.
Близо до това селище се намираше друго[4], съвсем малко, което беше курорт. Там се намираше студен извор с вода, съдържаща въглена киселина. Цялото село получаваше питейна вода от това място. Питейната вода, съдържаща въглена киселина, действаше като компенсация на отровената вода от гробището. А другите хора, намиращи се далеко от този извор, не ползваха водата му.
към текста >>
Тук имаме реката Нил; а тук се намира Египет, който, к
акт
о знаете, днес напълно го владеят англичаните; някога това е била свободна страна.
Тук например, ако преминем към Азия - това ви го рисувах, когато говорих за човешките раси, - ние имаме Индия, Предна Индия[5]; тук се намира Арабия; после идва Мала Азия. Тук Азия преминава в Европа; ние преминаваме в Европа, тоест към тези острови, които се отнасят към Европа. Това е Гърция. Виждате ли, днес неголеми народности живеят навсякъде. След това тук ние преминаваме към Африка.
Тук имаме реката Нил; а тук се намира Египет, който, както знаете, днес напълно го владеят англичаните; някога това е била свободна страна.
Навсякъде тук живеят народности. В Индия живеят индуси, днес те са в подем. Дълго време те са се намирали под владичеството на англичаните, така е и днес, но въпреки всичко индусите се надигат и тези, които в Англия могат да прогнозират, изпитват откровен страх, че някога индусите могат да станат независими. Днес съществува голямо индийско движение. Пробудил го е в Индия така нареченият Махатма Ганди[6], който бил хвърлен в затвора, но сега отново е освободен по здравословни причини.
към текста >>
В Древна Индия преходът на човек от една каста в друга би изглеждал така, к
акт
о ако лъвът би станал агне!
Раджите са вземали от втората каста, от кастата на воините. Но никога никой не е можел да се издигне от кастата на воините до кастата на брахманите. Те са били строго отделени. Третата каста са били селяните, селските жители, и четвъртата каста са били тези, които всъщност са се считали за работници, работещите физически. Между тези касти е имало строго разделение.
В Древна Индия преходът на човек от една каста в друга би изглеждал така, както ако лъвът би станал агне!
Кастите се отличавали една от друга така, както се отличават един от друг видовете животни. Ето защо на тази основа между хората не е имало сблъсъци. За тях да преминеш от третата каста в първата е било същото безумие, както ако лъвът поиска да стане бик. Различието е било очевидно, то е било от само себе си разбиращо се при тези хора. Така е било в Индия.
към текста >>
Кастите се отличавали една от друга така, к
акт
о се отличават един от друг видовете животни.
Но никога никой не е можел да се издигне от кастата на воините до кастата на брахманите. Те са били строго отделени. Третата каста са били селяните, селските жители, и четвъртата каста са били тези, които всъщност са се считали за работници, работещите физически. Между тези касти е имало строго разделение. В Древна Индия преходът на човек от една каста в друга би изглеждал така, както ако лъвът би станал агне!
Кастите се отличавали една от друга така, както се отличават един от друг видовете животни.
Ето защо на тази основа между хората не е имало сблъсъци. За тях да преминеш от третата каста в първата е било същото безумие, както ако лъвът поиска да стане бик. Различието е било очевидно, то е било от само себе си разбиращо се при тези хора. Така е било в Индия.
към текста >>
За тях да преминеш от третата каста в първата е било същото безумие, к
акт
о ако лъвът поиска да стане бик.
Третата каста са били селяните, селските жители, и четвъртата каста са били тези, които всъщност са се считали за работници, работещите физически. Между тези касти е имало строго разделение. В Древна Индия преходът на човек от една каста в друга би изглеждал така, както ако лъвът би станал агне! Кастите се отличавали една от друга така, както се отличават един от друг видовете животни. Ето защо на тази основа между хората не е имало сблъсъци.
За тях да преминеш от третата каста в първата е било същото безумие, както ако лъвът поиска да стане бик.
Различието е било очевидно, то е било от само себе си разбиращо се при тези хора. Така е било в Индия.
към текста >>
Виждате ли, за индусите е особено хар
акт
ерно, че те са разграничавали хората като отделни видове животни и са ги делили на четири касти.
Виждате ли, за индусите е особено характерно, че те са разграничавали хората като отделни видове животни и са ги делили на четири касти.
Към това водела своеобразната религия, която индусите са имали в древността. Индусите не са правели разлика между духовния и телесен свят. По времето, когато индийското население се формирало първоначално, разлика между дух и тяло не са правели. Например в дървото не са правели разлика, както други народи: ето тук се намира физическото дърво, а тук, вътре, живее дух - не, такава разлика индусите не са правели. Дървото е било и дух, само че по-груб дух от животното и човека.
към текста >>
Например в дървото не са правели разлика, к
акт
о други народи: ето тук се намира физическото дърво, а тук, вътре, живее дух - не, такава разлика индусите не са правели.
Виждате ли, за индусите е особено характерно, че те са разграничавали хората като отделни видове животни и са ги делили на четири касти. Към това водела своеобразната религия, която индусите са имали в древността. Индусите не са правели разлика между духовния и телесен свят. По времето, когато индийското население се формирало първоначално, разлика между дух и тяло не са правели.
Например в дървото не са правели разлика, както други народи: ето тук се намира физическото дърво, а тук, вътре, живее дух - не, такава разлика индусите не са правели.
Дървото е било и дух, само че по-груб дух от животното и човека. В животното индусите също не различавали тяло и душа, то е било същата душа, както и човек. Нямало е разлика между тяло и душа. Ако на древния индус се задавал въпрос за душата - а той е знаел какво човек вдишва, вдишва въздух, - за него вдишваният въздух е бил дух. Тогава той знаел: въздухът се намира навън, той е дух, обгръщащ цялата Земя.
към текста >>
В животното индусите също не различавали тяло и душа, то е било същата душа, к
акт
о и човек.
Към това водела своеобразната религия, която индусите са имали в древността. Индусите не са правели разлика между духовния и телесен свят. По времето, когато индийското население се формирало първоначално, разлика между дух и тяло не са правели. Например в дървото не са правели разлика, както други народи: ето тук се намира физическото дърво, а тук, вътре, живее дух - не, такава разлика индусите не са правели. Дървото е било и дух, само че по-груб дух от животното и човека.
В животното индусите също не различавали тяло и душа, то е било същата душа, както и човек.
Нямало е разлика между тяло и душа. Ако на древния индус се задавал въпрос за душата - а той е знаел какво човек вдишва, вдишва въздух, - за него вдишваният въздух е бил дух. Тогава той знаел: въздухът се намира навън, той е дух, обгръщащ цялата Земя. Ако този обгръщащ цялата Земя дух започвал да струи, да духа, тогава индусът го наричал движещ се, веещ над цялата Земя, Варуна. Но и това, което той имал в себе си, също било Варуна.
към текста >>
Те са разглеждали кастовостта като нещо духовно, също к
акт
о са разглеждали и различията при животните като нещо духовно, и поради това е нямало недоволство.
И така, индусите виждали духа навсякъде.
Те са разглеждали кастовостта като нещо духовно, също както са разглеждали и различията при животните като нещо духовно, и поради това е нямало недоволство.
към текста >>
При задълбочаване в индийския светоглед не можем да не се заинтересуваме от ф
акт
а, че индусите са притежавали твърде точни познания за всички човешки органи.
При задълбочаване в индийския светоглед не можем да не се заинтересуваме от факта, че индусите са притежавали твърде точни познания за всички човешки органи.
Индусите са разглеждали тези органи именно като дух. Човек е бил съставен от чисти духове: духът на дробовете, духът на стомаха, духът на бъбреците и т. н. При това индусите са гледали само физическото тяло. По отношение на индусите може да се каже: в своите възгледи индусите са взимали за основа физическото тяло като дух.
към текста >>
Това е интересно, к
акт
о виждате.
Водите на разлива се събирали в езерото Мерис. Така по изкуствен начин египтяните са подчинявали природата. Но като следствие от това вниманието им е било особено към водата. Отговаряйки на въпроса, зададен от господин Долингер, аз ви казах: водата оказва необичайно влияние върху етерното тяло на човека. Ръководейки се от инстинкта, който египтяните още са притежавали, те създали следното учение: човек се състои не само от физическо тяло, но той има също и етерно тяло.
Това е интересно, както виждате.
Тук, отзад, в Индия, са живеели най-древните народи. Много от тези древни народи, минавайки през Арабия, се заселили в Египет. В Египет е имало особена форма на древния култ, произхождащ от Индия. Преселили се в Египет, индусите усетили благодеянието на водата. Тогава те си казали: водата действа не на физическото тяло, което ние изучавахме в Индия, но действа върху по-висшето тяло на човека.
към текста >>
Благодарение на ф
акт
а, че египтяните открили етерното тяло, се формирала цялата им религия, защото тя се явява религия на етерното тяло.
Благодарение на факта, че египтяните открили етерното тяло, се формирала цялата им религия, защото тя се явява религия на етерното тяло.
Ако трябва да вземем най-важното от египетската религия, това е следната легенда. Египтяните навсякъде я разказвали така, както известно време в Европа са разказвали за евангелските събития. Египтяните разказвали, че съществува висок бог. Наричали го Озирис. Този висок бог е благодетел на човечеството.
към текста >>
Египтяните навсякъде я разказвали така, к
акт
о известно време в Европа са разказвали за евангелските събития.
Благодарение на факта, че египтяните открили етерното тяло, се формирала цялата им религия, защото тя се явява религия на етерното тяло. Ако трябва да вземем най-важното от египетската религия, това е следната легенда.
Египтяните навсякъде я разказвали така, както известно време в Европа са разказвали за евангелските събития.
Египтяните разказвали, че съществува висок бог. Наричали го Озирис. Този висок бог е благодетел на човечеството. Той е създател на всичко, което идва към човека чрез водния елемент. Но той има враг.
към текста >>
Разногласието възниква от ф
акт
а, че тези хора са ограничени, те изучават само отделните предмети.
Който ви каже, че религията произлиза от звездния култ, не е изучавал нищо друго освен вавилонската епоха. Той предполага, че ако така е било при вавилонците, то и навсякъде е било така. Този, който ви говори, че религията се основава на преклонение пред стихиите, не е изучавал нищо друго освен Египет. Той гледа на всичко от гледна точка на египтологията. Той казва: всички религии са възникнали като преклонение пред вятъра и бурята.
Разногласието възниква от факта, че тези хора са ограничени, те изучават само отделните предмети.
Религиите имат най-различни източници.
към текста >>
Египтяните, на които им се налагало да имат много работа с водата, стигнали до етера и благодарение на този ф
акт
, до етерното тяло на човека.
Индусите, сред които е имало много народи, така че в расово отношение те се различавали един от друг, стигнали до физическото тяло.
Египтяните, на които им се налагало да имат много работа с водата, стигнали до етера и благодарение на този факт, до етерното тяло на човека.
Вавилонците стигнали до учението за звездите, при това всичко, което ги довело до астралното тяло, те заимствали от други народи, а именно от тези, при които жреците се научили да строят високи кули. И евреите, които винаги странствали - можете да го проследите в историята на Авраам, Мойсей и другите, - въобще се отказали от почитане на нещо видимо както горе, така и долу. Те стигнали до невидимия «Яхве», който се явява Творец и Ваятел на човешкия Аз.
към текста >>
И евреите, които винаги странствали - можете да го проследите в историята на Авраам, Мойсей и другите, - въобще се отказали от почитане на нещо видимо к
акт
о горе, така и долу.
Индусите, сред които е имало много народи, така че в расово отношение те се различавали един от друг, стигнали до физическото тяло. Египтяните, на които им се налагало да имат много работа с водата, стигнали до етера и благодарение на този факт, до етерното тяло на човека. Вавилонците стигнали до учението за звездите, при това всичко, което ги довело до астралното тяло, те заимствали от други народи, а именно от тези, при които жреците се научили да строят високи кули.
И евреите, които винаги странствали - можете да го проследите в историята на Авраам, Мойсей и другите, - въобще се отказали от почитане на нещо видимо както горе, така и долу.
Те стигнали до невидимия «Яхве», който се явява Творец и Ваятел на човешкия Аз.
към текста >>
Освен това, пак там се казва: «Сервий, коментирайки «Енеида» на Вергилий, прави следното наблюдение: «Мъдрите египтяни се грижели за балсамирането на своите тела, поставяли ги в катакомби, за да може душата още дълго да бъде в конт
акт
с тялото и да не се отчужди от него... » Рудолф Щайнер съобщава в Събр. съч.
Менли П. Хол съобщава: «Разпространеното убеждение за това, че египтяните мумифицирали своите мъртви, за да запазят формата им до възкресението, е неприемливо в светлината на съвременното знание за тяхната философия за смъртта». По-нататък същият пише: «Ранните християни, следвайки Светото Писание, съхранявали тялото на мъртвите в солена вода, за да могат мъртвите в деня на възкресението да се изправят в добре запазено тяло. Вярвайки, че отварянето на трупа, необходимо за извличане на вътрешностите и по-нататъшното балсамиране, възпрепятства връщането на духа в тялото, християните погребвали мъртвите без използване на щателно разработена процедура за мумификация, приета от египтяните». По тази причина съвременните християни избягват кремацията и патоанатомичното отваряне на тялото.
Освен това, пак там се казва: «Сервий, коментирайки «Енеида» на Вергилий, прави следното наблюдение: «Мъдрите египтяни се грижели за балсамирането на своите тела, поставяли ги в катакомби, за да може душата още дълго да бъде в контакт с тялото и да не се отчужди от него... » Рудолф Щайнер съобщава в Събр. съч.
216, че главна причина за мумифицирането е било поддържането на връзка с демоничните лунни същества, заселващи се в мумиите и съобщаващи на жреците чрез двойника КА и душата БАЙ на умрелия сведения от духовния свят. - Бел. пр.
към текста >>
[9] Египтяните даже вярвали: Според мнението на ред
акт
ора на германското издание, дадената фраза е в очевидно противоречие с казаното на стр.
[9] Египтяните даже вярвали: Според мнението на редактора на германското издание, дадената фраза е в очевидно противоречие с казаното на стр.
57: «Тяхното намерение е било да възпрепятстват необходимостта за човека да се спуска долу, на Земята». Във връзка с това е необходимо да се приведат ред указания по тази тема както на самия Р. Щайнер, така и на други автори. Е. Блаватска в т. 1 на «Тайната доктрина» привежда думите на френския египтолог г Масперо: «Всеки път, когато чувам обсъждания за религията на Египет, ми се иска да попитам, за коя от египетските религии става дума?
към текста >>
Във връзка с това е необходимо да се приведат ред указания по тази тема к
акт
о на самия Р.
[9] Египтяните даже вярвали: Според мнението на редактора на германското издание, дадената фраза е в очевидно противоречие с казаното на стр. 57: «Тяхното намерение е било да възпрепятстват необходимостта за човека да се спуска долу, на Земята».
Във връзка с това е необходимо да се приведат ред указания по тази тема както на самия Р.
Щайнер, така и на други автори. Е. Блаватска в т. 1 на «Тайната доктрина» привежда думите на френския египтолог г Масперо: «Всеки път, когато чувам обсъждания за религията на Египет, ми се иска да попитам, за коя от египетските религии става дума? За египетската религия от четвъртата династия или за египетската религия от епохата на Птолемеи-те? За религията на масите или за религията на учените?
към текста >>
Оставяйки настрана нахлуването на племето на хиксосите, етиопското и асирийското владичество, персийското завоевание и гръцката колонизация, и хилядите революции в политическия му живот, Египет претърпял множество сътресения и превратности, к
акт
о в нравствения, така и в умствения живот.
1 на «Тайната доктрина» привежда думите на френския египтолог г Масперо: «Всеки път, когато чувам обсъждания за религията на Египет, ми се иска да попитам, за коя от египетските религии става дума? За египетската религия от четвъртата династия или за египетската религия от епохата на Птолемеи-те? За религията на масите или за религията на учените? За религията, преподаваща се в училищата на Хелиополис, или за тази, която е живеела в умовете и мировите съзерцания на жреческото съсловие в Тива? Защото промеждутъкът от време между първата гробница в Мемфис, съдържаща гроба на царя от третата династия, и последните плочи, гравирани в Еснех при Цезаря Филип Арабски, се изчислява най-малко на пет хиляди години.
Оставяйки настрана нахлуването на племето на хиксосите, етиопското и асирийското владичество, персийското завоевание и гръцката колонизация, и хилядите революции в политическия му живот, Египет претърпял множество сътресения и превратности, както в нравствения, така и в умствения живот.
Глава XVII в Книгата на мъртвите, съдържаща описание на тази мирова система, която е била приета в Хелиополис в епохата на първата династия, известна ни по няколко списъка, отнасящи се за XI и XII династии. Всеки неин стих вече е бил изтълкуван по три или четири различни способа, толкова различни, че съобразно с една или друга школа, Демиургът се явява ту огънят на Слънцето-Ра-Шу, ту изначалната Вода. Времето в своя ход силно е изменило представите за Вселената и силите, които я управляват. Ако християнството в продължение на осемнадесет века от своето съществуване е изработило, развило и преобразувало повечето от своите догми, колко ли пъти египетските жреци са могли да изменят своите догми в продължение на тези петдесет века, които отделят Теодосий от строителите на пирамидите». Р. Щайнер подчертава, че казаното от него в дадената лекция се отнася за IV хилядолетие пр.
към текста >>
32.
ВТОРА ЛЕКЦИЯ, 5 март 1924 г. Свръхфизическите връзки в човешкия живот. Елинизъм и християнство
GA_353 История на човечеството и културните народи
С карнавала и други подобни неща работата стои така, к
акт
о с ордените, пищните одежди и т. н.
Каква е неговата цел? Виждате ли, няма да разберете празника, питайки каква цел има той. Най-малкото, формата на провеждането му говори, че в края на краищата хората с години са могли напълно да минат без този празник. Бихме могли да кажем, че според сегашния възглед празникът няма никакъв смисъл. Той е изгубил своето първоначално значение.
С карнавала и други подобни неща работата стои така, както с ордените, пищните одежди и т. н.
В миналото те са имали определен положителен смисъл, но постепенно този смисъл се е изгубил. Не е ли вярно, че и други празници също малко по малко изчезват: постепенно те ще загубят своето значение, ако не бъдат обновени в своя първоначален смисъл. По отношение на карнавала не се предприемат никакви усилия за възстановяване на предишното му значение. А карнавалът би могъл да проникне още по-дълбоко в социалния живот, ако би получил отново своя първоначален смисъл, който е имал, например в Древния Рим.
към текста >>
По онова време между хората съществувало, ако може така да се изразим, такова разделение, к
акт
о и сега, в настоящото време: едни са били държавни чиновници, други - воини, трети - работници и т.
Ако се върнем към Древния Рим, ще намерим следното.
По онова време между хората съществувало, ако може така да се изразим, такова разделение, както и сега, в настоящото време: едни са били държавни чиновници, други - воини, трети - работници и т.
н., като това разделение, най-малкото в социален смисъл, е било тогава още по-рязко отсега. Защото тези, които са били роби, са можели даже да ги продадат, човек е бил обект на покупко-продажба. Можем да кажем: различията между хората в Древния Рим са били много по-значителни. Обаче съзнанието на социално неравенство е трябвало да изчезне, макар и за няколко дни в годината. Днес говорят за демокрация и предполагат, че всички хора, макар и чисто теоретически, са равни помежду си.
към текста >>
Вследствие на ф
акт
а, че тази традиция много се е харесвала на хората, тя се е запазила.
Вследствие на факта, че тази традиция много се е харесвала на хората, тя се е запазила.
Но макар и запазила се, за първоначалното й значение вече не са знаели. Останал е само карнавалът - време, през което би могло да се правят глупашки шеги, тъй като тогава е позволено да се правят такива. После църковните власти решили, че е необходимо след празника да се отбелязва пепеляната сряда, за да чувства човек своята вина, да не смее да прави всичко, което иска и т. н. Тогава християнството развило традиция, обичай, характерен, най-малкото, за миналото. Човек е трябвало да изпитва лишения и това се проявило в установяването на поста.
към текста >>
Тогава християнството развило традиция, обичай, хар
акт
ерен, най-малкото, за миналото.
Вследствие на факта, че тази традиция много се е харесвала на хората, тя се е запазила. Но макар и запазила се, за първоначалното й значение вече не са знаели. Останал е само карнавалът - време, през което би могло да се правят глупашки шеги, тъй като тогава е позволено да се правят такива. После църковните власти решили, че е необходимо след празника да се отбелязва пепеляната сряда, за да чувства човек своята вина, да не смее да прави всичко, което иска и т. н.
Тогава християнството развило традиция, обичай, характерен, най-малкото, за миналото.
Човек е трябвало да изпитва лишения и това се проявило в установяването на поста. Било, разбира се, целесъобразно да се съчетаят времето на карнавала и времето на поста (в православната традиция Сирна неделя и Великия пост - бел. пр.), доколкото по време на карнавала хората най-малко се сдържали, незабавно правели всичко, което им харесвало. А после ставало много по-лошо, не е можело да се яде, каквото се ядяло преди това. По-късно станало така, все едно предшестващото време го е нямало.
към текста >>
Датите на карнавала се смятат, к
акт
о предполагам, по всички места, спрямо Великдена, само в Базел се празнува седмица по-къс-но, доколкото ми е известно.
При това в Рим, в по-отдалечено минало, карнавалът е започвал много по-рано, примерно около днешните Коледни празници. След известно време, с малки допълнения, той е преместен в по-късно време от годината. Именно благодарение на това ние сме запазили сегашния карнавал.
Датите на карнавала се смятат, както предполагам, по всички места, спрямо Великдена, само в Базел се празнува седмица по-къс-но, доколкото ми е известно.
Впрочем това води, както съм чувал, само до двойно празнуване!
към текста >>
Впрочем това води, к
акт
о съм чувал, само до двойно празнуване!
При това в Рим, в по-отдалечено минало, карнавалът е започвал много по-рано, примерно около днешните Коледни празници. След известно време, с малки допълнения, той е преместен в по-късно време от годината. Именно благодарение на това ние сме запазили сегашния карнавал. Датите на карнавала се смятат, както предполагам, по всички места, спрямо Великдена, само в Базел се празнува седмица по-къс-но, доколкото ми е известно.
Впрочем това води, както съм чувал, само до двойно празнуване!
към текста >>
Въпрос: Бих искал да попитам господин доктора, възможно ли е хората да си нанасят вреда един на друг или да си причиняват болка, следователно да могат да си въздействат един на друг (избягвайки пряк конт
акт
- бел. пр.)?
Въпрос: Бих искал да попитам господин доктора, възможно ли е хората да си нанасят вреда един на друг или да си причиняват болка, следователно да могат да си въздействат един на друг (избягвайки пряк контакт - бел. пр.)?
Госпожа - да я наречем А. - имаше тригодишно дете, което винаги виждало как през вратата и през прозореца влизат някакви същества. Детето често се безпокояло нощем, особено ако жената, перяща бельото, е вземала назаем неща от къщата - детето винаги се е обезпокоявало. В края на краищата, това се прекратило, след като по-късно жената умряла. Иска ми се да попитам господин доктора, възможно ли е нещо подобно?
към текста >>
Макар тук да има и ф
акт
ическа страна.
Доктор Щайнер: Тези неща се отнасят, разбира се, към областта, в която, заради лековерието на хората, могат да играят особено силна роля всевъзможни суеверия.
Макар тук да има и фактическа страна.
Трябва само да си изясните, че в света съществуват закономерности, връзки, които не могат да бъдат проследени само физически. Искам да започна с много прости закономерности.
към текста >>
Между двете няма никакъв физически конт
акт
и въпреки това, връзката е налице.
Да вземем пример с обирането на гроздето. Вие събирате грозде, мачкате го, правите вино, наливате го в бъчви и го складирате в мазето. И ето, вие забелязвате, че виното става неспокойно, като наближи времето за правене на вино от следващата реколта.
Между двете няма никакъв физически контакт и въпреки това, връзката е налице.
Това е прост факт, който ви показва, че и в самата природа има връзки, които не могат да се проследят с очи, ако не прибегнем до още нещо.
към текста >>
Това е прост ф
акт
, който ви показва, че и в самата природа има връзки, които не могат да се проследят с очи, ако не прибегнем до още нещо.
Да вземем пример с обирането на гроздето. Вие събирате грозде, мачкате го, правите вино, наливате го в бъчви и го складирате в мазето. И ето, вие забелязвате, че виното става неспокойно, като наближи времето за правене на вино от следващата реколта. Между двете няма никакъв физически контакт и въпреки това, връзката е налице.
Това е прост факт, който ви показва, че и в самата природа има връзки, които не могат да се проследят с очи, ако не прибегнем до още нещо.
към текста >>
Днес, к
акт
о ви е известно, има примери, излизащи извън пределите на ежедневната очевидност.
Днес, както ви е известно, има примери, излизащи извън пределите на ежедневната очевидност.
Помислете само за това, че даже в областта на неживата природа в днешно време съществуват устройства, които не само във фин, но и в битов смисъл се намират извън пределите на очевидното. Помислете за радиопредаванията! На какво се основава радиопредаването? То се основава на факта, че някъде се намира електрогенератор, радиопредавател; към него не се закачат кабели, той се разполага отделно, сам за себе си. Някъде на друго място се намира друг апарат, несвързан с първия, вътре в него се намират тънки пластини, които могат да се движат (вероятно се има предвид въздушен кондензатор - бел. пр.).
към текста >>
То се основава на ф
акт
а, че някъде се намира електрогенератор, радиопредавател; към него не се закачат кабели, той се разполага отделно, сам за себе си.
Днес, както ви е известно, има примери, излизащи извън пределите на ежедневната очевидност. Помислете само за това, че даже в областта на неживата природа в днешно време съществуват устройства, които не само във фин, но и в битов смисъл се намират извън пределите на очевидното. Помислете за радиопредаванията! На какво се основава радиопредаването?
То се основава на факта, че някъде се намира електрогенератор, радиопредавател; към него не се закачат кабели, той се разполага отделно, сам за себе си.
Някъде на друго място се намира друг апарат, несвързан с първия, вътре в него се намират тънки пластини, които могат да се движат (вероятно се има предвид въздушен кондензатор - бел. пр.). Този апарат се нарича кохерер. Струва ви се, че няма никаква физическа връзка, но ако тук (в първия апарат - бел. пр.) се възбуди електричество, тогава там (в другия апарат - бел. пр.) се приема сигнал.
към текста >>
Ако вие установите връзка с първия апарат, ще можете да получавате съобщения оттук така, к
акт
о с помощта на проводници получавате електричество.
Някъде на друго място се намира друг апарат, несвързан с първия, вътре в него се намират тънки пластини, които могат да се движат (вероятно се има предвид въздушен кондензатор - бел. пр.). Този апарат се нарича кохерер. Струва ви се, че няма никаква физическа връзка, но ако тук (в първия апарат - бел. пр.) се възбуди електричество, тогава там (в другия апарат - бел. пр.) се приема сигнал.
Ако вие установите връзка с първия апарат, ще можете да получавате съобщения оттук така, както с помощта на проводници получавате електричество.
Несъмнено това се основава на свойството на електричеството да се разпространява, но то не може да се види; разпространението на електричеството тук се осъществява без грубо-физическите връзки. Така че тук вие даже в областта на неживата природа имате работа с такава връзка, за която може да се каже, че стои зад пределите на очевидното, макар и до известна степен.
към текста >>
Живеещите в Асирия, а също така вавилонците - благодарение на ф
акт
а, че те в определено време на годината с лекота са можели да наблюдават звездите, за което способствали чистотата на въздуха и разположеността на жилищата им по възвишенията - поставяли в центъра на своите възгледи астралното тяло.
Живеещите в Асирия, а също така вавилонците - благодарение на факта, че те в определено време на годината с лекота са можели да наблюдават звездите, за което способствали чистотата на въздуха и разположеността на жилищата им по възвишенията - поставяли в центъра на своите възгледи астралното тяло.
към текста >>
Тук се намира Асирия, к
акт
о ви казах последния път, тук - Египет, тук - Индия.
На тях им противостоял друг народ. Можем да кажем така (рисува): тук е Древна Индия, тук - Арабия, тук следователно е Египет, тук протича Нил. Сега това преминава насам и тук, срещу Африка, се намира страна, присъединила се по-късно към Европа.
Тук се намира Асирия, както ви казах последния път, тук - Египет, тук - Индия.
Тук е разположена Палестина, където уседнали евреите, а тук се намира Гърция. В Гърция са усядали народи, мигриращи от различни области на Азия и Европа, тук те се смесвали един с друг. Преселилите се народи, намирали тук и коренно население. Така на този полуостров на Европа постепенно се формирал гръцкият народ. Този гръцки народ всъщност бил първият, на който, може да се каже, за първи път му се отворили очите за външния свят.
към текста >>
Известно е едно гръцко изречение, което гласи: по-добре просяк в горния свят - тоест, к
акт
о смятали в Гърция, на Земята, - отколкото цар в царството на сенките[3], тоест в царството на мъртвите.
При гърците това станало различно. Гърците били, по същество, първите, които започнали с любов да обитават външния свят. Предишните народи не се доверявали много на външния свят. Гърците се доверявали именно на външния свят.
Известно е едно гръцко изречение, което гласи: по-добре просяк в горния свят - тоест, както смятали в Гърция, на Земята, - отколкото цар в царството на сенките[3], тоест в царството на мъртвите.
Следователно преди всичко гърците обитавали с любов света и благодарение на този факт за първи път създали природознанието.
към текста >>
Следователно преди всичко гърците обитавали с любов света и благодарение на този ф
акт
за първи път създали природознанието.
При гърците това станало различно. Гърците били, по същество, първите, които започнали с любов да обитават външния свят. Предишните народи не се доверявали много на външния свят. Гърците се доверявали именно на външния свят. Известно е едно гръцко изречение, което гласи: по-добре просяк в горния свят - тоест, както смятали в Гърция, на Земята, - отколкото цар в царството на сенките[3], тоест в царството на мъртвите.
Следователно преди всичко гърците обитавали с любов света и благодарение на този факт за първи път създали природознанието.
към текста >>
Именно този ф
акт
довеждал индусите към тяхната велика мъдрост, доколкото те, благодарение на вътрешните усещания и сетива, узнавали как действат черният дроб и другите вътрешности.
Но те създавали това учение за човека по съвсем различен начин отсега. Те не разчленявали труповете на мъртви хора в патоанатомичната зала! Ако на индусите би им се налагало да правят това, те никога не биха създали своето учение за човека. Те умеели да се вживяват в отделните части на човека - по това време това още е било възможно, - умеели да усещат как функционират черният дроб, белите дробове и пр. Те узнавали за това благодарение на вътрешното познание.
Именно този факт довеждал индусите към тяхната велика мъдрост, доколкото те, благодарение на вътрешните усещания и сетива, узнавали как действат черният дроб и другите вътрешности.
Днес човек знае само какъв вкус има в устата му парче месо. Индусът е знаел какво става с месото в червата, какво правят черният дроб и жлъчката, той го е знаел благодарение на вътрешното преживяване така, както днес човек усеща в устата си парчето месо, което яде.
към текста >>
Индусът е знаел какво става с месото в червата, какво правят черният дроб и жлъчката, той го е знаел благодарение на вътрешното преживяване така, к
акт
о днес човек усеща в устата си парчето месо, което яде.
Ако на индусите би им се налагало да правят това, те никога не биха създали своето учение за човека. Те умеели да се вживяват в отделните части на човека - по това време това още е било възможно, - умеели да усещат как функционират черният дроб, белите дробове и пр. Те узнавали за това благодарение на вътрешното познание. Именно този факт довеждал индусите към тяхната велика мъдрост, доколкото те, благодарение на вътрешните усещания и сетива, узнавали как действат черният дроб и другите вътрешности. Днес човек знае само какъв вкус има в устата му парче месо.
Индусът е знаел какво става с месото в червата, какво правят черният дроб и жлъчката, той го е знаел благодарение на вътрешното преживяване така, както днес човек усеща в устата си парчето месо, което яде.
към текста >>
При тях и не е имало силен интерес към земното, а ф
акт
ът, че юдеите (евреите) също не са имали особено силен интерес към земното, се подразбира от това, какъв интерес са проявявали те към намиращия се около тях сетивно възприемаем свят.
Вавилонците създали астрологията, учението за звездите - отново нещо, не свързано със земното.
При тях и не е имало силен интерес към земното, а фактът, че юдеите (евреите) също не са имали особено силен интерес към земното, се подразбира от това, какъв интерес са проявявали те към намиращия се около тях сетивно възприемаем свят.
Евреинът е умеел добре да мисли, но той не е проявявал особен интерес към обкръжаващото го в сетивния свят.
към текста >>
Не такава мъртва, к
акт
о е за нас, а навсякъде оживена и одухотворена била тя за гърците.
И така, гърците се отнасяли преди всичко с любов към това, което се намирало около тях. Благодарение на него те изработили по съвсем особен начин това, което днес наричат митология. Гърците почитали цял свят от богове: Зевс, Аполон, Атина Палада, Арес, Афродита. Навсякъде виждали богове. Те почитали целия божествен свят, доколкото за тях цялата им любима външна природа все още навсякъде била одушевена и одухотворена.
Не такава мъртва, както е за нас, а навсякъде оживена и одухотворена била тя за гърците.
Те почитали божествата, намиращи се в самата природа, която толкова обичали.
към текста >>
Благодарение на този ф
акт
в душата Му се разкрила истината, че хората притежават духовна природа.
Така Той осъзнавал, че е бил не само Исус, но че в душата Му се разкрива същество, което е било Христос. Исус е бил за това Същество този, който се е родил на Земята от тялото на майка си. Христос бил Този, който проникнал в душата му подобно на поток, макар и в по-късно време .
Благодарение на този факт в душата Му се разкрила истината, че хората притежават духовна природа.
към текста >>
Обаче все пак работата не стои така, к
акт
о преди, когато свещеникът е бил в същото време и учител.
Обаче те са напълно отделени едно от друго. При древните народи - индуси, египтяни, вавилонци или евреи - това никога не е било така. Всичко, свързано с религията, е било в същото време свързано и с училището. Имало е място единството на църковната служба и училищното образование. Много от това прониква чак до наше време.
Обаче все пак работата не стои така, както преди, когато свещеникът е бил в същото време и учител.
Свещеникът е бил и учител както в Индия, така и в Египет, Вавилон и т. н. Свещеникът е бил учител. Къде е преподавал той? Той е преподавал там, където се е извършвало богослужението, където се е извършвал култът. Култът е бил тясно свързан с обучението.
към текста >>
Свещеникът е бил и учител к
акт
о в Индия, така и в Египет, Вавилон и т. н.
При древните народи - индуси, египтяни, вавилонци или евреи - това никога не е било така. Всичко, свързано с религията, е било в същото време свързано и с училището. Имало е място единството на църковната служба и училищното образование. Много от това прониква чак до наше време. Обаче все пак работата не стои така, както преди, когато свещеникът е бил в същото време и учител.
Свещеникът е бил и учител както в Индия, така и в Египет, Вавилон и т. н.
Свещеникът е бил учител. Къде е преподавал той? Той е преподавал там, където се е извършвало богослужението, където се е извършвал култът. Култът е бил тясно свързан с обучението. Съществували са мистерийни центрове, мистерийни места.
към текста >>
Това положение, което, к
акт
о предполагам, от все сърце е искала да установи Католическата Църква, е било в древността нещо разбиращо се от само себе си.
В съответствие с тези възгледи хората, които по онова време са били много по-вярващи отсега, действително в духовен смисъл усещали като свои отци хората, които принадлежали към мистериите. Те охотно гледали на тях като на свои отци, като на свои духовни отци. И преди всичко те вярвали, че тези духовни отци се намират в по-тясна връзка с боговете, отколкото останалите, стоящи отвън. Бидейки външни, отначало те е трябвало да приемат вести, сведения от отците. По такъв начин те постепенно попадали в зависимост от тези отци.
Това положение, което, както предполагам, от все сърце е искала да установи Католическата Църква, е било в древността нещо разбиращо се от само себе си.
Така било навсякъде. Нито един човек тогава не е протестирал по този повод. Казвали са така: ако искаш да станеш истински човек, ти или сам трябва да станеш «Отец» и тогава боговете ще общуват с теб непосредствено, или трябва да научиш нещо за боговете от «Отците». Ти си човек благодарение на това, което ти разказват тези, които присъстват в школите, в мистериите. Вследствие на този факт възникнала разлика между «божествените деца» и «човешките деца», между «синовете Божии» и «синовете човешки».
към текста >>
Вследствие на този ф
акт
възникнала разлика между «божествените деца» и «човешките деца», между «синовете Божии» и «синовете човешки».
Това положение, което, както предполагам, от все сърце е искала да установи Католическата Църква, е било в древността нещо разбиращо се от само себе си. Така било навсякъде. Нито един човек тогава не е протестирал по този повод. Казвали са така: ако искаш да станеш истински човек, ти или сам трябва да станеш «Отец» и тогава боговете ще общуват с теб непосредствено, или трябва да научиш нещо за боговете от «Отците». Ти си човек благодарение на това, което ти разказват тези, които присъстват в школите, в мистериите.
Вследствие на този факт възникнала разлика между «божествените деца» и «човешките деца», между «синовете Божии» и «синовете човешки».
Тези, които участвали в мистериите, ги наричали «синове Божии», доколкото последните гледали на самите богове като на «Отци». Но тези, които живеели външно и са можели да получават само съобщения за случващото се в мистериите, се наричали «човешки деца» или «синове човешки». Днес това може даже да ни изглежда смешно, но тогава е било напълно естествено. И все пак даже и сега - макар и не в Швейцария, впрочем, не зная, може това още да има място и тук, но в съседните страни е било до съвсем неотдавна, макар и вече да се прекратява - тук отличавали човека от обикновения човек с титлата «ваше превъзходителство», отличавали барона от обикновения човек. Това се възприемало като нещо разбиращо се от само себе си.
към текста >>
Точно к
акт
о живеещите по-късно не разбирали повече карнавала, така не разбирали и това, което се подразбирало под Синове Божии и синове човешки.
Хората, всеки по своему, неправилно разбрали това, защото не искали премахване на различията между Синовете Божии и децата човешки. Тези, които живели по-късно, въобще не разбирали за какво става дума.
Точно както живеещите по-късно не разбирали повече карнавала, така не разбирали и това, което се подразбирало под Синове Божии и синове човешки.
към текста >>
Тези външни различия започнали да се отстраняват в хода на историята в Новото време, и то благодарение на ф
акт
а, че се отстранявали различията между «децата Божии» и «децата човешки».
Достатъчно е да си представим Древна Индия. Там различието било като при животните, между различните видове животни: брахманите -свещеници, селските жители - труженици. Египтяните също имали цяла армия роби. Макар и кастите да не били отделени една от друга така строго, но въпреки това те още съществували в някакъв смисъл. В Древна Гърция и Рим още съществувало различие между свободно родените и робите.
Тези външни различия започнали да се отстраняват в хода на историята в Новото време, и то благодарение на факта, че се отстранявали различията между «децата Божии» и «децата човешки».
Следователно върху целия социален живот на човека било оказвано огромно влияние в резултат на случилото се в Палестина благодарение на Христос Исус.
към текста >>
Това сходство не е толкова очевидно, к
акт
о, да кажем, в немския и английския, в немския и холандския.
Възниква обаче въпросът: може ли да се открие как по неземен начин духовното начало влиза в човека? Виждате ли, днес не е много лесно да се говори за това, тъй като всичко се разглежда от гледна точка на материализма. Ето например речта. Вие знаете, че в различните области, в различните страни по Земята се говори на различни езици. И все пак в езиците има тайно сходство.
Това сходство не е толкова очевидно, както, да кажем, в немския и английския, в немския и холандския.
И все пак работата стои така, че в езиците, без значение от различията им, има някакво сходство. Може да се открие, че например езикът, на който говорят в Индия, ако не се възприема повърхностно, ако се вникне в него, съдържа отделни фигури на речта, подобни на германските.
към текста >>
Човек може да погледне Слънцето, общо за всички, греещо к
акт
о в Индия, така и в Европа.
Ако някой би казал така, това, разбира се, би било глупост, господа. Но филолозите твърдят същото! Те не казват, че ако в Европа и Индия езиците си приличат един с друг, това значи, че и в Европа, и в Индия действа едно и също извънземно (космическо) влияние. Вместо това те казват: езикът е бил пренесен при преселенията! Ако в два региона на човек му става горещо, не можем да кажем, че свойството, вследствие на което му става горещо, той е придобил благодарение на преселението.
Човек може да погледне Слънцето, общо за всички, греещо както в Индия, така и в Европа.
Намирайки сходството на езиците в отдалечени един от друг региони, би следвало да се търси причината за това не в пренасянето на езика при преселението, а в общото влияние, подобно на влиянието на Слънцето върху цялата Земя, в общото въздействие, което от извънземното обкръжение, от Космоса се оказва върху народите в най-различни региони по Земята. Но доколкото хората решително не желаят да се съгласят с наличието на извънземни влияния, имащи духовен характер, те измислят всевъзможни небивалици. При това обаче никой не забелязва глупостта, тъй като тя се маскира под формата на ученост. Ако тези хора не се опасяваха да не бъдат обявени за пълни глупаци, те биха отрекли и това, че от Слънцето ни става горещо. Те биха започнали да казват: някога в древността възникнало свойство, вследствие на което на човек му става горещо и по-късно свойството се разпространило по цялата Земя.
към текста >>
Но доколкото хората решително не желаят да се съгласят с наличието на извънземни влияния, имащи духовен хар
акт
ер, те измислят всевъзможни небивалици.
Те не казват, че ако в Европа и Индия езиците си приличат един с друг, това значи, че и в Европа, и в Индия действа едно и също извънземно (космическо) влияние. Вместо това те казват: езикът е бил пренесен при преселенията! Ако в два региона на човек му става горещо, не можем да кажем, че свойството, вследствие на което му става горещо, той е придобил благодарение на преселението. Човек може да погледне Слънцето, общо за всички, греещо както в Индия, така и в Европа. Намирайки сходството на езиците в отдалечени един от друг региони, би следвало да се търси причината за това не в пренасянето на езика при преселението, а в общото влияние, подобно на влиянието на Слънцето върху цялата Земя, в общото въздействие, което от извънземното обкръжение, от Космоса се оказва върху народите в най-различни региони по Земята.
Но доколкото хората решително не желаят да се съгласят с наличието на извънземни влияния, имащи духовен характер, те измислят всевъзможни небивалици.
При това обаче никой не забелязва глупостта, тъй като тя се маскира под формата на ученост. Ако тези хора не се опасяваха да не бъдат обявени за пълни глупаци, те биха отрекли и това, че от Слънцето ни става горещо. Те биха започнали да казват: някога в древността възникнало свойство, вследствие на което на човек му става горещо и по-късно свойството се разпространило по цялата Земя.
към текста >>
33.
ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, 8 март 1924 г. Навлизане на християнството в античния свят и мистериите.
GA_353 История на човечеството и културните народи
Работата стояла така, че започвайки от най-дълбоката древност, гърците, особено тези, които били недоволни от положението в самата Гърция, емигрирали, премествали се оттук и се заселвали к
акт
о в Сицилия, така и в Долна Италия.
Хората се учили да насочват вниманието си към света. Но вече към IV и III век пр. Р. Хр. Древна Гърция изгубила своята самостоятелност и там се установило римското господство. Рим тогава бил столицата.
Работата стояла така, че започвайки от най-дълбоката древност, гърците, особено тези, които били недоволни от положението в самата Гърция, емигрирали, премествали се оттук и се заселвали както в Сицилия, така и в Долна Италия.
Благодарение на това към първата половина на първо хилядолетие пр. Р. Хр., между IV и III век, древногръцката култура се разпространила навсякъде, така че Долна Италия и Сицилия даже ги наричали тогава Велика Гърция. Тук се премествали не само недоволните, но и такива хора като великия философ Платон[1], който имал намерение да основе образцова държава. Всъщност най-значителните хора, създали културата, са живели в Долна Италия. Може да се каже: тук, в Долна Италия, на юг, съществувал фин, проникнат от образованост живот тогава, когато нагоре (тоест в северна Италия -бел. пр.
към текста >>
Римското владичество възникнало, к
акт
о ви описах, в осмото столетие пр.
Виждате ли, в началото на нашето летоброене станала Мистерията на Голгота.
Римското владичество възникнало, както ви описах, в осмото столетие пр.
Р. Хр., а седем столетия след установяването на римската власт, тя се разпространила много широко, под владичеството на Рим попаднали цели области чак до Азия. Римското владичество се разпространило и там, където станала Мистерията на Голгота. Евреите, живели в Палестина, сред които се проявявал Исус от Назарет, се намирали под владичеството на Рим. Би било добре, след всичко казано за Мистерията на Голгота, да обърнем внимание и на това, което всъщност се разигравало на италианския полуостров от най-древни времена.
към текста >>
Ф
акт
ически работата стояла така, че е необходимо да кажем следното: Европа и сега още разбира само това, което води към римското начало, към латинството.
Фактически работата стояла така, че е необходимо да кажем следното: Европа и сега още разбира само това, което води към римското начало, към латинството.
Нашите така наречени образовани хора, макар и да изучават гръцки език, разбират крайно слабо гръцкото начало, елинизма в Европа. Виждате ли, много е интересно, че даже такъв крупен римски писател като Тацит[3], сто години след Мистерията на Голгота, в своя обемист исторически труд написал за Исус Христос една единствена фраза[4]! Сто години след Мистерията на Голгота Тацит описвал например древните германци, прародителите на германците, при това така, както по-късно вече на никого не се удало да ги опише. И ето, в неговото съчинение може да се намери само една единствена фраза за Христос Исус, която гласи: «Така нареченият Христос основал сред юдеите секта, а по-късно бил осъден на смърт и екзекутиран». Това е единственото, което е могъл да каже сто години след основаването на християнството в Палестина образованият римлянин Тацит!
към текста >>
Сто години след Мистерията на Голгота Тацит описвал например древните германци, прародителите на германците, при това така, к
акт
о по-късно вече на никого не се удало да ги опише.
Фактически работата стояла така, че е необходимо да кажем следното: Европа и сега още разбира само това, което води към римското начало, към латинството. Нашите така наречени образовани хора, макар и да изучават гръцки език, разбират крайно слабо гръцкото начало, елинизма в Европа. Виждате ли, много е интересно, че даже такъв крупен римски писател като Тацит[3], сто години след Мистерията на Голгота, в своя обемист исторически труд написал за Исус Христос една единствена фраза[4]!
Сто години след Мистерията на Голгота Тацит описвал например древните германци, прародителите на германците, при това така, както по-късно вече на никого не се удало да ги опише.
И ето, в неговото съчинение може да се намери само една единствена фраза за Христос Исус, която гласи: «Така нареченият Христос основал сред юдеите секта, а по-късно бил осъден на смърт и екзекутиран». Това е единственото, което е могъл да каже сто години след основаването на християнството в Палестина образованият римлянин Тацит! Само си представете: кораби са плавали насам-натам, развивали са се разнообразни търговски отношения, духовни отношения, и въпреки това, в Рим, след посочените сто години, не може да се намери нито един запис за християнството, освен думите, че е била основана секта и че основателят й, правомерно осъден на смърт, е бил екзекутиран!
към текста >>
В събитията около Исус Христос на него му се сторило най-съществен само ф
акт
ът, че той е бил, тъй да се каже, справедливо осъден на смърт и екзекутиран.
Тук можем да отнесем и това, че при римляните, без значение, че все още не можем да наречем Римската империя държава (понятието за държава е дошло в Европа едва през XVI век), все пак е имал място държавническият начин на мислене. Благодарение на римското начало израснало това, което впоследствие се превърнало в държавническо мислене. Следователно можем да кажем: Тацит вече е бил проникнат от държавническия начин на мислене.
В събитията около Исус Христос на него му се сторило най-съществен само фактът, че той е бил, тъй да се каже, справедливо осъден на смърт и екзекутиран.
Това първо.
към текста >>
Когато Тацит писал това, за което ви казах, в Рим вече е имало последователи на Христос, християни, к
акт
о ги наричали.
Господа, вие само тогава ще разберете какво е дошло в света заедно с Христос Исус и защо ми се наложи да ви говоря за това, как влияе върху Земята обкръжаващият я свят, даже относно речта - вие само тогава ще разберете това, ако ми се удаде сега да ви покажа как се е формирало християнството в качеството си на учение, възглед, мироглед, жизнена позиция и какво отношението към формирането на християнството е имал самият Христос Исус. При това трябва да отбележим нещо особено: в Йерусалим било основано християнството. Столетие по късно един от най-образованите римляни знае за него не повече от това, което току-що ви съобщих! Та нали хората постоянно пътуват насам-натам, от Азия през Африка в Италия. И ето, под повърхността на това, което гледано от Рим, разглеждали като човечество, се разпространява тази християнска секта.
Когато Тацит писал това, за което ви казах, в Рим вече е имало последователи на Христос, християни, както ги наричали.
Те вече отдавна се разпространявали сред народа, докато знатните римляни не ги е било грижа за това.
към текста >>
Отдавало им се благодарение на ф
акт
а, че те провеждали своите церемонии незабелязано.
Това е било «изтънчено» наслаждение. Презряната секта на християните е била особено подходяща за това, да бъде изядена от зверовете. Така смятали в Рим. Римляните считали, че съвсем не е лошо на намажеш християнин със смола, да го запалиш и да го пуснеш по арената в качеството му на факел. Но християните, въпреки всичко, намирали възможност да живеят.
Отдавало им се благодарение на факта, че те провеждали своите церемонии незабелязано.
Това, което те считали за правилно и достойно за разпространение, осъществявали под Земята, в катакомбите. Катакомбите представлявали отдалечени помещения под Земята. Там християните погребвали тези, които считали за достойни. Тук е имало гробове и на тези гробове се извършвала божествената служба, извършвали са се свещенодействия. По онова време изобщо е било обичайно да се извършват богослужения на гробниците.
към текста >>
За този, който познава живота, в този ф
акт
няма нищо ново, това се разбира от само себе си.
Несъмнено към това е невъзможно да се приучат днес тези хора, на които не им се иска да мълчат, а да дрънкат. Сега всеки човек знае много добре всичко. Когото и да срещнете - всеки има тъй наречената собствена гледна точка. Гледна точка има всеки. Разбира се, всеки има своя гледна точка, но от коя да е гледна точка светът изглежда различно.
За този, който познава живота, в този факт няма нищо ново, това се разбира от само себе си.
Ако вие стоите тук, тази гора ще изглежда различно, отколкото ако бихте стояли по-високо. Така става и в духовния живот. Всеки има своя собствена гледна точка и всеки може да види нещо по друг начин. Ако се съберат дузина хора, те биха имали поне тринадесет мнения! Впрочем това не е задължително.
към текста >>
Обаче не следва да се удивляваме, че те имат дванадесет гледни точки, на този ф
акт
не си струва да придаваме особено значение.
Ако вие стоите тук, тази гора ще изглежда различно, отколкото ако бихте стояли по-високо. Така става и в духовния живот. Всеки има своя собствена гледна точка и всеки може да види нещо по друг начин. Ако се съберат дузина хора, те биха имали поне тринадесет мнения! Впрочем това не е задължително.
Обаче не следва да се удивляваме, че те имат дванадесет гледни точки, на този факт не си струва да придаваме особено значение.
Защото всеки има своя гледна точка, която смята за много, направо страшно велика! По-рано хората в мистериите били задължени просто да мълчат по отношение на това, което е трябвало да изучават. На тях им се позволявало да бъдат само слушатели, послушници. Биха могли да се нарекат принадлежащите към «окултните» слушатели, «послушници», доколкото те е трябвало да слушат. Днес у нас тези, които се обучават във висше учебно заведение, ги наричат слушатели - при това се пропуска представката «по»: те вече не са ученици (в оригинала се прави паралел между «послушник» и «слушател» - бел. пр.).
към текста >>
Разбира се, човек още пребивавал в човешко тяло, но сред хората той се държал, к
акт
о са се държали боговете.
Обичайно тя се интерпретира така. Но би било още по-добре тя да се интерпретира с думата «сфинкс». Сфинксът - това е дума, която означава приблизително следното: сам да стане дух.
Разбира се, човек още пребивавал в човешко тяло, но сред хората той се държал, както са се държали боговете.
В древността хората не правели голяма разлика между човека и божеството. В мистериите човек постепенно ставал бог. Такава е несравнено по-свободната гледна точка на древните. Представителите на Новото време, разбира се, са разглеждали боговете като стоящи по-високо от човечеството. Но възгледите на древните не са били такива.
към текста >>
Следва да се предположи, че говорейки за това, колко мозъкът на съвременния човек е повече от мозъка на човекоподобната маймуна, Дюбоа Раймонд знае този ф
акт
, защото му се е налагало да отваря човекоподобни маймуни, и му е известно какъв е размерът на техния мозък.
Но възгледите на древните не са били такива. А днес даже твърдят: човек е произлязъл от маймуната. Известният естествоизпитател Дюбоа Раймонд[5] се изказа така: някога в естествената история станал гигантски скок от човекоподобната маймуна към човека, при това скокът се изразил в увеличение на главния мозък. Главният мозък изведнъж станал повече, отколкото при човекоподобната маймуна. Виждате ли, това изказване на съвременния учен заслужава внимание.
Следва да се предположи, че говорейки за това, колко мозъкът на съвременния човек е повече от мозъка на човекоподобната маймуна, Дюбоа Раймонд знае този факт, защото му се е налагало да отваря човекоподобни маймуни, и му е известно какъв е размерът на техния мозък.
Но ако продължите да четете по-нататък, ще намерите, че този учен е бил принуден да признае: в действителност човекоподобни маймуни въобще не са открити! [6] И така, знаменитият натуралист Дюбоа Раймонд говори за нещо, което въобще още не е открито, за нещо, което още никой не е виждал: за човекоподобни маймуни, при които главният мозък е много по-малък, отколкото при човека. На такъв вид «добросъвестност» се основава съвременната наука. Хората даже не се замислят над факта, че известният естественик Дюбоа Раймонд говори за нещо, което не е виждал. Те си мислят: «Ах, това е великият учен, той знае всичко!
към текста >>
Хората даже не се замислят над ф
акт
а, че известният естественик Дюбоа Раймонд говори за нещо, което не е виждал.
Виждате ли, това изказване на съвременния учен заслужава внимание. Следва да се предположи, че говорейки за това, колко мозъкът на съвременния човек е повече от мозъка на човекоподобната маймуна, Дюбоа Раймонд знае този факт, защото му се е налагало да отваря човекоподобни маймуни, и му е известно какъв е размерът на техния мозък. Но ако продължите да четете по-нататък, ще намерите, че този учен е бил принуден да признае: в действителност човекоподобни маймуни въобще не са открити! [6] И така, знаменитият натуралист Дюбоа Раймонд говори за нещо, което въобще още не е открито, за нещо, което още никой не е виждал: за човекоподобни маймуни, при които главният мозък е много по-малък, отколкото при човека. На такъв вид «добросъвестност» се основава съвременната наука.
Хората даже не се замислят над факта, че известният естественик Дюбоа Раймонд говори за нещо, което не е виждал.
Те си мислят: «Ах, това е великият учен, той знае всичко! » В съвременната епоха хората са много по-доверчиви, отколкото в древността. И така, древните смятали, че човек е способен да се развие до степен на божествено съзнание. Този, който се намирал на четвърта степен, говорел вече не като «защитник» от трета степен, а той говорел с такъв език, че изразите му били всъщност трудно достъпни за разбиране. Трябвало е да се размишлява над тях, за да се разберат.
към текста >>
«Сфинксовете» навсякъде използвали имена на животни, за да хар
акт
еризират по-ясно живеещото в човека.
«Сфинксовете» навсякъде използвали имена на животни, за да характеризират по-ясно живеещото в човека.
Виждате, че «сфинксовете» говорили на такъв език, в който речта в по-голяма степен се е водела от духовното начало.
към текста >>
Представете си, че това се прави така, к
акт
о се е правело някога!
И така той става дух на народа. Тези духове на народа в древните мистерии, също и в Гърция, били наистина много, много мъдри хора. На тях им е било чуждо настроението: «Аз знам всичко, по отношение на кой да е човек противопоставям себе си, имам собствена гледна точка». Не, без оглед на достигнатата от тях пета степен, с помощта на упражнения те дълго се готвели, за да изнесат някакво съждение за каквото и да е. Виждате ли, ако днес някой е държавник, на него му се налага да отговаря на питания, внесени в райхстага, в парламента.
Представете си, че това се прави така, както се е правело някога!
Ако този, който е задължен да даде отговор, би казал така: отначало за осем дни аз трябва да се отделя от света, да се потопя в себе си, за да изкажа съждение за това. Бих искал да знам какво ще кажат партиите в Райхстага, да кажем, на господин Щреземан[7] или други корпорации, ако на питане би последвал такъв отговор: за да се състави зряло съждение по зададения въпрос, отначало за осем дни аз трябва да се отделя от света! Но някога са правели именно така. Тогава са се доверявали на духовния свят и са знаели: в мирската суета духовният свят не говори, духовният свят говори само тогава, когато може да се отстраним от суетата. Във всеки случай човек придобивал способност да се отделя даже и сред тази мирска суета, но на това първо е трябвало да се научи.
към текста >>
Това е същото число, само че обърнато наобратно, и във ф
акт
а, че то е обърнато, се съдържа определен смисъл.
Съществува някакъв цифров код. Може да се каже: сега да разгледаме първия стих от Евангелието на Йоан. Той представлява някакво число. Да разгледаме втория стих.
Това е същото число, само че обърнато наобратно, и във факта, че то е обърнато, се съдържа определен смисъл.
Виждате ли, такива неща удивляват съвременните хора. Обаче, господа, аз познавах един човек - наричаше се Лувие (Louvier)[8], - който, преобръщайки думата «сфинкс», получи «загадката е разгадана». Той е изследвал гьотевия «Фауст» по отношение на числовите съответствия и ги намерил. Гьоте даже и не е предполагал, съчинявайки «Фауст», за съответствие с каквито и да е числови закони. И въпреки това съществуват, защото във всяко поетично произведение са скрити числови закономерности.
към текста >>
Човек им се подчинявал, доколкото, първо, те достигали почтена възраст - защото, докато човек преодолявал тези седем степени, той остарявал, - тях ги слушали още и защото са притежавали житейска мъдрост, к
акт
о и вселенска мъдрост.
Благодарение на което те изследвали тайните на слънчевия живот. Следователно такъв човек, станал «слънчев човек», можел да каже, че той повече не се ориентира по земното, че се ориентира по Слънцето. И после, ако в течение на дълго време пребивавал в състоянието на «слънчев човек» и обучавал хората на това, което е неземно, космическо, той се извисявал до ранг «Отец». Това е било висше достижение, висш ранг, който малцина достигали. Това са били тези, които ставали съвършено зрели: тях ги слушали, следвали ги.
Човек им се подчинявал, доколкото, първо, те достигали почтена възраст - защото, докато човек преодолявал тези седем степени, той остарявал, - тях ги слушали още и защото са притежавали житейска мъдрост, както и вселенска мъдрост.
към текста >>
Най-важното в Христос Исус е това, че Той Самият е Слънчевата Истина, че Той е учил на слънчевото слово, к
акт
о Той го е наричал, явяващо се всеобщо за всички хора.
Сега, господа, представете си, че Христос Исус, Исус от Назарет е живеел по времето, когато в Азия навсякъде е било още нещо известно за тези мистерии. Било е известно например и това, че има хора, които възвестяват слънчевата мъдрост. Исус от Назарет искал не само в мистериите, но и извън мистериите да могат да се просвещават хората, за да може да им стане ясно следното: това, което Слънцето извършва за човека, вече е заложено в самия човек, то е заложено във всеки човек.
Най-важното в Христос Исус е това, че Той Самият е Слънчевата Истина, че Той е учил на слънчевото слово, както Той го е наричал, явяващо се всеобщо за всички хора.
Обаче вие трябва да виждате разликата между Христос Исус и другите «слънчеви хора». Неразбирайки това, вие никога няма да стигнете до разбиране на Мистерията на Голгота. Виждате ли, работата е следната: какво е трябвало да прави човек в древността, за да стане «слънчев човек»? Първо той е трябвало да стане «врана», след това «окултист», «защитник», «сфинкс», «душа на народа», по-късно е можел да се издигне до «слънчев човек»[9]. Друг път е нямало.
към текста >>
Следователно Той е бил първият, Който извън мистериите е встъпил в конт
акт
с небето.
Какво направил Исус от Назарет? Той позволил да бъде кръстен в Йордан по обичая на евреите от това време. И при тези обстоятелства, без първоначално да е пребивавал в мистериите, върху Него слязло съществото, което в други случаи имали само «слънчевите хора». Какво е могъл да каже при това? Той е могъл да каже: това същество дойде при Мен от самото Слънце.
Следователно Той е бил първият, Който извън мистериите е встъпил в контакт с небето.
Какво е казвал този, който ставал «слънчев човек» в мистериите, взирайки се в стоящия вече на седма степен? В този случай той казвал: виж, това е «Отец». «Отец» стои на олтара в бели одежди, в облекло на свещеник. Това е «Отец». Той е бил «Отец» сред тези, които преминавали в мистериите по различните степени.
към текста >>
Доколкото това хилядагодишно Царство действително е настъпило, то изглежда не така, к
акт
о си го представят хората в света.
Обаче всичко, което хората казват за това, е просто дивотия.
Доколкото това хилядагодишно Царство действително е настъпило, то изглежда не така, както си го представят хората в света.
Работата стояла така: в древността човек е получавал много от духовния свят по гореописания начин, получавал понятия, получавал преживявания. Това е било обичайно в древността, когато хората са били други. Но по времето, когато живял Христос Исус, това се прекратило и хората е трябвало да стигат до духа по някакъв друг начин. Духът е трябвало да се намери непосредствено. Това и направил Христос Исус.
към текста >>
Това не противоречи на ф
акт
а, че в по-късно време именно по вина на много християнски учреждения се извършили куп безсмислици.
Но по времето, когато живял Христос Исус, това се прекратило и хората е трябвало да стигат до духа по някакъв друг начин. Духът е трябвало да се намери непосредствено. Това и направил Христос Исус. И ако Христос Исус не би сторил това, което било сторено от Него, човечеството окончателно би изпаднало в упадък. Животът би станал безсмислен.
Това не противоречи на факта, че в по-късно време именно по вина на много християнски учреждения се извършили куп безсмислици.
Защото първо-начално християнството било свободно от това. Хората биха започнали да изглупяват. Въпреки всичко мистериите биха стигнали до упадък, каквото и да се случвало с тях. Хората вече нищо не биха знаели от това, на което обучавали в мистериите. Да вземем например древния «слънчев човек».
към текста >>
Вие знаете това, което обичайно се изобразява на картината за Голгота: Христос Исус на кръста в средата и край него двама, така наречени злодеи, разбойници, к
акт
о ги наричат.
И след това между тези двамата се произнася решението. Не искам да кажа, че решението винаги се оказва справедливо, но решението се произнася. Тази церемония се изпълнява и днес. Ако някой, като например Орлеанската Дева[10], се провъзгласява за свят, излизат адвокатът на Бога и адвокатът на дявола. Между тях - този, който изброява само доброто, и този, който изброява само лошото, - духовно присъства и самият светец.
Вие знаете това, което обичайно се изобразява на картината за Голгота: Христос Исус на кръста в средата и край него двама, така наречени злодеи, разбойници, както ги наричат.
Забележително е това, което Христос казва на единия от тях: «Днес ти ще бъдеш с Мен в рая». Единият отива нагоре, а другият отива надолу. Това са Луцифер и Ариман - адвокатът на Бога и адвокатът на дявола.
към текста >>
Виждате, че именно благодарение на Рим християнството придобило мирски, държавен хар
акт
ер, било секуларизирано.
Но освен това, там съществувал и върховен жрец, Pontifex maximus, «великият строител на мостове». Той бил духовният владетел. Обаче последният малко по малко се превръщал в сянка, нямаща никакво значение. Значение е имал единственият - властелинът на света. Това повече импонирало на народа, произлязъл от Ромул, събрал някога мошениците от целия окръг.
Виждате, че именно благодарение на Рим християнството придобило мирски, държавен характер, било секуларизирано.
към текста >>
34.
ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, 12 март 1924 г. Звездната мъдрост, религии на Луната и Слънцето
GA_353 История на човечеството и културните народи
Казвал съм ви: по-нататъшното развитие е обусловено от ф
акт
а, че ставащото на Земята зависи не само от Земята, но от целия свят.
Господа, да продължим разглеждането на Мистерията на Голгота.
Казвал съм ви: по-нататъшното развитие е обусловено от факта, че ставащото на Земята зависи не само от Земята, но от целия свят.
На съвременния човек му е много трудно да си състави представа за тази зависимост на земните събития от целия свят. Обаче нито едно, даже най-просто събитие, ставащо с човека, не би могло да бъде разбрано, ако не се знае, че мировото пространство постоянно оказва влияние върху Земята. Демонстрирал съм ви го с многобройни примери. Днес ще го продемонстрирам във връзка с Мистерията на Голгота.
към текста >>
Религията им носила ясно изразен звезден хар
акт
ер.
Какво е представлявала тази юдейска религия, юдаизмът? Ще разберете това значително по-добре, ако ви разкажа още нещо за този народ, който нарекох предшестващ еврейския, народ, живял в Месопотамия, тоест не много по-далеч в Азия. Това са вавилонците, асирийците. Те живели малко по-далеч в Азия, били, във всеки случай, съседи на евреите.
Религията им носила ясно изразен звезден характер.
Сега хората казват: да, в Асирия са боготворили звездите. Обаче те не са боготворили звездите, но благодарение на инстинктивната мъдрост от това време знаели за звездите повече, отколкото знаят за звездите съвременните хора. Това е така, съвременните хора вярват, че им е известно всичко за звездите.
към текста >>
И точно к
акт
о физическите сили на звездите влияят върху Земята, духовните сили на тези звезди също, разбира се, оказват влияние върху Земята, като те влияят особено върху човешкото същество.
Представете си марсианеца, жителя на Марс - защото астрономията допуска, че Марс може би е заселен. Ако марсианецът погледне към Земята, хора на Земята той също няма да види. Ако този марсианец не се въоръжи със свръхсъвременен телескоп, той няма да види хората, затова пък ще види Земята, сияеща в мировото пространство със зеленикава светлина. Но по Земята въпреки това пъплят хора и тези хора са свързани с духовните същества. Така стои работата и на другите небесни тела, на другите звезди.
И точно както физическите сили на звездите влияят върху Земята, духовните сили на тези звезди също, разбира се, оказват влияние върху Земята, като те влияят особено върху човешкото същество.
Древната мъдрост, инстинктивната мъдрост на източните страни е знаела, че светилата също имат в себе си духовни същества и на тези духовни същества те оказвали своеобразна почит, именно на тях, а не на външните физически звезди. В този смисъл религията тук, на върха на предна Азия, е носила звезден характер. С други думи, хората смятали, че например на Сатурн има духовни същества, оказващи определено влияние върху човека. На Юпитер също има духовни същества и всички тези духовни същества оказват известно влияние върху земния човешки живот.
към текста >>
В този смисъл религията тук, на върха на предна Азия, е носила звезден хар
акт
ер.
Ако този марсианец не се въоръжи със свръхсъвременен телескоп, той няма да види хората, затова пък ще види Земята, сияеща в мировото пространство със зеленикава светлина. Но по Земята въпреки това пъплят хора и тези хора са свързани с духовните същества. Така стои работата и на другите небесни тела, на другите звезди. И точно както физическите сили на звездите влияят върху Земята, духовните сили на тези звезди също, разбира се, оказват влияние върху Земята, като те влияят особено върху човешкото същество. Древната мъдрост, инстинктивната мъдрост на източните страни е знаела, че светилата също имат в себе си духовни същества и на тези духовни същества те оказвали своеобразна почит, именно на тях, а не на външните физически звезди.
В този смисъл религията тук, на върха на предна Азия, е носила звезден характер.
С други думи, хората смятали, че например на Сатурн има духовни същества, оказващи определено влияние върху човека. На Юпитер също има духовни същества и всички тези духовни същества оказват известно влияние върху земния човешки живот.
към текста >>
Работата стои така, че ф
акт
ически в това много важно за земното битие на човека време на бременността на майката, във времето, когато човек още пребивава във вид на зародиш, ембрион, той изцяло зависи от Луната.
Евреите отделяли малко внимание на останалите светила, но те взели от древните религии влиянието на Луната. И своя Яхве, своя Йехова те свързвали с духовете на Луната. Така, в съответствие с изначалната древноеврейска религия Яхве, който живее в човешкия Аз, зависи от Луната. Господа, това не е просто някаква легенда, някаква суеверна религиозна представа. Не, това е нещо, което може да бъде напълно доказано научно.
Работата стои така, че фактически в това много важно за земното битие на човека време на бременността на майката, във времето, когато човек още пребивава във вид на зародиш, ембрион, той изцяло зависи от Луната.
Тази зависимост на човека от Луната в ембрионалния период, докато е зародиш, е била известна много отдавна, така че даже продължителността на бременността се определяла на десет лунни месеца. Едва в последно време стана така, че лунните месеци бяха преизчислени на девет слънчеви месеца. Но в тези десет лунни месеца, в които нормално протича бременността, има място зависимостта от Луната, на която е подложен човек в своя ембрионален период в качеството му на зародиш в тялото на майката. Доколко се простира тази зависимост от Луната? Вече съм обръщал вниманието ви върху това.
към текста >>
Обикновено като крупно достижение в религиозната област се разглежда ф
акт
ът, че от много божества евреите се придвижили към единобожието, придвижили се от политеизма към монотеизма.
Разбира се, хората, живели в Азия по-надалеч, вавилонците, асирийците, признавали също така и други влияния, а не само влиянието на Луната. Например те казвали: Юпитер оказва влияние върху това, дали човек при своето по-нататъшно развитие ще бъде умен или ще остане глупав, или нещо друго от този род. Обаче евреите не обръщали внимание на такъв род странични влияния. Те почитали само един Бог и това е било именно лунното божество.
Обикновено като крупно достижение в религиозната област се разглежда фактът, че от много божества евреите се придвижили към единобожието, придвижили се от политеизма към монотеизма.
към текста >>
Можете да си представите, че ако се почита изключително лунен бог, от когото човек зависи през времето, когато майката го носи в своето тяло, тогава и всичко останало се обяснява, като се изхожда от ф
акт
а, че човек донася на Земята своето същество като цяло, донася това, което в него го има и ще го има.
Можете да си представите, че ако се почита изключително лунен бог, от когото човек зависи през времето, когато майката го носи в своето тяло, тогава и всичко останало се обяснява, като се изхожда от факта, че човек донася на Земята своето същество като цяло, донася това, което в него го има и ще го има.
Този принцип намира израз в древната юдейска религия, религията на Яхве. Ако бихте попитали древния евреин, който, да кажем, е заболял: «Защо се разболя? », той би отговорил: «Такава е волята на Яхве». Ако му изгори къщата и го попитате: «Защо ти изгоря къщата? », той ще отвърне: «Такава е волята на Яхве», и т. н.
към текста >>
Така звездната мъдрост на Изтока, звездната мъдрост на Азия при раждането на Исус от Назарет влязла в конт
акт
с него самия.
Обаче това, което е изобразено в Евангелията, се разбира днес невярно. Работата е в това, че мъдреците от страните на Изтока се опирали на своята наука за звездите. От звездните констелации, от положението на звездите те видели, че настъпва събитие от изключителна важност.
Така звездната мъдрост на Изтока, звездната мъдрост на Азия при раждането на Исус от Назарет влязла в контакт с него самия.
Тази връзка винаги се е поддържала.
към текста >>
Означавало е, че, к
акт
о считали евреите, всичко явяващо се в човек душевно-духовно, произхожда от Луната.
Трябва обаче да помним, че следва да разглеждаме тези неща не само като теория, но трябва да ги разглеждаме в съответствие с действителността. Какво всъщност произлиза от влиянията на Луната, когато човек се намира в тялото на майката? Господа, тогава от Луната във физическия човек влиза душевното, душевно-духовното начало. Като душа човек слиза долу от небесния свят, от Луната. Какво е означавало това, което са казвали евреите: «Яхве влияе върху човека по време на бременността на майката»?
Означавало е, че, както считали евреите, всичко явяващо се в човек душевно-духовно, произхожда от Луната.
В Луната се намира творецът на човешката душа. И така, за човека, пребиваващ на Земята, евреинът казвал: това, което в човека се явява физическо, което е веществено, той получава от Земята. Това, което е душевно-духовно, той получава от Луната, от отдалечения свят. Следователно човешкият дух се устремява в човека през Луната. Казано е ето какво: по отношение на човека моето мнение трябва да бъде следното - твоята душа се устремява в теб през Луната и това, което живее в твоята душа, си го получил по пътя, преминаващ през лунните божества.
към текста >>
Еврейският хар
акт
ер и гръцкият хар
акт
ер представляват пълна противоположност.
Знаете, че евреите се отличават от другите земни народи. В основата на това различие е, че в продължение на столетия евреите се възпитавали в лунната религия и отстранявали в своята душа всякакви други влияния. Виждате ли, желаейки да разберем тези неща, е необходимо да вникнем в някои своеобразни качества на еврейството. Можете да узнаете, че при евреите има големи музикални способности и, напротив, способностите им по отношение на скулптура, живопис и други подобни са много незначителни. У евреите има склонност към материализма и малка склонност към признаване на духовния свят, доколкото от целия извънземен свят те почитали само Луната и едва ли са знаели повече.
Еврейският характер и гръцкият характер представляват пълна противоположност.
Гърците били преимуществено скулптори, живописци, те били предразположени към архитектурата, най-малкото към ваянието. Евреите са музикален народ, народ на свещеници, които преимуществено изработват вътрешния свят, водещ своето начало от първоначалната надареност, получена от майчиното тяло.
към текста >>
Благодарение на този ф
акт
те изработвали всичко, което е имало отношение към Луната, но не изработвали това, което се е отнасяло към Слънцето.
Евреите, с които в настоящото време може да се запознаете в Европа, отдавна живеят сред другите народи и са приели нещо от тях. Обаче този, който умее да различава, винаги ще може да отличи особеното духовно устройство на евреина от духовното устройство на друг човек. Това съвсем не означава, че те са по-лоши, но отличителните признаци при тях ги има. Та как е стояла работата с евреите? Било така: цялото свое душевно устройство, своя нрав, цялата си душа те ориентирали към Луната.
Благодарение на този факт те изработвали всичко, което е имало отношение към Луната, но не изработвали това, което се е отнасяло към Слънцето.
Слънцето оставало в забвение. И ако Исус от Назарет би останал в лоното на юдаизма, той също не би могъл да се научи на нищо друго освен на лунната религия. Но той не останал изключително в лоното на юдаизма, а в хода на своя живот получил друг импулс. Той попаднал под прякото духовно влияние от Слънцето.
към текста >>
Виждате ли, вследствие на този ф
акт
, в определен смисъл той е два пъти роден.
Виждате ли, вследствие на този факт, в определен смисъл той е два пъти роден.
Тази двойнороденост още е имала място във всички по-ранни източни религии. Обаче това е било забравено. Днес има само сведения за това, повече не се разбира. И така, в определен момент Исус от Назарет почувствал: сега в някакъв смисъл Аз се родих още един път. Както в тялото на майка си, благодарение на Луната, Аз получих Моята душа, по същия начин сега получавам обновление на Моята душа от Слънцето.
към текста >>
К
акт
о в тялото на майка си, благодарение на Луната, Аз получих Моята душа, по същия начин сега получавам обновление на Моята душа от Слънцето.
Виждате ли, вследствие на този факт, в определен смисъл той е два пъти роден. Тази двойнороденост още е имала място във всички по-ранни източни религии. Обаче това е било забравено. Днес има само сведения за това, повече не се разбира. И така, в определен момент Исус от Назарет почувствал: сега в някакъв смисъл Аз се родих още един път.
Както в тялото на майка си, благодарение на Луната, Аз получих Моята душа, по същия начин сега получавам обновление на Моята душа от Слънцето.
И в кръговете на посветените оттогава започнали да наричат Христос Исус този, който бил Исус от Назарет. Казвали: Исус от Назарет стана човек, стана юдеин благодарение на лунните сили, както и другите юдеи. Но благодарение на факта, че в определен момент от своя живот получи влияние от Слънцето, той се роди втори път като Христос.
към текста >>
Казвали: Исус от Назарет стана човек, стана юдеин благодарение на лунните сили, к
акт
о и другите юдеи.
Обаче това е било забравено. Днес има само сведения за това, повече не се разбира. И така, в определен момент Исус от Назарет почувствал: сега в някакъв смисъл Аз се родих още един път. Както в тялото на майка си, благодарение на Луната, Аз получих Моята душа, по същия начин сега получавам обновление на Моята душа от Слънцето. И в кръговете на посветените оттогава започнали да наричат Христос Исус този, който бил Исус от Назарет.
Казвали: Исус от Назарет стана човек, стана юдеин благодарение на лунните сили, както и другите юдеи.
Но благодарение на факта, че в определен момент от своя живот получи влияние от Слънцето, той се роди втори път като Христос.
към текста >>
Но благодарение на ф
акт
а, че в определен момент от своя живот получи влияние от Слънцето, той се роди втори път като Христос.
Днес има само сведения за това, повече не се разбира. И така, в определен момент Исус от Назарет почувствал: сега в някакъв смисъл Аз се родих още един път. Както в тялото на майка си, благодарение на Луната, Аз получих Моята душа, по същия начин сега получавам обновление на Моята душа от Слънцето. И в кръговете на посветените оттогава започнали да наричат Христос Исус този, който бил Исус от Назарет. Казвали: Исус от Назарет стана човек, стана юдеин благодарение на лунните сили, както и другите юдеи.
Но благодарение на факта, че в определен момент от своя живот получи влияние от Слънцето, той се роди втори път като Христос.
към текста >>
К
акт
о първата личност е влязла в майчиното тяло, така в Исус от Назарет, като втора личност, е влязло слънчевото същество.
Разбира се, съвременният човек, непостигащ духовно такива неща, въобще не може и да мисли за тях. Той не мисли за това, че човек до раждането си, намирайки се в майчиното тяло, съединявайки се благодарение на Луната със своята душа, получава тази душа от външния (извънземния) свят. Още повече той не мисли за това, че Исус от Назарет е получил слънчево влияние, че в него по някакъв начин е влязла втора личност.
Както първата личност е влязла в майчиното тяло, така в Исус от Назарет, като втора личност, е влязло слънчевото същество.
към текста >>
И к
акт
о при своето раждане човек има влияние от Луната, така Христос има влияние от Слънцето.
Рис. 6). Тук вътре е дарът, а тук - лъчите. Какво е това? Слънцето, а това - Луната. И цялата дарохранителница, цялата «най-свята от светите» със своята форма говори, че християнството е произлязло от мироглед, в който, за разлика от юдеите, почитащи само Луната, се е почитало също така и Слънцето.
И както при своето раждане човек има влияние от Луната, така Христос има влияние от Слънцето.
към текста >>
Ако слънчевото влияние би било точно такова, каквото и лунното, тогава ние, да кажем, на тридесетата година от живота си бихме изпитали това слънчево влияние, но нищо не бихме могли да направим, к
акт
о нищо не можем да направим при нашето раждане.
Ако слънчевото влияние върху човека би било такова, каквото е лунното влияние, какво би станало тогава? Господа, в качеството си на отделни хора ние не оказваме особено силно непосредствено влияние върху нашето раждане, просто сме изпратени в света посредством нашето раждане.
Ако слънчевото влияние би било точно такова, каквото и лунното, тогава ние, да кажем, на тридесетата година от живота си бихме изпитали това слънчево влияние, но нищо не бихме могли да направим, както нищо не можем да направим при нашето раждане.
На тридесет години ние внезапно бихме станали други хора и даже бихме забравяли това, което сме правили преди. Представете си, че всички вие сте млади хора, доживели до двадесет и девет години, и ето, настъпва тридесетгодишнината. Всички вие се раждате отново. И срещате някого, който още не е достигнал тридесет години и ви казва: «Добро утро, Ербсмел! » (фамилията на един от слушателите - бел.
към текста >>
Нещо подобно е съществувало в древността, макар и да не се проявявало с толкова груба очевидност, к
акт
о в приведения по-горе пример.
Какво искаш от мен? » Така би станало в случая, ако върху всеки човек на възраст, да кажем, тридесет години би се оказвало слънчево влияние. Да, господа, това може и да ви се стори невероятно, но все пак е истина. За това са забравили, доколкото историческите сведения постоянно се изкривяват. Затова и нищо не е известно.
Нещо подобно е съществувало в древността, макар и да не се проявявало с толкова груба очевидност, както в приведения по-горе пример.
Но в много дълбока древност, да кажем, преди седем-осем хиляди години, ако надникнем например в Индия, там действително е съществувало такова явление: достигайки тридесетата година от живота, хора забравяли за своя предишен живот, те ставали съвсем нови хора. И тогава, приемайки ги, хората от обкръжението им казвали: «Сега ти пристъпваш към «служене» - използвам съвременния израз. И едва тогава на дадения човек му съобщавали как се казва и кой е той. Разбира се, това преображение е ставало все по-слабо и по-слабо, но то, въпреки всичко, съществувало. Например при египтяните още е било така, че хора, достигнали петдесет години, не са могли да си спомнят своето детство, техните спомени се простирали само до тридесетата им година.
към текста >>
Всичко останало те узнавали от обкръжаващите ги хора, така, к
акт
о ние узнаваме от заобикалящите ни хора за станалото с нас, когато сме били бебета или двегодишни деца.
Но в много дълбока древност, да кажем, преди седем-осем хиляди години, ако надникнем например в Индия, там действително е съществувало такова явление: достигайки тридесетата година от живота, хора забравяли за своя предишен живот, те ставали съвсем нови хора. И тогава, приемайки ги, хората от обкръжението им казвали: «Сега ти пристъпваш към «служене» - използвам съвременния израз. И едва тогава на дадения човек му съобщавали как се казва и кой е той. Разбира се, това преображение е ставало все по-слабо и по-слабо, но то, въпреки всичко, съществувало. Например при египтяните още е било така, че хора, достигнали петдесет години, не са могли да си спомнят своето детство, техните спомени се простирали само до тридесетата им година.
Всичко останало те узнавали от обкръжаващите ги хора, така, както ние узнаваме от заобикалящите ни хора за станалото с нас, когато сме били бебета или двегодишни деца.
Историята не съобщава за тези изменения, ставали с човечеството, но въпреки това, тях ги е имало. Вследствие на особената ситуация Исус от Назарет бил последният от тези, които достигали до контакт със Слънцето, докато другите вече не го достигали. За това слънчево влияние се говори в Евангелията, макар и хората да го тълкуват неправилно. Виждате ли, в Евангелията се разказва, че Йоан е кръстил Исус в река Йордан. При което се спуснал гълъб.
към текста >>
Вследствие на особената ситуация Исус от Назарет бил последният от тези, които достигали до конт
акт
със Слънцето, докато другите вече не го достигали.
И едва тогава на дадения човек му съобщавали как се казва и кой е той. Разбира се, това преображение е ставало все по-слабо и по-слабо, но то, въпреки всичко, съществувало. Например при египтяните още е било така, че хора, достигнали петдесет години, не са могли да си спомнят своето детство, техните спомени се простирали само до тридесетата им година. Всичко останало те узнавали от обкръжаващите ги хора, така, както ние узнаваме от заобикалящите ни хора за станалото с нас, когато сме били бебета или двегодишни деца. Историята не съобщава за тези изменения, ставали с човечеството, но въпреки това, тях ги е имало.
Вследствие на особената ситуация Исус от Назарет бил последният от тези, които достигали до контакт със Слънцето, докато другите вече не го достигали.
За това слънчево влияние се говори в Евангелията, макар и хората да го тълкуват неправилно. Виждате ли, в Евангелията се разказва, че Йоан е кръстил Исус в река Йордан. При което се спуснал гълъб. Този гълъб е означавал слънчевото влияние, контакта със Слънцето. Тогава Слънчевата Същност е влязла в Исус.
към текста >>
Този гълъб е означавал слънчевото влияние, конт
акт
а със Слънцето.
Историята не съобщава за тези изменения, ставали с човечеството, но въпреки това, тях ги е имало. Вследствие на особената ситуация Исус от Назарет бил последният от тези, които достигали до контакт със Слънцето, докато другите вече не го достигали. За това слънчево влияние се говори в Евангелията, макар и хората да го тълкуват неправилно. Виждате ли, в Евангелията се разказва, че Йоан е кръстил Исус в река Йордан. При което се спуснал гълъб.
Този гълъб е означавал слънчевото влияние, контакта със Слънцето.
Тогава Слънчевата Същност е влязла в Исус. Но всичко това свършило. Той бил последният, който приел в себе си тази Слънчева Същност. По Негово време другите, заради своите телесни свойства, вече не били зрели за това. Той бил последният.
към текста >>
Когато Христос Исус се оказал последният от тези, които достигали конт
акт
със Слънцето, със слънчевото влияние, започнали да се обръщат само към Христос и са можели да кажат: в Него пребивава Духът на Слънцето.
В древността, до еврейската епоха са се покланяли на Слънцето, доколкото знаели: от Слънцето излиза мощно влияние в течение на живота. Но сега хората вече не са можели да се покланят на Слънцето, тъй като повече не получавали никакво влияние. Кой се проявявал вместо Слънцето? Самият Христос Исус! При основаването на християнството звездната религия е била съпътствана от слънчевата религия, при това човек се обръщал непосредствено към Слънцето.
Когато Христос Исус се оказал последният от тези, които достигали контакт със Слънцето, със слънчевото влияние, започнали да се обръщат само към Христос и са можели да кажат: в Него пребивава Духът на Слънцето.
към текста >>
От друга страна, сега се позволявало да се вярва само във външно-историческите събития, станали с Христос Исус в Палестина, к
акт
о е съобщавала църквата.
В Рим станало така, че звездният култ, който всъщност бил отново даден от Христос Исус, бил дискредитиран като суеверие, даже не просто като суеверие. Клеветата го приравнявала към сатанизма. Следователно именно това, което водело към истинското познание, към познаването на духовното начало в света, било дискредитирано, зашеметено и даже до някаква степен унищожено.
От друга страна, сега се позволявало да се вярва само във външно-историческите събития, станали с Христос Исус в Палестина, както е съобщавала църквата.
Вследствие на което над всеки, който ставал вярващ, църквата придобивала висша власт и определяла какво трябва да мисли човек. Виждате ли, християнството като такова не е навлязло в Европа чрез Рим. Чрез Рим е навлязло подмененото християнство, опиращо се само на външните събития в Палестина, а не на всеобщите мирови закономерности. Защо е станало това?
към текста >>
Обаче, к
акт
о беше казано, древният цезар, древният император - вече като римски папа - тогава удържал победа.
При това човек ще получи класов мироглед и т. н. Но мислите не допускат господство над себе си! Църквата никога не би станала вредна, ако не беше стремежът й към световно господство, съпровождащ нейното господство над хората като физически същества. Защото църквата може само да учи, а човек - самостоятелно да възприема това, на което тя го учи. Това е искал да постигне Хайнрих II Свети.
Обаче, както беше казано, древният цезар, древният император - вече като римски папа - тогава удържал победа.
Както знаете, световното господство тогава било доста силно. Този факт може да се оценява отрицателно, но във всеки случай, по време на управлението на Хайнрих II Свети световното господство е било много силно. И ако тогава би се удало да се организира Католическата Църква така, че тя да изгуби своя римски характер, да престане да бъде римска, учението на църквата би било отделено от идеята за световно господство.
към текста >>
К
акт
о знаете, световното господство тогава било доста силно.
Но мислите не допускат господство над себе си! Църквата никога не би станала вредна, ако не беше стремежът й към световно господство, съпровождащ нейното господство над хората като физически същества. Защото църквата може само да учи, а човек - самостоятелно да възприема това, на което тя го учи. Това е искал да постигне Хайнрих II Свети. Обаче, както беше казано, древният цезар, древният император - вече като римски папа - тогава удържал победа.
Както знаете, световното господство тогава било доста силно.
Този факт може да се оценява отрицателно, но във всеки случай, по време на управлението на Хайнрих II Свети световното господство е било много силно. И ако тогава би се удало да се организира Католическата Църква така, че тя да изгуби своя римски характер, да престане да бъде римска, учението на църквата би било отделено от идеята за световно господство.
към текста >>
Този ф
акт
може да се оценява отрицателно, но във всеки случай, по време на управлението на Хайнрих II Свети световното господство е било много силно.
Църквата никога не би станала вредна, ако не беше стремежът й към световно господство, съпровождащ нейното господство над хората като физически същества. Защото църквата може само да учи, а човек - самостоятелно да възприема това, на което тя го учи. Това е искал да постигне Хайнрих II Свети. Обаче, както беше казано, древният цезар, древният император - вече като римски папа - тогава удържал победа. Както знаете, световното господство тогава било доста силно.
Този факт може да се оценява отрицателно, но във всеки случай, по време на управлението на Хайнрих II Свети световното господство е било много силно.
И ако тогава би се удало да се организира Католическата Църква така, че тя да изгуби своя римски характер, да престане да бъде римска, учението на църквата би било отделено от идеята за световно господство.
към текста >>
И ако тогава би се удало да се организира Католическата Църква така, че тя да изгуби своя римски хар
акт
ер, да престане да бъде римска, учението на църквата би било отделено от идеята за световно господство.
Защото църквата може само да учи, а човек - самостоятелно да възприема това, на което тя го учи. Това е искал да постигне Хайнрих II Свети. Обаче, както беше казано, древният цезар, древният император - вече като римски папа - тогава удържал победа. Както знаете, световното господство тогава било доста силно. Този факт може да се оценява отрицателно, но във всеки случай, по време на управлението на Хайнрих II Свети световното господство е било много силно.
И ако тогава би се удало да се организира Католическата Църква така, че тя да изгуби своя римски характер, да престане да бъде римска, учението на църквата би било отделено от идеята за световно господство.
към текста >>
Средновековието съвсем не е било толкова мрачно, к
акт
о обичайно се смята.
Виждате ли, в древната църква не гледали много доброжелателно на манастирите, доколкото монасите пазели още много от древната мъдрост. И у монасите - макар те и да не смеели да гъкнат за това - още се намирало знание за древната звездна мъдрост. При желание то е можело отново да бъде намерено. Нещата, които съм ви разказвал - последния път аз отбелязах различията между мъжа и жената през XVII век, - прораствали от древността благодарение на монашеството, а не благодарение на външната светска власт. Това е вървяло през монашеството и напълно е прекратено чак в XVII - XVIII век.
Средновековието съвсем не е било толкова мрачно, както обичайно се смята.
Мрачно е било само това, на което обикновено се обръща внимание. Но по тайнствен начин тогава хората притежавали голяма мъдрост. Само че днес тази мъдрост не се разбира, даже ако се четат древните книги. Показах ви с примера за думата «мумия», че днес нито един човек не знае какво представлява «мумията». Това ви го обясних.
към текста >>
35.
ПЕТА ЛЕКЦИЯ, 15 март 1924 г. Как е изглеждала Европа по времето на разпространението на християнството?
GA_353 История на човечеството и културните народи
И к
акт
о беше казано, заради издигането на сушата в Сибир, поради което Сибир запустял, тук се придвижили тези народности.
И така, в древността навсякъде в Европа е имало келтско население. На юг тогава се намирало римско-гръцко, романско-гръцко, латино-гръцко население.
И както беше казано, заради издигането на сушата в Сибир, поради което Сибир запустял, тук се придвижили тези народности.
Към времето, когато християнството си пробивало път от юг на север, картата на
към текста >>
Дивашките дела на хуните, а по-късно дивашките дела на маджарите се обуславяли от ф
акт
а, че първоначално в Азия те са били планинци, народи от планините.
Атила на готски означава «баща». Доколкото много от изброените от мен народи признавали хунския цар Атила за свой цар, той получил готското име. Обаче хуните много силно се отличавали от другите народности. Това произлизало от обстоятелството, че всички тези, в по-голямата си част диви народи, преселващи се тук, били първоначално в Азия планинци, планински народи. По-кротките народи сред преселниците, такива като готите, били в по-голямата си част народи от равнините.
Дивашките дела на хуните, а по-късно дивашките дела на маджарите се обуславяли от факта, че първоначално в Азия те са били планинци, народи от планините.
към текста >>
Но Слънцето е най-благотворно в средата на лятото, когато настъпва Йоанов ден, к
акт
о ние сега го наричаме.
Но хората на север казвали: ние не строим храмове. Какво значи да строиш храм? Там вътре е мрачно, но над планините е светло и ясно. И боговете, тоест духовете, следва да се почитат, като се качиш на планината. Те размишлявали по следния начин: ако над планината сияе светлина, тя идва от Слънцето.
Но Слънцето е най-благотворно в средата на лятото, когато настъпва Йоанов ден, както ние сега го наричаме.
И те се събирали на планината, наклаждали огън и отбелязвали празника на своите богове не в храм, а на високите планини. Те казвали още: да, слънчевата светлина и слънчевата топлина влизат в Земята, а през есента те отново излизат от Земята навън, за което съдейства Слънцето. Ето защо трябва да се почита Слънцето даже в случая, когато то изпраща своите сили извън земята. Особено благоприятно място, за да се усети как по възвратен начин слънчевата сила действа от Земята, били за тях горите, където растели много дървета. Ето защо те се покланяли на своите богове в горите.
към текста >>
Може да се каже даже така: ако християнството, въздигнало се тук, на Изток, през Русия по времето, когато там още не е имало славянски племена - ако би се разпространило именно това християнство, тогава то като цяло би станало съвсем различно, би станало по-вътрешно, доколкото би приело азиатски хар
акт
ер.
Християнството идвало в тези области в две форми. Някога то проникнало тук, горе, в Южна Русия, а също така в областите, където са разположени днешните Румъния и Унгария. Тук по-късно по-горе назованият Вулфила превел Библията. Тук дошло християнство, което било по-истинно, отколкото християнството, което по втория път повсеместно се разпространявало от Рим. От Рим християнството се разпространявало в по-голяма степен като господство.
Може да се каже даже така: ако християнството, въздигнало се тук, на Изток, през Русия по времето, когато там още не е имало славянски племена - ако би се разпространило именно това християнство, тогава то като цяло би станало съвсем различно, би станало по-вътрешно, доколкото би приело азиатски характер.
Азиатският характер се явява по-вътрешен. Християнството, разпространяващо се от Рим, приело по-външна форма, която по-късно станала мъртва в култа, защото значението на този култ повече не се постигало. Казах ви за дарохранителницата, за «светая светих», отразяваща Слънцето и Луната - но това е било скрито, не е могло повече да се оцени по достойнство. И така, тук се разпространявал култ, загубил същността си, илюзорен култ. Този загубил същността си култ по-късно бил пренесен от един загубил същността си император в Константинопол.
към текста >>
Азиатският хар
акт
ер се явява по-вътрешен.
Някога то проникнало тук, горе, в Южна Русия, а също така в областите, където са разположени днешните Румъния и Унгария. Тук по-късно по-горе назованият Вулфила превел Библията. Тук дошло християнство, което било по-истинно, отколкото християнството, което по втория път повсеместно се разпространявало от Рим. От Рим християнството се разпространявало в по-голяма степен като господство. Може да се каже даже така: ако християнството, въздигнало се тук, на Изток, през Русия по времето, когато там още не е имало славянски племена - ако би се разпространило именно това християнство, тогава то като цяло би станало съвсем различно, би станало по-вътрешно, доколкото би приело азиатски характер.
Азиатският характер се явява по-вътрешен.
Християнството, разпространяващо се от Рим, приело по-външна форма, която по-късно станала мъртва в култа, защото значението на този култ повече не се постигало. Казах ви за дарохранителницата, за «светая светих», отразяваща Слънцето и Луната - но това е било скрито, не е могло повече да се оцени по достойнство. И така, тук се разпространявал култ, загубил същността си, илюзорен култ. Този загубил същността си култ по-късно бил пренесен от един загубил същността си император в Константинопол. Бил основан град Константинопол.
към текста >>
Тук се разпространявало култовото християнство, имащо външен хар
акт
ер.
Християнството, изложено например в превода на Библията, направен от Вулфила, съвсем изчезнало в Европа.
Тук се разпространявало култовото християнство, имащо външен характер.
И на Изток, когато тук стигнали славяните, толкова повече се разпространило това, което в по-голяма степен е представяло култа и което само в малка степен е притежавало вътрешната същност.
към текста >>
- Ф
акт
ът, че тези звукови съчетания са заложени в речта, сочи към връзката на тези хора с външния свят.
Когато настъпвало лятото и хората виждали мълния и чували гръм при буря, в това те също виждали духовното начало. Те му подражавали в речта. Духът, който се разгръщал в гърма, наричали Донар: Донар гърми в гърма (Donar drohnt im Donner - Рис. 8).
- Фактът, че тези звукови съчетания са заложени в речта, сочи към връзката на тези хора с външния свят.
Гърците още не били така добре свързани с външния свят. Гърците повече търсели в ритъма, а не в строежа на речта. А при тези северни народи това се залагало в самата реч.
към текста >>
К
акт
о във веещия вятър и гърмящия гръм виждали духовното начало, така го виждали и в бурята на битката.
Когато тези (германски) народи преминавали в Европа, преди всичко те се сблъсквали с келтите, при това постоянно възниквала борба и война. По времето на разпространението на християнството военните действия са се водели постоянно.
Както във веещия вятър и гърмящия гръм виждали духовното начало, така го виждали и в бурята на битката.
Това ставало така: хората са имали щитове и с помощта на тези щитове в събрани редове те тръгвали в атака като единна маса. Така те настъпвали още тогава, когато им се налагало да водят борба с римляните. А ако римляните се хвърляли срещу тях и ги щурмували, на тях им се налагало да чуват ужасен вик: при настъпление от северяните от хиляди гърла се изтръгвал вик, насочен в техните щитове. И много повече, отколкото от германските мечове, римляните изпитвали страх от този страшен вик на нападащите. И ако някой днес би искал да възпроизведе нещо подобно на настъпателния вик на тези племена, насочен в щитовете им, това би звучало като: «Циу цвинг цвист!
към текста >>
К
акт
о се казва, то е внушавало по-голям страх, отколкото всички лъкове, стрели и тем подобни.
» - това те извиквали в щитовете си. И римляните чували тези приглушени звуци: «Циу цвинг цвист! Циу цвинг цвист! » - (Рис. 8). При атака това се носело над главите на римляните.
Както се казва, то е внушавало по-голям страх, отколкото всички лъкове, стрели и тем подобни.
Наистина духовното начало живеело в мъжеството и стремежа на тези хора към битка.
към текста >>
В Ирландия в първите християнски столетия формата на разпространение на християнството е носела съвсем фин хар
акт
ер.
Но от друга страна, тук, на Запад, християнството също възникнало по двояк начин. Частично то било пренесено направо в Рим. Но е имало и друга линия на разпространение на християнството - от Азия насам, в по-голямата си част през най-южните области, където латинско-римският елемент още не е оказвал някакво съществено влияние, през Испания към Ирландия.
В Ирландия в първите християнски столетия формата на разпространение на християнството е носела съвсем фин характер.
Тази форма на разпространение на християнството е проникнала и тук, в Уелс. Оттук християнските мисионери също прониквали в Европа. Отчасти християнството го донасяли те, отчасти то се разпространявало от Рим.
към текста >>
Но по своя произход всички тези хора, намиращи се тук, к
акт
о тези, които били в Испания, така и тези, които се преселили в Италия, били германци.
Затова и възникнали езиците, където продължава да живее римското начало. Тук, в Средна Европа, в по-голяма степен удържал победа германският елемент. Тук възникнали германските езици. Тук, горе, удържал победа романският елемент. Затова възникнали романските езици.
Но по своя произход всички тези хора, намиращи се тук, както тези, които били в Испания, така и тези, които се преселили в Италия, били германци.
Описвал съм ви рипуарските франки, салическите франки, които по-късно се преместили тук - всички те били германски племена, населили Франция. И над тези франки, пребиваващи във Франция, подобно на облак се разпространила романската реч, от която възникнали френският и испанският език. Така древното латинство продължавало да живее в изменена форма.
към текста >>
Ето оттук възникнало това противоречие, което е
акт
уално за Европа и до днес, противоречието между Средна и Западна Европа.
По-далеч на изток от Рейн, хората, бидейки народ, си казвали: е, учените с перуки, преподаващи в училищата, могат да говорят на латински, и този, който иска да стане свещеник, трябва да ги слуша, но народът трябва да запази своя език, да го съхрани.
Ето оттук възникнало това противоречие, което е актуално за Европа и до днес, противоречието между Средна и Западна Европа.
към текста >>
36.
ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, 19 март 1924 г. Троицата, трите форми на християнство и ислям. Кръстоносните походи.
GA_353 История на човечеството и културните народи
Тя, к
акт
о вие знаете, изглежда ето така (рисува географска карта - Рис. 9).
Преди всичко ще разгледаме тези неща относно Европа. Неотдавна вече говорих как е било това: тук, горе, ние имаме Азия, Европа се явява своего рода полуостров на Азия.
Тя, както вие знаете, изглежда ето така (рисува географска карта - Рис. 9).
Тук е Норвегия, тук ние преминаваме в Русия, тук преминаваме към северното крайбрежие на Германия; тук е Дания. Тук преминаваме в Холандия, Франция, а тук се намира Испания. Тук стигаме в Италия, Гърция; тук е Черно море, а тук ние преминаваме в Азия. Долу е разположена Африка.
към текста >>
И все пак, ако разгледаме християнството в тези области на Русия за периода чак до Световната война, ще открием следното: това източно християнство в значителна степен запазило първоначалния религиозен хар
акт
ер, присъщ на Азия.
Виждате ли, в настоящото време е трудно да се говори за разпространението на християнството, доколкото сега относно даден въпрос господстват особени обстоятелства.
И все пак, ако разгледаме християнството в тези области на Русия за периода чак до Световната война, ще открием следното: това източно християнство в значителна степен запазило първоначалния религиозен характер, присъщ на Азия.
Описвал съм ви различните проявления на този характер при египтяните, индусите, асирийците. Много от прилагащото се в качеството му на култови действия, жертвоприношения - което много добре разбирали в Азия, - се вляло в религията, която, бидейки форма на християнството, се вкоренила в тези източни области. При запознаване с религията на тези източни области възниква непосредственото усещане: тук в по-голяма степени доминира култът, а не каквото и да е вероучение. Вероучението се стреми да изрази в човешки думи това, което има отношение към духовния свят, или най-малкото това, което от този духовен свят може да бъде достъпно за човешките сетива. Вероучението се явява също така и това, което човек постоянно иска да развива по-нататък с помощта на своя разум.
към текста >>
Описвал съм ви различните проявления на този хар
акт
ер при египтяните, индусите, асирийците.
Виждате ли, в настоящото време е трудно да се говори за разпространението на християнството, доколкото сега относно даден въпрос господстват особени обстоятелства. И все пак, ако разгледаме християнството в тези области на Русия за периода чак до Световната война, ще открием следното: това източно християнство в значителна степен запазило първоначалния религиозен характер, присъщ на Азия.
Описвал съм ви различните проявления на този характер при египтяните, индусите, асирийците.
Много от прилагащото се в качеството му на култови действия, жертвоприношения - което много добре разбирали в Азия, - се вляло в религията, която, бидейки форма на християнството, се вкоренила в тези източни области. При запознаване с религията на тези източни области възниква непосредственото усещане: тук в по-голяма степени доминира култът, а не каквото и да е вероучение. Вероучението се стреми да изрази в човешки думи това, което има отношение към духовния свят, или най-малкото това, което от този духовен свят може да бъде достъпно за човешките сетива. Вероучението се явява също така и това, което човек постоянно иска да развива по-нататък с помощта на своя разум. Напротив, култът е нещо дадено веднъж завинаги, което остава по-консервативно.
към текста >>
И там, където култът заема господстващо положение, религията приема консервативен хар
акт
ер.
Много от прилагащото се в качеството му на култови действия, жертвоприношения - което много добре разбирали в Азия, - се вляло в религията, която, бидейки форма на християнството, се вкоренила в тези източни области. При запознаване с религията на тези източни области възниква непосредственото усещане: тук в по-голяма степени доминира култът, а не каквото и да е вероучение. Вероучението се стреми да изрази в човешки думи това, което има отношение към духовния свят, или най-малкото това, което от този духовен свят може да бъде достъпно за човешките сетива. Вероучението се явява също така и това, което човек постоянно иска да развива по-нататък с помощта на своя разум. Напротив, култът е нещо дадено веднъж завинаги, което остава по-консервативно.
И там, където култът заема господстващо положение, религията приема консервативен характер.
Може да се каже така: тук източната религия носи консервативен характер. В сравнение с по-западните религии тя отделя повече внимание на самия култ, отколкото на вътрешните, религиозни импулси, на религиозния живот в човека.
към текста >>
Може да се каже така: тук източната религия носи консервативен хар
акт
ер.
При запознаване с религията на тези източни области възниква непосредственото усещане: тук в по-голяма степени доминира култът, а не каквото и да е вероучение. Вероучението се стреми да изрази в човешки думи това, което има отношение към духовния свят, или най-малкото това, което от този духовен свят може да бъде достъпно за човешките сетива. Вероучението се явява също така и това, което човек постоянно иска да развива по-нататък с помощта на своя разум. Напротив, култът е нещо дадено веднъж завинаги, което остава по-консервативно. И там, където култът заема господстващо положение, религията приема консервативен характер.
Може да се каже така: тук източната религия носи консервативен характер.
В сравнение с по-западните религии тя отделя повече внимание на самия култ, отколкото на вътрешните, религиозни импулси, на религиозния живот в човека.
към текста >>
Там преди всичко обръщали внимание върху ф
акт
а, че човек се явява природно същество.
Там преди всичко обръщали внимание върху факта, че човек се явява природно същество.
Човек е природно същество, когато с помощта на природните сили той се ражда от майчиното тяло като физически човек. При това - както мислели и усещали тогава - в човека действат природни сили. Ако обръщам погледа си към това, как човек възниква във физически смисъл, в качеството му на физически човек, аз гледам към силите, които откривам, гледайки израстването на дърветата в природата, възможно само при наличие на изпаряваща се вода и падане на дъжд. Това са природните сили. Но зад тези природни сили в древността виждали духовни сили.
към текста >>
При това - к
акт
о мислели и усещали тогава - в човека действат природни сили.
Там преди всичко обръщали внимание върху факта, че човек се явява природно същество. Човек е природно същество, когато с помощта на природните сили той се ражда от майчиното тяло като физически човек.
При това - както мислели и усещали тогава - в човека действат природни сили.
Ако обръщам погледа си към това, как човек възниква във физически смисъл, в качеството му на физически човек, аз гледам към силите, които откривам, гледайки израстването на дърветата в природата, възможно само при наличие на изпаряваща се вода и падане на дъжд. Това са природните сили. Но зад тези природни сили в древността виждали духовни сили. Навсякъде в природата проявявали активност тези духовни сили. Ако вътре в планината възниква кристал, следователно ако камъкът расте, действат духовните сили.
към текста >>
Навсякъде в природата проявявали
акт
ивност тези духовни сили.
Човек е природно същество, когато с помощта на природните сили той се ражда от майчиното тяло като физически човек. При това - както мислели и усещали тогава - в човека действат природни сили. Ако обръщам погледа си към това, как човек възниква във физически смисъл, в качеството му на физически човек, аз гледам към силите, които откривам, гледайки израстването на дърветата в природата, възможно само при наличие на изпаряваща се вода и падане на дъжд. Това са природните сили. Но зад тези природни сили в древността виждали духовни сили.
Навсякъде в природата проявявали активност тези духовни сили.
Ако вътре в планината възниква кристал, следователно ако камъкът расте, действат духовните сили. Когато водата се изпарява и се образуват облаци, пада дъжд, действат духовните сили. Същите тези духовни сили действат и в човека, когато в ембрионално състояние той се развива в тялото на майката. Същите тези духовни сили действат, когато кръвта му струи в кръвоносната система, когато той вдиша и издиша. Във всичко, което тогава виждали в качеството му на дух в природата, видим също така и във физическия човек, виждали принципа на Отец, виждали Отец, доколкото естествознанието било в същото време и религия.
към текста >>
За ф
акт
а на раждането му, осъществен посредством природните сили, би било толкова нелепо да се говори като за добър или зъл, к
акт
о и в случая на растението.
Какво се разбирало под слънчев дух, наричан по-късно Син? Какво разбирали под това? Аз вече съм ви разказвал, че Христос наричал сам себе си слънчев дух. Казвали си: разбира се, човек се ражда благодарение на силите на природата, на същите тези сили, благодарение на които растат растенията и т. н. Но ако живее на Земята, той развива себе си.
За факта на раждането му, осъществен посредством природните сили, би било толкова нелепо да се говори като за добър или зъл, както и в случая на растението.
Защото на вас никога няма да ви мине през ума да наречете зла беладоната само заради това, че тя е отровна за човека. Вие можете да възразите: тя няма нищо общо с това. Беладоната не притежава воля, както я притежава човекът. Така че не може да се каже, че родилото се дете, благодарение на природните сили, може да бъде добро или зло. Добро или зло то става тогава, когато постепенно се реализира неговата човешка воля.
към текста >>
Беладоната не притежава воля, к
акт
о я притежава човекът.
Казвали си: разбира се, човек се ражда благодарение на силите на природата, на същите тези сили, благодарение на които растат растенията и т. н. Но ако живее на Земята, той развива себе си. За факта на раждането му, осъществен посредством природните сили, би било толкова нелепо да се говори като за добър или зъл, както и в случая на растението. Защото на вас никога няма да ви мине през ума да наречете зла беладоната само заради това, че тя е отровна за човека. Вие можете да възразите: тя няма нищо общо с това.
Беладоната не притежава воля, както я притежава човекът.
Така че не може да се каже, че родилото се дете, благодарение на природните сили, може да бъде добро или зло. Добро или зло то става тогава, когато постепенно се реализира неговата човешка воля. И в противоположност на силите, които действат в природата, това, което действа в човешката воля и може да стане в човека добро или зло, наричали Бог-Син или слънчев дух. Този, който съумеел да се издигне в мистериите до шеста степен, бил само Негов представител. Всички отделни представители на шестата степен били наместници на Бога на Земята.
към текста >>
Затова начинът на мислене в исляма се свеждал към следното: к
акт
о камъкът не притежава свободна воля, за да порасне и да стане такъв, какъвто е, к
акт
о растението не притежава свободна воля, но от природата получава жълти или червени цветове, така и в човека цялото развитие произхожда от природата.
Даденото вероучение се разпространявало с неимоверен фанатизъм. Вследствие на което в исляма, в мохамеданството напълно отсъства представата за три божествени Лица (три ипостаса). Тук в по-голяма степен се ограничават с това, че говорят за един Бог, Когото наричат Отец на всичко съществуващо.
Затова начинът на мислене в исляма се свеждал към следното: както камъкът не притежава свободна воля, за да порасне и да стане такъв, какъвто е, както растението не притежава свободна воля, но от природата получава жълти или червени цветове, така и в човека цялото развитие произхожда от природата.
Вследствие на това в исляма възникнала твърдата идея за съдбата, наречена фатализъм. Човек трябва да бъде безусловно подчинен на неумолимата съдба. Ако той е щастлив, това е детерминирано от Бог-Отец. Ако е нещастен, това също е детерминирано от Бог-Отец. Той е хвърлен на произвола на това, което наричат съдба.
към текста >>
Но именно вследствие на това, което Мохамед е мислел, че в човека всичко произхожда така, к
акт
о и в природата, той се приобщавал към цялото древно изкуство и към древния, античен живот с много по-голяма лекота, отколкото християните.
Човек трябва да бъде безусловно подчинен на неумолимата съдба. Ако той е щастлив, това е детерминирано от Бог-Отец. Ако е нещастен, това също е детерминирано от Бог-Отец. Той е хвърлен на произвола на това, което наричат съдба. Виждате ли, господа, такава била религиозната страна на мохамеданството.
Но именно вследствие на това, което Мохамед е мислел, че в човека всичко произхожда така, както и в природата, той се приобщавал към цялото древно изкуство и към древния, античен живот с много по-голяма лекота, отколкото християните.
Християнството преимуществено разглеждало по какъв начин може да бъде изцелена човешката воля. Мохамеданството не се интересувало от този въпрос. Трябва ли да се занимаваме с този въпрос? Ако е предопределено, че човек става по-лош, такова предопределение произлиза от Бог-Отец. В християнството казвали: древните езичници преимуществено се ориентирали към Бог-Отец; трябва да се присъедини Бог-Син.
към текста >>
Всъщност цялото средновековие протичало в тази борба, която поддържало мохамеданството, в борба, носеща в началото военен хар
акт
ер, а след това превърнала се в духовна борба.
Но вследствие на казаното, в европейския Запад възникнало все по-голямо желание, каквото и да става, да се отстоява християнството. Където господства култът, там религията по-малко се нуждае от защита, тъй като култът оказва голямо влияние върху хората. Но тук излизащият от Рим култ господствал по-малко, макар и да се запазвал. В по-голяма степен господствало вероучението. Но него сега постоянно им се налагало да го защитават от нападащото мохамеданство.
Всъщност цялото средновековие протичало в тази борба, която поддържало мохамеданството, в борба, носеща в началото военен характер, а след това превърнала се в духовна борба.
Във втората половина на средните векове постепенно се развило това, което се нарича европейска култура или цивилизация. Какво възниквало постепенно тук?
към текста >>
Означава, че са се изпълнявали външни свещенодействия, носещи само символичен хар
акт
ер.
На Изток чак до Гърция християнството не можело да се развива по друг начин от това да се придържа към древните култови традиции. Но какво означава това?
Означава, че са се изпълнявали външни свещенодействия, носещи само символичен характер.
Тук е трябвало да се ориентират към природата. Тук били склонни да акцентират на Бог-Отец в по-голяма степен, отколкото на Бог-Син. И както при Мохамед на разсъдъчно ниво възниква принципът на съдбата, принципът на необходимостта от строго подчинение на човека на това, което е определено от Бог-Отец, така и в източното християнство на Бог-Отец се отрежда много по-значително място, Бог-Отец добива по-голям смисъл, отколкото Бог-Син. Само тук има място своеобразно мисловно прегрупиране. Макар и хората на Изток в голяма степен да се придържат към Христа, те пренасят върху Христос качества на Бог-Отец.
към текста >>
И к
акт
о при Мохамед на разсъдъчно ниво възниква принципът на съдбата, принципът на необходимостта от строго подчинение на човека на това, което е определено от Бог-Отец, така и в източното християнство на Бог-Отец се отрежда много по-значително място, Бог-Отец добива по-голям смисъл, отколкото Бог-Син.
На Изток чак до Гърция християнството не можело да се развива по друг начин от това да се придържа към древните култови традиции. Но какво означава това? Означава, че са се изпълнявали външни свещенодействия, носещи само символичен характер. Тук е трябвало да се ориентират към природата. Тук били склонни да акцентират на Бог-Отец в по-голяма степен, отколкото на Бог-Син.
И както при Мохамед на разсъдъчно ниво възниква принципът на съдбата, принципът на необходимостта от строго подчинение на човека на това, което е определено от Бог-Отец, така и в източното християнство на Бог-Отец се отрежда много по-значително място, Бог-Отец добива по-голям смисъл, отколкото Бог-Син.
Само тук има място своеобразно мисловно прегрупиране. Макар и хората на Изток в голяма степен да се придържат към Христа, те пренасят върху Христос качества на Бог-Отец. Тук по този въпрос няма яснота, той е замъглен. Тук не така много се говори за Бог-Син, но въпреки това признават за свой Бог Христос, давайки Му качества на Бог-Отец. Така в тази из-точна религия възникнал следният възглед: Христос - това е нашият Отец.
към текста >>
Разбиране по въпроса се постига в много редки случаи, още повече, ако разногласията приемат значителен хар
акт
ер.
Един говори едно, друг друго! Те така и ще спорят. Но какво става обикновено в този случай? В края на краищата, те се разделят, разминават се един с друг! С прекратяването на спора става разделение.
Разбиране по въпроса се постига в много редки случаи, още повече, ако разногласията приемат значителен характер.
Вие знаете, че в началото имаше една социалистическа партия. Там много се спореше. Там имаше лява и дясна фракции. Но след това всяка от тези фракции образува собствено партийно ръководство. Така е било и с разпространението на християнството.
към текста >>
При тях религията носела ясно изразен природен хар
акт
ер, била природна религия.
Тези, сред които първоначално действал Мохамед, които преди другите приели исляма, били преимуществено араби.
При тях религията носела ясно изразен природен характер, била природна религия.
Така те били подготвени към ясно разбиране на «Отец», към признаване на Бог-Отец. Затова на първия стадий от мохамеданството се развивали възгледите за Бог-Отец, действащ чрез цялата природа, а също така действащ и в природата на човека.
към текста >>
Имало е множество много бедни хора, отказващи се от всичко необходимо, само за да извършат това пътешествие в Палестина към Светия Гроб Господен, к
акт
о го наричали.
Виждате ли, за християните местността, където е възникнало християнството, Палестина и Йерусалим, била особено свещена местност. От западните области натам се отправяли множество поклонници, принасящи при това значителни жертви.
Имало е множество много бедни хора, отказващи се от всичко необходимо, само за да извършат това пътешествие в Палестина към Светия Гроб Господен, както го наричали.
Но въпреки това, такова пътешествие се предприемало! И едва след идването на турците тези пътешествия станали опасни, защото турците властвали над Палестина и те вредили на християнските поклонници, пилигримите, когато пристигали тук. Европейците искали да освободят Палестина, за да може да се идва тук. Те искали да установят в Палестина своя собствена власт, затова предприели големи военни походи, станали известни като кръстоносни походи, чиято цел така и не била достигната, но които станали израз на борбата между западното християнство, източното християнство и проникнатото с тюркизъм мохамеданство. Християнството е трябвало да бъде спасено от станалото тюркско мохамеданство.
към текста >>
Виждате ли, Римската Църква пр
акт
икувала култ, без значение, че тя се грижела за него в по-малка степен, отколкото Източната Църква.
Виждате ли, Римската Църква практикувала култ, без значение, че тя се грижела за него в по-малка степен, отколкото Източната Църква.
Римската Църква практикувала култ, но тя също така много силно се опирала и на вероучението. Но това вероучение, това преподаване на религия в древната Църква зависело от личността. Чак до кръстоносните походи това зависело от личността. Каквото се възвестявало от църковната катедра, каквото провеждащите се Вселенски Събори са разглеждали като положително, ставало предмет на обучението. Но покрай това съществувал още и така нареченият Нов Завет, Библията.
към текста >>
Римската Църква пр
акт
икувала култ, но тя също така много силно се опирала и на вероучението.
Виждате ли, Римската Църква практикувала култ, без значение, че тя се грижела за него в по-малка степен, отколкото Източната Църква.
Римската Църква практикувала култ, но тя също така много силно се опирала и на вероучението.
Но това вероучение, това преподаване на религия в древната Църква зависело от личността. Чак до кръстоносните походи това зависело от личността. Каквото се възвестявало от църковната катедра, каквото провеждащите се Вселенски Събори са разглеждали като положително, ставало предмет на обучението. Но покрай това съществувал още и така нареченият Нов Завет, Библията. Обаче да се чете Библията от хора, които сами не са били свещеници, е било забранено и към тази забрана се придържали строго.
към текста >>
Вследствие на ф
акт
а, че арабите донесли науката, вследствие на това, че човек се запознавал с древната из-точна мъдрост, възникнало много силното усещане: свещениците, които ни учат, съвсем нищо не знаят!
Вследствие на факта, че арабите донесли науката, вследствие на това, че човек се запознавал с древната из-точна мъдрост, възникнало много силното усещане: свещениците, които ни учат, съвсем нищо не знаят!
Има много по-голяма мъдрост от тази, на която те ни учат. Така съзрявало намерението: ние искаме да видим откъде те вземат своята мъдрост. Така възникнала тенденцията, намерението истински да се изучава Библията, човек да се запознае с Новия Завет. Оттук възникнала третата форма на християнството: евангелското християнство, което по-късно получило в Лутер[7] своя особен представител, макар в съответствие с посочените тенденции това да се е формирало значително по-рано.
към текста >>
К
акт
о в източното християнство, така и при евангелистите - във всички тези области нещата стоят така, к
акт
о и в другите случаи, за които съм разказвал.
Както в източното християнство, така и при евангелистите - във всички тези области нещата стоят така, както и в другите случаи, за които съм разказвал.
Нещо, добре разбирано в началото, по-късно, макар и да се запазва, вече не се разбира. Във всичките си три форми християнството вече не се разбира правилно. Трябва да ви кажа, че всяка от тези три форми взима за основа едно нещо. Източното християнство взима за основа Бог-Отец, даже ако то го нарича Христос. Римокатолическата западна религия взима за основа Бог-Син, тя само понякога разглежда Бог-Отец като Старец с вълниста брада, Когото макар и да изобразяват, за Него малко говорят.
към текста >>
Обаче вследствие на абстр
акт
но обединение на трите части, изначалното християнство не може да се възстанови.
Обаче вследствие на абстрактно обединение на трите части, изначалното християнство не може да се възстанови.
То може да бъде намерено отново само благодарение на самите истински човешки сили, както започнах да ви показвам в току-що приведения от мен пример (евангелските изцеления - бел. пр.). Но с това исках в същото време да ви покажа колко трудно е в настоящото време да се стигне до изначалното християнство. Ако попитате източното християнство какво е истинското християнство, ще ви кажат всичко, отнасящо се до Отец и ще нарекат Отец Христос. Ако попитате за същността на християнството Римокатолическата Църква, ще ви кажат за всичко, отнасящо се до грехопадението на човека, до пропадналата човешка природа, за това, че човек трябва да бъде спасен от своите страдания и т. н. Ще ви кажат всичко, отнасящо се до Сина, до Христос.
към текста >>
То може да бъде намерено отново само благодарение на самите истински човешки сили, к
акт
о започнах да ви показвам в току-що приведения от мен пример (евангелските изцеления - бел. пр.).
Обаче вследствие на абстрактно обединение на трите части, изначалното християнство не може да се възстанови.
То може да бъде намерено отново само благодарение на самите истински човешки сили, както започнах да ви показвам в току-що приведения от мен пример (евангелските изцеления - бел. пр.).
Но с това исках в същото време да ви покажа колко трудно е в настоящото време да се стигне до изначалното християнство. Ако попитате източното християнство какво е истинското християнство, ще ви кажат всичко, отнасящо се до Отец и ще нарекат Отец Христос. Ако попитате за същността на християнството Римокатолическата Църква, ще ви кажат за всичко, отнасящо се до грехопадението на човека, до пропадналата човешка природа, за това, че човек трябва да бъде спасен от своите страдания и т. н. Ще ви кажат всичко, отнасящо се до Сина, до Христос. Ако попитате евангелското християнство в какво се състои същността на християнството, ще ви кажат: всичко е основано на принципа на оздравяването на волята, изцелението, възстановяването на здравата воля, оправданието пред Бог.
към текста >>
37.
СЕДМА ЛЕКЦИЯ, 26 март 1924 г. Представата за Христос в древното и новото време
GA_353 История на човечеството и културните народи
После говорихме за борбата, възникнала във връзка с разпространението на християнството в Европа, борба, к
акт
о казах, дълго време основаваща се на ф
акт
а, че едната партия подчертавала повече принципа на Бог Отец - източното християнство, - докато другата партия подчертавала повече принципа на Сина - Римокатолическата Църква, - а третата партия - Евангелистката Църква - подчертавала повече принципа на Духа.
Добро утро, господа. Днес ще добавим още нещо по въпроса, касаещ християнството. За съжаление, не ми се удаде да говоря последната събота, тъй като трябваше да замина за Листал. Ние се опитвахме да говорим за това, което може да се смята за специфична същност на християнството и за това, което е било възприето от християнството в хода на развитие на човечеството.
После говорихме за борбата, възникнала във връзка с разпространението на християнството в Европа, борба, както казах, дълго време основаваща се на факта, че едната партия подчертавала повече принципа на Бог Отец - източното християнство, - докато другата партия подчертавала повече принципа на Сина - Римокатолическата Църква, - а третата партия - Евангелистката Църква - подчертавала повече принципа на Духа.
към текста >>
К
акт
о ги наричат, изображения на разпятието, изображения на Разпънатия.
Това изображение са наричали Добрия Пастир. През I, II, III християнско столетие най-разпространен бил образът на Добрия Пастир. И едва през VI в. сл. Р. Хр. се появили изображения, в които Христос виси на кръста и е мъртъв.
Както ги наричат, изображения на разпятието, изображения на Разпънатия.
Първите християни никога не са изобразявали разпятието.
към текста >>
Зад този ф
акт
стои нещо важно.
Зад този факт стои нещо важно.
Виждате ли, първите християни изцяло и напълно се придържали към възгледа, че Христос е влязъл в Исус от Слънцето, че Христос е извънземно същество. Всичко това като цяло по-късно се разбирало невярно. Всичко това като цяло е било по-късно превърнато в догма за така нареченото непорочно зачатие, която гласи, че Исус, когато той вече се раждал, не е бил нито заченат, нито роден, така, както обикновено става с хората. Едва когато престанали да разбират, че отначало Исус е бил човек, макар и изключително значителен човек, и че чак в тридесетата година от живота Му върху Него слязъл Духът, Когото наричали Христос, слязъл Слънчевият Дух - по времето, когато престанали да разбират това, тогава веднага, от една страна, се появил стремеж на кръста да се изобразява мъртвият Христос, умрелият Христос, а от друга страна, духовното влизане на Христос било пренесено на Рождество. Това възникнало след VI в.
към текста >>
Всичко това като цяло е било по-късно превърнато в догма за така нареченото непорочно зачатие, която гласи, че Исус, когато той вече се раждал, не е бил нито заченат, нито роден, така, к
акт
о обикновено става с хората.
Зад този факт стои нещо важно. Виждате ли, първите християни изцяло и напълно се придържали към възгледа, че Христос е влязъл в Исус от Слънцето, че Христос е извънземно същество. Всичко това като цяло по-късно се разбирало невярно.
Всичко това като цяло е било по-късно превърнато в догма за така нареченото непорочно зачатие, която гласи, че Исус, когато той вече се раждал, не е бил нито заченат, нито роден, така, както обикновено става с хората.
Едва когато престанали да разбират, че отначало Исус е бил човек, макар и изключително значителен човек, и че чак в тридесетата година от живота Му върху Него слязъл Духът, Когото наричали Христос, слязъл Слънчевият Дух - по времето, когато престанали да разбират това, тогава веднага, от една страна, се появил стремеж на кръста да се изобразява мъртвият Христос, умрелият Христос, а от друга страна, духовното влизане на Христос било пренесено на Рождество. Това възникнало след VI в. след Р. Хр. тълкуване било невярно. Обаче то позволява да надникнем много дълбоко в проблемите.
към текста >>
То се състояло в това, че на един от Съборите[1] било решено: човек се състои не от три части - тяло, душа и дух, -а само от две части, от тяло и душа, и душата, к
акт
о казвали, притежавала духовни свойства.
Това възникнало след VI в. след Р. Хр. тълкуване било невярно. Обаче то позволява да надникнем много дълбоко в проблемите. Защото между времето, когато християните още изобразявали Исус Христос като Добрия Пастир, и времето, когато започнали да го изобразяват като Разпънатия, станало едно напълно определено събитие.
То се състояло в това, че на един от Съборите[1] било решено: човек се състои не от три части - тяло, душа и дух, -а само от две части, от тяло и душа, и душата, както казвали, притежавала духовни свойства.
към текста >>
Този ф
акт
е много важен, господа!
Този факт е много важен, господа!
Виждате ли, в продължение на цялото средновековие така наречената трихотомия, тричленност на човека, троичност на човека се е смятала за еретичен възглед. Никой, който се е смятал за правоверен, не е смеел да вярва в тричленността на човека. Никой не е смеел да каже: човек има също и дух, а е трябвало да се казва така: човек има тяло и душа, а душата притежава духовни свойства. Вследствие на факта, че духът е бил в някакъв смисъл изпразнен, целият път на човека към духа е бил преграден и едва в настоящото време станало възможно отново да се въведе в употреба науката за духа, за да се върне на човечеството това, което му е било взето.
към текста >>
Вследствие на ф
акт
а, че духът е бил в някакъв смисъл изпразнен, целият път на човека към духа е бил преграден и едва в настоящото време станало възможно отново да се въведе в употреба науката за духа, за да се върне на човечеството това, което му е било взето.
Този факт е много важен, господа! Виждате ли, в продължение на цялото средновековие така наречената трихотомия, тричленност на човека, троичност на човека се е смятала за еретичен възглед. Никой, който се е смятал за правоверен, не е смеел да вярва в тричленността на човека. Никой не е смеел да каже: човек има също и дух, а е трябвало да се казва така: човек има тяло и душа, а душата притежава духовни свойства.
Вследствие на факта, че духът е бил в някакъв смисъл изпразнен, целият път на човека към духа е бил преграден и едва в настоящото време станало възможно отново да се въведе в употреба науката за духа, за да се върне на човечеството това, което му е било взето.
към текста >>
Но Христос, пребиваващ в Исус, при живота на последния не е бил роден, така, к
акт
о човекът се ражда, и не е можел също да умре на кръста, к
акт
о Исус, смъртта не е могла да Го засегне: Христос, подобно на човек, сменящ дрехата си, но при това оставащ себе си, е можел да приеме друга форма, а именно духовната форма.
Първите християни знаели: това, което живее в тях като Христос, въобще не може ни да се ражда, ни да умира. То е нещо различно от човешкото. Човек се ражда и умира.
Но Христос, пребиваващ в Исус, при живота на последния не е бил роден, така, както човекът се ражда, и не е можел също да умре на кръста, както Исус, смъртта не е могла да Го засегне: Христос, подобно на човек, сменящ дрехата си, но при това оставащ себе си, е можел да приеме друга форма, а именно духовната форма.
Но ако някой иска да изобрази духовното - да се види то с тези очи не може, нали? - той трябва да прибегне към образно, символично изобразяване. Изобразявайки Христос Исус като Добрия Пастир, са искали да изобразят как духът контролира човека, бди над човека, как духът се явява добрият съветник за човека. Нещо подобно има сила и досега, но хората в настоящото време не го разбират вече. Често става така, че от образа, от картината остава само част.
към текста >>
всички възгледи за духа били изкривени и като следствие от този ф
акт
възникнала вярата, че можем да разглеждаме Христос Исус само в аспекта на човешката съдба.
И от тази шапка някои хора са получавали името си, прякора. Ако са наричали някого «Орел», той е можел да сложи орел в герба си и т. н. Така и името «Агнец Божий» се запазило, доколкото сочело към част от древното изображение. През VI век сл. Р. Хр.
всички възгледи за духа били изкривени и като следствие от този факт възникнала вярата, че можем да разглеждаме Христос Исус само в аспекта на човешката съдба.
Не са разглеждали живия Христос, който е дух, а са разглеждали само умрелия човек Исус и са смятали, че това е Христос. Затова събитието на умирането е станало особено актуално през VI в.
към текста >>
Затова събитието на умирането е станало особено
акт
уално през VI в.
Така и името «Агнец Божий» се запазило, доколкото сочело към част от древното изображение. През VI век сл. Р. Хр. всички възгледи за духа били изкривени и като следствие от този факт възникнала вярата, че можем да разглеждаме Христос Исус само в аспекта на човешката съдба. Не са разглеждали живия Христос, който е дух, а са разглеждали само умрелия човек Исус и са смятали, че това е Христос.
Затова събитието на умирането е станало особено актуално през VI в.
към текста >>
Помислете за ф
акт
а, че турците, мохамеданите, к
акт
о ви казах, изповядвали само един Бог, а не три ипостаса, три Лица.
Помислете за факта, че турците, мохамеданите, както ви казах, изповядвали само един Бог, а не три ипостаса, три Лица.
Те възлагали всичко изключително на Бог-Отец. Какъв символ е трябвало да приемат в такъв случай? Разбира се, Луната! Именно затова символ на турците се явява полумесецът.
към текста >>
Струва си само да се замислим над ф
акт
а, че през VI столетие вече нищо не е било известно за духовния Христос, за да стане понятно и защо в средните векове - през X, XI, XII и XIII столетия и даже по-късно - изведнъж започнали да спорят за това, какво всъщност означава Тайната вечеря?
Струва си само да се замислим над факта, че през VI столетие вече нищо не е било известно за духовния Христос, за да стане понятно и защо в средните векове - през X, XI, XII и XIII столетия и даже по-късно - изведнъж започнали да спорят за това, какво всъщност означава Тайната вечеря?
Тя има значение само за този, който притежава духовно виждане. Но това вече не умеят да го правят и възникват спорове. Едните казват: на олтара в църквата хлябът действително се превръща в тяло Христово. Другите не вярват в това, тъй като не могат да си представят, че хлябът, външният вид на който остава предишния, се е превърнал в плът. Те не могат да го разберат.
към текста >>
К
акт
о е известно, Тридесетгодишната война започнала с т. нар.
Заради тези въпроси възникнало всичко, известно като религиозни войни през средновековието, чиито апогей станала страшната Тридесетгодишна война, водила се от 1618 до 1648 г. Тази Тридесетгодишна война започнала заради сблъсъците между католици и протестанти.
Както е известно, Тридесетгодишната война започнала с т. нар.
пражки фенстерщурц, изхвърлянето през прозореца. Императорските наместници в Прага изхвърлили опозиционната партия през прозореца. Това станало от втория етаж, но те се приземили доста благополучно, тъй като паднали върху купчина с боклук! Обаче тази купчина не била от кравешки или конски фъшкии, а от хартиени отпадъци и всякакви други боклуци, тъй като в Прага тогава непотребните хартии, пликове и т. н. просто се изхвърляли през прозореца.
към текста >>
Интересно е да се види как по-късно, даже след VI столетие, в Средна Европа християнските възгледи са носили много по-духовен хар
акт
ер, отколкото по-късно.
Интересно е да се види как по-късно, даже след VI столетие, в Средна Европа християнските възгледи са носили много по-духовен характер, отколкото по-късно.
Материалистическо християнството е станало преди всичко на юг. В Средна Европа има две прекрасни поетически произведения. Едното е възникнало в Елзас през IX в. сл. Р. Хр. и се наричало «Евангелска хармония» на Отфрид[3].
към текста >>
Той го описва примерно така, к
акт
о би следвало да се опише германски херцог, който, сражавайки се начело на германската войска, удържа победа над своите врагове.
сл. Р. Хр. и се наричало «Евангелска хармония» на Отфрид[3]. Другата поема възникнала обаче в друга местност, която днес е Саксония, и се наричала «Хелианд»[4], «Хайланд». Ако четете «Хелианд», ще ви се набие в очи едно. Вие ще си кажете: този монах - защото персонаж в «Хелианд» се явява монах от селски произход - описва Исус Христос, но по съвсем особен начин.
Той го описва примерно така, както би следвало да се опише германски херцог, който, сражавайки се начело на германската войска, удържа победа над своите врагове.
Когато четете «Хелианд», се чувствате не в Палестина, а в Германия. Разбира се, тук са разказани събитията, описани в Евангелията, но са разказани така, както ако Христос би бил немски херцог, немски княз. Така е разказано и за деянията на Исус.
към текста >>
Разбира се, тук са разказани събитията, описани в Евангелията, но са разказани така, к
акт
о ако Христос би бил немски херцог, немски княз.
Другата поема възникнала обаче в друга местност, която днес е Саксония, и се наричала «Хелианд»[4], «Хайланд». Ако четете «Хелианд», ще ви се набие в очи едно. Вие ще си кажете: този монах - защото персонаж в «Хелианд» се явява монах от селски произход - описва Исус Христос, но по съвсем особен начин. Той го описва примерно така, както би следвало да се опише германски херцог, който, сражавайки се начело на германската войска, удържа победа над своите врагове. Когато четете «Хелианд», се чувствате не в Палестина, а в Германия.
Разбира се, тук са разказани събитията, описани в Евангелията, но са разказани така, както ако Христос би бил немски херцог, немски княз.
Така е разказано и за деянията на Исус.
към текста >>
Какво означава, когато за човека, написал «Хелианд», са съвсем безразлични външните ф
акт
и, които е можело да се видят с очи в Палестина?
Какво означава това, господа?
Какво означава, когато за човека, написал «Хелианд», са съвсем безразлични външните факти, които е можело да се видят с очи в Палестина?
Той даже няма желание да ги опише вярно! Външната картина го оставя безразличен. Той е имал намерение да опише духовния Христос и си е мислел: няма значение дали той странства по света в облика на германски херцог или в облика на палестински юдей. И така, в епохата на възникването на «Хелианд», в Средна Европа действително още са вярвали в духовния Христос, там още не са преобладавали материалистичните настроения. На юг работата била по-различна: романските народи, гръцките народи тогава вече имали материалистична настройка.
към текста >>
Разбирайки хар
акт
ера, който Христос има в «Хелианд», можем да открием, че Хелианд, к
акт
о Христос е изобразен в тази саксонска книга, преди всичко се явява «свободен човек», което значи, че той носи в себе си слънчевото начало, не само лунното.
Разбирайки характера, който Христос има в «Хелианд», можем да открием, че Хелианд, както Христос е изобразен в тази саксонска книга, преди всичко се явява «свободен човек», което значи, че той носи в себе си слънчевото начало, не само лунното.
Следователно Той се явява свободен човек.
към текста >>
Казвали са: човешката душа може да празнува Възкресение така, к
акт
о и природата.
Но ми се иска да ви кажа още нещо. Ако се върнем към тези мистерии, за които съм ви разказвал - които в древността са били едновременно и образователен център, и религиозен център, и център на изкуствата, - ако се върнем към тези древни мистерии, ние ще открием, че в тях са се празнували празници, при това тези празници са били свързани с годишния кръговрат. През пролетта се празнувал така нареченият празник Възкресение. Природата възкръсвала около пасхалното време.
Казвали са: човешката душа може да празнува Възкресение така, както и природата.
Природата има Отец. През пролетта силите на природата се обновяват. Но в човека, ако той работи над себе си, се обновяват душевните сили. И хора, притежаващи знание, хора, имащи - както съм казвал - мъдрост, в древните мистерии са се стремили преимуществено към това, в душата им да възникне преживяване, да възникне своего рода преживяване на пролетта. Виждате ли, преживяване на пролет - това е, когато можем да си кажем: «Ах, всичко, което знаех до сега, няма значение!
към текста >>
И хора, притежаващи знание, хора, имащи - к
акт
о съм казвал - мъдрост, в древните мистерии са се стремили преимуществено към това, в душата им да възникне преживяване, да възникне своего рода преживяване на пролетта.
Природата възкръсвала около пасхалното време. Казвали са: човешката душа може да празнува Възкресение така, както и природата. Природата има Отец. През пролетта силите на природата се обновяват. Но в човека, ако той работи над себе си, се обновяват душевните сили.
И хора, притежаващи знание, хора, имащи - както съм казвал - мъдрост, в древните мистерии са се стремили преимуществено към това, в душата им да възникне преживяване, да възникне своего рода преживяване на пролетта.
Виждате ли, преживяване на пролет - това е, когато можем да си кажем: «Ах, всичко, което знаех до сега, няма значение! Аз съм като новороден! » Един път в живота към човека идвало познанието, че той е като новороден, тоест отново се е родил от духа. На вас това може да ви се стори странно, но във всички азиатски страни хората са се подразделяли на такива, които са били родени един път, и на такива, които са били родени два пъти. Навсякъде са говорили за два пъти родени хора.
към текста >>
Представите за всичко това като цяло носят лъжовен хар
акт
ер.
Резултатът бил, че в човека престанали да виждат откъде би трябвало по правилен начин да произтича такава грижа за душата, престанали да виждат, че в душата се ражда духът, че в душата се ражда слънчевото начало. А за слънчевото начало е невъзможно да се проявява грижа по материалистичен начин. Какво значи: да се грижим за слънчевото начало по материалистичен начин? Значи, че би трябвало да се организира експедиция и да се доставя от Слънцето това, което трябва да се даде на човека! Разбира се, да се направи това е невъзможно.
Представите за всичко това като цяло носят лъжовен характер.
към текста >>
Но след едно или две столетия душите вече няма да могат да живеят, ако не дойде духовната наука, ако всичко продължи к
акт
о преди.
Виждате ли, господа, казвам ви всичко това, за да покажа как в хода на времето материализмът завземал около себе си все повече и повече, така че съвсем престанало да се разбира кое в човека е духовното начало. В настоящето работата стои така, че горепосоченият принцип, непозволяващ на човек сам да се грижи за душата си и възлагащ тази грижа на Църквата, още не е довел до умъртвяване на човешката душа. Но ако този принцип продължи да доминира и по-нататък, няма да мине много време и душата ще започне да умира заедно с тялото. Днес човешките души още живеят. Те все още могат да бъдат пробудени, ако дойде истинската духовна наука.
Но след едно или две столетия душите вече няма да могат да живеят, ако не дойде духовната наука, ако всичко продължи както преди.
към текста >>
Ако нещата и по-нататък продължат така, к
акт
о това вече се проявява в отделни случаи, материализмът би трябвало или да се надсмее над себе си, говорейки за духа, или поне да стане малко по-честен.
Какво ще стане в случай на запазване на материализма? Виждате ли, малко по малко материализмът би трябвало сам да се надсмее над себе си; даже при възпитанието се налага да се действа по духовен начин. Не може да се възпитава и преподава, без да се говори за духа.
Ако нещата и по-нататък продължат така, както това вече се проявява в отделни случаи, материализмът би трябвало или да се надсмее над себе си, говорейки за духа, или поне да стане малко по-честен.
към текста >>
Той би трябвало да ваксинира - подобно на това, к
акт
о се прави ваксинация срещу едра шарка - идващите на училище деца едно след друго за ум и разум.
» Но къде може да ни отведе такова откровено водене на борба срещу духа? Тогава, желаейки да започне възпитанието на шестгодишното дете, авторът би трябвало честно и почтено да заяви: дявол да го вземе, понеже материята е първична, а духът вторичен, материята е предпоставка за духа! Дайте по-добре да се пробваме да предпишем на това дете прахчета или нещо подобно, за да изменим неговата материя. Защото тогава ще поумнее, тогава ще знае нещо! Ето какви изводи би трябвало да направи материализмът, ако иска да бъде честен.
Той би трябвало да ваксинира - подобно на това, както се прави ваксинация срещу едра шарка - идващите на училище деца едно след друго за ум и разум.
Ако разумът се разбира по материалистичен начин, би следвало да се добива с помощта на инжекция. Ето тогава материализмът би действал честно. Защото ако някой казва, че той мисли не със своята душа и своя дух, а с мозъка си - мозъкът е вещество, - той би следвало да прави своя мозък по-умен, използвайки материално-веществен, а не духовен начин. Ето до какво страшно противоречие би стигнал материализмът.
към текста >>
[2] К
акт
о съм ви казвал: в лекцията от 12 март 1924 г
[2] Както съм ви казвал: в лекцията от 12 март 1924 г
към текста >>
38.
ОСМА ЛЕКЦИЯ, 12 април 1924 г. Великденът като подвижен празник
GA_353 История на човечеството и културните народи
К
акт
о може да се почувства убождане от игла, така могат да се почувстват, да се възприемат неголеми щампи, съставящи буквите.
Благодарение на това възникват известни способности. Усъвършенствайки ги, ние можем да придобием нещо, предизвикващо удивление. Но тук няма нищо удивително. Това се отнася към формирането на осезателни способности. Може да се чете с всеки участък от тялото.
Както може да се почувства убождане от игла, така могат да се почувстват, да се възприемат неголеми щампи, съставящи буквите.
На тази основа може да се проведе обучение.
към текста >>
Ф
акт
ът сам по себе си не представлява нищо удивително, доколкото човек е способен да се научи в областта на осезанието на изключително много.
Какво стои зад това, не може да се определи на основата на даденото описание. Самото съдържание на съобщението не ме учудва много, тъй като напълно допускам, че това е възможно. Но мен ме удиви глупавата забележка, добавена от журналиста: «Ако това е истина, то би било открито отдавна». Нима някой би почнал да говори например при откриването на телефона: «Ако е истина, той би бил открит отдавна, би трябвало да бъде известен на човечеството много отдавна». Мен много повече ме удивлява, че са възможни такива изказвания, отколкото самият предмет.
Фактът сам по себе си не представлява нищо удивително, доколкото човек е способен да се научи в областта на осезанието на изключително много.
Хората не забелязват, че при изнасяне на някакво съждение много зависи от това, върху какво е насочено вниманието. В палците например може да се разработи много чувствително, фино възприятие на каквото пожелаете. И така, съждението за това, може ли този човек, твърдящ, че по пътя на дългогодишна тренировка може да направи виждаща всяка част от тялото си - може ли той наистина да направи това или не, - такова съждение може да бъде изнесено само на действително научна основа. Четох за това в немски, английски и френски вестници, но тези съобщения не позволяваха да се установи ненормален ли е този човек, мошеник ли е или истински учен. Така стои работата по този въпрос.
към текста >>
Темата за празника Пасха се свързва с това, което беше казано за Мистерията на Голгота, особено защото, к
акт
о ви е известно, празникът Пасха се отнася към така наречените подвижни празници.
Сега ми се иска да ви кажа още нещо за празника Пасха.
Темата за празника Пасха се свързва с това, което беше казано за Мистерията на Голгота, особено защото, както ви е известно, празникът Пасха се отнася към така наречените подвижни празници.
Всяка година той се празнува по различно време. Той се колебае. Защо той се колебае и се мести? Той се колебае, доколкото е ориентиран не към земните отношения, а е установен в съответствие с небесните констелации. Датировката на празника е свързана с въпроса: кога настъпва началото на пролетта?
към текста >>
А ф
акт
ът, че той има като вътрешна силата да преобразува самия себе си, зависи от Слънцето.
И така, тук, между листата, действа Луната. Така че ако възниква растение, относно израстващите листа, израстващия корен, и преди всичко, относно семената можем да кажем: това е Луната, след това Слънцето, отново Луната, отново Слънцето, отново Луната, Слънцето, и с Луната процесът завършва. Така във всяко растение ние можем да отбележим редуването: действие на Слънцето, действие на Луната, сили на Слънцето, сили на Луната. Ако погледнем около себе си полето с растящите растения, ще видим действието на Слънцето и Луната. Казвал съм ви: даже ако в света се появява човек, и в този случай образуването на физическото му тяло зависи от Луната.
А фактът, че той има като вътрешна силата да преобразува самия себе си, зависи от Слънцето.
Казах ви го при описанието на Мистерията на Голгота.
към текста >>
Виждате ли, този ф
акт
е бил известен и по-рано, само че за него са забравили.
Виждате ли, този факт е бил известен и по-рано, само че за него са забравили.
Казвали са така: кога през пролетта стават най-големи силите, които дават възможност на растенията правилно, успешно да се развиват, които са най-благоприятни за успешното развитие на човека? Когато Слънцето и Луната си взаимодействат по правилен начин. Това става, когато за първи път пълната Луна изпраща към Земята своето пълно излъчване и поддържа излъчването на Слънцето. Следователно съчетанието на Слънцето и Луната става тогава, когато Слънцето, имащо своята най-голяма сила през пролетта, и Луната, имаща висша сила на всеки четири седмици, правилно си взаимодействат едно с друго. Ето защо Пасха е в неделя, денят, посветен на Слънцето, идващ след пролетното пълнолуние.
към текста >>
Следва само да обърнем внимание върху ф
акт
а, че празникът на Адонис, подобен на нашата сегашна Пасха, при древните езичници, които все още са съблюдавали всички духовни съотношения, е възникнал така, че се е празнувал през есента!
В какво се е състоял този празник на Адонис? Виждате ли, господа, празникът на Адонис е бил учреден в тези художествено-образователно-религиозни центрове, центрове на изкуството, науката и религията, които ви описах като мистерии. Всъщност Адонис е бил своего рода образ, отразяващ духовно-душевното начало в човека. И така, под Адонис подразбирали това, което в човека е било душевно-духовното начало. Смятали така: това, което представлява духовно-душевното начало в човека, се съгласува с целия останал свят.
Следва само да обърнем внимание върху факта, че празникът на Адонис, подобен на нашата сегашна Пасха, при древните езичници, които все още са съблюдавали всички духовни съотношения, е възникнал така, че се е празнувал през есента!
И така, древният празник Пасха се е празнувал през есента. Празнуването е ставало по следния начин.
към текста >>
Колко малко знаят хората днес за това, какви са били тези неща изначално, свидетелства ф
акт
ът, че англичаните наричат този петък Good Friday, Добрия Петък, докато в древността името е звучало като Смъртен Петък, Страстен Петък, скръбен петък.
Описаното винаги се е отбелязвало в този ден, който днес наричаме петък. Названието Страстен петък (Karfreitag) възникнало едва тогава, когато обичаят преминал в Средна Европа, в германските области. Думата «кар» произхожда от «кара», а кара означава скръб. Следователно това е бил скръбен петък.
Колко малко знаят хората днес за това, какви са били тези неща изначално, свидетелства фактът, че англичаните наричат този петък Good Friday, Добрия Петък, докато в древността името е звучало като Смъртен Петък, Страстен Петък, скръбен петък.
Това е бил истински помен, ден за поменаване на покойника. Поменавали Адонис. Където въобще не е имало вода, съоръжавали някакъв изкуствен басейн, в който са можели да потопят този образ - това е било скулптурно изображение, статуя, - и след три дни образът отново го изваждали оттук, при това го изваждали именно в неделя. Виждате, господа, че това е бил истински помен за починалия.
към текста >>
Дърветата ронят своите листа, настъпва студ, духа пронизващ вятър, земята се покрива от снега и престава да дава плодове; тя изглежда к
акт
о ако физическият човек би умрял.
Хората, учредили празника на Адонис, разсъждавали така: трябва да се знае, че човек не само умира, ако умре неговото физическо тяло, но че той след три дена отново възкръсва в духовния свят. Именно за да довеждат ежегодно това до съзнанието на хората, е бил учреден празникът на Адонис. На празника на Адонис през есента казвали: вижте, природата умира.
Дърветата ронят своите листа, настъпва студ, духа пронизващ вятър, земята се покрива от снега и престава да дава плодове; тя изглежда както ако физическият човек би умрял.
Ако гледаме Земята, трябва да почакаме до пролетта и тогава тя отново трябва да възкръсне. Ако гледаме човека, той възкръсва след три дни в душа и в дух. Това е било необходимо да се доведе до съзнанието. Затова и е съществувал този празник на поменаването и в същото време празник на възкресението - макар и през есента. С него се давала възможност на човека да си изясни, че той е нещо противоположно по отношение на природата.
към текста >>
Преходът към пролетта се е обусловил и от ф
акт
а, че при християните е съществувала тенденция съвсем да се изкоренят от света всички древни истини.
Именно така стои работата със съвременните хора. Съвременните хора вече не разглеждат нищо друго освен намиращото се на Земята. В началото на празнуването на Пасха материализмът все още е вярвал, че има милиони звезди, които влияят върху човека. Но и това е било забравено към XVI столетие. Така празникът Пасха е бил пренесен през пролетта.
Преходът към пролетта се е обусловил и от факта, че при християните е съществувала тенденция съвсем да се изкоренят от света всички древни истини.
Това вече съм ви казвал, говорейки за Мистерията на Голгота. Всъщност древните истини са се стремили да ги изкоренят от света. И към VIII, IX в. сл. Р. Хр. хората се оказали в пълно неведение относно факта, че явяването на Христос някак си е свързано със Слънцето.
към текста >>
хората се оказали в пълно неведение относно ф
акт
а, че явяването на Христос някак си е свързано със Слънцето.
Преходът към пролетта се е обусловил и от факта, че при християните е съществувала тенденция съвсем да се изкоренят от света всички древни истини. Това вече съм ви казвал, говорейки за Мистерията на Голгота. Всъщност древните истини са се стремили да ги изкоренят от света. И към VIII, IX в. сл. Р. Хр.
хората се оказали в пълно неведение относно факта, че явяването на Христос някак си е свързано със Слънцето.
към текста >>
Обаче от страните на Изтока е била доставена дървесина - к
акт
о се говори, от кръста Господен, кръста на Христос - и от нея е бил изработен лъчезарен венец, подобен на нимб.
Отначало управлявал император Константин[1], човек изключително самонадеян. Той е основал Константинопол. Някакво съкровище (вероятно се има предвид Паладиума - бел. пр.), някога пренесено от Троя в Рим и скрито там, императорът Константин заповядал да го пренесат от Рим в Константинопол и да го закопаят там, а над него да въздигнат колона. На тази колона е трябвало да бъде поставена статуя на езическия бог Аполон.
Обаче от страните на Изтока е била доставена дървесина - както се говори, от кръста Господен, кръста на Христос - и от нея е бил изработен лъчезарен венец, подобен на нимб.
Но там, където дървесината е образувала този лъчезарен венец, хората е трябвало да виждат самия Константин! Така започнало почитането на Константин, стоящ върху колоната, издигната върху най-величественото римско сакрално съкровище. Колоната станала външен израз на факта, че хората нищо повече не знаели за мировите тайни, не знаели за това, че Христос е свързан със Слънцето.
към текста >>
Колоната станала външен израз на ф
акт
а, че хората нищо повече не знаели за мировите тайни, не знаели за това, че Христос е свързан със Слънцето.
пр.), някога пренесено от Троя в Рим и скрито там, императорът Константин заповядал да го пренесат от Рим в Константинопол и да го закопаят там, а над него да въздигнат колона. На тази колона е трябвало да бъде поставена статуя на езическия бог Аполон. Обаче от страните на Изтока е била доставена дървесина - както се говори, от кръста Господен, кръста на Христос - и от нея е бил изработен лъчезарен венец, подобен на нимб. Но там, където дървесината е образувала този лъчезарен венец, хората е трябвало да виждат самия Константин! Така започнало почитането на Константин, стоящ върху колоната, издигната върху най-величественото римско сакрално съкровище.
Колоната станала външен израз на факта, че хората нищо повече не знаели за мировите тайни, не знаели за това, че Христос е свързан със Слънцето.
към текста >>
К
акт
о човек има тяло, душа и дух, така и Слънцето има тяло, душа и дух.
Виждате ли, преди всичко Слънцето се явява физическо тяло, което вие виждате като това бяло-жълто физическо тяло. Преди всичко то се явява физическо тяло. Но това Слънце има душа: второто Слънце. След това има също така и трето Слънце, духовно Слънце.
Както човек има тяло, душа и дух, така и Слънцето има тяло, душа и дух.
Юлиан е говорил за три Слънца и е искал такова изучаване на християнството, от което човек да знае: Христос е излязъл от Слънцето и е влязъл в човека Исус.
към текста >>
Пред нас днес стои задачата отново да посочим ф
акт
а, че именно духовното начало се явява мерило за всичко.
Чисто и просто трябва да се вземе първата неделя на април, тогава би било по-лесно да се води счетоводният отчет! Днес искат да празнуват Пасхата, ориентирайки се по счетоводството! И всъщност хората, желаещи да празнуват Пасхата, ориентирайки се по търговията, даже са по-честни от другите, които макар и да определят празника Пасха в съответствие с небето, нищо повече не знаят за това. Тези, които са по-честни, казват от своята гледна точка така: такова изчисление на празника не ни е нужно. Печалното обаче е това, че ни се налага да проявяваме такава честност само защото никой повече не знае какви са истинските закономерности, действащи тук.
Пред нас днес стои задачата отново да посочим факта, че именно духовното начало се явява мерило за всичко.
към текста >>
Той отново възкръснал във вида, к
акт
о съм ви го описвал.
Християните са имали работа с историческо събитие. Но историческото събитие има същите извори, каквито имат и древните образни форми. На празника на Адонис образът на Адонис се потапял (във вода), а след три дни се издигал отново. Това е бил истински пасхален празник. Но после това, което винаги извършвали в образна форма, се извършило като реално събитие: Христос бил в Исус и умрял.
Той отново възкръснал във вида, както съм ви го описвал.
И за това е трябвало сега само да се спомня, имайки всяка година на Пасха празник на помена.
към текста >>
Благодарение на това, к
акт
о разсъждавали, празникът Пасха се одухотворил.
Докато в древните времена са съзерцавали по духовен начин, искали са да имат някакъв образ в сетивния свят. Но когато, благодарение на Мистерията на Голгота, дошъл Христос, на хората вече не им трябвал образ. Те само в духа си спомняли за станалото. Празникът Пасха е трябвало да се празнува по-духовно. Вече не е трябвало да се изготвя езически образ, кумир, а само да се спомня в душата.
Благодарение на това, както разсъждавали, празникът Пасха се одухотворил.
По времето на Христос Исус мистериите още са съществували. Но как все пак е стояла работата с древния празник на Адонис? Виждате ли, в Европа съвсем не е лесно да се види какво е представлявал този празник на древните езичници. Защото ако такъв празник, като празника на Адонис, го празнуват във ваше присъствие, вие бихте си казали: за тези, които са ги посвещавали в мистериите, ставащото е било само образ, образ въобще. Но за широкия кръг, за народа тази статуя ежегодно се възприемала като самото божество, като Бог, когото са потапяли и изваждали.
към текста >>
Обаче в някакво отношение положението се запазва в християнството, защото описаното като дарохранителница, където се намира светая светих, к
акт
о я наричат, в католицизма се почита в качеството и на истинския Христос.
Но за широкия кръг, за народа тази статуя ежегодно се възприемала като самото божество, като Бог, когото са потапяли и изваждали. Оттук произхожда това, което наричат фетишизъм. Такава статуя е била фетиш, статуя, в която се намира бог. Култът към такъв предмет се нарича фетишизъм. Разбира се, това следва да се избягва.
Обаче в някакво отношение положението се запазва в християнството, защото описаното като дарохранителница, където се намира светая светих, както я наричат, в католицизма се почита в качеството и на истинския Христос.
Казва се: даже във физически смисъл хлябът и виното се превръщат в плът и кръв на Христос. Това обаче е остатък от миналото, съхранил се не от просветеното езичество, което навсякъде на заден план още е виждало духовното, а остатък от езичеството, стигнало до упадък, когато се развил фетишизмът, когато са приемали статуята за самия бог.
към текста >>
След това, пак по външен начин, точно к
акт
о и при древния празник на Адонис, Разпнатия, Христос на кръста го потапяли - това е било в началото, а по-късно само го закривали.
Те ставали по-външни, по-формални. Постепенно през III, IV в. се установил порядък, когато при настъпването на Разпети Петък свещениците се молели, хората се настройвали. В три часа след обед, в момента, когато Христос е трябвало да умре, звънът на камбаните се прекратявал. Всичко притихвало.
След това, пак по външен начин, точно както и при древния празник на Адонис, Разпнатия, Христос на кръста го потапяли - това е било в началото, а по-късно само го закривали.
После, след три дена, празнували празника Пасха, празника Възкресение. Но това е било същото, което ставало и при древния празник на Адонис, такъв, какъвто някога е бил. Формата на празника постепенно се превръщала в проявление на римското господство над душите. В някои области, например там, където израснах - не знам дали това става и тук, -беше така: след като настъпеше Разпети петък и Христос го полагаха в гроба, децата ходеха наоколо със своите звънчета, с нещо приличащо на камбанки и звъняха с думите:
към текста >>
За всяка смърт на отделния човек става
акт
уално това, което може да се изрази с думите: ние скърбим, но ето, идва Пасха.
Оттук възникват много забележителни неща. Виждате ли, благодарение на това празникът Пасха се оказва свързан с всяка отделна човешка смърт.
За всяка смърт на отделния човек става актуално това, което може да се изрази с думите: ние скърбим, но ето, идва Пасха.
При което си спомняме, че всяка душа възкръсва в духовния свят, след като е умряла. Известно ви е, че празникът, посветен на смъртта на различните хора, денят за поменаване на всички умрели, в настоящето се отбелязва през есента. Това е така нареченият ден за поменаване на покойниците (при католиците - вторият ден на празника Вси Светии, 2 ноември по григорианския календар - бел. пр.). По времето, когато вече не знаели, че този празник се отнася към Пасха, предшествайки го, е бил учреден празникът Вси Светии. Обаче тези две неща принадлежат едно на друго и всъщност денят за поменаване на мъртвите би следвало да се отбелязва като ден на смъртта, като Разпети Петък, а Пасхата - като деня на Възкресението.
към текста >>
Обаче нищо не се знае за това, че при настъпването на пролетта проявяват
акт
ивност тези духовни сили, които извличат всичко от Земята, докато през есента духовните сили унищожават всичко.
И ако тези неща се разглеждат именно така, празникът Пасха отново добива емоционално-смислово съдържание. Тогава хората, празнуващи Пасха, по време на Пасхата могат да си спомнят за това, което е свързано със самия човек. Тогава празникът Пасха добива сила, тогава се знае защо по време на този празник си спомняме и за себе си. Днес връзката на човека с годината е известна, доколкото през зимата човек трябва да носи шуба, а през лятото - летен костюм, че през лятото той се поти, а през зимата мръзне. Известно е само материалното.
Обаче нищо не се знае за това, че при настъпването на пролетта проявяват активност тези духовни сили, които извличат всичко от Земята, докато през есента духовните сили унищожават всичко.
Ако някога това бъде разбрано, хората ще намерят живот в цялата природа, ще осъзнаят, че цялата природа е оживена. В настоящето хората говорят за природата в по-голямата си част глупости. Ако видят растение, те го изравят от Земята и го изследват с помощта на ботаниката, защото съвсем нищо не знаят за тези неща. Ако аз отскубна косъм и го опиша, това ще бъде глупост, доколкото косъмът може да израсне само върху човек или животно. Той не може да възникне сам по себе си: да отгледате косъм върху безжизнения камък няма да ви се отдаде.
към текста >>
И к
акт
о на човека е необходим въздух за живота, така и на Земята са й необходими излъчванията на звездите с тяхната духовност.
Ако видят растение, те го изравят от Земята и го изследват с помощта на ботаниката, защото съвсем нищо не знаят за тези неща. Ако аз отскубна косъм и го опиша, това ще бъде глупост, доколкото косъмът може да израсне само върху човек или животно. Той не може да възникне сам по себе си: да отгледате косъм върху безжизнения камък няма да ви се отдаде. Тук за основа трябва да служи нещо живо. Растенията се явяват коси на Земята, защото Земята е жива.
И както на човека е необходим въздух за живота, така и на Земята са й необходими излъчванията на звездите с тяхната духовност.
Тя ги вдишва, за да живее. И както човек се движи и премества по Земята, така и самата Земя се премества в мировото пространство. Тя живее в цялото мирово пространство. Земята е живо същество.
към текста >>
И к
акт
о човек се движи и премества по Земята, така и самата Земя се премества в мировото пространство.
Той не може да възникне сам по себе си: да отгледате косъм върху безжизнения камък няма да ви се отдаде. Тук за основа трябва да служи нещо живо. Растенията се явяват коси на Земята, защото Земята е жива. И както на човека е необходим въздух за живота, така и на Земята са й необходими излъчванията на звездите с тяхната духовност. Тя ги вдишва, за да живее.
И както човек се движи и премества по Земята, така и самата Земя се премества в мировото пространство.
Тя живее в цялото мирово пространство. Земята е живо същество.
към текста >>
Ако изкарва растения, тя е млада, к
акт
о е младо детето, на което му расте коса.
Ако изкарва растения, тя е млада, както е младо детето, на което му расте коса.
Старецът губи коса, както Земята през есента губи растения. Това също е живот, макар този живот в ритмическо отношение да е организиран по друг начин. Юношеският живот, младостта - през пролетта, старостта - през есента, след това отново младост - през пролетта, старост -през есента. В случая с човека тези периоди продължават по-дълго. По същество всичко в мировото пространство живее.
към текста >>
Старецът губи коса, к
акт
о Земята през есента губи растения.
Ако изкарва растения, тя е млада, както е младо детето, на което му расте коса.
Старецът губи коса, както Земята през есента губи растения.
Това също е живот, макар този живот в ритмическо отношение да е организиран по друг начин. Юношеският живот, младостта - през пролетта, старостта - през есента, след това отново младост - през пролетта, старост -през есента. В случая с човека тези периоди продължават по-дълго. По същество всичко в мировото пространство живее.
към текста >>
И ако хората отново започнат да добиват сила по този път, те ще съумеят да подобрят външните обстоятелства разумно, а не така, к
акт
о става днес в много сфери.
Мислейки за Пасха, вие си представяте, че този празник - най-малкото в настоящето, - при поглед към отново пробуждащата се природа, ни дава право да кажем: неистина е, че всичко наоколо е мъртво. Умират само живи същества. Животът е първичен. Навсякъде животът побеждава смъртта. И празникът Пасха трябва да ни напомня за тази победа на живота над смъртта, давайки ни същевременно и сила.
И ако хората отново започнат да добиват сила по този път, те ще съумеят да подобрят външните обстоятелства разумно, а не така, както става днес в много сфери.
Но преди всичко такава духовност ни е необходима в духовната наука, за да намерим хармония с духовния свят, свят на живите, а не на мъртвите.
към текста >>
Нека и във вашите души той бъде толкова прекрасен, к
акт
о прекрасни са пролетните цветя, растящи от Земята!
В този смисъл, господа, иска ми се да ви пожелая наистина прекрасен празник Възкресение.
Нека и във вашите души той бъде толкова прекрасен, както прекрасни са пролетните цветя, растящи от Земята!
След Възкресение ние отново ще продължим нашите беседи на научни теми.
към текста >>
39.
ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, 26 април 1924 г. За образуването на белезите. За мумиите
GA_353 История на човечеството и културните народи
Аз много дялках и к
акт
о това често става при дялане, не един път силно се порязвах.
Белегът е голям, често се откриват съвсем груби белези. Искам да ви разкажа някои неща за това. Когато бях дете, не един път съм се порязвал с нож. Нещата стояха така, че винаги трябваше да имам у себе си джобно ножче - налагаше ми се да ходя на училище надалеч, - а да имаш нож беше необходимо, нали така? Но аз винаги губех това джобно ножче и заради това често ми се налагаше да си набавям ножчета.
Аз много дялках и както това често става при дялане, не един път силно се порязвах.
Но ще ви се наложи много внимателно да се взрете, ако бихте искали да видите следите (от порязванията). Те почти съвсем са се заличили. Впрочем, ако се вгледате, видни са тези порезни рани, които са били доста отворени и силно са кървели. Но тях едва можете да ги видите. И напротив, някои порезни рани оставят ръбове, дебели белези, които дълго си личат.
към текста >>
Човек усеща студа като дразнещ ф
акт
ор, противостоящ на това, което идва отвътре на човека.
Това вие бихте могли да видите по даденото от мен описание на построяването на човешкото тяло. При това аз казах: всичко, което трябва да бъде образувано като човешко тяло, трябва да се формира отвътре, чак до повърхностните слоеве на кожата. Как се появява простудата, преохлаждането? Вече съм ви казвал за това. Простудата, преохлаждането възниква, когато човек развива не само своята собствена топлина, но върху него въздействат топлина и студ и отвън, така че той, подобно на парче дърво, е подложен на въздействието от страна на обкръжаващата среда, при това студът настъпва толкова бързо, че човек замръзва, изстива.
Човек усеща студа като дразнещ фактор, противостоящ на това, което идва отвътре на човека.
Всичко това се явява чуждо за човешкото тяло, то встъпва в борба със студа. В момента, когато сте се порязали, било поради неловкост или вследствие на операция, в този момент чужд инструмент се оказва на мястото, където би трябвало да оказва въздействие само човешкото тяло. Ножът прониква в пространството, където би трябвало да действат изключително кръвта, нервите, мускулите и други подобни. Следователно на това място възниква биологична, жизнена борба между силите, намиращи се вътре в тялото, и проникващите сили. Последните са нарушители и за да се отразят, вътрешната физическа материя се стяга наоколо и се образува белегът.
към текста >>
Ако етерното тяло е така силно, к
акт
о това е в ранната младост, по силата на отпадането на физическата материя белезите постепенно се заглаждат.
Да допуснем, че човек е млад, например толкова млад, колкото съм бил аз, когато съм се порязвал с ножчето - тогава бях на десет, единадесет, дванадесет години. Ако човекът е така млад, неговото етерно тяло развива пълна дейност, то е извънредно дейно.
Ако етерното тяло е така силно, както това е в ранната младост, по силата на отпадането на физическата материя белезите постепенно се заглаждат.
Субстанциите, веществата малко по малко по съответен начин се подреждат. Сега да допуснем, че човек е по-стар. Тогава етерното тяло, особено на мястото, където е белегът, не е толкова силно, за да го преодолее. То повтаря своята работа, прави я два пъти, доколкото не може да овладее мястото, където е белегът, и затова той не може да се изглади, да изчезне. От силата или слабостта на етерното тяло винаги зависи, ще се образува ли (постоянен) белег или той постепенно ще се заглади.
към текста >>
Там хората през лятото, к
акт
о знаете, ходят боси, без обувки.
» Но това между другото. На този, който живее на село, му се налага винаги да изпитва редуването на въздух, наситен с кислород, и въздух, наситен с въглероден двуокис. Благодарение на това неговият живот протича в съвсем различни, по-здравословни условия. Това откриваме не само при образуването на белези в случай на рани, но и в други случаи. Идете на село.
Там хората през лятото, както знаете, ходят боси, без обувки.
Във всеки момент всеки от тях може да настъпи ръждив пирон. Но там, сред природата, на това не обръщат внимание! Човек измъква пирона, изтрива кръвта с мръсен палец - всичко тук е мръсно: пиронът е мръсен, изтичащата кръв също се замърсява, - раната леко се възпалява, но не след дълго всичко отново е нормално и зараства. То не играе сериозна роля.
към текста >>
Несъмнено е време да се разбере, че именно благодарение на по-силното или по-слабото действие на етерното тяло протича повече или по-малко интензивно к
акт
о образуването на белези, така и зарастването на повреди, нанесени от външни, непринадлежащи на тялото субстанции.
Виждате ли, всички тези неща, разбира се, е необходимо да се знаят. Обаче при нашите социални условия нищо не можем да променим. Отначало трябва да се разпространят знанията за тези неща.
Несъмнено е време да се разбере, че именно благодарение на по-силното или по-слабото действие на етерното тяло протича повече или по-малко интензивно както образуването на белези, така и зарастването на повреди, нанесени от външни, непринадлежащи на тялото субстанции.
Например ножът се явява външна субстанция, проникващата мръсотия също е външна субстанция, от която организмът трябва незабавно да се защити и т. н. На този, който знае за това, няма да му се стори чудно, че някои рани въобще не зарастват, доколкото хората имат изтощено, развалено етерно тяло. Това основно идва от факта, че трудовата дейност вече не е свързана с природата. Не само наситеният с въглероден двуокис въздух е причина, но и това, че човек вече не е свързан с природата. Ако някой по цял ден седи в канцеларията или работилницата, трудът му съвсем не е свързан с природата.
към текста >>
Това основно идва от ф
акт
а, че трудовата дейност вече не е свързана с природата.
Обаче при нашите социални условия нищо не можем да променим. Отначало трябва да се разпространят знанията за тези неща. Несъмнено е време да се разбере, че именно благодарение на по-силното или по-слабото действие на етерното тяло протича повече или по-малко интензивно както образуването на белези, така и зарастването на повреди, нанесени от външни, непринадлежащи на тялото субстанции. Например ножът се явява външна субстанция, проникващата мръсотия също е външна субстанция, от която организмът трябва незабавно да се защити и т. н. На този, който знае за това, няма да му се стори чудно, че някои рани въобще не зарастват, доколкото хората имат изтощено, развалено етерно тяло.
Това основно идва от факта, че трудовата дейност вече не е свързана с природата.
Не само наситеният с въглероден двуокис въздух е причина, но и това, че човек вече не е свързан с природата. Ако някой по цял ден седи в канцеларията или работилницата, трудът му съвсем не е свързан с природата. Помислете за нашата граничеща с фантастиката култура. Тя напълно откъсва хората от природата, създава все по-вред-ни вещества, които са все по-враждебни и чужди на всичко природно.
към текста >>
Бих искал да кажа, че сред скритите ф
акт
ори, които трябва да се отчетат при писането, най-голямо влияние върху здравето оказва мирисът на мастило.
В новото време настъпи голямо ускорение. От духовна гледна точка тези неща не се разглеждат, макар да е необходимо да ги разглеждаме именно от духовна гледна точка. Само си представете: по-рано поне пишехме сами. Днес човек печата на пишеща машина. Но кое оказва най-голямо влияние върху здравето при такова «писане», освен движението и други подобни?
Бих искал да кажа, че сред скритите фактори, които трябва да се отчетат при писането, най-голямо влияние върху здравето оказва мирисът на мастило.
Мирисът на мастилата, произвеждали се по-рано, не е бил вреден. В известен смисъл той даже е действал коригиращо. Вредата, причинявана на човека от неестественото положение, напрежението върху ръцете, се компенсирала благодарение на стария метод за производство на мастила. Мастилото се е произвеждало от шикалки. Продуктът, получен от шикалки, е притежавал мирис, който постоянно, макар и не много силно, но все пак укрепвал етерното тяло.
към текста >>
Когато, к
акт
о знаете, започнали да правят анилинови мастила, когато започнали да произвеждат химически мастила, тоест да произвеждат мастила на основата не на природен материал, когато започнали да пускат, к
акт
о казват химиците, синтетични мастила, тогава съвсем са изолирали човека, престанали са да го вземат под внимание.
Мирисът на мастилата, произвеждали се по-рано, не е бил вреден. В известен смисъл той даже е действал коригиращо. Вредата, причинявана на човека от неестественото положение, напрежението върху ръцете, се компенсирала благодарение на стария метод за производство на мастила. Мастилото се е произвеждало от шикалки. Продуктът, получен от шикалки, е притежавал мирис, който постоянно, макар и не много силно, но все пак укрепвал етерното тяло.
Когато, както знаете, започнали да правят анилинови мастила, когато започнали да произвеждат химически мастила, тоест да произвеждат мастила на основата не на природен материал, когато започнали да пускат, както казват химиците, синтетични мастила, тогава съвсем са изолирали човека, престанали са да го вземат под внимание.
Анилиновите мастила разпространяват мирис, действащ противоположно в сравнение с мириса на старите мастила от шикалки. Сега се преминава към пишещи машини. Несъмнено движенията, които се налага да се изпълняват, а именно ударите по клавишите - сега даже има пишещи машини, които не изискват силни удари, но все още само в най-новите конструкции, - тези движения далеч не са най-лошото. Най-лошото е боклукът, който се използва при производството на типографската боя. Той напълно, тотално разрушава човешкото етерно тяло, довежда до това, че хората в резултат на работата си на пишеща машина получават болести на сърцето, доколкото сърцето се стимулира за деятелност преимуществено от страна на етерното тяло.
към текста >>
Това има място не само в случаите с древни гробници с мумии, но също така и в случаи, когато имат работа не с погребения на мумии, к
акт
о в Египет, но и с други погребения, добре скрити или разположени в скалите.
Сега по другия ви въпрос: Защо при отварянето на древни гробници с мумии възниква много силна опасност?
Това има място не само в случаите с древни гробници с мумии, но също така и в случаи, когато имат работа не с погребения на мумии, както в Египет, но и с други погребения, добре скрити или разположени в скалите.
Влизайки там, човек попада в силно отровна атмосфера. Затова за този, който, така да се каже, прониква там, този въздух е извънредно опасен и вреден. Откъде произтича това?
към текста >>
Виждате ли, човек живее на Земята не само един-единствен път, не, той - к
акт
о вече съм ви обяснявал - живее в повтарящи се земни животи.
Ще видите, господа, че ще ми се наложи да започна отдалеч, за да ви обясня това нещо, но само така обяснението ще ви стане понятно.
Виждате ли, човек живее на Земята не само един-единствен път, не, той - както вече съм ви обяснявал - живее в повтарящи се земни животи.
Той отново и отново се връща. Обаче при връщането си човек се явява съвсем различен от това, което е бил преди. Вероятно вие бихте били твърде учудени, ако би се появил художник, добре изучил духовната наука, и ако този художник изобрази цялото седящо тук общество от натура в един предходен земен живот! Вие бихте били удивени от това, че всеки от вас би изглеждал съвсем различно, отколкото сега. Това би било много интересно!
към текста >>
Ф
акт
ически работата стои така, че когато разглеждате мумия, от която излиза прах, вие имате работа с разрушителни сили в най-чист вид, те излизат оттук навън[2].
Първо, господа, това, което се пази в течение на хилядолетия, неизбежно става подобно на отрова, доколкото действа разрушително. То носи в себе си разрушителни, унищожителни сили. В мумията живеят - в нея са заключени - необичайно много разрушителни сили.
Фактически работата стои така, че когато разглеждате мумия, от която излиза прах, вие имате работа с разрушителни сили в най-чист вид, те излизат оттук навън[2].
Тези разрушителни сили присъстват тук по причина, за която съм говорил: присъстват защото (умрелият) човек, действайки от извънземното обкръжение, иска да разруши всичко това, което се е намирало тук, включително и обляклото се във форма (останките - бел. пр.). Мумията се намира тук; човекът изпраща в нея своите разрушителни сили. И така, тя носи в себе си неговите разрушителни сили.
към текста >>
Обаче балсамирането е било ф
акт
ически свещенодействие, при това човек е преобразувал материята.
И така, вие виждате, господа: в остатъчен вид гореописаното влияние се е запазило и до днес!
Обаче балсамирането е било фактически свещенодействие, при това човек е преобразувал материята.
Един човек, когото аз добре познавам, приближавайки се към азиатски гробници - египетските гробници в това отношение са най-характерни, но и азиатските гробници също се отличават с това, - открил, че въобще не трябва да се пристъпва определена граница. Известно е, че ако продължиш напред, ще паднеш в несвяст или ще умреш. Да се приближиш тук не е възможно; отровната атмосфера е преграда. Това става по тази причина, че на веществата, с които са обработвали мъртвите, им е било баено с вредни, разрушителни думи. Но към това има отношение и нещо друго.
към текста >>
Един човек, когото аз добре познавам, приближавайки се към азиатски гробници - египетските гробници в това отношение са най-хар
акт
ерни, но и азиатските гробници също се отличават с това, - открил, че въобще не трябва да се пристъпва определена граница.
И така, вие виждате, господа: в остатъчен вид гореописаното влияние се е запазило и до днес! Обаче балсамирането е било фактически свещенодействие, при това човек е преобразувал материята.
Един човек, когото аз добре познавам, приближавайки се към азиатски гробници - египетските гробници в това отношение са най-характерни, но и азиатските гробници също се отличават с това, - открил, че въобще не трябва да се пристъпва определена граница.
Известно е, че ако продължиш напред, ще паднеш в несвяст или ще умреш. Да се приближиш тук не е възможно; отровната атмосфера е преграда. Това става по тази причина, че на веществата, с които са обработвали мъртвите, им е било баено с вредни, разрушителни думи. Но към това има отношение и нещо друго. Ако човек е живял на Земята, да кажем, преди десет века, преди хиляда години, силите му несъмнено са претърпели изменение.
към текста >>
Притежава ги благодарение на ф
акт
а, че в духовния свят е успял да преодолее всички разрушителни сили.
Ако човек е живял на Земята, да кажем, преди десет века, преди хиляда години, силите му несъмнено са претърпели изменение. Човек преминава през периода между смъртта и новото раждане. Той идва отново, връща се. При това притежава сили, за да си построи ново тяло. Той притежава тези сили.
Притежава ги благодарение на факта, че в духовния свят е успял да преодолее всички разрушителни сили.
Следователно благодарение на това стават по-мощни и силите, които действат от семето. Защото днес човек не би успял да формира от човешкото семе тялото, което му е нужно сега. Той би се придържал към тялото, което е имал преди столетия. Силата, която ще бъде заложена в кое да е семе, трябва да бъде старата, тя трябва да идва от миналото. С помощта на сегашните сили нищо не може да се осъществи нито в едно семе.
към текста >>
Даже в течение на много дълго време те съхраняват такава кълняемост, к
акт
о и при свежи семена.
Така че тези семена на зърнени култури, разположени в гробницата на египетския фараон, са погребани заедно с разрушителните сили. При което всичко това, представляващо в дадения момент тяло, днешното тяло, ще се унищожи, ако човек отдаде своето тяло във властта на разрушителните сили, докато всичко, заложено в семето, ще се окаже в противоположно положение. Неговите жизнени сили ще бъдат укрепени. Благодарение на това може да се случи така - случва се не с всички зърнени култури, но с много от тях, - че да стане същото, което иначе би могло да стане само по време на зимата. Семената на зърнените култури, намирайки се заедно с разрушителните сили на трупа, консервират, съхраняват своите сили.
Даже в течение на много дълго време те съхраняват такава кълняемост, както и при свежи семена.
към текста >>
Разглеждайки подобни неща, е необходимо да има яснота относно ф
акт
а, че в живота стават неща, които е съвсем невъзможно да се разберат от гледна точка на материалистичната наука, доколкото тук реално въздействие оказват духовните сили.
Разглеждайки подобни неща, е необходимо да има яснота относно факта, че в живота стават неща, които е съвсем невъзможно да се разберат от гледна точка на материалистичната наука, доколкото тук реално въздействие оказват духовните сили.
Духовните сили започват да оказват въздействие, след като в хода на земните събития изтече определен срок. Да вземем следното. Разбира се, това е нещо, за което аз само мога да ви разкажа. Обаче е възможно човек да постигне това, че сам да може ретроспективно да съзерцава предишните земни животи, както своите, така и животите на други хора, с които е бил заедно. Но живелите преди хора са претърпели преображение в духа.
към текста >>
Обаче е възможно човек да постигне това, че сам да може ретроспективно да съзерцава предишните земни животи, к
акт
о своите, така и животите на други хора, с които е бил заедно.
Разглеждайки подобни неща, е необходимо да има яснота относно факта, че в живота стават неща, които е съвсем невъзможно да се разберат от гледна точка на материалистичната наука, доколкото тук реално въздействие оказват духовните сили. Духовните сили започват да оказват въздействие, след като в хода на земните събития изтече определен срок. Да вземем следното. Разбира се, това е нещо, за което аз само мога да ви разкажа.
Обаче е възможно човек да постигне това, че сам да може ретроспективно да съзерцава предишните земни животи, както своите, така и животите на други хора, с които е бил заедно.
Но живелите преди хора са претърпели преображение в духа. От тях нищо не е останало. Така, да кажем, ако човек, живял в Древна Гърция и родил се отново, се окаже в настоящето много мъдър и успее да съзерцава своя древногръцки облик, в който някога е странствал, той ще вижда този облик в духа, по правилен начин ще го види в духа. Но ако по някаква причина - предполагам, не без помощта на дявола - каквото вижда в духа, внезапно би се превърнало в реален човек, тоест ако го срещне във вид на облечен в тяло човек, тогава той би умрял. Човек не може да се срещне с минал облик, облечен в тяло!
към текста >>
Иска ми се да зная какво би се получило, ако някакъв брой хора днес би трябвало да приложат силите, които - к
акт
о може да си представите - са били необходими, за да се построят такива неща!
Днес всичко това е скрито от скали, скали, които така са се сраснали помежду си, на които шевовете, «белезите», възникващи при обработката на камъка, така са се сраснали, че днес при повърхностен оглед са незабележими и не може да се различи, че това не е природна скала, а скала, обработена от ръцете на човек. Работата е стояла така, че египтянинът е искал да защити гробницата. Той е дълбал дълбоко в скалите и освен това е оборудвал изкуствените постройки, които постепенно в хода на хилядолетията така са се изменили, че сега изглеждат като естествено, природно скално образувание, като скалист хълм. Тук остава още един въпрос. Той ще ви доведе до разбиране на много неща в историята, които иначе няма как да разберете.
Иска ми се да зная какво би се получило, ако някакъв брой хора днес би трябвало да приложат силите, които - както може да си представите - са били необходими, за да се построят такива неща!
Даже за разрушаването им е необходимо много време, както казахте! Само си представете, че фараоните - така са се наричали египетските царе - са притежавали могъщество, което благодарение на тяхната силна духовност им е позволявало да въздействат върху хората! Ако даже върху материята са можели да въздействат, още повече са можели словесно да въздействат върху хората. Днес ние не го правим, защото човек трябва да бъде убеден в това, което чува. Но древните фараони са притежавали огромна мощ.
към текста >>
Даже за разрушаването им е необходимо много време, к
акт
о казахте!
Работата е стояла така, че египтянинът е искал да защити гробницата. Той е дълбал дълбоко в скалите и освен това е оборудвал изкуствените постройки, които постепенно в хода на хилядолетията така са се изменили, че сега изглеждат като естествено, природно скално образувание, като скалист хълм. Тук остава още един въпрос. Той ще ви доведе до разбиране на много неща в историята, които иначе няма как да разберете. Иска ми се да зная какво би се получило, ако някакъв брой хора днес би трябвало да приложат силите, които - както може да си представите - са били необходими, за да се построят такива неща!
Даже за разрушаването им е необходимо много време, както казахте!
Само си представете, че фараоните - така са се наричали египетските царе - са притежавали могъщество, което благодарение на тяхната силна духовност им е позволявало да въздействат върху хората! Ако даже върху материята са можели да въздействат, още повече са можели словесно да въздействат върху хората. Днес ние не го правим, защото човек трябва да бъде убеден в това, което чува. Но древните фараони са притежавали огромна мощ. Затова те са можели по необичаен начин да въздействат върху силата на хората, върху силата, която са използвали при работа.
към текста >>
Вие бихте били удивени от ф
акт
а, каква сила придобива човек при повдигане на неща, които той в друг случай не би могъл да повдигне, при пренасяне на неща, които в друг случай не би могъл да носи!
Вие бихте били удивени от факта, каква сила придобива човек при повдигане на неща, които той в друг случай не би могъл да повдигне, при пренасяне на неща, които в друг случай не би могъл да носи!
Какви сили получава той, ако се бори с вас! Вие бихте могли като на шега, с лекота да го победите тогава, когато той не би бил луд. Ако полудее, той начаса ще ви победи. Така нарастват силите у човека, загубил ума си.
към текста >>
Но в същото време не са били толкова разсъдливи, к
акт
о ние днес.
Египтяните не са били луди.
Но в същото време не са били толкова разсъдливи, както ние днес.
Те са имали съноподобно ясновидство и са притежавали чудовищна сила. Съвременният човек въобще си няма никакво понятие за това, колко малко хора са били необходими в Древен Египет за преместването на огромни камъни и поставянето им на места, разположени понякога много високо. Съвременният човек съвсем не е в състояние да си представи, че това е било такова време, когато пет човека са можели да доставят от далече грамаден скален блок и да го поставят високо горе. Силите на хората в Древен Египет са били чудовищно големи. Да постигнат това се е удавало само защото силите при тези хора са се развивали, а тях самите незабавно са ги превръщали в роби.
към текста >>
Обаче е твърде показателно, че човек, вниквайки днес във всичко, което може, провеждайки изследвания - понякога даже и с помощта на носа си, к
акт
о това показа последният пример, - по много неприятен начин се натъква на действието на духа.
Виждате ли, вас ще престанат да ви удивляват тези неща, ако почнете да подхождате към тях от гледна точка на духовното знание.
Обаче е твърде показателно, че човек, вниквайки днес във всичко, което може, провеждайки изследвания - понякога даже и с помощта на носа си, както това показа последният пример, - по много неприятен начин се натъква на действието на духа.
Тези, върху които духът е въздействал най-силно, като с това ги е убил, би трябвало, ако след смъртта си започнат да разпространяват мъдрост, да говорят истината! Но това не става. Ето защо се налага ние да изразим намеренията на духовния свят.
към текста >>
40.
ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 5 май 1924 г. Влиянията на космоса върху растенията, животните и човека
GA_353 История на човечеството и културните народи
Господин Ербсмел: Иска ми се да попитам защо съвременните хора разглеждат звездното небе така, к
акт
о го правят сега, докато древните вавилонци са го разглеждали по съвсем друг начин?
Господин Ербсмел: Иска ми се да попитам защо съвременните хора разглеждат звездното небе така, както го правят сега, докато древните вавилонци са го разглеждали по съвсем друг начин?
към текста >>
Иска ми се да обърна внимание върху някои ф
акт
и в това отношение.
Виждате ли, ако искаме да имаме яснота относно тези неща, трябва преди всичко да се има предвид, че древните хора са били наистина много по-духовни - именно така може да се каже, - по-духовни, отколкото съвременните хора. Относително дълго е било известно за въздействията в природата, за които днес съвсем нищо не се знае.
Иска ми се да обърна внимание върху някои факти в това отношение.
Защото е невъзможно да се разбере какво са предлагали древните вавилонци и асирийци в качеството на астрология, на наука за звездите, ако не бъдат разбрани определени неща, които днес всъщност са съвсем неизвестни.
към текста >>
Обаче по онова време е било още невъзможно са се достигне духовното знание по духовен начин - к
акт
о се опитваме го да правим в антропософията.
Обаче по онова време е било още невъзможно са се достигне духовното знание по духовен начин - както се опитваме го да правим в антропософията.
Тогава човечеството още не било стигало толкова далеч. И Ван Хелмонт използвал старата методика. Той направил нещо, на което не следва да се подражава, и аз, разбира се, по никакъв начин не го препоръчвам. Не трябва да се прави. В настоящето то повече не действа така, както преди.
към текста >>
В настоящето то повече не действа така, к
акт
о преди.
Обаче по онова време е било още невъзможно са се достигне духовното знание по духовен начин - както се опитваме го да правим в антропософията. Тогава човечеството още не било стигало толкова далеч. И Ван Хелмонт използвал старата методика. Той направил нещо, на което не следва да се подражава, и аз, разбира се, по никакъв начин не го препоръчвам. Не трябва да се прави.
В настоящето то повече не действа така, както преди.
Но Ван Хелмонт го направил.
към текста >>
Ние, разбира се, не постъпваме така, к
акт
о е постъпил Ван Хелмонт, като е лизал корена на растението - макар и някои хора да ни подозират в нещо подобно, но това са глупости, - а посредством духовни упражнения изключваме мисленето, свързано с главата.
Ние, разбира се, не постъпваме така, както е постъпил Ван Хелмонт, като е лизал корена на растението - макар и някои хора да ни подозират в нещо подобно, но това са глупости, - а посредством духовни упражнения изключваме мисленето, свързано с главата.
Главата служи само за да се осмисли това, което се вижда и съзерцава посредством останалия организъм на човека. И така, тук по духовен начин се предизвиква същият процес, който е предизвикал Ван Хелмонт, използвайки по-древен способ.
към текста >>
Днес не смятам да ви разказвам всичко, което би било необходимо, за да охар
акт
еризирам отново духовнонаучното обучение.
Днес не смятам да ви разказвам всичко, което би било необходимо, за да охарактеризирам отново духовнонаучното обучение.
Това може да направим при други обстоятелства. Днес водя разказа във връзка с въпроса на господин Ербсмел. Именно тези два случая, разказани от мен, имат непосредствено отношение към въздействието на звездите, на небесните тела. И доколкото в настоящето такова въздействие на небесните тела въобще се отрича, подобни неща също вече не се разглеждат.
към текста >>
Но той не е обърнал внимание на този ф
акт
.
Когато Ван Хелмонт е опитал връхчето на корена за първи път, навярно е било пълнолуние.
Но той не е обърнал внимание на този факт.
По-късно той е правил опити вече не при пълнолуние, затова нищо не е успял да достигне по този начин. От първия път той запазил нещо. Получил възможност отново и отново да вижда нещо в духовния свят. Но такъв напредък, такъв потрес, като първия път, на него не му се удало да постигне отново.
към текста >>
Виждате ли, господа, работата стои така: ако се ядат корените на растенията, и те, също к
акт
о корените на отровните растения, се намират под въздействието на Луната.
Ако изследваме как стават такива неща, би трябвало да разсъждаваме така: макар и да не ядем отровни растения, ядем обикновени растения, ядем и корени на растения. Докато отровните растения можем да използваме само като лекарство, за лечение, другите растения, неотровните, ние използваме като хранителни продукти.
Виждате ли, господа, работата стои така: ако се ядат корените на растенията, и те, също както корените на отровните растения, се намират под въздействието на Луната.
Луната оказва влияние върху растежа на корените при растенията. Затова определени корени на растения при определена конституция на човека са много нужни. Вие знаете, че в червата, в храносмилателните органи се появяват паразити, глисти и това се понася много тежко. За хора, които лесно хващат глисти, добра храна е червеното цвекло (в други лекции авторът посочва също така и ряпата - бел. пр.). Ако червено цвекло попадне в червата, то раздразва глистите, парализира ги, а след това те излизат заедно с фекалиите.
към текста >>
К
акт
о виждате, работата е там, че животните и човекът се намират под влияние на лунната светлина, която действа, изхождайки не от Земята, а само от най-външната й повърхност, прониквайки само до корените на растенията.
Вие бихте могли например за доказателство на това, че лунните сили съвсем не проникват в Земята, да попитате плувците, плуващи на лунна светлина. Те бързо излизат от водата, тъй като у тях възниква чувството, че потъват. Водата замира, чернее. Лунната светлина не прониква във водата, тя въобще не отива в дълбочина, не встъпва във връзка със Земята.
Както виждате, работата е там, че животните и човекът се намират под влияние на лунната светлина, която действа, изхождайки не от Земята, а само от най-външната й повърхност, прониквайки само до корените на растенията.
С това вие получихте първото разяснение относно звездното небе.
към текста >>
Тук, господа, трябва само да си спомним за ф
акт
а, че ако Земята, която е кълбо, ако Земята се осветява от Слънцето, тогава в горещата климатична зона лъчите на Слънцето падат почти отвесно.
Тук, господа, трябва само да си спомним за факта, че ако Земята, която е кълбо, ако Земята се осветява от Слънцето, тогава в горещата климатична зона лъчите на Слънцето падат почти отвесно.
Тук те действат съвсем различно, отколкото в умерената зона, където падат косо, под съвсем друг ъгъл. Както растежът и размножението при растенията и човека се намират под влиянието на Луната, точно така се намира под влиянието на Слънцето и това, което в него се явява вътрешната му анималистична, тоест животинска сила, която се пренася в неговия поглед. Действието на тази анималистична, животинска сила зависи от Слънцето. Посредством своите сили Слънцето обуславя това, че в Египет човек с лекота «омагьосва», парализира жабата, даже може да я убие, докато в умерената зона той сам е принуден да се поддаде на влиянието на жабата. Това пак зависи от Слънцето.
към текста >>
К
акт
о растежът и размножението при растенията и човека се намират под влиянието на Луната, точно така се намира под влиянието на Слънцето и това, което в него се явява вътрешната му анималистична, тоест животинска сила, която се пренася в неговия поглед.
Тук, господа, трябва само да си спомним за факта, че ако Земята, която е кълбо, ако Земята се осветява от Слънцето, тогава в горещата климатична зона лъчите на Слънцето падат почти отвесно. Тук те действат съвсем различно, отколкото в умерената зона, където падат косо, под съвсем друг ъгъл.
Както растежът и размножението при растенията и човека се намират под влиянието на Луната, точно така се намира под влиянието на Слънцето и това, което в него се явява вътрешната му анималистична, тоест животинска сила, която се пренася в неговия поглед.
Действието на тази анималистична, животинска сила зависи от Слънцето. Посредством своите сили Слънцето обуславя това, че в Египет човек с лекота «омагьосва», парализира жабата, даже може да я убие, докато в умерената зона той сам е принуден да се поддаде на влиянието на жабата. Това пак зависи от Слънцето.
към текста >>
Но да развие такава вътрешна, фина връзка с коня, к
акт
о това е при арабите, тоест в горещата зона, в Европа никой не е способен, доколкото такива отношения между човек и животно именно тук не могат да бъдат развити.
Виждате ли, например в Европа има място силното взаимодействие между човека и коня.
Но да развие такава вътрешна, фина връзка с коня, както това е при арабите, тоест в горещата зона, в Европа никой не е способен, доколкото такива отношения между човек и животно именно тук не могат да бъдат развити.
Това зависи от отвесното падане на слънчевите лъчи, от въздействието на Слънцето.
към текста >>
В онова време са наблюдавали к
акт
о планетната система, така и небето на неподвижните звезди.
Тази наука е можела да се прилага по отношение на човека. Обаче постепенно тази наука е била забравена.
В онова време са наблюдавали както планетната система, така и небето на неподвижните звезди.
Знаели, че в зависимост от положението на планетата, човешкият живот се стича по един или друг начин. Знаели, че ако Слънцето стои в Лъв, то оказва най-силно влияние върху човешкото сърце.
към текста >>
Но така, к
акт
о и каменните въглища, всички останали минерали също са били растения.
При това разсъждавали така: върху растенията, животните и хората действат звезди; върху минералите те не действат. На минералното действа само Земята. Но минералите са възникнали на Земята не днес, те са възникнали значително по-рано и в най-древните епохи са били растения. Всички минерали са били растения. Относно каменните въглища ви е известно, че това са били растения.
Но така, както и каменните въглища, всички останали минерали също са били растения.
Тогава върху тях е въздействала Луната, а в по-ранните епохи е въздействало и Слънцето, а в още по-ранните - Сатурн. Хората са искали да узнаят върху кои минерали в много древните времена, когато още са били растения, е оказвало влияние Слънцето. За това се е проверявало въздействието на минералите върху човека и е било изяснено например следното: ако Слънцето стои пред съзвездието Лъв и оказва силно влияние върху сърцето на човека, аналогично въздействие върху сърцето се оказва и в случай, че в човека се вкара злато. Оттук заключавали, че някога Слънцето е оказвало най-голямо влияние именно върху златото. Или ако Сатурн се намирал в звездния куп Плеяди, най-силно влияние се оказвало върху главата на човека.
към текста >>
Също така те не пишели «олово», а са използвали знака , като при това той обозначавал к
акт
о Сатурн, така и оловото.
Затова вавилонците и асирийците обозначавали Слънцето с този знак: . С него обозначавали и златото. Следователно знаели, че звездите сега, когато вече Земята съществува, не влияят повече върху минералите, но някога те имали такова влияние. И за Слънцето, и за златото е имало едно обозначение. Ние обозначаваме Слънцето и златото с помощта на букви от нашата азбука, но древните винаги са използвали знака: .
Също така те не пишели «олово», а са използвали знака , като при това той обозначавал както Сатурн, така и оловото.
В древността на никого не би му хрумнало да обозначи оловото с обичайните букви или да напише «олово». Ако са искали да го обозначат, са пишели знака . Ако някой е искал да напише «сребро», той е изобразявал знака . Това еднакво е обозначавало както Луната, така и среброто. По такъв начин самата Земя или най-малкото нейните метални съставки са съпоставяли с небесните тела.
към текста >>
Това еднакво е обозначавало к
акт
о Луната, така и среброто.
Ние обозначаваме Слънцето и златото с помощта на букви от нашата азбука, но древните винаги са използвали знака: . Също така те не пишели «олово», а са използвали знака , като при това той обозначавал както Сатурн, така и оловото. В древността на никого не би му хрумнало да обозначи оловото с обичайните букви или да напише «олово». Ако са искали да го обозначат, са пишели знака . Ако някой е искал да напише «сребро», той е изобразявал знака .
Това еднакво е обозначавало както Луната, така и среброто.
По такъв начин самата Земя или най-малкото нейните метални съставки са съпоставяли с небесните тела. (Рис. 13)
към текста >>
Те носят противоречив, объркан хар
акт
ер.
Сега по-нататък. Тези неща са били в древността общоизвестни. Работата е там, че в началния период на разпространение на християнството, науката, занимаваща се с тези неща, е била известна във всички южни региони на Европа. Например има книга за природата, отнасяща се към първите християнски столетия - тя съдържа много от това. Но днес всичко това трябва отново да се изучи, в противен случай би било невъзможно да се ориентираме в обърканите съобщения.
Те носят противоречив, объркан характер.
В същото време книгата съдържа много, касаещо тази древна мъдрост. Но после дошло време, когато християнството започнало да се ограничава само с разсъдъка, а всичко останало започнало да се възприема в качеството му на догми. Било е такова време, когато въобще всичко, касаещо тази древна наука, в Европа е подлежало на изкореняване. Между V и XI, XII в. сл. Р. Хр.
към текста >>
Комод е бил, к
акт
о и всички римски императори, «посветен».
За римския император Комод например може да се разкаже следното.
Комод е бил, както и всички римски императори, «посветен».
Но какво е означавало в дадения случай «посветен»? Било е същото, както днес някой носи име с някаква титла. Всеки римски император още отначало, доколкото той е бил император, се определял като «посветен».
към текста >>
Било е същото, к
акт
о днес някой носи име с някаква титла.
За римския император Комод например може да се разкаже следното. Комод е бил, както и всички римски императори, «посветен». Но какво е означавало в дадения случай «посветен»?
Било е същото, както днес някой носи име с някаква титла.
Всеки римски император още отначало, доколкото той е бил император, се определял като «посветен».
към текста >>
Подобно на това, к
акт
о при нас понякога идват полските евреи в кафтани и старинни цилиндри - те макар и да нямат голям авторитет, но основно познават юдаизма, - така и в Константинопол отново и отново се появявали такива фигури във времето, когато всичко е било изкоренено.
Гръцката (византийската - бел. пр.) империя в Константинопол просъществувала чак до средните векове (до 1453 г. - бел. пр.). Виждате ли, господа, там е имало доста колоритни фигури!
Подобно на това, както при нас понякога идват полските евреи в кафтани и старинни цилиндри - те макар и да нямат голям авторитет, но основно познават юдаизма, - така и в Константинопол отново и отново се появявали такива фигури във времето, когато всичко е било изкоренено.
Те идвали с големи, даже огромни свитъци пергамент, на които е имало много нещо записано. В Константинопол на всички тези колоритни персонажи им прибирали и скривали пергаментовите свитъци. Така в Константинопол се складирало и натрупвало всичко, което идвало тук от Вавилон и Асирия. За това никой не се грижел. Но в Европа всичко това се изкоренявало.
към текста >>
Все пак оказало се много добре, че когато Коперник е основавал своята астрономическа наука, той вече не е знаел всичко това, което са знаели по темата по-рано, к
акт
о и днес повече не се знае.
При това обаче ставало нещо забележително, господа.
Все пак оказало се много добре, че когато Коперник е основавал своята астрономическа наука, той вече не е знаел всичко това, което са знаели по темата по-рано, както и днес повече не се знае.
Но в следващите времена също повече не разбирали какво е казвал Коперник. Две положения на Коперник се разбират, третото вече не. Ако разбират две положения на Коперник, предполагат, че Слънцето стои в центъра, а около Слънцето се въртят Венера, Меркурий, Земята и т. н. Днес на това обучават във всички училища. Ако се разбере Коперник като цяло, нещата не са така ясни; самият Коперник е посочвал още, че тук стои Слънцето (изобразява се на рисунка 13), зад него Меркурий, после Венера, тук Земята и т. н.
към текста >>
И така, пред нас е странният ф
акт
, състоящ се в това, че макар Коперник и да е опровергал старата наука, новото поколение не го е разбрало.
Ако разбират две положения на Коперник, предполагат, че Слънцето стои в центъра, а около Слънцето се въртят Венера, Меркурий, Земята и т. н. Днес на това обучават във всички училища. Ако се разбере Коперник като цяло, нещата не са така ясни; самият Коперник е посочвал още, че тук стои Слънцето (изобразява се на рисунка 13), зад него Меркурий, после Венера, тук Земята и т. н. Всичко това в действителност се върти заедно със Слънцето в мировото пространство по ето такава винтова линия. При желание това може да се прочете при Коперник.
И така, пред нас е странният факт, състоящ се в това, че макар Коперник и да е опровергал старата наука, новото поколение не го е разбрало.
Едва сега започват да разбират Коперник, тоест забелязват, че той е издигнал три, а не две положения; третото положение хората разбирали трудно. Така постепенно астрономията се превърнала в това, което тя се явява днес: в наука, основана изключително на изчисления.
към текста >>
И той започнал да повтаря всичко това в своята лаборатория, взел олово във вида, в който го има днес, взел сребро в този му вид, какъвто е сега, обработил ги на огън, к
акт
о е било написано, но нищо не излязло!
Като много интересен пример за това може да послужи случаят, станал преди няколко години. Един шведски учен[8] пристъпил към четене на древна алхимична книга, в която се говорело за олово, за сребро, за това, какво ще стане, ако в оловото се добави сребро, какво ще се случи, ако се добави злато и т. н. Какво направил този учен? Той казал: ние приехме за сведение това, което е написано тук, а сега ще го направим!
И той започнал да повтаря всичко това в своята лаборатория, взел олово във вида, в който го има днес, взел сребро в този му вид, какъвто е сега, обработил ги на огън, както е било написано, но нищо не излязло!
към текста >>
Това не може да се изследва така, к
акт
о го правят днес много хора: те просто вземат древните книги.
Всичко това ви показва как всъщност следва да се даде отговор на въпроса, поставен от господин Ербсмел. На него следва да се отговори така, че да се доведе до съзнанието следното: да, разбира се, с новата наука всичко стои добре, прекрасно и правилно. Днес може точно да се сметне местоположението на звездите, може да се сметне разстоянието до другите звезди, може да се погледне в спектроскопа и да се види какъв е цветът на спектралните линии, може даже оттук да се определи вещественият състав на звездите. Но как звездата въздейства върху Земята - това трябва да изследваме отново!
Това не може да се изследва така, както го правят днес много хора: те просто вземат древните книги.
Разбира се, би било лесно, ако можеше просто да се вземат древните книги и да се научи от тях всичко, което не знаят хората днес. Обаче даже при Парацелз това вече не е ставало; хората не разбират книгите, тъй като ги четат с «днешни» очи. Думата е, че трябва отново да се открият влиянията, които оказват звездите върху хората. Това е възможно само с помощта на духовната наука, с помощта на антропософската духовна наука.
към текста >>
И все пак трябва съвсем отчетливо да си представяме, че например в случая на смяната на зъбите на седмата година от живота трябва да се описва не само това - к
акт
о се случва днес, - какво представляват млечните зъби, как израстват други, а млечните зъби падат.
И все пак трябва съвсем отчетливо да си представяме, че например в случая на смяната на зъбите на седмата година от живота трябва да се описва не само това - както се случва днес, - какво представляват млечните зъби, как израстват други, а млечните зъби падат.
Това трябва да се описва от позицията на науката за Слънцето, защото този процес зависи от слънчевите сили.
към текста >>
Нещата не следва да се водят така, к
акт
о се водят днес, когато всеки предмет се осветлява сам за себе си.
Точно така и при описание на половата зрелост на човека се имат предвид чисто физически процеси. Обаче те зависят от Сатурн. Необходима е науката за Сатурн.
Нещата не следва да се водят така, както се водят днес, когато всеки предмет се осветлява сам за себе си.
При такъв подход може да стане това, което е станало в болницата на един европейски град. В университетската клиника дошъл един болен, който предполагал, че има заболяване на далака. Той попитал в кое отделение трябва да отиде за заболяване на далака? Обяснили му, че може да отиде във всяко отделение. Но той, за нещастие, споменал, че освен това и черният му дроб е болен.
към текста >>
Днес изучават антропологията, науката за физическия човек, к
акт
о сега я наричат, толкова скучно, доколкото същевременно не се описва по какви причини става това.
Да допуснем, че сте искали да научите как е изглеждал стол, който го няма тук, а някой ви описва дървесината, докато вие искате да знаете как е сглобен столът, как е направен.
Днес изучават антропологията, науката за физическия човек, както сега я наричат, толкова скучно, доколкото същевременно не се описва по какви причини става това.
А ако се описва, тогава е без всякакво отношение към предмета.
към текста >>
След смъртта на баща си купил унизителен мир с германците и след като се върнал в Рим, се отдал на своите низки наклонности,
акт
ьорствал, публично пеел, състезавал се с колесници, излизал като гладиатор.
[6] Луциус Елиус Аврелиус Комод (161-192), от 180 до 192 г. римски император от династията на Антонините, син на императора-философ Марк Аврелий Антонин и Фаустина.
След смъртта на баща си купил унизителен мир с германците и след като се върнал в Рим, се отдал на своите низки наклонности, актьорствал, публично пеел, състезавал се с колесници, излизал като гладиатор.
Страхлив, жесток, скотски сладострастен, той заслужил дълбоката ненавист на народа и Сената. Покровителствал земеделците, обявил се за Херакъл, построил флот за превоз на африканско зърно в Италия. Убит през 192 г. Един от неговите приемници - Септимий Север - обявил Комод за бог.
към текста >>
41.
ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 8 май 1924 г. За същността на юдаизма
GA_353 История на човечеството и културните народи
Мога да предположа, че и за автора на въпроса този въпрос също е много важен, при което преди всичко той има предвид ф
акт
а, че в подобни неща съвременните хора вече не вярват.
Доктор Щайнер: Да, господа, това, разбира се, е много важен въпрос, по каква причина при смъртта на Христос Слънцето се е затъмнило за три часа? Виждате ли, този въпрос, доколкото можете да си представите, също много, много силно ме е занимавал[1].
Мога да предположа, че и за автора на въпроса този въпрос също е много важен, при което преди всичко той има предвид факта, че в подобни неща съвременните хора вече не вярват.
Затова още през XIX в. за такива неща са предлагали много просто решение. Казвали са: всъщност това не го е имало, то е просто образ и на такива неща не трябва да се придава голямо значение. Обаче, господа, работата стои съвсем не така! И ако много щателно изследваме всичко, за което може да се узнае от съдържанието на духовната наука, стигаме до факта, че по време на смъртта на Христос е станало слънчево затъмнение, най-малкото, силно закриване на Слънцето, така че към времето на настъпване на смъртта в дадената местност е имало място помръкването, затъмнението.
към текста >>
И ако много щателно изследваме всичко, за което може да се узнае от съдържанието на духовната наука, стигаме до ф
акт
а, че по време на смъртта на Христос е станало слънчево затъмнение, най-малкото, силно закриване на Слънцето, така че към времето на настъпване на смъртта в дадената местност е имало място помръкването, затъмнението.
Мога да предположа, че и за автора на въпроса този въпрос също е много важен, при което преди всичко той има предвид факта, че в подобни неща съвременните хора вече не вярват. Затова още през XIX в. за такива неща са предлагали много просто решение. Казвали са: всъщност това не го е имало, то е просто образ и на такива неща не трябва да се придава голямо значение. Обаче, господа, работата стои съвсем не така!
И ако много щателно изследваме всичко, за което може да се узнае от съдържанието на духовната наука, стигаме до факта, че по време на смъртта на Христос е станало слънчево затъмнение, най-малкото, силно закриване на Слънцето, така че към времето на настъпване на смъртта в дадената местност е имало място помръкването, затъмнението.
Такива неща не трябва просто да се игнорират, като ги отричаме; трябва, разбира се, да се изясни как стои работата.
към текста >>
Много ценно е, че той е развивал сред хората напълно определена пр
акт
ика по изцеляване на болести.
Иска ми се да обърна внимание ви върху нещо, за което често съм споменавал във ваше присъствие. В древните източници навсякъде намирате, колко силно се е вземало под внимание времето от деня, времето от годината и т. н. Днес хората почти не забелязват това. Известно ви е, че в Новия Завет много се разказва за изцеленията, извършени от Христос, разказва се за формите, за способите, прилагани от Него за изцеление на болния.
Много ценно е, че той е развивал сред хората напълно определена практика по изцеляване на болести.
По това време изцелението се е осъществявало значително по-лесно, отколкото днес. Но хората не обръщат повече внимание на този факт. Днес трябва да се лекуват хората - вече развити, намиращи се в Европа, - ориентирайки се по тялото. Но не винаги е било така. Още по времето, когато Христос е бил на Земята, а още повече по-рано, е можело успешно да се лекува, ориентирайки се по душата, от душата.
към текста >>
Но хората не обръщат повече внимание на този ф
акт
.
В древните източници навсякъде намирате, колко силно се е вземало под внимание времето от деня, времето от годината и т. н. Днес хората почти не забелязват това. Известно ви е, че в Новия Завет много се разказва за изцеленията, извършени от Христос, разказва се за формите, за способите, прилагани от Него за изцеление на болния. Много ценно е, че той е развивал сред хората напълно определена практика по изцеляване на болести. По това време изцелението се е осъществявало значително по-лесно, отколкото днес.
Но хората не обръщат повече внимание на този факт.
Днес трябва да се лекуват хората - вече развити, намиращи се в Европа, - ориентирайки се по тялото. Но не винаги е било така. Още по времето, когато Христос е бил на Земята, а още повече по-рано, е можело успешно да се лекува, ориентирайки се по душата, от душата. Душата на съвременния човек вече не притежава толкова силно влияние, доколкото в съответствие с цялото си възпитание съвременният човек притежава абстрактни мисли. Виждате ли, такива мисли, каквито имат сега всички хора, в миналото още не е имало.
към текста >>
Душата на съвременния човек вече не притежава толкова силно влияние, доколкото в съответствие с цялото си възпитание съвременният човек притежава абстр
акт
ни мисли.
По това време изцелението се е осъществявало значително по-лесно, отколкото днес. Но хората не обръщат повече внимание на този факт. Днес трябва да се лекуват хората - вече развити, намиращи се в Европа, - ориентирайки се по тялото. Но не винаги е било така. Още по времето, когато Христос е бил на Земята, а още повече по-рано, е можело успешно да се лекува, ориентирайки се по душата, от душата.
Душата на съвременния човек вече не притежава толкова силно влияние, доколкото в съответствие с цялото си възпитание съвременният човек притежава абстрактни мисли.
Виждате ли, такива мисли, каквито имат сега всички хора, в миналото още не е имало. Тогава човек вътрешно е обхващал това, за което е мислел. Нещо подобно на логическото мислене преди още не е имало. По отношение на душевния си живот човек е бил съвсем различен. Днес можете да съобщите на някого нещо изключително важно: до тялото му то няма да достигне, няма да подейства върху тялото му, доколкото душата му е отдръпната, абстрахирана от него.
към текста >>
Днес хората съвсем пропускат този ф
акт
.
Днес хората съвсем пропускат този факт.
Макар и нещата да са такива, че те са свързани с човешкия живот. Свети ли ярко слънцето или е полумрак, пролет ли е или е есен - всичко това оказва огромно влияние. Така е и с другите природни явления. Можем да кажем: ние разглеждаме живота на Христа, как той се е развивал от Неговото раждане до Йоановото кръщение, а после в течение на три години, до Неговата смърт - всичко в известен смисъл се обостря. Но в тези действия взема участие не само това, което се изразява в решението на синедриона, не само това, което е предизвикало обръщането сред хората и т. н.
към текста >>
В тези действия вземат участие също така явления, ставащи к
акт
о на небето, така и в цялата природа.
Макар и нещата да са такива, че те са свързани с човешкия живот. Свети ли ярко слънцето или е полумрак, пролет ли е или е есен - всичко това оказва огромно влияние. Така е и с другите природни явления. Можем да кажем: ние разглеждаме живота на Христа, как той се е развивал от Неговото раждане до Йоановото кръщение, а после в течение на три години, до Неговата смърт - всичко в известен смисъл се обостря. Но в тези действия взема участие не само това, което се изразява в решението на синедриона, не само това, което е предизвикало обръщането сред хората и т. н.
В тези действия вземат участие също така явления, ставащи както на небето, така и в цялата природа.
към текста >>
Виждате ли, понякога привлича вниманието как днес хората, като не са в състояние да излязат извън пределите на абстр
акт
ното мислене, си блъскат главите над проблемите с природните явления.
Виждате ли, понякога привлича вниманието как днес хората, като не са в състояние да излязат извън пределите на абстрактното мислене, си блъскат главите над проблемите с природните явления.
В настоящето например е известно, че слънчевите петна - защото и на Слънцето има петна - на период от единадесет, дванадесет години отново и отново се появяват в нарастващ брой. Обаче макар и да е известно, че по време на появяването на слънчевите петна на Земята винаги се нарушава спокойствието, никой не е склонен действително да отчита това извънземно влияние върху Земята, което се проявява в слънчевите петна. Но такова влияние несъмнено има! Ако вали дъжд, хората с разбиране се отнасят към факта, че следва да прекратят някакви работи на Земята, нали така? Ако дъждът се лее като из ведро, те не могат да сеят както трябва или нещо от този род.
към текста >>
Ако вали дъжд, хората с разбиране се отнасят към ф
акт
а, че следва да прекратят някакви работи на Земята, нали така?
Виждате ли, понякога привлича вниманието как днес хората, като не са в състояние да излязат извън пределите на абстрактното мислене, си блъскат главите над проблемите с природните явления. В настоящето например е известно, че слънчевите петна - защото и на Слънцето има петна - на период от единадесет, дванадесет години отново и отново се появяват в нарастващ брой. Обаче макар и да е известно, че по време на появяването на слънчевите петна на Земята винаги се нарушава спокойствието, никой не е склонен действително да отчита това извънземно влияние върху Земята, което се проявява в слънчевите петна. Но такова влияние несъмнено има!
Ако вали дъжд, хората с разбиране се отнасят към факта, че следва да прекратят някакви работи на Земята, нали така?
Ако дъждът се лее като из ведро, те не могат да сеят както трябва или нещо от този род. Те трябва да се съобразят с природните условия. В дадения случай природата оказва влияние върху съзнателния живот на човека. Но върху безсъзнателния живот на човека огромно влияние оказва цялото космическо обкръжение, включвайки света на звездите, на небесните тела. Така слънчевата светлина, имаща значение за човека, достига до него по съвсем различен начин, ако тя на места е помрачена, отколкото ако навсякъде е ярка.
към текста >>
Ако дъждът се лее като из ведро, те не могат да сеят к
акт
о трябва или нещо от този род.
Виждате ли, понякога привлича вниманието как днес хората, като не са в състояние да излязат извън пределите на абстрактното мислене, си блъскат главите над проблемите с природните явления. В настоящето например е известно, че слънчевите петна - защото и на Слънцето има петна - на период от единадесет, дванадесет години отново и отново се появяват в нарастващ брой. Обаче макар и да е известно, че по време на появяването на слънчевите петна на Земята винаги се нарушава спокойствието, никой не е склонен действително да отчита това извънземно влияние върху Земята, което се проявява в слънчевите петна. Но такова влияние несъмнено има! Ако вали дъжд, хората с разбиране се отнасят към факта, че следва да прекратят някакви работи на Земята, нали така?
Ако дъждът се лее като из ведро, те не могат да сеят както трябва или нещо от този род.
Те трябва да се съобразят с природните условия. В дадения случай природата оказва влияние върху съзнателния живот на човека. Но върху безсъзнателния живот на човека огромно влияние оказва цялото космическо обкръжение, включвайки света на звездите, на небесните тела. Така слънчевата светлина, имаща значение за човека, достига до него по съвсем различен начин, ако тя на места е помрачена, отколкото ако навсякъде е ярка.
към текста >>
И после може да се каже: к
акт
о кръвта тече в тялото и здравето на човека зависи от тази кръв, така, от своя страна, в кръвта се втича живеещото в слънчевата светлина.
Следва с уважение да се отнасяме към законите на природата, също така и към великите космически закони. Може да се каже: всичко се обострило в природата именно по времето, когато ставащото в Палестина с велика печал се е отразявало в нечии сърца. Но чрез това тази велика печал е преминала в природата. Тези две неща са взаимосвързани. В действителност те са взаимосвързани.
И после може да се каже: както кръвта тече в тялото и здравето на човека зависи от тази кръв, така, от своя страна, в кръвта се втича живеещото в слънчевата светлина.
То се втича в кръвта. Представете си, че някой е умрял. Ако бихте могли два месеца преди това да изследвате неговата кръв, тя би ви показала, че вече е стъпила на пътя на безжизнеността.
към текста >>
К
акт
о кръвта преди смъртта на човека стъпва на пътя, водещ към безжизнеността, точно така и това, което живее в светлината, още към времето на раждането на Христос се развивало по път, който и довел до сумрака, възникнал едновременно с Неговата смърт.
Както кръвта преди смъртта на човека стъпва на пътя, водещ към безжизнеността, точно така и това, което живее в светлината, още към времето на раждането на Христос се развивало по път, който и довел до сумрака, възникнал едновременно с Неговата смърт.
И така, между природните явления и живота на Христос се установила непосредствена вътрешна връзка. Би могло да кажем: както Христос съзнателно е избирал сумрака за изцеленията на болните, така и Неговото безсъзнателно в душата е избрало слънчевото затъмнение, за да умре. Така трябва да си представяме тези неща. Тогава можем да стигнем до тяхното правилно обяснение. А това е важно, господа!
към текста >>
Би могло да кажем: к
акт
о Христос съзнателно е избирал сумрака за изцеленията на болните, така и Неговото безсъзнателно в душата е избрало слънчевото затъмнение, за да умре.
Както кръвта преди смъртта на човека стъпва на пътя, водещ към безжизнеността, точно така и това, което живее в светлината, още към времето на раждането на Христос се развивало по път, който и довел до сумрака, възникнал едновременно с Неговата смърт. И така, между природните явления и живота на Христос се установила непосредствена вътрешна връзка.
Би могло да кажем: както Христос съзнателно е избирал сумрака за изцеленията на болните, така и Неговото безсъзнателно в душата е избрало слънчевото затъмнение, за да умре.
Така трябва да си представяме тези неща. Тогава можем да стигнем до тяхното правилно обяснение. А това е важно, господа! Тези неща, разбира се, не могат да се обяснят по външен, груб начин, те трябва да се обяснят по вътрешен начин.
към текста >>
Още до навлизането в света на християнството, евреите са имали много духовна религия, но тя е била религия - вече съм ви я хар
акт
еризирал, - вземаща предвид само духовния закон на природата.
Разглеждайки развитието на еврейския народ в древността, трябва да кажем, че формата на това развитие във висша степен е способствала за подготовката на християнското развитие.
Още до навлизането в света на християнството, евреите са имали много духовна религия, но тя е била религия - вече съм ви я характеризирал, - вземаща предвид само духовния закон на природата.
Ако питали евреина: «Защо настъпва пролетта? », той казвал: «Защото така иска Йехова! » «Защо този човек е лош? » «Защото така иска Йехова! » «Защо в страната е настъпил глад?
към текста >>
Благодарение на този ф
акт
човек стига до единния човешки Бог.
Но от друга страна, за човека е важно да разбере, че му се налага да има немалко грижи с всички тези природни духове. Обаче той притежава сила, преодоляваща всичко, което предизвикват те в него.
Благодарение на този факт човек стига до единния човешки Бог.
Евреите преди всички в най-голяма степен се приближили до този единен човешки Бог и отричали всички останали духовни същества в природните явления. Тяхната заслуга е в това, че по този начин те за първи път признали един-единствен човешки Бог, Яхве или Йехова. Яхве означава просто «аз съм».
към текста >>
В противен случай се налага да се приписва на един Бог и това, че той допуска телесната смърт на човека, к
акт
о и че на основата на същото решение той отново го пробужда от мъртвите.
Вече съм ви разказвал накратко, че християнството всъщност разглежда три Божества: Бог-Отец, живеещ във всички природни явления, Бог-Син, живеещ в човешката свобода, и Бог-Дух, довеждащ до съзнанието на човека, че той - човекът - притежава независима от тялото духовност. С това се оказват разбираеми три неща.
В противен случай се налага да се приписва на един Бог и това, че той допуска телесната смърт на човека, както и че на основата на същото решение той отново го пробужда от мъртвите.
Докато в случая с трите Лица, трите ипостаса, умирането се отнася към един Бог, смъртта - към друг, а пробуждането в духа - пак към друг. И така, в християнството се проявила необходимост да се представя духовното Божество в три Лица. В три Лица - само днес работата стои така, че това не се разбира, но първоначално то е означавало «образувано трояко» и са го представяли така: Божеството се проявява именно в три Лица.
към текста >>
Този ф
акт
не бива да се отрича, но заради него на евреите им е по-свойствено да усвояват неща, които не са образни.
Доколкото еврейството е имало предвид само един Бог, то е било принудено да не прави изображения на този единствен Бог, а да Го постига само с вътрешната част на душата, посредством разсъдъка. Лесно е да се разбере обаче, че вследствие на това във висша степен се е уплътнявал човешкият егоизъм. Защото човек е ставал чужд на всичко, което е било вън от него, доколкото е виждал духовното само в своята собствена персона. Всъщност с това се е предизвиквал известен национален егоизъм, народен егоизъм при евреите.
Този факт не бива да се отрича, но заради него на евреите им е по-свойствено да усвояват неща, които не са образни.
В същото време на тях по не им се удава да усвояват образното. Ако евреин стане скулптор, едва ли ще излезе нещо забележително, доколкото той няма предразположеност към проявяващото се в образа. Ако евреин стане музикант, той ще бъде отличен музикант, защото музиката не се явява образна, нея не можеш да я изобразиш, както външното. Вие можете да намерите сред евреите велики музиканти, но едва ли във времената на разцвет на изкуствата ще намерите сред тях велики скулптори, още повече художници! Евреите рисуват съвсем различно от християнските или даже нехристиянските, източните живописци.
към текста >>
Ако евреин стане музикант, той ще бъде отличен музикант, защото музиката не се явява образна, нея не можеш да я изобразиш, к
акт
о външното.
Защото човек е ставал чужд на всичко, което е било вън от него, доколкото е виждал духовното само в своята собствена персона. Всъщност с това се е предизвиквал известен национален егоизъм, народен егоизъм при евреите. Този факт не бива да се отрича, но заради него на евреите им е по-свойствено да усвояват неща, които не са образни. В същото време на тях по не им се удава да усвояват образното. Ако евреин стане скулптор, едва ли ще излезе нещо забележително, доколкото той няма предразположеност към проявяващото се в образа.
Ако евреин стане музикант, той ще бъде отличен музикант, защото музиката не се явява образна, нея не можеш да я изобразиш, както външното.
Вие можете да намерите сред евреите велики музиканти, но едва ли във времената на разцвет на изкуствата ще намерите сред тях велики скулптори, още повече художници! Евреите рисуват съвсем различно от християнските или даже нехристиянските, източните живописци. Те рисуват така, че цветовете на картината, нарисувана от евреин, почти нямат никакво значение. Значение има това, което изразява картината, за което иска да разкаже картината. Особено характерно за еврейството е да внесе в света това, което е лишено от образ, което изцяло реализира себе си в човешкия Аз.
към текста >>
Особено хар
акт
ерно за еврейството е да внесе в света това, което е лишено от образ, което изцяло реализира себе си в човешкия Аз.
Ако евреин стане музикант, той ще бъде отличен музикант, защото музиката не се явява образна, нея не можеш да я изобразиш, както външното. Вие можете да намерите сред евреите велики музиканти, но едва ли във времената на разцвет на изкуствата ще намерите сред тях велики скулптори, още повече художници! Евреите рисуват съвсем различно от християнските или даже нехристиянските, източните живописци. Те рисуват така, че цветовете на картината, нарисувана от евреин, почти нямат никакво значение. Значение има това, което изразява картината, за което иска да разкаже картината.
Особено характерно за еврейството е да внесе в света това, което е лишено от образ, което изцяло реализира себе си в човешкия Аз.
към текста >>
Повече не се знае как действа всяко средство, подобно на това, к
акт
о в юдаизма не се знае за отделните духове в природата.
Арабите приемали дейно участие в развитието на другите науки, докато евреите развивали медицината. А това, което се удало да внесат в медицината на арабите, било разработено от тях пак с помощта на евреите. Но вследствие на това медицината станала именно такава, каквато е днес. Макар медицината да останала духовна, тя останала, бих могъл да кажа, в рамките на монотеистичната духовност. И днес, наблюдавайки медицината, вие можете да видите: с изключение на няколко средства - те са съвсем малко, - всички останали средства се предписват за всичко!
Повече не се знае как действа всяко средство, подобно на това, както в юдаизма не се знае за отделните духове в природата.
Така в медицината се е въвличал този абстрактен дух, този култ към Йехова, който до днес присъства в нея.
към текста >>
Така в медицината се е въвличал този абстр
акт
ен дух, този култ към Йехова, който до днес присъства в нея.
А това, което се удало да внесат в медицината на арабите, било разработено от тях пак с помощта на евреите. Но вследствие на това медицината станала именно такава, каквато е днес. Макар медицината да останала духовна, тя останала, бих могъл да кажа, в рамките на монотеистичната духовност. И днес, наблюдавайки медицината, вие можете да видите: с изключение на няколко средства - те са съвсем малко, - всички останали средства се предписват за всичко! Повече не се знае как действа всяко средство, подобно на това, както в юдаизма не се знае за отделните духове в природата.
Така в медицината се е въвличал този абстрактен дух, този култ към Йехова, който до днес присъства в нея.
към текста >>
Тогава тях много ги е привличала медицината, доколкото тя е отговаряла на абстр
акт
ното им мислене.
-че би следвало да се въведе такава мярка по законодателен начин, това аз съвсем нямам предвид. Обаче по естествен начин би трябвало да стане така, че общата численост на евреите да съответства на числеността на евреите сред лекарите. Но това не става. В повечето страни числеността на евреите сред лекарите е значително по-голяма. Това води началото си още от средновековието.
Тогава тях много ги е привличала медицината, доколкото тя е отговаряла на абстрактното им мислене.
Тази абстрактна йеховистка медицина много е подхождала на техния начин на мислене, тя му е съответствала. И само тук, в антропософията, където отново има възвръщане към отделните духове на природата, отново се знае, що за природни сили са заключени в отделните треви и камъни. По указания начин това отново стъпва на надеждна почва.
към текста >>
Тази абстр
акт
на йеховистка медицина много е подхождала на техния начин на мислене, тя му е съответствала.
Обаче по естествен начин би трябвало да стане така, че общата численост на евреите да съответства на числеността на евреите сред лекарите. Но това не става. В повечето страни числеността на евреите сред лекарите е значително по-голяма. Това води началото си още от средновековието. Тогава тях много ги е привличала медицината, доколкото тя е отговаряла на абстрактното им мислене.
Тази абстрактна йеховистка медицина много е подхождала на техния начин на мислене, тя му е съответствала.
И само тук, в антропософията, където отново има възвръщане към отделните духове на природата, отново се знае, що за природни сили са заключени в отделните треви и камъни. По указания начин това отново стъпва на надеждна почва.
към текста >>
Разбира се, работата е стояла така, че евреите вследствие на това винаги са се отличавали от другите хора, което е предизвиквало у другите склонност към антипатия - к
акт
о винаги този, който се отличава, предизвиква у другите склонност към антипатия.
И така, евреите почитали този единствен Йехова и по този начин удържали хората да не се изгубят в множеството духове.
Разбира се, работата е стояла така, че евреите вследствие на това винаги са се отличавали от другите хора, което е предизвиквало у другите склонност към антипатия - както винаги този, който се отличава, предизвиква у другите склонност към антипатия.
Но днес е време да си кажем, че в бъдеще повече няма необходимост културата да се обособява така, да не й се позволява да расте, да не й се дава да се разраства нашироко, за което в продължение на столетия са съдействали евреите. В бъдеще този начин на действие трябва да бъде сменен от силно духовно познание. Тогава пред познанието, пред съзнанието на човека ще се изправи също така и съотношението между единственото Божество[3] и множествеността на духовете. Тогава няма да е нужно в подсъзнанието да се култивира един-единствен народ. Ето защо аз от самото начало намирах за съмнително това, че евреите, не виждайки друг изход, основаха ционисткото движение.
към текста >>
Самият той
акт
ивно съдействаше за основаването на такава еврейска държава, съдейства и днес и даже заема в Палестина твърде престижно положение.
Виждате ли, един доста уважаем ционист, с когото имах дружески отношения, ми изложи веднъж своя идеал: да се отправи в Палестина и да основе там еврейска държава.
Самият той активно съдействаше за основаването на такава еврейска държава, съдейства и днес и даже заема в Палестина твърде престижно положение.
Аз му казвах: такова нещо днес е несвоевременно. Днес своевременно се явява това, което би привлякло всеки човек, независимо от неговата расова, национална, класова или друга принадлежност. Днес може да се пропагандира само това, към което може да се присъедини всеки човек без разлика. Но никой не може да иска от мен да се присъединя към ционисткото движение. Тук отново от цялото човечество те обособяват една част!
към текста >>
Но да се преодолее такова нещо е невъзможно, ако всичко остане к
акт
о преди.
възникна от това, което евреите също искаха. Може да се каже така: доколкото всичко, което правеха евреите - в наше време по съзнателен начин можеха да правят всички хора, - на тях не им остава нищо по-добро от това, да се влеят в останалите народи, да се смесят с цялото останало човечество така, че еврейството просто да се прекрати в качеството му на народ. Това е нещо, което би било идеал. С това днес влизат в противоречие много еврейски обичаи, но преди всичко ненавистта към другите хора. Именно това трябва да бъде преодоляно.
Но да се преодолее такова нещо е невъзможно, ако всичко остане както преди.
Ако евреите се чувстват обидени, когато някой казва: «Сред вас няма скулптори», няма защо да се обиждат. Може да се каже: «В края на краищата, не трябва всички хора да бъдат скулптори! » Благодарение на личните си способности вие можете да се занимавате с нещо друго! За ваятелство евреите не стават. Даже в десетте заповеди при тях е записано: «Не си прави кумири» («Ти не трябва да правиш изображения на своя Бог»), доколкото те не са искали нагледно да изобразяват свръхсетивното.
към текста >>
Но с това се хар
акт
еризират личните качества.
Ако евреите се чувстват обидени, когато някой казва: «Сред вас няма скулптори», няма защо да се обиждат. Може да се каже: «В края на краищата, не трябва всички хора да бъдат скулптори! » Благодарение на личните си способности вие можете да се занимавате с нещо друго! За ваятелство евреите не стават. Даже в десетте заповеди при тях е записано: «Не си прави кумири» («Ти не трябва да правиш изображения на своя Бог»), доколкото те не са искали нагледно да изобразяват свръхсетивното.
Но с това се характеризират личните качества.
към текста >>
Не е ли вярно, вие можете просто да си представите: ако аз създам образ, дори само описателен, к
акт
о това често се налага да се прави - тоест да се опише - в духовната наука, друг човек може да запомни този образ, да му се наслаждава, да го опознава, к
акт
о той иска.
Не е ли вярно, вие можете просто да си представите: ако аз създам образ, дори само описателен, както това често се налага да се прави - тоест да се опише - в духовната наука, друг човек може да запомни този образ, да му се наслаждава, да го опознава, както той иска.
Но ако аз създавам някакъв образ, тогава през цялото време трябва лично да се намирам под въздействието на въплътеното в образа, в действителност въздействието не се отделя от мен. Затова то приема личностен характер. Хората трябва да стигнат до това, да виждат в другия човек духовното начало. Днес сред евреите господства преди всичко расовото, расисткото начало. Те и бракове сключват преди всичко един с друг.
към текста >>
Затова то приема личностен хар
акт
ер.
Не е ли вярно, вие можете просто да си представите: ако аз създам образ, дори само описателен, както това често се налага да се прави - тоест да се опише - в духовната наука, друг човек може да запомни този образ, да му се наслаждава, да го опознава, както той иска. Но ако аз създавам някакъв образ, тогава през цялото време трябва лично да се намирам под въздействието на въплътеното в образа, в действителност въздействието не се отделя от мен.
Затова то приема личностен характер.
Хората трябва да стигнат до това, да виждат в другия човек духовното начало. Днес сред евреите господства преди всичко расовото, расисткото начало. Те и бракове сключват преди всичко един с друг. Следователно те още се ръководят от расовото, расисткото, а не от духовното. И на въпроса дали еврейският народ е изпълнил своята мисия в човешката познавателна еволюция, е необходимо да се отговори така: той я е изпълнил, защото народ, култивиращ известен монотеизъм, единобожие, е трябвало да съществува по-рано.
към текста >>
Доктор Щайнер: Виждате ли, господа, тук трябва да разглеждаме като цяло к
акт
о формата, така и хар
акт
ерът на това изгнание.
Доктор Щайнер: Виждате ли, господа, тук трябва да разглеждаме като цяло както формата, така и характерът на това изгнание.
Еврейският народ, живял по времето на Христа, сред който Христос умря, е живял в обкръжението на съвсем друг народ, сред римляни. Представете си какво би било в случай, че римляните просто бяха завладели Палестина, убивайки хората, които са искали да убият, и евреите още тогава биха имали намерение или стремеж да се смесят с другите народи? Какво би станало в този случай? Римляните биха завоювали Палестина, избивайки част от евреите, други биха били, както се казва днес, тъй като това се прави навсякъде, изселени и биха могли да живеят някъде на друго място.
към текста >>
Римляните биха завоювали Палестина, избивайки част от евреите, други биха били, к
акт
о се казва днес, тъй като това се прави навсякъде, изселени и биха могли да живеят някъде на друго място.
Доктор Щайнер: Виждате ли, господа, тук трябва да разглеждаме като цяло както формата, така и характерът на това изгнание. Еврейският народ, живял по времето на Христа, сред който Христос умря, е живял в обкръжението на съвсем друг народ, сред римляни. Представете си какво би било в случай, че римляните просто бяха завладели Палестина, убивайки хората, които са искали да убият, и евреите още тогава биха имали намерение или стремеж да се смесят с другите народи? Какво би станало в този случай?
Римляните биха завоювали Палестина, избивайки част от евреите, други биха били, както се казва днес, тъй като това се прави навсякъде, изселени и биха могли да живеят някъде на друго място.
към текста >>
Били са разпръснати по всички посоки, но благодарение на ф
акт
а, че са живеели само едни с други, сключвали са бракове само в своя кръг, е ставало видно, било е забелязано, че те, като евреи, са чужди.
Но евреите са нямали нито намерение, нито стремеж да се смесват с другите. Напротив, навсякъде, където се оказвали макар и няколко евреи, те живеели изключително едни с други.
Били са разпръснати по всички посоки, но благодарение на факта, че са живеели само едни с други, сключвали са бракове само в своя кръг, е ставало видно, било е забелязано, че те, като евреи, са чужди.
В противен случай никой не би забелязал, че те се намират в изгнание. Този стремеж на самите евреи довел до това, че станало видно: те се намират в изгнание. Това стои в целия характер на еврейството. Следващите поколения са се удивлявали на факта, че евреите са били прокудени, че те са били принудени да живеят в състояние на отчужденост. Но това е ставало почти повсеместно!
към текста >>
Това стои в целия хар
акт
ер на еврейството.
Но евреите са нямали нито намерение, нито стремеж да се смесват с другите. Напротив, навсякъде, където се оказвали макар и няколко евреи, те живеели изключително едни с други. Били са разпръснати по всички посоки, но благодарение на факта, че са живеели само едни с други, сключвали са бракове само в своя кръг, е ставало видно, било е забелязано, че те, като евреи, са чужди. В противен случай никой не би забелязал, че те се намират в изгнание. Този стремеж на самите евреи довел до това, че станало видно: те се намират в изгнание.
Това стои в целия характер на еврейството.
Следващите поколения са се удивлявали на факта, че евреите са били прокудени, че те са били принудени да живеят в състояние на отчужденост. Но това е ставало почти повсеместно! Когато други хора са се смесвали с останалите, нищо подобно не се забелязвало. В характера на еврейството е заложено това, че те навсякъде упорито се консолидират. В това отношение може да се каже: вследствие на сплотяването, на консолидацията, хората започват да забелязват неща, които в противен случай биха останали незабелязани.
към текста >>
Следващите поколения са се удивлявали на ф
акт
а, че евреите са били прокудени, че те са били принудени да живеят в състояние на отчужденост.
Напротив, навсякъде, където се оказвали макар и няколко евреи, те живеели изключително едни с други. Били са разпръснати по всички посоки, но благодарение на факта, че са живеели само едни с други, сключвали са бракове само в своя кръг, е ставало видно, било е забелязано, че те, като евреи, са чужди. В противен случай никой не би забелязал, че те се намират в изгнание. Този стремеж на самите евреи довел до това, че станало видно: те се намират в изгнание. Това стои в целия характер на еврейството.
Следващите поколения са се удивлявали на факта, че евреите са били прокудени, че те са били принудени да живеят в състояние на отчужденост.
Но това е ставало почти повсеместно! Когато други хора са се смесвали с останалите, нищо подобно не се забелязвало. В характера на еврейството е заложено това, че те навсякъде упорито се консолидират. В това отношение може да се каже: вследствие на сплотяването, на консолидацията, хората започват да забелязват неща, които в противен случай биха останали незабелязани.
към текста >>
В хар
акт
ера на еврейството е заложено това, че те навсякъде упорито се консолидират.
Този стремеж на самите евреи довел до това, че станало видно: те се намират в изгнание. Това стои в целия характер на еврейството. Следващите поколения са се удивлявали на факта, че евреите са били прокудени, че те са били принудени да живеят в състояние на отчужденост. Но това е ставало почти повсеместно! Когато други хора са се смесвали с останалите, нищо подобно не се забелязвало.
В характера на еврейството е заложено това, че те навсякъде упорито се консолидират.
В това отношение може да се каже: вследствие на сплотяването, на консолидацията, хората започват да забелязват неща, които в противен случай биха останали незабелязани.
към текста >>
Те се основават на това, което е видно така, к
акт
о и много в световната история се основава само на външния вид.
И на други хора им се е случвало нещо толкова лошо, макар и не в тази форма, а в друга. Но е истина, евреите са оставали в своите гета, консолидирали са се там, и за тях са знаели, че те не могат да излязат навън. Но другите хора, които ежедневно е трябвало да работят от ранно утро до късна вечер, също не са можели да излизат навън, даже врати не е имало. На тях им е било също толкова лошо! Така че може да се каже: тези неща са основани единствено на това, което е видно.
Те се основават на това, което е видно така, както и много в световната история се основава само на външния вид.
към текста >>
Стига се до следното: там, където се изпълнява съдбата, става дума за това, че наистина е вътрешна съдба, или, к
акт
о ние я наричаме с помощта на източния термин, карма.
Времето днес е такова, че всички тези неща следва да се осветяват от гледна точка на действителността.
Стига се до следното: там, където се изпълнява съдбата, става дума за това, че наистина е вътрешна съдба, или, както ние я наричаме с помощта на източния термин, карма.
Това съдбовно изгнание е било създадено при евреите от техния собствен характер, те са упорити и винаги са се съхранявали в отчуждеността. То е създавало това, което в по-късно време станало силно забележимо, така че за него се говори и до днес.
към текста >>
Това съдбовно изгнание е било създадено при евреите от техния собствен хар
акт
ер, те са упорити и винаги са се съхранявали в отчуждеността.
Времето днес е такова, че всички тези неща следва да се осветяват от гледна точка на действителността. Стига се до следното: там, където се изпълнява съдбата, става дума за това, че наистина е вътрешна съдба, или, както ние я наричаме с помощта на източния термин, карма.
Това съдбовно изгнание е било създадено при евреите от техния собствен характер, те са упорити и винаги са се съхранявали в отчуждеността.
То е създавало това, което в по-късно време станало силно забележимо, така че за него се говори и до днес.
към текста >>
От друга страна, този ф
акт
допринася, евреите да ги отличават от другите и да им приписват всевъзможни дяволии, причините за които са неизвестни.
От друга страна, този факт допринася, евреите да ги отличават от другите и да им приписват всевъзможни дяволии, причините за които са неизвестни.
Не е ли истина, ако в местности, където господства суеверие, убият човек и не могат да намерят престъпника, и ако там живее неползващ се с любов евреин, казват: на Пасха евреите се нуждаят от човешка кръв, те убиват хора. Говорят се такива неща, защото евреите се отличават от другите. Но и самите евреи са положили страшно много усилия, за да ги отличават от другите. Днес има назряла необходимост, по отношение на всички тези неща строго да се издига именно общочовешкото, а не расовото или националното.
към текста >>
К
акт
о в природните явления живее духовно начало, така и в народите живее духовно начало.
Доктор Щайнер: Тук работата е следната, господа: отдавна на Земята съществуват най-различни народи. Тези различни народи към днешно време вече са изгубили своето значение. Казвам ви го направо: трябва да се цени само общочовешкото. Но ако ние се върнем назад в развитието на човечеството, намираме земното население разделено на най-различни народи.
Както в природните явления живее духовно начало, така и в народите живее духовно начало.
Във всеки народ присъства водещ народностен дух. Затова в моята «Теософия» аз казах: народностният дух - това не е просто абстракция! Защото какво се явява днес за материалиста френският народ? Това са толкова и толкова - двадесет и четири милиона души, събрани накуп в Западна Европа. И след това, възприемайки всичко съвсем абстрактно, се изследват отличителните качества на този народ.
към текста >>
И след това, възприемайки всичко съвсем абстр
акт
но, се изследват отличителните качества на този народ.
Както в природните явления живее духовно начало, така и в народите живее духовно начало. Във всеки народ присъства водещ народностен дух. Затова в моята «Теософия» аз казах: народностният дух - това не е просто абстракция! Защото какво се явява днес за материалиста френският народ? Това са толкова и толкова - двадесет и четири милиона души, събрани накуп в Западна Европа.
И след това, възприемайки всичко съвсем абстрактно, се изследват отличителните качества на този народ.
Но нещата не стоят така! Както при растенията съществува зародиш, точно така и при духовното начало на народа съществува нещо подобно на зародиш, който се развива. В целия народ живее напълно реален дух.
към текста >>
К
акт
о при растенията съществува зародиш, точно така и при духовното начало на народа съществува нещо подобно на зародиш, който се развива.
Затова в моята «Теософия» аз казах: народностният дух - това не е просто абстракция! Защото какво се явява днес за материалиста френският народ? Това са толкова и толкова - двадесет и четири милиона души, събрани накуп в Западна Европа. И след това, възприемайки всичко съвсем абстрактно, се изследват отличителните качества на този народ. Но нещата не стоят така!
Както при растенията съществува зародиш, точно така и при духовното начало на народа съществува нещо подобно на зародиш, който се развива.
В целия народ живее напълно реален дух.
към текста >>
В това отношение еврейството носи наистина космополитен хар
акт
ер, приспособява се към всичко, но запазва своето, първоначалното, доколкото го носи в себе си.
Струва си да обърна внимание, че еврейството носи всичко в себе си! Ако например влезете в такива общества, в такива масонски общества, като Odd Fellows, където няма ново духовнонаучно знание, но има древно знание от такъв вид, който на тях самите им е непонятен, вие ще откриете в използваните там думи нещо от всевъзможни древни народи, ще откриете египетски предмети, церемонии, думи, асирийски, вавилонски думи и знаци, церемонии и т. н. Но преимуществено вие ще намерите именно еврейската, така наречена Кабала и др. под.
В това отношение еврейството носи наистина космополитен характер, приспособява се към всичко, но запазва своето, първоначалното, доколкото го носи в себе си.
Ето защо и с древноеврейския език работата също стои така: древноеврейският език съдържа в себе си много от заложеното изначално, основаващо се както на духовното, така и на физическото. Ето защо винаги изключително много неща се изразяват с помощта на древноеврейски думи. У евреите е имало такава отличителна особеност: да записват само съгласните, гласните се добавяли после с помощта на допълнителни знаци. Тези гласни, всъщност, даже не ги записвали на хартията. Всеки е можел да ги произнася по-своему, така че един е казвал «Йехова», друг - «Йехева», трети - «Йехаве», четвърти - «Йохаве».
към текста >>
Ето защо и с древноеврейския език работата също стои така: древноеврейският език съдържа в себе си много от заложеното изначално, основаващо се к
акт
о на духовното, така и на физическото.
Струва си да обърна внимание, че еврейството носи всичко в себе си! Ако например влезете в такива общества, в такива масонски общества, като Odd Fellows, където няма ново духовнонаучно знание, но има древно знание от такъв вид, който на тях самите им е непонятен, вие ще откриете в използваните там думи нещо от всевъзможни древни народи, ще откриете египетски предмети, церемонии, думи, асирийски, вавилонски думи и знаци, церемонии и т. н. Но преимуществено вие ще намерите именно еврейската, така наречена Кабала и др. под. В това отношение еврейството носи наистина космополитен характер, приспособява се към всичко, но запазва своето, първоначалното, доколкото го носи в себе си.
Ето защо и с древноеврейския език работата също стои така: древноеврейският език съдържа в себе си много от заложеното изначално, основаващо се както на духовното, така и на физическото.
Ето защо винаги изключително много неща се изразяват с помощта на древноеврейски думи. У евреите е имало такава отличителна особеност: да записват само съгласните, гласните се добавяли после с помощта на допълнителни знаци. Тези гласни, всъщност, даже не ги записвали на хартията. Всеки е можел да ги произнася по-своему, така че един е казвал «Йехова», друг - «Йехева», трети - «Йехаве», четвърти - «Йохаве». Гласните са били различни в съответствие с усещането.
към текста >>
Компромис ще бъде достигнат в резултат на ф
акт
а, че хората ще говорят по определен начин един с друг.
Това, което ви разказвам, не е измислено, а ми се наложи да го преживея. В това общество царяха различни мнения. Да допуснем, че тези пет човека, между които един е евреин, разговарят. Един ще каже така: да, много е трудно да настроиш всички тези хора на една вълна, да постигнеш единомислие. За да се постигне компромис, тези, които са малцинство, трябва да се увещават ето така, а тези, които са мнозинство - ето така.
Компромис ще бъде достигнат в резултат на факта, че хората ще говорят по определен начин един с друг.
Втори (неевреин) ще каже така: да, но аз съм живял сред хора, които са малцинство, и зная колко трудно ще бъде да се убедят! Трети, представител на малцинството, казва така: по този начин не става, аз нямам повече никакво желание да участвам в това! Четвърти казва: но все пак трябва да видим от какво изхождат едната и другата страна. Това казват неевреите. И ето че започва евреинът: всичко това са глупости!
към текста >>
Той внася нещо абстр
акт
но: понятието компромис.
Трети, представител на малцинството, казва така: по този начин не става, аз нямам повече никакво желание да участвам в това! Четвърти казва: но все пак трябва да видим от какво изхождат едната и другата страна. Това казват неевреите. И ето че започва евреинът: всичко това са глупости! Понятието компромис, компромисът се състои в това, че хора с различни мнения се уравновесяват, компенсират се един с друг и отстъпват.
Той внася нещо абстрактно: понятието компромис.
Той изхожда не от нещо конкретно, а започва: понятието компромис - при това излага ултимативно изискване, също сочещо неговата изначална неотстъпчивост. Ако човек казва: «В какво се състои понятието компромис? » - и т. н., той вече има в себе си някаква представа за това и иска да я демонстрира. Обаче евреинът не започва с това, а започва: понятието компромис!
към текста >>
Те ще трябва да се държат така, к
акт
о и другите хора.
Той не мисли за това как стои работата в частност. Не, той чисто и просто издига това, което е постулата в понятието. Затова евреинът винаги мисли, че той може да развие от понятието всичко, което му е угодно. Докато евреите се затварят в своя кръг, така ще бъде и по-нататък. Ако бъдат асимилирани сред другите хора, те вече няма да казват: «понятието компромис».
Те ще трябва да се държат така, както и другите хора.
Именно това е свързано с въздействието на душите на народите върху тях.
към текста >>
42.
ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 10 май 1924 г. За дървото Сефирот
GA_353 История на човечеството и културните народи
За всички тези неща още в древността е било известно - макар и не по такъв начин, к
акт
о днес, а изхождайки от инстинкта.
Господа, остана ни последният въпрос за еврейското дърво Сефирот. В дървото Сефирот евреите в древността, по същество, са включвали своята висша мъдрост. Може да се каже даже така: в дървото те включвали мъдрост, отнасяща се до човека, мъдрост за отношението на човека към света. Ние често сме отбелязвали: човек се състои не само от видима част, тази, която виждат очите; човек също така се състои и от невидими, свръхсетивни членове на тялото. Тези свръхсетивни членове на тялото ние нарекохме етерно тяло, астрално тяло и Аз или организация на Аза.
За всички тези неща още в древността е било известно - макар и не по такъв начин, както днес, а изхождайки от инстинкта.
Това древно знание изцяло и напълно е предадено на забвение. Днес се смята, че нещо такова, като еврейското дърво на живота, дървото Сефирот, е фантазия. Но не е така.
към текста >>
По-късно хората, на които им се удавало да завземат властта, дискредитирали к
акт
о знаците на тази власт, така и думите за нейното обозначаване, свеждайки всичко това до областта на чисто външната власт.
Защото, виждате ли, в тези десет понятия, разглеждани от евреите като връхна точка на тяхната мъдрост, първото - обозначено тук, горе (1 на рисунката 15) - е такова, че по-късно с него страшно са злоупотребявали.
По-късно хората, на които им се удавало да завземат властта, дискредитирали както знаците на тази власт, така и думите за нейното обозначаване, свеждайки всичко това до областта на чисто външната власт.
Така отделни хора, присвоили си народната власт, я пренасяли и върху своите потомци, те си присвоили това, което се наричало корона, венец. По-рано, в древното време, «корона» е била дума за обозначаване на най-висшето, което е могло да бъде дарено на човека като духовност. И да носят короната са можели само тези, които в гореописания от мен смисъл са преминавали през посвещение и следователно са достигали висша мъдрост. Тя е била знак за висша мъдрост. Разказвал съм ви как първоначално всички ордени са означавали нещо и едва по-късно са започнали да ги учредяват заради тщеславие и те са изгубили значението си.
към текста >>
Те, к
акт
о знаете, не винаги са били мъдри и не винаги са притежавали дарове от висшите небеса, но поставяли върху себе си тази регалия, този знак.
Тя е била знак за висша мъдрост. Разказвал съм ви как първоначално всички ордени са означавали нещо и едва по-късно са започнали да ги учредяват заради тщеславие и те са изгубили значението си. Нещо подобно ние трябва да имаме предвид и при думата «корона». В понятието «корона» за древните е влизало всичко това, което като «свръхчовешко» се е спускало в човека от духовния свят. Не е чудно, че кралете са слагали корона.
Те, както знаете, не винаги са били мъдри и не винаги са притежавали дарове от висшите небеса, но поставяли върху себе си тази регалия, този знак.
Изказвайки се за древната традиция, не следва да я смесваме с това, в което тя се е превърнала вследствие на злоупотребите. И така, висшето, висшите мирови дарове, висшите духовни дарове, които могат да се спуснат към човека, които той може да съедини със своята глава, ако знае много - това е, което древното еврейство е наричало «кетер», корона. Както виждате, това е било най-висшето. То е формирало главата от космоса.
към текста >>
К
акт
о виждате, това е било най-висшето.
В понятието «корона» за древните е влизало всичко това, което като «свръхчовешко» се е спускало в човека от духовния свят. Не е чудно, че кралете са слагали корона. Те, както знаете, не винаги са били мъдри и не винаги са притежавали дарове от висшите небеса, но поставяли върху себе си тази регалия, този знак. Изказвайки се за древната традиция, не следва да я смесваме с това, в което тя се е превърнала вследствие на злоупотребите. И така, висшето, висшите мирови дарове, висшите духовни дарове, които могат да се спуснат към човека, които той може да съедини със своята глава, ако знае много - това е, което древното еврейство е наричало «кетер», корона.
Както виждате, това е било най-висшето.
То е формирало главата от космоса.
към текста >>
Човекът в своя образ ф
акт
ически представлява от само себе си нещо най-прекрасно на Земята!
Силата, която притежава човек, силата на смелостта, силата на душата и физическата сила едновременно имат отношение към човешкото сърце. Ето защо евреите имали следната представа: когато диханието влиза в човека, когато диханието се устремява към сърцето, по този начин в сърцето влизат не само физическите сили на дишането, но влиза и духовна сила, «гебура», свързана с диханието. И така, желаейки да се изразим по-точно, бихме казали: жизнената сила, силата, благодарение на която човек може нещо, е «гебура». Но от едната страна на «гебура» се намира «хесед», човешката свобода. А от другата страна - «тиферет», красотата.
Човекът в своя образ фактически представлява от само себе си нещо най-прекрасно на Земята!
Древните евреи си представяли това така: ако чувам удара на сърцето, аз чувам и жизнената сила, влизаща в човека. Ако протягам дясната ръка, получавам и информация, че съм свободен човек. Когато се протягат мускулите, навлиза силата на свободата. Лявата ръка, движеща се по-нежно, докосваща с повече нежност, носи нещото, което прави човека прекрасен.
към текста >>
И тези три начала, обозначени от мен тук, човек притежава наред с животните само благодарение на ф
акт
а, че той притежава и другите.
Но освен това човек се явява такова същество, което може да изменя своето положение в пространството, може да се премества, той не е като растението, което винаги е принудено да остава на едно и също място. Животното също може да се премества. Това качество при човека е общо с животните. При животното няма ни «хокма», ни «тиферет», ни «хесед», но затова пък при него вече има «гебура» - жизнена сила.
И тези три начала, обозначени от мен тук, човек притежава наред с животните само благодарение на факта, че той притежава и другите.
към текста >>
Ф
акт
ът, че човек може да се премества, че не е прикрепен към едно място, евреите наричали «нецах», и означава, че човек е преодолял закрепеното състояние, присъщо на Земята, станал е подвижен (стрелка 7 на рис. 15).
Фактът, че човек може да се премества, че не е прикрепен към едно място, евреите наричали «нецах», и означава, че човек е преодолял закрепеното състояние, присъщо на Земята, станал е подвижен (стрелка 7 на рис. 15).
«Нецах» - това е преодоляване. А това, което действа върху средната част на човека, където е разположен центърът му на тежестта - знаете ли, настоящото обстоятелство е интересно, - е точката, разположена примерно тук. По време на бодърстването тя е разположена малко по-нагоре, а по време на сън се спуска по-надолу, доказвайки, че по време на сън нещо се намира навън. И така, действащото върху средната част на тялото, което предизвиква при човека способността за размножение, свързано е със сексуалността, древните евреи са наричали «ход». Ще го обозначим с думата «съчувствие», тя би могла го изрази.
към текста >>
Вие виждате, че този израз носи по-човечен хар
акт
ер.
«Нецах» - това е преодоляване. А това, което действа върху средната част на човека, където е разположен центърът му на тежестта - знаете ли, настоящото обстоятелство е интересно, - е точката, разположена примерно тук. По време на бодърстването тя е разположена малко по-нагоре, а по време на сън се спуска по-надолу, доказвайки, че по време на сън нещо се намира навън. И така, действащото върху средната част на тялото, което предизвиква при човека способността за размножение, свързано е със сексуалността, древните евреи са наричали «ход». Ще го обозначим с думата «съчувствие», тя би могла го изрази.
Вие виждате, че този израз носи по-човечен характер.
И така, под «нецах» се има предвид външното движение - нашето преместване в пространството, под «ход» се подразбира вътрешното съчувствие към външния свят, всичко това е «ход» (стрелка 8). След това по-долу е 9, «йесод». Това указва какво всъщност струва човекът. Следователно човек се чувства свързан със Земята. Чувства, че може да стои на Земята, това е фундаментът, «йесод».
към текста >>
Ф
акт
ът, че човек има такъв фундамент, е предизвикано, освен всичко друго, и от силите, които идват към него отвън.
И така, под «нецах» се има предвид външното движение - нашето преместване в пространството, под «ход» се подразбира вътрешното съчувствие към външния свят, всичко това е «ход» (стрелка 8). След това по-долу е 9, «йесод». Това указва какво всъщност струва човекът. Следователно човек се чувства свързан със Земята. Чувства, че може да стои на Земята, това е фундаментът, «йесод».
Фактът, че човек има такъв фундамент, е предизвикано, освен всичко друго, и от силите, които идват към него отвън.
към текста >>
Върху костите всички тези сили също действат; но ф
акт
ът, че те са сякаш пробити със свредел, че са подобни на тръби, произхожда от внедряването на земните сили.
Да си представим, че тук се намира средата на човека; тук бедрените кости се съединяват от двете страни на човека, тук те стигат до колената, тук биха били капачките (вж. рис.).
Върху костите всички тези сили също действат; но фактът, че те са сякаш пробити със свредел, че са подобни на тръби, произхожда от внедряването на земните сили.
И така, всичко, в което се внедряват земните сили, древните евреи обозначавали като «малкут», поле.
към текста >>
Така - к
акт
о изобразих с цветове тук - евреите са си представяли човека, от всички страни свързан със света.
Тези десет сили представляват това, посредством което човек е свързан с висшия свят, с духовния свят. Само десетата сила, «малкут», е потопена в Земята. И така, всъщност тук се намира физическият човек (показва рисунката) и този физически човек го обкръжава духовният човек, отначало долу, като земни сили, но след това като сили, въздействащи от обкръжението, макар и намиращи се близо до Земята: «нецах», «ход», «йесод». Каквото се явява въздействие на тези сили, духовно принадлежи на човека. После идват силите, действащи върху човека, тези, които действат върху неговата система на главата: «кетер», «хокма», «бина».
Така - както изобразих с цветове тук - евреите са си представяли човека, от всички страни свързан със света.
На човека е свойствено да съдържа в себе си свръхсетивното. И това свръхсетивно те си представяли по посочения начин.
към текста >>
Обаче зад тях стои много нещо и всичко възниква благодарение на ф
акт
а, че тези двадесет и две букви се смесват, композират се една с друга: А стои ту пред В, ту пред М, ту М стои пред А, L пред I и т. н.
Представете си, господа, колко малко букви има и колко много сте прочели през живота! Спомнете си и си представете. Вземете някаква книга, вземете - искам да я приведа като пример - «Капиталът» на Карл Маркс, и ако книгата е пред вас, погледнете. Тук, на страниците, няма нищо, освен двадесет и две букви, нищо друго! В книгата се съдържат само букви.
Обаче зад тях стои много нещо и всичко възниква благодарение на факта, че тези двадесет и две букви се смесват, композират се една с друга: А стои ту пред В, ту пред М, ту М стои пред А, L пред I и т. н.
Благодарение на това възниква цялото многообразно съдържание на книгата. Ако някой владее само азбуката, вземайки книга в ръце, той няма да може да каже: На мен ми е ясно всичко, което го има в тази книга. Това е А, В, С, само че в различна последователност. Аз знам всичко, което струва нещо в тази книга. Обаче всичко, което действително се намира там по вътрешен начин като смисъл, той не може да прочете и не го знае.
към текста >>
К
акт
о виждате, трябва да се научим да четем с помощта на буквите.
Благодарение на това възниква цялото многообразно съдържание на книгата. Ако някой владее само азбуката, вземайки книга в ръце, той няма да може да каже: На мен ми е ясно всичко, което го има в тази книга. Това е А, В, С, само че в различна последователност. Аз знам всичко, което струва нещо в тази книга. Обаче всичко, което действително се намира там по вътрешен начин като смисъл, той не може да прочете и не го знае.
Както виждате, трябва да се научим да четем с помощта на буквите.
В своята глава и в своя дух човек трябва да композира буквите така, че от тях да възникне смисъл. Ето така е трябвало древните евреи да изучат десетте сефири; те са били за тях буквите. Вие ще кажете: Но това са думи! Но по-рано буквите също са ги обозначавали с думи! Обаче още в Гърция, когато буквите дошли в Европа, това е било изгубено от хората.
към текста >>
н., така че като цяло всичко станало абстр
акт
но.
Гърците наричали своето А не А, а «алфа», и «алфа» всъщност е означавало «духовен човек»; своето В те наричали не В, а «бета», това е нещо подобно на «дом». Така всяка буква е имала свое название. Гърците не биха могли даже да си представят, че буквата е нещо друго освен това, което е обозначено с помощта на нейното наименование. Едва по времето, когато се е извършвал преходът от гръцката култура към римската, престанали да казват «алфа», «бета», «гама», «делта» и т. н., тогава започнали да обозначават буквите не с имена, където всяко име показвало значението на съответстващата буква, а почнали да казват: А, В, С, D и т.
н., така че като цяло всичко станало абстрактно.
Именно в епохата на упадък на елинизма, след настъпването на латинският, на римският елемент в Европа, възникнала своего рода голяма «културна диария». Вследствие на тази чудовищна диария по пътя от елинизма към латинството е била изгубена духовността.
към текста >>
Обаче подобно на това, к
акт
о ние композираме буквите една с друга, древният евреин е знаел как да каже «кетер», «хесед», «бина».
Виждате ли, господа, ако аз просто ви изброя названията «кетер», «хокма», «бина», «хесед» и т. н., това е равносилно на А, В, С, D и т. н.
Обаче подобно на това, както ние композираме буквите една с друга, древният евреин е знаел как да каже «кетер», «хесед», «бина».
И ако е казвал «кетер», «хесед», «бина», ако ги е композирал по такъв начин, той сякаш е казвал: в духовния свят висшата духовна сила се достига посредством свобода и интелектуалност. Със същото това той е обозначавал висшите духовни същества, нямащи физическо тяло, при които висшата небесна сила се достига посредством свобода и интелектуалност.
към текста >>
Той съзнателно съчетавал едно с друго всички тези неща така, к
акт
о ние съчетаваме буквите.
Ако е казвал «хокма», «гебура», «малкут», означавало: посредством мъдрост духовете произвеждат жизнената сила, с помощта на която те действат върху Земята.
Той съзнателно съчетавал едно с друго всички тези неща така, както ние съчетаваме буквите.
По такъв начин ученикът при древните евреи с помощта на тези десет духовни букви разбирал своего рода духовната наука. Следователно дървото Сефирот е било за тях това, което за нас е «дървото» азбука с нейните двадесет и три букви. Работата с тези неща е стояла по твърде забележителен начин. Виждате ли, в първите две столетия след възникването на християнството за всички тези неща е било известно. Но когато по-късно евреите се разсеяли по света, тази форма на познание посредством десетте сефири стигнала до упадък.
към текста >>
Отделните еврейски възпитаници, които тогава, к
акт
о е възможно да знаете, се наричали хахами, ако те са били ученици на равините.
По такъв начин ученикът при древните евреи с помощта на тези десет духовни букви разбирал своего рода духовната наука. Следователно дървото Сефирот е било за тях това, което за нас е «дървото» азбука с нейните двадесет и три букви. Работата с тези неща е стояла по твърде забележителен начин. Виждате ли, в първите две столетия след възникването на християнството за всички тези неща е било известно. Но когато по-късно евреите се разсеяли по света, тази форма на познание посредством десетте сефири стигнала до упадък.
Отделните еврейски възпитаници, които тогава, както е възможно да знаете, се наричали хахами, ако те са били ученици на равините.
Хахамите още са изучавали тези неща, но даже тук вече не е имало правилно знание за това, как да се чете с помощта на десетте сефири. Например още през XII столетие възникнал голям спор относно два тезиса. Първият тезис гласял: «ход», «хесед», «бина». Този тезис е бил установен от Маймонид[1]. Неговият противник, обратно, утвърждавал тезиса: «хесед», «кетер», «бина».
към текста >>
- десет наименования, макар и от друг вид, доколкото те са приспособени за страните от Запада.[5] Но и в западните страни тези десет гръцки букви на духовната азбука се разбирали толкова малко, к
акт
о и в по-рано приведения случай.
Дървото на живота Сефирот се явява духовната азбука. Хората, намиращи се в западните страни, в Гърция, от най-древни времена също са притежавали духовни азбуки. По времето, когато живеели Александър Велики[3] и Аристотел[4], в съответствие с гръцката традиция също са били дадени десет понятия. Днес вие ще ги намерите навсякъде при изучаването на логиката в училищата: битие, качество, отношение и т. н.
- десет наименования, макар и от друг вид, доколкото те са приспособени за страните от Запада.[5] Но и в западните страни тези десет гръцки букви на духовната азбука се разбирали толкова малко, както и в по-рано приведения случай.
към текста >>
И всяка буква - също така и в гръцкия език - изразява нещо така, к
акт
о първата буква означава «човек».
Това е ето този щрих (вж. рис.15, вдясно). Той вдига нагоре дясната си ръка - ето този щрих. Другата ръка се спуска надолу - този щрих. По този начин тази първа буква «алеф», X, изразява човека.
И всяка буква - също така и в гръцкия език - изразява нещо така, както първата буква означава «човек».
към текста >>
Благодарение на ф
акт
а, че тук е вмъкната буквата «Ф», казват: «алеф» в човека, Alp в човека.
Ако духовният човек оказва натиск върху човека, такова явление се нарича Alpdrnck, Alp (кошмар, душене на сън). Казват, че при това върху човека се намира нещо, от което той става обсебен. Но след това от думата Alp възникнала думата Elf (елф), Elfe (елфи) - духовните същества, елфите; човек си представя само уплътнения елф. Тази дума Elf (елф), която води до думата Alp (кошмар, душене на сън), може да ви напомни за «алфа» в гръцкия език. Трябва само да махнете «а», и след това вие имате: Alph, Алф, ph е същото като f (ф), Алф, тоест нещо духовно.
Благодарение на факта, че тук е вмъкната буквата «Ф», казват: «алеф» в човека, Alp в човека.
Ако вие, както това е прието в еврейския език, махнете гласната, за първата буква ще получите Alf, Алф = Elf, елф. За обозначаване на духовната мъдрост се произнася «елф». Става дума за елфите. Днес, разбира се, ще кажат: това са същества, които древните са измислили на основата на своята фантазия. Ние вече не вярваме в това.
към текста >>
Ако вие, к
акт
о това е прието в еврейския език, махнете гласната, за първата буква ще получите Alf, Алф = Elf, елф.
Казват, че при това върху човека се намира нещо, от което той става обсебен. Но след това от думата Alp възникнала думата Elf (елф), Elfe (елфи) - духовните същества, елфите; човек си представя само уплътнения елф. Тази дума Elf (елф), която води до думата Alp (кошмар, душене на сън), може да ви напомни за «алфа» в гръцкия език. Трябва само да махнете «а», и след това вие имате: Alph, Алф, ph е същото като f (ф), Алф, тоест нещо духовно. Благодарение на факта, че тук е вмъкната буквата «Ф», казват: «алеф» в човека, Alp в човека.
Ако вие, както това е прието в еврейския език, махнете гласната, за първата буква ще получите Alf, Алф = Elf, елф.
За обозначаване на духовната мъдрост се произнася «елф». Става дума за елфите. Днес, разбира се, ще кажат: това са същества, които древните са измислили на основата на своята фантазия. Ние вече не вярваме в това. Обаче древните са казвали: нужно е само да се вгледате в човека както трябва, за да откриете Alph, елфа, само че този елф ще се окаже облечен, вмъкнат в тялото, той не се явява тук фино етерно същество, а е плътно, телесно същество в човека.
към текста >>
Обаче древните са казвали: нужно е само да се вгледате в човека к
акт
о трябва, за да откриете Alph, елфа, само че този елф ще се окаже облечен, вмъкнат в тялото, той не се явява тук фино етерно същество, а е плътно, телесно същество в човека.
Ако вие, както това е прието в еврейския език, махнете гласната, за първата буква ще получите Alf, Алф = Elf, елф. За обозначаване на духовната мъдрост се произнася «елф». Става дума за елфите. Днес, разбира се, ще кажат: това са същества, които древните са измислили на основата на своята фантазия. Ние вече не вярваме в това.
Обаче древните са казвали: нужно е само да се вгледате в човека както трябва, за да откриете Alph, елфа, само че този елф ще се окаже облечен, вмъкнат в тялото, той не се явява тук фино етерно същество, а е плътно, телесно същество в човека.
Но хората много отдавна са се отучили да разбират човека.
към текста >>
Наред с това се забелязва: нещата, които се откриват по такъв начин, носят преимуществено общ хар
акт
ер и могат лесно да бъдат научени по друг начин!
Такива хора се стремят към познание на духовния свят. Те имат напълно честното намерение да опознаят духовния свят. Духовете не могат да се видят. Тях не можеш да ги видиш и не можеш да ги чуеш, тъй като те нямат тяло. И ето, тези хора си мислят: духовете могат да използват масата в качеството на тяло и така могат да бъдат разбрани, макар и малко.
Наред с това се забелязва: нещата, които се откриват по такъв начин, носят преимуществено общ характер и могат лесно да бъдат научени по друг начин!
Но във всеки случай би следвало да кажем на хората: Ето, вие, осем човека, сядате около масата, искате да дойде дух, когото можете да чуете. Но нима вие самите не сте духове? Вие самите също сте духове, вие, седящите тук! Погледнете така, в края на краищата, върху самите себе си, потърсете духа в самите себе си. И може би тогава ще ви се удаде да откриете по-великия дух.
към текста >>
Напразно предполагате, че ще получите прозрение от това, което ви почуква масата, а не - к
акт
о и подобава на човека, - ако използвате вашите собствени членове на тялото, вашите гласове и преди всичко вашите мисловни сили!
Но във всеки случай би следвало да кажем на хората: Ето, вие, осем човека, сядате около масата, искате да дойде дух, когото можете да чуете. Но нима вие самите не сте духове? Вие самите също сте духове, вие, седящите тук! Погледнете така, в края на краищата, върху самите себе си, потърсете духа в самите себе си. И може би тогава ще ви се удаде да откриете по-великия дух.
Напразно предполагате, че ще получите прозрение от това, което ви почуква масата, а не - както и подобава на човека, - ако използвате вашите собствени членове на тялото, вашите гласове и преди всичко вашите мисловни сили!
Това в действителност е така. Не бива да имате съмнение, че ако осем човека седнат около масата и тя започне да танцува, доколкото върху нея въздействат сили от подсъзнанието, това е така. Но при това няма да се постигне нищо, което не би могло да бъде постигнато в много по-висш смисъл, ако човек застави в самия себе си да заработи своята собствена «алфа» или «алеф».
към текста >>
43.
ТРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 14 май 1924 г. За Кант, Шопенхауер и Едуард фон Хартман
GA_353 История на човечеството и културните народи
Така че днес ще ви се наложи да се подготвите за материал, който ще се окаже не толкова лесен за разбиране, к
акт
о и за неща, за които съм съобщавал в други случаи.
Доктор Щайнер: Господа, ако трябва да отговоря на този въпрос, ще ви се наложи днес да ме следвате в област, малко по-трудна за разбиране. Но господин Бурле, който по-рано постави въпроса за релативизма, за теорията на относителността, винаги задава трудни въпроси!
Така че днес ще ви се наложи да се подготвите за материал, който ще се окаже не толкова лесен за разбиране, както и за неща, за които съм съобщавал в други случаи.
Но виждате ли, за Кант е невъзможно да се разказва в лека за разбиране форма, доколкото той сам по себе си е труден за разбиране. Нещата са такива, че днес целият свят - ако някой въобще, не искам да кажа, «се интересува от този предмет», защото малцина се интересуват истински, но мнозина си дават вид, че се интересуват от него, - целият свят говори за Кант като за нещо изключително важно за света. Защото и вие също знаете, че за този двестагодишен юбилей беше изписано цяло множество статии, целта на които е да се разясни на света какво огромно значение е имал Имануел Кант за целия духовен живот.
към текста >>
» К
акт
о в богословието винаги казват: «В Библията е казано», така мнозина образовани хора казват: «Да, но Кант е казал.!
Това ми се отдаде. Взех «Критика на чистия разум» на Кант, издание на «Рекламна универсална библиотека», разкъсах я на коли и я подших в моя учебник, който стоеше пред мен по време на занятията. Така четях Кант, докато учителят изнасяше урока по история. Затова с цялата отговорност се осмелявам да говоря за Кант, за когото всички и без това говорят без да млъкнат. Ако кажеш на хората нещо на духовни теми, те тутакси възразяват: «Да, но Кант е казал...!
» Както в богословието винаги казват: «В Библията е казано», така мнозина образовани хора казват: «Да, но Кант е казал.!
» Преди двадесет и четири години четях лекции, при което се запознах с един човек, който, седейки в аудиторията, постоянно спеше. Той винаги слушаше в сънно състояние. Само понякога, ако ми се наложеше да повиша тон, той се събуждаше, комично се стряскаше и възклицаваше: «Да, но Кант каза! »
към текста >>
То възниква поради ф
акт
а - това е най-трудното и вие трябва добре да се ориентирате, - че върху нас въздейства нещо, наречено от Кант «нещо в себе си», тоест нещо съвсем неизвестно, за което въобще нищо не знаем, въздейства върху нас.
Е, а сега да видим как този Кант разглежда света. Той е казвал, при това с известно право: Всичко, което виждаме, което чувстваме, накратко, всичко, което възприемаме с помощта на сетивните си органи, следователно цялата природа, намираща се вън от нас, не е действителна, а е само видима, проявява се. Но откъде възниква това проявление?
То възниква поради факта - това е най-трудното и вие трябва добре да се ориентирате, - че върху нас въздейства нещо, наречено от Кант «нещо в себе си», тоест нещо съвсем неизвестно, за което въобще нищо не знаем, въздейства върху нас.
Въздействието, което всъщност виждаме, не се явява «нещото в себе си».
към текста >>
Но ф
акт
ът, че тук има стол, ми оказва въздействие.
И това въздействие вие сами превръщате в дърво. Издигате дървото във ваше възприятие. И така, представете си, господа. Тук се намира стол - като «нещо в себе си». Какво всъщност е той, е неизвестно.
Но фактът, че тук има стол, ми оказва въздействие.
И всъщност аз произвеждам, създавам този стол. Така че ако аз седна на стола, не знам върху какво «нещо в себе си» съм седнал. Това «нещо в себе си», на което съм седнал, всъщност сам си го подлагам.
към текста >>
И ако се зададе въпрос за Кант, за да се запознаем истински с него, за да го хар
акт
еризираме, ще се наложи да говорим за доста необичайни неща.
Виждате ли, Кант говори за границите на познанието: никога не можем да разберем какво представлява «нещото в себе си», защото всичко, по същество, се явява само свят, създаден от човека. Много е трудно да направиш «нещото в себе си» достъпно за разбиране.
И ако се зададе въпрос за Кант, за да се запознаем истински с него, за да го характеризираме, ще се наложи да говорим за доста необичайни неща.
Защото ако се разглежда философията на Кант, каквато тя е, е трудно да се повярва, че нещата действително са такива. Работата обаче стои така: изхождайки от теорията, изхождайки от мисленето, Кант твърди: за «нещата в себе си» е невъзможно да се знае нещо, а целият свят е създаден само от въздействието, което ние получаваме от тези неща.
към текста >>
Ако се придържаме към тази теория, всички вие, к
акт
о ви виждам тук, сте само мое проявление.
Веднъж казах: ако човек не знае какво представлява «нещото в себе си», то може да се окаже каквото и да е, може да бъде например главичка на карфица! Това го има също така и при Кант. Би било по-правилно да кажем: според Кант «нещото в себе си» може да се състои от каквото и да е. Но тук стигаме до следното.
Ако се придържаме към тази теория, всички вие, както ви виждам тук, сте само мое проявление.
Аз съм ви сложил всички тук на столовете и не зная какво има зад всеки от вас като «нещо в себе си». И когато аз стоя тук, вие също не знаете, що за «нещо в себе си» се намира тук, а виждате явление, което сами сте породили. А това, което аз казвам, е нещо, което вие самите правите чуваемо! Следователно това, което аз правя тук, е «нещо в себе си», което го прави и което вие всички не знаете. Но това «нещо в себе си» оказва върху вас въздействие.
към текста >>
Веднъж се запознах с човек, който - к
акт
о всъщност и трябва да бъде, ако човек следва учението - съвсем се беше проникнал от учението на Кант.
И така, той все пак мъничко се внедрил в «нещото в себе си». Всичко, което ние представляваме, той също разглеждал като чисто явление, произвеждано от нас самите. Но «нещото в себе си» той надарил поне с воля. Имало е много хора, пък и до днес има много хора, нямащи ясна представа какви са последствията от учението на Кант.
Веднъж се запознах с човек, който - както всъщност и трябва да бъде, ако човек следва учението - съвсем се беше проникнал от учението на Кант.
Той си беше казал така: «Нали сам съм създал всичко -планините, облаците, звездите, всичко, и човечеството също сам съм създал, и всичко в света съм го създал аз. Но на мен не ми харесва това, което съм създал. И аз искам отново да унищожа всичко това». И тук той каза: «За начало утрепах няколко човека» - защото това беше един луд. Той ми каза, че за начало вече е унищожил няколко човека, за да изпълни своето намерение за унищожаването на това, което той сам е създал.
към текста >>
Но нека се замисли над ф
акт
а, че освен че е създал тези ботуши - като явление, - над тях е поработил и обущарят!
И тук той каза: «За начало утрепах няколко човека» - защото това беше един луд. Той ми каза, че за начало вече е унищожил няколко човека, за да изпълни своето намерение за унищожаването на това, което той сам е създал. Аз му казах, че следва да се замисли над това, в какво се състои разликата от следния вид. Той има чифт ботуши. Според теорията на Кант ги е направил той.
Но нека се замисли над факта, че освен че е създал тези ботуши - като явление, - над тях е поработил и обущарят!
към текста >>
Виждате ф
акт
ите: в това, което в света често се ползва с най-голяма слава и известност, се съдържа грандиозна безсмислица!
Виждате фактите: в това, което в света често се ползва с най-голяма слава и известност, се съдържа грандиозна безсмислица!
И за тази грандиозна безсмислица хората понякога се вкопчват с поразително твърдоглавие. Най-куриозното е, че към такова учение се придържат именно просветени хора.
към текста >>
С еднакъв успех можем да твърдим, че пространството е крайно, к
акт
о и безкрайно, че времето е вечно и че времето ще свърши!
Какво иска да каже Кант, като дава доказателства на две противоположни тези? Той иска да каже, че ние въобще нищо не можем да докажем!
С еднакъв успех можем да твърдим, че пространството е крайно, както и безкрайно, че времето е вечно и че времето ще свърши!
С еднакъв успех бихме могли да кажем: човек е свободен или човек е несвободен. Следователно всичко се свежда до факта, че в настоящето човек трябва да каже: мислете, както искате, но до истината няма да стигнете, ала за вас, хората, това е безразлично.
към текста >>
Следователно всичко се свежда до ф
акт
а, че в настоящето човек трябва да каже: мислете, к
акт
о искате, но до истината няма да стигнете, ала за вас, хората, това е безразлично.
Какво иска да каже Кант, като дава доказателства на две противоположни тези? Той иска да каже, че ние въобще нищо не можем да докажем! С еднакъв успех можем да твърдим, че пространството е крайно, както и безкрайно, че времето е вечно и че времето ще свърши! С еднакъв успех бихме могли да кажем: човек е свободен или човек е несвободен.
Следователно всичко се свежда до факта, че в настоящето човек трябва да каже: мислете, както искате, но до истината няма да стигнете, ала за вас, хората, това е безразлично.
към текста >>
После се посочва, че може да се мисли така, к
акт
о учи трансценденталната методика.
После се посочва, че може да се мисли така, както учи трансценденталната методика.
Необходимо е преди всичко да се изучи книгата на Кант. Би могло да се попита: а за какво всъщност Кант предприема всичко това? И тогава може да се прозре какво той всъщност иска. Виждате ли, до Кант хората, занимаващи се с философия, също са знаели не особено много, но те най-малкото са твърдели: все пак поне нещо за света може да се знае. На тях им противостояли тези - такава ситуация се е създала още в периода на средновековието, защото, както ви казах, още по време на средновековието древното знание е било изгубено, - които още от времената на средновековието са се проникнали от мисълта: може да се знае само това, което ни съобщават сетивата, органите за възприятие, но не можем да знаем за това, което има отношение към духа.
към текста >>
На тях им противостояли тези - такава ситуация се е създала още в периода на средновековието, защото, к
акт
о ви казах, още по време на средновековието древното знание е било изгубено, - които още от времената на средновековието са се проникнали от мисълта: може да се знае само това, което ни съобщават сетивата, органите за възприятие, но не можем да знаем за това, което има отношение към духа.
После се посочва, че може да се мисли така, както учи трансценденталната методика. Необходимо е преди всичко да се изучи книгата на Кант. Би могло да се попита: а за какво всъщност Кант предприема всичко това? И тогава може да се прозре какво той всъщност иска. Виждате ли, до Кант хората, занимаващи се с философия, също са знаели не особено много, но те най-малкото са твърдели: все пак поне нещо за света може да се знае.
На тях им противостояли тези - такава ситуация се е създала още в периода на средновековието, защото, както ви казах, още по време на средновековието древното знание е било изгубено, - които още от времената на средновековието са се проникнали от мисълта: може да се знае само това, което ни съобщават сетивата, органите за възприятие, но не можем да знаем за това, което има отношение към духа.
В това може само да се вярва. Така в хода на цялото средновековие, чак до Кант, се е формирало твърдението: за духовното нищо не може да се знае, в духовното може само да се вярва.
към текста >>
К
акт
о вече се каза, имало е философи - Лайбниц[5], Волф[6] и др., чак до Кант, твърдящи, че поне нещо може да се знае.
Както вече се каза, имало е философи - Лайбниц[5], Волф[6] и др., чак до Кант, твърдящи, че поне нещо може да се знае.
Посредством чистия разум може да се знае за това, че в света съществува духовното. Кант казал: пълна безсмислица е да се вярва, че може да се знае нещо за духовното, не, във всичко духовно може само да се вярва! Защото духовното е заключено в «нещата в себе си». А за «нещата в себе си» не може да се знае нищо. Следователно във всичко, което се отнася към духовното, може само да се вярва.
към текста >>
Без оглед на ф
акт
а, че бидейки още ученик, вече бях прочел целия Кант, аз трябваше винаги изцяло да отхвърлям Кантовото учение по простата причина, че иначе би се наложило да приема, че хората просто вярват в духовния свят.
И всъщност всяка позитивна религия би могла да се позовава на Кант! Но на Кант биха могли да се позовават също и тези хора, които казват: защо ние нищо не знаем? Защото нищо не трябва да се знае! Виждате ли, така учението на Кант станало, по същество, опора за вярата. Затова напълно естествено е, че аз самият трябваше от самото начало да отхвърля Кантовото учение.
Без оглед на факта, че бидейки още ученик, вече бях прочел целия Кант, аз трябваше винаги изцяло да отхвърлям Кантовото учение по простата причина, че иначе би се наложило да приема, че хората просто вярват в духовния свят.
И тогава никога не би ми се удало да създам някаква духовна наука. Всъщност Кант е това, което отклонява всякаква духовна наука и иска да има само вяра.
към текста >>
После той написал втората книга - «Критика на пр
акт
ическия разум».
После той написал втората книга - «Критика на практическия разум».
Написал и трета книга, «Критика на способността за съждение», но това вече не е така важно. И така, «Критика на практическия разум» е била написана като втора книга. Тук той създава очерк за собствената вяра. Отначало той написал книга за знанието - «Критика на чистия разум». В нея той доказва, че е невъзможно да се знае нещо.
към текста >>
И така, «Критика на пр
акт
ическия разум» е била написана като втора книга.
После той написал втората книга - «Критика на практическия разум». Написал и трета книга, «Критика на способността за съждение», но това вече не е така важно.
И така, «Критика на практическия разум» е била написана като втора книга.
Тук той създава очерк за собствената вяра. Отначало той написал книга за знанието - «Критика на чистия разум». В нея той доказва, че е невъзможно да се знае нещо. Сега филистерът може да сложи настрана книгата: нали му доказаха, че нищо не може да знае. След това Кант пише «Критика на практическия разум».
към текста >>
След това Кант пише «Критика на пр
акт
ическия разум».
И така, «Критика на практическия разум» е била написана като втора книга. Тук той създава очерк за собствената вяра. Отначало той написал книга за знанието - «Критика на чистия разум». В нея той доказва, че е невъзможно да се знае нещо. Сега филистерът може да сложи настрана книгата: нали му доказаха, че нищо не може да знае.
След това Кант пише «Критика на практическия разум».
Тук той формулира своята вяра. Как построява своята вяра? Той казва: човек, разглеждайки себе си в света, открива, че се явява несъвършено същество. Обаче да бъде несъвършен не е свойствено на човека. Следователно някъде трябва да има по-голямо съвършенство от човека.
към текста >>
Точно така, к
акт
о че човек е длъжен само да вярва, Кант доказва по-нататък, че нищо не може да се знае за свободата, но следва да се вярва, че човек е свободен.
Точно така, както че човек е длъжен само да вярва, Кант доказва по-нататък, че нищо не може да се знае за свободата, но следва да се вярва, че човек е свободен.
Защото ако не беше свободен, той не би бил отговорен за постъпките си. И така, предполага се, че за да може да бъде отговорен за своите постъпки, той трябва да бъде свободен. Това Кантово учение за свободата често ми напомня за друго «учение», с което един професор по юриспруденция винаги започваше своя лекционен курс. Той казваше: Господа, има хора, които казват: човек е несвободен. Но, господа, ако човек не би бил свободен, той не би бил отговорен за своите дела.
към текста >>
Ето така Кант е написал втората книга - «Критика на пр
акт
ическия разум».
Ето така Кант е написал втората книга - «Критика на практическия разум».
В нея той казва, че ние, като хора, сме длъжни да вярваме в Бога, в свободата и безсмъртието. Ние не можем да знаем за това, но сме длъжни да вярваме. Само си представете колко безчовечно е това: първо беше доказано, че знанието е нищо, второ, че човек е длъжен да вярва в Бога, за когото той нищо не може да знае, да вярва в свободата и в безсмъртието! Всъщност Кант е бил велик реакционер. Хората обичат красивите думи, затова те нарекли Кант «всесъкрушаващия».
към текста >>
Да, той изцяло е «съкрушил» знанието, обаче така, к
акт
о ако беше съкрушил, счупил играчка.
В нея той казва, че ние, като хора, сме длъжни да вярваме в Бога, в свободата и безсмъртието. Ние не можем да знаем за това, но сме длъжни да вярваме. Само си представете колко безчовечно е това: първо беше доказано, че знанието е нищо, второ, че човек е длъжен да вярва в Бога, за когото той нищо не може да знае, да вярва в свободата и в безсмъртието! Всъщност Кант е бил велик реакционер. Хората обичат красивите думи, затова те нарекли Кант «всесъкрушаващия».
Да, той изцяло е «съкрушил» знанието, обаче така, както ако беше съкрушил, счупил играчка.
Но светът, въпреки философията му, си остава! Остава и вярата, на която той оказал твърде съществена поддръжка.
към текста >>
Но е истина, че на Кант с еднакъв успех биха могли да се позовават к
акт
о във висша степен проникнатият от догматизъм религиозен учител, така и кой да е просветен човек.
В действителност именно Кант се явява пример за това, колко малко всъщност мислят хората. Това, което сега ви разказах, е точно изображение на учението на Кант. Обаче мнението на хората, че Кант е бил велик философ, че на Кант въобще нищо не може да се възрази и т. н., се явява пример, с очевидност показващ, че противниците на духовната наука винаги могат да се опират именно на Кант. Просто защото те могат да кажат: ние вземаме за изходен пункт не религията, а вземаме за начална точка най-просветения от философите!
Но е истина, че на Кант с еднакъв успех биха могли да се позовават както във висша степен проникнатият от догматизъм религиозен учител, така и кой да е просветен човек.
към текста >>
А к
акт
о каза господин доктора: за Кант чуваш толкова много, но в чутото няма нищо положително.
Господин Бурле казва: Исках главно да чуя, какво е имал предвид Кант.
А както каза господин доктора: за Кант чуваш толкова много, но в чутото няма нищо положително.
Във всеки случай да се разбере това е доста трудно.
към текста >>
Така, к
акт
о и за неговия предшественик Шопенхауер, за Едуард фон Хартман е било очевидно, че човек не знае нищо за света, освен за своите собствени представи, тоест за това, което той сам проектира, изнася от себе си навън.
под авторството на един човек, също увлечен от Кант, се появила книгата «Философия на безсъзнателното». Тази книга произвела огромна сензация. Едуард фон Хартман[7] наистина е бил много умен човек! Ако той не бе живял до Кант, ако Кант не бе оказал върху него такова влияние, вероятно при него би се получило нещо по-значително. Но той така и не е могъл да се освободи от силните предразсъдъци, получени от Кант.
Така, както и за неговия предшественик Шопенхауер, за Едуард фон Хартман е било очевидно, че човек не знае нищо за света, освен за своите собствени представи, тоест за това, което той сам проектира, изнася от себе си навън.
Но освен това Едуард фон Хартман приел и учението на Шопенхауер, че «нещото в себе си» следва да се надари с воля. Навсякъде вътре се намира волята. Веднъж написах статия за Едуард фон Хартман[8], там също така споменах и за Шопенхауер. Шопенхауер е казвал: за «нещото в себе си» не знаем нищо, от него ние имаме само представа. Само тези представи се явяват разумни, волята е неразумна, глупава.
към текста >>
И ето, в това време - представете си шестдесетте години на миналия век - са съществували к
акт
о тази умна Хартманова «Философия на безсъзнателното», така и дарвинизмът, представляван от Хекел[10], Оскар Шмид[11] и други, и признат от останалите хора за нещо ненадминато умно.
И ето, в това време - представете си шестдесетте години на миналия век - са съществували както тази умна Хартманова «Философия на безсъзнателното», така и дарвинизмът, представляван от Хекел[10], Оскар Шмид[11] и други, и признат от останалите хора за нещо ненадминато умно.
Но «Философия на безсъзнателното» противоречала на дарвинизма. И ето, тогава всички, като твърдоглави дарвинисти, излезли и казали: трябва основно да се опровергае този Едуард фон Хартман, защото той въобще нищо не разбира от естествознание! Но какво направил тогава Хартман? Това, което направил, ще стане ясно от следното. Докато другите си деряли гърлата да крещят - имам предвид публикациите в печатните издания, - се появила книгата[12] «Безсъзнателното от гледна точка на дарвинизма».
към текста >>
Не казвам, че Кант не би трябвало да се чества, ще бъдат чествани и други, но въпреки това истинското положение на нещата е такова, к
акт
о ви го описах.
Обаче това е истината, господа, без значение, че беше трудно да осветля този въпрос в малко по-популярна форма. Аз, въпреки всичко, съм доволен, че именно този въпрос беше зададен, тъй като благодарение на него става видно как протича така нареченият духовен живот на хората и доколко внимателен трябва да бъде човек, когато върху него въздейства това, което доведе сега към такава голяма шумотевица във всички вестници, шумотевица по повод двестагодишнината от рождението на Кант.
Не казвам, че Кант не би трябвало да се чества, ще бъдат чествани и други, но въпреки това истинското положение на нещата е такова, както ви го описах.
към текста >>
44.
ЧЕТИРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 17 май 1924 г. За кометите и Слънчевата система, за Зодиaка и за неподвижните звезди на небето
GA_353 История на човечеството и културните народи
Ако разглеждаме другите преместващи се звезди, движението на последните има относително редовен хар
акт
ер, винаги е известно, че в определен момент от време тези небесни тела ще се появяват, в друг определен момент от време те се намират «под» Земята и не се виждат.
Тези комети се появяват значително по-рядко. Те се отличават по своята форма от другите звезди. По своята форма те изглеждат примерно така. Имат нещо като ядро, а по-нататък - опашка, която се влачи след тях. Понякога те изглеждат така, че зад тях се влачат две опашки.
Ако разглеждаме другите преместващи се звезди, движението на последните има относително редовен характер, винаги е известно, че в определен момент от време тези небесни тела ще се появяват, в друг определен момент от време те се намират «под» Земята и не се виждат.
Докато при тези небесни тела, при кометите, се наблюдава следното. Те идват и отново си отиват, при това не е известно с достоверност къде всъщност отиват. В сравнение с другите звезди и небесни тела те притежават известна нередовност в движението. (Рис. 17)
към текста >>
Не трябва особено да се удивляваме на този ф
акт
, тъй като всичко, което протича нередовно, предизвиква у хората удивление и изумление.
Не трябва особено да се удивляваме на този факт, тъй като всичко, което протича нередовно, предизвиква у хората удивление и изумление.
Не следва да приемаме това твърде сериозно. Защото даже на най-обикновени предмети, които са се държали винаги по определен начин, хората придават значение, ако поведението им стане необичайно. Ако например падне нож, той обикновено не се забива в пода, а пада по дължината си. На това не се придава значение, доколкото то е привично. Но ако ножът се забие в пода, суеверните хора смятат, че това има значение.
към текста >>
Така са възприемали това в древността - защото именно него са виждали - и са го записвали, к
акт
о са го виждали.
В немного древно време насочвали вниманието си главно върху това, което виждали на небето. Пишели, че Земята стои в центъра на света - аз сега само преразказвам това, което са си представяли тогава - и че около Земята се въртят Луната, Меркурий, Венера, Слънцето и т. н. Цялото звездно небе се движи - което също може да се наблюдава, - всяка звезда изгрява и отново залязва[1]. Видно е, че звездното небе се движи. Ако достатъчно дълго останете извън помещението, ще видите как така наречените неподвижни звезди се преместват по небето.
Така са възприемали това в древността - защото именно него са виждали - и са го записвали, както са го виждали.
към текста >>
Но к
акт
о знаете, през XV - XVI в.
Но както знаете, през XV - XVI в.
се появил Коперник и казал: това не е така! Земята не е разположена в централната точка, в централната точка е разположено Слънцето, а около Слънцето се въртят Меркурий, Венера, Земята и т. н. Така самата Земя била причислена към планетите. Появила се съвсем различна мирова система, съвсем различен възглед за пространството. Подобно на Слънцето и другите неподвижни звезди също е трябвало да останат на място.
към текста >>
Ако съвсем точно се ориентираме във ф
акт
ите, не може да се различи коя от двете системи е правилната.
Виждате ли, господа, работата стои така: веднъж вече ми се е налагало да говоря по тази тема във връзка с друг въпрос, поставен от господин Бурле - въпросът беше за теорията на относителността, за това, дали има в тази теория нещо правилно, - и във връзка с други поставени въпроси. Така например е съществувала теория, изложена от известния Тихо де Брахе[2], който казвал: да, Слънцето стои на място, но и Земята стои на място и т. н. Следователно е имало и друга мирова система, но ние разглеждаме тези две: древната, възлизаща главно до Птолемей[3], и коперниковата система, водеща до Коперник. И така, имаме две системи на света, две мирови системи. Във всяка от тях има нещо правилно.
Ако съвсем точно се ориентираме във фактите, не може да се различи коя от двете системи е правилната.
към текста >>
Несъмнено за очите е неразличимо, можеш да го отличиш само благодарение на ф
акт
а, че автомобилът може да се развали, на автомобила му е нужен бензин, а на Гьотеанума - не.
Работата е ето в какво, господа: говорих ви тогава, че има хора, твърдящи, че не можеш да различиш -когато аз например отивам с автомобила от вила Ганзи нагоре към Гьотеанума, - не можеш да различиш: автомобилът ли върви или Гьотеанумът се движи насреща!
Несъмнено за очите е неразличимо, можеш да го отличиш само благодарение на факта, че автомобилът може да се развали, на автомобила му е нужен бензин, а на Гьотеанума - не.
Това можеш да различиш по вътрешното състояние. Точно така, отивайки в Базел, можете да различите: вие ли отивате в Базел или Базел е дошъл към вас, защото ще се уморите. И така, можете да го решите само по вътрешното състояние.
към текста >>
Ако ние разглеждаме дреболиите, тогава е допустимо да се каже: може да се предположи, че нещата ще станат така, к
акт
о е известно.
Да допуснем, че вие много добре познавате един човек и той ви е обещал, че на 20 май в пет часа ще бъде на определено място. Вие също ще бъдете там. Вие сте напълно уверен, че той се намира там, защото го познавате. Но все пак може да се случи така, че той да не дойде! Така е и с мировата система.
Ако ние разглеждаме дреболиите, тогава е допустимо да се каже: може да се предположи, че нещата ще станат така, както е известно.
Ако аз запаля печката, в съответствие със законите на природата в стаята се разпространява топлина. Малко вероятно е някой път огънят да не стопли стаята! Но това положение на нещата се прекратява, господа, ако иде реч за големите съотношения в космоса. Тук нещо също може да става - както и в случая, когато имаме работа с отделния човек - с гаранция, с предсказуемост, но може да стане и по непредсказуем, ненадежден начин - както това също има място в случая с отделните хора. Следователно всяко изчисление в тази област винаги някъде има недостатък, пукнатина.
към текста >>
Тук нещо също може да става - к
акт
о и в случая, когато имаме работа с отделния човек - с гаранция, с предсказуемост, но може да стане и по непредсказуем, ненадежден начин - к
акт
о това също има място в случая с отделните хора.
Така е и с мировата система. Ако ние разглеждаме дреболиите, тогава е допустимо да се каже: може да се предположи, че нещата ще станат така, както е известно. Ако аз запаля печката, в съответствие със законите на природата в стаята се разпространява топлина. Малко вероятно е някой път огънят да не стопли стаята! Но това положение на нещата се прекратява, господа, ако иде реч за големите съотношения в космоса.
Тук нещо също може да става - както и в случая, когато имаме работа с отделния човек - с гаранция, с предсказуемост, но може да стане и по непредсказуем, ненадежден начин - както това също има място в случая с отделните хора.
Следователно всяко изчисление в тази област винаги някъде има недостатък, пукнатина. Откъде се взема този недостатък? Той възниква от факта, че нашата Слънчева система не се явява предоставена сама на себе си. Да допуснем, че с този гореспоменат човек, когато той е тръгвал към вас, нещо се е случило по пътя. Бил е задържан от нещо.
към текста >>
Той възниква от ф
акт
а, че нашата Слънчева система не се явява предоставена сама на себе си.
Малко вероятно е някой път огънят да не стопли стаята! Но това положение на нещата се прекратява, господа, ако иде реч за големите съотношения в космоса. Тук нещо също може да става - както и в случая, когато имаме работа с отделния човек - с гаранция, с предсказуемост, но може да стане и по непредсказуем, ненадежден начин - както това също има място в случая с отделните хора. Следователно всяко изчисление в тази област винаги някъде има недостатък, пукнатина. Откъде се взема този недостатък?
Той възниква от факта, че нашата Слънчева система не се явява предоставена сама на себе си.
Да допуснем, че с този гореспоменат човек, когато той е тръгвал към вас, нещо се е случило по пътя. Бил е задържан от нещо. Ако тази планетна система беше такава, че в нея не ставаше нищо друго освен това, което правят Слънцето, Луната и звездите, тя би била напълно изчисляема, всичко би могло да се изчисли. Би могло съвсем точно да се знае къде стои небесното тяло в определеното време, да се знае с точност до хилядна от секундата, доколкото биха могли да се правят много точни сметки. Но в тези сметки, както ви казах, има недостатък.
към текста >>
Но в тези сметки, к
акт
о ви казах, има недостатък.
Той възниква от факта, че нашата Слънчева система не се явява предоставена сама на себе си. Да допуснем, че с този гореспоменат човек, когато той е тръгвал към вас, нещо се е случило по пътя. Бил е задържан от нещо. Ако тази планетна система беше такава, че в нея не ставаше нищо друго освен това, което правят Слънцето, Луната и звездите, тя би била напълно изчисляема, всичко би могло да се изчисли. Би могло съвсем точно да се знае къде стои небесното тяло в определеното време, да се знае с точност до хилядна от секундата, доколкото биха могли да се правят много точни сметки.
Но в тези сметки, както ви казах, има недостатък.
Той възниква само вследствие на факта, че на тази система не й се позволява да пребивава във Вселената сама за себе си, бидейки независима от каквото и да е. В нея нахлуват, пронизват я комети. Поради факта, че тези комети нахлуват от Космоса, Космосът, Вселената дават на тази планетна система нещо подобно на това, което ние получаваме при приемане на храна. Кометата се явява своего рода хранителен продукт за планетната система. Работата стои така, че при нахлуването на такава комета движението винаги малко се изменя, така че съвсем подредено, редовно движение няма.
към текста >>
Той възниква само вследствие на ф
акт
а, че на тази система не й се позволява да пребивава във Вселената сама за себе си, бидейки независима от каквото и да е.
Да допуснем, че с този гореспоменат човек, когато той е тръгвал към вас, нещо се е случило по пътя. Бил е задържан от нещо. Ако тази планетна система беше такава, че в нея не ставаше нищо друго освен това, което правят Слънцето, Луната и звездите, тя би била напълно изчисляема, всичко би могло да се изчисли. Би могло съвсем точно да се знае къде стои небесното тяло в определеното време, да се знае с точност до хилядна от секундата, доколкото биха могли да се правят много точни сметки. Но в тези сметки, както ви казах, има недостатък.
Той възниква само вследствие на факта, че на тази система не й се позволява да пребивава във Вселената сама за себе си, бидейки независима от каквото и да е.
В нея нахлуват, пронизват я комети. Поради факта, че тези комети нахлуват от Космоса, Космосът, Вселената дават на тази планетна система нещо подобно на това, което ние получаваме при приемане на храна. Кометата се явява своего рода хранителен продукт за планетната система. Работата стои така, че при нахлуването на такава комета движението винаги малко се изменя, така че съвсем подредено, редовно движение няма. Заради кометите, както в движението, така и в покоя на цялата планетна система се създава безредие, нередовност.
към текста >>
Поради ф
акт
а, че тези комети нахлуват от Космоса, Космосът, Вселената дават на тази планетна система нещо подобно на това, което ние получаваме при приемане на храна.
Ако тази планетна система беше такава, че в нея не ставаше нищо друго освен това, което правят Слънцето, Луната и звездите, тя би била напълно изчисляема, всичко би могло да се изчисли. Би могло съвсем точно да се знае къде стои небесното тяло в определеното време, да се знае с точност до хилядна от секундата, доколкото биха могли да се правят много точни сметки. Но в тези сметки, както ви казах, има недостатък. Той възниква само вследствие на факта, че на тази система не й се позволява да пребивава във Вселената сама за себе си, бидейки независима от каквото и да е. В нея нахлуват, пронизват я комети.
Поради факта, че тези комети нахлуват от Космоса, Космосът, Вселената дават на тази планетна система нещо подобно на това, което ние получаваме при приемане на храна.
Кометата се явява своего рода хранителен продукт за планетната система. Работата стои така, че при нахлуването на такава комета движението винаги малко се изменя, така че съвсем подредено, редовно движение няма. Заради кометите, както в движението, така и в покоя на цялата планетна система се създава безредие, нередовност.
към текста >>
Заради кометите, к
акт
о в движението, така и в покоя на цялата планетна система се създава безредие, нередовност.
Той възниква само вследствие на факта, че на тази система не й се позволява да пребивава във Вселената сама за себе си, бидейки независима от каквото и да е. В нея нахлуват, пронизват я комети. Поради факта, че тези комети нахлуват от Космоса, Космосът, Вселената дават на тази планетна система нещо подобно на това, което ние получаваме при приемане на храна. Кометата се явява своего рода хранителен продукт за планетната система. Работата стои така, че при нахлуването на такава комета движението винаги малко се изменя, така че съвсем подредено, редовно движение няма.
Заради кометите, както в движението, така и в покоя на цялата планетна система се създава безредие, нередовност.
към текста >>
И к
акт
о ние тук можем да изчислим посредством измерване с помощта на наблюдателен инструмент колко близко преминаваме и с каква скорост, ако един върви по-бързо, и разстоянието ще се увеличава по-бързо, отколкото при друг, точно така може да се изчисли и как се движи Слънцето.
Ако заедно с нашата Слънчева система стояхме на едно място неподвижно, тези разстояния би трябвало да остават без изменения, едни и същи. Ако Слънцето заедно с другите планети се движи в това направление, тогава звездите от съзвездието Херкулес трябва да ни се струват по-големи, те трябва да ни се струват отдалечаващи се, отдръпващи се една от друга. Което и става с тях в действителност! В течение на столетия е могло да се наблюдава, че разстоянията в съзвездието Херкулес стават все по-големи и по-големи. Оттук следва, че Слънцето действително се движи по направление към съзвездието Херкулес.
И както ние тук можем да изчислим посредством измерване с помощта на наблюдателен инструмент колко близко преминаваме и с каква скорост, ако един върви по-бързо, и разстоянието ще се увеличава по-бързо, отколкото при друг, точно така може да се изчисли и как се движи Слънцето.
Тези изчисления се правят много точно. Следователно цялата планетна система заедно със Слънцето се движи бързо по направление на съзвездието Херкулес.
към текста >>
Но това преместване действа върху планетната система така, к
акт
о на вас ви действа работата.
Но това преместване действа върху планетната система така, както на вас ви действа работата.
Когато работите, вие губите своята субстанция и трябва отново да я замените. По същия начин, когато планетната система се носи през мировото пространство, тя постоянно губи своята субстанция. Тази субстанция също трябва да се замени. Тук бродят и се преместват комети. Те събират субстанция и самите се оказват погълнати, когато преминават през планетна система.
към текста >>
Добрите за гроздето години възникват от ф
акт
а, че Земята изпитва своего рода глад.
Виждате ли, работата е такава - при това трябва да се откажем от каквито и да било суеверия, - че върху всичко, ставащо на Земята, кометите оказват своето извънземно влияние, което може да се наблюдава. Забележителното е ето кое. Знаете, че има добри и лоши години за гроздобера.
Добрите за гроздето години възникват от факта, че Земята изпитва своего рода глад.
Тогава тя предоставя своята способност към плодородие главно на Слънцето и то действа благоприятно на реколтата от грозде. Ако годината е била добра за гроздето, можете да бъдете почти уверени, че скоро ще се появи комета, доколкото Земята е гладна и на нея й е необходима храна за всичко друго. Следва лоша година за гроздето. Ако пак настъпи добра година за гроздовата реколта, после отново идва комета. Отношението на Земята към нейните вещества и субстанции зависи от това, появяват ли се или не се появяват комети.
към текста >>
Господа, обърнете внимание на ф
акт
а, че намиращите се на небето звезди оказват изключително влияние върху Земята въобще и особено върху човека.
Господа, обърнете внимание на факта, че намиращите се на небето звезди оказват изключително влияние върху Земята въобще и особено върху човека.
Наистина човек зависи не само от намиращото се на Земята, но той е свързан и със звездите, намиращи се на небето.
към текста >>
Да установим това к
акт
о следва: съзвездието Лъв оказва върху човека известно влияние.
Виждате ли, човек се нуждае от такова влияние. За какво обаче става дума, господа?
Да установим това както следва: съзвездието Лъв оказва върху човека известно влияние.
Съзвездието оказва влияние, докато не е екранирано, не е закрито от Луната или Слънцето. Но да отидем по-нататък. Да вземем за сравнение пример от живота. Да кажем, че някой иска нещо да се узнае. Да допуснем, че у тях живее гувернант или домашен учител, знаещ всичко.
към текста >>
Но за Зодиака може да се каже: влиянието се изменя в зависимост от ф
акт
а, оказва ли се образът в Зодиака закрит или не.
С тях работата стои така, че те ту оказват влияние, ту не. Луната, която за четири седмици обхожда всички указани съзвездия, създава чрез това ситуация, че ние в течение на тези четири седмици винаги имаме такъв момент, когато дадено влияние от кое да е зодиакално съзвездия не се оказва върху нас. Същото се отнася и за всяко друго съзвездие (от Зодиака). Доколкото в древността на небесните влияния хората са отделяли много голямо внимание, Зодиакът за тях е бил, разбира се, по-важен, отколкото другите съзвездия. Защото тези други съзвездия винаги запазват своето влияние, то не се изменя.
Но за Зодиака може да се каже: влиянието се изменя в зависимост от факта, оказва ли се образът в Зодиака закрит или не.
По тази причина въздействието на Зодиака върху Земята се е изследвало по съвсем особен начин. Сега вие виждате защо при наблюдаването на звездното небе Зодиакът се явява по-важен от другите звезди. От всичко това можете да заключите, че само едните изчисления не могат бъдат единствен предмет за изследвания в астрономията, а трябва да се изследват също така и тези неща, за които току-що ви разказах.
към текста >>
Въглерод и азот, к
акт
о казах, е трябвало да бъдат открити в кометите.
се случи да кажа: ако с кометите работата стои именно така, ако те действително изпълняват посочената задача, в техния състав трябва да влиза съединение на въглерода и азота. За това към този момент не беше известно. Въглеродът и азотът образуват цианид, синилна киселина.
Въглерод и азот, както казах, е трябвало да бъдат открити в кометите.
Това беше казано от мен в Париж през 1906 година[5]. На това тогава не повярва никой сред тези, които не признаваха духовната наука. Но не след дълго - бях на лекционно пътуване в Швеция - във всички вестници се появи твърде зашеметяващото известие, че с помощта на спектроскопия в появилата се тогава комета е бил открит цианид.
към текста >>
Оттук вие можете да видите, че тези неща са ф
акт
ически верни, защото по-късно те могат да бъдат потвърдени, само ако към тях се подходи правилно.
Виждате ли, хората винаги казват: ако антропософията знае нещо, тя трябва да говори за това, което впоследствие ще бъде потвърдено. Но такива неща са ставали безброй пъти! Действително в 1906 г. аз предсказах откритието на цианида в кометите! Това откритие действително беше направено по-късно.
Оттук вие можете да видите, че тези неща са фактически верни, защото по-късно те могат да бъдат потвърдени, само ако към тях се подходи правилно.
Обаче естествено е и това, че ако нещо подобно стане, тези хора премълчават за него, те посмъртно мълчат, доколкото то не ги устройва. Въпреки всичко, това е така.
към текста >>
Оттук следва, че доколкото Слънцето се явява най-лекото тяло в мировото пространство, и съществата, излизащи от него, носят най-духовен хар
акт
ер.
Луната е относително тежка, доколкото тя някога се е отделила от Земята и е завлякла със себе си тези тежки вещества, които не са й били нужни. Така че Слънцето и Луната представляват пълни противоположности. Слънцето е най-лекото тяло в мировото пространство, а Луната - най-материалното. Ако можеше да я претеглим, тя, разбира се, би била по-лека от Земята, доколкото е значително по-малка. Но според това, което се нарича относително тегло, тя е по-тежка.
Оттук следва, че доколкото Слънцето се явява най-лекото тяло в мировото пространство, и съществата, излизащи от него, носят най-духовен характер.
Затова, отговаряйки на въпроса за Христос, поставен от господин Долингер, бих могъл да ви кажа следното. Когато се раждаме, от Слънцето излиза най-духовната същност, защото Слънцето се явява най-духовното същество, докато Луната се явява най-материалната същност. Ако Луната се явява най-материалната същност, тя оказва върху човека влияние, което в хода на всекидневния живот се разпространява в материалното. Виждате ли, всички други небесни тела, звездите, покрай Луната, също, разбира се, оказват своето влияние. Когато готвим храната, когато наблюдаваме циркулацията на кръвта, върху всичко това звездите, небесните тела оказват някакво влияние.
към текста >>
От това, к
акт
о те си го представят, нищо няма да им се отдаде да видят.
Така във всичко може да се види: човек е инструмент, с помощта на който се научава всичко. Ако например човек престане да получава влиянието на Водолей, следователно ако Водолей е закрит от Луната, а човек не е в състояние да развие силите на Водолея от самия себе си, при него се появяват мазоли. Така, разглеждайки човека в качеството му на инструмент, винаги може да се види какво става във Вселената, ако се подходи към това научно, а не на основата на суеверни предразсъдъци. Да се действа по такъв начин - това е истинската научна дейност, която развива духовната наука. Разбира се, за това много хора имат неясни, смътни представи.
От това, както те си го представят, нищо няма да им се отдаде да видят.
Тук работата става съгласно поговорката: «Петелът кукурига върху стобора; времето няма да се промени, но може да стане по-добро! ». Именно така много хора мислят за света: закукурига петелът на стобора, значи времето няма да се промени или ще стане по-хубаво.
към текста >>
45.
ПЕТНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 20 май 1924 г. Мойсей. Декадентската атлантска култура в Тибет. Далай-лама.
GA_353 История на човечеството и културните народи
Ф
акт
ически той е бил ученик на египетската школа, ученик на мистериите.
Доктор Щайнер: Виждате ли, това се отнася в по-малка степен към извършването на внезапно чудо, тук работата е, че Мойсей е бил много компетентен. Той е бил не само този, който е изобразен в Библията.
Фактически той е бил ученик на египетската школа, ученик на мистериите.
В тази школа са учили човека, като са му преподавали не само за духовния свят, но, от известна гледна точка, и за света на природата. На морето има време на прилив и време на отлив, време на издигане и отстъпване назад и работата е била в това, че Мойсей е знаел как да организира прехода през Червено море, за да може той, със своите хора, да премине по времето, когато морето се е отдръпнало и би могло да се използва пясъчната плитчина, която вследствие на отлива е станала видима и, така да се каже, се е разкрила. Следователно чудото се е състояло не в това, че Мойсей е преградил и преодолял Червено море, а във факта, че той всъщност е знаел повече, отколкото другите, че е съумял по правилен начин да избере времето. Мойсей е изчислил тези неща, така че той е преминал в подходящото време - знаел е колко ще продължи това, - съответно е трябвало да вървят бързо, за да не ги хване морето неподготвени. Всичко това, разбира се, е било нещо по-различно от чудо.
към текста >>
Следователно чудото се е състояло не в това, че Мойсей е преградил и преодолял Червено море, а във ф
акт
а, че той всъщност е знаел повече, отколкото другите, че е съумял по правилен начин да избере времето.
Доктор Щайнер: Виждате ли, това се отнася в по-малка степен към извършването на внезапно чудо, тук работата е, че Мойсей е бил много компетентен. Той е бил не само този, който е изобразен в Библията. Фактически той е бил ученик на египетската школа, ученик на мистериите. В тази школа са учили човека, като са му преподавали не само за духовния свят, но, от известна гледна точка, и за света на природата. На морето има време на прилив и време на отлив, време на издигане и отстъпване назад и работата е била в това, че Мойсей е знаел как да организира прехода през Червено море, за да може той, със своите хора, да премине по времето, когато морето се е отдръпнало и би могло да се използва пясъчната плитчина, която вследствие на отлива е станала видима и, така да се каже, се е разкрила.
Следователно чудото се е състояло не в това, че Мойсей е преградил и преодолял Червено море, а във факта, че той всъщност е знаел повече, отколкото другите, че е съумял по правилен начин да избере времето.
Мойсей е изчислил тези неща, така че той е преминал в подходящото време - знаел е колко ще продължи това, - съответно е трябвало да вървят бързо, за да не ги хване морето неподготвени. Всичко това, разбира се, е било нещо по-различно от чудо.
към текста >>
В тези скали хората са правели пещери, празнини, и вътре в тези пещери те са драскали тогава - к
акт
о това се нарича - своите тайни.
Писане и четене или нещо подобно тогава още не е имало, но е имало знаци. Тези знаци не са ги нанасяли върху хартия. Защото и хартия не е имало. Тях не са ги нанасяли на пергамент, а са ги драскали по скалите.
В тези скали хората са правели пещери, празнини, и вътре в тези пещери те са драскали тогава - както това се нарича - своите тайни.
Така че е необходимо да се разбират знаците, които те са правели, ако искаме да узнаем какви представи са имали тези хора.
към текста >>
Можете да си представите, че по този начин се е пр
акт
икувало ужасно безобразие.
Така, ако в това семейство се е раждало дете, са го охранявали до смъртта на стария Далай-лама.
Можете да си представите, че по този начин се е практикувало ужасно безобразие.
Понякога просто, ако старият Далай-лама не ги е устройвал, са търсели дете и са казвали: в това дете трябва да се всели душата на стария Далай-лама. Но той е трябвало първо да умре. За това се е грижело в подходящото време самото свещеничество, като народът бил уверяван, че душата на стария Далай-лама е влязла в детето. По такъв начин тези хора довеждали нещата дотам, целият народ да вярва, че душата, намираща се в кой да е Далай-лама, вече е била в Далай-лама хиляди години назад. Те мислели, че това е все една и съща душа.
към текста >>
Казаното не противоречи на ф
акт
а, че ако би се удало да се разшифроват знаците, погребани в скалите - до тях всъщност европейците получават достъп в редки случаи, - ние бихме стигнали до големи естественонаучни тайни, които са притежавали хората в древността.
Казаното не противоречи на факта, че ако би се удало да се разшифроват знаците, погребани в скалите - до тях всъщност европейците получават достъп в редки случаи, - ние бихме стигнали до големи естественонаучни тайни, които са притежавали хората в древността.
И така, добре е, че се стига до великите естественонаучни тайни, които са притежавали хората в древността. Работата е там, тези сведения да бъдат открити в нова форма.
към текста >>
Виждате ли, новото знание, новото познание никога няма да може да се реализира на Изток по такъв начин, к
акт
о в Европа, доколкото източното тяло не е пригодно за това.
Тези сведения, които ги е имало някога, които са идвали към хората като на сън, в съноподобна мъгла, същите сведения трябва отново да се появят сред хората благодарение на антропософията. Но на Изток това не може да стане.
Виждате ли, новото знание, новото познание никога няма да може да се реализира на Изток по такъв начин, както в Европа, доколкото източното тяло не е пригодно за това.
Опитите, които трябва да се предприемат, за да се стигне до тези неща, за които ви говоря сега, са осъществими само по Западния, а не по Източния път. Човекът от Изтока е консервативен в много по-голяма степен, отколкото може би е консервативен европеецът. Човекът от Изтока не иска да има новото и затова върху него не произвежда особено силно впечатление това, което ние правим тук, в Европа. И напротив, ако му кажат: от тези древни крипти - така наричат тези пещери в скалите - идва особена мъдрост, тя е много древна, ето тогава това му прави изключително силно впечатление. Но и европейците също, макар и в незначителна степен, страдат от това.
към текста >>
К
акт
о вие казахте при задаването на въпроса, тези неща са придобили декадентски, упадъчен хар
акт
ер.
Когато европейци отиват в Тибет, те не разбират тези неща. И така, съществуват малки шансове действителните тибетски истини да бъдат обнародвани. Те продължават да живеят само в древните традиции. От преминалото към потомците вече може да се получи представа за това, какво всъщност е скрито там. Но обнародване като такова е трудно да си представим.
Както вие казахте при задаването на въпроса, тези неща са придобили декадентски, упадъчен характер.
Но ако се върнем към намиращото се в криптите, а не се ориентираме по това, което говори свещеничеството, би могло да достигнем необичайни резултати. Но би било извънредно трудно да се разгадае всичко това. Без антропософията е трудно да стане. Антропософията би могла да направи такава разшифровка, но на нея това не й е нужно, защото тя открива тези неща сами по себе си.
към текста >>
Защото мисионерите им описват Исус Христос така, к
акт
о те си Го представят.
Виждате ли, интересно е ето какво. Знаете, че там има европейски мисионери. Те отиват там с европейската религия, европейската теология и искат да разпространят в Азия европейската култура. Но на жителите на Азия тя не прави съвсем никакво впечатление!
Защото мисионерите им описват Исус Христос така, както те си Го представят.
И азиатците казват: ако аз погледна към моя Буда, намирам много повече положителни качества! И така, на тях тя съвсем не им импонира. На тях тя ще им хареса само в случай, че Исус Христос им бъде представен така, както беше представен тук, в лекциите, изнесени неотдавна като отговор на ваши въпроси. Тогава, разбира се, тя ще им направи впечатление. Обаче пречка за това е консервативността на жителите на Азия, тяхната реакционност и фактът, че те, на първо място, са недоверчиви.
към текста >>
На тях тя ще им хареса само в случай, че Исус Христос им бъде представен така, к
акт
о беше представен тук, в лекциите, изнесени неотдавна като отговор на ваши въпроси.
Те отиват там с европейската религия, европейската теология и искат да разпространят в Азия европейската култура. Но на жителите на Азия тя не прави съвсем никакво впечатление! Защото мисионерите им описват Исус Христос така, както те си Го представят. И азиатците казват: ако аз погледна към моя Буда, намирам много повече положителни качества! И така, на тях тя съвсем не им импонира.
На тях тя ще им хареса само в случай, че Исус Христос им бъде представен така, както беше представен тук, в лекциите, изнесени неотдавна като отговор на ваши въпроси.
Тогава, разбира се, тя ще им направи впечатление. Обаче пречка за това е консервативността на жителите на Азия, тяхната реакционност и фактът, че те, на първо място, са недоверчиви.
към текста >>
Обаче пречка за това е консервативността на жителите на Азия, тяхната реакционност и ф
акт
ът, че те, на първо място, са недоверчиви.
Защото мисионерите им описват Исус Христос така, както те си Го представят. И азиатците казват: ако аз погледна към моя Буда, намирам много повече положителни качества! И така, на тях тя съвсем не им импонира. На тях тя ще им хареса само в случай, че Исус Христос им бъде представен така, както беше представен тук, в лекциите, изнесени неотдавна като отговор на ваши въпроси. Тогава, разбира се, тя ще им направи впечатление.
Обаче пречка за това е консервативността на жителите на Азия, тяхната реакционност и фактът, че те, на първо място, са недоверчиви.
към текста >>
В древността ф
акт
ически са притежавали известен дух за това, как трябва да стават нещата.
Това съвсем не им импонира и те разглеждат като посегателство върху своите права, когато там се строят железопътни линии и фабрики. Това правят европейците. Но там това предизвиква ненавист. Не може така да се правят нещата. Би трябвало малко да се поучим от древността.
В древността фактически са притежавали известен дух за това, как трябва да стават нещата.
към текста >>
Само благодарение на ф
акт
а, че той никога не е постъпвал като съвременните европейци.
През VI в. преди основаването на християнството Александър Македонски пренесъл в Азия много от гръцката култура. Сега то присъства в Азия. Още повече, каквото Александър пренесъл в Азия, по околен път - през Испания, чрез арабите и евреите - отново е стигнало в Европа! Но благодарение на какво на Александър Велики въобще му се е отдало да пренесе тези неща в Азия?
Само благодарение на факта, че той никога не е постъпвал като съвременните европейци.
Европейците се смятат за разумни хора, абсолютно разумни хора. Сблъсквайки се с различни хора, те казват: «Всички те са глупаци, ние трябва да им преподадем нашата мъдрост». Но при такъв подход към тези «различни хора» нищо не се получава. Александър не направил така. Преди всичко той усвоявал това, което са притежавали тези хора.
към текста >>
Именно благодарение на този ф
акт
е била основана английската световна империя.[3] Другите никога не знаят «от коя трънка ще изскочи заекът», как ще тръгнат нещата.
Съвсем не искам да ви говоря против войната, а искам само да ви разкажа как германците си представят нещата: трябва просто да се настъпи и да се завоюва този народ. Англичаните не постъпват така. Отначало те се ориентират, провокират народите да се проявят, дават им възможност да се изтощят, да се разгромят един друг и наблюдават само колко дълго ще трае това. С други думи, те дават възможност на хората да се довършат един друг. Това го потвърждава историята.
Именно благодарение на този факт е била основана английската световна империя.[3] Другите никога не знаят «от коя трънка ще изскочи заекът», как ще тръгнат нещата.
Англичаните, в известен смисъл инстинктивно, се отнасят с уважение към отличителните качества на чуждия народ. Благодарение на този факт на англичаните им се удаде да достигнат колосалното икономическо превъзходство. В Англия навярно никому не би дошло на ум да направи това, което правят сега в Германия, а именно да въведе рентната марка.[4] От само себе си се разбира, че сега в Германия има голям недостиг на пари. Пари никой няма. Но когато беше въведена рентната марка, така наречената парична единица със стабилна стойност, хората възприеха това като нещо страшно умно.
към текста >>
Благодарение на този ф
акт
на англичаните им се удаде да достигнат колосалното икономическо превъзходство.
Отначало те се ориентират, провокират народите да се проявят, дават им възможност да се изтощят, да се разгромят един друг и наблюдават само колко дълго ще трае това. С други думи, те дават възможност на хората да се довършат един друг. Това го потвърждава историята. Именно благодарение на този факт е била основана английската световна империя.[3] Другите никога не знаят «от коя трънка ще изскочи заекът», как ще тръгнат нещата. Англичаните, в известен смисъл инстинктивно, се отнасят с уважение към отличителните качества на чуждия народ.
Благодарение на този факт на англичаните им се удаде да достигнат колосалното икономическо превъзходство.
В Англия навярно никому не би дошло на ум да направи това, което правят сега в Германия, а именно да въведе рентната марка.[4] От само себе си се разбира, че сега в Германия има голям недостиг на пари. Пари никой няма. Но когато беше въведена рентната марка, така наречената парична единица със стабилна стойност, хората възприеха това като нещо страшно умно. Всъщност това беше най-голямата глупост от всичко, което би могло да се направи. Защото докато в Англия всички книжни пари се обезпечаваха със злато, всичко ставаше така, както това обичайно става в икономиката на целия останал свят.
към текста >>
Защото докато в Англия всички книжни пари се обезпечаваха със злато, всичко ставаше така, к
акт
о това обичайно става в икономиката на целия останал свят.
Благодарение на този факт на англичаните им се удаде да достигнат колосалното икономическо превъзходство. В Англия навярно никому не би дошло на ум да направи това, което правят сега в Германия, а именно да въведе рентната марка.[4] От само себе си се разбира, че сега в Германия има голям недостиг на пари. Пари никой няма. Но когато беше въведена рентната марка, така наречената парична единица със стабилна стойност, хората възприеха това като нещо страшно умно. Всъщност това беше най-голямата глупост от всичко, което би могло да се направи.
Защото докато в Англия всички книжни пари се обезпечаваха със злато, всичко ставаше така, както това обичайно става в икономиката на целия останал свят.
За всички книжни пари има в наличност обезпечение в злато. Ако се печатат пари, необезпечени със злато, тези пари или незабавно се обезценяват, тоест валутният курс пада, или, ако курсът се поддържа изкуствено, както правят сега с парите със стабилна стойност, стоките стават все по-скъпи. Ние сега в Германия имаме рентна марка, нали? Нейната стойност винаги е една марка. Но, господа, за нея сега можеш да си купиш толкова, колкото преди с петнадесет пфенига, следователно в действителност нейната стойност е не повече от петнадесет пфенига.
към текста >>
Ако се печатат пари, необезпечени със злато, тези пари или незабавно се обезценяват, тоест валутният курс пада, или, ако курсът се поддържа изкуствено, к
акт
о правят сега с парите със стабилна стойност, стоките стават все по-скъпи.
Пари никой няма. Но когато беше въведена рентната марка, така наречената парична единица със стабилна стойност, хората възприеха това като нещо страшно умно. Всъщност това беше най-голямата глупост от всичко, което би могло да се направи. Защото докато в Англия всички книжни пари се обезпечаваха със злато, всичко ставаше така, както това обичайно става в икономиката на целия останал свят. За всички книжни пари има в наличност обезпечение в злато.
Ако се печатат пари, необезпечени със злато, тези пари или незабавно се обезценяват, тоест валутният курс пада, или, ако курсът се поддържа изкуствено, както правят сега с парите със стабилна стойност, стоките стават все по-скъпи.
Ние сега в Германия имаме рентна марка, нали? Нейната стойност винаги е една марка. Но, господа, за нея сега можеш да си купиш толкова, колкото преди с петнадесет пфенига, следователно в действителност нейната стойност е не повече от петнадесет пфенига. Фактът, че тя не пада, че тя е «парична единица със стабилна стойност», е само илюзия. Работата стои така: в Германия мислят, но нямат понятие за това, че трябва с уважение да се отнасят към реалността.
към текста >>
Ф
акт
ът, че тя не пада, че тя е «парична единица със стабилна стойност», е само илюзия.
За всички книжни пари има в наличност обезпечение в злато. Ако се печатат пари, необезпечени със злато, тези пари или незабавно се обезценяват, тоест валутният курс пада, или, ако курсът се поддържа изкуствено, както правят сега с парите със стабилна стойност, стоките стават все по-скъпи. Ние сега в Германия имаме рентна марка, нали? Нейната стойност винаги е една марка. Но, господа, за нея сега можеш да си купиш толкова, колкото преди с петнадесет пфенига, следователно в действителност нейната стойност е не повече от петнадесет пфенига.
Фактът, че тя не пада, че тя е «парична единица със стабилна стойност», е само илюзия.
Работата стои така: в Германия мислят, но нямат понятие за това, че трябва с уважение да се отнасят към реалността.
към текста >>
Англичанинът пътешества в Африка - к
акт
о Дарвин[5] е предприел своето околосветско пътешествие за целите на естествената наука - и наблюдава животното в естествената му среда.
Виждате ли, по темата има един доста мил анекдот за това, как представителите на различните народи изучават естествената история, изучават например кенгуруто или някое друго животно, живеещо в Африка.
Англичанинът пътешества в Африка - както Дарвин[5] е предприел своето околосветско пътешествие за целите на естествената наука - и наблюдава животното в естествената му среда.
Там той може да види как то живее, в какви природни условия. Французинът пренася животното от пустинята в зоопарка. Той го изучава в зоопарка. Той не наблюдава животното в естествена обстановка, а го прави в зоопарка. Обаче какво прави германецът?
към текста >>
Приетият в древността начин на действие по отношение на хората в Европа, днес вече никой не го разбира - докато Александър Велики външно оставял всичко, к
акт
о си е било и само едва-едва, бавно осъществявал това, което трябвало да пренесе от Гърция в Азия.
Но даже при англичаните всичко това стои много относително.
Приетият в древността начин на действие по отношение на хората в Европа, днес вече никой не го разбира - докато Александър Велики външно оставял всичко, както си е било и само едва-едва, бавно осъществявал това, което трябвало да пренесе от Гърция в Азия.
В Европа ни един човек не разбира вече това. Обаче европейците би трябвало отново да го усвоят. Ето защо първото, на което би следвало да се научат европейците, е не да пренасят в Азия това, което те имат. Не, отначало европейците трябва внимателно да изучат всичко, което е известно на жителите на Азия, после да се узнае например и за мъдростта на Тибет. Само в този случай, отнасяйки се с цялото уважение към културата на другите хора, може нещо да се достигне.
към текста >>
Европа теоретизира, а към пр
акт
иката няма отношение.
Европа представлява от само себе си всъщност велика теоретическа постройка, система от теории.
Европа теоретизира, а към практиката няма отношение.
Това все пак е именно така! Европа осъществява даже търговските сделки и бизнеса на основата на теории, даже тези неща носят изключително измислен характер. За известно време нещата се получават. Но това никога не продължава дълго. Що се отнася до разпространението на духовната култура, Европа е във висша степен нещастна, защото тя съвсем не разбира как трябва да се вниква в нещо различно.
към текста >>
Европа осъществява даже търговските сделки и бизнеса на основата на теории, даже тези неща носят изключително измислен хар
акт
ер.
Европа представлява от само себе си всъщност велика теоретическа постройка, система от теории. Европа теоретизира, а към практиката няма отношение. Това все пак е именно така!
Европа осъществява даже търговските сделки и бизнеса на основата на теории, даже тези неща носят изключително измислен характер.
За известно време нещата се получават. Но това никога не продължава дълго. Що се отнася до разпространението на духовната култура, Европа е във висша степен нещастна, защото тя съвсем не разбира как трябва да се вниква в нещо различно.
към текста >>
Виждате ли, господа, именно в случая с антропософията думата е за това, че трябва да се постъпва в пълно съответствие със здравия разум, в съответствие с пр
акт
ическия живот, с добрата пр
акт
ика.
Тук също духовната наука трябва да доведе до изменение на начина на мислене. Но как това става в настоящото време?
Виждате ли, господа, именно в случая с антропософията думата е за това, че трябва да се постъпва в пълно съответствие със здравия разум, в съответствие с практическия живот, с добрата практика.
Например някъде трябва да се започне нещо. Какво правя аз самият, господа? Веднъж писах за Ницше[6]. Тогава хората смятаха, че съм по-скоро привърженик на Ницше. Ако аз бях писал по начин, по който се искаше на хората, придържащи се към някои възгледи, тогава трябваше да напиша така: Ницше е бил голям глупак, Ницше е отстоявал една или друга глупост, с Ницше трябва да се борим до кръв и други такива.
към текста >>
В него бих могъл да ругая остро и почти така силно, к
акт
о е ругал самият Ницше.
Какво правя аз самият, господа? Веднъж писах за Ницше[6]. Тогава хората смятаха, че съм по-скоро привърженик на Ницше. Ако аз бях писал по начин, по който се искаше на хората, придържащи се към някои възгледи, тогава трябваше да напиша така: Ницше е бил голям глупак, Ницше е отстоявал една или друга глупост, с Ницше трябва да се борим до кръв и други такива. Аз бих написал в такъв случай враждебно, насочено срещу Ницше съчинение.
В него бих могъл да ругая остро и почти така силно, както е ругал самият Ницше.
Но от това не би имало никаква полза и то не би имало никаква ценност! Аз вникнах в учението на Ницше. Отразих това, което самият Ницше е говорил. Дадох възможност тук да се влее това, което е антропософията. Днес се явяват хора и казват: по-рано той беше привърженик на Ницше, а сега е антропософ.
към текста >>
Обаче именно защото съм антропософ, за Ницше писах така, к
акт
о съм писал!
Но от това не би имало никаква полза и то не би имало никаква ценност! Аз вникнах в учението на Ницше. Отразих това, което самият Ницше е говорил. Дадох възможност тук да се влее това, което е антропософията. Днес се явяват хора и казват: по-рано той беше привърженик на Ницше, а сега е антропософ.
Обаче именно защото съм антропософ, за Ницше писах така, както съм писал!
След това по същия начин писах за Хекел[7]. Аз, разбира се, бих могъл да напиша: Хекел е бил вулгарен материалист, той съвсем не разбирал какво е дух и др. под. Да, господа, по този начин пак нищо не би било направено. Но аз приех Хекел такъв, какъвто е. Така постъпвах във всичко, не отричах едни или други неща, а ги приемах такива, каквито са.
към текста >>
Малко преди възникването на християнството, учениците на Буда са разпространявали будизма във Вавилон на Ефрат и Тигър, но са го правели така, к
акт
о ви разказах.
Така постъпвах във всичко, не отричах едни или други неща, а ги приемах такива, каквито са. И така, благодарение на антропософията беше даден образец за това, как трябва да се действа, ако има необходимост да се пренесе културата в Азия! Ако човек отива в Индия, преди всичко трябва добре да знае какво твърдят старите брахманисти и какво твърдят будистите. И тогава трябва да дадете възможност да се влее тук също и това, което вие считате за правилно. Така например са правели и учениците на самия Буда.
Малко преди възникването на християнството, учениците на Буда са разпространявали будизма във Вавилон на Ефрат и Тигър, но са го правели така, както ви разказах.
Обезателно се обръщали към хората с нещо, което тези хора са можели да разберат. В древността не се е практикувало упоритото налагане на теории. Жителите на Азия съвсем не разбират европейското упорство. Несъмнено е, че например отношенията между брахманисти и будисти не са такива, каквито са отношенията между католици и протестанти. Днес католиците и протестантите развиват своите учения чисто теоретически.
към текста >>
В древността не се е пр
акт
икувало упоритото налагане на теории.
Ако човек отива в Индия, преди всичко трябва добре да знае какво твърдят старите брахманисти и какво твърдят будистите. И тогава трябва да дадете възможност да се влее тук също и това, което вие считате за правилно. Така например са правели и учениците на самия Буда. Малко преди възникването на християнството, учениците на Буда са разпространявали будизма във Вавилон на Ефрат и Тигър, но са го правели така, както ви разказах. Обезателно се обръщали към хората с нещо, което тези хора са можели да разберат.
В древността не се е практикувало упоритото налагане на теории.
Жителите на Азия съвсем не разбират европейското упорство. Несъмнено е, че например отношенията между брахманисти и будисти не са такива, каквито са отношенията между католици и протестанти. Днес католиците и протестантите развиват своите учения чисто теоретически. Едните вярват в едно, другите в друго. Между брахманисти и будисти едва ли има друго различие, освен че брахманистите не се покланят на Буда, а будистите се покланят.
към текста >>
Това, разбира се, е свързано с нашето собствено бедствено положение, с ф
акт
а, че Европа сама е в беда и че е много трудно да си представим как тя би трябвало да се измъкне от бедственото положение.
Несъмнено, ако искате да разпространите култура, е необходимо да имате здрав смисъл и усет за реалност! Иска ми се да се изразя така: избива ми студена пот, когато днес гледам как европейците организират стопанската си дейност в Азия - загива това, което притежава Азия, но в замяна нищо не се получава.
Това, разбира се, е свързано с нашето собствено бедствено положение, с факта, че Европа сама е в беда и че е много трудно да си представим как тя би трябвало да се измъкне от бедственото положение.
Голямата беда е, че самата Европа сега се намира в упадък. Европа няма да успее да се измъкне от състоянието на тотална разруха на културата, в което тя е попаднала, ако хората не се решат да приемат истинската духовна култура. Днес мнозина все още не разбират този факт. Ето защо днес всички хора, идващи в Европа от Азия, реално намират, че европейците са всъщност варвари.
към текста >>
Днес мнозина все още не разбират този ф
акт
.
Несъмнено, ако искате да разпространите култура, е необходимо да имате здрав смисъл и усет за реалност! Иска ми се да се изразя така: избива ми студена пот, когато днес гледам как европейците организират стопанската си дейност в Азия - загива това, което притежава Азия, но в замяна нищо не се получава. Това, разбира се, е свързано с нашето собствено бедствено положение, с факта, че Европа сама е в беда и че е много трудно да си представим как тя би трябвало да се измъкне от бедственото положение. Голямата беда е, че самата Европа сега се намира в упадък. Европа няма да успее да се измъкне от състоянието на тотална разруха на културата, в което тя е попаднала, ако хората не се решат да приемат истинската духовна култура.
Днес мнозина все още не разбират този факт.
Ето защо днес всички хора, идващи в Европа от Азия, реално намират, че европейците са всъщност варвари.
към текста >>
А след това учените казват само едно: да, макар Гьоте и Шилер и да не са били така умни и мъдри, к
акт
о отделни индивидуалности в Древна Азия, въпреки това и в тях е имало някаква духовност.
И така, културтрегерството в Азия ще получи смисъл само в случай, че самата Европа има духовна наука. Ако Европа успее да даде на жителите на Азия духовната наука, тогава на тези жители ще им харесва, че европейците им доставят техника. Обаче сега те възприемат това така, сякаш европейците освен тази техника въобще нищо не знаят. Сред азиатците работата стои така, че на тях им прави голямо впечатление, ако те дойдат например в Германия. Ако истински азиатци, образовани, обучени, дойдат в днешна Германия - например добре образовани китайски учени, - ако дойдат в Германия и на тях им разказват за Гьоте или Шилер, те внимателно се вслушват.
А след това учените казват само едно: да, макар Гьоте и Шилер и да не са били така умни и мъдри, както отделни индивидуалности в Древна Азия, въпреки това и в тях е имало някаква духовност.
Обаче през XIX столетие това бързо е западнало и изчезнало. И днес китайският учен разглежда например германците като страшни варвари. Той казва: с Гьоте и Шилер германската култура е стигнала до упадък. На него не му импонира фактът, че през XIX столетие са открити железопътните връзки. На него малко му импонира все още Гьотевият «Фауст», макар той и да твърди, че отделни индивидуалности в древна Азия са били много по-мъдри.
към текста >>
На него не му импонира ф
акт
ът, че през XIX столетие са открити железопътните връзки.
Ако истински азиатци, образовани, обучени, дойдат в днешна Германия - например добре образовани китайски учени, - ако дойдат в Германия и на тях им разказват за Гьоте или Шилер, те внимателно се вслушват. А след това учените казват само едно: да, макар Гьоте и Шилер и да не са били така умни и мъдри, както отделни индивидуалности в Древна Азия, въпреки това и в тях е имало някаква духовност. Обаче през XIX столетие това бързо е западнало и изчезнало. И днес китайският учен разглежда например германците като страшни варвари. Той казва: с Гьоте и Шилер германската култура е стигнала до упадък.
На него не му импонира фактът, че през XIX столетие са открити железопътните връзки.
На него малко му импонира все още Гьотевият «Фауст», макар той и да твърди, че отделни индивидуалности в древна Азия са били много по-мъдри. На първо място европеецът трябва да осъзнае следното: че азиатците въобще нищо не правят на основата на понятия, свойствени на европееца. На тази основа азиатецът нищо не прави, не, азиатецът се стреми към образи, към такива образи, които се намират в манастирите в Тибет. Азиатецът иска образи. Тези абстракции, тези понятия, които има европеецът, азиатецът не ги иска, те му причиняват главоболие, не са му нужни.
към текста >>
На някои болшевишки ръководители на ниво правителство им стигна ума, точно к
акт
о и на немските националисти, народняци, да използват тази стара свастика в качеството и на свой знак.[8] На азиатците това прави много по-голямо впечатление, отколкото марксизмът.
И такъв знак, като например пречупеният кръст, така наречената свастика, този знак е бил древен слънчев знак - изключително разпространен в Азия. (Рис. 19) За него жителите на Азия още помнят.
На някои болшевишки ръководители на ниво правителство им стигна ума, точно както и на немските националисти, народняци, да използват тази стара свастика в качеството и на свой знак.[8] На азиатците това прави много по-голямо впечатление, отколкото марксизмът.
Марксизмът се състои от мисловни понятия, които не впечатляват хората. Но такъв знак ги впечатлява. Ако без да си разбрал, какво трябва да се изучава в хората, отидеш при тях с нещо, което им е съвсем чуждо, нищо няма да успееш да постигнеш сред тях.
към текста >>
К
акт
о чух, това е книгата на Освалд Шпенглер «Залезът на Запада», т. е.
Възможно е да сте чули, че се появи голяма двутомна книга на известния Шпенглер[9] - веднъж той изнесе лекция в Базел.
Както чух, това е книгата на Освалд Шпенглер «Залезът на Запада», т. е.
залезът на Европа и Америка. Авторът показва, че всичко съществуващо сега в така наречената европейска култура трябва да загине. Той разглежда културата като обречен на смърт болен. Да, господа, това, което днес се явява външна култура, трябва да загине. Само отвътре, само от духа може да се достигне нещо ново.
към текста >>
46.
ШЕСТНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 4 юни 1924 г. Природа на Слънцето. Произход на масонството. За знаците, докосванията и думите. Ку-клукс-клан
GA_353 История на човечеството и културните народи
Слънчевите лъчи, к
акт
о човек ги вижда, всъщност не притежават никаква реалност, действителност.
Доктор Щайнер: Работата стои така.
Слънчевите лъчи, както човек ги вижда, всъщност не притежават никаква реалност, действителност.
Но ако ние разгледаме Слънцето като такова, по същество то не се явява физическо вещество. Всъщност то е духовно и се състои от кухина в пространството.
към текста >>
Това е огромна дупка, съществуваща, к
акт
о в случая с газираната вода, навсякъде, където има перлички, балончета, тоест въздух, вдлъбнатини, дупки.
Всичко, което се намира около Слънцето, се явява всъщност по-плътно от самото Слънце. Слънцето е по-малко плътно от намиращото се около него. Благодарение на това ние виждаме Слънцето. Илюзия е, ако се вярва, че в пространството Слънцето представлява от само себе си, така да се каже, нещо. В пространството то представлява от само себе си нищо.
Това е огромна дупка, съществуваща, както в случая с газираната вода, навсякъде, където има перлички, балончета, тоест въздух, вдлъбнатини, дупки.
(Рис. 20)
към текста >>
В древната мистерия - к
акт
о тогава се е наричала - са се съчетавали едновременно и училището, и школата по изкуство, и религията.
Доктор Щайнер: Виждате ли, господа, може да се каже, че днешното масонство е само сянка на онова, което е било някога. Тук вече широко осветлих въпроса за това, че в древността човешкото развитие е било такова, че тогава училищата, църквата и учрежденията, свързани с изкуството, не са били идентични на съвременните, а са представлявали едно цяло.
В древната мистерия - както тогава се е наричала - са се съчетавали едновременно и училището, и школата по изкуство, и религията.
Едва по-късно настъпило разделение. По отношение на нашите средноевропейски области може даже да се каже, че това е станало не по-рано от XI-XII век. Дотогава манастирите служели като напомняне за древните времена. Но в дълбока древност е било така, че училището, църквата и школата по изкуствата са били едно цяло. Защото тогава всичко, което се е отнасяло до мистериите, всичко, с което там са се занимавали, се е правило с много по-голяма сериозност, отколкото нещо се прави в днешно време, например в нашите училища и даже в нашите църкви.
към текста >>
Те били предназначени да се обучават духовно - не просто посредством тренировка и дресировка да усвояват основите, к
акт
о се случва при обучението днес.
Което няма никакво отношения към способностите на дадения човек. По съвсем друг начин са били поставени нещата в древността. Сред всички хора без изключение са намирали тези - а тогава са били доста по-проницателни за това от днес, - които са имали някакви способности. Разбира се, че тези неща - доколкото хората тогава вече са били егоистични - стигнали до упадък. Но изначално принципът е бил такъв, че са търсели тези, които са имали способности.
Те били предназначени да се обучават духовно - не просто посредством тренировка и дресировка да усвояват основите, както се случва при обучението днес.
Те са можели да се учат духовно.
към текста >>
Духовното обучение обаче е било свързано с ф
акт
а, че по време на подготовката са се учили да изработват напълно определени способности.
Духовното обучение обаче е било свързано с факта, че по време на подготовката са се учили да изработват напълно определени способности.
Само си спомнете: ако в обичайния живот човек хваща, взема в ръце едно или друго, той всъщност има само грубо усещане. Най-многото, на което могат да се научат днес хората, е да различават разни вещества едно от друго, да опипват неща и да ги различават опипом. Обаче по отношение на своето усещане - имам предвид чисто физическото усещане - хората днес са станали много по-задълбочени: те отличават топло от студено. В най-добрия случай хората при обучението могат да развият по-фино усещане. Такива са например слепите.
към текста >>
Те пътешествали почти толкова много, к
акт
о и ние, при това е удивително колко бързо са се придвижвали.
Кой е действал в мистериите в качеството си на такъв, когото отначало са подготвяли да може да развие изключително фина сетивност? Другите хора не са можели да усещат толкова фино. Да допуснем, че някъде на друго място е имало някаква мистерия. В древността хората много са пътешествали.
Те пътешествали почти толкова много, както и ние, при това е удивително колко бързо са се придвижвали.
Железници са нямали, но те са пътешествали, защото са били по-гъвкави, защото са можели да ходят по-бързо, по-малко се уморявали, малко по-добре са ходили. И ето, по пътя те срещали такива хора. Ако двама такива човека, които са можели да усещат по-фино, са си подавали ръка, те са се опознавали един друг. Тогава са казвали за това така: те се опознавали един друг благодарение на своето фино осезание. Това е, което наричат «докосване».
към текста >>
В древността са пишели съвсем не толкова много, к
акт
о днес.
Сега, господа, си представете друго. Ако признавали, че човек притежава фино осезание, тогава са го учили още повече.
В древността са пишели съвсем не толкова много, както днес.
Записвали са изключително рядко, при това най-свещеното. Във всеки случай, в древността вече е имало своеобразна кореспонденция, но тогава тази кореспонденция се е осъществявала в по-голямата си част с помощта на всякакви знаци. Така са възникнали много знаци за всичко възможно. Имало го е и това, че хора, непринадлежащи към мистериите, тоест не мъдреци, както ги наричали, правели своите пътешествия из близките райони и не отивали много далеко. Но учените, мъдреците пътешествали много надалеч.
към текста >>
Имало го е и това, че хора, непринадлежащи към мистериите, тоест не мъдреци, к
акт
о ги наричали, правели своите пътешествия из близките райони и не отивали много далеко.
Ако признавали, че човек притежава фино осезание, тогава са го учили още повече. В древността са пишели съвсем не толкова много, както днес. Записвали са изключително рядко, при това най-свещеното. Във всеки случай, в древността вече е имало своеобразна кореспонденция, но тогава тази кореспонденция се е осъществявала в по-голямата си част с помощта на всякакви знаци. Така са възникнали много знаци за всичко възможно.
Имало го е и това, че хора, непринадлежащи към мистериите, тоест не мъдреци, както ги наричали, правели своите пътешествия из близките райони и не отивали много далеко.
Но учените, мъдреците пътешествали много надалеч. При това им се налагало да знаят не само всички езици, но и всички диалекти. А даже на северния немец му е много трудно да разбере швейцарския диалект. Обаче хората от мистериите, освен езика, на който са говорели, са имали определени знаци,
към текста >>
Защото благодарение на ф
акт
а, че човек се е учил да осезава, той се е учил да различава предметите.
Да, господа, но тогава зад тези работи още е стояло нещо, в тях нещо се е съдържало! Тогава действително цялата ученост се е съдържала в този знак, в докосването и думата.
Защото благодарение на факта, че човек се е учил да осезава, той се е учил да различава предметите.
Благодарение на факта, че е имал знаци, той е можел да подражава на всичко, което е било тайни на природата. А в словото той се запознавал с вътрешното съдържание на човека. И така, може да се каже: в докосването са имали работа с възприятието, в знака са имали работа с природата, а в словото са имали работа с човека, с неговото вътрешно удивление, с плахия му трепет, с радостта му... Следователно са имали работа с природата и човека и са ги възпроизвеждали в знака, докосването и думата.
към текста >>
Благодарение на ф
акт
а, че е имал знаци, той е можел да подражава на всичко, което е било тайни на природата.
Да, господа, но тогава зад тези работи още е стояло нещо, в тях нещо се е съдържало! Тогава действително цялата ученост се е съдържала в този знак, в докосването и думата. Защото благодарение на факта, че човек се е учил да осезава, той се е учил да различава предметите.
Благодарение на факта, че е имал знаци, той е можел да подражава на всичко, което е било тайни на природата.
А в словото той се запознавал с вътрешното съдържание на човека. И така, може да се каже: в докосването са имали работа с възприятието, в знака са имали работа с природата, а в словото са имали работа с човека, с неговото вътрешно удивление, с плахия му трепет, с радостта му... Следователно са имали работа с природата и човека и са ги възпроизвеждали в знака, докосването и думата.
към текста >>
К
акт
о по-рано едни или други знаци са значели нещо, а по-късно тяхното значение е било изгубено, точно така и всичко като цяло изгубило значение.
Разбирали са го само тези, които още тогава забелязали: дявол да го вземе, та тези древни мъдреци, благодарение на всичко, което са знаели, са притежавали могъщество и власт! Справедлива и правомерна е тази власт, това могъщество, които притежава човек, когато знае нещо, когато чрез знанието си може да допринесе с нещо за ближния си. Ако никой не беше измислил как да се направи влак, човечеството просто нямаше да има влака! И така, ако човек знае нещо, то отива в полза на хората, тогава неговата власт е правомерна. Обаче по-късно хората започнали просто да си присвояват властта, възприемайки външни знаци.
Както по-рано едни или други знаци са значели нещо, а по-късно тяхното значение е било изгубено, точно така и всичко като цяло изгубило значение.
към текста >>
Например не знаят, че ако произнасят думата за втора степен: БОАС (БОХАС), «Б» означава дом, «О» означава, к
акт
о вече казах, сдържано удивление, «А» - това е приятно удивление; «С» (S) - се явява знака на змията. (Рис.
Всъщност тази форма на масонството се е развила едва тогава, когато всичко останало от мистериите е било забравено. Започнали да подражават на отделни неща от древността, които вече не разбирали. Така че това, което масонството използва като култ, самото масонство в по-голямата си част днес не разбира. Не разбират даже знака, докосването и думата, доколкото всички те не знаят за какво става дума тук.
Например не знаят, че ако произнасят думата за втора степен: БОАС (БОХАС), «Б» означава дом, «О» означава, както вече казах, сдържано удивление, «А» - това е приятно удивление; «С» (S) - се явява знака на змията. (Рис.
21) С всичко това вие казвате следното: ние познаваме света като голям дом, построен от Великия Строител на света (Великия Архитект на Вселената), пред което трябва да се чувстваме както леко уплашени, така и приятно зарадвани, и там присъства също така и злото, змията. Да, нещо подобно са осъзнавали в древността и тогава, в съответствие с тези неща, са гледали на природата, гледали са на човека. Днес, нямайки никакво понятия за това, в масонските организации тези, които имат втора степен, безсмислено произнасят думата «БОАС» (БОХАС). Точно така, ако хора, принадлежащи на трета степен, слагали палец на артерията, при това действително разбирали, че даденият човек е имал фино сетиво, фино осезание, нали така! Това забелязвали по начина, по който се слагал палецът на артерията.
към текста >>
21) С всичко това вие казвате следното: ние познаваме света като голям дом, построен от Великия Строител на света (Великия Архитект на Вселената), пред което трябва да се чувстваме к
акт
о леко уплашени, така и приятно зарадвани, и там присъства също така и злото, змията.
Всъщност тази форма на масонството се е развила едва тогава, когато всичко останало от мистериите е било забравено. Започнали да подражават на отделни неща от древността, които вече не разбирали. Така че това, което масонството използва като култ, самото масонство в по-голямата си част днес не разбира. Не разбират даже знака, докосването и думата, доколкото всички те не знаят за какво става дума тук. Например не знаят, че ако произнасят думата за втора степен: БОАС (БОХАС), «Б» означава дом, «О» означава, както вече казах, сдържано удивление, «А» - това е приятно удивление; «С» (S) - се явява знака на змията. (Рис.
21) С всичко това вие казвате следното: ние познаваме света като голям дом, построен от Великия Строител на света (Великия Архитект на Вселената), пред което трябва да се чувстваме както леко уплашени, така и приятно зарадвани, и там присъства също така и злото, змията.
Да, нещо подобно са осъзнавали в древността и тогава, в съответствие с тези неща, са гледали на природата, гледали са на човека. Днес, нямайки никакво понятия за това, в масонските организации тези, които имат втора степен, безсмислено произнасят думата «БОАС» (БОХАС). Точно така, ако хора, принадлежащи на трета степен, слагали палец на артерията, при това действително разбирали, че даденият човек е имал фино сетиво, фино осезание, нали така! Това забелязвали по начина, по който се слагал палецът на артерията. По-късно това станало докосването за трета степен.
към текста >>
Подобно на това, к
акт
о другите се събират в църква, така масоните се събират на церемонии, които водят към древните мистерии.
Затова Рим, римският култ и масонството се явяват най-големи противници. То вече съвсем не е свързано с това, което е било при масоните в качеството му на култ, знак, докосване и думи, това е касаело двустранни отношения. Във Франция съюзът се е наричал не съюз, а «Orient de France», «Изтокът на Франция», доколкото всичко там се е вземало от Изтока, «Великият Изток на Франция» («Grand Orient de France»), това е голям френски масонски съюз. Знакът, докосването и думата служат само за да държат хората заедно, това е, благодарение на което те се познават един друг. Срещите, на които те се събират, особено по празничен повод, се явяват обществен култ.
Подобно на това, както другите се събират в църква, така масоните се събират на церемонии, които водят към древните мистерии.
Това сплотява хората.
към текста >>
Това е прекрасно - да се занимаваш с благотворителност, да пр
акт
икуваш хуманност.
Бихме могли да кажем още нещо, господа. Виждате ли, съвсем не би следвало да се считат хората, обединени в масонски съюзи, за съмнителни заради тяхната дейност. Защото понякога те имат най-добри намерения. Те се придържат само към следната гледна точка: с хората не може да се постигне нищо, освен посредством такива съюзи, затова цел на повечето масонски съюзи трябва да бъде голямата благотворителност.
Това е прекрасно - да се занимаваш с благотворителност, да практикуваш хуманност.
Такива съюзи се занимават с това в голям мащаб. Затова не е чудно, ако масонът постоянно се позовава на факта, че страшно много хуманни и добродетелни акции се организират и провеждат именно от масонски съюзи. И все пак трябва да си кажем: всъщност в настоящето всички такива неща вече не се явяват своевременни. Какво трябва да отхвърлим в неща от този род днес? Ние трябва да отхвърлим обособяването.
към текста >>
Затова не е чудно, ако масонът постоянно се позовава на ф
акт
а, че страшно много хуманни и добродетелни акции се организират и провеждат именно от масонски съюзи.
Виждате ли, съвсем не би следвало да се считат хората, обединени в масонски съюзи, за съмнителни заради тяхната дейност. Защото понякога те имат най-добри намерения. Те се придържат само към следната гледна точка: с хората не може да се постигне нищо, освен посредством такива съюзи, затова цел на повечето масонски съюзи трябва да бъде голямата благотворителност. Това е прекрасно - да се занимаваш с благотворителност, да практикуваш хуманност. Такива съюзи се занимават с това в голям мащаб.
Затова не е чудно, ако масонът постоянно се позовава на факта, че страшно много хуманни и добродетелни акции се организират и провеждат именно от масонски съюзи.
И все пак трябва да си кажем: всъщност в настоящето всички такива неща вече не се явяват своевременни. Какво трябва да отхвърлим в неща от този род днес? Ние трябва да отхвърлим обособяването. Заради него много бързо възниква духовна аристокрация, каквато не трябва да има. И демократичният принцип, който постоянно трябва да добива все по-голямо значение, влиза в радикално противоречие както с масонския съюз, така и със затвореното в себе си свещеничество.
към текста >>
И демократичният принцип, който постоянно трябва да добива все по-голямо значение, влиза в радикално противоречие к
акт
о с масонския съюз, така и със затвореното в себе си свещеничество.
Затова не е чудно, ако масонът постоянно се позовава на факта, че страшно много хуманни и добродетелни акции се организират и провеждат именно от масонски съюзи. И все пак трябва да си кажем: всъщност в настоящето всички такива неща вече не се явяват своевременни. Какво трябва да отхвърлим в неща от този род днес? Ние трябва да отхвърлим обособяването. Заради него много бързо възниква духовна аристокрация, каквато не трябва да има.
И демократичният принцип, който постоянно трябва да добива все по-голямо значение, влиза в радикално противоречие както с масонския съюз, така и със затвореното в себе си свещеничество.
И така, може да се каже: тук работата стои така, че този, който и днес още може да разбере какво се съдържа в някои масонски церемонии от първа, втора и трета степен, той може да признае, че тези церемонии често водят началото си от самата древна мъдрост. Обаче това няма голямо значение. Голямо значение има това, че днес в много масонски организации и съюзи се проявяват много политически или други социално полезни стремежи. Но Католическата Църква и масонството се намират, както се казва, на нож, те се борят едни с други. Тази ситуация обаче се е формирала в хода на времето.
към текста >>
Но Католическата Църква и масонството се намират, к
акт
о се казва, на нож, те се борят едни с други.
Заради него много бързо възниква духовна аристокрация, каквато не трябва да има. И демократичният принцип, който постоянно трябва да добива все по-голямо значение, влиза в радикално противоречие както с масонския съюз, така и със затвореното в себе си свещеничество. И така, може да се каже: тук работата стои така, че този, който и днес още може да разбере какво се съдържа в някои масонски церемонии от първа, втора и трета степен, той може да признае, че тези церемонии често водят началото си от самата древна мъдрост. Обаче това няма голямо значение. Голямо значение има това, че днес в много масонски организации и съюзи се проявяват много политически или други социално полезни стремежи.
Но Католическата Църква и масонството се намират, както се казва, на нож, те се борят едни с други.
Тази ситуация обаче се е формирала в хода на времето.
към текста >>
Следователно е ставало дума и за това, че в знаците се е изразявал и хар
акт
ерът на човека.
Например те имат престилка от агнешка кожа. Някой казва: масонството не е нищо повече от спектакъл, забава с инструментите на зидарите, защото зидарите имат престилка. Но това не е така. И престилката се е използвала тук за това - първоначално тя винаги е била от агнешка кожа, - за да покаже, че този, който е в такъв съюз, не трябва да бъде дивак, завладян от страсти. И така, половите органи е трябвало да бъдат прикрити от тази престилка, която и се явявала знак за това.
Следователно е ставало дума и за това, че в знаците се е изразявал и характерът на човека.
Така стои работата с много знаци, които се проявяват и в облеклото.
към текста >>
И к
акт
о свещеникът сваля белите ленени одежди, приличащи на риза, като израз на етерното тяло, точно така и определени високи степени при масоните имат същите одежди, а за астралното тяло - което е цветно - имат тога, връхно облекло.
Съществуват също така по-високи степени, където носят облекло, много подобно на свещеническото: тук всичко поотделно означава нещо. Казвал съм ви например, че човек освен физическо тяло има също така и етерно тяло.
И както свещеникът сваля белите ленени одежди, приличащи на риза, като израз на етерното тяло, точно така и определени високи степени при масоните имат същите одежди, а за астралното тяло - което е цветно - имат тога, връхно облекло.
Ето така всичко това се изразява. Мантията, която след това е била съединена с шлем, е изразявала могъществото на Аза.
към текста >>
Исках само да покажа всичко, к
акт
о си е.
Всички тези неща ни водят назад към древни, твърде дълбокомислени и значителни обичаи, които днес са изгубили своето значение. Ако някой е благоразположен към масонството, той не трябва да оценява това, което говоря, като нещо пренебрежително.
Исках само да покажа всичко, както си е.
Може, разбира се, да съществува и такъв масонски орден, който обединява изключително добри хора и т. н. В днешно време нещо подобно може да стане особено важно. Наистина, ако днес човек се учи, когато стане лекар или юрист, професията не грабва сърцето му. Затова много юристи и лекари стават масони. Защото тогава те имат поне празничността на древните церемонии, а също така нещо, в което не им се налага излишно много да мислят, а постоянно съдържащо в себе си още нещо: знак, докосване, дума, показващи, че човек живее не само във външно-материалното.
към текста >>
Днес той още присъства като разбиращо се от само себе си сред пролетариата, сред социалдемократите - те акцентират на интернационалния ф
акт
ор, но в кръговете на буржоазията и в други кръгове по страшен начин се разпространява и удържа връх национализмът, там са много силни националистическите настроения.
Доктор Щайнер: Виждате ли, Ку-клукс-клан е най-новото откритие в дадената област, при това такова откритие, на което трябва да се придава по-голяма важност, отколкото обичайно се прави. Знаете, господа, че само преди няколко десетилетия цареше въодушевление по повод на космополитизма.
Днес той още присъства като разбиращо се от само себе си сред пролетариата, сред социалдемократите - те акцентират на интернационалния фактор, но в кръговете на буржоазията и в други кръгове по страшен начин се разпространява и удържа връх национализмът, там са много силни националистическите настроения.
Спомнете си, че хората, стоящи зад Удроу Уилсън[2] - самият той е бил само подставено лице, - са слагали национализма в сметките, искали са навсякъде да има национални държави, навсякъде са подстрекавали към национализъм и т. н. На това са възлагали своите надежди! Имало е и такива хора, които днес навсякъде развиват тенденции,
към текста >>
Имало е и интернационални, но в отделните страни те винаги са носили националистичен хар
акт
ер.
Такива са били по същество и масонските съюзи.
Имало е и интернационални, но в отделните страни те винаги са носили националистичен характер.
Макар и с това те да са се занимавали малко, защото повече са работели по отношение на външния свят, за да участват в ставащото в него. Би могло да се каже: нима такива хора, желаещи да възбудят абсолютно националистическия принцип, желаещи да разрушат всичко, не са безумни? Никой просто не смее да говори за това. Разбира се, ако човек пита за това, означава, че той не взема участие в такива неща. Но тези хора си казват: днес всичко е толкова объркано - водачите го казват на другите, които ги следват, -че на тези, другите, им е все едно, те не виждат смисъл да ги е грижа за положението на нещата, каквото то е днес.
към текста >>
В швейцарския немски това звучи Wäge, к
акт
о е предполагал доктор Щайнер.
[1] Този отговор е грешен.
В швейцарския немски това звучи Wäge, както е предполагал доктор Щайнер.
към текста >>
47.
СЕДЕМНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 25 юни 1924 г. Човекът и йерархиите. Загубата на древното знание. За «Философия на свободата»
GA_353 История на човечеството и културните народи
Преди всичко той носи в себе си животинското царство, в някакъв смисъл неговото устройство носи животински хар
акт
ер.
Виждате ли, ако разгледате човека, как стои или ходи по Земята, ще се окаже, че той носи в себе си всъщност всички царства на природата.
Преди всичко той носи в себе си животинското царство, в някакъв смисъл неговото устройство носи животински характер.
Това вие бихте могли да видите дори в наличието при човека например на бедрени или раменни кости, които в подобен вид ги имат и висшите животни. Ако добре се запознаем с тези въпроси, и при животните, стоящи по-долу, се намират подобни или родствени образувания. Даже при рибите може, макар и с някаква приблизителност, да се види, че при тях една от костите съответства на една от костите на човека. Това, което може да бъде казано за костна-та система, по същия начин може да се каже и за мускулната система и даже за вътрешните органи. При човека имаме стомах - по съответен начин намираме стомах и при животните.
към текста >>
Но ако се казва: това растение, венерината мухоловка, трябва да почувства насекомото, тоест да усети, възприемайки, когато последното се окаже в близост, това е същата безсмислица, к
акт
о ако някой каже: един съвсем малък предмет, който аз настройвам така, че той да се затвори, когато дойде мишка - капанът за мишки, - също има усещане, че мишката е близко!
Какво може човек благодарение на това, че той носи в себе си животинското царство? Виждате ли, животното усеща - човек също, растението не усеща. Макар, колкото и да е странно, съвременната наука да смята - веднъж[1] вече споменах за това, - че растението може да усеща, доколкото има такова растение, например така наречената венерина мухоловка, Dionaea muscipula[2]. Ако към нея се приближи насекомо, ако то е долетяло, венерината мухоловка затваря своите венчелистчета и поглъща насекомото. Това е много интересно явление.
Но ако се казва: това растение, венерината мухоловка, трябва да почувства насекомото, тоест да усети, възприемайки, когато последното се окаже в близост, това е същата безсмислица, както ако някой каже: един съвсем малък предмет, който аз настройвам така, че той да се затвори, когато дойде мишка - капанът за мишки, - също има усещане, че мишката е близко!
Такива научни съображения са просто безсмислени. Растенията не чувстват. И също в толкова малка степен растенията са способни за свободно придвижване.
към текста >>
Представете си, че когато вие сте били още подобни на малки зверчета в детството, за да направят от вас човек, би започнал да ви опитомява жираф: това е толкова невероятно, к
акт
о невероятно е, че би могъл да ви опитомява дъб.
И ако някой даже би предположил, че във всичко може да се съгласи с материалистите, той би трябвало да продължи хода на своите собствени мисли. Съгласявайки се във всичко с материалистите, той би могъл да каже: човек, във вида, в който е сега, е бил първоначално животно, а след това е бил дресиран, «одомашнен», - но не би могло него самия да го дресира същото животно, каквото той първоначално е бил! Така не става, иначе едно куче би могло да дресира друго куче. Следователно първоначално е трябвало да присъстват същества - сега те могат да се намират някъде на друго място, но въпреки това е трябвало да има същества, - които са повдигнали човека до неговата днешна висота. И тези същества не биха могли да принадлежат към трите природни царства.
Представете си, че когато вие сте били още подобни на малки зверчета в детството, за да направят от вас човек, би започнал да ви опитомява жираф: това е толкова невероятно, както невероятно е, че би могъл да ви опитомява дъб.
В това вярват германските националисти, те допускат, че дъбовете, свещените дъбове могат да укротяват, да опитомяват хората. Виждате ли, минералното е още по-неспособно на това. Планинският кристал е прекрасен, но той е толкова по-неспособен да опитоми, да «одомашни» човека. Тук е трябвало да има други същества, други царства.
към текста >>
То става по друг начин благодарение на ф
акт
а, че човек ходи изправен и говори.
Но мисловна дейност при животните отсъства. Човек има тази мисловна дейност. Така че, макар човек да има например своето кръвообращение от животинското царство, той може да има свой мисловен орган не от животинското царство. Може да се каже: човек мисли, чувства и има воля. Всичко това става по един свободен начин.
То става по друг начин благодарение на факта, че човек ходи изправен и говори.
към текста >>
Помислете за това, доколко различно би трябвало да упражнявате волята си, доколко различна би била цялата воля, ако, к
акт
о в първата си година от живота, вие винаги бихте пълзели на четири крака.
Помислете за това, доколко различно би трябвало да упражнявате волята си, доколко различна би била цялата воля, ако, както в първата си година от живота, вие винаги бихте пълзели на четири крака.
В този случай цялата човешка воля би била различна. Вие въобще не бихте стигнали до мисленето. Както нещата, носени от нас във физическото тяло, ни свързват с трите природни царства, така мисленето, чувстването и волята ни свързват с три други царства, със свръхсетивните, невидими царства. За всичко трябва да имаме название. И както ние наричаме минералното, растителното и животинското царство природни, така наричаме йерархии тези царства, които способстват при човека, неговите мисли, чувства и воля да бъдат свободни (вж.
към текста >>
К
акт
о нещата, носени от нас във физическото тяло, ни свързват с трите природни царства, така мисленето, чувстването и волята ни свързват с три други царства, със свръхсетивните, невидими царства.
Помислете за това, доколко различно би трябвало да упражнявате волята си, доколко различна би била цялата воля, ако, както в първата си година от живота, вие винаги бихте пълзели на четири крака. В този случай цялата човешка воля би била различна. Вие въобще не бихте стигнали до мисленето.
Както нещата, носени от нас във физическото тяло, ни свързват с трите природни царства, така мисленето, чувстването и волята ни свързват с три други царства, със свръхсетивните, невидими царства.
За всичко трябва да имаме название. И както ние наричаме минералното, растителното и животинското царство природни, така наричаме йерархии тези царства, които способстват при човека, неговите мисли, чувства и воля да бъдат свободни (вж. рис. 22).
към текста >>
И к
акт
о ние наричаме минералното, растителното и животинското царство природни, така наричаме йерархии тези царства, които способстват при човека, неговите мисли, чувства и воля да бъдат свободни (вж.
Помислете за това, доколко различно би трябвало да упражнявате волята си, доколко различна би била цялата воля, ако, както в първата си година от живота, вие винаги бихте пълзели на четири крака. В този случай цялата човешка воля би била различна. Вие въобще не бихте стигнали до мисленето. Както нещата, носени от нас във физическото тяло, ни свързват с трите природни царства, така мисленето, чувстването и волята ни свързват с три други царства, със свръхсетивните, невидими царства. За всичко трябва да имаме название.
И както ние наричаме минералното, растителното и животинското царство природни, така наричаме йерархии тези царства, които способстват при човека, неговите мисли, чувства и воля да бъдат свободни (вж.
рис. 22).
към текста >>
Виждате ли, к
акт
о човек е съпричастен към трите природни царства, точно така той е съпричастен и към три духовни царства.
Следователно тук имаме природните царства, посредством които човек е съпричастен към природата, а тук имаме йерархиите.
Виждате ли, както човек е съпричастен към трите природни царства, точно така той е съпричастен и към три духовни царства.
Със своето мислене той е съпричастен към йерархията - виждате ли, в настоящето за нея няма още никакво название, доколкото материализмът не обръща никакво внимание на такива неща: така че ще се наложи да наричаме тази йерархия с нейното древно название Angeloi, ангели. Това название веднага може да бъде охулено като суеверие. Разбира се, днес в речта ние вече не притежаваме възможност да намираме имена, доколкото хората са изгубили способността да усещат звуците: речта е могла да се формира само докато хората все още са могли да преживяват звуците. Днес всеки употребява думите Ball (топка), Fall (случай), Kraft (сила); там навсякъде присъства звукът «А», във всяка от тези думи има «А». Но какво представлява «А»-то?
към текста >>
И ако аз казвам: «Ball» (топка), използвам «А», защото хвърляйки топката, аз съм удивен от ф
акт
а, колко странно се държи тя.
Представете си, че вие внезапно сте видели тук как някой е разтворил прозореца навън и е надникнал да види какво става. Доколкото това сега не би трябвало да стане, вие бихте били учудени, вероятно голяма част от вас би изразила своето учудване с «Ах! », ако не се притеснява да го направи. «А» винаги служи за изразяване на удивление. Всяка буква изразява нещо.
И ако аз казвам: «Ball» (топка), използвам «А», защото хвърляйки топката, аз съм удивен от факта, колко странно се държи тя.
Или ако това е топка за танци, аз се удивлявам как тя безпорядъчно се върти! Но става така, че човек постепенно привиква към това и вече не се удивлява. Тогава той би могъл да нарича топката «Bull» или «ВШ», но не и «Ball». Да вземем думата «Fall» (случай). Ако някой някъде се тръшне, падне, може да се каже: «Ах!
към текста >>
Но ако изведнъж ви се наложи да възприемете, че вашето мислене е свързано с духовно същество, при това точно така, к
акт
о вашето усещане, чувстването ви на Земята трябва да бъде свързано с животните, за да можете да носите животинското в себе си - ако ви се наложи изведнъж да възприемете това, вие бихте били удивени и за да изразите своето удивление, би трябвало да използвате дума, съдържаща звука «А».
Помислете, по ваше мнение мисленето е съсредоточено в главата.
Но ако изведнъж ви се наложи да възприемете, че вашето мислене е свързано с духовно същество, при това точно така, както вашето усещане, чувстването ви на Земята трябва да бъде свързано с животните, за да можете да носите животинското в себе си - ако ви се наложи изведнъж да възприемете това, вие бихте били удивени и за да изразите своето удивление, би трябвало да използвате дума, съдържаща звука «А».
Вие бихте могли да наречете съществото на мисленето, наричащо се някога «Angeloi», «ангел», да го наречете, използвайки «А». А това, което вие имате като сила на мисленето, бихте могли да обозначите с буква, изразяваща такава сила: буквата «Л». Докато силата в действието е възможно да обозначите с помощта на «Б». Думата «алб» вече се е използвала някога за обозначаване на нещо духовно и би могла да служи за обозначаване на съществата, имащи работа с мисленето, ако не се използваше в думата Alpdruck (кошмар), където тя носи болезнен характер. И така, йерархиите се явяват царство, което обхваща и човека, което човек носи в себе си точно така, както носи в себе си природните царства.
към текста >>
Думата «алб» вече се е използвала някога за обозначаване на нещо духовно и би могла да служи за обозначаване на съществата, имащи работа с мисленето, ако не се използваше в думата Alpdruck (кошмар), където тя носи болезнен хар
акт
ер.
Помислете, по ваше мнение мисленето е съсредоточено в главата. Но ако изведнъж ви се наложи да възприемете, че вашето мислене е свързано с духовно същество, при това точно така, както вашето усещане, чувстването ви на Земята трябва да бъде свързано с животните, за да можете да носите животинското в себе си - ако ви се наложи изведнъж да възприемете това, вие бихте били удивени и за да изразите своето удивление, би трябвало да използвате дума, съдържаща звука «А». Вие бихте могли да наречете съществото на мисленето, наричащо се някога «Angeloi», «ангел», да го наречете, използвайки «А». А това, което вие имате като сила на мисленето, бихте могли да обозначите с буква, изразяваща такава сила: буквата «Л». Докато силата в действието е възможно да обозначите с помощта на «Б».
Думата «алб» вече се е използвала някога за обозначаване на нещо духовно и би могла да служи за обозначаване на съществата, имащи работа с мисленето, ако не се използваше в думата Alpdruck (кошмар), където тя носи болезнен характер.
И така, йерархиите се явяват царство, което обхваща и човека, което човек носи в себе си точно така, както носи в себе си природните царства. И съществата, наречени Alb (алб), или ангели, се явяват тези същества, които трябва да имат работа с мисленето.
към текста >>
И така, йерархиите се явяват царство, което обхваща и човека, което човек носи в себе си точно така, к
акт
о носи в себе си природните царства.
Но ако изведнъж ви се наложи да възприемете, че вашето мислене е свързано с духовно същество, при това точно така, както вашето усещане, чувстването ви на Земята трябва да бъде свързано с животните, за да можете да носите животинското в себе си - ако ви се наложи изведнъж да възприемете това, вие бихте били удивени и за да изразите своето удивление, би трябвало да използвате дума, съдържаща звука «А». Вие бихте могли да наречете съществото на мисленето, наричащо се някога «Angeloi», «ангел», да го наречете, използвайки «А». А това, което вие имате като сила на мисленето, бихте могли да обозначите с буква, изразяваща такава сила: буквата «Л». Докато силата в действието е възможно да обозначите с помощта на «Б». Думата «алб» вече се е използвала някога за обозначаване на нещо духовно и би могла да служи за обозначаване на съществата, имащи работа с мисленето, ако не се използваше в думата Alpdruck (кошмар), където тя носи болезнен характер.
И така, йерархиите се явяват царство, което обхваща и човека, което човек носи в себе си точно така, както носи в себе си природните царства.
И съществата, наречени Alb (алб), или ангели, се явяват тези същества, които трябва да имат работа с мисленето.
към текста >>
Защото ако физиците действително биха могли да попаднат на Слънцето, те биха били крайно удивени от ф
акт
а, че то изглежда съвсем не така, к
акт
о обичайно си го представят!
Може да се каже: сетивата също са свързани със Слънцето, само че по духовен начин. Физическата топлина е свързана със Слънцето, а усещането, свързано с физическата топлина, стои във връзка с духовното Слънце. Тази втора йерархия, имаща работа с усещането, живее на Слънцето. Несъмнено може да се стигне до това - ако само не страдаш от слабоумие, срещащо се днес в мнозина, особено при учените, - може да се стигне до знание, че втората йерархия представлява слънчеви същества. Вътрешността на Слънцето не я познава нито един човек.
Защото ако физиците действително биха могли да попаднат на Слънцето, те биха били крайно удивени от факта, че то изглежда съвсем не така, както обичайно си го представят!
Доколкото Слънцето се проявява външно само като светлина и топлина, те мислят, че то се явява нагорещено газово кълбо. Обаче то не е такова. Всъщност то се състои от изключително всмукващи сили. То е кухо, не просто празно, но и засмуква. Бихме могли да кажем: външно то се проявява като светлина и топлина.
към текста >>
К
акт
о казвам: човек има в себе си силите на растежа и храненето, тоест има в себе си растителното царство, трябва и да кажа: човек носи в себе си силите на сетивата, тоест силите на духовното слънчево царство, на втората йерархия.
Съществата - защото древната инстинктивна мъдрост е била доста по-разумна от днешната, - които са се намирали на Слънцето, са ги наричали Ексузиаи. Ние бихме могли да добавим също и «слънчеви същества». Трябва да знаем, че говорейки за сетива, встъпваме в царството на слънчевите същества.
Както казвам: човек има в себе си силите на растежа и храненето, тоест има в себе си растителното царство, трябва и да кажа: човек носи в себе си силите на сетивата, тоест силите на духовното слънчево царство, на втората йерархия.
към текста >>
По такъв начин в духовното, к
акт
о и в природата има по три царства.
По такъв начин в духовното, както и в природата има по три царства.
Както човек има работа с трите природни царства, така той има работа и с трите духовни царства.
към текста >>
К
акт
о човек има работа с трите природни царства, така той има работа и с трите духовни царства.
По такъв начин в духовното, както и в природата има по три царства.
Както човек има работа с трите природни царства, така той има работа и с трите духовни царства.
към текста >>
Днес те все още казват: никакво духов-но начало няма тук - к
акт
о казваха селяните: тук няма никакъв въздуха, за него говорят тези градски умници, на които толкова им се иска да се покажат умни; щом може да се мине, значи тук няма нищо!
Когато му кажа: тук се намира дъска - той вярва, доколкото ако той дойде тук, може да чукне по дъската, или ако погледне с очите си, ще види дъската, но по въздуха не може да чукне. Той гледа и казва: тук няма нищо. И въпреки това днес всеки признава, че има въздух. Него действително го има тук. Ще стане така, че хората ще признаят и духовното.
Днес те все още казват: никакво духов-но начало няма тук - както казваха селяните: тук няма никакъв въздуха, за него говорят тези градски умници, на които толкова им се иска да се покажат умни; щом може да се мине, значи тук няма нищо!
- а въпреки това въздухът е отдавна тук. Днес даже селяните знаят, че въздух има. Но даже най-разумните хора днес още не знаят, че навсякъде се намират духовни същества! Впрочем, като му дойде времето, те ще признаят това, тъй като иначе няма да им се отдаде да обяснят определени неща, обяснението на които е просто необходимо.
към текста >>
В дълбока древност древните хора, нашите предци са притежавали велико знание, не такова, каквото имаме днес, а в художествена, поетична форма, което, к
акт
о съвсем правилно каза господин Бурле, е загубено от човечеството.
Доктор Щайнер: Как е пропаднало древното знание? Виждате ли, господа, това е твърде забележително събитие.
В дълбока древност древните хора, нашите предци са притежавали велико знание, не такова, каквото имаме днес, а в художествена, поетична форма, което, както съвсем правилно каза господин Бурле, е загубено от човечеството.
Бихме могли да попитаме защо е било загубено това знание. Разбира се, не можем да кажем, че само материализмът е виновен за това. Защото ако всички хора още притежаваха тази древна мъдрост, материализмът въобще не би възникнал. Именно поради факта, че древната мъдрост е била изгубена и в духовен смисъл хората станали инвалиди, те са открили материализма. Следователно самият материализъм е обусловен от загубата на древните знания, а не обратното, както понякога се говори, тоест гибелта на древната мъдрост не е обусловена от разпространението на материализма.
към текста >>
Именно поради ф
акт
а, че древната мъдрост е била изгубена и в духовен смисъл хората станали инвалиди, те са открили материализма.
Виждате ли, господа, това е твърде забележително събитие. В дълбока древност древните хора, нашите предци са притежавали велико знание, не такова, каквото имаме днес, а в художествена, поетична форма, което, както съвсем правилно каза господин Бурле, е загубено от човечеството. Бихме могли да попитаме защо е било загубено това знание. Разбира се, не можем да кажем, че само материализмът е виновен за това. Защото ако всички хора още притежаваха тази древна мъдрост, материализмът въобще не би възникнал.
Именно поради факта, че древната мъдрост е била изгубена и в духовен смисъл хората станали инвалиди, те са открили материализма.
Следователно самият материализъм е обусловен от загубата на древните знания, а не обратното, както понякога се говори, тоест гибелта на древната мъдрост не е обусловена от разпространението на материализма. Така че от какво в действителност е била предизвикана гибелта на древното знание?
към текста >>
Следователно самият материализъм е обусловен от загубата на древните знания, а не обратното, к
акт
о понякога се говори, тоест гибелта на древната мъдрост не е обусловена от разпространението на материализма.
В дълбока древност древните хора, нашите предци са притежавали велико знание, не такова, каквото имаме днес, а в художествена, поетична форма, което, както съвсем правилно каза господин Бурле, е загубено от човечеството. Бихме могли да попитаме защо е било загубено това знание. Разбира се, не можем да кажем, че само материализмът е виновен за това. Защото ако всички хора още притежаваха тази древна мъдрост, материализмът въобще не би възникнал. Именно поради факта, че древната мъдрост е била изгубена и в духовен смисъл хората станали инвалиди, те са открили материализма.
Следователно самият материализъм е обусловен от загубата на древните знания, а не обратното, както понякога се говори, тоест гибелта на древната мъдрост не е обусловена от разпространението на материализма.
Така че от какво в действителност е била предизвикана гибелта на древното знание?
към текста >>
Но по този път ние стигаме до ф
акт
а, че човек в древността е бил съвсем не такъв, какъвто е днес.
Ако той е умрял, вие можете да му направите дисекция. По такъв начин можете да получите сведения за това, как е устроен човекът днес. От древните времена са се запазили сравнително добре мумиите в Египет, за които неотдавна говорихме, но те са напълно балсамирани и да се подложат на правилна дисекция вече не е възможно. Как е изглеждал човек преди, а именно тогава, когато той е бил организиран по-фино, хората днес не могат да добият никаква научна представа на основата на чисто външните изследвания. Да се разбере е възможно само с помощта на духовни изследвания.
Но по този път ние стигаме до факта, че човек в древността е бил съвсем не такъв, какъвто е днес.
към текста >>
В древността на Земята е имало време, когато човек не е имал никакви твърди кости, к
акт
о сега.
В древността на Земята е имало време, когато човек не е имал никакви твърди кости, както сега.
Тогава хората са имали такива кости, както при болните от рахит деца, имащи меки кости, краката им са с Х- или О-образна форма и въобще са слаби. Фактът, че такива кости по принцип съществуват, вие можете да видите например при хрущялните риби, съществуващи и до днес. В този случай костите имат хрущялен характер. Такива кости някога са имали и хората, защото скелетът някога е бил мек. Ще кажете: но тогава всички хора биха ходили на Х- и О-образни крака, всички би трябвало да са криви, ако костите им са били меки!
към текста >>
Тогава хората са имали такива кости, к
акт
о при болните от рахит деца, имащи меки кости, краката им са с Х- или О-образна форма и въобще са слаби.
В древността на Земята е имало време, когато човек не е имал никакви твърди кости, както сега.
Тогава хората са имали такива кости, както при болните от рахит деца, имащи меки кости, краката им са с Х- или О-образна форма и въобще са слаби.
Фактът, че такива кости по принцип съществуват, вие можете да видите например при хрущялните риби, съществуващи и до днес. В този случай костите имат хрущялен характер. Такива кости някога са имали и хората, защото скелетът някога е бил мек. Ще кажете: но тогава всички хора биха ходили на Х- и О-образни крака, всички би трябвало да са криви, ако костите им са били меки!
към текста >>
Ф
акт
ът, че такива кости по принцип съществуват, вие можете да видите например при хрущялните риби, съществуващи и до днес.
В древността на Земята е имало време, когато човек не е имал никакви твърди кости, както сега. Тогава хората са имали такива кости, както при болните от рахит деца, имащи меки кости, краката им са с Х- или О-образна форма и въобще са слаби.
Фактът, че такива кости по принцип съществуват, вие можете да видите например при хрущялните риби, съществуващи и до днес.
В този случай костите имат хрущялен характер. Такива кости някога са имали и хората, защото скелетът някога е бил мек. Ще кажете: но тогава всички хора биха ходили на Х- и О-образни крака, всички би трябвало да са криви, ако костите им са били меки!
към текста >>
В този случай костите имат хрущялен хар
акт
ер.
В древността на Земята е имало време, когато човек не е имал никакви твърди кости, както сега. Тогава хората са имали такива кости, както при болните от рахит деца, имащи меки кости, краката им са с Х- или О-образна форма и въобще са слаби. Фактът, че такива кости по принцип съществуват, вие можете да видите например при хрущялните риби, съществуващи и до днес.
В този случай костите имат хрущялен характер.
Такива кости някога са имали и хората, защото скелетът някога е бил мек. Ще кажете: но тогава всички хора биха ходили на Х- и О-образни крака, всички би трябвало да са криви, ако костите им са били меки!
към текста >>
Защото нашите сегашни кости ние ги имаме заради ф
акт
а, че въздухът не може повече да ни носи.
Сега е значително по-разреден. В древността въздухът е съдържал в себе си много повече вода от днес. Въздухът е съдържал също така много повече въглероден двуокис, въглена киселина. Целият въздух е бил по-плътен. Сега разбирате, че тогава хората с техните меки кости също са можели да живеят.
Защото нашите сегашни кости ние ги имаме заради факта, че въздухът не може повече да ни носи.
По-плътният въздух е носил хората. Ходенето в древни времена е приличало повече на плуване. Днес ходенето е станало страшно механично, машинообразно: поставяме крак - той трябва да се постави като опора, -после поставяме втория крак. В най-дълбока древност хората не са ходили така. Те усещали, че наситеният с вода въздух им позволява да се носят като във вода.
към текста >>
Виждате ли, те в по-голяма степен са били формирани така, к
акт
о днес се формира главата при болните от воднянка.
Но ако костите са станали твърди, в човека са станали твърди и други части, така че човек, имайки меки кости, е имал значително по-мека мозъчна маса. Въобще в древността черепът и главата на човека също са били формирани съвсем различно.
Виждате ли, те в по-голяма степен са били формирани така, както днес се формира главата при болните от воднянка.
Наистина тогава това е изглеждало прекрасно, но днес съвсем не е така. Главата на човека се е поддържала в състояние като при съвсем малко дете, като при ембрион, в тялото на майката, тъй като човек е имал мека мозъчна маса и мекият мозък е бил изместен в предната част на черепа.
към текста >>
Затова за него трябва да се грижат по-висши същества, к
акт
о и за хората, имащи мек мозък.
Но тези древни хора са имали и нещо друго. Ние действително можем да кажем: ако се роди дете, неговият череп с мек мозък и меки кости още прилича - костите не така силно, но мозъкът много прилича - на това, което е било при древните хора. Но пробвайте да сложите да лежи или да седи такова малко дете. То не може да мръдне от мястото си, не е в състояние да се храни и други подобни. То нищо не може!
Затова за него трябва да се грижат по-висши същества, както и за хората, имащи мек мозък.
Оттук и следствието: тогава хората не са имали никаква свобода воля. Тези хора са притежавали повече мъдрост, но те са нямали никаква свободна воля. Обаче при развитието на човека постепенно се е появила свободната воля. Така че костите и мозъкът е трябвало да се втвърдят. Но заедно с втвърдяването на древното съзнание му дошъл краят.
към текста >>
Древните хора са притежавали своите познания благодарение на ф
акт
а, че техният мозък е бил по-мек, тоест е бил по-подобен на душата.
И ето, сега хората, достигнали свободата, но изгубили древното знание, изпаднаха в материализъм. Но материализмът не е истинен. Затова ние трябва отново да стигнем до духовното познание, въпреки че днес имаме много по-твърд мозък от древните хора. Това ние можем да направим само благодарение на антропософската духовна наука, която стига до познания, независими от тялото, достигани изключително с помощта на самата душа.
Древните хора са притежавали своите познания благодарение на факта, че техният мозък е бил по-мек, тоест е бил по-подобен на душата.
Ние имаме нашия материализъм, доколкото мозъкът ни, станал по-твърд, вече не приема душата. И ние трябва посредством душа, която мозъкът не приема, да достигнем духовното познание. Това прави духовната наука. Човек отново се връща към духовното познание. Но ние живеем сега в такава епоха, когато човечеството с помощта на материализма купува свободата.
към текста >>
Столът изглежда за детето така, к
акт
о и за възрастния, само че детето още не мисли за стола.
Виждате ли, господа, работата стои така: когато ние се родим, когато сме малки деца, имаме очи и уши, виждаме и чуваме, тоест възприемаме неща, намиращи се вън от нас. Столът, стоящ тук, детето още не може да го мисли, то само го възприема.
Столът изглежда за детето така, както и за възрастния, само че детето още не мисли за стола.
Да допуснем, че с помощта на някакво устройство съвсем малко дете, още нямащо мисли, би започнало да говори. Тогава би се случило така, че това малко дете би проявило склонност да критикува наред, всичко някак да го критикува. Защото ние днес сме привикнали към факта, че даже глупавите хора се стремят да критикуват колкото може повече. Даже съм убеден, че ако на малкото дете, което още не може да мисли, му се даде възможност да говори, то би станало крупен критик. В древна Индия да критикуват, да съдят са смеели само тези, които са достигнали шестдесет годишна възраст.
към текста >>
Защото ние днес сме привикнали към ф
акт
а, че даже глупавите хора се стремят да критикуват колкото може повече.
Виждате ли, господа, работата стои така: когато ние се родим, когато сме малки деца, имаме очи и уши, виждаме и чуваме, тоест възприемаме неща, намиращи се вън от нас. Столът, стоящ тук, детето още не може да го мисли, то само го възприема. Столът изглежда за детето така, както и за възрастния, само че детето още не мисли за стола. Да допуснем, че с помощта на някакво устройство съвсем малко дете, още нямащо мисли, би започнало да говори. Тогава би се случило така, че това малко дете би проявило склонност да критикува наред, всичко някак да го критикува.
Защото ние днес сме привикнали към факта, че даже глупавите хора се стремят да критикуват колкото може повече.
Даже съм убеден, че ако на малкото дете, което още не може да мисли, му се даде възможност да говори, то би станало крупен критик. В древна Индия да критикуват, да съдят са смеели само тези, които са достигнали шестдесет годишна възраст. Другите не смеели да произнасят съждения, защото тогава казвали: те още нямат жизнен опит. Не искам нито да защитавам, нито да критикувам, искам само да ви кажа, че това го е имало. Днес всеки, достигнал двадесет години, би се разсмял, ако биха му казали, че трябва да почака до шестдесет със своите съждения!
към текста >>
Представете си шестмесечно дете, което още не може да има мисли за стол, но вижда стол, к
акт
о ние го виждаме.
Господа, виждате ли, ние започваме да мислим едва по-късно! Какъв образ обаче описахме?
Представете си шестмесечно дете, което още не може да има мисли за стол, но вижда стол, както ние го виждаме.
Представете си, че детето би подхванало дискусия за стола. Тогава бихте казали: аз също имам мисли за стола. Столът притежава тегло, сила на привличане, за да стои на пода, стола са го изрязали и струговали, благодарение на което той има форма. Столът притежава определена вътрешна еластичност, благодарение на което аз мога да седя на него, без да падам долу, като сядам, и т. н. Аз имам мисли за стола.
към текста >>
48.
Бележки.
GA_353 История на човечеството и културните народи
Освен това, пак там се казва: «Сервий, коментирайки «Енеида» на Вергилий, прави следното наблюдение: «Мъдрите египтяни се грижели за балсамирането на своите тела, поставяли ги в катакомби, за да може душата още дълго да бъде в конт
акт
с тялото и да не се отчужди от него... » Рудолф Щайнер съобщава в Събр. съч.
Менли П. Хол съобщава: «Разпространеното убеждение за това, че египтяните мумифицирали своите мъртви, за да запазят формата им до възкресението, е неприемливо в светлината на съвременното знание за тяхната философия за смъртта». По-нататък същият пише: «Ранните християни, следвайки Светото Писание, съхранявали тялото на мъртвите в солена вода, за да могат мъртвите в деня на възкресението да се изправят в добре запазено тяло. Вярвайки, че отварянето на трупа, необходимо за извличане на вътрешностите и по-нататъшното балсамиране, възпрепятства връщането на духа в тялото, християните погребвали мъртвите без използване на щателно разработена процедура за мумификация, приета от египтяните». По тази причина съвременните християни избягват кремацията и патоанатомичното отваряне на тялото.
Освен това, пак там се казва: «Сервий, коментирайки «Енеида» на Вергилий, прави следното наблюдение: «Мъдрите египтяни се грижели за балсамирането на своите тела, поставяли ги в катакомби, за да може душата още дълго да бъде в контакт с тялото и да не се отчужди от него... » Рудолф Щайнер съобщава в Събр. съч.
216, че главна причина за мумифицирането е било поддържането на връзка с демоничните лунни същества, заселващи се в мумиите и съобщаващи на жреците чрез двойника КА и душата БАЙ на умрелия сведения от духовния свят. - Бел. пр.
към текста >>
6а. Египтяните даже вярвали: Според мнението на ред
акт
ора на германското издание, дадената фраза е в очевидно противоречие с казаното на стр.
6а. Египтяните даже вярвали: Според мнението на редактора на германското издание, дадената фраза е в очевидно противоречие с казаното на стр.
57: «Тяхното намерение е било да възпрепятстват необходимостта за човека да се спуска долу, на Земята». Във връзка с това е необходимо да се приведат ред указания по тази тема както на самия Р. Щайнер, така и на други автори. Е. Блаватска в т. 1 на «Тайната доктрина» привежда думите на френския египтолог г Масперо: «Всеки път, когато чувам обсъждания за религията на Египет, ми се иска да попитам, за коя от египетските религии става дума?
към текста >>
Във връзка с това е необходимо да се приведат ред указания по тази тема к
акт
о на самия Р.
6а. Египтяните даже вярвали: Според мнението на редактора на германското издание, дадената фраза е в очевидно противоречие с казаното на стр. 57: «Тяхното намерение е било да възпрепятстват необходимостта за човека да се спуска долу, на Земята».
Във връзка с това е необходимо да се приведат ред указания по тази тема както на самия Р.
Щайнер, така и на други автори. Е. Блаватска в т. 1 на «Тайната доктрина» привежда думите на френския египтолог г Масперо: «Всеки път, когато чувам обсъждания за религията на Египет, ми се иска да попитам, за коя от египетските религии става дума? За египетската религия от четвъртата династия или за египетската религия от епохата на Птолемеи-те? За религията на масите или за религията на учените?
към текста >>
Оставяйки настрана нахлуването на племето на хиксосите, етиопското и асирийското владичество, персийското завоевание и гръцката колонизация, и хилядите революции в политическия му живот, Египет претърпял множество сътресения и превратности, к
акт
о в нравствения, така и в умствения живот.
1 на «Тайната доктрина» привежда думите на френския египтолог г Масперо: «Всеки път, когато чувам обсъждания за религията на Египет, ми се иска да попитам, за коя от египетските религии става дума? За египетската религия от четвъртата династия или за египетската религия от епохата на Птолемеи-те? За религията на масите или за религията на учените? За религията, преподаваща се в училищата на Хелиополис, или за тази, която е живеела в умовете и мировите съзерцания на жреческото съсловие в Тива? Защото промеждутъкът от време между първата гробница в Мемфис, съдържаща гроба на царя от третата династия, и последните плочи, гравирани в Еснех при Цезаря Филип Арабски, се изчислява най-малко на пет хиляди години.
Оставяйки настрана нахлуването на племето на хиксосите, етиопското и асирийското владичество, персийското завоевание и гръцката колонизация, и хилядите революции в политическия му живот, Египет претърпял множество сътресения и превратности, както в нравствения, така и в умствения живот.
Глава XVII в Книгата на мъртвите, съдържаща описание на тази мирова система, която е била приета в Хелиополис в епохата на първата династия, известна ни по няколко списъка, отнасящи се за XI и XII династии. Всеки неин стих вече е бил изтълкуван по три или четири различни способа, толкова различни, че съобразно с една или друга школа, Демиургът се явява ту огънят на Слънцето-Ра-Шу, ту изначалната Вода. Времето в своя ход силно е изменило представите за Вселената и силите, които я управляват. Ако християнството в продължение на осемнадесет века от своето съществуване е изработило, развило и преобразувало повечето от своите догми, колко ли пъти египетските жреци са могли да изменят своите догми в продължение на тези петдесет века, които отделят Теодосий от строителите на пирамидите». Р. Щайнер подчертава, че казаното от него в дадената лекция се отнася за IV хилядолетие пр.
към текста >>
28. К
акт
о съм ви казвал: в лекцията от 12 март 1924 г
28. Както съм ви казвал: в лекцията от 12 март 1924 г
към текста >>
След смъртта на баща си купил унизителен мир с германците и след като се върнал в Рим, се отдал на своите низки наклонности,
акт
ьорствал, публично пеел, състезавал се с колесници, излизал като гладиатор.
37а. Луциус Елиус Аврелиус Комод (161-192), от 180 до 192 г. римски император от династията на Антонините, син на императора-философ Марк Аврелий Антонин и Фаустина.
След смъртта на баща си купил унизителен мир с германците и след като се върнал в Рим, се отдал на своите низки наклонности, актьорствал, публично пеел, състезавал се с колесници, излизал като гладиатор.
Страхлив, жесток, скотски сладострастен, той заслужил дълбоката ненавист на народа и Сената. Покровителствал земеделците, обявил се за Херакъл, построил флот за превоз на африканско зърно в Италия. Убит през 192 г. Един от неговите приемници - Септимий Север - обявил Комод за бог.
към текста >>
49.
Цветни дъски.
GA_353 История на човечеството и културните народи
Изхождайки от казаното, издателството е счело за целесъобразно да помести в настоящата публикация к
акт
о фрагменти (к
акт
о те са дадени в оригинала), така и подборка от репродукции на цветните рисунки от дъските.
Изхождайки от казаното, издателството е счело за целесъобразно да помести в настоящата публикация както фрагменти (както те са дадени в оригинала), така и подборка от репродукции на цветните рисунки от дъските.
към текста >>
50.
Рудолф Щайнер - живот и творчество.
GA_353 История на човечеството и културните народи
„Християнството като мистичен ф
акт
и Мистериите на древността“ (Събр.
1902 г.
„Християнството като мистичен факт и Мистериите на древността“ (Събр.
съч. 8).
към текста >>
28), к
акт
о и „Ръководни антропософски принципи“ (Събр.
1923 - 1925 г. В седмични продължения излиза (останала незавършена) автобиографията му „Моят жизнен път“ (Събр. съч.
28), както и „Ръководни антропософски принципи“ (Събр.
съч. 26). Съвместна работа с д-р Ита Вегман върху „Предпоставки за разширяване на лечебното изкуство според духовнонаучните познания“ (Събр. съч. 27).
към текста >>
51.
Сътворението на света и човека. За еволюцията на света и човека. Въпроси за храненето. Земният живот и действието на звездите
GA_354 Сътворението на света и човека
© Христо Маринов, технически ред
акт
ор
© Христо Маринов, технически редактор
към текста >>
52.
Съдържание
GA_354 Сътворението на света и човека
К
акт
о в Земята в древни времена е имало синилна киселина, така и в млади образувания като кометите тя присъства.
В Алпите всичко, което е разположено на пластове, е било по-късно размесено едно с друго. Образуване на вкаменелостите. Съвременният облик на Земята ни показва, че докато още не са живеели нито хора, нито висши животни, тя самата е била жива. Човешкото същество се пробужда към съзнание едва когато Земята е започнала постепенно да умира. Нашите растения се изграждат от въглерод, който поемат от въглеродния двуокис, издишван от човека и животните, а прарастенията са се изграждали от азот, защото в най-древните епохи се е издишвало съединение на въглерода и азота - циановодородна киселина.
Както в Земята в древни времена е имало синилна киселина, така и в млади образувания като кометите тя присъства.
Слънцето и звездите са кухи пространства, а не нагорещен газ.
към текста >>
Тялото ни се нуждае от здрав растителен белтък, затова трябва да ядем плодове, к
акт
о във варен, така и в суров вид.
Унищожаването и образуването на белтъчини и мазнини в човека.
Тялото ни се нуждае от здрав растителен белтък, затова трябва да ядем плодове, както във варен, така и в суров вид.
Можем да оживим почвата, ако по правилен, нормален начин я торим. Нормалното торене осигурява нормален растителен белтък. Влошаването на състава на растенията се дължи на замяната на оборския тор с минерални торове. За закаляването на децата. Появата на туберкулозата е свързана с употребата на картофи, която стимулира критичното мислене и отслабва дробовете.
към текста >>
Въображението е нещо по-духовно от абстр
акт
ния разсъдък.
Изобретяването на хартията и телеграфа. Идеите на древните германци за Вотан и Локи. Всичко, което първоначално е възниквало в културата, е възниквало от ритъма. Индианците и преклонението им пред «Великия Дух», който доминира над всичко. Гърците приписвали на действието на добрите духове всичко, което природата създава, а всичко, което не е било природен, а изкуствено създаден продукт, те приписвали на дейността на злите духове.
Въображението е нещо по-духовно от абстрактния разсъдък.
Изхождайки от разсъдъка, днес трябва отново да стигнем до духа.
към текста >>
Как е свързан с всеобщото възникване на природните същества ф
акт
ът, че различните същества в природата миришат различно.
Как е свързан с всеобщото възникване на природните същества фактът, че различните същества в природата миришат различно.
Как се появява миризмата. В мировото пространство никъде не е пусто, навсякъде има материя или дух. Зодиакалната светлина. При кучето обонятелният орган обхваща голяма част от мозъка, разположен зад носа, а при човека този мозък е трансформиран в разсъдъчен. Растенията помирисват мировото пространство и в съответствие с това изграждат сами себе си.
към текста >>
Появата на въздушните и морските течения, к
акт
о и на електромагнитните течения и тяхното влияние върху климатичните условия на Земята.
Появата на слънчевите петна и връзката им с метеорологичните явления. Слънчевите петна са се появили сравнително скоро, броят им постоянно ще расте, Слънцето в бъдеще ще свети все по-малко и по-малко и накрая то ще стане съвсем черно, ще деградира и повече няма да излъчва никаква светлина. Ледниковият период ще бъде повторен след пет, шест или седем хиляди години, но не по същите места на Земята, където е бил някога. Винаги стават продължителни прекъсвания на непрекъснатото развитие, защото земната повърхност постоянно се издига и спуска.
Появата на въздушните и морските течения, както и на електромагнитните течения и тяхното влияние върху климатичните условия на Земята.
Противоречията на професорите Фехнер и Шлайден за влиянието на Луната върху климата. Пасажът на Венера става примерно един път на сто години. Стогодишният календар. Мълнията - това е тази горещина, която въздухът създава в самия себе си и която се насочва натам, където вследствие на по-ниското налягане разредеността на въздуха образува своего рода дупка в обкръжаващия въздух. Мозъкът на човека в течение на последните столетия е станал значително по-твърд, отколкото е бил по-рано.
към текста >>
53.
ВЪВЕДЕНИЕ от Мария Щайнер.
GA_354 Сътворението на света и човека
Обсъждали са се пр
акт
ични неща, например развъждане на пчели за тези, които се интересували от отглеждане на пчели.
Общата духовна работа се появи на основата на няколко курса, които доктор Роман Бос проведе при приключване на работата на строежа за интересуващите се. По-късно тези курсове се провеждаха и по-нататък от други членове на Антропософското общество. След това работниците помолиха Рудолф Щайнер да ги приеме и утоли жаждата им за знания и ако е възможно, да посвети на това един час нормално работно време, докато те са още бодри и могат да запазят възприемчивостта си. Това е ставало в сутрешните часове, след прекъсване на работата. Можели са да присъстват също и някои служители на строителната кантора и още двама-трима от тесния работен кръг около доктор Щайнер.
Обсъждали са се практични неща, например развъждане на пчели за тези, които се интересували от отглеждане на пчели.
Когато Рудолф Щайнер вече не беше между нас, експерименталната агрогрупа публикува за своите членове конспект на тези лекции във вид на брошури.
към текста >>
Не би ми се искало този колорит да се изпусне, да се изгуби тази окраска в хода на педантичната ред
акт
орска преработка.
Мнозина проявяват голямо желание да се запознаят с тези лекции. Обаче те бяха съобразени със специфичната аудитория и в тази специфична ситуация се провеждаха под формата на импровизации по теми, продиктувани от обстоятелствата и настроенията на работниците слушатели. Поради това те не бяха предназначени за печат. Именно формата, в която те бяха изнесени, позволи да се съхрани свежестта и непосредствеността, които не бих искала да се изгубят. Беше създадена особена атмосфера между душата на питащия и душата на даващия отговор.
Не би ми се искало този колорит да се изпусне, да се изгуби тази окраска в хода на педантичната редакторска преработка.
Затова се постарахме да я ограничим, доколкото е възможно. Дори и не всичко тук да съответства на стилистичните литературни канони, важното е да се запази истинският живот в цялата си непосредственост.
към текста >>
54.
ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 30 юни 1924 г.
GA_354 Сътворението на света и човека
Но, господа, ако смятаме, че това винаги е така, к
акт
о е днес, е същото, ако кажем за трупа: той винаги е бил такъв.
Ако разглеждаме мъртвия камък, виждаме как върху него израстват растения и т. н.
Но, господа, ако смятаме, че това винаги е така, както е днес, е същото, ако кажем за трупа: той винаги е бил такъв.
А всъщност човекът е живял. Каквото виждаме днес в света като камъни, като скали и планини, е своего рода труп. То също е някакъв труп! Но не винаги е било така. Точно както трупът на човека не винаги е бил такъв, какъвто го виждаме, след като духовно-душевното излезе навън, така и това, което виждаме наоколо, не винаги е било такова.
към текста >>
Точно к
акт
о трупът на човека не винаги е бил такъв, какъвто го виждаме, след като духовно-душевното излезе навън, така и това, което виждаме наоколо, не винаги е било такова.
Но, господа, ако смятаме, че това винаги е така, както е днес, е същото, ако кажем за трупа: той винаги е бил такъв. А всъщност човекът е живял. Каквото виждаме днес в света като камъни, като скали и планини, е своего рода труп. То също е някакъв труп! Но не винаги е било така.
Точно както трупът на човека не винаги е бил такъв, какъвто го виждаме, след като духовно-душевното излезе навън, така и това, което виждаме наоколо, не винаги е било такова.
Не ни учудва, че растенията растат върху трупове, тоест върху камъни. Ако човек се разлага, върху неговия разлагащ се труп също израстват всевъзможни дребни растения и дребни животни.
към текста >>
Каквото е навън в природата, изглежда прекрасно, но съвсем не изглеждат прекрасно съпътстващите разлагането растителни образувания, които виждаме върху трупа, макар това да произлиза от ф
акт
а, че първият е чудовищно огромен, а вторите - малки.
Каквото е навън в природата, изглежда прекрасно, но съвсем не изглеждат прекрасно съпътстващите разлагането растителни образувания, които виждаме върху трупа, макар това да произлиза от факта, че първият е чудовищно огромен, а вторите - малки.
Ако бихме били не хора, а малки буболечки, пълзящи по разлагащия се труп, и ако можехме при това да мислим като хора, ние щяхме да смятаме костите на трупа за скали. В това, което се разлага, ние бихме намирали срутвания и скали. Ако бихме били малки буболечки, щяхме да виждаме големи гори в това, което тук израства, и щяхме да се възхищаваме на целия този свят, намирайки го не толкова отблъскващ, както го намираме сега.
към текста >>
Ако бихме били малки буболечки, щяхме да виждаме големи гори в това, което тук израства, и щяхме да се възхищаваме на целия този свят, намирайки го не толкова отблъскващ, к
акт
о го намираме сега.
Каквото е навън в природата, изглежда прекрасно, но съвсем не изглеждат прекрасно съпътстващите разлагането растителни образувания, които виждаме върху трупа, макар това да произлиза от факта, че първият е чудовищно огромен, а вторите - малки. Ако бихме били не хора, а малки буболечки, пълзящи по разлагащия се труп, и ако можехме при това да мислим като хора, ние щяхме да смятаме костите на трупа за скали. В това, което се разлага, ние бихме намирали срутвания и скали.
Ако бихме били малки буболечки, щяхме да виждаме големи гори в това, което тук израства, и щяхме да се възхищаваме на целия този свят, намирайки го не толкова отблъскващ, както го намираме сега.
към текста >>
Така, к
акт
о в случая с трупа трябва да се върнем към ф
акт
а, че преди да умре, той е бил човек, така и в случая със Земята и околната среда - във всичко, което днес е умряло, трябва да се върнем към това, което е било живо.
Така, както в случая с трупа трябва да се върнем към факта, че преди да умре, той е бил човек, така и в случая със Земята и околната среда - във всичко, което днес е умряло, трябва да се върнем към това, което е било живо.
Защото ако Земята в по-голямата си част не умираше, не би могло да има никакви хора. Хората на Земята се явяват до някаква степен нейни паразити. Цялата Земя някога е била жива, тя е мислила, имала е всички възможности. Но само превръщайки се в труп, тя е могла да сътвори човешкия род. Това е нещо такова, което може да види и разбере всеки, ако обаче той действително мисли.
към текста >>
- Но там е и проблемът, че човек не се замисля много, при това не защото ф
акт
ите го карат да не се замисля, а защото така му се иска.
Всичко това изглежда много добре, но в този случай училищният преподавател би трябвало съвсем да забрави за себе си. Но не трябва да го прави, защото тъкмо той прави всичко това и би трябвало да каже на децата: зад всичко това в мировото пространство би трябвало да стои някакъв огромен учител и да го върти!
- Но там е и проблемът, че човек не се замисля много, при това не защото фактите го карат да не се замисля, а защото така му се иска.
Но така не може да се стигне до истината. Следователно трябва да си представим, че не е имало никакъв огромен учител, който е въртял тази мирова мъглявина, а че вътре в самата мъглявина се е намирало нещо, способно да се движи и т. н. Но така ние отново стигаме до живото. Ако на нас самите ни се прииска да се завъртим, не ни е необходимо да си забождаме игла, чрез която някакъв учител да ни върти. На нас това не ни е нужно, тъй като можем да се въртим и сами.
към текста >>
И първоначалното състояние на света е възникнало от ф
акт
а, че вътре в материята се е намирало духовното.
И така, трябва да си представим следното: това, което ни обкръжава, е мъртво, но някога е било живо, било е усещащо, било е мирово същество, а ако го разглеждаме по-нататък - даже голямо количество мирови същества. И тези мирови същества са оживявали цялото.
И първоначалното състояние на света е възникнало от факта, че вътре в материята се е намирало духовното.
към текста >>
Топлината трябва да проявява някаква
акт
ивност.
И така, какво е първичното начало, благодарение на което всичко става твърдо или течно, или газообразно? Всичко това прави топлината! Топлината е първоначална и без нея не би могло да има ни течно, ни твърдо.
Топлината трябва да проявява някаква активност.
Затова можем да кажем: каквото изначално стои в основата на всичко, е топлината или огънят.
към текста >>
В моята книга «Въведение в тайната наука» нарекох това първично състояние - тук работата не е в наименованията, нали така, защото всичко трябва някак да го наричаме, - к
акт
о са го наричали в древността: състояние Сатурн.
И така, искам да маркирам едно първоначално мирово тяло - топлина, която е била жива (вж. рис.1, червеното).
В моята книга «Въведение в тайната наука» нарекох това първично състояние - тук работата не е в наименованията, нали така, защото всичко трябва някак да го наричаме, - както са го наричали в древността: състояние Сатурн.
То има определено отношение към мировото тяло Сатурн, но засега няма да го разглеждаме.
към текста >>
Тук трябва да обърнем внимание на ф
акт
а, че не животното го е имало първоначално и човекът е възникнал от него, а първоначално го е имало именно човека и едва по-късно е възникнало животното, възникнало от това, че не е успяло да стане човек.
Животното още не е можело да живее тук, но човекът е можел. Животното още не е можело да живее тук, защото при него разрушаването на телесността донася вреда за душата. В случая на животното огънят оказва влияние върху душевното. Така че за това първично състояние ще отбележим: човека вече го е имало, а животното още не го е имало. Когато настъпило това преобразуване (слънчевото състояние), човека и животното вече ги е имало.
Тук трябва да обърнем внимание на факта, че не животното го е имало първоначално и човекът е възникнал от него, а първоначално го е имало именно човека и едва по-късно е възникнало животното, възникнало от това, че не е успяло да стане човек.
От само себе си се разбира, че човекът не е можел тогава като някакво двуного същество да ходи насам-натам, доколкото тогава е имало само топлина. Той е живеел в топлината, бил е реещо се същество и е живеел само в топлинно състояние. След като всичко това се преобразувало и възникнало газообразното топлинно тяло, наред с човека се образували и животните, тогава се появили животните. Следователно животните, макар и да имат родство с човека, в хода на мировото развитие са възникнали всъщност значително по-късно от човека. Какво станало по-нататък?
към текста >>
Тогава всичко още е било живо и в това живо човек е живеел точно така, к
акт
о той живее днес в майчиното тяло.
Тук, виждате ли, работата стои така: ако човек още като зародиш се намира в тялото на майката и го извлекат оттам при операция, той още не може да живее във въздуха. В течение на ембрионалното състояние човек е предразположен към това да живее в жива обкръжаваща среда. И при това състояние, когато вече ги е имало човека, животното и растението, те всички още са били не такива, каквито са в днешния свят, доколкото тогава още не е имало никакви камъни, никакви минерали.
Тогава всичко още е било живо и в това живо човек е живеел точно така, както той живее днес в майчиното тяло.
Само че е пораствал, разбира се, повече. Представете си, ако не би трябвало да се раждаме, не би трябвало да живеем във въздуха, даже не би трябвало да дишаме, тогава времето на нашия живот би свършвало с раждането. Като ембрион, като зародиш ние можем да живеем само десет лунни месеца. Това е такова същество, което може да живее десет лунни месеца, то не може да излиза на открит въздух, но го получава отвътре от живия организъм. Така е било с човека в далечното минало.
към текста >>
Зачатието е обусловено от ф
акт
а, че при жените има месечни периоди, цикли.
Тогава е имало място, бих казал, едно по-ранно състояние. Сега да помислим, какво е представлявало това по-ранно състояние. Виждате ли, ако на човек му предстои да възникне от майчиното тяло, ако му предстои да бъде ембрион, той трябва отначало да бъде заченат. Трябва да се осъществи оплождане, зачатие. Но нима нищо не обуславя това зачатие от по-рано?
Зачатието е обусловено от факта, че при жените има месечни периоди, цикли.
В женския организъм трябва да съществува напълно определен процес, който е свързан с отделяне на кръв. Но това не е единственото. Ако става отделяне на кръв, това е само физическо явление. Всеки път, когато се отделя кръв, едновременно става раждане на нещо духовно-душевно, нещо такова, което остава на духовно-душевно ниво, което не стига до стадия на физическо тяло, тъй като зачатие няма, а си остава на стадия на духовно-душевното. Това, което става по този начин преди зачатието, е ставало по време на слънчевото състояние!
към текста >>
Така че тогава оплождането е имало всемирен хар
акт
ер.
И така, тук се е намирало това мирово тяло, наоколо са се разполагали други мирови тела и те са оказвали всевъзможни влияния; отвън са се внедрявали зародиши и са оплодотворявали цялата лунна земя. И ако някой от вас би могъл да живее тогава и попаднеше на това първоначално мирово тяло, за ставащото там той не би казал, че падат капки - така не би се изразил. Днес се казва: вали дъжд; вали дъжд - това бихте казали вие тогава - и Земята се опложда! Тогава е имало време през годината, през което отвсякъде са постъпвали тези оплождащи зародиши, и е имало време през годината, когато всичко това е зреело, когато оплождащите зародиши не са идвали.
Така че тогава оплождането е имало всемирен характер.
Но човек не се е раждал, той е ставал само оплоден. Благодарение на оплождането той се е извиквал към живот и хората са произлизали от единното земно тяло, което е съществувало тогава като лунно тяло. Точно така е ставало оплождането за растенията и животните - от цялото мирово обкръжение.
към текста >>
И така, при своето възникване птицата още носи в някаква степен течен и въздушен хар
акт
ер, но минералното вече се стреми да навлезе в нея.
Птицата е можела това. Защо го е можела? Виждате ли, птицата е получила своя въздушен облик тук (слънчевото състояние); след това тя е живяла в периода на водното състояние. Сега на нея й е било необходимо, бидейки още в зародиш, да не позволи на минералното твърде силно да я завладее. Защото ако минералното би навлязло в нея много рано, тя би започнала да се минерализира, би се втвърдила.
И така, при своето възникване птицата още носи в някаква степен течен и въздушен характер, но минералното вече се стреми да навлезе в нея.
Какво прави птицата? Тя първо го отклонява, обкръжава се с него, създава около себе си яйце, обвивка от черупка! Минералното се намира тук. Обвивката на яйцето се запазва дотогава, докато птицата трябва вътрешно да отдели от себе си минералното, следователно трябва да остане в течно състояние. Поради какво става това при птицата?
към текста >>
И вследствие на ф
акт
а, че тогава нея още не я е имало, тя може да си изгражда обвивка на яйцето.
Обвивката на яйцето се запазва дотогава, докато птицата трябва вътрешно да отдели от себе си минералното, следователно трябва да остане в течно състояние. Поради какво става това при птицата? При птицата това става поради възникването й едва във второто състояние на Земята. Ако бе възникнала още в първото състояние, тя би била много по-чувствителна по отношение на топлината, отколкото е в действителност. По отношение на топлината тя не е така чувствителна, доколкото по време на първото топлинно състояние нея още не я е имало.
И вследствие на факта, че тогава нея още не я е имало, тя може да си изгражда обвивка на яйцето.
към текста >>
Ние имаме костен мозък в костите - това съвсем не е така, к
акт
о при птиците, костите не са запълнени с въздух, к
акт
о при птиците.
Ето защо в края на ембрионалното състояние ние вече имаме в себе си минерални образувания. Той трябва да всмуче от майчиното тяло нещо минерално. Обаче за това самото майчино тяло трябва да съдържа в себе си минералното, което би могло да се отделя. При човека минералното трябва да се включи по съвсем различен начин, отколкото при птиците. Птицата има кости, пълни с въздух, а ние имаме кости, пълни с костен мозък.
Ние имаме костен мозък в костите - това съвсем не е така, както при птиците, костите не са запълнени с въздух, както при птиците.
Благодарение на факта, че ние имаме такъв костен мозък, майката на човека има възможност по вътрешен начин да отдава минералното на своя плод. Но към времето, когато минералното се предава, човекът вече не може да живее повече в майчиното обкръжение, тук той трябва малко по малко да се ражда. Едва след като се роди, той трябва да получи достъп до минералното. При птиците ние имаме работа не с процес на раждане, а с излюпване от обвивката на яйцето, докато при човека процесът на раждане става без образуване на обвивка на яйцето. Защо? Тъй като човекът е възникнал много по-рано, всичко в него може да става с помощта на топлината, а не с помощта на въздуха.
към текста >>
Благодарение на ф
акт
а, че ние имаме такъв костен мозък, майката на човека има възможност по вътрешен начин да отдава минералното на своя плод.
Той трябва да всмуче от майчиното тяло нещо минерално. Обаче за това самото майчино тяло трябва да съдържа в себе си минералното, което би могло да се отделя. При човека минералното трябва да се включи по съвсем различен начин, отколкото при птиците. Птицата има кости, пълни с въздух, а ние имаме кости, пълни с костен мозък. Ние имаме костен мозък в костите - това съвсем не е така, както при птиците, костите не са запълнени с въздух, както при птиците.
Благодарение на факта, че ние имаме такъв костен мозък, майката на човека има възможност по вътрешен начин да отдава минералното на своя плод.
Но към времето, когато минералното се предава, човекът вече не може да живее повече в майчиното обкръжение, тук той трябва малко по малко да се ражда. Едва след като се роди, той трябва да получи достъп до минералното. При птиците ние имаме работа не с процес на раждане, а с излюпване от обвивката на яйцето, докато при човека процесът на раждане става без образуване на обвивка на яйцето. Защо? Тъй като човекът е възникнал много по-рано, всичко в него може да става с помощта на топлината, а не с помощта на въздуха.
към текста >>
Човекът е възникнал по-рано и в течение на предходното състояние втвърдяването му не е стигнало толкова далеч, к
акт
о при птиците.
Така следва да се обясняват нещата, свързани с възникването на света и възникването на човека. Днес на човек, който не е проникнат от духовната наука, няма да му се удаде да разреши загадката, защо птицата се излюпва от яйце и веднага може да се храни с външни вещества, докато човека не се излюпва от яйце и трябва сам да излиза от майчиното тяло и да се храни с майчино мляко. Защо? Защото птицата е възникнала значително по-късно, тя се явява по-външно същество.
Човекът е възникнал по-рано и в течение на предходното състояние втвърдяването му не е стигнало толкова далеч, както при птиците.
Затова и днес неговото втвърдяване не стига толкова далеч, той още трябва да бъде защитен и още носи в себе си много от първоначалното състояние.
към текста >>
За това, че рибите са възникнали по-късно от птиците, ние можем да се досетим поради ф
акт
а, че рибите са възникнали едва тогава, когато се е появил водният елемент.
Сега да погледнем не към клас птици, а към клас риби. Птиците са били предназначени за въздуха, а рибите - за водата. Само че по време на състоянието, което нарекох лунно, някои ранни въздухообразни същества се преобразили така, че благодарение на водата станали подобни на риби. Така към това, което тук (показва го на дъската) е било птицеподобно, се присъединили рибите. Рибите - това са, така да се каже, приводнили се птици, птици, приети във водната стихия.
За това, че рибите са възникнали по-късно от птиците, ние можем да се досетим поради факта, че рибите са възникнали едва тогава, когато се е появил водният елемент.
Следователно рибите са възникнали в течение на древните лунни времена.
към текста >>
Във всичко, което наблюдаваме в днешния свят, ние можем да видим как е протичал предишният живот, к
акт
о и в случая с трупа знаем, че той е имал предишен живот.
Следователно може да се каже: отначало човек се преустройва, изхождайки от този древнолунен облик и ние и днес можем да видим с примера за рибешкия вид, който притежава в тялото на майката, как той се реорганизира.
Във всичко, което наблюдаваме в днешния свят, ние можем да видим как е протичал предишният живот, както и в случая с трупа знаем, че той е имал предишен живот.
Днес аз ви описах това, което е възникнало на Земята в минерален вид, описах ви какво е било преди. Наблюдавайки трупа, виждаме, че той не може повече да движи краката си, не може повече да движи ръцете си, не може повече да отвори уста, не може повече да отвори очи, станал е неподвижен, но този факт ни води назад към състоянието, когато всичко е било подвижно, краката са се движили, ръцете са се движили, очите са можели да се отворят. По същия начин гледаме на трупа на Земята, който е изключен от състоянието на живот и по който ходят хора и животни. Ние поглеждаме назад, когато Земята като цяло е била още жива.
към текста >>
Наблюдавайки трупа, виждаме, че той не може повече да движи краката си, не може повече да движи ръцете си, не може повече да отвори уста, не може повече да отвори очи, станал е неподвижен, но този ф
акт
ни води назад към състоянието, когато всичко е било подвижно, краката са се движили, ръцете са се движили, очите са можели да се отворят.
Следователно може да се каже: отначало човек се преустройва, изхождайки от този древнолунен облик и ние и днес можем да видим с примера за рибешкия вид, който притежава в тялото на майката, как той се реорганизира. Във всичко, което наблюдаваме в днешния свят, ние можем да видим как е протичал предишният живот, както и в случая с трупа знаем, че той е имал предишен живот. Днес аз ви описах това, което е възникнало на Земята в минерален вид, описах ви какво е било преди.
Наблюдавайки трупа, виждаме, че той не може повече да движи краката си, не може повече да движи ръцете си, не може повече да отвори уста, не може повече да отвори очи, станал е неподвижен, но този факт ни води назад към състоянието, когато всичко е било подвижно, краката са се движили, ръцете са се движили, очите са можели да се отворят.
По същия начин гледаме на трупа на Земята, който е изключен от състоянието на живот и по който ходят хора и животни. Ние поглеждаме назад, когато Земята като цяло е била още жива.
към текста >>
К
акт
о ви казах, ако се осъществи зачатие, тоест предпоставката за развитието на физическия човек, постепенно се образува ембрион.
Но това отива още по-далеч, господа.
Както ви казах, ако се осъществи зачатие, тоест предпоставката за развитието на физическия човек, постепенно се образува ембрион.
Предшестващото всичко това вече съм ви описвал: всичко, което става в женския организъм, всичко, което периодически се изхвърля, както и всичко, което се случва с изхвърленото в духа. При този процес винаги става нещо - макар при здравите жени да не е толкова забележимо, при тези, които се грижат за себе си, които са здрави, - при жените винаги се появяват топли вълни, повишаване на температурата, трескаво състояние. Защо става това? Защото тук е задействано топлинно състояние; при него жената живее в елемента на топлината. Що за топлинно състояние е това?
към текста >>
Предшестващото всичко това вече съм ви описвал: всичко, което става в женския организъм, всичко, което периодически се изхвърля, к
акт
о и всичко, което се случва с изхвърленото в духа.
Но това отива още по-далеч, господа. Както ви казах, ако се осъществи зачатие, тоест предпоставката за развитието на физическия човек, постепенно се образува ембрион.
Предшестващото всичко това вече съм ви описвал: всичко, което става в женския организъм, всичко, което периодически се изхвърля, както и всичко, което се случва с изхвърленото в духа.
При този процес винаги става нещо - макар при здравите жени да не е толкова забележимо, при тези, които се грижат за себе си, които са здрави, - при жените винаги се появяват топли вълни, повишаване на температурата, трескаво състояние. Защо става това? Защото тук е задействано топлинно състояние; при него жената живее в елемента на топлината. Що за топлинно състояние е това?
към текста >>
55.
ВТОРА ЛЕКЦИЯ, 3 юли 1924 г.
GA_354 Сътворението на света и човека
Днешната вода се е образувала благодарение на ф
акт
а, че веществата, разтворени в нея дотогава, са се отделили от тази вода.
Днес искам да продължа разговора за сътворението на Земята, за възникването на човека и т. н. От това, което ви говорих, може да ви стане ясно, че първоначално цялата наша Земя е била не такава, каквато тя се обрисува днес. Тя е била своего рода живо същество. И с нейното предпоследно състояние, предшестващо земното състояние - за което говорихме, - ние можем да се запознаем, като кажем: тук е имало топлина, тук е имало въздух, тук също така е имало и вода, но е нямало още твърда минерална земна маса. Не трябва да си представяме обаче, че водата, която тогава я е имало, е изглеждала като днешната вода.
Днешната вода се е образувала благодарение на факта, че веществата, разтворени в нея дотогава, са се отделили от тази вода.
Ако днес вземете чаша съвсем обикновена вода и добавите в нея малко сол, солта ще се разтвори във водата и ще получите, както се казва, солен разтвор, който е значително по-плътен от водата. Ако прокарате пръсти през него, ще почувствате, че соленият разтвор е доста по-плътен от водата. Все пак разтворената сол се намира тук в относително разредено състояние. Но могат да бъдат разтворени и други вещества. Тогава получената течност ще бъде много по-плътна.
към текста >>
Ако днес вземете чаша съвсем обикновена вода и добавите в нея малко сол, солта ще се разтвори във водата и ще получите, к
акт
о се казва, солен разтвор, който е значително по-плътен от водата.
От това, което ви говорих, може да ви стане ясно, че първоначално цялата наша Земя е била не такава, каквато тя се обрисува днес. Тя е била своего рода живо същество. И с нейното предпоследно състояние, предшестващо земното състояние - за което говорихме, - ние можем да се запознаем, като кажем: тук е имало топлина, тук е имало въздух, тук също така е имало и вода, но е нямало още твърда минерална земна маса. Не трябва да си представяме обаче, че водата, която тогава я е имало, е изглеждала като днешната вода. Днешната вода се е образувала благодарение на факта, че веществата, разтворени в нея дотогава, са се отделили от тази вода.
Ако днес вземете чаша съвсем обикновена вода и добавите в нея малко сол, солта ще се разтвори във водата и ще получите, както се казва, солен разтвор, който е значително по-плътен от водата.
Ако прокарате пръсти през него, ще почувствате, че соленият разтвор е доста по-плътен от водата. Все пак разтворената сол се намира тук в относително разредено състояние. Но могат да бъдат разтворени и други вещества. Тогава получената течност ще бъде много по-плътна. Следователно това течно състояние, това водно състояние, което някога е било на нашата Земя в по-ранните времена, не съответства на днешната вода.
към текста >>
Водата не е изглеждала така, к
акт
о изглежда днес, също така и въздухът не е бил такъв, какъвто е днес.
Съвършено чистата вода, която преимуществено се състои от водород и кислород, се е отделила значително по-късно. Самата тя е възникнала за първи път едва в течение на земното време. Така че в началното състояние Земята е представлявала уплътнена течност. А наоколо е имало нещо като въздух, но въздух като сегашния не е имало.
Водата не е изглеждала така, както изглежда днес, също така и въздухът не е бил такъв, какъвто е днес.
Сегашният въздух съдържа предимно кислород и азот. Другите вещества, съдържащи се във въздуха, се намират там в крайно незначителни количества. Във въздуха има даже метали, но в изключително малки количества. Виждате ли, например има метал, наречен натрий. В много количество той се съдържа навсякъде във въздуха; където и да сме, навсякъде го има метала натрий.
към текста >>
Съществата, които се намирали вътре в това море, не са можели да плуват, к
акт
о плуват нашите съвременни риби, понеже водата е била много плътна.
Ако искаме да си съставим представа за това, що за същества са живеели тогава, преди всичко трябва да се обърнем към съществата, които са живеели в плътната вода. В тази плътна вода са живеели същества, които днес не съществуват. Ако днес говорим за формите на съвременните риби, тези форми са такива, защото водата е течна, нали така? Даже морската вода е относително течна; тя съдържа много разтворени соли, но въпреки това е относително течна. В миналото в това плътно море, в тази плътна течност, служеща за опаковка на Луната, е било разтворено всичко възможно.
Съществата, които се намирали вътре в това море, не са можели да плуват, както плуват нашите съвременни риби, понеже водата е била много плътна.
Но и да ходят те не са можели, тъй като може да се ходи само по твърда почва. Можете да си представите, че тези същества са притежавали такава организация, такива членове на тялото, които са се намирали между това, което е необходимо за плуване - плавници, и това, което е необходимо за ходене - крака. Образуването им е заемало междинно положение. Виждате ли, ако имате плавници - знаете как изглеждат плавниците, - те имат шиповидни, съвсем тънки кости (изобразява го на дъската), и това, което се намира в междините между костите, е ципа, изсъхнала мускулна тъкан. И така, ние виждаме плавника, в който почти няма мускулна тъкан, плавник с шиповидни кости.
към текста >>
И така, к
акт
о виждате, обърнахме вниманието на тези животни, които преимуществено са се нуждаели от такива крайници.
И така, както виждате, обърнахме вниманието на тези животни, които преимуществено са се нуждаели от такива крайници.
Днес те биха ни се сторили крайно недодялани, тези крайници: нито плавници, нито крака, нито ръце, а недодялани израстъци на тялото, които обаче много добре подхождали за живот в такава плътна течност. Такъв е бил този вид животни. Ако поискаме да го опишем по-нататък, би следвало да кажем: тези животни са били предразположени към такова формиране на тялото, за да могат да възникнат такива чудовищни крайници. Всичко останало при тези животни е било слабо развито. Виждате това, което днес още съществува при жаби или животни, които плуват из блатата, тоест в плътно-течното.
към текста >>
Такъв е бил всеки от тези органи, а именно от тези, които не са се използвали за полет, но също ги е имало, макар и в начално състояние, подобно на това, к
акт
о птицата има пера по цялото тяло.
Това не са били крила в съвременния смисъл, но са ги носели по въздуха и са приличали на крила, те не са били крила като днешните. Преди всичко едните и другите много силно са се отличавали в едно. Виждате ли, днес много малко е останало от това, което са били тези забележителни криловидни образувания: днес е останало само линеенето, когато птиците губят оперението си. Тези образувания още не са били пера; те са били образувани от изсъхнали тъкани, с помощта на които животните са се удържали в уплътнения въздух, при това тези образувания са били наполовина дихателни органи, наполовина органи за приемане на храна. Те са вдишвали това, което се е намирало във въздушната обкръжаваща среда.
Такъв е бил всеки от тези органи, а именно от тези, които не са се използвали за полет, но също ги е имало, макар и в начално състояние, подобно на това, както птицата има пера по цялото тяло.
Такива криле са служили за вдишване на въздух и за отделяне на въздух. Днес от това е останал само процесът на линеене. Но по-рано, за да се храни, птицата е трябвало да разпери своята тъкан над това, което е поглъщала от въздуха, а после тя отново е отделяла от себе си каквото не е било използвано. Така че тази птица е била устроена много интересно.
към текста >>
В това отношение не би следвало да се говори за произлизане на едно животно от друго, к
акт
о се прави днес, а би могло да се каже, че тогава тези животни са живеели дълго.
Ние смятаме за ужасно и неприлично, ако някоя птичка направи нещо не съвсем приятно за нас. Но животните, намиращи се долу в течния елемент, не са смятали така, те поглъщали това, което падало отгоре, всмуквали го в своето тяло. Този процес бил едновременно и оплождането на онова време. Само благодарение на казаното тези появили се там животни въобще са можели да живеят по-нататък. Само благодарение на това, което са вдишвали, те са можели да продължат да живеят.
В това отношение не би следвало да се говори за произлизане на едно животно от друго, както се прави днес, а би могло да се каже, че тогава тези животни са живеели дълго.
Те отново и отново са се образували. Това е било някакво, бих казал, всемирно линеене; те постоянно са се подмладявали, тези животни, намиращи се долу. Напротив, животните, намиращи се горе, са се стремили при тях да идва това, което са развивали животните долу, и с него те самите се оплождали. Така че процесът на размножаване тогава е представлявал нещо, ставащо по цялото тяло на Земята. Горният свят е оплождал долния, а долният е оплождал горния.
към текста >>
Ако описаната по-горе история би могла да продължи и по-нататък, тогава всичко би било не така, к
акт
о е сега на Земята.
Но по-късно настъпило такова положение на нещата, станало такова събитие, важността на което е била изключителна.
Ако описаната по-горе история би могла да продължи и по-нататък, тогава всичко би било не така, както е сега на Земята.
Тогава всичко би останало така, че недодяланите животни заедно с въздушните животни биха заселили живото земно тяло. Но настъпил ден, когато станало нещо особено. Вижте, ако тук ние имаме живо образувание, Земята (вж. рис.), някога от тази Земя се отделило нещо по-младо; то излязло в мировото пространство. Този процес изглеждал така, че тук възникнал малък израстък; тук възникнало изтъняване, и накрая - отделяне.
към текста >>
Защото поради ф
акт
а, че Луната е излязла, въздухът станал по-малко наситен със сяра и все повече и повече се приближавал до съвременното си състояние на Земята.
Следователно можем да кажем: от древното лунно състояние на Земята е възникнало сегашното й състояние. А с това е възникнало и минералното царство. И сега всички форми би трябвало да се изменят.
Защото поради факта, че Луната е излязла, въздухът станал по-малко наситен със сяра и все повече и повече се приближавал до съвременното си състояние на Земята.
Също така с валежите е паднало и това, което е било разтворено в течността, и то създало планинообразни включвания, а водата ставала все по-подобна на сегашната ни вода. Напротив, Луната, имайки по периферията това, което ние на Земята имаме вътре, образувала навън съвсем вроговена плътна маса; нея виждаме отгоре. Тя не е като нашето минерално царство, а е такава, като че ли нашето минерално царство се е вроговило, станало е подобно на стъкло, извънредно твърдо, по-твърдо от всичко рогообразно, съществуващо на Земята. В същото време то е носило по-скоро рогообразен, отколкото минерален характер. Оттук и тази особена форма на лунните планини.
към текста >>
В същото време то е носило по-скоро рогообразен, отколкото минерален хар
акт
ер.
И сега всички форми би трябвало да се изменят. Защото поради факта, че Луната е излязла, въздухът станал по-малко наситен със сяра и все повече и повече се приближавал до съвременното си състояние на Земята. Също така с валежите е паднало и това, което е било разтворено в течността, и то създало планинообразни включвания, а водата ставала все по-подобна на сегашната ни вода. Напротив, Луната, имайки по периферията това, което ние на Земята имаме вътре, образувала навън съвсем вроговена плътна маса; нея виждаме отгоре. Тя не е като нашето минерално царство, а е такава, като че ли нашето минерално царство се е вроговило, станало е подобно на стъкло, извънредно твърдо, по-твърдо от всичко рогообразно, съществуващо на Земята.
В същото време то е носило по-скоро рогообразен, отколкото минерален характер.
Оттук и тази особена форма на лунните планини. Всички тези лунни планини изглеждат като започнали да се образуват рога. Те са образувани така, че вътре в тях още може да се възприеме органичното, това, което някога е било свързано с живота.
към текста >>
Така, к
акт
о ние сме задължени на кремъчната киселина за това, което се отнася до нашите сетивни органи, така и Земята като цяло е задължена на влиянията на намиращата се навсякъде кремъчна киселина, в резултат на които са се появили птицеподобните същества.
Докато Земята се е намирала в предишното, древно състояние, тази кремъчна киселина още не се е вдишвала, а се е поемала, всмуквала се е. Именно птицеобразните животни са поемали кремъчната киселина. Покрай сярата те са поемали кремъчната киселина. Вследствие от това, всяко от тези животни се превърнало в почти завършен орган за сетивно възприятие.
Така, както ние сме задължени на кремъчната киселина за това, което се отнася до нашите сетивни органи, така и Земята като цяло е задължена на влиянията на намиращата се навсякъде кремъчна киселина, в резултат на които са се появили птицеподобните същества.
А доколкото кремъчната киселина е постъпвала в по-малко количество към другите животни с недодялани крайници, докато те са пълзели в плътната течност, тези животни добили преобладаване на стомашно-чревните процеси. И така, тогава горе са обитавали страшно нервни животни, които възприемали всичко, които имали фини нервни усещания. Тези праптици са били страшно нервни. И напротив, тези, които се намирали долу, в уплътнената течност, били макар и много умни, в същото време крайно флегматични. Те не чувствали почти нищо.
към текста >>
Човек също така е присъствал и при всичко това, което ви показах, но е присъствал тук не в качеството си на физическо същество, а е присъствал в съвсем фино тяло, в което той е можел да се намира к
акт
о във въздуха, така и в уплътнената течност.
Тук, господа, се появява очевидно противоречие. Последния път ви казах: човек е бил тук от самото начало, но той е бил тук в топлинна, в душевно-духовна форма.
Човек също така е присъствал и при всичко това, което ви показах, но е присъствал тук не в качеството си на физическо същество, а е присъствал в съвсем фино тяло, в което той е можел да се намира както във въздуха, така и в уплътнената течност.
По видим, сетивно възприемаем начин него още го е нямало тук. Висшите млекопитаещи също още ги е нямало тук във видим облик. Видим облик са имали тогава само недодяланите животни, а също така и въздушните птицеподобни животни. Трябва да се различава в какъв смисъл се казва: човекът е бил тук. Той е бил тук най-първи, когато още не е имало въздух, но този човек се е намирал тук в невидимо състояние.
към текста >>
Но лунното влияние си остава доста
акт
ивно в процеса на размножение при човека.
Защото без лунното влияние, което сега идва отвън, а не отвътре на Земята, човек не би могъл да се появи. Размножението е свързано с Луната, само че вече не непосредствено. Можете да видите какво при човека е свързано с размножението. Това са четириседмичните цикли при жените, които протичат в ритъма на лунните фази, макар и да не съвпадат с тях, доколкото едното вече се е еманципирало от другото.
Но лунното влияние си остава доста активно в процеса на размножение при човека.
към текста >>
Оттогава, отк
акт
о Луната се е оказала навън, е трябва да настъпи външното оплождане.
Можем да кажем: ние имаме работа с размножението, ставащо при същества, обитаващи в уплътнения въздух, и тези, които са обитавали в уплътнената течност, между древните птицеподобни и древните гигантски амфибии. Между тях е съществувало двустранно оплождане, защото Луната още се е намирала вътре.
Оттогава, откакто Луната се е оказала навън, е трябва да настъпи външното оплождане.
Тъй като принципът на оплождането е заложен именно в Луната.
към текста >>
Но аз вярвам, че разглеждайки нещата така, к
акт
о ние го правим, ще достигнем до това разбиране.
От тези гледни точки искам да продължим по-нататък в близката събота[1], в която се надявам да започнем нашето занятие в девет часа. Въпросът на господин Долингер е такъв, че изисква изчерпателен отговор, което ще ни се удаде да направим, ако имате търпение, докато не видите как съвременното се е развило от това, което постепенно е ставало. Този въпрос е труден за разбиране.
Но аз вярвам, че разглеждайки нещата така, както ние го правим, ще достигнем до това разбиране.
към текста >>
56.
ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, 7 юли 1924 г. Какво казва науката и какво Антропософията за земните пластове и вкаменелостите
GA_354 Сътворението на света и човека
И ако днес искаме да сравним предишното състояние на Земята с нещо, ние бихме могли да го сравним, к
акт
о видяхте, само с това, което се явява зародишното яйце.
Господа, от казаното досега вие виждате, че нашата Земя представлява някакво състояние, което е последен остатък от много други неща, от това, което всъщност е изглеждало различно.
И ако днес искаме да сравним предишното състояние на Земята с нещо, ние бихме могли да го сравним, както видяхте, само с това, което се явява зародишното яйце.
Днес в Земята имаме твърдо ядро от всевъзможни минерали и метали (има се предвид твърдата обвивка на Земята - бел. пр.); около него е разположен въздух, а във въздуха имаме две вещества, които ни засягат преди всичко, тъй като без тях не можем да живеем: това са кислородът и азотът. Така че можем да кажем: нашата Земя има твърда земна сърцевина с всевъзможни вещества - от седемдесет до осемдесет вещества, - а около нея - въздушна обвивка, състояща се преимуществено от кислород и азот (изобразява го на дъската).
към текста >>
Виждате ли, днес се мисли не така, к
акт
о мислихме тук в течение на двете последни занятия, мисли се и се говори така: тук е Земята, тя е изключително минерална.
Следователно във въздуха присъства същото, което се съдържа вътре в кокошето яйце. В много незначително количество същите вещества присъстват и в яйчния жълтък, така че можем да кажем, че всичко това, втвърдявайки се и уплътнявайки се, би се превърнало в съдържание на Земята. И така, виждате, че следва да разглеждаме такива неща, ако искаме да узнаем как те са изглеждали в света някога. Днес обаче всичко се прави по съвсем различен начин, и за да не си съставите грешна представа за казаното от мен поради общоприетите мнения, бих искал да ви кажа няколко думи за общопризнатото, което, въпреки всичко, напълно се съгласува с казаното от мен. Трябва само правилно да разглеждаме нещата.
Виждате ли, днес се мисли не така, както мислихме тук в течение на двете последни занятия, мисли се и се говори така: тук е Земята, тя е изключително минерална.
Тази минерална Земя е много удобно да се изследва. Първо изследваме това, което се намира горе, на повърхността, под краката ни. После наблюдаваме как са разположени скалните пластове в Земята, когато правим кариери, когато копаем Земята, за да направим проход при строителството на железопътни линии. Това е най-горният слой, по който ние ходим. Ако задълбаем в Земята, ще намерим пластове, лежащи по-дълбоко.
към текста >>
Виждате ли, така, к
акт
о постъпва този човек, е постъпвала с всички пластове на Земята геологията: добирайки се до тях в кариерите или при изземване на земни маси при строителството на железопътни линии и т.
Виждате ли, така, както постъпва този човек, е постъпвала с всички пластове на Земята геологията: добирайки се до тях в кариерите или при изземване на земни маси при строителството на железопътни линии и т.
н., просто ги разкопавали. В геологията изучават това, което с помощта на чук или друг инструмент намират навсякъде в каменоломните, за да направят заключение, какво се е отлагало в планините в резултат на свлачища и други подобни неща. При това навсякъде или разбиват с чук, или изрязват - според обстоятелствата - едно или друго, и тук, в различните слоеве, намират така наречените вкаменелости. Тук можем да кажем така: под нашата земна почва са запазени слоеве, които съдържат съвсем различни животни от днешните. И правейки разкопки в тези слоеве, се получава представа за това, какви форми са имали животните, живели в древните епохи.
към текста >>
Това се е получило поради ф
акт
а, че вследствие на някакво земетресение или вътрешно разместване намиращото се тук, долу, се е оказало изхвърлено над горния слой.
Но вие не би трябвало да заключавате това веднага, а първо трябва да откриете вкаменелости. Много често ги намирате в слоя, който лежи отгоре; вкаменелости, които трябва да бъдат по-древни. Например намирате горе забележителен скелет на риба, а долу намирате, да кажем, скелет на млекопитаещо, който се явява по-късен. И сега вкаменелостите встъпват в противоречие със заеманото от тях положение; горе се намират по-древните, а долу - по-късните, по-младите. Сега трябва да си съставим представа как е станало това.
Това се е получило поради факта, че вследствие на някакво земетресение или вътрешно разместване намиращото се тук, долу, се е оказало изхвърлено над горния слой.
Следователно е станало нещо такова, както ако аз бих сложил тук стол върху масата така, че в своето първоначално положение тук би се намирала облегалката на стола, а тук - повърхността на масата; вследствие на земен трус повърхността на масата би се оказала отгоре на облегалката на стола.
към текста >>
Следователно е станало нещо такова, к
акт
о ако аз бих сложил тук стол върху масата така, че в своето първоначално положение тук би се намирала облегалката на стола, а тук - повърхността на масата; вследствие на земен трус повърхността на масата би се оказала отгоре на облегалката на стола.
Много често ги намирате в слоя, който лежи отгоре; вкаменелости, които трябва да бъдат по-древни. Например намирате горе забележителен скелет на риба, а долу намирате, да кажем, скелет на млекопитаещо, който се явява по-късен. И сега вкаменелостите встъпват в противоречие със заеманото от тях положение; горе се намират по-древните, а долу - по-късните, по-младите. Сега трябва да си съставим представа как е станало това. Това се е получило поради факта, че вследствие на някакво земетресение или вътрешно разместване намиращото се тук, долу, се е оказало изхвърлено над горния слой.
Следователно е станало нещо такова, както ако аз бих сложил тук стол върху масата така, че в своето първоначално положение тук би се намирала облегалката на стола, а тук - повърхността на масата; вследствие на земен трус повърхността на масата би се оказала отгоре на облегалката на стола.
към текста >>
И к
акт
о видяхте, може да не знаете и следното.
Виждате ли, това може да се наблюдава в различни форми; тук всичко се е оказало преобърнато наопаки.
И както видяхте, може да не знаете и следното.
Може да попитате: кога е станало това преобръщане? Обръщането е станало именно след като са се образували тези вкаменелости. Иначе те би трябвало да са разположени по друг начин вътре в пластовете. Следователно става известно, че това преобръщане, смесване на пластовете е станало по-късно от времето, когато са живели тези древни животни.
към текста >>
По такъв начин разсъждението за земните пластове се поставя не просто на основата на тяхното разположение един над друг, а отчита и ф
акт
а, как те са били разместени.
По такъв начин разсъждението за земните пластове се поставя не просто на основата на тяхното разположение един над друг, а отчита и факта, как те са били разместени.
Вижте: Алпите, този могъщ планински масив, разпрострял се от Средиземно море до австрийските придунавски области - този могъщ алпийски хребет е основният планински масив и в Швейцария; него въобще е невъзможно да го разберем, ако не се замисляме за тези неща. Защото в Алпите всичко, което е разположено на пластове, е било по-късно размесено едно с друго. Тук често долният пласт е разположен над горния, а горният се намира долу; необходимо е първо да се установи как всичко това се е смесвало едно с друго.
към текста >>
Но тук съвременната наука, градяща изследванията си само на външните ф
акт
и, казва: най-древен е слоят, в който могат да се намерят най-простите остатъци от животни и растения.
Само вземайки това предвид, може да се установи кой от пластовете е по-древен и кой - по-късен.
Но тук съвременната наука, градяща изследванията си само на външните факти, казва: най-древен е слоят, в който могат да се намерят най-простите остатъци от животни и растения.
По-късно животните и растенията станали по-сложни - следователно по-сложните растения и животни се намират в по-късни пластове. Ако се достигне древен слой, се откриват вкаменелости, които са възниквали, защото от животните са се запазвали варовиковите и силициевите включвания; всичко останало се е разрушило. Ако се достигне по-млад, по-късен слой, тогава там са се запазили скелети. Впрочем, могат да се образуват и други видове вкаменелости, при това по доста необичаен начин. Тези вкаменелости от друг вид могат при някои условия да бъдат много интересни.
към текста >>
Благодарение на това се заключава, че е имало времена, когато е нямало животни като днешните, а животните са били доста по-прости и са изглеждали к
акт
о нашите нисши животни, охлюви, миди и т. н.
Но виждате ли, изучавайки тези пластове, се правят изводи и за това, как всички тези неща са се развивали.
Благодарение на това се заключава, че е имало времена, когато е нямало животни като днешните, а животните са били доста по-прости и са изглеждали както нашите нисши животни, охлюви, миди и т. н.
Но винаги трябва да знаете какво остава от такива животни. Представете си, че би могло да стане следното.
към текста >>
Тук всичко става не така, к
акт
о на Земята днес!
Вътре е ядрото, а наоколо - белтъчна маса (изобразява го на дъската). Но представете си, че тази яйцеклетка бъде оплодена. Виждате ли, ако тя е оплодена, ядрото започва да прави всевъзможни спиралки, то изгражда себе си - което е доста забележително - в своеобразен сбор от такива спирали, които се издигат към върха като опашка. Така ядрото формира себе си. В момента, когато възниква това кълбенце, от цялата тази маса възниква звездообразна форма: тук, благодарение на това, че в нея има живот, цялата маса се включва в процеса на формообразуване, получава единна форма.
Тук всичко става не така, както на Земята днес!
Вътре стават такива разтърсвания и прехвърляния, каквито сме виждали в алпийския масив!
към текста >>
Именно благодарение на ф
акт
а, че сярата, водородът и въглеродът са отделени от него, кислородът и азотът са станали мъртви.
В човека не е заложено изначално, той да бъде телесно само такъв, какъвто е днес. Помислете само, господа: ние гледаме - ако гледаме във въздуха днес, - гледаме в мъртъв въздух. Той е отмрял. По-рано белтъкът е бил жив. Въздухът е мъртъв.
Именно благодарение на факта, че сярата, водородът и въглеродът са отделени от него, кислородът и азотът са станали мъртви.
Ние се вглеждаме в изпълнения със светлина въздух, който е мъртъв. Благодарение на това нашите очи също са придобили физически характер, те също са физически. Ако всичко в обкръжението ни би било живо, тогава и очите ни щяха да са живи. А ако те биха били живи, ние нищо нямаше да виждаме и постоянно щяхме да сме безсилни, точно както ставаме обезсилени, ако в нашата глава нещо започва да живее твърде силно, ако в нашата глава, вместо тя да е нормално организиран орган, имаме различни оттоци. Тогава първо ставате от време на време обезсилени, а по-късно вие лежите като мъртви.
към текста >>
Благодарение на това нашите очи също са придобили физически хар
акт
ер, те също са физически.
Той е отмрял. По-рано белтъкът е бил жив. Въздухът е мъртъв. Именно благодарение на факта, че сярата, водородът и въглеродът са отделени от него, кислородът и азотът са станали мъртви. Ние се вглеждаме в изпълнения със светлина въздух, който е мъртъв.
Благодарение на това нашите очи също са придобили физически характер, те също са физически.
Ако всичко в обкръжението ни би било живо, тогава и очите ни щяха да са живи. А ако те биха били живи, ние нищо нямаше да виждаме и постоянно щяхме да сме безсилни, точно както ставаме обезсилени, ако в нашата глава нещо започва да живее твърде силно, ако в нашата глава, вместо тя да е нормално организиран орган, имаме различни оттоци. Тогава първо ставате от време на време обезсилени, а по-късно вие лежите като мъртви. Във вида, в който сме били първоначално, ние не бихме могли да живеем на тази Земя, притежавайки съзнание. Човешкото същество е започнало да се пробужда към съзнание едва тогава, когато Земята е започнала постепенно да умира.
към текста >>
А ако те биха били живи, ние нищо нямаше да виждаме и постоянно щяхме да сме безсилни, точно к
акт
о ставаме обезсилени, ако в нашата глава нещо започва да живее твърде силно, ако в нашата глава, вместо тя да е нормално организиран орган, имаме различни оттоци.
Въздухът е мъртъв. Именно благодарение на факта, че сярата, водородът и въглеродът са отделени от него, кислородът и азотът са станали мъртви. Ние се вглеждаме в изпълнения със светлина въздух, който е мъртъв. Благодарение на това нашите очи също са придобили физически характер, те също са физически. Ако всичко в обкръжението ни би било живо, тогава и очите ни щяха да са живи.
А ако те биха били живи, ние нищо нямаше да виждаме и постоянно щяхме да сме безсилни, точно както ставаме обезсилени, ако в нашата глава нещо започва да живее твърде силно, ако в нашата глава, вместо тя да е нормално организиран орган, имаме различни оттоци.
Тогава първо ставате от време на време обезсилени, а по-късно вие лежите като мъртви. Във вида, в който сме били първоначално, ние не бихме могли да живеем на тази Земя, притежавайки съзнание. Човешкото същество е започнало да се пробужда към съзнание едва тогава, когато Земята е започнала постепенно да умира. Така че ние, като хора, сме могли да се развием само върху мъртва Земя. Но има и още нещо, господа!
към текста >>
Ако още един път огледате това, което ви казах, как отдолу се е намирал езически храм, а отгоре - християнска църква, тази християнска църква се отнася към езическия храм точно така, к
акт
о горният пласт се отнася към долния; но в единия случай имаме работа с природата, а в другия - с културата.
Във вида, в който сме били първоначално, ние не бихме могли да живеем на тази Земя, притежавайки съзнание. Човешкото същество е започнало да се пробужда към съзнание едва тогава, когато Земята е започнала постепенно да умира. Така че ние, като хора, сме могли да се развием само върху мъртва Земя. Но има и още нещо, господа! Така стои работата не само с природата, така стои работата и с културата!
Ако още един път огледате това, което ви казах, как отдолу се е намирал езически храм, а отгоре - християнска църква, тази християнска църква се отнася към езическия храм точно така, както горният пласт се отнася към долния; но в единия случай имаме работа с природата, а в другия - с културата.
Няма как да разберем как се е развило християнството, ако не разглеждаме това, как то се е развивало на основата на езичеството. Така стои работата с културата. Тук също е необходимо да изследваме такива пластове.
към текста >>
НАГОРЕ