Рудолф Щайнер
www.rudolfsteinerbg.com
НАЧАЛО
Контакти
|
English
 
с която и да е дума 
 
изречения в които се съдържат търсените думи 
 
текстове, в които се съдържат търсените думи 
 
с точна фраза 
 
с корен от думите 
 
с части от думите 
 
в заглавията на текстовете 
КАТЕГОРИИ С ТЕКСТОВЕ
Сваляне на информацията от
страница
4
СТРАНИЦИ:
1
,
2
,
3
,
4
,
Намерени са резултати от
309
текста в
4
страници в целия текст в който се съдържат търсените думи : '
Вечер
'.
На страница
4
:
20
резултата в
9
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
СЕДМА ЛЕКЦИЯ, 26 март 1924 г. Представата за Христос в древното и новото време
GA_353 История на човечеството и културните народи
Струва си само да се замислим над факта, че през VI столетие вече нищо не е било известно за духовния Христос, за да стане понятно и защо в средните векове - през X, XI, XII и XIII столетия и даже по-късно - изведнъж започнали да спорят за това, какво всъщност означава Тайната
вечер
я?
Защото ако разбират смисъла на изображението на Слънцето, си казват: който знае смисъла на този образ на Слънцето, той приема също, че човек в своя живот притежава свободна воля, че в него може да влиза още нещо, имащо значение за живота. А който вярва само в Луната, мисли, че човек получава всичко още при своето раждане, че той нищо не може да направи със самия себе си. Именно това се явява турският фатализъм! И турците все още знаят нещо за това. В това отношение турците се оказват по-разумни от европейците, защото европейците, макар и да са имали някога в качеството на свой символ Слънцето, отдавна са забравили за смисъла, за значението на този символ.
Струва си само да се замислим над факта, че през VI столетие вече нищо не е било известно за духовния Христос, за да стане понятно и защо в средните векове - през X, XI, XII и XIII столетия и даже по-късно - изведнъж започнали да спорят за това, какво всъщност означава Тайната вечеря?
Тя има значение само за този, който притежава духовно виждане. Но това вече не умеят да го правят и възникват спорове. Едните казват: на олтара в църквата хлябът действително се превръща в тяло Христово. Другите не вярват в това, тъй като не могат да си представят, че хлябът, външният вид на който остава предишния, се е превърнал в плът. Те не могат да го разберат.
към текста >>
2.
ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 5 май 1924 г. Влиянията на космоса върху растенията, животните и човека
GA_353 История на човечеството и културните народи
», е възможно тя да отговори така: «Той закусва, обядва и
вечер
я.
Само минералното е подложено на земното въздействие. Затова с помощта на науката, ограничаваща се само до земното, е невъзможно да се стигне до някакво разбиране на човека. Не може да се разбере какво правят звездите, ако се игнорира този въпрос, ако не се разглеждат звездните въздействия. Представете си следната ситуация - днес наистина нещата не са толкова лоши, но по-рано такова нещо напълно е можело да стане, - представете си, че някой е голям държавник. Но ако попитате тези, които живеят заедно с него в дома му, някой, който готви за него, например готвачката, която съвсем не се интересува от държавните дела, ако вие бихте я попитали: «А какво прави този човек?
», е възможно тя да отговори така: «Той закусва, обядва и вечеря.
Друго нищо не прави, през другото време той излиза. Той друго нищо не прави». Тя просто не знае какво друго прави той. Съвременните учени казват същото нещо, но за звездите, за небесните тела, те казват само това, което могат да изчислят, което знаят. Другите, предишните хора поне биха се заинтересували какво още правят звездите.
към текста >>
3.
ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 8 май 1924 г. За същността на юдаизма
GA_353 История на човечеството и културните народи
Ето защо при описание на изцелението на болния от Христос се казва: «...а когато се с
вечер
и, когато залезе слънцето, доведоха при Него всички болни и обладани от бесове» (Марко 1: 32).
Ако се произнасяло определено име, пред душата на древния човек веднага се появявал този образ. В днешно време при произнасяне на коя да е дума образ не се появява. Обаче древните хора веднага имали завършен образ и този образ предизвиквал у тях или студ по кожата, или неудържим смях, или нещо друго; всичко веднага преминавало в тялото. Виждате ли, тези свойства се оказвали много пригодни за изцеляването. Но да се употребят е можело само в случай, че по правилен начин се използват силите от обкръжаващата среда на човека.
Ето защо при описание на изцелението на болния от Христос се казва: «...а когато се свечери, когато залезе слънцето, доведоха при Него всички болни и обладани от бесове» (Марко 1: 32).
Следователно той не е събирал болните при пълна, ярка слънчева светлина. В този случай утехата, давана от Него на душата, не би била така полезна. Само когато хората идвали при Него в полутъмнина, в сумрак, това е принасяло полза. Днес хората съвсем пропускат този факт. Макар и нещата да са такива, че те са свързани с човешкия живот.
към текста >>
Но другите хора, които ежедневно е трябвало да работят от ранно утро до късна
вечер
, също не са можели да излизат навън, даже врати не е имало.
Разбира се, става горестно и тежко на сърцето, когато четеш как евреите в средните векове са живели в гета, тоест в тези квартали на градовете, където тяхното пребиваване се е разрешавало. Те не са смеели да преминават в други квартали на градовете, даже вратите на гетата са били заключвани и тем подобни. Обаче, виждате ли, говори се за това, защото евреите са били консолидирани в гета, което се е виждало! И на други хора им се е случвало нещо толкова лошо, макар и не в тази форма, а в друга. Но е истина, евреите са оставали в своите гета, консолидирали са се там, и за тях са знаели, че те не могат да излязат навън.
Но другите хора, които ежедневно е трябвало да работят от ранно утро до късна вечер, също не са можели да излизат навън, даже врати не е имало.
На тях им е било също толкова лошо! Така че може да се каже: тези неща са основани единствено на това, което е видно. Те се основават на това, което е видно така, както и много в световната история се основава само на външния вид. Времето днес е такова, че всички тези неща следва да се осветяват от гледна точка на действителността. Стига се до следното: там, където се изпълнява съдбата, става дума за това, че наистина е вътрешна съдба, или, както ние я наричаме с помощта на източния термин, карма.
към текста >>
4.
ЧЕТИРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 17 май 1924 г. За кометите и Слънчевата система, за Зодиaка и за неподвижните звезди на небето
GA_353 История на човечеството и културните народи
Вечер
то изгрява, на сутринта залязва.
Така че винаги може да се каже: в еди-кое си определено време, когато Луната е на небето, тя стои или в едно съзвездие, или в друго, или между тях, но това са само съзвездия, принадлежащи към Зодиака. (Рис. 17, вляво долу) Господа, обърнете внимание на факта, че намиращите се на небето звезди оказват изключително влияние върху Земята въобще и особено върху човека. Наистина човек зависи не само от намиращото се на Земята, но той е свързан и със звездите, намиращи се на небето. Представете си някоя любима звезда или съзвездие, стоящо там.
Вечер то изгрява, на сутринта залязва.
То постоянно стои на едно място и винаги оказва своето влияние върху човека. Но представете си друго съзвездие, например, да кажем, Близнаци или Лъв. През тях преминава Луната. В момента, когато Луната преминава през тях, тя закрива Близнаците или Лъва. Тогава аз виждам само Луната, а съзвездието Близнаци не виждам.
към текста >>
5.
ШЕСТНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 4 юни 1924 г. Природа на Слънцето. Произход на масонството. За знаците, докосванията и думите. Ку-клукс-клан
GA_353 История на човечеството и културните народи
Когато излезете на улицата и погледнете този фенер, ако
вечер
та е ясна, вие виждате фенера с устойчив, красив блясък.
(Рис. 20) Оттук вие бихте могли да заключите: не би могло и дума да става, от дупка да излизат лъчи. Лъчите възникват по съвсем друг начин. Бихте могли да си го изясните по следния начин. Да допуснем, че имате уличен фенер и в него се намира източник на светлина.
Когато излезете на улицата и погледнете този фенер, ако вечерта е ясна, вие виждате фенера с устойчив, красив блясък.
Но представете си, вечерта се оказва мъглива, навсякъде наоколо е мъгла - тогава той ще свети така, сякаш от фенера, от източника на светлина излизат истински лъчи! Следователно вие в този случай виждате лъчи. Но виждате лъчите не от източника на светлина, защото иначе вие бихте виждали такива лъчи и в нормална, ясна вечер. Лъчите идват от това, което е наоколо. И колкото по-гъста е мъглата, толкова повече лъчи виждате.
към текста >>
Но представете си,
вечер
та се оказва мъглива, навсякъде наоколо е мъгла - тогава той ще свети така, сякаш от фенера, от източника на светлина излизат истински лъчи!
Оттук вие бихте могли да заключите: не би могло и дума да става, от дупка да излизат лъчи. Лъчите възникват по съвсем друг начин. Бихте могли да си го изясните по следния начин. Да допуснем, че имате уличен фенер и в него се намира източник на светлина. Когато излезете на улицата и погледнете този фенер, ако вечерта е ясна, вие виждате фенера с устойчив, красив блясък.
Но представете си, вечерта се оказва мъглива, навсякъде наоколо е мъгла - тогава той ще свети така, сякаш от фенера, от източника на светлина излизат истински лъчи!
Следователно вие в този случай виждате лъчи. Но виждате лъчите не от източника на светлина, защото иначе вие бихте виждали такива лъчи и в нормална, ясна вечер. Лъчите идват от това, което е наоколо. И колкото по-гъста е мъглата, толкова повече лъчи виждате. Ето защо виждате слънчевата светлина не като нещо реално, а като нещо подобно на това, когато през мъгла гледате към нещо по-малко плътно, гледате в празнотата.
към текста >>
Но виждате лъчите не от източника на светлина, защото иначе вие бихте виждали такива лъчи и в нормална, ясна
вечер
.
Бихте могли да си го изясните по следния начин. Да допуснем, че имате уличен фенер и в него се намира източник на светлина. Когато излезете на улицата и погледнете този фенер, ако вечерта е ясна, вие виждате фенера с устойчив, красив блясък. Но представете си, вечерта се оказва мъглива, навсякъде наоколо е мъгла - тогава той ще свети така, сякаш от фенера, от източника на светлина излизат истински лъчи! Следователно вие в този случай виждате лъчи.
Но виждате лъчите не от източника на светлина, защото иначе вие бихте виждали такива лъчи и в нормална, ясна вечер.
Лъчите идват от това, което е наоколо. И колкото по-гъста е мъглата, толкова повече лъчи виждате. Ето защо виждате слънчевата светлина не като нещо реално, а като нещо подобно на това, когато през мъгла гледате към нещо по-малко плътно, гледате в празнотата. Това разбираемо ли е? Да продължим по-нататък.
към текста >>
6.
ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, 7 юли 1924 г. Какво казва науката и какво Антропософията за земните пластове и вкаменелостите
GA_354 Сътворението на света и човека
Представете си, ако пеперуда-еднодневка, която живее само от сутринта до
вечер
та, би могла да разкаже какво преживява, тя би ни разказала, доколкото живее само през лятото: «Ах, има само цветя, през цялото време - само цветя».
Но, господа, можете ли да си представите, че силите, действащи сега на Земята, биха могли напълно да преобърнат наопаки целия алпийски масив? Това, което става днес на Земята, става така, че Земята, образно казано, като затанцува, все още може да прехвърли нещо от едно място на друго. Но днес това е всичко - това затанцуване. Ако човек вместо седемдесет и две, би живял седемстотин и двадесет години, тогава би почувствал, че в старостта си той ходи по по-малко висока почва, отколкото по-рано. Но нашият живот е твърде кратък.
Представете си, ако пеперуда-еднодневка, която живее само от сутринта до вечерта, би могла да разкаже какво преживява, тя би ни разказала, доколкото живее само през лятото: «Ах, има само цветя, през цялото време - само цветя».
Тя не би имала никаква представа за ставащото през зимата и т. н. Тя би вярвала, че летата следват едно след друго. Ние, хората, живеем малко повече от пеперудите-еднодневки, но все пак имаме нещо от тях, ако отчетем нашите седемдесет, седемдесет и две години! Работата е там, че ние виждаме малко от случващото се. И може да се каже: благодарение на силите, задействани днес, стават даже повече неща, отколкото обикновено вижда човек, но въпреки всичко става само това, че почвата малко ерозира, че реките текат към морето и оставят речен пясък, че после този речен пясък се изхвърля на брега, че полята получават нов слой.
към текста >>
7.
ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, 9 август 1924 г. За миризмите
GA_354 Сътворението на света и човека
Винаги когато се наблюдава Слънцето и особено сутрин и
вечер
, освен сумракът, се появява още и тази лъчиста светлина.
Тогава тук имаме Земята, а тук - Слънцето, въртящо се около Земята от изток на запад. Слънцето нека е разположено някъде тук (изобразява го на дъската). Тук има една особеност. В някои местности - при точно наблюдение това може да се забележи навсякъде - при изгрев и залез Слънце, но и в други случаи, не настъпва сумрак в чист вид, а става нещо, предизвикващо повсеместно удивление. Около Слънцето се разпространява лъчиста светлина.
Винаги когато се наблюдава Слънцето и особено сутрин и вечер, освен сумракът, се появява още и тази лъчиста светлина.
Около Слънцето грее светлина. Наричат я зодиакална светлина. По повод на тази зодиакална светлина, господа, хората нееднократно са си напъвали главите, особено тези, които мислят материалистично. Те мислят така: Слънцето може да свети в празното пространство и когато свети, ние виждаме как то осветява другите тела. Но откъде идва тази светлина, която винаги се намира около Слънцето, тази зодиакална светлина?
към текста >>
Навярно ви се е случвало да минавате през града
вечер
при ясно време и да виждате фенери.
Но откъде идва тази светлина, която винаги се намира около Слънцето, тази зодиакална светлина? Невероятно много теории са били създадени от хората за това, откъде идва зодиакалната светлина. Защото ако Слънцето се придвижва в празно пространство, или даже ако, според учението на Коперник, само стои на едно място, там не трябва да има никаква светлина! Откъде се взема тази светлина? Достатъчно е просто да се намери откъде идва тази светлина.
Навярно ви се е случвало да минавате през града вечер при ясно време и да виждате фенери.
Тези фенери имат ясни очертания. Ако вечер въздухът е прозрачен, светлината от фенерите е точно ограничена. Но ако вървите вечер в мъгла, тогава не виждате ясни граници, тогава вие виждате навсякъде своего рода светлинни кръгове. Защо става това? Защото там има мъгла.
към текста >>
Ако
вечер
въздухът е прозрачен, светлината от фенерите е точно ограничена.
Защото ако Слънцето се придвижва в празно пространство, или даже ако, според учението на Коперник, само стои на едно място, там не трябва да има никаква светлина! Откъде се взема тази светлина? Достатъчно е просто да се намери откъде идва тази светлина. Навярно ви се е случвало да минавате през града вечер при ясно време и да виждате фенери. Тези фенери имат ясни очертания.
Ако вечер въздухът е прозрачен, светлината от фенерите е точно ограничена.
Но ако вървите вечер в мъгла, тогава не виждате ясни граници, тогава вие виждате навсякъде своего рода светлинни кръгове. Защо става това? Защото там има мъгла. В мъглата се образува тази картина на светлинния кръг. Така и Слънцето от време на време се движи по небето със светлинен кръг, доколкото небесното пространство не е празно, доколкото то навсякъде е изпълнено с някаква фина мъгла.
към текста >>
Но ако вървите
вечер
в мъгла, тогава не виждате ясни граници, тогава вие виждате навсякъде своего рода светлинни кръгове.
Откъде се взема тази светлина? Достатъчно е просто да се намери откъде идва тази светлина. Навярно ви се е случвало да минавате през града вечер при ясно време и да виждате фенери. Тези фенери имат ясни очертания. Ако вечер въздухът е прозрачен, светлината от фенерите е точно ограничена.
Но ако вървите вечер в мъгла, тогава не виждате ясни граници, тогава вие виждате навсякъде своего рода светлинни кръгове.
Защо става това? Защото там има мъгла. В мъглата се образува тази картина на светлинния кръг. Така и Слънцето от време на време се движи по небето със светлинен кръг, доколкото небесното пространство не е празно, доколкото то навсякъде е изпълнено с някаква фина мъгла. Зодиакалната светлина като явление се осъществява в тази фина мъгла.
към текста >>
След това такова същество би могло да обърне своето обоняние нагоре към
вечер
ната звезда и да усети, че
Вечер
ницата мирише различно от Слънцето.
И така, вие виждате каква позиция заемаме в света на миризмите и как други същества, например кучето, в много по-висока степен възприема този свят като миришещ. Тук трябва да кажем: ако имахме още по-чувствителни обонятелни органи, доколкото светът навсякъде е изпълнен с нещо подобно на газ - видяхме това с примера за зодиакалната светлина, - би било възможно по най-различни начини да помиришем цялото мироздание. Представете си същество, което би усещало миризмата, изхождаща отгоре от Слънцето. При вида на Слънцето то би описало не красотата му: обонянието му би го научило на това, как мирише Слънцето. Друго такова същество не би почнало да описва лунната нощ, както би направил това поетът във фантастично произведение: «влюбената двойка бродеше през вълшебната нощ в сияещата лунна светлина», не, такова същество би написало следното: влюбената двойка бродеше през вълшебната нощ, изпълнена с лунни аромати, тя живееше в ароматния свят, в света, изпълнен с благоухания.
След това такова същество би могло да обърне своето обоняние нагоре към вечерната звезда и да усети, че Вечерницата мирише различно от Слънцето.
То би могло да насочи обонянието си нагоре към Меркурий, към Венера, към Сатурн и при това не би получавало от тези светила светлинен образ, не би получавало представа, която се предава посредством очите, а би получило обонятелно усещане, усещане за миризмата на Слънцето, миризмата на Луната, миризмата на Сатурн, миризмата на Марс, миризмата на Венера. Ако би имало такива същества, те биха се ориентирали по това, което духът отпечатва в миризмата на всемирния газ, на това, което духът на Венера, Меркурий, Слънцето и Луната отпечатват в мировото битие. Ето по какво биха се ориентирали такива същества. Да отидем обаче по-нататък, господа, да разгледаме как стои работата с рибите, които въобще нямат обоняние. Можем съвсем точно да забележим каква окраска са склонни да приемат рибите след като ги е осветило Слънцето.
към текста >>
Отправяйки се например в Азия, ще открием, че на азиатска почва особено силно действа всичко, което струи към Земята надолу от Венера, от
Вечер
ницата.
Сега от растенията да преминем към това, за което зададе своя въпрос господин Ербсмел, към расите. Първоначално расите са живеели в различни места по Земята. На едно място от Земята се образувала една раса, на друго място - друга раса. Поради какво е ставало това? Бихме могли съвсем точно да говорим за това, как върху отделните части на Земята особено силно влияние оказва една планета, а на други части - друга планета.
Отправяйки се например в Азия, ще открием, че на азиатска почва особено силно действа всичко, което струи към Земята надолу от Венера, от Вечерницата.
Идвайки на американска земя, намираме, че там особено силно действа всичко това, което струи надолу от Сатурн. В Африка например ние намираме особено задействано всичко това, което се стреми надолу от Марс. Така откриваме, че върху всеки участък от Земята оказва особено силно въздействие една или друга планета. Това е свързано с различното положение, което планетите заемат на небето и в съответствие с което пада светлината. Светлината от Венера например пада съвсем различно от светлината на Меркурий.
към текста >>
8.
ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 13 септември 1924 г. За времето и причините за него
GA_354 Сътворението на света и човека
Интересна повторяемост се наблюдава при Венера, при Зорницата или
Вечер
ницата.
Напълно естествено е, че пълно съвпадение тук не би могло да има, тъй като съотношенията са по-сложни. Но в практическия живот това все пак е можело да служи на хората, те са можели да се ориентират по този календар и чрез това действително да подобрят плодородието на земята. Така че може да се каже: на основата на такива наблюдения е можело нещо да се направи по отношение на плодородието. По такъв начин тези метеорологични условия показвали зависимост от Слънцето и Луната, доколкото повторенията на посочените лунни констелации изразяват отношението между Слънцето и Луната. За другите небесни тела в техните констелации е налице повторяемост от друг вид.
Интересна повторяемост се наблюдава при Венера, при Зорницата или Вечерницата.
Ако тук се намира Слънцето, а тук - Земята (изобразява го на дъската), то между Слънцето и Земята се намира Венера, която се движи, нали така? Ако Венера стои тук, тя изглежда така, а ако стои тук, изглежда така, ако се намира на това място, закрива Слънцето. Венера изглежда много по-малка от Луната, макар тя всъщност да е по-голяма, и затова Венера закрива само неголяма част от слънчевия диск. Това явление се нарича пасаж на Венера[5]. Преминаването на Венера е много интересно с това, че то става примерно един път на сто години.
към текста >>
Венера се явява утринна и
вечер
на звезда.
Поради какво става така, че редом с полумесеца става видим и този диск? Това става поради обстоятелството, че тази част от Луната, която трябва да е тъмна, леко се осветява от Земята. Луната се намира от Земята на разстояние примерно от петдесет хиляди мили и слабо се осветява от Земята; но тази слаба светлина, която Земята излъчва към Луната, прави указаната част на Луната видима. Но от Земята до Венера не достига никаква светлина. Венера е подложена само на слънчевата светлина и никаква светлина от Земята натам не се излъчва.
Венера се явява утринна и вечерна звезда.
Тя се изменя, тъй както и Луната, но по време това не съвпада. Има период, когато Венера изглежда така (изобразява го на дъската), така, след това отново така. Венера претърпява всички тези изменения, само че те не са видими. Тя се намира много далеч и се вижда само като сияеща звезда. Трябва да я екранирате от страничните светлини и да я наблюдавате с помощта на телескоп, за да можете да видите, че Венера се изменя по същия начин, както и Луната.
към текста >>
9.
ТРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 20 септември 1924 г. Какво представлява Антропософията. Кометата Биела
GA_354 Сътворението на света и човека
Сравнете само колко се различавате днес, като се върнете от работа, от хората през тридесетте и четиридесетте години (на XIX век), които
вечер
си слагаха нощни шапчици и бяха много приятни, душевни хора, съвсем без нерви!
Защото това, което те са можели тогава да знаят, ги е водило до следното съждение: при пътуване с влак човек постепенно ще изгуби работоспособност, ще изгуби памет, нервите му ще бъдат възбудени, ще бъде неспокоен. Ето какво са можели да кажат те от позицията на тогавашната им наука. И това е съвсем вярно, абсолютно е правилно, когато са говорили така. Но те не са отчитали едно. Хората станали по-нервни, но не много, а само малко.
Сравнете само колко се различавате днес, като се върнете от работа, от хората през тридесетте и четиридесетте години (на XIX век), които вечер си слагаха нощни шапчици и бяха много приятни, душевни хора, съвсем без нерви!
Светът в това отношение е станал друг, но все пак не така силно, както са си го представяли медиците от Нюрнберг. «Нюрнбергци няма да обесят този, който още го няма - нюрнбергци не се придържат към нещо, което още го няма»; така станало с нюрнбергци и този път: те не можели да използват научни данни, които още не са имали. Така че какво е било неизвестно на тези господа медици? Те не са знаели, че докато са се учили, гореописаната комета постепенно се е разтворила. Какво е предизвикала тя при това?
към текста >>
Разбира се, ние прилагаме тези сили при работа и
вечер
сме уморени, така че в течение на деня изразходваме определено количество от тези сили.
Всичко съвпада така, както е съвпадало при астронома през 1773 г., пресметнал срещата на кометата със Земята. Но тази комета се е различавала от появилата се по-късно, тя с времето станала толкова разпрашена, че не причинила вреда на Земята! И това, което пресметнал Маркс, по същия начин се основава на блестящо, но несъвършено учение. Да вземем едно нещо от това, което той е пресметнал. Той казва: ако човек работи, той изразходва вътрешни сили.
Разбира се, ние прилагаме тези сили при работа и вечер сме уморени, така че в течение на деня изразходваме определено количество от тези сили.
От само себе си се разбира, че сега работникът се нуждае от възстановяване на тези сили. Това може да се пресметне; сметките са верни, всичко напълно се съгласува. Абсолютно правилно е, може да се пресметне каква заплата трябва да получава работникът, че да може да възстанови силите си. Но наистина, трябва ли да се търси адекватната заплата по този път, по който я търси Маркс? Въпросът е, може ли въобще тя да се установи по такъв начин?
към текста >>
Но той също изразходва своите сили от сутрин до
вечер
, по съвсем същия начин!
Но наистина, трябва ли да се търси адекватната заплата по този път, по който я търси Маркс? Въпросът е, може ли въобще тя да се установи по такъв начин? Че работната заплата и до ден днешен въобще не впечатлява, това е очевидно; но да се пресметне тя по този път е невъзможно, защото учението е лъжливо, макар и да изглежда отлично. Представете си само: човек, който цял ден не работи, защото е рентиер. Той или отива да се разхожда, или просто се мести от кресло на кресло.
Но той също изразходва своите сили от сутрин до вечер, по съвсем същия начин!
Случи ми се да видя на един работнически концерт, че работниците изглеждаха много по-малко уморени от рентиерите, които въобще нищо не са правили. Те постоянно се прозяваха, а другите бяха весели. Така че виждате, че в сметката има грешка. Силите, които изразходваме вътрешно, и силите, които отдаваме външно при работа, не са едни и същи сили! Те не са едни и същи.
към текста >>
НАГОРЕ