Рудолф Щайнер
www.rudolfsteinerbg.com
НАЧАЛО
Контакти
|
English
 
с която и да е дума 
 
изречения в които се съдържат търсените думи 
 
текстове, в които се съдържат търсените думи 
 
с точна фраза 
 
с корен от думите 
 
с части от думите 
 
в заглавията на текстовете 
КАТЕГОРИИ С ТЕКСТОВЕ
Сваляне на информацията от
страница
28
СТРАНИЦИ:
1
,
2
,
3
,
4
,
5
,
6
,
7
,
8
,
9
,
10
,
11
,
12
,
13
,
14
,
15
,
16
,
17
,
18
,
19
,
20
,
21
,
22
,
23
,
24
,
25
,
26
,
27
,
28
,
29
,
30
,
31
,
32
,
33
,
34
,
35
,
36
,
37
,
38
,
39
,
40
,
41
,
42
,
43
,
44
,
45
,
Намерени са
44075
резултата от
1846
текста в
45
страници с части от думите : '
Божия Дух
'.
На страница
28
:
1000
резултата в
31
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Съставните части на човека между смъртта и ново раждане
GA_168 Връзката между живите и мъртвите
Ние ги носим в
дух
овния свят.
Така че естествоизпитателят просто се спира пред чувствата и волята. След като знаем, че мислите се излъчват от нас с нашето етерно тяло, ни се изяснява, че излъчващото се, което излиза от нас заедно с нашето етерно тяло, също така тук, на земята, работи върху външното в нас, формира мисловния апарат и когато той е оформен, идва мисленето с помощта на оформения от мисълта мисловен апарат. Чувствата и волята остават в астралното тяло и Аза.
Ние ги носим в духовния свят.
Науката не води до материализъм, напротив, истинската съвременна наука оправдава навсякъде нашата духовна наука. Днешният материализъм е зависим от това, че хората нямат потребност за духовен живот, че те не искат да знаят за духовния живот. Също и разбирането не трябва да липсва. Защото наистина, ако човек се занимае с това, което духовният изследовател успява да изнесе от духовния свят относно такъв въпрос, какъвто разгледахме днес, а именно въпроса за живота между смъртта и ново раждане, вече ще може да се разбере, че се нуждаем само от едно по-фино, по-внимателно разбиране от грубото разбиране, което днешните хора имат за външния свят. Но ние живеем в свят, в който материализмът е достигнал до разцвет.
към текста >>
Науката не води до материализъм, напротив, истинската съвременна наука оправдава навсякъде нашата
дух
овна наука.
Така че естествоизпитателят просто се спира пред чувствата и волята. След като знаем, че мислите се излъчват от нас с нашето етерно тяло, ни се изяснява, че излъчващото се, което излиза от нас заедно с нашето етерно тяло, също така тук, на земята, работи върху външното в нас, формира мисловния апарат и когато той е оформен, идва мисленето с помощта на оформения от мисълта мисловен апарат. Чувствата и волята остават в астралното тяло и Аза. Ние ги носим в духовния свят.
Науката не води до материализъм, напротив, истинската съвременна наука оправдава навсякъде нашата духовна наука.
Днешният материализъм е зависим от това, че хората нямат потребност за духовен живот, че те не искат да знаят за духовния живот. Също и разбирането не трябва да липсва. Защото наистина, ако човек се занимае с това, което духовният изследовател успява да изнесе от духовния свят относно такъв въпрос, какъвто разгледахме днес, а именно въпроса за живота между смъртта и ново раждане, вече ще може да се разбере, че се нуждаем само от едно по-фино, по-внимателно разбиране от грубото разбиране, което днешните хора имат за външния свят. Но ние живеем в свят, в който материализмът е достигнал до разцвет. Духовният изследовател може дори точно да посочи годината, когато той достига разцвет: 1840/41 г.
към текста >>
Днешният материализъм е зависим от това, че хората нямат потребност за
дух
овен живот, че те не искат да знаят за
дух
овния живот.
Така че естествоизпитателят просто се спира пред чувствата и волята. След като знаем, че мислите се излъчват от нас с нашето етерно тяло, ни се изяснява, че излъчващото се, което излиза от нас заедно с нашето етерно тяло, също така тук, на земята, работи върху външното в нас, формира мисловния апарат и когато той е оформен, идва мисленето с помощта на оформения от мисълта мисловен апарат. Чувствата и волята остават в астралното тяло и Аза. Ние ги носим в духовния свят. Науката не води до материализъм, напротив, истинската съвременна наука оправдава навсякъде нашата духовна наука.
Днешният материализъм е зависим от това, че хората нямат потребност за духовен живот, че те не искат да знаят за духовния живот.
Също и разбирането не трябва да липсва. Защото наистина, ако човек се занимае с това, което духовният изследовател успява да изнесе от духовния свят относно такъв въпрос, какъвто разгледахме днес, а именно въпроса за живота между смъртта и ново раждане, вече ще може да се разбере, че се нуждаем само от едно по-фино, по-внимателно разбиране от грубото разбиране, което днешните хора имат за външния свят. Но ние живеем в свят, в който материализмът е достигнал до разцвет. Духовният изследовател може дори точно да посочи годината, когато той достига разцвет: 1840/41 г. След това материализмът започва да отслабва, но въпреки това последствията му са огромни.
към текста >>
Защото наистина, ако човек се занимае с това, което
дух
овният изследовател успява да изнесе от
дух
овния свят относно такъв въпрос, какъвто разгледахме днес, а именно въпроса за живота между смъртта и ново раждане, вече ще може да се разбере, че се нуждаем само от едно по-фино, по-внимателно разбиране от грубото разбиране, което днешните хора имат за външния свят.
Чувствата и волята остават в астралното тяло и Аза. Ние ги носим в духовния свят. Науката не води до материализъм, напротив, истинската съвременна наука оправдава навсякъде нашата духовна наука. Днешният материализъм е зависим от това, че хората нямат потребност за духовен живот, че те не искат да знаят за духовния живот. Също и разбирането не трябва да липсва.
Защото наистина, ако човек се занимае с това, което духовният изследовател успява да изнесе от духовния свят относно такъв въпрос, какъвто разгледахме днес, а именно въпроса за живота между смъртта и ново раждане, вече ще може да се разбере, че се нуждаем само от едно по-фино, по-внимателно разбиране от грубото разбиране, което днешните хора имат за външния свят.
Но ние живеем в свят, в който материализмът е достигнал до разцвет. Духовният изследовател може дори точно да посочи годината, когато той достига разцвет: 1840/41 г. След това материализмът започва да отслабва, но въпреки това последствията му са огромни. Какво обаче означава този материализъм за разбирането на физическия човешки живот? Тъкмо най-изтъкнатите умове на съвремието хвърлят хората в ужасяваща заблуда под влиянието на материализма.
към текста >>
Дух
овният изследовател може дори точно да посочи годината, когато той достига разцвет: 1840/41 г.
Науката не води до материализъм, напротив, истинската съвременна наука оправдава навсякъде нашата духовна наука. Днешният материализъм е зависим от това, че хората нямат потребност за духовен живот, че те не искат да знаят за духовния живот. Също и разбирането не трябва да липсва. Защото наистина, ако човек се занимае с това, което духовният изследовател успява да изнесе от духовния свят относно такъв въпрос, какъвто разгледахме днес, а именно въпроса за живота между смъртта и ново раждане, вече ще може да се разбере, че се нуждаем само от едно по-фино, по-внимателно разбиране от грубото разбиране, което днешните хора имат за външния свят. Но ние живеем в свят, в който материализмът е достигнал до разцвет.
Духовният изследовател може дори точно да посочи годината, когато той достига разцвет: 1840/41 г.
След това материализмът започва да отслабва, но въпреки това последствията му са огромни. Какво обаче означава този материализъм за разбирането на физическия човешки живот? Тъкмо най-изтъкнатите умове на съвремието хвърлят хората в ужасяваща заблуда под влиянието на материализма.
към текста >>
Това е моралната страна на
дух
овната наука!
Виждате ли, това е истината.
Това е моралната страна на духовната наука!
Тя също е налице. От материалистическия светоглед, особено във връзка с моралното, произтичат безутешност и празнота. Утешителна възможност, вливаща се дейно в това, което хората вършат, може да произтича само от онова, което може да ни даде духовната наука. Когато в правилното време забележим при някое дете определени наклонности, които биха могли да водят до престъпни действия, чрез определен вид възпитание можем да изградим това, което въздейства особено силно върху този тилен лоб в етера, и така да вмъкнем в човека силата, която продължава да живее с него между смъртта и ново раждане и точно на физическо ниво през следващата инкарнация да развие особено добре тилния лоб. Помагаме му не само в тази инкарнация.
към текста >>
Утешителна възможност, вливаща се дейно в това, което хората вършат, може да произтича само от онова, което може да ни даде
дух
овната наука.
Виждате ли, това е истината. Това е моралната страна на духовната наука! Тя също е налице. От материалистическия светоглед, особено във връзка с моралното, произтичат безутешност и празнота.
Утешителна възможност, вливаща се дейно в това, което хората вършат, може да произтича само от онова, което може да ни даде духовната наука.
Когато в правилното време забележим при някое дете определени наклонности, които биха могли да водят до престъпни действия, чрез определен вид възпитание можем да изградим това, което въздейства особено силно върху този тилен лоб в етера, и така да вмъкнем в човека силата, която продължава да живее с него между смъртта и ново раждане и точно на физическо ниво през следващата инкарнация да развие особено добре тилния лоб. Помагаме му не само в тази инкарнация. Ние полагаме основата за един особено добре развит мозък, която той ще носи през живота между смъртта и ново раждане, така че в следващата телесна инкарнация този мозък да може да бъде наистина много добре оформен.
към текста >>
Така
дух
овната наука практически се включва в живота.
Така духовната наука практически се включва в живота.
Само че тя ще трябва да прави повече от това, което се прави днес. Днес твърде много се вярва, че е направено достатъчно с духовната наука, ако известно време се слушат лекции и се приема, че тя е въздействала възвисяващо на душите. Това не е достатъчно! Духовната наука трябва да навлезе активно във всички практически дейности в живота. Във всички житейски сфери тя трябва да покаже духовно-научни плодове.
към текста >>
Днес твърде много се вярва, че е направено достатъчно с
дух
овната наука, ако известно време се слушат лекции и се приема, че тя е въздействала възвисяващо на душите.
Така духовната наука практически се включва в живота. Само че тя ще трябва да прави повече от това, което се прави днес.
Днес твърде много се вярва, че е направено достатъчно с духовната наука, ако известно време се слушат лекции и се приема, че тя е въздействала възвисяващо на душите.
Това не е достатъчно! Духовната наука трябва да навлезе активно във всички практически дейности в живота. Във всички житейски сфери тя трябва да покаже духовно-научни плодове. Педагогиката, която днес се намира в пълен упадък, понеже се вярва само в това, което човекът има физически, трябва особено много да се оплоди от духовната наука. Днес все още има много хора, които твърдят: „Вие можете хубаво да ни говорите за духовна наука, ала защо трябва да вярваме на това, което ни разказвате?
към текста >>
Дух
овната наука трябва да навлезе активно във всички практически дейности в живота.
Така духовната наука практически се включва в живота. Само че тя ще трябва да прави повече от това, което се прави днес. Днес твърде много се вярва, че е направено достатъчно с духовната наука, ако известно време се слушат лекции и се приема, че тя е въздействала възвисяващо на душите. Това не е достатъчно!
Духовната наука трябва да навлезе активно във всички практически дейности в живота.
Във всички житейски сфери тя трябва да покаже духовно-научни плодове. Педагогиката, която днес се намира в пълен упадък, понеже се вярва само в това, което човекът има физически, трябва особено много да се оплоди от духовната наука. Днес все още има много хора, които твърдят: „Вие можете хубаво да ни говорите за духовна наука, ала защо трябва да вярваме на това, което ни разказвате? Ние не можем да го видим. Най-много да може да го види онзи, който по определен начин е намерил пътя към духовните светове, както това е представено в „Как се постигат познания за висшите светове“16.
към текста >>
Във всички житейски сфери тя трябва да покаже
дух
овно-научни плодове.
Така духовната наука практически се включва в живота. Само че тя ще трябва да прави повече от това, което се прави днес. Днес твърде много се вярва, че е направено достатъчно с духовната наука, ако известно време се слушат лекции и се приема, че тя е въздействала възвисяващо на душите. Това не е достатъчно! Духовната наука трябва да навлезе активно във всички практически дейности в живота.
Във всички житейски сфери тя трябва да покаже духовно-научни плодове.
Педагогиката, която днес се намира в пълен упадък, понеже се вярва само в това, което човекът има физически, трябва особено много да се оплоди от духовната наука. Днес все още има много хора, които твърдят: „Вие можете хубаво да ни говорите за духовна наука, ала защо трябва да вярваме на това, което ни разказвате? Ние не можем да го видим. Най-много да може да го види онзи, който по определен начин е намерил пътя към духовните светове, както това е представено в „Как се постигат познания за висшите светове“16. Защото човек казва: аз искам преди всичко да видя нещо практично.
към текста >>
Педагогиката, която днес се намира в пълен упадък, понеже се вярва само в това, което човекът има физически, трябва особено много да се оплоди от
дух
овната наука.
Само че тя ще трябва да прави повече от това, което се прави днес. Днес твърде много се вярва, че е направено достатъчно с духовната наука, ако известно време се слушат лекции и се приема, че тя е въздействала възвисяващо на душите. Това не е достатъчно! Духовната наука трябва да навлезе активно във всички практически дейности в живота. Във всички житейски сфери тя трябва да покаже духовно-научни плодове.
Педагогиката, която днес се намира в пълен упадък, понеже се вярва само в това, което човекът има физически, трябва особено много да се оплоди от духовната наука.
Днес все още има много хора, които твърдят: „Вие можете хубаво да ни говорите за духовна наука, ала защо трябва да вярваме на това, което ни разказвате? Ние не можем да го видим. Най-много да може да го види онзи, който по определен начин е намерил пътя към духовните светове, както това е представено в „Как се постигат познания за висшите светове“16. Защото човек казва: аз искам преди всичко да видя нещо практично. Като при това мисли, че по този начин духовното трябва да се внесе във физическия свят, да се наблюдава външно духа така, както се виждат физическите предмети.
към текста >>
Днес все още има много хора, които твърдят: „Вие можете хубаво да ни говорите за
дух
овна наука, ала защо трябва да вярваме на това, което ни разказвате?
Днес твърде много се вярва, че е направено достатъчно с духовната наука, ако известно време се слушат лекции и се приема, че тя е въздействала възвисяващо на душите. Това не е достатъчно! Духовната наука трябва да навлезе активно във всички практически дейности в живота. Във всички житейски сфери тя трябва да покаже духовно-научни плодове. Педагогиката, която днес се намира в пълен упадък, понеже се вярва само в това, което човекът има физически, трябва особено много да се оплоди от духовната наука.
Днес все още има много хора, които твърдят: „Вие можете хубаво да ни говорите за духовна наука, ала защо трябва да вярваме на това, което ни разказвате?
Ние не можем да го видим. Най-много да може да го види онзи, който по определен начин е намерил пътя към духовните светове, както това е представено в „Как се постигат познания за висшите светове“16. Защото човек казва: аз искам преди всичко да видя нещо практично. Като при това мисли, че по този начин духовното трябва да се внесе във физическия свят, да се наблюдава външно духа така, както се виждат физическите предмети. Тъй като това е твърде удобно, но то всъщност представлява една напълно егоистична гледна точка.
към текста >>
Най-много да може да го види онзи, който по определен начин е намерил пътя към
дух
овните светове, както това е представено в „Как се постигат познания за висшите светове“16.
Духовната наука трябва да навлезе активно във всички практически дейности в живота. Във всички житейски сфери тя трябва да покаже духовно-научни плодове. Педагогиката, която днес се намира в пълен упадък, понеже се вярва само в това, което човекът има физически, трябва особено много да се оплоди от духовната наука. Днес все още има много хора, които твърдят: „Вие можете хубаво да ни говорите за духовна наука, ала защо трябва да вярваме на това, което ни разказвате? Ние не можем да го видим.
Най-много да може да го види онзи, който по определен начин е намерил пътя към духовните светове, както това е представено в „Как се постигат познания за висшите светове“16.
Защото човек казва: аз искам преди всичко да видя нещо практично. Като при това мисли, че по този начин духовното трябва да се внесе във физическия свят, да се наблюдава външно духа така, както се виждат физическите предмети. Тъй като това е твърде удобно, но то всъщност представлява една напълно егоистична гледна точка. И когато днес материализмът се свързва с егоизма – да, той представлява светоглед, – по този начин материалистическият спиритизъм е всъщност много по-егоистичен. Защото материализмът приема само физическия свят и свежда всичко само до него.
към текста >>
Като при това мисли, че по този начин
дух
овното трябва да се внесе във физическия свят, да се наблюдава външно
дух
а така, както се виждат физическите предмети.
Педагогиката, която днес се намира в пълен упадък, понеже се вярва само в това, което човекът има физически, трябва особено много да се оплоди от духовната наука. Днес все още има много хора, които твърдят: „Вие можете хубаво да ни говорите за духовна наука, ала защо трябва да вярваме на това, което ни разказвате? Ние не можем да го видим. Най-много да може да го види онзи, който по определен начин е намерил пътя към духовните светове, както това е представено в „Как се постигат познания за висшите светове“16. Защото човек казва: аз искам преди всичко да видя нещо практично.
Като при това мисли, че по този начин духовното трябва да се внесе във физическия свят, да се наблюдава външно духа така, както се виждат физическите предмети.
Тъй като това е твърде удобно, но то всъщност представлява една напълно егоистична гледна точка. И когато днес материализмът се свързва с егоизма – да, той представлява светоглед, – по този начин материалистическият спиритизъм е всъщност много по-егоистичен. Защото материализмът приема само физическия свят и свежда всичко само до него. Спиритизмът обаче желае, първо, да си изгради един сетивен възглед за духовния свят, и, второ, да постигне постоянно удовлетворение, но по напълно физически начин. Но в своята неяснота той представя този физически начин като духовност, накратко, иска да остане във физическия свят и при това да има духовното!
към текста >>
Спиритизмът обаче желае, първо, да си изгради един сетивен възглед за
дух
овния свят, и, второ, да постигне постоянно удовлетворение, но по напълно физически начин.
Защото човек казва: аз искам преди всичко да видя нещо практично. Като при това мисли, че по този начин духовното трябва да се внесе във физическия свят, да се наблюдава външно духа така, както се виждат физическите предмети. Тъй като това е твърде удобно, но то всъщност представлява една напълно егоистична гледна точка. И когато днес материализмът се свързва с егоизма – да, той представлява светоглед, – по този начин материалистическият спиритизъм е всъщност много по-егоистичен. Защото материализмът приема само физическия свят и свежда всичко само до него.
Спиритизмът обаче желае, първо, да си изгради един сетивен възглед за духовния свят, и, второ, да постигне постоянно удовлетворение, но по напълно физически начин.
Но в своята неяснота той представя този физически начин като духовност, накратко, иска да остане във физическия свят и при това да има духовното! Болезнено е, че е станало възможно онова нарастване на нашия материализъм, което навлиза в общоприетия, особено в процъфтяващия в Америка спиритизъм. Защото там се развива тенденцията духовното да се огрубява, духовното и духовните процеси да се представят материално.
към текста >>
Но в своята неяснота той представя този физически начин като
дух
овност, накратко, иска да остане във физическия свят и при това да има
дух
овното!
Като при това мисли, че по този начин духовното трябва да се внесе във физическия свят, да се наблюдава външно духа така, както се виждат физическите предмети. Тъй като това е твърде удобно, но то всъщност представлява една напълно егоистична гледна точка. И когато днес материализмът се свързва с егоизма – да, той представлява светоглед, – по този начин материалистическият спиритизъм е всъщност много по-егоистичен. Защото материализмът приема само физическия свят и свежда всичко само до него. Спиритизмът обаче желае, първо, да си изгради един сетивен възглед за духовния свят, и, второ, да постигне постоянно удовлетворение, но по напълно физически начин.
Но в своята неяснота той представя този физически начин като духовност, накратко, иска да остане във физическия свят и при това да има духовното!
Болезнено е, че е станало възможно онова нарастване на нашия материализъм, което навлиза в общоприетия, особено в процъфтяващия в Америка спиритизъм. Защото там се развива тенденцията духовното да се огрубява, духовното и духовните процеси да се представят материално.
към текста >>
Защото там се развива тенденцията
дух
овното да се огрубява,
дух
овното и
дух
овните процеси да се представят материално.
И когато днес материализмът се свързва с егоизма – да, той представлява светоглед, – по този начин материалистическият спиритизъм е всъщност много по-егоистичен. Защото материализмът приема само физическия свят и свежда всичко само до него. Спиритизмът обаче желае, първо, да си изгради един сетивен възглед за духовния свят, и, второ, да постигне постоянно удовлетворение, но по напълно физически начин. Но в своята неяснота той представя този физически начин като духовност, накратко, иска да остане във физическия свят и при това да има духовното! Болезнено е, че е станало възможно онова нарастване на нашия материализъм, което навлиза в общоприетия, особено в процъфтяващия в Америка спиритизъм.
Защото там се развива тенденцията духовното да се огрубява, духовното и духовните процеси да се представят материално.
към текста >>
Съществуват обаче много други начини да се познае това, което е на физическия план, като отражение на
дух
овния свят.
Съществуват обаче много други начини да се познае това, което е на физическия план, като отражение на духовния свят.
Един от начините – сега, разбира се, не може да се посочат всички – е да се търси духовното там, където то действа, например в децата, в които трябва да бъде развивано. Така че педагогиката трябва да се оплоди. Педагогиката може да постигне успех, ако хората съумеят да развият усещане, чувство за духовното, така че учителят да упражнява педагогиката не само според всевъзможни ръководства, а преди всичко да се стигне дотам, че да се наблюдава развиващата се индивидуалност, да се вижда какво тя желае да се прояви от нея самата и да се развие. Това трябва да се постигне, правилно да се постигне! И е добре, ако ние, за да можем да повярваме в такова постижение, обърнем внимание на факта, че човекът в настоящето е всъщност ужасяващо късоглед.
към текста >>
Един от начините – сега, разбира се, не може да се посочат всички – е да се търси
дух
овното там, където то действа, например в децата, в които трябва да бъде развивано.
Съществуват обаче много други начини да се познае това, което е на физическия план, като отражение на духовния свят.
Един от начините – сега, разбира се, не може да се посочат всички – е да се търси духовното там, където то действа, например в децата, в които трябва да бъде развивано.
Така че педагогиката трябва да се оплоди. Педагогиката може да постигне успех, ако хората съумеят да развият усещане, чувство за духовното, така че учителят да упражнява педагогиката не само според всевъзможни ръководства, а преди всичко да се стигне дотам, че да се наблюдава развиващата се индивидуалност, да се вижда какво тя желае да се прояви от нея самата и да се развие. Това трябва да се постигне, правилно да се постигне! И е добре, ако ние, за да можем да повярваме в такова постижение, обърнем внимание на факта, че човекът в настоящето е всъщност ужасяващо късоглед. Той вярва, че най-накрая е успял да се освободи от всевъзможни детинщини на по-ранните столетия.
към текста >>
Педагогиката може да постигне успех, ако хората съумеят да развият усещане, чувство за
дух
овното, така че учителят да упражнява педагогиката не само според всевъзможни ръководства, а преди всичко да се стигне дотам, че да се наблюдава развиващата се индивидуалност, да се вижда какво тя желае да се прояви от нея самата и да се развие.
Съществуват обаче много други начини да се познае това, което е на физическия план, като отражение на духовния свят. Един от начините – сега, разбира се, не може да се посочат всички – е да се търси духовното там, където то действа, например в децата, в които трябва да бъде развивано. Така че педагогиката трябва да се оплоди.
Педагогиката може да постигне успех, ако хората съумеят да развият усещане, чувство за духовното, така че учителят да упражнява педагогиката не само според всевъзможни ръководства, а преди всичко да се стигне дотам, че да се наблюдава развиващата се индивидуалност, да се вижда какво тя желае да се прояви от нея самата и да се развие.
Това трябва да се постигне, правилно да се постигне! И е добре, ако ние, за да можем да повярваме в такова постижение, обърнем внимание на факта, че човекът в настоящето е всъщност ужасяващо късоглед. Той вярва, че най-накрая е успял да се освободи от всевъзможни детинщини на по-ранните столетия. Не е вярно обаче, че се е освободил от предразсъдъците. Хората е трябвало да се освободят – за да виждат ясно на физическия план и да си извоюват свободата – единствено от старото атавистично ясновидство, от чиито последни остатъци са се освободили преди не много време.
към текста >>
Ние знаем от нашата
дух
овна наука, че тази змия е Луцифер.
Когато днес даден художник представя грехопадението в рая, тази грандиозна картина, която се намира в Библията за луциферическото изкушение на човека, той го прави реалистично: Адам, Ева и змията, обикновено със змийска глава.
Ние знаем от нашата духовна наука, че тази змия е Луцифер.
Физическата змия на земята може да бъде най-много един вид символ за Луцифер, но тази физическа змия не е Луцифер. Също и огромната змия, която се вие около едно дърво и горе завършва с обикновена змийска глава, не е Луцифер. Луцифер е същество, което по време на Лунната епоха е изостанало, същество, което, разбира се, не може да се види сетивно. На Луната също не се виждало по физически начин. Едва на Земята се развива тази сетивност.
към текста >>
То не може да се постигне по друг начин, освен чрез това, че благодарение на
дух
овната наука ние се подготвяме да разбираме
дух
овния свят.
В Хамбург могат да се видят библейски картини от Майстер Бертрам19, а също, както го описах сега, и грехопадението: не обикновена змия, а змия със змийско тяло, но с човешка глава. През 14.-15. век, през Средновековието художникът е рисувал така, тоест по онова време за това все още се е знаело. Художникът е рисувал така, защото тогава все още е било налице атавистичното ясновидство. Едва преди няколко столетия то напълно изчезва и трябва отново да бъде постигнато.
То не може да се постигне по друг начин, освен чрез това, че благодарение на духовната наука ние се подготвяме да разбираме духовния свят.
към текста >>
Този, който с отворена душа и отворено сърце идва при нашата
дух
овна наука, я възприема така, че вижда: най-важната задача на нашето време е хората се учат да разбират какво има в
дух
овния свят, за да се подготвят по този начин отново да могат да виждат в него, в онова, което действа в света, който е около нас.
Този, който с отворена душа и отворено сърце идва при нашата духовна наука, я възприема така, че вижда: най-важната задача на нашето време е хората се учат да разбират какво има в духовния свят, за да се подготвят по този начин отново да могат да виждат в него, в онова, което действа в света, който е около нас.
Как различно ние, като хора, ще вървим през света, когато знаем: не само въздух ни обгръща, а този въздух е проникнат както с видимия, така и с творческия свят; не светлината е видима, а цветовете, а в светлината творят мъртвите етерни тела.
към текста >>
Как различно ние, като хора, ще вървим през света, когато знаем: не само въз
дух
ни обгръща, а този въз
дух
е проникнат както с видимия, така и с творческия свят; не светлината е видима, а цветовете, а в светлината творят мъртвите етерни тела.
Този, който с отворена душа и отворено сърце идва при нашата духовна наука, я възприема така, че вижда: най-важната задача на нашето време е хората се учат да разбират какво има в духовния свят, за да се подготвят по този начин отново да могат да виждат в него, в онова, което действа в света, който е около нас.
Как различно ние, като хора, ще вървим през света, когато знаем: не само въздух ни обгръща, а този въздух е проникнат както с видимия, така и с творческия свят; не светлината е видима, а цветовете, а в светлината творят мъртвите етерни тела.
към текста >>
По този начин това, което живее в нас, се подбужда все повече и повече да се развива в непосредствено изживяване на
дух
овния свят.
Вярвам, че в нашето време е извънредно необходимо да се чувстваме задължени по-често да включваме в нашите медитации истини като тези за живота между смъртта и ново раждане, каквито разгледахме днес. Също така добър материал за медитация е, ако наистина често извикваме пред душата си, медитирайки, началото на живота между смъртта и ново раждане, тази пустота, която посочва мястото ни в света, това напътствие на етерния свят, вплитането на нашето етерно тяло в етерния свят.
По този начин това, което живее в нас, се подбужда все повече и повече да се развива в непосредствено изживяване на духовния свят.
И това става вече необходимост за съвременното човечество. Когато се разглеждат днешните събития, би могло да се почувства колко необходимо е това вживяване в духовния свят за съвременното човечество. Днешното време на изпитания ще може да се преживее по правилния начин само тогава, когато известна част от хората успеят да усетят вярно и всеотдайно това, което живее в духовната наука, и как тази духовна наука трябва да подготви човешкото бъдеще.
към текста >>
Когато се разглеждат днешните събития, би могло да се почувства колко необходимо е това вживяване в
дух
овния свят за съвременното човечество.
Вярвам, че в нашето време е извънредно необходимо да се чувстваме задължени по-често да включваме в нашите медитации истини като тези за живота между смъртта и ново раждане, каквито разгледахме днес. Също така добър материал за медитация е, ако наистина често извикваме пред душата си, медитирайки, началото на живота между смъртта и ново раждане, тази пустота, която посочва мястото ни в света, това напътствие на етерния свят, вплитането на нашето етерно тяло в етерния свят. По този начин това, което живее в нас, се подбужда все повече и повече да се развива в непосредствено изживяване на духовния свят. И това става вече необходимост за съвременното човечество.
Когато се разглеждат днешните събития, би могло да се почувства колко необходимо е това вживяване в духовния свят за съвременното човечество.
Днешното време на изпитания ще може да се преживее по правилния начин само тогава, когато известна част от хората успеят да усетят вярно и всеотдайно това, което живее в духовната наука, и как тази духовна наука трябва да подготви човешкото бъдеще.
към текста >>
Днешното време на изпитания ще може да се преживее по правилния начин само тогава, когато известна част от хората успеят да усетят вярно и всеотдайно това, което живее в
дух
овната наука, и как тази
дух
овна наука трябва да подготви човешкото бъдеще.
Вярвам, че в нашето време е извънредно необходимо да се чувстваме задължени по-често да включваме в нашите медитации истини като тези за живота между смъртта и ново раждане, каквито разгледахме днес. Също така добър материал за медитация е, ако наистина често извикваме пред душата си, медитирайки, началото на живота между смъртта и ново раждане, тази пустота, която посочва мястото ни в света, това напътствие на етерния свят, вплитането на нашето етерно тяло в етерния свят. По този начин това, което живее в нас, се подбужда все повече и повече да се развива в непосредствено изживяване на духовния свят. И това става вече необходимост за съвременното човечество. Когато се разглеждат днешните събития, би могло да се почувства колко необходимо е това вживяване в духовния свят за съвременното човечество.
Днешното време на изпитания ще може да се преживее по правилния начин само тогава, когато известна част от хората успеят да усетят вярно и всеотдайно това, което живее в духовната наука, и как тази духовна наука трябва да подготви човешкото бъдеще.
към текста >>
Тя напълно раздели нашето немско движение, откъсна го от теософското и посочи колко е необходимо тъкмо от немската субстанция да израсте онова
дух
овно течение, което може да ни понесе и което трябва също така да понесе останалия свят.
Помислете само, когато разглеждате днешните световни събития, че в смисъла на тези велики световни събития ние не сме поставени толкова зле. Кармата доведе до това, че нашето движение беше първоначално част от общото Теософско движение. Много по-рано тази война показа това, което тя показва днес на немците.
Тя напълно раздели нашето немско движение, откъсна го от теософското и посочи колко е необходимо тъкмо от немската субстанция да израсте онова духовно течение, което може да ни понесе и което трябва също така да понесе останалия свят.
Можем да кажем, че като Антропософско движение вече години наред усещахме върху нашето специално поле на дейност особено много тъкмо английската омраза. Сега тя само се разраства, защото там не може да се мълчи. Каквото се пише за нас в последно време от страна на така наречените английски теософи21, надхвърля всичко човешко. И така, вече трябва да кажем, че когато разглеждаме хода на нашето движение, виждаме кармата да протича през нашето движение така, че тя е в пълно съгласие с това, което също така ни показва днес великото движение в света. Това, че кармата ни доведе достатъчно рано към независимо утвърждаване на немския духовен живот, можем да окачествим като наша благоприятна карма, и фактът, че антропософията откри своя център в немския духовен живот, можем да разглеждаме като един вид сияеща зорница за нашите кармични потоци.
към текста >>
Това, че кармата ни доведе достатъчно рано към независимо утвърждаване на немския
дух
овен живот, можем да окачествим като наша благоприятна карма, и фактът, че антропософията откри своя център в немския
дух
овен живот, можем да разглеждаме като един вид сияеща зорница за нашите кармични потоци.
Тя напълно раздели нашето немско движение, откъсна го от теософското и посочи колко е необходимо тъкмо от немската субстанция да израсте онова духовно течение, което може да ни понесе и което трябва също така да понесе останалия свят. Можем да кажем, че като Антропософско движение вече години наред усещахме върху нашето специално поле на дейност особено много тъкмо английската омраза. Сега тя само се разраства, защото там не може да се мълчи. Каквото се пише за нас в последно време от страна на така наречените английски теософи21, надхвърля всичко човешко. И така, вече трябва да кажем, че когато разглеждаме хода на нашето движение, виждаме кармата да протича през нашето движение така, че тя е в пълно съгласие с това, което също така ни показва днес великото движение в света.
Това, че кармата ни доведе достатъчно рано към независимо утвърждаване на немския духовен живот, можем да окачествим като наша благоприятна карма, и фактът, че антропософията откри своя център в немския духовен живот, можем да разглеждаме като един вид сияеща зорница за нашите кармични потоци.
И след като – бих казал – предзнаменованията, които са налице вън в света, при нас се показаха много по-рано, от външните отделни факти ние можем вече да изведем вярата, че в нашето движение е налице нещо от силата за всеобщото голямо движение на човечеството. Скъпи мои приятели, учете се да се доверявате на духовната сила в нашето движение, че тя принадлежи към най-доброто, с което душата ни може изобщо да се свърже. Да се учим да изживяваме цялата тежест и цялото значение на мисълта, на усещането и на волевия импулс, цялата тежест и цялото значение на това, което се казва: трябва да има отделни души, които по отношение на големите изисквания на нашето време разбират как духовните импулси следва да действат заедно с това, което трябва да се случи в бъдеще тук, на земята. Да се учим да разбираме, не просто в абстрактен, а също и в конкретен смисъл, какво значение имат безбройните жертви, които днес заливат земята. Да се учим да разбираме колко вярно трябва да се придържат душите ни към нашето движение, така че да има хора, които да могат да прогледнат по правилен начин в сферите, където също и етерни тела и индивидуалности, принесли жертвите за нашето време върху великото историческо поле, ще продължат да работят и ще работят заедно с тези, които по-късно, в мирни времена, ще населяват земята.
към текста >>
Скъпи мои приятели, учете се да се доверявате на
дух
овната сила в нашето движение, че тя принадлежи към най-доброто, с което душата ни може изобщо да се свърже.
Сега тя само се разраства, защото там не може да се мълчи. Каквото се пише за нас в последно време от страна на така наречените английски теософи21, надхвърля всичко човешко. И така, вече трябва да кажем, че когато разглеждаме хода на нашето движение, виждаме кармата да протича през нашето движение така, че тя е в пълно съгласие с това, което също така ни показва днес великото движение в света. Това, че кармата ни доведе достатъчно рано към независимо утвърждаване на немския духовен живот, можем да окачествим като наша благоприятна карма, и фактът, че антропософията откри своя център в немския духовен живот, можем да разглеждаме като един вид сияеща зорница за нашите кармични потоци. И след като – бих казал – предзнаменованията, които са налице вън в света, при нас се показаха много по-рано, от външните отделни факти ние можем вече да изведем вярата, че в нашето движение е налице нещо от силата за всеобщото голямо движение на човечеството.
Скъпи мои приятели, учете се да се доверявате на духовната сила в нашето движение, че тя принадлежи към най-доброто, с което душата ни може изобщо да се свърже.
Да се учим да изживяваме цялата тежест и цялото значение на мисълта, на усещането и на волевия импулс, цялата тежест и цялото значение на това, което се казва: трябва да има отделни души, които по отношение на големите изисквания на нашето време разбират как духовните импулси следва да действат заедно с това, което трябва да се случи в бъдеще тук, на земята. Да се учим да разбираме, не просто в абстрактен, а също и в конкретен смисъл, какво значение имат безбройните жертви, които днес заливат земята. Да се учим да разбираме колко вярно трябва да се придържат душите ни към нашето движение, така че да има хора, които да могат да прогледнат по правилен начин в сферите, където също и етерни тела и индивидуалности, принесли жертвите за нашето време върху великото историческо поле, ще продължат да работят и ще работят заедно с тези, които по-късно, в мирни времена, ще населяват земята. Да се учим да разбираме какво значи да се открие верният смисъл за това, че духовното прониква и това, което се случва днес на физическия план, че привържениците на духовната наука са призвани да намерят нейния смисъл в това, което възниква от смелостта и жертвите на нашето време. Да се учим да разбираме във верния смисъл словата, с които ще приключим нашите разглеждания:
към текста >>
Да се учим да изживяваме цялата тежест и цялото значение на мисълта, на усещането и на волевия импулс, цялата тежест и цялото значение на това, което се казва: трябва да има отделни души, които по отношение на големите изисквания на нашето време разбират как
дух
овните импулси следва да действат заедно с това, което трябва да се случи в бъдеще тук, на земята.
Каквото се пише за нас в последно време от страна на така наречените английски теософи21, надхвърля всичко човешко. И така, вече трябва да кажем, че когато разглеждаме хода на нашето движение, виждаме кармата да протича през нашето движение така, че тя е в пълно съгласие с това, което също така ни показва днес великото движение в света. Това, че кармата ни доведе достатъчно рано към независимо утвърждаване на немския духовен живот, можем да окачествим като наша благоприятна карма, и фактът, че антропософията откри своя център в немския духовен живот, можем да разглеждаме като един вид сияеща зорница за нашите кармични потоци. И след като – бих казал – предзнаменованията, които са налице вън в света, при нас се показаха много по-рано, от външните отделни факти ние можем вече да изведем вярата, че в нашето движение е налице нещо от силата за всеобщото голямо движение на човечеството. Скъпи мои приятели, учете се да се доверявате на духовната сила в нашето движение, че тя принадлежи към най-доброто, с което душата ни може изобщо да се свърже.
Да се учим да изживяваме цялата тежест и цялото значение на мисълта, на усещането и на волевия импулс, цялата тежест и цялото значение на това, което се казва: трябва да има отделни души, които по отношение на големите изисквания на нашето време разбират как духовните импулси следва да действат заедно с това, което трябва да се случи в бъдеще тук, на земята.
Да се учим да разбираме, не просто в абстрактен, а също и в конкретен смисъл, какво значение имат безбройните жертви, които днес заливат земята. Да се учим да разбираме колко вярно трябва да се придържат душите ни към нашето движение, така че да има хора, които да могат да прогледнат по правилен начин в сферите, където също и етерни тела и индивидуалности, принесли жертвите за нашето време върху великото историческо поле, ще продължат да работят и ще работят заедно с тези, които по-късно, в мирни времена, ще населяват земята. Да се учим да разбираме какво значи да се открие верният смисъл за това, че духовното прониква и това, което се случва днес на физическия план, че привържениците на духовната наука са призвани да намерят нейния смисъл в това, което възниква от смелостта и жертвите на нашето време. Да се учим да разбираме във верния смисъл словата, с които ще приключим нашите разглеждания:
към текста >>
Да се учим да разбираме какво значи да се открие верният смисъл за това, че
дух
овното прониква и това, което се случва днес на физическия план, че привържениците на
дух
овната наука са призвани да намерят нейния смисъл в това, което възниква от смелостта и жертвите на нашето време.
И след като – бих казал – предзнаменованията, които са налице вън в света, при нас се показаха много по-рано, от външните отделни факти ние можем вече да изведем вярата, че в нашето движение е налице нещо от силата за всеобщото голямо движение на човечеството. Скъпи мои приятели, учете се да се доверявате на духовната сила в нашето движение, че тя принадлежи към най-доброто, с което душата ни може изобщо да се свърже. Да се учим да изживяваме цялата тежест и цялото значение на мисълта, на усещането и на волевия импулс, цялата тежест и цялото значение на това, което се казва: трябва да има отделни души, които по отношение на големите изисквания на нашето време разбират как духовните импулси следва да действат заедно с това, което трябва да се случи в бъдеще тук, на земята. Да се учим да разбираме, не просто в абстрактен, а също и в конкретен смисъл, какво значение имат безбройните жертви, които днес заливат земята. Да се учим да разбираме колко вярно трябва да се придържат душите ни към нашето движение, така че да има хора, които да могат да прогледнат по правилен начин в сферите, където също и етерни тела и индивидуалности, принесли жертвите за нашето време върху великото историческо поле, ще продължат да работят и ще работят заедно с тези, които по-късно, в мирни времена, ще населяват земята.
Да се учим да разбираме какво значи да се открие верният смисъл за това, че духовното прониква и това, което се случва днес на физическия план, че привържениците на духовната наука са призвани да намерят нейния смисъл в това, което възниква от смелостта и жертвите на нашето време.
Да се учим да разбираме във верния смисъл словата, с които ще приключим нашите разглеждания:
към текста >>
дух
овен плод ще израсте,
духовен плод ще израсте,
към текста >>
към царството
дух
овно се насочат.
към царството духовно се насочат.
към текста >>
2.
За събитието на смъртта и факти от времето след смъртта
GA_168 Връзката между живите и мъртвите
Защото смъртта се превръща за хората в житейско събитие в истинския смисъл на думата само благодарение на
дух
овната наука, която показва на човека как в неговата душевност действат силите, които протичат между раждане и смърт и изграждат във времето между раждане и смърт един нов вид битие, една особена форма на битие, за да приемат след преминаването през портата на смъртта друга форма на битие.
Ние живеем във време, което ежедневно, дори ежечасно ни напомня за смъртта, за това значимо събитие в живота на човека, напомня ни за преминаването на хората през портата на смъртта.
Защото смъртта се превръща за хората в житейско събитие в истинския смисъл на думата само благодарение на духовната наука, която показва на човека как в неговата душевност действат силите, които протичат между раждане и смърт и изграждат във времето между раждане и смърт един нов вид битие, една особена форма на битие, за да приемат след преминаването през портата на смъртта друга форма на битие.
Така тя се преобразува – благодарение на духовната наука – от абстрактен край на живота, какъвто може да бъде само за материалистическия светоглед, в събитие, в дълбоко и сериозно събитие в рамките на целия живот на човека. Дори и скъпи приятели от нашите редици, най-вече заради настоящите исторически събития, както и поради други причини, преминаха през портата на смъртта, така че тъкмо в настоящето се оказва особено важно в днешното разглеждане да поговорим за събитието на смъртта и за онези факти от човешкия живот, свързани със смъртта.
към текста >>
Така тя се преобразува – благодарение на
дух
овната наука – от абстрактен край на живота, какъвто може да бъде само за материалистическия светоглед, в събитие, в дълбоко и сериозно събитие в рамките на целия живот на човека.
Ние живеем във време, което ежедневно, дори ежечасно ни напомня за смъртта, за това значимо събитие в живота на човека, напомня ни за преминаването на хората през портата на смъртта. Защото смъртта се превръща за хората в житейско събитие в истинския смисъл на думата само благодарение на духовната наука, която показва на човека как в неговата душевност действат силите, които протичат между раждане и смърт и изграждат във времето между раждане и смърт един нов вид битие, една особена форма на битие, за да приемат след преминаването през портата на смъртта друга форма на битие.
Така тя се преобразува – благодарение на духовната наука – от абстрактен край на живота, какъвто може да бъде само за материалистическия светоглед, в събитие, в дълбоко и сериозно събитие в рамките на целия живот на човека.
Дори и скъпи приятели от нашите редици, най-вече заради настоящите исторически събития, както и поради други причини, преминаха през портата на смъртта, така че тъкмо в настоящето се оказва особено важно в днешното разглеждане да поговорим за събитието на смъртта и за онези факти от човешкия живот, свързани със смъртта.
към текста >>
В нашите
дух
овно-научни лекции често сме разглеждали въпроси относно живота между смъртта и ново раждане, така че бяхме в състояние да си изградим много представи за този проблем.
В нашите духовно-научни лекции често сме разглеждали въпроси относно живота между смъртта и ново раждане, така че бяхме в състояние да си изградим много представи за този проблем.
От досегашното развитие на духовната наука знаете добре, че във всеки един случай може да се говори за нещата от определена гледна точка, така че по-точни познания могат да се придобият постепенно, разглеждайки нещата многократно, осветлявайки ги от различни гледни точки. Ето защо във връзка с днешната тема ще добавя към това, което вече знаете, още нещо, което може да ни бъде полезно за нашето разбиране на света.
към текста >>
От досегашното развитие на
дух
овната наука знаете добре, че във всеки един случай може да се говори за нещата от определена гледна точка, така че по-точни познания могат да се придобият постепенно, разглеждайки нещата многократно, осветлявайки ги от различни гледни точки.
В нашите духовно-научни лекции често сме разглеждали въпроси относно живота между смъртта и ново раждане, така че бяхме в състояние да си изградим много представи за този проблем.
От досегашното развитие на духовната наука знаете добре, че във всеки един случай може да се говори за нещата от определена гледна точка, така че по-точни познания могат да се придобият постепенно, разглеждайки нещата многократно, осветлявайки ги от различни гледни точки.
Ето защо във връзка с днешната тема ще добавя към това, което вече знаете, още нещо, което може да ни бъде полезно за нашето разбиране на света.
към текста >>
Ние разглеждаме
дух
овно-научно човека – и това е нещо добро – така, както той застава пред нас тук, във физическия свят, като израз на цялото си същество.
Ние разглеждаме духовно-научно човека – и това е нещо добро – така, както той застава пред нас тук, във физическия свят, като израз на цялото си същество.
Преди всичко трябва да тръгнем от това, което човекът ни предлага във физическия свят, и аз винаги съм посочвал как получаваме нещо като обща представа за цялостния човек22, когато го разглеждаме така, че за основа вземаме физическото тяло, което опознаваме отвън чрез сетивно наблюдение, чрез научно анализиране на сетивно възприемаемото във физическия свят. После разглеждаме тялото или организацията, която означаваме като етерно тяло, което вече има свръхсетивен характер, което не може да се наблюдава с обикновените сетивни органи – както и с разума, свързан с мозъка, – и е недостъпно за официалната наука. Това етерно тяло е образувание, за което може да се каже, че умове като Имануел Херман Фихте23, синът на великия Йохан Готлиб Фихте24, а после Трокслер25 и други са знаели за него. Етерното тяло е нещо в човека, което е достъпно само за имагинативното познание, защото свръхсетивното е нещо, което може да се наблюдава външно свръхсетивно така, както външно сетивно може да се наблюдава сетивното физическо тяло.
към текста >>
Но Вие знаете от предишните разглеждания на нашата
дух
овна наука, че нашите сетивни органи са изградени вече по време на Сатурновия период и ние ги имаме на повърхността на нашето тяло, пространствено те се намират отвън.
Но тази вътрешност, която може да се наблюдава външно, пространствената вътрешност, не е това, което имам предвид, когато говоря за вътрешната човешка същност. Тази пространствена вътрешност е също само нещо външно. Тази пространствена вътрешност при физическото човешко тяло е дори много по-външна, отколкото действителната пространствена външност. Странно е, когато го казвам.
Но Вие знаете от предишните разглеждания на нашата духовна наука, че нашите сетивни органи са изградени вече по време на Сатурновия период и ние ги имаме на повърхността на нашето тяло, пространствено те се намират отвън.
Те са изградени от далеч по-духовни сили от тези, изграждащи стомаха или онова, което в пространствен смисъл е вътрешно. Това, което е вътрешно, е изградено от недуховни сили. И колкото и странно да звучи, трябва да се отбележи, че начинът, по който човекът говори за себе си, е всъщност доста погрешен. Това е напълно естествено, тъй като живеем на физическия план, но той говори по погрешен начин за себе си. Той би трябвало всъщност да нарича вътрешност това, което са кожата и лицето му, а стомаха си – външност.
към текста >>
Те са изградени от далеч по-
дух
овни сили от тези, изграждащи стомаха или онова, което в пространствен смисъл е вътрешно.
Но тази вътрешност, която може да се наблюдава външно, пространствената вътрешност, не е това, което имам предвид, когато говоря за вътрешната човешка същност. Тази пространствена вътрешност е също само нещо външно. Тази пространствена вътрешност при физическото човешко тяло е дори много по-външна, отколкото действителната пространствена външност. Странно е, когато го казвам. Но Вие знаете от предишните разглеждания на нашата духовна наука, че нашите сетивни органи са изградени вече по време на Сатурновия период и ние ги имаме на повърхността на нашето тяло, пространствено те се намират отвън.
Те са изградени от далеч по-духовни сили от тези, изграждащи стомаха или онова, което в пространствен смисъл е вътрешно.
Това, което е вътрешно, е изградено от недуховни сили. И колкото и странно да звучи, трябва да се отбележи, че начинът, по който човекът говори за себе си, е всъщност доста погрешен. Това е напълно естествено, тъй като живеем на физическия план, но той говори по погрешен начин за себе си. Той би трябвало всъщност да нарича вътрешност това, което са кожата и лицето му, а стомаха си – външност. Така много повече ще се приближим до действителността!
към текста >>
Това, което е вътрешно, е изградено от не
дух
овни сили.
Тази пространствена вътрешност е също само нещо външно. Тази пространствена вътрешност при физическото човешко тяло е дори много по-външна, отколкото действителната пространствена външност. Странно е, когато го казвам. Но Вие знаете от предишните разглеждания на нашата духовна наука, че нашите сетивни органи са изградени вече по време на Сатурновия период и ние ги имаме на повърхността на нашето тяло, пространствено те се намират отвън. Те са изградени от далеч по-духовни сили от тези, изграждащи стомаха или онова, което в пространствен смисъл е вътрешно.
Това, което е вътрешно, е изградено от недуховни сили.
И колкото и странно да звучи, трябва да се отбележи, че начинът, по който човекът говори за себе си, е всъщност доста погрешен. Това е напълно естествено, тъй като живеем на физическия план, но той говори по погрешен начин за себе си. Той би трябвало всъщност да нарича вътрешност това, което са кожата и лицето му, а стомаха си – външност. Така много повече ще се приближим до действителността! Човек ще се приближи до действителността, ако каже: „Ние се храним по такъв начин, че изпращаме храната отвътре навън.“ Когато пращаме храна в стомаха, ние всъщност я пращаме навън.
към текста >>
Защото колкото повече органите се намират на повърхността на тялото, толкова по-
дух
овни сили действат в тях, и обратното, колкото повече органите се намират в пространствената вътрешност на тялото, толкова силите, действащи в тях, са по-малко
дух
овни.
Това е напълно естествено, тъй като живеем на физическия план, но той говори по погрешен начин за себе си. Той би трябвало всъщност да нарича вътрешност това, което са кожата и лицето му, а стомаха си – външност. Така много повече ще се приближим до действителността! Човек ще се приближи до действителността, ако каже: „Ние се храним по такъв начин, че изпращаме храната отвътре навън.“ Когато пращаме храна в стомаха, ние всъщност я пращаме навън. Не я пращаме в тялото, както се смята в днешно време.
Защото колкото повече органите се намират на повърхността на тялото, толкова по-духовни сили действат в тях, и обратното, колкото повече органите се намират в пространствената вътрешност на тялото, толкова силите, действащи в тях, са по-малко духовни.
към текста >>
Вие можете лесно да разберете това дори от предишните разглеждания на
дух
овната наука.
Вие можете лесно да разберете това дори от предишните разглеждания на духовната наука.
Ако си спомните точно за това, което беше изнесено в предишната лекция, ще разберете, че по време на Лунното развитие се отделя нещо и при Земното развитие отново се отделя нещо и така, от Сатурновото, Слънчевото и Лунното развитие нещо навлиза в мировото пространство. При това отделяне се случва нещо забележително: ние сме обърнати наопаки, обърнати наопаки така, както една ръкавица се обръща наопаки – вътрешността ѝ остава отвън, а външната страна остава отвътре. Човешкото лице, което днес е обърнато навън, към външния свят, по време на Сатурновия и Слънчевия период е било обърнато навътре. Така е било и в определен период от Лунното развитие. И основите на нашите вътрешни органи по време на Лунния етап са били формирани все още отвън.
към текста >>
И когато всичко, което можете да си представите в обкръжението на земята, включително и планетите и неподвижните звезди, когато всичко това го мислите във възможно най-
дух
овна форма, по този начин, в тази
дух
овна мисъл ще имате мястото, където се намира
дух
овната част от нас.
И къде отиват тези свръхсетивни сили, които проникват нашето физическо тяло и от които за сетивното наблюдение, както току-що описах, е достъпна само външната страна, къде отиват тези свръхсетивни сили, след като преминем през портата на смъртта? От нашето физическо тяло, от това най-прекрасно творение, което изобщо съществува в света като такова, от нашето физическо тяло, както казах, на земята се отдава само това, което земята му е дала. Останалото – къде е то, когато преминем през портата на смъртта? Другата част се оттегля от това, което потъва в земята чрез гниене или изгаряне. Тази част се приема от цялата Вселена.
И когато всичко, което можете да си представите в обкръжението на земята, включително и планетите и неподвижните звезди, когато всичко това го мислите във възможно най-духовна форма, по този начин, в тази духовна мисъл ще имате мястото, където се намира духовната част от нас.
Защото от това духовно се отделя само една част, която живее в топлината, и тя остава в земята. Топлината, нашата вътрешна топлина, личната ни топлина се отделя и остава в земята. Но всичко онова, което е духовно във физическото тяло, се понася навън в цялото мирово пространство, в целия Космос.
към текста >>
Защото от това
дух
овно се отделя само една част, която живее в топлината, и тя остава в земята.
От нашето физическо тяло, от това най-прекрасно творение, което изобщо съществува в света като такова, от нашето физическо тяло, както казах, на земята се отдава само това, което земята му е дала. Останалото – къде е то, когато преминем през портата на смъртта? Другата част се оттегля от това, което потъва в земята чрез гниене или изгаряне. Тази част се приема от цялата Вселена. И когато всичко, което можете да си представите в обкръжението на земята, включително и планетите и неподвижните звезди, когато всичко това го мислите във възможно най-духовна форма, по този начин, в тази духовна мисъл ще имате мястото, където се намира духовната част от нас.
Защото от това духовно се отделя само една част, която живее в топлината, и тя остава в земята.
Топлината, нашата вътрешна топлина, личната ни топлина се отделя и остава в земята. Но всичко онова, което е духовно във физическото тяло, се понася навън в цялото мирово пространство, в целия Космос.
към текста >>
Но всичко онова, което е
дух
овно във физическото тяло, се понася навън в цялото мирово пространство, в целия Космос.
Другата част се оттегля от това, което потъва в земята чрез гниене или изгаряне. Тази част се приема от цялата Вселена. И когато всичко, което можете да си представите в обкръжението на земята, включително и планетите и неподвижните звезди, когато всичко това го мислите във възможно най-духовна форма, по този начин, в тази духовна мисъл ще имате мястото, където се намира духовната част от нас. Защото от това духовно се отделя само една част, която живее в топлината, и тя остава в земята. Топлината, нашата вътрешна топлина, личната ни топлина се отделя и остава в земята.
Но всичко онова, което е духовно във физическото тяло, се понася навън в цялото мирово пространство, в целия Космос.
към текста >>
Докато никой не може да има непосредствено наблюдение върху собственото си раждане във физическия живот, по време на целия живот между смъртта и ново раждане пред душата стои моментът на смъртта, когато човек го наблюдава
дух
овно.
Тук, в живота на физическия план, с обикновеното сетивно познание ние не можем да узнаем нищо за часа на нашето раждане. Никой човек не може да си припомни своето раждане, не може да погледне назад към него. Той знае само, че е роден, първоначално затова, защото някой може би му е казал, а после той заключава, че всички хора, дошли по-късно на земята като него, също са родени. Но действителна опитност за собственото си раждане човек не може да има. Точно обратното е със съответстващото изживяване след смъртта.
Докато никой не може да има непосредствено наблюдение върху собственото си раждане във физическия живот, по време на целия живот между смъртта и ново раждане пред душата стои моментът на смъртта, когато човек го наблюдава духовно.
Само трябва да разберем, че моментът на смъртта се наблюдава от другата страна. Ужасяващият аспект на смъртта тук, на земята, се дължи на факта, че тя се приема като край. От другата страна, от духовната страна, когато се поглежда назад към момента на смъртта, смъртта се явява като победа на духа, като освобождение на духа от физическото. Така смъртта се явява като най-величественото и значимо събитие. Освен това, благодарение на това събитие, се възпламенява онова, което представлява нашето азово съзнание след смъртта.
към текста >>
От другата страна, от
дух
овната страна, когато се поглежда назад към момента на смъртта, смъртта се явява като победа на
дух
а, като освобождение на
дух
а от физическото.
Но действителна опитност за собственото си раждане човек не може да има. Точно обратното е със съответстващото изживяване след смъртта. Докато никой не може да има непосредствено наблюдение върху собственото си раждане във физическия живот, по време на целия живот между смъртта и ново раждане пред душата стои моментът на смъртта, когато човек го наблюдава духовно. Само трябва да разберем, че моментът на смъртта се наблюдава от другата страна. Ужасяващият аспект на смъртта тук, на земята, се дължи на факта, че тя се приема като край.
От другата страна, от духовната страна, когато се поглежда назад към момента на смъртта, смъртта се явява като победа на духа, като освобождение на духа от физическото.
Така смъртта се явява като най-величественото и значимо събитие. Освен това, благодарение на това събитие, се възпламенява онова, което представлява нашето азово съзнание след смъртта. През цялото време между смъртта и ново раждане ние имаме азово съзнание не само в подобен, но и в много по-висш смисъл, отколкото във физическия живот. Но няма да имаме това азово съзнание, ако не успеем да погледнем назад, от другата страна, от духовната страна, към този момент, в който се отделяме с нашата духовна част от физическото. Това, че сме един Аз, знаем само поради факта, че ни е известно: умряхме, освободихме нашата духовна част от физическото ни тяло.
към текста >>
Но няма да имаме това азово съзнание, ако не успеем да погледнем назад, от другата страна, от
дух
овната страна, към този момент, в който се отделяме с нашата
дух
овна част от физическото.
Ужасяващият аспект на смъртта тук, на земята, се дължи на факта, че тя се приема като край. От другата страна, от духовната страна, когато се поглежда назад към момента на смъртта, смъртта се явява като победа на духа, като освобождение на духа от физическото. Така смъртта се явява като най-величественото и значимо събитие. Освен това, благодарение на това събитие, се възпламенява онова, което представлява нашето азово съзнание след смъртта. През цялото време между смъртта и ново раждане ние имаме азово съзнание не само в подобен, но и в много по-висш смисъл, отколкото във физическия живот.
Но няма да имаме това азово съзнание, ако не успеем да погледнем назад, от другата страна, от духовната страна, към този момент, в който се отделяме с нашата духовна част от физическото.
Това, че сме един Аз, знаем само поради факта, че ни е известно: умряхме, освободихме нашата духовна част от физическото ни тяло. В мига, в който отвъд портата на смъртта не погледнем назад към момента на смъртта, с нашето азово съзнание се случва същото, което се случва с физическото азово съзнание тук, в съня. Както когато в съня си човек не знае за физическото азово съзнание, така и след смъртта той не знае нищо за себе си, ако не може да извика пред себе си момента на смъртта. Този момент стои пред нас като един от най-величествените и прекрасни мигове.
към текста >>
Това, че сме един Аз, знаем само поради факта, че ни е известно: умряхме, освободихме нашата
дух
овна част от физическото ни тяло.
От другата страна, от духовната страна, когато се поглежда назад към момента на смъртта, смъртта се явява като победа на духа, като освобождение на духа от физическото. Така смъртта се явява като най-величественото и значимо събитие. Освен това, благодарение на това събитие, се възпламенява онова, което представлява нашето азово съзнание след смъртта. През цялото време между смъртта и ново раждане ние имаме азово съзнание не само в подобен, но и в много по-висш смисъл, отколкото във физическия живот. Но няма да имаме това азово съзнание, ако не успеем да погледнем назад, от другата страна, от духовната страна, към този момент, в който се отделяме с нашата духовна част от физическото.
Това, че сме един Аз, знаем само поради факта, че ни е известно: умряхме, освободихме нашата духовна част от физическото ни тяло.
В мига, в който отвъд портата на смъртта не погледнем назад към момента на смъртта, с нашето азово съзнание се случва същото, което се случва с физическото азово съзнание тук, в съня. Както когато в съня си човек не знае за физическото азово съзнание, така и след смъртта той не знае нищо за себе си, ако не може да извика пред себе си момента на смъртта. Този момент стои пред нас като един от най-величествените и прекрасни мигове.
към текста >>
Виждате ли, в този случай трябва да ни стане ясно, че за един действително
дух
овен свят трябва да се мисли по съвсем различен начин от този, по който се мисли тук, във физическо-сетивния свят.
Виждате ли, в този случай трябва да ни стане ясно, че за един действително духовен свят трябва да се мисли по съвсем различен начин от този, по който се мисли тук, във физическо-сетивния свят.
Ако човек иска да остане по удобен начин сам с понятията, които има тук за физическо-сетивния свят, тогава няма как да разбере духовното по правилен начин. Защото най-важното след смъртта е да се види моментът на умирането от другата страна. По този начин се разпалва нашето азово съзнание от другата страна. Тук, във физическия свят, имаме едната страна на азовото съзнание. След смъртта имаме другата страна на азовото съзнание.
към текста >>
Ако човек иска да остане по удобен начин сам с понятията, които има тук за физическо-сетивния свят, тогава няма как да разбере
дух
овното по правилен начин.
Виждате ли, в този случай трябва да ни стане ясно, че за един действително духовен свят трябва да се мисли по съвсем различен начин от този, по който се мисли тук, във физическо-сетивния свят.
Ако човек иска да остане по удобен начин сам с понятията, които има тук за физическо-сетивния свят, тогава няма как да разбере духовното по правилен начин.
Защото най-важното след смъртта е да се види моментът на умирането от другата страна. По този начин се разпалва нашето азово съзнание от другата страна. Тук, във физическия свят, имаме едната страна на азовото съзнание. След смъртта имаме другата страна на азовото съзнание. Аз вече посочих къде се намира всъщност свръхсетивното на нашето физическо тяло след смъртта, къде можем да го търсим.
към текста >>
Чрез по-елементарни представи ще можем само схематично да обрисуваме действителността в
дух
овния свят.
Всичко това е свързано с по-нататъшното развитие на нашето физическо тяло.
Чрез по-елементарни представи ще можем само схематично да обрисуваме действителността в духовния свят.
Но ние се нуждаем от такива представи, за да можем постепенно да си изградим понятия за тази действителност.
към текста >>
После го усещаме като
дух
овно звучащо, като
дух
овно сияещо, както и като
дух
овно стоплящо.
В могъщи образи се представя всичко, което сме преживели в последния период преди смъртта, като в същото време имаме и всичко, което сме изживели в нашето детство. Една житейска панорама, една житейска картина ни представя всичко, което иначе във времето следва едно подир друго, в една цялост, изтъкана от етера. Всичко, което виждаме, живее в етера. Преди всичко усещаме като живо онова, което е около нас. То живее и изтъкава всичко.
После го усещаме като духовно звучащо, като духовно сияещо, както и като духовно стоплящо.
Тази житейска картина изчезва, както знаем, след няколко дена. Но защо изчезва и какво представлява тази житейска картина?
към текста >>
Когато срещнете даден човек и погледнете в очите му, във Вашия поглед и в това, което неговият поглед излъчва, живеят
дух
овете на йерархиите, живеят йерархиите, проявява се действието на йерархиите.
И ние, хората, между раждането и смъртта от една по-висша гледна точка сме всъщност извънредно големи – прощавайте за израза, – извънредно големи „наивници“, гигантски наивници. Ужасяващо глупави сме пред мировата мъдрост, ако вярваме, че всичко приключва с това, че тук изживяваме нещо по описания начин и после го имаме в нашите спомени. Ужасно глупави сме, ако смятаме нашите изживявания за приключени, когато, като човешки същества, ги носим по този начин. Защото докато изживяваме нещо, докато си формираме представи, докато нашите чувства оживяват в това изживяване, в този процес на изживяване действа целият свят на йерархиите. Той живее и действа в него.
Когато срещнете даден човек и погледнете в очите му, във Вашия поглед и в това, което неговият поглед излъчва, живеят духовете на йерархиите, живеят йерархиите, проявява се действието на йерархиите.
В това, което изживяваме, се показва само външната страна, защото в самото изживяване действат боговете. И докато вярваме, че живеем само заради самите себе си, чрез нашите преживявания боговете изработват нещо, което вплитат в света. Ние имаме мисли и чувства, които боговете поемат и споделят със своя свят. И след като умрем, знаем, че сме живели за това, за да могат боговете да изплетат тази мрежа, която произлиза от етерното ни тяло и се разпростира в целия Всемир. Боговете са ни дали шанса да живеем, за да могат да изплетат от живота ни нещо за себе си, нещо, което да обогати техния свят.
към текста >>
И докато то се отразява в нас, получаваме нещо, което по време на Земния период не можем да имаме, което в едно външно, повече физическо отражение ще придобием по-късно по време на Юпитеровия период, което обаче получаваме по един
дух
овен начин благодарение на факта, че сега нашето етерно битие се намира отвън и ни въздейства.
Сега то е втъкано в света. Ние го наблюдаваме. Така, както тук го изживяваме вътрешно, така го виждаме след смъртта отвън в света. Точно така, както тук виждаме звезди, планини и реки, така след смъртта, освен това, което е станало със светкавична бързина с нашето физическо тяло, виждаме също и това, което е вплетено в света от нашите собствени преживявания. И онова, което от нашите преживявания се е вляло в цялата мирова постройка, се отразява в това, което още имаме в астралното тяло и Аза си, точно както външният свят се отразява в нашите физически органи чрез физическия човек тук.
И докато то се отразява в нас, получаваме нещо, което по време на Земния период не можем да имаме, което в едно външно, повече физическо отражение ще придобием по-късно по време на Юпитеровия период, което обаче получаваме по един духовен начин благодарение на факта, че сега нашето етерно битие се намира отвън и ни въздейства.
Това въздействие е преди всичко духовно, картинно, но то вече представлява образец на това, което ще придобием на Юпитер: духа-себесъщност. Поради това, че вграждаме нашето етерно във Всемира, за нас ще се роди – но духовно, не по начин, по който по-късно ще го имаме на Юпитер – духът-себесъщност, така че сега имаме, след като сме отхвърлили етерното тяло, астрално тяло, Аз и дух-себесъщност. Това, което ни остава от земното битие, са астралното тяло и Азът.
към текста >>
Това въздействие е преди всичко
дух
овно, картинно, но то вече представлява образец на това, което ще придобием на Юпитер:
дух
а-себесъщност.
Ние го наблюдаваме. Така, както тук го изживяваме вътрешно, така го виждаме след смъртта отвън в света. Точно така, както тук виждаме звезди, планини и реки, така след смъртта, освен това, което е станало със светкавична бързина с нашето физическо тяло, виждаме също и това, което е вплетено в света от нашите собствени преживявания. И онова, което от нашите преживявания се е вляло в цялата мирова постройка, се отразява в това, което още имаме в астралното тяло и Аза си, точно както външният свят се отразява в нашите физически органи чрез физическия човек тук. И докато то се отразява в нас, получаваме нещо, което по време на Земния период не можем да имаме, което в едно външно, повече физическо отражение ще придобием по-късно по време на Юпитеровия период, което обаче получаваме по един духовен начин благодарение на факта, че сега нашето етерно битие се намира отвън и ни въздейства.
Това въздействие е преди всичко духовно, картинно, но то вече представлява образец на това, което ще придобием на Юпитер: духа-себесъщност.
Поради това, че вграждаме нашето етерно във Всемира, за нас ще се роди – но духовно, не по начин, по който по-късно ще го имаме на Юпитер – духът-себесъщност, така че сега имаме, след като сме отхвърлили етерното тяло, астрално тяло, Аз и дух-себесъщност. Това, което ни остава от земното битие, са астралното тяло и Азът.
към текста >>
Поради това, че вграждаме нашето етерно във Всемира, за нас ще се роди – но
дух
овно, не по начин, по който по-късно ще го имаме на Юпитер –
дух
ът-себесъщност, така че сега имаме, след като сме отхвърлили етерното тяло, астрално тяло, Аз и
дух
-себесъщност.
Така, както тук го изживяваме вътрешно, така го виждаме след смъртта отвън в света. Точно така, както тук виждаме звезди, планини и реки, така след смъртта, освен това, което е станало със светкавична бързина с нашето физическо тяло, виждаме също и това, което е вплетено в света от нашите собствени преживявания. И онова, което от нашите преживявания се е вляло в цялата мирова постройка, се отразява в това, което още имаме в астралното тяло и Аза си, точно както външният свят се отразява в нашите физически органи чрез физическия човек тук. И докато то се отразява в нас, получаваме нещо, което по време на Земния период не можем да имаме, което в едно външно, повече физическо отражение ще придобием по-късно по време на Юпитеровия период, което обаче получаваме по един духовен начин благодарение на факта, че сега нашето етерно битие се намира отвън и ни въздейства. Това въздействие е преди всичко духовно, картинно, но то вече представлява образец на това, което ще придобием на Юпитер: духа-себесъщност.
Поради това, че вграждаме нашето етерно във Всемира, за нас ще се роди – но духовно, не по начин, по който по-късно ще го имаме на Юпитер – духът-себесъщност, така че сега имаме, след като сме отхвърлили етерното тяло, астрално тяло, Аз и дух-себесъщност.
Това, което ни остава от земното битие, са астралното тяло и Азът.
към текста >>
Сега, когато в преносен смисъл – не може да се каже по друг начин, тъй като езикът няма дума за това – отхвърлим астралното тяло, сме напълно свободни от земното, сега живеем вътре в същинския
дух
овен свят.
Това представлява действително изживяване на всичко, което сме причинили в обратен ред. И когато така достигнем до своето раждане, вече сме узрели да отхвърлим от астралното тяло също и това, което е проникнато от земното. Тогава то отпада от нас и с това отпадане на астралното тяло за нас настъпва едно ново състояние. Астралното тяло постоянно ни държи свързани със земята в нашите преживявания. Поради факта, че трябва да преминем по този начин през нашето астрално тяло, напълно будно, изживявайки отново земни опитности, ние все още се намираме в земния живот.
Сега, когато в преносен смисъл – не може да се каже по друг начин, тъй като езикът няма дума за това – отхвърлим астралното тяло, сме напълно свободни от земното, сега живеем вътре в същинския духовен свят.
към текста >>
Когато отхвърлим астралното тяло, след като преминем през преживяването на земните опитности, тогава се чувстваме проникнати не може да се каже с материя, а с
дух
.
И тогава имаме ново изживяване. Отхвърлянето на астралното тяло представлява всъщност само едната страна на нещата. Другата страна представлява нещо съвсем различно.
Когато отхвърлим астралното тяло, след като преминем през преживяването на земните опитности, тогава се чувстваме проникнати не може да се каже с материя, а с дух.
Тогава човек наистина се чувства вътре в духовния свят и духовният свят се издига вътрешно в нас. До преди това той се намира отвън, докато човек вижда Всемира и собственото си етерно тяло, втъкано в този Всемир. Сега той се издига в него вътрешно, човек го изживява вътрешно. И като образец на това, което човекът ще има физически на Венера, като прототип на духа-живот нашият Аз се издига вътрешно, така че сега се състоим от дух-себесъщност, дух-живот и Аз. Точно както тук, на земята, живеем в състояние, подобно на сън, от раждането до момента, в който ние, като деца, придобиваме себесъзнанието, до мига, в който имаме най-първите спомени за себе си, точно така изживяваме едно битие на пълно съзнание, но на по-висше съзнание от нашия земен живот.
към текста >>
Тогава човек наистина се чувства вътре в
дух
овния свят и
дух
овният свят се издига вътрешно в нас.
И тогава имаме ново изживяване. Отхвърлянето на астралното тяло представлява всъщност само едната страна на нещата. Другата страна представлява нещо съвсем различно. Когато отхвърлим астралното тяло, след като преминем през преживяването на земните опитности, тогава се чувстваме проникнати не може да се каже с материя, а с дух.
Тогава човек наистина се чувства вътре в духовния свят и духовният свят се издига вътрешно в нас.
До преди това той се намира отвън, докато човек вижда Всемира и собственото си етерно тяло, втъкано в този Всемир. Сега той се издига в него вътрешно, човек го изживява вътрешно. И като образец на това, което човекът ще има физически на Венера, като прототип на духа-живот нашият Аз се издига вътрешно, така че сега се състоим от дух-себесъщност, дух-живот и Аз. Точно както тук, на земята, живеем в състояние, подобно на сън, от раждането до момента, в който ние, като деца, придобиваме себесъзнанието, до мига, в който имаме най-първите спомени за себе си, точно така изживяваме едно битие на пълно съзнание, но на по-висше съзнание от нашия земен живот. Чисто духовен живот обаче изживяваме едва тогава, когато се отделим от нашето астрално тяло и запазим от астралното само това, което ни изпълва вътрешно, така че от този момент ние сме духове сред духове.
към текста >>
И като образец на това, което човекът ще има физически на Венера, като прототип на
дух
а-живот нашият Аз се издига вътрешно, така че сега се състоим от
дух
-себесъщност,
дух
-живот и Аз.
Другата страна представлява нещо съвсем различно. Когато отхвърлим астралното тяло, след като преминем през преживяването на земните опитности, тогава се чувстваме проникнати не може да се каже с материя, а с дух. Тогава човек наистина се чувства вътре в духовния свят и духовният свят се издига вътрешно в нас. До преди това той се намира отвън, докато човек вижда Всемира и собственото си етерно тяло, втъкано в този Всемир. Сега той се издига в него вътрешно, човек го изживява вътрешно.
И като образец на това, което човекът ще има физически на Венера, като прототип на духа-живот нашият Аз се издига вътрешно, така че сега се състоим от дух-себесъщност, дух-живот и Аз.
Точно както тук, на земята, живеем в състояние, подобно на сън, от раждането до момента, в който ние, като деца, придобиваме себесъзнанието, до мига, в който имаме най-първите спомени за себе си, точно така изживяваме едно битие на пълно съзнание, но на по-висше съзнание от нашия земен живот. Чисто духовен живот обаче изживяваме едва тогава, когато се отделим от нашето астрално тяло и запазим от астралното само това, което ни изпълва вътрешно, така че от този момент ние сме духове сред духове.
към текста >>
Чисто
дух
овен живот обаче изживяваме едва тогава, когато се отделим от нашето астрално тяло и запазим от астралното само това, което ни изпълва вътрешно, така че от този момент ние сме
дух
ове сред
дух
ове.
Тогава човек наистина се чувства вътре в духовния свят и духовният свят се издига вътрешно в нас. До преди това той се намира отвън, докато човек вижда Всемира и собственото си етерно тяло, втъкано в този Всемир. Сега той се издига в него вътрешно, човек го изживява вътрешно. И като образец на това, което човекът ще има физически на Венера, като прототип на духа-живот нашият Аз се издига вътрешно, така че сега се състоим от дух-себесъщност, дух-живот и Аз. Точно както тук, на земята, живеем в състояние, подобно на сън, от раждането до момента, в който ние, като деца, придобиваме себесъзнанието, до мига, в който имаме най-първите спомени за себе си, точно така изживяваме едно битие на пълно съзнание, но на по-висше съзнание от нашия земен живот.
Чисто духовен живот обаче изживяваме едва тогава, когато се отделим от нашето астрално тяло и запазим от астралното само това, което ни изпълва вътрешно, така че от този момент ние сме духове сред духове.
към текста >>
И това е, което ни изпълва като
дух
-живот и което сега живее в нас.
Сърцето ни се уморява, но тази умора означава, че в нас се влива знание за това как се изгражда едно сърце от Всемира. Стомахът ни се уморява, той се уморява най-вече поради факта, че се храним неправилно. Но въпреки това, докато той натрупва умора, в нас се втъкава цялата мъдрост, една картина на мъдростта от Космоса: как се изгражда стомахът. Колко величествен и чуден е нашият вътрешен организъм, това възниква в картината. И то оживява сега, когато сме отхвърлили от астралното си тяло свързаното със земята.
И това е, което ни изпълва като дух-живот и което сега живее в нас.
Мъдростта за нас самите, за нашия чуден строеж на вътрешността ни сега живее в нас.
към текста >>
И сега започва времето, когато сравняваме това, което от мъдростта в нашата вътрешност ни изпълва като
дух
-живот, с това, което преди това като етерна мрежа е втъкано във Вселената.
И сега започва времето, когато сравняваме това, което от мъдростта в нашата вътрешност ни изпълва като дух-живот, с това, което преди това като етерна мрежа е втъкано във Вселената.
Сега се занимаваме със сравнението как едното се съотнася към другото и си изграждаме в картината нашия човек такъв, какъвто трябва да стане в следващата инкарнация. Така започваме постепенно да се приближаваме към мировата полунощ, както това е описано в една от мистерийните драми, в „Пробуждането на душите“27. Така след мировата полунощ сме ангажирани с работата, която се състои в творческото участие в света, във внасянето в него на това, на което се наслаждаваме тук. По време на живота между смъртта и раждането ние споделяме общата работа, участваме в изтъкаването на божествените картини. Ние имаме възможност да участваме в божествените цели, имаме възможност да се подготвим за една следваща инкарнация.
към текста >>
Когато на някого постепенно се удава да изживява този чуден процес в
дух
овното виждане, тогава той изживява и още нещо.
Това може да ни стане по-ясно особено от следното. Този чудесен процес е много по-висш от случващия се тук, на земята, когато се сменят зима и лято, когато слънцето изгрява, когато слънцето залязва. Всичко това, което се изпълнява, се изпълнява като земна работа. Там се изпълнява това, което преди всичко води към нашата земна инкарнация, което води към човешкото битие. И това е могъща небесна работа, която има не само външно значение, а значение за целия свят.
Когато на някого постепенно се удава да изживява този чуден процес в духовното виждане, тогава той изживява и още нещо.
Може да звучи странно за някого, когато казвам това, но по-висшите мистерии първоначално трябва да изглеждат винаги странни за физическо-сетивното наблюдение на човека, и това, което се явява пред душата, трябва да ни разтърси – колкото повече, толкова по-добре. Защото тези неща, каквито са, не трябва да се явяват пред душата ни така, че да ги възприемаме трезво-научно, оставяйки ни безразлични. Тъкмо чрез тях трябва да изпитаме чувство на величие и възвишеност за божествено-духовния свят. Би могло да се каже: ако човек възприема духовната наука само трезво-научно, така че тя не обхваща цялостния човек, и заедно с това няма впечатлението за величието и възвишеността на това, което прониква, пулсира и живее в света като божествено-духовно, ако въпреки всички описания, които съм представил, живеем трезво и безчувствено, ние можем да бъдем родени без глави, въпреки всичко, което знаем в съответствие със съвременните условия на света. Защото не бихме могли да участваме в израждането на главата.
към текста >>
Тъкмо чрез тях трябва да изпитаме чувство на величие и възвишеност за божествено-
дух
овния свят.
Там се изпълнява това, което преди всичко води към нашата земна инкарнация, което води към човешкото битие. И това е могъща небесна работа, която има не само външно значение, а значение за целия свят. Когато на някого постепенно се удава да изживява този чуден процес в духовното виждане, тогава той изживява и още нещо. Може да звучи странно за някого, когато казвам това, но по-висшите мистерии първоначално трябва да изглеждат винаги странни за физическо-сетивното наблюдение на човека, и това, което се явява пред душата, трябва да ни разтърси – колкото повече, толкова по-добре. Защото тези неща, каквито са, не трябва да се явяват пред душата ни така, че да ги възприемаме трезво-научно, оставяйки ни безразлични.
Тъкмо чрез тях трябва да изпитаме чувство на величие и възвишеност за божествено-духовния свят.
Би могло да се каже: ако човек възприема духовната наука само трезво-научно, така че тя не обхваща цялостния човек, и заедно с това няма впечатлението за величието и възвишеността на това, което прониква, пулсира и живее в света като божествено-духовно, ако въпреки всички описания, които съм представил, живеем трезво и безчувствено, ние можем да бъдем родени без глави, въпреки всичко, което знаем в съответствие със съвременните условия на света. Защото не бихме могли да участваме в израждането на главата. Човешката глава в своята структура представлява величествено отражение на цялата Вселена, така че човекът не може да участва в изграждането ѝ, дори и с помощта на житейската мъдрост, втъкана в него. Той не би могъл да работи над подготовката ѝ за следващата инкарнация. В тази дейност трябва да си сътрудничат всички божествени йерархии.
към текста >>
Би могло да се каже: ако човек възприема
дух
овната наука само трезво-научно, така че тя не обхваща цялостния човек, и заедно с това няма впечатлението за величието и възвишеността на това, което прониква, пулсира и живее в света като божествено-
дух
овно, ако въпреки всички описания, които съм представил, живеем трезво и безчувствено, ние можем да бъдем родени без глави, въпреки всичко, което знаем в съответствие със съвременните условия на света.
И това е могъща небесна работа, която има не само външно значение, а значение за целия свят. Когато на някого постепенно се удава да изживява този чуден процес в духовното виждане, тогава той изживява и още нещо. Може да звучи странно за някого, когато казвам това, но по-висшите мистерии първоначално трябва да изглеждат винаги странни за физическо-сетивното наблюдение на човека, и това, което се явява пред душата, трябва да ни разтърси – колкото повече, толкова по-добре. Защото тези неща, каквито са, не трябва да се явяват пред душата ни така, че да ги възприемаме трезво-научно, оставяйки ни безразлични. Тъкмо чрез тях трябва да изпитаме чувство на величие и възвишеност за божествено-духовния свят.
Би могло да се каже: ако човек възприема духовната наука само трезво-научно, така че тя не обхваща цялостния човек, и заедно с това няма впечатлението за величието и възвишеността на това, което прониква, пулсира и живее в света като божествено-духовно, ако въпреки всички описания, които съм представил, живеем трезво и безчувствено, ние можем да бъдем родени без глави, въпреки всичко, което знаем в съответствие със съвременните условия на света.
Защото не бихме могли да участваме в израждането на главата. Човешката глава в своята структура представлява величествено отражение на цялата Вселена, така че човекът не може да участва в изграждането ѝ, дори и с помощта на житейската мъдрост, втъкана в него. Той не би могъл да работи над подготовката ѝ за следващата инкарнация. В тази дейност трябва да си сътрудничат всички божествени йерархии. Във Вашата глава, в тази леко неправилна и донякъде трансформирана сфера, се намира това, което представлява истински микрокосмос, истинско отражение на голямата мирова сфера.
към текста >>
Но доколкото, като хора, живеем в материализма, нямаме ни най-малка представа, че всички божествени йерархии работят върху формирането на нашата глава, върху формирането на
дух
овното в нея, за да можем изобщо да живеем.
И това, което в нас е земно, представлява само външното, то е само външният израз на земното. Всичко е вплетено в това, което изплитаме по описания начин, и в това, което изплитат всички божествени йерархии, преди чрез зачеването да получим връзка с това, с което се обгръщаме и обличаме при слизането ни на физическия план. Аз Ви казах, че колкото повече можем да възприемем в нашите чувства от тези величествени познания, толкова по-добре би било за нас. Помислете само за следното. Ние използваме нашата глава.
Но доколкото, като хора, живеем в материализма, нямаме ни най-малка представа, че всички божествени йерархии работят върху формирането на нашата глава, върху формирането на духовното в нея, за да можем изобщо да живеем.
Когато възприемем това в смисъла на духовно-научното познание, се изпълваме с усещания и чувства на благодарност към цялата Вселена.
към текста >>
Когато възприемем това в смисъла на
дух
овно-научното познание, се изпълваме с усещания и чувства на благодарност към цялата Вселена.
Всичко е вплетено в това, което изплитаме по описания начин, и в това, което изплитат всички божествени йерархии, преди чрез зачеването да получим връзка с това, с което се обгръщаме и обличаме при слизането ни на физическия план. Аз Ви казах, че колкото повече можем да възприемем в нашите чувства от тези величествени познания, толкова по-добре би било за нас. Помислете само за следното. Ние използваме нашата глава. Но доколкото, като хора, живеем в материализма, нямаме ни най-малка представа, че всички божествени йерархии работят върху формирането на нашата глава, върху формирането на духовното в нея, за да можем изобщо да живеем.
Когато възприемем това в смисъла на духовно-научното познание, се изпълваме с усещания и чувства на благодарност към цялата Вселена.
към текста >>
Ето защо всичко, което придобиваме чрез
дух
овната наука, трябва непрекъснато да издига нашия живот на чувствата.
Ето защо всичко, което придобиваме чрез духовната наука, трябва непрекъснато да издига нашия живот на чувствата.
Трябва винаги да изпълваме нашето знание в областта на духовната наука с нашите чувства. Няма да е добре, ако изоставаме с нашите чувства. Винаги, когато придобиваме някакво ново знание от нашата духовна наука, би трябвало да развиваме благоговейни чувства към мировите тайни, които в крайна сметка винаги водят към тайните на човека. В тази пречистваща духовна топлина на нашите усещания и чувства всъщност се състои правилният напредък в духовната наука.
към текста >>
Трябва винаги да изпълваме нашето знание в областта на
дух
овната наука с нашите чувства.
Ето защо всичко, което придобиваме чрез духовната наука, трябва непрекъснато да издига нашия живот на чувствата.
Трябва винаги да изпълваме нашето знание в областта на духовната наука с нашите чувства.
Няма да е добре, ако изоставаме с нашите чувства. Винаги, когато придобиваме някакво ново знание от нашата духовна наука, би трябвало да развиваме благоговейни чувства към мировите тайни, които в крайна сметка винаги водят към тайните на човека. В тази пречистваща духовна топлина на нашите усещания и чувства всъщност се състои правилният напредък в духовната наука.
към текста >>
Винаги, когато придобиваме някакво ново знание от нашата
дух
овна наука, би трябвало да развиваме благоговейни чувства към мировите тайни, които в крайна сметка винаги водят към тайните на човека.
Ето защо всичко, което придобиваме чрез духовната наука, трябва непрекъснато да издига нашия живот на чувствата. Трябва винаги да изпълваме нашето знание в областта на духовната наука с нашите чувства. Няма да е добре, ако изоставаме с нашите чувства.
Винаги, когато придобиваме някакво ново знание от нашата духовна наука, би трябвало да развиваме благоговейни чувства към мировите тайни, които в крайна сметка винаги водят към тайните на човека.
В тази пречистваща духовна топлина на нашите усещания и чувства всъщност се състои правилният напредък в духовната наука.
към текста >>
В тази пречистваща
дух
овна топлина на нашите усещания и чувства всъщност се състои правилният напредък в
дух
овната наука.
Ето защо всичко, което придобиваме чрез духовната наука, трябва непрекъснато да издига нашия живот на чувствата. Трябва винаги да изпълваме нашето знание в областта на духовната наука с нашите чувства. Няма да е добре, ако изоставаме с нашите чувства. Винаги, когато придобиваме някакво ново знание от нашата духовна наука, би трябвало да развиваме благоговейни чувства към мировите тайни, които в крайна сметка винаги водят към тайните на човека.
В тази пречистваща духовна топлина на нашите усещания и чувства всъщност се състои правилният напредък в духовната наука.
към текста >>
Те отново се явяват пред
дух
овния ни поглед.
Тук, във физическия свят, ние живеем така, че съзнанието в нас се развива постепенно. В началото, като деца, опознаваме първо майката, после постепенно и други хора. Докато живеем във физическия свят, вярваме, че постоянно се запознаваме с нови и нови хора. Така изглеждат нещата за нашето физическо съзнание. Когато сме преминали през портата на смъртта, имаме действителна, реална връзка с всички онези души, с които сме били в някакви отношения по време на живота.
Те отново се явяват пред духовния ни поглед.
Можем да кажем, че „намираме“ душите, с които сме били свързани и които също са преминали през портата на смъртта преди нас. Думата е предназначена за физически условия, но можем да я употребим, за да покажем живия начин, по който душите се приближават една към друга. Само трябва да си представим това намиране на душите, които са преминали през портата на смъртта преди нас, по начин, противоположен на този, по който човек подхожда към други хора тук, на физическия план. Тук подхождаме към хората външно-физически. После постепенно опознаваме тяхната същност.
към текста >>
Тя няма все още
дух
овна форма!
Имагинативно това, което човек може да вижда, трябва да се оформи постепенно. Вие получавате представа за опитността на душата след смъртта, когато помислите, че не виждате това, а само го обхващате и обхващайки го, постепенно си изграждате един образ. Вие си изграждате образа. Така трябва дейно, вътрешно дейно да си изградите образа на душата, която срещате. Така да се каже, Вие знаете: сега срещам една душа.
Тя няма все още духовна форма!
Коя душа е това? Това е душата, към която – това се надига сега във Вашата собствена душа – имах усещането на син към майка му. Започвате да чувствате: с тази душа мога да живея. Сега си изграждате духовния образ. Трябва да сте активни в това чувство, за да се оформи то в образа.
към текста >>
Сега си изграждате
дух
овния образ.
Така да се каже, Вие знаете: сега срещам една душа. Тя няма все още духовна форма! Коя душа е това? Това е душата, към която – това се надига сега във Вашата собствена душа – имах усещането на син към майка му. Започвате да чувствате: с тази душа мога да живея.
Сега си изграждате духовния образ.
Трябва да сте активни в това чувство, за да се оформи то в образа. И чрез това, че трябва да си изградите духовния образ по този начин, вече сте заедно с мъртвия, още преди този образ да е изграден. Така Вие сте заедно с всички, с които сте били заедно в живота, тоест изживявате ги в един свят, в който трябва да ги намерите, когато се пробудите за виждането, за да можете да ги виждате. Но това изисква цялата Ваша активност.
към текста >>
И чрез това, че трябва да си изградите
дух
овния образ по този начин, вече сте заедно с мъртвия, още преди този образ да е изграден.
Коя душа е това? Това е душата, към която – това се надига сега във Вашата собствена душа – имах усещането на син към майка му. Започвате да чувствате: с тази душа мога да живея. Сега си изграждате духовния образ. Трябва да сте активни в това чувство, за да се оформи то в образа.
И чрез това, че трябва да си изградите духовния образ по този начин, вече сте заедно с мъртвия, още преди този образ да е изграден.
Така Вие сте заедно с всички, с които сте били заедно в живота, тоест изживявате ги в един свят, в който трябва да ги намерите, когато се пробудите за виждането, за да можете да ги виждате. Но това изисква цялата Ваша активност.
към текста >>
И в образа тези души могат да втъкат това, което после може да бъде като стопляща
дух
овна храна за мъртвия.
Другояче е с душите, които са все още тук, във физическия свят, следователно тези, които все още живеят, след като сме умрели. Те вече имат образа за нас тук, на земята. Ние ги виждаме отгоре и няма нужда първо да изграждаме образ; те ни виждат като образ.
И в образа тези души могат да втъкат това, което после може да бъде като стопляща духовна храна за мъртвия.
Това те правят чрез своите мисли за него, чрез своята продължаваща любов към него, чрез спомена за него или – както знаем като представители на духовната наука – чрез четене.
към текста >>
Това те правят чрез своите мисли за него, чрез своята продължаваща любов към него, чрез спомена за него или – както знаем като представители на
дух
овната наука – чрез четене.
Другояче е с душите, които са все още тук, във физическия свят, следователно тези, които все още живеят, след като сме умрели. Те вече имат образа за нас тук, на земята. Ние ги виждаме отгоре и няма нужда първо да изграждаме образ; те ни виждат като образ. И в образа тези души могат да втъкат това, което после може да бъде като стопляща духовна храна за мъртвия.
Това те правят чрез своите мисли за него, чрез своята продължаваща любов към него, чрез спомена за него или – както знаем като представители на духовната наука – чрез четене.
към текста >>
Когато човек позволява върху душата му да действат такива представи, той разбира колко малко всъщност знае за
дух
овния свят.
Всичко това разширява нашия поглед, за да можем да вникнем в истинския свят, правилно в истинския свят.
Когато човек позволява върху душата му да действат такива представи, той разбира колко малко всъщност знае за духовния свят.
Това не е било винаги така. Само напълно материалистически настроените хора от настоящето говорят за това как днес човекът има „изключителни познания“. Ние знаем, че по-рано хората са притежавали ясновиждане и че са загубили това атавистично ясновидство, когато са поискали да придобият определени качества, свързани с живота в материалния свят. Когато някой напълно материалистически човек, някой напълно материалистически учен дойде при нас, разбира се, ще каже: „Пълна глупост е да се говори за атавистично ясновидство, за специфични знания, които хората са имали по-рано.“ Ако хората се огледат безпристрастно, щяха да открият в света факти, опровергаващи такова мнение. Не много отдавна те са знаели много повече от нашите съвременници.
към текста >>
Знаете, често сме говорили за това – бих искал като заключение отново да го спомена, – че в
дух
овното битие, в което живеем, участват Луцифер и Ариман28.
Знаете, често сме говорили за това – бих искал като заключение отново да го спомена, – че в духовното битие, в което живеем, участват Луцифер и Ариман28.
Известно Ви е, че в Библията Луцифер е представен символично като змия29, като змията на дървото. Физическата змия, така, както се приема днес и както се рисува от някой съвременен художник, когато рисува рая, тази физическа змия не е Луцифер, а външното отражение, физическото отражение. Действителният Луцифер е същество, което по време на Лунния период е изостанало. Той не може да се наблюдава сред физическите неща на земята. Ако художникът иска да нарисува Луцифер, такъв, какъвто е, ще трябва да го нарисува така, че да се възприема като етерна фигура чрез един вид вътрешно виждане.
към текста >>
Следователно някой художник, който знае нещо от
дух
овната наука, би трябвало да нарисува Адам и Ева, дървото и горе на дървото змията с човешка глава, но тази змия ще е само символ за нас.
Действителният Луцифер е същество, което по време на Лунния период е изостанало. Той не може да се наблюдава сред физическите неща на земята. Ако художникът иска да нарисува Луцифер, такъв, какъвто е, ще трябва да го нарисува така, че да се възприема като етерна фигура чрез един вид вътрешно виждане. И тогава той ще се яви така, както действа в нас самите, свързан не с главата ни или с нашия организъм, тъй като те се формират изключително от земята, а с продължението на главата, с гръбначния мозък. Така би трябвало да се рисува Луцифер, ако се рисува съгласно неговия етерен образ, трябва да се нарисува с човешка глава и със змиеподобно продължение, което при нас, хората, се изживява физически чрез гръбначния мозък.
Следователно някой художник, който знае нещо от духовната наука, би трябвало да нарисува Адам и Ева, дървото и горе на дървото змията с човешка глава, но тази змия ще е само символ за нас.
Ако един художник рисува по такъв начин, би трябвало да приемем, разбира се, че той е в състояние да рисува благодарение на духовно-научно знание.
към текста >>
Ако един художник рисува по такъв начин, би трябвало да приемем, разбира се, че той е в състояние да рисува благодарение на
дух
овно-научно знание.
Той не може да се наблюдава сред физическите неща на земята. Ако художникът иска да нарисува Луцифер, такъв, какъвто е, ще трябва да го нарисува така, че да се възприема като етерна фигура чрез един вид вътрешно виждане. И тогава той ще се яви така, както действа в нас самите, свързан не с главата ни или с нашия организъм, тъй като те се формират изключително от земята, а с продължението на главата, с гръбначния мозък. Така би трябвало да се рисува Луцифер, ако се рисува съгласно неговия етерен образ, трябва да се нарисува с човешка глава и със змиеподобно продължение, което при нас, хората, се изживява физически чрез гръбначния мозък. Следователно някой художник, който знае нещо от духовната наука, би трябвало да нарисува Адам и Ева, дървото и горе на дървото змията с човешка глава, но тази змия ще е само символ за нас.
Ако един художник рисува по такъв начин, би трябвало да приемем, разбира се, че той е в състояние да рисува благодарение на духовно-научно знание.
към текста >>
И това, което днес се разказва като развой на
дух
овната история на човечеството от материалистическия свят, в крайна сметка не е нищо друго освен външна измама.
Тази картина може да се види там. И други художници са рисували тази сцена по този начин. За какво говори това? Че хората от средата на Средновековието все още са знаели за това, за да могат да го нарисуват по този начин. Това значи, че не е било твърде отдавна времето, когато хората са потънали изцяло в материалния свят.
И това, което днес се разказва като развой на духовната история на човечеството от материалистическия свят, в крайна сметка не е нищо друго освен външна измама.
Тъй като човек си представя, че хората са били винаги такива, каквито са в последните столетия, а не се има предвид, че в недалечно време те са прониквали в духовния свят посредством своето старо ясновидство. Те е трябвало да се освободят от него, за да извоюват пълната си свобода и азовото си съзнание, а днес трябва отново да открият пътя към духовния свят. Следователно духовната наука подготвя нещо важно, нещо съществено: че ние можем отново да се вживеем в духовния свят. И отново и отново можем да изживяваме в душите си колко е необходимо да усещаме, да чувстваме, че малък брой хора, живеещи днес в материалистическия свят и водени от своята карма до разбиране на най-важните задачи на човечеството за бъдещето, че този малък брой хора чрез душевния си живот са призвани да изпълняват най-важните задачи на нашата съвременност. Без да изпада във високомерие, човек трябва да осъзнае, в пълна скромност и смиреност, колко огромна е разликата между една душа, постепенно откриваща се в духовния свят, и всички останали хора, които днес нямат никаква представа и преди всичко не искат да имат представа за духовното.
към текста >>
Тъй като човек си представя, че хората са били винаги такива, каквито са в последните столетия, а не се има предвид, че в недалечно време те са прониквали в
дух
овния свят посредством своето старо ясновидство.
И други художници са рисували тази сцена по този начин. За какво говори това? Че хората от средата на Средновековието все още са знаели за това, за да могат да го нарисуват по този начин. Това значи, че не е било твърде отдавна времето, когато хората са потънали изцяло в материалния свят. И това, което днес се разказва като развой на духовната история на човечеството от материалистическия свят, в крайна сметка не е нищо друго освен външна измама.
Тъй като човек си представя, че хората са били винаги такива, каквито са в последните столетия, а не се има предвид, че в недалечно време те са прониквали в духовния свят посредством своето старо ясновидство.
Те е трябвало да се освободят от него, за да извоюват пълната си свобода и азовото си съзнание, а днес трябва отново да открият пътя към духовния свят. Следователно духовната наука подготвя нещо важно, нещо съществено: че ние можем отново да се вживеем в духовния свят. И отново и отново можем да изживяваме в душите си колко е необходимо да усещаме, да чувстваме, че малък брой хора, живеещи днес в материалистическия свят и водени от своята карма до разбиране на най-важните задачи на човечеството за бъдещето, че този малък брой хора чрез душевния си живот са призвани да изпълняват най-важните задачи на нашата съвременност. Без да изпада във високомерие, човек трябва да осъзнае, в пълна скромност и смиреност, колко огромна е разликата между една душа, постепенно откриваща се в духовния свят, и всички останали хора, които днес нямат никаква представа и преди всичко не искат да имат представа за духовното. Този факт не бива да предизвиква в нас просто болезнено усещане, а трябва да се превърне в усещане, което да ни импулсира все повече да работим, да работим вярно в направлението на духовната наука, към която сме насочени от нашата карма, от нашата съдба.
към текста >>
Те е трябвало да се освободят от него, за да извоюват пълната си свобода и азовото си съзнание, а днес трябва отново да открият пътя към
дух
овния свят.
За какво говори това? Че хората от средата на Средновековието все още са знаели за това, за да могат да го нарисуват по този начин. Това значи, че не е било твърде отдавна времето, когато хората са потънали изцяло в материалния свят. И това, което днес се разказва като развой на духовната история на човечеството от материалистическия свят, в крайна сметка не е нищо друго освен външна измама. Тъй като човек си представя, че хората са били винаги такива, каквито са в последните столетия, а не се има предвид, че в недалечно време те са прониквали в духовния свят посредством своето старо ясновидство.
Те е трябвало да се освободят от него, за да извоюват пълната си свобода и азовото си съзнание, а днес трябва отново да открият пътя към духовния свят.
Следователно духовната наука подготвя нещо важно, нещо съществено: че ние можем отново да се вживеем в духовния свят. И отново и отново можем да изживяваме в душите си колко е необходимо да усещаме, да чувстваме, че малък брой хора, живеещи днес в материалистическия свят и водени от своята карма до разбиране на най-важните задачи на човечеството за бъдещето, че този малък брой хора чрез душевния си живот са призвани да изпълняват най-важните задачи на нашата съвременност. Без да изпада във високомерие, човек трябва да осъзнае, в пълна скромност и смиреност, колко огромна е разликата между една душа, постепенно откриваща се в духовния свят, и всички останали хора, които днес нямат никаква представа и преди всичко не искат да имат представа за духовното. Този факт не бива да предизвиква в нас просто болезнено усещане, а трябва да се превърне в усещане, което да ни импулсира все повече да работим, да работим вярно в направлението на духовната наука, към която сме насочени от нашата карма, от нашата съдба.
към текста >>
Следователно
дух
овната наука подготвя нещо важно, нещо съществено: че ние можем отново да се вживеем в
дух
овния свят.
Че хората от средата на Средновековието все още са знаели за това, за да могат да го нарисуват по този начин. Това значи, че не е било твърде отдавна времето, когато хората са потънали изцяло в материалния свят. И това, което днес се разказва като развой на духовната история на човечеството от материалистическия свят, в крайна сметка не е нищо друго освен външна измама. Тъй като човек си представя, че хората са били винаги такива, каквито са в последните столетия, а не се има предвид, че в недалечно време те са прониквали в духовния свят посредством своето старо ясновидство. Те е трябвало да се освободят от него, за да извоюват пълната си свобода и азовото си съзнание, а днес трябва отново да открият пътя към духовния свят.
Следователно духовната наука подготвя нещо важно, нещо съществено: че ние можем отново да се вживеем в духовния свят.
И отново и отново можем да изживяваме в душите си колко е необходимо да усещаме, да чувстваме, че малък брой хора, живеещи днес в материалистическия свят и водени от своята карма до разбиране на най-важните задачи на човечеството за бъдещето, че този малък брой хора чрез душевния си живот са призвани да изпълняват най-важните задачи на нашата съвременност. Без да изпада във високомерие, човек трябва да осъзнае, в пълна скромност и смиреност, колко огромна е разликата между една душа, постепенно откриваща се в духовния свят, и всички останали хора, които днес нямат никаква представа и преди всичко не искат да имат представа за духовното. Този факт не бива да предизвиква в нас просто болезнено усещане, а трябва да се превърне в усещане, което да ни импулсира все повече да работим, да работим вярно в направлението на духовната наука, към която сме насочени от нашата карма, от нашата съдба.
към текста >>
Без да изпада във високомерие, човек трябва да осъзнае, в пълна скромност и смиреност, колко огромна е разликата между една душа, постепенно откриваща се в
дух
овния свят, и всички останали хора, които днес нямат никаква представа и преди всичко не искат да имат представа за
дух
овното.
И това, което днес се разказва като развой на духовната история на човечеството от материалистическия свят, в крайна сметка не е нищо друго освен външна измама. Тъй като човек си представя, че хората са били винаги такива, каквито са в последните столетия, а не се има предвид, че в недалечно време те са прониквали в духовния свят посредством своето старо ясновидство. Те е трябвало да се освободят от него, за да извоюват пълната си свобода и азовото си съзнание, а днес трябва отново да открият пътя към духовния свят. Следователно духовната наука подготвя нещо важно, нещо съществено: че ние можем отново да се вживеем в духовния свят. И отново и отново можем да изживяваме в душите си колко е необходимо да усещаме, да чувстваме, че малък брой хора, живеещи днес в материалистическия свят и водени от своята карма до разбиране на най-важните задачи на човечеството за бъдещето, че този малък брой хора чрез душевния си живот са призвани да изпълняват най-важните задачи на нашата съвременност.
Без да изпада във високомерие, човек трябва да осъзнае, в пълна скромност и смиреност, колко огромна е разликата между една душа, постепенно откриваща се в духовния свят, и всички останали хора, които днес нямат никаква представа и преди всичко не искат да имат представа за духовното.
Този факт не бива да предизвиква в нас просто болезнено усещане, а трябва да се превърне в усещане, което да ни импулсира все повече да работим, да работим вярно в направлението на духовната наука, към която сме насочени от нашата карма, от нашата съдба.
към текста >>
Този факт не бива да предизвиква в нас просто болезнено усещане, а трябва да се превърне в усещане, което да ни импулсира все повече да работим, да работим вярно в направлението на
дух
овната наука, към която сме насочени от нашата карма, от нашата съдба.
Тъй като човек си представя, че хората са били винаги такива, каквито са в последните столетия, а не се има предвид, че в недалечно време те са прониквали в духовния свят посредством своето старо ясновидство. Те е трябвало да се освободят от него, за да извоюват пълната си свобода и азовото си съзнание, а днес трябва отново да открият пътя към духовния свят. Следователно духовната наука подготвя нещо важно, нещо съществено: че ние можем отново да се вживеем в духовния свят. И отново и отново можем да изживяваме в душите си колко е необходимо да усещаме, да чувстваме, че малък брой хора, живеещи днес в материалистическия свят и водени от своята карма до разбиране на най-важните задачи на човечеството за бъдещето, че този малък брой хора чрез душевния си живот са призвани да изпълняват най-важните задачи на нашата съвременност. Без да изпада във високомерие, човек трябва да осъзнае, в пълна скромност и смиреност, колко огромна е разликата между една душа, постепенно откриваща се в духовния свят, и всички останали хора, които днес нямат никаква представа и преди всичко не искат да имат представа за духовното.
Този факт не бива да предизвиква в нас просто болезнено усещане, а трябва да се превърне в усещане, което да ни импулсира все повече да работим, да работим вярно в направлението на духовната наука, към която сме насочени от нашата карма, от нашата съдба.
към текста >>
Аз вече споменах как в настоящето, чрез факта, че смъртта всекидневно и всекичасно се проявява в толкова голяма степен сред човечеството, много, много етерни тела, които биха могли да работят още дълго върху физическите тела на физическия план, ще се върнат в
дух
овно-етерния свят.
При нашата последна среща31 тук аз обърнах внимание на още нещо. Когато човекът, който не е изживял напълно своя живот, премине през портата на смъртта, това, което му е дадено като етерна сила, не се изразходва напълно. Когато човекът премине през портата на смъртта твърде млад, етерното му тяло би могло да работи над физическото му тяло още десетилетия. Тази сила не се губи, тя е налична.
Аз вече споменах как в настоящето, чрез факта, че смъртта всекидневно и всекичасно се проявява в толкова голяма степен сред човечеството, много, много етерни тела, които биха могли да работят още дълго върху физическите тела на физическия план, ще се върнат в духовно-етерния свят.
А силите в тях, които още десетилетия биха могли да се грижат за физическото тяло, ще се превърнат в духовни сили и ще работят за духовното развитие на човечеството. По този начин ще дойде време, когато силите, които са налични в тези етерни тела, ще могат да се използват за духовния напредък на човечеството. Но това време ще настъпи тогава, когато тук, на земята, след като са преминали днешните ужасяващи събития и е настъпил отново мир, от души, които тогава все още ще се намират в човешки тела, ще може да се разбере нещо от това, че всички онези, които са преминали по-рано в духовния свят, имат горе своите етерни тела, които могат да излъчват своите сили. Това ще трябва да се разбере от тези души [тук, на земята]32. И тези души ще могат да работят заедно за напредъка на човечеството, което е възможно тъкмо благодарение на толкова много случаи на саможертвена смърт.
към текста >>
А силите в тях, които още десетилетия биха могли да се грижат за физическото тяло, ще се превърнат в
дух
овни сили и ще работят за
дух
овното развитие на човечеството.
При нашата последна среща31 тук аз обърнах внимание на още нещо. Когато човекът, който не е изживял напълно своя живот, премине през портата на смъртта, това, което му е дадено като етерна сила, не се изразходва напълно. Когато човекът премине през портата на смъртта твърде млад, етерното му тяло би могло да работи над физическото му тяло още десетилетия. Тази сила не се губи, тя е налична. Аз вече споменах как в настоящето, чрез факта, че смъртта всекидневно и всекичасно се проявява в толкова голяма степен сред човечеството, много, много етерни тела, които биха могли да работят още дълго върху физическите тела на физическия план, ще се върнат в духовно-етерния свят.
А силите в тях, които още десетилетия биха могли да се грижат за физическото тяло, ще се превърнат в духовни сили и ще работят за духовното развитие на човечеството.
По този начин ще дойде време, когато силите, които са налични в тези етерни тела, ще могат да се използват за духовния напредък на човечеството. Но това време ще настъпи тогава, когато тук, на земята, след като са преминали днешните ужасяващи събития и е настъпил отново мир, от души, които тогава все още ще се намират в човешки тела, ще може да се разбере нещо от това, че всички онези, които са преминали по-рано в духовния свят, имат горе своите етерни тела, които могат да излъчват своите сили. Това ще трябва да се разбере от тези души [тук, на земята]32. И тези души ще могат да работят заедно за напредъка на човечеството, което е възможно тъкмо благодарение на толкова много случаи на саможертвена смърт.
към текста >>
По този начин ще дойде време, когато силите, които са налични в тези етерни тела, ще могат да се използват за
дух
овния напредък на човечеството.
Когато човекът, който не е изживял напълно своя живот, премине през портата на смъртта, това, което му е дадено като етерна сила, не се изразходва напълно. Когато човекът премине през портата на смъртта твърде млад, етерното му тяло би могло да работи над физическото му тяло още десетилетия. Тази сила не се губи, тя е налична. Аз вече споменах как в настоящето, чрез факта, че смъртта всекидневно и всекичасно се проявява в толкова голяма степен сред човечеството, много, много етерни тела, които биха могли да работят още дълго върху физическите тела на физическия план, ще се върнат в духовно-етерния свят. А силите в тях, които още десетилетия биха могли да се грижат за физическото тяло, ще се превърнат в духовни сили и ще работят за духовното развитие на човечеството.
По този начин ще дойде време, когато силите, които са налични в тези етерни тела, ще могат да се използват за духовния напредък на човечеството.
Но това време ще настъпи тогава, когато тук, на земята, след като са преминали днешните ужасяващи събития и е настъпил отново мир, от души, които тогава все още ще се намират в човешки тела, ще може да се разбере нещо от това, че всички онези, които са преминали по-рано в духовния свят, имат горе своите етерни тела, които могат да излъчват своите сили. Това ще трябва да се разбере от тези души [тук, на земята]32. И тези души ще могат да работят заедно за напредъка на човечеството, което е възможно тъкмо благодарение на толкова много случаи на саможертвена смърт.
към текста >>
Но това време ще настъпи тогава, когато тук, на земята, след като са преминали днешните ужасяващи събития и е настъпил отново мир, от души, които тогава все още ще се намират в човешки тела, ще може да се разбере нещо от това, че всички онези, които са преминали по-рано в
дух
овния свят, имат горе своите етерни тела, които могат да излъчват своите сили.
Когато човекът премине през портата на смъртта твърде млад, етерното му тяло би могло да работи над физическото му тяло още десетилетия. Тази сила не се губи, тя е налична. Аз вече споменах как в настоящето, чрез факта, че смъртта всекидневно и всекичасно се проявява в толкова голяма степен сред човечеството, много, много етерни тела, които биха могли да работят още дълго върху физическите тела на физическия план, ще се върнат в духовно-етерния свят. А силите в тях, които още десетилетия биха могли да се грижат за физическото тяло, ще се превърнат в духовни сили и ще работят за духовното развитие на човечеството. По този начин ще дойде време, когато силите, които са налични в тези етерни тела, ще могат да се използват за духовния напредък на човечеството.
Но това време ще настъпи тогава, когато тук, на земята, след като са преминали днешните ужасяващи събития и е настъпил отново мир, от души, които тогава все още ще се намират в човешки тела, ще може да се разбере нещо от това, че всички онези, които са преминали по-рано в духовния свят, имат горе своите етерни тела, които могат да излъчват своите сили.
Това ще трябва да се разбере от тези души [тук, на земята]32. И тези души ще могат да работят заедно за напредъка на човечеството, което е възможно тъкмо благодарение на толкова много случаи на саможертвена смърт.
към текста >>
Помислете, какво би означавало, ако
дух
овната наука изчезне днес и няма хора, които да могат да разберат всичко това, което ще се подготви в
дух
овния свят чрез тази саможертвена смърт!
Помислете, какво би означавало, ако духовната наука изчезне днес и няма хора, които да могат да разберат всичко това, което ще се подготви в духовния свят чрез тази саможертвена смърт!
Всички тези сили ще станат собственост на други духовни същества, които ще ги употребят за нещо, различно от това, за което трябва да се използват съгласно божествения план за правилно развитие.
към текста >>
Всички тези сили ще станат собственост на други
дух
овни същества, които ще ги употребят за нещо, различно от това, за което трябва да се използват съгласно божествения план за правилно развитие.
Помислете, какво би означавало, ако духовната наука изчезне днес и няма хора, които да могат да разберат всичко това, което ще се подготви в духовния свят чрез тази саможертвена смърт!
Всички тези сили ще станат собственост на други духовни същества, които ще ги употребят за нещо, различно от това, за което трябва да се използват съгласно божествения план за правилно развитие.
към текста >>
Това обаче ни напомня, също както и съвременните събития, че с пълно съзнание трябва да стоим изцяло в рамките на всичко, което представлява
дух
овния свят.
Това обаче ни напомня, също както и съвременните събития, че с пълно съзнание трябва да стоим изцяло в рамките на всичко, което представлява духовния свят.
Защото и тези съвременни събития имат духовна страна. Това, което се открива външно в кръвта и смъртта, както и в саможертвата, е външен израз за вътрешен духовен процес, който обаче трябва да се разбере в правилния смисъл.
към текста >>
Защото и тези съвременни събития имат
дух
овна страна.
Това обаче ни напомня, също както и съвременните събития, че с пълно съзнание трябва да стоим изцяло в рамките на всичко, което представлява духовния свят.
Защото и тези съвременни събития имат духовна страна.
Това, което се открива външно в кръвта и смъртта, както и в саможертвата, е външен израз за вътрешен духовен процес, който обаче трябва да се разбере в правилния смисъл.
към текста >>
Това, което се открива външно в кръвта и смъртта, както и в саможертвата, е външен израз за вътрешен
дух
овен процес, който обаче трябва да се разбере в правилния смисъл.
Това обаче ни напомня, също както и съвременните събития, че с пълно съзнание трябва да стоим изцяло в рамките на всичко, което представлява духовния свят. Защото и тези съвременни събития имат духовна страна.
Това, което се открива външно в кръвта и смъртта, както и в саможертвата, е външен израз за вътрешен духовен процес, който обаче трябва да се разбере в правилния смисъл.
към текста >>
дух
овен плод ще израсте,
духовен плод ще израсте,
към текста >>
към царството
дух
овно се насочат.
към царството духовно се насочат.
към текста >>
3.
Как се преодолява душевната нищета на съвремието?
GA_168 Връзката между живите и мъртвите
Истините, които търсим с помощта на
дух
овната наука, не трябва да са за нас мъртво, а живо познание, познание, което може реално да навлезе в живота навсякъде, във всички най-важни области на този живот.
Истините, които търсим с помощта на духовната наука, не трябва да са за нас мъртво, а живо познание, познание, което може реално да навлезе в живота навсякъде, във всички най-важни области на този живот.
Напълно естествено е, че днес духовната наука все още се възприема твърде абстрактно и че в абстрактността, с която възприема духовната наука, човек стига до един вид знание, което първоначално се явява безплодно за живота. И особено хората, които все още имат оскъдни познания за духовната наука, могат да кажат: „Каква е ползата, ако знаем, че човекът се състои от четири съставни части, че човечеството е преминало през различни културни периоди на развитие и ще продължава да се развива и т.н.? “ Хората, които смятат, че според изискванията на днешното време трябва да са отдадени изцяло на практическия живот, за тях духовната наука изглежда безплодна. Може би тя изглежда безплодна дори за хора, които са нейни предани последователи.
към текста >>
Напълно естествено е, че днес
дух
овната наука все още се възприема твърде абстрактно и че в абстрактността, с която възприема
дух
овната наука, човек стига до един вид знание, което първоначално се явява безплодно за живота.
Истините, които търсим с помощта на духовната наука, не трябва да са за нас мъртво, а живо познание, познание, което може реално да навлезе в живота навсякъде, във всички най-важни области на този живот.
Напълно естествено е, че днес духовната наука все още се възприема твърде абстрактно и че в абстрактността, с която възприема духовната наука, човек стига до един вид знание, което първоначално се явява безплодно за живота.
И особено хората, които все още имат оскъдни познания за духовната наука, могат да кажат: „Каква е ползата, ако знаем, че човекът се състои от четири съставни части, че човечеството е преминало през различни културни периоди на развитие и ще продължава да се развива и т.н.? “ Хората, които смятат, че според изискванията на днешното време трябва да са отдадени изцяло на практическия живот, за тях духовната наука изглежда безплодна. Може би тя изглежда безплодна дори за хора, които са нейни предани последователи.
към текста >>
И особено хората, които все още имат оскъдни познания за
дух
овната наука, могат да кажат: „Каква е ползата, ако знаем, че човекът се състои от четири съставни части, че човечеството е преминало през различни културни периоди на развитие и ще продължава да се развива и т.н.?
Истините, които търсим с помощта на духовната наука, не трябва да са за нас мъртво, а живо познание, познание, което може реално да навлезе в живота навсякъде, във всички най-важни области на този живот. Напълно естествено е, че днес духовната наука все още се възприема твърде абстрактно и че в абстрактността, с която възприема духовната наука, човек стига до един вид знание, което първоначално се явява безплодно за живота.
И особено хората, които все още имат оскъдни познания за духовната наука, могат да кажат: „Каква е ползата, ако знаем, че човекът се състои от четири съставни части, че човечеството е преминало през различни културни периоди на развитие и ще продължава да се развива и т.н.?
“ Хората, които смятат, че според изискванията на днешното време трябва да са отдадени изцяло на практическия живот, за тях духовната наука изглежда безплодна. Може би тя изглежда безплодна дори за хора, които са нейни предани последователи.
към текста >>
“ Хората, които смятат, че според изискванията на днешното време трябва да са отдадени изцяло на практическия живот, за тях
дух
овната наука изглежда безплодна.
Истините, които търсим с помощта на духовната наука, не трябва да са за нас мъртво, а живо познание, познание, което може реално да навлезе в живота навсякъде, във всички най-важни области на този живот. Напълно естествено е, че днес духовната наука все още се възприема твърде абстрактно и че в абстрактността, с която възприема духовната наука, човек стига до един вид знание, което първоначално се явява безплодно за живота. И особено хората, които все още имат оскъдни познания за духовната наука, могат да кажат: „Каква е ползата, ако знаем, че човекът се състои от четири съставни части, че човечеството е преминало през различни културни периоди на развитие и ще продължава да се развива и т.н.?
“ Хората, които смятат, че според изискванията на днешното време трябва да са отдадени изцяло на практическия живот, за тях духовната наука изглежда безплодна.
Може би тя изглежда безплодна дори за хора, които са нейни предани последователи.
към текста >>
Въпреки това
дух
овната наука е нещо безкрайно живо, нещо, което може да стане живо чак до най-външните практически дейности и това трябва да се случи в течение на времето.
Въпреки това духовната наука е нещо безкрайно живо, нещо, което може да стане живо чак до най-външните практически дейности и това трябва да се случи в течение на времето.
Бих искал да разясня това с помощта на конкретен пример. Ще разясним нещо чрез духовната наука, нещо, което познаваме добре, и искаме да покажем как, разглеждайки го живо, то постепенно оживява.
към текста >>
Ще разясним нещо чрез
дух
овната наука, нещо, което познаваме добре, и искаме да покажем как, разглеждайки го живо, то постепенно оживява.
Въпреки това духовната наука е нещо безкрайно живо, нещо, което може да стане живо чак до най-външните практически дейности и това трябва да се случи в течение на времето. Бих искал да разясня това с помощта на конкретен пример.
Ще разясним нещо чрез духовната наука, нещо, което познаваме добре, и искаме да покажем как, разглеждайки го живо, то постепенно оживява.
към текста >>
Душевността на единия човек е действала много по-
дух
овно в душевността на другия човек.
Хората от по-ранните столетия не са подхождали едни към други с такава липса на интерес, както често това се случва днес. Днес се нуждаем от известно време, когато срещнем някого, за да се сприятелим. Трябва да знаем повече неща за другия, за да можем да му се доверим. Това, което днес се постига след дълъг период от време, а често и не се постига, когато се срещат хора, се е получавало мигновено в по-ранните столетия, а именно в гръцко-римската културна епоха. Хората са нямали нужда да обменят дълго време мисли и чувства, запознанствата ставали бързо, доколкото са от полза за двама души или също така за повече хора, които се обединявали в общност, доколкото това е необходимо.
Душевността на единия човек е действала много по-духовно в душевността на другия човек.
Така, както днес човекът чрез своите сетива може правилно да възприеме цветовете на растенията – в седмата следатлантска културна епоха това няма да бъде възможно да става спонтанно, а ще са нужни специфични условия, за да се разпознае дори природата, – и така, както днес човек все още мигновено разпознава растенията, без да е необходимо по-близко общуване – чрез което да се опознае вътрешната същност, но това, което обикновеният човек познава в растенията, той го получава при първото си впечатление, – същото се е случвало между хората и тогава. Трябва да знаем, че този вид душевни връзки между хората от четвъртия следатлантски културен период е бил характерен за времето си. Но днес светът изплита много по-различна мрежа от душевни връзки, отколкото тогава. Помислете как повечето връзки между хората от четвъртата следатлантска културна епоха са се осъществявали благодарение на личните срещи и как това, което хората са осъществявали помежду си, се е случвало благодарение на личните срещи. Печатарското изкуство, способствало толкова много досега и което ще продължава да способства установяването на безличните отношения, принадлежи на петата следатлантска културна епоха.
към текста >>
Това бихме могли да разберем най-добре, когато отдадем необходимото внимание на определена
дух
овно-научна мисъл, която гласи: така, както се срещаме в живота с други хора, не е случайно, наистина не е случайно.
Какво трябва да се постигне чрез всичко това?
Това бихме могли да разберем най-добре, когато отдадем необходимото внимание на определена духовно-научна мисъл, която гласи: така, както се срещаме в живота с други хора, не е случайно, наистина не е случайно.
Житейските пътища ни водят към срещи с определени хора, а с други ние не се срещаме. Това обаче се дължи на действието на кармата на отделните хора. Нещата стоят по този начин, защото сме навлезли в един период на развитие на човечеството, който е довел до кулминационна точка по-ранното кармично развитие на хората.
към текста >>
И представянето им е една от задачите на
дух
овната наука за петата следатлантска епоха.
Ако в петата следатлантска епоха не беше станало трудно това взаимоопознаване, тогава нямаше да може да се изгражда съзнателната душа, тогава хората трябваше да живеят повече в общности. Тогава не би могло да се развива индивидуалното на съзнателната душа. Така че това трябва да се случва, хората трябва да преминат през това изпитание. От друга страна обаче, трябва да се има предвид, че ако се запази само този негативен аспект в условията на развитие на петата следатлантска епоха, в човечеството на сегашната епоха ще възникват все повече войни и крамоли. Така ние инстинктивно виждаме да се проявява известно количество от нужди в тази пета следатлантска епоха, но тези нужди трябва все повече да се осъзнават.
И представянето им е една от задачите на духовната наука за петата следатлантска епоха.
към текста >>
И
дух
овната наука е тази, която ще развива това правилно разбиране.
В гръцко-римската епоха все още се забелязват следи от елемента на груповата душа. Ние откриваме все още обществен ред, който представлява сам по себе си фиксирана структура, изградена повече чрез морални сили. Но в петата следатлантска епоха тази структура постепенно ще се разпадне. Тези следи от елемента на груповата душа, които са налични все още в четвъртата следатлантска епоха, трябва да изчезнат в петата следатлантска епоха, защото губят своето значение. За това обаче трябва по съзнателен начин да се развива разбиране за социалното, изхождайки от дълбокото познаване на истинската същност на човешкото същество.
И духовната наука е тази, която ще развива това правилно разбиране.
Когато духовната наука все повече и повече навлиза от абстрактното в конкретното, в потока на живота, сред нейните привърженици ще се пробуди, бих казал, особен вид интерес към хората, ще се зароди особен тип психология. Ще се появят хора със специални умения да обучават другите за различните темпераменти и характерологични тенденции, как трябва да се разбира даден човек, имащ определен темперамент, как трябва да се разбира друг човек, имащ определена характерологична тенденция, но същия темперамент. Ще съществуват хора, които ще имат дарбата да обучават други хора, които са готови да се учат: „Погледнете внимателно, има такъв тип човек, има и друг тип човек, към единия трябва се подхожда по един начин, към другия – по друг. Практическа психология, практическа наука за душата, но и практическа наука за живота ще се упражняват и по този начин ще се развива едно действително разбиране на човешкото развитие.
към текста >>
Когато
дух
овната наука все повече и повече навлиза от абстрактното в конкретното, в потока на живота, сред нейните привърженици ще се пробуди, бих казал, особен вид интерес към хората, ще се зароди особен тип психология.
Ние откриваме все още обществен ред, който представлява сам по себе си фиксирана структура, изградена повече чрез морални сили. Но в петата следатлантска епоха тази структура постепенно ще се разпадне. Тези следи от елемента на груповата душа, които са налични все още в четвъртата следатлантска епоха, трябва да изчезнат в петата следатлантска епоха, защото губят своето значение. За това обаче трябва по съзнателен начин да се развива разбиране за социалното, изхождайки от дълбокото познаване на истинската същност на човешкото същество. И духовната наука е тази, която ще развива това правилно разбиране.
Когато духовната наука все повече и повече навлиза от абстрактното в конкретното, в потока на живота, сред нейните привърженици ще се пробуди, бих казал, особен вид интерес към хората, ще се зароди особен тип психология.
Ще се появят хора със специални умения да обучават другите за различните темпераменти и характерологични тенденции, как трябва да се разбира даден човек, имащ определен темперамент, как трябва да се разбира друг човек, имащ определена характерологична тенденция, но същия темперамент. Ще съществуват хора, които ще имат дарбата да обучават други хора, които са готови да се учат: „Погледнете внимателно, има такъв тип човек, има и друг тип човек, към единия трябва се подхожда по един начин, към другия – по друг. Практическа психология, практическа наука за душата, но и практическа наука за живота ще се упражняват и по този начин ще се развива едно действително разбиране на човешкото развитие.
към текста >>
Истинското разбиране на
дух
овната наука трябва да доведе до превръщането на практическата психология и практическото познание на човека в предмет на всеобщ интерес.
Така обаче се изправяме пред проблема на институциите. Нашите институции и социални закони са такива, че често унищожават по ужасяващ начин индивидуалността на учителите. Те са станали вече такива, че реално не може да се говори за индивидуалност.
Истинското разбиране на духовната наука трябва да доведе до превръщането на практическата психология и практическото познание на човека в предмет на всеобщ интерес.
Това е необходимо за социалното разбиране, за да може до известна степен да се създаде противоположният полюс на трудността на взаиморазбирателството.
към текста >>
В епохата на съзнателната душа ариманическите сили се активират най-вече срещу тази свобода на мисълта и виждаме как вероизповеданията навсякъде се изправят враждебно срещу
дух
овно-научния мироглед, срещу разпространението на мисловната свобода, виждаме колко много клевети се хвърлят срещу
дух
овната наука поради простата причина, че тя желае да се занимава с раждането на съзнателната душа с пълно и ясно съзнание и не иска да разпространява такъв религиозен живот, основаващ се все още на изискванията на разсъдъчната душа, както това е било през четвъртата следатлантска епоха.
Стремежът да се разбира все повече религиозният живот, да се прониква в него и по този начин хората да се разбират все повече дори когато всеки разгръща свой собствен религиозен живот, трябва все повече да се осъзнава, защото това е основно изискване за петата следатлантска епоха и е нещо, което човечеството трябва да придобие съзнателно чрез собствената си сила.
В епохата на съзнателната душа ариманическите сили се активират най-вече срещу тази свобода на мисълта и виждаме как вероизповеданията навсякъде се изправят враждебно срещу духовно-научния мироглед, срещу разпространението на мисловната свобода, виждаме колко много клевети се хвърлят срещу духовната наука поради простата причина, че тя желае да се занимава с раждането на съзнателната душа с пълно и ясно съзнание и не иска да разпространява такъв религиозен живот, основаващ се все още на изискванията на разсъдъчната душа, както това е било през четвъртата следатлантска епоха.
Формите на християнството в четвъртата следатлантска епоха са били изградени въз основа на изискванията на гръцко-римската епоха. Като църковни форми, днес те не са пригодни и ще стават все по-непригодни за изявата на мисловната свобода, която трябва да се проявява все повече и повече.
към текста >>
Това може да се постигне чрез всеобхватното
дух
овно познание.
Също така не е нужно да бъдем креативни, само е нужно да можем да преценяваме. Трябва да даваме възможност на авторитета да работи, но да можем да преценяваме работата му. Това не може да се осъществи посредством експертни познания, а чрез можещото да изгражда в нас всеобхватно разбиране и сила за преценка. Това ще ни даде възможността да оценяваме нещата. Материалистическото познание на отделните специалности обаче няма да ни предостави тази възможност.
Това може да се постигне чрез всеобхватното духовно познание.
към текста >>
Дух
овната наука трябва да бъде центърът на познанието.
Духовната наука трябва да бъде центърът на познанието.
Защото тази духовна наука не само разкрива взаимовръзките в развитието на човека, а чрез начина на мислене, който притежава, тя развива в нас истинско разбиране, което днес трябва да се изведе от по-дълбоки глъбини, отколкото е било през гръцко-римския период. Изграждането на понятия и представи, необходими за духовната наука, не ни прави специалисти в една или друга област, но развива в нас силата за преценка. И защо това е така, ще става все по-ясно, защото в човешката душа възникват тайни сили и тези тайни сили, тези мистерийни сили ще свързват човешката душа с духовния свят чрез връзката, която се осъществява между човешката душа и духовния свят поради факта, че навлизаме в духовната наука. И така, когато в отделни случаи застанем пред даден авторитет, ще можем да проявяваме силата за правилна преценка. Ние не трябва да имаме експертни знания, но когато авторитетът знае нещо и в отделни случаи прави това или онова, ще сме способни на правилна преценка.
към текста >>
Защото тази
дух
овна наука не само разкрива взаимовръзките в развитието на човека, а чрез начина на мислене, който притежава, тя развива в нас истинско разбиране, което днес трябва да се изведе от по-дълбоки глъбини, отколкото е било през гръцко-римския период.
Духовната наука трябва да бъде центърът на познанието.
Защото тази духовна наука не само разкрива взаимовръзките в развитието на човека, а чрез начина на мислене, който притежава, тя развива в нас истинско разбиране, което днес трябва да се изведе от по-дълбоки глъбини, отколкото е било през гръцко-римския период.
Изграждането на понятия и представи, необходими за духовната наука, не ни прави специалисти в една или друга област, но развива в нас силата за преценка. И защо това е така, ще става все по-ясно, защото в човешката душа възникват тайни сили и тези тайни сили, тези мистерийни сили ще свързват човешката душа с духовния свят чрез връзката, която се осъществява между човешката душа и духовния свят поради факта, че навлизаме в духовната наука. И така, когато в отделни случаи застанем пред даден авторитет, ще можем да проявяваме силата за правилна преценка. Ние не трябва да имаме експертни знания, но когато авторитетът знае нещо и в отделни случаи прави това или онова, ще сме способни на правилна преценка.
към текста >>
Изграждането на понятия и представи, необходими за
дух
овната наука, не ни прави специалисти в една или друга област, но развива в нас силата за преценка.
Духовната наука трябва да бъде центърът на познанието. Защото тази духовна наука не само разкрива взаимовръзките в развитието на човека, а чрез начина на мислене, който притежава, тя развива в нас истинско разбиране, което днес трябва да се изведе от по-дълбоки глъбини, отколкото е било през гръцко-римския период.
Изграждането на понятия и представи, необходими за духовната наука, не ни прави специалисти в една или друга област, но развива в нас силата за преценка.
И защо това е така, ще става все по-ясно, защото в човешката душа възникват тайни сили и тези тайни сили, тези мистерийни сили ще свързват човешката душа с духовния свят чрез връзката, която се осъществява между човешката душа и духовния свят поради факта, че навлизаме в духовната наука. И така, когато в отделни случаи застанем пред даден авторитет, ще можем да проявяваме силата за правилна преценка. Ние не трябва да имаме експертни знания, но когато авторитетът знае нещо и в отделни случаи прави това или онова, ще сме способни на правилна преценка.
към текста >>
И защо това е така, ще става все по-ясно, защото в човешката душа възникват тайни сили и тези тайни сили, тези мистерийни сили ще свързват човешката душа с
дух
овния свят чрез връзката, която се осъществява между човешката душа и
дух
овния свят поради факта, че навлизаме в
дух
овната наука.
Духовната наука трябва да бъде центърът на познанието. Защото тази духовна наука не само разкрива взаимовръзките в развитието на човека, а чрез начина на мислене, който притежава, тя развива в нас истинско разбиране, което днес трябва да се изведе от по-дълбоки глъбини, отколкото е било през гръцко-римския период. Изграждането на понятия и представи, необходими за духовната наука, не ни прави специалисти в една или друга област, но развива в нас силата за преценка.
И защо това е така, ще става все по-ясно, защото в човешката душа възникват тайни сили и тези тайни сили, тези мистерийни сили ще свързват човешката душа с духовния свят чрез връзката, която се осъществява между човешката душа и духовния свят поради факта, че навлизаме в духовната наука.
И така, когато в отделни случаи застанем пред даден авторитет, ще можем да проявяваме силата за правилна преценка. Ние не трябва да имаме експертни знания, но когато авторитетът знае нещо и в отделни случаи прави това или онова, ще сме способни на правилна преценка.
към текста >>
Специално внимание трябва да се обърне на факта, че
дух
овната наука не само ни учи, но чрез нея изграждаме способност за преценка, което значи, че ни дава възможност да развием свободно мислене, мисловна независимост.
Специално внимание трябва да се обърне на факта, че духовната наука не само ни учи, но чрез нея изграждаме способност за преценка, което значи, че ни дава възможност да развием свободно мислене, мисловна независимост.
Духовната наука не ни прави експерти по медицина, но тя ни прави способни да преценяваме нещата, които чрез медицината навлизат в обществения живот, разбира се, само ако правилно навлизаме в духовната наука. Разбере ли се това, което имам предвид сега с тези думи, тогава ще се проумеят много от лечебните сили на петия следатлантски период. Защото се съдържа много, много в това, което имам предвид, когато казвам, че духовната наука преобразува човешкото мислене, така че човекът става способен да разгърне силата за разбиране от своята душа. И по този начин той действително ще е в състояние да разгърне свободното си мислене.
към текста >>
Дух
овната наука не ни прави експерти по медицина, но тя ни прави способни да преценяваме нещата, които чрез медицината навлизат в обществения живот, разбира се, само ако правилно навлизаме в
дух
овната наука.
Специално внимание трябва да се обърне на факта, че духовната наука не само ни учи, но чрез нея изграждаме способност за преценка, което значи, че ни дава възможност да развием свободно мислене, мисловна независимост.
Духовната наука не ни прави експерти по медицина, но тя ни прави способни да преценяваме нещата, които чрез медицината навлизат в обществения живот, разбира се, само ако правилно навлизаме в духовната наука.
Разбере ли се това, което имам предвид сега с тези думи, тогава ще се проумеят много от лечебните сили на петия следатлантски период. Защото се съдържа много, много в това, което имам предвид, когато казвам, че духовната наука преобразува човешкото мислене, така че човекът става способен да разгърне силата за разбиране от своята душа. И по този начин той действително ще е в състояние да разгърне свободното си мислене.
към текста >>
Защото се съдържа много, много в това, което имам предвид, когато казвам, че
дух
овната наука преобразува човешкото мислене, така че човекът става способен да разгърне силата за разбиране от своята душа.
Специално внимание трябва да се обърне на факта, че духовната наука не само ни учи, но чрез нея изграждаме способност за преценка, което значи, че ни дава възможност да развием свободно мислене, мисловна независимост. Духовната наука не ни прави експерти по медицина, но тя ни прави способни да преценяваме нещата, които чрез медицината навлизат в обществения живот, разбира се, само ако правилно навлизаме в духовната наука. Разбере ли се това, което имам предвид сега с тези думи, тогава ще се проумеят много от лечебните сили на петия следатлантски период.
Защото се съдържа много, много в това, което имам предвид, когато казвам, че духовната наука преобразува човешкото мислене, така че човекът става способен да разгърне силата за разбиране от своята душа.
И по този начин той действително ще е в състояние да разгърне свободното си мислене.
към текста >>
В
дух
овната наука ние слушаме за действителния
дух
овен свят, за конкретния
дух
овен свят, за елементарните същества, които ни заобикалят.
Ако ми позволите, бих искал да Ви представя следните мисли в образна, в имагинативна форма.
В духовната наука ние слушаме за действителния духовен свят, за конкретния духовен свят, за елементарните същества, които ни заобикалят.
Слушаме за йерархиите, за ангели, архангели и т.н. Светът за нас е изпълнен с конкретно духовно съдържание или духовни сили и духовни същества. На тези същества, които обитават духовния свят, не им е безразлично, че знаем за тях! В четвъртия следатлантски период им е било малко или много безразлично, но в петия следатлантски период вече не им е безразлично, а това е така, сякаш някой ги лишава от духовна храна, когато хората тук, на земята, не знаят нищо за тях. Духовният свят е в тясна връзка със сегашния физически земен свят.
към текста >>
Светът за нас е изпълнен с конкретно
дух
овно съдържание или
дух
овни сили и
дух
овни същества.
Ако ми позволите, бих искал да Ви представя следните мисли в образна, в имагинативна форма. В духовната наука ние слушаме за действителния духовен свят, за конкретния духовен свят, за елементарните същества, които ни заобикалят. Слушаме за йерархиите, за ангели, архангели и т.н.
Светът за нас е изпълнен с конкретно духовно съдържание или духовни сили и духовни същества.
На тези същества, които обитават духовния свят, не им е безразлично, че знаем за тях! В четвъртия следатлантски период им е било малко или много безразлично, но в петия следатлантски период вече не им е безразлично, а това е така, сякаш някой ги лишава от духовна храна, когато хората тук, на земята, не знаят нищо за тях. Духовният свят е в тясна връзка със сегашния физически земен свят. Това най-добре ще се разбере, ако Ви кажа нещо, което може би ще изглежда парадоксално, което обаче просто е вярно. И въпреки че днес не е възможно да се каже много, някои истини трябва да се дадат, защото хората не могат да живеят без тези истини.
към текста >>
На тези същества, които обитават
дух
овния свят, не им е безразлично, че знаем за тях!
Ако ми позволите, бих искал да Ви представя следните мисли в образна, в имагинативна форма. В духовната наука ние слушаме за действителния духовен свят, за конкретния духовен свят, за елементарните същества, които ни заобикалят. Слушаме за йерархиите, за ангели, архангели и т.н. Светът за нас е изпълнен с конкретно духовно съдържание или духовни сили и духовни същества.
На тези същества, които обитават духовния свят, не им е безразлично, че знаем за тях!
В четвъртия следатлантски период им е било малко или много безразлично, но в петия следатлантски период вече не им е безразлично, а това е така, сякаш някой ги лишава от духовна храна, когато хората тук, на земята, не знаят нищо за тях. Духовният свят е в тясна връзка със сегашния физически земен свят. Това най-добре ще се разбере, ако Ви кажа нещо, което може би ще изглежда парадоксално, което обаче просто е вярно. И въпреки че днес не е възможно да се каже много, някои истини трябва да се дадат, защото хората не могат да живеят без тези истини.
към текста >>
В четвъртия следатлантски период им е било малко или много безразлично, но в петия следатлантски период вече не им е безразлично, а това е така, сякаш някой ги лишава от
дух
овна храна, когато хората тук, на земята, не знаят нищо за тях.
Ако ми позволите, бих искал да Ви представя следните мисли в образна, в имагинативна форма. В духовната наука ние слушаме за действителния духовен свят, за конкретния духовен свят, за елементарните същества, които ни заобикалят. Слушаме за йерархиите, за ангели, архангели и т.н. Светът за нас е изпълнен с конкретно духовно съдържание или духовни сили и духовни същества. На тези същества, които обитават духовния свят, не им е безразлично, че знаем за тях!
В четвъртия следатлантски период им е било малко или много безразлично, но в петия следатлантски период вече не им е безразлично, а това е така, сякаш някой ги лишава от духовна храна, когато хората тук, на земята, не знаят нищо за тях.
Духовният свят е в тясна връзка със сегашния физически земен свят. Това най-добре ще се разбере, ако Ви кажа нещо, което може би ще изглежда парадоксално, което обаче просто е вярно. И въпреки че днес не е възможно да се каже много, някои истини трябва да се дадат, защото хората не могат да живеят без тези истини.
към текста >>
Дух
овният свят е в тясна връзка със сегашния физически земен свят.
В духовната наука ние слушаме за действителния духовен свят, за конкретния духовен свят, за елементарните същества, които ни заобикалят. Слушаме за йерархиите, за ангели, архангели и т.н. Светът за нас е изпълнен с конкретно духовно съдържание или духовни сили и духовни същества. На тези същества, които обитават духовния свят, не им е безразлично, че знаем за тях! В четвъртия следатлантски период им е било малко или много безразлично, но в петия следатлантски период вече не им е безразлично, а това е така, сякаш някой ги лишава от духовна храна, когато хората тук, на земята, не знаят нищо за тях.
Духовният свят е в тясна връзка със сегашния физически земен свят.
Това най-добре ще се разбере, ако Ви кажа нещо, което може би ще изглежда парадоксално, което обаче просто е вярно. И въпреки че днес не е възможно да се каже много, някои истини трябва да се дадат, защото хората не могат да живеят без тези истини.
към текста >>
В своите
дух
овни сфери те изживяват нещо различно.
От гледна точка на хората, живеещи тук, на земята, е правилно да се каже: с Мистерията на Голгота Христос встъпва в земния живот и от този момент Той остава в земния живот. И от тази гледна точка можем да чувстваме като късмет за земния живот, че Христос е встъпил в него. Но сега да си представим гледната точка на ангелите – а тази гледна точка не е измислица, тя се представя на истинския окултен изследовател като нещо реално, – да погледнем нещата от гледната точка на ангелите.
В своите духовни сфери те изживяват нещо различно.
Те имат обратното изживяване! Христос напуска техните сфери, за да отиде при хората, Той напуска техните сфери. Те трябва да си кажат: чрез Мистерията на Голгота Христос напуска нашия свят. Затова те имат основание да скърбят също така, както хората, докато живеят във физическо тяло, могат да усещат благотворната изцелителна сила от идването на Христос при тях. Това е правилният ход на мисълта и този, който действително познава духовния свят, знае какво е единственото спасение за ангелите.
към текста >>
Това е правилният ход на мисълта и този, който действително познава
дух
овния свят, знае какво е единственото спасение за ангелите.
В своите духовни сфери те изживяват нещо различно. Те имат обратното изживяване! Христос напуска техните сфери, за да отиде при хората, Той напуска техните сфери. Те трябва да си кажат: чрез Мистерията на Голгота Христос напуска нашия свят. Затова те имат основание да скърбят също така, както хората, докато живеят във физическо тяло, могат да усещат благотворната изцелителна сила от идването на Христос при тях.
Това е правилният ход на мисълта и този, който действително познава духовния свят, знае какво е единственото спасение за ангелите.
За тях е добре, когато хората тук, на земята, в техните физически тела живеят с мисълта за Христос и тази мисъл за Христос просиява нагоре към ангелите като светлина, след Мистерията на Голгота тя просиява нагоре към ангелите като светлина. Хората казват: „Христос е влязъл в нас и ние можем да се развиваме така, че Христос да живее в нас – „Не аз, а Христос в мен.“33 Ангелите обаче казват: „Христос е напуснал сферите на вътрешния ни живот и Той блести над нас така, както блестят толкова много звезди в мисълта за Христос на отделните хора. Така Го разпознаваме отново, така Той просиява след Мистерията на Голгота.“ Това представлява една действителна връзка между духовния свят и човешкия свят. И тази връзка се проявява също и благодарение на това, че духовните същества, обитаващи духовния свят извън нас, че тези духовни същества могат да виждат с удоволствие и удовлетворение мислите, които можем да имаме за техния свят. Те могат да ни помагат само тогава, когато мислим за тях; когато все още не сме способни да виждаме духовния свят ясновидски, те могат да ни помогнат, ако знаем за тях.
към текста >>
Така Го разпознаваме отново, така Той просиява след Мистерията на Голгота.“ Това представлява една действителна връзка между
дух
овния свят и човешкия свят.
Те трябва да си кажат: чрез Мистерията на Голгота Христос напуска нашия свят. Затова те имат основание да скърбят също така, както хората, докато живеят във физическо тяло, могат да усещат благотворната изцелителна сила от идването на Христос при тях. Това е правилният ход на мисълта и този, който действително познава духовния свят, знае какво е единственото спасение за ангелите. За тях е добре, когато хората тук, на земята, в техните физически тела живеят с мисълта за Христос и тази мисъл за Христос просиява нагоре към ангелите като светлина, след Мистерията на Голгота тя просиява нагоре към ангелите като светлина. Хората казват: „Христос е влязъл в нас и ние можем да се развиваме така, че Христос да живее в нас – „Не аз, а Христос в мен.“33 Ангелите обаче казват: „Христос е напуснал сферите на вътрешния ни живот и Той блести над нас така, както блестят толкова много звезди в мисълта за Христос на отделните хора.
Така Го разпознаваме отново, така Той просиява след Мистерията на Голгота.“ Това представлява една действителна връзка между духовния свят и човешкия свят.
И тази връзка се проявява също и благодарение на това, че духовните същества, обитаващи духовния свят извън нас, че тези духовни същества могат да виждат с удоволствие и удовлетворение мислите, които можем да имаме за техния свят. Те могат да ни помагат само тогава, когато мислим за тях; когато все още не сме способни да виждаме духовния свят ясновидски, те могат да ни помогнат, ако знаем за тях. Затова, че изучаваме духовната наука, от духовния свят получаваме помощ. Ние не изучаваме просто неща, не получаваме просто познания, а научаваме за съществата от висшите йерархии и мислейки за тях, те ни помагат. И когато занапред се изправяме пред авторитети, за нас ще е благотворно, ако имаме не просто само собствения си човешки разум, а и това, което духовните същества могат да втъкат в него, когато знаем за тях.
към текста >>
И тази връзка се проявява също и благодарение на това, че
дух
овните същества, обитаващи
дух
овния свят извън нас, че тези
дух
овни същества могат да виждат с удоволствие и удовлетворение мислите, които можем да имаме за техния свят.
Затова те имат основание да скърбят също така, както хората, докато живеят във физическо тяло, могат да усещат благотворната изцелителна сила от идването на Христос при тях. Това е правилният ход на мисълта и този, който действително познава духовния свят, знае какво е единственото спасение за ангелите. За тях е добре, когато хората тук, на земята, в техните физически тела живеят с мисълта за Христос и тази мисъл за Христос просиява нагоре към ангелите като светлина, след Мистерията на Голгота тя просиява нагоре към ангелите като светлина. Хората казват: „Христос е влязъл в нас и ние можем да се развиваме така, че Христос да живее в нас – „Не аз, а Христос в мен.“33 Ангелите обаче казват: „Христос е напуснал сферите на вътрешния ни живот и Той блести над нас така, както блестят толкова много звезди в мисълта за Христос на отделните хора. Така Го разпознаваме отново, така Той просиява след Мистерията на Голгота.“ Това представлява една действителна връзка между духовния свят и човешкия свят.
И тази връзка се проявява също и благодарение на това, че духовните същества, обитаващи духовния свят извън нас, че тези духовни същества могат да виждат с удоволствие и удовлетворение мислите, които можем да имаме за техния свят.
Те могат да ни помагат само тогава, когато мислим за тях; когато все още не сме способни да виждаме духовния свят ясновидски, те могат да ни помогнат, ако знаем за тях. Затова, че изучаваме духовната наука, от духовния свят получаваме помощ. Ние не изучаваме просто неща, не получаваме просто познания, а научаваме за съществата от висшите йерархии и мислейки за тях, те ни помагат. И когато занапред се изправяме пред авторитети, за нас ще е благотворно, ако имаме не просто само собствения си човешки разум, а и това, което духовните същества могат да втъкат в него, когато знаем за тях. Те ни правят способни за правилна преценка, когато се изправим пред авторитета.
към текста >>
Те могат да ни помагат само тогава, когато мислим за тях; когато все още не сме способни да виждаме
дух
овния свят ясновидски, те могат да ни помогнат, ако знаем за тях.
Това е правилният ход на мисълта и този, който действително познава духовния свят, знае какво е единственото спасение за ангелите. За тях е добре, когато хората тук, на земята, в техните физически тела живеят с мисълта за Христос и тази мисъл за Христос просиява нагоре към ангелите като светлина, след Мистерията на Голгота тя просиява нагоре към ангелите като светлина. Хората казват: „Христос е влязъл в нас и ние можем да се развиваме така, че Христос да живее в нас – „Не аз, а Христос в мен.“33 Ангелите обаче казват: „Христос е напуснал сферите на вътрешния ни живот и Той блести над нас така, както блестят толкова много звезди в мисълта за Христос на отделните хора. Така Го разпознаваме отново, така Той просиява след Мистерията на Голгота.“ Това представлява една действителна връзка между духовния свят и човешкия свят. И тази връзка се проявява също и благодарение на това, че духовните същества, обитаващи духовния свят извън нас, че тези духовни същества могат да виждат с удоволствие и удовлетворение мислите, които можем да имаме за техния свят.
Те могат да ни помагат само тогава, когато мислим за тях; когато все още не сме способни да виждаме духовния свят ясновидски, те могат да ни помогнат, ако знаем за тях.
Затова, че изучаваме духовната наука, от духовния свят получаваме помощ. Ние не изучаваме просто неща, не получаваме просто познания, а научаваме за съществата от висшите йерархии и мислейки за тях, те ни помагат. И когато занапред се изправяме пред авторитети, за нас ще е благотворно, ако имаме не просто само собствения си човешки разум, а и това, което духовните същества могат да втъкат в него, когато знаем за тях. Те ни правят способни за правилна преценка, когато се изправим пред авторитета. Духовният свят ни помага.
към текста >>
Затова, че изучаваме
дух
овната наука, от
дух
овния свят получаваме помощ.
За тях е добре, когато хората тук, на земята, в техните физически тела живеят с мисълта за Христос и тази мисъл за Христос просиява нагоре към ангелите като светлина, след Мистерията на Голгота тя просиява нагоре към ангелите като светлина. Хората казват: „Христос е влязъл в нас и ние можем да се развиваме така, че Христос да живее в нас – „Не аз, а Христос в мен.“33 Ангелите обаче казват: „Христос е напуснал сферите на вътрешния ни живот и Той блести над нас така, както блестят толкова много звезди в мисълта за Христос на отделните хора. Така Го разпознаваме отново, така Той просиява след Мистерията на Голгота.“ Това представлява една действителна връзка между духовния свят и човешкия свят. И тази връзка се проявява също и благодарение на това, че духовните същества, обитаващи духовния свят извън нас, че тези духовни същества могат да виждат с удоволствие и удовлетворение мислите, които можем да имаме за техния свят. Те могат да ни помагат само тогава, когато мислим за тях; когато все още не сме способни да виждаме духовния свят ясновидски, те могат да ни помогнат, ако знаем за тях.
Затова, че изучаваме духовната наука, от духовния свят получаваме помощ.
Ние не изучаваме просто неща, не получаваме просто познания, а научаваме за съществата от висшите йерархии и мислейки за тях, те ни помагат. И когато занапред се изправяме пред авторитети, за нас ще е благотворно, ако имаме не просто само собствения си човешки разум, а и това, което духовните същества могат да втъкат в него, когато знаем за тях. Те ни правят способни за правилна преценка, когато се изправим пред авторитета. Духовният свят ни помага. Ние се нуждаем от него, трябва да знаем за него, да го възприемаме чрез знанието.
към текста >>
И когато занапред се изправяме пред авторитети, за нас ще е благотворно, ако имаме не просто само собствения си човешки разум, а и това, което
дух
овните същества могат да втъкат в него, когато знаем за тях.
Така Го разпознаваме отново, така Той просиява след Мистерията на Голгота.“ Това представлява една действителна връзка между духовния свят и човешкия свят. И тази връзка се проявява също и благодарение на това, че духовните същества, обитаващи духовния свят извън нас, че тези духовни същества могат да виждат с удоволствие и удовлетворение мислите, които можем да имаме за техния свят. Те могат да ни помагат само тогава, когато мислим за тях; когато все още не сме способни да виждаме духовния свят ясновидски, те могат да ни помогнат, ако знаем за тях. Затова, че изучаваме духовната наука, от духовния свят получаваме помощ. Ние не изучаваме просто неща, не получаваме просто познания, а научаваме за съществата от висшите йерархии и мислейки за тях, те ни помагат.
И когато занапред се изправяме пред авторитети, за нас ще е благотворно, ако имаме не просто само собствения си човешки разум, а и това, което духовните същества могат да втъкат в него, когато знаем за тях.
Те ни правят способни за правилна преценка, когато се изправим пред авторитета. Духовният свят ни помага. Ние се нуждаем от него, трябва да знаем за него, да го възприемаме чрез знанието. Това е третото, което трябва да настъпи за петия следатлантски период.
към текста >>
Дух
овният свят ни помага.
Те могат да ни помагат само тогава, когато мислим за тях; когато все още не сме способни да виждаме духовния свят ясновидски, те могат да ни помогнат, ако знаем за тях. Затова, че изучаваме духовната наука, от духовния свят получаваме помощ. Ние не изучаваме просто неща, не получаваме просто познания, а научаваме за съществата от висшите йерархии и мислейки за тях, те ни помагат. И когато занапред се изправяме пред авторитети, за нас ще е благотворно, ако имаме не просто само собствения си човешки разум, а и това, което духовните същества могат да втъкат в него, когато знаем за тях. Те ни правят способни за правилна преценка, когато се изправим пред авторитета.
Духовният свят ни помага.
Ние се нуждаем от него, трябва да знаем за него, да го възприемаме чрез знанието. Това е третото, което трябва да настъпи за петия следатлантски период.
към текста >>
Първото е социалното разбирателство, второто е спечелването на мисловна свобода, третото е живо познание на
дух
овния свят чрез
дух
овната наука.
Първото е социалното разбирателство, второто е спечелването на мисловна свобода, третото е живо познание на духовния свят чрез духовната наука.
Тези три неща трябва да бъдат големите, действителни идеали за петата следатлантска епоха. В сферата на социалния живот трябва да настъпи социално разбирателство; в сферата на религията и другите сфери на обществения живот – мисловна свобода; в областта на познанието – духовно познание. Социално разбирателство, мисловна свобода, духовно познание – това са трите големи цели, импулси на петата следатлантска епоха. В светлината на тези импулси ние трябва да се развиваме, защото те представляват правилните импулси за нашата епоха. Някои хора чувстват силно, че са необходими някои промени, особено в сферата на социалния живот, че следва да се приемат нови понятия.
към текста >>
В сферата на социалния живот трябва да настъпи социално разбирателство; в сферата на религията и другите сфери на обществения живот – мисловна свобода; в областта на познанието –
дух
овно познание.
Първото е социалното разбирателство, второто е спечелването на мисловна свобода, третото е живо познание на духовния свят чрез духовната наука. Тези три неща трябва да бъдат големите, действителни идеали за петата следатлантска епоха.
В сферата на социалния живот трябва да настъпи социално разбирателство; в сферата на религията и другите сфери на обществения живот – мисловна свобода; в областта на познанието – духовно познание.
Социално разбирателство, мисловна свобода, духовно познание – това са трите големи цели, импулси на петата следатлантска епоха. В светлината на тези импулси ние трябва да се развиваме, защото те представляват правилните импулси за нашата епоха. Някои хора чувстват силно, че са необходими някои промени, особено в сферата на социалния живот, че следва да се приемат нови понятия. Но до крайни заключения те не достигат поради незнание или липса на желание. Това може да се види от отношението на много хора към стремежите на духовната наука или антропософията.
към текста >>
Социално разбирателство, мисловна свобода,
дух
овно познание – това са трите големи цели, импулси на петата следатлантска епоха.
Първото е социалното разбирателство, второто е спечелването на мисловна свобода, третото е живо познание на духовния свят чрез духовната наука. Тези три неща трябва да бъдат големите, действителни идеали за петата следатлантска епоха. В сферата на социалния живот трябва да настъпи социално разбирателство; в сферата на религията и другите сфери на обществения живот – мисловна свобода; в областта на познанието – духовно познание.
Социално разбирателство, мисловна свобода, духовно познание – това са трите големи цели, импулси на петата следатлантска епоха.
В светлината на тези импулси ние трябва да се развиваме, защото те представляват правилните импулси за нашата епоха. Някои хора чувстват силно, че са необходими някои промени, особено в сферата на социалния живот, че следва да се приемат нови понятия. Но до крайни заключения те не достигат поради незнание или липса на желание. Това може да се види от отношението на много хора към стремежите на духовната наука или антропософията. Няма нужда да се обръща внимание на клеветите, хвърляни върху духовната наука, теософията или антропософията, няма нужда са обръща внимание на злонамерените и враждебни нападки към духовната наука – ние можем да разглеждаме искрената воля, която е налична в съвременното човечество, искрената воля, която желае да създава в живота такива импулси, които са в съзвучие с правилните импулси на петата следатлантска епоха.
към текста >>
Това може да се види от отношението на много хора към стремежите на
дух
овната наука или антропософията.
В сферата на социалния живот трябва да настъпи социално разбирателство; в сферата на религията и другите сфери на обществения живот – мисловна свобода; в областта на познанието – духовно познание. Социално разбирателство, мисловна свобода, духовно познание – това са трите големи цели, импулси на петата следатлантска епоха. В светлината на тези импулси ние трябва да се развиваме, защото те представляват правилните импулси за нашата епоха. Някои хора чувстват силно, че са необходими някои промени, особено в сферата на социалния живот, че следва да се приемат нови понятия. Но до крайни заключения те не достигат поради незнание или липса на желание.
Това може да се види от отношението на много хора към стремежите на духовната наука или антропософията.
Няма нужда да се обръща внимание на клеветите, хвърляни върху духовната наука, теософията или антропософията, няма нужда са обръща внимание на злонамерените и враждебни нападки към духовната наука – ние можем да разглеждаме искрената воля, която е налична в съвременното човечество, искрената воля, която желае да създава в живота такива импулси, които са в съзвучие с правилните импулси на петата следатлантска епоха. Само помислете колко много реформатори се появяват в различните житейски области, колко много социални пастори, социални проповедници, които не принадлежат към теологичните или религиозните кръгове. Как всички те вземат думата, водени от най-добра воля! Всичко това води хората към нещо, което изисква съвременният живот! Добрата воля е налице и сега ние искаме да видим това, което произхожда от добрата воля, не това, което произхожда от лоши намерения.
към текста >>
Няма нужда да се обръща внимание на клеветите, хвърляни върху
дух
овната наука, теософията или антропософията, няма нужда са обръща внимание на злонамерените и враждебни нападки към
дух
овната наука – ние можем да разглеждаме искрената воля, която е налична в съвременното човечество, искрената воля, която желае да създава в живота такива импулси, които са в съзвучие с правилните импулси на петата следатлантска епоха.
Социално разбирателство, мисловна свобода, духовно познание – това са трите големи цели, импулси на петата следатлантска епоха. В светлината на тези импулси ние трябва да се развиваме, защото те представляват правилните импулси за нашата епоха. Някои хора чувстват силно, че са необходими някои промени, особено в сферата на социалния живот, че следва да се приемат нови понятия. Но до крайни заключения те не достигат поради незнание или липса на желание. Това може да се види от отношението на много хора към стремежите на духовната наука или антропософията.
Няма нужда да се обръща внимание на клеветите, хвърляни върху духовната наука, теософията или антропософията, няма нужда са обръща внимание на злонамерените и враждебни нападки към духовната наука – ние можем да разглеждаме искрената воля, която е налична в съвременното човечество, искрената воля, която желае да създава в живота такива импулси, които са в съзвучие с правилните импулси на петата следатлантска епоха.
Само помислете колко много реформатори се появяват в различните житейски области, колко много социални пастори, социални проповедници, които не принадлежат към теологичните или религиозните кръгове. Как всички те вземат думата, водени от най-добра воля! Всичко това води хората към нещо, което изисква съвременният живот! Добрата воля е налице и сега ние искаме да видим това, което произхожда от добрата воля, не това, което произхожда от лоши намерения. Но докато тази добра воля се изразява във всевъзможни речи, докато се ръководи все още от горещи страсти, тя е безполезна, ако познанията, които могат да дойдат само от духовната наука, не оживеят така, че трите големи реални идеали да могат да се реализират: социално разбирателство– свобода на мисълта – духовно познание.
към текста >>
Но докато тази добра воля се изразява във всевъзможни речи, докато се ръководи все още от горещи страсти, тя е безполезна, ако познанията, които могат да дойдат само от
дух
овната наука, не оживеят така, че трите големи реални идеали да могат да се реализират: социално разбирателство– свобода на мисълта –
дух
овно познание.
Няма нужда да се обръща внимание на клеветите, хвърляни върху духовната наука, теософията или антропософията, няма нужда са обръща внимание на злонамерените и враждебни нападки към духовната наука – ние можем да разглеждаме искрената воля, която е налична в съвременното човечество, искрената воля, която желае да създава в живота такива импулси, които са в съзвучие с правилните импулси на петата следатлантска епоха. Само помислете колко много реформатори се появяват в различните житейски области, колко много социални пастори, социални проповедници, които не принадлежат към теологичните или религиозните кръгове. Как всички те вземат думата, водени от най-добра воля! Всичко това води хората към нещо, което изисква съвременният живот! Добрата воля е налице и сега ние искаме да видим това, което произхожда от добрата воля, не това, което произхожда от лоши намерения.
Но докато тази добра воля се изразява във всевъзможни речи, докато се ръководи все още от горещи страсти, тя е безполезна, ако познанията, които могат да дойдат само от духовната наука, не оживеят така, че трите големи реални идеали да могат да се реализират: социално разбирателство– свобода на мисълта – духовно познание.
Но в момента, с изключение на малки групи хора, обединени от духовно-научния мироглед, разбирането на човечеството за тези неща не е достигнало дори начален етап. В днешно време можем да попаднем на много хубави, възвишени знания в тази посока. И като пример бих искал да Ви разкажа за нещо, което се случва, както се казва, „случайно“, което обаче в действителност ми се предостави чрез кармата. Веднъж погледът ми попадна върху заглавието на малка книга34, изложена на една витрина, която си купих. В нея се разказва за съвременния човек, какво търси този съвременен човек, под какви впечатления израства.
към текста >>
Но в момента, с изключение на малки групи хора, обединени от
дух
овно-научния мироглед, разбирането на човечеството за тези неща не е достигнало дори начален етап.
Само помислете колко много реформатори се появяват в различните житейски области, колко много социални пастори, социални проповедници, които не принадлежат към теологичните или религиозните кръгове. Как всички те вземат думата, водени от най-добра воля! Всичко това води хората към нещо, което изисква съвременният живот! Добрата воля е налице и сега ние искаме да видим това, което произхожда от добрата воля, не това, което произхожда от лоши намерения. Но докато тази добра воля се изразява във всевъзможни речи, докато се ръководи все още от горещи страсти, тя е безполезна, ако познанията, които могат да дойдат само от духовната наука, не оживеят така, че трите големи реални идеали да могат да се реализират: социално разбирателство– свобода на мисълта – духовно познание.
Но в момента, с изключение на малки групи хора, обединени от духовно-научния мироглед, разбирането на човечеството за тези неща не е достигнало дори начален етап.
В днешно време можем да попаднем на много хубави, възвишени знания в тази посока. И като пример бих искал да Ви разкажа за нещо, което се случва, както се казва, „случайно“, което обаче в действителност ми се предостави чрез кармата. Веднъж погледът ми попадна върху заглавието на малка книга34, изложена на една витрина, която си купих. В нея се разказва за съвременния човек, какво търси този съвременен човек, под какви впечатления израства. Посочва се колко много е постигнато в съвременния свят, колко много, което прави живота удобен и лесен.
към текста >>
Действително е много важно и съществено, че можем също така да обръщаме внимание на такива положителни връзки на нашата
дух
овна наука с външния живот.
И сега, след като описва толкова вярно картината на съвременния живот, авторът не се задоволява просто с безпомощно описание на душевната нищета, а търси възможностите, за да могат импулсите на новото човечеството да бъдат проведени по правилен начин. Сред тези различни неща той описва също това, което нарича теософия, как се запознава с теософията. Сред множеството враждебно настроени хора ние срещаме и човек, настроен доброжелателно към теософията, с най-добра воля действително да се запознае с нея, който се запознава с нея и поради тази причина сега говорим за него. Разбира се, че не без основание описвам това.
Действително е много важно и съществено, че можем също така да обръщаме внимание на такива положителни връзки на нашата духовна наука с външния живот.
След като авторът описва мистиката като средство за задълбочаване на живота и премахване на душевната нищета, той казва: „До мистиката стои теософията.36 Има хора, които виждат в нея само явление, заместител на по-надеждни сили или само тенденция към синкретизъм и еклектизъм.“ – тоест синтез на всевъзможни религиозни учения и светогледи. Онези, които не желаят да се запознаят по-отблизо с духовната наука, твърдят, че тя цели възраждане на гностицизма и т.н. Но този човек прави крачка напред. Той казва: Тези, които виждат в нея „само тенденция към синкретизъм и еклектизъм, еквивалент на индивидуални наклонности, я бъркат с още по-съмнителни явления в съвременния живот като суеверия, спиритизъм, привидения, символика и други подобни външни проявления на духовно заиграване с тайните на човешката природа. Но това не е така.
към текста >>
Онези, които не желаят да се запознаят по-отблизо с
дух
овната наука, твърдят, че тя цели възраждане на гностицизма и т.н.
Сред тези различни неща той описва също това, което нарича теософия, как се запознава с теософията. Сред множеството враждебно настроени хора ние срещаме и човек, настроен доброжелателно към теософията, с най-добра воля действително да се запознае с нея, който се запознава с нея и поради тази причина сега говорим за него. Разбира се, че не без основание описвам това. Действително е много важно и съществено, че можем също така да обръщаме внимание на такива положителни връзки на нашата духовна наука с външния живот. След като авторът описва мистиката като средство за задълбочаване на живота и премахване на душевната нищета, той казва: „До мистиката стои теософията.36 Има хора, които виждат в нея само явление, заместител на по-надеждни сили или само тенденция към синкретизъм и еклектизъм.“ – тоест синтез на всевъзможни религиозни учения и светогледи.
Онези, които не желаят да се запознаят по-отблизо с духовната наука, твърдят, че тя цели възраждане на гностицизма и т.н.
Но този човек прави крачка напред. Той казва: Тези, които виждат в нея „само тенденция към синкретизъм и еклектизъм, еквивалент на индивидуални наклонности, я бъркат с още по-съмнителни явления в съвременния живот като суеверия, спиритизъм, привидения, символика и други подобни външни проявления на духовно заиграване с тайните на човешката природа. Но това не е така. Ние се отнасяме към това движение несправедливо, когато отказваме да разпознаем неговите дълбоки вътрешни връзки и ценности.“ Така че ние имаме един доброжелателен човек. Той казва: „Ние трябва да я разбираме, най-малкото в рамките на кръга около Щайнер, най-вече като религиозно движение, макар и не толкова оригинално, колкото синкретично, но насочено към същността на живота“.
към текста >>
Той казва: Тези, които виждат в нея „само тенденция към синкретизъм и еклектизъм, еквивалент на индивидуални наклонности, я бъркат с още по-съмнителни явления в съвременния живот като суеверия, спиритизъм, привидения, символика и други подобни външни проявления на
дух
овно заиграване с тайните на човешката природа.
Разбира се, че не без основание описвам това. Действително е много важно и съществено, че можем също така да обръщаме внимание на такива положителни връзки на нашата духовна наука с външния живот. След като авторът описва мистиката като средство за задълбочаване на живота и премахване на душевната нищета, той казва: „До мистиката стои теософията.36 Има хора, които виждат в нея само явление, заместител на по-надеждни сили или само тенденция към синкретизъм и еклектизъм.“ – тоест синтез на всевъзможни религиозни учения и светогледи. Онези, които не желаят да се запознаят по-отблизо с духовната наука, твърдят, че тя цели възраждане на гностицизма и т.н. Но този човек прави крачка напред.
Той казва: Тези, които виждат в нея „само тенденция към синкретизъм и еклектизъм, еквивалент на индивидуални наклонности, я бъркат с още по-съмнителни явления в съвременния живот като суеверия, спиритизъм, привидения, символика и други подобни външни проявления на духовно заиграване с тайните на човешката природа.
Но това не е така. Ние се отнасяме към това движение несправедливо, когато отказваме да разпознаем неговите дълбоки вътрешни връзки и ценности.“ Така че ние имаме един доброжелателен човек. Той казва: „Ние трябва да я разбираме, най-малкото в рамките на кръга около Щайнер, най-вече като религиозно движение, макар и не толкова оригинално, колкото синкретично, но насочено към същността на живота“. Надявам се той да прозре и нейната оригиналност, щом е изпълнен с добра воля. – „Ние трябва да я разглеждаме като движение за удовлетворяване на свръхсетивните интереси на хората и с това като надрастване на сетивния реализъм.
към текста >>
Единственото, което всъщност не се харесва на автора, е издигането към
дух
овното познание, към конкретното, реалното
дух
овно познание.
Единственото, което всъщност не се харесва на автора, е издигането към духовното познание, към конкретното, реалното духовно познание.
Което значи, че той би искал да има това, което може да произлиза от теософията – също и според възгледите му – като импулси за морално усъвършенстване на човека. Но той не разпознава още, че в петата следатлантска епоха това може да дойде само от действителното, конкретно духовно познание. Не разпознава корените. Той иска да има плодовете без корените. Не разпознава взаимовръзката.
към текста >>
Но той не разпознава още, че в петата следатлантска епоха това може да дойде само от действителното, конкретно
дух
овно познание.
Единственото, което всъщност не се харесва на автора, е издигането към духовното познание, към конкретното, реалното духовно познание. Което значи, че той би искал да има това, което може да произлиза от теософията – също и според възгледите му – като импулси за морално усъвършенстване на човека.
Но той не разпознава още, че в петата следатлантска епоха това може да дойде само от действителното, конкретно духовно познание.
Не разпознава корените. Той иска да има плодовете без корените. Не разпознава взаимовръзката. Тъкмо този човек е изключително интересен, защото той, както се вижда, също е изучавал усърдно моята книга „Теософия“, но не е разбрал, че едното не е възможно без другото. Той би премахнал с удоволствие главата на тази книга, като задържи тялото, защото разглежда това тяло като нещо стойностно.
към текста >>
Че са нужни социално разбирателство, свобода на мисълта, такива хора вече го разбират; че е нужно обаче третото,
дух
овното познание, което трябва да изгради основа за нашата пета следатлантска епоха, това те още не желаят да признаят.
Той иска да има плодовете без корените. Не разпознава взаимовръзката. Тъкмо този човек е изключително интересен, защото той, както се вижда, също е изучавал усърдно моята книга „Теософия“, но не е разбрал, че едното не е възможно без другото. Той би премахнал с удоволствие главата на тази книга, като задържи тялото, защото разглежда това тяло като нещо стойностно. Това е във връзка с нещата, които Ви описах.
Че са нужни социално разбирателство, свобода на мисълта, такива хора вече го разбират; че е нужно обаче третото, духовното познание, което трябва да изгради основа за нашата пета следатлантска епоха, това те още не желаят да признаят.
Това е нещото, до което те още не могат да достигнат. Това е една от най-важните задачи на духовно-научния светоглед: да се пробуди разбиране за това. Хората все още наричат фантастика издигането в духовните светове. Те не разбират, че тъкмо загубата на познанието за духовните светове е причина за материализма и свързаната с него липса на социално разбирателство, причина е за материалистическия живот, както и за материалистическите убеждения за живота на по-новото време. Тъкмо при най-добронамерените трябва да открием колко трудно е все още днес за хората да признаят необходимостта от конкретни духовни светове.
към текста >>
Това е една от най-важните задачи на
дух
овно-научния светоглед: да се пробуди разбиране за това.
Тъкмо този човек е изключително интересен, защото той, както се вижда, също е изучавал усърдно моята книга „Теософия“, но не е разбрал, че едното не е възможно без другото. Той би премахнал с удоволствие главата на тази книга, като задържи тялото, защото разглежда това тяло като нещо стойностно. Това е във връзка с нещата, които Ви описах. Че са нужни социално разбирателство, свобода на мисълта, такива хора вече го разбират; че е нужно обаче третото, духовното познание, което трябва да изгради основа за нашата пета следатлантска епоха, това те още не желаят да признаят. Това е нещото, до което те още не могат да достигнат.
Това е една от най-важните задачи на духовно-научния светоглед: да се пробуди разбиране за това.
Хората все още наричат фантастика издигането в духовните светове. Те не разбират, че тъкмо загубата на познанието за духовните светове е причина за материализма и свързаната с него липса на социално разбирателство, причина е за материалистическия живот, както и за материалистическите убеждения за живота на по-новото време. Тъкмо при най-добронамерените трябва да открием колко трудно е все още днес за хората да признаят необходимостта от конкретни духовни светове. Ето защо трябва толкова много да се стремим да спечелим разбиране за такива импулси, каквито са тези, за които исках да говоря в днешната лекция.
към текста >>
Хората все още наричат фантастика издигането в
дух
овните светове.
Той би премахнал с удоволствие главата на тази книга, като задържи тялото, защото разглежда това тяло като нещо стойностно. Това е във връзка с нещата, които Ви описах. Че са нужни социално разбирателство, свобода на мисълта, такива хора вече го разбират; че е нужно обаче третото, духовното познание, което трябва да изгради основа за нашата пета следатлантска епоха, това те още не желаят да признаят. Това е нещото, до което те още не могат да достигнат. Това е една от най-важните задачи на духовно-научния светоглед: да се пробуди разбиране за това.
Хората все още наричат фантастика издигането в духовните светове.
Те не разбират, че тъкмо загубата на познанието за духовните светове е причина за материализма и свързаната с него липса на социално разбирателство, причина е за материалистическия живот, както и за материалистическите убеждения за живота на по-новото време. Тъкмо при най-добронамерените трябва да открием колко трудно е все още днес за хората да признаят необходимостта от конкретни духовни светове. Ето защо трябва толкова много да се стремим да спечелим разбиране за такива импулси, каквито са тези, за които исках да говоря в днешната лекция.
към текста >>
Те не разбират, че тъкмо загубата на познанието за
дух
овните светове е причина за материализма и свързаната с него липса на социално разбирателство, причина е за материалистическия живот, както и за материалистическите убеждения за живота на по-новото време.
Това е във връзка с нещата, които Ви описах. Че са нужни социално разбирателство, свобода на мисълта, такива хора вече го разбират; че е нужно обаче третото, духовното познание, което трябва да изгради основа за нашата пета следатлантска епоха, това те още не желаят да признаят. Това е нещото, до което те още не могат да достигнат. Това е една от най-важните задачи на духовно-научния светоглед: да се пробуди разбиране за това. Хората все още наричат фантастика издигането в духовните светове.
Те не разбират, че тъкмо загубата на познанието за духовните светове е причина за материализма и свързаната с него липса на социално разбирателство, причина е за материалистическия живот, както и за материалистическите убеждения за живота на по-новото време.
Тъкмо при най-добронамерените трябва да открием колко трудно е все още днес за хората да признаят необходимостта от конкретни духовни светове. Ето защо трябва толкова много да се стремим да спечелим разбиране за такива импулси, каквито са тези, за които исках да говоря в днешната лекция.
към текста >>
Тъкмо при най-добронамерените трябва да открием колко трудно е все още днес за хората да признаят необходимостта от конкретни
дух
овни светове.
Че са нужни социално разбирателство, свобода на мисълта, такива хора вече го разбират; че е нужно обаче третото, духовното познание, което трябва да изгради основа за нашата пета следатлантска епоха, това те още не желаят да признаят. Това е нещото, до което те още не могат да достигнат. Това е една от най-важните задачи на духовно-научния светоглед: да се пробуди разбиране за това. Хората все още наричат фантастика издигането в духовните светове. Те не разбират, че тъкмо загубата на познанието за духовните светове е причина за материализма и свързаната с него липса на социално разбирателство, причина е за материалистическия живот, както и за материалистическите убеждения за живота на по-новото време.
Тъкмо при най-добронамерените трябва да открием колко трудно е все още днес за хората да признаят необходимостта от конкретни духовни светове.
Ето защо трябва толкова много да се стремим да спечелим разбиране за такива импулси, каквито са тези, за които исках да говоря в днешната лекция.
към текста >>
В днешната лекция исках да посоча трите големи идеали, конкретните идеали за петата следатлантска епоха: конкретно социално човешко разбирателство, мисловна свобода,
дух
овно познание.
В днешната лекция исках да посоча трите големи идеали, конкретните идеали за петата следатлантска епоха: конкретно социално човешко разбирателство, мисловна свобода, духовно познание.
Трите конкретни идеали трябва да зададат на учените посоката към бъдещето. Те трябва да пречистят живота, да дадат на морала импулсите, трябва да станат в най-широк смисъл ориентировачни и насочващи, трябва да изпълват живота и да го на насърчават в рамките на съвременното човечество. Но първите два няма да могат да се изпълнят – социалното разбирателство и мисловната свобода, – ако към тях не се присъедини като трето и духовното познание, защото трябва да бъде развивана съзнателната душа. А най-високата степен на тази съзнателна душа е духът-себесъщност, който ще трябва да бъде естествена заложба в шестия следатлантски културен период. Той не може да се развие без подготвителния етап на онази вътрешна самостоятелност на човека, която се постига чрез разгръщане на съзнателната душа.
към текста >>
Но първите два няма да могат да се изпълнят – социалното разбирателство и мисловната свобода, – ако към тях не се присъедини като трето и
дух
овното познание, защото трябва да бъде развивана съзнателната душа.
В днешната лекция исках да посоча трите големи идеали, конкретните идеали за петата следатлантска епоха: конкретно социално човешко разбирателство, мисловна свобода, духовно познание. Трите конкретни идеали трябва да зададат на учените посоката към бъдещето. Те трябва да пречистят живота, да дадат на морала импулсите, трябва да станат в най-широк смисъл ориентировачни и насочващи, трябва да изпълват живота и да го на насърчават в рамките на съвременното човечество.
Но първите два няма да могат да се изпълнят – социалното разбирателство и мисловната свобода, – ако към тях не се присъедини като трето и духовното познание, защото трябва да бъде развивана съзнателната душа.
А най-високата степен на тази съзнателна душа е духът-себесъщност, който ще трябва да бъде естествена заложба в шестия следатлантски културен период. Той не може да се развие без подготвителния етап на онази вътрешна самостоятелност на човека, която се постига чрез разгръщане на съзнателната душа. В нашата духовно-научна дейност трябва да вземем под внимание факта, че това, което познаваме като абстрактни истини, носи в себе си действителна магическа сила, която само трябва да се освободи, за да може да хвърли истинска ясна светлина върху целия живот. И където и да се намира, като учен или в коя да е практическа област, и в най-малкото, което прави, човек ще е включен в изпълнението на големите задачи на нашата епоха в правилния смисъл, ако в своята област знае как да оживи това, което приемаме като абстрактни истини на нашите срещи. И тогава душите ни ще се изпълнят с радостно чувство, което не е повърхностно, а ще бъде свързано с онази сериозност, която е животворна, която възвисява нашите сили, която не иска просто да се наслаждаваме на живота, а ни прави усърдни служители на живота.
към текста >>
А най-високата степен на тази съзнателна душа е
дух
ът-себесъщност, който ще трябва да бъде естествена заложба в шестия следатлантски културен период.
В днешната лекция исках да посоча трите големи идеали, конкретните идеали за петата следатлантска епоха: конкретно социално човешко разбирателство, мисловна свобода, духовно познание. Трите конкретни идеали трябва да зададат на учените посоката към бъдещето. Те трябва да пречистят живота, да дадат на морала импулсите, трябва да станат в най-широк смисъл ориентировачни и насочващи, трябва да изпълват живота и да го на насърчават в рамките на съвременното човечество. Но първите два няма да могат да се изпълнят – социалното разбирателство и мисловната свобода, – ако към тях не се присъедини като трето и духовното познание, защото трябва да бъде развивана съзнателната душа.
А най-високата степен на тази съзнателна душа е духът-себесъщност, който ще трябва да бъде естествена заложба в шестия следатлантски културен период.
Той не може да се развие без подготвителния етап на онази вътрешна самостоятелност на човека, която се постига чрез разгръщане на съзнателната душа. В нашата духовно-научна дейност трябва да вземем под внимание факта, че това, което познаваме като абстрактни истини, носи в себе си действителна магическа сила, която само трябва да се освободи, за да може да хвърли истинска ясна светлина върху целия живот. И където и да се намира, като учен или в коя да е практическа област, и в най-малкото, което прави, човек ще е включен в изпълнението на големите задачи на нашата епоха в правилния смисъл, ако в своята област знае как да оживи това, което приемаме като абстрактни истини на нашите срещи. И тогава душите ни ще се изпълнят с радостно чувство, което не е повърхностно, а ще бъде свързано с онази сериозност, която е животворна, която възвисява нашите сили, която не иска просто да се наслаждаваме на живота, а ни прави усърдни служители на живота.
към текста >>
В нашата
дух
овно-научна дейност трябва да вземем под внимание факта, че това, което познаваме като абстрактни истини, носи в себе си действителна магическа сила, която само трябва да се освободи, за да може да хвърли истинска ясна светлина върху целия живот.
Трите конкретни идеали трябва да зададат на учените посоката към бъдещето. Те трябва да пречистят живота, да дадат на морала импулсите, трябва да станат в най-широк смисъл ориентировачни и насочващи, трябва да изпълват живота и да го на насърчават в рамките на съвременното човечество. Но първите два няма да могат да се изпълнят – социалното разбирателство и мисловната свобода, – ако към тях не се присъедини като трето и духовното познание, защото трябва да бъде развивана съзнателната душа. А най-високата степен на тази съзнателна душа е духът-себесъщност, който ще трябва да бъде естествена заложба в шестия следатлантски културен период. Той не може да се развие без подготвителния етап на онази вътрешна самостоятелност на човека, която се постига чрез разгръщане на съзнателната душа.
В нашата духовно-научна дейност трябва да вземем под внимание факта, че това, което познаваме като абстрактни истини, носи в себе си действителна магическа сила, която само трябва да се освободи, за да може да хвърли истинска ясна светлина върху целия живот.
И където и да се намира, като учен или в коя да е практическа област, и в най-малкото, което прави, човек ще е включен в изпълнението на големите задачи на нашата епоха в правилния смисъл, ако в своята област знае как да оживи това, което приемаме като абстрактни истини на нашите срещи. И тогава душите ни ще се изпълнят с радостно чувство, което не е повърхностно, а ще бъде свързано с онази сериозност, която е животворна, която възвисява нашите сили, която не иска просто да се наслаждаваме на живота, а ни прави усърдни служители на живота.
към текста >>
Защото ние изграждаме реална връзка с
дух
овните светове, като се учим да разбираме как тези светове се отнасят към централния импулс на земното развитие, към Христовия импулс.
В този смисъл тези три конкретни социални идеали и идеали на познанието представляват също и това, което ще даде на съзнателната душа способността да разбира по нов начин Мистерията на Голгота в петата следатлантска епоха, да приема по нов начин Христос.
Защото ние изграждаме реална връзка с духовните светове, като се учим да разбираме как тези светове се отнасят към централния импулс на земното развитие, към Христовия импулс.
Христовият импулс ще стане наша реална връзка с духовния свят под влиянието на мислите, които струят от него към земното битие, защото в земното битие след Мистерията на Голгота в човешките души могат да просияят мисли, утешаващи като ярки звезди, както го описах, нагоре към света на ангелите, които са загубили Христос от своите сфери, и така те отново могат да го видят да блести от сферите на човешките мисли.
към текста >>
Христовият импулс ще стане наша реална връзка с
дух
овния свят под влиянието на мислите, които струят от него към земното битие, защото в земното битие след Мистерията на Голгота в човешките души могат да просияят мисли, утешаващи като ярки звезди, както го описах, нагоре към света на ангелите, които са загубили Христос от своите сфери, и така те отново могат да го видят да блести от сферите на човешките мисли.
В този смисъл тези три конкретни социални идеали и идеали на познанието представляват също и това, което ще даде на съзнателната душа способността да разбира по нов начин Мистерията на Голгота в петата следатлантска епоха, да приема по нов начин Христос. Защото ние изграждаме реална връзка с духовните светове, като се учим да разбираме как тези светове се отнасят към централния импулс на земното развитие, към Христовия импулс.
Христовият импулс ще стане наша реална връзка с духовния свят под влиянието на мислите, които струят от него към земното битие, защото в земното битие след Мистерията на Голгота в човешките души могат да просияят мисли, утешаващи като ярки звезди, както го описах, нагоре към света на ангелите, които са загубили Христос от своите сфери, и така те отново могат да го видят да блести от сферите на човешките мисли.
към текста >>
Не,
дух
овното познание не е нещо, което трябва да се описва като фантастика.
Не, духовното познание не е нещо, което трябва да се описва като фантастика.
Духовното познание е нещо, което трябва да импулсира всички усилия да се търси начин за въздействие върху условията, от които възниква душевната нищета, която по необходимост е обвързана с петата следатлантска епоха. Днес исках да Ви говоря за това. Вероятно ще се срещнем не след дълго отново в този град. Надявам се, че дотогава ще можем да сме обединени в мислите си и че ще продължим да работим тук в духа на нашето движение.
към текста >>
Дух
овното познание е нещо, което трябва да импулсира всички усилия да се търси начин за въздействие върху условията, от които възниква душевната нищета, която по необходимост е обвързана с петата следатлантска епоха.
Не, духовното познание не е нещо, което трябва да се описва като фантастика.
Духовното познание е нещо, което трябва да импулсира всички усилия да се търси начин за въздействие върху условията, от които възниква душевната нищета, която по необходимост е обвързана с петата следатлантска епоха.
Днес исках да Ви говоря за това. Вероятно ще се срещнем не след дълго отново в този град. Надявам се, че дотогава ще можем да сме обединени в мислите си и че ще продължим да работим тук в духа на нашето движение.
към текста >>
Надявам се, че дотогава ще можем да сме обединени в мислите си и че ще продължим да работим тук в
дух
а на нашето движение.
Не, духовното познание не е нещо, което трябва да се описва като фантастика. Духовното познание е нещо, което трябва да импулсира всички усилия да се търси начин за въздействие върху условията, от които възниква душевната нищета, която по необходимост е обвързана с петата следатлантска епоха. Днес исках да Ви говоря за това. Вероятно ще се срещнем не след дълго отново в този град.
Надявам се, че дотогава ще можем да сме обединени в мислите си и че ще продължим да работим тук в духа на нашето движение.
към текста >>
4.
Кармични влияния
GA_168 Връзката между живите и мъртвите
Това, което
дух
овната наука има да каже за живота и естеството на
дух
овните светове, е придобито чрез познание на обективните факти, до които човек може да получи достъп благодарение на съответните способности.
Това, което духовната наука има да каже за живота и естеството на духовните светове, е придобито чрез познание на обективните факти, до които човек може да получи достъп благодарение на съответните способности.
Това вече го знаем. В случаи, когато се налага духовната наука да се обосновава или защитава пред днешния свят, никога няма да стане дума тази защита да се гради върху нещо друго, освен че се посочва как чрез развитие на определени способности човекът достига до разбиране на духовните светове и че после се обяснява как, благодарение на тези способности, човек може да узнае за съответните условия на живот в духовните светове. Фактите, които излизат наяве по този начин – повечето неща са разбират от само себе си, само че е добре да им се обърне внимание, – както и фактите от физическия свят, които се наблюдават с физическите сетива, никога не трябва да се посрещат с възражение от страна на човешките желания и страсти. Въпреки че това е очевидно, често се чуват възражения срещу определени твърдения на духовната наука, които са плод тъкмо на човешките желания и страсти. Например се казва следното: „Ако духовната наука твърди това или онова за духовните светове, аз не желая да се запознавам с нея, защото ако нещата в духовните светове отговарят на тези описания, не бих могъл никога да възприема такава конфигурация на духовните светове.“ Такова възражение, въпреки че е абсурдно, е често срещано.
към текста >>
В случаи, когато се налага
дух
овната наука да се обосновава или защитава пред днешния свят, никога няма да стане дума тази защита да се гради върху нещо друго, освен че се посочва как чрез развитие на определени способности човекът достига до разбиране на
дух
овните светове и че после се обяснява как, благодарение на тези способности, човек може да узнае за съответните условия на живот в
дух
овните светове.
Това, което духовната наука има да каже за живота и естеството на духовните светове, е придобито чрез познание на обективните факти, до които човек може да получи достъп благодарение на съответните способности. Това вече го знаем.
В случаи, когато се налага духовната наука да се обосновава или защитава пред днешния свят, никога няма да стане дума тази защита да се гради върху нещо друго, освен че се посочва как чрез развитие на определени способности човекът достига до разбиране на духовните светове и че после се обяснява как, благодарение на тези способности, човек може да узнае за съответните условия на живот в духовните светове.
Фактите, които излизат наяве по този начин – повечето неща са разбират от само себе си, само че е добре да им се обърне внимание, – както и фактите от физическия свят, които се наблюдават с физическите сетива, никога не трябва да се посрещат с възражение от страна на човешките желания и страсти. Въпреки че това е очевидно, често се чуват възражения срещу определени твърдения на духовната наука, които са плод тъкмо на човешките желания и страсти. Например се казва следното: „Ако духовната наука твърди това или онова за духовните светове, аз не желая да се запознавам с нея, защото ако нещата в духовните светове отговарят на тези описания, не бих могъл никога да възприема такава конфигурация на духовните светове.“ Такова възражение, въпреки че е абсурдно, е често срещано. То обаче не се явява само в тази очевидна и абсурдна форма, а се явява, бих казал, маскирано във всевъзможни отрицателни нагласи, насочени към духовната наука. Следователно, от една страна, дори ако дадено познание, придобито чрез духовната наука, не би могло да се опре на факта, че светът има само един смисъл, ако нещата в духовния свят изглеждат по такъв и такъв начин – все пак човек може да знае как действително изглеждат те в духовния свят, – дори ако, изхождайки от такива предпоставки, човек никога да не може да каже нещо относно устройството на духовните светове, а именно само въз основа на действително познание, от друга страна, все пак е възможно наистина да се посочи какво може да означава духовната наука за живота на човека, когато вече разполагаме с резултатите от нея.
към текста >>
Въпреки че това е очевидно, често се чуват възражения срещу определени твърдения на
дух
овната наука, които са плод тъкмо на човешките желания и страсти.
Това, което духовната наука има да каже за живота и естеството на духовните светове, е придобито чрез познание на обективните факти, до които човек може да получи достъп благодарение на съответните способности. Това вече го знаем. В случаи, когато се налага духовната наука да се обосновава или защитава пред днешния свят, никога няма да стане дума тази защита да се гради върху нещо друго, освен че се посочва как чрез развитие на определени способности човекът достига до разбиране на духовните светове и че после се обяснява как, благодарение на тези способности, човек може да узнае за съответните условия на живот в духовните светове. Фактите, които излизат наяве по този начин – повечето неща са разбират от само себе си, само че е добре да им се обърне внимание, – както и фактите от физическия свят, които се наблюдават с физическите сетива, никога не трябва да се посрещат с възражение от страна на човешките желания и страсти.
Въпреки че това е очевидно, често се чуват възражения срещу определени твърдения на духовната наука, които са плод тъкмо на човешките желания и страсти.
Например се казва следното: „Ако духовната наука твърди това или онова за духовните светове, аз не желая да се запознавам с нея, защото ако нещата в духовните светове отговарят на тези описания, не бих могъл никога да възприема такава конфигурация на духовните светове.“ Такова възражение, въпреки че е абсурдно, е често срещано. То обаче не се явява само в тази очевидна и абсурдна форма, а се явява, бих казал, маскирано във всевъзможни отрицателни нагласи, насочени към духовната наука. Следователно, от една страна, дори ако дадено познание, придобито чрез духовната наука, не би могло да се опре на факта, че светът има само един смисъл, ако нещата в духовния свят изглеждат по такъв и такъв начин – все пак човек може да знае как действително изглеждат те в духовния свят, – дори ако, изхождайки от такива предпоставки, човек никога да не може да каже нещо относно устройството на духовните светове, а именно само въз основа на действително познание, от друга страна, все пак е възможно наистина да се посочи какво може да означава духовната наука за живота на човека, когато вече разполагаме с резултатите от нея.
към текста >>
Например се казва следното: „Ако
дух
овната наука твърди това или онова за
дух
овните светове, аз не желая да се запознавам с нея, защото ако нещата в
дух
овните светове отговарят на тези описания, не бих могъл никога да възприема такава конфигурация на
дух
овните светове.“ Такова възражение, въпреки че е абсурдно, е често срещано.
Това, което духовната наука има да каже за живота и естеството на духовните светове, е придобито чрез познание на обективните факти, до които човек може да получи достъп благодарение на съответните способности. Това вече го знаем. В случаи, когато се налага духовната наука да се обосновава или защитава пред днешния свят, никога няма да стане дума тази защита да се гради върху нещо друго, освен че се посочва как чрез развитие на определени способности човекът достига до разбиране на духовните светове и че после се обяснява как, благодарение на тези способности, човек може да узнае за съответните условия на живот в духовните светове. Фактите, които излизат наяве по този начин – повечето неща са разбират от само себе си, само че е добре да им се обърне внимание, – както и фактите от физическия свят, които се наблюдават с физическите сетива, никога не трябва да се посрещат с възражение от страна на човешките желания и страсти. Въпреки че това е очевидно, често се чуват възражения срещу определени твърдения на духовната наука, които са плод тъкмо на човешките желания и страсти.
Например се казва следното: „Ако духовната наука твърди това или онова за духовните светове, аз не желая да се запознавам с нея, защото ако нещата в духовните светове отговарят на тези описания, не бих могъл никога да възприема такава конфигурация на духовните светове.“ Такова възражение, въпреки че е абсурдно, е често срещано.
То обаче не се явява само в тази очевидна и абсурдна форма, а се явява, бих казал, маскирано във всевъзможни отрицателни нагласи, насочени към духовната наука. Следователно, от една страна, дори ако дадено познание, придобито чрез духовната наука, не би могло да се опре на факта, че светът има само един смисъл, ако нещата в духовния свят изглеждат по такъв и такъв начин – все пак човек може да знае как действително изглеждат те в духовния свят, – дори ако, изхождайки от такива предпоставки, човек никога да не може да каже нещо относно устройството на духовните светове, а именно само въз основа на действително познание, от друга страна, все пак е възможно наистина да се посочи какво може да означава духовната наука за живота на човека, когато вече разполагаме с резултатите от нея.
към текста >>
То обаче не се явява само в тази очевидна и абсурдна форма, а се явява, бих казал, маскирано във всевъзможни отрицателни нагласи, насочени към
дух
овната наука.
Това вече го знаем. В случаи, когато се налага духовната наука да се обосновава или защитава пред днешния свят, никога няма да стане дума тази защита да се гради върху нещо друго, освен че се посочва как чрез развитие на определени способности човекът достига до разбиране на духовните светове и че после се обяснява как, благодарение на тези способности, човек може да узнае за съответните условия на живот в духовните светове. Фактите, които излизат наяве по този начин – повечето неща са разбират от само себе си, само че е добре да им се обърне внимание, – както и фактите от физическия свят, които се наблюдават с физическите сетива, никога не трябва да се посрещат с възражение от страна на човешките желания и страсти. Въпреки че това е очевидно, често се чуват възражения срещу определени твърдения на духовната наука, които са плод тъкмо на човешките желания и страсти. Например се казва следното: „Ако духовната наука твърди това или онова за духовните светове, аз не желая да се запознавам с нея, защото ако нещата в духовните светове отговарят на тези описания, не бих могъл никога да възприема такава конфигурация на духовните светове.“ Такова възражение, въпреки че е абсурдно, е често срещано.
То обаче не се явява само в тази очевидна и абсурдна форма, а се явява, бих казал, маскирано във всевъзможни отрицателни нагласи, насочени към духовната наука.
Следователно, от една страна, дори ако дадено познание, придобито чрез духовната наука, не би могло да се опре на факта, че светът има само един смисъл, ако нещата в духовния свят изглеждат по такъв и такъв начин – все пак човек може да знае как действително изглеждат те в духовния свят, – дори ако, изхождайки от такива предпоставки, човек никога да не може да каже нещо относно устройството на духовните светове, а именно само въз основа на действително познание, от друга страна, все пак е възможно наистина да се посочи какво може да означава духовната наука за живота на човека, когато вече разполагаме с резултатите от нея.
към текста >>
Следователно, от една страна, дори ако дадено познание, придобито чрез
дух
овната наука, не би могло да се опре на факта, че светът има само един смисъл, ако нещата в
дух
овния свят изглеждат по такъв и такъв начин – все пак човек може да знае как действително изглеждат те в
дух
овния свят, – дори ако, изхождайки от такива предпоставки, човек никога да не може да каже нещо относно устройството на
дух
овните светове, а именно само въз основа на действително познание, от друга страна, все пак е възможно наистина да се посочи какво може да означава
дух
овната наука за живота на човека, когато вече разполагаме с резултатите от нея.
В случаи, когато се налага духовната наука да се обосновава или защитава пред днешния свят, никога няма да стане дума тази защита да се гради върху нещо друго, освен че се посочва как чрез развитие на определени способности човекът достига до разбиране на духовните светове и че после се обяснява как, благодарение на тези способности, човек може да узнае за съответните условия на живот в духовните светове. Фактите, които излизат наяве по този начин – повечето неща са разбират от само себе си, само че е добре да им се обърне внимание, – както и фактите от физическия свят, които се наблюдават с физическите сетива, никога не трябва да се посрещат с възражение от страна на човешките желания и страсти. Въпреки че това е очевидно, често се чуват възражения срещу определени твърдения на духовната наука, които са плод тъкмо на човешките желания и страсти. Например се казва следното: „Ако духовната наука твърди това или онова за духовните светове, аз не желая да се запознавам с нея, защото ако нещата в духовните светове отговарят на тези описания, не бих могъл никога да възприема такава конфигурация на духовните светове.“ Такова възражение, въпреки че е абсурдно, е често срещано. То обаче не се явява само в тази очевидна и абсурдна форма, а се явява, бих казал, маскирано във всевъзможни отрицателни нагласи, насочени към духовната наука.
Следователно, от една страна, дори ако дадено познание, придобито чрез духовната наука, не би могло да се опре на факта, че светът има само един смисъл, ако нещата в духовния свят изглеждат по такъв и такъв начин – все пак човек може да знае как действително изглеждат те в духовния свят, – дори ако, изхождайки от такива предпоставки, човек никога да не може да каже нещо относно устройството на духовните светове, а именно само въз основа на действително познание, от друга страна, все пак е възможно наистина да се посочи какво може да означава духовната наука за живота на човека, когато вече разполагаме с резултатите от нея.
към текста >>
Преди две седмици37 обясних какво значение има
дух
овно-научният мироглед за развитието на човечеството съобразно големите нужди и изисквания на нашето време.
Преди две седмици37 обясних какво значение има духовно-научният мироглед за развитието на човечеството съобразно големите нужди и изисквания на нашето време.
Днес бих искал, от една страна, да обърна внимание на някои други неща, които ще ни разкрият дълбокото значение на духовната наука за човечеството и особено за съвременния човек. Бих искал, от друга страна, да посоча и възраженията, които могат да се отправят срещу духовната наука от страна на съвременната духовна култура. Духовните способности, чрез които духовният изследовател се запознава с фактите от духовния свят, се развиват постепенно по начина, който често съм описвал, и те се развиват така, че първоначално човек се запознава с големите факти на духовния живот, с това, което представлява най-важното във връзка с развитието на земния живот, във връзка с повтарящите се земни животи, както и с живота между смъртта и ново раждане и т.н. После обаче е възможно да се говори не само за тези големи общи аспекти, за тези всеобщи истини, но и за определени специфични истини. И запознавайки се постепенно с такива специфични истини, духовната наука все повече придобива стойност и за отделния конкретен човешки живот.
към текста >>
Днес бих искал, от една страна, да обърна внимание на някои други неща, които ще ни разкрият дълбокото значение на
дух
овната наука за човечеството и особено за съвременния човек.
Преди две седмици37 обясних какво значение има духовно-научният мироглед за развитието на човечеството съобразно големите нужди и изисквания на нашето време.
Днес бих искал, от една страна, да обърна внимание на някои други неща, които ще ни разкрият дълбокото значение на духовната наука за човечеството и особено за съвременния човек.
Бих искал, от друга страна, да посоча и възраженията, които могат да се отправят срещу духовната наука от страна на съвременната духовна култура. Духовните способности, чрез които духовният изследовател се запознава с фактите от духовния свят, се развиват постепенно по начина, който често съм описвал, и те се развиват така, че първоначално човек се запознава с големите факти на духовния живот, с това, което представлява най-важното във връзка с развитието на земния живот, във връзка с повтарящите се земни животи, както и с живота между смъртта и ново раждане и т.н. После обаче е възможно да се говори не само за тези големи общи аспекти, за тези всеобщи истини, но и за определени специфични истини. И запознавайки се постепенно с такива специфични истини, духовната наука все повече придобива стойност и за отделния конкретен човешки живот. Този човешки живот първоначално трябва да представлява загадка за външното наблюдение във физическото тяло.
към текста >>
Бих искал, от друга страна, да посоча и възраженията, които могат да се отправят срещу
дух
овната наука от страна на съвременната
дух
овна култура.
Преди две седмици37 обясних какво значение има духовно-научният мироглед за развитието на човечеството съобразно големите нужди и изисквания на нашето време. Днес бих искал, от една страна, да обърна внимание на някои други неща, които ще ни разкрият дълбокото значение на духовната наука за човечеството и особено за съвременния човек.
Бих искал, от друга страна, да посоча и възраженията, които могат да се отправят срещу духовната наука от страна на съвременната духовна култура.
Духовните способности, чрез които духовният изследовател се запознава с фактите от духовния свят, се развиват постепенно по начина, който често съм описвал, и те се развиват така, че първоначално човек се запознава с големите факти на духовния живот, с това, което представлява най-важното във връзка с развитието на земния живот, във връзка с повтарящите се земни животи, както и с живота между смъртта и ново раждане и т.н. После обаче е възможно да се говори не само за тези големи общи аспекти, за тези всеобщи истини, но и за определени специфични истини. И запознавайки се постепенно с такива специфични истини, духовната наука все повече придобива стойност и за отделния конкретен човешки живот. Този човешки живот първоначално трябва да представлява загадка за външното наблюдение във физическото тяло. Защото ако той не беше загадка, човек нямаше да извърви път на развитие, който да развива в него определени способности.
към текста >>
Дух
овните способности, чрез които
дух
овният изследовател се запознава с фактите от
дух
овния свят, се развиват постепенно по начина, който често съм описвал, и те се развиват така, че първоначално човек се запознава с големите факти на
дух
овния живот, с това, което представлява най-важното във връзка с развитието на земния живот, във връзка с повтарящите се земни животи, както и с живота между смъртта и ново раждане и т.н.
Преди две седмици37 обясних какво значение има духовно-научният мироглед за развитието на човечеството съобразно големите нужди и изисквания на нашето време. Днес бих искал, от една страна, да обърна внимание на някои други неща, които ще ни разкрият дълбокото значение на духовната наука за човечеството и особено за съвременния човек. Бих искал, от друга страна, да посоча и възраженията, които могат да се отправят срещу духовната наука от страна на съвременната духовна култура.
Духовните способности, чрез които духовният изследовател се запознава с фактите от духовния свят, се развиват постепенно по начина, който често съм описвал, и те се развиват така, че първоначално човек се запознава с големите факти на духовния живот, с това, което представлява най-важното във връзка с развитието на земния живот, във връзка с повтарящите се земни животи, както и с живота между смъртта и ново раждане и т.н.
После обаче е възможно да се говори не само за тези големи общи аспекти, за тези всеобщи истини, но и за определени специфични истини. И запознавайки се постепенно с такива специфични истини, духовната наука все повече придобива стойност и за отделния конкретен човешки живот. Този човешки живот първоначално трябва да представлява загадка за външното наблюдение във физическото тяло. Защото ако той не беше загадка, човек нямаше да извърви път на развитие, който да развива в него определени способности. Защото нашите способности, които са свързани преди всичко с душевния живот, трябва да се породят от душевни усилия, те трябва да израснат от вътрешните борби.
към текста >>
И запознавайки се постепенно с такива специфични истини,
дух
овната наука все повече придобива стойност и за отделния конкретен човешки живот.
Преди две седмици37 обясних какво значение има духовно-научният мироглед за развитието на човечеството съобразно големите нужди и изисквания на нашето време. Днес бих искал, от една страна, да обърна внимание на някои други неща, които ще ни разкрият дълбокото значение на духовната наука за човечеството и особено за съвременния човек. Бих искал, от друга страна, да посоча и възраженията, които могат да се отправят срещу духовната наука от страна на съвременната духовна култура. Духовните способности, чрез които духовният изследовател се запознава с фактите от духовния свят, се развиват постепенно по начина, който често съм описвал, и те се развиват така, че първоначално човек се запознава с големите факти на духовния живот, с това, което представлява най-важното във връзка с развитието на земния живот, във връзка с повтарящите се земни животи, както и с живота между смъртта и ново раждане и т.н. После обаче е възможно да се говори не само за тези големи общи аспекти, за тези всеобщи истини, но и за определени специфични истини.
И запознавайки се постепенно с такива специфични истини, духовната наука все повече придобива стойност и за отделния конкретен човешки живот.
Този човешки живот първоначално трябва да представлява загадка за външното наблюдение във физическото тяло. Защото ако той не беше загадка, човек нямаше да извърви път на развитие, който да развива в него определени способности. Защото нашите способности, които са свързани преди всичко с душевния живот, трябва да се породят от душевни усилия, те трябва да израснат от вътрешните борби. В духовната сфера те следва да израснат благодарение на това, че светът първоначално се изправя пред нас като загадка, трябва да се проявят в усилията, които полагаме за разрешаването на тази загадка. И тези усилия увеличават нашата сила, ние ставаме все по-способни, действително се усъвършенстваме все повече и повече.
към текста >>
В
дух
овната сфера те следва да израснат благодарение на това, че светът първоначално се изправя пред нас като загадка, трябва да се проявят в усилията, които полагаме за разрешаването на тази загадка.
После обаче е възможно да се говори не само за тези големи общи аспекти, за тези всеобщи истини, но и за определени специфични истини. И запознавайки се постепенно с такива специфични истини, духовната наука все повече придобива стойност и за отделния конкретен човешки живот. Този човешки живот първоначално трябва да представлява загадка за външното наблюдение във физическото тяло. Защото ако той не беше загадка, човек нямаше да извърви път на развитие, който да развива в него определени способности. Защото нашите способности, които са свързани преди всичко с душевния живот, трябва да се породят от душевни усилия, те трябва да израснат от вътрешните борби.
В духовната сфера те следва да израснат благодарение на това, че светът първоначално се изправя пред нас като загадка, трябва да се проявят в усилията, които полагаме за разрешаването на тази загадка.
И тези усилия увеличават нашата сила, ние ставаме все по-способни, действително се усъвършенстваме все повече и повече. Не трябва да се притесняваме, че можем да загубим интерес към живота поради факта, че загадките във физическия свят се решават частично чрез придобиване на представи за духовния свят. Защото във всяка област се съдържат житейски загадки и при навлизане в духовния свят се изправяме пред нови такива. Но опитът, който се придобива чрез решаването на определени човешки и житейски загадки във връзка с физическия свят извън духовния свят, ни дава увереност, че също и по-дълбоките човешки и мирови загадки, които се намират само в духовния свят, ще могат да бъдат разрешени.
към текста >>
Не трябва да се притесняваме, че можем да загубим интерес към живота поради факта, че загадките във физическия свят се решават частично чрез придобиване на представи за
дух
овния свят.
Този човешки живот първоначално трябва да представлява загадка за външното наблюдение във физическото тяло. Защото ако той не беше загадка, човек нямаше да извърви път на развитие, който да развива в него определени способности. Защото нашите способности, които са свързани преди всичко с душевния живот, трябва да се породят от душевни усилия, те трябва да израснат от вътрешните борби. В духовната сфера те следва да израснат благодарение на това, че светът първоначално се изправя пред нас като загадка, трябва да се проявят в усилията, които полагаме за разрешаването на тази загадка. И тези усилия увеличават нашата сила, ние ставаме все по-способни, действително се усъвършенстваме все повече и повече.
Не трябва да се притесняваме, че можем да загубим интерес към живота поради факта, че загадките във физическия свят се решават частично чрез придобиване на представи за духовния свят.
Защото във всяка област се съдържат житейски загадки и при навлизане в духовния свят се изправяме пред нови такива. Но опитът, който се придобива чрез решаването на определени човешки и житейски загадки във връзка с физическия свят извън духовния свят, ни дава увереност, че също и по-дълбоките човешки и мирови загадки, които се намират само в духовния свят, ще могат да бъдат разрешени.
към текста >>
Защото във всяка област се съдържат житейски загадки и при навлизане в
дух
овния свят се изправяме пред нови такива.
Защото ако той не беше загадка, човек нямаше да извърви път на развитие, който да развива в него определени способности. Защото нашите способности, които са свързани преди всичко с душевния живот, трябва да се породят от душевни усилия, те трябва да израснат от вътрешните борби. В духовната сфера те следва да израснат благодарение на това, че светът първоначално се изправя пред нас като загадка, трябва да се проявят в усилията, които полагаме за разрешаването на тази загадка. И тези усилия увеличават нашата сила, ние ставаме все по-способни, действително се усъвършенстваме все повече и повече. Не трябва да се притесняваме, че можем да загубим интерес към живота поради факта, че загадките във физическия свят се решават частично чрез придобиване на представи за духовния свят.
Защото във всяка област се съдържат житейски загадки и при навлизане в духовния свят се изправяме пред нови такива.
Но опитът, който се придобива чрез решаването на определени човешки и житейски загадки във връзка с физическия свят извън духовния свят, ни дава увереност, че също и по-дълбоките човешки и мирови загадки, които се намират само в духовния свят, ще могат да бъдат разрешени.
към текста >>
Но опитът, който се придобива чрез решаването на определени човешки и житейски загадки във връзка с физическия свят извън
дух
овния свят, ни дава увереност, че също и по-дълбоките човешки и мирови загадки, които се намират само в
дух
овния свят, ще могат да бъдат разрешени.
Защото нашите способности, които са свързани преди всичко с душевния живот, трябва да се породят от душевни усилия, те трябва да израснат от вътрешните борби. В духовната сфера те следва да израснат благодарение на това, че светът първоначално се изправя пред нас като загадка, трябва да се проявят в усилията, които полагаме за разрешаването на тази загадка. И тези усилия увеличават нашата сила, ние ставаме все по-способни, действително се усъвършенстваме все повече и повече. Не трябва да се притесняваме, че можем да загубим интерес към живота поради факта, че загадките във физическия свят се решават частично чрез придобиване на представи за духовния свят. Защото във всяка област се съдържат житейски загадки и при навлизане в духовния свят се изправяме пред нови такива.
Но опитът, който се придобива чрез решаването на определени човешки и житейски загадки във връзка с физическия свят извън духовния свят, ни дава увереност, че също и по-дълбоките човешки и мирови загадки, които се намират само в духовния свят, ще могат да бъдат разрешени.
към текста >>
Ние виждаме, когато в нас е активна една такава мисъл, че пред
дух
овните ни очи се явява нещо, което трябва да представлява съдбовен въпрос за мнозина.
Вчера в откритата лекция38 успяхме да разберем как въпросите за съдбата придобиват яснота, когато се разглеждат повтарящите се земни животи. Това са най-общи гледни точки. Но можем да посочим конкретни примери. Да разгледаме случай, когато някой загубва близък човек. Близкият, да кажем, умира сравнително рано, така че този, който остава, трябва да живее още дълго без този си близък.
Ние виждаме, когато в нас е активна една такава мисъл, че пред духовните ни очи се явява нещо, което трябва да представлява съдбовен въпрос за мнозина.
Става въпрос за това, че духовната наука наистина може да осветли един такъв съдбовен въпрос. Разбира се, всеки отделен случай има индивидуален аспект. Но тъкмо чрез изучаването на отделни случаи по духовно-научен начин се добиват определени представи за тайнствения процес на човешкия живот. Например може да се направи следния опит: някой човек умира рано и така той се откъсва от своите близки. Вчера обясних, че благодарение на факта, че хората влизат в отношения помежду си чрез своите физически тела, между тях възникват връзки, много по-всеобхватни от това, което се изживява в рамките на физическите тела.
към текста >>
Става въпрос за това, че
дух
овната наука наистина може да осветли един такъв съдбовен въпрос.
Това са най-общи гледни точки. Но можем да посочим конкретни примери. Да разгледаме случай, когато някой загубва близък човек. Близкият, да кажем, умира сравнително рано, така че този, който остава, трябва да живее още дълго без този си близък. Ние виждаме, когато в нас е активна една такава мисъл, че пред духовните ни очи се явява нещо, което трябва да представлява съдбовен въпрос за мнозина.
Става въпрос за това, че духовната наука наистина може да осветли един такъв съдбовен въпрос.
Разбира се, всеки отделен случай има индивидуален аспект. Но тъкмо чрез изучаването на отделни случаи по духовно-научен начин се добиват определени представи за тайнствения процес на човешкия живот. Например може да се направи следния опит: някой човек умира рано и така той се откъсва от своите близки. Вчера обясних, че благодарение на факта, че хората влизат в отношения помежду си чрез своите физически тела, между тях възникват връзки, много по-всеобхватни от това, което се изживява в рамките на физическите тела. Развива се една много по-голяма сфера на взаимоотношения, когато двама души живеят заедно 10, 20, 30, 40 години, много по-голяма сфера от сили се развива помежду им, отколкото може да се изживее във физическия свят в рамките на тези години.
към текста >>
Но тъкмо чрез изучаването на отделни случаи по
дух
овно-научен начин се добиват определени представи за тайнствения процес на човешкия живот.
Да разгледаме случай, когато някой загубва близък човек. Близкият, да кажем, умира сравнително рано, така че този, който остава, трябва да живее още дълго без този си близък. Ние виждаме, когато в нас е активна една такава мисъл, че пред духовните ни очи се явява нещо, което трябва да представлява съдбовен въпрос за мнозина. Става въпрос за това, че духовната наука наистина може да осветли един такъв съдбовен въпрос. Разбира се, всеки отделен случай има индивидуален аспект.
Но тъкмо чрез изучаването на отделни случаи по духовно-научен начин се добиват определени представи за тайнствения процес на човешкия живот.
Например може да се направи следния опит: някой човек умира рано и така той се откъсва от своите близки. Вчера обясних, че благодарение на факта, че хората влизат в отношения помежду си чрез своите физически тела, между тях възникват връзки, много по-всеобхватни от това, което се изживява в рамките на физическите тела. Развива се една много по-голяма сфера на взаимоотношения, когато двама души живеят заедно 10, 20, 30, 40 години, много по-голяма сфера от сили се развива помежду им, отколкото може да се изживее във физическия свят в рамките на тези години. Често, когато се насочи духовно-научен поглед към такива връзки, може да се види, че възникващото по такъв начин е от такова естество, че задължително изисква продължение в резултат от загубата както по отношение на човека, който е останал на физическия план, така и по отношение на този, който е преминал през портата на смъртта в духовния свят. Останалият трябва да понесе загубата.
към текста >>
Често, когато се насочи
дух
овно-научен поглед към такива връзки, може да се види, че възникващото по такъв начин е от такова естество, че задължително изисква продължение в резултат от загубата както по отношение на човека, който е останал на физическия план, така и по отношение на този, който е преминал през портата на смъртта в
дух
овния свят.
Разбира се, всеки отделен случай има индивидуален аспект. Но тъкмо чрез изучаването на отделни случаи по духовно-научен начин се добиват определени представи за тайнствения процес на човешкия живот. Например може да се направи следния опит: някой човек умира рано и така той се откъсва от своите близки. Вчера обясних, че благодарение на факта, че хората влизат в отношения помежду си чрез своите физически тела, между тях възникват връзки, много по-всеобхватни от това, което се изживява в рамките на физическите тела. Развива се една много по-голяма сфера на взаимоотношения, когато двама души живеят заедно 10, 20, 30, 40 години, много по-голяма сфера от сили се развива помежду им, отколкото може да се изживее във физическия свят в рамките на тези години.
Често, когато се насочи духовно-научен поглед към такива връзки, може да се види, че възникващото по такъв начин е от такова естество, че задължително изисква продължение в резултат от загубата както по отношение на човека, който е останал на физическия план, така и по отношение на този, който е преминал през портата на смъртта в духовния свят.
Останалият трябва да понесе загубата. Той е загубил за физическото си обкръжение, ако се изразим абстрактно, един скъп човек във време, когато не е очаквал да го загуби. По този начин той може би се е простил с надеждите за съвместно съжителство в предстоящите години. Тези преживявания са част от житейските опитности, те са част от преживяванията, свързани с физическото тяло. Фактът, че мъката и болката се добавят към изживяното между двамата във физическото тяло, променя отношенията, които са свързани само с физическото тяло.
към текста >>
Гледната точка на преминалия в
дух
овния свят е по-различна.
Гледната точка на преминалия в духовния свят е по-различна.
Връзката му с този, с когото е живял във физическия свят, няма да се отслаби поради факта, че вече е преминал в духовния свят. Да, на този, който действително е в състояние да изследва такива конкретни случаи в духовните светове, ще му стане ясно, че преминалият в духовния свят развива с този, който е останал тук, една по-интензивна и интимна връзка, отколкото е възможна във физическото тяло. Често се забелязва, че тази по-интимна връзка възниква, за да завърши по правилен начин кръга от взаимоотношения, образуван тук, във физическия свят. При действително позитивно изследване често се прави следното откритие: вижда се, че хората са се открили тук, във физическия живот. Под прага на съзнанието се оформя определен кръг от взаимни интереси.
към текста >>
Връзката му с този, с когото е живял във физическия свят, няма да се отслаби поради факта, че вече е преминал в
дух
овния свят.
Гледната точка на преминалия в духовния свят е по-различна.
Връзката му с този, с когото е живял във физическия свят, няма да се отслаби поради факта, че вече е преминал в духовния свят.
Да, на този, който действително е в състояние да изследва такива конкретни случаи в духовните светове, ще му стане ясно, че преминалият в духовния свят развива с този, който е останал тук, една по-интензивна и интимна връзка, отколкото е възможна във физическото тяло. Често се забелязва, че тази по-интимна връзка възниква, за да завърши по правилен начин кръга от взаимоотношения, образуван тук, във физическия свят. При действително позитивно изследване често се прави следното откритие: вижда се, че хората са се открили тук, във физическия живот. Под прага на съзнанието се оформя определен кръг от взаимни интереси. Ако тези хора бяха останали още дълго време заедно във физическия свят, връзката, която имат благодарение на кармата от по-ранен живот, не би могла да се задълбочи достатъчно интензивно.
към текста >>
Да, на този, който действително е в състояние да изследва такива конкретни случаи в
дух
овните светове, ще му стане ясно, че преминалият в
дух
овния свят развива с този, който е останал тук, една по-интензивна и интимна връзка, отколкото е възможна във физическото тяло.
Гледната точка на преминалия в духовния свят е по-различна. Връзката му с този, с когото е живял във физическия свят, няма да се отслаби поради факта, че вече е преминал в духовния свят.
Да, на този, който действително е в състояние да изследва такива конкретни случаи в духовните светове, ще му стане ясно, че преминалият в духовния свят развива с този, който е останал тук, една по-интензивна и интимна връзка, отколкото е възможна във физическото тяло.
Често се забелязва, че тази по-интимна връзка възниква, за да завърши по правилен начин кръга от взаимоотношения, образуван тук, във физическия свят. При действително позитивно изследване често се прави следното откритие: вижда се, че хората са се открили тук, във физическия живот. Под прага на съзнанието се оформя определен кръг от взаимни интереси. Ако тези хора бяха останали още дълго време заедно във физическия свят, връзката, която имат благодарение на кармата от по-ранен живот, не би могла да се задълбочи достатъчно интензивно. В много случаи този, който е преминал през портата на смъртта, може да постигне такова кармично необходимо задълбочаване благодарение на факта, че сега е свързан с останалата на земята душа в своите мисли, прониква и протича в нея с мислите си.
към текста >>
Ако сега се проследи пътят на останалия на земята, когато премине през портата на смъртта известно време след като скъпият за него човек вече е преминал в
дух
овния свят, и проследим връзката му с починалия, ще установим още нещо.
Ако сега се проследи пътят на останалия на земята, когато премине през портата на смъртта известно време след като скъпият за него човек вече е преминал в духовния свят, и проследим връзката му с починалия, ще установим още нещо.
Ще видим, че много неща се променят благодарение на разликата във времето на смъртта между двамата. Не е същото, ако когато преминем в духовния свят, открием там човек, който е умрял в същото време заедно с нас – ако вземем такъв краен случай, – или е умрял петнадесет години по-рано. Фактът, че той е прекарал известно време в духовния свят, че душата му вече е преминала през различни опитности, води до това, че въпросният човек ще ни въздейства по различен начин в съответствие с кармичната връзка, която се формира според новите условия. Ние трябва да разглеждаме всичко, което изживяваме по този начин с душите, тясно свързани с нас, като преживявания, базирани на нашата кармична връзка с тях. И въпреки че – това често съм го казвал – скръбта и болката не могат да се облекчат чрез познанието за тези факти, по този начин животът, разгледан от определена гледна точка, получава истински смисъл.
към текста >>
Не е същото, ако когато преминем в
дух
овния свят, открием там човек, който е умрял в същото време заедно с нас – ако вземем такъв краен случай, – или е умрял петнадесет години по-рано.
Ако сега се проследи пътят на останалия на земята, когато премине през портата на смъртта известно време след като скъпият за него човек вече е преминал в духовния свят, и проследим връзката му с починалия, ще установим още нещо. Ще видим, че много неща се променят благодарение на разликата във времето на смъртта между двамата.
Не е същото, ако когато преминем в духовния свят, открием там човек, който е умрял в същото време заедно с нас – ако вземем такъв краен случай, – или е умрял петнадесет години по-рано.
Фактът, че той е прекарал известно време в духовния свят, че душата му вече е преминала през различни опитности, води до това, че въпросният човек ще ни въздейства по различен начин в съответствие с кармичната връзка, която се формира според новите условия. Ние трябва да разглеждаме всичко, което изживяваме по този начин с душите, тясно свързани с нас, като преживявания, базирани на нашата кармична връзка с тях. И въпреки че – това често съм го казвал – скръбта и болката не могат да се облекчат чрез познанието за тези факти, по този начин животът, разгледан от определена гледна точка, получава истински смисъл. Защото трябва да имаме предвид, че в един човешки живот, преживян между смъртта и раждането, всички отношения, в които участваме, се разгръщат по такъв начин, че придобиват смисъл не само за този живот, но и за всичко, което ще направим за земното развитие по време на следващите си земни животи. Това, което е започнало с болезнена загуба на близък, роднина или приятел, ще има своето продължение в следващия земен живот.
към текста >>
Фактът, че той е прекарал известно време в
дух
овния свят, че душата му вече е преминала през различни опитности, води до това, че въпросният човек ще ни въздейства по различен начин в съответствие с кармичната връзка, която се формира според новите условия.
Ако сега се проследи пътят на останалия на земята, когато премине през портата на смъртта известно време след като скъпият за него човек вече е преминал в духовния свят, и проследим връзката му с починалия, ще установим още нещо. Ще видим, че много неща се променят благодарение на разликата във времето на смъртта между двамата. Не е същото, ако когато преминем в духовния свят, открием там човек, който е умрял в същото време заедно с нас – ако вземем такъв краен случай, – или е умрял петнадесет години по-рано.
Фактът, че той е прекарал известно време в духовния свят, че душата му вече е преминала през различни опитности, води до това, че въпросният човек ще ни въздейства по различен начин в съответствие с кармичната връзка, която се формира според новите условия.
Ние трябва да разглеждаме всичко, което изживяваме по този начин с душите, тясно свързани с нас, като преживявания, базирани на нашата кармична връзка с тях. И въпреки че – това често съм го казвал – скръбта и болката не могат да се облекчат чрез познанието за тези факти, по този начин животът, разгледан от определена гледна точка, получава истински смисъл. Защото трябва да имаме предвид, че в един човешки живот, преживян между смъртта и раждането, всички отношения, в които участваме, се разгръщат по такъв начин, че придобиват смисъл не само за този живот, но и за всичко, което ще направим за земното развитие по време на следващите си земни животи. Това, което е започнало с болезнена загуба на близък, роднина или приятел, ще има своето продължение в следващия земен живот. В известен смисъл всички тези резултати се съдържат вече в своята първопричина.
към текста >>
Така, както нашата памет, която тук ни води назад до определена точка в живота, ни дава азовото съзнание, така съзерцанието на смъртта от другата страна, от
дух
овната страна, ни дава азовото съзнание между смъртта и ново раждане.
Разбира се, всеки отделен случай има своите особености, но също така, разглеждайки ги, можем да придобием известни отправни точки. Преди всичко се питаме: какво представлява насилствената смърт? На този въпрос може да се отговори, ако смъртта се разглежда не от страната на земния живот, а от другата страна, от гледната точка на човека, преминал през портата на смъртта. В лекции, които вече са отпечатани39, посочих, че смъртта, разглеждана от другата страна, от страната на света, в който мъртвият преминава през портата на смъртта, е най-значителното събитие за умрелия човек, освободен от физическото си тяло, събитието, което представя живота като вечен победител. Съзерцанието на смъртта от другата страна, което е възвишено и грандиозно, което е налице постоянно, означава също, че между смъртта и ново раждане в нас е налице здраво азово съзнание.
Така, както нашата памет, която тук ни води назад до определена точка в живота, ни дава азовото съзнание, така съзерцанието на смъртта от другата страна, от духовната страна, ни дава азовото съзнание между смъртта и ново раждане.
към текста >>
Погледнато от другата страна, краят на живота, причинен от насилствена смърт, представлява много мащабно преживяване, много мащабно възприятие и въпреки че звучи странно, изследването на тези факти води до следното: времевите съотношения имат много по-различно въздействие върху душите в
дух
овните светове, когато преминем през портата на смъртта, отколкото тук, въпреки че много обстоятелства тук вече ни напомнят за това, което настъпва по много всеобхватен начин между смъртта и ново раждане.
Как стои въпросът, когато се вижда, че смъртта е причинена по насилствен начин?
Погледнато от другата страна, краят на живота, причинен от насилствена смърт, представлява много мащабно преживяване, много мащабно възприятие и въпреки че звучи странно, изследването на тези факти води до следното: времевите съотношения имат много по-различно въздействие върху душите в духовните светове, когато преминем през портата на смъртта, отколкото тук, въпреки че много обстоятелства тук вече ни напомнят за това, което настъпва по много всеобхватен начин между смъртта и ново раждане.
към текста >>
Когато искам да обясня това, за което става дума сега, бих искал да си послужа с едно сравнение, което е очевидно, но само ако познаваме съответните факти, свързани с
дух
овния свят.
Когато искам да обясня това, за което става дума сега, бих искал да си послужа с едно сравнение, което е очевидно, но само ако познаваме съответните факти, свързани с духовния свят.
Сигурно знаете, че тук, във физическия живот, можем да имаме опитности, протичащи в кратки срокове от време, например в рамките на един ден или няколко часа, които обаче имат за нас много по-голямо значение, отколкото опитности, направени в дълъг период от време, в период от месеци, дори години. Много хора могат да си спомнят за важни събития от живота си, които са се случили в кратко време тук, във физическия свят, но резултатите от които са довели до много повече вътрешни изживявания, отколкото други събития, протекли в рамките на месеци или години. Хората често казват: това, което изживях, никога няма да го забравя. Тези прости думи съдържат току-що описаното. Наистина е вярно, че впечатлението, което човек получава чрез това, че един външен свят, свят, който не му принадлежи, му отнема физическото тяло, че възприятието на това събитие в рамките на относително кратко време – това може да бъде дори един-единствен миг – за живота между смъртта и раждането може да включва цяло богатство от преживявания, които иначе, във физическия живот, могат да се придобият много бавно, може би за десетилетия.
към текста >>
От другата страна, от
дух
овната страна събитието не изглежда случайно.
Събитията, разглеждани от тук, от физическия живот, изглеждат случайни, но те не са случайни, а се съдържат в един свят на необходимост. Тук може да изглежда като случайност фактът, че някой е прегазен от влак.
От другата страна, от духовната страна събитието не изглежда случайно.
Ако си зададем въпроса, ако мога да се изразя така, въпреки че изразът се използва само за сравнение, ако си зададем въпроса от другата страна, от духовната страна: какъв е смисълът на една такава насилствена смърт в целокупния човешки земен живот? – във всеки случай ще видим, че в изминалия период от време, преживян от човека през повтарящите се земни животи и времето между смърт и ново раждане до инцидента, въпросният човек е развил през различните условия такова азово съзнание за духовния свят, което се нуждае от усилване и заздравяване. И такова заздравяване се получава чрез факта, че краят на физическия живот за човека настъпва не отвътре, а отвън. Ние трябва да сме наясно с това, че връзките, които осъществяваме с околния свят посредством мисловните сили, действащи в душата, не са единствените. Само в изключително малко случаи можем да знаем – но обикновено не знаем – как мисли подсъзнанието.
към текста >>
Ако си зададем въпроса, ако мога да се изразя така, въпреки че изразът се използва само за сравнение, ако си зададем въпроса от другата страна, от
дух
овната страна: какъв е смисълът на една такава насилствена смърт в целокупния човешки земен живот?
Събитията, разглеждани от тук, от физическия живот, изглеждат случайни, но те не са случайни, а се съдържат в един свят на необходимост. Тук може да изглежда като случайност фактът, че някой е прегазен от влак. От другата страна, от духовната страна събитието не изглежда случайно.
Ако си зададем въпроса, ако мога да се изразя така, въпреки че изразът се използва само за сравнение, ако си зададем въпроса от другата страна, от духовната страна: какъв е смисълът на една такава насилствена смърт в целокупния човешки земен живот?
– във всеки случай ще видим, че в изминалия период от време, преживян от човека през повтарящите се земни животи и времето между смърт и ново раждане до инцидента, въпросният човек е развил през различните условия такова азово съзнание за духовния свят, което се нуждае от усилване и заздравяване. И такова заздравяване се получава чрез факта, че краят на физическия живот за човека настъпва не отвътре, а отвън. Ние трябва да сме наясно с това, че връзките, които осъществяваме с околния свят посредством мисловните сили, действащи в душата, не са единствените. Само в изключително малко случаи можем да знаем – но обикновено не знаем – как мисли подсъзнанието. Често съм обръщал внимание на факта, че мисловният живот не престава до прага на съзнанието, а че продължава в подсъзнанието или, би могло да се каже, в свръхсъзнанието.
към текста >>
– във всеки случай ще видим, че в изминалия период от време, преживян от човека през повтарящите се земни животи и времето между смърт и ново раждане до инцидента, въпросният човек е развил през различните условия такова азово съзнание за
дух
овния свят, което се нуждае от усилване и заздравяване.
Събитията, разглеждани от тук, от физическия живот, изглеждат случайни, но те не са случайни, а се съдържат в един свят на необходимост. Тук може да изглежда като случайност фактът, че някой е прегазен от влак. От другата страна, от духовната страна събитието не изглежда случайно. Ако си зададем въпроса, ако мога да се изразя така, въпреки че изразът се използва само за сравнение, ако си зададем въпроса от другата страна, от духовната страна: какъв е смисълът на една такава насилствена смърт в целокупния човешки земен живот?
– във всеки случай ще видим, че в изминалия период от време, преживян от човека през повтарящите се земни животи и времето между смърт и ново раждане до инцидента, въпросният човек е развил през различните условия такова азово съзнание за духовния свят, което се нуждае от усилване и заздравяване.
И такова заздравяване се получава чрез факта, че краят на физическия живот за човека настъпва не отвътре, а отвън. Ние трябва да сме наясно с това, че връзките, които осъществяваме с околния свят посредством мисловните сили, действащи в душата, не са единствените. Само в изключително малко случаи можем да знаем – но обикновено не знаем – как мисли подсъзнанието. Често съм обръщал внимание на факта, че мисловният живот не престава до прага на съзнанието, а че продължава в подсъзнанието или, би могло да се каже, в свръхсъзнанието. Само че човек не може да реализира това, което това всеобхватно съзнание може да означава за него.
към текста >>
Тъкмо за този, който разглежда съотношенията в света от
дух
овна гледна точка, е ясно, че човекът, преживяващ нещастен случай, не е пазен от своя добър гений, действащ в подсъзнанието му, а е тласнат към този инцидент чрез необходимостта на своята карма.
Тъкмо за този, който разглежда съотношенията в света от духовна гледна точка, е ясно, че човекът, преживяващ нещастен случай, не е пазен от своя добър гений, действащ в подсъзнанието му, а е тласнат към този инцидент чрез необходимостта на своята карма.
Защото ако не се беше случил този инцидент, нямаше да е възможно това, което характеризирах: необходимото му заздравяване на азовото съзнание по описания начин. Чрез раждането си човек навлиза в определени условия в даден живот. Той живее в тези условия, но по време на последния си живот между смъртта и новото раждане е наблюдавал, че азът му е бил отслабен по определен начин. Импулсът да заздрави своя аз живее в него и го води към условия, които предизвикват нещастния случай. Това е начинът, по който трябва да се разглеждат нещата.
към текста >>
И когато те се разглеждат така, от гледната точка на
дух
овната наука, можете да прозрете взаимовръзките в живота.
Защото ако не се беше случил този инцидент, нямаше да е възможно това, което характеризирах: необходимото му заздравяване на азовото съзнание по описания начин. Чрез раждането си човек навлиза в определени условия в даден живот. Той живее в тези условия, но по време на последния си живот между смъртта и новото раждане е наблюдавал, че азът му е бил отслабен по определен начин. Импулсът да заздрави своя аз живее в него и го води към условия, които предизвикват нещастния случай. Това е начинът, по който трябва да се разглеждат нещата.
И когато те се разглеждат така, от гледната точка на духовната наука, можете да прозрете взаимовръзките в живота.
към текста >>
И това, което днес
дух
овната наука трябва да представи за разбирането на живота от определени източници, както беше обяснено, е било налице много повече като атавистично-ясновидско настроение в душите до не съвсем далечно време.
Хората – това често към го подчертавал – не размишляват достатъчно над промените, които са настъпили в човешкото душевно развитие в сегашните условия на живот. Повечето, особени тези, които са заразени от съвременната наука, си представят душевния живот преди столетия такъв, какъвто е днешният душевен живот. Това, както ни е известно, е напълно погрешна представа. Интимната страна на душевния живот на хората е претърпяла съществена промяна.
И това, което днес духовната наука трябва да представи за разбирането на живота от определени източници, както беше обяснено, е било налице много повече като атавистично-ясновидско настроение в душите до не съвсем далечно време.
Хората са имали до известна степен предчувствия за житейските взаимовръзки. Но човечеството се развива и такива предчувствия отмират. Но поради факта, че тази стара връзка с духовния свят отчасти е изгубена за хората в хода на тяхното развитие и все повече ще се изгубва, ще става все по-необходимо човек да си възвърне връзката с този духовен свят чрез пряко духовно изследване. С това е свързан фактът, че духовната наука възниква в нашето време. В по-ранни епохи тя не е била необходима, тъй като човечеството е било на друго ниво на душевно развитие.
към текста >>
Но поради факта, че тази стара връзка с
дух
овния свят отчасти е изгубена за хората в хода на тяхното развитие и все повече ще се изгубва, ще става все по-необходимо човек да си възвърне връзката с този
дух
овен свят чрез пряко
дух
овно изследване.
Това, както ни е известно, е напълно погрешна представа. Интимната страна на душевния живот на хората е претърпяла съществена промяна. И това, което днес духовната наука трябва да представи за разбирането на живота от определени източници, както беше обяснено, е било налице много повече като атавистично-ясновидско настроение в душите до не съвсем далечно време. Хората са имали до известна степен предчувствия за житейските взаимовръзки. Но човечеството се развива и такива предчувствия отмират.
Но поради факта, че тази стара връзка с духовния свят отчасти е изгубена за хората в хода на тяхното развитие и все повече ще се изгубва, ще става все по-необходимо човек да си възвърне връзката с този духовен свят чрез пряко духовно изследване.
С това е свързан фактът, че духовната наука възниква в нашето време. В по-ранни епохи тя не е била необходима, тъй като човечеството е било на друго ниво на душевно развитие. От настоящето нататък, поради описаните причини, тя ще става все по-необходима.
към текста >>
С това е свързан фактът, че
дух
овната наука възниква в нашето време.
Интимната страна на душевния живот на хората е претърпяла съществена промяна. И това, което днес духовната наука трябва да представи за разбирането на живота от определени източници, както беше обяснено, е било налице много повече като атавистично-ясновидско настроение в душите до не съвсем далечно време. Хората са имали до известна степен предчувствия за житейските взаимовръзки. Но човечеството се развива и такива предчувствия отмират. Но поради факта, че тази стара връзка с духовния свят отчасти е изгубена за хората в хода на тяхното развитие и все повече ще се изгубва, ще става все по-необходимо човек да си възвърне връзката с този духовен свят чрез пряко духовно изследване.
С това е свързан фактът, че духовната наука възниква в нашето време.
В по-ранни епохи тя не е била необходима, тъй като човечеството е било на друго ниво на душевно развитие. От настоящето нататък, поради описаните причини, тя ще става все по-необходима.
към текста >>
Днес има малък брой хора, които в живота си между раждането и смъртта приемат
дух
овната наука в душите си.
Нека потвърдим това твърдение с конкретни факти.
Днес има малък брой хора, които в живота си между раждането и смъртта приемат духовната наука в душите си.
Не говоря за духовно изследване, а за духовна наука: представи, идеи, които се добиват чрез духовната наука. По този начин човек научава нещо за духовния свят в живота между раждането и смъртта. Това не е без значение за живота, който човек ще има, когато премине през портата на смъртта. Фактът, на който искам да обърна внимание сега, е възникнал в настоящето. Когато се върнем назад в по-ранни епохи, откриваме, че човечеството все още е притежавало едно старо наследство по отношение на неговата връзка с духовния свят.
към текста >>
Не говоря за
дух
овно изследване, а за
дух
овна наука: представи, идеи, които се добиват чрез
дух
овната наука.
Нека потвърдим това твърдение с конкретни факти. Днес има малък брой хора, които в живота си между раждането и смъртта приемат духовната наука в душите си.
Не говоря за духовно изследване, а за духовна наука: представи, идеи, които се добиват чрез духовната наука.
По този начин човек научава нещо за духовния свят в живота между раждането и смъртта. Това не е без значение за живота, който човек ще има, когато премине през портата на смъртта. Фактът, на който искам да обърна внимание сега, е възникнал в настоящето. Когато се върнем назад в по-ранни епохи, откриваме, че човечеството все още е притежавало едно старо наследство по отношение на неговата връзка с духовния свят. Човекът преминава през портата на смъртта и понеже чрез предчувствия, чрез атавистично ясновидство има определена връзка с духовния свят, той има нещо общо между живота си тук, във физическото тяло, и живота, в който встъпва, когато премине през портата на смъртта.
към текста >>
По този начин човек научава нещо за
дух
овния свят в живота между раждането и смъртта.
Нека потвърдим това твърдение с конкретни факти. Днес има малък брой хора, които в живота си между раждането и смъртта приемат духовната наука в душите си. Не говоря за духовно изследване, а за духовна наука: представи, идеи, които се добиват чрез духовната наука.
По този начин човек научава нещо за духовния свят в живота между раждането и смъртта.
Това не е без значение за живота, който човек ще има, когато премине през портата на смъртта. Фактът, на който искам да обърна внимание сега, е възникнал в настоящето. Когато се върнем назад в по-ранни епохи, откриваме, че човечеството все още е притежавало едно старо наследство по отношение на неговата връзка с духовния свят. Човекът преминава през портата на смъртта и понеже чрез предчувствия, чрез атавистично ясновидство има определена връзка с духовния свят, той има нещо общо между живота си тук, във физическото тяло, и живота, в който встъпва, когато премине през портата на смъртта. Понеже човекът тук инстинктивно е знаел нещо за духовния свят, там, отвъд портата на смъртта, той е притежавал нещо повече от обикновена сума от мисли и спомени за земния живот.
към текста >>
Когато се върнем назад в по-ранни епохи, откриваме, че човечеството все още е притежавало едно старо наследство по отношение на неговата връзка с
дух
овния свят.
Днес има малък брой хора, които в живота си между раждането и смъртта приемат духовната наука в душите си. Не говоря за духовно изследване, а за духовна наука: представи, идеи, които се добиват чрез духовната наука. По този начин човек научава нещо за духовния свят в живота между раждането и смъртта. Това не е без значение за живота, който човек ще има, когато премине през портата на смъртта. Фактът, на който искам да обърна внимание сега, е възникнал в настоящето.
Когато се върнем назад в по-ранни епохи, откриваме, че човечеството все още е притежавало едно старо наследство по отношение на неговата връзка с духовния свят.
Човекът преминава през портата на смъртта и понеже чрез предчувствия, чрез атавистично ясновидство има определена връзка с духовния свят, той има нещо общо между живота си тук, във физическото тяло, и живота, в който встъпва, когато премине през портата на смъртта. Понеже човекът тук инстинктивно е знаел нещо за духовния свят, там, отвъд портата на смъртта, той е притежавал нещо повече от обикновена сума от мисли и спомени за земния живот. Характерното за настоящето е, че отсега нататък, след преминаването през портата на смъртта, човешките души ще бъдат свързани със земята само чрез спомени. Те ще си спомнят за земния живот и поради това, че ще имат този земен живот в спомените след смъртта, ще са свързани все още със земния живот. Такъв е случаят със съвременния човек, който не е възприел представи за духовния свят от духовната наука.
към текста >>
Човекът преминава през портата на смъртта и понеже чрез предчувствия, чрез атавистично ясновидство има определена връзка с
дух
овния свят, той има нещо общо между живота си тук, във физическото тяло, и живота, в който встъпва, когато премине през портата на смъртта.
Не говоря за духовно изследване, а за духовна наука: представи, идеи, които се добиват чрез духовната наука. По този начин човек научава нещо за духовния свят в живота между раждането и смъртта. Това не е без значение за живота, който човек ще има, когато премине през портата на смъртта. Фактът, на който искам да обърна внимание сега, е възникнал в настоящето. Когато се върнем назад в по-ранни епохи, откриваме, че човечеството все още е притежавало едно старо наследство по отношение на неговата връзка с духовния свят.
Човекът преминава през портата на смъртта и понеже чрез предчувствия, чрез атавистично ясновидство има определена връзка с духовния свят, той има нещо общо между живота си тук, във физическото тяло, и живота, в който встъпва, когато премине през портата на смъртта.
Понеже човекът тук инстинктивно е знаел нещо за духовния свят, там, отвъд портата на смъртта, той е притежавал нещо повече от обикновена сума от мисли и спомени за земния живот. Характерното за настоящето е, че отсега нататък, след преминаването през портата на смъртта, човешките души ще бъдат свързани със земята само чрез спомени. Те ще си спомнят за земния живот и поради това, че ще имат този земен живот в спомените след смъртта, ще са свързани все още със земния живот. Такъв е случаят със съвременния човек, който не е възприел представи за духовния свят от духовната наука. Ако той възприеме такива представи, след смъртта те ще изградят нещо, което ще го направи способен не само да има спомени за своя живот, но и да има поглед върху този си земен живот.
към текста >>
Понеже човекът тук инстинктивно е знаел нещо за
дух
овния свят, там, отвъд портата на смъртта, той е притежавал нещо повече от обикновена сума от мисли и спомени за земния живот.
По този начин човек научава нещо за духовния свят в живота между раждането и смъртта. Това не е без значение за живота, който човек ще има, когато премине през портата на смъртта. Фактът, на който искам да обърна внимание сега, е възникнал в настоящето. Когато се върнем назад в по-ранни епохи, откриваме, че човечеството все още е притежавало едно старо наследство по отношение на неговата връзка с духовния свят. Човекът преминава през портата на смъртта и понеже чрез предчувствия, чрез атавистично ясновидство има определена връзка с духовния свят, той има нещо общо между живота си тук, във физическото тяло, и живота, в който встъпва, когато премине през портата на смъртта.
Понеже човекът тук инстинктивно е знаел нещо за духовния свят, там, отвъд портата на смъртта, той е притежавал нещо повече от обикновена сума от мисли и спомени за земния живот.
Характерното за настоящето е, че отсега нататък, след преминаването през портата на смъртта, човешките души ще бъдат свързани със земята само чрез спомени. Те ще си спомнят за земния живот и поради това, че ще имат този земен живот в спомените след смъртта, ще са свързани все още със земния живот. Такъв е случаят със съвременния човек, който не е възприел представи за духовния свят от духовната наука. Ако той възприеме такива представи, след смъртта те ще изградят нещо, което ще го направи способен не само да има спомени за своя живот, но и да има поглед върху този си земен живот. Това, което възприемаме като представи преди смъртта, след нея се преобразува в способности.
към текста >>
Такъв е случаят със съвременния човек, който не е възприел представи за
дух
овния свят от
дух
овната наука.
Когато се върнем назад в по-ранни епохи, откриваме, че човечеството все още е притежавало едно старо наследство по отношение на неговата връзка с духовния свят. Човекът преминава през портата на смъртта и понеже чрез предчувствия, чрез атавистично ясновидство има определена връзка с духовния свят, той има нещо общо между живота си тук, във физическото тяло, и живота, в който встъпва, когато премине през портата на смъртта. Понеже човекът тук инстинктивно е знаел нещо за духовния свят, там, отвъд портата на смъртта, той е притежавал нещо повече от обикновена сума от мисли и спомени за земния живот. Характерното за настоящето е, че отсега нататък, след преминаването през портата на смъртта, човешките души ще бъдат свързани със земята само чрез спомени. Те ще си спомнят за земния живот и поради това, че ще имат този земен живот в спомените след смъртта, ще са свързани все още със земния живот.
Такъв е случаят със съвременния човек, който не е възприел представи за духовния свят от духовната наука.
Ако той възприеме такива представи, след смъртта те ще изградят нещо, което ще го направи способен не само да има спомени за своя живот, но и да има поглед върху този си земен живот. Това, което възприемаме като представи преди смъртта, след нея се преобразува в способности. След смъртта, така да се каже, се отварят прозорци от духовния към физическия свят, към всичко, което се намира във физическия свят, поради факта, че тук сме възприели представи за духовния свят. Следователно духовната наука ни позволява да вземем със себе си през портата на смъртта определени резултати.
към текста >>
След смъртта, така да се каже, се отварят прозорци от
дух
овния към физическия свят, към всичко, което се намира във физическия свят, поради факта, че тук сме възприели представи за
дух
овния свят.
Характерното за настоящето е, че отсега нататък, след преминаването през портата на смъртта, човешките души ще бъдат свързани със земята само чрез спомени. Те ще си спомнят за земния живот и поради това, че ще имат този земен живот в спомените след смъртта, ще са свързани все още със земния живот. Такъв е случаят със съвременния човек, който не е възприел представи за духовния свят от духовната наука. Ако той възприеме такива представи, след смъртта те ще изградят нещо, което ще го направи способен не само да има спомени за своя живот, но и да има поглед върху този си земен живот. Това, което възприемаме като представи преди смъртта, след нея се преобразува в способности.
След смъртта, така да се каже, се отварят прозорци от духовния към физическия свят, към всичко, което се намира във физическия свят, поради факта, че тук сме възприели представи за духовния свят.
Следователно духовната наука ни позволява да вземем със себе си през портата на смъртта определени резултати.
към текста >>
Следователно
дух
овната наука ни позволява да вземем със себе си през портата на смъртта определени резултати.
Те ще си спомнят за земния живот и поради това, че ще имат този земен живот в спомените след смъртта, ще са свързани все още със земния живот. Такъв е случаят със съвременния човек, който не е възприел представи за духовния свят от духовната наука. Ако той възприеме такива представи, след смъртта те ще изградят нещо, което ще го направи способен не само да има спомени за своя живот, но и да има поглед върху този си земен живот. Това, което възприемаме като представи преди смъртта, след нея се преобразува в способности. След смъртта, така да се каже, се отварят прозорци от духовния към физическия свят, към всичко, което се намира във физическия свят, поради факта, че тук сме възприели представи за духовния свят.
Следователно духовната наука ни позволява да вземем със себе си през портата на смъртта определени резултати.
към текста >>
Така това, което възприемаме от
дух
овната наука, не представлява просто мъртво познание, а жизнено благо, нещо, което продължава да живее, когато преминем през портата на смъртта.
Така това, което възприемаме от духовната наука, не представлява просто мъртво познание, а жизнено благо, нещо, което продължава да живее, когато преминем през портата на смъртта.
Да, в смисъла, който често споменавам, духовната наука представлява дори силно житейско благо поради факта – тъй като мъртвият живее съзнателно в нашите мисли, – че тъкмо защото се занимаваме с духовната наука, ние можем да направим нещо за мъртвия. Това е свързано с обясненията, които често съм давал относно четенето. Мъртвият е в нашите мисли, той вижда нашите мисли. Ако те възникват в резултат на духовно-научен мисловен път, следователно ако прочетем в мисли или разкажем на мъртвия нещо, което знаем или мислим за духовните светове, тогава мъртвият е с тези мисли, които тук отправяме към него чрез духовната наука. И фактът, че ги отправяме към него, образува връзката между физическия и духовния свят.
към текста >>
Да, в смисъла, който често споменавам,
дух
овната наука представлява дори силно житейско благо поради факта – тъй като мъртвият живее съзнателно в нашите мисли, – че тъкмо защото се занимаваме с
дух
овната наука, ние можем да направим нещо за мъртвия.
Така това, което възприемаме от духовната наука, не представлява просто мъртво познание, а жизнено благо, нещо, което продължава да живее, когато преминем през портата на смъртта.
Да, в смисъла, който често споменавам, духовната наука представлява дори силно житейско благо поради факта – тъй като мъртвият живее съзнателно в нашите мисли, – че тъкмо защото се занимаваме с духовната наука, ние можем да направим нещо за мъртвия.
Това е свързано с обясненията, които често съм давал относно четенето. Мъртвият е в нашите мисли, той вижда нашите мисли. Ако те възникват в резултат на духовно-научен мисловен път, следователно ако прочетем в мисли или разкажем на мъртвия нещо, което знаем или мислим за духовните светове, тогава мъртвият е с тези мисли, които тук отправяме към него чрез духовната наука. И фактът, че ги отправяме към него, образува връзката между физическия и духовния свят. Следователно благодарение на факта, че духовната наука представлява нещо живо, можем да отправим жизнена сила, която може да даде на мъртвия, който е свързан с нас, истинска животворна храна.
към текста >>
Ако те възникват в резултат на
дух
овно-научен мисловен път, следователно ако прочетем в мисли или разкажем на мъртвия нещо, което знаем или мислим за
дух
овните светове, тогава мъртвият е с тези мисли, които тук отправяме към него чрез
дух
овната наука.
Така това, което възприемаме от духовната наука, не представлява просто мъртво познание, а жизнено благо, нещо, което продължава да живее, когато преминем през портата на смъртта. Да, в смисъла, който често споменавам, духовната наука представлява дори силно житейско благо поради факта – тъй като мъртвият живее съзнателно в нашите мисли, – че тъкмо защото се занимаваме с духовната наука, ние можем да направим нещо за мъртвия. Това е свързано с обясненията, които често съм давал относно четенето. Мъртвият е в нашите мисли, той вижда нашите мисли.
Ако те възникват в резултат на духовно-научен мисловен път, следователно ако прочетем в мисли или разкажем на мъртвия нещо, което знаем или мислим за духовните светове, тогава мъртвият е с тези мисли, които тук отправяме към него чрез духовната наука.
И фактът, че ги отправяме към него, образува връзката между физическия и духовния свят. Следователно благодарение на факта, че духовната наука представлява нещо живо, можем да отправим жизнена сила, която може да даде на мъртвия, който е свързан с нас, истинска животворна храна.
към текста >>
И фактът, че ги отправяме към него, образува връзката между физическия и
дух
овния свят.
Така това, което възприемаме от духовната наука, не представлява просто мъртво познание, а жизнено благо, нещо, което продължава да живее, когато преминем през портата на смъртта. Да, в смисъла, който често споменавам, духовната наука представлява дори силно житейско благо поради факта – тъй като мъртвият живее съзнателно в нашите мисли, – че тъкмо защото се занимаваме с духовната наука, ние можем да направим нещо за мъртвия. Това е свързано с обясненията, които често съм давал относно четенето. Мъртвият е в нашите мисли, той вижда нашите мисли. Ако те възникват в резултат на духовно-научен мисловен път, следователно ако прочетем в мисли или разкажем на мъртвия нещо, което знаем или мислим за духовните светове, тогава мъртвият е с тези мисли, които тук отправяме към него чрез духовната наука.
И фактът, че ги отправяме към него, образува връзката между физическия и духовния свят.
Следователно благодарение на факта, че духовната наука представлява нещо живо, можем да отправим жизнена сила, която може да даде на мъртвия, който е свързан с нас, истинска животворна храна.
към текста >>
Следователно благодарение на факта, че
дух
овната наука представлява нещо живо, можем да отправим жизнена сила, която може да даде на мъртвия, който е свързан с нас, истинска животворна храна.
Да, в смисъла, който често споменавам, духовната наука представлява дори силно житейско благо поради факта – тъй като мъртвият живее съзнателно в нашите мисли, – че тъкмо защото се занимаваме с духовната наука, ние можем да направим нещо за мъртвия. Това е свързано с обясненията, които често съм давал относно четенето. Мъртвият е в нашите мисли, той вижда нашите мисли. Ако те възникват в резултат на духовно-научен мисловен път, следователно ако прочетем в мисли или разкажем на мъртвия нещо, което знаем или мислим за духовните светове, тогава мъртвият е с тези мисли, които тук отправяме към него чрез духовната наука. И фактът, че ги отправяме към него, образува връзката между физическия и духовния свят.
Следователно благодарение на факта, че духовната наука представлява нещо живо, можем да отправим жизнена сила, която може да даде на мъртвия, който е свързан с нас, истинска животворна храна.
към текста >>
Така ние виждаме, че по този душевен начин
дух
овната наука наистина прониква в живота и превъзмогва смъртта.
Така ние виждаме, че по този душевен начин духовната наука наистина прониква в живота и превъзмогва смъртта.
Една общност между живи и мъртви, която иначе не може да се изгражда по такъв интензивен начин в настоящия период от време, може да се изгради благодарение на това, че тук се изпълваме с мисли, които са резултат от упражняването на духовната наука и които са отправени към мъртвите. Духовната наука има жизнено влияние върху живота, докато познанието, придобито за физическия свят от обикновената наука, се състои само от мисли, които имат значение единствено за времето между раждането и смъртта, за живота след смъртта обаче те представляват обикновен спомен, без живо значение. Тази разлика трябва да се има предвид.
към текста >>
Една общност между живи и мъртви, която иначе не може да се изгражда по такъв интензивен начин в настоящия период от време, може да се изгради благодарение на това, че тук се изпълваме с мисли, които са резултат от упражняването на
дух
овната наука и които са отправени към мъртвите.
Така ние виждаме, че по този душевен начин духовната наука наистина прониква в живота и превъзмогва смъртта.
Една общност между живи и мъртви, която иначе не може да се изгражда по такъв интензивен начин в настоящия период от време, може да се изгради благодарение на това, че тук се изпълваме с мисли, които са резултат от упражняването на духовната наука и които са отправени към мъртвите.
Духовната наука има жизнено влияние върху живота, докато познанието, придобито за физическия свят от обикновената наука, се състои само от мисли, които имат значение единствено за времето между раждането и смъртта, за живота след смъртта обаче те представляват обикновен спомен, без живо значение. Тази разлика трябва да се има предвид.
към текста >>
Дух
овната наука има жизнено влияние върху живота, докато познанието, придобито за физическия свят от обикновената наука, се състои само от мисли, които имат значение единствено за времето между раждането и смъртта, за живота след смъртта обаче те представляват обикновен спомен, без живо значение.
Така ние виждаме, че по този душевен начин духовната наука наистина прониква в живота и превъзмогва смъртта. Една общност между живи и мъртви, която иначе не може да се изгражда по такъв интензивен начин в настоящия период от време, може да се изгради благодарение на това, че тук се изпълваме с мисли, които са резултат от упражняването на духовната наука и които са отправени към мъртвите.
Духовната наука има жизнено влияние върху живота, докато познанието, придобито за физическия свят от обикновената наука, се състои само от мисли, които имат значение единствено за времето между раждането и смъртта, за живота след смъртта обаче те представляват обикновен спомен, без живо значение.
Тази разлика трябва да се има предвид.
към текста >>
Още нещо обаче трябва да се има предвид, когато се размишлява за значението на
дух
овната наука за настоящото и бъдещото
дух
овно развитие на човечеството.
Още нещо обаче трябва да се има предвид, когато се размишлява за значението на духовната наука за настоящото и бъдещото духовно развитие на човечеството.
Не само това, което придобиваме тук чрез духовната наука или предаваме на мъртвия, не само това, което преминава от физическия в духовния свят, но и това, което вземаме през портата на смъртта като постижения от духовно-научното познание, въздейства обратно от духовния върху земния свят. И този земен свят – не трябва да забравяме – постепенно изгубва силите, които имат само земен произход и които служат на развитието на хората на земята само през живота между раждането и смъртта. Ако към земята не се спускат и сили от духовния свят, земният живот ще обеднее. Тъжно е да се наблюдава как днес хората живеят без да мислят и без да забелязват, че земният живот постепенно обеднява. Това е явление – на различни места съм го подчертавал, – което може да се наблюдава не само по отношение на духовния живот на хората, но дори и по отношение на чисто физическия живот.
към текста >>
Не само това, което придобиваме тук чрез
дух
овната наука или предаваме на мъртвия, не само това, което преминава от физическия в
дух
овния свят, но и това, което вземаме през портата на смъртта като постижения от
дух
овно-научното познание, въздейства обратно от
дух
овния върху земния свят.
Още нещо обаче трябва да се има предвид, когато се размишлява за значението на духовната наука за настоящото и бъдещото духовно развитие на човечеството.
Не само това, което придобиваме тук чрез духовната наука или предаваме на мъртвия, не само това, което преминава от физическия в духовния свят, но и това, което вземаме през портата на смъртта като постижения от духовно-научното познание, въздейства обратно от духовния върху земния свят.
И този земен свят – не трябва да забравяме – постепенно изгубва силите, които имат само земен произход и които служат на развитието на хората на земята само през живота между раждането и смъртта. Ако към земята не се спускат и сили от духовния свят, земният живот ще обеднее. Тъжно е да се наблюдава как днес хората живеят без да мислят и без да забелязват, че земният живот постепенно обеднява. Това е явление – на различни места съм го подчертавал, – което може да се наблюдава не само по отношение на духовния живот на хората, но дори и по отношение на чисто физическия живот. Ако четем книгата по геология
към текста >>
Ако към земята не се спускат и сили от
дух
овния свят, земният живот ще обеднее.
Още нещо обаче трябва да се има предвид, когато се размишлява за значението на духовната наука за настоящото и бъдещото духовно развитие на човечеството. Не само това, което придобиваме тук чрез духовната наука или предаваме на мъртвия, не само това, което преминава от физическия в духовния свят, но и това, което вземаме през портата на смъртта като постижения от духовно-научното познание, въздейства обратно от духовния върху земния свят. И този земен свят – не трябва да забравяме – постепенно изгубва силите, които имат само земен произход и които служат на развитието на хората на земята само през живота между раждането и смъртта.
Ако към земята не се спускат и сили от духовния свят, земният живот ще обеднее.
Тъжно е да се наблюдава как днес хората живеят без да мислят и без да забелязват, че земният живот постепенно обеднява. Това е явление – на различни места съм го подчертавал, – което може да се наблюдава не само по отношение на духовния живот на хората, но дори и по отношение на чисто физическия живот. Ако четем книгата по геология
към текста >>
Това е явление – на различни места съм го подчертавал, – което може да се наблюдава не само по отношение на
дух
овния живот на хората, но дори и по отношение на чисто физическия живот.
Още нещо обаче трябва да се има предвид, когато се размишлява за значението на духовната наука за настоящото и бъдещото духовно развитие на човечеството. Не само това, което придобиваме тук чрез духовната наука или предаваме на мъртвия, не само това, което преминава от физическия в духовния свят, но и това, което вземаме през портата на смъртта като постижения от духовно-научното познание, въздейства обратно от духовния върху земния свят. И този земен свят – не трябва да забравяме – постепенно изгубва силите, които имат само земен произход и които служат на развитието на хората на земята само през живота между раждането и смъртта. Ако към земята не се спускат и сили от духовния свят, земният живот ще обеднее. Тъжно е да се наблюдава как днес хората живеят без да мислят и без да забелязват, че земният живот постепенно обеднява.
Това е явление – на различни места съм го подчертавал, – което може да се наблюдава не само по отношение на духовния живот на хората, но дори и по отношение на чисто физическия живот.
Ако четем книгата по геология
към текста >>
Това, което се случва във физическия живот, се случва също и в
дух
овния живот.
Това, което се случва във физическия живот, се случва също и в духовния живот.
И, както казах, тъжно е да се гледа как хората се изправят пред това, без да го осъзнават. За духовния живот нещата са такива, че когато се описва пътят, по който върви човечеството, трябва да се каже: въпреки гордостта, с която е пропито настоящето, се забелязва, че мислите на хората стават все по-безжизнени, все по-мъртви, а дори и все по-несвързани. Хората, разбира се, се гордеят със своето мислене. Често този или онзи гимназиален учител се мисли за по-велик от Платон, когато го обяснява на своите ученици! Забележителният поет Хебел41 пише в своя дневник, че има намерение да напише драма – която във всеки случай не успява да реализира, – чието главно действащо лице е прероденият Платон, който в гимназията е наказан строго от своя учител, защото не може да разбере Платон по време на занятията за Платон.
към текста >>
За
дух
овния живот нещата са такива, че когато се описва пътят, по който върви човечеството, трябва да се каже: въпреки гордостта, с която е пропито настоящето, се забелязва, че мислите на хората стават все по-безжизнени, все по-мъртви, а дори и все по-несвързани.
Това, което се случва във физическия живот, се случва също и в духовния живот. И, както казах, тъжно е да се гледа как хората се изправят пред това, без да го осъзнават.
За духовния живот нещата са такива, че когато се описва пътят, по който върви човечеството, трябва да се каже: въпреки гордостта, с която е пропито настоящето, се забелязва, че мислите на хората стават все по-безжизнени, все по-мъртви, а дори и все по-несвързани.
Хората, разбира се, се гордеят със своето мислене. Често този или онзи гимназиален учител се мисли за по-велик от Платон, когато го обяснява на своите ученици! Забележителният поет Хебел41 пише в своя дневник, че има намерение да напише драма – която във всеки случай не успява да реализира, – чието главно действащо лице е прероденият Платон, който в гимназията е наказан строго от своя учител, защото не може да разбере Платон по време на занятията за Платон. Хората биха изгубили връзките в мисловната си система, ако в тази мисловна система не постъпва освежаващата сила чрез мислите, които се пораждат от духовно-научното познание. Днес това може да звучи странно, но е вярно: интензивната сила, от която човекът се нуждае, за да разбира мислите си по правилния начин, така че те да имат реална стойност, отслабва, защото той трябва да стане самостоятелен, трябва да добие собствени сили.
към текста >>
Хората биха изгубили връзките в мисловната си система, ако в тази мисловна система не постъпва освежаващата сила чрез мислите, които се пораждат от
дух
овно-научното познание.
И, както казах, тъжно е да се гледа как хората се изправят пред това, без да го осъзнават. За духовния живот нещата са такива, че когато се описва пътят, по който върви човечеството, трябва да се каже: въпреки гордостта, с която е пропито настоящето, се забелязва, че мислите на хората стават все по-безжизнени, все по-мъртви, а дори и все по-несвързани. Хората, разбира се, се гордеят със своето мислене. Често този или онзи гимназиален учител се мисли за по-велик от Платон, когато го обяснява на своите ученици! Забележителният поет Хебел41 пише в своя дневник, че има намерение да напише драма – която във всеки случай не успява да реализира, – чието главно действащо лице е прероденият Платон, който в гимназията е наказан строго от своя учител, защото не може да разбере Платон по време на занятията за Платон.
Хората биха изгубили връзките в мисловната си система, ако в тази мисловна система не постъпва освежаващата сила чрез мислите, които се пораждат от духовно-научното познание.
Днес това може да звучи странно, но е вярно: интензивната сила, от която човекът се нуждае, за да разбира мислите си по правилния начин, така че те да имат реална стойност, отслабва, защото той трябва да стане самостоятелен, трябва да добие собствени сили. Поради тази причина, бих казал, боговете и духовете, които някога са вдъхновявали мисловния живот, се отдръпват, оттеглят се, така че човекът ще трябва сам да върне живота в своите мисли. Това той ще може да направи, ако не е твърде високомерен и възприеме живота, който може да се излее от духовната наука.
към текста >>
Поради тази причина, бих казал, боговете и
дух
овете, които някога са вдъхновявали мисловния живот, се отдръпват, оттеглят се, така че човекът ще трябва сам да върне живота в своите мисли.
Хората, разбира се, се гордеят със своето мислене. Често този или онзи гимназиален учител се мисли за по-велик от Платон, когато го обяснява на своите ученици! Забележителният поет Хебел41 пише в своя дневник, че има намерение да напише драма – която във всеки случай не успява да реализира, – чието главно действащо лице е прероденият Платон, който в гимназията е наказан строго от своя учител, защото не може да разбере Платон по време на занятията за Платон. Хората биха изгубили връзките в мисловната си система, ако в тази мисловна система не постъпва освежаващата сила чрез мислите, които се пораждат от духовно-научното познание. Днес това може да звучи странно, но е вярно: интензивната сила, от която човекът се нуждае, за да разбира мислите си по правилния начин, така че те да имат реална стойност, отслабва, защото той трябва да стане самостоятелен, трябва да добие собствени сили.
Поради тази причина, бих казал, боговете и духовете, които някога са вдъхновявали мисловния живот, се отдръпват, оттеглят се, така че човекът ще трябва сам да върне живота в своите мисли.
Това той ще може да направи, ако не е твърде високомерен и възприеме живота, който може да се излее от духовната наука.
към текста >>
Това той ще може да направи, ако не е твърде високомерен и възприеме живота, който може да се излее от
дух
овната наука.
Често този или онзи гимназиален учител се мисли за по-велик от Платон, когато го обяснява на своите ученици! Забележителният поет Хебел41 пише в своя дневник, че има намерение да напише драма – която във всеки случай не успява да реализира, – чието главно действащо лице е прероденият Платон, който в гимназията е наказан строго от своя учител, защото не може да разбере Платон по време на занятията за Платон. Хората биха изгубили връзките в мисловната си система, ако в тази мисловна система не постъпва освежаващата сила чрез мислите, които се пораждат от духовно-научното познание. Днес това може да звучи странно, но е вярно: интензивната сила, от която човекът се нуждае, за да разбира мислите си по правилния начин, така че те да имат реална стойност, отслабва, защото той трябва да стане самостоятелен, трябва да добие собствени сили. Поради тази причина, бих казал, боговете и духовете, които някога са вдъхновявали мисловния живот, се отдръпват, оттеглят се, така че човекът ще трябва сам да върне живота в своите мисли.
Това той ще може да направи, ако не е твърде високомерен и възприеме живота, който може да се излее от духовната наука.
към текста >>
Можем да употребим тъкмо този израз – те постепенно ще се отделят от общия елемент на човечеството, освен ако душата не се изпълни с онези велики, всеобхватни импулси, които могат да възникнат само от виждането на
дух
овните взаимовръзки на физическите неща.
С нашите чувства и волеви импулси е същото, както с мислите. Тези волеви импулси на човечеството ще стават все по-своенравни, все по-упорити.
Можем да употребим тъкмо този израз – те постепенно ще се отделят от общия елемент на човечеството, освен ако душата не се изпълни с онези велики, всеобхватни импулси, които могат да възникнат само от виждането на духовните взаимовръзки на физическите неща.
Така аз изричам истини с изключително значение за развитието на бъдещото човечество. Но тези истини трябва да се съединят с душите на онези, които се занимават с духовната наука. Защото духовната наука не трябва да бъде само мъртво знание, задоволяващо нашето любопитство, а тя следва да бъде нещо, което иска да се намеси във взаимовръзките на нещата, с които човек ще се сблъска в бъдеще. Затова обаче трябва да се види кои сили отслабват, за да се заместят с други. Аз казах: човешките земни сили ще отслабнат, ако не са проникнати от духовни сили.
към текста >>
Но тези истини трябва да се съединят с душите на онези, които се занимават с
дух
овната наука.
С нашите чувства и волеви импулси е същото, както с мислите. Тези волеви импулси на човечеството ще стават все по-своенравни, все по-упорити. Можем да употребим тъкмо този израз – те постепенно ще се отделят от общия елемент на човечеството, освен ако душата не се изпълни с онези велики, всеобхватни импулси, които могат да възникнат само от виждането на духовните взаимовръзки на физическите неща. Така аз изричам истини с изключително значение за развитието на бъдещото човечество.
Но тези истини трябва да се съединят с душите на онези, които се занимават с духовната наука.
Защото духовната наука не трябва да бъде само мъртво знание, задоволяващо нашето любопитство, а тя следва да бъде нещо, което иска да се намеси във взаимовръзките на нещата, с които човек ще се сблъска в бъдеще. Затова обаче трябва да се види кои сили отслабват, за да се заместят с други. Аз казах: човешките земни сили ще отслабнат, ако не са проникнати от духовни сили. И това, което придобиваме чрез духовно-научно познание и пренасяме през портата на смъртта, в периода между смъртта и ново раждане ще ни даде не само силата да оформяме живота си между смъртта и ново раждане, но и способността да изпращаме духовни сили към земята. И все повече и повече ще става така, че онези хора, които живеят тук, на земята, ще могат да получават идващото от одухотворените души, преминали през портата на смъртта и изпращащи обратно това, което са взели оттук, но в променен вид, според житейския опит, с който са навлезли в духовните светове.
към текста >>
Защото
дух
овната наука не трябва да бъде само мъртво знание, задоволяващо нашето любопитство, а тя следва да бъде нещо, което иска да се намеси във взаимовръзките на нещата, с които човек ще се сблъска в бъдеще.
С нашите чувства и волеви импулси е същото, както с мислите. Тези волеви импулси на човечеството ще стават все по-своенравни, все по-упорити. Можем да употребим тъкмо този израз – те постепенно ще се отделят от общия елемент на човечеството, освен ако душата не се изпълни с онези велики, всеобхватни импулси, които могат да възникнат само от виждането на духовните взаимовръзки на физическите неща. Така аз изричам истини с изключително значение за развитието на бъдещото човечество. Но тези истини трябва да се съединят с душите на онези, които се занимават с духовната наука.
Защото духовната наука не трябва да бъде само мъртво знание, задоволяващо нашето любопитство, а тя следва да бъде нещо, което иска да се намеси във взаимовръзките на нещата, с които човек ще се сблъска в бъдеще.
Затова обаче трябва да се види кои сили отслабват, за да се заместят с други. Аз казах: човешките земни сили ще отслабнат, ако не са проникнати от духовни сили. И това, което придобиваме чрез духовно-научно познание и пренасяме през портата на смъртта, в периода между смъртта и ново раждане ще ни даде не само силата да оформяме живота си между смъртта и ново раждане, но и способността да изпращаме духовни сили към земята. И все повече и повече ще става така, че онези хора, които живеят тук, на земята, ще могат да получават идващото от одухотворените души, преминали през портата на смъртта и изпращащи обратно това, което са взели оттук, но в променен вид, според житейския опит, с който са навлезли в духовните светове.
към текста >>
Аз казах: човешките земни сили ще отслабнат, ако не са проникнати от
дух
овни сили.
Можем да употребим тъкмо този израз – те постепенно ще се отделят от общия елемент на човечеството, освен ако душата не се изпълни с онези велики, всеобхватни импулси, които могат да възникнат само от виждането на духовните взаимовръзки на физическите неща. Така аз изричам истини с изключително значение за развитието на бъдещото човечество. Но тези истини трябва да се съединят с душите на онези, които се занимават с духовната наука. Защото духовната наука не трябва да бъде само мъртво знание, задоволяващо нашето любопитство, а тя следва да бъде нещо, което иска да се намеси във взаимовръзките на нещата, с които човек ще се сблъска в бъдеще. Затова обаче трябва да се види кои сили отслабват, за да се заместят с други.
Аз казах: човешките земни сили ще отслабнат, ако не са проникнати от духовни сили.
И това, което придобиваме чрез духовно-научно познание и пренасяме през портата на смъртта, в периода между смъртта и ново раждане ще ни даде не само силата да оформяме живота си между смъртта и ново раждане, но и способността да изпращаме духовни сили към земята. И все повече и повече ще става така, че онези хора, които живеят тук, на земята, ще могат да получават идващото от одухотворените души, преминали през портата на смъртта и изпращащи обратно това, което са взели оттук, но в променен вид, според житейския опит, с който са навлезли в духовните светове.
към текста >>
И това, което придобиваме чрез
дух
овно-научно познание и пренасяме през портата на смъртта, в периода между смъртта и ново раждане ще ни даде не само силата да оформяме живота си между смъртта и ново раждане, но и способността да изпращаме
дух
овни сили към земята.
Така аз изричам истини с изключително значение за развитието на бъдещото човечество. Но тези истини трябва да се съединят с душите на онези, които се занимават с духовната наука. Защото духовната наука не трябва да бъде само мъртво знание, задоволяващо нашето любопитство, а тя следва да бъде нещо, което иска да се намеси във взаимовръзките на нещата, с които човек ще се сблъска в бъдеще. Затова обаче трябва да се види кои сили отслабват, за да се заместят с други. Аз казах: човешките земни сили ще отслабнат, ако не са проникнати от духовни сили.
И това, което придобиваме чрез духовно-научно познание и пренасяме през портата на смъртта, в периода между смъртта и ново раждане ще ни даде не само силата да оформяме живота си между смъртта и ново раждане, но и способността да изпращаме духовни сили към земята.
И все повече и повече ще става така, че онези хора, които живеят тук, на земята, ще могат да получават идващото от одухотворените души, преминали през портата на смъртта и изпращащи обратно това, което са взели оттук, но в променен вид, според житейския опит, с който са навлезли в духовните светове.
към текста >>
И все повече и повече ще става така, че онези хора, които живеят тук, на земята, ще могат да получават идващото от о
дух
отворените души, преминали през портата на смъртта и изпращащи обратно това, което са взели оттук, но в променен вид, според житейския опит, с който са навлезли в
дух
овните светове.
Но тези истини трябва да се съединят с душите на онези, които се занимават с духовната наука. Защото духовната наука не трябва да бъде само мъртво знание, задоволяващо нашето любопитство, а тя следва да бъде нещо, което иска да се намеси във взаимовръзките на нещата, с които човек ще се сблъска в бъдеще. Затова обаче трябва да се види кои сили отслабват, за да се заместят с други. Аз казах: човешките земни сили ще отслабнат, ако не са проникнати от духовни сили. И това, което придобиваме чрез духовно-научно познание и пренасяме през портата на смъртта, в периода между смъртта и ново раждане ще ни даде не само силата да оформяме живота си между смъртта и ново раждане, но и способността да изпращаме духовни сили към земята.
И все повече и повече ще става така, че онези хора, които живеят тук, на земята, ще могат да получават идващото от одухотворените души, преминали през портата на смъртта и изпращащи обратно това, което са взели оттук, но в променен вид, според житейския опит, с който са навлезли в духовните светове.
към текста >>
Така, от една страна, може да се действа от физическия в
дух
овния свят, да се помага на мъртвите, като им се чете, като им се изпращат мисли, свързани с
дух
овната наука.
Така, от една страна, може да се действа от физическия в духовния свят, да се помага на мъртвите, като им се чете, като им се изпращат мисли, свързани с духовната наука.
От друга страна, върху земното развитие може да се въздейства, като от духовния към физическия свят се изпраща това, което е придобито по време на живота на земята и е пренесено през портата на смъртта42. Характерен факт е, че физическият свят може да възприеме онова, което е получило променена форма поради това, че придобитото във физическия живот е пренесено през портата на смъртта и е метаморфозирало в духовния свят. И така, като метаморфоза, натрупаният житейски опит отново се спуска от духовния свят към земята.
към текста >>
От друга страна, върху земното развитие може да се въздейства, като от
дух
овния към физическия свят се изпраща това, което е придобито по време на живота на земята и е пренесено през портата на смъртта42.
Така, от една страна, може да се действа от физическия в духовния свят, да се помага на мъртвите, като им се чете, като им се изпращат мисли, свързани с духовната наука.
От друга страна, върху земното развитие може да се въздейства, като от духовния към физическия свят се изпраща това, което е придобито по време на живота на земята и е пренесено през портата на смъртта42.
Характерен факт е, че физическият свят може да възприеме онова, което е получило променена форма поради това, че придобитото във физическия живот е пренесено през портата на смъртта и е метаморфозирало в духовния свят. И така, като метаморфоза, натрупаният житейски опит отново се спуска от духовния свят към земята.
към текста >>
Характерен факт е, че физическият свят може да възприеме онова, което е получило променена форма поради това, че придобитото във физическия живот е пренесено през портата на смъртта и е метаморфозирало в
дух
овния свят.
Така, от една страна, може да се действа от физическия в духовния свят, да се помага на мъртвите, като им се чете, като им се изпращат мисли, свързани с духовната наука. От друга страна, върху земното развитие може да се въздейства, като от духовния към физическия свят се изпраща това, което е придобито по време на живота на земята и е пренесено през портата на смъртта42.
Характерен факт е, че физическият свят може да възприеме онова, което е получило променена форма поради това, че придобитото във физическия живот е пренесено през портата на смъртта и е метаморфозирало в духовния свят.
И така, като метаморфоза, натрупаният житейски опит отново се спуска от духовния свят към земята.
към текста >>
И така, като метаморфоза, натрупаният житейски опит отново се спуска от
дух
овния свят към земята.
Така, от една страна, може да се действа от физическия в духовния свят, да се помага на мъртвите, като им се чете, като им се изпращат мисли, свързани с духовната наука. От друга страна, върху земното развитие може да се въздейства, като от духовния към физическия свят се изпраща това, което е придобито по време на живота на земята и е пренесено през портата на смъртта42. Характерен факт е, че физическият свят може да възприеме онова, което е получило променена форма поради това, че придобитото във физическия живот е пренесено през портата на смъртта и е метаморфозирало в духовния свят.
И така, като метаморфоза, натрупаният житейски опит отново се спуска от духовния свят към земята.
към текста >>
Но върху общата карма на човечеството, състояща се от жизнения поток, протичащ на земята, и от жизнения поток, изливащ се от
дух
овния свят, върху тази обща световна карма ние също работим с помощта на силите, които развиваме за своите нужди между смъртта и ново раждане.
Ние работим над нашата карма, така че тази карма да се осъществява през повтарящите се земни животи между раждането и смъртта.
Но върху общата карма на човечеството, състояща се от жизнения поток, протичащ на земята, и от жизнения поток, изливащ се от духовния свят, върху тази обща световна карма ние също работим с помощта на силите, които развиваме за своите нужди между смъртта и ново раждане.
Следователно виждаме колко необходима е духовната наука, колко е необходимо, че тя се усвоява от човешки души не само за доброто на тези отделни човешки души, а и за доброто на целия човешки напредък на земята. От духовния свят ние работим за нашия бъдещ земен живот, както казах вчера в откритата лекция, за това, по какъв начин ще навлезем в наследствения поток след раждането си. Но ние също така участваме в това, което ни засяга не само лично, но се отнася и до цялото човечество. Мислите, които споделям тук, са такива, с които човек трябва да се изпълни изцяло, бих казал: върху тях той трябва да медитира. Защото това са такива мисли, които ни поставят в жива духовна и душевна връзка с целия свят.
към текста >>
Следователно виждаме колко необходима е
дух
овната наука, колко е необходимо, че тя се усвоява от човешки души не само за доброто на тези отделни човешки души, а и за доброто на целия човешки напредък на земята.
Ние работим над нашата карма, така че тази карма да се осъществява през повтарящите се земни животи между раждането и смъртта. Но върху общата карма на човечеството, състояща се от жизнения поток, протичащ на земята, и от жизнения поток, изливащ се от духовния свят, върху тази обща световна карма ние също работим с помощта на силите, които развиваме за своите нужди между смъртта и ново раждане.
Следователно виждаме колко необходима е духовната наука, колко е необходимо, че тя се усвоява от човешки души не само за доброто на тези отделни човешки души, а и за доброто на целия човешки напредък на земята.
От духовния свят ние работим за нашия бъдещ земен живот, както казах вчера в откритата лекция, за това, по какъв начин ще навлезем в наследствения поток след раждането си. Но ние също така участваме в това, което ни засяга не само лично, но се отнася и до цялото човечество. Мислите, които споделям тук, са такива, с които човек трябва да се изпълни изцяло, бих казал: върху тях той трябва да медитира. Защото това са такива мисли, които ни поставят в жива духовна и душевна връзка с целия свят.
към текста >>
От
дух
овния свят ние работим за нашия бъдещ земен живот, както казах вчера в откритата лекция, за това, по какъв начин ще навлезем в наследствения поток след раждането си.
Ние работим над нашата карма, така че тази карма да се осъществява през повтарящите се земни животи между раждането и смъртта. Но върху общата карма на човечеството, състояща се от жизнения поток, протичащ на земята, и от жизнения поток, изливащ се от духовния свят, върху тази обща световна карма ние също работим с помощта на силите, които развиваме за своите нужди между смъртта и ново раждане. Следователно виждаме колко необходима е духовната наука, колко е необходимо, че тя се усвоява от човешки души не само за доброто на тези отделни човешки души, а и за доброто на целия човешки напредък на земята.
От духовния свят ние работим за нашия бъдещ земен живот, както казах вчера в откритата лекция, за това, по какъв начин ще навлезем в наследствения поток след раждането си.
Но ние също така участваме в това, което ни засяга не само лично, но се отнася и до цялото човечество. Мислите, които споделям тук, са такива, с които човек трябва да се изпълни изцяло, бих казал: върху тях той трябва да медитира. Защото това са такива мисли, които ни поставят в жива духовна и душевна връзка с целия свят.
към текста >>
Защото това са такива мисли, които ни поставят в жива
дух
овна и душевна връзка с целия свят.
Но върху общата карма на човечеството, състояща се от жизнения поток, протичащ на земята, и от жизнения поток, изливащ се от духовния свят, върху тази обща световна карма ние също работим с помощта на силите, които развиваме за своите нужди между смъртта и ново раждане. Следователно виждаме колко необходима е духовната наука, колко е необходимо, че тя се усвоява от човешки души не само за доброто на тези отделни човешки души, а и за доброто на целия човешки напредък на земята. От духовния свят ние работим за нашия бъдещ земен живот, както казах вчера в откритата лекция, за това, по какъв начин ще навлезем в наследствения поток след раждането си. Но ние също така участваме в това, което ни засяга не само лично, но се отнася и до цялото човечество. Мислите, които споделям тук, са такива, с които човек трябва да се изпълни изцяло, бих казал: върху тях той трябва да медитира.
Защото това са такива мисли, които ни поставят в жива духовна и душевна връзка с целия свят.
към текста >>
И сега бих искал да Ви покажа как светът се отнася към нещата, които се откриват чрез
дух
овната наука, и как той приема становището, което неизбежно ще доведе до това, което охарактеризирах като изсушаване на мислите, като липса на взаимовръзка между тях.
И сега бих искал да Ви покажа как светът се отнася към нещата, които се откриват чрез духовната наука, и как той приема становището, което неизбежно ще доведе до това, което охарактеризирах като изсушаване на мислите, като липса на взаимовръзка между тях.
Съответно в други области ще се покаже друго. Особено онези, които са лидери в една или друга област, работят директно чрез високомерното си отхвърляне на връзката с духовния свят, както тя се предава от духовната наука, работят за реализиране на тази безнадеждна ситуация, ставаща вече все по-очевидна днес, именно по отношение на мисловния свят. Нека Ви посоча един пример.
към текста >>
Особено онези, които са лидери в една или друга област, работят директно чрез високомерното си отхвърляне на връзката с
дух
овния свят, както тя се предава от
дух
овната наука, работят за реализиране на тази безнадеждна ситуация, ставаща вече все по-очевидна днес, именно по отношение на мисловния свят.
И сега бих искал да Ви покажа как светът се отнася към нещата, които се откриват чрез духовната наука, и как той приема становището, което неизбежно ще доведе до това, което охарактеризирах като изсушаване на мислите, като липса на взаимовръзка между тях. Съответно в други области ще се покаже друго.
Особено онези, които са лидери в една или друга област, работят директно чрез високомерното си отхвърляне на връзката с духовния свят, както тя се предава от духовната наука, работят за реализиране на тази безнадеждна ситуация, ставаща вече все по-очевидна днес, именно по отношение на мисловния свят.
Нека Ви посоча един пример.
към текста >>
Днес се повяват толкова много популярни сборници, в които човечеството може да види всичко, което са поднесли като мъдрост онези хора, които казват: „Но истинска наслада е, простете, да вникваме в
дух
а на вековете“42 и т.н., и как после стигаме до „възходът на сегашния ни ден“43.За целта днес има наистина много средства.
Отново се появява един популярен сборник.
Днес се повяват толкова много популярни сборници, в които човечеството може да види всичко, което са поднесли като мъдрост онези хора, които казват: „Но истинска наслада е, простете, да вникваме в духа на вековете“42 и т.н., и как после стигаме до „възходът на сегашния ни ден“43.За целта днес има наистина много средства.
Искам да обърна внимание на едно томче от този сборник с религиозни въпроси на настоящето44. Тези религиозни въпроси се разглеждат много своеобразно. Първо с цялата високомерна мъдрост на настоящето се посочва как човекът не може да бъде доволен от това, което му дава естествената наука, от това, че има просто натуралистична представа за света. После се показва как човекът не може да се задоволи с проста нравствена представа за света, за да може после да се издигне до това, което авторът на тази книжчица нарича своя религиозна картина на света. Обикновената представа за света, която предлагат нравствените изисквания, се критикува от този религиозен човек по един много умен начин: песимизмът, обхванал нашето настояще по всевъзможни начини, не е нещо безпочвено, а произлиза от един жив житейски трагизъм, който впрочем се е усещал във всички времена.
към текста >>
Будизмът, казва той, иска да избегне конфликтите в живота чрез това, че иска изобщо да превъзмогне битието, да превъзмогне физическото и
дух
овното битие, да ги премахне и да поеме пътя към празната нирвана.
Сега нашият религиозен човек се обръща по своя начин към религията. И той казва, че трябва да се обърне към религията, за да избегне всички пътища на заблуди, които могат да се поемат.
Будизмът, казва той, иска да избегне конфликтите в живота чрез това, че иска изобщо да превъзмогне битието, да превъзмогне физическото и духовното битие, да ги премахне и да поеме пътя към празната нирвана.
Платон иска да премахне житейските конфликти чрез това, че благодарение на познанието материята трябва да се превъзмогне напълно – човекът се извисява, а материята изчезва. Будистът иска да премахне цялото битие, а платоникът – материята. Мистикът – към мистиката нашият религиозен човек, разбира се, причислява всичко, което, освен в неговата глава, се намира и в света в качеството си на стремежи да се навлезе в духовните светове, – мистикът отхвърля индивидуалността. Следователно будистът отхвърля битието, платоникът – материята, мистикът – индивидуалността. Защото той има представата, че мистикът се опитва да се спаси от сетивността и по този начин да достигне екстаз, изоставяйки своята индивидуалност, която изчезва във Всемира.
към текста >>
Мистикът – към мистиката нашият религиозен човек, разбира се, причислява всичко, което, освен в неговата глава, се намира и в света в качеството си на стремежи да се навлезе в
дух
овните светове, – мистикът отхвърля индивидуалността.
Сега нашият религиозен човек се обръща по своя начин към религията. И той казва, че трябва да се обърне към религията, за да избегне всички пътища на заблуди, които могат да се поемат. Будизмът, казва той, иска да избегне конфликтите в живота чрез това, че иска изобщо да превъзмогне битието, да превъзмогне физическото и духовното битие, да ги премахне и да поеме пътя към празната нирвана. Платон иска да премахне житейските конфликти чрез това, че благодарение на познанието материята трябва да се превъзмогне напълно – човекът се извисява, а материята изчезва. Будистът иска да премахне цялото битие, а платоникът – материята.
Мистикът – към мистиката нашият религиозен човек, разбира се, причислява всичко, което, освен в неговата глава, се намира и в света в качеството си на стремежи да се навлезе в духовните светове, – мистикът отхвърля индивидуалността.
Следователно будистът отхвърля битието, платоникът – материята, мистикът – индивидуалността. Защото той има представата, че мистикът се опитва да се спаси от сетивността и по този начин да достигне екстаз, изоставяйки своята индивидуалност, която изчезва във Всемира.
към текста >>
и ... В действителност
дух
и любов са едно.“ В действителност всичко може да се приеме за едно, ако човек приема мислите му по този начин!
и ... В действителност дух и любов са едно.“ В действителност всичко може да се приеме за едно, ако човек приема мислите му по този начин!
„Защото любовта е най-висшата форма на духовния живот.“
към текста >>
„Защото любовта е най-висшата форма на
дух
овния живот.“
и ... В действителност дух и любов са едно.“ В действителност всичко може да се приеме за едно, ако човек приема мислите му по този начин!
„Защото любовта е най-висшата форма на духовния живот.“
към текста >>
Сега Ви моля: в действителност
дух
и любов са едно, но същевременно любовта е най-висшата форма на
дух
овния живот, следователно отново една част, но частта същевременно представлява цялото!
Сега Ви моля: в действителност дух и любов са едно, но същевременно любовта е най-висшата форма на духовния живот, следователно отново една част, но частта същевременно представлява цялото!
Тук имате най-ужасяващата несвързаност на мисленето! Всичко се основава на това, че Бог е любов. Затова той трябва да каже: „Когато се говори за Божия гняв49 и за Божието наказание, това трябва да се разбира като израз на неговата любов.“
към текста >>
Затова той трябва да каже: „Когато се говори за
Божия
гняв49 и за Божието наказание, това трябва да се разбира като израз на неговата любов.“
Сега Ви моля: в действителност дух и любов са едно, но същевременно любовта е най-висшата форма на духовния живот, следователно отново една част, но частта същевременно представлява цялото! Тук имате най-ужасяващата несвързаност на мисленето! Всичко се основава на това, че Бог е любов.
Затова той трябва да каже: „Когато се говори за Божия гняв49 и за Божието наказание, това трябва да се разбира като израз на неговата любов.“
към текста >>
Сега имаме възможността да схващаме Бог като любов, защото
Божия
т гняв, когато той се проявява справедливо, също е любов.
Сега имаме възможността да схващаме Бог като любов, защото Божият гняв, когато той се проявява справедливо, също е любов.
Бог е дух, сам Бог е любов, дух и любов са едно. Гневът също е любов, следователно гневът също трябва да е дух. Виждаме как понятията само се премятат едно връз друго в това несвързано мислене. Но човекът във всеки случай трябва да остане християнин, затова той трябва да продължи да пише по своя начин: „Затова Бог не може50 да бъде нищо друго освен любов, защото Той трябва да бъде най-висшата форма на духа. В това се проявява ненадмината мъдрост.
към текста >>
Бог е
дух
, сам Бог е любов,
дух
и любов са едно.
Сега имаме възможността да схващаме Бог като любов, защото Божият гняв, когато той се проявява справедливо, също е любов.
Бог е дух, сам Бог е любов, дух и любов са едно.
Гневът също е любов, следователно гневът също трябва да е дух. Виждаме как понятията само се премятат едно връз друго в това несвързано мислене. Но човекът във всеки случай трябва да остане християнин, затова той трябва да продължи да пише по своя начин: „Затова Бог не може50 да бъде нищо друго освен любов, защото Той трябва да бъде най-висшата форма на духа. В това се проявява ненадмината мъдрост. Дори най-висшата философия не може да я достигне.
към текста >>
Гневът също е любов, следователно гневът също трябва да е
дух
.
Сега имаме възможността да схващаме Бог като любов, защото Божият гняв, когато той се проявява справедливо, също е любов. Бог е дух, сам Бог е любов, дух и любов са едно.
Гневът също е любов, следователно гневът също трябва да е дух.
Виждаме как понятията само се премятат едно връз друго в това несвързано мислене. Но човекът във всеки случай трябва да остане християнин, затова той трябва да продължи да пише по своя начин: „Затова Бог не може50 да бъде нищо друго освен любов, защото Той трябва да бъде най-висшата форма на духа. В това се проявява ненадмината мъдрост. Дори най-висшата философия не може да я достигне. Абсолютната свобода, анулирането на всеки конфликт, издигането към духа, любовта – това е Бог.
към текста >>
Но човекът във всеки случай трябва да остане християнин, затова той трябва да продължи да пише по своя начин: „Затова Бог не може50 да бъде нищо друго освен любов, защото Той трябва да бъде най-висшата форма на
дух
а.
Сега имаме възможността да схващаме Бог като любов, защото Божият гняв, когато той се проявява справедливо, също е любов. Бог е дух, сам Бог е любов, дух и любов са едно. Гневът също е любов, следователно гневът също трябва да е дух. Виждаме как понятията само се премятат едно връз друго в това несвързано мислене.
Но човекът във всеки случай трябва да остане християнин, затова той трябва да продължи да пише по своя начин: „Затова Бог не може50 да бъде нищо друго освен любов, защото Той трябва да бъде най-висшата форма на духа.
В това се проявява ненадмината мъдрост. Дори най-висшата философия не може да я достигне. Абсолютната свобода, анулирането на всеки конфликт, издигането към духа, любовта – това е Бог. Затова Бог е личност.“
към текста >>
Абсолютната свобода, анулирането на всеки конфликт, издигането към
дух
а, любовта – това е Бог.
Гневът също е любов, следователно гневът също трябва да е дух. Виждаме как понятията само се премятат едно връз друго в това несвързано мислене. Но човекът във всеки случай трябва да остане християнин, затова той трябва да продължи да пише по своя начин: „Затова Бог не може50 да бъде нищо друго освен любов, защото Той трябва да бъде най-висшата форма на духа. В това се проявява ненадмината мъдрост. Дори най-висшата философия не може да я достигне.
Абсолютната свобода, анулирането на всеки конфликт, издигането към духа, любовта – това е Бог.
Затова Бог е личност.“
към текста >>
Следователно: Бог е любов, тази любов е издигането към
дух
а, затова Бог е личност!
Следователно: Бог е любов, тази любов е издигането към духа, затова Бог е личност!
към текста >>
И това ще стане всеобщо явление, ако в своето високомерие хората се възпротивяват срещу оживяването на мисловния свят чрез приемане на
дух
овната наука.
И така нататък. Виждате докъде стигат хора, които са попаднали напълно под властта на това, което може да се нарече липса на взаимовръзки в мисленето.
И това ще стане всеобщо явление, ако в своето високомерие хората се възпротивяват срещу оживяването на мисловния свят чрез приемане на духовната наука.
към текста >>
За да стане напълно ясно на слушателите на този религиозен човек, че не се нуждаят от нищо друго освен от неговите лекции, от нищо, което някоя наука иска да каже за
дух
овния живот, той им казва: „Глупаво и безсмислено е51 да се очаква от науката отговор на въпроса за живота след смъртта.
Хубаво изречение е това, което искам също да приведа.
За да стане напълно ясно на слушателите на този религиозен човек, че не се нуждаят от нищо друго освен от неговите лекции, от нищо, което някоя наука иска да каже за духовния живот, той им казва: „Глупаво и безсмислено е51 да се очаква от науката отговор на въпроса за живота след смъртта.
Въодушевените хора, които са го правили и продължават да го правят, никога не са си изяснили какво прави науката, когато се захваща с такива въпроси, и какво губи религията, когато търси сигурност в науката.“
към текста >>
И в същото време е в състояние да каже на хората, че това е тъй висша философия, че той би си уронил достойнството, ако допусне, че науката има да каже нещо за
дух
овния живот.
Този човек успява да направи това, което Ви представям.
И в същото време е в състояние да каже на хората, че това е тъй висша философия, че той би си уронил достойнството, ако допусне, че науката има да каже нещо за духовния живот.
към текста >>
Ние четем следното: „С други думи53: в
дух
овните сфери на любовта в Божието царство от моралната воля и действие е изключена съзнателността, която в рамките на емпиричната житейска област унищожава съдържанието на свободата също и на нашите най-добри дела.“
Той упреква Буда, че желае да помогне на хората да отхвърлят битието. Упреква Платон, че желае да помогне на хората да отхвърлят материята. Упреква мистиката, че желае да помогне на хората да отхвърлят индивидуалността, тъй като по този начин личността би се унищожила, човекът би се издигнал от своето физическо тяло, в което той трябва да остане между раждането и смъртта, както смята нашият религиозен човек. Тези религии на спасението нямат стойност. Но какво поражда религията на християнството, както той я разбира, когато тя упражнява истинската любов, тоест това, което той нарича любов?
Ние четем следното: „С други думи53: в духовните сфери на любовта в Божието царство от моралната воля и действие е изключена съзнателността, която в рамките на емпиричната житейска област унищожава съдържанието на свободата също и на нашите най-добри дела.“
към текста >>
Природата не трябва да се схваща по
дух
овен начин, защото човекът е поставен в природата, без да знае как, и в нея той трябва да остане, а не да знае как е поставен в нея.
Или пък, когато говори за вътрешния живот, се казва, че той иска да ограничи християнския живот само до това, което нарича Божие царство.
Природата не трябва да се схваща по духовен начин, защото човекът е поставен в природата, без да знае как, и в нея той трябва да остане, а не да знае как е поставен в нея.
Затова той казва: „За Исус това е Божието царство56, когато от него се отхвърлят всички символи и образи.“
към текста >>
Вече е необходимо този, който иска сериозно да се занимава с
дух
овна наука, да насочи поглед към това, което действително живее в нашето време.
Вече е необходимо този, който иска сериозно да се занимава с духовна наука, да насочи поглед към това, което действително живее в нашето време.
Защото когато понякога със сериозни и интензивни изказвания се посочва необходимостта от духовната наука, това е, защото онези хора, които са в състояние, трябва да осъзнаят в нашето настояще как духовната наука е изискване на времето и по какъв начин духовното схващане се намира в лагера, от който идват противниковите гласове.
към текста >>
Защото когато понякога със сериозни и интензивни изказвания се посочва необходимостта от
дух
овната наука, това е, защото онези хора, които са в състояние, трябва да осъзнаят в нашето настояще как
дух
овната наука е изискване на времето и по какъв начин
дух
овното схващане се намира в лагера, от който идват противниковите гласове.
Вече е необходимо този, който иска сериозно да се занимава с духовна наука, да насочи поглед към това, което действително живее в нашето време.
Защото когато понякога със сериозни и интензивни изказвания се посочва необходимостта от духовната наука, това е, защото онези хора, които са в състояние, трябва да осъзнаят в нашето настояще как духовната наука е изискване на времето и по какъв начин духовното схващане се намира в лагера, от който идват противниковите гласове.
към текста >>
Днес Ви представих един човек – книжката не е насочена непременно към нашата
дух
овна наука – като пример за едно всеобщо съвременно явление.
Днес Ви представих един човек – книжката не е насочена непременно към нашата духовна наука – като пример за едно всеобщо съвременно явление.
Духовната наука не се споменава в нея, защото за човека, когото също лично познавам, тя е нещо във висша степен незначително, което, разбира се, представлява само част от мистиката. Но ние виждаме човек, който е придобил огромна известност в своята област и се смята за един от най-сериозните авторитети, който в своята мисловна система, ако тя се провери, предлага на човечеството такива неща, които не се забелязват от хиляди, защото изобщо не се разглеждат по правилен начин.
към текста >>
Дух
овната наука не се споменава в нея, защото за човека, когото също лично познавам, тя е нещо във висша степен незначително, което, разбира се, представлява само част от мистиката.
Днес Ви представих един човек – книжката не е насочена непременно към нашата духовна наука – като пример за едно всеобщо съвременно явление.
Духовната наука не се споменава в нея, защото за човека, когото също лично познавам, тя е нещо във висша степен незначително, което, разбира се, представлява само част от мистиката.
Но ние виждаме човек, който е придобил огромна известност в своята област и се смята за един от най-сериозните авторитети, който в своята мисловна система, ако тя се провери, предлага на човечеството такива неща, които не се забелязват от хиляди, защото изобщо не се разглеждат по правилен начин.
към текста >>
Но ние не само трябва да се запознаем с определени истини за
дух
овния свят, но и да се изпълним със съзнанието колко е необходимо живото познание, живото слово да заеме своето място в развитието на човечеството.
Но ние не само трябва да се запознаем с определени истини за духовния свят, но и да се изпълним със съзнанието колко е необходимо живото познание, живото слово да заеме своето място в развитието на човечеството.
Защото вече се вижда, че задънената улица по отношение на социалния живот, в която е попаднало човечеството, се намира далеч от духовните предпоставки, че представлява кармата на безсмислието. Безсмислието е много по-широко разпространено в нашето настояще, отколкото се предполага. И да се схване по правилен начин чрез чувството задачата на духовната наука зависи от това, човек да наблюдава открито света и действително да има куража да си изгради здрава преценка за този свят. Ето защо беше необходимо да Ви представя в първите часове на моите изложения не само нещо от съдържанието на духовната наука, което да хвърли светлина върху важни взаимовръзки в живота, но трябваше също да обясня противоположното, което е налице, когато се вижда това, в което духовната наука трябва да навлезе. Защото Вие ще чувате много, много гласове като охарактеризираните от мен вчера, които ще пристигат от всевъзможни лагери – религиозни, научни или от отделни хора, – които смятат духовната наука за глупост, за фантазия и които, въпреки че се причисляват към известните хора на настоящето, не могат да мисля доказателствено, и тази неспособност за мислене, за нещастие, се разпространява по света.
към текста >>
Защото вече се вижда, че задънената улица по отношение на социалния живот, в която е попаднало човечеството, се намира далеч от
дух
овните предпоставки, че представлява кармата на безсмислието.
Но ние не само трябва да се запознаем с определени истини за духовния свят, но и да се изпълним със съзнанието колко е необходимо живото познание, живото слово да заеме своето място в развитието на човечеството.
Защото вече се вижда, че задънената улица по отношение на социалния живот, в която е попаднало човечеството, се намира далеч от духовните предпоставки, че представлява кармата на безсмислието.
Безсмислието е много по-широко разпространено в нашето настояще, отколкото се предполага. И да се схване по правилен начин чрез чувството задачата на духовната наука зависи от това, човек да наблюдава открито света и действително да има куража да си изгради здрава преценка за този свят. Ето защо беше необходимо да Ви представя в първите часове на моите изложения не само нещо от съдържанието на духовната наука, което да хвърли светлина върху важни взаимовръзки в живота, но трябваше също да обясня противоположното, което е налице, когато се вижда това, в което духовната наука трябва да навлезе. Защото Вие ще чувате много, много гласове като охарактеризираните от мен вчера, които ще пристигат от всевъзможни лагери – религиозни, научни или от отделни хора, – които смятат духовната наука за глупост, за фантазия и които, въпреки че се причисляват към известните хора на настоящето, не могат да мисля доказателствено, и тази неспособност за мислене, за нещастие, се разпространява по света. Тези неща трябва да се разглеждат само в правилната светлина.
към текста >>
И да се схване по правилен начин чрез чувството задачата на
дух
овната наука зависи от това, човек да наблюдава открито света и действително да има куража да си изгради здрава преценка за този свят.
Но ние не само трябва да се запознаем с определени истини за духовния свят, но и да се изпълним със съзнанието колко е необходимо живото познание, живото слово да заеме своето място в развитието на човечеството. Защото вече се вижда, че задънената улица по отношение на социалния живот, в която е попаднало човечеството, се намира далеч от духовните предпоставки, че представлява кармата на безсмислието. Безсмислието е много по-широко разпространено в нашето настояще, отколкото се предполага.
И да се схване по правилен начин чрез чувството задачата на духовната наука зависи от това, човек да наблюдава открито света и действително да има куража да си изгради здрава преценка за този свят.
Ето защо беше необходимо да Ви представя в първите часове на моите изложения не само нещо от съдържанието на духовната наука, което да хвърли светлина върху важни взаимовръзки в живота, но трябваше също да обясня противоположното, което е налице, когато се вижда това, в което духовната наука трябва да навлезе. Защото Вие ще чувате много, много гласове като охарактеризираните от мен вчера, които ще пристигат от всевъзможни лагери – религиозни, научни или от отделни хора, – които смятат духовната наука за глупост, за фантазия и които, въпреки че се причисляват към известните хора на настоящето, не могат да мисля доказателствено, и тази неспособност за мислене, за нещастие, се разпространява по света. Тези неща трябва да се разглеждат само в правилната светлина. И когато някой действително е свързан с духовната наука, според мястото в живота, на което е поставен от своята карма, той до известна степен е длъжен да прави това, на което е способен, за да засвидетелства по съответния начин стойността на духовната наука, която е необходима не на самата себе си, а за развитието на човечеството. А това, че тя наистина е необходима за развитието на човечеството, може да се прозре тъкмо от описанието на такава противоположност.
към текста >>
Ето защо беше необходимо да Ви представя в първите часове на моите изложения не само нещо от съдържанието на
дух
овната наука, което да хвърли светлина върху важни взаимовръзки в живота, но трябваше също да обясня противоположното, което е налице, когато се вижда това, в което
дух
овната наука трябва да навлезе.
Но ние не само трябва да се запознаем с определени истини за духовния свят, но и да се изпълним със съзнанието колко е необходимо живото познание, живото слово да заеме своето място в развитието на човечеството. Защото вече се вижда, че задънената улица по отношение на социалния живот, в която е попаднало човечеството, се намира далеч от духовните предпоставки, че представлява кармата на безсмислието. Безсмислието е много по-широко разпространено в нашето настояще, отколкото се предполага. И да се схване по правилен начин чрез чувството задачата на духовната наука зависи от това, човек да наблюдава открито света и действително да има куража да си изгради здрава преценка за този свят.
Ето защо беше необходимо да Ви представя в първите часове на моите изложения не само нещо от съдържанието на духовната наука, което да хвърли светлина върху важни взаимовръзки в живота, но трябваше също да обясня противоположното, което е налице, когато се вижда това, в което духовната наука трябва да навлезе.
Защото Вие ще чувате много, много гласове като охарактеризираните от мен вчера, които ще пристигат от всевъзможни лагери – религиозни, научни или от отделни хора, – които смятат духовната наука за глупост, за фантазия и които, въпреки че се причисляват към известните хора на настоящето, не могат да мисля доказателствено, и тази неспособност за мислене, за нещастие, се разпространява по света. Тези неща трябва да се разглеждат само в правилната светлина. И когато някой действително е свързан с духовната наука, според мястото в живота, на което е поставен от своята карма, той до известна степен е длъжен да прави това, на което е способен, за да засвидетелства по съответния начин стойността на духовната наука, която е необходима не на самата себе си, а за развитието на човечеството. А това, че тя наистина е необходима за развитието на човечеството, може да се прозре тъкмо от описанието на такава противоположност. Такива описания биха могли да ни дадат наистина много.
към текста >>
Защото Вие ще чувате много, много гласове като охарактеризираните от мен вчера, които ще пристигат от всевъзможни лагери – религиозни, научни или от отделни хора, – които смятат
дух
овната наука за глупост, за фантазия и които, въпреки че се причисляват към известните хора на настоящето, не могат да мисля доказателствено, и тази неспособност за мислене, за нещастие, се разпространява по света.
Но ние не само трябва да се запознаем с определени истини за духовния свят, но и да се изпълним със съзнанието колко е необходимо живото познание, живото слово да заеме своето място в развитието на човечеството. Защото вече се вижда, че задънената улица по отношение на социалния живот, в която е попаднало човечеството, се намира далеч от духовните предпоставки, че представлява кармата на безсмислието. Безсмислието е много по-широко разпространено в нашето настояще, отколкото се предполага. И да се схване по правилен начин чрез чувството задачата на духовната наука зависи от това, човек да наблюдава открито света и действително да има куража да си изгради здрава преценка за този свят. Ето защо беше необходимо да Ви представя в първите часове на моите изложения не само нещо от съдържанието на духовната наука, което да хвърли светлина върху важни взаимовръзки в живота, но трябваше също да обясня противоположното, което е налице, когато се вижда това, в което духовната наука трябва да навлезе.
Защото Вие ще чувате много, много гласове като охарактеризираните от мен вчера, които ще пристигат от всевъзможни лагери – религиозни, научни или от отделни хора, – които смятат духовната наука за глупост, за фантазия и които, въпреки че се причисляват към известните хора на настоящето, не могат да мисля доказателствено, и тази неспособност за мислене, за нещастие, се разпространява по света.
Тези неща трябва да се разглеждат само в правилната светлина. И когато някой действително е свързан с духовната наука, според мястото в живота, на което е поставен от своята карма, той до известна степен е длъжен да прави това, на което е способен, за да засвидетелства по съответния начин стойността на духовната наука, която е необходима не на самата себе си, а за развитието на човечеството. А това, че тя наистина е необходима за развитието на човечеството, може да се прозре тъкмо от описанието на такава противоположност. Такива описания биха могли да ни дадат наистина много.
към текста >>
И когато някой действително е свързан с
дух
овната наука, според мястото в живота, на което е поставен от своята карма, той до известна степен е длъжен да прави това, на което е способен, за да засвидетелства по съответния начин стойността на
дух
овната наука, която е необходима не на самата себе си, а за развитието на човечеството.
Безсмислието е много по-широко разпространено в нашето настояще, отколкото се предполага. И да се схване по правилен начин чрез чувството задачата на духовната наука зависи от това, човек да наблюдава открито света и действително да има куража да си изгради здрава преценка за този свят. Ето защо беше необходимо да Ви представя в първите часове на моите изложения не само нещо от съдържанието на духовната наука, което да хвърли светлина върху важни взаимовръзки в живота, но трябваше също да обясня противоположното, което е налице, когато се вижда това, в което духовната наука трябва да навлезе. Защото Вие ще чувате много, много гласове като охарактеризираните от мен вчера, които ще пристигат от всевъзможни лагери – религиозни, научни или от отделни хора, – които смятат духовната наука за глупост, за фантазия и които, въпреки че се причисляват към известните хора на настоящето, не могат да мисля доказателствено, и тази неспособност за мислене, за нещастие, се разпространява по света. Тези неща трябва да се разглеждат само в правилната светлина.
И когато някой действително е свързан с духовната наука, според мястото в живота, на което е поставен от своята карма, той до известна степен е длъжен да прави това, на което е способен, за да засвидетелства по съответния начин стойността на духовната наука, която е необходима не на самата себе си, а за развитието на човечеството.
А това, че тя наистина е необходима за развитието на човечеството, може да се прозре тъкмо от описанието на такава противоположност. Такива описания биха могли да ни дадат наистина много.
към текста >>
5.
Житейските лъжи на съвременното културно човечество
GA_168 Връзката между живите и мъртвите
В нашата литература днес вече се предлага богат и подробен материал, от който можем да научим за различните факти, които
дух
овната наука е в състояние да извлече от свръхсетивните светове, и нашите клонове могат да работят с помощта на този материал.
В нашата литература днес вече се предлага богат и подробен материал, от който можем да научим за различните факти, които духовната наука е в състояние да извлече от свръхсетивните светове, и нашите клонове могат да работят с помощта на този материал.
Препоръчва се при възможност на лични срещи да се говори също за това, в каква връзка с нашия душевен живот се представя този материал, как го използваме в живота, как самите ние благодарение на него укрепваме в живота, вдъхновяваме се и се възвисяваме. Накратко, при такива възможности се препоръчва, така да се каже, да се имат предвид повече такива неща, защото поради обстоятелствата ние можем все по-рядко да се срещаме лично.
към текста >>
Мнозина от Вас ще забележат, че когато се задълбочават в
дух
овната наука или антропософията, срещат най-различни трудности.
Мнозина от Вас ще забележат, че когато се задълбочават в духовната наука или антропософията, срещат най-различни трудности.
Човек навлиза в духовната наука благодарение на потребностите на душата си, чрез това, че душата трябва да открие отговор за най-важните житейски загадки. Човек навлиза в духовната наука, когато разглежда днешния живот с всичко, което той предлага, и вижда действително колко малко различните духовни движения, било то религиозни или научни, могат да дадат удовлетворяващи отговори на големите житейски загадки. И когато благодарение на своя импулс за познание, благодарение на копнежа си за познание човек е навлязъл в духовната наука, когато се е задълбочавал достатъчно време в това, което до днес е придобито като познания от духовните светове, тогава наистина често възникват трудности, трудности от различен характер. При всеки човек те са различни, затова не е лесно да се опишат с няколко думи. Често казваме на своите приятели: поради това, че се задълбочавам в духовната наука, наистина придобивам нещо извънредно стойностно, нещо значимо за живота.
към текста >>
Човек навлиза в
дух
овната наука благодарение на потребностите на душата си, чрез това, че душата трябва да открие отговор за най-важните житейски загадки.
Мнозина от Вас ще забележат, че когато се задълбочават в духовната наука или антропософията, срещат най-различни трудности.
Човек навлиза в духовната наука благодарение на потребностите на душата си, чрез това, че душата трябва да открие отговор за най-важните житейски загадки.
Човек навлиза в духовната наука, когато разглежда днешния живот с всичко, което той предлага, и вижда действително колко малко различните духовни движения, било то религиозни или научни, могат да дадат удовлетворяващи отговори на големите житейски загадки. И когато благодарение на своя импулс за познание, благодарение на копнежа си за познание човек е навлязъл в духовната наука, когато се е задълбочавал достатъчно време в това, което до днес е придобито като познания от духовните светове, тогава наистина често възникват трудности, трудности от различен характер. При всеки човек те са различни, затова не е лесно да се опишат с няколко думи. Често казваме на своите приятели: поради това, че се задълбочавам в духовната наука, наистина придобивам нещо извънредно стойностно, нещо значимо за живота. Само че това до известна степен ме изолира, откъсва ме от възгледите, от общността на останалите хора, така да се каже, прави живота ми по-труден.
към текста >>
Човек навлиза в
дух
овната наука, когато разглежда днешния живот с всичко, което той предлага, и вижда действително колко малко различните
дух
овни движения, било то религиозни или научни, могат да дадат удовлетворяващи отговори на големите житейски загадки.
Мнозина от Вас ще забележат, че когато се задълбочават в духовната наука или антропософията, срещат най-различни трудности. Човек навлиза в духовната наука благодарение на потребностите на душата си, чрез това, че душата трябва да открие отговор за най-важните житейски загадки.
Човек навлиза в духовната наука, когато разглежда днешния живот с всичко, което той предлага, и вижда действително колко малко различните духовни движения, било то религиозни или научни, могат да дадат удовлетворяващи отговори на големите житейски загадки.
И когато благодарение на своя импулс за познание, благодарение на копнежа си за познание човек е навлязъл в духовната наука, когато се е задълбочавал достатъчно време в това, което до днес е придобито като познания от духовните светове, тогава наистина често възникват трудности, трудности от различен характер. При всеки човек те са различни, затова не е лесно да се опишат с няколко думи. Често казваме на своите приятели: поради това, че се задълбочавам в духовната наука, наистина придобивам нещо извънредно стойностно, нещо значимо за живота. Само че това до известна степен ме изолира, откъсва ме от възгледите, от общността на останалите хора, така да се каже, прави живота ми по-труден. Особено силно чувстват това онези, които именно със своя духовен стремеж са зависими от мнението на външния свят.
към текста >>
И когато благодарение на своя импулс за познание, благодарение на копнежа си за познание човек е навлязъл в
дух
овната наука, когато се е задълбочавал достатъчно време в това, което до днес е придобито като познания от
дух
овните светове, тогава наистина често възникват трудности, трудности от различен характер.
Мнозина от Вас ще забележат, че когато се задълбочават в духовната наука или антропософията, срещат най-различни трудности. Човек навлиза в духовната наука благодарение на потребностите на душата си, чрез това, че душата трябва да открие отговор за най-важните житейски загадки. Човек навлиза в духовната наука, когато разглежда днешния живот с всичко, което той предлага, и вижда действително колко малко различните духовни движения, било то религиозни или научни, могат да дадат удовлетворяващи отговори на големите житейски загадки.
И когато благодарение на своя импулс за познание, благодарение на копнежа си за познание човек е навлязъл в духовната наука, когато се е задълбочавал достатъчно време в това, което до днес е придобито като познания от духовните светове, тогава наистина често възникват трудности, трудности от различен характер.
При всеки човек те са различни, затова не е лесно да се опишат с няколко думи. Често казваме на своите приятели: поради това, че се задълбочавам в духовната наука, наистина придобивам нещо извънредно стойностно, нещо значимо за живота. Само че това до известна степен ме изолира, откъсва ме от възгледите, от общността на останалите хора, така да се каже, прави живота ми по-труден. Особено силно чувстват това онези, които именно със своя духовен стремеж са зависими от мнението на външния свят. По този начин възникват наистина най-разнообразни трудности.
към текста >>
Често казваме на своите приятели: поради това, че се задълбочавам в
дух
овната наука, наистина придобивам нещо извънредно стойностно, нещо значимо за живота.
Мнозина от Вас ще забележат, че когато се задълбочават в духовната наука или антропософията, срещат най-различни трудности. Човек навлиза в духовната наука благодарение на потребностите на душата си, чрез това, че душата трябва да открие отговор за най-важните житейски загадки. Човек навлиза в духовната наука, когато разглежда днешния живот с всичко, което той предлага, и вижда действително колко малко различните духовни движения, било то религиозни или научни, могат да дадат удовлетворяващи отговори на големите житейски загадки. И когато благодарение на своя импулс за познание, благодарение на копнежа си за познание човек е навлязъл в духовната наука, когато се е задълбочавал достатъчно време в това, което до днес е придобито като познания от духовните светове, тогава наистина често възникват трудности, трудности от различен характер. При всеки човек те са различни, затова не е лесно да се опишат с няколко думи.
Често казваме на своите приятели: поради това, че се задълбочавам в духовната наука, наистина придобивам нещо извънредно стойностно, нещо значимо за живота.
Само че това до известна степен ме изолира, откъсва ме от възгледите, от общността на останалите хора, така да се каже, прави живота ми по-труден. Особено силно чувстват това онези, които именно със своя духовен стремеж са зависими от мнението на външния свят. По този начин възникват наистина най-разнообразни трудности.
към текста >>
Особено силно чувстват това онези, които именно със своя
дух
овен стремеж са зависими от мнението на външния свят.
Човек навлиза в духовната наука, когато разглежда днешния живот с всичко, което той предлага, и вижда действително колко малко различните духовни движения, било то религиозни или научни, могат да дадат удовлетворяващи отговори на големите житейски загадки. И когато благодарение на своя импулс за познание, благодарение на копнежа си за познание човек е навлязъл в духовната наука, когато се е задълбочавал достатъчно време в това, което до днес е придобито като познания от духовните светове, тогава наистина често възникват трудности, трудности от различен характер. При всеки човек те са различни, затова не е лесно да се опишат с няколко думи. Често казваме на своите приятели: поради това, че се задълбочавам в духовната наука, наистина придобивам нещо извънредно стойностно, нещо значимо за живота. Само че това до известна степен ме изолира, откъсва ме от възгледите, от общността на останалите хора, така да се каже, прави живота ми по-труден.
Особено силно чувстват това онези, които именно със своя духовен стремеж са зависими от мнението на външния свят.
По този начин възникват наистина най-разнообразни трудности.
към текста >>
При други приятели, след като са се задълбочавали известно време в
дух
овната наука, се явява нещо, би могло да се каже, като тревога, нещо, което поражда страх, страх от въпроси: как човек да се справи с живота и т.н.
При други приятели, след като са се задълбочавали известно време в духовната наука, се явява нещо, би могло да се каже, като тревога, нещо, което поражда страх, страх от въпроси: как човек да се справи с живота и т.н.
Много от Вас, разбира се, е трябвало да си задават подобни въпроси. Такива въпроси често са въпроси на усещанията и чувствата. В днешното разглеждане бих искал да изходя от такива трудности във вътрешния душевен живот.
към текста >>
Във връзка с това, което искаме да спечелим чрез
дух
овната наука или антропософията и което желаем да спечелим не само за себе си, но и за света – а ние трябва да издигнем пред душата си това като една от тези ясни мисли, – днешното културно човечество живее в една ужасяваща, малко или много съзнателна или несъзнателна лъжа.
Във връзка с това, което искаме да спечелим чрез духовната наука или антропософията и което желаем да спечелим не само за себе си, но и за света – а ние трябва да издигнем пред душата си това като една от тези ясни мисли, – днешното културно човечество живее в една ужасяваща, малко или много съзнателна или несъзнателна лъжа.
А действието на тази лъжа в културното човечество е ужасяващо. С това се казва нещо от много голямо значение и аз бих искал да изясня малко повече тъкмо този проблем.
към текста >>
Това, от което човечеството се нуждае днес, е
дух
овно познание.
При това обаче тази култура е изпълнена с прекалено много идеали. Затова се основават сдружения, общества, които си изработват програми, чрез които трябва да се изразяват едни или други идеали! Всичко това се замисля изключително добре, толкова добре, че човек може да си каже: хората, които от всички кръгове и слоеве на обществото работят в малки или големи сдружения под влиянието на тези или онези идеали, от своята гледна точка се стремят към доброто и техните възгледи заслужават уважение. Но тези хора живеят най-често под възпиращото действие на определена ограниченост, произтичаща от несъзнателна нерешителност и от несъзнателна спиритуална боязливост, които им пречат да осъзнаят найважното, от което човечеството се нуждае днес. Ние казваме: най-важното!
Това, от което човечеството се нуждае днес, е духовно познание.
към текста >>
Вие знаете, че съществуват
дух
овни закони, закони за
дух
овните светове.
Това беше големият въпрос именно в хода на 19-то столетие.
Вие знаете, че съществуват духовни закони, закони за духовните светове.
За тях са знаели определени хора във всички времена. Също и в хода на 19-то столетие, разбира се, когато духовната наука все още не е била приела формата, позната ни сега, е имало така наречени окултни общества, повече или по-малко достойни за това име, които са се грижили за окултните истини, за духовните истини по най-различен начин и които също така са имали определено виждане за това какво означават духовните истини за света. И сега, в средата на 19. век, във връзка с най-дълбоките импулси на новото развитие на човечеството настъпва криза. Тази криза се състои в особен разцвет на материализма във всички области, в областта на познанието, в житейската област.
към текста >>
Също и в хода на 19-то столетие, разбира се, когато
дух
овната наука все още не е била приела формата, позната ни сега, е имало така наречени окултни общества, повече или по-малко достойни за това име, които са се грижили за окултните истини, за
дух
овните истини по най-различен начин и които също така са имали определено виждане за това какво означават
дух
овните истини за света.
Това беше големият въпрос именно в хода на 19-то столетие. Вие знаете, че съществуват духовни закони, закони за духовните светове. За тях са знаели определени хора във всички времена.
Също и в хода на 19-то столетие, разбира се, когато духовната наука все още не е била приела формата, позната ни сега, е имало така наречени окултни общества, повече или по-малко достойни за това име, които са се грижили за окултните истини, за духовните истини по най-различен начин и които също така са имали определено виждане за това какво означават духовните истини за света.
И сега, в средата на 19. век, във връзка с най-дълбоките импулси на новото развитие на човечеството настъпва криза. Тази криза се състои в особен разцвет на материализма във всички области, в областта на познанието, в житейската област. Материализмът е в разцвет. Ние знаем, че се появяват много хора, които искат да развият всеобщ светоглед от естественонаучния материализъм.
към текста >>
Определени кръгове, които са имали
дух
овно-научно схващане – все още не във формата, в която ние се опитваме да се стремим в пълна скромност, – следователно онези, които са имали завещано или несвоевременно
дух
овно знание за развитието на човечеството, са се питали: как да се справим с това, което настъпва в човечеството като зло чрез материализма?
Ние знаем, че се появяват много хора, които искат да развият всеобщ светоглед от естественонаучния материализъм. Но този теоретически материализъм все още не е най-пагубното нещо. Практическият материализъм, материализмът, който навлиза в етичния и социален живот, в религиозните чувства на хората, той е този, който в хода на 19-то столетие довежда човечеството до криза. И тези от споменатите окултни общества, които са знаели нещо за това, от средата на 19. век са давали указания как човек да се справи с този материализъм.
Определени кръгове, които са имали духовно-научно схващане – все още не във формата, в която ние се опитваме да се стремим в пълна скромност, – следователно онези, които са имали завещано или несвоевременно духовно знание за развитието на човечеството, са се питали: как да се справим с това, което настъпва в човечеството като зло чрез материализма?
И те си казвали: ще се справим, ако дадем на човека доказателство, че в нашето обкръжение са налични също духовни факти и духовни истини така, както са налични сетивни факти. Но хората, бих казал, са били свикнали само с експерименталното мислене и с външното възприятие и изживяване. И така, тези хора с духовно-научни познания можели да дадат доказателства за духовния свят само по начина, по който се доказват природните процеси на външния сетивен свят. И така се опитвало всичко възможно. И в хода на 19-то столетие ние виждаме движения, стремящи се към това, да убеждават хората в битието на един духовен свят.
към текста >>
И те си казвали: ще се справим, ако дадем на човека доказателство, че в нашето обкръжение са налични също
дух
овни факти и
дух
овни истини така, както са налични сетивни факти.
Но този теоретически материализъм все още не е най-пагубното нещо. Практическият материализъм, материализмът, който навлиза в етичния и социален живот, в религиозните чувства на хората, той е този, който в хода на 19-то столетие довежда човечеството до криза. И тези от споменатите окултни общества, които са знаели нещо за това, от средата на 19. век са давали указания как човек да се справи с този материализъм. Определени кръгове, които са имали духовно-научно схващане – все още не във формата, в която ние се опитваме да се стремим в пълна скромност, – следователно онези, които са имали завещано или несвоевременно духовно знание за развитието на човечеството, са се питали: как да се справим с това, което настъпва в човечеството като зло чрез материализма?
И те си казвали: ще се справим, ако дадем на човека доказателство, че в нашето обкръжение са налични също духовни факти и духовни истини така, както са налични сетивни факти.
Но хората, бих казал, са били свикнали само с експерименталното мислене и с външното възприятие и изживяване. И така, тези хора с духовно-научни познания можели да дадат доказателства за духовния свят само по начина, по който се доказват природните процеси на външния сетивен свят. И така се опитвало всичко възможно. И в хода на 19-то столетие ние виждаме движения, стремящи се към това, да убеждават хората в битието на един духовен свят. Най-бруталното от тези движения, бих казал, е спиритизмът.
към текста >>
И така, тези хора с
дух
овно-научни познания можели да дадат доказателства за
дух
овния свят само по начина, по който се доказват природните процеси на външния сетивен свят.
И тези от споменатите окултни общества, които са знаели нещо за това, от средата на 19. век са давали указания как човек да се справи с този материализъм. Определени кръгове, които са имали духовно-научно схващане – все още не във формата, в която ние се опитваме да се стремим в пълна скромност, – следователно онези, които са имали завещано или несвоевременно духовно знание за развитието на човечеството, са се питали: как да се справим с това, което настъпва в човечеството като зло чрез материализма? И те си казвали: ще се справим, ако дадем на човека доказателство, че в нашето обкръжение са налични също духовни факти и духовни истини така, както са налични сетивни факти. Но хората, бих казал, са били свикнали само с експерименталното мислене и с външното възприятие и изживяване.
И така, тези хора с духовно-научни познания можели да дадат доказателства за духовния свят само по начина, по който се доказват природните процеси на външния сетивен свят.
И така се опитвало всичко възможно. И в хода на 19-то столетие ние виждаме движения, стремящи се към това, да убеждават хората в битието на един духовен свят. Най-бруталното от тези движения, бих казал, е спиритизмът. Докато днес учени трудно свикват с относително лесните познавателни методи на нашата духовна наука, има наистина блестящи учени на 19-то столетие, които се занимават напълно сериозно със спиритизъм.
към текста >>
И в хода на 19-то столетие ние виждаме движения, стремящи се към това, да убеждават хората в битието на един
дух
овен свят.
Определени кръгове, които са имали духовно-научно схващане – все още не във формата, в която ние се опитваме да се стремим в пълна скромност, – следователно онези, които са имали завещано или несвоевременно духовно знание за развитието на човечеството, са се питали: как да се справим с това, което настъпва в човечеството като зло чрез материализма? И те си казвали: ще се справим, ако дадем на човека доказателство, че в нашето обкръжение са налични също духовни факти и духовни истини така, както са налични сетивни факти. Но хората, бих казал, са били свикнали само с експерименталното мислене и с външното възприятие и изживяване. И така, тези хора с духовно-научни познания можели да дадат доказателства за духовния свят само по начина, по който се доказват природните процеси на външния сетивен свят. И така се опитвало всичко възможно.
И в хода на 19-то столетие ние виждаме движения, стремящи се към това, да убеждават хората в битието на един духовен свят.
Най-бруталното от тези движения, бих казал, е спиритизмът. Докато днес учени трудно свикват с относително лесните познавателни методи на нашата духовна наука, има наистина блестящи учени на 19-то столетие, които се занимават напълно сериозно със спиритизъм.
към текста >>
Докато днес учени трудно свикват с относително лесните познавателни методи на нашата
дух
овна наука, има наистина блестящи учени на 19-то столетие, които се занимават напълно сериозно със спиритизъм.
Но хората, бих казал, са били свикнали само с експерименталното мислене и с външното възприятие и изживяване. И така, тези хора с духовно-научни познания можели да дадат доказателства за духовния свят само по начина, по който се доказват природните процеси на външния сетивен свят. И така се опитвало всичко възможно. И в хода на 19-то столетие ние виждаме движения, стремящи се към това, да убеждават хората в битието на един духовен свят. Най-бруталното от тези движения, бих казал, е спиритизмът.
Докато днес учени трудно свикват с относително лесните познавателни методи на нашата духовна наука, има наистина блестящи учени на 19-то столетие, които се занимават напълно сериозно със спиритизъм.
към текста >>
В голямата си част този метод, желаещ да уподоби
дух
овната наука на естествената наука, днес вече в голямата си част, подчертавам, е изчерпан и все повече ще се показва като такъв, защото
дух
ът, образно казано, разбира се, не може да се хване от хората с ръце.
Спиритизмът има особеността, че трябва да въздейства по външен начин чрез това, което може да се представи пред външните сетива като химически или физически експеримент.
В голямата си част този метод, желаещ да уподоби духовната наука на естествената наука, днес вече в голямата си част, подчертавам, е изчерпан и все повече ще се показва като такъв, защото духът, образно казано, разбира се, не може да се хване от хората с ръце.
По този начин много от това, което се изнася чрез всевъзможни машинации от страна на определени така наречени окултни общества в хода на 19-то столетие до наши дни повече дискредитира духовно-научното изследване, отколкото го подкрепя. И така, ние виждаме, че тъкмо при хората, имащи отношение към житейските въпроси, се появява един определен страх, когато се говори за това, че най-важните импулси, от които се нуждаят нашето време и бъдещето, трябва да дойдат от истинското духовно познание, от възгледа, че реални духовни сили и духовни същества са налични в човешкото обкръжение така, както са налични сетивни факти и сетивни същества. Истински страх изпълва хората, които се занимават с проблема за развитието на човечеството. Нека Ви дам един пример. От такива примери, които се отнасят до всеобщи житейски явления, може да се научи много.
към текста >>
По този начин много от това, което се изнася чрез всевъзможни машинации от страна на определени така наречени окултни общества в хода на 19-то столетие до наши дни повече дискредитира
дух
овно-научното изследване, отколкото го подкрепя.
Спиритизмът има особеността, че трябва да въздейства по външен начин чрез това, което може да се представи пред външните сетива като химически или физически експеримент. В голямата си част този метод, желаещ да уподоби духовната наука на естествената наука, днес вече в голямата си част, подчертавам, е изчерпан и все повече ще се показва като такъв, защото духът, образно казано, разбира се, не може да се хване от хората с ръце.
По този начин много от това, което се изнася чрез всевъзможни машинации от страна на определени така наречени окултни общества в хода на 19-то столетие до наши дни повече дискредитира духовно-научното изследване, отколкото го подкрепя.
И така, ние виждаме, че тъкмо при хората, имащи отношение към житейските въпроси, се появява един определен страх, когато се говори за това, че най-важните импулси, от които се нуждаят нашето време и бъдещето, трябва да дойдат от истинското духовно познание, от възгледа, че реални духовни сили и духовни същества са налични в човешкото обкръжение така, както са налични сетивни факти и сетивни същества. Истински страх изпълва хората, които се занимават с проблема за развитието на човечеството. Нека Ви дам един пример. От такива примери, които се отнасят до всеобщи житейски явления, може да се научи много. Ако отправим поглед към едно голямо движение, тогава ясно виждаме в него на какво всъщност се натъкваме всекидневно.
към текста >>
И така, ние виждаме, че тъкмо при хората, имащи отношение към житейските въпроси, се появява един определен страх, когато се говори за това, че най-важните импулси, от които се нуждаят нашето време и бъдещето, трябва да дойдат от истинското
дух
овно познание, от възгледа, че реални
дух
овни сили и
дух
овни същества са налични в човешкото обкръжение така, както са налични сетивни факти и сетивни същества.
Спиритизмът има особеността, че трябва да въздейства по външен начин чрез това, което може да се представи пред външните сетива като химически или физически експеримент. В голямата си част този метод, желаещ да уподоби духовната наука на естествената наука, днес вече в голямата си част, подчертавам, е изчерпан и все повече ще се показва като такъв, защото духът, образно казано, разбира се, не може да се хване от хората с ръце. По този начин много от това, което се изнася чрез всевъзможни машинации от страна на определени така наречени окултни общества в хода на 19-то столетие до наши дни повече дискредитира духовно-научното изследване, отколкото го подкрепя.
И така, ние виждаме, че тъкмо при хората, имащи отношение към житейските въпроси, се появява един определен страх, когато се говори за това, че най-важните импулси, от които се нуждаят нашето време и бъдещето, трябва да дойдат от истинското духовно познание, от възгледа, че реални духовни сили и духовни същества са налични в човешкото обкръжение така, както са налични сетивни факти и сетивни същества.
Истински страх изпълва хората, които се занимават с проблема за развитието на човечеството. Нека Ви дам един пример. От такива примери, които се отнасят до всеобщи житейски явления, може да се научи много. Ако отправим поглед към едно голямо движение, тогава ясно виждаме в него на какво всъщност се натъкваме всекидневно.
към текста >>
Жорес, в центъра на социалния стремеж, беше една от най-честните личности на нашето време, той беше и един от онези, които с цялото човешко познание се стремяха да придобият разбиране за житейските условия и причините, поради които човечеството все повече затъва в мизерия и нищета в
дух
овната и материалната сфера.
Един значим човек, занимаващ се честно със социалните импулси в развитието на човечеството, беше убит в Париж в деня преди избухването на тази гибелна Световна война: Жорес58.
Жорес, в центъра на социалния стремеж, беше една от най-честните личности на нашето време, той беше и един от онези, които с цялото човешко познание се стремяха да придобият разбиране за житейските условия и причините, поради които човечеството все повече затъва в мизерия и нищета в духовната и материалната сфера.
И с всички сили той се стремеше към това, да открие идеи, мисли, които да даде на хората, така че големите житейски въпроси на настоящето да намерят своето разрешение. Тъкмо от такива личности като Жорес може да се научи много, защото най-добре се учи, когато се разглеждат големите недостатъци – които тъкмо в настоящето трябва да се наблюдават от духовно-научна гледна точка, за които трябва да се изграждат ясни мисли – не при незначителните, а тъкмо при големите личности, в чиито чисти убеждения и честен стремеж към познание човек може да бъде убеден. Много повече се придобива, когато се разглеждат недостатъците на хора, които са ценени високо и от които се възхищаваме, защото човек може да е убеден в техните искрени възгледи, отколкото ако те се наблюдават у хора, от които се възхищаваме по-малко. За такива хора, които са отдали мисленето, чувствата и волята си в служба на човечеството, в служба, която трябва да въздигне човечеството до по-високо социално ниво, за такива хора е извънредно трудно – и той не е изключение, а ние виждаме най-добрите хора на нашето време, изпаднали в това положение, – за такива хора е наистина трудно да говорят за неща като нашата духовна наука. И тъкмо тези толкова надарени мъже би трябвало да направят за човечеството това, което искат да направят, ако биха могли да кажат: „Всичко, което мога да постигна с моите обикновени мисловни и научни средства, ми дава само импулси, които са твърде слаби, за да може човек чрез тях наистина да схване живота.
към текста >>
Тъкмо от такива личности като Жорес може да се научи много, защото най-добре се учи, когато се разглеждат големите недостатъци – които тъкмо в настоящето трябва да се наблюдават от
дух
овно-научна гледна точка, за които трябва да се изграждат ясни мисли – не при незначителните, а тъкмо при големите личности, в чиито чисти убеждения и честен стремеж към познание човек може да бъде убеден.
Един значим човек, занимаващ се честно със социалните импулси в развитието на човечеството, беше убит в Париж в деня преди избухването на тази гибелна Световна война: Жорес58. Жорес, в центъра на социалния стремеж, беше една от най-честните личности на нашето време, той беше и един от онези, които с цялото човешко познание се стремяха да придобият разбиране за житейските условия и причините, поради които човечеството все повече затъва в мизерия и нищета в духовната и материалната сфера. И с всички сили той се стремеше към това, да открие идеи, мисли, които да даде на хората, така че големите житейски въпроси на настоящето да намерят своето разрешение.
Тъкмо от такива личности като Жорес може да се научи много, защото най-добре се учи, когато се разглеждат големите недостатъци – които тъкмо в настоящето трябва да се наблюдават от духовно-научна гледна точка, за които трябва да се изграждат ясни мисли – не при незначителните, а тъкмо при големите личности, в чиито чисти убеждения и честен стремеж към познание човек може да бъде убеден.
Много повече се придобива, когато се разглеждат недостатъците на хора, които са ценени високо и от които се възхищаваме, защото човек може да е убеден в техните искрени възгледи, отколкото ако те се наблюдават у хора, от които се възхищаваме по-малко. За такива хора, които са отдали мисленето, чувствата и волята си в служба на човечеството, в служба, която трябва да въздигне човечеството до по-високо социално ниво, за такива хора е извънредно трудно – и той не е изключение, а ние виждаме най-добрите хора на нашето време, изпаднали в това положение, – за такива хора е наистина трудно да говорят за неща като нашата духовна наука. И тъкмо тези толкова надарени мъже би трябвало да направят за човечеството това, което искат да направят, ако биха могли да кажат: „Всичко, което мога да постигна с моите обикновени мисловни и научни средства, ми дава само импулси, които са твърде слаби, за да може човек чрез тях наистина да схване живота. Аз трябва да прозра, че всички тези импулси, които искам да даря на човечеството по моя път, са безпочвени. Първо трябва да си изградя основа, трябва да проникна в това, в което съм вярвал досега, с по-дълбоката обосновка от страна на духовната наука.
към текста >>
За такива хора, които са отдали мисленето, чувствата и волята си в служба на човечеството, в служба, която трябва да въздигне човечеството до по-високо социално ниво, за такива хора е извънредно трудно – и той не е изключение, а ние виждаме най-добрите хора на нашето време, изпаднали в това положение, – за такива хора е наистина трудно да говорят за неща като нашата
дух
овна наука.
Един значим човек, занимаващ се честно със социалните импулси в развитието на човечеството, беше убит в Париж в деня преди избухването на тази гибелна Световна война: Жорес58. Жорес, в центъра на социалния стремеж, беше една от най-честните личности на нашето време, той беше и един от онези, които с цялото човешко познание се стремяха да придобият разбиране за житейските условия и причините, поради които човечеството все повече затъва в мизерия и нищета в духовната и материалната сфера. И с всички сили той се стремеше към това, да открие идеи, мисли, които да даде на хората, така че големите житейски въпроси на настоящето да намерят своето разрешение. Тъкмо от такива личности като Жорес може да се научи много, защото най-добре се учи, когато се разглеждат големите недостатъци – които тъкмо в настоящето трябва да се наблюдават от духовно-научна гледна точка, за които трябва да се изграждат ясни мисли – не при незначителните, а тъкмо при големите личности, в чиито чисти убеждения и честен стремеж към познание човек може да бъде убеден. Много повече се придобива, когато се разглеждат недостатъците на хора, които са ценени високо и от които се възхищаваме, защото човек може да е убеден в техните искрени възгледи, отколкото ако те се наблюдават у хора, от които се възхищаваме по-малко.
За такива хора, които са отдали мисленето, чувствата и волята си в служба на човечеството, в служба, която трябва да въздигне човечеството до по-високо социално ниво, за такива хора е извънредно трудно – и той не е изключение, а ние виждаме най-добрите хора на нашето време, изпаднали в това положение, – за такива хора е наистина трудно да говорят за неща като нашата духовна наука.
И тъкмо тези толкова надарени мъже би трябвало да направят за човечеството това, което искат да направят, ако биха могли да кажат: „Всичко, което мога да постигна с моите обикновени мисловни и научни средства, ми дава само импулси, които са твърде слаби, за да може човек чрез тях наистина да схване живота. Аз трябва да прозра, че всички тези импулси, които искам да даря на човечеството по моя път, са безпочвени. Първо трябва да си изградя основа, трябва да проникна в това, в което съм вярвал досега, с по-дълбоката обосновка от страна на духовната наука. Аз трябва да приема духовните факти, реалните духовни факти.“
към текста >>
Първо трябва да си изградя основа, трябва да проникна в това, в което съм вярвал досега, с по-дълбоката обосновка от страна на
дух
овната наука.
Тъкмо от такива личности като Жорес може да се научи много, защото най-добре се учи, когато се разглеждат големите недостатъци – които тъкмо в настоящето трябва да се наблюдават от духовно-научна гледна точка, за които трябва да се изграждат ясни мисли – не при незначителните, а тъкмо при големите личности, в чиито чисти убеждения и честен стремеж към познание човек може да бъде убеден. Много повече се придобива, когато се разглеждат недостатъците на хора, които са ценени високо и от които се възхищаваме, защото човек може да е убеден в техните искрени възгледи, отколкото ако те се наблюдават у хора, от които се възхищаваме по-малко. За такива хора, които са отдали мисленето, чувствата и волята си в служба на човечеството, в служба, която трябва да въздигне човечеството до по-високо социално ниво, за такива хора е извънредно трудно – и той не е изключение, а ние виждаме най-добрите хора на нашето време, изпаднали в това положение, – за такива хора е наистина трудно да говорят за неща като нашата духовна наука. И тъкмо тези толкова надарени мъже би трябвало да направят за човечеството това, което искат да направят, ако биха могли да кажат: „Всичко, което мога да постигна с моите обикновени мисловни и научни средства, ми дава само импулси, които са твърде слаби, за да може човек чрез тях наистина да схване живота. Аз трябва да прозра, че всички тези импулси, които искам да даря на човечеството по моя път, са безпочвени.
Първо трябва да си изградя основа, трябва да проникна в това, в което съм вярвал досега, с по-дълбоката обосновка от страна на духовната наука.
Аз трябва да приема духовните факти, реалните духовни факти.“
към текста >>
Аз трябва да приема
дух
овните факти, реалните
дух
овни факти.“
Много повече се придобива, когато се разглеждат недостатъците на хора, които са ценени високо и от които се възхищаваме, защото човек може да е убеден в техните искрени възгледи, отколкото ако те се наблюдават у хора, от които се възхищаваме по-малко. За такива хора, които са отдали мисленето, чувствата и волята си в служба на човечеството, в служба, която трябва да въздигне човечеството до по-високо социално ниво, за такива хора е извънредно трудно – и той не е изключение, а ние виждаме най-добрите хора на нашето време, изпаднали в това положение, – за такива хора е наистина трудно да говорят за неща като нашата духовна наука. И тъкмо тези толкова надарени мъже би трябвало да направят за човечеството това, което искат да направят, ако биха могли да кажат: „Всичко, което мога да постигна с моите обикновени мисловни и научни средства, ми дава само импулси, които са твърде слаби, за да може човек чрез тях наистина да схване живота. Аз трябва да прозра, че всички тези импулси, които искам да даря на човечеството по моя път, са безпочвени. Първо трябва да си изградя основа, трябва да проникна в това, в което съм вярвал досега, с по-дълбоката обосновка от страна на духовната наука.
Аз трябва да приема духовните факти, реалните духовни факти.“
към текста >>
Виждате ли, този, който не признава такива
дух
овни факти и си изгражда всевъзможни мисли и идеали за това, как може да се стимулира развитието на човечеството днес, прилича на човек, който има градина с много растения, които започват да линеят и съхнат, а той прави ту едно, ту друго, през цялото време полага грижи, но не постига нищо.
Виждате ли, този, който не признава такива духовни факти и си изгражда всевъзможни мисли и идеали за това, как може да се стимулира развитието на човечеството днес, прилича на човек, който има градина с много растения, които започват да линеят и съхнат, а той прави ту едно, ту друго, през цялото време полага грижи, но не постига нищо.
Да, някое растение малко се подобрява, с друго нещата се влошават. Но като цяло нещата с растенията не се подобряват. Защо става така? Защото е възможно някаква болест да е поразила корените, които той не е проверил. Такова е положението със социалните стремежи на хора като Жорес.
към текста >>
Те хвърлят извънредно много сили, полагат извънредно много грижи във връзка с повърхността, но забравят за корените, защото в корените на нашия съвременен човешки живот липсва признаването на един действителен
дух
овен свят.
Да, някое растение малко се подобрява, с друго нещата се влошават. Но като цяло нещата с растенията не се подобряват. Защо става така? Защото е възможно някаква болест да е поразила корените, които той не е проверил. Такова е положението със социалните стремежи на хора като Жорес.
Те хвърлят извънредно много сили, полагат извънредно много грижи във връзка с повърхността, но забравят за корените, защото в корените на нашия съвременен човешки живот липсва признаването на един действителен духовен свят.
И когато се представят толкова добре обосновани социални убеждения, в действителност те не носят плодове на човечеството, ако не са подкрепени с възгледите, които могат да се получат само от духовната наука. Следователно действителен напредък в развитието на съвременното човечество би могъл да се осъществи само ако се приеме духовната наука, най-важната нейна част за нашето време: признаването на действителни духовни същества и духовни сили. Трябва да сме наясно, че най-добрите хора, с най-искрени убеждения, имат трудности да схванат найважното: признаването на духовния свят като такъв.
към текста >>
И когато се представят толкова добре обосновани социални убеждения, в действителност те не носят плодове на човечеството, ако не са подкрепени с възгледите, които могат да се получат само от
дух
овната наука.
Но като цяло нещата с растенията не се подобряват. Защо става така? Защото е възможно някаква болест да е поразила корените, които той не е проверил. Такова е положението със социалните стремежи на хора като Жорес. Те хвърлят извънредно много сили, полагат извънредно много грижи във връзка с повърхността, но забравят за корените, защото в корените на нашия съвременен човешки живот липсва признаването на един действителен духовен свят.
И когато се представят толкова добре обосновани социални убеждения, в действителност те не носят плодове на човечеството, ако не са подкрепени с възгледите, които могат да се получат само от духовната наука.
Следователно действителен напредък в развитието на съвременното човечество би могъл да се осъществи само ако се приеме духовната наука, най-важната нейна част за нашето време: признаването на действителни духовни същества и духовни сили. Трябва да сме наясно, че най-добрите хора, с най-искрени убеждения, имат трудности да схванат найважното: признаването на духовния свят като такъв.
към текста >>
Следователно действителен напредък в развитието на съвременното човечество би могъл да се осъществи само ако се приеме
дух
овната наука, най-важната нейна част за нашето време: признаването на действителни
дух
овни същества и
дух
овни сили.
Защо става така? Защото е възможно някаква болест да е поразила корените, които той не е проверил. Такова е положението със социалните стремежи на хора като Жорес. Те хвърлят извънредно много сили, полагат извънредно много грижи във връзка с повърхността, но забравят за корените, защото в корените на нашия съвременен човешки живот липсва признаването на един действителен духовен свят. И когато се представят толкова добре обосновани социални убеждения, в действителност те не носят плодове на човечеството, ако не са подкрепени с възгледите, които могат да се получат само от духовната наука.
Следователно действителен напредък в развитието на съвременното човечество би могъл да се осъществи само ако се приеме духовната наука, най-важната нейна част за нашето време: признаването на действителни духовни същества и духовни сили.
Трябва да сме наясно, че най-добрите хора, с най-искрени убеждения, имат трудности да схванат найважното: признаването на духовния свят като такъв.
към текста >>
Трябва да сме наясно, че най-добрите хора, с най-искрени убеждения, имат трудности да схванат найважното: признаването на
дух
овния свят като такъв.
Защото е възможно някаква болест да е поразила корените, които той не е проверил. Такова е положението със социалните стремежи на хора като Жорес. Те хвърлят извънредно много сили, полагат извънредно много грижи във връзка с повърхността, но забравят за корените, защото в корените на нашия съвременен човешки живот липсва признаването на един действителен духовен свят. И когато се представят толкова добре обосновани социални убеждения, в действителност те не носят плодове на човечеството, ако не са подкрепени с възгледите, които могат да се получат само от духовната наука. Следователно действителен напредък в развитието на съвременното човечество би могъл да се осъществи само ако се приеме духовната наука, най-важната нейна част за нашето време: признаването на действителни духовни същества и духовни сили.
Трябва да сме наясно, че най-добрите хора, с най-искрени убеждения, имат трудности да схванат найважното: признаването на духовния свят като такъв.
към текста >>
Това е човек59, който говори за
дух
овната наука напълно доброжелателно и речта му също така е отпечатана, човек, който има смелостта да разглежда пред една много добре образована публика живеещото в нашето
дух
овно движение вече не като обикновена глупост.
В Цюрих обърнах внимание на един човек, който е добър пример за казаното.
Това е човек59, който говори за духовната наука напълно доброжелателно и речта му също така е отпечатана, човек, който има смелостта да разглежда пред една много добре образована публика живеещото в нашето духовно движение вече не като обикновена глупост.
Този човек обаче не може да се въздържи да не признае най-важното, реалността на духовния свят. Какво казва той? „Ние трябва да го разбираме60 (това духовно движение), най-малкото в образувания около Щайнер кръг, като много повече от религиозно движение сред нашите съвременници, макар и не с оригинален произход, но от синкретичен вид, което е насочено към основите на живота. Ние би трябвало да го разглеждаме като движение за освобождаване на свръхсетивните интереси на хората и по този начин като надрастване на държащия се за сетивното реализъм. Преди всичко трябва да разпознаем в него движение, което води хората до осъзнаване на нравствените проблеми и подтиква към работа за вътрешно прераждане чрез усърдно себевъзпитание.
към текста >>
Този човек обаче не може да се въздържи да не признае най-важното, реалността на
дух
овния свят.
В Цюрих обърнах внимание на един човек, който е добър пример за казаното. Това е човек59, който говори за духовната наука напълно доброжелателно и речта му също така е отпечатана, човек, който има смелостта да разглежда пред една много добре образована публика живеещото в нашето духовно движение вече не като обикновена глупост.
Този човек обаче не може да се въздържи да не признае най-важното, реалността на духовния свят.
Какво казва той? „Ние трябва да го разбираме60 (това духовно движение), най-малкото в образувания около Щайнер кръг, като много повече от религиозно движение сред нашите съвременници, макар и не с оригинален произход, но от синкретичен вид, което е насочено към основите на живота. Ние би трябвало да го разглеждаме като движение за освобождаване на свръхсетивните интереси на хората и по този начин като надрастване на държащия се за сетивното реализъм. Преди всичко трябва да разпознаем в него движение, което води хората до осъзнаване на нравствените проблеми и подтиква към работа за вътрешно прераждане чрез усърдно себевъзпитание. Достатъчно е да се прочете Щайнеровата книга „Теософия“, за да се забележи с каква сериозност човекът се насочва към работата за своето нравствено пречистване и себеусъвършенстване.“ Не Ви чета тези думи поради някаква прищявка, а защото искаме ясно да видим как външният свят се отнася към нашите стремежи.
към текста >>
„Ние трябва да го разбираме60 (това
дух
овно движение), най-малкото в образувания около Щайнер кръг, като много повече от религиозно движение сред нашите съвременници, макар и не с оригинален произход, но от синкретичен вид, което е насочено към основите на живота.
В Цюрих обърнах внимание на един човек, който е добър пример за казаното. Това е човек59, който говори за духовната наука напълно доброжелателно и речта му също така е отпечатана, човек, който има смелостта да разглежда пред една много добре образована публика живеещото в нашето духовно движение вече не като обикновена глупост. Този човек обаче не може да се въздържи да не признае най-важното, реалността на духовния свят. Какво казва той?
„Ние трябва да го разбираме60 (това духовно движение), най-малкото в образувания около Щайнер кръг, като много повече от религиозно движение сред нашите съвременници, макар и не с оригинален произход, но от синкретичен вид, което е насочено към основите на живота.
Ние би трябвало да го разглеждаме като движение за освобождаване на свръхсетивните интереси на хората и по този начин като надрастване на държащия се за сетивното реализъм. Преди всичко трябва да разпознаем в него движение, което води хората до осъзнаване на нравствените проблеми и подтиква към работа за вътрешно прераждане чрез усърдно себевъзпитание. Достатъчно е да се прочете Щайнеровата книга „Теософия“, за да се забележи с каква сериозност човекът се насочва към работата за своето нравствено пречистване и себеусъвършенстване.“ Не Ви чета тези думи поради някаква прищявка, а защото искаме ясно да видим как външният свят се отнася към нашите стремежи. Ние виждаме, че това е един добронамерен човек, който разглежда движението ни като синкретично, защото не го познава, не знае, че е ново движение затова, защото то също така се основава на нещо, което е ново в света: на едно ново естественонаучно направление, което представлява негов фундамент. Той не може да каже нищо, защото не го разбира.
към текста >>
И когато човек се остави на въздействието на цялата лекция, изнесена от него, „Мисловният свят на интелигенцията“, ще забележи: човекът мисли, че нашето време има нужда от
дух
овно възпитание, и открива в нашето движение опит човечеството да се насърчи към това
дух
овно движение.
Преди всичко трябва да разпознаем в него движение, което води хората до осъзнаване на нравствените проблеми и подтиква към работа за вътрешно прераждане чрез усърдно себевъзпитание. Достатъчно е да се прочете Щайнеровата книга „Теософия“, за да се забележи с каква сериозност човекът се насочва към работата за своето нравствено пречистване и себеусъвършенстване.“ Не Ви чета тези думи поради някаква прищявка, а защото искаме ясно да видим как външният свят се отнася към нашите стремежи. Ние виждаме, че това е един добронамерен човек, който разглежда движението ни като синкретично, защото не го познава, не знае, че е ново движение затова, защото то също така се основава на нещо, което е ново в света: на едно ново естественонаучно направление, което представлява негов фундамент. Той не може да каже нищо, защото не го разбира. Но е настроен добронамерено спрямо нашето движение.
И когато човек се остави на въздействието на цялата лекция, изнесена от него, „Мисловният свят на интелигенцията“, ще забележи: човекът мисли, че нашето време има нужда от духовно възпитание, и открива в нашето движение опит човечеството да се насърчи към това духовно движение.
Тогава обаче той казва, и това е характерното: „В своите насочени към свръхсетивното спекулации то представлява реакция, насочена срещу материализма. Така то лесно губи основата на действителността и се издига в хипотези – той вярва, че реалните духовни познания са хипотези, а не познания, – в ясновидски фантазии, в царство на блянове, така че изгубва своето значение за реалността на индивидуалния и социален живот.“
към текста >>
Така то лесно губи основата на действителността и се издига в хипотези – той вярва, че реалните
дух
овни познания са хипотези, а не познания, – в ясновидски фантазии, в царство на блянове, така че изгубва своето значение за реалността на индивидуалния и социален живот.“
Ние виждаме, че това е един добронамерен човек, който разглежда движението ни като синкретично, защото не го познава, не знае, че е ново движение затова, защото то също така се основава на нещо, което е ново в света: на едно ново естественонаучно направление, което представлява негов фундамент. Той не може да каже нищо, защото не го разбира. Но е настроен добронамерено спрямо нашето движение. И когато човек се остави на въздействието на цялата лекция, изнесена от него, „Мисловният свят на интелигенцията“, ще забележи: човекът мисли, че нашето време има нужда от духовно възпитание, и открива в нашето движение опит човечеството да се насърчи към това духовно движение. Тогава обаче той казва, и това е характерното: „В своите насочени към свръхсетивното спекулации то представлява реакция, насочена срещу материализма.
Така то лесно губи основата на действителността и се издига в хипотези – той вярва, че реалните духовни познания са хипотези, а не познания, – в ясновидски фантазии, в царство на блянове, така че изгубва своето значение за реалността на индивидуалния и социален живот.“
към текста >>
Но добронамерени хора вярват, че докато нашето движение търси твърда почва под краката си, без която всички социални идеи увисват във въз
дух
а, това движение води в царството на блянове, че във връзка със социалния живот то „изгубва своето значение“.
Виждате, че макар и да разглежда добронамерено нещата, той казва: „Ние трябва да регистрираме теософията като коригиращо явление в процеса на формиране на настоящето.“ Той се чувства принуден да се държи настрана от всичко, без което нашето движение е немислимо, от всичко, което ние даваме още в началото: свръхсетивните факти. Защото ако човекът не придобие връзката със свръхсетивните факти, човечеството няма да излезе от задънената улица, в която се намира днес.
Но добронамерени хора вярват, че докато нашето движение търси твърда почва под краката си, без която всички социални идеи увисват във въздуха, това движение води в царството на блянове, че във връзка със социалния живот то „изгубва своето значение“.
Както казах, това не е зложелателство от недоверие, а е недоверие, възникнало от несъзнателна нерешителност, от несъзнателен страх от приемането на духовните факти. Това е липса на разбиране или много повече липса на разбиране за това, което тъкмо духовната наука може да предостави като основа и на социалния стремеж.
към текста >>
Както казах, това не е зложелателство от недоверие, а е недоверие, възникнало от несъзнателна нерешителност, от несъзнателен страх от приемането на
дух
овните факти.
Виждате, че макар и да разглежда добронамерено нещата, той казва: „Ние трябва да регистрираме теософията като коригиращо явление в процеса на формиране на настоящето.“ Той се чувства принуден да се държи настрана от всичко, без което нашето движение е немислимо, от всичко, което ние даваме още в началото: свръхсетивните факти. Защото ако човекът не придобие връзката със свръхсетивните факти, човечеството няма да излезе от задънената улица, в която се намира днес. Но добронамерени хора вярват, че докато нашето движение търси твърда почва под краката си, без която всички социални идеи увисват във въздуха, това движение води в царството на блянове, че във връзка със социалния живот то „изгубва своето значение“.
Както казах, това не е зложелателство от недоверие, а е недоверие, възникнало от несъзнателна нерешителност, от несъзнателен страх от приемането на духовните факти.
Това е липса на разбиране или много повече липса на разбиране за това, което тъкмо духовната наука може да предостави като основа и на социалния стремеж.
към текста >>
Това е липса на разбиране или много повече липса на разбиране за това, което тъкмо
дух
овната наука може да предостави като основа и на социалния стремеж.
Виждате, че макар и да разглежда добронамерено нещата, той казва: „Ние трябва да регистрираме теософията като коригиращо явление в процеса на формиране на настоящето.“ Той се чувства принуден да се държи настрана от всичко, без което нашето движение е немислимо, от всичко, което ние даваме още в началото: свръхсетивните факти. Защото ако човекът не придобие връзката със свръхсетивните факти, човечеството няма да излезе от задънената улица, в която се намира днес. Но добронамерени хора вярват, че докато нашето движение търси твърда почва под краката си, без която всички социални идеи увисват във въздуха, това движение води в царството на блянове, че във връзка със социалния живот то „изгубва своето значение“. Както казах, това не е зложелателство от недоверие, а е недоверие, възникнало от несъзнателна нерешителност, от несъзнателен страх от приемането на духовните факти.
Това е липса на разбиране или много повече липса на разбиране за това, което тъкмо духовната наука може да предостави като основа и на социалния стремеж.
към текста >>
По този начин днес, разбира се, се отнасят към живота и хора от типа на Жорес, които чрез мислите, които са възприели от своето образование, от цялата своя съвременност, нямат възможност да приемат, че всичко, което се случва във физическия свят, е във взаимовръзка с
дух
овните светове, и че в сферата, в която е призован да действа в живота, например във връзка със социалния живот, човекът може да действа правилно само когато за него това става възможно поради факта, че познава
дух
овните закони, според които
дух
овният свят може да се проявява във физическия.
По този начин днес, разбира се, се отнасят към живота и хора от типа на Жорес, които чрез мислите, които са възприели от своето образование, от цялата своя съвременност, нямат възможност да приемат, че всичко, което се случва във физическия свят, е във взаимовръзка с духовните светове, и че в сферата, в която е призован да действа в живота, например във връзка със социалния живот, човекът може да действа правилно само когато за него това става възможно поради факта, че познава духовните закони, според които духовният свят може да се проявява във физическия.
И че такива хора са изправени пред тази невъзможност, че това представлява широко разпространено явление тъкмо при най-добрите хора в настоящето, този факт обуславя появата на определени, макар и несъзнателни, но поради това не и по-малко значителни житейски лъжи в нашата епоха. Такива житейски лъжи могат да се наблюдават навсякъде.
към текста >>
В целия си стремеж Жорес, като други, се изправя пред невъзможността да признае по реален начин
дух
овния свят, че в развитието на човечеството потокът на
дух
овния живот произтича от
дух
овния свят.
В целия си стремеж Жорес, като други, се изправя пред невъзможността да признае по реален начин духовния свят, че в развитието на човечеството потокът на духовния живот произтича от духовния свят.
Едно от най-хубавите изречения61, написани от Жорес, се отнася до връзките, които възникват между социализма и патриотизма в смисъла на Жорес. Жорес се опитва да покаже как действат историческите събития в развитието на човечеството. След като излага различни фактори, които са действали в Римската империя, за да се разбере какво трябва да оказва влияние в настоящето, след като показва какво е действало в древногръцкия свят, за да се схване какво трябва да се проявява в други времена, след като показва различни неща с изключителен стремеж към познание, той пише и една глава за новото време. Една забележителна глава в тази книга на Жорес, която се отнася до пролетариата и патриотизма. Интересно е да се разгледа тази малка глава, за да се види какво всъщност протича в душите на най-добрите хора от нашето обкръжение.
към текста >>
Не
дух
ът на селския бунт я изпълва.
Нейното селско сърце е по-голямо от цялото селячество. То тупти за далечни хубави градове, през които броди странникът. Животът на полето не означава по необходимост повдигане на въпроса за обработваемата земя. В шума и суматохата на градовете мечтата на Жана със сигурност е по-малко свободна, по-малко смела и голяма. Самотата опазва смелостта на нейната мисъл и тя изживява огромната отечествена общност много по-силно, когато нейната фантазия, без да бъде обезпокоявана, може да изпълни тихия хоризонт с болка и надежда.
Не духът на селския бунт я изпълва.
Тя иска да освободи цяла Франция, за да се посвети по-късно на Бога, на християнството и справедливостта. Целта ѝ изглежда толкова възвишена и богоугодна, че за да я постигне, по-късно тя намира смелостта да се противопостави на Църквата и да се позове на едно откровение, което стои високо над всички останали откровения.“
към текста >>
Напълно естествено е, че такива хора няма да познаят това, което може да ни се изясни от
дух
овната наука: че в определено време, в което още не може да се достигне до модерно развитото
дух
овно познание, каквото го имаме днес, от
дух
овните светове се спускат потоци
дух
овен живот чрез такива малко или повече подсъзнателно действащи личности като девата от Орлеан, която е била медиум, но не за хора, често злоупотребяващи с медиуми в по-новото време, а за божествено-
дух
овни светове, които желаят да действат във физическия земен свят.
Виждаме един човек, който е предубеден, защото е възприел материалистическия начин на мислене на настоящето, който мисли само въз основа, така да се каже, на материалистически принципи, който обаче, тъй като желае да бъде в същото време исторически честен, е принуден да насочи вниманието към забележителното явление, каквото представлява Орлеанската дева, и във висша степен да я приеме на сериозно, както разбираме от неговите думи. Следователно пред Жорес стои цялото историческо значение на Жана д‘Арк. Но сега питаме: какво друго за човек, който има такова социално разбиране като Жорес, в действителност може да бъде Жана д‘Арк, освен личност, която благодарение на определен религиозен екстаз, към какъвто хората, ако искат да останат разумни, не желаят да се стремят, достига до импулсите, до които тя е достигнала?
Напълно естествено е, че такива хора няма да познаят това, което може да ни се изясни от духовната наука: че в определено време, в което още не може да се достигне до модерно развитото духовно познание, каквото го имаме днес, от духовните светове се спускат потоци духовен живот чрез такива малко или повече подсъзнателно действащи личности като девата от Орлеан, която е била медиум, но не за хора, често злоупотребяващи с медиуми в по-новото време, а за божествено-духовни светове, които желаят да действат във физическия земен свят.
Че това, което е произлязло от Орлеанската дева, е много по-стойностно от произлязлото от човешките възгледи на други хора – тъкмо това трябва да се прозре. Че духовният свят е говорил чрез Жана д‘Арк, това не могат да разберат такива хора. И все пак, когато говорят за действителни събития, за хора като Орлеанската дева, те трябва да отдадат това, което се случва – помислете само: това, което се случва – на личности, чийто духовен живот не признават, чийто духовен живот напълно сигурно не биха искали да последват.
към текста >>
Че
дух
овният свят е говорил чрез Жана д‘Арк, това не могат да разберат такива хора.
Виждаме един човек, който е предубеден, защото е възприел материалистическия начин на мислене на настоящето, който мисли само въз основа, така да се каже, на материалистически принципи, който обаче, тъй като желае да бъде в същото време исторически честен, е принуден да насочи вниманието към забележителното явление, каквото представлява Орлеанската дева, и във висша степен да я приеме на сериозно, както разбираме от неговите думи. Следователно пред Жорес стои цялото историческо значение на Жана д‘Арк. Но сега питаме: какво друго за човек, който има такова социално разбиране като Жорес, в действителност може да бъде Жана д‘Арк, освен личност, която благодарение на определен религиозен екстаз, към какъвто хората, ако искат да останат разумни, не желаят да се стремят, достига до импулсите, до които тя е достигнала? Напълно естествено е, че такива хора няма да познаят това, което може да ни се изясни от духовната наука: че в определено време, в което още не може да се достигне до модерно развитото духовно познание, каквото го имаме днес, от духовните светове се спускат потоци духовен живот чрез такива малко или повече подсъзнателно действащи личности като девата от Орлеан, която е била медиум, но не за хора, често злоупотребяващи с медиуми в по-новото време, а за божествено-духовни светове, които желаят да действат във физическия земен свят. Че това, което е произлязло от Орлеанската дева, е много по-стойностно от произлязлото от човешките възгледи на други хора – тъкмо това трябва да се прозре.
Че духовният свят е говорил чрез Жана д‘Арк, това не могат да разберат такива хора.
И все пак, когато говорят за действителни събития, за хора като Орлеанската дева, те трябва да отдадат това, което се случва – помислете само: това, което се случва – на личности, чийто духовен живот не признават, чийто духовен живот напълно сигурно не биха искали да последват.
към текста >>
И все пак, когато говорят за действителни събития, за хора като Орлеанската дева, те трябва да отдадат това, което се случва – помислете само: това, което се случва – на личности, чийто
дух
овен живот не признават, чийто
дух
овен живот напълно сигурно не биха искали да последват.
Следователно пред Жорес стои цялото историческо значение на Жана д‘Арк. Но сега питаме: какво друго за човек, който има такова социално разбиране като Жорес, в действителност може да бъде Жана д‘Арк, освен личност, която благодарение на определен религиозен екстаз, към какъвто хората, ако искат да останат разумни, не желаят да се стремят, достига до импулсите, до които тя е достигнала? Напълно естествено е, че такива хора няма да познаят това, което може да ни се изясни от духовната наука: че в определено време, в което още не може да се достигне до модерно развитото духовно познание, каквото го имаме днес, от духовните светове се спускат потоци духовен живот чрез такива малко или повече подсъзнателно действащи личности като девата от Орлеан, която е била медиум, но не за хора, често злоупотребяващи с медиуми в по-новото време, а за божествено-духовни светове, които желаят да действат във физическия земен свят. Че това, което е произлязло от Орлеанската дева, е много по-стойностно от произлязлото от човешките възгледи на други хора – тъкмо това трябва да се прозре. Че духовният свят е говорил чрез Жана д‘Арк, това не могат да разберат такива хора.
И все пак, когато говорят за действителни събития, за хора като Орлеанската дева, те трябва да отдадат това, което се случва – помислете само: това, което се случва – на личности, чийто духовен живот не признават, чийто духовен живот напълно сигурно не биха искали да последват.
към текста >>
То обаче трябва да се разглежда като факт благодарение на това, което носи по-новото
дух
овно развитие.
Ако човек не желае да го признае днес – той може да си затвори очите също и пред този факт, – това не е нищо друго освен огромна житейска лъжа. Това е истинска житейска лъжа и аз характеризирам с това само един случай на онази житейска лъжа, която днес пулсира навсякъде чрез нашия социален живот и която показва, че хората не разпознават това, което е действително, което е най-реално.
То обаче трябва да се разглежда като факт благодарение на това, което носи по-новото духовно развитие.
Лъжите също представляват факти и те действат като такива. Също и това, което идва благодарение на добронамерени, сериозно търсещи и значими хора като Жорес, които поради условията на епохата са обединени в такава социална лъжа, също не може да бъде благотворно за човечеството.
към текста >>
Те трябва да си мислят: „Ах, появяват се такива особняци като Орлеанската дева, които искат да имат връзки с
дух
овния свят, и човек трябва да им приписва историческо значение.
Да, ние сме изправени пред един житейски факт, който трябва да разглеждаме ясно и точно в цялата му дълбочина. Трябва да имаме куража да разглеждаме такива житейски лъжи с ясен разсъдък. И от това ясно наблюдение трябва да добием силата да се запазим срещу всичко, което напира от всички страни и което от една или друга страна често възниква прикрито и маскирано от тази житейска лъжа. Какво всъщност могат да разберат хората, изправени пред такава житейска лъжа, за взаимовръзките в човешкия живот?
Те трябва да си мислят: „Ах, появяват се такива особняци като Орлеанската дева, които искат да имат връзки с духовния свят, и човек трябва да им приписва историческо значение.
Но това не трябва да се окачествява като пример, който трябва да се следва, за да може някак да се внасят духовни сили във физическия свят! “ Още много вода ще изтече в Рейн, докато по-широки кръгове хора осъзнаят и признаят цялото значение на факта, за който говорим. Днес вече учените са възприели държането, което тогава Орлеанската дева е била възприела спрямо теолозите. Защото това, върху което Жорес обръща внимание, сега принадлежи към дълбокия трагизъм на явлението на девата от Орлеан тогава. Теолозите са казвали: „Това, което тя излага като свои духовни познания за света, не се съгласува с нещата, които познаваме от нашата теология!
към текста >>
Но това не трябва да се окачествява като пример, който трябва да се следва, за да може някак да се внасят
дух
овни сили във физическия свят!
Да, ние сме изправени пред един житейски факт, който трябва да разглеждаме ясно и точно в цялата му дълбочина. Трябва да имаме куража да разглеждаме такива житейски лъжи с ясен разсъдък. И от това ясно наблюдение трябва да добием силата да се запазим срещу всичко, което напира от всички страни и което от една или друга страна често възниква прикрито и маскирано от тази житейска лъжа. Какво всъщност могат да разберат хората, изправени пред такава житейска лъжа, за взаимовръзките в човешкия живот? Те трябва да си мислят: „Ах, появяват се такива особняци като Орлеанската дева, които искат да имат връзки с духовния свят, и човек трябва да им приписва историческо значение.
Но това не трябва да се окачествява като пример, който трябва да се следва, за да може някак да се внасят духовни сили във физическия свят!
“ Още много вода ще изтече в Рейн, докато по-широки кръгове хора осъзнаят и признаят цялото значение на факта, за който говорим. Днес вече учените са възприели държането, което тогава Орлеанската дева е била възприела спрямо теолозите. Защото това, върху което Жорес обръща внимание, сега принадлежи към дълбокия трагизъм на явлението на девата от Орлеан тогава. Теолозите са казвали: „Това, което тя излага като свои духовни познания за света, не се съгласува с нещата, които познаваме от нашата теология! “ Тогава в теологическата сфера това е произлязло от същото убеждение, от което днес, след относително по-кратко време, отколкото е било в теологията, говорят учените хора.
към текста >>
Теолозите са казвали: „Това, което тя излага като свои
дух
овни познания за света, не се съгласува с нещата, които познаваме от нашата теология!
Те трябва да си мислят: „Ах, появяват се такива особняци като Орлеанската дева, които искат да имат връзки с духовния свят, и човек трябва да им приписва историческо значение. Но това не трябва да се окачествява като пример, който трябва да се следва, за да може някак да се внасят духовни сили във физическия свят! “ Още много вода ще изтече в Рейн, докато по-широки кръгове хора осъзнаят и признаят цялото значение на факта, за който говорим. Днес вече учените са възприели държането, което тогава Орлеанската дева е била възприела спрямо теолозите. Защото това, върху което Жорес обръща внимание, сега принадлежи към дълбокия трагизъм на явлението на девата от Орлеан тогава.
Теолозите са казвали: „Това, което тя излага като свои духовни познания за света, не се съгласува с нещата, които познаваме от нашата теология!
“ Тогава в теологическата сфера това е произлязло от същото убеждение, от което днес, след относително по-кратко време, отколкото е било в теологията, говорят учените хора. Орлеанската дева отговаря на онези, които я преценяват от теологическа гледна точка и твърдят, че тя трябва да оправдае своите чудеса и своята мисия чрез свещените книги: „В книгата на Бог е написано много повече, отколкото във всички Ваши книги! “ Това изказване е историческо. Но то е изказване, което и днес има стойност. По същия начин от гледната точка на духовната наука може да се отговори на всички възражения, теологически и научни: „В книгата на духовните светове е написано много повече, отколкото могат да си мечтаят противниците.“ И Жорес добавя към тези думи: „Прекрасни думи“66, които в известна степен са в разрез със селската душа, чиято вяра произхожда преди всичко от традициите.
към текста >>
По същия начин от гледната точка на
дух
овната наука може да се отговори на всички възражения, теологически и научни: „В книгата на
дух
овните светове е написано много повече, отколкото могат да си мечтаят противниците.“ И Жорес добавя към тези думи: „Прекрасни думи“66, които в известна степен са в разрез със селската душа, чиято вяра произхожда преди всичко от традициите.
Теолозите са казвали: „Това, което тя излага като свои духовни познания за света, не се съгласува с нещата, които познаваме от нашата теология! “ Тогава в теологическата сфера това е произлязло от същото убеждение, от което днес, след относително по-кратко време, отколкото е било в теологията, говорят учените хора. Орлеанската дева отговаря на онези, които я преценяват от теологическа гледна точка и твърдят, че тя трябва да оправдае своите чудеса и своята мисия чрез свещените книги: „В книгата на Бог е написано много повече, отколкото във всички Ваши книги! “ Това изказване е историческо. Но то е изказване, което и днес има стойност.
По същия начин от гледната точка на духовната наука може да се отговори на всички възражения, теологически и научни: „В книгата на духовните светове е написано много повече, отколкото могат да си мечтаят противниците.“ И Жорес добавя към тези думи: „Прекрасни думи“66, които в известна степен са в разрез със селската душа, чиято вяра произхожда преди всичко от традициите.
Колко далеч е всичко това от тесногръдия патриотизъм на земевладелеца! Жана обаче долавя божествените гласове на своето сърце, когато отправя поглед към сияйните и чисти небесни висини! “ Да, от устата на нашите съвременници едно такова признание звучи наистина хубаво. Но какво представлява то, изречено от най-видните наши съвременници? Признание за нещо, което се смята повече или по-малко за поезия, за поезия, която животът може да направи повече или по-малко хубава, на което обаче не може да се приписва реалност.
към текста >>
Нейните въздействия се проявяват навсякъде и днес тя пречи на
дух
овната наука да придобие въздействието, което всъщност би трябвало да има.
Така ние виждаме, че се нуждаем от яснота относно наличието на тази житейска лъжа.
Нейните въздействия се проявяват навсякъде и днес тя пречи на духовната наука да придобие въздействието, което всъщност би трябвало да има.
Но все повече и повече хората трябва да добиват не само теоретично разбиране за духовната наука, но също така ще трябва да намерят вътрешна сила да внасят духовната наука в отделните области на живота. Това би могло да се покаже в различните житейски сфери. И може да се каже, че истинските факти се маскират тук. Защото човек може да възрази за всичко, което се казва за духовната наука. Да вземем една област от живота, която се цени високо от човечеството поради простата причина, че се намира в пряка връзка с външното щастие.
към текста >>
Но все повече и повече хората трябва да добиват не само теоретично разбиране за
дух
овната наука, но също така ще трябва да намерят вътрешна сила да внасят
дух
овната наука в отделните области на живота.
Така ние виждаме, че се нуждаем от яснота относно наличието на тази житейска лъжа. Нейните въздействия се проявяват навсякъде и днес тя пречи на духовната наука да придобие въздействието, което всъщност би трябвало да има.
Но все повече и повече хората трябва да добиват не само теоретично разбиране за духовната наука, но също така ще трябва да намерят вътрешна сила да внасят духовната наука в отделните области на живота.
Това би могло да се покаже в различните житейски сфери. И може да се каже, че истинските факти се маскират тук. Защото човек може да възрази за всичко, което се казва за духовната наука. Да вземем една област от живота, която се цени високо от човечеството поради простата причина, че се намира в пряка връзка с външното щастие. Вижте, духовната наука би могла да допринесе невероятно много, ако хората разберат, че би трябвало медицинските факултети, медицината поне малко да се повлияят от тази духовна наука.
към текста >>
Защото човек може да възрази за всичко, което се казва за
дух
овната наука.
Така ние виждаме, че се нуждаем от яснота относно наличието на тази житейска лъжа. Нейните въздействия се проявяват навсякъде и днес тя пречи на духовната наука да придобие въздействието, което всъщност би трябвало да има. Но все повече и повече хората трябва да добиват не само теоретично разбиране за духовната наука, но също така ще трябва да намерят вътрешна сила да внасят духовната наука в отделните области на живота. Това би могло да се покаже в различните житейски сфери. И може да се каже, че истинските факти се маскират тук.
Защото човек може да възрази за всичко, което се казва за духовната наука.
Да вземем една област от живота, която се цени високо от човечеството поради простата причина, че се намира в пряка връзка с външното щастие. Вижте, духовната наука би могла да допринесе невероятно много, ако хората разберат, че би трябвало медицинските факултети, медицината поне малко да се повлияят от тази духовна наука. Защото съвременното естественонаучно развитие е допринесло за това, медицината да придобие материалистичен характер. Разбира се, благодарение на този материалистичен характер тя си е извоювала много успехи и е достатъчно само да се посочи извънредно големият напредък, който е осъществен в областта на хирургията, за да се намери основание, когато се твърди, както аз също казвам, че човек трябва да се удивлява на новите постижения на естествената наука. Но има и други, не по-маловажни страни на медицинското познание и медицинското изкуство, които ужасно страдат под въздействието на материалистическия мироглед и които ще могат да имат светло бъдеще само ако внесат духовно-научно познание в своите изследвания.
към текста >>
Вижте,
дух
овната наука би могла да допринесе невероятно много, ако хората разберат, че би трябвало медицинските факултети, медицината поне малко да се повлияят от тази
дух
овна наука.
Но все повече и повече хората трябва да добиват не само теоретично разбиране за духовната наука, но също така ще трябва да намерят вътрешна сила да внасят духовната наука в отделните области на живота. Това би могло да се покаже в различните житейски сфери. И може да се каже, че истинските факти се маскират тук. Защото човек може да възрази за всичко, което се казва за духовната наука. Да вземем една област от живота, която се цени високо от човечеството поради простата причина, че се намира в пряка връзка с външното щастие.
Вижте, духовната наука би могла да допринесе невероятно много, ако хората разберат, че би трябвало медицинските факултети, медицината поне малко да се повлияят от тази духовна наука.
Защото съвременното естественонаучно развитие е допринесло за това, медицината да придобие материалистичен характер. Разбира се, благодарение на този материалистичен характер тя си е извоювала много успехи и е достатъчно само да се посочи извънредно големият напредък, който е осъществен в областта на хирургията, за да се намери основание, когато се твърди, както аз също казвам, че човек трябва да се удивлява на новите постижения на естествената наука. Но има и други, не по-маловажни страни на медицинското познание и медицинското изкуство, които ужасно страдат под въздействието на материалистическия мироглед и които ще могат да имат светло бъдеще само ако внесат духовно-научно познание в своите изследвания.
към текста >>
Но има и други, не по-маловажни страни на медицинското познание и медицинското изкуство, които ужасно страдат под въздействието на материалистическия мироглед и които ще могат да имат светло бъдеще само ако внесат
дух
овно-научно познание в своите изследвания.
Защото човек може да възрази за всичко, което се казва за духовната наука. Да вземем една област от живота, която се цени високо от човечеството поради простата причина, че се намира в пряка връзка с външното щастие. Вижте, духовната наука би могла да допринесе невероятно много, ако хората разберат, че би трябвало медицинските факултети, медицината поне малко да се повлияят от тази духовна наука. Защото съвременното естественонаучно развитие е допринесло за това, медицината да придобие материалистичен характер. Разбира се, благодарение на този материалистичен характер тя си е извоювала много успехи и е достатъчно само да се посочи извънредно големият напредък, който е осъществен в областта на хирургията, за да се намери основание, когато се твърди, както аз също казвам, че човек трябва да се удивлява на новите постижения на естествената наука.
Но има и други, не по-маловажни страни на медицинското познание и медицинското изкуство, които ужасно страдат под въздействието на материалистическия мироглед и които ще могат да имат светло бъдеще само ако внесат духовно-научно познание в своите изследвания.
към текста >>
Чрез това
дух
овно-научно познание ще се опознават взаимовръзките в човешкия организъм, за които днешната медицинска наука знае само отделни неща.
Чрез това духовно-научно познание ще се опознават взаимовръзките в човешкия организъм, за които днешната медицинска наука знае само отделни неща.
Разбира се, някои по-благоразумни изследователи често инстинктивно усещат нещата. Но по този начин не е възможен достатъчно бърз напредък и може да се каже: „Ако не съществуваше такова фанатично отхвърляне на всичко духовно-научно тъкмо в областта на медицината, ако медицината не се стремеше към това да се монополизира като сила от страна на определени власти и правителства, от духовната наука щеше да се извлече невероятно много полза за човечеството именно в медицинската сфера.“ Вие можете да кажете: „Нищо не пречи на духовния изследовател да работи за този напредък! “ Тъкмо тук нещата са маскирани, защото точно това не е вярно. Материалистическата дейност, която днес е в разцвета си, възпрепятства намесването на духовното изследване. Защото напълно погрешна вяра е, че духовният изследовател, който познава нещата, може във всеки случай да помогне на някой отделен човек.
към текста >>
Но по този начин не е възможен достатъчно бърз напредък и може да се каже: „Ако не съществуваше такова фанатично отхвърляне на всичко
дух
овно-научно тъкмо в областта на медицината, ако медицината не се стремеше към това да се монополизира като сила от страна на определени власти и правителства, от
дух
овната наука щеше да се извлече невероятно много полза за човечеството именно в медицинската сфера.“ Вие можете да кажете: „Нищо не пречи на
дух
овния изследовател да работи за този напредък!
Чрез това духовно-научно познание ще се опознават взаимовръзките в човешкия организъм, за които днешната медицинска наука знае само отделни неща. Разбира се, някои по-благоразумни изследователи често инстинктивно усещат нещата.
Но по този начин не е възможен достатъчно бърз напредък и може да се каже: „Ако не съществуваше такова фанатично отхвърляне на всичко духовно-научно тъкмо в областта на медицината, ако медицината не се стремеше към това да се монополизира като сила от страна на определени власти и правителства, от духовната наука щеше да се извлече невероятно много полза за човечеството именно в медицинската сфера.“ Вие можете да кажете: „Нищо не пречи на духовния изследовател да работи за този напредък!
“ Тъкмо тук нещата са маскирани, защото точно това не е вярно. Материалистическата дейност, която днес е в разцвета си, възпрепятства намесването на духовното изследване. Защото напълно погрешна вяра е, че духовният изследовател, който познава нещата, може във всеки случай да помогне на някой отделен човек. За това ще му попречи външната материалистическа дейност на медицината и все повече ще му пречи, ако тази материалистическа медицинска дейност продължава още дълго време. В сферата на медицината на духовния изследовател не може да се каже: „Тук е Родос, тук танцувай67“, защото краката му не са свободни за танц.
към текста >>
Материалистическата дейност, която днес е в разцвета си, възпрепятства намесването на
дух
овното изследване.
Чрез това духовно-научно познание ще се опознават взаимовръзките в човешкия организъм, за които днешната медицинска наука знае само отделни неща. Разбира се, някои по-благоразумни изследователи често инстинктивно усещат нещата. Но по този начин не е възможен достатъчно бърз напредък и може да се каже: „Ако не съществуваше такова фанатично отхвърляне на всичко духовно-научно тъкмо в областта на медицината, ако медицината не се стремеше към това да се монополизира като сила от страна на определени власти и правителства, от духовната наука щеше да се извлече невероятно много полза за човечеството именно в медицинската сфера.“ Вие можете да кажете: „Нищо не пречи на духовния изследовател да работи за този напредък! “ Тъкмо тук нещата са маскирани, защото точно това не е вярно.
Материалистическата дейност, която днес е в разцвета си, възпрепятства намесването на духовното изследване.
Защото напълно погрешна вяра е, че духовният изследовател, който познава нещата, може във всеки случай да помогне на някой отделен човек. За това ще му попречи външната материалистическа дейност на медицината и все повече ще му пречи, ако тази материалистическа медицинска дейност продължава още дълго време. В сферата на медицината на духовния изследовател не може да се каже: „Тук е Родос, тук танцувай67“, защото краката му не са свободни за танц. Разбира се, има всевъзможни достойни за похвала опити, насочени срещу властващия материализъм в медицината. Но тези опити не са достатъчни, защото преди всичко липсва разбирането, че не просто трябва да се прави нещо срещу материалистическата медицина, а че преди всичко е необходимо да се работи с това – но в духовно-научен смисъл, – което модерната медицина си е извоювала: именно спомагателните средства, от които тъкмо в тази област се нуждаем външно.
към текста >>
Защото напълно погрешна вяра е, че
дух
овният изследовател, който познава нещата, може във всеки случай да помогне на някой отделен човек.
Чрез това духовно-научно познание ще се опознават взаимовръзките в човешкия организъм, за които днешната медицинска наука знае само отделни неща. Разбира се, някои по-благоразумни изследователи често инстинктивно усещат нещата. Но по този начин не е възможен достатъчно бърз напредък и може да се каже: „Ако не съществуваше такова фанатично отхвърляне на всичко духовно-научно тъкмо в областта на медицината, ако медицината не се стремеше към това да се монополизира като сила от страна на определени власти и правителства, от духовната наука щеше да се извлече невероятно много полза за човечеството именно в медицинската сфера.“ Вие можете да кажете: „Нищо не пречи на духовния изследовател да работи за този напредък! “ Тъкмо тук нещата са маскирани, защото точно това не е вярно. Материалистическата дейност, която днес е в разцвета си, възпрепятства намесването на духовното изследване.
Защото напълно погрешна вяра е, че духовният изследовател, който познава нещата, може във всеки случай да помогне на някой отделен човек.
За това ще му попречи външната материалистическа дейност на медицината и все повече ще му пречи, ако тази материалистическа медицинска дейност продължава още дълго време. В сферата на медицината на духовния изследовател не може да се каже: „Тук е Родос, тук танцувай67“, защото краката му не са свободни за танц. Разбира се, има всевъзможни достойни за похвала опити, насочени срещу властващия материализъм в медицината. Но тези опити не са достатъчни, защото преди всичко липсва разбирането, че не просто трябва да се прави нещо срещу материалистическата медицина, а че преди всичко е необходимо да се работи с това – но в духовно-научен смисъл, – което модерната медицина си е извоювала: именно спомагателните средства, от които тъкмо в тази област се нуждаем външно. Но човечеството би се удивило много на това, което може да се получи като резултат, ако в клиниките, в дисекционните зали се влезе с духовно-научни възгледи и ако се внесе духовно-научният мироглед във всички други области на медицинската дейност.
към текста >>
В сферата на медицината на
дух
овния изследовател не може да се каже: „Тук е Родос, тук танцувай67“, защото краката му не са свободни за танц.
Но по този начин не е възможен достатъчно бърз напредък и може да се каже: „Ако не съществуваше такова фанатично отхвърляне на всичко духовно-научно тъкмо в областта на медицината, ако медицината не се стремеше към това да се монополизира като сила от страна на определени власти и правителства, от духовната наука щеше да се извлече невероятно много полза за човечеството именно в медицинската сфера.“ Вие можете да кажете: „Нищо не пречи на духовния изследовател да работи за този напредък! “ Тъкмо тук нещата са маскирани, защото точно това не е вярно. Материалистическата дейност, която днес е в разцвета си, възпрепятства намесването на духовното изследване. Защото напълно погрешна вяра е, че духовният изследовател, който познава нещата, може във всеки случай да помогне на някой отделен човек. За това ще му попречи външната материалистическа дейност на медицината и все повече ще му пречи, ако тази материалистическа медицинска дейност продължава още дълго време.
В сферата на медицината на духовния изследовател не може да се каже: „Тук е Родос, тук танцувай67“, защото краката му не са свободни за танц.
Разбира се, има всевъзможни достойни за похвала опити, насочени срещу властващия материализъм в медицината. Но тези опити не са достатъчни, защото преди всичко липсва разбирането, че не просто трябва да се прави нещо срещу материалистическата медицина, а че преди всичко е необходимо да се работи с това – но в духовно-научен смисъл, – което модерната медицина си е извоювала: именно спомагателните средства, от които тъкмо в тази област се нуждаем външно. Но човечеството би се удивило много на това, което може да се получи като резултат, ако в клиниките, в дисекционните зали се влезе с духовно-научни възгледи и ако се внесе духовно-научният мироглед във всички други области на медицинската дейност. Но в тази посока трябва има стремежи. Не само пренебрегване на материалистическата медицина, но трябва да има и стремежи да се внася духовната наука в материалистическата дейност.
към текста >>
Но тези опити не са достатъчни, защото преди всичко липсва разбирането, че не просто трябва да се прави нещо срещу материалистическата медицина, а че преди всичко е необходимо да се работи с това – но в
дух
овно-научен смисъл, – което модерната медицина си е извоювала: именно спомагателните средства, от които тъкмо в тази област се нуждаем външно.
Материалистическата дейност, която днес е в разцвета си, възпрепятства намесването на духовното изследване. Защото напълно погрешна вяра е, че духовният изследовател, който познава нещата, може във всеки случай да помогне на някой отделен човек. За това ще му попречи външната материалистическа дейност на медицината и все повече ще му пречи, ако тази материалистическа медицинска дейност продължава още дълго време. В сферата на медицината на духовния изследовател не може да се каже: „Тук е Родос, тук танцувай67“, защото краката му не са свободни за танц. Разбира се, има всевъзможни достойни за похвала опити, насочени срещу властващия материализъм в медицината.
Но тези опити не са достатъчни, защото преди всичко липсва разбирането, че не просто трябва да се прави нещо срещу материалистическата медицина, а че преди всичко е необходимо да се работи с това – но в духовно-научен смисъл, – което модерната медицина си е извоювала: именно спомагателните средства, от които тъкмо в тази област се нуждаем външно.
Но човечеството би се удивило много на това, което може да се получи като резултат, ако в клиниките, в дисекционните зали се влезе с духовно-научни възгледи и ако се внесе духовно-научният мироглед във всички други области на медицинската дейност. Но в тази посока трябва има стремежи. Не само пренебрегване на материалистическата медицина, но трябва да има и стремежи да се внася духовната наука в материалистическата дейност. Без това не може да се помогне и в отделните случаи. Причините, защо това не може да стане, не биха могли да се разгледат в една тъй кратка лекция.
към текста >>
Но човечеството би се удивило много на това, което може да се получи като резултат, ако в клиниките, в дисекционните зали се влезе с
дух
овно-научни възгледи и ако се внесе
дух
овно-научният мироглед във всички други области на медицинската дейност.
Защото напълно погрешна вяра е, че духовният изследовател, който познава нещата, може във всеки случай да помогне на някой отделен човек. За това ще му попречи външната материалистическа дейност на медицината и все повече ще му пречи, ако тази материалистическа медицинска дейност продължава още дълго време. В сферата на медицината на духовния изследовател не може да се каже: „Тук е Родос, тук танцувай67“, защото краката му не са свободни за танц. Разбира се, има всевъзможни достойни за похвала опити, насочени срещу властващия материализъм в медицината. Но тези опити не са достатъчни, защото преди всичко липсва разбирането, че не просто трябва да се прави нещо срещу материалистическата медицина, а че преди всичко е необходимо да се работи с това – но в духовно-научен смисъл, – което модерната медицина си е извоювала: именно спомагателните средства, от които тъкмо в тази област се нуждаем външно.
Но човечеството би се удивило много на това, което може да се получи като резултат, ако в клиниките, в дисекционните зали се влезе с духовно-научни възгледи и ако се внесе духовно-научният мироглед във всички други области на медицинската дейност.
Но в тази посока трябва има стремежи. Не само пренебрегване на материалистическата медицина, но трябва да има и стремежи да се внася духовната наука в материалистическата дейност. Без това не може да се помогне и в отделните случаи. Причините, защо това не може да стане, не биха могли да се разгледат в една тъй кратка лекция. Но това е така.
към текста >>
Не само пренебрегване на материалистическата медицина, но трябва да има и стремежи да се внася
дух
овната наука в материалистическата дейност.
В сферата на медицината на духовния изследовател не може да се каже: „Тук е Родос, тук танцувай67“, защото краката му не са свободни за танц. Разбира се, има всевъзможни достойни за похвала опити, насочени срещу властващия материализъм в медицината. Но тези опити не са достатъчни, защото преди всичко липсва разбирането, че не просто трябва да се прави нещо срещу материалистическата медицина, а че преди всичко е необходимо да се работи с това – но в духовно-научен смисъл, – което модерната медицина си е извоювала: именно спомагателните средства, от които тъкмо в тази област се нуждаем външно. Но човечеството би се удивило много на това, което може да се получи като резултат, ако в клиниките, в дисекционните зали се влезе с духовно-научни възгледи и ако се внесе духовно-научният мироглед във всички други области на медицинската дейност. Но в тази посока трябва има стремежи.
Не само пренебрегване на материалистическата медицина, но трябва да има и стремежи да се внася духовната наука в материалистическата дейност.
Без това не може да се помогне и в отделните случаи. Причините, защо това не може да стане, не биха могли да се разгледат в една тъй кратка лекция. Но това е така. Би могло да се постигне изключително много тъкмо в сфера, свързана с външното човешко благо, при отсъствие на предубеденост.
към текста >>
Едва тогава, когато както в основата на математиката или геометрията се поставят техните аксиоми, така и в основата на социалното познание се поставят
дух
овно-научните аксиоми, едва тогава ще се открият наистина ефикасни средства.
И във връзка с наболелите социални въпроси се изтъква, че действително се правят много опити да се подобри това или онова в социалната област, да се подобрят едни или други условия на живот, но всички тези опити претърпяват крушение.
Едва тогава, когато както в основата на математиката или геометрията се поставят техните аксиоми, така и в основата на социалното познание се поставят духовно-научните аксиоми, едва тогава ще се открият наистина ефикасни средства.
към текста >>
И така, ние живеем в свят, спрямо който трябва да развиваме в душите си коренно различни мисли, след като се занимаваме с
дух
овна наука или антропософия.
И така, ние живеем в свят, спрямо който трябва да развиваме в душите си коренно различни мисли, след като се занимаваме с духовна наука или антропософия.
Ние живеем, така да се каже, в атмосфера, която изисква силно разгръщане на сили, силно себесъхранение. И това са дълбоките причини, защо често изпадаме в отчаяние, защо един или друг човек, може би поради факта, че се задълбочава в антропософията, не се справя особено добре с живота. Но когато имаме ясното съзнание за това колко огромно е това, в което сме поставени в цялата връзка с човечеството, и как то днес се проявява като нещо съвсем малко, защото сме още в началото, можем също да намерим тези сили, тогава можем наистина да ги намерим. Всичко величествено в развитието на човечеството започва с едно малко начало.
към текста >>
Тази естествена наука е постигнала забележителни резултати във връзка с външния сетивен свят и хората, които по-рано се грижеха за
дух
овното благополучие, се чувстват, бих казал, все по-изтласкани на заден план.
Бих искал и тук, както тези дни направих и в Цюрих68, да обърна внимание на това, как в цялото мислене на нашите съвременници живеят ограничеността, нелогичното, липсата на взаимовръзка между нещата. Това произтича от факта, че в новото развитие естествената наука действа като заслепена за това ново човечество.
Тази естествена наука е постигнала забележителни резултати във връзка с външния сетивен свят и хората, които по-рано се грижеха за духовното благополучие, се чувстват, бих казал, все по-изтласкани на заден план.
Особено за определени теолози нещата не вървят никак добре. Не е правилно просто да се отхвърля това, което по-рано хората, като теолози, са изнасяли за развитието на човечество. В тази теология са втъкани дълбоки, значими основни истини също и за човешката душа. Ако в някои отношения тя се освети от духовната наука, в нея ще се открият някои основни истини. Само защото тя не се открива по начина, съответстващ на изискванията на съвременното човечество, в мислещия човек и в чувстващата душа днес трябва да възникне копнежът за отговор на духовно-научния въпрос.
към текста >>
Ако в някои отношения тя се освети от
дух
овната наука, в нея ще се открият някои основни истини.
Това произтича от факта, че в новото развитие естествената наука действа като заслепена за това ново човечество. Тази естествена наука е постигнала забележителни резултати във връзка с външния сетивен свят и хората, които по-рано се грижеха за духовното благополучие, се чувстват, бих казал, все по-изтласкани на заден план. Особено за определени теолози нещата не вървят никак добре. Не е правилно просто да се отхвърля това, което по-рано хората, като теолози, са изнасяли за развитието на човечество. В тази теология са втъкани дълбоки, значими основни истини също и за човешката душа.
Ако в някои отношения тя се освети от духовната наука, в нея ще се открият някои основни истини.
Само защото тя не се открива по начина, съответстващ на изискванията на съвременното човечество, в мислещия човек и в чувстващата душа днес трябва да възникне копнежът за отговор на духовно-научния въпрос. Но теолозите, които не приемат един такъв духовно-научен стремеж, се намират в специално състояние. Те имат истини, но тези истини са неприложими в живота, защото останалите науки са отхвърлили обектите на тези истини. Теолозите имат истини за душата, но душата е отхвърлена от естествената наука. И сега теологията вероятно изрича истини, но тя не се грижи за обектите.
към текста >>
Само защото тя не се открива по начина, съответстващ на изискванията на съвременното човечество, в мислещия човек и в чувстващата душа днес трябва да възникне копнежът за отговор на
дух
овно-научния въпрос.
Тази естествена наука е постигнала забележителни резултати във връзка с външния сетивен свят и хората, които по-рано се грижеха за духовното благополучие, се чувстват, бих казал, все по-изтласкани на заден план. Особено за определени теолози нещата не вървят никак добре. Не е правилно просто да се отхвърля това, което по-рано хората, като теолози, са изнасяли за развитието на човечество. В тази теология са втъкани дълбоки, значими основни истини също и за човешката душа. Ако в някои отношения тя се освети от духовната наука, в нея ще се открият някои основни истини.
Само защото тя не се открива по начина, съответстващ на изискванията на съвременното човечество, в мислещия човек и в чувстващата душа днес трябва да възникне копнежът за отговор на духовно-научния въпрос.
Но теолозите, които не приемат един такъв духовно-научен стремеж, се намират в специално състояние. Те имат истини, но тези истини са неприложими в живота, защото останалите науки са отхвърлили обектите на тези истини. Теолозите имат истини за душата, но душата е отхвърлена от естествената наука. И сега теологията вероятно изрича истини, но тя не се грижи за обектите. Тя дори иска да остави обектите на естествената наука, защото в много отношения теолозите са твърде лениви, за да свързват това с естествената наука.
към текста >>
Но теолозите, които не приемат един такъв
дух
овно-научен стремеж, се намират в специално състояние.
Особено за определени теолози нещата не вървят никак добре. Не е правилно просто да се отхвърля това, което по-рано хората, като теолози, са изнасяли за развитието на човечество. В тази теология са втъкани дълбоки, значими основни истини също и за човешката душа. Ако в някои отношения тя се освети от духовната наука, в нея ще се открият някои основни истини. Само защото тя не се открива по начина, съответстващ на изискванията на съвременното човечество, в мислещия човек и в чувстващата душа днес трябва да възникне копнежът за отговор на духовно-научния въпрос.
Но теолозите, които не приемат един такъв духовно-научен стремеж, се намират в специално състояние.
Те имат истини, но тези истини са неприложими в живота, защото останалите науки са отхвърлили обектите на тези истини. Теолозите имат истини за душата, но душата е отхвърлена от естествената наука. И сега теологията вероятно изрича истини, но тя не се грижи за обектите. Тя дори иска да остави обектите на естествената наука, защото в много отношения теолозите са твърде лениви, за да свързват това с естествената наука. Това е, което трябва да виждаме като значимо в духовната наука: че тя се съгласува напълно с естествената наука, че приема нейните постижения и участва в обсъждания, когато тя добавя духовно-научните принципи към естественонаучната дейност.
към текста >>
Това е, което трябва да виждаме като значимо в
дух
овната наука: че тя се съгласува напълно с естествената наука, че приема нейните постижения и участва в обсъждания, когато тя добавя
дух
овно-научните принципи към естественонаучната дейност.
Но теолозите, които не приемат един такъв духовно-научен стремеж, се намират в специално състояние. Те имат истини, но тези истини са неприложими в живота, защото останалите науки са отхвърлили обектите на тези истини. Теолозите имат истини за душата, но душата е отхвърлена от естествената наука. И сега теологията вероятно изрича истини, но тя не се грижи за обектите. Тя дори иска да остави обектите на естествената наука, защото в много отношения теолозите са твърде лениви, за да свързват това с естествената наука.
Това е, което трябва да виждаме като значимо в духовната наука: че тя се съгласува напълно с естествената наука, че приема нейните постижения и участва в обсъждания, когато тя добавя духовно-научните принципи към естественонаучната дейност.
Теолозите не искат да правят това. Понякога те са там, където се касае за разглеждане на обектите по един своеобразен начин.
към текста >>
По всички тези пътища, които днес Ви описах, хората – най-добрите – са достигнали до онези усещания, с които ни демонстрират своята вяра, когато говорим за
дух
овното.
Това е, към което се стреми великият теолог!
По всички тези пътища, които днес Ви описах, хората – най-добрите – са достигнали до онези усещания, с които ни демонстрират своята вяра, когато говорим за духовното.
Тя не трябва да се проиграва и така не се прилага истинската вътрешна душевна сила, която може да бъде в основата на един духовен възглед! Ние виждаме: когато проследяваме в хората това, което протича през вътрешната им същност, когато не преминаваме покрай такива неща без да се замислим, хората ни се представят по забележителен начин. За това трябва да имаме ясно съзнание. И не трябва да се учудваме, че имаме затруднения да се сблъскаме в живота с напълно противоположното, когато служебно призваните развиват такива мисли за религиозното и духовно възпитание на човечеството. Ние трябва винаги да съблюдаваме на какво служим в целостта на човечеството чрез това, че на подвеждащите мисли на човечеството, които днес идват от такава страна, противопоставяме мислите, които могат да са плодотворни.
към текста >>
Тя не трябва да се проиграва и така не се прилага истинската вътрешна душевна сила, която може да бъде в основата на един
дух
овен възглед!
Това е, към което се стреми великият теолог! По всички тези пътища, които днес Ви описах, хората – най-добрите – са достигнали до онези усещания, с които ни демонстрират своята вяра, когато говорим за духовното.
Тя не трябва да се проиграва и така не се прилага истинската вътрешна душевна сила, която може да бъде в основата на един духовен възглед!
Ние виждаме: когато проследяваме в хората това, което протича през вътрешната им същност, когато не преминаваме покрай такива неща без да се замислим, хората ни се представят по забележителен начин. За това трябва да имаме ясно съзнание. И не трябва да се учудваме, че имаме затруднения да се сблъскаме в живота с напълно противоположното, когато служебно призваните развиват такива мисли за религиозното и духовно възпитание на човечеството. Ние трябва винаги да съблюдаваме на какво служим в целостта на човечеството чрез това, че на подвеждащите мисли на човечеството, които днес идват от такава страна, противопоставяме мислите, които могат да са плодотворни. И една такава мисъл може и в най-дълбока депресия да ни извиси, да ни изпълни със сила.
към текста >>
И не трябва да се учудваме, че имаме затруднения да се сблъскаме в живота с напълно противоположното, когато служебно призваните развиват такива мисли за религиозното и
дух
овно възпитание на човечеството.
Това е, към което се стреми великият теолог! По всички тези пътища, които днес Ви описах, хората – най-добрите – са достигнали до онези усещания, с които ни демонстрират своята вяра, когато говорим за духовното. Тя не трябва да се проиграва и така не се прилага истинската вътрешна душевна сила, която може да бъде в основата на един духовен възглед! Ние виждаме: когато проследяваме в хората това, което протича през вътрешната им същност, когато не преминаваме покрай такива неща без да се замислим, хората ни се представят по забележителен начин. За това трябва да имаме ясно съзнание.
И не трябва да се учудваме, че имаме затруднения да се сблъскаме в живота с напълно противоположното, когато служебно призваните развиват такива мисли за религиозното и духовно възпитание на човечеството.
Ние трябва винаги да съблюдаваме на какво служим в целостта на човечеството чрез това, че на подвеждащите мисли на човечеството, които днес идват от такава страна, противопоставяме мислите, които могат да са плодотворни. И една такава мисъл може и в най-дълбока депресия да ни извиси, да ни изпълни със сила. Такава мисъл е изключително важна във всяка секунда от живота ни, а именно че трябва да упражняваме духовната наука така, че във външния живот да я демонстрираме възможно най-малко, но тя да се издига в нас толкова силно и интензивно, че срещу изпитанията, пред които ни изправя, да имаме силата да си кажем: те трябва да са налице! След като нашата карма ни е довела до духовната наука, трябва също така да искаме да приемем това, което тя може да ни възложи като изпитание. Защото противопоставящите се на духовната наука световни сили са ужасно могъщи и хората изобщо не знаят за това.
към текста >>
Такава мисъл е изключително важна във всяка секунда от живота ни, а именно че трябва да упражняваме
дух
овната наука така, че във външния живот да я демонстрираме възможно най-малко, но тя да се издига в нас толкова силно и интензивно, че срещу изпитанията, пред които ни изправя, да имаме силата да си кажем: те трябва да са налице!
Ние виждаме: когато проследяваме в хората това, което протича през вътрешната им същност, когато не преминаваме покрай такива неща без да се замислим, хората ни се представят по забележителен начин. За това трябва да имаме ясно съзнание. И не трябва да се учудваме, че имаме затруднения да се сблъскаме в живота с напълно противоположното, когато служебно призваните развиват такива мисли за религиозното и духовно възпитание на човечеството. Ние трябва винаги да съблюдаваме на какво служим в целостта на човечеството чрез това, че на подвеждащите мисли на човечеството, които днес идват от такава страна, противопоставяме мислите, които могат да са плодотворни. И една такава мисъл може и в най-дълбока депресия да ни извиси, да ни изпълни със сила.
Такава мисъл е изключително важна във всяка секунда от живота ни, а именно че трябва да упражняваме духовната наука така, че във външния живот да я демонстрираме възможно най-малко, но тя да се издига в нас толкова силно и интензивно, че срещу изпитанията, пред които ни изправя, да имаме силата да си кажем: те трябва да са налице!
След като нашата карма ни е довела до духовната наука, трябва също така да искаме да приемем това, което тя може да ни възложи като изпитание. Защото противопоставящите се на духовната наука световни сили са ужасно могъщи и хората изобщо не знаят за това. Защото онзи мъж, разбира се, няма никаква представа от всичко, което представлява същността на мисленето и усещането и което може да се разкрие само когато чрез духовната наука се добие ясен поглед за цялата разрушителност на подобен начин на мислене! Ето защо не може да му се приписва вина, не трябва да го приемаме пренебрежително, а един такъв факт трябва да се разглежда напълно обективно, както се разглежда земетресение или вулкан, действащи също разрушително – макар и в малка област – с външни физически средства. Мъжът обаче в действителност не може да мисли.
към текста >>
След като нашата карма ни е довела до
дух
овната наука, трябва също така да искаме да приемем това, което тя може да ни възложи като изпитание.
За това трябва да имаме ясно съзнание. И не трябва да се учудваме, че имаме затруднения да се сблъскаме в живота с напълно противоположното, когато служебно призваните развиват такива мисли за религиозното и духовно възпитание на човечеството. Ние трябва винаги да съблюдаваме на какво служим в целостта на човечеството чрез това, че на подвеждащите мисли на човечеството, които днес идват от такава страна, противопоставяме мислите, които могат да са плодотворни. И една такава мисъл може и в най-дълбока депресия да ни извиси, да ни изпълни със сила. Такава мисъл е изключително важна във всяка секунда от живота ни, а именно че трябва да упражняваме духовната наука така, че във външния живот да я демонстрираме възможно най-малко, но тя да се издига в нас толкова силно и интензивно, че срещу изпитанията, пред които ни изправя, да имаме силата да си кажем: те трябва да са налице!
След като нашата карма ни е довела до духовната наука, трябва също така да искаме да приемем това, което тя може да ни възложи като изпитание.
Защото противопоставящите се на духовната наука световни сили са ужасно могъщи и хората изобщо не знаят за това. Защото онзи мъж, разбира се, няма никаква представа от всичко, което представлява същността на мисленето и усещането и което може да се разкрие само когато чрез духовната наука се добие ясен поглед за цялата разрушителност на подобен начин на мислене! Ето защо не може да му се приписва вина, не трябва да го приемаме пренебрежително, а един такъв факт трябва да се разглежда напълно обективно, както се разглежда земетресение или вулкан, действащи също разрушително – макар и в малка област – с външни физически средства. Мъжът обаче в действителност не може да мисли. И той е само един пример за това как най-значими хора от настоящето не могат да мислят.
към текста >>
Защото противопоставящите се на
дух
овната наука световни сили са ужасно могъщи и хората изобщо не знаят за това.
И не трябва да се учудваме, че имаме затруднения да се сблъскаме в живота с напълно противоположното, когато служебно призваните развиват такива мисли за религиозното и духовно възпитание на човечеството. Ние трябва винаги да съблюдаваме на какво служим в целостта на човечеството чрез това, че на подвеждащите мисли на човечеството, които днес идват от такава страна, противопоставяме мислите, които могат да са плодотворни. И една такава мисъл може и в най-дълбока депресия да ни извиси, да ни изпълни със сила. Такава мисъл е изключително важна във всяка секунда от живота ни, а именно че трябва да упражняваме духовната наука така, че във външния живот да я демонстрираме възможно най-малко, но тя да се издига в нас толкова силно и интензивно, че срещу изпитанията, пред които ни изправя, да имаме силата да си кажем: те трябва да са налице! След като нашата карма ни е довела до духовната наука, трябва също така да искаме да приемем това, което тя може да ни възложи като изпитание.
Защото противопоставящите се на духовната наука световни сили са ужасно могъщи и хората изобщо не знаят за това.
Защото онзи мъж, разбира се, няма никаква представа от всичко, което представлява същността на мисленето и усещането и което може да се разкрие само когато чрез духовната наука се добие ясен поглед за цялата разрушителност на подобен начин на мислене! Ето защо не може да му се приписва вина, не трябва да го приемаме пренебрежително, а един такъв факт трябва да се разглежда напълно обективно, както се разглежда земетресение или вулкан, действащи също разрушително – макар и в малка област – с външни физически средства. Мъжът обаче в действителност не може да мисли. И той е само един пример за това как най-значими хора от настоящето не могат да мислят. Той не може да мисли!
към текста >>
Защото онзи мъж, разбира се, няма никаква представа от всичко, което представлява същността на мисленето и усещането и което може да се разкрие само когато чрез
дух
овната наука се добие ясен поглед за цялата разрушителност на подобен начин на мислене!
Ние трябва винаги да съблюдаваме на какво служим в целостта на човечеството чрез това, че на подвеждащите мисли на човечеството, които днес идват от такава страна, противопоставяме мислите, които могат да са плодотворни. И една такава мисъл може и в най-дълбока депресия да ни извиси, да ни изпълни със сила. Такава мисъл е изключително важна във всяка секунда от живота ни, а именно че трябва да упражняваме духовната наука така, че във външния живот да я демонстрираме възможно най-малко, но тя да се издига в нас толкова силно и интензивно, че срещу изпитанията, пред които ни изправя, да имаме силата да си кажем: те трябва да са налице! След като нашата карма ни е довела до духовната наука, трябва също така да искаме да приемем това, което тя може да ни възложи като изпитание. Защото противопоставящите се на духовната наука световни сили са ужасно могъщи и хората изобщо не знаят за това.
Защото онзи мъж, разбира се, няма никаква представа от всичко, което представлява същността на мисленето и усещането и което може да се разкрие само когато чрез духовната наука се добие ясен поглед за цялата разрушителност на подобен начин на мислене!
Ето защо не може да му се приписва вина, не трябва да го приемаме пренебрежително, а един такъв факт трябва да се разглежда напълно обективно, както се разглежда земетресение или вулкан, действащи също разрушително – макар и в малка област – с външни физически средства. Мъжът обаче в действителност не може да мисли. И той е само един пример за това как най-значими хора от настоящето не могат да мислят. Той не може да мисли! Представете си, той казва: „Човешкото тяло, разбира се, предоставяме на естествената наука, това не може и да бъде другояче.
към текста >>
Този мъж няма никаква представа, че – когато действително се изследва
дух
ът – този
дух
е съзидател на тялото, че не може тялото изобщо да се изолира и да се подари, както това беше описано вчера в откритата лекция72.
Този мъж няма никаква представа, че – когато действително се изследва духът – този дух е съзидател на тялото, че не може тялото изобщо да се изолира и да се подари, както това беше описано вчера в откритата лекция72.
Той подарява тялото. Той обаче подарява и душата – защото я усеща практически като парна машина – и запазва, както ясно казва, за теологията само „човека като свобода“. „Човека като природа“ той подарява великодушно, „човека като свобода“ запазва. Ала сега, след като си е запазил човека като свобода, естествено, изрича: „Човекът като природа73, като съставна част на природата, изгубва самостоятелността си и свободата си. Всичко, което преживява и претърпява, той трябва да претърпява изцяло според природния закон.“
към текста >>
Човечеството е достигнало до стадий на развитие, когато това, което трябва да бъде мисленето за физическия живот, трябва да бъде оплодено от такива мисли, които също са насочени към
дух
овния свят.
Следователно човекът губи тази свобода чрез своята природа. И сега забележете какво всъщност запазва този теолог! Първо той казва: „Човекът като природа се предава на природата и се запазва човекът като свобода.“ После обаче констатира: „Човекът като природа е такъв, че като съставна част на природата той изгубва самостоятелността си и свободата си, а всичко, което преживява и претърпява, той трябва да претърпява изцяло според природния закон.“ И той няма нищо повече! Следователно не трябва да се учудваме, че после той реди само фрази. Но добрият човечец не забелязва това и представлява само типичен пример за това как най-значими хора не забелязват липсата на логическа връзка на мислите, която е налице днес.
Човечеството е достигнало до стадий на развитие, когато това, което трябва да бъде мисленето за физическия живот, трябва да бъде оплодено от такива мисли, които също са насочени към духовния свят.
В противен случай мислите, насочени към физическия свят, ще се разпаднат, защото хората, които днес имат думата, не познават и най-простите факти на мировите взаимовръзки.
към текста >>
Ние се намираме в онзи преходен период, в който древните атавистични ясновидски инстинкти са отмрели и в който трябва да се придобие способността съзнателно да се навлезе в
дух
овните светове.
Ние знаем, че днес човечеството се намира в преходен период. Не говорим в повърхностния смисъл, в който сега се говори за преходен период, а в един друг смисъл.
Ние се намираме в онзи преходен период, в който древните атавистични ясновидски инстинкти са отмрели и в който трябва да се придобие способността съзнателно да се навлезе в духовните светове.
За духовния изследовател това представлява очевиден факт. Но древните атавистични ясновидски способности, които са имали хората, са им давали също и дейни мисли, доколкото са имали нужда от тях в своя културен период. Историята представя твърде малко от величественото, което Халдейският или Египетският културен период са съдържали като значими мисли в човешкия живот. Значими мисли – нашето време трябва отново да придобие мисли, – способни да се намесят в действителността! Това обаче те могат само когато бъдат оплодени от духовния свят, както старите времена са били оплождани от духовните светове.
към текста >>
За
дух
овния изследовател това представлява очевиден факт.
Ние знаем, че днес човечеството се намира в преходен период. Не говорим в повърхностния смисъл, в който сега се говори за преходен период, а в един друг смисъл. Ние се намираме в онзи преходен период, в който древните атавистични ясновидски инстинкти са отмрели и в който трябва да се придобие способността съзнателно да се навлезе в духовните светове.
За духовния изследовател това представлява очевиден факт.
Но древните атавистични ясновидски способности, които са имали хората, са им давали също и дейни мисли, доколкото са имали нужда от тях в своя културен период. Историята представя твърде малко от величественото, което Халдейският или Египетският културен период са съдържали като значими мисли в човешкия живот. Значими мисли – нашето време трябва отново да придобие мисли, – способни да се намесят в действителността! Това обаче те могат само когато бъдат оплодени от духовния свят, както старите времена са били оплождани от духовните светове. Днес хората не могат да бъдат оплождани по несъзнателен начин.
към текста >>
Това обаче те могат само когато бъдат оплодени от
дух
овния свят, както старите времена са били оплождани от
дух
овните светове.
Ние се намираме в онзи преходен период, в който древните атавистични ясновидски инстинкти са отмрели и в който трябва да се придобие способността съзнателно да се навлезе в духовните светове. За духовния изследовател това представлява очевиден факт. Но древните атавистични ясновидски способности, които са имали хората, са им давали също и дейни мисли, доколкото са имали нужда от тях в своя културен период. Историята представя твърде малко от величественото, което Халдейският или Египетският културен период са съдържали като значими мисли в човешкия живот. Значими мисли – нашето време трябва отново да придобие мисли, – способни да се намесят в действителността!
Това обаче те могат само когато бъдат оплодени от духовния свят, както старите времена са били оплождани от духовните светове.
Днес хората не могат да бъдат оплождани по несъзнателен начин. За целта е нужно да има съзнание, когато духовно-научните познания действително се придобиват от хората. И дори при този мъж, при когото може лесно да се покаже, че е обхванат от най-пагубните последствия от липсата на взаимовръзка в мислите на нашето време, виждаме, че той нанася огромна вреда чрез това, че заразява толкова много хора със своята липса на взаимовръзка в мисленето. Също така в негово лице нямаме недобронамерен човек, а пред себе си имаме принципен човек, именно човек, който има възгледа, който днес може да се има, когато хората нямат определена връзка с духовния свят, в смисъла, който посочих, че и хора като Жорес не могат да имат такава. Но и такива хора, като този, който е изнесъл тези религиозни лекции, също и такива хора знаят, че човечеството в някакво отношение е достигнало до задънена улица, че хората повече не могат да направят нищо с мисленето, чувствата и волята, проникнати от старите убеждения, от старите светогледни елементи.
към текста >>
За целта е нужно да има съзнание, когато
дух
овно-научните познания действително се придобиват от хората.
Но древните атавистични ясновидски способности, които са имали хората, са им давали също и дейни мисли, доколкото са имали нужда от тях в своя културен период. Историята представя твърде малко от величественото, което Халдейският или Египетският културен период са съдържали като значими мисли в човешкия живот. Значими мисли – нашето време трябва отново да придобие мисли, – способни да се намесят в действителността! Това обаче те могат само когато бъдат оплодени от духовния свят, както старите времена са били оплождани от духовните светове. Днес хората не могат да бъдат оплождани по несъзнателен начин.
За целта е нужно да има съзнание, когато духовно-научните познания действително се придобиват от хората.
И дори при този мъж, при когото може лесно да се покаже, че е обхванат от най-пагубните последствия от липсата на взаимовръзка в мислите на нашето време, виждаме, че той нанася огромна вреда чрез това, че заразява толкова много хора със своята липса на взаимовръзка в мисленето. Също така в негово лице нямаме недобронамерен човек, а пред себе си имаме принципен човек, именно човек, който има възгледа, който днес може да се има, когато хората нямат определена връзка с духовния свят, в смисъла, който посочих, че и хора като Жорес не могат да имат такава. Но и такива хора, като този, който е изнесъл тези религиозни лекции, също и такива хора знаят, че човечеството в някакво отношение е достигнало до задънена улица, че хората повече не могат да направят нищо с мисленето, чувствата и волята, проникнати от старите убеждения, от старите светогледни елементи. Той знае също така, че това е довело в настоящето до материализма, че нещата трябва да са други. В края на краищата той е и не малко радикален, защото говори за това, че през 19.
към текста >>
Също така в негово лице нямаме недобронамерен човек, а пред себе си имаме принципен човек, именно човек, който има възгледа, който днес може да се има, когато хората нямат определена връзка с
дух
овния свят, в смисъла, който посочих, че и хора като Жорес не могат да имат такава.
Значими мисли – нашето време трябва отново да придобие мисли, – способни да се намесят в действителността! Това обаче те могат само когато бъдат оплодени от духовния свят, както старите времена са били оплождани от духовните светове. Днес хората не могат да бъдат оплождани по несъзнателен начин. За целта е нужно да има съзнание, когато духовно-научните познания действително се придобиват от хората. И дори при този мъж, при когото може лесно да се покаже, че е обхванат от най-пагубните последствия от липсата на взаимовръзка в мислите на нашето време, виждаме, че той нанася огромна вреда чрез това, че заразява толкова много хора със своята липса на взаимовръзка в мисленето.
Също така в негово лице нямаме недобронамерен човек, а пред себе си имаме принципен човек, именно човек, който има възгледа, който днес може да се има, когато хората нямат определена връзка с духовния свят, в смисъла, който посочих, че и хора като Жорес не могат да имат такава.
Но и такива хора, като този, който е изнесъл тези религиозни лекции, също и такива хора знаят, че човечеството в някакво отношение е достигнало до задънена улица, че хората повече не могат да направят нищо с мисленето, чувствата и волята, проникнати от старите убеждения, от старите светогледни елементи. Той знае също така, че това е довело в настоящето до материализма, че нещата трябва да са други. В края на краищата той е и не малко радикален, защото говори за това, че през 19. век хората са обхванати от страстта на спорта, комформизма, мамонизма. За всички тези неща, които представляват определени сенчести страни на материализма, за всички тези неща говори човекът и накрая казва: спортът, комформизмът, мамонизмът, както се проявяват в 19.
към текста >>
От гледна точка на
дух
овната наука никога няма да изискваме такива радикални неща; напротив, бихме оставили хората на тяхната свобода.
Следователно той е много радикален.
От гледна точка на духовната наука никога няма да изискваме такива радикални неща; напротив, бихме оставили хората на тяхната свобода.
И знаем, че когато разбере кармата и реинкарнацията, както и останалото, което духовната наука дава, всеки човек поотделно ще намери своя път в живота. Но този мъж, който знае, че хората са достигнали до задънена улица, казва напълно радикално – той би достигнал до друго, ако приемеше духовната наука, – че хората не би трябвало вече да печелят пари, не би трябвало вече да изпитват удоволствие от живота или да се радват на своето здраве.
към текста >>
И знаем, че когато разбере кармата и реинкарнацията, както и останалото, което
дух
овната наука дава, всеки човек поотделно ще намери своя път в живота.
Следователно той е много радикален. От гледна точка на духовната наука никога няма да изискваме такива радикални неща; напротив, бихме оставили хората на тяхната свобода.
И знаем, че когато разбере кармата и реинкарнацията, както и останалото, което духовната наука дава, всеки човек поотделно ще намери своя път в живота.
Но този мъж, който знае, че хората са достигнали до задънена улица, казва напълно радикално – той би достигнал до друго, ако приемеше духовната наука, – че хората не би трябвало вече да печелят пари, не би трябвало вече да изпитват удоволствие от живота или да се радват на своето здраве.
към текста >>
Но този мъж, който знае, че хората са достигнали до задънена улица, казва напълно радикално – той би достигнал до друго, ако приемеше
дух
овната наука, – че хората не би трябвало вече да печелят пари, не би трябвало вече да изпитват удоволствие от живота или да се радват на своето здраве.
Следователно той е много радикален. От гледна точка на духовната наука никога няма да изискваме такива радикални неща; напротив, бихме оставили хората на тяхната свобода. И знаем, че когато разбере кармата и реинкарнацията, както и останалото, което духовната наука дава, всеки човек поотделно ще намери своя път в живота.
Но този мъж, който знае, че хората са достигнали до задънена улица, казва напълно радикално – той би достигнал до друго, ако приемеше духовната наука, – че хората не би трябвало вече да печелят пари, не би трябвало вече да изпитват удоволствие от живота или да се радват на своето здраве.
към текста >>
На тези неща човек трябва да обърне внимание и поне като
дух
овен учен да успее да се абстрахира от това, което днес светът провъзгласява и което се приема като „най-висши ценности“ поради други импулси.
Помислете, това е реформа на живота на човек, който е проникнал толкова дълбоко в това, което е необходимо, а именно всичко трябва да стане друго, тоест нищо не трябва да стане друго, но всичко трябва да се осмисли по друг начин: „Тези неща не бива да представляват най-същественото, целта75, най-висшата стойност. Те трябва да бъдат постигнати със същата енергия, трябва да бъдат оценени“ – тоест да бъдат осмислени – „според различна от досегашната скала.“ Към това няма нужда да се добавя нещо повече! Вече е необходимо да се обърне внимание на тези неща, защото те не се откриват при отделни хора, а са характерни за целия настоящ културен свят. И това, което хората изживяват в своята съдба, не се определя от нищо друго освен от тази неефикасност на мисленето и усещането. Това е кармата на тази неефикасност на мисленето и усещането!
На тези неща човек трябва да обърне внимание и поне като духовен учен да успее да се абстрахира от това, което днес светът провъзгласява и което се приема като „най-висши ценности“ поради други импулси.
И в тази връзка човек действително трябва да може, без да се главозамайва от всевъзможни други чувства, управляващи днес света и под чието влияние възникват толкова много лъжи, да отправи поглед към най-важното. Защото тези неща имат своето влияние. Ние живеем в една такава сфера – вече казах това в Цюрих, – че този, който предлага такава материя на хората, така че, докато го слушат, в сърцата им, в душевността им се развихрят тези мисловни бесове, може да каже: „Съдържанието на тази книжка76 се състои от 12 речи, които изнесох през последната зима в...“ – сега се споменава градът, който не искам да назова77 – „пред хиляди слушатели.“ Но тези неща – градът е без никакво значение – се приемат от хиляди! Това трябва да се прозре. Вече е необходимо действително да се прозре цялата сериозност и цялото значение на едно такова разглеждане.
към текста >>
И след като сме приели достатъчно много от
дух
овния свят, ще разберем, че сме преминали в противоположната страна на онзи мироглед, който днес властва в хората в много по-голяма степен, отколкото вярваме.
И в тази връзка човек действително трябва да може, без да се главозамайва от всевъзможни други чувства, управляващи днес света и под чието влияние възникват толкова много лъжи, да отправи поглед към най-важното. Защото тези неща имат своето влияние. Ние живеем в една такава сфера – вече казах това в Цюрих, – че този, който предлага такава материя на хората, така че, докато го слушат, в сърцата им, в душевността им се развихрят тези мисловни бесове, може да каже: „Съдържанието на тази книжка76 се състои от 12 речи, които изнесох през последната зима в...“ – сега се споменава градът, който не искам да назова77 – „пред хиляди слушатели.“ Но тези неща – градът е без никакво значение – се приемат от хиляди! Това трябва да се прозре. Вече е необходимо действително да се прозре цялата сериозност и цялото значение на едно такова разглеждане.
И след като сме приели достатъчно много от духовния свят, ще разберем, че сме преминали в противоположната страна на онзи мироглед, който днес властва в хората в много по-голяма степен, отколкото вярваме.
За съжаление днес хората живеят прекалено безсмислено! Това е душевното усилие: че трябва да се погледне толкова разпространената в света – простете, че трябва да го кажа, но трябва да сме наясно с това – тъпота, тъпота, в която човечеството живее по отношение на това, което действа в процеса на развитие на човечеството и го ръководи. Ние трябва да получим необходимите нюанси на усещането за вида истина, която се съдържа в духовната наука, също и чрез разглеждане на противоположното. Това, за което се касае, не е просто налице, понеже се изричат всевъзможни хубави думи, звучащи прекрасно, думи за възвишени идеали, които трябва да се предоставят на човечеството; напротив, преди всичко трябва да се приеме това, което не може да се приеме от най-изтъкнатите наши съвременници: че духовният свят е този, който трябва да се открие. Има добри причини – и защо това е така, не може да се обясни тук, тъй като ще изиска твърде много време, – има добри причини, че през цели столетия човечеството е отказвало да разбере християнството в духовен смисъл.
към текста >>
Ние трябва да получим необходимите нюанси на усещането за вида истина, която се съдържа в
дух
овната наука, също и чрез разглеждане на противоположното.
Това трябва да се прозре. Вече е необходимо действително да се прозре цялата сериозност и цялото значение на едно такова разглеждане. И след като сме приели достатъчно много от духовния свят, ще разберем, че сме преминали в противоположната страна на онзи мироглед, който днес властва в хората в много по-голяма степен, отколкото вярваме. За съжаление днес хората живеят прекалено безсмислено! Това е душевното усилие: че трябва да се погледне толкова разпространената в света – простете, че трябва да го кажа, но трябва да сме наясно с това – тъпота, тъпота, в която човечеството живее по отношение на това, което действа в процеса на развитие на човечеството и го ръководи.
Ние трябва да получим необходимите нюанси на усещането за вида истина, която се съдържа в духовната наука, също и чрез разглеждане на противоположното.
Това, за което се касае, не е просто налице, понеже се изричат всевъзможни хубави думи, звучащи прекрасно, думи за възвишени идеали, които трябва да се предоставят на човечеството; напротив, преди всичко трябва да се приеме това, което не може да се приеме от най-изтъкнатите наши съвременници: че духовният свят е този, който трябва да се открие. Има добри причини – и защо това е така, не може да се обясни тук, тъй като ще изиска твърде много време, – има добри причини, че през цели столетия човечеството е отказвало да разбере християнството в духовен смисъл. В първите столетия на християнството е съществувал гностицизмът78. Всички Вие знаете: нашата духовна наука не е едно повторно възраждане на гностицизма, но гностицизмът се е стремял тогава да достигне до някаква духовна наука. Той е трябвало да отстъпи, защото хората не са искали да видят християнските истини в духовна светлина.
към текста >>
Това, за което се касае, не е просто налице, понеже се изричат всевъзможни хубави думи, звучащи прекрасно, думи за възвишени идеали, които трябва да се предоставят на човечеството; напротив, преди всичко трябва да се приеме това, което не може да се приеме от най-изтъкнатите наши съвременници: че
дух
овният свят е този, който трябва да се открие.
Вече е необходимо действително да се прозре цялата сериозност и цялото значение на едно такова разглеждане. И след като сме приели достатъчно много от духовния свят, ще разберем, че сме преминали в противоположната страна на онзи мироглед, който днес властва в хората в много по-голяма степен, отколкото вярваме. За съжаление днес хората живеят прекалено безсмислено! Това е душевното усилие: че трябва да се погледне толкова разпространената в света – простете, че трябва да го кажа, но трябва да сме наясно с това – тъпота, тъпота, в която човечеството живее по отношение на това, което действа в процеса на развитие на човечеството и го ръководи. Ние трябва да получим необходимите нюанси на усещането за вида истина, която се съдържа в духовната наука, също и чрез разглеждане на противоположното.
Това, за което се касае, не е просто налице, понеже се изричат всевъзможни хубави думи, звучащи прекрасно, думи за възвишени идеали, които трябва да се предоставят на човечеството; напротив, преди всичко трябва да се приеме това, което не може да се приеме от най-изтъкнатите наши съвременници: че духовният свят е този, който трябва да се открие.
Има добри причини – и защо това е така, не може да се обясни тук, тъй като ще изиска твърде много време, – има добри причини, че през цели столетия човечеството е отказвало да разбере християнството в духовен смисъл. В първите столетия на християнството е съществувал гностицизмът78. Всички Вие знаете: нашата духовна наука не е едно повторно възраждане на гностицизма, но гностицизмът се е стремял тогава да достигне до някаква духовна наука. Той е трябвало да отстъпи, защото хората не са искали да видят християнските истини в духовна светлина. Същата тенденция е продължила, тя също така се е промъкнала и в естественонаучния стремеж.
към текста >>
Има добри причини – и защо това е така, не може да се обясни тук, тъй като ще изиска твърде много време, – има добри причини, че през цели столетия човечеството е отказвало да разбере християнството в
дух
овен смисъл.
И след като сме приели достатъчно много от духовния свят, ще разберем, че сме преминали в противоположната страна на онзи мироглед, който днес властва в хората в много по-голяма степен, отколкото вярваме. За съжаление днес хората живеят прекалено безсмислено! Това е душевното усилие: че трябва да се погледне толкова разпространената в света – простете, че трябва да го кажа, но трябва да сме наясно с това – тъпота, тъпота, в която човечеството живее по отношение на това, което действа в процеса на развитие на човечеството и го ръководи. Ние трябва да получим необходимите нюанси на усещането за вида истина, която се съдържа в духовната наука, също и чрез разглеждане на противоположното. Това, за което се касае, не е просто налице, понеже се изричат всевъзможни хубави думи, звучащи прекрасно, думи за възвишени идеали, които трябва да се предоставят на човечеството; напротив, преди всичко трябва да се приеме това, което не може да се приеме от най-изтъкнатите наши съвременници: че духовният свят е този, който трябва да се открие.
Има добри причини – и защо това е така, не може да се обясни тук, тъй като ще изиска твърде много време, – има добри причини, че през цели столетия човечеството е отказвало да разбере християнството в духовен смисъл.
В първите столетия на християнството е съществувал гностицизмът78. Всички Вие знаете: нашата духовна наука не е едно повторно възраждане на гностицизма, но гностицизмът се е стремял тогава да достигне до някаква духовна наука. Той е трябвало да отстъпи, защото хората не са искали да видят християнските истини в духовна светлина. Същата тенденция е продължила, тя също така се е промъкнала и в естественонаучния стремеж. Поради това човечеството е научило, че през столетията тя се е борила също и срещу възможността за разбиране на духовното.
към текста >>
Всички Вие знаете: нашата
дух
овна наука не е едно повторно възраждане на гностицизма, но гностицизмът се е стремял тогава да достигне до някаква
дух
овна наука.
Това е душевното усилие: че трябва да се погледне толкова разпространената в света – простете, че трябва да го кажа, но трябва да сме наясно с това – тъпота, тъпота, в която човечеството живее по отношение на това, което действа в процеса на развитие на човечеството и го ръководи. Ние трябва да получим необходимите нюанси на усещането за вида истина, която се съдържа в духовната наука, също и чрез разглеждане на противоположното. Това, за което се касае, не е просто налице, понеже се изричат всевъзможни хубави думи, звучащи прекрасно, думи за възвишени идеали, които трябва да се предоставят на човечеството; напротив, преди всичко трябва да се приеме това, което не може да се приеме от най-изтъкнатите наши съвременници: че духовният свят е този, който трябва да се открие. Има добри причини – и защо това е така, не може да се обясни тук, тъй като ще изиска твърде много време, – има добри причини, че през цели столетия човечеството е отказвало да разбере християнството в духовен смисъл. В първите столетия на християнството е съществувал гностицизмът78.
Всички Вие знаете: нашата духовна наука не е едно повторно възраждане на гностицизма, но гностицизмът се е стремял тогава да достигне до някаква духовна наука.
Той е трябвало да отстъпи, защото хората не са искали да видят християнските истини в духовна светлина. Същата тенденция е продължила, тя също така се е промъкнала и в естественонаучния стремеж. Поради това човечеството е научило, че през столетията тя се е борила също и срещу възможността за разбиране на духовното. Но вече е настъпил такъв период от време, в който тъкмо за онези, които са в центъра на съвременната култура – която обаче представлява чист материализъм, дори и да не се признава, – представлява особена трудност да приемат съществуването на един действителен духовен свят, но не под формата на неясни речи за духовния свят, а под формата на нагледно познание за духовния свят. Ние обаче трябва да сме наясно, че приемането на този духовен свят спада към най-важното и че едва тогава може да дойде останалото, това, което може да дойде като нова основа на етичната, социалната, както и на останалата практическа житейска организация, когато се създават основи чрез духовната наука, чрез приемането на реални духовни факти и духовни същества.
към текста >>
Той е трябвало да отстъпи, защото хората не са искали да видят християнските истини в
дух
овна светлина.
Ние трябва да получим необходимите нюанси на усещането за вида истина, която се съдържа в духовната наука, също и чрез разглеждане на противоположното. Това, за което се касае, не е просто налице, понеже се изричат всевъзможни хубави думи, звучащи прекрасно, думи за възвишени идеали, които трябва да се предоставят на човечеството; напротив, преди всичко трябва да се приеме това, което не може да се приеме от най-изтъкнатите наши съвременници: че духовният свят е този, който трябва да се открие. Има добри причини – и защо това е така, не може да се обясни тук, тъй като ще изиска твърде много време, – има добри причини, че през цели столетия човечеството е отказвало да разбере християнството в духовен смисъл. В първите столетия на християнството е съществувал гностицизмът78. Всички Вие знаете: нашата духовна наука не е едно повторно възраждане на гностицизма, но гностицизмът се е стремял тогава да достигне до някаква духовна наука.
Той е трябвало да отстъпи, защото хората не са искали да видят християнските истини в духовна светлина.
Същата тенденция е продължила, тя също така се е промъкнала и в естественонаучния стремеж. Поради това човечеството е научило, че през столетията тя се е борила също и срещу възможността за разбиране на духовното. Но вече е настъпил такъв период от време, в който тъкмо за онези, които са в центъра на съвременната култура – която обаче представлява чист материализъм, дори и да не се признава, – представлява особена трудност да приемат съществуването на един действителен духовен свят, но не под формата на неясни речи за духовния свят, а под формата на нагледно познание за духовния свят. Ние обаче трябва да сме наясно, че приемането на този духовен свят спада към най-важното и че едва тогава може да дойде останалото, това, което може да дойде като нова основа на етичната, социалната, както и на останалата практическа житейска организация, когато се създават основи чрез духовната наука, чрез приемането на реални духовни факти и духовни същества.
към текста >>
Поради това човечеството е научило, че през столетията тя се е борила също и срещу възможността за разбиране на
дух
овното.
Има добри причини – и защо това е така, не може да се обясни тук, тъй като ще изиска твърде много време, – има добри причини, че през цели столетия човечеството е отказвало да разбере християнството в духовен смисъл. В първите столетия на християнството е съществувал гностицизмът78. Всички Вие знаете: нашата духовна наука не е едно повторно възраждане на гностицизма, но гностицизмът се е стремял тогава да достигне до някаква духовна наука. Той е трябвало да отстъпи, защото хората не са искали да видят християнските истини в духовна светлина. Същата тенденция е продължила, тя също така се е промъкнала и в естественонаучния стремеж.
Поради това човечеството е научило, че през столетията тя се е борила също и срещу възможността за разбиране на духовното.
Но вече е настъпил такъв период от време, в който тъкмо за онези, които са в центъра на съвременната култура – която обаче представлява чист материализъм, дори и да не се признава, – представлява особена трудност да приемат съществуването на един действителен духовен свят, но не под формата на неясни речи за духовния свят, а под формата на нагледно познание за духовния свят. Ние обаче трябва да сме наясно, че приемането на този духовен свят спада към най-важното и че едва тогава може да дойде останалото, това, което може да дойде като нова основа на етичната, социалната, както и на останалата практическа житейска организация, когато се създават основи чрез духовната наука, чрез приемането на реални духовни факти и духовни същества.
към текста >>
Но вече е настъпил такъв период от време, в който тъкмо за онези, които са в центъра на съвременната култура – която обаче представлява чист материализъм, дори и да не се признава, – представлява особена трудност да приемат съществуването на един действителен
дух
овен свят, но не под формата на неясни речи за
дух
овния свят, а под формата на нагледно познание за
дух
овния свят.
В първите столетия на християнството е съществувал гностицизмът78. Всички Вие знаете: нашата духовна наука не е едно повторно възраждане на гностицизма, но гностицизмът се е стремял тогава да достигне до някаква духовна наука. Той е трябвало да отстъпи, защото хората не са искали да видят християнските истини в духовна светлина. Същата тенденция е продължила, тя също така се е промъкнала и в естественонаучния стремеж. Поради това човечеството е научило, че през столетията тя се е борила също и срещу възможността за разбиране на духовното.
Но вече е настъпил такъв период от време, в който тъкмо за онези, които са в центъра на съвременната култура – която обаче представлява чист материализъм, дори и да не се признава, – представлява особена трудност да приемат съществуването на един действителен духовен свят, но не под формата на неясни речи за духовния свят, а под формата на нагледно познание за духовния свят.
Ние обаче трябва да сме наясно, че приемането на този духовен свят спада към най-важното и че едва тогава може да дойде останалото, това, което може да дойде като нова основа на етичната, социалната, както и на останалата практическа житейска организация, когато се създават основи чрез духовната наука, чрез приемането на реални духовни факти и духовни същества.
към текста >>
Ние обаче трябва да сме наясно, че приемането на този
дух
овен свят спада към най-важното и че едва тогава може да дойде останалото, това, което може да дойде като нова основа на етичната, социалната, както и на останалата практическа житейска организация, когато се създават основи чрез
дух
овната наука, чрез приемането на реални
дух
овни факти и
дух
овни същества.
Всички Вие знаете: нашата духовна наука не е едно повторно възраждане на гностицизма, но гностицизмът се е стремял тогава да достигне до някаква духовна наука. Той е трябвало да отстъпи, защото хората не са искали да видят християнските истини в духовна светлина. Същата тенденция е продължила, тя също така се е промъкнала и в естественонаучния стремеж. Поради това човечеството е научило, че през столетията тя се е борила също и срещу възможността за разбиране на духовното. Но вече е настъпил такъв период от време, в който тъкмо за онези, които са в центъра на съвременната култура – която обаче представлява чист материализъм, дори и да не се признава, – представлява особена трудност да приемат съществуването на един действителен духовен свят, но не под формата на неясни речи за духовния свят, а под формата на нагледно познание за духовния свят.
Ние обаче трябва да сме наясно, че приемането на този духовен свят спада към най-важното и че едва тогава може да дойде останалото, това, което може да дойде като нова основа на етичната, социалната, както и на останалата практическа житейска организация, когато се създават основи чрез духовната наука, чрез приемането на реални духовни факти и духовни същества.
към текста >>
Защото вътре в нашето движение не става дума за това, катехизирайки, да се приеме едно или друго от
дух
овната наука, а за това да открием правилната връзка на нашата душа с познанията от
дух
овния свят.
Огромно удовлетворение ми донесе фактът, че успяхме отново да се срещнем и тук, в Санкт Гален79, след дълъг период от време, и тъкмо в тези дни беше моя задача да разгледам – добавяйки към това, което Вие можете да прочетете в нашата литература – и нещо, което може би лично, от душа към душа, в рамките на нашето движение, трябва да се обсъжда, за да бъде разбрано в правилния смисъл.
Защото вътре в нашето движение не става дума за това, катехизирайки, да се приеме едно или друго от духовната наука, а за това да открием правилната връзка на нашата душа с познанията от духовния свят.
Тогава духовната наука няма да бъде просто наука, тогава тя ще бъде за нас наистина житейски път, ще бъде за нас душевна храна, но такава душевна храна, която не подкопава духовното ни здраве и духовната ни свежест, а напротив, стимулира ги по такъв начин, че ние, въпреки всички съпротиви на външния свят, чието естество днес отчасти изследвахме, да навлизаме в света по хармоничен начин. Как човек би трябвало да се отнася към духовната наука душевно, за това исках да Ви говоря днес. И когато беше необходимо да Ви посоча явления, които могат да бъдат осветлени по такъв начин може би само чрез духовната наука, това беше поради причината, че ние, като познавачи на антропософския светоглед, можем да открием истинска вътрешна хармония само чрез ясно и точно схващане в хода на света, в който живеем. И от тази вътрешна хармония може също да настъпи и хармония в нашия живот. И постигането на все по-голяма хармония в нашия живот, благодарение на духовната наука, представлява нашия духовно-научен идеал.
към текста >>
Тогава
дух
овната наука няма да бъде просто наука, тогава тя ще бъде за нас наистина житейски път, ще бъде за нас душевна храна, но такава душевна храна, която не подкопава
дух
овното ни здраве и
дух
овната ни свежест, а напротив, стимулира ги по такъв начин, че ние, въпреки всички съпротиви на външния свят, чието естество днес отчасти изследвахме, да навлизаме в света по хармоничен начин.
Огромно удовлетворение ми донесе фактът, че успяхме отново да се срещнем и тук, в Санкт Гален79, след дълъг период от време, и тъкмо в тези дни беше моя задача да разгледам – добавяйки към това, което Вие можете да прочетете в нашата литература – и нещо, което може би лично, от душа към душа, в рамките на нашето движение, трябва да се обсъжда, за да бъде разбрано в правилния смисъл. Защото вътре в нашето движение не става дума за това, катехизирайки, да се приеме едно или друго от духовната наука, а за това да открием правилната връзка на нашата душа с познанията от духовния свят.
Тогава духовната наука няма да бъде просто наука, тогава тя ще бъде за нас наистина житейски път, ще бъде за нас душевна храна, но такава душевна храна, която не подкопава духовното ни здраве и духовната ни свежест, а напротив, стимулира ги по такъв начин, че ние, въпреки всички съпротиви на външния свят, чието естество днес отчасти изследвахме, да навлизаме в света по хармоничен начин.
Как човек би трябвало да се отнася към духовната наука душевно, за това исках да Ви говоря днес. И когато беше необходимо да Ви посоча явления, които могат да бъдат осветлени по такъв начин може би само чрез духовната наука, това беше поради причината, че ние, като познавачи на антропософския светоглед, можем да открием истинска вътрешна хармония само чрез ясно и точно схващане в хода на света, в който живеем. И от тази вътрешна хармония може също да настъпи и хармония в нашия живот. И постигането на все по-голяма хармония в нашия живот, благодарение на духовната наука, представлява нашия духовно-научен идеал. В смисъла на този идеал днес исках да Ви изнеса една малка лекция.
към текста >>
Как човек би трябвало да се отнася към
дух
овната наука душевно, за това исках да Ви говоря днес.
Огромно удовлетворение ми донесе фактът, че успяхме отново да се срещнем и тук, в Санкт Гален79, след дълъг период от време, и тъкмо в тези дни беше моя задача да разгледам – добавяйки към това, което Вие можете да прочетете в нашата литература – и нещо, което може би лично, от душа към душа, в рамките на нашето движение, трябва да се обсъжда, за да бъде разбрано в правилния смисъл. Защото вътре в нашето движение не става дума за това, катехизирайки, да се приеме едно или друго от духовната наука, а за това да открием правилната връзка на нашата душа с познанията от духовния свят. Тогава духовната наука няма да бъде просто наука, тогава тя ще бъде за нас наистина житейски път, ще бъде за нас душевна храна, но такава душевна храна, която не подкопава духовното ни здраве и духовната ни свежест, а напротив, стимулира ги по такъв начин, че ние, въпреки всички съпротиви на външния свят, чието естество днес отчасти изследвахме, да навлизаме в света по хармоничен начин.
Как човек би трябвало да се отнася към духовната наука душевно, за това исках да Ви говоря днес.
И когато беше необходимо да Ви посоча явления, които могат да бъдат осветлени по такъв начин може би само чрез духовната наука, това беше поради причината, че ние, като познавачи на антропософския светоглед, можем да открием истинска вътрешна хармония само чрез ясно и точно схващане в хода на света, в който живеем. И от тази вътрешна хармония може също да настъпи и хармония в нашия живот. И постигането на все по-голяма хармония в нашия живот, благодарение на духовната наука, представлява нашия духовно-научен идеал. В смисъла на този идеал днес исках да Ви изнеса една малка лекция.
към текста >>
И когато беше необходимо да Ви посоча явления, които могат да бъдат осветлени по такъв начин може би само чрез
дух
овната наука, това беше поради причината, че ние, като познавачи на антропософския светоглед, можем да открием истинска вътрешна хармония само чрез ясно и точно схващане в хода на света, в който живеем.
Огромно удовлетворение ми донесе фактът, че успяхме отново да се срещнем и тук, в Санкт Гален79, след дълъг период от време, и тъкмо в тези дни беше моя задача да разгледам – добавяйки към това, което Вие можете да прочетете в нашата литература – и нещо, което може би лично, от душа към душа, в рамките на нашето движение, трябва да се обсъжда, за да бъде разбрано в правилния смисъл. Защото вътре в нашето движение не става дума за това, катехизирайки, да се приеме едно или друго от духовната наука, а за това да открием правилната връзка на нашата душа с познанията от духовния свят. Тогава духовната наука няма да бъде просто наука, тогава тя ще бъде за нас наистина житейски път, ще бъде за нас душевна храна, но такава душевна храна, която не подкопава духовното ни здраве и духовната ни свежест, а напротив, стимулира ги по такъв начин, че ние, въпреки всички съпротиви на външния свят, чието естество днес отчасти изследвахме, да навлизаме в света по хармоничен начин. Как човек би трябвало да се отнася към духовната наука душевно, за това исках да Ви говоря днес.
И когато беше необходимо да Ви посоча явления, които могат да бъдат осветлени по такъв начин може би само чрез духовната наука, това беше поради причината, че ние, като познавачи на антропософския светоглед, можем да открием истинска вътрешна хармония само чрез ясно и точно схващане в хода на света, в който живеем.
И от тази вътрешна хармония може също да настъпи и хармония в нашия живот. И постигането на все по-голяма хармония в нашия живот, благодарение на духовната наука, представлява нашия духовно-научен идеал. В смисъла на този идеал днес исках да Ви изнеса една малка лекция.
към текста >>
И постигането на все по-голяма хармония в нашия живот, благодарение на
дух
овната наука, представлява нашия
дух
овно-научен идеал.
Защото вътре в нашето движение не става дума за това, катехизирайки, да се приеме едно или друго от духовната наука, а за това да открием правилната връзка на нашата душа с познанията от духовния свят. Тогава духовната наука няма да бъде просто наука, тогава тя ще бъде за нас наистина житейски път, ще бъде за нас душевна храна, но такава душевна храна, която не подкопава духовното ни здраве и духовната ни свежест, а напротив, стимулира ги по такъв начин, че ние, въпреки всички съпротиви на външния свят, чието естество днес отчасти изследвахме, да навлизаме в света по хармоничен начин. Как човек би трябвало да се отнася към духовната наука душевно, за това исках да Ви говоря днес. И когато беше необходимо да Ви посоча явления, които могат да бъдат осветлени по такъв начин може би само чрез духовната наука, това беше поради причината, че ние, като познавачи на антропософския светоглед, можем да открием истинска вътрешна хармония само чрез ясно и точно схващане в хода на света, в който живеем. И от тази вътрешна хармония може също да настъпи и хармония в нашия живот.
И постигането на все по-голяма хармония в нашия живот, благодарение на духовната наука, представлява нашия духовно-научен идеал.
В смисъла на този идеал днес исках да Ви изнеса една малка лекция.
към текста >>
6.
Връзката между живите и мъртвите
GA_168 Връзката между живите и мъртвите
Целта на нашия
дух
овно-научен стремеж се състои в изграждането на представи за това как ние, като хора, живеем с
дух
овните светове по подобен начин, както чрез нашето физическо тяло, с неговите преживявания и възприятия, сме взаимосвързани с физическия свят.
Целта на нашия духовно-научен стремеж се състои в изграждането на представи за това как ние, като хора, живеем с духовните светове по подобен начин, както чрез нашето физическо тяло, с неговите преживявания и възприятия, сме взаимосвързани с физическия свят.
При нашите разглеждания сега можем вече да се позовем на нещо познато, което се явява пред душите ни в хода на годините. Знаем, че следващият свят, който се намира зад света на нашите възприятия, към който са насочени предаваните чрез физическото тяло волеви импулси, нашата дейност във физическия свят, е елементарният свят. Би могло да му се даде и друго име. Ясни представи за тези свръхсетивни светове получаваме обаче само когато до известна степен разгледаме техните особености, когато се опитаме да опознаем това, което те самите представляват за нас като хора. Действително целият ни живот между раждане и смърт, както и животът, който после протича между смъртта и новото раждане, зависят от отношенията ни с различните светове, които се простират около нас.
към текста >>
Но нещата не са само такива, че чрез етерното си тяло изплитаме връзки с други етерни тела, принадлежащи на физически същества, а чрез етерното си тяло сме сродни с
дух
овни същества от елементарната природа, и това са тези, които могат да предизвикат за нас, хората, имагинации, несъзнателни или съзнателни.
С всичко това ние принадлежим към елементарния свят. Към този елементарен свят принадлежим така, че действително имаме от този свят нашето етерно тяло, което е инструментът за връзка с този елементарен свят.
Но нещата не са само такива, че чрез етерното си тяло изплитаме връзки с други етерни тела, принадлежащи на физически същества, а чрез етерното си тяло сме сродни с духовни същества от елементарната природа, и това са тези, които могат да предизвикат за нас, хората, имагинации, несъзнателни или съзнателни.
Ние се намираме в непрекъсната връзка с голямо количество елементарни същества. Хората се различават по това, че имат връзки: един човек с определени елементарни същества, друг човек с други, но така, че например връзките на някой човек с дадени елементарни същества могат да съвпадат с връзките на друг човек със същите елементарни същества. Трябва да запомним само това, че докато имаме родство винаги с голям брой елементарни същества, ние имаме силна връзка с едно елементарно същество, което е, така да се каже, еквивалентно на нашето етерно тяло. Може да се каже, че нашето етерно тяло има интимни връзки с едно особено етерно същество. И така, както нашето етерно тяло – това, което наричаме наше етерно тяло от раждането до смъртта, – поради факта, че е включено към физическото тяло, развива свои особени връзки с физическия свят, така това етерно същество, еквивалентно на нашето етерно тяло, другият полюс на собственото ни етерно тяло, посредничи за нашите връзки с всеобщия елементарен свят, с намиращия се около нас космическо-елементарен свят.
към текста >>
Постепенно това, което в хода на живота сме придобили за своето етерно тяло, става част от
дух
овния свят.
Поради това, че нашето етерно тяло се приема, така да се каже, от нашето космическо подобие, възникват особени отношения, благодарение на това, което ни е взето, с другите елементарни същества, с които сме установили отношения в живота. Действително възникващото като взаимоотношение между това, което нашето етерно тяло оформя със своето еквивалентно същество, и другите елементарни същества, които са ни били придружители от раждането до смъртта, е един вид взаимоотношение, което би могло да се сравни с взаимоотношението между слънцето и една планетна система, принадлежаща към него. Така да се каже, нашето етерно тяло образува със своето космическо еквивалентно същество един вид слънце, а другите елементарни същества обграждат това слънце като един вид планетна система. И поради факта, че това взаимоотношение се състои, се формират онези сили, които влагат по правилен начин в бавния развой това, което нашето етерно тяло може да внесе в елементарния свят. Това, което често с една абстрактна дума се нарича разлагане, е по същество, бих казал, едно действие на силите, които се проявяват чрез тази оставена от нас слънчево-планетна система.
Постепенно това, което в хода на живота сме придобили за своето етерно тяло, става част от духовния свят.
То се втъкава в силите на духовния свят и ние трябва само да осъзнаем, че всяка мисъл, всяка представа, всяко чувство, които развиваме, дори ако остават скрити, имат своето значение за духовния свят, че когато спойката им с нашето етерно тяло е прекъсната с преминаването през портата на смъртта, те преминават в духовния свят и стават части от него. Ние не живеем напразно. Плодовете на нашия живот, по начина, по който ги преработваме в нашите мисли и изживяваме в нашите чувства, се включват в Космоса. Това е нещо, което трябва да приемем в нашите чувства, в нашите усещания, ако искаме да се придържаме към истинския смисъл на духовно-научното движение. Защото не поради това, че просто знаем за определени неща, сме духовни изследователи, а поради факта, че чрез познанието се чувстваме вътре в духовния свят, че по един напълно определен начин се чувстваме като част от този духовен свят, че, така да се каже, знаем: това, което сега ти имаш като мисъл, има значение за цялата Вселена, защото след твоята смърт то ще премине в съответната форма в тази Вселена.
към текста >>
То се втъкава в силите на
дух
овния свят и ние трябва само да осъзнаем, че всяка мисъл, всяка представа, всяко чувство, които развиваме, дори ако остават скрити, имат своето значение за
дух
овния свят, че когато спойката им с нашето етерно тяло е прекъсната с преминаването през портата на смъртта, те преминават в
дух
овния свят и стават части от него.
Действително възникващото като взаимоотношение между това, което нашето етерно тяло оформя със своето еквивалентно същество, и другите елементарни същества, които са ни били придружители от раждането до смъртта, е един вид взаимоотношение, което би могло да се сравни с взаимоотношението между слънцето и една планетна система, принадлежаща към него. Така да се каже, нашето етерно тяло образува със своето космическо еквивалентно същество един вид слънце, а другите елементарни същества обграждат това слънце като един вид планетна система. И поради факта, че това взаимоотношение се състои, се формират онези сили, които влагат по правилен начин в бавния развой това, което нашето етерно тяло може да внесе в елементарния свят. Това, което често с една абстрактна дума се нарича разлагане, е по същество, бих казал, едно действие на силите, които се проявяват чрез тази оставена от нас слънчево-планетна система. Постепенно това, което в хода на живота сме придобили за своето етерно тяло, става част от духовния свят.
То се втъкава в силите на духовния свят и ние трябва само да осъзнаем, че всяка мисъл, всяка представа, всяко чувство, които развиваме, дори ако остават скрити, имат своето значение за духовния свят, че когато спойката им с нашето етерно тяло е прекъсната с преминаването през портата на смъртта, те преминават в духовния свят и стават части от него.
Ние не живеем напразно. Плодовете на нашия живот, по начина, по който ги преработваме в нашите мисли и изживяваме в нашите чувства, се включват в Космоса. Това е нещо, което трябва да приемем в нашите чувства, в нашите усещания, ако искаме да се придържаме към истинския смисъл на духовно-научното движение. Защото не поради това, че просто знаем за определени неща, сме духовни изследователи, а поради факта, че чрез познанието се чувстваме вътре в духовния свят, че по един напълно определен начин се чувстваме като част от този духовен свят, че, така да се каже, знаем: това, което сега ти имаш като мисъл, има значение за цялата Вселена, защото след твоята смърт то ще премине в съответната форма в тази Вселена.
към текста >>
Това е нещо, което трябва да приемем в нашите чувства, в нашите усещания, ако искаме да се придържаме към истинския смисъл на
дух
овно-научното движение.
Това, което често с една абстрактна дума се нарича разлагане, е по същество, бих казал, едно действие на силите, които се проявяват чрез тази оставена от нас слънчево-планетна система. Постепенно това, което в хода на живота сме придобили за своето етерно тяло, става част от духовния свят. То се втъкава в силите на духовния свят и ние трябва само да осъзнаем, че всяка мисъл, всяка представа, всяко чувство, които развиваме, дори ако остават скрити, имат своето значение за духовния свят, че когато спойката им с нашето етерно тяло е прекъсната с преминаването през портата на смъртта, те преминават в духовния свят и стават части от него. Ние не живеем напразно. Плодовете на нашия живот, по начина, по който ги преработваме в нашите мисли и изживяваме в нашите чувства, се включват в Космоса.
Това е нещо, което трябва да приемем в нашите чувства, в нашите усещания, ако искаме да се придържаме към истинския смисъл на духовно-научното движение.
Защото не поради това, че просто знаем за определени неща, сме духовни изследователи, а поради факта, че чрез познанието се чувстваме вътре в духовния свят, че по един напълно определен начин се чувстваме като част от този духовен свят, че, така да се каже, знаем: това, което сега ти имаш като мисъл, има значение за цялата Вселена, защото след твоята смърт то ще премине в съответната форма в тази Вселена.
към текста >>
Защото не поради това, че просто знаем за определени неща, сме
дух
овни изследователи, а поради факта, че чрез познанието се чувстваме вътре в
дух
овния свят, че по един напълно определен начин се чувстваме като част от този
дух
овен свят, че, така да се каже, знаем: това, което сега ти имаш като мисъл, има значение за цялата Вселена, защото след твоята смърт то ще премине в съответната форма в тази Вселена.
Постепенно това, което в хода на живота сме придобили за своето етерно тяло, става част от духовния свят. То се втъкава в силите на духовния свят и ние трябва само да осъзнаем, че всяка мисъл, всяка представа, всяко чувство, които развиваме, дори ако остават скрити, имат своето значение за духовния свят, че когато спойката им с нашето етерно тяло е прекъсната с преминаването през портата на смъртта, те преминават в духовния свят и стават части от него. Ние не живеем напразно. Плодовете на нашия живот, по начина, по който ги преработваме в нашите мисли и изживяваме в нашите чувства, се включват в Космоса. Това е нещо, което трябва да приемем в нашите чувства, в нашите усещания, ако искаме да се придържаме към истинския смисъл на духовно-научното движение.
Защото не поради това, че просто знаем за определени неща, сме духовни изследователи, а поради факта, че чрез познанието се чувстваме вътре в духовния свят, че по един напълно определен начин се чувстваме като част от този духовен свят, че, така да се каже, знаем: това, което сега ти имаш като мисъл, има значение за цялата Вселена, защото след твоята смърт то ще премине в съответната форма в тази Вселена.
към текста >>
Ако живият е достатъчно чувствителен към това или се намира в някакво абнормно състояние, или чрез подходящо
дух
овно обучение се е подготвил за това по нормален начин, тогава въздействията на предаденото от мъртвия на
дух
овния свят, въздействията от имагинативно естество могат да се приемат съзнателно от човека.
Това, което се предава на Вселената по описания начин, след смъртта на даден човек може да се прояви под една или друга форма. И начините, по които мъртвите присъстват в живота на останалите на земята, се обуславят от факта, че етерният човек, който всъщност е отделен от действителната човешка индивидуалност, изпраща своите имагинации към живите.
Ако живият е достатъчно чувствителен към това или се намира в някакво абнормно състояние, или чрез подходящо духовно обучение се е подготвил за това по нормален начин, тогава въздействията на предаденото от мъртвия на духовния свят, въздействията от имагинативно естество могат да се приемат съзнателно от човека.
към текста >>
Най-ясно това се забелязва поради факта, че чрез
дух
овно обучение човек придобива способност да осъществи реални отношения с този или онзи мъртвец.
Обаче след смъртта остава една връзка между истинската човешка индивидуалност и етерното, което е отделено от нея. Тази връзка представлява едно взаимодействие между тях.
Най-ясно това се забелязва поради факта, че чрез духовно обучение човек придобива способност да осъществи реални отношения с този или онзи мъртвец.
Определен вид отношения могат да се състоят във факта, че мъртвият предава на своето етерно тяло преди всичко това, което иска да предаде на нас, които сме още във физическия свят. Защото само поради това, че той го предава на своето етерно тяло, така да се каже, записва го в своето етерно тяло, ние можем в така наречените имагинации, докато сме във физическото си тяло, да имаме възприятия от мъртвите. Докато човек наистина има имагинации – простете ми този тривиален, но напълно реалистичен израз, – етерното тяло на мъртвия е комутатор. Не трябва да си представяме, че е необходимо да имаме по-малко дълбока връзка с мъртвия затова, че той трябва да бъде комутатор. Точно както даден човек, който застава пред нас във външния свят, ни представя своята фигура чрез образа, който предизвиква в нас посредством нашите очи, така и това посредничество чрез етерното тяло означава нещо много подобно.
към текста >>
Ако този, който е обучен
дух
овно, желае да осъществи връзка чрез едно етерно тяло с даден мъртвец по описания начин, той трябва да е влязъл в някакви отношения с мъртвия или в последния живот между раждането и смъртта, или в предходни инкарнации.
Докато човек наистина има имагинации – простете ми този тривиален, но напълно реалистичен израз, – етерното тяло на мъртвия е комутатор. Не трябва да си представяме, че е необходимо да имаме по-малко дълбока връзка с мъртвия затова, че той трябва да бъде комутатор. Точно както даден човек, който застава пред нас във външния свят, ни представя своята фигура чрез образа, който предизвиква в нас посредством нашите очи, така и това посредничество чрез етерното тяло означава нещо много подобно. Ние виждаме, така да се каже, това, което мъртвият желае да ни представи благодарение на факта, че го достигаме по околния път чрез неговото етерно тяло. Това етерно тяло е извън него, но той се намира в интимна връзка с него, така че живеещото в него може да се запише в това етерно тяло и ние можем да го прочетем в него като имагинации.
Ако този, който е обучен духовно, желае да осъществи връзка чрез едно етерно тяло с даден мъртвец по описания начин, той трябва да е влязъл в някакви отношения с мъртвия или в последния живот между раждането и смъртта, или в предходни инкарнации.
И тези отношения трябва да са засегнали душата на живеещия още тук достатъчно дълбоко, за да могат имагинациите да се проявят в него. Това е възможно само ако е бил налице по определен, интензивен начин някакъв непосредствен сърдечен интерес към мъртвия. Сърдечни интереси трябва да са посредниците между живите и мъртвите, ако е нужно да се осъществи такова отношение – за последния случай ще говорим сега, – независимо дали съзнателно или несъзнателно. Интереси от такъв вид трябва да са налице, за да можем, така да се каже, наистина да носим в себе си нещо от мъртвия, в известен смисъл мъртвият трябва да представлява част от нашата душевна опитност. Само духовно обученият може в известно отношение да си направи заместител.
към текста >>
Само
дух
овно обученият може в известно отношение да си направи заместител.
Ако този, който е обучен духовно, желае да осъществи връзка чрез едно етерно тяло с даден мъртвец по описания начин, той трябва да е влязъл в някакви отношения с мъртвия или в последния живот между раждането и смъртта, или в предходни инкарнации. И тези отношения трябва да са засегнали душата на живеещия още тук достатъчно дълбоко, за да могат имагинациите да се проявят в него. Това е възможно само ако е бил налице по определен, интензивен начин някакъв непосредствен сърдечен интерес към мъртвия. Сърдечни интереси трябва да са посредниците между живите и мъртвите, ако е нужно да се осъществи такова отношение – за последния случай ще говорим сега, – независимо дали съзнателно или несъзнателно. Интереси от такъв вид трябва да са налице, за да можем, така да се каже, наистина да носим в себе си нещо от мъртвия, в известен смисъл мъртвият трябва да представлява част от нашата душевна опитност.
Само духовно обученият може в известно отношение да си направи заместител.
Той може да си направи заместител – първоначално това може да изглежда нещо външно, но чрез духовно обучение то става много по-вътрешно – чрез това, че например може да остави да въздейства върху себе си почеркът или нещо друго, в което живее индивидуалността на мъртвия. Но той може да го направи само ако е придобил известна практика в осъществяване на контакт с индивидуалността, която живее в почерка, или трябва да има възможността да бъде съпричастен към чувствата на останалите живи, да съпреживее болката им към мъртвия. В съпричастността си към чувствата, които мъртвият събужда у своите близки, останали на земята или които са останали в душевния им живот, духовно обученият може да чете в посочените имагинации.
към текста >>
Той може да си направи заместител – първоначално това може да изглежда нещо външно, но чрез
дух
овно обучение то става много по-вътрешно – чрез това, че например може да остави да въздейства върху себе си почеркът или нещо друго, в което живее индивидуалността на мъртвия.
И тези отношения трябва да са засегнали душата на живеещия още тук достатъчно дълбоко, за да могат имагинациите да се проявят в него. Това е възможно само ако е бил налице по определен, интензивен начин някакъв непосредствен сърдечен интерес към мъртвия. Сърдечни интереси трябва да са посредниците между живите и мъртвите, ако е нужно да се осъществи такова отношение – за последния случай ще говорим сега, – независимо дали съзнателно или несъзнателно. Интереси от такъв вид трябва да са налице, за да можем, така да се каже, наистина да носим в себе си нещо от мъртвия, в известен смисъл мъртвият трябва да представлява част от нашата душевна опитност. Само духовно обученият може в известно отношение да си направи заместител.
Той може да си направи заместител – първоначално това може да изглежда нещо външно, но чрез духовно обучение то става много по-вътрешно – чрез това, че например може да остави да въздейства върху себе си почеркът или нещо друго, в което живее индивидуалността на мъртвия.
Но той може да го направи само ако е придобил известна практика в осъществяване на контакт с индивидуалността, която живее в почерка, или трябва да има възможността да бъде съпричастен към чувствата на останалите живи, да съпреживее болката им към мъртвия. В съпричастността си към чувствата, които мъртвият събужда у своите близки, останали на земята или които са останали в душевния им живот, духовно обученият може да чете в посочените имагинации.
към текста >>
В съпричастността си към чувствата, които мъртвият събужда у своите близки, останали на земята или които са останали в душевния им живот,
дух
овно обученият може да чете в посочените имагинации.
Сърдечни интереси трябва да са посредниците между живите и мъртвите, ако е нужно да се осъществи такова отношение – за последния случай ще говорим сега, – независимо дали съзнателно или несъзнателно. Интереси от такъв вид трябва да са налице, за да можем, така да се каже, наистина да носим в себе си нещо от мъртвия, в известен смисъл мъртвият трябва да представлява част от нашата душевна опитност. Само духовно обученият може в известно отношение да си направи заместител. Той може да си направи заместител – първоначално това може да изглежда нещо външно, но чрез духовно обучение то става много по-вътрешно – чрез това, че например може да остави да въздейства върху себе си почеркът или нещо друго, в което живее индивидуалността на мъртвия. Но той може да го направи само ако е придобил известна практика в осъществяване на контакт с индивидуалността, която живее в почерка, или трябва да има възможността да бъде съпричастен към чувствата на останалите живи, да съпреживее болката им към мъртвия.
В съпричастността си към чувствата, които мъртвият събужда у своите близки, останали на земята или които са останали в душевния им живот, духовно обученият може да чете в посочените имагинации.
към текста >>
Сега трябва да сме наясно, че забелязването на тези имагинации, които произтичат от етерното тяло, зависят от
дух
овното обучение или от някакви други условия, но че това, което не се забелязва от хората, не съществува по-малко, и може да се каже: живеещите във физическия свят хора не са заобиколени само от елементарни сили като имагинации, произхождащи от физическото тяло на даден жив човек, а нашето етерно тяло постоянно се прониква от имагинации, които възприемаме в себе си, дори когато не ги забелязваме, които възникват от хората, които са в някаква връзка с нас и са преминали през портата на смъртта.
Сега трябва да сме наясно, че забелязването на тези имагинации, които произтичат от етерното тяло, зависят от духовното обучение или от някакви други условия, но че това, което не се забелязва от хората, не съществува по-малко, и може да се каже: живеещите във физическия свят хора не са заобиколени само от елементарни сили като имагинации, произхождащи от физическото тяло на даден жив човек, а нашето етерно тяло постоянно се прониква от имагинации, които възприемаме в себе си, дори когато не ги забелязваме, които възникват от хората, които са в някаква връзка с нас и са преминали през портата на смъртта.
Така, както във физическия живот с физическото тяло се намираме във връзка със заобикалящия ни въздух, това вече може да се каже, така имаме връзка с целия елементарен свят и с всичко онова, което в елементарния свят произхожда от мъртвите хора. Ние не можем да научим нищо за нашия човешки живот, ако не получаваме знания от тази връзка. Във всеки случай тази връзка е толкова интимна, тя е от такъв фин характер, че с основание остава незабелязана от повечето хора. В края на краищата кой би отрекъл, че между раждането и смъртта ние не винаги оставаме същите?
към текста >>
Така, както във физическия живот с физическото тяло се намираме във връзка със заобикалящия ни въз
дух
, това вече може да се каже, така имаме връзка с целия елементарен свят и с всичко онова, което в елементарния свят произхожда от мъртвите хора.
Сега трябва да сме наясно, че забелязването на тези имагинации, които произтичат от етерното тяло, зависят от духовното обучение или от някакви други условия, но че това, което не се забелязва от хората, не съществува по-малко, и може да се каже: живеещите във физическия свят хора не са заобиколени само от елементарни сили като имагинации, произхождащи от физическото тяло на даден жив човек, а нашето етерно тяло постоянно се прониква от имагинации, които възприемаме в себе си, дори когато не ги забелязваме, които възникват от хората, които са в някаква връзка с нас и са преминали през портата на смъртта.
Така, както във физическия живот с физическото тяло се намираме във връзка със заобикалящия ни въздух, това вече може да се каже, така имаме връзка с целия елементарен свят и с всичко онова, което в елементарния свят произхожда от мъртвите хора.
Ние не можем да научим нищо за нашия човешки живот, ако не получаваме знания от тази връзка. Във всеки случай тази връзка е толкова интимна, тя е от такъв фин характер, че с основание остава незабелязана от повечето хора. В края на краищата кой би отрекъл, че между раждането и смъртта ние не винаги оставаме същите?
към текста >>
Ние знаем, че когато отидем в дадена местност, поради различния състав на въз
дух
а получаваме друго усещане.
Достатъчно е човек да хвърли поглед върху отминалия си живот и ще забележи колко промени са настъпили в хода на живота. В един случай, при дадени обстоятелства животът ни е поел в една посока, в друг случай, при различни обстоятелства – в друга.
Ние знаем, че когато отидем в дадена местност, поради различния състав на въздуха получаваме друго усещане.
Тези различни душевни усещания, в които изпадаме в хода на нашия живот, се дължат на влиянията на елементарния свят и в не по-малка степен на влиянията, възникващи от мъртвите, с които сме били свързани по-рано. Някой среща в живота приятел или някаква личност, с която установява отношения. На този човек той прави нещо добро или може би също така го смъмря или критикува. Фактът, че се среща с него, се дължи на влиянието на определени сили. Този, който познава окултните взаимовръзки в света, знае, че когато двама души се срещат за една или друга цел, понякога един, а понякога повече хора, преминали преди нас през портата на смъртта, са участвали в осъществяването на тази среща.
към текста >>
Но наистина така, както сме свързани с топлината и студа, с онова, което ни служи за храна, с въз
дух
а около нас, така сме във връзка с елементарния свят и особено с това, което идва от умрелите преди нас.
Фактът, че се среща с него, се дължи на влиянието на определени сили. Този, който познава окултните взаимовръзки в света, знае, че когато двама души се срещат за една или друга цел, понякога един, а понякога повече хора, преминали преди нас през портата на смъртта, са участвали в осъществяването на тази среща. Поради тази причина обаче нашият живот не става несвободен. Никой, който не е глупак, няма да каже: „Как може човек да е свободен, щом трябва да яде? “ Така също не може да се каже: ние ставаме несвободни поради факта, че нашата душа постоянно получава въздействия от елементарния свят.
Но наистина така, както сме свързани с топлината и студа, с онова, което ни служи за храна, с въздуха около нас, така сме във връзка с елементарния свят и особено с това, което идва от умрелите преди нас.
И наистина може да се каже: влиянието на човека върху неговите ближни не престава, когато той премине през портата на смъртта, а чрез етерното му тяло, с което остава свързан, той изпраща своите имагинации към онези, с които е осъществил връзка. Всъщност този свят, за който говорим, дори когато поради добри причини остава незабелязан в ежедневния живот, за нашия човешки живот е много по-реален от този, който обикновено наричаме реален. За днес достатъчно за този елементарен свят.
към текста >>
Ще ни стане ясно какво представлява такова влияние от душевния свят върху нас, ако опиша с няколко думи как то се представя пред
дух
овно обучения, който е в състояние да получава инспирации от
дух
овния свят.
Ще ни стане ясно какво представлява такова влияние от душевния свят върху нас, ако опиша с няколко думи как то се представя пред духовно обучения, който е в състояние да получава инспирации от духовния свят.
То му се представя така, че той може да осъзнае тези инспирации само тогава, когато може да възприеме в себе си нещо от съществото, което желае да го инспирира, нещо от спецификите, от житейската тенденция и посока на съществото. Става въпрос за това, че духовно обученият трябва да развие съзнателни отношения с някой мъртъв не просто по околния път чрез етерното тяло, а по този непосредствен начин чрез инспирации. Така че е необходимо да носи в душата си нещо повече от това, което може да се предизвика от интереса, от съпреживяването. Духовно обученият трябва най-малко за кратко време да се трансформира така, че да приеме в себе си нещо от привичките, от особеностите на съществото, от човешкото същество, с което желае да осъществи контакт. Той трябва да се вживее така, че да може да си каже: ти възприемаш толкова много от неговите привички, че би могъл да правиш по неговия начин това, което той би могъл да прави, да чувства, усеща, желае.
към текста >>
Става въпрос за това, че
дух
овно обученият трябва да развие съзнателни отношения с някой мъртъв не просто по околния път чрез етерното тяло, а по този непосредствен начин чрез инспирации.
Ще ни стане ясно какво представлява такова влияние от душевния свят върху нас, ако опиша с няколко думи как то се представя пред духовно обучения, който е в състояние да получава инспирации от духовния свят. То му се представя така, че той може да осъзнае тези инспирации само тогава, когато може да възприеме в себе си нещо от съществото, което желае да го инспирира, нещо от спецификите, от житейската тенденция и посока на съществото.
Става въпрос за това, че духовно обученият трябва да развие съзнателни отношения с някой мъртъв не просто по околния път чрез етерното тяло, а по този непосредствен начин чрез инспирации.
Така че е необходимо да носи в душата си нещо повече от това, което може да се предизвика от интереса, от съпреживяването. Духовно обученият трябва най-малко за кратко време да се трансформира така, че да приеме в себе си нещо от привичките, от особеностите на съществото, от човешкото същество, с което желае да осъществи контакт. Той трябва да се вживее така, че да може да си каже: ти възприемаш толкова много от неговите привички, че би могъл да правиш по неговия начин това, което той би могъл да прави, да чувства, усеща, желае. За това „би могъл“ става дума! Възможността трябва да е налице.
към текста >>
Дух
овно обученият трябва най-малко за кратко време да се трансформира така, че да приеме в себе си нещо от привичките, от особеностите на съществото, от човешкото същество, с което желае да осъществи контакт.
Ще ни стане ясно какво представлява такова влияние от душевния свят върху нас, ако опиша с няколко думи как то се представя пред духовно обучения, който е в състояние да получава инспирации от духовния свят. То му се представя така, че той може да осъзнае тези инспирации само тогава, когато може да възприеме в себе си нещо от съществото, което желае да го инспирира, нещо от спецификите, от житейската тенденция и посока на съществото. Става въпрос за това, че духовно обученият трябва да развие съзнателни отношения с някой мъртъв не просто по околния път чрез етерното тяло, а по този непосредствен начин чрез инспирации. Така че е необходимо да носи в душата си нещо повече от това, което може да се предизвика от интереса, от съпреживяването.
Духовно обученият трябва най-малко за кратко време да се трансформира така, че да приеме в себе си нещо от привичките, от особеностите на съществото, от човешкото същество, с което желае да осъществи контакт.
Той трябва да се вживее така, че да може да си каже: ти възприемаш толкова много от неговите привички, че би могъл да правиш по неговия начин това, което той би могъл да прави, да чувства, усеща, желае. За това „би могъл“ става дума! Възможността трябва да е налице. Трябва да се заживее по-интимно с мъртвия. За духовно обучения има много начини да осъществи по-близки отношения с мъртвия, при условие че самият мъртвец го допуска.
към текста >>
За
дух
овно обучения има много начини да осъществи по-близки отношения с мъртвия, при условие че самият мъртвец го допуска.
Духовно обученият трябва най-малко за кратко време да се трансформира така, че да приеме в себе си нещо от привичките, от особеностите на съществото, от човешкото същество, с което желае да осъществи контакт. Той трябва да се вживее така, че да може да си каже: ти възприемаш толкова много от неговите привички, че би могъл да правиш по неговия начин това, което той би могъл да прави, да чувства, усеща, желае. За това „би могъл“ става дума! Възможността трябва да е налице. Трябва да се заживее по-интимно с мъртвия.
За духовно обучения има много начини да осъществи по-близки отношения с мъртвия, при условие че самият мъртвец го допуска.
Трябва само да сме наясно, че съществата, които принадлежат към този, наречен от нас душевен свят, са свързани със света по наистина много по-различен начин, отколкото ние, хората, сме свързани с нашия физически свят, така че условията за контакт с мъртвите са напълно различни, докато те, като астрални същества, се намират в своето астрално тяло. Можем да разгледаме отделни случаи. Това, което ние, хората, развиваме за нашия физически живот във физическото тяло чрез взаимоотношения с други хора, чрез взаимоотношения, възникващи в земния живот, за мъртвите представлява интерес от съвсем различен вид. На земята развиваме симпатии, антипатии. Нека да бъдем наясно по този въпрос: такива симпатии и антипатии, каквито развиваме, докато живеем във физическо тяло, се намират под влиянието на нашето битие, формирано от физическото тяло и неговите условия.
към текста >>
По-рано, когато хората изобщо са усещане повече от реалността на
дух
овните светове, те са знаели много повече какво е необходимо за живота като цяло.
Една определена част от мировия ред и развитието на човечеството се основава на факта, че мъртвите влияят инспириращо в живота на земния човек. Да, в инстинктите на хората се съдържа едно усещане за това влияние, усещане за това, че нещата трябва да са така. Това може да се види, ако обърнем внимание на начина на живот по-рано, който сега отмира, защото в хода на своето развитие човечеството постоянно приема нови форми на живот.
По-рано, когато хората изобщо са усещане повече от реалността на духовните светове, те са знаели много повече какво е необходимо за живота като цяло.
Знаели са, че живите се нуждаят от мъртвите, че се нуждаят от импулсите на мъртвите дори в своите навици и обичаи. Какво са правили? Помислете за по-ранните времена, когато в широки житейски кръгове е било обичайно бащата да се грижи синът да наследи неговия занаят, да продължи по неговите стъпки. Когато бащата е бил мъртъв от дълго време, поради факта, че синът е продължил пътя на баща си, през физическия свят е била създавана комуникативна връзка, така че се е образувало сродяване на дейността на сина с дейността на бащата, и бащата е можел да продължи да действа в сина си. На този принцип са се основавали много неща в живота.
към текста >>
Затова обаче хората трябва все повече да възприемат
дух
овно-научни познания по съзнателен начин, така че да могат съзнателно да се свържат с такива житейски навици от по-ранни времена, с които трябва да се съобразяват, за да може животът да се развива непрекъснато.
Това приключва, както знаете, с напредъка на човешкото развитие и вече наближава времето, когато този наследствен принцип, тези консервативни отношения няма да имат особено значение. Физическите връзки няма да могат да се проявяват по същия начин, както е било по-рано.
Затова обаче хората трябва все повече да възприемат духовно-научни познания по съзнателен начин, така че да могат съзнателно да се свържат с такива житейски навици от по-ранни времена, с които трябва да се съобразяват, за да може животът да се развива непрекъснато.
От началото на петата следатлантска културна епоха ние живеем в преходно време, през което в по-голяма или по-малка степен се разпростира хаосът. Но отново ще възникнат условия, когато човек ще се свърже с по-ранните времена по много по-съзнателен начин чрез познанията на духовната наука. Несъзнателно, инстинктивно някои хора вече са го направили. Но това, което все още е инстинктивно, трябва да стане съзнателно. Това не се забелязва, но ако някой може да изучава историята духовно, ако разглежда реалните условия, а не се ограничава до ужасяващите абстракции, преобладаващи днес тъкмо в средите на така наречените просветени, той ще забележи, че изучаващото се в дадена епоха носи определен характер само защото хората несъзнателно, инстинктивно се свързват с това, което се излъчва от умрелите в настоящето.
към текста >>
Но отново ще възникнат условия, когато човек ще се свърже с по-ранните времена по много по-съзнателен начин чрез познанията на
дух
овната наука.
Това приключва, както знаете, с напредъка на човешкото развитие и вече наближава времето, когато този наследствен принцип, тези консервативни отношения няма да имат особено значение. Физическите връзки няма да могат да се проявяват по същия начин, както е било по-рано. Затова обаче хората трябва все повече да възприемат духовно-научни познания по съзнателен начин, така че да могат съзнателно да се свържат с такива житейски навици от по-ранни времена, с които трябва да се съобразяват, за да може животът да се развива непрекъснато. От началото на петата следатлантска културна епоха ние живеем в преходно време, през което в по-голяма или по-малка степен се разпростира хаосът.
Но отново ще възникнат условия, когато човек ще се свърже с по-ранните времена по много по-съзнателен начин чрез познанията на духовната наука.
Несъзнателно, инстинктивно някои хора вече са го направили. Но това, което все още е инстинктивно, трябва да стане съзнателно. Това не се забелязва, но ако някой може да изучава историята духовно, ако разглежда реалните условия, а не се ограничава до ужасяващите абстракции, преобладаващи днес тъкмо в средите на така наречените просветени, той ще забележи, че изучаващото се в дадена епоха носи определен характер само защото хората несъзнателно, инстинктивно се свързват с това, което се излъчва от умрелите в настоящето. Ако хората някога действително се научат да разбират големите образователни идеи, които се разпространяват в дадена епоха от водещите педагози – от истинските такива, а не от шарлатаните, – те ще видят, че тези водещи педагогически мисли имат произхода си в същността на тези, които са умрели преди известно време.
към текста >>
Това не се забелязва, но ако някой може да изучава историята
дух
овно, ако разглежда реалните условия, а не се ограничава до ужасяващите абстракции, преобладаващи днес тъкмо в средите на така наречените просветени, той ще забележи, че изучаващото се в дадена епоха носи определен характер само защото хората несъзнателно, инстинктивно се свързват с това, което се излъчва от умрелите в настоящето.
Затова обаче хората трябва все повече да възприемат духовно-научни познания по съзнателен начин, така че да могат съзнателно да се свържат с такива житейски навици от по-ранни времена, с които трябва да се съобразяват, за да може животът да се развива непрекъснато. От началото на петата следатлантска културна епоха ние живеем в преходно време, през което в по-голяма или по-малка степен се разпростира хаосът. Но отново ще възникнат условия, когато човек ще се свърже с по-ранните времена по много по-съзнателен начин чрез познанията на духовната наука. Несъзнателно, инстинктивно някои хора вече са го направили. Но това, което все още е инстинктивно, трябва да стане съзнателно.
Това не се забелязва, но ако някой може да изучава историята духовно, ако разглежда реалните условия, а не се ограничава до ужасяващите абстракции, преобладаващи днес тъкмо в средите на така наречените просветени, той ще забележи, че изучаващото се в дадена епоха носи определен характер само защото хората несъзнателно, инстинктивно се свързват с това, което се излъчва от умрелите в настоящето.
Ако хората някога действително се научат да разбират големите образователни идеи, които се разпространяват в дадена епоха от водещите педагози – от истинските такива, а не от шарлатаните, – те ще видят, че тези водещи педагогически мисли имат произхода си в същността на тези, които са умрели преди известно време.
към текста >>
Това, което не би трябвало да искаме: да натрапваме собствените си навици на някой пълнолетен човек – имам предвид
дух
овно пълнолетен, а не в правния смисъл на думата, – е правилно и съответства на изискванията на напредъка в развитието на човечеството, след като сами сме преминали през портата на смъртта.
Това е много интимно съжителство, защото разиграващото се в астралното тяло принадлежи много повече на вътрешния живот, отколкото това, което се разиграва в етерното тяло. Общението, което самите мъртви, като индивидуалности, могат да имат с живите, е много по-интимно от това, което имат етерните тела или елементарните същества от всякакъв вид. Следователно Вие ще видите как следващата епоха в човешкия живот винаги е обусловена от предходната, че предходният период от време винаги живее в следващия период. Защото всъщност, колкото и странно да звучи, ние ставаме наистина достатъчно зрели, за да влияем непосредствено върху други хора, да им въздействаме директно, в тяхната вътрешност едва след нашата смърт.
Това, което не би трябвало да искаме: да натрапваме собствените си навици на някой пълнолетен човек – имам предвид духовно пълнолетен, а не в правния смисъл на думата, – е правилно и съответства на изискванията на напредъка в развитието на човечеството, след като сами сме преминали през портата на смъртта.
Освен всичко останало, което се съдържа в процеса на кармата и във всеобщите закони на инкарнацията, тези неща са също налични. И когато питате за тайните първопричини, защо, да кажем, хората днес правят това или онова, тогава при мнозина – във всеки случай не при всички – ще откриете, че те правят нещо поради причината, че определени импулси произтичат от починалите преди двадесет, тридесет или преди още повече години. Това са тайните, но конкретни взаимовръзки между физическия и духовния свят. Защото не само за нас самите нещо узрява в това, което пренасяме през портата на смъртта, а и за останалия свят. То обаче става действително зряло от един определен момент насетне, за да може да въздейства върху други.
към текста >>
Това са тайните, но конкретни взаимовръзки между физическия и
дух
овния свят.
Следователно Вие ще видите как следващата епоха в човешкия живот винаги е обусловена от предходната, че предходният период от време винаги живее в следващия период. Защото всъщност, колкото и странно да звучи, ние ставаме наистина достатъчно зрели, за да влияем непосредствено върху други хора, да им въздействаме директно, в тяхната вътрешност едва след нашата смърт. Това, което не би трябвало да искаме: да натрапваме собствените си навици на някой пълнолетен човек – имам предвид духовно пълнолетен, а не в правния смисъл на думата, – е правилно и съответства на изискванията на напредъка в развитието на човечеството, след като сами сме преминали през портата на смъртта. Освен всичко останало, което се съдържа в процеса на кармата и във всеобщите закони на инкарнацията, тези неща са също налични. И когато питате за тайните първопричини, защо, да кажем, хората днес правят това или онова, тогава при мнозина – във всеки случай не при всички – ще откриете, че те правят нещо поради причината, че определени импулси произтичат от починалите преди двадесет, тридесет или преди още повече години.
Това са тайните, но конкретни взаимовръзки между физическия и духовния свят.
Защото не само за нас самите нещо узрява в това, което пренасяме през портата на смъртта, а и за останалия свят. То обаче става действително зряло от един определен момент насетне, за да може да въздейства върху други. Също така то става все по-зряло. И аз Ви моля, обърнете внимание сега, че не говоря за външни неща, а за вътрешно, реално духовно действие. Може някой да си спомня за навиците на даден умрял баща или дядо и да ги повтаря на физическия план, но аз нямам това предвид, това е нещо съвсем друго.
към текста >>
И аз Ви моля, обърнете внимание сега, че не говоря за външни неща, а за вътрешно, реално
дух
овно действие.
И когато питате за тайните първопричини, защо, да кажем, хората днес правят това или онова, тогава при мнозина – във всеки случай не при всички – ще откриете, че те правят нещо поради причината, че определени импулси произтичат от починалите преди двадесет, тридесет или преди още повече години. Това са тайните, но конкретни взаимовръзки между физическия и духовния свят. Защото не само за нас самите нещо узрява в това, което пренасяме през портата на смъртта, а и за останалия свят. То обаче става действително зряло от един определен момент насетне, за да може да въздейства върху други. Също така то става все по-зряло.
И аз Ви моля, обърнете внимание сега, че не говоря за външни неща, а за вътрешно, реално духовно действие.
Може някой да си спомня за навиците на даден умрял баща или дядо и да ги повтаря на физическия план, но аз нямам това предвид, това е нещо съвсем друго. Имам предвид действително инспирираните, следователно невъзприемаемите от обикновеното съзнание въздействия, които се усещат в нашите навици, в нашия най-интимен живот. И много в нашия живот зависи от това, че ние дори се виждаме принудени тук или там да се освободим от добронамерените влияния, които идват от мъртвите. Да, ние получаваме голяма част от нашата свобода благодарение на това, че трябва да я извоюваме в една или друга посока. Вътрешните душевни борби, чиито причини човекът често не познава, ще му се изяснят, ако ги разглежда в светлината, произхождаща от такива познания.
към текста >>
Тези неща са просто истини, в които вникваме чрез
дух
овното разглеждане.
Тези неща са просто истини, в които вникваме чрез духовното разглеждане.
Само че хората, особено в днешния живот – не винаги е било така, който изучава историята духовно, знае това – имат особено отношение към тези истини: те се страхуват от тях, страхуват се от познанието на истините. Това представлява ужас, несъзнателен ужас. И този несъзнателен ужас от познанието, как човек е свързан със света, как тайните взаимовръзки са налице не само между душите тук, в света, а между душите тук, както и в другия свят, този ужас отблъсква хората. Той е част от това, което инстинктивно ги държи настрана от духовната наука. Те се страхуват да опознаят реалността.
към текста >>
Само че хората, особено в днешния живот – не винаги е било така, който изучава историята
дух
овно, знае това – имат особено отношение към тези истини: те се страхуват от тях, страхуват се от познанието на истините.
Тези неща са просто истини, в които вникваме чрез духовното разглеждане.
Само че хората, особено в днешния живот – не винаги е било така, който изучава историята духовно, знае това – имат особено отношение към тези истини: те се страхуват от тях, страхуват се от познанието на истините.
Това представлява ужас, несъзнателен ужас. И този несъзнателен ужас от познанието, как човек е свързан със света, как тайните взаимовръзки са налице не само между душите тук, в света, а между душите тук, както и в другия свят, този ужас отблъсква хората. Той е част от това, което инстинктивно ги държи настрана от духовната наука. Те се страхуват да опознаят реалността. Не са наясно как поради факта, че не желаят да опознаят действителността, те се включват смущаващо в целия световен ход и, разбира се, преди всичко навлизат смущаващо в живота, който по-късно се изживява между смъртта и ново раждане, когато трябва да се разглеждат тези отношения.
към текста >>
Той е част от това, което инстинктивно ги държи настрана от
дух
овната наука.
Тези неща са просто истини, в които вникваме чрез духовното разглеждане. Само че хората, особено в днешния живот – не винаги е било така, който изучава историята духовно, знае това – имат особено отношение към тези истини: те се страхуват от тях, страхуват се от познанието на истините. Това представлява ужас, несъзнателен ужас. И този несъзнателен ужас от познанието, как човек е свързан със света, как тайните взаимовръзки са налице не само между душите тук, в света, а между душите тук, както и в другия свят, този ужас отблъсква хората.
Той е част от това, което инстинктивно ги държи настрана от духовната наука.
Те се страхуват да опознаят реалността. Не са наясно как поради факта, че не желаят да опознаят действителността, те се включват смущаващо в целия световен ход и, разбира се, преди всичко навлизат смущаващо в живота, който по-късно се изживява между смъртта и ново раждане, когато трябва да се разглеждат тези отношения.
към текста >>
“ Но интуиция може да бъде само същество, което има само „
дух
овно тяло“, ако употребим този парадоксален израз.
Все по-зряло – това, което продължава да се развива, става все по-зряло – става живеещото в нас, когато то вече няма нужда да бъде просто инспирация, а интуиция в смисъла, в който употребявам думата в „Как се постигат познания за висшите светове?
“ Но интуиция може да бъде само същество, което има само „духовно тяло“, ако употребим този парадоксален израз.
Човекът може да въздейства интуитивно в този смисъл върху други същества, следователно и върху съществата, които все още са въплътени във физическия живот, когато е отхвърлил своето астрално тяло, когато изцяло принадлежи към духовния свят, следователно десетилетия след своята смърт. Тогава вече той може и чрез интуиция, не просто, както описах, чрез инспирация, да въздейства на другите хора. Едва тогава той действа по духовен начин като Аз, който сега се намира в духовния свят, вътре в Азовете. По-рано той действа инспириращо в астралното тяло или косвено чрез етерното тяло в етерното тяло на човека. Като Аз може да действа умрелият преди десетилетия както непосредствено, така, разбира се, и чрез посредничеството на другите.
към текста >>
Човекът може да въздейства интуитивно в този смисъл върху други същества, следователно и върху съществата, които все още са въплътени във физическия живот, когато е отхвърлил своето астрално тяло, когато изцяло принадлежи към
дух
овния свят, следователно десетилетия след своята смърт.
Все по-зряло – това, което продължава да се развива, става все по-зряло – става живеещото в нас, когато то вече няма нужда да бъде просто инспирация, а интуиция в смисъла, в който употребявам думата в „Как се постигат познания за висшите светове? “ Но интуиция може да бъде само същество, което има само „духовно тяло“, ако употребим този парадоксален израз.
Човекът може да въздейства интуитивно в този смисъл върху други същества, следователно и върху съществата, които все още са въплътени във физическия живот, когато е отхвърлил своето астрално тяло, когато изцяло принадлежи към духовния свят, следователно десетилетия след своята смърт.
Тогава вече той може и чрез интуиция, не просто, както описах, чрез инспирация, да въздейства на другите хора. Едва тогава той действа по духовен начин като Аз, който сега се намира в духовния свят, вътре в Азовете. По-рано той действа инспириращо в астралното тяло или косвено чрез етерното тяло в етерното тяло на човека. Като Аз може да действа умрелият преди десетилетия както непосредствено, така, разбира се, и чрез посредничеството на другите. И така човешката индивидуалност е узряла не просто да живее в навиците на хората, но вече да действа и в техните възгледи!
към текста >>
Едва тогава той действа по
дух
овен начин като Аз, който сега се намира в
дух
овния свят, вътре в Азовете.
Все по-зряло – това, което продължава да се развива, става все по-зряло – става живеещото в нас, когато то вече няма нужда да бъде просто инспирация, а интуиция в смисъла, в който употребявам думата в „Как се постигат познания за висшите светове? “ Но интуиция може да бъде само същество, което има само „духовно тяло“, ако употребим този парадоксален израз. Човекът може да въздейства интуитивно в този смисъл върху други същества, следователно и върху съществата, които все още са въплътени във физическия живот, когато е отхвърлил своето астрално тяло, когато изцяло принадлежи към духовния свят, следователно десетилетия след своята смърт. Тогава вече той може и чрез интуиция, не просто, както описах, чрез инспирация, да въздейства на другите хора.
Едва тогава той действа по духовен начин като Аз, който сега се намира в духовния свят, вътре в Азовете.
По-рано той действа инспириращо в астралното тяло или косвено чрез етерното тяло в етерното тяло на човека. Като Аз може да действа умрелият преди десетилетия както непосредствено, така, разбира се, и чрез посредничеството на другите. И така човешката индивидуалност е узряла не просто да живее в навиците на хората, но вече да действа и в техните възгледи! Може би за съвременното усещане, изпълнено с предразсъдъци, това представлява една неудобна, несимпатична истина, но все пак това е истина. Нашите възгледи, възникващи в нашия Аз, са подложени на влиянието на тези, които са умрели от дълго време.
към текста >>
По този начин се осъществява непрекъснатото развитие под въздействието на
дух
овния свят.
Като Аз може да действа умрелият преди десетилетия както непосредствено, така, разбира се, и чрез посредничеството на другите. И така човешката индивидуалност е узряла не просто да живее в навиците на хората, но вече да действа и в техните възгледи! Може би за съвременното усещане, изпълнено с предразсъдъци, това представлява една неудобна, несимпатична истина, но все пак това е истина. Нашите възгледи, възникващи в нашия Аз, са подложени на влиянието на тези, които са умрели от дълго време. В нашите възгледи живеят тези, които са умрели отдавна.
По този начин се осъществява непрекъснатото развитие под въздействието на духовния свят.
Това представлява необходимост, без която постоянно биха се разкъсвали нишките на човешките възгледи.
към текста >>
Следователно никой, стъпил напълно честно на основата на окултизма, никой, придобил опитност според изискванията на
дух
овната наука, няма да си позволи да налага своите мнения на света, но ще направи всичко възможно, за да не налага своите мнения директно на света.
Простете ми, че на това място вмъквам нещо лично. Но това лично нещо го вмъквам, бих казал, поради обективни причини, защото една такава истина може да стане напълно разбираема само чрез конкретни примери. Никой не би трябвало да представя възгледи и идеи като свои лични мнения, дори да са придобити напълно искрено.
Следователно никой, стъпил напълно честно на основата на окултизма, никой, придобил опитност според изискванията на духовната наука, няма да си позволи да налага своите мнения на света, но ще направи всичко възможно, за да не налага своите мнения директно на света.
Защото това, което той придобива под влиянието на личните си усещания като мнения, ще може да въздейства тридесет, четиридесет години след смъртта му. Тогава то ще навлиза в душите по същия начин, по който навлизат в душите импулсите на духовете на времето, архаите. Тогава то ще е толкова зряло, че действително да може да въздейства, да съответства на обективния ход на нещата. Следователно е необходимо този, който стои на основата на окултизма, да избягва да си вербува прозелити, последователи на своите мнения.
към текста >>
Тогава то ще навлиза в душите по същия начин, по който навлизат в душите импулсите на
дух
овете на времето, архаите.
Простете ми, че на това място вмъквам нещо лично. Но това лично нещо го вмъквам, бих казал, поради обективни причини, защото една такава истина може да стане напълно разбираема само чрез конкретни примери. Никой не би трябвало да представя възгледи и идеи като свои лични мнения, дори да са придобити напълно искрено. Следователно никой, стъпил напълно честно на основата на окултизма, никой, придобил опитност според изискванията на духовната наука, няма да си позволи да налага своите мнения на света, но ще направи всичко възможно, за да не налага своите мнения директно на света. Защото това, което той придобива под влиянието на личните си усещания като мнения, ще може да въздейства тридесет, четиридесет години след смъртта му.
Тогава то ще навлиза в душите по същия начин, по който навлизат в душите импулсите на духовете на времето, архаите.
Тогава то ще е толкова зряло, че действително да може да въздейства, да съответства на обективния ход на нещата. Следователно е необходимо този, който стои на основата на окултизма, да избягва да си вербува прозелити, последователи на своите мнения.
към текста >>
Действително не е случайност, а нещо, свързано с живота ми по необходимост, че не съм започнал да описвам своите възгледи, а съм написал „Гьотевият светоглед“ напълно в
дух
а и смисъла на Гьотевия светоглед, за да не се позовавам на някой жив човек.
И сега стигам до личното.
Действително не е случайност, а нещо, свързано с живота ми по необходимост, че не съм започнал да описвам своите възгледи, а съм написал „Гьотевият светоглед“ напълно в духа и смисъла на Гьотевия светоглед, за да не се позовавам на някой жив човек.
Дори и ако човек сам е този жив човек, това никога не би могло да го оправдае да преподава духовната наука по всеобхватния начин, по който го правя аз. Важна брънка във веригата е напълно да се пренесеш в обективния ход на мировото развитие. Следователно аз не написах моята теория на познанието, а Гьотевата теория на познанието, теорията на познанието на Гьотевия светоглед и т.н. И така, Вие виждате как протича човешкото развитие, как узряват нещата, които човекът придобива тук не само за себе си в напредващия по кармичния път живот, а те узряват все повече и повече за света, и как ние продължаваме да действаме в света, когато след известно време сме узрели да изпращаме имагинации, а след по-дълъг период от време – и инспирации в навиците на хората. След още по-дълъг период от време узряваме достатъчно, за да изпращаме интуиции в най-интимната част на човешкия живот, във възгледите.
към текста >>
Дори и ако човек сам е този жив човек, това никога не би могло да го оправдае да преподава
дух
овната наука по всеобхватния начин, по който го правя аз.
И сега стигам до личното. Действително не е случайност, а нещо, свързано с живота ми по необходимост, че не съм започнал да описвам своите възгледи, а съм написал „Гьотевият светоглед“ напълно в духа и смисъла на Гьотевия светоглед, за да не се позовавам на някой жив човек.
Дори и ако човек сам е този жив човек, това никога не би могло да го оправдае да преподава духовната наука по всеобхватния начин, по който го правя аз.
Важна брънка във веригата е напълно да се пренесеш в обективния ход на мировото развитие. Следователно аз не написах моята теория на познанието, а Гьотевата теория на познанието, теорията на познанието на Гьотевия светоглед и т.н. И така, Вие виждате как протича човешкото развитие, как узряват нещата, които човекът придобива тук не само за себе си в напредващия по кармичния път живот, а те узряват все повече и повече за света, и как ние продължаваме да действаме в света, когато след известно време сме узрели да изпращаме имагинации, а след по-дълъг период от време – и инспирации в навиците на хората. След още по-дълъг период от време узряваме достатъчно, за да изпращаме интуиции в най-интимната част на човешкия живот, във възгледите. Не трябва да се вярва, че нашите възгледи възникват от нищото или че възникват наново във всяка епоха.
към текста >>
В това ново обаче човек не може да навлезе без импулсите, които се развиват в него чрез
дух
овната наука.
Вярвам, че чрез запознаването с такива факти от човешкия живот може да се изживее онова обогатяване, от което се нуждаем в зависимост от целия характер и смисъл на нашата настояща епоха и най-близкото бъдеще. Много от старото се е разпаднало и трябва да се развие нещо ново, както често съм казвал.
В това ново обаче човек не може да навлезе без импулсите, които се развиват в него чрез духовната наука.
Става дума за усещанията към Всемира и към останалите същества във Всемира, към които се приближаваме чрез духовната наука, за това, че нашият живот се формира по друг начин чрез духовната наука, става по-различен от това, което е представлявал по-рано. Чрез духовната наука за нас трябва да оживее онова, в което се намираме винаги, което обаче човечеството е призвано да познае, все по-съзнателно, развивайки се през петия, шестия и седмия следатлантски културен период.
към текста >>
Става дума за усещанията към Всемира и към останалите същества във Всемира, към които се приближаваме чрез
дух
овната наука, за това, че нашият живот се формира по друг начин чрез
дух
овната наука, става по-различен от това, което е представлявал по-рано.
Вярвам, че чрез запознаването с такива факти от човешкия живот може да се изживее онова обогатяване, от което се нуждаем в зависимост от целия характер и смисъл на нашата настояща епоха и най-близкото бъдеще. Много от старото се е разпаднало и трябва да се развие нещо ново, както често съм казвал. В това ново обаче човек не може да навлезе без импулсите, които се развиват в него чрез духовната наука.
Става дума за усещанията към Всемира и към останалите същества във Всемира, към които се приближаваме чрез духовната наука, за това, че нашият живот се формира по друг начин чрез духовната наука, става по-различен от това, което е представлявал по-рано.
Чрез духовната наука за нас трябва да оживее онова, в което се намираме винаги, което обаче човечеството е призвано да познае, все по-съзнателно, развивайки се през петия, шестия и седмия следатлантски културен период.
към текста >>
Чрез
дух
овната наука за нас трябва да оживее онова, в което се намираме винаги, което обаче човечеството е призвано да познае, все по-съзнателно, развивайки се през петия, шестия и седмия следатлантски културен период.
Вярвам, че чрез запознаването с такива факти от човешкия живот може да се изживее онова обогатяване, от което се нуждаем в зависимост от целия характер и смисъл на нашата настояща епоха и най-близкото бъдеще. Много от старото се е разпаднало и трябва да се развие нещо ново, както често съм казвал. В това ново обаче човек не може да навлезе без импулсите, които се развиват в него чрез духовната наука. Става дума за усещанията към Всемира и към останалите същества във Всемира, към които се приближаваме чрез духовната наука, за това, че нашият живот се формира по друг начин чрез духовната наука, става по-различен от това, което е представлявал по-рано.
Чрез духовната наука за нас трябва да оживее онова, в което се намираме винаги, което обаче човечеството е призвано да познае, все по-съзнателно, развивайки се през петия, шестия и седмия следатлантски културен период.
към текста >>
Това исках да събудя в сърцата Ви, след като успяхме отново да се съберем след известен период от време, и се надявам, че ще можем още по-често да се събираме тук, за да обсъждаме подобни въпроси, така че нашите души да могат да участват в развитието на човечеството, което е цел и стремеж на
дух
овната наука.
Тези неща, които са взаимосвързани с обогатяването и оживяването на мировите чувства на човека, със задълбочаването му в живота, тези представи исках да споделя днес.
Това исках да събудя в сърцата Ви, след като успяхме отново да се съберем след известен период от време, и се надявам, че ще можем още по-често да се събираме тук, за да обсъждаме подобни въпроси, така че нашите души да могат да участват в развитието на човечеството, което е цел и стремеж на духовната наука.
към текста >>
7.
Връзката на човека с духовния свят
GA_168 Връзката между живите и мъртвите
ВРЪЗКАТА НА ЧОВЕКА С
ДУХ
ОВНИЯ СВЯТ
ВРЪЗКАТА НА ЧОВЕКА С ДУХОВНИЯ СВЯТ
към текста >>
От откритата лекция вчера Вие успяхте да видите как си взаимодействат
дух
овният свят, в който се намираме между смъртта и ново раждане, и физическият свят, и как си взаимодействат
дух
овният и физическият свят в нашия така наречен физически живот между раждането и смъртта.
От откритата лекция вчера Вие успяхте да видите как си взаимодействат духовният свят, в който се намираме между смъртта и ново раждане, и физическият свят, и как си взаимодействат духовният и физическият свят в нашия така наречен физически живот между раждането и смъртта.
До известна степен ние сами си задаваме посоката как да се родим с едни или други качества, докато между смъртта и ново раждане сме свързани с това, което се случва тук, във физическия свят, следователно и с наследствения поток, който в края на краищата води до нашето раждане.
към текста >>
Ние можем да разгледаме още по-задълбочено цялото развитие, за което говорихме вчера повече външно, когато се опитаме да представим пред душите си връзката на човека с
дух
овния свят от една определена гледна точка.
Ние можем да разгледаме още по-задълбочено цялото развитие, за което говорихме вчера повече външно, когато се опитаме да представим пред душите си връзката на човека с духовния свят от една определена гледна точка.
Между раждането и смъртта ние живеем тук, във физическия свят. Този физически свят ни е познат благодарение на нашите сетивни възприятия. Това е просто тривиалност, едва ли има нужда да се казва: ако нямахме нашите сетивни органи, нямаше да можем да знаем нищо за връзката ни с физическия свят. Но всичко, което опосредства връзката ни с физическия свят чрез нашите сетивни органи, се отделя от нас, разбира се, едва когато преминем през портата на смъртта, така че можем да кажем: нашата задача между раждането и смъртта е да опознаем физическия свят. Ние се въплътяваме в това физическо тяло, за да можем чрез него да опознаем физическия свят.
към текста >>
Ние обаче принадлежим не само на физическия свят, а също така и на
дух
овните светове.
Между раждането и смъртта ние живеем тук, във физическия свят. Този физически свят ни е познат благодарение на нашите сетивни възприятия. Това е просто тривиалност, едва ли има нужда да се казва: ако нямахме нашите сетивни органи, нямаше да можем да знаем нищо за връзката ни с физическия свят. Но всичко, което опосредства връзката ни с физическия свят чрез нашите сетивни органи, се отделя от нас, разбира се, едва когато преминем през портата на смъртта, така че можем да кажем: нашата задача между раждането и смъртта е да опознаем физическия свят. Ние се въплътяваме в това физическо тяло, за да можем чрез него да опознаем физическия свят.
Ние обаче принадлежим не само на физическия свят, а също така и на духовните светове.
Следващият духовен свят, който, така да се каже, граничи с нашия физически свят, е онзи, който сме свикнали да наричаме – независимо дали изразът е подходящ или не, за това сега не става дума – етерен свят, както и елементарен свят. Този елементарен свят първоначално представлява за човека, такъв, какъвто живее във физическия свят, непознат свят. Той е първият свръхсетивен свят. Но доколкото е първият свръхсетивен свят, той има не по-малко значение за човека, отколкото физическият свят, отколкото сетивният свят. Щом на човека се отворят сетивата за този елементарен свят, което се случва поради това, че той може да възприема имагинативно, на него му става ясно, че този елементарен свят е също така населен със същества, както физическият свят.
към текста >>
Следващият
дух
овен свят, който, така да се каже, граничи с нашия физически свят, е онзи, който сме свикнали да наричаме – независимо дали изразът е подходящ или не, за това сега не става дума – етерен свят, както и елементарен свят.
Този физически свят ни е познат благодарение на нашите сетивни възприятия. Това е просто тривиалност, едва ли има нужда да се казва: ако нямахме нашите сетивни органи, нямаше да можем да знаем нищо за връзката ни с физическия свят. Но всичко, което опосредства връзката ни с физическия свят чрез нашите сетивни органи, се отделя от нас, разбира се, едва когато преминем през портата на смъртта, така че можем да кажем: нашата задача между раждането и смъртта е да опознаем физическия свят. Ние се въплътяваме в това физическо тяло, за да можем чрез него да опознаем физическия свят. Ние обаче принадлежим не само на физическия свят, а също така и на духовните светове.
Следващият духовен свят, който, така да се каже, граничи с нашия физически свят, е онзи, който сме свикнали да наричаме – независимо дали изразът е подходящ или не, за това сега не става дума – етерен свят, както и елементарен свят.
Този елементарен свят първоначално представлява за човека, такъв, какъвто живее във физическия свят, непознат свят. Той е първият свръхсетивен свят. Но доколкото е първият свръхсетивен свят, той има не по-малко значение за човека, отколкото физическият свят, отколкото сетивният свят. Щом на човека се отворят сетивата за този елементарен свят, което се случва поради това, че той може да възприема имагинативно, на него му става ясно, че този елементарен свят е също така населен със същества, както физическият свят. Докато има етерно тяло, човекът принадлежи на този елементарен свят.
към текста >>
Не може да се подобри нещо, ако един или друг човек прави това или онова, а само когато общата воля на по-голям брой хора стане достатъчно силна, за да доведе до промени в системата на медицинската практика, така че в медицината да могат да проникнат
дух
овните принципи.
Сега вече би могло да се каже, че онези, които знаят това, трябва да създадат нова патология: Hic Rhodus, hic salta! 80 – би могло да се каже, че и окултизмът трябва да покаже своето изкуство. Разбира се, той може да го направи в мига, в който му развържат краката, защото човек не може да танцува със завързани крака. И тези вериги се поставят от съвременния материализъм, който властва над медицинската наука.
Не може да се подобри нещо, ако един или друг човек прави това или онова, а само когато общата воля на по-голям брой хора стане достатъчно силна, за да доведе до промени в системата на медицинската практика, така че в медицината да могат да проникнат духовните принципи.
В тази връзка е особено важно да се види, че Павел не напразно казва тези особено значими думи, които обаче не се разбират правилно, защото хората винаги вярват, че са християни, докато в действителност не са такива. Павел казва81, че греховете навлизат в света чрез закона, следователно че греховете се проявяват благодарение на закона. В по-широк смисъл: това, което пречи на реда, е налично благодарение на закона. Тези неща могат дори и днес само да се загатват, защото ако нещо не е наред, нашето материалистическо време веднага ще прибегне до закона, без да знае, че тъкмо това, което не е в ред, ако нещо не е в ред, то произлиза от законите. Но, както казах, това само може да бъде загатнато.
към текста >>
В него се намира определен брой същества, които могат да се назоват природни
дух
ове.
Следователно ние се намираме в един етерен свят поради факта, че сме етерни същества, и една определена система се намира в близки отношения с нас самите. Тази система, тоест тези елементарни същества, тези етерни същества, които ни придружават, са и онези, които чрез своите сили – тъй като те са подредени по определен начин, когато преминаваме през портата на смъртта – извличат етерното ни тяло от физическото и го насочват – следователно и самия човек – към определено място в елементарния свят. Този елементарен свят, както вече отбелязах, е възприемаем чрез имагинативното познание.
В него се намира определен брой същества, които могат да се назоват природни духове.
Първоначално всички хора се намират в него, когато преминат през портата на смъртта, но, както знаем, само за кратко време, за няколко дни. После на елементарния свят се отдава това, което наричаме етерно тяло. То се отделя като втори труп. Но не трябва да се мисли, че това второ тяло, което се отделя, бързо се унищожава в елементарния свят. Това не е така, а във всеки случай то се разпада в елементарния свят, но това разпадане, това постепенно изчезване не означава, че то не е възприемаемо за същества, които могат да възприемат имагинативно.
към текста >>
Но това, което става толкова съзнателно, е всъщност винаги налично несъзнателно, когато по време на живота е налице връзка между човека, останал във физическия свят, и човека, издигнал се в
дух
овния свят.
Ако тук, във физическия свят, човекът е направил душата си възприемаема чрез това, че е усвоил силата за имагинативно възприятие, тогава той може също съзнателно да поддържа връзка с мъртвите чрез представите, които, разбира се, са много по-фини от обикновените представи.
Но това, което става толкова съзнателно, е всъщност винаги налично несъзнателно, когато по време на живота е налице връзка между човека, останал във физическия свят, и човека, издигнал се в духовния свят.
Да предположим, че чрез смъртта сме загубили любим човек. Дали знаем, или не – да знае може този, който е развил имагинативно възприятие, – мъртвият действа, като изпраща, ако мога така да кажа, волята си в етерното тяло, което е отхвърлил, като в огледало, а огледалото отразява лъчите към нас. Мъртвият действа върху живите по заобиколен път чрез елементарното тяло, чрез етерното тяло. Това е действието, което, така да се каже, е косвено. Ако искаме да характеризираме в какво се изразява това косвено действие, мога да кажа: вътре в нашите представи, които носим през света.
към текста >>
Така в нас струи това, което действа от
дух
овните светове и което произтича от онези, които преди нас са преминали през портата на смъртта.
Сега човекът се развива все повече и повече, когато преживява времето между смъртта и ново раждане, така че той също може да действа върху света непосредствено от самия себе си. И като влияние на мъртвите след определено време човек възприема, че техните лъчи от сили проникват в нашия душевен живот. Но тези лъчи, това непосредствено действие не може да живее директно в нашия представен живот, в нашите мисли, а живее повече в нашите навици, по начина, по който действаме.
Така в нас струи това, което действа от духовните светове и което произтича от онези, които преди нас са преминали през портата на смъртта.
Само трябва да си изясним, че такова взаимодействие между мъртвите и живите е свързано с редица условия. Мъртвият се намира в среда от същества, подобни на него, което значи, че те са също душевни същества, следователно всички същества, от най-висшите йерархии надолу до човека, и благодарение на това, че отхвърленото му етерно тяло е негов посредник, той може да има възприятия за хората, които са, така да са каже, забулени пред него чрез физическото тяло. Но той прониква през този воал с помощта на своето етерно тяло. Този, който е преминал през портата на смъртта, е подчинен на условията, при които се живее в душевния, в духовния свят. Той трябва да ги приеме.
към текста >>
Този, който е преминал през портата на смъртта, е подчинен на условията, при които се живее в душевния, в
дух
овния свят.
Но тези лъчи, това непосредствено действие не може да живее директно в нашия представен живот, в нашите мисли, а живее повече в нашите навици, по начина, по който действаме. Така в нас струи това, което действа от духовните светове и което произтича от онези, които преди нас са преминали през портата на смъртта. Само трябва да си изясним, че такова взаимодействие между мъртвите и живите е свързано с редица условия. Мъртвият се намира в среда от същества, подобни на него, което значи, че те са също душевни същества, следователно всички същества, от най-висшите йерархии надолу до човека, и благодарение на това, че отхвърленото му етерно тяло е негов посредник, той може да има възприятия за хората, които са, така да са каже, забулени пред него чрез физическото тяло. Но той прониква през този воал с помощта на своето етерно тяло.
Този, който е преминал през портата на смъртта, е подчинен на условията, при които се живее в душевния, в духовния свят.
Той трябва да ги приеме. Сега трябва да спомена един основен момент, за да Ви се изясни какво всъщност имам предвид. Вие знаете, че през света, в който живеем, по всевъзможни начини действат луциферически и ариманически сили. Ако тези луциферически и ариманически сили не упражняваха върху нас своята притегателна сила, тогава проявяващото се като неправилно или лошо действие в човека нямаше да съществува в света. Луциферическото и ариманическото трябва да упражняват действието си върху човека, трябва да му дадат възможност да ги последва.
към текста >>
Този, който изживява периода между смъртта и ново раждане, трябва да упражнява тази толерантност както спрямо съществата, които се намират с него в
дух
овния свят, така и спрямо съществата, които тук, във физическия живот, са въплътени все още като хора.
Луциферическото и ариманическото трябва да упражняват действието си върху човека, трябва да му дадат възможност да ги последва. Ако си припомним този факт, ще прозрем, че човекът е нещо по-различно от съществото, което често правим от него с нашата критика. Ако във физическия свят имахме способността да виждаме винаги как луциферическото и ариманическото действат в човека, щяхме да съдим за човека по съвсем различен начин. Не казвам, че по принцип следва да бъдем по-малко критични, защото знаем, че ако не съдим човека, ще трябва да се борим не срещу човека, а срещу Луцифер и Ариман. Но с хората би трябвало да сме много по-толерантни.
Този, който изживява периода между смъртта и ново раждане, трябва да упражнява тази толерантност както спрямо съществата, които се намират с него в духовния свят, така и спрямо съществата, които тук, във физическия живот, са въплътени все още като хора.
Това, че придобива тази толерантност, че винаги вижда, че в човека взема едно или друго участие Луцифер или Ариман, просто се изразява в същността на онзи, който е преминал през портата на смъртта. Той не казва: това е лош човек, отдаден на порочни страсти, а вижда, че в него Луцифер играе определена роля. Той не казва: това е завистлив човек, а казва: Ариман играе в него определена роля. Така преценява този, който живее между смърт и раждане, това е в същността му, както е в нашата същност, че сме естествено здрави, че имаме здрави очи. Тъй като това е присъщо на същността му, мъртвият изпитва ужасна болка, когато е запазил връзката с нас, започнала във физическия живот, и сега вижда в нас различни убеждения.
към текста >>
Докато представяме пред душата такива факти, трябва да сме наясно, че нашето време има истински копнеж за това, което
дух
овната наука трябва да донесе на хората, но че днес този истински копнеж често се удовлетворява по погрешни начини.
Докато представяме пред душата такива факти, трябва да сме наясно, че нашето време има истински копнеж за това, което духовната наука трябва да донесе на хората, но че днес този истински копнеж често се удовлетворява по погрешни начини.
Днес съществува известен брой хора, които са преодолели предразсъдъка, който хората са имали в средата, а дори и в последната третина на 19. век, че всичко душевно може да се обясни само чрез физически и физиологически въздействия. Ала често половинчатите истини действат много по-лошо от пълните заблуди. Една такава половинчата истина се намира в основата на това, което днес се означава като аналитична психология или психоанализа82.
към текста >>
Те усещат, че в основата на душата е скрито много, но не могат да се решат наистина да пристъпят в
дух
овния свят, за да открият това, което е скрито в основата на душата.
Хората търсят, но те търсят, опипвайки в тъмното.
Те усещат, че в основата на душата е скрито много, но не могат да се решат наистина да пристъпят в духовния свят, за да открият това, което е скрито в основата на душата.
Какво казват днес психоаналитиците? Те казват: „Когато някой човек се изправи пред нас в живота, неговите чувства и цялостното му състояние зависят не само от това, което се съдържа в неговото съзнание, но и от редица фактори, намиращи се в несъзнаваното, под прага на съзнанието.“ Идва даден човек, който се чувства до известна степен потиснат. Налице е нередност в цялостния му нервен апарат. Според психоаналитика трябва да се изследва какво е преживял този човек преди много години, което като преживяване той не е преработил напълно, а е потиснал в подсъзнанието. Но понеже е забравено, то не е налично.
към текста >>
Накратко, ние ще направим добре, ако по един изпълнен с пиетет и святост начин доведем до съзнанието си връзката, която съществува не просто между нашия свят и един абстрактен, пантеистично-изгубен
дух
овен свят, а е налице между нашия и
дух
овния свят, в който онези, които са преминали през портата на смъртта, са реални същества и са свързани с нас така, както са били в живота, само че това, което правят с нас сега, докосва душите ни много по-силно, отколкото когато са били с нас в живота, когато сме били разделени чрез нашите и техните тела, стояли между нас като бариера.
Казах, че половинчатите истини действат често по-лошо от пълните заблуди. В аналитичната психология се намират такива половинчати истини, а именно търсенето в подсъзнателните основи на душата. Но ако направим сравнение с това, за което говорихме днес, че всичко, което живее в основите на душата като реалности, действа от царството на мъртвите, тогава бихме подходили по съвсем различен начин, тогава няма да търсим „животинската първична тиня“ на душата84 или прикритата еротика за някакво душевно настроение, а често ще търсим причините за дадено душевно настроение при един или друг починал, на когото причиняваме неприятности чрез нашето поведение. И тези неприятности се изразяват в това, че в съзнанието ни се явява една или друга неудовлетвореност.
Накратко, ние ще направим добре, ако по един изпълнен с пиетет и святост начин доведем до съзнанието си връзката, която съществува не просто между нашия свят и един абстрактен, пантеистично-изгубен духовен свят, а е налице между нашия и духовния свят, в който онези, които са преминали през портата на смъртта, са реални същества и са свързани с нас така, както са били в живота, само че това, което правят с нас сега, докосва душите ни много по-силно, отколкото когато са били с нас в живота, когато сме били разделени чрез нашите и техните тела, стояли между нас като бариера.
към текста >>
Това се случва след десетилетия, защото това, което преживяваме в
дух
овния свят, протича много по-бавно, отколкото във физическия.
Когато човек е умрял преди много време, настъпва момент да отхвърли напълно своето астрално тяло.
Това се случва след десетилетия, защото това, което преживяваме в духовния свят, протича много по-бавно, отколкото във физическия.
Тридесет години в духовния свят съответстват на една година във физическия свят. Във физическия свят човек бърза. В духовния свят той прави едно завъртане в много по-голям кръг, отколкото тук, във физическия свят. Накратко, една година във физическия свят съответства на тридесет години в духовния свят. За тридесет години в духовния свят човек изживява почти същото, което изживява за една година във физическия свят.
към текста >>
Тридесет години в
дух
овния свят съответстват на една година във физическия свят.
Когато човек е умрял преди много време, настъпва момент да отхвърли напълно своето астрално тяло. Това се случва след десетилетия, защото това, което преживяваме в духовния свят, протича много по-бавно, отколкото във физическия.
Тридесет години в духовния свят съответстват на една година във физическия свят.
Във физическия свят човек бърза. В духовния свят той прави едно завъртане в много по-голям кръг, отколкото тук, във физическия свят. Накратко, една година във физическия свят съответства на тридесет години в духовния свят. За тридесет години в духовния свят човек изживява почти същото, което изживява за една година във физическия свят.
към текста >>
В
дух
овния свят той прави едно завъртане в много по-голям кръг, отколкото тук, във физическия свят.
Когато човек е умрял преди много време, настъпва момент да отхвърли напълно своето астрално тяло. Това се случва след десетилетия, защото това, което преживяваме в духовния свят, протича много по-бавно, отколкото във физическия. Тридесет години в духовния свят съответстват на една година във физическия свят. Във физическия свят човек бърза.
В духовния свят той прави едно завъртане в много по-голям кръг, отколкото тук, във физическия свят.
Накратко, една година във физическия свят съответства на тридесет години в духовния свят. За тридесет години в духовния свят човек изживява почти същото, което изживява за една година във физическия свят.
към текста >>
Накратко, една година във физическия свят съответства на тридесет години в
дух
овния свят.
Когато човек е умрял преди много време, настъпва момент да отхвърли напълно своето астрално тяло. Това се случва след десетилетия, защото това, което преживяваме в духовния свят, протича много по-бавно, отколкото във физическия. Тридесет години в духовния свят съответстват на една година във физическия свят. Във физическия свят човек бърза. В духовния свят той прави едно завъртане в много по-голям кръг, отколкото тук, във физическия свят.
Накратко, една година във физическия свят съответства на тридесет години в духовния свят.
За тридесет години в духовния свят човек изживява почти същото, което изживява за една година във физическия свят.
към текста >>
За тридесет години в
дух
овния свят човек изживява почти същото, което изживява за една година във физическия свят.
Това се случва след десетилетия, защото това, което преживяваме в духовния свят, протича много по-бавно, отколкото във физическия. Тридесет години в духовния свят съответстват на една година във физическия свят. Във физическия свят човек бърза. В духовния свят той прави едно завъртане в много по-голям кръг, отколкото тук, във физическия свят. Накратко, една година във физическия свят съответства на тридесет години в духовния свят.
За тридесет години в духовния свят човек изживява почти същото, което изживява за една година във физическия свят.
към текста >>
Също така е забележително, че когато наблюдаваме света
дух
овно, ние можем да кажем: докато се развива между смъртта и нова инкарнация, човекът напредва по-бавно, за да извърши всичко по-внимателно.
И човек би трябвало да мисли, че тази прекрасна хармонична организация на човека в света ще подтикне грубите материалисти да надраснат своите възгледи, материалистите, които не искат да видят във Всемира нищо повече от един механизъм. Наистина той представлява чудесен механизъм, който е подредил отделните си същества така, че те се намират в чудно хармонично числово съотношение.
Също така е забележително, че когато наблюдаваме света духовно, ние можем да кажем: докато се развива между смъртта и нова инкарнация, човекът напредва по-бавно, за да извърши всичко по-внимателно.
В духовния свят той напредва толкова по-бавно, колкото по-бавно Сатурн прави обиколка около Слънцето в сравнение с обиколката си около Земята. Сатурн обикаля Слънцето толкова по-бавно в сравнение с обиколката си около Земята, колкото по-бавно напредва човекът в духовния свят в сравнение с развитието си тук, на физическата земя. Поради тези причини – не защото са знаели по-малко от днешните астрономи – древните са смятали Сатурн за най-външната планета, която все още принадлежи на Слънчевата система. Астрономически това също е правилно, защото другите планети, Уран и Нептуп, се присъединяват към Слънчевата система на по-късен етап и кръжат в съвсем различен ред и имат напълно различна ротация в сравнение с останалите планети от Слънчевата система.
към текста >>
В
дух
овния свят той напредва толкова по-бавно, колкото по-бавно Сатурн прави обиколка около Слънцето в сравнение с обиколката си около Земята.
И човек би трябвало да мисли, че тази прекрасна хармонична организация на човека в света ще подтикне грубите материалисти да надраснат своите възгледи, материалистите, които не искат да видят във Всемира нищо повече от един механизъм. Наистина той представлява чудесен механизъм, който е подредил отделните си същества така, че те се намират в чудно хармонично числово съотношение. Също така е забележително, че когато наблюдаваме света духовно, ние можем да кажем: докато се развива между смъртта и нова инкарнация, човекът напредва по-бавно, за да извърши всичко по-внимателно.
В духовния свят той напредва толкова по-бавно, колкото по-бавно Сатурн прави обиколка около Слънцето в сравнение с обиколката си около Земята.
Сатурн обикаля Слънцето толкова по-бавно в сравнение с обиколката си около Земята, колкото по-бавно напредва човекът в духовния свят в сравнение с развитието си тук, на физическата земя. Поради тези причини – не защото са знаели по-малко от днешните астрономи – древните са смятали Сатурн за най-външната планета, която все още принадлежи на Слънчевата система. Астрономически това също е правилно, защото другите планети, Уран и Нептуп, се присъединяват към Слънчевата система на по-късен етап и кръжат в съвсем различен ред и имат напълно различна ротация в сравнение с останалите планети от Слънчевата система.
към текста >>
Сатурн обикаля Слънцето толкова по-бавно в сравнение с обиколката си около Земята, колкото по-бавно напредва човекът в
дух
овния свят в сравнение с развитието си тук, на физическата земя.
И човек би трябвало да мисли, че тази прекрасна хармонична организация на човека в света ще подтикне грубите материалисти да надраснат своите възгледи, материалистите, които не искат да видят във Всемира нищо повече от един механизъм. Наистина той представлява чудесен механизъм, който е подредил отделните си същества така, че те се намират в чудно хармонично числово съотношение. Също така е забележително, че когато наблюдаваме света духовно, ние можем да кажем: докато се развива между смъртта и нова инкарнация, човекът напредва по-бавно, за да извърши всичко по-внимателно. В духовния свят той напредва толкова по-бавно, колкото по-бавно Сатурн прави обиколка около Слънцето в сравнение с обиколката си около Земята.
Сатурн обикаля Слънцето толкова по-бавно в сравнение с обиколката си около Земята, колкото по-бавно напредва човекът в духовния свят в сравнение с развитието си тук, на физическата земя.
Поради тези причини – не защото са знаели по-малко от днешните астрономи – древните са смятали Сатурн за най-външната планета, която все още принадлежи на Слънчевата система. Астрономически това също е правилно, защото другите планети, Уран и Нептуп, се присъединяват към Слънчевата система на по-късен етап и кръжат в съвсем различен ред и имат напълно различна ротация в сравнение с останалите планети от Слънчевата система.
към текста >>
Би трябвало да измине поне една такава
дух
овна година – тоест тридесет земни години, – докато душата, ако е била достигнала една нормална житейска възраст от 70-80 години, може да е в състояние да въздейства не само в навиците, но и във възгледите, в целия
дух
овен живот на онези, които са останали тук или се присъединяват по свободна воля.
Би трябвало да измине поне една такава духовна година – тоест тридесет земни години, – докато душата, ако е била достигнала една нормална житейска възраст от 70-80 години, може да е в състояние да въздейства не само в навиците, но и във възгледите, в целия духовен живот на онези, които са останали тук или се присъединяват по свободна воля.
Така обаче мъртвите действат в нашия живот по много по-всеобхватен начин. В целия си начин на живот ние носим в себе си импулсите на отдавна умрелите хора. Като цяло връзката на миналото с бъдещето се изразява в този отзвук от мъртвите, който присъства в живите. Така, както в имагинативното познание действа прякото откровение на мъртвите чрез етерното тяло, което те са отхвърлили, така в инспиративното познание действа и това, което навлиза в навиците по описания начин, а това, което описах най-накрая, което може да действа тогава, когато човекът е изживял една духовна година, действа в интуитивното познание, когато стане съзнателно. Но това влияние е непрекъснато.
към текста >>
Така, както в имагинативното познание действа прякото откровение на мъртвите чрез етерното тяло, което те са отхвърлили, така в инспиративното познание действа и това, което навлиза в навиците по описания начин, а това, което описах най-накрая, което може да действа тогава, когато човекът е изживял една
дух
овна година, действа в интуитивното познание, когато стане съзнателно.
Би трябвало да измине поне една такава духовна година – тоест тридесет земни години, – докато душата, ако е била достигнала една нормална житейска възраст от 70-80 години, може да е в състояние да въздейства не само в навиците, но и във възгледите, в целия духовен живот на онези, които са останали тук или се присъединяват по свободна воля. Така обаче мъртвите действат в нашия живот по много по-всеобхватен начин. В целия си начин на живот ние носим в себе си импулсите на отдавна умрелите хора. Като цяло връзката на миналото с бъдещето се изразява в този отзвук от мъртвите, който присъства в живите.
Така, както в имагинативното познание действа прякото откровение на мъртвите чрез етерното тяло, което те са отхвърлили, така в инспиративното познание действа и това, което навлиза в навиците по описания начин, а това, което описах най-накрая, което може да действа тогава, когато човекът е изживял една духовна година, действа в интуитивното познание, когато стане съзнателно.
Но това влияние е непрекъснато. Само когато се осъзнаят такива неща, може да се разбере най-правилно смисълът на еволюцията.
към текста >>
По такъв начин човек може да се присъедини напълно съзнателно към отдавна починалите и да работи чрез техния
дух
.
Простете ми, ако на това място – знаете, че правя това не с удоволствие и особено рядко – включа нещо твърде лично. Който се опита да разгледа това, което започнах да пиша преди десетилетия, ще може да види, че тогава аз се бях отказал напълно от това, да изразявам личното си мнение. За Гьоте не изказвах личното си виждане, а се опитах да изразя мислите, които биха могли да идват от Гьоте. Аз написах „Теория на познанието на Гьотевия светоглед“, не моя собствена теория на познанието.
По такъв начин човек може да се присъедини напълно съзнателно към отдавна починалите и да работи чрез техния дух.
Това е, което, така да се каже, дава на някого удостоверение да има право да действа върху живите. Защото ужасно е удостоверението, с което особено в днешно време хората парадират: че някой, който едва си е оформил някакво мнение, бърза да го представи по възможност на по-голям брой хора. Този, който познава условията на съществуването, основните закони на битието, работещи от духовния свят, знае – макар и да звучи толкова странно и парадоксално, – че може да работи в дълбините на душите на своите ближни едва тогава, когато е умрял и когато е изминала една духовна година или тридесет земни години. Ще се постигне безкрайно много, ако, след като тази безкористност се утвърди в света малко повече, останалите живи свържат своята работа с мъртвите и се опитат наистина по съзнателен начин да продължат последователността в еволюцията. Дали това е чисто сродство на душите, или някакво друго отношение, предизвикано от кармата, следването на онези, които се опитват да изпращат от духовния свят лъчите на своята дейност – ако го правим съзнателно, – е от безкрайно значение.
към текста >>
Този, който познава условията на съществуването, основните закони на битието, работещи от
дух
овния свят, знае – макар и да звучи толкова странно и парадоксално, – че може да работи в дълбините на душите на своите ближни едва тогава, когато е умрял и когато е изминала една
дух
овна година или тридесет земни години.
За Гьоте не изказвах личното си виждане, а се опитах да изразя мислите, които биха могли да идват от Гьоте. Аз написах „Теория на познанието на Гьотевия светоглед“, не моя собствена теория на познанието. По такъв начин човек може да се присъедини напълно съзнателно към отдавна починалите и да работи чрез техния дух. Това е, което, така да се каже, дава на някого удостоверение да има право да действа върху живите. Защото ужасно е удостоверението, с което особено в днешно време хората парадират: че някой, който едва си е оформил някакво мнение, бърза да го представи по възможност на по-голям брой хора.
Този, който познава условията на съществуването, основните закони на битието, работещи от духовния свят, знае – макар и да звучи толкова странно и парадоксално, – че може да работи в дълбините на душите на своите ближни едва тогава, когато е умрял и когато е изминала една духовна година или тридесет земни години.
Ще се постигне безкрайно много, ако, след като тази безкористност се утвърди в света малко повече, останалите живи свържат своята работа с мъртвите и се опитат наистина по съзнателен начин да продължат последователността в еволюцията. Дали това е чисто сродство на душите, или някакво друго отношение, предизвикано от кармата, следването на онези, които се опитват да изпращат от духовния свят лъчите на своята дейност – ако го правим съзнателно, – е от безкрайно значение.
към текста >>
Дали това е чисто сродство на душите, или някакво друго отношение, предизвикано от кармата, следването на онези, които се опитват да изпращат от
дух
овния свят лъчите на своята дейност – ако го правим съзнателно, – е от безкрайно значение.
По такъв начин човек може да се присъедини напълно съзнателно към отдавна починалите и да работи чрез техния дух. Това е, което, така да се каже, дава на някого удостоверение да има право да действа върху живите. Защото ужасно е удостоверението, с което особено в днешно време хората парадират: че някой, който едва си е оформил някакво мнение, бърза да го представи по възможност на по-голям брой хора. Този, който познава условията на съществуването, основните закони на битието, работещи от духовния свят, знае – макар и да звучи толкова странно и парадоксално, – че може да работи в дълбините на душите на своите ближни едва тогава, когато е умрял и когато е изминала една духовна година или тридесет земни години. Ще се постигне безкрайно много, ако, след като тази безкористност се утвърди в света малко повече, останалите живи свържат своята работа с мъртвите и се опитат наистина по съзнателен начин да продължат последователността в еволюцията.
Дали това е чисто сродство на душите, или някакво друго отношение, предизвикано от кармата, следването на онези, които се опитват да изпращат от духовния свят лъчите на своята дейност – ако го правим съзнателно, – е от безкрайно значение.
към текста >>
Трябва само да осъзнаем, че условията в
дух
овния свят са напълно различни от тези тук.
Аз се опитах да събудя във Вас усещане за начина на взаимодействие между така наречените мъртви и така наречените живи.
Трябва само да осъзнаем, че условията в духовния свят са напълно различни от тези тук.
Описание на условията на изживяванията в духовния свят можете да намерите в лекционния цикъл „За живота между смъртта и новото раждане“86, който изнесох преди няколко години във Виена. Но, разбира се, могат да се изберат само няколко точки, особено важни в един или друг аспект. Трябва да се отбележи, че в духовния свят съществува нещо подобно и в същото време напълно различно от физическия живот. Преди да навлезем в пълния смисъл във физическия свят, преминаваме през ембрионалния стадий, в който условията на живота са напълно различни от тези на момента, в който навлизаме във физическия свят като дишащи външен въздух същества. В известен смисъл времето, което изживяваме за една духовна година – наричано често Камалока, – е подобно на ембрионалния стадий.
към текста >>
Описание на условията на изживяванията в
дух
овния свят можете да намерите в лекционния цикъл „За живота между смъртта и новото раждане“86, който изнесох преди няколко години във Виена.
Аз се опитах да събудя във Вас усещане за начина на взаимодействие между така наречените мъртви и така наречените живи. Трябва само да осъзнаем, че условията в духовния свят са напълно различни от тези тук.
Описание на условията на изживяванията в духовния свят можете да намерите в лекционния цикъл „За живота между смъртта и новото раждане“86, който изнесох преди няколко години във Виена.
Но, разбира се, могат да се изберат само няколко точки, особено важни в един или друг аспект. Трябва да се отбележи, че в духовния свят съществува нещо подобно и в същото време напълно различно от физическия живот. Преди да навлезем в пълния смисъл във физическия свят, преминаваме през ембрионалния стадий, в който условията на живота са напълно различни от тези на момента, в който навлизаме във физическия свят като дишащи външен въздух същества. В известен смисъл времето, което изживяваме за една духовна година – наричано често Камалока, – е подобно на ембрионалния стадий. Защото както човек, така да се каже, има нужда от помощта на друго човешко същество, за да се роди във физическия свят за периода от десет лунни месеца, така той се ражда в духовния свят чрез всичко, което като желания и страсти го свързва с физическия свят, като постепенно се освобождава от него.
към текста >>
Трябва да се отбележи, че в
дух
овния свят съществува нещо подобно и в същото време напълно различно от физическия живот.
Аз се опитах да събудя във Вас усещане за начина на взаимодействие между така наречените мъртви и така наречените живи. Трябва само да осъзнаем, че условията в духовния свят са напълно различни от тези тук. Описание на условията на изживяванията в духовния свят можете да намерите в лекционния цикъл „За живота между смъртта и новото раждане“86, който изнесох преди няколко години във Виена. Но, разбира се, могат да се изберат само няколко точки, особено важни в един или друг аспект.
Трябва да се отбележи, че в духовния свят съществува нещо подобно и в същото време напълно различно от физическия живот.
Преди да навлезем в пълния смисъл във физическия свят, преминаваме през ембрионалния стадий, в който условията на живота са напълно различни от тези на момента, в който навлизаме във физическия свят като дишащи външен въздух същества. В известен смисъл времето, което изживяваме за една духовна година – наричано често Камалока, – е подобно на ембрионалния стадий. Защото както човек, така да се каже, има нужда от помощта на друго човешко същество, за да се роди във физическия свят за периода от десет лунни месеца, така той се ражда в духовния свят чрез всичко, което като желания и страсти го свързва с физическия свят, като постепенно се освобождава от него. И в тази първа духовна година – тридесет години след смъртта – съзнанието му е подобно на това във физическия свят, въпреки че уменията и др. под., които се усвояват само във физическия свят, могат да се предават пряко само чрез етерното тяло.
към текста >>
Преди да навлезем в пълния смисъл във физическия свят, преминаваме през ембрионалния стадий, в който условията на живота са напълно различни от тези на момента, в който навлизаме във физическия свят като дишащи външен въз
дух
същества.
Аз се опитах да събудя във Вас усещане за начина на взаимодействие между така наречените мъртви и така наречените живи. Трябва само да осъзнаем, че условията в духовния свят са напълно различни от тези тук. Описание на условията на изживяванията в духовния свят можете да намерите в лекционния цикъл „За живота между смъртта и новото раждане“86, който изнесох преди няколко години във Виена. Но, разбира се, могат да се изберат само няколко точки, особено важни в един или друг аспект. Трябва да се отбележи, че в духовния свят съществува нещо подобно и в същото време напълно различно от физическия живот.
Преди да навлезем в пълния смисъл във физическия свят, преминаваме през ембрионалния стадий, в който условията на живота са напълно различни от тези на момента, в който навлизаме във физическия свят като дишащи външен въздух същества.
В известен смисъл времето, което изживяваме за една духовна година – наричано често Камалока, – е подобно на ембрионалния стадий. Защото както човек, така да се каже, има нужда от помощта на друго човешко същество, за да се роди във физическия свят за периода от десет лунни месеца, така той се ражда в духовния свят чрез всичко, което като желания и страсти го свързва с физическия свят, като постепенно се освобождава от него. И в тази първа духовна година – тридесет години след смъртта – съзнанието му е подобно на това във физическия свят, въпреки че уменията и др. под., които се усвояват само във физическия свят, могат да се предават пряко само чрез етерното тяло. По-късно се заражда едно много по-висше съзнание от това, което можем да имаме тук, във физическото тяло.
към текста >>
В известен смисъл времето, което изживяваме за една
дух
овна година – наричано често Камалока, – е подобно на ембрионалния стадий.
Трябва само да осъзнаем, че условията в духовния свят са напълно различни от тези тук. Описание на условията на изживяванията в духовния свят можете да намерите в лекционния цикъл „За живота между смъртта и новото раждане“86, който изнесох преди няколко години във Виена. Но, разбира се, могат да се изберат само няколко точки, особено важни в един или друг аспект. Трябва да се отбележи, че в духовния свят съществува нещо подобно и в същото време напълно различно от физическия живот. Преди да навлезем в пълния смисъл във физическия свят, преминаваме през ембрионалния стадий, в който условията на живота са напълно различни от тези на момента, в който навлизаме във физическия свят като дишащи външен въздух същества.
В известен смисъл времето, което изживяваме за една духовна година – наричано често Камалока, – е подобно на ембрионалния стадий.
Защото както човек, така да се каже, има нужда от помощта на друго човешко същество, за да се роди във физическия свят за периода от десет лунни месеца, така той се ражда в духовния свят чрез всичко, което като желания и страсти го свързва с физическия свят, като постепенно се освобождава от него. И в тази първа духовна година – тридесет години след смъртта – съзнанието му е подобно на това във физическия свят, въпреки че уменията и др. под., които се усвояват само във физическия свят, могат да се предават пряко само чрез етерното тяло. По-късно се заражда едно много по-висше съзнание от това, което можем да имаме тук, във физическото тяло. Ако си спомните някои неща от гореспоменатия лекционен цикъл, Вие можете да видите как съзнанието в духовния свят има напълно различен характер.
към текста >>
Защото както човек, така да се каже, има нужда от помощта на друго човешко същество, за да се роди във физическия свят за периода от десет лунни месеца, така той се ражда в
дух
овния свят чрез всичко, което като желания и страсти го свързва с физическия свят, като постепенно се освобождава от него.
Описание на условията на изживяванията в духовния свят можете да намерите в лекционния цикъл „За живота между смъртта и новото раждане“86, който изнесох преди няколко години във Виена. Но, разбира се, могат да се изберат само няколко точки, особено важни в един или друг аспект. Трябва да се отбележи, че в духовния свят съществува нещо подобно и в същото време напълно различно от физическия живот. Преди да навлезем в пълния смисъл във физическия свят, преминаваме през ембрионалния стадий, в който условията на живота са напълно различни от тези на момента, в който навлизаме във физическия свят като дишащи външен въздух същества. В известен смисъл времето, което изживяваме за една духовна година – наричано често Камалока, – е подобно на ембрионалния стадий.
Защото както човек, така да се каже, има нужда от помощта на друго човешко същество, за да се роди във физическия свят за периода от десет лунни месеца, така той се ражда в духовния свят чрез всичко, което като желания и страсти го свързва с физическия свят, като постепенно се освобождава от него.
И в тази първа духовна година – тридесет години след смъртта – съзнанието му е подобно на това във физическия свят, въпреки че уменията и др. под., които се усвояват само във физическия свят, могат да се предават пряко само чрез етерното тяло. По-късно се заражда едно много по-висше съзнание от това, което можем да имаме тук, във физическото тяло. Ако си спомните някои неща от гореспоменатия лекционен цикъл, Вие можете да видите как съзнанието в духовния свят има напълно различен характер. Само трябва да имате предвид колко много е зависимо съзнанието от това, което може да навлезе в него.
към текста >>
И в тази първа
дух
овна година – тридесет години след смъртта – съзнанието му е подобно на това във физическия свят, въпреки че уменията и др.
Но, разбира се, могат да се изберат само няколко точки, особено важни в един или друг аспект. Трябва да се отбележи, че в духовния свят съществува нещо подобно и в същото време напълно различно от физическия живот. Преди да навлезем в пълния смисъл във физическия свят, преминаваме през ембрионалния стадий, в който условията на живота са напълно различни от тези на момента, в който навлизаме във физическия свят като дишащи външен въздух същества. В известен смисъл времето, което изживяваме за една духовна година – наричано често Камалока, – е подобно на ембрионалния стадий. Защото както човек, така да се каже, има нужда от помощта на друго човешко същество, за да се роди във физическия свят за периода от десет лунни месеца, така той се ражда в духовния свят чрез всичко, което като желания и страсти го свързва с физическия свят, като постепенно се освобождава от него.
И в тази първа духовна година – тридесет години след смъртта – съзнанието му е подобно на това във физическия свят, въпреки че уменията и др.
под., които се усвояват само във физическия свят, могат да се предават пряко само чрез етерното тяло. По-късно се заражда едно много по-висше съзнание от това, което можем да имаме тук, във физическото тяло. Ако си спомните някои неща от гореспоменатия лекционен цикъл, Вие можете да видите как съзнанието в духовния свят има напълно различен характер. Само трябва да имате предвид колко много е зависимо съзнанието от това, което може да навлезе в него. И когато ние вървим тук, във физическия свят, като обикновени хора, тогава, наред с останалите душевни и културни изживявания, в нас навлизат явленията от минералното, растителното и животинското царство, както и от физическото човешко царство и т.н.
към текста >>
Ако си спомните някои неща от гореспоменатия лекционен цикъл, Вие можете да видите как съзнанието в
дух
овния свят има напълно различен характер.
В известен смисъл времето, което изживяваме за една духовна година – наричано често Камалока, – е подобно на ембрионалния стадий. Защото както човек, така да се каже, има нужда от помощта на друго човешко същество, за да се роди във физическия свят за периода от десет лунни месеца, така той се ражда в духовния свят чрез всичко, което като желания и страсти го свързва с физическия свят, като постепенно се освобождава от него. И в тази първа духовна година – тридесет години след смъртта – съзнанието му е подобно на това във физическия свят, въпреки че уменията и др. под., които се усвояват само във физическия свят, могат да се предават пряко само чрез етерното тяло. По-късно се заражда едно много по-висше съзнание от това, което можем да имаме тук, във физическото тяло.
Ако си спомните някои неща от гореспоменатия лекционен цикъл, Вие можете да видите как съзнанието в духовния свят има напълно различен характер.
Само трябва да имате предвид колко много е зависимо съзнанието от това, което може да навлезе в него. И когато ние вървим тук, във физическия свят, като обикновени хора, тогава, наред с останалите душевни и културни изживявания, в нас навлизат явленията от минералното, растителното и животинското царство, както и от физическото човешко царство и т.н. След смъртта ние вече не възприемаме минералния свят като такъв, от растителния свят възприемаме само общия живот. Можете да прочетете в моята „Теософия“ как се явяват тези неща, когато се издигате в духовния свят. Всичко това е свързано с един напълно различен начин на изживяване в духовния свят.
към текста >>
Можете да прочетете в моята „Теософия“ как се явяват тези неща, когато се издигате в
дух
овния свят.
По-късно се заражда едно много по-висше съзнание от това, което можем да имаме тук, във физическото тяло. Ако си спомните някои неща от гореспоменатия лекционен цикъл, Вие можете да видите как съзнанието в духовния свят има напълно различен характер. Само трябва да имате предвид колко много е зависимо съзнанието от това, което може да навлезе в него. И когато ние вървим тук, във физическия свят, като обикновени хора, тогава, наред с останалите душевни и културни изживявания, в нас навлизат явленията от минералното, растителното и животинското царство, както и от физическото човешко царство и т.н. След смъртта ние вече не възприемаме минералния свят като такъв, от растителния свят възприемаме само общия живот.
Можете да прочетете в моята „Теософия“ как се явяват тези неща, когато се издигате в духовния свят.
Всичко това е свързано с един напълно различен начин на изживяване в духовния свят. За всичко това всъщност няма думи, които бихте могли да разберете. Нашият език е създаден за физическия свят. Следователно винаги съществуват трудности да се опишат правилно тези толкова различни условия, така че те лесно могат да се разберат погрешно. Преди всичко могат да се използват сравнения.
към текста >>
Всичко това е свързано с един напълно различен начин на изживяване в
дух
овния свят.
Ако си спомните някои неща от гореспоменатия лекционен цикъл, Вие можете да видите как съзнанието в духовния свят има напълно различен характер. Само трябва да имате предвид колко много е зависимо съзнанието от това, което може да навлезе в него. И когато ние вървим тук, във физическия свят, като обикновени хора, тогава, наред с останалите душевни и културни изживявания, в нас навлизат явленията от минералното, растителното и животинското царство, както и от физическото човешко царство и т.н. След смъртта ние вече не възприемаме минералния свят като такъв, от растителния свят възприемаме само общия живот. Можете да прочетете в моята „Теософия“ как се явяват тези неща, когато се издигате в духовния свят.
Всичко това е свързано с един напълно различен начин на изживяване в духовния свят.
За всичко това всъщност няма думи, които бихте могли да разберете. Нашият език е създаден за физическия свят. Следователно винаги съществуват трудности да се опишат правилно тези толкова различни условия, така че те лесно могат да се разберат погрешно. Преди всичко могат да се използват сравнения. Тук, във физическия свят, Вие сте застанали, бих казал, в една точка от цялото мирово здание.
към текста >>
В
дух
овния свят не е така.
Нашият език е създаден за физическия свят. Следователно винаги съществуват трудности да се опишат правилно тези толкова различни условия, така че те лесно могат да се разберат погрешно. Преди всичко могат да се използват сравнения. Тук, във физическия свят, Вие сте застанали, бих казал, в една точка от цялото мирово здание. Насочвате очи към всички посоки около Вас.
В духовния свят не е така.
Там се намирате навсякъде и гледате отвсякъде към вътрешността на куха сфера, но това е само сравнение. В действителност тя не е куха сфера – в нея времето има много по-голямо значение, отколкото пространството. Следователно от околното пространство гледате към всичко. Там условията на мислене, на наблюдение са много по-различни! И във вътрешността на мисленето условията са съвсем различни.
към текста >>
Така че можете да кажете: в себе си имаме като
дух
овно същество една представа.
Така че можете да кажете: в себе си имаме като духовно същество една представа.
Но тази представа не ми казва нищо, а първо трябва да се отстрани. И когато тя е отстранена, откриваме в себе си – да, звучи парадоксално, но е така – един ангел или архангел, който ни се открива! Ние трябва да спечелим присъствието му, като изхождаме от представата. По този начин разбирането на духовния свят е свързано с усилие, с активна работа. Душите, които са останали във физическия живот, малко или много могат без усилие да се свържат с мъртвия само тогава, когато действително отправят мисли към него или му прочитат нещо и т.н.
към текста >>
По този начин разбирането на
дух
овния свят е свързано с усилие, с активна работа.
Така че можете да кажете: в себе си имаме като духовно същество една представа. Но тази представа не ми казва нищо, а първо трябва да се отстрани. И когато тя е отстранена, откриваме в себе си – да, звучи парадоксално, но е така – един ангел или архангел, който ни се открива! Ние трябва да спечелим присъствието му, като изхождаме от представата.
По този начин разбирането на духовния свят е свързано с усилие, с активна работа.
Душите, които са останали във физическия живот, малко или много могат без усилие да се свържат с мъртвия само тогава, когато действително отправят мисли към него или му прочитат нещо и т.н.
към текста >>
Чрез това, което Ви казах, искам да опиша колко различни са условията на възприятието, на живота, на изживяването в
дух
овния свят.
Чрез това, което Ви казах, искам да опиша колко различни са условията на възприятието, на живота, на изживяването в духовния свят.
И щом това е така, тогава за Вас няма да е учудващо, че приблизително тридесет години в духовния свят отговарят на една година във физическия живот. Защото в духовното ние се намираме в обкръжаващата среда и гледа- ме към центъра. И е много важно това да се схване. Колко е трудно да се говори за определени духовни неща, можете да видите от факта, че тъй като някои неща трябва да се облекат във физически представи, се възприемат по противоположен начин, и така много лесно може да възникнат недоразумения. Тъй като нещата преди всичко се разглеждат от физическия свят, с право се казва: човек се превъплъщава.
към текста >>
И щом това е така, тогава за Вас няма да е учудващо, че приблизително тридесет години в
дух
овния свят отговарят на една година във физическия живот.
Чрез това, което Ви казах, искам да опиша колко различни са условията на възприятието, на живота, на изживяването в духовния свят.
И щом това е така, тогава за Вас няма да е учудващо, че приблизително тридесет години в духовния свят отговарят на една година във физическия живот.
Защото в духовното ние се намираме в обкръжаващата среда и гледа- ме към центъра. И е много важно това да се схване. Колко е трудно да се говори за определени духовни неща, можете да видите от факта, че тъй като някои неща трябва да се облекат във физически представи, се възприемат по противоположен начин, и така много лесно може да възникнат недоразумения. Тъй като нещата преди всичко се разглеждат от физическия свят, с право се казва: човек се превъплъщава. Това е вярно.
към текста >>
Защото в
дух
овното ние се намираме в обкръжаващата среда и гледа- ме към центъра.
Чрез това, което Ви казах, искам да опиша колко различни са условията на възприятието, на живота, на изживяването в духовния свят. И щом това е така, тогава за Вас няма да е учудващо, че приблизително тридесет години в духовния свят отговарят на една година във физическия живот.
Защото в духовното ние се намираме в обкръжаващата среда и гледа- ме към центъра.
И е много важно това да се схване. Колко е трудно да се говори за определени духовни неща, можете да видите от факта, че тъй като някои неща трябва да се облекат във физически представи, се възприемат по противоположен начин, и така много лесно може да възникнат недоразумения. Тъй като нещата преди всичко се разглеждат от физическия свят, с право се казва: човек се превъплъщава. Това е вярно. Но защо се превъплъщава?
към текста >>
Колко е трудно да се говори за определени
дух
овни неща, можете да видите от факта, че тъй като някои неща трябва да се облекат във физически представи, се възприемат по противоположен начин, и така много лесно може да възникнат недоразумения.
Чрез това, което Ви казах, искам да опиша колко различни са условията на възприятието, на живота, на изживяването в духовния свят. И щом това е така, тогава за Вас няма да е учудващо, че приблизително тридесет години в духовния свят отговарят на една година във физическия живот. Защото в духовното ние се намираме в обкръжаващата среда и гледа- ме към центъра. И е много важно това да се схване.
Колко е трудно да се говори за определени духовни неща, можете да видите от факта, че тъй като някои неща трябва да се облекат във физически представи, се възприемат по противоположен начин, и така много лесно може да възникнат недоразумения.
Тъй като нещата преди всичко се разглеждат от физическия свят, с право се казва: човек се превъплъщава. Това е вярно. Но защо се превъплъщава? Докато живее тук между раждане и смърт, той изживява определен времеви период. После преминава през портата на смъртта в духовния свят, извършва една обиколка, но отново се връща до същия времеви период.
към текста >>
После преминава през портата на смъртта в
дух
овния свят, извършва една обиколка, но отново се връща до същия времеви период.
Колко е трудно да се говори за определени духовни неща, можете да видите от факта, че тъй като някои неща трябва да се облекат във физически представи, се възприемат по противоположен начин, и така много лесно може да възникнат недоразумения. Тъй като нещата преди всичко се разглеждат от физическия свят, с право се казва: човек се превъплъщава. Това е вярно. Но защо се превъплъщава? Докато живее тук между раждане и смърт, той изживява определен времеви период.
После преминава през портата на смъртта в духовния свят, извършва една обиколка, но отново се връща до същия времеви период.
И винаги, когато изживяваме един живот, всъщност се намираме на същото място в света. Това е много интересно! В царството на духа не владее времето, а продължителността. Ние винаги се връщаме на същото място. Фактически ние повтаряме живота в същите съотношения с това, което междувременно сме изживели, на същото място в света.
към текста >>
В царството на
дух
а не владее времето, а продължителността.
Но защо се превъплъщава? Докато живее тук между раждане и смърт, той изживява определен времеви период. После преминава през портата на смъртта в духовния свят, извършва една обиколка, но отново се връща до същия времеви период. И винаги, когато изживяваме един живот, всъщност се намираме на същото място в света. Това е много интересно!
В царството на духа не владее времето, а продължителността.
Ние винаги се връщаме на същото място. Фактически ние повтаряме живота в същите съотношения с това, което междувременно сме изживели, на същото място в света. Винаги се връщаме в изходната позиция. Правим реални обиколки. Вие ще кажете: трудно е да си го представим.
към текста >>
Тогава
дух
овната наука ще донесе онези плодове, които трябва да принесе, които тя обаче наистина може да донесе.
Главната ми задача днес бе да опиша до известна степен начина, по който душите, които са преминали през портата на смъртта, действат в света, в който са останали хората, с които са били свързани, докато са били в своите физически тела. От една страна, Вие отново видяхте, че светът представлява едно взаимосвързано цяло, че мъртвите са мъртви само за физическото наблюдение. Защото в мига, в който преминават през портата на смъртта, те имат друг достъп до нашите души и в това се състои цялата разлика. Сега те действат отвътре в нас, докато като живи са действали извън нас. Такива неща би трябвало да стават все повече не само външни теории, а да оживяват в съзнанието на хората, би трябвало да стават не просто представа за света, а възглед за света, бих казал, усещане за света.
Тогава духовната наука ще донесе онези плодове, които трябва да принесе, които тя обаче наистина може да донесе.
към текста >>
В древни времена се е издигала бариера срещу това високомерие чрез това, че когато са преминавали през портата на смъртта и са навлизали в
дух
овния свят, хората, така да се каже, са знаели: самите те не виждат, а в тях живеят най-висшите същества от най-висшите йерархии, които посредничат на това виждане.
Накрая искам да отбележа още нещо. Помислете какво значи, че човекът трябва да има чувството, именно в определено време между смъртта и ново раждане, че носи в себе си йерархиите като свое вътрешно изживяване! Наистина е така! Това може да доведе човека до ужасяващо високомерие, което да живее в душата му като тъмно чувство, когато той се прероди.
В древни времена се е издигала бариера срещу това високомерие чрез това, че когато са преминавали през портата на смъртта и са навлизали в духовния свят, хората, така да се каже, са знаели: самите те не виждат, а в тях живеят най-висшите същества от най-висшите йерархии, които посредничат на това виждане.
Но тази връзка в духовния свят човек е изгубил така, както във физическия свят е изгубил древното атавистично ясновидство. Затова трябва да настъпи това, което Павел е изказал с думите: „Не аз, а Христос в мен“87, и онова, което постига едно истинско духовно усещане чрез думите: „От Бог сме родени; умираме в Христос.“ Когато вникнем дълбоко в това чрез усещането, което може да получим от духовната наука, че Христос е за земята, ние ще можем по правилен начин да се поставим в това виждане от обкръжението. И когато изживеем с верните чувства на „In Christo morimur“ портата на смъртта, тогава ще открием – наблюдавайки от обкръжението – сред онези същества, които виждаме и които принадлежат към висшите йерархии, които са също и елементарни същества, но също и същества, които са въплътени човешки души тук или вече са били въплътени – тогава ще открием сред всички тези същества и нашето собствено азово същество. И ние ще виждаме отвън отношението на нашето азово същество към останалите същества, които изброих. Да можем да имаме тези усещания, след като преминем през портата на смъртта, е нещо изключително важно.
към текста >>
Но тази връзка в
дух
овния свят човек е изгубил така, както във физическия свят е изгубил древното атавистично ясновидство.
Накрая искам да отбележа още нещо. Помислете какво значи, че човекът трябва да има чувството, именно в определено време между смъртта и ново раждане, че носи в себе си йерархиите като свое вътрешно изживяване! Наистина е така! Това може да доведе човека до ужасяващо високомерие, което да живее в душата му като тъмно чувство, когато той се прероди. В древни времена се е издигала бариера срещу това високомерие чрез това, че когато са преминавали през портата на смъртта и са навлизали в духовния свят, хората, така да се каже, са знаели: самите те не виждат, а в тях живеят най-висшите същества от най-висшите йерархии, които посредничат на това виждане.
Но тази връзка в духовния свят човек е изгубил така, както във физическия свят е изгубил древното атавистично ясновидство.
Затова трябва да настъпи това, което Павел е изказал с думите: „Не аз, а Христос в мен“87, и онова, което постига едно истинско духовно усещане чрез думите: „От Бог сме родени; умираме в Христос.“ Когато вникнем дълбоко в това чрез усещането, което може да получим от духовната наука, че Христос е за земята, ние ще можем по правилен начин да се поставим в това виждане от обкръжението. И когато изживеем с верните чувства на „In Christo morimur“ портата на смъртта, тогава ще открием – наблюдавайки от обкръжението – сред онези същества, които виждаме и които принадлежат към висшите йерархии, които са също и елементарни същества, но също и същества, които са въплътени човешки души тук или вече са били въплътени – тогава ще открием сред всички тези същества и нашето собствено азово същество. И ние ще виждаме отвън отношението на нашето азово същество към останалите същества, които изброих. Да можем да имаме тези усещания, след като преминем през портата на смъртта, е нещо изключително важно. Защото ще можем правилно да се въплътим отново само тогава, когато успеем да имаме тези усещания за нашия собствен Аз.
към текста >>
Затова трябва да настъпи това, което Павел е изказал с думите: „Не аз, а Христос в мен“87, и онова, което постига едно истинско
дух
овно усещане чрез думите: „От Бог сме родени; умираме в Христос.“ Когато вникнем дълбоко в това чрез усещането, което може да получим от
дух
овната наука, че Христос е за земята, ние ще можем по правилен начин да се поставим в това виждане от обкръжението.
Помислете какво значи, че човекът трябва да има чувството, именно в определено време между смъртта и ново раждане, че носи в себе си йерархиите като свое вътрешно изживяване! Наистина е така! Това може да доведе човека до ужасяващо високомерие, което да живее в душата му като тъмно чувство, когато той се прероди. В древни времена се е издигала бариера срещу това високомерие чрез това, че когато са преминавали през портата на смъртта и са навлизали в духовния свят, хората, така да се каже, са знаели: самите те не виждат, а в тях живеят най-висшите същества от най-висшите йерархии, които посредничат на това виждане. Но тази връзка в духовния свят човек е изгубил така, както във физическия свят е изгубил древното атавистично ясновидство.
Затова трябва да настъпи това, което Павел е изказал с думите: „Не аз, а Христос в мен“87, и онова, което постига едно истинско духовно усещане чрез думите: „От Бог сме родени; умираме в Христос.“ Когато вникнем дълбоко в това чрез усещането, което може да получим от духовната наука, че Христос е за земята, ние ще можем по правилен начин да се поставим в това виждане от обкръжението.
И когато изживеем с верните чувства на „In Christo morimur“ портата на смъртта, тогава ще открием – наблюдавайки от обкръжението – сред онези същества, които виждаме и които принадлежат към висшите йерархии, които са също и елементарни същества, но също и същества, които са въплътени човешки души тук или вече са били въплътени – тогава ще открием сред всички тези същества и нашето собствено азово същество. И ние ще виждаме отвън отношението на нашето азово същество към останалите същества, които изброих. Да можем да имаме тези усещания, след като преминем през портата на смъртта, е нещо изключително важно. Защото ще можем правилно да се въплътим отново само тогава, когато успеем да имаме тези усещания за нашия собствен Аз. Ние можем обаче да ги имаме само когато успеем да ги придобием благодарение на правилното преминаване през портата на смъртта с чувството: „Умираме в Христос.“ Тази връзка с Христос ни дава възможността, така да се каже, да наблюдаваме с душевните очи на Христос нашето отношение с духовния свят, да се виждаме като азово същество сред останалите духовни същества.
към текста >>
Ние можем обаче да ги имаме само когато успеем да ги придобием благодарение на правилното преминаване през портата на смъртта с чувството: „Умираме в Христос.“ Тази връзка с Христос ни дава възможността, така да се каже, да наблюдаваме с душевните очи на Христос нашето отношение с
дух
овния свят, да се виждаме като азово същество сред останалите
дух
овни същества.
Затова трябва да настъпи това, което Павел е изказал с думите: „Не аз, а Христос в мен“87, и онова, което постига едно истинско духовно усещане чрез думите: „От Бог сме родени; умираме в Христос.“ Когато вникнем дълбоко в това чрез усещането, което може да получим от духовната наука, че Христос е за земята, ние ще можем по правилен начин да се поставим в това виждане от обкръжението. И когато изживеем с верните чувства на „In Christo morimur“ портата на смъртта, тогава ще открием – наблюдавайки от обкръжението – сред онези същества, които виждаме и които принадлежат към висшите йерархии, които са също и елементарни същества, но също и същества, които са въплътени човешки души тук или вече са били въплътени – тогава ще открием сред всички тези същества и нашето собствено азово същество. И ние ще виждаме отвън отношението на нашето азово същество към останалите същества, които изброих. Да можем да имаме тези усещания, след като преминем през портата на смъртта, е нещо изключително важно. Защото ще можем правилно да се въплътим отново само тогава, когато успеем да имаме тези усещания за нашия собствен Аз.
Ние можем обаче да ги имаме само когато успеем да ги придобием благодарение на правилното преминаване през портата на смъртта с чувството: „Умираме в Христос.“ Тази връзка с Христос ни дава възможността, така да се каже, да наблюдаваме с душевните очи на Христос нашето отношение с духовния свят, да се виждаме като азово същество сред останалите духовни същества.
Винаги съм искал да достигаме до това: от разглеждания като днешните не само да придобием познание, а това познание да се преобразува в усещания, в чувства. Дори ако всички идеи, които бяха разгледани днес, преминат край нас като сън, остане ли ни само едно основно чувство, което се опитах да синтезирам в заключителните думи, тогава от едно такова разглеждане ние можем да добием истински плодове за по-нататъшния ни живот. Защото аз се опитах да покажа как това „Умираме в Христос“ може да ни постави правилно в духовния свят, така че да можем да го носим през физическия свят в следващата земна инкарнация.
към текста >>
Защото аз се опитах да покажа как това „Умираме в Христос“ може да ни постави правилно в
дух
овния свят, така че да можем да го носим през физическия свят в следващата земна инкарнация.
Да можем да имаме тези усещания, след като преминем през портата на смъртта, е нещо изключително важно. Защото ще можем правилно да се въплътим отново само тогава, когато успеем да имаме тези усещания за нашия собствен Аз. Ние можем обаче да ги имаме само когато успеем да ги придобием благодарение на правилното преминаване през портата на смъртта с чувството: „Умираме в Христос.“ Тази връзка с Христос ни дава възможността, така да се каже, да наблюдаваме с душевните очи на Христос нашето отношение с духовния свят, да се виждаме като азово същество сред останалите духовни същества. Винаги съм искал да достигаме до това: от разглеждания като днешните не само да придобием познание, а това познание да се преобразува в усещания, в чувства. Дори ако всички идеи, които бяха разгледани днес, преминат край нас като сън, остане ли ни само едно основно чувство, което се опитах да синтезирам в заключителните думи, тогава от едно такова разглеждане ние можем да добием истински плодове за по-нататъшния ни живот.
Защото аз се опитах да покажа как това „Умираме в Христос“ може да ни постави правилно в духовния свят, така че да можем да го носим през физическия свят в следващата земна инкарнация.
към текста >>
И постепенно в света ще израства вярната невидима общност от хора, посветили се на антропософията: тази сплотеност в такива усещания и чувства, които са родени от мислите на
дух
овната наука.
Ние оставаме заедно в такива чувства, които имат силата да ни обединяват по най-интензивен начин.
И постепенно в света ще израства вярната невидима общност от хора, посветили се на антропософията: тази сплотеност в такива усещания и чувства, които са родени от мислите на духовната наука.
Светът се нуждае от тази невидима общност от души, които ще съумеят да внесат в света силите на такава сплотеност, каквато описах току-що. В този смисъл в бъдеще ние искаме да бъдем заедно духовно, когато за известно време не сме заедно физически. И наистина сред нас трябва да бъде така, че духовната съпринадлежност винаги да подкрепя физическата близост.
към текста >>
В този смисъл в бъдеще ние искаме да бъдем заедно
дух
овно, когато за известно време не сме заедно физически.
Ние оставаме заедно в такива чувства, които имат силата да ни обединяват по най-интензивен начин. И постепенно в света ще израства вярната невидима общност от хора, посветили се на антропософията: тази сплотеност в такива усещания и чувства, които са родени от мислите на духовната наука. Светът се нуждае от тази невидима общност от души, които ще съумеят да внесат в света силите на такава сплотеност, каквато описах току-що.
В този смисъл в бъдеще ние искаме да бъдем заедно духовно, когато за известно време не сме заедно физически.
И наистина сред нас трябва да бъде така, че духовната съпринадлежност винаги да подкрепя физическата близост.
към текста >>
И наистина сред нас трябва да бъде така, че
дух
овната съпринадлежност винаги да подкрепя физическата близост.
Ние оставаме заедно в такива чувства, които имат силата да ни обединяват по най-интензивен начин. И постепенно в света ще израства вярната невидима общност от хора, посветили се на антропософията: тази сплотеност в такива усещания и чувства, които са родени от мислите на духовната наука. Светът се нуждае от тази невидима общност от души, които ще съумеят да внесат в света силите на такава сплотеност, каквато описах току-що. В този смисъл в бъдеще ние искаме да бъдем заедно духовно, когато за известно време не сме заедно физически.
И наистина сред нас трябва да бъде така, че духовната съпринадлежност винаги да подкрепя физическата близост.
към текста >>
8.
Бележки .
GA_168 Връзката между живите и мъртвите
в „
Дух
овните тайни причини за Първата световна война“, Събр. съч.
3. Миналата година почина едно малко момче: Става въпрос за Теодор Файс, син на живеещия в Дорнах член на Антропософското общество Алберт Файс. Срв. изказването от 10 октомври 1914 г. в „Нашите мъртви“, Събр. съч. 261, и лекциите от 14 февруари 1915 г.
в „Духовните тайни причини за Първата световна война“, Събр. съч.
174 b, и от 22 февруари 1915 г. в „Човешките съдби и народните съдби“, Събр. съч. 157.
към текста >>
в „Историята на изкуството като отражение на вътрешни
дух
овни импулси“, Събр.
4. Майстер Бертрам, 1345-1415, немски художник и резбар. „Грехопадение“, част от олтара Грабовер от 1397 г. Подобен мотив от Хуго ван дер Гоес („Грехопадение“, в Музей за изкуствата, Виена). Срв. с лекцията от 13 декември 1916 г.
в „Историята на изкуството като отражение на вътрешни духовни импулси“, Събр.
съч. 292.
към текста >>
(„Дарвин и свръхсетивното изследване“) в „Човешката история в светлината на
дух
овната наука“, Събр. съч.
47 и 48 събрание на немските естествоизпитатели; във „Виенска медицинска преса“, Виена, 1875, стр. 26.); „Анатомични студии за криминални мозъци“, 1878. – Срв. с лекциите на Р. Щайнер от 28 март 1912 г.
(„Дарвин и свръхсетивното изследване“) в „Човешката история в светлината на духовната наука“, Събр. съч.
61, от 24 ноември 1915 в „Духовните причини за Първата световна война“, Събр. съч. 174 b.
към текста >>
61, от 24 ноември 1915 в „
Дух
овните причини за Първата световна война“, Събр. съч.
26.); „Анатомични студии за криминални мозъци“, 1878. – Срв. с лекциите на Р. Щайнер от 28 март 1912 г. („Дарвин и свръхсетивното изследване“) в „Човешката история в светлината на духовната наука“, Събр. съч.
61, от 24 ноември 1915 в „Духовните причини за Първата световна война“, Събр. съч.
174 b.
към текста >>
в първото от трите главни изречения се казва: „В обществото могат братски да работят заедно всички хора, които като основа на една изпълнена с любов взаимна дейност приемат една всеобща
дух
овност във всички човешки души, както и че същите тези души могат да са различни по отношение на вяра, народност, пол и т.н.“
20. което трябва да очертае нашия път с едно основно изречение: Търсене на общото във всички човешки души: В „Проект на основните изречения на едно антропософско общество“ от 1912 г.
в първото от трите главни изречения се казва: „В обществото могат братски да работят заедно всички хора, които като основа на една изпълнена с любов взаимна дейност приемат една всеобща духовност във всички човешки души, както и че същите тези души могат да са различни по отношение на вяра, народност, пол и т.н.“
към текста >>
„Едно забравено направление в немския
дух
овен живот“ в Щайнеровия труд „Върху загадките на човешкото същество“ (1916), Събр.
23. Имануел Херман Фихте, 1796-1879, професор по философия в Тюбинген (1842-1863); основава заедно с Кр. Х. Вайс и др. „Списание за философия и спекулативна теология“. Вж. гл.
„Едно забравено направление в немския духовен живот“ в Щайнеровия труд „Върху загадките на човешкото същество“ (1916), Събр.
съч. 20.
към текста >>
„Едно забравено направление в немския
дух
овен живот“ в Щайнеровия труд „Върху загадките на човешкото същество“ (1916), Събр. съч.
25. Игнац Паул Виталис Трокслер, 1780-1866, лекар и философ, преподавал в Луцерн, Базел, Берн. Срв. гл.
„Едно забравено направление в немския духовен живот“ в Щайнеровия труд „Върху загадките на човешкото същество“ (1916), Събр. съч.
20, както и лекциите от 29 и 30 октомври 1916 г. във „Вътрешни импулси за развитие на човечеството. Гьоте и кризата на деветнадесетото столетие“, Събр. съч. 171.
към текста >>
Същност и значение на Средна Европа и европейските народни
дух
ове“, Събр.
31. При нашата последна среща: Лайпциг, 7 март 1915; лекция: „Интимният елемент на средноевропейската култура и средноевропейския стремеж“ в „Тайната на смъртта.
Същност и значение на Средна Европа и европейските народни духове“, Събр.
съч. 159/160.
към текста >>
38. в откритата лекция: „Човешката душа и човешкото тяло от гледна точка на
дух
овното изследване (Антропософия)“, Цюрих, 23 октомври 1916 г.
38. в откритата лекция: „Човешката душа и човешкото тяло от гледна точка на духовното изследване (Антропософия)“, Цюрих, 23 октомври 1916 г.
(предвидена за Събр. съч. 71).
към текста >>
49. Когато се говори за
Божия
гняв: пак там, стр. 127.
49. Когато се говори за Божия гняв: пак там, стр. 127.
към текста >>
Щайнер „Христос и
дух
овният свят.
78. гностицизмът: срв. с лекцията на Р.
Щайнер „Христос и духовният свят.
За търсенето на светия Граал“, Събр. съч. 149, особено с лекцията от 29 декември 1913 г.
към текста >>
(отпечатана в „Езотеричното християнство и
дух
овното ръководство на човечеството“, Събр.
79. че успяхме отново да се срещнем и тук, в Санкт Гален: Последната лекция в Санкт Гален преди отпечатаната тук Рудолф Щайнер изнася на 19 декември 1912 г.
(отпечатана в „Езотеричното християнство и духовното ръководство на човечеството“, Събр.
съч. 130).
към текста >>
в „Индивидуални
дух
овни същества и тяхното въздействие в душата на човека“, Събр. съч.
82. психоанализа: Вж. също лекциите от Р. Щайнер от 10 и 11 ноември 1917 г.
в „Индивидуални духовни същества и тяхното въздействие в душата на човека“, Събр. съч.
178, и от 22 януари и 12 март 1918 г. в „Умирането на земята и животът на света. Антропософски житейски задачи. Съзнателни необходимости за настоящето и бъдещето“, Събр. съч. 181.
към текста >>
Но, за съжаление, и още много повече: остатъците и отпадъците на нашата минала личност, отхвърлените и изтласкани скици на нашите житейски планове, първичната тиня на нашата животинска същност, колективният
дух
на народа, расата, човечеството и неговата история, онази биологична и космическа мнема и преди всичко и злото, демоните, които не пристъпват към човека с моралния дълг, а с мощта на изкушението и адската необходимост на една сляпа съдба.“
84. „животинската първична тиня“ на душата: Този термин, който се среща често при Рудолф Щайнер, произхожда от току-що споменатата статия на Адолф Келер (вж. предишната бел.). В нея се казва (стр. 113): „Практиката ще се сблъска в несъзнаваното с онова чувство на абсолютен дълг, от което се оформят нормите на живот.
Но, за съжаление, и още много повече: остатъците и отпадъците на нашата минала личност, отхвърлените и изтласкани скици на нашите житейски планове, първичната тиня на нашата животинска същност, колективният дух на народа, расата, човечеството и неговата история, онази биологична и космическа мнема и преди всичко и злото, демоните, които не пристъпват към човека с моралния дълг, а с мощта на изкушението и адската необходимост на една сляпа съдба.“
към текста >>
9.
Рудолф Щайнер – живот и творчество
GA_168 Връзката между живите и мъртвите
„Мистиката в зората на съвременния
дух
овен живот“ (Събр.
1900 г. „Възгледите за света и живота през деветнадесети век“, по-късно излиза с разширения като „Загадките на философията“ (Събр. съч. 18). Начало на антропософските лекции по покана на Теософското Общество в Берлин.
„Мистиката в зората на съвременния духовен живот“ (Събр.
съч. 7).
към текста >>
1911 г „
Дух
овното ръководство на човека и човечеството“ (Събр.
1911 г „Духовното ръководство на човека и човечеството“ (Събр.
съч. 15).
към текста >>
„Прагът на
дух
овния свят“ (Събр.
1913 г. Отделяне от Теософското общество и основаване на Антропософското общество.
„Прагът на духовния свят“ (Събр.
съч. 17).
към текста >>
„
Дух
овният облик на Гьоте в откровенията на неговия „Фауст“ и в „Приказка за зелената змия и красивата лилия“ (Събр.
1914 - 1918 г. „Върху загадките на човешкото същество“ (Събр. съч. 20). „Върху загадките на душата“ (Събр. съч. 21).
„Духовният облик на Гьоте в откровенията на неговия „Фауст“ и в „Приказка за зелената змия и красивата лилия“ (Събр.
съч. 22). Р. Щайнер формулира идеята за „троичното устройство на социалния организъм“, „Основи на социалния въпрос“ (Събр. съч. 23). Статии върху троичното устройство на социалния организъм (Събр. съч. 24).
към текста >>
Съвместна работа с д-р Ита Вегман върху „Предпоставки за разширяване на лечебното изкуство според
дух
овнонаучните познания“ (Събр.
1923 - 1925 г. В седмични продължения излиза (останала незавършена) автобиографията му „Моят жизнен път“ (Събр. съч. 28), както и „Ръководни антропософски принципи“ (Събр. съч. 26).
Съвместна работа с д-р Ита Вегман върху „Предпоставки за разширяване на лечебното изкуство според духовнонаучните познания“ (Събр.
съч. 27).
към текста >>
10.
Съдържание
GA_173 Карма на неистината
Съвременните събития и
дух
овният свят.
Съвременните събития и духовният свят.
"Възнесение" на Херман Бар. Ерцхерцог Франц Фердинанд. Атентатът в Сараево. Ерцхерцог Рудолф "Народна отбрана". Жизненоважни противоречия.
към текста >>
Дух
овните сили на бъдещето в различните народи: сили на възникването и отмирането, евгеетика,
дух
овна медицина.
Европейски съюзнически системи. За избухването на войната. Дума и мисъл във френския, английския, немския и руския език. Задачата на германския народ. Законът за хармоничните трептения.
Духовните сили на бъдещето в различните народи: сили на възникването и отмирането, евгеетика, духовна медицина.
Лорд Актън, Майкъл Фарадей.
към текста >>
Спиритизмът като опит за доказване наличието на един
дух
овен свят.
Окултни елементи в историята на съвременността.
Спиритизмът като опит за доказване наличието на един духовен свят.
Съдбата на Е. П. Блаватска. Христос и отделният човек. Добрия Герхард и появата на комерциалното. Реформацията, Тридесетгодишната война.
към текста >>
Дух
овните подбуди и последици на "опиумната" война.
Отровни въздействия в социалния живот. Без "моралинови" преценки за историческите необходимости. С времето преценките за историята се менят. Как привидното увеличаване броя на населението на Земята да се приведе в унисон с реинкарнацията?
Духовните подбуди и последици на "опиумната" война.
"Китаизирането" на Европа. "Социалният карцином". Действие и значение на отровите. Носители на Аза: преобразувани отровни субстанции от Луната. Съзнанието възниква чрез разрушаване на определени сили.
към текста >>
11.
Предговор от немския издател
GA_173 Карма на неистината
В дадения случай Рудолф Щайнер говори не само като изследвач на
Дух
а, но и като човек, съпреживяващ болезнено събитията на деня.
В дадения случай Рудолф Щайнер говори не само като изследвач на Духа, но и като човек, съпреживяващ болезнено събитията на деня.
Първата световна война е стигнала до повратна точка предстои съдбоносната 1917 г., която ще донесе крушението на Русия, руската революция и влизането на Америка във войната. За Централните сили везните на съдбата се накланят към пропастта. В неговите очи сблъсъкът между Запада и Изтока върху руините на Централна Европа, чието пълно протичане стана през 1945 г.,но чието задаване той е виждал, означава неизмеримо нещастие за бъдещето на човечеството.
към текста >>
В много лекции Рудолф Щайнер говори за народните души и за
дух
овните взаимовръзки между европейските народи, за голямата противоположност между хората от Изтока и Запада.
В много лекции Рудолф Щайнер говори за народните души и за духовните взаимовръзки между европейските народи, за голямата противоположност между хората от Изтока и Запада.
На първо място ще посочим цикъла "Мисията на отделни народни души" (Събр. Съч. № 121, вж. бел. 172) от 1910 г., но също така многобройните лекции през 1914 и 1915 г., представени вече в Събраните съчинения, както и лекциите от по-ново време, третиращи главно проблема Изток Запад. Той винаги, а най-вече през онези съдбовни седмици в края на 1916 и началото на 1917 г, се е опитвал да събуди разбиране за жизнените права на една Централна Европа, чието съществуване е трябвало да разглежда като необходимост за благоприятното развитие на човешката култура. Въпреки че на него му е бил чужд какъвто и да било национализъм, от една или друга страна са го упреквали в пристрастие спрямо Централните сили.
към текста >>
Троичното устройство в различните му аспекти функционалния в отделния човек и социалния в човечеството става главна тема в лекциите на Рудолф Щайнер през следващите години и от него възниква също така "Свободното Валдорфско училище" в Щутгарт като първа институция на един "свободен"
дух
овен живот и като изходна точка за една нова педагогика.
Следователно при прочита на тези лекции трябва да имаме предвид и онова, което Рудолф Щайнер още през лятото на 1917 г. за първи път формулира като нов импулс към социалния въпрос, когато в така наречените "Меморандуми" (в Събр. Съч.№ 24) скицира троичното устройство на социалния организъм, намерило отражение през 1919 г. в "Призив към немския народ и културния свят" и в "Главни точки на социалния въпрос" (Събр. Съч.№ 23).
Троичното устройство в различните му аспекти функционалния в отделния човек и социалния в човечеството става главна тема в лекциите на Рудолф Щайнер през следващите години и от него възниква също така "Свободното Валдорфско училище" в Щутгарт като първа институция на един "свободен" духовен живот и като изходна точка за една нова педагогика.
към текста >>
В тези лекции стремежът на Рудолф Щайнер е въз основа на
дух
овно-научното познаване на по-дълбоките импулси за развитието на човечеството да насочи вниманието върху такива съществени моменти в историята на народите, за които никоя от страните не държи сметка.
В тези лекции стремежът на Рудолф Щайнер е въз основа на духовно-научното познаване на по-дълбоките импулси за развитието на човечеството да насочи вниманието върху такива съществени моменти в историята на народите, за които никоя от страните не държи сметка.
Лекциите би трябвало да се осмислят именно с оглед на едно такова "симптоматично разглеждане на историята" (срв. "Историческа симптоматология", Събр. Съч. № 185).
към текста >>
12.
1. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 4 Декември 1916
GA_173 Карма на неистината
През всички наши разисквания, водени тук вече години наред, като червена нишка преминаваше констатацията колко важно е индивидът, обзет от импулсите на
Дух
овната Наука, да придобие усет, чувство за това, доколко тя се вписва във всичко, което човечеството в досегашното си развитие е извело на повърхността на повърхността на
дух
овния живот, а в действителност на живота като цяло; защото тривиален е възгледът, че
дух
овният живот можел да бъде нещо само за себе си.
През всички наши разисквания, водени тук вече години наред, като червена нишка преминаваше констатацията колко важно е индивидът, обзет от импулсите на Духовната Наука, да придобие усет, чувство за това, доколко тя се вписва във всичко, което човечеството в досегашното си развитие е извело на повърхността на повърхността на духовния живот, а в действителност на живота като цяло; защото тривиален е възгледът, че духовният живот можел да бъде нещо само за себе си.
Всъщност целият привидно материалистически живот не е нищо друго освен последица на духовния живот.
към текста >>
Всъщност целият привидно материалистически живот не е нищо друго освен последица на
дух
овния живот.
През всички наши разисквания, водени тук вече години наред, като червена нишка преминаваше констатацията колко важно е индивидът, обзет от импулсите на Духовната Наука, да придобие усет, чувство за това, доколко тя се вписва във всичко, което човечеството в досегашното си развитие е извело на повърхността на повърхността на духовния живот, а в действителност на живота като цяло; защото тривиален е възгледът, че духовният живот можел да бъде нещо само за себе си.
Всъщност целият привидно материалистически живот не е нищо друго освен последица на духовния живот.
към текста >>
Отпърво човек слабо разбира взаимовръзката между материалния и
дух
овния живот, ако съзира както днес толкова често се случва
дух
овния живот само в някакъв сбор от абстрактно-философски, абстрактно-научни и абстрактно-религиозни представи.
Отпърво човек слабо разбира взаимовръзката между материалния и духовния живот, ако съзира както днес толкова често се случва духовния живот само в някакъв сбор от абстрактно-философски, абстрактно-научни и абстрактно-религиозни представи.
Защото от досегашните разсъждения сигурно сте заключили, че религиозните представи на съвременността също са повлияни във висша степен от абстрактността, от представи и усещания, които биват разгръщани без участието на непосредствено реалния духовен живот. Такава абстрактна духовна култура не може да се намесва във външния живот това е възможно за култура,която черни от духовния живот. И ако човечеството не иска да се окаже изцяло в упадък, или по-нататъшния му развой една такава култура ще трябва все по-осезателно да се намесва във външния живот. Днес все още малцина го виждат, тъй като малцина имат усет за онова, което духовното всъщност представлява. Известно е колко често съм наблягал, че тъкмо в непосредственото настояще е извънредно трудно да се обсъжда как Духовната Наука се вписва в най-разнообразните явления на съвременността, които днес събуждат у нас толкова болезнени чувства.
към текста >>
Защото от досегашните разсъждения сигурно сте заключили, че религиозните представи на съвременността също са повлияни във висша степен от абстрактността, от представи и усещания, които биват разгръщани без участието на непосредствено реалния
дух
овен живот.
Отпърво човек слабо разбира взаимовръзката между материалния и духовния живот, ако съзира както днес толкова често се случва духовния живот само в някакъв сбор от абстрактно-философски, абстрактно-научни и абстрактно-религиозни представи.
Защото от досегашните разсъждения сигурно сте заключили, че религиозните представи на съвременността също са повлияни във висша степен от абстрактността, от представи и усещания, които биват разгръщани без участието на непосредствено реалния духовен живот.
Такава абстрактна духовна култура не може да се намесва във външния живот това е възможно за култура,която черни от духовния живот. И ако човечеството не иска да се окаже изцяло в упадък, или по-нататъшния му развой една такава култура ще трябва все по-осезателно да се намесва във външния живот. Днес все още малцина го виждат, тъй като малцина имат усет за онова, което духовното всъщност представлява. Известно е колко често съм наблягал, че тъкмо в непосредственото настояще е извънредно трудно да се обсъжда как Духовната Наука се вписва в най-разнообразните явления на съвременността, които днес събуждат у нас толкова болезнени чувства.
към текста >>
Такава абстрактна
дух
овна култура не може да се намесва във външния живот това е възможно за култура,която черни от
дух
овния живот.
Отпърво човек слабо разбира взаимовръзката между материалния и духовния живот, ако съзира както днес толкова често се случва духовния живот само в някакъв сбор от абстрактно-философски, абстрактно-научни и абстрактно-религиозни представи. Защото от досегашните разсъждения сигурно сте заключили, че религиозните представи на съвременността също са повлияни във висша степен от абстрактността, от представи и усещания, които биват разгръщани без участието на непосредствено реалния духовен живот.
Такава абстрактна духовна култура не може да се намесва във външния живот това е възможно за култура,която черни от духовния живот.
И ако човечеството не иска да се окаже изцяло в упадък, или по-нататъшния му развой една такава култура ще трябва все по-осезателно да се намесва във външния живот. Днес все още малцина го виждат, тъй като малцина имат усет за онова, което духовното всъщност представлява. Известно е колко често съм наблягал, че тъкмо в непосредственото настояще е извънредно трудно да се обсъжда как Духовната Наука се вписва в най-разнообразните явления на съвременността, които днес събуждат у нас толкова болезнени чувства.
към текста >>
Днес все още малцина го виждат, тъй като малцина имат усет за онова, което
дух
овното всъщност представлява.
Отпърво човек слабо разбира взаимовръзката между материалния и духовния живот, ако съзира както днес толкова често се случва духовния живот само в някакъв сбор от абстрактно-философски, абстрактно-научни и абстрактно-религиозни представи. Защото от досегашните разсъждения сигурно сте заключили, че религиозните представи на съвременността също са повлияни във висша степен от абстрактността, от представи и усещания, които биват разгръщани без участието на непосредствено реалния духовен живот. Такава абстрактна духовна култура не може да се намесва във външния живот това е възможно за култура,която черни от духовния живот. И ако човечеството не иска да се окаже изцяло в упадък, или по-нататъшния му развой една такава култура ще трябва все по-осезателно да се намесва във външния живот.
Днес все още малцина го виждат, тъй като малцина имат усет за онова, което духовното всъщност представлява.
Известно е колко често съм наблягал, че тъкмо в непосредственото настояще е извънредно трудно да се обсъжда как Духовната Наука се вписва в най-разнообразните явления на съвременността, които днес събуждат у нас толкова болезнени чувства.
към текста >>
Известно е колко често съм наблягал, че тъкмо в непосредственото настояще е извънредно трудно да се обсъжда как
Дух
овната Наука се вписва в най-разнообразните явления на съвременността, които днес събуждат у нас толкова болезнени чувства.
Отпърво човек слабо разбира взаимовръзката между материалния и духовния живот, ако съзира както днес толкова често се случва духовния живот само в някакъв сбор от абстрактно-философски, абстрактно-научни и абстрактно-религиозни представи. Защото от досегашните разсъждения сигурно сте заключили, че религиозните представи на съвременността също са повлияни във висша степен от абстрактността, от представи и усещания, които биват разгръщани без участието на непосредствено реалния духовен живот. Такава абстрактна духовна култура не може да се намесва във външния живот това е възможно за култура,която черни от духовния живот. И ако човечеството не иска да се окаже изцяло в упадък, или по-нататъшния му развой една такава култура ще трябва все по-осезателно да се намесва във външния живот. Днес все още малцина го виждат, тъй като малцина имат усет за онова, което духовното всъщност представлява.
Известно е колко често съм наблягал, че тъкмо в непосредственото настояще е извънредно трудно да се обсъжда как Духовната Наука се вписва в най-разнообразните явления на съвременността, които днес събуждат у нас толкова болезнени чувства.
към текста >>
Избрахме ги за девиз действително не под въздействието на повърхностни импулси, както днес нерядко се прави подобен избор, а със съзнанието, че човек трябва да бъде подготвен с цялата си душа, с цялото си сърце, ако иска правилно да възприеме в душата си
Дух
овната Наука и да я превърне в истинския импулс за своя живот.
Преди няколко години ние избрахме в известен смисъл за наш девиз Гьотевите думи "Мъдрост има само в истината"*1.
Избрахме ги за девиз действително не под въздействието на повърхностни импулси, както днес нерядко се прави подобен избор, а със съзнанието, че човек трябва да бъде подготвен с цялата си душа, с цялото си сърце, ако иска правилно да възприеме в душата си Духовната Наука и да я превърне в истинския импулс за своя живот.
Цялостната подготовка, необходима на човека, за да проникне точно днес по правилен начин в Духовната Наука, може да се обгърне с израза "Мъдрост има само в истината". В такъв случай обаче ще трябва думата "истина" да се приеме във всяко отношение насериозно и с достойнство. От чисто външно гледище в момента ние сме встъпили в едно развитие формално на европейския, а всъщност на цялостния земен живот, което развитие показва колко малко тъкмо в нашата днешна, така прехвалена съвременна култура душите са обсебени от онова, което трябва да изразява този девиз.
към текста >>
Цялостната подготовка, необходима на човека, за да проникне точно днес по правилен начин в
Дух
овната Наука, може да се обгърне с израза "Мъдрост има само в истината".
Преди няколко години ние избрахме в известен смисъл за наш девиз Гьотевите думи "Мъдрост има само в истината"*1. Избрахме ги за девиз действително не под въздействието на повърхностни импулси, както днес нерядко се прави подобен избор, а със съзнанието, че човек трябва да бъде подготвен с цялата си душа, с цялото си сърце, ако иска правилно да възприеме в душата си Духовната Наука и да я превърне в истинския импулс за своя живот.
Цялостната подготовка, необходима на човека, за да проникне точно днес по правилен начин в Духовната Наука, може да се обгърне с израза "Мъдрост има само в истината".
В такъв случай обаче ще трябва думата "истина" да се приеме във всяко отношение насериозно и с достойнство. От чисто външно гледище в момента ние сме встъпили в едно развитие формално на европейския, а всъщност на цялостния земен живот, което развитие показва колко малко тъкмо в нашата днешна, така прехвалена съвременна култура душите са обсебени от онова, което трябва да изразява този девиз.
към текста >>
Дух
овната Наука е нещо, което поне засега трябва по идеален начин да опознае връзката си с цялостната съвременна култура.
Не го схващайте така, като че ли бих искал да уязвя точно нашите антропософски кръгове! Това би означавало,че ме разбирате напълно погрешно.
Духовната Наука е нещо, което поне засега трябва по идеален начин да опознае връзката си с цялостната съвременна култура.
И ако в тази съвременна култура става дума за работи, които правят напълно невъзможно заемането на правилно становище спрямо Духовната Наука, то с това ни най-малко не се има предвид кръгът, който като антропософски кръг съзнателно се опитва да вникне в духовните нужди на съвременността и се старае да открие кое е благотворно за нея, зачитайки коректно всичко създадено от тази съвременност.
към текста >>
И ако в тази съвременна култура става дума за работи, които правят напълно невъзможно заемането на правилно становище спрямо
Дух
овната Наука, то с това ни най-малко не се има предвид кръгът, който като антропософски кръг съзнателно се опитва да вникне в
дух
овните нужди на съвременността и се старае да открие кое е благотворно за нея, зачитайки коректно всичко създадено от тази съвременност.
Не го схващайте така, като че ли бих искал да уязвя точно нашите антропософски кръгове! Това би означавало,че ме разбирате напълно погрешно. Духовната Наука е нещо, което поне засега трябва по идеален начин да опознае връзката си с цялостната съвременна култура.
И ако в тази съвременна култура става дума за работи, които правят напълно невъзможно заемането на правилно становище спрямо Духовната Наука, то с това ни най-малко не се има предвид кръгът, който като антропософски кръг съзнателно се опитва да вникне в духовните нужди на съвременността и се старае да открие кое е благотворно за нея, зачитайки коректно всичко създадено от тази съвременност.
към текста >>
Външно погледнато в основата му, разбира се, са заложени вътрешни необходимости, които едва ли са се появили непредвидено, ние сме се озовали в една епоха, когато в рамките на
дух
овния живот, излизащ на повърхността и заставащ пред душевния взор на всекиго, хората съвсем не са склонни да приемат истината в нейния буквален смисъл, в нейното изконно значение.
Външно погледнато в основата му, разбира се, са заложени вътрешни необходимости, които едва ли са се появили непредвидено, ние сме се озовали в една епоха, когато в рамките на духовния живот, излизащ на повърхността и заставащ пред душевния взор на всекиго, хората съвсем не са склонни да приемат истината в нейния буквален смисъл, в нейното изконно значение.
Онова, което днес най-много интересува хората, те в никакъв случаи дори не за най-съкровените импулси на собствената си душа, нито в празнични мигове на своето усещане не го поставят в светлината на истината. Поставят го тъкмо днес, в наше време в светлината, взета от принадлежността към някоя народностна или друга някаква общност. По такива критерии съзнателно и несъзнателно преценяват хората днес и колкото по-кратко съставена е тяхната преценка, сиреч колкото по-малко реални виждания се влагат в една такава преценка, толкова по-удобно е това за днешната, за непосредствено днешната душа. Затова толкова често се правят съвсем невъзможни преценки и за големи, и за дребни неща от съвременността, след като тези преценки не се основават, пък и не искат да се основават на компетентни познания, ами винаги целят да отклонят вниманието от онова, за което действително става въпрос, и да го насочат към нещо съвсем друго, за което изобщо не става дума.
към текста >>
Стигне ли тази оценка до ушите на някой сънародник на въпросния държавник, той се чувства засегнат; защото насоченото към реалността той отнася не към тази реалност, а към нещо, което изобщо не може де се дефинира, ако не бъде разгледано в светлината на
дух
овно-научната реалност отнася го към своя народ,както той твърди, или към никой друг народ.
Така днес се обсъждат например противоположностите на народите, дават се оценки за народите. Сред нас това естествено не би трябвало да става; понякога обаче се налага да си изясним заобикалящата ни обстановка, за да се сдобием с правилен критерий за оценяване. Дават се значи оценки за народите и липсва разбиране за онзи, който, вместо да дава подобни оценки, просто разсъждава над реалното; защото такива оценки за народите никога не съвпадат с реалността. Но ако някой разсъждава над реалностите и при това трябва да каже едно или друго за това или онова правителство, за тогова или оногова, за нещо, което се е разиграло при тази или онази политика, било то в някоя по-ежедневна взаимовръзка или пък поставяйки го на по-високо оценъчно равнище, тогава за него разсъждават така, като че ли е имал нещо съвсем друго предвид, а не каквото наистина е възнамерявал. Колко му е човек да даде примерно оценка за някой днешен държавник, който е замесен в съвременните дела.
Стигне ли тази оценка до ушите на някой сънародник на въпросния държавник, той се чувства засегнат; защото насоченото към реалността той отнася не към тази реалност, а към нещо, което изобщо не може де се дефинира, ако не бъде разгледано в светлината на духовно-научната реалност отнася го към своя народ,както той твърди, или към никой друг народ.
към текста >>
В това противопоставяне намира израз прастарата борба, която характеризира
дух
овния живот на човека: борбата между един вътрешен свят на свободна изява на личността и външния свят на закостенелия закон, на принудителните мерки.
"С удивление обаче чуваме от пророците на новото време, че старите думи свобода, равенство, братство били "бакалски идеали" и трябвало да се заменят с нови. Така например неотдавна от професор Шелен, .."*3 тъй като понастоящем това е извънредно необходимо, изрично подчертавам, че професорът не е немец, а швед, ще рече неутрален "който в съчинението си за "идеите на 1914 г." на старите думи от 1789 противопоставя новите от 1914 г. Назовава ги ред, дълг, справедливост! Впрочем тези уж нови думи, строго погледнато, също така са доста овехтели и изтъркани.
В това противопоставяне намира израз прастарата борба, която характеризира духовния живот на човека: борбата между един вътрешен свят на свободна изява на личността и външния свят на закостенелия закон, на принудителните мерки.
Още по времето на Христос справедливостта като изпълнение на закона намира своята противоположност в милосърдието, както дългът в любовта, а законовият ред в доброволното следване. Всъщност професор Шелен също мисли не за безусловно премахване на думите свобода, равенство, братство, станали излишни с отмиране на Ancien regime*4, а за един синтез между тях и новите думи от 1914 ред, дълг, справедливост. Но и този синтез не би бил нещо ново, тъй като през XVIII и XIX век той явно е бил осъществен в Англия дотолкова, доколкото това се допуска от несъвършенството на всички човешки институции.
към текста >>
Макар и да не съумява да се из виси до едно
дух
овнонаучно схващане за света и да остава при непродуктивната критика, тя все пак е принудена да каже:
Понякога се случва човек да долови звученето на едно толкова правилно усещане. Аз няма защо да съм особено изненадан от тези думи, които откривам като оазис сред пустинята на съвременния фразьорски живот. Написани са от една моя стара приятелка Роза Майредер*5, в ноемврийския брой (1916) на "Интернационале рундшау" и ми припомнят до голяма степен онова, за което сме разговаряли с нея преди много години. Ето защо не е нужно да съм особено изненадан, че се натъквам на тях; но в известен смисъл ми бе радостно да узная как продължава да мисли една такава личност.
Макар и да не съумява да се из виси до едно духовнонаучно схващане за света и да остава при непродуктивната критика, тя все пак е принудена да каже:
към текста >>
Те не са чак толкова много, ала човек се плаши, когато целта е да се подхване живият импулс на
Дух
овната Наука.
Такива гласове несъмнено доказват, че някои прозират какво липсва на съвременността.
Те не са чак толкова много, ала човек се плаши, когато целта е да се подхване живият импулс на Духовната Наука.
Не му се иска да допусне до себе си онова, което е най-подходящо за разбиране на действителността. Това пък стои във взаимовръзка главно с липсата на определен основен импулс за стремежа, а това е основният импулс към истината. Съществува склонност истината да се търси във фрази. Хората може да възприемат тези фрази и, ако желаят, още по-въодушевено да се проникват от тях, но с тази склонност те никога не ще смогнат да намерят истината, тъй като е нужен усет за фактите, независимо дали тези факти трябва да се търсят във физическия план или в духовния свят.
към текста >>
Хората може да възприемат тези фрази и, ако желаят, още по-въодушевено да се проникват от тях, но с тази склонност те никога не ще смогнат да намерят истината, тъй като е нужен усет за фактите, независимо дали тези факти трябва да се търсят във физическия план или в
дух
овния свят.
Такива гласове несъмнено доказват, че някои прозират какво липсва на съвременността. Те не са чак толкова много, ала човек се плаши, когато целта е да се подхване живият импулс на Духовната Наука. Не му се иска да допусне до себе си онова, което е най-подходящо за разбиране на действителността. Това пък стои във взаимовръзка главно с липсата на определен основен импулс за стремежа, а това е основният импулс към истината. Съществува склонност истината да се търси във фрази.
Хората може да възприемат тези фрази и, ако желаят, още по-въодушевено да се проникват от тях, но с тази склонност те никога не ще смогнат да намерят истината, тъй като е нужен усет за фактите, независимо дали тези факти трябва да се търсят във физическия план или в духовния свят.
към текста >>
Но човек трябва да се сдобие с това чувство за истината във всекидневния живот, защото иначе не ще му се удаде да го извиси до разбирането на
дух
овните светове.
Нека се вгледаме в живота днес: В крак ли върви стремежът към истината с интелекта, въплътен във външната култура, с достойния за огромно възхищение напредък, осъществен в тази външна култура? Не. Даже може да се каже, че в известно отношение хората са загубили доброто желание да проверяват дали съществуващото в действителността по някакъв начин се корени в истинното.
Но човек трябва да се сдобие с това чувство за истината във всекидневния живот, защото иначе не ще му се удаде да го извиси до разбирането на духовните светове.
към текста >>
А едно от изреченията, които фигурирали там и което искам да цитирам почти буквално, гласи: Ако в мечтите си панславистите отидат още малко по-нататък, тогава отпърво на Балканите ще се осъществи нещо, което е в
дух
а на европейското развитие (има се предвид в
дух
а на тези окултни братства).
Тези окултни братства ведно с всичко присъединило се към тях са предугаждали големи преобразования, които във връзка с визираната от тях голяма европейска война трябвало да протекат произнасям всяко изречение напълно обмислено между Дунав и Егейско море и между Черно море и Адриатика.
А едно от изреченията, които фигурирали там и което искам да цитирам почти буквално, гласи: Ако в мечтите си панславистите отидат още малко по-нататък, тогава отпърво на Балканите ще се осъществи нещо, което е в духа на европейското развитие (има се предвид в духа на тези окултни братства).
към текста >>
Но не за мечти в сферата на културата, които естествено биха били напълно мотивирани кой, ако не ние в нашето
дух
овнонаучно движение, би обърнал по-задълбочено внимание на онова, което живее в душата на Изтока, а за политически мечти, за политически преобразувания се е говорело.
Става дума за една широка мрежа, с която искам да занимая душата Ви. В тези окултни братства непрекъснато се е подемала темата за панславистичните мечти.
Но не за мечти в сферата на културата, които естествено биха били напълно мотивирани кой, ако не ние в нашето духовнонаучно движение, би обърнал по-задълбочено внимание на онова, което живее в душата на Изтока, а за политически мечти, за политически преобразувания се е говорело.
И понеже темата за панславистичните мечти е играела такава роля, може да се анализират малко реалности във физическия план, от които искам да приведа само един пример. Десетилетия наред имало един "Славянски благотворителен комитет"*8 под покровителството на руското правителство. Какво по-хубаво от един Славянски благотворителен комитет" под покровителството на едно могъщо правителство, нали така? А сега искам да Ви прочета едно писъмце, което има нещо общо с този комитет и носи дата 5 Декември 1887 г. В него четем следното:
към текста >>
Не мога да Ви създам удобството да превърна оценката така да се каже във въздушна кула, та никой да не пострада; казваното за
дух
овните отношения е редно да хвърля поне малко светлина и върху онова, което може да се знае и би трябвало да се знае за физическия план.
Нещата могат да се видят, без човек да се ангажира емоционално в една или друга насока. Много по-важно от субективните симпатии и антипатии, много по-важно от пулсиращото по такъв опустошителен на чин през всекидневната преса е преди всичко онова, което отделни лелеещи за обективност хора мислят за събитията на съвременността. В близко време на тези неща искам да се спра малко по-задълбочено и от окултна гледна точка. Но аз не бих изпълнил дълга си, ако чисто и просто осветля нещата окултно, без да съм посочил и онова, което е реалност във физическия план.
Не мога да Ви създам удобството да превърна оценката така да се каже във въздушна кула, та никой да не пострада; казваното за духовните отношения е редно да хвърля поне малко светлина и върху онова, което може да се знае и би трябвало да се знае за физическия план.
Затуй ми позволете да насоча вниманието Ви към нещо, което може би ще Ви заинтригува и което, струва ми се, при вече подразбиращата се непредубеденост на тук присъстващите приятели няма да предизвика осезаемо недоволство. Просто съм длъжен да изпълнявам своя дълг добросъвестно, като привеждам и такива доказателства.
към текста >>
Следователно с Великобритания ме свързват здрави връзки, дължа дълбока благодарност на литературната и художествената общественост в Англия и винаги съм изпитвал силна привързаност към британския начин на живот и
дух
.
"Тъй като било в чуждестранни вестници, било в онези анонимни писма, от които цветът на датския плебс излъчва своя аромат съм срещал нападки и лично срещу мен, нека веднъж завинаги да отбележа само следното: Имам честта да бъда член на три видни лондонски клуба, бях президент на единия и вицепрезидент на другия, почетен член съм на три научни дружества и почетен доктор на един шотландски университет.
Следователно с Великобритания ме свързват здрави връзки, дължа дълбока благодарност на литературната и художествената общественост в Англия и винаги съм изпитвал силна привързаност към британския начин на живот и дух.
към текста >>
Дух
овната Наука може да ни покаже, че оценките, които се дават днес и често се срещат обвити в думите "Борим се за свободата и правото на малките нации", наистина представляват най-безотговорни фрази.
Това е неутрална оценка, но от човек, който оценява не фразьорски, ами в оценката си привежда множество факти и посочва възможността за правилно съпоставяне на тези факти помежду им. Не изразяване на мнение, а посочване на онова, което е необходимо в наше време, когато трябва да се търси истината ето към какво съм се стремил аз. Защо да е невъзможно отлагането поне в собствената душа на дадена оценка, щом на човек му липсва време или желание по подходящ начин да се погрижи за фактите?
Духовната Наука може да ни покаже, че оценките, които се дават днес и често се срещат обвити в думите "Борим се за свободата и правото на малките нации", наистина представляват най-безотговорни фрази.
Защото всеки, който отмалко познава действителността, знае, че такива приказки са равнозначни на това, една акула да желае сключването на мирен договор с онези морски рибки, които са определени да бъдат изядени от нея*26. Естествено не веднага, а може би едва след известно размишление ще се проумее, че многото говорене днес не е нещо по-друго от това, някой да се изправи и да каже: Защо акулите не сключат с рибките, които искат да изядат, договор за междурибно днес става дума за междудържавно рибно право? Людете, които днес говорят за въдворяване на мир, имат предвид, че избиването щяло да престане едва когато съществуват изгледи за настъпването на вечен мир. Всъщност човек не може да си представи нещо по-безумно от схващането, че избиването щяло да трае дотогава, докато в резултат на него се стигнело до прекратяване на войната. При това днес едва ли вече е нужно да си окултист, за да знаеш, че след свършването на тази война в Европа ще минат немного години и още по-свирепа, още по-опустошителна война извън Европа ще разтърси света.
към текста >>
Слушат дори когато избрани за президенти адвокати*27, които безспорно са били съвсем ловки адвокати за воденето на румънски процеси, се появяват в тогата на мюсюлманския княз... само че това не се забелязва, тъй като в случая се говори за "република" Какво може да се добави, когато хората още слушат лекциите на подобни лица, изнасяни на художествени и литературни теми, за връзките между легенди и митове и между литературните сюжети на Западна и Централна Европа, да не говорим за факти като споменатия неотдавна от мен, а именно как при бурни аплодисменти онзи Метерлинк нарекъл "посредствени
дух
ове" Гьоте, Шилер, Лесинг и други.*28 Аз обаче не искам ни най-малко да влияя на Вашата оценка; обръщам само внимание, че при оценяването са необходими перспективи и че ако оценката трябва да бъде истинна, това изисква съвсем други неща в сравнение с широко използваните днес.
Людете, които днес говорят за въдворяване на мир, имат предвид, че избиването щяло да престане едва когато съществуват изгледи за настъпването на вечен мир. Всъщност човек не може да си представи нещо по-безумно от схващането, че избиването щяло да трае дотогава, докато в резултат на него се стигнело до прекратяване на войната. При това днес едва ли вече е нужно да си окултист, за да знаеш, че след свършването на тази война в Европа ще минат немного години и още по-свирепа, още по-опустошителна война извън Европа ще разтърси света. Ала кой го е грижа днес за нещата, които присъстват в реалността? Хората предпочитат да слушат, когато държавниците декламират, че за свободата и за правото на малките нации също трябвало да се извърши едно или друго.
Слушат дори когато избрани за президенти адвокати*27, които безспорно са били съвсем ловки адвокати за воденето на румънски процеси, се появяват в тогата на мюсюлманския княз... само че това не се забелязва, тъй като в случая се говори за "република" Какво може да се добави, когато хората още слушат лекциите на подобни лица, изнасяни на художествени и литературни теми, за връзките между легенди и митове и между литературните сюжети на Западна и Централна Европа, да не говорим за факти като споменатия неотдавна от мен, а именно как при бурни аплодисменти онзи Метерлинк нарекъл "посредствени духове" Гьоте, Шилер, Лесинг и други.*28 Аз обаче не искам ни най-малко да влияя на Вашата оценка; обръщам само внимание, че при оценяването са необходими перспективи и че ако оценката трябва да бъде истинна, това изисква съвсем други неща в сравнение с широко използваните днес.
към текста >>
По отношение на Централна Европа въпросът засяга
дух
овното богатство, душевното развитие, всичко онова, което е било създавано в течение на столетия.
Трябва да сме напълно наясно, че е редно струпаното в Централна Европа население да се оценява под съвсем друг зрителен ъгъл, тъй като там човешкото е притеснено, докато обкръжението му подлежи единствено на държавна и политическа оценка поне още доста време, преди евентуално да са настъпили опреде лени обстоятелства, в случай че войната се проточи години наред.
По отношение на Централна Европа въпросът засяга духовното богатство, душевното развитие, всичко онова, което е било създавано в течение на столетия.
Пълна нелепост би било да се смята, че в периферията би могло да става дума за нещо сходно; безсмислица би било да се твърди такова нещо. Безспорно е, че навсякъде има какво да се укорява, ала не е все едно дали се укоряват неща, които за да съпоставим разликата във величините се извършват в обсадена крепост, или такива, които стават сред обсаждащите я войски. От периферията все още не съм чул оценка, която под някаква форма да се е съобразила с подобни неща.
към текста >>
насам, как е ставало това в Централна Европа и как в околните региони, ще се получи странна представа по отношение историята на
дух
овната култура!
Виждате, че могат да се дават крайно отрицателни оценки за участниците в сегашните събития и въпреки това да не се изпада в хулене на цели народи. Оценки от този род могат да се приведат със стотици, а ако се направи статистическо сравнение как са окачествявани други народи от Август 1914 г.
насам, как е ставало това в Централна Европа и как в околните региони, ще се получи странна представа по отношение историята на духовната култура!
Засега обаче всеки е далеч от тази мисъл. Засега мистър Ледбийтър*30 се е заловил да съпоставя статистиките за престъпността в Германия и Англия и в "Тиъсофикъл ривю" с големи букви пише колко пъти повече престъпници имало в Германия в сравнение с Англия. Но в един от следващите броеве някой отбелязва, че в статистиката си е пропуснал да вземе под внимание една цифра, която просто е била приведена в друга рубрика и която прави всичко на пух и прах. Струва ми се, че за Англия привежда двайсет и девет хиляди престъпници, а пропуска сто четирийсет и шест хиляди; за Германия са приведени всичките. Но докато статистиката, посочена от него, за да представи Германия като страна с най-многобройните престъпници, излиза в "Тиъсофикъл ривю" със съвсем едри букви, опровержението в следващия брой стои най-отдолу с дребнички букви.
към текста >>
13.
2. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, 9 Декември 1916
GA_173 Карма на неистината
Понеже кореспондира с желанията на нашите приятели, днес и утре ще се опитам да навляза по-надълбоко в този въпрос, но се налагат някои предварителни пояснения, та когато ще трябва да го осветлявам главно откъм
дух
овната страна, което предстои отсега нататък, да няма недоразумения, а да се разбираме правилно.
Днес бих искал да добавя още няколко бележки към онова, което подхванах в последната лекция.
Понеже кореспондира с желанията на нашите приятели, днес и утре ще се опитам да навляза по-надълбоко в този въпрос, но се налагат някои предварителни пояснения, та когато ще трябва да го осветлявам главно откъм духовната страна, което предстои отсега нататък, да няма недоразумения, а да се разбираме правилно.
Защото, ако не умее да съзира известни обстоятелства във физическия план на съвременността и във времената, когато те са се подготвяли, човек няма да бъде в състояние да насочи вниманието си към по-дълбоките окултни страни. Знаете, че тук не става дума за някаква пристрастност, за симпатии или антипатии, а за разясняването на известни обстоятелства, което както дочух някои желаят, за да разберат сегашното трудно време. Така че, доколкото ни позволява времето, днес първо искам да предложа някои уводни разяснения.
към текста >>
Най-напред трябва да ни е ясно, че всичко, което привидно се извършва във физическия план, зависи от лежащите в основата му
дух
овни сили.
Най-напред трябва да ни е ясно, че всичко, което привидно се извършва във физическия план, зависи от лежащите в основата му духовни сили.
Трудно е обаче да се установи как точно действат тези духовни сили във всеки конкретен случай. Защото на едни места във физическия план са разположени, така да се каже, по-отчетливи пробиви на духовния свят, отколкото на други места. Тук често съм изтъквал, че в известен смисъл съществуват свързващи линии, които с посредничеството на най-разнообразни междинни обстоятелства водят от външния свят до окултни братства, а от окултните братства пък към вътрешността на духовния свят. Ако някой пожелае да разбере това правилно, ще трябва преди всичко да има предвид, че където хората работят било за добро, било за зло с помощта на духовно действащи сили, там винаги се борави с продължителни периоди от време и че нещо извънредно важно е обстоятелствата във физическия план да бъдат обзирани и използвани с определена доза хладнокръвие. Това е наложително най-вече тогава, когато човек иска да се възползва от наличните духовни течения, за да постигне едно или друго нещо.
към текста >>
Трудно е обаче да се установи как точно действат тези
дух
овни сили във всеки конкретен случай.
Най-напред трябва да ни е ясно, че всичко, което привидно се извършва във физическия план, зависи от лежащите в основата му духовни сили.
Трудно е обаче да се установи как точно действат тези духовни сили във всеки конкретен случай.
Защото на едни места във физическия план са разположени, така да се каже, по-отчетливи пробиви на духовния свят, отколкото на други места. Тук често съм изтъквал, че в известен смисъл съществуват свързващи линии, които с посредничеството на най-разнообразни междинни обстоятелства водят от външния свят до окултни братства, а от окултните братства пък към вътрешността на духовния свят. Ако някой пожелае да разбере това правилно, ще трябва преди всичко да има предвид, че където хората работят било за добро, било за зло с помощта на духовно действащи сили, там винаги се борави с продължителни периоди от време и че нещо извънредно важно е обстоятелствата във физическия план да бъдат обзирани и използвани с определена доза хладнокръвие. Това е наложително най-вече тогава, когато човек иска да се възползва от наличните духовни течения, за да постигне едно или друго нещо. В самия ход на моето изложение ще видите доколко едното или другото се поставя като цел или се постига в добрия или в лошия смисъл.
към текста >>
Защото на едни места във физическия план са разположени, така да се каже, по-отчетливи пробиви на
дух
овния свят, отколкото на други места.
Най-напред трябва да ни е ясно, че всичко, което привидно се извършва във физическия план, зависи от лежащите в основата му духовни сили. Трудно е обаче да се установи как точно действат тези духовни сили във всеки конкретен случай.
Защото на едни места във физическия план са разположени, така да се каже, по-отчетливи пробиви на духовния свят, отколкото на други места.
Тук често съм изтъквал, че в известен смисъл съществуват свързващи линии, които с посредничеството на най-разнообразни междинни обстоятелства водят от външния свят до окултни братства, а от окултните братства пък към вътрешността на духовния свят. Ако някой пожелае да разбере това правилно, ще трябва преди всичко да има предвид, че където хората работят било за добро, било за зло с помощта на духовно действащи сили, там винаги се борави с продължителни периоди от време и че нещо извънредно важно е обстоятелствата във физическия план да бъдат обзирани и използвани с определена доза хладнокръвие. Това е наложително най-вече тогава, когато човек иска да се възползва от наличните духовни течения, за да постигне едно или друго нещо. В самия ход на моето изложение ще видите доколко едното или другото се поставя като цел или се постига в добрия или в лошия смисъл. Характерна особеност на онези, които си служат с духовни сили, е това, че те много често казвам много често, а не винаги си имат причини да не се появяват лично върху сцената на физическия план, а си служат с посредници, чрез които могат да се осъществяват определени планове.
към текста >>
Тук често съм изтъквал, че в известен смисъл съществуват свързващи линии, които с посредничеството на най-разнообразни междинни обстоятелства водят от външния свят до окултни братства, а от окултните братства пък към вътрешността на
дух
овния свят.
Най-напред трябва да ни е ясно, че всичко, което привидно се извършва във физическия план, зависи от лежащите в основата му духовни сили. Трудно е обаче да се установи как точно действат тези духовни сили във всеки конкретен случай. Защото на едни места във физическия план са разположени, така да се каже, по-отчетливи пробиви на духовния свят, отколкото на други места.
Тук често съм изтъквал, че в известен смисъл съществуват свързващи линии, които с посредничеството на най-разнообразни междинни обстоятелства водят от външния свят до окултни братства, а от окултните братства пък към вътрешността на духовния свят.
Ако някой пожелае да разбере това правилно, ще трябва преди всичко да има предвид, че където хората работят било за добро, било за зло с помощта на духовно действащи сили, там винаги се борави с продължителни периоди от време и че нещо извънредно важно е обстоятелствата във физическия план да бъдат обзирани и използвани с определена доза хладнокръвие. Това е наложително най-вече тогава, когато човек иска да се възползва от наличните духовни течения, за да постигне едно или друго нещо. В самия ход на моето изложение ще видите доколко едното или другото се поставя като цел или се постига в добрия или в лошия смисъл. Характерна особеност на онези, които си служат с духовни сили, е това, че те много често казвам много често, а не винаги си имат причини да не се появяват лично върху сцената на физическия план, а си служат с посредници, чрез които могат да се осъществяват определени планове. Следователно често пъти се цели тези неща да протичат така, че да остават незабелязани за другите.
към текста >>
Ако някой пожелае да разбере това правилно, ще трябва преди всичко да има предвид, че където хората работят било за добро, било за зло с помощта на
дух
овно действащи сили, там винаги се борави с продължителни периоди от време и че нещо извънредно важно е обстоятелствата във физическия план да бъдат обзирани и използвани с определена доза хладнокръвие.
Най-напред трябва да ни е ясно, че всичко, което привидно се извършва във физическия план, зависи от лежащите в основата му духовни сили. Трудно е обаче да се установи как точно действат тези духовни сили във всеки конкретен случай. Защото на едни места във физическия план са разположени, така да се каже, по-отчетливи пробиви на духовния свят, отколкото на други места. Тук често съм изтъквал, че в известен смисъл съществуват свързващи линии, които с посредничеството на най-разнообразни междинни обстоятелства водят от външния свят до окултни братства, а от окултните братства пък към вътрешността на духовния свят.
Ако някой пожелае да разбере това правилно, ще трябва преди всичко да има предвид, че където хората работят било за добро, било за зло с помощта на духовно действащи сили, там винаги се борави с продължителни периоди от време и че нещо извънредно важно е обстоятелствата във физическия план да бъдат обзирани и използвани с определена доза хладнокръвие.
Това е наложително най-вече тогава, когато човек иска да се възползва от наличните духовни течения, за да постигне едно или друго нещо. В самия ход на моето изложение ще видите доколко едното или другото се поставя като цел или се постига в добрия или в лошия смисъл. Характерна особеност на онези, които си служат с духовни сили, е това, че те много често казвам много често, а не винаги си имат причини да не се появяват лично върху сцената на физическия план, а си служат с посредници, чрез които могат да се осъществяват определени планове. Следователно често пъти се цели тези неща да протичат така, че да остават незабелязани за другите. Нали при различни обсъждания сме установявали, че хората, така да се каже, са невнимателни, не обичат да се вглеждат в онова, което става.
към текста >>
Това е наложително най-вече тогава, когато човек иска да се възползва от наличните
дух
овни течения, за да постигне едно или друго нещо.
Най-напред трябва да ни е ясно, че всичко, което привидно се извършва във физическия план, зависи от лежащите в основата му духовни сили. Трудно е обаче да се установи как точно действат тези духовни сили във всеки конкретен случай. Защото на едни места във физическия план са разположени, така да се каже, по-отчетливи пробиви на духовния свят, отколкото на други места. Тук често съм изтъквал, че в известен смисъл съществуват свързващи линии, които с посредничеството на най-разнообразни междинни обстоятелства водят от външния свят до окултни братства, а от окултните братства пък към вътрешността на духовния свят. Ако някой пожелае да разбере това правилно, ще трябва преди всичко да има предвид, че където хората работят било за добро, било за зло с помощта на духовно действащи сили, там винаги се борави с продължителни периоди от време и че нещо извънредно важно е обстоятелствата във физическия план да бъдат обзирани и използвани с определена доза хладнокръвие.
Това е наложително най-вече тогава, когато човек иска да се възползва от наличните духовни течения, за да постигне едно или друго нещо.
В самия ход на моето изложение ще видите доколко едното или другото се поставя като цел или се постига в добрия или в лошия смисъл. Характерна особеност на онези, които си служат с духовни сили, е това, че те много често казвам много често, а не винаги си имат причини да не се появяват лично върху сцената на физическия план, а си служат с посредници, чрез които могат да се осъществяват определени планове. Следователно често пъти се цели тези неща да протичат така, че да остават незабелязани за другите. Нали при различни обсъждания сме установявали, че хората, така да се каже, са невнимателни, не обичат да се вглеждат в онова, което става. От този факт се възползват мнозина от боравещите с някои окултни взаимовръзки, за да постигнат определен ефект.
към текста >>
Характерна особеност на онези, които си служат с
дух
овни сили, е това, че те много често казвам много често, а не винаги си имат причини да не се появяват лично върху сцената на физическия план, а си служат с посредници, чрез които могат да се осъществяват определени планове.
Защото на едни места във физическия план са разположени, така да се каже, по-отчетливи пробиви на духовния свят, отколкото на други места. Тук често съм изтъквал, че в известен смисъл съществуват свързващи линии, които с посредничеството на най-разнообразни междинни обстоятелства водят от външния свят до окултни братства, а от окултните братства пък към вътрешността на духовния свят. Ако някой пожелае да разбере това правилно, ще трябва преди всичко да има предвид, че където хората работят било за добро, било за зло с помощта на духовно действащи сили, там винаги се борави с продължителни периоди от време и че нещо извънредно важно е обстоятелствата във физическия план да бъдат обзирани и използвани с определена доза хладнокръвие. Това е наложително най-вече тогава, когато човек иска да се възползва от наличните духовни течения, за да постигне едно или друго нещо. В самия ход на моето изложение ще видите доколко едното или другото се поставя като цел или се постига в добрия или в лошия смисъл.
Характерна особеност на онези, които си служат с духовни сили, е това, че те много често казвам много често, а не винаги си имат причини да не се появяват лично върху сцената на физическия план, а си служат с посредници, чрез които могат да се осъществяват определени планове.
Следователно често пъти се цели тези неща да протичат така, че да остават незабелязани за другите. Нали при различни обсъждания сме установявали, че хората, така да се каже, са невнимателни, не обичат да се вглеждат в онова, което става. От този факт се възползват мнозина от боравещите с някои окултни взаимовръзки, за да постигнат определен ефект. Който отправя поглед към света не по обичайния начин, както се гледа на него, ами го съзерцава с волен, открит поглед, той сигурно знае, че за онези, които желаят да си послужат с такива средства, съществуват поддаващи се на внушение хора. Тогава, ако някой си постави за цел да упражни влияние върху лица и като окултист може би не е съвсем добросъвестен, той явно може да осъществи подобни внушения.
към текста >>
А сега искам да Ви разкажа една кратка история като подготовка за някои неща, които ще бъдат особено важни при предимно
дух
овните разсъждения.
Дали някой като историограф умее или не умее да представя вярното,зависи от това, да и Кармата го води към опознаване на вярното или не. До това се свеждат нещата. Нерядко вярното намира израз не в онова, към което човек произволно насочва поглед, а ми се разкрива доста често за оногова, който е в състояние да насочи поглед към верните места. Бих могъл да го кажа и другояче: То се разкрива за оногова, чиято Карма го отвежда да види вярното във верния миг там, където чрез едно единствено явление се проявява нещо значително. Защото често пъти в едно единствено явление намира израз онова, което хвърля светлина върху десетилетия и като мълния осветява реално извършващото се.
А сега искам да Ви разкажа една кратка история като подготовка за някои неща, които ще бъдат особено важни при предимно духовните разсъждения.
към текста >>
В руския народ, ведно с различните други славянски племена, живее това нерядко съм го посочвал народностният елемент на бъдещето; защото в народностността, която там се свежда до славянското, живее онова, от което някой ден трябва да се вземе материалът за
дух
овното течение на Шестия следатлантски период.
Ако човек иска да разбере онова, което в момента се стараят да разберат и много от нашите приятели; той трябва да вземе под внимание какво е дадено, за да бъде употребено, за да бъде използвано. Нека вземем под внимание как се проявяват теченията на Петия следатлантски период чрез някои външно възприемаеми стремежи и факти от съвременността в най-широк смисъл. Да се спрем най-напред на руския народ в източната част на Европа, за който още миналия понеделник споменах, че е легнал тъй да се каже на сърцето на цяла Европа.
В руския народ, ведно с различните други славянски племена, живее това нерядко съм го посочвал народностният елемент на бъдещето; защото в народностността, която там се свежда до славянското, живее онова, от което някой ден трябва да се вземе материалът за духовното течение на Шестия следатлантски период.
към текста >>
От тази взаимовръзка произтича или е произтекло онова, което днес означават като панславизъм и което като своего рода усещане за съпринадлежност в
дух
овното, в емоционалните изживявания, в политическото и в културния живот преминава през всички славяни.
В рамките на славянския елемент пред нас на първо място застава самият руски народ, а подир туй останалите славянски племена, които безспорно се различават от руския етнос, но като славяни все пак се чувстват до известна степен свързани с руските славяни.
От тази взаимовръзка произтича или е произтекло онова, което днес означават като панславизъм и което като своего рода усещане за съпринадлежност в духовното, в емоционалните изживявания, в политическото и в културния живот преминава през всички славяни.
Доколкото е заложено в народната душа, то, разбира се, е нещо съвсем почтено и правилно във висшия смисъл на човешката еволюция, въпреки че днес прекалено много се злоупотребява с думата "пан".
към текста >>
Познаващият обстоятелствата е в състояние да нарече "панславизъм" онази
дух
овна общност, която пронизва, ако мога така да се изразя, славянските души по току-що изложения начин.
Познаващият обстоятелствата е в състояние да нарече "панславизъм" онази духовна общност, която пронизва, ако мога така да се изразя, славянските души по току-що изложения начин.
Да се говори за "пангерманизъм", независимо дали това става в Германия или извън нея, е безсмислица, а не само нелепост, защото не всички неща могат да се пъхнат в един калъп. Което не съществува, за него не може и да се говори. Понякога нещо може да възникне като теория и да витае в нечии глави; с него обаче не се схожда реалното; което пронизва отделните славянски души и е различно за отделните славянски народности. Фактът,че в източната част на Европа установяваме наличието на един диференциран народностен елемент, е известен на всички, които от XIX век насам сериозно са се занимавали с определени окултни познания. Окултистът знае и винаги е знаел, че в славянската душевност живее бъдещия народностен елемент.
към текста >>
И както също така на всеки окултист е известно имам предвид не външно, а като културен факт, като най-напреднал, религиозно и политически, а оттук и културно най-укрепнал по категоричен начин изпъква полският елемент, който се различава от всички останали славянски племена по това, че има единен, вътрешно укрепнал
дух
овен живот с изключителен размах и устойчивост.
Фактът,че в източната част на Европа установяваме наличието на един диференциран народностен елемент, е известен на всички, които от XIX век насам сериозно са се занимавали с определени окултни познания. Окултистът знае и винаги е знаел, че в славянската душевност живее бъдещия народностен елемент. И ако сред окултистите на Теософското Общество се е твърдяло нещо друго, примерно, че този бъден елемент за шестата подраса се крие в американците, то това доказва само, че тези окултисти не са били или не са никакви окултисти или пък че искат да постигнат нещо друго в сравнение с онова, което е предвидено във фактите. Следователно ние трябва да държим сметка, че на изток от нас съществува един носещ в себе си определено бъдеще, произтичащ като че ли от кръвта елемент, който днес все още до голяма степен е наивен, не се е опознал, но пророчески-инстинктивно съдържа онова, което един ден трябва да се развие от него. Под формата на мечти то често е налице.
И както също така на всеки окултист е известно имам предвид не външно, а като културен факт, като най-напреднал, религиозно и политически, а оттук и културно най-укрепнал по категоричен начин изпъква полският елемент, който се различава от всички останали славянски племена по това, че има единен, вътрешно укрепнал духовен живот с изключителен размах и устойчивост.
Днес искам само да скицирам това, но с тия неща може би ще се занимаем и по-по дробно.
към текста >>
Като своеобразна противоположност на току-що обрисуваното съществува
дух
овният живот на британския народ, който в по-дълбокото си значение също така е добре познат на окултистите.
Нека поставим сега пред душата си онова, което току-що обрисувах.
Като своеобразна противоположност на току-що обрисуваното съществува духовният живот на британския народ, който в по-дълбокото си значение също така е добре познат на окултистите.
Имам предвид образа на духовния живот, както го вижда светът с оглед на британските институции, на британския народен бит. В този елемент се съдържа най-вече един извънредно силен политически характер, той във висша степен притежава политическа предразположеност. Последицата от това е, че от този елемент е произлязло тъй възхитителното за целия останал свят политическо мислене, в известен смисъл най-прогресивното, най-свободното политическо мислене. И навред, където в останалите региони на земята са се търсили политически институции, в чиито рамки да може да се настани свободата във вида, в който е била схващана от края на XVIII до началото на XIX век, там се е заимствало от британското мислене. Френската революция от края на XVIII век е била всъщност по-скоро израз на емоции, била е по-скоро изблик на страсти, а доколкото в нея е имало мисли, те са били привнесени от британското мислене.
към текста >>
Имам предвид образа на
дух
овния живот, както го вижда светът с оглед на британските институции, на британския народен бит.
Нека поставим сега пред душата си онова, което току-що обрисувах. Като своеобразна противоположност на току-що обрисуваното съществува духовният живот на британския народ, който в по-дълбокото си значение също така е добре познат на окултистите.
Имам предвид образа на духовния живот, както го вижда светът с оглед на британските институции, на британския народен бит.
В този елемент се съдържа най-вече един извънредно силен политически характер, той във висша степен притежава политическа предразположеност. Последицата от това е, че от този елемент е произлязло тъй възхитителното за целия останал свят политическо мислене, в известен смисъл най-прогресивното, най-свободното политическо мислене. И навред, където в останалите региони на земята са се търсили политически институции, в чиито рамки да може да се настани свободата във вида, в който е била схващана от края на XVIII до началото на XIX век, там се е заимствало от британското мислене. Френската революция от края на XVIII век е била всъщност по-скоро израз на емоции, била е по-скоро изблик на страсти, а доколкото в нея е имало мисли, те са били привнесени от британското мислене. Как да се изковават политическите понятия, как да се изграждат политическите групировки, как народната воля да бъде вливана във възможно по-свободни политически организации, та да може да въздейства от всички страни това съгласно първоначалната си уредба намира израз именно в британското политическо мислене.
към текста >>
През Х1Х век, приблизително до последните му десетилетия, именно в Англия това политическо мислене се проявява от страна на политически извънредно изтъкнати личности, които оформят мислите си напълно в
дух
а на въпросното политическо мислене.
През Х1Х век, приблизително до последните му десетилетия, именно в Англия това политическо мислене се проявява от страна на политически извънредно изтъкнати личности, които оформят мислите си напълно в духа на въпросното политическо мислене.
И тогава се вижда преди всичко, че това политическо мислене би могло да допринесе за благополучието на света, стига човек да се довери само на него и да остави единствено това политическо мислене да се разгърне във външните структури на различните сдружения. Ето защо се появяват личности, които в една или друга насока може да са едностранчиви, но в мисловни те си форми изцяло се придържат към духа на това политическо мислене и по такъв начин се стараят да постъпват като особено изтъкнати и същевременно етични личности. Ще припомня Кобдън, Брайт*39 и т.н., пропускайки по-великите, които обикновено се посочват; защото в тази сфера някой много лесно може да кривне встрани, щом го поставят на доста видно място. Затова назовавам такива, които не са кривнали в никоя посока и наистина са значителни в смисъла, който имам предвид. Но биха могли да се посочат още много други имена.
към текста >>
Ето защо се появяват личности, които в една или друга насока може да са едностранчиви, но в мисловни те си форми изцяло се придържат към
дух
а на това политическо мислене и по такъв начин се стараят да постъпват като особено изтъкнати и същевременно етични личности.
През Х1Х век, приблизително до последните му десетилетия, именно в Англия това политическо мислене се проявява от страна на политически извънредно изтъкнати личности, които оформят мислите си напълно в духа на въпросното политическо мислене. И тогава се вижда преди всичко, че това политическо мислене би могло да допринесе за благополучието на света, стига човек да се довери само на него и да остави единствено това политическо мислене да се разгърне във външните структури на различните сдружения.
Ето защо се появяват личности, които в една или друга насока може да са едностранчиви, но в мисловни те си форми изцяло се придържат към духа на това политическо мислене и по такъв начин се стараят да постъпват като особено изтъкнати и същевременно етични личности.
Ще припомня Кобдън, Брайт*39 и т.н., пропускайки по-великите, които обикновено се посочват; защото в тази сфера някой много лесно може да кривне встрани, щом го поставят на доста видно място. Затова назовавам такива, които не са кривнали в никоя посока и наистина са значителни в смисъла, който имам предвид. Но биха могли да се посочат още много други имена. Там току-що обрисуваното от мен действително е било налице като един импулс до към деветдесетте години на XIX век и в известен смисъл представлява противоположност спрямо онова, което по-преди приведох като присъщо на славянството.
към текста >>
Та Петър Велики нека се върнем пак на него въвежда западен
дух
в Русия.
Та Петър Велики нека се върнем пак на него въвежда западен дух в Русия.
Много истински славянски души дълбоко ненавиждат и изпитват силна антипатия към всичко, което именно Петър Велики внася в Русия като западен елемент. Възможно е по време на сегашната война това чувство да се е усилило особено много, но то винаги е било налице. Налице, от друга страна, е завещанието на Петър Велики, което без спорно не е негово, ала някак си се е появило, и което в същото време е способно сега да използва сугестивно не един отделен човек, а цели славянски комплекси, да оказва широко внушение върху огромни народни маси, в които същевременно живее антипатията срещу Запада, символизиран от името на Петър Велики. Тук в едно и също време имаме по един, бих го нарекъл, исторически гениален начин две неща: симпатия към завещанието на Петър Велики и антипатия към всичко западно, които действат напълно безредно толкова безредно, че точно това безредно действие може да се окаже извънредно резултатно. По такъв начин изтъкнахме една друга страна на това течение в Източна Европа.
към текста >>
Разглеждайте скицираните тук от мен неща като своего рода
дух
овна атмосфера; защото вече се полагат грижите да представляват своего рода
дух
овна атмосфера.
Разглеждайте скицираните тук от мен неща като своего рода духовна атмосфера; защото вече се полагат грижите да представляват своего рода духовна атмосфера.
Тук-таме може да се прочете нещо много без обидно, но между редовете а това понятие "между редовете" в случая може да бъде нещо много реално се чете нещо съвсем друго, узнава се нещо съвсем друго, съзира се нещо съвсем друго.И ето хората са поставени в тази атмосфера, мислите им се оформят в нея. Случва се мислите на най-умните хора да приемат доста особени форми. Следователно, ако ще се преценява как мислят хората, не е достатъчно да се разкрие ентусиазмът на невниманието, за което често загатвах, ами трябва внимателно да се следи каква е атмосферата, в която живеят хората. Защото тя е нещо конкретно, не е онова мъгляво, абстрактно, за което мнозина говорят и го наричат влияние на средата, както например Ойкен*42, дето говори за влиянието на средата и не забелязва, че в цялата си характеристика, от една страна, казва "Средата прави човека", а от друга "Средата се прави от човека", което означава ни повече,ни по-малко "Искам да се повдигна във въздуха, теглейки се за собствения си перчем" От това гледище трябва да се погледне присъствието на човека в нещото, означавано като среда. Тази среда именно произтича съвсем конкретно от известни течения.
към текста >>
Защото тя е нещо конкретно, не е онова мъгляво, абстрактно, за което мнозина говорят и го наричат влияние на средата, както например Ойкен*42, дето говори за влиянието на средата и не забелязва, че в цялата си характеристика, от една страна, казва "Средата прави човека", а от друга "Средата се прави от човека", което означава ни повече,ни по-малко "Искам да се повдигна във въз
дух
а, теглейки се за собствения си перчем" От това гледище трябва да се погледне присъствието на човека в нещото, означавано като среда.
Разглеждайте скицираните тук от мен неща като своего рода духовна атмосфера; защото вече се полагат грижите да представляват своего рода духовна атмосфера. Тук-таме може да се прочете нещо много без обидно, но между редовете а това понятие "между редовете" в случая може да бъде нещо много реално се чете нещо съвсем друго, узнава се нещо съвсем друго, съзира се нещо съвсем друго.И ето хората са поставени в тази атмосфера, мислите им се оформят в нея. Случва се мислите на най-умните хора да приемат доста особени форми. Следователно, ако ще се преценява как мислят хората, не е достатъчно да се разкрие ентусиазмът на невниманието, за което често загатвах, ами трябва внимателно да се следи каква е атмосферата, в която живеят хората.
Защото тя е нещо конкретно, не е онова мъгляво, абстрактно, за което мнозина говорят и го наричат влияние на средата, както например Ойкен*42, дето говори за влиянието на средата и не забелязва, че в цялата си характеристика, от една страна, казва "Средата прави човека", а от друга "Средата се прави от човека", което означава ни повече,ни по-малко "Искам да се повдигна във въздуха, теглейки се за собствения си перчем" От това гледище трябва да се погледне присъствието на човека в нещото, означавано като среда.
Тази среда именно произтича съвсем конкретно от известни течения. Тя не е неопределеното, както смятат много хора.
към текста >>
При това той все повтарял: Германците, разбира се, си остават сложените от Бога учители на руския народ нужно е само да пазим мира, нужно е само германците да пазят мира, за да покоряват чрез
дух
овно вътрешно превъзходство.
При това той все повтарял: Германците, разбира се, си остават сложените от Бога учители на руския народ нужно е само да пазим мира, нужно е само германците да пазят мира, за да покоряват чрез духовно вътрешно превъзходство.
Недейте обаче да смятате, че бихте могли да ни победите. В имението си край Саратов притежавам къща, която прадедите ми столетия наред са обитавали; но аз със собствените си ръце ще я запаля, преди да допуска германски войници да бъдат разквартирувани в нея. Защо ни е война? Бихме могли чудесно да се спогодим, като си поделим Австрия с нея, сиреч с Германия, и присъединим немска Австрия към Германския райх, а останалата част от нея влезе в Русия! Това става през Юни 1914 г.!
към текста >>
По-удобно би било човек да се носи само във висините, но комуто не са известни поне отделни случаи от реалността, той не може да поставя правилни въпроси и към
дух
овния свят.
Утре иде продължим да говорим за подобни неща и изхождайки от тях, ще се опитаме да проникваме все повече в сърцевината на въпроса. Редно е да разполагаме и с такива подробности.
По-удобно би било човек да се носи само във висините, но комуто не са известни поне отделни случаи от реалността, той не може да поставя правилни въпроси и към духовния свят.
към текста >>
14.
3. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, 10 Декември 1916
GA_173 Карма на неистината
Когато речем от наше гледище да разсъдим върху неща като обсъжданите сега, ние никога не бива да изпускаме от внимание какво място въобще заема
дух
овно-научното разглеждане със своето значение за развитието на човечеството през Петия следатлантски период и при подготовката на Шестия.
Когато речем от наше гледище да разсъдим върху неща като обсъжданите сега, ние никога не бива да изпускаме от внимание какво място въобще заема духовно-научното разглеждане със своето значение за развитието на човечеството през Петия следатлантски период и при подготовката на Шестия.
Защото, ако не следим внимателно какви пропуски прави днешното материалистическо човечество по отношение на духовно-научното наблюдаване на света, ние не ще се доберем до онова, което лежи в основата на съвременните събития. За да се сдобием с определена изходна точка за по-нататъшни разсъждения, бих искал да посоча как отделни хора като че ли се виждат принудени да се взират нагоре към световете, към които има отношение нашата Духовна Наука. Много важно е да се осъзнае, че за сега това принудително ориентиране на подобни хора към определено светоусещане е съвсем спорадично; ала тъкмо от спорадичното му появяване проличава нещо извънредно характерно. Неотдавна пред Вас споменах факта, че от някой си Херман Бар*47 е излязла драма "Гласът", в която макар и по католицизиращ начин се прави опит обкръжаващият ни физическо-сетивен свят да бъде опрян на духовни събития и на духовни процеси. Преди не много време Херман Бар написа романа Възнесение*48, който действително представлява в известен смисъл документ на съвременността.
към текста >>
Защото, ако не следим внимателно какви пропуски прави днешното материалистическо човечество по отношение на
дух
овно-научното наблюдаване на света, ние не ще се доберем до онова, което лежи в основата на съвременните събития.
Когато речем от наше гледище да разсъдим върху неща като обсъжданите сега, ние никога не бива да изпускаме от внимание какво място въобще заема духовно-научното разглеждане със своето значение за развитието на човечеството през Петия следатлантски период и при подготовката на Шестия.
Защото, ако не следим внимателно какви пропуски прави днешното материалистическо човечество по отношение на духовно-научното наблюдаване на света, ние не ще се доберем до онова, което лежи в основата на съвременните събития.
За да се сдобием с определена изходна точка за по-нататъшни разсъждения, бих искал да посоча как отделни хора като че ли се виждат принудени да се взират нагоре към световете, към които има отношение нашата Духовна Наука. Много важно е да се осъзнае, че за сега това принудително ориентиране на подобни хора към определено светоусещане е съвсем спорадично; ала тъкмо от спорадичното му появяване проличава нещо извънредно характерно. Неотдавна пред Вас споменах факта, че от някой си Херман Бар*47 е излязла драма "Гласът", в която макар и по католицизиращ начин се прави опит обкръжаващият ни физическо-сетивен свят да бъде опрян на духовни събития и на духовни процеси. Преди не много време Херман Бар написа романа Възнесение*48, който действително представлява в известен смисъл документ на съвременността. Не искам да преувеличавам художествената и литературната му стойност, но това е документ за съвременността.
към текста >>
За да се сдобием с определена изходна точка за по-нататъшни разсъждения, бих искал да посоча как отделни хора като че ли се виждат принудени да се взират нагоре към световете, към които има отношение нашата
Дух
овна Наука.
Когато речем от наше гледище да разсъдим върху неща като обсъжданите сега, ние никога не бива да изпускаме от внимание какво място въобще заема духовно-научното разглеждане със своето значение за развитието на човечеството през Петия следатлантски период и при подготовката на Шестия. Защото, ако не следим внимателно какви пропуски прави днешното материалистическо човечество по отношение на духовно-научното наблюдаване на света, ние не ще се доберем до онова, което лежи в основата на съвременните събития.
За да се сдобием с определена изходна точка за по-нататъшни разсъждения, бих искал да посоча как отделни хора като че ли се виждат принудени да се взират нагоре към световете, към които има отношение нашата Духовна Наука.
Много важно е да се осъзнае, че за сега това принудително ориентиране на подобни хора към определено светоусещане е съвсем спорадично; ала тъкмо от спорадичното му появяване проличава нещо извънредно характерно. Неотдавна пред Вас споменах факта, че от някой си Херман Бар*47 е излязла драма "Гласът", в която макар и по католицизиращ начин се прави опит обкръжаващият ни физическо-сетивен свят да бъде опрян на духовни събития и на духовни процеси. Преди не много време Херман Бар написа романа Възнесение*48, който действително представлява в известен смисъл документ на съвременността. Не искам да преувеличавам художествената и литературната му стойност, но това е документ за съвременността. И както си е по Кармата точно този Херман Бар аз го познавам от много отдавна, още от времето, когато беше млад студент.
към текста >>
Неотдавна пред Вас споменах факта, че от някой си Херман Бар*47 е излязла драма "Гласът", в която макар и по католицизиращ начин се прави опит обкръжаващият ни физическо-сетивен свят да бъде опрян на
дух
овни събития и на
дух
овни процеси.
Когато речем от наше гледище да разсъдим върху неща като обсъжданите сега, ние никога не бива да изпускаме от внимание какво място въобще заема духовно-научното разглеждане със своето значение за развитието на човечеството през Петия следатлантски период и при подготовката на Шестия. Защото, ако не следим внимателно какви пропуски прави днешното материалистическо човечество по отношение на духовно-научното наблюдаване на света, ние не ще се доберем до онова, което лежи в основата на съвременните събития. За да се сдобием с определена изходна точка за по-нататъшни разсъждения, бих искал да посоча как отделни хора като че ли се виждат принудени да се взират нагоре към световете, към които има отношение нашата Духовна Наука. Много важно е да се осъзнае, че за сега това принудително ориентиране на подобни хора към определено светоусещане е съвсем спорадично; ала тъкмо от спорадичното му появяване проличава нещо извънредно характерно.
Неотдавна пред Вас споменах факта, че от някой си Херман Бар*47 е излязла драма "Гласът", в която макар и по католицизиращ начин се прави опит обкръжаващият ни физическо-сетивен свят да бъде опрян на духовни събития и на духовни процеси.
Преди не много време Херман Бар написа романа Възнесение*48, който действително представлява в известен смисъл документ на съвременността. Не искам да преувеличавам художествената и литературната му стойност, но това е документ за съвременността. И както си е по Кармата точно този Херман Бар аз го познавам от много отдавна, още от времето, когато беше млад студент. Та в романа "Възнесение" той рисува, както се казва в естетиката, един литературен герой на име Франц, който ми изглежда своеобразно копие не себеописание, а своеобразно копие на самия Херман Бар. В романа се случват всякакви интересни неща.
към текста >>
А сега нека си представим, че героят на романа е своеобразно копие на един живеещ в наши дни човек, по настоящем вече на петдесет и две или петдесет и три години, преживял събитията на съвременността и от рано започнал много интензивно да общува с всякакви днешни течения, заради това общуване с различните днешни течения той като студент бил изключван от два университета и винаги се стремял най-вече ду шевно да се свърже с всевъзможните, включително с художествените
дух
овни течения.
А сега нека си представим, че героят на романа е своеобразно копие на един живеещ в наши дни човек, по настоящем вече на петдесет и две или петдесет и три години, преживял събитията на съвременността и от рано започнал много интензивно да общува с всякакви днешни течения, заради това общуване с различните днешни течения той като студент бил изключван от два университета и винаги се стремял най-вече ду шевно да се свърже с всевъзможните, включително с художествените духовни течения.
Това не е себеописание, тук не се открива нищо от биографията на Херман Бар и въпреки това в героя Франц има нещо, по което се разпознава Бар. В този герой от романа виждаме обрисуван един човек, опитващ се да вникне във всичко, което в момента може явно да се срещне по света във вид на духовни стремления, за да получи яснота относно взаимовръзките в света. И още в самото начало ни се описва как Франц се подвизавал къде ли не, за да му се избистри обстановката в света.
към текста >>
В този герой от романа виждаме обрисуван един човек, опитващ се да вникне във всичко, което в момента може явно да се срещне по света във вид на
дух
овни стремления, за да получи яснота относно взаимовръзките в света.
А сега нека си представим, че героят на романа е своеобразно копие на един живеещ в наши дни човек, по настоящем вече на петдесет и две или петдесет и три години, преживял събитията на съвременността и от рано започнал много интензивно да общува с всякакви днешни течения, заради това общуване с различните днешни течения той като студент бил изключван от два университета и винаги се стремял най-вече ду шевно да се свърже с всевъзможните, включително с художествените духовни течения. Това не е себеописание, тук не се открива нищо от биографията на Херман Бар и въпреки това в героя Франц има нещо, по което се разпознава Бар.
В този герой от романа виждаме обрисуван един човек, опитващ се да вникне във всичко, което в момента може явно да се срещне по света във вид на духовни стремления, за да получи яснота относно взаимовръзките в света.
И още в самото начало ни се описва как Франц се подвизавал къде ли не, за да му се избистри обстановката в света.
към текста >>
От само себе си се разбира, че щом някой искал да навлезе в съвременните
дух
овни течения, той трябвало да се запознае и с психоанализата.
Първо като ботаник при Визнер*49 прочут ботаник, преподавал във Виенския университет. Сетне като химик при Оствалд*50, който след Хекел става председател на Съюза на монистите; подир туй в семинара на Шмолер*51, в клиниката на Рише*52, при Фройд*53 във Виена.
От само себе си се разбира, че щом някой искал да навлезе в съвременните духовни течения, той трябвало да се запознае и с психоанализата.
Бил също така при теософите в Лондон и се срещал с художници, гравьори, тенисисти и т.н. Ще рече, че не е бил едностранчив пребивавал както в лабораторията на Рише, така и при теософите в Лондон. Стараел се вредом да се оправи. После неговата орис, неговата Карма го повела по други пътища из света, разказва се как на едно или друго място забелязва, че в еволюцията на човечеството има определени скрити подбуди и че на тези скрити подбуди е редно да се обръща внимание. Вчера Ви запознах с една такава скрита подбуда, а сега ще Ви посоча как едно друго лице е било принудено да признае наличието на подобни скрити подбуди.
към текста >>
Набожните мъже в случая са католически
дух
овници, при които той най-напред изпробва дали посредством онова, което те откриват, което те знаят, човек може да се оправи във всемирната взаимовръзка.
Набожните мъже в случая са католически духовници, при които той най-напред изпробва дали посредством онова, което те откриват, което те знаят, човек може да се оправи във всемирната взаимовръзка.
По-нататък четем:
към текста >>
Вече бе загубил състоянието си на
дух
овна невинност.
Охотно му се щеше да бъде набожен, но въпросът естествено беше дали можеше. Набожен като онези просяци, на които толкова завиждаше заради безмълвното щастие на тяхното смирено благоговение? Едва ли. Прекалено много вече беше вкусил от дървото на познанието. Набожен като Клара?
Вече бе загубил състоянието си на духовна невинност.
А може би пък съществуваше някакъв вид втора невинност, възстановена невинност? Дали нямаше някаква набожност на смирения разум, опознаващ своите граници, някаква вяра на знаещите, някаква надежда от отчаяние? Нима през всички времена не са живели самотни, потайни, мъдри мъже,обърнали гръб на света,общуващи помежду си с тайнствени знаци, чудотворстващи незабележимо с почти магическа сила в една по-висша сфера над народите, над вероизповеданията, в безграничното, в просторите на една по-чиста, по-близка до Бога човечност? Нямаше ли и днес все още едно рицарство на Свещения Граал, разпиляно и спотаено навред по света? Нямаше ли следовници на една може би невидима, недостъпна, само усещана, ала повсеместно действаща, всевластна, определяща съдбините бяла ложа?
към текста >>
"И изведнъж му хрумна: да не би пък каноникът да беше един от тези истински учители, от неведомите
дух
овни властници над света, от тайните пазители на Граала?
"И изведнъж му хрумна: да не би пък каноникът да беше един от тези истински учители, от неведомите духовни властници над света, от тайните пазители на Граала?
Едва сега той си даде сметка как каноникът винаги го бе привличал като че ли е някакво обещание за велики откровения, сякаш в тях би трябвало да са скрити думите на живота. Уважението, на което се радваше този духовник, страхопочитанието и дори страхът, с които говореха за него, покорството, проявявано към него даже от непреклонните, заобикалящата го дълбока самота, загадъчната му способност да помага на приятели и да наврежда на врагове, която му приписваха, когато той усмихвайки се изразяваше съжаление, че не бил заслужил нито благодарността на приятелите, нито гнева на враговете всичко това далеч превишаваше авторитета, влиятелността, достойнството на неговата служба, на външното му положение и когато едните си го обясняваха с "добрите връзки, с които просто разполагал", а другите с мълвата за потеклото му от някакъв високопоставен господар, необяснима все пак оставаше магическата сила на неговия поглед, на неговото присъствие, дори само на неговото име. В града имаше дузина каноници, но каноникът беше той. Който говореше за каноника, имаше предвид него. Който питаше за негово Превъзходителство, не биваше разбиран на часа.
към текста >>
Уважението, на което се радваше този
дух
овник, страхопочитанието и дори страхът, с които говореха за него, покорството, проявявано към него даже от непреклонните, заобикалящата го дълбока самота, загадъчната му способност да помага на приятели и да наврежда на врагове, която му приписваха, когато той усмихвайки се изразяваше съжаление, че не бил заслужил нито благодарността на приятелите, нито гнева на враговете всичко това далеч превишаваше авторитета, влиятелността, достойнството на неговата служба, на външното му положение и когато едните си го обясняваха с "добрите връзки, с които просто разполагал", а другите с мълвата за потеклото му от някакъв високопоставен господар, необяснима все пак оставаше магическата сила на неговия поглед, на неговото присъствие, дори само на неговото име.
"И изведнъж му хрумна: да не би пък каноникът да беше един от тези истински учители, от неведомите духовни властници над света, от тайните пазители на Граала? Едва сега той си даде сметка как каноникът винаги го бе привличал като че ли е някакво обещание за велики откровения, сякаш в тях би трябвало да са скрити думите на живота.
Уважението, на което се радваше този духовник, страхопочитанието и дори страхът, с които говореха за него, покорството, проявявано към него даже от непреклонните, заобикалящата го дълбока самота, загадъчната му способност да помага на приятели и да наврежда на врагове, която му приписваха, когато той усмихвайки се изразяваше съжаление, че не бил заслужил нито благодарността на приятелите, нито гнева на враговете всичко това далеч превишаваше авторитета, влиятелността, достойнството на неговата служба, на външното му положение и когато едните си го обясняваха с "добрите връзки, с които просто разполагал", а другите с мълвата за потеклото му от някакъв високопоставен господар, необяснима все пак оставаше магическата сила на неговия поглед, на неговото присъствие, дори само на неговото име.
В града имаше дузина каноници, но каноникът беше той. Който говореше за каноника, имаше предвид него. Който питаше за негово Превъзходителство, не биваше разбиран на часа. Все още не можеха да свикнат да го наричат така за тях си оставаше каноникът. В шествието скромно крачеше зад бляскавия в червените си одежди кардинал, всички обаче гледаха само в него."
към текста >>
Тези божии лещи, събиращи творческия
дух
и пръскащи го по света, тези тайни уредници, тези скрити царе биха били онова, чрез което в края на краищата всяко безумие бива вразумявано, страстта бива укротявана, случайността става необходимост, хаосът придобива образ, мракът просветва; а кой не е срещал в живота си хора, които действително притежават невероятна извисеност и дистанцираност, известни са с това, че само с поглед могат да сеят прокоба или щастие, и колкото и да са кротки, явно умеят да влияят отдалече?
"Още по онова време Франц понякога се питаше дали пък не би било възможно в щуротиите на англичани на да се крие някаква истина. Животът било на индивидите, било на народите, на пръв поглед толкова безсмислен, от непосредствена близост нищо друго освен низ от случайности се оказва, погледнат от известно разстояние и от високо, все пак винаги добре планиран и твърдо направляван. Ако не желаем да приемем, че Бог се намесва пряко, та със собствена ръка да нагажда към своите цели безсмислието, лудостта на човешкото своеволие, ние сме принудени да си представим някакво междинно царство, опосредстващо неговата воля, някакъв кръг от тихо властващи хора, чрез който той въздейства на света, нещо като станции на божествената сила и мъдрост, от които техните лъчи достигат мрачното човечество и в крайна сметка вее пак оправят всичко.
Тези божии лещи, събиращи творческия дух и пръскащи го по света, тези тайни уредници, тези скрити царе биха били онова, чрез което в края на краищата всяко безумие бива вразумявано, страстта бива укротявана, случайността става необходимост, хаосът придобива образ, мракът просветва; а кой не е срещал в живота си хора, които действително притежават невероятна извисеност и дистанцираност, известни са с това, че само с поглед могат да сеят прокоба или щастие, и колкото и да са кротки, явно умеят да влияят отдалече?
Обикновено това са съвсем непретенциозно живеещи хора пастири, селски лекари и свещеници, место пъти старици или пък преждевременно развити деца, които скоро умират, и у всички тях има нещо, което ги прави зловещи за другите и което им дава огромна сила да въздействат върху хората и животните, та дори както непрекъснато се чуват твърдения върху цялата природа, върху извори, руди, време, пек и дъжд, град и суша. Ако пътищата ни се кръстосат, още в същия миг, ала понякога чак след години ние долавяме ясното чувство, че от това е произтекло нещо съдбовно за живота ни. Самите те като че ли усещат силата си по-скоро като бреме, може би почти като проклятие, но при всички случаи като задължение. Живеят усамотено и са доволни, ако бъдат пощадени. Напълно мислимо е, че всички те поддържат взаимна връзка по широкия свят, подават си сигнали или пък може би препредават сигналите на още по-могъщи тайнствени князе, при това навярно съвсем несъзнателно или най-много полусъзнателно, по-скоро следвайки някакви вътрешни поръчения и подчинявайки се инстинктивно, отколкото вземайки самостоятелни решения, точно както те изобщо не владеят собствената си сила, ами сами биват надмогвани от нея; всички тези способности се проявяват почти винаги при замъглено или може би изключено съзнание.
към текста >>
Следователно Франц, както виждате, не пожелал да си има работа с теософските упражнения не по този начин му се искало да открие подстъпите към опознаване на
дух
овните светове.
Следователно Франц, както виждате, не пожелал да си има работа с теософските упражнения не по този начин му се искало да открие подстъпите към опознаване на духовните светове.
И все пак тук се прокрадват някои от нещата, за които се наложи да говорим вчера. Отделни лица биват подтикнати да признаят как тъй да се каже се движат конците и започват да обръщат внимание, че определени хора дърпат такива конци. Желателно би било впрочем личности като Херман Бар да пристъпват към въпроса с далеч по-голяма сериозност, отколкото досега. Дори срещнатият от Франц каноник го е сторил с по-голяма сериозност. Веднъж Франц бива поканен у въпросния каноник заедно с една странна компания, която авторът е описал.
към текста >>
Неговото доверие към Светия
дух
, когото той, разбира се, предпочита да нарича гений,"
"може би без да го знае и при всяко положение без необходимата смелост за това. На читателя му се струва как някой незапознат с католическите истини като че ли неочаквано ги открива на своя глава, от самия себе си, което естествено не минава без известни насилия и чудатости, но в общи линии не липсва нищо решаващо, необходимо и съществено, дори зрънцето суеверие, магия или както и другояче да го наричат, което за истинските, за родените протестанти винаги остава подозрително в нашето свято учение дори това не липсва! Често пъти едва съм вярвал на собствените си очи! Но долови ли се веднъж у Гьоте следата на тайнобрачния католик, скоро човек го вижда навред.
Неговото доверие към Светия дух, когото той, разбира се, предпочита да нарича гений,"
към текста >>
"дълбокото му чувство за тайнствата, които все са му прекалено малко, неговият усет за интуитивното, неговата предразположеност към страхопочитанието, особено пък това, че той съвсем не по протестантски – никога не се задоволява с вярата, ами навред настоява за почтителност към Бога чрез живото дело, чрез благочестивата постъпка, а и това толкова рядко, върховно, най-трудно прозрение, че човек не може да бъде призван от Бога, ако сам не се призове при Бога, прозирането на тази страшна човешка свобода да трябва сам да избираш и да можеш да приемеш, но и да откажеш предлаганата милост, чрез която свобода единствено
божия
та милост се превръща за човека, който се спира на нея и я приема, в негова собствена заслуга всичко това звучи дори в неговите преувеличения и дори в неговите деформации до такава степен определено католически, че аз, както виждаш,"каноникът говори на Франц на ти" доста често можех да нанасям по поетата местата от "Тридентското вероизповедание", където понякога с почти същите думи е написано същото.
"дълбокото му чувство за тайнствата, които все са му прекалено малко, неговият усет за интуитивното, неговата предразположеност към страхопочитанието, особено пък това, че той съвсем не по протестантски – никога не се задоволява с вярата, ами навред настоява за почтителност към Бога чрез живото дело, чрез благочестивата постъпка, а и това толкова рядко, върховно, най-трудно прозрение, че човек не може да бъде призван от Бога, ако сам не се призове при Бога, прозирането на тази страшна човешка свобода да трябва сам да избираш и да можеш да приемеш, но и да откажеш предлаганата милост, чрез която свобода единствено божията милост се превръща за човека, който се спира на нея и я приема, в негова собствена заслуга всичко това звучи дори в неговите преувеличения и дори в неговите деформации до такава степен определено католически, че аз, както виждаш,"каноникът говори на Франц на ти" доста често можех да нанасям по поетата местата от "Тридентското вероизповедание", където понякога с почти същите думи е написано същото.
И ако Цахариас Вернер е заявил, че едно изречение в "Родства по избор" го е направило католик, аз приемам това изявление буквално. С което естествено не искам да от река, че освен туй е имало също един езически, един протестантски, та дори и един кажи-речи еврейски Гьоте, и съвсем не желая да му правя реклама на образцов католик, какъвто той впрочем все пак е бил в по-голяма степен, отколкото доволстващия монистичен всезнайко, представян от новонемските гимназиални учители под неговото име.*55
към текста >>
Както проличава, дори в тези кръгове се търси някакъв друг Гьоте, който може да поеме по пътя към
дух
овния свят, при всяко положение обаче един по-друг Гьоте в сравнение с "доволстващия монистичен всезнайко", описан от биографите на Гьоте и поднасян днес на света.
Както проличава, дори в тези кръгове се търси някакъв друг Гьоте, който може да поеме по пътя към духовния свят, при всяко положение обаче един по-друг Гьоте в сравнение с "доволстващия монистичен всезнайко", описан от биографите на Гьоте и поднасян днес на света.
Виждате, че изминаваните от Франц пътища не са чак толкова различни от онези, които Вие откривате втъкани в това, което наричаме наша Духовна Наука, и установявате, че тук сигурно ще да е налице някаква необходимост.
към текста >>
Виждате, че изминаваните от Франц пътища не са чак толкова различни от онези, които Вие откривате втъкани в това, което наричаме наша
Дух
овна Наука, и установявате, че тук сигурно ще да е налице някаква необходимост.
Както проличава, дори в тези кръгове се търси някакъв друг Гьоте, който може да поеме по пътя към духовния свят, при всяко положение обаче един по-друг Гьоте в сравнение с "доволстващия монистичен всезнайко", описан от биографите на Гьоте и поднасян днес на света.
Виждате, че изминаваните от Франц пътища не са чак толкова различни от онези, които Вие откривате втъкани в това, което наричаме наша Духовна Наука, и установявате, че тук сигурно ще да е налице някаква необходимост.
към текста >>
Специално съм подчертавал, че съвместим ли физическия и
дух
овния свят преди и след убийството на Франц Фердинанд, налице е било нещо различно за света като цяло.
Сега Ви моля да си припомните, че както често съм споменавал към загадъчните събития на нашата съвременност, абстрахирайки се от всичко случило се във външен план, спада смъртта на австрийския ерц херцог Франц Фердинанд*56.
Специално съм подчертавал, че съвместим ли физическия и духовния свят преди и след убийството на Франц Фердинанд, налице е било нещо различно за света като цяло.
В такива случаи никой не се интересува как изглеждат външните неща в Майя.
към текста >>
И подир туй съм казвал: Възнеслото се в
дух
овните светове като душа на този Франц Фердинанд се е превърнало в център на извънредно силни, мощни въздействия и голяма част от случващото се по настоящем е свързано именно с това, че тогава се е извършил своеобразен преход от живота към така наречената смърт, че тази душа е станала нещо съвършено друго в сравнение с други души.
Важно е вътрешното протичане на нещата.
И подир туй съм казвал: Възнеслото се в духовните светове като душа на този Франц Фердинанд се е превърнало в център на извънредно силни, мощни въздействия и голяма част от случващото се по настоящем е свързано именно с това, че тогава се е извършил своеобразен преход от живота към така наречената смърт, че тази душа е станала нещо съвършено друго в сравнение с други души.
към текста >>
Казвал съм, че за човек, прекарал последните десетилетия в
дух
овна будност, главната причина за сегашните болезнени събития се крие в пронизващия целия свят страх, който отделните хора са изпитвали един от друг, макар и да не са го осъзнавали, но който преди всичко са изпитвали отделните нации една от друга.
Казвал съм, че за човек, прекарал последните десетилетия в духовна будност, главната причина за сегашните болезнени събития се крие в пронизващия целия свят страх, който отделните хора са изпитвали един от друг, макар и да не са го осъзнавали, но който преди всичко са изпитвали отделните нации една от друга.
И ако човек със зрящи очи можеше да проследи причината за този страх, той нямаше да изприказва толкова много безсмислици относно причините за войната, каквито се чуват днес. Този страх можа да придобие подобни размери поради вплитането му като емоционално състояние в онова, което вчера Ви описах с помощта на примери. Разглеждайте го като своеобразна схема. Сега обаче през всичко това преминава аурата на страха. С аурата на страха по съвсем определен начин е била свързана тази душа.
към текста >>
Независимо от това в нея откривам следния пасаж и аз Ви моля да държите сметка за факта, че в средите на нашата антропософски ориентирана
Дух
овна Наука се посочва едно такова спиритуално знаменателно събитие, а в един написан подир туй роман четем пък следното: Появява се някакъв мъж, който създава впечатление на напълно скудоумен.
Книгата на Херман Бар излезе много по-късно, фактически едва неотдавна.
Независимо от това в нея откривам следния пасаж и аз Ви моля да държите сметка за факта, че в средите на нашата антропософски ориентирана Духовна Наука се посочва едно такова спиритуално знаменателно събитие, а в един написан подир туй роман четем пък следното: Появява се някакъв мъж, който създава впечатление на напълно скудоумен.
Макар да е своего рода предрешен принц, той се държи като съвсем скудоумен човек, който приема нисши служби. Едва след като от една обява нали бил на село узнава, че над ерцхерцог Франц Фердинанд е извършено покушение, той прави някакво изявление, заради което без малко не го линчуват, но го затварят; защото всяка полиция естествено не би се усъмнила, че щом някой непосредствено след дадено покушение прави подобно изявление, той явно е участник в заговора. Дори двете събития да отстоят на много мили едното е станало в Сараево, а другото се разиграва в Залцбург мъжът според полицейската логика безспорно е замесен в заговора.
към текста >>
"Той отдавна бе прекрачил границите на земната деятелност и с единия крак вече стоеше в пространството на чисто
дух
овната дейност.
"Той отдавна бе прекрачил границите на земната деятелност и с единия крак вече стоеше в пространството на чисто духовната дейност.
Сега вече трябваше изцяло да мине отвъд, знаех го: за да се осъществи, той повече не можеше да остане. Оттам тепърва ще се изпълняват делата му. Учудва ме само дето съдбата го забави толкова дълго. И когато онази неделя на излизане от църквата, където чрез молитва току-що отново бях придобил увереност, съзрях покрусената тълпа, начаса се досетих, че той най-сетне е бил освободен. Каквото има да става чрез него, занапред той ще го извършва от отвъдното.
към текста >>
Когато се запознах с него, тъкмо бе написал драмата си "Новите хора*59, заради която сега се срамува много; тя бе издържана в строго социалдемократически
дух
, а по онова време нямаше позапален социалдемократ от Херман Бар.
Когато се запознах с него, тъкмо бе написал драмата си "Новите хора*59, заради която сега се срамува много; тя бе издържана в строго социалдемократически дух, а по онова време нямаше позапален социалдемократ от Херман Бар.
После създаде една малка едноактна пиеса*60, която има по-малка стойност. След туй обаче се присъедини към Немсконационалното движение*61, от чието гледище написа "Големият грях"*63. И отново нямаше друг по-радикален немсконационалист от Херман Бар. Междувременно беше станал на деветнайсет години и трябваше да се яви пред наборна комисия; стана доброволец за една годи на и ето че нямаше друг толкова крайно милитаристично настроен човек като Херман Бар, който сега вече беше изцяло проникнат от воински дух. Виждате, че той умееше да свързва душата си с външните течения, ала никога не пропускаше да се запознае съвсем сериозно и с вътрешните течения.
към текста >>
Междувременно беше станал на деветнайсет години и трябваше да се яви пред наборна комисия; стана доброволец за една годи на и ето че нямаше друг толкова крайно милитаристично настроен човек като Херман Бар, който сега вече беше изцяло проникнат от воински
дух
.
Когато се запознах с него, тъкмо бе написал драмата си "Новите хора*59, заради която сега се срамува много; тя бе издържана в строго социалдемократически дух, а по онова време нямаше позапален социалдемократ от Херман Бар. После създаде една малка едноактна пиеса*60, която има по-малка стойност. След туй обаче се присъедини към Немсконационалното движение*61, от чието гледище написа "Големият грях"*63. И отново нямаше друг по-радикален немсконационалист от Херман Бар.
Междувременно беше станал на деветнайсет години и трябваше да се яви пред наборна комисия; стана доброволец за една годи на и ето че нямаше друг толкова крайно милитаристично настроен човек като Херман Бар, който сега вече беше изцяло проникнат от воински дух.
Виждате, че той умееше да свързва душата си с външните течения, ала никога не пропускаше да се запознае съвсем сериозно и с вътрешните течения. След приключва не на военната си служба отиде за кратко време в Берлин, където редактираше модерния седмичник "Свободна сцена" Той наистина бе способен да се превръща във всичко, но не и в берлинчанин! Оттам замина за Париж. Едва-що пристигнал, още неумеещ да образува един възвратен глагол с tre, ами всичко все с avoir, той вече пишеше възторжени писма за човека слънце Буланже*63, който щял да покаже на Европа какво значи истинска, неподправена култура. Сетне продължи за Испания, стана върл противник на султана на Мароко, срещу когото пишеше статии на испански език.
към текста >>
В най-новия му роман също сте видели, че тъкмо чрез светското, което му е присъщо, чрез копнежа именно по свой начин да опознава всичко, той е усетил необходимостта в днешно време да вникне в такова нещо, каквото е извисяването на човека в
дух
овния свят, и да установи, че между хората съществуват връзки от по-друг вид в сравнение с онези, осъществявани единствено чрез обичайните физически средства; иначе казано, това са връзки като разгледаните от нас вчера.
Напоследък разправят, че Херман Бар се бил покатоличил. Е, изцяло католик едва ли е станал. Станал е вероятно в същата степен, в каквато беше буланжист. Ала той е човек!
В най-новия му роман също сте видели, че тъкмо чрез светското, което му е присъщо, чрез копнежа именно по свой начин да опознава всичко, той е усетил необходимостта в днешно време да вникне в такова нещо, каквото е извисяването на човека в духовния свят, и да установи, че между хората съществуват връзки от по-друг вид в сравнение с онези, осъществявани единствено чрез обичайните физически средства; иначе казано, това са връзки като разгледаните от нас вчера.
към текста >>
Защото, ако прочетете какво се е случило във връзка с това събитие, с това покушение, но пропуснете да се призовете
дух
овното, Вие не ще бъдете в състояние да си представите, че по този начин човек бива накарван да отдаде такова значение на случая.
И все пак Вие ще проявите разбиране, ако на мен ми се струва донякъде немаловажно, че в един такъв роман има не просто смътни намеци, ами нещата са доведени до една толкова конкретна точка, каквато е смъртта на ерцхерцог Франц Фердинанд. Оттук проличава, че към нещата е рядко да се пристъпва много по-конкретно, отколкото обикновено се смята. Тъкмо това трябва да ни навежда на мисълта, че извършва щото се във физическия план до голяма степен е само нещо като символ на онова, което реално протича, така да се каже, "зад кулисите на битието".
Защото, ако прочетете какво се е случило във връзка с това събитие, с това покушение, но пропуснете да се призовете духовното, Вие не ще бъдете в състояние да си представите, че по този начин човек бива накарван да отдаде такова значение на случая.
Днес обаче все още не е възможно да се говори съвсем непредубедено за тези неща и да се изразява всичко, стоящо във връзка с тях. Допустимо е може би да се посочват само някои, на първо място повече външни моменти.
към текста >>
Бидейки така, редно е непременно да се прави разлика между
дух
овното у славянството, между това, което съществува като течение на старото славянство, и онова, което желае, приемайки формата на външна черупка, да обгърне цялото това славянство, ще рече русизмът, русщината.
Нека си припомним казаното вчера за славянския свят, за славянската душа. Чрез завещанието на Петър Beлики, което се появява приблизително в 1813 г., а може би и малко по-рано и умишлено се разгласява като водещо началото си от самия Петър Велики, се подема донякъде едно природосъобразно течение, каквото е славянското душевно течение, за да бъде сугестивно насочвано и направлявано. Направлявано накъде? В руслото на русизма, така че старото славянство да стане нещо като носител на руската идея за държавност!
Бидейки така, редно е непременно да се прави разлика между духовното у славянството, между това, което съществува като течение на старото славянство, и онова, което желае, приемайки формата на външна черупка, да обгърне цялото това славянство, ще рече русизмът, русщината.
към текста >>
Вчера вече споменах за съществуващия извън тях и най-напреднал в
дух
овния живот народ на полските славяни.
Освен тези обединени в рамките на Австро-Унгария славянски народности имаме също така балканските славяни, прекарали дълго време под турско владичество, от което обаче те се отърсиха през последните десетилетия, за да основат отделни държави България, Сърбия, Черна гора и т.н.
Вчера вече споменах за съществуващия извън тях и най-напреднал в духовния живот народ на полските славяни.
Сега искам да насоча вниманието Ви върху най-важните подразделения, защото тези неща мога да ги развия само едно по едно. Във всички споменати славянски народи и народности живее онова, което вчера означих като единен основен народностен елемент и което именно е подготовка за бъдещето.
към текста >>
В рамките на нашата антропософски ориентирана
Дух
овна Наука ние наричаме християнство онова, което е почерпано от значението на Мистерията на Голгота, което е почерпано от това, че Христос е бил осъден, умрял е, погреба ли са го, но също така в реален, истински смисъл е възкръснал и продължава да живее като възкръснал.
Искам да Ви дам един пример как човек може да се заплете в някое сериозно противоречие, когато не разбира жизнената взаимовръзка между противоречивото и цялостната действителност.
В рамките на нашата антропософски ориентирана Духовна Наука ние наричаме християнство онова, което е почерпано от значението на Мистерията на Голгота, което е почерпано от това, че Христос е бил осъден, умрял е, погреба ли са го, но също така в реален, истински смисъл е възкръснал и продължава да живее като възкръснал.
За нас това е Мистерията на Голгота и ако някой не го признава, ние не можем да зачетем правото му да се нарича християнин. А какво е било необходимо, та заради човешкото развитие Христос да изстрада току-що описаното от мен? Било е необходимо Юда да го предаде и Христос да бъде разпънат на кръста; ако обаче разпъналите го на кръста не бяха сторили това, тогава Мистерията на Голгота нямаше да се изпълни за спасението на човечеството.
към текста >>
15.
4. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, 11 Декември 1916
GA_173 Карма на неистината
Първо, към известно разбиране (освен известно разбиране друго естествено не може да има) на онова, което под формата на велики
дух
овни течения лежи в основата на съвременните събития;сетне към въпроса, как тези течения се изявяват на едно или друго място, как те в известен смисъл пронизват с действието си човека било посредством общества, братства и т.н., било повече или по-малко осъзнато чрез самите индивиди.
Доколкото ми е възможно, възнамерявам да насоча душевния Ви взор в три направления.
Първо, към известно разбиране (освен известно разбиране друго естествено не може да има) на онова, което под формата на велики духовни течения лежи в основата на съвременните събития;сетне към въпроса, как тези течения се изявяват на едно или друго място, как те в известен смисъл пронизват с действието си човека било посредством общества, братства и т.н., било повече или по-малко осъзнато чрез самите индивиди.
И накрая ми се ще да покажа как трябва да се гледа на характерните неща, на онези неща, които придобиват важност, когато никой иска да разбере как извършващото се във физическия план може да се обясни въз основа на големите взаимовръзки.
към текста >>
Защото историята на човечеството ведно с най-тягостните събития се насочва и направлява от
дух
овни импулси.
Ако за момент заемем едно по-високо гледище и спрем вниманието си върху големите взаимовръзки, тогава някои неща ще се откроят по-иначе, отколкото при oгледа на безразборно струпаните отделни факти във вида, както те застават пред нас.
Защото историята на човечеството ведно с най-тягостните събития се насочва и направлява от духовни импулси.
Но тези духовни импулси си и противодействат, а хората са включени в течения с нерядко противоположни тенденции. Лекомислено е, когато някой все си въобразява, че премъдрият всемирен ред си знаел работата. Ако беше така, в широкия физически обхват на света щеше да липсва онова, което сега все пак го има една човешка свобода. От друга страна пък несъмнено съществуват импулси на необходимостта, големи кармически импулси, действащи във всичко, и нека тъкмо при тези разсъждения да вземем под внимание как действат кармическите импулси. Но тогава вече човек ще трябва да навлезе в подробностите, ще трябва да насочи поглед към това, какъв вид приемат нещата, когато е налице определена голяма противоположност, която оказва някакво значение върху хода на непрестанното развитие на човечеството.
към текста >>
Но тези
дух
овни импулси си и противодействат, а хората са включени в течения с нерядко противоположни тенденции.
Ако за момент заемем едно по-високо гледище и спрем вниманието си върху големите взаимовръзки, тогава някои неща ще се откроят по-иначе, отколкото при oгледа на безразборно струпаните отделни факти във вида, както те застават пред нас. Защото историята на човечеството ведно с най-тягостните събития се насочва и направлява от духовни импулси.
Но тези духовни импулси си и противодействат, а хората са включени в течения с нерядко противоположни тенденции.
Лекомислено е, когато някой все си въобразява, че премъдрият всемирен ред си знаел работата. Ако беше така, в широкия физически обхват на света щеше да липсва онова, което сега все пак го има една човешка свобода. От друга страна пък несъмнено съществуват импулси на необходимостта, големи кармически импулси, действащи във всичко, и нека тъкмо при тези разсъждения да вземем под внимание как действат кармическите импулси. Но тогава вече човек ще трябва да навлезе в подробностите, ще трябва да насочи поглед към това, какъв вид приемат нещата, когато е налице определена голяма противоположност, която оказва някакво значение върху хода на непрестанното развитие на човечеството. От такъв род е противоположността, съществуваща между Запада и Изтока на европейската култура и аз вече изтъкнах какво се е получило на запад и какво битува на изток като народностен елемент на бъдещето.
към текста >>
Възможно е обаче да се получи и второто, което е от особена важност и значение именно за живота в Европа през последните десетилетия да се намерят отделни хора, които чрез окултните братства никак си узнават нещо за съществуващото във вид на
дух
овни сили и съзнателно злоупотребяват, съзнателно използват в някакъв смисъл това свое знание.
И ето че има две възможности: Едната е хората да не знаят нищо за тези реални сили; тогава лесно може да се случи те да се превърнат в несъзнателни инструменти, като по невнимание без сами да са в обичайния смисъл особено виновни за това се оставят да бъдат използвани от други хора, които повече или по-малко са били въвлечени в течения и чието действие представлява своего рода резултанта от същинските течения и от собствения им егоизъм, от собственото им честолюбие. Тези хора притежават способността да въздействат сугестивно на други, които са невнимателни.
Възможно е обаче да се получи и второто, което е от особена важност и значение именно за живота в Европа през последните десетилетия да се намерят отделни хора, които чрез окултните братства никак си узнават нещо за съществуващото във вид на духовни сили и съзнателно злоупотребяват, съзнателно използват в някакъв смисъл това свое знание.
Може би не съвсем в смисъл, за който е допустимо да се каже, че заслужава да получи унищожително морално осъждане, но все пак игра с огъня е, когато хора, които не знаят как се борави с духовни импулси, дават известна насока на такива импулси, и най-вече когато се стига до неща като например случилите се поради това, че през втората половина на XIX век в Централна Европа възникнали различни повече или по-малко окултни братства, които били силно повлияни от периферията на Европа и до голяма степен работели с окултни средства, както например "Омладина", която чрез битуващите в нея импулси постигнала немалко*75. "Омладина" била корпорация, която сред своите привърженици си служела с определен култ,какъв то иначе сред окултните братства се използва при ранговете. В Централна Европа тя основала извънредно потайни братства, които били разпространени по различните славянски земи, както и в балканските страни, и които наистина си служели с окултни средства дотолкова, доколкото имали свой церемониал. Голяма дейност развили те, докато един ден чрез онова, което обикновено наричаме случайност, но просто само така го наричаме, а именно чрез един състоял се в Чехия процес, работата излязла наяве. Тези сдружения, които поддържали връзка помежду си, подмолно разровили много нещо и, бих казал, под маскировка отново продължили съществуването си.
към текста >>
Може би не съвсем в смисъл, за който е допустимо да се каже, че заслужава да получи унищожително морално осъждане, но все пак игра с огъня е, когато хора, които не знаят как се борави с
дух
овни импулси, дават известна насока на такива импулси, и най-вече когато се стига до неща като например случилите се поради това, че през втората половина на XIX век в Централна Европа възникнали различни повече или по-малко окултни братства, които били силно повлияни от периферията на Европа и до голяма степен работели с окултни средства, както например "Омладина", която чрез битуващите в нея импулси постигнала немалко*75.
И ето че има две възможности: Едната е хората да не знаят нищо за тези реални сили; тогава лесно може да се случи те да се превърнат в несъзнателни инструменти, като по невнимание без сами да са в обичайния смисъл особено виновни за това се оставят да бъдат използвани от други хора, които повече или по-малко са били въвлечени в течения и чието действие представлява своего рода резултанта от същинските течения и от собствения им егоизъм, от собственото им честолюбие. Тези хора притежават способността да въздействат сугестивно на други, които са невнимателни. Възможно е обаче да се получи и второто, което е от особена важност и значение именно за живота в Европа през последните десетилетия да се намерят отделни хора, които чрез окултните братства никак си узнават нещо за съществуващото във вид на духовни сили и съзнателно злоупотребяват, съзнателно използват в някакъв смисъл това свое знание.
Може би не съвсем в смисъл, за който е допустимо да се каже, че заслужава да получи унищожително морално осъждане, но все пак игра с огъня е, когато хора, които не знаят как се борави с духовни импулси, дават известна насока на такива импулси, и най-вече когато се стига до неща като например случилите се поради това, че през втората половина на XIX век в Централна Европа възникнали различни повече или по-малко окултни братства, които били силно повлияни от периферията на Европа и до голяма степен работели с окултни средства, както например "Омладина", която чрез битуващите в нея импулси постигнала немалко*75.
"Омладина" била корпорация, която сред своите привърженици си служела с определен култ,какъв то иначе сред окултните братства се използва при ранговете. В Централна Европа тя основала извънредно потайни братства, които били разпространени по различните славянски земи, както и в балканските страни, и които наистина си служели с окултни средства дотолкова, доколкото имали свой церемониал. Голяма дейност развили те, докато един ден чрез онова, което обикновено наричаме случайност, но просто само така го наричаме, а именно чрез един състоял се в Чехия процес, работата излязла наяве. Тези сдружения, които поддържали връзка помежду си, подмолно разровили много нещо и, бих казал, под маскировка отново продължили съществуването си. Една такава маскировка била прословутата "Народна отбрана" в Сърбия, която многократно бивала назовавана в началото на сегашните тягостни събития.
към текста >>
Защото, отправим ли поглед единствено към
дух
овното, което пронизва нещата, ще липсва основанието за поставяне на правилните въпроси.
Позволете ми в началото да добавя още нещо тъкмо в тази насока.
Защото, отправим ли поглед единствено към духовното, което пронизва нещата, ще липсва основанието за поставяне на правилните въпроси.
Тогава няма да се знае как духовно протичащото се отразява долу във физическия план. И точно този важен въпрос искам да развия в разсъжденията си пред Вас, след като вчера Ви призовах да поразмишлява те върху голямото противоречие на Мистерията на Голгота. При това специално искам да подчертая следното: представяйки чрез уводните си думи онова, което по-сетне ще ни послужи като база за други неща, аз Ви моля да не смятате, че казваното от мен се отнася за някой народ като такъв. Никой не може да изпитва повече симпатии към злощастния сръбски народ от мен; не само защото в последно време той страдаше толкова болезнено, но преди всичко затуй, защото като народ той десетилетия наред е бил играчка на най-различни интриги, на най-различни елементи, които с битуващото в този народ са си служили за неща, за които можем единствено да кажем: в основата лежи едно непозволено насочване в определено направление на онова, което в Петия следатлантски период съществува във вид на реални импулси за еволюцията на човечеството.
към текста >>
Тогава няма да се знае как
дух
овно протичащото се отразява долу във физическия план.
Позволете ми в началото да добавя още нещо тъкмо в тази насока. Защото, отправим ли поглед единствено към духовното, което пронизва нещата, ще липсва основанието за поставяне на правилните въпроси.
Тогава няма да се знае как духовно протичащото се отразява долу във физическия план.
И точно този важен въпрос искам да развия в разсъжденията си пред Вас, след като вчера Ви призовах да поразмишлява те върху голямото противоречие на Мистерията на Голгота. При това специално искам да подчертая следното: представяйки чрез уводните си думи онова, което по-сетне ще ни послужи като база за други неща, аз Ви моля да не смятате, че казваното от мен се отнася за някой народ като такъв. Никой не може да изпитва повече симпатии към злощастния сръбски народ от мен; не само защото в последно време той страдаше толкова болезнено, но преди всичко затуй, защото като народ той десетилетия наред е бил играчка на най-различни интриги, на най-различни елементи, които с битуващото в този народ са си служили за неща, за които можем единствено да кажем: в основата лежи едно непозволено насочване в определено направление на онова, което в Петия следатлантски период съществува във вид на реални импулси за еволюцията на човечеството.
към текста >>
При Михаил Обренович положението било такова, че със своите идеи той всъщност общо взето следвал разрешете ми да употребя този израз, макар да е може би малко едностранчив
дух
а на добрите европейски импулси.
Предлаганото от мен е само скица, а в скицата естествено някои неща все още са означени е контурни линии. Знам колко малко човек е предразположен да разглежда реални факти, но с някои от тях той безспорно трябва да е запознат. И така, бих желал да се върна назад само до Михаил Обренович*76, който като владетел в Сърбия е играл важна роля през втората половина на XIX век, бил е симпатична личност и за него наистина не може да се каже, че е насочвал по някакъв непочтен начин импулсите,виждани, разбира се, преди всичко от човек, който принадлежи към даден народ. Импулсите на един народ могат да се направляват така, че някой поради на роден или личен егоизъм да ги пренапрегне и в известна степен да не движи импулсите на народа така, че да действат в хармония с импулсите на цялото човечество. В това отношение е извънредно трудно да се улучи вярното.
При Михаил Обренович положението било такова, че със своите идеи той всъщност общо взето следвал разрешете ми да употребя този израз, макар да е може би малко едностранчив духа на добрите европейски импулси.
Но от тези добри европейски импулси той се нуждаел само дотолкова, доколкото можел да действа като истински сръбски патриот. Човек трябва да съумее да заеме сръбско становище, за да изпита разбиране относно частичната едностранчивост у Михаил. Но това не е важно. Може да се каже, че когато един мъж като Михаил Обренович изявява патриотизма си по такъв начин, то това изявяване положително е понятно за всеки, който по рождение, потекло и възпитание трябва да има друг патриотизъм. Достатъчно е само с няколко думи да Ви предам какво е заявил за идеала на Михаил Обренович човек, който го е познавал добре.
към текста >>
Представете си какъв
дух
овен хаос живее и се сраства там и какво означава да вкараш в този хаос определено движение, каквото било "Омладина" Може да се върши какво ли не, стига нещата да се използват по правилен начин.
Сърбите обаче наброяват общо около шест милиона. От тих само три и половина милиона живеят в Сърбия и Черна гора; в стари времена два и половина милиона са се преселили в Австрия. Те отвсякъде са за обиколени и размесени с четири милиона католици и от половин милион помохамеданчени южни славяни. Разбирате, че от това трябва да произтекат сблъсъци.
Представете си какъв духовен хаос живее и се сраства там и какво означава да вкараш в този хаос определено движение, каквото било "Омладина" Може да се върши какво ли не, стига нещата да се използват по правилен начин.
А хората, които прилагат такива средства, какъвто е случаят с "Омладина", винаги настройват едното течение срещу другото, така че от това да произтече нещо.
към текста >>
За сметка на това на най-различни места били разпратени множество емисари, които да придават облик на цялата акция и да я провеждат в
дух
а на Русия.
Петър Карагеоргевич получил указание да си стои кротко в Женева и много да не шава.
За сметка на това на най-различни места били разпратени множество емисари, които да придават облик на цялата акция и да я провеждат в духа на Русия.
По този повод тук бих искал да Ви обърна внимание, че на личностите, извършващи нещо при такива взаимовръзки, често пъти не е нужно да се отдава особено значение. Така например в дадения случай имало един важен посредник, черногорец, който играел голяма роля при съвместните начинания на Русия и Карагеоргевичите. Той обаче ни най-малко не държал да служи нито на радикалната сръбска партия, нито на някой друг. Това по-късно дал изрично да се разбере с факта, че през 1907 година във Виена предложил за продан обемистата кореспонденция, водена от него с Петър Карагеоргевич във връзка с тази съдбоносна кауза. Така добрякът Карагеоргевич се видял принуден да се раздели със сто и петдесет хиляди франка, за да откупи тези писма.
към текста >>
Знам обаче също така, че поради вътрешни
дух
овни взаимовръзки някои неща няма да бъдат възможни, докато поне на отделни места не се появи усещане за верността на тези мисли.
В тази оценка се отразяват много неща най-вече затуй, защото е безполезно да се изтъкват едни или други доводи там, където в сила са аргументите, водещи до тази оценка. И въпреки това повдигнатият от мен тук въпрос представлява в абсолютния смисъл на думата върховен въпрос. Знам, че хората са си помислили какво ли не, когато вследствие на определена необходимост написах моята брошура "Размисли по време на войната"86, предназначена, както се казва в подзаглавието, "за германци и за онези, които не смятат, че трябва да ги мразят" Знам, че в нея са изразени мисли, на които не ме считайте за нескромен, загдето го казвам историята никой ден ще гледа като на мисли, които ще се вземат под внимание, пък дори и още толкова време да изтече.
Знам обаче също така, че поради вътрешни духовни взаимовръзки някои неща няма да бъдат възможни, докато поне на отделни места не се появи усещане за верността на тези мисли.
А онези, които не допускат да бъдат убедени чрез вътрешната важност на такива мисли, ще трябва още дълго да бъдат поучавани.
към текста >>
16.
5. ПЕТА ЛЕКЦИЯ, 16 Декември 1916
GA_173 Карма на неистината
Ако не бяхме общност, чиято цел е да обсъжда всички неща от гледна точка на познанието, и то на задълбоченото
дух
овно познание, щеше да бъде напълно естествено сега да прекратя желаните от мнозина разсъждения, които подхванахме през последните дни.
Ако не бяхме общност, чиято цел е да обсъжда всички неща от гледна точка на познанието, и то на задълбоченото духовно познание, щеше да бъде напълно естествено сега да прекратя желаните от мнозина разсъждения, които подхванахме през последните дни.
Ако се касаеше не за познание, а за нещо друго, тези разсъждения, разбира се, би трябвало да се отложат до момента, когато ще се разполага с използваеми резултати от важните процеси на нашето съвремие.*99
към текста >>
Не бих желал ни най-малко да влияя върху нечие становище или нечия оценка; става дума за това, спокойно да се застане очи в очи както с фактите във физическия план, така и с фактите и импулсите от
дух
овния свят.
Днес искам да представя пред душата Ви нещо, което може да стане предпоставка за превръщане на оценката ни в известна степен в основателна.
Не бих желал ни най-малко да влияя върху нечие становище или нечия оценка; става дума за това, спокойно да се застане очи в очи както с фактите във физическия план, така и с фактите и импулсите от духовния свят.
Още преди време Ви казах, че е редно въпросът за необходимостта в световната история да се oглежда с достатъчно внимание дори по отношение на най-тягостни те събития. Ала антропософията никога не ще ни превърне във фаталисти,никога не ще може да ни накара да говорим за необходимостта така, че просто да изискваме човек да и се подчинява като на съдба. Въпросът, дали тези тягостни събития е трябвало да настъпят, е безспорно уместен,но дори човек да се чувства принуден да отговори утвърдително, не може да става дума за просто фаталистично подчиняване на тази необходимост. На първо време ще поясня с една притча какво имам предвид.
към текста >>
Разбира се, за
дух
овното развитие на човечеството думите "посявам добро семе" представляват нещо много по-сложно, отколкото в току-що приведената от мен притча, тъй като целта ще бъде не само да се наложат няколко абстрактни принципа, но и с оглед на условията за развитие на човечеството по правилен начин да се установи от какво се нуждае това развитие на човечеството в настоящия момент.
Разбира се, за духовното развитие на човечеството думите "посявам добро семе" представляват нещо много по-сложно, отколкото в току-що приведената от мен притча, тъй като целта ще бъде не само да се наложат няколко абстрактни принципа, но и с оглед на условията за развитие на човечеството по правилен начин да се установи от какво се нуждае това развитие на човечеството в настоящия момент.
Защото, каквото и да е времето през идната година, каквито и пречки или неблагоприятни условия да настъпят, реколтата положително ще бъде лоша, ако вторият мъж не посее семето! Следователно става дума да се прозре, че понастоящем са необходими известни условия за благоприятното развитие на човечеството, срещу които днес се опълчва далеч по-многобройната част от хората, условия, които трябва да се инкорпорират в развитието на човечеството, за да може в бъдеще да настъпи благополучно, ползотворно развитие. Следва да се прозре също така, че в момента човечеството се намира в развойна фаза, през която в известни граници му се предоставя право само да се справя със своите заблуждения.
към текста >>
Преди Петата следатлантска епоха, поне преди още голяма част от земните човеци да стигнат до пълното осъзнаване на своята свобода, божествено-
дух
овни сили са се намесвали в земното развитие и може ясно да се забележи, че тази намеса на божествено-
дух
овните сили е била усещана и от хората.
В по-раншни времена не е било така.
Преди Петата следатлантска епоха, поне преди още голяма част от земните човеци да стигнат до пълното осъзнаване на своята свобода, божествено-духовни сили са се намесвали в земното развитие и може ясно да се забележи, че тази намеса на божествено-духовните сили е била усещана и от хората.
Днес целта е на човечеството да се посочи по кой начин се стига до известни прозрения и преди всичко до това, за определени неща да се разполага със здрава оценка, която е в съответствие с условията за развитие на човечеството. И че съществуващото опълчване срещу тази оценка се числи към по-дълбоките причини за сегашните тягостни събития.
към текста >>
През следващите дни ще трябва да се спрем и на въпроса, защо човечеството още преди едно столетие не се е насочило към по-
дух
овни тенденции.
През следващите дни ще трябва да се спрем и на въпроса, защо човечеството още преди едно столетие не се е насочило към по-духовни тенденции.
Защото ако го беше сторило, днешното плачевно положение нямаше да настъпи. Но нека отложим това още малко и да се занимаем с него утре или вдругиден. Преди всичко ще се придържаме към постановката, че тягостните събития до голяма степен произтичат от отхвърлянето на взаимовръзката с духовния свят. Затова нека днешните исторически събития бъдат наречени Карма на материализма; в такъв случай обаче този израз "Кармата на материализма" не бива отново да се приема като фраза, а е рядко да бъде схващан правилно.
към текста >>
Преди всичко ще се придържаме към постановката, че тягостните събития до голяма степен произтичат от отхвърлянето на взаимовръзката с
дух
овния свят.
През следващите дни ще трябва да се спрем и на въпроса, защо човечеството още преди едно столетие не се е насочило към по-духовни тенденции. Защото ако го беше сторило, днешното плачевно положение нямаше да настъпи. Но нека отложим това още малко и да се занимаем с него утре или вдругиден.
Преди всичко ще се придържаме към постановката, че тягостните събития до голяма степен произтичат от отхвърлянето на взаимовръзката с духовния свят.
Затова нека днешните исторически събития бъдат наречени Карма на материализма; в такъв случай обаче този израз "Кармата на материализма" не бива отново да се приема като фраза, а е рядко да бъде схващан правилно.
към текста >>
Ала по причини, които можем да назовем по-късно, човечеството и сега продължава да се противи неимоверно срещу каквото и да било по-висше прозрение, почиващо на
дух
овна основа.
През последните десетилетия на XIX и през първите на ХХ век, сиреч в повече или по-малко преживяното от нас време, са се появявали крайно спорадично прозрения, които биха били извънредно необходими. Някои прозрения а от прозренията зависи много несъмнено са били подхвърлени на човечеството. Правени са също опити те да бъдат подхвърлени на човечеството така, че от тях да бъдат обхванати значителен брой хора.
Ала по причини, които можем да назовем по-късно, човечеството и сега продължава да се противи неимоверно срещу каквото и да било по-висше прозрение, почиващо на духовна основа.
към текста >>
За
дух
овния живот в Европа от значение беше също, че немският превод на тази книга се появи в едно издателство, за което се знаеше, че е в услуга на точно определени
дух
овни направления, които проявяват съвсем неприкрита враждебност и злонамереност например спрямо нашето антропософско направление.
Произведението, за което става дума, излезе в Америка и авторът му е Брукс Адамси*100. Когато се появи преди години, тази книга ми се стори една от най-значителните прояви на по-новото човешко прозрение. Макар видът, в който тя бе издадена, да беше покварен от това, че предговорът към нея е написал един от най-големите фразьори на съвременността, а именно бившият президент Рузвелт*101, безспорен остава фактът, че идеите в тази книга на Брукс Адамс биха могли да въздействат в най-широк смисъл просветите ски.
За духовния живот в Европа от значение беше също, че немският превод на тази книга се появи в едно издателство, за което се знаеше, че е в услуга на точно определени духовни направления, които проявяват съвсем неприкрита враждебност и злонамереност например спрямо нашето антропософско направление.
Но не това е съществено по-същественото винаги е да проявиш усет за това, че има значение, когато определени идеи биват разпространявани по света под такъв бих казал подобаващ флаг. Защото има разлика дали една книга излиза, да речем, в "Cotta" едно реномирано, аристократично издателство, което просто издава книги, или книга като въпросната се появява в издателство, където по принцип се публикуват произведения, стоящи в услуга на едно съвсем специално общество. Огромна е разликата дали някой си има работа само с литература или борави с нарочни импулси!
към текста >>
Брукс Адамс смята това за природен закон на
дух
овния живот на народите.
Ако изобщо рече да се задълбочава в идеи като тези на Брукс Адамс, човек естествено е длъжен строго да разграничава самите народи от отделните човешки индивиди, числящи се към народите, и не бива да смесва понятието държава с понятието на род. И така, на определен период от развитието на народите Брукс Адамс приписва известни качества и по негово виждане тези качества са взаимно свързани. Според Брукс Адамс някои народи имат в епохата на своята младост отпърво склонност към имагинация, сиреч предразположени са да си създават представи, които са почерпани предимно вътрешно, представи, водещи началото си от продуктивното въображение не от разсъждението, не от онова, което днес се нарича наука, а от творческата вътрешна сила на човека. По мнение на Брукс Адамс с това качество на продуктивната имагинация по необходимост е свърза но едно друго качество: тези народи са войнствени. У народите качествата на имагинативната природа и на войнствената предразположеност били неразривно свързани.
Брукс Адамс смята това за природен закон на духовния живот на народите.
Така имагинативните и войнствените народи като че ли представляват своеобразен тип.
към текста >>
Книгата е дилетантска преди всичко поради това, че ако изобщо ще се формулира, подобно познание трябва да се формулира само върху основата на
дух
овни прозрения.
Книгата е дилетантска преди всичко поради това, че ако изобщо ще се формулира, подобно познание трябва да се формулира само върху основата на духовни прозрения.
Защото, докато не се разполага с духовни прозрения, оценките за еволюцията на човечеството, в която несъмнено участват духовни сили, естествено ще бъдат винаги едностранчиви, доколкото на първо място се изключва една голяма истина: че при физическия план както по отношение на събитията, така и по отношение волята на хората се остава вътре в Майя. Веднага щом областта на Майя започне да се третира не като Майя, а като реалност, човек неизбежно изпада в заблуждения; а като реалност Майя се третира най-често тогава, когато на развойните процеси вътре в Майя и на окова, което наподобява развойни процеси, не се отделя необходимото внимание.
към текста >>
Защото, докато не се разполага с
дух
овни прозрения, оценките за еволюцията на човечеството, в която несъмнено участват
дух
овни сили, естествено ще бъдат винаги едностранчиви, доколкото на първо място се изключва една голяма истина: че при физическия план както по отношение на събитията, така и по отношение волята на хората се остава вътре в Майя.
Книгата е дилетантска преди всичко поради това, че ако изобщо ще се формулира, подобно познание трябва да се формулира само върху основата на духовни прозрения.
Защото, докато не се разполага с духовни прозрения, оценките за еволюцията на човечеството, в която несъмнено участват духовни сили, естествено ще бъдат винаги едностранчиви, доколкото на първо място се изключва една голяма истина: че при физическия план както по отношение на събитията, така и по отношение волята на хората се остава вътре в Майя.
Веднага щом областта на Майя започне да се третира не като Майя, а като реалност, човек неизбежно изпада в заблуждения; а като реалност Майя се третира най-често тогава, когато на развойните процеси вътре в Майя и на окова, което наподобява развойни процеси, не се отделя необходимото внимание.
към текста >>
Тъй като физическият свят е Майя, то докато се остава в него, уравновесяване няма; уравновесяване има едва тогава, когато човек съумее да се извиси от физическия в
дух
овния свят.
Ако не беше безсмислица, щеше да бъде много хубаво да имаме например вечна пролет, непрекъснато цъфтящи растения, непрестанно никнещ и избуяващ живот. Може да се постави и въпросът: Защо творците на света не са направили така, че да имаме непрестанно никнещ и избуяващ живот? Защо красивите лалета, лилии, рози трябва да повяхват и изгниват? Отговорът е много прост: Те трябва да повехнат и изгният, именно за да могат да разцъфнат отново! Доколкото се намираме във физическия план, трябва да сме наясно, че едното не може без другото, че едното дори става заради другото и че е велика истина Гьотевата мисъл: природата е произвела смъртта, за да има много живот*102.
Тъй като физическият свят е Майя, то докато се остава в него, уравновесяване няма; уравновесяване има едва тогава, когато човек съумее да се извиси от физическия в духовния свят.
Това уравновесяване впрочем се оказва по-друго от предполаганото, докато физическият свят бива смятан за реалност. Налице е следователно необходимостта човек да се запознае със законите на Майя и да узнае, че вътре в Майя никъде не може да се намери уравновесяване нито от хора, нито от други същества, ако в Майя не е втъкано онова, което се намира извън нея, обаче разположено в рамките на духовната реалност.
към текста >>
Налице е следователно необходимостта човек да се запознае със законите на Майя и да узнае, че вътре в Майя никъде не може да се намери уравновесяване нито от хора, нито от други същества, ако в Майя не е втъкано онова, което се намира извън нея, обаче разположено в рамките на
дух
овната реалност.
Защо красивите лалета, лилии, рози трябва да повяхват и изгниват? Отговорът е много прост: Те трябва да повехнат и изгният, именно за да могат да разцъфнат отново! Доколкото се намираме във физическия план, трябва да сме наясно, че едното не може без другото, че едното дори става заради другото и че е велика истина Гьотевата мисъл: природата е произвела смъртта, за да има много живот*102. Тъй като физическият свят е Майя, то докато се остава в него, уравновесяване няма; уравновесяване има едва тогава, когато човек съумее да се извиси от физическия в духовния свят. Това уравновесяване впрочем се оказва по-друго от предполаганото, докато физическият свят бива смятан за реалност.
Налице е следователно необходимостта човек да се запознае със законите на Майя и да узнае, че вътре в Майя никъде не може да се намери уравновесяване нито от хора, нито от други същества, ако в Майя не е втъкано онова, което се намира извън нея, обаче разположено в рамките на духовната реалност.
към текста >>
Той бил човек с висока
дух
овност, с
дух
овност на такава висота,на каквато по онова време виждаме прекрасния Пико де ла Мирандола*105 и други видни личности.
По време на управлението на Хенри VIII живял великият, бележитият Томас Мор*104.
Той бил човек с висока духовност, с духовност на такава висота,на каквато по онова време виждаме прекрасния Пико де ла Мирандола*105 и други видни личности.
Томас Мор бил просветлен дух, ала макар и просветлен дух, взел, че станал лорд-канцлер на Хенри VIII и не презирал краля. Веднага ще приведа доказателства, че не току-така не е презирал Хенри VIII. Всъщност той бил дух, който с просветления си инстинкт бил в състояние да приема Майята като Майя. Но точно като Пико дела Мирандола бил искрено набожен човек. Набожен не по начина на Хенри VIII нито като папата Томас Мор бил искрено, истински набожен човек и отхвърлял от своя гледна точка всички реформационни опити и реформаторски импулси, които по онова време вече бил просветнали.
към текста >>
Томас Мор бил просветлен
дух
, ала макар и просветлен
дух
, взел, че станал лорд-канцлер на Хенри VIII и не презирал краля.
По време на управлението на Хенри VIII живял великият, бележитият Томас Мор*104. Той бил човек с висока духовност, с духовност на такава висота,на каквато по онова време виждаме прекрасния Пико де ла Мирандола*105 и други видни личности.
Томас Мор бил просветлен дух, ала макар и просветлен дух, взел, че станал лорд-канцлер на Хенри VIII и не презирал краля.
Веднага ще приведа доказателства, че не току-така не е презирал Хенри VIII. Всъщност той бил дух, който с просветления си инстинкт бил в състояние да приема Майята като Майя. Но точно като Пико дела Мирандола бил искрено набожен човек. Набожен не по начина на Хенри VIII нито като папата Томас Мор бил искрено, истински набожен човек и отхвърлял от своя гледна точка всички реформационни опити и реформаторски импулси, които по онова време вече бил просветнали.
към текста >>
Всъщност той бил
дух
, който с просветления си инстинкт бил в състояние да приема Майята като Майя.
По време на управлението на Хенри VIII живял великият, бележитият Томас Мор*104. Той бил човек с висока духовност, с духовност на такава висота,на каквато по онова време виждаме прекрасния Пико де ла Мирандола*105 и други видни личности. Томас Мор бил просветлен дух, ала макар и просветлен дух, взел, че станал лорд-канцлер на Хенри VIII и не презирал краля. Веднага ще приведа доказателства, че не току-така не е презирал Хенри VIII.
Всъщност той бил дух, който с просветления си инстинкт бил в състояние да приема Майята като Майя.
Но точно като Пико дела Мирандола бил искрено набожен човек. Набожен не по начина на Хенри VIII нито като папата Томас Мор бил искрено, истински набожен човек и отхвърлял от своя гледна точка всички реформационни опити и реформаторски импулси, които по онова време вече бил просветнали.
към текста >>
"Неотдавна Хенри VIII, непобедимият крал на Англия, един княз с рядък и непоколебим
дух
, имал известна свада със светлейшия Карлос, принц на Кастилия.
"Неотдавна Хенри VIII, непобедимият крал на Англия, един княз с рядък и непоколебим дух, имал известна свада със светлейшия Карлос, принц на Кастилия.
Тогава аз бях изпратен като посланик във Фландрия с поръчението да подхвана тази работа и по възможност да я уредя."
към текста >>
При това пътуване, когато бил изпратен във Фландрия като посланик по поръчение на Хенри VIII когото нарича просветлен и велик крал, той се запознал с един мъж, смятан от него за изключително умен, за
дух
овно извънредно забележителен, така че го запитал: Щом като знаете толкова много и умеете да преценявате нещата така вярно, защо не поставите прозренията си в услуга на някой княз?
При това пътуване, когато бил изпратен във Фландрия като посланик по поръчение на Хенри VIII когото нарича просветлен и велик крал, той се запознал с един мъж, смятан от него за изключително умен, за духовно извънредно забележителен, така че го запитал: Щом като знаете толкова много и умеете да преценявате нещата така вярно, защо не поставите прозренията си в услуга на някой княз?
Всъщност Мор е на мнение, че лицата, служещи при князе, обикновено не са много просветлени и че на света би могло да има много доброта и благополучие, ако такива просветлени люде се поставят в услуга на князете. Другият от върнал: От това не би имало никаква полза, защото ако изложа в някоя висша служба вижданията си, не аз ще направя другите по-умни, ами те ще ме изхвърлят в най-скоро време. И за да подкрепи в известна степен, че този мъж, комуто от свое гледище уж не дава право, действително е живял, Томас Мор добавя: Срещнах този мъж в компанията на най-различни хора и тогава той ми разказа как веднъж в някаква друга компания се бил опитал да изложи вижданията си.
към текста >>
У тях има повече мъжество и
дух
овна пригодност, отколкото у занаятчията и земеделеца.
Тъкмо тази е човешката класа обади се моят опонент, която държавата трябва да подкрепи и умножава най-грижовно.
У тях има повече мъжество и духовна пригодност, отколкото у занаятчията и земеделеца.
Те са по-снажни и по-силни и постъпят ли във войската, тъкмо от тях човек може да очаква най-много, щом се наложи да се влезе в бой.
към текста >>
А ако това се обзре със средствата на
Дух
а, каквито също има, тогава ще се установи, че английският народ не е отговорен за много неща, отговорност за които носи политическа Англия.
Томас Мор е сметнал за необходимо да отбележи този факт и да насочи вниманието върху това, че има хора, които прокуждат селяните, за да използват земите и имотите им за овчите си стада. И който умее обективно да съчетава следствия и причини, може да проследи във физическия план колко тясно днешният облик на английската държава е свързан със случилото се по онова време и с критикуваното по въпросния начин от Томас Мор.
А ако това се обзре със средствата на Духа, каквито също има, тогава ще се установи, че английският народ не е отговорен за много неща, отговорност за които носи политическа Англия.
Но носещите отговорност за политическа Англия са приемници и в известна степен дори потомци на онези, които Томас Мор критикува. Налице е непрекъсната връзка от онези времена до днес. Вземат ли се такива неща под внимание, тогава ще може да се знае и да се отчита, че в речи като тази на Роузбъри, която наскоро Ви приведох, между другото се долавят гласовете на онези, които някога по описания способ са си докарвали печалба от своята вълна. Човек обаче трябва да държи най-много на обстоятелството да не би някак си да бъде разбран погрешно.
към текста >>
Ако искаме да разберем много от онова, което се случва днес, трябва да имаме предвид, че в течение на цялото средновековие между същинската централна област и западната са съществували определени отношения от
дух
овно естество, отношения, каквито днес вече изобщо не са познати в тази сфера, ако не се вземат на сериозно някои фрази.
Империята на Карл Велики, в общи линии се е разпаднала на три съставки: западна част, от която след различни обрати се появила днешна Франция, източна част, дала началото най-вече на днешна Германия и на Австрия, изключая славянските и унгарските земи, и една централна част, от която произлязла главно Италия. По принцип и трите части имат право да се възвеждат към Карл Велики. Но понякога и от паметни чувства може да зависи дали хората желаят или не желаят да бъдат възвеждани към Карл Велики. Като се има предвид колко саксонци са били изклани по волята на Карл Велики, нищо чудно някой да не държи особено да се смята за негов потомък. Всеки случай, тези три области водят началото си от империята на Карл Велики.
Ако искаме да разберем много от онова, което се случва днес, трябва да имаме предвид, че в течение на цялото средновековие между същинската централна област и западната са съществували определени отношения от духовно естество, отношения, каквито днес вече изобщо не са познати в тази сфера, ако не се вземат на сериозно някои фрази.
Защото онова, на което в крайна сметка се е основавала Свещената римска империя, са били в по-голямата си част духовни устои. Ако относно факта, че това са били духовни устои, някой не иска да повярва на други източници, нека прочете Дантевото съчинение за монархията или да се осведоми другаде за мнението на Данте по тези неща*108 Да не се забравя, че именно Данте например е упреквал Рудолф Хабсбургски109, загдето се грижел твърде малко за Италия "най-красивата градина на империята"! Поне в този период на живота си, за който става дума, Данте бил безусловен радетел за онова духовно общество, което се било конституирало там и което се наричало Германия-Италия.
към текста >>
Защото онова, на което в крайна сметка се е основавала Свещената римска империя, са били в по-голямата си част
дух
овни устои.
По принцип и трите части имат право да се възвеждат към Карл Велики. Но понякога и от паметни чувства може да зависи дали хората желаят или не желаят да бъдат възвеждани към Карл Велики. Като се има предвид колко саксонци са били изклани по волята на Карл Велики, нищо чудно някой да не държи особено да се смята за негов потомък. Всеки случай, тези три области водят началото си от империята на Карл Велики. Ако искаме да разберем много от онова, което се случва днес, трябва да имаме предвид, че в течение на цялото средновековие между същинската централна област и западната са съществували определени отношения от духовно естество, отношения, каквито днес вече изобщо не са познати в тази сфера, ако не се вземат на сериозно някои фрази.
Защото онова, на което в крайна сметка се е основавала Свещената римска империя, са били в по-голямата си част духовни устои.
Ако относно факта, че това са били духовни устои, някой не иска да повярва на други източници, нека прочете Дантевото съчинение за монархията или да се осведоми другаде за мнението на Данте по тези неща*108 Да не се забравя, че именно Данте например е упреквал Рудолф Хабсбургски109, загдето се грижел твърде малко за Италия "най-красивата градина на империята"! Поне в този период на живота си, за който става дума, Данте бил безусловен радетел за онова духовно общество, което се било конституирало там и което се наричало Германия-Италия.
към текста >>
Ако относно факта, че това са били
дух
овни устои, някой не иска да повярва на други източници, нека прочете Дантевото съчинение за монархията или да се осведоми другаде за мнението на Данте по тези неща*108 Да не се забравя, че именно Данте например е упреквал Рудолф Хабсбургски109, загдето се грижел твърде малко за Италия "най-красивата градина на империята"!
Но понякога и от паметни чувства може да зависи дали хората желаят или не желаят да бъдат възвеждани към Карл Велики. Като се има предвид колко саксонци са били изклани по волята на Карл Велики, нищо чудно някой да не държи особено да се смята за негов потомък. Всеки случай, тези три области водят началото си от империята на Карл Велики. Ако искаме да разберем много от онова, което се случва днес, трябва да имаме предвид, че в течение на цялото средновековие между същинската централна област и западната са съществували определени отношения от духовно естество, отношения, каквито днес вече изобщо не са познати в тази сфера, ако не се вземат на сериозно някои фрази. Защото онова, на което в крайна сметка се е основавала Свещената римска империя, са били в по-голямата си част духовни устои.
Ако относно факта, че това са били духовни устои, някой не иска да повярва на други източници, нека прочете Дантевото съчинение за монархията или да се осведоми другаде за мнението на Данте по тези неща*108 Да не се забравя, че именно Данте например е упреквал Рудолф Хабсбургски109, загдето се грижел твърде малко за Италия "най-красивата градина на империята"!
Поне в този период на живота си, за който става дума, Данте бил безусловен радетел за онова духовно общество, което се било конституирало там и което се наричало Германия-Италия.
към текста >>
Поне в този период на живота си, за който става дума, Данте бил безусловен радетел за онова
дух
овно общество, което се било конституирало там и което се наричало Германия-Италия.
Като се има предвид колко саксонци са били изклани по волята на Карл Велики, нищо чудно някой да не държи особено да се смята за негов потомък. Всеки случай, тези три области водят началото си от империята на Карл Велики. Ако искаме да разберем много от онова, което се случва днес, трябва да имаме предвид, че в течение на цялото средновековие между същинската централна област и западната са съществували определени отношения от духовно естество, отношения, каквито днес вече изобщо не са познати в тази сфера, ако не се вземат на сериозно някои фрази. Защото онова, на което в крайна сметка се е основавала Свещената римска империя, са били в по-голямата си част духовни устои. Ако относно факта, че това са били духовни устои, някой не иска да повярва на други източници, нека прочете Дантевото съчинение за монархията или да се осведоми другаде за мнението на Данте по тези неща*108 Да не се забравя, че именно Данте например е упреквал Рудолф Хабсбургски109, загдето се грижел твърде малко за Италия "най-красивата градина на империята"!
Поне в този период на живота си, за който става дума, Данте бил безусловен радетел за онова духовно общество, което се било конституирало там и което се наричало Германия-Италия.
към текста >>
17.
6.ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, 17 Декември 1916
GA_173 Карма на неистината
При подобни работи целта винаги е била отделки части от обширното
дух
ов но познание, нека кажем от окултното познание за еволюцията на човечеството да бъдат изтръгнати от взаимовръзката им и било според нуждата от тях, било според очакваното от тях да бъдат имплантирани в света.
Такива виждания са правели впечатление на отделни влиятелни хора и се числят към импулсите, които действат в съвременността.
При подобни работи целта винаги е била отделки части от обширното духов но познание, нека кажем от окултното познание за еволюцията на човечеството да бъдат изтръгнати от взаимовръзката им и било според нуждата от тях, било според очакваното от тях да бъдат имплантирани в света.
С това, че от общия обем правилни окултни прозрения за развитието на човечеството се измъква едно или друго, винаги може да се постигне нещо специално в услуга на някоя група, в услуга на някакъв групов егоизъм. Познанието като цяло служи винаги на цялото човечество. Произволно отделеното служи винаги на отделни групи. Това е същественото и важното, което трябва да се има предвид, защото много от нещата, правени от окултна страна достояние на обществеността, не са неверни, но представляват половината, четвъртината, осмината от истината, която тъкмо заради съдържащата се в нея част от истинното може да се използва за едностранчивото постигане на едно или друго. Ето защо на прозиращия такива неща прави голямо впечатление, когато откъм Америка началото на ХХ век се полага с това, че по книжарски канали, които са в услуга на някои ползващи се от окултни средства движения, по света се разпространяват определени идеи.
към текста >>
В нашето лишено от всякаква
дух
овност време, това е разбираемо, но би трябвало поне да се забележи, че или Томас Мор рисува нещо, което човек не може да схване даже като плод на някаква фантазия, или пък че той ще да е бил кръгъл глупак, обикновен празноглавец.
Описанието на Утопия, предприето от Томас Мор, който в началото на Петата следатлантска епоха подхвърля точно тези идеи в развитието на човечеството, наистина е извънредно своеобразно. Открих доста хора, прочели "Утопия", ала нито един, който да я е чел достатъчно внимателно, за да доведе действително до съзнанието си дори само всевъзможните трикове, странните подробности, съдържащи се в тази книга. Хората възприемат описанието на остров Утопия изцяло като описание на някаква въображаема страна и поглъщат страница подир страница.
В нашето лишено от всякаква духовност време, това е разбираемо, но би трябвало поне да се забележи, че или Томас Мор рисува нещо, което човек не може да схване даже като плод на някаква фантазия, или пък че той ще да е бил кръгъл глупак, обикновен празноглавец.
Нашето време обаче не прави такива логични заключения, то предпочита да подминава всякакви подобни неща с една повърхностна оценка. А сега с няколко най-общи щрихи ще представя пред душата ни съдържание то на това произведение ако държите на всички подробности, ще трябва сами да прочетете "Утопия".
към текста >>
Измежду старейшините пък се избира княз, а в свиквано от време на време събрание пратениците обсъждат обществени дела в
дух
а, в който това им е възложено от отделните членове на народа.
На първо място специално се подчертава, че имуществото е общо, че никой няма своя собственост и че държавата се подразделя на някакви родове, които избират нека ги наречем така старейшини.
Измежду старейшините пък се избира княз, а в свиквано от време на време събрание пратениците обсъждат обществени дела в духа, в който това им е възложено от отделните членове на народа.
Тук веднага се натъкваме на една крайно необичайна уредба обществени дела е разрешено да се обсъждат само по предписания начин. Ако някой жител на Утопия разговаря за обществени дела с други лица, грози го смъртно наказание. По-нататък откриваме една съвсем разумна уредба: Когато в общественото събрание се направи предложение, то никога не се разисква начаса хората първо трябва да си идат у дома и да поразмислят, а въпросът се разглежда при друга възможност. Онзи, който разказва това, обяснява, че но такъв начин хората могат да разсъдят, а не да бъдат принуждавани да дадат прибързана оценка, та отпосле естествено да имат твърдоглавието и егоизма да се придържат към тази оценка. Защото те се придържат към нея не защото са извършили проверка и са намерили решението за правилно, ами защото веднъж вече са се ангажирали със своята оценка.
към текста >>
Всичко останало също е установено по най-добрия начин: Работи се три часа преди пладне; преди това обаче, още при изгрев слънце, се събират всички желаещи да слушат
дух
овни беседи и прочее.
Всичко останало също е установено по най-добрия начин: Работи се три часа преди пладне; преди това обаче, още при изгрев слънце, се събират всички желаещи да слушат духовни беседи и прочее.
В Утопия няма игри от вида на съществуващите другаде; наместо това има едно подобно на шаха състезание, свое образна аритметична схватка, както и едно друго състезание, наподобяващо пак на шаха и представящо единоборството между пороци и добродетели.
към текста >>
По техен възглед всеки човек чрез собствения си разум може да прозре, че Бог като вещ майстор направлява света, че човек притежава безсмъртна душа и подир смъртта преминава в един
дух
овен свят, където за добродетелността и порочността има награди и наказания.
Към своеобразията на Утопия спада, че там за добро и зло, за порок и добродетел се съди единствено в рамките на религиозните представи. Една форма на епикурейство сред развлечения се смята за достойно въжделение в живота на човека, така че в колкото по-голямо доволство живее някой, толкова по-добродетелен е той в Утопия. Утопийците вярват в безсмъртието на човешката душа и изповядват своего рода религия на разума.
По техен възглед всеки човек чрез собствения си разум може да прозре, че Бог като вещ майстор направлява света, че човек притежава безсмъртна душа и подир смъртта преминава в един духовен свят, където за добродетелността и порочността има награди и наказания.
Към драгоценните камъни те не проявяват интерес, защото разсъждават така: Когато някой купува драгоценен камък, той иска от продавача да му даде гаранция,че е истински; но какво значение има това, щом дори и погледът не открива дали драгоценният камък е истински или не? Следователно това си е чисто утопична работа. При тях ловът се обявява за нещо недостойно. Той е непочтена дейност и само на месарите се разрешава да я упражняват.
към текста >>
Това действително може да се разбере само ако се стъпи върху основите на
Дух
овната Наука.
За какво всъщност става въпрос в тази книга, какво собствено цели да опише тя?
Това действително може да се разбере само ако се стъпи върху основите на Духовната Наука.
Нека бъдем съвсем наясно, че Томас Мор подобно на Пико дела Мирандола и други бил човек, който с една част от съществото си все още се намирал под въздействието на Четвъртата следатлантска епоха, докато с другата вече бил прекрачил в Петата. Но в същото време той бил човек, който знаел това и го разгръщал с пълно съзнание, понеже притежавал някакъв духовен живот.
към текста >>
Но в същото време той бил човек, който знаел това и го разгръщал с пълно съзнание, понеже притежавал някакъв
дух
овен живот.
За какво всъщност става въпрос в тази книга, какво собствено цели да опише тя? Това действително може да се разбере само ако се стъпи върху основите на Духовната Наука. Нека бъдем съвсем наясно, че Томас Мор подобно на Пико дела Мирандола и други бил човек, който с една част от съществото си все още се намирал под въздействието на Четвъртата следатлантска епоха, докато с другата вече бил прекрачил в Петата.
Но в същото време той бил човек, който знаел това и го разгръщал с пълно съзнание, понеже притежавал някакъв духовен живот.
към текста >>
Тези успехи обаче са в резултат именно на това, че с една част на съществото си той както се каза живеел все още в Четвъртата следатлантска епоха и атавистичното у него се съчетавало със съзнателен стремеж на душата към вживяване в
дух
овния свят.
Денем Томас Мор прекарвал часове наред в медитации, чрез които достигнал до съвсем определени успехи.
Тези успехи обаче са в резултат именно на това, че с една част на съществото си той както се каза живеел все още в Четвъртата следатлантска епоха и атавистичното у него се съчетавало със съзнателен стремеж на душата към вживяване в духовния свят.
При това животът му на земята все пак протичал едно столетие след началото на Петата следатлантска епоха и в душата му битувало всичко характерно за Петата следатлантска епоха: интелектуалността, разсъдъкът, какъвто го познаваме днес и какъвто през Четвъртата следатлантска епоха още не бил налице в отличие от мнението на онези,които застъпват крайно фантасмагорично гледище за историята. В душата му всичко това си взаимодействало и се обърквало. Какво е ставало в такива души можете да установите при Пико дела Мирандола и от неговото отношение към Савонарола.
към текста >>
Знаели са, че за човечеството ще трябва да настъпи упадък, ако то развива само онова, което е нека го наречем не
дух
овно, което е само измислено, кое то е само дар на разума.
И така, ние имаме работа с един човек, в чиято душа ще трябва малко да надзърнем, щом желаем да разберем за какво точно става дума при неговата Утопия. Такъв един човек е знаел съвсем определено, че в еволюцията на човечеството властват окултни импулси и че при прехода от Четвъртата към Петата следатлантска епоха се е касаело на много хора да бъде даден верен импулс. Отделен е въпросът дали те ще го използват. Какво знаят такива хора по онова време е било така, днес нещата отново са другояче, но за това често сме разговаряли, та какво са знаели такива хора?
Знаели са, че за човечеството ще трябва да настъпи упадък, ако то развива само онова, което е нека го наречем недуховно, което е само измислено, кое то е само дар на разума.
Такива хора знаят, че човечеството ще се съсухри чак до физическото разбира се, не в течение на няколко столетия, а след продължително време -, ако бъде развиван само сухият разсъдък, само онзи духовен елемент, който лежи в основата на материалистическите възгледи. Такива хора имат съвсем друго схващане за истината в сравнение с постепенно формиралото се през петата следатлантска епоха схващане за нея. Те знаят, че трябва да се мисли за неща, които не се отнасят до физическия план, тъй като без оглед на това, какво представлява истината за тези неща, човекът ако не иска да се съсухри трябва да има мисли, които не се отнасят до физическия план; защото това са живителните мисли, които правят възможен живота въобще и които го стимулират. Ето какво заслужава внимание наравно със стойността за истината на духовното.
към текста >>
Такива хора знаят, че човечеството ще се съсухри чак до физическото разбира се, не в течение на няколко столетия, а след продължително време -, ако бъде развиван само сухият разсъдък, само онзи
дух
овен елемент, който лежи в основата на материалистическите възгледи.
И така, ние имаме работа с един човек, в чиято душа ще трябва малко да надзърнем, щом желаем да разберем за какво точно става дума при неговата Утопия. Такъв един човек е знаел съвсем определено, че в еволюцията на човечеството властват окултни импулси и че при прехода от Четвъртата към Петата следатлантска епоха се е касаело на много хора да бъде даден верен импулс. Отделен е въпросът дали те ще го използват. Какво знаят такива хора по онова време е било така, днес нещата отново са другояче, но за това често сме разговаряли, та какво са знаели такива хора? Знаели са, че за човечеството ще трябва да настъпи упадък, ако то развива само онова, което е нека го наречем недуховно, което е само измислено, кое то е само дар на разума.
Такива хора знаят, че човечеството ще се съсухри чак до физическото разбира се, не в течение на няколко столетия, а след продължително време -, ако бъде развиван само сухият разсъдък, само онзи духовен елемент, който лежи в основата на материалистическите възгледи.
Такива хора имат съвсем друго схващане за истината в сравнение с постепенно формиралото се през петата следатлантска епоха схващане за нея. Те знаят, че трябва да се мисли за неща, които не се отнасят до физическия план, тъй като без оглед на това, какво представлява истината за тези неща, човекът ако не иска да се съсухри трябва да има мисли, които не се отнасят до физическия план; защото това са живителните мисли, които правят възможен живота въобще и които го стимулират. Ето какво заслужава внимание наравно със стойността за истината на духовното.
към текста >>
Ето какво заслужава внимание наравно със стойността за истината на
дух
овното.
Какво знаят такива хора по онова време е било така, днес нещата отново са другояче, но за това често сме разговаряли, та какво са знаели такива хора? Знаели са, че за човечеството ще трябва да настъпи упадък, ако то развива само онова, което е нека го наречем недуховно, което е само измислено, кое то е само дар на разума. Такива хора знаят, че човечеството ще се съсухри чак до физическото разбира се, не в течение на няколко столетия, а след продължително време -, ако бъде развиван само сухият разсъдък, само онзи духовен елемент, който лежи в основата на материалистическите възгледи. Такива хора имат съвсем друго схващане за истината в сравнение с постепенно формиралото се през петата следатлантска епоха схващане за нея. Те знаят, че трябва да се мисли за неща, които не се отнасят до физическия план, тъй като без оглед на това, какво представлява истината за тези неща, човекът ако не иска да се съсухри трябва да има мисли, които не се отнасят до физическия план; защото това са живителните мисли, които правят възможен живота въобще и които го стимулират.
Ето какво заслужава внимание наравно със стойността за истината на духовното.
към текста >>
Тези обстоятелства, разбира се, се създават в
дух
овния свят, но се реализират с помощта на физическите инструменти.
В лицето на Данте ние имаме една особено изтъкната личност от края на Четвъртата следатлантска епоха. Една такава изтъкната личност можем да я съпоставим с личностите, придобили известно значение след настъпване на Петата следатлантска епоха като Томас Мор например. Нека да се съсредоточим по-специално върху онова, което сме установили най-общо у една личност като Данте. Една личност като Данте действа извънредно импулсиращо, извънредно авторитетно. Интересно би било поне чрез догадки да се размишлява как една такава душа, преди още чрез раждането да встъпи в едно физическо земно битие, което ще се окаже важно за човечеството, в известна степен ако мога да си послужа с малко бароковия израз си е предвещала окова, което тя трябва да стане, та по правилен начин да бъде родена от правилната родителска двойка.
Тези обстоятелства, разбира се, се създават в духовния свят, но се реализират с помощта на физическите инструменти.
Следователно от средите на духовния свят, така да се каже, става насочването на една кръв към друга и т.н.
към текста >>
Следователно от средите на
дух
овния свят, така да се каже, става насочването на една кръв към друга и т.н.
Една такава изтъкната личност можем да я съпоставим с личностите, придобили известно значение след настъпване на Петата следатлантска епоха като Томас Мор например. Нека да се съсредоточим по-специално върху онова, което сме установили най-общо у една личност като Данте. Една личност като Данте действа извънредно импулсиращо, извънредно авторитетно. Интересно би било поне чрез догадки да се размишлява как една такава душа, преди още чрез раждането да встъпи в едно физическо земно битие, което ще се окаже важно за човечеството, в известна степен ако мога да си послужа с малко бароковия израз си е предвещала окова, което тя трябва да стане, та по правилен начин да бъде родена от правилната родителска двойка. Тези обстоятелства, разбира се, се създават в духовния свят, но се реализират с помощта на физическите инструменти.
Следователно от средите на духовния свят, така да се каже, става насочването на една кръв към друга и т.н.
към текста >>
Добри Дантеви изследователи са положили много усилия, за да установят как с оглед на
дух
овния свят Данте е могъл да смеси кръвта си по такъв начин, че да придобие такива съставки.
Първият ни насочва към нещо старокелтско, което някак си го пропива и го възвръща към Третата след атлантска епоха, защото келтското на север отправя в миналото към онова, което опознахме като Трета следатлантска епоха. Освен туй Четвъртата следатлантска епоха откриваме в романския, а Петата в германския елемент. От трите епохи и техните импулси Кардучи съставя елементите в душата на Данте, така че ние действително имаме три пласта, разположени един до друг или по-скоро един върху друг Трета, Четвърта, Пета епоха, келтски, романски, германски елемент.
Добри Дантеви изследователи са положили много усилия, за да установят как с оглед на духовния свят Данте е могъл да смеси кръвта си по такъв начин, че да придобие такива съставки.
Те естествено не са го формулирали със същите думи, както го изразявам аз сега, но са положили въпросните усилия и някои неща според тях са последица от това,че значителна част от Дантевите предци могат да се открият в Граубюнден. До известна степен то може да се потвърди от историята: Линиите на Дантевите прародственици отправят към всички посоки на света, включително към тази област, където се е смесила толкова много кръв.
към текста >>
Елементът на петата подраса бил съдържал обаче предразположеност към спиритуализъм, към възприемане на
дух
овния свят.
Петата подраса, появила се в началото на XV век, включва онези народи, които са призвани да говорят по света на английски. Англофонските народи представляват петата подраса, а цялостната задача на Петата следатлантска епоха се състои в това, светът да бъде завладян за английски говорещите народи. Остатъците от четвъртата подраса латински облъхнатите народи, очевидно ще изпадат все повече и повече в някакъв материализъм, те съдържат в себе си елемента на своето вътрешно разложение, а и във физическо отношение са носители на упадъка. Както вече казах, аз само реферирам, без да излагам нещо като мое твърдение.
Елементът на петата подраса бил съдържал обаче предразположеност към спиритуализъм, към възприемане на духовния свят.
Трябвало да се разбере как четвъртата подраса е въздействала върху петата, като за целта погледът се извърне в миналото, където нордските народности, превърнали се впоследствие в брити, гали, германи*125, влезли в допир с Римската империя. Поставял се въпросът: какво собствено са били тези народности по времето, когато Римската империя повела война срещу тях, тоест когато в известен смисъл била подета битката между четвъртата и петата подраса? По възраст те като народи са били кърмачета! Важно е следователно да се изтъкне, че римляните, романският елемент, четвъртата подраса идват, за да се погрижат за тях като дойка. Тези изрази са нужни, за да се посочи аналогията между народностния елемент и елемента на отделния човек.
към текста >>
Там
дух
овността трябвало да се развие особено силно и както папството се отнасяло към Централна Европа, така трябвало да възникне някаква конфигурация, която да действа в широта от запад на изток, а това трябвало да доведе до използване на Изтока за създаването на някои институции в него по сходен начин, както папството било създало свои институции в Европа.
Сега тези народности гласи учението се намирали в пеленаческата възраст и понеже ги обявяват за бъдната шеста, а британците за петата подраса, с това вече се намеква, че британците трябвало да заемат спрямо тях същото положение, което нявга римляните заели спрямо северните германски народности, си реч отпърво трябвало да бъдат дойка; в тази роля се криела първоначалната им задача. Според учението ролята на дойка щяла да приключи в момента, когато тези народи ще са стигнали дотам, че Руската империя вече да не съществува, а те въз основа на собствените си умствени заложби да си изградят специални форми. Лека-полека обаче дойката, разбира се, трябвало да отстъпи място на настойника, тоест от онези на Запад, които съставлявали същинската пета подраса, трябвало да се създаде своеобразно папство.
Там духовността трябвало да се развие особено силно и както папството се отнасяло към Централна Европа, така трябвало да възникне някаква конфигурация, която да действа в широта от запад на изток, а това трябвало да доведе до използване на Изтока за създаването на някои институции в него по сходен начин, както папството било създало свои институции в Европа.
към текста >>
Налагало се да бъдат проведени политически,
дух
овни и икономически експерименти.
Оттогава естествено налице бил напредък с една подраса и докато папството по най-различни начини основало църкви и църковни общини, то западното папство, което щяло да се развие от средите на британизма, имало за задача да проведе на изток точно определени икономически експерименти, сиреч да изгради някаква форма на икономическо съжителство по социалистически начин, за която се приема, че на запад ти е неприложима, доколкото Западът представлявал петата, а не шестата подраса. Изтокът трябвало, първоначално опитно, да се използва за такива насочени към бъдещето експерименти.
Налагало се да бъдат проведени политически, духовни и икономически експерименти.
към текста >>
В онова, което убягва на външната разсъдъчна култура, но безспорно представлява
дух
овно развитие, намират израз определени закони по същия начин, както и природните.
Във връзка с това искам да приведа нещо, на което вече нееднократно съм обръщал внимание.
В онова, което убягва на външната разсъдъчна култура, но безспорно представлява духовно развитие, намират израз определени закони по същия начин, както и природните.
Веднъж вече спрях вниманието Ви върху един езиков закон. Ако се проследи възходящото развитие от Четвъртата следатлантска епоха до наше време, се установява, че гръцкият и латинският представят определена степен в езиковия развой; по-нататък тя преминава в готски, а като следваща степен се получава нововисоконемският език. Тук развитието протича по съвсем регулярен начин. Мога да Ви илюстрирам това съвсем схематично, но нещата се характеризират със същата абсолютна закономерност като природните закони и изключенията са само привидни.
към текста >>
Ние ще разговаряме за още много неща в
дух
овния живот, които ще покажат, че положението и в други области е точно както в езика.
Ние ще разговаряме за още много неща в духовния живот, които ще покажат, че положението и в други области е точно както в езика.
Щом бъде разбулено, неосъзнатото дава доказателства за обективните закони. Те не могат да се въртят и сучат в зависимост от симпатиите или антипатиите.
към текста >>
Тези обяснения съвсем не са нелепи, а се намират в някаква връзка изцяло в
дух
а на един окултизъм, по отношение на който Вие, ако се запознаете с нещата по-отблизо, ще трябва да решите как да го прецените дали да го смятате за правомерен или за неправомерен.
Не смятайте, че този Гримов закон за звукоизместването може би е бил не известен на братствата, за които говорихме; утре ще чуем как те се справят с такива неща, как и за тях намират съответни обяснения.
Тези обяснения съвсем не са нелепи, а се намират в някаква връзка изцяло в духа на един окултизъм, по отношение на който Вие, ако се запознаете с нещата по-отблизо, ще трябва да решите как да го прецените дали да го смятате за правомерен или за неправомерен.
Кармата в еволюцията на човечеството ще напра ви възможно някои неща да станат по-достъпни за екзотеричната общественост,и то поради това, че във франкмасонските ордени е настъпила известна бъркотия. При сегашните условия немалко неща излизат наяве, включително и за външния свят. Ние обаче искаме да опознаем по-дълбоките основи на всичко това.
към текста >>
18.
7. СЕДМА ЛЕКЦИЯ, 18 Декември 1916
GA_173 Карма на неистината
Към истината всъщност трябва да се стреми всеки, който гледа сериозно на
дух
овното изследване и който по-специално държи сметка за задачите на
дух
овното изследване по-отношение развитието на човечеството в наше време.
Всъщност, извадени от контекста, отделните изречения особено при поредица от лекции никога не изразяват нещо, но винаги могат да се тълкуват по един или друг начин. Аз не се стремя към нищо друго освен към издирване на истината, а в случай като настоящиято е валидно толкова повече, след като немалко наши приятели отправиха истинска молба и пожелаха това да става под формата на разсъждения във вида, по който те протичат сега. Целта ми съвсем не е някой да сподели относно казаното от мен с едното или другиго, че то действително не било лошо, а се стремя единствено към истината.
Към истината всъщност трябва да се стреми всеки, който гледа сериозно на духовното изследване и който по-специално държи сметка за задачите на духовното изследване по-отношение развитието на човечеството в наше време.
към текста >>
Преди всичко нека да не забравяме, че
Дух
овната Наука е нещо сериозно и че ако някой иска да я разбере в истинския смисъл, за него тя трябва да бъде по-сериозна от всичко останало.
Продължавайки изложеното дотук, днес бих искал да приведа някои гледни точки, на чиято основа може да се постигне, преценка за съвременността, и то не само за близките дни или седмици, или пък години, а за съвременността в по-широк смисъл.
Преди всичко нека да не забравяме, че Духовната Наука е нещо сериозно и че ако някой иска да я разбере в истинския смисъл, за него тя трябва да бъде по-сериозна от всичко останало.
Но ако към нея се пристъпва с всевъзможни предубеждения и най-вече с предусещания, както това нерядко се случва там, където се е оформило някакво общество като инструмент за духовнонаучни въжделения, и ако в резултат на тези предубеждения или предусещания човек се гневи за едно или друго, тогава той просто показва, че още не е дозрял за духовна наука; докато пък на противоположната страна днес вече може да се прозре, че единствено Духовната Наука е пригодна реално да култивира онази сериозност, която е необходима в нашите толкова трагични дни.
към текста >>
Но ако към нея се пристъпва с всевъзможни предубеждения и най-вече с предусещания, както това нерядко се случва там, където се е оформило някакво общество като инструмент за
дух
овнонаучни въжделения, и ако в резултат на тези предубеждения или предусещания човек се гневи за едно или друго, тогава той просто показва, че още не е дозрял за
дух
овна наука; докато пък на противоположната страна днес вече може да се прозре, че единствено
Дух
овната Наука е пригодна реално да култивира онази сериозност, която е необходима в нашите толкова трагични дни.
Продължавайки изложеното дотук, днес бих искал да приведа някои гледни точки, на чиято основа може да се постигне, преценка за съвременността, и то не само за близките дни или седмици, или пък години, а за съвременността в по-широк смисъл. Преди всичко нека да не забравяме, че Духовната Наука е нещо сериозно и че ако някой иска да я разбере в истинския смисъл, за него тя трябва да бъде по-сериозна от всичко останало.
Но ако към нея се пристъпва с всевъзможни предубеждения и най-вече с предусещания, както това нерядко се случва там, където се е оформило някакво общество като инструмент за духовнонаучни въжделения, и ако в резултат на тези предубеждения или предусещания човек се гневи за едно или друго, тогава той просто показва, че още не е дозрял за духовна наука; докато пък на противоположната страна днес вече може да се прозре, че единствено Духовната Наука е пригодна реално да култивира онази сериозност, която е необходима в нашите толкова трагични дни.
към текста >>
Не че е необходимо да иска да се сдобие с нея, но той би могъл да я получи, ако пожелае да застане върху основата на
Дух
овната Наука.
В случая индивидът трябва да подтисне съществуващите у него предпочитания в една или друга насока и да се опита да приема нещата без предубеждение. Не е нужно да бъде съгласен, но трябва да се опита да ги приема без предубеждение. Работата е там, че не всичко може да се каже, без да се изрекат неща, които са неприятни за този или онзи. В наше време има немалко хора, на които им се струва вече грях, щом само се споменат определени факти, понеже те смятат, че чрез споменаването на един или друг факт по някакъв начин се взема страна, което съвсем не е вярно. На някои факти човек трябва да гледа спокойно, за щото само тогава той може да се сдобие с една действително валидна преценка.
Не че е необходимо да иска да се сдобие с нея, но той би могъл да я получи, ако пожелае да застане върху основата на Духовната Наука.
към текста >>
Сега първо ще направя няколко предварителни бележки, за да мога в края на днешните разисквания да изложа нещо, което е в състояние да събуди разбиране за начина, по който тъкмо определени, да речем, окултни познания напират да влязат в съвременното
дух
овно развитие на човечеството.
Сега първо ще направя няколко предварителни бележки, за да мога в края на днешните разисквания да изложа нещо, което е в състояние да събуди разбиране за начина, по който тъкмо определени, да речем, окултни познания напират да влязат в съвременното духовно развитие на човечеството.
Всъщност чрез еволюцията на човечеството тези познания напират като че ли от само себе си да излязат на повърхността, те сякаш сами се представят, така че не се налага чрез някаква агитация да бъдат вмъквани в развитието на човечеството. Ще изхождам от подробности, които моля да приемете като база, а вниманието си да насочите главно върху онова, което ще бъде връхна точка на моите разсъждения.
към текста >>
Но истина, реална истина спрямо себе си и света е необходима във всички неща и не разберем ли тъкмо тази необходимост от истина във всички неща, ние не ще можем да превърнем нерва на онова, което сега трябва да бъде именно
Дух
овна Наука за човечеството, в най-съкровения импулс на собственото ни сърце и на собствената ни душа.
Когато някой каже, че мрази, и иска това, показвайки, че го иска, в какво можеш да бъде упрекнат? Разбира се, всеки има право да мрази колкото си иска, срещу което нищо не може да се възрази. В случая обаче за твърде много хора е много важно да не се наложи да признаят чувството си на омраза, а да го приглушат и да се извисят над него, изричайки всевъзможни неща, които трябва да изличат омразата и да я заместят с някаква уж обективна, справедлива преценка. По такъв начин всичко се поставя в неправилна светлина. Когато някой признава честно, че ненавижда този или онзи, с него може или пък не може да се разговаря в зависи мост от степента на ненавистта.
Но истина, реална истина спрямо себе си и света е необходима във всички неща и не разберем ли тъкмо тази необходимост от истина във всички неща, ние не ще можем да превърнем нерва на онова, което сега трябва да бъде именно Духовна Наука за човечеството, в най-съкровения импулс на собственото ни сърце и на собствената ни душа.
В такъв случай можем да си речем: „Да, от Духовната Наука искаме една част, която не се занимава точно с нашите симпатии или антипатии и ни се отразява ползотворно; ала ако нещо не ни харесва, ще го отхвърлим." Това гледище може да се заеме, но като гледището не е благодатно за развитието на съвременното човечество. Бих желал да изхождам от отделни забележки, само че действително sine ira*132
към текста >>
В такъв случай можем да си речем: „Да, от
Дух
овната Наука искаме една част, която не се занимава точно с нашите симпатии или антипатии и ни се отразява ползотворно; ала ако нещо не ни харесва, ще го отхвърлим." Това гледище може да се заеме, но като гледището не е благодатно за развитието на съвременното човечество.
Разбира се, всеки има право да мрази колкото си иска, срещу което нищо не може да се възрази. В случая обаче за твърде много хора е много важно да не се наложи да признаят чувството си на омраза, а да го приглушат и да се извисят над него, изричайки всевъзможни неща, които трябва да изличат омразата и да я заместят с някаква уж обективна, справедлива преценка. По такъв начин всичко се поставя в неправилна светлина. Когато някой признава честно, че ненавижда този или онзи, с него може или пък не може да се разговаря в зависи мост от степента на ненавистта. Но истина, реална истина спрямо себе си и света е необходима във всички неща и не разберем ли тъкмо тази необходимост от истина във всички неща, ние не ще можем да превърнем нерва на онова, което сега трябва да бъде именно Духовна Наука за човечеството, в най-съкровения импулс на собственото ни сърце и на собствената ни душа.
В такъв случай можем да си речем: „Да, от Духовната Наука искаме една част, която не се занимава точно с нашите симпатии или антипатии и ни се отразява ползотворно; ала ако нещо не ни харесва, ще го отхвърлим." Това гледище може да се заеме, но като гледището не е благодатно за развитието на съвременното човечество.
Бих желал да изхождам от отделни забележки, само че действително sine ira*132
към текста >>
Нека спрем вниманието си на това, че през последната третина на XIX век германският
дух
довежда до основаването на Германската империя.
Нека спрем вниманието си на това, че през последната третина на XIX век германският дух довежда до основаването на Германската империя.
Възможно е да има хора,които оборват създаването на Германската империя от съвсем други гледища и намират, че основаването на тази империя не е било добре за развити ето на човечеството. Но хората, които застъпват становището на западните империи, нямат право да отсъждат по този начин. Защото не бива да се забравя, че тъкмо западните народи са извънредно привързани към онова, което може да се нарече идея за империята, идея за държавата, и че мисленето на западните на роди също по отношение на националното е свързано с различните идеи за държавата. Ето защо за човек, който точно като при западните народи поначало съчетава патриотизма с идеята за държавата, е недопустимо да поставя идеята за империя изобщо под въпрос, тъй като по този начин ще заеме нелогичното становище, че друг народ няма право да върши същото, каквото върши собственият му народ. А когато се дискутира, човек трябва да заеме становище, което се превръща в дискусионна база и предлага възможност да се запази логиката.
към текста >>
За това пък при прехода от XVIII към XIX век в онова, което било останало в Централна Европа, се развила
дух
овна висота, която някой ден, когато отново зацари по-малко омраза, ще бъде призната и от Запада.
В отличие от западноевропейското население и по-специално от населението на Франция, централноевропейското има малко по-друго отношение към онова, което може да се нарече идея за държава. В Централна Европа подобна идея не е била жива векове наред, както например във Франция, а една идея за държава като битуващата във Франция не била пригодна за онова, което било останало в Централна Европа.
За това пък при прехода от XVIII към XIX век в онова, което било останало в Централна Европа, се развила духовна висота, която някой ден, когато отново зацари по-малко омраза, ще бъде призната и от Запада.
В Централна Европа тази духовна висота, която за човечеството даже след векове съвсем не ще бъде изчерпана докрай, била достигната в момент, когато под влияние на Запада обстоятелствата в никакъв случай не позволявали на Централна Европа да изгради единно държавно цяло. Лесинг, Гьоте, Шилер, Хердер и всички свързани с това течение естествено не са станали велики в някакво единно държавно цяло; те са станали велики въпреки отсъствието на такова държавно цяло. Човек трудно може да си представи каква разлика се крие в това, че Гьоте не е станал велик в една държавна структура, докато Корней, Расин направо са немислими без фона на онази държавна цялост, която получила своя блясък и разцвет чрез Луи XIV краля произнесъл думите „L,etst, c,est moi"*135.
към текста >>
В Централна Европа тази
дух
овна висота, която за човечеството даже след векове съвсем не ще бъде изчерпана докрай, била достигната в момент, когато под влияние на Запада обстоятелствата в никакъв случай не позволявали на Централна Европа да изгради единно държавно цяло.
В отличие от западноевропейското население и по-специално от населението на Франция, централноевропейското има малко по-друго отношение към онова, което може да се нарече идея за държава. В Централна Европа подобна идея не е била жива векове наред, както например във Франция, а една идея за държава като битуващата във Франция не била пригодна за онова, което било останало в Централна Европа. За това пък при прехода от XVIII към XIX век в онова, което било останало в Централна Европа, се развила духовна висота, която някой ден, когато отново зацари по-малко омраза, ще бъде призната и от Запада.
В Централна Европа тази духовна висота, която за човечеството даже след векове съвсем не ще бъде изчерпана докрай, била достигната в момент, когато под влияние на Запада обстоятелствата в никакъв случай не позволявали на Централна Европа да изгради единно държавно цяло.
Лесинг, Гьоте, Шилер, Хердер и всички свързани с това течение естествено не са станали велики в някакво единно държавно цяло; те са станали велики въпреки отсъствието на такова държавно цяло. Човек трудно може да си представи каква разлика се крие в това, че Гьоте не е станал велик в една държавна структура, докато Корней, Расин направо са немислими без фона на онази държавна цялост, която получила своя блясък и разцвет чрез Луи XIV краля произнесъл думите „L,etst, c,est moi"*135.
към текста >>
Германският народ е сериозен, има голямо сърце и воля за мир и за
дух
овно просветление; когато той гради своето единство и когато на мястото, където досега владееше лекомислената, раздразнителна, честолюбива, свадлива Франция.
Цион, от който към света се излъчвала светлината на свръхчовешка премъдрост окото ни никога не е съзирало струпването на такъв позор върху един велик народ. От Елзас и Лотарингия Бисмарк ще отнеме толкова, колкото пожелае. Това ще бъде добре за него, за нас, за целия свят, а в крайна сметка и за Франция. Големите, сериозно обмислени планове на този във висша степен способен държавник са насочени към една цел: благополучието на Германия. То е съвместимо с мирното щастие на всички страни.
Германският народ е сериозен, има голямо сърце и воля за мир и за духовно просветление; когато той гради своето единство и когато на мястото, където досега владееше лекомислената, раздразнителна, честолюбива, свадлива Франция.
Германия става царица на континента, ние сме свидетели на събитие, с което се изпълва надеждата, желанието на света. Възникването на силния Германски райх поражда нова ситуация. Ако войнолюбивите държави Франция и Русия се съюзяха, те са можели да унищожат намиращата се между тях раздробена Германия. Сега вече пред тяхното самодържавие се поставя здрава бариера..."
към текста >>
Но ако един ден между Франция и Германия възникне спор, при който Франция да предяви правни основания и искането да възстанови своята национална цялост, тогава кроежите на английските капиталисти, които желаят със сила да премахнат германската конкуренция, лесно биха могли да се прикрият зад този великолепен претекст и по такъв начин да се доберат до своята цел.Стигна се дотам, че когато заради Мароко между Франция и Германия възникнаха проблеми и последната, подозирайки френско-английска коалиция,се намеси най-безцеремонно, за да накара двата народа да излязат с декларации, Англия трябва да го кажа със съжаление прояви прекалена предразположеност към раз
дух
ване на конфликта.
Но ако един ден между Франция и Германия възникне спор, при който Франция да предяви правни основания и искането да възстанови своята национална цялост, тогава кроежите на английските капиталисти, които желаят със сила да премахнат германската конкуренция, лесно биха могли да се прикрият зад този великолепен претекст и по такъв начин да се доберат до своята цел.Стигна се дотам, че когато заради Мароко между Франция и Германия възникнаха проблеми и последната, подозирайки френско-английска коалиция,се намеси най-безцеремонно, за да накара двата народа да излязат с декларации, Англия трябва да го кажа със съжаление прояви прекалена предразположеност към раздухване на конфликта.
Факт е, че в момента, когато събитията достигнаха своята връхна точка, Англия предложи на Франция да бъде сключен отбранително-нападателен пакт, в който ни обеща безрезервна подкрепа и се задължи не само да потопи германския флот, но също така да окупира канала „Кайзер Вилхелм" и да стовари в Шлезвиг-Холщайн стохилядна английска войска. Ако се беше стигнало до подписването на договора а такова било желание то на г-н Делкасе, това щеше да означава незабавна война. Ето защо ние, социалистите, настояхме г-н Дилкасе да си отиде и по този начин направихме услуга на Франция, на Европа и на човечеството..."
към текста >>
Вниманието тъкмо на Русия все още е ангажирано на изток, а не може да се разчита, че ако раз
дух
ваният от Делкасе огън на запад наистина пламне, всичко ще протече точно така, както по-късно, когато Русия вече не би била ангажирана на изток.
Годината е 1905.
Вниманието тъкмо на Русия все още е ангажирано на изток, а не може да се разчита, че ако раздухваният от Делкасе огън на запад наистина пламне, всичко ще протече точно така, както по-късно, когато Русия вече не би била ангажирана на изток.
Но Делкасе не е от хората, които лесно се примиря ват с нещата. Когато противниците на войната по онова време му казали, че е напълно способен да предизвика избухването на война, той отвърнал, че Англия била уведомила Франция за готовността си да окупира канала „Кайзер Вилхелм" и да нахлуе в Шлезвиг-Холщайн със стохилядна войска; ако Франция желаела, Англия щяла писмено да повтори това свое предложение. Тази вест, съобщена тогава от Делкасе на неговите колеги министри, които му били посочили вратата, била, разбира се, резултат от преговори, които той бил водил зад гърба на своите колеги министри и зад които в общи линии стоял също така тогавашният крал Едуард VII.
към текста >>
Не се спирам на възбудените
дух
ове след покушението, ами казвам: Нека погледнем какво е битувало в душа та на честния австриец, изложен на всички онези влияния, които от Делкасе насетне се излъчват от Запад на Европа във връзка с Източна Европа, с Русия.
За да стигнем до една валидна преценка относно настроението сред честните люде в Австрия, най-подходящо би било времето непосредствено преди покушението, тъй като тогава хората още не са се намирали под влияние на онова, което бе предизвикано от него. Виждате колко предпезлив се опитвам да бъда.
Не се спирам на възбудените духове след покушението, ами казвам: Нека погледнем какво е битувало в душа та на честния австриец, изложен на всички онези влияния, които от Делкасе насетне се излъчват от Запад на Европа във връзка с Източна Европа, с Русия.
Една такава преценка мога да представя пред душата Ви, като Ви прочета кратък откъс от една статия*148, написана тъкмо по времето, което току-що очертах.
към текста >>
Определени лица в онези центрове положително не желаят
дух
овният живот в Централна Европа да замре; те говорят за красивата научност и
дух
овност и за сериозната скромност, битували по-преди.
Определени лица в онези центрове положително не желаят духовният живот в Централна Европа да замре; те говорят за красивата научност и духовност и за сериозната скромност, битували по-преди.
На тях, с други думи, би им допаднало, ако човек можеше да господства над тази територия на духовността и на скромността, но извършвайки го приблизително така, както римляните с гърците. Гръцката култура естествено била по-високата; римляните не унищожили гръцката култура. Също така никой от Антантата не желае да унищожи германската култура. Напротив, на хората ще им бъде доста удобно да онаследят добре поддържаната германска култура, но им се иска да създадат нещо наподобяващо отношението на римляните към гърците, сиреч съществуващото в Централна Европа да бъде подложено на своего рода духовно робство. Но нека тогава това да се каже!
към текста >>
На тях, с други думи, би им допаднало, ако човек можеше да господства над тази територия на
дух
овността и на скромността, но извършвайки го приблизително така, както римляните с гърците.
Определени лица в онези центрове положително не желаят духовният живот в Централна Европа да замре; те говорят за красивата научност и духовност и за сериозната скромност, битували по-преди.
На тях, с други думи, би им допаднало, ако човек можеше да господства над тази територия на духовността и на скромността, но извършвайки го приблизително така, както римляните с гърците.
Гръцката култура естествено била по-високата; римляните не унищожили гръцката култура. Също така никой от Антантата не желае да унищожи германската култура. Напротив, на хората ще им бъде доста удобно да онаследят добре поддържаната германска култура, но им се иска да създадат нещо наподобяващо отношението на римляните към гърците, сиреч съществуващото в Централна Европа да бъде подложено на своего рода духовно робство. Но нека тогава това да се каже! Нека да не бъде разкрасявано с нещо, което направо е смехотворно; защото германският милитаризъм който не трябва да се отрича по своето същинско потекло е френски и руски милитаризъм.
към текста >>
Напротив, на хората ще им бъде доста удобно да онаследят добре поддържаната германска култура, но им се иска да създадат нещо наподобяващо отношението на римляните към гърците, сиреч съществуващото в Централна Европа да бъде подложено на своего рода
дух
овно робство.
Определени лица в онези центрове положително не желаят духовният живот в Централна Европа да замре; те говорят за красивата научност и духовност и за сериозната скромност, битували по-преди. На тях, с други думи, би им допаднало, ако човек можеше да господства над тази територия на духовността и на скромността, но извършвайки го приблизително така, както римляните с гърците. Гръцката култура естествено била по-високата; римляните не унищожили гръцката култура. Също така никой от Антантата не желае да унищожи германската култура.
Напротив, на хората ще им бъде доста удобно да онаследят добре поддържаната германска култура, но им се иска да създадат нещо наподобяващо отношението на римляните към гърците, сиреч съществуващото в Централна Европа да бъде подложено на своего рода духовно робство.
Но нека тогава това да се каже! Нека да не бъде разкрасявано с нещо, което направо е смехотворно; защото германският милитаризъм който не трябва да се отрича по своето същинско потекло е френски и руски милитаризъм. Без френския и руския милитаризъм германски нямаше да има.
към текста >>
Ако се осъществява онова, което през Петия следатлантски период по необходимост подлежи на осъществяване именно от английския народ, тогава поради своеобразието на английския народностен
дух
не е възможно точно Англия някога да доведе до избухване на война.
Да вземем английския народ.
Ако се осъществява онова, което през Петия следатлантски период по необходимост подлежи на осъществяване именно от английския народ, тогава поради своеобразието на английския народностен дух не е възможно точно Англия някога да доведе до избухване на война.
Защото същностната черта на английския народностен дух в неговото световноисторическо значение за еволюцията на човечеството стои в разрез с всякакъв милитаристичен импулс. Английският народностен характер превръща своя народ в най-немилитаристичния, какъвто изобщо може да има. При все това може би от столетия насам едва ли са изминавали десет последователни години, през които Англия да не е воювала. Ние просто живеем в царството на Майя. Ала тъкмо затуй истината е истина.
към текста >>
Защото същностната черта на английския народностен
дух
в неговото световноисторическо значение за еволюцията на човечеството стои в разрез с всякакъв милитаристичен импулс.
Да вземем английския народ. Ако се осъществява онова, което през Петия следатлантски период по необходимост подлежи на осъществяване именно от английския народ, тогава поради своеобразието на английския народностен дух не е възможно точно Англия някога да доведе до избухване на война.
Защото същностната черта на английския народностен дух в неговото световноисторическо значение за еволюцията на човечеството стои в разрез с всякакъв милитаристичен импулс.
Английският народностен характер превръща своя народ в най-немилитаристичния, какъвто изобщо може да има. При все това може би от столетия насам едва ли са изминавали десет последователни години, през които Англия да не е воювала. Ние просто живеем в царството на Майя. Ала тъкмо затуй истината е истина. В същността на английския народностен характер е заложено изключването на каквато и да било война, точно както в същността на френския народностен характер векове наред е било заложено непрестанното воюване; сега вече не е така, сега то изкуствено трябва да бъде поощрявано.
към текста >>
Но в същността на английския народностен характер воюването не е заложено, и то тъкмо поради обстоятелството, че специфичната конфигурация на английския национален
дух
е насочена към формирането на онова, което следва да бъде инкорпорирано в Съзнаващата Душа от Петата следатлантска епоха.
Английският народностен характер превръща своя народ в най-немилитаристичния, какъвто изобщо може да има. При все това може би от столетия насам едва ли са изминавали десет последователни години, през които Англия да не е воювала. Ние просто живеем в царството на Майя. Ала тъкмо затуй истината е истина. В същността на английския народностен характер е заложено изключването на каквато и да било война, точно както в същността на френския народностен характер векове наред е било заложено непрестанното воюване; сега вече не е така, сега то изкуствено трябва да бъде поощрявано.
Но в същността на английския народностен характер воюването не е заложено, и то тъкмо поради обстоятелството, че специфичната конфигурация на английския национален дух е насочена към формирането на онова, което следва да бъде инкорпорирано в Съзнаващата Душа от Петата следатлантска епоха.
То пък се постига посредством всички онези междучовешки връзки, които, от една страна, са продукт на логичнски-научно, а от друга на комерсиалноиндустриално мислене. И когато споменатият Брукс Адамс*149 разви идеите, които Ви представих, това беше подемащ се от Америка пробив, който трябваше да посочи в какво въз основа на своята по-дълбока народна същност, в която, за разлика например от руската народна същност, няма следа от имагинация и агресивност, са мият английски народностен характер следва да съзре световната си мисия.
към текста >>
Сега вече нещата ще зависят от това, дали някой ден тази същност на английския народ ще бъде прозряна и в по-дълбокия, в
дух
овно-научния смисъл.
Сега вече нещата ще зависят от това, дали някой ден тази същност на английския народ ще бъде прозряна и в по-дълбокия, в духовно-научния смисъл.
Отделни лица в общи линии са вникнали в нея, а който е добре запознат с Хърбърт Спенсър*150 и Джон Стюарт Мил*151, знае, че най-просветлените духове на Англия вече напълно са я прозрели, но все още не от духовно-научно, ами от своето по-скоро материалистическо гледище. Ето защо аз Ви съветвам да прочетете с доста голямо усърдие политическите статии най-вече на Хърбърт Спенсър или на Джон Стюарт Мил от тях можете да научите извънредно много. И този мирен дух, който в частност създава нагласа за определено политическо мислене, този дух, както вече загатнах, наистина е проникнал от Англия в Европа. Всеки, който е врял и кипял сред ширещите се в европейския живот толкова различни гледища, както аз без съмнение смея да твърдя за себе си, знае например, че всички политически науки в Централна Европа изцяло са били повлияни от Англия. И никак не е случайно, че основоположниците на германския социализъм Маркс, Енгелс, са основали германския социализъм под въздействието на Англия.
към текста >>
Отделни лица в общи линии са вникнали в нея, а който е добре запознат с Хърбърт Спенсър*150 и Джон Стюарт Мил*151, знае, че най-просветлените
дух
ове на Англия вече напълно са я прозрели, но все още не от
дух
овно-научно, ами от своето по-скоро материалистическо гледище.
Сега вече нещата ще зависят от това, дали някой ден тази същност на английския народ ще бъде прозряна и в по-дълбокия, в духовно-научния смисъл.
Отделни лица в общи линии са вникнали в нея, а който е добре запознат с Хърбърт Спенсър*150 и Джон Стюарт Мил*151, знае, че най-просветлените духове на Англия вече напълно са я прозрели, но все още не от духовно-научно, ами от своето по-скоро материалистическо гледище.
Ето защо аз Ви съветвам да прочетете с доста голямо усърдие политическите статии най-вече на Хърбърт Спенсър или на Джон Стюарт Мил от тях можете да научите извънредно много. И този мирен дух, който в частност създава нагласа за определено политическо мислене, този дух, както вече загатнах, наистина е проникнал от Англия в Европа. Всеки, който е врял и кипял сред ширещите се в европейския живот толкова различни гледища, както аз без съмнение смея да твърдя за себе си, знае например, че всички политически науки в Централна Европа изцяло са били повлияни от Англия. И никак не е случайно, че основоположниците на германския социализъм Маркс, Енгелс, са основали германския социализъм под въздействието на Англия.
към текста >>
И този мирен
дух
, който в частност създава нагласа за определено политическо мислене, този
дух
, както вече загатнах, наистина е проникнал от Англия в Европа.
Сега вече нещата ще зависят от това, дали някой ден тази същност на английския народ ще бъде прозряна и в по-дълбокия, в духовно-научния смисъл. Отделни лица в общи линии са вникнали в нея, а който е добре запознат с Хърбърт Спенсър*150 и Джон Стюарт Мил*151, знае, че най-просветлените духове на Англия вече напълно са я прозрели, но все още не от духовно-научно, ами от своето по-скоро материалистическо гледище. Ето защо аз Ви съветвам да прочетете с доста голямо усърдие политическите статии най-вече на Хърбърт Спенсър или на Джон Стюарт Мил от тях можете да научите извънредно много.
И този мирен дух, който в частност създава нагласа за определено политическо мислене, този дух, както вече загатнах, наистина е проникнал от Англия в Европа.
Всеки, който е врял и кипял сред ширещите се в европейския живот толкова различни гледища, както аз без съмнение смея да твърдя за себе си, знае например, че всички политически науки в Централна Европа изцяло са били повлияни от Англия. И никак не е случайно, че основоположниците на германския социализъм Маркс, Енгелс, са основали германския социализъм под въздействието на Англия.
към текста >>
В
дух
овното оформление на Централна Европа френският елемент се е просмукал до такава степен, че Лесинговият "Лаокоон"*152, едно от най-големите, най-значи-телните произведения, давали тон през най-величавата епоха на Германия, е преживял участта Лесинг да се двоуми дали да напише тази своя творба на френски или на немски.
Изобщо много лесно се случва централноевропейският нрав да се натъква на погрешно разбиране. В Западна Европа истинският централноевропейски нрав и сега продължава почти винаги да бъде разбиран погрешно. Другояче впрочем не би могло и да бъде.
В духовното оформление на Централна Европа френският елемент се е просмукал до такава степен, че Лесинговият "Лаокоон"*152, едно от най-големите, най-значи-телните произведения, давали тон през най-величавата епоха на Германия, е преживял участта Лесинг да се двоуми дали да напише тази своя творба на френски или на немски.
През XVIII в. образованите люде от Централна Европа са пишели зле на немски и добре на френски език. Нека това да не се забравя. А през XIX в. Централна Европа се изправя пред опасността изцяло да се поангличанчи, изцяло да се проникне от английския нрав.
към текста >>
Нищо чудно, дето този централноевропейски нрав е толкова слабо познат, щом непрестанно бива заливан от всички страни, включително в
дух
овно отношение.
През XVIII в. образованите люде от Централна Европа са пишели зле на немски и добре на френски език. Нека това да не се забравя. А през XIX в. Централна Европа се изправя пред опасността изцяло да се поангличанчи, изцяло да се проникне от английския нрав.
Нищо чудно, дето този централноевропейски нрав е толкова слабо познат, щом непрестанно бива заливан от всички страни, включително в духовно отношение.
Помислете само каква теория за еволюцията на животните и растенията е сътворена от Гьоте. Тя действително стои едно стъпало по-горе от материалистическия дарвинизъм, така както с оглед на закона за звукоизместването немският език се намира едно стъпало по-високо от готския и английския. Но ето че в самата Германия щастието се усмихва на материалистическия дарвинизъм, а не на същински немското Гьотево творение. Следователно няма защо да се учудваме, че германският нрав бива разбиран зле и че никой не си дава труд да разбере този германски нрав точно така, както трябва да бъде разбран, ако човек желае да се отнесе справедливо към него.
към текста >>
И нещата няма да се оправят, преди да се стигне до такова самопознаване, за което впрочем Хърбърт Спенсър и Джон Стюарт Мил не са достатъчни, защото в основата му трябва да бъде заложена
Дух
овна Наука и долавянето на онова, което е дадено чрез
Дух
овната Наука.
И тъй, както бе казано, най-вече в политическите науки всичко е било повлияно от английската насока на мисълта. Онова обаче, което се оказва наложително, е известно самопознание на народностните характери.
И нещата няма да се оправят, преди да се стигне до такова самопознаване, за което впрочем Хърбърт Спенсър и Джон Стюарт Мил не са достатъчни, защото в основата му трябва да бъде заложена Духовна Наука и долавянето на онова, което е дадено чрез Духовната Наука.
към текста >>
Немският език се стреми да обоснове брака между
дух
овното само по себе си и
дух
овното на мисълта.
Най-силно прикритие между мисъл и дума до степен, когато мисълта изчезва по отношение на думата, има във френски. Най-силно самоизживяване на мисълта е налице в немски, поради което и формулираният от Хегел и хегелианците израз за „самосъзнанието на мисълта" има смисъл само в немския език*153. Онова, което за чужденеца е абстрактност, представлява за германеца върховно изживяване, което той може да изпита, ако го разбира в живия смисъл.
Немският език се стреми да обоснове брака между духовното само по себе си и духовното на мисълта.
Това не може да бъде постигнато никъде другаде по света, в никой друг народностен характер освен в немския.
към текста >>
Ето защо без съдействие на въпросната живееща в себе си мисъл никога не ще бъде възможно протичането на онази
дух
овна еволюция, която следва да протече.
Задачата на германския елемент е предопределена именно от особеното положение на мисълта.
Ето защо без съдействие на въпросната живееща в себе си мисъл никога не ще бъде възможно протичането на онази духовна еволюция, която следва да протече.
Редно е нещата да се разглеждат такива, каквито са. Английският народностен характер изисква духовното да бъде, така да се каже, донякъде материализирано. С това не се отправя упрек към английския народностен характер, а само се посочва един факт. В рамките на английския народностен характер, духовното до известна степен трябва да бъде материализирано. Затова там все повече ще се проявява разбиране за онова, което се стреми да произтича само от народностния характер, а не от общата човешка същност, сиреч за медиумното, медиумоподобното или нещо друго традиционно.
към текста >>
Английският народностен характер изисква
дух
овното да бъде, така да се каже, донякъде материализирано.
Задачата на германския елемент е предопределена именно от особеното положение на мисълта. Ето защо без съдействие на въпросната живееща в себе си мисъл никога не ще бъде възможно протичането на онази духовна еволюция, която следва да протече. Редно е нещата да се разглеждат такива, каквито са.
Английският народностен характер изисква духовното да бъде, така да се каже, донякъде материализирано.
С това не се отправя упрек към английския народностен характер, а само се посочва един факт. В рамките на английския народностен характер, духовното до известна степен трябва да бъде материализирано. Затова там все повече ще се проявява разбиране за онова, което се стреми да произтича само от народностния характер, а не от общата човешка същност, сиреч за медиумното, медиумоподобното или нещо друго традиционно. Там именно винаги се намира първоначалото на старинното старите розенкройцери, старите индуси и т.н. Там то винаги трябва да бъде почитано по някакъв начин, както и самият език е из останал на стъпалото на готския, при което думата „изостанал" не представлява морална или основаваща се на симпатия и антипатия оценка, а цели да означи само различното местоположение върху класификационната ос.
към текста >>
В рамките на английския народностен характер,
дух
овното до известна степен трябва да бъде материализирано.
Задачата на германския елемент е предопределена именно от особеното положение на мисълта. Ето защо без съдействие на въпросната живееща в себе си мисъл никога не ще бъде възможно протичането на онази духовна еволюция, която следва да протече. Редно е нещата да се разглеждат такива, каквито са. Английският народностен характер изисква духовното да бъде, така да се каже, донякъде материализирано. С това не се отправя упрек към английския народностен характер, а само се посочва един факт.
В рамките на английския народностен характер, духовното до известна степен трябва да бъде материализирано.
Затова там все повече ще се проявява разбиране за онова, което се стреми да произтича само от народностния характер, а не от общата човешка същност, сиреч за медиумното, медиумоподобното или нещо друго традиционно. Там именно винаги се намира първоначалото на старинното старите розенкройцери, старите индуси и т.н. Там то винаги трябва да бъде почитано по някакъв начин, както и самият език е из останал на стъпалото на готския, при което думата „изостанал" не представлява морална или основаваща се на симпатия и антипатия оценка, а цели да означи само различното местоположение върху класификационната ос. Тя е въпрос на систематика и не, визира примерно изостаналост в развитието.
към текста >>
Във Франция например, един ум като Якоб Бьоме*156 би бил немислим; но след като Якоб Бьоме се появява изцяло като рожба на
дух
овното мислене в Централна Европа, той се сдобива с многобройни съмишленици чрез Сен Мартен*157, така наречения philosophe inconnu непознатия философ, който бил последовател на Якоб Бьоме.
Нека да приемаме нещата такива, каквито са; днес всеки народ естествено е способен да разбира всичко; истина все пак е, че целият действително плодоносен английски спиритуализъм в най-добрия смисъл на думата е импортиран, че той произхожда от Централна Европа. Първоизточникът му е Централна Европа, тоест той е нещо заимствано от другаде. И тъй като в Англия е налице особено развита интелектуалност, там заимстваното може да бъде систематизирано, може да бъде и организирано.
Във Франция например, един ум като Якоб Бьоме*156 би бил немислим; но след като Якоб Бьоме се появява изцяло като рожба на духовното мислене в Централна Европа, той се сдобива с многобройни съмишленици чрез Сен Мартен*157, така наречения philosophe inconnu непознатия философ, който бил последовател на Якоб Бьоме.
към текста >>
Преди всичко на нещо, върху което вече съм обръщал внимание и което е свързано с удивителната модерна техника, появила се в резултат на уважаваните и от
Дух
овната Наука природни науки.
И ето сега човечеството стои пред решаването на точно определени проблеми*158.
Преди всичко на нещо, върху което вече съм обръщал внимание и което е свързано с удивителната модерна техника, появила се в резултат на уважаваните и от Духовната Наука природни науки.
В сравнително недалечно бъдеще тази удивителна модерна техника ще стигне до момент, когато тя самата по някакъв начин ще отрече себе си. На нейно място ще настъпи нещо, устроено както вече намекнах тук по такъв начин, че човек ще придобие възможност да използва фините вибрации, фините трептения в етерното си тяло, за да импулсира механизми. Ще има машини, които ще бъдат свързани с човека, но той ще им предава собствените си вибрации и само той, чрез въздействието на възбудени от него трептения, ще бъде в състояние да задвижва определени машини. В съвсем недалечно бъдеще хората, които днес се смятат за практици, ще се видят изправени пред едно цялостно преобразуване на схващаното сега като практика, когато човекът с волята си ще бъде включен в обективното усещане на света. Това като първо.
към текста >>
Медицината ще се проникне от онова, което може да бъде обхванато в
Дух
а, защото човек ще се научи да познава болестта като резултат на
дух
овни причини.
Трето, в недалечно бъдеще ще настъпи пълен поврат в мисленето по отношение на боледуването и здравето.
Медицината ще се проникне от онова, което може да бъде обхванато в Духа, защото човек ще се научи да познава болестта като резултат на духовни причини.
към текста >>
Ние обаче с нашия локален
дух
, който нито е правен с ръце, нито е написан на хартия и който се слави със своя органически растеж, ние, които не вярваме в силата на дефинициите и общите принципи и се осланяме на относителни истини, ние не можем да притежаваме нищо, чиято стойност би могла да се сравни с дългите и оживени преговори, в които други държавности разкриха за всеки грамотен съкровените тайни на политическата наука.
„Чужденецът не вижда в своята държава някакво мистично образование, някакъв arcanum imperii. Основите лежат отчетливо пред него, всеки мотив и всяка функция на механизма са му обяснени, прегледни са му като колелцата на часовник.
Ние обаче с нашия локален дух, който нито е правен с ръце, нито е написан на хартия и който се слави със своя органически растеж, ние, които не вярваме в силата на дефинициите и общите принципи и се осланяме на относителни истини, ние не можем да притежаваме нищо, чиято стойност би могла да се сравни с дългите и оживени преговори, в които други държавности разкриха за всеки грамотен съкровените тайни на политическата наука.
Дебатите на учреди-телни събрания, във Филаделфия, Версай и Париж, в Кадикс и Брюксел, в Женева, Франкфурт и Берлин и в още по-голяма степен може би от всичките тях преговорите в просветлените щати на американския съюз, колкото и често да са префасонирали институциите си, стоят далеч напред в политическата литература и ни предлагат съкровища, на каквито ние в собствената си страна никога не сме имали възможност да се радваме..."
към текста >>
Ще се изтълкува като моя слабост, загдето отричам възможността
дух
овната дейност, която считам като пригодена за високи неща, да се прилага и по отношение на върховните.
„Преди да навляза в същинската тема, бих искал да дам едно пояснение, което каквото и да си мислят другите за мен е от извънредна важност: Колкото и високо да е поставен човекът над заобикалящите го същества , пред него все пак се издига нещо по-високо и безкрайно по-възвишено, отколкото е той самият, а пътищата, които могат да изминат мислите му за един бъден живот и свързаните с него надежди и опасения, са неизброими. Смятам, че истината за този бъден живот не може да бъде извоювана чрез някакво напрягане на неговите мисловни сили, колкото и възвишени да са мислите, които му се удава да изгради. Тези истини му се преподават чрез друг урок, по-различен от човешкия: чрез простата вяра в завещаното свидетелство. Нека никой дори за миг да не си помисля, че самовъзпитанието, което бих искал да препоръчам по отношение на нещата от този живот, има нещо общо с нашите надежди за бъден живот и че човек чрез силата на своя разум може да узнае нещо за Бога. Неподходящо би било тук да се спирам на тази материя по-обстойно, отколкото е необходимо, за да се установи абсолютното различие между религиозната и обикновената вяра.
Ще се изтълкува като моя слабост, загдето отричам възможността духовната дейност, която считам като пригодена за високи неща, да се прилага и по отношение на върховните.
Готов съм да приема този упрек. Във връзка със земните работи аз самият обаче вярвам, че „невидимите неща на Онзи, който е сътворил света, се виждат ясно и се разбират от сътворените, включително неговото могъщество и божественост", и никога не съм съзирал нещо несъвместимо между нещата, които могат да бъдат разбрани със заложения в човека дух и онези по-висши неща относно бъдния му живот, които този заложен в него дух не смогва да схване."
към текста >>
Във връзка със земните работи аз самият обаче вярвам, че „невидимите неща на Онзи, който е сътворил света, се виждат ясно и се разбират от сътворените, включително неговото могъщество и божественост", и никога не съм съзирал нещо несъвместимо между нещата, които могат да бъдат разбрани със заложения в човека
дух
и онези по-висши неща относно бъдния му живот, които този заложен в него
дух
не смогва да схване."
Тези истини му се преподават чрез друг урок, по-различен от човешкия: чрез простата вяра в завещаното свидетелство. Нека никой дори за миг да не си помисля, че самовъзпитанието, което бих искал да препоръчам по отношение на нещата от този живот, има нещо общо с нашите надежди за бъден живот и че човек чрез силата на своя разум може да узнае нещо за Бога. Неподходящо би било тук да се спирам на тази материя по-обстойно, отколкото е необходимо, за да се установи абсолютното различие между религиозната и обикновената вяра. Ще се изтълкува като моя слабост, загдето отричам възможността духовната дейност, която считам като пригодена за високи неща, да се прилага и по отношение на върховните. Готов съм да приема този упрек.
Във връзка със земните работи аз самият обаче вярвам, че „невидимите неща на Онзи, който е сътворил света, се виждат ясно и се разбират от сътворените, включително неговото могъщество и божественост", и никога не съм съзирал нещо несъвместимо между нещата, които могат да бъдат разбрани със заложения в човека дух и онези по-висши неща относно бъдния му живот, които този заложен в него дух не смогва да схване."
към текста >>
Но
Дух
овната Наука би трябвало да възпитава тъкмо у нас умението да преценяваме.
Това са неща, над които днес човек много не разсъждава.
Но Духовната Наука би трябвало да възпитава тъкмо у нас умението да преценяваме.
Ето защо аз не се боя понякога да назовавам нещата без заобикалки с оглед на прозрението, което в дадения случаи наистина не е постигнато лесно. Мисля обаче, че днес не можем да говорим до полунощ, поради което сега ще приключим.*167
към текста >>
19.
8. ОСМА ЛЕКЦИЯ, Базел, 21 Декември 1916
GA_173 Карма на неистината
Ако с оглед на онова, което отново и отново трябва да изтъкваме като задача на нашето
дух
овнонаучно движение, ние не искаме да изпаднем само в отбелязването на един празник, както това сега може да се установи на много места, ще бъде уместно в настоящо то сериозно време да припомним в душата си някои неща, свързани със смисъла на физическото раждане на Христос Исус.
У мнозина се е създал навикът всяка година да отпразнуват физическото раждане на онова Същество, появило се в Земното развитие, за да му придаде смисъл.
Ако с оглед на онова, което отново и отново трябва да изтъкваме като задача на нашето духовнонаучно движение, ние не искаме да изпаднем само в отбелязването на един празник, както това сега може да се установи на много места, ще бъде уместно в настоящо то сериозно време да припомним в душата си някои неща, свързани със смисъла на физическото раждане на Христос Исус.
към текста >>
Пред нашия
дух
овен взор ние често пъти сме представяли как в Христос Исус за човешката нагледна способност в едно цяло се сливат, така да се каже, две същности Христовото Същество и човешката същност на Исус.
Пред нашия духовен взор ние често пъти сме представяли как в Христос Исус за човешката нагледна способност в едно цяло се сливат, така да се каже, две същности Христовото Същество и човешката същност на Исус.
В рамките на християнското развитие се е спорило много, имало е много сблъсъци на догми относно съчетаването на Христос с Исус в съществото, чието физическо раждане се отбелязва с Коледния празник. Като изходна база ние можем да използваме нашето знание, че в Христос разпознаваме едно космическо, неземно Същество, едно Същество, слязло от духовните светове, за да може чрез раждането си като човек от плът, да придаде смисъл на Земното развитие. В човека Исус разпознаваме оногова, който по известен нам начин е бил предопределен като човек да се съедини с Христовото Същество, да го поеме в себе си, след като в продължение на тридесет години е бивал подготвян за това.
към текста >>
Като изходна база ние можем да използваме нашето знание, че в Христос разпознаваме едно космическо, неземно Същество, едно Същество, слязло от
дух
овните светове, за да може чрез раждането си като човек от плът, да придаде смисъл на Земното развитие.
Пред нашия духовен взор ние често пъти сме представяли как в Христос Исус за човешката нагледна способност в едно цяло се сливат, така да се каже, две същности Христовото Същество и човешката същност на Исус. В рамките на християнското развитие се е спорило много, имало е много сблъсъци на догми относно съчетаването на Христос с Исус в съществото, чието физическо раждане се отбелязва с Коледния празник.
Като изходна база ние можем да използваме нашето знание, че в Христос разпознаваме едно космическо, неземно Същество, едно Същество, слязло от духовните светове, за да може чрез раждането си като човек от плът, да придаде смисъл на Земното развитие.
В човека Исус разпознаваме оногова, който по известен нам начин е бил предопределен като човек да се съедини с Христовото Същество, да го поеме в себе си, след като в продължение на тридесет години е бивал подготвян за това.
към текста >>
И една от множеството настоящи злонамерености представлява това, дето точно срещу антропософски ориентираната
Дух
овна Наука се отправя упрекът, че искала да извади на мода стария гнозис.
Днес вече и дума не може да става за връщане към гнозиса той, разбира се, е нещо изтляло. Унищожаването му без остатък несъмнено е било подтикнато от злото, невежеството и враждебността спрямо знанието и мъдростта, но при все това то е произтекло от някаква необходимост на земното развитие.
И една от множеството настоящи злонамерености представлява това, дето точно срещу антропософски ориентираната Духовна Наука се отправя упрекът, че искала да извади на мода стария гнозис.
Този упрек се отправя от хората, които не знаят нищо нито за гнозиса, нито за антропософията. Въпросът не е да се извади на мода гнозисът, а да се проумее, че той е бил нещо могъщо, нещо велико, нещо, което преди деветнайсет сто летия се е опитало да даде за времето си някакъв отговор на въпроса: Кой е Христос?
към текста >>
Пред очите на гностика, пред неговия
дух
овен взор се откривала перспектива към
дух
овни светове.
Пред очите на гностика, пред неговия духовен взор се откривала перспектива към духовни светове.
Той по чудесен начин си представял вертикално разслоения свят на духовните Йерархии. Как Христос е слязъл през света на духовните Йерархии, за да се въплъти в обвивката на един смъртен всичко това е вълнувало душата на гностика. И тази душа искала да добие представа как Христос е дошъл от духовните висоти и е бил приет на земята. Най-добра представа за миналото се получава, когато човек се замисли, че всичко настъпило на света, след като гнозисът бил изкоренен докрай, е било нищожно в сравнение с величието на гностическата представа за Христос. Намиращото се зад Евангелията като същинска мистерийна мъдрост има необятни размери, то е по-голямо от онова, което цялото по-сетнишно богословие било в състояние да извлече от Евангелията.
към текста >>
Той по чудесен начин си представял вертикално разслоения свят на
дух
овните Йерархии.
Пред очите на гностика, пред неговия духовен взор се откривала перспектива към духовни светове.
Той по чудесен начин си представял вертикално разслоения свят на духовните Йерархии.
Как Христос е слязъл през света на духовните Йерархии, за да се въплъти в обвивката на един смъртен всичко това е вълнувало душата на гностика. И тази душа искала да добие представа как Христос е дошъл от духовните висоти и е бил приет на земята. Най-добра представа за миналото се получава, когато човек се замисли, че всичко настъпило на света, след като гнозисът бил изкоренен докрай, е било нищожно в сравнение с величието на гностическата представа за Христос. Намиращото се зад Евангелията като същинска мистерийна мъдрост има необятни размери, то е по-голямо от онова, което цялото по-сетнишно богословие било в състояние да извлече от Евангелията. За да разбере колко нищожно и незначително в сравнение с гнозиса е днешното схващане за Христовото Същество, човек трябва да вникне в представата на стария гнозис за Христос.
към текста >>
Как Христос е слязъл през света на
дух
овните Йерархии, за да се въплъти в обвивката на един смъртен всичко това е вълнувало душата на гностика.
Пред очите на гностика, пред неговия духовен взор се откривала перспектива към духовни светове. Той по чудесен начин си представял вертикално разслоения свят на духовните Йерархии.
Как Христос е слязъл през света на духовните Йерархии, за да се въплъти в обвивката на един смъртен всичко това е вълнувало душата на гностика.
И тази душа искала да добие представа как Христос е дошъл от духовните висоти и е бил приет на земята. Най-добра представа за миналото се получава, когато човек се замисли, че всичко настъпило на света, след като гнозисът бил изкоренен докрай, е било нищожно в сравнение с величието на гностическата представа за Христос. Намиращото се зад Евангелията като същинска мистерийна мъдрост има необятни размери, то е по-голямо от онова, което цялото по-сетнишно богословие било в състояние да извлече от Евангелията. За да разбере колко нищожно и незначително в сравнение с гнозиса е днешното схващане за Христовото Същество, човек трябва да вникне в представата на стария гнозис за Христос. Достатъчно е само да припомни в душата си тази картина и ще се види легнал в прахта пред величавата представа за Христовото Същество, пристигаща от космически височини, от космически ширини, от космически далнини и въплъщаваща се в едно човешко тяло.
към текста >>
И тази душа искала да добие представа как Христос е дошъл от
дух
овните висоти и е бил приет на земята.
Пред очите на гностика, пред неговия духовен взор се откривала перспектива към духовни светове. Той по чудесен начин си представял вертикално разслоения свят на духовните Йерархии. Как Христос е слязъл през света на духовните Йерархии, за да се въплъти в обвивката на един смъртен всичко това е вълнувало душата на гностика.
И тази душа искала да добие представа как Христос е дошъл от духовните висоти и е бил приет на земята.
Най-добра представа за миналото се получава, когато човек се замисли, че всичко настъпило на света, след като гнозисът бил изкоренен докрай, е било нищожно в сравнение с величието на гностическата представа за Христос. Намиращото се зад Евангелията като същинска мистерийна мъдрост има необятни размери, то е по-голямо от онова, което цялото по-сетнишно богословие било в състояние да извлече от Евангелията. За да разбере колко нищожно и незначително в сравнение с гнозиса е днешното схващане за Христовото Същество, човек трябва да вникне в представата на стария гнозис за Христос. Достатъчно е само да припомни в душата си тази картина и ще се види легнал в прахта пред величавата представа за Христовото Същество, пристигаща от космически височини, от космически ширини, от космически далнини и въплъщаваща се в едно човешко тяло.
към текста >>
Дух
овното око на онези, които от космическите простори довеждат душите на Земята, поглеждало надолу и съзирало Соломоновия храм с неговите символи.
А положението било следното: Земното око поглежда към небето и съзира звезди.
Духовното око на онези, които от космическите простори довеждат душите на Земята, поглеждало надолу и съзирало Соломоновия храм с неговите символи.
За тях той бил звезда и посредством нейната светлина те можели да съпроводят душите в такива тела, които щели да бъда способни да поемат смисъла на Соломоновия храм. Той бил средищната звезда на Земята, която излъчвала особено ярък блясък в духовната висота.
към текста >>
Той бил средищната звезда на Земята, която излъчвала особено ярък блясък в
дух
овната висота.
А положението било следното: Земното око поглежда към небето и съзира звезди. Духовното око на онези, които от космическите простори довеждат душите на Земята, поглеждало надолу и съзирало Соломоновия храм с неговите символи. За тях той бил звезда и посредством нейната светлина те можели да съпроводят душите в такива тела, които щели да бъда способни да поемат смисъла на Соломоновия храм.
Той бил средищната звезда на Земята, която излъчвала особено ярък блясък в духовната висота.
към текста >>
Представата за Христос е угаснала на юг; представата за Исус съвсем не се появява по някакъв възвишен начин, а по-скоро така, че завладява
дух
овете на хората, че в душите по чудодеен начин нахлува нещо, възникващо при мисълта как в коледната нощ се ражда младенецът, приел Христос.
Тук внимание заслужава фактът, че тази връзка на Христос с Исус действа от една страна така, че ние виждаме как в гнозиса пламва една висша представа за Христос и как тя угасва при прехода на християнството през римския свят, и че, от друга страна, при срещата на християнството с народите, които влизат в допир с него от север, възниква представата за Исус.
Представата за Христос е угаснала на юг; представата за Исус съвсем не се появява по някакъв възвишен начин, а по-скоро така, че завладява духовете на хората, че в душите по чудодеен начин нахлува нещо, възникващо при мисълта как в коледната нощ се ражда младенецът, приел Христос.
Точно както на юг липсвала задоволителна представа за Христос, така на север в незадоволителна степен е усвоено усещането за Исус. Това усещане все пак покъртвало дълбоко сърцата на хората, без обаче само по себе си да е напълно разбираемо. Защото сравни ли се безмерно великото, каквото Христос Исус означава за развитието на човечеството, със сантименталната безвкусица, съдържаща се в множество стихове и песни за „милия Исус", с които по навик биват възторгвани сърцата, карани в своя егоизъм да вярват, че по този начин наистина изпитват щурмуващи небесата чувства, тогава непосредствено се придобива впечатлението как нещо иска да улегне, ала това не му се удава напълно, как в случая едно нещо се свързва с друго така, че всъщност онова, в което се крие по-дълбокият смисъл, цялостното по-дълбоко значение, остава в подсъзнанието на хората.
към текста >>
Само тогава между хората, които действително трябвало да се смятат за свързани с
дух
овните светове, както подобава на човека, само тогава между тях било позволено половото сношение.
Приблизително там, където е разположен Ютландският полуостров с днешна Дания, се намирал центърът, от който в онези древни времена се излъчвали важни мистерийни импулси. И тези мистерийни импулси имали връзка с факта днешният разум може да преценява това както си ще -, че още през третото хилядолетие преди нашето християнско летоброене там, на север, сред някои племена за наистина достоен обитател на земята бил считан роденият през определени седмици на зимния сезон. Причината за това била, че от онзи тайнствен мистериен център върху Ютландския полуостров, към племената, наричащи се тогава ингевони*170 или наричани поне от римляните и по-точно от Тацит ингевони, храмовият жрец отправял импулс половото сношение на хората да става само в определен период през първата четвърт на годината. Всяко полово сношение на хората извън този период, разпореден от мистерийния център, било недопустимо; а непълноценен човек сред това племе на ингевоните бил всеки, родил се не по време на най-тъмните нощи, в най-мразовития сезон, в навечерието на нашата Нова година. Защото импулсът от мистерийния център се по давал при първото пълнолуние след пролетното слънцестояние.
Само тогава между хората, които действително трябвало да се смятат за свързани с духовните светове, както подобава на човека, само тогава между тях било позволено половото сношение.
Поради туй, че през цялото останало време усилията, изразходвани при едно полово сношение, бивали спестявани за телесното развитие на човека, се постигала онази характерна сила, на която макар и в нейния залез могъл да се възхити Тацит, който творил едно столетие след Мистерията на Голгота.
към текста >>
На зачеващата жена се явявало едно
дух
овно същество и под формата на видение и възвестявало образа на човека, който чрез нея щял да дойде на земята.
Така през първото пълнолуние след пролетното слънцестояние принадлежащите към племето на ингевоните преживявали в отличие от другите германски племена по особено интензивен начин процеса на зачатието: не при будно съзнание, а в своеобразно съновидение. Те обаче знаели какво трябва да означава това във взаимовръзката между човешката тайна и небесните тайни.
На зачеващата жена се явявало едно духовно същество и под формата на видение и възвестявало образа на човека, който чрез нея щял да дойде на земята.
Не съзнание, а полусъзнание имало в сферата, изживявана от човешките души при навлизането на човека във физическо-земния Свят. Човек подсъзнателно усещал, че го направляват божества, получи ли впоследствие името "ванове"; чието име се свързва с глагола wahn nen въобразявам си, тоест с онова, което не протича при явно, пълно съзнание на разума, а при „просветлено сънищно съзнание".
към текста >>
Така преминаването в ариманическо състояние означа-вало, че взаимовръзката, съединяването на земната жена с
дух
овния свят е било търсено по неправомерен начин в неправомерно време.
За всяко новопоявило се нещо на света се създава както една луциферическа, така и една ариманическа противоположност. Онова, което в смисъла на ингевоните било съдържащото се в регулираната еволюция на човечеството, се отнасяло за периода на първото пълнолуние след пролетното слънцестояние. Но онова, което в древността било изостанало чрез придвижване на равноденствието напред като призрачно преживяване от стари времена, в по-късен период бивало измествано все повече и по такъв начин се превръща в нещо ариманическо. Следователно, ако посвещаваното в древността на истинския култ към Херта било преместено с близо четири недели по-късно, то се било превърнало в ариманическо.
Така преминаването в ариманическо състояние означа-вало, че взаимовръзката, съединяването на земната жена с духовния свят е било търсено по неправомерен начин в неправомерно време.
Впоследствие то било увековечело във Валпургиевата нощ на 30 Април срещу 1 Май! Тук е редно да виждаме само едно ариманическо времеизместване. Знаете, че луциферическото времеизместване става назад; ариманическото протича обратно, защото стои във връзка с придвижването на равноденствието напред в този случай изостаналото се явява по-късно. Ето как онова, което представлявало ариманическата, мефистофелската обратна страна на култа към Херта, превръщането в дяволското, станало по-сетне "Валпургиева нощ", която е свързана с най-старата мистерийна същност и от която впоследствие останал единствено избледнелият спомен.
към текста >>
Там наместо Херта съществува една богиня Фрига, която според своята символика това обаче трябва по-напред да се знае от
Дух
овната Наука се превръща направо в предател на онова, което всъщност е лежало в основата*172.
Немалка част от тази мистерийна същност продължила да живее, ако човек има правилно разбиране по въпроса, именно в скандинавските мистерии.
Там наместо Херта съществува една богиня Фрига, която според своята символика това обаче трябва по-напред да се знае от Духовната Наука се превръща направо в предател на онова, което всъщност е лежало в основата*172.
към текста >>
Извършващото се в
дух
овния свят се знаело преди всичко на датския полуостров.
В тази англосаксонска песен за руните отзвучава ехото на онова, което някога е ставало: съдържащото се в стария мистериен обичай за зачеването по Великден с оглед на раждането по Коледа.
Извършващото се в духовния свят се знаело преди всичко на датския полуостров.
Ето защо в песента за руните с право се казва: „Отпърво Инг бил видян сред мъжете на източните датчани." Подир туй все повече настъпвали времена, когато тези старинни познания бивали изопачавани; когато оставали да съществуват само спомени и символика, когато въобще в развоя на човечеството в по-голяма степен се разпространявало произхожда щото от топлите страни. А от топлите страни произхожда нещо, което в отличие от ставащото в студените страни не е свързано с факта, че годишното време има пряко отношение към онова, което човекът изживява дълбоко в себе си. Получило се разпръсване на човешкия плод по протежение на цялата година, което по тези места естествено също вече било налице в старинното атавистично ясновидство, макар и пропито от старите принципи, когато в студената зона като божества господствали вановете, а в южните области храмовите мистерии отдавна били заели мястото на природните мистерии. То вече се придвижвало на север, все още примесено със старото, когато вановете били заменени от божествата "ази". Както вановете са свързани с глагола wahnen 'въобразявам си', така божествата ази са свързани с битието, по-точно с битието във външния, материалния свят, което външният разум цели да обхване.
към текста >>
Днес
Дух
овната Наука ни го разбулва и единствено тя осмисля англосаксонската песен за руните.
Ето защо, когато в Евангелието от Лука четем описанието за появата на архангел Гавраил пред Мария, ние трябва да търсим неговото първоначало в истинските видения, намерили израз в онова, което някога се отразило в Нертусовата символика на старите Нертусови мистерии. То се било пренесло на изток.
Днес Духовната Наука ни го разбулва и единствено тя осмисля англосаксонската песен за руните.
Защото Нертус и Инг са едно и също. А нали за Инг се казва: "Отпърво Инг бил видян сред мъжете на източните датчани. Сетне се отправил на изток. През вълните крачел той, а подире му идела колесницата." През вълните на облаците, разбира се, както и Нерта крачела през вълните на облаците. Каквото било общо за областите от по-студената зона, станало единично, станало частно.
към текста >>
И тези Евангелия ще станат близки и скъпи на човечеството едва тогава, когато
Дух
овната Наука разбули техния скрит, окултен смисъл.
Дълг на съвременността е все повече да вниква в тези неща и по такъв начин действително конкретно да схване смисъла на развитието на земното човечество. Защото в свещените писания се съдържат величави и необикновени неща не тривиалностите, за които днес нерядко се говори при религиозните прояви, а онези пронизващи до мозъка на костите, просмукващи сърцата свещени истини, съпътстващи цялото развитие на човечеството. Това вибрира във всичко, което се съдържа в Евангелията.
И тези Евангелия ще станат близки и скъпи на човечеството едва тогава, когато Духовната Наука разбули техния скрит, окултен смисъл.
И един ден човечеството ще знае защо в Евангелието от Лука се казва:
към текста >>
Земята не е само едно огромно живо същество, тя е едно възвишено
дух
овно същество.
Земята не е само едно огромно живо същество, тя е едно възвишено духовно същество.
И както най-големият човешки гений в напреднала възраст не би могъл да се намира там, където е, ако през детството и младостта си не се е развивал по подобаващ начин, така и Мистерията на Голгота не би могла да стане, божественото не би могло да се слее със земното развитие, ако в началото на земните си дни то не е било слязло на Земята по друг, но също така и по божествен начин. По-различно, отколкото можело да бъде разбирано впоследствие, е било откровението на божественото откъм висините в старинния култ към Нерта; то обаче е съществувало.
към текста >>
Понеже човекът е слязъл от
дух
овни висини, то и откровението на божественото е дошло откъм небесните висини.
Пастири, хора, подобни на онези, сред които е живеел култът към Нертус, се описват и в Евангелието от Лука. Всичко това мога да Ви го представя само схематично. Ако можехме да беседваме дълго над него, тъкмо това, което имам да Ви кажа днес, щеше да се окаже дълбоко обосновано.
Понеже човекът е слязъл от духовни висини, то и откровението на божественото е дошло откъм небесните висини.
Така е трябвало да се говори на людете, които според старата мъдрост знаели, че човешката съдба е свързана с онова, кое то живее в звездите на небесата. Онова обаче, което следва да живее на Земята чрез въплъщението на Христос в един земен човек, ще трябва тепърва полека-лека да бъде разбрано. Вестта е двучленна, двусъставна: „Откровение на божественото откъм висините" „Мир сред душите по земята, проявяващи добра воля." Без тази втора част Колелата, празникът Рождество Христово, губи смисъл!
към текста >>
В противен случай може би не онези, които днес се противят в Европа, а които откъм Азия един ден ще от мъстят за обругаването на копнежа за мир, ще трябва върху руините на европейския
дух
овен живот да възвестяват на човечеството християнството и Мистерията на Голгота.
Нали и на нас ни се свива сърцето, че живеем във време, когато човешкият копнеж за мир бива обругаван*175. Почти невероятно е да се празнува Коледа в тези дни на обругаване на човешкия копнеж за мир. Нека днес, когато все още не сме изправени пред най-лошото, да се надяваме, че в душите може да настъпи поврат, та мястото на обругаването на копнежа за мир да заеме християнското чувство, волята за мир.
В противен случай може би не онези, които днес се противят в Европа, а които откъм Азия един ден ще от мъстят за обругаването на копнежа за мир, ще трябва върху руините на европейския духовен живот да възвестяват на човечеството християнството и Мистерията на Голгота.
Тогава ще останат неизличими думите: На Коледа през хиляда деветстотин и шестнайсетата година след възвестяването „Да бъде мир на земята сред душите човешки, проявяващи добра воля", през хиляда деветстотин и шестнайсетата година човечеството можа подир коледното възвание да стигне дотам, че да обругае копнежа за мир!
към текста >>
Дано добрите
дух
ове, действащи в коледните импулси, да предпазят несретните люде в Европа от това!
Дано не стане така!
Дано добрите духове, действащи в коледните импулси, да предпазят несретните люде в Европа от това!
към текста >>
20.
9. ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 24 Декември 1916
GA_173 Карма на неистината
Гнозисът бил остатък от прамъдрост, запазен посредством атавистични знания за
дух
овните светове през древните дни на човечеството.
Аз обясних, че на юг Христовата мъдрост била изкоренена от догматиката, онази Христова мъдрост, постигната от гнозиса, който на свой ред бил изкоренен; защото, каквото е останало от гнозиса, представлява всъщност незначителен сбор от фрагменти.
Гнозисът бил остатък от прамъдрост, запазен посредством атавистични знания за духовните светове през древните дни на човечеството.
И тази съществувала още по време на Мистерията на Голгота и характерна за гностиците прамъдрост, която макар и с други имена правела преглед на онова, което като Йерархии лежи в основата на мировото сътворение, тази именно прамъдрост била в състояние да си създаде представа, идея за значението на Христос. С гнозиса изчезнала и възможността за разбиране на Христовата същност като космическа същност. На нейно място дошла догматиката, разпространила някои неразбираеми понятия кредо и други подобни за Христовото Същество.
към текста >>
Едно истинско разбиране на Христовото Същество ще трябва тепърва да бъде постигнато чрез по-новия гнозис, различаващ се изцяло от някогашния гнозис, чрез антропософски систематизираната, ориентираната
Дух
овна Наука.
Важно през изтеклите столетия било не знанието за Христос, а фактът, че Христос се обърнал към земята и извършил Мистерията на Голгота.
Едно истинско разбиране на Христовото Същество ще трябва тепърва да бъде постигнато чрез по-новия гнозис, различаващ се изцяло от някогашния гнозис, чрез антропософски систематизираната, ориентираната Духовна Наука.
към текста >>
По онова време мистерията можела да действа именно в тези области, тъй като всички климатични условия а пък всичко материално си има своите
дух
овни първопричини в тези по-студени региони били по-други в сравнение с топлите южни региони.
За нас днес по-важно като изходна точка трябва да бъде другото, изложено от мен миналия четвъртък, а именно, че на север в много ранно, предхристиянско време тогава аз казах през третото хилядолетие преди нашето летоброене у едно племе, наричано от Тацит ингевони съществувала известна традиция, според която мистерийните жреци управлявали от едно мистерийно светилище, чийто център се намирал в Ютландия, в днешна Дания.
По онова време мистерията можела да действа именно в тези области, тъй като всички климатични условия а пък всичко материално си има своите духовни първопричини в тези по-студени региони били по-други в сравнение с топлите южни региони.
Докато топлите региони били по -подходящи за разгръщане тайните на Христовото Същество в гнозиса, то чрез наличието на представи за някогашни традиции, северните области подхождали повече за формирането на усещания, отнасящи се именно за Исус.
към текста >>
Това се отразявало върху цялостното разположение на
дух
а, върху душевното състояние на хората.
Това се отразявало върху цялостното разположение на духа, върху душевното състояние на хората.
Поради това, че през останалото време на годината продължаването на рода отстъпвало на заден план, могло да се запази старото сумрачно ясновидство. А щом наближало времето за зачеване, сиреч въпросните дни през пролетта, тогава настъпвали състоянията на несъзнателност. Зачеването бивало осъществявано изцяло в състояние на несъзнателност, в небудно състояние. По този начин обаче, зачеващата жена реално осъзнавала явяването, видението на един слизащ от духовните светове духовен образ, който възвестявал бъдната рожба. При жената дори се получавало така, че тя навярно е виждала лицето на бъдната си рожба.
към текста >>
По този начин обаче, зачеващата жена реално осъзнавала явяването, видението на един слизащ от
дух
овните светове
дух
овен образ, който възвестявал бъдната рожба.
Това се отразявало върху цялостното разположение на духа, върху душевното състояние на хората. Поради това, че през останалото време на годината продължаването на рода отстъпвало на заден план, могло да се запази старото сумрачно ясновидство. А щом наближало времето за зачеване, сиреч въпросните дни през пролетта, тогава настъпвали състоянията на несъзнателност. Зачеването бивало осъществявано изцяло в състояние на несъзнателност, в небудно състояние.
По този начин обаче, зачеващата жена реално осъзнавала явяването, видението на един слизащ от духовните светове духовен образ, който възвестявал бъдната рожба.
При жената дори се получавало така, че тя навярно е виждала лицето на бъдната си рожба. А по време на Евангелието от Лука това възвестяване, както видяхме, намира отражение в благовещението към Мария, отправено от архангел Гавраил. Ние видяхме, че дори в една англосаксонска песен за руните съществува фрагмент за онова, което било налице в старото съзнание, че тези традиции наистина са съществували на Ютландския полуостров и че са се пренесли на изток.
към текста >>
През първите тридесет години от живота му, неговата душа бивала насочвана по съвсем специален начин към преживявания, които да го накарат днес някой едва ли би могъл да го проумее, ако черепът, пардон, ако главата му е пълна с материалистически представи, та тези процедури трябвало да го накарат през тридесетата година на своя живот вътрешно да вникне във взаимовръзката между човека и
дух
овния свят.
Още миналия четвъртък споменах, а тези дни вероятно ще мога да се спра по-подробно на това, че на всеки три години се отделяло специално внимание кой се е родил първи след дванайсетия час на вечерта, наричана днес от нас Бъдни вечер, кой, така да се каже, бил първородният на всяка четвърта година, първо родният след трите изтекли години. Този първороден бивал определян за известни процедури, на които го подлагали, докато навърши тридесет години. До тридесетата си годишнина той бивал възпитаван отчасти доста уединено от мистерийните жреци. На душата му се придавала точно определена насока.
През първите тридесет години от живота му, неговата душа бивала насочвана по съвсем специален начин към преживявания, които да го накарат днес някой едва ли би могъл да го проумее, ако черепът, пардон, ако главата му е пълна с материалистически представи, та тези процедури трябвало да го накарат през тридесетата година на своя живот вътрешно да вникне във взаимовръзката между човека и духовния свят.
До това състояние той трябвало, стъпка по стъпка, да бъде доведен с помощта на точно определени вътрешни преживявания.
към текста >>
Още като невръстно дете този първороден трябвало най-напред да схване как чрез своя Ангел човекът е свързан с
дух
овното и по такъв начин изолиран от останалия свят, непокварен, така да се каже, от представите, които иначе нахлуват от външния живот в душите на децата да бъде сближен с
дух
овните дейности и с
дух
овните процеси и преди всичко да развие дълбоко съзнание за своята връзка с ръководещото го ангелско същество с вестителя.
Още като невръстно дете този първороден трябвало най-напред да схване как чрез своя Ангел човекът е свързан с духовното и по такъв начин изолиран от останалия свят, непокварен, така да се каже, от представите, които иначе нахлуват от външния живот в душите на децата да бъде сближен с духовните дейности и с духовните процеси и преди всичко да развие дълбоко съзнание за своята връзка с ръководещото го ангелско същество с вестителя.
Ето как именно у това дете бивала изграждана душа, приучвана към не що особено по причини, с които може би ще се занимаем през следващите дни. Особеното у това дете се подчертавало, като се казвало, че такова дете ставало „гарван". Това била своеобразна степен на посвещаване, която била популярна в широки региони, която се съдържала по-специално в персийското посвещаване на Митра и за която отчасти съм Ви разказвал още преди години. В крайна сметка тази душа трябвало да се издигне до по-интензивното усещане на връзката с духовните светове, тайните на духовните светове трябвало да могат да се преживяват в душата.
към текста >>
В крайна сметка тази душа трябвало да се издигне до по-интензивното усещане на връзката с
дух
овните светове, тайните на
дух
овните светове трябвало да могат да се преживяват в душата.
Още като невръстно дете този първороден трябвало най-напред да схване как чрез своя Ангел човекът е свързан с духовното и по такъв начин изолиран от останалия свят, непокварен, така да се каже, от представите, които иначе нахлуват от външния живот в душите на децата да бъде сближен с духовните дейности и с духовните процеси и преди всичко да развие дълбоко съзнание за своята връзка с ръководещото го ангелско същество с вестителя. Ето как именно у това дете бивала изграждана душа, приучвана към не що особено по причини, с които може би ще се занимаем през следващите дни. Особеното у това дете се подчертавало, като се казвало, че такова дете ставало „гарван". Това била своеобразна степен на посвещаване, която била популярна в широки региони, която се съдържала по-специално в персийското посвещаване на Митра и за която отчасти съм Ви разказвал още преди години.
В крайна сметка тази душа трябвало да се издигне до по-интензивното усещане на връзката с духовните светове, тайните на духовните светове трябвало да могат да се преживяват в душата.
към текста >>
Старите, сънищни прозрения в
дух
овния свят са изчезнали.
Вярно, ние с право казваме: При прехода от Четвъртата към Петата следатлантска епоха, но дори още от Третата към Четвъртата, съзнанието на човека все повече се превръщало в съзнание на Аза, в дневно съзнание.
Старите, сънищни прозрения в духовния свят са изчезнали.
По северния начин на изразяване казва ли, че на мястото на ваните, чието име се свързва с глагола wahnen 'въобразявам си', с даденото от видението, дошли азите, които вече са богове за развитото дневно съзнание. През Четвъртия следатлантски период на север продължавали да се изразяват по този начин, докато всички подобни спомени не били изкоренени от свещениците. През Петия следатлантски период, когато се появил материализмът, респ. "християнизмът", тези неща вече били изчезнали. И докато на юг гърците имали своите богове Зевс, Аполон и т.н., хората от Севера си имали азите, чието име се свързва с глаголите esse, sein*180 'съм', а пък esse с gesehen werden, mit dein Auge gesehen werden 'бивам виждан, виждат ме с очите си.
към текста >>
Балдур вече е божество от азите, ще рече, че като властваща
дух
овна сила той спада към епохата, през която хората вече са се пробудили за индивидуално съзнание.
Така по времето, когато изложеното от мен тук вече не било в сила, в тъй наречения Балдуров мит, в мита за бога Балдур, представян у различните племена като мистерийна сценка, се наблюдава смътен спомен за въпросното ставане на цар. Някога то е съществувало реално, сетне го представяли като мистерийна сценка и накрая се превърнал в разказван мит. И тогава монасите и свещениците го изкоренили.
Балдур вече е божество от азите, ще рече, че като властваща духовна сила той спада към епохата, през която хората вече са се пробудили за индивидуално съзнание.
Божествата ванове вече били угаснали, но Балдур едновременно е представител на съществото, което трябвало да стане цар, на онова първородно същество, идващо всяка трета година на бял свят.
към текста >>
Преди туй имал задачата да управлява, управлението обаче трябвало да става единствено в съгласие с намере-нията на
дух
овния свят.
Дотогава бил предпазван да не бъде докосван от външния материалистически свят. Редно било естествено такъв цар да живее сред свещеничеството, та всички егоистични помисли да изчезнат от душата му и да не могат да проникнат в него. Повече от три години той не бивало да царува. След три години Балдур почувствал как наближава краят на царския му сан. Но тогава според тези стари възгледи той вече бил зрял да влезе в допир с външния свят.
Преди туй имал задачата да управлява, управлението обаче трябвало да става единствено в съгласие с намере-нията на духовния свят.
А после той трябвало да стане нещо друго трябвало да се озове сред външния свят.
към текста >>
Така Хьодур бил онзи, който се явява представител на външния материален свят, доколкото този материален свят не се схваща в неговата взаимовръзка с
дух
овното, ами живее като паразит на земята.
Така Хьодур бил онзи, който се явява представител на външния материален свят, доколкото този материален свят не се схваща в неговата взаимовръзка с духовното, ами живее като паразит на земята.
Същевременно името Hod е идентично със старата дума за борба, война, докато Baldur, в каквото звучене се пази до днес, възлиза към други означения, най-доброто от които още е съхранено в англосаксонския. С оглед на изложеното от мен през последните дни думата за „ден" (нем. Tag) ведно със самия език и звукоизместването е налице и в по-ранни степени: всъщност Bai day е възможно макар и в англосаксонски като име и в превод би означавало „сияйният ден" или „денят на светлината", с което се изразява връзката на Балдур с дневното съзнание, сиреч със съзнанието, възсияло над човечеството едва през Четвъртия следатлантски период. Хьодур е представителят на материалното, на мрака и в същото време на борбата, на схватката. Балдур е представителят на разбирането, на познанието, на светлината, и то на онази светлина, която свети на човешката душа в съзнаващото състояние, развило се от Четвъртия следатлантски период насам.
към текста >>
През Четвъртия след атлантски период просто все още е било възможно човекът от определен момент нататък да бъде въведен по стария начин в
дух
овния свят, както е ставало и в тези нордски мистерии.
Така с мита за Балдур пред нас се разкрива един особен вид Коледно тайнство. Нали и съзнанието за взаимовръзката на мита за Балдур с Коледното тайнство също е изкоренено от монасите и свещениците. За щото Балдур притежава нещо от добрите качества на Луцифер, а Хьодур -нещо от добрите качества на по-късния Мефистофел-Ариман. При това с добри имам предвид не нравствено добри, а необходими за развитието качества. Такива неща обаче отново стоят във връзка с цялостната еволюция.
През Четвъртия след атлантски период просто все още е било възможно човекът от определен момент нататък да бъде въведен по стария начин в духовния свят, както е ставало и в тези нордски мистерии.
Ала за бъдните времена това трябвало да се промени, тъй като атавистичният начин на старото ясновидство не можел да устои на по-грубо проявяващите се изисквания на материалистическата епоха. В митовете тъкмо това отношение на старото ясновидство от Четвъртия следатлантски период към по-късния е намерило израз в противоположността между Балдур и Хьодур. Какво собствено си взаимодейства, кое лежи в основата на това, че Балдур представителят на човешкото съзнание, което може да бъде просветлено от божествената същност, че Балдур може под влияние на злата сила Локи да бъде погубен от Хьодур бога на борбата, на войната, на тъмнината? В основата му лежи, че както отдавна съществува за нашата епоха и ще се задържи още за известно време между светлината и тъмнината винаги трябва да протича взаимодействие. Всъщност чист религиозен егоизъм е човекът да бъде каран да вярва, че нещо във физическия свят, в света на Майя може да бъде изцяло добро.
към текста >>
Нееднократно съм Ви споменавал, че ако
Дух
овната Наука навлезе по-широко сред хората, тя ще обхване например и медицината, лечението.
Нека вземем един определен случай. Именно под въздействие на Коледното тайнство ще можем да задълбочим някои положения, която обсъждахме напоследък. Да вземем един определен случай.
Нееднократно съм Ви споменавал, че ако Духовната Наука навлезе по-широко сред хората, тя ще обхване например и медицината, лечението.
Ще бъдат изнамерени някои по-физически лечебни методи за душевни заболявания, по-духовни лечебни методи за телесни страдания. А съм Ви и казвал защо това днес не е възможно по простата причина, че грехът иде от закона, не законът от греха*181. Докато действат закони, според които материалистическата медицина е законосъобразната а днес е именно така -, дотогава индивидът колкото и проникновени виждания да има не може, пък и не трябва да предприема нищо. Но ще настъпи време и то едва ли толкова далече, когато Кармата на човечеството ще има готовност медицината, лечението да приема импулси, идващи от духовното познание. Отбелязвам го само мимоходом, защото онова, на което държа да наблегна в момента е нещо друго.
към текста >>
Ще бъдат изнамерени някои по-физически лечебни методи за душевни заболявания, по-
дух
овни лечебни методи за телесни страдания.
Нека вземем един определен случай. Именно под въздействие на Коледното тайнство ще можем да задълбочим някои положения, която обсъждахме напоследък. Да вземем един определен случай. Нееднократно съм Ви споменавал, че ако Духовната Наука навлезе по-широко сред хората, тя ще обхване например и медицината, лечението.
Ще бъдат изнамерени някои по-физически лечебни методи за душевни заболявания, по-духовни лечебни методи за телесни страдания.
А съм Ви и казвал защо това днес не е възможно по простата причина, че грехът иде от закона, не законът от греха*181. Докато действат закони, според които материалистическата медицина е законосъобразната а днес е именно така -, дотогава индивидът колкото и проникновени виждания да има не може, пък и не трябва да предприема нищо. Но ще настъпи време и то едва ли толкова далече, когато Кармата на човечеството ще има готовност медицината, лечението да приема импулси, идващи от духовното познание. Отбелязвам го само мимоходом, защото онова, на което държа да наблегна в момента е нещо друго. Знанията за лечебните сили са неотделими от знанията за болестотворните сили, едните не могат да се преподават без другите.
към текста >>
Но ще настъпи време и то едва ли толкова далече, когато Кармата на човечеството ще има готовност медицината, лечението да приема импулси, идващи от
дух
овното познание.
Да вземем един определен случай. Нееднократно съм Ви споменавал, че ако Духовната Наука навлезе по-широко сред хората, тя ще обхване например и медицината, лечението. Ще бъдат изнамерени някои по-физически лечебни методи за душевни заболявания, по-духовни лечебни методи за телесни страдания. А съм Ви и казвал защо това днес не е възможно по простата причина, че грехът иде от закона, не законът от греха*181. Докато действат закони, според които материалистическата медицина е законосъобразната а днес е именно така -, дотогава индивидът колкото и проникновени виждания да има не може, пък и не трябва да предприема нищо.
Но ще настъпи време и то едва ли толкова далече, когато Кармата на човечеството ще има готовност медицината, лечението да приема импулси, идващи от духовното познание.
Отбелязвам го само мимоходом, защото онова, на което държа да наблегна в момента е нещо друго. Знанията за лечебните сили са неотделими от знанията за болестотворните сили, едните не могат да се преподават без другите. Никой на света не може да опознае лечебните сили, без да е получил знания за болестотворните. По тази причина Вие разбирате каква роля играе нравственото проникване на човека там, където става въпрос за нещо сериозно. Понеже, който може да излекува един човек духовно, той може и да го разболее духовно, и то със същия успех.
към текста >>
Понеже, който може да излекува един човек
дух
овно, той може и да го разболее
дух
овно, и то със същия успех.
Но ще настъпи време и то едва ли толкова далече, когато Кармата на човечеството ще има готовност медицината, лечението да приема импулси, идващи от духовното познание. Отбелязвам го само мимоходом, защото онова, на което държа да наблегна в момента е нещо друго. Знанията за лечебните сили са неотделими от знанията за болестотворните сили, едните не могат да се преподават без другите. Никой на света не може да опознае лечебните сили, без да е получил знания за болестотворните. По тази причина Вие разбирате каква роля играе нравственото проникване на човека там, където става въпрос за нещо сериозно.
Понеже, който може да излекува един човек духовно, той може и да го разболее духовно, и то със същия успех.
Ето защо такива истини за боговете могат, разбира се, да се предоставят на хората едва тогава, когато бъде постигната такава степен на нравственост, че лечебното средство да не се превръща в отрова.
към текста >>
Дори ако някои днес не знае нищо за
Дух
овната Наука, но има неопределено съзнание за пребиваването си в Петия следатлантски период, той ще зачита вътрешното свободолюбие на хората и ще говори така, че да не надхитрява, така да се каже, чувствата и да не замайва душата.
За отделния човек, представляващ в нашия физически свят по-силна същност в сравнение с една човешка маса, е необходимо и едно по-силно заглушаване на съзнанието, ако ще трябва да се действа в друго състояние на съзнанието. За една човешка общност, за една човешка група дори не е нужно да се отбелязва заглушаването на съзнанието, защото то може да настъпи много по-неусетно. При все това някои неща биха останали непостижими, ако човек винаги говореше така, както например си говорим ние. Ето защо аз непрекъснато подчертавам: Никога няма да си позволя да говоря другояче, освен с донякъде трудни, апелиращи към интелекта понятия, така че всеки да бъде принуден да се присъедини към мисленето, да участва с понятия в онова, за което става въпрос. И дума не може да става за смайване или за въздействие върху нещо друго освен върху интелекта, когато се гледа напълно сериозно на Петия следатлантски период и на неговите изисквания.
Дори ако някои днес не знае нищо за Духовната Наука, но има неопределено съзнание за пребиваването си в Петия следатлантски период, той ще зачита вътрешното свободолюбие на хората и ще говори така, че да не надхитрява, така да се каже, чувствата и да не замайва душата.
към текста >>
Защото тази тълпа вярвала, че Кола ди Риенци е довел Светия
дух
, и макар за съвсем кратко време, чрез използване на съответното положение на звездите било възможно да се постигне онова, което Кола ди Риенци желаел да постигне.
Да вземем един конкретен случай: На 20 Май 1347 г., ще рече в стари времена, било именно Петдесетница. На определен ден по онова време сред една тълпа, която впрочем имала друго отношение към тайнството на Петдесетница в сравнение със съвременността, глашатаите шествали в Рим под звуците на тръби пред Кола ди Риенци*193, оповестил от престижно място в Рим при звездната констелация на Петдесетница, която тогава се падала именно на 20 Май, онова, което щяло да го направи трибун на града. Впечатлението било такова, каквото се полагало да бъде за делириумно съзнание на една група, на една тълпа.
Защото тази тълпа вярвала, че Кола ди Риенци е довел Светия дух, и макар за съвсем кратко време, чрез използване на съответното положение на звездите било възможно да се постигне онова, което Кола ди Риенци желаел да постигне.
към текста >>
„Не към мен, не към мен е отправен този поздрав, изпълнен с дружелюбна топлина и великодушна признателност; аз знам, че не мен, възвръщенеца, приветствате вие, а
дух
а, който ме води, любовта, която ме о
дух
отворява, идеята, на която служа.
„Не към мен, не към мен е отправен този поздрав, изпълнен с дружелюбна топлина и великодушна признателност; аз знам, че не мен, възвръщенеца, приветствате вие, а духа, който ме води, любовта, която ме одухотворява, идеята, на която служа.
към текста >>
В този
дух
нещата продължават нататък.
В този дух нещата продължават нататък.
А най-накрая намираме поднесено по друг начин онова, което ни е добре известно от Евангелието. Не кой да е, а Д'Анунцио се осмелява да изговори следните думи*190: „Блажени онези, които имат повече, защото толкова по-много ще могат да дадат, толкова по-пламенни ще могат да бъдат!
към текста >>
Блажени онези, които двайсет години имат чист
дух
, закалено тяло, смела майка!
Блажени онези, които двайсет години имат чист дух, закалено тяло, смела майка!
към текста >>
Защото не всеки постъпва в
дух
а на онзи, чието раждане се отбелязва в святата нощ, щом по такъв на чин разгласява шумни облажавания по света.
Понякога и така се говори в наше време! И вече е важно, скъпи мои приятели, тези неща да не се подминават.
Защото не всеки постъпва в духа на онзи, чието раждане се отбелязва в святата нощ, щом по такъв на чин разгласява шумни облажавания по света.
Ала не принадлежността към мрака, а към светлината, дошла на света, се числи към усещанията, с които човек трябва да се проникне именно на Коледния празник, сгодяването, така да се каже, със светлината, а не с онази невнимателност, която ни носи мракът. В наше то сериозно време това също може да бъде нещо, което на Бъдни вечер сигурно заслужава да отбележим в душите си.
към текста >>
21.
10. ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 25 Декември 1916
GA_173 Карма на неистината
За да го схванете по-добре, необходимо е само да припомните в душата си съдържащото се в моята книга „
Дух
овното ръководство на човека и човечеството".
За да го схванете по-добре, необходимо е само да припомните в душата си съдържащото се в моята книга „Духовното ръководство на човека и човечеството".
Там ще видите как лежащото в основата на представата за Христос може да се възведе към тайни на духовните светове, как може да се покаже какъв път в духовните светове е изминало Съществото, заложено в представата за Христос, та в даден момент на Земното развитие да се разкрие посредством физическо превръщане в човек. Чрез обсъждането именно на тези понятия за духовното ръководство на човечеството е възможно да се усети каква връзка или пък липса на връзка съществува между антропософски ориентираната Духовна Наука и стария гнозис. В стария гнозис не би било още възможно да се представи пътят на Христос през духовните светове така, както това е из пробвано в книгата „Духовното ръководство на човека и човечеството". Този стар гнозис обаче е имал своя представа за Христос, своя идея за Христос. Той успял да извлече от атавистично-ясновидското знание толкова много, че по духовен начин да обозре Христос и да каже: В духовния свят протича еволюция Йерархиите или, както е казано там, еоните следват един подир друг и един от еоните е Христос.
към текста >>
Там ще видите как лежащото в основата на представата за Христос може да се възведе към тайни на
дух
овните светове, как може да се покаже какъв път в
дух
овните светове е изминало Съществото, заложено в представата за Христос, та в даден момент на Земното развитие да се разкрие посредством физическо превръщане в човек.
За да го схванете по-добре, необходимо е само да припомните в душата си съдържащото се в моята книга „Духовното ръководство на човека и човечеството".
Там ще видите как лежащото в основата на представата за Христос може да се възведе към тайни на духовните светове, как може да се покаже какъв път в духовните светове е изминало Съществото, заложено в представата за Христос, та в даден момент на Земното развитие да се разкрие посредством физическо превръщане в човек.
Чрез обсъждането именно на тези понятия за духовното ръководство на човечеството е възможно да се усети каква връзка или пък липса на връзка съществува между антропософски ориентираната Духовна Наука и стария гнозис. В стария гнозис не би било още възможно да се представи пътят на Христос през духовните светове така, както това е из пробвано в книгата „Духовното ръководство на човека и човечеството". Този стар гнозис обаче е имал своя представа за Христос, своя идея за Христос. Той успял да извлече от атавистично-ясновидското знание толкова много, че по духовен начин да обозре Христос и да каже: В духовния свят протича еволюция Йерархиите или, както е казано там, еоните следват един подир друг и един от еоните е Христос. И в гнозиса се посочва как докато се разгръщали еон подир еон Христос слиза и се разкрива в един човек.
към текста >>
Чрез обсъждането именно на тези понятия за
дух
овното ръководство на човечеството е възможно да се усети каква връзка или пък липса на връзка съществува между антропософски ориентираната
Дух
овна Наука и стария гнозис.
За да го схванете по-добре, необходимо е само да припомните в душата си съдържащото се в моята книга „Духовното ръководство на човека и човечеството". Там ще видите как лежащото в основата на представата за Христос може да се възведе към тайни на духовните светове, как може да се покаже какъв път в духовните светове е изминало Съществото, заложено в представата за Христос, та в даден момент на Земното развитие да се разкрие посредством физическо превръщане в човек.
Чрез обсъждането именно на тези понятия за духовното ръководство на човечеството е възможно да се усети каква връзка или пък липса на връзка съществува между антропософски ориентираната Духовна Наука и стария гнозис.
В стария гнозис не би било още възможно да се представи пътят на Христос през духовните светове така, както това е из пробвано в книгата „Духовното ръководство на човека и човечеството". Този стар гнозис обаче е имал своя представа за Христос, своя идея за Христос. Той успял да извлече от атавистично-ясновидското знание толкова много, че по духовен начин да обозре Христос и да каже: В духовния свят протича еволюция Йерархиите или, както е казано там, еоните следват един подир друг и един от еоните е Христос. И в гнозиса се посочва как докато се разгръщали еон подир еон Христос слиза и се разкрива в един човек. Днес това може да се покаже още по-ясно и Вие имате възможност да го прочетете в „Духовното ръководство на човека и човечеството".
към текста >>
В стария гнозис не би било още възможно да се представи пътят на Христос през
дух
овните светове така, както това е из пробвано в книгата „
Дух
овното ръководство на човека и човечеството".
За да го схванете по-добре, необходимо е само да припомните в душата си съдържащото се в моята книга „Духовното ръководство на човека и човечеството". Там ще видите как лежащото в основата на представата за Христос може да се възведе към тайни на духовните светове, как може да се покаже какъв път в духовните светове е изминало Съществото, заложено в представата за Христос, та в даден момент на Земното развитие да се разкрие посредством физическо превръщане в човек. Чрез обсъждането именно на тези понятия за духовното ръководство на човечеството е възможно да се усети каква връзка или пък липса на връзка съществува между антропософски ориентираната Духовна Наука и стария гнозис.
В стария гнозис не би било още възможно да се представи пътят на Христос през духовните светове така, както това е из пробвано в книгата „Духовното ръководство на човека и човечеството".
Този стар гнозис обаче е имал своя представа за Христос, своя идея за Христос. Той успял да извлече от атавистично-ясновидското знание толкова много, че по духовен начин да обозре Христос и да каже: В духовния свят протича еволюция Йерархиите или, както е казано там, еоните следват един подир друг и един от еоните е Христос. И в гнозиса се посочва как докато се разгръщали еон подир еон Христос слиза и се разкрива в един човек. Днес това може да се покаже още по-ясно и Вие имате възможност да го прочетете в „Духовното ръководство на човека и човечеството".
към текста >>
Той успял да извлече от атавистично-ясновидското знание толкова много, че по
дух
овен начин да обозре Христос и да каже: В
дух
овния свят протича еволюция Йерархиите или, както е казано там, еоните следват един подир друг и един от еоните е Христос.
За да го схванете по-добре, необходимо е само да припомните в душата си съдържащото се в моята книга „Духовното ръководство на човека и човечеството". Там ще видите как лежащото в основата на представата за Христос може да се възведе към тайни на духовните светове, как може да се покаже какъв път в духовните светове е изминало Съществото, заложено в представата за Христос, та в даден момент на Земното развитие да се разкрие посредством физическо превръщане в човек. Чрез обсъждането именно на тези понятия за духовното ръководство на човечеството е възможно да се усети каква връзка или пък липса на връзка съществува между антропософски ориентираната Духовна Наука и стария гнозис. В стария гнозис не би било още възможно да се представи пътят на Христос през духовните светове така, както това е из пробвано в книгата „Духовното ръководство на човека и човечеството". Този стар гнозис обаче е имал своя представа за Христос, своя идея за Христос.
Той успял да извлече от атавистично-ясновидското знание толкова много, че по духовен начин да обозре Христос и да каже: В духовния свят протича еволюция Йерархиите или, както е казано там, еоните следват един подир друг и един от еоните е Христос.
И в гнозиса се посочва как докато се разгръщали еон подир еон Христос слиза и се разкрива в един човек. Днес това може да се покаже още по-ясно и Вие имате възможност да го прочетете в „Духовното ръководство на човека и човечеството".
към текста >>
Днес това може да се покаже още по-ясно и Вие имате възможност да го прочетете в „
Дух
овното ръководство на човека и човечеството".
Чрез обсъждането именно на тези понятия за духовното ръководство на човечеството е възможно да се усети каква връзка или пък липса на връзка съществува между антропософски ориентираната Духовна Наука и стария гнозис. В стария гнозис не би било още възможно да се представи пътят на Христос през духовните светове така, както това е из пробвано в книгата „Духовното ръководство на човека и човечеството". Този стар гнозис обаче е имал своя представа за Христос, своя идея за Христос. Той успял да извлече от атавистично-ясновидското знание толкова много, че по духовен начин да обозре Христос и да каже: В духовния свят протича еволюция Йерархиите или, както е казано там, еоните следват един подир друг и един от еоните е Христос. И в гнозиса се посочва как докато се разгръщали еон подир еон Христос слиза и се разкрива в един човек.
Днес това може да се покаже още по-ясно и Вие имате възможност да го прочетете в „Духовното ръководство на човека и човечеството".
към текста >>
Добре би било, ако в нашето
дух
овнонаучно движение биват усещани различни видове по-дълбоки взаимовръзки, та чрез тях да се освобождаваме от чисто личните дела.
Добре би било, ако в нашето духовнонаучно движение биват усещани различни видове по-дълбоки взаимовръзки, та чрез тях да се освобождаваме от чисто личните дела.
Защото нещата все пак стоят така, че в своето развитие човечеството е достигнало през този Пети следатлантски период до една точка, в която на индивида му е много трудно да се освободи от личните си дела. Съществува опасност индивидът да смесва личните си дела, личните си инстинкти и страсти с онова, което е общо за цялото човечество.
към текста >>
Всъщност и различните празненства са се принизили в чисто лични дела, понеже човечеството се е лишило от сериозността и достойнството, които единствени предоставят на човека възможността по правилен начин да се доближи до
дух
овния свят.
Всъщност и различните празненства са се принизили в чисто лични дела, понеже човечеството се е лишило от сериозността и достойнството, които единствени предоставят на човека възможността по правилен начин да се доближи до духовния свят.
Много естествено е, че през нашия Пети следатлантски период, когато човекът в известен смисъл трябва да опознае себе си, да се насочи към себе си, е близка до ума опасност като току-що описаната от мен, а именно човекът донякъде да загуби връзката с духовния свят. Порано човечеството е осъзнавало връзката си с духовния свят, но за сметка на това не е осъзнавало друго, което пък изложих вчера. Понастоящем несъзнателни са преди всичко нещата, които в рамките на тези разсъждения посочих с думите: Днес хората не проявяват склонност да насочват вниманието си върху тях. Оставят ги да отминават,без да ги е грижа за тях.
към текста >>
Много естествено е, че през нашия Пети следатлантски период, когато човекът в известен смисъл трябва да опознае себе си, да се насочи към себе си, е близка до ума опасност като току-що описаната от мен, а именно човекът донякъде да загуби връзката с
дух
овния свят.
Всъщност и различните празненства са се принизили в чисто лични дела, понеже човечеството се е лишило от сериозността и достойнството, които единствени предоставят на човека възможността по правилен начин да се доближи до духовния свят.
Много естествено е, че през нашия Пети следатлантски период, когато човекът в известен смисъл трябва да опознае себе си, да се насочи към себе си, е близка до ума опасност като току-що описаната от мен, а именно човекът донякъде да загуби връзката с духовния свят.
Порано човечеството е осъзнавало връзката си с духовния свят, но за сметка на това не е осъзнавало друго, което пък изложих вчера. Понастоящем несъзнателни са преди всичко нещата, които в рамките на тези разсъждения посочих с думите: Днес хората не проявяват склонност да насочват вниманието си върху тях. Оставят ги да отминават,без да ги е грижа за тях.
към текста >>
Порано човечеството е осъзнавало връзката си с
дух
овния свят, но за сметка на това не е осъзнавало друго, което пък изложих вчера.
Всъщност и различните празненства са се принизили в чисто лични дела, понеже човечеството се е лишило от сериозността и достойнството, които единствени предоставят на човека възможността по правилен начин да се доближи до духовния свят. Много естествено е, че през нашия Пети следатлантски период, когато човекът в известен смисъл трябва да опознае себе си, да се насочи към себе си, е близка до ума опасност като току-що описаната от мен, а именно човекът донякъде да загуби връзката с духовния свят.
Порано човечеството е осъзнавало връзката си с духовния свят, но за сметка на това не е осъзнавало друго, което пък изложих вчера.
Понастоящем несъзнателни са преди всичко нещата, които в рамките на тези разсъждения посочих с думите: Днес хората не проявяват склонност да насочват вниманието си върху тях. Оставят ги да отминават,без да ги е грижа за тях.
към текста >>
Хубаво е, когато човек точно при такива поводи като Коледния празник си казва: В нашето всемирно развитие участват
дух
овни импулси и за добро, и за лошо.
Хубаво е, когато човек точно при такива поводи като Коледния празник си казва: В нашето всемирно развитие участват духовни импулси и за добро, и за лошо.
Ние видяхме как от хората, които донякъде са по светени в тези неща, наличните импулси могат да бъдат използвани и в лошия смисъл било за някои лични, егоистични цели, било в интерес на някакъв групов егоизъм. Трябва да се научим да настройваме нашето усещане към по-широкообхватни дела, към по-широкообхватни обстоятелства. Въпреки че за такива усещания не винаги е редно да вдигаме, както се казва, голям шум, ние все пак трябва да можем да ги имаме.
към текста >>
Човек е изложен на оставащи неосъзнати взаимовръзки само дотогава, докато се оплита в личното така, че да не поглежда към бих казал „порядъчните" взаимовръзки, към взаимовръзките в добрия смисъл, докато няма интерес за общочовешкото, което винаги ни въвежда в
дух
овното.
А сега бих искал да Ви дам възможност във връзка с един въпрос начаса да откъснете, така да се каже, душата си от някаква чисто лична интерпретация на антропософията и да я насочите към нещо всеобщо, свързано с нашето антропософско движение. Ако схващате правилно казаното вчера, Вие ще си кажете: Онзи 20 Май 1347 г., онази Петдесетница през Май, когато Кола ди Риенци провел своята внушителна проява в Рим, се повторил в известен смисъл по Петдесетница през 1915 г. Който е проследил събитията, той скоро ще може да види или скоро би могъл да види, че тази Петдесетница през Май е била избрана съвсем нарочно, съвсем съзнателно от една общност, която е можела да стори това. Просто се е знаело, че тогава старите импулси пак ще се съживят, че сърцата и душите, които са податливи на Хьодуровата слепота, ще могат да бъдат овладени, щом Локи се приближи до тях. Но човек може да бъде овладяван само дотогава, докато му липсва воля да създаде у себе си навика да се вглежда в понятни, ясни като бял ден взаимовръзки и те да му правят впечатление.
Човек е изложен на оставащи неосъзнати взаимовръзки само дотогава, докато се оплита в личното така, че да не поглежда към бих казал „порядъчните" взаимовръзки, към взаимовръзките в добрия смисъл, докато няма интерес за общочовешкото, което винаги ни въвежда в духовното.
към текста >>
Дух
овната Наука има за задача във връзка с
дух
овната еволюция, да възобнови вникването в тази представа за Христос, да състави една представа за Христос, която да не е само на думи, а да бъде съдържателна, да е изпълнена с истинско съдържание.
Обясних Ви, че гнозисът имал свое разбиране относно представата за Христос, че с изкореняването на гнозиса, представата за Христос била догматизирана, поради което същинската представа за Христос в известен смисъл изчезнала.
Духовната Наука има за задача във връзка с духовната еволюция, да възобнови вникването в тази представа за Христос, да състави една представа за Христос, която да не е само на думи, а да бъде съдържателна, да е изпълнена с истинско съдържание.
към текста >>
Тайнството продължава да съществува там, където човекът още не може да разполага или не разполага с влияние, където
дух
ове на стихиите и природата вършат онова, което днес човекът върши по отношение на социалния живот.
В датските области се намирала централната Мистерия, разпореждаща и надзираваща така да се каже онези условия, които отпосле се проявявали в регулирането на зачеванията и ражданията. Там се намирало мястото, където било развито общо съзнание за една социално обусловена връзка в човечеството, за една връзка, която същевременно била сакраментална, която представлявала истинско социално тайнство. Самата година бивала разпореждана като тайнство и човекът осъзнавал своето вместване в годишното тайнство. За тогавашните хора, Слънцето през различните сезони неслучайно прекосявало небосклона по различен начин, а и ставащото на земята било отражение на небесните събития.
Тайнството продължава да съществува там, където човекът още не може да разполага или не разполага с влияние, където духове на стихиите и природата вършат онова, което днес човекът върши по отношение на социалния живот.
Днес в отделни хора живеят, без впрочем хората още да го знаят, много силни ариманически импулси. Изрично подчертавам: без хората още да го знаят. Тези ариманически импулси са насочени към това, на определени духове на стихиите и на природата също да им бъде отнето сакраменталното влияние върху Земната еволюция.
към текста >>
Тези ариманически импулси са насочени към това, на определени
дух
ове на стихиите и на природата също да им бъде отнето сакраменталното влияние върху Земната еволюция.
Самата година бивала разпореждана като тайнство и човекът осъзнавал своето вместване в годишното тайнство. За тогавашните хора, Слънцето през различните сезони неслучайно прекосявало небосклона по различен начин, а и ставащото на земята било отражение на небесните събития. Тайнството продължава да съществува там, където човекът още не може да разполага или не разполага с влияние, където духове на стихиите и природата вършат онова, което днес човекът върши по отношение на социалния живот. Днес в отделни хора живеят, без впрочем хората още да го знаят, много силни ариманически импулси. Изрично подчертавам: без хората още да го знаят.
Тези ариманически импулси са насочени към това, на определени духове на стихиите и на природата също да им бъде отнето сакраменталното влияние върху Земната еволюция.
към текста >>
Когато модерната техника се усъвършенства дотолкова, че посредством някакви плоскости да може да се произвежда изкуствена топлина, тогава и това наистина ще стане, не съм против, а Ви го представям като потребност, като нещо, което в бъдеще ще стане, тогава от
дух
овете на природата и стихиите ще бъде отнет растежът на растенията, на първо място растежът на житото, ще бъдат издигнати не само зимни градини, не само отоплявани помещения за по-малки растителни насаждения, но и за цели житни полета, където житото откъснато от законите, действащи от Космоса ще се отглежда в други сезони, а не както то в известна степен расте от само себе си, сиреч чрез
дух
овете на природата и стихиите.
Когато модерната техника се усъвършенства дотолкова, че посредством някакви плоскости да може да се произвежда изкуствена топлина, тогава и това наистина ще стане, не съм против, а Ви го представям като потребност, като нещо, което в бъдеще ще стане, тогава от духовете на природата и стихиите ще бъде отнет растежът на растенията, на първо място растежът на житото, ще бъдат издигнати не само зимни градини, не само отоплявани помещения за по-малки растителни насаждения, но и за цели житни полета, където житото откъснато от законите, действащи от Космоса ще се отглежда в други сезони, а не както то в известна степен расте от само себе си, сиреч чрез духовете на природата и стихиите.
Спрямо посевите това ще представлява същото, каквото се случило, когато старото съзнание за тайнството на зачеването и ражданията се генерализирало по отношение на цялата година. Да се изследва, да се проучи как духовните Същества могат да влияят върху социално-сакраменталната взаимовръзка по същия начин, както те влияят върху поникването и покарването на растенията през пролетта и върху повяхването през есента това била задачата на такива мистерийни центрове като онзи, за който казах, че се намирал в Дания и сакраментално регулирал социалния живот. От там именно се разпространило онова, чиито следи можем да дирим още в ІІІ хилядолетие преди Мистерията на Голгота, ала сетне виждаме как то постепенно изчезва и отстъпва място на друго, което трябвало да дойде; в противен случай човекът нямало да може да се извиси до използването на своя интелект. Нещата стават по необходимост и тъкмо тяхната необходимост трябва да се прозира, а не да искаме да се бъркаме в работата на боговете, питайки защо те не са направили едно или друго, защо не са го направили иначе, при което винаги се има предвид по-удобно за хората.
към текста >>
Да се изследва, да се проучи как
дух
овните Същества могат да влияят върху социално-сакраменталната взаимовръзка по същия начин, както те влияят върху поникването и покарването на растенията през пролетта и върху повяхването през есента това била задачата на такива мистерийни центрове като онзи, за който казах, че се намирал в Дания и сакраментално регулирал социалния живот.
Когато модерната техника се усъвършенства дотолкова, че посредством някакви плоскости да може да се произвежда изкуствена топлина, тогава и това наистина ще стане, не съм против, а Ви го представям като потребност, като нещо, което в бъдеще ще стане, тогава от духовете на природата и стихиите ще бъде отнет растежът на растенията, на първо място растежът на житото, ще бъдат издигнати не само зимни градини, не само отоплявани помещения за по-малки растителни насаждения, но и за цели житни полета, където житото откъснато от законите, действащи от Космоса ще се отглежда в други сезони, а не както то в известна степен расте от само себе си, сиреч чрез духовете на природата и стихиите. Спрямо посевите това ще представлява същото, каквото се случило, когато старото съзнание за тайнството на зачеването и ражданията се генерализирало по отношение на цялата година.
Да се изследва, да се проучи как духовните Същества могат да влияят върху социално-сакраменталната взаимовръзка по същия начин, както те влияят върху поникването и покарването на растенията през пролетта и върху повяхването през есента това била задачата на такива мистерийни центрове като онзи, за който казах, че се намирал в Дания и сакраментално регулирал социалния живот.
От там именно се разпространило онова, чиито следи можем да дирим още в ІІІ хилядолетие преди Мистерията на Голгота, ала сетне виждаме как то постепенно изчезва и отстъпва място на друго, което трябвало да дойде; в противен случай човекът нямало да може да се извиси до използването на своя интелект. Нещата стават по необходимост и тъкмо тяхната необходимост трябва да се прозира, а не да искаме да се бъркаме в работата на боговете, питайки защо те не са направили едно или друго, защо не са го направили иначе, при което винаги се има предвид по-удобно за хората.
към текста >>
Тогава относно идеята за Христос и за начина, по който тя се включва в
дух
овното ръководство на човечеството, би се опитало воденето на разговор точно на мястото или в зависимост от възможностите ни в близост до мястото, от където е било излъчено усещането за Исус.
Модерната антропософия трябва съвсем скромно да поеме тази задача. На нея й се полага да опита да извърши правилното в случая и да посъбере тези неща във мировата констелация. Следователно, ако бъде направен опит да се обрисува как по-новата антропософия като един, така да се каже, въздигнат в съвременността гнозис отново разбира Христос, тогава би могло да се пожелае съчетаване на идеята за Христос с онова, което може да живее на едно определено място,където някога, както Ви обясних, е живяло по такъв интензивен начин като усещане за Исус.
Тогава относно идеята за Христос и за начина, по който тя се включва в духовното ръководство на човечеството, би се опитало воденето на разговор точно на мястото или в зависимост от възможностите ни в близост до мястото, от където е било излъчено усещането за Исус.
към текста >>
Това е отговорът, който можете да си дадете, ако се запитате защо преди години, по повод на една изпратена ми от Копенхаген покана, аз тъкмо там представих Христовата промяна чрез
дух
овните еволюции*191.
Това е отговорът, който можете да си дадете, ако се запитате защо преди години, по повод на една изпратена ми от Копенхаген покана, аз тъкмо там представих Христовата промяна чрез духовните еволюции*191.
Защо точно тогава възникна потребността на онова място да бъде развита идеята за Христос така, както тя можеше да бъде вплетена в темата "Духовното ръководство на хората и човечеството"? Там нещо е казано, ала не чрез изречените думи, а чрез констелацията! По-нататък разбирането на такива неща зависи вече от хората. Казах, че около тях не е нужно да се вдига голям шум, но човек може да разбере, че не само чрез това, което бива казано, а и чрез това, което се случва, се изразяват неща и че в тези неща по известен начин живее мировото слово.
към текста >>
Защо точно тогава възникна потребността на онова място да бъде развита идеята за Христос така, както тя можеше да бъде вплетена в темата "
Дух
овното ръководство на хората и човечеството"?
Това е отговорът, който можете да си дадете, ако се запитате защо преди години, по повод на една изпратена ми от Копенхаген покана, аз тъкмо там представих Христовата промяна чрез духовните еволюции*191.
Защо точно тогава възникна потребността на онова място да бъде развита идеята за Христос така, както тя можеше да бъде вплетена в темата "Духовното ръководство на хората и човечеството"?
Там нещо е казано, ала не чрез изречените думи, а чрез констелацията! По-нататък разбирането на такива неща зависи вече от хората. Казах, че около тях не е нужно да се вдига голям шум, но човек може да разбере, че не само чрез това, което бива казано, а и чрез това, което се случва, се изразяват неща и че в тези неща по известен начин живее мировото слово.
към текста >>
И тъй, когато човек почувства, че извършващото се тук, на Земята, в известен смисъл се извършва ако си позволя да използвам християнския израз също на "небето" и че пълната истина се получава едва чрез свързването им в човешкия
дух
, ще рече предвид нашето Пето следатлантско време в човешкия интелект, чак тогава той вижда пълната действителност.
И тъй, когато човек почувства, че извършващото се тук, на Земята, в известен смисъл се извършва ако си позволя да използвам християнския израз също на "небето" и че пълната истина се получава едва чрез свързването им в човешкия дух, ще рече предвид нашето Пето следатлантско време в човешкия интелект, чак тогава той вижда пълната действителност.
Тя се получава чрез свързването на онова, което става на Земята и на Небето. В противен случай не се излиза извън Майя. Днес се изпитва такава голяма нужда от оставане в Майя поради това, че през Петия следатлантски период човек твърде много е изложен на опасността да приема думите за действителни неща. Думите до голяма степен са загубили значението си, като под значение в случая аз разбирам живата душевна взаимовръзка на думата с действителността, лежаща в основата на думата. Думите са се превърнали в обикновени съкращения, а опиянението, в което днес мнозина все още живеят по отношение на тях, вече не е истинско, понеже само задълбочаването в духовния свят може да направи истинно онова,което говорим.
към текста >>
Думите са се превърнали в обикновени съкращения, а опиянението, в което днес мнозина все още живеят по отношение на тях, вече не е истинско, понеже само задълбочаването в
дух
овния свят може да направи истинно онова,което говорим.
И тъй, когато човек почувства, че извършващото се тук, на Земята, в известен смисъл се извършва ако си позволя да използвам християнския израз също на "небето" и че пълната истина се получава едва чрез свързването им в човешкия дух, ще рече предвид нашето Пето следатлантско време в човешкия интелект, чак тогава той вижда пълната действителност. Тя се получава чрез свързването на онова, което става на Земята и на Небето. В противен случай не се излиза извън Майя. Днес се изпитва такава голяма нужда от оставане в Майя поради това, че през Петия следатлантски период човек твърде много е изложен на опасността да приема думите за действителни неща. Думите до голяма степен са загубили значението си, като под значение в случая аз разбирам живата душевна взаимовръзка на думата с действителността, лежаща в основата на думата.
Думите са се превърнали в обикновени съкращения, а опиянението, в което днес мнозина все още живеят по отношение на тях, вече не е истинско, понеже само задълбочаването в духовния свят може да направи истинно онова,което говорим.
Думите ще придобият отново реално съдържание едва когато бъдат пропити със знание за духовния свят. Старото знание е изчезнало и днес ние до голяма степен говорим по този начин поради това, че старото знание е изчезнало, а пък ние сме вътре в Майя и имаме само думи. Трябва обаче да намерим отново някакъв духовен живот, който да даде съдържа ние на думите. Ние донякъде живеем в един механизъм на думите, както външно полека-лека напълно губим индивидуалността си в един механизъм на техниката и ставаме зависими от външния механизъм.
към текста >>
Думите ще придобият отново реално съдържание едва когато бъдат пропити със знание за
дух
овния свят.
Тя се получава чрез свързването на онова, което става на Земята и на Небето. В противен случай не се излиза извън Майя. Днес се изпитва такава голяма нужда от оставане в Майя поради това, че през Петия следатлантски период човек твърде много е изложен на опасността да приема думите за действителни неща. Думите до голяма степен са загубили значението си, като под значение в случая аз разбирам живата душевна взаимовръзка на думата с действителността, лежаща в основата на думата. Думите са се превърнали в обикновени съкращения, а опиянението, в което днес мнозина все още живеят по отношение на тях, вече не е истинско, понеже само задълбочаването в духовния свят може да направи истинно онова,което говорим.
Думите ще придобият отново реално съдържание едва когато бъдат пропити със знание за духовния свят.
Старото знание е изчезнало и днес ние до голяма степен говорим по този начин поради това, че старото знание е изчезнало, а пък ние сме вътре в Майя и имаме само думи. Трябва обаче да намерим отново някакъв духовен живот, който да даде съдържа ние на думите. Ние донякъде живеем в един механизъм на думите, както външно полека-лека напълно губим индивидуалността си в един механизъм на техниката и ставаме зависими от външния механизъм.
към текста >>
Трябва обаче да намерим отново някакъв
дух
овен живот, който да даде съдържа ние на думите.
Днес се изпитва такава голяма нужда от оставане в Майя поради това, че през Петия следатлантски период човек твърде много е изложен на опасността да приема думите за действителни неща. Думите до голяма степен са загубили значението си, като под значение в случая аз разбирам живата душевна взаимовръзка на думата с действителността, лежаща в основата на думата. Думите са се превърнали в обикновени съкращения, а опиянението, в което днес мнозина все още живеят по отношение на тях, вече не е истинско, понеже само задълбочаването в духовния свят може да направи истинно онова,което говорим. Думите ще придобият отново реално съдържание едва когато бъдат пропити със знание за духовния свят. Старото знание е изчезнало и днес ние до голяма степен говорим по този начин поради това, че старото знание е изчезнало, а пък ние сме вътре в Майя и имаме само думи.
Трябва обаче да намерим отново някакъв духовен живот, който да даде съдържа ние на думите.
Ние донякъде живеем в един механизъм на думите, както външно полека-лека напълно губим индивидуалността си в един механизъм на техниката и ставаме зависими от външния механизъм.
към текста >>
Нашата задача е да свържем живеещото в
дух
овния свят с онова, което живее във физическия свят.
Нашата задача е да свържем живеещото в духовния свят с онова, което живее във физическия свят.
Но за тази цел трябва да пристъпим с голяма сериозност към едно истинско разбиране на действителността. В нашето материалистическо време човекът твърде много е привикнал да обгръща с поглед само малки хоризонти и да се вглежда във всичко само в рамките на малки хоризонти. Дори религията си той е нагласил така удобно, че да му предоставя малък хоризонт. В наше време човекът охотно желае да избягва големите хоризонти и не иска да нарича нещата с имената им. Затова и хората проумяват толкова трудно, че е могло да се стигне до такава Карма като тази, която сега е надвиснала над Европа.
към текста >>
Но тогава участващите в тях трябва да са в състоя ние да свързват с някакъв смисъл думите: предстои да се изпълни една
божия
присъда.
Само тогава, когато заставащите да се дуелират, вътрешно са напълно убедени, че развръзката ще дойде не от някаква случайност, а от боговете. Ако пристъпващите към дуел вярват безрезервно, че онзи, който ще бъде убит или ранен, е получил тази смърт или това раняване поради това, че някакъв бог е отсъдил срещу него, тогава в дуела има истина. Няма истина в дуела, ако това убеждение отсъства; тогава, разбира се, дуелът е реална лъжа. Ала същото е и с войната. Когато хората, които са съставна част на народите, могат да имат убеждението и вярата,че очакваната от войната развръзка иде от Бога и че в събитията има божи пръст, тогава е налице истина в онова, което протича като военни действия.
Но тогава участващите в тях трябва да са в състоя ние да свързват с някакъв смисъл думите: предстои да се изпълни една божия присъда.
към текста >>
Обаче една истинска вира в смисъл, че се изпълнява някаква
божия
присъда, в тази материалистическа епоха естествено не може да съществува.
Задайте си сега сами въпроса дали днес в тези думи се съдържа истина! Достатъчно е само да попитате дали хората вярват, че в днешните военни действия намират израз божии присъди. Вярват ли хората в това? Запитайте се колцина са вярващите, че развръзката иде от Бога, но имам предвид честно вярващите; защото сред различните лъжи, обикалящи сега света, е и тази, която се съдържа в призоваването на боговете или на Бога, и то от всички страни, разбира се.
Обаче една истинска вира в смисъл, че се изпълнява някаква божия присъда, в тази материалистическа епоха естествено не може да съществува.
Следователно човек трябва да погледне на тази работа сериозно и достойно, и да си каже: Всъщност става нещо, в чиято вътрешна реалност никой не вярва. Няма вяра във вътрешната реалност и в тази вътрешна реалност се вярва толкова по-малко, колкото по на запад се отива в Европа, при това с право, защото колкото по на запад се отива в Европа, толкова повече именно този европейски Запад има задачата да подсигурява материализма за Петия следатлантски период.
към текста >>
И днес може те да направите едно откритие, което е забележително: Ако се движите от запад на изток, то още в Централна Европа с доказуема спорадичност се появява вярата,че може да се изпълнява някаква
божия
присъда.
Но другояче изглеждат нещата, когато се отива все по на изток. Не съм свикнал да теоретизирам по тези въпроси или да твърдя нещо безотговорно, а подплатявам твърденията си с безспорни факти.
И днес може те да направите едно откритие, което е забележително: Ако се движите от запад на изток, то още в Централна Европа с доказуема спорадичност се появява вярата,че може да се изпълнява някаква божия присъда.
Бъдете сигурни, че на запад това не може да го има, ако не са го привнесли от Централна Европа, но в Централна Европа у отделни хора донякъде се проявява своеобразен фатализъм и се чуват думите "божия при съда". А стигнете ли съвсем на изток, където се подготвя бъдещето, там естествено ще срещнете множество хора, които в предстоящите развръзки съзират божии присъди. Защото руският човек не е като човека от Запада, комуто днес и през ум не му минава да вижда божия присъда в това, което се извършва.
към текста >>
Бъдете сигурни, че на запад това не може да го има, ако не са го привнесли от Централна Европа, но в Централна Европа у отделни хора донякъде се проявява своеобразен фатализъм и се чуват думите "
божия
при съда".
Но другояче изглеждат нещата, когато се отива все по на изток. Не съм свикнал да теоретизирам по тези въпроси или да твърдя нещо безотговорно, а подплатявам твърденията си с безспорни факти. И днес може те да направите едно откритие, което е забележително: Ако се движите от запад на изток, то още в Централна Европа с доказуема спорадичност се появява вярата,че може да се изпълнява някаква божия присъда.
Бъдете сигурни, че на запад това не може да го има, ако не са го привнесли от Централна Европа, но в Централна Европа у отделни хора донякъде се проявява своеобразен фатализъм и се чуват думите "божия при съда".
А стигнете ли съвсем на изток, където се подготвя бъдещето, там естествено ще срещнете множество хора, които в предстоящите развръзки съзират божии присъди. Защото руският човек не е като човека от Запада, комуто днес и през ум не му минава да вижда божия присъда в това, което се извършва.
към текста >>
Защото руският човек не е като човека от Запада, комуто днес и през ум не му минава да вижда
божия
присъда в това, което се извършва.
Но другояче изглеждат нещата, когато се отива все по на изток. Не съм свикнал да теоретизирам по тези въпроси или да твърдя нещо безотговорно, а подплатявам твърденията си с безспорни факти. И днес може те да направите едно откритие, което е забележително: Ако се движите от запад на изток, то още в Централна Европа с доказуема спорадичност се появява вярата,че може да се изпълнява някаква божия присъда. Бъдете сигурни, че на запад това не може да го има, ако не са го привнесли от Централна Европа, но в Централна Европа у отделни хора донякъде се проявява своеобразен фатализъм и се чуват думите "божия при съда". А стигнете ли съвсем на изток, където се подготвя бъдещето, там естествено ще срещнете множество хора, които в предстоящите развръзки съзират божии присъди.
Защото руският човек не е като човека от Запада, комуто днес и през ум не му минава да вижда божия присъда в това, което се извършва.
към текста >>
Майя е,че днешният монотеизъм говори за един единствен Бог, а в действителност погледнато от
дух
овно гледище човечеството по принцип проявява склонност да говори за толкова много богове, колкото са хората на земята, понеже всеки говори само за своя Ангел.
Преди известно време Ви обърнах внимание как днес бих казал направо по религиозен път биват култивирани лекомислие и безчувствие, като не се проявява желание да се знае, че говорейки за "Бога", модерните религии говорят всъщност единствено за някакво Ангелско същество, за някакъв вестител. Казвайки "Бог", модерният човек има предвид само своя Ангел онзи Ангел, който го насочва в живота. И той само си внушава, че говори за някакво по-висшестоящо същество в сравнение с Ангелското.
Майя е,че днешният монотеизъм говори за един единствен Бог, а в действителност погледнато от духовно гледище човечеството по принцип проявява склонност да говори за толкова много богове, колкото са хората на земята, понеже всеки говори само за своя Ангел.
Следователно най-абсолютното многобожие е онова, дето се крие под мас-ката на монотеизма, поради което дори най-модерните религии са изправени пред опасността да се атомизират, щом всеки застъпва своя идея за бог, свое собствено гледище. На какво се дължи това? Дължи се на това, че днес, през Петия следатлантски период, ние живеем изолирано от духовния свят. Съзнанието остава изцяло в сферата на земното човечество.
към текста >>
Дължи се на това, че днес, през Петия следатлантски период, ние живеем изолирано от
дух
овния свят.
Казвайки "Бог", модерният човек има предвид само своя Ангел онзи Ангел, който го насочва в живота. И той само си внушава, че говори за някакво по-висшестоящо същество в сравнение с Ангелското. Майя е,че днешният монотеизъм говори за един единствен Бог, а в действителност погледнато от духовно гледище човечеството по принцип проявява склонност да говори за толкова много богове, колкото са хората на земята, понеже всеки говори само за своя Ангел. Следователно най-абсолютното многобожие е онова, дето се крие под мас-ката на монотеизма, поради което дори най-модерните религии са изправени пред опасността да се атомизират, щом всеки застъпва своя идея за бог, свое собствено гледище. На какво се дължи това?
Дължи се на това, че днес, през Петия следатлантски период, ние живеем изолирано от духовния свят.
Съзнанието остава изцяло в сферата на земното човечество.
към текста >>
През Четвъртия следатлантски период съзнанието на хората все още стигало отчасти до
дух
овната сфера и по-специално до областта на Ангелите, а през Третия следатлантски период до областта на Архангелите.
През Четвъртия следатлантски период съзнанието на хората все още стигало отчасти до духовната сфера и по-специално до областта на Ангелите, а през Третия следатлантски период до областта на Архангелите.
Но единствено през този трети период е могло да възникне онова, което Ви разказах за ютландските, за датските Мистерии. Що за същество е било онова, което възвестявало на всяка майка поотделно бъдната и рожба? Било е същото, за което разказва Евангелието от Лука някакъв Архангел, едно Същество от областта на Архангелите. Онзи, който вдига взор само до Ангелите и назовава свой бог едного измежду тях все едно дали вярва, че това е Всевишният (от значение е реалността, а не вярата), той вече не открива някаква връзка, излизаща извън времето между раждането и смъртта на човека в посока към онзи свят, който днес е забулен от външната Майя. През Третия следатлантски период взорът му обаче още можел да стигне до областта на Архангелите и по онова време все още съществувала една жива връзка.
към текста >>
През Втория следатлантски, праперсийски период онова, което било открито за съзнанието на хората, още поддържало връзка с Архаите и човекът още не се чувствал съпричастен към наричаното днес "природа", а се намирал в един
дух
овен свят.
Но единствено през този трети период е могло да възникне онова, което Ви разказах за ютландските, за датските Мистерии. Що за същество е било онова, което възвестявало на всяка майка поотделно бъдната и рожба? Било е същото, за което разказва Евангелието от Лука някакъв Архангел, едно Същество от областта на Архангелите. Онзи, който вдига взор само до Ангелите и назовава свой бог едного измежду тях все едно дали вярва, че това е Всевишният (от значение е реалността, а не вярата), той вече не открива някаква връзка, излизаща извън времето между раждането и смъртта на човека в посока към онзи свят, който днес е забулен от външната Майя. През Третия следатлантски период взорът му обаче още можел да стигне до областта на Архангелите и по онова време все още съществувала една жива връзка.
През Втория следатлантски, праперсийски период онова, което било открито за съзнанието на хората, още поддържало връзка с Архаите и човекът още не се чувствал съпричастен към наричаното днес "природа", а се намирал в един духовен свят.
Светлината и тъмнината още не били външни материални процеси, а духовни процеси и така е било също в първоначалната религия на Заратустра през Втория следатлантски период.
към текста >>
Светлината и тъмнината още не били външни материални процеси, а
дух
овни процеси и така е било също в първоначалната религия на Заратустра през Втория следатлантски период.
Що за същество е било онова, което възвестявало на всяка майка поотделно бъдната и рожба? Било е същото, за което разказва Евангелието от Лука някакъв Архангел, едно Същество от областта на Архангелите. Онзи, който вдига взор само до Ангелите и назовава свой бог едного измежду тях все едно дали вярва, че това е Всевишният (от значение е реалността, а не вярата), той вече не открива някаква връзка, излизаща извън времето между раждането и смъртта на човека в посока към онзи свят, който днес е забулен от външната Майя. През Третия следатлантски период взорът му обаче още можел да стигне до областта на Архангелите и по онова време все още съществувала една жива връзка. През Втория следатлантски, праперсийски период онова, което било открито за съзнанието на хората, още поддържало връзка с Архаите и човекът още не се чувствал съпричастен към наричаното днес "природа", а се намирал в един духовен свят.
Светлината и тъмнината още не били външни материални процеси, а духовни процеси и така е било също в първоначалната религия на Заратустра през Втория следатлантски период.
към текста >>
През Втория следатлантски период неговото съзнание още се извисявало до областта на Архаите и той още можел да си казва: Като човек аз съм не само съставената от мускули и плът марионетка, както твърдят днешните анатоми, физиолози и биолози, но съм и същество, което изобщо не може да бъде разбрано, ако не се разглежда във връзка с
Дух
а, ако не се разглежда в живото сплитане на светлина и тъмнина в него; защото аз съм плод от сплитането на светлина и тъмнина.
Виждате, че човекът постепенно е слизал надолу.
През Втория следатлантски период неговото съзнание още се извисявало до областта на Архаите и той още можел да си казва: Като човек аз съм не само съставената от мускули и плът марионетка, както твърдят днешните анатоми, физиолози и биолози, но съм и същество, което изобщо не може да бъде разбрано, ако не се разглежда във връзка с Духа, ако не се разглежда в живото сплитане на светлина и тъмнина в него; защото аз съм плод от сплитането на светлина и тъмнина.
към текста >>
Те са
дух
овни процеси едва когато се отправи взор натам, където именно в тези природни процеси се намесва
дух
овната реалност, сиреч в областта на Архангелите.
После настъпил Третият следатлантски период. Природното взело връх над човека, каквото си му е естеството; защото процесите на раждане и смърт свързват душевния живот на човека с природното. Те са при родни процеси само за външната Майя. Раждането, зачеването, смъртта са природни процеси за външната Майя.
Те са духовни процеси едва когато се отправи взор натам, където именно в тези природни процеси се намесва духовната реалност, сиреч в областта на Архангелите.
Тази взаимовръзка обаче все още била нещо явно през Третия следатлантски период.
към текста >>
Човекът трябвало да излезе вън от
дух
овния свят и донякъде отделно от
дух
овния свят, за да остане насаме с природата.
Отпосле, начиная с Четвъртия следатлантски период, самата природа постепенно станала за човека, така да се каже, действителност. Преди туй за природа в смисъла, в който днес говорим за природата, изобщо не се говорело.
Човекът трябвало да излезе вън от духовния свят и донякъде отделно от духовния свят, за да остане насаме с природата.
Но чрез едно събитие трябвало да му се даде възможност наново да се присъединява към духовния свят. На него божественото му се явявало съответно през Втория следатлантски период в областта на Архаите, през Третия в областта на Архангелите, през Четвъртия в областта на Ангелите. През Петия трябва да го познае като човек, след като то се е подготвило, понеже в средата на Четвъртия следатлантски период то се е явило като човек в Христос. Ще рече, Христос трябва да бъде разбиран все по-добре и по-добре, да бъде разбиран в своята взаимовръзка с човека. Защото Христос се е явил като човек, само за да може човекът да открие взаимовръзката на човечеството с Христос.
към текста >>
Но чрез едно събитие трябвало да му се даде възможност наново да се присъединява към
дух
овния свят.
Отпосле, начиная с Четвъртия следатлантски период, самата природа постепенно станала за човека, така да се каже, действителност. Преди туй за природа в смисъла, в който днес говорим за природата, изобщо не се говорело. Човекът трябвало да излезе вън от духовния свят и донякъде отделно от духовния свят, за да остане насаме с природата.
Но чрез едно събитие трябвало да му се даде възможност наново да се присъединява към духовния свят.
На него божественото му се явявало съответно през Втория следатлантски период в областта на Архаите, през Третия в областта на Архангелите, през Четвъртия в областта на Ангелите. През Петия трябва да го познае като човек, след като то се е подготвило, понеже в средата на Четвъртия следатлантски период то се е явило като човек в Христос. Ще рече, Христос трябва да бъде разбиран все по-добре и по-добре, да бъде разбиран в своята взаимовръзка с човека. Защото Христос се е явил като човек, само за да може човекът да открие взаимовръзката на човечеството с Христос. С това всеки е длъжен да бъде особено наясно във връзка с Коледното тайнство: Връзката на човечеството с духовния свят трябва да бъде намерена такава, каквато е изглеждала, след като човечеството излязло вън от духовния свят, за да заживее в природата.
към текста >>
С това всеки е длъжен да бъде особено наясно във връзка с Коледното тайнство: Връзката на човечеството с
дух
овния свят трябва да бъде намерена такава, каквато е изглеждала, след като човечеството излязло вън от
дух
овния свят, за да заживее в природата.
Но чрез едно събитие трябвало да му се даде възможност наново да се присъединява към духовния свят. На него божественото му се явявало съответно през Втория следатлантски период в областта на Архаите, през Третия в областта на Архангелите, през Четвъртия в областта на Ангелите. През Петия трябва да го познае като човек, след като то се е подготвило, понеже в средата на Четвъртия следатлантски период то се е явило като човек в Христос. Ще рече, Христос трябва да бъде разбиран все по-добре и по-добре, да бъде разбиран в своята взаимовръзка с човека. Защото Христос се е явил като човек, само за да може човекът да открие взаимовръзката на човечеството с Христос.
С това всеки е длъжен да бъде особено наясно във връзка с Коледното тайнство: Връзката на човечеството с духовния свят трябва да бъде намерена такава, каквато е изглеждала, след като човечеството излязло вън от духовния свят, за да заживее в природата.
Като факт това се подготвило през Четвъртия следатлантски период. Но то трябва да бъде разбрано едва през Петия следатлантски период, тогава то трябва да бъде разбрано истински!
към текста >>
А хората наистина трябва да се постараят да разберат факта за Христос, да го разберат във връзка с целия
дух
овен свят.
А хората наистина трябва да се постараят да разберат факта за Христос, да го разберат във връзка с целия духовен свят.
Днес какво ли не се разбира под Христос и какво ли не се разбира под Исус, от които две съставни части се състои разбирането за Христос Исус! Който огледа историческата взаимовръзка, може да прозре, че с изкореняването на гнозиса е изчезнало и разбирането за Христос. Който се съсредоточи в мистерийната взаимовръзка, намерила израз в мита за Балдур, може да разбере как е било изкоренено усещането за Исус.
към текста >>
Желанието е тя да бъде призната само откъм жизнеутвърждаващата и страна, а не да се осъзнава, че е слязло нещо
дух
овно.
Отпърво представата за Христос, която е неотделима от тайнството на Възкресението, била догматизира на; после обаче тя постепенно била подложена на обсъждане и съществува тенденция мистерията на Възкресението да бъде напълно изоставена. Но липсва желание да бъде разбрана и мистерията на раждането. Не искат да се занимават с нея, понеже вече не желаят да я признаят в цялостната и дълбочина, сиреч в нейния мистериен характер.
Желанието е тя да бъде призната само откъм жизнеутвърждаващата и страна, а не да се осъзнава, че е слязло нещо духовно.
През Третия следатлантски период хората все още са вижда ли духовното да слиза, обаче те са имали друго състояние на съзнанието. Всъщност онова, което се нарича модерна религия, модерно християнство вече не иска да разбира нито раждането, нито смъртта на Христос Исус. Някои все още искат догматично да вярват в това, да се придържат към него; но едно разбиране на тези неща, издигащо се над обикновения звук на словата, днес е възможно само чрез Духовната Наука. А за тази цел е нужно да се разшири хоризонтът на разбирането. Съществува обаче бягството от истината, човек буквално бяга от онова, което може да води до разбиране на нещата.
към текста >>
През Третия следатлантски период хората все още са вижда ли
дух
овното да слиза, обаче те са имали друго състояние на съзнанието.
Отпърво представата за Христос, която е неотделима от тайнството на Възкресението, била догматизира на; после обаче тя постепенно била подложена на обсъждане и съществува тенденция мистерията на Възкресението да бъде напълно изоставена. Но липсва желание да бъде разбрана и мистерията на раждането. Не искат да се занимават с нея, понеже вече не желаят да я признаят в цялостната и дълбочина, сиреч в нейния мистериен характер. Желанието е тя да бъде призната само откъм жизнеутвърждаващата и страна, а не да се осъзнава, че е слязло нещо духовно.
През Третия следатлантски период хората все още са вижда ли духовното да слиза, обаче те са имали друго състояние на съзнанието.
Всъщност онова, което се нарича модерна религия, модерно християнство вече не иска да разбира нито раждането, нито смъртта на Христос Исус. Някои все още искат догматично да вярват в това, да се придържат към него; но едно разбиране на тези неща, издигащо се над обикновения звук на словата, днес е възможно само чрез Духовната Наука. А за тази цел е нужно да се разшири хоризонтът на разбирането. Съществува обаче бягството от истината, човек буквално бяга от онова, което може да води до разбиране на нещата.
към текста >>
Някои все още искат догматично да вярват в това, да се придържат към него; но едно разбиране на тези неща, издигащо се над обикновения звук на словата, днес е възможно само чрез
Дух
овната Наука.
Но липсва желание да бъде разбрана и мистерията на раждането. Не искат да се занимават с нея, понеже вече не желаят да я признаят в цялостната и дълбочина, сиреч в нейния мистериен характер. Желанието е тя да бъде призната само откъм жизнеутвърждаващата и страна, а не да се осъзнава, че е слязло нещо духовно. През Третия следатлантски период хората все още са вижда ли духовното да слиза, обаче те са имали друго състояние на съзнанието. Всъщност онова, което се нарича модерна религия, модерно християнство вече не иска да разбира нито раждането, нито смъртта на Христос Исус.
Някои все още искат догматично да вярват в това, да се придържат към него; но едно разбиране на тези неща, издигащо се над обикновения звук на словата, днес е възможно само чрез Духовната Наука.
А за тази цел е нужно да се разшири хоризонтът на разбирането. Съществува обаче бягството от истината, човек буквално бяга от онова, което може да води до разбиране на нещата.
към текста >>
Само антропософски ориентираната
Дух
овна Наука е в състояние не чрез историческо подгряване, а от само себе си да пресъздаде някои понятия,които занапред ще съществуват напълно осъзнато, а не атавистично, но които някога са съществували атавистично понятия, за които днешният човек всъщност вече не притежава съвсем правилен усет.
Само антропософски ориентираната Духовна Наука е в състояние не чрез историческо подгряване, а от само себе си да пресъздаде някои понятия,които занапред ще съществуват напълно осъзнато, а не атавистично, но които някога са съществували атавистично понятия, за които днешният човек всъщност вече не притежава съвсем правилен усет.
Тук Вие си припомняте нещо, за което говорих вчера. Казах Ви,че с цялостното социално устройство, което изложих по повод ютландските мистерии, е свързано царството на древните европейски племена. Като предопределено да царува се смятало детето, родило се първо след Святата нощ през третата година. По описания вчера от мен начин то бивало подготвяно за царския сан и от него ставало мъж, който отпосле можел да царува в продължение на три години. Тогава се намирал в стадия, за който Ви казах: Той надраствал националното, сиреч извисявал се над взаимовръзката със своето племе.
към текста >>
Виждате как по такъв начин едно фино понятие било свързано с една земна реалност поради това, че се чувствало нахлуването на едно излъчване от
дух
овното.
Нека приемем, че сме нарекли ингевон някого, който в онези древни времена е принадлежал към племето на ингевоните; "героят на Слънцето", управлявал три години, не можел да бъде наречен ингевон, защото бил надрасъл своето племе. Не би било правдиво "героят на Слънцето" да бъде наричан ингевон той ставал нещо друго.
Виждате как по такъв начин едно фино понятие било свързано с една земна реалност поради това, че се чувствало нахлуването на едно излъчване от духовното.
към текста >>
Ако папата иска да бъде действително "папа", сиреч да стои вътре в действителния
дух
овен процес, той изобщо не би трябвало да се приема за християнин.
Кой в днешно време, което само парадира с думи, наместо да се придържа към понятия, кой в наше време ще се сети примерно, че папата съвсем неуместно бива наричан християнин, понеже е парадоксално да наричат папата християнин точно както би било парадоксално да наричат царя на ингевоните ингевон?
Ако папата иска да бъде действително "папа", сиреч да стои вътре в действителния духовен процес, той изобщо не би трябвало да се приема за християнин.
Ние можем да бъдем християни само чрез това, че папата не е християнин: това би било истината.
към текста >>
Ето защо на историческата наука, която се стреми да елиминира всичко
дух
овно, и се налага да се занимава е Майя и да повежда право към нея.
Идете днес на някой от историческите семинари: Какво наричат там историческа критика? Грижливото разкриване на съвсем очевидни факти, при което непрекъснато се изпада в заблуда. Защото по принцип, щом човек се стреми да разкрива съвсем очевидни факти, той се озовава в Майя. А Майя е заблуда.
Ето защо на историческата наука, която се стреми да елиминира всичко духовно, и се налага да се занимава е Майя и да повежда право към нея.
Опитате ли се с днешния семинарен метод, с метода на днешните исторически институти да разкриете истината, като отхвърлите всичко духовно и изтъкнете само извършващото се във физическия план, сиреч очевидния факт, Вие ще се натъкнете непосредствено на Майя и никога не ще съумеете да схванете историята. Разгърнете някой от днешните учебници по история, за който всяка свръхсетивна взаимовръзка е безсмислица и където грижливо са положени усилия да бъдат признати само физическите взаимовръзки, и Вие ще установите стремеж да бъде представена тъкмо Майя. Но Майя е заблуда. Предстои Ви следователно да изпаднете в заблуда и Вие го правите. Веднага щом повярвате на историята, която се пише днес, Вие се натъквате на Майя и изпадате в заблуда.
към текста >>
Опитате ли се с днешния семинарен метод, с метода на днешните исторически институти да разкриете истината, като отхвърлите всичко
дух
овно и изтъкнете само извършващото се във физическия план, сиреч очевидния факт, Вие ще се натъкнете непосредствено на Майя и никога не ще съумеете да схванете историята.
Идете днес на някой от историческите семинари: Какво наричат там историческа критика? Грижливото разкриване на съвсем очевидни факти, при което непрекъснато се изпада в заблуда. Защото по принцип, щом човек се стреми да разкрива съвсем очевидни факти, той се озовава в Майя. А Майя е заблуда. Ето защо на историческата наука, която се стреми да елиминира всичко духовно, и се налага да се занимава е Майя и да повежда право към нея.
Опитате ли се с днешния семинарен метод, с метода на днешните исторически институти да разкриете истината, като отхвърлите всичко духовно и изтъкнете само извършващото се във физическия план, сиреч очевидния факт, Вие ще се натъкнете непосредствено на Майя и никога не ще съумеете да схванете историята.
Разгърнете някой от днешните учебници по история, за който всяка свръхсетивна взаимовръзка е безсмислица и където грижливо са положени усилия да бъдат признати само физическите взаимовръзки, и Вие ще установите стремеж да бъде представена тъкмо Майя. Но Майя е заблуда. Предстои Ви следователно да изпаднете в заблуда и Вие го правите. Веднага щом повярвате на историята, която се пише днес, Вие се натъквате на Майя и изпадате в заблуда.
към текста >>
И страшна Карма за човечеството е,
дух
овното да се елиминира в известен смисъл още при разглеждане на историята.
Историята обаче не винаги се е пишела така. Днес начинът, по който се е пишела по-рано, бива презиран.
И страшна Карма за човечеството е, духовното да се елиминира в известен смисъл още при разглеждане на историята.
Нека се върнем, да речем, направо във времето, когато в общи линии още преобладавали вижданията на Четвъртия следатлантски период. Тогава историята се разказвала по съвсем друг начин, разказвала се така, че днешният заразен от ученост човек бърчи нос и отсъжда: Тия хора не са имали никаква критика, давали са вяра на всевъзможни митове и легенди; тия хора са нямали понятие какво е прецизна критика, чрез която фактите да могат да бъдат представени в тяхната истинност. Така говори днешният историк и най-вече, разбира се,неговият подражател. Детински са се държали ония навремето, казват хората. Според днешните представи те наистина са се държали детински!
към текста >>
Един бил стремежът му: дано му бъдела отредена
божия
награда, загдето от благочестие вършел всичко, с което се заемал.
Тогава Ото Червенобрадия решил да основе Магдебургската архиепископия. Тя трябвало да изпълнява особена мисия в Централна Европа и в частност да свърже Запада с Изтока така, че именно от Магдебургската архиепископия християнството да бъде разпространявано сред живеещите в непосредствена близост славяни. Магдебургската архиепископия напредвала добре, в земите околовръст ти оказвала извънредно благотворно въздействие и Ото Червенобрадия виждал какво благотворно въздействие оказвала основаната от него институция. Това му доставяло голяма радост. Делата ми носят благодат във физическия свят, казвал си той и непрестанно желаел Бог да го възнагради за вършените от него благодеяния спрямо човеците.
Един бил стремежът му: дано му бъдела отредена божия награда, загдето от благочестие вършел всичко, с което се заемал.
към текста >>
Но въз основа на онези исторически виждания, които все още преобладавали през Четвъртия следатлантски период,не само тази случка, а и други събития били разказвани по такъв начин, че наред с физическия факт донякъде се предавал и свързаният с
дух
овния свят смисъл.
Днес, разбира се, такъв разказ бива подлаган на безпощадна критика от историка, който държи да разкрие единствено фактите, разиграващи се във физическия план.
Но въз основа на онези исторически виждания, които все още преобладавали през Четвъртия следатлантски период,не само тази случка, а и други събития били разказвани по такъв начин, че наред с физическия факт донякъде се предавал и свързаният с духовния свят смисъл.
Взаимно бивали преплитани онова, което се извършвало във физическия план, и онова, което като смисъл пронизвало извършващото се във физическия план.
към текста >>
22.
11. ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 26 Декември 1916
GA_173 Карма на неистината
Онзи обаче, който желае да вникне в нещата по-дълбоко, се нуждае от умението да свърже извършващото се външно с част от извършващото се вътрешно, което може да се разбере единствено, ако вниманието се съсредоточи върху развитието на човечеството в смисъла на
Дух
овната Наука.
Вчера Ви разказах известната навярно на повечето от Вас история за Добрия Герхард, понеже, изхождайки от нея, бих искал да премина към едно или друго, което може да ни бъде от полза за разбирането на нещата, към чието прозиране се стремим сега. Но преди да се заема с една своеобразна интерпретация до колкото тя ни е необходима на историята за Добрия Герхард, трябва да си припомним нещо, което по различни поводи сме засягали в предходните разисквания. От казаното през тези седмици вече сте могли да схванете, че тягостните събития на нашето съвремие са свързани с импулси, които живеят в Кармата на човечеството от по-ново време, в цялата Карма на Петия следатлантски период.
Онзи обаче, който желае да вникне в нещата по-дълбоко, се нуждае от умението да свърже извършващото се външно с част от извършващото се вътрешно, което може да се разбере единствено, ако вниманието се съсредоточи върху развитието на човечеството в смисъла на Духовната Наука.
към текста >>
Вземете най-напред някои факти, които нерядко съм Ви изтъквал, във вида, каквито са сами по себе си; вземете често споменавания факт, че в средата на XIX век се появява стремеж вниманието на човечеството от по-ново време да се насочи върху това, че в околния свят действат не само онези сили и явления, които могат да бъдат опознати от природознанието, но че в него съществуват също така
дух
овни сили, че точно както с очите си, със сетивата си ние по принцип сме в състояние да възприемаме осезаемото, така около нас действат
дух
овни импулси, които хората също могат да използват и да ги включат в социалния живот, стига поне отчасти да са запознати с нещата, които не подлежат на сетивно възприятие, а са предмет именно на една
дух
овна наука.
Вземете най-напред някои факти, които нерядко съм Ви изтъквал, във вида, каквито са сами по себе си; вземете често споменавания факт, че в средата на XIX век се появява стремеж вниманието на човечеството от по-ново време да се насочи върху това, че в околния свят действат не само онези сили и явления, които могат да бъдат опознати от природознанието, но че в него съществуват също така духовни сили, че точно както с очите си, със сетивата си ние по принцип сме в състояние да възприемаме осезаемото, така около нас действат духовни импулси, които хората също могат да използват и да ги включат в социалния живот, стига поне отчасти да са запознати с нещата, които не подлежат на сетивно възприятие, а са предмет именно на една духовна наука.
към текста >>
Ние знаем какъв път е изминала тази
дух
овна наука, и не е необходимо да го повтаряме непрестанно.
Ние знаем какъв път е изминала тази духовна наука, и не е необходимо да го повтаряме непрестанно.
И тъй, в средата на XIX век въпросът бил от някакво средище на хората да им бъде обърнато внимание, че съществува, така да се каже, духовно обкръжение. Във времето на материализма това било забравено. Вие знаете също, че такива работи трябва да стават предпазливо, понеже известни познания изискват определена степен на зрелост у хората. Естествено, че не могат да бъдат зрели всички, върху които според закона на нашето време, опиращ се на публичността, въздействат такива познания или до които достигат такива познания. Възможно е обаче потребността на дадено време да наложи поне извършването на проверка дали такива познания могат да получат публичност.
към текста >>
И тъй, в средата на XIX век въпросът бил от някакво средище на хората да им бъде обърнато внимание, че съществува, така да се каже,
дух
овно обкръжение.
Ние знаем какъв път е изминала тази духовна наука, и не е необходимо да го повтаряме непрестанно.
И тъй, в средата на XIX век въпросът бил от някакво средище на хората да им бъде обърнато внимание, че съществува, така да се каже, духовно обкръжение.
Във времето на материализма това било забравено. Вие знаете също, че такива работи трябва да стават предпазливо, понеже известни познания изискват определена степен на зрелост у хората. Естествено, че не могат да бъдат зрели всички, върху които според закона на нашето време, опиращ се на публичността, въздействат такива познания или до които достигат такива познания. Възможно е обаче потребността на дадено време да наложи поне извършването на проверка дали такива познания могат да получат публичност.
към текста >>
Едната възможност била още тогава да бъде избран пътят, който ние можем да обозначим просто чрез препращане към нашата антропософски ориентирана
Дух
овна Наука, път, изясняващ пред човешката мисъл какво с помощна на окултното познание може да се узнае за
дух
овното обкръжение.
А ето че в средата на XIX век можело да се поеме по два пътя*194.
Едната възможност била още тогава да бъде избран пътят, който ние можем да обозначим просто чрез препращане към нашата антропософски ориентирана Духовна Наука, път, изясняващ пред човешката мисъл какво с помощна на окултното познание може да се узнае за духовното обкръжение.
Това действително е нещо, което можело да се изпробва, ала по онова време, в средата на XIX век,не било изпробвано. Разколебаването дошло преди всичко от един определен предразсъдък на "езотериците", онаследен от стари времена и състоящ се в това, че някои пазени в окултни братства познания тогава те наистина се пазели просто не можели да се правят обществено достояние,а трябвало да си останат в средите на окултните братства. Виждаме, че щом нещата стават по правилен начин, те безспорно могат да станат и в наше време. Като се изключи фактът, че измежду онези, сред които били разпространени тези познания, са се появявали и винаги ще се появяват злонамерени противници, хора, които след като известно време са били привърженици поддавайки се на страстите и на егоизма си стават противници под най-различни маски и с това предизвикват разногласия, та като се изключи този факт и обстоятелството, че когато в една общност се разпространяват окултни познания, много лесно се стига до спорове, кавги и свади на това обаче не следва да се обръща много внимание, защото в противен случай изобщо не би било възможно да се разпространяват окултни познания вреди обаче не могат да се получат, щом нещата се вършат правилно.
към текста >>
Избран бил пътят, по който с помощта на медиумистични откровения окултният свят да получи същото признание сред хората, както сетивния свят, като за целта подходящи лица да бъдат подготвяни за медиуми, а впоследствие чрез онова, което по медиумен път изкарвали при потиснато съзнание наяве, те трябвало да накарат хората да признаят наличието на известни
дух
овни импулси в околния свят.
По онова време обаче в това не се вярвало. Както казах, робувало се на въпросния стар предразсъдък и първоначално било постигнато споразумение да се поеме по друг път. Неведнъж съм обяснявал, че този опит всъщност се провалил.
Избран бил пътят, по който с помощта на медиумистични откровения окултният свят да получи същото признание сред хората, както сетивния свят, като за целта подходящи лица да бъдат подготвяни за медиуми, а впоследствие чрез онова, което по медиумен път изкарвали при потиснато съзнание наяве, те трябвало да накарат хората да признаят наличието на известни духовни импулси в околния свят.
Това бил материалистически път за даване достъп на хората до духовния свят. Донякъде той съответствал на Петия следатлантски период, доколкото този период има материалистически облик.
към текста >>
Това бил материалистически път за даване достъп на хората до
дух
овния свят.
По онова време обаче в това не се вярвало. Както казах, робувало се на въпросния стар предразсъдък и първоначално било постигнато споразумение да се поеме по друг път. Неведнъж съм обяснявал, че този опит всъщност се провалил. Избран бил пътят, по който с помощта на медиумистични откровения окултният свят да получи същото признание сред хората, както сетивния свят, като за целта подходящи лица да бъдат подготвяни за медиуми, а впоследствие чрез онова, което по медиумен път изкарвали при потиснато съзнание наяве, те трябвало да накарат хората да признаят наличието на известни духовни импулси в околния свят.
Това бил материалистически път за даване достъп на хората до духовния свят.
Донякъде той съответствал на Петия следатлантски период, доколкото този период има материалистически облик.
към текста >>
Вместо да настане очакваното, сиреч вместо медиумите да удостоверят, че в околното пространство има някакви елементарни и
дух
овни сили,всички се позовавали на послания от царството на мъртвите.
Идеята, както знаете, тръгнала през средата на XIX век от Америка, но много скоро се оказало, че цялата работа била неправдоподобна.
Вместо да настане очакваното, сиреч вместо медиумите да удостоверят, че в околното пространство има някакви елементарни и духовни сили,всички се позовавали на послания от царството на мъртвите.
С това не се постигнало каквото се целяло първоначално. Аз многократно съм обяснявал, че човекът може да се доближи до мъртвите едва като развие у себе си възприятия, които не се по стигат чрез потискане на съзнанието. Но тези неща са ни известни. Те естествено са били известни и по онова време, поради което, щом медиумите започнали на своя глава да говорят за послания от мъртвите, вече се разбрало,че цялата работа е неправдоподобна. Не това се очаквало, очаквало се те да посочат как въздействат природните духове, как въздейства човек на човека, какви сили има в социалния организъм и т.н.
към текста >>
Не това се очаквало, очаквало се те да посочат как въздействат природните
дух
ове, как въздейства човек на човека, какви сили има в социалния организъм и т.н.
Вместо да настане очакваното, сиреч вместо медиумите да удостоверят, че в околното пространство има някакви елементарни и духовни сили,всички се позовавали на послания от царството на мъртвите. С това не се постигнало каквото се целяло първоначално. Аз многократно съм обяснявал, че човекът може да се доближи до мъртвите едва като развие у себе си възприятия, които не се по стигат чрез потискане на съзнанието. Но тези неща са ни известни. Те естествено са били известни и по онова време, поради което, щом медиумите започнали на своя глава да говорят за послания от мъртвите, вече се разбрало,че цялата работа е неправдоподобна.
Не това се очаквало, очаквало се те да посочат как въздействат природните духове, как въздейства човек на човека, какви сили има в социалния организъм и т.н.
Хранела се надеждата по такъв начин да се узнае кои сили могат да бъдат използвани от познаващия ги, та хората да не разчитат един на друг само така, както става с помощта на сетивата, а както е обусловено от цялостната човешка личност. Това била едната злина.
към текста >>
Beщиците ги изгаряли просто затуй, защото окачествяваните като вещици лица, в общи линии, също били медиуми и защото чрез тяхната връзка с
дух
овния свят, макар и по съответстващ на материализма начин, можели да излязат наяве неща, които за определени люде щели да бъдат крайно неприятни.
Ето защо от същото място, откъдето била подета голямата акция, целяща да провери дали хората са зрели за възприемане на окултни познания, пожелали да обуздаят пуснатото в ход движение. В крайна сметка се получило точно това, което в по-стари времена, когато у хората още продължавали да действат способностите на Четвъртата следатлантска епоха, се опасявали, че щяло да се получи.
Beщиците ги изгаряли просто затуй, защото окачествяваните като вещици лица, в общи линии, също били медиуми и защото чрез тяхната връзка с духовния свят, макар и по съответстващ на материализма начин, можели да излязат наяве неща, които за определени люде щели да бъдат крайно неприятни.
Крайно неприятни можели да бъдат например последиците за определени общности, ако преди изгарянето на някоя вещица тя насочела вниманието върху онова, което се криело зад една или друга общност. Защото безспорно вярно е, че при потиснато съзнание се осъществява своего рода телефонна връзка с духовния свят и по такъв начин могат да се разберат какви ли не тайни. Онези, дето изгаряли вещиците, са знаели съвсем точно защо го правят. Поради единствената причина, че за тях можело да се окаже неприятно онова, което светът можел да узнае от устата на вещиците било като добрина, било като злина, ала преди всичко естествено като злина.
към текста >>
Защото безспорно вярно е, че при потиснато съзнание се осъществява своего рода телефонна връзка с
дух
овния свят и по такъв начин могат да се разберат какви ли не тайни.
Ето защо от същото място, откъдето била подета голямата акция, целяща да провери дали хората са зрели за възприемане на окултни познания, пожелали да обуздаят пуснатото в ход движение. В крайна сметка се получило точно това, което в по-стари времена, когато у хората още продължавали да действат способностите на Четвъртата следатлантска епоха, се опасявали, че щяло да се получи. Beщиците ги изгаряли просто затуй, защото окачествяваните като вещици лица, в общи линии, също били медиуми и защото чрез тяхната връзка с духовния свят, макар и по съответстващ на материализма начин, можели да излязат наяве неща, които за определени люде щели да бъдат крайно неприятни. Крайно неприятни можели да бъдат например последиците за определени общности, ако преди изгарянето на някоя вещица тя насочела вниманието върху онова, което се криело зад една или друга общност.
Защото безспорно вярно е, че при потиснато съзнание се осъществява своего рода телефонна връзка с духовния свят и по такъв начин могат да се разберат какви ли не тайни.
Онези, дето изгаряли вещиците, са знаели съвсем точно защо го правят. Поради единствената причина, че за тях можело да се окаже неприятно онова, което светът можел да узнае от устата на вещиците било като добрина, било като злина, ала преди всичко естествено като злина.
към текста >>
Ала портата към
дух
овния свят, така да се каже, била отворена, при това по начин, който всъщност бил ненавременен и представлявал грешка.
И така опитът за изпитване на човешката култура чрез медиуми се провалил. В това се уверили и онези, които подведени от старите повели за пазенето в тайна и от материалистическите склонности на XIX век предприели този опит. Известно Ви е, че медиумната дейност не могла да бъде ограничена напълно, тя продължила да съществува, има я и днес; но в известен смисъл се избягвало медиумите да бъдат обучавани до такава степен, че откровенията им да се оказват от значение. Чрез намаляване на умението им онова, което медиумите все още смогват, е повече или по-малко безобидно. А в по-ново време, както знаете, чрез тях не се узнава много повече от някои сладникави неща, с оглед на което е учудващо, че хората им отделят такова голямо внимание.
Ала портата към духовния свят, така да се каже, била отворена, при това по начин, който всъщност бил ненавременен и представлявал грешка.
към текста >>
От самата Блаватска, от личността на Блаватска не можело в
дух
а на един висш окултизъм да се изисква съобразяване само с доброто на цялото човечество на нея и хрумнала идеята да преследва определени цели, които сама си поставила.
От самата Блаватска, от личността на Блаватска не можело в духа на един висш окултизъм да се изисква съобразяване само с доброто на цялото човечество на нея и хрумнала идеята да преследва определени цели, които сама си поставила.
До тук била достигнала по обрисувания от мен начин. Тогава тя настояла да бъде приета за член на едно окултно братство в Париж. Чрез него и се искало да действа на първо време. При обичайните условия нея естествено щели просто да я приемат, независимо че приемът на жена за член би бил своеобразно отклонение от нормите; в случая обаче този факт щял да бъде пренебрегнат, понеже се знаело, че става дума за една забележителна индивидуалност. Но приемането и просто като редови член, на нея нямало да и върши работа и затова тя поставила известни условия.
към текста >>
Онова, което може да се нарече народен
дух
, народна душа, представлява, както можете да установите от всичко намиращо се в нашата антропософски ориентирана
Дух
овна Наука, нещо по-друго в сравнение с душата на един отделен човек.
Вземете един пример, изхождайки от казаното преди николко дни от мен тук: че при описанието на народите ние си имаме работа с индивидуалности, които не бива да се сравняват с индивидуалността на,даден човек, живеещ тук във физическия план и следващ своето развитие между смъртта и едно ново раждане.
Онова, което може да се нарече народен дух, народна душа, представлява, както можете да установите от всичко намиращо се в нашата антропософски ориентирана Духовна Наука, нещо по-друго в сравнение с душата на един отделен човек.
А с материалистически дух, както става днес, да се говори за душата на един народ, като по принцип все пак се знае, че се има предвид нещо подобно на душата на един човек, макар естествено то да не се признава, това общо взето е нелепост. Така днес може да се чуе изразът "френската душа", употребяван нееднократно през последните години. Той е безсмислица,пълна безсмислица, защото представлява просто аналог,взет от индивидуалната човешка душа и пренесен върху народната. За народната душа може да се говори само ако се съблюдава цялостната взаимовръзка, представена Ви в по редицата от лекции за различните народни духове*197. Но да се говори в някакъв друг смисъл, примерно в смисъла, както го правят днес мнозина дори сред журналистите за които може единствено да се каже: нека им бъде простено, защото те не знаят какво говорят -, та да се говори за народната душа в такъв смисъл е именно пълна безсмислица.
към текста >>
А с материалистически
дух
, както става днес, да се говори за душата на един народ, като по принцип все пак се знае, че се има предвид нещо подобно на душата на един човек, макар естествено то да не се признава, това общо взето е нелепост.
Вземете един пример, изхождайки от казаното преди николко дни от мен тук: че при описанието на народите ние си имаме работа с индивидуалности, които не бива да се сравняват с индивидуалността на,даден човек, живеещ тук във физическия план и следващ своето развитие между смъртта и едно ново раждане. Онова, което може да се нарече народен дух, народна душа, представлява, както можете да установите от всичко намиращо се в нашата антропософски ориентирана Духовна Наука, нещо по-друго в сравнение с душата на един отделен човек.
А с материалистически дух, както става днес, да се говори за душата на един народ, като по принцип все пак се знае, че се има предвид нещо подобно на душата на един човек, макар естествено то да не се признава, това общо взето е нелепост.
Така днес може да се чуе изразът "френската душа", употребяван нееднократно през последните години. Той е безсмислица,пълна безсмислица, защото представлява просто аналог,взет от индивидуалната човешка душа и пренесен върху народната. За народната душа може да се говори само ако се съблюдава цялостната взаимовръзка, представена Ви в по редицата от лекции за различните народни духове*197. Но да се говори в някакъв друг смисъл, примерно в смисъла, както го правят днес мнозина дори сред журналистите за които може единствено да се каже: нека им бъде простено, защото те не знаят какво говорят -, та да се говори за народната душа в такъв смисъл е именно пълна безсмислица. Чисто празнословие е например да се говори за "келтската душа и латинския дух"*198.
към текста >>
За народната душа може да се говори само ако се съблюдава цялостната взаимовръзка, представена Ви в по редицата от лекции за различните народни
дух
ове*197.
Вземете един пример, изхождайки от казаното преди николко дни от мен тук: че при описанието на народите ние си имаме работа с индивидуалности, които не бива да се сравняват с индивидуалността на,даден човек, живеещ тук във физическия план и следващ своето развитие между смъртта и едно ново раждане. Онова, което може да се нарече народен дух, народна душа, представлява, както можете да установите от всичко намиращо се в нашата антропософски ориентирана Духовна Наука, нещо по-друго в сравнение с душата на един отделен човек. А с материалистически дух, както става днес, да се говори за душата на един народ, като по принцип все пак се знае, че се има предвид нещо подобно на душата на един човек, макар естествено то да не се признава, това общо взето е нелепост. Така днес може да се чуе изразът "френската душа", употребяван нееднократно през последните години. Той е безсмислица,пълна безсмислица, защото представлява просто аналог,взет от индивидуалната човешка душа и пренесен върху народната.
За народната душа може да се говори само ако се съблюдава цялостната взаимовръзка, представена Ви в по редицата от лекции за различните народни духове*197.
Но да се говори в някакъв друг смисъл, примерно в смисъла, както го правят днес мнозина дори сред журналистите за които може единствено да се каже: нека им бъде простено, защото те не знаят какво говорят -, та да се говори за народната душа в такъв смисъл е именно пълна безсмислица. Чисто празнословие е например да се говори за "келтската душа и латинския дух"*198. Като аналогия такова нещо може да допадне, но реалност с него не се визира.
към текста >>
Чисто празнословие е например да се говори за "келтската душа и латинския
дух
"*198.
А с материалистически дух, както става днес, да се говори за душата на един народ, като по принцип все пак се знае, че се има предвид нещо подобно на душата на един човек, макар естествено то да не се признава, това общо взето е нелепост. Така днес може да се чуе изразът "френската душа", употребяван нееднократно през последните години. Той е безсмислица,пълна безсмислица, защото представлява просто аналог,взет от индивидуалната човешка душа и пренесен върху народната. За народната душа може да се говори само ако се съблюдава цялостната взаимовръзка, представена Ви в по редицата от лекции за различните народни духове*197. Но да се говори в някакъв друг смисъл, примерно в смисъла, както го правят днес мнозина дори сред журналистите за които може единствено да се каже: нека им бъде простено, защото те не знаят какво говорят -, та да се говори за народната душа в такъв смисъл е именно пълна безсмислица.
Чисто празнословие е например да се говори за "келтската душа и латинския дух"*198.
Като аналогия такова нещо може да допадне, но реалност с него не се визира.
към текста >>
Онова, което протича като действия между народи, не може никога да бъде тълкувано или коментирано в
дух
а на християнството.
Ето защо може да се говори за един християнин, за християнските убеждения на отделния човек, ала пълна глупост е да се говори например за някакъв християнски народ. Това е нереално. Христос не е умрял заради народите, народите не са индивидуалностите, които в случая се имат предвид. Християнин може да бъде един отделен човек, свързан със същността на Мистерията на Голгота; за един християнски народ обаче не може да се говори. Заложеното в на родите като истинска душа спада към планове, върху които Мистерията на Голгота не се е извършила.
Онова, което протича като действия между народи, не може никога да бъде тълкувано или коментирано в духа на християнството.
към текста >>
Това е възможно, само ако нещата се разглеждат
дух
овно-научно, в противовес на което човечеството се стреми с възможно по-безсмислени понятия, с неизчистени понятия да лови риба в мътна вода.
Насочвам вниманието Ви върху такива неща само защото е необходимо тъкмо Вие, скъпи мои приятели, да прозрете колко много днес трябва да се държи за постигането на чисти понятия.
Това е възможно, само ако нещата се разглеждат духовно-научно, в противовес на което човечеството се стреми с възможно по-безсмислени понятия, с неизчистени понятия да лови риба в мътна вода.
Следователно главната цел е да се стигне до изчистени понятия, нещата действително да се погледнат през призмата на изчистени понятия и да се разбере, че в наше време, но предимно чрез хора, вече са действали някои окултни, някои духовни импулси. Това съответства на Петия следатлантски период.
към текста >>
Следователно главната цел е да се стигне до изчистени понятия, нещата действително да се погледнат през призмата на изчистени понятия и да се разбере, че в наше време, но предимно чрез хора, вече са действали някои окултни, някои
дух
овни импулси.
Насочвам вниманието Ви върху такива неща само защото е необходимо тъкмо Вие, скъпи мои приятели, да прозрете колко много днес трябва да се държи за постигането на чисти понятия. Това е възможно, само ако нещата се разглеждат духовно-научно, в противовес на което човечеството се стреми с възможно по-безсмислени понятия, с неизчистени понятия да лови риба в мътна вода.
Следователно главната цел е да се стигне до изчистени понятия, нещата действително да се погледнат през призмата на изчистени понятия и да се разбере, че в наше време, но предимно чрез хора, вече са действали някои окултни, някои духовни импулси.
Това съответства на Петия следатлантски период.
към текста >>
Намесата в онова, което като
дух
овни сили пулсира в развитието на човечеството върху почва, на която например се изграждат народностни характери, намесата по користен начин, както го вършат някои съвременни братства с това именно са взаимосвързани най-трудните изпитания на цялото човечество в настоящето и в бъдещето.
Въпросът обаче опира до това, че ако навремето Блаватска е могла да проговори, на бял свят са щели да излязат на първо място някои тайни, за които вече намекнах,тайни на определени окултни братства, свързани изцяло с желанието на пространни групи от хора. Казвал съм Ви: В основата на възникването и развитието на онова, което може да се нарече народностен характер, лежат закони. Във външния физически свят тези закони обикновено не се познават. И това на първо време не е зле, тъй като те трябва да бъдат опознати само от човек, който ще ги приеме с чисти ръце.
Намесата в онова, което като духовни сили пулсира в развитието на човечеството върху почва, на която например се изграждат народностни характери, намесата по користен начин, както го вършат някои съвременни братства с това именно са взаимосвързани най-трудните изпитания на цялото човечество в настоящето и в бъдещето.
Всичко, което протича по време на еволюцията, протича закономерно, протича редовно, протича в зависимост от определени сили. Хората се намесват отчасти несъзнателно, а ако са членове на окултни братства – съзнателно.
към текста >>
Ние видях ме как
дух
овният свят оказва вътрешно въздействие на кайзер Ото Червенобрадия.
Сега нека да спрем дотук и да се позанимаем с вчерашната история. Тя се отнася за периода около Х век, сиреч когато все още господствало душевното състояние на Четвъртия следатлантски период.
Ние видях ме как духовният свят оказва вътрешно въздействие на кайзер Ото Червенобрадия.
Целият му живот се преобразява поради това, че под влияние на духовния свят вниманието му било насочено върху Добрия Герхард. От Добрия Герхард той трябвало да се научи на богобоязливост, на истинско благочестие и на това, че не е рядко заради извършеното на земята, да се очаква придобиването на някаква доста егоистична благословия от небето. Но указанието да подири Добрия Герхард той получава от духовния свят. Това едно на ръка включване на духовния свят.
към текста >>
Целият му живот се преобразява поради това, че под влияние на
дух
овния свят вниманието му било насочено върху Добрия Герхард.
Сега нека да спрем дотук и да се позанимаем с вчерашната история. Тя се отнася за периода около Х век, сиреч когато все още господствало душевното състояние на Четвъртия следатлантски период. Ние видях ме как духовният свят оказва вътрешно въздействие на кайзер Ото Червенобрадия.
Целият му живот се преобразява поради това, че под влияние на духовния свят вниманието му било насочено върху Добрия Герхард.
От Добрия Герхард той трябвало да се научи на богобоязливост, на истинско благочестие и на това, че не е рядко заради извършеното на земята, да се очаква придобиването на някаква доста егоистична благословия от небето. Но указанието да подири Добрия Герхард той получава от духовния свят. Това едно на ръка включване на духовния свят.
към текста >>
Но указанието да подири Добрия Герхард той получава от
дух
овния свят.
Сега нека да спрем дотук и да се позанимаем с вчерашната история. Тя се отнася за периода около Х век, сиреч когато все още господствало душевното състояние на Четвъртия следатлантски период. Ние видях ме как духовният свят оказва вътрешно въздействие на кайзер Ото Червенобрадия. Целият му живот се преобразява поради това, че под влияние на духовния свят вниманието му било насочено върху Добрия Герхард. От Добрия Герхард той трябвало да се научи на богобоязливост, на истинско благочестие и на това, че не е рядко заради извършеното на земята, да се очаква придобиването на някаква доста егоистична благословия от небето.
Но указанието да подири Добрия Герхард той получава от духовния свят.
Това едно на ръка включване на духовния свят.
към текста >>
Това едно на ръка включване на
дух
овния свят.
Тя се отнася за периода около Х век, сиреч когато все още господствало душевното състояние на Четвъртия следатлантски период. Ние видях ме как духовният свят оказва вътрешно въздействие на кайзер Ото Червенобрадия. Целият му живот се преобразява поради това, че под влияние на духовния свят вниманието му било насочено върху Добрия Герхард. От Добрия Герхард той трябвало да се научи на богобоязливост, на истинско благочестие и на това, че не е рядко заради извършеното на земята, да се очаква придобиването на някаква доста егоистична благословия от небето. Но указанието да подири Добрия Герхард той получава от духовния свят.
Това едно на ръка включване на духовния свят.
към текста >>
Който действително познава този период не само според външната история, както го представят днес, а такъв, какъвто е бил, нему е известно, че по онова време такова включване на
дух
овния свят под форма та на реални видения като разказаното за кайзер Ото Червенобрадия е било нещо съвсем обичайно и че
дух
овните импулси изцяло са изпълнявали своята важна роля.
Който действително познава този период не само според външната история, както го представят днес, а такъв, какъвто е бил, нему е известно, че по онова време такова включване на духовния свят под форма та на реални видения като разказаното за кайзер Ото Червенобрадия е било нещо съвсем обичайно и че духовните импулси изцяло са изпълнявали своята важна роля.
Авторът на тази история изрично отбелязва, че на младини записвал много други истории, както правели и други негови съвременници. Човекът, документирал историята за Добрия Герхард, живял приблизително по времето на Волфрам фон Ешенбах и се казвал Рудолф фон Хоенемс. Той съобщава, че бил написал и други работи, но унищожил всичко, и то за туй, защото били приказни истории. Тази история обаче погледната външно, тя впрочем също не е историческа, тоест не би могла да стои в нашите днешни, съблюдаващи само физическата Майя учебници по история той я смята за строго историческа, а не за приказка. Вярно, че той я разказва по начин,по който тя не може да бъде сравнена с външната, чисто физическата история, но пък я разказва по-истинно, отколкото може да бъде външната, чисто физическата история,която в основите си е Майя.
към текста >>
При разказа за Добрия Герхард съществено е не само включването на
дух
овния свят, но и това, че една водеща,направляваща личност получава от
дух
овния свят импулса да се обърне към един член на комерсиалния свят, на света на търговците.
След като по време на тези разисквания винаги го повтарях, Вие знаете, че тук не става дума да се вземе страна за едно или друго, а да се изложат факти, които да послужат като основа при даването на оценка за нещата. Само желаещият да не бъде обективен, ще упрекне в необективност представянето, което ще се опитам да направя. От човек, който не иска да бъде обективен, не може естествено да се желае да смята за обективно онова, което е обективно.
При разказа за Добрия Герхард съществено е не само включването на духовния свят, но и това, че една водеща,направляваща личност получава от духовния свят импулса да се обърне към един член на комерсиалния свят, на света на търговците.
И действително историческото в случая е, че по онова време в Централна Европа представителите на двора, от който бил Ото Червенобрадия, протежирали именно търговската страна на градовете. За Европа това било времето на разрастване на търговското дело.
към текста >>
Немалко било постигнато точно така и по отношение на
дух
овната култура.
И сега Вие виждате как тук се създава една противоположност, произтичаща изцяло от естеството на нещата. Съвсем естествено е, че докато пътищата по суша осъществявали връзката между Изтока и Запада, централноевропейските страни били водещи; това се разбира абсолютно от само себе си. Животът във въпросните централноевропейски страни също се определял от тези обстоятелства. Той бил съвсем различен в сравнение с по-сетне.
Немалко било постигнато точно така и по отношение на духовната култура.
През следващите столетия сухоземните пътища били сменени от връзките по море. По-нататъшното развитие Ви е известно Англия постепенно съсредоточила тези връзки по море от различни ръце в една. Като мореплавателни народи испанците, холандците, французите били надмогнати и всичко било обединено под необятното господство, обхващащо една четвърт от цялата суха, сиреч непокрита от морето земна повърхност, към което полека-лека се прибавило и господството по море.
към текста >>
И тъй, въпросът е да се разбере как с прехода от Четвъртия следатлантски период, където комерсиалното все още изпитвало импулсите от
дух
овния свят, както е посочено в "Добрия Герхард", как с този преход комерсиалното било прехвърлено в нещо друго окултно в онова окултно, което се съпровожда от така наречените "Братя на сянката".
И тъй, въпросът е да се разбере как с прехода от Четвъртия следатлантски период, където комерсиалното все още изпитвало импулсите от духовния свят, както е посочено в "Добрия Герхард", как с този преход комерсиалното било прехвърлено в нещо друго окултно в онова окултно, което се съпровожда от така наречените "Братя на сянката".
Те спазват известни принципи, но от тяхно гледище издаването на тези принципи би било много опасно. Оттук и тогавашното голямо старание, с което се внимавало да не би Блаватска да издаде нещата или пък да не би чрез нея те да попаднат в чужди ръце. От Запада те навярно трябвало да се прехвърлят в Далечния изток, ала на първо време не в Индия, а в друга част на Изтока в руския Изток.
към текста >>
Пък и нашата антропософски ориентирана
Дух
овна Наука не се прояви примерно като абсолютен таен съюз, а напротив нещата,на които се отдели внимание, винаги са били обсъждани напълно открито в публични лекции.
При все това в рамките именно на нашето общество има бих ги нарекъл колегии, които с голямо внимание прочетоха едно съчинение от общо, струва ми се, двеста осемдесет и седем страници*209, приемайки го напълно сериозно, и които продължават да се потят над него, за да проумеят доколко всъщност човекът, който тук е достатъчно добре познат, има право. Накратко, понякога и в рамките на нашите собствени редици ни се удават открития, които хвърлят известна светлина по въпроса, защо за някои е толкова трудно да прозрат нещата; при положение, че прозирането им съвсем не е трудно, щом човек действително се стреми честно да стигне до истината. Защото през всичките тези години в нашите кръгове бяха казани много работи. Ако се вземе изложеното от 1902 г. насам, ще проличи,че в него се съдържа нещо, което сигурно може да спомогне за прозирането на някои факти от света.
Пък и нашата антропософски ориентирана Духовна Наука не се прояви примерно като абсолютен таен съюз, а напротив нещата,на които се отдели внимание, винаги са били обсъждани напълно открито в публични лекции.
Тъкмо тази е противоположността, която несъмнено трябва да се има предвид.
към текста >>
Този съвременен човек вече няма мира в
дух
овното въздействие, във въздействието на
дух
овното!
Ето ги вижданията, скъпи мои приятели! "Напразно нашите велики мислители щяха да трупат томове списания, статистически издания, философски произведение и книги за най-новото изкуство." Всичко това – смята той е непригодно, за да вдигне наистина един народ.
Този съвременен човек вече няма мира в духовното въздействие, във въздействието на духовното!
към текста >>
Оказва се, че този човек няма доверие в създаването на
дух
овна култура по този начин.
Оказва се, че този човек няма доверие в създаването на духовна култура по този начин.
към текста >>
И кому приписва той способността да осъществи онова,което никоя
дух
овна култура не може да произведе?
И кому приписва той способността да осъществи онова,което никоя духовна култура не може да произведе?
Той казва:
към текста >>
Триполи беше налице; притежаването му било наложително, а по-нататък се казва: Войната е потребна за постигането на онова, чието постигане чрез
дух
овна култура не е сметнато за необходимо.
Това е то! Ето Ви вярата, с която се разполагало.
Триполи беше налице; притежаването му било наложително, а по-нататък се казва: Войната е потребна за постигането на онова, чието постигане чрез духовна култура не е сметнато за необходимо.
към текста >>
тази марионетка, за която тук се казва, че бил "облечен по последна мода,натъпкал джобовете си с бонбони женкар и суетен самохвалко", тази марионетка даде на хората да разберат, че сега отново им е нужно онова, което едно
дух
овно произведение не може да предложи!
При все това на празника на Петдесетница през 1915 г.
тази марионетка, за която тук се казва, че бил "облечен по последна мода,натъпкал джобовете си с бонбони женкар и суетен самохвалко", тази марионетка даде на хората да разберат, че сега отново им е нужно онова, което едно духовно произведение не може да предложи!
към текста >>
23.
12. ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 30 Декември 1916
GA_173 Карма на неистината
А освен това длъжни сме да признаем пред себе си, че сериозността на времето изисква да свързваме непосредствените конкретни преживявания на деня с онова, което представлява нерва, съкровенния импулс на нашите
дух
овнонаучни стремежи.
Изходна тема за разсъжденията ни през последно време беше, от една страна, цялостното развитие на човечеството, доколкото Мистерията на Голгота е дала отражение върху него. Следователно предмет на заниманията ни беше най-висшето, най-значителното в развоя на света и човечеството. Напълно понятно е, че от друга страна ние се спирахме на явления от съвременността. В частност това трябваше да става поради обстоятелството, че голяма част от нашите приятели изразиха желание да чуят нещо именно за тези съвременни събития.
А освен това длъжни сме да признаем пред себе си, че сериозността на времето изисква да свързваме непосредствените конкретни преживявания на деня с онова, което представлява нерва, съкровенния импулс на нашите духовнонаучни стремежи.
След разнообразните разисквания, направени от нас, ние все пак можем да кажем, че причините, поради които в развитието на човечеството се стигна до такава катастрофа, каквато се наблюдава около нас, са дълбоки и че всъщност свидетелство за повърхностност е подбудите за събитията от нашето съвремие да се разглеждат, бих казал, само в техните най-горни пластове.
към текста >>
Ето защо нека днес да предприемем още някои обстойни разсъждения; а утре мисля тъкмо от
дух
овна гледна точка да Ви покажа една важна взаимовръзка, която, смятам, е в състояние да докосне душата ни така, че с нея да можем да се озовем в едно дейно, активно осъзнавано разбиране на нещата.
Чрез такива движещи се по повърхността разсъждения никога няма да се добие плодоносен поглед върху сегашните събития. Плодоносен е онзи поглед, който дава на човека възможност у него да се породи представа за излизане от катастрофата, в която се намира светът.
Ето защо нека днес да предприемем още някои обстойни разсъждения; а утре мисля тъкмо от духовна гледна точка да Ви покажа една важна взаимовръзка, която, смятам, е в състояние да докосне душата ни така, че с нея да можем да се озовем в едно дейно, активно осъзнавано разбиране на нещата.
Но нека да го подготвим още малко с някои подробности.
към текста >>
Защото, каквото и гледище да застъпва този или онзи сред нас относно едни или други национални аспирации, то в никакъв случай не бива да се намесва в по-дълбоките основания на нашите
дух
овно-научни стремежи.
Най-напред ще изтъкна още веднъж, че съм абсолютно далеч от мисълта да правя каквито и да било политически разсъждения; това ни най-малко не може да ни бъде задача. Задачата ни се състои в познавателните разсъждения. В опознаване на взаимовръзките, които по естествен начин създават необходимост от насочване на погледа върху отделни подробности. Поради това тези разсъждения трябва да са максимално отдалечени от всяко пристрастие. И именно в това отношение моля да не бъда разбиран погрешно.
Защото, каквото и гледище да застъпва този или онзи сред нас относно едни или други национални аспирации, то в никакъв случай не бива да се намесва в по-дълбоките основания на нашите духовно-научни стремежи.
Бих казал, че ми се иска да дам подтик към преценяване, но не и да повлияя дори в най-малка степен нечия преценка.
към текста >>
Защото в унисон с главната насока на
Дух
овната
И така, аз нямах намерение да се застъпвам за едната или за другата страна, а исках само да покажа какво е потребно, за да се получи преценка за подобни неща.
Защото в унисон с главната насока на Духовната
към текста >>
Човек, дори само за да може в крайна сметка да се извиси в
дух
овния свят и там да успее да открие нещо, трябва да свикне просто да разглежда фактите без критика, която спада към съвсем друга област; едва тогава той разбира какви сили се намесват във всемирното развитие.
Да не би при отделния човек да е другояче? Развивайки своите способности в течение на целия си живот, ние съсипваме нашето тяло, ние го разрушаваме; и утре аз ще Ви покажа каква дълбока взаимовръзка съществува между нашия душевен живот и беладоната, татула, отровите, срещани от Вас по света. Това несъмнено са истини, които просмукват сърцевината на нещата, но човек трябва да намери кураж да разкрие тези истини и в световната история. Затова по-добре е нещо да бъде разбрано, отколкото преценявано по някакви си така наречени норми. Осъждането на държави и народи по правило е поставено на твърде слаби основи.
Човек, дори само за да може в крайна сметка да се извиси в духовния свят и там да успее да открие нещо, трябва да свикне просто да разглежда фактите без критика, която спада към съвсем друга област; едва тогава той разбира какви сили се намесват във всемирното развитие.
към текста >>
Не бива да забравяте, че тъй като опиумът въздейства на душата, с неговото разпространяване Вие наистина се намесвате в целия
дух
овен живот на един народ или на онези хора, на които доставяте опиум.
Избирам точно този пример, защото подобно нещо действително притежава по-дълбока културноисторическа основа, когато под внимание се вземат всички фактори.
Не бива да забравяте, че тъй като опиумът въздейства на душата, с неговото разпространяване Вие наистина се намесвате в целия духовен живот на един народ или на онези хора, на които доставяте опиум.
Мога да избера този пример, защото въобще не възнамерявам да твърдя, че някой не постъпвал правилно, щом смята да търгува; търговията по света трябва да бъде свободна. Този принцип също е оправдан. Не ми минава и през ума, да изкарвам виновен някого, който създава макови насаждение в Бенгалия, за да добива от тях опиум за Китай и срещу него да получава злато.
към текста >>
Те несъмнено си имат свои особености, народните
дух
ове, народните души, ала във вида, в който ще ги откриете при споменатата наскоро поредица от лекции за народните
дух
овe*224.
Вярно е, че днес такова твърдение често се среща. Току-що отново получих една брошура нали сега има толкова много брошури, проповядващи мир -, в която пише.Също като човешкия индивид държавите имат свои специфични мисли, чувства и желания. Това естествено е най-голямата безсмислица, която може да се изрече, тъй като онова, което е реалност в друг, по-висок план, не бива просто по аналогия да се пренася върху човека, чиито мисли,чувства и желания съществуват във физическата сфера.
Те несъмнено си имат свои особености, народните духове, народните души, ала във вида, в който ще ги откриете при споменатата наскоро поредица от лекции за народните духовe*224.
Чиста нелепост е обаче при народите да се говори за мисли, чувства и желания така, както при отделния човек.
към текста >>
24.
13. ТРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 31 Декември 1916
GA_173 Карма на неистината
Казах, че на нас, застъпващите гледната точка на
дух
овното познание, ни се полага да се взираме в нещата малко по-дълбоко.
Казах, че на нас, застъпващите гледната точка на духовното познание, ни се полага да се взираме в нещата малко по-дълбоко.
Поради това днес искам нали не знам още колко време в Европа ще може да се разисква по такива духовни въпроси да обърна внимание на нещо, което може да послужи за пример, за да се вникне по-дълбоко в обстоятелствата, разкриващи се донякъде външно чрез явленията във физическия план. Виждате ли, в доста по-голяма степен, отколкото в науката за физическото, човек трябва да бъде на ясно, че за Духовната Наука фактите и техните взаимовръзки не стоят така просто, а са извънредно сложни. Аз нееднократно съм посочвал тази сложност на фактите и съм Ви молил да сте наясно, че усвояваните чрез Духовната Наука общи формули, идеи и закони за взаимовръзките в живота са абсолютно верни, но че те, разбира се, придобиват по-голямо многообразие в зависимост от конкретните случаи.
към текста >>
Поради това днес искам нали не знам още колко време в Европа ще може да се разисква по такива
дух
овни въпроси да обърна внимание на нещо, което може да послужи за пример, за да се вникне по-дълбоко в обстоятелствата, разкриващи се донякъде външно чрез явленията във физическия план.
Казах, че на нас, застъпващите гледната точка на духовното познание, ни се полага да се взираме в нещата малко по-дълбоко.
Поради това днес искам нали не знам още колко време в Европа ще може да се разисква по такива духовни въпроси да обърна внимание на нещо, което може да послужи за пример, за да се вникне по-дълбоко в обстоятелствата, разкриващи се донякъде външно чрез явленията във физическия план.
Виждате ли, в доста по-голяма степен, отколкото в науката за физическото, човек трябва да бъде на ясно, че за Духовната Наука фактите и техните взаимовръзки не стоят така просто, а са извънредно сложни. Аз нееднократно съм посочвал тази сложност на фактите и съм Ви молил да сте наясно, че усвояваните чрез Духовната Наука общи формули, идеи и закони за взаимовръзките в живота са абсолютно верни, но че те, разбира се, придобиват по-голямо многообразие в зависимост от конкретните случаи.
към текста >>
Виждате ли, в доста по-голяма степен, отколкото в науката за физическото, човек трябва да бъде на ясно, че за
Дух
овната Наука фактите и техните взаимовръзки не стоят така просто, а са извънредно сложни.
Казах, че на нас, застъпващите гледната точка на духовното познание, ни се полага да се взираме в нещата малко по-дълбоко. Поради това днес искам нали не знам още колко време в Европа ще може да се разисква по такива духовни въпроси да обърна внимание на нещо, което може да послужи за пример, за да се вникне по-дълбоко в обстоятелствата, разкриващи се донякъде външно чрез явленията във физическия план.
Виждате ли, в доста по-голяма степен, отколкото в науката за физическото, човек трябва да бъде на ясно, че за Духовната Наука фактите и техните взаимовръзки не стоят така просто, а са извънредно сложни.
Аз нееднократно съм посочвал тази сложност на фактите и съм Ви молил да сте наясно, че усвояваните чрез Духовната Наука общи формули, идеи и закони за взаимовръзките в живота са абсолютно верни, но че те, разбира се, придобиват по-голямо многообразие в зависимост от конкретните случаи.
към текста >>
Аз нееднократно съм посочвал тази сложност на фактите и съм Ви молил да сте наясно, че усвояваните чрез
Дух
овната Наука общи формули, идеи и закони за взаимовръзките в живота са абсолютно верни, но че те, разбира се, придобиват по-голямо многообразие в зависимост от конкретните случаи.
Казах, че на нас, застъпващите гледната точка на духовното познание, ни се полага да се взираме в нещата малко по-дълбоко. Поради това днес искам нали не знам още колко време в Европа ще може да се разисква по такива духовни въпроси да обърна внимание на нещо, което може да послужи за пример, за да се вникне по-дълбоко в обстоятелствата, разкриващи се донякъде външно чрез явленията във физическия план. Виждате ли, в доста по-голяма степен, отколкото в науката за физическото, човек трябва да бъде на ясно, че за Духовната Наука фактите и техните взаимовръзки не стоят така просто, а са извънредно сложни.
Аз нееднократно съм посочвал тази сложност на фактите и съм Ви молил да сте наясно, че усвояваните чрез Духовната Наука общи формули, идеи и закони за взаимовръзките в живота са абсолютно верни, но че те, разбира се, придобиват по-голямо многообразие в зависимост от конкретните случаи.
към текста >>
Връщайки се към многобройните въпроси, които сме обсъждали, ние си припомняме, че между смъртта и едно ново раждане изминава време; човекът слиза във физическия свят, за да въплъти своята душевно-
дух
овна субстанция в едно физическо човешко същество.
Връщайки се към многобройните въпроси, които сме обсъждали, ние си припомняме, че между смъртта и едно ново раждане изминава време; човекът слиза във физическия свят, за да въплъти своята душевно-духовна субстанция в едно физическо човешко същество.
Следователно можем да си кажем: Обърнем ли духовен поглед към духовните светове, там горе винаги има души, които със силите, изградени от тях между смъртта и новото раждане, се готвят да се спуснат и вселят във физически тела. Това означава, че долу се намират в очакване възможности за възникване на едни или други физически тела, а горе са налице сили в душите, които проявяват стремеж Към тези физически тела.
към текста >>
Следователно можем да си кажем: Обърнем ли
дух
овен поглед към
дух
овните светове, там горе винаги има души, които със силите, изградени от тях между смъртта и новото раждане, се готвят да се спуснат и вселят във физически тела.
Връщайки се към многобройните въпроси, които сме обсъждали, ние си припомняме, че между смъртта и едно ново раждане изминава време; човекът слиза във физическия свят, за да въплъти своята душевно-духовна субстанция в едно физическо човешко същество.
Следователно можем да си кажем: Обърнем ли духовен поглед към духовните светове, там горе винаги има души, които със силите, изградени от тях между смъртта и новото раждане, се готвят да се спуснат и вселят във физически тела.
Това означава, че долу се намират в очакване възможности за възникване на едни или други физически тела, а горе са налице сили в душите, които проявяват стремеж Към тези физически тела.
към текста >>
Оттук виждате, че едно такова събитие във физическия план, каквото била "опиумната война", съвсем ясно е имало своя
дух
овна подбуда.
Оттук виждате, че едно такова събитие във физическия план, каквото била "опиумната война", съвсем ясно е имало своя духовна подбуда.
Тя се водела не само по причина на онова, заради което първоначално избухнала, а именно обогатяването на хора с милиони, но и за да възпрепятства сегашното инкарниране на определени души, които иначе щели да слязат от духовния свят в подкрепа на европейските културни сили в наше време, и наместо туй в европейски тела да бъдат вкарани китайски души. Колкото и парадоксално да изглежда това, то несъмнено е вярно. Несъмнено вярно е, че важното, съдбоносно събитие е станало факт: у значителен брой европейци е предизвикано онова несъответствие между душевното и телесното, което току-що очертах. А чрез несъответствието между душевното и телесното, винаги се поражда не възможността с инструментите на телесното да се борави по подобаващ начин. Оттук и възможността за използване на заблудата.
към текста >>
Тя се водела не само по причина на онова, заради което първоначално избухнала, а именно обогатяването на хора с милиони, но и за да възпрепятства сегашното инкарниране на определени души, които иначе щели да слязат от
дух
овния свят в подкрепа на европейските културни сили в наше време, и наместо туй в европейски тела да бъдат вкарани китайски души.
Оттук виждате, че едно такова събитие във физическия план, каквото била "опиумната война", съвсем ясно е имало своя духовна подбуда.
Тя се водела не само по причина на онова, заради което първоначално избухнала, а именно обогатяването на хора с милиони, но и за да възпрепятства сегашното инкарниране на определени души, които иначе щели да слязат от духовния свят в подкрепа на европейските културни сили в наше време, и наместо туй в европейски тела да бъдат вкарани китайски души.
Колкото и парадоксално да изглежда това, то несъмнено е вярно. Несъмнено вярно е, че важното, съдбоносно събитие е станало факт: у значителен брой европейци е предизвикано онова несъответствие между душевното и телесното, което току-що очертах. А чрез несъответствието между душевното и телесното, винаги се поражда не възможността с инструментите на телесното да се борави по подобаващ начин. Оттук и възможността за използване на заблудата. Заблудата не може да се използва лесно, стига поради утвърдили се порядки на епохата, гласът на онзи, който я прозира, да не е осъден да бъде, така да се каже, глас в пустиня.
към текста >>
Така Вие виждате, че онова, което вчера обрисувах пред Вас, наистина съм Ви го разказал не за да свържа по непочтен начин въпросното съ-битие с една народност, а за да онагледя с пример как чрез извършвано то от хората тук, във физическия план, се предизвикват дълбоки промени и в
дух
овната еволюция на човечеството.
Така Вие виждате, че онова, което вчера обрисувах пред Вас, наистина съм Ви го разказал не за да свържа по непочтен начин въпросното съ-битие с една народност, а за да онагледя с пример как чрез извършвано то от хората тук, във физическия план, се предизвикват дълбоки промени и в духовната еволюция на човечеството.
И запомнете, че всичко относно центровете за заблуда, относно начините,по които днес се поражда илюзорност и залъгване, съм Ви го разказал не за собствено удоволствие, а за да доуточня как са устроени много неща тъкмо в нашето материалистическо време. Днес пък се опитах да Ви посоча една от причините, които се открояват, когато вършеното от хората се разглежда не само в неговото физическо протичане, но и когато се анализира с оглед на окултната му подбуда. Тогава именно нещо от рода на онази "опиумна война" действително означава преместване на душевния елемент от една точка на земята, където му е мястото и където навярно би могъл да бъде полезен, понеже може да се вмести в подходящи за него тела, в друга точка на земята, където може да стане инструмент в ръцете на сили, които по един или друг начин съвсем не мислят, така да се каже, доброто на човечеството.
към текста >>
Онзи обаче, който съсредоточава вниманието си върху
дух
овната културна история, трябва да вижда по-надълбоко и да съзре какво в случая се причинява на цялото човечество.
Трябва да бъдем наясно, че като последица от "опиумната война" опиращият се на видимото културен историк е длъжен естествено да констатира някаква дегенерация в известни кръгове на китайската народно ст.
Онзи обаче, който съсредоточава вниманието си върху духовната културна история, трябва да вижда по-надълбоко и да съзре какво в случая се причинява на цялото човечество.
Защото само в този изцяло просмукан от материализъм Пети следатлантски период е възможно едно виждане, което само по себе си е дълбоко ариманическо, ала днес пропива всяка мисъл и всички идеи, и то е човек да си въобразява, че сред една част от човечеството би могло да става нещо редно или нередно, което да не се отразява на цялото човечество. Онова, което засяга една част или се върши от една част, винаги ще дава отражение върху цялата еволюция на човечеството поради факта, че силите зад кулисите на физическото битие се подреждат по определен начин.
към текста >>
Та нека това бъде един пример, който да Ви покаже,че ставащото във физическия план действително простира въздействието си чак до
дух
овния свят и по тази причина не само има значение за физическия план, но и дава отражение върху събитията в
дух
овния свят, а оттук и на целия свят.
Та нека това бъде един пример, който да Ви покаже,че ставащото във физическия план действително простира въздействието си чак до духовния свят и по тази причина не само има значение за физическия план, но и дава отражение върху събитията в духовния свят, а оттук и на целия свят.
В мистерийната драма*230 това е изразено напълно съзнателно не само за постигането на известна поетичност, но и за олицетворява нето на една истина, която трябва да се вложи в съвременността, както става с всички неща, намерили място в мистериите.
към текста >>
Но в такъв случай човек трябва да има усет за
дух
овното.
Целта ми беше да посоча, че в нашия съвременен живот в началото на 1914 г. действат известни импулси,сравними с онзи импулс във физическия човешки организъм, който лежи в основата на карцинома, на раковото заболяване. Тогава аз казах, че все по-голяма задача пред човечеството трябва да бъде следното: точно както бива изучаван болният организъм, доколкото той е физически, точно така да се изучава социалният организъм, където болестната отрова безспорно не съществува по същия начин, както във физическия организъм, ала от това характерът и на болестна отрова не намалява.
Но в такъв случай човек трябва да има усет за духовното.
Той не може да има усет за духовното, ако отрича съществуването му. В социалното, разбира се, не се стича такава бактериална отрова или нещо подобно, както във физическия организъм. В социалния организъм ти може да бъде открита само ако човек има усет за онова, което духовно преминава през битието. Но ако е дадена възможност не само да се правят аналогии, които са неуместни, но също така нещата действително да се проследят, бих казал, в различни планове, тогава зад тези неща човек вече ще може да си представи едно или друго.
към текста >>
Той не може да има усет за
дух
овното, ако отрича съществуването му.
Целта ми беше да посоча, че в нашия съвременен живот в началото на 1914 г. действат известни импулси,сравними с онзи импулс във физическия човешки организъм, който лежи в основата на карцинома, на раковото заболяване. Тогава аз казах, че все по-голяма задача пред човечеството трябва да бъде следното: точно както бива изучаван болният организъм, доколкото той е физически, точно така да се изучава социалният организъм, където болестната отрова безспорно не съществува по същия начин, както във физическия организъм, ала от това характерът и на болестна отрова не намалява. Но в такъв случай човек трябва да има усет за духовното.
Той не може да има усет за духовното, ако отрича съществуването му.
В социалното, разбира се, не се стича такава бактериална отрова или нещо подобно, както във физическия организъм. В социалния организъм ти може да бъде открита само ако човек има усет за онова, което духовно преминава през битието. Но ако е дадена възможност не само да се правят аналогии, които са неуместни, но също така нещата действително да се проследят, бих казал, в различни планове, тогава зад тези неща човек вече ще може да си представи едно или друго.
към текста >>
В социалния организъм ти може да бъде открита само ако човек има усет за онова, което
дух
овно преминава през битието.
действат известни импулси,сравними с онзи импулс във физическия човешки организъм, който лежи в основата на карцинома, на раковото заболяване. Тогава аз казах, че все по-голяма задача пред човечеството трябва да бъде следното: точно както бива изучаван болният организъм, доколкото той е физически, точно така да се изучава социалният организъм, където болестната отрова безспорно не съществува по същия начин, както във физическия организъм, ала от това характерът и на болестна отрова не намалява. Но в такъв случай човек трябва да има усет за духовното. Той не може да има усет за духовното, ако отрича съществуването му. В социалното, разбира се, не се стича такава бактериална отрова или нещо подобно, както във физическия организъм.
В социалния организъм ти може да бъде открита само ако човек има усет за онова, което духовно преминава през битието.
Но ако е дадена възможност не само да се правят аналогии, които са неуместни, но също така нещата действително да се проследят, бих казал, в различни планове, тогава зад тези неща човек вече ще може да си представи едно или друго.
към текста >>
Тези представи не бива да ги извличаме от хипотези, а още по-малко от измислици, но ако се стремим към
дух
овна наука, ние вече сме в състояние да си създадем известни представи за тях.
Това почива на една дълбока взаимовръзка в цялото естествено битие. Ние постепенно трябва да си създадем някакви представи за това.
Тези представи не бива да ги извличаме от хипотези, а още по-малко от измислици, но ако се стремим към духовна наука, ние вече сме в състояние да си създадем известни представи за тях.
Ние разполагаме например с истината, че развитието на човечеството и на свързания с него свят е минало през Сатурн, Слънцето и Луната, та чак до Земното битие, и знаем, че Земното ни битие се е предхождало от Лунно битие. Това аз отчасти съм го описал, но досега според мен повече физически, отколкото откъм субстанциалностите на самото Лунно битие. От дадените от мен описания можете да видите, че това Лунно битие е било напълно физическо, че то поне в известни развойни стадии е било толкова физическо, колкото и нашето Земно битие. Макар минералното царство да не е било налице, Лунното битие е било физическо. Физическите образувания са се намирали в други условия, то обаче е било физическо.
към текста >>
Знаем, че до възможността за днешната
дух
овност ние сме се домогнали едва с преминаването ни от Луната на Земята.
Но въпросът има и една друга страна.
Знаем, че до възможността за днешната духовност ние сме се домогнали едва с преминаването ни от Луната на Земята.
Каквото продължило да се развива нормално, то протичало донякъде успоредно на нашето развитие и в субстанциалността на долните царства. Само отровите се запазили като остатъци. Съществува обаче взаимовръзка между онова, което не в духовен, а във физически смисъл представлява субстанциалната основа на нашия по-висш човек, сиреч между по-висшите органи, които всъщност ни правят хора; съществува взаимовръзка между субстанциалната основа на тези органи в човека, развили се едва на Земята, и отровните субстанции на Луната. В известна степен ние носим в себе си по-нататъшния развоен стадий на отровите. Туй, което днес виждаме като отрови, се намира в остатъчен стадий.
към текста >>
Съществува обаче взаимовръзка между онова, което не в
дух
овен, а във физически смисъл представлява субстанциалната основа на нашия по-висш човек, сиреч между по-висшите органи, които всъщност ни правят хора; съществува взаимовръзка между субстанциалната основа на тези органи в човека, развили се едва на Земята, и отровните субстанции на Луната.
Но въпросът има и една друга страна. Знаем, че до възможността за днешната духовност ние сме се домогнали едва с преминаването ни от Луната на Земята. Каквото продължило да се развива нормално, то протичало донякъде успоредно на нашето развитие и в субстанциалността на долните царства. Само отровите се запазили като остатъци.
Съществува обаче взаимовръзка между онова, което не в духовен, а във физически смисъл представлява субстанциалната основа на нашия по-висш човек, сиреч между по-висшите органи, които всъщност ни правят хора; съществува взаимовръзка между субстанциалната основа на тези органи в човека, развили се едва на Земята, и отровните субстанции на Луната.
В известна степен ние носим в себе си по-нататъшния развоен стадий на отровите. Туй, което днес виждаме като отрови, се намира в остатъчен стадий. Каквото в по-долните царства е поносимо за човека, то се е развило донякъде по възходящ начин; онова обаче, което се е развило по възходящ начин и което живее у нас така, че може да се преустрои в носител на нашия Аз, това са преобразуваните отровни субстанции на Луната.
към текста >>
Разграждането, стареенето и смъртта са необходими от момента на раждането, тъй като в разграждането, а не в изграждането са ни дадени ос-новите за нашето
дух
овно развитие.
Само поради това, че в себе си носим тези преобразувани отровни субстанции на Луната, ние притежаваме известна способност да бъдем същества, осъзнаващи своя Аз. Това вече съм го изтъквал дори в публични лекции, казвайки, че за да живее, на човека са му необходими не само градивни, но и разрушителни сили; защото, ако не можехме да разграждаме, ние не бихме могли да разполагаме с интелигентността на Аза.
Разграждането, стареенето и смъртта са необходими от момента на раждането, тъй като в разграждането, а не в изграждането са ни дадени ос-новите за нашето духовно развитие.
Градивното ни отпуска; винаги, щом у нас се задейства градивното, настъпва отпускане. Това затъмнява съзнанието. Съзнанието може да живее само чрез изразходване на духовни сили. Структурите, които се намират у нас със своите субстанции за това изразходване на духовни сили, са преобразуваните отровни субстанции на Луната; само че те са преобразувани именно по определен начин и не действат така, както са действали на Луната.
към текста >>
Съзнанието може да живее само чрез изразходване на
дух
овни сили.
Само поради това, че в себе си носим тези преобразувани отровни субстанции на Луната, ние притежаваме известна способност да бъдем същества, осъзнаващи своя Аз. Това вече съм го изтъквал дори в публични лекции, казвайки, че за да живее, на човека са му необходими не само градивни, но и разрушителни сили; защото, ако не можехме да разграждаме, ние не бихме могли да разполагаме с интелигентността на Аза. Разграждането, стареенето и смъртта са необходими от момента на раждането, тъй като в разграждането, а не в изграждането са ни дадени ос-новите за нашето духовно развитие. Градивното ни отпуска; винаги, щом у нас се задейства градивното, настъпва отпускане. Това затъмнява съзнанието.
Съзнанието може да живее само чрез изразходване на духовни сили.
Структурите, които се намират у нас със своите субстанции за това изразходване на духовни сили, са преобразуваните отровни субстанции на Луната; само че те са преобразувани именно по определен начин и не действат така, както са действали на Луната.
към текста >>
Структурите, които се намират у нас със своите субстанции за това изразходване на
дух
овни сили, са преобразуваните отровни субстанции на Луната; само че те са преобразувани именно по определен начин и не действат така, както са действали на Луната.
Това вече съм го изтъквал дори в публични лекции, казвайки, че за да живее, на човека са му необходими не само градивни, но и разрушителни сили; защото, ако не можехме да разграждаме, ние не бихме могли да разполагаме с интелигентността на Аза. Разграждането, стареенето и смъртта са необходими от момента на раждането, тъй като в разграждането, а не в изграждането са ни дадени ос-новите за нашето духовно развитие. Градивното ни отпуска; винаги, щом у нас се задейства градивното, настъпва отпускане. Това затъмнява съзнанието. Съзнанието може да живее само чрез изразходване на духовни сили.
Структурите, които се намират у нас със своите субстанции за това изразходване на духовни сили, са преобразуваните отровни субстанции на Луната; само че те са преобразувани именно по определен начин и не действат така, както са действали на Луната.
към текста >>
Оттук разбирате тезата, която днес бих искал да издигна: Същинските отрови, които субстанциално са ариманически още от времето на Луната, представляват противници на системно напредващата еволюция; дестилирани, в известна степен разредени, те са онова, което е субстанциален носител на
дух
овния ни живот.
Ето ви нещо, възникнало за самия човек едва на Земята – размножаването. В известен смисъл то е дестилирано отровно въздействие, едно въздействие, което на Луната като отровно въздействие е било налице със същата интензивност, с която се е запазило в отровите, намиращи се в долните царства.
Оттук разбирате тезата, която днес бих искал да издигна: Същинските отрови, които субстанциално са ариманически още от времето на Луната, представляват противници на системно напредващата еволюция; дестилирани, в известна степен разредени, те са онова, което е субстанциален носител на духовния ни живот.
към текста >>
Но когато възниква някое болно образувание а върху такива неща медицинската наука все повече ще трябва да съсредоточава вниманието си, за да заеме позиции от гледище на
дух
овнонаучното -, какво всъщност става тогава?
Но когато възниква някое болно образувание а върху такива неща медицинската наука все повече ще трябва да съсредоточава вниманието си, за да заеме позиции от гледище на духовнонаучното -, какво всъщност става тогава?
Еволюцията напредва с определена скорост, а с нея и нашето собствено физическо устройство. И ако се появи някакво образу-вание при това едно образувание не е нужно да бъде непременно тумор, а според мен и нещо друго, което в организма се проявява като течност или пък дори не и като течност, та ако се появи такова нещо, тогава субстанциално имаме налице това, че в сравнение с нормалния ход една част от организма се развива с по-голяма бързина. Точно един карцином почива на това, че една част се обособява и в рамките на еволюцията придобива по-голяма скорост от тази на останалия човешки организъм. В субстанциалния живот това е нещо луциферическо. То няма нищо общо с морално-луциферическото, а е просто обективно луциферическо.
към текста >>
И точно както такива отровни въздействия субстанциално са налице в човешкия организъм, така те
дух
овно са налице в социалния живот.
Това показва, че понятията луциферическо и ариманическо могат да се проследят много добре надолу чак до живота в природата. Но те могат да се проследят и нагоре до живота на хората, до социалния живот. Някой, комуто се иска да мине за по-умен от боговете, би могъл да рече:Защо боговете не са изфабрикували света без тези отровни въздействия? Но тогава той би трябвало да бъде точно толкова умен, колкото онзи крал на Испания, който първи казал това по определен повод*234.
И точно както такива отровни въздействия субстанциално са налице в човешкия организъм, така те духовно са налице в социалния живот.
А в сосоциалния живот те могат да бъдат насочвани и управлявани. Но какво по принцип е сивата магия? Сивата магия не е нищо друго освен насочване на отровните въздействия така, че да причиняват някъде вреда, да предизвикват заболявания.
към текста >>
На всичко това обаче в крайна сметка се дължи фактът, че нашата съвременност съвсем не изпитва силна, неутолима жажда за истина; защото, ако тази жажда за истина беше достатъчно силна, тя щеше да бъде достатъчна, за да отведе човечеството до
дух
овния живот в далеч по-осезателни мащаби, отколкото сега.
Старите истини в значителна степен са угаснали. Затова и съществени указания относно истините в стари митове, срещащи се все още например у така наречения "Неизвестен философ", у Сен-Мартен, са остана ли напълно неразбрани от дошлите подир него. Сен-Мартен, който смятал себе си за ученик на Якоб Бьоме*235, все още изтъквал важността, истинната сърцевина на митовете. Ала това било през XVIII в., докато XIX в. действително извършил най-най-невероятното по отношение безразсъдното тълкуване на митовете.
На всичко това обаче в крайна сметка се дължи фактът, че нашата съвременност съвсем не изпитва силна, неутолима жажда за истина; защото, ако тази жажда за истина беше достатъчно силна, тя щеше да бъде достатъчна, за да отведе човечеството до духовния живот в далеч по-осезателни мащаби, отколкото сега.
Незначителната жажда за истина е причина толкова малко хора да усещат копнеж за духовно задълбочаване.
към текста >>
Незначителната жажда за истина е причина толкова малко хора да усещат копнеж за
дух
овно задълбочаване.
Затова и съществени указания относно истините в стари митове, срещащи се все още например у така наречения "Неизвестен философ", у Сен-Мартен, са остана ли напълно неразбрани от дошлите подир него. Сен-Мартен, който смятал себе си за ученик на Якоб Бьоме*235, все още изтъквал важността, истинната сърцевина на митовете. Ала това било през XVIII в., докато XIX в. действително извършил най-най-невероятното по отношение безразсъдното тълкуване на митовете. На всичко това обаче в крайна сметка се дължи фактът, че нашата съвременност съвсем не изпитва силна, неутолима жажда за истина; защото, ако тази жажда за истина беше достатъчно силна, тя щеше да бъде достатъчна, за да отведе човечеството до духовния живот в далеч по-осезателни мащаби, отколкото сега.
Незначителната жажда за истина е причина толкова малко хора да усещат копнеж за духовно задълбочаване.
към текста >>
По тази причина през последните седмици бяха наложителни известни указания за сетивно-конкретното, доколкото то е израз на стоящи зад него
дух
овни импулси и
дух
овни събития.
Но това се проявява и във външното, в конкретното,тъкмо от тези печални, пропити със страдания сегашни събития личи, че чувството за истинното често пъти без вина от страна на хората не пулсира като душевна кръв по света. Чувството за истинното е онова, което реално трябва да бъде пробудено.
По тази причина през последните седмици бяха наложителни известни указания за сетивно-конкретното, доколкото то е израз на стоящи зад него духовни импулси и духовни събития.
Защото изцяло от стремежа към истината или по-скоро от липсата на стремеж към истината в наши дни зависи как биват третирани нещата от съвременността и как днес могат да се кажат някои неща, на които вярват най-широки кръгове и които при все това не са нищо друго освен чисто преиначаване на истината. В една епоха, когато е възможно истината по най-различен начин да бъде оформяна така, както на човек му се иска в зависимост от неговите антипатии, страсти и инстинкти, в тази епоха е необходимо твърде много, ако трябва да се пробуди онова силно чувство за истината, което пък сетне отвежда към духовния живот. Това се вижда от подробностите.
към текста >>
В една епоха, когато е възможно истината по най-различен начин да бъде оформяна така, както на човек му се иска в зависимост от неговите антипатии, страсти и инстинкти, в тази епоха е необходимо твърде много, ако трябва да се пробуди онова силно чувство за истината, което пък сетне отвежда към
дух
овния живот.
Но това се проявява и във външното, в конкретното,тъкмо от тези печални, пропити със страдания сегашни събития личи, че чувството за истинното често пъти без вина от страна на хората не пулсира като душевна кръв по света. Чувството за истинното е онова, което реално трябва да бъде пробудено. По тази причина през последните седмици бяха наложителни известни указания за сетивно-конкретното, доколкото то е израз на стоящи зад него духовни импулси и духовни събития. Защото изцяло от стремежа към истината или по-скоро от липсата на стремеж към истината в наши дни зависи как биват третирани нещата от съвременността и как днес могат да се кажат някои неща, на които вярват най-широки кръгове и които при все това не са нищо друго освен чисто преиначаване на истината.
В една епоха, когато е възможно истината по най-различен начин да бъде оформяна така, както на човек му се иска в зависимост от неговите антипатии, страсти и инстинкти, в тази епоха е необходимо твърде много, ако трябва да се пробуди онова силно чувство за истината, което пък сетне отвежда към духовния живот.
Това се вижда от подробностите.
към текста >>
Япония би могла да раз
дух
а вражда и да навреди малко на външната ни търговия."
На север имаме Канада един празен дом, една страна само със 7 милиона жители, които дори да искаха не биха могли да ни сторят нищо. На юг е разположено Мексико, което е способно да всява размирици в собствените си граници и може би да накара няколко американци да съжаляват, загдето са направили капиталовложения там; иначе за Съединените щати то не е по-страшно от един опърничав клас в училище. На запад и на изток ни заобикаля морска шир.
Япония би могла да раздуха вражда и да навреди малко на външната ни търговия."
към текста >>
25.
Бележки
GA_173 Карма на неистината
Рухти пише: "На 3 Август Грей изнася в долната камара своята голяма реч с цел подготвяне на
дух
а за обявяване на война от страна на Англия.
Второто издание (Берн, 1917) е рецензирано от Рудолф Щайнер във вестник "Нойебадише цайтунг", Манхайм, бр. 193 от 17 Април 1917 [С. Я. Picht, "Das literarische Lebenswerk Rudolf Steiners" (Жизненото литературно творчество на Рудолф Щайнер), номер 743]. На стр. 47 сл.
Рухти пише: "На 3 Август Грей изнася в долната камара своята голяма реч с цел подготвяне на духа за обявяване на война от страна на Англия.
При това той премълчава по следните предложения от страна на Германия и изчислява, че ако Англия се включи във войната, за нея щетите няма да бъдат по-големи, отколкото ако стои настрана. На 6 Август премиерът Аскуит застава пред парламента, за да аргументира обявяването на войната. Той изгражда аргументацията си върху предложенията на германския райхсканцлер от 29 Юли, отхвърля с израз на най-дълбоко морално възмущение дръзките претенции на германското правителство, укрива точно като своя "достопочтен приятел" Грей преговорите с германския посланик от 1 Август и дава на парламента, на английския народ и на целия свят една преднамерено недостоверна представа за фактите."
към текста >>
"маестрото" (или ръководителят) на госпожа Блаватска се обявил за "
дух
а" на някакъв смел морски разбойник на име Джон Кинг, който през XVII век се радвал на голяма почит... При това самият полковник Олкът първи изказва предположението, че "Джон Кинг" не ще да е бил никакъв умрял морски разбойник, ами като творение на някакъв орден съществувал сред хората на земята, а по отношение на успехите си бил зависим от хора, действащи в сянка" [Olcott, "People from the other world" (Хора от оня свят), стр. 454].
*33. Виж Rudolf Steiner, "Die okkulte Bewegung im 19 Jahrhundert und ihre Beziehung zur Weltkultur" (Окултното движение през XIX век и неговото отношение към световната култура), Събр. Съч.№ 254 (Събрани съчинения, Дорнах, 1969) и Harrison, "Das transzendentale Weltenall" (Трансценденталната вселена, срв. бел. 7). В лекция първа Харисън пише: (Koot-Hoomi) "е един нает от руското правителство вероломен мерзавец, комуто за известно време се удава да заблуди г-жа Б., но чийто истински характер и личност тя в крайна сметка разкрива" Освен туй и в приложението към лекция първа: "А от "Хора от оня свят" на полковник Олкът знаем, че през 1874 г.
"маестрото" (или ръководителят) на госпожа Блаватска се обявил за "духа" на някакъв смел морски разбойник на име Джон Кинг, който през XVII век се радвал на голяма почит... При това самият полковник Олкът първи изказва предположението, че "Джон Кинг" не ще да е бил никакъв умрял морски разбойник, ами като творение на някакъв орден съществувал сред хората на земята, а по отношение на успехите си бил зависим от хора, действащи в сянка" [Olcott, "People from the other world" (Хора от оня свят), стр. 454].
После тя изчезнала и наскоро подир туй се разчуло, че заради охулване на конституцията на Съединените щати някоя си госпожа Блаватска била отлъчена от едно американско братство и отишла в Британска Индия, за да приведе в сила една закана, за чието осъществяване тя имала добри изгледи."
към текста >>
Виж Ludwig Polzer-Hoditz, "Der Каmpf gegen den Geist und das Testament Peters des Großen" (Борбата срещу
дух
а и завещанието на Петър Велики), Щутгарт, 1922.
*40. Петър 1 (1672-1725).
Виж Ludwig Polzer-Hoditz, "Der Каmpf gegen den Geist und das Testament Peters des Großen" (Борбата срещу духа и завещанието на Петър Велики), Щутгарт, 1922.
Днес "Завещанието" се смята за полски фалшификат от наполеоново време [срв. Wittram "Peter der Große, der Eintritt Ruß1ands in die Neuzeit" (Петър Beлики, навлизането на Русия в съвременността), Берлин/Гьотинген/Хайделберг, 1954)].
към текста >>
д-р Щайнер заявява: "След като неведнъж съм изтъквал как по-иначе изглеждат нещата тук във физическия план и как в
дух
овния план често пъти се проявява противоположният им образ, за мен също бе изненада, когато можах да сравня индивидуалността, станала обект на това покушение, преди и след смъртта.
*57. Срв. Rudolf Steiner, "Menschenschicksale und Volkerschicksale" (Човешки съдби и народни съдби), Събр. Съч. № 157 (Събрани съчинения, Дорнах, 1963), втора и пета лекция, както и "Weltwesen und Ichhe it" (Световна същност и индивидуалност), Събр. Съч. №169 (Събрани съчинения, Дорнах, 1963), трета лекция. В една лекция, изнесена в Щутгарт на 30 Септември 1914 г.
д-р Щайнер заявява: "След като неведнъж съм изтъквал как по-иначе изглеждат нещата тук във физическия план и как в духовния план често пъти се проявява противоположният им образ, за мен също бе изненада, когато можах да сравня индивидуалността, станала обект на това покушение, преди и след смъртта.
Случило се е нещо уникално: Тази личност се е превърнала в космическа сила." В "Die geistigen Hintergriinde des ersten Weltkrieges" (Духовните подбуди за Първата световна война), Събр. Съч. № 174b (Събрани съчинения, Дорнах, 1974).
към текста >>
Случило се е нещо уникално: Тази личност се е превърнала в космическа сила." В "Die geistigen Hintergriinde des ersten Weltkrieges" (
Дух
овните подбуди за Първата световна война), Събр. Съч.
Rudolf Steiner, "Menschenschicksale und Volkerschicksale" (Човешки съдби и народни съдби), Събр. Съч. № 157 (Събрани съчинения, Дорнах, 1963), втора и пета лекция, както и "Weltwesen und Ichhe it" (Световна същност и индивидуалност), Събр. Съч. №169 (Събрани съчинения, Дорнах, 1963), трета лекция. В една лекция, изнесена в Щутгарт на 30 Септември 1914 г. д-р Щайнер заявява: "След като неведнъж съм изтъквал как по-иначе изглеждат нещата тук във физическия план и как в духовния план често пъти се проявява противоположният им образ, за мен също бе изненада, когато можах да сравня индивидуалността, станала обект на това покушение, преди и след смъртта.
Случило се е нещо уникално: Тази личност се е превърнала в космическа сила." В "Die geistigen Hintergriinde des ersten Weltkrieges" (Духовните подбуди за Първата световна война), Събр. Съч.
№ 174b (Събрани съчинения, Дорнах, 1974).
към текста >>
Steiner, "Gegenwartiges und Vergangenes im Menschengeiste" (Настояще и минало в човешкия
дух
), осма лекция, Събр. Съч.
*103. Henry VIII (1491-1547). Вж. R.
Steiner, "Gegenwartiges und Vergangenes im Menschengeiste" (Настояще и минало в човешкия дух), осма лекция, Събр. Съч.
№ 167 (Събрани съчинения, Дорнах, 1962).
към текста >>
Езикът като отражение на живота на по-висши същества), Дорнах, 1935, и "Geisteswissenschaftliche Sprachbetrachtungen" (
Дух
овнонаучни разсъждения за езика), Събр.
127. Звучните Ь, d, g, беззвучните р, t, k, придихателните ph, ch и други звукове. Относно закона за звукоизместването срв. също Rudolf Steiner, "Das Reich der Sprache. Diе Sprache als Spiegelung des Lebens hohe rer Wesen" (Царството на езика.
Езикът като отражение на живота на по-висши същества), Дорнах, 1935, и "Geisteswissenschaftliche Sprachbetrachtungen" (Духовнонаучни разсъждения за езика), Събр.
Съч.№ 299 (Събрани съчинения, Дорнах, 1970).
към текста >>
и "Aus dem mitteleuropaischen Geistesleben" (Из
дух
овния живот на Централна Европа), Събр. Съч.
*146. "Almanach de Mme de Thbbes. Conseils pour ktre heureux" (Алманах на мадам Дьо Теб. Съвети как да бъдем щастливи), Париж, 1912. Срв.
и "Aus dem mitteleuropaischen Geistesleben" (Из духовния живот на Централна Европа), Събр. Съч.
№ 65, Събрани съчинения, Дорнах, 1962, стр. 583
към текста >>
Von der Suche nach dem Heiligen Gral" (Христос и
дух
овният свят.
*168. Относно това понятие срв. R. Steiner, "Christus und die geistige Welt.
Von der Suche nach dem Heiligen Gral" (Христос и духовният свят.
За издирването на Свещения Граал), Събр. Съч.№ 149 (Събрани съчинения, Дорнах, 1977), първа лекция.
към текста >>
*169. На Никейския събор (325) била призната правомерността на атанасианското вероизповедание (единосъщие на
Божия
син с Отца).
*169. На Никейския събор (325) била призната правомерността на атанасианското вероизповедание (единосъщие на Божия син с Отца).
Арий оспорвал единосъщието и изтъквал неповторимостта на Бога. Той се сдобил с много последователи особено сред германските племена и борбите между двете течения продължили през IV и V век, докато накрая арианството загубило своето влияние.
към текста >>
Steiner, "Gegenwartiges und Vergangenes und Menschengeiste" (Настояще и минало в човешкия
дух
), Събр. Съч.
*182 Pater Klinkowstrom, срв. К.
Steiner, "Gegenwartiges und Vergangenes und Menschengeiste" (Настояще и минало в човешкия дух), Събр. Съч.
№ 167 (Събрани съчинения, Дорнах, 1962), четвърта лекция.
към текста >>
*191. "Die geistige Führung des Menschen und der Menschheit" (
Дух
овното ръководство на човека и човечеството), три лекции от 6-8 юни 1911, Събр. Съч.
*191. "Die geistige Führung des Menschen und der Menschheit" (Духовното ръководство на човека и човечеството), три лекции от 6-8 юни 1911, Събр. Съч.
№ 15 (Събрани съчинения, Дорнах, 1974).
към текста >>
*198. Edouard Schure, "L'ame celtique et le genie de la France" (Келтската душа и
дух
ът на Франция), издаде на през 1915 г.
*198. Edouard Schure, "L'ame celtique et le genie de la France" (Келтската душа и духът на Франция), издаде на през 1915 г.
трето издание Париж, 1921.
към текста >>
26.
Духовните скрити причини за първата световна война
GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война
ДУХ
ОВНИТЕ СКРИТИ ПРИЧИНИ
ДУХОВНИТЕ СКРИТИ ПРИЧИНИ
към текста >>
27.
Космическа и човешка история. Библиографски указател от 1 до 7 том включително.
GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война
Дух
овните източници на човешката история
Том I – Загадката на човека.
Духовните източници на човешката история
към текста >>
Том VII – Скритите
дух
овни основи на Първата световна война.
Том VII – Скритите духовни основи на Първата световна война.
към текста >>
28.
Обръщение на Р. Щайнер към приятелите-слушатели на лекциите, изнесени им в тесен кръг в годините на войната
GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война
Те гласят: Да се обърнем, мили приятели, към
дух
овете защитници на тези, които са навън, по обширните поля, където се разиграват съвременните събития.
В годините на войната Рудолф Щайнер преди всяка лекция, изнасяна в антропософски кръг в обхванатите от войната страни, е произнасял думи, насочени към воюващите и към преминалите през прага на смъртта.
Те гласят: Да се обърнем, мили приятели, към духовете защитници на тези, които са навън, по обширните поля, където се разиграват съвременните събития.
към текста >>
Дух
ове на вашите души, закрилници творящи!
Духове на вашите души, закрилници творящи!
към текста >>
Дух
ове на вашите души, закрилници творящи!
Духове на вашите души, закрилници творящи!
към текста >>
И
Дух
ът, към Когото се стремим с нашето познание,
И Духът, към Когото се стремим с нашето познание,
към текста >>
Дух
ът, Който дава на земния живот смисъл, значение и съдържание,
Духът, Който дава на земния живот смисъл, значение и съдържание,
към текста >>
Дух
ът, от божествените слънчеви висини
Духът, от божествените слънчеви висини
към текста >>
При други обстоятелства думите са звучали по следния начин: Ние отново преди всичко ще се обърнем към
Дух
овете-Хранители на тези, които по силата на тежките обстоятелства стоят навън по бойните полета:
При други обстоятелства думите са звучали по следния начин: Ние отново преди всичко ще се обърнем към Духовете-Хранители на тези, които по силата на тежките обстоятелства стоят навън по бойните полета:
към текста >>
Дух
ове, пазещи човешките души,
Духове, пазещи човешките души,
към текста >>
Да се съедини се стреми, на
дух
а се отдава и любов изпраща.
Да се съедини се стреми, на духа се отдава и любов изпраща.
към текста >>
Дух
ове, пазещи човешките души
Духове, пазещи човешките души
към текста >>
Иска да се съедини, предчувствайки
дух
а, любов излъчвайки.
Иска да се съедини, предчувствайки духа, любов излъчвайки.
към текста >>
И
Дух
ът, към когото искаме да се приближим чрез нашата
дух
овна наука
И Духът, към когото искаме да се приближим чрез нашата духовна наука
към текста >>
Дух
, Който чрез Мистерията на Голгота се стремеше
Дух, Който чрез Мистерията на Голгота се стремеше
към текста >>
29.
Описание на лекциите от съдържанието на GA 174b Том VII – Скритите духовни основи на Първата световна война.
GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война
Развитие на способността за любов чрез
дух
овната наука.
Безсмислеността на въпроса за виновниците за войната. Херман Грим за немците. Душата на убития ерцхерцог. Превръщането на силите на страха в мъжество и въодушевление. Помощта на загиналите за сражаващите се.
Развитие на способността за любов чрез духовната наука.
Войната като велик духовен учител. Думите на един отиващ на бой. Помощта на изречението: "Духове на вашите души…". Стремежът на германците към мир. Войната като заговор срещу духовния живот на германците.
към текста >>
Войната като велик
дух
овен учител.
Херман Грим за немците. Душата на убития ерцхерцог. Превръщането на силите на страха в мъжество и въодушевление. Помощта на загиналите за сражаващите се. Развитие на способността за любов чрез духовната наука.
Войната като велик духовен учител.
Думите на един отиващ на бой. Помощта на изречението: "Духове на вашите души…". Стремежът на германците към мир. Войната като заговор срещу духовния живот на германците. Към обективност по отношение на народностния дух призовава изречението: "Ти, мой земен космически дух..." Надежда за бъдещето.
към текста >>
Помощта на изречението: "
Дух
ове на вашите души…".
Превръщането на силите на страха в мъжество и въодушевление. Помощта на загиналите за сражаващите се. Развитие на способността за любов чрез духовната наука. Войната като велик духовен учител. Думите на един отиващ на бой.
Помощта на изречението: "Духове на вашите души…".
Стремежът на германците към мир. Войната като заговор срещу духовния живот на германците. Към обективност по отношение на народностния дух призовава изречението: "Ти, мой земен космически дух..." Надежда за бъдещето.
към текста >>
Войната като заговор срещу
дух
овния живот на германците.
Развитие на способността за любов чрез духовната наука. Войната като велик духовен учител. Думите на един отиващ на бой. Помощта на изречението: "Духове на вашите души…". Стремежът на германците към мир.
Войната като заговор срещу духовния живот на германците.
Към обективност по отношение на народностния дух призовава изречението: "Ти, мой земен космически дух..." Надежда за бъдещето.
към текста >>
Към обективност по отношение на народностния
дух
призовава изречението: "Ти, мой земен космически
дух
..." Надежда за бъдещето.
Войната като велик духовен учител. Думите на един отиващ на бой. Помощта на изречението: "Духове на вашите души…". Стремежът на германците към мир. Войната като заговор срещу духовния живот на германците.
Към обективност по отношение на народностния дух призовава изречението: "Ти, мой земен космически дух..." Надежда за бъдещето.
към текста >>
В Англия Теософията е редом с външния
дух
овен живот, в Германия Антропософията е в тясна връзка с останалия
дух
овен живот.
Своеобразието на германските народи. Балдур и Христос. Славянската култура като предтеча на шестата културна епоха. Размяната на писма между Ренан и Щраус. Възможността за Средна Европа да излезе извън пределите на националното.
В Англия Теософията е редом с външния духовен живот, в Германия Антропософията е в тясна връзка с останалия духовен живот.
Казаното в 1870г. За тенденциите в Русия към придвижване на Запад. Значението на днешните ни мисли и чувства за бъдещето.
към текста >>
Връзката на човека с
дух
а на неговия народ и с
дух
овете на другите народи.
Връзката на човека с духа на неговия народ и с духовете на другите народи.
Окултни основи за разгръщане на войната. Явяването на Христос в етерно тяло. Съюзът на Франция и Русия като външна илюзия. Задачата на Централна Европа. Дейността на Христос в неосъзнатите сили на душата.
към текста >>
Животът в
дух
овния свят след смъртта.
Значението на масовата смърт по време на война. София Щинде. Нашата връзка с умрелите.
Животът в духовния свят след смъртта.
Действието на Йерархиите в битието на умрелите. Значението на нашата памет за умрелите за самите умрели.
към текста >>
Значение на
дух
овното за развитието на Земята към бъдещия Юпитер.
Образуване на семената на растенията под въздействие на космическите сили. Наблюдение на астралното в света на животните. Загадката на смъртта. Дейността на рано умрелите в отвъдното. Резултати от изследванията на Мориц Бенедикт.
Значение на духовното за развитието на Земята към бъдещия Юпитер.
към текста >>
Поява на знание за
дух
овното в кармата на Бертрам.
начение на нашите мисли за работата на третата Йерархия над развитието на Земята. Формирането на следващата ни инкарнация чрез следсмъртните преживявания на душата.
Поява на знание за духовното в кармата на Бертрам.
Безпомощността на съвременната медицина. К.Е. фон Баер и Ернст Хекел. Тайните интриги на свободните зидари и панславистите.
към текста >>
Въздействие на лишените от
дух
овност методи на възпитание в наши дни.
Необходимостта от материализъм. Ернест Ренан. Подмладяването на човечеството. Удроу Уилсън. Проникване в дейността на третата Йерархия и развитие на самостоятелност в човека.
Въздействие на лишените от духовност методи на възпитание в наши дни.
Лишените от реалност съвременни възгледи "Градът, като форма на живот" и "Античният град". Двата подхода.
към текста >>
Загубата на съзнанието за
дух
овното през епохите.
Душевното и неговата връзка с отвъдното. Ритмите на живота.
Загубата на съзнанието за духовното през епохите.
Насилственото посвещаване на римските цезари. Нерон като първия психоаналитик. Значение на Мистерията на Голгота за развитие на самосъзнанието на човечеството. Вредността на абстрактните идеи. Конкретното прилагане на идеите за братство, равенство и свобода.
към текста >>
Задачата на
дух
овната наука във връзка пречките от внасянето на личното.
Нерон като първия психоаналитик. Значение на Мистерията на Голгота за развитие на самосъзнанието на човечеството. Вредността на абстрактните идеи. Конкретното прилагане на идеите за братство, равенство и свобода. Тричленността на човека и събора от 869 година.
Задачата на духовната наука във връзка пречките от внасянето на личното.
към текста >>
Дух
овните основи на взаимоотношенията Изток – Запад.
Общуването ни с умрелите. Възстановяване на общуването с умрелите чрез конкретни спомени. Истинският исторически преглед и илюзията на историята. Особености във взаимоотношенията ни с умрелите. Пътят на Ерве до фашизма.
Духовните основи на взаимоотношенията Изток – Запад.
към текста >>
Победата на Михаил над ариманичните
дух
ове и въздействието и върху Земята.
Победата на Михаил над ариманичните духове и въздействието и върху Земята.
Значението на 1879 година. Мъртвите, лъжливите им призиви и въздействието им в педагогиката. Интересът към дълбоките въпроси на работниците. Теодор Циген. Ленин. Последствия от откъснатото от живота мислене!
към текста >>
Значението на без
дух
овността на съвременния живот за социалния живот.
Някои конкретни сведения за живота след смъртта. Значение на имагинациите, инспирациите и интуициите за живота между смъртта и новото раждане. Едуард фон Хартман. Двете различни книги на Хертвиг. Луциферическите импулси в миналото, ариманическите импулси в бъдещето.
Значението на бездуховността на съвременния живот за социалния живот.
към текста >>
Живото продължаване на въздействието на Гьоте в
дух
овната наука.
Настройката за очакване и значението му в педагогиката. Вредността на съвременните методи на възпитание. Образното преподаване като противовес на наизустяването на буквите. Примери за въвеждане в пълно преживяване на природата. Нашето общуване с умрелите.
Живото продължаване на въздействието на Гьоте в духовната наука.
Уилсънизмът и Ленинизмът като породени от лишения от духовност мироглед.
към текста >>
Уилсънизмът и Ленинизмът като породени от лишения от
дух
овност мироглед.
Вредността на съвременните методи на възпитание. Образното преподаване като противовес на наизустяването на буквите. Примери за въвеждане в пълно преживяване на природата. Нашето общуване с умрелите. Живото продължаване на въздействието на Гьоте в духовната наука.
Уилсънизмът и Ленинизмът като породени от лишения от духовност мироглед.
към текста >>
30.
1. Лекция, 30.09.1914
GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война
Но за нас, мили мои приятели, в тези сериозни времена е значимо преди всичко следното, което искам да изразя с такива думи: в течение на години задълбавахме в познанието за
дух
овното, опитвахме се да овладеем познаването, чувстването и възприятието на
дух
овните светове и на всичко, което се отнася към това познание, чувстване и възприемане.
Ускорено от събитията, разиграли се в последните години, над света се разрази това, което в основни линии отдавна можеше да се предвиди. Едва в следващите епохи напълно ще се осъзнае в цялата им дълбочина сериозността на събитията, чиито свидетели сме. Много от това, което е в основата на тези сериозни събития, остава днес извън нашето полезрение – даже в техните външни проявления.
Но за нас, мили мои приятели, в тези сериозни времена е значимо преди всичко следното, което искам да изразя с такива думи: в течение на години задълбавахме в познанието за духовното, опитвахме се да овладеем познаването, чувстването и възприятието на духовните светове и на всичко, което се отнася към това познание, чувстване и възприемане.
Но сега, в известен смисъл, стоим пред неизбежното изпитание: ще бъдем ли в състояние, под тежестта на стоварилите се върху нас бедствия, да запазим верност към нашите високи идеали, предписвани ни от нашето знание за духовния свят и неговото живо възприятие. Да, там, в нашите клонове, където са събрани единомишленици, обединени от общи чувства, това е по-лесно – да се съхрани това, което духовната наука трябва да донесе на човечеството, но ние навсякъде и всякога трябва за пазим високите идеали, изказани още в нашето първо основно положение /бележка 3/. Ние не сме общество, действащо сред родствени народи, ние се стремим да разпространим върху целия свят духа на миролюбието /на умиротворението/. С това са свързани изпитания, тъй като във времето, в което живеем, действително е трудно да се издигнеш до висока обективност, до справедливост.
към текста >>
Но сега, в известен смисъл, стоим пред неизбежното изпитание: ще бъдем ли в състояние, под тежестта на стоварилите се върху нас бедствия, да запазим верност към нашите високи идеали, предписвани ни от нашето знание за
дух
овния свят и неговото живо възприятие.
Ускорено от събитията, разиграли се в последните години, над света се разрази това, което в основни линии отдавна можеше да се предвиди. Едва в следващите епохи напълно ще се осъзнае в цялата им дълбочина сериозността на събитията, чиито свидетели сме. Много от това, което е в основата на тези сериозни събития, остава днес извън нашето полезрение – даже в техните външни проявления. Но за нас, мили мои приятели, в тези сериозни времена е значимо преди всичко следното, което искам да изразя с такива думи: в течение на години задълбавахме в познанието за духовното, опитвахме се да овладеем познаването, чувстването и възприятието на духовните светове и на всичко, което се отнася към това познание, чувстване и възприемане.
Но сега, в известен смисъл, стоим пред неизбежното изпитание: ще бъдем ли в състояние, под тежестта на стоварилите се върху нас бедствия, да запазим верност към нашите високи идеали, предписвани ни от нашето знание за духовния свят и неговото живо възприятие.
Да, там, в нашите клонове, където са събрани единомишленици, обединени от общи чувства, това е по-лесно – да се съхрани това, което духовната наука трябва да донесе на човечеството, но ние навсякъде и всякога трябва за пазим високите идеали, изказани още в нашето първо основно положение /бележка 3/. Ние не сме общество, действащо сред родствени народи, ние се стремим да разпространим върху целия свят духа на миролюбието /на умиротворението/. С това са свързани изпитания, тъй като във времето, в което живеем, действително е трудно да се издигнеш до висока обективност, до справедливост.
към текста >>
Да, там, в нашите клонове, където са събрани единомишленици, обединени от общи чувства, това е по-лесно – да се съхрани това, което
дух
овната наука трябва да донесе на човечеството, но ние навсякъде и всякога трябва за пазим високите идеали, изказани още в нашето първо основно положение /бележка 3/.
Ускорено от събитията, разиграли се в последните години, над света се разрази това, което в основни линии отдавна можеше да се предвиди. Едва в следващите епохи напълно ще се осъзнае в цялата им дълбочина сериозността на събитията, чиито свидетели сме. Много от това, което е в основата на тези сериозни събития, остава днес извън нашето полезрение – даже в техните външни проявления. Но за нас, мили мои приятели, в тези сериозни времена е значимо преди всичко следното, което искам да изразя с такива думи: в течение на години задълбавахме в познанието за духовното, опитвахме се да овладеем познаването, чувстването и възприятието на духовните светове и на всичко, което се отнася към това познание, чувстване и възприемане. Но сега, в известен смисъл, стоим пред неизбежното изпитание: ще бъдем ли в състояние, под тежестта на стоварилите се върху нас бедствия, да запазим верност към нашите високи идеали, предписвани ни от нашето знание за духовния свят и неговото живо възприятие.
Да, там, в нашите клонове, където са събрани единомишленици, обединени от общи чувства, това е по-лесно – да се съхрани това, което духовната наука трябва да донесе на човечеството, но ние навсякъде и всякога трябва за пазим високите идеали, изказани още в нашето първо основно положение /бележка 3/.
Ние не сме общество, действащо сред родствени народи, ние се стремим да разпространим върху целия свят духа на миролюбието /на умиротворението/. С това са свързани изпитания, тъй като във времето, в което живеем, действително е трудно да се издигнеш до висока обективност, до справедливост.
към текста >>
Ние не сме общество, действащо сред родствени народи, ние се стремим да разпространим върху целия свят
дух
а на миролюбието /на умиротворението/.
Едва в следващите епохи напълно ще се осъзнае в цялата им дълбочина сериозността на събитията, чиито свидетели сме. Много от това, което е в основата на тези сериозни събития, остава днес извън нашето полезрение – даже в техните външни проявления. Но за нас, мили мои приятели, в тези сериозни времена е значимо преди всичко следното, което искам да изразя с такива думи: в течение на години задълбавахме в познанието за духовното, опитвахме се да овладеем познаването, чувстването и възприятието на духовните светове и на всичко, което се отнася към това познание, чувстване и възприемане. Но сега, в известен смисъл, стоим пред неизбежното изпитание: ще бъдем ли в състояние, под тежестта на стоварилите се върху нас бедствия, да запазим верност към нашите високи идеали, предписвани ни от нашето знание за духовния свят и неговото живо възприятие. Да, там, в нашите клонове, където са събрани единомишленици, обединени от общи чувства, това е по-лесно – да се съхрани това, което духовната наука трябва да донесе на човечеството, но ние навсякъде и всякога трябва за пазим високите идеали, изказани още в нашето първо основно положение /бележка 3/.
Ние не сме общество, действащо сред родствени народи, ние се стремим да разпространим върху целия свят духа на миролюбието /на умиротворението/.
С това са свързани изпитания, тъй като във времето, в което живеем, действително е трудно да се издигнеш до висока обективност, до справедливост.
към текста >>
Тук трябва не просто да се отдаваме на непосредствените впечатления, а като сериозни антропософи трябва да се опитаме с разбиране да вникнем в говоренето, в което днес звучи стремеж за справедливост в
дух
овен смисъл.
Изхождайки от това, за което се говори в днешната ми лекция, жителите на Средна Европа, и преди всичко германският народ, имат в известна степен възможност по-скоро отколкото другите народи, да стигнат до обективната справедливост.
Тук трябва не просто да се отдаваме на непосредствените впечатления, а като сериозни антропософи трябва да се опитаме с разбиране да вникнем в говоренето, в което днес звучи стремеж за справедливост в духовен смисъл.
към текста >>
Именно уважаемите представители на
дух
овния живот във Франция подклаждаха в народа ненавист и страсти.
И тогава се раздадоха гласове зад Рейн. Добре познаваме тези гласове. Говореха за германското варварство и други подобни, и ни хвърляха пълни с ненавист и клевети обвинения. Това, което тогава се наложи да преживея, беше отчайващо.
Именно уважаемите представители на духовния живот във Франция подклаждаха в народа ненавист и страсти.
В този случай личното може да бъде разгледано като симптоматично. Когато в книга за история на философията се пристъпва към френските философи и душевният стремеж е да им се отдаде дължимото, и старанието е с всички сили, с максимална обективност вживяване във философията на Запада, горчивина изпълва душата, когато, без оглед на фактите, крещят за "варварските маниери от другата страна наРейн". Още по-горчиво беше, че един от най-яростните противници и ненавиждащи всичко германско беше Морис Метерлинк /бележка 5/.
към текста >>
Но една победа, важна победа, съзвучна с
дух
овния начин на мислене, чието значение е неугасимо за бъдещите времена, вече е удържана.
Работата днес не е в пророческите изказвания. Затова няма да спорим с тези, които казват: още е съмнително, за кого ще е крайната победа.
Но една победа, важна победа, съзвучна с духовния начин на мислене, чието значение е неугасимо за бъдещите времена, вече е удържана.
Що за победа е това? Тя беше постигната преди началото на войната. Тази победа може да бъде охарактеризирана със следните думи: не е ли била Средна Европа дълги години свързана с Изтока? Става дума не за народа, живеещ на изток в Европа. Добре сме осведомени за този народ, и който иска да знае истината за ролята на този народ в общото развитие на народите, нека прочете цикъла лекции "Мисиите на отделните народностни души във връзка със северно-германската митология /бележка 8/ Той е друго нещо, този народ на изток, а съвсем друго – трилистникът стоящ начело на противниците на германската духовност: царизмът, руският милитаризъм, получил шамар, и свикналият да лъже панславизъм.
към текста >>
Добре сме осведомени за този народ, и който иска да знае истината за ролята на този народ в общото развитие на народите, нека прочете цикъла лекции "Мисиите на отделните народностни души във връзка със северно-германската митология /бележка 8/ Той е друго нещо, този народ на изток, а съвсем друго – трилистникът стоящ начело на противниците на германската
дух
овност: царизмът, руският милитаризъм, получил шамар, и свикналият да лъже панславизъм.
Но една победа, важна победа, съзвучна с духовния начин на мислене, чието значение е неугасимо за бъдещите времена, вече е удържана. Що за победа е това? Тя беше постигната преди началото на войната. Тази победа може да бъде охарактеризирана със следните думи: не е ли била Средна Европа дълги години свързана с Изтока? Става дума не за народа, живеещ на изток в Европа.
Добре сме осведомени за този народ, и който иска да знае истината за ролята на този народ в общото развитие на народите, нека прочете цикъла лекции "Мисиите на отделните народностни души във връзка със северно-германската митология /бележка 8/ Той е друго нещо, този народ на изток, а съвсем друго – трилистникът стоящ начело на противниците на германската духовност: царизмът, руският милитаризъм, получил шамар, и свикналият да лъже панславизъм.
Имаше нишки, водещи от сърцето на Европа към този трилистник, макар и не до последното листенце.
към текста >>
Така, както разиграващото се днес като тежка съдба в света, стоеше пред нашите души в дните на мир, в тишината на
дух
овната работа над този цикъл.
Не го ли знаем по своята собствена душа и вътрешната борба между отделните и членове? На това обръща внимание втората драма-мистерия "Изпитанието на душата". Можем да получим ключ към разбирането на това, което идва в наше време, ако позволим да ни въздейства всичко, което там е казано. И трябва да пробваме да направим дадената в цикъла картина толкова ясна в своята душа, че да разберем, как ние в Средна Европа трябва да търсим Аза.
Така, както разиграващото се днес като тежка съдба в света, стоеше пред нашите души в дните на мир, в тишината на духовната работа над този цикъл.
По същество много от това, което става сега, ще ни стане ясно, ако вземем предвид всичко казано в този цикъл. Само тогава ще достигнем необходимата обективност.
към текста >>
Като антропософи ние знаем: в немския
дух
почива Азът на Европа.
Като антропософи ние знаем: в немския дух почива Азът на Европа.
Това е обективен окултен факт. Искам да назова името на един човек, не теософ, но живял в духа на германския народ, – за да охарактеризирам, до какво е довело осъзнаването му на Аза. Знам, че така мисли не само той. Това е Херман Грим /бележка11/, който в духовен смисъл сякаш носеше в себе си духа на Гьоте. Той произнася изумителните думи: "Общите морални убеждения на всички хора – това днес е обединяващата всички нас църква.
към текста >>
Искам да назова името на един човек, не теософ, но живял в
дух
а на германския народ, – за да охарактеризирам, до какво е довело осъзнаването му на Аза.
Като антропософи ние знаем: в немския дух почива Азът на Европа. Това е обективен окултен факт.
Искам да назова името на един човек, не теософ, но живял в духа на германския народ, – за да охарактеризирам, до какво е довело осъзнаването му на Аза.
Знам, че така мисли не само той. Това е Херман Грим /бележка11/, който в духовен смисъл сякаш носеше в себе си духа на Гьоте. Той произнася изумителните думи: "Общите морални убеждения на всички хора – това днес е обединяващата всички нас църква. С по-голяма от когато и да било страст, днес ние търсим зрим израз на тази общност. Всички действително сериозни стремежи на масите са насочени към тази единствена цел.
към текста >>
Това е Херман Грим /бележка11/, който в
дух
овен смисъл сякаш носеше в себе си
дух
а на Гьоте.
Като антропософи ние знаем: в немския дух почива Азът на Европа. Това е обективен окултен факт. Искам да назова името на един човек, не теософ, но живял в духа на германския народ, – за да охарактеризирам, до какво е довело осъзнаването му на Аза. Знам, че така мисли не само той.
Това е Херман Грим /бележка11/, който в духовен смисъл сякаш носеше в себе си духа на Гьоте.
Той произнася изумителните думи: "Общите морални убеждения на всички хора – това днес е обединяващата всички нас църква. С по-голяма от когато и да било страст, днес ние търсим зрим израз на тази общност. Всички действително сериозни стремежи на масите са насочени към тази единствена цел. Националните различия са изгубили тук своето значение. Ние чувстваме, че в етичния мироглед няма национални разлики.
към текста >>
Нашето
дух
овно движение търси възможности да удовлетвори такива стремежи.
Ние чувстваме, че в етичния мироглед няма национални разлики. Всички ние сме готови да се пожертваме за своята родина; но ние сме далеч от това, за тази цел да искаме война. Твърдението, че запазването на мира е наше свещено желание, не е лъжа. "На земята мир и между човеците благоволение" – това ни пронизва. Погледнете какво говори Антропософията в отговор на тези слова.
Нашето духовно движение търси възможности да удовлетвори такива стремежи.
Ето и други думи на Херман Грим: "Хората осъзнават своята общност, когато се усещат подвластни на незримото, сякаш в облаците почиващо Могъщество, на което не смеят нито да противостоят, нито да го разглеждат като нещастие, и усещат като свой вътрешен дълг разбирането за правилността и справедливостта на решенията Му. Те се стараят да се оправдаят с боязливост. Какви усилия употребяват днешните французи, за да представят войната против Германия като законна необходимост, и те изискват признаването на това от другите народи, че и от самите германци. Като отговор на тези думи приемете това, което казва Антропософията за света на Йерархиите. Потресаващо е, когато виждаш, как човечеството в лицето на най-издигнатите си представители, е пълно с копнеж и стремежи към това, което носи със себе си Антропософията, но я подминават и не я откриват, и как тогава с боязлив устрем хората си търсят оправдание.
към текста >>
Хората днес признават на всяко отделно
дух
овно същество правото на индивидуално самоутвърждаване.
И други думи на Херман Грим искам да ви прочета днес. Отново ще видите, колко близо е до това, което носи в себе си нашето движение. " Жителите на нашата планета, взети заедно като единство, ги изпълва всеобщо фино чувство, достъпно и за най-изостаналите народи.
Хората днес признават на всяко отделно духовно същество правото на индивидуално самоутвърждаване.
Даже дивите създания постигат това." Но тези думи на Херман Грим казват същото, което е изказано в основните принципи на нашето общество.
към текста >>
Виждате, че Антропософията е отговор на призива, звучащ в гласовете на най-добрите представители на германския
дух
.
Виждате, че Антропософията е отговор на призива, звучащ в гласовете на най-добрите представители на германския дух.
Чрез това се осветява и фактът, че германецът, където и да е, идвайки със своите навици и навлизайки в обичаите на друга страна, не губи своята духовна култура и своята националност.
към текста >>
Чрез това се осветява и фактът, че германецът, където и да е, идвайки със своите навици и навлизайки в обичаите на друга страна, не губи своята
дух
овна култура и своята националност.
Виждате, че Антропософията е отговор на призива, звучащ в гласовете на най-добрите представители на германския дух.
Чрез това се осветява и фактът, че германецът, където и да е, идвайки със своите навици и навлизайки в обичаите на друга страна, не губи своята духовна култура и своята националност.
към текста >>
Много пъти съм подчертавал, колко различно значат събитията тук, на физически план, и на
дух
овен план, как нерядко те дават обратна картина, и все пак бях поразен, когато успях да сравня индивидуалността, преминала през това убийство, преди и след смъртта и.
Последните години поднесоха изненади и за окултистите. По време на курса ми в Норкьопинг /бележка 12/ трябваше да кажа думи, предизвикани от такава изненада. Наистина: още преди много години можеха да се предскажат разиграващите се сега събития, и закономерното им разиграване именно през тази година. Но в началото не можеше да се предугади, че когато се съберем за Мюнхенския цикъл /бележка 13/ и се разотидем след това, ще стоим пред най-значителното събитие – убийството в Сараево /бележка 14/.
Много пъти съм подчертавал, колко различно значат събитията тук, на физически план, и на духовен план, как нерядко те дават обратна картина, и все пак бях поразен, когато успях да сравня индивидуалността, преминала през това убийство, преди и след смъртта и.
Стана нещо изключително: тази личност стана космическа сила. Казвам ви това, за да ви обърна внимание, как фактите от физическия свят са символи на духовното, и как всички явления от физическия план могат да бъдат правилно разбрани само, ако се разглеждат изхождайки от духовното. Някои от вас знаят за това мое предишно изказване. Аз казах: ужасяващото витаеше в астралния свят, то не можеше да се спусне на физически план, тъй като на физически план бяха концентрирани астрални сили, силите на страха, които му противостояха. Беше 20-ти юли, когато видях, как силите на страха се превърнаха в сили на мъжество и дързост.
към текста >>
Казвам ви това, за да ви обърна внимание, как фактите от физическия свят са символи на
дух
овното, и как всички явления от физическия план могат да бъдат правилно разбрани само, ако се разглеждат изхождайки от
дух
овното.
По време на курса ми в Норкьопинг /бележка 12/ трябваше да кажа думи, предизвикани от такава изненада. Наистина: още преди много години можеха да се предскажат разиграващите се сега събития, и закономерното им разиграване именно през тази година. Но в началото не можеше да се предугади, че когато се съберем за Мюнхенския цикъл /бележка 13/ и се разотидем след това, ще стоим пред най-значителното събитие – убийството в Сараево /бележка 14/. Много пъти съм подчертавал, колко различно значат събитията тук, на физически план, и на духовен план, как нерядко те дават обратна картина, и все пак бях поразен, когато успях да сравня индивидуалността, преминала през това убийство, преди и след смъртта и. Стана нещо изключително: тази личност стана космическа сила.
Казвам ви това, за да ви обърна внимание, как фактите от физическия свят са символи на духовното, и как всички явления от физическия план могат да бъдат правилно разбрани само, ако се разглеждат изхождайки от духовното.
Някои от вас знаят за това мое предишно изказване. Аз казах: ужасяващото витаеше в астралния свят, то не можеше да се спусне на физически план, тъй като на физически план бяха концентрирани астрални сили, силите на страха, които му противостояха. Беше 20-ти юли, когато видях, как силите на страха се превърнаха в сили на мъжество и дързост. Непредаваемо значителен факт: силите на страха се превръщат в сили на мъжество. Тогава престава да бъде непонятен ентусиазмът, като съвсем изключителен феномен, обхванал цялата страна.
към текста >>
И в тези условия познанието на
дух
овното може да помогне на душата, в тези условия то може да донесе облекчение.
И аз видях, как падналите, след смъртта се издигат над бойното поле и помагат на тези, които встъпват в бой след тях. Това разкри ясновидското изследване. Когато умрелите помагат на живите, това дава утеха в страданията. Скъпи мои приятели, това, което е Антропософията, трябва да проникне в дълбочината на живота и в момента, когато всяка утеха ни се струва безсмислена, когато душата не е в състояние да си открие правилното преживяване.
И в тези условия познанието на духовното може да помогне на душата, в тези условия то може да донесе облекчение.
Знам, че сред нашето движение ще се намерят души, които и в тези трагични обстоятелства ще почерпят мъжество от духовното познание.
към текста >>
Знам, че сред нашето движение ще се намерят души, които и в тези трагични обстоятелства ще почерпят мъжество от
дух
овното познание.
И аз видях, как падналите, след смъртта се издигат над бойното поле и помагат на тези, които встъпват в бой след тях. Това разкри ясновидското изследване. Когато умрелите помагат на живите, това дава утеха в страданията. Скъпи мои приятели, това, което е Антропософията, трябва да проникне в дълбочината на живота и в момента, когато всяка утеха ни се струва безсмислена, когато душата не е в състояние да си открие правилното преживяване. И в тези условия познанието на духовното може да помогне на душата, в тези условия то може да донесе облекчение.
Знам, че сред нашето движение ще се намерят души, които и в тези трагични обстоятелства ще почерпят мъжество от духовното познание.
към текста >>
От
дух
овната наука знаем, че човечеството се ръководи от
дух
овни същества.
От духовната наука знаем, че човечеството се ръководи от духовни същества.
В духовния свят приблизително са предначертани сроковете, в които трябва да бъде достигнато едно или друго. И така, приблизително до 1950 – 1970 година човечеството на Земята е предназначено да достигне известна способност за любов – за победа над егоизма. Всичко в духовната наука се стреми да пробуди тази любов. Това става така, както огънят в печката ражда топлината. Любовта може да бъде пробудена със слово; и нашето движение се опитва да я пробуди с великите откровения на Антропософията.
към текста >>
В
дух
овния свят приблизително са предначертани сроковете, в които трябва да бъде достигнато едно или друго.
От духовната наука знаем, че човечеството се ръководи от духовни същества.
В духовния свят приблизително са предначертани сроковете, в които трябва да бъде достигнато едно или друго.
И така, приблизително до 1950 – 1970 година човечеството на Земята е предназначено да достигне известна способност за любов – за победа над егоизма. Всичко в духовната наука се стреми да пробуди тази любов. Това става така, както огънят в печката ражда топлината. Любовта може да бъде пробудена със слово; и нашето движение се опитва да я пробуди с великите откровения на Антропософията. Но ако човешките души не се отзоват в необходимата степен на словото, ако това върви твърде бавно, така че към определеното време не се разкрият способностите за любов и жертвеност, тогава ще влязат другите учители.
към текста >>
Всичко в
дух
овната наука се стреми да пробуди тази любов.
От духовната наука знаем, че човечеството се ръководи от духовни същества. В духовния свят приблизително са предначертани сроковете, в които трябва да бъде достигнато едно или друго. И така, приблизително до 1950 – 1970 година човечеството на Земята е предназначено да достигне известна способност за любов – за победа над егоизма.
Всичко в духовната наука се стреми да пробуди тази любов.
Това става така, както огънят в печката ражда топлината. Любовта може да бъде пробудена със слово; и нашето движение се опитва да я пробуди с великите откровения на Антропософията. Но ако човешките души не се отзоват в необходимата степен на словото, ако това върви твърде бавно, така че към определеното време не се разкрият способностите за любов и жертвеност, тогава ще влязат другите учители.
към текста >>
Нищо не излезе от това; от кармата не беше предопределено, цялото здание да бъде завършено дотогава и, като символ на
дух
а, да гледа на изток-югоизток от висотата на своя хълм.
В Дорнах това беше показано символично. Предполагаше се до началото на август да се завърши строителството на сградата.
Нищо не излезе от това; от кармата не беше предопределено, цялото здание да бъде завършено дотогава и, като символ на духа, да гледа на изток-югоизток от висотата на своя хълм.
към текста >>
Все пак, като стражи на
дух
а, се възвисяват над околностите колоните и куполите.
Все пак, като стражи на духа, се възвисяват над околностите колоните и куполите.
В нашето здание трябва да бъде разрешен и проблема за създаването на изпълнено с акустика пространство. Мога да потвърдя, че правилната акустика е намерена. Пробите на звука в определеното място показаха правилността на акустиката на зданието. Но преди да чуят чрез тази акустика думи за живота на духа, нашите приятели чуха ехото на тътена на пушечната канонада от юга на Елзас, и вместо светлината на духовния свят, в зданието нахлуха и го заляха светлините на прожекторите от крепостта в Ищайн. Своеобразен символ!
към текста >>
Но преди да чуят чрез тази акустика думи за живота на
дух
а, нашите приятели чуха ехото на тътена на пушечната канонада от юга на Елзас, и вместо светлината на
дух
овния свят, в зданието нахлуха и го заляха светлините на прожекторите от крепостта в Ищайн.
Все пак, като стражи на духа, се възвисяват над околностите колоните и куполите. В нашето здание трябва да бъде разрешен и проблема за създаването на изпълнено с акустика пространство. Мога да потвърдя, че правилната акустика е намерена. Пробите на звука в определеното място показаха правилността на акустиката на зданието.
Но преди да чуят чрез тази акустика думи за живота на духа, нашите приятели чуха ехото на тътена на пушечната канонада от юга на Елзас, и вместо светлината на духовния свят, в зданието нахлуха и го заляха светлините на прожекторите от крепостта в Ищайн.
Своеобразен символ! Символ, който тук може да бъде приведен. Понякога е нужен друг учител! Не действа ли той, не противостои ли мощно на материализма той? Какво стана само за седмица!
към текста >>
Както и да се оценяват неговите преживявания, едно е несъмнено: това е о
дух
отвореност на човешката душа, която извън тези събития още дълго не би стигнала до
дух
овност.
Много години говорим за силата на чувствата. Това, което отглеждахме в себе си с дългогодишна работа, живее сега в този обикновен войник.
Както и да се оценяват неговите преживявания, едно е несъмнено: това е одухотвореност на човешката душа, която извън тези събития още дълго не би стигнала до духовност.
към текста >>
Ако с тази картина дадем сили на нашите души, тогава
дух
ът ще даде в нас своите плодове.
Те могат да се съпоставят само с великите събития от миналото, които циклично се повтарят. Както войната на Рим с Картаген и войните от периода на преселението на народите, така и войната, в центъра на която стоим сега, е не по-малко значителна. От думите, казани от мен, едни особено ще потънат в душите ви: тези, които сега са по бойните полета, които проливат кръвта си в боевете, я принасят в жертва на това, което трябва да се направи за оздравяването на човечеството. И когато гледаме тези велики жертви, тези страдания, едно може да ни изпълни – не радост, а чувство на дълбоко удовлетворение: че тази свята кръв тече, осветена от ставащото, и тези, които са я пролели, ще станат най-важните участници в бъдещето. Много ще разберем, ако успеем да видим в пролятата кръв свещената кръв на жертвата.
Ако с тази картина дадем сили на нашите души, тогава духът ще даде в нас своите плодове.
Мога да кажа: именно в душите на нашите скъпи антропософски приятели може да живее това, което е казал този обикновен войник.
към текста >>
Дух
ове на вашите души, закрилници творящи!
Духове на вашите души, закрилници творящи!
към текста >>
Дух
овността ще дойде чрез този велик учител, властващ сега в Европа.
Скъпи мои приятели! Целта на днешната ми лекция е, това, което мислено усвоихме, да витае във вашите души срещу събитията, да се справим с изпитанието, да добием правилен поглед върху събитията и взаимоотношенията.
Духовността ще дойде чрез този велик учител, властващ сега в Европа.
Но човек е роден за свобода. Много зависи от тези, които са обединени с нас в нашето духовно движение. Ако във вашите души в това време на изпитания живеят правилните антропософски мисли, тогава пространството, което сега е изпълнено с взаимоненавистни страсти, ще се изпълни със светли светещи духовни мисли, със светли правилни чувства. Такива чувства дълго ще продължават да живеят.
към текста >>
Много зависи от тези, които са обединени с нас в нашето
дух
овно движение.
Скъпи мои приятели! Целта на днешната ми лекция е, това, което мислено усвоихме, да витае във вашите души срещу събитията, да се справим с изпитанието, да добием правилен поглед върху събитията и взаимоотношенията. Духовността ще дойде чрез този велик учител, властващ сега в Европа. Но човек е роден за свобода.
Много зависи от тези, които са обединени с нас в нашето духовно движение.
Ако във вашите души в това време на изпитания живеят правилните антропософски мисли, тогава пространството, което сега е изпълнено с взаимоненавистни страсти, ще се изпълни със светли светещи духовни мисли, със светли правилни чувства. Такива чувства дълго ще продължават да живеят.
към текста >>
Ако във вашите души в това време на изпитания живеят правилните антропософски мисли, тогава пространството, което сега е изпълнено с взаимоненавистни страсти, ще се изпълни със светли светещи
дух
овни мисли, със светли правилни чувства.
Скъпи мои приятели! Целта на днешната ми лекция е, това, което мислено усвоихме, да витае във вашите души срещу събитията, да се справим с изпитанието, да добием правилен поглед върху събитията и взаимоотношенията. Духовността ще дойде чрез този велик учител, властващ сега в Европа. Но човек е роден за свобода. Много зависи от тези, които са обединени с нас в нашето духовно движение.
Ако във вашите души в това време на изпитания живеят правилните антропософски мисли, тогава пространството, което сега е изпълнено с взаимоненавистни страсти, ще се изпълни със светли светещи духовни мисли, със светли правилни чувства.
Такива чувства дълго ще продължават да живеят.
към текста >>
Това, което сега чувстваме, ще бъде оздравяващо – ако се съединим с чувството, което е една неизкоренима победа: победата на
Дух
а.
Със сълзи в очите четох писмото до майка му на младия австриец, който на 26 юли слуша в Дорнах /бележка 17/, казаните тогава думи; той пише за това, как в сърцето му живеят силата и настроението, които дава Антропософията, и как това му помага да изпълнява дълга си на мястото, на което го е поставила съдбата. Същите мисли и чувства срещнах и в писмото на друг млад приятел, който също е бил на това събрание в Дорнах и после е заминал на фронта. Такива са мислите и чувствата, които днес трябва да живеят в душите: стремеж да се изпълни поставеният от съдбата дълг, да се даде власт на разсъдливостта и да бъдем внимателни, да не се изпусне момента, изискващ нашата любов. Тогава нещо ще стане в бъдеще, когато народите на Европа няма вече да си противостоят един на друг във войни, тогава в света на мислите това, което сега изпращаме в света, ще бъдат най-дълго живеещите, изпълнени със сила, и в тях ще звучи вечното.
Това, което сега чувстваме, ще бъде оздравяващо – ако се съединим с чувството, което е една неизкоренима победа: победата на Духа.
към текста >>
И за Англия през юли беше казано, че напрежението отслабва, че преговорите с Англия не са прекъснати, че те продължават в
дух
на подобряване.
Много значителни думи бяха казани тази пролет от един германски политик /бележка 18/. Той каза за нашите взаимоотношения с Русия, че Германия е в дружески взаимоотношения с Петербург, който не обръща внимание на подстрекателствата в пресата.
И за Англия през юли беше казано, че напрежението отслабва, че преговорите с Англия не са прекъснати, че те продължават в дух на подобряване.
Така говореше един известен политик още на 3 юли. Препрочитайки сега тези думи се опитваш да си представиш колко безпомощно е било човешкото съждение в навечерието на разразилите се събития! Но едно става ясно от тези думи: ние не искахме война! И трябва – разберете ме правилно, – за да се изразя гротескно, трябва да не си германец, за да намерят тези думи нужното разбиране, за да придобият съответстващото им значение.
към текста >>
Тази истина тя ще намери само в
дух
а.
Но човешката душа търси нещо постоянно, не такива думи, които днес звучат, а утре се оказват несъстоятелни; тя търси това, което е истинно и днес, и утре.
Тази истина тя ще намери само в духа.
Можем да се доверим в победността на Духа. Който се свърже с духовното, ще намери правилния път към мъдростта, която се ражда само в съединяването с Духа. Именно през седмицата, предшестваща началото на войната, се случи да прочета в един вестник следните редове: „Въпреки недоволството на Либкнехт, аз настоявам, че в политическия живот няма нужда да се говори истината, с изключение на случаите, когато тя сама излиза наяве или когато причинява вреда някому“. Това изказване е родено от материализма на нашето време, в който щяхме да се задушим без тази война, и да победи който, е задача на нашето движение, което, като най-важно нещо, носи в себе си думите: Мъдростта е само в Истината /бележка 19/. Ако се стремим да постигаме нещата в тяхната действителна същност, тогава научаваме, колко ни е необходим духът на Истината.
към текста >>
Можем да се доверим в победността на
Дух
а.
Но човешката душа търси нещо постоянно, не такива думи, които днес звучат, а утре се оказват несъстоятелни; тя търси това, което е истинно и днес, и утре. Тази истина тя ще намери само в духа.
Можем да се доверим в победността на Духа.
Който се свърже с духовното, ще намери правилния път към мъдростта, която се ражда само в съединяването с Духа. Именно през седмицата, предшестваща началото на войната, се случи да прочета в един вестник следните редове: „Въпреки недоволството на Либкнехт, аз настоявам, че в политическия живот няма нужда да се говори истината, с изключение на случаите, когато тя сама излиза наяве или когато причинява вреда някому“. Това изказване е родено от материализма на нашето време, в който щяхме да се задушим без тази война, и да победи който, е задача на нашето движение, което, като най-важно нещо, носи в себе си думите: Мъдростта е само в Истината /бележка 19/. Ако се стремим да постигаме нещата в тяхната действителна същност, тогава научаваме, колко ни е необходим духът на Истината. Тъй като работата е в това, ние да пробием до тази обективност, която може да бъде достигната само чрез духа на Истината.
към текста >>
Който се свърже с
дух
овното, ще намери правилния път към мъдростта, която се ражда само в съединяването с
Дух
а.
Но човешката душа търси нещо постоянно, не такива думи, които днес звучат, а утре се оказват несъстоятелни; тя търси това, което е истинно и днес, и утре. Тази истина тя ще намери само в духа. Можем да се доверим в победността на Духа.
Който се свърже с духовното, ще намери правилния път към мъдростта, която се ражда само в съединяването с Духа.
Именно през седмицата, предшестваща началото на войната, се случи да прочета в един вестник следните редове: „Въпреки недоволството на Либкнехт, аз настоявам, че в политическия живот няма нужда да се говори истината, с изключение на случаите, когато тя сама излиза наяве или когато причинява вреда някому“. Това изказване е родено от материализма на нашето време, в който щяхме да се задушим без тази война, и да победи който, е задача на нашето движение, което, като най-важно нещо, носи в себе си думите: Мъдростта е само в Истината /бележка 19/. Ако се стремим да постигаме нещата в тяхната действителна същност, тогава научаваме, колко ни е необходим духът на Истината. Тъй като работата е в това, ние да пробием до тази обективност, която може да бъде достигната само чрез духа на Истината. Ако пробием до тази обективна Мъдрост, още днес може да се достигне това, което ще стане явно за идните времена, че тази война е заговор срещу германската духовност.
към текста >>
Ако се стремим да постигаме нещата в тяхната действителна същност, тогава научаваме, колко ни е необходим
дух
ът на Истината.
Тази истина тя ще намери само в духа. Можем да се доверим в победността на Духа. Който се свърже с духовното, ще намери правилния път към мъдростта, която се ражда само в съединяването с Духа. Именно през седмицата, предшестваща началото на войната, се случи да прочета в един вестник следните редове: „Въпреки недоволството на Либкнехт, аз настоявам, че в политическия живот няма нужда да се говори истината, с изключение на случаите, когато тя сама излиза наяве или когато причинява вреда някому“. Това изказване е родено от материализма на нашето време, в който щяхме да се задушим без тази война, и да победи който, е задача на нашето движение, което, като най-важно нещо, носи в себе си думите: Мъдростта е само в Истината /бележка 19/.
Ако се стремим да постигаме нещата в тяхната действителна същност, тогава научаваме, колко ни е необходим духът на Истината.
Тъй като работата е в това, ние да пробием до тази обективност, която може да бъде достигната само чрез духа на Истината. Ако пробием до тази обективна Мъдрост, още днес може да се достигне това, което ще стане явно за идните времена, че тази война е заговор срещу германската духовност.
към текста >>
Тъй като работата е в това, ние да пробием до тази обективност, която може да бъде достигната само чрез
дух
а на Истината.
Можем да се доверим в победността на Духа. Който се свърже с духовното, ще намери правилния път към мъдростта, която се ражда само в съединяването с Духа. Именно през седмицата, предшестваща началото на войната, се случи да прочета в един вестник следните редове: „Въпреки недоволството на Либкнехт, аз настоявам, че в политическия живот няма нужда да се говори истината, с изключение на случаите, когато тя сама излиза наяве или когато причинява вреда някому“. Това изказване е родено от материализма на нашето време, в който щяхме да се задушим без тази война, и да победи който, е задача на нашето движение, което, като най-важно нещо, носи в себе си думите: Мъдростта е само в Истината /бележка 19/. Ако се стремим да постигаме нещата в тяхната действителна същност, тогава научаваме, колко ни е необходим духът на Истината.
Тъй като работата е в това, ние да пробием до тази обективност, която може да бъде достигната само чрез духа на Истината.
Ако пробием до тази обективна Мъдрост, още днес може да се достигне това, което ще стане явно за идните времена, че тази война е заговор срещу германската духовност.
към текста >>
Ако пробием до тази обективна Мъдрост, още днес може да се достигне това, което ще стане явно за идните времена, че тази война е заговор срещу германската
дух
овност.
Който се свърже с духовното, ще намери правилния път към мъдростта, която се ражда само в съединяването с Духа. Именно през седмицата, предшестваща началото на войната, се случи да прочета в един вестник следните редове: „Въпреки недоволството на Либкнехт, аз настоявам, че в политическия живот няма нужда да се говори истината, с изключение на случаите, когато тя сама излиза наяве или когато причинява вреда някому“. Това изказване е родено от материализма на нашето време, в който щяхме да се задушим без тази война, и да победи който, е задача на нашето движение, което, като най-важно нещо, носи в себе си думите: Мъдростта е само в Истината /бележка 19/. Ако се стремим да постигаме нещата в тяхната действителна същност, тогава научаваме, колко ни е необходим духът на Истината. Тъй като работата е в това, ние да пробием до тази обективност, която може да бъде достигната само чрез духа на Истината.
Ако пробием до тази обективна Мъдрост, още днес може да се достигне това, което ще стане явно за идните времена, че тази война е заговор срещу германската духовност.
към текста >>
До такава обективност може да ни доведе изразът, насочен към
Дух
а на народа:
До такава обективност може да ни доведе изразът, насочен към Духа на народа:
към текста >>
Дух
на моето земно отечество!
Дух на моето земно отечество!
към текста >>
Ще израсте
дух
овен плод –
Ще израсте духовен плод –
към текста >>
Към осъзнаване на
дух
а душите ще насочи,
Към осъзнаване на духа душите ще насочи,
към текста >>
И мислите им към света
дух
овен.
И мислите им към света духовен.
към текста >>
Ако пробием до такава обективност и до такава готовност за дейна любов, тогава от такива стремежи ще се надигне силата, нужна на
Дух
овете, които изпращат своите въздействия в съдбите на народите, и които и в тези сериозни, тежки времена, помагайки и насочвайки, стоят редом до човечеството.
Ако пробием до такава обективност и до такава готовност за дейна любов, тогава от такива стремежи ще се надигне силата, нужна на Духовете, които изпращат своите въздействия в съдбите на народите, и които и в тези сериозни, тежки времена, помагайки и насочвайки, стоят редом до човечеството.
към текста >>
31.
2. Лекция, 13.02.1915
GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война
Отново и отново трябва да бъде подчертано, че жизнена точка на
дух
овнонаучния ни живот е разбирането на това, че само едното знание, живеещо в представите и идеите, лишени от чувства и воля, все повече отива в миналото, и че ние трябва да търсим познанието като сбор от идеи и представи, чувства и волеви стремежи, които ще станат за нас действителен живот, в пълния смисъл на думата ще станат живи.
Отново и отново трябва да бъде подчертано, че жизнена точка на духовнонаучния ни живот е разбирането на това, че само едното знание, живеещо в представите и идеите, лишени от чувства и воля, все повече отива в миналото, и че ние трябва да търсим познанието като сбор от идеи и представи, чувства и волеви стремежи, които ще станат за нас действителен живот, в пълния смисъл на думата ще станат живи.
Трябва, от време на време да насочваме нашите размишления, нашите медитации именно в тази кардинална точка. Само ако отново и отново предано се отдаваме на това размишление, отново и отново се връщаме към него, ще успеем да озарим душите си, с излизащата от него светлина. Тъй като светлината, която може да излиза от това разбиране, само тогава ще озари нашите души, ако отново и отново предано се връщаме към това размишление. Защото именно за нас, с душа и сърце стремящи се да влезем в духовнонаучното течение, трябва в тези най-сериозни времена да бъде сърдечна необходимост да внесем в реалния живот, в непосредствения живот на душата това, което постигаме в познанието. Трябва да се постараем, всичко това, което е само теория, само стремеж към знание, постепенно действително да се превърне в преживяване, и чрез превръщането му в преживяване, да бъде дарено от духовния свят.
към текста >>
Защото именно за нас, с душа и сърце стремящи се да влезем в
дух
овнонаучното течение, трябва в тези най-сериозни времена да бъде сърдечна необходимост да внесем в реалния живот, в непосредствения живот на душата това, което постигаме в познанието.
Отново и отново трябва да бъде подчертано, че жизнена точка на духовнонаучния ни живот е разбирането на това, че само едното знание, живеещо в представите и идеите, лишени от чувства и воля, все повече отива в миналото, и че ние трябва да търсим познанието като сбор от идеи и представи, чувства и волеви стремежи, които ще станат за нас действителен живот, в пълния смисъл на думата ще станат живи. Трябва, от време на време да насочваме нашите размишления, нашите медитации именно в тази кардинална точка. Само ако отново и отново предано се отдаваме на това размишление, отново и отново се връщаме към него, ще успеем да озарим душите си, с излизащата от него светлина. Тъй като светлината, която може да излиза от това разбиране, само тогава ще озари нашите души, ако отново и отново предано се връщаме към това размишление.
Защото именно за нас, с душа и сърце стремящи се да влезем в духовнонаучното течение, трябва в тези най-сериозни времена да бъде сърдечна необходимост да внесем в реалния живот, в непосредствения живот на душата това, което постигаме в познанието.
Трябва да се постараем, всичко това, което е само теория, само стремеж към знание, постепенно действително да се превърне в преживяване, и чрез превръщането му в преживяване, да бъде дарено от духовния свят. Иначе ще тръгнем към душевно изсушаване; тъй като теориите, голите научни умозрения за това са и предназначени, да изсушават човешките души и изобщо целия живот на човека. Но в наше време много дълбоко се е вкоренила представата, че именно увереността на научното знание дава правилния ориентир в живота.
към текста >>
Трябва да се постараем, всичко това, което е само теория, само стремеж към знание, постепенно действително да се превърне в преживяване, и чрез превръщането му в преживяване, да бъде дарено от
дух
овния свят.
Отново и отново трябва да бъде подчертано, че жизнена точка на духовнонаучния ни живот е разбирането на това, че само едното знание, живеещо в представите и идеите, лишени от чувства и воля, все повече отива в миналото, и че ние трябва да търсим познанието като сбор от идеи и представи, чувства и волеви стремежи, които ще станат за нас действителен живот, в пълния смисъл на думата ще станат живи. Трябва, от време на време да насочваме нашите размишления, нашите медитации именно в тази кардинална точка. Само ако отново и отново предано се отдаваме на това размишление, отново и отново се връщаме към него, ще успеем да озарим душите си, с излизащата от него светлина. Тъй като светлината, която може да излиза от това разбиране, само тогава ще озари нашите души, ако отново и отново предано се връщаме към това размишление. Защото именно за нас, с душа и сърце стремящи се да влезем в духовнонаучното течение, трябва в тези най-сериозни времена да бъде сърдечна необходимост да внесем в реалния живот, в непосредствения живот на душата това, което постигаме в познанието.
Трябва да се постараем, всичко това, което е само теория, само стремеж към знание, постепенно действително да се превърне в преживяване, и чрез превръщането му в преживяване, да бъде дарено от духовния свят.
Иначе ще тръгнем към душевно изсушаване; тъй като теориите, голите научни умозрения за това са и предназначени, да изсушават човешките души и изобщо целия живот на човека. Но в наше време много дълбоко се е вкоренила представата, че именно увереността на научното знание дава правилния ориентир в живота.
към текста >>
Големите събития от наши дни, трябва да станат за душите, устремени към
дух
а, изискване, действително да си изяснят разликата между живота и, лишеното от чувства и воля, голо знание, между живота и наукообразно изградените представи за живота.
Големите събития от наши дни, трябва да станат за душите, устремени към духа, изискване, действително да си изяснят разликата между живота и, лишеното от чувства и воля, голо знание, между живота и наукообразно изградените представи за живота.
Трябва веднъж поне малко да се постараем да стигнем до подобие на взаиморазбирането, на чисто човешкото взаиморазбиране; трябва да се опитваме да пробием до това, трябва да стигнем до осъзнаването, колко здраво се е укрепил в сърцето на съвременния човек демонът на теоретизирането. Трябва с яснота да насочим душевния си поглед към това, как иска да се вкорени този демон на теоретизирането. И това, което трябва да стане за нас Антропософията, няма да можем да го направим наше вътрешно преживяване, ако не се опитаме, ако не насочим вътрешния си поглед към фактите, които могат да сварят неподготвени и антропософите в техния вътрешен живот, които сочат, колко далеч стоят от непосредственото възприемане на духа, ако се отдават на съвременния душевен живот, и колко близо са до празното теоретизиране. Фактите трябва да се гледат в очите без превземки.
към текста >>
И това, което трябва да стане за нас Антропософията, няма да можем да го направим наше вътрешно преживяване, ако не се опитаме, ако не насочим вътрешния си поглед към фактите, които могат да сварят неподготвени и антропософите в техния вътрешен живот, които сочат, колко далеч стоят от непосредственото възприемане на
дух
а, ако се отдават на съвременния душевен живот, и колко близо са до празното теоретизиране.
Големите събития от наши дни, трябва да станат за душите, устремени към духа, изискване, действително да си изяснят разликата между живота и, лишеното от чувства и воля, голо знание, между живота и наукообразно изградените представи за живота. Трябва веднъж поне малко да се постараем да стигнем до подобие на взаиморазбирането, на чисто човешкото взаиморазбиране; трябва да се опитваме да пробием до това, трябва да стигнем до осъзнаването, колко здраво се е укрепил в сърцето на съвременния човек демонът на теоретизирането. Трябва с яснота да насочим душевния си поглед към това, как иска да се вкорени този демон на теоретизирането.
И това, което трябва да стане за нас Антропософията, няма да можем да го направим наше вътрешно преживяване, ако не се опитаме, ако не насочим вътрешния си поглед към фактите, които могат да сварят неподготвени и антропософите в техния вътрешен живот, които сочат, колко далеч стоят от непосредственото възприемане на духа, ако се отдават на съвременния душевен живот, и колко близо са до празното теоретизиране.
Фактите трябва да се гледат в очите без превземки.
към текста >>
Стана модерно в нашето
дух
овно течение всичко, което е казано, и това, което е казано в определен момент, в определено място и именно на дадения човек, да се записва и да се смята, че то в същата степен се отнася за всеки.
Откакто над Европа и света се разразиха първите събития на войната, можах да говоря за преживяваното в различни места по обширната територия на германския език, в това число и тук в Щутгарт. Говорих за това на различни места. Какво беше едно от последствията от това, че тези преживявания се обсъждаха? Едно от последствията беше настойчивото желание на антропософите от другите страни да получат материалите, предназначени за говорещите немски език. Тези искания изхождаха от предпоставката, че Истината е една за всички хора, и че такова пренасяне, без изменения и пояснения на казаното от едно място на друго място, може да послужи за изясняване на Истината.
Стана модерно в нашето духовно течение всичко, което е казано, и това, което е казано в определен момент, в определено място и именно на дадения човек, да се записва и да се смята, че то в същата степен се отнася за всеки.
Изхожда се от теоретичната предпоставка, че Истината може да бъде формулирана само по един единствен начин. Но, скъпи мои приятели, безобразие е, когато неточно се записват казани думи, когато после някъде ги четат или повтарят и си въобразяват, че те все още запазват предишния си смисъл, и това безобразие може да израсне в нещо чудовищно, ако продължава. Вървейки срещу преживяванията, които са ни дадени, трябва така да се въоръжим с духовнонаучното познание, че да ги посрещнем с голяма сериозност. Да се правят окултните Истини развлечение в ежедневния живот – това не може да бъде задача на нашето духовнонаучно движение. Докато сме неспособни да осъзнаем, че зад явленията в света, разиграващи се пред нас на физически план, действително стоят действени духовни същества, и че Духовната наука ни е дадена да видим и оценим цялото значение и вътрешна истинност на тези духовни същества, докато не можем това, още не сме на нивото на нашата духовна наука.
към текста >>
Вървейки срещу преживяванията, които са ни дадени, трябва така да се въоръжим с
дух
овнонаучното познание, че да ги посрещнем с голяма сериозност.
Едно от последствията беше настойчивото желание на антропософите от другите страни да получат материалите, предназначени за говорещите немски език. Тези искания изхождаха от предпоставката, че Истината е една за всички хора, и че такова пренасяне, без изменения и пояснения на казаното от едно място на друго място, може да послужи за изясняване на Истината. Стана модерно в нашето духовно течение всичко, което е казано, и това, което е казано в определен момент, в определено място и именно на дадения човек, да се записва и да се смята, че то в същата степен се отнася за всеки. Изхожда се от теоретичната предпоставка, че Истината може да бъде формулирана само по един единствен начин. Но, скъпи мои приятели, безобразие е, когато неточно се записват казани думи, когато после някъде ги четат или повтарят и си въобразяват, че те все още запазват предишния си смисъл, и това безобразие може да израсне в нещо чудовищно, ако продължава.
Вървейки срещу преживяванията, които са ни дадени, трябва така да се въоръжим с духовнонаучното познание, че да ги посрещнем с голяма сериозност.
Да се правят окултните Истини развлечение в ежедневния живот – това не може да бъде задача на нашето духовнонаучно движение. Докато сме неспособни да осъзнаем, че зад явленията в света, разиграващи се пред нас на физически план, действително стоят действени духовни същества, и че Духовната наука ни е дадена да видим и оценим цялото значение и вътрешна истинност на тези духовни същества, докато не можем това, още не сме на нивото на нашата духовна наука. Трябва да ни бъде ясно: ако изхождаме от чисто антропософски основи, ако в своята душа научаваме великите истини, касаещи висшето същество на човека, тогава ние стоим от другата страна на всички расови различия. Ако стоим на твърдата основа на това, което знаем от духовната наука за съществото на човека, тогава е действена една и съща Истина за цялото земно кълбо, а в известна степен и за другите планети от нашата планетарна система; ако стоим на тази основа, ако живеем във височайшите мисли за съществото на човека; но това стои по различен начин, когато се преглеждат фактите, от които говори и трябва да говори нещо друго, а не висшето същество на човека; когато един срещу друг стоят народи, ние имаме работа не с това, което е над всичко, диференциращо човечеството; когато един срещу друг стоят народи, противостоят не само хората, в духовния свят противостоят освен това и същности, които действат чрез хората, които живеят в хората. И да се мисли, че това, което има значение за хората, има значение и за тези сложни демонични и духовни същества, които действат чрез хората, когато народите воюват един с друг, да се мисли, че може нещо да се направи в тази борба на демони, изхождайки от човешката логика, това значи, че не е намерено още конкретно разбиране на духовния свят.
към текста >>
Да се правят окултните Истини развлечение в ежедневния живот – това не може да бъде задача на нашето
дух
овнонаучно движение.
Тези искания изхождаха от предпоставката, че Истината е една за всички хора, и че такова пренасяне, без изменения и пояснения на казаното от едно място на друго място, може да послужи за изясняване на Истината. Стана модерно в нашето духовно течение всичко, което е казано, и това, което е казано в определен момент, в определено място и именно на дадения човек, да се записва и да се смята, че то в същата степен се отнася за всеки. Изхожда се от теоретичната предпоставка, че Истината може да бъде формулирана само по един единствен начин. Но, скъпи мои приятели, безобразие е, когато неточно се записват казани думи, когато после някъде ги четат или повтарят и си въобразяват, че те все още запазват предишния си смисъл, и това безобразие може да израсне в нещо чудовищно, ако продължава. Вървейки срещу преживяванията, които са ни дадени, трябва така да се въоръжим с духовнонаучното познание, че да ги посрещнем с голяма сериозност.
Да се правят окултните Истини развлечение в ежедневния живот – това не може да бъде задача на нашето духовнонаучно движение.
Докато сме неспособни да осъзнаем, че зад явленията в света, разиграващи се пред нас на физически план, действително стоят действени духовни същества, и че Духовната наука ни е дадена да видим и оценим цялото значение и вътрешна истинност на тези духовни същества, докато не можем това, още не сме на нивото на нашата духовна наука. Трябва да ни бъде ясно: ако изхождаме от чисто антропософски основи, ако в своята душа научаваме великите истини, касаещи висшето същество на човека, тогава ние стоим от другата страна на всички расови различия. Ако стоим на твърдата основа на това, което знаем от духовната наука за съществото на човека, тогава е действена една и съща Истина за цялото земно кълбо, а в известна степен и за другите планети от нашата планетарна система; ако стоим на тази основа, ако живеем във височайшите мисли за съществото на човека; но това стои по различен начин, когато се преглеждат фактите, от които говори и трябва да говори нещо друго, а не висшето същество на човека; когато един срещу друг стоят народи, ние имаме работа не с това, което е над всичко, диференциращо човечеството; когато един срещу друг стоят народи, противостоят не само хората, в духовния свят противостоят освен това и същности, които действат чрез хората, които живеят в хората. И да се мисли, че това, което има значение за хората, има значение и за тези сложни демонични и духовни същества, които действат чрез хората, когато народите воюват един с друг, да се мисли, че може нещо да се направи в тази борба на демони, изхождайки от човешката логика, това значи, че не е намерено още конкретно разбиране на духовния свят.
към текста >>
Докато сме неспособни да осъзнаем, че зад явленията в света, разиграващи се пред нас на физически план, действително стоят действени
дух
овни същества, и че
Дух
овната наука ни е дадена да видим и оценим цялото значение и вътрешна истинност на тези
дух
овни същества, докато не можем това, още не сме на нивото на нашата
дух
овна наука.
Стана модерно в нашето духовно течение всичко, което е казано, и това, което е казано в определен момент, в определено място и именно на дадения човек, да се записва и да се смята, че то в същата степен се отнася за всеки. Изхожда се от теоретичната предпоставка, че Истината може да бъде формулирана само по един единствен начин. Но, скъпи мои приятели, безобразие е, когато неточно се записват казани думи, когато после някъде ги четат или повтарят и си въобразяват, че те все още запазват предишния си смисъл, и това безобразие може да израсне в нещо чудовищно, ако продължава. Вървейки срещу преживяванията, които са ни дадени, трябва така да се въоръжим с духовнонаучното познание, че да ги посрещнем с голяма сериозност. Да се правят окултните Истини развлечение в ежедневния живот – това не може да бъде задача на нашето духовнонаучно движение.
Докато сме неспособни да осъзнаем, че зад явленията в света, разиграващи се пред нас на физически план, действително стоят действени духовни същества, и че Духовната наука ни е дадена да видим и оценим цялото значение и вътрешна истинност на тези духовни същества, докато не можем това, още не сме на нивото на нашата духовна наука.
Трябва да ни бъде ясно: ако изхождаме от чисто антропософски основи, ако в своята душа научаваме великите истини, касаещи висшето същество на човека, тогава ние стоим от другата страна на всички расови различия. Ако стоим на твърдата основа на това, което знаем от духовната наука за съществото на човека, тогава е действена една и съща Истина за цялото земно кълбо, а в известна степен и за другите планети от нашата планетарна система; ако стоим на тази основа, ако живеем във височайшите мисли за съществото на човека; но това стои по различен начин, когато се преглеждат фактите, от които говори и трябва да говори нещо друго, а не висшето същество на човека; когато един срещу друг стоят народи, ние имаме работа не с това, което е над всичко, диференциращо човечеството; когато един срещу друг стоят народи, противостоят не само хората, в духовния свят противостоят освен това и същности, които действат чрез хората, които живеят в хората. И да се мисли, че това, което има значение за хората, има значение и за тези сложни демонични и духовни същества, които действат чрез хората, когато народите воюват един с друг, да се мисли, че може нещо да се направи в тази борба на демони, изхождайки от човешката логика, това значи, че не е намерено още конкретно разбиране на духовния свят.
към текста >>
Ако стоим на твърдата основа на това, което знаем от
дух
овната наука за съществото на човека, тогава е действена една и съща Истина за цялото земно кълбо, а в известна степен и за другите планети от нашата планетарна система; ако стоим на тази основа, ако живеем във височайшите мисли за съществото на човека; но това стои по различен начин, когато се преглеждат фактите, от които говори и трябва да говори нещо друго, а не висшето същество на човека; когато един срещу друг стоят народи, ние имаме работа не с това, което е над всичко, диференциращо човечеството; когато един срещу друг стоят народи, противостоят не само хората, в
дух
овния свят противостоят освен това и същности, които действат чрез хората, които живеят в хората.
Но, скъпи мои приятели, безобразие е, когато неточно се записват казани думи, когато после някъде ги четат или повтарят и си въобразяват, че те все още запазват предишния си смисъл, и това безобразие може да израсне в нещо чудовищно, ако продължава. Вървейки срещу преживяванията, които са ни дадени, трябва така да се въоръжим с духовнонаучното познание, че да ги посрещнем с голяма сериозност. Да се правят окултните Истини развлечение в ежедневния живот – това не може да бъде задача на нашето духовнонаучно движение. Докато сме неспособни да осъзнаем, че зад явленията в света, разиграващи се пред нас на физически план, действително стоят действени духовни същества, и че Духовната наука ни е дадена да видим и оценим цялото значение и вътрешна истинност на тези духовни същества, докато не можем това, още не сме на нивото на нашата духовна наука. Трябва да ни бъде ясно: ако изхождаме от чисто антропософски основи, ако в своята душа научаваме великите истини, касаещи висшето същество на човека, тогава ние стоим от другата страна на всички расови различия.
Ако стоим на твърдата основа на това, което знаем от духовната наука за съществото на човека, тогава е действена една и съща Истина за цялото земно кълбо, а в известна степен и за другите планети от нашата планетарна система; ако стоим на тази основа, ако живеем във височайшите мисли за съществото на човека; но това стои по различен начин, когато се преглеждат фактите, от които говори и трябва да говори нещо друго, а не висшето същество на човека; когато един срещу друг стоят народи, ние имаме работа не с това, което е над всичко, диференциращо човечеството; когато един срещу друг стоят народи, противостоят не само хората, в духовния свят противостоят освен това и същности, които действат чрез хората, които живеят в хората.
И да се мисли, че това, което има значение за хората, има значение и за тези сложни демонични и духовни същества, които действат чрез хората, когато народите воюват един с друг, да се мисли, че може нещо да се направи в тази борба на демони, изхождайки от човешката логика, това значи, че не е намерено още конкретно разбиране на духовния свят.
към текста >>
И да се мисли, че това, което има значение за хората, има значение и за тези сложни демонични и
дух
овни същества, които действат чрез хората, когато народите воюват един с друг, да се мисли, че може нещо да се направи в тази борба на демони, изхождайки от човешката логика, това значи, че не е намерено още конкретно разбиране на
дух
овния свят.
Вървейки срещу преживяванията, които са ни дадени, трябва така да се въоръжим с духовнонаучното познание, че да ги посрещнем с голяма сериозност. Да се правят окултните Истини развлечение в ежедневния живот – това не може да бъде задача на нашето духовнонаучно движение. Докато сме неспособни да осъзнаем, че зад явленията в света, разиграващи се пред нас на физически план, действително стоят действени духовни същества, и че Духовната наука ни е дадена да видим и оценим цялото значение и вътрешна истинност на тези духовни същества, докато не можем това, още не сме на нивото на нашата духовна наука. Трябва да ни бъде ясно: ако изхождаме от чисто антропософски основи, ако в своята душа научаваме великите истини, касаещи висшето същество на човека, тогава ние стоим от другата страна на всички расови различия. Ако стоим на твърдата основа на това, което знаем от духовната наука за съществото на човека, тогава е действена една и съща Истина за цялото земно кълбо, а в известна степен и за другите планети от нашата планетарна система; ако стоим на тази основа, ако живеем във височайшите мисли за съществото на човека; но това стои по различен начин, когато се преглеждат фактите, от които говори и трябва да говори нещо друго, а не висшето същество на човека; когато един срещу друг стоят народи, ние имаме работа не с това, което е над всичко, диференциращо човечеството; когато един срещу друг стоят народи, противостоят не само хората, в духовния свят противостоят освен това и същности, които действат чрез хората, които живеят в хората.
И да се мисли, че това, което има значение за хората, има значение и за тези сложни демонични и духовни същества, които действат чрез хората, когато народите воюват един с друг, да се мисли, че може нещо да се направи в тази борба на демони, изхождайки от човешката логика, това значи, че не е намерено още конкретно разбиране на духовния свят.
към текста >>
Съвсем се изключва целият
дух
овен живот, даже и ако нямат такова намерение, тъй като се облягат на догмата, че към тези демони, например, към тези, които от изток внесоха раздор в живота на Европа, могат да бъдат приложени понятията на обикновения човешки разсъдък, защото не вярват, не осъзнават, че има друго съзнание, друга разсъдъчна сила, от тези, които са свойствени на човека.
Виждаме, как една националност залива друга с потоци ненавист. Хората се опитват да си изяснят и се питат, кой има повече право на ненавист, този или онзи народ, или кой трябва да се ненавижда повече, от друг. Мисли се за това, кой народ е особено виновен за тази война. Мисли се примерно така, както с пълно право се мисли при дебатите в съда, когато се претеглят различните обстоятелства. Какво собствено се прави, когато се постъпва по охарактеризирания начин, и което господства в съвременния печат.
Съвсем се изключва целият духовен живот, даже и ако нямат такова намерение, тъй като се облягат на догмата, че към тези демони, например, към тези, които от изток внесоха раздор в живота на Европа, могат да бъдат приложени понятията на обикновения човешки разсъдък, защото не вярват, не осъзнават, че има друго съзнание, друга разсъдъчна сила, от тези, които са свойствени на човека.
Когато се опитват такива осъществяващи еволюцията събития да се обсъждат от тясно човешка гледна точка, фактически се отрича духовния живот. Само тогава стоим на позициите на действителния духовен живот, ако си изясним, че в събитията на физически план действат духовни първопричини, за разбирането на които се изисква различна сила на съждение, от свойствената за физическия план. Когато на физически план враждуват един с друг хора с различни убеждения, тогава е възможно да се съди с човешки разсъдък. Но това не може да се прави, когато воюват народи, тъй като в живота на народите се изразяват незрими Могъщества. В човека, разбира се, също намират своя израз незримите Могъщества, но така, че те се вписват в човешката способност за съждение.
към текста >>
Когато се опитват такива осъществяващи еволюцията събития да се обсъждат от тясно човешка гледна точка, фактически се отрича
дух
овния живот.
Хората се опитват да си изяснят и се питат, кой има повече право на ненавист, този или онзи народ, или кой трябва да се ненавижда повече, от друг. Мисли се за това, кой народ е особено виновен за тази война. Мисли се примерно така, както с пълно право се мисли при дебатите в съда, когато се претеглят различните обстоятелства. Какво собствено се прави, когато се постъпва по охарактеризирания начин, и което господства в съвременния печат. Съвсем се изключва целият духовен живот, даже и ако нямат такова намерение, тъй като се облягат на догмата, че към тези демони, например, към тези, които от изток внесоха раздор в живота на Европа, могат да бъдат приложени понятията на обикновения човешки разсъдък, защото не вярват, не осъзнават, че има друго съзнание, друга разсъдъчна сила, от тези, които са свойствени на човека.
Когато се опитват такива осъществяващи еволюцията събития да се обсъждат от тясно човешка гледна точка, фактически се отрича духовния живот.
Само тогава стоим на позициите на действителния духовен живот, ако си изясним, че в събитията на физически план действат духовни първопричини, за разбирането на които се изисква различна сила на съждение, от свойствената за физическия план. Когато на физически план враждуват един с друг хора с различни убеждения, тогава е възможно да се съди с човешки разсъдък. Но това не може да се прави, когато воюват народи, тъй като в живота на народите се изразяват незрими Могъщества. В човека, разбира се, също намират своя израз незримите Могъщества, но така, че те се вписват в човешката способност за съждение. В живота на народите те не правят това.
към текста >>
Само тогава стоим на позициите на действителния
дух
овен живот, ако си изясним, че в събитията на физически план действат
дух
овни първопричини, за разбирането на които се изисква различна сила на съждение, от свойствената за физическия план.
Мисли се за това, кой народ е особено виновен за тази война. Мисли се примерно така, както с пълно право се мисли при дебатите в съда, когато се претеглят различните обстоятелства. Какво собствено се прави, когато се постъпва по охарактеризирания начин, и което господства в съвременния печат. Съвсем се изключва целият духовен живот, даже и ако нямат такова намерение, тъй като се облягат на догмата, че към тези демони, например, към тези, които от изток внесоха раздор в живота на Европа, могат да бъдат приложени понятията на обикновения човешки разсъдък, защото не вярват, не осъзнават, че има друго съзнание, друга разсъдъчна сила, от тези, които са свойствени на човека. Когато се опитват такива осъществяващи еволюцията събития да се обсъждат от тясно човешка гледна точка, фактически се отрича духовния живот.
Само тогава стоим на позициите на действителния духовен живот, ако си изясним, че в събитията на физически план действат духовни първопричини, за разбирането на които се изисква различна сила на съждение, от свойствената за физическия план.
Когато на физически план враждуват един с друг хора с различни убеждения, тогава е възможно да се съди с човешки разсъдък. Но това не може да се прави, когато воюват народи, тъй като в живота на народите се изразяват незрими Могъщества. В човека, разбира се, също намират своя израз незримите Могъщества, но така, че те се вписват в човешката способност за съждение. В живота на народите те не правят това. В живота на народите ние се убеждаваме в реалността на конкретния духовен живот и научаваме, че когато се извършват такива значителни събития, в човешката душа говорят съвсем други импулси, от тези, които може да овладее земното съзнание.
към текста >>
В живота на народите ние се убеждаваме в реалността на конкретния
дух
овен живот и научаваме, че когато се извършват такива значителни събития, в човешката душа говорят съвсем други импулси, от тези, които може да овладее земното съзнание.
Само тогава стоим на позициите на действителния духовен живот, ако си изясним, че в събитията на физически план действат духовни първопричини, за разбирането на които се изисква различна сила на съждение, от свойствената за физическия план. Когато на физически план враждуват един с друг хора с различни убеждения, тогава е възможно да се съди с човешки разсъдък. Но това не може да се прави, когато воюват народи, тъй като в живота на народите се изразяват незрими Могъщества. В човека, разбира се, също намират своя израз незримите Могъщества, но така, че те се вписват в човешката способност за съждение. В живота на народите те не правят това.
В живота на народите ние се убеждаваме в реалността на конкретния духовен живот и научаваме, че когато се извършват такива значителни събития, в човешката душа говорят съвсем други импулси, от тези, които може да овладее земното съзнание.
към текста >>
Когато днес се чете и усилено се обсъжда написаното, в това число и тези, които са поискали да получат импулса на
дух
овната наука, се оказва, че за много се пише и говори така, сякаш мировото развитие е започнало някъде около 20 юни 1914 година.
Когато днес се чете и усилено се обсъжда написаното, в това число и тези, които са поискали да получат импулса на духовната наука, се оказва, че за много се пише и говори така, сякаш мировото развитие е започнало някъде около 20 юни 1914 година.
Даже тогава, когато се търсят причините за съвременните объркани събития, се говори така, сякаш те са започнали миналата година. Практически резултат от духовната наука, освен всичко друго, трябва да стане стремежът да се съставят съждения, опирайки се не само на това, което дава непосредствено днешния ден, а изхождайки от две, взаимосвързани явления, това е най-елементарното. Последното се състои преди всичко в това, че съждението трябва да бъде съпоставено с даваното от духовната наука. Ще поясня с пример, как може да бъде плодотворна тази духовна наука, когато срещу преживяването ние носим нашето разбиране и тогава вземаме това преживяване вътре в себе си.
към текста >>
Практически резултат от
дух
овната наука, освен всичко друго, трябва да стане стремежът да се съставят съждения, опирайки се не само на това, което дава непосредствено днешния ден, а изхождайки от две, взаимосвързани явления, това е най-елементарното.
Когато днес се чете и усилено се обсъжда написаното, в това число и тези, които са поискали да получат импулса на духовната наука, се оказва, че за много се пише и говори така, сякаш мировото развитие е започнало някъде около 20 юни 1914 година. Даже тогава, когато се търсят причините за съвременните объркани събития, се говори така, сякаш те са започнали миналата година.
Практически резултат от духовната наука, освен всичко друго, трябва да стане стремежът да се съставят съждения, опирайки се не само на това, което дава непосредствено днешния ден, а изхождайки от две, взаимосвързани явления, това е най-елементарното.
Последното се състои преди всичко в това, че съждението трябва да бъде съпоставено с даваното от духовната наука. Ще поясня с пример, как може да бъде плодотворна тази духовна наука, когато срещу преживяването ние носим нашето разбиране и тогава вземаме това преживяване вътре в себе си.
към текста >>
Последното се състои преди всичко в това, че съждението трябва да бъде съпоставено с даваното от
дух
овната наука.
Когато днес се чете и усилено се обсъжда написаното, в това число и тези, които са поискали да получат импулса на духовната наука, се оказва, че за много се пише и говори така, сякаш мировото развитие е започнало някъде около 20 юни 1914 година. Даже тогава, когато се търсят причините за съвременните объркани събития, се говори така, сякаш те са започнали миналата година. Практически резултат от духовната наука, освен всичко друго, трябва да стане стремежът да се съставят съждения, опирайки се не само на това, което дава непосредствено днешния ден, а изхождайки от две, взаимосвързани явления, това е най-елементарното.
Последното се състои преди всичко в това, че съждението трябва да бъде съпоставено с даваното от духовната наука.
Ще поясня с пример, как може да бъде плодотворна тази духовна наука, когато срещу преживяването ние носим нашето разбиране и тогава вземаме това преживяване вътре в себе си.
към текста >>
Ще поясня с пример, как може да бъде плодотворна тази
дух
овна наука, когато срещу преживяването ние носим нашето разбиране и тогава вземаме това преживяване вътре в себе си.
Когато днес се чете и усилено се обсъжда написаното, в това число и тези, които са поискали да получат импулса на духовната наука, се оказва, че за много се пише и говори така, сякаш мировото развитие е започнало някъде около 20 юни 1914 година. Даже тогава, когато се търсят причините за съвременните объркани събития, се говори така, сякаш те са започнали миналата година. Практически резултат от духовната наука, освен всичко друго, трябва да стане стремежът да се съставят съждения, опирайки се не само на това, което дава непосредствено днешния ден, а изхождайки от две, взаимосвързани явления, това е най-елементарното. Последното се състои преди всичко в това, че съждението трябва да бъде съпоставено с даваното от духовната наука.
Ще поясня с пример, как може да бъде плодотворна тази духовна наука, когато срещу преживяването ние носим нашето разбиране и тогава вземаме това преживяване вътре в себе си.
към текста >>
Как биха могли хората да не обърнат внимание на дълбоките разлики в
дух
овната култура, да кажем, на европейските и азиатските народи.
Ние се опитахме по този път да стигнем до разбирането на времето, в което живеем, и на тези импулси, които още живеят от миналото в нашето време, в пета културна епоха. И си изяснихме, че в никакъв случай тези характеристики не могат да бъдат възприети като схеми, че, например, никак не можем да си представим, че характерното за дадената епоха в един определен район, действа по цялата повърхност на Земята. Едни райони се развиват, други територии остават встрани. Те не изостават, те си остават с предишните сили, така че по-късно, в друга културна епоха, да вкарат съответно тези стари сили в руслото на продължаващата еволюция. Трябва да се мисли не за сравнителната ценност, а само за своеобразието на особеностите.
Как биха могли хората да не обърнат внимание на дълбоките разлики в духовната култура, да кажем, на европейските и азиатските народи.
Как би могла да не бъде забелязана диференциацията в цвета на външната повърхност на кожата! Когато разглеждаме европейско-американската същност и азиатската същност – ние съвсем изключваме въпроса за сравнителната ценност – трябва да видим, че азиатските народи са запазили определени импулси от предшестващите културни периоди, докато европейско-американските народи са се откъснали от тези импулси. Само на не напълно здрав душевен живот може да импонира това, което като източна мистика, е съхранено от древни времена, когато човечеството е било принудено да живее с низшите ясновидски сили. Въпреки това такъв нездрав душевен живот по различни начини е обхващал Европа; мислели са, че чрез азиатската йога и пр. ще намерят пътя към духовния свят.
към текста >>
ще намерят пътя към
дух
овния свят.
Как биха могли хората да не обърнат внимание на дълбоките разлики в духовната култура, да кажем, на европейските и азиатските народи. Как би могла да не бъде забелязана диференциацията в цвета на външната повърхност на кожата! Когато разглеждаме европейско-американската същност и азиатската същност – ние съвсем изключваме въпроса за сравнителната ценност – трябва да видим, че азиатските народи са запазили определени импулси от предшестващите културни периоди, докато европейско-американските народи са се откъснали от тези импулси. Само на не напълно здрав душевен живот може да импонира това, което като източна мистика, е съхранено от древни времена, когато човечеството е било принудено да живее с низшите ясновидски сили. Въпреки това такъв нездрав душевен живот по различни начини е обхващал Европа; мислели са, че чрез азиатската йога и пр.
ще намерят пътя към духовния свят.
Тази тенденция не е нищо друго, освен резултат от нездрав душевен живот. Здравият душевен живот трябва да се гради на преобразуването в духовен живот, в духовно познание на преживяванията на петата следатлантска културна епоха, а не на оживяване в човечеството на това, което е много интересно да се научи, тъй да се каже, естественонаучно, но което не трябва да бъде възраждано за европейската част от човечеството, тъй като то би привлякло към връщане на времена, които не съответстват на нашата епоха. Но ще дойдат други времена от развитието на Земята, последващи времена. В тези последващи епохи тези остарели сили ще бъдат отново свързани с вървящите напред сили на развитието. Дотогава те трябва да се пазят някъде, за да бъдат готови да се съединят с вървящите напред сили на развитието.
към текста >>
Здравият душевен живот трябва да се гради на преобразуването в
дух
овен живот, в
дух
овно познание на преживяванията на петата следатлантска културна епоха, а не на оживяване в човечеството на това, което е много интересно да се научи, тъй да се каже, естественонаучно, но което не трябва да бъде възраждано за европейската част от човечеството, тъй като то би привлякло към връщане на времена, които не съответстват на нашата епоха.
Когато разглеждаме европейско-американската същност и азиатската същност – ние съвсем изключваме въпроса за сравнителната ценност – трябва да видим, че азиатските народи са запазили определени импулси от предшестващите културни периоди, докато европейско-американските народи са се откъснали от тези импулси. Само на не напълно здрав душевен живот може да импонира това, което като източна мистика, е съхранено от древни времена, когато човечеството е било принудено да живее с низшите ясновидски сили. Въпреки това такъв нездрав душевен живот по различни начини е обхващал Европа; мислели са, че чрез азиатската йога и пр. ще намерят пътя към духовния свят. Тази тенденция не е нищо друго, освен резултат от нездрав душевен живот.
Здравият душевен живот трябва да се гради на преобразуването в духовен живот, в духовно познание на преживяванията на петата следатлантска културна епоха, а не на оживяване в човечеството на това, което е много интересно да се научи, тъй да се каже, естественонаучно, но което не трябва да бъде възраждано за европейската част от човечеството, тъй като то би привлякло към връщане на времена, които не съответстват на нашата епоха.
Но ще дойдат други времена от развитието на Земята, последващи времена. В тези последващи епохи тези остарели сили ще бъдат отново свързани с вървящите напред сили на развитието. Дотогава те трябва да се пазят някъде, за да бъдат готови да се съединят с вървящите напред сили на развитието. Шестата културна епоха ще следва след петата. Абстрактното мислене, породено от чисто научно-теоретичното възприемане на света, неизбежно оценява шестата културна епоха по-високо от петата, тъй като тя следва след нея.
към текста >>
Характерното е това, което предварително е било заложено в Мистерията на Голгота: че
дух
овните импулси са били сведени чак до непосредствено физически-човешкото, че плътта е трябвало в известна степен да бъде пронизана с
дух
.
Характерното е това, което предварително е било заложено в Мистерията на Голгота: че духовните импулси са били сведени чак до непосредствено физически-човешкото, че плътта е трябвало в известна степен да бъде пронизана с дух.
Това още не е станало. Това ще стане, когато духовната наука добие по-широко поле за действие на Земята и значително по-голям брой хора претворят идеите на духовната наука в живота, когато във всяко движение на ръцете, на пръстите – искам да кажа – във всички ежедневни дейности ще се изразява духовното. Само заради това беше слизането на духовния импулс на Христа в плътта на човешкото тяло. И това слизане, това пропиване на плътта с духовния импулс е, което определя мисията на петата културна епоха и мисията въобще на човечеството от бялата раса. Хората имат белия цвят на кожата защото в нея трябва да действа духът, когато се спуска на физически план.
към текста >>
Това ще стане, когато
дух
овната наука добие по-широко поле за действие на Земята и значително по-голям брой хора претворят идеите на
дух
овната наука в живота, когато във всяко движение на ръцете, на пръстите – искам да кажа – във всички ежедневни дейности ще се изразява
дух
овното.
Характерното е това, което предварително е било заложено в Мистерията на Голгота: че духовните импулси са били сведени чак до непосредствено физически-човешкото, че плътта е трябвало в известна степен да бъде пронизана с дух. Това още не е станало.
Това ще стане, когато духовната наука добие по-широко поле за действие на Земята и значително по-голям брой хора претворят идеите на духовната наука в живота, когато във всяко движение на ръцете, на пръстите – искам да кажа – във всички ежедневни дейности ще се изразява духовното.
Само заради това беше слизането на духовния импулс на Христа в плътта на човешкото тяло. И това слизане, това пропиване на плътта с духовния импулс е, което определя мисията на петата културна епоха и мисията въобще на човечеството от бялата раса. Хората имат белия цвят на кожата защото в нея трябва да действа духът, когато се спуска на физически план. И това, което се явява външно физическо тяло, да стане вместилище на духа. Това е задачата на петата следатлантска култура, която е подготвена от четирите предшестващи културни епохи.
към текста >>
Само заради това беше слизането на
дух
овния импулс на Христа в плътта на човешкото тяло.
Характерното е това, което предварително е било заложено в Мистерията на Голгота: че духовните импулси са били сведени чак до непосредствено физически-човешкото, че плътта е трябвало в известна степен да бъде пронизана с дух. Това още не е станало. Това ще стане, когато духовната наука добие по-широко поле за действие на Земята и значително по-голям брой хора претворят идеите на духовната наука в живота, когато във всяко движение на ръцете, на пръстите – искам да кажа – във всички ежедневни дейности ще се изразява духовното.
Само заради това беше слизането на духовния импулс на Христа в плътта на човешкото тяло.
И това слизане, това пропиване на плътта с духовния импулс е, което определя мисията на петата културна епоха и мисията въобще на човечеството от бялата раса. Хората имат белия цвят на кожата защото в нея трябва да действа духът, когато се спуска на физически план. И това, което се явява външно физическо тяло, да стане вместилище на духа. Това е задачата на петата следатлантска култура, която е подготвена от четирите предшестващи културни епохи. И това трябва да стане нашата задача: да търсим пътища към тези културни импулси, които водят до пронизване с дух на плътското, на ежедневното.
към текста >>
И това слизане, това пропиване на плътта с
дух
овния импулс е, което определя мисията на петата културна епоха и мисията въобще на човечеството от бялата раса.
Характерното е това, което предварително е било заложено в Мистерията на Голгота: че духовните импулси са били сведени чак до непосредствено физически-човешкото, че плътта е трябвало в известна степен да бъде пронизана с дух. Това още не е станало. Това ще стане, когато духовната наука добие по-широко поле за действие на Земята и значително по-голям брой хора претворят идеите на духовната наука в живота, когато във всяко движение на ръцете, на пръстите – искам да кажа – във всички ежедневни дейности ще се изразява духовното. Само заради това беше слизането на духовния импулс на Христа в плътта на човешкото тяло.
И това слизане, това пропиване на плътта с духовния импулс е, което определя мисията на петата културна епоха и мисията въобще на човечеството от бялата раса.
Хората имат белия цвят на кожата защото в нея трябва да действа духът, когато се спуска на физически план. И това, което се явява външно физическо тяло, да стане вместилище на духа. Това е задачата на петата следатлантска култура, която е подготвена от четирите предшестващи културни епохи. И това трябва да стане нашата задача: да търсим пътища към тези културни импулси, които водят до пронизване с дух на плътското, на ежедневното. Ако добре разберем това, тогава ще ни бъде ясно, че там, където духът още е принуден да действа като дух, където той в известна степен е задържан в своето развитие – тъй като в наше време задачата му е да прониже плътското – че там, където е задържан, той приема демоничен характер и не пронизва по необходимия начин плътта, там не се появява бял цвят на кожата, тъй като там има атавистични сили, препятстващи пронизването на плътта с дух.
към текста >>
Хората имат белия цвят на кожата защото в нея трябва да действа
дух
ът, когато се спуска на физически план.
Характерното е това, което предварително е било заложено в Мистерията на Голгота: че духовните импулси са били сведени чак до непосредствено физически-човешкото, че плътта е трябвало в известна степен да бъде пронизана с дух. Това още не е станало. Това ще стане, когато духовната наука добие по-широко поле за действие на Земята и значително по-голям брой хора претворят идеите на духовната наука в живота, когато във всяко движение на ръцете, на пръстите – искам да кажа – във всички ежедневни дейности ще се изразява духовното. Само заради това беше слизането на духовния импулс на Христа в плътта на човешкото тяло. И това слизане, това пропиване на плътта с духовния импулс е, което определя мисията на петата културна епоха и мисията въобще на човечеството от бялата раса.
Хората имат белия цвят на кожата защото в нея трябва да действа духът, когато се спуска на физически план.
И това, което се явява външно физическо тяло, да стане вместилище на духа. Това е задачата на петата следатлантска култура, която е подготвена от четирите предшестващи културни епохи. И това трябва да стане нашата задача: да търсим пътища към тези културни импулси, които водят до пронизване с дух на плътското, на ежедневното. Ако добре разберем това, тогава ще ни бъде ясно, че там, където духът още е принуден да действа като дух, където той в известна степен е задържан в своето развитие – тъй като в наше време задачата му е да прониже плътското – че там, където е задържан, той приема демоничен характер и не пронизва по необходимия начин плътта, там не се появява бял цвят на кожата, тъй като там има атавистични сили, препятстващи пронизването на плътта с дух.
към текста >>
И това, което се явява външно физическо тяло, да стане вместилище на
дух
а.
Това още не е станало. Това ще стане, когато духовната наука добие по-широко поле за действие на Земята и значително по-голям брой хора претворят идеите на духовната наука в живота, когато във всяко движение на ръцете, на пръстите – искам да кажа – във всички ежедневни дейности ще се изразява духовното. Само заради това беше слизането на духовния импулс на Христа в плътта на човешкото тяло. И това слизане, това пропиване на плътта с духовния импулс е, което определя мисията на петата културна епоха и мисията въобще на човечеството от бялата раса. Хората имат белия цвят на кожата защото в нея трябва да действа духът, когато се спуска на физически план.
И това, което се явява външно физическо тяло, да стане вместилище на духа.
Това е задачата на петата следатлантска култура, която е подготвена от четирите предшестващи културни епохи. И това трябва да стане нашата задача: да търсим пътища към тези културни импулси, които водят до пронизване с дух на плътското, на ежедневното. Ако добре разберем това, тогава ще ни бъде ясно, че там, където духът още е принуден да действа като дух, където той в известна степен е задържан в своето развитие – тъй като в наше време задачата му е да прониже плътското – че там, където е задържан, той приема демоничен характер и не пронизва по необходимия начин плътта, там не се появява бял цвят на кожата, тъй като там има атавистични сили, препятстващи пронизването на плътта с дух.
към текста >>
И това трябва да стане нашата задача: да търсим пътища към тези културни импулси, които водят до пронизване с
дух
на плътското, на ежедневното.
Само заради това беше слизането на духовния импулс на Христа в плътта на човешкото тяло. И това слизане, това пропиване на плътта с духовния импулс е, което определя мисията на петата културна епоха и мисията въобще на човечеството от бялата раса. Хората имат белия цвят на кожата защото в нея трябва да действа духът, когато се спуска на физически план. И това, което се явява външно физическо тяло, да стане вместилище на духа. Това е задачата на петата следатлантска култура, която е подготвена от четирите предшестващи културни епохи.
И това трябва да стане нашата задача: да търсим пътища към тези културни импулси, които водят до пронизване с дух на плътското, на ежедневното.
Ако добре разберем това, тогава ще ни бъде ясно, че там, където духът още е принуден да действа като дух, където той в известна степен е задържан в своето развитие – тъй като в наше време задачата му е да прониже плътското – че там, където е задържан, той приема демоничен характер и не пронизва по необходимия начин плътта, там не се появява бял цвят на кожата, тъй като там има атавистични сили, препятстващи пронизването на плътта с дух.
към текста >>
Ако добре разберем това, тогава ще ни бъде ясно, че там, където
дух
ът още е принуден да действа като
дух
, където той в известна степен е задържан в своето развитие – тъй като в наше време задачата му е да прониже плътското – че там, където е задържан, той приема демоничен характер и не пронизва по необходимия начин плътта, там не се появява бял цвят на кожата, тъй като там има атавистични сили, препятстващи пронизването на плътта с
дух
.
И това слизане, това пропиване на плътта с духовния импулс е, което определя мисията на петата културна епоха и мисията въобще на човечеството от бялата раса. Хората имат белия цвят на кожата защото в нея трябва да действа духът, когато се спуска на физически план. И това, което се явява външно физическо тяло, да стане вместилище на духа. Това е задачата на петата следатлантска култура, която е подготвена от четирите предшестващи културни епохи. И това трябва да стане нашата задача: да търсим пътища към тези културни импулси, които водят до пронизване с дух на плътското, на ежедневното.
Ако добре разберем това, тогава ще ни бъде ясно, че там, където духът още е принуден да действа като дух, където той в известна степен е задържан в своето развитие – тъй като в наше време задачата му е да прониже плътското – че там, където е задържан, той приема демоничен характер и не пронизва по необходимия начин плътта, там не се появява бял цвят на кожата, тъй като там има атавистични сили, препятстващи пронизването на плътта с дух.
към текста >>
В шестата културна епоха на следатлантското време, задачата ще бъде да се познае
дух
а преди всичко, така да се каже, повече реещ се в обкръжението, отколкото непосредствено в самия себе си, да се познае
дух
а повече в елементарния свят, тъй като задача на тази шеста културна епоха ще бъде да се подготви познаването на
дух
а във физическото обкръжение.
В шестата културна епоха на следатлантското време, задачата ще бъде да се познае духа преди всичко, така да се каже, повече реещ се в обкръжението, отколкото непосредствено в самия себе си, да се познае духа повече в елементарния свят, тъй като задача на тази шеста културна епоха ще бъде да се подготви познаването на духа във физическото обкръжение.
Това познание е невъзможно без използване на старите атавистични сили, познаващи духа в чисто елементарния живот. Но тези неща не преминават в света без жестока борба. Бялото човечество е още по пътя към все по-дълбоко и по-дълбоко приемане на духа в своето вътрешно същество. Жълтото човечество е по пътя към консервацията, към запазване на времето, когато духът не се е спускал в тялото, когато са го търсили извън човешкия физически организъм, само извън него. Но това води дотам, че преходът от пети към шести културен период не може да стане без бурна борба /война/ на обширни територии между бялото и цветното човечество.
към текста >>
Това познание е невъзможно без използване на старите атавистични сили, познаващи
дух
а в чисто елементарния живот.
В шестата културна епоха на следатлантското време, задачата ще бъде да се познае духа преди всичко, така да се каже, повече реещ се в обкръжението, отколкото непосредствено в самия себе си, да се познае духа повече в елементарния свят, тъй като задача на тази шеста културна епоха ще бъде да се подготви познаването на духа във физическото обкръжение.
Това познание е невъзможно без използване на старите атавистични сили, познаващи духа в чисто елементарния живот.
Но тези неща не преминават в света без жестока борба. Бялото човечество е още по пътя към все по-дълбоко и по-дълбоко приемане на духа в своето вътрешно същество. Жълтото човечество е по пътя към консервацията, към запазване на времето, когато духът не се е спускал в тялото, когато са го търсили извън човешкия физически организъм, само извън него. Но това води дотам, че преходът от пети към шести културен период не може да стане без бурна борба /война/ на обширни територии между бялото и цветното човечество. И това, което ще предшества тези битки, ще бъде мировата история, чак до разрешаването им.
към текста >>
Бялото човечество е още по пътя към все по-дълбоко и по-дълбоко приемане на
дух
а в своето вътрешно същество.
В шестата културна епоха на следатлантското време, задачата ще бъде да се познае духа преди всичко, така да се каже, повече реещ се в обкръжението, отколкото непосредствено в самия себе си, да се познае духа повече в елементарния свят, тъй като задача на тази шеста културна епоха ще бъде да се подготви познаването на духа във физическото обкръжение. Това познание е невъзможно без използване на старите атавистични сили, познаващи духа в чисто елементарния живот. Но тези неща не преминават в света без жестока борба.
Бялото човечество е още по пътя към все по-дълбоко и по-дълбоко приемане на духа в своето вътрешно същество.
Жълтото човечество е по пътя към консервацията, към запазване на времето, когато духът не се е спускал в тялото, когато са го търсили извън човешкия физически организъм, само извън него. Но това води дотам, че преходът от пети към шести културен период не може да стане без бурна борба /война/ на обширни територии между бялото и цветното човечество. И това, което ще предшества тези битки, ще бъде мировата история, чак до разрешаването им. Бъдещите събития многообразно се отразяват в предшестващите събития. Когато ние от позицията на духовната наука разглеждаме това, което сме усвоили от най-различни разглеждания, стоим пред нещо огромно, неизбежността на което в бъдеще можем да провидим, изхождайки от настоящето.
към текста >>
Жълтото човечество е по пътя към консервацията, към запазване на времето, когато
дух
ът не се е спускал в тялото, когато са го търсили извън човешкия физически организъм, само извън него.
В шестата културна епоха на следатлантското време, задачата ще бъде да се познае духа преди всичко, така да се каже, повече реещ се в обкръжението, отколкото непосредствено в самия себе си, да се познае духа повече в елементарния свят, тъй като задача на тази шеста културна епоха ще бъде да се подготви познаването на духа във физическото обкръжение. Това познание е невъзможно без използване на старите атавистични сили, познаващи духа в чисто елементарния живот. Но тези неща не преминават в света без жестока борба. Бялото човечество е още по пътя към все по-дълбоко и по-дълбоко приемане на духа в своето вътрешно същество.
Жълтото човечество е по пътя към консервацията, към запазване на времето, когато духът не се е спускал в тялото, когато са го търсили извън човешкия физически организъм, само извън него.
Но това води дотам, че преходът от пети към шести културен период не може да стане без бурна борба /война/ на обширни територии между бялото и цветното човечество. И това, което ще предшества тези битки, ще бъде мировата история, чак до разрешаването им. Бъдещите събития многообразно се отразяват в предшестващите събития. Когато ние от позицията на духовната наука разглеждаме това, което сме усвоили от най-различни разглеждания, стоим пред нещо огромно, неизбежността на което в бъдеще можем да провидим, изхождайки от настоящето.
към текста >>
Когато ние от позицията на
дух
овната наука разглеждаме това, което сме усвоили от най-различни разглеждания, стоим пред нещо огромно, неизбежността на което в бъдеще можем да провидим, изхождайки от настоящето.
Бялото човечество е още по пътя към все по-дълбоко и по-дълбоко приемане на духа в своето вътрешно същество. Жълтото човечество е по пътя към консервацията, към запазване на времето, когато духът не се е спускал в тялото, когато са го търсили извън човешкия физически организъм, само извън него. Но това води дотам, че преходът от пети към шести културен период не може да стане без бурна борба /война/ на обширни територии между бялото и цветното човечество. И това, което ще предшества тези битки, ще бъде мировата история, чак до разрешаването им. Бъдещите събития многообразно се отразяват в предшестващите събития.
Когато ние от позицията на духовната наука разглеждаме това, което сме усвоили от най-различни разглеждания, стоим пред нещо огромно, неизбежността на което в бъдеще можем да провидим, изхождайки от настоящето.
към текста >>
И така, имаме от една страна част от човечеството, чиято мисия е да внесе
дух
а в живота на физически план,
дух
ът да прониже всички подробности на физическия живот.
И така, имаме от една страна част от човечеството, чиято мисия е да внесе духа в живота на физически план, духът да прониже всички подробности на физическия живот.
А на другата страна имаме другата част на човечеството, принудена да се заеме с развитие, в известен смисъл, низходящо. Това не може да бъде по друг начин – това, което действително свързва себе си с пронизване на телесното с дух, носи за Земята културни импулси, живи, пристигащи импулси, които не могат да бъдат премахнати от развитието на Земята. Тъй като това, което после следва като шеста и седма културни епохи, духовно ще живее от достиженията на петата културна епоха, то ще трябва да възприеме в себе си достиженията на петата културна епоха. А нейната задача е да задълбочи външния идеалистичен живот до истински духовен живот. Но това, което по такъв начин ще бъде издигнато от идеализма към истински духовен живот, по-късно то трябва да бъде развито по-нататък, то трябва да продължи да живее.
към текста >>
Това не може да бъде по друг начин – това, което действително свързва себе си с пронизване на телесното с
дух
, носи за Земята културни импулси, живи, пристигащи импулси, които не могат да бъдат премахнати от развитието на Земята.
И така, имаме от една страна част от човечеството, чиято мисия е да внесе духа в живота на физически план, духът да прониже всички подробности на физическия живот. А на другата страна имаме другата част на човечеството, принудена да се заеме с развитие, в известен смисъл, низходящо.
Това не може да бъде по друг начин – това, което действително свързва себе си с пронизване на телесното с дух, носи за Земята културни импулси, живи, пристигащи импулси, които не могат да бъдат премахнати от развитието на Земята.
Тъй като това, което после следва като шеста и седма културни епохи, духовно ще живее от достиженията на петата културна епоха, то ще трябва да възприеме в себе си достиженията на петата културна епоха. А нейната задача е да задълбочи външния идеалистичен живот до истински духовен живот. Но това, което по такъв начин ще бъде издигнато от идеализма към истински духовен живот, по-късно то трябва да бъде развито по-нататък, то трябва да продължи да живее. Тъй като на Изток ще имат сили не за създаване на собствен продуктивен живот, а за приемане в себе си на това, което е създадено. Такъв е ходът на историята.
към текста >>
Тъй като това, което после следва като шеста и седма културни епохи,
дух
овно ще живее от достиженията на петата културна епоха, то ще трябва да възприеме в себе си достиженията на петата културна епоха.
И така, имаме от една страна част от човечеството, чиято мисия е да внесе духа в живота на физически план, духът да прониже всички подробности на физическия живот. А на другата страна имаме другата част на човечеството, принудена да се заеме с развитие, в известен смисъл, низходящо. Това не може да бъде по друг начин – това, което действително свързва себе си с пронизване на телесното с дух, носи за Земята културни импулси, живи, пристигащи импулси, които не могат да бъдат премахнати от развитието на Земята.
Тъй като това, което после следва като шеста и седма културни епохи, духовно ще живее от достиженията на петата културна епоха, то ще трябва да възприеме в себе си достиженията на петата културна епоха.
А нейната задача е да задълбочи външния идеалистичен живот до истински духовен живот. Но това, което по такъв начин ще бъде издигнато от идеализма към истински духовен живот, по-късно то трябва да бъде развито по-нататък, то трябва да продължи да живее. Тъй като на Изток ще имат сили не за създаване на собствен продуктивен живот, а за приемане в себе си на това, което е създадено. Такъв е ходът на историята. От съвременното, носещо особени духовни импулси човечество, ще бъде създадена духовна култура, която ще стане историческо наследство на петата културна епоха и тази култура ще се преработва от следващата след нея културна епоха.
към текста >>
А нейната задача е да задълбочи външния идеалистичен живот до истински
дух
овен живот.
И така, имаме от една страна част от човечеството, чиято мисия е да внесе духа в живота на физически план, духът да прониже всички подробности на физическия живот. А на другата страна имаме другата част на човечеството, принудена да се заеме с развитие, в известен смисъл, низходящо. Това не може да бъде по друг начин – това, което действително свързва себе си с пронизване на телесното с дух, носи за Земята културни импулси, живи, пристигащи импулси, които не могат да бъдат премахнати от развитието на Земята. Тъй като това, което после следва като шеста и седма културни епохи, духовно ще живее от достиженията на петата културна епоха, то ще трябва да възприеме в себе си достиженията на петата културна епоха.
А нейната задача е да задълбочи външния идеалистичен живот до истински духовен живот.
Но това, което по такъв начин ще бъде издигнато от идеализма към истински духовен живот, по-късно то трябва да бъде развито по-нататък, то трябва да продължи да живее. Тъй като на Изток ще имат сили не за създаване на собствен продуктивен живот, а за приемане в себе си на това, което е създадено. Такъв е ходът на историята. От съвременното, носещо особени духовни импулси човечество, ще бъде създадена духовна култура, която ще стане историческо наследство на петата културна епоха и тази култура ще се преработва от следващата след нея културна епоха.
към текста >>
Но това, което по такъв начин ще бъде издигнато от идеализма към истински
дух
овен живот, по-късно то трябва да бъде развито по-нататък, то трябва да продължи да живее.
И така, имаме от една страна част от човечеството, чиято мисия е да внесе духа в живота на физически план, духът да прониже всички подробности на физическия живот. А на другата страна имаме другата част на човечеството, принудена да се заеме с развитие, в известен смисъл, низходящо. Това не може да бъде по друг начин – това, което действително свързва себе си с пронизване на телесното с дух, носи за Земята културни импулси, живи, пристигащи импулси, които не могат да бъдат премахнати от развитието на Земята. Тъй като това, което после следва като шеста и седма културни епохи, духовно ще живее от достиженията на петата културна епоха, то ще трябва да възприеме в себе си достиженията на петата културна епоха. А нейната задача е да задълбочи външния идеалистичен живот до истински духовен живот.
Но това, което по такъв начин ще бъде издигнато от идеализма към истински духовен живот, по-късно то трябва да бъде развито по-нататък, то трябва да продължи да живее.
Тъй като на Изток ще имат сили не за създаване на собствен продуктивен живот, а за приемане в себе си на това, което е създадено. Такъв е ходът на историята. От съвременното, носещо особени духовни импулси човечество, ще бъде създадена духовна култура, която ще стане историческо наследство на петата културна епоха и тази култура ще се преработва от следващата след нея културна епоха.
към текста >>
От съвременното, носещо особени
дух
овни импулси човечество, ще бъде създадена
дух
овна култура, която ще стане историческо наследство на петата културна епоха и тази култура ще се преработва от следващата след нея културна епоха.
Тъй като това, което после следва като шеста и седма културни епохи, духовно ще живее от достиженията на петата културна епоха, то ще трябва да възприеме в себе си достиженията на петата културна епоха. А нейната задача е да задълбочи външния идеалистичен живот до истински духовен живот. Но това, което по такъв начин ще бъде издигнато от идеализма към истински духовен живот, по-късно то трябва да бъде развито по-нататък, то трябва да продължи да живее. Тъй като на Изток ще имат сили не за създаване на собствен продуктивен живот, а за приемане в себе си на това, което е създадено. Такъв е ходът на историята.
От съвременното, носещо особени духовни импулси човечество, ще бъде създадена духовна култура, която ще стане историческо наследство на петата културна епоха и тази култура ще се преработва от следващата след нея културна епоха.
към текста >>
Да пробваме веднъж, съвсем обективно, без предубеденост, да си изясним разликата между тези
дух
овни течения на човечеството.
Да пробваме веднъж, съвсем обективно, без предубеденост, да си изясним разликата между тези духовни течения на човечеството.
Да си изясним, как с встъпването в развитието на тази част на човечеството, която се нарича германски племена, е започнало проникването на духовното във външно физическото и са били възприети дълбините на християнството. Изходен момент /отправна точка/ е било външно-физическото, това външно-физическо, което едновременно съдържа във физически зачатък физически-духовното. Да погледнем лятната жертва, жертвата на бога Балдур в слънцестоенето. Дълбокият и смисъл отдавна е изгубен, но в какво е нейната особеност, нейния своеобразен дълбок смисъл? Той може да бъде разбран, само ако се насочи погледът към това, как с издигащото се пролетно слънце, в светлината и топлината, се издигат духовни сили, как богът на пролетта встъпва в своите права, и как, запалвайки Йоановия огън, човек сякаш се отклонява към силите на природата, в които господстват силите на пролетта, как той запалва огън, като символ на това, че съединява своето съзнание със смъртта на бога на пролетта в лятното слънцестоене.
към текста >>
Да си изясним, как с встъпването в развитието на тази част на човечеството, която се нарича германски племена, е започнало проникването на
дух
овното във външно физическото и са били възприети дълбините на християнството.
Да пробваме веднъж, съвсем обективно, без предубеденост, да си изясним разликата между тези духовни течения на човечеството.
Да си изясним, как с встъпването в развитието на тази част на човечеството, която се нарича германски племена, е започнало проникването на духовното във външно физическото и са били възприети дълбините на християнството.
Изходен момент /отправна точка/ е било външно-физическото, това външно-физическо, което едновременно съдържа във физически зачатък физически-духовното. Да погледнем лятната жертва, жертвата на бога Балдур в слънцестоенето. Дълбокият и смисъл отдавна е изгубен, но в какво е нейната особеност, нейния своеобразен дълбок смисъл? Той може да бъде разбран, само ако се насочи погледът към това, как с издигащото се пролетно слънце, в светлината и топлината, се издигат духовни сили, как богът на пролетта встъпва в своите права, и как, запалвайки Йоановия огън, човек сякаш се отклонява към силите на природата, в които господстват силите на пролетта, как той запалва огън, като символ на това, че съединява своето съзнание със смъртта на бога на пролетта в лятното слънцестоене. Това е древното сказание за Балдур: богът на пролетта изгаря в огъня на слънцестоенето; във външната физическа природа възприемали плодоносещото, зараждащото се в природата; обичали са бога на пролетта и са го следвали в смъртта му.
към текста >>
Изходен момент /отправна точка/ е било външно-физическото, това външно-физическо, което едновременно съдържа във физически зачатък физически-
дух
овното.
Да пробваме веднъж, съвсем обективно, без предубеденост, да си изясним разликата между тези духовни течения на човечеството. Да си изясним, как с встъпването в развитието на тази част на човечеството, която се нарича германски племена, е започнало проникването на духовното във външно физическото и са били възприети дълбините на християнството.
Изходен момент /отправна точка/ е било външно-физическото, това външно-физическо, което едновременно съдържа във физически зачатък физически-духовното.
Да погледнем лятната жертва, жертвата на бога Балдур в слънцестоенето. Дълбокият и смисъл отдавна е изгубен, но в какво е нейната особеност, нейния своеобразен дълбок смисъл? Той може да бъде разбран, само ако се насочи погледът към това, как с издигащото се пролетно слънце, в светлината и топлината, се издигат духовни сили, как богът на пролетта встъпва в своите права, и как, запалвайки Йоановия огън, човек сякаш се отклонява към силите на природата, в които господстват силите на пролетта, как той запалва огън, като символ на това, че съединява своето съзнание със смъртта на бога на пролетта в лятното слънцестоене. Това е древното сказание за Балдур: богът на пролетта изгаря в огъня на слънцестоенето; във външната физическа природа възприемали плодоносещото, зараждащото се в природата; обичали са бога на пролетта и са го следвали в смъртта му. Но във връзка с това, във външния физически свят, са имали сякаш праобраз: Христос, който не умира в лятното слънцестоене, а се ражда през зимното слънцестоене – забележете тази противоположност на физическото и духовното – защото са имали праобраз на тази противоположност в бога на лятното слънцестоене, защото са имали тази противоположност на телесното в духовното, затова са пробивали със съзнанието през родовото към противоположното.
към текста >>
Той може да бъде разбран, само ако се насочи погледът към това, как с издигащото се пролетно слънце, в светлината и топлината, се издигат
дух
овни сили, как богът на пролетта встъпва в своите права, и как, запалвайки Йоановия огън, човек сякаш се отклонява към силите на природата, в които господстват силите на пролетта, как той запалва огън, като символ на това, че съединява своето съзнание със смъртта на бога на пролетта в лятното слънцестоене.
Да пробваме веднъж, съвсем обективно, без предубеденост, да си изясним разликата между тези духовни течения на човечеството. Да си изясним, как с встъпването в развитието на тази част на човечеството, която се нарича германски племена, е започнало проникването на духовното във външно физическото и са били възприети дълбините на християнството. Изходен момент /отправна точка/ е било външно-физическото, това външно-физическо, което едновременно съдържа във физически зачатък физически-духовното. Да погледнем лятната жертва, жертвата на бога Балдур в слънцестоенето. Дълбокият и смисъл отдавна е изгубен, но в какво е нейната особеност, нейния своеобразен дълбок смисъл?
Той може да бъде разбран, само ако се насочи погледът към това, как с издигащото се пролетно слънце, в светлината и топлината, се издигат духовни сили, как богът на пролетта встъпва в своите права, и как, запалвайки Йоановия огън, човек сякаш се отклонява към силите на природата, в които господстват силите на пролетта, как той запалва огън, като символ на това, че съединява своето съзнание със смъртта на бога на пролетта в лятното слънцестоене.
Това е древното сказание за Балдур: богът на пролетта изгаря в огъня на слънцестоенето; във външната физическа природа възприемали плодоносещото, зараждащото се в природата; обичали са бога на пролетта и са го следвали в смъртта му. Но във връзка с това, във външния физически свят, са имали сякаш праобраз: Христос, който не умира в лятното слънцестоене, а се ражда през зимното слънцестоене – забележете тази противоположност на физическото и духовното – защото са имали праобраз на тази противоположност в бога на лятното слънцестоене, защото са имали тази противоположност на телесното в духовното, затова са пробивали със съзнанието през родовото към противоположното. Ако бог Балдур е богът на пролетта, умиращ в лятното слънцестоене, Богът Христос е Бог, раждащ се в зимното слънцестоене. И едното, и другото се изявяват телесно, разиграват се във външното, във физически-телесното, пронизано от духа, забуленото физически-телесно, покрито от мрака на зимата. Духът на зимата пронизва телесността на лятото.
към текста >>
Но във връзка с това, във външния физически свят, са имали сякаш праобраз: Христос, който не умира в лятното слънцестоене, а се ражда през зимното слънцестоене – забележете тази противоположност на физическото и
дух
овното – защото са имали праобраз на тази противоположност в бога на лятното слънцестоене, защото са имали тази противоположност на телесното в
дух
овното, затова са пробивали със съзнанието през родовото към противоположното.
Изходен момент /отправна точка/ е било външно-физическото, това външно-физическо, което едновременно съдържа във физически зачатък физически-духовното. Да погледнем лятната жертва, жертвата на бога Балдур в слънцестоенето. Дълбокият и смисъл отдавна е изгубен, но в какво е нейната особеност, нейния своеобразен дълбок смисъл? Той може да бъде разбран, само ако се насочи погледът към това, как с издигащото се пролетно слънце, в светлината и топлината, се издигат духовни сили, как богът на пролетта встъпва в своите права, и как, запалвайки Йоановия огън, човек сякаш се отклонява към силите на природата, в които господстват силите на пролетта, как той запалва огън, като символ на това, че съединява своето съзнание със смъртта на бога на пролетта в лятното слънцестоене. Това е древното сказание за Балдур: богът на пролетта изгаря в огъня на слънцестоенето; във външната физическа природа възприемали плодоносещото, зараждащото се в природата; обичали са бога на пролетта и са го следвали в смъртта му.
Но във връзка с това, във външния физически свят, са имали сякаш праобраз: Христос, който не умира в лятното слънцестоене, а се ражда през зимното слънцестоене – забележете тази противоположност на физическото и духовното – защото са имали праобраз на тази противоположност в бога на лятното слънцестоене, защото са имали тази противоположност на телесното в духовното, затова са пробивали със съзнанието през родовото към противоположното.
Ако бог Балдур е богът на пролетта, умиращ в лятното слънцестоене, Богът Христос е Бог, раждащ се в зимното слънцестоене. И едното, и другото се изявяват телесно, разиграват се във външното, във физически-телесното, пронизано от духа, забуленото физически-телесно, покрито от мрака на зимата. Духът на зимата пронизва телесността на лятото. Как те взаимно се пронизват? В непосредственото стълкновение на културни импулси.
към текста >>
И едното, и другото се изявяват телесно, разиграват се във външното, във физически-телесното, пронизано от
дух
а, забуленото физически-телесно, покрито от мрака на зимата.
Дълбокият и смисъл отдавна е изгубен, но в какво е нейната особеност, нейния своеобразен дълбок смисъл? Той може да бъде разбран, само ако се насочи погледът към това, как с издигащото се пролетно слънце, в светлината и топлината, се издигат духовни сили, как богът на пролетта встъпва в своите права, и как, запалвайки Йоановия огън, човек сякаш се отклонява към силите на природата, в които господстват силите на пролетта, как той запалва огън, като символ на това, че съединява своето съзнание със смъртта на бога на пролетта в лятното слънцестоене. Това е древното сказание за Балдур: богът на пролетта изгаря в огъня на слънцестоенето; във външната физическа природа възприемали плодоносещото, зараждащото се в природата; обичали са бога на пролетта и са го следвали в смъртта му. Но във връзка с това, във външния физически свят, са имали сякаш праобраз: Христос, който не умира в лятното слънцестоене, а се ражда през зимното слънцестоене – забележете тази противоположност на физическото и духовното – защото са имали праобраз на тази противоположност в бога на лятното слънцестоене, защото са имали тази противоположност на телесното в духовното, затова са пробивали със съзнанието през родовото към противоположното. Ако бог Балдур е богът на пролетта, умиращ в лятното слънцестоене, Богът Христос е Бог, раждащ се в зимното слънцестоене.
И едното, и другото се изявяват телесно, разиграват се във външното, във физически-телесното, пронизано от духа, забуленото физически-телесно, покрито от мрака на зимата.
Духът на зимата пронизва телесността на лятото. Как те взаимно се пронизват? В непосредственото стълкновение на културни импулси. Какво представлява историята на Средна Европа освен непрекъснатата борба за искрата на божественото в отделната човешка душа, за проникване на духовното във физическото? Всичко друго може да се остави без внимание, но истината трябва да се види, трябва да се разбере най-характерното за тази средноевропейска същност.
към текста >>
Дух
ът на зимата пронизва телесността на лятото.
Той може да бъде разбран, само ако се насочи погледът към това, как с издигащото се пролетно слънце, в светлината и топлината, се издигат духовни сили, как богът на пролетта встъпва в своите права, и как, запалвайки Йоановия огън, човек сякаш се отклонява към силите на природата, в които господстват силите на пролетта, как той запалва огън, като символ на това, че съединява своето съзнание със смъртта на бога на пролетта в лятното слънцестоене. Това е древното сказание за Балдур: богът на пролетта изгаря в огъня на слънцестоенето; във външната физическа природа възприемали плодоносещото, зараждащото се в природата; обичали са бога на пролетта и са го следвали в смъртта му. Но във връзка с това, във външния физически свят, са имали сякаш праобраз: Христос, който не умира в лятното слънцестоене, а се ражда през зимното слънцестоене – забележете тази противоположност на физическото и духовното – защото са имали праобраз на тази противоположност в бога на лятното слънцестоене, защото са имали тази противоположност на телесното в духовното, затова са пробивали със съзнанието през родовото към противоположното. Ако бог Балдур е богът на пролетта, умиращ в лятното слънцестоене, Богът Христос е Бог, раждащ се в зимното слънцестоене. И едното, и другото се изявяват телесно, разиграват се във външното, във физически-телесното, пронизано от духа, забуленото физически-телесно, покрито от мрака на зимата.
Духът на зимата пронизва телесността на лятото.
Как те взаимно се пронизват? В непосредственото стълкновение на културни импулси. Какво представлява историята на Средна Европа освен непрекъснатата борба за искрата на божественото в отделната човешка душа, за проникване на духовното във физическото? Всичко друго може да се остави без внимание, но истината трябва да се види, трябва да се разбере най-характерното за тази средноевропейска същност.
към текста >>
Какво представлява историята на Средна Европа освен непрекъснатата борба за искрата на божественото в отделната човешка душа, за проникване на
дух
овното във физическото?
Ако бог Балдур е богът на пролетта, умиращ в лятното слънцестоене, Богът Христос е Бог, раждащ се в зимното слънцестоене. И едното, и другото се изявяват телесно, разиграват се във външното, във физически-телесното, пронизано от духа, забуленото физически-телесно, покрито от мрака на зимата. Духът на зимата пронизва телесността на лятото. Как те взаимно се пронизват? В непосредственото стълкновение на културни импулси.
Какво представлява историята на Средна Европа освен непрекъснатата борба за искрата на божественото в отделната човешка душа, за проникване на духовното във физическото?
Всичко друго може да се остави без внимание, но истината трябва да се види, трябва да се разбере най-характерното за тази средноевропейска същност.
към текста >>
Колко далеч е тя всъщност, от този импулс на пронизване на индивидуалността с
дух
!
Да вземем друга част на човечеството.
Колко далеч е тя всъщност, от този импулс на пронизване на индивидуалността с дух!
Искам да кажа: от гледна точка на изследванията е крайно интересно да се наблюдава, как конфуцианството е запазило своята религия Тао, как изобщо азиатските религии са съхранили своите най-древни форми, най-абстрактни форми, тези форми, които са така удобни за теоретичните понятия, но които са вкостенени за индивидуалното преживяване, които не допускат личното, индивидуално преживяване, защото това лично индивидуално преживяване трябва да бъде консервирано дотогава, когато достигнатото така ще се просмука в човешката култура, че то ще може да бъде възприето. В петата културна епоха духовното трябва да бъде достигнато с лично усилие; в шестата културна епоха това изработено, достигнато, хората ще го приемат вътре в себе си, в своето преживяване – но не като самостоятелно добито. Тези, които няма да успеят да добият духа в себе си, ще пазят своите сили и ще възприемат духовното като нещо външно, от самосебе си разбиращо се. И прелюдия на тази борба от далечното бъдеще е това, което бавно трябва да се развива като борба между германския и славянски елемент. Помислете, че славянството, в известен смисъл, е форпост на това, което ще бъде шестата културна епоха, че в него е заложено семето на шестата културна епоха.
към текста >>
В петата културна епоха
дух
овното трябва да бъде достигнато с лично усилие; в шестата културна епоха това изработено, достигнато, хората ще го приемат вътре в себе си, в своето преживяване – но не като самостоятелно добито.
Да вземем друга част на човечеството. Колко далеч е тя всъщност, от този импулс на пронизване на индивидуалността с дух! Искам да кажа: от гледна точка на изследванията е крайно интересно да се наблюдава, как конфуцианството е запазило своята религия Тао, как изобщо азиатските религии са съхранили своите най-древни форми, най-абстрактни форми, тези форми, които са така удобни за теоретичните понятия, но които са вкостенени за индивидуалното преживяване, които не допускат личното, индивидуално преживяване, защото това лично индивидуално преживяване трябва да бъде консервирано дотогава, когато достигнатото така ще се просмука в човешката култура, че то ще може да бъде възприето.
В петата културна епоха духовното трябва да бъде достигнато с лично усилие; в шестата културна епоха това изработено, достигнато, хората ще го приемат вътре в себе си, в своето преживяване – но не като самостоятелно добито.
Тези, които няма да успеят да добият духа в себе си, ще пазят своите сили и ще възприемат духовното като нещо външно, от самосебе си разбиращо се. И прелюдия на тази борба от далечното бъдеще е това, което бавно трябва да се развива като борба между германския и славянски елемент. Помислете, че славянството, в известен смисъл, е форпост на това, което ще бъде шестата културна епоха, че в него е заложено семето на шестата културна епоха. Помислете сериозно, в истински духовнонаучен смисъл. Тогава ще стане ясно, че в този славянски елемент трябва да бъде заложено нещо възприемащо, на което е чужда тази борба, което, собствено, отклонява борбата.
към текста >>
Тези, които няма да успеят да добият
дух
а в себе си, ще пазят своите сили и ще възприемат
дух
овното като нещо външно, от самосебе си разбиращо се.
Да вземем друга част на човечеството. Колко далеч е тя всъщност, от този импулс на пронизване на индивидуалността с дух! Искам да кажа: от гледна точка на изследванията е крайно интересно да се наблюдава, как конфуцианството е запазило своята религия Тао, как изобщо азиатските религии са съхранили своите най-древни форми, най-абстрактни форми, тези форми, които са така удобни за теоретичните понятия, но които са вкостенени за индивидуалното преживяване, които не допускат личното, индивидуално преживяване, защото това лично индивидуално преживяване трябва да бъде консервирано дотогава, когато достигнатото така ще се просмука в човешката култура, че то ще може да бъде възприето. В петата културна епоха духовното трябва да бъде достигнато с лично усилие; в шестата културна епоха това изработено, достигнато, хората ще го приемат вътре в себе си, в своето преживяване – но не като самостоятелно добито.
Тези, които няма да успеят да добият духа в себе си, ще пазят своите сили и ще възприемат духовното като нещо външно, от самосебе си разбиращо се.
И прелюдия на тази борба от далечното бъдеще е това, което бавно трябва да се развива като борба между германския и славянски елемент. Помислете, че славянството, в известен смисъл, е форпост на това, което ще бъде шестата културна епоха, че в него е заложено семето на шестата културна епоха. Помислете сериозно, в истински духовнонаучен смисъл. Тогава ще стане ясно, че в този славянски елемент трябва да бъде заложено нещо възприемащо, на което е чужда тази борба, което, собствено, отклонява борбата. Това ясно е видно.
към текста >>
Помислете сериозно, в истински
дух
овнонаучен смисъл.
Искам да кажа: от гледна точка на изследванията е крайно интересно да се наблюдава, как конфуцианството е запазило своята религия Тао, как изобщо азиатските религии са съхранили своите най-древни форми, най-абстрактни форми, тези форми, които са така удобни за теоретичните понятия, но които са вкостенени за индивидуалното преживяване, които не допускат личното, индивидуално преживяване, защото това лично индивидуално преживяване трябва да бъде консервирано дотогава, когато достигнатото така ще се просмука в човешката култура, че то ще може да бъде възприето. В петата културна епоха духовното трябва да бъде достигнато с лично усилие; в шестата културна епоха това изработено, достигнато, хората ще го приемат вътре в себе си, в своето преживяване – но не като самостоятелно добито. Тези, които няма да успеят да добият духа в себе си, ще пазят своите сили и ще възприемат духовното като нещо външно, от самосебе си разбиращо се. И прелюдия на тази борба от далечното бъдеще е това, което бавно трябва да се развива като борба между германския и славянски елемент. Помислете, че славянството, в известен смисъл, е форпост на това, което ще бъде шестата културна епоха, че в него е заложено семето на шестата културна епоха.
Помислете сериозно, в истински духовнонаучен смисъл.
Тогава ще стане ясно, че в този славянски елемент трябва да бъде заложено нещо възприемащо, на което е чужда тази борба, което, собствено, отклонява борбата. Това ясно е видно. Докато в Средна Европа душите са се борили, борили са се за своя вътрешен свят, като лично достижение да добият личното възприемане на Бога, славянският елемент запазва вече дадената му религия, възприемането на Бога, култа; той ги запазва без да се домогва до вътрешно оживяване с духа, той оставя духа като облак, реещ се над него и живее в този образ, в своето лично, оставяйки чужд на духа. Средна Европа не е могла да се консервира в някаква стара форма на външното християнство, тъй като тя е трябвало да се бори за вътрешно възприемане на Бога. Изтокът е останал да стои, и даже формите на културата му са станали неподвижни и абстрактни, защото той трябва да се подготвя за външното възприемане, към приемането на това, което Западът постига като лично достижение, тъй като Изтокът не е готов да има това като лично достижение.
към текста >>
Докато в Средна Европа душите са се борили, борили са се за своя вътрешен свят, като лично достижение да добият личното възприемане на Бога, славянският елемент запазва вече дадената му религия, възприемането на Бога, култа; той ги запазва без да се домогва до вътрешно оживяване с
дух
а, той оставя
дух
а като облак, реещ се над него и живее в този образ, в своето лично, оставяйки чужд на
дух
а.
И прелюдия на тази борба от далечното бъдеще е това, което бавно трябва да се развива като борба между германския и славянски елемент. Помислете, че славянството, в известен смисъл, е форпост на това, което ще бъде шестата културна епоха, че в него е заложено семето на шестата културна епоха. Помислете сериозно, в истински духовнонаучен смисъл. Тогава ще стане ясно, че в този славянски елемент трябва да бъде заложено нещо възприемащо, на което е чужда тази борба, което, собствено, отклонява борбата. Това ясно е видно.
Докато в Средна Европа душите са се борили, борили са се за своя вътрешен свят, като лично достижение да добият личното възприемане на Бога, славянският елемент запазва вече дадената му религия, възприемането на Бога, култа; той ги запазва без да се домогва до вътрешно оживяване с духа, той оставя духа като облак, реещ се над него и живее в този образ, в своето лично, оставяйки чужд на духа.
Средна Европа не е могла да се консервира в някаква стара форма на външното християнство, тъй като тя е трябвало да се бори за вътрешно възприемане на Бога. Изтокът е останал да стои, и даже формите на културата му са станали неподвижни и абстрактни, защото той трябва да се подготвя за външното възприемане, към приемането на това, което Западът постига като лично достижение, тъй като Изтокът не е готов да има това като лично достижение. Пък и как може чисто теоретично, със схематично съзнание да се достигне разбиране, противоположно на разбирането на Аза, когато в основата стоят съвсем противоположни духовни импулси? И какво посредническо, арбитърско съждение за двата духовни потока може да се изнесе, които така се съотнасят един с друг, както именно трябва да се съотнася диференцираното? Не ме разбирайте погрешно: как може да се съпоставя, например, слон с лъв?
към текста >>
Пък и как може чисто теоретично, със схематично съзнание да се достигне разбиране, противоположно на разбирането на Аза, когато в основата стоят съвсем противоположни
дух
овни импулси?
Тогава ще стане ясно, че в този славянски елемент трябва да бъде заложено нещо възприемащо, на което е чужда тази борба, което, собствено, отклонява борбата. Това ясно е видно. Докато в Средна Европа душите са се борили, борили са се за своя вътрешен свят, като лично достижение да добият личното възприемане на Бога, славянският елемент запазва вече дадената му религия, възприемането на Бога, култа; той ги запазва без да се домогва до вътрешно оживяване с духа, той оставя духа като облак, реещ се над него и живее в този образ, в своето лично, оставяйки чужд на духа. Средна Европа не е могла да се консервира в някаква стара форма на външното християнство, тъй като тя е трябвало да се бори за вътрешно възприемане на Бога. Изтокът е останал да стои, и даже формите на културата му са станали неподвижни и абстрактни, защото той трябва да се подготвя за външното възприемане, към приемането на това, което Западът постига като лично достижение, тъй като Изтокът не е готов да има това като лично достижение.
Пък и как може чисто теоретично, със схематично съзнание да се достигне разбиране, противоположно на разбирането на Аза, когато в основата стоят съвсем противоположни духовни импулси?
И какво посредническо, арбитърско съждение за двата духовни потока може да се изнесе, които така се съотнасят един с друг, както именно трябва да се съотнася диференцираното? Не ме разбирайте погрешно: как може да се съпоставя, например, слон с лъв? Събитията се проявяват в съответствие с вечната необходимост и протичат така, както го изисква вечната необходимост. Изтокът е трябвало да се съпротивлява на това, което му е било нужно и ще му бъде все по-нужно: обединяването със Запада и културата – тъй като всъщност, засега той не е зрял. Изтокът не би могъл правилно да я разбере.
към текста >>
И какво посредническо, арбитърско съждение за двата
дух
овни потока може да се изнесе, които така се съотнасят един с друг, както именно трябва да се съотнася диференцираното?
Това ясно е видно. Докато в Средна Европа душите са се борили, борили са се за своя вътрешен свят, като лично достижение да добият личното възприемане на Бога, славянският елемент запазва вече дадената му религия, възприемането на Бога, култа; той ги запазва без да се домогва до вътрешно оживяване с духа, той оставя духа като облак, реещ се над него и живее в този образ, в своето лично, оставяйки чужд на духа. Средна Европа не е могла да се консервира в някаква стара форма на външното християнство, тъй като тя е трябвало да се бори за вътрешно възприемане на Бога. Изтокът е останал да стои, и даже формите на културата му са станали неподвижни и абстрактни, защото той трябва да се подготвя за външното възприемане, към приемането на това, което Западът постига като лично достижение, тъй като Изтокът не е готов да има това като лично достижение. Пък и как може чисто теоретично, със схематично съзнание да се достигне разбиране, противоположно на разбирането на Аза, когато в основата стоят съвсем противоположни духовни импулси?
И какво посредническо, арбитърско съждение за двата духовни потока може да се изнесе, които така се съотнасят един с друг, както именно трябва да се съотнася диференцираното?
Не ме разбирайте погрешно: как може да се съпоставя, например, слон с лъв? Събитията се проявяват в съответствие с вечната необходимост и протичат така, както го изисква вечната необходимост. Изтокът е трябвало да се съпротивлява на това, което му е било нужно и ще му бъде все по-нужно: обединяването със Запада и културата – тъй като всъщност, засега той не е зрял. Изтокът не би могъл правилно да я разбере. И германо-славянските противоречия са външен израз на конфликта между това, което ние наричаме германско, и това, което наричаме славянско, на това, което по същество още само се подготвя, и което дълго ще се рее като тревожност над живота на Европа.
към текста >>
От чисто
дух
овнонаучни позиции ние, като хора, се разбираме помежду си.
Съвсем независимо от всякакви амбиции и национални стремежи трябва да се почувства, за какво говорят тези факти, да се даде живот на разбирането на тези факти. Но трябва да си изясним и това, колко трудно се постига от хората разбиране, ако истината противоречи на техните пристрастия и стремежи. Доколкото касае националните противоречия, прави се нещо съвсем безполезно, когато днес, търсейки човешко взаиморазбирателство, от Средна Европа искат да убедят в нещо западноевропееца или англичанина.
От чисто духовнонаучни позиции ние, като хора, се разбираме помежду си.
Но ако се отдалечим от тези позиции и вникнем в борбата между народите, трябва да си изясним, какви трудности стоят пред съзнанието на противоположната страна. Ще има само един път, например, във френските западни области да стигнат до разбирането на това, което те, собствено, правят. Това е пътят, който един ден ще израсне от осъзнаването, какъв абсурд собствено е, Франция да е принудена да върви на каишка от Източна Европа. Само осъзнаването на това, което сам правиш, ще даде някакво разбиране на ставащото, а не думи, идващи от другите, от тези, които стоят на други национални позиции. Понякога тези неща се чувстват, отгатват се, но отново се забравят.
към текста >>
Това показва, че и най-просветеният и светъл
дух
по същество твърди: Да, аз виждам съвместния път, предначертан от вечната необходимост, но не мога да вървя по него, тъй като повече искам да бъда французин, отколкото човек.
Достатъчно е да се обърне внимание на едно място в писмо на Ренан, където той изказва мъката си по съвместната работа на Средна Европа над културата на Западна Европа. Това е бил импулс от силите на вечността. Но веднага Ренан казва: "Но на това се съпротивлява моя патриотизъм, тъй като ако на Франция и бъде отнета Елзас-Лотарингия, то аз, като французин, мога само да се стремя да защитя западната култура от източната" /тоест от Средноевропейската – бел. на прев./. Всичко по-нататъшно прозира вече от това изказване; това е зародишът на всичко, което ще стане по-късно.
Това показва, че и най-просветеният и светъл дух по същество твърди: Да, аз виждам съвместния път, предначертан от вечната необходимост, но не мога да вървя по него, тъй като повече искам да бъда французин, отколкото човек.
Казвам, че са усещали, предчувствали са как тези неща са свързани помежду си в духа на вечната необходимост; но трябва чрез духовната наука постепенно да се научим в своите съждения да следваме тези предчувствия и усещания. Трябва да се научим в своите съждения действително да пробиваме до истинските факти. Но истинските факти не се достигат, ако не се достигне духовния свят. Невъзможно е да бъдат достигнати, ако не се търси опора в това, което от духовния свят дава на фактите импулси за тяхната еволюция.
към текста >>
Казвам, че са усещали, предчувствали са как тези неща са свързани помежду си в
дух
а на вечната необходимост; но трябва чрез
дух
овната наука постепенно да се научим в своите съждения да следваме тези предчувствия и усещания.
Това е бил импулс от силите на вечността. Но веднага Ренан казва: "Но на това се съпротивлява моя патриотизъм, тъй като ако на Франция и бъде отнета Елзас-Лотарингия, то аз, като французин, мога само да се стремя да защитя западната култура от източната" /тоест от Средноевропейската – бел. на прев./. Всичко по-нататъшно прозира вече от това изказване; това е зародишът на всичко, което ще стане по-късно. Това показва, че и най-просветеният и светъл дух по същество твърди: Да, аз виждам съвместния път, предначертан от вечната необходимост, но не мога да вървя по него, тъй като повече искам да бъда французин, отколкото човек.
Казвам, че са усещали, предчувствали са как тези неща са свързани помежду си в духа на вечната необходимост; но трябва чрез духовната наука постепенно да се научим в своите съждения да следваме тези предчувствия и усещания.
Трябва да се научим в своите съждения действително да пробиваме до истинските факти. Но истинските факти не се достигат, ако не се достигне духовния свят. Невъзможно е да бъдат достигнати, ако не се търси опора в това, което от духовния свят дава на фактите импулси за тяхната еволюция.
към текста >>
Но истинските факти не се достигат, ако не се достигне
дух
овния свят.
на прев./. Всичко по-нататъшно прозира вече от това изказване; това е зародишът на всичко, което ще стане по-късно. Това показва, че и най-просветеният и светъл дух по същество твърди: Да, аз виждам съвместния път, предначертан от вечната необходимост, но не мога да вървя по него, тъй като повече искам да бъда французин, отколкото човек. Казвам, че са усещали, предчувствали са как тези неща са свързани помежду си в духа на вечната необходимост; но трябва чрез духовната наука постепенно да се научим в своите съждения да следваме тези предчувствия и усещания. Трябва да се научим в своите съждения действително да пробиваме до истинските факти.
Но истинските факти не се достигат, ако не се достигне духовния свят.
Невъзможно е да бъдат достигнати, ако не се търси опора в това, което от духовния свят дава на фактите импулси за тяхната еволюция.
към текста >>
Невъзможно е да бъдат достигнати, ако не се търси опора в това, което от
дух
овния свят дава на фактите импулси за тяхната еволюция.
Всичко по-нататъшно прозира вече от това изказване; това е зародишът на всичко, което ще стане по-късно. Това показва, че и най-просветеният и светъл дух по същество твърди: Да, аз виждам съвместния път, предначертан от вечната необходимост, но не мога да вървя по него, тъй като повече искам да бъда французин, отколкото човек. Казвам, че са усещали, предчувствали са как тези неща са свързани помежду си в духа на вечната необходимост; но трябва чрез духовната наука постепенно да се научим в своите съждения да следваме тези предчувствия и усещания. Трябва да се научим в своите съждения действително да пробиваме до истинските факти. Но истинските факти не се достигат, ако не се достигне духовния свят.
Невъзможно е да бъдат достигнати, ако не се търси опора в това, което от духовния свят дава на фактите импулси за тяхната еволюция.
към текста >>
Виждаме, колко плодотворно може да бъде за нас това, което изхожда от
дух
овната наука, с каква светлина можем да озарим най-сериозните моменти от живота, ако съединяваме с нашето същество това, което изхожда от действителното
дух
овно познание, например, за следващите една след друга следатлантски културни епохи.
Виждаме, колко плодотворно може да бъде за нас това, което изхожда от духовната наука, с каква светлина можем да озарим най-сериозните моменти от живота, ако съединяваме с нашето същество това, което изхожда от действителното духовно познание, например, за следващите една след друга следатлантски културни епохи.
Тогава ние получаваме обективен критерий, получаваме възможност да се издигнем над личните стремежи, над националните преживявания. И това е свойствено на средноевропейското преживяване, това средноевропейско усещане действително дава на човек възможност да се издигне над тяснонационалното. Замислете се само, как в следващите една след друга културни епохи именно в Средна Европа – в тази борба на човешката душа в Средна Европа – именно в личното се побеждава личното, там, където не действат афекти и непосредствено инстинктивното.
към текста >>
Можем, без да изпадаме във високомерие, да си изясним това, тъй като тук е необходима яснота: каква роля трябва да играе в живота
дух
овното и как целият останал живот трябва да бъде разбиран, да бъде възприеман чрез
дух
овното.
Това би довело до убедеността, че спиритуалният живот е нещо външно, обвързано с останалата част на културата. Там имаме две неща: външното възприемане на живота в Англия, и след това свързаната убеденост в спиритуалния живот, без взаимното им проникване. Няма даже потребност да се прониже едното с другото. Тук ние чувстваме, че можем да стигнем до убеденост в спиритуалното само ако тя израства в нас органично, така да се каже, както главата от тялото, израства от всичко това, което в мистиката на средновековието, като спиритуална подготовка, е вървяло през Йохан Таулер, Майстер Екхарт, Ангелиус Силезиус /бележка 26/, през немската философия, през немската поезия, когато от всичко това неизбежно израства, като нов органичен член, това, което искаме /търсим/ и трябва да искаме /да търсим/. Ние не можем да обвържем спиритуалния живот към всичко останало, на нас ни е нужен жизнен организъм, а не жизнен механизъм.
Можем, без да изпадаме във високомерие, да си изясним това, тъй като тук е необходима яснота: каква роля трябва да играе в живота духовното и как целият останал живот трябва да бъде разбиран, да бъде възприеман чрез духовното.
Ние, като изповядващи духовнонаучния мироглед, трябва да станем души, които се стремят да живеят така, както това току що беше охарактеризирано за духовния живот на Средна Европа. Разбира се, и там борбата е неизбежна; истинното трябва да бъде постигнато чрез преодоляване на заблудите по всички направления. Колко трудно е понякога да се разбере, че заблудите трябва да се преодоляват по всички жизнени направления. Тогава бихме направили трагични открития за живота от последното десетилетие.
към текста >>
Ние, като изповядващи
дух
овнонаучния мироглед, трябва да станем души, които се стремят да живеят така, както това току що беше охарактеризирано за
дух
овния живот на Средна Европа.
Там имаме две неща: външното възприемане на живота в Англия, и след това свързаната убеденост в спиритуалния живот, без взаимното им проникване. Няма даже потребност да се прониже едното с другото. Тук ние чувстваме, че можем да стигнем до убеденост в спиритуалното само ако тя израства в нас органично, така да се каже, както главата от тялото, израства от всичко това, което в мистиката на средновековието, като спиритуална подготовка, е вървяло през Йохан Таулер, Майстер Екхарт, Ангелиус Силезиус /бележка 26/, през немската философия, през немската поезия, когато от всичко това неизбежно израства, като нов органичен член, това, което искаме /търсим/ и трябва да искаме /да търсим/. Ние не можем да обвържем спиритуалния живот към всичко останало, на нас ни е нужен жизнен организъм, а не жизнен механизъм. Можем, без да изпадаме във високомерие, да си изясним това, тъй като тук е необходима яснота: каква роля трябва да играе в живота духовното и как целият останал живот трябва да бъде разбиран, да бъде възприеман чрез духовното.
Ние, като изповядващи духовнонаучния мироглед, трябва да станем души, които се стремят да живеят така, както това току що беше охарактеризирано за духовния живот на Средна Европа.
Разбира се, и там борбата е неизбежна; истинното трябва да бъде постигнато чрез преодоляване на заблудите по всички направления. Колко трудно е понякога да се разбере, че заблудите трябва да се преодоляват по всички жизнени направления. Тогава бихме направили трагични открития за живота от последното десетилетие.
към текста >>
И, накрая, в "Хомункулус" той търси да разбере импулсите, отиващи в бъдещето и замъгляващи
дух
овното.
Той е бил германец и в това, че се е стараел да възроди целия свят в своята душа. Чак до Каин проследява той в своя "Ахасвер в Рим" заблуждаващата се човешка душа, и в съпоставянето на Ахасвер и Нерон търси разрешаването на загадката на дълбините на техните души. Той се опитва да възроди културния живот на древна Гърция в германската душа в своята "Аспазия". Задълбочаването на религиозния живот, което по едно време са търсели в повторното кръщение, той се стреми да покаже в своя епос "Кралят на Сион". Той се е опитвал да разбере това, което, във възобновяващи се импулси е действало във френската революция, в драмата "Дантон и Робеспиер".
И, накрая, в "Хомункулус" той търси да разбере импулсите, отиващи в бъдещето и замъгляващи духовното.
Бих могъл много да добавя, за да покажа, как в Роберт Хамерлинг се е разкривал истински средноевропейският дух. Роберт Хамерлинг прекарал голяма част от своя живот в леглото; последните 3 десетилетия почти през цялото време бил болен. Най-великите неща той ги писал болен в леглото. Но никой няма да почувства в неговите неща, че те са написани от тежко болен човек. Всичко в тях е здраво.
към текста >>
Бих могъл много да добавя, за да покажа, как в Роберт Хамерлинг се е разкривал истински средноевропейският
дух
.
Чак до Каин проследява той в своя "Ахасвер в Рим" заблуждаващата се човешка душа, и в съпоставянето на Ахасвер и Нерон търси разрешаването на загадката на дълбините на техните души. Той се опитва да възроди културния живот на древна Гърция в германската душа в своята "Аспазия". Задълбочаването на религиозния живот, което по едно време са търсели в повторното кръщение, той се стреми да покаже в своя епос "Кралят на Сион". Той се е опитвал да разбере това, което, във възобновяващи се импулси е действало във френската революция, в драмата "Дантон и Робеспиер". И, накрая, в "Хомункулус" той търси да разбере импулсите, отиващи в бъдещето и замъгляващи духовното.
Бих могъл много да добавя, за да покажа, как в Роберт Хамерлинг се е разкривал истински средноевропейският дух.
Роберт Хамерлинг прекарал голяма част от своя живот в леглото; последните 3 десетилетия почти през цялото време бил болен. Най-великите неща той ги писал болен в леглото. Но никой няма да почувства в неговите неща, че те са написани от тежко болен човек. Всичко в тях е здраво. Може различно да се съди за произведенията му, но всичко в тях е здраво.
към текста >>
Разбира се, те са претърпели голямо количество издания; но в осемдесетте години – мога да кажа, като символ застана пред очите ми, какво би могъл да стане такъв
дух
за средноевропейското човечество, ако дадените от него импулси биха влезли в душата.
Роберт Хамерлинг прекарал голяма част от своя живот в леглото; последните 3 десетилетия почти през цялото време бил болен. Най-великите неща той ги писал болен в леглото. Но никой няма да почувства в неговите неща, че те са написани от тежко болен човек. Всичко в тях е здраво. Може различно да се съди за произведенията му, но всичко в тях е здраво.
Разбира се, те са претърпели голямо количество издания; но в осемдесетте години – мога да кажа, като символ застана пред очите ми, какво би могъл да стане такъв дух за средноевропейското човечество, ако дадените от него импулси биха влезли в душата.
Когато веднъж в едно общество говореха за навлязлото в духовното развитие чрез Роберт Хамерлинг, влезе човек, свикнал да слуша предимно самия себе си и да не обръща много внимание на това, което говорят другите – има такива хора, които охотно слушат само себе си. Както бомбен взрив се намеси той в разговора и заяви: най-великото, което е влязло в живота на човечеството, това е Разколников на Достоевски. Разбира се, няма защо да се отрича своеобразното величие на героя на Достоевски, но подвластността на материалното, душата, затворена в материалното и отклоняваща духовното, това е точната противоположност на взаимопроникването между материално и духовно, което търси Хамерлинг. Несъмнено е интересно и сензационно да се наблюдава душа, която не се стреми да излезе извън пределите на материалното, която така грандиозно е разкрита от Достоевски, но за човека от Средна Европа е важно познанието на цялото му същество и всичките му задачи. И тук е необходима борба.
към текста >>
Когато веднъж в едно общество говореха за навлязлото в
дух
овното развитие чрез Роберт Хамерлинг, влезе човек, свикнал да слуша предимно самия себе си и да не обръща много внимание на това, което говорят другите – има такива хора, които охотно слушат само себе си.
Най-великите неща той ги писал болен в леглото. Но никой няма да почувства в неговите неща, че те са написани от тежко болен човек. Всичко в тях е здраво. Може различно да се съди за произведенията му, но всичко в тях е здраво. Разбира се, те са претърпели голямо количество издания; но в осемдесетте години – мога да кажа, като символ застана пред очите ми, какво би могъл да стане такъв дух за средноевропейското човечество, ако дадените от него импулси биха влезли в душата.
Когато веднъж в едно общество говореха за навлязлото в духовното развитие чрез Роберт Хамерлинг, влезе човек, свикнал да слуша предимно самия себе си и да не обръща много внимание на това, което говорят другите – има такива хора, които охотно слушат само себе си.
Както бомбен взрив се намеси той в разговора и заяви: най-великото, което е влязло в живота на човечеството, това е Разколников на Достоевски. Разбира се, няма защо да се отрича своеобразното величие на героя на Достоевски, но подвластността на материалното, душата, затворена в материалното и отклоняваща духовното, това е точната противоположност на взаимопроникването между материално и духовно, което търси Хамерлинг. Несъмнено е интересно и сензационно да се наблюдава душа, която не се стреми да излезе извън пределите на материалното, която така грандиозно е разкрита от Достоевски, но за човека от Средна Европа е важно познанието на цялото му същество и всичките му задачи. И тук е необходима борба.
към текста >>
Разбира се, няма защо да се отрича своеобразното величие на героя на Достоевски, но подвластността на материалното, душата, затворена в материалното и отклоняваща
дух
овното, това е точната противоположност на взаимопроникването между материално и
дух
овно, което търси Хамерлинг.
Всичко в тях е здраво. Може различно да се съди за произведенията му, но всичко в тях е здраво. Разбира се, те са претърпели голямо количество издания; но в осемдесетте години – мога да кажа, като символ застана пред очите ми, какво би могъл да стане такъв дух за средноевропейското човечество, ако дадените от него импулси биха влезли в душата. Когато веднъж в едно общество говореха за навлязлото в духовното развитие чрез Роберт Хамерлинг, влезе човек, свикнал да слуша предимно самия себе си и да не обръща много внимание на това, което говорят другите – има такива хора, които охотно слушат само себе си. Както бомбен взрив се намеси той в разговора и заяви: най-великото, което е влязло в живота на човечеството, това е Разколников на Достоевски.
Разбира се, няма защо да се отрича своеобразното величие на героя на Достоевски, но подвластността на материалното, душата, затворена в материалното и отклоняваща духовното, това е точната противоположност на взаимопроникването между материално и духовно, което търси Хамерлинг.
Несъмнено е интересно и сензационно да се наблюдава душа, която не се стреми да излезе извън пределите на материалното, която така грандиозно е разкрита от Достоевски, но за човека от Средна Европа е важно познанието на цялото му същество и всичките му задачи. И тук е необходима борба.
към текста >>
Зад външната борба стои вътрешната, това е вътрешната борба с противостоящите сили, които се противят на признаването на
дух
овното.
Зад външната борба стои вътрешната, това е вътрешната борба с противостоящите сили, които се противят на признаването на духовното.
Да вникнем в тези странни факти: от една страна – нас ни убедиха да не концентрираме много вниманието си върху противостоящите ни вътре в Европа духовни сили; тъй като, ако би победило чисто германското, – от германска страна ни убеждаваха, че би трябвало да се опасяваме от възраждане на идеите, които са развивали Хегел, Фихте, Шелинг, Гьоте: би трябвало да се опасяваме от метафизичната мечтателност. Това е своеобразна боязън, за която тук става дума; но тази боязън би могла да става все по-силна, и тези, които имат тази боязън, те, разбира се, няма да успеят да приемат духовното. В действителност, както детето се развива в мъж, така идеализмът на Средна Европа трябва да се развие в спиритуализъм, защото идеализмът на Средна Европа е рожба на спиритуализма, рожба, която трябва да израсне от спиритуализма. Фихте говореше все още само от идеализма, но от такъв идеализъм, който е устремен към спиритуалното. Този импулс към спиритуалното не трябва да изчезне от еволюцията на Земята.
към текста >>
Да вникнем в тези странни факти: от една страна – нас ни убедиха да не концентрираме много вниманието си върху противостоящите ни вътре в Европа
дух
овни сили; тъй като, ако би победило чисто германското, – от германска страна ни убеждаваха, че би трябвало да се опасяваме от възраждане на идеите, които са развивали Хегел, Фихте, Шелинг, Гьоте: би трябвало да се опасяваме от метафизичната мечтателност.
Зад външната борба стои вътрешната, това е вътрешната борба с противостоящите сили, които се противят на признаването на духовното.
Да вникнем в тези странни факти: от една страна – нас ни убедиха да не концентрираме много вниманието си върху противостоящите ни вътре в Европа духовни сили; тъй като, ако би победило чисто германското, – от германска страна ни убеждаваха, че би трябвало да се опасяваме от възраждане на идеите, които са развивали Хегел, Фихте, Шелинг, Гьоте: би трябвало да се опасяваме от метафизичната мечтателност.
Това е своеобразна боязън, за която тук става дума; но тази боязън би могла да става все по-силна, и тези, които имат тази боязън, те, разбира се, няма да успеят да приемат духовното. В действителност, както детето се развива в мъж, така идеализмът на Средна Европа трябва да се развие в спиритуализъм, защото идеализмът на Средна Европа е рожба на спиритуализма, рожба, която трябва да израсне от спиритуализма. Фихте говореше все още само от идеализма, но от такъв идеализъм, който е устремен към спиритуалното. Този импулс към спиритуалното не трябва да изчезне от еволюцията на Земята.
към текста >>
Това е своеобразна боязън, за която тук става дума; но тази боязън би могла да става все по-силна, и тези, които имат тази боязън, те, разбира се, няма да успеят да приемат
дух
овното.
Зад външната борба стои вътрешната, това е вътрешната борба с противостоящите сили, които се противят на признаването на духовното. Да вникнем в тези странни факти: от една страна – нас ни убедиха да не концентрираме много вниманието си върху противостоящите ни вътре в Европа духовни сили; тъй като, ако би победило чисто германското, – от германска страна ни убеждаваха, че би трябвало да се опасяваме от възраждане на идеите, които са развивали Хегел, Фихте, Шелинг, Гьоте: би трябвало да се опасяваме от метафизичната мечтателност.
Това е своеобразна боязън, за която тук става дума; но тази боязън би могла да става все по-силна, и тези, които имат тази боязън, те, разбира се, няма да успеят да приемат духовното.
В действителност, както детето се развива в мъж, така идеализмът на Средна Европа трябва да се развие в спиритуализъм, защото идеализмът на Средна Европа е рожба на спиритуализма, рожба, която трябва да израсне от спиритуализма. Фихте говореше все още само от идеализма, но от такъв идеализъм, който е устремен към спиритуалното. Този импулс към спиритуалното не трябва да изчезне от еволюцията на Земята.
към текста >>
А до главното стигаме, ако дадем да говори на това, което в светлината на
дух
а ни показва развитието на Земята.
С тези прости думи може да се изкаже много за смисъла на епохата. Някои хора са предчувствали това. Но тези предчувствия се изплъзвали, не са се възприемали в тяхната дълбочина, не са намирали центъра на тежестта си. Заради детайлите са изпускали главното. Работата е именно в това, да не се изпуснат, да не се изгубят основните линии и действително да се вижда главното в теченията, вървящи през еволюцията на Земята.
А до главното стигаме, ако дадем да говори на това, което в светлината на духа ни показва развитието на Земята.
В редките случаи, когато ние действително сериозно приемаме учението за следващите една след друга следатлантски културни епохи – отново и отново трябва да бъде повтаряно това – хората могат да прекрачат тясната гледна точка, която не вижда главното.
към текста >>
Това е недопустимо, и
дух
овната наука трябва да възпрепятства хората и журналистите също, отново и отново да съдят за събитията така, сякаш предпоставката за това, което става сега, се е появила едва преди 5 или 6 месеца!
Но това е написано в 1870 година! И изобщо не е имало година, когато това да не би могло да бъде написано. Колко нелепо е да се мисли, че не трябва да се търсят източниците на това, което става сега, във формиращи се от десетилетия сили. Тези думи са написани в 1870 година, по време на войната на Германия с Франция. Да се мисли, че съвременните събитията би могло и да ги няма, и да се мисли, че не всички импулси са идвали от Изток, това е, меко казано, неисторично, това е игнориране на действително действащи сили.
Това е недопустимо, и духовната наука трябва да възпрепятства хората и журналистите също, отново и отново да съдят за събитията така, сякаш предпоставката за това, което става сега, се е появила едва преди 5 или 6 месеца!
Когато хората търсят разбиране на събитията от духовната наука, те знаят, че голямото се подготвя в малкото и, че може правилно да се съди за малкото, само изхождайки от голямото, – от ежедневния живот се подготвя това, чийто смисъл ни помага да разберем духовната наука.
към текста >>
Когато хората търсят разбиране на събитията от
дух
овната наука, те знаят, че голямото се подготвя в малкото и, че може правилно да се съди за малкото, само изхождайки от голямото, – от ежедневния живот се подготвя това, чийто смисъл ни помага да разберем
дух
овната наука.
И изобщо не е имало година, когато това да не би могло да бъде написано. Колко нелепо е да се мисли, че не трябва да се търсят източниците на това, което става сега, във формиращи се от десетилетия сили. Тези думи са написани в 1870 година, по време на войната на Германия с Франция. Да се мисли, че съвременните събитията би могло и да ги няма, и да се мисли, че не всички импулси са идвали от Изток, това е, меко казано, неисторично, това е игнориране на действително действащи сили. Това е недопустимо, и духовната наука трябва да възпрепятства хората и журналистите също, отново и отново да съдят за събитията така, сякаш предпоставката за това, което става сега, се е появила едва преди 5 или 6 месеца!
Когато хората търсят разбиране на събитията от духовната наука, те знаят, че голямото се подготвя в малкото и, че може правилно да се съди за малкото, само изхождайки от голямото, – от ежедневния живот се подготвя това, чийто смисъл ни помага да разберем духовната наука.
към текста >>
Исках да говоря, трябваше в днешната встъпителна лекция отново да говоря с вас от тази определена гледна точка, която е предизвикана от преживяваните събития; трябваше да ви говоря за това, което трябва да стане
дух
овната наука за правилната оценка за света и за нашето място в него.
Исках да говоря, трябваше в днешната встъпителна лекция отново да говоря с вас от тази определена гледна точка, която е предизвикана от преживяваните събития; трябваше да ви говоря за това, което трябва да стане духовната наука за правилната оценка за света и за нашето място в него.
Бях длъжен да говоря за това. По същество ние отново и отново трябва да поставяме пред себе си това изискване: сериозно, дълбоко сериозно да приемаме това, което иска да ни даде духовната наука, и да не търсим, така да се каже, два пътя в живота: пътя, по който стигаме до духовнонаучното разбиране за света, и пътя на ежедневието, по който постъпваме /действаме/ като всички други хора. Но, по скоро не с думите, а с това, как в нашия тесен кръг тълкувах фактите, бих искал да предизвикам във вас усещането и разбирането, че тези думи действително не са нещо друго, а вечните Истини, и че тези вечни Истини са едновременно и индивидуални Истини.
към текста >>
По същество ние отново и отново трябва да поставяме пред себе си това изискване: сериозно, дълбоко сериозно да приемаме това, което иска да ни даде
дух
овната наука, и да не търсим, така да се каже, два пътя в живота: пътя, по който стигаме до
дух
овнонаучното разбиране за света, и пътя на ежедневието, по който постъпваме /действаме/ като всички други хора.
Исках да говоря, трябваше в днешната встъпителна лекция отново да говоря с вас от тази определена гледна точка, която е предизвикана от преживяваните събития; трябваше да ви говоря за това, което трябва да стане духовната наука за правилната оценка за света и за нашето място в него. Бях длъжен да говоря за това.
По същество ние отново и отново трябва да поставяме пред себе си това изискване: сериозно, дълбоко сериозно да приемаме това, което иска да ни даде духовната наука, и да не търсим, така да се каже, два пътя в живота: пътя, по който стигаме до духовнонаучното разбиране за света, и пътя на ежедневието, по който постъпваме /действаме/ като всички други хора.
Но, по скоро не с думите, а с това, как в нашия тесен кръг тълкувах фактите, бих искал да предизвикам във вас усещането и разбирането, че тези думи действително не са нещо друго, а вечните Истини, и че тези вечни Истини са едновременно и индивидуални Истини.
към текста >>
НАГОРЕ