Рудолф Щайнер
www.rudolfsteinerbg.com
НАЧАЛО
Контакти
|
English
 
с която и да е дума 
 
изречения в които се съдържат търсените думи 
 
текстове, в които се съдържат търсените думи 
 
с точна фраза 
 
с корен от думите 
 
с части от думите 
 
в заглавията на текстовете 
КАТЕГОРИИ С ТЕКСТОВЕ
Сваляне на информацията от
страница
26
СТРАНИЦИ:
1
,
2
,
3
,
4
,
5
,
6
,
7
,
8
,
9
,
10
,
11
,
12
,
13
,
14
,
15
,
16
,
17
,
18
,
19
,
20
,
21
,
22
,
23
,
24
,
25
,
26
,
27
,
28
,
29
,
30
,
31
,
32
,
Намерени са
31222
резултата от
1807
текста в
32
страници с части от думите : '
Акт
'.
На страница
26
:
1000
резултата в
66
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
3. СКАЗКА ТРЕТА. Арнхайм, 20 юли 1924 г.
GA_240 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Шести том
Но ние трябва именно да познаем ариманическия хар
акт
ер на тези съчинения!
Че той е един блестящ писател, това не трябва да ни учудва; защото Ариман е един велик обхватен, мощен дух. Той е само тъкмо онзи дух, който не е подходящ за напредващото развитие на човечеството на Земята в смисъла на добрите Богове, а води борба срещу тези последните. На неговата собствена област той е не само едно напълно полезно, но едно благотворно същество; защото онези същества, които са благотворни на определено равнище на мировите процеси, стават извънредно вредни на едно друго равнище. Ето защо не е нужно да се предположи, когато искаме да охарактеризираме творенията на Ариман, че тези творения трябва да бъдат особено поругани. Ние можем даже да им се удивляваме, когато имаме съзнание за това, което стои пред нас.
Но ние трябва именно да познаем ариманическия характер на тези съчинения!
към текста >>
Тогава тя ни учи, как веднъж Ариман е направил опити като писател, първи опити имащи един потресающ, дълбоко трагичен хар
акт
ер, които естествено са се проявили чрез един човек: "Антихристът" от Ницше, "Ecce homo", автобиографията на Ницше и всичко онова, което са бележки във "Волята за сила" най-блестящите глави на модерното писателство, с тяхното често пъти така дяволско съдържание!
Михаел ни учи днес да познаваме това, когато искаме да го слушаме. Защото Школата на Михаел е продължило да действува и ние можем да стигнем и днес до нея.
Тогава тя ни учи, как веднъж Ариман е направил опити като писател, първи опити имащи един потресающ, дълбоко трагичен характер, които естествено са се проявили чрез един човек: "Антихристът" от Ницше, "Ecce homo", автобиографията на Ницше и всичко онова, което са бележки във "Волята за сила" най-блестящите глави на модерното писателство, с тяхното често пъти така дяволско съдържание!
Написа ги Ариман, упражнявайки своето господство над това, което на Земята може да бъде подчинено на негова та власт в букви чрез печатарското изкуство. Ариман е започнал вече да се проявява като писател по този начин и той ще продължи своята работа. Необходимо е в бъдеще хората да могат да бъдат будни на Земята, за да не приемат като равностойно всичко, което срещат като писателство. Ще се явят книги, но отделни хора трябва да знаят, че има един, който се обучава, за да стане един от най-блестящите писатели на близкото бъдеще: Ариман! Съчиненията ще бъдат написани от човешки ръце, обаче писателя ще бъде Ариман.
към текста >>
К
акт
о старите евангелисти бяха вдъхновени и написаха творенията на свръхсетивните Същества, които ги въодушевяваха, така в съчиненията на Ариман ще бъдат написани.
Написа ги Ариман, упражнявайки своето господство над това, което на Земята може да бъде подчинено на негова та власт в букви чрез печатарското изкуство. Ариман е започнал вече да се проявява като писател по този начин и той ще продължи своята работа. Необходимо е в бъдеще хората да могат да бъдат будни на Земята, за да не приемат като равностойно всичко, което срещат като писателство. Ще се явят книги, но отделни хора трябва да знаят, че има един, който се обучава, за да стане един от най-блестящите писатели на близкото бъдеще: Ариман! Съчиненията ще бъдат написани от човешки ръце, обаче писателя ще бъде Ариман.
Както старите евангелисти бяха вдъхновени и написаха творенията на свръхсетивните Същества, които ги въодушевяваха, така в съчиненията на Ариман ще бъдат написани.
към текста >>
Той не ще се нуждае от едно външно нарисуване, к
акт
о често пъти през време на доминиканците е бил фиксиран образът: горестоящи доминиканците схоластици с техните книги, отдолу езическата мъдрост, представена чрез Аверое, Авицена и т.н., които ще бъдат тъпкани от техните нозе тези карти ни могат да се видят навсякъде там, където борбата на християнската схоластика трябвало да бъде изобразена в картини обаче хората ще трябва да имат тази картина духом: всеотдайност спрямо проникващия в света и завладяващ интелигентността на Земята Михаел, и будност така щото човек да може да се издигне над себе си спрямо блестящата, ослепителна работа на Ариман като писател, която действува през цялото 20-то столетие.
И две неща ще има в по-нататъшното развитие на човечеството, две неща ще има в историята на това развитие. Ще трябва да бъдат положени усилия да бъде разпространено в земната област онова, което някога Михаел предаде на предопределени за това души в своята свръхсетивна Школа, ще бъде необходимо членовете в Антропософското Общество да хранят благоговение към тези познания и да ги предадат на тези, които ще дойдат в следващите въплъщения, докато настъпи краят на 20-то столетие. Тогава някои от тези, които днес за първи път научават тези неща, ще слязат отново на Земята, което значи ще бъде скоро. Но междувременно на Земята ще се явят много неща, ще се издадат много съчинения, които са написани от Ариман. Едната задача на антропософите ще бъде: да се грижат вярно за мъдростта на Михаел, да се застъпват с мъжествено сърце за мъдростта на Михаел и да виждат първото проникване на земната интелигентност с духовния меч на Михаел в това, че сега този духовен меч на Михаел ще бъде размахван, манипулиран от сърцата, в които е влязла мъдростта на Михаел, така, щото образът на Михаел, ще се яви като един въодушевяващ отделните антропософи образ в една нова форма: Михаел стоящ в сърцата на хората, под неговите нозе това, което ще бъде ариманическо писателство.
Той не ще се нуждае от едно външно нарисуване, както често пъти през време на доминиканците е бил фиксиран образът: горестоящи доминиканците схоластици с техните книги, отдолу езическата мъдрост, представена чрез Аверое, Авицена и т.н., които ще бъдат тъпкани от техните нозе тези карти ни могат да се видят навсякъде там, където борбата на християнската схоластика трябвало да бъде изобразена в картини обаче хората ще трябва да имат тази картина духом: всеотдайност спрямо проникващия в света и завладяващ интелигентността на Земята Михаел, и будност така щото човек да може да се издигне над себе си спрямо блестящата, ослепителна работа на Ариман като писател, която действува през цялото 20-то столетие.
Той ще пише своите съчинения на най-странните места, но тези съчинения ще бъдат налице и той ще си създаде ученици. Някои неща се явяват даже в наше време, които неща обработват първо подсъзнателните души, за да се въплътят те бързо отново и да могат да бъдат оръдия на Ариман като писател. Той ще пише във всички области: ще пише в областта на философията, ще пише в областта на поезията, ще пише в областта на драматиката и на епиката; ще пише в областта на медицината, на юриспруденцията, на социологията! Във всички области ще пише Ариман!
към текста >>
Обични приятели, ако можем да се проникнем с нещо подобно, ако можем да бъдем в състояние да чувствуваме, че стоим в живота така, к
акт
о показва изнесеното от мене пред Вас, тогава ние ще застанем като истински антропософи в съвременната цивилизация.
Обични приятели, ако можем да се проникнем с нещо подобно, ако можем да бъдем в състояние да чувствуваме, че стоим в живота така, както показва изнесеното от мене пред Вас, тогава ние ще застанем като истински антропософи в съвременната цивилизация.
Тогава може би ние все повече и повече ще долавяме, че от Коледното Тържество насам от Гьотеанума излиза едно ново течение, че всъщност едва сега пред Антропософското Общество е поставено онова, в което то може да се огледа като в едно "мирово огледало", че също и отделният антропософ с неговата водеща го в Антропософското Общество Карма ще може да се оглежда.
към текста >>
К
акт
о старата змия трябваше да бъде потъпкана от Михаел, така превърналата се в змия Интелигентност трябва да бъде завладяна от Михаел.
Това е, което исках първо да поставя на сърцето Ви чрез тези сказки. Защото аз трябва да говоря предимно на сърцата. Сърцата трябва да станат помощници на Михаел в завладяването на падналата от небето на Земята Интелигентност.
Както старата змия трябваше да бъде потъпкана от Михаел, така превърналата се в змия Интелигентност трябва да бъде завладяна от Михаел.
И навсякъде, където тя се явява като противник не одухотворена, а ариманизирана духом там тя трябва да бъде позната по правилния начин чрез възпитаната чрез Михаеловия начин на мислене будност на антропософския дух.
към текста >>
2.
4. СКАЗКА ЧЕТВЪРТА. Торки, 12 август 1924 г.
GA_240 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Шести том
Днес обаче можем действително да кажем по отношение на всички духовни Същества, които са свързани с Антропософското Движение, че онези връзки, които съществуват между духовните светове и откровенията, които трябва да текат през Антропософското Движение, започнаха да текат по-обилно, по-интимно, по-решително отколкото по-рано, че следователно ф
акт
ически от двете евентуалности, които можеха да настъпят, едната, която е възможно най-благоприятно за по-нататъшното развитие на Антропософското Движение, действително настъпи.
Днес обаче можем действително да кажем по отношение на всички духовни Същества, които са свързани с Антропософското Движение, че онези връзки, които съществуват между духовните светове и откровенията, които трябва да текат през Антропософското Движение, започнаха да текат по-обилно, по-интимно, по-решително отколкото по-рано, че следователно фактически от двете евентуалности, които можеха да настъпят, едната, която е възможно най-благоприятно за по-нататъшното развитие на Антропософското Движение, действително настъпи.
Можем да кажем: от основаването на Антропософското Общество при Гьотеанума ние виждаме как непрестанно онези духовни същества, от които имаме нашите откровения, проявяват още по-голямо благоговение към нас, отколкото беше случаят по-рано. Така щото в тази насока още от доста дълго време насам от Антропософското Общество можа да бъде отнет един тежък кошмар.
към текста >>
Ето защо на Коледното Тържество не бяха изработени статути /устави/, к
акт
о иначе звучат уставите, а просто бе казано, какво отношение трябва да съществува от човек на човек, между президиума и другите членове, между самите отделни членове и т.н.
Това направи необходимо, щото на Коледа в Дорнах да не бъде поставен един председател, който да бъде във външен смисъл, а бе поставен един президиум, който трябва да се счита езотеричен президиум, който е отговорен за това, само пред духовните Същества, който не бе избран, а бе образуван. Всички неща, които иначе стават при учредителни събрания, станаха различно на Коледа. И този президиум е онова, което бих могъл да нарека един инициативен президиум, един президиум, който вижда своите задачи в това, което върши.
Ето защо на Коледното Тържество не бяха изработени статути /устави/, както иначе звучат уставите, а просто бе казано, какво отношение трябва да съществува от човек на човек, между президиума и другите членове, между самите отделни членове и т.н.
Това, което президиумът ще възнамерява, то се намира в това, което не е никакъв устав, което е приело само формата на устав, а всъщност е само един разказ на това, което искаме да направим. Всичко беше различно от това, което иначе става при общества.
към текста >>
Цялото движение, което тече сега през Обществото, трябва да има един езотеричен хар
акт
ер.
И това е същественото, че от сега нататък в Антропософското Общество дойде едно езотерично течение.
Цялото движение, което тече сега през Обществото, трябва да има един езотеричен характер.
към текста >>
Естествено някои счетоха, че може също да се направи един печат с моя подпис и работата да бъде извънредно много улеснена по този начин Обаче в Антропософското Общество трябва от сега нататък да има един индивидуален, човешки хар
акт
ер.
Видите ли, тук бих искал да приведа нещо привидно съвсем незначително. Бяха възобновени и ще продължават да се възобновяват членските карти на членовете на Антропософското Общество. Тъй като нашето Общество има сега вече 12,000 членове в света, трябваше да бъдат издадени 12,000 нови членски карти. Всички тези членски карти трябва да бъдат подписани сега от мен.
Естествено някои счетоха, че може също да се направи един печат с моя подпис и работата да бъде извънредно много улеснена по този начин Обаче в Антропософското Общество трябва от сега нататък да има един индивидуален, човешки характер.
Ето защо и в една такава дребна работа аз трябва да спазвам това. Всяка членска карта трябва да стои пред моите очи, аз да прочета името, да сложа със собствената си ръка моя подпис отдолу. Така се създава първо едно малко, обаче човешко отношение към всеки отделен член на нашето Общество. Естествено би било много по-просто някой да постави печата с моето име под всичките 12,000 членски карти, но това не трябва да става.
към текста >>
Защото когато нещата трябва да бъдат извършени човешки, тогава не можем да стоим при абстр
акт
ното, а навсякъде трябва да навлезем в конкретното.
Ако по този начин се прояви разбиране към президиума при Гьотеанума, тогава ще се види естествено всичко ще върви по-бавно, трябва да имате търпение, обични приятели; но макар и да върви бавно; възнамеренията заложени на Коледа ще бъдат всички постепенно изпълнени. Само че трябва да се прояви също разбиране към президиума при Гьотеанума, той не може да направи петата крачка преди втората, втората преди първата. И ако до сега той е стигнал само да направи половин крачка, нещата все пак ще вървят, ще дойде вече време, когато той ще стигне и до петата крачка.
Защото когато нещата трябва да бъдат извършени човешки, тогава не можем да стоим при абстрактното, а навсякъде трябва да навлезем в конкретното.
към текста >>
Обаче циклите не ще бъдат вече запечатани за външния свят, к
акт
о това ставаше до сега.
И така Антропософското Движение ще получи действително едно ново течение, една нова черта. То ще бъде езотерично по дух, не ще търси вече езотеричното във външни неща. Езотерични ще бъдат определени истини, които могат да бъдат съобщавани само в това Движение, защото само онзи, който минава живо през всичко това, което е в Обществото, ще може да преработи в себе си такива истини, да ги преработи в своето сърце.
Обаче циклите не ще бъдат вече запечатани за външния свят, както това ставаше до сега.
Вярно е, че циклите не ще се продават чрез книжарниците, обаче онзи, който иска да ги има, ще може да ги има. Само че, като вече загатнахме, ние ще теглим една духовна граница: ще кажем, че не можем да признаем никакви възражения, никакво критика, освен само на онези, които също стоят на почвата, на която стоят циклите. Нека от сега нататък в бъдеще хората да приказват каквото си щат в окултното се работи в положителното, не в отрицателното.
към текста >>
В Антропософското Движение ние приемаме светещата, огнена Истина: така к
акт
о седим тук, ние се намираме в този живот като в едно повторение на минали земни съществувания.
В Антропософското Движение ние приемаме светещата, огнена Истина: така както седим тук, ние се намираме в този живот като в едно повторение на минали земни съществувания.
От миналите земни съществувания ние внасяме в сегашното резултатите на тези минали земни съществувания. И би трябвало да се чувствуваме всъщност, че не само да насочваме поглед назад към онова, което сме сред настоящия народ, сред настоящото човечество, би трябвало да се чувствуваме като идващи напипвайки в този живот, като сме минали през редица земни съществувания и сме работили в други съществувания между смъртта и едно ново раждане върху нашето Себе, върху нашата индивидуалност, за да направим от нас това, което сме днес.
към текста >>
Ако се отнасяме сериозно към ученията, които са протекли през Антропософското Движение, не трябва ли напротив да кажем: ние насочваме поглед към една личност; тя представлява в нейния днешен или в нейния последен земен живот едно повторение на минали земни съществувания и ние не можем да я разберем, ако не я схващаме така, к
акт
о тя се представя с резултатите на миналите земни съществувания.
Обаче колкото далече е всъщност още всекидневното съзнание от това, да се отнася съвсем сериозно с положението: да, аз съм минал през минали земни съществувания, държа сметка за тези минали земни съществувания. Но ние не ще можем да сторим това при себе си, ако не поставим цялото разглеждане на живота в гледната точка на Кармата, на образуването на съдбата, която преминава от един земен живот в друг земен живот. Преди всичко обаче тогава в тази гледна точка трябва да бъде поставен историческият живот на човечеството. Тогава ние трябва да си кажем: тук или там се е явила една меродавна личност, която е произвела нещо важно в човечеството. Разбираме ли ние тази личност, когато я виждаме само да се ражда в определен момент, минавайки през земния живот, разглеждайки я само според онези съдържания, които тя е имала в този един земен живот?
Ако се отнасяме сериозно към ученията, които са протекли през Антропософското Движение, не трябва ли напротив да кажем: ние насочваме поглед към една личност; тя представлява в нейния днешен или в нейния последен земен живот едно повторение на минали земни съществувания и ние не можем да я разберем, ако не я схващаме така, както тя се представя с резултатите на миналите земни съществувания.
към текста >>
Днес се разказват ф
акт
ите на различните епохи на историческото развитие на човечеството.
Когато се отнесем сериозно с едно такова схващане, с една такава гледна точка, ние трябва да направим да настъпи едно разглеждане на историята съвършено различно от онова, което днес е общоприето.
Днес се разказват фактите на различните епохи на историческото развитие на човечеството.
Стига се до един държавник, до един живописец, до някоя друга важна личност. Разказва се това, което тя е направила от нейното раждане на Земята. Обаче не се проявява сериозност нещата да бъдат схващани така: тази личност е тук; минали земни съществувания светят в настоящето земно съществувание на тази личност. Но ние ще разберем историята само тогава, когато ще знаем: онова, което става в една по-късна епоха, то е пренесено от самите хора от минали епохи в по-късните. Хората, които днес живеят или които са живели преди столетия, са живели и преди това на Земята и от минали време на пренасят онова, което са мислили, което са изживели, в по-новите времена.
към текста >>
Ние забелязваме тази особеност на хар
акт
ера при него като учен, като философ и като държавник.
Тази личност се явява, ние се запознаваме с нейния живот. Ние разглеждаме тази личност сред християнската цивилизация. Нищо в това, което е външно писателство на Бако /Бейко/ от Варулам не напомня за християнските импулси. Той би могъл да израсне също така добре от една нехристиянска цивилизация. Това, което той казва върху Християнството, е твърде повърхностно в сравнение с това, което е неговият същински импулс на сърцето.
Ние забелязваме тази особеност на характера при него като учен, като философ и като държавник.
към текста >>
От сега нататък този въпрос за повтарящите се земни съществувания не трябва да бъде поставян само абстр
акт
но, ако Антропософското Общество трябва да получи неговия истински смисъл.
От сега нататък този въпрос за повтарящите се земни съществувания не трябва да бъде поставян само абстрактно, ако Антропософското Общество трябва да получи неговия истински смисъл.
Да знаем: ние не живеем само веднъж на Земята, а сме живели и ще живеем още много пъти, да знаем, че това или онова бива пренесено от един земен живот в друг тези възгледи са без съмнение нещо много хубаво, обаче все пак относително наивно и безобидното се превръща само в едно общо изповедание, в една вяра. Работата започва да става сериозна едва тогава, когато насочим поглед върху напълно конкретния човек и когато разберем неговия конкретен живот в една по-късна епоха изхождайки от неговия конкретен живот в минали епохи.
към текста >>
От сега нататък върху тези неща не трябва да говорим въздържайки се; трябва да говорим, как стоят нещата в духовния живот, така щото външния свят на историята и природата да застанат пред нас по такъв начин, че в този външен свят на историята и на природата да се открие онова, което тече зад тях като духовен ф
акт
.
От сега нататък върху тези неща не трябва да говорим въздържайки се; трябва да говорим, как стоят нещата в духовния живот, така щото външния свят на историята и природата да застанат пред нас по такъв начин, че в този външен свят на историята и на природата да се открие онова, което тече зад тях като духовен факт.
към текста >>
Защото, видите ли, така, к
акт
о хората мислят върху нещата на обикновения живот, те не могат да вземат решения по отношение на тези неща.
При всички обстоятелства човек ще вземе отначало поставянето и третирането на такива въпроси, каквито аз посочих тук, по-повърхностно отколкото те трябва да бъдат схващани по отношение на духовните и физически светове, в които живеем.
Защото, видите ли, така, както хората мислят върху нещата на обикновения живот, те не могат да вземат решения по отношение на тези неща.
И за да Ви запозная с всички подоснови, които се вземат под внимание при такива въпроси, днес на края на първото разглеждане, което правим върху тези неща, преди да премина към отговора на въпросите: Кой е бил Бейкън в предидущия живот? Кой е бил Дарвин в предидущия живот? бих искал да направя една лична забележка, която обаче вземам съвършено обективно.
към текста >>
Видите ли, ако някой би живял така, к
акт
о аз самият живях от 60-те години на миналото столетие до настоящето, той би живял в онова време, което аз често пъти съм Ви охар
акт
еризирал като време, в което е настъпило господството на Михаел в човешката цивилизация, за разлика от продължилото преди това три столетия и половина господство на Габриел.
Видите ли, ако някой би живял така, както аз самият живях от 60-те години на миналото столетие до настоящето, той би живял в онова време, което аз често пъти съм Ви охарактеризирал като време, в което е настъпило господството на Михаел в човешката цивилизация, за разлика от продължилото преди това три столетия и половина господство на Габриел.
Господството на Михаел, т.е. влизането на слънчевия импулс на Михаел в цялата цивилизация в напредъка на човечеството, настъпи в края на 70-те години на миналото столетие. Когато човек е живял във времето, което последва непосредствено настъпването на влиянието на Михаел, и с такива другари от младостта, че тогава, следователно в 80-те, 90-те години, когато беше започнало господството на Михаел, да прояви своето влияние, да се наложи зад кулисите на външните събития, да развие своята Чувствуваща или Разсъдъчна душа Вие знаете, човек развива тази душа между 28-та и 35-та година, тогава живеейки в тази Чувствуваща или Разсъдъчна душа, той живееше вън от физическия свят. Когато човек живее себе си, когато има изживявания в Чувствуващата или Разсъдъчна душа, той живее вън от физическия свят.
към текста >>
Аз можех бързо да схвана естествено научните връзки, а напротив отделните ф
акт
и не искаха да останат в моята памет не влизаха в нея.
Видите ли, ако мога да направя тук една лична забележка, то тя е тази: аз самият израснах така, че всъщност никога не изпитах трудностите в схаващането на духовния свят. Това, което ми донасяше насреща духовният свят, то проникваше в моята душа, развиваше се в идеи, можеше да се оформи в мисли. Онова, което беше толкова лесно за другите хора, за мене беше трудно.
Аз можех бързо да схвана естествено научните връзки, а напротив отделните факти не искаха да останат в моята памет не влизаха в нея.
Аз можех да схващам ондулационната теория, възгледите на математиците, физиците, химиците, можех да схващам всичко това с леснота; но не можех да позная напротив един минерал отново, след като съм го видял един, два пъти, както другите хора, а трябваше да го виждам тридесет, четирдесет пъти. Фактите на външния физически свят ми оказваха съпротивление по отношение на тяхното запомняне и разбиране. Аз не можех да вникна лесно в този физически сетивен свят.
към текста >>
Аз можех да схващам ондулационната теория, възгледите на математиците, физиците, химиците, можех да схващам всичко това с леснота; но не можех да позная напротив един минерал отново, след като съм го видял един, два пъти, к
акт
о другите хора, а трябваше да го виждам тридесет, четирдесет пъти.
Видите ли, ако мога да направя тук една лична забележка, то тя е тази: аз самият израснах така, че всъщност никога не изпитах трудностите в схаващането на духовния свят. Това, което ми донасяше насреща духовният свят, то проникваше в моята душа, развиваше се в идеи, можеше да се оформи в мисли. Онова, което беше толкова лесно за другите хора, за мене беше трудно. Аз можех бързо да схвана естествено научните връзки, а напротив отделните факти не искаха да останат в моята памет не влизаха в нея.
Аз можех да схващам ондулационната теория, възгледите на математиците, физиците, химиците, можех да схващам всичко това с леснота; но не можех да позная напротив един минерал отново, след като съм го видял един, два пъти, както другите хора, а трябваше да го виждам тридесет, четирдесет пъти.
Фактите на външния физически свят ми оказваха съпротивление по отношение на тяхното запомняне и разбиране. Аз не можех да вникна лесно в този физически сетивен свят.
към текста >>
Ф
акт
ите на външния физически свят ми оказваха съпротивление по отношение на тяхното запомняне и разбиране.
Видите ли, ако мога да направя тук една лична забележка, то тя е тази: аз самият израснах така, че всъщност никога не изпитах трудностите в схаващането на духовния свят. Това, което ми донасяше насреща духовният свят, то проникваше в моята душа, развиваше се в идеи, можеше да се оформи в мисли. Онова, което беше толкова лесно за другите хора, за мене беше трудно. Аз можех бързо да схвана естествено научните връзки, а напротив отделните факти не искаха да останат в моята памет не влизаха в нея. Аз можех да схващам ондулационната теория, възгледите на математиците, физиците, химиците, можех да схващам всичко това с леснота; но не можех да позная напротив един минерал отново, след като съм го видял един, два пъти, както другите хора, а трябваше да го виждам тридесет, четирдесет пъти.
Фактите на външния физически свят ми оказваха съпротивление по отношение на тяхното запомняне и разбиране.
Аз не можех да вникна лесно в този физически сетивен свят.
към текста >>
Защото това е свързано с разкриването на тайните на Михаел, които станаха по този начин, к
акт
о Ви описах това.
И, видите ли, също и в лоното на Антропософското Движение много неща, които останаха така да се каже тайни на Михаел, трябваше да бъдат носени по-нататък. Към тях принадлежат преди всичко онези истини, които се отнасяха за такива исторически връзки. От известно време върху тези неща може да се говори открито и без задръжки. Сега от месеци насам съществуват възможности именно това стана възможно също и за мене да се говори без задръжки върху тези неща. Ето защо става и стана и трябва и тук да стане това, че сега вече може да се говори направо върху връзките в земния живот.
Защото това е свързано с разкриването на тайните на Михаел, които станаха по този начин, както Ви описах това.
към текста >>
Това е едно от конкретните неща, за които по-рано аз говорих абстр
акт
но.
Това е едно от конкретните неща, за които по-рано аз говорих абстрактно.
В първата част аз казах по отношение на една евентуалност: че духовният свят би могъл да се откаже /да ни дава по-нататък своите откровения/. Действително, чрез всичко онова, което именно от Коледното Тържество на сам стана възможно да се дава на Антропософското Общество, чрез начина, по който ни бе позволено да работя окултно от онова време насам това не са нови неща, в окултната област човек не може да съобщи веднага днес неща, които е открил вчера, това са стари неща, неща, които са били изживени по начина, който Ви описах обаче случи се така, че демоните, които по-рано не позволяваха да бъдат изказани тези неща, трябваше да замълчат.
към текста >>
Следователно онези приятели, които искат да станат членове на Школата, които, к
акт
о казах, не са получили още свидетелство, даже ако вече са писали и тяхното писмо не е могло още да бъде още уредено, следователно ако не са получили още синьото свидетелство, моля да се представят още тази вечер или поне в следващите дни, най-добре колкото е възможно по-скоро, тук при д-р Вахсмут.
Следователно онези приятели, които искат да станат членове на Школата, които, както казах, не са получили още свидетелство, даже ако вече са писали и тяхното писмо не е могло още да бъде още уредено, следователно ако не са получили още синьото свидетелство, моля да се представят още тази вечер или поне в следващите дни, най-добре колкото е възможно по-скоро, тук при д-р Вахсмут.
Чрез това ще можем да имаме еди списък на онези, които още се представят и след това онези, които могат да бъдат приети в Школата, ще получат своето синьо свидетелство за първия класен час, който, както казах, е предвиден за следващия вторник.
към текста >>
Чрез това ще можем да имаме еди списък на онези, които още се представят и след това онези, които могат да бъдат приети в Школата, ще получат своето синьо свидетелство за първия класен час, който, к
акт
о казах, е предвиден за следващия вторник.
Следователно онези приятели, които искат да станат членове на Школата, които, както казах, не са получили още свидетелство, даже ако вече са писали и тяхното писмо не е могло още да бъде още уредено, следователно ако не са получили още синьото свидетелство, моля да се представят още тази вечер или поне в следващите дни, най-добре колкото е възможно по-скоро, тук при д-р Вахсмут.
Чрез това ще можем да имаме еди списък на онези, които още се представят и след това онези, които могат да бъдат приети в Школата, ще получат своето синьо свидетелство за първия класен час, който, както казах, е предвиден за следващия вторник.
към текста >>
3.
5. СКАЗКА ПЕТА. Торки, 14 август 1924 г.
GA_240 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Шести том
Искам първо да вземем такива хар
акт
ерни личности, каквито са тези чиито имена аз споменах последния път.
Искам първо да вземем такива характерни личности, каквито са тези чиито имена аз споменах последния път.
Такива личности обръщат първо нашето внимание върху това, как проникват в нашата настояща цивилизация различни духовни импулси. Почти в течение на две хилядолетия казах аз вече в предидущото разглеждане в западните страни и в голяма част от техните колонии царува Християнството, Християнството, което се е вляло във всички цивилизации повече отколкото се мисли И работата стои вече така, че много от това, при което не проличава веднага, че в него живеят християнски импулси, въпреки това, когато бъде проучено точно, веднага се вижда, че то е проникнато от християнски импулси. Обаче не може да се отрече аз загатнах вече и затова че в нашата цивилизация прониква нещо, което не издава една непосредствена пряка връзка с Християнството.
към текста >>
Определени възгледи, също определени пр
акт
ики на живота, проникват и се настаняват в нашата цивилизация, които не издават една непосредствена връзка с Християнството.
Определени възгледи, също определени практики на живота, проникват и се настаняват в нашата цивилизация, които не издават една непосредствена връзка с Християнството.
И тогава онзи, който иска да разбере на историческото развитие на нашия духовен живот от по-дълбоки вътрешни причини и иска да вземе за това разбиране в помощ духовното изследване, се вижда насочен към едно явление, на което твърде малко се обръща внимание, когато се говори за развитието на западната цивилизация. Той се вижда принуден да насочи поглед върху онова историческо явление, което е протекло успоредно с явяването и дейността на Карл Велики на запад. Той се вижда принуден да насочи поглед към онзи дворец на изток, в който царуваше, бих могъл да кажа, с истински източен блясък Харун ал Рашид, съвременникът на Карл Велики. Всичко, което Карл Велики е извършил на запад, изглежда слабо и бледо в сравнение с огромния блясък и величие на това, което в същото време е излязло от двореца на Харун ал Рашид.
към текста >>
Всичко това се сля, сля се всичко, което тогава съществуваше като мощна мистична астрономия, като мощна архитектура пропита от вътрешна образност и като друго изкуство, също и като поезия, сля се всичко, което беше възможно като други науки и като пр
акт
ически занимания на живота.
Това настроение царуваше също и в двореца на Харун ал Рашид. То още царуваше в 8-то и 9-то християнско столетие. И след това дойдоха онези гръцки учени, които трябваше да побягнат от Европа, защото гръцката философия бе изкоренена в Европа. Останало беше и много нещо от източната мъдрост.
Всичко това се сля, сля се всичко, което тогава съществуваше като мощна мистична астрономия, като мощна архитектура пропита от вътрешна образност и като друго изкуство, също и като поезия, сля се всичко, което беше възможно като други науки и като практически занимания на живота.
Всичко това се сля в двореца на Харун ал Рашид, защото този обичащ блясъка, но също така извънредно надарен в известно отношение човек за всичко организаторско събра в своя дворец онези хора, които в онези времена бяха най-големи учени, които бяха запазили много нещо от мъдростта на мистериите, които не бяха непосредствено посветени, но съхраняваха много от старата мъдрост на мистериите и живееха още живо в тази мъдрост на мистериите.
към текста >>
В двореца на Харун ал Рашид беше така, че там знаеха за Християнството, обаче в сравнение с извънредно големия блясък, който се развиваше там, то беше считано като едно първобитно Християнство, така к
акт
о се представяше тогава.
Отвъд в Азия хората бяха развили чрез това, което беше направил Александър Велики, повече вътрешните мистично-естественонаучни познания на Аристотел. И всичко това те бяха развили под влиянието на извънредно силната интелигентност на арабизма, обаче взета като дадена чрез откровението, като дадена чрез вдъхновение интелигентност.
В двореца на Харун ал Рашид беше така, че там знаеха за Християнството, обаче в сравнение с извънредно големия блясък, който се развиваше там, то беше считано като едно първобитно Християнство, така както се представяше тогава.
към текста >>
Тези две индивидуалности, Харун ал Рашид и неговият мъдър съветник, след като бяха действували така, к
акт
о описах, минаха през вратата на смъртта, като занесоха със себе си силния импулс, да се грижат, щото онзи начин на чувствуване, онзи светоглед, онзи духовен подход, който беше развиван при този дворец, да проникне по-нататък в света.
Тези две индивидуалности, Харун ал Рашид и неговият мъдър съветник, след като бяха действували така, както описах, минаха през вратата на смъртта, като занесоха със себе си силния импулс, да се грижат, щото онзи начин на чувствуване, онзи светоглед, онзи духовен подход, който беше развиван при този дворец, да проникне по-нататък в света.
към текста >>
Сега трябва да помислите върху следващото, и трябва да привикнете с това, че от сега нататък в антропософското поле ще се говори върху свръхсетивните събития със същата самопонятност к
акт
о върху събития та на физическия свят.
Сега трябва да помислите върху следващото, и трябва да привикнете с това, че от сега нататък в антропософското поле ще се говори върху свръхсетивните събития със същата самопонятност както върху събития та на физическия свят.
Трябва да помислите: животът на Александър Велики и животът на Аристотел в онова въплъщение от времето на Александър Велики беше такъв, че той означаваше завършек, че той означаваше определен завършек, че така да се каже импулсът, който беше даден със старите култури, който след това се прояви от една страна в Гърция, бе обхванат от Аристотел в понятия, които като идеи дълго време господствуваха над западния свят и въобще над цивилизацията.
към текста >>
След като имаха тази среща, и двамата, к
акт
о Харун ал Рашид така и неговият мъдър съветник, продължиха своя път към запад, постоянно наблюдавайки, какво става в земния живот.
След като имаха тази среща, и двамата, както Харун ал Рашид така и неговият мъдър съветник, продължиха своя път към запад, постоянно наблюдавайки, какво става в земния живот.
От свръхсетивното битие единият взе интензивно участие във всичко онова, което ставаше в северна Африка, в южна Европа, в Испания, във Франция. Приблизително в същото време другият премина през всичко онова, което ставаше в източния духовен живот, при Черно море, по-нататък през областите на Европа чак до Холандия, а също и до Англия. И след това тези двамата се преродиха почти в същото време в европейската култура.
към текста >>
Разгледайте това, което бе произведено от една страна чрез Бейко от Верулам, който беше християнин само външно, който внесе напълно абстр
акт
ното на арабизма в европейската наука, и разгледайте онова, което Амос Комениус внесе в педагогиката като външна материална нагледност на обучението и на цялото третиране на материала в обучението.
Разгледайте това, което бе произведено от една страна чрез Бейко от Верулам, който беше християнин само външно, който внесе напълно абстрактното на арабизма в европейската наука, и разгледайте онова, което Амос Комениус внесе в педагогиката като външна материална нагледност на обучението и на цялото третиране на материала в обучението.
Това е един елемент, който пряко няма нищо общо с Християнството. Макар и Амос Комениус да действува между моравските братя и т.н. това, което той пряко произведе, се осветлява от една страна чрез факта, че в един минал земен живот той е стоял към цялото развитие на човечеството така както процъфтяващата духовна култура в двореца на Харун ал Рашид.
към текста >>
това, което той пряко произведе, се осветлява от една страна чрез ф
акт
а, че в един минал земен живот той е стоял към цялото развитие на човечеството така к
акт
о процъфтяващата духовна култура в двореца на Харун ал Рашид.
Разгледайте това, което бе произведено от една страна чрез Бейко от Верулам, който беше християнин само външно, който внесе напълно абстрактното на арабизма в европейската наука, и разгледайте онова, което Амос Комениус внесе в педагогиката като външна материална нагледност на обучението и на цялото третиране на материала в обучението. Това е един елемент, който пряко няма нищо общо с Християнството. Макар и Амос Комениус да действува между моравските братя и т.н.
това, което той пряко произведе, се осветлява от една страна чрез факта, че в един минал земен живот той е стоял към цялото развитие на човечеството така както процъфтяващата духовна култура в двореца на Харун ал Рашид.
към текста >>
Това е, което бих искал да изложа пред Вас, за да насоча вниманието Ви върху това, как ф
акт
ически проследяването на повтарящите се земни съществувания може да направи разбираемо това, което се проявява в такива личности на Земята*.
Видите ли, обични приятели, истинското разглеждане на историята води от Земята на небето. Трябва да се вземат под внимание събитията, които могат да се разкрият само в свръхсетивния свят. Ако искате да разберете Бейко от Верулам, ако искате да разберете Амос Комениус, Вие трябва да ги проследите в миналото първо до онова, което те са били по-рано на Земята, следователно трябва да проследите в миналото разпространения чрез схоластиката аристотелизъм до онова интервю, което стана около 869 година, по времето на вселенския събор, да проследите нещата до там, където Харун ал Рашид и неговият мъдър съветник развиваха аристотелството и александризма, който можеше именно да бъде развиван едва в това действуване на свръхсетивния свят във физическия сетивен свят, в него става разбираемо това, което става в земния живот.
Това е, което бих искал да изложа пред Вас, за да насоча вниманието Ви върху това, как фактически проследяването на повтарящите се земни съществувания може да направи разбираемо това, което се проявява в такива личности на Земята*.
/*Тук Р. Щайнер прекъсна своята сказка, за да бъде преведено казаното на английски/.
към текста >>
Когато разглеждаме напредъка на цивилизацията на човечеството по начина, к
акт
о вече сторихме това, ние намираме, че в християнското развитие се е промъкнало чрез такива индивидуалности, като тези на Харун ал Рашид и на този, който по-късно стана Амос Комениус, нещо, което не иска да израсне в Християнството, което силно клони към арабизма.
Когато разглеждаме напредъка на цивилизацията на човечеството по начина, както вече сторихме това, ние намираме, че в християнското развитие се е промъкнало чрез такива индивидуалности, като тези на Харун ал Рашид и на този, който по-късно стана Амос Комениус, нещо, което не иска да израсне в Християнството, което силно клони към арабизма.
Така в нашето настояще време ние имаме от една страна, бих могъл да кажа, праволинейният ход напред на Християнството, а от друга страна проникващ в него арабизъм, особено обаче в абстрактната наука.
към текста >>
Така в нашето настояще време ние имаме от една страна, бих могъл да кажа, праволинейният ход напред на Християнството, а от друга страна проникващ в него арабизъм, особено обаче в абстр
акт
ната наука.
Когато разглеждаме напредъка на цивилизацията на човечеството по начина, както вече сторихме това, ние намираме, че в християнското развитие се е промъкнало чрез такива индивидуалности, като тези на Харун ал Рашид и на този, който по-късно стана Амос Комениус, нещо, което не иска да израсне в Християнството, което силно клони към арабизма.
Така в нашето настояще време ние имаме от една страна, бих могъл да кажа, праволинейният ход напред на Християнството, а от друга страна проникващ в него арабизъм, особено обаче в абстрактната наука.
към текста >>
Нещо подобно е определило Кармата, която след това се проявява така в настоящия земен живот, че се ражда стремежът в тези личности да получат духовното по начина, к
акт
о то се разглежда в Антропософското Движение.
Сега бих искал само да кажа: в Антропософията са обединени всякакъв вид личности. Също и тези личности имат своята Карма, която води в миналото, в минали времена, която се проявява по най-различни начини, когато отидем първо в миналото в онзи живот, който е бил прекаран преди земния живот и след това отидем по-нататък в миналото до минали земни съществувания. Могат да се намерят само малко хора, които идват честно в Антропософското Движение, без да са участвува ли с тяхната Карма в такива събития, каквито Ви описах сега. Онези, които изпитват по честен начин стремежа да дойдат в Антропософското Общество, са свързани по един или друг начин с това, което е станало, като срещите на Александър и Аристотел с Харун ал Рашид и неговия мъдър съветник, или с други подобни събития.
Нещо подобно е определило Кармата, която след това се проявява така в настоящия земен живот, че се ражда стремежът в тези личности да получат духовното по начина, както то се разглежда в Антропософското Движение.
към текста >>
4.
6. СКАЗКА ШЕСТА. Торки, 21 август 1924 г.
GA_240 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Шести том
К
акт
о вече казах, то е било предхождано от господството на Габриел.
От сказките, които държах тук следва: за нашето време, за нашата епоха трябва да имаме схващането, че духовното ръководство на човечеството, на цивилизованото човечество, стои под ръководството, под импулса на онова същество, което наричаме с християнското наименование Михаел. Това особено, ако искаме да го наречем така, господство на духовния живот е започнало през 70-те години на миналото столетие.
Както вече казах, то е било предхождано от господството на Габриел.
Сега бих искал да направя някои забележки върху нещата, които са свързани с това господство на Михаел, каквото то е днес.
към текста >>
С това е свързан ф
акт
ът, че, к
акт
о можахте да чуете тази сутрин в общите сказки, през време на неговата дневна будност човекът приема в неговото физическо тяло и в неговото етерно тяло тези слънчеви сили.
Когато Михаел направлява своите импулси сред земния живот през развитието на човечеството, той е винаги Духът, който внася слънчевите сили, слънчевите духовни сили в човешкото развитие.
С това е свързан фактът, че, както можахте да чуете тази сутрин в общите сказки, през време на неговата дневна будност човекът приема в неговото физическо тяло и в неговото етерно тяло тези слънчеви сили.
към текста >>
Когато действуват на Земята, слънчевите сили се състоят винаги в това, че са свързани с една импулсова вълна, която се разлива на струи в земната цивилизация и която можем да охар
акт
еризираме като интелектуална вълна.
Когато действуват на Земята, слънчевите сили се състоят винаги в това, че са свързани с една импулсова вълна, която се разлива на струи в земната цивилизация и която можем да охарактеризираме като интелектуална вълна.
Защото всичко, което човекът има като интелект, което въобще светът има като интелект, до колкото става въпрос за нашия свят, произхожда от Слънцето. Слънцето е извор на интелектуалното.
към текста >>
Тя е абстр
акт
но логическа, тя е нещо, което изпълва човека със сянкообразни понятия и идеи, които са твърде, твърде отдалечени от пълножизнената действителност, които са студени и бездушни спрямо това, което пулсира като топъл, светещ живот през човека и през света.
Когато изказваме тази истина, ние можем да доловим известна чувствена съпротива даже при съвременните хора, защото съвсем правилно е да не очакваме твърде много от днешната форма на интелекта. И имен но този, който се запознава с духовния живот, не може да очаква особено много от днешната форма на интелектуалността.
Тя е абстрактно логическа, тя е нещо, което изпълва човека със сянкообразни понятия и идеи, които са твърде, твърде отдалечени от пълножизнената действителност, които са студени и бездушни спрямо това, което пулсира като топъл, светещ живот през човека и през света.
към текста >>
Обаче с интелигентността е така само днес, защото това, което днес имаме като интелигентност, се намира едва в началото си в общото съзнание на човечеството, к
акт
о също ние стоим в началото на епохата на Михаел.
Обаче с интелигентността е така само днес, защото това, което днес имаме като интелигентност, се намира едва в началото си в общото съзнание на човечеството, както също ние стоим в началото на епохата на Михаел.
Някога тази интелигентност ще стане нещо съвършено друго. И ако искаме да си съставим една представа за това, какво друго ще стане още тази интелигентност в течение на развитието на човечеството, трябва да помислим, как още Тома Аквински нарече в християнската философия с името интелигенции онези същества, които населяват звездите. Нали, даже и по отношение на днешното материалистично схващане ние би трябвало да кажем, че звездите са колонии от духовни Същества. Това засяга странно днешния човек, понеже той съвсем не мисли, че, когато гледа звездите, насочва погледа към Съществата, които имат работа с неговото собствено същество, с неговия собствен живот и които населяват именно звездите, както ние хората населяваме Земята.
към текста >>
Това засяга странно днешния човек, понеже той съвсем не мисли, че, когато гледа звездите, насочва погледа към Съществата, които имат работа с неговото собствено същество, с неговия собствен живот и които населяват именно звездите, к
акт
о ние хората населяваме Земята.
Обаче с интелигентността е така само днес, защото това, което днес имаме като интелигентност, се намира едва в началото си в общото съзнание на човечеството, както също ние стоим в началото на епохата на Михаел. Някога тази интелигентност ще стане нещо съвършено друго. И ако искаме да си съставим една представа за това, какво друго ще стане още тази интелигентност в течение на развитието на човечеството, трябва да помислим, как още Тома Аквински нарече в християнската философия с името интелигенции онези същества, които населяват звездите. Нали, даже и по отношение на днешното материалистично схващане ние би трябвало да кажем, че звездите са колонии от духовни Същества.
Това засяга странно днешния човек, понеже той съвсем не мисли, че, когато гледа звездите, насочва погледа към Съществата, които имат работа с неговото собствено същество, с неговия собствен живот и които населяват именно звездите, както ние хората населяваме Земята.
към текста >>
В 13-то столетие на Средновековието Тома Аквински нарича Съществата, които са обитатели на звездите, така, като че те са едно единно същество, к
акт
о бихме говорили за човечеството на Земята като за едно единно същество, когато бихме го наблюдавали от една чужда звезда.
В 13-то столетие на Средновековието Тома Аквински нарича Съществата, които са обитатели на звездите, така, като че те са едно единно същество, както бихме говорили за човечеството на Земята като за едно единно същество, когато бихме го наблюдавали от една чужда звезда.
Следователно въпреки, че той не винаги казва, какво отделни същества или много същества населяват звездите, както ние знаем, че трябва да говорим за звездите като за колонии на духовни Същества в Космоса, следователно макар и да говори за единно звездно същество, все пак той говори за Интелигенциите на звездите. С това християнският църковен отец от Средновековието, от 13-то столетие стои в едно предание, което тогава се намираше вече в процес на угасване, на залязване, на упадък, което обаче ясно сочи към това, че всичко, което ние обхващаме с името интелигентност, е било някога нещо различно от това, което то е днес.
към текста >>
Следователно въпреки, че той не винаги казва, какво отделни същества или много същества населяват звездите, к
акт
о ние знаем, че трябва да говорим за звездите като за колонии на духовни Същества в Космоса, следователно макар и да говори за единно звездно същество, все пак той говори за Интелигенциите на звездите.
В 13-то столетие на Средновековието Тома Аквински нарича Съществата, които са обитатели на звездите, така, като че те са едно единно същество, както бихме говорили за човечеството на Земята като за едно единно същество, когато бихме го наблюдавали от една чужда звезда.
Следователно въпреки, че той не винаги казва, какво отделни същества или много същества населяват звездите, както ние знаем, че трябва да говорим за звездите като за колонии на духовни Същества в Космоса, следователно макар и да говори за единно звездно същество, все пак той говори за Интелигенциите на звездите.
С това християнският църковен отец от Средновековието, от 13-то столетие стои в едно предание, което тогава се намираше вече в процес на угасване, на залязване, на упадък, което обаче ясно сочи към това, че всичко, което ние обхващаме с името интелигентност, е било някога нещо различно от това, което то е днес.
към текста >>
И к
акт
о имаме възприятие за цветовете, така също хората са възприемали и възприемат интелигентното съдържание, мисловото съдържание на нещата.
Когато отидем в миналото в прадревни времена на развитието на човечеството в моите сказки аз вече обърнах тук вниманието върху това при човека не беше така, че той да произвежда мислите от себе си, да мисли върху нещата чрез своята собствена сила. Защото тази вътрешна душевна способност на мисленето, тази вътрешна дейност образуването на мислите се е развила напълно едва от 15-то столетие насам, откак то Съзнателната душа прониква в развитието на човечеството. И ако отидем в предихристиянските времена, в древни времена, ние навсякъде ще намерим, че хората съвсем нямат още съзнанието, че самите те мислят; те съвсем не чувствуват, че имат мисли, а чувствуват: мислите им се разкриват от нещата. Интелигентността е разпространена навсякъде космически. В нещата се намира интелигентност.
И както имаме възприятие за цветовете, така също хората са възприемали и възприемат интелигентното съдържание, мисловото съдържание на нещата.
Светът е изпълнен с Интелигентност. Повсеместно има интелигентна същност. Човекът си е усвоил тази интелигентност така да се каже в течение на най-новото време. Бихме могли да кажем: интелигентността е нещо, което е разпространено в обширната вселена, и от нея човекът е получил в по-ново време навсякъде една капка. Това е тогава човекът /Виж рис. №1/.
към текста >>
Но във всички времена управител на тази космическа Интелигентност, която се разпространява от Слънцето лъчезарейки к
акт
о светлината над целия свят, беше Духът, който е назован с името Михаел.
Но във всички времена управител на тази космическа Интелигентност, която се разпространява от Слънцето лъчезарейки както светлината над целия свят, беше Духът, който е назован с името Михаел.
Михаел е управителят на космическата Интелигентност. Обаче в по-новото следхристиянско време настъпи фактът, че след Тайната на Голгота Михаел постепенно изгуби властта над Интелигентността. Откакто Земята съществува, Михаел е управлявал космическата Интелигентност. И когато един човек е чувствувал в себе си мисли, т.е. интелигентно съдържание, още във времето на Александър Велики, на Аристотел, той е считал тези мисли не като негово собствено съдържание на мисли, а като мисли открити му чрез силата на Михаел, макар и в онова езическо време хората да са наричали това Същество с друго име.
към текста >>
Обаче в по-новото следхристиянско време настъпи ф
акт
ът, че след Тайната на Голгота Михаел постепенно изгуби властта над Интелигентността.
Но във всички времена управител на тази космическа Интелигентност, която се разпространява от Слънцето лъчезарейки както светлината над целия свят, беше Духът, който е назован с името Михаел. Михаел е управителят на космическата Интелигентност.
Обаче в по-новото следхристиянско време настъпи фактът, че след Тайната на Голгота Михаел постепенно изгуби властта над Интелигентността.
Откакто Земята съществува, Михаел е управлявал космическата Интелигентност. И когато един човек е чувствувал в себе си мисли, т.е. интелигентно съдържание, още във времето на Александър Велики, на Аристотел, той е считал тези мисли не като негово собствено съдържание на мисли, а като мисли открити му чрез силата на Михаел, макар и в онова езическо време хората да са наричали това Същество с друго име. Обаче това съдържание на мисли постепенно отпада от господството на Михаел. И когато насочваме поглед в духовния свят, ние виждаме това потъване на Интелигентността от Слънцето към Земята, което потъване става до към 8-то следхристиянско столетие.
към текста >>
Отк
акт
о Земята съществува, Михаел е управлявал космическата Интелигентност.
Но във всички времена управител на тази космическа Интелигентност, която се разпространява от Слънцето лъчезарейки както светлината над целия свят, беше Духът, който е назован с името Михаел. Михаел е управителят на космическата Интелигентност. Обаче в по-новото следхристиянско време настъпи фактът, че след Тайната на Голгота Михаел постепенно изгуби властта над Интелигентността.
Откакто Земята съществува, Михаел е управлявал космическата Интелигентност.
И когато един човек е чувствувал в себе си мисли, т.е. интелигентно съдържание, още във времето на Александър Велики, на Аристотел, той е считал тези мисли не като негово собствено съдържание на мисли, а като мисли открити му чрез силата на Михаел, макар и в онова езическо време хората да са наричали това Същество с друго име. Обаче това съдържание на мисли постепенно отпада от господството на Михаел. И когато насочваме поглед в духовния свят, ние виждаме това потъване на Интелигентността от Слънцето към Земята, което потъване става до към 8-то следхристиянско столетие. В 9-то следхристиянско столетие хората започват вече, бих могъл да кажа, като предшественици на по-късните си себеподобни, да развиват собствена интелигентност, тогава интелигентността заема нейното седалище в душите на хората.
към текста >>
И по времето на Тайната на Голгота те не само видяха Христос да напуска Слънцето, привържениците на Михаел видяха не к
акт
о земните обитатели Христос да идва при тях, а как той напуска Слънцето, но те видяха същевременно, как властта им над Интелигентността постепенно изчезна.
Видите ли, обични приятели, това беше настроението сред общността на Михаел на Слънцето. По времето на Александър Велики и столетия по-рано беше така, господството на Земята имаше Михаел. Обаче по времето на Тайната на Голгота Михаел и неговите съратници бяха на Слънцето.
И по времето на Тайната на Голгота те не само видяха Христос да напуска Слънцето, привържениците на Михаел видяха не както земните обитатели Христос да идва при тях, а как той напуска Слънцето, но те видяха същевременно, как властта им над Интелигентността постепенно изчезна.
към текста >>
Бих могъл да кажа: един пример, как може да бъде търсена космическата интелигентност, к
акт
о тя не се търси вече днес, а к
акт
о се е търсела някога, един пример за това имаме, когато к
акт
о ни се удаде последната неделя когато стоим в Тинтагел на онова място, където някога се е намирал замъкът на Артус, където е царувал Артус, упражнявал е своето странно, пълно значение за европейския свят царуване заедно със своите 12 другари.
Бих могъл да кажа: един пример, как може да бъде търсена космическата интелигентност, както тя не се търси вече днес, а както се е търсела някога, един пример за това имаме, когато както ни се удаде последната неделя когато стоим в Тинтагел на онова място, където някога се е намирал замъкът на Артус, където е царувал Артус, упражнявал е своето странно, пълно значение за европейския свят царуване заедно със своите 12 другари.
към текста >>
За това беше необходимо една група от хора, една група от хора, от която един се чувствуваше като слънце в центъра и неговите 12 другари бяха постоянно възпитавани така, че в техния темперамент, в тяхната душа, в цялата проява на тяхното същество те образуваха заедно една 12-ка, която можеше да бъде групирана също като 12 отделни групиращи се човеци, к
акт
о съзвездията на зодиака около Слънцето.
Положението е напълно такова, като че и днес още продължава играта, която проникната от слънчевата светлина, от слънчевия блясък става над надиплящите се, пенливи морски вълни, като че и днес още над това море, на тази планина природата е изпълнена навсякъде с бродещи духове. Обаче за да бъде задържа но това, което бродеше като духове в действията на природата, беше необходимо то да бъде възприето не само от един човек.
За това беше необходимо една група от хора, една група от хора, от която един се чувствуваше като слънце в центъра и неговите 12 другари бяха постоянно възпитавани така, че в техния темперамент, в тяхната душа, в цялата проява на тяхното същество те образуваха заедно една 12-ка, която можеше да бъде групирана също като 12 отделни групиращи се човеци, както съзвездията на зодиака около Слънцето.
Така щото и кръглата маса се състоеше именно от това, че цар Артус заемаше мястото в средата и около него бяха наредени 12-те, които там, където бяха заедно така да се каже в техния съвет, имаха като емблема, като свой знак зодиакалните знаци, за да покажат, под кое космическо влияние се намира всеки един от тях. От това място изходи така да се каже цивилизацията на Европа. Тук цар Артус и негови те 12 другари приемаха силите, които черпеха от Слънцето, за да правят своите мощни походи през останалата Европа и да водят борба за прогонване от хората на старите диви демонически същества, които в голяма част още се намираха в европейското население. Тези 12 другари на цар Артус, който ги управляваше, се бореха за външната цивилизация.
към текста >>
К
акт
о показва самата конфигурация на замъка на Артус, групата на 12-те под ръководството на цар Артус беше в превъзходния смисъл една Михаелова група, една Михаелова група от онова време, когато Михаел още управляваше космическата Интелигентност.
Да, ние ще разберем това, което беше там, само тогава, ако се върнем към това, което аз току що изнесох. Хората не чувствуваха интелигентността в себе си. Те не казваха: аз си изработвам моите мисли, моите интелигентни мисли а чувствуваха интелигентостта като едно откровение и търсеха откровенията чрез една такава група, каквато аз описах, съставено от 12 плюс 13-ия. Така те приемаха интелигентността в себе си, онази интелигентност, от която се нуждаеха, за да образуват цивилизаторските импулси. И те отново се чувствуваха под ръководството на онова Същество, което можем да назовем с неговото християно-еврейско име Михаел.
Както показва самата конфигурация на замъка на Артус, групата на 12-те под ръководството на цар Артус беше в превъзходния смисъл една Михаелова група, една Михаелова група от онова време, когато Михаел още управляваше космическата Интелигентност.
към текста >>
И в това течение на Граала също намираме 12-те групирани около един, но така, като сега се държи напълно сметка за това, че Интелигентността, мислите от интелигентно естество не се изявяват вече разливайки се от небето надолу към Земята, а сега онова, което се разлива надолу, изглежда в сравнение с земните мисли които проявява непр
акт
ичния човек Парцивал.
И наред с течението на Артус-Михаел се ражда едно полярно срещуположно течение, онова течение на едно друго място, на едно място, където се оттегли повече вътрешното Християнство, роди се течението на Граала. Съществува онова сведение, което намирате посочено в легендата за Парцивал. Течението на Граала съществува.
И в това течение на Граала също намираме 12-те групирани около един, но така, като сега се държи напълно сметка за това, че Интелигентността, мислите от интелигентно естество не се изявяват вече разливайки се от небето надолу към Земята, а сега онова, което се разлива надолу, изглежда в сравнение с земните мисли които проявява непрактичния човек Парцивал.
Това се разлива сега от небето надолу и на интелигентността се разчита още само сред земния свят.
към текста >>
Когато вземем всичко това, което аз вече Ви охар
акт
еризирах, което беше свойствено на тези учители от Шартр, ние можем да кажем: те още имаха в себе си нещо от древните предания за една жива реална природа, не за една абстр
акт
на природа, която беше материална.
През тези дни аз можах да Ви разкажа за онези индивидуалности, за онези личности, които през 12-то столетие бяха действували в подържаната от висока духовност Школата от Шартр. Аз обърнах вниманието Ви върху такива учители на Школата от Шартр, като Бернардус Силвестрис, Самият Бернардус от Шартр, Аланус аб Инсулис; там бяха преподавали също и някои други и имаха около себе си голям брой ученици.
Когато вземем всичко това, което аз вече Ви охарактеризирах, което беше свойствено на тези учители от Шартр, ние можем да кажем: те още имаха в себе си нещо от древните предания за една жива реална природа, не за една абстрактна природа, която беше материална.
И затова положението беше такова, че, бих могъл да кажа, над Школата от Шартр още висеше нещо от онова слънчево Християнство, което като рицари на Михаел героите на кръглата маса на Артус се стараеха да поставят в света.
към текста >>
И невидимите свръхсетивни Импулси действуваха к
акт
о сенките на замъка на Артус и к
акт
о сенките на замъка на Граала, не толкова в съдържанието на учението, колкото повече в целия тон, в цялото държане, в настроението на това, което бихме могли да кажем седеше като въодушевени ученици в аудиториите от Шартр.
Бих могъл да кажа, че тази Школа от Шартр беше поставена по един забележителен начин между северния принцип на Артус и южния Христов Принцип.
И невидимите свръхсетивни Импулси действуваха както сенките на замъка на Артус и както сенките на замъка на Граала, не толкова в съдържанието на учението, колкото повече в целия тон, в цялото държане, в настроението на това, което бихме могли да кажем седеше като въодушевени ученици в аудиториите от Шартр.
към текста >>
И в този разговор стана великата спогодба, чрез която трябваше да бъде съединено действието на слънчевото Християнство, к
акт
о то се изявява например в принципа на Граала, к
акт
о се изявява също и в ученията от Шартр, с това, което беше аристотелство, александринизъм.
Обаче междувременно настъпи нещо много важно. Онези, които бяха учители в Шартр, след като минаха през вратата на смъртта и възлязоха в духовния свят, се срещнаха с тези, които тъкмо се готвеха да слязат във физическия свят и които съобразно с тяхната Карма се стремяха тогава да отидат в ордена на доминиканците, където се развиваше аристотелството и александринизмът. Следователно те се срещнаха с тези готвещи се да слязат души. И ако трябва да говоря с днешните тривиални думи, бих могъл да кажа, там на поврата между 12-то и 13-то столетие в началото на 13-то столетие, се проведе един вид разговор между току що пристигналите и готвещите се да слизат души.
И в този разговор стана великата спогодба, чрез която трябваше да бъде съединено действието на слънчевото Християнство, както то се изявява например в принципа на Граала, както се изявява също и в ученията от Шартр, с това, което беше аристотелство, александринизъм.
И александринците слязоха долу, основаха днес не особено почитаната схоластика, сред която бе извоювано това, което можеше да бъде извоювано първо чрез радикалността на една крайност: вникването в личното безсмъртие на човека в християнския смисъл това лично безсмъртие, което учителите от Шартр не застъпват така строго. Те още имаха в себе си нещо от това, че казваха: когато душата мине през вратата на смъртта, тя се връща в лоното на божественото. Те говореха за личното безсмъртие много по-малко от доминиканските учители, от схоластиците.
към текста >>
Обаче под ръководството на самия Михаел бе основана една велика свръхсетивна институция на мъдростта, където бяха събрани всички души, които бяха още езически надъхани, които обаче се стремяха към Християнството, също и онези души, които през първите християнски столетия бяха живели вече с Християнството в сърцето, к
акт
о то съществуваше тогава.
Поради тази причина тълкуването на Граала от Волфрам фон Ешенбах можа да бъде произведено относително по-късно. Тогава един друг, който слезе по-късно, донесе съответното и в доминиканския орден един по-стар и един по-млад доминиканец преговаряха върху пълната връзка между аристотелството и онова, което беше повече едно природосъобразно Християнство, каквото то живееше в кръга на Артус. След това и индивидуалностите, които бяха на Земята като доминикански учители, минаха през вратата на смъртта и възлязоха в духовния свят. И сега стана онова действително велико споразумение между ръководството на самия Михаел, който гледаше сега надолу към намиращата се вече на Земята Интелигентност, който обаче сега събра своите последователи: духовни същества на свръхсетивния свят, голям брой елементарни същества и много, много обезплътени човешки души, които едно вътрешно душевно влечение насочваше към едно възобновяване на християнството. Това не можа още да стане във физическия свят, защото не бяха се изпълнили още времената за това.
Обаче под ръководството на самия Михаел бе основана една велика свръхсетивна институция на мъдростта, където бяха събрани всички души, които бяха още езически надъхани, които обаче се стремяха към Християнството, също и онези души, които през първите християнски столетия бяха живели вече с Християнството в сърцето, както то съществуваше тогава.
Образуван бе един Михаелов отряд, който прие в свръхсетивните области, в духовния свят онези учения на Михаеловите учители от старото време на Александър Велики, на Михаеловите учители от времето на преданието на Граала, също и на Михаеловите учители, които съществуваха в такива импулси като импулса на Артус.
към текста >>
Обаче ф
акт
ът, че Кармата беше съединила голям брой души, онези, които честно са влезли в Антропософското Движение, с такива минали преживявания, това прави от Антропософското Движение едно истинско Движение на Михаел, едно Движение, което действително ще възобнови Християнството.
Обаче фактът, че Кармата беше съединила голям брой души, онези, които честно са влезли в Антропософското Движение, с такива минали преживявания, това прави от Антропософското Движение едно истинско Движение на Михаел, едно Движение, което действително ще възобнови Християнството.
Това е вложено в Кармата на Антропософското Движение. Това е вложено обаче също в Кармата на много отделни хора от онези, които са дошли по честен начин в Антропософското движение. Този Импулс на Михаел, който може да бъде схванат конкретно по този начин, който може да бъде проследен в множество паметници тук на Земята, на който човек очебиещо се натъква, когато гледа чудесните игри на природата около разрушение замък на Артус, Антропософското Движение има особената задача да го донесе в света защото той трябва да проникне в течение на столетията в цивилизацията, ако тази цивилизация не трябва да загине.
към текста >>
5.
7. СКАЗКА СЕДМА. Лондон, 24 август 1924 г.
GA_240 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Шести том
В този момент ние можем да стоим с тази антропософска работа под две впечатления: първо под онова впечатление, което е произведено чрез ф
акт
а, че ние току що идваме от Торки, където можахме да живеем известно време в описанията от духовния свят, които стояха под знака охар
акт
еризиран от мене вчера, че организираните две летни срещи, които изходиха от подтика на нашия приятел Дънлоп и на нашата приятелка госпожа Мери, че тези организирани срещи ни напомнят, бих могъл да кажа, за нещо близко окултно, че от цялата среда, в която се развиха срещите, заобиколени от елементарно действуващата природа, също от духовно-елементарно действуващата природа, или поне в близост с тази природа, ние имахме също определен вътрешен импулсивен случай да стоим с това, което беше обяснено сред онези импулси, които са на пълно свързани с местността.
Първо за мене е едно приятно удоволствие да благодаря най-сърдечно за любезните думи, които председателят на Английското Антропософско Дружество, господин Колисън, току що изказа. Можете да бъдете винаги убедени, че аз изпитвам дълбоко удоволствие да мога отново да бъда между Вас и да развия някои неща от нашата антропософска работа.
В този момент ние можем да стоим с тази антропософска работа под две впечатления: първо под онова впечатление, което е произведено чрез факта, че ние току що идваме от Торки, където можахме да живеем известно време в описанията от духовния свят, които стояха под знака охарактеризиран от мене вчера, че организираните две летни срещи, които изходиха от подтика на нашия приятел Дънлоп и на нашата приятелка госпожа Мери, че тези организирани срещи ни напомнят, бих могъл да кажа, за нещо близко окултно, че от цялата среда, в която се развиха срещите, заобиколени от елементарно действуващата природа, също от духовно-елементарно действуващата природа, или поне в близост с тази природа, ние имахме също определен вътрешен импулсивен случай да стоим с това, което беше обяснено сред онези импулси, които са на пълно свързани с местността.
Второто нещо е, че на мене ми се удаде за първи път възможността да говоря тук между Вас, обични приятели, след онова пълно със значение Коледно Тържество при Гьотеанума. Значението на това Коледно Тържество бе премислено и почувствувано тук във филиала на нашите английски приятели, за него бе говорено тук, защото то беше във Вашите намерения. Правилно е, обични приятели, че целият, пълният импулс на Коледното Тържество е разбран тук повече, татък по-малко доколкото това може да се види, тъй като аз можах да говоря на много места за него че то започва да се вживява в душите, но все още предизвиква известно озадачаване в сърцата на нашите обични антропософски приятели.
към текста >>
Този Коледен Импулс стана необходим чрез това, че развитието на Антропософското Общество, отк
акт
о то стана самостоятелно, отк
акт
о скъса предишната си външна връзка с Теософското Общество, не прие онази форма, която аз мислех, а именно в 1913 година, че трябва да приеме.
Този Коледен Импулс стана необходим чрез това, че развитието на Антропософското Общество, откакто то стана самостоятелно, откакто скъса предишната си външна връзка с Теософското Общество, не прие онази форма, която аз мислех, а именно в 1913 година, че трябва да приеме.
към текста >>
В известен смисъл представляваше една дързост да се стигне през седмиците преди Коледното Тържество до решението, аз самият да поема председателството на Антропософското Общество, к
акт
о то беше сега наново основано от Гьотеанума.
И след това от Антропософското Общество се развиха някои неща, които не стояха в органическата, вътрешна жизнена сила на това, което представлява духовно Антропософското Движение. Всичко това аз обясних през време на Коледното Тържество, тук бих искал да спомена само за него.
В известен смисъл представляваше една дързост да се стигне през седмиците преди Коледното Тържество до решението, аз самият да поема председателството на Антропософското Общество, както то беше сега наново основано от Гьотеанума.
Защото до сега беше така, че аз стоях само изцяло на задния план като учител сред Антропософското Движение и официално не приемах никаква служба. Трудно е, с всичко онова, което е възложено в духовния свят като задължение на учащия, с всички отговорности по отношение на духовния свят да се поеме външното администриране на Обществото тъкмо в нашето време, което има задача да администрира духовното благо, мъдростното благо на Антропософията. Обаче това трябваше да стане. Но това беше едно дръзновение дотолкова, доколкото бяха поставени естествено пред евентуалността да бъде изгубено чрез това също и нещо от онези духовни течения, които искат днес да се влеят от духовния свят в човешкия свят и приемането на които е задача на Антропософското Движение.
към текста >>
А сега, обични приятели, изхождайки от тук бих искал също да обърна вниманието върху ф
акт
а, че всъщност Антропософското Движение, такова, каквото то иска да бъде изградено сега, да бъде изградено именно в неговите духовни течения, е един вид завръщане към онова, което първоначално беше в нашите намерения.
А сега, обични приятели, изхождайки от тук бих искал също да обърна вниманието върху факта, че всъщност Антропософското Движение, такова, каквото то иска да бъде изградено сега, да бъде изградено именно в неговите духовни течения, е един вид завръщане към онова, което първоначално беше в нашите намерения.
В тези намерения не се криеше само това, което стана тогава, когато в Берлин бе основано Теософското Общество, когато през време на основаването на тази германска секция на Теософското Общество аз говорих в един цикъл от сказки, който носеше заглавието "Антропософия", така щото тогава през време на основаването на германската теософска секция наред с това основание стоеше Антропософското Движение; но онова, което стана от наша страна сред Теософското Общество, не е било никога нещо друго освен Антропософско.
към текста >>
Ето защо първата сказка, която аз държах тогава в рамките на това, което трябваше да бъде говорено в германската секция на Теософското Общество, носеше заглавието: "Пр
акт
ически упражнения върху кармата".
И не само това съществуваше, а съществуваше също и това, че тогава аз имах силното намерение да внеса в Антропософското Движение езотерическото течение.
Ето защо първата сказка, която аз държах тогава в рамките на това, което трябваше да бъде говорено в германската секция на Теософското Общество, носеше заглавието: "Практически упражнения върху кармата".
към текста >>
Как Кармата е закотвена също и днес в отделния човек и в развитието на човечеството и как изхождайки от това може да се говори за отделните кармически ф
акт
и, това ще може да застане пред нашата душа, ако първо направим един увод върху развитието на човешкото съзнание от състояния, в които хората имаха още в обикновения живот едно непосредствено елементарно възприятие за Кармата, до други състояния на това съзнание, до които хората стигнаха по-късно и в които те изгубиха непосредственото вникване в Кармата.
Как Кармата е закотвена също и днес в отделния човек и в развитието на човечеството и как изхождайки от това може да се говори за отделните кармически факти, това ще може да застане пред нашата душа, ако първо направим един увод върху развитието на човешкото съзнание от състояния, в които хората имаха още в обикновения живот едно непосредствено елементарно възприятие за Кармата, до други състояния на това съзнание, до които хората стигнаха по-късно и в които те изгубиха непосредственото вникване в Кармата.
Защото днес е така, че в съзнанието, което човекът има като будно съзнание, той не знае нищо за своята Карма. Светът, в който той живее от събуждането до заспиването, не му позволява да знае за своята Карма нещо непосредствено елементарно. Обаче човечеството не е живяло винаги в това състояние на съзнанието, което днес е така наречено нормално, а в минали времена, също и в следатлантското развитие, човечеството е живяло и във всекидневния живот в други състояния на съзнанието. Днес ние живеем с нормалното съзнание в три състояния на съзнанието, които аз често пъти съм охарактеризирал първо будното съзнание, второ сънуващото съзнание, в което пред съзнанието изплуват под формата на възпоменания все още отделни части на дневните преживявания, но в него проникват също и някои възприятия от духовния свят; най-после третото състояние на съзнанието е това на пълен дълбок сън без сънуване, при което човешката душа се намира в пълна притъпеност, в тъмнина и съзнанието потъва така да се каже в безсъзнание.
към текста >>
Днес ние живеем с нормалното съзнание в три състояния на съзнанието, които аз често пъти съм охар
акт
еризирал първо будното съзнание, второ сънуващото съзнание, в което пред съзнанието изплуват под формата на възпоменания все още отделни части на дневните преживявания, но в него проникват също и някои възприятия от духовния свят; най-после третото състояние на съзнанието е това на пълен дълбок сън без сънуване, при което човешката душа се намира в пълна притъпеност, в тъмнина и съзнанието потъва така да се каже в безсъзнание.
Как Кармата е закотвена също и днес в отделния човек и в развитието на човечеството и как изхождайки от това може да се говори за отделните кармически факти, това ще може да застане пред нашата душа, ако първо направим един увод върху развитието на човешкото съзнание от състояния, в които хората имаха още в обикновения живот едно непосредствено елементарно възприятие за Кармата, до други състояния на това съзнание, до които хората стигнаха по-късно и в които те изгубиха непосредственото вникване в Кармата. Защото днес е така, че в съзнанието, което човекът има като будно съзнание, той не знае нищо за своята Карма. Светът, в който той живее от събуждането до заспиването, не му позволява да знае за своята Карма нещо непосредствено елементарно. Обаче човечеството не е живяло винаги в това състояние на съзнанието, което днес е така наречено нормално, а в минали времена, също и в следатлантското развитие, човечеството е живяло и във всекидневния живот в други състояния на съзнанието.
Днес ние живеем с нормалното съзнание в три състояния на съзнанието, които аз често пъти съм охарактеризирал първо будното съзнание, второ сънуващото съзнание, в което пред съзнанието изплуват под формата на възпоменания все още отделни части на дневните преживявания, но в него проникват също и някои възприятия от духовния свят; най-после третото състояние на съзнанието е това на пълен дълбок сън без сънуване, при което човешката душа се намира в пълна притъпеност, в тъмнина и съзнанието потъва така да се каже в безсъзнание.
към текста >>
Това събуждане беше действително така, к
акт
о е случаят, когато днес човек идва от едно място, където е изживял много неща, на друго място, където заобиколен от нови изживявания си спомня за всичко, което е изживял.
Когато тези хора на древните времена се събуждаха, това събуждане беше така, като че в съзнанието се вмъкваше не само един свят от сънища, а един свят на действителността, в който те са били потопени, за който също знаеха, че излизат от него и са имали там общение с духовни същества, с духовни същества на висшите йерархии, с духовни същества от елементарно естество.
Това събуждане беше действително така, както е случаят, когато днес човек идва от едно място, където е изживял много неща, на друго място, където заобиколен от нови изживявания си спомня за всичко, което е изживял.
Когато в онези древни времена човекът навлизаше в деня, той имаше новите дневни изживявания, но имаше и описания спомен: аз съм бил на друго място, където обаче бях заедно с други същества, където не бях заедно непосредствено с физическите хора, които ме заобикалят иначе заедно с животните и растенията, но където бях заобиколен от обезплътените човешки души, които живеят между смъртта и едно ново раждане, където бях заедно с други същества, които никога не живеят на Земята в някое въплъщение.
към текста >>
И те виждаха ясно това, к
акт
о днес посветеният може още да го вижда: във физическите местности се вмъкват духовните същества като в техни домове.
Те отиваха в гората, виждаха едно особено дърво. Тогава знаеха: тук в това дърво се е вмъкнало едно нощно същество, с което ние бяхме заедно.
И те виждаха ясно това, както днес посветеният може още да го вижда: във физическите местности се вмъкват духовните същества като в техни домове.
Ето защо нищо чудно, че след това всички тези неща преминаваха в митовете и хората говореха за това, че има духове на дърветата, духове на изворите, духове на облаците, духове на планините Те виждаха това, с което бяха през нощта, да се вмъква в планините, във вълните, в облаците, в растенията, в дърветата.
към текста >>
И к
акт
о днес през денонощния живот се сменят трите състояния на съзнанието, така в далечното минало за човека се сменяха състоянията на постепенно угасващото астрално виждане, на виждането на духовния свят, на виждането на развитието на Кармата.
И както днес през денонощния живот се сменят трите състояния на съзнанието, така в далечното минало за човека се сменяха състоянията на постепенно угасващото астрално виждане, на виждането на духовния свят, на виждането на развитието на Кармата.
към текста >>
И от ф
акт
ическата Карма останала само изживяванията на посветените, които се подвизавали в мистериите.
След това развитието е протекло по следния начин по-нататък: първо този сън, това спящо състояние на съзнанието, което обаче тогава не е било никакъв сън, защото когато човекът е спял, той виждал своята карма следователно това виждане по отношение на кармата престанало да съществува. То се затъмнява.
И от фактическата Карма останала само изживяванията на посветените, които се подвизавали в мистериите.
Това, което по-рано при хората беше виждано като една опитност за Кармата, става след това ученост. Следователно това, което беше една стара опитност, обични приятели, в по-късни времена се превръща в ученост. Защото то се затъмнява, затъпява се сред древното съзнание и на човечеството остана само виждането в духовния свят. Така е било по времето, което ни се описва като вавилонско или египетско. Така щото в това време, т.е.
към текста >>
Астралното виждане се е понижило до нашето еснафско-прозаично съзнание, което имаме в нормалния живот между събуждането и заспиването, когато виждаме само незначителната част от човека например, която е затворена в кожата като плът, кости и кръвоносни съдове, което така, к
акт
о днешното дневно съзнание може да го вижда, е една незначителна част от човека.
След това постепенно настъпи времето, което намери днес в развитието на човечеството своята връхна точка, което всъщност е днес свойствено на човечеството.
Астралното виждане се е понижило до нашето еснафско-прозаично съзнание, което имаме в нормалния живот между събуждането и заспиването, когато виждаме само незначителната част от човека например, която е затворена в кожата като плът, кости и кръвоносни съдове, което така, както днешното дневно съзнание може да го вижда, е една незначителна част от човека.
Съвсем понятно е, че въпреки това у мнозина се ражда стремежът да покрият тази незначителна част от човека с всякакви така наречени външни дрехи, за да представлява все пак нещо, докато в глъбините на подсъзнанието живее чувството, че все пак то е нещо незначително и принадлежи на светещото и сгряващо облекло на аурата, на астралната дреха, на съществото на Аза.
към текста >>
Така в течение на развитието на човечеството от времето, което аз охар
акт
еризирах, в течение на около 10,000 години, стана промяната, която прави, щото човекът да не вижда духовното във физическия свят, защото ние не виждаме духовното не само поради това, че го проспиваме че той не вижда духовното, преживява всъщност духовния свят само в неговите хаотични сънища и проспива Кармата.
Така в течение на развитието на човечеството от времето, което аз охарактеризирах, в течение на около 10,000 години, стана промяната, която прави, щото човекът да не вижда духовното във физическия свят, защото ние не виждаме духовното не само поради това, че го проспиваме че той не вижда духовното, преживява всъщност духовния свят само в неговите хаотични сънища и проспива Кармата.
към текста >>
Това е нещо, което в даден момент на развитието на човечеството стана необходимо за раждането на съзнанието за свободата, к
акт
о аз често говорих за това.
Това е нещо, което в даден момент на развитието на човечеството стана необходимо за раждането на съзнанието за свободата, както аз често говорих за това.
Но човечеството трябва отново да излезе от неговото настоящо състояние.
към текста >>
Обаче сред тази материалистична епоха трябва отново да се роди възможността, да изгрее възможността да бъдат построени мостовите к
акт
о до съзнанието за свръхсетивния свят така и до съзнанието за Кармата.
Можем да кажем, че онова, което е било едно естествено състояние на съзнанието в древните времена, обаче в една много съновидна форма значението за свръхсетивния свят и за Кармата постепенно се е затъмнило, затъпило се е, и това, което трябваше да бъде видимо за хората като свръхсетивен свят, стана след това учение на мистериите, а в по-новата материалистична епоха то се изгубва напълно.
Обаче сред тази материалистична епоха трябва отново да се роди възможността, да изгрее възможността да бъдат построени мостовите както до съзнанието за свръхсетивния свят така и до съзнанието за Кармата.
към текста >>
По този път трябва да тръгнем ние днес, да се подготвим за това, че също к
акт
о за древните хора при тяхното събуждане от сън духовните същества, с които те са били заедно през нощта, се вмъкваха в дърветата, в скалите, така сега за по-новото човечество да излиза от дърветата, от изворите онова, което е скрито като духовни същества в дърветата и в изворите.
По този път трябва да тръгнем ние днес, да се подготвим за това, че също както за древните хора при тяхното събуждане от сън духовните същества, с които те са били заедно през нощта, се вмъкваха в дърветата, в скалите, така сега за по-новото човечество да излиза от дърветата, от изворите онова, което е скрито като духовни същества в дърветата и в изворите.
И това може да бъде. Това може да бъде благодарение на факта, че човек просто се освободи от гледището на приетия предразсъдък, в който той се е вживял, в който днес и децата са въведени още при възпитанието, което им се дава в детските градини, като човек се освободи от пристрастието, че със здравия човешки ум не може да се взре в духовния свят. Когато идва посветеният и разказва нещата, които се намират в духовния свят, когато разказва за процесите, които стават в духовния свят и ако днес също човекът не може още да вижда тези духовни неща и духовни процеси с обикновеното съзнание: когато си послужи със своя безпристрастен човешки ум, тогава този човешки ум може да бъде озарен чрез съобщението за духовния свят. И този е днес при всички обстоятелства първата правилна стъпка за всеки човек.
към текста >>
Това може да бъде благодарение на ф
акт
а, че човек просто се освободи от гледището на приетия предразсъдък, в който той се е вживял, в който днес и децата са въведени още при възпитанието, което им се дава в детските градини, като човек се освободи от пристрастието, че със здравия човешки ум не може да се взре в духовния свят.
По този път трябва да тръгнем ние днес, да се подготвим за това, че също както за древните хора при тяхното събуждане от сън духовните същества, с които те са били заедно през нощта, се вмъкваха в дърветата, в скалите, така сега за по-новото човечество да излиза от дърветата, от изворите онова, което е скрито като духовни същества в дърветата и в изворите. И това може да бъде.
Това може да бъде благодарение на факта, че човек просто се освободи от гледището на приетия предразсъдък, в който той се е вживял, в който днес и децата са въведени още при възпитанието, което им се дава в детските градини, като човек се освободи от пристрастието, че със здравия човешки ум не може да се взре в духовния свят.
Когато идва посветеният и разказва нещата, които се намират в духовния свят, когато разказва за процесите, които стават в духовния свят и ако днес също човекът не може още да вижда тези духовни неща и духовни процеси с обикновеното съзнание: когато си послужи със своя безпристрастен човешки ум, тогава този човешки ум може да бъде озарен чрез съобщението за духовния свят. И този е днес при всички обстоятелства първата правилна стъпка за всеки човек.
към текста >>
В тази сказка аз обърнах вниманието върху ф
акт
а, че не е нужно човек да бъде непременно ясновиждащ, за да знае действително за духовния свят, а той може да разбере напълно нещата със своя здрав човешки ум, когато тези неща са разказани от ясновиждащия.
Без съмнение за противното говоря много неща. Видите ли, след една сказка, която държах миналата година върху виждането на духовния свят, в един не съвсем незначителен вестник излезе един благоволителен разговор нещо, което наистина може да се нарече "благоволително" и "почтено" в сравнение с буйната враждебност проявяван днес срещу Антропософията.
В тази сказка аз обърнах вниманието върху факта, че не е нужно човек да бъде непременно ясновиждащ, за да знае действително за духовния свят, а той може да разбере напълно нещата със своя здрав човешки ум, когато тези неща са разказани от ясновиждащия.
Аз подчертах много силно това. И човекът, който с голямо благоволение излагаше нещата във вестника, написа следното изречение: Рудолф Щайнер иска да прилага здравия човешки ум върху познанието на свръхсетивния свят. Но докато този човешки ум остава здрав, така пишеше този човек, той не ще знае нищо за един свръхсетивен свят, и щом знае за един свръхсетивен свят, тогава положително този ум не е вече здрав.
към текста >>
Когато джуджетата се освободят по този начин от природните ф
акт
и и от природните предмети, човек трябва да има скромността да си каже: ето ти стоиш тук, глупави човече, а колко умен е този свят на елементарните същества!
И когато се правят последователно и с постоянство упражненията, които аз дадох в книгата "Как се добиват познания за висшите светове", преведена на английски под заглавието "Посвещение", когато тези упражнения се правят с постоянство, с голяма вътрешна енергия, с пожертвувателност и отдайност, тогава се получава вече всъщност така, че когато човек добие съответната вътрешна смелост, той стига първо до нещо такова, да вижда, че в особени минерални елементи вън в планината, в някое парче камък са скрити цели светове от елементарни същества. Те излизат само така навън, измъкват се от всички страни, нарастват, стават големи и свидетелствуват, че са били всъщност само навити, поместени заедно в частите на елементарния свят. Това са същества първо сред минералната област на природата, там, където Земята идва в състоянието на опреснение, където тя се чувствува така свежа, че има аромат на земя, че растенията също имат аромат на земя. Когато човек навлиза в този свят на елементарните същества, там е така, че тези елементарни същества могат да предизвикат у някого страх и боязън. И тези елементарни същества, които излизат по този начин от камъните, са надарени с невероятно остроумие.
Когато джуджетата се освободят по този начин от природните факти и от природните предмети, човек трябва да има скромността да си каже: ето ти стоиш тук, глупави човече, а колко умен е този свят на елементарните същества!
И понеже много хора не могат да кажат сериозно това, понеже тези хора не могат да кажат, че едно малко дете, което току що е родено, е много по-умно от онзи, който много е учил когато гледаме това дете вътрешно поради тази причина тези елементарни същества се изплъзват от погледа на хората. Ако обаче човек може да се задълбочи в тях, тогава се разширява така да се каже хоризонтът и това, което тези закачливи, шегуващи се с човека с тяхното остроумие и схватливост същества разкриват пред нега като преден план, водещ в един заден план, който се простира чак до първата йерархия, до Серафимите, Херувимите и Престолите.
към текста >>
И когато сме подготвили нашето чувство така по съответния начин, сега в следващите сказки, които ще мога да държа пред Вас тук на същото място, ще можем да преминем към разглеждането на отделни кармически ф
акт
и.
И когато сме подготвили нашето чувство така по съответния начин, сега в следващите сказки, които ще мога да държа пред Вас тук на същото място, ще можем да преминем към разглеждането на отделни кармически факти.
към текста >>
6.
8. СКАЗКА ОСМА. Лондон, 24 август 1924 г.
GA_240 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Шести том
Ако прекараме погледа върху историческото развитие на човечеството, тогава в течение на времената се явяват събития след събития и в по-ново време хората са свикнали твърде много да разглеждат просто историческите явления, които се явяват, така, че в по-късните времена се търсят следствията на предшествуващите ги времена, даже в историята се говори за причини и следствия, к
акт
о във външния физически свят се говори за причини и следствия.
Ако прекараме погледа върху историческото развитие на човечеството, тогава в течение на времената се явяват събития след събития и в по-ново време хората са свикнали твърде много да разглеждат просто историческите явления, които се явяват, така, че в по-късните времена се търсят следствията на предшествуващите ги времена, даже в историята се говори за причини и следствия, както във външния физически свят се говори за причини и следствия.
към текста >>
Но такива връзки могат действително да бъдат много трудно изследвани, и за това бих искал първо да Ви дам едно понятие за начина, по който трябва да насочим погледа върху целия човек, когато искаме да изследваме кармически връзки, а не само върху това, което е особено изразително, особено хар
акт
ерно при дадената личност.
Но такива връзки могат действително да бъдат много трудно изследвани, и за това бих искал първо да Ви дам едно понятие за начина, по който трябва да насочим погледа върху целия човек, когато искаме да изследваме кармически връзки, а не само върху това, което е особено изразително, особено характерно при дадената личност.
към текста >>
Оттатък в Торки аз вече говорих за това и тук бих искал само да повторя, че, когато човек напредне в развитието на окултните сили на душата, к
акт
о аз описах това също и тук в кръжочната сказка преди една година* /*Виж: Човека като образ на духовните същества на Земята, Лондон, 2 септември 1923 година/, и стигне до празното съзнание, когато след това празното съзнание се изпълва с това, което звучи от духовния свят, и когато приложи после такива неща, каквито описах днес преди обед, той може вече да стигне до там, да има интуиции, които са съвсем точни к
акт
о една математическа истина и които от определени явления в настоящия живот на един човек сочат към миналия земен живот.
Оттатък в Торки аз вече говорих за това и тук бих искал само да повторя, че, когато човек напредне в развитието на окултните сили на душата, както аз описах това също и тук в кръжочната сказка преди една година* /*Виж: Човека като образ на духовните същества на Земята, Лондон, 2 септември 1923 година/, и стигне до празното съзнание, когато след това празното съзнание се изпълва с това, което звучи от духовния свят, и когато приложи после такива неща, каквито описах днес преди обед, той може вече да стигне до там, да има интуиции, които са съвсем точни както една математическа истина и които от определени явления в настоящия живот на един човек сочат към миналия земен живот.
към текста >>
На мене ми се даде възможност да получа от настоящия живот на тази личност интуицията за нейния минал или за нейния меродавен минал земен живот, даде ми се възможност да получа тази интуиция от ф
акт
а, че тази личност имаше един изкривен крак, единият и крак беше по-къс от другия, следователно тя ходеше с един по-къс крак.
На мене ми се даде възможност да получа от настоящия живот на тази личност интуицията за нейния минал или за нейния меродавен минал земен живот, даде ми се възможност да получа тази интуиция от факта, че тази личност имаше един изкривен крак, единият и крак беше по-къс от другия, следователно тя ходеше с един по-къс крак.
към текста >>
Ако той би участвувал напълно к
акт
о Лорд Байрон в това предприятие за отнемане на Паладиума, тогава в своя следващ живот той би бил съвременник на Лорд Байрон.
И отново, когато насоча поглед назад върху моя учител по геометрия, въпреки скромните качества, които той имаше, на мене ми става ясно, че очарователните, симпатичните качества, които можеше да развие, той ги дължеше на това предприятие от неговия минал земен живот, въпреки че играеше второстепенна роля в него.
Ако той би участвувал напълно както Лорд Байрон в това предприятие за отнемане на Паладиума, тогава в своя следващ живот той би бил съвременник на Лорд Байрон.
към текста >>
Когато откриваме, че някоя личност има един изпъкващ духовен белег в определен земен живот, че е бил един велик художник да речем, тогава от това не трябва да заключим по един абстр
акт
ен начин, че и в неговия минал живот той също е бил велик художник.
Аз привеждам този пример, че трябва да насочваме поглед върху целия човек, например също и върху неговите телесни недостатъци, когато искаме да изследваме кармически връзки.
Когато откриваме, че някоя личност има един изпъкващ духовен белег в определен земен живот, че е бил един велик художник да речем, тогава от това не трябва да заключим по един абстрактен начин, че и в неговия минал живот той също е бил велик художник.
Това, което се явява на повърхността на душата, са само вълните, които са изтъкани от Кармата. Кармата протича много по-дълбоко и има работа с тялото, душата и духа на човека. Ние трябва да имаме поглед за цялостния земен живот.
към текста >>
При тази личност, която често трябваше да преподава като професор в университета, на мене ми на прави дълбоко впечатление ф
акт
ът, че всеки път, преди да започне своята лекция, тя изваждаше носната си кърпа от джоба и си избърсваше носа.
Понякога при тези особености на човешкия живот ние можем да бъдем доведени до кармически връзки чрез начина, по който някой движи своите пръсти, и то много повече, отколкото биха ни довели иначе неговите меродавни възможности за действие в живота. Аз вече имах веднъж опитността, да бъда доведен до интимните кармически връзки на една личност чрез нещо второстепенно.
При тази личност, която често трябваше да преподава като професор в университета, на мене ми на прави дълбоко впечатление фактът, че всеки път, преди да започне своята лекция, тя изваждаше носната си кърпа от джоба и си избърсваше носа.
Този човек никога не започваше своята лекция по друг начин, това беше една дълбоко вкоренена в него особеност. В значителното впечатление, което получих от това, аз можах да намеря една интуиция, за да стигна в миналото до важни неща, до пълни със значение неща в миналия живот на тази личност. Ние трябва да намерим знаци, знаци, нещо у човека, което често пъти означава важни неща: тогава можем да проникнем в минали земни съществувания.
към текста >>
Сега, след като поставих пред Вашите души това, бих искал да обърна вниманието върху ф
акт
а, колко интересен става от историческа гледна точка въпросът за Кармата.
Сега, след като поставих пред Вашите души това, бих искал да обърна вниманието върху факта, колко интересен става от историческа гледна точка въпросът за Кармата.
Вземете само отделни конкретни случаи.
към текста >>
След това той внезапно започва к
акт
о казват учените да става побъркан, започва внезапно да дава големи, обширни описания на духовния свят, к
акт
о той го виждал.
Сведенборг е една чудна личност. Той надхвърля вече 40-на възраст и до тази възраст е един извънредно голям, знаменит учен, толкава знаменит, че написва много чисто научни трудове, които учените много ценят; толкова знаменит, че и сега още шведската академия на науките се занимава с това, да издаде многото томове, които още не са били издадени, които са останали като наследство чисто научни трудове. С издаването на тези много точни научни трудове се занимава например Арениус, и трябва вече да кажем, че в тези трудове се намира нещо до най-висока степен недуховно, щом Арениус се интересува от тях! Следователно до неговата 40-та година никой не можеше да каже за Сведенборг, че той би имал нещо духовно в своите познания.
След това той внезапно започва както казват учените да става побъркан, започва внезапно да дава големи, обширни описания на духовния свят, както той го виждал.
Това се явява като нещо съвършено ново, като една комета в този живот на Сведенборг. Ние се питаме: какъв ще е бил неговият минал земен живот, за да може да се случи нещо подобно в настоящия земен живот?
към текста >>
Например интуитивният поглед ме доведе в миналото до една душа, която е получила своето образование в училищата от северна Африка през времето, което скоро е последвало след Августина, получила е своето образование в тези училища също к
акт
о самия Августин.
Например интуитивният поглед ме доведе в миналото до една душа, която е получила своето образование в училищата от северна Африка през времето, което скоро е последвало след Августина, получила е своето образование в тези училища също както самия Августин.
Тази личност, за която говоря като принадлежаща приблизително на 5-то столетие на християнското летоброене, можа да посещава в Африка онези училища, които беше посещавал също и свети Августин, и там тя се запозна с всичко онова, което беше възникнало от науката на манихеите, от това, което произхождаше от дълбоко източна, но изменена в по-късни времена мъдрост. По-нататък в своето житейско странствуване тази личност премина отсам в Испания, прие там в себе си онова, което бихме могли да наречем ранно кабалистично учение, кабалистично учение, чрез което човек обгръща с поглед велики връзки в мировия ред. Така щото в Африка, в Испания тази личност можа да бъде надарена с извънредно широк поглед, но в същото време с едно познание, което отчасти се намираше вече в упадък, отчасти в разцвет, което задълбочи в известно отношение душата и в същото време я остави в неясност.
към текста >>
И когато виждаме сега, как Волтер преминава от своя минал земен живот в настоящия със своето агресивно чувство, със своята езикова сръчност, със своята склонност да се подиграва върху много неща, с неговата отчасти прикрита неискреност, но отново с голям ентусиазъм за широката истина, когато вземем това от една страна в отношение с минали земни съществувания, и го довеждаме от друга страна във връзка с това същество на Марс, тогава започва да ни интересува к
акт
о самият Волтер, а още повече от окултна гледна точка това същество на Марс.
Когато вземете голямата езикова сръчност на Волтер, когато вземете неговата не устойчивост в много неща, когато вземете не толкова много съдържанието на това, което той е написал, а напротив цялото държани и хабитуса на неговата дейност, Вие ще намерите част по част разбираемо, защо Волтер стана такъв под въздействието, които аз Ви описах като неговите кармически влияния.
И когато виждаме сега, как Волтер преминава от своя минал земен живот в настоящия със своето агресивно чувство, със своята езикова сръчност, със своята склонност да се подиграва върху много неща, с неговата отчасти прикрита неискреност, но отново с голям ентусиазъм за широката истина, когато вземем това от една страна в отношение с минали земни съществувания, и го довеждаме от друга страна във връзка с това същество на Марс, тогава започва да ни интересува както самият Волтер, а още повече от окултна гледна точка това същество на Марс.
към текста >>
Този Игнациус де Лоайола, който успява да основе в самия себе си ордена на Йезуитите с помощта на онези сили, които имаше благодарение на своя ранен крак и това е интересното който пренася по най-силен начин окултни упражнения на волята в пр
акт
ическия религиозен живот, който всъщност независимо от това, какво становище можем да заемем, за това не става въпрос но който иска по особен величествен начин да защищава делото на Исуса по един чисто материален начин чрез упражнения на волята, иска да защищава по този начин делото на Исуса на Земята и основава този орден на Йезуитите.
Да проследя това същество на Марс, това беше за мене една определена задача в определено време. И чрез това същество на Марс бе осветлено отново следното, което съставлява земни събития. В историята наше то внимание е привлечено от странната фигура на Игнациус де Лоайола, основателят на Обществото на Исус: Игнациус де Лоайола, който отначало е бил военен, след това е хвърлен на легло от една тежка болест и през време на тази тежка болест прави всякакви психически упражнения, чрез които се изпълва с вътрешна духовна сила, може да си постави задачата да спаси старото католическо християнство срещу разпространяващите се евангелиски стремежи.
Този Игнациус де Лоайола, който успява да основе в самия себе си ордена на Йезуитите с помощта на онези сили, които имаше благодарение на своя ранен крак и това е интересното който пренася по най-силен начин окултни упражнения на волята в практическия религиозен живот, който всъщност независимо от това, какво становище можем да заемем, за това не става въпрос но който иска по особен величествен начин да защищава делото на Исуса по един чисто материален начин чрез упражнения на волята, иска да защищава по този начин делото на Исуса на Земята и основава този орден на Йезуитите.
към текста >>
Именно благодарение на този особен род упражнения, които бяха залегнали в душата на Игнациус де Лоайола, се роди една особена силна връзка с марсовия дух, защото между този марсов дух и това, което стана в душата на този болен военен, който беше хвърлен на легло чрез заболяването на крака и от военен човек стана такъв, който не можеше да използува своя крак, между марсовия дух и това, което ставаше в душата на Игнациус де Лоайола един вид
акт
ивност, съществуваше един вид родство, едно привличащо родство.
Непосредствено след като Игнациус де Лоайола мина през вратата на смъртта, положението при него беше съвършено различно от това при другите хора. Когато непосредствено след смъртта другите хора отлагат след малко дни тяхното етерно тяло, те имат един кратък обзор върху техния земен живот, преди да започнат своя път през света на душите /астралния свят/. Игнациус де Лоайола имаше един дълъг обзор.
Именно благодарение на този особен род упражнения, които бяха залегнали в душата на Игнациус де Лоайола, се роди една особена силна връзка с марсовия дух, защото между този марсов дух и това, което стана в душата на този болен военен, който беше хвърлен на легло чрез заболяването на крака и от военен човек стана такъв, който не можеше да използува своя крак, между марсовия дух и това, което ставаше в душата на Игнациус де Лоайола един вид активност, съществуваше един вид родство, едно привличащо родство.
към текста >>
Така някои исторически явления се приписват според външното протичане на този или онзи основател; обаче когато познаем по-късния земен живот на основателя, ние знаем, че той отдавна са е отделил от явлението, което е основал исторически, тогава, к
акт
о изложихме, цялата история изгубва своя смисъл за много неща, когато искаме да намерим истинските окултни ф
акт
и, които стоят зад тези явления в кармическото развитие.
Така някои исторически явления се приписват според външното протичане на този или онзи основател; обаче когато познаем по-късния земен живот на основателя, ние знаем, че той отдавна са е отделил от явлението, което е основал исторически, тогава, както изложихме, цялата история изгубва своя смисъл за много неща, когато искаме да намерим истинските окултни факти, които стоят зад тези явления в кармическото развитие.
Това е едното.
към текста >>
Другото е следното: сега душата на Игнациус де Лоайола, на Сведенборг, влезе в един организъм, който постигна здравето на своята глава, извънредно крепко здраве на главата благодарение на ф
акт
а, че в миналия живот като Игнациус де Лоайола този последният е имал болен крак.
Другото е следното: сега душата на Игнациус де Лоайола, на Сведенборг, влезе в един организъм, който постигна здравето на своята глава, извънредно крепко здраве на главата благодарение на факта, че в миналия живот като Игнациус де Лоайола този последният е имал болен крак.
И така тази душа, която беше останала постоянно в близост до Земята, тази душа не можа да влезе напълно в земното тяло, което и бе дадено в лицето на Емануел Сведенборг, не може да се потопи напълно в това тяло. Тялото остана така, че до неговите 40 години Емануел Сведенборг имаше една извънредно здраво тяло, с един здрав мозък, едно извънредно здраво етерно тяло със здрава организация, едно здраво астрално тяло, обаче като разви в тези свои организми най-високата ученост на неговото време, той стигна едва в неговата 40-та година, след развитието на Аза, когато навлезе в развитие то на Духовното Себе, той стигна едва тогава под едно влияние, което беше само малко изтласкано на заден план: през първите 40 години на Сведенборг; след това той попадна под влиянието на същия онзи марсов дух, за който аз вече говорих. И този марсов дух говори сега с всичко, кое то той знае за вселената Защото той беше сега този, който говореше чрез Емануел Сведенборг.
към текста >>
Но изучаването на Олифант скоро ме доведе до там, образът на починалия Лоренс Олифант да застане пред мене, обаче много по-малко в такава форма да ми се струва, че имам работа с индивидуалността, к
акт
о тя живее сега след смъртта; напротив тя изникна пред мене от оживяването, от одухотворението на това, което се съдържа в тези, бих могъл да кажа, космическо-физиологични, космическо-анатомически съчинения, изникна един не веднага ясен образ, който стоеше пред мене при различни случаи.
Но изучаването на Олифант скоро ме доведе до там, образът на починалия Лоренс Олифант да застане пред мене, обаче много по-малко в такава форма да ми се струва, че имам работа с индивидуалността, както тя живее сега след смъртта; напротив тя изникна пред мене от оживяването, от одухотворението на това, което се съдържа в тези, бих могъл да кажа, космическо-физиологични, космическо-анатомически съчинения, изникна един не веднага ясен образ, който стоеше пред мене при различни случаи.
Аз можах да направя окултни изследвания в тази или онази област: този образ, който не можех освен да поставя във връзка с това, което беше възникнало за мене от четенето на Лоренс Олифант, този образ застава често пред мене; той беше пред мене, стоеше пред мене. Отначало аз често пъти не можех да си дам сметка, какво искаше този образ, какво означават неговите прояви. Обаче от целия начин, по който този образ се проявяваше, за който аз точно знаех, че това е индивидуалността на Лоренс Олифант, се показа, че този образ е имал един дълъг живот във времето между смъртта и едно ново раждане, т.е. именно раждането на Лоренс Олифант, вероятно прекъснат само веднъж чрез един земен живот, който обаче е бил много важен за другия свят. Така щото в тази личност Лоренс Олифант можеше да се крие много нещо.
към текста >>
И така срещу нас може да застане интересно в 13-то столетие на християнското летоброене Брунето Латини, великият учител на Данте, който още притежаваше едно познание на природата, в което природата беше разглеждана не в такива абстракции к
акт
о днес в природни закони, а под живото влияние именно на живи духовни Същества.
Благодарение на това, че проникваме в тези духовни светове по описания начин, ние можем да срещнем също индивидуалности в образа, в който те са живели в определено време.
И така срещу нас може да застане интересно в 13-то столетие на християнското летоброене Брунето Латини, великият учител на Данте, който още притежаваше едно познание на природата, в което природата беше разглеждана не в такива абстракции както днес в природни закони, а под живото влияние именно на живи духовни Същества.
И когато Брунето Латини се връщаше от своя пост като посланик в Испания в своето отечество, в своя роден град Флоренция, той научи подтискащи, възбуждащи неща за своя роден град и освен това получи лек слънчев удар. И именно при това състояние, под влиянието също на патологичните вълнения, през които минаваше, той има прозрения в творчеството на природата, в космическото творчество, прозрения във връзка на човека с планетарния свят, които са величествени и които, бих могъл да кажа, след това бяха вложени само като в една сянкообразна форма в мощното творение на Данте "Божествена комедия".
към текста >>
В действителност, обични приятели, действителният Овидий е бил ръководител в духовния свят за много посветени, к
акт
о след това той отново се явява като Лоренс Олифант за величествени космично-анатомичен, космично-физиологичен възглед.
В действителност, обични приятели, действителният Овидий е бил ръководител в духовния свят за много посветени, както след това той отново се явява като Лоренс Олифант за величествени космично-анатомичен, космично-физиологичен възглед.
Бих могъл да кажа, че това е един от най-блестящите и най-показателните примери, един пример, който ни се разкрива чрез тази връзка между Лоренс Олифант и Овидий и който има извънредно голямо значение.
към текста >>
7.
9. СКАЗКА ДЕВЕТА. Лондон, 27 август 1924 г.
GA_240 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Шести том
И разгръщането, постепенното развитие на Християнството предлага най-чудните ф
акт
и.
Насочвайки поглед назад върху развитието на човечеството от Тайната на Голгота насам, ние получаваме впечатлението, че Християнството, Христовият Импулс, е можал да се вживее сред европейската, сред американската цивилизация само борейки срещу определени съпротивления с други духовни течения.
И разгръщането, постепенното развитие на Християнството предлага най-чудните факти.
към текста >>
Там става така, че на онова място, където сега съществуват само развалени от древния замък на цар Артус, ние виждаме, виждаме един вид мислено, как столетията, отк
акт
о течението на Артус е изходило от там, столетията са разрушили камък по камък, така щото днес едва ли би могло да се познае нещо повече от старите замъци, които са били обитавани от цар Артус и неговите сподвижници.
Там става така, че на онова място, където сега съществуват само развалени от древния замък на цар Артус, ние виждаме, виждаме един вид мислено, как столетията, откакто течението на Артус е изходило от там, столетията са разрушили камък по камък, така щото днес едва ли би могло да се познае нещо повече от старите замъци, които са били обитавани от цар Артус и неговите сподвижници.
Обаче когато насочим поглед с духовните очи от онова място, където е стоял замъкът, когато насочим поглед върху морето, което стои така пред нас бушуващо и проблясващо в много цветове, когато насочим поглед там тук от една страна една планинска гугла, тук морето тогава получаваме впечатлението, че човек е способен там да приеме в себе си елементарната същност на природата и на Космоса в един особено дълбок смисъл. И ако след това насочим духовния поглед в миналото, ние си представяме онзи момент, който е отдалечен с малко хилядолетия от нас в миналото, в който течението на Артус е започнало, тогава ние виждаме: хората, които са живеели там в замъка на Артус какъвто е случаят с всички тези окултни места са си избрали този момент, защото той им беше необходим за импулсите, от които се нуждаеха, за задачата, която те си бяха поставели, за всичко, което трябваше да направят в света, избрали са си това място с всичко онова, което ставаше там пред тях в природата. /Виж рис. №4 /.
към текста >>
Христос напусна Слънцето, к
акт
о ние хората напускаме Земята при умирането.
Но след това дойде Тайната на Голгота. Какво стана в Азия? В Азия стана сега онова световно-историческо събитие, чрез което онова висше слънчево Същество, което след това хората нарекоха Христос, напусна Слънцето. Това беше за Христос един вид умиране.
Христос напусна Слънцето, както ние хората напускаме Земята при умирането.
Следователно Христос напусна Слънцето, както един човек, който умира, напуска Земята. И както при един човек, който умира, когато напуска Земята един окултен наблюдател може да вижда неговото етерно тяло, което той полага след около три дни, и изоставя на Земята своето физическо тяло, така и Христос остави в Слънцето онова, което намирате описано в моята книга Теософия като седми член на човешкото същество, като Човек-Дух.
към текста >>
Следователно Христос напусна Слънцето, к
акт
о един човек, който умира, напуска Земята.
Но след това дойде Тайната на Голгота. Какво стана в Азия? В Азия стана сега онова световно-историческо събитие, чрез което онова висше слънчево Същество, което след това хората нарекоха Христос, напусна Слънцето. Това беше за Христос един вид умиране. Христос напусна Слънцето, както ние хората напускаме Земята при умирането.
Следователно Христос напусна Слънцето, както един човек, който умира, напуска Земята.
И както при един човек, който умира, когато напуска Земята един окултен наблюдател може да вижда неговото етерно тяло, което той полага след около три дни, и изоставя на Земята своето физическо тяло, така и Христос остави в Слънцето онова, което намирате описано в моята книга Теософия като седми член на човешкото същество, като Човек-Дух.
към текста >>
И к
акт
о при един човек, който умира, когато напуска Земята един окултен наблюдател може да вижда неговото етерно тяло, което той полага след около три дни, и изоставя на Земята своето физическо тяло, така и Христос остави в Слънцето онова, което намирате описано в моята книга Теософия като седми член на човешкото същество, като Човек-Дух.
Какво стана в Азия? В Азия стана сега онова световно-историческо събитие, чрез което онова висше слънчево Същество, което след това хората нарекоха Христос, напусна Слънцето. Това беше за Христос един вид умиране. Христос напусна Слънцето, както ние хората напускаме Земята при умирането. Следователно Христос напусна Слънцето, както един човек, който умира, напуска Земята.
И както при един човек, който умира, когато напуска Земята един окултен наблюдател може да вижда неговото етерно тяло, което той полага след около три дни, и изоставя на Земята своето физическо тяло, така и Христос остави в Слънцето онова, което намирате описано в моята книга Теософия като седми член на човешкото същество, като Човек-Дух.
към текста >>
Така щото в тази игра на морето и скалите, на въздуха и светлината от онова място вътре във всички това играеше същевременно като в едно духовно сияние, обаче сред природните ф
акт
и, духовният ф
акт
на Тайната на Голгота.
Обаче през столетията след Тайната на Голгота всичко това ставаше в Духа-Живот на Христос.
Така щото в тази игра на морето и скалите, на въздуха и светлината от онова място вътре във всички това играеше същевременно като в едно духовно сияние, обаче сред природните факти, духовният факт на Тайната на Голгота.
/Виж рис. №5 /.
към текста >>
В миналото хората гледаха навън в морето и те бяха правили вече онези упражнения, които правеха 12-те рицари около крал Артус, които упражнения се опираха на тайните на зодиака, те виждаха в 1-то, 2-то, 3-то, 4-то, 5-то следхристиянско столетие не само играта на природата, а беше така, като че започваха да четат, също к
акт
о че имаме пред нас една книга, в която можем да се пулим или можем да я четем: тогава проблясваше едно пламъче, набръчваше се една вълна, слънцето се отразяваше в някоя скала стърчаща от морето, морето се блъскаше в скалата всичко това е конфигурирано, всичко това е нещо течащо, нещо струящо се, въртящо се, показващо: една истина, която човек може да разчете.
Разберете ме добре, обични приятели.
В миналото хората гледаха навън в морето и те бяха правили вече онези упражнения, които правеха 12-те рицари около крал Артус, които упражнения се опираха на тайните на зодиака, те виждаха в 1-то, 2-то, 3-то, 4-то, 5-то следхристиянско столетие не само играта на природата, а беше така, като че започваха да четат, също както че имаме пред нас една книга, в която можем да се пулим или можем да я четем: тогава проблясваше едно пламъче, набръчваше се една вълна, слънцето се отразяваше в някоя скала стърчаща от морето, морето се блъскаше в скалата всичко това е конфигурирано, всичко това е нещо течащо, нещо струящо се, въртящо се, показващо: една истина, която човек може да разчете.
към текста >>
Когато я разчиташе, той четеше духовния ф
акт
на Тайната на Голгота, защото всичко това беше проникна то от Духа-Живот на Христос.
Когато я разчиташе, той четеше духовния факт на Тайната на Голгота, защото всичко това беше проникна то от Духа-Живот на Христос.
към текста >>
С това аз Ви описах, какво беше течението на времето в първите столетия след Тайната на Голгота, в онези първи столетия, в които, к
акт
о вече изнесох това, живееха на Земята душите, които сега отново се преродени на Земята и донесоха със себе си от миналия земен живот стремежа, да се движат честно към Антропософското Движение.
С това аз Ви описах, какво беше течението на времето в първите столетия след Тайната на Голгота, в онези първи столетия, в които, както вече изнесох това, живееха на Земята душите, които сега отново се преродени на Земята и донесоха със себе си от миналия земен живот стремежа, да се движат честно към Антропософското Движение.
/Виж рис. №6 /.
към текста >>
Това, което стана в предихристиянското време чрез Аристотел и Александър, стоеше тогава вътре в господството на Михаел така, к
акт
о сега ние отново стоим вътре в господството на Михаел.
Ние намираме това течение на Михаел, когато насочим поглед във времето, което непосредствено е предхождало Тайната на Голгота, върху английския запад, върху изхождащото от този английски запад течение на Артус, подбудено първоначално от мистериите на Хиберния. Ние виждаме в една по-стара форма това течение на Михаел, когато насочим поглед върху онова, което е станало столетия преди раждането на Тайната на Голгота от северна Гърция, от Македония, чрез онова международно, космополитическо течение, свързано с името на Александър Велики, и е стояло под влиянието на онзи светоглед, който е известно под името Аристотелство.
Това, което стана в предихристиянското време чрез Аристотел и Александър, стоеше тогава вътре в господството на Михаел така, както сега ние отново стоим вътре в господството на Михаел.
Тогава на Земята в духовния живот беше Импулсът на Михаел както и сега. Винаги когато в земното човечество настъпва един Импулс на Михаел, тогава е настъпило времето, в което онова, което е било основано в един културен център, в един духовен център, се разпространява в много народи на Земята, във всички области, където това е възможно.
към текста >>
Тогава на Земята в духовния живот беше Импулсът на Михаел к
акт
о и сега.
Ние намираме това течение на Михаел, когато насочим поглед във времето, което непосредствено е предхождало Тайната на Голгота, върху английския запад, върху изхождащото от този английски запад течение на Артус, подбудено първоначално от мистериите на Хиберния. Ние виждаме в една по-стара форма това течение на Михаел, когато насочим поглед върху онова, което е станало столетия преди раждането на Тайната на Голгота от северна Гърция, от Македония, чрез онова международно, космополитическо течение, свързано с името на Александър Велики, и е стояло под влиянието на онзи светоглед, който е известно под името Аристотелство. Това, което стана в предихристиянското време чрез Аристотел и Александър, стоеше тогава вътре в господството на Михаел така, както сега ние отново стоим вътре в господството на Михаел.
Тогава на Земята в духовния живот беше Импулсът на Михаел както и сега.
Винаги когато в земното човечество настъпва един Импулс на Михаел, тогава е настъпило времето, в което онова, което е било основано в един културен център, в един духовен център, се разпространява в много народи на Земята, във всички области, където това е възможно.
към текста >>
Това, което стана като толкова меродавно събитие в свръхсетивния свят в 869 година, така к
акт
о аз Ви го описах, то хвърли своите сенки долу в света на Земята.
Това, което стана като толкова меродавно събитие в свръхсетивния свят в 869 година, така както аз Ви го описах, то хвърли своите сенки долу в света на Земята.
Тъмната епоха на Кали-Юга прие в нейната тъмни на един особен импулс, докато над нея стана това, което току що Ви описах.
към текста >>
Този беше срещуположният образ, на който отговаряше земният събор в Константинопол: че по начина, к
акт
о ви разказах, непрестанно е съществувала една връзка между онова, което ставаше в духовните светове, в света непосредствено граничещ с физическия свят и самия физически свят.
Този беше срещуположният образ, на който отговаряше земният събор в Константинопол: че по начина, както ви разказах, непрестанно е съществувала една връзка между онова, което ставаше в духовните светове, в света непосредствено граничещ с физическия свят и самия физически свят.
Съществуваше една непрестанна връзка.
към текста >>
Когато Бако от Верулам мина през вратата на смъртта, показа се, как от неговото етерно тяло чрез особения начин на мислене, който беше пр
акт
икувал в своето въплъщение като Бейкън, излизаше цял един свят от идоли, от демонически идоли, които изпълваха духовния свят, за който Ви говорих, в който се проявиха последействията на онзи душевен събор между индивидуалностите на Александър Велики и на Аристотел и други, които бяха приели учението на Михаел.
Когато минаха през вратата на смъртта, Амос Комениус и Бейкън произведоха нещо забележително в духовния свят.
Когато Бако от Верулам мина през вратата на смъртта, показа се, как от неговото етерно тяло чрез особения начин на мислене, който беше практикувал в своето въплъщение като Бейкън, излизаше цял един свят от идоли, от демонически идоли, които изпълваха духовния свят, за който Ви говорих, в който се проявиха последействията на онзи душевен събор между индивидуалностите на Александър Велики и на Аристотел и други, които бяха приели учението на Михаел.
В този свят се разпространиха идоли.
към текста >>
Работата стои така, к
акт
о аз я описах в моята първа мистерийна драма, че това, което става на Земята, има мощни въздействия в духовния свят.
Работата стои така, както аз я описах в моята първа мистерийна драма, че това, което става на Земята, има мощни въздействия в духовния свят.
Земният духовен способ на Бейкън произведе едно буйно объркващо въздействие в духовния свят, което разпространи цял един свят от идоли.
към текста >>
Защото к
акт
о ние хората имаме около нас минералното царство, растителното царство, така сега тези идоли на Бейкън имаха около тях другите царства, от които се нуждаеха.
Бих могъл да кажа: Бейкън достави идолите и това, което принадлежеше към идолите на други царства, него им достави Амос Комениус чрез онова, което беше станало на Земята.
Защото както ние хората имаме около нас минералното царство, растителното царство, така сега тези идоли на Бейкън имаха около тях другите царства, от които се нуждаеха.
към текста >>
Това е нещо потресающо, когато го описваме така, к
акт
о то стои в непосредствения заден план на онова, което става външно в настоящето.
Това е нещо потресающо, когато го описваме така, както то стои в непосредствения заден план на онова, което става външно в настоящето.
Обаче то е нещо, което трябва да бъде внедрено под влиянието на Коледния Импулс от Гьотеанума в душите, в сърцата на онези, които се наричат антропософи. Това ще им даде сила да работят по-нататък; защото онези, които днес са антропософи, които са антропософи в честния, истинския смисъл, ще изпитат един силен стремеж, да слязат отново скоро на Земята. И в пророчеството на Михаел ние виждаме, предвиждаме, как множество антропософски души ще дойдат отново на
към текста >>
Защото к
акт
о често пъти съм казвал, когато след едно радостно задоволително пребиваване заедно трябваше да приключа това, което можеше да бъде направено и разговаряно при едно такова пребиваване заедно.
Това е, обични приятели, което исках да ви развия пред Вашите души с моето сегашно присъствие. Бих искал то да продължи да действува във Вашите души.
Защото както често пъти съм казвал, когато след едно радостно задоволително пребиваване заедно трябваше да приключа това, което можеше да бъде направено и разговаряно при едно такова пребиваване заедно.
Когато антропософите са събрани заедно във физическия живот, те приемат това като тяхна Карма, обаче те остават заедно и когато са пространствено разделени. Така ние искаме да останем съединени в онези знаци, които могат да ни се покажат пред духовните очи, пред духовните уши, когато приемем с пълна сериозност такива неща, каквито на драго сърце бих искал, ако съм бил разбран, да текат през онова, което можах да развия пред Вас, обични приятели, в тези часове.
към текста >>
8.
10. СКАЗКА ДЕСЕТА. Цюрих, 28 януари 1924 г.
GA_240 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Шести том
Когато след това насочим поглед по-надалече на вън в света, във вселената, ние виждаме тази вселена осеяна със звезди, с неподвижни звезди, планети и чрез антропософското разглеждане става добре ясно, че, к
акт
о и Земята, тези звезди имат своите обитатели.
Когато като хора разглеждаме света около нас, тогава ние намираме като заобикалящ човека свят първо всичко онова, което е на Земята: съществата на различните царства на Земята, на минералното, растителното, животинското царство, намираме човешкото царство, към което ние самите принадлежим, и намираме всичко онова, което принадлежи към тези царства, което е образувано от тях: планини, реки, облаци.
Когато след това насочим поглед по-надалече на вън в света, във вселената, ние виждаме тази вселена осеяна със звезди, с неподвижни звезди, планети и чрез антропософското разглеждане става добре ясно, че, както и Земята, тези звезди имат своите обитатели.
Обаче когато човек насочва първо своя поглед както върху земния заобикалящ свят така също и в далечините на вселената, той намира в този пространствен заобикалящ го свят същества, които имат нещо общо само с една част от неговото себе. От антропософските разглеждания знаем, че ние хората сме съставени от едно физическо тяло, от едно етерно тяло, от едно астрално тяло и от един Аз. Ние знаем, че през време на сън се отделяме с Аза и с астралното тяло от физическото и от етерното тяло. Обаче всичко, което виждаме с нашите очи, което можем да възприемаме с нашите сетива в света, се намира в отношение само с нашето физическо и с нашето етерно тяло. Отначалото не стои за нас в никакво отношение с нашето астрално тяло и с нашия Аз.
към текста >>
Обаче когато човек насочва първо своя поглед к
акт
о върху земния заобикалящ свят така също и в далечините на вселената, той намира в този пространствен заобикалящ го свят същества, които имат нещо общо само с една част от неговото себе.
Когато като хора разглеждаме света около нас, тогава ние намираме като заобикалящ човека свят първо всичко онова, което е на Земята: съществата на различните царства на Земята, на минералното, растителното, животинското царство, намираме човешкото царство, към което ние самите принадлежим, и намираме всичко онова, което принадлежи към тези царства, което е образувано от тях: планини, реки, облаци. Когато след това насочим поглед по-надалече на вън в света, във вселената, ние виждаме тази вселена осеяна със звезди, с неподвижни звезди, планети и чрез антропософското разглеждане става добре ясно, че, както и Земята, тези звезди имат своите обитатели.
Обаче когато човек насочва първо своя поглед както върху земния заобикалящ свят така също и в далечините на вселената, той намира в този пространствен заобикалящ го свят същества, които имат нещо общо само с една част от неговото себе.
От антропософските разглеждания знаем, че ние хората сме съставени от едно физическо тяло, от едно етерно тяло, от едно астрално тяло и от един Аз. Ние знаем, че през време на сън се отделяме с Аза и с астралното тяло от физическото и от етерното тяло. Обаче всичко, което виждаме с нашите очи, което можем да възприемаме с нашите сетива в света, се намира в отношение само с нашето физическо и с нашето етерно тяло. Отначалото не стои за нас в никакво отношение с нашето астрално тяло и с нашия Аз. Само две звезди правят изключение от това: Слънцето и Луната.
към текста >>
Слънцето и Луната са населени с духовно -душевни същества също така, к
акт
о Земята е населена с хора.
От антропософските разглеждания знаем, че ние хората сме съставени от едно физическо тяло, от едно етерно тяло, от едно астрално тяло и от един Аз. Ние знаем, че през време на сън се отделяме с Аза и с астралното тяло от физическото и от етерното тяло. Обаче всичко, което виждаме с нашите очи, което можем да възприемаме с нашите сетива в света, се намира в отношение само с нашето физическо и с нашето етерно тяло. Отначалото не стои за нас в никакво отношение с нашето астрално тяло и с нашия Аз. Само две звезди правят изключение от това: Слънцето и Луната.
Слънцето и Луната са населени с духовно -душевни същества също така, както Земята е населена с хора.
към текста >>
Тези същества не живееха на Земята, к
акт
о човекът сега, в едно физическо тяло, а само в едно фино етерно тяло.
От тях Вие знаете, че Луната, която днес съпровожда Земята и се движи обаче свободно в мировото пространство, някога е била свързана със Земята, че е образувала едно единно тяло със Земята, че в определен момент се е отделила от Земята и е излязла във вселената и образува сега във вселената един вид колония на Земята. Обаче този е случаят не само по отношение на онова, което ни гледа надолу като физическо естество на Луната, този е също случаят със съществата, които я обитават. Вие знаете също и това, че някога Земята е била обитавана не само от човеци, а и от един вид по-висши същества, които са били първите велики учители на човечеството.
Тези същества не живееха на Земята, както човекът сега, в едно физическо тяло, а само в едно фино етерно тяло.
Обаче въпреки това съществуваше общение между хората и тези същества още чак до атлантската епоха. Това общение се състоеше във факта, че хората от тези прадревни времена на Земята бяха заставени по определен начин да въдворят тишина в тяхната душа, да не възприемат нищо от заобикалящия ги физически свят, а да постоянствуват със спокойна душа в пълен покой. И тогава с тези хора на прадревните времена т.е. с нас самите, защото всички ние сме били в минали земни съществувания на нашата Земя тогава с тези хора на прадревните времена ставаше така, като че въпросните Същества им говореха отвътре и хората чувствуваха и долавяха това като вдъхновение. Тези напреднали Същества съобщаваха на хората това, което имаха да им съобщават, не така, както ние си съобщаваме неща един на друг, а по начина, който Ви посочих.
към текста >>
Това общение се състоеше във ф
акт
а, че хората от тези прадревни времена на Земята бяха заставени по определен начин да въдворят тишина в тяхната душа, да не възприемат нищо от заобикалящия ги физически свят, а да постоянствуват със спокойна душа в пълен покой.
От тях Вие знаете, че Луната, която днес съпровожда Земята и се движи обаче свободно в мировото пространство, някога е била свързана със Земята, че е образувала едно единно тяло със Земята, че в определен момент се е отделила от Земята и е излязла във вселената и образува сега във вселената един вид колония на Земята. Обаче този е случаят не само по отношение на онова, което ни гледа надолу като физическо естество на Луната, този е също случаят със съществата, които я обитават. Вие знаете също и това, че някога Земята е била обитавана не само от човеци, а и от един вид по-висши същества, които са били първите велики учители на човечеството. Тези същества не живееха на Земята, както човекът сега, в едно физическо тяло, а само в едно фино етерно тяло. Обаче въпреки това съществуваше общение между хората и тези същества още чак до атлантската епоха.
Това общение се състоеше във факта, че хората от тези прадревни времена на Земята бяха заставени по определен начин да въдворят тишина в тяхната душа, да не възприемат нищо от заобикалящия ги физически свят, а да постоянствуват със спокойна душа в пълен покой.
И тогава с тези хора на прадревните времена т.е. с нас самите, защото всички ние сме били в минали земни съществувания на нашата Земя тогава с тези хора на прадревните времена ставаше така, като че въпросните Същества им говореха отвътре и хората чувствуваха и долавяха това като вдъхновение. Тези напреднали Същества съобщаваха на хората това, което имаха да им съобщават, не така, както ние си съобщаваме неща един на друг, а по начина, който Ви посочих. От всичко това хората създадоха една чудесна мъдрост. Всъщност съвременния човек е ужасно горд, той се счита безгранично умен.
към текста >>
Тези напреднали Същества съобщаваха на хората това, което имаха да им съобщават, не така, к
акт
о ние си съобщаваме неща един на друг, а по начина, който Ви посочих.
Тези същества не живееха на Земята, както човекът сега, в едно физическо тяло, а само в едно фино етерно тяло. Обаче въпреки това съществуваше общение между хората и тези същества още чак до атлантската епоха. Това общение се състоеше във факта, че хората от тези прадревни времена на Земята бяха заставени по определен начин да въдворят тишина в тяхната душа, да не възприемат нищо от заобикалящия ги физически свят, а да постоянствуват със спокойна душа в пълен покой. И тогава с тези хора на прадревните времена т.е. с нас самите, защото всички ние сме били в минали земни съществувания на нашата Земя тогава с тези хора на прадревните времена ставаше така, като че въпросните Същества им говореха отвътре и хората чувствуваха и долавяха това като вдъхновение.
Тези напреднали Същества съобщаваха на хората това, което имаха да им съобщават, не така, както ние си съобщаваме неща един на друг, а по начина, който Ви посочих.
От всичко това хората създадоха една чудесна мъдрост. Всъщност съвременния човек е ужасно горд, той се счита безгранично умен. И в сравнение с първобитните хора той е действително такъв, обаче само умът не води до мъдростта, не води до знанието. Остроумието иде от ума, а умът не е единственият инструмент, който води до знание. По-дълбоки сили на душата бяха тези, които в прадревни времена водеха хората до знанието, което те също не изразяваха във формули на ума, нито в нашата еснафска граматика, защото всяка граматика е еснафска, а в полупоетичните творения.
към текста >>
К
акт
о физическата част на Луната се отдели от Земята и отиде навън в ширините на вселената, така заедно с Луната излязоха и великите пра-Учители.
С това обаче онези велики пра-Учители нямаха вече никаква задача на Земята. Те напуснаха Земята.
Както физическата част на Луната се отдели от Земята и отиде навън в ширините на вселената, така заедно с Луната излязоха и великите пра-Учители.
Днес те образуват един вид мирова колония на Луната и онзи, който разглежда Луната с помощта на науката на посвещението, я намира населена от онези мъдри Същества, които някога са били другари на човечеството. Ние още можем да проникнем в основите на мъдростта на тези Същества, когато чрез едно по-високо развитие на онова, което описах в книгата "Как се добиват познания за висшите светове" стигнем до там, да се разбираме с тези Същества. Обаче тогава ние научаваме нещо твърде особено: ние научаваме от тях, че въпреки и днес да не се намират на Земята, те имат една важна задача за Земята. Трудно е да опишем със земни думи, да изразим със земни думи, които не са подходящи за това, каква важна задача за човечеството имат тези лунни Същества. Те водят така да се каже книга за цялото минало на човечеството, за всеки отделен човек.
към текста >>
Това зависи напълно от ф
акт
а, как са направени записванията от неговия минал земен живот, от неговата Карма.
Ето защо то почива изцяло в подсъзнанието, но то е там, преминава в растежа, преминава в здравето и преминава именно в онова, което бих могъл да нарека излечимост на един човек, когато той се разболява на Земята. Естествено това е една важна работа да познаем, коя е същността на болестта, обаче още по-важна работа е да познаем, как можем да се излекуваме. Свръхсетивното познание е вече едно съществено помощно средство при познаване същността на болестта; обаче това е познанието на онова, което е записано по този начин в растежа, в силите на храненето, в силите на дишането от акашовите записи на лунните същества. То е онова, което прави, щото човек да противопоставя по-голяма или по-малка устойчивост на едно излечение. Един човек се излекува по-лесно, друг някой по-трудно.
Това зависи напълно от факта, как са направени записванията от неговия минал земен живот, от неговата Карма.
към текста >>
Да разберем правилно съществуването на Луната к
акт
о то съществува навън в ширините на Вселената, това значи да чувствуваме и усещаме на Земята миналото на хората.
Видите ли, когато насочим поглед върху онова, което Луната представлява там на вън с нейните обитатели, ние стигаме до там да кажем: Луната е свързана вътрешно с всичко онова, което е нашето минало, което се простира върху нашите минали земни съществувания.
Да разберем правилно съществуването на Луната както то съществува навън в ширините на Вселената, това значи да чувствуваме и усещаме на Земята миналото на хората.
Човешката съдба е съставена от онова, което ние донасяме от нашия минал земен живот, т.е. от нашето минало, и това, което можем да изпитаме през време на нашия живот в настоящето. И от онова, което можем да изпитаме в настоящето, заедно с нашето минало, се образува нашата съдба по-нататък в бъдещето през следващите земни съществувания. Следователно разгледа на космически, Луната заедно с нейните Същества ни се явява като онова, което вгражда нашето минало в нашата съдба.
към текста >>
Така ф
акт
ически Луната е една от вратите, които насочват човека в духовния свят, от който бива изтъкана неговата съдба от Съществата, които някога са били нашите мъдри другари на Земята в онова време, когато от един вътрешен инстинкт хората сами са си изтъкавали съдбата.
Така фактически Луната е една от вратите, които насочват човека в духовния свят, от който бива изтъкана неговата съдба от Съществата, които някога са били нашите мъдри другари на Земята в онова време, когато от един вътрешен инстинкт хората сами са си изтъкавали съдбата.
Сега тъкането на съдбата става напълно в подсъзнанието. По-нататък ще чуем още някои неща върху този въпрос.
към текста >>
Когато се запознаваме със Слънцето чрез науката на посвещението, тогава ние не намираме Същества, които са свързани с нашата Земя к
акт
о лунните Същества; ние не намираме в Слънцето същества, които да са били някога обитатели на Земята.
Съществува още и една друга врата за духовния свят: това е Слънцето.
Когато се запознаваме със Слънцето чрез науката на посвещението, тогава ние не намираме Същества, които са свързани с нашата Земя както лунните Същества; ние не намираме в Слънцето същества, които да са били някога обитатели на Земята.
Ние намираме онези Същества, които намирате назовани в моята книга "Тайната наука" с името Ангели и другите по-висши Същества на йерархиите. Когато казвам "в Слънцето", Вие трябва да си представите тези Същества в цялата сфера на Слънцето, в целия поток на светлината, който излиза от Слънцето. Слънцето е жилище на Ангелите, на онези Същества, от които винаги едно е свързано с един човешки индивид. И по отношение на нашия Аз ние хората сме свързани с тези по-висши индивиди, ние сме свързани заедно с тези по-висши индивиди чрез слънчевото съществуване. Ангелите са така да се каже космически образци на човека, защото някога човекът ще достигне степента на Ангелите.
към текста >>
От това Вие ще видите, че също к
акт
о с лунното съществуване е свързано нашето минало, така със слънчевото съществуване е свързано нашето бъдеще.
Когато казвам "в Слънцето", Вие трябва да си представите тези Същества в цялата сфера на Слънцето, в целия поток на светлината, който излиза от Слънцето. Слънцето е жилище на Ангелите, на онези Същества, от които винаги едно е свързано с един човешки индивид. И по отношение на нашия Аз ние хората сме свързани с тези по-висши индивиди, ние сме свързани заедно с тези по-висши индивиди чрез слънчевото съществуване. Ангелите са така да се каже космически образци на човека, защото някога човекът ще достигне степента на Ангелите. На Слънцето живеят онези Същества, до които ние самите се приближаваме по отношение на тяхното устройство.
От това Вие ще видите, че също както с лунното съществуване е свързано нашето минало, така със слънчевото съществуване е свързано нашето бъдеще.
Луната и Слънцето представляват един свят на нашето минало и на нашето бъдеще и ако от една страна виждаме, че лунните Същества са книговодителите на нашето минало, че така да се каже нашите минали земни съществувания са записани върху листовете на техните книги, така чрез науката на посвещението ни става ясно, че ние трябва да гледаме към Ангелите, когато се интересуваме, когато сме загрижени за нашето бъдеще. Ние постоянно правим нещо, може би не всички, но по-голяма част от хората правят нещо. също както онова, което сме извършили в миналото, действува в нашия настоящ живот, така и онези неща, които вършим в настоящето действуват в бъдещето. Обаче те могат да действуват в бъдещето само благодарение на това, че така да се каже Ангелите насочват техните душевни погледи върху онова, което човекът върши в настоящето, и правят то да действува в бъдещето. Едно много добро чувство е това, когато считаме с тази професия на Ангелите в света Ние вършим някои неща, които ще донесат плодове в бъдещето.
към текста >>
също к
акт
о онова, което сме извършили в миналото, действува в нашия настоящ живот, така и онези неща, които вършим в настоящето действуват в бъдещето.
Ангелите са така да се каже космически образци на човека, защото някога човекът ще достигне степента на Ангелите. На Слънцето живеят онези Същества, до които ние самите се приближаваме по отношение на тяхното устройство. От това Вие ще видите, че също както с лунното съществуване е свързано нашето минало, така със слънчевото съществуване е свързано нашето бъдеще. Луната и Слънцето представляват един свят на нашето минало и на нашето бъдеще и ако от една страна виждаме, че лунните Същества са книговодителите на нашето минало, че така да се каже нашите минали земни съществувания са записани върху листовете на техните книги, така чрез науката на посвещението ни става ясно, че ние трябва да гледаме към Ангелите, когато се интересуваме, когато сме загрижени за нашето бъдеще. Ние постоянно правим нещо, може би не всички, но по-голяма част от хората правят нещо.
също както онова, което сме извършили в миналото, действува в нашия настоящ живот, така и онези неща, които вършим в настоящето действуват в бъдещето.
Обаче те могат да действуват в бъдещето само благодарение на това, че така да се каже Ангелите насочват техните душевни погледи върху онова, което човекът върши в настоящето, и правят то да действува в бъдещето. Едно много добро чувство е това, когато считаме с тази професия на Ангелите в света Ние вършим някои неща, които ще донесат плодове в бъдещето. Съвременното човечество е станало ужасно лишено от мисли по отношение на такива неща. То трябва да взема предвид такива неща и когато човек върши нещо, той трябва да мисли за своя Ангел приблизително така: "нека моят дух-пазител приеме това, което е мое дело, като един корен и произведе плодове от него". Следователно, колкото по-образно свързва един човек едно такова обръщение, едно такова приветствие със своя Ангел за дела, които трябва да донесат плодове в бъдеще, толкова повече ще съществуват от тези плодове в бъдещето.
към текста >>
Така следователно, к
акт
о лунните Същества съхраняват нашата минала съдба, така слънчевите Същества тъкат нова съдба в бъдещето.
Така следователно, както лунните Същества съхраняват нашата минала съдба, така слънчевите Същества тъкат нова съдба в бъдещето.
В действителност от Слънцето е изпратена на Земята не само слънчевата светлина, не само външната светлина на Луната; но когато насочим духовния поглед към Слънцето и Луната, ние знаем, че Луната стои във връзка с нашето астрално тяло. Чрез тази връзка с нашето астрално тяло Луната е изходната точка за всичко онова, което се втъкава от миналото в нашата съдба. Слънцето стои във връзка с нашия Аз, и чрез Съществата, които са за нас един образец за нашето космическо бъдеще, Слънцето стои във връзка с това, което е наша бъдеща съдба. Така в Слънцето и Луната, които външно стоят във взаимни отношения на светлината, в образа на взаимоотношенията на Слънцето и Луната се тъкат небесните отражения на нашата съдба.
към текста >>
К
акт
о му харесва на него, така ми харесва и на мене.
Впечатлението, което те правят един върху друг, може да бъде твърде различно. Има случаи, когато двама души се срещат и положението е действително такова, че единият приема напълно другия в своята воля, в своето сърце. Това приемане в сърцето е до висока степен неповлияно от личното впечатление. Хора, които искат да разберат света само с ума, нямат особено голямо разбиране за онова, което съществува вътрешно, защото действително твърде чудесно е, когато виждаме, как един човек застава срещу друг човек. Единият път А приема в своята воля Б така, че казва: и аз самият искам да върша това, което върши.
Както му харесва на него, така ми харесва и на мене.
Но Б е грозен и ние не можем да разберем, как Б може да се хареса на А. Видите ли, привлекателността, която Б упражнява върху А не се образува чрез ума, нито чрез впечатленията на сетивата, а чрез дълбоките сили на душата: чрез волята и онова, което от волята преминава в душата, в сърцето на човека. Може другият да е много грозен, той е получил тази грозота в настоящия живот. Това, което свързва двамата, произхожда от онова, което те са преживяли заедно в миналото земно съществувание. По външния изглед хората вярват, че двамата съвсем не си подхождат.
към текста >>
Колко често пъти някое дете е готово да бъде к
акт
о "Той", да иска к
акт
о "Той", да чувствува к
акт
о "Той".
Може другият да е много грозен, той е получил тази грозота в настоящия живот. Това, което свързва двамата, произхожда от онова, което те са преживяли заедно в миналото земно съществувание. По външния изглед хората вярват, че двамата съвсем не си подхождат. Обаче онова, което те носят в тяхното подсъзнание, събира техните воли. Това се показва често пъти още през времето на детството.
Колко често пъти някое дете е готово да бъде както "Той", да иска както "Той", да чувствува както "Той".
Тогава е налице една кармическа връзка.
към текста >>
Това е единият вид, как хората се срещат в живота; и ако добре обръщаме внимание на този вид срещи, к
акт
о са правели хората в едно не много далечно минало и к
акт
о и ние ще вършим същото в едно не много далечно бъдеще, когато погледът ще бъде насочен повече върху вътрешността на човека, тогава в такива случаи ще можем да познаем от начина по който пулсира една воля, че сме прекарали нашия минал земен живот с хора и подсъзнателните душевни сили ще ни подскажат нещо върху това, какво сме прекарали в миналия земен живот заедно със съответните хора.
Това е единият вид, как хората се срещат в живота; и ако добре обръщаме внимание на този вид срещи, както са правели хората в едно не много далечно минало и както и ние ще вършим същото в едно не много далечно бъдеще, когато погледът ще бъде насочен повече върху вътрешността на човека, тогава в такива случаи ще можем да познаем от начина по който пулсира една воля, че сме прекарали нашия минал земен живот с хора и подсъзнателните душевни сили ще ни подскажат нещо върху това, какво сме прекарали в миналия земен живот заедно със съответните хора.
към текста >>
Ако онова, което двама души упражняват като въздействие един върху друг, прониква чак във волята, в сърцето, в хар
акт
ера, тогава е налице една кармическа съпринадлежност, тогава двамата са били събрани чрез общи изживявания в миналия земен живот.
Това е вторият вид, по който се срещаме с хора.
Ако онова, което двама души упражняват като въздействие един върху друг, прониква чак във волята, в сърцето, в характера, тогава е налице една кармическа съпринадлежност, тогава двамата са били събрани чрез общи изживявания в миналия земен живот.
Ако от един човек излиза един импулс, който прониква само до ума, до естетическото чувство, така че този човек само ни харесва или не ни харесва, тогава няма нещо, което Луната е направила, а което Слънцето прави едва в настоящето и което ще намери едно продължение едва в бъдещето. Така щото чрез едно смислено разглежда не на човека ние можем да стигнем до там, да чувствуваме, къде са налице кармически връзки.
към текста >>
А сега видите ли, онова, което Ви разказах, а именно нещо, което може да бъда добито като познание на света чрез Антропософията, и също к
акт
о съвсем не е необходимо човек да бъде художник, за да намери, че една картина е хубава, така не е необходимо той да бъде посветен, за да разбере нещата.
А сега видите ли, онова, което Ви разказах, а именно нещо, което може да бъда добито като познание на света чрез Антропософията, и също както съвсем не е необходимо човек да бъде художник, за да намери, че една картина е хубава, така не е необходимо той да бъде посветен, за да разбере нещата.
Човек може да разбере нещата, защото идеите си съответствуват едни с други. Има хора, които казват: какво ни интересува нас целият духовен свят, ние ще можем да го разберем едва тогава, когато ще бъдем в него. Тези хора казват това поради причината, защото днес са свикнали да наричат едно доказателство само онова, което може да бъде доказано само сетивно уловимо с ръка. Такива хора изглеждат на безумци, които казват: всичко, което е в света, трябва да се опира на нещо, трябва да бъде подпряно, иначе то ще падне на Земята. Някой може да дойде и да каже: Земята, Луната, Слънцето се намират вън в мировото пространство, обаче те трябва да имат една подпора, за да не паднат долу.
към текста >>
Но четете все повече и повече, тогава ще откриете, че идеите се подкрепят едни други взаимно и се подържат к
акт
о небесните тела.
Някой може да дойде и да каже: Земята, Луната, Слънцето се намират вън в мировото пространство, обаче те трябва да имат една подпора, за да не паднат долу. Той не знае, че небесните тела не се нуждаят от никаква подпора, защото те се крепят взаимно. На такова разбиране се позовава Антропософията. При нея идеите не могат да се подкрепят чрез нещо външно уловимо с ръка, обаче те се крепят едни други взаимно. Прочетете първо една единствена антропософска книга, тогава може да се случи да я оставите настрана, защото сте свикнали да виждате всичко доказано осезателно, Вие ще я оставите настрана, защото в нея нищо не е доказано.
Но четете все повече и повече, тогава ще откриете, че идеите се подкрепят едни други взаимно и се подържат както небесните тела.
Човек може да разбере вече нещата, даже и когато не е един посветен, обаче чрез науката на посвещението нещата стават още по-значително плътни Те се изживяват по друг начин. Ето защо онзи, който е стигнал достатъчно далече, може също да говори в една друга форма върху тази човешка съдба изтъкана от миналото, настоящето и бъдещето. Онзи, който е минал до известна степен през посвещението, при него изживяванията стават много по-конкретни. Пред Вас стои един човек, той Ви разказва нещо, Вие го слушате. Така както се слуша външното, посветеният може да чува и вътрешното, духовния език, който не е по-малко ясен от човешкия език.
към текста >>
Така к
акт
о се слуша външното, посветеният може да чува и вътрешното, духовния език, който не е по-малко ясен от човешкия език.
Но четете все повече и повече, тогава ще откриете, че идеите се подкрепят едни други взаимно и се подържат както небесните тела. Човек може да разбере вече нещата, даже и когато не е един посветен, обаче чрез науката на посвещението нещата стават още по-значително плътни Те се изживяват по друг начин. Ето защо онзи, който е стигнал достатъчно далече, може също да говори в една друга форма върху тази човешка съдба изтъкана от миналото, настоящето и бъдещето. Онзи, който е минал до известна степен през посвещението, при него изживяванията стават много по-конкретни. Пред Вас стои един човек, той Ви разказва нещо, Вие го слушате.
Така както се слуша външното, посветеният може да чува и вътрешното, духовния език, който не е по-малко ясен от човешкия език.
За посветения човекът, с който е бил кармически свързан в миналото, говори с пълната яснота, с която хората Ви говорят обикновено, когато той отново го среща в настоящия живот. Той слуша един вътрешен говор. Ще кажете, че посветеният има цял вързоп хора в себе си, от които единият му говори повече, другият по-малко ясно. Такъв е действително случаят. Но това е същевременно нагледното доказателство за начина, по който човек е прекарал своя минал земен живот.
към текста >>
Той чувствува с определена тънкост нови ф
акт
и в космическия човек.
Когато се срещнем с един човек, с който не сме били свързани кармически, когато срещаме за първи път, това също се представя различно, след като сме получили посвещението. Естествено посветеният може да срещне в живота хора, с които не е свързан кармически. Обаче това отношение ще бъде различно от онова, което съществува за обикновеното съзнание.
Той чувствува с определена тънкост нови факти в космическия човек.
към текста >>
Щастие е също, да срещнем за първи път един човек, и този ф
акт
, че чрез един човек, когото за първи път срещаме, ние се научаваме да познаваме по-добре света, трябва отново да се развие като едно тънко чувство.
Ние виждаме чрез един човек, когото срещаме за първи път, по-дълбоко в света.
Щастие е също, да срещнем за първи път един човек, и този факт, че чрез един човек, когото за първи път срещаме, ние се научаваме да познаваме по-добре света, трябва отново да се развие като едно тънко чувство.
Когато срещнем един човек, когото не е свързан кармически, когато той застава така да се каже за първи път срещу този човек, посветеният разбира веднага, че има по отношение на този човек една задача: той веднага има задачата, да са свърже с духа-пазител от сферата на Ангелите, който е натоварен да пази особено този човек. Той трябва да се запознае не само с този човек, а трябва да се запознае и с духа-пазител на този човек. Ангелът на този човек също говори с голяма яснота от собствената вътрешност, когато посветеният се среща с различни хора, с които не е свързан кармически, тогава той чува да му говори отвътре не що напълно ясно. Той чува думите на Ангелите на тези хора от своята вътрешност. Това предава на посветения един особен характер в неговата обхода с хората.
към текста >>
Това предава на посветения един особен хар
акт
ер в неговата обхода с хората.
Щастие е също, да срещнем за първи път един човек, и този факт, че чрез един човек, когото за първи път срещаме, ние се научаваме да познаваме по-добре света, трябва отново да се развие като едно тънко чувство. Когато срещнем един човек, когото не е свързан кармически, когато той застава така да се каже за първи път срещу този човек, посветеният разбира веднага, че има по отношение на този човек една задача: той веднага има задачата, да са свърже с духа-пазител от сферата на Ангелите, който е натоварен да пази особено този човек. Той трябва да се запознае не само с този човек, а трябва да се запознае и с духа-пазител на този човек. Ангелът на този човек също говори с голяма яснота от собствената вътрешност, когато посветеният се среща с различни хора, с които не е свързан кармически, тогава той чува да му говори отвътре не що напълно ясно. Той чува думите на Ангелите на тези хора от своята вътрешност.
Това предава на посветения един особен характер в неговата обхода с хората.
Той сам приема нещо, което Ангелът иска да каже на човека, с когото се запознава, превръща се в негов Ангел. Чрез това онова, което може да се говори на хората, става по-интимно поради една причина различна от първата, то става по-интимно, отколкото става за обикновеното съзнание. Ето защо става така, че за всеки човек, когото среща за първи път в Космоса, посветеният е един друг, той е в този момент нещо от Ангела на този човек. На това почива способността за преобразуване на онези хора със силата на посвещението. Сега несъмнено хората имат една много малка способност да чувствуват такива неща.
към текста >>
И още нещо друго: на вас ще ви направи извънредно силно впечатление и аз говорих върху това в моята книга "Християнството като мистичен ф
акт
" как изглеждат биографиите, които са запазени за древните посветени; едната прилича на другата!
И още нещо друго: на вас ще ви направи извънредно силно впечатление и аз говорих върху това в моята книга "Християнството като мистичен факт" как изглеждат биографиите, които са запазени за древните посветени; едната прилича на другата!
Опитайте се да проучите биографиите на посветените и ще видите, че едната прилича на другата, защото по отношение на духовния живот посветените са изживели подобни биографии. Обаче това не са биографии, които са били написани от хора, защото тези биографии не приличат една на друга. Когато всички онези, които, да речем, са изживели Заратустра, биха написали една характеристика на Заратустра, всеки един би я написал различно, защото Заратустра се е преобразявал за всеки един човек. Онова, което светът трябваше да знае за посветените, беше една биография вдъхновена от висшите Духове.
към текста >>
Когато всички онези, които, да речем, са изживели Заратустра, биха написали една хар
акт
еристика на Заратустра, всеки един би я написал различно, защото Заратустра се е преобразявал за всеки един човек.
И още нещо друго: на вас ще ви направи извънредно силно впечатление и аз говорих върху това в моята книга "Християнството като мистичен факт" как изглеждат биографиите, които са запазени за древните посветени; едната прилича на другата! Опитайте се да проучите биографиите на посветените и ще видите, че едната прилича на другата, защото по отношение на духовния живот посветените са изживели подобни биографии. Обаче това не са биографии, които са били написани от хора, защото тези биографии не приличат една на друга.
Когато всички онези, които, да речем, са изживели Заратустра, биха написали една характеристика на Заратустра, всеки един би я написал различно, защото Заратустра се е преобразявал за всеки един човек.
Онова, което светът трябваше да знае за посветените, беше една биография вдъхновена от висшите Духове.
към текста >>
Също така, к
акт
о трябва да кажа, че и обикновеното тънко чувство, когато то се среща с хората, които не са кармически свързани, се научава да познава заобикалящия свят, така и посветеният се научава да познава добре същинския външен свят, света на Ангелите.
Онзи, който със силата на посвещението застава срещу един човек, когото среща за първи път в Космоса, получава задачата да се свърже с неговия Ангел. Тогава той се научава да познава много неща от външния свят. Наистина Ангелите му говорят отвътре, Ангелите говорят общо взето вътре в нас, и ние сме един външен свят. В действителност ние не можем никак да познаем други хора по-дълбоко с духовни сили, без да познаем войнството от Ангели. Напълно невъзможно е, да постигнем истинско познание на човека, без да имаме познание на Ангелите.
Също така, както трябва да кажа, че и обикновеното тънко чувство, когато то се среща с хората, които не са кармически свързани, се научава да познава заобикалящия свят, така и посветеният се научава да познава добре същинския външен свят, света на Ангелите.
С това той получава посредници за по-висшите йерархии.
към текста >>
Слънцето и Луната изгубват всичко абстр
акт
но и стават нещо живо, към което гледаме в Космоса и което по отношение на малката съдба на хората тук на Земята е съответното велико във вселената.
Видите ли, чрез такива разглеждания ние добиваме стойности на живота, сближаваме се с хората, научаваме се да бъдем свързани по друг начин с тях. Но ние се научаваме да познаваме не само живота на хората, и това трябва да бъде именно същественото за Антропософията, че тя действително навлиза в живота, ние се научаваме също да чувствуваме, да усещаме и да познаваме космическия живот.
Слънцето и Луната изгубват всичко абстрактно и стават нещо живо, към което гледаме в Космоса и което по отношение на малката съдба на хората тук на Земята е съответното велико във вселената.
към текста >>
И само поради ф
акт
а, че това би трябвало да бъде така и всъщност трябва да бъде така, ако самата Антропософия трябва да има по един правилен начин своето минало и своето бъдеще, след като години наред стоях настрана, аз реших да поема управлението и председателството на Обществото заедно с такива членове на президиума, за които зная, че те ще работят плодотворно от Гьотеанума.
Чрез всичко това ще трябва да се влее действителен живот, пулсиращ живот в Антропософското Общество. Това искаше нашето Коледно Тържество. За това трябва да има съзнание всеки отделен член.
И само поради факта, че това би трябвало да бъде така и всъщност трябва да бъде така, ако самата Антропософия трябва да има по един правилен начин своето минало и своето бъдеще, след като години наред стоях настрана, аз реших да поема управлението и председателството на Обществото заедно с такива членове на президиума, за които зная, че те ще работят плодотворно от Гьотеанума.
Наистина при моята възраст аз не бих се решил да работя отново така, както съм вършил това на младини, да започна отново, ако не беше налице една абсолютна необходимост. Същевременно бих искал да апелирам към всеки член на Антропософското Общество, да помага, бих искал това Коледно Тържество да залегне в сърцето на всеки член и да не престава да живее, да продължава да се развива все по-нататък и по-нататък като едно семе на живота, така че в Антропософското Общество да се влее един все по-активен и по-активен живот. Тогава също Антропософското Общество ще може да действува в света.
към текста >>
Наистина при моята възраст аз не бих се решил да работя отново така, к
акт
о съм вършил това на младини, да започна отново, ако не беше налице една абсолютна необходимост.
Чрез всичко това ще трябва да се влее действителен живот, пулсиращ живот в Антропософското Общество. Това искаше нашето Коледно Тържество. За това трябва да има съзнание всеки отделен член. И само поради факта, че това би трябвало да бъде така и всъщност трябва да бъде така, ако самата Антропософия трябва да има по един правилен начин своето минало и своето бъдеще, след като години наред стоях настрана, аз реших да поема управлението и председателството на Обществото заедно с такива членове на президиума, за които зная, че те ще работят плодотворно от Гьотеанума.
Наистина при моята възраст аз не бих се решил да работя отново така, както съм вършил това на младини, да започна отново, ако не беше налице една абсолютна необходимост.
Същевременно бих искал да апелирам към всеки член на Антропософското Общество, да помага, бих искал това Коледно Тържество да залегне в сърцето на всеки член и да не престава да живее, да продължава да се развива все по-нататък и по-нататък като едно семе на живота, така че в Антропософското Общество да се влее един все по-активен и по-активен живот. Тогава също Антропософското Общество ще може да действува в света.
към текста >>
Същевременно бих искал да апелирам към всеки член на Антропософското Общество, да помага, бих искал това Коледно Тържество да залегне в сърцето на всеки член и да не престава да живее, да продължава да се развива все по-нататък и по-нататък като едно семе на живота, така че в Антропософското Общество да се влее един все по-
акт
ивен и по-
акт
ивен живот.
Чрез всичко това ще трябва да се влее действителен живот, пулсиращ живот в Антропософското Общество. Това искаше нашето Коледно Тържество. За това трябва да има съзнание всеки отделен член. И само поради факта, че това би трябвало да бъде така и всъщност трябва да бъде така, ако самата Антропософия трябва да има по един правилен начин своето минало и своето бъдеще, след като години наред стоях настрана, аз реших да поема управлението и председателството на Обществото заедно с такива членове на президиума, за които зная, че те ще работят плодотворно от Гьотеанума. Наистина при моята възраст аз не бих се решил да работя отново така, както съм вършил това на младини, да започна отново, ако не беше налице една абсолютна необходимост.
Същевременно бих искал да апелирам към всеки член на Антропософското Общество, да помага, бих искал това Коледно Тържество да залегне в сърцето на всеки член и да не престава да живее, да продължава да се развива все по-нататък и по-нататък като едно семе на живота, така че в Антропософското Общество да се влее един все по-активен и по-активен живот.
Тогава също Антропософското Общество ще може да действува в света.
към текста >>
9.
11. СКАЗКА ЕДИНАДЕСЕТА. Щутгарт, 6 февруари 1924 г.
GA_240 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Шести том
Знаем по-нататък, че освен физическото тяло ние носим в нас едно етерно тяло и че по същия начин, к
акт
о физическото тяло черпи своите сили, своите материални съставни части от Земята, така и това етерно тяло черпи своите съставни части, своите сили от ширините на извънземната Вселена, от мировия етер.
От различните антропософски изложения Вие познавате значението, което заобикалящите Земята небесни тела имат за живота и съществуването на човека. Днес бих искал да Ви говоря върху една особена глава от тази област. Когато през време на нашето земно съществуване насочим поглед наоколо върху всичко онова, което ни заобикаля на Земята, а също и върху това, което ни заобикаля в мировата околност на Земята, и тогава също, когато нашите физически сетива са насочени към звездите, ние виждаме само онова, което е свързано с онази част на нашето човешко същество, което ние напускаме при смъртта. От различните антропософски описания ние знаем, че човешкото физическо тяло черпи своите сили, също и своя веществен състав от онова, което ни заобикаля на Земята.
Знаем по-нататък, че освен физическото тяло ние носим в нас едно етерно тяло и че по същия начин, както физическото тяло черпи своите сили, своите материални съставни части от Земята, така и това етерно тяло черпи своите съставни части, своите сили от ширините на извънземната Вселена, от мировия етер.
И този етерен свят е, който заобикаля Земята в пространствените ширини, този етерен свят е, в който са положени звездите, от които светлината се разлива на Земята от Вселената. Така ние дължим нашето физическо и нашето етерно съществуване на онова, което можем да виждаме или в заобикалящия ни на Земята свят или в света, който заобикаля Земята. Обаче в това, което ни обгръща като заобикалящ Земята свят във Вселената, ние виждаме първо две небесни тела, които можем да наречем направо като врати в духовния свят. Ние виждаме две небесни тела, Слънцето и Луната. Открай време онези, които могат да проникнат с тяхното разбиране по-дълбоко в устройството на мировото цяло, са приписвали на тези две небесни тела, на Слънцето и Луната, мислимо най-голямото значение за човешкия живот и за човешкото съществуване.
към текста >>
Обаче това физическо отделяне или етерно отделяне не е всичко, което трябва да ни занимава по отношение на съществуването на Луната и на човешкия живот, а в отделянето на Луната имаме същевременно работа с един пълен със значение духовен ф
акт
.
Вие сте проследили в моята книга "Тайната наука" и в други книги, че там се говори за един момент, когато физическата Луна се е отделила от Земята. Там е обърнато вниманието върху това, как някога физическата Луна и Земята са образували едно единно небесно тяло във Вселената, как след това тази физическа Луна се е отделила от Земята.
Обаче това физическо отделяне или етерно отделяне не е всичко, което трябва да ни занимава по отношение на съществуването на Луната и на човешкия живот, а в отделянето на Луната имаме същевременно работа с един пълен със значение духовен факт.
към текста >>
И това велико, това мощно, което е съществувало някога, човечеството го дължеше на ф
акт
а, че в прадревни времена живееше в общение със Съществата, които в тяхното съществуване стояха по-високо от днешното човечество и естествено по-високо от тогавашното човечество, Същества, които нямаха едно физическо тяло к
акт
о днешния човек, а ходеха по Земята облечени само в едно етерно тяло и които въпреки това водеха един живот в общение с тогавашните хора.
Това, което човечеството знаеше за тайните на света в прадревни времена се разгръщаше в мощни поетически форми. И в онова, което се е запазило по предание, което днес може да се проследи в документите, в него се намира само един отзвук от величието и мощността на прадревната мъдрост, която човечеството е притежавало някога на Земята. Обаче днес ние можем да изпаднем в дълбоко удивление, когато оставим да действува върху нас нещо такова като индийските Веди или философията Веданта. Ние се удивляваме на величествените стихове на Бхагават-Гита, виждаме във всичко това нещо велико. Обаче трябва да имаме съзнанието: все пак това са последните остатъци на нещо много по-велико, на нещо много по-мощно, което е съществувало някога за човечеството.
И това велико, това мощно, което е съществувало някога, човечеството го дължеше на факта, че в прадревни времена живееше в общение със Съществата, които в тяхното съществуване стояха по-високо от днешното човечество и естествено по-високо от тогавашното човечество, Същества, които нямаха едно физическо тяло както днешния човек, а ходеха по Земята облечени само в едно етерно тяло и които въпреки това водеха един живот в общение с тогавашните хора.
към текста >>
Тъй като тези Същества нямаха физически тяло, те не можеха естествено да говорят с хората по начина, к
акт
о сме свикнали днес, един човек да говори на друг човек.
Тъй като тези Същества нямаха физически тяло, те не можеха естествено да говорят с хората по начина, както сме свикнали днес, един човек да говори на друг човек.
Обаче в определени състояния на съзнанието хората от прадревните време на чувствуваха и в крайна сметка това сме били ние всички на нашите минали земни съществувания ние следователно, мога да кажа, чувствувахме в прадревни времена на земното развитие в особени състояния на съзнанието, как в нас изникваха вътрешно усещания, мисли, за които знаехме: те не идват от самия човек, който ги развива, както днес не идват от нас самите това, което слушаме чрез устно съобщение от един друг човек. Ходещите по Земята етерни Свръхчовеци вдъхновяваха, бихме могли да кажем, на хората много по-висшето, много по-мощното знание, което тези Същества притежаваха. Следователно в минали земни съществувания в прадревните времена на Земята ние сме имали общение със същества от нефизическо естество. Тези Същества не са вече днес тук на Земята. Те вече отдавна не са сред земния живот.
към текста >>
Обаче в определени състояния на съзнанието хората от прадревните време на чувствуваха и в крайна сметка това сме били ние всички на нашите минали земни съществувания ние следователно, мога да кажа, чувствувахме в прадревни времена на земното развитие в особени състояния на съзнанието, как в нас изникваха вътрешно усещания, мисли, за които знаехме: те не идват от самия човек, който ги развива, к
акт
о днес не идват от нас самите това, което слушаме чрез устно съобщение от един друг човек.
Тъй като тези Същества нямаха физически тяло, те не можеха естествено да говорят с хората по начина, както сме свикнали днес, един човек да говори на друг човек.
Обаче в определени състояния на съзнанието хората от прадревните време на чувствуваха и в крайна сметка това сме били ние всички на нашите минали земни съществувания ние следователно, мога да кажа, чувствувахме в прадревни времена на земното развитие в особени състояния на съзнанието, как в нас изникваха вътрешно усещания, мисли, за които знаехме: те не идват от самия човек, който ги развива, както днес не идват от нас самите това, което слушаме чрез устно съобщение от един друг човек.
Ходещите по Земята етерни Свръхчовеци вдъхновяваха, бихме могли да кажем, на хората много по-висшето, много по-мощното знание, което тези Същества притежаваха. Следователно в минали земни съществувания в прадревните времена на Земята ние сме имали общение със същества от нефизическо естество. Тези Същества не са вече днес тук на Земята. Те вече отдавна не са сред земния живот. Те са се оттеглили от общуването с хората и човечеството има незначителни остатъци от това, което някога са научили върху тайните на Вселената от тези прадревни Същества, незначителни остатъци е запазило човечеството в различните документи.
към текста >>
Видите ли, също к
акт
о физическата Луна се е отделила от Земята, така заедно с това небесно тяло на Луната са се оттеглили и тези Същества в обширната Вселена.
Къде са се оттеглили тези прадревни Същества?
Видите ли, също както физическата Луна се е отделила от Земята, така заедно с това небесно тяло на Луната са се оттеглили и тези Същества в обширната Вселена.
Аз вече говорих за нещо подобно Днес искаме да се запознаем с нещо повече върху тези Същества, така че когато насочим поглед върху това небесно тяло на Луната можем да кажем: то е населено от същества, които някога са били другари на човечеството на Земята и които са се оттеглили в тази колония на Луната. Тези Същества нямат привидно никаква връзка с външния човек, който живее в своето физическо тяло на Земята; въпреки това, те имат такава връзка. И именно върху тази връзка искаме да обърнем сега вниманието. Че тези Същества са свързани по някакъв начин с човешкото минало, това можем да видим от факта, че в миналото те са били другари на човечеството на Земята. И те са останали свързани с миналото на човека.
към текста >>
Че тези Същества са свързани по някакъв начин с човешкото минало, това можем да видим от ф
акт
а, че в миналото те са били другари на човечеството на Земята.
Къде са се оттеглили тези прадревни Същества? Видите ли, също както физическата Луна се е отделила от Земята, така заедно с това небесно тяло на Луната са се оттеглили и тези Същества в обширната Вселена. Аз вече говорих за нещо подобно Днес искаме да се запознаем с нещо повече върху тези Същества, така че когато насочим поглед върху това небесно тяло на Луната можем да кажем: то е населено от същества, които някога са били другари на човечеството на Земята и които са се оттеглили в тази колония на Луната. Тези Същества нямат привидно никаква връзка с външния човек, който живее в своето физическо тяло на Земята; въпреки това, те имат такава връзка. И именно върху тази връзка искаме да обърнем сега вниманието.
Че тези Същества са свързани по някакъв начин с човешкото минало, това можем да видим от факта, че в миналото те са били другари на човечеството на Земята.
И те са останали свързани с миналото на човека.
към текста >>
Той е тук пред нас, ние го виждаме, разбираме онова, което той говори и насочваме нашите действия според това, к
акт
о той се проявява, к
акт
о той застава срещу нас във външния живот.
Те се опознават един друг и знаят, че сега ще имат много работа един с друг. Когато обаче такива хора погледнат в миналото на своя живот, който са прекарали от детството насам на Земята, оказва се, ако разглеждат нещата достатъчно без пристрастно, че всичко, което са вършили до момента, когато са се срещнали, всичко е било пълно със смисъл и всяка стъпка, която са направили от детството още, е била така насочена, за да стигнат именно на онова място, където и двамата да се срещат. От този момент, когато са се срещнали, те поглеждат назад и виждат, че изминалият до тогава земен живот е протекъл така, щото могат да си кажат: тази е моята изходна точка в далечното детство, обаче аз съм направил всяка стъпка така, че накрая моят път трябваше да ме доведе там, където да срещна другия. Всичко, което съм извършил по един пълен със смисъл начин, всичко това е станало напълно несъзнателно; онова, което стана съзнателно, настъпи едва след срещата, обаче несъзнателното се свързва по един чудесен начин със съзнателното. И има голяма разлика в тъкането на съдбата по отношение на онова, което сме устроили несъзнателно като наш земен път, за да срещнем другия, и онова което вършим след това, когато сме го срещнали.
Той е тук пред нас, ние го виждаме, разбираме онова, което той говори и насочваме нашите действия според това, както той се проявява, както той застава срещу нас във външния живот.
Ние водим с него един общ живот, който е достъпен за нашите сетива, за нашия ум. Обаче ние ще видим, как в този общ живот, достъпен за нашите сетива и за нашия ум, отново се намесва несъзнателно онова, което ни е ръководило в пътя до момента, когато сме се срещнали. Можем да запитаме: какво действува и живее в тези насоки, във всички тези сили с които се движим по посоката към другия?
към текста >>
Ние се запознаваме с човека; това, което той е, което върши общо с нас, е така, че ние го чувствуваме в самите нас проявяващо се в нашата воля, че искаме преди всичко да мислим така, к
акт
о той мисли, да чувствуваме, к
акт
о той чувствува, да искаме к
акт
о той иска.
Това може да бъде също някое събитие, към което ние се движим. Тук трябва да се вземе под внимание всичко, което е свързано със съдбата. Ние ще открием, че тук има голяма разлика в земния живот между единия вид изживявания и другия. Ние можем да се срещнем с един човек в живота по два начина. При единия вид среща веднага добиваме чувството или получаваме това чувство, след като после сме се запознали с един човек или с едно събитие а именно чувството, което приемаме в нашата воля.
Ние се запознаваме с човека; това, което той е, което върши общо с нас, е така, че ние го чувствуваме в самите нас проявяващо се в нашата воля, че искаме преди всичко да мислим така, както той мисли, да чувствуваме, както той чувствува, да искаме както той иска.
Да, ние чувствуваме: този човек започва да проявява сила в самите нас. Ние го чувствуваме вътре в нас. Той възбужда нещо в нашата вътрешност, което идва от него, което обаче все пак живее в нашата воля, което от волята прониква нашето чувство, нашата душа. Даже по този начин ние се научаваме да познаваме по-добре самите себе си, като чувствуваме по отношение на нашата воля и на свързаното по-дълбоко с волята чувство: този човек не е само тук, за да действува отвън върху нас, а той раздвижва и подбужда нещо в нас, което се намира в самите нас. Този е единият начин, по който срещаме съдбовно хора в живота.
към текста >>
При втория вид е така, че ние съдим външно, съдим по такъв начин, к
акт
о могат да разберат това също и другите, защото не сме били заедно с този човек в минали земни съществувания, може би го срещаме за първи път в този наш живот.
Тези два начина да описваме срещата си с хора, въобще да гледаме на срещата си с хора, тези два начина просто съществуват. Само че първият начин е онзи, който сочи в миналото към това, че при срещата със съответния човек се раздвижва и възбужда в нас задружния живот от миналия земен живот. Че нещо сочи в миналото към предишни въплъщения, в които сме живели заедно с този човек, това е, което се проявява по този начин в нашите чувства при първия вид срещи и при първия вид съждение по отношение на този човек.
При втория вид е така, че ние съдим външно, съдим по такъв начин, както могат да разберат това също и другите, защото не сме били заедно с този човек в минали земни съществувания, може би го срещаме за първи път в този наш живот.
към текста >>
Когато обаче след това проверим с духовното разбиране, какво стои на основата на тази съдбовна среща, което се проявява по толкова хар
акт
ерен начин в първия случай, ние откриваме, че преди да слезе в земното съществуване когато след като е минал през други небесни сфери, преди това слизане минава през сферата на Луната в астралното тяло на човека е втъкано, посадено това, което е негова обща Карма с другите хора; то бива посадено в него за неговия днешен живот от онези другари на човека, които някога са живели заедно с хората на Земята, к
акт
о ви описах това по-рано, и които са се оттеглили в лунното съществуване.
Когато обаче след това проверим с духовното разбиране, какво стои на основата на тази съдбовна среща, което се проявява по толкова характерен начин в първия случай, ние откриваме, че преди да слезе в земното съществуване когато след като е минал през други небесни сфери, преди това слизане минава през сферата на Луната в астралното тяло на човека е втъкано, посадено това, което е негова обща Карма с другите хора; то бива посадено в него за неговия днешен живот от онези другари на човека, които някога са живели заедно с хората на Земята, както ви описах това по-рано, и които са се оттеглили в лунното съществуване.
Това са Съществата, през сферата на които ние минаваме, преди да слезем в земното съществуване. Това са Съществата, които от онова време насам, откакто са напуснали Земята и съвместния живот с хората, се занимават със записването на съдбата, което хора та преживяват заедно едни с други. И така е, че ние можем да насочим поглед назад върху онова, което се намира в самите нас, което се раздвижва, когато се срещаме с един човек по първия начин. И това, което се намира в самите нас, ние го намираме същевременно записано в онези големи книги на съдбата, които тези лунни Същества водят с тяхното познаване на човешкия земен живот. Това са книги, които могат да бъдат водени в духовното.
към текста >>
Това са Съществата, които от онова време насам, отк
акт
о са напуснали Земята и съвместния живот с хората, се занимават със записването на съдбата, което хора та преживяват заедно едни с други.
Когато обаче след това проверим с духовното разбиране, какво стои на основата на тази съдбовна среща, което се проявява по толкова характерен начин в първия случай, ние откриваме, че преди да слезе в земното съществуване когато след като е минал през други небесни сфери, преди това слизане минава през сферата на Луната в астралното тяло на човека е втъкано, посадено това, което е негова обща Карма с другите хора; то бива посадено в него за неговия днешен живот от онези другари на човека, които някога са живели заедно с хората на Земята, както ви описах това по-рано, и които са се оттеглили в лунното съществуване. Това са Съществата, през сферата на които ние минаваме, преди да слезем в земното съществуване.
Това са Съществата, които от онова време насам, откакто са напуснали Земята и съвместния живот с хората, се занимават със записването на съдбата, което хора та преживяват заедно едни с други.
И така е, че ние можем да насочим поглед назад върху онова, което се намира в самите нас, което се раздвижва, когато се срещаме с един човек по първия начин. И това, което се намира в самите нас, ние го намираме същевременно записано в онези големи книги на съдбата, които тези лунни Същества водят с тяхното познаване на човешкия земен живот. Това са книги, които могат да бъдат водени в духовното. Това са книги, които съдържат всичко, което сме преживяли заедно с другите хора. Ние четем заедно в тези книги онова, което след това донасяме долу на Земята, четем го когато минаваме през сферата на Луната, и с това, което сме прочели в тези книги, ние насочваме нашия път може би в течение на 25 до 30 години докато намерим в земното съществуване онзи, за когото е било написано в книгите на Луната, преди да слезем на Земята, че сме прекарали заедно с него този или онзи минал земен живот.
към текста >>
Това е също така лишено от смисъла, к
акт
о ако бихте вярвали, че тези мускули, тези физически съставни части, които са седели тук на тези столове преди 10 години, седят и днес тук.
Физическото вещество се възобновява. За онези, които са седели тук преди 10 години, положението е такова, че те не трябва да си въобразяват: същите мускули и същите материални съставни части, които някога са седели върху тези столове тук, днес отново седят на тях. От всичко това не съществува вече нищо; обаче духовно-душевното естество съществува, то е отново тук. Същото е обаче, когато насочим поглед към небесните тела. Физическият наблюдател иска да гледа нещата само според физическото вещество и говори така, като че Луната, която се намира там горе, би била по физическия си състав същата, каквато е била по времето, когато се е отделила от Земята.
Това е също така лишено от смисъла, както ако бихте вярвали, че тези мускули, тези физически съставни части, които са седели тук на тези столове преди 10 години, седят и днес тук.
Без съмнение, при небесните тела веществата се сменят за по-продължително време, но все пак те се сменят. Физическата Луна, за която говори физическата Луна, не е нещо, за което може да се говори така, както обикновено се говори. Това, което е останало непроменено, това са духовно-душевните Същества, които на Земята са били някога съжители на хората. Онова, което представлява съществуването на Луната, върху което те живеят, то се е променило като физическо вещество, било е сменено от друго физическо вещество. Съществата от духовно-душевно естество, които съставляват всъщност действителното съществуването на Луната както Вашето духовно-душевно съществуване образува връзката на Вашето същество от преди 10 години с днешното тези духовно-душевни Същества са онези, които регистрират така да се каже нашето минало.
към текста >>
Физическата Луна, за която говори физическата Луна, не е нещо, за което може да се говори така, к
акт
о обикновено се говори.
От всичко това не съществува вече нищо; обаче духовно-душевното естество съществува, то е отново тук. Същото е обаче, когато насочим поглед към небесните тела. Физическият наблюдател иска да гледа нещата само според физическото вещество и говори така, като че Луната, която се намира там горе, би била по физическия си състав същата, каквато е била по времето, когато се е отделила от Земята. Това е също така лишено от смисъла, както ако бихте вярвали, че тези мускули, тези физически съставни части, които са седели тук на тези столове преди 10 години, седят и днес тук. Без съмнение, при небесните тела веществата се сменят за по-продължително време, но все пак те се сменят.
Физическата Луна, за която говори физическата Луна, не е нещо, за което може да се говори така, както обикновено се говори.
Това, което е останало непроменено, това са духовно-душевните Същества, които на Земята са били някога съжители на хората. Онова, което представлява съществуването на Луната, върху което те живеят, то се е променило като физическо вещество, било е сменено от друго физическо вещество. Съществата от духовно-душевно естество, които съставляват всъщност действителното съществуването на Луната както Вашето духовно-душевно съществуване образува връзката на Вашето същество от преди 10 години с днешното тези духовно-душевни Същества са онези, които регистрират така да се каже нашето минало.
към текста >>
Съществата от духовно-душевно естество, които съставляват всъщност действителното съществуването на Луната к
акт
о Вашето духовно-душевно съществуване образува връзката на Вашето същество от преди 10 години с днешното тези духовно-душевни Същества са онези, които регистрират така да се каже нашето минало.
Това е също така лишено от смисъла, както ако бихте вярвали, че тези мускули, тези физически съставни части, които са седели тук на тези столове преди 10 години, седят и днес тук. Без съмнение, при небесните тела веществата се сменят за по-продължително време, но все пак те се сменят. Физическата Луна, за която говори физическата Луна, не е нещо, за което може да се говори така, както обикновено се говори. Това, което е останало непроменено, това са духовно-душевните Същества, които на Земята са били някога съжители на хората. Онова, което представлява съществуването на Луната, върху което те живеят, то се е променило като физическо вещество, било е сменено от друго физическо вещество.
Съществата от духовно-душевно естество, които съставляват всъщност действителното съществуването на Луната както Вашето духовно-душевно съществуване образува връзката на Вашето същество от преди 10 години с днешното тези духовно-душевни Същества са онези, които регистрират така да се каже нашето минало.
към текста >>
Досега аз го описах така, че обърнах вниманието Ви върху ф
акт
а, как онова, което започва да се раздвижва в нас при запознанства от първия род, а това, което лунните Същества са ни оставили да прочетем в техните книги, преди да слезем на Земята.
Онова, което може да се опише по този начин, може да бъде още задълбочено, когато се опитаме да го опишем с помощта на науката на посвещението.
Досега аз го описах така, че обърнах вниманието Ви върху факта, как онова, което започва да се раздвижва в нас при запознанства от първия род, а това, което лунните Същества са ни оставили да прочетем в техните книги, преди да слезем на Земята.
Посветеният възприема онова, което среща по този начин в живота, също и под една друга форма. Той също среща в живота някой човек: докато за обикновения човек съществува само вътрешното чувство, че той приема другия човек в своята воля, не съди за него според външното впечатление, за посветения настъпва това, че за него става фактически видимо онова, което е било минали земни съществувания на личностите, с които се среща. Тогава се явява не само този физически човек с неговите духовно-душевни съдържания, а зад него се явява като сянка миналият земен живот, може би няколко минали земни съществувания. Посветеният се запознава с един друг човек така, че пред него застава за духовно-душевното виждане цяла редица от хора. Заедно с едно запознанство той се запознава с цяла редица личности, които застават така обективно пред него, както пред него стои обективно физическият човек, с който се запознава.
към текста >>
Той също среща в живота някой човек: докато за обикновения човек съществува само вътрешното чувство, че той приема другия човек в своята воля, не съди за него според външното впечатление, за посветения настъпва това, че за него става ф
акт
ически видимо онова, което е било минали земни съществувания на личностите, с които се среща.
Онова, което може да се опише по този начин, може да бъде още задълбочено, когато се опитаме да го опишем с помощта на науката на посвещението. Досега аз го описах така, че обърнах вниманието Ви върху факта, как онова, което започва да се раздвижва в нас при запознанства от първия род, а това, което лунните Същества са ни оставили да прочетем в техните книги, преди да слезем на Земята. Посветеният възприема онова, което среща по този начин в живота, също и под една друга форма.
Той също среща в живота някой човек: докато за обикновения човек съществува само вътрешното чувство, че той приема другия човек в своята воля, не съди за него според външното впечатление, за посветения настъпва това, че за него става фактически видимо онова, което е било минали земни съществувания на личностите, с които се среща.
Тогава се явява не само този физически човек с неговите духовно-душевни съдържания, а зад него се явява като сянка миналият земен живот, може би няколко минали земни съществувания. Посветеният се запознава с един друг човек така, че пред него застава за духовно-душевното виждане цяла редица от хора. Заедно с едно запознанство той се запознава с цяла редица личности, които застават така обективно пред него, както пред него стои обективно физическият човек, с който се запознава. В цивилизации, в които хората още са предчувствували подобни неща, те са ги рисували. Помислете само, че съществуват стари картини, в които виждате една човешка форма, зад нея една втора по-висока, зад тази втората една трета малко по-висока.
към текста >>
Заедно с едно запознанство той се запознава с цяла редица личности, които застават така обективно пред него, к
акт
о пред него стои обективно физическият човек, с който се запознава.
Досега аз го описах така, че обърнах вниманието Ви върху факта, как онова, което започва да се раздвижва в нас при запознанства от първия род, а това, което лунните Същества са ни оставили да прочетем в техните книги, преди да слезем на Земята. Посветеният възприема онова, което среща по този начин в живота, също и под една друга форма. Той също среща в живота някой човек: докато за обикновения човек съществува само вътрешното чувство, че той приема другия човек в своята воля, не съди за него според външното впечатление, за посветения настъпва това, че за него става фактически видимо онова, което е било минали земни съществувания на личностите, с които се среща. Тогава се явява не само този физически човек с неговите духовно-душевни съдържания, а зад него се явява като сянка миналият земен живот, може би няколко минали земни съществувания. Посветеният се запознава с един друг човек така, че пред него застава за духовно-душевното виждане цяла редица от хора.
Заедно с едно запознанство той се запознава с цяла редица личности, които застават така обективно пред него, както пред него стои обективно физическият човек, с който се запознава.
В цивилизации, в които хората още са предчувствували подобни неща, те са ги рисували. Помислете само, че съществуват стари картини, в които виждате една човешка форма, зад нея една втора по-висока, зад тази втората една трета малко по-висока. Това е нещо, което хората са искали да запазят чрез живописта като едно впечатление, което посветеният има чрез едно запознанство при което срещнатият човек застава пред него така, че той узнава не само за настоящия човек, но и за миналите земни съществувания на този човек. Така щото онова, което за обикновеното съзнание е само един вид чувство и усещане, за съзнанието на посветения то се явява в пълна нагледност. И в смисъла на Духовната Наука можем да кажем, че нещата се представят фактически така: онова, което в един друг човек е кармически свързано с него и за посветения се явява като виждане, то се явява като едно смътно чувство, когато става дума не за съзнанието на един посветен, а за обикновено съзнание.
към текста >>
И в смисъла на Духовната Наука можем да кажем, че нещата се представят ф
акт
ически така: онова, което в един друг човек е кармически свързано с него и за посветения се явява като виждане, то се явява като едно смътно чувство, когато става дума не за съзнанието на един посветен, а за обикновено съзнание.
Заедно с едно запознанство той се запознава с цяла редица личности, които застават така обективно пред него, както пред него стои обективно физическият човек, с който се запознава. В цивилизации, в които хората още са предчувствували подобни неща, те са ги рисували. Помислете само, че съществуват стари картини, в които виждате една човешка форма, зад нея една втора по-висока, зад тази втората една трета малко по-висока. Това е нещо, което хората са искали да запазят чрез живописта като едно впечатление, което посветеният има чрез едно запознанство при което срещнатият човек застава пред него така, че той узнава не само за настоящия човек, но и за миналите земни съществувания на този човек. Така щото онова, което за обикновеното съзнание е само един вид чувство и усещане, за съзнанието на посветения то се явява в пълна нагледност.
И в смисъла на Духовната Наука можем да кажем, че нещата се представят фактически така: онова, което в един друг човек е кармически свързано с него и за посветения се явява като виждане, то се явява като едно смътно чувство, когато става дума не за съзнанието на един посветен, а за обикновено съзнание.
към текста >>
И също к
акт
о лунните Същества втъкават в нас, в нашето астрално тяло Кармата, която е минала, тези слънчеви Същества втъкават в нашия Азов организъм в подсъзнателния организъм на Аза на човека онова, което става, след като тук на Земята сме се запознали с един друг човек: това, което е основа за една по-нататъшна карма в бъдещето.
А когато среща човека, той вижда зад него Съществата на висшите йерархии, Съществата от рода на тези, до които човекът още не е стигнал. Сега зад човека се явяват Ангели, Архангели. За разбирането на посветения има голяма разлика, дали някой среща един друг човек, с когото вече е бил заедно в миналия земен живот, или го среща за първи път. Ако е бил заедно с него продължително време в миналия земен живот, тогава зад него се явяват миналите земни съществувания. Ако не е бил заедно с него, тогава зад него се явяват Същества от първата по-висша от човека йерархия, а именно такива Същества, които проникват на Земята до нас със слънчевите лъчи, със светенето на слънчевите лъчи.
И също както лунните Същества втъкават в нас, в нашето астрално тяло Кармата, която е минала, тези слънчеви Същества втъкават в нашия Азов организъм в подсъзнателния организъм на Аза на човека онова, което става, след като тук на Земята сме се запознали с един друг човек: това, което е основа за една по-нататъшна карма в бъдещето.
Настоящето постоянно се превръща в бъдеще. Това, което сега е още настояще, е било бъдеще за предидущия момент. Така щото всъщност нашето развитие протича от миналото в бъдещето.
към текста >>
К
акт
о Слънцето и Луната се отнасят в тяхното движение в света, така се отнасят миналото и бъдещето в течението на човешкия живот с неговата изтъкана с тайнственост съдба.
Онова, което виждаме да напредва от миналото в бъдещето при човека ние го виждаме навън в Космоса в неговия насрещен образ, като наблюдаваме движещата се в небесното пространство Луна и после след нея или преди нея наблюдаваме Слънцето.
Както Слънцето и Луната се отнасят в тяхното движение в света, така се отнасят миналото и бъдещето в течението на човешкия живот с неговата изтъкана с тайнственост съдба.
Също както при срещата с един човек си казваме с помощта на науката на посвещението от едно дълбоко, много дълбоко и развълнувано чувство: това, което виждаш зад него, което лунните същества са записали в неговото астрално тяло, то принадлежи еднакво на тебе както и на него, чрез него ти си се сраснал с него. Така, Когато с помощта на науката на посвещението срещаме за първи път един човек в света ние си казваме: зад него стоят Ангели, Архангели. Всеки от тях сочи така да се каже с пръст към бъдещето. Тук се явяват много възможности, възможности на един бъдещ съдбовен живот.
към текста >>
Също к
акт
о при срещата с един човек си казваме с помощта на науката на посвещението от едно дълбоко, много дълбоко и развълнувано чувство: това, което виждаш зад него, което лунните същества са записали в неговото астрално тяло, то принадлежи еднакво на тебе к
акт
о и на него, чрез него ти си се сраснал с него.
Онова, което виждаме да напредва от миналото в бъдещето при човека ние го виждаме навън в Космоса в неговия насрещен образ, като наблюдаваме движещата се в небесното пространство Луна и после след нея или преди нея наблюдаваме Слънцето. Както Слънцето и Луната се отнасят в тяхното движение в света, така се отнасят миналото и бъдещето в течението на човешкия живот с неговата изтъкана с тайнственост съдба.
Също както при срещата с един човек си казваме с помощта на науката на посвещението от едно дълбоко, много дълбоко и развълнувано чувство: това, което виждаш зад него, което лунните същества са записали в неговото астрално тяло, то принадлежи еднакво на тебе както и на него, чрез него ти си се сраснал с него.
Така, Когато с помощта на науката на посвещението срещаме за първи път един човек в света ние си казваме: зад него стоят Ангели, Архангели. Всеки от тях сочи така да се каже с пръст към бъдещето. Тук се явяват много възможности, възможности на един бъдещ съдбовен живот.
към текста >>
И когато насочваме поглед към Слънцето, ние си казваме: чрез онова, което принадлежи на Слънцето като негово духовно-душевно естество, аз съм отведен през една врата в един свят, който е от същото естество к
акт
о моята Азова същност; аз съм въведен не в един свят, който е равностоен на моето физическо тяло и на моето астрално тяло, а в един свят, който е равностоен на моето Азово същество, чрез което аз се явявам в света като съзнателно същество с онова, което ни се явява втъкано като една необходимост в нашата съдба, което ние следваме, защото имаме тази или онази физическа заложба, този или онзи темперамент, този или онзи хар
акт
ер.
Видите ли, когато насочваме по този начин погледа в мировите ширини, Луната и Слънцето ни се явяват като две врати в духовния свят. И ние си казваме: онова, което се намира във физическата околност на Земята, то живее мигновено в моето физическо тяло; онова, което се намира в далечните сфери на етера, където са звездите, то живее в моето етерно тяло. Обаче когато насочвам поглед нагоре към Луната, към Слънцето, аз гледам това, което не живее нито в моето физическо тяло, нито в моето етерно тяло, а живее в моето астрално тяло и развива своите сили в моето Азово същество. Тогава лунното съществуване ни извежда вън от нашето физическо и етерно тяло и ни въвежда в духовния свят.
И когато насочваме поглед към Слънцето, ние си казваме: чрез онова, което принадлежи на Слънцето като негово духовно-душевно естество, аз съм отведен през една врата в един свят, който е от същото естество както моята Азова същност; аз съм въведен не в един свят, който е равностоен на моето физическо тяло и на моето астрално тяло, а в един свят, който е равностоен на моето Азово същество, чрез което аз се явявам в света като съзнателно същество с онова, което ни се явява втъкано като една необходимост в нашата съдба, което ние следваме, защото имаме тази или онази физическа заложба, този или онзи темперамент, този или онзи характер.
Всичко това е израз за нашата Карма. Във всичко, което ние следваме като необходимост на нашето тяло, във всичко, което поетът изразява с думи: "така трябва да бъдеш ти, ти не можеш да избягаш от себе си" във всичко това живее човешкото минало на лунното съществуване. И във всичко, което живее в нас като свобода, така че ние можем съзнателно да се намесим в него искаме го от нашата пълна разсъдливост в него действува слънчевото съществуване.
към текста >>
Топлината или студът не могат да минат през Вас к
акт
о през едно дърво или през едно парче камък.
То се намира навсякъде в този заобикалящ ни свят. Нашият организъм е за себе си здрав, защото той е роден от един здрав Аз, от едно здраво астрално тяло и всъщност също от едно здраво етерно тяло. Тук на Земята може да ни разболее само нещо, което идва до човека от вън и което човек не може, не е в състояние да преобрази напълно съобразно с неговото вътрешно същество. Можете да наблюдавате това и при най-простите явления. Представете си само, че се намирате някъде в едно толкова и толкова топло пространство, или също в едно студено пространство и приемете в себе си топлина или студ.
Топлината или студът не могат да минат през Вас както през едно дърво или през едно парче камък.
Вие не стоите в едно топло или студено пространство както едно парче дърво или камък и чрез това не се затопляте или изстудявате както дървото или камъка, а преработвате топлината, която се намира вън от Вас. Външното само Ви подбужда; топлината, която носите в себе си, вие сам я произвеждате във вашия организъм. Обаче ако не можете да сторите това, ако стоите в заобикалящия Ви свят като парче дърво или камък и ако заобикалящият Ви свят се отнася с Вас както с едно парче дърво или камък, ако нещо външно прониква във Вас, без да можете да го преобразите: вие веднага се изстудявате. Човекът не може да приеме в себе си заобикалящата го среда без да я преобрази, това важи и за хранителните вещества. Когато някой мисли така, това е само една научна фантазия.
към текста >>
Вие не стоите в едно топло или студено пространство к
акт
о едно парче дърво или камък и чрез това не се затопляте или изстудявате к
акт
о дървото или камъка, а преработвате топлината, която се намира вън от Вас.
Нашият организъм е за себе си здрав, защото той е роден от един здрав Аз, от едно здраво астрално тяло и всъщност също от едно здраво етерно тяло. Тук на Земята може да ни разболее само нещо, което идва до човека от вън и което човек не може, не е в състояние да преобрази напълно съобразно с неговото вътрешно същество. Можете да наблюдавате това и при най-простите явления. Представете си само, че се намирате някъде в едно толкова и толкова топло пространство, или също в едно студено пространство и приемете в себе си топлина или студ. Топлината или студът не могат да минат през Вас както през едно дърво или през едно парче камък.
Вие не стоите в едно топло или студено пространство както едно парче дърво или камък и чрез това не се затопляте или изстудявате както дървото или камъка, а преработвате топлината, която се намира вън от Вас.
Външното само Ви подбужда; топлината, която носите в себе си, вие сам я произвеждате във вашия организъм. Обаче ако не можете да сторите това, ако стоите в заобикалящия Ви свят като парче дърво или камък и ако заобикалящият Ви свят се отнася с Вас както с едно парче дърво или камък, ако нещо външно прониква във Вас, без да можете да го преобразите: вие веднага се изстудявате. Човекът не може да приеме в себе си заобикалящата го среда без да я преобрази, това важи и за хранителните вещества. Когато някой мисли така, това е само една научна фантазия. Човекът преобразява храната също така както всичко, което се намира в заобикалящия го свят.
към текста >>
Обаче ако не можете да сторите това, ако стоите в заобикалящия Ви свят като парче дърво или камък и ако заобикалящият Ви свят се отнася с Вас к
акт
о с едно парче дърво или камък, ако нещо външно прониква във Вас, без да можете да го преобразите: вие веднага се изстудявате.
Можете да наблюдавате това и при най-простите явления. Представете си само, че се намирате някъде в едно толкова и толкова топло пространство, или също в едно студено пространство и приемете в себе си топлина или студ. Топлината или студът не могат да минат през Вас както през едно дърво или през едно парче камък. Вие не стоите в едно топло или студено пространство както едно парче дърво или камък и чрез това не се затопляте или изстудявате както дървото или камъка, а преработвате топлината, която се намира вън от Вас. Външното само Ви подбужда; топлината, която носите в себе си, вие сам я произвеждате във вашия организъм.
Обаче ако не можете да сторите това, ако стоите в заобикалящия Ви свят като парче дърво или камък и ако заобикалящият Ви свят се отнася с Вас както с едно парче дърво или камък, ако нещо външно прониква във Вас, без да можете да го преобразите: вие веднага се изстудявате.
Човекът не може да приеме в себе си заобикалящата го среда без да я преобрази, това важи и за хранителните вещества. Когато някой мисли така, това е само една научна фантазия. Човекът преобразява храната също така както всичко, което се намира в заобикалящия го свят. Ако не може да стори това, тогава той се разболява: тази е физическата причина на болестта. Обаче болестта е свързана също със съдбата, тя се явява в живота като нещо съдбовно.
към текста >>
Човекът преобразява храната също така к
акт
о всичко, което се намира в заобикалящия го свят.
Вие не стоите в едно топло или студено пространство както едно парче дърво или камък и чрез това не се затопляте или изстудявате както дървото или камъка, а преработвате топлината, която се намира вън от Вас. Външното само Ви подбужда; топлината, която носите в себе си, вие сам я произвеждате във вашия организъм. Обаче ако не можете да сторите това, ако стоите в заобикалящия Ви свят като парче дърво или камък и ако заобикалящият Ви свят се отнася с Вас както с едно парче дърво или камък, ако нещо външно прониква във Вас, без да можете да го преобразите: вие веднага се изстудявате. Човекът не може да приеме в себе си заобикалящата го среда без да я преобрази, това важи и за хранителните вещества. Когато някой мисли така, това е само една научна фантазия.
Човекът преобразява храната също така както всичко, което се намира в заобикалящия го свят.
Ако не може да стори това, тогава той се разболява: тази е физическата причина на болестта. Обаче болестта е свързана също със съдбата, тя се явява в живота като нещо съдбовно.
към текста >>
Тези впечатления действуват сега така, к
акт
о действуват силните физически причинители на болестта в сегашния земен живот.
Те ядат духовното на растенията, душевното на животните, ядат го заедно с физическото вещество; защото ако биха били истински материалисти по отношение на яденето, те би трябвало да ядат само камъни, само неорганичните вещества, които са мъртви. Обаче в тяхната душевна природа те приемат в себе си само идеи, понятия за неживото вещество. Онова, което се свързва духовно-душевно с душата на човека, се превръща след това в сила на болестта през следващия земен живот. В този следващ земен живот ще действуват впечатленията, те ще се преобразяват, така, че ще могат да се превърнат във физически действуващи сили. Ние донасяме съдбовното естество на болестта от минали земни съществувания в нашия сегашен земен живот, защото ставаме възприемчиви за болестта благодарение на това, че в минали земни съществувания сме имали определени впечатления, които не подхождат на човека.
Тези впечатления действуват сега така, както действуват силните физически причинители на болестта в сегашния земен живот.
Всичко, което в един земен живот е само идея, усещане, вътрешно душевно битие, при преминаване през времето, което прекарваме между смъртта и едно ново раждане, се превръща във физически действуващи сили в човешкия живот и ние носим в нас много физически действуващи сили, които са били чисто душевни прояви в минали земни съществувания. По този начин ние трябва да намираме също и в болестта нещо свързано със съдбата, не трябва да изпадаме в суеверието, че можем да излекуваме болести те само с духовни средства. За целта са необходими физически, подобни на физическото средства. Обаче когато имаме пълно разбиране за факта, че физически действуващото в настоящия живот е свързано с нещо действуващо в един минал земен живот, ние можем да си кажем: онова, което бихме пренесли със себе си от болестта в следващия земен живот, ние го излекуваме за един следващ живот, като отклоняваме мислите от онова, което е било несъвършено у човека и ги насочваме върху онова, което е съвършено у човека. Когато например имаме сигурността, че някоя болест е свързана с един материалистичен душевен живот в едно минало земно съществуване, ние можем да бъдем сигурни, че можем да отстраним тази болест само като третираме болестта от духовни възгледи и идеи.
към текста >>
Обаче когато имаме пълно разбиране за ф
акт
а, че физически действуващото в настоящия живот е свързано с нещо действуващо в един минал земен живот, ние можем да си кажем: онова, което бихме пренесли със себе си от болестта в следващия земен живот, ние го излекуваме за един следващ живот, като отклоняваме мислите от онова, което е било несъвършено у човека и ги насочваме върху онова, което е съвършено у човека.
Ние донасяме съдбовното естество на болестта от минали земни съществувания в нашия сегашен земен живот, защото ставаме възприемчиви за болестта благодарение на това, че в минали земни съществувания сме имали определени впечатления, които не подхождат на човека. Тези впечатления действуват сега така, както действуват силните физически причинители на болестта в сегашния земен живот. Всичко, което в един земен живот е само идея, усещане, вътрешно душевно битие, при преминаване през времето, което прекарваме между смъртта и едно ново раждане, се превръща във физически действуващи сили в човешкия живот и ние носим в нас много физически действуващи сили, които са били чисто душевни прояви в минали земни съществувания. По този начин ние трябва да намираме също и в болестта нещо свързано със съдбата, не трябва да изпадаме в суеверието, че можем да излекуваме болести те само с духовни средства. За целта са необходими физически, подобни на физическото средства.
Обаче когато имаме пълно разбиране за факта, че физически действуващото в настоящия живот е свързано с нещо действуващо в един минал земен живот, ние можем да си кажем: онова, което бихме пренесли със себе си от болестта в следващия земен живот, ние го излекуваме за един следващ живот, като отклоняваме мислите от онова, което е било несъвършено у човека и ги насочваме върху онова, което е съвършено у човека.
Когато например имаме сигурността, че някоя болест е свързана с един материалистичен душевен живот в едно минало земно съществуване, ние можем да бъдем сигурни, че можем да отстраним тази болест само като третираме болестта от духовни възгледи и идеи. Всичко, което действува в Антропософията, действува именно така, че то не е само просто теория, а има непосредствено връзка с живота, ражда усещания и чувства за живота.
към текста >>
Ние чувствуваме в нашето минало нещо, което застава до настоящето и бъдещето така, к
акт
о Слънцето и Луната застават във Вселената.
Защото как звездното небе, заобикалящият Земята свят се променя за нашия възглед, когато можем да гледаме в светлината, която Антропософията излъчва от себе си, когато тя се живее по един правилен начин? Колко сродни ни стават Слънцето, Луната, когато ние ги гледаме по този начин като външни космически образи на нашето собствено минало и на нашето собствено бъдеще: колко дълбоко носим ние тогава в нас съзнанието за нашето родство с Космоса и със света: ние гледаме как миналото и бъдещето тъкат в нас нашата съдба; ние гледаме навън, гледаме Слънцето и Луната, гледаме как в Слънцето и Луната срещу нас застава мировата съдба, изявявайки се външно.
Ние чувствуваме в нашето минало нещо, което застава до настоящето и бъдещето така, както Слънцето и Луната застават във Вселената.
Нашето благоговение, нашата отдайност, нашата самопожертвувателност за Вселената се повишава, когато разбираме да разширим по този начин нашето съществуване до мировото съществуване, за да видим в подробности родството на онова, което живее в нас, с онова, което тъче във Вселената.
към текста >>
Това Коледно Тържество обърна вниманието върху ф
акт
а, че, ако Антропософското Общество трябва да разгърне неговата дейност, неговото действие по един правилен начин по-нататък, то трябва да изостави пътищата, по които е вървяло през последните 10 години, трябва да изостави това, което е външно съобразно с обществото, и да обхване с неговата дейност вътрешно духовното.
Видите ли, да се срасне човек по този начин със света, това е също една от задачите, които Антропософията си поставя в нейната дейност. И аз се надявам, че ние, които сме събрани в такъв голям брой в тези клонове на Антропософското Общество, ще се сраснем именно чрез такива разглеждания с тази задача на Антропософията, да задълбочим не само мислите, но и усещанията, и сърцето. И за да стане това все по-добре, все по-интензивно, за това бе устроено Коледното Тържество.
Това Коледно Тържество обърна вниманието върху факта, че, ако Антропософското Общество трябва да разгърне неговата дейност, неговото действие по един правилен начин по-нататък, то трябва да изостави пътищата, по които е вървяло през последните 10 години, трябва да изостави това, което е външно съобразно с обществото, и да обхване с неговата дейност вътрешно духовното.
То трябва да приеме в цялост един езотеричен характер. Това, което ще съществува в бъдеще в Дорнах като Висша Школа за Духовна Наука, трябва да носи един вид езотеричен характер, и цялата конституция на Обществото трябва да носи един езотеричен характер. Чрез това Обществото ще може да получи своя духовен живот, от който се нуждае. То не трябва да се овъншни, а овъншнянането го застрашаваше през последните 10 години.
към текста >>
То трябва да приеме в цялост един езотеричен хар
акт
ер.
Видите ли, да се срасне човек по този начин със света, това е също една от задачите, които Антропософията си поставя в нейната дейност. И аз се надявам, че ние, които сме събрани в такъв голям брой в тези клонове на Антропософското Общество, ще се сраснем именно чрез такива разглеждания с тази задача на Антропософията, да задълбочим не само мислите, но и усещанията, и сърцето. И за да стане това все по-добре, все по-интензивно, за това бе устроено Коледното Тържество. Това Коледно Тържество обърна вниманието върху факта, че, ако Антропософското Общество трябва да разгърне неговата дейност, неговото действие по един правилен начин по-нататък, то трябва да изостави пътищата, по които е вървяло през последните 10 години, трябва да изостави това, което е външно съобразно с обществото, и да обхване с неговата дейност вътрешно духовното.
То трябва да приеме в цялост един езотеричен характер.
Това, което ще съществува в бъдеще в Дорнах като Висша Школа за Духовна Наука, трябва да носи един вид езотеричен характер, и цялата конституция на Обществото трябва да носи един езотеричен характер. Чрез това Обществото ще може да получи своя духовен живот, от който се нуждае. То не трябва да се овъншни, а овъншнянането го застрашаваше през последните 10 години.
към текста >>
Това, което ще съществува в бъдеще в Дорнах като Висша Школа за Духовна Наука, трябва да носи един вид езотеричен хар
акт
ер, и цялата конституция на Обществото трябва да носи един езотеричен хар
акт
ер.
Видите ли, да се срасне човек по този начин със света, това е също една от задачите, които Антропософията си поставя в нейната дейност. И аз се надявам, че ние, които сме събрани в такъв голям брой в тези клонове на Антропософското Общество, ще се сраснем именно чрез такива разглеждания с тази задача на Антропософията, да задълбочим не само мислите, но и усещанията, и сърцето. И за да стане това все по-добре, все по-интензивно, за това бе устроено Коледното Тържество. Това Коледно Тържество обърна вниманието върху факта, че, ако Антропософското Общество трябва да разгърне неговата дейност, неговото действие по един правилен начин по-нататък, то трябва да изостави пътищата, по които е вървяло през последните 10 години, трябва да изостави това, което е външно съобразно с обществото, и да обхване с неговата дейност вътрешно духовното. То трябва да приеме в цялост един езотеричен характер.
Това, което ще съществува в бъдеще в Дорнах като Висша Школа за Духовна Наука, трябва да носи един вид езотеричен характер, и цялата конституция на Обществото трябва да носи един езотеричен характер.
Чрез това Обществото ще може да получи своя духовен живот, от който се нуждае. То не трябва да се овъншни, а овъншнянането го застрашаваше през последните 10 години.
към текста >>
Вземете само като пример ф
акт
а, че една много действена враждебност, която се развива именно сега много
акт
ивно, произхожда от това, че тази враждебност може да се позовава на цикли и записки на сказки, които не са публикувани.
Какво изживяваме ние през последните 10 години и още по-рано?
Вземете само като пример факта, че една много действена враждебност, която се развива именно сега много активно, произхожда от това, че тази враждебност може да се позовава на цикли и записки на сказки, които не са публикувани.
Вярно е, че ние бихме искали да имаме такива цикли, такива записани сказки. Колко много трябваше да се съгласим с такива желания, въпреки че знаехме: тъкмо чрез това ние ще дадем в ръцете на противниците това, от което те имат нужда. Ние живеем в едно време, в което такива неща са невъзможни. Ето защо при Коледното Тържество трябваше да бъде взета под внимание пълната откритост за Обществото. Това никак не ще противоречи на факта, че от другата страна то ще стане толкова повече езотерично.
към текста >>
Това никак не ще противоречи на ф
акт
а, че от другата страна то ще стане толкова повече езотерично.
Вземете само като пример факта, че една много действена враждебност, която се развива именно сега много активно, произхожда от това, че тази враждебност може да се позовава на цикли и записки на сказки, които не са публикувани. Вярно е, че ние бихме искали да имаме такива цикли, такива записани сказки. Колко много трябваше да се съгласим с такива желания, въпреки че знаехме: тъкмо чрез това ние ще дадем в ръцете на противниците това, от което те имат нужда. Ние живеем в едно време, в което такива неща са невъзможни. Ето защо при Коледното Тържество трябваше да бъде взета под внимание пълната откритост за Обществото.
Това никак не ще противоречи на факта, че от другата страна то ще стане толкова повече езотерично.
Обаче в ръководството на Обществото трябва да се влее едно интензивно съзнание, Обществото трябва да бъде така да се каже ръководено езотерично. Ето защо при това, което би могло също да се нарече устави, ние постъпихме на Коледното Тържество съвършено различно от това, което се прави иначе при създаването на устави. При обикновеното създаване на устави се казва: ние изповядваме тези или онези принципи. По-рано ние имахме също и в Теософското Общество такива принципи. Първи принцип: образуването на едно всеобщо братство на човечеството; втори принцип: да покажем единството на религията и т.н.
към текста >>
След това на Коледното Тържество ф
акт
ически се наложи тази действителност.
Ето защо при това, което би могло също да се нарече устави, ние постъпихме на Коледното Тържество съвършено различно от това, което се прави иначе при създаването на устави. При обикновеното създаване на устави се казва: ние изповядваме тези или онези принципи. По-рано ние имахме също и в Теософското Общество такива принципи. Първи принцип: образуването на едно всеобщо братство на човечеството; втори принцип: да покажем единството на религията и т.н. Аз често обръщах вниманието върху това, че именно тук трябва да започне онова, което всъщност единствено може да основе Антропософското Общество като действителност.
След това на Коледното Тържество фактически се наложи тази действителност.
Там не бе говорено за принципи, а бе обръщано вниманието върху факта: в Дорнах живее нещо, там има нещо живо. И който вижда в живото, което живее в Дорнах, нещо оправдано, той се присъединява към Обществото. Не се говори за абстрактни принципи, а за нещо живо, за нещо, което съществува. И в тези така наречени устави не се изисква живот на Обществото под формата на абстракции, които устави всъщност не са никакви устави, а един разказ за онова, което съществува в Дорнах и което искаме да направим от там. Тези принципи са едно разказване, а не устави.
към текста >>
Там не бе говорено за принципи, а бе обръщано вниманието върху ф
акт
а: в Дорнах живее нещо, там има нещо живо.
При обикновеното създаване на устави се казва: ние изповядваме тези или онези принципи. По-рано ние имахме също и в Теософското Общество такива принципи. Първи принцип: образуването на едно всеобщо братство на човечеството; втори принцип: да покажем единството на религията и т.н. Аз често обръщах вниманието върху това, че именно тук трябва да започне онова, което всъщност единствено може да основе Антропософското Общество като действителност. След това на Коледното Тържество фактически се наложи тази действителност.
Там не бе говорено за принципи, а бе обръщано вниманието върху факта: в Дорнах живее нещо, там има нещо живо.
И който вижда в живото, което живее в Дорнах, нещо оправдано, той се присъединява към Обществото. Не се говори за абстрактни принципи, а за нещо живо, за нещо, което съществува. И в тези така наречени устави не се изисква живот на Обществото под формата на абстракции, които устави всъщност не са никакви устави, а един разказ за онова, което съществува в Дорнах и което искаме да направим от там. Тези принципи са едно разказване, а не устави. Аз обърнах вниманието на това, че Обществото трябва да има един президиум, който върши, действува, който в действието, в своята инициатива вижда онова, което го съставлява, кое то го образува.
към текста >>
Не се говори за абстр
акт
ни принципи, а за нещо живо, за нещо, което съществува.
Първи принцип: образуването на едно всеобщо братство на човечеството; втори принцип: да покажем единството на религията и т.н. Аз често обръщах вниманието върху това, че именно тук трябва да започне онова, което всъщност единствено може да основе Антропософското Общество като действителност. След това на Коледното Тържество фактически се наложи тази действителност. Там не бе говорено за принципи, а бе обръщано вниманието върху факта: в Дорнах живее нещо, там има нещо живо. И който вижда в живото, което живее в Дорнах, нещо оправдано, той се присъединява към Обществото.
Не се говори за абстрактни принципи, а за нещо живо, за нещо, което съществува.
И в тези така наречени устави не се изисква живот на Обществото под формата на абстракции, които устави всъщност не са никакви устави, а един разказ за онова, което съществува в Дорнах и което искаме да направим от там. Тези принципи са едно разказване, а не устави. Аз обърнах вниманието на това, че Обществото трябва да има един президиум, който върши, действува, който в действието, в своята инициатива вижда онова, което го съставлява, кое то го образува. Така ние се постарахме да поставим на мястото на абстракциите чисто човешкото, непосредственото човешкото още в "устава". Така може единствено да живее едно Общества, което трябва да бъде един организъм за нещо духовно, което се влива в света.
към текста >>
Но ние ще можем да го приеме също така, бих могъл да кажа, като център на живото действие С това аз мога само да загатна защото казах, че бих искал да кажа само малко думи, всичко останало се казва ясно в "Бюлетините" мога само да загатна, че ф
акт
ически чрез Коледното Тържество бе направен опит да се внесе един нов дух в Антропософското Общество.
Видите ли, аз бих могъл да кажа: този президиум, който бе образуван в Дорнах на Коледното Тържество, почива на един вид хипотетично съждение. Когато Обществото иска да приемем това, което той върши, тогава той ще бъде президиумът; ако то не иска да го приеме, тогава този президиум не ще бъде въобще нищо.
Но ние ще можем да го приеме също така, бих могъл да кажа, като център на живото действие С това аз мога само да загатна защото казах, че бих искал да кажа само малко думи, всичко останало се казва ясно в "Бюлетините" мога само да загатна, че фактически чрез Коледното Тържество бе направен опит да се внесе един нов дух в Антропософското Общество.
Обаче желателно е да се разбере, от какъв род е този нов дух: че това е един дух на живота в сравнение с духа на абстракциите, че това е един дух, който би искал да говори не на главите, на умовете, а на сърцата. От тук идва това, че всъщност това Коледно Тържество или не е нищо за антропософското дело, или то е всичко. То ще бъде нищо, ако не намери своето продължение, ако е било само едно празненство, на което сме се порадвали малко; след това забравяме всичко и живеем по старите пътища. Тогава то няма никакво съдържание, нищо не се отразява обратно върху него. То получава своето съдържание само от живота върху различните области на Обществото, то е една действителност едва чрез това, което става чрез него, което непрестанно става чрез него в живота на Антропософското Общество.
към текста >>
Вие ще видите, че скоро в бюлетина "Какво става в Антропософското Общество" всяка седмица ще бъдат публикувани насочващи линии ако мога да се изразя абстр
акт
но във формата на тезиси.
Ние наистина приключихме формално, обаче всъщност Коледното Тържество не трябва да приключва никога, а да продължава да трае в Антропософското Общество. Ето защо бих искал да Ви помоля, да приемете с цялата сериозност това, което се съдържа в Бюлетина, да гледате действително с цялата сериозност на това, което ще дойде при Вас не само в описанието, а като действителност. Нали, не всичко може да бъде направено така набързо, това може да стане само постепенно. Постоянно идват някои и питат: как трябва да бъде направено това и това? Естествено не всичко може да стане за един ден.
Вие ще видите, че скоро в бюлетина "Какво става в Антропософското Общество" всяка седмица ще бъдат публикувани насочващи линии ако мога да се изразя абстрактно във формата на тезиси.
Всяка седмица там ще намерите кратки изречения, кратки статии върху антропософските истини по отношение на човек човешкия живот, религията, изкуството и т.н. в този бюлетин носещ името "Какво става в Антропософското Общество". И тогава в различните антропософски клонове членовете ще имат случая да кажат: от Дорнах ни е изпратена тази или онази мисъл като насочваща линия: нека наред с другото да говорим в нашите клонове преди всичко всяка седмица върху това, което ни се изпраща от Дорнах като мисъл, която е изразена в бюлетина.
към текста >>
И така по този начин ще се родят постепенно много неща, които ще проникват ф
акт
ически като кръв Антропософското Общество, не само за да се говори за единство, а за да се внесе нещо в него, което може да го проникне с един на духовна кръв.
Чрез това ще дойде единство в различните области на антропософския живот в Обществото.
И така по този начин ще се родят постепенно много неща, които ще проникват фактически като кръв Антропософското Общество, не само за да се говори за единство, а за да се внесе нещо в него, което може да го проникне с един на духовна кръв.
Върху това искахме да обърнем вниманието на Коледното Тържество. Тогава присъствуващите можаха да почувствуват това сега членовете на Обществото ще го видят по-нататък.
към текста >>
Другаде враждебността против Антропософското Общество, въобще против Антропософията не се е развила така к
акт
о тук.
Но това е необходимо особено тук в Германия. Действително в Германия членовете стоят в антропософския живот по един съвършено различен начин в сравнение с другаде.
Другаде враждебността против Антропософското Общество, въобще против Антропософията не се е развила така както тук.
Може да се види, че, когато тази враждебност се явява някъде другаде, тя е внесена от тук, макар и да съществува навсякъде един вид враждебност, особено около самия Дорнах. Но отново един особен род враждебност е тази, която срещаме в Германия, бих могъл да кажа: една много силна враждебност, която работи систематично, напълно съзнателно, организирано. Можем да кажем, че бяхме изправени пред едно много трудно решение, да обърнем в Антропософското Общество това, което е най-отдолу, отгоре. Защото така стана в самите факти. Когато бе основано Антропософското Общество в 1912 -1913 година да, достатъчно е само да помислите: аз не бях натоварен в Антропософското Общество нито с някаква длъжност, нито пък бях въобще член на това общество.
към текста >>
Защото така стана в самите ф
акт
и.
Действително в Германия членовете стоят в антропософския живот по един съвършено различен начин в сравнение с другаде. Другаде враждебността против Антропософското Общество, въобще против Антропософията не се е развила така както тук. Може да се види, че, когато тази враждебност се явява някъде другаде, тя е внесена от тук, макар и да съществува навсякъде един вид враждебност, особено около самия Дорнах. Но отново един особен род враждебност е тази, която срещаме в Германия, бих могъл да кажа: една много силна враждебност, която работи систематично, напълно съзнателно, организирано. Можем да кажем, че бяхме изправени пред едно много трудно решение, да обърнем в Антропософското Общество това, което е най-отдолу, отгоре.
Защото така стана в самите факти.
Когато бе основано Антропософското Общество в 1912 -1913 година да, достатъчно е само да помислите: аз не бях натоварен в Антропософското Общество нито с някаква длъжност, нито пък бях въобще член на това общество. Аз не бях член на Антропософското Общество от неговото основаване, често пъти съм подчертавал това, само че членовете не се вслушаха правилно в значението на това положение, защото исках Антропософското Общество да ме има само като учител, като такъв, който води до изворите на антропософския живот и т.н. И трябваше първо да направим опит, за да видим, какво може да стане по този начин.
към текста >>
И сега Вие виждате, случи се именно така, че при една възраст, когато обикновено човек се пенсионира вече, аз трябва да започна първо сега, защото ф
акт
ически гледам на това, което стана на Коледното Тържество в Дорнах, като на едно начало, като на едно истинско начало в живота.
И сега Вие виждате, случи се именно така, че при една възраст, когато обикновено човек се пенсионира вече, аз трябва да започна първо сега, защото фактически гледам на това, което стана на Коледното Тържество в Дорнах, като на едно начало, като на едно истинско начало в живота.
И бих искал да се почувствува те, че ние стоим пред едно начало. И когато чувствуваме правилно, че стоим пред едно начало, тогава от това начало може да стане нещо, тъй като това начало носи нещо в себе си. Както казах, Само от една необходимост аз станах член на Антропософското Общество, станах даже председател на Антропософското Общество и бих искал на драго сърце, да бъде разбрана цялата сериозност на това, което е свързано с Коледното Тържество.
към текста >>
К
акт
о казах, Само от една необходимост аз станах член на Антропософското Общество, станах даже председател на Антропософското Общество и бих искал на драго сърце, да бъде разбрана цялата сериозност на това, което е свързано с Коледното Тържество.
И сега Вие виждате, случи се именно така, че при една възраст, когато обикновено човек се пенсионира вече, аз трябва да започна първо сега, защото фактически гледам на това, което стана на Коледното Тържество в Дорнах, като на едно начало, като на едно истинско начало в живота. И бих искал да се почувствува те, че ние стоим пред едно начало. И когато чувствуваме правилно, че стоим пред едно начало, тогава от това начало може да стане нещо, тъй като това начало носи нещо в себе си.
Както казах, Само от една необходимост аз станах член на Антропософското Общество, станах даже председател на Антропософското Общество и бих искал на драго сърце, да бъде разбрана цялата сериозност на това, което е свързано с Коледното Тържество.
към текста >>
Така искаме ние да действуваме съвместно, искаме обаче също да считаме Тържеството от Дорнах действително като нещо оправдано, като нещо сериозно, да не гледаме на него като на нещо, което може да ни бъде безразлично, а да гледаме на него като нещо, което ф
акт
ически прониква дълбоко, дълбоко в сърцето, в душата, в съвестта.
Така искаме ние да действуваме съвместно, искаме обаче също да считаме Тържеството от Дорнах действително като нещо оправдано, като нещо сериозно, да не гледаме на него като на нещо, което може да ни бъде безразлично, а да гледаме на него като нещо, което фактически прониква дълбоко, дълбоко в сърцето, в душата, в съвестта.
Тогава в Коледното Тържество ние ще сме имали по един правилен начин не само една празнична седмица, а нещо действуващо в света, нещо определящо съдбата на човек. И всичко действуващо в света, определящо съдбата на човека може да бъде истински импулс за антропософската работа, за антропософското действие, за антропософския живот.
към текста >>
10.
Предговор към българското издание
GA_245 Указания за езотеричното обучение
В първите две са разгледани принципните положения, а в настоящата са дадени пр
акт
ически указания за едно сериозно езотерично обучение.
В днешната епоха, когато съзнанието на човечеството е отдалечено до най-голяма степен от духовния свят, посланията от там се превръщат в най-належаща и неотменима необходимост. Има хора, които усещат това отдалечаване като тежко препятствие в живота, копнеят за посланията на духовния свят и търсят път да ги достигнат. Много са погрешните пътища, верният е само един. Той подробно е описан от Рудолф Щайнер най-вече в три негови книги: «Въведение в тайната наука», «Как се постигат познания за висшите светове», публикувани на български език, и предлаганата сега книга «Указания за езотерично обучение».
В първите две са разгледани принципните положения, а в настоящата са дадени практически указания за едно сериозно езотерично обучение.
към текста >>
Защото ако човек не развива своите сили по правилен начин, той нанася вреда к
акт
о на себе си, така и на целия свят и на всички живи същества.
Още в самото начало Рудолф Щайнер посочва необходимите условия, които трябва да се изпълнят като предварителна подготовка. Това са душевни качества, които човек трябва сам да си изработи и превърне в навик, за да може успешно да протече духовното обучение с дадените духовни упражнения. Тези качества - ясно мислене, постоянство, душевно равновесие, позитивност, безпристрастност - водят до засилване на човешкия Аз и намаляване на егоизма, на себичността до необходимия минимум. Четем също предупреждението, че ако тези условия не бъдат спазени, обучението ще е безрезултатно и в известно отношение дори вредно.
Защото ако човек не развива своите сили по правилен начин, той нанася вреда както на себе си, така и на целия свят и на всички живи същества.
към текста >>
Наред с упражненията читателят трябва да се запознае и с други трудове на Рудолф Щайнер, да изживее дадените в тях послания и да се запознае с основни духовни ф
акт
и.
Наред с упражненията читателят трябва да се запознае и с други трудове на Рудолф Щайнер, да изживее дадените в тях послания и да се запознае с основни духовни факти.
Иначе, ако чрез упражненията успее да проникне в свръхсетивния свят без да отправя духовния си поглед към определени свръхсетивни факти, за него духовният свят ще се яви като един неясен и объркан хаос.
към текста >>
Иначе, ако чрез упражненията успее да проникне в свръхсетивния свят без да отправя духовния си поглед към определени свръхсетивни ф
акт
и, за него духовният свят ще се яви като един неясен и объркан хаос.
Наред с упражненията читателят трябва да се запознае и с други трудове на Рудолф Щайнер, да изживее дадените в тях послания и да се запознае с основни духовни факти.
Иначе, ако чрез упражненията успее да проникне в свръхсетивния свят без да отправя духовния си поглед към определени свръхсетивни факти, за него духовният свят ще се яви като един неясен и объркан хаос.
към текста >>
За да опише най-точно духовните ф
акт
и и да предаде по адекватен начин духовните истини, Рудолф Щайнер си служи с особен начин на изразяване.
За да опише най-точно духовните факти и да предаде по адекватен начин духовните истини, Рудолф Щайнер си служи с особен начин на изразяване.
Тези езикови особености трябва да се отчитат и при превеждането. Тук обаче вниманието ще бъде насочено към една съществена особеност от съвсем друг порядък:
към текста >>
Рудолф Щайнер - Посветеният, стигнал до интуитивната степен на свръхсетивното познание, - възприема непосредствено ф
акт
ите и събитията в духовния свят, които му звучат на духовния език на посветените, обхваща ги в понятията на засиленото мислене, превежда ги на немски език и ги излива в такава прецизна и точна форма, че те запазват своя имагинативен хар
акт
ер; облича ги в понятия и мисли, за да ги направи разбираеми за нашето обикновено съзнание.
Рудолф Щайнер - Посветеният, стигнал до интуитивната степен на свръхсетивното познание, - възприема непосредствено фактите и събитията в духовния свят, които му звучат на духовния език на посветените, обхваща ги в понятията на засиленото мислене, превежда ги на немски език и ги излива в такава прецизна и точна форма, че те запазват своя имагинативен характер; облича ги в понятия и мисли, за да ги направи разбираеми за нашето обикновено съзнание.
Читателят от своя страна ги разкрива, опознава ги и ги изживява. Но той може да постигне това само ако застане пред тях със смирение, с благоговение. Тогава наистина се включва в определен поток на духовното битие и изживява това, което е смятал за обикновено предаване на мисли. При такова системно изживяване човек добива представи и идеи, каквито не е имал, а това означава, че е развил усет за духовния език, на който духовните същества говорят на посветените, станал е съпознавач /Mit-Erkenner/ на свръх-сетивния свят. Това изживяване е същественият момент и когато се превеждат трудовете на Рудолф Щайнер.
към текста >>
11.
Съдържание
GA_245 Указания за езотеричното обучение
Бележка на ред
акт
ора
Бележка на редактора
към текста >>
12.
Увод. Задачата на Духовната наука. Бележки от една лекция в Берлин през 1903 или 1904
GA_245 Указания за езотеричното обучение
Тя се отнася към религиозните документи така, к
акт
о математическата теория се отнася към документите, които са се появили като учебници по математика.
Тя се отнася към религиозните документи така, както математическата теория се отнася към документите, които са се появили като учебници по математика.
Човек може да разбере математиката със своите собствени духовни сили, може да проникне в законите на пространството, без да се опира на старите книги. Но когато той е прозрял и усвоил геометричните теории, толкова повече ще оцени тази древна книга[3], която най-напред е поставила тези закони пред човешкия дух. Така е и с Теософията. Нейните източници не са в документите и не се основават на предания. Техният извор е в действителните духовни светове.
към текста >>
Там човек трябва да ги намери и да ги схване, като развие своите собствени духовни сили, к
акт
о схваща математиката, когато се стреми да развие силите на своя интелект.
Човек може да разбере математиката със своите собствени духовни сили, може да проникне в законите на пространството, без да се опира на старите книги. Но когато той е прозрял и усвоил геометричните теории, толкова повече ще оцени тази древна книга[3], която най-напред е поставила тези закони пред човешкия дух. Така е и с Теософията. Нейните източници не са в документите и не се основават на предания. Техният извор е в действителните духовни светове.
Там човек трябва да ги намери и да ги схване, като развие своите собствени духовни сили, както схваща математиката, когато се стреми да развие силите на своя интелект.
Нашият интелект, който ни служи да схващаме законите на сетивния свят, се носи от един специален орган, от мозъка. За схващане законите на духовните светове ние също така имаме нужда от съответните органи. Как са се развили нашите физически органи? - Като върху тях са работили външни сили: силите на Слънцето, силите на звука. Така е произлязло окото, така е възникнало ухото - от неоформени, неутрални органи, които най-напред не са позволявали да проникне в тях сетивният свят, и по-късно само бавно са се отворили.
към текста >>
13.
Всеобщи изисквания, които трябва да постави пред самия себе си всеки, който иска да постигне духовно развитие
GA_245 Указания за езотеричното обучение
При това до края на медитирането мисълта трябва да стои пред душата все така ярка и жива, к
акт
о в началото.
Не бива да се мисли, че тя трябва да е някаква забележителна или интересна мисъл. Това, което трябва да се постигне в духовно отношение, се постига даже по-добре, ако в началото човек се постарае да избере по възможност най-неинтересна и най-незначителна мисъл. По този начин повече се възбужда самодейната сила на мисленето, за която става въпрос, докато една интересна мисъл сама грабва и увлича мисленето. По-добре е, ако това условие за контрол на мисленето бъде предприето с една топлийка, отколкото с Наполеон Велики. Човек си казва: Сега аз тръгвам от тази мисъл и по своя собствена инициатива присъединявам към нея всичко, което по същество може да се свърже с нея.
При това до края на медитирането мисълта трябва да стои пред душата все така ярка и жива, както в началото.
Това упражнение се прави всеки ден в продължение най-малко на един месец. Всеки ден може да се захваща нова мисъл, но може и няколко дни да се задържи една и съща мисъл. В края на такова упражнение се опитва напълно да се доведе до съзнанието чувството за устойчивост и сигурност, което скоро се забелязва при фино насочване на вниманието към собствената душа и упражнението се завършва с това, че човек си представя главата и гръбнака (главния и гръбначния мозък) така, като че ли той иска да влее онова чувство в тези части на тялото.
към текста >>
Доколкото е възможно първото упражнение трябва да се изпълнява и през втория месец, макар и не така безусловно задължително к
акт
о през първия месец.
Нека сам превърне тази постъпка в ежедневно задължение. Добре ще е, ако може да избере едно действие, което да повтаря всеки ден по възможност дълъг период от време. Отново е по-добре да започне с едно незначително действие, за извършването на което, така да се каже, да трябва да употребява вътрешна принуда, например всеки ден в определен час да полива купено цвете. След известно време към първото действие да прибави второ подобно, по-късно трето и т.н., колкото може да извършва при запазване на всичките си други задължения. Това упражнение също трябва да се прави един месец.
Доколкото е възможно първото упражнение трябва да се изпълнява и през втория месец, макар и не така безусловно задължително както през първия месец.
То не трябва да се оставя без внимание, иначе скоро ще се забележи, че се загубват плодовете от първия месец и се възстановява старият навик на неконтролираните мисли. Трябва да се полагат грижи никога да не бъдат отново загубени придобитите вече плодове. Когато чрез второто упражнение човек е осъществил вече такова инициативно поведение, той с грижливо внимание трябва да осъзнае в душата си това чувство на вътрешен подтик за дейност и тогава така да излее това чувство в тялото си, че да го остави да протече от главата до над сърцето.
към текста >>
Не би трябвало да се опасява, че такова упражнение ще го направи трезв и беден на преживявания; по-скоро веднага ще забележи, че на мястото на това, което предшества това упражнение, сега се появяват по-ярки, по-избистрени качества на душата; преди всичко чрез фино самонаблюдение човек един ден ще може да усети вътрешен покой в тялото си; нека к
акт
о при горните две упражнения да влее това спокойствие в тялото си, като го излъчва от сърцето към ръцете, към краката и най-после към главата.
В третия месец като ново упражнение нека се постави в центъра на живота изграждането на известно спокойствие и уравновесеност относно люшкането между удоволствие и страдание, между радост и скръб; състоянието «ликуващ до небесата, печален до смърт» трябва съзнателно да бъде заместено с равномерно настроение. Човек би трябвало да внимава да не бъде завладяван от прекомерна радост, никаква скръб да не го поваля, никаква житейска случка да не го увлича в безмерен гняв или раздразнение, никакво очаквано събитие да не го изпълва със страх или тревога, в никакво положение да не загубва самообладание и пр.
Не би трябвало да се опасява, че такова упражнение ще го направи трезв и беден на преживявания; по-скоро веднага ще забележи, че на мястото на това, което предшества това упражнение, сега се появяват по-ярки, по-избистрени качества на душата; преди всичко чрез фино самонаблюдение човек един ден ще може да усети вътрешен покой в тялото си; нека както при горните две упражнения да влее това спокойствие в тялото си, като го излъчва от сърцето към ръцете, към краката и най-после към главата.
Естествено в този случай това не може да се прави след всяко отделно упражнение, тъй като всъщност човек няма работа с едно единствено упражнение, а с продължително наблюдение на своя вътрешен душевен живот. Всеки ден най-малко веднъж на ден трябва да се извиква това спокойствие пред душата и тогава да се предприема упражнението за излъчването от сърцето. С упражненията от първия и втория месец човек да се отнася също така, както в продължение на втория месец се е отнасял с упражнението от първия месец.
към текста >>
С упражненията от първия и втория месец човек да се отнася също така, к
акт
о в продължение на втория месец се е отнасял с упражнението от първия месец.
В третия месец като ново упражнение нека се постави в центъра на живота изграждането на известно спокойствие и уравновесеност относно люшкането между удоволствие и страдание, между радост и скръб; състоянието «ликуващ до небесата, печален до смърт» трябва съзнателно да бъде заместено с равномерно настроение. Човек би трябвало да внимава да не бъде завладяван от прекомерна радост, никаква скръб да не го поваля, никаква житейска случка да не го увлича в безмерен гняв или раздразнение, никакво очаквано събитие да не го изпълва със страх или тревога, в никакво положение да не загубва самообладание и пр. Не би трябвало да се опасява, че такова упражнение ще го направи трезв и беден на преживявания; по-скоро веднага ще забележи, че на мястото на това, което предшества това упражнение, сега се появяват по-ярки, по-избистрени качества на душата; преди всичко чрез фино самонаблюдение човек един ден ще може да усети вътрешен покой в тялото си; нека както при горните две упражнения да влее това спокойствие в тялото си, като го излъчва от сърцето към ръцете, към краката и най-после към главата. Естествено в този случай това не може да се прави след всяко отделно упражнение, тъй като всъщност човек няма работа с едно единствено упражнение, а с продължително наблюдение на своя вътрешен душевен живот. Всеки ден най-малко веднъж на ден трябва да се извиква това спокойствие пред душата и тогава да се предприема упражнението за излъчването от сърцето.
С упражненията от първия и втория месец човек да се отнася също така, както в продължение на втория месец се е отнасял с упражнението от първия месец.
към текста >>
Това качество на душата най-добре е хар
акт
еризирано в една персийска легенда за Христос Исус: Когато веднъж той вървял с Апостолите, видели край пътя да лежи умряло и разлагащо се куче; всички те се отвърнали от грозната гледка, само Христос Исус се спрял, разгледал замислен животното и казал: Какви чудно хубави зъби има това животно.
През четвъртия месец като ново упражнение да бъде подето придобиването на така наречената позитивност. Тя се състои в следното: При всички събития, същества и неща постоянно да се търси намиращото се в тях добро, превъзходно, хубаво, красиво и пр.
Това качество на душата най-добре е характеризирано в една персийска легенда за Христос Исус: Когато веднъж той вървял с Апостолите, видели край пътя да лежи умряло и разлагащо се куче; всички те се отвърнали от грозната гледка, само Христос Исус се спрял, разгледал замислен животното и казал: Какви чудно хубави зъби има това животно.
Там, където другите видели само грозното, Той потърсил хубавото. Езотеричният ученик трябва така да се стреми да търси положителната страна във всяко явление, във всяко същество, и тогава скоро ще забележи, че под обвивката на грозното е скрито нещо хубаво, че дори и в престъпника се крие нещо добро, че и в лудия, и в безумния по някакъв начин е скрита божествената душа. В известен смисъл упражнението е свързано с това, което се нарича въздържание от критика. Тези неща не трябва да се схващат така, като че ли трябва да се нарича черното бяло, а бялото - черно. Има обаче разлика между следните два подхода: от една страна съждението, което произлиза само от собствената личност, преценявайки симпатията и антипатията според тази собствена личност и от друга страна становището, което благосклонно се поставя на мястото на непознатото явление или на непознатото същество и навсякъде се запитва: Как е стигнало то до там да бъде такова или да постъпва така?
към текста >>
За това упражнение е необходима силна концентрация и преди всичко признаване на ф
акт
а, че всяка бурност, страстност, разпаленост, афектираност действа напълно унищожително върху споменатото настроение.
Тук става дума точно за това, да се воюва с даденото във всеки човек невнимание към такива субтилни неща. Забележи ли, че описаното чувство се явява в душата като един вид блаженство, човек трябва да се опита мислено да насочи това чувство към сърцето, а оттам да го остави да се влее в очите, откъдето да се излъчи напред и наоколо в пространството. Той ще забележи, че чрез това е получил едно интимно отношение към това пространство. Същевременно човек надраства себе си. Той се научава да разглежда част от своето обкръжение като нещо, което принадлежи към самия него.
За това упражнение е необходима силна концентрация и преди всичко признаване на факта, че всяка бурност, страстност, разпаленост, афектираност действа напълно унищожително върху споменатото настроение.
За повтарянето на упражненията от първите месеци важи казаното за предните месеци.
към текста >>
Самата походка и жестовете на човека се променят под влиянието на такива упражнения и някой ден той може да забележи, че даже неговият почерк е добил друг хар
акт
ер; тогава може да си каже, че е в състояние да постигне първото кълнче по пътя нагоре.
През шестия месец да се опита системно и в правилно подреждане отново и отново да извършва всичките пет упражнения. По този начин постепенно се изгражда прекрасно равновесие на душата. Човек специално ще забележи, че напълно изчезва всякакво недоволство от събитията и съществата в света. Душата се завладява от едно примиряващо всичките преживявания настроение, което в никакъв случай не е безразличие и безучастност, а напротив, сега то прави човека способен наистина по-добре и по-успешно да работи в света. Разкрива се спокойно разбиране за нещата, които по-рано са били напълно заключени за душата.
Самата походка и жестовете на човека се променят под влиянието на такива упражнения и някой ден той може да забележи, че даже неговият почерк е добил друг характер; тогава може да си каже, че е в състояние да постигне първото кълнче по пътя нагоре.
Още веднъж трябва да се подчертаят две неща:
към текста >>
14.
Следващи правила в продължение на «Всеобщи изисквания»
GA_245 Указания за езотеричното обучение
Един древен посветен многократно изтъквал пред учениците си: Вие ще имате познание за безсмъртието на душата едва тогава, когато с еднаква готовност приемете к
акт
о тази душа да бъде унищожена след смъртта, така и тя да живее вечно.
Един древен посветен многократно изтъквал пред учениците си: Вие ще имате познание за безсмъртието на душата едва тогава, когато с еднаква готовност приемете както тази душа да бъде унищожена след смъртта, така и тя да живее вечно.
Докато желаете да живеете вечно, вие няма да добиете представа за състоянието след смъртта. - Както в този важен случай, така е с всички истини. Докато човек има и най-малкото желание нещата да бъдат така или иначе, за него няма да изгрее чистата ясна светлина на Истината. Например, ако някой най-дълбоко в себе си има скритото желание, в него да преобладават добрите качества, то в моментите на самонаблюдение това желание ще му изиграе такава игра, че няма да му позволи да получи истинско познание за себе си.
към текста >>
- К
акт
о в този важен случай, така е с всички истини.
Един древен посветен многократно изтъквал пред учениците си: Вие ще имате познание за безсмъртието на душата едва тогава, когато с еднаква готовност приемете както тази душа да бъде унищожена след смъртта, така и тя да живее вечно. Докато желаете да живеете вечно, вие няма да добиете представа за състоянието след смъртта.
- Както в този важен случай, така е с всички истини.
Докато човек има и най-малкото желание нещата да бъдат така или иначе, за него няма да изгрее чистата ясна светлина на Истината. Например, ако някой най-дълбоко в себе си има скритото желание, в него да преобладават добрите качества, то в моментите на самонаблюдение това желание ще му изиграе такава игра, че няма да му позволи да получи истинско познание за себе си.
към текста >>
Длъжен съм да преодолея боязънта пред така наречената абстр
акт
ност.
Длъжен съм да преодолея боязънта пред така наречената абстрактност.
към текста >>
Човек трябва да се постарае да мисли с такива понятия, които във външната сетивна действителност никога не са съвършени, а са само приблизителни к
акт
о например понятието за окръжността, за кръга.
Докато един езотеричен ученик е привързан към понятия, които набират материал от сетивния свят, не може да достигне никаква истина за по-висшите светове. Той трябва да положи усилия да усвои несетивни представи и понятия. От четирите правила това е най-трудното, особено в житейските отношения на нашето време. Материалистичното мислене във висока степен е отнело способността на човека да мисли с несетивни понятия.
Човек трябва да се постарае да мисли с такива понятия, които във външната сетивна действителност никога не са съвършени, а са само приблизителни както например понятието за окръжността, за кръга.
Никога не е налице съвършена окръжност (кръг), тя може само да се мисли, обаче в основата на всички кръгли образувания лежи тази мислена окръжност като техен закон. Или човек може да мисли за един висок нравствен идеал; в своя съвършен вид този идеал може да не бъде напълно осъществен от никой човек, но той лежи в основата на много човешки постъпки като техен закон. Не може да постигне езотерично развитие никой, който не разбере пълното значение на така наречените абстракции за живота и не обогати душата си със съответните представи и понятия.
към текста >>
15.
За дните на седмицата
GA_245 Указания за езотеричното обучение
№ 10, 1975, к
акт
о и лекционния цикъл «Евангелието на Лука», (Базел 1909), Събр.Съч.
[1] За настоящото ново издание беше използван различен текст от напечатания в тетрадка III «От съдържанието на Езотеричното училище», Дорнах 1951. Една оригинална записка на Рудолф Щайнер за това не се намира в архива. Сравни за тези упражнения главата «За някои въздействия на посвещението» в «Как се постигат познания за висшите светове» (1904/05) Събр.Съч.
№ 10, 1975, както и лекционния цикъл «Евангелието на Лука», (Базел 1909), Събр.Съч.
№ 114, 1977, 3 лекция.
към текста >>
16.
Две общо дадени главни упражнения
GA_245 Указания за езотеричното обучение
Иначе само ще пречат на мантрическия хар
акт
ер на горепосочените формули.)
При вдишването и издишването ученикът се въздържа от всяко мислене.( «Es» = «То» означава: Световното мислене. «Sie» = «Тя» означава Световната душа. «Ег» = «Той» означава Световният дух. Тези представи обаче са само за ориентираш. По време на медитацията те не трябва да присъстват в съзнанието.
Иначе само ще пречат на мантрическия характер на горепосочените формули.)
към текста >>
17.
Обяснения към двете предходни главни упражнения
GA_245 Указания за езотеричното обучение
Ф
акт
ически в това изречение се намира цялата тайна на съвременното човешко съществуване.
Фактически в това изречение се намира цялата тайна на съвременното човешко съществуване.
Такова изречение може да се мисли, да се чувства и да се осъществява само от същество, което има такава фигура и такъв външен образ както днешния земен човек. При такова същество образът така е трябвало да се изгради, че всички действащи в тялото сили да се насочат към формата, която се превръща отпред в сводестото чело. Това сводесто, изпъкнало напред чело и «Аз съм» си принадлежат. В по-ранните времена на развитие човешката фигура е минала през една степен, при която този образ още не е бил насочен напред към оформянето на такова чело. Някога не е било възможно това «Аз съм» да бъде вътрешно осмислено, почувствано и волево назовано (волирано).
към текста >>
Такова изречение може да се мисли, да се чувства и да се осъществява само от същество, което има такава фигура и такъв външен образ к
акт
о днешния земен човек.
Фактически в това изречение се намира цялата тайна на съвременното човешко съществуване.
Такова изречение може да се мисли, да се чувства и да се осъществява само от същество, което има такава фигура и такъв външен образ както днешния земен човек.
При такова същество образът така е трябвало да се изгради, че всички действащи в тялото сили да се насочат към формата, която се превръща отпред в сводестото чело. Това сводесто, изпъкнало напред чело и «Аз съм» си принадлежат. В по-ранните времена на развитие човешката фигура е минала през една степен, при която този образ още не е бил насочен напред към оформянето на такова чело. Някога не е било възможно това «Аз съм» да бъде вътрешно осмислено, почувствано и волево назовано (волирано). Ще бъде обаче съвсем невярно, ако се вярва, че описаната форма на тялото (фигурата) е породила «Аз съм».
към текста >>
К
акт
о то се проявява сега в телесната фигура на човека, така по-рано се е изразявало в духовния свят.
Това сводесто, изпъкнало напред чело и «Аз съм» си принадлежат. В по-ранните времена на развитие човешката фигура е минала през една степен, при която този образ още не е бил насочен напред към оформянето на такова чело. Някога не е било възможно това «Аз съм» да бъде вътрешно осмислено, почувствано и волево назовано (волирано). Ще бъде обаче съвсем невярно, ако се вярва, че описаната форма на тялото (фигурата) е породила «Аз съм». Това «Аз съм» е съществувало и преди, само че още не е могло да се изрази в една съответстваща му форма.
Както то се проявява сега в телесната фигура на човека, така по-рано се е изразявало в духовния свят.
И тъкмо тази сила на «Аз съм», която в дадена епоха на далечното минало се съединява с онова човешко тяло, което още не е имало днешната форма на челото, точно тази сила на «Аз съм» довежда предишната фигура до образуването на съвременното чело. От там се получава, че чрез известно потопяване в «Аз съм» човек може да усети в себе си силата, която го е изградила в днешната му форма. И тази сила е по-висша от силите, които днес в обикновения живот се намират в човека. Понеже тя е душевната творяща сила, която от душевността формира навън телесното. - Затова езотеричният ученик за кратко време трябва да се вживее в «Аз съм», тоест трябва да мисли това «Аз съм», при което обаче същевременно да изживява в себе си нещо като: «Радвам се, че като самостоятелно същество мога да съдействам на света.» Той трябва да изживява също и нещо като: «Аз искам моето съществувание, искам да се включа в цялата общност на света.» Ако човек събере всичко това в един единичен акт на съзнанието и същевременно пренесе цялата сила на съзнанието си в областта на челото и лежащите зад него вътрешни части на мозъка, той наистина се пренася в един по-висш свят, от който е изработена формата на неговото чело.
към текста >>
- Затова езотеричният ученик за кратко време трябва да се вживее в «Аз съм», тоест трябва да мисли това «Аз съм», при което обаче същевременно да изживява в себе си нещо като: «Радвам се, че като самостоятелно същество мога да съдействам на света.» Той трябва да изживява също и нещо като: «Аз искам моето съществувание, искам да се включа в цялата общност на света.» Ако човек събере всичко това в един единичен
акт
на съзнанието и същевременно пренесе цялата сила на съзнанието си в областта на челото и лежащите зад него вътрешни части на мозъка, той наистина се пренася в един по-висш свят, от който е изработена формата на неговото чело.
Както то се проявява сега в телесната фигура на човека, така по-рано се е изразявало в духовния свят. И тъкмо тази сила на «Аз съм», която в дадена епоха на далечното минало се съединява с онова човешко тяло, което още не е имало днешната форма на челото, точно тази сила на «Аз съм» довежда предишната фигура до образуването на съвременното чело. От там се получава, че чрез известно потопяване в «Аз съм» човек може да усети в себе си силата, която го е изградила в днешната му форма. И тази сила е по-висша от силите, които днес в обикновения живот се намират в човека. Понеже тя е душевната творяща сила, която от душевността формира навън телесното.
- Затова езотеричният ученик за кратко време трябва да се вживее в «Аз съм», тоест трябва да мисли това «Аз съм», при което обаче същевременно да изживява в себе си нещо като: «Радвам се, че като самостоятелно същество мога да съдействам на света.» Той трябва да изживява също и нещо като: «Аз искам моето съществувание, искам да се включа в цялата общност на света.» Ако човек събере всичко това в един единичен акт на съзнанието и същевременно пренесе цялата сила на съзнанието си в областта на челото и лежащите зад него вътрешни части на мозъка, той наистина се пренася в един по-висш свят, от който е изработена формата на неговото чело.
Само не трябва да вярва, че веднага може да завладее тези по-висши светове от днес за утре. По-скоро би трябвало да има търпение да предприема това потопяване всекидневно и в продължение на много време. Ако има това търпение, след известно време ще забележи, как в него изгрява една мисъл, която не е просто мисъл на обикновеното мислене, а е една проникната със сила жива мисъл. Той може да си каже: Както е жива тази моя мисъл, така трябва да е жива силата, която се намира в зародиша на растението и изгражда органите на неговото тяло. - Скоро тази мисъл така ще се очертае, като че ли излъчва светлина.
към текста >>
Той може да си каже: К
акт
о е жива тази моя мисъл, така трябва да е жива силата, която се намира в зародиша на растението и изгражда органите на неговото тяло.
Понеже тя е душевната творяща сила, която от душевността формира навън телесното. - Затова езотеричният ученик за кратко време трябва да се вживее в «Аз съм», тоест трябва да мисли това «Аз съм», при което обаче същевременно да изживява в себе си нещо като: «Радвам се, че като самостоятелно същество мога да съдействам на света.» Той трябва да изживява също и нещо като: «Аз искам моето съществувание, искам да се включа в цялата общност на света.» Ако човек събере всичко това в един единичен акт на съзнанието и същевременно пренесе цялата сила на съзнанието си в областта на челото и лежащите зад него вътрешни части на мозъка, той наистина се пренася в един по-висш свят, от който е изработена формата на неговото чело. Само не трябва да вярва, че веднага може да завладее тези по-висши светове от днес за утре. По-скоро би трябвало да има търпение да предприема това потопяване всекидневно и в продължение на много време. Ако има това търпение, след известно време ще забележи, как в него изгрява една мисъл, която не е просто мисъл на обикновеното мислене, а е една проникната със сила жива мисъл.
Той може да си каже: Както е жива тази моя мисъл, така трябва да е жива силата, която се намира в зародиша на растението и изгражда органите на неговото тяло.
- Скоро тази мисъл така ще се очертае, като че ли излъчва светлина. В това вътрешно излъчване на светлина човек се чувства весел, щастлив и жизнерадостен. Прониква го едно чувство, което може да се означи само като «радостна любов към творчески живот». И на волята се придава сила, като че ли посочената мисъл я прониква с топлина, която я прави енергична. Всичко това човек може да поеме от описаното правилно потъване в «Аз съм».
към текста >>
Това «То мисли» по подобен начин, к
акт
о току-що беше описано за «Аз съм», изразява силата, чрез която от висшите светове е изградена формата на човешкия орган на говора.
Втори такъв израз е «То мисли».
Това «То мисли» по подобен начин, както току-що беше описано за «Аз съм», изразява силата, чрез която от висшите светове е изградена формата на човешкия орган на говора.
Когато мисленето някога не се е изживявало в човешко тяло, а още в един по-висш душевен свят, тогава оттам то е действало, за да вчлени в човешкото тяло все още несъществуващия орган на говора. Когато езотеричният ученик напълно се потопи и потъне с мисъл, чувство и воля в «То мисли» и при това концентрира съзнанието си в областта на ларинкса, тогава той изживява творческата душевна сила, която действайки от висшите светове се проявява в сътворяването на органите на говора. Когато има отбелязаното по-горе търпение и постоянство, той ще изживее как от «То мисли» излизат лъчения, които са като изходната точка на една духовна музикална хармония и които го изпълват с чувство на свято благоговение и същевременно с една сила, която му казва: «Това, което аз като човек искам, постепенно ще става все по-мъдро». Той ще придобие предчувствие за онази сила, която като божествено-духовна сила тече през Вселената и подрежда всички неща по маса, число и тежест.
към текста >>
Важното е в изразите «Аз съм», «То мисли», «Тя чувства», «Той иска» да се усетят лежащите в тях духовни ф
акт
и и да се почувства тяхната връзка с членовете на тялото, което е една възникваща от духовния свят постройка.
Вижда се как се изоставя възгледът, че тялото е създание само на сетивния свят и се заживява със схващането за висшите светове, в които се намират силите, които творят при човека. И самите понятия, които човекът си е изградил за такива неща като Сатурн, Слънце, Луна, стават живи възгледи и изживявания. И така трябва да бъде, когато постепенно се намери пътят от екзотеричното към езотеричното. Във всеки случай даденото тук като упражнение трябва да се разглежда като началото на това развитие. Първо трябва с цялата енергия да се работи върху даденото тук и тогава се достига толкова далеч, че да се получат по-нататъшни упражнения, чрез които ще се пробудят още по-висши сили, които дремят вътре в човека.
Важното е в изразите «Аз съм», «То мисли», «Тя чувства», «Той иска» да се усетят лежащите в тях духовни факти и да се почувства тяхната връзка с членовете на тялото, което е една възникваща от духовния свят постройка.
към текста >>
[1] Тук не се отнася за забележка от един езотеричен час - к
акт
о се предполагаше в изданието в 1968, а к
акт
о беше установено след това, за записки на Рудолф Щайнер, от чийто ръкопис бе намерен един лист.
[1] Тук не се отнася за забележка от един езотеричен час - както се предполагаше в изданието в 1968, а както беше установено след това, за записки на Рудолф Щайнер, от чийто ръкопис бе намерен един лист.
Вероятно текстът е бил записан едновременно с общо дадените главни упражнения през 1906/07.
към текста >>
18.
Главни упражнения, дадени индивидуално на различни ученици
GA_245 Указания за езотеричното обучение
1. Ретроспекция така, к
акт
о се изисква в книгата «Как се постигат познания за висшите светове» - около пет минути.
1. Ретроспекция така, както се изисква в книгата «Как се постигат познания за висшите светове» - около пет минути.
към текста >>
Допълнителните упражнения к
акт
о са дадени в «Тайната наука».
Допълнителните упражнения както са дадени в «Тайната наука».
към текста >>
Отпечатано е за първи път в английското издание, к
акт
о горното.
[7] В архива няма оригинален документ.
Отпечатано е за първи път в английското издание, както горното.
към текста >>
Първа публикация к
акт
о по-горе.
[8] Оригинален ръкопис на Рудолф Щайнер.
Първа публикация както по-горе.
Както за горното упражнение.
към текста >>
К
акт
о за горното упражнение.
[8] Оригинален ръкопис на Рудолф Щайнер. Първа публикация както по-горе.
Както за горното упражнение.
към текста >>
19.
Други мантри - медитации
GA_245 Указания за езотеричното обучение
А не «блика кат извор», к
акт
о е в първото издание.
[6] Наименованието «Мантра-медитация, която обхваща волята» за медитацията «Победоносен Дух... » е дадено от Мария Щайнер при публикуването в «Из съдържанията на Езотеричното училище». В един наличен текст тя се нарича също «Молба за силна воля». Според два налични еднакви текста последният ред на тази мантра е «...да бликне кат извор».
А не «блика кат извор», както е в първото издание.
към текста >>
20.
Езотеричен час в Берлин на 24 Октомври 1905. Единствените записки от Рудолф Щайнер на езотеричен час
GA_245 Указания за езотеричното обучение
Няколко такива указания ще бъдат дадени к
акт
о следва:
Тази мантра всяка сутрин ни издига до нашия висш Аз. Такива стихове не са произволно измислени от някоя личност, а са извлечени от духовния свят. Затова в тях се съдържа много повече, отколкото обикновено се вярва. За тях се мисли по правилен начин, ако се предпоставя, че човек никога не може напълно да изчерпи тяхното съдържание, а колкото повече се задълбочава в тяхната същност, винаги намира още нещо в тях. Ето защо от Езотеричната школа могат да се дадат само единични указания за това, как да се търси тяхното съдържание.
Няколко такива указания ще бъдат дадени както следва:
към текста >>
К
акт
о ако някой ми направи някакво добро.
Всички неща, които стават видими поради Слънцето, някога не са съществували и някой ден отново няма да съществуват. Слънцето също се е появило в дадено време и също ще изчезне някога. Душата обаче съществува затова, за да познае вечното в преходните неща. Когато самата Земя вече няма да я има, душите, които са я населявали, още ще съществуват. И онова, което тези души са преживели на Земята, ще го отнесат другаде като спомен.
Както ако някой ми направи някакво добро.
Постъпката преминава, ала това, което той е посадил в душата ми, остава. И връзката изтъкана от любов, която така ме е свързала с него, не преминава. Всичко, което преживяваме, винаги е източник на нещо трайно в нас. По този начин самите ние извличаме трайното от нещата и го пренасяме във вечността. И когато един ден хората бъдат пренесени на съвсем друга сцена, те ще отнесат със себе си това, което са събрали тук, и техните дела в новия свят ще бъдат изтъкани от спомени за стария свят.
към текста >>
И когато тя медитира върху такива идеали, върху такива мисли, тогава пречиства себе си, к
акт
о водата се пречиства, когато се превърне в снежни кристали.
Той става нещо мръсно, ако по неправилен начин се съедини с водата. Когато водата заеме собствената си форма в снежните кристали, тя отделя от себе си всичко, което неправилно се е съединило с нея. Така и човешката душа ще стане чиста, ако тя отдели всичко, което по неправилен начин се е съединило с нея. А към нея принадлежи божественото, непреходното. Всеки идеал, всяка мисъл за нещо велико и красиво принадлежи на вътрешната форма на душата.
И когато тя медитира върху такива идеали, върху такива мисли, тогава пречиства себе си, както водата се пречиства, когато се превърне в снежни кристали.
И понеже Духът е по-чист от всяко вещество, така и «висшето Себе» т.е. душата, която живее във висините, е «по-чиста от снега».
към текста >>
К
акт
о ледът е само сгъстена вода, така камъкът е само една сгъстена мисъл на Бога.
Обаче всяко вещество все пак е по-плътно по отношение на душата. Не плътното е трайното, а «финото, ефирното». Камъкът, който считаме за вещество, отминава като вещество. Ала мисълта за камъка, която живее в душата, остава. Бог е мислил тази мисъл и от нея е направил твърдия камък.
Както ледът е само сгъстена вода, така камъкът е само една сгъстена мисъл на Бога.
Всички неща са такива сгъстени мисли на Бога. «Висшето Себе» обаче разтапя всички неща и тогава в него живеят Божиите мисли. И щом като Себето е изтъкано от такива Божии мисли, тогава то е «по-фино от етера».
към текста >>
21.
Бележки от езотеричния час в Берлин, 13. Април 1906, Разпети петък.
GA_245 Указания за езотеричното обучение
К
акт
о първообразът на Земята и те не възникват и не умират, те също са вечни.
Всичко физическо около нас възниква и отминава, само първообразите (прототипите) на нещата не възникват и не преминават; те не са сътворени и не умират, те са вечни. Физическата Земя възниква и преминава, но прототипът на Земята не възниква и не преминава. Първообразът на Земята е вечен. И в първообраза на Земята се съдържат всички други първообрази на физическия свят.
Както първообразът на Земята и те не възникват и не умират, те също са вечни.
Както Земята има своя вечен първообраз, така също всеки минерал, всяко растение, всяко животно, всеки човек има своя първообраз , който сияе във вечността в красота и великолепие. Човек трябва да се научи все повече да се съединява с първообразите на нещата; трябва да се извиси до тях. През живота си той се учи да се свързва с тях чрез спомена. Когато във вечерната ретроспекция ученикът отправя поглед към изминалия ден и си спомня сцените през деня, радостите и болките, които е изживял, но протичащи в обратен ред; когато си спомня радостите и болките, свързани със събитията на деня, и отново като спомен ги накара да преминат през душата, тогава той се поставя във връзка с този живот, който остава да съществува, който още е налице и без материалната действителност. Чрез своята фантазия човек трябва да извиква в обратен ред събитията (започвайки от настоящите и преминавайки към отминалите) на своя собствен живот и живота на другите, да накара да потекат през неговата душа радост и болка, които са били свързани с тези събития: по този начин той се учи да се извисява до съществата, които се въплътяват в радост и скръб, и се научава да живее съзнателно в душевния свят.
към текста >>
К
акт
о Земята има своя вечен първообраз, така също всеки минерал, всяко растение, всяко животно, всеки човек има своя първообраз , който сияе във вечността в красота и великолепие.
Всичко физическо около нас възниква и отминава, само първообразите (прототипите) на нещата не възникват и не преминават; те не са сътворени и не умират, те са вечни. Физическата Земя възниква и преминава, но прототипът на Земята не възниква и не преминава. Първообразът на Земята е вечен. И в първообраза на Земята се съдържат всички други първообрази на физическия свят. Както първообразът на Земята и те не възникват и не умират, те също са вечни.
Както Земята има своя вечен първообраз, така също всеки минерал, всяко растение, всяко животно, всеки човек има своя първообраз , който сияе във вечността в красота и великолепие.
Човек трябва да се научи все повече да се съединява с първообразите на нещата; трябва да се извиси до тях. През живота си той се учи да се свързва с тях чрез спомена. Когато във вечерната ретроспекция ученикът отправя поглед към изминалия ден и си спомня сцените през деня, радостите и болките, които е изживял, но протичащи в обратен ред; когато си спомня радостите и болките, свързани със събитията на деня, и отново като спомен ги накара да преминат през душата, тогава той се поставя във връзка с този живот, който остава да съществува, който още е налице и без материалната действителност. Чрез своята фантазия човек трябва да извиква в обратен ред събитията (започвайки от настоящите и преминавайки към отминалите) на своя собствен живот и живота на другите, да накара да потекат през неговата душа радост и болка, които са били свързани с тези събития: по този начин той се учи да се извисява до съществата, които се въплътяват в радост и скръб, и се научава да живее съзнателно в душевния свят. Ние постоянно сме заобиколени от такива същества.
към текста >>
Ние виждаме нещата, к
акт
о са наистина в действителност, когато можем да постигнем действително да чувстваме една болка, една радост, която в момента нямаме.
Разликата е в това, че при първите ние сме присъствали с нашия Аз, с нашето Себе. И това е важ-ното. Добре е, когато се упражняваме в това, да извикваме обратно в спомена изживявания от нашето минало. Болка и радост, които сме изпитали, в спомена изглеждат съвсем другояче, отколкото някога в тогавашното настояще. Чрез това обратно извикване се приближаваме до истинското познание.
Ние виждаме нещата, както са наистина в действителност, когато можем да постигнем действително да чувстваме една болка, една радост, която в момента нямаме.
Ако сме способни да накараме да изплуват образи от това, което в момента не виждаме, с това се приближаваме до творящата божественост.
към текста >>
Така в дихателния процес той по хар
акт
ерен начин ще изгражда себе си и все повече ще се включва в околния свят.
Докато дишането не е станало ритмично и живо чрез йога-упражнения, чрез него човек носи смъртта на себе си и на другите живи същества. Чрез ритмичното дишане дишането на човека става също и индивидуално, индивидуализира се. При диваците и самите им действия са малко индивидуални. Колкото по-високо се издига човек в своето развитие, толкова повече неговите действия и постъпки придобиват индивидуален отпечатък. Обаче и при всички развити човеци най-напред дишането е еднакво; човек трябва да се научи да индивидуализира своето дишане.
Така в дихателния процес той по характерен начин ще изгражда себе си и все повече ще се включва в околния свят.
И колкото повече със своето дишане той отпечатва себе си в околния свят, толкова повече от него остава нещо вечно и непреходно, толкова повече от себе си ще намери във всички следващи въплъщения. Чрез ритмичния дихателен процес той преобразява околния свят и така става сътрудник в космичните процеси. Човек участва като сътворец тук на Земята.
към текста >>
К
акт
о около Великден от Земята навсякъде избуява нов живот, след като зърното, семето се е пожертвало и е изгнило в Земята, за да даде възможност да възникне нов живот, така също трябва да умре всичко низше в човека.
Това е, което лежи в смисъла на Великден. Това е възкръсването на човека от приковаването му към преходното и материалното във вечните области на първообразите. Природата служи като символ за това.
Както около Великден от Земята навсякъде избуява нов живот, след като зърното, семето се е пожертвало и е изгнило в Земята, за да даде възможност да възникне нов живот, така също трябва да умре всичко низше в човека.
Той трябва да пожертва нисшата природа, за да може да се издигне до вечните първообрази на нещата. Затова Християнският свят празнува в това време пробуждането на природата от зимния сън, от смъртта, както и възкресението на Спасителя.
към текста >>
Затова Християнският свят празнува в това време пробуждането на природата от зимния сън, от смъртта, к
акт
о и възкресението на Спасителя.
Това е, което лежи в смисъла на Великден. Това е възкръсването на човека от приковаването му към преходното и материалното във вечните области на първообразите. Природата служи като символ за това. Както около Великден от Земята навсякъде избуява нов живот, след като зърното, семето се е пожертвало и е изгнило в Земята, за да даде възможност да възникне нов живот, така също трябва да умре всичко низше в човека. Той трябва да пожертва нисшата природа, за да може да се издигне до вечните първообрази на нещата.
Затова Християнският свят празнува в това време пробуждането на природата от зимния сън, от смъртта, както и възкресението на Спасителя.
към текста >>
22.
Бележки от езотеричния час в Берлин на 2 Октомври 1906. За изграждане на духовното тяло чрез медитация
GA_245 Указания за езотеричното обучение
Ф
акт
ът, че сме го търсили и сме добили достъп, доказва, че този стремеж ни е изпълвал вече от няколко живота.
В един скромен, в смирен смисъл все пак трябва да повишим нашето самочувствие, че действително сме били намерени за достойни да участваме в езотеричното училище. До тук не сме достигнали по някаква случайност.
Фактът, че сме го търсили и сме добили достъп, доказва, че този стремеж ни е изпълвал вече от няколко живота.
Животът вън не може вече да ни задоволи, не можем да бъдем погълнати от него. Ако бихме могли, не бихме търсили пътя насам. Светът вън представлява пълен разцвет на петата следатлантска култура; наред с този разцвет настъпва зората на шестия Ден, на шестата подраса, на шестата култура. Тя ще бъде много по-духовна. Духовното тяло ще бъде много по-развито.
към текста >>
Тази схема ни помага да онагледим какво става ф
акт
ически.
Тази схема ни помага да онагледим какво става фактически.
Вътре в нашето изградено от Боговете външно тяло ние формираме духовното тяло. С всяко вдишване Азът се влива в него и отново се излъчва при издишване. Като регулираме дишането и се концентрираме в различни места на тялото си, ние снабдяваме своето духовно тяло със силите, необходими за неговото изграждане. Самият Аз се намира в непосредствена връзка с мястото в предната част на главата зад и малко над корена на носа; с ларинкса е свързано мисленето; с ръцете чувстването; с краката и изобщо с долната част на скелета е свързана волята. С помощта на регулираното дишане ние вливаме в своето тяло тези сили и така градим духовното тяло.
към текста >>
К
акт
о сега човекът вдишва кислород и издишва въглена киселина, така те са вдишвали огън и са издишвали студ.
Много е важно какво дава човек на своя Дух при издишването. Чрез тези мисли се изгражда неговият Дух. Чрез всяка мисъл, която той поверява на издишания дъх, която той излива навън, човек изгражда своя Дух. Човекът не е имал винаги такъв орган за вдишване на въздух. Ако се върнем на предходните планети, ще видим, че на Старата Луна са живели същества, които са вдишвали огън, а не въздух.
Както сега човекът вдишва кислород и издишва въглена киселина, така те са вдишвали огън и са издишвали студ.
към текста >>
К
акт
о сега на Земята човек сам подготвя своята топлина чрез своя топлинен орган, какъвто е сърцето с кръвообращението, така по-късно той ще има вътре в себе си въздушен орган, който ще снабдява организма с това, което ние днес поемаме от въздуха; к
акт
о днес топлинният орган ни снабдява с топлина, която по-рано на Луната съществата са всмуквали и вдишвали от околния свят.
Ще дойде време, когато хората няма да вдишват и издишват въздух.
Както сега на Земята човек сам подготвя своята топлина чрез своя топлинен орган, какъвто е сърцето с кръвообращението, така по-късно той ще има вътре в себе си въздушен орган, който ще снабдява организма с това, което ние днес поемаме от въздуха; както днес топлинният орган ни снабдява с топлина, която по-рано на Луната съществата са всмуквали и вдишвали от околния свят.
В бъдеще хората сами ще могат да си изработват необходимия им въздух вътре в тях самите. Когато това бъде достигнато, тогава те няма да поемат въздуха от обкръжението, няма да е необходимо да живеят във въздуха. На по-късна степен, на Юпитер, хората ще живеят в светлината и ще вдишват светлина, както те сега вдишват въздух и както на Старата Луна са вдишвали топлина.
към текста >>
На по-късна степен, на Юпитер, хората ще живеят в светлината и ще вдишват светлина, к
акт
о те сега вдишват въздух и к
акт
о на Старата Луна са вдишвали топлина.
Ще дойде време, когато хората няма да вдишват и издишват въздух. Както сега на Земята човек сам подготвя своята топлина чрез своя топлинен орган, какъвто е сърцето с кръвообращението, така по-късно той ще има вътре в себе си въздушен орган, който ще снабдява организма с това, което ние днес поемаме от въздуха; както днес топлинният орган ни снабдява с топлина, която по-рано на Луната съществата са всмуквали и вдишвали от околния свят. В бъдеще хората сами ще могат да си изработват необходимия им въздух вътре в тях самите. Когато това бъде достигнато, тогава те няма да поемат въздуха от обкръжението, няма да е необходимо да живеят във въздуха.
На по-късна степен, на Юпитер, хората ще живеят в светлината и ще вдишват светлина, както те сега вдишват въздух и както на Старата Луна са вдишвали топлина.
към текста >>
23.
Бележки от езотеричния час в Берлин на 14 Ноември. Събуждане на човека за самосъзнанието
GA_245 Указания за езотеричното обучение
Парната атмосфера била проникната от етерни течения, к
акт
о днес от въздушни течения.
Това налага мислено да отидем назад във времето и да се пренесем в Лемурийското време. Тогава нещата на Земята са изглеждали съвсем другояче. Което сега са твърди скали, някога е течало като вода. Въздух в днешния смисъл е нямало; Земята била обгърната в горещи пари. Много метали, които днес са твърди, там са били във форма на пара или са текли като вода.
Парната атмосфера била проникната от етерни течения, както днес от въздушни течения.
На тази Земя вече живеел човекът. Но той бил един вид риба-птица и се движел плувайки или носейки се в атмосферата. Тогава настъпва едно важно събитие в човешкото развитие - човекът си изгражда кожа и така се отделя от околния свят като едно самостоятелно същество. Дотогава човекът не е бил отделен от околната среда и теченията на целия свят са го прониквали; тогава обаче той се отделя чрез кожата. Това отделяне бива предизвикано от едно съвсем определено етерно течение.
към текста >>
24.
Бележки от езотеричния час в Мюнхен на 6 Юни 1907. Основите за едно езотерично обучение
GA_245 Указания за езотеричното обучение
К
акт
о много мушици в далечината изглеждат като рояк мухи, така и самата Земя, гледана от Всемира тогава би могла да се види като една голяма жлеза, защото много жлезоподобни тела ще се движат по нея.
И лицата, които са в езотеричните училища, вече работят за нейното изграждане. Упражненията, които получаваме, действат не само върху астралното и етерното тяло, но също и върху епифизата. И когато въздействието стане достатъчно силно, то минава от епифизата в лимфните съдове и оттам в кръвта. Но в бъдеще изградена епифиза ще имат не само лицата, които правят сега окултни упражнения, а всички хора. И при хората, които ще образуват злата раса, тя ще бъде орган за най-лошите и най-страшните импулси и ще е толкова голяма, че ще съставлява най-голямата част на тялото.
Както много мушици в далечината изглеждат като рояк мухи, така и самата Земя, гледана от Всемира тогава би могла да се види като една голяма жлеза, защото много жлезоподобни тела ще се движат по нея.
Обаче при лицата, които изградят своята епифиза по правилен начин, тя ще бъде един много благороден и съвършен орган.
към текста >>
Който например взе като упражнение за дейност поливането на едно цвете, к
акт
о стои в указанията като пример, той върши нещо съвсем безсмислено, понеже действието трябва да произлезе от собствената инициатива, човек сам трябва да си го измисли.
2. Инициатива за действие: За това човек трябва да си избере едно действие, което той сам си е измислил.
Който например взе като упражнение за дейност поливането на едно цвете, както стои в указанията като пример, той върши нещо съвсем безсмислено, понеже действието трябва да произлезе от собствената инициатива, човек сам трябва да си го измисли.
Тогава скоро се забелязва едно чувство като: «Аз мога нещо да постигна», «Аз съм повече деен и усърден отколкото преди», «Аз чувствам порив за дейност». В действителност човек чувства това в цялата горна част на тялото. Тогава той се опитва да накара това чувство да потече към сърцето.
към текста >>
К
акт
о ако някой трябва да направи шест крачки по едно тясно мостче, а той иска да направи най-напред шестата крачка, също така безсмислено е да иска да започне с шестото упражнение.
Който прави второто упражнение преди първото, няма да има никаква полза от това. Тъй като тъкмо редът е важен тук. Някои даже смятат, че трябва да започнат с шестото упражнение, с хармонизирането. Но как ще се хармонизира нещо, когато там няма нищо? Който не иска да прави упражненията в посочения ред, те няма да му донесат никаква полза.
Както ако някой трябва да направи шест крачки по едно тясно мостче, а той иска да направи най-напред шестата крачка, също така безсмислено е да иска да започне с шестото упражнение.
към текста >>
Тази дума трябва да прозвучи в душата приблизително така, к
акт
о когато се удари камертон.
След тези седем реда ни се даде една дума или изречение за съсредоточаване. Тази концентрация върху едно изречение или една дума, например думата «Starke - сила», е много важна. Това е един вид ключова дума, силова дума, която е подходяща за душевното устройство на всеки отделен ученик.
Тази дума трябва да прозвучи в душата приблизително така, както когато се удари камертон.
И както човек се ослушва, за да чуе звученето на камертона, така трябва след потъването в думата да я остави тихо да отзвучи в душата и да се отдаде на въздействието на тази дума или сентенция върху душата му.
към текста >>
И к
акт
о човек се ослушва, за да чуе звученето на камертона, така трябва след потъването в думата да я остави тихо да отзвучи в душата и да се отдаде на въздействието на тази дума или сентенция върху душата му.
След тези седем реда ни се даде една дума или изречение за съсредоточаване. Тази концентрация върху едно изречение или една дума, например думата «Starke - сила», е много важна. Това е един вид ключова дума, силова дума, която е подходяща за душевното устройство на всеки отделен ученик. Тази дума трябва да прозвучи в душата приблизително така, както когато се удари камертон.
И както човек се ослушва, за да чуе звученето на камертона, така трябва след потъването в думата да я остави тихо да отзвучи в душата и да се отдаде на въздействието на тази дума или сентенция върху душата му.
към текста >>
25.
Кратки бележки от езотеричния час в Берлин на 9 Октомври 1907.
GA_245 Указания за езотеричното обучение
№ 15; к
акт
о и «Езотеричното християнство и духовното ръководство на човечеството» 1911/12, Събр.Съч.
В абзаца: «В 1250 започва духовно течение, което достига своята връхна точка в 1459... » годината 1250 е била посочена първо като «1050», което явно почива на грешка на записващия; сравни по този въпрос данните на Рудолф Щайнер в «Духовното ръководство на човека и на човечеството» 1911, Събр.Съч.
№ 15; както и «Езотеричното християнство и духовното ръководство на човечеството» 1911/12, Събр.Съч.
№ 130.
към текста >>
26.
Бележки от езотеричния час в Мюнхен на 16 Януари 1908 и Берлин 26 Януари 1908. За дихателния процес
GA_245 Указания за езотеричното обучение
Ако в нашия последен езотеричен урок ставаше дума за великите закономерности на духовния живот, к
акт
о те се разкриват в течение на развитието на човечеството, ако ставаше дума за великите духовни сили, които ръководят всичко, което се случва на физическия план и които вза-имно се сменят в тяхната дейност, то днес ще говорим за законите на духовния живот по един по-интимен начин, как те действат в самата душа на човека.
Ако в нашия последен езотеричен урок ставаше дума за великите закономерности на духовния живот, както те се разкриват в течение на развитието на човечеството, ако ставаше дума за великите духовни сили, които ръководят всичко, което се случва на физическия план и които вза-имно се сменят в тяхната дейност, то днес ще говорим за законите на духовния живот по един по-интимен начин, как те действат в самата душа на човека.
към текста >>
Той отново ще постигне способността да се слива със световните сили, обаче това няма да става несъзнателно и смътно, к
акт
о е било на Луната, а на Юпитер той ще запази своето ясно дневно съзнание и своето себесъзнание за Аза и така ще живее в хармонията на Вселената.
За да може да се противопоставя на злите сили на бъдещето, човекът трябва да вземе в ръцете си вътрешната сила на своя Аз, трябва да може съзнателно да регулира кръвта си така, че да му дава силата срещу Злото, обаче без всякакъв страх. Той трябва да владее и да управлява силата, която насочва кръвта навътре. Не трябва обаче да се загубва и другата способност, способността да кара кръвта да тече от сърцето към периферията. Юпитеровото състояние по определен начин също ще означава възвръщане към старото Лунно състояние и човекът отново ще дойде в хармония с великите световни закони, пак ще се чувства едно с тях.
Той отново ще постигне способността да се слива със световните сили, обаче това няма да става несъзнателно и смътно, както е било на Луната, а на Юпитер той ще запази своето ясно дневно съзнание и своето себесъзнание за Аза и така ще живее в хармонията на Вселената.
Дисонансът тогава ще се разтвори в хармонията. И за да може така да се влее в хармонията на Всемира, той трябва съзнателно да може да насочва вътрешните сили на своя Аз да се излъчват от сърцето навън. Той съзнателно трябва да може да центрира вътрешните сили на кръвта си, когато срещу него приближава враг, а също съзнателно да ги излъчва навън. Само така ще може да е дорасъл за бъдещите условия.
към текста >>
27.
Слово при полагане Основния камък на сградата в Дорнах на 20 Септември 1913
GA_245 Указания за езотеричното обучение
Нека отново като знак на разбирателство да прозвучи макрокосмичната световна молитва, съдържаща се в Петото, прастарото Евангелие, което е свързано с Луната и с Юпитер, к
акт
о четирите Евангелия са свързани със сегашната Земя.
Ако проявим разбиране към сегашния миг, тогава в нас ще изгрее разбиране за това, че към четирите Евангелия може да бъде прибавено и едно Пето Евангелие. Нека тази вечер към тайните на Микрокосмоса да прозвучат словата, които изразяват тайните на Макрокосмоса. Като начало на Петото Евангелие нека тук прозвучи макрокосмичният насрещен образ на микрокосмичната молитва, която някога беше известена от Изтока на Запада.
Нека отново като знак на разбирателство да прозвучи макрокосмичната световна молитва, съдържаща се в Петото, прастарото Евангелие, което е свързано с Луната и с Юпитер, както четирите Евангелия са свързани със сегашната Земя.
към текста >>
28.
Древни и съвременни духовни упражнения. Лекция от 27 Май 1922, Дорнах
GA_245 Указания за езотеричното обучение
Пътят на Йога може да бъде схванат най-добре, като се вземе предвид хар
акт
ерната особеност на останалите хора, измежду които се издига йога - онзи, който е искал да постигне по-висши познания по този път.
Пътят на Йога може да бъде схванат най-добре, като се вземе предвид характерната особеност на останалите хора, измежду които се издига йога - онзи, който е искал да постигне по-висши познания по този път.
В онази древна епоха на човешкото развитие общото съзнание е било съвсем друго, отколкото е днес. Ние, днешните хора, гледаме света, възприемаме с нашите сетива например цветове, тонове и т.н. Търсим да открием закономерностите в сетивния свят, но съзнаваме, че ако искаме да отидем по-нататък - да изживеем духовно-душевното във външните неща, тогава ние черпим от нашата фантазия. В онези древни времена не е било така. Както знаем, тогава хората са виждали във външните неща повече, отколкото вижда днес нормалният човек.
към текста >>
К
акт
о знаем, тогава хората са виждали във външните неща повече, отколкото вижда днес нормалният човек.
Пътят на Йога може да бъде схванат най-добре, като се вземе предвид характерната особеност на останалите хора, измежду които се издига йога - онзи, който е искал да постигне по-висши познания по този път. В онази древна епоха на човешкото развитие общото съзнание е било съвсем друго, отколкото е днес. Ние, днешните хора, гледаме света, възприемаме с нашите сетива например цветове, тонове и т.н. Търсим да открием закономерностите в сетивния свят, но съзнаваме, че ако искаме да отидем по-нататък - да изживеем духовно-душевното във външните неща, тогава ние черпим от нашата фантазия. В онези древни времена не е било така.
Както знаем, тогава хората са виждали във външните неща повече, отколкото вижда днес нормалният човек.
В светкавицата и гръмотевицата, в отделните звезди, в съществата на различните природни царства древните хора са виждали същевременно духовно-душевното. Във всичко твърдо, във всичко течно, във въздухообразното и т.н. те възприемали духовни същества, макар от нисш вид. Днес интелектуалната ученост казва: В своята фантазия онези древни хора са бленували всякакви духовно-душевни неща в заобикалящия ги свят. Това се нарича анимизъм.
към текста >>
Те ги виждали, к
акт
о ние виждаме червено и синьо, к
акт
о чуваме тона до диез или сол; точно така онези древни човеци виждали духовно-душевното в нещата на външния свят.
Днес ние просто не познаваме човешката природа и преди всичко човешката природа в онези древни времена, когато вярваме, че тези хора са си фантазирали всевъзможни същества в светкавицата и гръмотевицата, в извора и реката, във вятъра и промените в атмосферата. Не, случаят не е такъв.
Те ги виждали, както ние виждаме червено и синьо, както чуваме тона до диез или сол; точно така онези древни човеци виждали духовно-душевното в нещата на външния свят.
За тях е било така естествено да виждат духовно-душевното, както за нас е естествено да виждаме синьо и червено. С това обаче е свързано нещо друго. С това е свързано обстоятелството, че тогава хората не са имали ясно себесъзнание.
към текста >>
За тях е било така естествено да виждат духовно-душевното, к
акт
о за нас е естествено да виждаме синьо и червено.
Днес ние просто не познаваме човешката природа и преди всичко човешката природа в онези древни времена, когато вярваме, че тези хора са си фантазирали всевъзможни същества в светкавицата и гръмотевицата, в извора и реката, във вятъра и промените в атмосферата. Не, случаят не е такъв. Те ги виждали, както ние виждаме червено и синьо, както чуваме тона до диез или сол; точно така онези древни човеци виждали духовно-душевното в нещата на външния свят.
За тях е било така естествено да виждат духовно-душевното, както за нас е естествено да виждаме синьо и червено.
С това обаче е свързано нещо друго. С това е свързано обстоятелството, че тогава хората не са имали ясно себесъзнание.
към текста >>
Донякъде к
акт
о моята ръка, ако имаше съзнание, щеше да вижда, че не е самостоятелна, че е само орган на моя организъм, така се чувствали онези древни хора, макар да не са го изразявали.
Ясното себесъзнание, от което днес ние като нормални хора сме проникнати, е липсвало в онези древни времена. Човекът, тъй да се каже, не се разграничавал от външния свят.
Донякъде както моята ръка, ако имаше съзнание, щеше да вижда, че не е самостоятелна, че е само орган на моя организъм, така се чувствали онези древни хора, макар да не са го изразявали.
Чувствали са се като членове на цялата Вселена. Не са отделяли собственото си човешко същество от заобикалящия ги свят. Да си представим, че един такъв древен човек е вървял покрай реката. Ако днес вървим надолу по течението на реката, ние като днешни умни хора имаме, разбира се, чувството: ние крачим и се движим надолу; това няма нищо общо с реката. - Древният човек не е чувствал така.
към текста >>
Когато е вървял по брега на реката надолу по течението, - естествено това му се е случвало - той е чувствал духовните същества, които са свързани с течението на реката надолу така, к
акт
о днес донякъде плувецът чувства, че е носен от водата, следователно от нещо материално.
Чувствали са се като членове на цялата Вселена. Не са отделяли собственото си човешко същество от заобикалящия ги свят. Да си представим, че един такъв древен човек е вървял покрай реката. Ако днес вървим надолу по течението на реката, ние като днешни умни хора имаме, разбира се, чувството: ние крачим и се движим надолу; това няма нищо общо с реката. - Древният човек не е чувствал така.
Когато е вървял по брега на реката надолу по течението, - естествено това му се е случвало - той е чувствал духовните същества, които са свързани с течението на реката надолу така, както днес донякъде плувецът чувства, че е носен от водата, следователно от нещо материално.
Така древният се е чувствал, че е воден надолу от духовното. Това е само един случайно избран пример. Във всичко, което е изживявал във външния свят, човекът е смятал и чувствал, че е носен и задвижван, можем да кажем, от боговете на вятъра, на реките, от всичко, което е вън. Чувствал е в себе си елементите на природата. Това себечувстване вътре в природата е отминало и е загубено за човека.
към текста >>
Той обаче чувствал това не к
акт
о човек тук между раждането и смъртта в обкръжението на природата, а поради това че е разпростирал своето душевно мислене в дихателния процес, той се чувствал като изпълнен със спомени от времето, преди да е слязъл на Земята, от времето, когато е бил едно духовно-душевно същество в един духовно-душевен свят, к
акт
о днешният човек с нормално съзнание има един жив спомен за нещо, което се е случило преди десет години, например за случка, която е преживял в гората и за своето настроение тогава.
Неговите сетива го осведомяват за това, което се намира във външния свят, и когато погледне обратно към себе си, вижда поне част и от себе си. Така той получава картина за начина, по който човек е поставен във външния свят между раждането и смъртта. Йога обаче разпростирал върху дихателния процес своето душевно мислене. Той насочвал това душевно мислене повече навътре в себе си. И в резултат на това от неговата душа се издигало особено себечувстване, особено чувство за Аз.
Той обаче чувствал това не както човек тук между раждането и смъртта в обкръжението на природата, а поради това че е разпростирал своето душевно мислене в дихателния процес, той се чувствал като изпълнен със спомени от времето, преди да е слязъл на Земята, от времето, когато е бил едно духовно-душевно същество в един духовно-душевен свят, както днешният човек с нормално съзнание има един жив спомен за нещо, което се е случило преди десет години, например за случка, която е преживял в гората и за своето настроение тогава.
Точно така чрез този променен дихателен процес йога се е чувствал в цялото настроение, в цялото обкръжение, в което е бил като духовно-душевно същество в един духовно-душевен свят. Там той чувствал съвсем различно по отношение на света, отколкото тук е чувствал като човек. И от това, което го е обземало, от отношението на това събудено Себе към цялата Вселена, са произлезли тогава чудните древни поезии, красив резултат от които е например Бхагават Гита.
към текста >>
Когато четете в Бхагават Гита тези чудни описания за човешкото Себе, как то живее съвместно с всичко, как то потъва във всички природни процеси, във всички световни тайни, как то се намира вътре във всяко нещо, тогава имате точно възпроизвеждане на онези спомени, предизвикани чрез йога-дишането във вида, к
акт
о душата, когато още била само душа, е изживявала вътре в Духовната Вселена.
Когато четете в Бхагават Гита тези чудни описания за човешкото Себе, как то живее съвместно с всичко, как то потъва във всички природни процеси, във всички световни тайни, как то се намира вътре във всяко нещо, тогава имате точно възпроизвеждане на онези спомени, предизвикани чрез йога-дишането във вида, както душата, когато още била само душа, е изживявала вътре в Духовната Вселена.
към текста >>
Това преминава в традицията, в историческото съзнание на хората и от това всъщност произлизат по-късните ритъм, т
акт
и другите елементи на поезията.
Така от променения дихателен процес, когато словата носени от този дихателен процес се изричали по особен начин, са се създали мантричните изрази, мантрите. И докато в по-древни времена съществен бил дихателният процес и неговото изживяване, по-късно същественото стават тези мантри.
Това преминава в традицията, в историческото съзнание на хората и от това всъщност произлизат по-късните ритъм, такт и другите елементи на поезията.
към текста >>
За днешния човек не е подходящо да търси своя път към духовния свят по начина, пр
акт
икуван в древността.
За днешния човек не е подходящо да търси своя път към духовния свят по начина, практикуван в древността.
Днешният човек трябва, не по околния път на дишането, а по един по-душевен път - по пътя повече на мисълта, да се издигне сам в духовния свят. Затова днес е правилно, когато в медитацията, в концентрацията на своите мисли и мисловни образи човекът сам преобрази това, което иначе е само логическа връзка, в една, бих желал да кажа, музикална връзка. Но днешното медитиране винаги най-напред представлява едно изживяване в мислите, преминаване на една мисъл в друга, преминаване на една представа в друга.
към текста >>
Той преживява ритъма: червено-синьо, синьо-червено, червено-синьо, - което е мисловен ритъм, но не така, к
акт
о той протича в логичното мислене, а като едно много по-живо мислене.
Докато древният индийски йога преминавал от един вид дишане в друг, днешният човек трябва да опитва да се вживее живо и с цялата си душа например в червения цвят. Следователно той остава в областта на мисълта. След това се вживява в синьото.
Той преживява ритъма: червено-синьо, синьо-червено, червено-синьо, - което е мисловен ритъм, но не така, както той протича в логичното мислене, а като едно много по-живо мислене.
към текста >>
К
акт
о възприема цветовете, така той трябва да възприема и своето равновесие, иначе щеше да се люшка на всички страни или да пада.
Така добивал възможността да възприема със сетивата, които днес почти не се вземат под внимание. Знаем, че човекът има не само пет, а дванадесет сетива; той има например сетиво за равновесие - често съм говорил за него, - чрез което възприема как се задържа в равновесие, без да пада наляво, надясно, назад, напред.
Както възприема цветовете, така той трябва да възприема и своето равновесие, иначе щеше да се люшка на всички страни или да пада.
Пияният например залита, понеже не възприема равновесието си. Същото е и при припадък. За да доведе до съзнанието това сетиво за равновесие, йога заемал определена поза на организма и с това той развивал фино и силно чувство за посоките. Ние говорим за горе и долу, ляво и дясно, отпред и отзад - като че ли всичко това е едно и също. За йога това постепенно ставало нещо, което той чувствал много силно и фино чрез това, че за дълго време давал на тялото си определени положения.
към текста >>
Но когато тези други сетива бъдат изживявани, те имат много по-духовен хар
акт
ер от обикновените сетива.
Същото е и при припадък. За да доведе до съзнанието това сетиво за равновесие, йога заемал определена поза на организма и с това той развивал фино и силно чувство за посоките. Ние говорим за горе и долу, ляво и дясно, отпред и отзад - като че ли всичко това е едно и също. За йога това постепенно ставало нещо, което той чувствал много силно и фино чрез това, че за дълго време давал на тялото си определени положения. Така той развивал фино чувство за тези други сетива, за които споменах извън познатите пет сетива.
Но когато тези други сетива бъдат изживявани, те имат много по-духовен характер от обикновените сетива.
С това йога се вживявал в едно възприемане за посоките на пространството.
към текста >>
По причини, които ще изложа при друг повод, ние не можем да се упражняваме по начина, к
акт
о е ставало при старата Йога.
Ние отново трябва да постигнем това, но по друг начин.
По причини, които ще изложа при друг повод, ние не можем да се упражняваме по начина, както е ставало при старата Йога.
Но като предприемаме такива упражнения на мисленето, както ги описах, които могат да се отделят от дишането и да заживеят с външния ритъм, тогава по този начин изживяваме разликата между посоките.
към текста >>
Но като предприемаме такива упражнения на мисленето, к
акт
о ги описах, които могат да се отделят от дишането и да заживеят с външния ритъм, тогава по този начин изживяваме разликата между посоките.
Ние отново трябва да постигнем това, но по друг начин. По причини, които ще изложа при друг повод, ние не можем да се упражняваме по начина, както е ставало при старата Йога.
Но като предприемаме такива упражнения на мисленето, както ги описах, които могат да се отделят от дишането и да заживеят с външния ритъм, тогава по този начин изживяваме разликата между посоките.
към текста >>
Следователно упражненията, които днес водят човека в по-висшия свят, к
акт
о ги представих, са повече упражнения, отправени към мисълта.
По времето, когато с нашите мисли се намираме във външния ритъм, ние познаваме разликата, когато сме застанали с гръбначния си стълб в хоризонтална линия и когато сме изправени във вертикална линия. Докато оставаме в мисълта, ние познаваме всичко това в самата мисъл. Индийският йога също е познавал това, докато е седял на кръстосаните си крака с вдигнати нагоре ръце. Той научавал от тялото си невидимото значение на посоките в пространството. Пространството не е произволно наслагване на нещата едно до друго, а е организирано на всички страни така, че посоките имат различно значение.
Следователно упражненията, които днес водят човека в по-висшия свят, както ги представих, са повече упражнения, отправени към мисълта.
към текста >>
Когато живеете нормален живот между раждането и смъртта, нали Духът и душата са свързани с физическия организъм така, к
акт
о трябва да бъде според нормалната човешка организация.
Но има също упражнения, които вървят в друга посока, и измежду разновидностите от тях намираме упражнения, които чрез аскетичен живот понижават функциите на физическото тяло и направо му причиняват най-различни лишения, мъки и страдания. Така физическото тяло се извеждало от нормалните си функции. Съвременният човек няма представа за това, което някогашните аскети са постигали, защото днешният човек иска да бъде колкото се може по-плътно в своя организъм. Всеки път, когато някогашният аскет болезнено и мъчително е потискал едни или други телесни функции, той изтеглял вън от организма своята духовно-душевна същност.
Когато живеете нормален живот между раждането и смъртта, нали Духът и душата са свързани с физическия организъм така, както трябва да бъде според нормалната човешка организация.
Ако потиснете телесните функции по аскетичен начин, тогава се получава нещо подобно, както става днес в по-малка степен при хора, които някъде са се наранили.
към текста >>
Ако потиснете телесните функции по аскетичен начин, тогава се получава нещо подобно, к
акт
о става днес в по-малка степен при хора, които някъде са се наранили.
Но има също упражнения, които вървят в друга посока, и измежду разновидностите от тях намираме упражнения, които чрез аскетичен живот понижават функциите на физическото тяло и направо му причиняват най-различни лишения, мъки и страдания. Така физическото тяло се извеждало от нормалните си функции. Съвременният човек няма представа за това, което някогашните аскети са постигали, защото днешният човек иска да бъде колкото се може по-плътно в своя организъм. Всеки път, когато някогашният аскет болезнено и мъчително е потискал едни или други телесни функции, той изтеглял вън от организма своята духовно-душевна същност. Когато живеете нормален живот между раждането и смъртта, нали Духът и душата са свързани с физическия организъм така, както трябва да бъде според нормалната човешка организация.
Ако потиснете телесните функции по аскетичен начин, тогава се получава нещо подобно, както става днес в по-малка степен при хора, които някъде са се наранили.
към текста >>
И на другата страна стои това, което се е запазило като свещени традиционни представи; то, к
акт
о се казва, се приема чрез вярата.
Това, което се съобщавало като резултат на човешкото развитие, днес се приема чрез вярата. Днес хората хубавичко разделят едно от друго: На една страна знанието; знанието да бъде знание за природата. Сега то се придобива с главата. Главата е дебела, нея особено не я боли, най-вече понеже познанията се придобиват с изключително повърхностни понятия.
И на другата страна стои това, което се е запазило като свещени традиционни представи; то, както се казва, се приема чрез вярата.
И всъщност от определена гледна точка би трябвало да се каже: Разликата между знание и вяра е, че днес човек иска да признава за знание само това, което когато се придобива, не причинява болка и че по пътя на вярата, която също не причинява болка, човек се стреми да постигне това, което някога е било постигано като знание, но не принадлежи на сетивния свят, а е придобивано с много болки и страдание.
към текста >>
Първо, човек трябва да преодолее собствената си леност; но тогава идва друга съпротива, която е от обективен хар
акт
ер: като че ли човек трябва да си пробива път през нещо плътно; и тогава действително настъпва онова особено вътрешно изживяване - мисленето, което постепенно се е засилило, което сега е станало живо мислене и възприема посоките на пространството, възприема изобщо живото, което е навлязло в ритъма на външния свят и причинява болка, и човек разбира, че всяко постигнато познание боли.
Всеки ден трябва да се прави нещо вътрешно, душевно. Понякога това са малки задължения, дребни прояви, но те трябва да се изпълняват с желязно усърдие и търпение. Ако на хората се препоръчат такива упражнения, например да се концентрират всяка сутрин върху определена мисъл, често може да се случи те горещо да се ентусиазират да правят това. Но то не трае дълго, усърдието намалява, нещата се вършат механично, защото хората не искат да прилагат засилена енергия, която все повече и повече е необходима.
Първо, човек трябва да преодолее собствената си леност; но тогава идва друга съпротива, която е от обективен характер: като че ли човек трябва да си пробива път през нещо плътно; и тогава действително настъпва онова особено вътрешно изживяване - мисленето, което постепенно се е засилило, което сега е станало живо мислене и възприема посоките на пространството, възприема изобщо живото, което е навлязло в ритъма на външния свят и причинява болка, и човек разбира, че всяко постигнато познание боли.
към текста >>
За модерния човек е така, че също и това потъване в болката, в страданието става един вътрешен душевен път, така че всичко се разиграва душевно и тялото първоначално не участва, доколкото то остава устойчиво и силно и подходящо за външния свят, к
акт
о това е днес при човека.
Но когато се постига висше познание, тогава може понякога много силно да боли и човек да не е болен. Само че е удобно, вместо да се продължи по пътя, който е необходим за висшето познание - понеже душевните страдания стават все по-големи - по-лесно е вместо човек да се стреми да преодолее тези душевни страдания, да се лекува. Човек оставя да му предпишат нещо, вместо да продължи по-нататък по пътя. Разбира се, че това е по-удобно. Но чрез това не се постига познанието.
За модерния човек е така, че също и това потъване в болката, в страданието става един вътрешен душевен път, така че всичко се разиграва душевно и тялото първоначално не участва, доколкото то остава устойчиво и силно и подходящо за външния свят, както това е днес при човека.
Поради това обаче, че човек започва да изживява своите познания като нещо, което означава страдание, той пристъпва днес в онези области на духовния живот, от които някога са били извлечени големите религиозни истини, онези истини, които настройват религиозно чрез впечатленията от висшия свръхсетивния свят, от света в който се корени нашето безсмъртие, тези истини не могат да бъдат постигнати без болезнени вътрешни изживявания.
към текста >>
Хората днес се съпротивляват срещу такива истини по простата причина, че усещат, че нещата не са такива, к
акт
о на тях им се иска да бъдат.
Когато те са постигнати така, тогава могат да бъдат предадени на общото човешко съзнание.
Хората днес се съпротивляват срещу такива истини по простата причина, че усещат, че нещата не са такива, както на тях им се иска да бъдат.
към текста >>
29.
Древни и съвременни духовни упражнения. Лекция от 20 Август 1922, Оксфорд
GA_245 Указания за езотеричното обучение
Това са само абстр
акт
ни насоки, но тези абстр
акт
ни насоки вие ще откриете да следват навсякъде в конкретните ф
акт
и на метода на посвещението.
Това са само абстрактни насоки, но тези абстрактни насоки вие ще откриете да следват навсякъде в конкретните факти на метода на посвещението.
към текста >>
Касае се за това, всичко да бъде така обозримо, к
акт
о е едно математическо правило.
Съвсем не е важно какво е съдържанието на този комплекс от представи; обаче трябва да е непосредствен, да не представлява реминисценция от спомен или нещо подобно. Добре е следователно, ако извадим тази представа или тази съвкупност от представи не от нашата съкровищница на спомените, а получим медитацията от някой друг, който има опит в тези неща, и то не защото той ще упражни някакво внушение върху нас, а да сме сигурни, че това, върху което медитираме, е нещо ново за нас. Можем също да вземем някаква стара книга, за която сме съвсем сигурни, че не сме я чели и да си потърсим в нея едно медитативно изречение. Отнася се за това да не изваждаме от подсъзнанието или от областта на несъзнателното изречение, което силно ни въздейства. Това е необозримо, то не може да се обхване, защото се намесват всякакви остатъци от усещания и чувства.
Касае се за това, всичко да бъде така обозримо, както е едно математическо правило.
към текста >>
К
акт
о мускулите на ръцете заякват, когато работим с тях, така укрепват душевните сили от това, че те отново и отново биват насочвани върху дадено съдържание.
В какво се състои въпросът? Въпросът е да бъде събран целият душевен човек, та всичко, което в нас е мисловна сила и сила на усещанията и чувствата, да бъде изцяло концентрирано върху съдържанието на избраната мисъл или представа.
Както мускулите на ръцете заякват, когато работим с тях, така укрепват душевните сили от това, че те отново и отново биват насочвани върху дадено съдържание.
По възможност това съдържание трябва да остане същото в продължение на месеци, може би на години, тъй като за действителното свръхсетивно познание трябва първо да бъдат укрепени и затвърдени душевните сили.
към текста >>
Така че по време на спане ние като цял човек, к
акт
о главата така и останалият човек, имаме едно вътрешно подвижно етерно тяло.
По време на сън положението е друго. Спането започва с това - и продължава по същия начин, - че етерното тяло започва да се движи и в главата.
Така че по време на спане ние като цял човек, както главата така и останалият човек, имаме едно вътрешно подвижно етерно тяло.
И когато сънуваме, да кажем при събуждане, тогава става така, че ние възприемаме тъкмо в самото събуждане последните движения на етерното тяло. Те ни се представят като сънища. При събуждането ние успяваме да възприемем последните движения на етерното тяло; при бързото събуждане това не може да се осъществи.
към текста >>
То ни поставя в положение напълно да се абстрахираме от физическото си тяло и да обхванем с вътрешен поглед назад чак до раждането нашия живот с неговите действия, с неговото движение, к
акт
о при една картина.
Който медитира дълго време по посочения начин, той идва до положението постепенно да оформя образи и картини в спокойното етерно тяло на главата. В книгата, която цитирах, аз наричам това имагинации. И тези имагинации, които се изживяват в етерното тяло независимо от физическото тяло, са първото свръхсетивно впечатление, което можем да имаме.
То ни поставя в положение напълно да се абстрахираме от физическото си тяло и да обхванем с вътрешен поглед назад чак до раждането нашия живот с неговите действия, с неговото движение, както при една картина.
Това, което често е описвано от хора, които са потъвали във вода, които са се давили; а именно че виждат в обратен ред своя живот в подвижни картини - тук може систематично да бъде изградено, така че човек да може да види всички резултати от своя съвременен земен живот.
към текста >>
Обикновено абстр
акт
но се смята, че този душевен живот е нещо, изтъкано от представи.
Първото, което познанието на посвещението дава, е съзерцанието на собствения душевен живот. Във всеки случай това сега е различно от това, което обикновено се предполага.
Обикновено абстрактно се смята, че този душевен живот е нещо, изтъкано от представи.
Когато го опознаем в неговия истински образ, той се явява нещо творческо, там същевременно е онова, което е действало в нашето детство, което е изваяло нашия мозък, което пронизва останалото ни тяло и разгръща в него пластична, ваятелска дейност, като ежедневно осъществява нашето бодърстване, даже нашата храносмилателна дейност.
към текста >>
Този деен ф
акт
ор в организма ние разглеждаме като етерното тяло на човека.
Този деен фактор в организма ние разглеждаме като етерното тяло на човека.
То не е пространствено тяло, то е времево тяло, тяло на времето. Поради това вие можете да опишете етерното тяло като пространствена форма само ако съзнавате, че при това вие вършите същото, както ако рисувате една светкавица. Когато рисувате светкавицата, вие естествено рисувате един миг; вие задържате този миг. Човешкото етерно тяло също може да бъде уловено пространствено, но това е само един миг от него. В действителност имаме едно физическо пространствено тяло и едно времево тяло, едно етерно тяло, което постоянно е в движение.
към текста >>
Поради това вие можете да опишете етерното тяло като пространствена форма само ако съзнавате, че при това вие вършите същото, к
акт
о ако рисувате една светкавица.
Този деен фактор в организма ние разглеждаме като етерното тяло на човека. То не е пространствено тяло, то е времево тяло, тяло на времето.
Поради това вие можете да опишете етерното тяло като пространствена форма само ако съзнавате, че при това вие вършите същото, както ако рисувате една светкавица.
Когато рисувате светкавицата, вие естествено рисувате един миг; вие задържате този миг. Човешкото етерно тяло също може да бъде уловено пространствено, но това е само един миг от него. В действителност имаме едно физическо пространствено тяло и едно времево тяло, едно етерно тяло, което постоянно е в движение. Има смисъл да говорим за етерното тяло само ако говорим за него като за времево тяло, което обхващаме с вътрешния поглед като едно единство чак до нашето раждане от мига, в който сме в състояние да направим това откритие. Това е първото нещо, което най-напред можем да открием като свръхсетивна заложба в себе си.
към текста >>
Това, което се постига в развитието на душата чрез такива душевни процеси, к
акт
о ги описах, се проявява преди всичко в цялостната промяна на душевната настройка, на душевното устройство на човека, който се стреми към ини-циационното познание.
Това, което се постига в развитието на душата чрез такива душевни процеси, както ги описах, се проявява преди всичко в цялостната промяна на душевната настройка, на душевното устройство на човека, който се стреми към ини-циационното познание.
Моля да не ме разберете погрешно. Нямам предвид, че движещият се към посвещение изведнъж става напълно променен, напълно друг човек. Напротив, съвременното инициационно познание трябва да накара човека да остане изцяло вътре в света, така че и когато достигне посвещение, той да е в състояние да продължи живота си така, както някога го е започнал. Ала в часовете и миговете, в които върши свръхсетивно изследване, човекът във всеки случай е станал друг вследствие на посвещението, различен от това, което е в обикновения живот.
към текста >>
Напротив, съвременното инициационно познание трябва да накара човека да остане изцяло вътре в света, така че и когато достигне посвещение, той да е в състояние да продължи живота си така, к
акт
о някога го е започнал.
Това, което се постига в развитието на душата чрез такива душевни процеси, както ги описах, се проявява преди всичко в цялостната промяна на душевната настройка, на душевното устройство на човека, който се стреми към ини-циационното познание. Моля да не ме разберете погрешно. Нямам предвид, че движещият се към посвещение изведнъж става напълно променен, напълно друг човек.
Напротив, съвременното инициационно познание трябва да накара човека да остане изцяло вътре в света, така че и когато достигне посвещение, той да е в състояние да продължи живота си така, както някога го е започнал.
Ала в часовете и миговете, в които върши свръхсетивно изследване, човекът във всеки случай е станал друг вследствие на посвещението, различен от това, което е в обикновения живот.
към текста >>
Затова когато разглеждам такива неща относно свръхсетивните светове, трябва да подчертавам, че според мене един добър философ трябва да притежава не само логика, но много повече трябва да знае как се шие обувка или дреха, наистина да стои пр
акт
ически в живота.
Необходимо е обаче да можем винаги да се завръщаме, иначе ставаме инертен, занесен мистик, екзалтиран фанатик, а не изследовател на свръхсетивните светове. Човек трябва да може по едно и също време да живее в свръхсетивните светове и същевременно да може да се връща назад, следователно да може здраво да стои на двата си крака.
Затова когато разглеждам такива неща относно свръхсетивните светове, трябва да подчертавам, че според мене един добър философ трябва да притежава не само логика, но много повече трябва да знае как се шие обувка или дреха, наистина да стои практически в живота.
Всъщност човек не трябва да разсъждава върху живота, ако не стои истински в практиката на живота. Обаче това още повече важи за онези, които търсят свръхсетивни познания. Свръх-сетивен изследовател не може да стане никой фантазьор, никой мечтател, никой човек, който не стои здраво на двата си крака. Иначе човек се загубва, защото той действително трябва да излезе извън себе си. Обаче това излизане извън себе си не трябва да води до това, той да се загуби.
към текста >>
Всъщност човек не трябва да разсъждава върху живота, ако не стои истински в пр
акт
иката на живота.
Необходимо е обаче да можем винаги да се завръщаме, иначе ставаме инертен, занесен мистик, екзалтиран фанатик, а не изследовател на свръхсетивните светове. Човек трябва да може по едно и също време да живее в свръхсетивните светове и същевременно да може да се връща назад, следователно да може здраво да стои на двата си крака. Затова когато разглеждам такива неща относно свръхсетивните светове, трябва да подчертавам, че според мене един добър философ трябва да притежава не само логика, но много повече трябва да знае как се шие обувка или дреха, наистина да стои практически в живота.
Всъщност човек не трябва да разсъждава върху живота, ако не стои истински в практиката на живота.
Обаче това още повече важи за онези, които търсят свръхсетивни познания. Свръх-сетивен изследовател не може да стане никой фантазьор, никой мечтател, никой човек, който не стои здраво на двата си крака. Иначе човек се загубва, защото той действително трябва да излезе извън себе си. Обаче това излизане извън себе си не трябва да води до това, той да се загуби. От такова познание, което ви описах, е написана книгата «Въведение в Тайната наука».
към текста >>
К
акт
о в обикновения живот той може да насочи погледа си към дадено нещо и също да го отклони, така трябва да се научи силно да се концентрира върху дадено душевно съдържание и също така да може да го изхвърли от душата си.
Сега обаче става дума за това, че човек може да проникне по-нататък в свръхсетивното познание. Това става, като се развива и усъвършенства медитацията. Най-напред човек почива върху определени представи или комплекс от представи и с това засилва душевния си живот. Това още не е достатъчно, за да се навлезе в свръхсетивния свят; за постигане на това още е необходимо човек да се упражнява не само да почива върху представите, не само да концентрира цялата си душа върху тези представи, а също да може по своя воля да ги отстрани, да ги изхвърли от съзнанието си.
Както в обикновения живот той може да насочи погледа си към дадено нещо и също да го отклони, така трябва да се научи силно да се концентрира върху дадено душевно съдържание и също така да може да го изхвърли от душата си.
към текста >>
Ако сме се упражнявали в това продължително време, ние ще достигнем до там да можем да отстраняваме, да изхвърляме от своето съзнание този ретроспективен поглед върху живота чак до раждането, цялото това етерно тяло или к
акт
о го нарекох, тяло на времето.
Помислете колко малко човекът може да прогони своите мисли. Мисли, особено ако са неприятни, понякога преследват човека в продължение на дни. Той не може да ги отпъди. И това е още по-трудно, когато вече сме се научили да се концентрираме върху мислите. Дадено мисловно съдържание, върху което сме се концентрирали, в края на краищата започва здраво да ни завладява и ние трябва да употребим всичките си усилия, за да го отстраним.
Ако сме се упражнявали в това продължително време, ние ще достигнем до там да можем да отстраняваме, да изхвърляме от своето съзнание този ретроспективен поглед върху живота чак до раждането, цялото това етерно тяло или както го нарекох, тяло на времето.
към текста >>
Тъй к
акт
о в белия дроб нахлува въздухът, от който се нуждаем, така сега в празното съзнание, изпразнено по описания начин, нахлува действителният духовен свят.
Естествено това е едно стъпало на развитието, което трябва да достигнем. Но първо трябва да узреем за това; чрез премахване на медитираните представи ние трябва да усвоим силата да отстраняваме този душевен колос, този душевен гигант; цялата ужасна акула на нашия досегашен живот между сегашния момент и раждането, която стои пред нас, - нея трябва да отстраним. Отстраним ли я, за нас настъпва нещо, което бих желал да нарека «по-будно съзнание». Тогава ние просто сме будни, без да има нещо в будното съзнание. Но сега то се изпълва.
Тъй както в белия дроб нахлува въздухът, от който се нуждаем, така сега в празното съзнание, изпразнено по описания начин, нахлува действителният духовен свят.
към текста >>
Сега там нахлува нещо, което не е някакво по-фино вещество, а което се отнася към веществото така, к
акт
о негативът се отнася към позитива.
Това е инспирацията.
Сега там нахлува нещо, което не е някакво по-фино вещество, а което се отнася към веществото така, както негативът се отнася към позитива.
Това, което е противоположно на веществото, сега нахлува в освободеното от етера човешко устройство. Важното е да можем да осъзнаем: Духът не е само по-фино, по-етерно вещество; това не е вярно. Ако наречем веществото позитив, тогава по отношение на позитива трябва да наречем Духа негатив. Същото е както ако имам в портмонето - да кажем - голямото състояние от пет шилинга и дам един шилинг, остават ми четири шилинга, давам още един, остават три и т.н., докато не остане нито един. Тогава аз мога да направя дългове.
към текста >>
Същото е к
акт
о ако имам в портмонето - да кажем - голямото състояние от пет шилинга и дам един шилинг, остават ми четири шилинга, давам още един, остават три и т.н., докато не остане нито един.
Това е инспирацията. Сега там нахлува нещо, което не е някакво по-фино вещество, а което се отнася към веществото така, както негативът се отнася към позитива. Това, което е противоположно на веществото, сега нахлува в освободеното от етера човешко устройство. Важното е да можем да осъзнаем: Духът не е само по-фино, по-етерно вещество; това не е вярно. Ако наречем веществото позитив, тогава по отношение на позитива трябва да наречем Духа негатив.
Същото е както ако имам в портмонето - да кажем - голямото състояние от пет шилинга и дам един шилинг, остават ми четири шилинга, давам още един, остават три и т.н., докато не остане нито един.
Тогава аз мога да направя дългове. Когато имам да дължа един шилинг, тогава имам по-малко отколкото ако нямам никакъв шилинг.
към текста >>
Когато чрез посочения метод съм отстранил етерното тяло, аз не навлизам в още по-фин етер, а в нещо, което е противоположно на етера, к
акт
о задължението към притежаваното състояние.
Когато чрез посочения метод съм отстранил етерното тяло, аз не навлизам в още по-фин етер, а в нещо, което е противоположно на етера, както задължението към притежаваното състояние.
И едва сега аз от опит зная какво е Духът. Чрез инспирацията Духът навлиза в човека и първото нещо, което сега изживяваме е животът на нашата душа и на нашия дух преди раждането, съответно преди зачатието. Това е преекзистентният, предрожденият живот на нашата душа и нашия Дух. Преди това ние виждахме в етера назад до нашето раждане. Сега виждаме в духовно-душевния свят отвъд раждането, отвъд зачатието и достигаме до това да възприемаме какви сме били, преди да сме слезли от духовните светове и преди да сме приели физическо тяло по линия на наследствеността.
към текста >>
За инициационното познание тези неща не са философски истини, които човек измисля, те са опитности, ала опитности, които човек първо трябва да придобива, като се подготви за тях така, к
акт
о посочих сега.
За инициационното познание тези неща не са философски истини, които човек измисля, те са опитности, ала опитности, които човек първо трябва да придобива, като се подготви за тях така, както посочих сега.
И така първото нещо, което ни се явява, когато навлезем в духовния свят, е истината за преекзистенцията, за предсъществуването на човешката душа, съответно на човешкия Дух, и сега ние се учим да гледаме, непосредствено да съзерцаваме вечното.
към текста >>
Оставяме нещата да пристъпват към нас така, к
акт
о те се случват.
Сега като конкретен пример бих желал да поднеса пред вашите души едно просто упражнение на волята, по което ще можете да проучите принципа, за който тук става дума. - В обикновения живот ние сме свикнали да мислим съоб-разно протичането на събитията в света.
Оставяме нещата да пристъпват към нас така, както те се случват.
Това, което пристъпва към нас по-рано, ние го мислим по-рано, което пристъпва към нас по-късно, мислим го по-късно. Дори когато в предимно логическото мислене не се съобразяваме с протичането на времето и тогава на заден план все пак съществува нагласата да се придържаме към външното, към действителното протичане на даден факт. За да се упражняваме в съотношението на духовно-душевните сили, трябва да се освободим от външното протичане на нещата.
към текста >>
Дори когато в предимно логическото мислене не се съобразяваме с протичането на времето и тогава на заден план все пак съществува нагласата да се придържаме към външното, към действителното протичане на даден ф
акт
.
Сега като конкретен пример бих желал да поднеса пред вашите души едно просто упражнение на волята, по което ще можете да проучите принципа, за който тук става дума. - В обикновения живот ние сме свикнали да мислим съоб-разно протичането на събитията в света. Оставяме нещата да пристъпват към нас така, както те се случват. Това, което пристъпва към нас по-рано, ние го мислим по-рано, което пристъпва към нас по-късно, мислим го по-късно.
Дори когато в предимно логическото мислене не се съобразяваме с протичането на времето и тогава на заден план все пак съществува нагласата да се придържаме към външното, към действителното протичане на даден факт.
За да се упражняваме в съотношението на духовно-душевните сили, трябва да се освободим от външното протичане на нещата.
към текста >>
За тази цел има едно добро упражнение, което е същевременно упражнение на волята, а то е, като се опитваме да премисляме събитията, които сме преживели от сутринта до вечерта, но не к
акт
о са протекли от сутринта към вечерта, а в обратна посока, от вечерта обратно до сутринта като при това навлизаме възможно повече в подробностите.
За тази цел има едно добро упражнение, което е същевременно упражнение на волята, а то е, като се опитваме да премисляме събитията, които сме преживели от сутринта до вечерта, но не както са протекли от сутринта към вечерта, а в обратна посока, от вечерта обратно до сутринта като при това навлизаме възможно повече в подробностите.
към текста >>
Към това могат да се прибавят такива упражнения, к
акт
о загатнах в предишни лекции, с които да си изясним по какъв начин имаме един или друг навик.
Към това могат да се прибавят такива упражнения, както загатнах в предишни лекции, с които да си изясним по какъв начин имаме един или друг навик.
Твърдо си поставяме задача и прилагаме желязна воля, за няколко години да придобием друг навик. Отбелязвам само като пример, че всеки човек има в почерка си нещо, което се нарича характер на същия. Ако ние с желязна воля старателно се заемем да придобием друг почерк, който никак да не прилича на предишния, за това е необходима мощна вътрешна сила. И тогава вторият почерк трябва да стане също така обичаен, също така употребим както първия. Това е само една дреболия: има много неща, чрез които ние можем със собствената си енергия да променим цялата основна насока на нашата воля.
към текста >>
Отбелязвам само като пример, че всеки човек има в почерка си нещо, което се нарича хар
акт
ер на същия.
Към това могат да се прибавят такива упражнения, както загатнах в предишни лекции, с които да си изясним по какъв начин имаме един или друг навик. Твърдо си поставяме задача и прилагаме желязна воля, за няколко години да придобием друг навик.
Отбелязвам само като пример, че всеки човек има в почерка си нещо, което се нарича характер на същия.
Ако ние с желязна воля старателно се заемем да придобием друг почерк, който никак да не прилича на предишния, за това е необходима мощна вътрешна сила. И тогава вторият почерк трябва да стане също така обичаен, също така употребим както първия. Това е само една дреболия: има много неща, чрез които ние можем със собствената си енергия да променим цялата основна насока на нашата воля. По този начин ние постепенно успяваме не само да възприемаме духовния свят като инспирация, но с нашия освободен от тялото Дух ще смогваме да навлизаме в другите духовни същества, които са вън от нас. Тъй като истинското духовно познание представлява потопяване в съществата, които духовно се намират около нас, когато наблюдаваме физическите неща.
към текста >>
И тогава вторият почерк трябва да стане също така обичаен, също така употребим к
акт
о първия.
Към това могат да се прибавят такива упражнения, както загатнах в предишни лекции, с които да си изясним по какъв начин имаме един или друг навик. Твърдо си поставяме задача и прилагаме желязна воля, за няколко години да придобием друг навик. Отбелязвам само като пример, че всеки човек има в почерка си нещо, което се нарича характер на същия. Ако ние с желязна воля старателно се заемем да придобием друг почерк, който никак да не прилича на предишния, за това е необходима мощна вътрешна сила.
И тогава вторият почерк трябва да стане също така обичаен, също така употребим както първия.
Това е само една дреболия: има много неща, чрез които ние можем със собствената си енергия да променим цялата основна насока на нашата воля. По този начин ние постепенно успяваме не само да възприемаме духовния свят като инспирация, но с нашия освободен от тялото Дух ще смогваме да навлизаме в другите духовни същества, които са вън от нас. Тъй като истинското духовно познание представлява потопяване в съществата, които духовно се намират около нас, когато наблюдаваме физическите неща. Когато искаме да опознаем духовното, първо трябва да излезем от себе си. Аз описах това.
към текста >>
Разбира се, ако все още е останал порядъчен в рамките на материалистичното време, човекът се смята длъжен да прави по задължение това, което по традиция се смята за добро, но все пак, макар и да не си го признава, той мисли: с това, че е направено добро, не се е случило нещо, к
акт
о когато през пространството премине светкавица или тътен на гръмотевица.
Че наистина сме напреднали с такива упражнения, можем да разберем по определени симптоми. Бих желал да ви приведа два, но такива има много. Първият се състои в това, че получаваме съвсем други възгледи за моралния свят, различни от тези, които сме имали преди. За чистия интелектуализъм моралният свят съдържа нещо нереално.
Разбира се, ако все още е останал порядъчен в рамките на материалистичното време, човекът се смята длъжен да прави по задължение това, което по традиция се смята за добро, но все пак, макар и да не си го признава, той мисли: с това, че е направено добро, не се е случило нещо, както когато през пространството премине светкавица или тътен на гръмотевица.
Той не мисли за това, като за нещо реално. Когато заживее и опознае духовния свят, човек осъзнава, че моралният световен ред не само е така реален както физическия, но притежава една по-висша реалност. Постепенно той започва да разбира, че цялата тази епоха със своите физически съставки и процеси може да загине, да се разпадне; но това, което морално изтича от нас, устоява и продължава да действа. Просветва ни реалността на моралния свят. Физически и морален свят, съществуване и бъдеще стават едно.
към текста >>
Когато заживее и опознае духовния свят, човек осъзнава, че моралният световен ред не само е така реален к
акт
о физическия, но притежава една по-висша реалност.
Бих желал да ви приведа два, но такива има много. Първият се състои в това, че получаваме съвсем други възгледи за моралния свят, различни от тези, които сме имали преди. За чистия интелектуализъм моралният свят съдържа нещо нереално. Разбира се, ако все още е останал порядъчен в рамките на материалистичното време, човекът се смята длъжен да прави по задължение това, което по традиция се смята за добро, но все пак, макар и да не си го признава, той мисли: с това, че е направено добро, не се е случило нещо, както когато през пространството премине светкавица или тътен на гръмотевица. Той не мисли за това, като за нещо реално.
Когато заживее и опознае духовния свят, човек осъзнава, че моралният световен ред не само е така реален както физическия, но притежава една по-висша реалност.
Постепенно той започва да разбира, че цялата тази епоха със своите физически съставки и процеси може да загине, да се разпадне; но това, което морално изтича от нас, устоява и продължава да действа. Просветва ни реалността на моралния свят. Физически и морален свят, съществуване и бъдеще стават едно. Ние действително изживяваме, че светът притежава също и морални закони като обективни закони.
към текста >>
Обаче човек не може да постигне това интуитивно познание, това потъване във външните неща, без да е преминал през силно страдание, през силна болка, по-силна от онази болка, която по-рано трябваше да хар
акт
еризирам при имагинативното познание, когато казах, че човек трябва отново да се върне към своите симпатии и антипатии с усилие, което причинява болка винаги, когато това трябва да се извърши.
Обаче човек не може да постигне това интуитивно познание, това потъване във външните неща, без да е преминал през силно страдание, през силна болка, по-силна от онази болка, която по-рано трябваше да характеризирам при имагинативното познание, когато казах, че човек трябва отново да се върне към своите симпатии и антипатии с усилие, което причинява болка винаги, когато това трябва да се извърши.
Сега болката се превръща в космическо съпреживяване на цялото страдание, което е заложено в основата на съществуването.
към текста >>
Действителният процес, който става с човека, а именно че когато напусне тялото си, духовно-душевното преминава в един духовно-душевен свят, този ф
акт
човек изживява познавателно, когато се е издигнал до интуитивното познание, тоест когато знае какво означава да живее в света без тяло, което да му служи за опора.
Ако е разбрал това, човек има познавателна картина на това, което се случва, когато при смъртта се изоставя физическото тяло; тогава той знае, какво означава да се премине през портата на смъртта.
Действителният процес, който става с човека, а именно че когато напусне тялото си, духовно-душевното преминава в един духовно-душевен свят, този факт човек изживява познавателно, когато се е издигнал до интуитивното познание, тоест когато знае какво означава да живее в света без тяло, което да му служи за опора.
С това познание, когато го е превърнал в понятие, човек се завръща обратно в тялото. И същественото е, че той се научава да живее и без тялото, и с това добива познание, какво е положението, когато вече няма нужда от тялото, когато го напусне при смъртта и премине в един духовно-душевен свят.
към текста >>
Също к
акт
о със здравия човешки разум може да се провери това, което казват за света астронавтите, биолозите.
Бих желал да подчертая още веднъж: Ако нещата бъдат изследвани, тогава всеки, ако се отнесе към тях с непреду-беден ум, може да ги разбере с обикновения здрав човешки разсъдък.
Също както със здравия човешки разум може да се провери това, което казват за света астронавтите, биолозите.
И тогава ще се открие, че тази проверка представлява първото стъпало на инициационното познание. И понеже човек не се привлича от неистината и заблуждението, а от истината, той трябва първо да има едно истинно впечатление от инициационното познание и след това, доколкото съдбата прави това възможно, ще може още в този земен живот да прониква все повече и повече в духовния свят. Също и в по-новото време, и то по един по-висш начин трябва да се изпълни това, което като призив е стояло над гръцкия храм: «Човеко, познай себе си! » Разбира се, това не е имало предвид навлизане в човешката вътрешност, а е призив да се изследва цялостната човешка същност; същността на безсмъртието = тялото, същността на неродеността = безсмъртният Дух и същността на посредника между Земята, между временното и Духа = Душата. Защото истинският, действителният човек се състои от тяло, душа и дух.
към текста >>
30.
Послесловие на немския издател
GA_245 Указания за езотеричното обучение
Също к
акт
о Езотеричното училище се състоеше от три различни класа, така и Свободната висша школа за духовна наука щеше да бъде изградена в три класа; «Моля не се плашете от тези три класа, мои мили приятели!
Това училище просъществува десет години, от 1904 до 1914, това значи до избухването на Първата световна война, която попречи на по-нататъшното му съществуване. През това време Рудолф Щайнер работеше още в тогавашното Теософско общество и употребяваше думите «теософия» и «теософски», но винаги в смисъла на неговата още от началото антропософски ориентирана духовна наука. (сравни с «Моят жизнен път», Събр. Съч. 28, Дорнах 1962). След още десет години, в началото на 1924 година, Рудолф Щайнер поиска да организира една Езо-терична школа, Висшата школа за духовна наука.
Също както Езотеричното училище се състоеше от три различни класа, така и Свободната висша школа за духовна наука щеше да бъде изградена в три класа; «Моля не се плашете от тези три класа, мои мили приятели!
Трите класа първоначално бяха вече в антропософското общество до 1914 година само че под една друга форма.»[2]
към текста >>
издание 1909), к
акт
о и в началото на 1910 година издаденото произведение «Въведение в Тайната наука».
С началото на Езотеричното училище в 1904 година, последва едновременно откритото излагане на училищния път в произведението «Теософия»[3], в «Как се постигат познания за висшите светове» (1.
издание 1909), както и в началото на 1910 година издаденото произведение «Въведение в Тайната наука».
Едно описание на основните изисквания за вътрешното развитие, преди всичко така наречените допълнителни упражнения, се намира също и в тези произведения, затова Рудолф Щайнер посочваше споменатите трудове, когато се касаеше до придружителните упражнения. Необходимите предпоставки при всички упражнения са описани във «Въведение в Тайната наука» в глава: Познанието на висшите светове (За посвещението или инициацията).
към текста >>
Упражненията общо взето се състояха от: медитационни указания за сутринта и вечерта, наречени «главни упражнения», к
акт
о и така наречената вечерна «ретроспекция»; така наречените придружителни упражнения, които се изпълняваха през деня; мантри (медитационни стихове), които бяха давани допълнително.
Упражненията общо взето се състояха от: медитационни указания за сутринта и вечерта, наречени «главни упражнения», както и така наречената вечерна «ретроспекция»; така наречените придружителни упражнения, които се изпълняваха през деня; мантри (медитационни стихове), които бяха давани допълнително.
към текста >>
Тези в умножена форма главни упражнения, - които в училището са давани общо или на един определен кръг от ученици, - се състоят или от един изцяло еднакъв за всички текст (виж общо даденото главно упражнение II на страница 41), или в момента, когато на дадения ученик е бил предаван текста, е била добавяна съответната съобразена лично с ученика «силова дума» (к
акт
о например в общо даденото главно упражнение I на страница 39) или медитационна формула собственоръчно дадена от Рудолф Щайнер.
Тези в умножена форма главни упражнения, - които в училището са давани общо или на един определен кръг от ученици, - се състоят или от един изцяло еднакъв за всички текст (виж общо даденото главно упражнение II на страница 41), или в момента, когато на дадения ученик е бил предаван текста, е била добавяна съответната съобразена лично с ученика «силова дума» (както например в общо даденото главно упражнение I на страница 39) или медитационна формула собственоръчно дадена от Рудолф Щайнер.
към текста >>
31.
Бележка на редактора
GA_245 Указания за езотеричното обучение
Бележка на ред
акт
ора
Бележка на редактора
към текста >>
Хар
акт
ерно за немския език е дългото изречение (което е присъщо и за Рудолф Щайнер), при което конструкцията на главното изречение така се прекъсва, че в него се вместват повече подчинени изречения и често глаголът на главното изречение се намира съвсем накрая.
Характерно за немския език е дългото изречение (което е присъщо и за Рудолф Щайнер), при което конструкцията на главното изречение така се прекъсва, че в него се вместват повече подчинени изречения и често глаголът на главното изречение се намира съвсем накрая.
Така е необходима по-голяма концентрация, което създава чувството, че текстът е труден за четене, но пък за това е един вид упражнение на паметта и на волята, защото по-дълго време се остава в същността на текста на изречението. Този начин на изразяване се опростява в съвременните немски учлилища, като вече се предпочитат по-късите изречения. Това от една страна улеснява учащите се, от друга страна не поощрява тяхното вътрешно развитие.
към текста >>
32.
Бележки
GA_245 Указания за езотеричното обучение
№ 10, 1975, к
акт
о и лекционния цикъл «Евангелието на Лука», (Базел 1909), Събр.Съч.
6. За настоящото ново издание беше използван различен текст от напечатания в тетрадка III «От съдържанието на Езотеричното училище», Дорнах 1951. Една оригинална записка на Рудолф Щайнер за това не се намира в архива. Сравни за тези упражнения главата «За някои въздействия на посвещението» в «Как се постигат познания за висшите светове» (1904/05) Събр.Съч.
№ 10, 1975, както и лекционния цикъл «Евангелието на Лука», (Базел 1909), Събр.Съч.
№ 114, 1977, 3 лекция.
към текста >>
11. Тук не се отнася за забележка от един езотеричен час - к
акт
о се предполагаше в изданието в 1968, а к
акт
о беше установено след това, за записки на Рудолф Щайнер, от чийто ръкопис бе намерен един лист.
11. Тук не се отнася за забележка от един езотеричен час - както се предполагаше в изданието в 1968, а както беше установено след това, за записки на Рудолф Щайнер, от чийто ръкопис бе намерен един лист.
Вероятно текстът е бил записан едновременно с общо дадените главни упражнения през 1906/07.
към текста >>
Отпечатано е за първи път в английското издание, к
акт
о горното.
18. В архива няма оригинален документ.
Отпечатано е за първи път в английското издание, както горното.
към текста >>
Първа публикация к
акт
о по-горе.
19. Оригинален ръкопис на Рудолф Щайнер.
Първа публикация както по-горе.
Както за горното у пражнение.
към текста >>
К
акт
о за горното у пражнение.
19. Оригинален ръкопис на Рудолф Щайнер. Първа публикация както по-горе.
Както за горното у пражнение.
към текста >>
А не «блика кат извор», к
акт
о е в първото издание.
29. Наименованието «Мантра-медитация, която обхваща волята» за медитацията «Победоносен Дух... » е дадено от Мария Щайнер при публикуването в «Из съдържанията на Езотеричното училище». В един наличен текст тя се нарича също «Молба за силна воля». Според два налични еднакви текста последният ред на тази мантра е «...да бликне кат извор».
А не «блика кат извор», както е в първото издание.
към текста >>
№ 15; к
акт
о и «Езотеричното християнство и духовното ръководство на човечеството» 1911/12, Събр.Съч.
В абзаца: «В 1250 започва духовно течение, което достига своята връхна точка в 1459... » годината 1250 е била посочена първо като «1050», което явно почива на грешка на записващия; сравни по този въпрос данните на Рудолф Щайнер в «Духовното ръководство на човека и на човечеството» 1911, Събр.Съч.
№ 15; както и «Езотеричното християнство и духовното ръководство на човечеството» 1911/12, Събр.Съч.
№ 130.
към текста >>
33.
Литература
GA_245 Указания за езотеричното обучение
Екз
акт
но познание на свръхсетивните светове.
Екзактно познание на свръхсетивните светове.
Христос от гледната точка на антропософията (2 лекции Лондон 1922) Единично издание из Събр.Съч. № 218
към текста >>
34.
Рудолф Щайнер - Обзор върху литературното му и художествено дело
GA_245 Указания за езотеричното обучение
8. Християнството като мистичен ф
акт
и мистериите на древността, 1902
8. Християнството като мистичен факт и мистериите на древността, 1902
към текста >>
35.
Окултното движение през 19 век и неговата връзка със съвременната култура
GA_254 Окултното движение през 19 век и неговата връзка със съвременната култура
НЕРЕД
АКТ
ИРАН ПРЕВОД
НЕРЕДАКТИРАН ПРЕВОД
към текста >>
36.
1. Първа лекция, 10 Октомври 1915 год.
GA_254 Окултното движение през 19 век и неговата връзка със съвременната култура
Можем да си представим, че в най-ранните епохи на Земната еволюция тази дарба за древно ясновидство беше много силна, много
акт
ивна, с резултата, че обсегът на човешкия духовен поглед в онези времена беше изключително широк и всеобхватен.
Вие ще разберете от лекциите изнесени напоследък, че в нашето време един материалистичен светоглед, един материалистичен начин на мислене, не е резултат от случайната проява на нечия воля, а от определена историческа необходимост. Онези, които имат някакви разбирания за духовните процеси на човешката еволюция знаят, че принципно казано, във всички по-ранни векове и хилядолетия човекът е вземал участие в духовния живот в значително по-голяма степен, отколкото през последните четиристотин или петстотин години. Ние знаем с какво широко разпространено явление е свързано това. В самото начало на Земната еволюция, наследеното от ясновидството на Старата Луна работеше в човечеството.
Можем да си представим, че в най-ранните епохи на Земната еволюция тази дарба за древно ясновидство беше много силна, много активна, с резултата, че обсегът на човешкия духовен поглед в онези времена беше изключително широк и всеобхватен.
Това древно ясновидство след това постепенно отслабна до времената, когато почти всички човешки същества бяха изгубили способността за виждане в духовния свят, и Мистерията на Голгота дойде в замяна. Но определена частица от старите способности на душата се запази, и доказателство за това се намира, например, в природознанието, което съществуваше до XIV и XV, и дори до XVI и XVII век. Това природознание беше много различно по характер от съвременната естествена наука. То беше природознание, способно до известна степен все още да се осланя не на ясно, Имагинативно ясновидство, но въпреки това на инспирации и интуиции, които после бяха използвани и доразвити от т.н. алхимици. Ако един алхимик от онези времена беше почтен в своите стремежи и не се афишираше за егоистична полза, той още работеше в определено отношение със старите инспирации и интуиции.
към текста >>
Това природознание беше много различно по хар
акт
ер от съвременната естествена наука.
Ние знаем с какво широко разпространено явление е свързано това. В самото начало на Земната еволюция, наследеното от ясновидството на Старата Луна работеше в човечеството. Можем да си представим, че в най-ранните епохи на Земната еволюция тази дарба за древно ясновидство беше много силна, много активна, с резултата, че обсегът на човешкия духовен поглед в онези времена беше изключително широк и всеобхватен. Това древно ясновидство след това постепенно отслабна до времената, когато почти всички човешки същества бяха изгубили способността за виждане в духовния свят, и Мистерията на Голгота дойде в замяна. Но определена частица от старите способности на душата се запази, и доказателство за това се намира, например, в природознанието, което съществуваше до XIV и XV, и дори до XVI и XVII век.
Това природознание беше много различно по характер от съвременната естествена наука.
То беше природознание, способно до известна степен все още да се осланя не на ясно, Имагинативно ясновидство, но въпреки това на инспирации и интуиции, които после бяха използвани и доразвити от т.н. алхимици. Ако един алхимик от онези времена беше почтен в своите стремежи и не се афишираше за егоистична полза, той още работеше в определено отношение със старите инспирации и интуиции. Докато бе зает със своите външни дейности, следите от старото ясновидство все още се раздвижваха вътре в него, макар и повече непридружавани от каквото и да е сигурно познание. Но броят на хората, в които тези признаци на древно ясновидство оцеляваха, постоянно намаляваше. Често съм казвал, че тези следи могат много лесно да бъдат изведени до състояние на атавистично, зрително ясновидство.
към текста >>
След бавна и постепенна подготовка, това достигна своя връх през XIX век, ф
акт
ически в средата на столетието.
От всичко това ще разберете, че колкото повече се приближаваме към нашия сегашен етап в еволюцията, толкова повече си имаме работа със западане на старите душевни сили и нарастване на склонността на човешката душа към наблюдение на външния, материален свят.
След бавна и постепенна подготовка, това достигна своя връх през XIX век, фактически в средата на столетието.
Колкото и малко това да се осъзнава днес от онези, които не се занимават с подобни неща, ще бъде ясно на бъдещите хора, че материалистическите тенденции на втората половина на XIX век са достигнали своя връх в средата на века; тогава беше, когато тези тенденции разгърнаха своята най-голяма сила. Но смисъла на всяка тенденция е в това определени умения да се развият и наистина внушителното величие на методите, създадени от материалистичната наука, води началото си от тази тенденция на душите да се придържат здраво към външния, материален свят на сетивата.
към текста >>
Точно к
акт
о човекът на съвременността вижда минералите, растенията и животните и долавя тоновете и цветовете, така и хората някога в миналото усещаха духовния свят; той беше конкретна реалност за тях.
Сега трябва да размислим над тази фаза от еволюцията на човечеството като на съпътствана от едно друго явление. Ако се върнем назад в имагинация към предисторическите епохи на общочовешкото духовно развитие, ще намерим, че по отношение на духовното познание, хората бяха в относително щастливо положение. Повечето човешки същества, всъщност всички, знаеха за духовния свят чрез непосредствено виждане.
Точно както човекът на съвременността вижда минералите, растенията и животните и долавя тоновете и цветовете, така и хората някога в миналото усещаха духовния свят; той беше конкретна реалност за тях.
Така че в онези стари времена, когато напълно будното съзнание за външния, материален свят беше замъглено по време на сънуването или на дълбокия сън, фактически нямаше никой, който да не би бил свързан с мъртвия, стоял близо до него по време на живота. В будно състояние човек можеше да общува с живите; по време на сън или сънуване, с мъртвите. Учение за безсмъртието на душата би било толкова излишно в тези прастари времена, както би било в наши дни да започнем да доказваме, че растенията съществуват. Само си представете какво би се случило в днешно време, ако някой се захване да доказва, че растенията съществуват! Точно такова отношение щеше да бъде възприето в прадревните времена, ако някой сметнеше за необходимо да доказва, че душата също живее и след смъртта.
към текста >>
Така че в онези стари времена, когато напълно будното съзнание за външния, материален свят беше замъглено по време на сънуването или на дълбокия сън, ф
акт
ически нямаше никой, който да не би бил свързан с мъртвия, стоял близо до него по време на живота.
Сега трябва да размислим над тази фаза от еволюцията на човечеството като на съпътствана от едно друго явление. Ако се върнем назад в имагинация към предисторическите епохи на общочовешкото духовно развитие, ще намерим, че по отношение на духовното познание, хората бяха в относително щастливо положение. Повечето човешки същества, всъщност всички, знаеха за духовния свят чрез непосредствено виждане. Точно както човекът на съвременността вижда минералите, растенията и животните и долавя тоновете и цветовете, така и хората някога в миналото усещаха духовния свят; той беше конкретна реалност за тях.
Така че в онези стари времена, когато напълно будното съзнание за външния, материален свят беше замъглено по време на сънуването или на дълбокия сън, фактически нямаше никой, който да не би бил свързан с мъртвия, стоял близо до него по време на живота.
В будно състояние човек можеше да общува с живите; по време на сън или сънуване, с мъртвите. Учение за безсмъртието на душата би било толкова излишно в тези прастари времена, както би било в наши дни да започнем да доказваме, че растенията съществуват. Само си представете какво би се случило в днешно време, ако някой се захване да доказва, че растенията съществуват! Точно такова отношение щеше да бъде възприето в прадревните времена, ако някой сметнеше за необходимо да доказва, че душата също живее и след смъртта.
към текста >>
Учение за безсмъртието на душата би било толкова излишно в тези прастари времена, к
акт
о би било в наши дни да започнем да доказваме, че растенията съществуват.
Ако се върнем назад в имагинация към предисторическите епохи на общочовешкото духовно развитие, ще намерим, че по отношение на духовното познание, хората бяха в относително щастливо положение. Повечето човешки същества, всъщност всички, знаеха за духовния свят чрез непосредствено виждане. Точно както човекът на съвременността вижда минералите, растенията и животните и долавя тоновете и цветовете, така и хората някога в миналото усещаха духовния свят; той беше конкретна реалност за тях. Така че в онези стари времена, когато напълно будното съзнание за външния, материален свят беше замъглено по време на сънуването или на дълбокия сън, фактически нямаше никой, който да не би бил свързан с мъртвия, стоял близо до него по време на живота. В будно състояние човек можеше да общува с живите; по време на сън или сънуване, с мъртвите.
Учение за безсмъртието на душата би било толкова излишно в тези прастари времена, както би било в наши дни да започнем да доказваме, че растенията съществуват.
Само си представете какво би се случило в днешно време, ако някой се захване да доказва, че растенията съществуват! Точно такова отношение щеше да бъде възприето в прадревните времена, ако някой сметнеше за необходимо да доказва, че душата също живее и след смъртта.
към текста >>
Бидейки по-малко абстр
акт
ни от философите на съвременността, те все още можеха да съживят способностите за ясновидство, присъщи на човешката душа.
Днес философията работи само върху главата, само в мисленето. Причината толкова много хора да избягват философията е в това, че те не харесват мисленето. И особено защото философията не предлага нищо сензационно, те не желаят да я изучават. Древната философия обаче, когато бе приемана в човешката душа, беше все още способна, поради своята голяма животворна сила, да раздвижи все още съществуващата дарба за ясновидство. Платоновата философия, нещо повече, дори Аристотеловата философия, още имаха този ефект.
Бидейки по-малко абстрактни от философите на съвременността, те все още можеха да съживят способностите за ясновидство, присъщи на човешката душа.
Така че се случваше при хората, отдали себе си на философията, иначе потънали под повърхността способности да бъдат раздвижени за живот. Ето така се появяваха ясновидците. Но понеже онова, което сега трябваше да бъде научено за физическия свят и това се отнася също и за философията беше от значение за самия физически план, то ставаше все по-важно човекът да се отчуждава все повече и повече от останалото от древното ясновидство. Той повече не можеше да проникне в скритите дълбини на Битието и беше все по-трудно да стане ясновидец. И това няма отново да бъде възможно, докато новите методи, посочени като начало в книгата "Как се постигат познания за висшите светове?
към текста >>
Точно к
акт
о по отношение на света, науката не е същото нещо, каквото е обикновеното сетивно възприятие; самото ясновидство е различно нещо от разбиране на видяното.
Тук (в жълтото) ясновидството все още присъства с пълна сила; то постепенно започва да изчезва все повече и повече, докато най-ниската точка е достигната в средата на XIX век, и след това има отново възход. Но разбирането на духовния свят не е същото като ясновидството.
Точно както по отношение на света, науката не е същото нещо, каквото е обикновеното сетивно възприятие; самото ясновидство е различно нещо от разбиране на видяното.
В най-ранните епохи хората бяха задоволени, в по-голямата част, със свръх-сетивно виждане; те не стигаха до въпроса за размисъл в някаква по-голяма степен за това какво беше виждано, защото бяха удовлетворени от своето ясновидство. Но сега, мисленето твърде много излезе на преден план. Линията а-b, следователно, показва ясновидството, виждането; линията c-d показва мисълта или разсъжденията за духовния свят.
към текста >>
Имаше, обаче, в действителност и много хора, които знаеха че има духовен свят, които знаеха, че точно к
акт
о сме заобиколени от въздух, така сме заобиколени и от духовен свят.
И така ситуацията в средата на XIX век беше такава, че човечеството като цяло, особено цивилизованото човечеството, притежаваше способността за духовно виждане дълбоко долу в подсъзнанието, само че имаше и склонност към материализъм.
Имаше, обаче, в действителност и много хора, които знаеха че има духовен свят, които знаеха, че точно както сме заобиколени от въздух, така сме заобиколени и от духовен свят.
Но в същото време тези хора бяха обременени с определено чувство на отговорност. Те не можеха да прибягнат до никакви конкретни умения, посредством които съществуването на духовен свят можеше да бъде показано нагледно, но въпреки това те не желаеха да видят външния свят завладян изцяло от материализъм. И така през XIX век една трудна задача се изправи пред онези, които бяха посветени, една ситуация, в същността на която се налагаше въпросът: Трябва ли да продължаваме да пазим в ограничени кръгове познанието, което е дошло до нас от древни времена и само да наблюдаваме, докато цялото човечество, заедно с културата и философията, потъва в материализъм? Ще посмеем ли просто да бъдем зрители, докато това се случва? Те не посмяха да направят това, особено онези, които се занимаваха наистина сериозно с тези неща.
към текста >>
Бе казано, и това бе също признато и от езотериците: спешно е необходимо човечеството като цяло да осъзнае, че околният свят не е лишен от духовността, не е съставен само от материя, нито е резултат от чисто материални закони; човечеството трябва да узнае, че също к
акт
о сме заобиколени от материя, също така сме заобиколени и от духовността, и че човекът не е само онова същество, което застава пред нас когато го погледнем в материален смисъл, но също има и нещо от рода на дух и душа.
Бе казано, и това бе също признато и от езотериците: спешно е необходимо човечеството като цяло да осъзнае, че околният свят не е лишен от духовността, не е съставен само от материя, нито е резултат от чисто материални закони; човечеството трябва да узнае, че също както сме заобиколени от материя, също така сме заобиколени и от духовността, и че човекът не е само онова същество, което застава пред нас когато го погледнем в материален смисъл, но също има и нещо от рода на дух и душа.
Възможността за узнаване на това трябва да бъде запазена за човечеството. Върху това бе постигнато споразумение и това беше компромисът.
към текста >>
В последните седмици често сме говорили за ф
акт
а, че твърде малко се вземат под внимание тези спънки и трудности.
Как той се появи е заплетена история. Особено в случаите при основаване на групи, аз често съм говорил за случилото се тогава. Езотериците казваха: Ние не желаем езотеричното знание да бъде направено общодостъпно, но съзнаваме, че материализмът на епохата трябва да бъде спрян. В определен смисъл, езотериците се базираха на основателен принцип, и когато виждаме неведнъж отношението, възприемано днес спрямо езотеричното знание, можем да разберем и да съчувстваме на онези, които казваха по онова време, че не искат и да чуят за това то да бъде направено общоизвестно. Трябва да осъзнаем също, че отново и отново може да се види как откритото съобщаване на езотерично знание води до беди, и че онези, които придобиват такова знание, самите те са причината за пречките и препятствията по пътя на неговото разпространение.
В последните седмици често сме говорили за факта, че твърде малко се вземат под внимание тези спънки и трудности.
Най-злочести преживявания се срещат, когато става въпрос за публикуването на езотерично знание. Помощ оказвана и при най-добро желание към хората дори тогава най-елементарните неща водят до бедствие! Трудно ще повярвате колко често се случва един съвет да бъде даден някому и той да не му се хареса. Когато външният свят казва, че един окултист, който работи както ние работим тук, упражнява голям авторитет това са само празни приказки. Колкото дълго даденият съвет е приятен, на окултиста, по правило, никой не се оплаква; но когато съветът вече не се харесва, той не се спазва.
към текста >>
Когато външният свят казва, че един окултист, който работи к
акт
о ние работим тук, упражнява голям авторитет това са само празни приказки.
Трябва да осъзнаем също, че отново и отново може да се види как откритото съобщаване на езотерично знание води до беди, и че онези, които придобиват такова знание, самите те са причината за пречките и препятствията по пътя на неговото разпространение. В последните седмици често сме говорили за факта, че твърде малко се вземат под внимание тези спънки и трудности. Най-злочести преживявания се срещат, когато става въпрос за публикуването на езотерично знание. Помощ оказвана и при най-добро желание към хората дори тогава най-елементарните неща водят до бедствие! Трудно ще повярвате колко често се случва един съвет да бъде даден някому и той да не му се хареса.
Когато външният свят казва, че един окултист, който работи както ние работим тук, упражнява голям авторитет това са само празни приказки.
Колкото дълго даденият съвет е приятен, на окултиста, по правило, никой не се оплаква; но когато съветът вече не се харесва, той не се спазва. Някои хора дори заплашват, като заявяват: "Ако не ми дадеш различен съвет, аз просто не мога да продължа." Това може да се изостри до истинска опасност, нищо че е било само съветване на въпросното лице за негово добро. Но като иска нещо различно, той казва: "Чакал съм достатъчно дълго; сега ми кажи какво точно би трябвало да правя." Това му е било казано отдавна, но то му е било неприятно. Накрая нещата стигат до там, че онези, които са били някога най-доверчиви и вярващи в авторитета, стават най-непримирими врагове. Те очакват да получат съвета, който самите те искат, и когато той не е по техен вкус, стават ожесточени противници.
към текста >>
Трудно е да се изрази каквото трябва да се каже, и аз мога само да го направя с думи, които сами по себе си никога не бяха ф
акт
ически изречени, но въпреки това предават истинската картина.
И така в средата на XIX век това популяризиране не се състоя; обаче бе направен един опит с цел да се справи по някакъв начин с материалистичните тенденции на епохата.
Трудно е да се изрази каквото трябва да се каже, и аз мога само да го направя с думи, които сами по себе си никога не бяха фактически изречени, но въпреки това предават истинската картина.
По онова време езотериците казваха: Какво може да бъде направено за това човечество? Можем да говорим на длъж и шир за езотеричното учение, но хората просто ще се присмеят и на нас, и на вас. Най-много да убедите малко на брой лековерни хора, няколко доверчиви жени, но няма да спечелите на своя страна онези, които се придържат към строго научния начин на мислене, и вие ще бъдете принудени да се съобразявате с тенденциите на века.
към текста >>
Последствието беше в това, че бяха положени усилия да бъде намерен метод, чрез който да се насочи вниманието към духовния свят, и то по абсолютно същия начин, к
акт
о в материалния свят се взема под внимание ф
акт
а, че у един престъпник тилният дял не покрива изцяло съответната част на мозъка му.
Последствието беше в това, че бяха положени усилия да бъде намерен метод, чрез който да се насочи вниманието към духовния свят, и то по абсолютно същия начин, както в материалния свят се взема под внимание факта, че у един престъпник тилният дял не покрива изцяло съответната част на мозъка му.
И така се стигна до това, че медиумизмът преднамерено се появи на сцената. В известен смисъл, медиумите бяха служителите на онези, които искаха по този начин на убедят хората в съществуването на духовен свят, защото при медиумите хората можеха да видят с физически очи произлизащото от духовния свят; медиумите причиняваха явление, което можеше да бъде показано нагледно на физически план. Медиумизмът беше средство за демонстриране на човечеството, че има духовен свят. Екзотериците и езотериците бяха обединени около поддържането на медиумството, с цел да се справят с тенденцията на времето.
към текста >>
И какво, на пр
акт
ика, се получи?
Това стана, защото бяха очевидци на прояви на духовния свят. Но всичко, което може да бъде направено от духовния свят и от посветените, трябва преди всичко да бъде нещо от рода на опити в света на хората. Зрелостта на човечеството трябва винаги да бъде проверявана. Тази подкрепа на медиумизма, на спиритуализма, по тази причина беше също, в известен смисъл, един опит. Всичко, което екзотериците и езотериците съгласили се на този компромис можеха да кажат, беше: Какво ще произлезе от това тепърва ще се види.
И какво, на практика, се получи?
към текста >>
Но това, което всъщност се случи, бе неизбежно, и то поради следната причина: Човекът, к
акт
о знаем, се състои от физическо тяло, етерно тяло, астрално тяло и Аз.
За онези, които бяха посветени, резултатът беше трагичен до краен предел, най-лошият, който можеше да бъде. Така че виждате ли, имаше две възможности. Едната бе тази: Медиумите бяха използвани и правеха определени съобщения. Те бяха способни да обяснят предаваното от тях само с обикновената околна среда в материалните елементи, в които духът, разбира се, присъства. Очакваше се обаче, че медиумите ще извадят наяве всички видове скрити закони на природата, скрити закони на елементарната природа.
Но това, което всъщност се случи, бе неизбежно, и то поради следната причина: Човекът, както знаем, се състои от физическо тяло, етерно тяло, астрално тяло и Аз.
През времето от заспиването до събуждането, следователно, истинският човек е в своите Аз и астрално тяло; но тогава той е едновременно и в царството на мъртвите. Медиумът стоящ там, обаче, не е Аз и астрално тяло. Азовото съзнание и също астралното съзнание са били подтиснати и като резултат от това физическото и етерното тяло стават особено активни. В това състояние медиумът може да влезе в контакт с хипнотизатор, или внушител т.е. с някакъв друг човек.
към текста >>
Азовото съзнание и също астралното съзнание са били подтиснати и като резултат от това физическото и етерното тяло стават особено
акт
ивни.
Те бяха способни да обяснят предаваното от тях само с обикновената околна среда в материалните елементи, в които духът, разбира се, присъства. Очакваше се обаче, че медиумите ще извадят наяве всички видове скрити закони на природата, скрити закони на елементарната природа. Но това, което всъщност се случи, бе неизбежно, и то поради следната причина: Човекът, както знаем, се състои от физическо тяло, етерно тяло, астрално тяло и Аз. През времето от заспиването до събуждането, следователно, истинският човек е в своите Аз и астрално тяло; но тогава той е едновременно и в царството на мъртвите. Медиумът стоящ там, обаче, не е Аз и астрално тяло.
Азовото съзнание и също астралното съзнание са били подтиснати и като резултат от това физическото и етерното тяло стават особено активни.
В това състояние медиумът може да влезе в контакт с хипнотизатор, или внушител т.е. с някакъв друг човек. Азът на другия човек, а също и околната среда, могат тогава да окажат въздействие върху медиума. Невъзможно е за медиума да влезе в царството на мъртвите, защото самите членове на неговото същество, принадлежащи на това царство, са били обезсилени. Медиумите се заблуждаваха; те уж описваха царството на мъртвите.
към текста >>
В това състояние медиумът може да влезе в конт
акт
с хипнотизатор, или внушител т.е.
Очакваше се обаче, че медиумите ще извадят наяве всички видове скрити закони на природата, скрити закони на елементарната природа. Но това, което всъщност се случи, бе неизбежно, и то поради следната причина: Човекът, както знаем, се състои от физическо тяло, етерно тяло, астрално тяло и Аз. През времето от заспиването до събуждането, следователно, истинският човек е в своите Аз и астрално тяло; но тогава той е едновременно и в царството на мъртвите. Медиумът стоящ там, обаче, не е Аз и астрално тяло. Азовото съзнание и също астралното съзнание са били подтиснати и като резултат от това физическото и етерното тяло стават особено активни.
В това състояние медиумът може да влезе в контакт с хипнотизатор, или внушител т.е.
с някакъв друг човек. Азът на другия човек, а също и околната среда, могат тогава да окажат въздействие върху медиума. Невъзможно е за медиума да влезе в царството на мъртвите, защото самите членове на неговото същество, принадлежащи на това царство, са били обезсилени. Медиумите се заблуждаваха; те уж описваха царството на мъртвите. И така, бе очевидно, че този опит не постигна нищо друго, освен да разпространи една голяма заблуда.
към текста >>
По начало, този път доведе до заблуждения, к
акт
о вече чухме.
Вие виждате, следователно, как бе направен опит да се спрат материалистическите тенденции на епохата и дори да бъдат накарани хорските умове да разберат, че има духовен свят около нас.
По начало, този път доведе до заблуждения, както вече чухме.
Но от това можете да научите колко необходимо е да се тръгне по другия път, а именно, наистина да започне да се дава гласност на част от езотеричното знание. Това е пътят, по който трябва да се поеме, дори ако това носи беда след беда. Самият факт, че следваме Духовната Наука е, така да се каже, потвърждение на нуждата от практическо прилагане на принципа на екзотериците от средата на XIX век. И целта на Духовната Наука, която искаме да развием, не е нищо друго, освен да осъществим на практика този принцип, да го приведем в действие почтено и искрено.
към текста >>
Самият ф
акт
, че следваме Духовната Наука е, така да се каже, потвърждение на нуждата от пр
акт
ическо прилагане на принципа на екзотериците от средата на XIX век.
Вие виждате, следователно, как бе направен опит да се спрат материалистическите тенденции на епохата и дори да бъдат накарани хорските умове да разберат, че има духовен свят около нас. По начало, този път доведе до заблуждения, както вече чухме. Но от това можете да научите колко необходимо е да се тръгне по другия път, а именно, наистина да започне да се дава гласност на част от езотеричното знание. Това е пътят, по който трябва да се поеме, дори ако това носи беда след беда.
Самият факт, че следваме Духовната Наука е, така да се каже, потвърждение на нуждата от практическо прилагане на принципа на екзотериците от средата на XIX век.
И целта на Духовната Наука, която искаме да развием, не е нищо друго, освен да осъществим на практика този принцип, да го приведем в действие почтено и искрено.
към текста >>
И целта на Духовната Наука, която искаме да развием, не е нищо друго, освен да осъществим на пр
акт
ика този принцип, да го приведем в действие почтено и искрено.
Вие виждате, следователно, как бе направен опит да се спрат материалистическите тенденции на епохата и дори да бъдат накарани хорските умове да разберат, че има духовен свят около нас. По начало, този път доведе до заблуждения, както вече чухме. Но от това можете да научите колко необходимо е да се тръгне по другия път, а именно, наистина да започне да се дава гласност на част от езотеричното знание. Това е пътят, по който трябва да се поеме, дори ако това носи беда след беда. Самият факт, че следваме Духовната Наука е, така да се каже, потвърждение на нуждата от практическо прилагане на принципа на екзотериците от средата на XIX век.
И целта на Духовната Наука, която искаме да развием, не е нищо друго, освен да осъществим на практика този принцип, да го приведем в действие почтено и искрено.
към текста >>
37.
2. Втора лекция, 11 Октомври 1915 год.
GA_254 Окултното движение през 19 век и неговата връзка със съвременната култура
Има значителна разлика, к
акт
о виждате, между методите на изследване, пр
акт
икувани в Духовната Наука, и онези, които бяха прилагани в Теософското Общество.
Съгласно позицията, която трябва да заема в духовното Движение, никакъв друг курс не е възможен за мен, освен стриктно да приведа в действие онези методи на изследване, които са подходящи за съвременния свят и за съвременното човечество.
Има значителна разлика, както виждате, между методите на изследване, практикувани в Духовната Наука, и онези, които бяха прилагани в Теософското Общество.
Всички съобщения, получени чрез това Общество от духовния свят включително например дадените в книгата на Скот-Елиът за Атлантида дойдоха изцяло по описания начин, защото само той се считаше за авторитетен и обективен. По този повод, въвеждането на нашата духовно-научна насока на работата бе от самото начало нещо съвсем ново в Теософското Общество. Тя сериозно взема под внимание нови научни методи, които е нужно да бъдат разработени и доразвити, за да направят издигането до духовната област възможно.
към текста >>
По този начин възникнаха, к
акт
о бяха наречени, "Окултните Ордени".
Разговорът беше показателен. Той се проведе през 1904 год., и показа колко голяма беше разликата между прилаганото в Духовната Наука и прилаганото от останалите в Теософското Общество; показа, че това, което имаме в Духовната Наука, беше непознато в Теософското Общество по онова време, и че Теософското Общество продължаваше методите, които бяха приети като компромис между екзотерици и езотерици. Такъв бе неизбежният резултат от развитието, което описах в лекцията вчера. Аз казах, че ясновидството постепенно изчезна, и че останаха малцина отделни ясновидци, при които можеха да бъдат предизвиквани медиумни състояния, и от които можеше да бъдат извлечени някакви сведения.
По този начин възникнаха, както бяха наречени, "Окултните Ордени".
Ордени, в които имаше, и това е вярно, много хора, които бяха посветени, но не и ясновидци. Сред господстващия материализъм тези Ордени бяха изправени пред необходимостта от развиване и усложняване на методи, които дълго са били на мода, и трябваше да се търсят средства за изследване сред личностите, в които медиумните способности с други думи, атавистичното ясновидство можеше все още да бъде развито и да даде някакви резултати. В тези кръгове имаше учения с голямо значение и, в допълнение, символи. Обаче онези, които желаеха да се захванат с истинско проучване, трябваше да разчитат на помощта на хората, притежаващи атавистично ясновидство. Тези методи бяха след това продължени по определен начин в Теософското Общество, и компромисът, за който говорих вчера, наистина не означава нищо друго освен това, че в Ложите и Ордените бяха направени опити, посредством които в света можеха да бъдат представяни духовни въздействия.
към текста >>
Изложих това, защото трябва силно да подчертаем ф
акт
а, че с появата на нашата Духовна Наука един напълно нов метод, който взе изцяло под внимание дейността и становището на съвременната наука, бе внесен в окултното Движение.
Така че виждате, каквото Теософското Общество имаше да предложи на света беше, преди всичко, в определено отношение продължаване на опита, направен по-рано от окултистите. Но може и да се каже, че това не бе случаят, за който ще чуем след малко. Взето като цяло обаче, то бе продължение на опита, който от средата на XIX век бе последствие от компромиса между екзотерици и езотерици, като изключим това, че по-късно нещата бяха направени доста по-езотерични от Теософското Общество. Докато предшестващият опит бе направен, за да представи медиумите пред света, членовете на Теософското Общество предпочитаха да работят само в своя тесен кръг и просто да съобщават резултатите. Това бе важно различие, защото там някои хора се връщаха към метод на изследване, установен като общоприета традиция от различните Ордени преди средата на XIX век.
Изложих това, защото трябва силно да подчертаем факта, че с появата на нашата Духовна Наука един напълно нов метод, който взе изцяло под внимание дейността и становището на съвременната наука, бе внесен в окултното Движение.
към текста >>
К
акт
о ви разказах, компромисът постигнат от екзотерици и езотерици за да убеди материалистичния свят чрез всевъзможни медиуми в съществуването на духовния свят бе пълен провал, тъй като медиумите говореха винаги за един свят, който при съществуващите условия просто не можеше да бъде достъпен за тях, а именно светът на мъртвите.
Както ви разказах, компромисът постигнат от екзотерици и езотерици за да убеди материалистичния свят чрез всевъзможни медиуми в съществуването на духовния свят бе пълен провал, тъй като медиумите говореха винаги за един свят, който при съществуващите условия просто не можеше да бъде достъпен за тях, а именно светът на мъртвите.
Медиумите разказваха за инспирации, за които твърдяха, че са били получени от един свят, в който живеят мъртвите. Ситуацията беше такава, че опитът направен от екзотерици и езотерици не постигна желания от тях резултат.
към текста >>
Те придобиха огромно влияние, защото достиганото от медиумите изобщо не произлизаше от царството на мъртвите, а от царството на живите от посветени, които бяха в далечен или близък конт
акт
с медиумите.
Как се стигна до такова положение на нещата? Каква бе развръзката на забележителния опит, направен като резултат от компромиса? Развръзката беше, че посветени от определена група изтръгнаха властта от ръцете на онези, които бяха направили компромиса. Посветените от крайната левица овладяха заседанията, провеждани по описания начин.
Те придобиха огромно влияние, защото достиганото от медиумите изобщо не произлизаше от царството на мъртвите, а от царството на живите от посветени, които бяха в далечен или близък контакт с медиумите.
Защото всичко беше причинено от тези посветени и медиуми, беше оцветено с теориите на онези, които искаха да поставят медиумите под свой контрол. Желанието на онези сред екзотериците и езотериците, които бяха направили компромиса, бе да накарат хората да разберат, че наистина има духовен свят. Това е което те искаха да внушат. Но когато онези, които се мислеха за способни да ръководят ги изпуснаха от контрол, окултистите от крайната левица влязоха във владение и се постараха чрез медиумите ако мога да използвам тази тафтология да съобщят своите теории и своите възгледи на света.
към текста >>
Това беше ф
акт
ът, изправен пред окултистите точно след крахът, довел до същинска задънена улица.
Един окултист, който по онова време бе буден за знаменията на времето, не можеше да не си каже: Сега, в точния момент се появи личност, която чрез специфичната структура на своя организъм може да изнесе най-сигурни доказателства за древното, предаващо се от поколение на поколение учение, съществуващо сред нас под формата само на символи. Категорично това беше случай, при който тук бе личност, която просто заради своята организмова конструкция даваше възможността отново за доказване на много неща, които дълго време се знаеха само от традицията.
Това беше фактът, изправен пред окултистите точно след крахът, довел до същинска задънена улица.
Нека бъдем съвсем ясни по темата: Блаватска беше считана за личност от която, както елекрични искри от електрично-заредена Лайденска стъкленица, можеха да се възпроизведат окултни истини.
към текста >>
Нека бъдем съвсем ясни по темата: Блаватска беше считана за личност от която, к
акт
о елекрични искри от електрично-заредена Лайденска стъкленица, можеха да се възпроизведат окултни истини.
Един окултист, който по онова време бе буден за знаменията на времето, не можеше да не си каже: Сега, в точния момент се появи личност, която чрез специфичната структура на своя организъм може да изнесе най-сигурни доказателства за древното, предаващо се от поколение на поколение учение, съществуващо сред нас под формата само на символи. Категорично това беше случай, при който тук бе личност, която просто заради своята организмова конструкция даваше възможността отново за доказване на много неща, които дълго време се знаеха само от традицията. Това беше фактът, изправен пред окултистите точно след крахът, довел до същинска задънена улица.
Нека бъдем съвсем ясни по темата: Блаватска беше считана за личност от която, както елекрични искри от електрично-заредена Лайденска стъкленица, можеха да се възпроизведат окултни истини.
към текста >>
Беше дошъл действително решителен момент, който мога да посоча по следния начин, който макар и изказан донякъде символично, е в пълно съгласие с ф
акт
ите: Окултистите от десницата, които заедно със средната група се бяха съгласили на компромиса, можеха да си кажат: Напълно е възможно нещо много забележително да произлезе от тази личност.
Бихме отишли твърде далеч, ако ви разкажа за всички междинни етапи, но определени важни неща трябва да се споменат.
Беше дошъл действително решителен момент, който мога да посоча по следния начин, който макар и изказан донякъде символично, е в пълно съгласие с фактите: Окултистите от десницата, които заедно със средната група се бяха съгласили на компромиса, можеха да си кажат: Напълно е възможно нещо много забележително да произлезе от тази личност.
Но принадлежащите на левицата можеха също да кажат с увереност: Възможно е да постигнем нещо крайно ефективно в света с помощта на тази личност! И така същинска битка се разрази около нея, от едната страна с почтената цел да се потвърди колкото се може повече от знанието на посветените; от другата страна в интерес на важни, специални цели. Често съм засягал ранните периоди в живота на Елена Блаватска и съм показвал, че преди всичко, бяха направени опити да се вземат големи знания от нея. Но в сравнително кратко време положението бързо се промени, вследствие на факта, че скоро тя влезе в групата на онези, които принадлежаха към левицата. И въпреки че Елена Блаватска знаеше много добре какво самата тя бе способна да вижда защото тя беше особено забележителна в това, че не бе просто пасивен медиум, а имаше колосална памет за всичко, разкриващо и се от висшите светове въпреки всичко тя немимуемо беше под влиянието на определени личности, когато искаше да предизвика прояви на духовния свят.
към текста >>
Но в сравнително кратко време положението бързо се промени, вследствие на ф
акт
а, че скоро тя влезе в групата на онези, които принадлежаха към левицата.
Бихме отишли твърде далеч, ако ви разкажа за всички междинни етапи, но определени важни неща трябва да се споменат. Беше дошъл действително решителен момент, който мога да посоча по следния начин, който макар и изказан донякъде символично, е в пълно съгласие с фактите: Окултистите от десницата, които заедно със средната група се бяха съгласили на компромиса, можеха да си кажат: Напълно е възможно нещо много забележително да произлезе от тази личност. Но принадлежащите на левицата можеха също да кажат с увереност: Възможно е да постигнем нещо крайно ефективно в света с помощта на тази личност! И така същинска битка се разрази около нея, от едната страна с почтената цел да се потвърди колкото се може повече от знанието на посветените; от другата страна в интерес на важни, специални цели. Често съм засягал ранните периоди в живота на Елена Блаватска и съм показвал, че преди всичко, бяха направени опити да се вземат големи знания от нея.
Но в сравнително кратко време положението бързо се промени, вследствие на факта, че скоро тя влезе в групата на онези, които принадлежаха към левицата.
И въпреки че Елена Блаватска знаеше много добре какво самата тя бе способна да вижда защото тя беше особено забележителна в това, че не бе просто пасивен медиум, а имаше колосална памет за всичко, разкриващо и се от висшите светове въпреки всичко тя немимуемо беше под влиянието на определени личности, когато искаше да предизвика прояви на духовния свят. И така тя винаги споменаваше онова, което беше желателно всъщност да бъде оставено настрана тя винаги се насочваше към "Махатмите". Те можеха да бъдат там на заден план, но това не е фактор, когато става въпрос за подкрепа на интересите на човечеството.
към текста >>
Те можеха да бъдат там на заден план, но това не е ф
акт
ор, когато става въпрос за подкрепа на интересите на човечеството.
И така същинска битка се разрази около нея, от едната страна с почтената цел да се потвърди колкото се може повече от знанието на посветените; от другата страна в интерес на важни, специални цели. Често съм засягал ранните периоди в живота на Елена Блаватска и съм показвал, че преди всичко, бяха направени опити да се вземат големи знания от нея. Но в сравнително кратко време положението бързо се промени, вследствие на факта, че скоро тя влезе в групата на онези, които принадлежаха към левицата. И въпреки че Елена Блаватска знаеше много добре какво самата тя бе способна да вижда защото тя беше особено забележителна в това, че не бе просто пасивен медиум, а имаше колосална памет за всичко, разкриващо и се от висшите светове въпреки всичко тя немимуемо беше под влиянието на определени личности, когато искаше да предизвика прояви на духовния свят. И така тя винаги споменаваше онова, което беше желателно всъщност да бъде оставено настрана тя винаги се насочваше към "Махатмите".
Те можеха да бъдат там на заден план, но това не е фактор, когато става въпрос за подкрепа на интересите на човечеството.
към текста >>
Тя имаше в своята природа определена хар
акт
ерна черта, която е особено разпространена сред предразположените към медиумизъм, а именно липсата на постоянство във външното поведение.
Това най-напред и бе разкрито от левицата. Но тя бе принципно почтена по природа и след като това загатване и бе направено за нещо, което отначало тя трудно можеше да одобри поради своята почтенност, тя се опита от своя страна да достигне до нещо като компромис с едно окултно Братство в Европа. Нещо чудесно можеше да произлезе от това, защото чрез своята голяма дарба за медиумизъм тя щеше да бъде способна да даде потвърждения от изключителна важност във връзка с онова, което се знаеше от посветените чрез теориите и символизма. Но тя не само беше напълно почтена, тя беше също и онова, което в Германия наричат "Frechdachs" "безочливо същество". И тя безспорно беше!
Тя имаше в своята природа определена характерна черта, която е особено разпространена сред предразположените към медиумизъм, а именно липсата на постоянство във външното поведение.
И така, имаше моменти, когато тя можеше да бъде много нагла и в едно от тези настроения на безочливост наложи на окултното Братство, което се беше решило да направи опит с нея, изисквания които не можеха да бъдат задоволени. Но като знаеше, че наистина много би могло да бъде постигнато с нейното сътрудничество, тя реши да повдигне въпроса пред други Братства. И така тя стигна до едно Американско Братство. Това Американско Братство беше такова, че там мнозинството винаги се колебаеше между десницата и левицата, но във всички случаи имаше изгледи за откриване на неща от огромно значение относно духовния свят.
към текста >>
Засега е достатъчно да кажем, че това бяха Братя, които имаха свои определени интереси, най-вече от силно политически хар
акт
ер; те си представяха възможността за постигане на нещо от политическо естество в Америка посредством личности, които по-рано бяха преминали през окултна подготовка.
Това беше периодът, когато силен интерес бе проявен към Елена Блаватска от други Братства от левицата. По това време тези леви Братя вече имаха свои собствени особени интереси. В момента не възнамерявам да говоря за тези интереси. Ако е необходимо, бих могъл да го направя някой път.
Засега е достатъчно да кажем, че това бяха Братя, които имаха свои определени интереси, най-вече от силно политически характер; те си представяха възможността за постигане на нещо от политическо естество в Америка посредством личности, които по-рано бяха преминали през окултна подготовка.
Последствието беше, че в момента когато Елена Блаватска бе вече придобила несметно количество от окултно знание чрез работата си с Американската Ложа, тя трябваше да бъде изключена от там, защото се разкри, че има нещо политическо на заден план. Така нещата не можеха да продължават.
към текста >>
Беше необходимо да се покаже, че не може да се има никакво доверие на представяното от спиритуализма, въпреки ф
акт
а, че той имаше много привърженици.
Ситуацията сега беше извънредно трудна, ужасно трудна. Защото каквото бе предприето с цел да насочи световното внимание към съществуването на духовен свят, трябваше в определено отношение да бъде върнато назад от сериозните окултисти, защото то бе един провал.
Беше необходимо да се покаже, че не може да се има никакво доверие на представяното от спиритуализма, въпреки факта, че той имаше много привърженици.
Той беше изцяло материалистичен, беше чисто дилетантство. Единствените хора на науката, занимаващи се с него бяха онези, които искаха да добият информация по повърхностен, материалистичен начин относно духовния свят. Освен това, Елена Блаватска бе казала ясно на Американската Ложа при напускането си, че няма никакво намерение да крие от света онова, което знаеше. А тя знаеше много, защото можеше след това да си спомня предаденото чрез нея. Тя имаше дързост в излишък!
към текста >>
От това можете да добиете представа за случилото се в тази душа, и какво съчетание от ф
акт
ори, всички появили се в света заради Елена Блаватска, се получи.
От това можете да добиете представа за случилото се в тази душа, и какво съчетание от фактори, всички появили се в света заради Елена Блаватска, се получи.
Но понеже определени индийски окултисти имаха заслугата за освобождаването и от нейния плен, те я държаха в ръцете си в определено отношение. И просто нямаше възможност да им се попречи да я използват за предаване на света на онази част от окултизма, подходяща за техните стремежи. И така нещо много необикновено беше "уредено" ако мога да използвам тази нескопосана дума. Какво беше уредено, може да се изрази приблизително по следния начин: Индийските окултисти искаха да отстояват свои особени цели в противоречие с тези на другите окултисти, и за тази цел те използваха Елена Блаватска. Бяха и дадени инструкции да се постави под определено влияние, за да може в нейния случай медиумните състояния винаги да се причиняват отвън а това също правеше възможно да се внесат всякакви неща в света чрез нея.
към текста >>
Ако проучите "Езотеричен Будизъм" с придобита с течение на времето проницателност, ще бъдете удивени от материалистичните начини, по които ф
акт
ите са представени там.
Тази книга "Езотеричен Будизъм" попадна в ръцете ми скоро след нейното издаване всъщност след няколко седмици и можах да разбера от нея, че са положени усилия, особено от определени кръгове, да се придаде изцяло материалистична форма на духовното учение.
Ако проучите "Езотеричен Будизъм" с придобита с течение на времето проницателност, ще бъдете удивени от материалистичните начини, по които фактите са представени там.
Това е материализъм в неговите наистина най-лоши форми. Духовният свят е представен по съвсем материалистичен начин. Никой, който се е повлиял от тази книга, не може да се отърве от материализма. Разглежданата тема е умело скрита, но в никоя книга на Синет не можем да се отървем от материализъм, колкото и високи върхове тя да претендира, че е превзела. И така, онези които бяха духовни "хранители" на Елена Блаватска забравете материалистичната аналогия не само имаха специални цели обвързани с индийски интереси, но също и рязко отстъпваха пред материалистичния дух на епохата.
към текста >>
Това, което сега ви описах, бе един нов път, който правеше големи отстъпки пред материализма на епохата, но въпреки това се предвиждаше да покаже на човечеството, че духовния свят, също к
акт
о и външния, материален свят, трябва да се взема под внимание.
тя почина. "Тайната Доктрина" е написана в същия стил като "Езотеричен Будизъм", с изключение на това, че поправи определени груби грешки, които всеки окултист можеше веднага да коригира. Често съм говорил за присъщите особености на книгата на Блаватска и не е нужно сега отново да навлизаме в тази тема. И след това, на основата на случилото се, беше основано Теософското Общество, и принципно казано, то запази своята индийска насоченост. Макар и вече не с интензивността, породена от влиянието на Джон Кинг, склонноста към Индия остана.
Това, което сега ви описах, бе един нов път, който правеше големи отстъпки пред материализма на епохата, но въпреки това се предвиждаше да покаже на човечеството, че духовния свят, също както и външния, материален свят, трябва да се взема под внимание.
към текста >>
Но да изразя този свят от идеи, к
акт
о правя това днес, и така да го направя основа на изучаване к
акт
о в настоящата книга, изисква нещо съвсем различно от една действително непоколебима увереност в неговите интелектуални истини.
Ще прочета първите редове на предисловието на тази книга: "Изказаното в този труд формира съдържанието на лекциите, изнесени от мен миналата зима в Теософската Библиотека в Берлин. Бях поканен от граф и графиня Брокдорф да говоря за мистицизма пред аудитория, сериозно интересуваща се от тази тема. Десет години по-рано не бих си позволил да отговоря на подобна молба. Не защото светът от идеи, които сега изразявам, още не бе готов вътре в мен. Този свят от идеи е представен в моята "Философия на свободата", публикувана от Емил Фелбер, Берлин, 1894 год.
Но да изразя този свят от идеи, както правя това днес, и така да го направя основа на изучаване както в настоящата книга, изисква нещо съвсем различно от една действително непоколебима увереност в неговите интелектуални истини.
Това изисква задълбочено общуване с този свят на идеи, каквото може да бъде постигнато само след много години. Едва сега, след като бях удостоен с такова задълбочено общуване, то направи така, че да се осмеля да говоря по начина, по който е написана тази книга."
към текста >>
Първият е: излагам закономерностите, които са
акт
ивни в Реалността.
Сега можете да схванете защо позволих съдържанието на лекции, изнесени в доста различни кръгове, да намерят място в едно окултното движение. В първото издание на книгата "Възгледи за света и живота през XIX век" в главата за Шелинг пише следното. Цитирам първото издание, посветено на Ернст Хекел и публикувано през Февруари 1900 год. Ще прочета няколко пасажа от книгата, за която хората казваха, че води началото си от светоглед, съвсем различен от представения в книгата за Мистицизма. "Сега има два възможни начина за описване на същество, което е едновременно Дух и Природа.
Първият е: излагам закономерностите, които са активни в Реалността.
Или, показвам как духът действа, за да стигне до тези закономерности. Едно и също нещо ме ръководи и в двата случая. Едното ми показва в съгласие със законите, каквито те са активни в природата; другото ми показва какво духът прави, за да си представи същите тези природни закони. В единия случай следвам естествената наука, в другия духовната наука. Как тези двете са свързани, Шелинг описва по интересен начин.
към текста >>
Едното ми показва в съгласие със законите, каквито те са
акт
ивни в природата; другото ми показва какво духът прави, за да си представи същите тези природни закони.
Ще прочета няколко пасажа от книгата, за която хората казваха, че води началото си от светоглед, съвсем различен от представения в книгата за Мистицизма. "Сега има два възможни начина за описване на същество, което е едновременно Дух и Природа. Първият е: излагам закономерностите, които са активни в Реалността. Или, показвам как духът действа, за да стигне до тези закономерности. Едно и също нещо ме ръководи и в двата случая.
Едното ми показва в съгласие със законите, каквито те са активни в природата; другото ми показва какво духът прави, за да си представи същите тези природни закони.
В единия случай следвам естествената наука, в другия духовната наука. Как тези двете са свързани, Шелинг описва по интересен начин. Той казва: "Необходимата насока на всяка духовна наука е да се издигне от природата до разума. Това и нищо друго лежи в основата на усилията да се внесе теория в природните явления. Най-високата точка на естествената наука би била пълното одухотворяване на всички природни закони в закони на наблюдението и мисълта.
към текста >>
нежива природа е всъщност неузряла интелигентност, затова в нейните явления разумният хар
акт
ер все пак се проявява, но без съзнание.
Ето защо се случва, че колкото повече законите се съобразяват със самата природа, толкова повече завесата изчезва, самите явления стават по-духовни и накрая изчезват напълно. Оптичните явления не са нищо повече от геометрия, чиито линии са начертани от светлина, а самата светлина е вече двусмислена материалност. В явленията на магнетизма всички следи от материя се губят, а също и при тези на гравитацията, които дори ученият може да приеме само като пряко духовен процес ефект от разстояние не остава нищо от нейните закони, чиито следствие в голям мащаб е механизмът на небесните движения. Перфектната теория за природата би била тази, въз основа на която тя като цяло е сведена до една интелигентност. Безжизнените и несъзнателни продукти на природата са само неуспешни нейни опити да отрази самата себе си; т.н.
нежива природа е всъщност неузряла интелигентност, затова в нейните явления разумният характер все пак се проявява, но без съзнание.
Природата достига своята най-висша цел, да стане самата тя изцяло обект на себе си в своето най-висше и последно отражение, което не е нищо друго освен Човека, или по-общо онова, което наричаме Разум, чрез който природата се връща напълно в себе си, и чрез който става явно, че тя, природата, е от самото начало идентична с познаваното от нас като интелигентност или съзнание."
към текста >>
Той не желаеше, к
акт
о Фихте, да покаже че азовостта е всичко, а напротив, че всичко е азовост.
Под влиянието на този стимул, човекът изостави философстването за неща, лежащи отвъд човешките сетива, и също мисленето относно тези наблюдения. Хората се опитаха да се задоволят с онова, което лежи в полето на наблюдението и мисленето. Но докато Кант извличаше от това неизбежното заключение, че човекът не може да знае нищо за нещата отвъд, наследилите го заявиха: Тъй като наблюдението и мисленето не показват нищо божествено в това "отвъд", те самите са божествени. Сред заявилите това, Шелинг бе най-убедителен. Фихте събра всичко в азовостта; Шелинг разпростря азовостта върху всичко.
Той не желаеше, както Фихте, да покаже че азовостта е всичко, а напротив, че всичко е азовост.
И Шелинг имаше куража да заяви, не само че идеите на Аза са божествени, а също и цялата човешка духовна индивидуалност. Той направи божествен не само човешкия Разум, а също и от съдържанието на човешкия живот божествено, лично същество. Антропоморфизъм се нарича такова обяснение на света, което тръгвайки от човека си представя, че в основата на целия ход на света има едно същество, което ръководи този ход, както човек управлява своите собствени действия. Онези, които предполагат един всеобщ космически Разум в основата на събитията, те също обясняват света в антропоморфен смисъл. Защото тази космическа Интелигентност не е нищо друго освен човешкия Разум, направен всеобщ и всемирен.
към текста >>
Антропоморфизъм се нарича такова обяснение на света, което тръгвайки от човека си представя, че в основата на целия ход на света има едно същество, което ръководи този ход, к
акт
о човек управлява своите собствени действия.
Сред заявилите това, Шелинг бе най-убедителен. Фихте събра всичко в азовостта; Шелинг разпростря азовостта върху всичко. Той не желаеше, както Фихте, да покаже че азовостта е всичко, а напротив, че всичко е азовост. И Шелинг имаше куража да заяви, не само че идеите на Аза са божествени, а също и цялата човешка духовна индивидуалност. Той направи божествен не само човешкия Разум, а също и от съдържанието на човешкия живот божествено, лично същество.
Антропоморфизъм се нарича такова обяснение на света, което тръгвайки от човека си представя, че в основата на целия ход на света има едно същество, което ръководи този ход, както човек управлява своите собствени действия.
Онези, които предполагат един всеобщ космически Разум в основата на събитията, те също обясняват света в антропоморфен смисъл. Защото тази космическа Интелигентност не е нищо друго освен човешкия Разум, направен всеобщ и всемирен. Когато Гьоте казва: "Хората никога не осъзнават колко антропоморфен е Той", неговото съзнание е завладяно от мисълта, че скрит антропоморфизъм се съдържа и в най-простото изказване, което правим за природата. Когато казваме "едно тяло се търкаля, защото друго го е ударило", ние формираме такава идея от нашия Аз. Удряме тяло и то се търкаля.
към текста >>
Ако мисловното изучаване на природата е повторение на нейното създаване, основният хар
акт
ер на това сътворение би трябвало да съответства на човешко действие; трябва да бъде един
акт
на свободна духовна
акт
ивност, а не например на геометрична необходимост.
Тази глава на моята книга завършва с пасажа: "Ако вътрешният живот бъде обявен за божествен, изглежда нелогично да се ограничаваме в една част от него. Шелинг не изпадна в това противоречие. Когато той каза, че да обясняваш природата е да създаваш природа, той означи посоката на своя собствен възглед за живота.
Ако мисловното изучаване на природата е повторение на нейното създаване, основният характер на това сътворение би трябвало да съответства на човешко действие; трябва да бъде един акт на свободна духовна активност, а не например на геометрична необходимост.
Но ние не можем да разпознаем едно свободно сътворение през законите на Разума; то трябва да разкрие себе си чрез други средства."
към текста >>
Цитирането на следния откъс се прави само с цел да покаже благоволението, с което книгата се ползваше по онова време: "Така че още повече трябва да приветстваме ф
акт
а, че д-р Рудолф Щайнер, автор добре познат като модерен мислител и протагонист, се е заел със задачата да даде на немската публика едно обективно представяне на духовните конфликти в Германия през XIX век относно възгледи и разбирания за света."
Цитирането на следния откъс се прави само с цел да покаже благоволението, с което книгата се ползваше по онова време: "Така че още повече трябва да приветстваме факта, че д-р Рудолф Щайнер, автор добре познат като модерен мислител и протагонист, се е заел със задачата да даде на немската публика едно обективно представяне на духовните конфликти в Германия през XIX век относно възгледи и разбирания за света."
към текста >>
Това не беше въпрос на случаен избор, а беше, к
акт
о се казва, ясен зов на Кармата.
Това бе написано през Ноември 1901 год., скоро след като бях започнал да изнасям теософските лекции в Берлин. Може правилно да се каже, че тогава имаше искане, публично искане, и аз трябваше да говоря за целта и намеренията на Теософията.
Това не беше въпрос на случаен избор, а беше, както се казва, ясен зов на Кармата.
към текста >>
Тези лекции бяха впоследствие отпечатани в книгата "Християнството като мистичен ф
акт
", излязла през лятото на 1902 год.
През зимата на 1900-1901 год., изнесох лекциите върху Мистицизма, а през тази на 1901-1902 год. онези, третиращи Египетските и Гръцките Мистерии в доста големи подробности.
Тези лекции бяха впоследствие отпечатани в книгата "Християнството като мистичен факт", излязла през лятото на 1902 год.
към текста >>
38.
3. Трета лекция, 16 Октомври 1915 год.
GA_254 Окултното движение през 19 век и неговата връзка със съвременната култура
Той вече беше щедро охар
акт
еризиран, но могат да бъдат описани два аспекта, които ще ни изяснят цялостното му значение по два начина.
Критичното отношение е винаги най-лесното, когато нещо се изправя срещу друго. Следователно е важно да се осъзнае, че настоящият етап в еволюцията на човечеството, който може да се нарече материалистичен възглед за света, дойде през XIX век напълно неизбежно.
Той вече беше щедро охарактеризиран, но могат да бъдат описани два аспекта, които ще ни изяснят цялостното му значение по два начина.
към текста >>
Тази червена нишка се съдържа в простия ф
акт
, че човешките същества мислят.
Сега може да се каже, че има и винаги ще има нещо, което може да бъде открито като една червена нишка дори и в най-гибелните концепции за света. И ако следваме тази червена нишка, която преминава през еволюцията на човечеството, непременно ще разпознаем най-малкото нелогичността на материалистичния възглед за света.
Тази червена нишка се съдържа в простия факт, че човешките същества мислят.
Без мисленето, човекът не би могъл да достигне дори до един материалистичен възглед за света. Въпреки това, той е измислил такова схващане, само защото забрави тази частица от себепознанието: Ти самият мислиш, а атомите не могат да мислят! Ако само тази една частица от себепознанието се приложи, има за какво да се хванем; и хващайки се за него, всеки винаги ще намери, че това не е съвместимо с материализма.
към текста >>
В основата си, тя е едно външно следствие, един мираж от една страна на пространството и атомите движещи се в него, с други думи, онези най-малки частици в които, к
акт
о показахме в предишни лекции, истинското мислене не може да ограничи Битието.
Това е едната страна на въпроса, но тя не може да бъде правилно разбрана, ако не се представи и другата страна. Материалистичната картина на света пространство в пространството атоми, които са в движение и това е всичко.
В основата си, тя е едно външно следствие, един мираж от една страна на пространството и атомите движещи се в него, с други думи, онези най-малки частици в които, както показахме в предишни лекции, истинското мислене не може да ограничи Битието.
Но отново и отново хората стигат до тези атоми. Как те са открити? Как хората стигат до това да приемат тяхното съществуване?
към текста >>
Сериозните физици биха предпочели да се придържат към възприеманото със сетивата, но отново и отново, к
акт
о котката пада на краката си, те се връщаха до атомизма.
Следователно, независимо от Реалността трябва да има някакъв подтик, който внушава на хората да скрояват атомен свят. Нещо трябва да подбужда в тях склонността да измислят атомен свят самата природа не ги води до формиране на атомна картина на самата нея, разбира се! С опитен физик и тук не говоря хипотетично, защото наистина съм разисквал такива теми с физици с някой опитен физик всеки може да поговори за тези неща, защото всеки има повърхностни знания по физика. Физикът никога не би могъл да нападне атомизма! Той ще трябва да каже какъвто и настина бе изводът, достигнат от проницателните физици през 80-те години на изминалото столетие: Атомизмът е предположение, една хипотеза по която се работи, която дава основа за изчисления; но нека бъдем съвсем ясни, че не се занимаваме с никаква Реалност.
Сериозните физици биха предпочели да се придържат към възприеманото със сетивата, но отново и отново, както котката пада на краката си, те се връщаха до атомизма.
към текста >>
Често се е споменавало за тези неща отк
акт
о изнесох лекциите върху "Теософията на Розенкройцерството" в Мюнхен, и ако сте изучили развиващото се през годините ще знаете, че зачатъците на физическото тяло са били дадени на човека на Стария Сатурн, че след това той е преминал през еволюциите на Старото Слънце и на Старата Луна, и че тогава, по време на Лунния период той приел в своя организъм, в съществуващото от неговия физически организъм по онова време своята нервна система.
Често се е споменавало за тези неща откакто изнесох лекциите върху "Теософията на Розенкройцерството" в Мюнхен, и ако сте изучили развиващото се през годините ще знаете, че зачатъците на физическото тяло са били дадени на човека на Стария Сатурн, че след това той е преминал през еволюциите на Старото Слънце и на Старата Луна, и че тогава, по време на Лунния период той приел в своя организъм, в съществуващото от неговия физически организъм по онова време своята нервна система.
към текста >>
През Земното развитие е била включена минерална материя в имагинативните първообрази на нашата нервна система, така к
акт
о и в другите първообрази.
Обаче би било напълно погрешно да си представяме, че през епохата на Старата Луна нервната система е била подобна на това, което застава днес пред анатома или физиолога. В епохата на Старата Луна нервната система присъствала само като първообраз, като имагинация. Тя не е станала физическа, или по-добре казано, минерална в химически смисъл, допреди Земния период. Цялата разклонена нервна система, която сега имаме в нашето тяло, е продукт на Земята.
През Земното развитие е била включена минерална материя в имагинативните първообрази на нашата нервна система, така както и в другите първообрази.
Ето как е възникнала нашата сегашна нервна система.
към текста >>
По време на сън, в своя Аз и астрално тяло той е бил извън своите нерви; той се вмъква отново в нервите и ф
акт
ически е вътре в тях през своя буден живот; в
акт
а на събуждане той се чувства вливащ се, така да се каже, от вън в своите нерви.
Как човешкият душевен живот тече в тази нервна система? Това е въпрос от първостепенно значение. Ние не можем да формираме вярно схващане тук, ако обърнем внимание само на будното дневно съзнание; но ако човек помисли за момента, в който заедно със своите Аз и астрално тяло се измъква от тялото и следователно също и от нервната система, и особено за мига в който се вмъква в тялото при събуждането, той ще има специфично изживяване.
По време на сън, в своя Аз и астрално тяло той е бил извън своите нерви; той се вмъква отново в нервите и фактически е вътре в тях през своя буден живот; в акта на събуждане той се чувства вливащ се, така да се каже, от вън в своите нерви.
към текста >>
К
акт
о прониква в различните органи, човекът също се вмъква и в сетивните нервни влакна, чак до най-външните разклонения на нервите.
Процесът на събуждане е много по-сложен, отколкото може да се предаде в диаграма. През деня, заедно със своята душа, човекът е вътре в тялото си, изпълвайки го до крайния предел на нервите. Това не е като че ли физическото тяло е изпълнено с нещо като недиференцирана мъгла; органите и различните органични структури са проникнати поединично.
Както прониква в различните органи, човекът също се вмъква и в сетивните нервни влакна, чак до най-външните разклонения на нервите.
към текста >>
Целият този процес на нервите се връща отразен обратно в човека благодарение на ф
акт
а, че той се изправя пред него (като нещо подобно на бариера).
Той ги изхвърля в пространството, запълва пространството с тях и тогава те са атомите. Това, в действителност, е произходът на атомизма. Ако пред вас има огледало и вие нямате представа, че това е огледало, несъмнено ще повярвате, че там, отвън, има друга група хора. По същия начин човекът смята, че цялото пространство е запълнено с онова, което той самият изхвърля в него.
Целият този процес на нервите се връща отразен обратно в човека благодарение на факта, че той се изправя пред него (като нещо подобно на бариера).
Но той не го съзнава и затова счита цялото заобикалящо ни пространство за изпълнено с атоми.
към текста >>
Самата природа никъде не ни задължава да приемем съществуването на атомите, но човешкият хар
акт
ер го прави.
Привидните атоми са убожданията, направени от неговите нервни окончания.
Самата природа никъде не ни задължава да приемем съществуването на атомите, но човешкият характер го прави.
В момента на събуждането човек потъва в своето собствено същество и вътрешно усеща безкраен брой пространствени точки в себе си. В този момент той е точно в същата позиция, като че ли се приближава до огледало, блъска се в него и осъзнава, че не може да отиде по-нататък. По същия начин, в момента на събуждането човек достига до своите нервни окончания и знае, че не може да отиде отвъд тях. Цялата атомна картина е като отразяващ екран. В мига, в който човек осъзнава, че не може да отиде зад него, той вече знае как стоят нещата.
към текста >>
Чрез начина, по който свързваме Духовната Наука едновременно с Естествената Наука и също с нейните грешки, ние задоволяваме копнеж, съществувал винаги отк
акт
о има хора, подразбирали лъжовността на модерния материалистичен възглед за света.
Чрез начина, по който свързваме Духовната Наука едновременно с Естествената Наука и също с нейните грешки, ние задоволяваме копнеж, съществувал винаги откакто има хора, подразбирали лъжовността на модерния материалистичен възглед за света.
Когато помислим за свойствения характер на нашата собствена концепция за света, фактът от неизмеримо значение, който ни поразява, е този: Духовната Наука е тук, защото е била жадувана от онези, които са имали чувство за Истината, за Истината която единствена може да донесе онова, от което съвременното човечество се нуждае.
към текста >>
Когато помислим за свойствения хар
акт
ер на нашата собствена концепция за света, ф
акт
ът от неизмеримо значение, който ни поразява, е този: Духовната Наука е тук, защото е била жадувана от онези, които са имали чувство за Истината, за Истината която единствена може да донесе онова, от което съвременното човечество се нуждае.
Чрез начина, по който свързваме Духовната Наука едновременно с Естествената Наука и също с нейните грешки, ние задоволяваме копнеж, съществувал винаги откакто има хора, подразбирали лъжовността на модерния материалистичен възглед за света.
Когато помислим за свойствения характер на нашата собствена концепция за света, фактът от неизмеримо значение, който ни поразява, е този: Духовната Наука е тук, защото е била жадувана от онези, които са имали чувство за Истината, за Истината която единствена може да донесе онова, от което съвременното човечество се нуждае.
към текста >>
39.
4. Четвърта лекция, 17 Октомври 1915 год.
GA_254 Окултното движение през 19 век и неговата връзка със съвременната култура
Това ще ни помогне да разберем хар
акт
ера на онези въздействия и сили, оказващи външно влияние на физически план по начин, който вече ни струваше много разисквания и поне така предполагам ще ви причини много напрягане на мозъка.
Трябва да насочим нашето внимание, от една страна към ролята на материалистичния възглед за света и опита, направен да се противодейства на неизбежното навлизане на този материалистичен поглед от духовното Движение на XIX век; и по-нататък, как от различни страни сред Окултистите бе направен един опит да се спаси човечеството от цялостно потъване в материализма. От друга страна, ще бъде добре да свържем с тази тема изучаването на въпроси, с които подробно се занимаваме точно сега.
Това ще ни помогне да разберем характера на онези въздействия и сили, оказващи външно влияние на физически план по начин, който вече ни струваше много разисквания и поне така предполагам ще ви причини много напрягане на мозъка.
(Намек за дискусиите, състояли се по онова време във връзка с определени вътрешни дела на Обществото бел. англ. пр.)
към текста >>
Съществува свързваща линия между определени важни ф
акт
ори в духовното развитие на XIX век и въпросите, с които сега се занимаваме.
Съществува свързваща линия между определени важни фактори в духовното развитие на XIX век и въпросите, с които сега се занимаваме.
Длъжен съм да направя голям завой днес и ви моля да разгледате различните сведения, които ще изнеса, с определена предпазливост по простата причина, че те се отнасят за теми по които, както ще осъзнаете, понастоящем може да се знае само съвсем малко. По-късно те ще се окажат напълно потвърдени.
към текста >>
Длъжен съм да направя голям завой днес и ви моля да разгледате различните сведения, които ще изнеса, с определена предпазливост по простата причина, че те се отнасят за теми по които, к
акт
о ще осъзнаете, понастоящем може да се знае само съвсем малко.
Съществува свързваща линия между определени важни фактори в духовното развитие на XIX век и въпросите, с които сега се занимаваме.
Длъжен съм да направя голям завой днес и ви моля да разгледате различните сведения, които ще изнеса, с определена предпазливост по простата причина, че те се отнасят за теми по които, както ще осъзнаете, понастоящем може да се знае само съвсем малко.
По-късно те ще се окажат напълно потвърдени.
към текста >>
Ще вземем за наша отправна точка ф
акт
а, че XIX век бе епохата, когато материализмът като мироглед възникна в естествения ход на развитието, и че средата на този век беше времето, когато цялото човечество щеше, така да се каже, да бъде поставено на изпитание с настъпването на материализма.
Ще вземем за наша отправна точка факта, че XIX век бе епохата, когато материализмът като мироглед възникна в естествения ход на развитието, и че средата на този век беше времето, когато цялото човечество щеше, така да се каже, да бъде поставено на изпитание с настъпването на материализма.
Материализмът щеше да застане на хоризонта като Цирцея (или Кирка митична гръцка магьосница, превърнала с измама другарите на Одисей в прасета, но надхитрена от него с помощта на Хермес /виж "Одисея" на Омир, глава X/ бел. бълг. пр.), като изкусителка, и човешките склонности и чувства щяха да свършат буквално влюбени в нея. Затова наистина може да се каже, че хората на XIX век бяха влюбени в материализма.
към текста >>
Имаше съчетание на два ф
акт
ора.
От друга страна сме виждали как до голяма степен материализмът заслужава похвала. Като метод, материализмът направи възможни големите постижения на естествената наука, които с цялото си техническо, икономическо и социално значение не биха били възможни, ако способностите на душата, необходими за материалистично наблюдение на света, не се бяха развили.
Имаше съчетание на два фактора.
От една страна, еволюцията на човечеството трябваше да стигне в своя ход до точката, където материалистичните обяснения бяха неизбежни, когато изучаването на природата бе доведено до по-далечен етап. Искрените мислители не можеха да не достигнат до материализма, ако възприемеха определени методи на изследване, основани на естествената наука; защото материализмът бе добър като метод за изследване и разкриване на тайните на материалния свят. Това бе единият аспект, излязъл наяве. Другият беше този, че сърцата и душите на хората бяха така пригодени, че да ги накарат да обичат материализма. Всичко клонеше към него.
към текста >>
Всички ф
акт
ори се съчетаха, за да поставят хората на изпитанието, така да се каже, на материалистичния възглед за света.
От една страна, еволюцията на човечеството трябваше да стигне в своя ход до точката, където материалистичните обяснения бяха неизбежни, когато изучаването на природата бе доведено до по-далечен етап. Искрените мислители не можеха да не достигнат до материализма, ако възприемеха определени методи на изследване, основани на естествената наука; защото материализмът бе добър като метод за изследване и разкриване на тайните на материалния свят. Това бе единият аспект, излязъл наяве. Другият беше този, че сърцата и душите на хората бяха така пригодени, че да ги накарат да обичат материализма. Всичко клонеше към него.
Всички фактори се съчетаха, за да поставят хората на изпитанието, така да се каже, на материалистичния възглед за света.
към текста >>
Най-необикновеното от всичко, в допълнение на вече казаното, беше че тези съобщения идващи чрез медиумите уж от царството на мъртвите навсякъде издаваха силно пристрастен хар
акт
ер.
Вече съм ви разказвал за онези сред окултистите които, така да се каже, имаха отговорността да се погрижат човечеството да не потъне изцяло в материализъм, за опита направен с медиумизма, и ви показах, че медиумизмът доведе до отклонения. Вече съм посочвал едно от най-значимите от тези отклонения. Беше странно, че медиумите навсякъде твърдяха, че са способни да дадат сведения, откровения от царството на мъртвите, царството в което хората живеят след смъртта.
Най-необикновеното от всичко, в допълнение на вече казаното, беше че тези съобщения идващи чрез медиумите уж от царството на мъртвите навсякъде издаваха силно пристрастен характер.
Можете да прегледате всички тези съобщения, направени от медиуми и ще откриете, че те винаги имат силно пристрастен характер точно където се засяга животът на душата след смъртта.
към текста >>
Можете да прегледате всички тези съобщения, направени от медиуми и ще откриете, че те винаги имат силно пристрастен хар
акт
ер точно където се засяга животът на душата след смъртта.
Вече съм ви разказвал за онези сред окултистите които, така да се каже, имаха отговорността да се погрижат човечеството да не потъне изцяло в материализъм, за опита направен с медиумизма, и ви показах, че медиумизмът доведе до отклонения. Вече съм посочвал едно от най-значимите от тези отклонения. Беше странно, че медиумите навсякъде твърдяха, че са способни да дадат сведения, откровения от царството на мъртвите, царството в което хората живеят след смъртта. Най-необикновеното от всичко, в допълнение на вече казаното, беше че тези съобщения идващи чрез медиумите уж от царството на мъртвите навсякъде издаваха силно пристрастен характер.
Можете да прегледате всички тези съобщения, направени от медиуми и ще откриете, че те винаги имат силно пристрастен характер точно където се засяга животът на душата след смъртта.
към текста >>
Тези лекции съдържат много важни ф
акт
и, които изникват, когато някой достигне царството на мъртвите по правилния начин чрез поставяне самия себе си в състояние, при което те могат да му говорят.
С цел да бъдем съвсем ясни по темата, моля прочетете курса от лекции, които изнесох във Виена през 1914 год., озаглавен "Вътрешната същност на човека и живота между смъртта и новото раждане".
Тези лекции съдържат много важни факти, които изникват, когато някой достигне царството на мъртвите по правилния начин чрез поставяне самия себе си в състояние, при което те могат да му говорят.
към текста >>
Ако прочетете вниманително повечето литература, събрана от съобщенията на различните медиуми, ще откриете особено когато тези медиуми са били направлявани от душите на живи хора че всичко има силно тенденциозен хар
акт
ер.
Но в много широки кръгове, където се използваха медиуми, бяха направени откровения от много различен вид.
Ако прочетете вниманително повечето литература, събрана от съобщенията на различните медиуми, ще откриете особено когато тези медиуми са били направлявани от душите на живи хора че всичко има силно тенденциозен характер.
Бяха дадени такива описания на живота след смъртта, които, ако ги сравните с казаното в лекциите от Виена, се оказват изцяло погрешни. Вие ще доловите също и склонността у различните медиуми да не се допуска нищо относно повтарящите се животи на Земята да излезе на яве. Винаги когато медиумите твърдяха, че са им говорили мъртвите, те описваха живота след смъртта по такъв начин, че изводът беше: не може да има повтарящи се Земни животи! В развитието на медиумизма имаше склонност да се изказват погрешни твърдения точно за най-важните аспекти на живота между смъртта и новото раждане особено да се изказват твърдения, които изключват факта на прераждането. Искаше се чрез медиумите да се говори с такова въздействие.
към текста >>
В развитието на медиумизма имаше склонност да се изказват погрешни твърдения точно за най-важните аспекти на живота между смъртта и новото раждане особено да се изказват твърдения, които изключват ф
акт
а на прераждането.
Но в много широки кръгове, където се използваха медиуми, бяха направени откровения от много различен вид. Ако прочетете вниманително повечето литература, събрана от съобщенията на различните медиуми, ще откриете особено когато тези медиуми са били направлявани от душите на живи хора че всичко има силно тенденциозен характер. Бяха дадени такива описания на живота след смъртта, които, ако ги сравните с казаното в лекциите от Виена, се оказват изцяло погрешни. Вие ще доловите също и склонността у различните медиуми да не се допуска нищо относно повтарящите се животи на Земята да излезе на яве. Винаги когато медиумите твърдяха, че са им говорили мъртвите, те описваха живота след смъртта по такъв начин, че изводът беше: не може да има повтарящи се Земни животи!
В развитието на медиумизма имаше склонност да се изказват погрешни твърдения точно за най-важните аспекти на живота между смъртта и новото раждане особено да се изказват твърдения, които изключват факта на прераждането.
Искаше се чрез медиумите да се говори с такова въздействие. С други думи определени хора, които използваха тази тенденция в изпълнението на свои особени цели, желаеха чрез медиумите да се разгласяват откровения, насочващи че няма повтарящи се Земни животи. Следователно желанието бе да се използват медиумите с цел да се застане срещу учението за повтарящи се Земни животи.
към текста >>
Това бе много поразителен ф
акт
, един ф
акт
, причинил на десните окултисти най-голям ужас от всички, защото те самите бяха група, съучаствала за използването на медиумизма и причиненото от него а то се използваше да служи на пристрастни интереси, вместо на непредубедената истина.
Това бе много поразителен факт, един факт, причинил на десните окултисти най-голям ужас от всички, защото те самите бяха група, съучаствала за използването на медиумизма и причиненото от него а то се използваше да служи на пристрастни интереси, вместо на непредубедената истина.
към текста >>
Материализмът следователно беше ф
акт
ор, който се взе под внимание, и онези които го взеха впредвид сполучиха най-много.
Всички тези неща станаха възможни, защото склонноста към материализъм бе така силна у хората. А казаното във Виенските лекции относно живота между смъртта и новото раждане е несъвместимо с каквато и да е форма на материализма като възглед за света. Но един човек може да бъде материалист в своя начин на мислене и да вярва на казаното от различните медиуми за живота след смъртта, понеже то в действителност е само вид разкрасен материализъм, срамуващ се да се нарече такъв, и затова той прибягва до медиумите, за да събере оттук-оттам нещо относно духовния свят.
Материализмът следователно беше фактор, който се взе под внимание, и онези които го взеха впредвид сполучиха най-много.
към текста >>
Объркването се дължеше на ф
акт
а, че Ариман и Луцифер постоянно бяха смесвани.
Освен всичко това имаше и нещо друго. Дори и сред онези, които знаеха нещо за духовните светове, възникна голямо объркване в течение на XIX век по отношение на тема с която, ако едно духовно Движение би искало да има истински прогрес, е абсолютно необходимо да бъде наясно.
Объркването се дължеше на факта, че Ариман и Луцифер постоянно бяха смесвани.
Хората вече не бяха способни да правят разлика между тях. Принципа на злото и характерното за злото това го разбираха, и не виждаха нужда от по-ясно разграничаване. Дори Гьоте бе неспособен да различи Ариман когото той наричаше Мефистофел от Луцифер. В Гьотевото представяне те бяха неразличими, понеже Мефистофел е смесица, кръстоска между Ариман и Луцифер. В XIX век хората нямаха способност да направят разграничение между представителите на двата духовни потока между Ариман и Луцифер.
към текста >>
Принципа на злото и хар
акт
ерното за злото това го разбираха, и не виждаха нужда от по-ясно разграничаване.
Освен всичко това имаше и нещо друго. Дори и сред онези, които знаеха нещо за духовните светове, възникна голямо объркване в течение на XIX век по отношение на тема с която, ако едно духовно Движение би искало да има истински прогрес, е абсолютно необходимо да бъде наясно. Объркването се дължеше на факта, че Ариман и Луцифер постоянно бяха смесвани. Хората вече не бяха способни да правят разлика между тях.
Принципа на злото и характерното за злото това го разбираха, и не виждаха нужда от по-ясно разграничаване.
Дори Гьоте бе неспособен да различи Ариман когото той наричаше Мефистофел от Луцифер. В Гьотевото представяне те бяха неразличими, понеже Мефистофел е смесица, кръстоска между Ариман и Луцифер. В XIX век хората нямаха способност да направят разграничение между представителите на двата духовни потока между Ариман и Луцифер. Сега мога само да направя определени изказвания по тази тема днес, но по-късно ще мога да ги доразвия и тогава ще стане възможно те да бъдат потвърдени.
към текста >>
Ако Ариман и Луцифер са смесени, к
акт
о са те в Гьотевия образ на Мефистофел, опасността е тази, че Ариман постоянно ще се явява във формата на Луцифер.
Ето защо ще се прави строго разграничаване между фигурите на Ариман и Луцифер в изображенията в нашата сграда. (Първият Гьотеанум, по-късно унищожен при пожар. Статуята сега стои в специална стая във втория Гьотеанум. бел. англ. пр.) Липсата на ясно различаване на тези две сили води до особен вид объркване в духовните разбирания.
Ако Ариман и Луцифер са смесени, както са те в Гьотевия образ на Мефистофел, опасността е тази, че Ариман постоянно ще се явява във формата на Луцифер.
И не се знае за някого дали се занимава със самия Ариман или с Луцифер във формата на Ариман. Ариман желае да насади неистини чрез материалистичния възглед за света. Но материалистичният възглед за света не би довел до последствието споменато вчера, ако хората само се придържаха към нишката на мисленето. Без това така значимо мислене, материализмът не може да бъде преодолян. Но ако Ариман и Луцифер се смесват, човекът е склонен да приеме материалистичната картина на света, която му се представя, защото Луцифер идва на помощ на Ариман и възниква определено силно желание у него да вплете определени заблуди под маската на истини в неговото схващане за света.
към текста >>
Но човекът би прозрял тази измама, ако Луцифер не го подтикваше да придаде сила на определени материалистични ф
акт
и в своя възглед за света.
Развива се забележителна тенденция, а именно да се прикриват заблуждения, които наистина биха могли да виреят само в епохата на материализма някой би могъл да каже в епохата на Аримановата измама защото Луцифер му помага отвътре. Ариман се промъкна в понятията, формирани от външните явления, и заблуждава хората за тях.
Но човекът би прозрял тази измама, ако Луцифер не го подтикваше да придаде сила на определени материалистични факти в своя възглед за света.
към текста >>
" Ф
акт
ът, че това не се забелязва в това имаме същността на целия проблем!
Сега вие може би ще кажете: "Но книгата на Синет безспорно не съдържа материалистично учение!
" Фактът, че това не се забелязва в това имаме същността на целия проблем!
Всичко е украсено и прикрито и може да се разбере само когато някой знае миналите събития, за които точно говорим.
към текста >>
Това беше възможно, ако учението за Осмата Сфера се представеше така, к
акт
о Синет го представи в книгата "Езотеричен Будизъм".
Това беше възможно, ако учението за Осмата Сфера се представеше така, както Синет го представи в книгата "Езотеричен Будизъм".
Има определен брой други факти, които може би са от достатъчна важност, за да бъдат поне посочени защото аз не искам да ви шокирам чрез казаното, а да обясня духовния принцип, върху който е основано нашето собствено становище.
към текста >>
Има определен брой други ф
акт
и, които може би са от достатъчна важност, за да бъдат поне посочени защото аз не искам да ви шокирам чрез казаното, а да обясня духовния принцип, върху който е основано нашето собствено становище.
Това беше възможно, ако учението за Осмата Сфера се представеше така, както Синет го представи в книгата "Езотеричен Будизъм".
Има определен брой други факти, които може би са от достатъчна важност, за да бъдат поне посочени защото аз не искам да ви шокирам чрез казаното, а да обясня духовния принцип, върху който е основано нашето собствено становище.
към текста >>
Затова тя се опита к
акт
о можете да прочетете в "Тайната Доктрина" тя се опита да поправи по определен начин тази концепция за Осмата Сфера и нещата свързани с нея.
Две трудности възникват като резултат от начина, по който учението за Осмата Сфера е представено в книгата на Синет. Една от тези трудности е била създадена от самата Блаватска. Тя знаеше, че написаното от Синет е погрешно (Виж бележките след петата лекция бел. англ. пр.), но от друга страна тя бе в ръцете на онези, които желаеха лъжливото учение да бъде наложено на човечеството.
Затова тя се опита както можете да прочетете в "Тайната Доктрина" тя се опита да поправи по определен начин тази концепция за Осмата Сфера и нещата свързани с нея.
Но го направи по такъв начин, че предизвика объркване. Оттук има известно несъответствие между "Езотеричен Будизъм" на Синет и "Тайната Доктрина" на Блаватска. Блаватска коригира по начин, който всъщност засили пристрастието си към левите индийски окултисти. Тя се опита с много специфични средства, както след малко ще видим, да позволи повече от истината да излезе наяве, за да засенчи грешката. Следователно, тя беше длъжна в отговор да създаде противотежест, защото от позицията на индийските окултисти би било много опасно да се остави истината да бъде разкрита по този начин.
към текста >>
Тя се опита с много специфични средства, к
акт
о след малко ще видим, да позволи повече от истината да излезе наяве, за да засенчи грешката.
пр.), но от друга страна тя бе в ръцете на онези, които желаеха лъжливото учение да бъде наложено на човечеството. Затова тя се опита както можете да прочетете в "Тайната Доктрина" тя се опита да поправи по определен начин тази концепция за Осмата Сфера и нещата свързани с нея. Но го направи по такъв начин, че предизвика объркване. Оттук има известно несъответствие между "Езотеричен Будизъм" на Синет и "Тайната Доктрина" на Блаватска. Блаватска коригира по начин, който всъщност засили пристрастието си към левите индийски окултисти.
Тя се опита с много специфични средства, както след малко ще видим, да позволи повече от истината да излезе наяве, за да засенчи грешката.
Следователно, тя беше длъжна в отговор да създаде противотежест, защото от позицията на индийските окултисти би било много опасно да се остави истината да бъде разкрита по този начин.
към текста >>
Тя знаеше, че такива истини не остават само теории или пък без ефект, к
акт
о други теории касаещи физическия план.
Тя се зае да създаде тази противотежест малко по-малко ще разберем това следвайки определен курс. Тя стигна по-близо до истината за Осмата Сфера отколкото беше Синет и създаде тази противотежест, давайки израз в "Тайната Доктрина" на ред злоупотреби с темите за Юдаизма и Християнството, примесени с определено учение за естеството на Йехова. По този начин, каквото бе оправила от едната страна, тя се опита да го балансира от другата, така че да не бъдат причинени твърде много вреди на течението на индийския окултизъм.
Тя знаеше, че такива истини не остават само теории или пък без ефект, както други теории касаещи физическия план.
Теории като онези, за които говорим, проникват в живота на душата и оцветяват разбиранията и чувствата на хората; наистина те бяха обмислени да обърнат душите в определена посока. Цялата работа е неразрешима бъркотия от заблуди.
към текста >>
Точно к
акт
о Синет не знаеше нищо от истинската насоченост на стоящите зад него, така и онези, свързани с Висшето Духовенство на Църквата, не знаеха много за причината за цялата история.
Трябва да подчертая още веднъж, че онези, които направиха съответната подготовка, вероятно не бяха съвсем наясно за това, че бяха инструменти на индивидуалност, стояща зад тях.
Точно както Синет не знаеше нищо от истинската насоченост на стоящите зад него, така и онези, свързани с Висшето Духовенство на Църквата, не знаеха много за причината за цялата история.
Но те съзнаваха, че това което вършеха не можеше да не направи голямо впечатление на окултистите, и това твърдо ги убеди да подкрепят насоката на онези, които бяха решени да отстранят учението за повтарящите се Земни животи.
към текста >>
Ако след тези предварителни указания се насочим към разглеждането на една отделна заблуда в книгата на Синет, ние намираме учение, че Осмата Сфера се проявява първостепенно в Луната; че Луната с нейните влияния и въздействия върху хората ф
акт
ически е Осмата Сфера.
Ако след тези предварителни указания се насочим към разглеждането на една отделна заблуда в книгата на Синет, ние намираме учение, че Осмата Сфера се проявява първостепенно в Луната; че Луната с нейните влияния и въздействия върху хората фактически е Осмата Сфера.
Изразено в тази форма, това е лъжа. Тук е същественият момент. Ако в изследването на въздействията на Луната започнехме от предположението на Синет, щяхме да бъдем вкарани в сериозна грешка, възникваща от материалистичното мислене и която не е лесно откриваема. Какво тогава беше нужно, за да се покаже истината? Беше нужно да се посочи вярното положение на нещата относно Луната като противоположност на погрешното представяне в "Езотеричен Будизъм" от Синет.
към текста >>
Аз придадох особено значение на ф
акт
а, че отделянето на Луната трябва да се опише с максимална яснота.
Прочетете четвърта глава, отнасяща се по този въпрос, от "Въведение в Тайната Наука". Моята цел там бе да опиша как Луната се отделя от Земята.
Аз придадох особено значение на факта, че отделянето на Луната трябва да се опише с максимална яснота.
Важно е да посочим тук истината като противоположност на заблудата. И така, за да се отблъсне индийското влияние, беше нужно да се опише в цялата си яснота мястото на Луната в Земната еволюция. Това бе едно от нещата, които трябваше да се направят в моята книга "Въведение в Тайната Наука".
към текста >>
Наистина, този по-различен начин не бе подробно описан, но можеше да се долови, че тези хора бяха осъзнали нещо за процеса на Лунното отделяне от Земята, к
акт
о съм го представил в книгата "Тайната Наука".
Всъщност, голямо добро бе направено по отношение на твърдението на Синет за Осмата Сфера, защото погрешността на посоченото за Осмата Сфера и Луната бе изтъкнато особено остро от тази страна. Но в същото време това беше съчетано с друго учение. Твърдеше се от тези среди, че човекът е свързан с Луната не по описания от Синет начин, а по по-различен.
Наистина, този по-различен начин не бе подробно описан, но можеше да се долови, че тези хора бяха осъзнали нещо за процеса на Лунното отделяне от Земята, както съм го представил в книгата "Тайната Наука".
Но те придадоха голямо значение на следното, казвайки:
към текста >>
Но ако след това помислим върху неговия живот между смъртта и следващото раждане, трябва да се вземе предвид един съществен ф
акт
, а именно, че сферите на дейност на тези Духове на Формата се разпределят в седем категории, само една от които е определена за Йехова, а именно отнасящата се главно за живота между раждането и смъртта.
Ако помислим за човека, какъвто е той между раждането и смъртта, можем да си представим, че по отношение на своята еволюция той се намира под въздействието на Духовете на Формата. Това е посочено също и в "Тайната Наука".
Но ако след това помислим върху неговия живот между смъртта и следващото раждане, трябва да се вземе предвид един съществен факт, а именно, че сферите на дейност на тези Духове на Формата се разпределят в седем категории, само една от които е определена за Йехова, а именно отнасящата се главно за живота между раждането и смъртта.
Другите шест категории Духове на Формата водят живота между смъртта и новото раждане.
към текста >>
Точно к
акт
о Йехова имаше нещо общо със Земята и всъщност направи жертвата да отиде на Луната, за да неутрализира определени неща в Земната еволюция, така трябваше да направят това и другите Духове на Формата с останалите планети.
Това може да бъде открито само ако проучим живота между смъртта и новото раждане.
Точно както Йехова имаше нещо общо със Земята и всъщност направи жертвата да отиде на Луната, за да неутрализира определени неща в Земната еволюция, така трябваше да направят това и другите Духове на Формата с останалите планети.
Но този факт трябва да се прикрие, трябва да бъде пазен в тайна, ако се желае да не се дава на човека идеята за повтарящи се Земни животи; и освен това скриването трябва да бъде наистина ефективно; трябва да се предизвика по този начин хората да не са наясно с тайната, за която говоря. Защото, ако те са отклонени от истинската перспектива за живота между смъртта и новото раждане, без тази тайна тяхното внимание ще бъде приковано върху живота между раждането и смъртта и те няма да допускат медиуми да ги убеждават да повярват, че животът след смъртта просто е продължение на живота на Земята.
към текста >>
Но този ф
акт
трябва да се прикрие, трябва да бъде пазен в тайна, ако се желае да не се дава на човека идеята за повтарящи се Земни животи; и освен това скриването трябва да бъде наистина ефективно; трябва да се предизвика по този начин хората да не са наясно с тайната, за която говоря.
Това може да бъде открито само ако проучим живота между смъртта и новото раждане. Точно както Йехова имаше нещо общо със Земята и всъщност направи жертвата да отиде на Луната, за да неутрализира определени неща в Земната еволюция, така трябваше да направят това и другите Духове на Формата с останалите планети.
Но този факт трябва да се прикрие, трябва да бъде пазен в тайна, ако се желае да не се дава на човека идеята за повтарящи се Земни животи; и освен това скриването трябва да бъде наистина ефективно; трябва да се предизвика по този начин хората да не са наясно с тайната, за която говоря.
Защото, ако те са отклонени от истинската перспектива за живота между смъртта и новото раждане, без тази тайна тяхното внимание ще бъде приковано върху живота между раждането и смъртта и те няма да допускат медиуми да ги убеждават да повярват, че животът след смъртта просто е продължение на живота на Земята.
към текста >>
Ако прочетете "Тайната Наука", отново ще намерите подчертаване на ф
акт
а, че е необходимо за човека да отпътува от Земята, защото трябва да прекара част от своя живот на други планети.
Това е което всъщност се случи, и можете да прочетете за него в съответната литература. Често ще намирате твърдението, че човекът няма нищо общо с другите планети в нашата Слънчева Система но подразбиращото се от това е: Нищо общо с водещите Духове на тези планети на нашата Слънчева Система. Това силно се изтъкваше, за да не развиват хората представи, които биха ги довели до осъзнаване правдоподобността на учението за прераждането. И така, другата задача бе да се представи истината като протиположност на заблудата.
Ако прочетете "Тайната Наука", отново ще намерите подчертаване на факта, че е необходимо за човека да отпътува от Земята, защото трябва да прекара част от своя живот на други планети.
Книгата "Тайната Наука" се занимава в детайли от една страна с неговите отношения с Луната, от друга страна с отношенията му с планетите.
към текста >>
Защото ако представите нещата така, к
акт
о аз съм го направил в "Тайната Наука", ще покажете какво трябва да се извърши в еволюцията на нашата Земя чрез връзката и с планетите.
Какво тези хора тръгнаха да постигат, може да се посочи накратко така: те също се възползваха от материалистичния възглед на времето.
Защото ако представите нещата така, както аз съм го направил в "Тайната Наука", ще покажете какво трябва да се извърши в еволюцията на нашата Земя чрез връзката и с планетите.
Другите планети също принадлежат на еволюцията на Земята. За материалиста, тези планети се движат в пространството като прости парчета материя. И така, в описването на техните функции в духовната еволюция на човечеството, ще трябва да се върнем до тяхната духовна същност на Същества, към Духовете на планетите.
към текста >>
Учението за ф
акт
а на реинкарнацията бе вярно, разбира се, но скоро ще видим колко голяма отстъпка е направена пред материализма в "Езотеричен Будизъм" к
акт
о бе наречена книгата.
Затова има също в действие и далеч по-голяма сила на заблуда, която е крайно необходимо да се прозре. Това не е лесно, понеже по-голямата сила изисква да и се противодейства. От една страна, истината за Луната е забулена от изопачаването, а от друга, също и истината за планетите. Така бяхме заклещени между две заблуди в изгода на материализма. Първо, ставаше въпрос да се вземе предвид произлизащото от източната страна, която бе отговорна за поддържането на заблудата относно Луната, с цел да представи източното учение за прераждането.
Учението за факта на реинкарнацията бе вярно, разбира се, но скоро ще видим колко голяма отстъпка е направена пред материализма в "Езотеричен Будизъм" както бе наречена книгата.
От другата страна имаше желание определена форма на Католически Езотеризъм да се предпази от пристъпа на индийско влияние, и там повече от всякога беше в действие тенденцията да се остави цялата духовна действителност, свързана с еволюцията на планетарната система като цяло, да бъде потопена в материализма. Мисията на Духовната Наука беше заклещена между тези две течения. Това бе положението, пред което бяхме изправени тогава. Навсякъде имаше в действие големи сили, стремящи се да направят ефективно едно или друго въздействие.
към текста >>
Това трябва категорично да не се забравя, ако започвайки от това, което човекът ф
акт
ически е сега на Земята, ще търсим отговор на въпроса: Какво е това в човека, което е наследството на Старата Луна?
Минералното царство е било прибавено за пръв път през Земния период, и съставляващото материалния свят на физическия план е изцяло наситено с минералния елемент. Всичко което възприемате в растителното, животинското или човешкото царство е минералния елемент, който е бил внедрен в тях. Вашето тяло е "минерализирано" напълно. Онова, което не е минерално Лунната природа, Слънчевата природа е представено там само скрито. Ние виждаме само минералното, земното.
Това трябва категорично да не се забравя, ако започвайки от това, което човекът фактически е сега на Земята, ще търсим отговор на въпроса: Какво е това в човека, което е наследството на Старата Луна?
към текста >>
К
акт
о виждате, подготовката за нашето настоящо проучване бе вече направена отдавна.
Както виждате, подготовката за нашето настоящо проучване бе вече направена отдавна.
Вътре в човека, какъвто е той сега, присъства Старата Луна, но под форма, която трябва да се изобрази като несъдържаща нищо минерално. Ако си представите Земния човек по такъв начин, че да виждате само неговата минерална част, трябва да си представите Лунния човек вътре в него. Само че няма нищо минерално в този Лунен човек, затова той не може да се види с физически очи, а само с духовен поглед. Лунната форма лежи в основата на определени съставни части на физическия човек, съдържа се вътре в него, но може да бъде доловена само от окото на ясновидеца. Излишно е да се казва, че съществуващото вътре е присъствало на Старата Луна.
към текста >>
И така във връзка със Старата Луна трябва да си представим, че цялата околна среда е била видима за имагинативното ясновидство на Лунния човек точно к
акт
о нашето обкръжение, с растенията, животните, реките, планините, е видимо за физическите очи.
Виждали са чрез имагинативно познание в надигащи се, вълнуващи се образи. Те все още присъстват днес, но за да се видят, е необходимо поне атавистично ясновидство. Човекът на Старата Луна би могъл да се възприеме само чрез атавистично ясновидство, което в онази епоха е било нормалната способност за виждане. Затова също и всичко свързано с тази еволюция на Старата Луна може да се види само в имагинации, с древното зрително ясновидство. Никога не трябва да се мисли, че Лунният човек може да се създаде на минералната Земя; той е продукт на Старата Луна и като такъв може да бъде видян в имагинативното ясновидство.
И така във връзка със Старата Луна трябва да си представим, че цялата околна среда е била видима за имагинативното ясновидство на Лунния човек точно както нашето обкръжение, с растенията, животните, реките, планините, е видимо за физическите очи.
към текста >>
Сега знаем, че силите съдържащи се в Старата Луна неминуемо са се появили отново в Земния еволюционен процес, но че Земната еволюция би била обречена да загине, к
акт
о съм показал в "Тайната Наука", ако тези Лунни сили впоследствие не бяха си отишли.
Сега знаем, че силите съдържащи се в Старата Луна неминуемо са се появили отново в Земния еволюционен процес, но че Земната еволюция би била обречена да загине, както съм показал в "Тайната Наука", ако тези Лунни сили впоследствие не бяха си отишли.
Те не можели да продължат своето съществуване вътре в Земните сили. Но защо? Спомнете си, че цялата планета Земя трябвало да приеме в себе си минералното царство, и така да бъде минерализирана. Докато Луната е била част от Земята, Лунните сили все още били вътре в Земята. Но тези сили трябвало да бъдат отстранени, и затова самата Луна била длъжна да се раздели със Земята, защото не можело да съществува в минерализираната Земя; иначе хората нямало да могат да се развиват така, както те действително се развиват.
към текста >>
Но тези сили трябвало да бъдат отстранени, и затова самата Луна била длъжна да се раздели със Земята, защото не можело да съществува в минерализираната Земя; иначе хората нямало да могат да се развиват така, к
акт
о те действително се развиват.
Сега знаем, че силите съдържащи се в Старата Луна неминуемо са се появили отново в Земния еволюционен процес, но че Земната еволюция би била обречена да загине, както съм показал в "Тайната Наука", ако тези Лунни сили впоследствие не бяха си отишли. Те не можели да продължат своето съществуване вътре в Земните сили. Но защо? Спомнете си, че цялата планета Земя трябвало да приеме в себе си минералното царство, и така да бъде минерализирана. Докато Луната е била част от Земята, Лунните сили все още били вътре в Земята.
Но тези сили трябвало да бъдат отстранени, и затова самата Луна била длъжна да се раздели със Земята, защото не можело да съществува в минерализираната Земя; иначе хората нямало да могат да се развиват така, както те действително се развиват.
Говорил съм за всичко това в книгата "Тайната Наука". А сега си спомнете точно казаното от мен днес че тази Луна може да се възприеме само чрез имагинативно ясновидство. Следователно, ако си представите как човекът се е развил като Земен човек с устройство, пригодено за възприемане с физически сетива, ще разберете, че той никога не би могъл да види отделянето на Луната. Отделянето на Луната и също нейното място там отвън в Космоса биха могли да се доловят само ясновидски. Човекът бил устроен така, че целият процес на отделяне на Луната можел да бъде видян само с ясновидски поглед, и влиянията, тогава произтичащи от Луната, биха могли да бъдат само онези на Старата Луна така да се каже въздействия, които работили по такъв начин в човека, че наред с другите неща, да породят в него имагинативно ясновидство.
към текста >>
Това е така, дори трябва да бъде така, но че окултната действителност която посочих е скрита отзад този ф
акт
той пропусна изцяло.
Как да се превъзмогнеше материализма на XIX век? Неговите привърженици със сигурност нямаше да повярват, че зад материалната Луна лежи най-важният остатък от старата, неминерализирана Луна; те никога не биха повярвали в подобно нещо. Така бе направено отстъпване пред материализма чрез говоренето само за физическата, материализирана Луна. Ето защо когато Синет говореше за Луната, той пропускаше духа. В "Езотеричен Будизъм" той просто казва, че материята на Луната е далеч по-плътна от тази на Земята.
Това е така, дори трябва да бъде така, но че окултната действителност която посочих е скрита отзад този факт той пропусна изцяло.
Следователно той направи отстъпка с това, че говори само за материята на Луната. Но духовността зад Луната там не се взема впредвид; тя в основата си не принадлежи на Земята, и е свързана много повече със Старата Луна, отколкото със Земята. Този факт беше напълно скрит, и последствието бе от огромно значение; защото Синет така представи един верен факт а именно, че Луната има нещо общо с Осмата Сфера в крайно погрешна светлина и го изкриви с голямо умение. Той пропусна всяко споменаване за духовния аспект на Осмата Сфера, а именно, че Осмата Сфера, за представител на която бе набедена Луната, е онова, което се крие зад Луната, и той нарече Осмата Сфера поставеното там всъщност да неутрализира, да отблъсква въздействията на Осмата Сфера. Както вече чухме, материята на Луната е там, за да неутрализира Осмата Сфера, да я направи неефективна.
към текста >>
Този ф
акт
беше напълно скрит, и последствието бе от огромно значение; защото Синет така представи един верен ф
акт
а именно, че Луната има нещо общо с Осмата Сфера в крайно погрешна светлина и го изкриви с голямо умение.
Ето защо когато Синет говореше за Луната, той пропускаше духа. В "Езотеричен Будизъм" той просто казва, че материята на Луната е далеч по-плътна от тази на Земята. Това е така, дори трябва да бъде така, но че окултната действителност която посочих е скрита отзад този факт той пропусна изцяло. Следователно той направи отстъпка с това, че говори само за материята на Луната. Но духовността зад Луната там не се взема впредвид; тя в основата си не принадлежи на Земята, и е свързана много повече със Старата Луна, отколкото със Земята.
Този факт беше напълно скрит, и последствието бе от огромно значение; защото Синет така представи един верен факт а именно, че Луната има нещо общо с Осмата Сфера в крайно погрешна светлина и го изкриви с голямо умение.
Той пропусна всяко споменаване за духовния аспект на Осмата Сфера, а именно, че Осмата Сфера, за представител на която бе набедена Луната, е онова, което се крие зад Луната, и той нарече Осмата Сфера поставеното там всъщност да неутрализира, да отблъсква въздействията на Осмата Сфера. Както вече чухме, материята на Луната е там, за да неутрализира Осмата Сфера, да я направи неефективна.
към текста >>
К
акт
о вече чухме, материята на Луната е там, за да неутрализира Осмата Сфера, да я направи неефективна.
Това е така, дори трябва да бъде така, но че окултната действителност която посочих е скрита отзад този факт той пропусна изцяло. Следователно той направи отстъпка с това, че говори само за материята на Луната. Но духовността зад Луната там не се взема впредвид; тя в основата си не принадлежи на Земята, и е свързана много повече със Старата Луна, отколкото със Земята. Този факт беше напълно скрит, и последствието бе от огромно значение; защото Синет така представи един верен факт а именно, че Луната има нещо общо с Осмата Сфера в крайно погрешна светлина и го изкриви с голямо умение. Той пропусна всяко споменаване за духовния аспект на Осмата Сфера, а именно, че Осмата Сфера, за представител на която бе набедена Луната, е онова, което се крие зад Луната, и той нарече Осмата Сфера поставеното там всъщност да неутрализира, да отблъсква въздействията на Осмата Сфера.
Както вече чухме, материята на Луната е там, за да неутрализира Осмата Сфера, да я направи неефективна.
към текста >>
Цялото естество на човешката душа щеше да стане съвсем различно на Земята, и че това не се е случило се дължи на ф
акт
а, че материя с по-голяма плътност е била вградена в Луната.
Хората не осъзнават какво щеше да бъде въздействието на Осмата Сфера, ако материята е била отхвърлена от Луната.
Цялото естество на човешката душа щеше да стане съвсем различно на Земята, и че това не се е случило се дължи на факта, че материя с по-голяма плътност е била вградена в Луната.
Онова, което всъщност прави Осмата Сфера неефектива, а именно нейната материя, Синет нарича Осмата Сфера, и което е в действителност Осмата Сфера, а именно силите на Старата Луна, той скрива. Често използвана хитрост в окултизма е да се казва нещо, което по принцип е вярно, но то да се представя по такъв начин, че е абсолютно погрешно простете парадокса! Грешно е да се каже, че материалната Луна е Осмата Сфера, защото всъщност тя е неутрализаторът на Осмата Сфера. Но там е представено за съвсем вярно, че "Луната" е Осмата Сфера, защото Осмата Сфера е центрирана в Луната.
към текста >>
40.
5. Пета лекция, 18 Октомври 1915 год.
GA_254 Окултното движение през 19 век и неговата връзка със съвременната култура
Затова няма много думи, които могат да се използват за хар
акт
еризиране на Осмата Сфера.
Затова няма много думи, които могат да се използват за характеризиране на Осмата Сфера.
Фактът, че всяко споменаване бе избягвано толкова дълго време, също ще ви даде възможност да осъзнаете какво е замесено, когато някой говори за нея. Следователно ще трябва да вземете афористичните забележки, които ще направя днес, за нещо като встъпително описание, дадено наред с темата за отхвърляне на определени споменавания, и което за начало може да бъде само малък принос по въпроса. Да се надяваме обаче, че по-нататък ще има подходящи поводи да се каже още. На основа казаното в последната лекция и също, до известна степен, при по-ранните случаи, ще се опитам да характеризирам нареченото "Осмата Сфера", за да може да имаме основа за описване на развитието на духовното Движение през XIX и началото на XX век.
към текста >>
Ф
акт
ът, че всяко споменаване бе избягвано толкова дълго време, също ще ви даде възможност да осъзнаете какво е замесено, когато някой говори за нея.
Затова няма много думи, които могат да се използват за характеризиране на Осмата Сфера.
Фактът, че всяко споменаване бе избягвано толкова дълго време, също ще ви даде възможност да осъзнаете какво е замесено, когато някой говори за нея.
Следователно ще трябва да вземете афористичните забележки, които ще направя днес, за нещо като встъпително описание, дадено наред с темата за отхвърляне на определени споменавания, и което за начало може да бъде само малък принос по въпроса. Да се надяваме обаче, че по-нататък ще има подходящи поводи да се каже още. На основа казаното в последната лекция и също, до известна степен, при по-ранните случаи, ще се опитам да характеризирам нареченото "Осмата Сфера", за да може да имаме основа за описване на развитието на духовното Движение през XIX и началото на XX век.
към текста >>
На основа казаното в последната лекция и също, до известна степен, при по-ранните случаи, ще се опитам да хар
акт
еризирам нареченото "Осмата Сфера", за да може да имаме основа за описване на развитието на духовното Движение през XIX и началото на XX век.
Затова няма много думи, които могат да се използват за характеризиране на Осмата Сфера. Фактът, че всяко споменаване бе избягвано толкова дълго време, също ще ви даде възможност да осъзнаете какво е замесено, когато някой говори за нея. Следователно ще трябва да вземете афористичните забележки, които ще направя днес, за нещо като встъпително описание, дадено наред с темата за отхвърляне на определени споменавания, и което за начало може да бъде само малък принос по въпроса. Да се надяваме обаче, че по-нататък ще има подходящи поводи да се каже още.
На основа казаното в последната лекция и също, до известна степен, при по-ранните случаи, ще се опитам да характеризирам нареченото "Осмата Сфера", за да може да имаме основа за описване на развитието на духовното Движение през XIX и началото на XX век.
към текста >>
Вие ще сте схванали от лекцията сфера, че Осмата Сфера не може да бъде нищо принадлежащо на материалния свят, тъй като ви показах как най-голямото заблуждение в изложението на Синет е, че физическата Луна е пряко свързана с Осмата Сфера, и се опитах да направя разбираемо как същинската основа на грешката се състои във ф
акт
а, че тя сочи към нещо материално и физическо.
Вие ще сте схванали от лекцията сфера, че Осмата Сфера не може да бъде нищо принадлежащо на материалния свят, тъй като ви показах как най-голямото заблуждение в изложението на Синет е, че физическата Луна е пряко свързана с Осмата Сфера, и се опитах да направя разбираемо как същинската основа на грешката се състои във факта, че тя сочи към нещо материално и физическо.
към текста >>
Опитах се да изясня в лекцията вчера, че на Старата Луна естественият човешки метод на възприятие е бил зрителен и имагинативен по хар
акт
ер, затова всяка реалност разпозната в Осмата Сфера трябва да бъде открита с такъв поглед.
Сега имате указания, чрез които можете да се приближите мислено до представа за Осмата Сфера. Аз казах, че Осмата Сфера има нещо общо с остатъка от Старата Луна и нейната еволюция. Толкова можете да съберете от изследванията, които провеждаме в течение на времето.
Опитах се да изясня в лекцията вчера, че на Старата Луна естественият човешки метод на възприятие е бил зрителен и имагинативен по характер, затова всяка реалност разпозната в Осмата Сфера трябва да бъде открита с такъв поглед.
С други думи: трябва да се вземе за дадено от самото начало, че Осмата Сфера е открита по пътя на зрителни имагинации.
към текста >>
Точно к
акт
о физическият въздух е около нас, така и Духовното е около нас; ние трябва да търсим Духовното вътре в онова, което е в действителност физическо в нашето обкръжение.
Това ще ви загатне, че Осмата Сфера се наблюдава вътре в Земната Сфера. Не е правилно тя да се чертае отгоре или отдолу; за да се изобрази реалността, би трябвало тя да се нарисува в Земната Сфера. Често съм давал един груб пример, за да изразя какво се има предвид тук.
Точно както физическият въздух е около нас, така и Духовното е около нас; ние трябва да търсим Духовното вътре в онова, което е в действителност физическо в нашето обкръжение.
Оттук трябва да се предположи, че точно както духовното е около нас, също така трябва да търсим Осмата Сфера в нашата околна среда. Това означава, че би трябвало да се развие орган, позволяващ на човека да възприема Осмата Сфера, точно както неговите физически сетива му позволяват да възприема материалната Земя. Тогава той би могъл да преживява Осмата Сфера напълно съзнателно; но несъзнателно той е винаги вътре в нея точно както ние сме винаги във въздуха, дори и ако не го съзнаваме. И ако сме развили орган за изживяване на Осмата Сфера, ние я усещаме около нас. Така че ако Осмата Сфера трябва да бъде описана, очевидно тя трябва да се опише като реалност, в която живеем през цялото време.
към текста >>
Оттук трябва да се предположи, че точно к
акт
о духовното е около нас, също така трябва да търсим Осмата Сфера в нашата околна среда.
Това ще ви загатне, че Осмата Сфера се наблюдава вътре в Земната Сфера. Не е правилно тя да се чертае отгоре или отдолу; за да се изобрази реалността, би трябвало тя да се нарисува в Земната Сфера. Често съм давал един груб пример, за да изразя какво се има предвид тук. Точно както физическият въздух е около нас, така и Духовното е около нас; ние трябва да търсим Духовното вътре в онова, което е в действителност физическо в нашето обкръжение.
Оттук трябва да се предположи, че точно както духовното е около нас, също така трябва да търсим Осмата Сфера в нашата околна среда.
Това означава, че би трябвало да се развие орган, позволяващ на човека да възприема Осмата Сфера, точно както неговите физически сетива му позволяват да възприема материалната Земя. Тогава той би могъл да преживява Осмата Сфера напълно съзнателно; но несъзнателно той е винаги вътре в нея точно както ние сме винаги във въздуха, дори и ако не го съзнаваме. И ако сме развили орган за изживяване на Осмата Сфера, ние я усещаме около нас. Така че ако Осмата Сфера трябва да бъде описана, очевидно тя трябва да се опише като реалност, в която живеем през цялото време.
към текста >>
Това означава, че би трябвало да се развие орган, позволяващ на човека да възприема Осмата Сфера, точно к
акт
о неговите физически сетива му позволяват да възприема материалната Земя.
Това ще ви загатне, че Осмата Сфера се наблюдава вътре в Земната Сфера. Не е правилно тя да се чертае отгоре или отдолу; за да се изобрази реалността, би трябвало тя да се нарисува в Земната Сфера. Често съм давал един груб пример, за да изразя какво се има предвид тук. Точно както физическият въздух е около нас, така и Духовното е около нас; ние трябва да търсим Духовното вътре в онова, което е в действителност физическо в нашето обкръжение. Оттук трябва да се предположи, че точно както духовното е около нас, също така трябва да търсим Осмата Сфера в нашата околна среда.
Това означава, че би трябвало да се развие орган, позволяващ на човека да възприема Осмата Сфера, точно както неговите физически сетива му позволяват да възприема материалната Земя.
Тогава той би могъл да преживява Осмата Сфера напълно съзнателно; но несъзнателно той е винаги вътре в нея точно както ние сме винаги във въздуха, дори и ако не го съзнаваме. И ако сме развили орган за изживяване на Осмата Сфера, ние я усещаме около нас. Така че ако Осмата Сфера трябва да бъде описана, очевидно тя трябва да се опише като реалност, в която живеем през цялото време.
към текста >>
Тогава той би могъл да преживява Осмата Сфера напълно съзнателно; но несъзнателно той е винаги вътре в нея точно к
акт
о ние сме винаги във въздуха, дори и ако не го съзнаваме.
Не е правилно тя да се чертае отгоре или отдолу; за да се изобрази реалността, би трябвало тя да се нарисува в Земната Сфера. Често съм давал един груб пример, за да изразя какво се има предвид тук. Точно както физическият въздух е около нас, така и Духовното е около нас; ние трябва да търсим Духовното вътре в онова, което е в действителност физическо в нашето обкръжение. Оттук трябва да се предположи, че точно както духовното е около нас, също така трябва да търсим Осмата Сфера в нашата околна среда. Това означава, че би трябвало да се развие орган, позволяващ на човека да възприема Осмата Сфера, точно както неговите физически сетива му позволяват да възприема материалната Земя.
Тогава той би могъл да преживява Осмата Сфера напълно съзнателно; но несъзнателно той е винаги вътре в нея точно както ние сме винаги във въздуха, дори и ако не го съзнаваме.
И ако сме развили орган за изживяване на Осмата Сфера, ние я усещаме около нас. Така че ако Осмата Сфера трябва да бъде описана, очевидно тя трябва да се опише като реалност, в която живеем през цялото време.
към текста >>
А сега, к
акт
о казах, всичко което мога да направя в това въвеждащо изучаване е да дам някакви общи сведения останалото ще излезе наяве докато напредваме.
А сега, както казах, всичко което мога да направя в това въвеждащо изучаване е да дам някакви общи сведения останалото ще излезе наяве докато напредваме.
Най-напред, вие можете да разберете, че каквото е около нас като Осма Сфера е достъпно за имагинативно-зрителното ясновидство. Да се развие имагинативно ясновидство без възприемането на нещо от Осмата Сфера е невъзможно. Причината, поради която е толкова трудно да се говори по теми като Осмата Сфера е, че наистина ясно и проницателно ясновидство се притежава от толкова малко хора. В Осмата сфера ние трябва да работим с имагинации, и каквото представлява основното естество на Земната еволюция т.е. Четвъртата Сфера не присъства в Осмата Сфера.
към текста >>
Основното естество на Четвъртата Сфера е устроено, к
акт
о показах вчера, чрез внедряването на минерала в това световно тяло.
Най-напред, вие можете да разберете, че каквото е около нас като Осма Сфера е достъпно за имагинативно-зрителното ясновидство. Да се развие имагинативно ясновидство без възприемането на нещо от Осмата Сфера е невъзможно. Причината, поради която е толкова трудно да се говори по теми като Осмата Сфера е, че наистина ясно и проницателно ясновидство се притежава от толкова малко хора. В Осмата сфера ние трябва да работим с имагинации, и каквото представлява основното естество на Земната еволюция т.е. Четвъртата Сфера не присъства в Осмата Сфера.
Основното естество на Четвъртата Сфера е устроено, както показах вчера, чрез внедряването на минерала в това световно тяло.
Че сме способни да живеем на Земята се дължи на факта, че тази Четвърта Сфера е била минерализирана: ние живеем в минерализирана околна среда; възприеманото чрез физическите сетива може да бъде съгласувано от интелекта. Но ние трябва да разберем, че минералният елемент е напълно липсващ в Осмата Сфера.
към текста >>
Че сме способни да живеем на Земята се дължи на ф
акт
а, че тази Четвърта Сфера е била минерализирана: ние живеем в минерализирана околна среда; възприеманото чрез физическите сетива може да бъде съгласувано от интелекта.
Да се развие имагинативно ясновидство без възприемането на нещо от Осмата Сфера е невъзможно. Причината, поради която е толкова трудно да се говори по теми като Осмата Сфера е, че наистина ясно и проницателно ясновидство се притежава от толкова малко хора. В Осмата сфера ние трябва да работим с имагинации, и каквото представлява основното естество на Земната еволюция т.е. Четвъртата Сфера не присъства в Осмата Сфера. Основното естество на Четвъртата Сфера е устроено, както показах вчера, чрез внедряването на минерала в това световно тяло.
Че сме способни да живеем на Земята се дължи на факта, че тази Четвърта Сфера е била минерализирана: ние живеем в минерализирана околна среда; възприеманото чрез физическите сетива може да бъде съгласувано от интелекта.
Но ние трябва да разберем, че минералният елемент е напълно липсващ в Осмата Сфера.
към текста >>
За да подразберем ф
акт
ите, отнасящи се за Осмата Сфера, нека имаме предвид следното: В хода на своята правилна еволюция, Третата Сфера е станала Четвъртата Сфера; с други думи, извършил се е преход от третото елементарно царство защото така трябва да го наричаме към минералното царство.
За да подразберем фактите, отнасящи се за Осмата Сфера, нека имаме предвид следното: В хода на своята правилна еволюция, Третата Сфера е станала Четвъртата Сфера; с други думи, извършил се е преход от третото елементарно царство защото така трябва да го наричаме към минералното царство.
Бил е прибавен минералният елемент. Другояче би трябвало да считаме Старата Луна за субстанция, имагинативно възприемаема! Следователно трябва да се приеме, че правилният напредък от Старата Луна към Земята, от Третата към Четвъртата Сфера, се състои в това, че което е било преди само имагинативно възприемаемо е станало материално възприемаемо, т.е. се е минерализирало. Като Осма Сфера там остана, преди всичко, елементът на Старата Луна, но благодарение на особеното събитие, че този елемент на Старата Луна претърпя промяна.
към текста >>
Можем следователно да кажем, че Четвъртата Сфера последва Третата чрез ф
акт
а, че Духовете на Формата прибавили своята дейност към тази на Духовете на Движението.
Другояче би трябвало да считаме Старата Луна за субстанция, имагинативно възприемаема! Следователно трябва да се приеме, че правилният напредък от Старата Луна към Земята, от Третата към Четвъртата Сфера, се състои в това, че което е било преди само имагинативно възприемаемо е станало материално възприемаемо, т.е. се е минерализирало. Като Осма Сфера там остана, преди всичко, елементът на Старата Луна, но благодарение на особеното събитие, че този елемент на Старата Луна претърпя промяна. Какво се случи за да може Четвъртата Сфера да възникне от Третата е ясно описано в книгата "Тайната Наука", където е казано, че към дейността на Духовете на Движението се прибавя онази на Духовете на Формата, под чието водачество се е състоял целият процес на преобразуване.
Можем следователно да кажем, че Четвъртата Сфера последва Третата чрез факта, че Духовете на Формата прибавили своята дейност към тази на Духовете на Движението.
към текста >>
Ф
акт
ът, че Луцифер и Ариман правят това е показателен за същностната им природа.
Ако Духовете на Формата били извършили всичко, което тяхната свойствена природа желае и при това е способна да постигне, когато мисията на Третата Сфера е била завършена в Космоса, Четвъртата Сфера щяла да възникне съвсем естествено от Третата Сфера. Това е ясно. Но ние знаем, че работят Луциферически и Ариманически духове и те задържат за себе си нещо от субстанцията на Старата Луна, измъкват го, така да се каже, от Духовете на Формата.
Фактът, че Луцифер и Ариман правят това е показателен за същностната им природа.
Така, докато Третата Сфера напредва към по-нататъшен етап, нещо е изтръгнато от Духовете на Формата от Луцифер и Ариман; в онази част, която е измъкната, проникват Луцифер и Ариман вместо Духовете на Формата. Действията на Луцифер и Ариман се прибавят към онези на Духовете на Движението и като резултат, Осмата Сфера възниква от Третата.
към текста >>
Тогава там трябва да е нещо друго, не просто Старата Луна, и това "нещо друго" възникващо наред с Четвъртата Сфера е представено от ф
акт
а, че минералната субстанция, к
акт
о тя възниква, е изтръгвана в момента на раждането на Четвъртата Сфера.
Тогава там трябва да е нещо друго, не просто Старата Луна, и това "нещо друго" възникващо наред с Четвъртата Сфера е представено от факта, че минералната субстанция, както тя възниква, е изтръгвана в момента на раждането на Четвъртата Сфера.
Така, когато минералът се ражда от имагинативната субстанция, той е грабнат от Луцифер и Ариман и превърнат в имагинация. Вместо една Земя, възникваща от останалата субстанция на Старата Луна, се оформя космическо тяло, чието раждане се дължи на факта, че субстанцията изтръгната от Земята се превръща в нещо, което се равнява на Старата Луна.
към текста >>
Вместо една Земя, възникваща от останалата субстанция на Старата Луна, се оформя космическо тяло, чието раждане се дължи на ф
акт
а, че субстанцията изтръгната от Земята се превръща в нещо, което се равнява на Старата Луна.
Тогава там трябва да е нещо друго, не просто Старата Луна, и това "нещо друго" възникващо наред с Четвъртата Сфера е представено от факта, че минералната субстанция, както тя възниква, е изтръгвана в момента на раждането на Четвъртата Сфера. Така, когато минералът се ражда от имагинативната субстанция, той е грабнат от Луцифер и Ариман и превърнат в имагинация.
Вместо една Земя, възникваща от останалата субстанция на Старата Луна, се оформя космическо тяло, чието раждане се дължи на факта, че субстанцията изтръгната от Земята се превръща в нещо, което се равнява на Старата Луна.
към текста >>
Следователно ние сме въвлечени в свят на сгъстени имагинации, които не са лунни по хар
акт
ер, защото са били сгъстени от материалност, принадлежаща на Земята.
Забележете добре това: вместо там да има чисти имагинации, имагинациите се сгъстяват от вливането на минерален елемент, изтръгнат от Земята. Така се създават сгъстени имагинации.
Следователно ние сме въвлечени в свят на сгъстени имагинации, които не са лунни по характер, защото са били сгъстени от материалност, принадлежаща на Земята.
Те са призраци, привидения с други думи, зад нашия свят има свят на призраци, създаден от Луцифер и Ариман.
към текста >>
Тези образувания присъстват навсякъде; така също присъства и фантомообразното съдържание на Осмата Сфера, която следователно може да бъде виждана точно к
акт
о се виждат действителните привидения.
Следователно наистина нашата Земя Четвъртата Сфера не е само това, което изглежда на външен вид. Ако тя наистина беше съставена от атоми, във всички тези атоми щяха да бъдат внедрени образувания, принадлежащи на Осмата Сфера и видими само със зрително ясновидство.
Тези образувания присъстват навсякъде; така също присъства и фантомообразното съдържание на Осмата Сфера, която следователно може да бъде виждана точно както се виждат действителните привидения.
Всяко земно същество и съществуващо са въвлечени тук. Луцифер и Ариман непрекъснато се стремят да изтеглят от Земните субстанции каквото могат да грабнат, за да формират своята Осма Сфера която, след като е достатъчно напреднала, ще бъде отделена от Земята и ще поеме по свой собствен път в Космоса заедно с Луцифер и Ариман. Излишно е да се казва, че тогава Земята ще премине в Юпитер като същински труп. Но човекът, както осъзнавате, има своето установено място в цялата Земна еволюция, тъй като така и така е минерализиран. Ние сме обзети от минерализиращия процес, който самият е въвлечен в тази битка, така че и късчета от тази субстанция могат да бъдат непрестанно изтръгвани от нея.
към текста >>
Но човекът, к
акт
о осъзнавате, има своето установено място в цялата Земна еволюция, тъй като така и така е минерализиран.
Ако тя наистина беше съставена от атоми, във всички тези атоми щяха да бъдат внедрени образувания, принадлежащи на Осмата Сфера и видими само със зрително ясновидство. Тези образувания присъстват навсякъде; така също присъства и фантомообразното съдържание на Осмата Сфера, която следователно може да бъде виждана точно както се виждат действителните привидения. Всяко земно същество и съществуващо са въвлечени тук. Луцифер и Ариман непрекъснато се стремят да изтеглят от Земните субстанции каквото могат да грабнат, за да формират своята Осма Сфера която, след като е достатъчно напреднала, ще бъде отделена от Земята и ще поеме по свой собствен път в Космоса заедно с Луцифер и Ариман. Излишно е да се казва, че тогава Земята ще премине в Юпитер като същински труп.
Но човекът, както осъзнавате, има своето установено място в цялата Земна еволюция, тъй като така и така е минерализиран.
Ние сме обзети от минерализиращия процес, който самият е въвлечен в тази битка, така че и късчета от тази субстанция могат да бъдат непрестанно изтръгвани от нея. Следователно самите ние сме въвлечени в битката. Луцифер и Ариман се борят с Духовете на Формата с намерението навсякъде да изтръгнат минералната субстанция от нас.
към текста >>
Образуването на нашия череп се дължи на ф
акт
а, че той е там, където най-много е било изтръгнато от нас.
Но силата на процеса варира в различните части на нашия организъм. Ние сме разнообразно устроени; някои от нашите органи са по-съвършени от другите. Най-съвършен от всички е нашият орган на мисленето, мозъкът и черепът, и там борбата за която говоря е най-силна, точно защото тази човешка глава, този човешки мозък, е оформен такъв, какъвто е; и той е оформен така, защото на това място в нашето тяло Луцифер, а също и Ариман, са имали най-голям успех в изтръгването на минералната субстанция от нас. Физическата субстанция там е по-одухотворена от където и да е другаде.
Образуването на нашия череп се дължи на факта, че той е там, където най-много е било изтръгнато от нас.
Оттук следва защо именно чрез главата ние можем да се освободим от нашия организъм в най-висока степен. Ние можем да се извисяваме нагоре в мислите, можем да различаваме доброто и злото. И поради самата тази причина, Луцифер и Ариман там имат най-голям успех в изтръгването на субстанциалността; в т.н. най-благороден орган на човека те са способни да изтръгват най-много от минерализираната субстанция. Тази алхимия, чрез която минералната субстанция се прехвърля в Осмата Сфера, се случва през цялото време зад кулисите на нашето съществуване.
към текста >>
Това било установено от Яхве като Луна, като противодействащ ф
акт
ор.
В това лежи причината за жертвата, направена от Яхве или Йехова изпращането на субстанция далеч по-плътна от другата минерализирана субстанция.
Това било установено от Яхве като Луна, като противодействащ фактор.
Това е субстанция с извънредна плътност и тази плътност бе описана от Синет като субстанция от далеч по-плътен физично-минерален характер, отколкото съществува където и да е на Земята. Ето защо Луцифер и Ариман не могат да я разтворят в техния свят на имагинации. И така тази Луна обикаля наоколо като кълбо плътна материя, твърда, сгъстена, неразрушима. Ако четете достатъчно внимателно ще намерите, че дори описанията на Луната, дадени от физиците, съвпадат с това. Всичко, което било подходящо на Земята е било изтеглено и поставено там, за да има достатъчно физическа материя, негодна за изтръгване.
към текста >>
Това е субстанция с извънредна плътност и тази плътност бе описана от Синет като субстанция от далеч по-плътен физично-минерален хар
акт
ер, отколкото съществува където и да е на Земята.
В това лежи причината за жертвата, направена от Яхве или Йехова изпращането на субстанция далеч по-плътна от другата минерализирана субстанция. Това било установено от Яхве като Луна, като противодействащ фактор.
Това е субстанция с извънредна плътност и тази плътност бе описана от Синет като субстанция от далеч по-плътен физично-минерален характер, отколкото съществува където и да е на Земята.
Ето защо Луцифер и Ариман не могат да я разтворят в техния свят на имагинации. И така тази Луна обикаля наоколо като кълбо плътна материя, твърда, сгъстена, неразрушима. Ако четете достатъчно внимателно ще намерите, че дори описанията на Луната, дадени от физиците, съвпадат с това. Всичко, което било подходящо на Земята е било изтеглено и поставено там, за да има достатъчно физическа материя, негодна за изтръгване. Когато погледнем Луната, виждаме там във Вселената субстанция, далеч по-силно минерализирана, далеч по-плътна физически, отколкото съществува където и да е на Земята.
към текста >>
Точно к
акт
о във външния свят материалността трябвало да бъде сгъстена, така че Луцифер и Ариман да не могат да я разтворят чрез тяхната алхимия, така и в човешкото същество трябвало нещо да бъде установено срещу органа, който най-лесно може да бъде атакуван от Луцифер и Ариман.
Това се отнася за външната, физико-минерална област. Но в човешката област също било нужно да се създаде противотежест на стремежа, насочен към човешката глава.
Точно както във външния свят материалността трябвало да бъде сгъстена, така че Луцифер и Ариман да не могат да я разтворят чрез тяхната алхимия, така и в човешкото същество трябвало нещо да бъде установено срещу органа, който най-лесно може да бъде атакуван от Луцифер и Ариман.
Яхве следователно трябвало да се погрижи, точно както бе направил по отношение на минералната област, да не може всичко да се поддаде на атаките на Луцифер и Ариман.
към текста >>
Яхве следователно трябвало да се погрижи, точно к
акт
о бе направил по отношение на минералната област, да не може всичко да се поддаде на атаките на Луцифер и Ариман.
Това се отнася за външната, физико-минерална област. Но в човешката област също било нужно да се създаде противотежест на стремежа, насочен към човешката глава. Точно както във външния свят материалността трябвало да бъде сгъстена, така че Луцифер и Ариман да не могат да я разтворят чрез тяхната алхимия, така и в човешкото същество трябвало нещо да бъде установено срещу органа, който най-лесно може да бъде атакуван от Луцифер и Ариман.
Яхве следователно трябвало да се погрижи, точно както бе направил по отношение на минералната област, да не може всичко да се поддаде на атаките на Луцифер и Ариман.
към текста >>
Принципът на Яхве разгръща своята най-голяма
акт
ивност там, където природата работи като природа; там е, където Яхве излива в най-голяма степен Любовта, която е негово естествено качество, за да създаде противотежест на безлюбовността, обикновената мъдрост, на Луцифер и Ариман.
Оттук и яростната битка, преминаваща през историята, битката водена от Луцифер и Ариман срещу всичко, което идва от тази област. Луцифер и Ариман искат да наложат на човека изключителна власт на главата, и насочват своите атаки чрез главата срещу всичко, което е чисто естествено влечение. Тъй като каквото е наследствена субстанция на Земята не може да бъде изтръгнато от тях. Каквото е Луната в небесата, това в човека е наследствеността долу на Земята. Всичко обосновано с наследствеността, всичко не натоварено с мисленето, което е свързано вътрешно с физическата природа това е принципа на Яхве.
Принципът на Яхве разгръща своята най-голяма активност там, където природата работи като природа; там е, където Яхве излива в най-голяма степен Любовта, която е негово естествено качество, за да създаде противотежест на безлюбовността, обикновената мъдрост, на Луцифер и Ариман.
към текста >>
Блаватска, която дълбоко вникваше в тази фаза на Земната еволюция, предусети нещо от случващото се, след като прозря измамите на онази странна индивидуалност, за която говорих в миналата лекция, и си каза: Това не може да продължава така, к
акт
о е; то трябва да се промени!
Блаватска, която дълбоко вникваше в тази фаза на Земната еволюция, предусети нещо от случващото се, след като прозря измамите на онази странна индивидуалност, за която говорих в миналата лекция, и си каза: Това не може да продължава така, както е; то трябва да се промени!
Но тя каза това под влиянието на индийските окултисти, принадлежащи към левицата. Тя осъзна, че нещата трябва да се променят, но че трябва да се създаде нещо не лесно доловимо. За да създаде самата тя нещо, което да превъзхожда твърдението на Синет, тя се съгласи с плановете на инспириращите я индийски окултисти. Тези окултисти, последователи на левия път, нямаха друга цел освен поддържането на своите собствени специални интереси индийски интереси. Те възнамеряваха да установят навсякъде по Земята система от мъдрост от която Христос, и също Яхве, са изключени.
към текста >>
К
акт
о виждате, нещата бяха сложни.
Както виждате, нещата бяха сложни.
В основата си, каквото се желаеше да се постигне чрез Елена Блаватска беше хората да бъдат заблудени във вярването в Осмата Сфера. Те най-лесно можеха да бъдат заблудени в това вярване, като нещо погрешно им бъде представено като Осмата Сфера. Естествено, хората бяха водени към духовния свят, тъй като "Тайната Доктрина" на Блаватска имаше голямата заслуга чрез нея умовете на хората да бъдат насочвани към духовния свят. Но следваният път беше в изпълнение на особени интереси, не интересите на еволюцията на човечеството като цяло. Всички тези неща трябва точно да се имат предвид, ако искаме да бъдем съвсем ясни за това кой е здравословният път.
към текста >>
Ето защо убеждаването трябва отново и отново да се пр
акт
икува сред вас, мои скъпи приятели, това е крайно необходимо, за да не се оставите да бъдете измамени от онова, което води към Осмата Сфера.
Указания за път в духовния свят не трябва да бъдат давани сляпо, и преди всичко не като резултат от възторжен фанатизъм.
Ето защо убеждаването трябва отново и отново да се практикува сред вас, мои скъпи приятели, това е крайно необходимо, за да не се оставите да бъдете измамени от онова, което води към Осмата Сфера.
И ако отново и отново се казва, че трябва да се проявява повече предпазливост в областта на зрителното ясновидство, обоснованост на това трябва да се приписва само за онова ясновидство, което в отвеждането в духовните светове изключва Луцифер и Ариман тогава ще се види, че всичко способно да свърже душата с Осмата Сфера трябва да бъде отстранено. Ако тенденцията да се оковава свободната воля в областта на зрителното ясновидство се доказва отново и отново, това е знак, че се прави съпротива по пътя на ясно очертаните усилия на нашето Движение, поради склонността да се оковава свободната воля в зрителното ясновидство.
към текста >>
Това беше признак колко много от хар
акт
ерните черти на другите Движения споменати тук се внасяха в нашето собствено Движение.
Колко щастливи биха били някои хора, ако само можеха да оковават свободната воля!
Това беше признак колко много от характерните черти на другите Движения споменати тук се внасяха в нашето собствено Движение.
Това не беше от Блаватска, нито беше отвън, а от самите наши членове с това, че постоянно се правеха нарушения относно нашата цел за постигане. Такива нарушения се правеха и се правят, защото обявления на зрителни ясновидци се приветстват с възторжено учудване! Това беше израз на погрешна любов към Осмата Сфера. Когато една или друга личност настояваше: Д-р Щайнер е казал, че това и това би трябвало да се направи, тогава това означава, че еди-коя си личност иска да предаде свободната воля на чуждо влияние, да позволи това да бъде решено не от него, а от някой друг; той иска да направи някой друг отговорен за вливането във физическия свят на готовност да позволи свободната воля да бъде окована. Всеки път, когато хората дават път на фатализма вместо на вземането на решения със собствената си сила да преценят, те показват своето предразположение към Осмата Сфера.
към текста >>
Ако к
акт
о в книгата "Тайната Наука" се разгласяват определени езотерични теми, трябва да се вземе предвид, че в такава публикация всичко е изразено по такъв начин, че да бъде подходящо за съвременната култура, преобладаваща в не-окултния свят отвън.
Ако както в книгата "Тайната Наука" се разгласяват определени езотерични теми, трябва да се вземе предвид, че в такава публикация всичко е изразено по такъв начин, че да бъде подходящо за съвременната култура, преобладаваща в не-окултния свят отвън.
Когато е казано, че нещо би трябвало да остане езотерично, това просто означава, че би трябвало да остане в кръга на онези, които участват във всичко, представено в сферата на езотеризма. Ако нещата тук се объркат, езотеричното става екзотерично и тогава някой винаги е изправен пред опасност. Това се случва всеки път когато нещо, което трябва да бъде пазено в ограничен кръг, се изнася в света така, че няма възможност за задържането му.... През годините, в които сме преследвали нашето изучаване на Духовната Наука, съм се стремял да развия нещата по такъв начин, че да може да е ясно на всеки, който наистина навлиза в тях, че те са разбираеми дори преди да бъде постигнато ясновидство. Стараел съм се да не давам гласност на нищо, което не може да бъде достъпно в своята собствена област. Затова следва, че само онези, които желаят да видят как човешките същества преминават в Осмата Сфера, могат да имат някакви сериозни възражения към това духовно-научно Движение.
към текста >>
Когато направих обществено достояние най-деликатните ф
акт
и за всичко относно двете деца Исус, възникна съпротива от група, която нищо не разбираше и още вярваше в медиумизма; докато всеки, който днес изучава Библията достатъчно дълбоко, може да разбере обстоятелствата, които подкрепят твърдението за двете деца Исус.
Когато е казано, че нещо би трябвало да остане езотерично, това просто означава, че би трябвало да остане в кръга на онези, които участват във всичко, представено в сферата на езотеризма. Ако нещата тук се объркат, езотеричното става екзотерично и тогава някой винаги е изправен пред опасност. Това се случва всеки път когато нещо, което трябва да бъде пазено в ограничен кръг, се изнася в света така, че няма възможност за задържането му.... През годините, в които сме преследвали нашето изучаване на Духовната Наука, съм се стремял да развия нещата по такъв начин, че да може да е ясно на всеки, който наистина навлиза в тях, че те са разбираеми дори преди да бъде постигнато ясновидство. Стараел съм се да не давам гласност на нищо, което не може да бъде достъпно в своята собствена област. Затова следва, че само онези, които желаят да видят как човешките същества преминават в Осмата Сфера, могат да имат някакви сериозни възражения към това духовно-научно Движение.
Когато направих обществено достояние най-деликатните факти за всичко относно двете деца Исус, възникна съпротива от група, която нищо не разбираше и още вярваше в медиумизма; докато всеки, който днес изучава Библията достатъчно дълбоко, може да разбере обстоятелствата, които подкрепят твърдението за двете деца Исус.
Следователно трябва да заемем нашето становище на принципа да следваме грижливо каквото е изнесено, но да не допускаме да се казва, че то е признато сред нас заради вярата в авторитета. Никога не трябва да се чува фразата, че истините се приемат просто защото аз съм ги казал! Ще извършим прегрешение спрямо истината, кажем ли нещо подобно. Едно или друго нещо може да бъде основано на доверие; но то никога не може да се превръща в принцип. Някой друг може би може по-добре да извърви пътя; но правилото, което всеки би трябвало да спазва е това: да не приема нещата заради авторитета, а да ги проверява.
към текста >>
Такава омраза е много по-широко разпространена отколкото се мисли и е ф
акт
ор, който трябва да се взема предвид.
Но онзи, който започва от самата истина има, преди всичко, цялото човечество срещу себе си. Истината трябва да завоюва своя територия с пълна безкористност. Ето защо, в същината си, нищо друго не е по-мразено от истината, неукрасената истина. И така може да има много последователи тук и там, които всъщност подхранват омразата дълбоко долу вътре в себе си. Не е чудно, че тази омраза понякога превъзмогва силата, която изгражда стена срещу нея пробива тази сила, защото омразата се е натрупвала толкова дълго.
Такава омраза е много по-широко разпространена отколкото се мисли и е фактор, който трябва да се взема предвид.
Навсякъде, където истината се опитва да защити правата си, се правят усилия тя да бъде преобразена и предадена по такъв начин, че да може някакси да служи на враждебните Сили. И различните усилия, изникващи сред нас в днешно време, трябва да бъдат считани за опит да се изкриви истината, както е представено това тук, и тя да бъде поставена в различен смисъл. Най-коварният начин да се направи това е да се заяви: самото учение е добро, учителят без стойност. Учението е откраднато от учителя и се правят опити то да се съпостави в някакви други цели. Това, което Луцифер и Ариман обичат да правят, е да бъдат способни да заключат мъдростта на Боговете, да я натрупат, подкарат и прехвърлят в Осмата Сфера.
към текста >>
И различните усилия, изникващи сред нас в днешно време, трябва да бъдат считани за опит да се изкриви истината, к
акт
о е представено това тук, и тя да бъде поставена в различен смисъл.
Ето защо, в същината си, нищо друго не е по-мразено от истината, неукрасената истина. И така може да има много последователи тук и там, които всъщност подхранват омразата дълбоко долу вътре в себе си. Не е чудно, че тази омраза понякога превъзмогва силата, която изгражда стена срещу нея пробива тази сила, защото омразата се е натрупвала толкова дълго. Такава омраза е много по-широко разпространена отколкото се мисли и е фактор, който трябва да се взема предвид. Навсякъде, където истината се опитва да защити правата си, се правят усилия тя да бъде преобразена и предадена по такъв начин, че да може някакси да служи на враждебните Сили.
И различните усилия, изникващи сред нас в днешно време, трябва да бъдат считани за опит да се изкриви истината, както е представено това тук, и тя да бъде поставена в различен смисъл.
Най-коварният начин да се направи това е да се заяви: самото учение е добро, учителят без стойност. Учението е откраднато от учителя и се правят опити то да се съпостави в някакви други цели. Това, което Луцифер и Ариман обичат да правят, е да бъдат способни да заключат мъдростта на Боговете, да я натрупат, подкарат и прехвърлят в Осмата Сфера.
към текста >>
Ще ви помоля да не изгубвате от поглед ф
акт
а, че ние стоим на критична точка в развитието на нашата Духовна Наука.
Ще ви помоля да не изгубвате от поглед факта, че ние стоим на критична точка в развитието на нашата Духовна Наука.
към текста >>
(1) Много широкото разпространение на "Езотеричен Будизъм" на Синет е показано от ф
акт
а, че през 1884 год.
(1) Много широкото разпространение на "Езотеричен Будизъм" на Синет е показано от факта, че през 1884 год.
(това е само година след нейното излизане) тя е вече в своето трето издание. Има общо осем издания.
към текста >>
Тя очевидно имаше предвид първото издание, к
акт
о и С. Дж.
(2) "Осмата Сфера": В "Тайната Доктрина", част I, стр. 186, твърдението на Синет, че Луната е Осмата Сфера е критикувано от мадам Блаватска, която казва обаче да се надяваме, че "неправилните" схващания, едно от които е това, ще бъдат поправени в по-късните издания на книгата.
Тя очевидно имаше предвид първото издание, както и С. Дж.
Харисън в своето изказване, съдържащо се в "Трансцедентната Вселена" (виж бележките по-надолу). В третото издание на "Езотеричен Будизъм" обаче, съответният пасаж е идентичен с онзи в осмото издание, и макар и не споменаващ специално Луната, я загатва така ясно, сякаш нищо съществено не е било направено относно някаква корекция.
към текста >>
Пасажът в "Езотеричен Будизъм" е к
акт
о следва (стр.
Пасажът в "Езотеричен Будизъм" е както следва (стр.
104 и 105, третото издание, също и осмото издание, стр. 117 и 118):
към текста >>
"... Ще бъде мой дълг да обясня с най-доброто от моите възможности определени ф
акт
и във връзка с мистерия, позната като мистерията на Осмата Сфера.... Сега аз добре съзнавам, че има много окултисти които казват, че не би трябвало изобщо темата да се изнася пред публика, и да се споменава за обекта с това име,... В отговор на такива личности съм длъжен да кажа, че аз не нарушавам клетва и не осквернявам тайна.
"... Ще бъде мой дълг да обясня с най-доброто от моите възможности определени факти във връзка с мистерия, позната като мистерията на Осмата Сфера.... Сега аз добре съзнавам, че има много окултисти които казват, че не би трябвало изобщо темата да се изнася пред публика, и да се споменава за обекта с това име,... В отговор на такива личности съм длъжен да кажа, че аз не нарушавам клетва и не осквернявам тайна.
Тези лекции са рекламирани в публичните списания и всички, които изберат да обърнат внимание, са добре дошли. Съжалявам, че съм задължен да не се съглася с много личности, които дълбоко уважавам, тъй като така или иначе назря времето за споменаване на тези теми. Те са били споменавани благоразумно или непредпазливо и са познати на всички, интересували се от Теософското Общество.... Както и да е, първата личност, за да оскверним тайните, беше г-н Синет, авторът на "Езотеричен Будизъм", книга която направи голяма сензация когато излезе, но която не съдържа нищо ново което да е вярно, и нищо вярно което да е ново. Тъй като той бе първият публикувал информация, че има "Осма Сфера" и мистерия свързана с нея, за която той е неосведомен, може също да се каже, че и двете твърдения са верни. Но когато той прибягва да каже, че Осмата Сфера е Луната, той дава израз на една от онези полу-истини, които са по-подвеждащи и от лъжи....
към текста >>
Те са били споменавани благоразумно или непредпазливо и са познати на всички, интересували се от Теософското Общество.... К
акт
о и да е, първата личност, за да оскверним тайните, беше г-н Синет, авторът на "Езотеричен Будизъм", книга която направи голяма сензация когато излезе, но която не съдържа нищо ново което да е вярно, и нищо вярно което да е ново.
"... Ще бъде мой дълг да обясня с най-доброто от моите възможности определени факти във връзка с мистерия, позната като мистерията на Осмата Сфера.... Сега аз добре съзнавам, че има много окултисти които казват, че не би трябвало изобщо темата да се изнася пред публика, и да се споменава за обекта с това име,... В отговор на такива личности съм длъжен да кажа, че аз не нарушавам клетва и не осквернявам тайна. Тези лекции са рекламирани в публичните списания и всички, които изберат да обърнат внимание, са добре дошли. Съжалявам, че съм задължен да не се съглася с много личности, които дълбоко уважавам, тъй като така или иначе назря времето за споменаване на тези теми.
Те са били споменавани благоразумно или непредпазливо и са познати на всички, интересували се от Теософското Общество.... Както и да е, първата личност, за да оскверним тайните, беше г-н Синет, авторът на "Езотеричен Будизъм", книга която направи голяма сензация когато излезе, но която не съдържа нищо ново което да е вярно, и нищо вярно което да е ново.
Тъй като той бе първият публикувал информация, че има "Осма Сфера" и мистерия свързана с нея, за която той е неосведомен, може също да се каже, че и двете твърдения са верни. Но когато той прибягва да каже, че Осмата Сфера е Луната, той дава израз на една от онези полу-истини, които са по-подвеждащи и от лъжи....
към текста >>
Има определено действие на церемониална магия, чрез което стена от психически въздействия може да бъде изградена около индивидуалност, станала опасна, което има ефекта на парализиране на висшите способности, и причиняване на наричаното "отзвук на опита", и резултатът е вид духовен сън, хар
акт
ерен с фантастични видения.
Има определено действие на церемониална магия, чрез което стена от психически въздействия може да бъде изградена около индивидуалност, станала опасна, което има ефекта на парализиране на висшите способности, и причиняване на наричаното "отзвук на опита", и резултатът е вид духовен сън, характерен с фантастични видения.
Това е действие, до което рядко се прибягва дори от Братята отляво, и в случая на мадам Блаватска бе осъдено от почти всички европейски окултисти. Само върху американските братства лежи отговорността за случилото се тогава..."
към текста >>
41.
6. Шеста лекция, 19 Октомври 1915 год.
GA_254 Окултното движение през 19 век и неговата връзка със съвременната култура
Отклонение като срещаното в "Езотеричен Будизъм" на Синет се дължи на ф
акт
а, че силният импулс на материализма може да окаже въздействие върху душите на хората казвам, може да окаже въздействие.
Но това означава, че когато възприемаме духовно-научния възглед за света, може много лесно да се случи стабилната насока на живота, която познавахме по-рано, да започне да се колебае. Така че когато започнем да схващаме реалността на духовните светове, е въпрос на събиране силите на целия човек вътре в нас защото се нуждаем от "столицата на живота", вдъхната в нас по време на детството за да се доближим правилно до нещата, които сега ще ни бъдат разкрити от света зад отвъдната страна на Прага. И аз ви показах колко лесно е под влияния, които продължават естествено от различните потоци на времето, да се заблудиш в една или друга посока.
Отклонение като срещаното в "Езотеричен Будизъм" на Синет се дължи на факта, че силният импулс на материализма може да окаже въздействие върху душите на хората казвам, може да окаже въздействие.
Просто защото действаха източни влияния, беше възможно отклонение в посока, която доведе до клевета за цялата природа на настоящата Луна, и от друга страна бе възможно отклонение, защото беше в интересите на определени личности да не се позволи истината за повтарящите се животи на Земята да излезе наяве. Онзи, който имаше интерес в случая това не бе самият Синет, а онзи зад него да се помогне материализмът в човешкия живот да бъде, така да се каже, "ултраматериализиран", внедрен в една иначе вярна система, учещ на неща като онова относно Луната, и така давайки изкривяване в специфична посока.
към текста >>
Аз самият се опитвам да обясня, че значението на Християнството не зависи от това какво всъщност може да бъде разбрано от него понеже голяма част ще стане разбираема едва в бъдеще, а самите ние едва започваме да схващаме определени ф
акт
и, свързани с Мистерията на Голгота.
Сега знаем, че особено през последните столетия Западната цивилизация и нейното Американско разклонение са обект на силно Християнски импулс.
Аз самият се опитвам да обясня, че значението на Християнството не зависи от това какво всъщност може да бъде разбрано от него понеже голяма част ще стане разбираема едва в бъдеще, а самите ние едва започваме да схващаме определени факти, свързани с Мистерията на Голгота.
Но импулсите на Християнството са реални; те въздействат дори когато хората още не ги разбират. В ранните векове обаче, определени космически истини бяха изключени от тези импулси. Тези истини са изцяло съвместими с Християнството, въпреки че проницателността не успява да докаже това. Истини относно повтарящите се животи на Земята бяха изтеглени от Християнството, и така Западната култура и Американското разклонение възникнаха с форма на Християнство, от която учението за повтарящите се животи на Земята бе изключено.
към текста >>
Но единствената им цел бе да осигурят учението за повтарящите се Земни животи да бъде отстранено дори още по-убедително; оттук и тяхното отричане, че човекът, к
акт
о съм показал в "Тайната Наука", в хода на своята Земна еволюция влиза в отношения с другите планети на Слънчевата Система.
Замесените бяха хора на познанието, те бяха добре информирани. Може да се каже, че те разбираха много повече от окултизъм, отколкото водещите членове на Теософското Общество.
Но единствената им цел бе да осигурят учението за повтарящите се Земни животи да бъде отстранено дори още по-убедително; оттук и тяхното отричане, че човекът, както съм показал в "Тайната Наука", в хода на своята Земна еволюция влиза в отношения с другите планети на Слънчевата Система.
към текста >>
Това е тяхната съществена функция, к
акт
о можете да осъзнаете от описанията на живота между смъртта и новото раждане, които съм давал по различни поводи и от различни гледни точки.
Поради това, че работят върху човешкото същество, импулсите произлизащи от другите планети на нашата Слънчева система имат силата да изтръгнат душата, като живееща душа, от физическата смърт.
Това е тяхната съществена функция, както можете да осъзнаете от описанията на живота между смъртта и новото раждане, които съм давал по различни поводи и от различни гледни точки.
към текста >>
Точно к
акт
о погледът на ясновидеца трябваше да бъде отклонен от имагинативния свят, така също трябваше и погледът да бъде отклонен от импулсите, произтичащи от планетите на нашата Слънчева система.
Защо, можем да се попитаме, Астрологията е престанала да играе тази важна роля? Това е защото погледът на човешките души трябваше да бъде отклонен, с цел Християнството да има време да пусне корени в Земното Битие.
Точно както погледът на ясновидеца трябваше да бъде отклонен от имагинативния свят, така също трябваше и погледът да бъде отклонен от импулсите, произтичащи от планетите на нашата Слънчева система.
Всичко, което е останало от Астрологията, се съдържа в стари традиции. Аз често съм говорил за това. В известен смисъл, ние можем да кажем: старото ясновидство и също старото виждане на импулсите, произлизащи от планетите на Слънчевата система, бяха ограничени. Човекът бе заточен във физически възприемаемия свят, във сетивата, чрез които щеше да възприема само случващото се на Земята. Това беше с цел импулсите на Мистерията на Голгота да могат да нараснат по сила и да се вкоренят в душите на хората, в чувствата на вярващите, така че хората да бъдат вътрешно задълбочени.
към текста >>
Точно к
акт
о човекът днес има очи и уши, така в онези времена той имаше способността за ясновидство.
В древни времена ясновидството беше, в края на краищата, външна способност. Не ставаше въпрос то да трябва да се придобива с усилия, тъй като бе наследство.
Точно както човекът днес има очи и уши, така в онези времена той имаше способността за ясновидство.
Но наближават времена, когато ясновидството все повече ще бъде възвръщано. Това направи необходимо в една фаза в неговото съществуване човекът да бъде изолиран от духовния свят и ограничен във външния, минерален свят, за да може всичко да бъде изградено отново отвътре; каквото беше виждано отвън, трябва сега да бъде изградено отново отвътре. Ще ви го скицирам ето така (рисунката на черната дъска).
към текста >>
Действителен ф
акт
е, че човешката природа в настоящия момент на времето е въвлечена в процес на реорганизация.
Посоката, която трябваше да бъде следвана, беше точно противоположна на онази от по-ранния път.
Действителен факт е, че човешката природа в настоящия момент на времето е въвлечена в процес на реорганизация.
Тя бе преминала през точката на най-дълбока тъмнина един израз на което беше нареченото от мен истинско наводнение с материализъм в средата на XIX век.
към текста >>
Но к
акт
о виждате, крайно необходимо е това витализиране на етерното тяло да се състои.
Възприеманото с етерното тяло бе изживявано съзнателно в астралното тяло като Астрология. А в съвременната Астрономия всичко е въпрос на изчисление. Етерното тяло трябва да бъде ревитализирано, и това е свързано с новото явяване на Христос. Когато етерното тяло е ревитализирано, човек намира Христос.
Но както виждате, крайно необходимо е това витализиране на етерното тяло да се състои.
към текста >>
Той иска да посочи, че външното хранене не е ф
акт
а от първостепенна важност, а че докато външното хранене се състои, то извлича поток от хранителните продукти в кръвта, така че продължава процес в онова, което лежи в основата на кръвта като етерен жизнен принцип.
Какво иска авторът да изрази тук?
Той иска да посочи, че външното хранене не е факта от първостепенна важност, а че докато външното хранене се състои, то извлича поток от хранителните продукти в кръвта, така че продължава процес в онова, което лежи в основата на кръвта като етерен жизнен принцип.
Това е написано през 1827 год. Авторът е сложил скоби около думите "Aura Vitalis". "Пластичен" тук е синоним на "имагинативен". Мога еднакво добре да прочета тези редове така: "не преди в имагинативните мембрани кръвта да се усили и така да се каже да сублимира във витализиращо, формиращо дихание (Aura Vitalis)." . . .
към текста >>
Вие можете още да кажете: Докажете ни, че е имало хора, които са подразбирали ф
акт
а, че докато от една страна знанието за дейностите на етерното тяло изчезваше, от друга етерното тяло се ревитализираше отново отвътре.
Някой може да каже: Едно течение на познание постепенно изчезва и се появява материалистичният възглед за света, но под течението се развива суб-течение в човешката природа. Връзката с Космоса е установена отново, този път отвътре.
Вие можете още да кажете: Докажете ни, че е имало хора, които са подразбирали факта, че докато от една страна знанието за дейностите на етерното тяло изчезваше, от друга етерното тяло се ревитализираше отново отвътре.
към текста >>
От своето детство тя странства около Слънцето, и дори к
акт
о сега е разкрито, в спирала, отдалечавайки се все повече и повече от центъра и обикаляйки по посока на външните области.
Макариа е в нашата Слънчева система в отношение, което едва можем да посмеем да изразим. В дух, душа, въображение, тя не излиза извън себе си; но тя не само гледа, а в същото време е и част от всичко; тя вижда себе си отнесена в онези небесни сфери, но по доста специален начин.
От своето детство тя странства около Слънцето, и дори както сега е разкрито, в спирала, отдалечавайки се все повече и повече от центъра и обикаляйки по посока на външните области.
към текста >>
К
акт
о тя израсна, навсякъде помагаща, непрестанно в големи и малки услуги, тя бродеше като Божий ангел на Земята, докато нейното изцяло духовно същество се движеше наистина около Слънцето на този свят, но в постоянно увеличаващи се кръгове към онова отвъд този свят.
Този дар отдалечи нейните интереси от обичайните неща, но чудесните и родители насочваха всичко към нейната култура. Всички способности бяха живи в нея, всички дейности работеха, така че тя разбираше как да удовлетвори всички свои външни взаимоотношения, и докато сърцето и, духът и, бяха изцяло изпълнени с видения не от този свят, нейните действия и дела оставаха винаги подхождащи на най-възвишено благоприличие.
Както тя израсна, навсякъде помагаща, непрестанно в големи и малки услуги, тя бродеше като Божий ангел на Земята, докато нейното изцяло духовно същество се движеше наистина около Слънцето на този свят, но в постоянно увеличаващи се кръгове към онова отвъд този свят.
към текста >>
Каквото тя разкри от тях не бе прието, или бе погрешно интерпретирано; затова в своя дълъг живот тя го остави да се прояви външно като болест, и в семейството и винаги говореха за това така; но накрая добрата съдба и представи човека, к
акт
о виждате, еднакво ценен като доктор, математик и астроном; докрай благороден човек, който обаче първоначално се доближи до нея без любопитство.
Докато тя пазеше своите виждания в тайна, изискваше се много от нея, за да ги понася.
Каквото тя разкри от тях не бе прието, или бе погрешно интерпретирано; затова в своя дълъг живот тя го остави да се прояви външно като болест, и в семейството и винаги говореха за това така; но накрая добрата съдба и представи човека, както виждате, еднакво ценен като доктор, математик и астроном; докрай благороден човек, който обаче първоначално се доближи до нея без любопитство.
Но когато придоби доверие в него, тя постепенно му описа своето положение, съедини настоящето с миналото и свърза събитията, той бе толкова запленен, че повече не можеше да се раздели с нея, и ден след ден се стараеше да прониква все по-дълбоко в тайната.
към текста >>
"Защо Бог и Природата да не бъдат живееща "Armillarsphere", разумно движение на часовников механизъм, така че точно к
акт
о часовниците биха ни го представяли ежедневно и ежечасно, ако бяха в състояние от само себе си по особен начин да следват движението на звездите!
"Защо Бог и Природата да не бъдат живееща "Armillarsphere", разумно движение на часовников механизъм, така че точно както часовниците биха ни го представяли ежедневно и ежечасно, ако бяха в състояние от само себе си по особен начин да следват движението на звездите!
"
към текста >>
Открито, за дълго време, тя бе разглеждала тези планети, в каква степен е трудно да се каже, с удивление от тяхното могъщо великолепие, и бе наблюдавала играта на луните им около тях, но бе виждала това по най-удивителен начин като намаляваща луна, и без в действителност да се върти наоколо, к
акт
о нарастващата луна се явява за нас.
От друга страна възникват съмнения и грешки, защото тя, която изглежда посочваше една или друга звезда като появяваща се по същия начин в Зодиака, но за която в небето тя не знаеше. Те може да са били още неоткрити малки планети по онова време, тъй като от друга страна може да се направи заключение, че тя, далеч отвъд орбитата на Марс, се приближаваше към орбитата на Юпитер.
Открито, за дълго време, тя бе разглеждала тези планети, в каква степен е трудно да се каже, с удивление от тяхното могъщо великолепие, и бе наблюдавала играта на луните им около тях, но бе виждала това по най-удивителен начин като намаляваща луна, и без в действителност да се върти наоколо, както нарастващата луна се явява за нас.
От това може да се направи извод, че тя виждаше това отстрани, и наистина бе на границата да се движи отвъд нейната орбита, в безкрайното пространство идващо в опозиция на Сатурн. Нататък не я следваше никакво въображение, но се надяваме, че такава ентелехия няма да напусне изцяло нашата Слънчева система; но щом бе стигнала до границата и, тя ще копнее да се върне, за да работи отново в услуга на нашите правнуци с обществен живот и благотворителност.
към текста >>
За съжаление, това съчинение бе записано по памет не много време след като съдържанието на книгата бе разгласено, и не може да се счита за напълно автентично, к
акт
о е желателно при толкова забележителен случай.
Преди да описва Макариа, Гьоте пише: Но стигнали в тази точка, не можем да устоим на изкушението да прочетем от нашите архиви (Гьоте има предвид "духовни" архиви бел. англ. пр.) един лист, засягащ Макариа и специалната способност, която бе дадена на нейното съзнание.
За съжаление, това съчинение бе записано по памет не много време след като съдържанието на книгата бе разгласено, и не може да се счита за напълно автентично, както е желателно при толкова забележителен случай.
Но то може би е така тясно свързано, че да предизвика размисъл и да обърне внимание дали не е било отбелязано и записано нещо близко или почти съответстващо му.
към текста >>
Това е най-добрият начин за някой да подкопава учение, което не може да опровергае, защото к
акт
о посочих вчера, тогава той се предава в ръцете на Луциферическите и Ариманическите сили.
От друга страна обаче, трябва да се запомни, че противоречия от този тип се използват с цел да се разклати истината из основи. Предположете например, че някой би казал: един човек изнася учение, но самият той е пълен с противоречия дори с неморални наклонности, наистина е управляван от силите на злото; но учението е добро това безспорно може да се допусне. Много добре но ако е част и дял от учението, че онзи, който представлява и движението свързано с него, установява отношенията между себе си и другите точно чрез учението, желаейки да не бъде нищо повече от носителя на учението тогава това становище изисква от него да бъде нещо друго! Към него се отправят всякакви искания, и макар че в основата си учението е отхвърлено, се казва: учението е добро, но въпреки това човекът е лош! По този начин някой, който се чувства съвсем неспособен да схване учението, може да работи срещу него чрез онези, които вярват в него.
Това е най-добрият начин за някой да подкопава учение, което не може да опровергае, защото както посочих вчера, тогава той се предава в ръцете на Луциферическите и Ариманическите сили.
към текста >>
Те го инспирираха да поеме в определена посока, за да го насочат към заблуда, която завърши с изопачаването на верни ф
акт
и.
Казвало се е толкова често, че нашето учение не трябва да бъде обикновена теория, а истински живот. Ако е превърнато в чиста теория, то е убито, предадено е в ръцете на Ариман, Бога на Смъртта. Това е най-добрият метод да се осигури онова, което се преподава, да бъде предадено на Ариман и така изкоренено от света; още повече, че това е метод, много сходен на използвания от определени индивидуалности, които стояха зад Синет например.
Те го инспирираха да поеме в определена посока, за да го насочат към заблуда, която завърши с изопачаването на верни факти.
Луната, която като физическа Луна е фактор за парализиране на Осмата Сфера, бе обявена за самата Осма Сфера.
към текста >>
Луната, която като физическа Луна е ф
акт
ор за парализиране на Осмата Сфера, бе обявена за самата Осма Сфера.
Казвало се е толкова често, че нашето учение не трябва да бъде обикновена теория, а истински живот. Ако е превърнато в чиста теория, то е убито, предадено е в ръцете на Ариман, Бога на Смъртта. Това е най-добрият метод да се осигури онова, което се преподава, да бъде предадено на Ариман и така изкоренено от света; още повече, че това е метод, много сходен на използвания от определени индивидуалности, които стояха зад Синет например. Те го инспирираха да поеме в определена посока, за да го насочат към заблуда, която завърши с изопачаването на верни факти.
Луната, която като физическа Луна е фактор за парализиране на Осмата Сфера, бе обявена за самата Осма Сфера.
към текста >>
В нашето Движението трябва да се подчертава възможно най-силно и това винаги се е правело отк
акт
о съм свързан с него да се възприеме правилно отношение спрямо атавистичното ясновидство, така че да няма заблуждения относно него.
Това е проблем, достоен за вниманието на хората, засягащ положението ни и искреността между нас, защото тези неща трябва да се разглеждат от по-висока позиция. Позовавам се на тези примери, защото са на разположение и защото те ни показват накъде трябва да бъде насочено вниманието ни.
В нашето Движението трябва да се подчертава възможно най-силно и това винаги се е правело откакто съм свързан с него да се възприеме правилно отношение спрямо атавистичното ясновидство, така че да няма заблуждения относно него.
Пример за това, което е било измисляно за да изкриви каквото правим или желаем да направим, е че е било казано: Всеки може да види, че това е Движение, съсредоточаващо се в развиването на ясновидство и тогава са били полагани усилия да се вметне, че всеки в Движението е принуждаван да развива ясновидство. Това вид на нещата хвърля мъгла върху Движението. Истината е обърната макар че е факт, че ясновидството трябва да бъде развито и е намерено добро средство за провокиране на омраза към Движението.
към текста >>
Истината е обърната макар че е ф
акт
, че ясновидството трябва да бъде развито и е намерено добро средство за провокиране на омраза към Движението.
Това е проблем, достоен за вниманието на хората, засягащ положението ни и искреността между нас, защото тези неща трябва да се разглеждат от по-висока позиция. Позовавам се на тези примери, защото са на разположение и защото те ни показват накъде трябва да бъде насочено вниманието ни. В нашето Движението трябва да се подчертава възможно най-силно и това винаги се е правело откакто съм свързан с него да се възприеме правилно отношение спрямо атавистичното ясновидство, така че да няма заблуждения относно него. Пример за това, което е било измисляно за да изкриви каквото правим или желаем да направим, е че е било казано: Всеки може да види, че това е Движение, съсредоточаващо се в развиването на ясновидство и тогава са били полагани усилия да се вметне, че всеки в Движението е принуждаван да развива ясновидство. Това вид на нещата хвърля мъгла върху Движението.
Истината е обърната макар че е факт, че ясновидството трябва да бъде развито и е намерено добро средство за провокиране на омраза към Движението.
към текста >>
С други думи, трябва да съдим за живота според принципите на нашето движение, не трябва да мислим за една или друга атака отвън така, к
акт
о сигурно бихме мислили, ако бяхме приели нашето учение само като теория.
Но щом в света излизат твърдения, които просто изобщо не се доближават до истината, трябва да бъдем подготвени и да знаем как да ги осъдим. Не трябва да възприемаме становището само да изучаваме намиращото се в литературата; ние трябва да превърнем в същински живот жизнения принцип, съдържащ се в нашето учение.
С други думи, трябва да съдим за живота според принципите на нашето движение, не трябва да мислим за една или друга атака отвън така, както сигурно бихме мислили, ако бяхме приели нашето учение само като теория.
Нуждата от спорове не се появява, докато не сме атакувани. Но тогава трябва да осъзнаем, че нашето учение много лесно се изопачава в неговата противоположност, и че следователно трябва да го пазим и защитаваме. Особено трябва да сме на пост за всяка едностранчивост.
към текста >>
За пръв път "моралната т
акт
ичност" е представена като нещо, което не може да се схваща чрез обикновената сила на преценка, а само чрез цялото съзнание и живот на чувствата, така че когато към нещо трябва да се отнасяме деликатно, никой не трябва веднага да изпада в крайности и да се опитва да поправя една грешка с друга.
Наистина, в тези проблеми става въпрос за нещо, което съм подчертавал от много години и което счетох за необходимо да включа в моят основен философски труд. Ако четете други философи, ще намерите в техните теории и начини на изразяване, а също и в по-ранни съчинения много неща, които отново се появяват в моята "Философия на свободата". Но в нея се съдържа едно нещо, което е съвсем оригинално, най-малкото заради начина по който е изразено и вмъкнато като етичен принцип, като морален импулс.
За пръв път "моралната тактичност" е представена като нещо, което не може да се схваща чрез обикновената сила на преценка, а само чрез цялото съзнание и живот на чувствата, така че когато към нещо трябва да се отнасяме деликатно, никой не трябва веднага да изпада в крайности и да се опитва да поправя една грешка с друга.
Това е "морална тактичност". Опитах се да го формулирам колкото е възможно по-ясно във "Философия на свободата". Наистина е необходимо да подчертаем в настоящия момент, че понеже тук си имаме работа с нещо, криещо много опасности трябва да избягваме опасността от изпадане в другата крайност.
към текста >>
Това е "морална т
акт
ичност".
Наистина, в тези проблеми става въпрос за нещо, което съм подчертавал от много години и което счетох за необходимо да включа в моят основен философски труд. Ако четете други философи, ще намерите в техните теории и начини на изразяване, а също и в по-ранни съчинения много неща, които отново се появяват в моята "Философия на свободата". Но в нея се съдържа едно нещо, което е съвсем оригинално, най-малкото заради начина по който е изразено и вмъкнато като етичен принцип, като морален импулс. За пръв път "моралната тактичност" е представена като нещо, което не може да се схваща чрез обикновената сила на преценка, а само чрез цялото съзнание и живот на чувствата, така че когато към нещо трябва да се отнасяме деликатно, никой не трябва веднага да изпада в крайности и да се опитва да поправя една грешка с друга.
Това е "морална тактичност".
Опитах се да го формулирам колкото е възможно по-ясно във "Философия на свободата". Наистина е необходимо да подчертаем в настоящия момент, че понеже тук си имаме работа с нещо, криещо много опасности трябва да избягваме опасността от изпадане в другата крайност.
към текста >>
Но ако направим този принцип свещен, трябва т
акт
ично да отказваме да допуснем вмъкването на пряко лични неща, на субективния личен живот.
Но ако направим този принцип свещен, трябва тактично да отказваме да допуснем вмъкването на пряко лични неща, на субективния личен живот.
Това обаче не означава, че никога не трябва да опитваме да разкрием дали самите ние не сме нечие превъплъщение. Но просто да гледаме една личност, търсейки друга, не е от полза. Това е лесният път. Правилният път е да се стараем да достигнем точката, където започваме да откриваме определени тайни от нашия собствен живот. Тогава несъмнено ще имаме напредък.
към текста >>
42.
7. Седма лекция, 22 Октомври 1915 год.
GA_254 Окултното движение през 19 век и неговата връзка със съвременната култура
К
акт
о ще сте разбрали след казаното от мен, бе възникнал безпорядък, защото изследването на живота между смъртта и прераждането бе провеждано с изцяло погрешни средства.
Както ще сте разбрали след казаното от мен, бе възникнал безпорядък, защото изследването на живота между смъртта и прераждането бе провеждано с изцяло погрешни средства.
Говорих за това в предходните лекции. Но не винаги е било лесно тези неща да се проверят така, като трябва. Ако някой решава да работи съзнателно и с чувство на пълна отговорност, трябва да се използва всяка възможност за строго проверяване, но тези възможности никога не трябва да бъдат принудени. В духовното изследване става въпрос за чакане. Подходящите възможности никога не трябва да бъдат предизвиквани и в най-малка степен.
към текста >>
В духовните светове, наличието на погрешна, неправилна представа за реалните ф
акт
и е объркаващо за самото изследване.
Най-явна от всички бе неточността на твърденията, претендиращи да дават сведения за живота между смъртта и новото раждане. Но докато на физически план, погрешните резултати от едно изследване могат да бъдат коригирани чрез подлагането им на проверка с физически средства, веднага доказващо тяхната погрешност, когато са намесени неща от духовния свят е съвършено различно, разбира се.
В духовните светове, наличието на погрешна, неправилна представа за реалните факти е объркаващо за самото изследване.
Ако тогава чрез медиуми са били направени изказвания, които изобщо не бяха съобщения от мъртвите, а бяха преднамерено вдъхновени от живи хора с всякакви видове интереси, тогава възникваха тези резултати на нещо, което претендираше да бъде изследване. Те се изправяха пред всеки, и ако някой се опитва да провери нещата в тази област, той трябва да се бори с тези резултати от изследване като с действителни сили. Всичко, казано на физически план, може да бъде доказано като невярно; някой сяда на бюрото си и го опровергава. Но погрешен резултат от изследване в духовния свят е жива реалност: тя е там и някой трябва да се бори с нея, да я премахне.
към текста >>
Точно к
акт
о мислите са живи реалности, грешните резултати на изследването са действителни сили, които ги има веднага щом някой прекрачи Прага на духовния свят.
Точно както мислите са живи реалности, грешните резултати на изследването са действителни сили, които ги има веднага щом някой прекрачи Прага на духовния свят.
Този някой влиза в духовния свят със старанието да разкрие сведения за живота между смъртта и новото раждане; но тогава погрешните мисли, които преди са били пораждани, стоят там пред него като живи същества. Преди всичко, те си придават вид на истина, на реалност. Оттук този някой трябва първо да се бори с тях, да ги проверява, за да открие дали те имат свойствата на неверни мисли, или характера на верни и истинни живи мисли.
към текста >>
Оттук този някой трябва първо да се бори с тях, да ги проверява, за да открие дали те имат свойствата на неверни мисли, или хар
акт
ера на верни и истинни живи мисли.
Точно както мислите са живи реалности, грешните резултати на изследването са действителни сили, които ги има веднага щом някой прекрачи Прага на духовния свят. Този някой влиза в духовния свят със старанието да разкрие сведения за живота между смъртта и новото раждане; но тогава погрешните мисли, които преди са били пораждани, стоят там пред него като живи същества. Преди всичко, те си придават вид на истина, на реалност.
Оттук този някой трябва първо да се бори с тях, да ги проверява, за да открие дали те имат свойствата на неверни мисли, или характера на верни и истинни живи мисли.
към текста >>
Задачата на един не е същата, к
акт
о тази на друг.
Лесно е да се опише общо живота между смъртта и новото раждане. Той започва когато, след завършване на ретроспекцията, възникваща в процеса на отделяне на етерното тяло от физическото, човешкото същество преминава в сферата, която в теософската литература обикновено бе наричана Камалока. Но ако сравните нареченото в тази литература Камалока с оповестеното сред нас в течение на годините, няма начин да не забележите значителни разлики. Моля ви, не ме разбирайте погрешно тук. Аз не твърдя, че в наше време задачата на всяка индивидуалност е да подлага всичко на проверка.
Задачата на един не е същата, както тази на друг.
Считам за своя задача да не казвам нищо, за което да не мога да гарантирам, че е било проверено и доказано. Това е, което смятам за моя лична, изцяло индивидуална задача.
към текста >>
Ако разгледаме живота, който обхваща съня и будността, нощния живот и дневния живот, можем да кажем: нощният живот е прекъсван от дневния, точно к
акт
о и дневният живот е прекъсван от нощния.
Ако разгледаме живота, който обхваща съня и будността, нощния живот и дневния живот, можем да кажем: нощният живот е прекъсван от дневния, точно както и дневният живот е прекъсван от нощния.
Въпреки това течението на живота продължава. Забележителното нещо обаче е, че докато за спомените от живота през деня ние сме пасивни защото те се надигат сами и само в отделни случаи, когато искаме да си припомним нещо в миналото, се налага да полагаме усилия по време на сън, когато искаме да си спомним нещо с някаква цел, усилията са крайно необходими. По правило обаче на човек не му достига силата да стане съзнателен за тази дейност и затова той няма спомени по време на сън. В своята душа обаче той е много по-активен в съня, отколкото през будния живот. Сънуването не прекъсва тази дейност.
към текста >>
В своята душа обаче той е много по-
акт
ивен в съня, отколкото през будния живот.
Ако разгледаме живота, който обхваща съня и будността, нощния живот и дневния живот, можем да кажем: нощният живот е прекъсван от дневния, точно както и дневният живот е прекъсван от нощния. Въпреки това течението на живота продължава. Забележителното нещо обаче е, че докато за спомените от живота през деня ние сме пасивни защото те се надигат сами и само в отделни случаи, когато искаме да си припомним нещо в миналото, се налага да полагаме усилия по време на сън, когато искаме да си спомним нещо с някаква цел, усилията са крайно необходими. По правило обаче на човек не му достига силата да стане съзнателен за тази дейност и затова той няма спомени по време на сън.
В своята душа обаче той е много по-активен в съня, отколкото през будния живот.
Сънуването не прекъсва тази дейност. Сънуването съответства на онова, което става в будния живот, когато полагаме големи усилия да си спомним; но ако в съня ние се напрегнем едва слабо, това отговаря на обичайния процес на спомняне през деня, когато не правим усилия, защото спомените идват от само себе си. След смъртта спомените, които имаме от завършилия буден живот, скоро свършват. След това в периода на Камалока човек изживява всички опитности от нощите си в обратен ред.
към текста >>
Освен това, ние не се учим истински да познаваме физическия свят ако не осъзнаваме, че тези сили се развиват като следствие на ф
акт
а, че човешкото същество отхвърля определени зъби и развива други.
Помислете за безкрайно дълбоката връзка тук. Силите на размножаване се преобразяват в духовния свят в помощни сили за душите, опитващи се възможно най-скоро да слязат долу във физическия свят. Това са връзки, които ни показват как духовният свят от другата страна на Прага работи във физическия свят в отделни, конкретни реалности.
Освен това, ние не се учим истински да познаваме физическия свят ако не осъзнаваме, че тези сили се развиват като следствие на факта, че човешкото същество отхвърля определени зъби и развива други.
Пубертетът отново се причинява от разгръщането на сили. Когато човешкото същество действително достига пубертета, силите имат съвсем различни функции.
към текста >>
43.
8. Осма лекция, 23 Октомври 1915 год.
GA_254 Окултното движение през 19 век и неговата връзка със съвременната култура
Те се надигат, от една страна, от областта на естествената наука, защото целият хар
акт
ер и отпечатък на нашето време са стигнали до определена точка, която задължително е такава, че всеки който има научна подготовка и си мисли, че на основата която има може, или би могъл, или трябва да развие светоглед, той се чувства принуден да възприеме такъв, който поради своята материалистична насоченост трябва неминуемо да бъде враждебен към Духовната Наука.
В края на лекцията вчера казах, че противниците на духовно-научното Движение се надигат, естествено в известен смисъл, от две страни.
Те се надигат, от една страна, от областта на естествената наука, защото целият характер и отпечатък на нашето време са стигнали до определена точка, която задължително е такава, че всеки който има научна подготовка и си мисли, че на основата която има може, или би могъл, или трябва да развие светоглед, той се чувства принуден да възприеме такъв, който поради своята материалистична насоченост трябва неминуемо да бъде враждебен към Духовната Наука.
Правилното мислене е крайно необходимо тук. Трябва да се осъзнае, че много индивидуалности, в които методите на съвременната материалистична наука която разпознаваме като необходимост са били насадени, просто не могат да не станат опоненти поради мислите, запалени в тях. Това, разбира се, не може да освободи никого от задължението да се бори с тази опозиция, където тя възниква. Но на нея ще се противодейства по правилния начин само когато това, което току-що казах, се взема в предвид.
към текста >>
Точно к
акт
о в областта на съвременната наука има интерес за скриване на духовното зад природата, така и представителите на съвременните религиозни организации имат интерес за скриване на духовното зад душата.
От друга страна по подобен начин идва противодействие от представителите на разнообразните религиозни общности.
Точно както в областта на съвременната наука има интерес за скриване на духовното зад природата, така и представителите на съвременните религиозни организации имат интерес за скриване на духовното зад душата.
Следователно можем да кажем: На Духовната Наука се пречи от страна на естествената наука поради желанието да се пази скрито духовното зад природата; пречи се и от страна на религиозните организации, защото се счита, че духовното трябва да се пази скрито зад проявленията на душевния живот.
към текста >>
Всички такива Ордени но к
акт
о казах, изразите би трябвало да се вземат метафорично всички такива Ордени имат нещо като "дясно крило", нещо като "средна част", и нещо като "ляво крило".
В основата на нещата, към които се насочвам, лежи нещо много дълбоко, нещо много значимо. По определени причини е наистина опасно да се насочим от самата природа т.е. от външните проявления на природата към скритото зад природата. И поради тази опасност се стигна до онова, което посочих, малко или много метафорично, казвайки: В т.н. Тайни Общества или Ордени неизменно има нещо като "дясно крило", съставено от онези езотерици, желаещи да се придържат стриктно към принципа на мълчание по отношение на всичко, свързано с по-висшите тайни.
Всички такива Ордени но както казах, изразите би трябвало да се вземат метафорично всички такива Ордени имат нещо като "дясно крило", нещо като "средна част", и нещо като "ляво крило".
Склонността на онези, принадлежащи към лявото крило, винаги е да се даде гласност на определени езотерични сведения; но онези, принадлежащи на дясното крило, са изцяло против публикуването на каквото и да е, за което вярват, че трябва да остане под опеката на Тайните Ордени и Общества. Те отчитаха, че такова знание е опасно, ако попада в ръцете на некомпетентни хора, ако би се представяло в обществото от недостатъчно подготвени хора.
към текста >>
Във всеки случай може да се каже, че до XIV век и по-нататък и в XV или XVI век Ордените работещи със символизма чрез подобни пр
акт
ики не позволяваха знанието да попада в неподходящи ръце.
Може да бъде зададен въпросът: Това наистина ли е защита? Познанието не е ли все пак изложено да попадне в погрешни ръце?
Във всеки случай може да се каже, че до XIV век и по-нататък и в XV или XVI век Ордените работещи със символизма чрез подобни практики не позволяваха знанието да попада в неподходящи ръце.
Оттогава обаче нещата са се променили съществено. Веднага ще ви кажа защо. Затова, моля ви да имате следното предвид. В окултните Ордени основани преди XIV, XV или XVI век, онези от трите по-низши степени, на които като външен кръг знанието се предаваше в символи, не можеха да направят съществени злоупотреби с него, тъй като символите бяха само предавани и всичко друго бе оставяно на онези, които тогава трябваше да се доберат до тяхното значение. Това бе от само себе си защита, тъй като да се разкрие значението на символите изискваше определено духовно усилие.
към текста >>
На него само му бяха давани символите и той бе обучаван да ги остави да работят върху него, к
акт
о ако бяха явления на природата.
Предположете, че някой влиза в една от низшите степени на окултен Орден. Символите му бяха или представяни, или показвани.
На него само му бяха давани символите и той бе обучаван да ги остави да работят върху него, както ако бяха явления на природата.
Ако желаеше да отиде по-далеч, да открие тайното значение на символите, той бе длъжен да изследва, да прояви духовна енергия. Получаваше ли помощ, нямаше да бъде необходимо да използва тази духовна енергия. Но той не получаваше помощ и следователно беше длъжен да прави усилия за да разчита символите.
към текста >>
Пр
акт
ическо доказателство за това е, че всеки който вярва, че е способен да изгради светоглед върху данните на естествената наука, вече няма никаква склонност да се занимава със символизма с истинска задълбоченост и сериозност.
Развитието на естествената наука от времето на Галилей, Коперник и др. тук изигра съществена роля. Понеже появяването и развитието на тези методи на естествената наука накара човешката душа постепенно да загуби възможността да се придържа към символизма със старата преданост. Всъщност, всички символи допринасяха за разкриването на духовното зад природата. Но естествената наука с нейните материалистични методи, достигнала своята връхна точка в XIX век, въздействаше на човешката душа по такъв начин, че тя изгуби интерес към реалността, за която символизмът е едно указание.
Практическо доказателство за това е, че всеки който вярва, че е способен да изгради светоглед върху данните на естествената наука, вече няма никаква склонност да се занимава със символизма с истинска задълбоченост и сериозност.
И така се появи едни признак, значимостта на който е изцяло налице днес.
към текста >>
Те не ценят толкова символизма, а по-скоро ф
акт
а, че той води началото си някъде и някакси в далечното минало.
След XIV, XV и XVI век символизмът бе желателно да бъде развит с по-голяма свобода. Символите трябваше да вървят в крак с онова, което всъщност човечеството изживяваше в света. Но това не се случи и така за онези, чиито мисловен кръгозор е бил създаден от съвременната култура, символите изглеждаха остарели и старомодни каквито наистина са повечето от тях. Но точно сред онези, които искаха да се доближат до окултизма, се бе развила склонност, която често съм осъждал склонността да се изровят колкото се може повече древни символи. И ако тези хора могат да кажат за някой символ, че той има отличителен белег за дълбока древност, тяхното удоволствие е безгранично.
Те не ценят толкова символизма, а по-скоро факта, че той води началото си някъде и някакси в далечното минало.
Много често не се правят опити това да се разбере; тези хора са доволни, ако изнамерените символи са от дълбока древност. През последните столетия е направено много малко символизмът да се развие до по-висока степен. Резултатът е, че както той е поднасян днес в Ордените, които могат да бъдат наречени само "остатъци" от старите окултни Ордени тъй като наистина са такива този символизъм е в по-голямата си част остарял, и не се правят усилия той да се развие според прогреса, направен от човечеството.
към текста >>
Резултатът е, че к
акт
о той е поднасян днес в Ордените, които могат да бъдат наречени само "остатъци" от старите окултни Ордени тъй като наистина са такива този символизъм е в по-голямата си част остарял, и не се правят усилия той да се развие според прогреса, направен от човечеството.
Но точно сред онези, които искаха да се доближат до окултизма, се бе развила склонност, която често съм осъждал склонността да се изровят колкото се може повече древни символи. И ако тези хора могат да кажат за някой символ, че той има отличителен белег за дълбока древност, тяхното удоволствие е безгранично. Те не ценят толкова символизма, а по-скоро факта, че той води началото си някъде и някакси в далечното минало. Много често не се правят опити това да се разбере; тези хора са доволни, ако изнамерените символи са от дълбока древност. През последните столетия е направено много малко символизмът да се развие до по-висока степен.
Резултатът е, че както той е поднасян днес в Ордените, които могат да бъдат наречени само "остатъци" от старите окултни Ордени тъй като наистина са такива този символизъм е в по-голямата си част остарял, и не се правят усилия той да се развие според прогреса, направен от човечеството.
към текста >>
Пр
акт
ически всичко е намерило своето място в книги, и някои Ордени днес работят върху принципа на отклоняване съзнанията на своите членове от литературата, където може да се прочете едно или друго нещо.
Да се пазят в тайна някои неща днес по начина, по който това можеше да се прави по-рано, вече не е възможно. Нека някой опита да се рови в ранния, изцяло автентичен символизъм и той скоро ще намери как има една малка трудност. Нашата епоха е такава на публичност и тя няма да толерира неестествена потайност, неестествена мистика. Нашата епоха иска всичко веднага да излиза наяве. Освен това може също да се каже, че за запознатите с публикуваната литература за символизма, едва ли нещо все още е недостъпно!
Практически всичко е намерило своето място в книги, и някои Ордени днес работят върху принципа на отклоняване съзнанията на своите членове от литературата, където може да се прочете едно или друго нещо.
Затова много от онова, което отдавна е достъпно в книгите, е смятано от членовете на такива Ордени за тайна, по която само техните високопоставени членове могат оправдано да имат познания. Няма област, където лицемерието да е по-разпространено, отколкото в тази на окултните Ордени!
към текста >>
К
акт
о казах, вече наистина не е възможно да се отстоява принципът на пазене в тайна и изграждане на прегради чрез символизма.
Както казах, вече наистина не е възможно да се отстоява принципът на пазене в тайна и изграждане на прегради чрез символизма.
Но тези неща могат да бъдат правилно разбрани, само когато някой се опита да открие причините защо в стари времена определени неща бяха пазени в тайна. Както вече казах, трудно е да се говори по тези теми, защото би трябвало да се каже много, което не може да се обсъжда лекомислено. Следователно днес и утре ще подходя по различен начин. Ще ви разкажа определени неща които, ако ги проследите последователно, ще ви помогнат да съзрете онова, което в днешно време не е препоръчително да се изразява с прости думи. Ще ви разкажа определени неща, които могат да бъдат продължени във вашето собствено мислене и опит, и също и в собствения ви вътрешен живот.
към текста >>
К
акт
о вече казах, трудно е да се говори по тези теми, защото би трябвало да се каже много, което не може да се обсъжда лекомислено.
Както казах, вече наистина не е възможно да се отстоява принципът на пазене в тайна и изграждане на прегради чрез символизма. Но тези неща могат да бъдат правилно разбрани, само когато някой се опита да открие причините защо в стари времена определени неща бяха пазени в тайна.
Както вече казах, трудно е да се говори по тези теми, защото би трябвало да се каже много, което не може да се обсъжда лекомислено.
Следователно днес и утре ще подходя по различен начин. Ще ви разкажа определени неща които, ако ги проследите последователно, ще ви помогнат да съзрете онова, което в днешно време не е препоръчително да се изразява с прости думи. Ще ви разкажа определени неща, които могат да бъдат продължени във вашето собствено мислене и опит, и също и в собствения ви вътрешен живот. Ако направите това, то ще ви отведе далеч. Понеже е уместно да се говори за това, аз ще го направя доколкото е възможно.
към текста >>
Гарлайл изтъква колко е забележително, че от събития, които външно изглеждат случайност, а също и от нещо, което изобщо не се е случило така к
акт
о са искали хората, може да се стигне до неща с огромно значение.
Ще взема един пример. В едно от своите изказвания известният английски писател Гарлайл споменава Данте, авторът на "Божествена Комедия". В други отношения изказването не е особено значимо; то бе по темата за Данте и Шекспир, но един пасаж е забележителен. Онези, четящи това изказване по начина, по който обикновените читатели са свикнали да четат а за повечето хора днес няма разлика между четенето на написано от Гарлайл и на статия във вестник няма да намерят нищо кой знае колко поразително. Но вниманието на някой, поел нещо от Духовната Наука не само в мозъка си като теория, но и в своите чувства, може да бъде привлечено от този пасаж.
Гарлайл изтъква колко е забележително, че от събития, които външно изглеждат случайност, а също и от нещо, което изобщо не се е случило така както са искали хората, може да се стигне до неща с огромно значение.
Гарлайл пояснява това, говорейки за съдбата на Данте. Данте бе изгонен от своя роден град поради своите политически възгледи, и бе длъжен да стане скитник. На това се дължеше, че той стана онова, което е за света днес. Да бъде изгнанник от родния си град го доведе до това да напише "Божествена Комедия". И така, казва Гарлайл, Данте със сигурност нямаше желание да бъде заточен по този начин!
към текста >>
К
акт
о ще признаете от съдържанието на "Божествена Комедия", Данте притежаваше необикновени заложби и щеше да бъде виден кмет, една фигура от огромна важност.
Въпросът обаче не е толкова прост. Нека допуснем, че Данте беше постигнал своята цел, не беше изгонен от Флоренция, а бе станал един от ръководителите на града или църквата постове, които са доста сродни що се отнася до обществено влияние.
Както ще признаете от съдържанието на "Божествена Комедия", Данте притежаваше необикновени заложби и щеше да бъде виден кмет, една фигура от огромна важност.
При тези обстоятелства историята би придобила изцяло различен аспект. Флоренция щеше да има много важен служител и държавник да, но не само това! Представете си Флоренция управлявана от съветници, притежаващи заложбите вливащи се в "Божествена Комедия"! Това способно ръководство щеше да има предвид, че много, много други присъстващи сили щяха да бъдат възпрепятствани в тяхната скрита дейност.
към текста >>
Използвам този пример, защото искам да насоча вашето внимание към ф
акт
а, че понякога в еволюцията на човечеството е необходимо силите да бъдат преобразувани, насочени в посока съвсем различна от тази в която, според външния изглед, те биха искали да се стекат.
Използвам този пример, защото искам да насоча вашето внимание към факта, че понякога в еволюцията на човечеството е необходимо силите да бъдат преобразувани, насочени в посока съвсем различна от тази в която, според външния изглед, те биха искали да се стекат.
Както изглежда, този пример няма нищо общо с онова, което всъщност искам да кажа, и все пак е изцяло свързан с него. Тъй като ако проследите до крайните му последствия загатнатото в този пример, ще осъзнаете защо е трудно да се поднасят свободно на публиката определени истини, свързани със скритото зад природата. Необходимо е много неща да се представят по такъв начин, че да се държат под внимание силите, тъй като някои от тях могат да станат опасни.
към текста >>
К
акт
о изглежда, този пример няма нищо общо с онова, което всъщност искам да кажа, и все пак е изцяло свързан с него.
Използвам този пример, защото искам да насоча вашето внимание към факта, че понякога в еволюцията на човечеството е необходимо силите да бъдат преобразувани, насочени в посока съвсем различна от тази в която, според външния изглед, те биха искали да се стекат.
Както изглежда, този пример няма нищо общо с онова, което всъщност искам да кажа, и все пак е изцяло свързан с него.
Тъй като ако проследите до крайните му последствия загатнатото в този пример, ще осъзнаете защо е трудно да се поднасят свободно на публиката определени истини, свързани със скритото зад природата. Необходимо е много неща да се представят по такъв начин, че да се държат под внимание силите, тъй като някои от тях могат да станат опасни.
към текста >>
Науката няма необходимите сили на познание, нито работи върху развиването им, а това се дължи к
акт
о често съм казвал на определен страх от скритото зад природните явления.
Може да се повдигне въпросът: Защо науката, с нейните похвални и наистина блестящи методи, не достига до определени неща, скрити зад природата? На това може да се отговори много просто.
Науката няма необходимите сили на познание, нито работи върху развиването им, а това се дължи както често съм казвал на определен страх от скритото зад природните явления.
към текста >>
Веднага щом премине Прага, водещ към духовните същества зад природата, човек влиза в действителен конт
акт
с тези същества.
Веднага щом премине Прага, водещ към духовните същества зад природата, човек влиза в действителен контакт с тези същества.
Поне това ще сте схванали от всичко, представено в последните лекции. Пасивните явления на природата, така както са изучавани днес от естествената наука, се намират само във физическия свят. Веднага щом прекрачим Прага, ние влизаме в свят на живи духовни същества. Забележителното нещо е, че съществата срещани най-напред в този свят, ни правят по-способни на ясно мислене и т.н., отколкото преди това сме били. Наистина е така: ако разгледаме всички явления на природата, изучавани днес от материалистичната естествена наука, като "екран" на който са написани природните закони то зад този екран лежи вихър от духовни същества.
към текста >>
Пасивните явления на природата, така к
акт
о са изучавани днес от естествената наука, се намират само във физическия свят.
Веднага щом премине Прага, водещ към духовните същества зад природата, човек влиза в действителен контакт с тези същества. Поне това ще сте схванали от всичко, представено в последните лекции.
Пасивните явления на природата, така както са изучавани днес от естествената наука, се намират само във физическия свят.
Веднага щом прекрачим Прага, ние влизаме в свят на живи духовни същества. Забележителното нещо е, че съществата срещани най-напред в този свят, ни правят по-способни на ясно мислене и т.н., отколкото преди това сме били. Наистина е така: ако разгледаме всички явления на природата, изучавани днес от материалистичната естествена наука, като "екран" на който са написани природните закони то зад този екран лежи вихър от духовни същества. Този екран трябва да бъде пронизан. Но той не може да бъде пронизан от хора със способностите за изучаване на разположение на естествената наука.
към текста >>
Тогава тези хора неминуемо биха влезли в конт
акт
с духовни същества, и то със съществата предимно заинтересовани да ги направят много проницателни, много умели, много изтънчени мислители.
Разбира се, има личности, които чрез вярно обяснение на символите биха могли да доведат хората до етапа да бъдат способни да скъсат воала.
Тогава тези хора неминуемо биха влезли в контакт с духовни същества, и то със съществата предимно заинтересовани да ги направят много проницателни, много умели, много изтънчени мислители.
Има определени елементарни същества, чието единствено старание е да предадат на човека определени способности на познание, правещи го наистина различен от онова, което е бил преди да прониже воала. Обаче те имат още една характерна черта: правят човека проницателен, даряват го с определени способности на познание но са враждебни към човека, враждебни в най-висока степен към човека и животното. Затова в пронизването на воала човек се лишава от общо преобладаващото приятелско отношение към човека и животното. Не е лесно за никой, който е неподготвен, да преодолее това естествено благоразположение без да го изгуби. Той веднага получава склонност да прави всякакви видове неща, враждебни за човека и дори придобива определено умение във извършването им.
към текста >>
Обаче те имат още една хар
акт
ерна черта: правят човека проницателен, даряват го с определени способности на познание но са враждебни към човека, враждебни в най-висока степен към човека и животното.
Разбира се, има личности, които чрез вярно обяснение на символите биха могли да доведат хората до етапа да бъдат способни да скъсат воала. Тогава тези хора неминуемо биха влезли в контакт с духовни същества, и то със съществата предимно заинтересовани да ги направят много проницателни, много умели, много изтънчени мислители. Има определени елементарни същества, чието единствено старание е да предадат на човека определени способности на познание, правещи го наистина различен от онова, което е бил преди да прониже воала.
Обаче те имат още една характерна черта: правят човека проницателен, даряват го с определени способности на познание но са враждебни към човека, враждебни в най-висока степен към човека и животното.
Затова в пронизването на воала човек се лишава от общо преобладаващото приятелско отношение към човека и животното. Не е лесно за никой, който е неподготвен, да преодолее това естествено благоразположение без да го изгуби. Той веднага получава склонност да прави всякакви видове неща, враждебни за човека и дори придобива определено умение във извършването им.
към текста >>
Обаче от друга страна пр
акт
икуването на дисциплина продължи сред онези, които наистина знаеха нещо за това как да пазят знанието в тайна.
Предположете, че някой можеше да наложи тази дисциплина, да вкара хората във въпросните Ордени и строго да приложи онова, което в повечето случаи би могло да се определи като много полезно! Какъв щеше да бъде резултатът? До три месеца особено жените щяха да са напуснали; те несъмнено нямаше да привикнат към това! Затова определени Ордени, за да бъдат способни да продължат да съществуват, се отказаха от тази дисциплина. И оттук онова, което някога бе дълбоко познание, се изроди в чисти трохи, на които им липсва цялата истинска същност.
Обаче от друга страна практикуването на дисциплина продължи сред онези, които наистина знаеха нещо за това как да пазят знанието в тайна.
към текста >>
К
акт
о ще сте видели, темата е разширена от казаното от мен, а именно че когато материализмът бе в пълния си прилив, бе възприет метода на медиумизма.
Както ще сте видели, темата е разширена от казаното от мен, а именно че когато материализмът бе в пълния си прилив, бе възприет метода на медиумизма.
Мислеше се, че онова, което иначе би трябвало да се добие от теоретичните обяснения на символите, ще бъде действително възприемаемо в методите, използвани от медиумизма.
към текста >>
Но също ще ви бъде ясно, че нашето Движение не може да се състои в това да се вземат тайни от някой Орден, к
акт
о се пазят те там, и да се правят екзотерични.
От всичко това ще разберете, че притежаващите някакви знания в тази област все пак имаха определени основания да не позволяват воала върху тайните на природата да бъде лесно разкъсан.
Но също ще ви бъде ясно, че нашето Движение не може да се състои в това да се вземат тайни от някой Орден, както се пазят те там, и да се правят екзотерични.
Ако би се правело това а то според мен означава вземането на древни тайни от някой Орден и преподаването им на широката публика тогава бихме били въвлечени във всякакви видове съмнителна магия, от което не би могло да произлезе нищо добро. Това означава, че публикуването на тайни на древни Ордени е изключено в нашето Движение. Не можем да използваме такива наследства от древни Ордени за разгадаването на тайните на природата. Утре ще ви покажа, че също и не можем да приемем толкова лесно някои религиозни истини, защото по такъв начин ще се надигне една друга и различна опасност. Така ще ни бъде ясно защо не можехме да възприемем никой от тези методи и бяхме длъжни да поемем по различен път.
към текста >>
44.
9. Девета лекция, 24 Октомври 1915 год.
GA_254 Окултното движение през 19 век и неговата връзка със съвременната култура
На тази еволюция в минерализираните Земни тела се създава противовес от ф
акт
а, че човек отново и отново преминава, без минерализирано тяло, през живота на душата между смъртта и новото раждане.
На тази еволюция в минерализираните Земни тела се създава противовес от факта, че човек отново и отново преминава, без минерализирано тяло, през живота на душата между смъртта и новото раждане.
Може да се каже, че човек трябва да изтърпи толкова много на Земята заради факта, че между раждането и смъртта той има минерализирано тяло. Но каквото той понася, така да се каже в негова космическа вреда чрез въплътяването му в минерализирано тяло, е балансирано от преживяното между смъртта и новото раждане, когато той не е телесно, а изцяло душевно същество използвайки думата в нейния правилен смисъл.
към текста >>
Може да се каже, че човек трябва да изтърпи толкова много на Земята заради ф
акт
а, че между раждането и смъртта той има минерализирано тяло.
На тази еволюция в минерализираните Земни тела се създава противовес от факта, че човек отново и отново преминава, без минерализирано тяло, през живота на душата между смъртта и новото раждане.
Може да се каже, че човек трябва да изтърпи толкова много на Земята заради факта, че между раждането и смъртта той има минерализирано тяло.
Но каквото той понася, така да се каже в негова космическа вреда чрез въплътяването му в минерализирано тяло, е балансирано от преживяното между смъртта и новото раждане, когато той не е телесно, а изцяло душевно същество използвайки думата в нейния правилен смисъл.
към текста >>
Задачата на материализма и неговите методи е да изследва минералния елемент, съдържащ се в камъните, растенията, животните и хората; в пр
акт
икуването на този метод в течение на вековете човекът придоби онова което, принципно казано, той трябва да добие по време на Земния период.
Задачата на материализма и неговите методи е да изследва минералния елемент, съдържащ се в камъните, растенията, животните и хората; в практикуването на този метод в течение на вековете човекът придоби онова което, принципно казано, той трябва да добие по време на Земния период.
Методите на изследване, предшестващи онези на материализма, всичките бяха все още повлияни от ясновидството, което човекът наследи от своите предишни еволюционни степени. И когато след нашата пета следатлантска епоха, а и след цялата следатлантската епоха той е преминал през своята минерална еволюция и навлезе в различен вид еволюция, близостта на неговите отношения с духовния свят ще зависи от това дали той вече е придобил през Земния период интелигентността и размера на свободната воля, предопределени за него; в противен случай той няма да е осъществил целта на своята еволюция.
към текста >>
В това, че човек наблюдава и също изследва чисто минералния свят, че е
акт
ивен в този свят, той постепенно развива своята свободна воля.
Погледнато в този светлина, системата на материализма придобива голямо значение; но той трябва да си остане "метод", начин на изследване на физическия, материален свят. Има го и това, че дори в един по-висш смисъл той има наистина огромна значимост.
В това, че човек наблюдава и също изследва чисто минералния свят, че е активен в този свят, той постепенно развива своята свободна воля.
Понеже докато стои в минералния свят, стоящото в основата на този свят е забулено за него.
към текста >>
Последствието е атомизма и к
акт
о също чухме, атомизмът не е нищо друго освен субективна заблуда.
През последните седмици ние чухме какъв е резултата, ако човек се ограничава до теоретичните предположения в обсега на възприятията на физическите сетива.
Последствието е атомизма и както също чухме, атомизмът не е нищо друго освен субективна заблуда.
Но ако човек, който се оставя да бъде заблуждаван така, би могъл да излезе в света, където търси атомите, той би намерил Ариман и неговите същества. Понеже чрез онези духовни същества, за които говорих вчера и които човек среща, когато пробие воала на природата, той ще бъде доведен до това да развие сили на разрушение. Трябва също да се запомни, че тези същества са космически същества.
към текста >>
От силите, в чиято област той навлиза, интелектът се развива в него като хар
акт
ерна, изцяло външна интелигентност, така че той става хитър, проницателен по неуловим начин.
Така можем да разберем онова, което трябва да се каже относно материалистичните методи. Те дават на човека илюзия, майа. Но тази илюзия е всъщност полезна за човека, тъй като когато прозре през нея, той навлиза най-напред в царството на Ариман и неговото духовно войнство същества, които с всички сили се стремят към смърт и разрушение, и които го карат да развива недоловими и разрушителни сили в своята собствена човешка природа.
От силите, в чиято област той навлиза, интелектът се развива в него като характерна, изцяло външна интелигентност, така че той става хитър, проницателен по неуловим начин.
Ако неговата Земна интелигентност не е достатъчно развита да прозре тези неща, той става несъзнателно, но остро лукав и коварен. Следователно може да се каже, че материалистичната филисофия представлява един период, през който човек може да узрее и така по-късно да бъде способен безопасно да навлезе в това царство на Ариман.
към текста >>
Тази илюзия не въздейства върху неговите душевни сили така силно, к
акт
о реалността би им въздействала и последствието е, че в душата се натрупва съмнение върху съмнение съмнения, които могат да се почувстват дори в областта на науката.
Човекът живее вече от няколко столетия в този свят на илюзии, в който е поставян инстинктивно от учените. Да но това не е било без своите ефекти върху човешката природа! Когато един човек живее в илюзия, той не живее в света на реалността.
Тази илюзия не въздейства върху неговите душевни сили така силно, както реалността би им въздействала и последствието е, че в душата се натрупва съмнение върху съмнение съмнения, които могат да се почувстват дори в областта на науката.
Изтъкнатите учени заявиха: Ignorabimus никога няма да узнаем. Втората половина на XIX век направи всичко, за да причини това хората да бъдат затрупвани със съмнение след съмнение. Но истината е, че ние сме изправени пред наближаването на ера, причинена от факта, че човекът живее все повече и повече в илюзия, докато вярва, че е в реалност. Той се потапя все по и по-дълбоко в материалистичния възглед за света, но постоянно изникват съмнения за неговата валидност, и няма да отнеме много време като резултат от научната философия всяко човешко същество да заживее в състояние на искрено съмнение. Хората тогава няма да бъдат способни повече да се придържат към каквото и да е; ще се надига съмнение върху всеки проблем, върху всяка задача.
към текста >>
Но истината е, че ние сме изправени пред наближаването на ера, причинена от ф
акт
а, че човекът живее все повече и повече в илюзия, докато вярва, че е в реалност.
Да но това не е било без своите ефекти върху човешката природа! Когато един човек живее в илюзия, той не живее в света на реалността. Тази илюзия не въздейства върху неговите душевни сили така силно, както реалността би им въздействала и последствието е, че в душата се натрупва съмнение върху съмнение съмнения, които могат да се почувстват дори в областта на науката. Изтъкнатите учени заявиха: Ignorabimus никога няма да узнаем. Втората половина на XIX век направи всичко, за да причини това хората да бъдат затрупвани със съмнение след съмнение.
Но истината е, че ние сме изправени пред наближаването на ера, причинена от факта, че човекът живее все повече и повече в илюзия, докато вярва, че е в реалност.
Той се потапя все по и по-дълбоко в материалистичния възглед за света, но постоянно изникват съмнения за неговата валидност, и няма да отнеме много време като резултат от научната философия всяко човешко същество да заживее в състояние на искрено съмнение. Хората тогава няма да бъдат способни повече да се придържат към каквото и да е; ще се надига съмнение върху всеки проблем, върху всяка задача. Скептицизмът ще стане необятен океан, в който човешката душа неминуемо ще потъне.
към текста >>
К
акт
о виждате, съществува двойнственност.
Както виждате, съществува двойнственност.
Природата-майа продължава, но под нея е напъпилият живот, подготовката за Духовната Наука. Двойнственността присъства навсякъде в материалния свят. Затова окултистите казват: Две е числото на материалното проявление. Щом някой от материалния свят премине в друг свят, числото две вече няма това значение, и е изцяло погрешно да се характеризират по-висшите светове така, както ако двойнственността господстваше също и там. Това е основният закон само на физично-минералния свят, който може да бъде така характеризиран.
към текста >>
Щом някой от материалния свят премине в друг свят, числото две вече няма това значение, и е изцяло погрешно да се хар
акт
еризират по-висшите светове така, к
акт
о ако двойнственността господстваше също и там.
Както виждате, съществува двойнственност. Природата-майа продължава, но под нея е напъпилият живот, подготовката за Духовната Наука. Двойнственността присъства навсякъде в материалния свят. Затова окултистите казват: Две е числото на материалното проявление.
Щом някой от материалния свят премине в друг свят, числото две вече няма това значение, и е изцяло погрешно да се характеризират по-висшите светове така, както ако двойнственността господстваше също и там.
Това е основният закон само на физично-минералния свят, който може да бъде така характеризиран. В по-висшия свят, ако започваме от число, то трябва да започнем например от три; това определя всичко в този свят, както материалния свят е управляван от двойнственност. В материалния свят тържествува двойнственност; в духовния свят – тройнственост.
към текста >>
Това е основният закон само на физично-минералния свят, който може да бъде така хар
акт
еризиран.
Както виждате, съществува двойнственност. Природата-майа продължава, но под нея е напъпилият живот, подготовката за Духовната Наука. Двойнственността присъства навсякъде в материалния свят. Затова окултистите казват: Две е числото на материалното проявление. Щом някой от материалния свят премине в друг свят, числото две вече няма това значение, и е изцяло погрешно да се характеризират по-висшите светове така, както ако двойнственността господстваше също и там.
Това е основният закон само на физично-минералния свят, който може да бъде така характеризиран.
В по-висшия свят, ако започваме от число, то трябва да започнем например от три; това определя всичко в този свят, както материалния свят е управляван от двойнственност. В материалния свят тържествува двойнственност; в духовния свят – тройнственост.
към текста >>
В по-висшия свят, ако започваме от число, то трябва да започнем например от три; това определя всичко в този свят, к
акт
о материалния свят е управляван от двойнственност.
Природата-майа продължава, но под нея е напъпилият живот, подготовката за Духовната Наука. Двойнственността присъства навсякъде в материалния свят. Затова окултистите казват: Две е числото на материалното проявление. Щом някой от материалния свят премине в друг свят, числото две вече няма това значение, и е изцяло погрешно да се характеризират по-висшите светове така, както ако двойнственността господстваше също и там. Това е основният закон само на физично-минералния свят, който може да бъде така характеризиран.
В по-висшия свят, ако започваме от число, то трябва да започнем например от три; това определя всичко в този свят, както материалния свят е управляван от двойнственност.
В материалния свят тържествува двойнственност; в духовния свят – тройнственост.
към текста >>
К
акт
о е истина, че двойнственността лежи в основите на физично-материалния свят, също е истина и това, че в свръхсетивния свят никога не можем да намерим двойнственност.
Има обстоятелства, където със сигурност не е маловажно да разберем, че когато някой казва, че има бяла магия и черна магия, това показва двойнственност. Но тя може да има значение само в материалния свят; следователно такава личност веднага показва, че си няма понятие от основните закони на духовния свят, тъй като в духовния свят двойнственността никога не може да бъде основен принцип.
Както е истина, че двойнственността лежи в основите на физично-материалния свят, също е истина и това, че в свръхсетивния свят никога не можем да намерим двойнственност.
към текста >>
Това е ф
акт
, и определена връзка, съществуваща между човешкото същество и Космоса, прави много да спомогне за такъв съюз.
Ние чухме, че когато човек прониже воала на природата и проникне в скрития зад природата свят, той се натъква на Ариманически същества, същества отдадени на разрушение. В Световния Ред тези същества са жестоки противници на човешката Земна природа, така че ако той поради слабост се съюзи с тях а това като посочих е възможно той се съюзява с враговете на човека на Земята.
Това е факт, и определена връзка, съществуваща между човешкото същество и Космоса, прави много да спомогне за такъв съюз.
към текста >>
Това е ф
акт
, на който трябва да се обърне специално внимание, защото той ни показва как трябва да си описваме нашето родство с Космоса.
Това е факт, на който трябва да се обърне специално внимание, защото той ни показва как трябва да си описваме нашето родство с Космоса.
В нашата собствена човешка природа има низши подтици и импулси. Но тези низши пориви са сили, които представляват низши импулси само в нас като човешки същества. Същите тези подтици у тези духовни същества са висши сили. Но тези същества работят през цялото време вътре в нас. Те са винаги там, в нашата същност.
към текста >>
К
акт
о казах, в нашата епоха е невъзможно да се възприеме метода, използван от Отец Антониус в работата му с Пол Глупакът; невъзможно е също много неща да се правят по начина, по който определени Ордени са свикнали да ги правят.
Както казах, в нашата епоха е невъзможно да се възприеме метода, използван от Отец Антониус в работата му с Пол Глупакът; невъзможно е също много неща да се правят по начина, по който определени Ордени са свикнали да ги правят.
Това е равнозначно на следното: познанието в неговата стара форма не може да се използва. Тъй като ако бъде представено така на хората, ще причини точно онова, за което говоря. То без съмнение би възбудило низшите инстинкти в тях.
към текста >>
Но във формата, в която този живот на душата ни се показва вътрешно като го изживяваме, той е майа, точно к
акт
о външната природа е майа.
Другата страна е онази на живота на душата с нейните дейности на мислене, чувстване и воля.
Но във формата, в която този живот на душата ни се показва вътрешно като го изживяваме, той е майа, точно както външната природа е майа.
Истинската форма на нашия вътрешен живот не е онова, което се разкрива на собствената ни душа като мислене, чувстване и воля; истинската реалност е скрита зад това мислене, чувстване и воля.
към текста >>
Точно к
акт
о дипломираните учени днес инстинктивно развиват възгледа, че самата природата представлява реалност и в края на краищата стигат до атомизма, така и представителите на определени религиозни общности се стараят да свиделстват за това, че мисленето, чувстването и волята, които душата познава по обичайния начин, са реалност и продължават в човешките същества след тяхната смърт.
Точно както дипломираните учени днес инстинктивно развиват възгледа, че самата природата представлява реалност и в края на краищата стигат до атомизма, така и представителите на определени религиозни общности се стараят да свиделстват за това, че мисленето, чувстването и волята, които душата познава по обичайния начин, са реалност и продължават в човешките същества след тяхната смърт.
Точно както учените описват природата-майа, така и представителите на определени религиозни организации описват майата на душевния живот, и по този начин, отново инстинктивно, довеждат до определена тенденция в еволюцията на човечеството.
към текста >>
Точно к
акт
о учените описват природата-майа, така и представителите на определени религиозни организации описват майата на душевния живот, и по този начин, отново инстинктивно, довеждат до определена тенденция в еволюцията на човечеството.
Точно както дипломираните учени днес инстинктивно развиват възгледа, че самата природата представлява реалност и в края на краищата стигат до атомизма, така и представителите на определени религиозни общности се стараят да свиделстват за това, че мисленето, чувстването и волята, които душата познава по обичайния начин, са реалност и продължават в човешките същества след тяхната смърт.
Точно както учените описват природата-майа, така и представителите на определени религиозни организации описват майата на душевния живот, и по този начин, отново инстинктивно, довеждат до определена тенденция в еволюцията на човечеството.
към текста >>
Знаете, че от Средновековието нататък трихотомията, к
акт
о бе наречена разделянето на човека на тяло, душа и дух започна да бъде ерес в историческото Християнство.
Знаете, че от Средновековието нататък трихотомията, както бе наречена разделянето на човека на тяло, душа и дух започна да бъде ерес в историческото Християнство.
Както знаете, един сравнително ранен църковен събор премахна Духа и постанови, че човекът би трябвало да се разглежда като същество, състоящо се само от тяло и душа. И от тогава нататък това стана обичайно на Запад. В Средните Векове най-страшното нещо бе да се говори за Духа, за трихотомията; тя бе смятана за най-лошата от всички ереси, тъй като Духът бе отхвърлен, а тялото и душата установени като двойнственност. Това е доказателство за старанието да се търси дори и в числата като съотнесени към човека онова, което има значение само за този Земен свят. Тенденцията е човекът да бъде пазен в свят, който всъщност е само майа, защото той не отива отвъд мисленето, чувстването и волята, които самите са от същото естество.
към текста >>
К
акт
о знаете, един сравнително ранен църковен събор премахна Духа и постанови, че човекът би трябвало да се разглежда като същество, състоящо се само от тяло и душа.
Знаете, че от Средновековието нататък трихотомията, както бе наречена разделянето на човека на тяло, душа и дух започна да бъде ерес в историческото Християнство.
Както знаете, един сравнително ранен църковен събор премахна Духа и постанови, че човекът би трябвало да се разглежда като същество, състоящо се само от тяло и душа.
И от тогава нататък това стана обичайно на Запад. В Средните Векове най-страшното нещо бе да се говори за Духа, за трихотомията; тя бе смятана за най-лошата от всички ереси, тъй като Духът бе отхвърлен, а тялото и душата установени като двойнственност. Това е доказателство за старанието да се търси дори и в числата като съотнесени към човека онова, което има значение само за този Земен свят. Тенденцията е човекът да бъде пазен в свят, който всъщност е само майа, защото той не отива отвъд мисленето, чувстването и волята, които самите са от същото естество. Вниманието бива ограничавано до онези следствия на настоящата инкарнация, продължаващи само през първия период между смъртта и новото раждане.
към текста >>
Целта е да се прикрие ф
акт
ът, че духът в човека преминава в духовния свят и живее там до следващото превъплъщение.
Човешкото същество умира, отива или в рая, или в ада и ние не се занимаваме повече с него. Според определени религиозни представители това е достатъчно; преминаващото в следващото прераждане не е важно.
Целта е да се прикрие фактът, че духът в човека преминава в духовния свят и живее там до следващото превъплъщение.
Може да се каже, че представителите на определени религиозни общности се стремят да не позволят на човека да разбере за жълтото (диаграмата) в своята същност, да му попречат да узнае каквото и да било за него. Тук те всъщност отново се подчиняват на определен и добре обоснован инстинкт, но който показва дори още по-ясно от инстинкта подбуждащ учените, че в нашето време наистина е загубил своята стойност.
към текста >>
Всички усилия на представителите на различните религиозни общности клонят съвсем решително в посоката да прикриват ф
акт
а, че има духовен свят, към който принадлежи най-вътрешната ядка на нашето същество, което е предопределено да се проявява в повтарящи се Земни животи, и в интервалите между тях да преминава в изцяло духовна форма на съществуване; те се опитват да скрият това чрез предоставяне на хората утехата, че животът на душата, изразяващ се в мисленето, чувстването и волята, въпреки всичко е достатъчно безсмъртен.
Всички усилия на представителите на различните религиозни общности клонят съвсем решително в посоката да прикриват факта, че има духовен свят, към който принадлежи най-вътрешната ядка на нашето същество, което е предопределено да се проявява в повтарящи се Земни животи, и в интервалите между тях да преминава в изцяло духовна форма на съществуване; те се опитват да скрият това чрез предоставяне на хората утехата, че животът на душата, изразяващ се в мисленето, чувстването и волята, въпреки всичко е достатъчно безсмъртен.
към текста >>
В своите действия и насока на мислене тези пастири на душите инстинктивно предпазват човека от влизане в конт
акт
с определени същества.
В своите действия и насока на мислене тези пастири на душите инстинктивно предпазват човека от влизане в контакт с определени същества.
Човекът никога няма да проникне в света на своето истинско и най-вътрешно същество, ако не се запознае с определени същества – точно както по описания начин той се докосва до различни същества, когато желае и е наистина способен да премахне воала на природата. Но съществата, с които той се свързва в този различен свят, са от Луциферически порядък.
към текста >>
Човекът никога няма да проникне в света на своето истинско и най-вътрешно същество, ако не се запознае с определени същества – точно к
акт
о по описания начин той се докосва до различни същества, когато желае и е наистина способен да премахне воала на природата.
В своите действия и насока на мислене тези пастири на душите инстинктивно предпазват човека от влизане в контакт с определени същества.
Човекът никога няма да проникне в света на своето истинско и най-вътрешно същество, ако не се запознае с определени същества – точно както по описания начин той се докосва до различни същества, когато желае и е наистина способен да премахне воала на природата.
Но съществата, с които той се свързва в този различен свят, са от Луциферически порядък.
към текста >>
Ако като резултат от определено учение, предадено му без нужната предпазливост, някой влезе в конт
акт
с определени разрушителни същества зад воала на природата, той ще стане такъв да не цени нищо в света и скоро ще бъде явно, че унищожаването му е наистина приятно което не е нужно да бъде непременно унищожаване на външни същества.
Ако като резултат от определено учение, предадено му без нужната предпазливост, някой влезе в контакт с определени разрушителни същества зад воала на природата, той ще стане такъв да не цени нищо в света и скоро ще бъде явно, че унищожаването му е наистина приятно което не е нужно да бъде непременно унищожаване на външни същества.
Много хора, на които това се е случило са показвали, че им е приятно да измъчват и подтискат другите души. Това са характерните черти, които стават очевидни. Но никога не може да се казва, че хора с такива черти, дължащи се на техния съюз с Ариманическите елементарни същества, са винаги егоистични. Не е нужно те да бъдат егоисти, и дори обикновено не са. Те дават израз на подтик, доста различен от онзи на егоизма.
към текста >>
Това са хар
акт
ерните черти, които стават очевидни.
Ако като резултат от определено учение, предадено му без нужната предпазливост, някой влезе в контакт с определени разрушителни същества зад воала на природата, той ще стане такъв да не цени нищо в света и скоро ще бъде явно, че унищожаването му е наистина приятно което не е нужно да бъде непременно унищожаване на външни същества. Много хора, на които това се е случило са показвали, че им е приятно да измъчват и подтискат другите души.
Това са характерните черти, които стават очевидни.
Но никога не може да се казва, че хора с такива черти, дължащи се на техния съюз с Ариманическите елементарни същества, са винаги егоистични. Не е нужно те да бъдат егоисти, и дори обикновено не са. Те дават израз на подтик, доста различен от онзи на егоизма. Те изразяват страст към унищожение, и разрушават без ни най-малка лична изгода за себе си. Съществата, в чиято сфера човек навлиза, са в основата си същества на разрушението, и те го съблазняват, примамват го да унищожава.
към текста >>
Другите същества, в чиято сфера човек навлиза, когато проникне зад воала на душевния живот, имат съвсем различен хар
акт
ер.
Другите същества, в чиято сфера човек навлиза, когато проникне зад воала на душевния живот, имат съвсем различен характер.
Те нямат лична страст към разрушение. В действителност онова, което познаваме като унищожаване, не влиза в техния мироглед. Те имат истинска страст за сътворяване, за създаване огромен тласък към деятелност, към продуктивност. Те също имат определени висши способности, по-слабо свързани с нашето мислене, отколкото с нашите чувства, и особено с нашата воля. Тук навлизаме в сфера на същества, свързани най-вече с нашата воля, но колкото и да е странно с най-благородните страни на нашата воля.
към текста >>
Ако духовният водач на човека му дава утехата за безсмъртие, подчертавайки силно възвишеността на човешката душа, Величието на Небесата и т.н., може да се случи чрез някои тънки стимули, особено ако е благороден хар
акт
ер, той да разкъса в някоя точка завесата на своята душевна
акт
ивност и да проникне в тайните на своето мислене, чувстване и воля.
А сега помислете за следното.
Ако духовният водач на човека му дава утехата за безсмъртие, подчертавайки силно възвишеността на човешката душа, Величието на Небесата и т.н., може да се случи чрез някои тънки стимули, особено ако е благороден характер, той да разкъса в някоя точка завесата на своята душевна активност и да проникне в тайните на своето мислене, чувстване и воля.
Но тогава той навлиза в сферата на тези същества на волята и последствието е, че идеалистичните страни на неговата воля ще започнат да приемат всъщност чувствен характер. И сега, с това в предвид, моля прочетете описанията, дадени от определени мистици от двата пола. Като четете биографията на тези мистици, обърнете внимание на страстната, чувствена атмосфера, която ги е проникнала. Най-възвишените идеали добиват чувствен характер. Ще ви припомня екстаза, преживян от някои мистици във връзка с тяхната "душевна годеница" или "душевен младоженец"; мистичното единение при жените мистици е като чувствено единение със Спасителя, а при мъжете мистици като истинска връзка с годеницата на душата, с Дева Мария.
към текста >>
Но тогава той навлиза в сферата на тези същества на волята и последствието е, че идеалистичните страни на неговата воля ще започнат да приемат всъщност чувствен хар
акт
ер.
А сега помислете за следното. Ако духовният водач на човека му дава утехата за безсмъртие, подчертавайки силно възвишеността на човешката душа, Величието на Небесата и т.н., може да се случи чрез някои тънки стимули, особено ако е благороден характер, той да разкъса в някоя точка завесата на своята душевна активност и да проникне в тайните на своето мислене, чувстване и воля.
Но тогава той навлиза в сферата на тези същества на волята и последствието е, че идеалистичните страни на неговата воля ще започнат да приемат всъщност чувствен характер.
И сега, с това в предвид, моля прочетете описанията, дадени от определени мистици от двата пола. Като четете биографията на тези мистици, обърнете внимание на страстната, чувствена атмосфера, която ги е проникнала. Най-възвишените идеали добиват чувствен характер. Ще ви припомня екстаза, преживян от някои мистици във връзка с тяхната "душевна годеница" или "душевен младоженец"; мистичното единение при жените мистици е като чувствено единение със Спасителя, а при мъжете мистици като истинска връзка с годеницата на душата, с Дева Мария.
към текста >>
Най-възвишените идеали добиват чувствен хар
акт
ер.
А сега помислете за следното. Ако духовният водач на човека му дава утехата за безсмъртие, подчертавайки силно възвишеността на човешката душа, Величието на Небесата и т.н., може да се случи чрез някои тънки стимули, особено ако е благороден характер, той да разкъса в някоя точка завесата на своята душевна активност и да проникне в тайните на своето мислене, чувстване и воля. Но тогава той навлиза в сферата на тези същества на волята и последствието е, че идеалистичните страни на неговата воля ще започнат да приемат всъщност чувствен характер. И сега, с това в предвид, моля прочетете описанията, дадени от определени мистици от двата пола. Като четете биографията на тези мистици, обърнете внимание на страстната, чувствена атмосфера, която ги е проникнала.
Най-възвишените идеали добиват чувствен характер.
Ще ви припомня екстаза, преживян от някои мистици във връзка с тяхната "душевна годеница" или "душевен младоженец"; мистичното единение при жените мистици е като чувствено единение със Спасителя, а при мъжете мистици като истинска връзка с годеницата на душата, с Дева Мария.
към текста >>
И тогава волението, което произлиза от главата, което иначе има определено качество на хладно безпристрастие, е проникнато от страстно, чувствено изживяване на духовния свят, което често изглежда сякаш има хар
акт
ера на трескав мистицизъм.
Старанието на тези същества на волята е да вливат в човешкото мислене, в неговите идеи онова, което той иначе познава като чувственост. Така е грубо казано. Тези същества, в чиито сфери човек навлиза, се стремят и от собствената им гледна точка това е оправдан стремеж да изливат своите чувствени инстинкти в неговата идеализирана воля.
И тогава волението, което произлиза от главата, което иначе има определено качество на хладно безпристрастие, е проникнато от страстно, чувствено изживяване на духовния свят, което често изглежда сякаш има характера на трескав мистицизъм.
Представителите на различните религиозни общности имат безграничен страх от това, и техният ужас е изцяло предизвикан от онези сред техните вярващи, които напредват като мистици.
към текста >>
К
акт
о виждате, имаме си работа с двойнственност: обективният окултизъм който, ако е само поднесен на неподготвените хора, ги прави разрушители; и субективният мистицизъм който, ако е развит или се появява внезапно при идеалистични натури, прави хората егоисти егоисти като онези, които могат да се намерят в лицето на многото мистици, развили просто една изтънчена форма на егоизъм, неуловима мания за подхранване на своите собствени души.
Както виждате, имаме си работа с двойнственност: обективният окултизъм който, ако е само поднесен на неподготвените хора, ги прави разрушители; и субективният мистицизъм който, ако е развит или се появява внезапно при идеалистични натури, прави хората егоисти егоисти като онези, които могат да се намерят в лицето на многото мистици, развили просто една изтънчена форма на егоизъм, неуловима мания за подхранване на своите собствени души.
Ако прочетете биографиите на мистиците, често ще бъдете ужасени от егоизма, който те показват.
към текста >>
Наука трябва да бъде от естество, осигуряващо това Сцила, така к
акт
о и Харибда, да бъдат избегнати.
Наука трябва да бъде от естество, осигуряващо това Сцила, така както и Харибда, да бъдат избегнати.
към текста >>
Имам да ви кажа още за основния хар
акт
ер, който нашата Духовна Наука трябва да изгражда, за да може да бъде далеч от двете опасности.
Имам да ви кажа още за основния характер, който нашата Духовна Наука трябва да изгражда, за да може да бъде далеч от двете опасности.
Но очевидно не може да се избегне това в настоящото време при нас да идват определени хора, вън от погрешните представи, защото някои от тях търсят стария, обективен окултизъм, докато други скрито копнеят за стария, субективен мистицизъм. Малко е вероятно едните или другите да намерят сред нас онова, което търсят. Но те вярват, че го намират, като тълкуват нашето учение така, че да подхожда на собствената им наклонност. Нашето учение трябва да се оформи и нашето отношение към него трябва да бъде такова, сякаш нашият кораб следва курс между Сцила и Харибда за това ще говоря отново утре.
към текста >>
45.
10. Десета лекция, 25 Октомври 1915 год.
GA_254 Окултното движение през 19 век и неговата връзка със съвременната култура
През настоящия ни еволюционен цикъл трябва да развием в себе си, посредством начина по който се свързваме със света, формата на съзнание, която принадлежи на този цикъл; и въпреки всичко това трябва да остане във връзка с моралния живот, но го има също и ф
акт
а, че посредством тази форма на съзнание може да се развие правилното отношение на една човешка душа към друга, отношение което не сме постигнали преди Земния период и без което, ако не го придобием през Земния период, няма да бъдем способни да поддържаме нашето съществуване през периодите на Юпитер, Венера и Вулкан.
През изминалите периоди на Стария Сатурн, Старото Слънце, Старата Луна, ние сме живели в други състояния на съзнанието, и в бъдещите периоди на Юпитер, Венера и Вулкан съзнанието ни отново ще бъде различно. Ние постепенно се подготвяме за тези различни форми на съзнание.
През настоящия ни еволюционен цикъл трябва да развием в себе си, посредством начина по който се свързваме със света, формата на съзнание, която принадлежи на този цикъл; и въпреки всичко това трябва да остане във връзка с моралния живот, но го има също и факта, че посредством тази форма на съзнание може да се развие правилното отношение на една човешка душа към друга, отношение което не сме постигнали преди Земния период и без което, ако не го придобием през Земния период, няма да бъдем способни да поддържаме нашето съществуване през периодите на Юпитер, Венера и Вулкан.
към текста >>
Ф
акт
е, че от една страна нашият поглед не прониква зад природата, а от друга страна душевният живот кара отношението на една душа към друга да бъде сякаш между тях е създадена някаква граница.
Продължеше ли това водачество на Духовете на Висшите Йерархии, човекът никога не би достигнал пълна свобода в Космическото Битие. Ръководството трябваше в някой момент да спре. Затова е и необходимостта от форма на съзнание която, така да се каже, прави възможна една граница между един човек и друг.
Факт е, че от една страна нашият поглед не прониква зад природата, а от друга страна душевният живот кара отношението на една душа към друга да бъде сякаш между тях е създадена някаква граница.
Съществуването на тази граница се дължи на настоящата ни форма на съзнание, специфичен белег на която е, че онова, което всъщност преживяваме са отражения, огледални образи. Това, разбира се, се отнася също и за взаимоотношенията между хората. Защото когато срещаме друго човешко същество, в нашата сегашна форма на съзнание ние имаме само отражение, ние не можем да се доближим до него по толкова своеволен начин, че да излеем съдържанието на нашето съзнание в неговата душа. Следователно, ако нашето съзнание е нормално развито, то ни предпазва от прекалено приближаване до съзнанието на другия. Мога да го поставя и така: силите на нашето съзнание и интелигентност са така организирани, че нито ние можем да упражним прекалено голямо влияние върху другия човек, нито той може да упражни твърде голямо влияние върху нас защото фактът, че нашето собствено съзнание е отразено, ни разделя от него.
към текста >>
Мога да го поставя и така: силите на нашето съзнание и интелигентност са така организирани, че нито ние можем да упражним прекалено голямо влияние върху другия човек, нито той може да упражни твърде голямо влияние върху нас защото ф
акт
ът, че нашето собствено съзнание е отразено, ни разделя от него.
Факт е, че от една страна нашият поглед не прониква зад природата, а от друга страна душевният живот кара отношението на една душа към друга да бъде сякаш между тях е създадена някаква граница. Съществуването на тази граница се дължи на настоящата ни форма на съзнание, специфичен белег на която е, че онова, което всъщност преживяваме са отражения, огледални образи. Това, разбира се, се отнася също и за взаимоотношенията между хората. Защото когато срещаме друго човешко същество, в нашата сегашна форма на съзнание ние имаме само отражение, ние не можем да се доближим до него по толкова своеволен начин, че да излеем съдържанието на нашето съзнание в неговата душа. Следователно, ако нашето съзнание е нормално развито, то ни предпазва от прекалено приближаване до съзнанието на другия.
Мога да го поставя и така: силите на нашето съзнание и интелигентност са така организирани, че нито ние можем да упражним прекалено голямо влияние върху другия човек, нито той може да упражни твърде голямо влияние върху нас защото фактът, че нашето собствено съзнание е отразено, ни разделя от него.
към текста >>
Сега, след всичко казано в тези лекции е ясно следното: в другия край на воала на природата е Ариманическият свят с всички същества, които описах; в другия край на воала на душевния живот е Луциферическият свят с всички хар
акт
ерни черти, които описах.
Сега, след всичко казано в тези лекции е ясно следното: в другия край на воала на природата е Ариманическият свят с всички същества, които описах; в другия край на воала на душевния живот е Луциферическият свят с всички характерни черти, които описах.
Човекът, така да се каже, е затворен между Ариманическия и Луциферическия свят. Ако проникне само малко зад воала на природата, той не може да не се запознае с Ариманическия свят. Ако проникне само малко зад воала на душевния живот, той неминуемо ще се запознае с Луциферическия свят.
към текста >>
К
акт
о знаете, сега живеем в епохата на развитие на Съзнателната или Духовната Душа и вървим към онази на развитието на Духа-Себе.
Както знаете, сега живеем в епохата на развитие на Съзнателната или Духовната Душа и вървим към онази на развитието на Духа-Себе.
Такова развитие има дълга подготовка зад себе си. Когато, в шестата Следатлантска културна епоха Духът-Себе е напълно развит, човешкият душевен живот ще бъде много по-различен от онова, което е днес. Човешкият интелект ще има много повече обективна сила, отколкото сега. Човечеството вече се приближава към този по-обективен интелектуален живот. Могат да се намерят доказателства от всички страни и аз съм говорил по темата в много лекции.
към текста >>
Когато интелигентността на определени хора е обективизирана а тя е била обективизирана така, отк
акт
о съществува обществената литература става все по-възможно за Ариман да овладява интелигентността на хората.
А сега пред нас има строго определена перспектива.
Когато интелигентността на определени хора е обективизирана а тя е била обективизирана така, откакто съществува обществената литература става все по-възможно за Ариман да овладява интелигентността на хората.
Това е изглед, който Духовната Наука трябва да постави пред нас, защото постоянното и най-голямо усилие на Ариман е да заличи индивидуалната интелигентност на хората и да я присвои за себе си, така че да може тя да премине в неговата сила и да бъде използвана да служи на собствените му цели. Казвал съм ви, че има тайнствена връзка между висшите сили на интелигентност у съществата, служещи на Ариман, и силите на човешката низша природа. Безконечното старание на Ариман е да си присвои интелигентността на човешките същества и да не ги оставя да съзнават какво могат да постигнат чрез собствената си интелигентност. Помислете за последния разговор между Бенедиктус и Ариман в мистерийната драма "Пробуждането на Душите". Преди да изчезне, Ариман казва:
към текста >>
Най-добрият начин, по който можем да се предпазим, е да развием ясно, точно мислене, а не просто прехвърляне на нещата в мисълта, каквато е обичайната пр
акт
ика днес.
Все повече и повече за хората ще става техен дълг да внимават в такива моменти. Защото Ариман се възползва напълно от миговете, когато в изцяло буден живот някой изпада в състояние на замайване или виене на свят, в един вид сумрачно съзнание, когато се чувства не достатъчно здраво закотвен във физическия свят и започва да се предава на вихъра на Вселената, когато не стои здраво и стабилно на краката си като индивидуалност. Тези са моментите, когато е негов дълг да стои на пост, защото тогава Ариман лесно взема надмощие.
Най-добрият начин, по който можем да се предпазим, е да развием ясно, точно мислене, а не просто прехвърляне на нещата в мисълта, каквато е обичайната практика днес.
Би трябвало дори да отидем още по-далеч и да се опитаме да избягваме разговорни думи и общоприети модни фрази, защото щом използваме такива думи, идващи не от мисъл, а от навици на речта, ние не използваме мисленето дори и само за много кратко време. Това са особено опасни моменти, защото не им се обръща внимание. Би трябвало наистина да се стараем да избягваме употребата на думи, зад които няма достатъчно размисъл. Такава самотренировка, особено в тези задълбочени детайли, трябва да бъде предприета от онези, които сериозно се заемат със задачите на епохата. След всичко казано в тези лекции няма да ви бъде трудно да схванете какво е необходимо.
към текста >>
Ако съответната сила на волята липсва, възникват идеи, които човек не може да отстрани от съзнанието си повелителни или настойчиви идеи, к
акт
о са наречени.
Съвременните психиатри са възприели определени специални термини за тези особено крайни феномени. Например, те говорят за "повелителни" и "настойчиви" идеи (Zwangsvorstellungen). (Бел. англ. пр: Според Болдуиновия Речник на Философията и Физиологията, по-познатият термин "фикс-идея" не би бил правилния превод тук. Изразът “повелителни” и “настойчиви” идеи” се доближава много повече до примера, даден от д-р Щайнер.) Тези идеи възникват в хора, чието съзнание не е приспособено по начина, който е правилен и уместен за физическия план.
Ако съответната сила на волята липсва, възникват идеи, които човек не може да отстрани от съзнанието си повелителни или настойчиви идеи, както са наречени.
към текста >>
Симптомът за това състояние е, че хората, в които волята е недостатъчно развита, избягват всеки конт
акт
с други човешки същества или предмети; те се плашат да бъдат докосвани от други хора или предмети.
Ще дам пример за онова, което всъщност се наблюдава в клиниките. Един човек видял друг, който имал раков тумор на лицето; той видял тумора и тъй като бил човек с много слаба воля, оттогава вярвал, че раковите зародиши са навсякъде; той бил убеден, че тези зародиши присъстват навсякъде, където той отиде. С други думи, неговата воля не е достатъчно силна да подтисне в подсъзнанието идеята, веднъж възникнала в него. Но същият вид нещо се появява в много различни форми сред хората, чиято воля не е достатъчно развита, и тогава е лесно за Луцифер да придобие власт над тях. Друго отклонение на съзнанието е наречено от съвременните психиатри "болестен страх от докосване" (Beruhrungsfurcht).
Симптомът за това състояние е, че хората, в които волята е недостатъчно развита, избягват всеки контакт с други човешки същества или предмети; те се плашат да бъдат докосвани от други хора или предмети.
"Болестният страх от докосване" е друг специфичен термин, използван в съвременната психиатрия.
към текста >>
Но субективните стремежи на много хора на пр
акт
ика не са насочени към постигане на желаната цел.
Следователно трябва да разберем, че ние имаме най-голямата възможна прецизност на съзнанието, защото само тя е подходяща за настоящия ни Земен живот. Ако вземете всичко, което може да се намери в моите книги "Тайната Наука", "Прагът на духовния свят", "Път към себепознание", "Как се постигат познания за висшите светове? ", а също така и в много от лекционните курсове, вие ще намерите, че там са били посочени пътища, посредством които хората могат да проникнат отвъд природата и отвъд душевния живот по правилния начин и с необходимата подготовка. Описани са пътищата, по които хората могат да проникнат зад кулисите на Битието по правилния начин.
Но субективните стремежи на много хора на практика не са насочени към постигане на желаната цел.
В тези книги е ясно посочено, че някой, който желае да проникне в другия свят, трябва да се издигне над нормалната форма на съзнание. Ако дадените указания се следват точно ще бъде ясно, че той трябва да се издигне от нормалната форма на съзнание до друга форма на съзнанието.
към текста >>
Ако точно пр
акт
икувате съдържащото се в споменатите книги, ще доведете себе си в условия, посредством които ще изживявате духовния свят, условия с които получените от този свят опитности могат да бъдат пренесени в сферата на нормалното съзнание.
Важно е това да се знае, защото сред повечето хора има склонност, дори също и сред много наши приятели, на всяка цена да не изоставят нормалната форма на съзнание, а да останат в нея и да вкарат духовния свят в обичайното съзнание: с други думи, да не оставят Аза да се издигне, а да внесат духовния свят в Аза. Познанието за духовния свят е това, което би трябвало да се внася в обикновеното съзнание, а не самият духовен свят.
Ако точно практикувате съдържащото се в споменатите книги, ще доведете себе си в условия, посредством които ще изживявате духовния свят, условия с които получените от този свят опитности могат да бъдат пренесени в сферата на нормалното съзнание.
Има мнозина, които не искат това; те искат опитността да бъде всъщност в нормалното съзнание; докато тя би трябвало да произлиза от съзнание, различно от нормалното, и да се пренася в нормалното. Много от нашите приятели обаче се опитват да имат видения в нормално съзнание, а не нещо, което е отзвук от различен вид съзнание. Обаче ако имате видения в нормално съзнание, с други думи, ако наистина не желаете да развиете различен вид съзнание, а да запазите съзнанието си в неговата обичайна форма и въпреки това да виждате в духовния свят, това означава, че вие не желаете сериозно да отидете отвъд, а да останете в обичайното съзнание, очаквайки да видите там форми и фигури, които приличат на онези от физическия свят. Много хора усърдно се опитват да видят духове или дейности на духове, но искат да ги видят точно така, както виждат физическите неща. Те искат да видят дух, но очакват този дух да има формата на мъж или на жена или може би на пудел, каквито те се виждат във физическия свят.
към текста >>
Много хора усърдно се опитват да видят духове или дейности на духове, но искат да ги видят точно така, к
акт
о виждат физическите неща.
Познанието за духовния свят е това, което би трябвало да се внася в обикновеното съзнание, а не самият духовен свят. Ако точно практикувате съдържащото се в споменатите книги, ще доведете себе си в условия, посредством които ще изживявате духовния свят, условия с които получените от този свят опитности могат да бъдат пренесени в сферата на нормалното съзнание. Има мнозина, които не искат това; те искат опитността да бъде всъщност в нормалното съзнание; докато тя би трябвало да произлиза от съзнание, различно от нормалното, и да се пренася в нормалното. Много от нашите приятели обаче се опитват да имат видения в нормално съзнание, а не нещо, което е отзвук от различен вид съзнание. Обаче ако имате видения в нормално съзнание, с други думи, ако наистина не желаете да развиете различен вид съзнание, а да запазите съзнанието си в неговата обичайна форма и въпреки това да виждате в духовния свят, това означава, че вие не желаете сериозно да отидете отвъд, а да останете в обичайното съзнание, очаквайки да видите там форми и фигури, които приличат на онези от физическия свят.
Много хора усърдно се опитват да видят духове или дейности на духове, но искат да ги видят точно така, както виждат физическите неща.
Те искат да видят дух, но очакват този дух да има формата на мъж или на жена или може би на пудел, каквито те се виждат във физическия свят. В другия свят обаче не е като тук. Самият процес протича извън обичайното съзнание и в съзнанието навлиза най-много картина, образ, който се появява после. Накратко, не трябва да очакваме духовният свят да бъде просто един вид по-фин сетивен свят, нито че той ще говори с човешки думи, като единствената разлика ще бъде, че думите ще идват от духовния свят. Някои наши приятели често желаят да слушат по този начин гласове, които сякаш им говорят; очакват тези гласове да бъдат подобни на онези от физическия свят, просто предавайки различна, по-фина версия на нещата от физическия свят.
към текста >>
Всъщност повечето от виденията и гласовете, които някои получават, са от току-що описания хар
акт
ер.
Всъщност повечето от виденията и гласовете, които някои получават, са от току-що описания характер.
Във всички случаи, следното е много сигурно: винаги, когато имаме такива видения или чуваме такива гласове, е лесно за Луцифер и Ариман да намерят лесна плячка в наше лице; те сграбчват тези опитности за себе си, понеже хората винаги са склонни да ги интерпретират неправилно. Ако такива опитности са правилно разбирани, Луцифер и Ариман не придобиват нищо от тях.
към текста >>
К
акт
о виждате тук има особеност, която трябва да се има силно в предвид.
Както виждате тук има особеност, която трябва да се има силно в предвид.
Трябва напълно да съзнаваме възможността, че веднага щом внесем нещо друго в обичайното съзнание, което всъщност е подходящо само за физическия свят, ние стигаме до Сцила и Харибда до Луцифер и Ариман. Трябва да се научим да разпознаваме Луцифер и Ариман като реални Сили в това отношение. По тази причина се придава такова значение на отношенията между Луцифер и Ариман, и статуята в Гьотеанума ще бъде истинско изображение на това.
към текста >>
Съвременните психиатри всъщност разпознават много неща, които са ф
акт
и, но не могат да ги обяснят правилно, защото не държат сметка за близостта на тези духовни Сили зад воала.
Идва време, когато Ариман ще се опита да завладее интелигентността, а Луцифер волята на хората. На това може да се попречи само ако тези неща се разпознават; а разпознаването може да бъде донесено само от духовно-научно Движение. Удивително е да се види онова, което правят Ариман и Луцифер и което още не се забелязва. От тази гледна точка е интересно да се изучава модерната психиатрия.
Съвременните психиатри всъщност разпознават много неща, които са факти, но не могат да ги обяснят правилно, защото не държат сметка за близостта на тези духовни Сили зад воала.
Съвременните психиатри считат всичко, което не е абсолютно нормално в човека, всичко отклоняващо се и в най-малка степен от определена общоприета норма, за клонящо към лудост. В множество трудове Орлеанската Дева е считана просто за истеричка. Дори се увеличават писанията, в които Самият Христос Исус е разглеждан като не съвсем нормален човек. Има също съчинения, които приписват умопомрачение на Гьоте и т.н.
към текста >>
Тук имаме несъмнено погрешна Ариманическа наука, наука която се опитва да покаже, че това Гьоте да бъде в определено отношение морален гений се дължи изцяло на ф
акт
а, че е имал елемент на лудост в своя хар
акт
ер.
Тук имаме несъмнено погрешна Ариманическа наука, наука която се опитва да покаже, че това Гьоте да бъде в определено отношение морален гений се дължи изцяло на факта, че е имал елемент на лудост в своя характер.
Сократ, обаче, знаеше повече; той говореше за своя "демон" добре съзнавайки, че душата му граничи с обективни духовни Сили. Това му бе напълно ясно. Но съвременните психиатри намират за подходящо да измислят, че в Сократ също е имало елемент на лудост или нещо такова. Ариман трябва да бъде скрит на всяка цена и точно това е, което е изгодно за него! Същото се отнася и за Луцифер.
към текста >>
Това бе някогашната пр
акт
ика, но тя вече не посреща нуждите на сегашната епоха и не е приложим метод.
В една предишна лекция аз казах, че езотериците сред окултистите усърдно се опитаха да принудят хората да използват интелекта си за разтълкуване на символите, за да не пробият воала по неправилен начин и да станат жертва на Силите, срещани в толкова ужасна форма в тези гранични сфери. Тези същества могат да бъдат държани на разстояние, ако интелектът се използва по начина, по който е използван например в разгадаването на символите.
Това бе някогашната практика, но тя вече не посреща нуждите на сегашната епоха и не е приложим метод.
към текста >>
Това е част от тяхната пр
акт
ическа работа само че не трябва да остават прекалено дълго.
Областта на разрушителните духове, в която човек може да влезе, се разкрива най-ясно ако се наблюдава една душа в момента на преминаването и през портата на смъртта. Тогава тези духовни същества се развихрят в своите домакини; това не е изненадващо, защото те са духове на разрушението. Да работят за унищожаването на физическия организъм е тяхна обичайна задача.
Това е част от тяхната практическа работа само че не трябва да остават прекалено дълго.
към текста >>
Предаваните учения трябва да бъдат от такъв хар
акт
ер, че да се избегне и погрешния окултизъм, и погрешния мистицизъм.
Всяко усилие, което правим за да си обясним тайнствените връзки между живота на човешките същества и външния свят, ни предпазва от погрешен мистицизъм. Ако по този начин следваме случващото се с Капезиус, ние живеем в тъчащия живот на душата но не сме свити вътре в себе си. Ние достигаме всичко, до което стигат мистиците, но по различен начин. Така че виждате, корабът на Духовната Наука трябва да бъде направляван с ясна цел между двете клопки.
Предаваните учения трябва да бъдат от такъв характер, че да се избегне и погрешния окултизъм, и погрешния мистицизъм.
към текста >>
Наскоро казах на някого, че Духовната Наука може да се счита за пр
акт
ически полезна в най-висша степен.
Наскоро казах на някого, че Духовната Наука може да се счита за практически полезна в най-висша степен.
Не казах това с цел да се хваля с достойнствата на нашето Движение, а просто за да покажа, че в него положителното винаги може да бъде намерено. Аз казах: дори ако хората приемат само онова, което могат да признаят, оставяйки настрана каквото не ги интересува, Духовната Наука може въпреки всичко да бъде от най-голяма полза. Ако помислите за начина, по който работим от 15 години ще осъзнаете, че множество истини, принадлежащи към областта на естествената наука, изкуството, историята на изкуството и т.н. бяха включени в чисто духовно-научната доктрина. Наистина, допускайки за момент, че не е било предадено нищо от чистата Духовна Наука, а само истините относно естествената наука и изкуството дори това само по себе си би могло да бъде от практическа полза.
към текста >>
Наистина, допускайки за момент, че не е било предадено нищо от чистата Духовна Наука, а само истините относно естествената наука и изкуството дори това само по себе си би могло да бъде от пр
акт
ическа полза.
Наскоро казах на някого, че Духовната Наука може да се счита за практически полезна в най-висша степен. Не казах това с цел да се хваля с достойнствата на нашето Движение, а просто за да покажа, че в него положителното винаги може да бъде намерено. Аз казах: дори ако хората приемат само онова, което могат да признаят, оставяйки настрана каквото не ги интересува, Духовната Наука може въпреки всичко да бъде от най-голяма полза. Ако помислите за начина, по който работим от 15 години ще осъзнаете, че множество истини, принадлежащи към областта на естествената наука, изкуството, историята на изкуството и т.н. бяха включени в чисто духовно-научната доктрина.
Наистина, допускайки за момент, че не е било предадено нищо от чистата Духовна Наука, а само истините относно естествената наука и изкуството дори това само по себе си би могло да бъде от практическа полза.
Но каквото и да е дадено по този начин, е дадено с цел и обмислено, защото чрез него човешкият ум е подтикван да изостави произволните размишления. И така по всякакъв начин сме се стремили да формираме нашето Движение така, че то да може да върви напред по правилен и безопасен начин. От самото начало то бе схващано като един вид организъм. И мислейки за него така, можем също да кажем, че то трябва да расте и да се развива като организъм, като човешки организъм, който около седмата си година получава своите втори зъби и организмът трябва да използва тези втори зъби, индивидуалните зъби, които има на свое разположение.
към текста >>
В предходна лекция показах защо трябваше да се обвържем с Теософското Движение, к
акт
о направихме през 1902 год., основавайки Немската Секция.
В предходна лекция показах защо трябваше да се обвържем с Теософското Движение, както направихме през 1902 год., основавайки Немската Секция.
В началото напредъкът беше възможен, защото се развивахме съвсем независимо, както ви казах. Но после, в 1909 год. (1902 + 7 = 1909) бе необходимо също и да добием вторите си зъби. Ще си спомните, че това бяха годините, когато заради аферата Ледбитер всичко претърпя коренна промяна. Не е далеч и 1916 година.
към текста >>
В началото напредъкът беше възможен, защото се развивахме съвсем независимо, к
акт
о ви казах.
В предходна лекция показах защо трябваше да се обвържем с Теософското Движение, както направихме през 1902 год., основавайки Немската Секция.
В началото напредъкът беше възможен, защото се развивахме съвсем независимо, както ви казах.
Но после, в 1909 год. (1902 + 7 = 1909) бе необходимо също и да добием вторите си зъби. Ще си спомните, че това бяха годините, когато заради аферата Ледбитер всичко претърпя коренна промяна. Не е далеч и 1916 година. Тогава ще трябва да имаме вторите седем години зад себе си.
към текста >>
Сега сме достигнали годините, когато Обществото би трябвало да бъде способно да покаже, че може спокойно да развива изнесеното, да го развива така, к
акт
о ако аз не бях там.
Преди време в Берлин казах, че "Дружеството за Теософско Изкуство" (Един проект, който не се осъществи. бел. англ. пр.) би трябвало да бъде организация, която води свой собствен живот независимо от мен. Тази насока ще става все по-необходима. Опасността нещата да вървят добре само докато нещо идва от мен седмица след седмица трябва да бъде преодоляна.
Сега сме достигнали годините, когато Обществото би трябвало да бъде способно да покаже, че може спокойно да развива изнесеното, да го развива така, както ако аз не бях там.
към текста >>
Трябва също да се опитаме да разберем вътрешния хар
акт
ер на Духовната Наука и тогава ще ни бъде ясно защо от една страна трябва неминуемо да имаме противници в лицето на учените, които биха желали да основат възглед за света върху своята ерудиция, и от друга страна в лицето на онези свещеници, които желаят лежащото зад всекидневния душевен живот да остане напълно скрито.
И може да бъде поставена различна стойност на много от онова, което аз самият трябва да допринасям, ако посоченото сега от мен се изпълнява. В настоящото време съществуват много видове трудности. Има определени неща, които не могат да бъдат казани безразборно и през последните четири дни пожелах да събера заедно малък, ограничен кръг от хора, за да говоря по теми, за които не мога да говоря пред цялата публика. Но бях задължен да се откажа от идеята, защото живеем в дни, когато такова разделяне не е приемливо. За да разберем по-ясно, онова което се опитах да представя в тези лекции трябва да бъде добре взето впредвид.
Трябва също да се опитаме да разберем вътрешния характер на Духовната Наука и тогава ще ни бъде ясно защо от една страна трябва неминуемо да имаме противници в лицето на учените, които биха желали да основат възглед за света върху своята ерудиция, и от друга страна в лицето на онези свещеници, които желаят лежащото зад всекидневния душевен живот да остане напълно скрито.
към текста >>
Удивителното величие и значимост на Новия Завет лежат точно във ф
акт
а, че той не може да се направи да бъде нито естествена наука, нито дори Духовна Наука и въпреки това той не трябва се използва, за да се водят спорове срещу Духовната Наука.
Ние трябва уверено да държим на своето учение и също да насочим себе си дълбоко в неговата същност. Нека си припомним например как Мистерията на Голгота съставлява самия център на нашите стремежи, как е било подчертавано, че Христос влезе в Исус от Назарет по толкова често описвания начин, идвайки от други сфери на съзнанието в сферата на съзнание, съответстваща на човешкия физически живот на Земята. Христос Исус е една Сила на Земята, живееща в земното съзнание на хората и в земните събития. По тази причина Новият Завет не може да бъде естествена наука, защото естествената наука науката за скритото зад природата трябва, ако се отправя към реалността, да отиде отвъд нормалното съзнание. Новият Завет не може да бъде и Духовна Наука, защото там също нормалното съзнание трябва да бъде издигнато в друга посока.
Удивителното величие и значимост на Новия Завет лежат точно във факта, че той не може да се направи да бъде нито естествена наука, нито дори Духовна Наука и въпреки това той не трябва се използва, за да се водят спорове срещу Духовната Наука.
към текста >>
Разбирайки тези ф
акт
и, някой може да научи много повече, отколкото само критикувайки ги което обаче може да е напълно оправдано.
Луцифер лишава човека от определени сили, с които след това той продължава да работи. Това състояние на нещата естествено трябва да бъде предотвратено и то се избягва с точно придържане към правилния път. Обаче е замисъл на Луцифер да си въобразяваме, че нещо може да бъде отнето от човека и след това използвано, сякаш той вече не участва в него например, ако нечие учение е откраднато от някого и после се използва в света. Тук имате загатване за областта, в която такива неща действително се случват. Много може да се научи от една грешка преди всичко от заблудата, че учението може да бъде отделено от учителя.
Разбирайки тези факти, някой може да научи много повече, отколкото само критикувайки ги което обаче може да е напълно оправдано.
Не е трудно да се осъзнае каква опасност би имало, станат ли този род неща по-обичайни в бъдеще. А опасността наистина съществува!
към текста >>
И когато, к
акт
о в Мистерийните Драми, прилагаме Духовната Наука за обогатяване развитието на човешкия живот, и за разкриването на живота на природата, когато изобразяваме силите на природата във формите на нашите колони и орнаменти, и когато изобразяваме великите тайни на Битието, поставяйки Христос срещу Луцифер и Ариман к
акт
о в нашата статуя, когато се доближаваме до тези неща по такъв начин, че за нас духовните сили стават обективни реалности, тогава, мои скъпи приятели, ние намираме силата, която мистиците по правило не притежават силата да се борим срещу Луциферическите сили.
Но Духовната Наука ни направлява по такъв начин, че ако я разбираме, всъщност намираме силата да се борим с Ариманическите сили на унищожение, където и да работят те.
И когато, както в Мистерийните Драми, прилагаме Духовната Наука за обогатяване развитието на човешкия живот, и за разкриването на живота на природата, когато изобразяваме силите на природата във формите на нашите колони и орнаменти, и когато изобразяваме великите тайни на Битието, поставяйки Христос срещу Луцифер и Ариман както в нашата статуя, когато се доближаваме до тези неща по такъв начин, че за нас духовните сили стават обективни реалности, тогава, мои скъпи приятели, ние намираме силата, която мистиците по правило не притежават силата да се борим срещу Луциферическите сили.
към текста >>
46.
Изкуство и познание на изкуството. Свръх-сетивното в неговото осъществяване чрез изкуството
GA_271 Изкуство и познание на изкуството Основите на една нова естетика
НЕРЕД
АКТ
ИРАН ПРЕВОД
НЕРЕДАКТИРАН ПРЕВОД
към текста >>
47.
1. Увод
GA_271 Изкуство и познание на изкуството Основите на една нова естетика
Ето защо тези последните нямат и най-малката познавателна стойност, те създават илюзии, без и най-малкия ф
акт
ор на действителността.
Според днешното разбиране на творенията на изкуството положението трябва да бъде съвършено различно. Тези творения на изкуството трябва да получат своите закони от самотворческата сила на човешкия дух. За науката всяка намеса на човешката субективност би била фалшифициране на действителността, едно прекрачване на опита; напротив изкуството расте върху почвата на гениалната субективност. Неговите творения са образи на въобразителната способност, а не огледални образи на външния свят. Произходът на научните закони се намира вън от нас, в обективното съществуване; в нас, в нашата индивидуалност се намират законите на естетиката.
Ето защо тези последните нямат и най-малката познавателна стойност, те създават илюзии, без и най-малкия фактор на действителността.
към текста >>
На тази степен изкуството се превръща в тълкувател на мировите тайни, к
акт
о науката е тълкувателка в друг смисъл".
Който схваща нещата така, не ще добие никога яснота върху това, какво отношение има Гьотевата поезия към Гьотевата наука. Чрез това обаче и двете са криво разбрани. Световноисторическото значение на Гьоте се крие именно в това, че неговото изкуство произтича от първичния извор на битието, че то не носи в себе си нищо илюзорно, нищо субективно, а се явява като вестител на онази закономерност, която поетът е доловил вслушвайки се в дълбочините на природното действие от мировия Дух.
На тази степен изкуството се превръща в тълкувател на мировите тайни, както науката е тълкувателка в друг смисъл".
към текста >>
48.
2. Виена, 9 ноември 1988 г. Гьоте като баща на една нова естетика Към второ издание
GA_271 Изкуство и познание на изкуството Основите на една нова естетика
Това, което преди 20 години стоеше зад моя идеен свят, бе разработено от мене в най-различните направления; този е ф
акт
ът, който е налице, а не една промяна на светогледа.
Някои критици намират, че през време на моя писателски жизнен път са настъпили промени в моите възгледи. Но къде може да се намери правото за едно такова съждение, щом едно мое писание издадено преди повече от 20 години може да излезе днес така, че не е нужно да бъде изменено даже нито едно изречение? И когато някои искат да намерят в моето духовно научно антропософско действие един поврат в моите идеи, на тях може да им се възрази, че сега при прочитането отново на тази сказка развитите в нея идеи се явяват като една здрава основа на Антропософията. Да, даже на мене ми се струва, че именно антропософският начин на мислене е призван за разбирането на тези идеи. При друго направление на идеите едва ли би могло да се приеме действително в съзнанието най-важното, което е казано.
Това, което преди 20 години стоеше зад моя идеен свят, бе разработено от мене в най-различните направления; този е фактът, който е налице, а не една промяна на светогледа.
към текста >>
На основата на това явление стои ф
акт
ът, че ние все повече осъзнаваме: в лицето на Гьоте пред нас стои един ф
акт
ор на културата, с който трябва да се обясни по необходимост всичко, което иска да участвува в духовния живот на настоящето.
Броят на писанията и студиите, които излизат в нашето време със задачата да определят отношението на Гьоте към различните клонове на модерните науки и към модерния духовен живот, е огромен. Само изброяването на заглавията би напълнило един значително голям том.
На основата на това явление стои фактът, че ние все повече осъзнаваме: в лицето на Гьоте пред нас стои един фактор на културата, с който трябва да се обясни по необходимост всичко, което иска да участвува в духовния живот на настоящето.
Едно отминаване би означавало в този случай едно отказване от основата на нашата култура, едно въртене насам и нататък в дълбочината без волята да се издигнем до светлата височина, от която изхожда всяка светлина на нашето образование. Само който може да се свърже в някоя точка с Гьоте и неговото време, той може да стигне до яснота относно това, по какъв път върви нашата култура, само той може да осъзнае целите, към които трябва да се стреми модерното човечество; който не намира това отношение към най-великия дух на новото време, той бива само просто дърпан от своите себеподобни и воден като един слепец. Всички неща ни се явяват в една нова връзка, когато ги гледаме с поглед, който е бил заострен при този извор на културата.
към текста >>
Хората вярват, че са се издигнали далече над Гьоте, докато истината се състои повече и най-много в това, да приложим неговите всеобхватни принципи, неговият величествен подход за разглеждане на нещата върху нашите сега вече по-съвършени помощни научни средства и ф
акт
и.
Колкото и радостен да е обаче споменатият стремеж на нашите съвременници, да се свържат някъде с Гьоте, не можем все пак никак да признаем, че начинът, по който това става, е сполучлив. Твърде често липсва именно тук необходимото безпристрастие, което единствено дава възможност да се потопим в дълбочините на Гьотевия гений, преди да седнем на критическия стол. Счита се, че Гьоте е вече надминат в много неща, понеже не се познава цялото негово значение.
Хората вярват, че са се издигнали далече над Гьоте, докато истината се състои повече и най-много в това, да приложим неговите всеобхватни принципи, неговият величествен подход за разглеждане на нещата върху нашите сега вече по-съвършени помощни научни средства и факти.
При Гьоте съвсем не се касае за това, дали резултатът на неговите изследвания е в съгласие с този на днешната наука, а винаги само за това, как е схващал той нещата. Резултатите носят печата на неговото време, т.е., те стигат до там, до където са стигали научните помощни средства и опитът на неговото време. Неговият подход в мисленето, неговият подход в постановката на проблемите остава обаче като едно трайно постижение, към което се отнасяме с най-голяма несправедливост, когато го третираме гледайки отгоре надолу. Обаче нашето време има тази особеност, че за него производителната духовна сила на гения се явява почти лишена от значение. Как би могло също да бъде другояче в едно време, в което е забранено всяко излизане над физическия опит в науката както и в изкуството.
към текста >>
Как би могло също да бъде другояче в едно време, в което е забранено всяко излизане над физическия опит в науката к
акт
о и в изкуството.
Хората вярват, че са се издигнали далече над Гьоте, докато истината се състои повече и най-много в това, да приложим неговите всеобхватни принципи, неговият величествен подход за разглеждане на нещата върху нашите сега вече по-съвършени помощни научни средства и факти. При Гьоте съвсем не се касае за това, дали резултатът на неговите изследвания е в съгласие с този на днешната наука, а винаги само за това, как е схващал той нещата. Резултатите носят печата на неговото време, т.е., те стигат до там, до където са стигали научните помощни средства и опитът на неговото време. Неговият подход в мисленето, неговият подход в постановката на проблемите остава обаче като едно трайно постижение, към което се отнасяме с най-голяма несправедливост, когато го третираме гледайки отгоре надолу. Обаче нашето време има тази особеност, че за него производителната духовна сила на гения се явява почти лишена от значение.
Как би могло също да бъде другояче в едно време, в което е забранено всяко излизане над физическия опит в науката както и в изкуството.
За чисто сетивното наблюдение хората считат, че не се нуждаят по-нататък от нищо освен от здрави сетива, а при това геният е нещо, от което направо можем да се лишим.
към текста >>
Обаче истинският прогрес в науката к
акт
о и в изкуството не е бил никога постигнат чрез едно такова наблюдение или чрез една рабско подражание на природата.
Обаче истинският прогрес в науката както и в изкуството не е бил никога постигнат чрез едно такова наблюдение или чрез една рабско подражание на природата.
Хиляди и хиляди хора минават покрай едно наблюдение, без да му обръщат внимание, но след това идва някой, който се спира на същото наблюдение и открива един велик научен закон. Мнозина преди Галилей са виждали люлеещата се църковна лампа: но трябваше да дойде тази гениална глава, за да открие при нея пълния със значение за физиката закон на движението на махалото. "Ако окото не би било от слънчево естество, как бихме могли ние да виждаме светлината", извиква Гьоте; с това той иска да каже, че само онзи може да проникне с погледа в дълбочините на природата, който има необходимата за това заложба и производителната сила да вижда във фактите повече от голите външни факти. Хората не искат да разберат това. Ние не трябва да смесваме великите постижения, които дължим на Гьотевия гений, с недостатъците на неговите изследвания, които се дължат на ограниченото положение на опита в неговото време.
към текста >>
"Ако окото не би било от слънчево естество, как бихме могли ние да виждаме светлината", извиква Гьоте; с това той иска да каже, че само онзи може да проникне с погледа в дълбочините на природата, който има необходимата за това заложба и производителната сила да вижда във ф
акт
ите повече от голите външни ф
акт
и.
Обаче истинският прогрес в науката както и в изкуството не е бил никога постигнат чрез едно такова наблюдение или чрез една рабско подражание на природата. Хиляди и хиляди хора минават покрай едно наблюдение, без да му обръщат внимание, но след това идва някой, който се спира на същото наблюдение и открива един велик научен закон. Мнозина преди Галилей са виждали люлеещата се църковна лампа: но трябваше да дойде тази гениална глава, за да открие при нея пълния със значение за физиката закон на движението на махалото.
"Ако окото не би било от слънчево естество, как бихме могли ние да виждаме светлината", извиква Гьоте; с това той иска да каже, че само онзи може да проникне с погледа в дълбочините на природата, който има необходимата за това заложба и производителната сила да вижда във фактите повече от голите външни факти.
Хората не искат да разберат това. Ние не трябва да смесваме великите постижения, които дължим на Гьотевия гений, с недостатъците на неговите изследвания, които се дължат на ограниченото положение на опита в неговото време. Самият Гьоте е охарактеризирал сполучливо отношението на неговите научни резултати към прогреса на изследването с един хубав образ; той нарича тези резултати камъни, с които може би се е осмелил да отиде твърде далече вървейки по дъската, от които обаче може да се познае планът, който играчът на дъската има. Когато оценим добре тези думи, тогава за нас възниква следната висока задача в областта на изследването на Гьоте: това изследване трябва да насочи навсякъде погледа към тенденциите, които Гьоте е имал. Това, което той самият дава като резултати, може да важи само като пример, как той се е стремил да реши своите големи задачи с ограничени средства.
към текста >>
Самият Гьоте е охар
акт
еризирал сполучливо отношението на неговите научни резултати към прогреса на изследването с един хубав образ; той нарича тези резултати камъни, с които може би се е осмелил да отиде твърде далече вървейки по дъската, от които обаче може да се познае планът, който играчът на дъската има.
Хиляди и хиляди хора минават покрай едно наблюдение, без да му обръщат внимание, но след това идва някой, който се спира на същото наблюдение и открива един велик научен закон. Мнозина преди Галилей са виждали люлеещата се църковна лампа: но трябваше да дойде тази гениална глава, за да открие при нея пълния със значение за физиката закон на движението на махалото. "Ако окото не би било от слънчево естество, как бихме могли ние да виждаме светлината", извиква Гьоте; с това той иска да каже, че само онзи може да проникне с погледа в дълбочините на природата, който има необходимата за това заложба и производителната сила да вижда във фактите повече от голите външни факти. Хората не искат да разберат това. Ние не трябва да смесваме великите постижения, които дължим на Гьотевия гений, с недостатъците на неговите изследвания, които се дължат на ограниченото положение на опита в неговото време.
Самият Гьоте е охарактеризирал сполучливо отношението на неговите научни резултати към прогреса на изследването с един хубав образ; той нарича тези резултати камъни, с които може би се е осмелил да отиде твърде далече вървейки по дъската, от които обаче може да се познае планът, който играчът на дъската има.
Когато оценим добре тези думи, тогава за нас възниква следната висока задача в областта на изследването на Гьоте: това изследване трябва да насочи навсякъде погледа към тенденциите, които Гьоте е имал. Това, което той самият дава като резултати, може да важи само като пример, как той се е стремил да реши своите големи задачи с ограничени средства. Ние трябва да се опитаме да ги решим в неговия дух, обаче с нашите по-големи средства и въз основа на нашия по-голям опит. По този път ще могат да бъдат оплодени всички клонове на изследването, към които Гьоте е насочил своето внимание, и, нещо повече: те ще носят един единен отпечатък, ще бъдат напълно членове на един единен велик светоглед. Чисто филологичното и критическо изследване, оправданието на което да се отрече би било безумие, трябва да намери своето допълнение от тази страна.
към текста >>
Този ф
акт
, че науката на красивото се е родила първо толкова късно, не е никаква случайност.
Този факт, че науката на красивото се е родила първо толкова късно, не е никаква случайност.
По-рано тя не беше никак възможна, просто защото липсваха предварителните условия за това. Кои са тези предварителни условия? Нуждата от изкуството е толкова стара колкото е старо самото човечество, обаче нуждата за схващане на неговата задача можа да се яви едвам по-късно. Гръцкият дух, който благодарение на своята щастлива организация черпеше своето задоволяване от непосредствено заобикалящата ни действителност, произведе една епоха на изкуството, която се е издигнала до най-голяма висота; обаче той стори това с една първична наивност, без да има нужда да си създаде в изкуството един свят, който да може да предложи едно задоволяване, което задоволяване не можем да получим от никъде другаде. Гъркът намираше в действителността всичко, което търсеше; всичко, което неговото сърце желаеше, за което неговият дух жадуваше, природата му го предлагаше в изобилие.
към текста >>
То задоволяваше същите нужди к
акт
о неговата майка, само че в по-висок размер.
Гъркът намираше в действителността всичко, което търсеше; всичко, което неговото сърце желаеше, за което неговият дух жадуваше, природата му го предлагаше в изобилие. При него никога не можеше да се случи, щото в сърцето му да се роди копнежът за нещо, което ние напразно търсим в заобикалящия ни свят. Гъркът не беше израснал вън от природата и затова всички негови нужди могат да бъдат задоволени от нея. Сраснал се в неразделно единство с цялото си битие с природата, тя твори в него и знае след това напълно, какво може да му създаде, за да може също отново да задоволи това битие, това съществуване. Така при този наивен народ изкуството образуваше едно продължение на живота и работата в природата, то израсна напълно от нея.
То задоволяваше същите нужди както неговата майка, само че в по-висок размер.
Но това се дължи, че Аристотел не познаваше никакъв по-висок принцип на изкуството освен подражанието на природата. Гърците не се нуждаеха от нищо повече освен да достигнат природата, защото те имаха в природата вече извора на всяко задоволяване. Това, което на нас би трябвало да ни изглежда празно и без значение, чисто подражание на природата, тук беше напълно достатъчно. Ние сме се отучили да виждаме в чистата природа най-висшето, за което нашият дух проявява желание; ето защо чистият реализъм, който е лишен от онова висше естество, не би могъл никога да ни задоволи. Това време трябваше да дойде.
към текста >>
Сега той трябваше да застане срещу нея и с това той ф
акт
ически се освободи от нея, отдели се от нея, създаде вътре в себе си един нов свят и от този свят изтича сега неговият копнеж, от него идват неговите желания.
Сега той вече не можеше да и се отдаде напълно, за да разполага тя с него и го владее, за да създава неговите нужди и отново да ги задоволява.
Сега той трябваше да застане срещу нея и с това той фактически се освободи от нея, отдели се от нея, създаде вътре в себе си един нов свят и от този свят изтича сега неговият копнеж, от него идват неговите желания.
Дали тези желания, родени сега настрана от природата, могат да бъдат също задоволени от нея, това е изоставено естествено на случайността. Във всеки случай сега една рязка пропаст отделя човека от действителността и той трябва тепърва да възстанови хармонията, която по-рано съществуваше в първичното съвършенство. С това са дадени конфликтите между идеалите и действителността, между желаното и постигнатото, накратко казано на всичко онова, което води една човешка душа в един истински духовен лабиринт.
към текста >>
К
акт
о този последният беше намерил всичко в природата, така този светоглед не намира абсолютно нищо в нея.
Природата стои срещу нас лишена от душа, лишена от всичко онова, което нашата вътрешност ни известява като нещо Божествено. Следващото последствие е отвръщането от всичко, което е природа, бягството от непосредствено действителното. Това е точно противоположното на гърцизма.
Както този последният беше намерил всичко в природата, така този светоглед не намира абсолютно нищо в нея.
И в тази светлина трябва да ни се яви християнското средновековие2. Както гърцизмът не можеше да познае същността на изкуството, защото не можеше да разбере, че изкуството е нещо излизащо от природата, че то е създадено на една по-висша природа по отношение на непосредствената природа, така също християнската наука на средновековието не можа да стигне до едно познаване на изкуството, защото изкуството можеше да работи само със средствата на природата и учените не можаха да схванат, как в лишената от божественост действителност можаха да бъдат създадени творения, които могат да задоволят стремящия се към Божественото дух. Тук също безпомощността на науката не причини никакво прекъсване на развитието на изкуството. Докато тази наука не знаеше, какво трябва да мисли върху изкуството, родиха се най-величествените творения на християнското изкуство. Философията, която в онова време вървеше след богословието носейки неговите шлейфове, тя не съумя да създаде на изкуството никакво място в прогреса на културата, както не може да стори това великият идеалист на гърците, "Божественият Платон".
към текста >>
К
акт
о гърцизмът не можеше да познае същността на изкуството, защото не можеше да разбере, че изкуството е нещо излизащо от природата, че то е създадено на една по-висша природа по отношение на непосредствената природа, така също християнската наука на средновековието не можа да стигне до едно познаване на изкуството, защото изкуството можеше да работи само със средствата на природата и учените не можаха да схванат, как в лишената от божественост действителност можаха да бъдат създадени творения, които могат да задоволят стремящия се към Божественото дух.
Природата стои срещу нас лишена от душа, лишена от всичко онова, което нашата вътрешност ни известява като нещо Божествено. Следващото последствие е отвръщането от всичко, което е природа, бягството от непосредствено действителното. Това е точно противоположното на гърцизма. Както този последният беше намерил всичко в природата, така този светоглед не намира абсолютно нищо в нея. И в тази светлина трябва да ни се яви християнското средновековие2.
Както гърцизмът не можеше да познае същността на изкуството, защото не можеше да разбере, че изкуството е нещо излизащо от природата, че то е създадено на една по-висша природа по отношение на непосредствената природа, така също християнската наука на средновековието не можа да стигне до едно познаване на изкуството, защото изкуството можеше да работи само със средствата на природата и учените не можаха да схванат, как в лишената от божественост действителност можаха да бъдат създадени творения, които могат да задоволят стремящия се към Божественото дух.
Тук също безпомощността на науката не причини никакво прекъсване на развитието на изкуството. Докато тази наука не знаеше, какво трябва да мисли върху изкуството, родиха се най-величествените творения на християнското изкуство. Философията, която в онова време вървеше след богословието носейки неговите шлейфове, тя не съумя да създаде на изкуството никакво място в прогреса на културата, както не може да стори това великият идеалист на гърците, "Божественият Платон". Платон обяви изобразителното изкуство и драматиката просто за вредни. Той имаше толкова малко понятие за самостоятелната задача на изкуството, че прояви милост към музиката само затова, защото подпомагала храбростта във войната.
към текста >>
Философията, която в онова време вървеше след богословието носейки неговите шлейфове, тя не съумя да създаде на изкуството никакво място в прогреса на културата, к
акт
о не може да стори това великият идеалист на гърците, "Божественият Платон".
Както този последният беше намерил всичко в природата, така този светоглед не намира абсолютно нищо в нея. И в тази светлина трябва да ни се яви християнското средновековие2. Както гърцизмът не можеше да познае същността на изкуството, защото не можеше да разбере, че изкуството е нещо излизащо от природата, че то е създадено на една по-висша природа по отношение на непосредствената природа, така също християнската наука на средновековието не можа да стигне до едно познаване на изкуството, защото изкуството можеше да работи само със средствата на природата и учените не можаха да схванат, как в лишената от божественост действителност можаха да бъдат създадени творения, които могат да задоволят стремящия се към Божественото дух. Тук също безпомощността на науката не причини никакво прекъсване на развитието на изкуството. Докато тази наука не знаеше, какво трябва да мисли върху изкуството, родиха се най-величествените творения на християнското изкуство.
Философията, която в онова време вървеше след богословието носейки неговите шлейфове, тя не съумя да създаде на изкуството никакво място в прогреса на културата, както не може да стори това великият идеалист на гърците, "Божественият Платон".
Платон обяви изобразителното изкуство и драматиката просто за вредни. Той имаше толкова малко понятие за самостоятелната задача на изкуството, че прояви милост към музиката само затова, защото подпомагала храбростта във войната.
към текста >>
Ние не виждаме нищо около нас освен ф
акт
и, които биха могли да имат също и друга форма; не виждаме нищо освен индивиди и нашият дух се стреми към видимото, към първо образното, ние не виждаме нищо освен това, което има край, което е преходно и нашият дух се стреми към безкрайното, непреходното, вечното.
Във времето, когато дух и природа бяха толкова вътрешно свързани, не можа да се роди науката на изкуството, но тя не можа да се роди също в онова време, в което дух и природа стояха единият срещу другата като непримирими противоположности. За раждането на естетиката беше необходимо онова време, в което човекът свободен и независим от веригите на природата виждаше духа в неговата неразмътена яснота, в което обаче също отново е възможно едно сливане с природата. Че човекът се издига над становището на гърцизма, това си има своята добра причина. Защото в сбора от случайности, от които е съставен светът, в който ние се чувствуваме поставени, ние никога не можем да намерим Божественото, необходимото.
Ние не виждаме нищо около нас освен факти, които биха могли да имат също и друга форма; не виждаме нищо освен индивиди и нашият дух се стреми към видимото, към първо образното, ние не виждаме нищо освен това, което има край, което е преходно и нашият дух се стреми към безкрайното, непреходното, вечното.
Следователно, ако отчужденият от природата човешки дух трябва отново да се върне към природата, това връщане трябва да стане към нещо друго, а не към онзи сбор от случайности. И това връщане означава за Гьоте: връщане към природата, обаче връщане с цялото богатство на развития дух, с достигнатото високо развитие на новото време.
към текста >>
Гьоте не бяга от действителността, за да си създаде един абстр
акт
ен свят на мислите, който няма нищо общо с тази действителност; не, той се задълбочава в нея, за да намери в нейните вечни промени, в нейното развитие и движение нейните непроменящи се закони, той застава срещу индивида, за да види в него първообраза.
ние сме заобиколени от нея и обгърнати от нея без да можем да излезем от нея и без да можем да проникнем по-дълбоко в нея. Без да я молим и без да ни предупреждава тя ни обхваща в кръговрата на нейния танц и продължава да действува с нас, докато се уморим и падаме от нейните ръце". И в книгата върху Винкелман: "когато здравата природа на човека действува като едно цяло той се чувствува в света като в едно велико, достойно и ценно цяло, когато хармоничното чувство на удоволствие му осигурява едно чисто, свободно очарование: тогава вселената, ако тя би могла да чувствува себе си, достигнала до нейната цел, би възлекувала и би се удивлявала на достигнатия връх в нейното развитие и същество". Тук се съдържа истински Гьотевото излизане над непосредствената природа, без да се отдалечи ни най-малко от това, което съставлява същността на природата. На него му е чуждо това, което той самият намира при много особено надарени хора: "особеността да чувствува един вид боязън пред действителния живот, да се оттегли в самия себе си, да създаде в самия себе си един собствен свят и по този начин да върши най-превъзходното към вътрешността".
Гьоте не бяга от действителността, за да си създаде един абстрактен свят на мислите, който няма нищо общо с тази действителност; не, той се задълбочава в нея, за да намери в нейните вечни промени, в нейното развитие и движение нейните непроменящи се закони, той застава срещу индивида, за да види в него първообраза.
Така в неговия дух се роди първичното растение, също първичното животно, които не са нищо друго освен идеите на животното, идеите на растението. Това не са никакви празни общи понятия, които принадлежат на една пуста теория, с едно богато, конкретно съдържание, пълножизнени и ненагледни. Ненагледни /видими/ естествено не за външните сетива, а само за онази висша способност на виждането, за която Гьоте говори в статията върху "Съзерцателната разсъдъчна способност". В Гьотевия смисъл идеите са също така обективни както цветовете и формите на нещата, но те са възприемаеми само за онзи, чиято способност за схващане нещата е нагласена за тази цел, както цветовете и формите съществуват само за виждащия, но не за слепия. Ако ние не застанем срещу обективното именно с един възприемащ дух, то не ни се разкрива.
към текста >>
В Гьотевия смисъл идеите са също така обективни к
акт
о цветовете и формите на нещата, но те са възприемаеми само за онзи, чиято способност за схващане нещата е нагласена за тази цел, к
акт
о цветовете и формите съществуват само за виждащия, но не за слепия.
На него му е чуждо това, което той самият намира при много особено надарени хора: "особеността да чувствува един вид боязън пред действителния живот, да се оттегли в самия себе си, да създаде в самия себе си един собствен свят и по този начин да върши най-превъзходното към вътрешността". Гьоте не бяга от действителността, за да си създаде един абстрактен свят на мислите, който няма нищо общо с тази действителност; не, той се задълбочава в нея, за да намери в нейните вечни промени, в нейното развитие и движение нейните непроменящи се закони, той застава срещу индивида, за да види в него първообраза. Така в неговия дух се роди първичното растение, също първичното животно, които не са нищо друго освен идеите на животното, идеите на растението. Това не са никакви празни общи понятия, които принадлежат на една пуста теория, с едно богато, конкретно съдържание, пълножизнени и ненагледни. Ненагледни /видими/ естествено не за външните сетива, а само за онази висша способност на виждането, за която Гьоте говори в статията върху "Съзерцателната разсъдъчна способност".
В Гьотевия смисъл идеите са също така обективни както цветовете и формите на нещата, но те са възприемаеми само за онзи, чиято способност за схващане нещата е нагласена за тази цел, както цветовете и формите съществуват само за виждащия, но не за слепия.
Ако ние не застанем срещу обективното именно с един възприемащ дух, то не ни се разкрива. Без инстинктивната способност да възприемаме идеи, тези идеи остават за нас винаги едно затворено поле. Шилер е вникнал тук по-дълбоко от който и да е друг в устройството на Гьотевия гений.
към текста >>
При Гьоте този ф
акт
се проявява в мислимо най-съвършената форма.
Това е "по-висшата природа" в природата, която Гьоте иска да завладее. От това ние виждаме, че в никой случай действителността, каквато тя стои разпростряна пред нашите сетива, не е нещо, при което трябва да спре човекът стигнал до една по-висока степен на културата. Само когато човешкият дух прекрачва тази действителност, счупва черупката и стига, до ядката, на него му се открива това, което подържа в единство този свят в неговата най-дълбока вътрешност. Ние никога не можем да бъдем задоволени с отделния природен процес, а само с природния закон, никога не можем да се чувствуваме задоволени с отделния индивид, а само с всеобщото обгръщане на нещата.
При Гьоте този факт се проявява в мислимо най-съвършената форма.
Това, което също остава при него, е фактът, че за модерния дух действителността, отделният индивид не предлага никакво задоволяване, защото не намираме в самия него това, което познаваме като най-висшето, а го намираме едвам когато се издигнем над него, намираме това, което зачитаме като Божествено, което в науката наричаме идея. Докато само опитът не може да дойде до примирението на противоположностите, защото той има наистина действителността, но няма още идеята, науката не може да стигне до това примирение, защото тя наистина има идеята, но няма вече действителността. Между двете човекът се нуждае от едно ново царство; от едно царство, в което отделното нещо и на цялото представлява идеята, от едно царство, в което индивидът се явява вече така, че в него се съдържа характерът на всеобщото и на необходимостта. Обаче един такъв свят не съществува в действителността, един такъв свят човекът трябва тепърва да си създаде и този свят е светът на изкуството: едно необходимо трето царство наред с царството на разума.
към текста >>
Това, което също остава при него, е ф
акт
ът, че за модерния дух действителността, отделният индивид не предлага никакво задоволяване, защото не намираме в самия него това, което познаваме като най-висшето, а го намираме едвам когато се издигнем над него, намираме това, което зачитаме като Божествено, което в науката наричаме идея.
Това е "по-висшата природа" в природата, която Гьоте иска да завладее. От това ние виждаме, че в никой случай действителността, каквато тя стои разпростряна пред нашите сетива, не е нещо, при което трябва да спре човекът стигнал до една по-висока степен на културата. Само когато човешкият дух прекрачва тази действителност, счупва черупката и стига, до ядката, на него му се открива това, което подържа в единство този свят в неговата най-дълбока вътрешност. Ние никога не можем да бъдем задоволени с отделния природен процес, а само с природния закон, никога не можем да се чувствуваме задоволени с отделния индивид, а само с всеобщото обгръщане на нещата. При Гьоте този факт се проявява в мислимо най-съвършената форма.
Това, което също остава при него, е фактът, че за модерния дух действителността, отделният индивид не предлага никакво задоволяване, защото не намираме в самия него това, което познаваме като най-висшето, а го намираме едвам когато се издигнем над него, намираме това, което зачитаме като Божествено, което в науката наричаме идея.
Докато само опитът не може да дойде до примирението на противоположностите, защото той има наистина действителността, но няма още идеята, науката не може да стигне до това примирение, защото тя наистина има идеята, но няма вече действителността. Между двете човекът се нуждае от едно ново царство; от едно царство, в което отделното нещо и на цялото представлява идеята, от едно царство, в което индивидът се явява вече така, че в него се съдържа характерът на всеобщото и на необходимостта. Обаче един такъв свят не съществува в действителността, един такъв свят човекът трябва тепърва да си създаде и този свят е светът на изкуството: едно необходимо трето царство наред с царството на разума.
към текста >>
Между двете човекът се нуждае от едно ново царство; от едно царство, в което отделното нещо и на цялото представлява идеята, от едно царство, в което индивидът се явява вече така, че в него се съдържа хар
акт
ерът на всеобщото и на необходимостта.
Само когато човешкият дух прекрачва тази действителност, счупва черупката и стига, до ядката, на него му се открива това, което подържа в единство този свят в неговата най-дълбока вътрешност. Ние никога не можем да бъдем задоволени с отделния природен процес, а само с природния закон, никога не можем да се чувствуваме задоволени с отделния индивид, а само с всеобщото обгръщане на нещата. При Гьоте този факт се проявява в мислимо най-съвършената форма. Това, което също остава при него, е фактът, че за модерния дух действителността, отделният индивид не предлага никакво задоволяване, защото не намираме в самия него това, което познаваме като най-висшето, а го намираме едвам когато се издигнем над него, намираме това, което зачитаме като Божествено, което в науката наричаме идея. Докато само опитът не може да дойде до примирението на противоположностите, защото той има наистина действителността, но няма още идеята, науката не може да стигне до това примирение, защото тя наистина има идеята, но няма вече действителността.
Между двете човекът се нуждае от едно ново царство; от едно царство, в което отделното нещо и на цялото представлява идеята, от едно царство, в което индивидът се явява вече така, че в него се съдържа характерът на всеобщото и на необходимостта.
Обаче един такъв свят не съществува в действителността, един такъв свят човекът трябва тепърва да си създаде и този свят е светът на изкуството: едно необходимо трето царство наред с царството на разума.
към текста >>
От такива чувства бяха обзети онези, които виждаха олимпийския Юпитер, к
акт
о можем да видим това от описанията, съобщенията и свидетелствата на древните хора.
"Когато човекът е поставен на върха на природата, той вижда отново себе си като една цяла природа, която отново трябва да произведе в себе си един връх. За целта той се извисява, стига до този връх, като се проникне с всички съвършенства и добродетели, призовава подбора, реда, хармонията и значението и се издига накрая до производството на художественото творение, което заема наред с неговите други дела и произведения едно блестящо място. Щом веднъж е произведено, то стои в своята идеална действителност пред света, произвежда едно трайно действие, най-висшето: защото развивайки се духовно от всички сили, то взема в себе си всичко величествено, достойно за уважение и любов и одушевявайки човешката форма, то издига човека над самия него, затваря кръга на неговия живот и на неговите дела и го обожествява за настоящето, в което се съдържа миналото и бъдещето.
От такива чувства бяха обзети онези, които виждаха олимпийския Юпитер, както можем да видим това от описанията, съобщенията и свидетелствата на древните хора.
Богът беше станал човек, за да издигне човека до Бога. Хората виждаха най-високото достойнство и бяха въодушевени за най-висшата красота".
към текста >>
Хар
акт
ерно е за мощния епос на германския народ, че първо той стигна до това познание, отбелязвайки, че от едно столетие насам всички германски философи водят борба да намерят най-достойната научна форма за особения начин, по който в произведението на изкуството духовното и природното, идеалното и реалното се сливат едни с други.
С това на изкуството беше признато високото значение за културния напредък на човечеството.
Характерно е за мощния епос на германския народ, че първо той стигна до това познание, отбелязвайки, че от едно столетие насам всички германски философи водят борба да намерят най-достойната научна форма за особения начин, по който в произведението на изкуството духовното и природното, идеалното и реалното се сливат едни с други.
И задачата на естетиката не е никоя друга, освен да разбере това проникване в неговата същност и да го преработи в отделните форми, в които то се проявява в различните области на изкуството. Да бъде възбуден проблемът по посочения от нас начин и да постави в течение всички главни естетически въпроси, това е заслуга на излязлата в 1790 година книга на Кант "Критика на разсъдъчната способност", обясненията на която бяха приети със симпатия от страна на Гьоте. Обаче при цялата сериозност и при всичкия труд, които са били употребени върху този въпрос, трябва да признаем днес, че ние нямаме днес всестранно задоволяващо решение на естетическите задачи.
към текста >>
К
акт
о при първия подтик ние се намираме под властта на природната необходимост, така тук се намираме под властта на необходимостта на разума.
Вторият подтик е подтикът на формата. Това не е нищо друго освен разумът, който донася ред и закон в хаоса на съдържанието на възприятията. Чрез неговата работа се внася система в опита. Но и тук също ние не сме свободни, така счита Шилер. Защото при тази негова работа разумът е подчинен на непроменимите закони на логиката.
Както при първия подтик ние се намираме под властта на природната необходимост, така тук се намираме под властта на необходимостта на разума.
И по отношение на двете свободата търси едно прибежищно място. Шилер посочва за целта областта на изкуството, като изтъква аналогията на изкуството с играта на детето. В какво се състои същността на играта? Вземат се неща на действителността и се изменят по един произволен начин техните отношения. Но при това изменение на действителността не е меродавен законът на логическата необходимост, както например когато построяваме една машина, при което трябва да се подчиняваме строго на законите на разума, а при играта чисто и просто служим на една субективна нужда.
към текста >>
Но при това изменение на действителността не е меродавен законът на логическата необходимост, к
акт
о например когато построяваме една машина, при което трябва да се подчиняваме строго на законите на разума, а при играта чисто и просто служим на една субективна нужда.
Както при първия подтик ние се намираме под властта на природната необходимост, така тук се намираме под властта на необходимостта на разума. И по отношение на двете свободата търси едно прибежищно място. Шилер посочва за целта областта на изкуството, като изтъква аналогията на изкуството с играта на детето. В какво се състои същността на играта? Вземат се неща на действителността и се изменят по един произволен начин техните отношения.
Но при това изменение на действителността не е меродавен законът на логическата необходимост, както например когато построяваме една машина, при което трябва да се подчиняваме строго на законите на разума, а при играта чисто и просто служим на една субективна нужда.
Играещият поставя нещата в една връзка, която му доставя радост, той съвсем не се подчинява на някаква принуда. Той не обръща внимание на природната необходимост, защото побеждава нейната принуда, като използува доставените му неща напълно произволно; но също така той не се чувствува зависим от необходимостта на разума, защото редът, в който поставя нещата, е негово изобретение. Така играещия отпечатва в действителността своята субективност и придава на тази последната една обективна стойност. Отделното действие на двата подтика е престанало; те са се слели в едно и с това са станали свободни: природното е нещо духовно, духовното е нещо природно. Сега Шилер, поетът на свободата, вижда така в изкуството само една свободна игра на човека на една по-висока степен и извиква въодушевен: "човекът е напълно човек само там, където той играе.... и играе само там, където е човек в пълно значение на думата".
към текста >>
К
акт
о цялата модерна философия Шелинг също намира задачата на най-висшия човешки стремеж в схващането на вечните първообрази на нещата.
Ето защо, когато съпоставяме творенията на изкуството с тези на природата, те ни се явяват като чиста илюзия. Но те трябва да бъдат илюзия, защото иначе не биха били истински творения на изкуството. Шилер е единственият, който застава тук като естетик с понятието на илюзията в тази връзка, ненадминат, недостижим. Тук би трябвало да се гради по-нататък и да се прокара по-нататък отначало само едностранното решение на проблема на красотата използувайки Гьотевото схващане на изкуството. Вместо това Шелинг се явява на полето с един напълно погрешен основен3 възглед и поставя началото на една грешка, от която германската естетика не е могла вече да излезе.
Както цялата модерна философия Шелинг също намира задачата на най-висшия човешки стремеж в схващането на вечните първообрази на нещата.
Духът преминава настрана и над действителния свят и се издига до висините, където царува Божественото. Там за него изгрява цялата истина и цялата красота. Само това, което е вечно, е истинно и също красиво. Следователно според Шелинг само този може да гледа истинската красота, който се издига до най-висшата истина, защото и две те са едно и също нещо. Всяка сетивна красота4 е само един слаб отблясък на онази безкрайна красота, която никога не можем да възприемем със сетивата.
към текста >>
После само едно последствие на този възглед е, че съдържанието на изкуството е същото к
акт
о съдържанието на науката, защото и двете поставят на основата вечната истина, която е същевременно красота.
Там за него изгрява цялата истина и цялата красота. Само това, което е вечно, е истинно и също красиво. Следователно според Шелинг само този може да гледа истинската красота, който се издига до най-висшата истина, защото и две те са едно и също нещо. Всяка сетивна красота4 е само един слаб отблясък на онази безкрайна красота, която никога не можем да възприемем със сетивата. Ние вижда ме до къде стига това разбиране: творението на изкуството не е красиво заради себе си и чрез това, което то е, а защото изобразява идеята на красотата.
После само едно последствие на този възглед е, че съдържанието на изкуството е същото както съдържанието на науката, защото и двете поставят на основата вечната истина, която е същевременно красота.
За Шелинг изкуство е само науката, която е станала обективна. Това, което е много важно сега, е, с какво е свързано нашето удоволствие съзерцавайки творението на изкуството. Това е тук само изразената идея. Сетивният образ е само изразително средство, формата, в която се изразява едно свръхсетивно съдържание. И тук всички естетици следват идеалистичната насока на Шелинг.
към текста >>
Но с това тук е много ясно казано, че целта на изкуството е същата к
акт
о тази на науката, а именно да проникне до идеята.
Аз не мога именно да се съглася с това, което най-новият историк и систематик на естетиката, Едуард фон Хартман, намира, че в тази точка Хегел стои съществено по-високо от Шелинг. Казвам в тази точка, защото съществуват много неща, в които той ги надвишава извънредно много. Хегел също казва: "красивото е сетивният блясък на идеята". С това той също допуска, че вижда в изразената идея това, за което се касае, което е важно в изкуството. Това става още по-ясно от следните думи: "твърдата кора на природата и на обикновения свят създава голяма трудност на духа да проникне до идеята, тя му създава по-голяма трудност отколкото творенията на изкуството".
Но с това тук е много ясно казано, че целта на изкуството е същата както тази на науката, а именно да проникне до идеята.
към текста >>
Само чрез софистизиране се стига от гледната точка на тази естетика до там, да се изпусне от погледа истинското компрометиращо последствие, че в изобразителните изкуства алегорията и в поетичното изкуство дид
акт
ическата поезия са най-висшите форми на изкуството Тази естетика не може да разбере самостоятелното значение на изкуството Ето защо тя се оказа като неплодотворна.
Според това разбиране изкуството се стреми само да онагледи това, което науката изразява непосредствено във формата на мисълта. Фридрих Теодор Вишер нарича красотата "блясъкът на идеята" и с това отъждествява също така съдържанието на изкуството с истината. Нека против това се възрази, каквото се иска; който вижда същността на красивото в изразената идея, не може никога да го отдели от истината. Тогава не може да се разбере, каква самостоятелност има още изкуството наред с науката. Това, което изкуството ни предлага, ние го научаваме по пътя на мисленето в по-чиста, по-неразмътена форма, а не първо забулено чрез сетивния блясък.
Само чрез софистизиране се стига от гледната точка на тази естетика до там, да се изпусне от погледа истинското компрометиращо последствие, че в изобразителните изкуства алегорията и в поетичното изкуство дидактическата поезия са най-висшите форми на изкуството Тази естетика не може да разбере самостоятелното значение на изкуството Ето защо тя се оказа като неплодотворна.
Обаче не трябва да се отиде много далече и затова да се откажем от една лишена от противоречие естетика. В тази насока отиват много далече онези, които искат да превърнат всяка естетика в история на изкуството. Тази наука /историята на изкуството. Бележка на преводача./ не може, без да се опира на автентични принципи, да бъде нещо друго, освен едно събирателно място за натрупване на бележки върху хората на изкуството и техните творения, към които се прибавят повече или по-малко сполучливи остроумни забележки, които обаче, поради това, че произхождат от произволни субективни разсъждения, са без стойност. От друга страна обаче някои се нахвърлят върху естетиката, като и се противопоставя един вид физиология на вкуса.
към текста >>
Касае се не за едно въплъщение на свръхсетивното, а за едно преобразяване на сетивно-ф
акт
ическото.
Ние се приближаваме много по-добре отколкото "естетиците" до този въпрос, когато се позовем на Гьоте. Марк назовава веднъж творчеството на Гьоте с думите: "твоят стремеж, твоята неотклонна посока е, да дадеш на действителното една поетическа форма: другите се стремят да осъществят така нареченото поетично, имагинативното, и това не дава нищо освен нещо глупаво". С това е казано приблизително същото нещо, което е казано с Гьотевите думи във втората част на "Фауст": "размисли върху въпроса "що", обаче размисли повече върху въпроса "Как”. Ясно е казано, за какво се касае в изкуството.
Касае се не за едно въплъщение на свръхсетивното, а за едно преобразяване на сетивно-фактическото.
Сетивното, действителното не трябва да бъде понижено до степента на изразно средство: не, то трябва да остане да съществува в неговата пълна самостоятелност; то трябва да приеме само една нова форма, една форма, в която ни задоволява. Когато отделим някое отделно същество от кръга на неговата околна среда и го поставим в това особено положение пред нашия поглед, веднага много неща ще ни останат неразбираеми при него. Ние не можем да го поставим в съзвучие с понятието, с идеята, която би трябвало по необходимост да поставим на неговата основа. Неговото образуване в действителността е не само последствие на неговата собствена закономерност, а заобикалящата го действителност съдействува за определяне на неговата форма. Ако нещо би могло да се развие независимо и свободно, неповлияно от други неща, то би проявило само лежащата на неговата основа идея.
към текста >>
Напротив там, к
акт
о в плода, външното проявление се явява безформено и тромаво, защото не издава нищо от закона стоящ на основата на образуването на растението, там природният предмет престава да бъде красив.
Най-висшето на това изобразяване се получава, когато то се състезава с действителността, т.е. когато неговите изображения са до такава степен оживени чрез духа, че могат да имат стойност за всякиго като настоящи". Гьоте намира: "в природата нищо не е красиво, ако то не е мотивирано като истинно съобразно законите на природата". И другата страна на илюзията, надминаването на съществото чрез самото него, ние намираме изразено като Гьотев възглед в "Сентенции в проза": "в цветовете растението се явява в неговото най-висше проявление и розата би била отново върхът на това проявление... Плодът не може никога да бъде красив, защото в него растителният закон се оттегля в себе си /в чистия закон/". Тук ни е показано много ясно, къде идеята се развива и проявява, красивото се явява там, където възприемаме непосредствено закона във външното проявление.
Напротив там, както в плода, външното проявление се явява безформено и тромаво, защото не издава нищо от закона стоящ на основата на образуването на растението, там природният предмет престава да бъде красив.
Ето защо в същата сентенция се казва по-нататък: "законът, който се проявява, проявява се в най-голямата свобода, според неговите собствени условия, произвежда обективно-красивото, който без съмнение трябва да намери достойни субекти, които да го разберат". И този възглед на Гьоте се изразява по един решаващ начин в следващото изказване, което намираме в Разговорите с Екерман /ІІІ, 108/: "без съмнение художникът трябва да изобразява вярно и с религиозно чувство природата... обаче в по-висшите области на художествения подход, чрез който една картина, един образ става истински образ, той има една свободна игра и трябва да премине даже към измислици". Гьоте нарича като най-висока задача на изкуството: "чрез илюзията да създаде измамата на една по-висша действителност. обаче би било един погрешен стремеж, илюзията да бъде осъществена дотогава, докато накрая остане само нещо общо действително".
към текста >>
Обаче ние имаме една действителна илюзия, когато природното, индивидуалното се явява в една вечна, непреходна дреха, снабдено с хар
акт
ера на идеята; защото в действителността идеята не се явява в такава форма на илюзията.
И това е естетиката на бъдещето. Също и един от най-новите обработватели на естетиката, Едуард фон Хартман, който е създал във "Философия на красивото" едно отлично съчинение, се придържа към старата грешка, че съдържанието на красивото е идеята. Той казва съвсем правилно, че основното понятие, от което трябва да изхожда всяка наука на красивото, е понятието на естетическата илюзия. Да, обаче трябва ли проявлението на идейния свят като такъв да бъде считано като илюзия? Идеята е най-висшата истина; когато се явява, тя се явява именно като истина, а не като илюзия.
Обаче ние имаме една действителна илюзия, когато природното, индивидуалното се явява в една вечна, непреходна дреха, снабдено с характера на идеята; защото в действителността идеята не се явява в такава форма на илюзията.
към текста >>
Безсмъртно се стреми, тъй к
акт
о смътно той стремил се.
Безсмъртно се стреми, тъй както смътно той стремил се.
към текста >>
Обаче един историк на естетиката би могъл да счита всичко това само така, к
акт
о се разглежда обективно всеки философски стремеж на човечеството преди действителното начало на философията в Гърция с Талес.
1. Тук става дума за естетика като една самостоятелна наука. Естествено биха могли да се срещнат изказвания върху изкуствата при ръководещите духове от по-стари времена.
Обаче един историк на естетиката би могъл да счита всичко това само така, както се разглежда обективно всеки философски стремеж на човечеството преди действителното начало на философията в Гърция с Талес.
към текста >>
Тук не се казва, че средновековното мислене не би било в състояние да си образува представи за значението на възприятието и т.н., а само, че в онова време човешкият дух беше обърнат към духовното като такова, в неговата присъща му от край време форма и не чувствуваше никаква склонност да се обяснява с отделните ф
акт
и на природата.
2. Би могло да бие на очи, че в тези изложения се казва: средновековното мислене не намира "абсолютно нищо" в природата. Но това могат да бъдат противопоставени великите мислители и мистици на средновековието. Обаче едно такова възражение почива изцяло на едно пълно недоразумение.
Тук не се казва, че средновековното мислене не би било в състояние да си образува представи за значението на възприятието и т.н., а само, че в онова време човешкият дух беше обърнат към духовното като такова, в неговата присъща му от край време форма и не чувствуваше никаква склонност да се обяснява с отделните факти на природата.
към текста >>
Можем да поставим много високо Шелинг, к
акт
о прави това авторът на настоящата студия, и въпреки това да трябва да възразим против някои отделни части и неговите съчинения.
3. С "несполучливия основен възглед" на Шелинг не разбираме никак извисяването на духа "до висините, където царува божественото", а прилагането на това извисяване към разглеждането на изкуството. Това трябва да бъде особено изтъкнато, за да не бъде смесено казаното против Шелинг с критиките, които днес изобилно са насочени против този философ и против философския идеализъм въобще.
Можем да поставим много високо Шелинг, както прави това авторът на настоящата студия, и въпреки това да трябва да възразим против някои отделни части и неговите съчинения.
към текста >>
Простото подражание на природното не създава нищо ново к
акт
о и изобразяването на съществуващия вече дух.
4. Сетивната действителност бива озарена в изкуството чрез това, че тя се явява така, като че би била дух. В този смисъл художественото творчество не е едно подражание на нещо вече съществуващо, а едно извиращо от човешката душа продължение на световния процес.
Простото подражание на природното не създава нищо ново както и изобразяването на съществуващия вече дух.
Ние не можем да чувствуваме като действително силен художник онзи, който прави върху наблюдателя впечатлението на вярно предаване на нещо действително, а онзи, който принуждава наблюдателя да върви заедно с него, когато в своите творения продължава творчески световните процеси.
към текста >>
49.
3. Берлин, 23 октомври 1909 г. Същност на изкуствата
GA_271 Изкуство и познание на изкуството Основите на една нова естетика
Така к
акт
о ти се явявам, аз ти се явявам също като една човешка душа.
Тогава този духовен образ отговори на жената: "О, аз имам определена причина, определено основание да покажа това настроение; защото аз произхождам от един висок духовен род.
Така както ти се явявам, аз ти се явявам също като една човешка душа.
Но ти трябва да се издигнеш високо в царствата на йерархиите, ако искаш да откриеш моя произход. Аз слязох тук от по-висши йерархии на съществуването. Ето защо обаче хората, които се намират на другата страна на живота, където ние не се намираме сега, хората на физическия свят ми отнеха последната от своите рожби; те ми отнеха последната рожба, която произхождаше от мене, и я приковаха на една скално-подобна форма, след като я смалиха колкото е възможно повече! "
към текста >>
Тук, к
акт
о ти ме виждаш, аз не съм прикован; тук аз показвам към всички страни цели кръгове.
"Там отвъд във физическия свят хората ме наричат като едно сетивно, като едно съвсем малко сетиво. Те ме наричат чрез едно сетиво, което назовават "сетиво на равновесието", което се е смалило, като не обхваща напълно три цели кръга, които са приковани в ухото. Него са изтръгнали те отвъд в другия свят и са му отнели това, което то имаше тук, за да бъде свободно към всички страни. Тази е моята последна рожба. Те разкъсаха всеки кръг и го приковаха върху една основа.
Тук, както ти ме виждаш, аз не съм прикован; тук аз показвам към всички страни цели кръгове.
Тук аз съм затворена във всички страни. Едвам тук виждаш ти моята действителна форма! "
към текста >>
"Сега аз станах това, което мога да стана само чрез тебе, когато се държиш така, к
акт
о току що се държа.
"Сега ти ме преобрази! " така каза духовната фигура.
"Сега аз станах това, което мога да стана само чрез тебе, когато се държиш така, както току що се държа.
Сега аз станах една част от тебе, станах така, че в този вид хората могат само да ме предчувстват. Сега аз се превърнах в танцово изкуство. Понеже ти поиска да останеш душа и не се съедини с физическата материя, ти можа да ме освободиш. И чрез поставяне стъпките отпред ти ме отнесе нагоре до духовните йерархии, към които принадлежа, до Духовете на Движението, доведе ме и при Духовете на Формата, като затвори хорото. Ти ме заведе самата мене при Духовете на Формата.
към текста >>
Все пак на физическото поле съществува нещо, което напомня отдалече за тази фигура; обаче тази фигура не е никъде така завършена, к
акт
о тя е тук".
И изживяванията на душата на тази жена продължаваха по-нататък в имагинативния свят. Сега тя стигна до една фигура, за която съзнаваше: "Тази фигура не съществува долу на физическото поле; там за това не съществува нищо подобно, нея аз се научавам да познавам едвам сега.
Все пак на физическото поле съществува нещо, което напомня отдалече за тази фигура; обаче тази фигура не е никъде така завършена, както тя е тук".
Това беше една чудно строга фигура, която, след като бе запитана от душата на жената, съобщи, че произхожда от далечни области, не само от по-висши области; но че първо тя трябва да действува в областта на йерархиите, която се нарича област на духовете на формата. "Там долу на Земята" така каза фигурата на душата на жената "Хората никога не са могли да предадат напълно едно копие на самата мене, да изобразят нещо, което да отговаря напълно на мене. Защото моята форма, каквато тя е тук, не съществува на физическото поле. Ето защо земните хора трябваше да ме раздробят на парчета и чрез това раздробяване аз имам също единствено възможността, ако сега изпълниш това, което трябва да изпълниш, ако се съединиш с мене, ако станеш едно с мене, да ти даря такива способности, които ще ти позволят да можеш да вложиш в душите на хората една способност на фантазия. Обаче понеже тя е разкъсана в хората, цялата може да се яви само тук или там, разкъсано в отделни форми.
към текста >>
Обаче ти ще можеш да им дадеш само една архитектурна фантазия, която им показва в отделни части онова, което им дава възможност да стоят сгради, които изглеждат като нещо, което се разпростира от духовния свят от горе надолу, к
акт
о това е представено в пирамидата.
И отново душата на жената без да се страхува, че ще бъде за момент разкъсана на парчета, без да се страхува да принесе тази жертва се съедини с това духовно същество. Тогава това духовно същество и каза: "Сега, като стори това, ти отново стана една отделна част на това, което си била наречена като цяло. Ти стана образец на архитектурата, образец на строителното изкуство. Ти можеш да дадеш на хората образеца на архитектурната фантазия, когато влееш в човешката душа онова, което си постигнала именно сега.
Обаче ти ще можеш да им дадеш само една архитектурна фантазия, която им показва в отделни части онова, което им дава възможност да стоят сгради, които изглеждат като нещо, което се разпростира от духовния свят от горе надолу, както това е представено в пирамидата.
Ти ще предадеш на хората способността да предават само един вид копие от това, което аз съм, като ги насочиш да използуват строителното изкуство само за един храм на духа, а не за нещо, което трябва да служи на някаква земна цел, и когато строителното изкуство носи този характер в самата негова външност".
към текста >>
Ти ще предадеш на хората способността да предават само един вид копие от това, което аз съм, като ги насочиш да използуват строителното изкуство само за един храм на духа, а не за нещо, което трябва да служи на някаква земна цел, и когато строителното изкуство носи този хар
акт
ер в самата негова външност".
И отново душата на жената без да се страхува, че ще бъде за момент разкъсана на парчета, без да се страхува да принесе тази жертва се съедини с това духовно същество. Тогава това духовно същество и каза: "Сега, като стори това, ти отново стана една отделна част на това, което си била наречена като цяло. Ти стана образец на архитектурата, образец на строителното изкуство. Ти можеш да дадеш на хората образеца на архитектурната фантазия, когато влееш в човешката душа онова, което си постигнала именно сега. Обаче ти ще можеш да им дадеш само една архитектурна фантазия, която им показва в отделни части онова, което им дава възможност да стоят сгради, които изглеждат като нещо, което се разпростира от духовния свят от горе надолу, както това е представено в пирамидата.
Ти ще предадеш на хората способността да предават само един вид копие от това, което аз съм, като ги насочиш да използуват строителното изкуство само за един храм на духа, а не за нещо, което трябва да служи на някаква земна цел, и когато строителното изкуство носи този характер в самата негова външност".
към текста >>
И к
акт
о по-рано от това вълнуващо море се яви пирамидата, сега се яви гръцкият храм.
И както по-рано от това вълнуващо море се яви пирамидата, сега се яви гръцкият храм.
към текста >>
И всичко, което иначе се явява на хората на повърхността на нещата като цвят, като форма, те ще могат да го одушевят чрез твоята способност; те ще третират това така, че чрез формата да говори душата и чрез цвета да говори не само външния цвят, да говори нещо, което е вътрешност на цвета, к
акт
о всичко, което идва от мене, преминава от вътрешността навън.
"Понеже направи това" , каза духовната, серафическа фигура, която носеше името Интуиция, "Ти можеш сега да надариш хората с онази способност, която е фантазия на живописта. Чрез това ти стана образецът на живописта. Чрез това ще бъдеш способна да запалиш в хората една способност. Едно от техните сетива, окото, което има в себе си нещо, което не е докоснато като мислителна дейност от собствената човешка себичност което има в себе си съединяващото външния свят мислене, него сетиво ще можеш ти да надариш, след като имаш в себе си фантазията на живописта. И това сетиво ще бъде в състояние да познае в онова, което иначе е безжизнено и бездушно, душевната същност прозираща през повърхността.
И всичко, което иначе се явява на хората на повърхността на нещата като цвят, като форма, те ще могат да го одушевят чрез твоята способност; те ще третират това така, че чрез формата да говори душата и чрез цвета да говори не само външния цвят, да говори нещо, което е вътрешност на цвета, както всичко, което идва от мене, преминава от вътрешността навън.
Ти ще бъдеш в състояние да дадеш на хората една способност, чрез която те ще бъдат в състояние да внесат даже в безжизнената природа, която иначе се явява само в безжизнени цветове и форми, чрез тяхната собствена душевна светлина онова, което е душевно движение. Ти ще им дадеш това, чрез което те ще могат да превърнат спокойствието в движение, чрез което ще могат да фиксират това, което е променливо при външния физически свят. Кратко пробягващият цвят, върху който пробягва лъчът на изгряващото слънце, цветовете, които се намират в нежизнената природа, ще ги научиш ти да ги задържат, да ги фиксират! "
към текста >>
И душата на жената разбра, че в музикалното творение на изкуството би могъл да бъде предаден онзи мощен ф
акт
, как някога Уранос разпали собственото си чувство в любовния огън на Гея, че би могло да бъде изразено това, което става, когато Хронос искаше да осветли със светлината на Зевса онова, което живееше в духовното същество!
И душата на жената разбра, как се снема от духовните висини това, което се нарича вдъхновение, и как то трябва да бъде изразено чрез нормалната човешка душа; тя разбра, че това може да бъде изразено само тогава, когато то бива излято в тонове. Това, което духовният изследовател може да опише това знаеше сега душата на жената -, когато той описва самия свят на вдъхновението /Инспирацията/ как то може да бъде предадено на физическото поле с физическите изразни средства, как то би трябвало да бъде не само копие, а да застане непосредствено пред хората: така можеше то само да бъде предадено в музикалното творение на изкуството.
И душата на жената разбра, че в музикалното творение на изкуството би могъл да бъде предаден онзи мощен факт, как някога Уранос разпали собственото си чувство в любовния огън на Гея, че би могло да бъде изразено това, което става, когато Хронос искаше да осветли със светлината на Зевса онова, което живееше в духовното същество!
Такива дълбоки изживявания имаше душата на жената чрез допира с това херувимско Същество.
към текста >>
50.
4. СКАЗКА ПЪРВА. Мюнхен, 15 февруари 1918 г.
GA_271 Изкуство и познание на изкуството Основите на една нова естетика
Струва ми се, че не само е подходящо, а е и напълно в смисъл на току що изказания Гьотев възглед, ако за изкуството се говори така, че да се разказват изживяванията, които човек може да има с него, които може би човек е имал често пъти с него, к
акт
о на драго сърце разказваме преживяванията, които сме имали в живота с един добър приятел, или които още имаме.
Само от едно дълбоко разбиране на света и преди всичко от едно дълбоко чувствуване на изкуството Гьоте изказа думите: "комуто природата започва да разкрива нейната явна тайна, той чувствува един неудържим копнеж към нейния най-достоен тълкувател, изкуството". Без да станем чрез това непоетични, можем да прибавим към това изказване едно допълнение: комуто изкуството започва да разкрива своята тайна, той чувствува едно почти неудържимо отвращение против неговия най-недостоен тълкувател, естетично-научното разглеждане.
Струва ми се, че не само е подходящо, а е и напълно в смисъл на току що изказания Гьотев възглед, ако за изкуството се говори така, че да се разказват изживяванията, които човек може да има с него, които може би човек е имал често пъти с него, както на драго сърце разказваме преживяванията, които сме имали в живота с един добър приятел, или които още имаме.
към текста >>
Обаче тогава ще бъде много трудно да пристъпим към изкуството творейки или чувствувайки, когато искаме да отхвърлим к
акт
о сетивното така също и свръхсетивното.
По отношение развитието на човечеството се говори за един наследствен грях. Днес аз не искам да се разпрострирам върху това, дали богатият живот на човечеството, ще се отнася за неговите сянкови страни, се изчерпва, когато по отношение на този общ живот се говори само за един наследствен грях. По отношение на художественото чувствуване и на художественото творчество струва ми се обаче, че е несъмнено необходимо да се говори за два наследствени гряха. А именно струва ми се, че единият наследствен грях в художественото творчество, в художественото наслаждение е този на копирането, на подражанието, на простото предаване на чисто сетивното. А другият наследствен грях ми се струва да е този, да искаме да изразим, да представим, да искаме да изявим чрез изкуството свръхсетивното.
Обаче тогава ще бъде много трудно да пристъпим към изкуството творейки или чувствувайки, когато искаме да отхвърлим както сетивното така също и свръхсетивното.
Въпреки всичко струва ми се, че това отговаря на едно здраво човешко чувствуване. Който иска да има в изкуството само сетивното, той едва ли ще може да се издигне над един по-тънък илюстративен елемент, който наистина може да се издигне до изкуството, но всъщност не може да даде едно действително изкуство. И, както добре можем да кажем, представлява един подивял душевен живот, когато искаме да се успокоим при чисто илюстративния елемент на подражанието на сетивното или на нещо дадено чрез сетивния свят, също така можем да кажем, че представлява един вид обсебване от собствения ум, от собствения разум, когато бихме искали да желаем, щото една идея, нещо чисто духовно да бъде въплътено художествено. Светогледните поетически съчинения, представянето на светогледи чрез изкуството отговарят на един неразвит вкус, отговарят на едно варваризиране на човешкия чувствен живот. Самото изкуство обаче е дълбоко закотвено в живота.
към текста >>
И, к
акт
о добре можем да кажем, представлява един подивял душевен живот, когато искаме да се успокоим при чисто илюстративния елемент на подражанието на сетивното или на нещо дадено чрез сетивния свят, също така можем да кажем, че представлява един вид обсебване от собствения ум, от собствения разум, когато бихме искали да желаем, щото една идея, нещо чисто духовно да бъде въплътено художествено.
А именно струва ми се, че единият наследствен грях в художественото творчество, в художественото наслаждение е този на копирането, на подражанието, на простото предаване на чисто сетивното. А другият наследствен грях ми се струва да е този, да искаме да изразим, да представим, да искаме да изявим чрез изкуството свръхсетивното. Обаче тогава ще бъде много трудно да пристъпим към изкуството творейки или чувствувайки, когато искаме да отхвърлим както сетивното така също и свръхсетивното. Въпреки всичко струва ми се, че това отговаря на едно здраво човешко чувствуване. Който иска да има в изкуството само сетивното, той едва ли ще може да се издигне над един по-тънък илюстративен елемент, който наистина може да се издигне до изкуството, но всъщност не може да даде едно действително изкуство.
И, както добре можем да кажем, представлява един подивял душевен живот, когато искаме да се успокоим при чисто илюстративния елемент на подражанието на сетивното или на нещо дадено чрез сетивния свят, също така можем да кажем, че представлява един вид обсебване от собствения ум, от собствения разум, когато бихме искали да желаем, щото една идея, нещо чисто духовно да бъде въплътено художествено.
Светогледните поетически съчинения, представянето на светогледи чрез изкуството отговарят на един неразвит вкус, отговарят на едно варваризиране на човешкия чувствен живот. Самото изкуство обаче е дълбоко закотвено в живота. И ако то не би било закотвено в живота, все пак чрез целия начин, по който се явява, то не би имало едно оправдано съществуване: защото в сравнение с едно осъществено схващане на света в него биха действували всякакви недействителности, в него би трябвало да действуват всякакви илюзии, които биват извикани на живот. Още затова, че изкуството е принудено да поставя за определено разбиране нещо недействително в живота, все пак то трябва да се корени по определен начин дълбоко в живота.
към текста >>
И то се явява тогава, когато свръхсетивното, чисто мисленото, чисто чувствуваното, чисто преживяното в духа просиява пред нас в една сетивна видима форма, а не чрез това, че е предадено в сламени символи или в дървени алегории, а така, к
акт
о то самото иска да се прояви в една сетивна форма.
Но някой би могъл да каже, че от определена граница на чувството от една долна граница на чувството до една друга горна граница на чувството, която без съмнение някои хора трябва първо да развият навсякъде в живота се явява художественото чувство. То се явява, макар и не като изкуство, явява се тогава, когато в сетивния, в обикновения сетивен живот, в обикновеното съществуване на сетивния живот се проявява нещо свръхсетивно, нещо пълно с тайнственост.
И то се явява тогава, когато свръхсетивното, чисто мисленото, чисто чувствуваното, чисто преживяното в духа просиява пред нас в една сетивна видима форма, а не чрез това, че е предадено в сламени символи или в дървени алегории, а така, както то самото иска да се прояви в една сетивна форма.
Че обикновеното сетивно се показва още в обикновения живот така да се каже като нещо вълшебно, като нещо, което има в себе си един вид свръхсетивно, това чувствува всеки човек, който държи своята душа между двете гореспоменати граници на настроението.
към текста >>
Защото к
акт
о и да се мисли върху някои художествени насоки на най-близкото минало и на настоящето, каквото и да се мисли върху импресионизма, върху експресионизма, и т.н., говоренето върху които понякога произхожда от една твърде нехудожествена нужда, едно нещо не може да се отрече: че чрез възникването на тези насоки художественото чувствуване, художественият живот са изнесени сега повече на повърхността на съзнанието от определени дълбочини на душата, които се намират далече, много далече в подсъзнанието и които по-рано не са били изнесени нагоре от това подсъзнание.
Но човек ще може вероятно да приближи до себе си изживяното с изкуството тогава, когато се постарае да вникне с погледа дълбоко в процесите на душата, които стават, било при художественото творчество, било при художествената наслада. Защото достатъчно е човек да е живял действително само малко с изкуството, достатъчно е само да се е постарал да се справи с него по-интимно, и той ще открие, че именно душевните процеси, които трябва да бъдат сега описани при художника и при художествено наслаждаващия се отнасят някакси обратно, но всъщност те са същите. Художникът изживява това, което иска да опише, предварително, така че той изживява първо определен душевен процес, който след това е заменен чрез един друг; художествено наслаждаващият се изживява втория душевен процес, за който говоря, изживява го първо и след това изживява първия, от който е изходил художникът. Сега аз мисля, че хората се приближават трудно до изкуството, че те се приближават така трудно психологически до него, защото не се осмеляват да слязат толкова дълбоко в човешката душа, колкото е необходимо, за да уловят онова, което всъщност предизвиква художествената нужда. Може би въобще едвам нашето време е годно, да говорим малко по-ясно върху тази художествена нужда.
Защото както и да се мисли върху някои художествени насоки на най-близкото минало и на настоящето, каквото и да се мисли върху импресионизма, върху експресионизма, и т.н., говоренето върху които понякога произхожда от една твърде нехудожествена нужда, едно нещо не може да се отрече: че чрез възникването на тези насоки художественото чувствуване, художественият живот са изнесени сега повече на повърхността на съзнанието от определени дълбочини на душата, които се намират далече, много далече в подсъзнанието и които по-рано не са били изнесени нагоре от това подсъзнание.
Днес хората проявяват напълно по необходимост повече интерес за художествените и наслаждаващите се на изкуството човешки душевни процеси чрез всичко това, което се е говорило върху такива неща като импресионизма и експресионизма, отколкото е бил случаят в миналите времена, когато естетическите понятия на учените господа са стояли много далече от това, което е живяло всъщност в изкуството. В последно време при разглеждането на изкуството са били намерени понятия, представи, които в известно отношение стоят близо до това, което настоящото изкуство твори, поне в сравнение с минали времена.
към текста >>
И ф
акт
ът, че човекът има множество изживявания в дълбочините на душата в подсъзнанието и в безсъзнанието, за които малко се говори в обикновения живот, това много малко хора предчувствуват.
Животът на душата е всъщност безкрайно много по-дълбок, отколкото обикновено се предполага.
И фактът, че човекът има множество изживявания в дълбочините на душата в подсъзнанието и в безсъзнанието, за които малко се говори в обикновения живот, това много малко хора предчувствуват.
Но човек трябва да слезе малко по-дълбоко в този душевен живот, за да го открие именно там, където трябва да се търси настроението между посочените преди малко граници. Нашият душевен живот се колебае така да се каже между най-различните състояния, които повече или по-малко нищо от това, което днес казвам, не е мислено педантично които повече или по-малко представляват два вида: веднъж в дълбочините на човешката душа има нещо, което иска да се издигне нагоре по един свободен начин, което понякога измъчва душата съвсем несъзнателно, но все пак я измъчва и което, когато тази душа е особено организирана за споменатото настроение, иска непрестанно да се разтовари също при едно здраво устройство на човека иска да се разтовари като видение. Когато поводът за споменатото душевно настроение е налице, нашият душевен живот се стреми всъщност, много повече отколкото се вярва, стреми си постоянно към това, да се превърне в смисъла на видението. Здравият душевен живот се състои именно в това, че тази "воля на видението" остава да съществува само като стремеж, че видението не излиза наяве.
към текста >>
Който има сега едно чувство за превръщането на формите, който може да види, как формите преминават така едни в други, к
акт
о мисли Гьоте, че обикновеният зелен лист преминава в обагрения лист на цвета, ще може да забележи, ако разшири по-нататък този начин на разглеждане нещата, че човешката глава е едно цяло и останалият организъм е също едно цяло, и че едното е метаморфоза на другото.
Ако се придържаме отново към човешката форма, като един пример можем да кажем следното: онзи, който разглежда един човешки скелет, вижда още при едно съвсем повърхностно наблюдение, че този човешки скелет се състои всъщност от явно две части, от два члена бихме могли да отидем по-далече, но днес това би ни довело твърде далече: от главата, която е така да се каже само сложена върху останалия скелет на тялото, и от останалия скелет на тялото.
Който има сега едно чувство за превръщането на формите, който може да види, как формите преминават така едни в други, както мисли Гьоте, че обикновеният зелен лист преминава в обагрения лист на цвета, ще може да забележи, ако разшири по-нататък този начин на разглеждане нещата, че човешката глава е едно цяло и останалият организъм е също едно цяло, и че едното е метаморфоза на другото.
Целият останал човек е по един пълен с тайнственост начин такъв, че може да кажем: когато го гледаме по съответен начин, той може да бъде превърнат в една човешка глава. И човешката глава е нещо, което, бих могъл да кажа, съдържа целия човешки организъм, само че заоблен, развит по-нататък. Обаче забележителното е: когато човек има способността да вижда правилно нещата, когато има способността да вижда добре именно това нещо и е действително в състояние да превърне в своята вътрешност човешкия организъм така, че той да стане в неговата цялост една глава, и може да превърне човешката глава така, че тя да се яви като самия човек, тогава обаче в двата случая излиза нещо съвършено друго. В единия случай, когато превърнем главата в цялостния организъм, получаваме нещо, като пристегнат, като че навсякъде склерозиран. Когато оставим останалия организъм да ни действува така, че той се превръща за нас в глава, получаваме нещо, което изглежда много малко подобно на обикновения човек, което напомня за човека само във формите на неговата глава.
към текста >>
Така щото при този пример можем да видим: природата е такава, че всъщност във всяка част тя се стреми, не само абстр
акт
но, а в нагледна конкретност, да стане нещо съвършено друго, нещо съвършено различно от това, което ни показва сетивно.
В единия случай, когато превърнем главата в цялостния организъм, получаваме нещо, като пристегнат, като че навсякъде склерозиран. Когато оставим останалия организъм да ни действува така, че той се превръща за нас в глава, получаваме нещо, което изглежда много малко подобно на обикновения човек, което напомня за човека само във формите на неговата глава. Получава се нещо, което няма вкостенени опре делени растежни наставки, раменни лопатки, а което иска да се превърне в крила, което даже иска да израсне над раменете и от крилата иска да се развие над главата, което тогава се явява като една наставка на главата, така щото това, което при обикновената човешка форма имаме ухо, се разширява и се свързва с крилата. Накратко казано, получава се нещо, което е един вид духовна форма. То е онова, което ако чрез едно разширено виждане го развием до това, до което Гьоте е стигнал предчувствуващо хвърля напълно светлина в тайните на човешката природа.
Така щото при този пример можем да видим: природата е такава, че всъщност във всяка част тя се стреми, не само абстрактно, а в нагледна конкретност, да стане нещо съвършено друго, нещо съвършено различно от това, което ни показва сетивно.
Когато чувствуваме с проникновение, ние никъде нямаме чувството, че някоя форма, че въобще каквато и да е в природата освен това, което то е сетивно, не би имала още и възможността да бъде нещо съвършено друго. Особено при един такъв пример това се изразява така значително, че в природата постоянно един живот бива победен, бива убит от един друг живот.
към текста >>
Който само веднъж насочва своето чувство в това направление, което посочих тук, той ще открие навсякъде, че тази явна тайна, че този преминаващ през цялата природа чар е онова, което, к
акт
о стремежът от вътре е насочен към визионерното, така то действува от вън и подбужда човека да се издигне над природата, да започне някъде да взема от цялото нещо особено и от там да направи да лъчезари онова, което природата иска да осъществи в една нейна част, което може да се превърне в нещо цяло, което обаче в природата не е нещо цяло.
Ние не можем да видим онова, което чувствуваме като един двоен човек, като едно раздвоение в човешкия растеж, само поради това, че нещо по-висше, нещо свръхсетивно съединява една с друга тези две страни на човешкото същество, довежда ги в равновесие една с друга така, че пред нас застава обикновената човешка форма. Тази е причината, че природата ни изглежда така чаровна, така пълна с тайнственост сега не по един външен, пространствен, а по вътрешен интензивен начин защото във всяка нейна част тя иска да бъде все повече, безкрайно много повече от това, което може да ни предложи, защото онова, което я изгражда, което я организира, я съединява и съставя така, че един по-висш живот поглъща един по-нисш живот и я оставя да се развие само до определена степен.
Който само веднъж насочва своето чувство в това направление, което посочих тук, той ще открие навсякъде, че тази явна тайна, че този преминаващ през цялата природа чар е онова, което, както стремежът от вътре е насочен към визионерното, така то действува от вън и подбужда човека да се издигне над природата, да започне някъде да взема от цялото нещо особено и от там да направи да лъчезари онова, което природата иска да осъществи в една нейна част, което може да се превърне в нещо цяло, което обаче в природата не е нещо цяло.
към текста >>
Чрез това ние стигнахме съвсем естествено до чувството да направим да изпъкне по-силно онова, което е заложено във всеки човек, но самопонятно е задържано чрез по-висшия живот, а именно асиметрията, която съществува у всеки човек при никой човек дясната страна не е к
акт
о лявата.
Може би тук мога да спомена следното: при изграждането на Антропософското Общество в Дорнах при Базел бе направен опит да осъществим пластично това, което аз току що посочих. Направен бе опит да създадем една група изваяни от дърво, която представлява типичния човек така, че това, което иначе е само заложба, но е подтиснато чрез по-висшия живот, е представено така, че цялата форма се превръща първо в жест и след това жестът отново е доведен до покой. Тогава тук бе преследвано пластично /скулптурно/ това, което в обикновената човешка форма е държано подтиснато не самият жест, който се прави от душата, а онзи, който бива убит само в душата, който е държан подтиснат от живота на душата да бъде събуден този жест и след това да бъде отново доведен в покой. Следователно в този типичен човек на споменатата група бе преследвано да бъде поставена първо като жест в движение спокойната повърхност на човешкия организъм и след това да бъде отново доведена до покой.
Чрез това ние стигнахме съвсем естествено до чувството да направим да изпъкне по-силно онова, което е заложено във всеки човек, но самопонятно е задържано чрез по-висшия живот, а именно асиметрията, която съществува у всеки човек при никой човек дясната страна не е както лявата.
Но тук ние направихме да изпъкне по-силно тази асиметрия, освободихме така да се каже онова, което е задържано в един по-висш живот, но след това трябваше с хумор да го свържем отново на една по-висока степен и се наложи да примирим отново това, което изглежда натуралистично отвън. Налага се да примирим художествено това престъпление против натурализма, състоящо се в преувеличението на асиметрията, също да вложим иначе и някои други черти в жеста и след това да доведем отново този жест до покой. Това вътрешно престъпление ние трябваше да покажем побеждаването, което се ражда тогава, когато човешката глава преминава чрез метаморфозата в една тъмна, подтискаща форма, която сега обаче бива отново победена чрез Представителя на човечеството: тази тъмна форма е до неговите нозе, тя е така, че може да бъде почувствувана като един член, като една част на това, което представлява човека. Другата фигура, която да създадем в допълнение, представлява онова, което чувството изисква, когато освен главата останалата човешка форма става така мощна, каквато тя е иначе в живота, но е задържана от по-висшия живот, когато израства прекалено онова, което иначе е останало атрофирано: като например се наставя в раменните лопатки, което в човека се крие вече несъзнателно в неговата форма и е определен луциферически елемент в него, един елемент, който иска да излезе от човешкото същество. Когато всичко това, което е заложено в човешката форма като израстващо от инстинктите, от желанията, се превръща във форма, докато иначе то е задържано чрез един по-висш живот чрез умствения живот, чрез разумния живот който разумен живот се развива иначе в човешката глава, осъществява се в човешката глава, ние имаме възможността да обезмагьосаме природата, да изтръгнем от природата нейната явна тайна, като отново поставяме в отделните части това, което природата убива в тези отделни части, за да направи от тях едно цяло, така че наблюдателят чувствува необходимостта да извърши в своята душа онова, което иначе природата е извършила преди него.
към текста >>
Но онова, което уреждаме тук, ние можем да имаме чувството к
акт
о казах, не е нужно да изкажем това, също не и за нашата душа -, можем да имаме чувството, че сме били заедно с Рафаел и един минал живот и сме научили от него много неща, които са проникнали дълбоко в душата.
Но да се върнем във времената на Рафаел. Самопонятно е, че времената на Рафаел са се стремили съвършено различно към тези неща, отколкото в нашето време към нещо подобно са се стремили Сезан, Ходлер. Обаче винаги към това са се стремили повече или по-малко художниците, стремили са се към това, което в изкуството е отбелязано с тези две течения. Само че в по-стари времена то е било чувствувано като нещо истински елементарно първоначално, когато художникът не е знаел, че в неговата душа нещо духовно несъзнателно пристъпва към природата и обезмагьосва това, което е омагьосано в нея, когато той го търси в сетивно-свръхсетивното. Ето защо, когато стоим пред една картина на Рафаел, ние винаги имаме чувството, когато въобще искаме да си изтълкуваме това, което иначе остава тъмно долу в подсъзнанието, което не е нужно да изкажем: че уреждаме нещо с произведението на изкуството и с това косвено също и с Рафаел.
Но онова, което уреждаме тук, ние можем да имаме чувството както казах, не е нужно да изкажем това, също не и за нашата душа -, можем да имаме чувството, че сме били заедно с Рафаел и един минал живот и сме научили от него много неща, които са проникнали дълбоко в душата.
И това, което сме уредили с душата на Рафаел в минали столетия, то се е превърнало в нещо подсъзнателно; след това, когато стоим пред творбите на Рафаел, то отново оживява. Ние вярваме, че стоим срещу нещо, което отдавна е станало между нашата собствена душа и душата на Рафаел.
към текста >>
Докато светлите цветове, червените, жълтите, ф
акт
ически ни атакуват, казват ни много нещо, сините цветове са такива, които предават на образа преминаването към формата.
Ние нямаме това чувство по отношение на по-новия художник. По-новият художник ни води в духовното така да се каже в своята стая и онова, което става между него и нас, е близо до човешкото съзнание: то става между него и нас в непосредственото настояще. Понеже сега е възникнал този копнеж, тази нужда на времето, затова положението е такова, че също и процесът на възлизащата представа, която всъщност е едно подтиснато видение, иска да бъде задоволен в изкуството. И, макар и днес нещо още елементарно, пред нас застава от другата страна действително освобождението, и след това отново става едно свързване, едно съчетание, едно копиране на природата, тогава това чувство се разширява и ние откриваме, че всъщност е напълно валидно това, което аз сега току що казах. Не за всички цветове, цветовете говорят по-най-различен начин.
Докато светлите цветове, червените, жълтите, фактически ни атакуват, казват ни много нещо, сините цветове са такива, които предават на образа преминаването към формата.
Чрез синьото ние вече навлизаме във формата, а именно в създаващата формите душа. Художниците бяха на път да открият, да направят такива открития, но често пъти са останали да стоя на половината път. Някои картини на Синьак ни се явяват така малко задоволяващи затова, въпреки че в други отношения те могат да бъдат задоволяващи, защото в тях винаги синьото е третирано по същия начин, както, да речем, жълтото или червеното, без да съществува някакво съзнание, че синият цветен ефект, поставен до жълтия, има съвършено друга валентност отколкото червеното до жълтото. Това изглежда да бъде нещо тривиално за всеки, който може да чувствува цветовете. Обаче в по-дълбокия смисъл художниците са на път да открият такива тайни.
към текста >>
Някои картини на Синьак ни се явяват така малко задоволяващи затова, въпреки че в други отношения те могат да бъдат задоволяващи, защото в тях винаги синьото е третирано по същия начин, к
акт
о, да речем, жълтото или червеното, без да съществува някакво съзнание, че синият цветен ефект, поставен до жълтия, има съвършено друга валентност отколкото червеното до жълтото.
И, макар и днес нещо още елементарно, пред нас застава от другата страна действително освобождението, и след това отново става едно свързване, едно съчетание, едно копиране на природата, тогава това чувство се разширява и ние откриваме, че всъщност е напълно валидно това, което аз сега току що казах. Не за всички цветове, цветовете говорят по-най-различен начин. Докато светлите цветове, червените, жълтите, фактически ни атакуват, казват ни много нещо, сините цветове са такива, които предават на образа преминаването към формата. Чрез синьото ние вече навлизаме във формата, а именно в създаващата формите душа. Художниците бяха на път да открият, да направят такива открития, но често пъти са останали да стоя на половината път.
Някои картини на Синьак ни се явяват така малко задоволяващи затова, въпреки че в други отношения те могат да бъдат задоволяващи, защото в тях винаги синьото е третирано по същия начин, както, да речем, жълтото или червеното, без да съществува някакво съзнание, че синият цветен ефект, поставен до жълтия, има съвършено друга валентност отколкото червеното до жълтото.
Това изглежда да бъде нещо тривиално за всеки, който може да чувствува цветовете. Обаче в по-дълбокия смисъл художниците са на път да открият такива тайни. Синьото, виолетовото са цветове, които привеждат напълно образа от пълната изразителност във вътрешно перспективното. И напълно мислимо е, щото просто чрез използуването на синьото до другите цветове в една картина, се извежда навън една чудно интензивна перспектива, без да се рисува по някакъв начин. По този начин се стига по-нататък.
към текста >>
И ние ще открием, че колкото повече влизаме в рисуването, толкова повече навлизаме в абстр
акт
но-свръхсетивното, което обаче, поради това, че се явява в сетивното, трябва само да се устрои, да се оформи сетивно.
Когато някой успява да приведе предаването на цветовете в движение, че първо той има рисунката все тайнствено във воденето на цвета, той ще забележи, че може да постигне това особено при синия цвят, а може да го постигне по-малко при жълтото и червеното, защото не отговаря на тези цветове те да бъдат използувани така, че да се получи вътрешно движение, да се придвижим от една точка до друга. Ако искаме да имаме една форма, която се движи вътрешно ту малка, ту голяма, следователно подвижна е в себе си, тогава, без да изхождаме от принципа на разума или от някоя учена естетика, която никога не е оправдана, а именно тогава, когато изхождаме от елементарното чувствуване, се намираме безусловно принудени да използуваме сини нюансирания, за да приведем тази форма в движение. Ние ще забележим, че само тогава една линия, едвам тогава рисунката, фигурното може да се роди, когато продължим това, което е започнало така, че сме направили синьо оцветеното да премине в движение. Защото всеки път, когато преминаваме от живописното, от колоритното във фигурното, във формата, ние ще пренесем това, което е сетивно, в основния тон на свръхсетивното. При преминаването от светли цветове, през синьото и от там по някакъв начин вътрешно към рисуването, ние ще имаме в светлите тонове преминаването към нещо сетивно-свръхсетивно, което, бих могъл да кажа, съдържа свръхсетивното в един по-малък тон, защото цветът винаги иска да каже нещо, защото цветът винаги има душа, която е свръхсетивна.
И ние ще открием, че колкото повече влизаме в рисуването, толкова повече навлизаме в абстрактно-свръхсетивното, което обаче, поради това, че се явява в сетивното, трябва само да се устрои, да се оформи сетивно.
към текста >>
Когато разгледаме скулптурата, ние ще открием: в скулптурата, в пластиката за повърхностите к
акт
о и за линиите съществуват винаги две тълкувания.
Когато разгледаме скулптурата, ние ще открием: в скулптурата, в пластиката за повърхностите както и за линиите съществуват винаги две тълкувания.
Аз искам да говоря обаче само за едно тълкуване. Първо едно здраво чувствуване не понася, щото пластичната повърхнина да остане онази, която тя е в естествената човешка форма, защото там тя е убита чрез човешката душа, чрез човешкия живот, чрез нещо по-висше. Ние трябва да търсим собствения живот на повърхнината, когато първо сме изкарали духовно живота или душата, която се намира в човешката форма, трябва да търсим душата на самата форма. И ние забелязваме, как намираме тази душа, когато не оставяме повърхнината огъната веднъж, а огъваме още веднъж еднократната гънка, така че имаме една двойна гънка, така че имаме една двойна гънка, едно двойно огъване. Ние забелязваме, как по този начин накарваме формата да говори и забелязваме също, че дълбоко в нашето подсъзнание по отношение на това, което сега обясних повече като едно анализиращо чувство, съществува едно синтетично чувство.
към текста >>
Вътре в границите на споменатите душевни граници ние имаме един елементарен стремеж да обезмагьосаме по този начин природата, за да видим, как в нея сетивно-свръхсетивното се намира така, к
акт
о кристалите в една друза /грозд от кристали/, и как чрез това, че те се намират в една друза, техните повърхнини се пресичат.
Първо едно здраво чувствуване не понася, щото пластичната повърхнина да остане онази, която тя е в естествената човешка форма, защото там тя е убита чрез човешката душа, чрез човешкия живот, чрез нещо по-висше. Ние трябва да търсим собствения живот на повърхнината, когато първо сме изкарали духовно живота или душата, която се намира в човешката форма, трябва да търсим душата на самата форма. И ние забелязваме, как намираме тази душа, когато не оставяме повърхнината огъната веднъж, а огъваме още веднъж еднократната гънка, така че имаме една двойна гънка, така че имаме една двойна гънка, едно двойно огъване. Ние забелязваме, как по този начин накарваме формата да говори и забелязваме също, че дълбоко в нашето подсъзнание по отношение на това, което сега обясних повече като едно анализиращо чувство, съществува едно синтетично чувство. Сетивната природа се разпада в нещо чисто сетивно-свръхсетивно, което е само победено в по-висши степени на живота.
Вътре в границите на споменатите душевни граници ние имаме един елементарен стремеж да обезмагьосаме по този начин природата, за да видим, как в нея сетивно-свръхсетивното се намира така, както кристалите в една друза /грозд от кристали/, и как чрез това, че те се намират в една друза, техните повърхнини се пресичат.
Обаче човекът има също отново в себе си онази способност, която бих могъл да нарека синтеза, едно синтетично чувство, той има тази способност често пъти много силно изразена именно тогава, когато това разцепване, това анализиране, това разтваряне на природата в нещо сетивно-свръхсетивно съществува интензивно в неговото подсъзнание.
към текста >>
Защото всъщност това, което бива възбудено в тази посока и отново бива доведено в спокойствие в другата посока, което действува в нас като душевен процес, когато творим художествено или се наслаждаваме художествено, е от едната страна винаги така, к
акт
о в обикновения живот човекът вдишва и издишва.
Скулпторът създава всъщност форми, които окото вече вижда, но които то вижда толкова слабо, че това слабо виждане остава напълно в подсъзнанието. Това е едно непосредствено привеждане на осезанието в зрението, на което служи скулпторът. Ето защо скулпторът трябва, или да се старае да превърне спокойната форма, която иначе е само предмет на едностранчивото око, в жест, който винаги ни възбужда да бъде подражаван отново в един жест и този жест, който сега сме освободили от магията, да бъде отново доведен до спокойствие.
Защото всъщност това, което бива възбудено в тази посока и отново бива доведено в спокойствие в другата посока, което действува в нас като душевен процес, когато творим художествено или се наслаждаваме художествено, е от едната страна винаги така, както в обикновения живот човекът вдишва и издишва.
Този процес, извлечен от човешката душа, прави понякога едно гротескно впечатление, въпреки че от друга страна предизвиква чувството за интензивните безкрайности, които са омагьосани в природата. Развитието на изкуството и това показват именно определени наченки, които имаме от десетилетия насам и особено в настоящето се движи напълно в посоката, да стигне зад такива тайни и да даде форма на тези неща повече или по-малко несъзнателно. Не е нужно да говорим много върху тези неща, те ще бъдат все повече и повече оформени от изкуството.
към текста >>
Това натуралистът не може да направи ф
акт
ически.
Някога например ще почувствуваме следното даже при определени хора на изкуството можем да кажем, че те са почувствували нещо подобно повече или по-малко съзнателно или несъзнателно; ние разбираме например наскоро починалия Густав Климт особено добре, когато допускаме подобни предпоставки в неговото чувство, в неговия разум. Някога ще почувствуваме следното: да предположим, че в нас се ражда стремежът да нарисуваме една хубава жена. Обаче онзи, който има едно тънко чувство, може да почувствува, че в момента, когато е направил нещо от една хубава жена, в същия момент той е пренесъл тази хубава жена вътрешно, духовно-свръхсетивно, от живота към смъртта. В същия момент, в който се решим да нарисуваме една хубава жена, ние сме я убили духовно, отнели сме и нещо иначе бихме могли да застанем срещу жената и живота, не бихме оформили това, което в образа може да бъде оформено художествено -, ние трябва първо да сме убили художествено жената и след това трябва да бъдем в състояние да проявим толкова много хумор, за да я оживим отново вътрешно.
Това натуралистът не може да направи фактически.
Натуралистичното изкуство боледува от това, че му липсва хуморът. Ето защо то ни доставя много мъртви трупове, доставя ни това, което в природата убива всеки по-висш живот, обаче липсва му хуморът, за да оживи отново това, което в първия процес трябва да убие. Даже една прелестна жена по отношение на нея ни се струва, като че не само сме я убили тайнствено, а като че първо сме я малтретирали и след това сме я убили. Това е винаги един процес, който се движи в едната посока, този процес на убиването, който е свързан с това, че трябва да копираме това, което в един по-висш живот побеждава нещо, което в природата иска да встъпи в съществуванието. Винаги имаме едно убиване и едно новооживяване чрез хумора, което трябва да стане в душата както на художествено творящия така и на художествено наслаждаващия се.
към текста >>
Винаги имаме едно убиване и едно новооживяване чрез хумора, което трябва да стане в душата к
акт
о на художествено творящия така и на художествено наслаждаващия се.
Това натуралистът не може да направи фактически. Натуралистичното изкуство боледува от това, че му липсва хуморът. Ето защо то ни доставя много мъртви трупове, доставя ни това, което в природата убива всеки по-висш живот, обаче липсва му хуморът, за да оживи отново това, което в първия процес трябва да убие. Даже една прелестна жена по отношение на нея ни се струва, като че не само сме я убили тайнствено, а като че първо сме я малтретирали и след това сме я убили. Това е винаги един процес, който се движи в едната посока, този процес на убиването, който е свързан с това, че трябва да копираме това, което в един по-висш живот побеждава нещо, което в природата иска да встъпи в съществуванието.
Винаги имаме едно убиване и едно новооживяване чрез хумора, което трябва да стане в душата както на художествено творящия така и на художествено наслаждаващия се.
Ето защо онзи, който иска да нарисува едно пъргаво селско момче на планинското пасище, няма нужда да предаде това, което вижда, а преди всичко трябва да бъде наясно, че в това, което е схванал като художествен замисъл, той убива пъргавото селско момче на планинското пасище, или поне го е вцепенил, и че трябва отново да оживи тази вцепенена форма, трябва да и предаде един израз, един жест, който сега отново съединява с останалата природна връзка това, което е убито в отделните части, и чрез това да даде един нов живот. Такива неща се е опитал да постигне Ходлер. Днес те отговарят напълно на копнежите на хората на изкуството.
към текста >>
Да бъде създадено едно задоволяване на това, което всъщност иска да се превърне във видение, това винаги ще се превръща повече или по-малко в експресионистичната форма на изкуството, макар и да не трябва да отдаваме голямо значение на тази хар
акт
ерна дума.
Можем да кажем, че двата извора на изкуството отговарят на най-дълбоките нужди, на несъзнателните нужди на човешката душа.
Да бъде създадено едно задоволяване на това, което всъщност иска да се превърне във видение, това винаги ще се превръща повече или по-малко в експресионистичната форма на изкуството, макар и да не трябва да отдаваме голямо значение на тази характерна дума.
И онова, което трябва да бъде създадено, за да съедини отново това, което сме разтворили в неговите сетивно-свръхсетивни съставни части в някоя форма, или от което сме убили непосредствения сетивен живот, за да му вдъхнем самите ние свръхсетивен живот, ще доведе до импресионистичната форма на изкуството. Тези две нужди на човешката душа са били винаги изворите на изкуството, само че в общото развитие на човечеството в непосредственото минало едното е преследвано експресионистично, другото импресионистично. Вероятно отивайки бързо към бъдещето то ще се оформи в особено голям размер. В бъдещето хората ще чувствуват художествено тогава, когато разширят все повече и повече неумственото съзнание, а чувството, когато развият интензивно именно това последното в тези две направления. Тези две направления това трябва да подчертаваме постоянно отново по отношение на определени погрешни разбирания тези две направления не отговарят никак на нещо болестно.
към текста >>
Когато тези два източника на изкуството се проявят чувствено в човешката душа, тогава ще се види без съмнение, колко здраво е чувствувал Гьоте, когато за определен момент на живота такива неща са винаги разбира се едностранчиви той чувствувал истински художественото в музиката, като е казал: музиката представлява затова най-висшето в изкуството к
акт
о казах, това е едностранчиво, защото всяко изкуство може да стигне до тази висота, но когато хар
акт
еризираме, ние винаги хар
акт
еризираме едностранчиво -, музиката представлява най-висшето затова, защото тя никак не е в състояние да подражава нещо от природата, а е съдържание и форма в нейния собствен елемент.
Аз вярвам напълно, че художественият процес е в много отношения нещо намиращо се дълбоко, дълбоко в подсъзнанието, но все пак може да бъде от голямо значение за живота да имаме при определени обстоятелства такива силни, такива интензивни представи за художествения процес, че тези силни, интензивни представи да произвеждат в душата нещо, което слаби представи никога не произвеждат, а именно да се превърнат в чувство.
Когато тези два източника на изкуството се проявят чувствено в човешката душа, тогава ще се види без съмнение, колко здраво е чувствувал Гьоте, когато за определен момент на живота такива неща са винаги разбира се едностранчиви той чувствувал истински художественото в музиката, като е казал: музиката представлява затова най-висшето в изкуството както казах, това е едностранчиво, защото всяко изкуство може да стигне до тази висота, но когато характеризираме, ние винаги характеризираме едностранчиво -, музиката представлява най-висшето затова, защото тя никак не е в състояние да подражава нещо от природата, а е съдържание и форма в нейния собствен елемент.
Но така всяко изкуство става съдържание и форма в неговия първичен елемент, когато изтръгва по посочения начин от природата нейните тайни, не чрез измисляне, не чрез измъдруване, а чрез откриване на сетивно-свръхсетивното в нея. Аз вярвам, че без съмнение в самата душа има често пъти един много тайнствен процес, когато насочим дълбоко вниманието върху сетивно-свръхсетивното в природата. Самият Гьоте е употребил този израз "сетивно-свръхсетивно". И въпреки че той нарича това сетивно-свръхсетивно една явна тайна, то може да бъде намерено само тогава, когато подсъзнателните душевни сили могат да се потопят напълно в природата.
към текста >>
И, к
акт
о вярвам, така в душата ще могат да се развият истински художествени изживявания, могат да се развият така, че да възбудят също художественото разбиране, художествената наслада.
То излиза наяве особено художествено изразено в още малко разбраната втора част на неговата трагедия "Фауст". Гьоте притежава вече това чувствува не на изкуството, да търси сетивно-свръхсетивното чрез това, че частта на природата да бъде позната като това, което иска да стане едно цяло издигайки се над самото себе си, което метаморфоризирайки се става отново нещо друго и след това бивайки съединено с другото в едно произведение на природата бива убито чрез един по-висш живот. Когато проникваме по такъв начин в природата, ние навлизаме в много по-висок смисъл в една истинска действителност, отколкото вярва обикновеното съзнание. Това, в което проникваме, доставя обаче най-голямото доказателство за това, че изкуството няма нужда да копира просто сетивното или да изразява свръхсетивното, чисто духовното, чрез което би се заблудила към две страни, но че изкуството може да даде форма, може да изрази това, което е сетивно в свръхсетивното, свръхсетивно в сетивното. Ние сме може би в най-истинския смисъл на думата натуралисти именно чрез това, че познаваме сетивно-свръхсетивното и ставаме натуралисти именно по отношение на сетивно-свръхсетивното тъкмо затова, защото можем да го схванем само тогава, когато сме същевременно супер натуралисти.
И, както вярвам, така в душата ще могат да се развият истински художествени изживявания, могат да се развият така, че да възбудят също художественото разбиране, художествената наслада.
Но този начин човек ще може да развие по определен начин в самия себе си способността да живее художествено в изкуството. Без съмнение обаче именно едно такова интензивно по-дълбоко разглеждане на сетивно-свръхсетивното и неговото осъществяване чрез изкуството ще направи разбираемо Гьотевите дълбоко чувствувани, излезли от дълбоко разбиране на света думи, от които аз изходих, думите, които искат да изразят по един обхватен начин нашето отношение като човек към изкуството тогава, когато сме в състояние да схванем дълбоко изкуството в неговото отношение към истинската, също към свръхсетивната действителност.
към текста >>
51.
5. СКАЗКА ВТОРА. Мюнхен, 17 февруари 1918 г.
GA_271 Изкуство и познание на изкуството Основите на една нова естетика
Аз цитирам, и можем да кажем, че изказването не е така напълно несполучливо, че ф
акт
ически, когато разглеждаме природата, като хора чувствуваме много добре, колко малко отговаря това, което можем да схванем в нашите мисли, даже когато работим с най-остроумната естествена наука, колко малко отговаря то на великите, неизмерими тайни на природата.
Този човек е станал поради това професор по философия при един университет. Искам да цитирам едно негово изказване, което се отнася за човешкото разглеждане на природата. Изказването е малко радикално. Този господин казва именно, че природата е тайнствена на всички страни и че човекът, когато той чувствува действително на всички страни тайнствеността на природата, не може да стори друго, освен да почувствува в душата си безкрайното нищожество на своето собствено същество. Природата се разпростира неизмеримо в нейната вечност и ние би трябвало всъщност да чувствуваме, че с нашите представи и идеи върху природата стоим пред нея само зяпайки!
Аз цитирам, и можем да кажем, че изказването не е така напълно несполучливо, че фактически, когато разглеждаме природата, като хора чувствуваме много добре, колко малко отговаря това, което можем да схванем в нашите мисли, даже когато работим с най-остроумната естествена наука, колко малко отговаря то на великите, неизмерими тайни на природата.
И ако не бихме могли да чувствуваме, че мисълта която самата природа не произвежда, а която може да се роди само в човешката душа, че мисълта стои срещу природата, ако не бихме знаели, че тази мисъл отговаря на една човешка нужда, ако не бихме чувствували, че оставяйки мисълта да царува върху природата в това се крие цялото наше човешко определение и развитие на човечеството, от което царуване на мисълта ние се нуждаем както семето се нуждае от растението, то всъщност при едно по-зряло себепознание не бихме знаели, защо размишляваме върху природата. Ние размишляваме върху природата заради самите нас и знаем, че когато стоим с мисълта срещу природата, се намираме всъщност далече от тази природа. Така се чувствува човек при разглеждането на природата.
към текста >>
И ако не бихме могли да чувствуваме, че мисълта която самата природа не произвежда, а която може да се роди само в човешката душа, че мисълта стои срещу природата, ако не бихме знаели, че тази мисъл отговаря на една човешка нужда, ако не бихме чувствували, че оставяйки мисълта да царува върху природата в това се крие цялото наше човешко определение и развитие на човечеството, от което царуване на мисълта ние се нуждаем к
акт
о семето се нуждае от растението, то всъщност при едно по-зряло себепознание не бихме знаели, защо размишляваме върху природата.
Искам да цитирам едно негово изказване, което се отнася за човешкото разглеждане на природата. Изказването е малко радикално. Този господин казва именно, че природата е тайнствена на всички страни и че човекът, когато той чувствува действително на всички страни тайнствеността на природата, не може да стори друго, освен да почувствува в душата си безкрайното нищожество на своето собствено същество. Природата се разпростира неизмеримо в нейната вечност и ние би трябвало всъщност да чувствуваме, че с нашите представи и идеи върху природата стоим пред нея само зяпайки! Аз цитирам, и можем да кажем, че изказването не е така напълно несполучливо, че фактически, когато разглеждаме природата, като хора чувствуваме много добре, колко малко отговаря това, което можем да схванем в нашите мисли, даже когато работим с най-остроумната естествена наука, колко малко отговаря то на великите, неизмерими тайни на природата.
И ако не бихме могли да чувствуваме, че мисълта която самата природа не произвежда, а която може да се роди само в човешката душа, че мисълта стои срещу природата, ако не бихме знаели, че тази мисъл отговаря на една човешка нужда, ако не бихме чувствували, че оставяйки мисълта да царува върху природата в това се крие цялото наше човешко определение и развитие на човечеството, от което царуване на мисълта ние се нуждаем както семето се нуждае от растението, то всъщност при едно по-зряло себепознание не бихме знаели, защо размишляваме върху природата.
Ние размишляваме върху природата заради самите нас и знаем, че когато стоим с мисълта срещу природата, се намираме всъщност далече от тази природа. Така се чувствува човек при разглеждането на природата.
към текста >>
И въпреки че трябва да чувствуваме най-интензивната отговорност по отношение на всичко, което изказваме върху духа, което можем да говорим от свръхсетивното, което може да се яви само в душата, ние чувствуваме, че трябва да следваме това, че трябва да го изкажем от една вътрешна необходимост, също к
акт
о израстваме като дете, или к
акт
о се научаваме да говорим.
Когато чувствуваме себе си по отношение на духовния живот, по отношение на свръхсетивния живот, трябва да се изкажем различно. Може би този свръхсетивен живот, когато той се представя в нас, е макар и незначителен, детски, но ние чувствуваме една вътрешна необходимост да изкажем това, което духът ни открива в душата.
И въпреки че трябва да чувствуваме най-интензивната отговорност по отношение на всичко, което изказваме върху духа, което можем да говорим от свръхсетивното, което може да се яви само в душата, ние чувствуваме, че трябва да следваме това, че трябва да го изкажем от една вътрешна необходимост, също както израстваме като дете, или както се научаваме да говорим.
Следователно по отношение на сетивното и на свръхсетивното ние се чувствуваме в едно крайно противоположно положение.
към текста >>
Ние бихме могли да кажем само това, което сами можем да имаме като изживявания при изкуството, като радости, като назидание и т.н., к
акт
о чувствуваме нуждата да говорим някога върху това, което сме изживели с един обичан приятел.
Нещо трето е още това, което можем да наречем: размишление или изказване върху изкуството. Когато искаме да се изкажем върху изкуството, ние не чувствуваме нито онова стоене настрана, което винаги чувствуваме, когато храним мисли върху природата, нито чувствуваме онази необходимост, която ни обзема по отношение на вътрешните изяви на свръхсетивното, а, когато се опитаме да се изкажем върху изкуството, имаме напротив чувството, че непрестанно се смущаваме с мисълта е всъщност винаги един смутител на спокойствието. И би трябвало винаги да се въздържаме от мислене, от говорене върху всичко, което се отнася за изкуството и да се наслаждаваме в мълчание на изкуството. Все пак, когато искаме да говорим поради някаква причина върху изкуството, ние не трябва да правим това от разбирането на един професор по естетика или даже на един критик на изкуството. Нали, ние не трябва да правим това от разбирането и настроението на един критик на изкуството, защото се явява като излишно, когато сме яли няколко яденета, да чете лекции, защо те са се харесали някому.
Ние бихме могли да кажем само това, което сами можем да имаме като изживявания при изкуството, като радости, като назидание и т.н., както чувствуваме нуждата да говорим някога върху това, което сме изживели с един обичан приятел.
Ние бихме могли да говорим върху изкуството от една пълнота на сърцето, а не от едно критическо разбиране, и също така не трябва да имаме претенцията да изкажем с това, което имаме да кажем, нещо закономерно или общовалидно, а всъщност само един вид субективно изповядване. Но при всяко говорене върху изкуството струва ми се, че едно дълбоко действуващо чувство е това, че всъщност мисълта ни смущава и именно това ми се струва да показва веднага, как стои жизненият въпрос с изкуството.
към текста >>
Но, к
акт
о ми се струва, при едно елементарно чувствуване, което се развива по отношение на художественото творчество, ние скоро трябва да стигнем до убеждението, че изкуството не е в състояние нито да изобрази сетивното такова, каквото то ни заобикаля непосредствено, нито също да изрази мисълта.
Понеже като хора ние живеем първо в сетивния свят, можем да зададем въпроса: в какво отношение стои изкуството към сетивното? Също така, понеже като хора можем да чувствуваме изчерпващо само върху сетивния свят, когато имаме едно отношение към свръхсетивното, бихме могли също да запитаме: какво отношение има изкуството към свръхсетивното?
Но, както ми се струва, при едно елементарно чувствуване, което се развива по отношение на художественото творчество, ние скоро трябва да стигнем до убеждението, че изкуството не е в състояние нито да изобрази сетивното такова, каквото то ни заобикаля непосредствено, нито също да изрази мисълта.
към текста >>
Поетичните съчинения имащи за основа един светоглед имат при всички обстоятелства един педантично-школен хар
акт
ер; всяко истинско художествено чувствуване ще отхвърли всъщност винаги алегорично-символичното.
Онзи, който има едно чувство за природата, ще трябва всъщност винаги да има по отношение на сетивното чувство, когато иска да го изобрази и да създаде един вид копие от него, че той не може да постигне всъщност природата като такава, че все пак природата е винаги по-красива и по-съвършена от каквото и да е нейно изображение. По отношение на духовното поетичните съчинения имащи за основа един светоглед и нещо подобно свидетелствуват за това ние ще имаме чувството, че, когато искаме да го изобразим, създаваме нещо сламенно и излишно.
Поетичните съчинения имащи за основа един светоглед имат при всички обстоятелства един педантично-школен характер; всяко истинско художествено чувствуване ще отхвърли всъщност винаги алегорично-символичното.
към текста >>
Това ми се струва да се дължи на ф
акт
а, че в човешката душа постоянно се образуват процеси, които могат да виреят или до техния край или да се прекъснат на някое място.
На този въпрос ще можем да отговорим само тогава, когато вникнем действително в душевния процес на художественото творчество и наслаждение: как ние не можем да го опишем чрез закономерната естетика, а можем само да го изживеем. Когато стоим срещу света в обикновения, еснафски, нехудожествен живот, ние имаме работа от една страна със сетивното възприятие и от друга страна с това, което се създава в нашата собствена душа чрез сетивното възприятие, с мисълта. Едно такова възприятие, каквото ни предлага природата, например да се изисква от изкуството едно изобразяване на един човек, ми се струва поради гореспоменатите причини нещо почти невъзможно и затова излишно. Това, което непосредственото възприятие на природата предлага, да искаме да го изобразим чрез изкуството, представлява всъщност винаги определени заблуждения в изкуството. От друга страна обаче то се явява така може би това е нещо странно, но ние все пак го изживяваме, аз вече го посочих относно говоренето върху изкуството: в действителния художествен процес на творчеството и наслаждението имаме стремежа да изключим колкото е възможно повече мисълта, да не оставим по никакъв начин това да стигне до мисълта.
Това ми се струва да се дължи на факта, че в човешката душа постоянно се образуват процеси, които могат да виреят или до техния край или да се прекъснат на някое място.
Ние можем да проследим тези процеси, когато чрез духовното наблюдение действително слизаме в глъбините на душевния живот, които за обикновеното съзнание остават в областта на подсъзнанието или на безсъзнанието.
към текста >>
Обаче ако бихме искали да изобразим, да копираме всичко това, което е на един човек ние не бихме могли все пак, к
акт
о казах, да достигнем природата, защото нещо нехудожествено е, да искаме просто да копираме външни предмети, предметите на природата.
Обаче трябва да кажем: природата съдържа в себе си онази неизмеримост, съдържа в себе си интензивната безкрайност, до която не можем да стигнем чрез мисълта. Природата съдържа в себе си също свръхсетивното в сетивното. Ние стигаме до там да разберем, в какво се състои сетивно-свръхсетивното в самата външна природа, когато разглеждаме природата така, че се стараем да добием това, което се намира в нея вън от сетивното впечатление. Искам да взема един пример: когато стоим срещу един човек, ние можем да насочим вниманието си върху човешката форма, върху това, че чрез човешката форма се изявява инкарнатът, върху това, че чрез външната форма се проявява физиономията, мимиката; можем да проследим, как животът въобще пропива това, което е външна форма. Без съмнение, ние можем да сторим това.
Обаче ако бихме искали да изобразим, да копираме всичко това, което е на един човек ние не бихме могли все пак, както казах, да достигнем природата, защото нещо нехудожествено е, да искаме просто да копираме външни предмети, предметите на природата.
Онзи, който пита по отношение на едно произведение на изкуството за неговата прилика с един природен обект, предварително свидетелствува, че трябва да изкажем тези неща радикално желае да види не едно произведение на изкуството, а една илюстрация. Но предстои нещо друго. Трябва да кажем: когато проследим това, което се изразява в една човешка форма, то всъщност онова, което ни се явява като форма, е убито чрез всичко останало, което живее в тази форма чрез тонирането, което идва от непосредствения живот, чрез душевното съдържание. И тази е тайната на природата: тази природа е толкова безкрайна в нейните отделни части, че всяка една отделна част понася да бъде убита чрез нещо по-висше от нея. Обаче ние можем, когато имаме чувство за това, да събудим към един нов живот убитото от неговата собствена същност; ние можем да събудим това, което е убито във формата чрез душевното проникване, можем да го оживим така, че самата форма да стане сега едно живо същество, без да крие в себе си живот и душевно съдържание.
към текста >>
К
акт
о от едната страна мога да си представя, че ако художественото работи отвътре чрез задържаното видение и аз създавам един насрещен образ от форми, линии и цветове к
акт
о мога да си представя, че тези линии и цветове могат да бъдат съчетани така, че те не отразяват нищо друго, освен задържаното видение, така от друга страна мога да кажа: на мене ми се струва възможно да създам от едно природно същество, да речем от човека, в което самият живот е убит, което е станало един труп, струва ми се възможно да създам чисто художествено нещо живо, чрез това, че извличам от общата вселена нещо, което още може да оживи художествено трупа.
Когато говорим върху тези неща, ние сме изкушени да изкажем парадокси; обаче аз вярвам, че това не вреди нищо, защото можем да видим при крайните, радикални случаи, как стои всъщност работата при по-малко радикалните случаи.
Както от едната страна мога да си представя, че ако художественото работи отвътре чрез задържаното видение и аз създавам един насрещен образ от форми, линии и цветове както мога да си представя, че тези линии и цветове могат да бъдат съчетани така, че те не отразяват нищо друго, освен задържаното видение, така от друга страна мога да кажа: на мене ми се струва възможно да създам от едно природно същество, да речем от човека, в което самият живот е убит, което е станало един труп, струва ми се възможно да създам чисто художествено нещо живо, чрез това, че извличам от общата вселена нещо, което още може да оживи художествено трупа.
Но възможността съществува като граничен случай, че когато природата е убила вече едно същество, ражда се едно пресъздаване на самия труп чрез това, че нещо бива извлечено, което одушевява тази форма като нещо съвършено различно от това, което самият човек е с неговото душевно същество. Мога да си представя, че една примамливо произведение на изкуството се ражда чрез това, че в един труп изниква един нов живот, който отразява тайните, които съществуват по отношение на човека и които са покрити само чрез това, че до своята смърт човекът има в себе си своето собствено душевно същество. Ние не трябва да се спъваме при един такъв граничен случай. От него можем да си изясним, че художественото творчество може да бъде действено по отношение на външната природа, защото всъщност художественото творчество и наслаждение непрестанно протича по този начин, макар и то да не стига до граничния случай. Изкуството е едно непрестанно освобождаване на тайнствен живот, който не може да бъде в самата природа, който трябва да бъда извлечен.
към текста >>
Тези неща ни свидетелствуват, че съществува едно отношение между външната природа и човешката вътрешност, което има в действителност хар
акт
ера на сетивно-свръхсетивното.
Ние ще открием например, че, когато огъваме една повърхност, и след това я огънем двойно, така че гънката отново е огъната, имаме най-простото първично явление на живота. Една повърхност, която е огъната по този начин, че гънката е огъната още веднъж, може да бъде използувана по-най-разнообразен начин и от самата форма на повърхността ще произлезе вътрешният живот на тази повърхност разбира се от само себе си, че това трябва да бъде оформено по-нататък.
Тези неща ни свидетелствуват, че съществува едно отношение между външната природа и човешката вътрешност, което има в действителност характера на сетивно-свръхсетивното.
Ние стигаме по отношение на външната природа до образуване на мисълта именно чрез това, че тази външна природа държи омагьосано, убива чрез нещо по-висше това, което иначе съществува като части в природата и държи в себе си омагьосан един по-висш духовен живот. Благодарение на това ние сме принудени да схванем този убит живот чрез студената мисъл. Когато избегнем тази бледна мисъл и се заловим да обхванем онова, което се намира омагьосано в частите на природата и по отношение на което сами произвеждаме процеса да го съчетаем, да му дадем по-висшия живот, тогава ние минаваме през процеса на художественото творчество или през този на художественото наслаждение. И двете се отнасят едно към друго само така, че при едното това става по-късно, при другото по-рано, и при другото става по-рано това, което при първото е по-късно. Когато проследим този начин на разглеждане нещата, който се насочва върху интензивната безкрайност на природата, върху възможността да обезмагьосаме тайните на природата, когато проследим по това, какво той представлява в душевния живот на човека, тогава трябва да кажем: чрез това не се произвежда бледият живот на мислите.
към текста >>
За този, който има чувство за формата, се установява сега не чрез някакво анатомическо разглеждане, а чрез едно чувствено разглеждане на скелета на главата и на скелета на тялото -, че единият е една метаморфоза на другия, че това, което са костите на главата можем да си го представим по форма така, щото винаги там, където се намира един хълм, този хълм също може да израсне, от друга страна там, където се намира един израстък, този израстък може да намалее, да изчезне, чрез просто преобразуване, чрез едно просто изменение ние можем ф
акт
ически чрез изменение на формата да направим скелетът на главата да произлезе от останалия скелет на тялото и, до определена висока степен, останалият скелет да произлезе от този на главата.
Естествено това може да отиде по-далече и тогава стигаме до това, което днес изглежда на някои хора направо безсмислено, ужасно. Ние можем да разберем това; обаче ужасно е изглеждало на хората винаги това, което след това става за тях нещо самопонятно, след като известно време са свикнали с него. Когато разглеждате един човек достатъчно е само да го разглеждате по форма на неговия скелет -, Вие ще можете да добиете още чрез един съвсем повърхностен начин на разглеждане възгледа, че скелетът се състои от две силно диференцирани части днес не искаме да вземем под внимание друго: от скелета на главата, който е така да се каже само сложен отгоре, и от останалия скелет.
За този, който има чувство за формата, се установява сега не чрез някакво анатомическо разглеждане, а чрез едно чувствено разглеждане на скелета на главата и на скелета на тялото -, че единият е една метаморфоза на другия, че това, което са костите на главата можем да си го представим по форма така, щото винаги там, където се намира един хълм, този хълм също може да израсне, от друга страна там, където се намира един израстък, този израстък може да намалее, да изчезне, чрез просто преобразуване, чрез едно просто изменение ние можем фактически чрез изменение на формата да направим скелетът на главата да произлезе от останалия скелет на тялото и, до определена висока степен, останалият скелет да произлезе от този на главата.
Така щото можем да кажем: в главата е омагьосан целият човек. Даже когато пред нас имаме един скелет без глава, ние ще бъдем съблазнени, ако не искаме да спрем при сетивното гледане, да допълним при този скелет сетивно-свръхсетивно скелета на главата; ние ще бъдем съблазнени да направим щото видението на главата да произлезе от скелета. Има хора, които не могат да си представят това. Обаче невъзможно е в природата да се роди по някакъв начин скелетът на туловището без скелета на главата. За този, който не застава срещу природата със своето мислене само като абстрактен човек, а застава така, че носи в собственото си усещание същността на природата и не може да чувствува обекта на природата по друг начин, освен както това трябва да бъде, е самопонятно, че от скелета на тялото му се явява като едно видение също скелетът на главата.
към текста >>
За този, който не застава срещу природата със своето мислене само като абстр
акт
ен човек, а застава така, че носи в собственото си усещание същността на природата и не може да чувствува обекта на природата по друг начин, освен к
акт
о това трябва да бъде, е самопонятно, че от скелета на тялото му се явява като едно видение също скелетът на главата.
За този, който има чувство за формата, се установява сега не чрез някакво анатомическо разглеждане, а чрез едно чувствено разглеждане на скелета на главата и на скелета на тялото -, че единият е една метаморфоза на другия, че това, което са костите на главата можем да си го представим по форма така, щото винаги там, където се намира един хълм, този хълм също може да израсне, от друга страна там, където се намира един израстък, този израстък може да намалее, да изчезне, чрез просто преобразуване, чрез едно просто изменение ние можем фактически чрез изменение на формата да направим скелетът на главата да произлезе от останалия скелет на тялото и, до определена висока степен, останалият скелет да произлезе от този на главата. Така щото можем да кажем: в главата е омагьосан целият човек. Даже когато пред нас имаме един скелет без глава, ние ще бъдем съблазнени, ако не искаме да спрем при сетивното гледане, да допълним при този скелет сетивно-свръхсетивно скелета на главата; ние ще бъдем съблазнени да направим щото видението на главата да произлезе от скелета. Има хора, които не могат да си представят това. Обаче невъзможно е в природата да се роди по някакъв начин скелетът на туловището без скелета на главата.
За този, който не застава срещу природата със своето мислене само като абстрактен човек, а застава така, че носи в собственото си усещание същността на природата и не може да чувствува обекта на природата по друг начин, освен както това трябва да бъде, е самопонятно, че от скелета на тялото му се явява като едно видение също скелетът на главата.
Обаче за този, който прозира нещата, е все пак така, че, когато има само главата и сега от нея се допълва като чрез едно видение целия човек, този така допълнен човек става нещо различно от това, което той е в действителност, а не както правим обратното. Полученият по този начин човек е подобен и все пак различен. Така щото и тук можем да кажем: в природата в човека е създадено нещо цяло, което се състои от двете части: главата и останалият организъм; обаче всяка отделна част иска да стане един цял човек. В едно по-висше цяло е убит животът, който във всяка отделна част е омагьосан като цял човек. Ако изключим мисълта, която възниква в нас, когато заставаме срещу човека, тогава ние се виждаме поставени в необходимостта да създадем отново от собствената вътрешност това, което отнема на човека по този начин като го анализираме.
към текста >>
Обаче за този, който прозира нещата, е все пак така, че, когато има само главата и сега от нея се допълва като чрез едно видение целия човек, този така допълнен човек става нещо различно от това, което той е в действителност, а не к
акт
о правим обратното.
Така щото можем да кажем: в главата е омагьосан целият човек. Даже когато пред нас имаме един скелет без глава, ние ще бъдем съблазнени, ако не искаме да спрем при сетивното гледане, да допълним при този скелет сетивно-свръхсетивно скелета на главата; ние ще бъдем съблазнени да направим щото видението на главата да произлезе от скелета. Има хора, които не могат да си представят това. Обаче невъзможно е в природата да се роди по някакъв начин скелетът на туловището без скелета на главата. За този, който не застава срещу природата със своето мислене само като абстрактен човек, а застава така, че носи в собственото си усещание същността на природата и не може да чувствува обекта на природата по друг начин, освен както това трябва да бъде, е самопонятно, че от скелета на тялото му се явява като едно видение също скелетът на главата.
Обаче за този, който прозира нещата, е все пак така, че, когато има само главата и сега от нея се допълва като чрез едно видение целия човек, този така допълнен човек става нещо различно от това, което той е в действителност, а не както правим обратното.
Полученият по този начин човек е подобен и все пак различен. Така щото и тук можем да кажем: в природата в човека е създадено нещо цяло, което се състои от двете части: главата и останалият организъм; обаче всяка отделна част иска да стане един цял човек. В едно по-висше цяло е убит животът, който във всяка отделна част е омагьосан като цял човек. Ако изключим мисълта, която възниква в нас, когато заставаме срещу човека, тогава ние се виждаме поставени в необходимостта да създадем отново от собствената вътрешност това, което отнема на човека по този начин като го анализираме. И по този начин ние градим творчески, както самата природа, изграждаме отново природата.
към текста >>
И по този начин ние градим творчески, к
акт
о самата природа, изграждаме отново природата.
Обаче за този, който прозира нещата, е все пак така, че, когато има само главата и сега от нея се допълва като чрез едно видение целия човек, този така допълнен човек става нещо различно от това, което той е в действителност, а не както правим обратното. Полученият по този начин човек е подобен и все пак различен. Така щото и тук можем да кажем: в природата в човека е създадено нещо цяло, което се състои от двете части: главата и останалият организъм; обаче всяка отделна част иска да стане един цял човек. В едно по-висше цяло е убит животът, който във всяка отделна част е омагьосан като цял човек. Ако изключим мисълта, която възниква в нас, когато заставаме срещу човека, тогава ние се виждаме поставени в необходимостта да създадем отново от собствената вътрешност това, което отнема на човека по този начин като го анализираме.
И по този начин ние градим творчески, както самата природа, изграждаме отново природата.
Ние създаваме този безкрайно интензивен, пълен със значение процес на унифициране на това, което трябва да бъде първо убито в неговите части, за да се яви отново на по-висока степен. И самопонятното става нещо различно, когато го пресъздаваме в духа.
към текста >>
То е това, което постоянно трябва да побеждаваме в самите нас, което ф
акт
ически побеждаваме, като към импулсите, които носим в нас чрез нашата глава, в нас действуват онези импулси, които идвайки от останалия организъм подържат в свежо състояние това втвърдяващо се.
Ние ще искаме да оформим луциферическото по начин различен от този, който природата прилага: ще превърнем например раменните лопатки в крила; след това ще бъде отново съблазнени да съберем, да свържем това, което природата стеснява, ограничава, тези крила, с формата на ухото и на главата. От тези сетивно-свръхсетивни части на човека ще се получи нещо различно от един обикновен естествен човек, обаче то ще представлява една определена страна на човека, която не бихме могли да представим отделно. Би било ужасно, ако някой би поставил за себе си нещо подобно като фигура, обаче заедно с човека и доведено в подходяща композиция към човека, то може отново да бъде изработено така, че да подражаваме композиционната сила на природата. Обратно трябва да пресъздадем също така това, което в човешката глава иска да стане един цял човек. Това, което в човешката глава иска да стане един цял човек, то се вкостенява, втвърдява се, когато го развием, за да добием целия човек.
То е това, което постоянно трябва да побеждаваме в самите нас, което фактически побеждаваме, като към импулсите, които носим в нас чрез нашата глава, в нас действуват онези импулси, които идвайки от останалия организъм подържат в свежо състояние това втвърдяващо се.
Това, което е глава, ние трябва да го победим чрез това, което произхожда от кръвта на сърдечния организъм. Тук сетивно-свръхсетивното устройство на човека дава възможността да пресъздадем в отделни форми това, което в отделната човешка форма е компонирано от самата природа по един скрит начин на друга степен.
към текста >>
Ф
акт
ически това, което бихме могли да наречем процес на пресъздаването, се превръща в един процес на човешкия душевен живот, нещо, което природата подражава не само външно абстр
акт
но, а което то продължава развитието на природата в самия човек.
Фактически това, което бихме могли да наречем процес на пресъздаването, се превръща в един процес на човешкия душевен живот, нещо, което природата подражава не само външно абстрактно, а което то продължава развитието на природата в самия човек.
Това предполага, че всъщност художникът и този, който се наслаждава художествено стоят срещу природата и срещу самите себе си по един много сложен начин нещо, което остава в подсъзнанието, тъй като мисълта е изключена. Трябва вече да кажем: към това, което трябва да стане художествено, ние стоим в един сложен процес. Ако някой би искал да изобрази просто една красива жена, като само подражава това, което природата дава, той би убил вътрешно тази жена. Той би я представил, би я изобразил мъртва. При него тя не би живяла, тъкмо когато той я копира много точно.
към текста >>
Аз вярвам ф
акт
ически, че този, който пристъпва с разбиране към Гьоте, той ще намери вече в Гьотевото великодушен и разбиращ възглед върху изкуството това, макар и изразено по друг начин, което днес бе показано като сетивен-свръхсетивен елемент в изкуството.
В моята предишна сказка върху същата тема аз се опитах да свържа мислите, които развих тук пред Вас, за да изложа, как сетивно-свръхсетивното може да се осъществи чрез изкуството, с определени мисли на Гьоте. Това бе изтълкувано лошо и сега аз забелязвам именно, че работата провървя и без да се свързвам с мислите на Гьоте. Когато някой свързва своите обяснения с мислите на Гьоте, той бива упрекнат, които мислят че се приближават особено много до Гьоте, когато предават нещо от него, когато предават нещо от Гьоте, което те не разбират, тези хора вярват, че трябва да осъждат другите, които са положили усилия да проникнат в нещата. Ние можем да разберем такива прояви; това е един природосъобразен процес в човешкия живот и понякога трябва много да се радваме, когато това, което казваме, бива съдено по този начин. Бихме могли даже да приемем: ако казаното би било съдено по друг начин, тогава ние ще сме казали нещо излишно или глупаво, следователно това, което можах да избягна, искам да изнеса поне накрая.
Аз вярвам фактически, че този, който пристъпва с разбиране към Гьоте, той ще намери вече в Гьотевото великодушен и разбиращ възглед върху изкуството това, макар и изразено по друг начин, което днес бе показано като сетивен-свръхсетивен елемент в изкуството.
Даже самият израз е взет от Гьоте. И аз вярвам, въпреки че съм напълно на мнение, че в определен смисъл е правилно, че онзи, комуто изкуството разкрива своите тайни, има известна изразена антипатия да влезе в едно умствено критикуване на изкуството или да навлезе в едно естетично-научно разглеждане, аз вярвам, че върху изкуството може да се говори само от гледна точка на живота, че върху изкуството се говори всъщност най-правилно, когато слушаме самия човек на изкуството. Без съмнение тогава стигаме до там да имаме един странен опит. По правило хората на изкуството ругаят ужасно върху това, което други хора на изкуството произвеждат и когато изпитваме радост при произведенията на художниците, понякога не изпитваме радост от това, което художниците изказват върху техните произведения, защото понякога те живеят в илюзии относно техните собствени произведения. Но художникът трябва да твори от илюзии и именно това може да бъде онова, което дава правилния импулс за неговото художествено творчество.
към текста >>
Вярвам, че именно чрез разглеждането на сетивно-свръхсетивното, к
акт
о то се оформя чрез задържаното видение, к
акт
о то застава срещу нас от външната природа, когато обезмагьосваме това, което е омагьосано в нея, изкуството разрешава загадките на природата по сетивно-свръхсетивен начин.
Без съмнение тогава стигаме до там да имаме един странен опит. По правило хората на изкуството ругаят ужасно върху това, което други хора на изкуството произвеждат и когато изпитваме радост при произведенията на художниците, понякога не изпитваме радост от това, което художниците изказват върху техните произведения, защото понякога те живеят в илюзии относно техните собствени произведения. Но художникът трябва да твори от илюзии и именно това може да бъде онова, което дава правилния импулс за неговото художествено творчество. Макар и да допускам всичко това, и макар от една страна да разбирам напълно, че художникът действително е суров по отношение на всичко това, което се проявява като сприятеляване към него от страна на тези, които разглеждат изкуството естетично-научно или по друг начин, все пак вярвам, че не е съвсем ненужно да си образуваме чувствени представи върху изкуството. Аз вярвам, че изкуството постоянно трябва да напредва заедно с напредъка на душевния живот.
Вярвам, че именно чрез разглеждането на сетивно-свръхсетивното, както то се оформя чрез задържаното видение, както то застава срещу нас от външната природа, когато обезмагьосваме това, което е омагьосано в нея, изкуството разрешава загадките на природата по сетивно-свръхсетивен начин.
Така щото накрая искам да цитирам това хубаво, световно-човешко изказване като едно резюмиране на днешното разглеждане: "Комуто природата започва да разкрива нейната явна тайна, той чувствува един неудържим копнеж към нейния най-достоен тълкувател, изкуството".
към текста >>
52.
6. СКАЗКА ПЪРВА. Мюнхен, 5 май 1918 г.
GA_271 Изкуство и познание на изкуството Основите на една нова естетика
То не съществува в такава груба форма, к
акт
о иначе при сетивните изяви; в схващането и творчеството има нещо духовно, което свободно разполага с възприятието и представата и с това, което живее като спомен и съдържание на паметта в художника.
По отношение на тяхното изживяване в художествената наслада, в художественото възприемане и схващане и в изживяването на свръхсетивните светове чрез свръхсетивното виждане, има в това изживяване субективно една огромна разлика. Художественото творчество, възприемане и гледане, оставя в душата, в която се проявява, да съществува напълно насочване не личността чрез сетивата върху външния свят с помощта на външното възприятие и с помощта на представата, която след това се превръща в спомен. Достатъчно е само да си припомним особеността на всяко художествено творчество и наслаждение и ние ще си кажем: без съмнение в художественото възприемане и също в художественото творчество има възприятие и сетивно схващане на външния свят.
То не съществува в такава груба форма, както иначе при сетивните изяви; в схващането и творчеството има нещо духовно, което свободно разполага с възприятието и представата и с това, което живее като спомен и съдържание на паметта в художника.
Обаче ние не бихме спорили върху оправданието на натурализма и на индивидуализма, ако не бихме знаели за връзката с възприятието. Също така ние можем да се убедим, че скрити в душата спомени, несъзнателни преживявания, които съществуват като памет в човека, съдействуват в художественото творчество и в художествената наслада. Всички тези фактори отпадат в това, което в смисъла на модерното духовно изследване е съдържание на действителното свръхсетивно познание. Тук ние имаме работа с едно пълно извличане на душата от сетивното възприятие, също и от обикновеното мислене и от това, което е свързано с мисленето като спомен. Да, тази е именно голямата трудност да доведем нашите съвременници до убеждението, че може да съществува нещо като едно вътрешно изживяване, което изключва възприятието и обикновеното мислене както и спомена.
към текста >>
Всички тези ф
акт
ори отпадат в това, което в смисъла на модерното духовно изследване е съдържание на действителното свръхсетивно познание.
Художественото творчество, възприемане и гледане, оставя в душата, в която се проявява, да съществува напълно насочване не личността чрез сетивата върху външния свят с помощта на външното възприятие и с помощта на представата, която след това се превръща в спомен. Достатъчно е само да си припомним особеността на всяко художествено творчество и наслаждение и ние ще си кажем: без съмнение в художественото възприемане и също в художественото творчество има възприятие и сетивно схващане на външния свят. То не съществува в такава груба форма, както иначе при сетивните изяви; в схващането и творчеството има нещо духовно, което свободно разполага с възприятието и представата и с това, което живее като спомен и съдържание на паметта в художника. Обаче ние не бихме спорили върху оправданието на натурализма и на индивидуализма, ако не бихме знаели за връзката с възприятието. Също така ние можем да се убедим, че скрити в душата спомени, несъзнателни преживявания, които съществуват като памет в човека, съдействуват в художественото творчество и в художествената наслада.
Всички тези фактори отпадат в това, което в смисъла на модерното духовно изследване е съдържание на действителното свръхсетивно познание.
Тук ние имаме работа с едно пълно извличане на душата от сетивното възприятие, също и от обикновеното мислене и от това, което е свързано с мисленето като спомен. Да, тази е именно голямата трудност да доведем нашите съвременници до убеждението, че може да съществува нещо като едно вътрешно изживяване, което изключва възприятието и обикновеното мислене както и спомена. Особено естественикът не ще допусне, че случаят би могъл да бъде такъв. Той винаги ще твърди: ти казваш, че в твоето ясновиждане не се влива нищо, обаче се мамиш: ти не знаеш какво скрито съдържание има в паметта, което възлиза в съзнанието по рафинирани пътища. Това иде от там, че онези, които възразяват това, не се занимават с методите, чрез които се стига до ясновиждането и които показват, че впечатленията от духовния свят могат да бъдат непосредствено присъствуващи там, където не се влива нищо от минали преживявания, от тайнствени спомени.
към текста >>
Да, тази е именно голямата трудност да доведем нашите съвременници до убеждението, че може да съществува нещо като едно вътрешно изживяване, което изключва възприятието и обикновеното мислене к
акт
о и спомена.
То не съществува в такава груба форма, както иначе при сетивните изяви; в схващането и творчеството има нещо духовно, което свободно разполага с възприятието и представата и с това, което живее като спомен и съдържание на паметта в художника. Обаче ние не бихме спорили върху оправданието на натурализма и на индивидуализма, ако не бихме знаели за връзката с възприятието. Също така ние можем да се убедим, че скрити в душата спомени, несъзнателни преживявания, които съществуват като памет в човека, съдействуват в художественото творчество и в художествената наслада. Всички тези фактори отпадат в това, което в смисъла на модерното духовно изследване е съдържание на действителното свръхсетивно познание. Тук ние имаме работа с едно пълно извличане на душата от сетивното възприятие, също и от обикновеното мислене и от това, което е свързано с мисленето като спомен.
Да, тази е именно голямата трудност да доведем нашите съвременници до убеждението, че може да съществува нещо като едно вътрешно изживяване, което изключва възприятието и обикновеното мислене както и спомена.
Особено естественикът не ще допусне, че случаят би могъл да бъде такъв. Той винаги ще твърди: ти казваш, че в твоето ясновиждане не се влива нищо, обаче се мамиш: ти не знаеш какво скрито съдържание има в паметта, което възлиза в съзнанието по рафинирани пътища. Това иде от там, че онези, които възразяват това, не се занимават с методите, чрез които се стига до ясновиждането и които показват, че впечатленията от духовния свят могат да бъдат непосредствено присъствуващи там, където не се влива нищо от минали преживявания, от тайнствени спомени. Школуването почива именно на това, че бива намерен пътят, по който душата се освобождава от външни впечатления и от почиващи на спомените представи. С това бе дадена една строга граница между художественото творчество и произвеждането на свръхсетивното познание, не взема в помощ организма на тялото, което все пак съдействува, когато се касае за художественото творчество.
към текста >>
Тези опити с изкуствата са общо взето вече хар
акт
ерни в тяхната изходна точка.
Но понеже положението е такова, толкова повече възниква въпросът: какво е отношението между това, което от подсъзнателни основи на душата се втъкава като импулси в художественото творчество и в художествената наслада, и това, което се ражда от чистия духовен свят в непосредствени настоящи впечатления от свръхсетивното познание? За да получим отговор на този въпрос, бих искал да изходя от някои опити, което ясновидецът има в изкуството.
Тези опити с изкуствата са общо взето вече характерни в тяхната изходна точка.
Тогава се показва, че този, който е научил да стои в свръхсетивния живот, да събира свръхсетивно познание, действително идва в състояние да изключи за определени времена всички сетивни впечатления и оставащите в спомена представи, които са свързани с тези впечатления. Човек може да изключи, да премахне това от своята душа. Когато сега този, който стои следователно в свръхсетивното виждане, се опита да обгърне ясно с поглед по отношение на едно произведение на изкуството всичко това, което е свикнал да обгръща с поглед по отношение на едно външно сетивно явление, получава се едно съвършено друго изживяване. По отношение на сетивното явление виждащият е винаги в състояние да изключва сетивни възприятия и свързани със спомена представи, но не и по отношение на произведението на изкуството. Въпреки че всичко, което е свързано със сетивата и с представите е самопонятно изключено, остава винаги едно важно вътрешно съдържание, което той нито иска, нито може да изключи.
към текста >>
Обаче онзи, който изживява истинската сложност на душевния живот, к
акт
о той се представя при ясновиждането, знае, че съвсем не съществува една такава разлика между мисленето, чувствуването и волението, а в обикновеното съзнание и в обикновения живот във всяко мислене съществува един остатък от чувствуването и волението, във всяко чувствуване един остатък от мисленето и волението и във всяко воление съществува също едно мислене, даже възприятие: във волението /волята/ остава един остатък от възприятието, който е скрит, подсъзнателен в него.
Ние откриваме това, когато се опитаме да схванем това, което действува в човека, когато той вижда чисто духовно в свръхсетивното познание. Тогава откриваме, колко недостатъчни представи имаме ние хората върху самите нас и върху нашето отношение към външния свят, когато оставяме в обикновеното съзнание. Ние вярваме, че нашето мислене, чувствуване и воление /воля/ са строго отделени едно от друго. Психологията свежда тези дейности едно към друго, обаче не с истинско умение.
Обаче онзи, който изживява истинската сложност на душевния живот, както той се представя при ясновиждането, знае, че съвсем не съществува една такава разлика между мисленето, чувствуването и волението, а в обикновеното съзнание и в обикновения живот във всяко мислене съществува един остатък от чувствуването и волението, във всяко чувствуване един остатък от мисленето и волението и във всяко воление съществува също едно мислене, даже възприятие: във волението /волята/ остава един остатък от възприятието, който е скрит, подсъзнателен в него.
Това трябва да имаме предвид, когато искаме да разберем ясновиждането. Защото от казаното можете да разберете, че в ясновидското гледане мисленето и възприеманието мълчат, обаче не мълчат чувствуването и волението /волята/. Но не би съществувало никакво ясновиждане, ако човек би развил само чувствуването и волението каквито те са в обикновеното съзнание. Напротив, когато човек преминава в ясновиждащото състояние, всяко воление /воля/, каквато то е в обикновения живот, трябва да бъде доведено до мълчание. Човекът идва в състоянието на пълния покой.
към текста >>
По отношение на това, което тук разбираме с ясновиждането, неспокойно движещото се преминаване в духовния свят, к
акт
о например при дервишите, е нещо съвършено различно.
По отношение на това, което тук разбираме с ясновиждането, неспокойно движещото се преминаване в духовния свят, както например при дервишите, е нещо съвършено различно.
Тук при истинското ясновиждане имаме едно пълно замълчаване на всичко, което в обикновения живот се проявява като воление /воля/, като сила на вълнуващите се чувства. В това, което човекът прави да премине от волята в действието, живее винаги нещо от вълнуващото се чувство. Това чувство трябва да замълчи също по отношение на неговата изява във волението. Обаче замълчава не вълнуващото се чувство като такова, и преди всичко не импулсът на волението /волята/. Възприятието и мисленето замлъкват, обаче импулсите на вълнуващото се чувство и на волението са оправдани, те само преминават в едно състояние на душевното настроение, следователно ще развият техния възприемателен и мислителен характер различно откакто това става обикновено.
към текста >>
Възприятието и мисленето замлъкват, обаче импулсите на вълнуващото се чувство и на волението са оправдани, те само преминават в едно състояние на душевното настроение, следователно ще развият техния възприемателен и мислителен хар
акт
ер различно отк
акт
о това става обикновено.
По отношение на това, което тук разбираме с ясновиждането, неспокойно движещото се преминаване в духовния свят, както например при дервишите, е нещо съвършено различно. Тук при истинското ясновиждане имаме едно пълно замълчаване на всичко, което в обикновения живот се проявява като воление /воля/, като сила на вълнуващите се чувства. В това, което човекът прави да премине от волята в действието, живее винаги нещо от вълнуващото се чувство. Това чувство трябва да замълчи също по отношение на неговата изява във волението. Обаче замълчава не вълнуващото се чувство като такова, и преди всичко не импулсът на волението /волята/.
Възприятието и мисленето замлъкват, обаче импулсите на вълнуващото се чувство и на волението са оправдани, те само преминават в едно състояние на душевното настроение, следователно ще развият техния възприемателен и мислителен характер различно откакто това става обикновено.
Ако бихме останали само при обикновеното чувствуване, или при едно погрешно изживяване на волята, както в мистицизма, тогава не бихме влезли в духовния свят. Обаче в спокойното настроение на душата това, което иначе е емоционални чувства и импулси на волята, се проявява именно така, че те се явяват пред човешката душа като обективни, силно мислени духовни същества, като остатъкът от възприятието и мисленето, който иначе остава незабелязан в чувствуването и волението, се изявява, става способен да застане в духовния свят. Когато човек е прозрял това, а именно, че като ясновидец той живее в чувствуването и волението /волята/, както иначе човекът живее в мисленето и възприятието не в неясното мислене и чувствуване, не в мъгливата мистика, а така ясно както иначе в мисленето и възприятието -, той може да се разбере плодотворно с изкуството, но така, че едвам тук той забелязва, колко безстойностни са такива схващания, каквито се изразяват например чрез думата изкуство.
към текста >>
Ако бихме останали само при обикновеното чувствуване, или при едно погрешно изживяване на волята, к
акт
о в мистицизма, тогава не бихме влезли в духовния свят.
Тук при истинското ясновиждане имаме едно пълно замълчаване на всичко, което в обикновения живот се проявява като воление /воля/, като сила на вълнуващите се чувства. В това, което човекът прави да премине от волята в действието, живее винаги нещо от вълнуващото се чувство. Това чувство трябва да замълчи също по отношение на неговата изява във волението. Обаче замълчава не вълнуващото се чувство като такова, и преди всичко не импулсът на волението /волята/. Възприятието и мисленето замлъкват, обаче импулсите на вълнуващото се чувство и на волението са оправдани, те само преминават в едно състояние на душевното настроение, следователно ще развият техния възприемателен и мислителен характер различно откакто това става обикновено.
Ако бихме останали само при обикновеното чувствуване, или при едно погрешно изживяване на волята, както в мистицизма, тогава не бихме влезли в духовния свят.
Обаче в спокойното настроение на душата това, което иначе е емоционални чувства и импулси на волята, се проявява именно така, че те се явяват пред човешката душа като обективни, силно мислени духовни същества, като остатъкът от възприятието и мисленето, който иначе остава незабелязан в чувствуването и волението, се изявява, става способен да застане в духовния свят. Когато човек е прозрял това, а именно, че като ясновидец той живее в чувствуването и волението /волята/, както иначе човекът живее в мисленето и възприятието не в неясното мислене и чувствуване, не в мъгливата мистика, а така ясно както иначе в мисленето и възприятието -, той може да се разбере плодотворно с изкуството, но така, че едвам тук той забелязва, колко безстойностни са такива схващания, каквито се изразяват например чрез думата изкуство.
към текста >>
Когато човек е прозрял това, а именно, че като ясновидец той живее в чувствуването и волението /волята/, к
акт
о иначе човекът живее в мисленето и възприятието не в неясното мислене и чувствуване, не в мъгливата мистика, а така ясно к
акт
о иначе в мисленето и възприятието -, той може да се разбере плодотворно с изкуството, но така, че едвам тук той забелязва, колко безстойностни са такива схващания, каквито се изразяват например чрез думата изкуство.
Това чувство трябва да замълчи също по отношение на неговата изява във волението. Обаче замълчава не вълнуващото се чувство като такова, и преди всичко не импулсът на волението /волята/. Възприятието и мисленето замлъкват, обаче импулсите на вълнуващото се чувство и на волението са оправдани, те само преминават в едно състояние на душевното настроение, следователно ще развият техния възприемателен и мислителен характер различно откакто това става обикновено. Ако бихме останали само при обикновеното чувствуване, или при едно погрешно изживяване на волята, както в мистицизма, тогава не бихме влезли в духовния свят. Обаче в спокойното настроение на душата това, което иначе е емоционални чувства и импулси на волята, се проявява именно така, че те се явяват пред човешката душа като обективни, силно мислени духовни същества, като остатъкът от възприятието и мисленето, който иначе остава незабелязан в чувствуването и волението, се изявява, става способен да застане в духовния свят.
Когато човек е прозрял това, а именно, че като ясновидец той живее в чувствуването и волението /волята/, както иначе човекът живее в мисленето и възприятието не в неясното мислене и чувствуване, не в мъгливата мистика, а така ясно както иначе в мисленето и възприятието -, той може да се разбере плодотворно с изкуството, но така, че едвам тук той забелязва, колко безстойностни са такива схващания, каквито се изразяват например чрез думата изкуство.
към текста >>
Ние се чувствуваме с мисленето и възприятието особено у дома си в архитектурата и скулптурата, защото онова сянкообразно абстр
акт
но мислене, което настоящето така много обича, престава, замълчава и се явява едно предметно мислене, което не може другояче, освен да направи неговото съдържание да премине във форми на пространството, в подвижни форми на пространството, в разтягащи се, в прегъващи се, огъващи се форми, в които се изразява течащата в света воля.
Ние се чувствуваме с мисленето и възприятието особено у дома си в архитектурата и скулптурата, защото онова сянкообразно абстрактно мислене, което настоящето така много обича, престава, замълчава и се явява едно предметно мислене, което не може другояче, освен да направи неговото съдържание да премине във форми на пространството, в подвижни форми на пространството, в разтягащи се, в прегъващи се, огъващи се форми, в които се изразява течащата в света воля.
Ясновидецът е принуден да не обхваща с мисленето това, което иска да познае от духовния свят, както обикновената наука. Тогава той не би познал нищо духовно. Тогава той само би се измамил, ако би мислил, ако би вярвал, че познава нещо духовно, защото с обикновените мисли не може да се проникне в духовния свят. Който иска да проникне в духовния свят, той трябва да има като мислител нещо, което създава в себе си пластични или архитектурни, но живи форми. Чрез това той стига до там да разбере, че художникът навлиза в едно изживяване на форми в подсъзнание то.
към текста >>
Ясновидецът е принуден да не обхваща с мисленето това, което иска да познае от духовния свят, к
акт
о обикновената наука.
Ние се чувствуваме с мисленето и възприятието особено у дома си в архитектурата и скулптурата, защото онова сянкообразно абстрактно мислене, което настоящето така много обича, престава, замълчава и се явява едно предметно мислене, което не може другояче, освен да направи неговото съдържание да премине във форми на пространството, в подвижни форми на пространството, в разтягащи се, в прегъващи се, огъващи се форми, в които се изразява течащата в света воля.
Ясновидецът е принуден да не обхваща с мисленето това, което иска да познае от духовния свят, както обикновената наука.
Тогава той не би познал нищо духовно. Тогава той само би се измамил, ако би мислил, ако би вярвал, че познава нещо духовно, защото с обикновените мисли не може да се проникне в духовния свят. Който иска да проникне в духовния свят, той трябва да има като мислител нещо, което създава в себе си пластични или архитектурни, но живи форми. Чрез това той стига до там да разбере, че художникът навлиза в едно изживяване на форми в подсъзнание то. Тези форми се стремят да излязат горе, изпълват неговата душа, превръщат се в обикновени представи, които отчасти могат да бъдат пресметнати; те биват превърнати в това, което след това е оформено художествено.
към текста >>
К
акт
о човек има иначе представата и възприятието, така ясновидецът трябва да развие дарби, които сочат към това, което прави да потръпне и да потрепери великата сграда на света.
Архитектът и скулпторът са преходни елементи за това, което ясновидецът изживява в духовния свят като мислене и възприемание. В организма на архитектът се промъква това, което ясновидецът схваща като форма за своя мислителен и възприемателен живот. Долу в глъбините на душата то витае на вълни издигайки се нагоре и става съзнателно. Така архитектът и скулпторът създават своите форми. Раз ликата е само тази, че това, което стои на основата на архитектурното и скулптурното творчество като съществена сила даваща формите, се издига нагоре от подсъзнателните импулси и че ясновидецът открива тези импулси като това, от което се нуждае, за да схване великите връзки на духовния свят.
Както човек има иначе представата и възприятието, така ясновидецът трябва да развие дарби, които сочат към това, което прави да потръпне и да потрепери великата сграда на света.
И това, което той вижда и преживява по този начин като ясновидец, то живее по един подсъзнателен начин в архитекта и скулптора, прониква тяхното творчество, когато те създават художествени форми.
към текста >>
Той трябва да стори това, като добива отново едно чувствуване и воление обаче едно преобразено чувствуване и воление, което не взема на помощ тялото -, едно чувствуване, което е вътрешно сродно с изживяването на музиката, което е ф
акт
ически така свързано, така сродно с музикалното изживяване, че човек може да каже: то е още по-музикално отколкото схващането на музиката.
Но в замяна на това се явява нещо друго. Имайки ясното съзнание, че се намира вън от своето тяло, че не възприема нищо с помощта на своето тяло, той се намира отново във външния свят, преминава интуитивно в това, което е възприел като подвижни форми и го е оформил в представи. Той внася своето себе във външния свят. Като прави това, той се научава някакси да каже на себе си: чрез действително вътрешно изживяване от опит може да се познае, че тук аз съм излязъл вън от моето тяло, което винаги ми е било посредник в отношението ми с външния свят, но аз отново намерих себе си, като се потопявам в духовния свят. Когато това стане вътрешно изживяване, ясновидецът намира, че е принуден да получи отново своето чувствуване и воление от духовния свят, да получи отново себе си от свръхсетивния свят.
Той трябва да стори това, като добива отново едно чувствуване и воление обаче едно преобразено чувствуване и воление, което не взема на помощ тялото -, едно чувствуване, което е вътрешно сродно с изживяването на музиката, което е фактически така свързано, така сродно с музикалното изживяване, че човек може да каже: то е още по-музикално отколкото схващането на музиката.
То е едно такова чувство, че ни се струва, като че ни се струва, като че с нашето душевно същество бихме се разлели по отношение на една симфония или на едно друго музикално произведение в тонове, като че самите ние се превръщаме в мелодия, в трептение.
към текста >>
Тук положението е такова, че не настъпва нито едното, нито другото, но нещо друго, нещо още по-хар
акт
ерно.
В особено положение, в особено забележително положение се намира ясновидството по отношение на живописта.
Тук положението е такова, че не настъпва нито едното, нито другото, но нещо друго, нещо още по-характерно.
По отношение на действителната живопис ясновидецът има чувството и той самият би могъл да бъде един живописец, защото ние ще чуем, че художественото творчество и свръхсетивното познание могат да съществуват едно до друго -, ясновидецът има чувството, че живописецът идва насреща му от една неопределена област на света, донася насреща му един свят на линията и на цвета, и че той идва от противоположната страна към живописеца бидейки принуден да превърне това, което живописецът донася със себе си, което той е вложил от едни външен свят в своето изкуство, бидейки принуден да пренесе всичко това като имагинация в това, което изживява, са други цветове, различни от тези на живописеца и все пак същите. Те не се смущават едни други. Който иска да си състави една представа за това, нека вземе сетивно-моралната част на Гьотевото учение за цветовете, в което се говори за моралното въздействие на цветовете. Там се съдържа най-елементарното. Там е описано с вътрешен инстинкт това, какви чувствени въздействия оживяват в душата при отделните цветове.
към текста >>
Не трябва да се вярва, че при описанието на цветната аура ясновидецът говори така, к
акт
о живописецът говори за цветовете.
Не трябва да се вярва, че при описанието на цветната аура ясновидецът говори така, както живописецът говори за цветовете.
Той изпитва чувството, което иначе се изпитва при жълтия и червения цвят, но това изживяване е духовно, то не трябва да се смесва с физически виждания. В тази точка съществува най-лошото криво разбиране. За ясновидеца изживяването с живописта е като нещо, което можем да наречем среща с нещо подобно, което иде от противоположната посока, където е възможно разбирателството, защото от вън идва вътре същото нещо, което е създадено от вътре. При това аз винаги предполагам, че се касае за художествено творчество, с което е възможно разбирателството, ако предварително нямаме налице натурализъм, а изкуство. Ясновидецът е принуден да имагинира /да предаде в астрални образи/ или грубо казано да илюстрира това, което изживява.
към текста >>
Когато се научаваме да познаваме във вътрешен опит току що охар
акт
еризираното, тогава срещу нас застава нещо, което засяга дълбоко душата.
Именно при такова схващане пред човешката душа ще застане като велик, пълен със значение проблем това, което иначе не винаги е наблюдавано правилно.
Когато се научаваме да познаваме във вътрешен опит току що охарактеризираното, тогава срещу нас застава нещо, което засяга дълбоко душата.
Това е загадката на инкарната, на този чудесен цвят на човешката плът, който всъщност е един голям проблем за ясновидството. Той ни напомня добре за това, че едно такова ясновидство, каквото аз разбирам, не е всъщност така чуждо и непознато на обикновения живот: само че не му се обръща внимание. Бих могъл да изкажа парадоксалното, но отговарящо на истината изречение. Всеки човек е ясновидец, но това се отрича теоретически също и там, където практически не може да бъде отречено. Ако то би било отречено практически, това би разрушило всеки живот.
към текста >>
Всеки човек е ясновидец, но това се отрича теоретически също и там, където пр
акт
ически не може да бъде отречено.
Именно при такова схващане пред човешката душа ще застане като велик, пълен със значение проблем това, което иначе не винаги е наблюдавано правилно. Когато се научаваме да познаваме във вътрешен опит току що охарактеризираното, тогава срещу нас застава нещо, което засяга дълбоко душата. Това е загадката на инкарната, на този чудесен цвят на човешката плът, който всъщност е един голям проблем за ясновидството. Той ни напомня добре за това, че едно такова ясновидство, каквото аз разбирам, не е всъщност така чуждо и непознато на обикновения живот: само че не му се обръща внимание. Бих могъл да изкажа парадоксалното, но отговарящо на истината изречение.
Всеки човек е ясновидец, но това се отрича теоретически също и там, където практически не може да бъде отречено.
Ако то би било отречено практически, това би разрушило всеки живот.
към текста >>
Ако то би било отречено пр
акт
ически, това би разрушило всеки живот.
Когато се научаваме да познаваме във вътрешен опит току що охарактеризираното, тогава срещу нас застава нещо, което засяга дълбоко душата. Това е загадката на инкарната, на този чудесен цвят на човешката плът, който всъщност е един голям проблем за ясновидството. Той ни напомня добре за това, че едно такова ясновидство, каквото аз разбирам, не е всъщност така чуждо и непознато на обикновения живот: само че не му се обръща внимание. Бих могъл да изкажа парадоксалното, но отговарящо на истината изречение. Всеки човек е ясновидец, но това се отрича теоретически също и там, където практически не може да бъде отречено.
Ако то би било отречено практически, това би разрушило всеки живот.
към текста >>
Не е вярно, че неживите природни тела правят същото впечатление к
акт
о един човек.
Днес ние намираме такива обяснения при "умните хора". Обаче това не отговаря на опита, до който стигаме, когато наблюдаваме живота от нашето собствено участие в живота. Аз не заключавам чрез формата на лицето и т.н. за съществуването на един човешки Аз. Аз имам съзнанието за един Аз, защото възприятието на това, което застава срещу мене като физически човек, почива на нещо различно от възприятието на кристали или на растения.
Не е вярно, че неживите природни тела правят същото впечатление както един човек.
При животното това е различно. Това, което стои пред нас като сетивен човешки обект, се премахва само, става идейно прозрачно и чрез действително ясновидство виждаме винаги непосредствено, когато стоим пред един човек, неговия Аз. Този е действителният факт. Това ясновидство не се състои в нищо друго, освен в това, че ние разпростираме върху света начина, по който стоим срещу един човек чрез нашия собствен субект, за да видим, дали съществува и нещо друго, което можем да прозрем по същия начин както човека.
към текста >>
Този е действителният ф
акт
.
за съществуването на един човешки Аз. Аз имам съзнанието за един Аз, защото възприятието на това, което застава срещу мене като физически човек, почива на нещо различно от възприятието на кристали или на растения. Не е вярно, че неживите природни тела правят същото впечатление както един човек. При животното това е различно. Това, което стои пред нас като сетивен човешки обект, се премахва само, става идейно прозрачно и чрез действително ясновидство виждаме винаги непосредствено, когато стоим пред един човек, неговия Аз.
Този е действителният факт.
Това ясновидство не се състои в нищо друго, освен в това, че ние разпростираме върху света начина, по който стоим срещу един човек чрез нашия собствен субект, за да видим, дали съществува и нещо друго, което можем да прозрем по същия начин както човека.
към текста >>
Това ясновидство не се състои в нищо друго, освен в това, че ние разпростираме върху света начина, по който стоим срещу един човек чрез нашия собствен субект, за да видим, дали съществува и нещо друго, което можем да прозрем по същия начин к
акт
о човека.
Аз имам съзнанието за един Аз, защото възприятието на това, което застава срещу мене като физически човек, почива на нещо различно от възприятието на кристали или на растения. Не е вярно, че неживите природни тела правят същото впечатление както един човек. При животното това е различно. Това, което стои пред нас като сетивен човешки обект, се премахва само, става идейно прозрачно и чрез действително ясновидство виждаме винаги непосредствено, когато стоим пред един човек, неговия Аз. Този е действителният факт.
Това ясновидство не се състои в нищо друго, освен в това, че ние разпростираме върху света начина, по който стоим срещу един човек чрез нашия собствен субект, за да видим, дали съществува и нещо друго, което можем да прозрем по същия начин както човека.
към текста >>
Говоренето от духовния свят е видимо в това, как са казани нещата, а не толкова много в съдържанието, доколкото то има теоретически хар
акт
ер, а к
акт
о е изразено.
За да не бъде считан за побъркан, той е принуден да облече това, което има да каже, в общо приети изречения и връзки на представите. За най-висшите области на духа е важно, как ясновидецът казва нещо. Към него има правилно отношение онзи, който разбира, Как е изразено нещо, който разбира, че ясновидецът обръща внимание на това, да каже някои неща накратко, някои по-нашироко, а някои да не изкаже никак, че той е принуден да формулира от една страна изречението така, след това да прибави едно друго от другата страна. Формиращото е това, което е важно по отношение на по-висшите части на духовния свят. Ето защо за разбирането е важно човек да се вслушва по-малко само в съдържанието, което естествено като откровение на духовния свят е също важно, отколкото чрез съдържанието да проникне до начина, как е изразено това съдържание, за да види, дали говорящият връзва само изреченията и теории, или дали той говори от опит.
Говоренето от духовния свят е видимо в това, как са казани нещата, а не толкова много в съдържанието, доколкото то има теоретически характер, а както е изразено.
При такива съобщения от формите на говора, художественият елемент на говора може да действува в това, което одушевява ясновидеца, да се издигне до процеса на създаването на говора, на езика, така че той преоформя нещо от това, което е съществувало, когато говорът, езикът се е родил от човешкия организъм.
към текста >>
Тук себепознанието трябва да бъде още нещо друго отк
акт
о то обикновено бива наречено.
И отново: това, което живее в душата, не може да се изпълни с действителност. Мистичното, колкото и дълбоко да бъде изживяно то, винаги виси над действителността. Човекът не стига до пълния свят нито при гледането на природата, нито при гледането вътре в душата. Тук съществува една пропаст, която обикновено не може да бъде премината. Тази пропаст се преминава съзнателно в ясновиждащото съзнание, в художественото творчество.
Тук себепознанието трябва да бъде още нещо друго откакто то обикновено бива наречено.
Мистичното взиране намира без съмнение, че е направило достатъчно, когато се казва: аз изживях вътре в себе си Бога, моя висш Аз. Действителното себепознание се състои в това, да бъде прозряно, как това, което иначе бива изживяно само в една точка, живее творящо в организма. Като имаме представа и възприятие, ние не сме само мислещи и възприемащи същества, ние също постоянно издишваме и вдишваме. Когато стоим срещу света в будното съзнание, ние постоянно издишваме и вдишваме, обаче обикновеното съзнание не възприема нищо от това, което става в нас. Тук става нещо чудесно, което може да бъде познато само чрез ясновидското съзнание, когато гледаме не само мъгливото, абстрактното Аз, а когато гледаме това, как живее този Аз, създавайки конкретни форми.
към текста >>
Тук става нещо чудесно, което може да бъде познато само чрез ясновидското съзнание, когато гледаме не само мъгливото, абстр
акт
ното Аз, а когато гледаме това, как живее този Аз, създавайки конкретни форми.
Тук себепознанието трябва да бъде още нещо друго откакто то обикновено бива наречено. Мистичното взиране намира без съмнение, че е направило достатъчно, когато се казва: аз изживях вътре в себе си Бога, моя висш Аз. Действителното себепознание се състои в това, да бъде прозряно, как това, което иначе бива изживяно само в една точка, живее творящо в организма. Като имаме представа и възприятие, ние не сме само мислещи и възприемащи същества, ние също постоянно издишваме и вдишваме. Когато стоим срещу света в будното съзнание, ние постоянно издишваме и вдишваме, обаче обикновеното съзнание не възприема нищо от това, което става в нас.
Тук става нещо чудесно, което може да бъде познато само чрез ясновидското съзнание, когато гледаме не само мъгливото, абстрактното Аз, а когато гледаме това, как живее този Аз, създавайки конкретни форми.
Тогава се показва следното.
към текста >>
Художникът не може да започне нищо с тази школна естетика, която иска да доведе до съзнанието несъзнателността в природата на човека точно така, к
акт
о прави това обикновеното изследване на природата.
Изкуството трябва да изрази това, което художникът е в състояние да вложи в своите форми само благодарение на това, че душата го изживява във връзка със света, че неговото тяло е едно микрокосмично копие на целия Макрокосмос. Ако това трябва да бъде доведено до съзнанието, може да стане само чрез ясновиждането. Ето защо обикновената естетика, която е изградена по модела на естествената наука, е така неплодотворна.
Художникът не може да започне нищо с тази школна естетика, която иска да доведе до съзнанието несъзнателността в природата на човека точно така, както прави това обикновеното изследване на природата.
Това, което живее в художественото творчество, него довежда до съзнанието ясновидството, само че художникът не трябва да се страхува именно пред ясновидството, както мнозина се страхуват. И двете области могат да живеят отделно една от друга в човешката личност, понеже могат да бъдат така разделени. Възможно е душата да живее вън от тялото в духовния свят: тогава тя може да наблюдава, как това, което иначе остава в подсъзнанието, кристализира в художествената форма, но също така как това, което ясновидецът може да изживее художествено, е изживяно отделно от неговото ясновидство. Чрез това изживяване може да се получи само оплодотворяване на художественото и то може да ползува художниците, както също художниците могат да оплодотворят ясновидството. Ясновидецът, който има художествено чувство или вкус, ще остане предпазен от това.
към текста >>
Това, което живее в художественото творчество, него довежда до съзнанието ясновидството, само че художникът не трябва да се страхува именно пред ясновидството, к
акт
о мнозина се страхуват.
Изкуството трябва да изрази това, което художникът е в състояние да вложи в своите форми само благодарение на това, че душата го изживява във връзка със света, че неговото тяло е едно микрокосмично копие на целия Макрокосмос. Ако това трябва да бъде доведено до съзнанието, може да стане само чрез ясновиждането. Ето защо обикновената естетика, която е изградена по модела на естествената наука, е така неплодотворна. Художникът не може да започне нищо с тази школна естетика, която иска да доведе до съзнанието несъзнателността в природата на човека точно така, както прави това обикновеното изследване на природата.
Това, което живее в художественото творчество, него довежда до съзнанието ясновидството, само че художникът не трябва да се страхува именно пред ясновидството, както мнозина се страхуват.
И двете области могат да живеят отделно една от друга в човешката личност, понеже могат да бъдат така разделени. Възможно е душата да живее вън от тялото в духовния свят: тогава тя може да наблюдава, как това, което иначе остава в подсъзнанието, кристализира в художествената форма, но също така как това, което ясновидецът може да изживее художествено, е изживяно отделно от неговото ясновидство. Чрез това изживяване може да се получи само оплодотворяване на художественото и то може да ползува художниците, както също художниците могат да оплодотворят ясновидството. Ясновидецът, който има художествено чувство или вкус, ще остане предпазен от това. Духовната Наука да бъде прекалено много пронизана от еснафщината.
към текста >>
Чрез това изживяване може да се получи само оплодотворяване на художественото и то може да ползува художниците, к
акт
о също художниците могат да оплодотворят ясновидството.
Ето защо обикновената естетика, която е изградена по модела на естествената наука, е така неплодотворна. Художникът не може да започне нищо с тази школна естетика, която иска да доведе до съзнанието несъзнателността в природата на човека точно така, както прави това обикновеното изследване на природата. Това, което живее в художественото творчество, него довежда до съзнанието ясновидството, само че художникът не трябва да се страхува именно пред ясновидството, както мнозина се страхуват. И двете области могат да живеят отделно една от друга в човешката личност, понеже могат да бъдат така разделени. Възможно е душата да живее вън от тялото в духовния свят: тогава тя може да наблюдава, как това, което иначе остава в подсъзнанието, кристализира в художествената форма, но също така как това, което ясновидецът може да изживее художествено, е изживяно отделно от неговото ясновидство.
Чрез това изживяване може да се получи само оплодотворяване на художественото и то може да ползува художниците, както също художниците могат да оплодотворят ясновидството.
Ясновидецът, който има художествено чувство или вкус, ще остане предпазен от това. Духовната Наука да бъде прекалено много пронизана от еснафщината. Той ще опише този духовен свят подвижно, ще може да оформи въпроса "Как" на Духовната Наука, за който говорих, по-подходящо отколкото онзи, който е усвоил проникването в духовния свят без художествено чувство. Не е нужно да се проявява страх пред ясновидството, както мнозина художници вършат това. Аз говоря за сериозно разбрания страх, не само за това, че някой се страхува, че хората могат да му кажат, че той е един антропософ.
към текста >>
Не е нужно да се проявява страх пред ясновидството, к
акт
о мнозина художници вършат това.
Възможно е душата да живее вън от тялото в духовния свят: тогава тя може да наблюдава, как това, което иначе остава в подсъзнанието, кристализира в художествената форма, но също така как това, което ясновидецът може да изживее художествено, е изживяно отделно от неговото ясновидство. Чрез това изживяване може да се получи само оплодотворяване на художественото и то може да ползува художниците, както също художниците могат да оплодотворят ясновидството. Ясновидецът, който има художествено чувство или вкус, ще остане предпазен от това. Духовната Наука да бъде прекалено много пронизана от еснафщината. Той ще опише този духовен свят подвижно, ще може да оформи въпроса "Как" на Духовната Наука, за който говорих, по-подходящо отколкото онзи, който е усвоил проникването в духовния свят без художествено чувство.
Не е нужно да се проявява страх пред ясновидството, както мнозина художници вършат това.
Аз говоря за сериозно разбрания страх, не само за това, че някой се страхува, че хората могат да му кажат, че той е един антропософ. Аз говоря за много честия принципен страх, че ясновидството би възпрепятствувало непосредствеността на художественото творчество. В действителност това възпрепятствуване не съществува. Но ние живеем в една епоха, в която чрез една историческа необходимост душата е тласкана да превърне в нещо съзнателно това, което е съществувало наивно подсъзнателно. Само този разбира днес времето, в което живеем, който превръща несъзнателното все повече в свободното схващане на съзнателното.
към текста >>
Ето защо някой може да разбере като ф
акт
на днешното време, че трябва да бъде построен мостът изкуството и ясновидството, той може да подчертае това като необходимост, така к
акт
о Християн Моргенщерн го подчертава така прекрасно в думи, които сочат към необходимостта от един прелом.
Ако това изискване на времето не бъде изпълнено, човечеството ще навлезе в една задънена улица на културата. Изкуството не може да бъде познато чрез обикновената наука, ето защо художникът отхвърля тази естетика. Обаче ясновидството развива една наука, която не отнема на изкуството росата на цветята, когато тя се стреми да разбере. Ясновидството е достатъчно подвижно, за да разбере изкуството.
Ето защо някой може да разбере като факт на днешното време, че трябва да бъде построен мостът изкуството и ясновидството, той може да подчертае това като необходимост, така както Християн Моргенщерн го подчертава така прекрасно в думи, които сочат към необходимостта от един прелом.
Той казва: "Който може да се потопи само чувствувайки в това, което днес може да бъде изпитано от божествено-духовното, а не иска да проникне в него познавайки, той прилича на неграмотния, който цял живот спи с буквара под възглавницата".
към текста >>
Често пъти хората искат да спят цял живот с буквара на познанието на света под възглавницата, за да не оставят първичното елементарно творчество да бъде отслабено чрез ясновиждащата наука, к
акт
о тя може да бъде разбрана днес на върха на времето, той ще разбере, че трябва да излезе от неграмотността в смисъл на Моргенщерн, че може да построи мостове между изкуството и ясновидството, и че чрез това върху изкуството ще падне нова светлина, а върху ясновидството ще падне чрез изкуството нова топлина.
Често пъти хората искат да спят цял живот с буквара на познанието на света под възглавницата, за да не оставят първичното елементарно творчество да бъде отслабено чрез ясновиждащата наука, както тя може да бъде разбрана днес на върха на времето, той ще разбере, че трябва да излезе от неграмотността в смисъл на Моргенщерн, че може да построи мостове между изкуството и ясновидството, и че чрез това върху изкуството ще падне нова светлина, а върху ясновидството ще падне чрез изкуството нова топлина.
Така щото като плод на правилните усилия в едно здраво бъдеще чрез светлината на ясновидството и чрез топлината на изкуството в бъдещето развитие на човечеството ще може да действува един пълен със значение импулс.
към текста >>
53.
7. СКАЗКА ВТОРА. Мюнхен, 6 май 1918 г.
GA_271 Изкуство и познание на изкуството Основите на една нова естетика
Който застава пред индивидуалности на изкуството, констатира, че в широки кръгове на творческото изкуство съществува един страх, че художественото творчество би могло до бъде смущавано чрез идването до онзи съзнателен опит на свръхсетивния свят, от който художествената фантазия получава нейните импулси, к
акт
о това се преследва в духовнонаучното свръхсетивно познание.
Който застава пред индивидуалности на изкуството, констатира, че в широки кръгове на творческото изкуство съществува един страх, че художественото творчество би могло до бъде смущавано чрез идването до онзи съзнателен опит на свръхсетивния свят, от който художествената фантазия получава нейните импулси, както това се преследва в духовнонаучното свръхсетивно познание.
От друга страна в най-широките кръгове е известно, че определени творчески натури, които с тяхното художествено творчество се приближават до това, което се явява като внасящо светлина от свръхсетивния свят, изживяват в дейността на тяхната творческа фантазия нещо като ясно виждане. Авторите на приказки или други художествени индивиди, които искат да тренират повече това, което свети от свръхсетивния свят и сетивния свят, знаят, как образите застават пред техните очи, но са изцяло духовни, така щото те имат чувството, че общуват с тези художествени образи или тези художествени образи общуват помежду си. Доколкото съществува пълно съзнание, чрез което човек може през всяко време да се откъсне от това, което му се предава по пътя на ясновиждането. Духовната Наука също може да говори в един такъв случай за ясновиждане. Трябва да кажем, че съществуват допирни точки между художественото творчество, художествената фантазия и ясно виждащото съзнание, което може да се пренесе познаващо в духовния свят.
към текста >>
Въпреки това вярва се, че трябва да се подчертае именно по отношение на едно такова духовнонаучно виждане, к
акт
о го разбираме тук, че художникът не трябва да се остави да му бъде отнета първичността чрез това, което е взето в изкуството съзнателно от духовния свят.
От друга страна в най-широките кръгове е известно, че определени творчески натури, които с тяхното художествено творчество се приближават до това, което се явява като внасящо светлина от свръхсетивния свят, изживяват в дейността на тяхната творческа фантазия нещо като ясно виждане. Авторите на приказки или други художествени индивиди, които искат да тренират повече това, което свети от свръхсетивния свят и сетивния свят, знаят, как образите застават пред техните очи, но са изцяло духовни, така щото те имат чувството, че общуват с тези художествени образи или тези художествени образи общуват помежду си. Доколкото съществува пълно съзнание, чрез което човек може през всяко време да се откъсне от това, което му се предава по пътя на ясновиждането. Духовната Наука също може да говори в един такъв случай за ясновиждане. Трябва да кажем, че съществуват допирни точки между художественото творчество, художествената фантазия и ясно виждащото съзнание, което може да се пренесе познаващо в духовния свят.
Въпреки това вярва се, че трябва да се подчертае именно по отношение на едно такова духовнонаучно виждане, както го разбираме тук, че художникът не трябва да се остави да му бъде отнета първичността чрез това, което е взето в изкуството съзнателно от духовния свят.
При един такъв възглед се пропуска съществено в отношението между художествената фантазия и ясновидското виждане на духовния свят. Защото с това ясновидско виждане тук разбираме онова, което се развива напълно самостоятелно чрез чистата дейност на душата, независимо от инструмента на физическото тяло. Днес аз не мога да изложа, доколко е възможно душата да се пренесе свободна от тялото в духовния свят. Бих искал само предварително да кажа, че това, което се получава като родство и отношения между истинското художествено творчество и художествена наслада и истинското ясновидство, интересува днес повече духовния изследовател отколкото отношението на ясновидството към визионерните състояния, към аномалните състояния, които, макар и някои да се опитват да ги нарекат ясновидство, са свързани със състояния на тялото, а не представляват само душевни опитности. Обаче за да се разбере това действително родство между художествената фантазия и ясновиждането, необходимо е да разгледаме това, което в тесния смисъл на думата разделя двете едно от друго, и това нещо от много голямо значение.
към текста >>
Който се намира творчески в художествената фантазия, той не ще обгърне сетивния свят за да го копира в себе си, какъвто е случаят в обикновеното възприемание и размишление върху възприеманото: той ще го измени, ще го идеализира, или наречете го още к
акт
о щете.
Който се намира творчески в художествената фантазия, той не ще обгърне сетивния свят за да го копира в себе си, какъвто е случаят в обикновеното възприемание и размишление върху възприеманото: той ще го измени, ще го идеализира, или наречете го още както щете.
Важното не е направлението. Дали човек схваща нещата реалистично или идеалистично, дали той е импресионист или експресионист, това няма значение, обаче във всяко художествено творчество живее едно преобразуване на това, което иначе човек копира от действителността. Но в художественото творчество остава живо това, което може да се нарече възприемание на външния свят. Художникът се придържа към възприятието на външния свят. В това художествено творчество остава да съществува външното възприятие и това, което е свързано с него в способността за спомняне, в паметта.
към текста >>
Същественото е, че човек прониква в духовния свят само тогава, когато той може да наложи мълчание к
акт
о на външното сетивно виждане, така и на мисленето и на възпоменателната способност за външните сетивни впечатления трябва да замълчат напълно при свръхсетивното познание.
Но в художественото творчество остава живо това, което може да се нарече възприемание на външния свят. Художникът се придържа към възприятието на външния свят. В това художествено творчество остава да съществува външното възприятие и това, което е свързано с него в способността за спомняне, в паметта. В подсъзнанието на художника продължава да действува всичко, което той е приел в живота, и колкото по-добре продължава да действува в душата това, което се е отложило в нея, колкото по-богато е то, толкова по-богато става художественото творчество като насочване на личността, към външните сетивни впечатления, към мислителната и възпоменателна способност, толкова по-богато ще живее художественото творчество в художествената фантазия. Но не е такъв случаят при това, което живее в ясновидството в онази личност, която прониква чрез свръхсетивното виждане в духовния свят.
Същественото е, че човек прониква в духовния свят само тогава, когато той може да наложи мълчание както на външното сетивно виждане, така и на мисленето и на възпоменателната способност за външните сетивни впечатления трябва да замълчат напълно при свръхсетивното познание.
Трудно е да обясним на нашите съвременници, че нещо подобно е възможно, че в нейната дремеща сили душата може действително да стигне до едно такова укрепване, че душевният живот още съществува в пълна оживеност, когато мислителната и възприемателната способност са подтиснати. Ето защо на стремежа към свръхсетивно познание, когато този стремеж бива развит методически, не може да се възрази, че при волевото ясновидство имаме работа само с нещо от рода на възпоменанията, което се издига от подсъзнанието в съзнанието. Същественото е това, че този, който като духовен изследовател иска да проникне в духовния свят, се научава да познава метода, който прави възможно да бъде изключено напълно възпоменанието, а именно до такава степен, че неговата душа да живее само в настоящи впечатления, в които не се примесва нищо от възпоменанията, които се надигат от подсъзнанието. Този метод позволява, щото с това, което мисли и изживява, душата да стои в един свят, който тя се опитва да проникне съзнателно, за да не остане нищо несъзнателно.
към текста >>
Тук аз не искам да кажа, че в такива състояния ясновидецът има същите впечатления от художествените произведения, к
акт
о неясновидецът.
Първо една главна опасност. Човек не може да бъде от сутрин до вечер духовен изследовател. Виждането в духовния свят е свързано с определени времена; знае се началото и краят на състоянието, в което душата е способна да се абстрахира напълно чрез собствената сила от впечатлението на сетивата, така че от всичко, при което външните се тива виждат цветове, чуват тонове, не съществува вече нищо. Именно чрез това гледане върху нещото се получава възприятието за духовния свят. Бих могъл да кажа: ясновидецът може да заличи всичко, което прониква от външния свят върху него, всичко, което се надига като вълна от обикновеното възпоменание в съзнанието на душата, но той не може да заличи, даже когато се пренесе в това състояние, определени впечатления, които му идват от художествени творби, които действително произхождат от творческата фантазия.
Тук аз не искам да кажа, че в такива състояния ясновидецът има същите впечатления от художествените произведения, както неясновидецът.
Такива впечатления той има в моментите, в които не се намира в състоянието на ясновиждане. Обаче в моментите на ясновидското състояние той има възможността да заличи на пълно сетивното, възпоминателното по отношение на външния свят, не обаче по отношение на изкуството, на художественото произведение, пред което застава.
към текста >>
Архитектурата се превръща в нещо друго отк
акт
о музиката, живописта и т.н.
Това са опитности, които се специфицират. Констатира се, че ясновидецът има определени опитности с отделните изкуства. Именно в подробностите на въздействието такива думи като "изкуство" изгубват тяхното обикновено значение. От гледна точка на свръхсетивното познание отделните изкуства се превръщат в царства за себе си.
Архитектурата се превръща в нещо друго откакто музиката, живописта и т.н.
Обаче за да обгърнем с поглед това, което ясновидска опитност по отношение на изкуството, необходимо е да обърнем вниманието върху това, че е близък въпросът: щом ясновидецът трябва да подтисне действията на външния свят и това, което принадлежи на спомените, какво му остава тогава?
към текста >>
Именно при опитностите с изкуството можем да охар
акт
еризираме това, което ясновидецът изживява по отделно в неговите душевни способности.
Именно при опитностите с изкуството можем да охарактеризираме това, което ясновидецът изживява по отделно в неговите душевни способности.
Като се опитва да се пренесе в архитектурните форми и размер ни отношения, в това, което архитектът внася като по магия в своите постройки, той се чувствува сроден с тези архитектурни размерни отношения и хармонии, с това именно, което в него, в ясновидеца, се развива като съвършено друго мислене в сравнение със сянкообразното мислене на обикновения живот. Ясновидецът развива едно ново мислене, което не е така сродно с нищо друго освен с формите, в които архитектът мисли и които той създава. Мисленето, което царува в обикновения живот, няма нищо общо с действително то ясновиждане. Мисленето, което царува при ясновиждането, включва пространството в своето творческо изживяване. Ясновидецът знае, че с тези форми, които са живи мисъл-форми, той прониква в свръхсетивната действителност зад сетивния свят, но че той трябва да развие това проявяващо се в пространствени форми-мислене.
към текста >>
Той се научава да познава силите на света в такива преминаващи през отношенията на размерите и числата форми, к
акт
о те действуват в неговото мислене.
Ясновидецът развива едно ново мислене, което не е така сродно с нищо друго освен с формите, в които архитектът мисли и които той създава. Мисленето, което царува в обикновения живот, няма нищо общо с действително то ясновиждане. Мисленето, което царува при ясновиждането, включва пространството в своето творческо изживяване. Ясновидецът знае, че с тези форми, които са живи мисъл-форми, той прониква в свръхсетивната действителност зад сетивния свят, но че той трябва да развие това проявяващо се в пространствени форми-мислене. Ясновидецът чувствува: във всичко това, което се проявява в хармонии на размерите и на формите, действуват волята и емоционалните чувства.
Той се научава да познава силите на света в такива преминаващи през отношенията на размерите и числата форми, както те действуват в неговото мислене.
Ето защо в своето мислене той се чувствува сроден с това, което архитектът оформя. Когато в него оживява един нов живот на чувствата не този на обикновеното съзнание -, той се чувствува в известно отношение сроден с това, което архитектът и скулпторът създават във форми. За свръхсетивното познание се ражда една предметна интелектуалност, която мисли в пространствени форми, които се огъват, които си дават форма чрез техния собствен живот. Това са мисъл-форми, чрез които душата на ясновидеца се потопява в духовната действителност, която той чувствува като сродна с това, което живее във формите на скулптора. Можем да охарактеризираме, какво е мисленето и новото чувствуване на ясновидеца, като обгърнем с поглед неговите изживявания във връзка с архитектурата и пластиката.
към текста >>
Можем да охар
акт
еризираме, какво е мисленето и новото чувствуване на ясновидеца, като обгърнем с поглед неговите изживявания във връзка с архитектурата и пластиката.
Той се научава да познава силите на света в такива преминаващи през отношенията на размерите и числата форми, както те действуват в неговото мислене. Ето защо в своето мислене той се чувствува сроден с това, което архитектът оформя. Когато в него оживява един нов живот на чувствата не този на обикновеното съзнание -, той се чувствува в известно отношение сроден с това, което архитектът и скулпторът създават във форми. За свръхсетивното познание се ражда една предметна интелектуалност, която мисли в пространствени форми, които се огъват, които си дават форма чрез техния собствен живот. Това са мисъл-форми, чрез които душата на ясновидеца се потопява в духовната действителност, която той чувствува като сродна с това, което живее във формите на скулптора.
Можем да охарактеризираме, какво е мисленето и новото чувствуване на ясновидеца, като обгърнем с поглед неговите изживявания във връзка с архитектурата и пластиката.
към текста >>
Тя се състои в това, че бива развита не само тази духовна интелектуалност, а в това, човек да осъзнае своето съществуване вън от тялото в духовната действителност така, к
акт
о осъзнава тук своето стоене във физическия свят, своето стоене с краката върху почвата, своето посягане към предметите и т.н.
Спрямо музиката ясновидецът може да добие едно отношение само тогава, когато проникне още по-далече в сферата, която аз току що описах. Вярно е, че тази нова духовна интелектуалност се развива от насочените навътре чувствуван и воление. Чрез това човек е в състояние да проникне в духовния свят, той има опитността: той про-никва в него само чрез душата; при това душата не си служи с никакъв телесен организъм. После идва следващата степен. Човек би проникнал само непълно в духовния свят, ако н би преминал към следващата степен.
Тя се състои в това, че бива развита не само тази духовна интелектуалност, а в това, човек да осъзнае своето съществуване вън от тялото в духовната действителност така, както осъзнава тук своето стоене във физическия свят, своето стоене с краката върху почвата, своето посягане към предметите и т.н.
Като започне да знае себе си в духовния свят по този начин, да мисли и чувствува по този начин, как то току що казах, човек стига до там да развие едно дълбока чувствуване и воление, обаче едно воление /воля/ в духовния свят, което не се изразява в сетивния свят. Като изживява себе си в това воление, само тогава човек може да има опитностите с музиката и изкуството на поезията.
към текста >>
И така, к
акт
о тази възлизаща от повърхността на морето Афродита би била заобиколена от летящи около нея създания на въздуха, които се приближават към нея като проявления на това, което е живо в пространството, така за ясновидеца се присъединява към музикалното поетичното.
И така, както тази възлизаща от повърхността на морето Афродита би била заобиколена от летящи около нея създания на въздуха, които се приближават към нея като проявления на това, което е живо в пространството, така за ясновидеца се присъединява към музикалното поетичното.
Чувствувайки се със своята душа издигнат вън от музикалното и все пак отново чувствувайки се вътре в него, чувствувайки се тъждествен с музикалното, за ясновидеца към музикалното се прибавя поетическото. Той изживява това в една интензивна форма. Това, което той изживява, зависи от степента, до която се е развил в ясновидството. С поетическото изкуство положението е особено. Поетът изразява чрез езика или чрез други поетически средства това, което ясновидската способност изпитва от поезията.
към текста >>
И понеже ясновидецът ще употребя едно тривиално сравнение понеже ясновидецът е принуден к
акт
о геометърът, който се стреми да нанесе върху повърхнината с помощта на кръгове и линии това, което има само в своята представа, за да го направи нагледно, ясновидецът също е принуден да превърне в сгъстен свят, в свят на формите изживяването на духовния свят, това, което той изживява като безформено.
По особен начин изживява свръхсетивното познание живописта. За свръхсетивното познание живописта стои като самотна.
И понеже ясновидецът ще употребя едно тривиално сравнение понеже ясновидецът е принуден както геометърът, който се стреми да нанесе върху повърхнината с помощта на кръгове и линии това, което има само в своята представа, за да го направи нагледно, ясновидецът също е принуден да превърне в сгъстен свят, в свят на формите изживяването на духовния свят, това, което той изживява като безформено.
Това става, като той съизживява това, което изживява в този свят, така, че го превръща във вътрешно виждане, в имагинация и го изпълва, ако мога да се изразя така, с душевно вещество. Той прави това така, че създава така да се каже във вътрешното, творческо, ясновидско състояние подобие на живописта. Живописецът образува своята фантазия свързвайки вътрешните формиращи сили със сетивното виждане, което той изживява така, както се нуждае от него. Той отива отвън навътре до там, където преобразува живеещото в пространството така, че действува в линии, форми, цветове. Той довежда това до повърхността на живописната нагледност.
към текста >>
Живописецът образува своята фантазия свързвайки вътрешните формиращи сили със сетивното виждане, което той изживява така, к
акт
о се нуждае от него.
По особен начин изживява свръхсетивното познание живописта. За свръхсетивното познание живописта стои като самотна. И понеже ясновидецът ще употребя едно тривиално сравнение понеже ясновидецът е принуден както геометърът, който се стреми да нанесе върху повърхнината с помощта на кръгове и линии това, което има само в своята представа, за да го направи нагледно, ясновидецът също е принуден да превърне в сгъстен свят, в свят на формите изживяването на духовния свят, това, което той изживява като безформено. Това става, като той съизживява това, което изживява в този свят, така, че го превръща във вътрешно виждане, в имагинация и го изпълва, ако мога да се изразя така, с душевно вещество. Той прави това така, че създава така да се каже във вътрешното, творческо, ясновидско състояние подобие на живописта.
Живописецът образува своята фантазия свързвайки вътрешните формиращи сили със сетивното виждане, което той изживява така, както се нуждае от него.
Той отива отвън навътре до там, където преобразува живеещото в пространството така, че действува в линии, форми, цветове. Той довежда това до повърхността на живописната нагледност. Ясновидецът идва от противоположната страна. Той сгъстява това, което се на мира в неговата ясновидска дейност, до душевно оцветяване; той пропива с цветове това, което иначе е безцветно, като че илюстрира вътрешно, образува имагинации. Трябва само да си представим по пра вилен начин, че онова, което от една страна донася живописецът, идва от противоположната страна в това, което ясновидецът създава отвътре навън.
към текста >>
Това проличава особено при едно явление, което трябва да стане за всяка душа един особен проблем: при инкарната, при цвета на човешката плът, който всъщност за този, който иска да проникне вътрешно в такива неща, съдържа в себе си също така нещо пълно с тайнственост к
акт
о и очарователно, което ни позволява да вникнем в дълбоки отношения на природата и на духа.
Едно и също нещо е това, което ясновидецът вижда и което художникът създава на платното, обаче гледано от различни страни. Така ясновидецът се среща с живописеца. Срещата е едно забележително, пълно със значение изживяване. Тази среща прави живописта да изглежда като едно особено свойство на свръхсетивното познание.
Това проличава особено при едно явление, което трябва да стане за всяка душа един особен проблем: при инкарната, при цвета на човешката плът, който всъщност за този, който иска да проникне вътрешно в такива неща, съдържа в себе си също така нещо пълно с тайнственост както и очарователно, което ни позволява да вникнем в дълбоки отношения на природата и на духа.
Ясновидецът изживява по особен начин този инкарнат. Тук бих искал да обърна вниманието върху едно нещо.
към текста >>
Трепти това, което в по-висока степен се намери във вътрешния хар
акт
ер на човека.
За обикновеното виждане инкарната има нещо спокойно, за ясновидецът вижда инкарната не като нещо завършено, той го възприема като едно средно състояние между други две. Когато ясновидецът се концентрира върху оцветението на човека, той възприема тогава едно непрестанно колебание на човека между побледняване и един вид изчервяване, което е едно по-висше изчервяване в сравнение с обикновеното изчервяване и което за ясновидеца преминава в един вид излъчване на топлина. Това са двете гранични състояния, между които се колебае оцветението на човека и в средата на които стои инкарнатът. За ясновидеца това се превръща в едно трептение насам и нататък. Чрез побледняването ясновидецът разбира, какъв е човекът във вътрешността, в душата и интелекта, а чрез изчервяването се познава, какъв е човекът като волево импулсивно същество, какъв е той в отношение с външния свят.
Трепти това, което в по-висока степен се намери във вътрешния характер на човека.
към текста >>
Той, който изразява, какво чувствува по отношение на говора, на езика, като хар
акт
еризира бъбренето за злоупотреба с езика, казва: "всяко бъбрене има за основа несигурността относно смисъла и стойността на отделната дума”.
Когато езикът бива използуван като всекидневно средство за разбиране, той е понижен. Който има чувство за това, което живее в езика и се изявява в нашето подсъзнание, той знае, че творческият принцип на езика е сроден с поетическото, с изкуството въобще. Който има в себе си художествената същина, има едно неприятно чувство, когато езикът бива понижен по ненужен начин в сферата на разбирането. Християн Морген Щерн имаше това чувство. Той не се страхуваше да хвърли мостове между изкуството и ясновидството, не вярваше, че художествената първичност бива изгубена чрез проникването в духовния свят; той чувствуваше, че поетичното изкуство в него беше сродно с пластичното, с архитектурното.
Той, който изразява, какво чувствува по отношение на говора, на езика, като характеризира бъбренето за злоупотреба с езика, казва: "всяко бъбрене има за основа несигурността относно смисъла и стойността на отделната дума”.
За бъбривия човек езикът е нещо неясно, но той му отвръща достатъчно: на "неясния", на "блуждаещия". Трябва да почувствуваме това, което за да чувствуваме като него – Моргенщерн чувствуваше като творчески принцип на езика: че там, където в проза езикът става средство за разбиране, става неговото понижение до степента на чиста цел.
към текста >>
Като трето нещо за изживяването на ясновидеца с езика се хар
акт
еризира онова, което бива изживяно в духовния свят.
Като трето нещо за изживяването на ясновидеца с езика се характеризира онова, което бива изживяно в духовния свят.
Това, което бива виждано там, не е виждано в думи, то не се изразява непосредствено в думи. Така ясновидецът трудно може да се разбере с външния свят, защото по-голяма част от хората мислят теоретически и по съдържание в думи и не могат да си представят един живот на душата, който е над думите. Ето защо онзи, който изживява чувствуващо духовния свят, той чувствува като едно принуждение да влее в оформения вече език това, което изживява. Но поради факта, че довежда до мълчание това, което живее иначе в езика мислителната и възпоменателната способност той може да оживи в себе си самите сили създаващи езика, онези творчески сили, които са действували в развитието на човечеството, когато се е родил говорът. Ясновидецът трябва да се пренесе в душевното състояние, при което говорът се е родил първо, трябва да развие двойната дейност, да оформя вътрешно нещо духовно, което е видял, и да се потопи в оформянето на говора така, че да може да съедини и двете едно с друго.
към текста >>
Но поради ф
акт
а, че довежда до мълчание това, което живее иначе в езика мислителната и възпоменателната способност той може да оживи в себе си самите сили създаващи езика, онези творчески сили, които са действували в развитието на човечеството, когато се е родил говорът.
Като трето нещо за изживяването на ясновидеца с езика се характеризира онова, което бива изживяно в духовния свят. Това, което бива виждано там, не е виждано в думи, то не се изразява непосредствено в думи. Така ясновидецът трудно може да се разбере с външния свят, защото по-голяма част от хората мислят теоретически и по съдържание в думи и не могат да си представят един живот на душата, който е над думите. Ето защо онзи, който изживява чувствуващо духовния свят, той чувствува като едно принуждение да влее в оформения вече език това, което изживява.
Но поради факта, че довежда до мълчание това, което живее иначе в езика мислителната и възпоменателната способност той може да оживи в себе си самите сили създаващи езика, онези творчески сили, които са действували в развитието на човечеството, когато се е родил говорът.
Ясновидецът трябва да се пренесе в душевното състояние, при което говорът се е родил първо, трябва да развие двойната дейност, да оформя вътрешно нещо духовно, което е видял, и да се потопи в оформянето на говора така, че да може да съедини и двете едно с друго. Ето защо е важно да се разбере, че думите на ясновидеца трябва да се схващат различно отколкото се схващат иначе думите. Когато ясновидецът съобщава това, което е изследвал духовно, той трябва да си служи с езика, но така, че да направи отново да се роди това, което действува творчески в говора, в езика, като вниква в строителните сили на езика. Чрез това става важно, че той изгражда говоримия език, говоримите думи, дава им форма, като подчертава определени неща силно, а други подчертава по-малко, казва първо определени неща, по-късно казва други, или като илюстрирайки оставя нещо настрана. Необходима е определена техника за онзи, който иска да излее в езика духовни истини, когато иска да изрази нещо, което живее вътрешно в него.
към текста >>
Това се дължи на ф
акт
а, че в произведението на изкуството се явява нещо сродно със свръхсетивното познание, само че в една друга дреха.
Сега възниква въпросът: На какво се дължи, че ясновидецът има такива отношения към художника, че съществуват такива отношения между ясновидеца и човека на изкуството? На какво се дължи, че ясновидецът не може да не вземе под внимание впечатлението създадено от едно произведение на изкуството?
Това се дължи на факта, че в произведението на изкуството се явява нещо сродно със свръхсетивното познание, само че в една друга дреха.
Това се дължи на факта, че вътрешния живот на човека е много по-сложен, отколкото може да си представи днешната наука.
към текста >>
Това се дължи на ф
акт
а, че вътрешния живот на човека е много по-сложен, отколкото може да си представи днешната наука.
Сега възниква въпросът: На какво се дължи, че ясновидецът има такива отношения към художника, че съществуват такива отношения между ясновидеца и човека на изкуството? На какво се дължи, че ясновидецът не може да не вземе под внимание впечатлението създадено от едно произведение на изкуството? Това се дължи на факта, че в произведението на изкуството се явява нещо сродно със свръхсетивното познание, само че в една друга дреха.
Това се дължи на факта, че вътрешния живот на човека е много по-сложен, отколкото може да си представи днешната наука.
към текста >>
Тук трябва да бъдем наясно, че това, което се нарича обикновено себепознание, е нещо още абстр
акт
но.
Бих искал да изложа това от една друга страна, където привидно се говори за нещо научно, което сочи към нещо, което трябва все повече да се развие, за да се построят мостове от една страна между обикновеното виждане на действителността и от друга страна изживяването на художествената фантазия и свръхсетивно то познание. Искам да запитам: на какво се дължи, че творящия музикант произвежда от своята вътрешност онова, което живее в неговите тонове?
Тук трябва да бъдем наясно, че това, което се нарича обикновено себепознание, е нещо още абстрактно.
Даже това, което мистиците или мъгливите теософи си представят със себепознанието, е нещо много абстрактно. Когато някой вярва, че изживява божественото в своята душа, това е нещо съвсем неясно пред действителното, конкретното ясновиждане. То е нещо твърде мъгливо. Става ясно това, че човекът има от една страна своето вътрешно изживяване, своите мисли, чувства, волеви импулси; той може да се потопи в този вътрешен живот, като нарича това мистика, философия, наука. Когато човек се научи да познава това, което е живо, той знае: всичко това е твърде тънко, макар и да се опитаме да го сгъстим вътрешно.
към текста >>
Даже това, което мистиците или мъгливите теософи си представят със себепознанието, е нещо много абстр
акт
но.
Бих искал да изложа това от една друга страна, където привидно се говори за нещо научно, което сочи към нещо, което трябва все повече да се развие, за да се построят мостове от една страна между обикновеното виждане на действителността и от друга страна изживяването на художествената фантазия и свръхсетивно то познание. Искам да запитам: на какво се дължи, че творящия музикант произвежда от своята вътрешност онова, което живее в неговите тонове? Тук трябва да бъдем наясно, че това, което се нарича обикновено себепознание, е нещо още абстрактно.
Даже това, което мистиците или мъгливите теософи си представят със себепознанието, е нещо много абстрактно.
Когато някой вярва, че изживява божественото в своята душа, това е нещо съвсем неясно пред действителното, конкретното ясновиждане. То е нещо твърде мъгливо. Става ясно това, че човекът има от една страна своето вътрешно изживяване, своите мисли, чувства, волеви импулси; той може да се потопи в този вътрешен живот, като нарича това мистика, философия, наука. Когато човек се научи да познава това, което е живо, той знае: всичко това е твърде тънко, макар и да се опитаме да го сгъстим вътрешно. Даже с интензивната мистика човек витае над действителността, не стига до истинската действителност, изживява само вътрешни копия, изображения, изживява действия на действителността.
към текста >>
Ако разгледаме течението на нервните вълни отдолу нагоре към мозъка, ние срещаме там първо това, което хар
акт
еризираме като музикално.
Когато равновесието е неустойчиво, което почива на вътрешна съдба, освободено и чрез това устройство, което почива на вътрешна съдба, човекът е музикално чувствителен за това. На неустойчивото отношение почива също особената художествена дарба в други области. Онзи, който има тази дарба, е в състояние да издигне в съзнанието това, което иначе става само долу в душата в глъбините на душата ние всички сме художници музиканти. Това, което става там, не може да бъде издигнато в съзнанието от онзи, който има устойчиво равновесие, той не е художник. Който е в неустойчиво равновесие сега някой може да говори като научен еснафин за израждане -, който се намира в неустойчиво равновесие на душевното и телесното естество, издига повече това на съзнанието, по-смътно или по-ясно, той издига в съзнанието това, което става във вътрешния ритъм, и го оформя чрез тоновия материал.
Ако разгледаме течението на нервните вълни отдолу нагоре към мозъка, ние срещаме там първо това, което характеризираме като музикално.
Как зрителният нерв се разпростира в окото, как той стои във връзка с кръвоносните съдове, това остава още в подсъзнанието. Там става нещо, което бива заличено, когато човекът стои срещу външната природа. При стоенето на човека срещу външния сетивен свят външното впечатление заличава това, което става там в окото. Обаче това, което става между нервните вълни и сетивните процеси, то е било винаги поет; там във всеки човек живее поетът. И с това, какво е равновесието между душата и тялото, зависи отново, дали това, което става там долу /в глъбините на душата/, дали то остава долу, или бива издигнато в съзнанието и бива излято в поезията.
към текста >>
Ф
акт
ът че имаме това, което при маймуната е само окаритурено, което става особено важно за човешката природа: че линията минаваща през центъра на тялото съвпада с линията на центъра на тежестта, това е едно извънредно силно вътрешно изживяване.
Нека отново разгледаме процеса на излъчването, вълната, която отива надолу и удря в разклонението на кръвната вълна: тук се изразява едно поставяне на нашето собствено равновесие в равновесието на заобикалящия свят. Особено силно е подсъзнателното изживяване, когато човекът преминава от състоянието на пълзящо дете в изправеното равновесие. Това едно извънредно силно подсъзнателно изживяване.
Фактът че имаме това, което при маймуната е само окаритурено, което става особено важно за човешката природа: че линията минаваща през центъра на тялото съвпада с линията на центъра на тежестта, това е едно извънредно силно вътрешно изживяване.
Тук човек изживява несъзнателно архитектурно-пластичното отношение. Когато нервната вълна отивайки надолу се среща с течението на кръвта, не съзнателно бива изживяно архитектурното, скулптурното. И в този случай отново благодарение на неустойчивото или устойчивото отношение това бива издигнато повече или по-малко в съзнанието и бива оформено.
към текста >>
Ясновидството се потопява съзнателно в това, което лежи като импулс на основата художествената фантазия, като вътрешно изживяване, което не може да бъде охар
акт
еризирано само абстр
акт
но, к
акт
о това става днес, а така конкретно, че ние намираме отново всяка отделна фаза в конфигурацията на собственото тяло.
Живописта и това, което се изразява там, бива изживяно вътрешно, където нервната вълна и кръвната вълна се срещат. Художественият процес е съзнателен, обаче импулсите са несъзнателни.
Ясновидството се потопява съзнателно в това, което лежи като импулс на основата художествената фантазия, като вътрешно изживяване, което не може да бъде охарактеризирано само абстрактно, както това става днес, а така конкретно, че ние намираме отново всяка отделна фаза в конфигурацията на собственото тяло.
Древните времена са чувствували правилно, че по отношение на архитектурата всяка форма, всяка мярка съществува в собственото поставяне на човека във външния свят. Древната архитектура произхожда от друго чувствуване на тези размерни отношения в сравнение с готическата, но и двете произхождат от едно чувствуване на собствените отношения на равновесие с отношенията на Макрокосмоса. Тук ние познаваме, как човекът е в неговото устройство едно копие на Макрокосмоса. Ето защо тялото е било наречено храм на душата. В такива изрази се крие много истина.
към текста >>
Ние можем да разберем, че художникът се чувствува смущаван, когато се развива наука на изкуството по модела на по-новата естествена наука или на умствено-научната естетика, к
акт
о тя се схваща днес.
Ние можем да разберем, че художникът се чувствува смущаван, когато се развива наука на изкуството по модела на по-новата естествена наука или на умствено-научната естетика, както тя се схваща днес.
Едно познание, което прониква виждащо в действителното изкуство, една такава наука не съществува още днес; някога тя не ще бъде чувствувана от художниците като смущаваща, а като оплодотворяваща.
към текста >>
К
акт
о човек се прониква от вътре със способността да може правилно да микроскопира при това вътрешно виждане не пречи на външното, а го подбужда -, така ще дойде време, когато действителното ясновидство ще пропива, ще подпомага и прониква плодотворно елементарната продуктивна способност на художника.
Който микроскопира, знае как трябва да подходи, за да се научи да вижда правилно нещата.
Както човек се прониква от вътре със способността да може правилно да микроскопира при това вътрешно виждане не пречи на външното, а го подбужда -, така ще дойде време, когато действителното ясновидство ще пропива, ще подпомага и прониква плодотворно елементарната продуктивна способност на художника.
към текста >>
В неговата новоиздадена книга "Степени" Моргенщерн се изказва, че който, к
акт
о художникът, иска да стигне при духовното, трябва да бъде готов да приеме в себе си, да съедини със себе си това, което вече днес, прониквайки чрез свръхсетивното познание, може да разбере от Божествено-Духовното.
Чрез навлиза нето в Духовната Наука възникват нови загадки, които не се решават теоретически, а обещават да се разширят живо в процеса на живота и така да създадат нови загадки. Когато човек живее в тази по-висша жизненост, той остава сроден на изкуството. Хебел изисква конфликти, които трябва да останат неразрешени, и той чувствува при Грилпарцер еснафски това, че този последният, въпреки всичката красота, устройва нещата така, че конфликтите се разширяват, когато авторът е по-умен от самият герой, който описва. Към това води преди всичко действителното ясновидство: то не създава евтини отговори, а светогледи към дадените сетивно отговори. Без съмнение проникващите дълбоко художници са чувствували вече това.
В неговата новоиздадена книга "Степени" Моргенщерн се изказва, че който, както художникът, иска да стигне при духовното, трябва да бъде готов да приеме в себе си, да съедини със себе си това, което вече днес, прониквайки чрез свръхсетивното познание, може да разбере от Божествено-Духовното.
Той казва: "Който иска само да се потопи с чувствата в това, което днес може да се узнае за божествено-духовното, а не да проникне в него чрез познанието, прилича на неграмотния, който цял живот спи с буквара под възглавницата".
към текста >>
Това хар
акт
еризира, на каква точка на нашата култура се намираме ние.
Това характеризира, на каква точка на нашата култура се намираме ние.
Когато човек може да вникне в това, от което крайно се нуждае нашето време, той ще трябва, както Моргенщерн, да стигне до впечатлението: човек не трябва да остане неграмотен по отношение на ясновидството; като художник той трябва да търси отношения към ясновидското познание. Както има голяма значение, когато ясновидският елемент влива светлина в художественото творчество, също така голямо значение има, когато това, което като ясновидска еснафщина няма днес нищо музикално, а най-много има нещо немузикално, се остави да бъде оплодотворено от художествения вкус. По-важно от всяко патологично ясновидство за духовния познавател е мостът, който може да бъде построен между изкуството и ясновидството.
към текста >>
Когато човек може да вникне в това, от което крайно се нуждае нашето време, той ще трябва, к
акт
о Моргенщерн, да стигне до впечатлението: човек не трябва да остане неграмотен по отношение на ясновидството; като художник той трябва да търси отношения към ясновидското познание.
Това характеризира, на каква точка на нашата култура се намираме ние.
Когато човек може да вникне в това, от което крайно се нуждае нашето време, той ще трябва, както Моргенщерн, да стигне до впечатлението: човек не трябва да остане неграмотен по отношение на ясновидството; като художник той трябва да търси отношения към ясновидското познание.
Както има голяма значение, когато ясновидският елемент влива светлина в художественото творчество, също така голямо значение има, когато това, което като ясновидска еснафщина няма днес нищо музикално, а най-много има нещо немузикално, се остави да бъде оплодотворено от художествения вкус. По-важно от всяко патологично ясновидство за духовния познавател е мостът, който може да бъде построен между изкуството и ясновидството.
към текста >>
К
акт
о има голяма значение, когато ясновидският елемент влива светлина в художественото творчество, също така голямо значение има, когато това, което като ясновидска еснафщина няма днес нищо музикално, а най-много има нещо немузикално, се остави да бъде оплодотворено от художествения вкус.
Това характеризира, на каква точка на нашата култура се намираме ние. Когато човек може да вникне в това, от което крайно се нуждае нашето време, той ще трябва, както Моргенщерн, да стигне до впечатлението: човек не трябва да остане неграмотен по отношение на ясновидството; като художник той трябва да търси отношения към ясновидското познание.
Както има голяма значение, когато ясновидският елемент влива светлина в художественото творчество, също така голямо значение има, когато това, което като ясновидска еснафщина няма днес нищо музикално, а най-много има нещо немузикално, се остави да бъде оплодотворено от художествения вкус.
По-важно от всяко патологично ясновидство за духовния познавател е мостът, който може да бъде построен между изкуството и ясновидството.
към текста >>
Това е необходимо за изкуството, което иска да се потопи в истинското съществувание, к
акт
о ние се нуждаем от това, за да можем да овладеем задачите, кои то все повече ще се изправят пред нас от неопределените дълбочини на човечеството.
Който прозира това, знае, че ще бъде за благото на човечеството в настоящето и в бъдещето, когато хората ще потърсят все повече и повече духовните неща, духовното познание. Светлина на ясновидството трябва да свети в изкуството, за да може топлината и величието на изкуството да действува плодотворно върху широтата и величието на хоризонта на ясновидството.
Това е необходимо за изкуството, което иска да се потопи в истинското съществувание, както ние се нуждаем от това, за да можем да овладеем задачите, кои то все повече ще се изправят пред нас от неопределените дълбочини на човечеството.
към текста >>
54.
8. Виена, 1 юни 1918 г.
GA_271 Изкуство и познание на изкуството Основите на една нова естетика
Отговаряйки на това желание, аз Ви моля да приемете това, което ще кажа тази вечер, абсолютно така, че то е замислено в непретенциозна форма и иска да даде само афористични забележки върху някои неща, което може да се каже върху отношенията на това, което можем да наречем ясновидство, к
акт
о то се преследва от антропософски ориентираната Духовна Наука, към художественото творчество и към същността на художествената наслада.
Няколко приятели, които присъствуваха на моите изнесени в Мюнхен сказки върху отношенията на Духовната Наука и изкуство, бяха на мнение, че трябва да говоря и тук във Виена върху изказаните там мисли.
Отговаряйки на това желание, аз Ви моля да приемете това, което ще кажа тази вечер, абсолютно така, че то е замислено в непретенциозна форма и иска да даде само афористични забележки върху някои неща, което може да се каже върху отношенията на това, което можем да наречем ясновидство, както то се преследва от антропософски ориентираната Духовна Наука, към художественото творчество и към същността на художествената наслада.
към текста >>
И мнозина, които работят в областта на изкуството, са на мнение, че в художественото творчество к
акт
о и в художествената наслада е нещо вредно за действуващия в него първичен импулс, ако в това, което художникът изявява се внасят твърде много мисли, понятия, идеи.
Първо по отношение на едно такова разглеждане, каквото ще бъде направено сега, съществува определен предразсъдък а предразсъдъците не винаги са без основание -, съществува определен основателен предразсъдък, който се опира на разбирането, че всъщност художественото творчество, художествената наслада, художественото чувство не иска да има нищо общо с някакъв възглед върху изкуството, с някакво познание върху изкуството.
И мнозина, които работят в областта на изкуството, са на мнение, че в художественото творчество както и в художествената наслада е нещо вредно за действуващия в него първичен импулс, ако в това, което художникът изявява се внасят твърде много мисли, понятия, идеи.
Аз вярвам без съмнение, че този предразсъдък по отношение на всичко онова, което можем да наречем абстрактна, научна в приетия смисъл естетика, че тази наука с право се отбягва от художественото схващане, защото действително художественото чувство бива всъщност опустошено, възпрепятствувано от всичко това, което е насочено по някакъв начин към устроеното в общоприетия смисъл научно разглеждане.
към текста >>
Аз вярвам без съмнение, че този предразсъдък по отношение на всичко онова, което можем да наречем абстр
акт
на, научна в приетия смисъл естетика, че тази наука с право се отбягва от художественото схващане, защото действително художественото чувство бива всъщност опустошено, възпрепятствувано от всичко това, което е насочено по някакъв начин към устроеното в общоприетия смисъл научно разглеждане.
Първо по отношение на едно такова разглеждане, каквото ще бъде направено сега, съществува определен предразсъдък а предразсъдъците не винаги са без основание -, съществува определен основателен предразсъдък, който се опира на разбирането, че всъщност художественото творчество, художествената наслада, художественото чувство не иска да има нищо общо с някакъв възглед върху изкуството, с някакво познание върху изкуството. И мнозина, които работят в областта на изкуството, са на мнение, че в художественото творчество както и в художествената наслада е нещо вредно за действуващия в него първичен импулс, ако в това, което художникът изявява се внасят твърде много мисли, понятия, идеи.
Аз вярвам без съмнение, че този предразсъдък по отношение на всичко онова, което можем да наречем абстрактна, научна в приетия смисъл естетика, че тази наука с право се отбягва от художественото схващане, защото действително художественото чувство бива всъщност опустошено, възпрепятствувано от всичко това, което е насочено по някакъв начин към устроеното в общоприетия смисъл научно разглеждане.
към текста >>
Също к
акт
о не сме в състояние да поставим в светлината на мита социалните и обществени отношения от човек на човек, какъвто е бил случаят в минали времена, а сме просто принудени чрез хода на развитието на човечеството да търсим нашето бъдеще в едно действително схващане на това, което пулсира в историческото развитие, ако искаме да познаем, що е социална структура, що е съвместен обществен живот и т.н.
От друга страна обаче ние живеем в една епоха, в която изхождайки от определена световноисторическа необходимост, много от това, което до сега е действувало несъзнателно в човека, трябва да бъде издигнато до съзнанието.
Също както не сме в състояние да поставим в светлината на мита социалните и обществени отношения от човек на човек, какъвто е бил случаят в минали времена, а сме просто принудени чрез хода на развитието на човечеството да търсим нашето бъдеще в едно действително схващане на това, което пулсира в историческото развитие, ако искаме да познаем, що е социална структура, що е съвместен обществен живот и т.н.
между хората, така също е необходимо, щото много от това, което с право е било търсено по един повече или по-малко съзнателен или несъзнателен начин в инстинктивното царуване на човешката фантазия и други подобни, да бъде издигнато в съзнанието. То би било издигнато в съзнанието, даже ако ние не бихме искали това. Но ако това би било направено по начин противоположен на творческия прогрес, би настъпило това, което би трябвало да избегнем: възпрепятствуване на интуитивно-художественото, което възпрепятствуване трябва именно да бъде изключено от жизнено-художественото.
към текста >>
Следователно под духовно познание аз разбирам нещо, което още съвсем не съществува, което е взето под внимание още от твърде малко хора, което не се състои от продължението на съществуващото познание, било това мистика или естествена наука, а в усвояването на особен вид човешко познание, което почива на това, че чрез методическо събуждане на определени дремещи в него душевни сили човекът произвежда едно състояние на съзнанието, което се отнася към обикновения буден живот к
акт
о този буден живот се отнася към състоянието на сън или сънуване.
Аз не говоря за някаква метафизическа спекулация, не говоря за някаква философия, а за това, което бих могъл да нарека свръхсетивна опитност. Не вярвам, че ще трае още дълго време, докато хората разберат, че всяка чисто философска спекулация, всеки логически или научен стремеж е неподходящ за проникването в духовната област. Аз вярвам, че ние се намираме в епохата, която ще признае като нещо самопонятно, че в човешката душа се намират дремещи сили и че тези дремещи сили могат да бъдат извлечени от душата по един систематично регулиран начин. Аз описах, как могат да бъдат извлечени тези дремещи в човешката душа сили, в моите различни книги, в "Как се добиват познания за висшите светове? ", в "Загадка на човека".
Следователно под духовно познание аз разбирам нещо, което още съвсем не съществува, което е взето под внимание още от твърде малко хора, което не се състои от продължението на съществуващото познание, било това мистика или естествена наука, а в усвояването на особен вид човешко познание, което почива на това, че чрез методическо събуждане на определени дремещи в него душевни сили човекът произвежда едно състояние на съзнанието, което се отнася към обикновения буден живот както този буден живот се отнася към състоянието на сън или сънуване.
Днес всъщност хората познават само тези две противоположни състояния на съзнанието: тъпото хаотично сънно съзнание, което е само привидно напълно празно, това е само едно дълбоко понижено съзнание, и дневното съзнание от събуждането до заспиването. Можем да отнесем чистите образи на сънищния живот, но съновиденията, когато волевата природа на човека заспива, когато волевата природа на човека заспива, когато тази волева природа, която ни довежда в отношение с нещата на заобикалящия свят, заспива, можем да отнесем тези сънищни образи към външната, физическа действителност. Също така, развивайки се по-нататък, човечеството ще стигне до там, да произведе в себе едно събуждане от дневното съзнание в това, което аз наричам ясновиждащо съзнание, при което човек няма пред себе си външните предмети и процеси, а има пред себе си един действителен духовен свят, който лежи на основата на нашия сетивен свят.
към текста >>
Философите искат да се убедят в съществуването на този сват чрез умозаключения; обаче той не може да бъде познат чрез такива умозаключения, а може да изпита заобикалящата го физическа среда, не може да знае за нея, също така той не може да изпита в будно състояние заобикалящия го духовен свят: той не може да бъде изпитан, изживян нито чрез мистиката, нито чрез абстр
акт
ната философия, а само чрез това, че човек трябва да доведе себе си в едно друго състояние на душевното устройство, когато преминава от сънищния живот в обикновеното будно съзнание.
Философите искат да се убедят в съществуването на този сват чрез умозаключения; обаче той не може да бъде познат чрез такива умозаключения, а може да изпита заобикалящата го физическа среда, не може да знае за нея, също така той не може да изпита в будно състояние заобикалящия го духовен свят: той не може да бъде изпитан, изживян нито чрез мистиката, нито чрез абстрактната философия, а само чрез това, че човек трябва да доведе себе си в едно друго състояние на душевното устройство, когато преминава от сънищния живот в обикновеното будно съзнание.
към текста >>
Така ние говорим за един духовен свят, от който произхожда духовно-душевното естество на човека също така, к
акт
о физическо-телесното му естество произхожда от сетивния свят.
Така ние говорим за един духовен свят, от който произхожда духовно-душевното естество на човека също така, както физическо-телесното му естество произхожда от сетивния свят.
Самопонятно е, че едно такова духовно изследване е днес напълно криво разбрано в неговата особеност. Хората са такива, че те съдят за това, което се явява между тях, според представи, които вече са усвоили, някои даже според думите, които вече имат. Те искат да свържат нещата с нещо вече познато. Но що се отнася за ясновиждащото съзнание това не е така, защото то не е вече нещо познато. Ясновиждащото съзнание, би могло да бъде наречено "виждащо съзнание", ако тази дума не бъде криво разбрана, при което аз не разбирам нищо суеверно.
към текста >>
За онзи, който живее в ясновидството, е напълно една опитност, че изворът, действителният извор, от който художникът твори, е точно същият к
акт
о този, от който ясновидецът, наблюдателят на духовните светове, черпи своите опитности.
За онзи, който живее в ясновидството, е напълно една опитност, че изворът, действителният извор, от който художникът твори, е точно същият както този, от който ясновидецът, наблюдателят на духовните светове, черпи своите опитности.
Само че начинът, по който ясновидецът се старае да получи своите опитности и да изрази тези опитности в понятия, в мисли, и този, по който художникът твори се различават твърде много един от друг и върху този начин бих искал да говоря днес. Обаче изворът, това трябва да се подчертае, изворът е в действителност един и същ.
към текста >>
За онзи човек, който се стреми към определена цялост на живота, художественият светоглед се явява като нещо, което принадлежи към живота също к
акт
о познанието и к
акт
о външното еснафско действие.
Преди да разгледам този всъщност принципен въпрос, бих искал да направя няколко забележки, които може бе на някои ще се сторят тривиални, които обаче нямат никаква друга претенция, освен да покажат, че художественият светоглед не е нещо, което се прибавя само произволно към живота.
За онзи човек, който се стреми към определена цялост на живота, художественият светоглед се явява като нещо, което принадлежи към живота също както познанието и както външното еснафско действие.
Едно достойно човешко съществувание е немислимо без проникването на нашия културен живот с художествено чувствуване.
към текста >>
Изкуството просто идва срещу естествения живот, к
акт
о и другите форми на разглеждане нещата от човека.
Бих чувствувал също това като нещо естествено, ако бих срещнал една дама с къдрава коса, която е дръзка, нахалничка. Съществува нещо, което живее в основата на душата като един основен тон. С тези тривиални примери не искам да кажа нищо друго, освен че съществува едно естетическо чувство, макар и да не го чувствуваме съзнателно, което не можем да изключим: от това зависи нашето настроение; ние сме добре или зле настроени. Ние познаваме доброто или лошо настроение, но причините може да осъзнае само този, който вниква по-близо в нещата. В това се крие всъщност нещо, което бихме могли да наречем необходимостта да преминем от естественото естетическо чувствуване към живеенето в изкуството.
Изкуството просто идва срещу естествения живот, както и другите форми на разглеждане нещата от човека.
към текста >>
Ясновидецът не е в състояние по отношение на никакво изкуство да изключи напълно обекта, художествения процес, така к
акт
о той може да изключи един природен процес от своето съзнание.
Ясновидецът, който пробужда своята душа така, че може да има около себе си един духовен свят, е вина ги в състояние да отвърне, да отклони своя душевен живот от всичко, което е само външна, сетивна действителност. Ако имам пред себе си говоря типично, а не индивидуално ако имам пред себе си една част от един външен физически предмет или процес, като ясновидец аз съм винаги в състояние да изключа за себе си възприятието в пространството и мястото, където се намира предметът, така че да не виждам нищо от физическото намиращо се в пространството. Това е действителното абстрахиране, което е възможно за ясновидството. Но това може да стане само при природните предмети то не може да се получи при това, което е действително художествено създадено. И това считам аз за нещо пълно със значение.
Ясновидецът не е в състояние по отношение на никакво изкуство да изключи напълно обекта, художествения процес, така както той може да изключи един природен процес от своето съзнание.
Това, което е действително художествено творчество, остава да стои духом пред съзнанието на ясновидеца.
към текста >>
Видите ли, когато използува средствата, които неговата душа развива, ясновидецът стига да един съвършено друг вид мислене к
акт
о също и воление /воля/.
Това е първото нещо, което може да ни свидетелствува, че наистина художественото творчество и ясновиждането идва от същия извор. Но съществуват още много други неща, които в това направление са пълни със значение.
Видите ли, когато използува средствата, които неговата душа развива, ясновидецът стига да един съвършено друг вид мислене както също и воление /воля/.
Ако използуваме обикновените изрази, ние можем естествено да кажем, че както мисленето така също и волението стават вътрешни, но това "вътрешни" е всъщност неправилно, защото все пак човек се намира вън, разпростира цялото свое виждане върху един действителен духовен свят. В ясновиждането настъпват едно друго мислене и воление.
към текста >>
Ако използуваме обикновените изрази, ние можем естествено да кажем, че к
акт
о мисленето така също и волението стават вътрешни, но това "вътрешни" е всъщност неправилно, защото все пак човек се намира вън, разпростира цялото свое виждане върху един действителен духовен свят.
Това е първото нещо, което може да ни свидетелствува, че наистина художественото творчество и ясновиждането идва от същия извор. Но съществуват още много други неща, които в това направление са пълни със значение. Видите ли, когато използува средствата, които неговата душа развива, ясновидецът стига да един съвършено друг вид мислене както също и воление /воля/.
Ако използуваме обикновените изрази, ние можем естествено да кажем, че както мисленето така също и волението стават вътрешни, но това "вътрешни" е всъщност неправилно, защото все пак човек се намира вън, разпростира цялото свое виждане върху един действителен духовен свят.
В ясновиждането настъпват едно друго мислене и воление.
към текста >>
Мисленето не протича в абстр
акт
ни мисли.
Мисленето не протича в абстрактни мисли.
Абстрактните мисли са нещо, което е годно за физическия свят, за да го регистрира в неговите явления, да намери природни закони и т.н. Ясновидецът не мисли в такива мисли, той не мисли в абстракции, а мисли в мисли, които всъщност са тъчащи образи. Днес това може още трудно да се разбере, защото хората никак не знаят, какво се разбира с една дейност, която всъщност е едно мислене, което обаче не мисли никакви абстрактни мисли и следва неща, живее във формите, конфигурациите на нещата. Можем да сравним това мислене с образуването на повърхнини, криви, както прави това математикът. Но това става вътрешно живо, както Гьоте се е опитал да стори това в елементарно състояние в неговото учение за метаморфозите.
към текста >>
Абстр
акт
ните мисли са нещо, което е годно за физическия свят, за да го регистрира в неговите явления, да намери природни закони и т.н.
Мисленето не протича в абстрактни мисли.
Абстрактните мисли са нещо, което е годно за физическия свят, за да го регистрира в неговите явления, да намери природни закони и т.н.
Ясновидецът не мисли в такива мисли, той не мисли в абстракции, а мисли в мисли, които всъщност са тъчащи образи. Днес това може още трудно да се разбере, защото хората никак не знаят, какво се разбира с една дейност, която всъщност е едно мислене, което обаче не мисли никакви абстрактни мисли и следва неща, живее във формите, конфигурациите на нещата. Можем да сравним това мислене с образуването на повърхнини, криви, както прави това математикът. Но това става вътрешно живо, както Гьоте се е опитал да стори това в елементарно състояние в неговото учение за метаморфозите. Днес това може да стане много по-живо, това вътрешно, виждащо мислене.
към текста >>
Днес това може още трудно да се разбере, защото хората никак не знаят, какво се разбира с една дейност, която всъщност е едно мислене, което обаче не мисли никакви абстр
акт
ни мисли и следва неща, живее във формите, конфигурациите на нещата.
Мисленето не протича в абстрактни мисли. Абстрактните мисли са нещо, което е годно за физическия свят, за да го регистрира в неговите явления, да намери природни закони и т.н. Ясновидецът не мисли в такива мисли, той не мисли в абстракции, а мисли в мисли, които всъщност са тъчащи образи.
Днес това може още трудно да се разбере, защото хората никак не знаят, какво се разбира с една дейност, която всъщност е едно мислене, което обаче не мисли никакви абстрактни мисли и следва неща, живее във формите, конфигурациите на нещата.
Можем да сравним това мислене с образуването на повърхнини, криви, както прави това математикът. Но това става вътрешно живо, както Гьоте се е опитал да стори това в елементарно състояние в неговото учение за метаморфозите. Днес това може да стане много по-живо, това вътрешно, виждащо мислене. Това виждащо мислене е извънредно много сродно с това, което лежи на осно вата при определени области на творческото изкуство, а именно при скулптурата и архитектурата.
към текста >>
Можем да сравним това мислене с образуването на повърхнини, криви, к
акт
о прави това математикът.
Мисленето не протича в абстрактни мисли. Абстрактните мисли са нещо, което е годно за физическия свят, за да го регистрира в неговите явления, да намери природни закони и т.н. Ясновидецът не мисли в такива мисли, той не мисли в абстракции, а мисли в мисли, които всъщност са тъчащи образи. Днес това може още трудно да се разбере, защото хората никак не знаят, какво се разбира с една дейност, която всъщност е едно мислене, което обаче не мисли никакви абстрактни мисли и следва неща, живее във формите, конфигурациите на нещата.
Можем да сравним това мислене с образуването на повърхнини, криви, както прави това математикът.
Но това става вътрешно живо, както Гьоте се е опитал да стори това в елементарно състояние в неговото учение за метаморфозите. Днес това може да стане много по-живо, това вътрешно, виждащо мислене. Това виждащо мислене е извънредно много сродно с това, което лежи на осно вата при определени области на творческото изкуство, а именно при скулптурата и архитектурата.
към текста >>
Но това става вътрешно живо, к
акт
о Гьоте се е опитал да стори това в елементарно състояние в неговото учение за метаморфозите.
Мисленето не протича в абстрактни мисли. Абстрактните мисли са нещо, което е годно за физическия свят, за да го регистрира в неговите явления, да намери природни закони и т.н. Ясновидецът не мисли в такива мисли, той не мисли в абстракции, а мисли в мисли, които всъщност са тъчащи образи. Днес това може още трудно да се разбере, защото хората никак не знаят, какво се разбира с една дейност, която всъщност е едно мислене, което обаче не мисли никакви абстрактни мисли и следва неща, живее във формите, конфигурациите на нещата. Можем да сравним това мислене с образуването на повърхнини, криви, както прави това математикът.
Но това става вътрешно живо, както Гьоте се е опитал да стори това в елементарно състояние в неговото учение за метаморфозите.
Днес това може да стане много по-живо, това вътрешно, виждащо мислене. Това виждащо мислене е извънредно много сродно с това, което лежи на осно вата при определени области на творческото изкуство, а именно при скулптурата и архитектурата.
към текста >>
С абстр
акт
ните мисли не може да се изпита, да се научи нищо върху вътрешната същност на нещата.
Забележително е това, че по отношение на това ново мислене, новото мислене, което ясновидецът усвоява, той не се чувствува по-сроден с нещо друго, освен с формите, които действително художественият архитект създава, и с формите, които скулпторът трябва да постави на основата на своето творчество. Това е действително като едно архитектурно мислене, или като мислене в скулптурните форми, което е подходящо да следва в ясновидското схващане на света нещата така, че човек се научава да ги познава в тяхната духовна вътрешност, научава се също да ги побеждава, да се издигне чисто в духовния свят.
С абстрактните мисли не може да се изпита, да се научи нищо върху вътрешната същност на нещата.
По отношение на това, което е неговото мислене, ясновидецът се чувствува сроден с архитекта и със скулптора. Той трябва да мисли света в една такава форма на духовното изследване, която стои несъзнателно или подсъзнателно на основата на творчеството на един архитект или на един скулптор. Това даде повод да бъде проучено, на какво се дължи всъщност това. Тук човек си задава въпроса: що е всъщност това, което ясновидецът взема под внимание? Той взема под внимание определени, скрити сетива, които съществуват в обикновения живот, които само леко трептят, не действуват открито в обикновения живот.
към текста >>
Когато направим една крачка, с правенето на крачката или с прегъването или протягането на ръката, с всичко, което ни довежда в едно отношение с пространството е свързано с едно ненапълно звучащо в съзнанието възприятие к
акт
о с виждането и чуването -, само че тези последните са много по-силни, по-ясни за нашето съзнания усещания.
Това даде повод да бъде проучено, на какво се дължи всъщност това. Тук човек си задава въпроса: що е всъщност това, което ясновидецът взема под внимание? Той взема под внимание определени, скрити сетива, които съществуват в обикновения живот, които само леко трептят, не действуват открито в обикновения живот. Ние имаме например едно сетиво, което бихме могли да наречем сетиво на равновесието. Ние живеем в това сетиво, но то само леко звучи в нашето съзнание, не стига до нашето пълно съзнание.
Когато направим една крачка, с правенето на крачката или с прегъването или протягането на ръката, с всичко, което ни довежда в едно отношение с пространството е свързано с едно ненапълно звучащо в съзнанието възприятие както с виждането и чуването -, само че тези последните са много по-силни, по-ясни за нашето съзнания усещания.
Обаче това сетиво на равновесието и свързаното с него сетиво на движението звучат леко в съзнанието затова, защото те не са определени само за нашия вътрешен живот, а ни дават възможност да застанем в Космоса.
към текста >>
Той развива това сетиво така, к
акт
о архитектът, скулпторът са заставени да създават като форми във външния материал това, което те чувствуват в тяхното тяло.
Когато се твори чрез скулптурата, това не е нищо друго, освен че възприятия на едно обикновено скрито сетиво биват превърнати във външна повърхностна форма и други подобни. Това, което ние винаги носим в себе си като човек в нашето чувствуване на света, ние го оформяме несъзнателно в архитектурата и в скулптурата. Колкото и странна да изглежда на пръв поглед тази забележка: който може да изследва действително психически отношението между отделните архитектурни форми една към друга, който може да изследва това, което живее във фантазията на скулптора, когато той оформя една повърхнина, знае, че в това творчество съдействува тайнствено това, което аз току що посочих. Ясновидецът не прави нищо друго, освен да доведе до своето пълно съзнание това сетиво на поставянето на себе си в света.
Той развива това сетиво така, както архитектът, скулпторът са заставени да създават като форми във външния материал това, което те чувствуват в тяхното тяло.
Бих могъл да кажа, от тази гледна точка биват гледани определени неща; бих могъл в това отношение да говоря не часове, а дни наред. Който си усвоява едно чувство за скулптурното изкуство, знае, че всичко, което се получава само чрез интуицията, не е всъщност действително скулптурното. Онзи, който се старае да отговори, чувствувайки себе си, не по абстрактен начин на въпроса: Какво се крие всъщност в скулптурното изкуство? Той може да каже, че една повърхнина има за него значение само затова, защото тя подражава една съществуваща във външната природа повърхнина в човешкото тяло и други подобни. Съвсем не така.
към текста >>
Онзи, който се старае да отговори, чувствувайки себе си, не по абстр
акт
ен начин на въпроса: Какво се крие всъщност в скулптурното изкуство?
Колкото и странна да изглежда на пръв поглед тази забележка: който може да изследва действително психически отношението между отделните архитектурни форми една към друга, който може да изследва това, което живее във фантазията на скулптора, когато той оформя една повърхнина, знае, че в това творчество съдействува тайнствено това, което аз току що посочих. Ясновидецът не прави нищо друго, освен да доведе до своето пълно съзнание това сетиво на поставянето на себе си в света. Той развива това сетиво така, както архитектът, скулпторът са заставени да създават като форми във външния материал това, което те чувствуват в тяхното тяло. Бих могъл да кажа, от тази гледна точка биват гледани определени неща; бих могъл в това отношение да говоря не часове, а дни наред. Който си усвоява едно чувство за скулптурното изкуство, знае, че всичко, което се получава само чрез интуицията, не е всъщност действително скулптурното.
Онзи, който се старае да отговори, чувствувайки себе си, не по абстрактен начин на въпроса: Какво се крие всъщност в скулптурното изкуство?
Той може да каже, че една повърхнина има за него значение само затова, защото тя подражава една съществуваща във външната природа повърхнина в човешкото тяло и други подобни. Съвсем не така. Това, което е изживява в скулптурното изкуство, е собственият живот на повърхнината. Който е стигнал до там да разбере, каква разлика съществува между една повърхнина, която е огъната само веднъж, и една такава, която е огъната още веднъж не може да има по някакъв начин скулптурно живот в себе си. Само една два пъти огъната повърхност може да изразява живота като повърхнина.
към текста >>
Тук аз засягам един въпрос, който днес е ф
акт
ически съвсем неизяснен.
Тук аз засягам един въпрос, който днес е фактически съвсем неизяснен.
Днес ние виждаме много хора, които съдят почти професионално за изкуството. Аз вярвам, изхождайки именно от предпоставките, които стоят на основата на днешните разглеждания, че не трябва да произнеса действително едно критическо съждение, а трябва да изразя просто, какво идва все повече до съзнанието на човека: аз вярвам, че въобще някой, който някога не е изработвал форми от глината, което е съществено в скулптурата. Вярвам наистина, че всеки може да се наслаждава на изкуството, но не вярвам, че за изкуството може да съди някой, който не е направил онези опити, които са му показали, какви художествени форми могат да бъдат осъществени в материала, с който един художник работи.
към текста >>
Ето защо това не значи, че ясновидецът изживява музикално така, к
акт
о това е посочено сега, в други времена, освен когато той иска.
Съвършено различно се чувствува ясновидецът сроден с поетическото и с музикалното изкуство. Интерес но е особено при музикалното изкуство, как ясновидецът изживява своите опитности в една друга форма, когато навлиза ясновидски в областта на изкуството. Трябва да направя една забележка, какво разбирам аз под думата "ясновидски". Аз не разбирам това като едно постоянно състояние, а само в моментите, в които се пренасям в такова състояние на ясновиждане.
Ето защо това не значи, че ясновидецът изживява музикално така, както това е посочено сега, в други времена, освен когато той иска.
В други времена той изживява музикалното така, както го изживява всеки друг човек. Той може да сравни това, което изживява и това, което изпитва, когато изживява ясновидски музикалното произведение на изкуството. При музикалните произведения е важно, че на ясновидеца му е ясно, че изживява музикалното произведение напълно душевно, а именно така, че конкретно душевното се чувствува свързано с музикалното. По-рано аз казах: ясновидецът си изработва представите така, че се чувствува у дома си в архитектурното и скулптурното творчество. Когато ясновидецът не само разбира чрез мисленето, а развива също чувствуващи и съобразителни сили, но така, че те се свързват едни с други, не може да се говори за едно отделяне на чувствуването и волението; при ясновидеца можем да говорим за едно душевно изживяване, което свързва тези две способности, които в обикновеното съзнание работят едно до друго, свързва ги в една цялост на чувствуващото воление.
към текста >>
В други времена той изживява музикалното така, к
акт
о го изживява всеки друг човек.
Съвършено различно се чувствува ясновидецът сроден с поетическото и с музикалното изкуство. Интерес но е особено при музикалното изкуство, как ясновидецът изживява своите опитности в една друга форма, когато навлиза ясновидски в областта на изкуството. Трябва да направя една забележка, какво разбирам аз под думата "ясновидски". Аз не разбирам това като едно постоянно състояние, а само в моментите, в които се пренасям в такова състояние на ясновиждане. Ето защо това не значи, че ясновидецът изживява музикално така, както това е посочено сега, в други времена, освен когато той иска.
В други времена той изживява музикалното така, както го изживява всеки друг човек.
Той може да сравни това, което изживява и това, което изпитва, когато изживява ясновидски музикалното произведение на изкуството. При музикалните произведения е важно, че на ясновидеца му е ясно, че изживява музикалното произведение напълно душевно, а именно така, че конкретно душевното се чувствува свързано с музикалното. По-рано аз казах: ясновидецът си изработва представите така, че се чувствува у дома си в архитектурното и скулптурното творчество. Когато ясновидецът не само разбира чрез мисленето, а развива също чувствуващи и съобразителни сили, но така, че те се свързват едни с други, не може да се говори за едно отделяне на чувствуването и волението; при ясновидеца можем да говорим за едно душевно изживяване, което свързва тези две способности, които в обикновеното съзнание работят едно до друго, свързва ги в една цялост на чувствуващото воление. Веднъж това чувствуващо воление има един нюанс насочен повече към волението, другият път повече към чувствуването.
към текста >>
Той го изживява така, че не отделя обективния тон от субективно изживения тон, а в ясновидското изживяване тези двете са едно; душата се разлива така, к
акт
о тоновете се разливат едни в други, само че всичко е одухотворено.
При музикалните произведения е важно, че на ясновидеца му е ясно, че изживява музикалното произведение напълно душевно, а именно така, че конкретно душевното се чувствува свързано с музикалното. По-рано аз казах: ясновидецът си изработва представите така, че се чувствува у дома си в архитектурното и скулптурното творчество. Когато ясновидецът не само разбира чрез мисленето, а развива също чувствуващи и съобразителни сили, но така, че те се свързват едни с други, не може да се говори за едно отделяне на чувствуването и волението; при ясновидеца можем да говорим за едно душевно изживяване, което свързва тези две способности, които в обикновеното съзнание работят едно до друго, свързва ги в една цялост на чувствуващото воление. Веднъж това чувствуващо воление има един нюанс насочен повече към волението, другият път повече към чувствуването. Когато ясновидецът се пренася със своето повишено съзнание, проникващо в духовния свят, в музикалното, той изживява всичко това, което в неговата душа се явява в нюанс на чувствуването; говорим за действително музикалното, за действително музикалното.
Той го изживява така, че не отделя обективния тон от субективно изживения тон, а в ясновидското изживяване тези двете са едно; душата се разлива така, както тоновете се разливат едни в други, само че всичко е одухотворено.
Той чувствува своята душа разлята в музикалния елемент, знае, че това, което изживява чрез новоразвитото чувствуващо воление, музикантът го черпи от същия извор и го влага в тоновото вещество. Точно при музиката е интересно да бъде изследвано, от къде иде това, на какво се дължи това, че творящият музикант влага в своя материал извлеченото от безсъзнателното духовно съдържание, което ясновидецът вижда. При музикалното то стига да изява на това, което стои на основата.
към текста >>
Ние разбираме все повече, че нашият организъм не трябва да бъде разглеждан така, к
акт
о го разглежда обикновения биолог или физиолог, а трябва да бъде разглеждан като едно копие на един духовен първообраз, на един духовен образец.
При всяко несъзнателно, което се явява в душевния живот, действува по съвършено друг начин чудесното устройство на нашия организъм.
Ние разбираме все повече, че нашият организъм не трябва да бъде разглеждан така, както го разглежда обикновения биолог или физиолог, а трябва да бъде разглеждан като едно копие на един духовен първообраз, на един духовен образец.
Това, което човекът носи в себе си, е копие на един духовен образец. Човекът влиза в съществуванието чрез раждането, съответно чрез зачатието, и това, което получава като наследствени закони, той го използува, но използува също така и това, което слиза от един духовен свят и се отнася към физическото така, че физическото е действително едно копие на духовното. Как става това, аз нямам време да го обясня днес. Съществува напълно обективният факт, че в нашия организъм става едно такова действие, което постъпва по духовни закони на копирането. При музиката това е особено забележително.
към текста >>
Съществува напълно обективният ф
акт
, че в нашия организъм става едно такова действие, което постъпва по духовни закони на копирането.
При всяко несъзнателно, което се явява в душевния живот, действува по съвършено друг начин чудесното устройство на нашия организъм. Ние разбираме все повече, че нашият организъм не трябва да бъде разглеждан така, както го разглежда обикновения биолог или физиолог, а трябва да бъде разглеждан като едно копие на един духовен първообраз, на един духовен образец. Това, което човекът носи в себе си, е копие на един духовен образец. Човекът влиза в съществуванието чрез раждането, съответно чрез зачатието, и това, което получава като наследствени закони, той го използува, но използува също така и това, което слиза от един духовен свят и се отнася към физическото така, че физическото е действително едно копие на духовното. Как става това, аз нямам време да го обясня днес.
Съществува напълно обективният факт, че в нашия организъм става едно такова действие, което постъпва по духовни закони на копирането.
При музиката това е особено забележително. Ние вярваме, че при насладата изпитана от музиката участвува ухото и може би нервната система на нашия мозък. Физиологията се намира в тази област изцяло още в своето начало, тя ще стигне до определена висота едвам тогава, когато в тази физиологична и биологична област се влеят художествените мисли. На основата на музикалното изживяване лежи нещо съвършено друго отколкото само процесът на чуването и онова, което става в нервната система на нашия мозък. Това, което лежи на основата на музикалното чувствуване, може да бъде обяснено така: всеки път, когато издишваме, мозъкът, черепното пространство, вътрешното пространство на главата е заставено чрез издишването да остави вода, в която е потопен мозъкът, да слезе надолу през канала на гръбначния мозък чак до областта на диафрагмата, предизвикано е едно слизане на мозъчната вода.
към текста >>
Това, което се влива като тон през ухото, което живее в нас като тонова представа, се превръща в музика, когато се среща с външната музика, която се изпълнява чрез това, че целият организъм е един чудесен музикален инструмент, к
акт
о аз току що описах това.
Ако това не би било така, мозъкът не би изгубил толкова много от своето тегло, колкото е необходимо, за да не бъдат премазани намиращите се от долната страна кръвни артерии; ако мозъкът не би изгубил толкова много от своето тегло, тези кръвни артерии биха били премазани. Тази мозъчна вода се вълнува нагоре и надолу в арахноидното пространство, в разширения, които са еластични и по-малко еластични, така щото при изкачването и при слизането мозъчната вода тече през по-малко еластични разширения. Това дава един чудесен вид действие, което протича в един ритъм. С изключение на главата и крайниците, целият човешки организъм се изразява в този ритъм. С изключение на главата и крайниците, целият човешки организъм се изразява в този ритъм.
Това, което се влива като тон през ухото, което живее в нас като тонова представа, се превръща в музика, когато се среща с външната музика, която се изпълнява чрез това, че целият организъм е един чудесен музикален инструмент, както аз току що описах това.
към текста >>
Аз вярвам и бихме могли да разгледаме много неща от този род -, че не съществува никаква абстр
акт
на религиозна представа, която би могла да предизвика едно такова горещо чувство, к
акт
о съзнанието, че ние сме поставени в Космоса, в космическата сграда даже с нашия външен физически организъм.
Модерната астрономия схематизира. Тази пролетна точка обикаля, привидно, без съмнение привидно, но това няма значение цялото небе, тя минава през всички зодиакални знаци в течение на едни дълъг период от време и след доста дълги години отново се връща на първоначалното място: това са 25,920 години. Платоническата слънчева година брои 25,920 години! Вземете един човешки ден от 71 години: той съдържа 25,920 денонощия; вземете един обикновен ден от 24 часа: човекът прави през това време 25,920 вдишки. Вие виждате, че ние сме включени в ритъма на Космоса.
Аз вярвам и бихме могли да разгледаме много неща от този род -, че не съществува никаква абстрактна религиозна представа, която би могла да предизвика едно такова горещо чувство, както съзнанието, че ние сме поставени в Космоса, в космическата сграда даже с нашия външен физически организъм.
Ясновидецът се старае да проникне духовно това поставяне на човека в Космоса. То се проявява в нашата вътрешна музика. Това, което се издига от организма, което удря горе в душата съзвучието на душата, която съзвучи с Космоса -, е несъзнателният елемент на художественото творчество. Целият свят съзвучи, когато ние творим действително художествено.
към текста >>
Тук имате общия извор к
акт
о на изкуството така и на ясновидството: в художника несъзнателно, когато той влага мировите закони във формите създадени в материята, в ясновидеца съзнателно, когато той се старае да гледа чисто духовното чрез ясновиждащото съзнание.
Тук имате общия извор както на изкуството така и на ясновидството: в художника несъзнателно, когато той влага мировите закони във формите създадени в материята, в ясновидеца съзнателно, когато той се старае да гледа чисто духовното чрез ясновиждащото съзнание.
към текста >>
К
акт
о в нашия дихателен организъм живее вътрешната музика, която след това става външна музика в изкуството, така живее също и поезията.
Чрез това, че проучваме тези неща по този начин, ние се научаваме да познаваме това, което дава повод на човека, щото художественото да бъде внесено това, което бива поверено на материята.
Както в нашия дихателен организъм живее вътрешната музика, която след това става външна музика в изкуството, така живее също и поезията.
Тук днешната физиология е съвсем, съвсем далеч назад. Защото ако искаме да стигнем тук до яснота, ние трябва да проучим не физиологията на сетивата, не физиологията на нервите на мозъка, а граничната област, където се допират мозъкът и нервната система. Там се намира, а именно точно на границата, онази, физиологична област, където, ако човек има заложби за това за художественото творчество, човек винаги трябва да има заложба -, се намира изворът на поетическото творчество. И ясновидецът намира особено много поетическото творчество, когато навлезе в областта на своето вътрешно изживяване, където чувствуващото воление /воля/ клони повече към волевата страна. Волята се изразява иначе в цялото физическо тяло; при това, което е фантазия, волята живее там, където мозъкът и нервите влизат в допир със сетивните органи: там биват създадени поетическите образи.
към текста >>
Там той казва, като иска да охар
акт
еризира своята собствена душа, че се чувствува сроден с архитектурата, със скулптурата.
Християн Моргенщерн, който се стремеше към ясновидство, направи едно хубаво изказване. Това изказва не се намира в последния том от създадените от него творби, а именно под заглавието "Степени".
Там той казва, като иска да охарактеризира своята собствена душа, че се чувствува сроден с архитектурата, със скулптурата.
Чувството е това: когато човек се стреми към ясновидството, поетичното се превръща вътрешно в пластичното. Когато човек вижда нещата така, той никога не ще може да вярва, че действителното ясновидското състояние с неговата вътрешна подвижност и с неговото запознаване с духовни същества би могло да действува като опърлящо и като парализиращо върху художника, а само като един добър приятел, като един добър помощник. Те не могат да се смущават взаимно. Само неща, които текат едни през други, могат да се смущават едни други, обаче никога ясновидецът не може да остави своето ясновидство да се влива смущаващо в своето изкуство, в своята художественост, той може да я проникне ясновиждащо. Те са напълно отделени едно от друго; излизайки от същия извор, те никога не могат да се смущават едно друго в живота.
към текста >>
И така, к
акт
о ние използуваме езика в живота, можем да станем само учител, тогава бихме на правили само едно сламено същество от едно сухо еснафско състояние, но иначе не бихме постигнали нищо.
Може би някой ще каже: човекът ругае върху живота. Той разбира само, че не всичко може да бъде съвършено и пропуска следователно да създаде съвършенство в една област, в която по необходимост трябва да царува несъвършенство. Във външния физически живот е напълно така, че трябва да съществуват несъвършенства: дърветата трябва също да изсъхват, не само да растат. В живота трябва винаги да има нещо несъвършено, за да може да се роди съвършенството. Езикът е бил понижен от неговото първоначално поле, принизен е бил до една по-ниска степен.
И така, както ние използуваме езика в живота, можем да станем само учител, тогава бихме на правили само едно сламено същество от едно сухо еснафско състояние, но иначе не бихме постигнали нищо.
Думите не могат да имат стойностите, които те имат чрез самите себе си, защото това, което е говор, език като собственост на един народ, живее на своята собствена плоскост и на своята собствена плоскост то е една художествено форма, не е една прозрачна форма. То не съществува за това, да даде на хората възможност да се разбират едни други във всекидневния живот; то е като израз на духа на народа едно произведение на изкуството. Ние го понижаваме, но трябва да сторим това, като снижаваме до проза на живота онова, което всъщност само в поетическите творби на един народ, когато неговият дух действително царува. Този е вторият начин, по който езикът живее.
към текста >>
Ясновидецът не може да изрази това, което има като ясновидско виждане така, к
акт
о обикновените хора се научават да изразяват това, което искат, на някой език и използуват думите, за да го изразят.
Третият начин може да бъде изживян само в областта на ясновиждането. Човек се намира в едно странно положение: защото когато иска да изрази това, което вижда ясновидски, той няма на разположение думите на езика. Те не съществуват там в действителност.
Ясновидецът не може да изрази това, което има като ясновидско виждане така, както обикновените хора се научават да изразяват това, което искат, на някой език и използуват думите, за да го изразят.
Думите не са изковани за това. Ето защо ясновидецът се вижда принуден да изразява съвсем различно някои неща. Той постоянно се бори с езика, за да може да каже това, което иска да каже. Той трябва да избере пътя, по който да облече нещо в едно изречение, което изразява приблизително това, което иска да каже; той трябва да каже едно второ изречение, което донася нещо подобно. Ясновидецът трябва да разчита на добрата воля на слушателите, за да може едното изречение да осветли другото.
към текста >>
Между тези две състояния се колебае физическата форма насам и нататък, така че на ясновидеца се явява, като че човешката форма се изменя, изчервява се при чувството на срам и побледнява при чувството на страх, като че тя постоянно възстановява своето нормално състояние между чувството на страх и чувството на срам, така к
акт
о махалото има своята почивна точка между колебанията на една и на друга страна.
Когато стоим срещу един човек, ние го гледаме и не знаем, че онова, което се явява така, че само се заличава, че става духовно прозрачно. Всеки път, когато стоя срещу един човек, аз го виждам ясновидски. Там, където ясновидецът вижда двама човека да стоят един срещу друг, той има един особен проблем: това е пълният с тайнственост инкарнат. Когато има срещу себе си един човек, ясновидецът вижда неговия инкарнат не в покой, а в колебаещо се движение. Когато стои срещу един човек, той вижда едно състояние, при което това, което е иначе на човека, побледнява, след това отново то се явява стоплящо, изчервено.
Между тези две състояния се колебае физическата форма насам и нататък, така че на ясновидеца се явява, като че човешката форма се изменя, изчервява се при чувството на срам и побледнява при чувството на страх, като че тя постоянно възстановява своето нормално състояние между чувството на страх и чувството на срам, така както махалото има своята почивна точка между колебанията на една и на друга страна.
Така както ни се явява външно инкарнатът е само едно междинно състояние. Виждащият инкарнат е свързан с нещо, което остава несъзнателно за човека: той позволява първото несъзнателно виждане зад кулисите. Както човешкият инкарнат е виждан от ясновидеца така, че в него той вижда нещо душевно в сетивното нещо сетивно-свръхсетивно вижда ясновидецът в инкарната -, така се променя всичко, което се намира вън като цветове и форми, променя се постепенно така, че той вижда духовно. Той го вижда така, че във всичко, което иначе е цветно, което е впечатление на формата, възприема нещо вътрешно. Елементарните неща за това ще намерите в сетивно моралната част на Гьотевото "Учение за цветовете".
към текста >>
Така к
акт
о ни се явява външно инкарнатът е само едно междинно състояние.
Всеки път, когато стоя срещу един човек, аз го виждам ясновидски. Там, където ясновидецът вижда двама човека да стоят един срещу друг, той има един особен проблем: това е пълният с тайнственост инкарнат. Когато има срещу себе си един човек, ясновидецът вижда неговия инкарнат не в покой, а в колебаещо се движение. Когато стои срещу един човек, той вижда едно състояние, при което това, което е иначе на човека, побледнява, след това отново то се явява стоплящо, изчервено. Между тези две състояния се колебае физическата форма насам и нататък, така че на ясновидеца се явява, като че човешката форма се изменя, изчервява се при чувството на срам и побледнява при чувството на страх, като че тя постоянно възстановява своето нормално състояние между чувството на страх и чувството на срам, така както махалото има своята почивна точка между колебанията на една и на друга страна.
Така както ни се явява външно инкарнатът е само едно междинно състояние.
Виждащият инкарнат е свързан с нещо, което остава несъзнателно за човека: той позволява първото несъзнателно виждане зад кулисите. Както човешкият инкарнат е виждан от ясновидеца така, че в него той вижда нещо душевно в сетивното нещо сетивно-свръхсетивно вижда ясновидецът в инкарната -, така се променя всичко, което се намира вън като цветове и форми, променя се постепенно така, че той вижда духовно. Той го вижда така, че във всичко, което иначе е цветно, което е впечатление на формата, възприема нещо вътрешно. Елементарните неща за това ще намерите в сетивно моралната част на Гьотевото "Учение за цветовете". Цялото учение за цветовете се превръща в изживяване, но така, че при това ясновидецът изживява духовното.
към текста >>
К
акт
о човешкият инкарнат е виждан от ясновидеца така, че в него той вижда нещо душевно в сетивното нещо сетивно-свръхсетивно вижда ясновидецът в инкарната -, така се променя всичко, което се намира вън като цветове и форми, променя се постепенно така, че той вижда духовно.
Когато има срещу себе си един човек, ясновидецът вижда неговия инкарнат не в покой, а в колебаещо се движение. Когато стои срещу един човек, той вижда едно състояние, при което това, което е иначе на човека, побледнява, след това отново то се явява стоплящо, изчервено. Между тези две състояния се колебае физическата форма насам и нататък, така че на ясновидеца се явява, като че човешката форма се изменя, изчервява се при чувството на срам и побледнява при чувството на страх, като че тя постоянно възстановява своето нормално състояние между чувството на страх и чувството на срам, така както махалото има своята почивна точка между колебанията на една и на друга страна. Така както ни се явява външно инкарнатът е само едно междинно състояние. Виждащият инкарнат е свързан с нещо, което остава несъзнателно за човека: той позволява първото несъзнателно виждане зад кулисите.
Както човешкият инкарнат е виждан от ясновидеца така, че в него той вижда нещо душевно в сетивното нещо сетивно-свръхсетивно вижда ясновидецът в инкарната -, така се променя всичко, което се намира вън като цветове и форми, променя се постепенно така, че той вижда духовно.
Той го вижда така, че във всичко, което иначе е цветно, което е впечатление на формата, възприема нещо вътрешно. Елементарните неща за това ще намерите в сетивно моралната част на Гьотевото "Учение за цветовете". Цялото учение за цветовете се превръща в изживяване, но така, че при това ясновидецът изживява духовното. Той изживява и останалия духовен свят така, че има същите изживявания, които иначе има при цветовете. В моята книга "Теософия" ще намерите, че там душевното естество се вижда във формата на един вид аура.
към текста >>
Без съмнение ще изпъкне все повече и повече, че този, който никога не е имал една живописна четка в ръката си и не знае нищо от това, което може да направи, не би трябвало да съди изхождайки от абстр
акт
ни принципи.
Когато хората разбират в тази област, за какво се касае, те ще видят, че онова, което се разбира под ясновидство, може да бъде добър приятел с художественото творчество, че те взаимно се подбуждат, че могат взаимно да се оплодят.
Без съмнение ще изпъкне все повече и повече, че този, който никога не е имал една живописна четка в ръката си и не знае нищо от това, което може да направи, не би трябвало да съди изхождайки от абстрактни принципи.
Критика вън от изкуството, критикуваща критика, ще трябва да отстъпи може би на заден план, когато ще настъпи приятелство между изкуство и ясновидството. Но точно това, което тук се разбира под модерна Духовна Наука, е нещо съвършено различно от онова, което по-рано се е наричало естетика и се нарича и днес така. Художници са ми казвали, че такива хора те наричат "естетически мърморковци". Естетическо мърморене не е това, което разбираме тук, а то е едно живеене в същия елемент, в който живее също и художникът, само че ясновидецът изживява в чисто духовното това, на което художникът дава форма. Бих могъл да кажа, че към много неща, които действуват поощряващо върху човечеството, принадлежи също и това.
към текста >>
55.
9. Дорнах, 12 септември 1920 г.
GA_271 Изкуство и познание на изкуството Основите на една нова естетика
Въпросът, който имам предвид, който може да възникне за човека по отношение на изкуството, би бил този: кой е положителният, ф
акт
ическият повод, че ние създаваме изкуства в живота?
Ние познаваме главно като същински висши изкуства пластиката /скулптурата/, архитектурата, живописта, поезията, музиката и към тях прибавяме, изхождайки от определени основания на антропософския живот и на антропософското познание, нещо такова като евритмията.
Въпросът, който имам предвид, който може да възникне за човека по отношение на изкуството, би бил този: кой е положителният, фактическият повод, че ние създаваме изкуства в живота?
С непосредствената действителност, която протича между раждането и смъртта, изкуството има нещо общо всъщност само в материалистичната епоха. В тази материалистична епоха е без съмнение така, че хората са забравили свръхсетивния произход на изкуството и се насочват повече или по-малко към това, да подражават онова, което се намира във външната сетивна природа. Само онзи, който действително има едно по-дълбоко чувство по отношение на природата от една страна и към изкуството от друга страна, не ще може да се съгласи с това подражаване на природното съществувание в изкуството, с натурализма. Защото човек трябва да си задава винаги отново и отново въпроса: може ли например най-добрият живописец на ландшафта, на пейзажа да предаде по някакъв начин красотата на един природен пейзаж върху платното? Който няма едно изопачено чрез възпитанието и неправилния живот чувство, той ще има и по отношение на един колкото и да е добре нарисуван пейзаж чувството, което аз изказах в прелюдията на моята мистерийна драма "Вратата на посвещението", че с никакво подражание на природата ние не можем да достигнем някога природата.
към текста >>
Ние забравяме всъщност пространството и времето, или поне пространството, и живеем вън от нас в морално се намираме в равновесие по отношение на други същества, следователно това, което изпитваме и изживяваме между смъртта и едно ново раждане, за него ние си спомняме първо несъзнателно и то бива изобразено ф
акт
ически в архитектурното изкуство и в скулптурата.
При поезията ми се струва да е съвсем ясно, оформянето на поетическия материал е такова искам отново да изразя това драстично -, че когато започва да съчетава думите в ямби и трохеи, когато ги съчетава в рими, като че думите, които при говоренето в проза човек все още задържа в своя гръклян, като че при поезията тези думи бягат от поета и поетът трябва да тича подир тях. Те населяват повече заобикалящата атмосфера, отколкото вътрешността на поета или на този, който се наслаждава на поезията. Ние чувствуваме поетическото изкуство повече външно отколкото архитектурата и пластиката, скулптурата. Така също е и при музиката, когато насочваме чувството към нея. Също и музикалните тонове оживяват за нас заобикалящата ни атмосфера.
Ние забравяме всъщност пространството и времето, или поне пространството, и живеем вън от нас в морално се намираме в равновесие по отношение на други същества, следователно това, което изпитваме и изживяваме между смъртта и едно ново раждане, за него ние си спомняме първо несъзнателно и то бива изобразено фактически в архитектурното изкуство и в скулптурата.
към текста >>
Ф
акт
ът, че в своето културно развитие човекът създаде архитектурата и скулптурата, трябва да се припише главно на това, че човекът го иска от своята вътрешност: к
акт
о паякът преде своята паяжина, така той иска да изнесе навън, да оформи външно това, което е изживял между смъртта и едно ново раждане.
И по този начин ние откриваме, как всъщност човекът стига до там, да твори архитектура и скулптура като изкуства. В неговата душа тайнствено шуми изживяването между смъртта и едно ново раждане. Той иска да го изнесе по някакъв начин навън и да го постави пред себе си, и създаде архитектурата, създаде скулптурата.
Фактът, че в своето културно развитие човекът създаде архитектурата и скулптурата, трябва да се припише главно на това, че човекът го иска от своята вътрешност: както паякът преде своята паяжина, така той иска да изнесе навън, да оформи външно това, което е изживял между смъртта и едно ново раждане.
Той внася изживяванията, които е имал преди раждането, във физическия сетивен живот. И това, което виждаме пред нас в обзор върху архитектурните и скулптурните произведения на изкуството, не е нищо друго, освен осъществени несъзнателни спомени за живота между смъртта и едно ново раждане. Сега ние имаме един действителен отговор, защо човекът създава изкуство. Ако човекът не би бил едно свръхсетивно същество, което идва в този живот чрез раждането, съответно чрез зачатието, той без съмнение не би упражнявал никакво скулптура и никаква архитектура.
към текста >>
Ф
акт
ът, че хората не искат да насочат техния поглед към свръхсетивния свят, иде от там, че те не искат да виждат по правилен начин нещата от този свят.
Вие виждате, че всъщност не можем да обхванем човешкия живот в неговата цялост, ако не хвърлим също един поглед върху свръхсетивния живот, ако не си отговорим съвсем сериозно на въпроса: как стигаме ние до там, да творим архитектура, да творим скулптура?
Фактът, че хората не искат да насочат техния поглед към свръхсетивния свят, иде от там, че те не искат да виждат по правилен начин нещата от този свят.
към текста >>
Те стоят всъщност така, к
акт
о кучето стои пред човешкия говор.
Всъщност, как стоят по-голяма част от хората пред изкуствата, които разкриват един духовен свят?
Те стоят всъщност така, както кучето стои пред човешкия говор.
Кучето чува човешкия говор, но вероятно го счита за лаене. То не чува това, което се крие като смисъл в звуците, ако не е "Манхаймският Ролф". Това беше едно учено куче, което преди известно време предизвика голяма сензация при хората, които се занимават с такива безполезни изкуства. Така стои човекът пред изкуствата, които всъщност говорят за свръхсетивния свят, в който човекът е живял преди своето раждане: той не вижда в тези изкуства това, което те действително разкриват.
към текста >>
Поетическото изкуство изпъква ясно за този, който може да го чувствува само че когато искаме да охар
акт
еризираме такива неща трябва винаги да имаме предвид, че с известен вариант са верни думите на Лихтенберг, че днес се пише с 90 процента повече "поезия" отколкото човечеството по лицето на Земята се нуждае за своето щастие и отколкото то въобще има действително изкуство -, истинското поетическо изкуство произтича от целия човек.
Нека насочим например погледа към поетическото изкуство.
Поетическото изкуство изпъква ясно за този, който може да го чувствува само че когато искаме да охарактеризираме такива неща трябва винаги да имаме предвид, че с известен вариант са верни думите на Лихтенберг, че днес се пише с 90 процента повече "поезия" отколкото човечеството по лицето на Земята се нуждае за своето щастие и отколкото то въобще има действително изкуство -, истинското поетическо изкуство произтича от целия човек.
И какво прави то? То не оставя при прозата: то оформя фразата, внася такт, ритъм в прозата. То прави нещо, което прозаичният човек намира като излишно в живота. То дава форма на онова, което вече неоформено би дало смисъл, който искаме да свържем с него. Когато при едно рецитиране, което е действително изкуство, си създаваме едно чувство за това, какво прави първо поетическия художник от призовото съдържание, ние отново стигаме до особения характер на чувствата.
към текста >>
То не оставя при прозата: то оформя фразата, внася т
акт
, ритъм в прозата.
Нека насочим например погледа към поетическото изкуство. Поетическото изкуство изпъква ясно за този, който може да го чувствува само че когато искаме да охарактеризираме такива неща трябва винаги да имаме предвид, че с известен вариант са верни думите на Лихтенберг, че днес се пише с 90 процента повече "поезия" отколкото човечеството по лицето на Земята се нуждае за своето щастие и отколкото то въобще има действително изкуство -, истинското поетическо изкуство произтича от целия човек. И какво прави то?
То не оставя при прозата: то оформя фразата, внася такт, ритъм в прозата.
То прави нещо, което прозаичният човек намира като излишно в живота. То дава форма на онова, което вече неоформено би дало смисъл, който искаме да свържем с него. Когато при едно рецитиране, което е действително изкуство, си създаваме едно чувство за това, какво прави първо поетическия художник от призовото съдържание, ние отново стигаме до особения характер на чувствата. Ние не можем да чувствуваме като поезия простото съдържание, прозаичното съдържание на едно стихотворение. Ние чувствуваме като поезия това, как думите се редуват в ямби или в трохеи, как звуците се повтарят алитерации, в асонанси или в други рими.
към текста >>
Когато при едно рецитиране, което е действително изкуство, си създаваме едно чувство за това, какво прави първо поетическия художник от призовото съдържание, ние отново стигаме до особения хар
акт
ер на чувствата.
Поетическото изкуство изпъква ясно за този, който може да го чувствува само че когато искаме да охарактеризираме такива неща трябва винаги да имаме предвид, че с известен вариант са верни думите на Лихтенберг, че днес се пише с 90 процента повече "поезия" отколкото човечеството по лицето на Земята се нуждае за своето щастие и отколкото то въобще има действително изкуство -, истинското поетическо изкуство произтича от целия човек. И какво прави то? То не оставя при прозата: то оформя фразата, внася такт, ритъм в прозата. То прави нещо, което прозаичният човек намира като излишно в живота. То дава форма на онова, което вече неоформено би дало смисъл, който искаме да свържем с него.
Когато при едно рецитиране, което е действително изкуство, си създаваме едно чувство за това, какво прави първо поетическия художник от призовото съдържание, ние отново стигаме до особения характер на чувствата.
Ние не можем да чувствуваме като поезия простото съдържание, прозаичното съдържание на едно стихотворение. Ние чувствуваме като поезия това, как думите се редуват в ямби или в трохеи, как звуците се повтарят алитерации, в асонанси или в други рими. Ние чувствуваме много други неща, които са вложени в това, "Как" е оформен прозаичният материал. Това именно трябва да се съдържа в рецитирането. Когато се рецитира така, че се изпъква само прозаичното съдържание, макар и то да е привидно много дълбоко, мисли се, че се рецитира "художествено"!
към текста >>
И така к
акт
о скулптурата и архитектурата са свързани с живота преди раждането, със силите, които се намират в нас от живота преди раждането, така също поетическото изкуство е свързано с живота, кой то протича след смъртта, по-скоро със силите в нас, които още сега се намират в нас за живота след смъртта.
Той предава външна форма на това, което човек може също да изостави, когато иска да живее само между раждането и смъртта. Човек може напълно да живее до смъртта и да умре, без да прави нещо друго, освен да остави сухото прозаично съдържание да бъде съдържание на неговия живот. Но защо човек чувствува нужда да внесе в това сухо прозаично съдържание ритъм, асонанс, алитерация, рима? Затова, защото човек има в себе си нещо повече отколкото се нуждае до смъртта, защото иска да даде форма също още в този живот на това, което има в себе си повече отколкото се нуждае до смъртта. Това е поглед напред в живото, който следва след смъртта, затова човек чувствува в себе си подтика не само да говори, а да говори поетично.
И така както скулптурата и архитектурата са свързани с живота преди раждането, със силите, които се намират в нас от живота преди раждането, така също поетическото изкуство е свързано с живота, кой то протича след смъртта, по-скоро със силите в нас, които още сега се намират в нас за живота след смъртта.
И повече Азът, както той живее между раждането и смъртта, както той минава през вратата на смъртта и живее по-нататък, е този, който носи още сега в себе си силите, които изразяват поетическото изкуство.
към текста >>
И повече Азът, к
акт
о той живее между раждането и смъртта, к
акт
о той минава през вратата на смъртта и живее по-нататък, е този, който носи още сега в себе си силите, които изразяват поетическото изкуство.
Човек може напълно да живее до смъртта и да умре, без да прави нещо друго, освен да остави сухото прозаично съдържание да бъде съдържание на неговия живот. Но защо човек чувствува нужда да внесе в това сухо прозаично съдържание ритъм, асонанс, алитерация, рима? Затова, защото човек има в себе си нещо повече отколкото се нуждае до смъртта, защото иска да даде форма също още в този живот на това, което има в себе си повече отколкото се нуждае до смъртта. Това е поглед напред в живото, който следва след смъртта, затова човек чувствува в себе си подтика не само да говори, а да говори поетично. И така както скулптурата и архитектурата са свързани с живота преди раждането, със силите, които се намират в нас от живота преди раждането, така също поетическото изкуство е свързано с живота, кой то протича след смъртта, по-скоро със силите в нас, които още сега се намират в нас за живота след смъртта.
И повече Азът, както той живее между раждането и смъртта, както той минава през вратата на смъртта и живее по-нататък, е този, който носи още сега в себе си силите, които изразяват поетическото изкуство.
към текста >>
Но то го има в себе си така, к
акт
о го изживява тук между раждането и смъртта в своя жизнен елемент, във въздуха.
И астралното тяло е това, което още сега живее тук в света на тоновете, който превръща света на тоновете в мелодия и хармония, които ние не намираме вън във физическия свят, защото в астралното тяло се намира вече това, което то изживява след смъртта. Вие знаете, че това астрално тяло, което ние носим в нас, живее само определено време след смъртта, след това ние отлагаме също и него. Въпреки това то носи в себе си същинския музикален елемент.
Но то го има в себе си така, както го изживява тук между раждането и смъртта в своя жизнен елемент, във въздуха.
Ние се нуждаем от въздуха, когато искаме да имаме едно средство за музикалното чувствуване.
към текста >>
И така к
акт
о искаме да създадем хармонията на цветовете, к
акт
о искаме да нанесем цветовете, боите върху платното, това не е нищо друго освен това, което ни напира: ние внасяме, правим да се влее в нашето будно тяло това, което сме изживели между заспиването и събуждането.
Ето защо художникът трябва да държи много на това, при рисуването да рисува от цвета, а не от линията, защото линията лъже в живописта. Линията е винаги нещо, от спомена за живота преди раждането. Когато трябва да рисуваме в едно съзнание разширено над духовния свят, ние трябва да рисуваме онова, което иде от цвета. И ние знаем, че цветът бива изживян в астралния свят. Когато влизаме в света, в който живеем между заспиването и събуждането, ние изживяваме това цветно естество.
И така както искаме да създадем хармонията на цветовете, както искаме да нанесем цветовете, боите върху платното, това не е нищо друго освен това, което ни напира: ние внасяме, правим да се влее в нашето будно тяло това, което сме изживели между заспиването и събуждането.
То се намира там вътре и него искаме ние да нанесем върху платното в живописта. Това, което се проявява в живописта, е отново предаването на нещо свръхсетивно. Така щото навсякъде изкуствата ни сочат към свръхсетивното. За този, който може да чувствува по правилния начин, живописта е едно откровение на един заобикалящ ни в пространството и проникващ ни от пространството духовен свят, в който ние се намираме между заспиването и събуждането. Скулптурата и архитектурата стават свидетели за духовния свят, в който живеем между смъртта и едно ново раждане преди зачатието, преди раждането: музиката и поетическото изкуство стават свидетели за това, как прекарваме живота след смъртта.
към текста >>
Ф
акт
ът, че хората обикновено не говорят за свръхсетивни светове, иде от там, че те не познават също сетивния свят, че разбират също сетивния свят, преди всичко не разбират това, което някога е познавала духовната култура на човечеството, което обаче е било изгубено и се е превърнало в нещо външно: изкуството.
И когато разглеждаме онова, което човекът поставя като изкуства в живота, еснафски, като нещо свързано само с това, което става между раждането и смъртта, ние отнемаме всякакъв смисъл на художественото творчество. Защото художественото творчество е изцяло едно внасяне на духовно-свръхсетивни светове във физическия сетивен свят. И само поради това, че върху човека упражнява натиск онова, което той носи в себе си от живота преди раждането, че върху него упражнява натиск в будното състояние това, което той носи в себе си през време на съня от свръхсетивния свят, че върху него упражнява натиск това, което още сега се намира в него и което иска да го оформи след смъртта, той създава архитектура, скулптура, живопис, музика и поетическо изкуство в света на сетивното изживяване.
Фактът, че хората обикновено не говорят за свръхсетивни светове, иде от там, че те не познават също сетивния свят, че разбират също сетивния свят, преди всичко не разбират това, което някога е познавала духовната култура на човечеството, което обаче е било изгубено и се е превърнало в нещо външно: изкуството.
към текста >>
И когато в нашето време човекът е призван за това, да приеме така да се каже боговете в своите собствени душевни сили, така че да не чака само вярващо, боговете да му донесат това или онова, а да иска да действува, да работи, к
акт
о боговете биха живели в неговата действуваща воля, това е тогава моментът, ако човечеството иска да го изживее, когато човекът ще премине така да се каже от външно създаваните изкуства към едно изкуство, което в бъдеще ще приеме още съвършено други размери и форми: до едно изкуство, което ще представя непосредствено свръхсетивното.
Навсякъде, където се създава изкуство от едно истинско художествено настроение и разбиране, изкуството е един свидетел за връзката на човека със свръхсетивните светове.
И когато в нашето време човекът е призван за това, да приеме така да се каже боговете в своите собствени душевни сили, така че да не чака само вярващо, боговете да му донесат това или онова, а да иска да действува, да работи, както боговете биха живели в неговата действуваща воля, това е тогава моментът, ако човечеството иска да го изживее, когато човекът ще премине така да се каже от външно създаваните изкуства към едно изкуство, което в бъдеще ще приеме още съвършено други размери и форми: до едно изкуство, което ще представя непосредствено свръхсетивното.
Как би могло да бъде другояче? Духовната Наука иска да представи непосредствено също свръхсетивното, следователно тя трябва да създаде също от себе си едно такова изкуство.
към текста >>
И педагогическо-дид
акт
ичното приложение ще възпитава постепенно хора, които благодарение на възпитанието ще намерят за самопонятно в тази насока, че те са свръхсетивни същества, защото движат своите ръце, своите мишци, своите крака така, че в тях действуват силите на свръхсетивния свят.
И педагогическо-дидактичното приложение ще възпитава постепенно хора, които благодарение на възпитанието ще намерят за самопонятно в тази насока, че те са свръхсетивни същества, защото движат своите ръце, своите мишци, своите крака така, че в тях действуват силите на свръхсетивния свят.
Душата на човека, свръхсетивната душа е тази, която в Евритмията преминава в движение. Живата проява на свръхсетивното е тази, която излиза наяве в евритмичните движения.
към текста >>
Човекът не ще може вече да върви през света така, к
акт
о е вървял в материалистичната епоха, като има всъщност един обзор само върху това, което живее между раждането и смъртта, и като има наред с това само една вяра в нещо, което съществува освен другото, което го прави блажен, което го спасява, за което оставя да му се проповядва винаги по един сантиментален начин, за което той има всъщност само едно празно съдържание.
Това е вътрешното последствие, което лежи на основата на духовнонаучния стремеж, когато той е ориентиран антропософски. Чрез това Духовната Наука ще разшири съзнанието на човека.
Човекът не ще може вече да върви през света така, както е вървял в материалистичната епоха, като има всъщност един обзор само върху това, което живее между раждането и смъртта, и като има наред с това само една вяра в нещо, което съществува освен другото, което го прави блажен, което го спасява, за което оставя да му се проповядва винаги по един сантиментален начин, за което той има всъщност само едно празно съдържание.
Чрез Духовната Наука човекът ще трябва да получи отново едно действително съдържание за духовните светове. Хората трябва да бъдат спасени, освободени от живота в абстрактното, от онзи живот, който иска да остане само при мисленето между раждането и смъртта и най-много приема още някакви неопределени указания върху един свръхсетивен свят. Духовната Наука ще внесе в хората едно съзнание, чрез което техният хоризонт ще бъде разширен и чрез което, когато действуват и живеят тук в този физически свят, те ще чувствуват свръхсетивния свят. Ние вървим днес наистина през света, когато сме стигнали до 30 годишна възраст, и знаем, че това, което имаме с 30 години, е било възпитавано в нас, когато сме имали 10, 15 години: за него ние си спомняме. Ние си спомняме, че когато бидейки на 30 години четем, тук се свързва със сегашния момент нашето учене да четем, което е станало преди 20 или 23 години.
към текста >>
Хората трябва да бъдат спасени, освободени от живота в абстр
акт
ното, от онзи живот, който иска да остане само при мисленето между раждането и смъртта и най-много приема още някакви неопределени указания върху един свръхсетивен свят.
Това е вътрешното последствие, което лежи на основата на духовнонаучния стремеж, когато той е ориентиран антропософски. Чрез това Духовната Наука ще разшири съзнанието на човека. Човекът не ще може вече да върви през света така, както е вървял в материалистичната епоха, като има всъщност един обзор само върху това, което живее между раждането и смъртта, и като има наред с това само една вяра в нещо, което съществува освен другото, което го прави блажен, което го спасява, за което оставя да му се проповядва винаги по един сантиментален начин, за което той има всъщност само едно празно съдържание. Чрез Духовната Наука човекът ще трябва да получи отново едно действително съдържание за духовните светове.
Хората трябва да бъдат спасени, освободени от живота в абстрактното, от онзи живот, който иска да остане само при мисленето между раждането и смъртта и най-много приема още някакви неопределени указания върху един свръхсетивен свят.
Духовната Наука ще внесе в хората едно съзнание, чрез което техният хоризонт ще бъде разширен и чрез което, когато действуват и живеят тук в този физически свят, те ще чувствуват свръхсетивния свят. Ние вървим днес наистина през света, когато сме стигнали до 30 годишна възраст, и знаем, че това, което имаме с 30 години, е било възпитавано в нас, когато сме имали 10, 15 години: за него ние си спомняме. Ние си спомняме, че когато бидейки на 30 години четем, тук се свързва със сегашния момент нашето учене да четем, което е станало преди 20 или 23 години. Но ние не обръщаме внимание на това, че винаги между раждането и смъртта в нас трепти, пулсира това, което сме преживяли между последната смърт и сегашното раждане. Нека обърнем нашия поглед върху това, което се ражда от тези сили в архитектурата и в скулптурата: когато разбираме в истинския смисъл това, ние ще го пренесем също в правилния смисъл върху живота и ще добием отново онова усещание, онова чувство, което е необходимо за разбиране онова построяване на прозата в ритъм, такт и рима, в алитерация и в асонас при поетическото изкуство, което иначе прозаичният еснафски живот счита за нещо излишно.
към текста >>
Нека обърнем нашия поглед върху това, което се ражда от тези сили в архитектурата и в скулптурата: когато разбираме в истинския смисъл това, ние ще го пренесем също в правилния смисъл върху живота и ще добием отново онова усещание, онова чувство, което е необходимо за разбиране онова построяване на прозата в ритъм, т
акт
и рима, в алитерация и в асонас при поетическото изкуство, което иначе прозаичният еснафски живот счита за нещо излишно.
Хората трябва да бъдат спасени, освободени от живота в абстрактното, от онзи живот, който иска да остане само при мисленето между раждането и смъртта и най-много приема още някакви неопределени указания върху един свръхсетивен свят. Духовната Наука ще внесе в хората едно съзнание, чрез което техният хоризонт ще бъде разширен и чрез което, когато действуват и живеят тук в този физически свят, те ще чувствуват свръхсетивния свят. Ние вървим днес наистина през света, когато сме стигнали до 30 годишна възраст, и знаем, че това, което имаме с 30 години, е било възпитавано в нас, когато сме имали 10, 15 години: за него ние си спомняме. Ние си спомняме, че когато бидейки на 30 години четем, тук се свързва със сегашния момент нашето учене да четем, което е станало преди 20 или 23 години. Но ние не обръщаме внимание на това, че винаги между раждането и смъртта в нас трепти, пулсира това, което сме преживяли между последната смърт и сегашното раждане.
Нека обърнем нашия поглед върху това, което се ражда от тези сили в архитектурата и в скулптурата: когато разбираме в истинския смисъл това, ние ще го пренесем също в правилния смисъл върху живота и ще добием отново онова усещание, онова чувство, което е необходимо за разбиране онова построяване на прозата в ритъм, такт и рима, в алитерация и в асонас при поетическото изкуство, което иначе прозаичният еснафски живот счита за нещо излишно.
Тогава ще доведем в правилна връзка този нюанс на чувствуването с безсмъртната ядка в нас, която носим през смъртта. Ние ще кажем: никой човек не може да стане поет, ако във всички хора не се криеше това, което твори всъщност в поета: силата, която оживява външно едвам след смъртта, но която още от сега се намира в нас.
към текста >>
56.
10. Дорнах, 9 април 1921 г.
GA_271 Изкуство и познание на изкуството Основите на една нова естетика
И сега Роберт Цимерман започва да говори върху пр
акт
ическата философия също на своя извънредно симпатичен пражки диалект, на нюансирания от пражкия диалект говор, и ето, този пражки немски диалект се облече във формата на хербартовата естетика.
Но след това, или може би и по-рано, аз се запознах с Роберт Цимерман, когато той говореше като хербартианец от катедрата. И трябва да кажа, че тогава престана да съществува естетически напълно милия, симпатичен човек, тогава човекът Роберт Цимерман се превърна напълно в хербартианец. Отначало на мене ми беше напълно ясно, какво означаваше това, как този човек влезе вече през вратата, качи се на подиума, сложи долу своя тънък бастун за разходка, странно съблече своето сако, странно направи пауза, странно насочи поглед с очите без очила наляво, надясно, надълбоко върху твърде малобройните присъствуващи слушатели, във всички това имаше нещо фрапиращо. Но тъй като аз вече от дълго време се бях занимавал с четенето на книгите на философа Хербарт, още след първото впечатление на мене ми просветна и аз си казах: Ах да, тук през вратата се влиза по хербартски, тук тънкият бастун за разходка се поставя долу по хербартски, тук дрехата се съблича по хербартски, тук погледът с очите без очила се прокарва върху слушателите по хербартски.
И сега Роберт Цимерман започва да говори върху практическата философия също на своя извънредно симпатичен пражки диалект, на нюансирания от пражкия диалект говор, и ето, този пражки немски диалект се облече във формата на хербартовата естетика.
към текста >>
И когато разберете, че една такава хар
акт
еристика може да бъде направена също и тогава, когато човек обича, Вие не ще считате за криво впечатление, израза, който аз сега искам да употребя, че нека Роберт Цимерман, когото аз много почитах, ми прости, че аз употребих думата "Антропософия", която той беше употребил в една книга, за да охар
акт
еризира една сглобена от логически, естетически и етически абстракции картонена фигура върху кориците на книгата, нека той ми прости, че аз използувах тази дума, за да третирам научно одухотворения и одушевен човек.
И когато разберете, че една такава характеристика може да бъде направена също и тогава, когато човек обича, Вие не ще считате за криво впечатление, израза, който аз сега искам да употребя, че нека Роберт Цимерман, когото аз много почитах, ми прости, че аз употребих думата "Антропософия", която той беше употребил в една книга, за да охарактеризира една сглобена от логически, естетически и етически абстракции картонена фигура върху кориците на книгата, нека той ми прости, че аз използувах тази дума, за да третирам научно одухотворения и одушевен човек.
Роберт Цимерман беше нарекъл своята книга, в която прилагаше тази процедура, която аз току що описах, именно "Антропософия".
към текста >>
Един философ на онова време, който ми харесваше също така много к
акт
о Роберт Цимерман, който ми беше особено скъп като човек, Едуард фон Харман, беше писал във всички области на философията и в онова време беше писал също и върху естетиката, беше писал върху естетиката от един отчасти друг дух в сравнение с Роберт Цимерман.
Без съмнение в мене се бяха влели също и други елементи.
Един философ на онова време, който ми харесваше също така много както Роберт Цимерман, който ми беше особено скъп като човек, Едуард фон Харман, беше писал във всички области на философията и в онова време беше писал също и върху естетиката, беше писал върху естетиката от един отчасти друг дух в сравнение с Роберт Цимерман.
И отново се надявам, че не ще изтълкувате обективността, към която се стремях, така, като че поради това бих изгубил своята обич. Ние можем да охарактеризираме естетиката на Хартман чрез това, че Едуард фон Хартман извличаше от изкуствата, които всъщност стояха малко далече от него, той извличаше от изкуствата нещо, което след това наричаше естетична илюзия, както човек би постъпил приблизително, когато би отнел главата на един жив човек. И след това Едуард фон Хартман, след като така да се каже беше одрал кожата на изкуствата, на живите изкуства, създаваше от това своята естетика. И одраната кожа чудно ли е, че тя се превърна в щавена кожа под твърдата обработка, на която бе подложена от така далече стоящата от изкуствата естетика? Това беше второто нещо, от което аз трябваше да се освободя тогава.
към текста >>
Ние можем да охар
акт
еризираме естетиката на Хартман чрез това, че Едуард фон Хартман извличаше от изкуствата, които всъщност стояха малко далече от него, той извличаше от изкуствата нещо, което след това наричаше естетична илюзия, к
акт
о човек би постъпил приблизително, когато би отнел главата на един жив човек.
Без съмнение в мене се бяха влели също и други елементи. Един философ на онова време, който ми харесваше също така много както Роберт Цимерман, който ми беше особено скъп като човек, Едуард фон Харман, беше писал във всички области на философията и в онова време беше писал също и върху естетиката, беше писал върху естетиката от един отчасти друг дух в сравнение с Роберт Цимерман. И отново се надявам, че не ще изтълкувате обективността, към която се стремях, така, като че поради това бих изгубил своята обич.
Ние можем да охарактеризираме естетиката на Хартман чрез това, че Едуард фон Хартман извличаше от изкуствата, които всъщност стояха малко далече от него, той извличаше от изкуствата нещо, което след това наричаше естетична илюзия, както човек би постъпил приблизително, когато би отнел главата на един жив човек.
И след това Едуард фон Хартман, след като така да се каже беше одрал кожата на изкуствата, на живите изкуства, създаваше от това своята естетика. И одраната кожа чудно ли е, че тя се превърна в щавена кожа под твърдата обработка, на която бе подложена от така далече стоящата от изкуствата естетика? Това беше второто нещо, от което аз трябваше да се освободя тогава. И аз се стремях да приема тогава в моята сказка като съдържание на настроението това, което бих могъл да нарека: когато философът иска да говори върху изкуствата, философът трябва да има себеотрицанието да стане в известно отношение ням и да иска да покаже само чрез девствени жестове онова, в което философията не може всъщност никога да проникне говорейки, пред което тя трябва да спре и трябва да обърне вниманието върху същественото като един ням наблюдател.
към текста >>
Това беше, психологично охар
акт
еризирано, настроението, от което аз говорих тогава в моята сказка върху "Гьоте като баща на една нова естетика".
Това беше, психологично охарактеризирано, настроението, от което аз говорих тогава в моята сказка върху "Гьоте като баща на една нова естетика".
към текста >>
След това по-късно пред мене се изправи задачата да спра за втори път в пътя по отношение на онзи въпрос, който охар
акт
еризирах в началото на моята днешна сказка.
След това по-късно пред мене се изправи задачата да спра за втори път в пътя по отношение на онзи въпрос, който охарактеризирах в началото на моята днешна сказка.
Това беше, когато говорих пред антропософи върху "Същността на изкуствата". И сега, имайки предвид цялото тогавашно настроение на средата, аз не можех да говоря по същия начин. Сега аз исках да говоря така, че да мога да остана в самото художествено настроение. Сега аз исках да говоря художествено върху изкуството. И отново знаех, че сега се намирам на другата страна на брега, отвъд който стоях в миналото с моята сказка "Гьоте като баща на една нова естетика".
към текста >>
Защото чувствувах като нещо, което веднага отнема от думите истинската стойност на изкуството, ако човек се вплъзне във философската хар
акт
еристика.
И сега, имайки предвид цялото тогавашно настроение на средата, аз не можех да говоря по същия начин. Сега аз исках да говоря така, че да мога да остана в самото художествено настроение. Сега аз исках да говоря художествено върху изкуството. И отново знаех, че сега се намирам на другата страна на брега, отвъд който стоях в миналото с моята сказка "Гьоте като баща на една нова естетика". И сега аз говорих така, че грижливо трябваше да бъде избягнато преплъзгването във философско формулиране.
Защото чувствувах като нещо, което веднага отнема от думите истинската стойност на изкуството, ако човек се вплъзне във философската характеристика.
Нехудожественото на чистото понятие подкопаваше тогава силите, от които идва говоренето. И аз се стремях от сега нататък да говоря психологично върху изкуствата от онова настроение, което избягва в най-строгия смисъл да се вплъзне във философско формулиране. Днес аз искам отново да говоря върху психологията на изкуствата.
към текста >>
И в тази откъсната от прозата поетическа действителност той изглежда на самия себе си така, че онова, което другите хора виждат в завладяването на външните сили, пълният преминаващ в действителността израз на волята, му се явява вече в поетическия идеален свят и той говори за "магическия идеализъм", за да охар
акт
еризира посоката на своя живот Ако се опитаме след това да разберем всичко онова, което след това се разля от тази чудесно устроена душа, която следователно можа да люби без да докосне външната действителност, която следователно можа да живее с това, което и бе действително изтръгнато, преди да бъде достигнат определен етап на външната действителност, ако вникнем във всичко онова, което след това се разля от тази душа на Новалис, тогава получаваме чистия израз на поезията.
Обаче целият пламък на човешкото чувство, през което човек може да мине, когато човешката душа витае като в поетически сфери свободно през прозаичната действителност, целият пламък на това чувство живее в любовта на Новалис към София фон Кюн. И това момиче умира два дни след навършване на своята 14 годишна възраст, в онова време, когато действителността на физическия живот докосва така силно другите хора, че те слизат в половостта на физическото тяло. Преди това събитие да може да настъпи при София фон Кюн, тя бе изтръгната в духовните светове и Новалис решава от едно съзнание по-силно от това, което до сега е било у него инстинктивно поетическото, да умре след София фон Кюн в своето живо душевно изживяване. Той живее с тази, която не е във физическия свят. И онези хора, които след нова време са дошли при Новалис с най-вътрешно човешко чувство, казват, че ходейки жив по Земята той беше като един човек отнесен в духовните светове, че говори с някого нещо, което не е на тази Земя, не принадлежи действително на тази Земя.
И в тази откъсната от прозата поетическа действителност той изглежда на самия себе си така, че онова, което другите хора виждат в завладяването на външните сили, пълният преминаващ в действителността израз на волята, му се явява вече в поетическия идеален свят и той говори за "магическия идеализъм", за да охарактеризира посоката на своя живот Ако се опитаме след това да разберем всичко онова, което след това се разля от тази чудесно устроена душа, която следователно можа да люби без да докосне външната действителност, която следователно можа да живее с това, което и бе действително изтръгнато, преди да бъде достигнат определен етап на външната действителност, ако вникнем във всичко онова, което след това се разля от тази душа на Новалис, тогава получаваме чистия израз на поезията.
И се решава един въпрос, който е психологически, просто чрез това, че се задълбочаваме от поетическите и прозаичните съчинения на Новалис.
към текста >>
На това почива ф
акт
ът, че по отношение на музикалното можем да кажем говорейки само: музикалното изразява най-вътрешното човешко чувство.
Ако се опитаме да проникнем в онази сфера, където духовно-душевното твори най-вътрешно в човека, ние стигаме до едно музикално оформяне в човека и тогава си казваме: преди музикантът да направи неговите тонове да звучат навън в света, самата музикална същност е обхванала съществото и първо е въплътила, оформила в неговото човешко същество музикалното, и музикантът проявява онова, което първо мировата хармония е вложила несъзнателно в основите на неговата душа. На това почива пълното с тайнственост действие на музиката.
На това почива фактът, че по отношение на музикалното можем да кажем говорейки само: музикалното изразява най-вътрешното човешко чувство.
И когато се подготвим да вникнем с погледа чрез съответните изживявания в тази поезия на Новалис, ние долавяме нещо, което бих могъл да нарека психология на музиката.
към текста >>
Пътят трябва да бъде един нежен, един вътрешен път и той не трябва да бъде проскелетиран чрез абстр
акт
ни философски форми, нито от такива, които в хербартски смисъл са взети от мисленето на ума, нито от такива, които в смисъла на Густав Фехнер, са една кост на външното наблюдение на природата.
Така, мисля аз, ние се вживяваме от действителността в психологията на изкуствата.
Пътят трябва да бъде един нежен, един вътрешен път и той не трябва да бъде проскелетиран чрез абстрактни философски форми, нито от такива, които в хербартски смисъл са взети от мисленето на ума, нито от такива, които в смисъла на Густав Фехнер, са една кост на външното наблюдение на природата.
към текста >>
И когато после Гьоте стоеше пред италианските произведения на изкуството и онова, което можеше да говори от пространството не само на сетивата, а на душата, от неговата душа се изтръгна мисълта: тук той разбра, как гърците, творчеството на които той вярваше да познава отново в тези произведения на изкуството, са творили така, к
акт
о самата природа твори, и той вярваше, че се намира по следите на законите, които създават природата.
Аз не искам да дам на този въпрос един теоретически отговор. Тук бих искал отново да обърна погледа си към действителността и тази действителност е налице; тя също се е развила и проявила в хода на човешкото развитие. Когато Гьоте беше достигнал възрастта, в която Новалис напусна физическия свят от своето музикално-поетическо настроение, в душата на Гьоте се роди най-дълбокият копнеж да проникне в онзи художествен свят, който е стигнал до най-голяма висота в изобразяването на онази същност, която може да се прояви в пространството и времето. На тази възраст в Гьоте се разгоря копнежът да слезе на юг, за да долови в италианските произведения на изкуството в пространството и времето нещо от това, от което е творило едно изкуство, което добре е разбирало да внесе истински художествено пространствените и временните форми, преди всичко в пространствените форми.
И когато после Гьоте стоеше пред италианските произведения на изкуството и онова, което можеше да говори от пространството не само на сетивата, а на душата, от неговата душа се изтръгна мисълта: тук той разбра, как гърците, творчеството на които той вярваше да познава отново в тези произведения на изкуството, са творили така, както самата природа твори, и той вярваше, че се намира по следите на законите, които създават природата.
към текста >>
Тогава, когато някой се ражда в живота с първично-поетичната музикална заложба, която се задържа в самата себе си така, че иска да се устреми навън под звуците на музиката, тогава това духовно-душевно не прониква до заливите на сетивата, тогава то одушевява и одухотворява целия организъм, превръщайки го в един цялостен сетивен орган, тогава то поставя целия човек в света така, к
акт
о иначе е поставено в света отделното око или отделното ухо.
Духовно-душевното прониква формиращо в обикновеното духовно-физическо-сетивно изживяване стигайки до организма на сетивата; тогава то прави да проблесне в сетивата това, което е външна физическо-материална действителност и в сетивата се среща външната физическо-материална действителност с вътрешното духовно-душевно съществувание и става онова пълно с тайнственост свързване, което създава толкова много грижи на физиологията и на психологията.
Тогава, когато някой се ражда в живота с първично-поетичната музикална заложба, която се задържа в самата себе си така, че иска да се устреми навън под звуците на музиката, тогава това духовно-душевно не прониква до заливите на сетивата, тогава то одушевява и одухотворява целия организъм, превръщайки го в един цялостен сетивен орган, тогава то поставя целия човек в света така, както иначе е поставено в света отделното око или отделното ухо.
Тогава духовно-душевното спира и се задържа във вътрешността на човека, и когато това духовно-душевно иска да се обясни с материалния свят, тогава в прозаичната действителност не са приети времето и пространството, тогава пространството и времето биват претопени в човешкото виждане. Така е на единия полюс. Тук душата живее в поетично-музикалното в нейната свобода, защото тя е организирана така, че претопява действителността на пространството и времето в нейното виждане. Тук, без да докосва почвата на физическо-прозаичното съществуване, душата живее в свобода, в една свобода обаче, която не може да проникне надолу в тази прозаична действителност.
към текста >>
А на другия полюс душата, духът на човека живее така, к
акт
о те са живели приблизително в Гьоте.
А на другия полюс душата, духът на човека живее така, както те са живели приблизително в Гьоте.
Това душевно и духовно естество е толкова силно, че то не прониква телесно-физическото естество на човека само до заливите на сетивата, а прониква тези сетива и се простира още вън от сетивата. Бих могъл да кажа, че при Новалис имаме една нежна душевна духовност, че тя не прониква до пълното проорганизиране на сетивата; При Гьоте имаме една такава силна душевна духовност, че тя прониква организма на сетивата и преминава границата на човешката кожа потопявайки се в космическото; поради това тя има преди всичко копнежа за разбирането на онези области на изкуството, които внасят духовно-душевното в пространствено-времевото. Ето защо тази духовност е така организирана, че с това, което излиза вън от границите на човешката кожа, тя иска да се потопи в одушевеното пространство в пластиката, в одухотворената пространствена сила на архитектурата, в контурите на онези сили, които вече са се овътрешнили като сили на пространството и времето, които обаче в тази форма могат да бъдат външно уловени в живописта.
към текста >>
Бележка на преводача./ от самата действителност, к
акт
о аз вярвам, тайните на психологията на изкуствата.
Когато насочим поглед върху такива две превъзходно художествени натури, каквито са Новалис и Гьоте, тогава ни се разкриват феноменолистично /като феномен, като явление.
Бележка на преводача./ от самата действителност, както аз вярвам, тайните на психологията на изкуствата.
Шилер е почувствувал това веднъж особено дълбоко, когато гледайки Гьоте е казал: само чрез зората на красивото проникваш ти в страната на познанието. С други думи казано: само чрез художественото вживяване в пълната човешка душа ти се издигаш борейки се горе в областта на сферата, към която се стреми познанието. И това са хубави, вярвам думи на художник, когато се казва: създавайки форми, образи, о художнико, а не говори но това са думи, против които човекът трябва някога да съгреши, защото той е едно говорещо същество. Обаче както е вярно, че човекът трябва да съгреши против такива думи: създавай форми, образи, художнико, а не говори също така вярно е, вярвам аз, че той трябва да изкупи този грях, като се стреми постоянно, когато иска да говори върху изкуствата, да създава в говоренето образите и форми. Създавай образи и форми, художнико, не говори; и когато си принуден като човек да говориш върху изкуствата, старай се да говориш създавайки образи, да говориш в образи.
към текста >>
Обаче к
акт
о е вярно, че човекът трябва да съгреши против такива думи: създавай форми, образи, художнико, а не говори също така вярно е, вярвам аз, че той трябва да изкупи този грях, като се стреми постоянно, когато иска да говори върху изкуствата, да създава в говоренето образите и форми.
Когато насочим поглед върху такива две превъзходно художествени натури, каквито са Новалис и Гьоте, тогава ни се разкриват феноменолистично /като феномен, като явление. Бележка на преводача./ от самата действителност, както аз вярвам, тайните на психологията на изкуствата. Шилер е почувствувал това веднъж особено дълбоко, когато гледайки Гьоте е казал: само чрез зората на красивото проникваш ти в страната на познанието. С други думи казано: само чрез художественото вживяване в пълната човешка душа ти се издигаш борейки се горе в областта на сферата, към която се стреми познанието. И това са хубави, вярвам думи на художник, когато се казва: създавайки форми, образи, о художнико, а не говори но това са думи, против които човекът трябва някога да съгреши, защото той е едно говорещо същество.
Обаче както е вярно, че човекът трябва да съгреши против такива думи: създавай форми, образи, художнико, а не говори също така вярно е, вярвам аз, че той трябва да изкупи този грях, като се стреми постоянно, когато иска да говори върху изкуствата, да създава в говоренето образите и форми.
Създавай образи и форми, художнико, не говори; и когато си принуден като човек да говориш върху изкуствата, старай се да говориш създавайки образи, да говориш в образи.
към текста >>
57.
11. Указания.
GA_271 Изкуство и познание на изкуството Основите на една нова естетика
Това, което в едната записка може да се яви може би недостатъчно ясно за всекиго, получава своето по-близко обяснение чрез другото, което е ред
акт
ирано малко различно.
Тъй като всяка една от тези сказки бе държана два пъти, те се допълват взаимно, защото Рудолф Щайнер говореше свободно, винаги използуваше нови обръщения, разкриваше нови гледни точки. Две такива сказки са също вече издадени като отделни брошури в техния собствен замисъл. Не е без значение, те да бъдат предадени също в тяхната втора редакция.
Това, което в едната записка може да се яви може би недостатъчно ясно за всекиго, получава своето по-близко обяснение чрез другото, което е редактирано малко различно.
В първата сказка развитието на мислите беше свързано с Гьоте; когато тя бе изнесена за втори път, това бе избягнато и ходът на мислите се развива от неговата собствена вътрешна сила, без позоваването на Гьоте. Събирането една до друга на тези сказки, държани в толкова различни периоди на живота 1883 г. И 1918 г. представлява особен интерес.
към текста >>
58.
Съдържание
GA_276 Изкуството и неговата мисия
За хар
акт
ера на тези частни издания Рудолф Щайнер (1861-1925) казва следното в своята автобиография „Моят жизнен път" (Събр. Съч.
За характера на тези частни издания Рудолф Щайнер (1861-1925) казва следното в своята автобиография „Моят жизнен път" (Събр. Съч.
№28, гл.35):
към текста >>
59.
1.Първа лекция, Дорнах, 27 Май 1923
GA_276 Изкуството и неговата мисия
В нашите кръгове често сме изтъквали, колко прав е всъщност един историк като Херман Грим*3 който твърди, че ф
акт
ически цялостното разбиране, цялостното историческо разбиране на съвременния човек е възможно само до епохата на древния Рим.
Последния от тези моменти имаме в лицето на често споменавания 15 следхристиянски век. А преходния момент имаме в лицето на 8 предхристиянски век, като по този начин бихме могли да се върнем и още по-назад в миналото.
В нашите кръгове често сме изтъквали, колко прав е всъщност един историк като Херман Грим*3 който твърди, че фактически цялостното разбиране, цялостното историческо разбиране на съвременния човек е възможно само до епохата на древния Рим.
Защото тъкмо тогава в човешките души се утвърдиха същите представи, или поне приблизително същите представи, които са валидни и днес, макар и в недобър смисъл, след което бяха, така да се каже, унаследени от следващите поколения, какъвто е например случаят с римските понятия за правото, които вече не отговарят на нашия социален живот и така нататък. Но все пак, според начина, по който съвременният човек се вгражда в общия социален живот, той е запазил известно разбиране за всичко онова, което се простира назад до Римската епоха.
към текста >>
Много по-различен от нашия душевен живот е бил този на хората от Египетско-халдейската епоха, която обхваща периода преди 8 предхристиянски век, още по-различен е бил душевният живот през Древно-персийската епоха, к
акт
о я наричам в моята „Тайна наука“, а съвсем различен от това, което усещаме като душевни същества от пробуждането сутрин до заспиването вечер е бил душевният живот през Древно-индийската епоха, първата културна епоха след голямата Атлантска катастрофа.*5
Ако обаче се върнем още по-назад, към епохата на древна Гърция, чиито външни исторически описания са направени според сравнително по-пълни източници, ние ще установим, че изобщо не сме в състояние да вникнем в душевната същност на древните гърци. И Херман Грим има пълно право, когато казва: Човешките образи, които историята обикновено описва като гърци, са твърде далеч от истината. С обикновеното съзнание*4 днешният човек вече не може да проникне нито в тогавашните души, нито в социалния по рядък, на който те са били подчинени.
Много по-различен от нашия душевен живот е бил този на хората от Египетско-халдейската епоха, която обхваща периода преди 8 предхристиянски век, още по-различен е бил душевният живот през Древно-персийската епоха, както я наричам в моята „Тайна наука“, а съвсем различен от това, което усещаме като душевни същества от пробуждането сутрин до заспиването вечер е бил душевният живот през Древно-индийската епоха, първата културна епоха след голямата Атлантска катастрофа.*5
към текста >>
От Четвъртата следатлантска епоха сме получили и общоприетия днес навик да разглеждаме човека като съставен от тяло, душа и Дух, к
акт
о и да търсим вътрешните връзки между него и планетата Земя.
Обаче с помощта на Духовната наука е напълно възможно да открием основните различия във всяка една от тези епохи. И тогава трябва да признаем следното: нашето днешно разбиране за човека ние сме получи ли именно от Четвъртата следатлантска епоха.
От Четвъртата следатлантска епоха сме получили и общоприетия днес навик да разглеждаме човека като съставен от тяло, душа и Дух, както и да търсим вътрешните връзки между него и планетата Земя.
Обаче животът стана такъв едва в хода на времето. Да, едва напоследък той се „приземи“ до такава степен, че човекът усеща единствено връзките си със Земята, но не и с Космоса, и гледа звездите и техните движения, а вече дори и облаците като нещо чуждо, което се намира извън неговия Земен дом и няма никакво съществено значение за него самия. Цялото светоусещане, дори волевите импулси на хората, живели преди Гръцко-латинската епоха, са били, ако ми разрешите да си послужа с този израз, елементарно-космически. Човекът не се нуждаеше от никаква философия, за да усети себе си като част от цялата Вселена, като част от цялата видима Вселена. За човека беше нещо естествено, нещо самопонятно, да усеща себе си не само гражданин на Земята, но и част от целия Космос.
към текста >>
И така, бих искал да кажа, че представителите на Древно-индийската епоха съвсем не говореха за Азът така, к
акт
о правим това ние, приемайки че той представлява един вид обединяващ център за душевните изживявания; когато древните индийци говореха за Азът, за тях беше нещо самопонятно, че Азът има твърде малко допирни точки със Земята и нейните процеси.
И особено в първата, Древно-индийската епоха, следователно след като се върнем до 7, 8 хилядолетие преди нашата ера, ние установяваме, че човекът усещаше тук аз не бих могъл да кажа „говореше“, а именно „усещаше“ нещо коренно различно от това, което днес ние изразяваме с думата „Аз“. Разбира се, тогавашните хора не са се произнасяли за нещата по този начин, понеже човешкият език не е бил така развит, обаче ние трябва да ги назоваваме с нашия днешен език.
И така, бих искал да кажа, че представителите на Древно-индийската епоха съвсем не говореха за Азът така, както правим това ние, приемайки че той представлява един вид обединяващ център за душевните изживявания; когато древните индийци говореха за Азът, за тях беше нещо самопонятно, че Азът има твърде малко допирни точки със Земята и нейните процеси.
Усещайки себе си като един Аз, човекът усещаше, че принадлежи на звездното небе, а не на Земята. От небето на неподвижните звезди той черпеше усещането за устойчивост на своя Аз; от небето на неподвижните звезди той черпеше усещането, че изобщо притежава един Аз. И този Аз съвсем не беше усещан като някакъв човешки Аз. Човекът беше човек само благодарение на това, че слизайки на Земята, разполагаше с обвивката на своето физическо тяло. Той беше Земен гражданин само благодарение на тази обвивка.
към текста >>
Ако обаче те възприе маха човешкия Аз като обитаващ човешкото физическо тяло и носещ в себе си импулса да се придвижва в една или друга посока, ако те сравняваха неговата двигателна
акт
ивност с движенията на едно растение или дърво, тогава древните хора не биха имали никакво право да приписват на Азът някакъв двигателен импулс.
И само защото битието на Азът беше сходно с битието на звездите, той можеше да каже по отношение на себе си: Аз съм! Ако Азът би могъл да съди за се бе си само според това, което съществува в растенията, скалите, планините и т.н., той никога не би имал правото да заяви: Аз съм! Само защото Азът е от звездно естество, той може да заяви: Аз съм! Са мо защото това, което живее в звездите, живее и в Азът, той може да заяви: Аз съм! Хората от онези древни епохи виждаха как реките текат и как вятърът раздвижва клоните на дърветата.
Ако обаче те възприе маха човешкия Аз като обитаващ човешкото физическо тяло и носещ в себе си импулса да се придвижва в една или друга посока, ако те сравняваха неговата двигателна активност с движенията на едно растение или дърво, тогава древните хора не биха имали никакво право да приписват на Азът някакъв двигателен импулс.
към текста >>
Азът би могъл да ги извлече само от движенията на планетите, само от звездното небе, защото ф
акт
ически той произлиза от звездите.
Йерофантът в древните Мистерии би казал на своите ученици следното: Ето, вие виждате как вятърът движи дърветата, как реките текат и как морските вълни се разбиват в брега. Обаче от движението на дърветата, реките и морето Азът никога не би могъл да извлече онези двигателни импулси, които човекът трябва да развие през своя Земен живот. Азът никога не би могъл да ги извлече от физическите събития и процеси, които протичат на Земята.
Азът би могъл да ги извлече само от движенията на планетите, само от звездното небе, защото фактически той произлиза от звездите.
към текста >>
Ф
акт
ически хората усещаха Земното участие в природата на Азът като един вид събития, които минават покрай космическия божествен Аз, а самата същност на Азът за тях за тях си оставаше от космическо-божествен произход.
Да, ако днес някой би се пренесъл назад в душевната същност на хората от онова време, а това е възможно, понеже ние сме живели също и в Древно-индийската епоха, и я съпостави с душевната същност на днешния човек, който смята, че мислите произлизат от мозъка, той би окачествил последното становище за нещо напълно безсмислено. Защото древният човек знаеше, че мислите никога не могат да произлязат от мозъчната тъкан. Той знаеше, че именно Слънцето раздвижва мислите, а Луната е онази, която отново ги успокоява. Той разглеждаше своя собствен мисловен живот като последица от взаимодействието между Слънцето и Луната. И така, през Първата следатлантска епоха, през Древно-индийската епоха божественият Аз беше считан за нещо, което принадлежи на звездното небе, на планетарните движения, на взаимодействието между Слънцето и Луната.
Фактически хората усещаха Земното участие в природата на Азът като един вид събития, които минават покрай космическия божествен Аз, а самата същност на Азът за тях за тях си оставаше от космическо-божествен произход.
към текста >>
През тази епоха въз приемането на космическия Аз не беше толкова непосредствено и живо, к
акт
о през Древно-индийската епоха.
В моята „Тайна наука“ аз обозначавам Втората епоха като Древно-персийска епоха.
През тази епоха въз приемането на космическия Аз не беше толкова непосредствено и живо, както през Древно-индийската епоха.
То беше, така да се каже, заглушено. Обаче в замяна на това човекът започна да съизживява годишните времена, годишния цикъл много по-интензивно, отколкото досега, нещо, за което напоследък често съм говорил тук.*7 Всъщност днешният човек се е превърнал в същински дъждовен червей естествено, това е само една метафора той се е превърнал в дъждовен червей, защото продължава да живее по такъв затворен начин, че не усеща абсолютно нищо от процесите в природния свят, докато червеят все пак излиза в горния пласт на почвата, когато завалят дъждовете. Той констатира само най-драстичните промени във времето и неприятно се изненадва, примерно, ако дъждът го завари без чадър; да, ние се съобразяваме само със зимния сняг, с летните горещини и т.н. Следователно, ние имаме една крайно бедна представа за годишния цикъл. Ние просто не живеем с него, него съизживяваме с цялата си човешка същност.
към текста >>
Разбира се, сега човекът не можеше да отправя своя поглед към Космоса така, к
акт
о правеше това през предишната епоха, когато за него беше съвсем ясно: Да, вглеждайки се в Космоса, аз виждам всъщност това, което гарантира самото съществувание, движението и мислите на моя Аз.
Разбира се, сега човекът не можеше да отправя своя поглед към Космоса така, както правеше това през предишната епоха, когато за него беше съвсем ясно: Да, вглеждайки се в Космоса, аз виждам всъщност това, което гарантира самото съществувание, движението и мислите на моя Аз.
Обаче сега, изпълнен с предчувствия, той се издигаше към Космоса и си казваше: Да, именно онова, което през зимата ме свързваше със Земята, сега ме изпълва с предчувствия и ме кара да се издигам нагоре към Космоса. Той не съзнава ше така интензивно своята свързаност с Космоса както по-рано, обаче я усещаше чрез своите предчувствия. Както през Древно-индийската епоха Азът изживяваше себе си като една космическа сила, така и през Древно-персийската епоха астралната съставна част на човека изживяваше себе си като една сила, която съпровожда Земята в нейния годишен цикъл. Човекът просто съизживяваше годишния цикъл. Когато зиме виждаше под себе си снежната мантия, той ставаше някак си сериозен, концентрираше се и вършеше това, което днес бихме нарекли изпитание на съвестта.
към текста >>
Той не съзнава ше така интензивно своята свързаност с Космоса к
акт
о по-рано, обаче я усещаше чрез своите предчувствия.
Разбира се, сега човекът не можеше да отправя своя поглед към Космоса така, както правеше това през предишната епоха, когато за него беше съвсем ясно: Да, вглеждайки се в Космоса, аз виждам всъщност това, което гарантира самото съществувание, движението и мислите на моя Аз. Обаче сега, изпълнен с предчувствия, той се издигаше към Космоса и си казваше: Да, именно онова, което през зимата ме свързваше със Земята, сега ме изпълва с предчувствия и ме кара да се издигам нагоре към Космоса.
Той не съзнава ше така интензивно своята свързаност с Космоса както по-рано, обаче я усещаше чрез своите предчувствия.
Както през Древно-индийската епоха Азът изживяваше себе си като една космическа сила, така и през Древно-персийската епоха астралната съставна част на човека изживяваше себе си като една сила, която съпровожда Земята в нейния годишен цикъл. Човекът просто съизживяваше годишния цикъл. Когато зиме виждаше под себе си снежната мантия, той ставаше някак си сериозен, концентрираше се и вършеше това, което днес бихме нарекли изпитание на съвестта. А когато настъпваше пролетта, той радостно отваряше душата си към Космоса. И той се издигаше в космическото пространство, бих казал, в състояние на някакъв екстаз, не така ясно и отчетливо, както през Древно-индийската епоха, а именно в някакъв екстаз, в някакво изстъпление, усещайки лекота и радост, които се усилваха най-вече към средата на лятото, по времето, съвпадащо с днешния празник на Йоан Кръстител*9, когато усещаше себе си като откъснат от своята телесна обвивка.
към текста >>
К
акт
о през Древно-индийската епоха Азът изживяваше себе си като една космическа сила, така и през Древно-персийската епоха астралната съставна част на човека изживяваше себе си като една сила, която съпровожда Земята в нейния годишен цикъл.
Разбира се, сега човекът не можеше да отправя своя поглед към Космоса така, както правеше това през предишната епоха, когато за него беше съвсем ясно: Да, вглеждайки се в Космоса, аз виждам всъщност това, което гарантира самото съществувание, движението и мислите на моя Аз. Обаче сега, изпълнен с предчувствия, той се издигаше към Космоса и си казваше: Да, именно онова, което през зимата ме свързваше със Земята, сега ме изпълва с предчувствия и ме кара да се издигам нагоре към Космоса. Той не съзнава ше така интензивно своята свързаност с Космоса както по-рано, обаче я усещаше чрез своите предчувствия.
Както през Древно-индийската епоха Азът изживяваше себе си като една космическа сила, така и през Древно-персийската епоха астралната съставна част на човека изживяваше себе си като една сила, която съпровожда Земята в нейния годишен цикъл.
Човекът просто съизживяваше годишния цикъл. Когато зиме виждаше под себе си снежната мантия, той ставаше някак си сериозен, концентрираше се и вършеше това, което днес бихме нарекли изпитание на съвестта. А когато настъпваше пролетта, той радостно отваряше душата си към Космоса. И той се издигаше в космическото пространство, бих казал, в състояние на някакъв екстаз, не така ясно и отчетливо, както през Древно-индийската епоха, а именно в някакъв екстаз, в някакво изстъпление, усещайки лекота и радост, които се усилваха най-вече към средата на лятото, по времето, съвпадащо с днешния празник на Йоан Кръстител*9, когато усещаше себе си като откъснат от своята телесна обвивка. Както зиме се чувствуваше свързан с умните Духове на Земята, така и в разгара на лятото той се чувствуваше свързан с вечно танцуващите и ликуващи, радостни Духове, които се носеха над Земята.
към текста >>
И той се издигаше в космическото пространство, бих казал, в състояние на някакъв екстаз, не така ясно и отчетливо, к
акт
о през Древно-индийската епоха, а именно в някакъв екстаз, в някакво изстъпление, усещайки лекота и радост, които се усилваха най-вече към средата на лятото, по времето, съвпадащо с днешния празник на Йоан Кръстител*9, когато усещаше себе си като откъснат от своята телесна обвивка.
Той не съзнава ше така интензивно своята свързаност с Космоса както по-рано, обаче я усещаше чрез своите предчувствия. Както през Древно-индийската епоха Азът изживяваше себе си като една космическа сила, така и през Древно-персийската епоха астралната съставна част на човека изживяваше себе си като една сила, която съпровожда Земята в нейния годишен цикъл. Човекът просто съизживяваше годишния цикъл. Когато зиме виждаше под себе си снежната мантия, той ставаше някак си сериозен, концентрираше се и вършеше това, което днес бихме нарекли изпитание на съвестта. А когато настъпваше пролетта, той радостно отваряше душата си към Космоса.
И той се издигаше в космическото пространство, бих казал, в състояние на някакъв екстаз, не така ясно и отчетливо, както през Древно-индийската епоха, а именно в някакъв екстаз, в някакво изстъпление, усещайки лекота и радост, които се усилваха най-вече към средата на лятото, по времето, съвпадащо с днешния празник на Йоан Кръстител*9, когато усещаше себе си като откъснат от своята телесна обвивка.
Както зиме се чувствуваше свързан с умните Духове на Земята, така и в разгара на лятото той се чувствуваше свързан с вечно танцуващите и ликуващи, радостни Духове, които се носеха над Земята.
към текста >>
К
акт
о зиме се чувствуваше свързан с умните Духове на Земята, така и в разгара на лятото той се чувствуваше свързан с вечно танцуващите и ликуващи, радостни Духове, които се носеха над Земята.
Както през Древно-индийската епоха Азът изживяваше себе си като една космическа сила, така и през Древно-персийската епоха астралната съставна част на човека изживяваше себе си като една сила, която съпровожда Земята в нейния годишен цикъл. Човекът просто съизживяваше годишния цикъл. Когато зиме виждаше под себе си снежната мантия, той ставаше някак си сериозен, концентрираше се и вършеше това, което днес бихме нарекли изпитание на съвестта. А когато настъпваше пролетта, той радостно отваряше душата си към Космоса. И той се издигаше в космическото пространство, бих казал, в състояние на някакъв екстаз, не така ясно и отчетливо, както през Древно-индийската епоха, а именно в някакъв екстаз, в някакво изстъпление, усещайки лекота и радост, които се усилваха най-вече към средата на лятото, по времето, съвпадащо с днешния празник на Йоан Кръстител*9, когато усещаше себе си като откъснат от своята телесна обвивка.
Както зиме се чувствуваше свързан с умните Духове на Земята, така и в разгара на лятото той се чувствуваше свързан с вечно танцуващите и ликуващи, радостни Духове, които се носеха над Земята.
към текста >>
ф
акт
ически през онези далечни времена не една или друга част от човека, а целият човек съизживяваше живота на годишния цикъл, така че той усещаше духовните сили, скрити зад годишния цикъл, като свои, човешки сили.
А после, с настъпването на днешните месеци Август и Септември, човешката душа усещаше, че отново трябва да се върне към Земята, след като обаче е почерпила могъщи сили от летния екстаз, благодарение на които може да преживее зимните месеци по един по-вътрешен, човешки начин.
фактически през онези далечни времена не една или друга част от човека, а целият човек съизживяваше живота на годишния цикъл, така че той усещаше духовните сили, скрити зад годишния цикъл, като свои, човешки сили.
Изобщо за тогавашните хора беше нещо много важно да се научат да съизживяват определени периоди от годишния цикъл. И тъкмо в тези периоди възникнаха първоначалните импулси за утвърждаването на основните празници. По-късно хората се придържаха към тези празници малко или много по силата на традицията. Само някои празнични моменти, каквито са например пролетното и есенното равноденствие, напомнят за някогашното дълбоко съизживяване на годишния цикъл. Навремето тези усещания бяха извънредно силни, извънредно интензивни.
към текста >>
С този ф
акт
обаче беше свързана и една голяма промяна в човешкото съзнание.
С този факт обаче беше свързана и една голяма промяна в човешкото съзнание.
През Древно-индийската епоха на хората би им изглеждало напълно абсурдно, ако някой се опита да ги обединява в един или друг „народ“. За днешния човек това е парадоксално, защото той просто не може да си представи, че усещане то за принадлежност към даден народ е възникнало сравнително отскоро. Разбира се, също и през Древно индийската епоха Земните условия налагаха на хората да живеят заедно в пределите на една или друга територия и да поддържат по-тесни връзки помежду си, отколкото извън тази територия, обаче понятието „народ“, усещането за принадлежност към един или друг „народ“, все още не съществуваше. За сметка на това съществуваше нещо друго, а именно извънредно живо чувство за редуването на поколенията. Синът ясно усещаше себе си като син на бащата, като внук на дядото, като правнук на прадядото.
към текста >>
Нещата далеч не изглеждаха така, к
акт
о бихме могли да ги опишем с помощта на днешните общоприети понятия; и все пак ние можем да ги опишем по такъв начин, че значително да се доближим до истината.
През Древно-индийската епоха на хората би им изглеждало напълно абсурдно, ако някой се опита да ги обединява в един или друг „народ“. За днешния човек това е парадоксално, защото той просто не може да си представи, че усещане то за принадлежност към даден народ е възникнало сравнително отскоро. Разбира се, също и през Древно индийската епоха Земните условия налагаха на хората да живеят заедно в пределите на една или друга територия и да поддържат по-тесни връзки помежду си, отколкото извън тази територия, обаче понятието „народ“, усещането за принадлежност към един или друг „народ“, все още не съществуваше. За сметка на това съществуваше нещо друго, а именно извънредно живо чувство за редуването на поколенията. Синът ясно усещаше себе си като син на бащата, като внук на дядото, като правнук на прадядото.
Нещата далеч не изглеждаха така, както бихме могли да ги опишем с помощта на днешните общоприети понятия; и все пак ние можем да ги опишем по такъв начин, че значително да се доближим до истината.
Защото ако бих ме вникнали в тях според мисловните навици на тогавашната епоха, ние щяхме да установим следното: Всички членове на едно семейство строго са държали на това, че могат да изброяват своите предци, да назовават дядото, прадядото, прапрадядото, стигайки до възможно най-далечните си прародители. Всеки се усещаше здраво вплетен във веригата на поколенията. Всеки се усещаше много по-малко свързан с външния свят, с настоящето, отколкото в следващите епохи. Това, което днес е останало като една карикатурна форма в принципа на благородството, в принципа на прародителите, през Древно-индийската епоха беше нещо самопонятно за всеки човек; тогава хората нямаха никаква нужда от семейни хроники. През онези древни времена всичко беше съвсем различно, защото благодарение на ясновидството самото човешко съзнание поддържаше сигурна връзка с поредицата от поколения; тогавашният човек можеше да си спомня не само своите лични изживявания, а и тези на своите предци и той си спомняше изживяванията на бащата, дядото също тъй живо и непосредствено, сякаш се отнасяше за неговите лични изживявания.
към текста >>
Понятието „народ“, к
акт
о и себеусещането в рамките на „народа“, възникна успоредно с усещането за кръвната връзка, но това стана твърде бавно.
Следователно, живото усещане за принадлежност към поредицата от поколения продължи да играе важна роля още дълго време.
Понятието „народ“, както и себеусещането в рамките на „народа“, възникна успоредно с усещането за кръвната връзка, но това стана твърде бавно.
Да, през Древно-персийската епоха описаното състояние не беше твърде изразено; то се утвърди едва в течение на времето. Едва когато хората изгубиха непосредственото съзнание, че са живо вплетени в поколенията, те стигнаха до убеждението, че са свързани в една или друга народностна общност, докато по-рано същественото беше не друго, а именно кръвната връзка.
към текста >>
За сметка на това през тази епоха, включително и до последното предхристиянско хилядолетие, съществуваше едно ясно съзнание за ф
акт
а, че светът се управлява от мислите, че мислите живеят навред по света.
И наистина, понятието „народ“ се изпълни с конкретно съдържание едва през Третата следатлантска епоха, през Египетско-халдейската епоха. Обаче точно тогава съзнанието за живото протичане на годишния цикъл беше вече значително отслабено.
За сметка на това през тази епоха, включително и до последното предхристиянско хилядолетие, съществуваше едно ясно съзнание за факта, че светът се управлява от мислите, че мислите живеят навред по света.
Макар и по друг повод, аз вече загатнах: днешният възглед, че мислите възникват в нашите глави и после обхващат външния свят, би изглеждал на тогавашните хора приблизително така, сякаш днес един човек изпива чаша вода и после заявява, че водата е произлязла от неговия език. Естествено, някой може да си въобрази, че водата произлиза от неговия език, обаче в действителност той поглъща водата, вземайки я от водните ресурси на Земята, която представлява едно цяло. Ако е достатъчно глуповат и не вижда връзката между водата от своята чаша и водните ресурси на цялата Земя, някой би могъл да повярва, че водата произлиза от собствения му език. Същото биха възразили и представителите на Египетско-халдейската епоха, ако някой би твърдял пред тях, че мислите възникват в човешките глави. Те добре знаеха, че навред в света живеят мисли.
към текста >>
Представителите на Египетско-халдейската епоха ако биха си служили с нашите изрази никога не биха говорили за човешкото физическо тяло така, к
акт
о сме свикнали да говорим ние.
Представителите на Египетско-халдейската епоха ако биха си служили с нашите изрази никога не биха говорили за човешкото физическо тяло така, както сме свикнали да говорим ние.
Ние говорим за него така, сякаш то представлява целия човек. Обаче представителите на Египетско-халдейската епоха усещаха физическото тяло по такъв начин, сякаш в него те виждаха само последиците от всичко онова, което живее в етерното тяло като мисловно съдържание. За хората от Египетско-халдейската епоха физическото тяло беше един образ на човешката мисъл. Те далеч не му отдаваха онова значение, което му отдават днешните хора. В хода на същата тази епоха понятието „народ“ ставаше все по-точно и по-конкретно.
към текста >>
Бих желал да повторя, че това потапяне във физическото тяло е нещо изключително хар
акт
ерно за гръцкото изкуство.
Всичко това се утвърди главно в хода на Гръцко-латинската културна епоха. Едва сега физическото тяло се превърна в нещо изключително важно за човека. Естествено, нещата си имат своето дълбоко оправда ние и тъкмо в рамките на гръцката култура ние виждаме едно свежо и пълнокръвно потапяне във физическото тяло, нещо, което е очевидно във всички области на гръцката култура.
Бих желал да повторя, че това потапяне във физическото тяло е нещо изключително характерно за гръцкото изкуство.
И наистина, древните гърци имаха такова усещане за физическото тяло, каквото има едно дете, когато то се радва на своите нови дрехи и това е така, защото във физическото тяло гърците се усещаха свежи и млади.
към текста >>
Поначало за романския елемент е хар
акт
ерно това, че хората започват да придават стойност на онова, което може да бъде разбрано с помощта на обикновеното човешко съзнание.
От своя страна гърците изпитваха огромна радост, че сега, след като са вече родени, могат да си послужат с предоставеното им физическо тяло. Всичко това даде на гръцкото изкуство, на гръцката трагедия и на Омировата поезия онзи неповторим полет в описанието на човешката природа, доколкото тя е свързана с външните форми на неговото физическо тяло. Всички психологически особености имат своите дълбоки вътрешни основания. Опитайте се поне веднъж да се пренесете в онази неподправена радост, която се излъчва от Омир, когато той описва Хектор, Ахил и така нататък, и вижте каква голяма важност се отдава на външните описания. При римляните тази специфична особеност постепенно угасна.
Поначало за романския елемент е характерно това, че хората започват да придават стойност на онова, което може да бъде разбрано с помощта на обикновеното човешко съзнание.
Защото човекът стана гражданин на Земята едва през тази Четвърта следатлантска културна епоха. Предишните възгледи за Азът, астралното тяло и етерното тяло се разпаднаха. Древните гърци все още имаха живото усещане, че в основата на нещата са именно мислите. Аз подробно съм описал това в моята книга „Загадките на Философията“.*10 Тази характерна особеност постепенно се изгуби и хората започнаха да вярват, че мислите възникват не другаде, а в човешката глава. Човекът все повече и повече започна да се отъждествява със своето физическо тяло.
към текста >>
Аз подробно съм описал това в моята книга „Загадките на Философията“.*10 Тази хар
акт
ерна особеност постепенно се изгуби и хората започнаха да вярват, че мислите възникват не другаде, а в човешката глава.
При римляните тази специфична особеност постепенно угасна. Поначало за романския елемент е характерно това, че хората започват да придават стойност на онова, което може да бъде разбрано с помощта на обикновеното човешко съзнание. Защото човекът стана гражданин на Земята едва през тази Четвърта следатлантска културна епоха. Предишните възгледи за Азът, астралното тяло и етерното тяло се разпаднаха. Древните гърци все още имаха живото усещане, че в основата на нещата са именно мислите.
Аз подробно съм описал това в моята книга „Загадките на Философията“.*10 Тази характерна особеност постепенно се изгуби и хората започнаха да вярват, че мислите възникват не другаде, а в човешката глава.
Човекът все повече и повече започна да се отъждествява със своето физическо тяло.
към текста >>
Нашата абстр
акт
на представа за бързоногия Ахил не ни говори нищо.
Днешните хора все още нямат никаква представа за промените, настъпили след 15 век, когато започна и Петата следатлантска културна епоха. Ние отново започваме да растем и да излизаме извън очертанията на нашето физическо тяло, само че все още не забелязваме нищо. Ние просто фантазираме, когато се опитваме да вникнем в основното усещане на древните гърци, което те са изпитвали при вида на човешкото физическо тяло. В този смисъл, нашите усещания са значително притъпени.
Нашата абстрактна представа за бързоногия Ахил не ни говори нищо.
Че изобщо гърците можеха да имат толкова непосредствени, толкова неопровержими представи за вътрешната същност на Ахил всичко това е за нас нещо твърде смътно и отвлечено. По отношение на всяко едно изкуство, ние сме поставени така, че душевните сили обхващат физическото тяло само отчасти. Докато през последните столетия от предхристиянското време гърците усещаха как космическите мисли им се изплъзват и как могат да разгадаят мислите, само ако насочат своите размисли обратно към човека, то при днешните хора е налице е една пълна несигурност по отношение на мислите.
към текста >>
Също толкова налудничаво би изглеждало за древните гърци, ако някой не е в състояние да схване, че човешкото същество действително улавя мислите чрез мозъка и търси обяснение на този самопонятен ф
акт
в особеностите на мислите и на мозъка, защото тогавашните хора виждаха тези неща съвсем непосредствено, също к
акт
о ние непосредствено виждаме, че ръката държи часовника и не считаме за необходимо да търсим някакво научно обяснение за съотношенията между металните части на часовника и мускулите на ръката.
И ако бих постъпил по този начин, нали така, според днешната степен на съзнание аз бих изглеждал като един уморазстроен човек.
Също толкова налудничаво би изглеждало за древните гърци, ако някой не е в състояние да схване, че човешкото същество действително улавя мислите чрез мозъка и търси обяснение на този самопонятен факт в особеностите на мислите и на мозъка, защото тогавашните хора виждаха тези неща съвсем непосредствено, също както ние непосредствено виждаме, че ръката държи часовника и не считаме за необходимо да търсим някакво научно обяснение за съотношенията между металните части на часовника и мускулите на ръката.
Да, древните гърци изобщо не размишляваха върху тези връзки; за тях те бяха нещо самопонятно. Те инстинктивно се досещаха за характера на връзките между мислите и човешките същества.
към текста >>
Те инстинктивно се досещаха за хар
акт
ера на връзките между мислите и човешките същества.
И ако бих постъпил по този начин, нали така, според днешната степен на съзнание аз бих изглеждал като един уморазстроен човек. Също толкова налудничаво би изглеждало за древните гърци, ако някой не е в състояние да схване, че човешкото същество действително улавя мислите чрез мозъка и търси обяснение на този самопонятен факт в особеностите на мислите и на мозъка, защото тогавашните хора виждаха тези неща съвсем непосредствено, също както ние непосредствено виждаме, че ръката държи часовника и не считаме за необходимо да търсим някакво научно обяснение за съотношенията между металните части на часовника и мускулите на ръката. Да, древните гърци изобщо не размишляваха върху тези връзки; за тях те бяха нещо самопонятно.
Те инстинктивно се досещаха за характера на връзките между мислите и човешките същества.
към текста >>
За древните гърци подобен въпрос би звучал по същия начин, к
акт
о ако например днес бихме попитали: Какво правят мислите там в мозъка?
Нека да допуснем, че аз си задавам въпроса: Добре, тук виждам една човешка ръка, но защо часовникът, който е на нея, не пада?
За древните гърци подобен въпрос би звучал по същия начин, както ако например днес бихме попитали: Какво правят мислите там в мозъка?
Ние стигаме до този въпрос само защото сме престанали да разбираме как всъщност мислите могат да живеят отделно и независимо от нас. Обаче днес ние сме на път отново да отделим мислите от себе си, но все още не знаем какво точно да правим с тях, понеже все по-малко и по-малко разполагаме с физическото тяло, тъй като разширявайки етерното тяло ние всъщност вече напускаме очертанията на физическото тяло. Бих желал да си послужа и с още едно сравнение: ние имаме не само дрехи, но и джобове, където можем да скрием нещо, нали така? Същото беше при гърците. За тях човешкото тяло представляваше нещо, което можеше да съхранява в себе си мисли те, чувствата и волевите импулси.
към текста >>
60.
2.Втора лекция, 1 Юни 1923
GA_276 Изкуството и неговата мисия
За нашето съвремие е хар
акт
ерно тъкмо това, че поривът към изкуството е до голяма степен притъпен.
Един от резултатите на правилно разбираната и правилно прилагана антропософска Духовна наука ще бъде този, че тя ще се окаже плодотворна за всеки вид изкуство.
За нашето съвремие е характерно тъкмо това, че поривът към изкуството е до голяма степен притъпен.
Да, бихме могли да добавим, че дори всред антропософските кръгове не винаги е налице пълно разбиране за нашите непрекъснати усилия да влеем до възможно най-голяма степен художествения елемент в самото Антропософско Движение. Естествено, това е свързано с вече споменатата антипатия, която днешното човечество изпитва към изкуствата.
към текста >>
И нищо чудно, че при това положение изкуството постепенно придоби хар
акт
еристиките на лукса.
Нека да спомена и още нещо, а именно, че Гьоте беше един от последните велики умове на нашето време, които имаха силното усещане за единството между духовния живот и различните видове изкуства, защото по-късно хората започнаха все повече и повече да гледат на изкуството като на нещо, което всъщност не представлява някаква жизнена необходимост, а по-скоро е бих казал един вид лукс, прибавен към живота.
И нищо чудно, че при това положение изкуството постепенно придоби характеристиките на лукса.
към текста >>
Обаче древните хора, к
акт
о често съм описвал пред Вас, поддържаха една жива връзка с духовния свят благодарение на остатъците от старото ясновидство и в изкуството те търсеха нещо, без което е немислимо да съществува която и да е цивилизация.
Обаче древните хора, както често съм описвал пред Вас, поддържаха една жива връзка с духовния свят благодарение на остатъците от старото ясновидство и в изкуството те търсеха нещо, без което е немислимо да съществува която и да е цивилизация.
Разбира се, ако се ръководим от днешните критерий; бихме могли да изпитваме известна сдържаност към някои от изкуствата, характерни за Ориента или за Африка, обаче не това е важното. Важно е не как се отнасяме към отделните изкуства, а как да включим художествения елемент в светоусещането на нашите съвременници. Ето върху какво ще говорим днес, надявайки се, че по този начин ще подготвим необходимите предпоставки за следващите лекции. Ние трябва да сме наясно, че има пряка връзка между цялостния характер на днешния духовен живот, от една страна, и изкуството, от друга страна.
към текста >>
Разбира се, ако се ръководим от днешните критерий; бихме могли да изпитваме известна сдържаност към някои от изкуствата, хар
акт
ерни за Ориента или за Африка, обаче не това е важното.
Обаче древните хора, както често съм описвал пред Вас, поддържаха една жива връзка с духовния свят благодарение на остатъците от старото ясновидство и в изкуството те търсеха нещо, без което е немислимо да съществува която и да е цивилизация.
Разбира се, ако се ръководим от днешните критерий; бихме могли да изпитваме известна сдържаност към някои от изкуствата, характерни за Ориента или за Африка, обаче не това е важното.
Важно е не как се отнасяме към отделните изкуства, а как да включим художествения елемент в светоусещането на нашите съвременници. Ето върху какво ще говорим днес, надявайки се, че по този начин ще подготвим необходимите предпоставки за следващите лекции. Ние трябва да сме наясно, че има пряка връзка между цялостния характер на днешния духовен живот, от една страна, и изкуството, от друга страна.
към текста >>
Ние трябва да сме наясно, че има пряка връзка между цялостния хар
акт
ер на днешния духовен живот, от една страна, и изкуството, от друга страна.
Обаче древните хора, както често съм описвал пред Вас, поддържаха една жива връзка с духовния свят благодарение на остатъците от старото ясновидство и в изкуството те търсеха нещо, без което е немислимо да съществува която и да е цивилизация. Разбира се, ако се ръководим от днешните критерий; бихме могли да изпитваме известна сдържаност към някои от изкуствата, характерни за Ориента или за Африка, обаче не това е важното. Важно е не как се отнасяме към отделните изкуства, а как да включим художествения елемент в светоусещането на нашите съвременници. Ето върху какво ще говорим днес, надявайки се, че по този начин ще подготвим необходимите предпоставки за следващите лекции.
Ние трябва да сме наясно, че има пряка връзка между цялостния характер на днешния духовен живот, от една страна, и изкуството, от друга страна.
към текста >>
Ако животинското царство би еволюирало по онзи начин, който се приема от официалната наука, тогава ф
акт
ически човекът, този краен продукт на майката природа, би трябвало да бъде напълно удовлетворен от своето положение във Вселената, в Космоса.
Ако се поддаваме на днешните внушения и разглеждаме човека единствено като най-висшето произведение на природата, като най-висшето същество на природата, което бележи някакъв връх в еволюцията на Земята, тогава ние кардинално объркваме вътрешните съотношения между човека и света, защото ако би било вярно, че човекът е, така да се каже, само крайният продукт на природния свят и се ръководи само от първичните си душевни импулси, тогава той щеше да постига пълна хармония с външния свят.
Ако животинското царство би еволюирало по онзи начин, който се приема от официалната наука, тогава фактически човекът, този краен продукт на майката природа, би трябвало да бъде напълно удовлетворен от своето положение във Вселената, в Космоса.
Той не би трябвало да усеща в себе си никакви пориви за творчество и никакви стремежи за издигане над природните царства. Ако той се стреми към някакво художествено произведение както например древните гърци възпяваха идеализирания от тях образ на човека тогава той застава пред нас като едно същество, което е дълбоко неудовлетворено от всички онези привилегии, които природата му е отредила. В противен случай, ако например би бил музикално удовлетворен от звуците на славея и чучулигата, той никога нямаше да композира сонати и симфонии, понеже би ги усещал като нещо неистинно и измамно. Истинното би трябвало да се изчерпва със звуците на славея и чучулигата. Фактически съвременният светоглед, ако той изобщо има отношение към творчеството, изисква от човека да се задоволява само с подражание на природните процеси, защото в момента, в който създава нещо, което се издига над природата, той е склонен да го усеща като измамно, ако не приема съществуването на един друг свят, различен от природния.
към текста >>
Ако той се стреми към някакво художествено произведение к
акт
о например древните гърци възпяваха идеализирания от тях образ на човека тогава той застава пред нас като едно същество, което е дълбоко неудовлетворено от всички онези привилегии, които природата му е отредила.
Ако се поддаваме на днешните внушения и разглеждаме човека единствено като най-висшето произведение на природата, като най-висшето същество на природата, което бележи някакъв връх в еволюцията на Земята, тогава ние кардинално объркваме вътрешните съотношения между човека и света, защото ако би било вярно, че човекът е, така да се каже, само крайният продукт на природния свят и се ръководи само от първичните си душевни импулси, тогава той щеше да постига пълна хармония с външния свят. Ако животинското царство би еволюирало по онзи начин, който се приема от официалната наука, тогава фактически човекът, този краен продукт на майката природа, би трябвало да бъде напълно удовлетворен от своето положение във Вселената, в Космоса. Той не би трябвало да усеща в себе си никакви пориви за творчество и никакви стремежи за издигане над природните царства.
Ако той се стреми към някакво художествено произведение както например древните гърци възпяваха идеализирания от тях образ на човека тогава той застава пред нас като едно същество, което е дълбоко неудовлетворено от всички онези привилегии, които природата му е отредила.
В противен случай, ако например би бил музикално удовлетворен от звуците на славея и чучулигата, той никога нямаше да композира сонати и симфонии, понеже би ги усещал като нещо неистинно и измамно. Истинното би трябвало да се изчерпва със звуците на славея и чучулигата. Фактически съвременният светоглед, ако той изобщо има отношение към творчеството, изисква от човека да се задоволява само с подражание на природните процеси, защото в момента, в който създава нещо, което се издига над природата, той е склонен да го усеща като измамно, ако не приема съществуването на един друг свят, различен от природния.
към текста >>
Ф
акт
ически съвременният светоглед, ако той изобщо има отношение към творчеството, изисква от човека да се задоволява само с подражание на природните процеси, защото в момента, в който създава нещо, което се издига над природата, той е склонен да го усеща като измамно, ако не приема съществуването на един друг свят, различен от природния.
Ако животинското царство би еволюирало по онзи начин, който се приема от официалната наука, тогава фактически човекът, този краен продукт на майката природа, би трябвало да бъде напълно удовлетворен от своето положение във Вселената, в Космоса. Той не би трябвало да усеща в себе си никакви пориви за творчество и никакви стремежи за издигане над природните царства. Ако той се стреми към някакво художествено произведение както например древните гърци възпяваха идеализирания от тях образ на човека тогава той застава пред нас като едно същество, което е дълбоко неудовлетворено от всички онези привилегии, които природата му е отредила. В противен случай, ако например би бил музикално удовлетворен от звуците на славея и чучулигата, той никога нямаше да композира сонати и симфонии, понеже би ги усещал като нещо неистинно и измамно. Истинното би трябвало да се изчерпва със звуците на славея и чучулигата.
Фактически съвременният светоглед, ако той изобщо има отношение към творчеството, изисква от човека да се задоволява само с подражание на природните процеси, защото в момента, в който създава нещо, което се издига над природата, той е склонен да го усеща като измамно, ако не приема съществуването на един друг свят, различен от природния.
към текста >>
Ф
акт
ически то никога не е имало други източници освен тях.
Защото ако даден човек не участвува в определен духовен живот, той едва ли копнее да създаде нещо, което надхвърля чисто природните дадености. И ако не участвува в духовния живот, откъде би могъл той да черпи своето вдъхновение? Отникъде другаде, освен от природата? Всички епохи, които са вдъхновявали художественото творчество на човешките същества, са поддържали точно определени връзки с духовния свят. Самото художествено творчество произлиза именно от тези връзки с духовния свят.
Фактически то никога не е имало други източници освен тях.
И ако би искала да бъде честна пред себе си, една натуралистична епоха би трябвало да разбере, че тя може да съществува само в рамките на антихудожественото филистерство. А нашата съвременна епоха, както знаете, е извънредно податлива на всякакъв род филистерски влияния.
към текста >>
А нашата съвременна епоха, к
акт
о знаете, е извънредно податлива на всякакъв род филистерски влияния.
Отникъде другаде, освен от природата? Всички епохи, които са вдъхновявали художественото творчество на човешките същества, са поддържали точно определени връзки с духовния свят. Самото художествено творчество произлиза именно от тези връзки с духовния свят. Фактически то никога не е имало други източници освен тях. И ако би искала да бъде честна пред себе си, една натуралистична епоха би трябвало да разбере, че тя може да съществува само в рамките на антихудожественото филистерство.
А нашата съвременна епоха, както знаете, е извънредно податлива на всякакъв род филистерски влияния.
към текста >>
Тогавашният човек е имал ясното усещане: Ето, аз съм поставен в този физически свят, но к
акт
о нося душа и Дух в моето човешко тяло, така в себе си аз нося и още нещо, което не се съдържа в заобикалящия ме природен свят.
Днес много хора се дразнят, ако една сграда, предназначена за жилище, или нещо друго, чиято целесъобразност е явна за всички, бъде пожертвувана в името на красотата или изкуството. Днес често чуваме възражението: Да се строи според някакви художествени принципи, това е твърде скъпо. Обаче хората не винаги са мислили по този начин, и то най-вече през онези епохи, когато в душите си те са усещали връзката с духовния свят.
Тогавашният човек е имал ясното усещане: Ето, аз съм поставен в този физически свят, но както нося душа и Дух в моето човешко тяло, така в себе си аз нося и още нещо, което не се съдържа в заобикалящия ме природен свят.
Когато Духът и душата напуснат моето физическо тяло, тогава става ясно как физическото обкръжение се отнася към моята телесна обвивка. Тогава заобикалящият ме физически свят веднага разяжда формата на моето физическо тяло и го превръща в труп. Природните закони влизат в сила, едва когато човекът е превърнат в труп. И докато не е превърнат в труп, докато е жив на физическата Земя, чрез това, което е свалил от духовния свят, чрез своите душа и Дух, той не позволява на закономерностите от физическия свят да засегнат онези субстанции и сили, които после, след смъртта, остават в неговия труп.
към текста >>
К
акт
о често съм изтъквал, храненето съвсем не е толкова просто нещо, к
акт
о обикновено си го представяме.
Както често съм изтъквал, храненето съвсем не е толкова просто нещо, както обикновено си го представяме.
Когато ядем, ние поемаме в нашия организъм такива субстанции и сили от природата, които са ни на пълно чужди, и после ги трансформираме в нещо съвсем друго. И онези сили и закони, с чиято помощ ние трансформираме погълната храна, далеч не са присъщи на заобикалящия ни физически свят, макар и да действуват вътре в неговите очертания, понеже самите ние сме ги внесли там, идвайки от един друг свят. Ето как хората от миналите епохи, поддържайки връзката си с духовния свят, са мислели за тези неща. Обаче днешните хора разсъждават по друг начин. Те казват: Да, природните закони са едни и същи, независимо дали действуват в ростбифа, намиращ се в чинията, или след като той вече е преминал в устата ни, в стомаха, червата, кръвта и т.н.
към текста >>
Обаче ф
акт
ически днешните хора носят това убеждение в главите си.
И онези сили и закони, с чиято помощ ние трансформираме погълната храна, далеч не са присъщи на заобикалящия ни физически свят, макар и да действуват вътре в неговите очертания, понеже самите ние сме ги внесли там, идвайки от един друг свят. Ето как хората от миналите епохи, поддържайки връзката си с духовния свят, са мислели за тези неща. Обаче днешните хора разсъждават по друг начин. Те казват: Да, природните закони са едни и същи, независимо дали действуват в ростбифа, намиращ се в чинията, или след като той вече е преминал в устата ни, в стомаха, червата, кръвта и т.н. Че там ростбифът бива обхванат от съвсем други, душевно-духовни закони, които човекът е пренесъл тук, идвайки от свръхсетивния свят, и превръщайки ростбифа в нещо друго, това изобщо не достига до съзнанието на нашата натуралистична цивилизация, колкото и парадоксално да звучат тези думи, защото да се изрази на глас подобно твърдение, естествено, е твърде смущаващо за всеки материалистично настроен човек.
Обаче фактически днешните хора носят това убеждение в главите си.
А то автоматически засяга и художествения усет, защото в последна сметка защо днес ние строим нашите къщи? За да бъдем максимално защитени, докато ядем ростбифа! Да, това е само една малка подробност, но като цяло, днешното мислене върви тъкмо в тази посока.
към текста >>
Но в древните епохи хората имаха по-други изразни средства; те не бяха толкова абстр
акт
ни, колкото днес и вникваха в нещата, водени от своя здрав, подсъзнателен усет за тях.
Обаче в миналото, когато хората все още поддържаха живата си връзка с духовния Космос, в основата на техните сгради лежеше не идеята да защитят човешко тяло, а да защитят слязлата на Земята човешка душа от всякакъв род физически въздействия. Естествено, когато се изразявам по този начин, всичко звучи твърде парадоксално.
Но в древните епохи хората имаха по-други изразни средства; те не бяха толкова абстрактни, колкото днес и вникваха в нещата, водени от своя здрав, подсъзнателен усет за тях.
Техните чувства и подсъзнателни усещания бяха от духовно естество. А днес ние се опитваме да изразим тези усещания с ясни и точни думи. За разлика от нас, древните биха се изразили, примерно, по следния начин: Привършвайки своя живот на Земята, човекът трябва да отхвърли своето физическо тяло. И тогава, след като отхвърли физическото тяло, неговата душевно-духовна същност трябва да намери пътя, водещ от Земята към духовния Космос. Виждате ли, древните хора действително имаха това важно усещане и се питаха: Добре, след като душата е напуснала своето физическо тяло, как намира тя своя по-нататъшен път?
към текста >>
Обаче след като умирайки, той отхвърли физическото тяло, душата остава като гола и започва да търси онези условия, които са хар
акт
ерни само за духовния свят.
Приемайки в себе си например солта, човекът веднага включва в действие онези духовни сили в своето физическо тяло, с чиято помощ той преодолява минералните субстанции. Поглъщайки растителни продукти, той включва онези душевно-духовни сили, с чиято помощ преодолява чисто растителните субстанции. Поглъщайки животински продукти, той апелира към друг вид душевно-духовни сили, за да „очовечи“ животинската храна. И физическото тяло е посредникът между същинският човек, който слиза от духовните светове, и напълно чуждите за него Земни субстанции. Човекът може да стъпи на Земята само благодарение на това, че притежава своето физическо тяло, с чиято помощ се справя със Земните минерали, растения, животни.
Обаче след като умирайки, той отхвърли физическото тяло, душата остава като гола и започва да търси онези условия, които са характерни само за духовния свят.
И тогава душата, понеже вече е напуснала физическото тяло, би трябвало да си каже: Как сега аз мога да премина през нечистата природа на животните, за да изляза извън Земната област? Как сега аз мога да премина през онези процеси, които привличат и сгъстяват светлината в растителното царство, как да се измъкна от това растително царство, как мога да литна из необятните простори на светлината, след като съм свикнала да живея на Земята в сгъстената чрез растенията светлина? Как да се издигна над минералите, с които като душа аз навсякъде се сблъсквам, след като вече не мога да ги разтворя чрез соковете на моето тяло?
към текста >>
Онова, което възниква от култа към мъртвите, може да се превърне във висша проява на живота, какъвто беше случаят с изграждането на Гьотеанума.“ Важното е да разбираме нещата, да разбираме например и това, как архитектурата, сама по себе си, се развива според законите, по които душата напуска физическото тяло и се издига над него, к
акт
о всъщност и става, след като човекът мине през Портата на смъртта.
И ние действително трябва да изработим у себе си онова дълбоко усещане, с което древните подбираха местата на своите църкви, за да разположат впоследствие и гробовете около тях. Да, те сякаш казваха: Скъпи наши души, които една след друга ни напускате, какви форми искате да ви построим, за да се приближите още сега, докато витаете около вашите тела до онези форми, които искате да приемете след смъртта? И тогава идваше спонтанният отговор: Но разбира се, това следва да бъдат не някакви други форми, а формите на църквата, архитектурата на църквата. Така ние стигаме до единия край на човешкия живот, когато на преден план излиза художествената стойност на архитектурата. Несъмнено, всичко това се променя и метаморфозира.
Онова, което възниква от култа към мъртвите, може да се превърне във висша проява на живота, какъвто беше случаят с изграждането на Гьотеанума.“ Важното е да разбираме нещата, да разбираме например и това, как архитектурата, сама по себе си, се развива според законите, по които душата напуска физическото тяло и се издига над него, както всъщност и става, след като човекът мине през Портата на смъртта.
към текста >>
К
акт
о казах, той я усещаше като окована в пространството.
През онези древни времена, когато такива усещания бяха нещо напълно естествено, човекът изпитваше една дълбока потребност да не носи в себе си това, което му е чуждо. Например той усещаше главата си като нещо, което му е дадено от духовния свят. Защото онова, което в миналите инкарнации представляваше останалата част от тялото му аз често съм изтъквал тази подробност в сегашната инкарнация се съсредоточаваше в рамките на неговата глава. Останалата част от тялото се превръща в глава именно през следващата инкарнация. И древният човек усещаше как тази останала част от тялото без главата е подчинена на гравитацията, на силите, които опасват Земята.
Както казах, той я усещаше като окована в пространството.
И той си казваше: Няма никакво съответствие между моето физическо тяло – доколкото то е съставено от елементите на околната среда и моята истинска същност, която аз нося от духовния свят. За да постигна такова съответствие, аз трябва да предприема определени действия.
към текста >>
Но ако проследите някои примитивни култури и доловите радостта от хар
акт
ерните цветови съчетания на дрехите, които тогавашните хора са носели.
Ако архитектурата ни отвежда до единия край на човешкия живот, където настъпва смъртта, то естетиката на облеклото, разглеждана в смисъла на древните времена, когато хората изпитваха непосредствена радост и веселие от художествения елемент на своето облекло, съпровождани от истинско разбиране за тези неща, ни отвежда до другия край на човешкия живот, който започва с раждането. В художествената изработка на облеклото древните влагаха нещо от своя пренатален живот, т.е. от живота преди раждането, като например предпочитанието към едни или други цветове, спомена за хармоничните връзки в духовния свят и така нататък. И нищо чудно, че по-късно, когато спомените за пренаталния живот угаснаха, изкуството да се обличаме красиво се изроди в пълно дилетантство. Нима не е вярно; че днешните модни колекции са напълно лишени от някогашното усещане за пренаталния живот и от желанието на човека да види в облеклото си поне някакви следи от живота си в духовния свят.
Но ако проследите някои примитивни култури и доловите радостта от характерните цветови съчетания на дрехите, които тогавашните хора са носели.
Вие ще установите, че за тях изработката на облеклото всъщност е била едно велико изкуство, с чиято помощ те са включвали пренаталния живот в условията на земния живот, както и с помощта на архитектурното изкуство те са призовавали онзи живот, който настъпва след смъртта, онзи живот, който се стреми да се освободи от пространствения свят и който по онова време е намирал непосредствен израз в архитектурните форми. Дори и днес Вие бихте могли да се обърнете към определени прослойки от този или онзи народ, които все още са запазили своите народни носии и гледайки тези носии, Вие ще си кажете: Да, ето как всред тези народни маси са се събрали определен брой човешки души и сродството, което са изпитвали в пренаталния си живот, сега те превръщат в стил на обличане, в носия. В своето облекло те пресъздават спомена си от това, как са изглеждали на Небето. Ето защо, ако бихте искали да вникнете в по-дълбокия смисъл на облеклото, Вие трябва да се пренесете доста назад в миналото. Обаче от друга страна Вие ще се убедите, че през онези времена, когато повечето хора са били подвластни на художествения елемент, е имало дълбок смисъл в това, човек да застане пред Рафаеловите Магдалена или Мария.
към текста >>
Вие ще установите, че за тях изработката на облеклото всъщност е била едно велико изкуство, с чиято помощ те са включвали пренаталния живот в условията на земния живот, к
акт
о и с помощта на архитектурното изкуство те са призовавали онзи живот, който настъпва след смъртта, онзи живот, който се стреми да се освободи от пространствения свят и който по онова време е намирал непосредствен израз в архитектурните форми.
В художествената изработка на облеклото древните влагаха нещо от своя пренатален живот, т.е. от живота преди раждането, като например предпочитанието към едни или други цветове, спомена за хармоничните връзки в духовния свят и така нататък. И нищо чудно, че по-късно, когато спомените за пренаталния живот угаснаха, изкуството да се обличаме красиво се изроди в пълно дилетантство. Нима не е вярно; че днешните модни колекции са напълно лишени от някогашното усещане за пренаталния живот и от желанието на човека да види в облеклото си поне някакви следи от живота си в духовния свят. Но ако проследите някои примитивни култури и доловите радостта от характерните цветови съчетания на дрехите, които тогавашните хора са носели.
Вие ще установите, че за тях изработката на облеклото всъщност е била едно велико изкуство, с чиято помощ те са включвали пренаталния живот в условията на земния живот, както и с помощта на архитектурното изкуство те са призовавали онзи живот, който настъпва след смъртта, онзи живот, който се стреми да се освободи от пространствения свят и който по онова време е намирал непосредствен израз в архитектурните форми.
Дори и днес Вие бихте могли да се обърнете към определени прослойки от този или онзи народ, които все още са запазили своите народни носии и гледайки тези носии, Вие ще си кажете: Да, ето как всред тези народни маси са се събрали определен брой човешки души и сродството, което са изпитвали в пренаталния си живот, сега те превръщат в стил на обличане, в носия. В своето облекло те пресъздават спомена си от това, как са изглеждали на Небето. Ето защо, ако бихте искали да вникнете в по-дълбокия смисъл на облеклото, Вие трябва да се пренесете доста назад в миналото. Обаче от друга страна Вие ще се убедите, че през онези времена, когато повечето хора са били подвластни на художествения елемент, е имало дълбок смисъл в това, човек да застане пред Рафаеловите Магдалена или Мария. Вие знаете, че тяхното облекло е съвсем различно.
към текста >>
Обаче к
акт
о целият наш организъм няма никакво отношение към горното сферично засводяване на главата отношението включва само съответните градивни субстанции то нашите гърди вече показват определено отношение към формирането на носа, към всичко онова, което представлява средната част на главата.
За тази цел обаче ни се притичват на помощ всички висши Йерархии*12 Да, в метаморфозата, чийто краен резултат ще бъде нашата глава през следващата инкарнация, вземат участие всички небесни Духове. И нищо чудно, че главата получава онази сферична форма, която всеки момент ни напомня за небесната сфера над нас; следващата част на главата се явява като отражение на атмосферата, която е разположена над Земята, респективно на атмосферните сили. Бихме могли да кажем, че в горната си част главата е едно точно отражение на Небето, в средната си част тя загатва за връзките си с гърдите, т.е. всичко онова, което кръжи около Земята. В нашите гърди ние се нуждаем от въздуха, който обгръща Земята, нуждаем се от светлината, която струи около Земята и така нататък.
Обаче както целият наш организъм няма никакво отношение към горното сферично засводяване на главата отношението включва само съответните градивни субстанции то нашите гърди вече показват определено отношение към формирането на носа, към всичко онова, което представлява средната част на главата.
към текста >>
Ако разглеждаме всичко това с абстр
акт
ни понятия, то остава неясно.
Ако разглеждаме всичко това с абстрактни понятия, то остава неясно.
Но ако обхванем човешката глава с художествен поглед и вникнем в нейния духовен произход, ако видим как до известна степен в главата присъствуват Небето, Земята и Ада, при което, естествено, Адът не е някакво свърталище на Дяволи, а само Йотунхайм, отечеството на Великаните, тогава нещата стават ясни. И тогава в човешката глава ние отново имаме целия човек.
към текста >>
И тогава всеки може да усети: ето, сега антропософското изследване просто ме тласка към света на изкуството, докато антихудожественото филистерство ф
акт
ически е несъвместимо с истинското и живо антропософско познание.
И тогава всеки може да усети: ето, сега антропософското изследване просто ме тласка към света на изкуството, докато антихудожественото филистерство фактически е несъвместимо с истинското и живо антропософско познание.
Ето защо, бих могъл да кажа, за нехудожествените натури е истинско изтезание, ако по искат да влязат в съзвучие с антропософията. Естествено, те с удоволствие биха искали да виждат, макар и абстрактно, следите от предишните си инкарнации в своя сегашен живот, обаче далеч не са в състояние действително да вникнат във формите и в онези техни метаморфози, които непосредствено и по чисто художествен път се откриват пред духовния поглед на човека. Но за целта, както и за да навлезе в живата антропософия, той трябва да си изработи усет за тези неща.
към текста >>
Естествено, те с удоволствие биха искали да виждат, макар и абстр
акт
но, следите от предишните си инкарнации в своя сегашен живот, обаче далеч не са в състояние действително да вникнат във формите и в онези техни метаморфози, които непосредствено и по чисто художествен път се откриват пред духовния поглед на човека.
И тогава всеки може да усети: ето, сега антропософското изследване просто ме тласка към света на изкуството, докато антихудожественото филистерство фактически е несъвместимо с истинското и живо антропософско познание. Ето защо, бих могъл да кажа, за нехудожествените натури е истинско изтезание, ако по искат да влязат в съзвучие с антропософията.
Естествено, те с удоволствие биха искали да виждат, макар и абстрактно, следите от предишните си инкарнации в своя сегашен живот, обаче далеч не са в състояние действително да вникнат във формите и в онези техни метаморфози, които непосредствено и по чисто художествен път се откриват пред духовния поглед на човека.
Но за целта, както и за да навлезе в живата антропософия, той трябва да си изработи усет за тези неща.
към текста >>
Но за целта, к
акт
о и за да навлезе в живата антропософия, той трябва да си изработи усет за тези неща.
И тогава всеки може да усети: ето, сега антропософското изследване просто ме тласка към света на изкуството, докато антихудожественото филистерство фактически е несъвместимо с истинското и живо антропософско познание. Ето защо, бих могъл да кажа, за нехудожествените натури е истинско изтезание, ако по искат да влязат в съзвучие с антропософията. Естествено, те с удоволствие биха искали да виждат, макар и абстрактно, следите от предишните си инкарнации в своя сегашен живот, обаче далеч не са в състояние действително да вникнат във формите и в онези техни метаморфози, които непосредствено и по чисто художествен път се откриват пред духовния поглед на човека.
Но за целта, както и за да навлезе в живата антропософия, той трябва да си изработи усет за тези неща.
към текста >>
И ако човечеството изобщо иска да се спаси от тази повсеместна бездуховност, един от ф
акт
орите за това спасение ще се окаже поривът към изкуството.
Тази е, бих искал да кажа, първата част от моето изложение, с която ясно посочвам, как бездуховността на нашето време се проявява във всички възможни области на живота. Между другото тази бездуховност се проявява и в бездуховното становище, което хората имат към изкуството.
И ако човечеството изобщо иска да се спаси от тази повсеместна бездуховност, един от факторите за това спасение ще се окаже поривът към изкуството.
Антропософията действително може да ни отвори вратата, зад която кипи истинският живот, свързан с изкуството.
към текста >>
61.
3.Трета лекция, 2 Юни 1923
GA_276 Изкуството и неговата мисия
От вчерашната лекция научихме, че когато отправим поглед към архитектурните форми, в тях трябва да съзрем нещо, което човешката душа очаква да срещне, когато по един или друг начин тя напуска физическото тяло, к
акт
о това става например при смъртта.
Нека още веднъж да разгледаме основните моменти от този троичен художествен мироглед.
От вчерашната лекция научихме, че когато отправим поглед към архитектурните форми, в тях трябва да съзрем нещо, което човешката душа очаква да срещне, когато по един или друг начин тя напуска физическото тяло, както това става например при смъртта.
Както казах, през време на физическия земен живот тя е свикнала да изгражда чрез физическото тяло чисто пространствени отношения с околния свят. Душата изживява пространствените форми, обаче те са валидни само за външния физически свят. След смъртта, напускайки физическия свят, човешката душа се стреми ако ми позволите този израз да отпечата в пространството своята собствена форма. Тя търси онези линии, онези плоскости, изобщо всички онези форми, с чиято помощ може да се освободи от пространството и да се издигне в духовния свят. И общо взето, тези форми са име нно архитектурните, доколкото те са плод на един или друг художествен порив.
към текста >>
К
акт
о казах, през време на физическия земен живот тя е свикнала да изгражда чрез физическото тяло чисто пространствени отношения с околния свят.
Нека още веднъж да разгледаме основните моменти от този троичен художествен мироглед. От вчерашната лекция научихме, че когато отправим поглед към архитектурните форми, в тях трябва да съзрем нещо, което човешката душа очаква да срещне, когато по един или друг начин тя напуска физическото тяло, както това става например при смъртта.
Както казах, през време на физическия земен живот тя е свикнала да изгражда чрез физическото тяло чисто пространствени отношения с околния свят.
Душата изживява пространствените форми, обаче те са валидни само за външния физически свят. След смъртта, напускайки физическия свят, човешката душа се стреми ако ми позволите този израз да отпечата в пространството своята собствена форма. Тя търси онези линии, онези плоскости, изобщо всички онези форми, с чиято помощ може да се освободи от пространството и да се издигне в духовния свят. И общо взето, тези форми са име нно архитектурните, доколкото те са плод на един или друг художествен порив. Така че всъщност, ако действително искаме да разберем същинската художествена природа на архитектурата, ние винаги трябва да си представяме как душата напуска човешкото тяло и какви са после нейните очаквания и потребности спрямо пространствения свят.
към текста >>
Ето защо, к
акт
о обясних вчера, архитектурата възниква от над гробните паметници и постройки.
Да, в известен смисъл изкуството на обличането ни отвежда към времето „преди“ инкарнацията, а архитектурата във времето „след“ инкарнацията.
Ето защо, както обясних вчера, архитектурата възниква от над гробните паметници и постройки.
Напротив, пластиката загатва за начина, по който в Земната си форма човекът непосредствено участвува в процесите на духовния свят, как той непрекъснато преодолява земно-натуралистичните принципи и как във всяка една от своите форми той остава израз на духовния свят. С това ние засегнахме онези изкуства, които имат нещо общо с пространствените форми и, следователно, с отношението, което човешката душа изгражда към света чрез физическото пространствено тяло.
към текста >>
Това проличава и от ф
акт
а, че всъщност живописците из губиха истинското разбиране за цветовете, а в по-ново време основното усещане на живописците се превърна, бих казал, в едно изопачено пластично усещане.
Ако се приближим с още една крачка до безпространствения свят, тогава ние стигаме от пластиката, от ваятелското изкуство до живописта. Ние бихме могли да вникнем истински в живописта, само ако се съобразим с материалните средства на живописеца. Днес, в Петата следатлантска епоха живописта решително е тръгнала по онзи път, който води в натурализма.
Това проличава и от факта, че всъщност живописците из губиха истинското разбиране за цветовете, а в по-ново време основното усещане на живописците се превърна, бих казал, в едно изопачено пластично усещане.
На художническото платно днес ние бихме искали да видим един пластично изваян човешки портрет. Нещо подобно забелязваме и при пространствената перспектива, която се утвърди едва през Петата следатлантска епоха: нещата пред и зад перспективната линия изглеждат различно, или казано с други думи, тя се стреми към едно неестествено изображение на пространствените форми. Но по този начин предварително се отрича главното изразно средство на художника, защото той твори не в „пространството“, а в „повърхността“ и е пълно безумие, ако някой апелира към неговия пространствен усет, понеже неговият първичен елемент се съдържа именно в повърхността.
към текста >>
К
акт
о казах, ние различаваме цветовете и ги свързваме с физическата материя, която сме свикнали да измерваме в сантиметри, грамове и т.н.
За да си изясним нещата или, бих казал, за да стигнем до определена точка, където те стават поне отчасти ясни, нека да разгледаме цветовете на мъртвия минерален свят.
Както казах, ние различаваме цветовете и ги свързваме с физическата материя, която сме свикнали да измерваме в сантиметри, грамове и т.н.
Обаче всичко онова, което ние възприемаме с помощта на физическите сетива, не поражда никакви цветове. Колкото и да третирате материята с мерните единици на физиката, Вие няма да стигнете до цветовете. Ето защо физикът се нуждаеше от признанието: Да, цветовете съществуват само в душата.
към текста >>
Да, Вие виждате цветния образ отпреди три седмици, въпреки че аз държа само два бели листа в ръцете си, но за сметка на това извършвам същите движения, същите жестове, к
акт
о преди три седмици.
Нека да приемем, че аз съм извършил тези движения днес. После нека да си представим, че минават три седмици и след три седмици аз отново идвам тук не с един червен и един зелен лист, а с два бели листа и правя с тях същите движения. Мнозина биха си помислили: Сега този човек държи бели листове, но преди три седмици той размахваше зелен и червен лист, с които предизвика у нас определени сетивни впечатления. Нека сега, макар и само от учтивост, да предположим, че всеки от Вас разполага с толкова жива, обърната към миналото фантазия, благодарение на която той вижда пред себе си моите движения отпреди три седмици, въпреки че сега държа в ръцете само два бели листа. Вашата фантазия е толкова жива, че Вие просто не забелязвате двата бели листа; но понеже извършвам същите движения, Вие виждате онези цветни хармонизации, които постигнах преди три седмици с червения и зеления лист.
Да, Вие виждате цветния образ отпреди три седмици, въпреки че аз държа само два бели листа в ръцете си, но за сметка на това извършвам същите движения, същите жестове, както преди три седмици.
към текста >>
Само че зеленият скъпоценен камък не се обръща към Вашата душевна фантазия, а апелира към концентрираната фантазия, скрита във Вашето око, защото това око, това човешко око с неговите кръвоносни съдове и нервни окончания е формирано от силите на фантазията, то чисто и просто е последицата от една
акт
ивна, действена фантазия.
Виждате ли, нещо подобно се разиграва и във външната природа, когато, примерно, наблюдавате един зелен скъпоценен камък.
Само че зеленият скъпоценен камък не се обръща към Вашата душевна фантазия, а апелира към концентрираната фантазия, скрита във Вашето око, защото това око, това човешко око с неговите кръвоносни съдове и нервни окончания е формирано от силите на фантазията, то чисто и просто е последицата от една активна, действена фантазия.
И вглеждайки се в зеления скъпоценен камък, Вие не бихте могли да го виждате по друг начин именно защото Вашето око е един орган, формиран от силите на фантазията освен така, както още от древни времена той е бил духовно изграждан от зеления цвят на духовния свят. Още в същия миг, когато пред Вас застава зеленият скъпоценен камък, Вашето око се връща далеч назад в миналите времена, и сега Вие различавате зеления нюанс само защото в онези далечни времена определени божествено-духовни Същества са създали тази субстанция в духовния свят, служейки си именно със силите на зеления цвят. В същия миг, когато виждате зелените, червени, сини или жълти скъпоценни камъни, Вие фактически поглеждате назад в праминалото. Когато възприемаме едни или други цветове, ние не виждаме нещо, което съществува в същия този момент; когато възприемаме едни или други цветове, ние отправяме поглед назад към най-далечните перспективи на времето. Ние просто не сме в състояние да видим един цветен скъпоценен камък в настоящия момент, също както и намирайки се в подножието на една планина не можем да видим най-високия й връх в непосредствена близост до себе си.
към текста >>
И вглеждайки се в зеления скъпоценен камък, Вие не бихте могли да го виждате по друг начин именно защото Вашето око е един орган, формиран от силите на фантазията освен така, к
акт
о още от древни времена той е бил духовно изграждан от зеления цвят на духовния свят.
Виждате ли, нещо подобно се разиграва и във външната природа, когато, примерно, наблюдавате един зелен скъпоценен камък. Само че зеленият скъпоценен камък не се обръща към Вашата душевна фантазия, а апелира към концентрираната фантазия, скрита във Вашето око, защото това око, това човешко око с неговите кръвоносни съдове и нервни окончания е формирано от силите на фантазията, то чисто и просто е последицата от една активна, действена фантазия.
И вглеждайки се в зеления скъпоценен камък, Вие не бихте могли да го виждате по друг начин именно защото Вашето око е един орган, формиран от силите на фантазията освен така, както още от древни времена той е бил духовно изграждан от зеления цвят на духовния свят.
Още в същия миг, когато пред Вас застава зеленият скъпоценен камък, Вашето око се връща далеч назад в миналите времена, и сега Вие различавате зеления нюанс само защото в онези далечни времена определени божествено-духовни Същества са създали тази субстанция в духовния свят, служейки си именно със силите на зеления цвят. В същия миг, когато виждате зелените, червени, сини или жълти скъпоценни камъни, Вие фактически поглеждате назад в праминалото. Когато възприемаме едни или други цветове, ние не виждаме нещо, което съществува в същия този момент; когато възприемаме едни или други цветове, ние отправяме поглед назад към най-далечните перспективи на времето. Ние просто не сме в състояние да видим един цветен скъпоценен камък в настоящия момент, също както и намирайки се в подножието на една планина не можем да видим най-високия й връх в непосредствена близост до себе си. Именно защото сме отдалечени от съответния факт, ние трябва да го виждаме в перспектива.
към текста >>
В същия миг, когато виждате зелените, червени, сини или жълти скъпоценни камъни, Вие ф
акт
ически поглеждате назад в праминалото.
Виждате ли, нещо подобно се разиграва и във външната природа, когато, примерно, наблюдавате един зелен скъпоценен камък. Само че зеленият скъпоценен камък не се обръща към Вашата душевна фантазия, а апелира към концентрираната фантазия, скрита във Вашето око, защото това око, това човешко око с неговите кръвоносни съдове и нервни окончания е формирано от силите на фантазията, то чисто и просто е последицата от една активна, действена фантазия. И вглеждайки се в зеления скъпоценен камък, Вие не бихте могли да го виждате по друг начин именно защото Вашето око е един орган, формиран от силите на фантазията освен така, както още от древни времена той е бил духовно изграждан от зеления цвят на духовния свят. Още в същия миг, когато пред Вас застава зеленият скъпоценен камък, Вашето око се връща далеч назад в миналите времена, и сега Вие различавате зеления нюанс само защото в онези далечни времена определени божествено-духовни Същества са създали тази субстанция в духовния свят, служейки си именно със силите на зеления цвят.
В същия миг, когато виждате зелените, червени, сини или жълти скъпоценни камъни, Вие фактически поглеждате назад в праминалото.
Когато възприемаме едни или други цветове, ние не виждаме нещо, което съществува в същия този момент; когато възприемаме едни или други цветове, ние отправяме поглед назад към най-далечните перспективи на времето. Ние просто не сме в състояние да видим един цветен скъпоценен камък в настоящия момент, също както и намирайки се в подножието на една планина не можем да видим най-високия й връх в непосредствена близост до себе си. Именно защото сме отдалечени от съответния факт, ние трябва да го виждаме в перспектива.
към текста >>
Ние просто не сме в състояние да видим един цветен скъпоценен камък в настоящия момент, също к
акт
о и намирайки се в подножието на една планина не можем да видим най-високия й връх в непосредствена близост до себе си.
Само че зеленият скъпоценен камък не се обръща към Вашата душевна фантазия, а апелира към концентрираната фантазия, скрита във Вашето око, защото това око, това човешко око с неговите кръвоносни съдове и нервни окончания е формирано от силите на фантазията, то чисто и просто е последицата от една активна, действена фантазия. И вглеждайки се в зеления скъпоценен камък, Вие не бихте могли да го виждате по друг начин именно защото Вашето око е един орган, формиран от силите на фантазията освен така, както още от древни времена той е бил духовно изграждан от зеления цвят на духовния свят. Още в същия миг, когато пред Вас застава зеленият скъпоценен камък, Вашето око се връща далеч назад в миналите времена, и сега Вие различавате зеления нюанс само защото в онези далечни времена определени божествено-духовни Същества са създали тази субстанция в духовния свят, служейки си именно със силите на зеления цвят. В същия миг, когато виждате зелените, червени, сини или жълти скъпоценни камъни, Вие фактически поглеждате назад в праминалото. Когато възприемаме едни или други цветове, ние не виждаме нещо, което съществува в същия този момент; когато възприемаме едни или други цветове, ние отправяме поглед назад към най-далечните перспективи на времето.
Ние просто не сме в състояние да видим един цветен скъпоценен камък в настоящия момент, също както и намирайки се в подножието на една планина не можем да видим най-високия й връх в непосредствена близост до себе си.
Именно защото сме отдалечени от съответния факт, ние трябва да го виждаме в перспектива.
към текста >>
Именно защото сме отдалечени от съответния ф
акт
, ние трябва да го виждаме в перспектива.
И вглеждайки се в зеления скъпоценен камък, Вие не бихте могли да го виждате по друг начин именно защото Вашето око е един орган, формиран от силите на фантазията освен така, както още от древни времена той е бил духовно изграждан от зеления цвят на духовния свят. Още в същия миг, когато пред Вас застава зеленият скъпоценен камък, Вашето око се връща далеч назад в миналите времена, и сега Вие различавате зеления нюанс само защото в онези далечни времена определени божествено-духовни Същества са създали тази субстанция в духовния свят, служейки си именно със силите на зеления цвят. В същия миг, когато виждате зелените, червени, сини или жълти скъпоценни камъни, Вие фактически поглеждате назад в праминалото. Когато възприемаме едни или други цветове, ние не виждаме нещо, което съществува в същия този момент; когато възприемаме едни или други цветове, ние отправяме поглед назад към най-далечните перспективи на времето. Ние просто не сме в състояние да видим един цветен скъпоценен камък в настоящия момент, също както и намирайки се в подножието на една планина не можем да видим най-високия й връх в непосредствена близост до себе си.
Именно защото сме отдалечени от съответния факт, ние трябва да го виждаме в перспектива.
към текста >>
Когато искам да подскажа агресивния хар
акт
ер на това, което е на повърхността и което просто иска да се нахвърли върху мен, тогава аз прибягвам до жълто-червеното.
За тази цел обаче ние се нуждаем най-вече от художествената способност да живеем с цветовете. Аз често съм загатвал за тази подробност и вие бихте могли да си припомните съответните лекции в списанието „Гьотеанум“: ние се нуждаем от способността да усещаме повърхността като такава; когато например я оцветяваме в синьо, тя се отдалечава, а когато я оцветяваме в червено или жълто, тя се приближава до нас. Защото ние трябва да овладеем именно цветната перспектива, а не линейната перспектива: Усетът за повърхността, за отдалечаването и приближаването не като функции на линейната перспектива, която всъщност винаги се стреми да изопачи пластичния елемент в рамките на тази или онази повърхност, усетът за такова оцветяване на повърхностите, което е по-скоро интензивно, а не екстензивно.
Когато искам да подскажа агресивния характер на това, което е на повърхността и което просто иска да се нахвърли върху мен, тогава аз прибягвам до жълто-червеното.
Ако то е спокойно, сдържано и се оттегля назад, тогава аз прибягвам до синьо-виолетовото. Ето това е цветната перспектива! Ако проучите старите художници, Вие ще установите, че дори в ранния Ренесанс повечето художници притежаваха едно истинско усещане за тази цветна перспектива. А то беше налице също и в предренесансовото време, защото линейната перспектива измести цветната перспектива едва през Петата следатлантска култура.
към текста >>
Обаче това четвърто измерение изобщо не съществува, то чисто и просто унищожава третото измерение, к
акт
о бих казал дълговете унищожават имуществото.
Тъкмо по този начин живописта влиза в правилно отношение към духовния свят. Забележително е, че днешните хора се стремят да направят пространството още по-пространствено. Те искат да излязат извън пространството и по един чисто материалистичен начин въвеждат така нареченото четвърто измерение.
Обаче това четвърто измерение изобщо не съществува, то чисто и просто унищожава третото измерение, както бих казал дълговете унищожават имуществото.
Излизайки от триизмерното пространство ние не по падаме в никакво четириизмерно пространство; ние попадаме в едно четвърто пространство, което е двуизмерно, защото четвъртото измерение унищожава третото, така че действителни остават само двете измерения, и когато се издигаме от трите измерения на физическия свят, отправяйки се към етерния свят, всичко е ориентирано според двете измерения. Ние разбираме етерния свят само ако си го представяме ка то ориентиран според двете измерения. Вие бихте могли да възразите, че придвижвайки се от тук дотам, аз прекосявам също и етерния свят. Обаче третото измерение няма никакво значение за етерния свят; от значение са само двете измерения. Третото измерение винаги се изразява чрез нюансираното червено, жълто, синьо, виолетово, които аз нанасям върху повърхността, независимо дали тя е разположена тук или там; в етерния свят се променя не третото измерение, а само цветът; и няма никакво значение къде аз поставям повърхността, понеже аз трябва само да променя цвета.
към текста >>
Така живопис та се превръща в едно изкуство, за което бихме могли да кажем: Ето, сега човекът изживява живописта по един вътрешен, душевен начин, защото създавайки и наслаждавайки се на живописта той извършва един вътрешен, душевен
акт
.
Вие виждате, че ако искаме да извървим пътя от архитектурата, от изкуството на обличането, от пластиката и да стигнем до живописта, ние трябва да се освободим от триизмерния материален свят.
Така живопис та се превръща в едно изкуство, за което бихме могли да кажем: Ето, сега човекът изживява живописта по един вътрешен, душевен начин, защото създавайки и наслаждавайки се на живописта той извършва един вътрешен, душевен акт.
Обаче всъщност той изживява нещо, което е външно и което се намира в перспективата на цветовете. Сега вече няма никаква разлика между вътрешно и външно. Ние не можем да твърдим, както сме свикнали да правим това при архитектурата, че вглеждайки се в тялото душата би искала да създаде формите, от които се нуждае. В пластиката душата би искала, следвайки ваятелски оформената човешка фигура, да създаде съответните форми, така че човекът да заеме своето естествено място в настоящия пространствен свят. В живописта всичко това няма никакво значение.
към текста >>
Ние не можем да твърдим, к
акт
о сме свикнали да правим това при архитектурата, че вглеждайки се в тялото душата би искала да създаде формите, от които се нуждае.
Вие виждате, че ако искаме да извървим пътя от архитектурата, от изкуството на обличането, от пластиката и да стигнем до живописта, ние трябва да се освободим от триизмерния материален свят. Така живопис та се превръща в едно изкуство, за което бихме могли да кажем: Ето, сега човекът изживява живописта по един вътрешен, душевен начин, защото създавайки и наслаждавайки се на живописта той извършва един вътрешен, душевен акт. Обаче всъщност той изживява нещо, което е външно и което се намира в перспективата на цветовете. Сега вече няма никаква разлика между вътрешно и външно.
Ние не можем да твърдим, както сме свикнали да правим това при архитектурата, че вглеждайки се в тялото душата би искала да създаде формите, от които се нуждае.
В пластиката душата би искала, следвайки ваятелски оформената човешка фигура, да създаде съответните форми, така че човекът да заеме своето естествено място в настоящия пространствен свят. В живописта всичко това няма никакво значение. В живописта просто няма никакъв смисъл да говорим, че нещо респективно душата се намира вътре или вън. Живеейки в цветовете, душата непрекъснато пребивава в духовния свят. Това, което изживяваме в живописта, отговаря на свободното движение, което е присъщо на душата в Космоса.
към текста >>
Да, още в земните условия душата усеща своето родство с космическите душевно-духовни сили, к
акт
о това става и в областта на музиката.
Да, благодарение на антропософското духовно-научно познание, ние се връщаме към Боговете от далечното минало и започваме да разбираме как чрез цветните скъпоценни камъни, чрез цветните предмети и изобщо чрез цветовете става така, че Боговете като автори на сътворението си припомнят най-първите моменти от своята съзидателна дейност. И когато проумеем, че нещата са цветни, защото Боговете се изразяват чрез тях, тогава ни обзема онзи ентусиазъм, който е присъщ на непосредственото изживяване на духовния свят. Тук няма никакво теоретизиране, тук има нещо, което веднага изпълва душата с могъщи вътрешни сили. И като последица от всичко това идва не някакво теоретизиране върху изкуството, а стремеж към художествено творчество и желание за изпитване на художествена наслада. Истинското изкуство винаги се свежда до това, че човекът започва да търси своето отношение към духовния свят, независимо дали става дума за очакваните с надежда духовни сфери, в които душата навлиза след като е напуснала тялото, за духовните сфери, които той би искал да опознае, когато се потопява в тялото, за духовните сфери, с които той се усеща дълбоко свързан, нещо, което не би могъл да изпита спрямо околния природен свят, или пък за онези свои състояния, при които той, бих казал, се издига в света на цветовете, където нещата изгубват „вътрешните „ си и „външни“ страни, а душата се носи из Космоса, отдадена на своя собствен живот всред цветовете на Космоса, където тя би могла да изяви себе си без никакви ограничения.
Да, още в земните условия душата усеща своето родство с космическите душевно-духовни сили, както това става и в областта на музиката.
към текста >>
Доста подробности от това, което вече съм споделял пред Вас за поетическите усещания на хората от древните времена, когато поезията беше изцяло подчинена на художествените закономерности, биха могли да ни обърнат внимание върху ф
акт
а, че тогава поезията е била под влиянието на все още живата връзка на човека с душевно-духовния свят.
Нека сега да навлезем в областта на поезията.
Доста подробности от това, което вече съм споделял пред Вас за поетическите усещания на хората от древните времена, когато поезията беше изцяло подчинена на художествените закономерности, биха могли да ни обърнат внимание върху факта, че тогава поезията е била под влиянието на все още живата връзка на човека с душевно-духовния свят.
Вчера аз подхвърлих, че ако Ханс и Хинц се разхождат на пазара и разговарят, техните движения и реплики винаги ще са много по-изразителни от всичко онова, което впоследствие бихме могли да опишем. И за древните гърци би изглеждало напълно абсурдно, ако поетът започне да описва хората по пазарите или в техните къщи. Натурализмът породи един странен стремеж: на театралната сцена да се изобразяват само натуралистични събития! Колкото абсурдна е една живопис, при която нанасяме цветовете не върху съответната повърхност, а направо в пространството, толкова абсурдно е и едно сценично изкуство, в чиито ясно очертани сценични средства ние не съумяваме да вникнем както трябва. Помислете само: ако искаме да сме действително натуралистични, ние не би трябвало да отделяме сцената от залата, където се намират зрителите.
към текста >>
Колкото абсурдна е една живопис, при която нанасяме цветовете не върху съответната повърхност, а направо в пространството, толкова абсурдно е и едно сценично изкуство, в чиито ясно очертани сценични средства ние не съумяваме да вникнем к
акт
о трябва.
Нека сега да навлезем в областта на поезията. Доста подробности от това, което вече съм споделял пред Вас за поетическите усещания на хората от древните времена, когато поезията беше изцяло подчинена на художествените закономерности, биха могли да ни обърнат внимание върху факта, че тогава поезията е била под влиянието на все още живата връзка на човека с душевно-духовния свят. Вчера аз подхвърлих, че ако Ханс и Хинц се разхождат на пазара и разговарят, техните движения и реплики винаги ще са много по-изразителни от всичко онова, което впоследствие бихме могли да опишем. И за древните гърци би изглеждало напълно абсурдно, ако поетът започне да описва хората по пазарите или в техните къщи. Натурализмът породи един странен стремеж: на театралната сцена да се изобразяват само натуралистични събития!
Колкото абсурдна е една живопис, при която нанасяме цветовете не върху съответната повърхност, а направо в пространството, толкова абсурдно е и едно сценично изкуство, в чиито ясно очертани сценични средства ние не съумяваме да вникнем както трябва.
Помислете само: ако искаме да сме действително натуралистични, ние не би трябвало да отделяме сцената от залата, където се намират зрителите. Ако действието се разиграва в някаква стая, и това става на сцената, ясно е, че такива стаи, на които липсва една от четирите страни, изобщо не съществуват; през зимата там ние веднага бихме замръзнали от студ. Стаите се правят така, че да са оградени от четирите страни.
към текста >>
Според изискванията на натурализма би трябвало да издигнем една стена също и на сцената, и
акт
ьорите да играят зад стената.
Според изискванията на натурализма би трябвало да издигнем една стена също и на сцената, и актьорите да играят зад стената.
Само че в този случай, въпреки спазените изисквания на натурализма, аз просто не съм сигурен колко души биха си купили билети за театралното представление. Естествено, нещата тук са пресилени, но в общи линии, те стоят точно така.
към текста >>
Виждате ли, когато действително навлизаме в духовната същност на мировите явления, ние не можем да постъпим по друг начин, освен да оживотворим и оцветим мъртвите до този момент абстр
акт
ни представи.
Виждате ли, когато действително навлизаме в духовната същност на мировите явления, ние не можем да постъпим по друг начин, освен да оживотворим и оцветим мъртвите до този момент абстрактни представи.
И сега, бих казал, съвсем неочаквано идейното описание се превръща в художествено описание, защото художественият елемент живее във всичко онова, което е разположено около самите нас. Ето защо, винаги се налага да съживяваме тези абстрактни и дръзки понятия физическо тяло, етерно тяло, астрално тяло изобщо всички онези дръзки праволинейни и непогрешими дефиниции, цялото ужасяващо-научно, филистерско мислене, и непрекъснато да го превръщаме в живи художествени цветове и форми. И това е една вътрешна, а не външна потребност на антропософското светоусещане.
към текста >>
Ето защо, винаги се налага да съживяваме тези абстр
акт
ни и дръзки понятия физическо тяло, етерно тяло, астрално тяло изобщо всички онези дръзки праволинейни и непогрешими дефиниции, цялото ужасяващо-научно, филистерско мислене, и непрекъснато да го превръщаме в живи художествени цветове и форми.
Виждате ли, когато действително навлизаме в духовната същност на мировите явления, ние не можем да постъпим по друг начин, освен да оживотворим и оцветим мъртвите до този момент абстрактни представи. И сега, бих казал, съвсем неочаквано идейното описание се превръща в художествено описание, защото художественият елемент живее във всичко онова, което е разположено около самите нас.
Ето защо, винаги се налага да съживяваме тези абстрактни и дръзки понятия физическо тяло, етерно тяло, астрално тяло изобщо всички онези дръзки праволинейни и непогрешими дефиниции, цялото ужасяващо-научно, филистерско мислене, и непрекъснато да го превръщаме в живи художествени цветове и форми.
И това е една вътрешна, а не външна потребност на антропософското светоусещане.
към текста >>
Днес то е затънало в педантизъм, филистерство и заклинания в правотата на всевъзможни абстр
акт
ни теории.
И така, нека накрая да изразя моята надежда, че рано или късно, човечеството действително ще се изтръгне от оковите на натурализма, че то решително ще се дефилистеризира, депедантизира и т.н.
Днес то е затънало в педантизъм, филистерство и заклинания в правотата на всевъзможни абстрактни теории.
Всички се кълнат в „практическата“ стойност на тези абстрактни теории, макар че всъщност те са най-непрактическото нещо в света. Да, човечеството е затънало в своя „практицизъм“ и се нуждае от полета на Духа. И докато хората подготвяйки се за този полет не положат необходимите лични усилия, антропософията не може да пусне корени, защото в една нехудожествена среда тя се задъхва и умира. Тя може да диша свободно само в условията на една художествена среда. Ако бъде разбирана правилно, антропософията ще ни отведе в художествената област, без при това да изгуби ни най-малко от своята познавателна стойност.
към текста >>
Всички се кълнат в „пр
акт
ическата“ стойност на тези абстр
акт
ни теории, макар че всъщност те са най-непр
акт
ическото нещо в света.
И така, нека накрая да изразя моята надежда, че рано или късно, човечеството действително ще се изтръгне от оковите на натурализма, че то решително ще се дефилистеризира, депедантизира и т.н. Днес то е затънало в педантизъм, филистерство и заклинания в правотата на всевъзможни абстрактни теории.
Всички се кълнат в „практическата“ стойност на тези абстрактни теории, макар че всъщност те са най-непрактическото нещо в света.
Да, човечеството е затънало в своя „практицизъм“ и се нуждае от полета на Духа. И докато хората подготвяйки се за този полет не положат необходимите лични усилия, антропософията не може да пусне корени, защото в една нехудожествена среда тя се задъхва и умира. Тя може да диша свободно само в условията на една художествена среда. Ако бъде разбирана правилно, антропософията ще ни отведе в художествената област, без при това да изгуби ни най-малко от своята познавателна стойност.
към текста >>
Да, човечеството е затънало в своя „пр
акт
ицизъм“ и се нуждае от полета на Духа.
И така, нека накрая да изразя моята надежда, че рано или късно, човечеството действително ще се изтръгне от оковите на натурализма, че то решително ще се дефилистеризира, депедантизира и т.н. Днес то е затънало в педантизъм, филистерство и заклинания в правотата на всевъзможни абстрактни теории. Всички се кълнат в „практическата“ стойност на тези абстрактни теории, макар че всъщност те са най-непрактическото нещо в света.
Да, човечеството е затънало в своя „практицизъм“ и се нуждае от полета на Духа.
И докато хората подготвяйки се за този полет не положат необходимите лични усилия, антропософията не може да пусне корени, защото в една нехудожествена среда тя се задъхва и умира. Тя може да диша свободно само в условията на една художествена среда. Ако бъде разбирана правилно, антропософията ще ни отведе в художествената област, без при това да изгуби ни най-малко от своята познавателна стойност.
към текста >>
62.
4.Четвърта лекция, 3 Юни 1923
GA_276 Изкуството и неговата мисия
Общо взето аз постъпих по този начин, защото исках да подчертая как особеното светоусещане, което произтича от антропософските възгледи задължително води до един вътрешен трепет, до едно вътрешно пробуждане за света на изкуството и това се отнася к
акт
о до настоящето, така и до бъдещето.
Последните две лекции бяха посветени главно на различните области от художествения усет и художественото творчество на хората.
Общо взето аз постъпих по този начин, защото исках да подчертая как особеното светоусещане, което произтича от антропософските възгледи задължително води до един вътрешен трепет, до едно вътрешно пробуждане за света на изкуството и това се отнася както до настоящето, така и до бъдещето.
В края на вчерашната лекция аз посочих, как чрез антропософския светоглед човекът стига до една непосредствена връзка с духовния свят и как натрупва онези духовни сили, които са необходими за възникването на истинското изкуство, онези духовни сили, които винаги са съществували, когато в една или друга епоха истинското изкуство е напирало от самата човешка природа. Да, това истинско изкуство може да стои само от едната страна на действителното познание, защото от другата му страна ние откриваме не друго, а религиозния живот на човечеството. В известен смисъл чрез познанието и религията човекът стига до духовно протъканите мисли, чувства и воля, обаче по такъв начин, че именно през времето, прекарвано на Земята между раждането и смъртта, той издига своите душевни качества до степента на едно вътрешно изживяно познание и на една вътрешно изживяна религия. Ето на кое аз обърнах внимание вчера и завчера. Обръщайки се към заобикалящия го свят, който е идентичен с неговата собствена физическа природа, човекът си казва: Да, човешката природа не се изчерпва със своя физически състав.
към текста >>
Нека да се спрем на тези чувства, които току що охар
акт
еризирах именно от антропософска гледна точка и които имат отношение към познанието.
Нека да се спрем на тези чувства, които току що охарактеризирах именно от антропософска гледна точка и които имат отношение към познанието.
С помощта на познанието човекът се стреми да проникне в тайните, в загадките на мировото съществувание. И колко гордо е съвременното човечество със своето външно, натуралистично познание! И дори бихме могли да кажем, че през последните три, четири столетия съвременното човечество е напреднало твърде много по отношение на външното, натуралистично познание. Пред човешкия поглед се откриха забележителни закономерности на външния природен свят. Обаче тъкмо по отношение на тези природни закономерности днешната естествена наука ако тя сериозно се за мисли върху своята действителна същност следва да признае: Всъщност, благодарение на сетивното познание, опиращо се на човешкото физическо тяло, ние стигаме само до преддверието на същинските мирови тайни, обаче не успяваме да проникнем в тях.
към текста >>
Естествено, когато с
акт
а на раждането слизаме във физическия свят, ние сваляме със себе си и част от нашата вечна, божествена същност.
С това аз загатвам за огромната сериозност на истинското познание. От друга страна нека да отбележим и голямата пропаст, разделяща чисто природния свят от всичко онова, което човекът трябва да преодолее, ако той иска да се завърне в своето истинско отечество и ако той иска да знае защо често пъти се чувствува като чужденец в чисто природния свят. Следователно, между най-дълбоката, вътрешна същност на човека и арената, където тя се проявява, има една голяма пропаст.
Естествено, когато с акта на раждането слизаме във физическия свят, ние сваляме със себе си и част от нашата вечна, божествена същност.
Обаче когато искаме да я опознаем според нейните първоначални извори, тогава тази пропаст изведнъж разделя непосредствения земен живот от онези области на познанието, които трябва да преодоляваме по пътя си към духовния свят.
към текста >>
Антропософското задълбочаване е в състояние да пробуди едно дълбоко чувство, една дълбоко усещане к
акт
о откъм страната на познанието, така и откъм страната на религиозното изживяване.
Антропософското задълбочаване е в състояние да пробуди едно дълбоко чувство, една дълбоко усещане както откъм страната на познанието, така и откъм страната на религиозното изживяване.
Откъм страната на познанието, както вече стана дума, човекът се задължава, още преди да е прекрачил портата на духовния свят, да измине един труден и пречистващ път. От друга страна религиозният живот също се устремява към онези области, които са разположени над сетивния физически свят. Благодарение на антропософията редица факти като Мистерията на Голгота, идването на Христос Исус и други, отново стават обект на свръхсетивно проучване.
към текста >>
Откъм страната на познанието, к
акт
о вече стана дума, човекът се задължава, още преди да е прекрачил портата на духовния свят, да измине един труден и пречистващ път.
Антропософското задълбочаване е в състояние да пробуди едно дълбоко чувство, една дълбоко усещане както откъм страната на познанието, така и откъм страната на религиозното изживяване.
Откъм страната на познанието, както вече стана дума, човекът се задължава, още преди да е прекрачил портата на духовния свят, да измине един труден и пречистващ път.
От друга страна религиозният живот също се устремява към онези области, които са разположени над сетивния физически свят. Благодарение на антропософията редица факти като Мистерията на Голгота, идването на Христос Исус и други, отново стават обект на свръхсетивно проучване.
към текста >>
Благодарение на антропософията редица ф
акт
и като Мистерията на Голгота, идването на Христос Исус и други, отново стават обект на свръхсетивно проучване.
Антропософското задълбочаване е в състояние да пробуди едно дълбоко чувство, една дълбоко усещане както откъм страната на познанието, така и откъм страната на религиозното изживяване. Откъм страната на познанието, както вече стана дума, човекът се задължава, още преди да е прекрачил портата на духовния свят, да измине един труден и пречистващ път. От друга страна религиозният живот също се устремява към онези области, които са разположени над сетивния физически свят.
Благодарение на антропософията редица факти като Мистерията на Голгота, идването на Христос Исус и други, отново стават обект на свръхсетивно проучване.
към текста >>
Но к
акт
о вече споменах, човекът живее изправен пред тази пропаст, която зейва пред него к
акт
о в познавателно, така и в религиозно отношение; несъмнено тя може да бъде преодоляна, обаче според религиозната традиция това е невъзможно в рамките на земния живот, също к
акт
о и според познавателната традиция то е невъзможно в рамките на обикновеното предметно съзнание.
Но както вече споменах, човекът живее изправен пред тази пропаст, която зейва пред него както в познавателно, така и в религиозно отношение; несъмнено тя може да бъде преодоляна, обаче според религиозната традиция това е невъзможно в рамките на земния живот, също както и според познавателната традиция то е невъзможно в рамките на обикновеното предметно съзнание.
И сега, за да разполагаме все пак в нашата Земна епоха с една сила, с която можем да преодоляваме тази пропаст, на наше разположение идва изкуството. Ето защо истинското изкуство ясно съзнава своите задачи: от една страна то има мисията да импулсира духовно-божествения живот в условията на физическия свят, а от друга страна то иска да извиси физическия земен живот по такъв начин, че в своите форми, в своите цветове, думи и звуци той да се прояви като едно земно откровение на Космоса. Няма никакво значение дали изкуството е идеалистично или по-скоро реалистично. Изкуството просто се нуждае от връзка с духовния свят, с действителния духовен свят, а не с неговите мисловни съответствия. Художникът изобщо не би могъл да твори в материалния свят, ако в гърдите му не пулсираха импулсите, идващи от духовния свят.
към текста >>
Хар
акт
ерна за епохата на Гьоте и Шилер е тъкмо борбата за уравновесяване, борбата за хармонизиране на духовно-божествения и сетивно-физическия свят.
Не може да се отрече, че в много отношения съвременното, материалистически настроено човечество е твърде отдалечено от тази сериозност в областта на изкуството. Всеки поглед в художественото творчество, което наистина заслужава това име, веднага ни открива и голямата човешка борба за постигане на съзвучие и хармония между духовно-божествения и земно-физическия свят. И ако при един художник тази борба липсва, едва ли можем да говорим за истинско творчество. И това винаги се е потвърждавало в периодите на културен подем, когато въпросът за изкуството е изпъквал с цялата си сериозност. В епохата на Гьоте и Шилер ясно проличава, бих казал, величественият стил на самото мирово развитие.
Характерна за епохата на Гьоте и Шилер е тъкмо борбата за уравновесяване, борбата за хармонизиране на духовно-божествения и сетивно-физическия свят.
За да се убедим във верността на това твърдение, достатъчно е да насочим само един поглед към усилията на Гьоте и Шилер в тази посока. В хода на нашите продължителни изследвания ние сме разисквали доста подробности; ето защо днес аз ще загатна само отделни моменти в подкрепа на основната теза.
към текста >>
В това, което бих казал успя да предусети за хар
акт
ера на гръцкото изкуство по време на пътуването си из Италия Гьоте искаше да хармонизира всичко онова, което го измъчваше във Ваймар.
Гьоте например се прояви като застъпник на класическото изкуство. Вживявайки се във всичко онова, което му се откриваше от същинските тайни на великото гръцко изкуство, той наистина се превърна в образец на класицизма. И чрез своето пътуване из Италия той действително се потопи в тайните на гръцкото изкуство. Да, пътуването из Италия беше един вид сбъдване на неговия копнеж. Защото в своето северно обкръжение той нямаше никаква възможност да постигне някакво съзвучие между божествено-духовните сили, които от една страна витаеха над него вата душа и сетивно-физическите възприятия, които от друга страна той получаваше чрез своя телесен организъм.
В това, което бих казал успя да предусети за характера на гръцкото изкуство по време на пътуването си из Италия Гьоте искаше да хармонизира всичко онова, което го измъчваше във Ваймар.
И в един много по-дълбок смисъл тук ще си послужа с един странен израз, но аз просто не откривам друг, когато трябва да говоря за Гьотевото влечение към Италия всички ние оставаме с впечатлението за нещо героично-затрогващо.
към текста >>
Той третираше сетивно-физическите феномени само като една възможност да бъдат загатнати божествено-духовните ф
акт
и.
Разбира се, една личност като Шилер не можеше да се съгласи с подобни възгледи, понеже неговият поглед беше отправен прекалено идеалистично нагоре към божествено-духовния свят.
Той третираше сетивно-физическите феномени само като една възможност да бъдат загатнати божествено-духовните факти.
Ето защо Шилер насърчаваше всички, които имаха афинитет към романтичната поезия, макар и по-късно сам да се присъедини към Гьоте. Извънредно интересно е, как дори противоположния подход, който бих казал с отчаяние наблюдаваше невъзможността на сетивно-физическите феномени да се издигнат до божествения свят, как този поход, който се задоволяваше именно с тях, за да загатне малко или много за божествено-духовния свят, как тъкмо това романтично направление, възникнало в средна Европа, накрая се присъедини към застъпвания от Гьоте класицизъм.
към текста >>
Колкото и парадоксално да Ви се струва, обаче най-хар
акт
ерното за Гьоте е, че той не завършва нито едно от своите произведения.
Но да продължим нататък.
Колкото и парадоксално да Ви се струва, обаче най-характерното за Гьоте е, че той не завършва нито едно от своите произведения.
Той започва Фауст с голям размах. Но после, вече в напреднала възраст, само филистерски настроеният Некерман успя да го склони и Гьоте можа да довърши Фауст. Тук се разигра невероятна борба и се наложи намесата на един помагач, за да стигне Гьоте до художествения завършек на своя Фауст. Вземете после Вилхелм Майстер. Ако изхождаме от първоначалния вариант, за нас е очевидно, че Гьоте чисто и просто не желаеше да го завърши.
към текста >>
И ако се замислим върху тези ф
акт
и, ние с право бихме могли да поставим въпроса: Добре, и какво би се получило, ако Шилер не беше сторил това?
Но после, вече в напреднала възраст, само филистерски настроеният Некерман успя да го склони и Гьоте можа да довърши Фауст. Тук се разигра невероятна борба и се наложи намесата на един помагач, за да стигне Гьоте до художествения завършек на своя Фауст. Вземете после Вилхелм Майстер. Ако изхождаме от първоначалния вариант, за нас е очевидно, че Гьоте чисто и просто не желаеше да го завърши. Тук на помощ се притече Шилер.
И ако се замислим върху тези факти, ние с право бихме могли да поставим въпроса: Добре, и какво би се получило, ако Шилер не беше сторил това?
Защото това, което Гьоте създаде и допълни после, далеч не е на висотата на първоначалния замисъл. Вземете втората част на Фауст: поредица от трудно съчетаващи се епизоди. Това далеч не е едно цялостно произведение на изкуството! Или си помислете как Гьоте се устреми към една от най-големите висоти на поетичното вдъхновение, когато поиска да извае образите от любимата му гръцка епоха, какъвто е случаят с Пандора. Те си остават отделни фрагменти, които той не успя да обедини в едно цяло.
към текста >>
И още нещо: Гьоте навсякъде показваше своята привързаност към класицизма и непрекъснато се стремеше, к
акт
о казах, да пречисти и извиси сетивно-физическите явления до такава степен, че те да блеснат в сиянието на божествено-духовния свят.
И още нещо: Гьоте навсякъде показваше своята привързаност към класицизма и непрекъснато се стремеше, както казах, да пречисти и извиси сетивно-физическите явления до такава степен, че те да блеснат в сиянието на божествено-духовния свят.
Гьоте се бореше неуморно, обаче ние виждаме, че тук става дума за една мисия, която ако бъде достатъчно дълбоко проумяна просто надхвърля човешките сили, дори и силите на един Гьоте. Ето защо трябва да кажем: В своята сериозна световна мисия, художественото творчество се проявява у Гьоте като нещо изключително велико и мощно. А това, което после възникна като романтизъм, става още по-разбираемо, когато го разглеждаме именно във връзка с Гьоте.
към текста >>
В своята младост той мина през рационалистично-интелектуалистичната, свободомислеща, к
акт
о я наричаха тогава школа на берлинския свръх педант Николай и после стана свидетел на това, как в лицето на Фихте и Шелинг човешката душа се отказваше от всички връзки с външния сетивен свят и се уповаваше единствено на себе си по пътя към духовния свят.
Колко грандиозни са отблясъците, които познанието и религията хвърлят върху художествените произведения на Лудвиг Тик! На младини Лудвиг Тик написа своя роман Вилиам Ловел. Този художествен образ е създаден изцяло под въздействието на онзи могъщ познавателен стремеж, който Лудвиг Тик изпита в сянката на Шелинг и Фихте. Замислете се само какво е усетил в себе си един толкова възприемчив дух като Лудвиг Тик! Този познавателен стремеж оказа своето влияние и върху Новалис, обаче при Лудвиг Тик нещата бяха доста по-различни.
В своята младост той мина през рационалистично-интелектуалистичната, свободомислеща, както я наричаха тогава школа на берлинския свръх педант Николай и после стана свидетел на това, как в лицето на Фихте и Шелинг човешката душа се отказваше от всички връзки с външния сетивен свят и се уповаваше единствено на себе си по пътя към духовния свят.
В романа Вилиам Ловел Лудвиг Тик представя един такъв човек, който търси пътя към духовния свят и се уповава единствено на себе си, напълно субективно, и понеже не постига това, което Гьоте постоянно търсеше в своето класическо изкуство, понеже не открива божествения елемент в сетивно-физическия свят той го търси, бих казал, застанал горе на самия връх на собствената си личност, и тъкмо поради тази причина се заблуждава не само по отношение на света, но и по отношение на собствената си личност. Така благодарение на нещо по-висше, благодарение на философията, изповядвана от Фихте и Шелинг, Вилиам Ловел губи всяка опора в живота. В този роман авторът загатва за своеобразната опасност от познанието, през която обаче човекът по необходимост трябва да мине. Да, при Лудвиг Тик ние ясно виждаме, как в художествената сериозност навлизат лъчите на познавателната сериозност.
към текста >>
Понеже самият Лудвиг Тик все пак не беше толкова забележителна личност, а величието му се изразяваше главно в това, да откликва на Гьотевия дух, извънредно хар
акт
ерно е, как Тик се възпротивяваше срещу всички онези „действително пр
акт
ични хора“, които имаха художествени претенции, обаче бяха лишени от каквито и да са духовни импулси.
Понеже самият Лудвиг Тик все пак не беше толкова забележителна личност, а величието му се изразяваше главно в това, да откликва на Гьотевия дух, извънредно характерно е, как Тик се възпротивяваше срещу всички онези „действително практични хора“, които имаха художествени претенции, обаче бяха лишени от каквито и да са духовни импулси.
Да, в известно отношение няма по-сполучлива сатира от тази, която в Синята брада Лудвиг Тик отправя срещу рицарските и разбойнически романи на своето време. Няма по-сполучлива сатира срещу сълзливото и сантиментално съчинителство, което претендира да има художествена стойност, а всъщност остава жалко хленчене и безкрайно мърморене по адрес на някакъв въображаем духовен свят нещо което Лудвиг Тик, особено като декламатор, несъмнено е усетил от известната творба на Тик Котаракьт с чизми. Замислена като отговор срещу сълзливи съчинители като Ифланд и бъбривци като Котцебус, тази творба просто им показва мястото, което те заслужават.
към текста >>
Виждате ли, тъкмо начинът, по който едно такова течение като гьотеанизма*16, възникнал в първата половина на 19 век, оказва още по-рано влиянието си и върху една толкова възприемчива личност като Лудвиг Тик, чийто 150 рожден ден, к
акт
о казах, би било редно да отбележим през тези дни, показва как в по-ново време се пробужда един вид спомен за онези древни епохи, когато човечеството отправяше поглед нагоре към божествено-духовния свят, за да го възвеличи в своите земни художествени произведения.
Виждате ли, тъкмо начинът, по който едно такова течение като гьотеанизма*16, възникнал в първата половина на 19 век, оказва още по-рано влиянието си и върху една толкова възприемчива личност като Лудвиг Тик, чийто 150 рожден ден, както казах, би било редно да отбележим през тези дни, показва как в по-ново време се пробужда един вид спомен за онези древни епохи, когато човечеството отправяше поглед нагоре към божествено-духовния свят, за да го възвеличи в своите земни художествени произведения.
В този случай ние виждаме истинския преход от онези древни епохи, когато живата връзка с духовния свят беше все още запазена, в нашата съвременна епоха, която е просто заслепена от сами по себе си впечатляващите постижения на естествените науки; ние виждаме как съвременното човечество никога няма да стигне до духовния свят, ако разчита единствено на себе си и продължава да отхвърля възможността за непосредственото духовно изследване с помощта на имагинацията, инспирацията и интуицията.
към текста >>
Гьоте, к
акт
о и много негови съвременници дълбоко се съмняваха, че могат да намерят пътя към духовния свят.
Нека още веднъж и то тъкмо от наша гледна точка да насочим поглед към извънредно голямата сериозност, която вдъхновяваше тези хора.
Гьоте, както и много негови съвременници дълбоко се съмняваха, че могат да намерят пътя към духовния свят.
И Гьоте не се успокои, докато в Италия не го осени предчувствието за начина, по който гърците са навлизали в тайните на съществуванието именно чрез своите художествени произведения. Аз често съм цитирал изказването на Гьоте: „Аз предполагам, че при създаването на своите художествени произведения, те, гърците са се ръководили от същите закони, според които работи самата природа и аз долавям следите на тези закони.“ Следователно, Гьоте вярваше, че при създаването на своите художествени произведения гърците получават един вид помощ от Боговете, така че тези художествени произведения се превръщат в нещо като по-висши природни произведения, а по този начин и в отпечатъци на божествено-духовния свят. Ето защо Гьотевите последователи се научиха от него да се вслушват в странното усещане: Да, за да стигнем отново до Духа, ние би трябвало да се върнем назад в миналите епохи, поне до елинството.
към текста >>
Херман Грим, който в това, а и в някои други отношения к
акт
о посочих в последната си статия, отпечатана в списанието Гьотеанум все още усещаше нещо от този жив Гьотев полъх, често повтаряше: Когато човек гледа римляните, те вече му изглеждат сродни с днешните хора.
Херман Грим, който в това, а и в някои други отношения както посочих в последната си статия, отпечатана в списанието Гьотеанум все още усещаше нещо от този жив Гьотев полъх, често повтаряше: Когато човек гледа римляните, те вече му изглеждат сродни с днешните хора.
Дори и да носят своите тоги, те стъпват по същия начин, по който стъпва съвременният човек. Ако обаче погледнем гърците, ние усещаме: Да, сякаш в техните артерии все още струи част от кръвта на Боговете. Колко добре казано! Преди всичко нещата тук са схванати в техния дълбок, художествен смисъл.
към текста >>
Тук ние не трябва да упрекваме хар
акт
ера на новото време.
Аз често съм споменавал, че от началото на Петата следатлантска епоха човечеството все повече и повече започна да възприема възгледите на материализма и натурализма. Човечеството имаше нужда от тях!
Тук ние не трябва да упрекваме характера на новото време.
Защото ако човечеството би останало на предишното си равнище, то щеше да продължи да бъде зависимо от божествено-духовния свят. Да, за да извоюва свободата, човечеството действително се нуждаеше от навлизането в материалния свят. И в моята „Философия на свободата“ аз неслучайно описах какво точно усеща съвременният човек в това отношение. Обаче, бих казал, че един далечен отзвук от духовния живот на древността можеше да бъде доловен дори и по времето на Гьоте; залезът на една отминаваща епоха! Ето откъде идваше и дълбокият копнеж на Гьоте за Италия, за онзи неповторим дух на елинството, който не можеше да бъде намерен в новата цивилизация.
към текста >>
А сега, ако ми позволите, ще добавя към всичко това, нещо от личен хар
акт
ер.
А сега, ако ми позволите, ще добавя към всичко това, нещо от личен характер.
В определен момент от моя живот аз можах да почувствувам това, което Винкелман някога изрече, отправяйки се на юг, за да открие тайните на изкуството, можах да се досетя как и Гьоте после се отправи по следите на Винкелман; обаче в същото време пределно ясно разбрах: изгрява една нова епоха и сега ние с всички сили сме длъжни да търсим нови форми на духовен живот, а не да се уповаваме на старите! Аз можах да усетя това съвсем ясно в мига, когато съдбата ме отведе в онези помещения, в които някога Винкелман живя по времето на неговия престой в Рим; в онези помещения и сгради, които помогнаха на Винкелман да формира основните си идеи за същността на гръцкото и италианското изкуство и които по-късно вдъхновиха също и Гьоте; защото тъкмо в тези помещения преди години аз трябваше да изнеса няколко антропософски лекции върху еволюцията на света и човечеството. Тъкмо там аз бях завладян от едно действително дълбоко усещане: Да, духовният свят изисква да бъде казано нещо съвършено ново, защото само така може да се върви напред. Аз трябваше да говоря на същите места, в които Винкелман стигна до своите идеи за гръцкото изкуство; а по-късно тези идеи, както казах, вдъхновиха Гьоте и той написа своята книга за Винкелман. Наистина, забележителен знак на съдбата беше, че аз трябваше да изнеса тези лекции в същия дворец, в който Винкелман живя докато беше в Италия.
към текста >>
Аз трябваше да говоря на същите места, в които Винкелман стигна до своите идеи за гръцкото изкуство; а по-късно тези идеи, к
акт
о казах, вдъхновиха Гьоте и той написа своята книга за Винкелман.
А сега, ако ми позволите, ще добавя към всичко това, нещо от личен характер. В определен момент от моя живот аз можах да почувствувам това, което Винкелман някога изрече, отправяйки се на юг, за да открие тайните на изкуството, можах да се досетя как и Гьоте после се отправи по следите на Винкелман; обаче в същото време пределно ясно разбрах: изгрява една нова епоха и сега ние с всички сили сме длъжни да търсим нови форми на духовен живот, а не да се уповаваме на старите! Аз можах да усетя това съвсем ясно в мига, когато съдбата ме отведе в онези помещения, в които някога Винкелман живя по времето на неговия престой в Рим; в онези помещения и сгради, които помогнаха на Винкелман да формира основните си идеи за същността на гръцкото и италианското изкуство и които по-късно вдъхновиха също и Гьоте; защото тъкмо в тези помещения преди години аз трябваше да изнеса няколко антропософски лекции върху еволюцията на света и човечеството. Тъкмо там аз бях завладян от едно действително дълбоко усещане: Да, духовният свят изисква да бъде казано нещо съвършено ново, защото само така може да се върви напред.
Аз трябваше да говоря на същите места, в които Винкелман стигна до своите идеи за гръцкото изкуство; а по-късно тези идеи, както казах, вдъхновиха Гьоте и той написа своята книга за Винкелман.
Наистина, забележителен знак на съдбата беше, че аз трябваше да изнеса тези лекции в същия дворец, в който Винкелман живя докато беше в Италия. С тази лична забележка аз бих искал да приключа днешната лекция.
към текста >>
63.
5. Пета лекция, 8 Юни 1923
GA_276 Изкуството и неговата мисия
И за нас е най-лесно да вникнем в хар
акт
ера на това общо начало, на тази обща майка, ако се обърнем към по-ранните етапи от човешката история, приблизително четири-пет хилядолетия преди нашето летоброене и се опитаме да видим какво представляваше тогавашната поезия, или това, което днес обозначаваме с името поезия.
Днес бих искал да прибавя още нещо към лекциите върху изкуството, които изнесох миналата седмица. Аз често трябваше да изтъквам, че в началото на общочовешката еволюция, науката, изкуството и религията са представлявали едно цяло. Ако в съвременния духовен живот ние имаме от една страна науката, от друга страна изкуството и от трета страна религията, нека да не забравяме, че в далечното минало тези три течения на човешкия духовен живот са имали една обща майка.
И за нас е най-лесно да вникнем в характера на това общо начало, на тази обща майка, ако се обърнем към по-ранните етапи от човешката история, приблизително четири-пет хилядолетия преди нашето летоброене и се опитаме да видим какво представляваше тогавашната поезия, или това, което днес обозначаваме с името поезия.
Ако искаме да из следваме тогавашната поезия, и то не всред примитивните народи, чиято древна култура днес е обект на крайно съмнителни проучвания, ние трябва да прибегнем именно до Мистериите, които са лежали в основата на общочовешката духовна еволюция.
към текста >>
Нека да се спрем на онези времена, когато чрез своето ясновидство*17 хората наблюдаваха положението на неподвижните звезди, движението на планетите, к
акт
о и процесите, произтичащи върху самата Земя, разглеждайки всичко като едно отражение на Космоса.
Нека да се спрем на онези времена, когато хората все още не са се интересували от съдържанието на своя духовен живот; тогава те са насочвали погледа си към Космоса и тъкмо там са откривали първопричините на всичко онова, което се е разигравало в техните души.
Нека да се спрем на онези времена, когато чрез своето ясновидство*17 хората наблюдаваха положението на неподвижните звезди, движението на планетите, както и процесите, произтичащи върху самата Земя, разглеждайки всичко като едно отражение на Космоса.
Достатъчно е само да се замислим как древните египтяни, насочвайки поглед към Космоса, пред виждаха дебита на Нил според изгрева на звездата Сириус и според констелациите на Сириус спрямо другите звезди. Звездните констелации в мировото пространство намираха своето земно отражение в това, което например беше дебита на Нил. Тук аз привеждам само един пример, защото някога всички знаеха: на Земята става единствено това, което е решил Космосът и което може да бъде прочетено в звездното небе. Естествено, ние трябва да сме наясно: древните виждаха в звездното небе съвсем различни неща от онова, което днес хората измерват и изследват с така наречената небесна механика или небесна химия. Обаче за нас е извънредно интересно да разберем как древните хора черпейки съдържанието на своя душевен живот направо от Космоса се изразяваха, да речем, поетически.
към текста >>
И после, когато се обръщаше към своите чувства, той срещаше не онези абстр
акт
ни чувства, за които говорим в нашата абстр
акт
на епоха, а нещо конкретно, което свързваше в едно цяло вътрешното изживяване на дишането, вътрешното изживяване на кръвообращението и така нататък.
И после, когато се обръщаше към своите чувства, той срещаше не онези абстрактни чувства, за които говорим в нашата абстрактна епоха, а нещо конкретно, което свързваше в едно цяло вътрешното изживяване на дишането, вътрешното изживяване на кръвообращението и така нататък.
Но по този начин човекът усещаше, че се движи не по Земната повърхност, а всред планетарното пространство. И той, примерно, не си казваше, че милиони кръвни телца циркулират в неговия организъм, а си казваше: Ето, сега пътищата на Меркурий и Марс се пресичат с пътищата на Слънцето и Луната. Да, тогавашният човек усещаше себе си като разлят из целия Космос. Но имаше и още нещо. Потъвайки в своите мисли, човекът усещаше, че пребивава по-скоро в пространството на неподвижните звезди, а потъвайки в своите чувства, той усещаше, че пребивава в сферата на подвижните планети.
към текста >>
Възприемайки Земните сили като отражение на космическите, човекът виждаше как силите на Юпитер, на Луната, на Венера, на Слънцето навлизат в Земята, в нейния твърд, течен и въздушен елемент и как тогава от този твърд, течен и въздушен елемент в човека се възпламеняват волевите импулси, също к
акт
о от неподвижните звезди в човека се вливат мисловните импулси, а от планетарните движения в него се вливат чувствените импулси.
И той, примерно, не си казваше, че милиони кръвни телца циркулират в неговия организъм, а си казваше: Ето, сега пътищата на Меркурий и Марс се пресичат с пътищата на Слънцето и Луната. Да, тогавашният човек усещаше себе си като разлят из целия Космос. Но имаше и още нещо. Потъвайки в своите мисли, човекът усещаше, че пребивава по-скоро в пространството на неподвижните звезди, а потъвайки в своите чувства, той усещаше, че пребивава в сферата на подвижните планети. И само потъвайки в своята воля, той усещаше, че е здраво стъпил на Земята.
Възприемайки Земните сили като отражение на космическите, човекът виждаше как силите на Юпитер, на Луната, на Венера, на Слънцето навлизат в Земята, в нейния твърд, течен и въздушен елемент и как тогава от този твърд, течен и въздушен елемент в човека се възпламеняват волевите импулси, също както от неподвижните звезди в човека се вливат мисловните импулси, а от планетарните движения в него се вливат чувствените импулси.
към текста >>
И това, което й остана, е най-вече извисяването над прозаичия смисъл на думите, ритъма и мелодиката, к
акт
о и възможността да борави с имагинации.
Но какво е останало днес от поезията на онези далечни времена? Поезията просто не би била поезия и в наши дни това до голяма степен е така ако земният човек би изгубил своята връзка с Космоса.
И това, което й остана, е най-вече извисяването над прозаичия смисъл на думите, ритъма и мелодиката, както и възможността да борави с имагинации.
Всъщност истинска поезия имаме само тогава, когато човекът от хвърля буквалното значение на думите. Поезията е в рецитацията и в декламацията, а не в написания текст. Ритъмът и имагинацията са тези, които вдъхват живот на думите. Те внасят нещо, което надхвърля основното значение на думите и ни карат да се досещаме за техния по-дълбок смисъл и той не може да бъде непосредствено разбран, защото разбирането е възможно само там, където си служим с основното значение на думите. За истинската поезия думите са само едно средство, а същественото се свежда до настроението, до атмосферата, в която винаги откриваме един отзвук от мировата хармония, от мировата мелодия, от мировата имагинация.
към текста >>
Виждате ли, днес нашите усещания са загрубели до такава степен, че вече не забелязваме дори това, което до неотдавна беше хар
акт
ерен признак на истинското изкуство.
И сега за нас става пределно ясно: физическите средства, с които си служи изкуството, в случая поезията, си остават само средства и нищо повече, а действителното художествено постижение се състои в това, че ни кара да предусещаме онези свръхсетивни светове, до които можем да стигнем не само с думите, но също и с цветовете, звуците и формите. Ако действително искаме отново да пробудим едно истинско художествено настроение всред човечеството, ние трябва да се пренесем в онези далечни времена, когато човешката душа усещаше поетичното настроение като един вид небесно настроение. И ако постигнем това, ние вече знаем как човек може да си послужи и с други художествени средства, за да издигне истинското изкуство до сферата на духовния свят.
Виждате ли, днес нашите усещания са загрубели до такава степен, че вече не забелязваме дори това, което до неотдавна беше характерен признак на истинското изкуство.
към текста >>
И мога ли да бъда толкова неистинен, че да създавам впечатлението: Да, днес майката държи детето по същия начин, к
акт
о и вчера!
Мигът е здраво уловен и не се движи нито детето, нито майката. Пред нас застава това, което сме свикнали да виждаме в земния свят, само че сега то е уловено в един единствен миг. И днес ние далеч не усещаме това, което Рафаело несъмнено е усещал: Мога ли аз да си позволя това? Мога ли да задържа моята четка в този един единствен миг? Нима това не е една лъжа?
И мога ли да бъда толкова неистинен, че да създавам впечатлението: Да, днес майката държи детето по същия начин, както и вчера!
Мога ли да се осмеля и да заставя някого да гледа тези образи продължително време?
към текста >>
Виждате ли, тъкмо това днес хората съвсем абстр
акт
но определят като идеалистичен художествен стил на Рафаело.
Виждате ли, тъкмо това днес хората съвсем абстрактно определят като идеалистичен художествен стил на Рафаело.
Но този идеалистичен Рафаелов стил е само неговото оправдание, че той задържа мига. Това което той постига чрез дълбочината и хармонията на цветовете, е възможно само благодарение на обстоятелството, че тук третото пространствено измерение е предварително изключено, но същевременно и силно одухотворено. Така че нанасяйки цветовете, той издига в духовния свят всичко онова, което иначе хората виждат като материални предмети в третото измерение. Следователно, вечност на мига придава това, което чрез синия цвят се проявява не върху повърхността, а зад нея, това което чрез червения цвят се проявява пред повърхността, това което напуска границите на повърхността, докато третото пространствено измерение остава свързано с материалния свят. Да, на мига трябва да бъде придадена именно вечност.
към текста >>
Да, аз познавах един такъв човек, мразещ Рафаело, който виждаше голямото постижение на своята собствена живопис най-вече в това,к
акт
о сам се изразяваше, че пръв се осмелил да изобрази всички окосмени части на голото човешко тяло, само и само да не съгреши спрямо природата.
Следователно, вечност на мига придава това, което чрез синия цвят се проявява не върху повърхността, а зад нея, това което чрез червения цвят се проявява пред повърхността, това което напуска границите на повърхността, докато третото пространствено измерение остава свързано с материалния свят. Да, на мига трябва да бъде придадена именно вечност. И вечността трябва да диша от самото изкуство, понеже в противен случай то не е никакво изкуство. В моя живот аз срещнах хора, и то хора на изкуството, които мразеха Рафаело. Защо? Защото те изобщо не разбираха тази важна подробност и предпочитаха да имитират това, което виждаха в рамките на мига.
Да, аз познавах един такъв човек, мразещ Рафаело, който виждаше голямото постижение на своята собствена живопис най-вече в това,както сам се изразяваше, че пръв се осмелил да изобрази всички окосмени части на голото човешко тяло, само и само да не съгреши спрямо природата.
Впрочем лесно е да разберем, как един човек, смятащ това за постижение, същевременно изпитва омраза към Рафаело. Този пример ясно показва доколко нашето време е напуснато от истинските духовни импулси на изкуството, които, например, подсказват защо основната повърхност се явява толкова важен фактор в живописта. Обаче ние трябва да разбираме и пространствената перспектива. И наистина, в нашата Пета следатлантска епоха, епоха на свободата, е наложително да разберем, че пространствената перспектива възниква именно сега и че всъщност тя би искала да утвърди върху основната повърхност пластичното, а не живописното начало. И все пак, същественото се свежда до цветната перспектива, която преодолява третото измерение не чрез скъсяване или удължаване на разстоянията, а чрез духовно-душевните съотношения между синьото и червеното, или между синьото и жълтото.
към текста >>
Този пример ясно показва доколко нашето време е напуснато от истинските духовни импулси на изкуството, които, например, подсказват защо основната повърхност се явява толкова важен ф
акт
ор в живописта.
И вечността трябва да диша от самото изкуство, понеже в противен случай то не е никакво изкуство. В моя живот аз срещнах хора, и то хора на изкуството, които мразеха Рафаело. Защо? Защото те изобщо не разбираха тази важна подробност и предпочитаха да имитират това, което виждаха в рамките на мига. Да, аз познавах един такъв човек, мразещ Рафаело, който виждаше голямото постижение на своята собствена живопис най-вече в това,както сам се изразяваше, че пръв се осмелил да изобрази всички окосмени части на голото човешко тяло, само и само да не съгреши спрямо природата. Впрочем лесно е да разберем, как един човек, смятащ това за постижение, същевременно изпитва омраза към Рафаело.
Този пример ясно показва доколко нашето време е напуснато от истинските духовни импулси на изкуството, които, например, подсказват защо основната повърхност се явява толкова важен фактор в живописта.
Обаче ние трябва да разбираме и пространствената перспектива. И наистина, в нашата Пета следатлантска епоха, епоха на свободата, е наложително да разберем, че пространствената перспектива възниква именно сега и че всъщност тя би искала да утвърди върху основната повърхност пластичното, а не живописното начало. И все пак, същественото се свежда до цветната перспектива, която преодолява третото измерение не чрез скъсяване или удължаване на разстоянията, а чрез духовно-душевните съотношения между синьото и червеното, или между синьото и жълтото. В живописта трябва да бъде овладяна именно цветовата перспектива, която преодолява пространствените измерения по духовен път. Ето как благодарение на такива подробности ние отново стигаме до онова, което някога е било характерно за художественото творчество, а именно че художествените произведения са отвеждали хората направо в духовните светове.
към текста >>
Ето как благодарение на такива подробности ние отново стигаме до онова, което някога е било хар
акт
ерно за художественото творчество, а именно че художествените произведения са отвеждали хората направо в духовните светове.
Този пример ясно показва доколко нашето време е напуснато от истинските духовни импулси на изкуството, които, например, подсказват защо основната повърхност се явява толкова важен фактор в живописта. Обаче ние трябва да разбираме и пространствената перспектива. И наистина, в нашата Пета следатлантска епоха, епоха на свободата, е наложително да разберем, че пространствената перспектива възниква именно сега и че всъщност тя би искала да утвърди върху основната повърхност пластичното, а не живописното начало. И все пак, същественото се свежда до цветната перспектива, която преодолява третото измерение не чрез скъсяване или удължаване на разстоянията, а чрез духовно-душевните съотношения между синьото и червеното, или между синьото и жълтото. В живописта трябва да бъде овладяна именно цветовата перспектива, която преодолява пространствените измерения по духовен път.
Ето как благодарение на такива подробности ние отново стигаме до онова, което някога е било характерно за художественото творчество, а именно че художествените произведения са отвеждали хората направо в духовните светове.
към текста >>
И все пак аз си го позволявам, понеже случаят е много хар
акт
ерен за нашето време.
Ето в какво се състои злополучното съотношение между наука и изкуство. Най-напред участниците неимоверно сериозно обсъждаха крайниците на майския бръмбар и неговите хромозоми, а после, между отделните ястия на банкета, те сами съчиниха римуваните подигравки по адрес на собствените си научни изследвания. Да, те започнаха с неимоверна сериозност, а завършиха с присмех и подигравки. Естествено, тук не можем да говорим за каквато и да е връзка между наука и изкуство. Разбира се, Вие бихте могли да възразите, че аз не би следвало да си служа с подобна крайност.
И все пак аз си го позволявам, понеже случаят е много характерен за нашето време.
Тук на преден план изпъкват истинските съотношения между наука и изкуство, тоест пълната липса на такива съотношения. Авторите на веселите песни, естествено, не разбраха абсолютно нищо от сериозните научни доклади. Обратното е по-малко вероятно, но може би и учените не разбраха поетичните творби. Поетите може и да го вярваха, понеже те рецитираха с много дълбоко чувство. Обаче аз определено смятам, че в повечето случаи такъв род съчинения остават неразбрани.
към текста >>
Но точно до това се свежда и най-хар
акт
ерната особеност на нашето време, а именно че духовният живот на човека се разпадна на три отдел-ни части.
Но точно до това се свежда и най-характерната особеност на нашето време, а именно че духовният живот на човека се разпадна на три отдел-ни части.
Ето защо и неотложното изискване на епохата се състои в тяхното повторно обединяване.
към текста >>
Той употребява абстр
акт
ни понятия, с чиято помощ могат да бъдат доказани коренно противоположни тези.
Когато днес един философ разсъждава върху монизма и дуализма, той го прави, бих казал, напълно равно душно.
Той употребява абстрактни понятия, с чиято помощ могат да бъдат доказани коренно противоположни тези.
А как изглеждаха нещата в онези далечни времена, за които стана дума току що? Когато древните говореха за това, което днес наричаме монизъм и дуализъм, в душите им се навдигаха огромни сили и се разгаряше старият спор, дали светът е създаден от един единствен принцип, или от борбата между доброто и злото, и този стар спор между монизма и дуализма прерастваше в едно художествено-религиозно дело, което ангажираше всичките душевни сили на човека, от които зависеше неговото спасение. Днешни те хора говорят напълно равнодушно за тези неща, докато древните ги усещаха като нещо, от което зависи тяхното спасение. И нашата епоха никога няма да узрее за истинските художествени импулси, ако не усетим полъха от някогашното душевно настроение, обединяващо в себе си художествените, религиозни и познавателни пориви на човешката душа!
към текста >>
Ето защо тогавашните хора чувствуваха: Да, Боговете се из явяват чрез звездите, чрез намиращите се в покой неподвижни звезди, к
акт
о и чрез подвижните планети.
Обаче старите времена усещаха и още нещо. Виждате ли, тогавашните хора говореха за питието сома и го отъждествяваха със Слънчевата светлина, уловена от сребърната чаша на Луната. Те знаеха: За да разбереш тайните на Космоса, чрез питието сома, ти трябва да бъдеш проникнат от тази светлина. Да, хората говореха за питието сома и бяха дълбоко убедени в своя космически произход. Душата живееше на Земята, но в същото време тя живееше и в Космоса.
Ето защо тогавашните хора чувствуваха: Да, Боговете се из явяват чрез звездите, чрез намиращите се в покой неподвижни звезди, както и чрез подвижните планети.
Душата има своите космически изживявания благодарение на влиянията, които неподвижните звезди и планетите оказват върху Земята. И когато поглъща питието сома и принася своята култово-художествено-познавателна жертва, тогава с издигащия се нагоре жертвен дим, на който поверява религиозно-художественото слово, душата отново връща на Боговете всичко онова, от което те се нуждаят за по-нататъшното управление на света. Защото човекът не напразно е създаден от Боговете; той е тук на Земята заради Боговете и Боговете имат нужда от силите, които могат да се породят единствено в човешката душа. Да, човекът е тук на Земята, понеже Боговете се нуждаят от неговите мисли, чувства и воля. И когато човекът мисли, чувствува и проявява воля в съответствие с живите сили на Космоса, тогава Боговете вземат всичко това и го отнасят горе, превръщайки човека в техен космически сътрудник, за да му предложат после чрез звездните светове онези свои откровения, които след време той отново ще им върне, вече под формата на своето изкуство, или под формата на своята саможертва.
към текста >>
В нашето абстр
акт
но мислене ние сме стигнали до трупа на духовния свят.
В нашето абстрактно мислене ние сме стигнали до трупа на духовния свят.
Научните постижения, научните разработки са от значение само за Земята; техните въздействия са от мисловно естество и те веднага би ват разрушавани, погребвани; те не разполагат с по-нататъшен живот. И несъмнено това, което бабата на поета Адалберт Щифтер*18, Урсула Кари, е разказвала на малкия си внук за залеза на Слънцето, е било много по силно свързано с Космоса, отколкото научните статии в днешните книги. Вземете всички научни описания за Слънчевите лъчи, които пронизват облаците по строго определен начин, за да се получи оптическият ефект на залеза, вземете всички описания на природните закони и Вие ще установите, че те са от значение само в условията на физическия свят. В Космоса Боговете нямат нужда от тях. И как се обръщаше бабата на Адалберт Щифтер към малкото момче?
към текста >>
А думите, произнесени от бабата на Адалберт Щифтер, които го направиха толкова забележителен поет, се отнасят към сухите, материалистически убеждения по същия начин, к
акт
о Сикстинската мадона на Рафаело, изваяна сякаш извън времето защото Рафаело превърна мига в нещо вечно се отнася към това, което виждаме, когато в условията на физическия свят наблюдаваме как една майка държи своето дете.
Днешната наука се стреми да обхване сегашното положение на нещата с максимално точни понятия. Обаче тези понятия нямат никакво отношение към бъдещето; те остават свързани само с настоящето. Бабата на Адалберт Щифтер, съхрани ла голяма част от душевните качества на древните, изрича думи, които, естествено, предизвикват у днешните учени само насмешка. Може би такива думи ще им се сторят красиви, но те изобщо не подозират, че казаното от бабата на Адалберт Щифтер има за Космоса много по-голямо значение, отколкото така наречените научни истини. И всяко истинско изкуство възниква именно от онези сили, които не се осланят на представи, свързани с времето и пространството, а на представи, които действуват вечно.
А думите, произнесени от бабата на Адалберт Щифтер, които го направиха толкова забележителен поет, се отнасят към сухите, материалистически убеждения по същия начин, както Сикстинската мадона на Рафаело, изваяна сякаш извън времето защото Рафаело превърна мига в нещо вечно се отнася към това, което виждаме, когато в условията на физическия свят наблюдаваме как една майка държи своето дете.
към текста >>
64.
6. Шеста лекция, 9 Юни 1923
GA_276 Изкуството и неговата мисия
Ако бихме обозначили красивото по един напълно съответен начин, също к
акт
о и грозното, ние би трябвало понеже противоположното качество на любовта е омразата да говорим не просто за красивото, а един вид за миловидното.
Впрочем аз вече посочих онзи своеобразен начин, по който ние обозначаваме истинския художествен елемент, красивото, и неговата противоположност. Ние говорим за красивото и от друга страна, за грозното.
Ако бихме обозначили красивото по един напълно съответен начин, също както и грозното, ние би трябвало понеже противоположното качество на любовта е омразата да говорим не просто за красивото, а един вид за миловидното.
И тогава би трябвало да кажем: Ето, тук е миловидното, а тук грозното. Обаче ние говорим именно за красивото и за грозното и черпейки сили от гения на езика, правим забележителна та разлика, обозначавайки първо едното, а после неговата противоположност. Ако се спрем на немския език а в другите езици също би трябвало да съществува подобен пример думата „красив“ е сродна с думата „блясък”*19. Онова, което е красиво, блести, или с други думи, то изнася своята вътрешна същност горе на повърхността. Тъкмо в това се състои същността на красивото, че то не се крие, а проявява своята вътрешна природа във видими, външни форми.
към текста >>
Дори самият ф
акт
, че водени от езиковия гений ние търсим едно такова обозначение за красивото, което идва от самите нас докато за неговата противоположност търсим такова обозначение, което ни затваря в самите нас, в нашите емоции, в омразата самият ф
акт
, че в този случай ние трябва да излезем извън себе си, ясно показва: В красивото е вложено едно отношение към намиращия се извън нас духовен свят.
Следователно, ако внимателно се вслушаме в езика, ние можем да уловим шепота на онова, което нарича ме гений на езика. И ние трябва да се запитаме: Към какво всъщност се стремим, когато търсим красивото чрез художествените средства на изкуството?
Дори самият факт, че водени от езиковия гений ние търсим едно такова обозначение за красивото, което идва от самите нас докато за неговата противоположност търсим такова обозначение, което ни затваря в самите нас, в нашите емоции, в омразата самият факт, че в този случай ние трябва да излезем извън себе си, ясно показва: В красивото е вложено едно отношение към намиращия се извън нас духовен свят.
Защото какво всъщност блести и свети в този случай? Онова, което виждаме със сетивата няма нужда да блести и свети; то просто е пред очите ни. Следователно онова, което блести и свети в сетивния свят, има своя произход в духовния свят. И така, говорейки обективно за красивото, ние всъщност се обръщаме към неговите художествени форми като към нещо, което предварително съществува в духовния свят. Изкуството винаги е имало тази мисия: да обхване излъчването и проявлението на вездесъщия Дух, който протъкава и оживотворява целия свят около нас.
към текста >>
И дори когато к
акт
о често пъти може да се случи иска да представи грозното и отблъскващото, изкуството представя не сетивно-отблъскващото, а самия духовен свят, който се проявява в областта на физическия свят.
Онова, което виждаме със сетивата няма нужда да блести и свети; то просто е пред очите ни. Следователно онова, което блести и свети в сетивния свят, има своя произход в духовния свят. И така, говорейки обективно за красивото, ние всъщност се обръщаме към неговите художествени форми като към нещо, което предварително съществува в духовния свят. Изкуството винаги е имало тази мисия: да обхване излъчването и проявлението на вездесъщия Дух, който протъкава и оживотворява целия свят около нас. Всяко истинско изкуство просто копнее за духовния свят.
И дори когато както често пъти може да се случи иска да представи грозното и отблъскващото, изкуството представя не сетивно-отблъскващото, а самия духовен свят, който се проявява в областта на физическия свят.
Когато духовният елемент свети в сферата на противното и отблъскващото, последните две качества също могат да се превърнат в нещо красиво. Но така или иначе, ако художественият порив иска да се прояви по красив начин, отношението към духовния свят винаги трябва да е налице.
към текста >>
Древните назоваваха цветовете, хар
акт
ерни за едно или друго животно, само когато духовно-душевният свят намираше непосредствен израз в животинското царство.
Съществувала е дълбока връзка между назоваването на металите и планетите, защото ако мога да си позволя този израз хората биха се срамували да назоват нещо, което се проявява чрез цветовете, с някакво земно име. Цветовете са били разглеждани като една божествено-духовна сила, включена в земния свят именно в онзи смисъл, за който аз говорих тук преди няколко дни. Когато хората възприемали златото в неговия специфичен цвят, те виждали в златото не само някаква земна субстанция, а в златистите му отблясъци те виждали направо Слънцето. Следователно, когато древните възприемали цветовете на земните субстанции, те виждали нещо, което съществува извън тялото на Земята. Едва когато се приближаваха до живите неща, хората им приписваха техните специфични цветове, понеже живите неща идват от царството на Духа.
Древните назоваваха цветовете, характерни за едно или друго животно, само когато духовно-душевният свят намираше непосредствен израз в животинското царство.
към текста >>
И нали така, да нарисуваш едно дърво в зелен цвят, подражавайки на природата, не е никаква живопис, поради ф
акт
а, че каквото и да направиш, природата винаги си остава по-истинска и по-красива!
Впрочем Вие бихте могли да се пренесете и в още по древни времена, когато художественият усет е бил нещо вътрешно, а не външно. Тук изобщо не става дума за някаква живопис.
И нали така, да нарисуваш едно дърво в зелен цвят, подражавайки на природата, не е никаква живопис, поради факта, че каквото и да направиш, природата винаги си остава по-истинска и по-красива!
Природата винаги е по-пълна с живот. Просто няма никакъв смисъл да се подражава на външната природа. И истинският художник никога не прави това. Истинският художник само използва даден предмет, само за да улови върху него светлината, идваща от Слънцето или някакво отражение от цветовете на околната среда, само за да възпроизведе преливането между светлината и тъмнината. Следователно, избраният предмет е само един повод, една предпоставка за нещо съвсем друго.
към текста >>
Да нарисуваме например човешкото тяло и да го оцветим с подходящия цвят, к
акт
о някои смятат че трябва да се направи, това е чиста безсмислица; тук няма никаква живопис.
Художественото изобразяване на човешкото тяло е един още по-духовен процес.
Да нарисуваме например човешкото тяло и да го оцветим с подходящия цвят, както някои смятат че трябва да се направи, това е чиста безсмислица; тук няма никаква живопис.
Задачата на художника е съвсем друга: Той показва как едно човешко лице се излага под падащите Слънчеви лъчи, как върху него възниква и една друга приглушена светлина, как се преливат светлината и тъмнината, следователно всичко онова, с което предметът улеснява художника, така че със своята четка и палитра той да улови бързопреходния миг и да го постави в някакво отношение спрямо духовния свят.
към текста >>
Явно художникът си беше поставил задачата да улови нахлува щата през един прозорец слънчева светлина именно така, к
акт
о тя пада върху гърба на човека.
Ако например един художник с добър усет влиза в една стая, той не бива да насочва погледа си към човека, който, да кажем, е коленичил пред иконата и се моли. Спомням си как веднъж, заедно с мой познат по сетихме една художествена изложба. Спряхме се пред една картина, изобразяваща човек, коленичил пред олтара. Той беше нарисуван откъм гърба.
Явно художникът си беше поставил задачата да улови нахлува щата през един прозорец слънчева светлина именно така, както тя пада върху гърба на човека.
Но ето че сега моят придружител, разглеждайки картината, изведнъж каза: Да, обаче аз бих предпочел да гледам този човек откъм лицето! Нали разбирате, в този случай е налице само един материален, а не художествен интерес. Моят придружител смяташе за по-добре, ако художникът беше нарисувал конкретния човек. Обаче това би било оправдано само ако искаме да изобразим това, което възприемаме чрез цветовете. Когато се опитвам да нарисувам един пациент, лежащ на болничното легло и страдащ от определена болест, да проуча цвета на лицето му, за да уловя как болестта се проявява в сетивния свят, моите усилия биха могли да имат и художествена стойност.
към текста >>
И средството, чрез което постигам това, е преливането между светлината и тъмнината, самите цветове, к
акт
о и задържането на бързопреходния миг.
Обаче това би било оправдано само ако искаме да изобразим това, което възприемаме чрез цветовете. Когато се опитвам да нарисувам един пациент, лежащ на болничното легло и страдащ от определена болест, да проуча цвета на лицето му, за да уловя как болестта се проявява в сетивния свят, моите усилия биха могли да имат и художествена стойност. Когато се опитвам да представя цвета на човешката плът, на инкарната, в тоталността на тяхното космическо проявление, това също може да има художествена стойност. Но когато рисувам г-н Леман такъв, какъвто стои пред мен съгласете се, че това, първо, не ми се удава, и второ, изобщо не представлява никаква художествена задача; художествената задача изисква да уловя как слънчевата светлина залива лицето му, как тя се отклонява от рунтавите му вежди и т.н. Следователно, аз трябва да уловя въздействията на целия свят върху този, когото рисувам.
И средството, чрез което постигам това, е преливането между светлината и тъмнината, самите цветове, както и задържането на бързопреходния миг.
към текста >>
Ако някой е подивял до такава степен, че нанася цветовете к
акт
о му хрумне и вярва, че е постигнал онова състояние, което аз нарекох „преодоляване на обичайното рисуване“, той не е разбрал нещата к
акт
о трябва.
Впрочем нека да не допускаме никакви недоразумения.
Ако някой е подивял до такава степен, че нанася цветовете както му хрумне и вярва, че е постигнал онова състояние, което аз нарекох „преодоляване на обичайното рисуване“, той не е разбрал нещата както трябва.
Защото с този израз аз исках да посоча, че рисунката трябва да се роди от самите цветове. Научавайки се да живеем в цветовете, ние ще се убедим, че това е точно така. Непосредственият живот в цветовете позволява на истинския художник напълно да се абстрахира от останалия свят и да извлича творбите си направо от цветовете.
към текста >>
И още: Да, ф
акт
ически при живописта е необходимо да уловим сиянието и преливащите се светлосенки, за да отделим от една страна онова, което е земно-материално, а от друга страна да отделим художественото от земно-материалното, без обаче да му позволим отново да се издигне в духовния свят.
И тогава Вие си казвате: Да, за да разбера тази картина, всъщност аз трябва да забравя всичко останало и да съзерцавам само цветовете, защото тук от цветовете е извлечено самото троично устройство на света, и то не по мисловен, интелектуален, а по чисто художествен път.
И още: Да, фактически при живописта е необходимо да уловим сиянието и преливащите се светлосенки, за да отделим от една страна онова, което е земно-материално, а от друга страна да отделим художественото от земно-материалното, без обаче да му позволим отново да се издигне в духовния свят.
Защото ако би се издигнало в духовния свят, то няма ше да се прояви като сияние и блясък, а щеше да се превърне в мъдрост. Обаче в мъдростта няма вече нищо художествено, понеже тя е там горе, в божественото царство.
към текста >>
Защото в мига, когато навлезем прекалено навътре в контурите, ние попадаме, к
акт
о казах, в областта на интелектуалното, нехудожественото.
Ето защо бихме могли да добавим: Когато истинският художник, какъвто е Тициан, рисува „Възнесение то на Мария“, горе, където е Мария, или по-добре казано, главата на Мария, ние имаме усещането, че не бива да се отива по-далеч в изобразяването на светлината. И още в мига, когато прекрачим тази граница, ние попадаме в областта на интелектуализма, или с други думи, в областта на нехудожественото. Ето за що сега не трябва да нанасяме нито един щрих в повече над онова, което е вече загатнато, обаче не в контури, а само чрез светлината.
Защото в мига, когато навлезем прекалено навътре в контурите, ние попадаме, както казах, в областта на интелектуалното, нехудожественото.
В горната си част картината е донякъде застрашена от опасността да изглежда нехудожествена. И художниците след Тициан действително стават жертва на тази опасност. Разгледайте например как те изобразяват Ангелите. И така, след като се издигнем в небесните сфери ние стигаме до Ангелите. Но вижте сега колко внимателно се предпазват художниците от това да излязат извън цветовете.
към текста >>
Ако сега отново се вгледате долу, където са апостолите, Вие ще имате следното усещане: Да, ф
акт
ически в картината на Тициан художествен е само образът на Мария!
Ако сега отново се вгледате долу, където са апостолите, Вие ще имате следното усещане: Да, фактически в картината на Тициан художествен е само образът на Мария!
А горе, там започва опасността от прекрачване на границата, от преминаването в чистата, безформена, нехудожествена мъдрост. И ако задържим безформеното там горе, на полагаемото му се място, ние постигаме, бих казал, от една страна, не друго, а пълния завършек на художественото произведение, защото тук се проявява художествената смелост да се изправиш пред бездната, където изкуството престава да съществува, където цветовете биват залети от светлината и където, в случай че продължим още по-нататък, ще попаднем в областта на обичайното рисува не. Обаче рисуването не е живопис.
към текста >>
При нея този ф
акт
е толкова очевиден, че ние изобщо няма нужда да търсим признаци на каквато и да е добродетелност.
Сега аз имам предвид само Тициановата картина и съвсем не твърдя, че стъпващата по земята Божия майка във всички случаи представлява нещо оскърбително; обаче всеки, който съзерцава Тициановата картина, просто би получил юмрук в лицето, ако Мария стоеше долу всред апостолите. Защо? Виждате ли, ако тя стоеше долу всред цветовата гама на апостолите, ние би трябвало да кажем, че художникът я изобразява като една добродетелна личност. Но тъкмо апостолите са тези, които Тициан изобразява като добродетелни личности. Вглеждайки се в добродетелните им лица, ние просто няма какво друго да си помислим за тях. Обаче при Мария нещата не стоят така.
При нея този факт е толкова очевиден, че ние изобщо няма нужда да търсим признаци на каквато и да е добродетелност.
Положението би било същото, ако, примерно, се опитаме да изобразим като добродетелен и самия Господ Бог. Там където нещата са самопонятни, където са идентични със самото Битие, те не бива да бъдат представяни по чисто външен начин. Ето защо Мария трябва да се понесе нагоре към онази сфера, която стои над всякаква човешка добродетелност и тогава, вглеждайки се в цветовете на нейния художествен образ, ние не можем да кажем: „Да, тя е добродетелна! “, също както е немислимо да кажем за Господ Бог: „Да, той е добродетелен! “ Обаче тук нещата стават вече абстрактни и клонят към философията, а тя няма нищо общо с изкуството.
към текста >>
“, също к
акт
о е немислимо да кажем за Господ Бог: „Да, той е добродетелен!
Обаче при Мария нещата не стоят така. При нея този факт е толкова очевиден, че ние изобщо няма нужда да търсим признаци на каквато и да е добродетелност. Положението би било същото, ако, примерно, се опитаме да изобразим като добродетелен и самия Господ Бог. Там където нещата са самопонятни, където са идентични със самото Битие, те не бива да бъдат представяни по чисто външен начин. Ето защо Мария трябва да се понесе нагоре към онази сфера, която стои над всякаква човешка добродетелност и тогава, вглеждайки се в цветовете на нейния художествен образ, ние не можем да кажем: „Да, тя е добродетелна!
“, също както е немислимо да кажем за Господ Бог: „Да, той е добродетелен!
“ Обаче тук нещата стават вече абстрактни и клонят към философията, а тя няма нищо общо с изкуството. Но при апостолите положението е друго. При тях ние сме в правото си да заявим: Да, тук чрез цветовите съчетания художникът е съумял да представи апостолите като крайно добродетелни хора.
към текста >>
“ Обаче тук нещата стават вече абстр
акт
ни и клонят към философията, а тя няма нищо общо с изкуството.
При нея този факт е толкова очевиден, че ние изобщо няма нужда да търсим признаци на каквато и да е добродетелност. Положението би било същото, ако, примерно, се опитаме да изобразим като добродетелен и самия Господ Бог. Там където нещата са самопонятни, където са идентични със самото Битие, те не бива да бъдат представяни по чисто външен начин. Ето защо Мария трябва да се понесе нагоре към онази сфера, която стои над всякаква човешка добродетелност и тогава, вглеждайки се в цветовете на нейния художествен образ, ние не можем да кажем: „Да, тя е добродетелна! “, също както е немислимо да кажем за Господ Бог: „Да, той е добродетелен!
“ Обаче тук нещата стават вече абстрактни и клонят към философията, а тя няма нищо общо с изкуството.
Но при апостолите положението е друго. При тях ние сме в правото си да заявим: Да, тук чрез цветовите съчетания художникът е съумял да представи апостолите като крайно добродетелни хора.
към текста >>
Днешните хора изграждат мисленето си с помощта на външни хар
акт
еристики, с помощта на външни дефиниции и дори не подозират, че непрекъснато се въртят в един и същ кръг.
После човекът изчакал пред църковната порта и когато проповедникът излязъл, му задал следния въпрос: Вие казахте, че според първоначалната си идея, всички неща са добри! Това отнася ли се и до мен, аз добре ли съм израснал? Тогава пасторът отговорил: За човек в твоето положение, ти също си добре израснал! Нали разбирате, когато разглеждаме нещата само външно, ние не можем да вникнем в тяхната истинска същност. По същия повърхностен начин ние разглеждаме и безкрайно много области от нашия свят.
Днешните хора изграждат мисленето си с помощта на външни характеристики, с помощта на външни дефиниции и дори не подозират, че непрекъснато се въртят в един и същ кръг.
към текста >>
Добродетелен в истинския смисъл на думата е само цялостният човек, този, който осъществява духовните принципи в самия себе си и то чрез един или друг волеви
акт
.
При добродетелността не става дума за това, че изобщо сме годни за нещо външно, а че сме годни, подготвени за общуване с духовния свят.
Добродетелен в истинския смисъл на думата е само цялостният човек, този, който осъществява духовните принципи в самия себе си и то чрез един или друг волеви акт.
Сега обаче ние навлизаме в една област от човешката природа, която е много близка до религиозното начало и е твърде далеч от художествената област, особено областта на красивото. Но всичко в света е изградено полярно, ето защо тъкмо по отношение на Тициановата картина, бихме могли да заявим следното: В нейната горна част ние се сблъскваме с непосредствената опасност да напуснем областта на красотата, която се простира над Божията майка. Но оттам нагоре започва и бездната на мъдростта. Обаче долу зейва друга бездна. Защото веднага щом изобразим добродетелността, или това, което човекът осъществява със свои собствени сили, но под ръководството на духовния свят, ние отново напускаме света на красотата.
към текста >>
Обаче художественото изобразяване на добродетелта ф
акт
ически не е вече никакво изкуство.
Но всичко в света е изградено полярно, ето защо тъкмо по отношение на Тициановата картина, бихме могли да заявим следното: В нейната горна част ние се сблъскваме с непосредствената опасност да напуснем областта на красотата, която се простира над Божията майка. Но оттам нагоре започва и бездната на мъдростта. Обаче долу зейва друга бездна. Защото веднага щом изобразим добродетелността, или това, което човекът осъществява със свои собствени сили, но под ръководството на духовния свят, ние отново напускаме света на красотата. Опитаме ли се да изобразим истински добродетелния човек, ние можем да го сторим само като придадем някакъв външен вид на една или друга добродетел, даже и ако се наложи да я противопоставим на порока.
Обаче художественото изобразяване на добродетелта фактически не е вече никакво изкуство.
В наши дни то представлява едно излизане от областта на красотата, едно напускане на художествено изобразяваната красота.
към текста >>
И к
акт
о подчертавам в моята „Философия на свободата“, когато мислите се превърнат в импулси на волята, волята също става свободна.
Великата задача, великата мисия на нашето време е именно тази човекът да се избави от демоничното и да се утвърди в свободата. Обаче избавяйки се от вътрешните демони, които ни превръщат в трагични личности, ние съвсем не се избавяме от външно-демоничното. Защото в мига, в който човекът, макар и да е напреднал, влезе в някакво отношение с външния свят, той отново става жертва на демоничното. Нашите мисли трябва да стават все по-свободни и по-свободни.
И както подчертавам в моята „Философия на свободата“, когато мислите се превърнат в импулси на волята, волята също става свободна.
Това са също противоположности, които могат да станат свободни, свободните мисли, свободната воля.
към текста >>
И тъкмо к
акт
о някога демоничното отвеждаше човека към трагичното, съвременният човек стига до най-дълбок трагизъм именно чрез изживяването на Кармата.
Обаче между тях се намира онази част от човешката природа, която е свързана с Кармата.
И тъкмо както някога демоничното отвеждаше човека към трагичното, съвременният човек стига до най-дълбок трагизъм именно чрез изживяването на Кармата.
Трагедията ще процъфти едва когато хората започнат да изживяват Кармата. Доколкото оставаме при нашите мисли, дотолкова ние можем да сме свободни. След като облечем мислите в думи, думите вече не ни принадлежат. Какво ли не може да направи една дума, която аз съм изговорил! Тя веднага е приета от някой друг.
към текста >>
К
акт
о говорим за отминалия трагизъм като за трагизъм на демонологията, така и занапред ще говорим за трагизма на бъдещето като за трагизъм на Кармата.
Сега вече трагичното възниква чрез самите думи, които водят свой самостоятелен живот, понеже те принадлежат на гения на езика, а не на нас. И тъкмо днес ние виждаме как човечеството, бих казал, е навсякъде предразположено да изпада в трагични ситуации именно чрез надценяването на езика, чрез надценяването на думите. Народите се делят според езиците, на които говорят; те искат да се делят според езиците. Но това създава предпоставките за един дълбок трагизъм, в който човечеството ще изпадне още през това столетие. Това е трагизмът на Кармата.
Както говорим за отминалия трагизъм като за трагизъм на демонологията, така и занапред ще говорим за трагизма на бъдещето като за трагизъм на Кармата.
към текста >>
Разбира се, отделни художници и сега изпитват отвращение към изложбите, обаче днес ние живеем в едно време, в което отделният човек не може да стори много, особено ако неговите преценки не произтичат от един такъв светоглед, който рано или късно ще обхване човека в неговата пълна свобода, също к
акт
о някога в епохите на несвободата тогавашните светогледи вдъхновяваха хората и ги насърчаваха да създават истински култури.
Но да рисуваш заради участието си в изложби...! За това не бих желал да говоря повече. И нали ще се съгласите, че една епоха, която изобщо вярва, че може да види нещо в изложбите, окончателно е изгубила връзката си с изкуството. И сега Вие се убеждавате колко много неща трябва да се променят в духовната култура на човечеството, за да може то отново да намери пътя към истинското художествено творчество. Чисто и просто изложбите трябва да бъдат премахнати.
Разбира се, отделни художници и сега изпитват отвращение към изложбите, обаче днес ние живеем в едно време, в което отделният човек не може да стори много, особено ако неговите преценки не произтичат от един такъв светоглед, който рано или късно ще обхване човека в неговата пълна свобода, също както някога в епохите на несвободата тогавашните светогледи вдъхновяваха хората и ги насърчаваха да създават истински култури.
докато фактически ние днес нямаме никаква истинска култура.
към текста >>
докато ф
акт
ически ние днес нямаме никаква истинска култура.
За това не бих желал да говоря повече. И нали ще се съгласите, че една епоха, която изобщо вярва, че може да види нещо в изложбите, окончателно е изгубила връзката си с изкуството. И сега Вие се убеждавате колко много неща трябва да се променят в духовната култура на човечеството, за да може то отново да намери пътя към истинското художествено творчество. Чисто и просто изложбите трябва да бъдат премахнати. Разбира се, отделни художници и сега изпитват отвращение към изложбите, обаче днес ние живеем в едно време, в което отделният човек не може да стори много, особено ако неговите преценки не произтичат от един такъв светоглед, който рано или късно ще обхване човека в неговата пълна свобода, също както някога в епохите на несвободата тогавашните светогледи вдъхновяваха хората и ги насърчаваха да създават истински култури.
докато фактически ние днес нямаме никаква истинска култура.
към текста >>
65.
7.Седма лекция, Кристиания (Осло), 18 Май 1923 - Антропософия и изкуство
GA_276 Изкуството и неговата мисия
К
акт
о многократно сме изтъквали, през древните епохи от човешкото развитие не е съществувала никаква граница между изкуство, религия и наука; всички те са съществували в пълно единство.
Антропософският светоглед би трябвало да подчертава, че именно чрез него днешното човечество отново стига до съзнанието за общия източник на изкуството, религията и науката.
Както многократно сме изтъквали, през древните епохи от човешкото развитие не е съществувала никаква граница между изкуство, религия и наука; всички те са съществували в пълно единство.
И това единство е било поддържано в рамки те на тогавашните Мистерии. фактически тези Мистерии обединяваха всичко онова, което днес наричаме училища, църкви и художествени институции. Защото онова, което беше преподавано в Мистериите, не беше нещо едностранчиво и не се свеждаше до простото изговаряне на едни или други думи. Думите, с които си служеше ръководителят на посвещението, съдържаха в себе си непосредствено познание и носеха както характера на откровение, така и чертите на едно култово свещенодействие, така че благодарение на величествени образи, слушателите и зрителите се докосваха до онова, което беше скрито зад думите.
към текста >>
ф
акт
ически тези Мистерии обединяваха всичко онова, което днес наричаме училища, църкви и художествени институции.
Антропософският светоглед би трябвало да подчертава, че именно чрез него днешното човечество отново стига до съзнанието за общия източник на изкуството, религията и науката. Както многократно сме изтъквали, през древните епохи от човешкото развитие не е съществувала никаква граница между изкуство, религия и наука; всички те са съществували в пълно единство. И това единство е било поддържано в рамки те на тогавашните Мистерии.
фактически тези Мистерии обединяваха всичко онова, което днес наричаме училища, църкви и художествени институции.
Защото онова, което беше преподавано в Мистериите, не беше нещо едностранчиво и не се свеждаше до простото изговаряне на едни или други думи. Думите, с които си служеше ръководителят на посвещението, съдържаха в себе си непосредствено познание и носеха както характера на откровение, така и чертите на едно култово свещенодействие, така че благодарение на величествени образи, слушателите и зрителите се докосваха до онова, което беше скрито зад думите.
към текста >>
Думите, с които си служеше ръководителят на посвещението, съдържаха в себе си непосредствено познание и носеха к
акт
о хар
акт
ера на откровение, така и чертите на едно култово свещенодействие, така че благодарение на величествени образи, слушателите и зрителите се докосваха до онова, което беше скрито зад думите.
Антропософският светоглед би трябвало да подчертава, че именно чрез него днешното човечество отново стига до съзнанието за общия източник на изкуството, религията и науката. Както многократно сме изтъквали, през древните епохи от човешкото развитие не е съществувала никаква граница между изкуство, религия и наука; всички те са съществували в пълно единство. И това единство е било поддържано в рамки те на тогавашните Мистерии. фактически тези Мистерии обединяваха всичко онова, което днес наричаме училища, църкви и художествени институции. Защото онова, което беше преподавано в Мистериите, не беше нещо едностранчиво и не се свеждаше до простото изговаряне на едни или други думи.
Думите, с които си служеше ръководителят на посвещението, съдържаха в себе си непосредствено познание и носеха както характера на откровение, така и чертите на едно култово свещенодействие, така че благодарение на величествени образи, слушателите и зрителите се докосваха до онова, което беше скрито зад думите.
към текста >>
Наред с обектите на земното познание, кандидатите за посвещение се запознаваха к
акт
о с развитието на религиозните култове, така и със събитията и ф
акт
ите от свръхсетивните светове.
Наред с обектите на земното познание, кандидатите за посвещение се запознаваха както с развитието на религиозните култове, така и със събитията и фактите от свръхсетивните светове.
Религия и познание действуваха ръка за ръка. Обаче в това образно представяне на свръхсетивните светове беше включван също и художественият елемент, така че култовото свещенодействие и култовият образ бяха в същото време и един непосредствен израз на изкуството. В Мистериите човекът ясно усещаше елемента на художествено красивото. Религиозните импулси, вложени в култовите свещенодействия, пробуждаха неговата воля, но той беше вътрешно озаряван също и чрез думите, които съпровождаха красивите, художествено замисляни култови свещенодействия. Да, за да осъществи своето окултно познание, той трябваше да бъде вътрешно озарен.
към текста >>
Абстр
акт
ността на мислите се дължи именно на това, че те са трупове.
Виждате ли, когато погледнем трупа на един човек, ние знаем, че той е заел сегашната си форма не благодарение на някакви природни закони, а първо е трябвало да умре. Най-напред той е бил жив, после е умрял, и сега стои пред нас като един труп. За истинския познавач на нещата е напълно ясно: Неговите мисли, мислите, които са в него, представляват труповете на онези живи душевни същества, всред които той е живял преди да слезе на Земята. Нашите земни мисли са труповете или остатъците от душевния ни живот преди поредната инкарнация.
Абстрактността на мислите се дължи именно на това, че те са трупове.
И след като през последните столетия все повече и повече се влюбваха в тези абстрактни мисли и градяха върху тях целия си практически живот, хората заприличаха на тях. Особено заприличаха на своите абстрактни мисли високообразованите представители на днешното човечество, като подчиниха на тази прилика и целия си душевен живот. Но всичко това ги отчужди от изкуството. Колкото повече си служим с абстрактни и чисти мисли, толкова повече се отдалечаваме от изкуството, защото изкуството се стреми към живота, а мислите, както казах, са нещо мъртво.
към текста >>
И след като през последните столетия все повече и повече се влюбваха в тези абстр
акт
ни мисли и градяха върху тях целия си пр
акт
ически живот, хората заприличаха на тях.
Виждате ли, когато погледнем трупа на един човек, ние знаем, че той е заел сегашната си форма не благодарение на някакви природни закони, а първо е трябвало да умре. Най-напред той е бил жив, после е умрял, и сега стои пред нас като един труп. За истинския познавач на нещата е напълно ясно: Неговите мисли, мислите, които са в него, представляват труповете на онези живи душевни същества, всред които той е живял преди да слезе на Земята. Нашите земни мисли са труповете или остатъците от душевния ни живот преди поредната инкарнация. Абстрактността на мислите се дължи именно на това, че те са трупове.
И след като през последните столетия все повече и повече се влюбваха в тези абстрактни мисли и градяха върху тях целия си практически живот, хората заприличаха на тях.
Особено заприличаха на своите абстрактни мисли високообразованите представители на днешното човечество, като подчиниха на тази прилика и целия си душевен живот. Но всичко това ги отчужди от изкуството. Колкото повече си служим с абстрактни и чисти мисли, толкова повече се отдалечаваме от изкуството, защото изкуството се стреми към живота, а мислите, както казах, са нещо мъртво.
към текста >>
Особено заприличаха на своите абстр
акт
ни мисли високообразованите представители на днешното човечество, като подчиниха на тази прилика и целия си душевен живот.
Най-напред той е бил жив, после е умрял, и сега стои пред нас като един труп. За истинския познавач на нещата е напълно ясно: Неговите мисли, мислите, които са в него, представляват труповете на онези живи душевни същества, всред които той е живял преди да слезе на Земята. Нашите земни мисли са труповете или остатъците от душевния ни живот преди поредната инкарнация. Абстрактността на мислите се дължи именно на това, че те са трупове. И след като през последните столетия все повече и повече се влюбваха в тези абстрактни мисли и градяха върху тях целия си практически живот, хората заприличаха на тях.
Особено заприличаха на своите абстрактни мисли високообразованите представители на днешното човечество, като подчиниха на тази прилика и целия си душевен живот.
Но всичко това ги отчужди от изкуството. Колкото повече си служим с абстрактни и чисти мисли, толкова повече се отдалечаваме от изкуството, защото изкуството се стреми към живота, а мислите, както казах, са нещо мъртво.
към текста >>
Колкото повече си служим с абстр
акт
ни и чисти мисли, толкова повече се отдалечаваме от изкуството, защото изкуството се стреми към живота, а мислите, к
акт
о казах, са нещо мъртво.
Нашите земни мисли са труповете или остатъците от душевния ни живот преди поредната инкарнация. Абстрактността на мислите се дължи именно на това, че те са трупове. И след като през последните столетия все повече и повече се влюбваха в тези абстрактни мисли и градяха върху тях целия си практически живот, хората заприличаха на тях. Особено заприличаха на своите абстрактни мисли високообразованите представители на днешното човечество, като подчиниха на тази прилика и целия си душевен живот. Но всичко това ги отчужди от изкуството.
Колкото повече си служим с абстрактни и чисти мисли, толкова повече се отдалечаваме от изкуството, защото изкуството се стреми към живота, а мислите, както казах, са нещо мъртво.
към текста >>
Докато при абстр
акт
ното познание, след известно време се появява потребността да обяснява логично всичко, дори и самото изкуство, в определен момент от антропософското познание възниква потребността от изкуство.
Точно обратното състояние наблюдаваме при онези души, които действително поемат по пътя на антропософското познание.
Докато при абстрактното познание, след известно време се появява потребността да обяснява логично всичко, дори и самото изкуство, в определен момент от антропософското познание възниква потребността от изкуство.
Защото в определен момент антропософското познание, стига то да е на прав път, си казва: Да, всичко, което си обхванал със своите мисли, не е цялата жива действителност, ти се нуждаеш и от нещо друго.
към текста >>
Ако някой живее в своите абстр
акт
ни мъртви мисли, тогава изкуството се превръща за него в един вид лукс, в една прибавка към живота, която той не различава от своите илюзии и заблуждения.
При антропософския път на познание душата остава жива, тя не се оставя да бъде умъртвена от мъртвите мисли, а изпитва непрекъсната потребност да усеща и изживява света по художествен начин.
Ако някой живее в своите абстрактни мъртви мисли, тогава изкуството се превръща за него в един вид лукс, в една прибавка към живота, която той не различава от своите илюзии и заблуждения.
Но ако си тръгнал по антропософския път на познание, идва един момент, когато си казваш: Да, твоите мисли не са някакви образи на живата действителност, твоите мисли са един вид жестове. Твоите мисли са мъртви жестове.
към текста >>
Абстр
акт
ните мисли са истински умъртвители на художествената фантазия.
В стремежа си да овладее изкуството, душата няма по-добра помощница от антропософията.
Абстрактните мисли са истински умъртвители на художествената фантазия.
Ставайки все по-логичен и по-логичен, човекът умъртвява художествената фантазия и обикновено превръща художественото произведение в някакъв коментар. И едно от най-ужасните неща в нашата материалистична епоха е, че академичните среди превърнаха художествените произведения в коментарии, в обяснения. Всъщност тези претенциозни научни обяснения, тези коментари върху Фауст, Хамлет, тези академични описания за изкуството на Леонардо, Рафаело, Микеланджело са истински ковчези, в които днес вкарват всичко онова, което представлява живото изкуство. Ако вземете един коментар върху Фауст, Вие имате усещането, че се докосвате до трупа на Фауст, при коментара върху Хамлет, Вие имате усещането, че се докосвате до трупа на Хамлет, и това е така, защото абстрактните мисли са умъртвили художественото произведение.
към текста >>
Ако вземете един коментар върху Фауст, Вие имате усещането, че се докосвате до трупа на Фауст, при коментара върху Хамлет, Вие имате усещането, че се докосвате до трупа на Хамлет, и това е така, защото абстр
акт
ните мисли са умъртвили художественото произведение.
В стремежа си да овладее изкуството, душата няма по-добра помощница от антропософията. Абстрактните мисли са истински умъртвители на художествената фантазия. Ставайки все по-логичен и по-логичен, човекът умъртвява художествената фантазия и обикновено превръща художественото произведение в някакъв коментар. И едно от най-ужасните неща в нашата материалистична епоха е, че академичните среди превърнаха художествените произведения в коментарии, в обяснения. Всъщност тези претенциозни научни обяснения, тези коментари върху Фауст, Хамлет, тези академични описания за изкуството на Леонардо, Рафаело, Микеланджело са истински ковчези, в които днес вкарват всичко онова, което представлява живото изкуство.
Ако вземете един коментар върху Фауст, Вие имате усещането, че се докосвате до трупа на Фауст, при коментара върху Хамлет, Вие имате усещането, че се докосвате до трупа на Хамлет, и това е така, защото абстрактните мисли са умъртвили художественото произведение.
към текста >>
В хода на антропософското познание, изхождайки от живия Дух, ние се опитваме да се приближим до са мото художествено произведение, к
акт
о например аз постъпих с Гьотевата Приказка за Зелената Змия и Красивата Лилия тук аз не съчиних някакъв коментар, а трябваше просто да влея една жива субстанция в друга жива субстанция.
В хода на антропософското познание, изхождайки от живия Дух, ние се опитваме да се приближим до са мото художествено произведение, както например аз постъпих с Гьотевата Приказка за Зелената Змия и Красивата Лилия тук аз не съчиних някакъв коментар, а трябваше просто да влея една жива субстанция в друга жива субстанция.
В нашата нехудожествена епоха се родиха прекалено много естети. Всъщност самите естети са нещо нехудожествено.
към текста >>
Това е нещо ужасно, но то се случва, понеже често пъти проводник на умъртвяващите абстр
акт
ни мисли става именно антропософското Движение.
И Гьоте усети именно това, което антропософията се готвеше да каже на света. Когато си напреднал в познанието за света, рано или късно възниква една изключително жива потребност: сега ти не бива да се занимаваш с идеи, а с живопис, с музика, с поезия. Защото често пъти се случва нещо твърде лошо. Често пъти хората се опитват да изразяват с думи това, което аз съм дал в „Мистерийните драми“. Има добронамерени, но не напълно разбиращи хора, които започват да разясняват „Мистерийните драми“ и да пишат отзиви върху тях.
Това е нещо ужасно, но то се случва, понеже често пъти проводник на умъртвяващите абстрактни мисли става именно антропософското Движение.
Непрекъснато оживотворяване на абстрактните мисли ето какво трябва да се върши в рамките на антропософското Движение! И какво постигаме? Това, че от определен момент нататък се доближаваме до нещата, които е не възможно да бъдат изживени с помощта на мислите, доближаваме се до живите образи, до сценичните картини, оставяме се под непосредственото въздействие на драмата, а не се впускаме в абстрактни обяснения. Рано или късно истинската антропософия ни отвежда в истинското изкуство, защото истинската антропософия действува върху художествените сили на човешката душа не умъртвяващо, а инспириращо.
към текста >>
Непрекъснато оживотворяване на абстр
акт
ните мисли ето какво трябва да се върши в рамките на антропософското Движение!
Когато си напреднал в познанието за света, рано или късно възниква една изключително жива потребност: сега ти не бива да се занимаваш с идеи, а с живопис, с музика, с поезия. Защото често пъти се случва нещо твърде лошо. Често пъти хората се опитват да изразяват с думи това, което аз съм дал в „Мистерийните драми“. Има добронамерени, но не напълно разбиращи хора, които започват да разясняват „Мистерийните драми“ и да пишат отзиви върху тях. Това е нещо ужасно, но то се случва, понеже често пъти проводник на умъртвяващите абстрактни мисли става именно антропософското Движение.
Непрекъснато оживотворяване на абстрактните мисли ето какво трябва да се върши в рамките на антропософското Движение!
И какво постигаме? Това, че от определен момент нататък се доближаваме до нещата, които е не възможно да бъдат изживени с помощта на мислите, доближаваме се до живите образи, до сценичните картини, оставяме се под непосредственото въздействие на драмата, а не се впускаме в абстрактни обяснения. Рано или късно истинската антропософия ни отвежда в истинското изкуство, защото истинската антропософия действува върху художествените сили на човешката душа не умъртвяващо, а инспириращо.
към текста >>
Това, че от определен момент нататък се доближаваме до нещата, които е не възможно да бъдат изживени с помощта на мислите, доближаваме се до живите образи, до сценичните картини, оставяме се под непосредственото въздействие на драмата, а не се впускаме в абстр
акт
ни обяснения.
Често пъти хората се опитват да изразяват с думи това, което аз съм дал в „Мистерийните драми“. Има добронамерени, но не напълно разбиращи хора, които започват да разясняват „Мистерийните драми“ и да пишат отзиви върху тях. Това е нещо ужасно, но то се случва, понеже често пъти проводник на умъртвяващите абстрактни мисли става именно антропософското Движение. Непрекъснато оживотворяване на абстрактните мисли ето какво трябва да се върши в рамките на антропософското Движение! И какво постигаме?
Това, че от определен момент нататък се доближаваме до нещата, които е не възможно да бъдат изживени с помощта на мислите, доближаваме се до живите образи, до сценичните картини, оставяме се под непосредственото въздействие на драмата, а не се впускаме в абстрактни обяснения.
Рано или късно истинската антропософия ни отвежда в истинското изкуство, защото истинската антропософия действува върху художествените сили на човешката душа не умъртвяващо, а инспириращо.
към текста >>
И в следващия половин час аз трябва да предприема нещо крайно несимпатично, защото Гьотеанумът, к
акт
о казах, трябва да бъде съзерцаван, а не разясняван.
Не се правят никакви опити за символично или алегорично обогатяване на идеите, а им се позволява механично да следват художествените форми. В този случай е напълно възможно да възникне един Гьотеанум като израз на безидейна архитектура, само че нека да не забравяме: Формите на Гьотеанума са взети направо от духовния свят. Да, Гьотеанумът трябва да бъде съзерцаван, а не разясняван. И ако бих имал честта да Ви развеждам из Гьотеанума, аз бих се обърнал към Вас примерно така: Естествено, Вие сте дошли тук, за да Ви разведа из Гьотеанума, но за мен това всъщност е нещо крайно несимпатично.
И в следващия половин час аз трябва да предприема нещо крайно несимпатично, защото Гьотеанумът, както казах, трябва да бъде съзерцаван, а не разясняван.
И аз винаги съм изтъквал, че неговите форми трябва да живеят в образи, а не в абстрактни, умъртвяващи мисли.
към текста >>
И аз винаги съм изтъквал, че неговите форми трябва да живеят в образи, а не в абстр
акт
ни, умъртвяващи мисли.
Не се правят никакви опити за символично или алегорично обогатяване на идеите, а им се позволява механично да следват художествените форми. В този случай е напълно възможно да възникне един Гьотеанум като израз на безидейна архитектура, само че нека да не забравяме: Формите на Гьотеанума са взети направо от духовния свят. Да, Гьотеанумът трябва да бъде съзерцаван, а не разясняван. И ако бих имал честта да Ви развеждам из Гьотеанума, аз бих се обърнал към Вас примерно така: Естествено, Вие сте дошли тук, за да Ви разведа из Гьотеанума, но за мен това всъщност е нещо крайно несимпатично. И в следващия половин час аз трябва да предприема нещо крайно несимпатично, защото Гьотеанумът, както казах, трябва да бъде съзерцаван, а не разясняван.
И аз винаги съм изтъквал, че неговите форми трябва да живеят в образи, а не в абстрактни, умъртвяващи мисли.
към текста >>
Разбира се, необходими са и разяснения, но те не бива да са абстр
акт
ни, а преизпълнени с усещането за формите, образите, цветовете и така нататък.
Разбира се, необходими са и разяснения, но те не бива да са абстрактни, а преизпълнени с усещането за формите, образите, цветовете и така нататък.
В духовен смисъл, ти можеш да присъствуваш не само в думите, но също и в образите, цветовете, тоновете. Едва по този начин може да възникне истинското художествено изживяване. Защото художественият елемент означава именно това: проявлението на свръхсетивния свят в условията на нашия физически свят.
към текста >>
Ако душата, следвайки най-дълбоките си импулси, поиска да разгърне своята
акт
ивност в пространството, тя няма по-добро средство от това, да се обърне към изкуството, свързано с човешкото облекло.
Цветове те на облеклото са израз на това, че човекът иска да пренесе душевната си същност на друго, телесно равнище. И сега неговото физическо тяло, в което той е потопен, се оказва недостатъчно; той иска да крачи по света, но целият да е в багри, т.е. да е в пълно съответствие със своето душевно състояние. Ако притежаваме необходимия художествен усет и се вгледаме в пъстрото облекло на примитивните натури, ние ще установим, че тук са в сила външните пориви на душата, докато вътрешните пориви на душата се проявяват в архитектурните форми. Ако душата поиска да се отправи към мировото пространство, тя трябва да тръгне по следите на архитектурните форми.
Ако душата, следвайки най-дълбоките си импулси, поиска да разгърне своята активност в пространството, тя няма по-добро средство от това, да се обърне към изкуството, свързано с човешкото облекло.
към текста >>
Днес ние се обличаме абстр
акт
но, защото мислим абстр
акт
но.
А ние, които днес предпочитаме да се обличаме във всички нюанси на сивото, просто изкарваме на показ пред външния свят умъртвения образ на нашата душа.
Днес ние се обличаме абстрактно, защото мислим абстрактно.
Но казано само в скоби дори и когато не се обличаме абстрактно, в самото съчетание на цветовете, ние ясно показваме какви нищожни останки имаме от онова живо мислене, което сме притежавали преди да слезем на Земята. Ние трябва да сме наясно: Нашата цивилизация се нуждае именно от едно обновление на художествения елемент! И тогава човекът отново ще може да гледа на света.като на едно живо същество. Вместо да разчита на изследователски институти и да си служи с онези подобни на бесилка уреди, за да измерва по най-абстрактния начин, примерно, лицевите пропорции или особените белези на една или друга раса, той се нуждае от едно, бих казал, много по-качествено задълбочаване в човешката природа.
към текста >>
Но казано само в скоби дори и когато не се обличаме абстр
акт
но, в самото съчетание на цветовете, ние ясно показваме какви нищожни останки имаме от онова живо мислене, което сме притежавали преди да слезем на Земята.
А ние, които днес предпочитаме да се обличаме във всички нюанси на сивото, просто изкарваме на показ пред външния свят умъртвения образ на нашата душа. Днес ние се обличаме абстрактно, защото мислим абстрактно.
Но казано само в скоби дори и когато не се обличаме абстрактно, в самото съчетание на цветовете, ние ясно показваме какви нищожни останки имаме от онова живо мислене, което сме притежавали преди да слезем на Земята.
Ние трябва да сме наясно: Нашата цивилизация се нуждае именно от едно обновление на художествения елемент! И тогава човекът отново ще може да гледа на света.като на едно живо същество. Вместо да разчита на изследователски институти и да си служи с онези подобни на бесилка уреди, за да измерва по най-абстрактния начин, примерно, лицевите пропорции или особените белези на една или друга раса, той се нуждае от едно, бих казал, много по-качествено задълбочаване в човешката природа.
към текста >>
Вместо да разчита на изследователски институти и да си служи с онези подобни на бесилка уреди, за да измерва по най-абстр
акт
ния начин, примерно, лицевите пропорции или особените белези на една или друга раса, той се нуждае от едно, бих казал, много по-качествено задълбочаване в човешката природа.
А ние, които днес предпочитаме да се обличаме във всички нюанси на сивото, просто изкарваме на показ пред външния свят умъртвения образ на нашата душа. Днес ние се обличаме абстрактно, защото мислим абстрактно. Но казано само в скоби дори и когато не се обличаме абстрактно, в самото съчетание на цветовете, ние ясно показваме какви нищожни останки имаме от онова живо мислене, което сме притежавали преди да слезем на Земята. Ние трябва да сме наясно: Нашата цивилизация се нуждае именно от едно обновление на художествения елемент! И тогава човекът отново ще може да гледа на света.като на едно живо същество.
Вместо да разчита на изследователски институти и да си служи с онези подобни на бесилка уреди, за да измерва по най-абстрактния начин, примерно, лицевите пропорции или особените белези на една или друга раса, той се нуждае от едно, бих казал, много по-качествено задълбочаване в човешката природа.
към текста >>
И сега всичко това не иска да остане повече в абстр
акт
ните мисли на главата, а да оживее в образи.
И сега всичко това не иска да остане повече в абстрактните мисли на главата, а да оживее в образи.
Ако действително се потопим в процесите на човешката глава, ние започваме да усещаме приблизително следното: Досега ти си бил един сравнително умен човек, имал си нелоши идеи и така нататък. Но сега главата ти изведнъж става празна. Ти просто не можещ да мислиш за самия себе си. Може и да усещаш челото, очите, носа, устата, обаче фактически ти повече не можеш да мислиш. Твоите мисли те напускат.
към текста >>
Може и да усещаш челото, очите, носа, устата, обаче ф
акт
ически ти повече не можеш да мислиш.
И сега всичко това не иска да остане повече в абстрактните мисли на главата, а да оживее в образи. Ако действително се потопим в процесите на човешката глава, ние започваме да усещаме приблизително следното: Досега ти си бил един сравнително умен човек, имал си нелоши идеи и така нататък. Но сега главата ти изведнъж става празна. Ти просто не можещ да мислиш за самия себе си.
Може и да усещаш челото, очите, носа, устата, обаче фактически ти повече не можеш да мислиш.
Твоите мисли те напускат. И тогава останалият човек се раздвижва, ръцете и пръстите стават инструменти на мислите ти. Мислите оживя ват в съответните форми. И ти ставаш пластик, ставаш скулптор.
към текста >>
И ако после проследим хар
акт
ерната извивка на носа и челото, тогава в този гръцки профил ние усещаме цялото отношение на гърците към космическите движения и в частност как те свързваха формата на носа с точно определено космическо движение.
Това е напълно изключено. Главата трябва да бъде оставена на спокойствие, да бъде изпразнена, а ръцете да започнат извайването на формите. Особено когато искаме да изобразим една човешка фигура, нейните форми трябва да излязат от нашите собствени пръсти. И тогава ние започваме да разбираме защо художественият усет на древните гърци ги караше да изобразяват по толкова забележителен начин горната част на главата на Атина, която остава напълно закрита от нейния боен шлем. Те постъпваха така, защото ясно усещаха формообразуващите сили на покоя, в който се намира мировото пространство.
И ако после проследим характерната извивка на носа и челото, тогава в този гръцки профил ние усещаме цялото отношение на гърците към космическите движения и в частност как те свързваха формата на носа с точно определено космическо движение.
към текста >>
Научим ли се да вникваме в етерното тяло или в тялото на градивните, образни сили, к
акт
о го наричам аз в антропософията в неговата вътрешна подвижност, в неговия същински живот и в начина, по който то засводява челото, формира челото и изостря брадичката, тогава ние се превръщаме в скулптори, във ваятели.
Да, съумеем ли да навлезем в човешката форма според нейния космически замисъл, ние се превръщаме в пластици. Научим ли се да разбираме физическото тяло откъм всичките му страни, ние се превръщаме в архитекти.
Научим ли се да вникваме в етерното тяло или в тялото на градивните, образни сили, както го наричам аз в антропософията в неговата вътрешна подвижност, в неговия същински живот и в начина, по който то засводява челото, формира челото и изостря брадичката, тогава ние се превръщаме в скулптори, във ваятели.
Защото задачата на скулптора е не друга, а да следва формите на етерното тяло.
към текста >>
Вгледаме ли се к
акт
о трябва в душевните сили, тогава пъстрата палитра на цветовете се превръща в един свят сам по себе си.
Вгледаме ли се както трябва в душевните сили, тогава пъстрата палитра на цветовете се превръща в един свят сам по себе си.
В този случай ние постепенно навлизаме в онова, което бих нарекъл астрално обхващане на света. Откровението на цветовете се превръща в откровение на душата. Нека да се обърнем към зелената окраска на едно растение. Сега ние разглеждаме зеления цвят не като нещо субективно, не като някакви „вибрации“, както се изразяват физиците. Ако поставяме тези „вибрации“ в основата на зеления цвят, ние губим растението.
към текста >>
Сега ние разглеждаме зеления цвят не като нещо субективно, не като някакви „вибрации“, к
акт
о се изразяват физиците.
Вгледаме ли се както трябва в душевните сили, тогава пъстрата палитра на цветовете се превръща в един свят сам по себе си. В този случай ние постепенно навлизаме в онова, което бих нарекъл астрално обхващане на света. Откровението на цветовете се превръща в откровение на душата. Нека да се обърнем към зелената окраска на едно растение.
Сега ние разглеждаме зеления цвят не като нещо субективно, не като някакви „вибрации“, както се изразяват физиците.
Ако поставяме тези „вибрации“ в основата на зеления цвят, ние губим растението. Защото не са нищо друго, освен една пълна абстракция. В действителност ни е никога не можем да стигнем до една жива представа за растението без зеления цвят. Самото растение непрекъснато създава зеления цвят. Добре, но как става това?
към текста >>
К
акт
о в зеления цвят ние виждаме мъртвия образ на живота, така в инкарната, в своеобразния прасковен цвят на здравото човешко тяло ние виждаме живия образ на душата.
Вътрешното здраве на човека се отпечатва именно в този цвят. В цвета на инкарната ние съзираме здравето на онова човешко тяло, което е протъкано от душевните сили. А когато инкарнатът клони към зеленото, ние усещаме, че човекът става болнав и душата просто не може да намери верния път към физическото тяло. Обратно, когато душата е честолюбива и навлиза прекалено силно и егоистично във физическото тяло, тогава човекът придобива блед цвят. Здравият цвят на инкарната е подобен на цъфнала праскова и обхваща диапазона между бялото и зеленото.
Както в зеления цвят ние виждаме мъртвия образ на живота, така в инкарната, в своеобразния прасковен цвят на здравото човешко тяло ние виждаме живия образ на душата.
Ето как ние живеем в цветовете на света. В нюансите на зеления цвят живото бива формирано чрез мъртвото. В инкарната, наподобяващ цвета на цъфнала праскова, душевният елемент бива формиран благодарение на човешката кожа.
към текста >>
К
акт
о скулпторът се освобождава от мозъчното мислене, така сега и ние се освобождаваме от пространствените представи.
Ръководим ли се от това художествено изживяване, ние можем да изобразим смъртта, живота, душата и Духа като един вид колело на съдбата, а завърнем ли се към живота, след като вече сме минали през смъртта, можем да изобразим смъртта, живота, душата и Духа именно чрез светлината и цветовете според току-що описания от мен начин. Сега вече знаем: В този случай аз не мога да остана в пространството и трябва да го напусна, за да застана на повърхността. Напускайки пространственото мислене и заставайки на повърхността, аз решавам загадката на самото пространство.
Както скулпторът се освобождава от мозъчното мислене, така сега и ние се освобождаваме от пространствените представи.
Всичко ни изтласква навън към светлината и цветовете, за да ни превърне в художници. Сега ние изпитваме голямата вътрешна радост да нанесем върху платното този или онзи цвят, до него да прибавим друг, защото цветовете се превръщат в едно непосредствено откровение на живота, на смъртта, на душата, на Духа. Издигайки се над мъртвите мисли, ние стигаме до онзи момент, в който усещаме, че повече не бива да говорим с думи, нито да мислим с идеи, нито да си служим с някакви форми, а в цветовете и светлината наистина да пресъздаваме живота и смъртта, Духа и душата.
към текста >>
Виждате ли, по този начин антропософското познание предизвиква един могъщ вътрешен подем в художественото творчество, защото то ни възвръща живота, без да ни омаломощава с някакви абстр
акт
ни понятия.
Виждате ли, по този начин антропософското познание предизвиква един могъщ вътрешен подем в художественото творчество, защото то ни възвръща живота, без да ни омаломощава с някакви абстрактни понятия.
Ние се издигаме нагоре към повърхността на човешкото тяло, където откриваме здравия светлорозов цвят на инкарната, или потъваме в духовните измерения на физическото тяло, където цари бялото, или виждаме как душата не може да се справи с физическото тяло, в резултат на което то се разболява и пред нас се появява зеленото, като във всеки от тези случаи ние оставаме горе при повърхността на човешкото тяло.
към текста >>
Гърците, верни на своя художествен усет, не пропуснаха да отбележат този ф
акт
.
Но ако погледнем целия човек, и по-специално неговия гръбначен мозък, ще видим, че нервните влакна се разклоняват по всички посоки и ако после ги съпоставим с артериалните съдове на цялата кръвоносна система, ще се убедим в голямата хармония между тях, защото кръвоносната система е дадена на човека от Слънцето, а нервната система му е дадена от Земята.
Гърците, верни на своя художествен усет, не пропуснаха да отбележат този факт.
В своя бог Аполон те виждаха не друго, а Слънчевата природа на човека и нейния художествен танц върху разклоненията на нервната система, а лирата на Аполон те виждаха ствола на гръбначния мозък, с неговите странично изтеглени струни, върху които танцува човешката кръв, носеща в себе си топлината на Слънцето.
към текста >>
Това може да стане, само ако прибавим изкуството към абстр
акт
ното познание.
Гьотевите думи ще се окажат напълно верни: Изкуството е вид познание, защото останалото познание не може да ни даде вярна представа за света.
Това може да стане, само ако прибавим изкуството към абстрактното познание.
И в този случай, когато изкуството и науката тръгнат ръка за ръка, веднага се поражда и религиозното настроение. Това пролича също и в строежа на нашата сграда в Дорнах, защото името „Гьотеанум“ беше предложено не от немска страна, а от страна на нашите чуждестранни приятели. Същото искаше да каже и Гьоте с думите:
към текста >>
66.
8.Осма лекция, Кристиания (Осло), 20 Май 1923 - Антропософия и поезия
GA_276 Изкуството и неговата мисия
Редом с архитектурното изкуство, към което, колкото и парадоксално да звучи, аз причислявам изкуството да се обличаме, к
акт
о и пластиката, аз разгледах и живописта, посочвайки,как действителното изживяване на цветовете далеч не представлява нещо, което ни задържа върху повърхността на предметите, защото ф
акт
ически то ни отвежда до тяхната най-дълбока интимна същност.
Редом с архитектурното изкуство, към което, колкото и парадоксално да звучи, аз причислявам изкуството да се обличаме, както и пластиката, аз разгледах и живописта, посочвайки,как действителното изживяване на цветовете далеч не представлява нещо, което ни задържа върху повърхността на предметите, защото фактически то ни отвежда до тяхната най-дълбока интимна същност.
После аз посочих, че зеленото представлява реалния образ на живота и че в този цвят протича животът на растителния свят. Но аз добавих, че зеленото включва в себе си и минерални, следователно мъртви съставни части. Така че чрез зеленото ние стигаме до мъртвия образ на живота. Забележително е, че животът може да ни се представи в един мъртъв образ. Нека още да се замислим и върху това, как човешката фигура застава срещу нас в мъртвите очертания на пластиката и как вълнуващото тук е, че животът може да се прояви дори и в неподвижните мъртви форми.
към текста >>
А ако с необходимия художествен усет потънем в бялото, к
акт
о казах завчера, ние стигаме до душевния образ на Духа.
И така, зеленото застава пред нас като един мъртъв образ на живота. В зеленото животът угасва и се скрива от нашия поглед. Ако обаче се вгледаме в цвета на инкарната, който е близо до светлорозовото сия ние на цъфналата праскова, ние стигаме до живия образ на душата. Следователно, в цвета на инкарната ние имаме живия образ на душата.
А ако с необходимия художествен усет потънем в бялото, както казах завчера, ние стигаме до душевния образ на Духа.
И накрая, ако разполагам със съответния художествен усет и вникна в черното, аз стигам до духовния образ на смъртта.Така кръгът се затваря.
към текста >>
Естествено, в процеса на художественото творчество, аз винаги се осланям на моя художествен усет, а не на абстр
акт
ното мислене.
Естествено, в процеса на художественото творчество, аз винаги се осланям на моя художествен усет, а не на абстрактното мислене.
Художественото произведение може да бъде разбрано само от художественото познание. Ето защо аз не прибягвам до каквито и да е логически доказателства, за да обясня как при съчетанието между тези четири цвята у нас възниква желанието да имаме един цялостен, завършен образ. Необходимо е само да очертаем тези контури и вътре в тях да изградим съответния образ. Посочените четири цвята винаги съдържат в себе си известен елемент от сянката. Бялото, тъй да се каже, е най-светлата сянка, понеже бялото представлява един вид сянка на самата светлина.
към текста >>
Така в тези четири цвята ние имаме к
акт
о цветове-образи, така и цветове-сенки.
Необходимо е само да очертаем тези контури и вътре в тях да изградим съответния образ. Посочените четири цвята винаги съдържат в себе си известен елемент от сянката. Бялото, тъй да се каже, е най-светлата сянка, понеже бялото представлява един вид сянка на самата светлина. Черното е възможно най-тъмната сянка. А зеленото и светлорозовото са образи, или с други думи, цветово наситени повърхности.
Така в тези четири цвята ние имаме както цветове-образи, така и цветове-сенки.
към текста >>
От друга страна, ако Духът има намерение да ни се открие не в своята абстр
акт
на универсалност, а да ни проговори интимно и настоятелно, той ще поиска всъщност такова ще бъде желанието на нашата душа да се обърне към нас не в спокойствието на бялото, а в сиянието на жълтото.
Нека да вземем, примерно, червеното, жълтото и синьото. При тези цветове, червеното, жълтото и синьото, ние не изпитваме желанието, следвайки нашия художествен усет, да ги задържим в някакви строго определени контури; в случая ние имаме съвсем друго желание: Сега ние искаме тази или онази повърхност да блесне в някои от посочените цветове; искаме, например, блясъкът на червеното, жълтото или синьото да ни озари от тази или онази повърхност. И така, четирите цвята: на инкарната, зеленото, черното и бялото, ние определяме като цветове-образи и цветове-сенки, а синьото, жълтото и червеното като цветове-сияния, които идват към нас от областта на сенките. Следвайки нашия художествен усет, ние виждаме как светът около нас сияе в трите цвята на червеното, жълтото и синьото, и си казваме: Да, в припламването на червения отблясък ние съзерцаваме не друго, а самия живот. Живата природа иска да ни се открие именно в онзи миг, когато срещу нас грейва червеното, интензивно червеното, така че ние ще обозначим червеното като „сияние на живата природа“.
От друга страна, ако Духът има намерение да ни се открие не в своята абстрактна универсалност, а да ни проговори интимно и настоятелно, той ще поиска всъщност такова ще бъде желанието на нашата душа да се обърне към нас не в спокойствието на бялото, а в сиянието на жълтото.
В жълтия цвят е скрито сиянието на Духа. Ако душата поиска да потъне в своята истинска, вътрешна природа, а после да намери съответния художествен израз в областта на цветовете, тя трябва напълно да се откъсне от външните събития и да се затвори в самата себе си. Това се постига чрез нежното сияние на синьото. В нежното сияние на синьото е скрита светлината на душата. И сега ние започваме да възприемаме другите три цвята по следния начин: червеното като сияние на живота, синьото като сияние на душата, и жълтото като сияние на Духа.
към текста >>
За всички тях беше хар
акт
ерно нещо, което съвременната живопис почти не познава: Вътрешната перспектива на образа, която се съдържа изцяло в цветовете.
За всички тях беше характерно нещо, което съвременната живопис почти не познава: Вътрешната перспектива на образа, която се съдържа изцяло в цветовете.
Който например действително усеща червеното, сиянието на червеното, той винаги ще знае от непосредствен опит, как червеното се стреми да излезе извън образа, как червеното приближава към нас всичко онова, което го отразява в съответната картина, докато синьото го отнася в далечината. Рисувайки върху едно платно с червено и синьо, ние вече постигаме перспективата, понеже червеното се приближава към нас, а синьото се отдалечава. Ето в какво се състои цветната, вътрешната перспектива. Това е онази перспектива, която все още живееше в душевно-духовната област.
към текста >>
Пространствената перспектива този ф
акт
непрекъснато се изплъзва от съзнанието на хората се появи едва през материалистичната епоха; тази перспектива се съобразява само с пространствени величини; тя не потопява далечните предмети в синьо, а просто ги смалява; тя не потопява близките предмети в червено, а ги уголемява.
Пространствената перспектива този факт непрекъснато се изплъзва от съзнанието на хората се появи едва през материалистичната епоха; тази перспектива се съобразява само с пространствени величини; тя не потопява далечните предмети в синьо, а просто ги смалява; тя не потопява близките предмети в червено, а ги уголемява.
Тази перспектива е атрибут на материалистическата епоха; тя живее в материалното пространство и не желае да го напуска.
към текста >>
Тук ние трябва да осмислим ф
акт
а, че художникът следва да превърне повърхността в свой изходен материал.
Същото се отнася и за цветовете.
Тук ние трябва да осмислим факта, че художникът следва да превърне повърхността в свой изходен материал.
Ние усещаме повърхността истински само тогава, когато заличим третото пространствено измерение. И ние вършим това, когато разглеждаме повърхността като израз на третото измерение, когато усещаме отдръпването на синьото и приближаването на червеното, следовател но когато третото измерение е разположено в самите цветове. Сега вече ние действително премахваме материята, докато в пространствената перспектива оставаме в нейната власт. Разбира се, аз не казвам нищо, което да е насочено против пространствената перспектива За епохата, настъпила след средата на 15 век тя беше нещо напълно естествено и успя да прибави съвсем нови и важни черти към старата живопис. Обаче същественото тук е, че след като дълго време сме творили в условията на материализма, който има своя непосредствен израз в пространствената перспектива, сега ние отново се връщаме към духовните първоизточници на живописта, респективно към цветовата перспектива.
към текста >>
К
акт
о споменах завчера, с помощта на звуците, на музикалния елемент, ние можем да проникнем дълбоко във вътрешния свят на човека.
Но това, което блика от цветовете, може да бъде изобразено също и в звуците.
Както споменах завчера, с помощта на звуците, на музикалния елемент, ние можем да проникнем дълбоко във вътрешния свят на човека.
Като пластик и художник, човекът излиза в пространството, дори и то да е двуизмерно, изобразявайки разиграващите се там цветни и етерни процеси. Като музикант, той навлиза във вътрешния свят на човека. Ние стигаме до извънредно забележителни резултати, когато се опитаме да обхванем еволюционния ход на човечеството именно с помощта на музикалния елемент.
към текста >>
И най-хар
акт
ерното за атлантското човечество беше това, че всички хора бяха надарени с едно първично, или инстинктивно ясновидство, което им позволяваше да виждат духовните процеси и Същества, скрити зад видимия физически свят.
Онези от уважаемите гости и приятели, които са слушали моите лекции или са изучавали антропософската литература, знаят, че ние често се връщаме до онзи етап от еволюцията на човечеството, който наричаме Атлантска епоха.
И най-характерното за атлантското човечество беше това, че всички хора бяха надарени с едно първично, или инстинктивно ясновидство, което им позволяваше да виждат духовните процеси и Същества, скрити зад видимия физически свят.
И в тази епоха, когато хората все още разполагаха със своето инстинктивно ясновидство и виждаха духовните Същества, скрити зад видимия физически свят, успоредно с това ясновидство, съществуваше и едно коренно различно усещане за света на музиката. При изживяването на музиката тогавашният човек инстинктивно усещаше, че излиза извън очертанията на своето тяло. Колкото и парадоксално да звучи в наши дни, тогавашните хора изпадаха в състояние на септакорди. Те музицираха и пееха главно в септими, нещо, което днес е много трудно да бъде възприето от музикална гледна точка. Обаче хората, унесени в насладата от септакордите, действително се усещаха откъснати от своите тела и пренесени от човешкия свят направо в света на Боговете.
към текста >>
А после, к
акт
о знаете от историята на музиката, настъпва епохата на терците, епохата на големите и малките терци.
А после, както знаете от историята на музиката, настъпва епохата на терците, епохата на големите и малките терци.
Тази епоха на терците означава, че музикалният елемент започва да губи своя екстатичен характер и от едно изживяване, съществуващо извън човека, се превръща в нещо, което човекът приема изцяло в себе си. Терцата, както голямата, така и малката терца, а също и свързаните с тях мажорна и минорна тоналност, просто вкарват музикалния елемент вътре в човешкия организъм. Ето защо в по-новото време, когато епохата на квинтите беше заменена от епохата на терците, настъпи онзи забележителен момент, когато музикалното изживяване стана чисто човешко притежание и се съсредоточи, тъй да се каже, дълбоко вътре в човешкото тяло.
към текста >>
Тази епоха на терците означава, че музикалният елемент започва да губи своя екстатичен хар
акт
ер и от едно изживяване, съществуващо извън човека, се превръща в нещо, което човекът приема изцяло в себе си.
А после, както знаете от историята на музиката, настъпва епохата на терците, епохата на големите и малките терци.
Тази епоха на терците означава, че музикалният елемент започва да губи своя екстатичен характер и от едно изживяване, съществуващо извън човека, се превръща в нещо, което човекът приема изцяло в себе си.
Терцата, както голямата, така и малката терца, а също и свързаните с тях мажорна и минорна тоналност, просто вкарват музикалния елемент вътре в човешкия организъм. Ето защо в по-новото време, когато епохата на квинтите беше заменена от епохата на терците, настъпи онзи забележителен момент, когато музикалното изживяване стана чисто човешко притежание и се съсредоточи, тъй да се каже, дълбоко вътре в човешкото тяло.
към текста >>
Терцата, к
акт
о голямата, така и малката терца, а също и свързаните с тях мажорна и минорна тоналност, просто вкарват музикалния елемент вътре в човешкия организъм.
А после, както знаете от историята на музиката, настъпва епохата на терците, епохата на големите и малките терци. Тази епоха на терците означава, че музикалният елемент започва да губи своя екстатичен характер и от едно изживяване, съществуващо извън човека, се превръща в нещо, което човекът приема изцяло в себе си.
Терцата, както голямата, така и малката терца, а също и свързаните с тях мажорна и минорна тоналност, просто вкарват музикалния елемент вътре в човешкия организъм.
Ето защо в по-новото време, когато епохата на квинтите беше заменена от епохата на терците, настъпи онзи забележителен момент, когато музикалното изживяване стана чисто човешко притежание и се съсредоточи, тъй да се каже, дълбоко вътре в човешкото тяло.
към текста >>
Този ф
акт
, к
акт
о и обстоятелството, че изкуството разкрива цялостното отношение на човека към Космоса, изпъкват най-вече тогава, когато от „външните“ изкуства, каквито са архитектурата, пластиката и живописта, пристъпим към „вътрешните“ изкуства, каквито са музиката и поезията.
Този факт, както и обстоятелството, че изкуството разкрива цялостното отношение на човека към Космоса, изпъкват най-вече тогава, когато от „външните“ изкуства, каквито са архитектурата, пластиката и живописта, пристъпим към „вътрешните“ изкуства, каквито са музиката и поезията.
И сега, уважаеми гости и приятели, аз бих желал да изкажа моето дълбоко съжаление от това, че се налага да променим нашия първоначален замисъл, според който декламацията и рецитацията на г-жа доктор Щайнер трябваше да послужи като илюстрация на тази моя лекция. За съжаление тя все още не е достатъчно възстановена след прекараната простуда, продължила цяла седмица, така че не може да си позволи да излезе пред Вас. Да, за мое голямо огорчение, тази илюстрация няма да се състои. Ние не се осмеляваме да Ви предложим и други нехудожествени дрезгави звуци, подобни на тези, с които бях принуден да си служа поради моята собствена простуда по време на този норвежки курс, още повече, защото в областта на художествената декламация такива дрезгави звуци са много по-недопустими, отколкото в обикновени лекции.
към текста >>
Всъщност фантазията е скрита в детето, макар и да не може да се прояви; ф
акт
ически детето е преизпълнено с фантазия.
За да вникнем в силите на фантазията, нека да се обърнем към малкото дете. В най-добрия случай то може да има случайни хрумвания. Но свободна, творческа фантазия, то не притежава. Силите на фантазията може и да са в него, но не се проявяват фантазията не е нещо, което чака определена възраст, за да изскочи внезапно от човека, сякаш идвайки от нищото.
Всъщност фантазията е скрита в детето, макар и да не може да се прояви; фактически детето е преизпълнено с фантазия.
към текста >>
Нито един друг пластик не е в състояние, черпейки направо от Космоса, да създаде такива универсални форми, к
акт
о прави това детето, намиращо се във възрастта между раждането и смяната на зъбите, понеже точно тогава то моделира к
акт
о своя мозък, така и целия си организъм.
Но какво върши там фантазията? Непредубеденото духовно изследване установява, че относно формирането на своите вътрешни органи малкото дете е най-невероятният, ненадминат пластик.
Нито един друг пластик не е в състояние, черпейки направо от Космоса, да създаде такива универсални форми, както прави това детето, намиращо се във възрастта между раждането и смяната на зъбите, понеже точно тогава то моделира както своя мозък, така и целия си организъм.
Да, детето е един невероятен пластик, само че неговите пластични, формиращи сили служат за изграждането на неговите вътрешни органи и системи. Детето е също и превъзходен музикант, защото неговите нервни влакна са настроени според музикалните закономерности. Силите на фантазията са идентични със силите на растежа.
към текста >>
Ако от седмата година, когато става смяната на зъбите, се прехвърлим във възрастта на половото съзрява не, ще установим, че сега вече организмът не се нуждае от толкова много пластично-музикално-растежни сили, к
акт
о по-рано.
Ако от седмата година, когато става смяната на зъбите, се прехвърлим във възрастта на половото съзрява не, ще установим, че сега вече организмът не се нуждае от толкова много пластично-музикално-растежни сили, както по-рано.
Част от тях стават излишни. И това, от което душата не се нуждае повече след като детето е пораснало се превръща в сили на фантазията. Силите на фантазията това са метаморфозиралите растежни сили. Ако искате да научите какво представлява антропософията, насочете вниманието си към живите форми на растителния свят, към чудната цялост на вътрешните човешки органи, която дава основите на Азът, насочете вниманието си към всичко онова, което разгръща градивните си, формиращи въздействия в подсъзнателните области на Космоса, и тогава Вие ще имате известна представа за онзи излишък, който остава, след като човекът е приключил с изграждането на своя организъм и вече не се нуждае от пълния капацитет на растежните или етерни сили. Една част от тях се връща в душата и започва да работи там като сили на фантазията“.
към текста >>
И всичко това трябва да бъде разбрано не абстр
акт
но; то трябва да бъде проумяно в топлината на нашите чувства и воля.
Хората не виждат връзката между тези сили и смятат, че разумът е много „по-действителен“ отколкото фантазията. Обаче фантазията е първородната рожба на естествените растежни сили. Фантазията няма „действителни“ постижения, само защото растежните сили, от които тя произлиза, са ангажирани в изграждането на човешкия организъм. И когато това изграждане приключи, душата получава излишъка от растежни сили под формата на фантазия. Онези сили, които карат ръцете ни да растат, са същите, които по-късно се проявяват в художествената фантазия.
И всичко това трябва да бъде разбрано не абстрактно; то трябва да бъде проумяно в топлината на нашите чувства и воля.
Едва тогава ние се изпълваме с необходимото страхопочитание към могъщите пориви на фантазията, а също и при известни обстоятелства с необходимото чувство за хумор към тези могъщи пориви. Накратко: в поривите на фантазията, човекът започва да усеща присъствието на една божествена сила, която пронизва целия свят. Древните имаха ясното усещане за тази пронизваща света сила най-вече през онези епохи, за които стана дума в предишната лекция, когато изкуство и наука все още бяха едно цяло, когато древните Мистерии полагаха такива грижи за човешкото познание, че го предаваха на посветените в прекрасни, художествено замислени култови свещенодействия, а не в абстрактните лаборатории и клиники, където лекарят първо трябва да мине през анатомичните зали, за да разбере какво представлява човешкия организъм; напротив, мистерийните ритуали откриваха на посветения всички тайни, свързани с боледуването и оздравяването, така че той получаваше пълен достъп до човешката природа.
към текста >>
Древните имаха ясното усещане за тази пронизваща света сила най-вече през онези епохи, за които стана дума в предишната лекция, когато изкуство и наука все още бяха едно цяло, когато древните Мистерии полагаха такива грижи за човешкото познание, че го предаваха на посветените в прекрасни, художествено замислени култови свещенодействия, а не в абстр
акт
ните лаборатории и клиники, където лекарят първо трябва да мине през анатомичните зали, за да разбере какво представлява човешкия организъм; напротив, мистерийните ритуали откриваха на посветения всички тайни, свързани с боледуването и оздравяването, така че той получаваше пълен достъп до човешката природа.
И когато това изграждане приключи, душата получава излишъка от растежни сили под формата на фантазия. Онези сили, които карат ръцете ни да растат, са същите, които по-късно се проявяват в художествената фантазия. И всичко това трябва да бъде разбрано не абстрактно; то трябва да бъде проумяно в топлината на нашите чувства и воля. Едва тогава ние се изпълваме с необходимото страхопочитание към могъщите пориви на фантазията, а също и при известни обстоятелства с необходимото чувство за хумор към тези могъщи пориви. Накратко: в поривите на фантазията, човекът започва да усеща присъствието на една божествена сила, която пронизва целия свят.
Древните имаха ясното усещане за тази пронизваща света сила най-вече през онези епохи, за които стана дума в предишната лекция, когато изкуство и наука все още бяха едно цяло, когато древните Мистерии полагаха такива грижи за човешкото познание, че го предаваха на посветените в прекрасни, художествено замислени култови свещенодействия, а не в абстрактните лаборатории и клиники, където лекарят първо трябва да мине през анатомичните зали, за да разбере какво представлява човешкия организъм; напротив, мистерийните ритуали откриваха на посветения всички тайни, свързани с боледуването и оздравяването, така че той получаваше пълен достъп до човешката природа.
към текста >>
Но днес ние сме длъжни отново да се завърнем към духовните източници на поетическото изкуство, отново да намерим пътя към онези персонажи, които изобразяват отделния човек к
акт
о в условията на физическия свят, така и в условията на духовния свят.
А майсторите на епоса усещаха как музите или Богините се спускат към тях, за да изкажат преценките си за човешките действия. Ето защо древните гърци категорично избягваха да излизат на сцената като участници в едно драматургично произведение, което би третира ло индивидуалната човешка проблематика. Древните гърци, тъй да се каже, заставаха на върха на пръстите си, превръщайки себе си в един нежен музикален инструмент, с чиято помощ издигаха драматургичната идея високо над индивидуалната човешка проблематика. Тук аз не казвам нищо против натурализма, който за определен период от време имаше своите сериозни основания и право на съществуване. Нека да си припомним величествените, завършени образи от Шекспировите драми: там човешката проблематика е обхваната по съвсем друг, чисто човешки начин, там е налице нещо съвсем друго, а не само художественият усет.
Но днес ние сме длъжни отново да се завърнем към духовните източници на поетическото изкуство, отново да намерим пътя към онези персонажи, които изобразяват отделния човек както в условията на физическия свят, така и в условията на духовния свят.
към текста >>
Аз вече направих един пръв, слаб опит в тази насока, написвайки моите Мистерийни драми.*21 К
акт
о знаете, там са представени такива персонажи, които съвсем не споделят помежду си това, което се говори по улиците и пазарите; те споделят помежду си онова, което бива изживявано от човешките същества в онези случаи, когато те са пронизани от по-висшите духовни импулси, когато между тях не се разиграват страсти, инстинкти и нагони, а стават видими пътищата на съдбата, пътищата на Кармата.*22
Аз вече направих един пръв, слаб опит в тази насока, написвайки моите Мистерийни драми.*21 Както знаете, там са представени такива персонажи, които съвсем не споделят помежду си това, което се говори по улиците и пазарите; те споделят помежду си онова, което бива изживявано от човешките същества в онези случаи, когато те са пронизани от по-висшите духовни импулси, когато между тях не се разиграват страсти, инстинкти и нагони, а стават видими пътищата на съдбата, пътищата на Кармата.*22
към текста >>
Лоши художници, к
акт
о и лоши учени са тези, които с високомерна ирония отхвърлят материализма.
Следователно, тук става дума за това да се върнем към духовните първоизточници на всяка човешка дейност. Ние не бива да се лишаваме от придобивките на натурализма, а да ги осмислим, така че следвайки природата, да се стремим към един идеал за изкуството.
Лоши художници, както и лоши учени са тези, които с високомерна ирония отхвърлят материализма.
Материализмът трябваше да се появи всред човечеството. Ние не бива да се присмиваме нито над обикновените, земни хора, нито над целия материален свят. Ние трябва да разполагаме с волята, която ще ни позволи да упражняваме също и духовни въздействия всред този материален свят. Следователно, нека да не омаловажаваме нито научните придобивки от материализма, нито художественото наследство от натурализма. Нека отново да се върнем към нашите духовни първоизточници, но без да прибягваме към никакъв символизъм, към никакъв алегоризъм.
към текста >>
НАГОРЕ