Рудолф Щайнер
www.rudolfsteinerbg.com
НАЧАЛО
Контакти
|
English
 
с която и да е дума 
 
изречения в които се съдържат търсените думи 
 
текстове, в които се съдържат търсените думи 
 
с точна фраза 
 
с корен от думите 
 
с части от думите 
 
в заглавията на текстовете 
КАТЕГОРИИ С ТЕКСТОВЕ
Сваляне на информацията от
страница
18
СТРАНИЦИ:
1
,
2
,
3
,
4
,
5
,
6
,
7
,
8
,
9
,
10
,
11
,
12
,
13
,
14
,
15
,
16
,
17
,
18
,
Намерени са
17445
резултата от
1647
текста в
18
страници с която и да е от думите за : '
Висш живот
'.
На страница
18
:
445
резултата в
87
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
7. Лекция: Интимните природни взаимодействия: Съотношението между полевъдство, овощарство и животновъдство
GA_327 Биодинамично земеделие
По време на вегетацията живите корени отдават на почвата много вещества, особено киселини, и оживяват почвата, като й отдават собствения си
живот
.
Дървесината на ствола и клоните е означена като „издигната земна маса“. Както цялото растение, така също коренът и дървесината произлизат от жизнените процеси в листата във връзка с водата, светлината, въздуха и топлината на околността. Вдървесиняването започва най-често от корена. Корените съдържат много повече минерали, отколкото филизите. Много корени умират по време на вегетацията, докато се образуват нови.
По време на вегетацията живите корени отдават на почвата много вещества, особено киселини, и оживяват почвата, като й отдават собствения си живот.
Образуването на дървесина се състои в процеси на отлагане, на втвърдяване, на умиране. От това произлиза хумусът в почвата, а над земята в стволовете и клоните се натрупва дървесина. Духовнонаучно това умъртвяване се охарактеризирва като „освобождаване на етерността“, „етерна бедност“, „минерализиране“. От гледна точка на етерността, на „пребиваване в силите“, може да се каже също, че дървесината е продукт, отделен от етерното.
към текста >>
Срещу този
живот
в околния въздух се намира определено натрупване на астралност.
Короната на дървото обаче в своя листен свод е интензивно оживена.
Срещу този живот в околния въздух се намира определено натрупване на астралност.
Тази астралност се разпределя от летящите насекоми и птиците, което има голямо значение за цялата вегетация.
към текста >>
«Животните: Те притежават свой самостоятелен
живот
във въздуха и топлината; вътре в себе си те поемат етеризирана земя и вода - за да ги издигнат до областта на въздуха и топлината: те отделят това, което е астрализирана земя и вода.
«Животните: Те притежават свой самостоятелен живот във въздуха и топлината; вътре в себе си те поемат етеризирана земя и вода - за да ги издигнат до областта на въздуха и топлината: те отделят това, което е астрализирана земя и вода.
към текста >>
2.
8. Лекция: Същността на храненето на животните
GA_327 Биодинамично земеделие
Щайнер основно е посочил, че и между видовете домашни животни също съществуват противоположни организационни форми.[2] Глобалните изявления, каквито са тук за животните въобще, непременно предполагат, че читателят е запознат с това богатство от най-разнообразни форми, начин на
живот
и пр.
В 1917 той вече систематично е представил триделността на човешкия организъм и съвместното действие на душа и тяло.[1] В различни лекции и поредици от лекции пред медици, педагози и други той винаги диференцирано е описвал този аспект, с който прави връзка, когато тук говори за двуделността на животното. Това е една полярна структура на организма по форма, органи, жизнени процеси и жизнени сили, както и телесно-физически дадености, в които се разчленява самият организъм и при които произтичащите противоположности действат една върху друга и една в друга. Към голямото разнообразие в животинското царство принадлежи съответно разнообразие относно това разчленяване. Тук се имат предвид главно селскостопанските домашни животни.
Щайнер основно е посочил, че и между видовете домашни животни също съществуват противоположни организационни форми.[2] Глобалните изявления, каквито са тук за животните въобще, непременно предполагат, че читателят е запознат с това богатство от най-разнообразни форми, начин на живот и пр.
и че няма да сведе до шаблон една такава плодоносна идея.
към текста >>
През целия си
живот
се намира в положение, което може да се сравни с това на ембриона.
Мозъкът се изгражда от етерното тяло и особено от астралното тяло. Това изграждане поставя физически мозъка в черепа и мозъчната обвивка по изключително своеобразен начин. Там той плува в мозъчната течност, поради което се освобождава до голяма степен от действието на тежестта, многократно губи от теглото си.
През целия си живот се намира в положение, което може да се сравни с това на ембриона.
Точно поради това, че нещата във физическото тяло стоят така, мозъкът, след като бъде изграден, може да бъде изоставен от изграждащите сили на етерното и астралното тяло или когато се застане от гледната точка на етерното и астрално тяло, отделен от тях без при това да се разпадне.
към текста >>
3.
Обобщение
GA_327 Биодинамично земеделие
2. Където се намира естествен, природен
живот
, той се проявява в определен социален ред в смисъл на определена жизнена общност и на определен вертикален полярен ред на жизнените сили.
2. Където се намира естествен, природен живот, той се проявява в определен социален ред в смисъл на определена жизнена общност и на определен вертикален полярен ред на жизнените сили.
Съществуват многообразни зависимости и взаимодействия между горе и долу. Този порядък съответства на организъм от висш тип, особено на израстващия човек. Този местно-пространствен организъм предлага понятие за правилното разбиране на едно земеделско стопанство, което също представлява една живееща във времето индивидуалност. Нейният най-важен ритъм съответства на годишните времена.
към текста >>
Този порядък съответства на организъм от
висш
тип, особено на израстващия човек.
2. Където се намира естествен, природен живот, той се проявява в определен социален ред в смисъл на определена жизнена общност и на определен вертикален полярен ред на жизнените сили. Съществуват многообразни зависимости и взаимодействия между горе и долу.
Този порядък съответства на организъм от висш тип, особено на израстващия човек.
Този местно-пространствен организъм предлага понятие за правилното разбиране на едно земеделско стопанство, което също представлява една живееща във времето индивидуалност. Нейният най-важен ритъм съответства на годишните времена.
към текста >>
4.
Съдържание
GA_349 Животът на човека и животът на земята - Същност на християнството
Структурно делене на човешкото същество –
живот
и смърт
Структурно делене на човешкото същество – живот и смърт
към текста >>
След смъртта трябва да изгубим симпатия към нашето тяло; тази загуба на симпатия продължава в течение на една трета от времето на целия
живот
.
За важността на съня и за безсънието. Човек спи, когато при него отсъства симпатия към тялото му; човек се пробужда, когато в него отново възникне симпатия към тялото му.
След смъртта трябва да изгубим симпатия към нашето тяло; тази загуба на симпатия продължава в течение на една трета от времето на целия живот.
След смъртта човек живее една трета от времето на земния си живот в астрално тяло и едва няколко дни в своето етерно тяло. Етерното тяло и вторите зъби, астралното тяло и половата зрялост. След отпадането на астралното тяло човек живее само в своя «аз». Мислите се разпространяват по целия свят, разумът е навсякъде. Всичко това дава възможност на човешкото тяло да стане разумно.
към текста >>
След смъртта човек живее една трета от времето на земния си
живот
в астрално тяло и едва няколко дни в своето етерно тяло.
За важността на съня и за безсънието. Човек спи, когато при него отсъства симпатия към тялото му; човек се пробужда, когато в него отново възникне симпатия към тялото му. След смъртта трябва да изгубим симпатия към нашето тяло; тази загуба на симпатия продължава в течение на една трета от времето на целия живот.
След смъртта човек живее една трета от времето на земния си живот в астрално тяло и едва няколко дни в своето етерно тяло.
Етерното тяло и вторите зъби, астралното тяло и половата зрялост. След отпадането на астралното тяло човек живее само в своя «аз». Мислите се разпространяват по целия свят, разумът е навсякъде. Всичко това дава възможност на човешкото тяло да стане разумно. Как се появява човекът.
към текста >>
«Азът» управлява тялото в течение на земния
живот
. Оплождане.
Пример за съвременен научен начин на мислене. Философия без логика.
«Азът» управлява тялото в течение на земния живот. Оплождане.
Всъщност човешкото тяло го гради идващата от духовния свят душа; тя го строи от напълно разпадналите се белтъчни вещества. Защо детето прилича на баща си и майка си. Ходене, говор и мислене. Формиране на мозъка в течение на първите седем години от живота. Етерното тяло дава на детето възможност да получи пълноценен главен мозък и благодарение на това да стане мислещ човек.
към текста >>
Моралните представи от нашия
живот
пренасяме през смъртта в света, от който ние строим нашия следващ земен
живот
.
Астралното тяло лесно се съединява с горещото, но трудно със студа: топлината привлича астралното тяло. Астралното тяло самň по себе още не ни прави човек на Земята. Спомените на Рабиндранат Тагор за живота му: налагало му се е да търпи побои от всички. Възпитание посредством побоища. Природата на роба и природата на свободния човек.
Моралните представи от нашия живот пренасяме през смъртта в света, от който ние строим нашия следващ земен живот.
Инервацията на всеки орган се осъществява двустранно, обаче решаваща роля при това играе астралното тяло. Всички осъществявани вътре в човека движения се управляват от астралното тяло. Сваляне на вътрешния астрален образ, получен от човека в течение на живота. По какъв начин в новия човешки живот се внася това, което е присъствало в предишния живот. Хората се различават, защото донасят със себе си от минали земни животи различни способности и съдби.
към текста >>
По какъв начин в новия човешки
живот
се внася това, което е присъствало в предишния
живот
.
Природата на роба и природата на свободния човек. Моралните представи от нашия живот пренасяме през смъртта в света, от който ние строим нашия следващ земен живот. Инервацията на всеки орган се осъществява двустранно, обаче решаваща роля при това играе астралното тяло. Всички осъществявани вътре в човека движения се управляват от астралното тяло. Сваляне на вътрешния астрален образ, получен от човека в течение на живота.
По какъв начин в новия човешки живот се внася това, което е присъствало в предишния живот.
Хората се различават, защото донасят със себе си от минали земни животи различни способности и съдби.
към текста >>
Всички примитивни хора вярвали в повтарящия се земен
живот
.
За книгата на Меринг «Легендата за Лесинг». Статията на Лесинг «Възпитание на човешкия род». За Крукс и Нютон.
Всички примитивни хора вярвали в повтарящия се земен живот.
Въздействие на опиума; при незначителна употреба на опиум се оказва въздействие върху етерното тяло, върху жизненото начало. При употреба на значително количество опиум въздействие се оказва върху астралното тяло; привикването към опиум, редовната му употреба разрушава «аза». Обучението на писане и четене. Съзнателното мислене и спомнянето. Ако в сегашния живот човек възприема верни мисли, тогава в по-късен земен живот той правилно си спомня този сегашен живот.
към текста >>
Ако в сегашния
живот
човек възприема верни мисли, тогава в по-късен земен
живот
той правилно си спомня този сегашен
живот
.
Всички примитивни хора вярвали в повтарящия се земен живот. Въздействие на опиума; при незначителна употреба на опиум се оказва въздействие върху етерното тяло, върху жизненото начало. При употреба на значително количество опиум въздействие се оказва върху астралното тяло; привикването към опиум, редовната му употреба разрушава «аза». Обучението на писане и четене. Съзнателното мислене и спомнянето.
Ако в сегашния живот човек възприема верни мисли, тогава в по-късен земен живот той правилно си спомня този сегашен живот.
«Явяване на духове», спиритични сеанси.
към текста >>
Сън и бодърстване –
живот
след смъртта.
Сън и бодърстване – живот след смъртта.
Същност на Христос – двете деца Исус
към текста >>
След смъртта се запазва силно влечение към физическото тяло, изобщо жаждата за
живот
; човек още изпитва страстно желание да види всичко, което е виждал в течение на този
живот
.
За венерината мухоловка. Желанието като понятие. Душевното състояние, стоящо в основата на пробуждането; човек се пробужда, защото изпитва силно привличане към своето физическо тяло. След смъртта душата иска отново да влезе в тяло; тя трябва отначало да отвикне от това.
След смъртта се запазва силно влечение към физическото тяло, изобщо жаждата за живот; човек още изпитва страстно желание да види всичко, което е виждал в течение на този живот.
И само когато отвикне от желанията по отношение на физическия свят, той ще врасне в духовния свят и ще добие способност да възприема духовни образи. Поредното изплуване и потапяне на Англия. Звездните констелации на небето изпращат сили, удържащи определена конфигурация на сушата. Какво съобщава Платон за Солон. Учението на Юлиан Отстъпник за трите Слънца, Йоановото кръщение в Йордан.
към текста >>
Рудолф Щайнер –
живот
и творчество.
Рудолф Щайнер – живот и творчество.
към текста >>
5.
ВЪВЕДЕНИЕ от Мария Щайнер
GA_349 Животът на човека и животът на земята - Същност на християнството
Дори и не всичко тук да съответства на стилистичните литературни канони, важното е да се запази истинският
живот
в цялата си непосредственост.
Поради това те не бяха предназначени за печат. Именно формата, в която те бяха изнесени, позволи да се съхрани свежестта и непосредствеността, които не бих искала да се изгубят. Беше създадена особена атмосфера между душата на питащия и душата на даващия отговор. Не би ми се искало този колорит да се изпусне, да се изгуби тази окраска в хода на педантичната редакторска преработка. Затова се постарахме да я ограничим, доколкото е възможно.
Дори и не всичко тук да съответства на стилистичните литературни канони, важното е да се запази истинският живот в цялата си непосредственост.
към текста >>
6.
ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 17 февруари 1923 г.
GA_349 Животът на човека и животът на земята - Същност на християнството
Но своя
живот
той взима не от Земята, живота получава от космическото обкръжение като цяло.
Обаче на Земята няма такива сили, с помощта на които би могло да се построи нещо подобно (на житния клас). Ако попитате: откъде идват тези сили? - ще трябва да се отговори: Айфеловата кула е мъртва, а класът на пшеницата е жив.
Но своя живот той взима не от Земята, живота получава от космическото обкръжение като цяло.
Айфеловата кула е теглена от тежестта само надолу, докато стъблото расте, имайки опора не само долу. Когато издигаме Айфеловата кула, трябва да разполагаме едни строителни конструкции над други така, че фактически долните конструкции винаги да служат за опора на горните. В случая със стъблото не става така. Стъблото се стреми към мировото пространство. И така, ако си представите тук Земята, а тук - стъбла, всички те се стремят в направление към мировото пространство, доколкото то е запълнено с фина субстанция, която наричат етер и която живее в растенията.
към текста >>
Но този
живот
не идва от Земята, той идва от мировото пространство.
Айфеловата кула е теглена от тежестта само надолу, докато стъблото расте, имайки опора не само долу. Когато издигаме Айфеловата кула, трябва да разполагаме едни строителни конструкции над други така, че фактически долните конструкции винаги да служат за опора на горните. В случая със стъблото не става така. Стъблото се стреми към мировото пространство. И така, ако си представите тук Земята, а тук - стъбла, всички те се стремят в направление към мировото пространство, доколкото то е запълнено с фина субстанция, която наричат етер и която живее в растенията.
Но този живот не идва от Земята, той идва от мировото пространство.
Следователно можем да кажем: животът идва от мировото пространство. С това е свързано и нещо, за което веднъж вече ви казах; ако яйцето (яйцеклетката) се образува в майчиното тяло, това майчино тяло представлява за нея само вещество. Но върху това яйце (яйцеклетка) действа цялото мирово пространство. То оживява това яйце (яйцеклетка). Виждате ли, във всичко, което живее, действа цялото мирово пространство.
към текста >>
Никакъв
живот
не би могъл да има върху нея, всичко живо несъмнено би било изгорено.
Но как? - Интересно как днес съвременният учен си представя как е могъл животът да дойде от мировото пространство. Той си казва: ако го няма на Земята, той трябва да дойде от други небесни тела. Най-близката звезда, която да предположим, че някога е откъснала от себе си веществото, което след това е долетяло на Земята, е отдалечена от Земята на такова разстояние, че на това откъснало се вещество биха му били нужни четиридесет хиляди години, за да долети до Земята. Земята по това време, - както твърдят тези хора, - би следвало да представлява огнено-течно, нагорещено тяло.
Никакъв живот не би могъл да има върху нея, всичко живо несъмнено би било изгорено.
Но Земята е изстивала. Когато е изстинала, тя е станала такава, че би могла да приеме нещо живо, ако това живо би долетяло до нея, предполага се - от най-близката звезда, за което биха били нужни четиридесет хиляди години.
към текста >>
Според докладчика, не можем да си представим как живият зародиш, малкият зародиш
живот
би могъл да пътува в течение на четиридесет хиляди години по мировото пространство, което само по себе си не е топло, а студено, и температурата в него е минус 273° по Целзий.
Според докладчика, не можем да си представим как живият зародиш, малкият зародиш живот би могъл да пътува в течение на четиридесет хиляди години по мировото пространство, което само по себе си не е топло, а студено, и температурата в него е минус 273° по Целзий.
Зародишът би трябвало още и да падне на Земята и само след достигането му тук, на Земята, би могло от него да възникне живот. Ако по-рано е можело да долетят много зародиши, те биха били изгорени. Едва когато Земята достатъчно е изстинала, те биха имали възможност да се развият. Но и това също не би могло да стане, каза докладчикът. И така, за него остава неизвестно откъде се е появил животът.
към текста >>
Зародишът би трябвало още и да падне на Земята и само след достигането му тук, на Земята, би могло от него да възникне
живот
.
Според докладчика, не можем да си представим как живият зародиш, малкият зародиш живот би могъл да пътува в течение на четиридесет хиляди години по мировото пространство, което само по себе си не е топло, а студено, и температурата в него е минус 273° по Целзий.
Зародишът би трябвало още и да падне на Земята и само след достигането му тук, на Земята, би могло от него да възникне живот.
Ако по-рано е можело да долетят много зародиши, те биха били изгорени. Едва когато Земята достатъчно е изстинала, те биха имали възможност да се развият. Но и това също не би могло да стане, каза докладчикът. И така, за него остава неизвестно откъде се е появил животът.
към текста >>
И така, ако в човека има твърде малко
живот
и му е необходима връзка с мировото пространство, му се дава вещество, което във втвърдено състояние се намира в природата и което може с успех да се прилага като лекарство.
- казвам си - някога кремъкът е съдействал за проявата на силите на мировото пространство. Ако преработя кремъка така, че в него да оживеят предишните му сили, ако използвам кремъка като лекарство, смесвайки го с други вещества, благодарение на които кремъкът отново да получи древните етерни сили - ако направя така, назначавайки такъв препарат, ще успея да излекувам болния. Такова лекарствено средство от кремък може успешно да действа. Така в медицината могат да се използват тези сили, които някога е притежавал кремъкът, бидейки в състава на живото. Въобще медицината би могла да постигне крупни успехи, ако се замисли над това, какво е представлявала Земята, когато е била напълно жива, когато кремъкът още се е поддавал на влиянието на мировото пространство.
И така, ако в човека има твърде малко живот и му е необходима връзка с мировото пространство, му се дава вещество, което във втвърдено състояние се намира в природата и което може с успех да се прилага като лекарство.
към текста >>
Ако вземете например коралов варовик, той на първо време ще съдържа в себе си нещо, леко напомнящо
живот
, нещо отделило се от живото.
Но вътре (в самите вещества) винаги още едва-едва присъства това, което е остатък от живота, следа от живота.
Ако вземете например коралов варовик, той на първо време ще съдържа в себе си нещо, леко напомнящо живот, нещо отделило се от живото.
Затова вие можете да откриете, че такова вещество може да спомогне за живота, може да бъде добро лекарствено средство. Ако вземете кремък, който много силно се е вкаменил, и му позволите като добавка да бъде в помощ на човешкия живот, с негова помощ ще успеете успешно да лекувате заболявания на главата.
към текста >>
Ако вземете кремък, който много силно се е вкаменил, и му позволите като добавка да бъде в помощ на човешкия
живот
, с негова помощ ще успеете успешно да лекувате заболявания на главата.
Но вътре (в самите вещества) винаги още едва-едва присъства това, което е остатък от живота, следа от живота. Ако вземете например коралов варовик, той на първо време ще съдържа в себе си нещо, леко напомнящо живот, нещо отделило се от живото. Затова вие можете да откриете, че такова вещество може да спомогне за живота, може да бъде добро лекарствено средство.
Ако вземете кремък, който много силно се е вкаменил, и му позволите като добавка да бъде в помощ на човешкия живот, с негова помощ ще успеете успешно да лекувате заболявания на главата.
към текста >>
В това се състои отговорът на въпроса, може ли да има
живот
в камъните.
В това се състои отговорът на въпроса, може ли да има живот в камъните.
Ако днес се вземат предвид само силите, действащи на Земята, стига се само до извода: милиони години назад всичко това е изглеждало на Земята иначе. Небесното пространство при дадения подход не се отчита. Неотдавна вече ви казах: ако се има предвид това, което идва от страна на небето, от страна на мировото пространство, няма да се налага да оперираме с такива огромни числа години (тоест милиони години). В този случай бихме дошли до това, че някога тук, в нашия регион, всичко още е било във вледенено състояние, всичко е било покрито с лед, в Азия вече е съществувала велика цивилизация, дълбоката мъдрост още е живеела тогава сред хората. Бихме стигнали до разбирането, че нашият земен живот в известен смисъл зависи от живота навън, в мировото пространство.
към текста >>
Бихме стигнали до разбирането, че нашият земен
живот
в известен смисъл зависи от живота навън, в мировото пространство.
В това се състои отговорът на въпроса, може ли да има живот в камъните. Ако днес се вземат предвид само силите, действащи на Земята, стига се само до извода: милиони години назад всичко това е изглеждало на Земята иначе. Небесното пространство при дадения подход не се отчита. Неотдавна вече ви казах: ако се има предвид това, което идва от страна на небето, от страна на мировото пространство, няма да се налага да оперираме с такива огромни числа години (тоест милиони години). В този случай бихме дошли до това, че някога тук, в нашия регион, всичко още е било във вледенено състояние, всичко е било покрито с лед, в Азия вече е съществувала велика цивилизация, дълбоката мъдрост още е живеела тогава сред хората.
Бихме стигнали до разбирането, че нашият земен живот в известен смисъл зависи от живота навън, в мировото пространство.
Можем да кажем така: още преди пет, шест или седем хиляди години Земята с нейните скални породи се е намирала в съвършено различно състояние от това днес; впрочем тези различия малко са се проявявали външно и са носили вътрешен характер. Ако се върнем назад все по-далеч и по-далеч, ще се доближим до мекото състояние на Земята.
към текста >>
Всичко това е вкаменено и лишено от
живот
.
Слънцето извършва кръгооборот. За 25920 години по кръга то обхожда целия свят. Това е много интересно. Може да се види как, в съответствие с хода на светилата, на Земята всичко се е изменяло. Виждате ли, господа, констелациите, при които днес изгрява Слънцето, обуславят това, че ние имаме нашите високи планини с мъртви гранитни масиви, състоящи се от фелдшпат, кварц и слюда.
Всичко това е вкаменено и лишено от живот.
Преди 25920 години също е имало нещо подобно. На Земята е имало нещо сходно. Но в промеждутъка не е било така. В средата на периода, например през пролетта Слънцето е изгрявало в съзвездието Везни, между Дева и Скорпион. Тогава всичко като цяло е било живо, всичко като цяло е било меко и Земята е била своего рода растение.
към текста >>
Тогава възникнали твърди форми и постепенно се появил днешният
живот
.
По същество всичко извършва кръгооборот. Ние се оглеждаме назад към тези древни времена, когато Земята с най-твърдите и образувания още е била течна. Земята тогава е произвеждала животни, които ви описах веднъж; животни, които в резултат на действието на небесните сили и възниквали, и умирали. След това всичко почнало да се охлажда.
Тогава възникнали твърди форми и постепенно се появил днешният живот.
Но това отново ще се върне (в предишното състояние). Зърнестият кварц, гранитът и други подобни отново ще се размекнат и ще се разтворят; отново ще настъпи предишното състояние на живот, макар и на по-висока степен на развитие.
към текста >>
Зърнестият кварц, гранитът и други подобни отново ще се размекнат и ще се разтворят; отново ще настъпи предишното състояние на
живот
, макар и на по-висока степен на развитие.
Ние се оглеждаме назад към тези древни времена, когато Земята с най-твърдите и образувания още е била течна. Земята тогава е произвеждала животни, които ви описах веднъж; животни, които в резултат на действието на небесните сили и възниквали, и умирали. След това всичко почнало да се охлажда. Тогава възникнали твърди форми и постепенно се появил днешният живот. Но това отново ще се върне (в предишното състояние).
Зърнестият кварц, гранитът и други подобни отново ще се размекнат и ще се разтворят; отново ще настъпи предишното състояние на живот, макар и на по-висока степен на развитие.
към текста >>
То представлява нещо, отделило се в резултат на процеса на
живот
, но то отново ще оживее някога; то се намира между единия и другия
живот
, то само спи.
По-късно, когато се е появило твърдото, мировото пространство насадило на Земята хората. Хората добре овладели на Земята твърдото вещество, което станало възможно, разбира се, благодарение на мировото пространство, а не благодарение на самата Земя. Хората могат да ходят по твърдата почва. Но тази твърда почва отново ще се събуди - защото тя само спи, но отново ще се събуди, ще оживее и ще живее. Вземете днес парче варовик, най-обикновено парче варовик от Юрския хребет; трябва да кажем, че това парче представлява останка от нещо живо.
То представлява нещо, отделило се в резултат на процеса на живот, но то отново ще оживее някога; то се намира между единия и другия живот, то само спи.
към текста >>
Тук хубава работа за болния може да свърши този едва уловим
живот
, който присъства във варовика.
Тук хубава работа за болния може да свърши този едва уловим живот, който присъства във варовика.
Ако по правилен начин се използва варовикът като лекарство, може отново да се събудят заспалите сили на храносмилането и тогава детето ще може да живее. В този случай трябва да се дава на детето известно количество варовик, при това заедно с други вещества, тъй като сам по себе си варовикът няма да подейства; лекарството - подобно на храната, която варим заедно с други вещества - трябва да бъде такава, че тя действително да се усвоява от организма. Варовикът се усвоява, ако се дава на детето в петпроцентен вид. Какво се оказва задействано в случай на предписване на петпроцентен варовик? Оказват се приведени в действие тези сили, които някога в древността са били във варовика жизнени сили.
към текста >>
Виждате, че въпросът за това, има ли
живот
в камъните, съвсем не беше глупав, а напротив, той беше напълно разумен.
Следващата сряда ще продължа това изложение.
Виждате, че въпросът за това, има ли живот в камъните, съвсем не беше глупав, а напротив, той беше напълно разумен.
Благодарение на него ние можахме да обсъдим как камъните в хода на жизнените периоди на Земята живеят, как след това стават безжизнени, мъртви и как те удържат живота.
към текста >>
7.
ВТОРА ЛЕКЦИЯ, 21 февруари 1923 г.
GA_349 Животът на човека и животът на земята - Същност на християнството
Той не би могъл ежесекундно да обновява своя
живот
, а животът трябва да се обновява всеки миг.
От това, което вече съм ви казвал, може би сте видели, че в човека първостепенна важност имат две неща. В целия му организъм две неща представляват изключителна важност. Първо, това е кръвта; ако човек няма кръв, той веднага би умрял.
Той не би могъл ежесекундно да обновява своя живот, а животът трябва да се обновява всеки миг.
И така, да си представим, че кръвта е отделена от тялото. Тогава човек се превръща в мъртъв предмет. Но ако мислено бихте отделили нервите от човека, въпреки това той би изглеждал точно както обикновено, само не би имал съзнание; той не би могъл нито да си представя, нито да чувства, не би могъл да се движи. И така, ние трябва да кажем: за да добие човек съзнание, са му необходими нерви. За да може човек въобще да живее, му е необходима кръв.
към текста >>
Сега ще разгледаме проблема във връзка с нашето око и въобще във връзка с човешкия
живот
като цяло.
Сега ще разгледаме проблема във връзка с нашето око и въобще във връзка с човешкия живот като цяло.
Всички вие знаете, че има едно същество, което особено се възбужда при вида на червения цвят, тоест в случая, когато светлината действа през тъмнина; това е бикът. Бикът, както е известно, изпада при вида на червено в страшна възбуда, в ярост. Едната страна на това явление ви е известна. В човека също има малко от природата на бика. И макар при вида на червеното човек да не изпада в явна възбуда, въпреки това вие бихте могли веднага да почувствате, че човек, живеещ в червена светлина, също малко се възбужда.
към текста >>
Налага ни се да изпращаме в окото
живот
, а това значи -да се изпраща кислород.
Само помислете, какъв удивителен процес става тук: когато се гледа светлината през тъмна среда, тоест се гледа червено, което довежда до разрушаване на кръвта, кислородът се изпомпва от тялото и окото посредством този кислород се оживява. В този момент ние, изпитвайки състояние на оживеност в собственото око, узнаваме: навън се намира червено. Но за да можем да възприемем червеното, в окото ни първо трябва да започне разрушаване на кръвта и разрушаване на нерва.
Налага ни се да изпращаме в окото живот, а това значи -да се изпраща кислород.
Така по оживяването на окото, което ние сами правим, по тази активизация, по тази пробуденост на окото ние забелязваме: навън се намира червено.
към текста >>
Вътрешният
живот
на човека е животът на неговото астрално тяло, защото по време на сън той преживява цялото небе.
Вътрешният живот на човека е животът на неговото астрално тяло, защото по време на сън той преживява цялото небе.
Би било лошо, ако не произлизахме от тези древни скотовъдни народи. Именно от древните скотовъдни пастирски народи произхождат всички хора. За да познаваме, ние все още имаме предаденото по наследство вътрешно звездно небе. Ние все още го развиваме, макар и по-зле, отколкото древните; лежейки в кревата, в съня, ние все още имаме ретроспективни спомени за това, как някога сме лежали в полето и сме поемали в себе си кислорода. Макар вече и да не сме пастири, въпреки това сме наследили нещо (от тях), ние още притежаваме нещо, макар и да не можем да го изразим както трябва; това качество вече е помръкнало и угаснало.
към текста >>
8.
ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, 3 март 1923 г.
GA_349 Животът на човека и животът на земята - Същност на християнството
Да разберем историята като цяло, да разберем целия социален
живот
, включвайки съвременния социален
живот
, можем само в случай, че успеем да се ориентираме в расовите особености на хората.
Освен този, свойствен за европейците цвят на кожата, съществуват още четири други основни цвята на кожата. Днес ще ги разгледаме.
Да разберем историята като цяло, да разберем целия социален живот, включвайки съвременния социален живот, можем само в случай, че успеем да се ориентираме в расовите особености на хората.
Можем да разберем правил-но всичко духовно само в случай, че отначало се изследва въпросът за това, как духовното начало в човека действа в цвета на кожата.
към текста >>
Монголоидът, жълтият жител на Азия в по-голяма степен развива вътрешния съноподобен
живот
и оттук цялата азиатска цивилизация носи съноподобен характер.
Тук у него се намира това, което обслужва дишането и кръвообращението му. Представителите на жълтата раса, жителите на Азия, още в достатъчна степен живеят във вътрешното (в областта на туловището). Можете да забележите това даже по походката им; походката им е по-бавна, по-вяла. Този човек вече не работи толкова интензивно в своите крайници, в своите телесни членове и обмяната на веществата. Негърът в много по-голяма степен се проявява в подскоците, във външната подвижност, която се управлява от неговите инстинкти.
Монголоидът, жълтият жител на Азия в по-голяма степен развива вътрешния съноподобен живот и оттук цялата азиатска цивилизация носи съноподобен характер.
И така, монголоидът вече не живее изключително вътре в себе си, но вече възприема туй-онуй от Космоса. Ето защо в представителите на Азия има прекрасни поетически произведения за мирозданието, за Космоса като цяло. При негрите това го няма. Негърът поема всичко в своята система за обмяна на веществата, по същество той само «храносмила» Космоса. Представителят на Азия вдишва Космоса в себе си, той го има в своето кръвообращение.
към текста >>
Така се установява такава последователност: при човек с активен заден мозък доминира основно инстинктивният
живот
, половият
живот
(на рис., вляво).
То се появява отвътре. Затова ние имаме бяло тяло, което всичко преработва вътре, а цялата външна светлина и цялата топлина отхвърля, отразява обратно. Ние имаме бяло тяло. И докато монголоидът използва предимно средния мозък, ние, европейците, трябва да използваме предния мозък (вж. рис., вдясно).
Така се установява такава последователност: при човек с активен заден мозък доминира основно инстинктивният живот, половият живот (на рис., вляво).
Следващият човек тук (в средата) с активен среден мозък води емоционален живот, живот в чувствата, локализиран в гърдите. А ние, европейците, бедните европейци, притежаваме мисловен живот, локализиран в главата (на рис., вдясно). Вследствие от това ние почти не усещаме нашия вътрешен човек. Защото главата си я усещаме само в случай, че ни боли, в случай на нейно заболяване. В противен случай не я чувстваме.
към текста >>
Следващият човек тук (в средата) с активен среден мозък води емоционален
живот
,
живот
в чувствата, локализиран в гърдите.
Затова ние имаме бяло тяло, което всичко преработва вътре, а цялата външна светлина и цялата топлина отхвърля, отразява обратно. Ние имаме бяло тяло. И докато монголоидът използва предимно средния мозък, ние, европейците, трябва да използваме предния мозък (вж. рис., вдясно). Така се установява такава последователност: при човек с активен заден мозък доминира основно инстинктивният живот, половият живот (на рис., вляво).
Следващият човек тук (в средата) с активен среден мозък води емоционален живот, живот в чувствата, локализиран в гърдите.
А ние, европейците, бедните европейци, притежаваме мисловен живот, локализиран в главата (на рис., вдясно). Вследствие от това ние почти не усещаме нашия вътрешен човек. Защото главата си я усещаме само в случай, че ни боли, в случай на нейно заболяване. В противен случай не я чувстваме. В резултат възприемаме външния свят и по такъв начин с лекота ставаме материалисти.
към текста >>
А ние, европейците, бедните европейци, притежаваме мисловен
живот
, локализиран в главата (на рис., вдясно).
Ние имаме бяло тяло. И докато монголоидът използва предимно средния мозък, ние, европейците, трябва да използваме предния мозък (вж. рис., вдясно). Така се установява такава последователност: при човек с активен заден мозък доминира основно инстинктивният живот, половият живот (на рис., вляво). Следващият човек тук (в средата) с активен среден мозък води емоционален живот, живот в чувствата, локализиран в гърдите.
А ние, европейците, бедните европейци, притежаваме мисловен живот, локализиран в главата (на рис., вдясно).
Вследствие от това ние почти не усещаме нашия вътрешен човек. Защото главата си я усещаме само в случай, че ни боли, в случай на нейно заболяване. В противен случай не я чувстваме. В резултат възприемаме външния свят и по такъв начин с лекота ставаме материалисти. Негърът не е материалист.
към текста >>
Само че вътрешно той развива сексуалност, инстинктивен
живот
.
Защото главата си я усещаме само в случай, че ни боли, в случай на нейно заболяване. В противен случай не я чувстваме. В резултат възприемаме външния свят и по такъв начин с лекота ставаме материалисти. Негърът не е материалист. Той остава вътрешен човек.
Само че вътрешно той развива сексуалност, инстинктивен живот.
Представителят на Азия също не е материалист. Той съхранява емоционалния живот, живота на чувствата. Него не го е грижа за външния живот подобно на европееца. За последния той казва: европеецът е само инженер, изключително зает с устройството на външния живот. Вследствие от това, че на него му се налага да развива своя преден мозък, той е ориентиран предимно към външния свят.
към текста >>
Той съхранява емоционалния
живот
, живота на чувствата.
В резултат възприемаме външния свят и по такъв начин с лекота ставаме материалисти. Негърът не е материалист. Той остава вътрешен човек. Само че вътрешно той развива сексуалност, инстинктивен живот. Представителят на Азия също не е материалист.
Той съхранява емоционалния живот, живота на чувствата.
Него не го е грижа за външния живот подобно на европееца. За последния той казва: европеецът е само инженер, изключително зает с устройството на външния живот. Вследствие от това, че на него му се налага да развива своя преден мозък, той е ориентиран предимно към външния свят. Всичко е свързано именно с това.
към текста >>
Него не го е грижа за външния
живот
подобно на европееца.
Негърът не е материалист. Той остава вътрешен човек. Само че вътрешно той развива сексуалност, инстинктивен живот. Представителят на Азия също не е материалист. Той съхранява емоционалния живот, живота на чувствата.
Него не го е грижа за външния живот подобно на европееца.
За последния той казва: европеецът е само инженер, изключително зает с устройството на външния живот. Вследствие от това, че на него му се налага да развива своя преден мозък, той е ориентиран предимно към външния свят. Всичко е свързано именно с това.
към текста >>
За последния той казва: европеецът е само инженер, изключително зает с устройството на външния
живот
.
Той остава вътрешен човек. Само че вътрешно той развива сексуалност, инстинктивен живот. Представителят на Азия също не е материалист. Той съхранява емоционалния живот, живота на чувствата. Него не го е грижа за външния живот подобно на европееца.
За последния той казва: европеецът е само инженер, изключително зает с устройството на външния живот.
Вследствие от това, че на него му се налага да развива своя преден мозък, той е ориентиран предимно към външния свят. Всичко е свързано именно с това.
към текста >>
Ако човек е фанатичен, ако той е влязъл в антропософията не благодарение на вътрешния
живот
, а на основата на фанатизма, той ще подбере по адрес на американизма къде по-пиперливи ругателства; защото човек ругае маймуната, доколкото тази маймуна прилича на него самия, но представлява само негова карикатура.
Ако човек е фанатичен, ако той е влязъл в антропософията не благодарение на вътрешния живот, а на основата на фанатизма, той ще подбере по адрес на американизма къде по-пиперливи ругателства; защото човек ругае маймуната, доколкото тази маймуна прилича на него самия, но представлява само негова карикатура.
към текста >>
9.
ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, 14 март 1923 г.
GA_349 Животът на човека и животът на земята - Същност на християнството
При тези, които са били на границата на удавяне, се е появявала обзорна картина на спомените от целия им земен
живот
включая детството.
Представете си, че се къпете, и в резултат на нещастен случай се оказвате на ръба на удавяне; но вас ви спасяват. Хора, били на границата на удавяне, но спасени, често разказват за много интересни картини на спомените. Такава картина на спомените може да имате и без удавяне, ако човек върви по духовно-научния, антропософски път на развитие.
При тези, които са били на границата на удавяне, се е появявала обзорна картина на спомените от целия им земен живот включая детството.
Всичко са си спомнили. Веднага се е появявал (единен) образ на спомените. Защо? Защото, господа, физическото тяло, намиращо се във вода, прави нещо съвсем особено.
към текста >>
10.
ПЕТА ЛЕКЦИЯ, 17 март 1923 г.
GA_349 Животът на човека и животът на земята - Същност на християнството
Казвал съм ви: този, който иска да разбере човешкия духовно-душевен
живот
, трябва доста основно да изучи човека.
Казвал съм ви: този, който иска да разбере човешкия духовно-душевен живот, трябва доста основно да изучи човека.
Последния път ние изучавахме паметта. Показах ви, че паметта, спомените се явяват в човека нещо чисто духовно. Днес искам да разгледам човека от съвсем друга страна, а също да ви демонстрирам нещо от това, което вече обсъдихме. Трябва да свържем тези неща едно с друго.
към текста >>
Макар животното и да се обучава на нещо по време на своя
живот
, най-важното то прави без обучение, благодарение на вродени способности.
Нека днес да сравним развитието на животното и развитието на човека.
Макар животното и да се обучава на нещо по време на своя живот, най-важното то прави без обучение, благодарение на вродени способности.
Животното би могло да се обучи на доста малко неща, ако то вече не умееше много неща. Представете си пиленце, току-що излюпило се от яйце, което веднага кълве истински зрънца. Това качество е заложено в него. Човек трябва отначало на всичко да се учи. Има три рода дейности, на които човек трябва да се научи в най-първите години от своя живот.
към текста >>
Има три рода дейности, на които човек трябва да се научи в най-първите години от своя
живот
.
Макар животното и да се обучава на нещо по време на своя живот, най-важното то прави без обучение, благодарение на вродени способности. Животното би могло да се обучи на доста малко неща, ако то вече не умееше много неща. Представете си пиленце, току-що излюпило се от яйце, което веднага кълве истински зрънца. Това качество е заложено в него. Човек трябва отначало на всичко да се учи.
Има три рода дейности, на които човек трябва да се научи в най-първите години от своя живот.
Първо, това, което се нарича ходене. На животното това му се отдава лесно, то придобива навици за ходене много по-лесно. То стои на четири лапи, а на четири лапи е къде по-лесно да се ходи, отколкото на два крака. Когато се ходи на два крака, първо трябва да се усвои пазенето на равновесие. Животното притежава равновесието, защото то има четири лапи.
към текста >>
Представете си какъв би бил човешкият
живот
, ако човек още като дете не научаваше тези три неща: ходене, говорене и мислене!
Представете си какъв би бил човешкият живот, ако човек още като дете не научаваше тези три неща: ходене, говорене и мислене!
Ще разберете и това, че за тези три (вида дейности), ходене, говорене и мислене, на човек му е необходимо неговото тяло. В случая с ходенето това и така е ясно. Целият строеж на тялото ви показва, че за ходене на човек му е необходимо неговото тяло. Не можете да си представите как той би ходил без тяло. И така, за ходенето на човек му е нужно тялото.
към текста >>
Тази компенсация човек трябва да прави от началото на своя земен
живот
до самия му край.
В случая с говора работата стои иначе: този, който говори непрекъснато, може скоро да досади. Пък и на самия себе си той нищо добро не носи. В случая с говора работа не стои така, че човек да трябва постоянно да говори (за разлика от непрекъснатата работа на сърцето и дихателната система - бел. пр.). Той може да говори, когато иска, но може и да спре да говори. Обаче той не може да прекрати изпълняваната посредством етерното тяло компенсация на сърдечната дейност.
Тази компенсация човек трябва да прави от началото на своя земен живот до самия му край.
към текста >>
И така, в течение на целия земен
живот
трябва да удържаме етерното тяло при физическото тяло.
Сега можете да забележите разликата между астрално тяло и етерно тяло. Ако през нощта, по време на сън не компенсирахме, не поправяхме постоянно това, което е било изгорено от нас по време на деня, ние нямаше да спим, а щяхме да умираме.
И така, в течение на целия земен живот трябва да удържаме етерното тяло при физическото тяло.
Но ние не можем (в нормално състояние - бел. пр.) да говорим през нощта, когато спим; за това трябва първо да се събудим. Речта е свързана с астралното тяло. През нощта просто извличаме своето астрално тяло от нашето физическо тяло и етерно тяло. Затова през нощта дишаме малко по-различно.
към текста >>
И така, отначало човек за няколко дни има спомен за своя последен земен
живот
, подобно на това, както става при давещия се.
Физическото тяло започва сега да гори истински, защото вътре в него вече няма етерно тяло. Но в етерното тяло веднага възниква стремеж да се разпространи по целия свят. Човек след смъртта има спомени, защото те са свързани с етерното тяло, както вече съм ви казвал. Етерното тяло бързо се разпространява по целия свят. Затова за няколко дни този спомен, тази памет изчезва.
И така, отначало човек за няколко дни има спомен за своя последен земен живот, подобно на това, както става при давещия се.
Неотдавна ви обяснявах това.
към текста >>
Да допуснем, че в ежедневния
живот
човек върви.
Виждате ли, това твърди човек, който е антропософ; той не изсмуква от пръстите си тези сведения, така че какво прави? Допълнително към това, което се учи обикновено, той се учи на още нещо.
Да допуснем, че в ежедневния живот човек върви.
Той върви, това значи, че той вижда как постоянно изгаря. Но той никога не вижда как се компенсира това изгаряне. Ако би почнал да съзерцава как се компенсира горенето, какво става, когато аз придвижвам моя крак и там отново трябва през етерното тяло да се влее нещо, което компенсира горенето, той би започнал да възприема етерното тяло. В настоящо време човек е забравил за него. Той не гледа към своето етерно тяло.
към текста >>
Обаче съвременните хора казват: нека човек се научи да наблюдава външния
живот
, това му стига!
Обаче съвременните хора казват: нека човек се научи да наблюдава външния живот, това му стига!
В училище никой не гледа изучават ли децата нещо друго. Така е най-удобно. Защото хората, които знаят повече, стават непокорни. Макар че достатъчно би било да се заложат тези задатъци по време на нежната възприемчива младост, и тогава всички хора биха могли да възприемат етерното тяло.
към текста >>
Трябва например да се обърне внимание на следното: в определено време от своя дневен
живот
ти си поел в себе си вода, напил си се с вода.
Когато човек вижда вода, той обикновено не знае, че в нея се съдържат водород и кислород. Той може да отдели тези две вещества едно от друго само с помощта на галваничен апарат, с помощта на електролиза. Тогава той може да получи кислород и водород отделно един от друг, в два съда. Така и астралното тяло трябва отначало да успеем да го отделим от физическото тяло, за да можем да го възприемем. Трябва да се развие истинска наука за тези неща.
Трябва например да се обърне внимание на следното: в определено време от своя дневен живот ти си поел в себе си вода, напил си се с вода.
След това дълго време не си пил. Ти си жаден. Когато се изпитва жажда, пак има желание за пиене на вода. По същия начин, ако трябва да прозвучи говор, човек трябва първо да поиска говорът да прозвучи. Това е едно и също.
към текста >>
Желания не винаги има, докато произлизащият от етерното тяло
живот
винаги е наличен.
Откъде тогава идват тези желания? Те идват от душата. При това даже не от етерното тяло. От етерното тяло произхождат спомените. Желанията идват от астралното тяло.
Желания не винаги има, докато произлизащият от етерното тяло живот винаги е наличен.
Желанията се менят според степента им на удовлетворяване, тъй като те се намират в астралното тяло. Така научаваме за връзката между желание и астрално тяло.
към текста >>
Човек при това по-нататъшно обучение се връща все по-далеч в своя
живот
и достига до точката, когато той още е бил в детска възраст.
Но какво всъщност иска желанието? То иска астралното тяло да се намира в определено състояние. Обучавайки се все по-нататък на този метод, който ви описах с примера за изучаване на етерното тяло, човек може да продължи обучението в смисъла на изучаване на желанието.
Човек при това по-нататъшно обучение се връща все по-далеч в своя живот и достига до точката, когато той още е бил в детска възраст.
Тук той е имал чисти желания. Във времето, което не може да си спомни, той е имал чисти желания. Когато е ритал и се е мятал, той е имал чисти желания. Когато навлиза в света, детето представлява чисто желание. Човек ретроспективно се връща към това желание.
към текста >>
Човек постоянно страстно желае своето физическо тяло от последния
живот
.
Човек не познава своето астрално тяло, без прилагане на това, което описах в книгата «Как се постигат познания за висшите светове? », защото ретроспективните му спомени достигат само до тази точка в детството, когато астралното му тяло вече се е съединило с неговото физическо тяло така, че той не може повече да ги различи. Ако човек е обучен, връщайки се назад, си спомня, че бидейки съвсем малко дете, той е искал физическото тяло като цяло. Тогава човек започва да разбира какво се прави след смъртта, когато след няколко дни спомените изчезнат.
Човек постоянно страстно желае своето физическо тяло от последния живот.
Това продължава дълго. Това може да се изпробва.
към текста >>
Следващия път ще ви покажа защо се казва: човек след смъртта в продължение на една трета от времето на своя
живот
живее в астрално тяло, а само няколко дни в своето етерно тяло.
Следователно да се запознаем с астралното тяло е възможно; може да се констатира: астралното тяло става по-различно, колкото по-стар става човек. Колкото по-стар е човек, толкова повече желания развива той. Затова, когато преминава през смъртта, ако е стар, желанията му са повече, отколкото ако е още съвсем малък. В този случай желанията му са по-малко. Човек живее след смъртта в своето астрално тяло, докато не постигне отсъствие на желание за своето физическо тяло.
Следващия път ще ви покажа защо се казва: човек след смъртта в продължение на една трета от времето на своя живот живее в астрално тяло, а само няколко дни в своето етерно тяло.
Днес няма да ни стигне времето да изложим това по подробно.
към текста >>
Той изпълнява в духовния свят работа, която го прави способен отново да придобие физическо тяло в следващия земен
живот
.
След това човек съвсем се освобождава от своите желания. Тогава той вече не желае своето физическо тяло и след това настъпва нещо особено. Сега той получава не желание за своето физическо тяло, което е имал, а получава възможност от рано да се погрижи за своето физическо тяло, което ще получи в бъдеще.
Той изпълнява в духовния свят работа, която го прави способен отново да придобие физическо тяло в следващия земен живот.
Този период продължава най-дълго от всички. И така, човек отново се връща към земен живот.
към текста >>
И така, човек отново се връща към земен
живот
.
След това човек съвсем се освобождава от своите желания. Тогава той вече не желае своето физическо тяло и след това настъпва нещо особено. Сега той получава не желание за своето физическо тяло, което е имал, а получава възможност от рано да се погрижи за своето физическо тяло, което ще получи в бъдеще. Той изпълнява в духовния свят работа, която го прави способен отново да придобие физическо тяло в следващия земен живот. Този период продължава най-дълго от всички.
И така, човек отново се връща към земен живот.
към текста >>
Казвал съм ви: освен физическото тяло ние имаме още етерно тяло, астрално тяло и «аз»; всичко това се намира тук не само до раждането на човека, но и преди ембрионалния му
живот
, преди зачатието.
Обаче, господа, обяснявах ви това така, че да ви приближа до духовното.
Казвал съм ви: освен физическото тяло ние имаме още етерно тяло, астрално тяло и «аз»; всичко това се намира тук не само до раждането на човека, но и преди ембрионалния му живот, преди зачатието.
То е тук.
към текста >>
В тази догма Римската църква забранявала на хората да вярват в живота преди земния
живот
, да вярват в предекзистенцията, предсъществуването. Защо?
Но, виждате ли, има известна църковна догма[3], съдържанието на която е доста забележително. Тя се е появила скоро след като християнството се е разпространило.
В тази догма Римската църква забранявала на хората да вярват в живота преди земния живот, да вярват в предекзистенцията, предсъществуването. Защо?
Виждате ли, за да не създава животът преди земния живот грижи на хората, за да не се интересуват те от него. Вие казвате: аз вече се намирам тук; какво ме е грижа за живота преди земния ми живот? - Напротив, въпросът за живота след смъртта, за постекзистенцията много силно тревожи хората, защото на тях не им се иска животът да свършва. Това интересува хората.
към текста >>
Виждате ли, за да не създава животът преди земния
живот
грижи на хората, за да не се интересуват те от него.
Но, виждате ли, има известна църковна догма[3], съдържанието на която е доста забележително. Тя се е появила скоро след като християнството се е разпространило. В тази догма Римската църква забранявала на хората да вярват в живота преди земния живот, да вярват в предекзистенцията, предсъществуването. Защо?
Виждате ли, за да не създава животът преди земния живот грижи на хората, за да не се интересуват те от него.
Вие казвате: аз вече се намирам тук; какво ме е грижа за живота преди земния ми живот? - Напротив, въпросът за живота след смъртта, за постекзистенцията много силно тревожи хората, защото на тях не им се иска животът да свършва. Това интересува хората.
към текста >>
Вие казвате: аз вече се намирам тук; какво ме е грижа за живота преди земния ми
живот
?
Но, виждате ли, има известна църковна догма[3], съдържанието на която е доста забележително. Тя се е появила скоро след като християнството се е разпространило. В тази догма Римската църква забранявала на хората да вярват в живота преди земния живот, да вярват в предекзистенцията, предсъществуването. Защо? Виждате ли, за да не създава животът преди земния живот грижи на хората, за да не се интересуват те от него.
Вие казвате: аз вече се намирам тук; какво ме е грижа за живота преди земния ми живот?
- Напротив, въпросът за живота след смъртта, за постекзистенцията много силно тревожи хората, защото на тях не им се иска животът да свършва. Това интересува хората.
към текста >>
Какво е станало в резултат на установяването на догмата за това, че хората не трябва да надничат в живота преди земния
живот
, че те не трябва да вярват в живота преди земния
живот
?
Не можем обаче да се запознаем с живота след смъртта, ако човек не знае за живота преди зачатието. Едното без другото е невъзможно.
Какво е станало в резултат на установяването на догмата за това, че хората не трябва да надничат в живота преди земния живот, че те не трябва да вярват в живота преди земния живот?
С това на хората се отрязала перспективата, надеждата в свръхсетивното. Какъв смисъл е имало това, че именно църквата е отрязала надеждата в свръхсетивното? Смисълът тук е бил, че в този случай - доколкото човек все още се е уповавал в живота след смъртта - властта над всичко, касаещо смъртта, е придобила църквата. Защото хората нищо не са знаели за това, което става след смъртта и се облягали на всичко, което им каже църквата. Във връзка с това у хората възникнало страстно желание да вярват, преди всичко на църквата.
към текста >>
Така че на църквата установяването на догмата, че човек живее след земния
живот
, е донесло немалка полза.
С това на хората се отрязала перспективата, надеждата в свръхсетивното. Какъв смисъл е имало това, че именно църквата е отрязала надеждата в свръхсетивното? Смисълът тук е бил, че в този случай - доколкото човек все още се е уповавал в живота след смъртта - властта над всичко, касаещо смъртта, е придобила църквата. Защото хората нищо не са знаели за това, което става след смъртта и се облягали на всичко, което им каже църквата. Във връзка с това у хората възникнало страстно желание да вярват, преди всичко на църквата.
Така че на църквата установяването на догмата, че човек живее след земния живот, е донесло немалка полза.
Защото така църквата е взела под свое управление всички въпроси, касаещи смъртта.
към текста >>
11.
ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, 21 март 1923 г.
GA_349 Животът на човека и животът на земята - Същност на християнството
Спомняйки си своя
живот
, помислете за това, че сънищата, които сте сънували, не винаги сте ги запомняли.
Да се опитаме, макар и предварително, да доведем докрай това, което започнахме да разглеждаме. Често съм посочвал, че разбиране на живота възниква само тогава, когато започнем да разглеждаме съня на човека. Обикновено господства мнението, че човек проявява активност в живота от сутрин до вечер, докато сънят отново му дава сили за преодоляване на умората и така нататък. Но сънят прави много повече. Трябва както следва да осмислите това.
Спомняйки си своя живот, помислете за това, че сънищата, които сте сънували, не винаги сте ги запомняли.
Сънищата бързо се забравят, както това на всички ви е известно. В най-добрия случай става така, че се сънува сън, който след това се разказва и благодарение на разказа той се запомня. Сънищата, които не се разказват, много бързо изчезват, забравят се. Ако ретроспективно си спомняте своя живот чак до детска възраст, от тази детска възраст чак до по-късния живот към вас прииждат спомени. Но тези спомени винаги носят откъслечен, фрагментарен характер.
към текста >>
Ако ретроспективно си спомняте своя
живот
чак до детска възраст, от тази детска възраст чак до по-късния
живот
към вас прииждат спомени.
Трябва както следва да осмислите това. Спомняйки си своя живот, помислете за това, че сънищата, които сте сънували, не винаги сте ги запомняли. Сънищата бързо се забравят, както това на всички ви е известно. В най-добрия случай става така, че се сънува сън, който след това се разказва и благодарение на разказа той се запомня. Сънищата, които не се разказват, много бързо изчезват, забравят се.
Ако ретроспективно си спомняте своя живот чак до детска възраст, от тази детска възраст чак до по-късния живот към вас прииждат спомени.
Но тези спомени винаги носят откъслечен, фрагментарен характер. Когато мислите ретроспективно, (прекъсванията) съвпадат по време с времето, когато сте спали. Това са паузи, където не можете да си спомните себе си.
към текста >>
Така че при ретроспективно спомняне не обхващаме целия си
живот
; при ретроспективното спомняне винаги отпада това, което е било през нощта.
Спомените се простират от вчерашната вечер до вчерашната сутрин. След това отново следва пауза.
Така че при ретроспективно спомняне не обхващаме целия си живот; при ретроспективното спомняне винаги отпада това, което е било през нощта.
Ако опънем линията на ретроспективните спомени, времето от вечерта до сутринта ще мине неясно, без спомени, след това отново ще се появи спомен от сутринта до вечерта, пак пауза от вечерта до сутринта и така нататък. За своя живот ние можем всъщност да си спомняме само така, че цяла част от нашия живот се оказва необхваната от ретроспективните спомени. Това е съвсем очевидно. Това е времето, в течение на което ние сме спали. Сега да разгледаме човек, който не може да спи.
към текста >>
За своя
живот
ние можем всъщност да си спомняме само така, че цяла част от нашия
живот
се оказва необхваната от ретроспективните спомени.
Спомените се простират от вчерашната вечер до вчерашната сутрин. След това отново следва пауза. Така че при ретроспективно спомняне не обхващаме целия си живот; при ретроспективното спомняне винаги отпада това, което е било през нощта. Ако опънем линията на ретроспективните спомени, времето от вечерта до сутринта ще мине неясно, без спомени, след това отново ще се появи спомен от сутринта до вечерта, пак пауза от вечерта до сутринта и така нататък.
За своя живот ние можем всъщност да си спомняме само така, че цяла част от нашия живот се оказва необхваната от ретроспективните спомени.
Това е съвсем очевидно. Това е времето, в течение на което ние сме спали. Сега да разгледаме човек, който не може да спи. Знаете, че някои хора се оплакват, че не могат да спят. Обаче повечето такива оплаквания не трябва да се приемат сериозно; някои хора разказват, че през нощта те въобще не спят.
към текста >>
Колко време прекарваме в сън в течение на целия наш
живот
между раждането и смъртта?
Колко време прекарваме в сън в течение на целия наш живот между раждането и смъртта?
Виждате ли, господа, промеждутъкът на съня е най-дълъг при най-малкото дете. Детето след раждането си почти през цялото време спи. След това времето на съня постепенно се съкращава и то спи все по-малко. Когато човек остарее и направи ретроспективна сметка, той може да каже, че е проспал една трета от своя живот. Това е напълно нормално.
към текста >>
Когато човек остарее и направи ретроспективна сметка, той може да каже, че е проспал една трета от своя
живот
.
Колко време прекарваме в сън в течение на целия наш живот между раждането и смъртта? Виждате ли, господа, промеждутъкът на съня е най-дълъг при най-малкото дете. Детето след раждането си почти през цялото време спи. След това времето на съня постепенно се съкращава и то спи все по-малко.
Когато човек остарее и направи ретроспективна сметка, той може да каже, че е проспал една трета от своя живот.
Това е напълно нормално. Една трета от живота се прекарва в сън.
към текста >>
Една трета от своя
живот
човек трябва да посвети на съня.
Само че днес хората неохотно си спомнят за това, което отдавна е известно. Още в самото начало на XIX столетие хората, писали по тази тема, са заявявали: човек трябва 8 часа да работи, 8 часа да се занимава със своите работи и 8 часа да спи. Получават се 16 часа бодърстване и 8 часа сън, и така, 3 Х 8 = 24 часа. Така че продължителността на съня съставлява една трета от 24 часа. Това е било вярно наблюдение.
Една трета от своя живот човек трябва да посвети на съня.
Хората днес малко ги е грижа за това, колко важен за живота е сънят, нали така, защото те днес въобще не мислят какво представляват душата и духът. Тях ги е грижа само за това, което човек преживява телесно, в състояние на бодърстване, докато духът и душата не ги занимават. Работата стои така, че хората днес в практическия живот често казват: Боже мой, прекрасно е да поспиш, но за това би трябвало да ти се доспи. И ето, те пият ли пият много бира вечер, за да заспят по-лесно. Но работа тук е в това, че трябва да се разбере колко голямо значение има сънят.
към текста >>
Работата стои така, че хората днес в практическия
живот
често казват: Боже мой, прекрасно е да поспиш, но за това би трябвало да ти се доспи.
Така че продължителността на съня съставлява една трета от 24 часа. Това е било вярно наблюдение. Една трета от своя живот човек трябва да посвети на съня. Хората днес малко ги е грижа за това, колко важен за живота е сънят, нали така, защото те днес въобще не мислят какво представляват душата и духът. Тях ги е грижа само за това, което човек преживява телесно, в състояние на бодърстване, докато духът и душата не ги занимават.
Работата стои така, че хората днес в практическия живот често казват: Боже мой, прекрасно е да поспиш, но за това би трябвало да ти се доспи.
И ето, те пият ли пият много бира вечер, за да заспят по-лесно. Но работа тук е в това, че трябва да се разбере колко голямо значение има сънят.
към текста >>
Първото, което настъпва при това, е, както ви казах, че на човек му се появяват мисли в качеството на спомени за целия му
живот
.
Представете си сега, че човек умира и сваля от себе си своето тяло; той вече няма тяло.
Първото, което настъпва при това, е, както ви казах, че на човек му се появяват мисли в качеството на спомени за целия му живот.
Още след няколко дни те се губят. Те се разсейват по целия свят. Но след това в човека остава симпатия по отношение на това, което е преживяло неговото тяло. Тази симпатия по отношение на това, което е преживяло неговото тяло, той сега трябва постепенно да изгуби. Това е първото, което правим след смъртта: трябва да се разделим със симпатията към нашето тяло.
към текста >>
Затова загубата на симпатия (към тялото) продължава след смъртта една трета от целия
живот
.
Колко продължава промеждутъкът от време, който ни е необходим за възстановяване на симпатията към тялото, ако сме преживели един ден? Той продължава една трета част от деня (денонощието).
Затова загубата на симпатия (към тялото) продължава след смъртта една трета от целия живот.
Ако човек, да кажем, е бил на тридесет години, за освобождаване от тялото, за загуба на симпатията към света и живота са му необходими примерно десет години - всичко това, разбира се, е приблизително. Следователно човек след смъртта отначало има два дена, когато пред него се изправя един ретроспективен спомен, и след това в него започва процес на отвикване от тези ретроспективни спомени, който продължава една трета част от живота, преживян от него на Земята. За отделния човек тази цифра е усреднена, тъй като при един това може да продължи по-дълго, а при друг - по-кратко, защото един има по-голяма симпатия към тялото си, той повече се е обичал, докато друг се е обичал по-малко и така нататък. Следователно след смъртта ние правим това, което може да се нарече: отвикване на човека от всичко, което го е свързвало с неговото тяло.
към текста >>
Следователно след смъртта човек, завършвайки една трета от продължителността на своя
живот
, продължава да живее по-нататък само в своя «аз».
Той се е намирал вътре във физическото тяло двадесет години, а десет години той не се е намирал там. В течение на тези десет години, когато той не се е намирал в своето физическо тяло, които той е проспал, след смъртта все още иска отново да се окаже вътре във физическото тяло. Ето защо след смъртта човек действа в своето астрално тяло в течение на една трета от живота, който е провел тук, на Земята. След изтичането на този срок астрално тяло се удовлетворява. И тогава човек живее само в своя «аз».
Следователно след смъртта човек, завършвайки една трета от продължителността на своя живот, продължава да живее по-нататък само в своя «аз».
към текста >>
След като в течение на една трета от предишния си
живот
човек отхвърли симпатията към тялото, той започва да се учи от целия Космос, да се учи на това, как отново да стане човек.
Само си представете, когато ви дават тази «храчка», тази разрушена материя, и вие трябва да възсъздадете там вътре всичко това! Вие не бихте могли да направите това. Виждате ли, когато «азът» остава след смъртта сам, той трябва да се учи от целия свят, за да може след това да го възсъздаде, да възпроизведе целия този свят.
След като в течение на една трета от предишния си живот човек отхвърли симпатията към тялото, той започва да се учи от целия Космос, да се учи на това, как отново да стане човек.
Това продължава по-дълго, отколкото продължава животът му на Земята, а на Земята работата върви така, че на него не му се налага да учи толкова много. По същество мнозинството днес се учи много малко. Доста странно и куриозно е това, че учените се учат най-малко, защото това, което те учат, за нищо не става. Знанията им са годни само да разбереш как изглежда трупът, те са непригодни за разбиране на живия организъм. Но «азът» трябва да се учи на това след смъртта.
към текста >>
В обикновения
живот
на човека не му се удава да надникне толкова далеч назад.
Виждате ли, ако благодарение на упражненията, описани от мен в книгата «Как се постигат познания за висшите светове? » човек достига възможност да си спомни времето, което в противен случай не си спомня, спомни си времето, когато е бил съвсем малко дете, тогава той постига, в какво се състои животът на младенеца, който още нищо не знае за света, който се нуждае само от своето тяло, само се мята; той още живее само в очите, живее в ушите, но не разбира всичко това.
В обикновения живот на човека не му се удава да надникне толкова далеч назад.
Той казва: че какво ме интересува моето детство. Но ако някой използва познавателните ресурси и надникне назад в това кратко време, за което обикновено не си спомняме, той ще види какво се прави в това време. В човека отначало възниква страшно неприятно чувство, ако той се върне към това време. Защото същността на цялото това мятане на малкото детенце се състои в това, че човек се старае да забрави цялото свое знание за Космоса; той предава това космическо знание на тялото, което след това става негов носител. След това тялото може в течение на живота да вземе върху себе си това знание.
към текста >>
Виждате ли, господа, ако човечество и по-нататък продължи да живее така, както живее днес, ако и по-нататък продължи да се грижи само за външното, в бъдеще ще се раждат хора, които въобще няма да могат с ръка да мръднат, тъй като на нищо не са се научили в периода до следващия
живот
.
Виждате ли, господа, ако човечество и по-нататък продължи да живее така, както живее днес, ако и по-нататък продължи да се грижи само за външното, в бъдеще ще се раждат хора, които въобще няма да могат с ръка да мръднат, тъй като на нищо не са се научили в периода до следващия живот.
към текста >>
Днес исках да ви дам понятия, позволяващи да се види, че съвсем не е лекомислено твърдението за това как се държи «азът» след смъртта, как човек, връщайки се отново (на Земята), трябва сам да строи своя
живот
в неподреденото вещество.
Към въпроса за това как се повтаря животът, ние пак ще се върнем.
Днес исках да ви дам понятия, позволяващи да се види, че съвсем не е лекомислено твърдението за това как се държи «азът» след смъртта, как човек, връщайки се отново (на Земята), трябва сам да строи своя живот в неподреденото вещество.
Знанието за това е получено на основата на обективни факти.
към текста >>
Да съпоставим това, което знаем за края на човешкия
живот
, за това как човек постепенно губи своето етерно тяло и своето астрално тяло; да го съпоставим с това, че после «азът» трябва отново да се спусне долу, за да си построи свое астрално тяло и така нататък.
Ето за какво става дума тук. Макар и да не върви толкова бързо, ще отговоря докрай на зададения въпрос.
Да съпоставим това, което знаем за края на човешкия живот, за това как човек постепенно губи своето етерно тяло и своето астрално тяло; да го съпоставим с това, че после «азът» трябва отново да се спусне долу, за да си построи свое астрално тяло и така нататък.
Тогава ще се приближим към това как човек отново и отново се спуска долу. След това ще се приближим и към това време, когато човек въобще ще се освободи от всички свои земни животи, когато няма да трябва отново да слиза долу. Тогава ще отговорим също и на въпроса: кога за първи път се е появил човек? Кога му е било поставено началото? Някога му е било сложено начало, като на своего рода растение.
към текста >>
12.
СЕДМА ЛЕКЦИЯ, 4 април 1923 г.
GA_349 Животът на човека и животът на земята - Същност на християнството
Той продължава: «Тук би трябвало да кажем още няколко думи за «аза», защото покрай другото трябва да се разбере, че човек, започвайки от този период на своя
живот
, когато се развива съзнанието, постоянно се чувства като една и съща личност, като един и същи «аз»!
Всичко преживявано от човека той сравнява с военен контингент, с рота войници. И така, всичко преживяно от мен в детството, моите игри и моите преживявания, чувства при играта, всичко това е един взвод войници; всичко преживяно от мен по-късно - друг взвод войници и така нататък; чак до ден-днешен аз обобщавам всичко това, съединявам го, по-добно на формирането на войнско подразделение от отделните войници; това аз наричам «аз». Така казва авторът на книгата. Следователно всички отделни душевни преживявания той сравнява с рота войници, които обединява, формира ги както се полага в случая; той не казва: Мюлер, Леман и така нататък - той казва: дванадесета рота и така нататък. И така, всичко, което човек преживява като «аз» в своята душа, авторът на книгата свежда до рота войници.
Той продължава: «Тук би трябвало да кажем още няколко думи за «аза», защото покрай другото трябва да се разбере, че човек, започвайки от този период на своя живот, когато се развива съзнанието, постоянно се чувства като една и съща личност, като един и същи «аз»!
» Авторът на книгата следователно казва: човекът в края на краищата трябва да се отучи от това, да се чувства като един «аз», той трябва да се приучи, че «азът» е само нещо подобно на войници, обединени в рота.
към текста >>
Следователно в течение на целия
живот
на Земята именно «азът» се запазва.
На вас съвсем не ви идва в главата да кажете, че този «аз» не е същият, който е бил някога, в шавливото дете. Да допуснем, че сте вече на четиридесет години; това значи, че към тридесет и третата година вие вече сте загубили едно тяло; към двадесет и шестата година сте загубили второ тяло; към деветнадесетата година сте загубили трето тяло, към дванадесетата сте изгубили четвърто тяло, а към петата година - пето тяло. (Има се предвид пълната смяна на тъканите в тялото, ставаща за седем години. - Бел. пр.). Вие сте изгубили пет тела, но вашият «аз» си остава същия.
Следователно в течение на целия живот на Земята именно «азът» се запазва.
към текста >>
Този «аз» в течение на земния
живот
дирижира, управлява тялото.
Този «аз» обаче може да прави нещо с вашето тяло; «азът» може да управлява, да дирижира тялото, което подлежи на загуба. Виждате ли, ако аз вървя, моите крака, въпреки че са стари, в действителност съдържат вещество едва с шест или седемгодишна давност. Но аз ги дирижирам посредством стария «аз», който е бил тук и когато съм бил дете и съм търчал навсякъде. Този «аз» все още бяга.
Този «аз» в течение на земния живот дирижира, управлява тялото.
към текста >>
Ние не бихме могли в първите седем години да водим нормален
живот
.
Виждате ли, ако нямаше слънчева светлина, която свети през нашите очи, намиращият се около нас етер не би могъл да работи над нас.
Ние не бихме могли в първите седем години да водим нормален живот.
В течение на тези първи седем години детето изпитва само чувства. На реч то се обучава посредством подражание. Но в това подражание е заложено чувство, заложено е усещане. Ние трябва да кажем: светлината не може да предизвика осезателно усещане, тя не може да се усети с пипане. Ако ние се учим на говор, основавайки се на усещания, в тези случаи в нас действа нещо друго.
към текста >>
Защото, виждате ли, ако посредством насочено от главата действие на етерното тяло аз съзидавам моето (физическо) тяло, целият ми
живот
би могъл да протече подобно на скулптура (тоест в неподвижност - бел. пр.).
Обаче всичко, което току-що ви описах, още не ме води дотам, че да мога да ходя.
Защото, виждате ли, ако посредством насочено от главата действие на етерното тяло аз съзидавам моето (физическо) тяло, целият ми живот би могъл да протече подобно на скулптура (тоест в неподвижност - бел. пр.).
При това аз бих могъл да построя тяло, бих могъл да рева като лъв; такова реване би могло да се произведе посредством астралното тяло. Но ако аз, бидейки дете, искам да ходя и да пазя при това равновесие, ако искам да използвам волята си за ходене, за хващане, за пазене на равновесие, за действията, за които казвам: аз ходя, аз хващам, аз намирам равновесие -в тези случаи в своите права трябва да встъпи «азът», тоест нещо друго, освен етерното тяло и астралното тяло. Този «аз» живее в крайниците и в обмяната на веществата. Ако привеждате в движение крайниците, тук се проявява «азът». Така че освен физическото тяло в човека има още три части: вие имате етерно тяло, астрално тяло и «аз» (схемата в рис.)
към текста >>
Представете си, ако бихте могли да спите в продължение на целия си
живот
- това би била мила история.
По време на сън вие вярвате, че всичко това е действителност. Понякога се събуждате в голям страх, когато например (в съня) сте стояли над пропаст и поради световъртеж сте паднали долу. Пробуждате се в пот. Защо? Вие приемате пропастта за действителност. Спокойно си лежите в кревата, това съвсем не е опасно, но се пробуждате от опасността, която сте видели в картините на съня.
Представете си, ако бихте могли да спите в продължение на целия си живот - това би била мила история.
Има такива, който спят през целия си живот.
към текста >>
Има такива, който спят през целия си
живот
.
Понякога се събуждате в голям страх, когато например (в съня) сте стояли над пропаст и поради световъртеж сте паднали долу. Пробуждате се в пот. Защо? Вие приемате пропастта за действителност. Спокойно си лежите в кревата, това съвсем не е опасно, но се пробуждате от опасността, която сте видели в картините на съня. Представете си, ако бихте могли да спите в продължение на целия си живот - това би била мила история.
Има такива, който спят през целия си живот.
към текста >>
Но с целия си буден
живот
ние участваме в това въртене.
Някои хора не искат даже да се въртят заедно със Земята около Слънцето, нали така?!
Но с целия си буден живот ние участваме в това въртене.
Виждате ли, ако прекарвахме целия си живот в сънища, лежейки в кревата някъде в Европа, някой би могъл да вземе нашето тяло и без да ни разбужда, да го качи на кораб за Америка. Това, разбира се, би следвало да направи ангелът, защото човек не би могъл да направи всичко това толкова тихо. Така че нас биха могли да ни въдворят в Америка. Ние бихме продължили да сънуваме и даже няма да разберем какво са направили с нас. Защото когато спим и сънуваме, не знаем даже как да си пипнем носа или как с лявата ръка да пипнем дясната.
към текста >>
Виждате ли, ако прекарвахме целия си
живот
в сънища, лежейки в кревата някъде в Европа, някой би могъл да вземе нашето тяло и без да ни разбужда, да го качи на кораб за Америка.
Някои хора не искат даже да се въртят заедно със Земята около Слънцето, нали така?! Но с целия си буден живот ние участваме в това въртене.
Виждате ли, ако прекарвахме целия си живот в сънища, лежейки в кревата някъде в Европа, някой би могъл да вземе нашето тяло и без да ни разбужда, да го качи на кораб за Америка.
Това, разбира се, би следвало да направи ангелът, защото човек не би могъл да направи всичко това толкова тихо. Така че нас биха могли да ни въдворят в Америка. Ние бихме продължили да сънуваме и даже няма да разберем какво са направили с нас. Защото когато спим и сънуваме, не знаем даже как да си пипнем носа или как с лявата ръка да пипнем дясната. И въпреки това, господа, по такъв начин ние бихме провели целия си живот.
към текста >>
И въпреки това, господа, по такъв начин ние бихме провели целия си
живот
.
Виждате ли, ако прекарвахме целия си живот в сънища, лежейки в кревата някъде в Европа, някой би могъл да вземе нашето тяло и без да ни разбужда, да го качи на кораб за Америка. Това, разбира се, би следвало да направи ангелът, защото човек не би могъл да направи всичко това толкова тихо. Така че нас биха могли да ни въдворят в Америка. Ние бихме продължили да сънуваме и даже няма да разберем какво са направили с нас. Защото когато спим и сънуваме, не знаем даже как да си пипнем носа или как с лявата ръка да пипнем дясната.
И въпреки това, господа, по такъв начин ние бихме провели целия си живот.
Ако в течение на целия си живот човек спеше и сънуваше, животът би представлявал нещо съвсем различно; ние бихме могли например да летим на сън. Само на Земята ние не можем да летим: на сън човек лети. Бихме могли да се смятаме за съвсем друго същество и така нататък.
към текста >>
Ако в течение на целия си
живот
човек спеше и сънуваше, животът би представлявал нещо съвсем различно; ние бихме могли например да летим на сън.
Това, разбира се, би следвало да направи ангелът, защото човек не би могъл да направи всичко това толкова тихо. Така че нас биха могли да ни въдворят в Америка. Ние бихме продължили да сънуваме и даже няма да разберем какво са направили с нас. Защото когато спим и сънуваме, не знаем даже как да си пипнем носа или как с лявата ръка да пипнем дясната. И въпреки това, господа, по такъв начин ние бихме провели целия си живот.
Ако в течение на целия си живот човек спеше и сънуваше, животът би представлявал нещо съвсем различно; ние бихме могли например да летим на сън.
Само на Земята ние не можем да летим: на сън човек лети. Бихме могли да се смятаме за съвсем друго същество и така нататък.
към текста >>
Но помислете само, ако цял
живот
сме спали и сме сънували, около нас се е разгръщал някакъв свят.
Но помислете само, ако цял живот сме спали и сме сънували, около нас се е разгръщал някакъв свят.
И ето, ние се събуждаме и казваме: аз се събудих, сънувах, че през нощта - привеждам най-ярък, многозначителен пример - са ме обесили или са ми отсекли главата. Господа, ако човек е прекарал целия си живот в сънища, той би почнал да смята, че него действително са го обезглавили. В дадения случай това не би било за човека толкова вредно, колкото тук. Той, възможно е, не един път е преживявал на сън, че са го обезглавили, и вярва, че това не е толкова вредно. И ето, сега човек се събужда; той вижда, че със себе си в завивките той е взел книга.
към текста >>
Господа, ако човек е прекарал целия си
живот
в сънища, той би почнал да смята, че него действително са го обезглавили.
Но помислете само, ако цял живот сме спали и сме сънували, около нас се е разгръщал някакъв свят. И ето, ние се събуждаме и казваме: аз се събудих, сънувах, че през нощта - привеждам най-ярък, многозначителен пример - са ме обесили или са ми отсекли главата.
Господа, ако човек е прекарал целия си живот в сънища, той би почнал да смята, че него действително са го обезглавили.
В дадения случай това не би било за човека толкова вредно, колкото тук. Той, възможно е, не един път е преживявал на сън, че са го обезглавили, и вярва, че това не е толкова вредно. И ето, сега човек се събужда; той вижда, че със себе си в завивките той е взел книга. Когато се е въртял, книгата се е оказала отзад. Той е положил главата на ръба на книгата, било му е неприятно, и ето, в съня му се присънва, че го обезглавяват.
към текста >>
Обаче ако хората прекарваха в сън целия си
живот
, те биха смятали света на сънищата за единствено реален.
Следователно трябва отначало да се събудиш. Обяснение се намира, като си събуден.
Обаче ако хората прекарваха в сън целия си живот, те биха смятали света на сънищата за единствено реален.
Ние започваме да смятаме света на сънищата за фантастичен само тогава, когато сме се събудили.
към текста >>
Работата е там, че ако тази висша наука за пробуждане бъде приета истински сериозно, за живота след смъртта и за живота преди земния
живот
ще се говори по същия начин, както се говори за този земен
живот
.
«Азът» също трябва отначало да се приближи към физическото тяло, да го приведе в равновесие във външния свят. Благодарение на това човек се учи да владее своите крайници, привеждайки ги в движение, а също да регулира обмяната на веществата в съответствие с движенията. И така, човек донася със себе си от духовния свят свое етерно тяло, астрално тяло и «аз». Това, което е донесъл със себе си, идвайки в този свят, той отново го отнася, преминавайки през смъртта. Вече ви обяснявах как става това.
Работата е там, че ако тази висша наука за пробуждане бъде приета истински сериозно, за живота след смъртта и за живота преди земния живот ще се говори по същия начин, както се говори за този земен живот.
Ще направим това следващия път. Тогава ще бъде завършен отговорът на въпроса за това, какво представлява човекът, когато той няма тяло, а именно в периода до зачатието.
към текста >>
13.
ОСМА ЛЕКЦИЯ, 9 април 1923 г.
GA_349 Животът на човека и животът на земята - Същност на християнството
Говорих ви за общото отношение на духовно-душевното начало в човека към сетивния, към физическия
живот
.
Днес ще се опитаме да продължим изложението, провеждано от нас в последно време.
Говорих ви за общото отношение на духовно-душевното начало в човека към сетивния, към физическия живот.
Днес искам да продължа тази тема. Вече съм ви обръщал внимание, че ако човек иска нещо да научи за тези неща, той не трябва да казва: разсъдъкът, който притежавам, трябва да разбира всичко, ако той нещо не може да разбере, значи то не съществува; каквото разсъдъкът не разбира, него го няма. Трябва да се мисли за развитието, което човек прави даже в обикновения живот. Представете си какво би било, ако се намирахме на нивото на тригодишно дете! Ние бихме гледали на света по съвсем различен начин.
към текста >>
Трябва да се мисли за развитието, което човек прави даже в обикновения
живот
.
Днес ще се опитаме да продължим изложението, провеждано от нас в последно време. Говорих ви за общото отношение на духовно-душевното начало в човека към сетивния, към физическия живот. Днес искам да продължа тази тема. Вече съм ви обръщал внимание, че ако човек иска нещо да научи за тези неща, той не трябва да казва: разсъдъкът, който притежавам, трябва да разбира всичко, ако той нещо не може да разбере, значи то не съществува; каквото разсъдъкът не разбира, него го няма.
Трябва да се мисли за развитието, което човек прави даже в обикновения живот.
Представете си какво би било, ако се намирахме на нивото на тригодишно дете! Ние бихме гледали на света по съвсем различен начин. Тригодишното дете гледа на света различно от възрастния човек. Тригодишното дете може още на много да се научи, да добие навици. То всъщност още спи по отношение на живота.
към текста >>
Виждате ли, трябва да бъде съвсем ясно поне едно, че пробуждането от ежедневния
живот
към истинското знание действително съществува, както съществува пробуждането от съня и сънуването към ежедневния
живот
.
Виждате ли, трябва да бъде съвсем ясно поне едно, че пробуждането от ежедневния живот към истинското знание действително съществува, както съществува пробуждането от съня и сънуването към ежедневния живот.
Трябва да приемете за сведение, че може да се научи нещо за света, но само в случай, че от по-висока гледна точка се гледа към това, което се разиграва в него, подобно на това, както сънищата трябва да ги разглеждаме от гледна точка на будното съзнание. Пробуждайки се, човек разбира, че сънят не е действителност, че сънят зависи от будния живот. Последния път ви казах: ако човек никога не се пробуждаше, щеше да смята за единствено реално това, което сънува.
към текста >>
Пробуждайки се, човек разбира, че сънят не е действителност, че сънят зависи от будния
живот
.
Виждате ли, трябва да бъде съвсем ясно поне едно, че пробуждането от ежедневния живот към истинското знание действително съществува, както съществува пробуждането от съня и сънуването към ежедневния живот. Трябва да приемете за сведение, че може да се научи нещо за света, но само в случай, че от по-висока гледна точка се гледа към това, което се разиграва в него, подобно на това, както сънищата трябва да ги разглеждаме от гледна точка на будното съзнание.
Пробуждайки се, човек разбира, че сънят не е действителност, че сънят зависи от будния живот.
Последния път ви казах: ако човек никога не се пробуждаше, щеше да смята за единствено реално това, което сънува.
към текста >>
Това означава, че ако цял
живот
се намирахме вън от нашето тяло, в течение на целия този
живот
ние бихме се предавали само на всевъзможни фантазии.
А как бихме могли да ги получим в неизкривен вид? В неизкривен вид ние не можем да ги получим. Само нашето тяло ги прави неизкривени, обективни. В противен случай вечно би ни се налагало да виждаме изригващия Везувий, чувайки навън възклицанието «Горим! » Нашите очи са организирани по толкова чуден начин, че само през тях ние можем да виждаме правилно.
Това означава, че ако цял живот се намирахме вън от нашето тяло, в течение на целия този живот ние бихме се предавали само на всевъзможни фантазии.
Тялото ни дава възможност да виждаме живота по нормален начин.
към текста >>
Ние всъщност сме фантасти в този земен
живот
.
И така, разглеждайки себе си извън нашето тяло, когато реално се намираме в «аза» и в душата си, откриваме, че ние сме фантасти, създаващи в своя «аз» всячески илюзорни представи. Тези представи ние, връщайки се в тялото си при сутрешното пробуждане, трябва да подредим, да обективизираме. На нашето тяло сме задължени, че виждаме нещата обективно, по нормален, подреден начин.
Ние всъщност сме фантасти в този земен живот.
Сънят ни показва, какви реално сме в земния живот.
към текста >>
Сънят ни показва, какви реално сме в земния
живот
.
И така, разглеждайки себе си извън нашето тяло, когато реално се намираме в «аза» и в душата си, откриваме, че ние сме фантасти, създаващи в своя «аз» всячески илюзорни представи. Тези представи ние, връщайки се в тялото си при сутрешното пробуждане, трябва да подредим, да обективизираме. На нашето тяло сме задължени, че виждаме нещата обективно, по нормален, подреден начин. Ние всъщност сме фантасти в този земен живот.
Сънят ни показва, какви реално сме в земния живот.
към текста >>
Ако човек достига истинското разбиране на нещата, като е изпитал определено пробуждане в своето познание, той още повече вижда: човек в своя земен
живот
има това, за което мечтае, за което вижда сънища.
Ако човек достига истинското разбиране на нещата, като е изпитал определено пробуждане в своето познание, той още повече вижда: човек в своя земен живот има това, за което мечтае, за което вижда сънища.
По същество той е фантазьор и само благодарение на тялото му на него се удава да установи порядък в себе си, да подреди себе си. Когато истински спи, той се намира в безсилно, безсъзнателно състояние. Той не може да възприема нищо от света. Намирайки се частично в своето тяло, той възприема света във фантастичен вид.
към текста >>
Главният мозък също би си останал неподвижен и не би работил, ако през него не протичаше токът на душевния
живот
.
Да разгледаме главния мозък на току-що родено дете и главния мозък на седемгодишно дете. При седемгодишното става нещо, което формира неговия главен мозък. Сам по себе си главният мозък нищо не може да направи. Електродвигателят действа на основата на магнетизма, цялото движение във фабриката зависи от този електродвигател. Но отначало трябва да се включи електрическият ток, иначе този електродвигател няма да заработи и ще си остане неподвижен.
Главният мозък също би си останал неподвижен и не би работил, ако през него не протичаше токът на душевния живот.
В детето протича значително по-мощният ток на душевния живот, тъй като детето чак до смяната на зъбите работи над създаването на целия главен мозък, при това предимно в най-първите години от живота. Затова ви казах, че Жан Пол[1], който е бил много умен човек, е казал: човек за своите първи три години от живота учи доста повече, отколкото за три години в университета. Това, над което му се налага да работи, изисква много по-голямо изкуство, отколкото всичко, над което той работи впоследствие.
към текста >>
В детето протича значително по-мощният ток на душевния
живот
, тъй като детето чак до смяната на зъбите работи над създаването на целия главен мозък, при това предимно в най-първите години от живота.
При седемгодишното става нещо, което формира неговия главен мозък. Сам по себе си главният мозък нищо не може да направи. Електродвигателят действа на основата на магнетизма, цялото движение във фабриката зависи от този електродвигател. Но отначало трябва да се включи електрическият ток, иначе този електродвигател няма да заработи и ще си остане неподвижен. Главният мозък също би си останал неподвижен и не би работил, ако през него не протичаше токът на душевния живот.
В детето протича значително по-мощният ток на душевния живот, тъй като детето чак до смяната на зъбите работи над създаването на целия главен мозък, при това предимно в най-първите години от живота.
Затова ви казах, че Жан Пол[1], който е бил много умен човек, е казал: човек за своите първи три години от живота учи доста повече, отколкото за три години в университета. Това, над което му се налага да работи, изисква много по-голямо изкуство, отколкото всичко, над което той работи впоследствие.
към текста >>
Става съвсем очевидно и ясно, че в течение на земния
живот
човек се превръща в голямо магаре!
Ако човек по-късно овладява способността за ретроспективен преглед на живота, горепосочената загуба го хвърля в ужас. Защото бидейки четиринадесетгодишен юноша, човек още отчасти притежава тези възможности, които в цялата си пълнота и сила са съществували у него на тригодишна възраст или веднага след раждането. Тогава възможностите са били максимални; на четиринадесет години възможностите на човека значително са се съкратили. Когато навърши тридесет години, неговите способности се простират само толкова, че той може още да храносмила - но способността активно да формира, да строи нещо, той губи. Когато човек достига петдесет или шестдесет години, по отношение на работата по формиране и усъвършенстване на човешкото тяло той наистина става магаре.
Става съвсем очевидно и ясно, че в течение на земния живот човек се превръща в голямо магаре!
Необходимо е да се осъзнае това: на възраст от двадесет до тридесет години ти губиш някаква част от своята мъдрост. Но във възрастта от тридесет до четиридесет години ти губиш значително повече. А още по-късно човек става наистина страшно магаре по отношение на всичко, което трябва да се изработва вътрешно.
към текста >>
И така, важно е да забележите следното: в какво магаре се превръщаш ти в течение на своя
живот
.
И така, важно е да забележите следното: в какво магаре се превръщаш ти в течение на своя живот.
Това е много важна страна от живота. При това човек не става нескромен, а наопаки, той става изключително скромен. Истинското познание му позволява да забележи: когато си бил малко дете, ти всъщност си седял на магарето и сам си го подкарвал. Сега, когато си станал старец, ти самият си се превърнал в това магаре. Виждате ли, налага се да прибягвам до силни изрази, иначе нищо няма да се получи.
към текста >>
Тук е необходимо да се изследват сънищата, да се изследва как се изменя характерът им в хода на земния
живот
.
По такъв начин стигаме също и до това, какво означава сънят. Вече и сами сте преживявали, че насън може да си въобразите, че сте даже китайски император или някой друг. Има още много други сънища. Може да ви се присъни всичко. Но какво ни показва сънят?
Тук е необходимо да се изследват сънищата, да се изследва как се изменя характерът им в хода на земния живот.
към текста >>
По-късно сънищата също могат да бъдат много интересни, ако човек не води подреден
живот
; сънищата винаги ще бъдат хаотични, неподредени.
Всичко това е фино разработено. То и трябва да бъде фино разработено. Господа, такава разработка би била невъзможна на основата на земното знание. На основата на земното знание може да се построи машина, но главен мозък на основата на земното знание не може да се построи! В сънищата на малките деца още може точно да се забележи, че съдържанието на сънищата при тях е тяхната работа по формирането на главния им мозък.
По-късно сънищата също могат да бъдат много интересни, ако човек не води подреден живот; сънищата винаги ще бъдат хаотични, неподредени.
Илюзорността отново е обусловена от това, че човек така малко знае за своето физическо тяло, бидейки вън от него.
към текста >>
пр.), защото мъдростта, получена от него при слизането му в земния
живот
, в хода на (земния)
живот
се губи и се трансформира в магарешко начало (магарешкото начало не е само метафора, а реално присъства във формообразуващите сили, за което древните са знаели.
Следователно причината (за илюзорността на съня) е това, че човек така малко знае за своето физическо тяло (няма се предвид външното знание - бел.
пр.), защото мъдростта, получена от него при слизането му в земния живот, в хода на (земния) живот се губи и се трансформира в магарешко начало (магарешкото начало не е само метафора, а реално присъства във формообразуващите сили, за което древните са знаели.
При посвещението в Елевзинските мистерии неофита, освен другото, са го завивали в прясна кожа от животно - елен или магаре, което му е давало възможност да преживее свръхсетивния свят на божествата и демоните. Апулей в своята повест «Златното магаре» в иносказателна форма разказва за такова посвещение - бел. пр.). Събуждайки се, човек си казва: ако повярваш в това, което ти се е присънило - че си китайски император, - ти наистина си магаре. Но бидейки извън тялото, самостоятелно ние не можем да развием нищо друго освен магарешко начало. Ние напълно губим способността, която имаме като младенци - способността по правилен начин да градим своето тяло.
към текста >>
Обаче антропософията твърди, че не следва да се доверяваме на сънища, доколкото тези сънища откриват следното: ние не можем да правим това, което сме можели да правим, встъпвайки в земния
живот
, встъпвайки в него със смътно, безсъзнателно знание, бидейки малки деца.
Господа, на всичко това ние трябва да се научим в периода между два земни живота. Между два земни живота ние трябва да се научим на това, което не може човек, виждащ сънища. Виждате ли, има врагове и противници на антропософията, които казват: е, това са само хора, които искат да виждат сънища; всевъзможните фантазии те изкарват като истини за света.
Обаче антропософията твърди, че не следва да се доверяваме на сънища, доколкото тези сънища откриват следното: ние не можем да правим това, което сме можели да правим, встъпвайки в земния живот, встъпвайки в него със смътно, безсъзнателно знание, бидейки малки деца.
В антропософията ние изясняваме, че такава способност сме усвоили в света, който не е земният свят, защото в земния свят - по отношение на нашия собствен «аз» - можем да строим само едни фантазии. Колкото и прекрасен да е този свят, в него можем да строим само фантазии относно нашия собствен «аз». Всичко, което касае нашето тяло, отношението към нашето тяло и връзките с него, ние трябва да усвоим в другия свят.
към текста >>
«Бързо» - това означава целия наш
живот
.
Това става почти по същия начин, както при вземането на изпит. Готвейки се за изпит, на човек понякога му се налага да се бъхти година-две. Но материалът се забравя много бързо, изключително бързо. Така стои работата и с това знание, което ни е необходимо за създаването на своето тяло; ние също бързо забравяме това знание. Само че в дадения случай думата «бързо» ще означава нещо различно, отколкото в случая с изпита.
«Бързо» - това означава целия наш живот.
Когато умираме, забравяме почти всичко, което сме донесли със себе си при нашето раждане, спускайки се в земния живот. Продължителността на нашия живот съвпада примерно с продължителността на забравянето.
към текста >>
Когато умираме, забравяме почти всичко, което сме донесли със себе си при нашето раждане, спускайки се в земния
живот
.
Готвейки се за изпит, на човек понякога му се налага да се бъхти година-две. Но материалът се забравя много бързо, изключително бързо. Така стои работата и с това знание, което ни е необходимо за създаването на своето тяло; ние също бързо забравяме това знание. Само че в дадения случай думата «бързо» ще означава нещо различно, отколкото в случая с изпита. «Бързо» - това означава целия наш живот.
Когато умираме, забравяме почти всичко, което сме донесли със себе си при нашето раждане, спускайки се в земния живот.
Продължителността на нашия живот съвпада примерно с продължителността на забравянето.
към текста >>
Продължителността на нашия
живот
съвпада примерно с продължителността на забравянето.
Но материалът се забравя много бързо, изключително бързо. Така стои работата и с това знание, което ни е необходимо за създаването на своето тяло; ние също бързо забравяме това знание. Само че в дадения случай думата «бързо» ще означава нещо различно, отколкото в случая с изпита. «Бързо» - това означава целия наш живот. Когато умираме, забравяме почти всичко, което сме донесли със себе си при нашето раждане, спускайки се в земния живот.
Продължителността на нашия живот съвпада примерно с продължителността на забравянето.
към текста >>
Той си казва: да, ако в своя земен
живот
ние поне малко се занимаваме с изучаване на човека, това ни помага след смъртта.
При този, който идва при познанието по антропософски път, е налице противоположното. Той не трябва да се напъхва само наполовина, както в сънуването, а трябва да знае всичко така, както го знае друг човек, и освен това да знае това, което може да се знае, бидейки дважди пробуден. Ако човек е дважди пробуден, той получава представа за това, как стои работата.
Той си казва: да, ако в своя земен живот ние поне малко се занимаваме с изучаване на човека, това ни помага след смъртта.
Тогава след смъртта ще ни бъде по-леко отново да изучаваме човешкото тяло. Между смъртта и новото раждане човек трябва да изучава човешкото тяло отвътре, да изучава вътрешния строеж на човешкото тяло. Трябва да ви е ясно следното: да се изучава светът е сложна работа. На студентите им се налага да се поизпотят, изучавайки външния свят, когато се учат да изчисляват как се въртят небесните тела и така нататък; ако трябва да се научат да изчисляват как е изглеждала Земята, когато още не ги е имало днешните раци и така нататък. За това им се налага много, много да учат.
към текста >>
Аз не бих се осмелил да напиша за вас тук тези числа, ако висшето познание не предоставяше възможности да се вижда как човек в течение на своя земен
живот
все повече и повече се отдалечава от духовния свят.
Аз не бих се осмелил да напиша за вас тук тези числа, ако висшето познание не предоставяше възможности да се вижда как човек в течение на своя земен живот все повече и повече се отдалечава от духовния свят.
Когато остарее, той се отдалечава максимално. Когато е още дете - да допуснем, че е умрял на шестнадесет години, - тогава неговият ретроспективен спомен за четиригодишната му възраст има други съотношения. Да допуснем, че той е умрял на шестнадесет години и ретроспективно си спомня дванадесет години, тоест три пъти по четири, така че ако е преживял само шестнадесет години, ще са му необходими само четиридесет и осем години, за да се появи отново. Работата стои така, че може да се правят даже такива сметки! (Математическата формула, свързваща времето на живот и времето за ново въплъщение изглежда по следния начин:
към текста >>
(Математическата формула, свързваща времето на
живот
и времето за ново въплъщение изглежда по следния начин:
Аз не бих се осмелил да напиша за вас тук тези числа, ако висшето познание не предоставяше възможности да се вижда как човек в течение на своя земен живот все повече и повече се отдалечава от духовния свят. Когато остарее, той се отдалечава максимално. Когато е още дете - да допуснем, че е умрял на шестнадесет години, - тогава неговият ретроспективен спомен за четиригодишната му възраст има други съотношения. Да допуснем, че той е умрял на шестнадесет години и ретроспективно си спомня дванадесет години, тоест три пъти по четири, така че ако е преживял само шестнадесет години, ще са му необходими само четиридесет и осем години, за да се появи отново. Работата стои така, че може да се правят даже такива сметки!
(Математическата формула, свързваща времето на живот и времето за ново въплъщение изглежда по следния начин:
към текста >>
14.
ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, 14 април 1923 г.
GA_349 Животът на човека и животът на земята - Същност на християнството
Обаче, за съжаление, както на висшите животни, така и на човека главата е необходима за
живот
.
Та за какво на човек и висшите животни е нужна главата? В какво е разликата - сега става дума за главата - между човека и висшите животни, от една страна, и нисшите животни, от друга страна? Разликата е в това, че човекът и висшите животни умират, ако нямат глава, а жабите, костенурките и всички нисши животни остават живи. Ако вземете нисши животни, например червеи, вие можете да ги разрежете наполовина и всяка половинка на животното започва да живее сама за себе си и се премества. И така, виждате, главата собствено съвсем не е нужна за това, което извършва тялото.
Обаче, за съжаление, както на висшите животни, така и на човека главата е необходима за живот.
Тя е необходима на човека за живот. И доколкото тя му е необходима за живота, той умира, ако вече я няма. Ако обезглавен човек се намаже с киселина, той няма да се почеше, но не защото няма глава, а защото той, нямайки глава, умира. Човек не избърсва от себе си киселината, ако няма глава. Човек, глътнал кука, след отрязване на главата му би се държал различно (от костенурката).
към текста >>
Тя е необходима на човека за
живот
.
В какво е разликата - сега става дума за главата - между човека и висшите животни, от една страна, и нисшите животни, от друга страна? Разликата е в това, че човекът и висшите животни умират, ако нямат глава, а жабите, костенурките и всички нисши животни остават живи. Ако вземете нисши животни, например червеи, вие можете да ги разрежете наполовина и всяка половинка на животното започва да живее сама за себе си и се премества. И така, виждате, главата собствено съвсем не е нужна за това, което извършва тялото. Обаче, за съжаление, както на висшите животни, така и на човека главата е необходима за живот.
Тя е необходима на човека за живот.
И доколкото тя му е необходима за живота, той умира, ако вече я няма. Ако обезглавен човек се намаже с киселина, той няма да се почеше, но не защото няма глава, а защото той, нямайки глава, умира. Човек не избърсва от себе си киселината, ако няма глава. Човек, глътнал кука, след отрязване на главата му би се държал различно (от костенурката). С него би станало нещо съвсем различно от това с костенурката.
към текста >>
Тогава цялото тяло мощно се стреми да изтласка въздуха, макар че в обикновения
живот
въздухът се изтласква посредством това, което неотдавна нарекох астрално тяло.
Те са толкова чувствителни, все едно са ги одраскали. Вътрешната обвивка на дихателните пътища е леко повредена, поиздраскана, те са чувствителни. Вместо да изкарват, да изтласкват въздуха навън, волевият тласък засяга, травмира дихателните пътища; вместо да съдейства на изтласкването на въздуха, той съдейства на сърбежа, на драскането в чувствителното място. В този момент детето иска да почеше (това място) и в същото време оставя въздуха неизтласкан, така че този въздух засяда вътре. Тогава се появява пристъп на магарешка кашлица.
Тогава цялото тяло мощно се стреми да изтласка въздуха, макар че в обикновения живот въздухът се изтласква посредством това, което неотдавна нарекох астрално тяло.
Разглеждайки дете с магарешка кашлица, можете точно да различите къде се намира физическото тяло и къде се намира астралното тяло. Ако при детето няма никаква магарешка кашлица, изтласкването на въздуха се осъществява от астралното тяло; тогава тялото (физическото) не е активно задействано, не е натоварено. В случай на магарешка кашлица съществува чувствително място. Астралното тяло би искало да го почеше; тогава на физическото тяло му се налага да действа и посредством трескави конвулсии да изтласква въздуха. Могат да се появят спазми и да възникнат усложнения.
към текста >>
Но ако детето е по-здраво, не толкова отслабено, то използва другата част на астралното тяло; вследствие от това при детето астма се появява само тогава, когато то в течение на последващия
живот
отново заболее, например от грип.
Ако лечението се провежда правилно, коклюшът преминава и по-късно при детето няма да се появи астма. Ако лечението е неправилно, макар и да се излекуват посочените увреждания, драскотините в трахеята, бронхите и бронхиолите, така че детето изглежда здраво, астралното тяло въпреки това не влиза напълно в тях и остава малко навън. Ако човек е много отслабен, ако детето е хилаво, у него веднага може да се появи астма, защото то не е в състояние нормално да издиша. В дадения случай астралното тяло не участва достатъчно в процеса на издишване. Астрално тяло, намиращо се навън, не може по нормален начин да участва в издишването.
Но ако детето е по-здраво, не толкова отслабено, то използва другата част на астралното тяло; вследствие от това при детето астма се появява само тогава, когато то в течение на последващия живот отново заболее, например от грип.
В такъв случай цялото останало астрално тяло се оказва отслабено; тогава се появява астма.
към текста >>
При хората също е така: ако човек в детството са го биели, макар и животът след това да може да му придаде някакъв кураж, астралното му тяло въпреки това остава като бито цял
живот
, защото то още стои на животинско равнище.
След това Тагор станал поет, много постигнал, така че събитията от миналото изгубили актуалност. Въпреки това, ако детето постоянно го бият - понеже при детето главата не проявява постоянна активност, - това действа не само на физическото тяло, но и на астралното тяло. Като следствие астралното тяло става подобно на бито куче. Можете напълно определено да различите бито куче от грижливо гледано куче. И при хората работата стои така.
При хората също е така: ако човек в детството са го биели, макар и животът след това да може да му придаде някакъв кураж, астралното му тяло въпреки това остава като бито цял живот, защото то още стои на животинско равнище.
към текста >>
В астралното тяло ние носим морални впечатления от целия земен
живот
.
Виждате ли, господа, можете да бъдете уверени, че не само физическото телесно наказание се отразява на астрално-то тяло. Телесното наказание оставя най-много белези. Но не физическото въздействие оставя следи от побоища в астралното тяло, а моралното въздействие.
В астралното тяло ние носим морални впечатления от целия земен живот.
Работата тук стои така: в детството някого са го били; по-късно астралното му тяло се оказва подобно на бито куче. А друг сам е натупал своя възпитател - има и такива, - у него астралното тяло е като на лъв. Вътрешно човек изглежда така - можем да кажем, изглежда душевно, - но понеже думата «душевно» е станала прекалено абстрактна и вече не предизвиква в хората никакви мисли, да кажем: човек астрално изглежда така, че той получава един или друг облик в зависимост от моралните впечатления, получени в течение на живота.
към текста >>
Но така става в течение на целия
живот
.
Но така става в течение на целия живот.
Ако човек има робска натура, той възприема всичко по различен начин, отколкото човек със свободна, независима природа. Ако човек има робска натура, той е готов да понесе всичко. Тогава астралното му тяло се свива, в него се появява нещо кучешко. Ако човек е свободна натура, той няма търпеливо да понася всичко. И благодарение на това в астралното му тяло се появява нещо човекоподобно.
към текста >>
По астралното тяло може да се види как са се отнасяли с човек в течение на земния му
живот
.
Ако човек има робска натура, той възприема всичко по различен начин, отколкото човек със свободна, независима природа. Ако човек има робска натура, той е готов да понесе всичко. Тогава астралното му тяло се свива, в него се появява нещо кучешко. Ако човек е свободна натура, той няма търпеливо да понася всичко. И благодарение на това в астралното му тяло се появява нещо човекоподобно.
По астралното тяло може да се види как са се отнасяли с човек в течение на земния му живот.
към текста >>
Вие трябва да влезете в свят, въз основа на който строите следващия земен
живот
.
Но обликът, формата, която изобразих сега, остава. Вие преминавате през смъртта заедно с нея. И този, който с помощта на методите, описани от мен в книгата «Как се постигат познания за висшите светове? » придобие висшето знание, той може точно да различи с какъв характер човек преминава през смъртта. Вътре остава моралното впечатление, получено от живота.
Вие трябва да влезете в свят, въз основа на който строите следващия земен живот.
към текста >>
Да, господа, ако встъпвате в свят, въз основа на който строите следващия си
живот
и имате при това астрално тяло, формирало се под въздействието на изпитаните в живота побоища, бихте могли да се превърнете в куче.
Да, господа, ако встъпвате в свят, въз основа на който строите следващия си живот и имате при това астрално тяло, формирало се под въздействието на изпитаните в живота побоища, бихте могли да се превърнете в куче.
Но човек не може да стане куче, такава е историята. Човек под въздействието на моралните впечатления получени в течение на живота преминава през смъртта така, че той би могъл да стане това, към което го предразполагат тези морални впечатления. Ако човек е храбър, той би могъл да стане лъв. Може би на някой човек би му било приятно да стане лъв в следващия живот. Но човек не може да стане лъв, защото светът като цяло, Космосът, не го предразполага към това.
към текста >>
Може би на някой човек би му било приятно да стане лъв в следващия
живот
.
Да, господа, ако встъпвате в свят, въз основа на който строите следващия си живот и имате при това астрално тяло, формирало се под въздействието на изпитаните в живота побоища, бихте могли да се превърнете в куче. Но човек не може да стане куче, такава е историята. Човек под въздействието на моралните впечатления получени в течение на живота преминава през смъртта така, че той би могъл да стане това, към което го предразполагат тези морални впечатления. Ако човек е храбър, той би могъл да стане лъв.
Може би на някой човек би му било приятно да стане лъв в следващия живот.
Но човек не може да стане лъв, защото светът като цяло, Космосът, не го предразполага към това. Друг човек се чувства малко подобен на котка; на него би му се искало да стане котка.
към текста >>
Той сваля от себе си този облик в течение на една трета от продължителността на земния
живот
, за което ви разказах последния път.
Знаете, че някои неразумни хора упрекват антропософията в това, че тя смята, че душите преминават в животни и преражданията на душите се състоят в това, че душите преминават в животни. Това, разбира се, е глупост. Но истината тук е в това, че в душата се отпечатва един или друг облик; човек, когато умира, е подобен на лъв, подобен на котка, подобен на тигър или подобен на крокодил. И преди отново да стане човек, той трябва първо да свали от себе си този облик.
Той сваля от себе си този облик в течение на една трета от продължителността на земния живот, за което ви разказах последния път.
Ако някой е на шестдесет години, ще са му необходими двадесет години. Такива сведения не са взети от тавана; това е известно, защото човек по доста забавен начин става такъв, преминавайки през нощта към съня. Но това е само подготовка. Сънят продължава средно една трета от живота. И тази третина от живота, това време, представляващо една трета от продължителността на живота, е необходимо на човек, за да се освободи от този морален отпечатък, от този морален облик.
към текста >>
Но човек сега вече може в процеса на самоочистване да се подготвя за формиране на истинското физическо тяло за следващия
живот
.
Особено интересно е да се изучават такива сънища, в които избива, че човек всъщност е доста мерзък тип. Но обикновено той не знае за това. Обаче когато човек няма повече физическо тяло след смъртта, всичко намиращо се в астралното тяло влиза в «аза»; всичко това човек го има сега вътре в «аза». Човек трябва да премине през това временно състояние. Когато човек отхвърля астралното тяло, тогава това, което още трябва да отхвърли, остава само в «аза».
Но човек сега вече може в процеса на самоочистване да се подготвя за формиране на истинското физическо тяло за следващия живот.
Последния път ви разказах колко дълго продължава това.
към текста >>
И така, виждате, че човек трябва само правилно да съзерцава какъв е той сега в земния
живот
; тогава се получава пра-вилна представа за това, как са взаимосвързани тези четири члена на човека - физическото тяло, етерното тяло, астралното тяло и «азът».
И така, виждате, че човек трябва само правилно да съзерцава какъв е той сега в земния живот; тогава се получава пра-вилна представа за това, как са взаимосвързани тези четири члена на човека - физическото тяло, етерното тяло, астралното тяло и «азът».
към текста >>
Тогава «азът» може отново да строи човешкия земен
живот
.
При астма тези вътрешни движения се изпълняват по болезнен, патологичен начин, докато при здрав човек те се изпълняват нормално. От тук виждате, че всички ставащи вътре в човека движения и така нататък, всичко, ставащо безсъзнателно, се управлява от астралното тяло. Това астрално тяло след смъртта първо трябва да предаде на «аза» моралните отпечатъци, които е получило от света.
Тогава «азът» може отново да строи човешкия земен живот.
Годините след смъртта, когато човек живее така, че той може да отхвърли, да свали от себе си този получен през живота вътрешен астрален облик, астралната форма, тези години дават на човек способността да се подготви за новия земен живот, само в който той може да стане истински човек. По какъв начин човек внася в новия човешки живот това, което той е имал в миналия живот? Виждате ли, господа, детето в началото на своя живот спи. Ако детето беше в съзнание, то не би могло да оформя това, което е донесъл със себе си неговият «аз», това, което «азът» е приел от астралното тяло. «Азът» още седи вътре в астралното тяло; обаче този «аз» не взема участие в работата, извършвана преди зачатието; тук трябва да работи астралното тяло.
към текста >>
Годините след смъртта, когато човек живее така, че той може да отхвърли, да свали от себе си този получен през живота вътрешен астрален облик, астралната форма, тези години дават на човек способността да се подготви за новия земен
живот
, само в който той може да стане истински човек.
При астма тези вътрешни движения се изпълняват по болезнен, патологичен начин, докато при здрав човек те се изпълняват нормално. От тук виждате, че всички ставащи вътре в човека движения и така нататък, всичко, ставащо безсъзнателно, се управлява от астралното тяло. Това астрално тяло след смъртта първо трябва да предаде на «аза» моралните отпечатъци, които е получило от света. Тогава «азът» може отново да строи човешкия земен живот.
Годините след смъртта, когато човек живее така, че той може да отхвърли, да свали от себе си този получен през живота вътрешен астрален облик, астралната форма, тези години дават на човек способността да се подготви за новия земен живот, само в който той може да стане истински човек.
По какъв начин човек внася в новия човешки живот това, което той е имал в миналия живот? Виждате ли, господа, детето в началото на своя живот спи. Ако детето беше в съзнание, то не би могло да оформя това, което е донесъл със себе си неговият «аз», това, което «азът» е приел от астралното тяло. «Азът» още седи вътре в астралното тяло; обаче този «аз» не взема участие в работата, извършвана преди зачатието; тук трябва да работи астралното тяло. Тук под влиянието на небесните тела трябва да работи астралният свят, за което неотдавна ви разказах.
към текста >>
По какъв начин човек внася в новия човешки
живот
това, което той е имал в миналия
живот
?
При астма тези вътрешни движения се изпълняват по болезнен, патологичен начин, докато при здрав човек те се изпълняват нормално. От тук виждате, че всички ставащи вътре в човека движения и така нататък, всичко, ставащо безсъзнателно, се управлява от астралното тяло. Това астрално тяло след смъртта първо трябва да предаде на «аза» моралните отпечатъци, които е получило от света. Тогава «азът» може отново да строи човешкия земен живот. Годините след смъртта, когато човек живее така, че той може да отхвърли, да свали от себе си този получен през живота вътрешен астрален облик, астралната форма, тези години дават на човек способността да се подготви за новия земен живот, само в който той може да стане истински човек.
По какъв начин човек внася в новия човешки живот това, което той е имал в миналия живот?
Виждате ли, господа, детето в началото на своя живот спи. Ако детето беше в съзнание, то не би могло да оформя това, което е донесъл със себе си неговият «аз», това, което «азът» е приел от астралното тяло. «Азът» още седи вътре в астралното тяло; обаче този «аз» не взема участие в работата, извършвана преди зачатието; тук трябва да работи астралното тяло. Тук под влиянието на небесните тела трябва да работи астралният свят, за което неотдавна ви разказах.
към текста >>
Виждате ли, господа, детето в началото на своя
живот
спи.
От тук виждате, че всички ставащи вътре в човека движения и така нататък, всичко, ставащо безсъзнателно, се управлява от астралното тяло. Това астрално тяло след смъртта първо трябва да предаде на «аза» моралните отпечатъци, които е получило от света. Тогава «азът» може отново да строи човешкия земен живот. Годините след смъртта, когато човек живее така, че той може да отхвърли, да свали от себе си този получен през живота вътрешен астрален облик, астралната форма, тези години дават на човек способността да се подготви за новия земен живот, само в който той може да стане истински човек. По какъв начин човек внася в новия човешки живот това, което той е имал в миналия живот?
Виждате ли, господа, детето в началото на своя живот спи.
Ако детето беше в съзнание, то не би могло да оформя това, което е донесъл със себе си неговият «аз», това, което «азът» е приел от астралното тяло. «Азът» още седи вътре в астралното тяло; обаче този «аз» не взема участие в работата, извършвана преди зачатието; тук трябва да работи астралното тяло. Тук под влиянието на небесните тела трябва да работи астралният свят, за което неотдавна ви разказах.
към текста >>
Във вървежа, речта и мисленето се вливат подбрани морални импулси от предшестващия
живот
.
Детето трябва да дойде тук спящо, трябва да се учи да ходи, да се учи да говори, да се учи да мисли.
Във вървежа, речта и мисленето се вливат подбрани морални импулси от предшестващия живот.
Това е нашата съдба.
към текста >>
Различията между хората са обусловени от това, че те донасят от предишния си
живот
едно или друго.
Така не се причинява ущърб на нашата свобода. Мисля, че вече съм ви говорил за това. Ние носим нашата съдба в себе си, ние сами подготвяме съдбата си. Но при това свободата ни не намалява, както не намалява и поради това, че имаме черни или светли коси, кафяви или сини очи, както не намалява тя и поради това, че не можем да хванем с ръце Луната. На нашата свобода не повлиява едно или друго нещо, което сме донесли със себе си.
Различията между хората са обусловени от това, че те донасят от предишния си живот едно или друго.
към текста >>
Ако сега човек отново се учи в течение на своя
живот
да възприема нещо духовно, да възприема духовното начало, той отвиква от животинското, отвиква от животинското начало и се вживява в този свят, в който той ще живее не с помощта на ходене, реч и мислене, а по съвсем различен начин.
Него го е поддържал този гъст сос. Човек е бил още в голяма степен животно, той е бил в голяма степен ориентиран към своето астрално тяло. По отношение на своето физическо тяло той днес е станал човек. Но по отношение на своето астрално тяло той още се намира на нивото на животното, на животинската степен, на която е стоял преди. Според това, как човек се е учил да ходи, да говори и да мисли, е възниквало това, което е неговата съдба.
Ако сега човек отново се учи в течение на своя живот да възприема нещо духовно, да възприема духовното начало, той отвиква от животинското, отвиква от животинското начало и се вживява в този свят, в който той ще живее не с помощта на ходене, реч и мислене, а по съвсем различен начин.
към текста >>
Между тези две състояния (до инкарнацията и след нея) има определен времеви промеждутък, в течение на който ние отново и отново се връщаме към известен вид
живот
.
Между тези две състояния (до инкарнацията и след нея) има определен времеви промеждутък, в течение на който ние отново и отново се връщаме към известен вид живот.
към текста >>
[3] Рабиндранат Тагор: 1861-1941, индийски (бенгалски) поет и учител на мъдростта; книгата му «Спомените за моя
живот
» се е появила по това време в немски превод.
[3] Рабиндранат Тагор: 1861-1941, индийски (бенгалски) поет и учител на мъдростта; книгата му «Спомените за моя живот» се е появила по това време в немски превод.
към текста >>
15.
ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 18 април 1923 г.
GA_349 Животът на човека и животът на земята - Същност на християнството
В края там било казано, че е невъзможно да се изнесе правилно съждение за душата, невъзможно е нещо да се узнае за душевния
живот
, без да се допусне, че има повтарящи се земни животи; по този въпрос след дълъг размисъл не може да не стигнеш до тези възгледи, които още примитивните хора са имали.
Вие, разбира се, знаете и това, че даже в литературата на социалдемократите може да се намери книгата на Франц Меринг[2] «Легендата за Лесинг». Тук Лесинг се изобразява от друга гледна точка. Не може да се каже, че даденото изложение е вярно по същество; но във всеки случай даже в литературата на социалдемократична тематика съществува дебелата книга на Франц Меринг за Лесинг. Лесинг е представен там като велик човек. Обаче същият този Лесинг, пиесите на когото и досега се поставят навсякъде в театрите и се ползват с голям успех, този Лесинг на стари години написал една кратка статия: «Възпитание на човешкия род».
В края там било казано, че е невъзможно да се изнесе правилно съждение за душата, невъзможно е нещо да се узнае за душевния живот, без да се допусне, че има повтарящи се земни животи; по този въпрос след дълъг размисъл не може да не стигнеш до тези възгледи, които още примитивните хора са имали.
Всички те са вярвали в повтарящите се земни животи. Едва по-късно, ставайки «по-съвременни», хората се отказали от такива възгледи. Лесинг питал: защо трябва да се смята за глупост това, в което са вярвали предишните древни хора? - Накратко, самият Лесинг казва, че той може да обясни душевния живот на човека само придържайки се към древната вяра за повтарящи се земни животи.
към текста >>
- Накратко, самият Лесинг казва, че той може да обясни душевния
живот
на човека само придържайки се към древната вяра за повтарящи се земни животи.
Обаче същият този Лесинг, пиесите на когото и досега се поставят навсякъде в театрите и се ползват с голям успех, този Лесинг на стари години написал една кратка статия: «Възпитание на човешкия род». В края там било казано, че е невъзможно да се изнесе правилно съждение за душата, невъзможно е нещо да се узнае за душевния живот, без да се допусне, че има повтарящи се земни животи; по този въпрос след дълъг размисъл не може да не стигнеш до тези възгледи, които още примитивните хора са имали. Всички те са вярвали в повтарящите се земни животи. Едва по-късно, ставайки «по-съвременни», хората се отказали от такива възгледи. Лесинг питал: защо трябва да се смята за глупост това, в което са вярвали предишните древни хора?
- Накратко, самият Лесинг казва, че той може да обясни душевния живот на човека само придържайки се към древната вяра за повтарящи се земни животи.
към текста >>
Не винаги всичко може да се забележи в ежедневния
живот
, особено ако не се учим на това.
Накратко, хората, които изобщо отричат възможността за провеждане на изследвания на душата, се оказват в много затруднено, неловко положение по отношение на най-великите учени-естественици, а също и на най-великите историци, защото ако човек действително сериозно се отнася към науката, той не може да не разпространи тази наука в сферата на душевното, в сферата на психическите явления. Повод за това може да се намери навсякъде. Казвал съм ви: трябва точно да се наблюдава.
Не винаги всичко може да се забележи в ежедневния живот, особено ако не се учим на това.
Но природата и човечеството сами ни предлага такива експерименти, които не би следвало да се провеждат изкуствено, но веднъж направени, те могат да се изследват. Може да се обърне внимание на това, може поне да се заинтересуваш. Има един такъв «експеримент», той е доста важен, характерен за изучаването на душевния живот на човека. Всички придават значение на физическото тяло, защото в противен случай ще се наложи въобще да се отрича съществуването на човека. За физическото тяло не се спори.
към текста >>
Има един такъв «експеримент», той е доста важен, характерен за изучаването на душевния
живот
на човека.
Повод за това може да се намери навсякъде. Казвал съм ви: трябва точно да се наблюдава. Не винаги всичко може да се забележи в ежедневния живот, особено ако не се учим на това. Но природата и човечеството сами ни предлага такива експерименти, които не би следвало да се провеждат изкуствено, но веднъж направени, те могат да се изследват. Може да се обърне внимание на това, може поне да се заинтересуваш.
Има един такъв «експеримент», той е доста важен, характерен за изучаването на душевния живот на човека.
Всички придават значение на физическото тяло, защото в противен случай ще се наложи въобще да се отрича съществуването на човека. За физическото тяло не се спори. Всеки го има. В настояще време естествоизпитателите казват: физическото тяло е единственото тяло и ние можем да обясним всичко, изхождайки от него.
към текста >>
Той бързо преглежда целия свой земен
живот
и още много неща.
Той се издига до «аза». Какво получава той при това? На какво се радва този малаец или турчин, систематически употребявайки опиум? На какво все пак се радва? Той се радва на това, че паметта му се пробужда по най-удивителен начин.
Той бързо преглежда целия свой земен живот и още много неща.
Това, от една страна, е ужасно, защото вследствие тялото му става съвсем болно; но, от друга страна, в него така силно действа страстното желание да изучи «аза», че той не може да му се противопостави. Той се радва на това, че в него се пробужда необятна, грандиозна памет.
към текста >>
Детето трябва да се учи; при това за целия свой предшестващ
живот
то е усвоило това, че познатият му, намиращ се до него човек, е «баща».
Вчера казах, обръщайки се към намиращите се тук педагози: когато детето достигне примерно седем години, то трябва да се учи.
Детето трябва да се учи; при това за целия свой предшестващ живот то е усвоило това, че познатият му, намиращ се до него човек, е «баща».
Сега то трябва да научи, че същото това означава написаната (изписва я на дъската) дума «баща». На детето неочаквано му се налага да учи това. С този (написан) «баща» не му се е случвало да има работа. Това са само някакви странни чертички, знаци, които нямат нищо общо с неговия баща! Но на детето неочаквано му се налага да изучава това.
към текста >>
Трябва отново посредством духовното начало, посредством духовността да се върнем към това, какво представлява човешкият
живот
.
Вие, разбира се, няма да кажете това, което говорят други хора, като например нашите противници: този Щайнер ни каза на занятията, че хората са били по-умни, когато още не са умеели да пишат и четат. След това те казват: та той иска хората да не се учат да четат и пишат! - това аз не искам. Хората винаги трябва да вървят в крак с цивилизацията и още повече, да се учат да четат и пишат. Само че не следва да се губи това, което човек неволно може да изгуби заради четенето и писането.
Трябва отново посредством духовното начало, посредством духовността да се върнем към това, какво представлява човешкият живот.
към текста >>
Сега в своя следващ
живот
ще си спомнят своя сегашен
живот
по същия начин, както днес човек си спомня сутрин за своите копчета.
Вие мислите едва от XV век; по-рано не са мислили така, както мислим ние днес, мислено обхващайки всичко. Този факт може да се докаже исторически. Няма нищо удивително в това, че днес вие не помните за своите предишни животи! Сега хората се учат да мислят. Сега в историческото развитие е настъпило такова време, когато хората са се научили да мислят.
Сега в своя следващ живот ще си спомнят своя сегашен живот по същия начин, както днес човек си спомня сутрин за своите копчета.
Това означава, че ако в днешно време човек се учи правилно да мисли за света, учи се така, както ви показах, работата ще се получи така, както ако беше мислил за своите копчета. А това, което правят съвременните естествоизпитатели, прилича на действията на човека, който не мисли за своите копчета. Ако той се ограничава с описанието: делириум, устните посиняват, лицето почервенява и така нататък - и в следващия живот той няма да мисли за най-важните неща, въобще няма да е в състояние да си спомня ретроспективно, всичко ще обърка, подобно на втория човек, който е направил безпорядък, тъй като е бързал за работа и не е могъл да намери нещата си. Но мислещият за горепосочените явления и смятащ, че те произхождат от етерното тяло, астралното тяло и «аза», се учи да мисли така, че ще успее да си спомни себе си в следващия земен живот. Само тогава това ще се прояви.
към текста >>
Ако той се ограничава с описанието: делириум, устните посиняват, лицето почервенява и така нататък - и в следващия
живот
той няма да мисли за най-важните неща, въобще няма да е в състояние да си спомня ретроспективно, всичко ще обърка, подобно на втория човек, който е направил безпорядък, тъй като е бързал за работа и не е могъл да намери нещата си.
Сега хората се учат да мислят. Сега в историческото развитие е настъпило такова време, когато хората са се научили да мислят. Сега в своя следващ живот ще си спомнят своя сегашен живот по същия начин, както днес човек си спомня сутрин за своите копчета. Това означава, че ако в днешно време човек се учи правилно да мисли за света, учи се така, както ви показах, работата ще се получи така, както ако беше мислил за своите копчета. А това, което правят съвременните естествоизпитатели, прилича на действията на човека, който не мисли за своите копчета.
Ако той се ограничава с описанието: делириум, устните посиняват, лицето почервенява и така нататък - и в следващия живот той няма да мисли за най-важните неща, въобще няма да е в състояние да си спомня ретроспективно, всичко ще обърка, подобно на втория човек, който е направил безпорядък, тъй като е бързал за работа и не е могъл да намери нещата си.
Но мислещият за горепосочените явления и смятащ, че те произхождат от етерното тяло, астралното тяло и «аза», се учи да мисли така, че ще успее да си спомни себе си в следващия земен живот. Само тогава това ще се прояви.
към текста >>
Но мислещият за горепосочените явления и смятащ, че те произхождат от етерното тяло, астралното тяло и «аза», се учи да мисли така, че ще успее да си спомни себе си в следващия земен
живот
.
Сега в историческото развитие е настъпило такова време, когато хората са се научили да мислят. Сега в своя следващ живот ще си спомнят своя сегашен живот по същия начин, както днес човек си спомня сутрин за своите копчета. Това означава, че ако в днешно време човек се учи правилно да мисли за света, учи се така, както ви показах, работата ще се получи така, както ако беше мислил за своите копчета. А това, което правят съвременните естествоизпитатели, прилича на действията на човека, който не мисли за своите копчета. Ако той се ограничава с описанието: делириум, устните посиняват, лицето почервенява и така нататък - и в следващия живот той няма да мисли за най-важните неща, въобще няма да е в състояние да си спомня ретроспективно, всичко ще обърка, подобно на втория човек, който е направил безпорядък, тъй като е бързал за работа и не е могъл да намери нещата си.
Но мислещият за горепосочените явления и смятащ, че те произхождат от етерното тяло, астралното тяло и «аза», се учи да мисли така, че ще успее да си спомни себе си в следващия земен живот.
Само тогава това ще се прояви.
към текста >>
Понеже в последния земен
живот
малцина са знаели за тези неща, в днешно време това е достъпно само за малцина.
Понеже в последния земен живот малцина са знаели за тези неща, в днешно време това е достъпно само за малцина.
Те идват днес до такова (познание) и могат да обърнат внимание върху това на другите хора. И тогава, ако правят това, което е описано в книгата «Как се постигат познания за висшите светове? », може би тези хора и в настоящо време ще достигнат просветление, знаейки, че те вече са живели в предни земни животи. Но ние започваме именно с антропософската духовна наука. Благодарение на нея хората постепенно ще започнат отново да си спомнят себе си.
към текста >>
Напротив, в днешно време съществуват още много своего рода изтърсаци от предишните епохи, които смятат за глупаци тези, които съвсем нищо не знаят за духовното, които не знаят за това, което ще им се наложи да си спомнят в следващия земен
живот
; на тези хора ще им се наложи да изпитат конфузия, както в случая с копчетата.
Като доказателство се посочва малкото четиригодишно дете и се свидетелства, че то въобще не може да смята. Детето е човек и ето, то не може да смята! Следва да се възрази така: детето ще го научат да смята. Познаващият природата на човека знае, че смятането може да се научи. Ако днес някой сочи човек, който не може да си спомни за своите предишни земни животи, следва да му кажем: но по-рано нищо не се е предприемало, за да могат хората да си спомнят себе си.
Напротив, в днешно време съществуват още много своего рода изтърсаци от предишните епохи, които смятат за глупаци тези, които съвсем нищо не знаят за духовното, които не знаят за това, което ще им се наложи да си спомнят в следващия земен живот; на тези хора ще им се наложи да изпитат конфузия, както в случая с копчетата.
Преди всичко човек в живота трябва да се научи да мисли за това, за което по-късно ще трябва да си спомня.
към текста >>
И ако днес, в сегашния земен
живот
човек приема истински мисли, тогава той по правилен начин си спомня за него.
А в действителност нещата изглеждат така, че за тях можем да кажем това, което е изложено, например тук, в тази схема (рис. 25): физическо тяло; етерно тяло, страдащо от слаби дози опиум; астрално тяло, повреждащо се от силни дози опиум; «аз», повреждащ се от употреба на опиум, превърната в навик. Човек притежава истински мисли, а не празни дефиниции, ако се занимава с духовната наука, ако се учи да познава човека, а не просто като насън да описва настъпването на едно или друго състояние, ако е способен да знае: в дадения случай действа астралното тяло, тук действа етерното тяло, тук действа «азът».
И ако днес, в сегашния земен живот човек приема истински мисли, тогава той по правилен начин си спомня за него.
Ако сега човек трудно си спомня предишния земен живот - както описах това, - по-късно той добре ще помни за него, при това без да се подлага на болести, без да осакатява тялото си, както става при употребата на опиум, а довеждайки душата си до познанието на духовното с помощта на духовни упражнения.
към текста >>
Ако сега човек трудно си спомня предишния земен
живот
- както описах това, - по-късно той добре ще помни за него, при това без да се подлага на болести, без да осакатява тялото си, както става при употребата на опиум, а довеждайки душата си до познанието на духовното с помощта на духовни упражнения.
А в действителност нещата изглеждат така, че за тях можем да кажем това, което е изложено, например тук, в тази схема (рис. 25): физическо тяло; етерно тяло, страдащо от слаби дози опиум; астрално тяло, повреждащо се от силни дози опиум; «аз», повреждащ се от употреба на опиум, превърната в навик. Човек притежава истински мисли, а не празни дефиниции, ако се занимава с духовната наука, ако се учи да познава човека, а не просто като насън да описва настъпването на едно или друго състояние, ако е способен да знае: в дадения случай действа астралното тяло, тук действа етерното тяло, тук действа «азът». И ако днес, в сегашния земен живот човек приема истински мисли, тогава той по правилен начин си спомня за него.
Ако сега човек трудно си спомня предишния земен живот - както описах това, - по-късно той добре ще помни за него, при това без да се подлага на болести, без да осакатява тялото си, както става при употребата на опиум, а довеждайки душата си до познанието на духовното с помощта на духовни упражнения.
към текста >>
16.
СЪЩНОСТ НА ХРИСТИЯНСТВОТО. ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 21 април 1923 г.
GA_349 Животът на човека и животът на земята - Същност на християнството
И така, в продължение на целия
живот
душата има силно влечение да живее вътре в тялото.
Когато вечер заспивате, у вас отсъства силното влечение по отношение на физическото тяло. Това тяло изцяло е изпълнено с продуктите, съпътстващи умората. Да се намираш вътре в тялото вече не е добре. Душата, тоест «азът» и астралното тяло искат да починат вън от физическото тяло. На сутринта, когато физическото тяло отново се възстанови, душата, намираща се извън физическото тяло, забелязва това по състоянието на главата, защото се намира близо до нея; тогава душата отново се връща във физическото тяло, защото тя има страстното желание, силното влечение да бъде вътре във физическото тяло, докато това физическо тяло въобще е жизнеспособно.
И така, в продължение на целия живот душата има силно влечение да живее вътре в тялото.
към текста >>
Само си представете, ако душата в продължение на целия
живот
е имала силно влечение към физическото тяло, след смъртта трябва нещо да се случи.
Само си представете, ако душата в продължение на целия живот е имала силно влечение към физическото тяло, след смъртта трябва нещо да се случи.
към текста >>
В «аза» и астралното тяло в продължение на целия
живот
живее силно влечение към физическото тяло.
В «аза» и астралното тяло в продължение на целия живот живее силно влечение към физическото тяло.
След смъртта на душата й се иска отново да се събуди в тяло. И тя трябва преди всичко да отвикне от това. Такова отвикване продължава около една трета от целия (изживян) живот. Една трета от живота продължава сънят. Още на първия ден, след като човек умре, той иска да се върне обратно.
към текста >>
Такова отвикване продължава около една трета от целия (изживян)
живот
.
В «аза» и астралното тяло в продължение на целия живот живее силно влечение към физическото тяло. След смъртта на душата й се иска отново да се събуди в тяло. И тя трябва преди всичко да отвикне от това.
Такова отвикване продължава около една трета от целия (изживян) живот.
Една трета от живота продължава сънят. Още на първия ден, след като човек умре, той иска да се върне обратно. Той иска да прави това, което е правил в последния ден от живота; на втория ден той иска да прави това, което е правил в предпоследния ден; така продължава и по-нататък. В течение на тази третина от (изживения) живот човек трябва да отвикне от тези желания. И така, след смъртта човек има не желания от типа на жажда и глад, а постоянно силно влечение към всичко това, с което е имал работа посредством физическото тяло.
към текста >>
В течение на тази третина от (изживения)
живот
човек трябва да отвикне от тези желания.
И тя трябва преди всичко да отвикне от това. Такова отвикване продължава около една трета от целия (изживян) живот. Една трета от живота продължава сънят. Още на първия ден, след като човек умре, той иска да се върне обратно. Той иска да прави това, което е правил в последния ден от живота; на втория ден той иска да прави това, което е правил в предпоследния ден; така продължава и по-нататък.
В течение на тази третина от (изживения) живот човек трябва да отвикне от тези желания.
И така, след смъртта човек има не желания от типа на жажда и глад, а постоянно силно влечение към всичко това, с което е имал работа посредством физическото тяло. След смъртта работата стои така: в течение на целия ви живот близкото обкръжение на вашето родно място е било много привлекателно и скъпо за вас. Вие винаги сте го виждали. Виждали сте го чрез физическото си тяло. Само турците вярват, че след смъртта ще имат работа с нещо по-прекрасно от поляните, цветята и така нататък, които са имали тук, на Земята.
към текста >>
След смъртта работата стои така: в течение на целия ви
живот
близкото обкръжение на вашето родно място е било много привлекателно и скъпо за вас.
Една трета от живота продължава сънят. Още на първия ден, след като човек умре, той иска да се върне обратно. Той иска да прави това, което е правил в последния ден от живота; на втория ден той иска да прави това, което е правил в предпоследния ден; така продължава и по-нататък. В течение на тази третина от (изживения) живот човек трябва да отвикне от тези желания. И така, след смъртта човек има не желания от типа на жажда и глад, а постоянно силно влечение към всичко това, с което е имал работа посредством физическото тяло.
След смъртта работата стои така: в течение на целия ви живот близкото обкръжение на вашето родно място е било много привлекателно и скъпо за вас.
Вие винаги сте го виждали. Виждали сте го чрез физическото си тяло. Само турците вярват, че след смъртта ще имат работа с нещо по-прекрасно от поляните, цветята и така нататък, които са имали тук, на Земята. И така, от всичко това ни се налага да отвикваме. Наличието на отвикване ни дава основание да говорим за остатъчни желания.
към текста >>
И така, този, който може да съди за душевния
живот
, може да съди и за това, което остава от физическия
живот
.
Трябва отначало да се врасне в духовния свят. И така, следователно първото състояние след смъртта - една трета от живота - се състои в това, че човек още е глух и сляп за духовния свят, но има страстно влечение към физическия свят. Това състояние настъпва след два-три дена, в течение на които, както ви казах, умрелият ретроспективно съзерцава. И едва когато се отучи от това (състоянието на желания), той враства в духовния свят и може да възприема по духовен начин. Тогава той няма повече страсти към физическия свят.
И така, този, който може да съди за душевния живот, може да съди и за това, което остава от физическия живот.
А остава, разбира се, не само приятното. Ако някой е имал силно влечение постоянно да бие други хора, това страстно желание да бие остава в него, и тогава той трябва да се отучи от всичко това.
към текста >>
Индивидуалността на Юлиан е играла изключително голяма роля в духовния
живот
на човечеството.
[4] римски император Юлиан: Флавий Клавдий Юлиан, наричан също Юлиан Апостат (Отстъпник), 332-363 сл. Р. Х. Относно учението за тройното Слънце виж също Лондонските лекции от 24 април 1922 г. в цикъла «Слънчевата Мистерия и Мистериите на смъртта и възкресението», 12 лекции в различни градове, библ. № 211.
Индивидуалността на Юлиан е играла изключително голяма роля в духовния живот на човечеството.
Според съобщенията на Р. Щайнер – виж том 238 – вечната индивидуалност Юлиан – Херцелайде, майката на историческия Парсифал – монахинята Гросвила, покровителката на школата в Шартр – Тихо де Брахе, великият датски астроном – тази вечна индивидуалност е инспирирала философа Шелинг.
към текста >>
17.
ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 7 май 1923 г.
GA_349 Животът на човека и животът на земята - Същност на християнството
Нервите трябва постоянно да отмират, нервите трябва в течение на целия
живот
да се намират в това състояние, в което съвсем не трябва да бъдат кръвоносни съдове.
Какво става в човека, когато той се калцира, когато склерозира? Виждате ли, става нещо такова, все едно стените на кръвоносните му съдове искат да станат нерви. Това е нещо достойно за внимание.
Нервите трябва постоянно да отмират, нервите трябва в течение на целия живот да се намират в това състояние, в което съвсем не трябва да бъдат кръвоносни съдове.
Кръвоносните съдове трябва да бъдат свежи (еластични). Докато нервите винаги трябва да имат склонност към отмиране. Ако, напротив, нервите на човека прекалено се размекнат, ако те - ако може да се изразим така - са недостатъчно калцирани, твърде меки, човек става безумен. И така, виждате, че на нервите не им е позволено да бъдат като кръвоносните съдове, а на кръвоносните съдове не им е позволено да бъдат като нерви.
към текста >>
Има такива хора, които цял
живот
постоянно дремят и постоянно мечтаят, които постоянно искат да заспят.
От друга страна, има и такива хора, които въобще не могат нормално да се събудят.
Има такива хора, които цял живот постоянно дремят и постоянно мечтаят, които постоянно искат да заспят.
Такива хора не могат да се събудят. Ние трябва да притежаваме способност и умение правилно да заспиваме; но не ни е позволено прекомерно да усилваме тази способност. Иначе вечно ще спим и повече няма да успеем да се събудим.
към текста >>
Но ако съществуваха само луциферични сили, през целия си
живот
бихме си оставали деца.
Силите, които ни размекват, подмладяват ни и ни дават въображение, са луциферични сили, тези сили, от които се нуждаем, за да не станем живи трупове.
Но ако съществуваха само луциферични сили, през целия си живот бихме си оставали деца.
И така, луциферичните сили са необходими в света, за да не се превръщаме в старчета още на три годинки. Ариманичните сили са нужни, за да не оставаме деца постоянно. Тези две противоположни сили трябва да присъстват в човека.
към текста >>
18.
ТРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 9 май 1923 г.
GA_349 Животът на човека и животът на земята - Същност на християнството
Това качество те донасят със себе си от живота в духа, от духовния
живот
, предшестващ слизането им на Земята.
Необходимо е така да се разпределят предметите - което ние и правим във Валдорфското училище, - че те да съответстват на нивото на децата, да им подхождат. Но общо взето на децата им се налага да учат извънредно много от това, което съвсем не им подхожда, не им съответства. С това, което не им подхожда, възрастните се справят по-добре от децата. Но днес, господа, хората съвсем не отделят внимание на това, какво се насажда, какво се натъпква в децата от това, че те се обучават на четене и писане. На този, който слуша с разбиране, децата казват изключително умни неща.
Това качество те донасят със себе си от живота в духа, от духовния живот, предшестващ слизането им на Земята.
Така едното дете Исус донесло със себе си изключително много. Вследствие от това, че двете деца Исус били другарчета в игрите, те знаели всъщност същото това. Но ето че едното от тях умряло. И Евангелието сега разказва - доколкото на хората там това им е импонирало повече - именно за едното дете Исус. Но по-късно тези Евангелия стават непонятни, те не се разбират.
към текста >>
По-късно, когато миграцията на хората по Земята се увеличила, те вече не можели да свързват бога с някакво определено място, тъй като това би встъпило в противоречие с начина им на
живот
.
По-късно, когато миграцията на хората по Земята се увеличила, те вече не можели да свързват бога с някакво определено място, тъй като това би встъпило в противоречие с начина им на живот.
Те водели номадски начин на живот: затова идентифицирали бога вече не с мястото, а с човека, който изпълнявал ролята на техен вожд. Така постепенно божественото достойнство преминало върху царя и първенците. Така за народа вождът станал цар. Появили се много такива вождове.
към текста >>
Те водели номадски начин на
живот
: затова идентифицирали бога вече не с мястото, а с човека, който изпълнявал ролята на техен вожд.
По-късно, когато миграцията на хората по Земята се увеличила, те вече не можели да свързват бога с някакво определено място, тъй като това би встъпило в противоречие с начина им на живот.
Те водели номадски начин на живот: затова идентифицирали бога вече не с мястото, а с човека, който изпълнявал ролята на техен вожд.
Така постепенно божественото достойнство преминало върху царя и първенците. Така за народа вождът станал цар. Появили се много такива вождове.
към текста >>
[5] Кекуле разказва: На тържеството по случай шестдесетгодишния си юбилей Август Кекуле разказва за преживявания от своя
живот
; този разказ е влязъл в съставеното от Густав Шулц «Съобщение за честването на шестдесетгодишния юбилей на Август Кекуле в Германското химическо общество» (Берлин 1890).
[5] Кекуле разказва: На тържеството по случай шестдесетгодишния си юбилей Август Кекуле разказва за преживявания от своя живот; този разказ е влязъл в съставеното от Густав Шулц «Съобщение за честването на шестдесетгодишния юбилей на Август Кекуле в Германското химическо общество» (Берлин 1890).
По това време, извадки от това «Съобщение» предал на Рудолф Щайнер Еренфрид Пфайфер. Двата случая Кекуле описва по следния начин: «По време на моето пребиваване в Лондон дълго време живях в Клафам роуд, близо до Комън. Обаче вечерите често прекар вах с приятеля ми Хюго Мюлер в Ислингтън, на противоположния край на гигантския град. Ние говорехме за всякакви неща, но главно за нашата любима химия. В една прекрасна лятна вечер аз се връщах с последния омнибус по опустелите в този час улици, толкова оживени в останалото време.
към текста >>
19.
Бележки.
GA_349 Животът на човека и животът на земята - Същност на християнството
В първи том предмет на разглеждане са първите три години
живот
, в течение на които се развива речта, представляваща врата на душата».
24. Жан Пол... е казал: в «Левана или учение за възпитанието». Предговор към първото издание от 2 май 1806 г. «Първи том на този труд е посветен на подробно разглеждане на ранното детство, докато вторият и третият -на периода на съзряването.
В първи том предмет на разглеждане са първите три години живот, в течение на които се развива речта, представляваща врата на душата».
По-нататък в шести раздел, четвърта глава, параграф 122: «Няма да ви се удаде веднага «след сеитбата» да пожънете плодовете на правилното възпитание в течение на първите три години от живота (подобно на първите три курса във висшето училище)... но след няколко години посятото богатство стократно ще ви възнагради.»
към текста >>
28. Рабиндранат Тагор: 1861-1941, индийски (бенгалски) поет и учител на мъдростта; книгата му «Спомените за моя
живот
» се е появила по това време в немски превод.
28. Рабиндранат Тагор: 1861-1941, индийски (бенгалски) поет и учител на мъдростта; книгата му «Спомените за моя живот» се е появила по това време в немски превод.
към текста >>
Индивидуалността на Юлиан е играла изключително голяма роля в духовния
живот
на човечеството.
37. римски император Юлиан: Флавий Клавдий Юлиан, наричан също Юлиан Апостат (Отстъпник), 332-363 сл. Р. Х. Относно учението за тройното Слънце виж също Лондонските лекции от 24 април 1922 г. в цикъла «Слънчевата Мистерия и Мистериите на смъртта и възкресението», 12 лекции в различни градове, библ. № 211.
Индивидуалността на Юлиан е играла изключително голяма роля в духовния живот на човечеството.
Според съобщенията на Р. Щайнер - виж том 238 - вечната индивидуалност Юлиан - Херцелайде, майката на историческия Парсифал - монахинята Гросвила, покровителката на школата в Шартр - Тихо де Брахе, великият датски астроном - тази вечна индивидуалност е инспирирала философа Шелинг.
към текста >>
53. Кекуле разказва: На тържеството по случай шестдесетгодишния си юбилей Август Кекуле разказва за преживявания от своя
живот
; този разказ е влязъл в съставеното от Густав Шулц «Съобщение за честването на шестдесетгодишния юбилей на Август Кекуле в Германското химическо общество» (Берлин 1890).
53. Кекуле разказва: На тържеството по случай шестдесетгодишния си юбилей Август Кекуле разказва за преживявания от своя живот; този разказ е влязъл в съставеното от Густав Шулц «Съобщение за честването на шестдесетгодишния юбилей на Август Кекуле в Германското химическо общество» (Берлин 1890).
По това време, извадки от това «Съобщение» предал на Рудолф Щайнер Еренфрид Пфайфер. Двата случая Кекуле описва по следния начин: «По време на моето пребиваване в Лондон дълго време живях в Клафам роуд, близо до Комън. Обаче вечерите често прекарвах с приятеля ми Хюго Мюлер в Ислингтън, на противоположния край на гигантския град. Ние говорехме за всякакви неща, но главно за нашата любима химия. В една прекрасна лятна вечер аз се връщах с последния омни-бус по опустелите в този час улици, толкова оживени в останалото време.
към текста >>
20.
Рудолф Щайнер – живот и творчество.
GA_349 Животът на човека и животът на земята - Същност на християнството
РУДОЛФ ЩАЙНЕР
ЖИВОТ
И ТВОРЧЕСТВО
РУДОЛФ ЩАЙНЕР ЖИВОТ И ТВОРЧЕСТВО
към текста >>
„Мистиката в зората на съвременния духовен
живот
“ (Събр.
1900 г. „Възгледите за света и живота през деветнадесети век“, по-късно излиза с разширения като „Загадките на философията“ (Събр. съч. 18). Начало на антропософските лекции по покана на Теософското Общество в Берлин.
„Мистиката в зората на съвременния духовен живот“ (Събр.
съч. 7).
към текста >>
Из цяла Европа, но най-вече в Дорнах и Берлин, Рудолф Щайнер дава основополагащи познания за обновление в областта на изкуството, педагогиката, естествените науки, социалния
живот
, медицината, теологията.
1914 - 1923 г.
Из цяла Европа, но най-вече в Дорнах и Берлин, Рудолф Щайнер дава основополагащи познания за обновление в областта на изкуството, педагогиката, естествените науки, социалния живот, медицината, теологията.
Доразвива новото изкуство „евритмия“, чиито първи стъпки датират от 1912 г.
към текста >>
21.
Съдържание
GA_351 Човекът и светът - Действието на духа в природата - За същноста на пчелите
Какво в човешкия
живот
зависи от азота.
Какво в човешкия живот зависи от азота.
Образуване на въглерод и азот, синилна киселина и цианкалий. От противодействащата сила срещу образуването на цианкалий се формират нашите движения. Течащият поток цианкалий от човека към Слънцето. Въглеродният двуокис навлиза в главата заедно с желязото. Анемия. От главата към Луната се издигат потоци карбонизирано желязо.
към текста >>
Навсякъде, където Слънцето сияе, възниква
живот
; навсякъде, където действа Луната, възникват образи и фигури.
Слънчевата активност стимулира чернодробната активност. В белите дробове действат лунните сили. Причини за белодробните заболявания. Сокът от листата на някои видове зеле подпомага дейността на белите дробове. Сокът от корените на цикория подпомага дейността на черния дроб.
Навсякъде, където Слънцето сияе, възниква живот; навсякъде, където действа Луната, възникват образи и фигури.
Земното електричество и северното сияние. Кремъчната киселина като лечебно средство.
към текста >>
Целият
живот
възниква всъщност от правилното взаимодействие между водорода и содата.
Размножаването като другия край на мисленето. Във всичко, в което е налице размножаването, трябва да действа водородът. Мировият фосфор. Содата и нейното приложение в техниката и природата. Навсякъде, където се употребява сода, трябва да възникне светлина.
Целият живот възниква всъщност от правилното взаимодействие между водорода и содата.
Ако змията не получава водород, тя не е способна да формира вътре в себе си черупка за яйцата. Външният водород и външната сода и вътрешният водород и вътрешната сода. Принцирът на по-висшето развитие: това, което се съдържа вън в света, става вътрешно в съществата, в по-висшите животни и хората. Как са възникнали нисшите същества. Развитието на хората чрез еманципиране от природата.
към текста >>
Рудолф Щайнер -
живот
и творчество.
Рудолф Щайнер - живот и творчество.
към текста >>
22.
ВЪВЕДЕНИЕ от Мария Щайнер
GA_351 Човекът и светът - Действието на духа в природата - За същноста на пчелите
Дори и не всичко тук да съответства на стилистичните литературни канони, важното е да се запази истинският
живот
в цялата си непосредственост.
Поради това те не бяха предназначени за печат. Именно формата, в която те бяха изнесени, позволи да се съхрани свежестта и непосредствеността, които не бих искала да се изгубят. Беше създадена особена атмосфера между душата на питащия и душата на даващия отговор. Не би ми се искало този колорит да се изпусне, да се изгуби тази окраска в хода на педантичната редакторска преработка. Затова се постарахме да я ограничим, доколкото е възможно.
Дори и не всичко тук да съответства на стилистичните литературни канони, важното е да се запази истинският живот в цялата си непосредственост.
към текста >>
23.
ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 8 октомври 1923 г. Същността на пеперудите
GA_351 Човекът и светът - Действието на духа в природата - За същноста на пчелите
Само изследвайки духовното, могат да се видят по правилен начин такива, касаещи практическия
живот
неща.
Аз даже съм убеден в това, че ако тук, в Гьотеанума, ни се удаде да предприемем нови опити в областта на въздухоплаването, ние няма да се облягаме на принципите, изградени от резултатите на материалистичната наука. При тези опити за основа се взема птичият полет, полетът на водното конче и т. н. Но на никого не му идва на ум да вземе за основа полета на пеперудата. Въздухоплаването би добило правилни форми само в случай, че в по-голяма степен се предприемат експерименти на основата на полета на пеперудата. Обаче днес хората не се занимават с такива неща поради това, че те не могат да видят правилното направление, нали така?
Само изследвайки духовното, могат да се видят по правилен начин такива, касаещи практическия живот неща.
към текста >>
Тогава ще получим животно, което, тъй като неговият
живот
преминава в още по-голяма степен във въздушно-водна среда, има кръвоносна система, подходяща за тази водна среда.
Какво прави това същество, ако то се окаже в положение, че е силно подложено на светлина? Да сплете около себе си пашкул то не може. И какво прави? То преплита в самото себе си кръвоносните съдове! При това животно, ако то попадне на въздух, кръвта ще тъче вътрешно така, както гъсеницата плете пашкула отвън.
Тогава ще получим животно, което, тъй като неговият живот преминава в още по-голяма степен във въздушно-водна среда, има кръвоносна система, подходяща за тази водна среда.
Ако то известно време живее на светло, ще се промени даже формата на кръвоносните съдове, те стават съвсем други. Животното тъче вътре в собственото тяло; тъй като не може да тъче отвън, то тъче вътре в тялото. Да нарисуваме това по-точно. Представете си, че има някакво животно, което диша с хриле, както това и трябва да бъде в течност, то се движи в течност, във вода и има опашка; неговите кръвоносни съдове преминават тук, те преминават и в хрилете, и в опашката. Животното може да плува във вода и да диша във вода.
към текста >>
Това страшно руши нашия социален
живот
- това, че имаме наука, която пенсионира целия свят и разглежда само това, което трябва да се гледа в микроскопа; по същия начин и държавата не се грижи за пенсионера, а само му изчислява пенсията: тя повече не се нуждае от него.
Като погледнете тази научна процедура, как професорът води хората в своя кабинет, как им поднася там своята направо ужасна ученост, която обаче по отношение на творчеството на природата си е чиста глупост - когато погледнете това, възниква чувството: но все пак има и светлина, и въздух, и всичко останало - то е тук! От всичко това професорът се отделя, той се затваря в своя научен кабинет, където по възможност има изкуствено осветление, за да не пречи светлината от прозореца на микроскопа и т. н. При това си мислите: дявол да го вземе, засядат на това яйце, в което сякаш се съдържа всичко, а въздухът, светлината и всичко останало съвременната наука праща в пенсия! Всичко това сега е пенсионирано и повече не работи. Съвременната наука нищо вече не знае за съзидателното начало във въздуха, светлината и водата, тя нищо не знае за него.
Това страшно руши нашия социален живот - това, че имаме наука, която пенсионира целия свят и разглежда само това, което трябва да се гледа в микроскопа; по същия начин и държавата не се грижи за пенсионера, а само му изчислява пенсията: тя повече не се нуждае от него.
Не по-различно стои работата и с учения: той взема от външния свят хранителни продукти, но вече не знае как действат тези хранителни продукти, той е зает само с микроскопа, само с частиците. Като цяло светът за съвременната наука е пенсиониран лентяй. Целият ужас е в това, че обществеността не го забелязва. Обществото като цяло казва така: «О! Това са хората, които трябва да разбират всичко това!
към текста >>
Това потиска целия ни духовен
живот
.
От ранно детство те са обучавани да станат учени: има училища, където те много могат да научат. Колко усилия полагат те за това! Да, до седемнадесет, осемнадесет години човек трябва да се учи и това, което те постигат в процеса на обучение, би трябвало да е правдиво! » Цялото общество, разбира се, не може да съди за това, то предоставя на «учения» да свидетелства на тази тема, без да знае, че този, последният, вече въобще няма повече работа с природата. Той говори за нея като за пенсионер.
Това потиска целия ни духовен живот.
И ние трябва да се придвижваме напред при този потиснат духовен живот! Няма да ни се удаде да се придвижим напред именно защото обществеността като цяло твърде удобно слуша това, което й говорят. Но само Антропософията днес казва истината! Това, което ви говоря тук, няма да го чуете на друго място. Никой не казва истината: обществото като цяло вече не го е грижа за това.
към текста >>
И ние трябва да се придвижваме напред при този потиснат духовен
живот
!
Колко усилия полагат те за това! Да, до седемнадесет, осемнадесет години човек трябва да се учи и това, което те постигат в процеса на обучение, би трябвало да е правдиво! » Цялото общество, разбира се, не може да съди за това, то предоставя на «учения» да свидетелства на тази тема, без да знае, че този, последният, вече въобще няма повече работа с природата. Той говори за нея като за пенсионер. Това потиска целия ни духовен живот.
И ние трябва да се придвижваме напред при този потиснат духовен живот!
Няма да ни се удаде да се придвижим напред именно защото обществеността като цяло твърде удобно слуша това, което й говорят. Но само Антропософията днес казва истината! Това, което ви говоря тук, няма да го чуете на друго място. Никой не казва истината: обществото като цяло вече не го е грижа за това. Ако някой казва истината, го смятат за луд.
към текста >>
Тази история не може да продължава по-нататък, иначе целият духовен
живот
ще се потисне.
Разбира се, ако човек сам не е луд, той винаги ще може да различи гениалността от лудостта. Но днес сме отишли вече толкова далеч, че могат да съществуват цели книги, като при Ломброзо - появяващи се на немски език в рекламната универсална библиотека, - където от научна гледна точка искат да констатират, че не може да се различи геният от лудостта.
Тази история не може да продължава по-нататък, иначе целият духовен живот ще се потисне.
Необходимо е отново да вземем на работа пенсионираната природа; само тогава ще открием как в действителност се развива яйцето, превръщайки се в гъсеница, в какавида, как светлината се оказва уловена вътре, как вътре в нас се съдържа хванатата, уловена светлина, създаваща пъстра пеперуда, излитаща навън.
към текста >>
24.
ВТОРА ЛЕКЦИЯ, 10 октомври 1923 г. За циановодородната киселина и азота, въглеродния двуокис и кислорода
GA_351 Човекът и светът - Действието на духа в природата - За същноста на пчелите
Кислородът безусловно е необходим за нашия
живот
, ние употребяваме кислород.
При всичко това трябва да се ориентираме към самия човек, да изхождаме от човека. Ние отново и отново говорим за това, че човек зависи от цялата обкръжаваща среда: вие вдишвате въздух, издишвате въздух. Когато вдишвате въздух, вкарвате в тялото си това, което се намира извън вас в обкръжаващата среда. Външният въздух се състои от кислород и азот. Самият той представлява газообразно тяло.
Кислородът безусловно е необходим за нашия живот, ние употребяваме кислород.
При това го употребяваме по такъв начин, че през нощта го вдишваме, когато е тъмен, а през деня го вдишваме, пронизан от светлинните лъчи. Ние употребяваме всичко това. Така че може да се каже: ние не бихме могли да живеем, ако във въздуха нямаше кислород. Но този кислород във въздуха е смесен с друг газ, с азот. Бихте могли да кажете: а трябва ли ни този азот?
към текста >>
В това се състои нашият
живот
в качеството ни на движещ се човек.
Това е много фин процес: цианкалият постоянно иска да се образува в нас и ние постоянно го препятстваме.
В това се състои нашият живот в качеството ни на движещ се човек.
Даже движението на кръвта зависи от това, че ние препятстваме образуването на цианкалия. Благодарение на тази съпротивителна сила на образуването на цианкалий се възбуждат нашите движения. И нашата воля всъщност се възбужда от това, че тя трябва постоянно да препятства образуването в нас на цианкалий и синилна киселина.
към текста >>
Защото когато Слънцето залезе, човек чувства, че той вече не възприема така Слънцето; особено това се е проявявало в древността, когато хората още са водели по-здрав начин на
живот
, през нощта са спели, а през деня са бодърствали, тогава това още е било така.
Ако нямахме тази връзка със Слънцето, ние, оставайки неподвижни и взирайки се в Слънцето, бихме казвали: това е небесно тяло, което няма отношение към нас. Ние бихме видели, че и растенията растат; но тези растения не биха могли да растат, ако цианкалият не се местеше насам-натам. Неподвижно щяхме да се взираме към Слънцето и нямаше да знаем какво отношение има то към човека. За това отношение, което току-що ви описах, хората, разбира се, също не знаят, но те чувстват, че принадлежат на Слънцето. И те чувстват това много силно.
Защото когато Слънцето залезе, човек чувства, че той вече не възприема така Слънцето; особено това се е проявявало в древността, когато хората още са водели по-здрав начин на живот, през нощта са спели, а през деня са бодърствали, тогава това още е било така.
След залез цианкалият се е намирал само в човека, във всеки случай, в нищожно количество; тогава човек е заспивал. Всъщност Слънцето винаги приспива и събужда човека. Само защото човек удържа в себе си нещо, той може да предприема подобно безчинство: да продължи да работи и през нощта, или просто да се забавлява. Но през нощта ние набираме сили благодарение на това, че тези сили са свързани със Слънцето. Бих могъл да кажа: ако някъде на самата земя се образува синилна киселина - в някои растения например се образува синилна киселина, - и така, ако на самата земя някъде се образува синилна киселина, това значи, че това растение е получило тази слънчева сила и тя създава това, което постоянно иска да възникне в човека.
към текста >>
Ако някой цяла зима води разгулен
живот
, главата му става твърде слаба и тогава съдържанието на железни карбонати в главата му намалява.
Виждате ли, там, където има такива води - а в земята има извънредно много такива води, - там природата така въздейства на земята, че в нея постоянно се образува това, което човек изработва в своята глава. Големи желязосъдържащи извори се намират тук-там по Земята. Там се изпращат хора, на които собствената глава става твърде слаба. Защото всяка човешка глава представлява такъв желязосъдържащ извор: тук вътре постоянно се образува окислено желязо. Колкото хора седите тук, толкова извори има.
Ако някой цяла зима води разгулен живот, главата му става твърде слаба и тогава съдържанието на железни карбонати в главата му намалява.
Той чувства тогава същото, което много хора чувстват през пролетта: чувства, че нещо не е наред с кръвта му - това е естествено, защото цяла зима е безчинствал! - чувства слабост в главата и се налага да бъде изпратен при водите, съдържащи въглена киселина, за да получи чрез стомаха си, а оттам и в главата това, което всъщност би трябвало сам да си изработва, ако беше водил порядъчен живот. Желязосъдържащите извори съвсем не са редки. Те са толкова, колкото хора има на Земята! И така, ние удовлетворяваме нашата потребност от желязо в кръвта си благодарение на това карбонизирано желязо.
към текста >>
- чувства слабост в главата и се налага да бъде изпратен при водите, съдържащи въглена киселина, за да получи чрез стомаха си, а оттам и в главата това, което всъщност би трябвало сам да си изработва, ако беше водил порядъчен
живот
.
Там се изпращат хора, на които собствената глава става твърде слаба. Защото всяка човешка глава представлява такъв желязосъдържащ извор: тук вътре постоянно се образува окислено желязо. Колкото хора седите тук, толкова извори има. Ако някой цяла зима води разгулен живот, главата му става твърде слаба и тогава съдържанието на железни карбонати в главата му намалява. Той чувства тогава същото, което много хора чувстват през пролетта: чувства, че нещо не е наред с кръвта му - това е естествено, защото цяла зима е безчинствал!
- чувства слабост в главата и се налага да бъде изпратен при водите, съдържащи въглена киселина, за да получи чрез стомаха си, а оттам и в главата това, което всъщност би трябвало сам да си изработва, ако беше водил порядъчен живот.
Желязосъдържащите извори съвсем не са редки. Те са толкова, колкото хора има на Земята! И така, ние удовлетворяваме нашата потребност от желязо в кръвта си благодарение на това карбонизирано желязо.
към текста >>
Обаче ако днес, намирайки се на Земята, приемем цианкалий вътрешно, той ще унищожи в тялото ни всички наши движения и сили за
живот
.
Така е била образувана Земята от Слънцето и Луната. След като са се формирали навън, ние можем да погледнем нагоре и да видим Слънце и Луна. Но когато всичко това още е било заедно, когато Слънцето, Луната и Земята са се намирали едно в друго, човек е можел да живее само като душевно-духовно същество, по друг начин е било невъзможно да се живее. Да, господа, тогава човек е бил способен, без значение на нищо, да живее като душевно-духовно същество, да живее, без значение, че никога не би могъл да придобие физическо тяло, тъй като не е имало ни кислород, ни азот, нито нищо друго.
Обаче ако днес, намирайки се на Земята, приемем цианкалий вътрешно, той ще унищожи в тялото ни всички наши движения и сили за живот.
Ако някой се трови с цианкалий, най-лошата опасност при това е, че цианкалият може да подкопае, да заграби със себе си душата, и човек, вместо да има възможност да продължи да живее в душата, въобще да се разпадне на частици по целия свят, да се разпространи в слънчевата светлина.
към текста >>
25.
ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, 13 октомври 1923 г. Разликата между хората от горещите зони и ескимосите.
GA_351 Човекът и светът - Действието на духа в природата - За същноста на пчелите
Това, което човек въобще прави, ние назоваваме с думата «живее» (leben), а това, което възпламенява този
живот
, можем да наречем «черен дроб» (die Leber).
Винаги ме е възхищавало това, че в немския език съществува думата «черен дроб»1. Във всички други езици няма по-прекрасна дума за този орган, разположен отдясно в долната част на тялото. След всичко, което сега ви разказах, би трябвало да кажем, че огънят и даже това, което идва към човека от Слънцето, тази живителна огнена сила, трябва първо по правилен начин да се преработи в черния дроб, за да бъде пригодна за човека. Тук за него се приготвя жлъчката, която после преминава в тялото му. Слънцето приготвя в човека жлъчката.
Това, което човек въобще прави, ние назоваваме с думата «живее» (leben), а това, което възпламенява този живот, можем да наречем «черен дроб» (die Leber).
Ние казваме: товар - товарач, рисунка - рисувач; живее (leben) - това е глагол и производната дума трябва да звучи като «оживител» (der Leber) - хората наистина казват «оживител» (die Leber), - това, което оживява! Езикът понякога е удивително поучителен, тъй като в древния народен инстинкт винаги е живеело знанието за това. И нещата са се наричали правилно. Черен дроб-оживител - това е, което възпламенява, оживява човека. Ето какво трябва да кажем по отношение на черния дроб.
към текста >>
Получаваме впечатлението, че навсякъде, където свети Слънцето, има
живот
,
живот
, който се топи, отлита и се разпространява навсякъде.
Вглеждайки се по такъв начин в природата, ние получаваме чудесно впечатление!
Получаваме впечатлението, че навсякъде, където свети Слънцето, има живот, живот, който се топи, отлита и се разпространява навсякъде.
Там, където действа Луната, навсякъде се образуват образи, фигури. Ето мощното впечатление, получавано при това. Тези неща може да види само този, който може да разбира духовното. Работата действително стои така, че може да се каже: в белите дробове, където човек всъщност изработва слуз, са задействани лунните сили. Белите дробове действат така, че те не се нуждаят от пряка слънчева светлина, а използват отразена слънчева светлина.
към текста >>
26.
ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, 20 октомври 1923 г. За същността на водорода
GA_351 Човекът и светът - Действието на духа в природата - За същноста на пчелите
Историята, която сега ви разказах, става при някои змии, но само в случай, че те водят съответния редовен начин на
живот
.
Историята, която сега ви разказах, става при някои змии, но само в случай, че те водят съответния редовен начин на живот.
Това, което ви разказвам, се отнася не за всички змии, а само за някои видове змии. Ако това е напълно, така да се каже, праволинейна змия, тя отлага яйцата си и от тях след узряване се получават новите змии. Какво означава - праволинейна, порядъчна змия? Е, при хората означава твърде много, ако се каже, че някой е порядъчен, приличен човек; при змиите изискванията са занижени. И все пак от «приличната», праволинейна змия се изисква това, което понякога представлява трудност и за човека: на нея й е необходимо ново облекло, тоест нова кожа.
към текста >>
Тогава от разлагащото се, от ферментиращото той предизвиква нов
живот
.
Тук бихте могли да възразите, като кажете: сега ни казваш, че водородът оживява. Но именно водородът се съдържа в метана и тук той съвсем не оживява, а убива. Как е всъщност? Виждате ли, господа, ако водородът се образува в тъмнина, както става при минния или блатен газ, неговото действие носи вреда; тук той реагира без достъп на светлина, също както и в мозъка ни. Ако водородът се изработва на светло, тъй като и се разпространява по целия свят в светлина, той оживява.
Тогава от разлагащото се, от ферментиращото той предизвиква нов живот.
Защото този водород във вида, в който се намира навсякъде във Вселената, е по същество същият, като това, което се намира в нашите кибритени клечки, когато ги запалваме: той се явява фосфор. Разбира се, в химията водородът е съвсем различно вещество от фосфора: но това става, защото химията още не може да отива толкова далеч, че да обръща фосфора във водород! Но когато химията успее да се придвижи напред, тя ще може да превръща фосфора във водород. Така че можем да кажем: какво е водородът, разпространен навсякъде в природата? Водородът, разпространен в целия свят - това е мировият фосфор.
към текста >>
Работа стои така, че навсякъде, където содата - тоест натриевият карбонат - встъпва в съприкосновение с разположения наоколо миров фосфор, отново се появява нов
живот
, нещо живо.
Содата присъства навсякъде, където тя е запазила въглената киселина и натрия; тя освобождава въглената киселина, за да можем да направим света малко по-светъл. Природата прави това в много по-значителен мащаб; защото тя е много по-умна от човека. Човекът се върти в кръг и постепенно научава как може да бъде използвана содата в света. Но природата е такава, че използва содата най-широко. В природата содата е разпространена навсякъде; на рисунката обозначих тази зона на разпространение с бял цвят.
Работа стои така, че навсякъде, където содата - тоест натриевият карбонат - встъпва в съприкосновение с разположения наоколо миров фосфор, отново се появява нов живот, нещо живо.
Иначе всичко би станало мъртво. И така, от взаимодействието на земната сода и водорода, така наречения вселенски фосфор, всичко постоянно се обновява. Сега ви е известно огромното значение на водорода. Водород има навсякъде, той е крайно необходим във Вселената; но необходимостта му е обусловена от едновременното наличие на земята на сода. Защото благодарение на това взаимодействие се преодолява всеобщата смърт.
към текста >>
Отново и отново се появява нов
живот
.
И така, от взаимодействието на земната сода и водорода, така наречения вселенски фосфор, всичко постоянно се обновява. Сега ви е известно огромното значение на водорода. Водород има навсякъде, той е крайно необходим във Вселената; но необходимостта му е обусловена от едновременното наличие на земята на сода. Защото благодарение на това взаимодействие се преодолява всеобщата смърт. Водородът, така нареченият фосфор, винаги действа съвместно със содата и по този начин препятства смъртта.
Отново и отново се появява нов живот.
В противен случай бихме вдишвали само мъртъв въздух, ние всички също бихме умрели. Има ли и други факти, които биха могли да послужат като доказателство за това? Ние казваме: целият живот възниква всъщност от взаимното намиране, от правилното взаимодействие на водорода - наричан фосфор - и содата, тоест натриевия карбонат. Тук стигаме до нещо крайно важно. Знаете, че самият човек - като физически човек - се появява благодарение на съединяването на женската яйцеклетка - състояща се основно от белтък - и мъжката семенна течност.
към текста >>
Ние казваме: целият
живот
възниква всъщност от взаимното намиране, от правилното взаимодействие на водорода - наричан фосфор - и содата, тоест натриевия карбонат.
Защото благодарение на това взаимодействие се преодолява всеобщата смърт. Водородът, така нареченият фосфор, винаги действа съвместно със содата и по този начин препятства смъртта. Отново и отново се появява нов живот. В противен случай бихме вдишвали само мъртъв въздух, ние всички също бихме умрели. Има ли и други факти, които биха могли да послужат като доказателство за това?
Ние казваме: целият живот възниква всъщност от взаимното намиране, от правилното взаимодействие на водорода - наричан фосфор - и содата, тоест натриевия карбонат.
Тук стигаме до нещо крайно важно. Знаете, че самият човек - като физически човек - се появява благодарение на съединяването на женската яйцеклетка - състояща се основно от белтък - и мъжката семенна течност. Да се запитаме от какво основно се състои тази мъжка семенна течност, спермата. Виждате ли, мъжката семенна течност пак включва в себе си содата и вселенския фосфор, водорода. Когато изследваме света като цяло, се оказва, че целият живот възниква благодарение на водорода и благодарение на содата.
към текста >>
Когато изследваме света като цяло, се оказва, че целият
живот
възниква благодарение на водорода и благодарение на содата.
Ние казваме: целият живот възниква всъщност от взаимното намиране, от правилното взаимодействие на водорода - наричан фосфор - и содата, тоест натриевия карбонат. Тук стигаме до нещо крайно важно. Знаете, че самият човек - като физически човек - се появява благодарение на съединяването на женската яйцеклетка - състояща се основно от белтък - и мъжката семенна течност. Да се запитаме от какво основно се състои тази мъжка семенна течност, спермата. Виждате ли, мъжката семенна течност пак включва в себе си содата и вселенския фосфор, водорода.
Когато изследваме света като цяло, се оказва, че целият живот възниква благодарение на водорода и благодарение на содата.
Когато изследваме зараждането в малкото, откриваме, че то възниква благодарение на това, че в мъжкото семе се съдържат сода и фосфор. И двете вещества можете да откриете в мъжкото семе. Човек изхвърля при това малка част от всичко, което действа в света: малко земна сода, малко вселенски фосфор и водород; от това се образува мъжкото семе, способстващо за оплождането. Така, в малкото, а именно в зараждането, и във великото, навън, навсякъде може да се види, че, от една страна, водородът, а от друга страна, въглената киселина с натрия, тоест содата, играят съвместна роля. Виждате, господа, че природата използва содата доста по-мъдро от човека.
към текста >>
Разбира се, ако някой попита как се съединяват помежду си въглеродът, кислородът, водородът и азотът, за да възникне живо същество, той не трябва да подхожда към този въпрос от гледна точка на днешната химия, тъй като тя няма да му покаже, че ако, от една страна, действа фосфорът, а от друга страна - содата, въглената киселина с натрий, ще се образува такова изпълнено с
живот
живо същество.
И така, виждате, че известни неща e необходимо само да се проследят до края и тогава се разкриват някои мирови загадки, които иначе не могат да се разгадаят.
Разбира се, ако някой попита как се съединяват помежду си въглеродът, кислородът, водородът и азотът, за да възникне живо същество, той не трябва да подхожда към този въпрос от гледна точка на днешната химия, тъй като тя няма да му покаже, че ако, от една страна, действа фосфорът, а от друга страна - содата, въглената киселина с натрий, ще се образува такова изпълнено с живот живо същество.
Тук става дума за толкова фини неща, че в тях не може да се проникне с помощта на грубите инструменти, с които са оборудвани нашите лаборатории. Необходимо е по правилен начин да се наблюдават такива явления. И така, ако имате змия, която просто отлага яйца и само от яйцата се появяват живи змийчета, тогава тук още действа макроприродата, действат содата и фосфорът, постъпващи от тази велика макроприрода. Ако змията се еманципира от тази макроприрода, ако я поставят в среда, където не й достига вода, за да си смени кожата и да формира вътре в себе си черупка за яйцето, тогава змията действа като микроприрода, като малка природа, като това, което тя е заимствала от макроприродата и го носи в себе си като наследство, тогава тя действа в някакво отношение като висше същество.
към текста >>
27.
ПЕТА ЛЕКЦИЯ, 24 октомври 1923 г. За същността на кометите
GA_351 Човекът и светът - Действието на духа в природата - За същноста на пчелите
Разглеждайки човека, трябва да кажем: за целия му
живот
, а също и за цялото му духовно развитие са необходими две неща.
Разглеждайки човека, трябва да кажем: за целия му живот, а също и за цялото му духовно развитие са необходими две неща.
Първо, въглената киселина трябва да постъпва нагоре в главата. Човек постоянно отделя въглена киселина в себе си. Всъщност може да се каже: човек, доколкото е твърдо тяло, е изграден от въглерод. И така, човек постоянно отделя от себе си въглерод. Този въглерод би могъл в края на краищата да се прояви в нас така, че ние да станем нещо като черни колони.
към текста >>
Такава е тайната на човешкия
живот
: от една страна, въглената киселина, от друга - цианкалият, съединилият се с калия цианид.
При ходене, при движение на ръцете и раменете - тук започва да се проявява волята - трябва постоянно да образуваме съединение на въглерода с азота и отново и отново да го разрушаваме. Но този цианид, или синилна киселина, трябва, така да се каже, постоянно да пътува по нашите крайници и членове на тялото. В членовете на тялото и крайниците той след това се съединява с калия. Появява се цианкалий, но той трябва тутакси да се разпадне. За да можем въобще да живеем, в нас постоянно трябва да има място процесът на отравяне и в същото време процесът на деактивация на отровата, на разрушаването й.
Такава е тайната на човешкия живот: от една страна, въглената киселина, от друга - цианкалият, съединилият се с калия цианид.
При всяко движение, макар и с палец, в нас се образува малко синилна киселина, но ние веднага я разрушаваме, когато правим това движение с палеца. И така, това трябва да присъства в човека.
към текста >>
Древните гърци са направили в областта на духовния
живот
толкова много, че и до днес в нашите гимназии трябва да се изучава гръцки език, тъй като съществува мнение, че изучавайки гръцки даже и днес, човек става особено умен.
Да изходим - на някой може и да му се стори странно, но ще видите, че желаното от вас по такъв начин ще бъде обяснено най-добре, - да изходим от историческия опит. Много столетия преди основаването на християнството в съвременна Гърция е имало един древен народ, гърците.
Древните гърци са направили в областта на духовния живот толкова много, че и до днес в нашите гимназии трябва да се изучава гръцки език, тъй като съществува мнение, че изучавайки гръцки даже и днес, човек става особено умен.
Да, гърците наистина извънредно много са направили за духовния живот. Днес се изучава не индийски, не египетски, а гръцки език. Така хората искат да изразят това, че именно гърците особено много са направили за развитието на духовния живот. И за това говори простият факт, че в нашите гимназии изучаваме гръцки език. Самите гърци са обучавали децата само на гръцки език, въпреки че са отделяли толкова много внимание на духовния живот.
към текста >>
Да, гърците наистина извънредно много са направили за духовния
живот
.
Да изходим - на някой може и да му се стори странно, но ще видите, че желаното от вас по такъв начин ще бъде обяснено най-добре, - да изходим от историческия опит. Много столетия преди основаването на християнството в съвременна Гърция е имало един древен народ, гърците. Древните гърци са направили в областта на духовния живот толкова много, че и до днес в нашите гимназии трябва да се изучава гръцки език, тъй като съществува мнение, че изучавайки гръцки даже и днес, човек става особено умен.
Да, гърците наистина извънредно много са направили за духовния живот.
Днес се изучава не индийски, не египетски, а гръцки език. Така хората искат да изразят това, че именно гърците особено много са направили за развитието на духовния живот. И за това говори простият факт, че в нашите гимназии изучаваме гръцки език. Самите гърци са обучавали децата само на гръцки език, въпреки че са отделяли толкова много внимание на духовния живот.
към текста >>
Така хората искат да изразят това, че именно гърците особено много са направили за развитието на духовния
живот
.
Да изходим - на някой може и да му се стори странно, но ще видите, че желаното от вас по такъв начин ще бъде обяснено най-добре, - да изходим от историческия опит. Много столетия преди основаването на християнството в съвременна Гърция е имало един древен народ, гърците. Древните гърци са направили в областта на духовния живот толкова много, че и до днес в нашите гимназии трябва да се изучава гръцки език, тъй като съществува мнение, че изучавайки гръцки даже и днес, човек става особено умен. Да, гърците наистина извънредно много са направили за духовния живот. Днес се изучава не индийски, не египетски, а гръцки език.
Така хората искат да изразят това, че именно гърците особено много са направили за развитието на духовния живот.
И за това говори простият факт, че в нашите гимназии изучаваме гръцки език. Самите гърци са обучавали децата само на гръцки език, въпреки че са отделяли толкова много внимание на духовния живот.
към текста >>
Самите гърци са обучавали децата само на гръцки език, въпреки че са отделяли толкова много внимание на духовния
живот
.
Древните гърци са направили в областта на духовния живот толкова много, че и до днес в нашите гимназии трябва да се изучава гръцки език, тъй като съществува мнение, че изучавайки гръцки даже и днес, човек става особено умен. Да, гърците наистина извънредно много са направили за духовния живот. Днес се изучава не индийски, не египетски, а гръцки език. Така хората искат да изразят това, че именно гърците особено много са направили за развитието на духовния живот. И за това говори простият факт, че в нашите гимназии изучаваме гръцки език.
Самите гърци са обучавали децата само на гръцки език, въпреки че са отделяли толкова много внимание на духовния живот.
към текста >>
Това е произлизало от мъдростта; докато другите народи са преминавали към сечене на златни монети, които изразявали това, което е свързано със Слънцето, което е било символ на слънчевия
живот
в нас.
При спартанците, които са притежавали силно чувство на независимост от Слънцето и затова повече са ценели всичко това, което е свързано с Вселената, това качество не се е появявало произволно. Ликург[2], спартанският законодател, заповядал да се правят парите от желязо. Ще намерите в школските учебници: Ликург заповядал да се правят железни пари, защото спартанците трябвало да си останат истински спартанци. Това е безсмислица. В действителност Ликург се е обучавал при тези, които в Спарта още са осъзнавали такива неща; те му разказвали, че кометите съдържат свързан с желязото цианид и той заповядал да се правят в Спарта железни пари като символ на кометите.
Това е произлизало от мъдростта; докато другите народи са преминавали към сечене на златни монети, които изразявали това, което е свързано със Слънцето, което е било символ на слънчевия живот в нас.
към текста >>
28.
ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, 27 октомври 1923 г. Действие на веществата във всемира и в човешкото тяло
GA_351 Човекът и светът - Действието на духа в природата - За същноста на пчелите
Твърде забележително е, че човек, встъпвайки в земния си
живот
, употребява това, в което желязото се съдържа в най-малка степен: мляко.
Виждаме също желязо и в нашето собствено човешко тяло.
Твърде забележително е, че човек, встъпвайки в земния си живот, употребява това, в което желязото се съдържа в най-малка степен: мляко.
Майчиното мляко съдържа съвсем малко желязо. Така че можем да кажем: едва с храненето човек започва в течение на своя живот да приема в себе си желязо. Какво означава това?
към текста >>
Така че можем да кажем: едва с храненето човек започва в течение на своя
живот
да приема в себе си желязо.
Виждаме също желязо и в нашето собствено човешко тяло. Твърде забележително е, че човек, встъпвайки в земния си живот, употребява това, в което желязото се съдържа в най-малка степен: мляко. Майчиното мляко съдържа съвсем малко желязо.
Така че можем да кажем: едва с храненето човек започва в течение на своя живот да приема в себе си желязо.
Какво означава това?
към текста >>
29.
СЕДМА ЛЕКЦИЯ, 31 октомври 1923 г. За причините на детския полиомиелит.
GA_351 Човекът и светът - Действието на духа в природата - За същноста на пчелите
Разбира се, за цялата Земя такава концентрация е много малка, но въпреки това и тя оказва въздействие, при това различно, отколкото би било в случай, че хората водеха здравословен начин на
живот
.
Е, ако е ясно как действат нищожни количества, не трябва да остават съмнения да се признае, че в такива времена, като сега, когато толкова много хора първо са се хранили с нечисти продукти, а сега вече като трупове гният в земята, всичко гореказано действа по различен начин!
Разбира се, за цялата Земя такава концентрация е много малка, но въпреки това и тя оказва въздействие, при това различно, отколкото би било в случай, че хората водеха здравословен начин на живот.
И това пак преминава в съдържанието на хранителните продукти, израстващи от Земята. И на хората се налага да го ядат. Следователно може да се каже; това е нещо, чието въздействие е обусловено от обстоятелствата на даденото време. Разбира се, грубата материалистическа наука не е в състояние да обясни това на хората; те си казват: какво значение може да има за цялата Земя някакво човешко тяло, погребано в земята? Разбира се, това, което в този случай се разпространява от човека, има нищожна концентрация, но то действа.
към текста >>
И в тази област на течно-въздушното начало отново възниква
живот
, така че стволът се обкръжава наоколо с това, което живее в зеления лист (изобразява го на рисунка), накрая, в цвета и във всичко, което се намира навън.
Ако не ставаше нищо друго, растението въобще не би могло да възникне, а би се появявал само пън, умиращ отгоре, в който биха се разигравали химически процеси. Но тук това, което се образува от дървесния сок, тоест стволът, излизайки навън, попада на въздух - а въздухът винаги е пронизан от влажност, и стволът се издига във въздуха, във влажното, във водно-въздушното. Дървесният сок - заедно с това, което той е произвел - преминава от областта на земно-течното начало в областта на течно-въздушното начало.
И в тази област на течно-въздушното начало отново възниква живот, така че стволът се обкръжава наоколо с това, което живее в зеления лист (изобразява го на рисунка), накрая, в цвета и във всичко, което се намира навън.
То отново се пробужда за живот. В шумата, в листата, в цветовете отново живее жизненият сок, сокът на живота; дървесният сок е отмиращият жизнен сок. В ствола животът постоянно отмира, а в листата се възобновява. Така че трябва да кажем: имаме дървесен сок, издигащ се нагоре, а след това имаме жизнен сок. Какво прави той?
към текста >>
То отново се пробужда за
живот
.
Ако не ставаше нищо друго, растението въобще не би могло да възникне, а би се появявал само пън, умиращ отгоре, в който биха се разигравали химически процеси. Но тук това, което се образува от дървесния сок, тоест стволът, излизайки навън, попада на въздух - а въздухът винаги е пронизан от влажност, и стволът се издига във въздуха, във влажното, във водно-въздушното. Дървесният сок - заедно с това, което той е произвел - преминава от областта на земно-течното начало в областта на течно-въздушното начало. И в тази област на течно-въздушното начало отново възниква живот, така че стволът се обкръжава наоколо с това, което живее в зеления лист (изобразява го на рисунка), накрая, в цвета и във всичко, което се намира навън.
То отново се пробужда за живот.
В шумата, в листата, в цветовете отново живее жизненият сок, сокът на живота; дървесният сок е отмиращият жизнен сок. В ствола животът постоянно отмира, а в листата се възобновява. Така че трябва да кажем: имаме дървесен сок, издигащ се нагоре, а след това имаме жизнен сок. Какво прави той? Виждате ли, жизненият сок кръжи наоколо и създава навсякъде листа.
към текста >>
Тук трябва да влияе отвън това, което идва от листата; именно то отново съдържа
живот
.
Виждате, господа, че стволът, дървесният ствол е мъртъв и в растението тук живее само това, което се развива наоколо; това бихте могли да докажете по много прост начин, а именно: представете си, че се приближавате към дървото - тук имате дървесния ствол, тук се намира кората и отвътре на кората израстват листата (изобразява го на рисунка). Сега се приближавам и срязвам кората - а така отделям и листата, - но тук аз оставям листата и кората. Събитията се развиват така, че тук дървото остава живо, свежо, а тук започва да умира. Сама по себе си дървесината със своя дървесен сок не може да запази дървото живо.
Тук трябва да влияе отвън това, което идва от листата; именно то отново съдържа живот.
Ние виждаме това по такъв начин: макар земята да може да изгони дървото навън, тя би трябвало да му позволи да умре, ако отвън, от влажния въздух то не получаваше живот; защото дървесният сок в дървото носи химически характер, той е своего рода химик, а не възбудител на живот. Животът, кръжащ наоколо, дава живот и на него. И можем да кажем: когато през пролетта дървесният сок се издига, дървото в земята се обновява. Когато след това през пролетта жизненият сок отново кръжи наоколо, дървото всяка година отново оживява. Земята действа на дървесния сок, земно-течния елемент; на жизнения сок действа течно-въздушният елемент.
към текста >>
Ние виждаме това по такъв начин: макар земята да може да изгони дървото навън, тя би трябвало да му позволи да умре, ако отвън, от влажния въздух то не получаваше
живот
; защото дървесният сок в дървото носи химически характер, той е своего рода химик, а не възбудител на
живот
.
Виждате, господа, че стволът, дървесният ствол е мъртъв и в растението тук живее само това, което се развива наоколо; това бихте могли да докажете по много прост начин, а именно: представете си, че се приближавате към дървото - тук имате дървесния ствол, тук се намира кората и отвътре на кората израстват листата (изобразява го на рисунка). Сега се приближавам и срязвам кората - а така отделям и листата, - но тук аз оставям листата и кората. Събитията се развиват така, че тук дървото остава живо, свежо, а тук започва да умира. Сама по себе си дървесината със своя дървесен сок не може да запази дървото живо. Тук трябва да влияе отвън това, което идва от листата; именно то отново съдържа живот.
Ние виждаме това по такъв начин: макар земята да може да изгони дървото навън, тя би трябвало да му позволи да умре, ако отвън, от влажния въздух то не получаваше живот; защото дървесният сок в дървото носи химически характер, той е своего рода химик, а не възбудител на живот.
Животът, кръжащ наоколо, дава живот и на него. И можем да кажем: когато през пролетта дървесният сок се издига, дървото в земята се обновява. Когато след това през пролетта жизненият сок отново кръжи наоколо, дървото всяка година отново оживява. Земята действа на дървесния сок, земно-течния елемент; на жизнения сок действа течно-въздушният елемент.
към текста >>
Животът, кръжащ наоколо, дава
живот
и на него.
Сега се приближавам и срязвам кората - а така отделям и листата, - но тук аз оставям листата и кората. Събитията се развиват така, че тук дървото остава живо, свежо, а тук започва да умира. Сама по себе си дървесината със своя дървесен сок не може да запази дървото живо. Тук трябва да влияе отвън това, което идва от листата; именно то отново съдържа живот. Ние виждаме това по такъв начин: макар земята да може да изгони дървото навън, тя би трябвало да му позволи да умре, ако отвън, от влажния въздух то не получаваше живот; защото дървесният сок в дървото носи химически характер, той е своего рода химик, а не възбудител на живот.
Животът, кръжащ наоколо, дава живот и на него.
И можем да кажем: когато през пролетта дървесният сок се издига, дървото в земята се обновява. Когато след това през пролетта жизненият сок отново кръжи наоколо, дървото всяка година отново оживява. Земята действа на дървесния сок, земно-течния елемент; на жизнения сок действа течно-въздушният елемент.
към текста >>
Растението изработва топлина, при което отвън то възприема
живот
.
Това се нарича камбий. Той се образува вътре - между кората, която още е съединена с листата, принадлежи им, и дървесината. Ако направя срез ето тук (изобразява го на рисунка), камбий вътре не се образува. Но от този камбий растението също се нуждае. Дървесният сок се образува в земно-течния елемент, жизненият сок се образува в течно-въздушния елемент, а камбият се образува в топлината на въздуха, в топлинно-въздушния елемент, или във въздушно-топлинния елемент.
Растението изработва топлина, при което отвън то възприема живот.
Тази топлина то направлява вътре в самото себе си и от нея вътре се образува камбий. Или, ако камбият още не е образуван - камбият е нужен на растението и вие ще чуете защо, - но преди да се образува камбий, се образува някакво сгъстяване; това е вътрешна смола. В своята топлина растението образува вътре в себе си също смола, растителен клей, който при известни обстоятелства може да бъде много важно лекарствено средство. И така, растението издига нагоре дървесния сок, листата оживяват растението, но след това листата, възбуждани от топлината, на свой ред образуват вещество, приличащо на гума, което на свой ред действа на камбия. И при старите растения, при съвсем старите растения този клей става прозрачен и се спуска към земята.
към текста >>
Тук нагоре се издига дървесният сок, той умира; тук отново възниква
живот
, а сега се включва и въздействието на звездите, възниква това, че от камбия, който вече става твърд и жилав, благодарение на звездните влияния се изрисува новото растение; то се отпечатва тук подобно на изваяние.
И така, виждате, че всички тези неща стават напълно понятни и се изясняват само ако човек успее правилно да разбере същността на процеса, ако знае, че съществуват три вида вещества: дървесен сок, жизнен сок и камбий. Дървесният сок е най-течен, той има химически характер. Жизненият сок е този, който съживява; той е оживителят, ако ми бъде позволено да се изразя така. И това, което става в камбия - тук всъщност се изрисува, произлизайки от звездите, растението като цяло. Това е наистина така, господа!
Тук нагоре се издига дървесният сок, той умира; тук отново възниква живот, а сега се включва и въздействието на звездите, възниква това, че от камбия, който вече става твърд и жилав, благодарение на звездните влияния се изрисува новото растение; то се отпечатва тук подобно на изваяние.
Тук, произлизайки от звездите, от целия космос се създава модел на това, което после се превръща в цялостната форма на растението. Виждате как тук от сферата на живота ние влизаме в сферата на духа. Защото това, което се моделира тук, се моделира от Мировия дух. Това е много интересно, господа; отначало растението отдава живота си на Земята, след това растението умира, но тогава обкръжаващият въздух заедно със своята светлина отново дава живот на растението, а Мировият дух отпечатва новата растителна форма. След това тя се съхранява в семето и израства отново по същия начин.
към текста >>
Това е много интересно, господа; отначало растението отдава живота си на Земята, след това растението умира, но тогава обкръжаващият въздух заедно със своята светлина отново дава
живот
на растението, а Мировият дух отпечатва новата растителна форма.
Това е наистина така, господа! Тук нагоре се издига дървесният сок, той умира; тук отново възниква живот, а сега се включва и въздействието на звездите, възниква това, че от камбия, който вече става твърд и жилав, благодарение на звездните влияния се изрисува новото растение; то се отпечатва тук подобно на изваяние. Тук, произлизайки от звездите, от целия космос се създава модел на това, което после се превръща в цялостната форма на растението. Виждате как тук от сферата на живота ние влизаме в сферата на духа. Защото това, което се моделира тук, се моделира от Мировия дух.
Това е много интересно, господа; отначало растението отдава живота си на Земята, след това растението умира, но тогава обкръжаващият въздух заедно със своята светлина отново дава живот на растението, а Мировият дух отпечатва новата растителна форма.
След това тя се съхранява в семето и израства отново по същия начин. Така че в растящото растение може да се види пътят, по който се изгражда целият растителен свят, излизайки от Земята и преминавайки през смъртта към живия дух.
към текста >>
Парализа може да настъпи и при възрастен, тъй като на човек в течение на целия
живот
му се налага да остава под влияние на звездния свят, както вече съм ви казвал.
Мозъкът, това е, така да се каже, втвърденият млечен сок в човека. Ако има умиращи листа, те не произвеждат нормален камбий, тъй като в тях няма повече сили по правилен начин да реагират на топлина. Те дават възможност на топлината чрез умиращите части да излиза навън и тя не произвежда възвратно действие. Ние ядем растения с неправилно формиран камбий; те изработват в нас млечен сок, отличаващ се от нормите; жените изработват женско мляко, отличаващо се от нормалното: децата получават такова мляко, на което звездите не въздействат така силно, и детето не може да се развива по правилен начин. Ето защо параличът е особено чест при децата.
Парализа може да настъпи и при възрастен, тъй като на човек в течение на целия живот му се налага да остава под влияние на звездния свят, както вече съм ви казвал.
към текста >>
Трябва също да се познават и метеорологията, и въздухът, тъй като от средата, обкръжаваща листата, се донася това, което отново предизвиква
живот
.
Би се намерил и такъв, който познава процеса на сглобяване на часовници, но не знае как да обработва отделните метали. Когато става дума за механика, нещо може и да се получи, и то само в случай, ако се принуждават тези хора. Но в медицината например нищо не може да се постигне, ако не се обединят всички знания, включително и знанието за Земята. Защото в дървесния ствол живее това, което започва в Земята, тоест в областта на геологията; то се пренася нагоре и се превръща в дървесен сок. Тук тази субстанция отмира.
Трябва също да се познават и метеорологията, и въздухът, тъй като от средата, обкръжаваща листата, се донася това, което отново предизвиква живот.
Трябва да се познава астрономията, учението за звездите, ако се иска да се разбере образуването на камбия. И пак трябва да се знае какво прониква в човека заедно с камбия, когато той употребява този камбий за храна: млечният сок, преобразуващ се в мозък; следователно при получаване на развален камбий при възрастния човек се появяват мозъчни нарушения. По такъв начин заболяването се появява от това, което се намира в Земята.
към текста >>
30.
ОСМА ЛЕКЦИЯ, 26 ноември 1923 г. Пчели и човек
GA_351 Човекът и светът - Действието на духа в природата - За същноста на пчелите
Всъщност всеки човек би трябвало да се интересува от пчеларство, тъй като човешкият
живот
зависи от пчеларството много повече, отколкото обикновено се мисли.
Но си струва да поговорим за самото битие на тази, бих казал, представляваща за внимателния слушател гатанка, за природата на пчеларството като цяло. Пчеларят, от само себе си се разбира, се интересува преди всичко от това, какво трябва да прави.
Всъщност всеки човек би трябвало да се интересува от пчеларство, тъй като човешкият живот зависи от пчеларството много повече, отколкото обикновено се мисли.
към текста >>
В практическия
живот
въобще няма място за фанатизъм.
От само себе си се разбира, че аз не искам да се появи фанатично движение против изкуственото развъждане на пчели.
В практическия живот въобще няма място за фанатизъм.
Това може да се сравни с нещо, за което сега ще ви кажа. Може приблизително да се пресметне кога на земята ще свършат въглищата. Запасите от въглища на земята са ограничени и някога те ще бъдат изчерпани. Сега би било възможно да се извличат от Земята толкова въглища, че те да стигнат до тогава, докато самата Земя не престане да съществува. Не би следвало да казваме, че именно така трябва да постъпим, за да оставим поне малка надежда за бъдещето.
към текста >>
31.
ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, 28 ноември 1923 г. За възприятието на пчелите
GA_351 Човекът и светът - Действието на духа в природата - За същноста на пчелите
Обикновеният
живот
не предразполага към точно тълкуване на фактите.
Обикновеният живот не предразполага към точно тълкуване на фактите.
Преживявайки нещо незначително, хората могат да направят, както се казва, от мухата слон. Често това става и с нашите учени. Разглеждайки нещо, те не се замислят, а се ориентират към това, което е на повърхността. Така възникват фантастични доказателства по темата, как мухата се е превърнала в слон. Ако съвременната наука твърди нещо - а тя твърди, като използва своята власт, тъй като всички вестници и списания са в нейните ръце, - да се възразява, като правило, е безполезно.
към текста >>
32.
ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 1 декември 1923 г. Мед и кварц
GA_351 Човекът и светът - Действието на духа в природата - За същноста на пчелите
Вита - това е
живот
, така че витамин означава правещ
живот
.
Но веществата, съдържащи се в казеина, мазнината, захарта и солта са неефективни! И си казват: тук трябва да се съдържа вещество в много малко количество, така че химическият анализ не може да го открие. И това вещество тези хора нарекли витамин.
Вита - това е живот, така че витамин означава правещ живот.
към текста >>
Именно на това се базира нашият
живот
, на това, че в посока надолу от главата ние постоянно имаме тенденция към формиране на шестоъгълни кристали - искаме да ги изградим, но работата не стига дотам, процесът се прекъсва.
Но от това нямаше да ни е добре! Кварцът има достъп за проникване в човека само до точката, в която се появява тенденцията за образуване на хексагоналната форма. По-нататък, след тази точка достъпът се прекратява. На процеса на формиране на кварца не му се предоставя възможност да се придвижи в това направление по-нататък. Така че в тялото ни процесът по формиране на кварца се намира в самото начало, а след това се прекъсва; той трябва да се прекрати.
Именно на това се базира нашият живот, на това, че в посока надолу от главата ние постоянно имаме тенденция към формиране на шестоъгълни кристали - искаме да ги изградим, но работата не стига дотам, процесът се прекъсва.
Тук, вътре, постоянно искат да се появят такива кристали. Но в действителност те не възникват, тяхната поява се затормозява и тогава ние имаме вътре в нас, така да се каже, много силно разреден течен кварц.
към текста >>
Но целият
живот
се основава на това, че ние потискаме този стремеж; ако не ни се удава повече да го потискаме, умираме.
Предполагам, че не всички от вас са добри по геометрия. Не на всички ви се налага да се занимавате с геометрия и може би няма да ви се удаде веднага да нарисувате такъв кристал или да го моделирате от пластелин. Но вашето тяло е много добър геометър и на него постоянно му се иска да прави такива кристали. За това ни принуждава необходимостта.
Но целият живот се основава на това, че ние потискаме този стремеж; ако не ни се удава повече да го потискаме, умираме.
към текста >>
33.
ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 5 декември 1923 г. За меда
GA_351 Човекът и светът - Действието на духа в природата - За същноста на пчелите
Тогава е възможно той, достигайки известна възраст в своя
живот
, да не понася меда.
Да допуснем, че човек не може да понася мед; при него се появява разстройство на стомаха. Да се запитаме: дали разстройството на стомаха при този човек при употребата на мед не възниква, защото, да кажем, има предразположеност към склероза на съдовете на главния мозък, иначе казано, към калциране на вените, артериите и съдовете на главата?
Тогава е възможно той, достигайки известна възраст в своя живот, да не понася меда.
В такъв случай този пациент би следвало да се лекува с препарати, съдържащи фосфор. Ако се удаде да се излекува основното заболяване, той ще понася меда.
към текста >>
[3] «Пчела обикновена, домашна» – като «обикновена медоносна пчела, или домашна пчела» е обозначавал пчелата, например, Алфред Брем (Брем, «Илюстриран
живот
на животните», том 3, 1875 г.
[3] «Пчела обикновена, домашна» – като «обикновена медоносна пчела, или домашна пчела» е обозначавал пчелата, например, Алфред Брем (Брем, «Илюстриран живот на животните», том 3, 1875 г.
стр. 474.
към текста >>
34.
ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 10 декември 1923 г. Ядене на пчелната пита.
GA_351 Човекът и светът - Действието на духа в природата - За същноста на пчелите
Не следва да бъдем реакционери в политическия
живот
, но не следва да сме реакционери и в другите области.
Това е, което аз, макар и да не твърдя окончателно днес, но за което поне мога да кажа: това доста лесно може да се получи от знанията за същността на пчелите като цяло; следва да се предприемат опити с растенията, да се поддържа изкуствено развъждане на тези растения, които в определено време от годината са увехнали или ги няма. Вероятно би могло значително да се подобри състоянието на здравето на пчелите. Това са такива неща, по отношение на които аз съм съвсем убеден: те произлизат от дълбокото проникване в тяхната природа. Днес въобще не става дума да връщаме историята назад.
Не следва да бъдем реакционери в политическия живот, но не следва да сме реакционери и в другите области.
Това не е необходимо, трябва да се върви в крак с прогреса. Става дума, че е напълно допустимо да се прилагат в работата старинните методи, за да може с едното да се уравновеси другото и да се оправи работата. Това е, което исках да кажа по този повод.
към текста >>
Осите имат общ, съвместен с растенията
живот
.
Виждате как осите се развиват съвместно с растението. В местностите, особено богати на оси, могат да се срещнат дървета, навсякъде покрити с такива мастилени орехчета.
Осите имат общ, съвместен с растенията живот.
Те са предразположени към това. Семейството им не може да се развие, ако не бъде обкръжено от тази защитна обвивка от съответните дървета и растения. Тя може да изглежда по различен начин. Формирането на орехчето може да бъде такова, че то да изглежда не като ябълчица, а като образувание, израстващо като коси, сплитащи се една с друга[3] (вж. рис.). Но навсякъде в средата, вътре, се намира гореописаният зародиш на оса.
към текста >>
Това е, което показва как се осъществява съвместният
живот
на осите с растенията.
Това е, което показва как се осъществява съвместният живот на осите с растенията.
След това, когато осата встъпи в зрелост, когато достигне стадия на зрелост, тя пробива с помощта на своите челюсти и изпълзява навън вече като оса, за да може, след като живее известно време на воля, да отложи на някой лист или на нещо подобно яйцата си. Така че отлагането на яйца винаги се осъществява благодарение на общия живот с растението.
към текста >>
Така че отлагането на яйца винаги се осъществява благодарение на общия
живот
с растението.
Това е, което показва как се осъществява съвместният живот на осите с растенията. След това, когато осата встъпи в зрелост, когато достигне стадия на зрелост, тя пробива с помощта на своите челюсти и изпълзява навън вече като оса, за да може, след като живее известно време на воля, да отложи на някой лист или на нещо подобно яйцата си.
Така че отлагането на яйца винаги се осъществява благодарение на общия живот с растението.
към текста >>
следното описание в «Илюстриран
живот
на животните на Брем, популярна преработка на Фридрих Шедлер», том 3, Лайпциг 1875, стр.
[4] «отглеждането на смокини» – вж.
следното описание в «Илюстриран живот на животните на Брем, популярна преработка на Фридрих Шедлер», том 3, Лайпциг 1875, стр.
511, на която се позовава Рудолф Щайнер (посоченият том се е намирал в неговата библиотека): «Известно е, че още древните са използвали осите-орехотворки, Cinips Psenas при Линей (сега: Blastophaga pse-nes), за да правят смокините по-сочни и вкусни: и днес в Гърция още се обръща голямо внимание на това, с помощта на тези животни да се достигне капрификация на смокините, тоест окултуряване на дървото. Те живеят в дивите смокини, когато още не са узрели, напълно се развиват към края на юни и остават там, ако не им попречат. Обаче тези смокини се откъсват, свързват ги една с друга с дълга сламка по две и се окачват на клонките на облагородяваното дърво, като по възможност се разполагат равномерно между плодовете му; изсъхването и сбръчкването на дивите смокини принуждава насекомите да ги напуснат, да излязат и да отгледат второ аномално поколение, избирайки за жилище на своите деца облагородяваната смокиня. Тъй като смокините се обират преди това поколение да съзрее, то загива след като с присъствието си е повишило сочността на смокините».
към текста >>
35.
ЧЕТИРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 15 декември 1923 г. Значението на мравчената киселина
GA_351 Човекът и светът - Действието на духа в природата - За същноста на пчелите
Впрочем начинът на
живот
, който се наблюдава при тях, е доста различен.
Добро утро, господа! Днес ще продължа разглеждането, започнато предния път във връзка с въпроса на господин Долингер. Ако възникнат други въпроси, ще се заемем и с тях. За да отговоря на този въпрос, последния път започнах темата за мравките. Можем да говорим за следните родствени групи животни: пчели, оси, мравки.
Впрочем начинът на живот, който се наблюдава при тях, е доста различен.
Всичко това ни позволява да научим извънредно много от мировото, природно «стопанство» като цяло. Защото колкото повече изследваш тези животни, техния начин на живот, толкова повече разбираш колко мъдро са устроени животът и дейността на тези животни.
към текста >>
Защото колкото повече изследваш тези животни, техния начин на
живот
, толкова повече разбираш колко мъдро са устроени животът и дейността на тези животни.
Ако възникнат други въпроси, ще се заемем и с тях. За да отговоря на този въпрос, последния път започнах темата за мравките. Можем да говорим за следните родствени групи животни: пчели, оси, мравки. Впрочем начинът на живот, който се наблюдава при тях, е доста различен. Всичко това ни позволява да научим извънредно много от мировото, природно «стопанство» като цяло.
Защото колкото повече изследваш тези животни, техния начин на живот, толкова повече разбираш колко мъдро са устроени животът и дейността на тези животни.
към текста >>
Ако си представите сегашните облаци, изпълнени с
живот
и зелени, тогава ще получите представа за растителния свят от онова време.
Някога Земята се е намирала в такова положение, че на нея въобще не е имало такива растения и такива насекоми, каквито имаме пред себе си ние, а нещата са стояли така: виждате ли, тук е имало, да кажем, нещо, сравнимо с днешната Земя. Тук навсякъде са расли подобни на растения образувания, но те постоянно са се изменяли, постоянно са приемали други форми, подобно на облаци. И такива облачни образувания са се намирали в обкръжението на Земята (изобразява го на рисунка). Но тези облаци не са били такива, каквито са облаците сега, мъртви, или поне външно изглеждащи безжизнено, не, това са били живи облаци, толкова живи, както днешните растения.
Ако си представите сегашните облаци, изпълнени с живот и зелени, тогава ще получите представа за растителния свят от онова време.
към текста >>
Така че някога нашата Земя е била в такова състояние, което би могло да бъде описано примерно така: тя е била обкръжена от облаци, съдържащи в себе си растителния
живот
, а към тези облаци, от външното обкръжение са се приближавали други облаци, които са ги оплождали.
Тогава тук е било растителното, жив растителен покров. И този жив покров от растения се е оплождал от това, което е идвало отвсякъде от обкръжаващата среда. Там тогава не е имало отделни животни: тук не са долитали оси, но от цялата обкръжаваща среда са идвали субстанции, подобни на тези, които участват в жизнената дейност на живия свят (изобразява го на рисунка).
Така че някога нашата Земя е била в такова състояние, което би могло да бъде описано примерно така: тя е била обкръжена от облаци, съдържащи в себе си растителния живот, а към тези облаци, от външното обкръжение са се приближавали други облаци, които са ги оплождали.
Те са били подобни на животните. Тази животинска природа е идвала от космическото пространство, а от Земята се е издигало растителното начало.
към текста >>
Но мравките отдават изработваната от тях мравчена киселина също и на разлагащото се мъртво, като до някаква степен възбуждат в него
живот
, те привнасят това, благодарение на което Земята въобще остава жива, без значение на течащите в нея процеси на разлагане.
Така стои работата и с безжизнения материал в гората. Само помислете, господа: даже физическата наука, каквато тя се явява в днешно време, смята, че някога Земята ще стане съвсем мъртва. Това може да стане също и в случай, че някога настъпи такова състояние, при което тенденцията към разлагане, към гниене, стане преобладаваща, и тогава Земята ще отмре. Но това няма да стане, докато Земята, навсякъде по тези места, където става гниене, едновременно се пронизва от това, което дават пчелите, осите и мравките. Пчелите дават това само на живите цветя, осите, в общи линии - също на живите цветя.
Но мравките отдават изработваната от тях мравчена киселина също и на разлагащото се мъртво, като до някаква степен възбуждат в него живот, те привнасят това, благодарение на което Земята въобще остава жива, без значение на течащите в нея процеси на разлагане.
към текста >>
36.
ПЕТНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 22 декември 1923 г. Оксалова киселина, мравчена киселина, въглена киселина и тяхното значение
GA_351 Човекът и светът - Действието на духа в природата - За същноста на пчелите
Виждате ли, оксаловата киселина присъства навсякъде, където трябва да има
живот
.
Да се разберат тези неща е възможно само ако се запитаме: какво всъщност представлява тази оксалова киселина?
Виждате ли, оксаловата киселина присъства навсякъде, където трябва да има живот.
Където има нещо живо, там има и оксалова киселина. Но там има също и етерно тяло. Етерното тяло действа така, че оксаловата киселина веднага се обновява. Но оксаловата киселина никога не става мравчена киселина, пригодна за човешкия или животински организъм, ако тя е превърната от оксалова киселина в мравчена без посредничеството на астралното тяло. Защото мравчената киселина, която получих от ретортата, няма да помогне нито на човешкото тяло, нито на животинското.
към текста >>
Човек трябва да изработи в себе си мравчена киселина, ако от чисто органичния
живот
, протичащ в долната част на тялото му, където определена роля играе оксаловата киселина, той иска да се издигне до душевното.
Етерното тяло действа така, че оксаловата киселина веднага се обновява. Но оксаловата киселина никога не става мравчена киселина, пригодна за човешкия или животински организъм, ако тя е превърната от оксалова киселина в мравчена без посредничеството на астралното тяло. Защото мравчената киселина, която получих от ретортата, няма да помогне нито на човешкото тяло, нито на животинското. Тези, които смятат, че мъртвото може да помогне по действен начин, се заблуждават. Мравчената киселина, която се образува и там, и там - в човека и благодарение на насекомото, - е жива, и тя се появява навсякъде, където възниква усещане, възниква душевното.
Човек трябва да изработи в себе си мравчена киселина, ако от чисто органичния живот, протичащ в долната част на тялото му, където определена роля играе оксаловата киселина, той иска да се издигне до душевното.
Тогава в мравчената киселина, в дишането оживява душевното, то се издига към главата и в главата може да действа по-нататък. Душевното начало се нуждае от тази преработка на оксаловата киселина в мравчена вътре в човека. Но какво по същество става, когато оксаловата киселина се превръща в мравчена киселина? Виждате ли, това би могло да научите като главно от всичко, което ви казах. Пчелата-дървогнезд, за която говорих, е особено интересна с това, че тя изгризва дърво, което вече е лишено от живот.
към текста >>
Пчелата-дървогнезд, за която говорих, е особено интересна с това, че тя изгризва дърво, което вече е лишено от
живот
.
Човек трябва да изработи в себе си мравчена киселина, ако от чисто органичния живот, протичащ в долната част на тялото му, където определена роля играе оксаловата киселина, той иска да се издигне до душевното. Тогава в мравчената киселина, в дишането оживява душевното, то се издига към главата и в главата може да действа по-нататък. Душевното начало се нуждае от тази преработка на оксаловата киселина в мравчена вътре в човека. Но какво по същество става, когато оксаловата киселина се превръща в мравчена киселина? Виждате ли, това би могло да научите като главно от всичко, което ви казах.
Пчелата-дървогнезд, за която говорих, е особено интересна с това, че тя изгризва дърво, което вече е лишено от живот.
И ако тази пчела-дървогнезд не би могла да използва това дърво както трябва, тя би почнала да си търси друго местопребиваване. Тази пчела никога не прави своето гнездо в (живо) дърво, а само в загниваща дървесина, на такива места, където гредите или подпорите са почнали да загниват - там тя отлага яйцата си, като първо си строи гнездо.
към текста >>
Тогава хората си спомнят за това, че намиращото се във външната природа може да се внесе в човешкия
живот
така, че то да действа по социален начин.
Така че може да се каже: насекомите ни учат на най-висшето от всичко, което го има в природата. Ето защо хората, които в древността са притежавали инстинктивно знание, са гледали на растенията така, както ви изложих тук, докато съвременната наука съвсем изпуска това предвид и не може правилно да го обясни. Тези хора са се взирали в растенията по съвсем особен начин. Хората от новото време си спомнят нещо от това именно сега, по това време, когато донасят елха, украсяват я и правят от нея Рождественско дърво, дърво на Христа.
Тогава хората си спомнят за това, че намиращото се във външната природа може да се внесе в човешкия живот така, че то да действа по социален начин.
Тази елха, превърната в Рождественско дърво, в дърво на Христа, трябва да се превърне в образ на любовта.
към текста >>
37.
Бележки.
GA_351 Човекът и светът - Действието на духа в природата - За същноста на пчелите
22. «Пчела обикновена, домашна» - като «обикновена медоносна пчела, или домашна пчела» е обозначавал пчелата, например, Алфред Брем (Брем, «Илюстриран
живот
на животните», том 3, 1875 г.
22. «Пчела обикновена, домашна» - като «обикновена медоносна пчела, или домашна пчела» е обозначавал пчелата, например, Алфред Брем (Брем, «Илюстриран живот на животните», том 3, 1875 г.
стр. 474.
към текста >>
следното описание в «Илюстриран
живот
на животните на Брем, популярна преработка на Фридрих Шедлер», том 3, Лайпциг 1875, стр.
26. «отглеждането на смокини» - вж.
следното описание в «Илюстриран живот на животните на Брем, популярна преработка на Фридрих Шедлер», том 3, Лайпциг 1875, стр.
511, на която се позовава Рудолф Щайнер (посоченият том се е намирал в неговата библиотека): «Известно е, че още древните са използвали осите-орехотворки, Cinips Psenas при Линей (сега: Blastophaga psenes), за да правят смокините по-сочни и вкусни: и днес в Гърция още се обръща голямо внимание на това, с помощта на тези животни да се достигне капрификация на смокините, тоест окултуряване на дървото. Те живеят в дивите смокини, когато още не са узрели, напълно се развиват към края на юни и остават там, ако не им попречат. Обаче тези смокини се откъсват, свързват ги една с друга с дълга сламка по две и се окачват на клонките на облагородяваното дърво, като по възможност се разполагат равномерно между плодовете му; изсъхването и сбръчкването на дивите смокини принуждава насекомите да ги напуснат, да излязат и да отгледат второ аномално поколение, избирайки за жилище на своите деца облагородяваната смокиня. Тъй като смокините се обират преди това поколение да съзрее, то загива след като с присъствието си е повишило сочността на смокините».
към текста >>
38.
Рудолф Щайнер - живот и творчество.
GA_351 Човекът и светът - Действието на духа в природата - За същноста на пчелите
РУДОЛФ ЩАЙНЕР
ЖИВОТ
И ТВОРЧЕСТВО
РУДОЛФ ЩАЙНЕР ЖИВОТ И ТВОРЧЕСТВО
към текста >>
„Мистиката в зората на съвременния духовен
живот
“ (Събр.
1900 г. „Възгледите за света и живота през деветнадесети век“, по-късно излиза с разширения като „Загадките на философията“ (Събр. съч. 18). Начало на антропософските лекции по покана на Теософското Общество в Берлин.
„Мистиката в зората на съвременния духовен живот“ (Събр.
съч. 7).
към текста >>
Из цяла Европа, но най-вече в Дорнах и Берлин, Рудолф Щайнер дава основополагащи познания за обновление в областта на изкуството, педагогиката, естествените науки, социалния
живот
, медицината, теологията.
1914 - 1923 г.
Из цяла Европа, но най-вече в Дорнах и Берлин, Рудолф Щайнер дава основополагащи познания за обновление в областта на изкуството, педагогиката, естествените науки, социалния живот, медицината, теологията.
Доразвива новото изкуство „евритмия“, чиито първи стъпки датират от 1912 г.
към текста >>
39.
ВЪВЕДЕНИЕ от Мария Щайнер
GA_352 Природата и човекът от гл.т. на Духовната наука
Дори и не всичко тук да съответства на стилистичните литературни канони, важното е да се запази истинският
живот
в цялата си непосредственост.
Поради това те не бяха предназначени за печат. Именно формата, в която те бяха изнесени, позволи да се съхрани свежестта и непосредствеността, които не бих искала да се изгубят. Беше създадена особена атмосфера между душата на питащия и душата на даващия отговор. Не би ми се искало този колорит да се изпусне, да се изгуби тази окраска в хода на педантичната редакторска преработка. Затова се постарахме да я ограничим, доколкото е възможно.
Дори и не всичко тук да съответства на стилистичните литературни канони, важното е да се запази истинският живот в цялата си непосредственост.
към текста >>
40.
ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 7 януари 1924 г.
GA_352 Природата и човекът от гл.т. на Духовната наука
Господин Мюлер: Иска ми се още един път да се върнем към пчелите, към това как нашият
живот
и стремежи са свързани с отглеждането на пчели.
Господин Мюлер: Иска ми се още един път да се върнем към пчелите, към това как нашият живот и стремежи са свързани с отглеждането на пчели.
В последно време мои колеги неведнъж ми обръщаха внимание, че е по-добре да не чета написаното, а да импровизирам. Но аз им възразявах, че с началното си образование нямам особени ораторски способности. Аз не съм в състояние да импровизирам. И днес бих искал да ви прочета, а не да импровизирам: за пчелите, за царицата (той премина от кошера към отношенията между работници и работодатели; върна се към 1914 г. и изрази недоволство.
към текста >>
Благодарение на това слонът усеща целия свой (вътрешен)
живот
сякаш обкръжен от Земята, земята (като стихия), намираща се в неговата кожа; слонът се чувства добре само тогава, когато той е обгърнат от тази своя кожа.
Виждате ли, господа, това, което казахте, се отнася всъщност само за дебелокожите, а също така, гореказаното (смърт в пещери) е свързано с това, че кожата при дадени животни е извънредно дебела. Какво означава дебелата кожа? Виждате ли, твърдите части на животното представляват от само себе си това, което в значителна степен е родствено със Земята. Даже вашите нокти във вас самите в значителна степен са родствени със Земята. Кожата на слона е такава, че тя има изключително родство със Земята.
Благодарение на това слонът усеща целия свой (вътрешен) живот сякаш обкръжен от Земята, земята (като стихия), намираща се в неговата кожа; слонът се чувства добре само тогава, когато той е обгърнат от тази своя кожа.
Умирането на слона в тази кожа всъщност става постоянно. Когато приближава смъртта, в това е отличителният признак на тези дебелокожи животни, - животното, благодарение на своята дебела кожа, изключително силно усеща това приближаване на смъртта. Тогава на него му се иска в неговата кожа да има още повече земя; в това и се състои инстинктът, заставящ ги да се крият в пещери. Но в тези пещери тях като правило не ги търсят. Ако по местата, където се въдят слонове, започнат да ги търсят в пещери, там биха открили мъртви слонове.
към текста >>
Но който действително може да наблюдава животното, който улавя смисъла в такова наблюдение, той ще намери, че животните в своя
живот
винаги постъпват, изхождайки от предвиждането.
Можем да кажем: за човека е извънредно трудно да проникне в душата на животното.
Но който действително може да наблюдава животното, който улавя смисъла в такова наблюдение, той ще намери, че животните в своя живот винаги постъпват, изхождайки от предвиждането.
Макар и да не можем да сравняваме действията на животното и действията на човека!
към текста >>
41.
ВТОРА ЛЕКЦИЯ, 19 януари 1924 г.
GA_352 Природата и човекът от гл.т. на Духовната наука
Ето защо лекарствените средства също в по-голямата си част се правят от това, което в обикновения
живот
е отрова.
При обсъждане на въпроса за насекомите видяхме, че при известни условия въздействието на такава отрова върху човека може да бъде във висша степен благоприятно. Видяхме, че отровата на насекомите отстранява някои заболявания.
Ето защо лекарствените средства също в по-голямата си част се правят от това, което в обикновения живот е отрова.
Трябва само да се вземат в съответната дозировка, което значи, да се вземат така, че да могат правилно да въздействат върху човешкия организъм.
към текста >>
Такива противоречия съвсем не са измислени, те съществуват не само в човешкото мислене; в обикновения
живот
всичко противоборства едно с друго, противоречията тук и сега съществуват в природата.
Тук имаме работа с необикновено противоречие.
Такива противоречия съвсем не са измислени, те съществуват не само в човешкото мислене; в обикновения живот всичко противоборства едно с друго, противоречията тук и сега съществуват в природата.
Тук имаме работа със следното противоречие: в един случай арсенът действа така, че човек става изтощен, бледен, даже сив - не косата става сива, а кожата. В един случай човек загива, а в друг случай човек приема арсен, за да изглежда по-добре! Тук е налице пълно противоречие.
към текста >>
Етерното тяло носи
живот
, астралното тяло носи усещане.
То става доста здраво и силно. Атакува всички органи и ги изтощава. Такива са последствията от острото арсеново отравяне. Ако някой бързо приеме голяма доза арсен, неговото астрално тяло започва да развива страшна активност, то бушува, кръжи и се завихря и в края на краищата разрушава дейността на цялата организация (човека). То прогонва живота от органите, доколкото в човека трябва да върви непрекъсната борба между астралното тяло и етерното тяло.
Етерното тяло носи живот, астралното тяло носи усещане.
Но усещане не възниква, ако животът не бъде избутан. Следователно при човека работата стои така: ще ви нарисувам това схематично: ето астралното тяло, ето - етерното тяло. Те постоянно се борят едно с друго. Ако побеждава етерното тяло, ставаме малко сънливи; ако побеждава астралното тяло - ставаме доста бодри. В ежедневния живот обаче става постоянно редуване, но то протича толкова бързо и често, че човек не го забелязва и смята, че той бодърства непрекъснато.
към текста >>
В ежедневния
живот
обаче става постоянно редуване, но то протича толкова бързо и често, че човек не го забелязва и смята, че той бодърства непрекъснато.
Етерното тяло носи живот, астралното тяло носи усещане. Но усещане не възниква, ако животът не бъде избутан. Следователно при човека работата стои така: ще ви нарисувам това схематично: ето астралното тяло, ето - етерното тяло. Те постоянно се борят едно с друго. Ако побеждава етерното тяло, ставаме малко сънливи; ако побеждава астралното тяло - ставаме доста бодри.
В ежедневния живот обаче става постоянно редуване, но то протича толкова бързо и често, че човек не го забелязва и смята, че той бодърства непрекъснато.
Обаче в действителност постоянно се редуват ту бодърстване, ту сън, ту бодърстване, ту сън и т. н. И за това на астралното тяло, за да може да действа отгоре надолу, му е необходимо това неголямо количество арсен, което човек произвежда сам.
към текста >>
Ако човек дава на астралното си тяло изключително много арсен, то мигновено става по-здраво, много по-силно и убива всякакъв
живот
в етерното тяло.
Ако човек дава на астралното си тяло изключително много арсен, то мигновено става по-здраво, много по-силно и убива всякакъв живот в етерното тяло.
към текста >>
Лошо е това, че човек ще бъде принуден да приема арсен в течение на цял
живот
.
Но представете си, че човек, на когото му се е случило един път да се «наяде» с арсен, прекратява приема му. Астралното тяло също прекратява своята активност, арсенът вече не го пришпорва и човек много бързо стига до упадък. Следователно човек, който е започнал да приема арсен и е довел приема до определена доза, ще бъде принуден да го употребява и по-нататък до самата си смърт. Лошото е това, че хората вече не могат да отвикнат.
Лошо е това, че човек ще бъде принуден да приема арсен в течение на цял живот.
В противен случай той би трябвало - но това се постига много трудно - да започне бавно да сваля дозата, да я прави все по-малка и по-малка. Но обикновено в този случай става същото, което станало със селянина, който според тази теория решил да отучи магарето от храна. Той започнал да му дава все по-малко и по-малко. Магарето се изтощило, но все още било живо. Накрая той почнал да му дава само по едно класче; тогава магарето умряло.
към текста >>
Затова в случай на отрова от животински произход не помага нищо друго, както самото извличане на отровата от кръвта, доколкото «азът» е най-
висш
.
Но вътре в кръвта действа «азът». И така, ако змийската отрова постъпи в кръвта, това способства за вмъкването на астралното тяло в «аза». Минералните отрови способстват за вмъкването на физическото тяло в етерното тяло. Растителните отрови способстват за вмъкването на етерното тяло в астралното тяло. Животинските отрови способстват за вмъкването на астралното тяло в «аза».
Затова в случай на отрова от животински произход не помага нищо друго, както самото извличане на отровата от кръвта, доколкото «азът» е най-висш.
В този случай вече не може да се даде средство, чрез което да може да бъде изхвърлена отровата, а трябва да се изкара и неутрализира непосредствено. Да се неутрализира отровата в дадения случай може само посредством това, което се намира в самата кръв. И така, ако в кръвта проникне отрова от бясно куче, или ако в кръвта проникне змийска отрова, трябва да се вземе някакво животно и посредством инжекция да му се вкара същата отрова. Ако животното умре, значи отровата го е погубила; ако животното не умре, значи кръвта му е успяла да преодолее тази отрова. Ако сега се вземе от този кръвен серум и се вкара в заболяващия от бяс човек, в него ще се окаже кръв, която е успяла да победи дадената отрова и пациентът по такъв начин е възможно да бъде излекуван.
към текста >>
42.
ТРЕТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 23 януари 1924 г.
GA_352 Природата и човекът от гл.т. на Духовната наука
Ако погледнете мазнините, които ги има и в растенията, които са навсякъде, ще трябва да си кажете: тези мазнини малко по малко биха направили всичко живо неспособно за
живот
, както животните, така и човека, ако астралното тяло не се проявяваше като борец против гранясването на мазнините.
Последния път вече ви казах, че човек не може да бъде напълно алкохолно абстинентен, тъй като ако той съвсем не пие алкохол, този алкохол се образува в него самия. Обаче този алкохол остава в корема. Той не се издига нагоре към главата, защото главата трябва да остава свободна от алкохол, иначе тя веднага ще стане неспособна да бъде в качеството си на носител на «аза» и по правилен начин да се справя с ферментацията в тялото. Виждате ли, сега вие можете да формулирате идея за това, по какъв начин човек се съотнася с обкръжаващата го природа. Ако например хвърлите поглед към навсякъде гниещите белтъчини - защото на гниене са подложени и животните, и растенията, - ще трябва да кажете: навсякъде има етер, който уравновесява това гниене.
Ако погледнете мазнините, които ги има и в растенията, които са навсякъде, ще трябва да си кажете: тези мазнини малко по малко биха направили всичко живо неспособно за живот, както животните, така и човека, ако астралното тяло не се проявяваше като борец против гранясването на мазнините.
Човек всъщност се бори с това, което се намира отвън, в природата. Когато човек умира, неговите етерно, астрално тяло и «аз» излизат навън. Те излизат вън от физическото тяло. След това човек се издига в духовния свят. Какво става после?
към текста >>
Такива неща, господа, е интересно да се изучават не изолирано, не в аудитория, а на воля, в народния
живот
.
Такива неща, господа, е интересно да се изучават не изолирано, не в аудитория, а на воля, в народния живот.
Както ви е известно, има водни курорти, където мирише на развалени яйца, например в Мариенбад. Има и германски водни курорти, където има сероводородни води, където също мирише на развалени яйца. Действително гастрономите, привикнали към изисканата храна и фините миризми, трябва да търсят и да посещават такива курорти. Защо те правят това? Защо те понякога дълги месеци прекарват в такива места, където мирише така, сякаш всичко е засипано с развалени яйца?
към текста >>
43.
ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, 2 февруари 1924 г.
GA_352 Природата и човекът от гл.т. на Духовната наука
Но работата е в това, че трябва да се знае не само за сегашния
живот
на пациента; именно в случай, когато се иска да се установи причината за болестта, трябва някак да се премине заедно с човека през целия му
живот
, трябва да му се даде възможност да си припомни какво е правил в детството си тук или там.
В този случай той има някакво заболяване, за което свидетелстват тези тъмни точки. Обаче с човек, у когото са се появили тези тъмни точки, би могло да се случи и това, че той в младостта си да се е пренапрягал при ученето, физическите му сили при ученето са се подлагали на непосилно натоварване. Вследствие от прекомерното натоварване на някои органи в неговата младост, което е предизвикало отслабване на определена дейност в очите, там са могли да изпъкнат малки отлагания на желязо, съвсем миниатюрни железни отлагания, появили се поради пренапрежение в детството. И така, те са могли да се появят като следствие от болест в по-късен период от живота, но са могли да се появят и поради пренапрежение в детството. Болшинството хора мислят: ако виждам черни точки на дъгообразната обвивка, в организма трябва да става нещо.
Но работата е в това, че трябва да се знае не само за сегашния живот на пациента; именно в случай, когато се иска да се установи причината за болестта, трябва някак да се премине заедно с човека през целия му живот, трябва да му се даде възможност да си припомни какво е правил в детството си тук или там.
И така, това, което наблюдаваме на ириса, може да се тълкува различно. Да направиш заключение за едно на основата на друго, се отнася към най-сложните области на знанието.
към текста >>
44.
ПЕТА ЛЕКЦИЯ, 9 февруари 1924 г.
GA_352 Природата и човекът от гл.т. на Духовната наука
Но ние не помисляме какво огромно значение за целия
живот
на Земята имат реките заедно с моретата.
Вие знаете, че неговите извори са в Южните Алпи. Дунав тече през разни долини към Черно море. Рейн също тече по разни долини към Северно море. Разглеждайки реките и моретата, обикновено се взема предвид само течението до устията в морето. Реките ни радват.
Но ние не помисляме какво огромно значение за целия живот на Земята имат реките заедно с моретата.
към текста >>
Но въпреки това истината е, че кръговратът на водата в природата има огромно значение за целия
живот
на Земята.
Виждате ли, при кръвта се набива в очи следното: тя е червена и съдържа всевъзможни вещества. Ето защо се казва: кръвта, това е нещо особено. А за водата се казва: какво толкова, вода! Тя по-малко се забелязва; веществата, съдържащи се във водата - освен кислорода и водорода - не притежават толкова висока концентрация, както например желязото в кръвта. Ето защо на водата не се обръща внимание.
Но въпреки това истината е, че кръговратът на водата в природата има огромно значение за целия живот на Земята.
И както човешкият организъм не би могъл да живее без кръвообращение, без кръговрата на кръвта, така и Земята не би могла да живее без кръговрата на водата.
към текста >>
Левият човек образува два дяла (на дроба); десният, по-дейният, внася в дробовете повече
живот
, той създава в дроба три дяла.
От какво произлиза това? Да започнем с нещо много просто. Обикновено ние не се учим да пишем с лявата ръка; учим се да пишем с дясната. Този факт в голяма степен е свързан с етерното тяло. Физическото тяло е по-тежко и в по-голяма степен е образувано отляво, докато етерното тяло в по-голяма степен е образувано отдясно.
Левият човек образува два дяла (на дроба); десният, по-дейният, внася в дробовете повече живот, той създава в дроба три дяла.
При човека работата стои така, че отляво той в по-голяма степен е физически човек, а отдясно - повече етерен. Така става и с речта. При десноръките е необходимо повече хранене на главния мозък отляво, отколкото отдясно. В човек всичко, което може, е устроено така, че отляво той съдържа в по-голяма степен земни сили, а отдясно - в по-голяма степен етерни, небесни сили.
към текста >>
Бихме могли да очакваме от нея, че и със своя начин на
живот
тя ще изразява своята привързаност към Земята.
Бихме могли да очакваме от нея, че и със своя начин на живот тя ще изразява своята привързаност към Земята.
Именно това и става. Тя лежи на едната си страна: тази страна е плоска и бяла. Тя лежи на едната си страна, при това така здраво, че главата й е обърната и двете й очи са разположени на другата страна. Така че такава риба отдолу изглежда ето така.
към текста >>
45.
ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, 13 февруари 1924 г.
GA_352 Природата и човекът от гл.т. на Духовната наука
Виждате ли, господа, в действителност понякога става така, че най-важните части на живото същество - животно или човек, - във външния
живот
съвсем не изглеждат като нещо важно.
Тук трябва да преминем към друг въпрос: а не е ли свързано по някакъв непонятен начин това получено от природата облекло на животното с по-малко високата духовна организация, която то има? Всъщност едното обуславя другото.
Виждате ли, господа, в действителност понякога става така, че най-важните части на живото същество - животно или човек, - във външния живот съвсем не изглеждат като нещо важно.
Би могло като пример да посочим някои съвсем малки органи в човешкия организъм. Ако те не са в ред, целият човешки организъм ще загине. Така например тук, в щитовидната жлеза, от двете страни има малки органи - вече съм ви говорил за тях в друг контекст - с размер не по-голям от главата на топлийка. (Имат се предвид паращитовидните жлези, разположени на заднолатералната повърхност на щитовидната жлеза. Хормон от тези жлези е паратиреоидинът, възбуждащ функцията на остеокластите.
към текста >>
Но както ви е известно, по-висшите форми на цивилизация идват именно от по-горещите региони, духовният
живот
произлиза предимно от горещите региони.
Но както ви е известно, по-висшите форми на цивилизация идват именно от по-горещите региони, духовният живот произлиза предимно от горещите региони.
Ето защо, изследвайки облеклото, можем да видим, че най-несъвършени остават тези му видове, които са предназначени за защита на човека от външните влияния на обкръжаващата среда. И напротив, облеклото, служещо за украса, е достигало все по-голямо съвършенство. Тук трябва, разбира се, да се отчитат човешките вкусове, нали така? При това следва да се разглежда духовната ориентация на човека като цяло. Да вземем по-примитивните народи, по-простите, първобитните.
към текста >>
Мислейки посредством земния разсъдък, ние почитаме този земен разсъдък над всичко, смятаме го за най-
висш
авторитет.
Тъй като ние, цивилизованите хора, сме получили материалистично възпитание, нямаме никаква представа за свръхсетивната страна на човека.
Мислейки посредством земния разсъдък, ние почитаме този земен разсъдък над всичко, смятаме го за най-висш авторитет.
Ето защо, господа, ние съвсем сме се отучили да се обличаме така, че облеклото ни, макар и отчасти, да изглежда по-човешки! Мъжете надяват на краката си тръбите на панталоните. А крачолите са едни от най-безвкусните одежди, които се носят в цял свят! Но ние правим още повече: ако искаме да си създадем особено благороден имидж, надяваме на главата си още една страшна тръба - цилиндъра. Само ако можехте да си представите каква физиономия би направил древният грък, ако се сблъска с човек, двата крака на когото са надянати в тръби, а на главата му също стърчи тръба, при това и с черен цвят!
към текста >>
Днес би трябвало да се създава облекло, изхождайки от съвременния духовен
живот
, точно както древните народи са създавали облеклото, ориентирайки се по ценностите, съответстващи на светогледа им, на тяхното разбиране за света и човечеството.
Обаче всички тези хора живеят не във времето, когато са съществували инстинкти, които са придавали някакъв смисъл на това облекло.
Днес би трябвало да се създава облекло, изхождайки от съвременния духовен живот, точно както древните народи са създавали облеклото, ориентирайки се по ценностите, съответстващи на светогледа им, на тяхното разбиране за света и човечеството.
Обаче за това в човека липсват способности, защото той не знае за реалността, не знае за духовния човек. Ето защо се получава така, че някои елементи от нашето облекло съвсем са изгубили смисъл и безсмислеността на облеклото ни приема скандален характер.
към текста >>
46.
СЕДМА ЛЕКЦИЯ, 16 февруари 1924 г.
GA_352 Природата и човекът от гл.т. на Духовната наука
Без всяко съмнение може да се каже, че децата, които по гореописания начин излагат на показ по панаирите, трябва да умрат в началото на двадесетте години от своя
живот
.
Хранителните вещества в човешкия организъм претърпяват всевъзможни трансформации, за което съм ви казвал. Те правят от шест до седем изменения. Дробовете се нуждаят от тези седемкратно трансформирани облагородени хранителни вещества. При тези деца обаче работата не стига до този стадий на видоизменение на храната. Затова те умират в най-добрия случай в началото на двадесетте години от живота си.
Без всяко съмнение може да се каже, че децата, които по гореописания начин излагат на показ по панаирите, трябва да умрат в началото на двадесетте години от своя живот.
Те умират или от безсилие, или от белодробни заболявания. Основно те умират от белодробни заболявания. Ето с какво е свързано това, за което вие казахте: че по-късно такива хора не можеш да ги видиш; това е, защото те много рано умират.
към текста >>
Хората сами трябва да се грижат за това, такива неща да се прекратят, както и въобще хората трябва сами да се грижат за нормалния социален
живот
, а не веднага да призовават закона.
Трудно е, разбира се, веднага да се започне борба с такива явления с помощта на законодателството.
Хората сами трябва да се грижат за това, такива неща да се прекратят, както и въобще хората трябва сами да се грижат за нормалния социален живот, а не веднага да призовават закона.
Неправилно е веднага да се призовава законът. Аз обаче съм убеден, че на много малко хора е известно това, което сега ви казах. Много малко хора знаят, че арсенът е значително по-вреден именно в тази възраст, в която са го давали на тези деца, отколкото в по-късна възраст. Аз винаги вярвам, че ако на хората се обясни едно или друго явление, положението на нещата може да се подобри без вмешателството на закона, без принуда. Но няма да ви се удаде да подобрите състоянието на нещата, ако не можете да обясните същината им.
към текста >>
Вашият собствен организъм действа по-бързо от Земята; тук надарените с
живот
въглища от растенията много бързо се преобразуват и вие във вашето собствено тяло получавате съдържащата въглерод въглена киселина.
Но вие ядете растения, господа. Вкарвате в себе си растения.
Вашият собствен организъм действа по-бързо от Земята; тук надарените с живот въглища от растенията много бързо се преобразуват и вие във вашето собствено тяло получавате съдържащата въглерод въглена киселина.
Въглената киселина в нас не се превръща във въглища, подобно на каменните въглища в Земята, тя си остава във вид на въглена киселина. Така че вие имате въглища под формата на въглена киселина, която носите в себе си, кислород, който постъпва от въздуха, а също и от хранителните продукти. Това се нарича въглерод и кислород. Освен това в човешкия организъм има също и водород, защото например пиете вода. Този водород встъпва в съединение с въглерода и кислорода.
към текста >>
Виждате ли, господа, вие съществувате, движите се, нуждаете се за вашия
живот
от кислород, въглерод, азот и вътре в своя организъм изработвате алкохол.
Виждате ли, господа, вие съществувате, движите се, нуждаете се за вашия живот от кислород, въглерод, азот и вътре в своя организъм изработвате алкохол.
Алкохолът се образува в човешкия организъм, за да се избегне вътрешният разпад (на тъканите). Тялото би започнало да се разпада, както се разпада трупът, ако не се изработваха алкохол и подобни на алкохола вещества. Това, разбира се, е така. Но би следвало да запитате: на кое от телата действа алкохолът? Виждате ли, върху физическото тяло алкохолът действа изключително добре, ако е изпито нормално количество, защото в този случай - тъй като то и само си изработва алкохол - може да го използва като добавъчно хранително средство; така че на физическото тяло алкохолът всъщност съвсем не вреди.
към текста >>
Ще се съгласите, че ако някакво същество дълго време живее в условия, потискащи жизнеността му, а след това премине към свободни условия на
живот
, то проявява особено силна активност и се развива.
Около дармщатската фабрика, която излива своите топли води в езерото, става нещо особено.
Ще се съгласите, че ако някакво същество дълго време живее в условия, потискащи жизнеността му, а след това премине към свободни условия на живот, то проявява особено силна активност и се развива.
към текста >>
Ако го освободят, той се радва на живота, изпитва особена наслада от своя
живот
.
Представете си, че човек е бил дълго време вързан. Той не е можел да мръдне нито една своя част, толкова е бил обездвижен.
Ако го освободят, той се радва на живота, изпитва особена наслада от своя живот.
А сега си представете водата, която се влива в езерото от дармщатската фабрика. Тази вода е получила въздействието на Слънцето по съвсем необичаен път. Дармщатската фабрика е работила на въглища, въглищата там са в основата на всичко. Топлината, намираща се там, също е получена от въглища. Въглищата са запазили слънчеви сили с хилядолетна давност.
към текста >>
47.
ОСМА ЛЕКЦИЯ, 20 февруари 1924 г.
GA_352 Природата и човекът от гл.т. на Духовната наука
По повод на другия въпрос за мъжа, който през целия си
живот
е пиянствал, но малко преди смъртта си е станал съвсем кротък и е започнал да яде безобидните шоколад и захар - вие казахте, че това се е случило няколко дена преди смъртта, -това явление не е трудно да се разбере, ако го сравним с други явления, ставащи в живота.
По повод на другия въпрос за мъжа, който през целия си живот е пиянствал, но малко преди смъртта си е станал съвсем кротък и е започнал да яде безобидните шоколад и захар - вие казахте, че това се е случило няколко дена преди смъртта, -това явление не е трудно да се разбере, ако го сравним с други явления, ставащи в живота.
Познавал съм много състарили се хора. В зависимост от това, как стареят, може да се види, че почеркът им става все по-треперещ. Почеркът им става вибриращ; старците не могат повече да пишат правилно и именно по почерка може да се забележи, че са се състарили. По-рано почеркът е бил такъв... «чифлик» (ясно, отчетливо), а след това те почват да пишат: «чифлик» (вибриращ, треперещ почерк). Но в последните дни преди смъртта - представете си - почеркът им става отново отчетлив; те изведнъж отново почват добре да пишат.
към текста >>
Може и наистина да съм ненормален, щом цял
живот
се наливах толкова.
В живота става така, че хора, «преглътнали» казаното им, постъпват като преди. Но все пак в астралното им тяло нещо се е задържало от тези приказки. Може да сте му повтаряли това толкова често и напористо, че астралното му и етерното тяло да не са пропуснали всичко, без частично да задържат нещо. Докато безпрепятствено са се държали във физическото тяло, те не са чували казаното. Но в момента, когато физическото тяло е обусловило разхлабването на етерното тяло и астралното тяло, в човека чрез тях внезапно е влязла мисълта: все пак господин Ербсмел вярно ми говореше!
Може и наистина да съм ненормален, щом цял живот се наливах толкова.
Трябва да се покая! - това е напълно допустимо, защото при него вече всичко е разхлабено. И ето тогава астралното тяло и етерното тяло казват: вече няма да пиеш вино, сега ще пиеш само вода и ще ядеш шоколад! Възможно е и лимонада да би почнал да пие, ако я има наоколо.
към текста >>
Например стана така, че трябваше да напиша есе за собствения си
живот
за списание «Гьотеанум».
Например стана така, че трябваше да напиша есе за собствения си живот за списание «Гьотеанум».
Може някой от вас да е попадал на статията, целта на която беше да разкаже за всичко колкото се може по-просто, без украси, възможно най-просто, без излишества и преувеличения. Един от критиците, от тези, които особено много ни ругаят, заяви, че аз нося не «поезия и истина» като Гьоте, а «истината в цялата й трезвост». Да, именно към това се стремя! Съвсем не се стремя да постигна това, което изискват критиците. Днес подобни критици практикуват това, което по отношение на «трезвия стил» се явява «пияният стил».
към текста >>
48.
ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, 23 февруари 1924 г.
GA_352 Природата и човекът от гл.т. на Духовната наука
Разликата между тази древна медицина и новата медицина вие бихте могли да откриете, връщайки се към самото начало на човешкия
живот
, връщайки се към времето преди раждането.
Разликата между тази древна медицина и новата медицина вие бихте могли да откриете, връщайки се към самото начало на човешкия живот, връщайки се към времето преди раждането.
Нямам предвид духовното (състояние), предшестващо раждането, а физическото (състояние), тоест ембриона на човека в тялото на майката. Днес и медицината, и естествознанието разглеждат като най-съществено в ембрионалния живот на човека, при възникването на човека в майчиното тяло, постепенното изграждане на яйцеклетката. В началото тук имаме работа с яйцеклетка, подложена на оплождане. Това е малка клетка, която може да се види само с микроскоп. Тази клетка се дели, като се появява чашкообразна форма.
към текста >>
Днес и медицината, и естествознанието разглеждат като най-съществено в ембрионалния
живот
на човека, при възникването на човека в майчиното тяло, постепенното изграждане на яйцеклетката.
Разликата между тази древна медицина и новата медицина вие бихте могли да откриете, връщайки се към самото начало на човешкия живот, връщайки се към времето преди раждането. Нямам предвид духовното (състояние), предшестващо раждането, а физическото (състояние), тоест ембриона на човека в тялото на майката.
Днес и медицината, и естествознанието разглеждат като най-съществено в ембрионалния живот на човека, при възникването на човека в майчиното тяло, постепенното изграждане на яйцеклетката.
В началото тук имаме работа с яйцеклетка, подложена на оплождане. Това е малка клетка, която може да се види само с микроскоп. Тази клетка се дели, като се появява чашкообразна форма. Тази чашкообразна форма приблизително на третата седмица се отгъва отгоре от едната страна. След това на шестата-седмата седмица човек става подобен на малка рибка.
към текста >>
49.
Съдържание
GA_353 История на човечеството и културните народи
Свръхфизическите връзки в човешкия
живот
.
Свръхфизическите връзки в човешкия живот.
Елинизъм и християнство
към текста >>
Човек идва в земния
живот
благодарение на лунните сили.
Човек идва в земния живот благодарение на лунните сили.
Христос Исус носи идеята, че човек в течение на своя живот притежава вътрешна воля, посредством която той може да направи своята личност по-добра или по-лоша. Евреите се отличават от другите земни народи. Двойното раждане на Исус - от Луната и от Слънцето. Скритото в мистериите се представя пред целия свят. Чрез Рим навлиза подмененото християнство, опиращо се само на външните събития в Палестина.
към текста >>
Христос Исус носи идеята, че човек в течение на своя
живот
притежава вътрешна воля, посредством която той може да направи своята личност по-добра или по-лоша.
Човек идва в земния живот благодарение на лунните сили.
Христос Исус носи идеята, че човек в течение на своя живот притежава вътрешна воля, посредством която той може да направи своята личност по-добра или по-лоша.
Евреите се отличават от другите земни народи. Двойното раждане на Исус - от Луната и от Слънцето. Скритото в мистериите се представя пред целия свят. Чрез Рим навлиза подмененото християнство, опиращо се само на външните събития в Палестина. Хайнрих II искал да отдели Католическата Църква от световното господство.
към текста >>
Нашите собствени сили унищожават условията, при които сме били в предишния
живот
.
Работата на чист въздух способства за здраво етерно тяло. Абсцесът като следствие от слабо етерно тяло. Преминаването от естествени към синтетични мастила и вредното им действие върху човека. Отровната атмосфера в гробниците на мумиите. Периодът между две прераждания.
Нашите собствени сили унищожават условията, при които сме били в предишния живот.
Мумията съдържа разрушителните сили на човека, обитавал балсамираното тяло. Магическата сила на езика. Зареждане с разрушителна сила на веществата, използвани при балсамирането. Атмосферата, създавана от тамяна. Запазване на кълняемостта на зърното от гробниците.
към текста >>
Мисленето и душевният
живот
зависят от Сатурн.
Влияние на Луната върху корените на растенията. Ефектът на червеното цвекло върху чревните паразити. Коренова диета. Влияние на Луната върху размножението и растежа. Зависимостта на вътрешната животинска сила от Слънцето.
Мисленето и душевният живот зависят от Сатурн.
Познанието на асирийците и вавилонците за ефектите от положението на Слънцето в Зодиака. Всички минерали са били растения, а преди това - животни. Металите и планетите. Ликвидиране на старото знание между V и XII век. Комод като «посветен».
към текста >>
Досега европейците не са направили нищо съществено, поне малко да разпространят истинския духовен
живот
в Азия.
Как Европа може да разпространи своята духовна култура в Азия? Англичаните и германците като колонизатори Мойсей и разделянето на морето. Тибетската култура е наследник на атлантската, но в упадъчен вид. Принципи на управление и силата на свещеничеството в Тибет. Далай-лама.
Досега европейците не са направили нищо съществено, поне малко да разпространят истинския духовен живот в Азия.
Александър Велики пренесъл в Азия много от гръцката култура. Англичаните и германците като колонизатори. Основно условие за налагане на духовната култура е уважението към културата на другите. За Ницше и Хекел. Освалд Шпенглер и «Залезът на Запада».
към текста >>
Рудолф Щайнер -
живот
и творчество.
Рудолф Щайнер - живот и творчество.
към текста >>
50.
ВЪВЕДЕНИЕ от Мари Щайнер
GA_353 История на човечеството и културните народи
Дори и не всичко тук да съответства на стилистичните литературни канони, важното е да се запази истинският
живот
в цялата си непосредственост.
Поради това те не бяха предназначени за печат. Именно формата, в която те бяха изнесени, позволи да се съхрани свежестта и непосредствеността, които не бих искала да се изгубят. Беше създадена особена атмосфера между душата на питащия и душата на даващия отговор. Не би ми се искало този колорит да се изпусне, да се изгуби тази окраска в хода на педантичната редакторска преработка. Затова се постарахме да я ограничим, доколкото е възможно.
Дори и не всичко тук да съответства на стилистичните литературни канони, важното е да се запази истинският живот в цялата си непосредственост.
към текста >>
51.
ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 1 март 1924 г. Въздействие на гробищната атмосфера върху човека.
GA_353 История на човечеството и културните народи
Ние бихме водели съноподобен
живот
като растенията, ако не бяхме подложени постоянно на разрушението.
В същото време астралното тяло и Азът действат не оживяващо, а напротив, преимуществено по разрушителен начин. Те действат като душа и дух. От това, което съм казвал, можете да видите, че физическото тяло и етерното тяло са подобни на растението. Те растат, строят органи. Но ако притежавахме само тях, само физическо тяло и етерно тяло, ние постоянно бихме се намирали в безсъзнателно състояние.
Ние бихме водели съноподобен живот като растенията, ако не бяхме подложени постоянно на разрушението.
Само вследствие на факта, че в нас постоянно протича разлагане, ние не живеем съноподобен растителен живот. Астралното тяло и Азът отново и отново разрушават, действат деструктивно. В човека винаги има място за изграждането и разлагането. Именно астралното тяло произвежда най-силни разрушения в нашето човешко същество. Всички отходни продукти, за които ви говорих, се подлагат на разлагане именно от страна на астралното тяло и Аза.
към текста >>
Само вследствие на факта, че в нас постоянно протича разлагане, ние не живеем съноподобен растителен
живот
.
Те действат като душа и дух. От това, което съм казвал, можете да видите, че физическото тяло и етерното тяло са подобни на растението. Те растат, строят органи. Но ако притежавахме само тях, само физическо тяло и етерно тяло, ние постоянно бихме се намирали в безсъзнателно състояние. Ние бихме водели съноподобен живот като растенията, ако не бяхме подложени постоянно на разрушението.
Само вследствие на факта, че в нас постоянно протича разлагане, ние не живеем съноподобен растителен живот.
Астралното тяло и Азът отново и отново разрушават, действат деструктивно. В човека винаги има място за изграждането и разлагането. Именно астралното тяло произвежда най-силни разрушения в нашето човешко същество. Всички отходни продукти, за които ви говорих, се подлагат на разлагане именно от страна на астралното тяло и Аза. Етерното тяло съвсем малко съдейства при този процес.
към текста >>
Обаче ако ние не бихме имали никакви разрушаващи сили, тогава, както вече казах, в продължение на целия си
живот
бихме оставали глупави[3].
Виждате ли, господа, издигащите се от гробището изпарения са родствени на това, което в астралното тяло предизвиква разлагането. Тези изпарения поддържат процеса на разлагане. Човек се разлага в по-голяма степен, ако живее в близост до гробище, отколкото ако живее в гората. Ако той живее сред природата, в гората, неговите формиращи сили укрепват, а ако живее до гробище, тогава укрепват неговите разрушителни, разлагащи сили.
Обаче ако ние не бихме имали никакви разрушаващи сили, тогава, както вече казах, в продължение на целия си живот бихме оставали глупави[3].
Ние се нуждаем от разрушаващите сили. Трябва да отчетем и нещо друго. Казах ви, че мога да говоря за тези неща, доколкото съм ги преживял от собствен опит, при това в юношеска възраст, когато човек се формира. Винаги съм имал склонност да мисля колкото може по-точно. Тази склонност към точно мислене, по мое убеждение, дължа именно на обстоятелството, че съдбата ми даде възможност да порасна близо до гробище.
към текста >>
Виждате ли, от най-различни гледни точки би било интересно да си кажем: от най-древни времена навсякъде са живели народи, те имали най-различен начин на
живот
.
Виждате ли, от най-различни гледни точки би било интересно да си кажем: от най-древни времена навсякъде са живели народи, те имали най-различен начин на живот.
Достатъчно е да назовем само няколко неща, за да установим колко се различава животът на тези хора. В Индия например е съществувало строго разделение на касти, разделение, в сравнение с което всичко, което ни е известно като класи, е само бледа сянка. В Индия човек се е раждал в каста. Висшата каста са били брахманите. Те са изпълнявали свещенодействията, на тях е било позволено да се учат.
към текста >>
Всичко, което египтяните наблюдавали в природата, го виждали в същото време и в човешкия
живот
.
Но той има враг. Този враг живее в знойния вятър, който духа от пустинята. Ето тук е била тази пустиня (изобразява се на рисунката). Така че египтяните са имали две божества: Озирис и Тифон. Озирис и неговият враг Тифон.
Всичко, което египтяните наблюдавали в природата, го виждали в същото време и в човешкия живот.
Но за разлика от индусите, за основа те вземали не физическото тяло, а етерното. По-нататък легендата гласи: веднъж Тифон убил Озирис и го похитил. Съпругата на Озирис, Изида, поискала трупа и разни негови части, които погребала на различни места. Затова навсякъде в качеството им на паметници били издигнати архитектурни съоръжения. Оттогава Озирис се явява господар на мъртвите.
към текста >>
И така, вавилонците се откъснали от своя
живот
на Земята и създали учението за звездите.
Но особено добре било разработено при тях учението за звездите. Те строели високи астрономически кули, от които наблюдавали звездите. Още тогава забелязали, че човек зависи не само от намиращото се на Земята, но и от това, което става със звездите. Особено добре изследвали въздействието на звездите върху човека и на първо място подлагали на наблюдения редуването на годишните времена. Благодарение на звездите годината оказвала голямо влияние върху човека.
И така, вавилонците се откъснали от своя живот на Земята и създали учението за звездите.
Знанията за въздействието на звездите върху човека те оформили като специална наука. Ето защо в основата на бройната си система те поставили числата шестдесет, дванадесет и т. н.
към текста >>
Това знание не слязло от небето, то било открито от хората в съответствие с условията им на
живот
.
На вас ще ви разкажат за всичко на света, за всевъзможни войни, за царе; всичко това предизвиква в главата на човек калейдоскопичен хаос, но така и не се разбира в какво се състои работата. В най-добрия случай ще ви разкажат за религиите, но никой не знае откъде те са произлезли. Сега вие знаете: човек се състои от физическо тяло, етерно тяло, астрално тяло и Аз, и всички те последователно, едно след друго, първо са били открити от хората, а след това са застанали в основата на техните светогледи. Ще получите следната картина: индусите открили физическото тяло, египтяните - етерното тяло, вавилонците - астралното тяло, евреите открили Аза. Малко по малко се откривало, че човек има тези различни тела.
Това знание не слязло от небето, то било открито от хората в съответствие с условията им на живот.
към текста >>
Оставяйки настрана нахлуването на племето на хиксосите, етиопското и асирийското владичество, персийското завоевание и гръцката колонизация, и хилядите революции в политическия му
живот
, Египет претърпял множество сътресения и превратности, както в нравствения, така и в умствения
живот
.
1 на «Тайната доктрина» привежда думите на френския египтолог г Масперо: «Всеки път, когато чувам обсъждания за религията на Египет, ми се иска да попитам, за коя от египетските религии става дума? За египетската религия от четвъртата династия или за египетската религия от епохата на Птолемеи-те? За религията на масите или за религията на учените? За религията, преподаваща се в училищата на Хелиополис, или за тази, която е живеела в умовете и мировите съзерцания на жреческото съсловие в Тива? Защото промеждутъкът от време между първата гробница в Мемфис, съдържаща гроба на царя от третата династия, и последните плочи, гравирани в Еснех при Цезаря Филип Арабски, се изчислява най-малко на пет хиляди години.
Оставяйки настрана нахлуването на племето на хиксосите, етиопското и асирийското владичество, персийското завоевание и гръцката колонизация, и хилядите революции в политическия му живот, Египет претърпял множество сътресения и превратности, както в нравствения, така и в умствения живот.
Глава XVII в Книгата на мъртвите, съдържаща описание на тази мирова система, която е била приета в Хелиополис в епохата на първата династия, известна ни по няколко списъка, отнасящи се за XI и XII династии. Всеки неин стих вече е бил изтълкуван по три или четири различни способа, толкова различни, че съобразно с една или друга школа, Демиургът се явява ту огънят на Слънцето-Ра-Шу, ту изначалната Вода. Времето в своя ход силно е изменило представите за Вселената и силите, които я управляват. Ако християнството в продължение на осемнадесет века от своето съществуване е изработило, развило и преобразувало повечето от своите догми, колко ли пъти египетските жреци са могли да изменят своите догми в продължение на тези петдесет века, които отделят Теодосий от строителите на пирамидите». Р. Щайнер подчертава, че казаното от него в дадената лекция се отнася за IV хилядолетие пр.
към текста >>
52.
ВТОРА ЛЕКЦИЯ, 5 март 1924 г. Свръхфизическите връзки в човешкия живот. Елинизъм и християнство
GA_353 История на човечеството и културните народи
А карнавалът би могъл да проникне още по-дълбоко в социалния
живот
, ако би получил отново своя първоначален смисъл, който е имал, например в Древния Рим.
Той е изгубил своето първоначално значение. С карнавала и други подобни неща работата стои така, както с ордените, пищните одежди и т. н. В миналото те са имали определен положителен смисъл, но постепенно този смисъл се е изгубил. Не е ли вярно, че и други празници също малко по малко изчезват: постепенно те ще загубят своето значение, ако не бъдат обновени в своя първоначален смисъл. По отношение на карнавала не се предприемат никакви усилия за възстановяване на предишното му значение.
А карнавалът би могъл да проникне още по-дълбоко в социалния живот, ако би получил отново своя първоначален смисъл, който е имал, например в Древния Рим.
към текста >>
По такъв начин почитането на Яхве като
висш
Бог, изповядването на висшия Бог ясно сочи към човешкия Аз.
Така постепенно се формирали възгледи за физическото тяло, етерното тяло, астралното тяло и Аза. Виждате ли, думата Яхве означавала не нещо друго, а Аз съм. Ето какво било значението на думата.
По такъв начин почитането на Яхве като висш Бог, изповядването на висшия Бог ясно сочи към човешкия Аз.
към текста >>
Обаче в течение на гръцката епоха всички хора, принадлежащи към тази гръцка цивилизация, към тази култура на елинизма, зависещи от гръцкия духовен
живот
, забравяли за това, което в качеството си на духовно начало преживявали индусите, египтяните и вавилонците.
Обаче в течение на гръцката епоха всички хора, принадлежащи към тази гръцка цивилизация, към тази култура на елинизма, зависещи от гръцкия духовен живот, забравяли за това, което в качеството си на духовно начало преживявали индусите, египтяните и вавилонците.
Ако само знаехте, господа, какво огромно влияние върху цялото развитие на човечеството е оказала Гърция. То действа чак до наши дни! Този, който е в състояние да прати сина си в гимназия, му дава възможност и днес да изучава гръцки език. Но по-рано този език е бил много по-разпространен. По-рано са смятали човека, тъй да се каже, за магаре, ако той не е разбирал гръцки или, най-малкото, не е можел да чете гръцките писатели и поети.
към текста >>
Ако днес направите обзор на духовния
живот
, вие ще намерите, от една страна, църквата, а от друга - училището.
Сега трябва да се попитаме: как са се отнасяли различните древни учения в Индия, в Египет, във Вавилон, а също така и сред евреите?
Ако днес направите обзор на духовния живот, вие ще намерите, от една страна, църквата, а от друга - училището.
Църковните власти и ръководителите на училищното образование, в краен случай, спорят само за това, колко голямо трябва да бъде влиянието на едното върху другото. Обаче те са напълно отделени едно от друго. При древните народи - индуси, египтяни, вавилонци или евреи - това никога не е било така. Всичко, свързано с религията, е било в същото време свързано и с училището. Имало е място единството на църковната служба и училищното образование.
към текста >>
Следователно върху целия социален
живот
на човека било оказвано огромно влияние в резултат на случилото се в Палестина благодарение на Христос Исус.
Там различието било като при животните, между различните видове животни: брахманите -свещеници, селските жители - труженици. Египтяните също имали цяла армия роби. Макар и кастите да не били отделени една от друга така строго, но въпреки това те още съществували в някакъв смисъл. В Древна Гърция и Рим още съществувало различие между свободно родените и робите. Тези външни различия започнали да се отстраняват в хода на историята в Новото време, и то благодарение на факта, че се отстранявали различията между «децата Божии» и «децата човешки».
Следователно върху целия социален живот на човека било оказвано огромно влияние в резултат на случилото се в Палестина благодарение на Христос Исус.
към текста >>
Макар и мнението, че мумията е била нужна за следващия
живот
, да се оспорва, има някаква истина в него. Р.
[2] Р. Щайнер пише, че египтяните смятали така, защото не са знаели за астралното тяло и Аза. В този контекст става дума за ранния Египет от IV хилядолетие пр. Р. Хр.
Макар и мнението, че мумията е била нужна за следващия живот, да се оспорва, има някаква истина в него. Р.
Щайнер съобщава: «По силата на определен закон, отнасящ се до душите, труповете на които били мумифицирани, именно тези души сравнително скоро се призовават за ново въплъщение на Земята», Събр. съч. 238. – Бел. пр.
към текста >>
53.
ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, 8 март 1924 г. Навлизане на християнството в античния свят и мистериите.
GA_353 История на човечеството и културните народи
Може да се каже: тук, в Долна Италия, на юг, съществувал фин, проникнат от образованост
живот
тогава, когато нагоре (тоест в северна Италия -бел. пр.
Работата стояла така, че започвайки от най-дълбоката древност, гърците, особено тези, които били недоволни от положението в самата Гърция, емигрирали, премествали се оттук и се заселвали както в Сицилия, така и в Долна Италия. Благодарение на това към първата половина на първо хилядолетие пр. Р. Хр., между IV и III век, древногръцката култура се разпространила навсякъде, така че Долна Италия и Сицилия даже ги наричали тогава Велика Гърция. Тук се премествали не само недоволните, но и такива хора като великия философ Платон[1], който имал намерение да основе образцова държава. Всъщност най-значителните хора, създали културата, са живели в Долна Италия.
Може да се каже: тук, в Долна Италия, на юг, съществувал фин, проникнат от образованост живот тогава, когато нагоре (тоест в северна Италия -бел. пр.
) се разпространявало нещо грубо, по-късно проявило се като римското господство.
към текста >>
Защото в световната история религиозният
живот
не понася сливането с външната държавна и световна власт.
Тогава е станало следното. Виждате ли, в първото столетие след основаването на християнството римляните седели горе и се забавлявали по описания начин, докато християните били долу, в катакомбите. Но след няколко столетия римляните изчезнали, а християните получили власт над света. Добре ли са управлявали или лошо, ние в дадения случай няма да обсъждаме, но световно господство те все пак получили. Обаче най-голяма вреда християнството понесла именно от това, че то се оказа свързано със световното господство.
Защото в световната история религиозният живот не понася сливането с външната държавна и световна власт.
Работата стои така: формирането на християнството, участието на Христос Исус във формирането на християнството може да се разбере само ако знаем, че в древността религиозният живот е пронизвал буквално всичко. Вече съм ви казвал: в древността са съществували така наречените мистерии. Виждате ли, мистериите били, ако използваме съвременната терминология, такива учреждения, в които изучавали всичко, което въобще човек може да изучава. Но в същото време те са били и религиозни учреждения, култови учреждения. Целият духовен живот произлизал от мистериите.
към текста >>
Работата стои така: формирането на християнството, участието на Христос Исус във формирането на християнството може да се разбере само ако знаем, че в древността религиозният
живот
е пронизвал буквално всичко.
Виждате ли, в първото столетие след основаването на християнството римляните седели горе и се забавлявали по описания начин, докато християните били долу, в катакомбите. Но след няколко столетия римляните изчезнали, а християните получили власт над света. Добре ли са управлявали или лошо, ние в дадения случай няма да обсъждаме, но световно господство те все пак получили. Обаче най-голяма вреда християнството понесла именно от това, че то се оказа свързано със световното господство. Защото в световната история религиозният живот не понася сливането с външната държавна и световна власт.
Работата стои така: формирането на християнството, участието на Христос Исус във формирането на християнството може да се разбере само ако знаем, че в древността религиозният живот е пронизвал буквално всичко.
Вече съм ви казвал: в древността са съществували така наречените мистерии. Виждате ли, мистериите били, ако използваме съвременната терминология, такива учреждения, в които изучавали всичко, което въобще човек може да изучава. Но в същото време те са били и религиозни учреждения, култови учреждения. Целият духовен живот произлизал от мистериите. Обучението в древните времена е било не такова, каквото е сега.
към текста >>
Целият духовен
живот
произлизал от мистериите.
Защото в световната история религиозният живот не понася сливането с външната държавна и световна власт. Работата стои така: формирането на християнството, участието на Христос Исус във формирането на християнството може да се разбере само ако знаем, че в древността религиозният живот е пронизвал буквално всичко. Вече съм ви казвал: в древността са съществували така наречените мистерии. Виждате ли, мистериите били, ако използваме съвременната терминология, такива учреждения, в които изучавали всичко, което въобще човек може да изучава. Но в същото време те са били и религиозни учреждения, култови учреждения.
Целият духовен живот произлизал от мистериите.
Обучението в древните времена е било не такова, каквото е сега. Какво е обучението в настоящето? Днес обучението в гимназията или реалното училище пълни главата на човек с повърхностни знания; по-късно той прекарва години в университет, но от това не става друг човек. Докато в мистериите човек ставал друг. Тук той е трябвало да достигне до друго отношение към целия свят.
към текста >>
Така става и в духовния
живот
.
Когото и да срещнете - всеки има тъй наречената собствена гледна точка. Гледна точка има всеки. Разбира се, всеки има своя гледна точка, но от коя да е гледна точка светът изглежда различно. За този, който познава живота, в този факт няма нищо ново, това се разбира от само себе си. Ако вие стоите тук, тази гора ще изглежда различно, отколкото ако бихте стояли по-високо.
Така става и в духовния живот.
Всеки има своя собствена гледна точка и всеки може да види нещо по друг начин. Ако се съберат дузина хора, те биха имали поне тринадесет мнения! Впрочем това не е задължително. Обаче не следва да се удивляваме, че те имат дванадесет гледни точки, на този факт не си струва да придаваме особено значение. Защото всеки има своя гледна точка, която смята за много, направо страшно велика!
към текста >>
Благодарение на което те изследвали тайните на слънчевия
живот
.
Ето защо посочените «слънчеви хора» изследвали тайните на Слънцето. Например пирамидите се строели наистина не само за това, за да бъдат гробници на фараоните. В пирамидите е имало особени отвърстия, през които в определено време на годината е можел да проникне слънчев лъч. Слънчевият лъч описвал някаква фигура на Земята. И когато упоменатите хора са разглеждали такава фигура, те получавали инспирации от тази фигура.
Благодарение на което те изследвали тайните на слънчевия живот.
Следователно такъв човек, станал «слънчев човек», можел да каже, че той повече не се ориентира по земното, че се ориентира по Слънцето. И после, ако в течение на дълго време пребивавал в състоянието на «слънчев човек» и обучавал хората на това, което е неземно, космическо, той се извисявал до ранг «Отец». Това е било висше достижение, висш ранг, който малцина достигали. Това са били тези, които ставали съвършено зрели: тях ги слушали, следвали ги. Човек им се подчинявал, доколкото, първо, те достигали почтена възраст - защото, докато човек преодолявал тези седем степени, той остарявал, - тях ги слушали още и защото са притежавали житейска мъдрост, както и вселенска мъдрост.
към текста >>
Това е било висше достижение,
висш
ранг, който малцина достигали.
Слънчевият лъч описвал някаква фигура на Земята. И когато упоменатите хора са разглеждали такава фигура, те получавали инспирации от тази фигура. Благодарение на което те изследвали тайните на слънчевия живот. Следователно такъв човек, станал «слънчев човек», можел да каже, че той повече не се ориентира по земното, че се ориентира по Слънцето. И после, ако в течение на дълго време пребивавал в състоянието на «слънчев човек» и обучавал хората на това, което е неземно, космическо, той се извисявал до ранг «Отец».
Това е било висше достижение, висш ранг, който малцина достигали.
Това са били тези, които ставали съвършено зрели: тях ги слушали, следвали ги. Човек им се подчинявал, доколкото, първо, те достигали почтена възраст - защото, докато човек преодолявал тези седем степени, той остарявал, - тях ги слушали още и защото са притежавали житейска мъдрост, както и вселенска мъдрост.
към текста >>
Той е умрял за земния
живот
.
Въпреки всичко мистериите биха стигнали до упадък, каквото и да се случвало с тях. Хората вече нищо не биха знаели от това, на което обучавали в мистериите. Да вземем например древния «слънчев човек». Какво казвали за «слънчевия човек»? Било е известно, че той знае за това, което излиза от Слънцето.
Той е умрял за земния живот.
Говорели като за умрял за земния живот, ако думата била за «слънчевия човек». Ето защо преди някой да станел «слънчев човек», в мистериите винаги изпълнявали церемония, имитираща смърт и погребение. Смъртта и погребението на Христос Исус станали навън, пред целия свят. Каквото е станало като смърт на Христа, било за хората от целия свят само повторение на това, което винаги е ставало в култа, в мистериите. Само че в единия случай това е било мистерийна тайна, а в другия се извършило на Голгота пред целия свят.
към текста >>
Говорели като за умрял за земния
живот
, ако думата била за «слънчевия човек».
Хората вече нищо не биха знаели от това, на което обучавали в мистериите. Да вземем например древния «слънчев човек». Какво казвали за «слънчевия човек»? Било е известно, че той знае за това, което излиза от Слънцето. Той е умрял за земния живот.
Говорели като за умрял за земния живот, ако думата била за «слънчевия човек».
Ето защо преди някой да станел «слънчев човек», в мистериите винаги изпълнявали церемония, имитираща смърт и погребение. Смъртта и погребението на Христос Исус станали навън, пред целия свят. Каквото е станало като смърт на Христа, било за хората от целия свят само повторение на това, което винаги е ставало в култа, в мистериите. Само че в единия случай това е било мистерийна тайна, а в другия се извършило на Голгота пред целия свят. Виждате ли, със «слънчевия човек» нещата били такива, че той сякаш умирал по отношение на Земята, на земното.
към текста >>
54.
ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, 12 март 1924 г. Звездната мъдрост, религии на Луната и Слънцето
GA_353 История на човечеството и културните народи
На Юпитер също има духовни същества и всички тези духовни същества оказват известно влияние върху земния човешки
живот
.
Така стои работата и на другите небесни тела, на другите звезди. И точно както физическите сили на звездите влияят върху Земята, духовните сили на тези звезди също, разбира се, оказват влияние върху Земята, като те влияят особено върху човешкото същество. Древната мъдрост, инстинктивната мъдрост на източните страни е знаела, че светилата също имат в себе си духовни същества и на тези духовни същества те оказвали своеобразна почит, именно на тях, а не на външните физически звезди. В този смисъл религията тук, на върха на предна Азия, е носила звезден характер. С други думи, хората смятали, че например на Сатурн има духовни същества, оказващи определено влияние върху човека.
На Юпитер също има духовни същества и всички тези духовни същества оказват известно влияние върху земния човешки живот.
към текста >>
Може да се каже: човек идва в земния
живот
благодарение на лунните сили.
От този човешки зародиш възниква нещо само защото съществува влиянието на Луната върху Земята.
Може да се каже: човек идва в земния живот благодарение на лунните сили.
Така че евреите, разглеждащи Яхве като лунно божество, всъщност искали да покажат тази зависимост на човека от лунните сили при спускането му на Земята.
към текста >>
В течение на целия си
живот
човек чувствал себе си зависим от това, което той е донесъл със себе си на Земята.
», той би отговорил: «Такава е волята на Яхве». Ако му изгори къщата и го попитате: «Защо ти изгоря къщата? », той ще отвърне: «Такава е волята на Яхве», и т. н. Той има само единствения Бог, благодарение на когото човек встъпва в земния свят и всичко свежда към този Яхве. Заради това юдейската религия станала застинала, закостеняла.
В течение на целия си живот човек чувствал себе си зависим от това, което той е донесъл със себе си на Земята.
към текста >>
Това, че човек в течение на своя
живот
не е само кръгло топче (тоест зародиш - бел.
Главната цел на Исус от Назарет била да даде на човека, намиращ се на Земята, вътрешната мъдрост. Евреинът казвал: всичко идва от Яхве. Но Яхве има решаващо значение само до раждането. Когато човек се е родил, бидейки странстващ по Земята човек, вече не се явява просто продължител на този импулс на Яхве. Какво донесе Христос Исус преди всичко в света?
Това, че човек в течение на своя живот не е само кръгло топче (тоест зародиш - бел.
пр.), движещо се само по инерция в резултат на тласъка, получен от Яхве в тялото на майката. Не, в течение на своя живот човек притежава и вътрешна воля, посредством която той може да направи своето собствено същество, своята личност по-добра или по-лоша. За времето си това е било направо колосална идея. Защото, виждате ли, звездната мъдрост се е пазела като тайна и в самата Палестина за нея никой нищо не е знаел! В Рим знаели още по-малко.
към текста >>
Не, в течение на своя
живот
човек притежава и вътрешна воля, посредством която той може да направи своето собствено същество, своята личност по-добра или по-лоша.
Но Яхве има решаващо значение само до раждането. Когато човек се е родил, бидейки странстващ по Земята човек, вече не се явява просто продължител на този импулс на Яхве. Какво донесе Христос Исус преди всичко в света? Това, че човек в течение на своя живот не е само кръгло топче (тоест зародиш - бел. пр.), движещо се само по инерция в резултат на тласъка, получен от Яхве в тялото на майката.
Не, в течение на своя живот човек притежава и вътрешна воля, посредством която той може да направи своето собствено същество, своята личност по-добра или по-лоша.
За времето си това е било направо колосална идея. Защото, виждате ли, звездната мъдрост се е пазела като тайна и в самата Палестина за нея никой нищо не е знаел! В Рим знаели още по-малко. Звездната мъдрост била тайна, щателно скривана. Така че това било много значително деяние, когато Исус от Назарет, сочейки не към другите планети, а преди всичко към Слънцето, казал: влияние върху човека оказва не само Луната, влияние оказва също така и Слънцето.
към текста >>
Душата на човека може да се измени в по-нататъшния
живот
.
Исус от Назарет учил: правилно, в човека има такава душа. Но по-късно в живота тази душа може да се измени. Човек частично притежава свободна воля.
Душата на човека може да се измени в по-нататъшния живот.
към текста >>
Но той не останал изключително в лоното на юдаизма, а в хода на своя
живот
получил друг импулс.
Та как е стояла работата с евреите? Било така: цялото свое душевно устройство, своя нрав, цялата си душа те ориентирали към Луната. Благодарение на този факт те изработвали всичко, което е имало отношение към Луната, но не изработвали това, което се е отнасяло към Слънцето. Слънцето оставало в забвение. И ако Исус от Назарет би останал в лоното на юдаизма, той също не би могъл да се научи на нищо друго освен на лунната религия.
Но той не останал изключително в лоното на юдаизма, а в хода на своя живот получил друг импулс.
Той попаднал под прякото духовно влияние от Слънцето.
към текста >>
Но благодарение на факта, че в определен момент от своя
живот
получи влияние от Слънцето, той се роди втори път като Христос.
Днес има само сведения за това, повече не се разбира. И така, в определен момент Исус от Назарет почувствал: сега в някакъв смисъл Аз се родих още един път. Както в тялото на майка си, благодарение на Луната, Аз получих Моята душа, по същия начин сега получавам обновление на Моята душа от Слънцето. И в кръговете на посветените оттогава започнали да наричат Христос Исус този, който бил Исус от Назарет. Казвали: Исус от Назарет стана човек, стана юдеин благодарение на лунните сили, както и другите юдеи.
Но благодарение на факта, че в определен момент от своя живот получи влияние от Слънцето, той се роди втори път като Христос.
към текста >>
Би могло да се каже: всеки човек би могъл да бъде два пъти роден и през своя
живот
също да получава влияние от Слънцето.
Би могло да се каже: всеки човек би могъл да бъде два пъти роден и през своя живот също да получава влияние от Слънцето.
Но това не е така: работата все пак стои малко по-иначе. А именно: Христос Исус получил влияние, оказвано непосредствено върху човешкия Аз.
към текста >>
Но в много дълбока древност, да кажем, преди седем-осем хиляди години, ако надникнем например в Индия, там действително е съществувало такова явление: достигайки тридесетата година от живота, хора забравяли за своя предишен
живот
, те ставали съвсем нови хора.
» Така би станало в случая, ако върху всеки човек на възраст, да кажем, тридесет години би се оказвало слънчево влияние. Да, господа, това може и да ви се стори невероятно, но все пак е истина. За това са забравили, доколкото историческите сведения постоянно се изкривяват. Затова и нищо не е известно. Нещо подобно е съществувало в древността, макар и да не се проявявало с толкова груба очевидност, както в приведения по-горе пример.
Но в много дълбока древност, да кажем, преди седем-осем хиляди години, ако надникнем например в Индия, там действително е съществувало такова явление: достигайки тридесетата година от живота, хора забравяли за своя предишен живот, те ставали съвсем нови хора.
И тогава, приемайки ги, хората от обкръжението им казвали: «Сега ти пристъпваш към «служене» - използвам съвременния израз. И едва тогава на дадения човек му съобщавали как се казва и кой е той. Разбира се, това преображение е ставало все по-слабо и по-слабо, но то, въпреки всичко, съществувало. Например при египтяните още е било така, че хора, достигнали петдесет години, не са могли да си спомнят своето детство, техните спомени се простирали само до тридесетата им година. Всичко останало те узнавали от обкръжаващите ги хора, така, както ние узнаваме от заобикалящите ни хора за станалото с нас, когато сме били бебета или двегодишни деца.
към текста >>
Ако тогава би се удало това, към което се е стремил Хайнрих II - създаване на Католическа Църква, която не би била римска, в Европа християнството би добило своето световно значение и благодарение на религиозния
живот
още тогава би могла да възникне истинска духовна наука.
Обаче този Хайнрих II бил този, който искал да се обърне към древната истина. Той искал да отстоява за християнството тази гледна точка, че в Христос Исус е живеел Духът на Слънцето. Той се е стремял към Ecclesia catholica non romana, което означава Католическа Църква, но не Римска. Замислете се над периода: началото на XI век! Лутеранството е възникнало значително по-късно.
Ако тогава би се удало това, към което се е стремил Хайнрих II - създаване на Католическа Църква, която не би била римска, в Европа християнството би добило своето световно значение и благодарение на религиозния живот още тогава би могла да възникне истинска духовна наука.
Но тогава Рим победил, победил така нареченият цезаро-папистки Рим. Ecclesia cathalica non romana не възникнала, а Ecclesia catholica romana - Римокатолическата Църква продължила да живее по-нататък. Император Хайнрих II искал напълно да отдели Католическата Църква от световното господство.
към текста >>
55.
ПЕТА ЛЕКЦИЯ, 15 март 1924 г. Как е изглеждала Европа по времето на разпространението на християнството?
GA_353 История на човечеството и културните народи
Тези древни келти така гледали на своя
живот
, че били в някакъв смисъл «на ти» с духовния свят.
Келтите били относително миролюбив народ. Келтското население на Европа все още в значителна степен притежавало това, което можем да наречем първоначално ясновидство, истинското изначално ясновидство. Ако тези хора са се заемали за някакъв занаят, те си мислели: в този занаят ни помагат духовете. И ако някой чувствал, че може умело да прави обувки - е, обувки като нашите още не е имало, но е имало нещо подобно, покриващо краката, - в проявите на своята сръчност той виждал духовна помощ. И той действително е можел да възприема това, което му е помагало от духовния свят.
Тези древни келти така гледали на своя живот, че били в някакъв смисъл «на ти» с духовния свят.
Ето защо тези народности изготвяли много красиви неща. Келтското население проникнало също така в Италия в много дълбока древност и създало там много прекрасни неща, вследствие на което грубият римски начин на живот, унаследен от разбойническия народ, станал по-изискан. Именно благодарение на проникването на келтското население първоначалната римска грубост донякъде се смекчила.
към текста >>
Келтското население проникнало също така в Италия в много дълбока древност и създало там много прекрасни неща, вследствие на което грубият римски начин на
живот
, унаследен от разбойническия народ, станал по-изискан.
Ако тези хора са се заемали за някакъв занаят, те си мислели: в този занаят ни помагат духовете. И ако някой чувствал, че може умело да прави обувки - е, обувки като нашите още не е имало, но е имало нещо подобно, покриващо краката, - в проявите на своята сръчност той виждал духовна помощ. И той действително е можел да възприема това, което му е помагало от духовния свят. Тези древни келти така гледали на своя живот, че били в някакъв смисъл «на ти» с духовния свят. Ето защо тези народности изготвяли много красиви неща.
Келтското население проникнало също така в Италия в много дълбока древност и създало там много прекрасни неща, вследствие на което грубият римски начин на живот, унаследен от разбойническия народ, станал по-изискан.
Именно благодарение на проникването на келтското население първоначалната римска грубост донякъде се смекчила.
към текста >>
Техният начин на
живот
е бил съвсем друг, те са били подвижни.
Виждате ли, ако тези хора биха могли да се появят отново в предишния си вид - разбира се, те се появяват отново, тъй като хората се превъплъщават, но забравят всичко, което са преживели, - ако биха могли да се появят отново във вида, който са имали някога, и видят днешното население, цялото днешно население би им се сторило съставено от сънливци, от поспаланковци! И те биха казали: съвсем не става за човек някой, който постоянно се държи като сънливец, като поспаланко! Нека си надене нощната шапчица и да отива да спи.
Техният начин на живот е бил съвсем друг, те са били подвижни.
към текста >>
56.
ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, 19 март 1924 г. Троицата, трите форми на християнство и ислям. Кръстоносните походи.
GA_353 История на човечеството и културните народи
В сравнение с по-западните религии тя отделя повече внимание на самия култ, отколкото на вътрешните, религиозни импулси, на религиозния
живот
в човека.
Вероучението се стреми да изрази в човешки думи това, което има отношение към духовния свят, или най-малкото това, което от този духовен свят може да бъде достъпно за човешките сетива. Вероучението се явява също така и това, което човек постоянно иска да развива по-нататък с помощта на своя разум. Напротив, култът е нещо дадено веднъж завинаги, което остава по-консервативно. И там, където култът заема господстващо положение, религията приема консервативен характер. Може да се каже така: тук източната религия носи консервативен характер.
В сравнение с по-западните религии тя отделя повече внимание на самия култ, отколкото на вътрешните, религиозни импулси, на религиозния живот в човека.
към текста >>
Защото днес науката функционира съвсем независимо от религията и говорейки от гледна точка на научния
живот
, религиозният
живот
не влиза в сметките, към него не се поглежда.
Да видим как стои работата с трите Лица. Днес, макар и наред с религията по най-очевиден начин да съществува и науката, въпреки това не ни се отдава да разберем въпроса за трите Лица, нали?
Защото днес науката функционира съвсем независимо от религията и говорейки от гледна точка на научния живот, религиозният живот не влиза в сметките, към него не се поглежда.
Преди това съвсем не е било така, даже в първите векове на християнството е било различно. Нещата стояли така, че едновременно с религията се приемала и цялата наука в предишната й форма. Тогава не е имало отделно свещеник и отделно учител, а свещениците в същото време са били и учители, преподаватели. Особено място това е имало в описаните от мен като последни мистерии.
към текста >>
Но именно вследствие на това, което Мохамед е мислел, че в човека всичко произхожда така, както и в природата, той се приобщавал към цялото древно изкуство и към древния, античен
живот
с много по-голяма лекота, отколкото християните.
Човек трябва да бъде безусловно подчинен на неумолимата съдба. Ако той е щастлив, това е детерминирано от Бог-Отец. Ако е нещастен, това също е детерминирано от Бог-Отец. Той е хвърлен на произвола на това, което наричат съдба. Виждате ли, господа, такава била религиозната страна на мохамеданството.
Но именно вследствие на това, което Мохамед е мислел, че в човека всичко произхожда така, както и в природата, той се приобщавал към цялото древно изкуство и към древния, античен живот с много по-голяма лекота, отколкото християните.
Християнството преимуществено разглеждало по какъв начин може да бъде изцелена човешката воля. Мохамеданството не се интересувало от този въпрос. Трябва ли да се занимаваме с този въпрос? Ако е предопределено, че човек става по-лош, такова предопределение произлиза от Бог-Отец. В християнството казвали: древните езичници преимуществено се ориентирали към Бог-Отец; трябва да се присъедини Бог-Син.
към текста >>
Тук се образувало «Братство на общия
живот
» от Холандия по Рейн.
Вземете например областите на днешна Чехословакия, Бохемия, Бавария, вземете областите тук, на Рейн, от Холандия до Германия - бих могъл да назова и много други области, - тук навсякъде се образували братства.
Тук се образувало «Братство на общия живот» от Холандия по Рейн.
Тук (показва рисунката - Рис. 9) се образувало братство, получило името «Моравски братя». Какво са търсели тези братства? Тези братства казвали: от Рим не се разпространява истинското християнство. Християнството е такова, че с него трябва отначало да се запознаеш, с него трябва да се запознаеш посредством вътрешния живот.
към текста >>
Християнството е такова, че с него трябва отначало да се запознаеш, с него трябва да се запознаеш посредством вътрешния
живот
.
Тук се образувало «Братство на общия живот» от Холандия по Рейн. Тук (показва рисунката - Рис. 9) се образувало братство, получило името «Моравски братя». Какво са търсели тези братства? Тези братства казвали: от Рим не се разпространява истинското християнство.
Християнството е такова, че с него трябва отначало да се запознаеш, с него трябва да се запознаеш посредством вътрешния живот.
Отначало намерението да се запознаят с християнството, да го изучат бил вътрешен стремеж. Едва по-късно започнали да казват: трябва да се изучава Евангелието. Но и едното, и другото имали един източник.
към текста >>
57.
СЕДМА ЛЕКЦИЯ, 26 март 1924 г. Представата за Христос в древното и новото време
GA_353 История на човечеството и културните народи
Защото ако разбират смисъла на изображението на Слънцето, си казват: който знае смисъла на този образ на Слънцето, той приема също, че човек в своя
живот
притежава свободна воля, че в него може да влиза още нещо, имащо значение за живота.
Християните трябва да знаят, че техният знак символизира победата на Слънцето над Луната. И първите християни изобразявали победата на Слънцето над Луната като следствие от Мистерията на Голгота. Но какво значи това? Виждате ли, сега всичко в духовното е доста объркано!
Защото ако разбират смисъла на изображението на Слънцето, си казват: който знае смисъла на този образ на Слънцето, той приема също, че човек в своя живот притежава свободна воля, че в него може да влиза още нещо, имащо значение за живота.
А който вярва само в Луната, мисли, че човек получава всичко още при своето раждане, че той нищо не може да направи със самия себе си. Именно това се явява турският фатализъм! И турците все още знаят нещо за това. В това отношение турците се оказват по-разумни от европейците, защото европейците, макар и да са имали някога в качеството на свой символ Слънцето, отдавна са забравили за смисъла, за значението на този символ.
към текста >>
Родените един път, благодарение на лунните сили, оставали такива в продължение на целия си
живот
.
Виждате ли, преживяване на пролет - това е, когато можем да си кажем: «Ах, всичко, което знаех до сега, няма значение! Аз съм като новороден! » Един път в живота към човека идвало познанието, че той е като новороден, тоест отново се е родил от духа. На вас това може да ви се стори странно, но във всички азиатски страни хората са се подразделяли на такива, които са били родени един път, и на такива, които са били родени два пъти. Навсякъде са говорили за два пъти родени хора.
Родените един път, благодарение на лунните сили, оставали такива в продължение на целия си живот.
Другите, два пъти родените, преминавали обучение в мистериите, научавали нещо и знаели: човек може да се направи свободен, човек може да бъде насочван от своите собствени сили! Но това се е изобразявало в образна форма.
към текста >>
58.
ОСМА ЛЕКЦИЯ, 12 април 1924 г. Великденът като подвижен празник
GA_353 История на човечеството и културните народи
Растението като цяло, целият
живот
на растението е съсредоточен в това малко семенце.
Погледнете растенията, израстващи от Земята. Да допуснем, че тук се намира Земята (вж. рис.11), вие вземате семе, ако искате да посеете растение, съвсем малко семе, и го засаждате в Земята.
Растението като цяло, целият живот на растението е съсредоточен в това малко семенце.
Какво се получава от семенцето? Отначало корен.
към текста >>
Тук целият
живот
, разширявайки се, образува корен.
Тук целият живот, разширявайки се, образува корен.
към текста >>
Защото съм ви казвал: в течение на три дни след своята смърт човек остава в състояние, в което той гледа назад към своя земен
живот
.
Вече съм ви разказвал, макар и по друг повод: когато човек умира, той оставя своето физическо тяло. Когато човек умира, останалите близки родственици на покойния и приятели тъжат и извършват помен, при това по естествени причини. Помен, подобен на този, който правели някога хората при потапянето на Адонис. Само че при това нещо не достига.
Защото съм ви казвал: в течение на три дни след своята смърт човек остава в състояние, в което той гледа назад към своя земен живот.
Той е оставил своето физическо тяло, но още има своето етерно тяло. То става все по-голямо и по-голямо и накрая се разсейва в света. Тогава човек се намира само в своето астрално тяло и в своя Аз.
към текста >>
По-късно те били изкоренени от император Юстиниан I[2], но в течение на столетие преди него те водели много труден
живот
.
Междувременно дошъл друг, Юлиан, получил възпитание в мистериите, които макар и да съществували още по това време, но животът им бил труден.
По-късно те били изкоренени от император Юстиниан I[2], но в течение на столетие преди него те водели много труден живот.
Тях повече не искали да ги търпят, християнството се отнасяло към мистериите с ненавист. Но Юлиан е бил възпитан в мистериите, той още е знаел: съществува не само едно Слънце, но съществуват три Слънца. Когато хората чували, че Юлиан говори за съществуването на три Слънца, те изпадали в ярост, защото това е била тайна от древните мистерии.
към текста >>
Но ние трябва да придадем на този празник определен смисъл, за да може човек да си спомни следното: човек оставя своето физическо тяло, преминавайки през смъртта и гледа назад към своя земен
живот
.
Това също се оказало забравено. Така че може да се каже: вече е време по повод на такива празници отново да си спомним какви са били те някога, защото ние трябва отново да стигнем до духа. А ако искаме да стигнем до духа, не трябва по безсмислен начин да празнуваме Рождество и Пасха, а трябва ясно да си представяме какъв е техният смисъл. Обаче ние не трябва да предизвикваме суматоха в света. У хората няма да предизвика въодушевление, ако вземем празника Пасха и го преместим през есента.
Но ние трябва да придадем на този празник определен смисъл, за да може човек да си спомни следното: човек оставя своето физическо тяло, преминавайки през смъртта и гледа назад към своя земен живот.
После той оставя своето етерно тяло и тогава става чисто духовно-душевен в духовния свят, възкръсва в духовния свят. По такъв начин се задълбочава разбирането на Мистерията на Голгота. Защото Мистерията на Голгота всъщност изявила на външен план, в реалната действителност това, което по-рано са изявявали в образна форма на празника на Адонис. Древните са имали работа с образ. Християните са имали работа с историческо събитие.
към текста >>
Непосредствената задача на съвременния човек се състои в това, да се освободи от материализма и да стигне до духовния познавателен
живот
, да се научи да разбира нещата духовно, а следователно и празника Пасха също да го разбира духовно.
Непосредствената задача на съвременния човек се състои в това, да се освободи от материализма и да стигне до духовния познавателен живот, да се научи да разбира нещата духовно, а следователно и празника Пасха също да го разбира духовно.
Защо се празнува празникът Пасха? Всяка година на Пасха можем да си спомним за това, че ако човек умре и започне помена, оплакването над покойника, тези оплаквания над покойника трябва да съдействат за спомнянето, че човек заминава от физическия свят. В течение само на три дни той гледа назад към този физически свят. После в качеството му на втори труп той сваля от себе си своето етерно тяло. И накрая се изправя в духовния свят като Аз и астрално тяло.
към текста >>
Ако някога това бъде разбрано, хората ще намерят
живот
в цялата природа, ще осъзнаят, че цялата природа е оживена.
Тогава хората, празнуващи Пасха, по време на Пасхата могат да си спомнят за това, което е свързано със самия човек. Тогава празникът Пасха добива сила, тогава се знае защо по време на този празник си спомняме и за себе си. Днес връзката на човека с годината е известна, доколкото през зимата човек трябва да носи шуба, а през лятото - летен костюм, че през лятото той се поти, а през зимата мръзне. Известно е само материалното. Обаче нищо не се знае за това, че при настъпването на пролетта проявяват активност тези духовни сили, които извличат всичко от Земята, докато през есента духовните сили унищожават всичко.
Ако някога това бъде разбрано, хората ще намерят живот в цялата природа, ще осъзнаят, че цялата природа е оживена.
В настоящето хората говорят за природата в по-голямата си част глупости. Ако видят растение, те го изравят от Земята и го изследват с помощта на ботаниката, защото съвсем нищо не знаят за тези неща. Ако аз отскубна косъм и го опиша, това ще бъде глупост, доколкото косъмът може да израсне само върху човек или животно. Той не може да възникне сам по себе си: да отгледате косъм върху безжизнения камък няма да ви се отдаде. Тук за основа трябва да служи нещо живо.
към текста >>
Това също е
живот
, макар този
живот
в ритмическо отношение да е организиран по друг начин.
Ако изкарва растения, тя е млада, както е младо детето, на което му расте коса. Старецът губи коса, както Земята през есента губи растения.
Това също е живот, макар този живот в ритмическо отношение да е организиран по друг начин.
Юношеският живот, младостта - през пролетта, старостта - през есента, след това отново младост - през пролетта, старост -през есента. В случая с човека тези периоди продължават по-дълго. По същество всичко в мировото пространство живее.
към текста >>
Юношеският
живот
, младостта - през пролетта, старостта - през есента, след това отново младост - през пролетта, старост -през есента.
Ако изкарва растения, тя е млада, както е младо детето, на което му расте коса. Старецът губи коса, както Земята през есента губи растения. Това също е живот, макар този живот в ритмическо отношение да е организиран по друг начин.
Юношеският живот, младостта - през пролетта, старостта - през есента, след това отново младост - през пролетта, старост -през есента.
В случая с човека тези периоди продължават по-дълго. По същество всичко в мировото пространство живее.
към текста >>
59.
ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, 26 април 1924 г. За образуването на белезите. За мумиите
GA_353 История на човечеството и културните народи
Един в протежение на целия си
живот
запазва необичайно здраво етерно тяло и при него белезите по-лесно се заглаждат и се преодоляват, отколкото при друг, с отслабено етерно тяло.
Тогава етерното тяло, особено на мястото, където е белегът, не е толкова силно, за да го преодолее. То повтаря своята работа, прави я два пъти, доколкото не може да овладее мястото, където е белегът, и затова той не може да се изглади, да изчезне. От силата или слабостта на етерното тяло винаги зависи, ще се образува ли (постоянен) белег или той постепенно ще се заглади. Повредите, раните в детска възраст винаги оставят след себе си по-незабележими белези, отколкото раните, получени по-късно. Но и хората също биват различи.
Един в протежение на целия си живот запазва необичайно здраво етерно тяло и при него белезите по-лесно се заглаждат и се преодоляват, отколкото при друг, с отслабено етерно тяло.
към текста >>
Благодарение на това неговият
живот
протича в съвсем различни, по-здравословни условия.
«Защо на село въздухът е толкова хубав? Защото селяните не си отварят прозорците! Ако селяните биха си разтворили прозорците, въздухът не би бил толкова хубав! » Но това между другото. На този, който живее на село, му се налага винаги да изпитва редуването на въздух, наситен с кислород, и въздух, наситен с въглероден двуокис.
Благодарение на това неговият живот протича в съвсем различни, по-здравословни условия.
Това откриваме не само при образуването на белези в случай на рани, но и в други случаи. Идете на село. Там хората през лятото, както знаете, ходят боси, без обувки. Във всеки момент всеки от тях може да настъпи ръждив пирон. Но там, сред природата, на това не обръщат внимание!
към текста >>
Вероятно вие бихте били твърде учудени, ако би се появил художник, добре изучил духовната наука, и ако този художник изобрази цялото седящо тук общество от натура в един предходен земен
живот
!
Ще видите, господа, че ще ми се наложи да започна отдалеч, за да ви обясня това нещо, но само така обяснението ще ви стане понятно. Виждате ли, човек живее на Земята не само един-единствен път, не, той - както вече съм ви обяснявал - живее в повтарящи се земни животи. Той отново и отново се връща. Обаче при връщането си човек се явява съвсем различен от това, което е бил преди.
Вероятно вие бихте били твърде учудени, ако би се появил художник, добре изучил духовната наука, и ако този художник изобрази цялото седящо тук общество от натура в един предходен земен живот!
Вие бихте били удивени от това, че всеки от вас би изглеждал съвсем различно, отколкото сега. Това би било много интересно! Защото вие сте се върнали, нали? Ако сте живели в настоящето и сте минали през смъртта, минали сте през духовния свят, вие отново ще дойдете. Силата, която я има в наличност, за да се построи по-късно тяло - тялото се строи не само благодарение на бащата и майката, то се строи също така и с помощта на вече наличното в нас и сега чрез смъртта се пренася в духовния свят, - тази сила притежава последействие.
към текста >>
Това, което е действало вътре в предишния земен
живот
, продължава да съществува.
Вие бихте били удивени от това, че всеки от вас би изглеждал съвсем различно, отколкото сега. Това би било много интересно! Защото вие сте се върнали, нали? Ако сте живели в настоящето и сте минали през смъртта, минали сте през духовния свят, вие отново ще дойдете. Силата, която я има в наличност, за да се построи по-късно тяло - тялото се строи не само благодарение на бащата и майката, то се строи също така и с помощта на вече наличното в нас и сега чрез смъртта се пренася в духовния свят, - тази сила притежава последействие.
Това, което е действало вътре в предишния земен живот, продължава да съществува.
към текста >>
Всъщност от всяка мумия в действителност излиза влияние, враждебно на човешкия
живот
.
Така стои тази работа. Вследствие от това възникват съвсем неестествени отношения. Представете си, че има хора - телата на които са били мумифицирани в Древен Египет и досега лежат, запазвайки вида си, - които всъщност отдавна са се върнали на Земята, отдавна са слезли отново! Те са живели или живеят сега, но и техните предишни форми се намират тук. Тези предишни тела действат не само на въплътилите се отново хора, но ако човек отново се е въплътил, действат разрушително и на другите хора, оказващи се в близост до такъв останал съхранен облик.
Всъщност от всяка мумия в действителност излиза влияние, враждебно на човешкия живот.
Иначе и не може да бъде. От тях излиза враждебно за човешкия живот влияние. Обаче хората не отчитат всичко това. И може, разбира се, да се случи така, че мумии, принадлежащи на особено тщеславни и натоварени с власт хора, мумии, към които е бил приложен много таен труд, за да се съхранят дълго и да им се придаде вредоносност. Тези мумии могат кога да е да нанесат вреда.
към текста >>
От тях излиза враждебно за човешкия
живот
влияние.
Представете си, че има хора - телата на които са били мумифицирани в Древен Египет и досега лежат, запазвайки вида си, - които всъщност отдавна са се върнали на Земята, отдавна са слезли отново! Те са живели или живеят сега, но и техните предишни форми се намират тук. Тези предишни тела действат не само на въплътилите се отново хора, но ако човек отново се е въплътил, действат разрушително и на другите хора, оказващи се в близост до такъв останал съхранен облик. Всъщност от всяка мумия в действителност излиза влияние, враждебно на човешкия живот. Иначе и не може да бъде.
От тях излиза враждебно за човешкия живот влияние.
Обаче хората не отчитат всичко това. И може, разбира се, да се случи така, че мумии, принадлежащи на особено тщеславни и натоварени с власт хора, мумии, към които е бил приложен много таен труд, за да се съхранят дълго и да им се придаде вредоносност. Тези мумии могат кога да е да нанесат вреда. Ако някой се окаже в близост, той или заболява, или даже, при определени обстоятелства, умира. Ето защо сега стават тези необясними неща.
към текста >>
60.
ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 5 май 1924 г. Влиянията на космоса върху растенията, животните и човека
GA_353 История на човечеството и културните народи
Ван Хелмонт изпитал толкова голямо разтърсване в своя
живот
, толкова му харесало, че поискал да повтори опита и започнал често да се угощава с върховете на корените на това растение.
Ван Хелмонт изпитал толкова голямо разтърсване в своя живот, толкова му харесало, че поискал да повтори опита и започнал често да се угощава с върховете на корените на това растение.
Обаче нищо повече не се получавало, нищо не му се удало да постигне.
към текста >>
На вас, разбира се, ви е известно, че понякога изпитвате затруднение при мисленето, пък и в целия си вътрешен
живот
, а понякога всичко това върви по-леко.
На вас, разбира се, ви е известно, че понякога изпитвате затруднение при мисленето, пък и в целия си вътрешен живот, а понякога всичко това върви по-леко.
Това, на свой ред, зависи от Сатурн, къде той стои.
към текста >>
Така въздействията на небесните тела се отразяват в целия наш човешки, животински и растителен
живот
.
Така въздействията на небесните тела се отразяват в целия наш човешки, животински и растителен живот.
Само минералното е подложено на земното въздействие. Затова с помощта на науката, ограничаваща се само до земното, е невъзможно да се стигне до някакво разбиране на човека. Не може да се разбере какво правят звездите, ако се игнорира този въпрос, ако не се разглеждат звездните въздействия.
към текста >>
Знаели, че в зависимост от положението на планетата, човешкият
живот
се стича по един или друг начин.
Тази наука е можела да се прилага по отношение на човека. Обаче постепенно тази наука е била забравена. В онова време са наблюдавали както планетната система, така и небето на неподвижните звезди.
Знаели, че в зависимост от положението на планетата, човешкият живот се стича по един или друг начин.
Знаели, че ако Слънцето стои в Лъв, то оказва най-силно влияние върху човешкото сърце.
към текста >>
61.
ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 8 май 1924 г. За същността на юдаизма
GA_353 История на човечеството и културните народи
По отношение на душевния си
живот
човек е бил съвсем различен.
Още по времето, когато Христос е бил на Земята, а още повече по-рано, е можело успешно да се лекува, ориентирайки се по душата, от душата. Душата на съвременния човек вече не притежава толкова силно влияние, доколкото в съответствие с цялото си възпитание съвременният човек притежава абстрактни мисли. Виждате ли, такива мисли, каквито имат сега всички хора, в миналото още не е имало. Тогава човек вътрешно е обхващал това, за което е мислел. Нещо подобно на логическото мислене преди още не е имало.
По отношение на душевния си живот човек е бил съвсем различен.
Днес можете да съобщите на някого нещо изключително важно: до тялото му то няма да достигне, няма да подейства върху тялото му, доколкото душата му е отдръпната, абстрахирана от него. Смята се, че древните хора са притежавали инстинктивно ясновидство, защото са били по-свободни от своето тяло. Но това съвсем не е така. Те са били вкарани в своето тяло в по-голяма степен, усещали са всичко в по-голямата му част с помощта на тялото и затова са можели да оказват върху тялото си огромно влияние посредством душата. Ако се произнасяло определено име, пред душата на древния човек веднага се появявал този образ.
към текста >>
Макар и нещата да са такива, че те са свързани с човешкия
живот
.
Днес хората съвсем пропускат този факт.
Макар и нещата да са такива, че те са свързани с човешкия живот.
Свети ли ярко слънцето или е полумрак, пролет ли е или е есен - всичко това оказва огромно влияние. Така е и с другите природни явления. Можем да кажем: ние разглеждаме живота на Христа, как той се е развивал от Неговото раждане до Йоановото кръщение, а после в течение на три години, до Неговата смърт - всичко в известен смисъл се обостря. Но в тези действия взема участие не само това, което се изразява в решението на синедриона, не само това, което е предизвикало обръщането сред хората и т. н. В тези действия вземат участие също така явления, ставащи както на небето, така и в цялата природа.
към текста >>
В дадения случай природата оказва влияние върху съзнателния
живот
на човека.
Обаче макар и да е известно, че по време на появяването на слънчевите петна на Земята винаги се нарушава спокойствието, никой не е склонен действително да отчита това извънземно влияние върху Земята, което се проявява в слънчевите петна. Но такова влияние несъмнено има! Ако вали дъжд, хората с разбиране се отнасят към факта, че следва да прекратят някакви работи на Земята, нали така? Ако дъждът се лее като из ведро, те не могат да сеят както трябва или нещо от този род. Те трябва да се съобразят с природните условия.
В дадения случай природата оказва влияние върху съзнателния живот на човека.
Но върху безсъзнателния живот на човека огромно влияние оказва цялото космическо обкръжение, включвайки света на звездите, на небесните тела. Така слънчевата светлина, имаща значение за човека, достига до него по съвсем различен начин, ако тя на места е помрачена, отколкото ако навсякъде е ярка.
към текста >>
Но върху безсъзнателния
живот
на човека огромно влияние оказва цялото космическо обкръжение, включвайки света на звездите, на небесните тела.
Но такова влияние несъмнено има! Ако вали дъжд, хората с разбиране се отнасят към факта, че следва да прекратят някакви работи на Земята, нали така? Ако дъждът се лее като из ведро, те не могат да сеят както трябва или нещо от този род. Те трябва да се съобразят с природните условия. В дадения случай природата оказва влияние върху съзнателния живот на човека.
Но върху безсъзнателния живот на човека огромно влияние оказва цялото космическо обкръжение, включвайки света на звездите, на небесните тела.
Така слънчевата светлина, имаща значение за човека, достига до него по съвсем различен начин, ако тя на места е помрачена, отколкото ако навсякъде е ярка.
към текста >>
Подобно нещо става и в обикновения
живот
: на един му се иска да вали и той се моли да вали, а на друг му се иска да грее слънце и той в този ден се моли за слънчево време.
Но ако бог е един-единствен, даващ възможност на единия народ да победи и даващ възможност и на другия народ да победи, тогава се получава, че този бог побеждава сам себе си! Следователно, ако турците имат своя Бог, а християните - своя Бог, и при двата народа Богът е един и същ, тогава единият народ моли: «Нека единственият Бог ни прати победата», докато и другият се моли: «Нека едничкият Бог да ни донесе победата». И двата народа молят един и същи Бог, той да победи сам себе си! Трябва да бъде ясно. Не става дума за едно-единствено духовно същество!
Подобно нещо става и в обикновения живот: на един му се иска да вали и той се моли да вали, а на друг му се иска да грее слънце и той в този ден се моли за слънчево време.
Нищо няма да излезе! Ако това се забелязваше, в тези неща би била внесена повече яснота. Но това даже не се забелязва. В работите от голям мащаб човек попада в безсмислено положение, живее, ръководейки се от тази безсмисленост, която той не би допуснал в дреболиите. В кафето не се слага едновременно и сол, и захар, него го правим сладко и слагаме само захар.
към текста >>
62.
ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 10 май 1924 г. За дървото Сефирот
GA_353 История на човечеството и културните народи
Но при това няма да се постигне нищо, което не би могло да бъде постигнато в много по-
висш
смисъл, ако човек застави в самия себе си да заработи своята собствена «алфа» или «алеф».
Погледнете така, в края на краищата, върху самите себе си, потърсете духа в самите себе си. И може би тогава ще ви се удаде да откриете по-великия дух. Напразно предполагате, че ще получите прозрение от това, което ви почуква масата, а не - както и подобава на човека, - ако използвате вашите собствени членове на тялото, вашите гласове и преди всичко вашите мисловни сили! Това в действителност е така. Не бива да имате съмнение, че ако осем човека седнат около масата и тя започне да танцува, доколкото върху нея въздействат сили от подсъзнанието, това е така.
Но при това няма да се постигне нищо, което не би могло да бъде постигнато в много по-висш смисъл, ако човек застави в самия себе си да заработи своята собствена «алфа» или «алеф».
към текста >>
63.
ТРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 14 май 1924 г. За Кант, Шопенхауер и Едуард фон Хартман
GA_353 История на човечеството и културните народи
Защото и вие също знаете, че за този двестагодишен юбилей беше изписано цяло множество статии, целта на които е да се разясни на света какво огромно значение е имал Имануел Кант за целия духовен
живот
.
Доктор Щайнер: Господа, ако трябва да отговоря на този въпрос, ще ви се наложи днес да ме следвате в област, малко по-трудна за разбиране. Но господин Бурле, който по-рано постави въпроса за релативизма, за теорията на относителността, винаги задава трудни въпроси! Така че днес ще ви се наложи да се подготвите за материал, който ще се окаже не толкова лесен за разбиране, както и за неща, за които съм съобщавал в други случаи. Но виждате ли, за Кант е невъзможно да се разказва в лека за разбиране форма, доколкото той сам по себе си е труден за разбиране. Нещата са такива, че днес целият свят - ако някой въобще, не искам да кажа, «се интересува от този предмет», защото малцина се интересуват истински, но мнозина си дават вид, че се интересуват от него, - целият свят говори за Кант като за нещо изключително важно за света.
Защото и вие също знаете, че за този двестагодишен юбилей беше изписано цяло множество статии, целта на които е да се разясни на света какво огромно значение е имал Имануел Кант за целия духовен живот.
към текста >>
Аз, въпреки всичко, съм доволен, че именно този въпрос беше зададен, тъй като благодарение на него става видно как протича така нареченият духовен
живот
на хората и доколко внимателен трябва да бъде човек, когато върху него въздейства това, което доведе сега към такава голяма шумотевица във всички вестници, шумотевица по повод двестагодишнината от рождението на Кант.
Обаче това е истината, господа, без значение, че беше трудно да осветля този въпрос в малко по-популярна форма.
Аз, въпреки всичко, съм доволен, че именно този въпрос беше зададен, тъй като благодарение на него става видно как протича така нареченият духовен живот на хората и доколко внимателен трябва да бъде човек, когато върху него въздейства това, което доведе сега към такава голяма шумотевица във всички вестници, шумотевица по повод двестагодишнината от рождението на Кант.
Не казвам, че Кант не би трябвало да се чества, ще бъдат чествани и други, но въпреки това истинското положение на нещата е такова, както ви го описах.
към текста >>
64.
ЧЕТИРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 17 май 1924 г. За кометите и Слънчевата система, за Зодиaка и за неподвижните звезди на небето
GA_353 История на човечеството и културните народи
Ако Луната се явява най-материалната същност, тя оказва върху човека влияние, което в хода на всекидневния
живот
се разпространява в материалното.
Ако можеше да я претеглим, тя, разбира се, би била по-лека от Земята, доколкото е значително по-малка. Но според това, което се нарича относително тегло, тя е по-тежка. Оттук следва, че доколкото Слънцето се явява най-лекото тяло в мировото пространство, и съществата, излизащи от него, носят най-духовен характер. Затова, отговаряйки на въпроса за Христос, поставен от господин Долингер, бих могъл да ви кажа следното. Когато се раждаме, от Слънцето излиза най-духовната същност, защото Слънцето се явява най-духовното същество, докато Луната се явява най-материалната същност.
Ако Луната се явява най-материалната същност, тя оказва върху човека влияние, което в хода на всекидневния живот се разпространява в материалното.
Виждате ли, всички други небесни тела, звездите, покрай Луната, също, разбира се, оказват своето влияние. Когато готвим храната, когато наблюдаваме циркулацията на кръвта, върху всичко това звездите, небесните тела оказват някакво влияние. Те оказват влияние върху материалните процеси. Но въпреки това, ако си представите, че ядете къшей хляб, този къшей хляб постепенно се преобразува в кръвта. Нещо се превръща в съвсем друго.
към текста >>
65.
ПЕТНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 20 май 1924 г. Мойсей. Декадентската атлантска култура в Тибет. Далай-лама.
GA_353 История на човечеството и културните народи
[2] Но европейците досега не са направили нищо стойностно, поне малко да разпространят в Азия истинския духовен
живот
.
От друга страна, какво правят европейците, пристигайки в Азия? Не е ли истина, че англичаните са въвели в Китай опиума и др. под. неща в първата половина на XIX столетие!
[2] Но европейците досега не са направили нищо стойностно, поне малко да разпространят в Азия истинския духовен живот.
Това също е трудно, доколкото хората просто не го приемат.
към текста >>
Въпреки че срещу англичаните би следвало да кажем много, въпреки достойната за съжаление глава от английската история, когато англичаните егоистично са доставяли опиум в Китай заради печалбата, въпреки че много други неща също говорят срещу англичаните, следва все пак да кажем: не само в духовната област, но даже по-скоро преимуществено в стопанския
живот
англичаните винаги внимателно са се отнасяли към това, което е било обичай при народите, при които отивали.
В това е тайната - умението да внесеш нещо!
Въпреки че срещу англичаните би следвало да кажем много, въпреки достойната за съжаление глава от английската история, когато англичаните егоистично са доставяли опиум в Китай заради печалбата, въпреки че много други неща също говорят срещу англичаните, следва все пак да кажем: не само в духовната област, но даже по-скоро преимуществено в стопанския живот англичаните винаги внимателно са се отнасяли към това, което е било обичай при народите, при които отивали.
Те са умеели да се отнасят към това с уважение! Германците в такива случаи най-малко от всичко умеят да проявяват уважение. Затова и на германците винаги не им се получава при колонизациите, защото на тях дори и мисъл не им минава, как изглежда едно или друго в очите на хората, при които те искат да имат своя колония. Прекланяйки глава, на последните им се налага да приемат порядки, които самите немци имат в центъра на Европа! Разбира се, от това нищо не се получава.
към текста >>
Виждате ли, господа, именно в случая с антропософията думата е за това, че трябва да се постъпва в пълно съответствие със здравия разум, в съответствие с практическия
живот
, с добрата практика.
Тук също духовната наука трябва да доведе до изменение на начина на мислене. Но как това става в настоящото време?
Виждате ли, господа, именно в случая с антропософията думата е за това, че трябва да се постъпва в пълно съответствие със здравия разум, в съответствие с практическия живот, с добрата практика.
Например някъде трябва да се започне нещо. Какво правя аз самият, господа? Веднъж писах за Ницше[6]. Тогава хората смятаха, че съм по-скоро привърженик на Ницше. Ако аз бях писал по начин, по който се искаше на хората, придържащи се към някои възгледи, тогава трябваше да напиша така: Ницше е бил голям глупак, Ницше е отстоявал една или друга глупост, с Ницше трябва да се борим до кръв и други такива.
към текста >>
66.
ШЕСТНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 4 юни 1924 г. Природа на Слънцето. Произход на масонството. За знаците, докосванията и думите. Ку-клукс-клан
GA_353 История на човечеството и културните народи
Само си спомнете: ако в обичайния
живот
човек хваща, взема в ръце едно или друго, той всъщност има само грубо усещане.
Духовното обучение обаче е било свързано с факта, че по време на подготовката са се учили да изработват напълно определени способности.
Само си спомнете: ако в обичайния живот човек хваща, взема в ръце едно или друго, той всъщност има само грубо усещане.
Най-многото, на което могат да се научат днес хората, е да различават разни вещества едно от друго, да опипват неща и да ги различават опипом. Обаче по отношение на своето усещане - имам предвид чисто физическото усещане - хората днес са станали много по-задълбочени: те отличават топло от студено. В най-добрия случай хората при обучението могат да развият по-фино усещане. Такива са например слепите. Има слепи, които се научават, прокарвайки пръсти по хартията, да усещат на пипане формите на буквите.
към текста >>
Доктор Щайнер: Виждате ли, много неща в културния
живот
са смешни и ние вече сме посочвали такива неща, които изглеждат смешни.
Доктор Щайнер: Виждате ли, много неща в културния живот са смешни и ние вече сме посочвали такива неща, които изглеждат смешни.
Но комичното понякога става наистина опасно. На някого му се струва смешно, но понякога то е извънредно опасно.
към текста >>
67.
СЕДЕМНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 25 юни 1924 г. Човекът и йерархиите. Загубата на древното знание. За «Философия на свободата»
GA_353 История на човечеството и културните народи
Аз «схващам», разбирам реалността на стола, когато в хода на своя
живот
посредством мислите отново се свързвам със стола.
Аз осъзнавам мислите, когато достигна определена зрелост за това. Но здравината на стола се намира все пак извън мен. Защото не моята собствена здравина ми позволява да седя, когато сядам на стола, в противен случай бих могъл да седя на самия себе си. Столът притежава тежест не благодарение на мен, не защото аз съм седнал върху него, защото той и сам по себе си е тежък. Всичко, което «улавям», което разбирам мисловно, се съдържа вече в самия стол.
Аз «схващам», разбирам реалността на стола, когато в хода на своя живот посредством мислите отново се свързвам със стола.
Отначало аз виждам само цвета и т. н., чувам, ако някой шумно движи стола, чувствам също така дали той е студен или топъл. Това мога да възприема със сетивните си органи. Но какво представлява столът вътрешно, аз научавам едва след като порасна и започна да мисля. В този случай човек отново се свързва с него, установява обратна връзка.
към текста >>
Затова ранното оплешивяване, което отчасти е свързано с начина на
живот
на човека, не е за предпочитане.
Например на мъжете силициевата киселина е много нужна, доколкото мъжът, заради това, че в тялото на майката е придобил мъжки пол, губи способност самостоятелно да произвежда силициева киселина. Прясно подстриганата коса винаги всмуква силициева киселина, намираща се във въздуха. Чрез подрязването на косата мъжете поглъщат силициевата киселина от въздуха. Следователно в този случай в подрязването на косата няма нищо лошо. Лошо е само ако опада, защото тогава нищо не може да всмуче.
Затова ранното оплешивяване, което отчасти е свързано с начина на живот на човека, не е за предпочитане.
към текста >>
68.
Бележки.
GA_353 История на човечеството и културните народи
Оставяйки настрана нахлуването на племето на хиксосите, етиопското и асирийското владичество, персийското завоевание и гръцката колонизация, и хилядите революции в политическия му
живот
, Египет претърпял множество сътресения и превратности, както в нравствения, така и в умствения
живот
.
1 на «Тайната доктрина» привежда думите на френския египтолог г Масперо: «Всеки път, когато чувам обсъждания за религията на Египет, ми се иска да попитам, за коя от египетските религии става дума? За египетската религия от четвъртата династия или за египетската религия от епохата на Птолемеи-те? За религията на масите или за религията на учените? За религията, преподаваща се в училищата на Хелиополис, или за тази, която е живеела в умовете и мировите съзерцания на жреческото съсловие в Тива? Защото промеждутъкът от време между първата гробница в Мемфис, съдържаща гроба на царя от третата династия, и последните плочи, гравирани в Еснех при Цезаря Филип Арабски, се изчислява най-малко на пет хиляди години.
Оставяйки настрана нахлуването на племето на хиксосите, етиопското и асирийското владичество, персийското завоевание и гръцката колонизация, и хилядите революции в политическия му живот, Египет претърпял множество сътресения и превратности, както в нравствения, така и в умствения живот.
Глава XVII в Книгата на мъртвите, съдържаща описание на тази мирова система, която е била приета в Хелиополис в епохата на първата династия, известна ни по няколко списъка, отнасящи се за XI и XII династии. Всеки неин стих вече е бил изтълкуван по три или четири различни способа, толкова различни, че съобразно с една или друга школа, Демиургът се явява ту огънят на Слънцето-Ра-Шу, ту изначалната Вода. Времето в своя ход силно е изменило представите за Вселената и силите, които я управляват. Ако християнството в продължение на осемнадесет века от своето съществуване е изработило, развило и преобразувало повечето от своите догми, колко ли пъти египетските жреци са могли да изменят своите догми в продължение на тези петдесет века, които отделят Теодосий от строителите на пирамидите». Р. Щайнер подчертава, че казаното от него в дадената лекция се отнася за IV хилядолетие пр.
към текста >>
69.
Рудолф Щайнер - живот и творчество.
GA_353 История на човечеството и културните народи
РУДОЛФ ЩАЙНЕР
ЖИВОТ
И ТВОРЧЕСТВО
РУДОЛФ ЩАЙНЕР ЖИВОТ И ТВОРЧЕСТВО
към текста >>
„Мистиката в зората на съвременния духовен
живот
“ (Събр.
1900 г. „Възгледите за света и живота през деветнадесети век“, по-късно излиза с разширения като „Загадките на философията“ (Събр. съч. 18). Начало на антропософските лекции по покана на Теософското Общество в Берлин.
„Мистиката в зората на съвременния духовен живот“ (Събр.
съч. 7).
към текста >>
Из цяла Европа, но най-вече в Дорнах и Берлин, Рудолф Щайнер дава основополагащи познания за обновление в областта на изкуството, педагогиката, естествените науки, социалния
живот
, медицината, теологията.
1914 - 1923 г.
Из цяла Европа, но най-вече в Дорнах и Берлин, Рудолф Щайнер дава основополагащи познания за обновление в областта на изкуството, педагогиката, естествените науки, социалния живот, медицината, теологията.
Доразвива новото изкуство „евритмия“, чиито първи стъпки датират от 1912 г.
към текста >>
70.
Сътворението на света и човека. За еволюцията на света и човека. Въпроси за храненето. Земният живот и действието на звездите
GA_354 Сътворението на света и човека
Земният
живот
и действието на звездите
Земният живот и действието на звездите
към текста >>
71.
Съдържание
GA_354 Сътворението на света и човека
В началото човешкият
живот
е протичал съвсем различно на мястото, където днес се намира Атлантическият океан.
В началото човешкият живот е протичал съвсем различно на мястото, където днес се намира Атлантическият океан.
Японците и китайците са остатъци от най-древното население на Земята. Китайската култура е била безрелигиозна култура. Владетелят като «син на Слънцето». Китайците устройвали империята си по модела на небето. Китайската реч и писменост се образуват на различен принцип.
към текста >>
ЗЕМНИЯТ
ЖИВОТ
И ДЕЙСТВИЕТО НА ЗВЕЗДИТЕ
ЗЕМНИЯТ ЖИВОТ И ДЕЙСТВИЕТО НА ЗВЕЗДИТЕ
към текста >>
Слънцето оказва своето преобладаващо влияние върху всичко на Земята, което е мъртво и всяка година трябва отново да бъде извикано към
живот
, докато Луната има влияние само върху живото, но не и върху мъртвото.
Описание на физическата природа на Марс. Жизненият цикъл на майския бръмбар и връзката му с въртенето на Марс.
Слънцето оказва своето преобладаващо влияние върху всичко на Земята, което е мъртво и всяка година трябва отново да бъде извикано към живот, докато Луната има влияние само върху живото, но не и върху мъртвото.
Марс оказва своето влияние само върху това, което се проявява при по-финия живот, при усещанията; другите планети разпространяват своето влияние върху душевното и духовното. Днес Марс се намира в състояние, приличащо на това, което е имала по-рано Земята, а Юпитер представлява състояние, в което Земята ще бъде едва в бъдеще. Миризмата на растенията идва от планетите, а цветът им от влиянията на Слънцето и Луната. За да придаде окраска на растението, Слънцето извършва един оборот в течение на година, но благодарение на кръгооборота, извършван за 25 915 години, то получава възможност да придава цвят на камъка. Планинските билки имат по-голяма лечебна сила от растящите в долините.
към текста >>
Марс оказва своето влияние само върху това, което се проявява при по-финия
живот
, при усещанията; другите планети разпространяват своето влияние върху душевното и духовното.
Описание на физическата природа на Марс. Жизненият цикъл на майския бръмбар и връзката му с въртенето на Марс. Слънцето оказва своето преобладаващо влияние върху всичко на Земята, което е мъртво и всяка година трябва отново да бъде извикано към живот, докато Луната има влияние само върху живото, но не и върху мъртвото.
Марс оказва своето влияние само върху това, което се проявява при по-финия живот, при усещанията; другите планети разпространяват своето влияние върху душевното и духовното.
Днес Марс се намира в състояние, приличащо на това, което е имала по-рано Земята, а Юпитер представлява състояние, в което Земята ще бъде едва в бъдеще. Миризмата на растенията идва от планетите, а цветът им от влиянията на Слънцето и Луната. За да придаде окраска на растението, Слънцето извършва един оборот в течение на година, но благодарение на кръгооборота, извършван за 25 915 години, то получава възможност да придава цвят на камъка. Планинските билки имат по-голяма лечебна сила от растящите в долините. Горската ягода е особено разпространена там, където има минерални породи, които съдържат малко желязо.
към текста >>
Всички звезди оказват някакво влияние върху духовния
живот
на човека.
Защо социалният въпрос е станал толкова парлив. Човечеството, първоначално населяващо Земята, е притежавало силно развито знание не само за намиращото се на Земята, но и за звездното небе.
Всички звезди оказват някакво влияние върху духовния живот на човека.
От Луната излизат силите за размножение на всички обитатели на Земята, от Слънцето идват силите на растежа, а от Сатурн пристигат мисловните сили. В индустриалната епоха истинското знание за звездите е заменено с изчисления. В течение на последните десетилетия всички продукти са станали по-лоши, а това засяга човечеството като цяло. Когато човек мисли, в мозъка му постоянно нещо се разрушава. Цялото тяло, с изключение на няколко неща, като например костната тъкан и т.н., се подновява през седем до осем години.
към текста >>
Ако вземем човешкия
живот
за един миров ден, една мирова година ще е равна на броя на дните в човешкия
живот
72 х 360 = 25 920 години.
Това, което се изгражда по-късно, получаваме от духовния свят. Ние живеем не само от това, което ядем, но и от фино съдържащите се хранителни вещества, които са във въздуха и които вдишваме. Храненето, което човек получава от приема на храна, се използва от него например за постоянно обновяване на главата, а храненето, от което се нуждае човек, за да растат ноктите, се получава от храната, която той поема в себе си от въздушното пространство. Човек добива телесното посредством храненето, той постоянно добива и душевното, живее с душевното посредством дишането. Човекът живее толкова дни, колкото вдишвания прави на ден: 25 920 дни, 25 920 вдишвания.
Ако вземем човешкия живот за един миров ден, една мирова година ще е равна на броя на дните в човешкия живот 72 х 360 = 25 920 години.
към текста >>
Рудолф Щайнер -
живот
и творчество.
Рудолф Щайнер - живот и творчество.
към текста >>
72.
ВЪВЕДЕНИЕ от Мария Щайнер.
GA_354 Сътворението на света и човека
Дори и не всичко тук да съответства на стилистичните литературни канони, важното е да се запази истинският
живот
в цялата си непосредственост.
Поради това те не бяха предназначени за печат. Именно формата, в която те бяха изнесени, позволи да се съхрани свежестта и непосредствеността, които не бих искала да се изгубят. Беше създадена особена атмосфера между душата на питащия и душата на даващия отговор. Не би ми се искало този колорит да се изпусне, да се изгуби тази окраска в хода на педантичната редакторска преработка. Затова се постарахме да я ограничим, доколкото е възможно.
Дори и не всичко тук да съответства на стилистичните литературни канони, важното е да се запази истинският живот в цялата си непосредственост.
към текста >>
73.
ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 30 юни 1924 г.
GA_354 Сътворението на света и човека
Представете си, ако не би трябвало да се раждаме, не би трябвало да живеем във въздуха, даже не би трябвало да дишаме, тогава времето на нашия
живот
би свършвало с раждането.
Тук, виждате ли, работата стои така: ако човек още като зародиш се намира в тялото на майката и го извлекат оттам при операция, той още не може да живее във въздуха. В течение на ембрионалното състояние човек е предразположен към това да живее в жива обкръжаваща среда. И при това състояние, когато вече ги е имало човека, животното и растението, те всички още са били не такива, каквито са в днешния свят, доколкото тогава още не е имало никакви камъни, никакви минерали. Тогава всичко още е било живо и в това живо човек е живеел точно така, както той живее днес в майчиното тяло. Само че е пораствал, разбира се, повече.
Представете си, ако не би трябвало да се раждаме, не би трябвало да живеем във въздуха, даже не би трябвало да дишаме, тогава времето на нашия живот би свършвало с раждането.
Като ембрион, като зародиш ние можем да живеем само десет лунни месеца. Това е такова същество, което може да живее десет лунни месеца, то не може да излиза на открит въздух, но го получава отвътре от живия организъм. Така е било с човека в далечното минало. Макар и да е ставал по-стар, той не е излизал навън от живия организъм. Ако това състояние беше останало, той все още би живял вътре.
към текста >>
Благодарение на оплождането той се е извиквал към
живот
и хората са произлизали от единното земно тяло, което е съществувало тогава като лунно тяло.
И ако някой от вас би могъл да живее тогава и попаднеше на това първоначално мирово тяло, за ставащото там той не би казал, че падат капки - така не би се изразил. Днес се казва: вали дъжд; вали дъжд - това бихте казали вие тогава - и Земята се опложда! Тогава е имало време през годината, през което отвсякъде са постъпвали тези оплождащи зародиши, и е имало време през годината, когато всичко това е зреело, когато оплождащите зародиши не са идвали. Така че тогава оплождането е имало всемирен характер. Но човек не се е раждал, той е ставал само оплоден.
Благодарение на оплождането той се е извиквал към живот и хората са произлизали от единното земно тяло, което е съществувало тогава като лунно тяло.
Точно така е ставало оплождането за растенията и животните - от цялото мирово обкръжение.
към текста >>
Просто тогава човек в течение на целия си
живот
е имал около себе си нещо като млечна среда.
Можем да кажем: това, което в сегашното състояние на Земята човек получава чрез майчиното тяло, в по-ранното състояние той е получавал чрез въздуха и чрез обкръжаващата среда.
Просто тогава човек в течение на целия си живот е имал около себе си нещо като млечна среда.
Днес нашият външен въздух съдържа кислород и азот, а също така съдържа относително немного въглерод и водород и много малко сяра. Тя е изчезнала. Когато e било по-ранното състояние (лунното състояние), работата е била по-различна. Тогава в обкръжаващата среда е имало не само въздух, състоящ се от кислород и азот, но е имало също водород, въглерод и сяра. Около Луната, около тази древна Луна се е намирала своего рода млечна кашица, доста разредена млечна кашица, в която се е налагало да живее.
към текста >>
Във всичко, което наблюдаваме в днешния свят, ние можем да видим как е протичал предишният
живот
, както и в случая с трупа знаем, че той е имал предишен
живот
.
Следователно може да се каже: отначало човек се преустройва, изхождайки от този древнолунен облик и ние и днес можем да видим с примера за рибешкия вид, който притежава в тялото на майката, как той се реорганизира.
Във всичко, което наблюдаваме в днешния свят, ние можем да видим как е протичал предишният живот, както и в случая с трупа знаем, че той е имал предишен живот.
Днес аз ви описах това, което е възникнало на Земята в минерален вид, описах ви какво е било преди. Наблюдавайки трупа, виждаме, че той не може повече да движи краката си, не може повече да движи ръцете си, не може повече да отвори уста, не може повече да отвори очи, станал е неподвижен, но този факт ни води назад към състоянието, когато всичко е било подвижно, краката са се движили, ръцете са се движили, очите са можели да се отворят. По същия начин гледаме на трупа на Земята, който е изключен от състоянието на живот и по който ходят хора и животни. Ние поглеждаме назад, когато Земята като цяло е била още жива.
към текста >>
По същия начин гледаме на трупа на Земята, който е изключен от състоянието на
живот
и по който ходят хора и животни.
Следователно може да се каже: отначало човек се преустройва, изхождайки от този древнолунен облик и ние и днес можем да видим с примера за рибешкия вид, който притежава в тялото на майката, как той се реорганизира. Във всичко, което наблюдаваме в днешния свят, ние можем да видим как е протичал предишният живот, както и в случая с трупа знаем, че той е имал предишен живот. Днес аз ви описах това, което е възникнало на Земята в минерален вид, описах ви какво е било преди. Наблюдавайки трупа, виждаме, че той не може повече да движи краката си, не може повече да движи ръцете си, не може повече да отвори уста, не може повече да отвори очи, станал е неподвижен, но този факт ни води назад към състоянието, когато всичко е било подвижно, краката са се движили, ръцете са се движили, очите са можели да се отворят.
По същия начин гледаме на трупа на Земята, който е изключен от състоянието на живот и по който ходят хора и животни.
Ние поглеждаме назад, когато Земята като цяло е била още жива.
към текста >>
Но ако нещо, несвързано с външната топлина, настъпи по вътрешен начин, така че ние повече се уподобим на вътрешния
живот
, протичащ в топлината, ако вътре стане нещо, свързано с топлината, стигаме до състояние на трескава топлина, вдигаме температура.
Това е същото състояние, което се е запазило от първичното състояние, което нарекох Сатурн! Това състояние на трескава топлина продължава да живее и сега. Така че ние можем да кажем: цялата еволюция изхожда от своего рода състояние на повишена температура, от трескавата топлина на нашата Земя и от охлаждането, преустановило топлинното състояние. Сега повечето хора не проявяват разпаленост, те са сухи и трезви.
Но ако нещо, несвързано с външната топлина, настъпи по вътрешен начин, така че ние повече се уподобим на вътрешния живот, протичащ в топлината, ако вътре стане нещо, свързано с топлината, стигаме до състояние на трескава топлина, вдигаме температура.
към текста >>
74.
ВТОРА ЛЕКЦИЯ, 3 юли 1924 г.
GA_354 Сътворението на света и човека
Начинът на
живот
на съществата, които ги е имало тогава, е бил съвсем друг.
Следователно този натрий присъства днес още и в пламъка. Но по-рано много голямо количество от тези метали, а също и сяра, са присъствали във въздуха. Така че въздухът в това древно състояние е бил, така да се каже, във висша степен сулфатизиран, бил е наситен със сяра. Имали сме плътна вода - ако не сме били много тежки, сме можели да се разхождаме по тази вода; тя е била подобна на течна вар, - също и въздухът е бил плътен, толкова плътен, че там би било невъзможно да се диша, използвайки днешните дробове. Но дробовете са се образували едва по-късно.
Начинът на живот на съществата, които ги е имало тогава, е бил съвсем друг.
към текста >>
Днес те биха ни се сторили крайно недодялани, тези крайници: нито плавници, нито крака, нито ръце, а недодялани израстъци на тялото, които обаче много добре подхождали за
живот
в такава плътна течност.
И така, както виждате, обърнахме вниманието на тези животни, които преимуществено са се нуждаели от такива крайници.
Днес те биха ни се сторили крайно недодялани, тези крайници: нито плавници, нито крака, нито ръце, а недодялани израстъци на тялото, които обаче много добре подхождали за живот в такава плътна течност.
Такъв е бил този вид животни. Ако поискаме да го опишем по-нататък, би следвало да кажем: тези животни са били предразположени към такова формиране на тялото, за да могат да възникнат такива чудовищни крайници. Всичко останало при тези животни е било слабо развито. Виждате това, което днес още съществува при жаби или животни, които плуват из блатата, тоест в плътно-течното. Ако ги вземете, в тях ще намерите слаби, угасващи, закърнели образувания от тези чудовищни животни, които са живеели някога и са били недодялани.
към текста >>
Това е бил единен
живот
и отделните същества, които са живеели вътре, са живеели в съвсем живо тяло.
Напротив, животните, намиращи се горе, са се стремили при тях да идва това, което са развивали животните долу, и с него те самите се оплождали. Така че процесът на размножаване тогава е представлявал нещо, ставащо по цялото тяло на Земята. Горният свят е оплождал долния, а долният е оплождал горния. Въобще всичко това е съставлявало едно съвсем живо тяло. И бих могъл да кажа: това, което са представлявали тогава тези животни долу и животните горе, е било подобно на личинки, намиращи се вътре в тялото, когато цялото тяло е живо и личинките, намиращи се вътре, също са живи.
Това е бил единен живот и отделните същества, които са живеели вътре, са живеели в съвсем живо тяло.
към текста >>
За всичко това, което ви описах, в миналото е имало условия за
живот
.
Днес това се е запазило само при някои риби. Макар всички тези неща отчасти още да са се запазили, те са стигнали до упадък.
За всичко това, което ви описах, в миналото е имало условия за живот.
Днес за тези неща вече няма условия за живот. Така че можем да кажем: в нашите днешни птици ние виждаме приспособени за въздуха потомци на този птицеподобен род същества, които са обитавали някога в наситения със сяра и кремъчна киселина плътен въздух. А всичко това, което днес се явява амфибии, пълзящи, всички видове жаби, а също и всички хамелеони, змии и т. н. - всички те се явяват потомци на съществата, които в миналото са плували в уплътнената течност. А висшите животни и човекът в сегашния си облик са възникнали значително по-късно.
към текста >>
Днес за тези неща вече няма условия за
живот
.
Днес това се е запазило само при някои риби. Макар всички тези неща отчасти още да са се запазили, те са стигнали до упадък. За всичко това, което ви описах, в миналото е имало условия за живот.
Днес за тези неща вече няма условия за живот.
Така че можем да кажем: в нашите днешни птици ние виждаме приспособени за въздуха потомци на този птицеподобен род същества, които са обитавали някога в наситения със сяра и кремъчна киселина плътен въздух. А всичко това, което днес се явява амфибии, пълзящи, всички видове жаби, а също и всички хамелеони, змии и т. н. - всички те се явяват потомци на съществата, които в миналото са плували в уплътнената течност. А висшите животни и човекът в сегашния си облик са възникнали значително по-късно.
към текста >>
75.
ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, 7 юли 1924 г. Какво казва науката и какво Антропософията за земните пластове и вкаменелостите
GA_354 Сътворението на света и човека
Но нашият
живот
е твърде кратък.
Това ни показват тези пластове. Но, господа, можете ли да си представите, че силите, действащи сега на Земята, биха могли напълно да преобърнат наопаки целия алпийски масив? Това, което става днес на Земята, става така, че Земята, образно казано, като затанцува, все още може да прехвърли нещо от едно място на друго. Но днес това е всичко - това затанцуване. Ако човек вместо седемдесет и две, би живял седемстотин и двадесет години, тогава би почувствал, че в старостта си той ходи по по-малко висока почва, отколкото по-рано.
Но нашият живот е твърде кратък.
Представете си, ако пеперуда-еднодневка, която живее само от сутринта до вечерта, би могла да разкаже какво преживява, тя би ни разказала, доколкото живее само през лятото: «Ах, има само цветя, през цялото време - само цветя». Тя не би имала никаква представа за ставащото през зимата и т. н. Тя би вярвала, че летата следват едно след друго. Ние, хората, живеем малко повече от пеперудите-еднодневки, но все пак имаме нещо от тях, ако отчетем нашите седемдесет, седемдесет и две години! Работата е там, че ние виждаме малко от случващото се.
към текста >>
В момента, когато възниква това кълбенце, от цялата тази маса възниква звездообразна форма: тук, благодарение на това, че в нея има
живот
, цялата маса се включва в процеса на формообразуване, получава единна форма.
Отначало тя изглежда относително просто. Вътре е ядрото, а наоколо - белтъчна маса (изобразява го на дъската). Но представете си, че тази яйцеклетка бъде оплодена. Виждате ли, ако тя е оплодена, ядрото започва да прави всевъзможни спиралки, то изгражда себе си - което е доста забележително - в своеобразен сбор от такива спирали, които се издигат към върха като опашка. Така ядрото формира себе си.
В момента, когато възниква това кълбенце, от цялата тази маса възниква звездообразна форма: тук, благодарение на това, че в нея има живот, цялата маса се включва в процеса на формообразуване, получава единна форма.
Тук всичко става не така, както на Земята днес! Вътре стават такива разтърсвания и прехвърляния, каквито сме виждали в алпийския масив!
към текста >>
На това е основан нашият
живот
.
Казвал съм ви: човекът винаги е бил тук, само че не като физическо същество, а повече като духовно същество. И това пак ни води до разбирането на същностната причина, поради която човек не е можел да се развива като физическо същество от по-рано. Виждате ли, казвал съм ви вече: днес във въздуха се намират азот, кислород и много малко количество въглерод, водород и сяра. Днес ние самите в процеса на дишане събираме заедно въглерода, намиращ се в нас, с кислорода и отново изтласкваме съединилите се един с друг въглерод и кислород, това, което наричаме въглероден двуокис. Следователно ние, хората, живеем така, че при дишането поглъщаме кислород и изтласкваме въглероден двуокис.
На това е основан нашият живот.
Ако не ставаше нищо друго, ние, хората, отдавна щяхме да сме препълнили Земята, въздуха на Земята с въглероден двуокис. Но съществуват растенията; те изпитват същия глад по отношение на въглерода, който ние изпитваме по отношение на кислорода. Тези растения също така жадно абсорбират въглеродния двуокис, задържат въглерода и отделят кислород.
към текста >>
Както това става в човешкия
живот
, така става и в света.
Известно ви е следното: има стари хора и малки деца. Могат да стоят един до друг - единият на седемдесет, а другият - дете на две годинки; и първият е човек, и вторият е също човек. Те стоят редом един до друг. И този, който днес е на седемдесет години, преди шестдесет и осем години е бил като малкото дете. В живота редом едно до друго са неща, които се различават по възраст.
Както това става в човешкия живот, така става и в света.
Тук също по-късни неща стоят редом с по-ранни. В нашата Земя - и в това, което сега ви описах, и в това, което вие още виждате днес - съществува нещо наистина старческо и даже почти умряло. Но наред с него в космоса се намират по-млади образувания, връстници на съвременния живот. В качеството на такива трябва да разглеждаме например кометите. При това трябва да се знае, че кометите, доколкото те се явяват по-млади, трябва да се намират в състояние, съответстващо на младото им битие.
към текста >>
Но наред с него в космоса се намират по-млади образувания, връстници на съвременния
живот
.
И този, който днес е на седемдесет години, преди шестдесет и осем години е бил като малкото дете. В живота редом едно до друго са неща, които се различават по възраст. Както това става в човешкия живот, така става и в света. Тук също по-късни неща стоят редом с по-ранни. В нашата Земя - и в това, което сега ви описах, и в това, което вие още виждате днес - съществува нещо наистина старческо и даже почти умряло.
Но наред с него в космоса се намират по-млади образувания, връстници на съвременния живот.
В качеството на такива трябва да разглеждаме например кометите. При това трябва да се знае, че кометите, доколкото те се явяват по-млади, трябва да се намират в състояние, съответстващо на младото им битие. Както детето стои по отношение на стареца, така и те стоят по отношение на Земята; ако Земята някога е имала синилна киселина, кометите би трябвало да я имат сега: те трябва да съдържат цианови съединения! Така че за човека с днешното му тяло би било достатъчно едно съприкосновение с кометата, за да умре. Във всеки случай тази синилна киселина в тях се намира в много малка концентрация.
към текста >>
76.
ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, 9 юли 1924 г. Еволюция на света и човека - Лемурия и Атлантида
GA_354 Сътворението на света и човека
Обаче физически, телесно човек се е появил едва тогава - както видяхме, - когато Земята е станала мъртва, изгубила е своя
живот
.
И така, изложих ви как следва да си представяте постепенното развитие на Земята, а също така това, че човек всъщност винаги е бил тук.
Обаче физически, телесно човек се е появил едва тогава - както видяхме, - когато Земята е станала мъртва, изгубила е своя живот.
Виждате ли, сравнително от неотдавна започнаха да гледат на Земята така, че - както ви казах последния път - започнаха да търсят вкаменелости, за да определят възрастта на пластовете. Представите, господстващи сега във външната наука, са се формирали относително късно и ние виждаме колко те са неверни и не съответстват на действителните факти. Но на вас трябва да ви бъде ясно: дълбаейки в Земята и правейки разкопки - както ви казах, изследвайки например алпийския масив с неговите преобърнати наопаки пластове, - намират съвсем определени растения и животни във всеки отделен пласт. Тези животни и растения, които имаме днес, които днес са по Земята, са се появили в общи линии доста късно. А ранните растителни и животински форми са се отличавали от сегашните растителни и животински форми.
към текста >>
Това е свързано с вътрешния
живот
на Земята.
Сега идваме към Европа; тук ние имаме земя, която се е намирала дълбоко долу, която отгоре е покрита с блатиста вода. Имало е пространства от суша тук, в Америка, които също са представлявали блата. Местности, където днес е твърда земя, са били още море, и там, където днес е море, е имало суша. Тук на нея са живеели хора, които са изглеждали съвсем различно, били са много по-фини. Едва когато съвременната суша се издигнала от водата, а предишната суша потънала и се превърнала в море, едва тогава възникнало днешното поколение хора, възникнали съвременните животни във формата, която сега имат.
Това е свързано с вътрешния живот на Земята.
към текста >>
77.
ПЕТА ЛЕКЦИЯ, 12 юли 1924 г. Произход и същност на китайската и на индийската култури
GA_354 Сътворението на света и човека
И чак когато Земята е умряла, когато вече не е имала свой собствен
живот
, чак тогава са се създали условия за
живот
на човека на Земята, чак тогава е могъл да се развие животът на хора и животни на Земята така, както ви го описах.
Господа! Казах ви, че ще разгледаме малко история в допълнение към това разглеждане на света, което предприехме. Видяхте как от цялата останала макроприрода постепенно се е формирал човешкият род.
И чак когато Земята е умряла, когато вече не е имала свой собствен живот, чак тогава са се създали условия за живот на човека на Земята, чак тогава е могъл да се развие животът на хора и животни на Земята така, както ви го описах.
към текста >>
Видяхме също така, че в началото човешкият
живот
е протичал много по-различно, отколкото днес, и това се е разигравало там, където днес се намира Атлантическият океан.
Видяхме също така, че в началото човешкият живот е протичал много по-различно, отколкото днес, и това се е разигравало там, където днес се намира Атлантическият океан.
Трябва да си представим, че по това време там е имало суша; там, където днес се намира Атлантическият океан, е имало твърда земя. Още веднъж примерно ще ви изобразя как е стояла работата (изобразява го на дъската); тук сега се намира границата с Азия. Това е Черно море. Тук, долу, е разположена Африка, след това тук се намира Русия и тук преминаваме в Азия. Тук биха били Англия и Ирландия.
към текста >>
И целият останал
живот
е бил устроен така, че хората си казвали: да, синът на Слънцето - това е най-важният човек за нас; а другите - неговите помощници, са подобни на това, както планетите се явяват помощници на Слънцето.
И целият останал живот е бил устроен така, че хората си казвали: да, синът на Слънцето - това е най-важният човек за нас; а другите - неговите помощници, са подобни на това, както планетите се явяват помощници на Слънцето.
И те устройвали всичко на Земята така, както го виждали горе, в звездите. Всичко това те правели без молитви. Китайците не познавали молитвата. Те го правели, без да имат това, което по-късно станало култ. По такъв начин те устройвали това, което би могло да се нарече тяхно царство, така че то ставало отражение на небето.
към текста >>
78.
ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, 31 юли 1924 г. Съотношения в храната на хората. Суровоядство и вегетарианство
GA_354 Сътворението на света и човека
За своя
живот
на Земята човекът се нуждае от растенията.
За своя живот на Земята човекът се нуждае от растенията.
И растенията - което е интересно - също не биха могли да растат успешно, ако го нямаше човека! Това е интересно, господа - и вие следва да му обърнете най-сериозно внимание, - че съществуват две най-важни неща, способстващи живота: зеленият сок на растенията в зелените листа, а от друга страна - кръвта. Това зелено нещо в растителния сок се нарича хлорофил. И така, в зеления лист се съдържа хлорофил. А освен това, важна е кръвта.
към текста >>
Виждате ли, трудността тук е следната: някой не може да понесе
живот
без месо.
Но в това отношение не бива да изпадаме във фанатизъм. Има хора, които просто не могат да съществуват без да ядат месо. Затова е необходимо винаги щателно да се провери, може ли човек действително да живее без месо. Но ако някой може да мине без месо, тогава, преминавайки от месоядство към вегетарианство, той ще почувства, че е станал по-силен от преди.
Виждате ли, трудността тук е следната: някой не може да понесе живот без месо.
Но ако той е способен на това, ставайки вегетарианец, ще се почувства по-силен, доколкото няма да му се налага да отлага в себе си чужда мазнина, а ще получава само своя, собствена. В себе си той тогава ще се чувства по-силен.
към текста >>
79.
СЕДМА ЛЕКЦИЯ, 2 август 1924 г. Въпроси за храненето. Хранене на децата и закаляване. За торенето
GA_354 Сътворението на света и човека
Но сега, на осемдесет и пет-шест години той още има активен начин на
живот
, още живее.
Познавам един човек, който на петдесет години получи атеросклероза и до седемдесет беше слабоподвижен; сега този човек е на около осемдесет и пет-шест години и той е доста по-подвижен, отколкото на петдесет-шестдесет години. Дали атеросклерозата е отстъпила? Възможно ли е това и каква е била причината? Наред с това трябва да отбележа, че този човек никога не е пушил тютюн, пиеше малко и живееше достатъчно добре. Само в младежките си години той употребяваше доста много месо, на седемдесет още можеше да работи, но по малко.
Но сега, на осемдесет и пет-шест години той още има активен начин на живот, още живее.
към текста >>
А този, който беше на деветдесет години, колегата му, не беше материалист, той почти през целия си
живот
си остана дете и още преподаваше с много голяма жизнена енергия.
Единият беше на седемдесет години, другият - на деветдесет и две; този, който беше на седемдесет, беше много знаменит човек. Той беше написал много книги, обаче беше човек, който с цялата си философия беше съвсем предан на материализма, имаше само такива мисли, които бяха строго материалистични. А такива мисли съдействат за развитието на атеросклерозата. Той и получи атеросклероза. Когато стана на седемдесет, нищо друго не му остана, освен да се пенсионира.
А този, който беше на деветдесет години, колегата му, не беше материалист, той почти през целия си живот си остана дете и още преподаваше с много голяма жизнена енергия.
Той казваше: не разбирам моя колега, та той е още толкова младо момче! Самият аз още не смятам да се пенсионирам, чувствам се много млад. Другият беше пратен в оставка; това «момче» вече не можеше да преподава. Естествено този, който беше на деветдесет и две години, също имаше склероза; той имаше облагания, склерозирали артерии, но можеше още да предприема разни неща, даже и с такива артерии, благодарение на подвижността на своята душа. Другият нямаше такава възможност.
към текста >>
103 и «Духовните сили, действащи в съвместния
живот
на старите и младите поколения / Младежки педагогически курс», Събр. съч.
[1] «Имаше някога двама професори...» - философът Карл Лудвиг Михелет, 1801-1893, и теологът и философ Едуард Целер, 1814-1908. Виж цикъла лекции «Общото човекознание като основа на педагогиката», Събр. съч. 293, стр.
103 и «Духовните сили, действащи в съвместния живот на старите и младите поколения / Младежки педагогически курс», Събр. съч.
217, стр. 139.
към текста >>
80.
ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, 9 август 1924 г. За миризмите
GA_354 Сътворението на света и човека
ЗЕМНИЯТ
ЖИВОТ
И ДЕЙСТВИЕТО
ЗЕМНИЯТ ЖИВОТ И ДЕЙСТВИЕТО
към текста >>
Защото в предишните времена хората през целия си
живот
са запазвали доброто си зрение, а сега са им необходими очила!
Веднъж се запознах с човек[4], който изпитваше благоговеен страх пред бъдещето. Той казваше: в древността човек е усещал значително по-фино, доколкото фактически още не толкова голяма част от мозъка е била трансформирана. Къде води еволюцията на човека? Тя води към това, че мозъкът от принадлежащ преди към сетивните органи, от това, което е обуславяло висока сетивност, се трансформира днес в мозък, ориентиран към разсъдъка. Този човек изпитваше благоговеен страх пред това, че този процес ще отиде далеч, че все по-голяма и по-голяма част от мозъка, ориентиран към усещането, към сетивното възприятие, се трансформира в мозък, ориентиран към мисленето, така че хората в края на краищата ще станат съвсем неумели, ще си повредят очите и т. н.
Защото в предишните времена хората през целия си живот са запазвали доброто си зрение, а сега са им необходими очила!
Обонянието при хората също не е толкова добро. Ръцете стават неловки, неумели. А неприспособените органи атрофират. Той се боеше, че всичко ще се превърне в мозък, че човек, който първо е такъв (изобразява го на дъската) - тук е торсът с крайниците, а горе му е главата, - както той смяташе, малко по малко ще стигне дотам, че всичко това ще атрофира, ще се изроди, главата ще става все по-голяма и по-голяма, а краката - все по-малки. Впрочем този човек напълно сериозно смяташе така, той виждаше в това страшна трагедия.
към текста >>
Виж също «Духовните сили, действащи в съвместния
живот
на старите и младите поколения / Младежки педагогически курс», Събр. съч.
[4] «Веднъж се запознах с човек...» - Херман Роле (1819-1904), австрийски писател.
Виж също «Духовните сили, действащи в съвместния живот на старите и младите поколения / Младежки педагогически курс», Събр. съч.
217, стр. 163.
към текста >>
81.
ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 9 септември 1924 г. Планетарните влияния върху животните, растенията и минералите
GA_354 Сътворението на света и човека
И когато през есента Слънцето отново губи тази сила, растенията увяхват, целият
живот
отмира, на Земята пада сняг.
Можете да погледнете растенията нощем: те затварят своите цветове, доколкото не са осветени от Слънцето. Денем те отново ги разтварят, тъй като Слънцето ги осветява. Има много неща, които изцяло и напълно са свързани с разпространението на слънчевата светлина над определена част от Земята или с разпространението над определена част от Земята на мрака, тоест на отсъствието на Слънцето. Това става очевидно в течение на годината. Не би следвало да мислите, че през пролетта върху нашата Земя някъде въобще биха могли да растат растения, ако Слънцето не би увеличавало своята сила.
И когато през есента Слънцето отново губи тази сила, растенията увяхват, целият живот отмира, на Земята пада сняг.
Следователно животът на Земята е свързан със Слънцето. Ние въобще нямаше да можем да дишаме този въздух, ако не беше Слънцето, ако слънчевите лъчи не правеха този въздух пригоден за нас. И така, Слънцето се явява за нас най-важното небесно тяло. Помислете само как би се изменило ставащото, ако Слънцето извършваше своя видим кръгооборот около Земята не за двадесет и четири часа, а за два пъти по-голямо време! Целият живот тогава би вървял по-бавно.
към текста >>
Целият
живот
тогава би вървял по-бавно.
И когато през есента Слънцето отново губи тази сила, растенията увяхват, целият живот отмира, на Земята пада сняг. Следователно животът на Земята е свързан със Слънцето. Ние въобще нямаше да можем да дишаме този въздух, ако не беше Слънцето, ако слънчевите лъчи не правеха този въздух пригоден за нас. И така, Слънцето се явява за нас най-важното небесно тяло. Помислете само как би се изменило ставащото, ако Слънцето извършваше своя видим кръгооборот около Земята не за двадесет и четири часа, а за два пъти по-голямо време!
Целият живот тогава би вървял по-бавно.
И така, от въртенето на Слънцето около Земята - макар в действителност да става обратното, но така се вижда, - от въртенето на Слънцето около Земята зависи целият живот на Земята.
към текста >>
И така, от въртенето на Слънцето около Земята - макар в действителност да става обратното, но така се вижда, - от въртенето на Слънцето около Земята зависи целият
живот
на Земята.
Следователно животът на Земята е свързан със Слънцето. Ние въобще нямаше да можем да дишаме този въздух, ако не беше Слънцето, ако слънчевите лъчи не правеха този въздух пригоден за нас. И така, Слънцето се явява за нас най-важното небесно тяло. Помислете само как би се изменило ставащото, ако Слънцето извършваше своя видим кръгооборот около Земята не за двадесет и четири часа, а за два пъти по-голямо време! Целият живот тогава би вървял по-бавно.
И така, от въртенето на Слънцето около Земята - макар в действителност да става обратното, но така се вижда, - от въртенето на Слънцето около Земята зависи целият живот на Земята.
към текста >>
Но Слънцето оказва своето преобладаващо влияние върху всичко на Земята, което е мъртво и всяка година трябва отново да бъде извикано към
живот
, докато Луната има влияние само върху живото, но не и върху мъртвото.
Така се открива това, за което всъщност става дума. Ако разглеждаме Слънцето, неговото влияние се оказва най-силното от всички.
Но Слънцето оказва своето преобладаващо влияние върху всичко на Земята, което е мъртво и всяка година трябва отново да бъде извикано към живот, докато Луната има влияние само върху живото, но не и върху мъртвото.
Марс например оказва своето влияние само върху това, което се проявява при по-финия живот, при усещанията; други планети разпространяват своето влияние върху душевното, духовното и т. н. Така че Слънцето се явява такова небесно тяло, което най-силно действа върху Земята чак до минералите, докато Луната нищо не може да направи с минералите, а Марс и по-малко от това. Нито едно същество на Земята не би могло да се развъжда и да живее като животно, ако не беше Луната. На Земята тогава би могло да има само растения, но не и такива същества. При много от тези животни не би имало междинно време в течение на няколко години за развитие от стадия на личинка до насекомо, ако не беше Марс.
към текста >>
Марс например оказва своето влияние само върху това, което се проявява при по-финия
живот
, при усещанията; други планети разпространяват своето влияние върху душевното, духовното и т. н.
Така се открива това, за което всъщност става дума. Ако разглеждаме Слънцето, неговото влияние се оказва най-силното от всички. Но Слънцето оказва своето преобладаващо влияние върху всичко на Земята, което е мъртво и всяка година трябва отново да бъде извикано към живот, докато Луната има влияние само върху живото, но не и върху мъртвото.
Марс например оказва своето влияние само върху това, което се проявява при по-финия живот, при усещанията; други планети разпространяват своето влияние върху душевното, духовното и т. н.
Така че Слънцето се явява такова небесно тяло, което най-силно действа върху Земята чак до минералите, докато Луната нищо не може да направи с минералите, а Марс и по-малко от това. Нито едно същество на Земята не би могло да се развъжда и да живее като животно, ако не беше Луната. На Земята тогава би могло да има само растения, но не и такива същества. При много от тези животни не би имало междинно време в течение на няколко години за развитие от стадия на личинка до насекомо, ако не беше Марс.
към текста >>
Виждате ли, планетите оказват влияние върху фините жизнени процеси - тук отново сме принудени да преминем към по-финия
живот
.
Доктор Щайнер: Искам съвсем накратко да повторя казаното от мен. То също беше казано във връзка с един въпрос. Аз казах: цветята, а също и някои други земни вещества миришат, тоест притежават това, което оказва съответстващо влияние върху обонятелния орган на човека. Тогава ви показах, че това е свързано с планетите, че растенията, а също така и някои други вещества представляват нещо като големи носове, те възприемат това, което като въздействие идва от планетите.
Виждате ли, планетите оказват влияние върху фините жизнени процеси - тук отново сме принудени да преминем към по-финия живот.
Можем да кажем: растенията всъщност възникват от вселенската миризма, която обаче е толкова слаба и фина, че ние не я помирисваме със своите груби носове. Но тогава ви обърнах внимание върху факта, как може да се помирисва по съвсем друг начин - нямам себе си предвид, как някой може да помирисва по различен начин от човека. Достатъчно е само да си спомните за полицейските кучета. Полицейското куче го водят на мястото, на което е бил човек, който е открадна нещо, там възприема миризмата и води по следата натам, накъдето се е отправил крадецът, то води до крадеца. Полицейските кучета се използват именно по такъв начин.
към текста >>
Така постепенно антропософията ще прониква в практическия
живот
.
И така, започнахме да се занимаваме със селско стопанство на основата на антропософската духовна наука. Аз изнесох «Селскостопанския курс» недалеч от Бреслау.[2] После беше организиран съюз, който ще вземе това дело в свои ръце. Вече направихме в това направление едно-друго и реализирахме някои неща. Засега само положихме основите, но за тези неща ще трябва да се борим.
Така постепенно антропософията ще прониква в практическия живот.
към текста >>
82.
ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 13 септември 1924 г. За времето и причините за него
GA_354 Сътворението на света и човека
Така че напълно реално трябва да се съобразяваме с това, че след изминаването на относително дълъг период източникът на светлина и
живот
, които излизат от Слънцето, във физически смисъл ще угасне за Земята.
Ако се върнем хиляда години назад, ще открием, че тогава още никакви слънчеви петна не е имало. Тези слънчеви петна възникват, умножават се и броят им постоянно ще расте. Ето защо работата стои така, че Слънцето в бъдеще ще свети все по-малко и по-малко и накрая то ще стане съвсем черно, ще деградира и повече няма да излъчва никаква светлина.
Така че напълно реално трябва да се съобразяваме с това, че след изминаването на относително дълъг период източникът на светлина и живот, които излизат от Слънцето, във физически смисъл ще угасне за Земята.
Следователно можем, на основата на появата на слънчевите петна - защото е ясно, че това е именно така, а не иначе, - да говорим за края на Земята. Тогава всичко духовно на Земята ще приеме нови форми - вече съм ви разказвал, че в древните епохи са съществували други форми. Точно така, както човек старее и се изменя, Слънцето с цялата своя планетарна система също старее и се изменя.
към текста >>
Те не следва априори да се отричат, защото са основани на много по-големия интерес на хората към тези неща, когато условията на
живот
са били по-прости.
По въпроса обаче съществуват старинни народни възгледи.
Те не следва априори да се отричат, защото са основани на много по-големия интерес на хората към тези неща, когато условията на живот са били по-прости.
Днес, когато се интересуваме от някой предмет, в най-добрия случай е за двадесет и четири часа, защото след двадесет и четири часа идват новите вестници и нашият интерес се насочва към нещо ново - днес бързо забравяме за това, което става. Наистина е така! И освен това, условията на живота ни станаха по-сложни, те направо здраво се усложниха. Това не го е имало даже при нашите дядовци, да не говорим вече за нашите пра-прадядовци. Те сядали в стаята до печката, седели заедно и разказвали, разказвали за миналите времена; знаели какво е било времето преди, тъй като умело са обвързвали климата със съзвездията и планетите и благодарение на това виждали, отбелязвали, че известни закономерности в състоянието на климата все пак има.
към текста >>
Но в практическия
живот
това все пак е можело да служи на хората, те са можели да се ориентират по този календар и чрез това действително да подобрят плодородието на земята.
Виждате ли, ако всичко се повтаря, отчитайки тези и други повторения, хората отбелязвали в календара климатичните особености в предишните години и очаквали, че подобно ще бъде времето след осемнадесет или деветнадесет години. Този календар се е наричал стогодишен календар, защото сто - това е такова число, с което е по-лесно да имаш работа, но е имало и други числа, в съответствие с които са предсказвали състоянието на времето. Напълно естествено е, че пълно съвпадение тук не би могло да има, тъй като съотношенията са по-сложни.
Но в практическия живот това все пак е можело да служи на хората, те са можели да се ориентират по този календар и чрез това действително да подобрят плодородието на земята.
Така че може да се каже: на основата на такива наблюдения е можело нещо да се направи по отношение на плодородието. По такъв начин тези метеорологични условия показвали зависимост от Слънцето и Луната, доколкото повторенията на посочените лунни констелации изразяват отношението между Слънцето и Луната.
към текста >>
83.
ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 18 септември 1924 г. Образуване и форма на Земята и Луната - причини за вулканите
GA_354 Сътворението на света и човека
Виждате ли, можем да кажем, че понякога правилния път в това отношение намира този, който не взема непосредствено участие в научния
живот
.
Виждате ли, можем да кажем, че понякога правилния път в това отношение намира този, който не взема непосредствено участие в научния живот.
Може би вече сте чували за това -най-малкото, господа, по-възрастните от вас може би са чували за това, че е имало някой си Фалб[5], който не е бил нито астроном, нито геолог, не е бил даже естествоизпитател, той е бил бивш свещенослужител, който е изоставил тази длъжност и е избягал! И така, този Фалб е бил избягал свещенослужител, който е положил много усилия, за да изследва въпроса: действат ли върху Земята звездните констелации и как става това. И той дошъл до убеждението, че такива звездни констелации на първо място са свързани с действащите вулкани, че ако звездите поддържат въздействието на Слънцето, огнедишащите планини се привеждат в действие. Но той твърдял и нещо повече, твърдял, че наводненията стават по същата причина, тъй като водата се притегля. Отдолу се притеглят разтопените маси, а отгоре - водата.
към текста >>
84.
ТРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 20 септември 1924 г. Какво представлява Антропософията. Кометата Биела
GA_354 Сътворението на света и човека
Казах ви, че известно време от своя
живот
е прекарал в лудница, където е бил затворен.
За Юлиус Робърт Майер, който днес се смята за голяма знаменитост и се разглежда като велик учен, неотдавна вече ви съобщих.
Казах ви, че известно време от своя живот е прекарал в лудница, където е бил затворен.
към текста >>
Такива неща в днешно време вече се намесват в нашия човешки
живот
.
Ето, пред вас е част от тази история: кометите се появява навън, в небето, и след някое време те достигат до нас от самата Земя и ни одухотворяват.
Такива неща в днешно време вече се намесват в нашия човешки живот.
И тази тема не следва да се замотава по филистерски; в днешно време е необходимо да се отделя внимание на духовното, което става в света. А това е възможно само тогава, когато светът на духовното се постигне с помощта на антропософията. Бихте могли да кажете: е, добре, такива неща стават. Кометата ни учи, че ние, хората, можем да си останем глупаци, но не трябва да се притесняваме от това. Защото даже ако са просветени и практични, хората въпреки това си остават страшни фаталисти и мислят, че в света всичко ще продължи, «тъй както трябва да бъде».
към текста >>
След това можете да преминете към разглеждането на социалния
живот
.
С помощта на духовната наука сега можете да кажете колко полезен хранителен продукт са картофите, колко е полезно зелето, колко ценна е солта и т. н. Можете да разберете какво е необходимо на човека, за да се развива успешно и да бъде здрав. Това можете да установите само благодарение на духовната наука, като се основавате на знанията, получени от духовната наука.
След това можете да преминете към разглеждането на социалния живот.
Тогава работническият въпрос ще приеме съвсем друга форма, тогава той ще бъде поставен на здрава основа, именно защото всичко ще бъде разглеждано от духовна гледна точка.
към текста >>
Тогава ще бъде намерен правомерен подход към социалния
живот
.
Но истинска наука тогава още не съществуваше, тя се появи чак сега като духовна наука, която само външно носи името антропософия. Антропософията няма намерение - както това се правеше досега - да поставя каруцата, тоест материята, пред коня. Отпред трябва да бъде главата, духът, така е правилно. Тогава ще бъде намерено това, което е правилно, ще се стигне и до правилни методи на възпитание, ще има педагогика, правилно възпитаваща децата. От това зависи извънредно много.
Тогава ще бъде намерен правомерен подход към социалния живот.
към текста >>
85.
ЧЕТИРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 24 септември 1924 г. Откъде идва човекът. Животът на Земята и звездната мъдрост
GA_354 Сътворението на света и човека
Докато не я е имало тази всеобхватна индустрия, не е имало и толкова потискащи условия на
живот
.
Разбира се, то е трябвало да възникне, защото обстоятелствата постоянно принуждавали към това, защото хората постоянно чувствали: така повече не може да продължава. Те са искали да кажат по какъв начин трябва да се подобри положението. Но от една страна, работническият въпрос станал толкова парлив във връзка с обстоятелството, че индустриалното развитие, всички открития и изобретения се проявяват във формата, която те са приели днес, нали така?
Докато не я е имало тази всеобхватна индустрия, не е имало и толкова потискащи условия на живот.
Но защо индустриалното развитие е съпътствано от тези потискащи условия на живот?
към текста >>
Но защо индустриалното развитие е съпътствано от тези потискащи условия на
живот
?
Разбира се, то е трябвало да възникне, защото обстоятелствата постоянно принуждавали към това, защото хората постоянно чувствали: така повече не може да продължава. Те са искали да кажат по какъв начин трябва да се подобри положението. Но от една страна, работническият въпрос станал толкова парлив във връзка с обстоятелството, че индустриалното развитие, всички открития и изобретения се проявяват във формата, която те са приели днес, нали така? Докато не я е имало тази всеобхватна индустрия, не е имало и толкова потискащи условия на живот.
Но защо индустриалното развитие е съпътствано от тези потискащи условия на живот?
към текста >>
Ако може да се докаже, че Марс оказва влияние върху майския бръмбар и личинките му - за което ви казах, - също може да се докаже, че всички звезди оказват някакво влияние върху духовния
живот
на човека.
Очите не се намират редом с пианото. Ако човек е сляп, ако очите му не виждат, той няма да може да види пианото. Духовната наука, антропософията, доказва, че ако човек не се ограничи с развитието, получено в детството благодарение на съвременното възпитание, ако продължи да се развива, точно така той може да възприеме духовното начало в звездите. И такова възприятие човечеството е притежавало изначално! Тогава човек не само прави изчисления за звездите, но знае, че една звезда оказва върху човека едно влияние, друга звезда - друго влияние.
Ако може да се докаже, че Марс оказва влияние върху майския бръмбар и личинките му - за което ви казах, - също може да се докаже, че всички звезди оказват някакво влияние върху духовния живот на човека.
Те оказват влияние. Но това знание за звездите е стигнало до пълен упадък. Какво се е появило вместо него? По-рано хората, гледайки нагоре към Луната, са знаели, че от Луната излизат силите за размножение на всички обитатели на Земята. Те са знаели, че нито едно същество не би имало потомство, ако Луната не изпращаше тук сили, способстващи размножението.
към текста >>
Но с всички сметки от такъв вид няма да се доближим до човешкия
живот
, няма да се доближим до живота въобще.
Да, господа, това знание не може да се получи с помощта на правените на Земята изчисления, когато даже за Луната се знае само, че се завърта около Земята за двадесет и осем дни. Такова знание е постижимо изключително благодарение на познаването на силите, посредством които Луната способства за размножаването на зърнените култури и т. н. Но това знание е съвсем забравено, а без да притежаваме знанието за звездите и въздействията им върху всичко, което става по нашите поля, още по-малко е възможно да имаме знание за това, което засяга хората. Социологията се е превърнала в чисто счетоводство, именно в чисто счетоводство. Капитал, работно време, работна заплата - само цифри, които се обработват.
Но с всички сметки от такъв вид няма да се доближим до човешкия живот, няма да се доближим до живота въобще.
Проклятието на новото време се състои в това, че всичко трябва да бъде пресметнато и толкова. Да се научим не само да пресмятаме, но и да постъпваме с всички неща в съответствие с това, какво те представляват, можем само когато бъде изучена науката за звездите. Днес работата стои така, че човек вече предварително е предубеден и когато чува за науката за звездите, той казва: всичко това e една глупост, ние отдавна знаем, че звездите на нищо не влияят. Обаче глупостта е именно в това, когато се казва, че звездите не влияят! Защото какво се получава, когато хората казват, че не вярват в съществуването на звездните влияния върху всичко, което се намира на Земята?
към текста >>
Същото прави човек в течение на целия свой земен
живот
!
Представете си образ, но не на човешкото тяло, а на дрехите на човека; ако се съблечете, ще се окажете именно такъв, какъвто сте. В такъв вид, макар и да не ставате за гостната, въпреки това сте вие и можете да облечете други дрехи.
Същото прави човек в течение на целия свой земен живот!
В течение на всеки седем-осем години той надява ново тяло, а старото сваля. Това е предвидено и при животните. Там даже е по-очевидно. Всяка година някои си сменят кожата. Ако се събере и изследва кожата, която всяка година змиите сменят, може да се открие: за определен брой години те изхвърлят цялото си тяло, а не просто цяла змийска кожа.
към текста >>
Да опростим и приемем 72 години като средна продължителност на човешкия
живот
и година от 360 дни.
А сега нека да изчислим - можем да направим това приблизително - колко дни човешкото същество живее на земята.
Да опростим и приемем 72 години като средна продължителност на човешкия живот и година от 360 дни.
72 години X 360 дни = 25 920 дни в живота на един човек. Това е и броят на вдишванията които човек прави за един ден! Така че можем да кажем, човешкото същество живее толкова дни, колкото вдишвания прави за един ден.
към текста >>
86.
Бележки.
GA_354 Сътворението на света и човека
103 и «Духовните сили, действащи в съвместния
живот
на старите и младите поколения / Младежки педагогически курс», Събр. съч.
10. «Имаше някога двама професори...» - философът Карл Лудвиг Михелет, 1801-1893, и теологът и философ Едуард Целер, 1814-1908. Виж цикъла лекции «Общото човекознание като основа на педагогиката», Събр. съч. 293, стр.
103 и «Духовните сили, действащи в съвместния живот на старите и младите поколения / Младежки педагогически курс», Събр. съч.
217, стр. 139.
към текста >>
Виж също «Духовните сили, действащи в съвместния
живот
на старите и младите поколения / Младежки педагогически курс», Събр. съч.
16. «Веднъж се запознах с човек...» - Херман Роле (1819-1904), австрийски писател.
Виж също «Духовните сили, действащи в съвместния живот на старите и младите поколения / Младежки педагогически курс», Събр. съч.
217, стр. 163.
към текста >>
87.
Рудолф Щайнер - живот и творчество.
GA_354 Сътворението на света и човека
РУДОЛФ ЩАЙНЕР
ЖИВОТ
И ТВОРЧЕСТВО
РУДОЛФ ЩАЙНЕР ЖИВОТ И ТВОРЧЕСТВО
към текста >>
„Мистиката в зората на съвременния духовен
живот
“ (Събр.
1900 г. „Възгледите за света и живота през деветнадесети век“, по-късно излиза с разширения като „Загадките на философията“ (Събр. съч. 18). Начало на антропософските лекции по покана на Теософското Общество в Берлин.
„Мистиката в зората на съвременния духовен живот“ (Събр.
съч. 7).
към текста >>
Из цяла Европа, но най-вече в Дорнах и Берлин, Рудолф Щайнер дава основополагащи познания за обновление в областта на изкуството, педагогиката, естествените науки, социалния
живот
, медицината, теологията.
1914 - 1923 г.
Из цяла Европа, но най-вече в Дорнах и Берлин, Рудолф Щайнер дава основополагащи познания за обновление в областта на изкуството, педагогиката, естествените науки, социалния живот, медицината, теологията.
Доразвива новото изкуство „евритмия“, чиито първи стъпки датират от 1912 г.
към текста >>
НАГОРЕ