Рудолф Щайнер
www.rudolfsteinerbg.com
НАЧАЛО
Контакти
|
English
 
с която и да е дума 
 
изречения в които се съдържат търсените думи 
 
текстове, в които се съдържат търсените думи 
 
с точна фраза 
 
с корен от думите 
 
с части от думите 
 
в заглавията на текстовете 
КАТЕГОРИИ С ТЕКСТОВЕ
Сваляне на информацията от
страница
17
СТРАНИЦИ:
1
,
2
,
3
,
4
,
5
,
6
,
7
,
8
,
9
,
10
,
11
,
12
,
13
,
14
,
15
,
16
,
17
,
18
,
19
,
20
,
21
,
22
,
23
,
24
,
25
,
26
,
27
,
28
,
29
,
30
,
31
,
32
,
33
,
34
,
35
,
36
,
37
,
38
,
39
,
40
,
41
,
42
,
43
,
44
,
45
,
46
,
Намерени са
45699
резултата от
1850
текста в
46
страници с части от думите : '
Христов Дух
'.
На страница
17
:
1000
резултата в
21
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
15. СКАЗКА ТРИНАДЕСЕТА. Космическия смисъл на Голготската Тайна.
GA_112 Евангелието на Йоан в отношение към другите три евангелия
Аз вече често имах случай да Ви казвам, че едно небесно тяло не се явява затова, защото се сгъстява физическа материя, но защото е създаден един нов
дух
овен център чрез едно
дух
овно същество.
Аз вече често имах случай да Ви казвам, че едно небесно тяло не се явява затова, защото се сгъстява физическа материя, но защото е създаден един нов духовен център чрез едно духовно същество.
От духа изхожда образуването на едно небесно тяло. Това, което нашата Земя ще бъде в бъдеще, живее първо в астралната аура като семе предтеча на едно слънце. Но това, което един човек вижда със своите лъжливи сетива, не е действително; то е това, което умира. Колкото повече Земята става "Слънце", толкова повече тази илюзия, тази Майа е поядена от огъня на слънцето. Така Земята бе проникната от една нова сила, която трябва да я доведе до превръщането й в слънце и самата тази сила е за човека силата Христова, лъчезаряща в неговото етерно тяло.
към текста >>
От
дух
а изхожда образуването на едно небесно тяло.
Аз вече често имах случай да Ви казвам, че едно небесно тяло не се явява затова, защото се сгъстява физическа материя, но защото е създаден един нов духовен център чрез едно духовно същество.
От духа изхожда образуването на едно небесно тяло.
Това, което нашата Земя ще бъде в бъдеще, живее първо в астралната аура като семе предтеча на едно слънце. Но това, което един човек вижда със своите лъжливи сетива, не е действително; то е това, което умира. Колкото повече Земята става "Слънце", толкова повече тази илюзия, тази Майа е поядена от огъня на слънцето. Така Земята бе проникната от една нова сила, която трябва да я доведе до превръщането й в слънце и самата тази сила е за човека силата Христова, лъчезаряща в неговото етерно тяло. Благодарение на астралната светлина, която със своите лъчи е проникнала етерното тяло, даден ни бе животът, от който имаме нужда за бъдещето.
към текста >>
Така Земята бе проникната от една нова сила, която трябва да я доведе до превръщането й в слънце и самата тази сила е за човека силата
Христов
а, лъчезаряща в неговото етерно тяло.
Аз вече често имах случай да Ви казвам, че едно небесно тяло не се явява затова, защото се сгъстява физическа материя, но защото е създаден един нов духовен център чрез едно духовно същество. От духа изхожда образуването на едно небесно тяло. Това, което нашата Земя ще бъде в бъдеще, живее първо в астралната аура като семе предтеча на едно слънце. Но това, което един човек вижда със своите лъжливи сетива, не е действително; то е това, което умира. Колкото повече Земята става "Слънце", толкова повече тази илюзия, тази Майа е поядена от огъня на слънцето.
Така Земята бе проникната от една нова сила, която трябва да я доведе до превръщането й в слънце и самата тази сила е за човека силата Христова, лъчезаряща в неговото етерно тяло.
Благодарение на астралната светлина, която със своите лъчи е проникнала етерното тяло, даден ни бе животът, от който имаме нужда за бъдещето. Сравнявайки помежду им два периода от време, този преди Христа и една следваща епоха, можем да кажем: преди Голготската тайна никаква лъчезарност не можеше да проникне в етерното тяло. След идването на Христа етерното тяло на онези хора, които са установили връзка с Христовия Импулс, е пронизано от лъчи. Онези, които са приели в себе си този Импулс, с а приели от лъчезарещата сила, която той е вложил в Земята. Те са приели в своето етерно тяло Христовата светлина.
към текста >>
След идването на Христа етерното тяло на онези хора, които са установили връзка с
Христов
ия Импулс, е пронизано от лъчи.
Но това, което един човек вижда със своите лъжливи сетива, не е действително; то е това, което умира. Колкото повече Земята става "Слънце", толкова повече тази илюзия, тази Майа е поядена от огъня на слънцето. Така Земята бе проникната от една нова сила, която трябва да я доведе до превръщането й в слънце и самата тази сила е за човека силата Христова, лъчезаряща в неговото етерно тяло. Благодарение на астралната светлина, която със своите лъчи е проникнала етерното тяло, даден ни бе животът, от който имаме нужда за бъдещето. Сравнявайки помежду им два периода от време, този преди Христа и една следваща епоха, можем да кажем: преди Голготската тайна никаква лъчезарност не можеше да проникне в етерното тяло.
След идването на Христа етерното тяло на онези хора, които са установили връзка с Христовия Импулс, е пронизано от лъчи.
Онези, които са приели в себе си този Импулс, с а приели от лъчезарещата сила, която той е вложил в Земята. Те са приели в своето етерно тяло Христовата светлина.
към текста >>
Те са приели в своето етерно тяло
Христов
ата светлина.
Така Земята бе проникната от една нова сила, която трябва да я доведе до превръщането й в слънце и самата тази сила е за човека силата Христова, лъчезаряща в неговото етерно тяло. Благодарение на астралната светлина, която със своите лъчи е проникнала етерното тяло, даден ни бе животът, от който имаме нужда за бъдещето. Сравнявайки помежду им два периода от време, този преди Христа и една следваща епоха, можем да кажем: преди Голготската тайна никаква лъчезарност не можеше да проникне в етерното тяло. След идването на Христа етерното тяло на онези хора, които са установили връзка с Христовия Импулс, е пронизано от лъчи. Онези, които са приели в себе си този Импулс, с а приели от лъчезарещата сила, която той е вложил в Земята.
Те са приели в своето етерно тяло Христовата светлина.
към текста >>
От тогава насам етерните тела винаги съдържат в себе си една част от
Христов
ата светлина.
От тогава насам етерните тела винаги съдържат в себе си една част от Христовата светлина.
Какъв е резултатът за тази част от етерното тяло, където прониква Христовата светлина, особено след смъртта?
към текста >>
Какъв е резултатът за тази част от етерното тяло, където прониква
Христов
ата светлина, особено след смъртта?
От тогава насам етерните тела винаги съдържат в себе си една част от Христовата светлина.
Какъв е резултатът за тази част от етерното тяло, където прониква Христовата светлина, особено след смъртта?
към текста >>
От оживотворените чрез
Христов
ото действие етерни тела в атмосферата на Земята се образува една
дух
овна сфера, а това не е друго освен отражението на
Христов
ата светлина в земната атмосфера.
От онова време насам нещо ново може да се яви в етерното тяло, над което смъртта няма власт, нещо живо, безсмъртно. Докато на Земята все още човекът ще изпада в илюзията на смъртта, това нещо ще избегне тази илюзия, ще бъде спасено от земните сили на разлагане. И това, което хората добиват по този начин чрез действието на Христа, се отразява в цялото всемирно пространство /с по-голяма или по-малка сила, според хората/, за да образува една лъчезареща сила. От тази сила около Земята ще се образува една сфера, която ще стане едно слънце.
От оживотворените чрез Христовото действие етерни тела в атмосферата на Земята се образува една духовна сфера, а това не е друго освен отражението на Христовата светлина в земната атмосфера.
Така отразената Христова светлина, последствие от неговото идване на Земята, това Христос нарича Святия Дух! Както от Голготската тайна насам Земята започва да става слънце, така тя започва да излъчва една творческа сила и да образува около себе си един духовен пръстен, който по-късно ще бъде като един вид планета около Земята.
към текста >>
Така отразената
Христов
а светлина, последствие от неговото идване на Земята, това Христос нарича Святия
Дух
!
От онова време насам нещо ново може да се яви в етерното тяло, над което смъртта няма власт, нещо живо, безсмъртно. Докато на Земята все още човекът ще изпада в илюзията на смъртта, това нещо ще избегне тази илюзия, ще бъде спасено от земните сили на разлагане. И това, което хората добиват по този начин чрез действието на Христа, се отразява в цялото всемирно пространство /с по-голяма или по-малка сила, според хората/, за да образува една лъчезареща сила. От тази сила около Земята ще се образува една сфера, която ще стане едно слънце. От оживотворените чрез Христовото действие етерни тела в атмосферата на Земята се образува една духовна сфера, а това не е друго освен отражението на Христовата светлина в земната атмосфера.
Така отразената Христова светлина, последствие от неговото идване на Земята, това Христос нарича Святия Дух!
Както от Голготската тайна насам Земята започва да става слънце, така тя започва да излъчва една творческа сила и да образува около себе си един духовен пръстен, който по-късно ще бъде като един вид планета около Земята.
към текста >>
Както от Голготската тайна насам Земята започва да става слънце, така тя започва да излъчва една творческа сила и да образува около себе си един
дух
овен пръстен, който по-късно ще бъде като един вид планета около Земята.
Докато на Земята все още човекът ще изпада в илюзията на смъртта, това нещо ще избегне тази илюзия, ще бъде спасено от земните сили на разлагане. И това, което хората добиват по този начин чрез действието на Христа, се отразява в цялото всемирно пространство /с по-голяма или по-малка сила, според хората/, за да образува една лъчезареща сила. От тази сила около Земята ще се образува една сфера, която ще стане едно слънце. От оживотворените чрез Христовото действие етерни тела в атмосферата на Земята се образува една духовна сфера, а това не е друго освен отражението на Христовата светлина в земната атмосфера. Така отразената Христова светлина, последствие от неговото идване на Земята, това Христос нарича Святия Дух!
Както от Голготската тайна насам Земята започва да става слънце, така тя започва да излъчва една творческа сила и да образува около себе си един духовен пръстен, който по-късно ще бъде като един вид планета около Земята.
към текста >>
Христос приема смъртта, която на Земята бе станала израз на
дух
овния Отец.
Христос приема смъртта, която на Земята бе станала израз на духовния Отец.
Приемайки смъртта Христос отива към Отца, и физическият образ на смъртта не отговоря вече на една действителност; защото смъртта става семе на едно ново слънце във вселената. Ако разберем добре това, което става тогава, ние ще почувствуваме, че това е най-важната повратна точка в цялото развитие на човечеството.
към текста >>
Когато хората още притежаваха едно смътно ясновидство и призоваха своя минал живот, те можеха да стигнат до тяхното раждане и имаха съзнанието, че раждайки се те бяха излезли от
дух
овното лоно на Бога.
Когато хората още притежаваха едно смътно ясновидство и призоваха своя минал живот, те можеха да стигнат до тяхното раждане и имаха съзнанието, че раждайки се те бяха излезли от духовното лоно на Бога.
Те не считаха раждането като едно начало. Те знаеха, че в тях съществува един дух, който смъртта не можеше да засегне. Раждане и смърт не съществуваха тогава в същия смисъл както днес. Тези две важни събития приеха само постепенно своя лъжлив вид, обличайки външната форма на Отца, що се отнася най-малко до смъртта. Наблюдавайки смъртта хората видяха, как, привидно, тя разрешаваше живота.
към текста >>
Те знаеха, че в тях съществува един
дух
, който смъртта не можеше да засегне.
Когато хората още притежаваха едно смътно ясновидство и призоваха своя минал живот, те можеха да стигнат до тяхното раждане и имаха съзнанието, че раждайки се те бяха излезли от духовното лоно на Бога. Те не считаха раждането като едно начало.
Те знаеха, че в тях съществува един дух, който смъртта не можеше да засегне.
Раждане и смърт не съществуваха тогава в същия смисъл както днес. Тези две важни събития приеха само постепенно своя лъжлив вид, обличайки външната форма на Отца, що се отнася най-малко до смъртта. Наблюдавайки смъртта хората видяха, как, привидно, тя разрешаваше живота. И тя стана тогава за тях символ на противоположното на живота. Ако животът причиняваше множество страдания, то смъртта беше още по-лошо страдание.
към текста >>
Как трябваше да се яви смъртта преди идването на Христа, на едно
дух
овно същество, което би наблюдавало човечеството от горе?
Раждане и смърт не съществуваха тогава в същия смисъл както днес. Тези две важни събития приеха само постепенно своя лъжлив вид, обличайки външната форма на Отца, що се отнася най-малко до смъртта. Наблюдавайки смъртта хората видяха, как, привидно, тя разрешаваше живота. И тя стана тогава за тях символ на противоположното на живота. Ако животът причиняваше множество страдания, то смъртта беше още по-лошо страдание.
Как трябваше да се яви смъртта преди идването на Христа, на едно духовно същество, което би наблюдавало човечеството от горе?
По необходимост тя би се явила така, както Буда е изразил това.
към текста >>
След тази тройна опитност пред
дух
а му се явиха думите: старостта е страдание; болестта е страдание; смъртта е страдание.
Един ден Буда излязъл от царския дворец, където е бил заобиколен само с това, което може да даде радост към живота. Той срещна един жалък старец, после един болен, после един умрял.
След тази тройна опитност пред духа му се явиха думите: старостта е страдание; болестта е страдание; смъртта е страдание.
Така чувствуваше нещата човечеството, а Буда възприе това чувство в своята душа и го изрази.
към текста >>
И те ще допринесат за образуването на една нова планетарна система, когато приемайки
Христов
ия Импулс ще отдадат своя собствен аз, за да хранят това слънце на живота.
Христос Исус се отдаде на смъртта, която е израз на Отца, и от това съединение на Христа със смъртта се роди едно ново Слънце на живот. Не е вярно, че смъртта означава страдание. Когато в бъдеще хората ще могат да приемат смъртта така, както Христос я прие, тя ще бъде за тях семе на живот.
И те ще допринесат за образуването на една нова планетарна система, когато приемайки Христовия Импулс ще отдадат своя собствен аз, за да хранят това слънце на живота.
към текста >>
Някой би могъл да възрази: това казва
Дух
овната Наука!
Някой би могъл да възрази: това казва Духовната Наука!
Но как да помирим тази космология с Евангелието?
към текста >>
В този момент просветва в
дух
а на учениците; те се бяха развили и разбират, че светът, който ги заобикаля, е външна проява на Отца и че това, което е най-важно в този свят, там, където то е до най-висока степен Майа, илюзия, то е смъртта, едно от имената на Отца.
В този момент просветва в духа на учениците; те се бяха развили и разбират, че светът, който ги заобикаля, е външна проява на Отца и че това, което е най-важно в този свят, там, където то е до най-висока степен Майа, илюзия, то е смъртта, едно от имената на Отца.
Всичко става ясно за учениците. Нека прочетем по-нататък текста.
към текста >>
Учениците знаеха, че истинският образ на смъртта почива в
дух
а на Отца.
Учениците знаеха, че истинският образ на смъртта почива в духа на Отца.
Така Христос разкрива на своите ученици името на смъртта, зад която се намира изворът на висшия живот. Новото слънце на живот не би се явило никога, ако в света не беше дошла смъртта, за да бъде победена от Христа. Христос е слязъл на Земята, защото лицето на Отца е било обезобразено и той възстанови това лице в неговата истинска форма. Христос наистина е излязъл от Отца, за да разкрие неговото истинско лице, за да изяви неговата истинска природа, а именно вечния живот, скрит зад преходната външност на смъртта.
към текста >>
Тук не става дума за една космология създадена от
Дух
овната наука, но за обяснението, което трябва да имаме, за да извлечем от Евангелието цялата дълбочина, която то съдържа.
Тук не става дума за една космология създадена от Духовната наука, но за обяснението, което трябва да имаме, за да извлечем от Евангелието цялата дълбочина, която то съдържа.
Този, който е написал това Евангелие, е вложил в него истини, от които човечеството ще може да черпи храна през всички бъдещи времена; колкото повече го разбере, толкова повече той ще добие една нова мъдрост, толкова повече ще се издигне към духовния свят. Но това ще стане постепенно. Ето защо тези, които ръководят развитието на Християнството, са позволили да има прибавки книги. Тези книги не съществуват само за хората с добра воля, както Евангелието на Йоана, което е наследство от Христа за цялата вечност, а те съществуват за настоящите времена.
към текста >>
Този, който е написал това Евангелие, е вложил в него истини, от които човечеството ще може да черпи храна през всички бъдещи времена; колкото повече го разбере, толкова повече той ще добие една нова мъдрост, толкова повече ще се издигне към
дух
овния свят.
Тук не става дума за една космология създадена от Духовната наука, но за обяснението, което трябва да имаме, за да извлечем от Евангелието цялата дълбочина, която то съдържа.
Този, който е написал това Евангелие, е вложил в него истини, от които човечеството ще може да черпи храна през всички бъдещи времена; колкото повече го разбере, толкова повече той ще добие една нова мъдрост, толкова повече ще се издигне към духовния свят.
Но това ще стане постепенно. Ето защо тези, които ръководят развитието на Християнството, са позволили да има прибавки книги. Тези книги не съществуват само за хората с добра воля, както Евангелието на Йоана, което е наследство от Христа за цялата вечност, а те съществуват за настоящите времена.
към текста >>
Първо е имало една книга, която през първите векове на Християнството е учела същественото от това, което можеше да бъде разбрано относно
Христов
ото събитие.
Първо е имало една книга, която през първите векове на Християнството е учела същественото от това, което можеше да бъде разбрано относно Христовото събитие.
Без съмнение, по отношение на цялото човечество, е имало само малцина хора, които са знаели точно, за какво се касаело. Тази първа книга за тълкуване на Христовото събитие, която е била дадена, ако не на избраниците, то поне на отбраните, беше Евангелието на Марка. Това Евангелие е съчинено именно по такъв начин, за да бъде лесно разбрано от хората на онази епоха. През следващите времена хората започнаха да го разбират все по-малко; разбирането на хората се отваряше особено за вътрешното действие на Христа върху човешката душа и те се отнасяха с известно презрение към физическия свят. У хората имаше склонност да си казват, че не временните блага са ценните; единственото съкровище е в човешката душа.
към текста >>
Тази първа книга за тълкуване на
Христов
ото събитие, която е била дадена, ако не на избраниците, то поне на отбраните, беше Евангелието на Марка.
Първо е имало една книга, която през първите векове на Християнството е учела същественото от това, което можеше да бъде разбрано относно Христовото събитие. Без съмнение, по отношение на цялото човечество, е имало само малцина хора, които са знаели точно, за какво се касаело.
Тази първа книга за тълкуване на Христовото събитие, която е била дадена, ако не на избраниците, то поне на отбраните, беше Евангелието на Марка.
Това Евангелие е съчинено именно по такъв начин, за да бъде лесно разбрано от хората на онази епоха. През следващите времена хората започнаха да го разбират все по-малко; разбирането на хората се отваряше особено за вътрешното действие на Христа върху човешката душа и те се отнасяха с известно презрение към физическия свят. У хората имаше склонност да си казват, че не временните блага са ценните; единственото съкровище е в човешката душа. Това е също епохата, когато Йоханес Таулер написа своята. книга "Бедният живот на Христа"; тогава най-добре е разбрано Евангелието на Лука.
към текста >>
В нашата епоха се срещат известен брой
дух
ове, които се придържат в Евангелието на Матея и то в онова от това Евангелие, което е най-съобразно със съвременния
дух
.
В нашата епоха се срещат известен брой духове, които се придържат в Евангелието на Матея и то в онова от това Евангелие, което е най-съобразно със съвременния дух.
И въпреки че те не поставят това Евангелие над другите, все пак те най-добре разбират това, което то учи. Ще дойде време, когато хората ще изповядват, че не може да се разбере нищо от свръхсетивните явления, които стават в момента на кръщението в реката Йордан. Това бъдеще, е още далече. Сега се намираме в епохата, когато хората все повече искат да виждат в този, който на тридесет години прие Христа в себе си, "скромен човек от Назарет". За тези, които отдават по-малко значение на Христа отколкото на великия посветен Исус, Евангелието на Матея ще има особено значение.
към текста >>
Но мисията на
Дух
овната наука е да отвори достъп до Евангелието на Евангелията Евангелието на Йоана.
Но мисията на Духовната наука е да отвори достъп до Евангелието на Евангелията Евангелието на Йоана.
Всички други евангелия могат да бъдат считани като допълнителни писания към това евангелие. Защо то на него се основават те. И ние не ще разберем добре тези други евангелия, освен като ги поставим на тази основа.
към текста >>
2.
16. СКАЗКА ЧЕТИРИНАДЕСЕТА. Земята, тялото на Христа и нов център на светлината.
GA_112 Евангелието на Йоан в отношение към другите три евангелия
Апостол Павел, възвестител на живия
дух
овен Христос.
Земята, тяло на Христа и нов център на светлина. Тайната вечеря, встъпление на съединението с Христа.
Апостол Павел, възвестител на живия духовен Христос.
Седемте степени на християнско посвещение. Смъртта, зародиш на вечния Аз. Познанието на духа е огънят на живота.
към текста >>
Познанието на
дух
а е огънят на живота.
Земята, тяло на Христа и нов център на светлина. Тайната вечеря, встъпление на съединението с Христа. Апостол Павел, възвестител на живия духовен Христос. Седемте степени на християнско посвещение. Смъртта, зародиш на вечния Аз.
Познанието на духа е огънят на живота.
към текста >>
За непредупредения
дух
може да изглежда странно, че името на
дух
овния Отец на вселената е свързано с това на смъртта.
За непредупредения дух може да изглежда странно, че името на духовния Отец на вселената е свързано с това на смъртта.
Но помислете, че образът, под който смъртта ни се явява във физическия свят, не е нейния истински образ. Но ние не виждаме и външния свят такъв, какъвто той е в действителност, защото го виждаме подчинен на смъртта, а това не е истинската форма на духовната действителност, върху която той почива. Всъщност, по отношение на пространството, което го заобикаля, и на това, което вижда там, човекът живее в една пълна илюзия. Ако би виждал действителния образ на нещата, той би изгубил сетивния образ и би имал този на духа. Ако би виждал смъртта под нейния истински образ, той би видял в нея израза, който сетивният свят трябва да има, за да може да изрази божествения дух на Отца.
към текста >>
Но ние не виждаме и външния свят такъв, какъвто той е в действителност, защото го виждаме подчинен на смъртта, а това не е истинската форма на
дух
овната действителност, върху която той почива.
За непредупредения дух може да изглежда странно, че името на духовния Отец на вселената е свързано с това на смъртта. Но помислете, че образът, под който смъртта ни се явява във физическия свят, не е нейния истински образ.
Но ние не виждаме и външния свят такъв, какъвто той е в действителност, защото го виждаме подчинен на смъртта, а това не е истинската форма на духовната действителност, върху която той почива.
Всъщност, по отношение на пространството, което го заобикаля, и на това, което вижда там, човекът живее в една пълна илюзия. Ако би виждал действителния образ на нещата, той би изгубил сетивния образ и би имал този на духа. Ако би виждал смъртта под нейния истински образ, той би видял в нея израза, който сетивният свят трябва да има, за да може да изрази божествения дух на Отца. За да може да се образува нашата Земя, трябваше първо един свръхсетивен свят да се сгъсти във физическата материя, във вещество в земя. Чрез това външният свят можа да служи като израз на един духовен свят, от тоя момент духовният свят съдържа създания, които са като в страни от него, вън от него.
към текста >>
Ако би виждал действителния образ на нещата, той би изгубил сетивния образ и би имал този на
дух
а.
За непредупредения дух може да изглежда странно, че името на духовния Отец на вселената е свързано с това на смъртта. Но помислете, че образът, под който смъртта ни се явява във физическия свят, не е нейния истински образ. Но ние не виждаме и външния свят такъв, какъвто той е в действителност, защото го виждаме подчинен на смъртта, а това не е истинската форма на духовната действителност, върху която той почива. Всъщност, по отношение на пространството, което го заобикаля, и на това, което вижда там, човекът живее в една пълна илюзия.
Ако би виждал действителния образ на нещата, той би изгубил сетивния образ и би имал този на духа.
Ако би виждал смъртта под нейния истински образ, той би видял в нея израза, който сетивният свят трябва да има, за да може да изрази божествения дух на Отца. За да може да се образува нашата Земя, трябваше първо един свръхсетивен свят да се сгъсти във физическата материя, във вещество в земя. Чрез това външният свят можа да служи като израз на един духовен свят, от тоя момент духовният свят съдържа създания, които са като в страни от него, вън от него. Всичко, което се бе образувало преди живота на нашето земно кълбо, беше повече или по-малко включено в съществото на Бога. На стария Сатурн нямаше още нито въздух, нито вода, нито твърда материя, никакво твърдо тяло.
към текста >>
Ако би виждал смъртта под нейния истински образ, той би видял в нея израза, който сетивният свят трябва да има, за да може да изрази божествения
дух
на Отца.
За непредупредения дух може да изглежда странно, че името на духовния Отец на вселената е свързано с това на смъртта. Но помислете, че образът, под който смъртта ни се явява във физическия свят, не е нейния истински образ. Но ние не виждаме и външния свят такъв, какъвто той е в действителност, защото го виждаме подчинен на смъртта, а това не е истинската форма на духовната действителност, върху която той почива. Всъщност, по отношение на пространството, което го заобикаля, и на това, което вижда там, човекът живее в една пълна илюзия. Ако би виждал действителния образ на нещата, той би изгубил сетивния образ и би имал този на духа.
Ако би виждал смъртта под нейния истински образ, той би видял в нея израза, който сетивният свят трябва да има, за да може да изрази божествения дух на Отца.
За да може да се образува нашата Земя, трябваше първо един свръхсетивен свят да се сгъсти във физическата материя, във вещество в земя. Чрез това външният свят можа да служи като израз на един духовен свят, от тоя момент духовният свят съдържа създания, които са като в страни от него, вън от него. Всичко, което се бе образувало преди живота на нашето земно кълбо, беше повече или по-малко включено в съществото на Бога. На стария Сатурн нямаше още нито въздух, нито вода, нито твърда материя, никакво твърдо тяло. Съществата само едно тяло от топлина, едно пространство от топлина; а съществата на Сатурн бяха още в божественото лоно на Отца.
към текста >>
Чрез това външният свят можа да служи като израз на един
дух
овен свят, от тоя момент
дух
овният свят съдържа създания, които са като в страни от него, вън от него.
Но ние не виждаме и външния свят такъв, какъвто той е в действителност, защото го виждаме подчинен на смъртта, а това не е истинската форма на духовната действителност, върху която той почива. Всъщност, по отношение на пространството, което го заобикаля, и на това, което вижда там, човекът живее в една пълна илюзия. Ако би виждал действителния образ на нещата, той би изгубил сетивния образ и би имал този на духа. Ако би виждал смъртта под нейния истински образ, той би видял в нея израза, който сетивният свят трябва да има, за да може да изрази божествения дух на Отца. За да може да се образува нашата Земя, трябваше първо един свръхсетивен свят да се сгъсти във физическата материя, във вещество в земя.
Чрез това външният свят можа да служи като израз на един духовен свят, от тоя момент духовният свят съдържа създания, които са като в страни от него, вън от него.
Всичко, което се бе образувало преди живота на нашето земно кълбо, беше повече или по-малко включено в съществото на Бога. На стария Сатурн нямаше още нито въздух, нито вода, нито твърда материя, никакво твърдо тяло. Съществата само едно тяло от топлина, едно пространство от топлина; а съществата на Сатурн бяха още в божественото лоно на Отца. Същото беше на старото Слънце, въпреки че там сгъстяването беше стигнало до въздухообразно състояние. Тази планета съдържаше в своето лоно лоното на духовните същества всички създания, и същото е и на старата Луна.
към текста >>
На стария Сатурн нямаше още нито въз
дух
, нито вода, нито твърда материя, никакво твърдо тяло.
Ако би виждал действителния образ на нещата, той би изгубил сетивния образ и би имал този на духа. Ако би виждал смъртта под нейния истински образ, той би видял в нея израза, който сетивният свят трябва да има, за да може да изрази божествения дух на Отца. За да може да се образува нашата Земя, трябваше първо един свръхсетивен свят да се сгъсти във физическата материя, във вещество в земя. Чрез това външният свят можа да служи като израз на един духовен свят, от тоя момент духовният свят съдържа създания, които са като в страни от него, вън от него. Всичко, което се бе образувало преди живота на нашето земно кълбо, беше повече или по-малко включено в съществото на Бога.
На стария Сатурн нямаше още нито въздух, нито вода, нито твърда материя, никакво твърдо тяло.
Съществата само едно тяло от топлина, едно пространство от топлина; а съществата на Сатурн бяха още в божественото лоно на Отца. Същото беше на старото Слънце, въпреки че там сгъстяването беше стигнало до въздухообразно състояние. Тази планета съдържаше в своето лоно лоното на духовните същества всички създания, и същото е и на старата Луна. Едва със Земята творението е изхвърлено вън от лоното на духовните същества и започва да живее на страна от тях. Към физическата природа на човека постепенно се присъединиха изоставащи духове, които я отклониха от пътя, благодарение на който тя беше едно отражение на Божеството.
към текста >>
Същото беше на старото Слънце, въпреки че там сгъстяването беше стигнало до въз
дух
ообразно състояние.
За да може да се образува нашата Земя, трябваше първо един свръхсетивен свят да се сгъсти във физическата материя, във вещество в земя. Чрез това външният свят можа да служи като израз на един духовен свят, от тоя момент духовният свят съдържа създания, които са като в страни от него, вън от него. Всичко, което се бе образувало преди живота на нашето земно кълбо, беше повече или по-малко включено в съществото на Бога. На стария Сатурн нямаше още нито въздух, нито вода, нито твърда материя, никакво твърдо тяло. Съществата само едно тяло от топлина, едно пространство от топлина; а съществата на Сатурн бяха още в божественото лоно на Отца.
Същото беше на старото Слънце, въпреки че там сгъстяването беше стигнало до въздухообразно състояние.
Тази планета съдържаше в своето лоно лоното на духовните същества всички създания, и същото е и на старата Луна. Едва със Земята творението е изхвърлено вън от лоното на духовните същества и започва да живее на страна от тях. Към физическата природа на човека постепенно се присъединиха изоставащи духове, които я отклониха от пътя, благодарение на който тя беше едно отражение на Божеството. Духовните Същества, след като бяха носили в своето лоно всички създания, които съставят днес минералното, растителното, животинското и човешкото царства, ги оставиха тогава така да се каже да се от делят от тях и да се разпространят около тях; в този смисъл създанията са отражение на божествените същества. Нещата биха останали така, но изостаналите същества, които по-рано бяха отхвърлени от лоното на Бога, дойдоха и се примесиха към така сътворения свят, който чрез това изгуби своя блясък и своята стойност.
към текста >>
Тази планета съдържаше в своето лоно лоното на
дух
овните същества всички създания, и същото е и на старата Луна.
Чрез това външният свят можа да служи като израз на един духовен свят, от тоя момент духовният свят съдържа създания, които са като в страни от него, вън от него. Всичко, което се бе образувало преди живота на нашето земно кълбо, беше повече или по-малко включено в съществото на Бога. На стария Сатурн нямаше още нито въздух, нито вода, нито твърда материя, никакво твърдо тяло. Съществата само едно тяло от топлина, едно пространство от топлина; а съществата на Сатурн бяха още в божественото лоно на Отца. Същото беше на старото Слънце, въпреки че там сгъстяването беше стигнало до въздухообразно състояние.
Тази планета съдържаше в своето лоно лоното на духовните същества всички създания, и същото е и на старата Луна.
Едва със Земята творението е изхвърлено вън от лоното на духовните същества и започва да живее на страна от тях. Към физическата природа на човека постепенно се присъединиха изоставащи духове, които я отклониха от пътя, благодарение на който тя беше едно отражение на Божеството. Духовните Същества, след като бяха носили в своето лоно всички създания, които съставят днес минералното, растителното, животинското и човешкото царства, ги оставиха тогава така да се каже да се от делят от тях и да се разпространят около тях; в този смисъл създанията са отражение на божествените същества. Нещата биха останали така, но изостаналите същества, които по-рано бяха отхвърлени от лоното на Бога, дойдоха и се примесиха към така сътворения свят, който чрез това изгуби своя блясък и своята стойност.
към текста >>
Едва със Земята творението е изхвърлено вън от лоното на
дух
овните същества и започва да живее на страна от тях.
Всичко, което се бе образувало преди живота на нашето земно кълбо, беше повече или по-малко включено в съществото на Бога. На стария Сатурн нямаше още нито въздух, нито вода, нито твърда материя, никакво твърдо тяло. Съществата само едно тяло от топлина, едно пространство от топлина; а съществата на Сатурн бяха още в божественото лоно на Отца. Същото беше на старото Слънце, въпреки че там сгъстяването беше стигнало до въздухообразно състояние. Тази планета съдържаше в своето лоно лоното на духовните същества всички създания, и същото е и на старата Луна.
Едва със Земята творението е изхвърлено вън от лоното на духовните същества и започва да живее на страна от тях.
Към физическата природа на човека постепенно се присъединиха изоставащи духове, които я отклониха от пътя, благодарение на който тя беше едно отражение на Божеството. Духовните Същества, след като бяха носили в своето лоно всички създания, които съставят днес минералното, растителното, животинското и човешкото царства, ги оставиха тогава така да се каже да се от делят от тях и да се разпространят около тях; в този смисъл създанията са отражение на божествените същества. Нещата биха останали така, но изостаналите същества, които по-рано бяха отхвърлени от лоното на Бога, дойдоха и се примесиха към така сътворения свят, който чрез това изгуби своя блясък и своята стойност.
към текста >>
Към физическата природа на човека постепенно се присъединиха изоставащи
дух
ове, които я отклониха от пътя, благодарение на който тя беше едно отражение на Божеството.
На стария Сатурн нямаше още нито въздух, нито вода, нито твърда материя, никакво твърдо тяло. Съществата само едно тяло от топлина, едно пространство от топлина; а съществата на Сатурн бяха още в божественото лоно на Отца. Същото беше на старото Слънце, въпреки че там сгъстяването беше стигнало до въздухообразно състояние. Тази планета съдържаше в своето лоно лоното на духовните същества всички създания, и същото е и на старата Луна. Едва със Земята творението е изхвърлено вън от лоното на духовните същества и започва да живее на страна от тях.
Към физическата природа на човека постепенно се присъединиха изоставащи духове, които я отклониха от пътя, благодарение на който тя беше едно отражение на Божеството.
Духовните Същества, след като бяха носили в своето лоно всички създания, които съставят днес минералното, растителното, животинското и човешкото царства, ги оставиха тогава така да се каже да се от делят от тях и да се разпространят около тях; в този смисъл създанията са отражение на божествените същества. Нещата биха останали така, но изостаналите същества, които по-рано бяха отхвърлени от лоното на Бога, дойдоха и се примесиха към така сътворения свят, който чрез това изгуби своя блясък и своята стойност.
към текста >>
Дух
овните Същества, след като бяха носили в своето лоно всички създания, които съставят днес минералното, растителното, животинското и човешкото царства, ги оставиха тогава така да се каже да се от делят от тях и да се разпространят около тях; в този смисъл създанията са отражение на божествените същества.
Съществата само едно тяло от топлина, едно пространство от топлина; а съществата на Сатурн бяха още в божественото лоно на Отца. Същото беше на старото Слънце, въпреки че там сгъстяването беше стигнало до въздухообразно състояние. Тази планета съдържаше в своето лоно лоното на духовните същества всички създания, и същото е и на старата Луна. Едва със Земята творението е изхвърлено вън от лоното на духовните същества и започва да живее на страна от тях. Към физическата природа на човека постепенно се присъединиха изоставащи духове, които я отклониха от пътя, благодарение на който тя беше едно отражение на Божеството.
Духовните Същества, след като бяха носили в своето лоно всички създания, които съставят днес минералното, растителното, животинското и човешкото царства, ги оставиха тогава така да се каже да се от делят от тях и да се разпространят около тях; в този смисъл създанията са отражение на божествените същества.
Нещата биха останали така, но изостаналите същества, които по-рано бяха отхвърлени от лоното на Бога, дойдоха и се примесиха към така сътворения свят, който чрез това изгуби своя блясък и своята стойност.
към текста >>
Имаше
дух
овни същества, които още през атлантско време бяха съпътници на човека; впрочем материята на неговото тяло беше много по-гъвкава в сравнение с днешната.
Но в тази материя се намираха изостаналите същества и човекът не можеше да не се срещне с тях в телесната обвивка, която той облече.
Имаше духовни същества, които още през атлантско време бяха съпътници на човека; впрочем материята на неговото тяло беше много по-гъвкава в сравнение с днешната.
Въздухът беше изпълнен с водни пари и самият човек беше съставен от тънка материя, подобна на материята на пихтиеобразните днешни животни, които живеят в морските води и които трудно могат да бъдат различени от тяхната среда. Зародишите на всички органи съществуваха вече. Тези органи се сгъстиха, втвърдиха се и постепенно се образува костната система. В началото на Атлантската епоха имаше още духовни същества които съпътствуваха живота на човека; неговото ясновидство му позволяваше да вижда както тях, така и тези, които обитаваха на Слънцето и лъчезареха към него в слънчевите лъчи. Защото към човека не слиза само физическа светлина; слънчевата светлина е изпълнена със същества, които тогавашният човек виждаше.
към текста >>
Въз
дух
ът беше изпълнен с водни пари и самият човек беше съставен от тънка материя, подобна на материята на пихтиеобразните днешни животни, които живеят в морските води и които трудно могат да бъдат различени от тяхната среда.
Но в тази материя се намираха изостаналите същества и човекът не можеше да не се срещне с тях в телесната обвивка, която той облече. Имаше духовни същества, които още през атлантско време бяха съпътници на човека; впрочем материята на неговото тяло беше много по-гъвкава в сравнение с днешната.
Въздухът беше изпълнен с водни пари и самият човек беше съставен от тънка материя, подобна на материята на пихтиеобразните днешни животни, които живеят в морските води и които трудно могат да бъдат различени от тяхната среда.
Зародишите на всички органи съществуваха вече. Тези органи се сгъстиха, втвърдиха се и постепенно се образува костната система. В началото на Атлантската епоха имаше още духовни същества които съпътствуваха живота на човека; неговото ясновидство му позволяваше да вижда както тях, така и тези, които обитаваха на Слънцето и лъчезареха към него в слънчевите лъчи. Защото към човека не слиза само физическа светлина; слънчевата светлина е изпълнена със същества, които тогавашният човек виждаше. И когато се намираше в едно състояние, което може да се сравни с това на днешния сън, той се чувствуваше вън от своето тяло, в сферата, където се движеха тези слънчеви същества.
към текста >>
В началото на Атлантската епоха имаше още
дух
овни същества които съпътствуваха живота на човека; неговото ясновидство му позволяваше да вижда както тях, така и тези, които обитаваха на Слънцето и лъчезареха към него в слънчевите лъчи.
Но в тази материя се намираха изостаналите същества и човекът не можеше да не се срещне с тях в телесната обвивка, която той облече. Имаше духовни същества, които още през атлантско време бяха съпътници на човека; впрочем материята на неговото тяло беше много по-гъвкава в сравнение с днешната. Въздухът беше изпълнен с водни пари и самият човек беше съставен от тънка материя, подобна на материята на пихтиеобразните днешни животни, които живеят в морските води и които трудно могат да бъдат различени от тяхната среда. Зародишите на всички органи съществуваха вече. Тези органи се сгъстиха, втвърдиха се и постепенно се образува костната система.
В началото на Атлантската епоха имаше още духовни същества които съпътствуваха живота на човека; неговото ясновидство му позволяваше да вижда както тях, така и тези, които обитаваха на Слънцето и лъчезареха към него в слънчевите лъчи.
Защото към човека не слиза само физическа светлина; слънчевата светлина е изпълнена със същества, които тогавашният човек виждаше. И когато се намираше в едно състояние, което може да се сравни с това на днешния сън, той се чувствуваше вън от своето тяло, в сферата, където се движеха тези слънчеви същества. През последната третина на Атлантската епоха, физическата материя все повече се сгъсти и човекът получи първите зачатъци на едно лично съзнание. Тогава той започна да не вижда вече духовни същества около себе си. Тези същества се оттеглиха от Земята, изчезнаха от погледа на човека.
към текста >>
Тогава той започна да не вижда вече
дух
овни същества около себе си.
Тези органи се сгъстиха, втвърдиха се и постепенно се образува костната система. В началото на Атлантската епоха имаше още духовни същества които съпътствуваха живота на човека; неговото ясновидство му позволяваше да вижда както тях, така и тези, които обитаваха на Слънцето и лъчезареха към него в слънчевите лъчи. Защото към човека не слиза само физическа светлина; слънчевата светлина е изпълнена със същества, които тогавашният човек виждаше. И когато се намираше в едно състояние, което може да се сравни с това на днешния сън, той се чувствуваше вън от своето тяло, в сферата, където се движеха тези слънчеви същества. През последната третина на Атлантската епоха, физическата материя все повече се сгъсти и човекът получи първите зачатъци на едно лично съзнание.
Тогава той започна да не вижда вече духовни същества около себе си.
Тези същества се оттеглиха от Земята, изчезнаха от погледа на човека. Влиянието на Луцифер увлече все повече човека към сгъстяващата се материя, колкото повече Луцифер се настаняваше в астралното тяло на човека. А духовните същества, които бяха негови съпътници, се издигаха все повече, все по-нагоре, не искайки да имат работа с изостанали същества, които те отблъскваха в дълбочините повелявайки им да останат долу и да видят какво ще се случи. Едно от тези висши същества, които изтласкват луциферическите същества в бледната, за да се развиват в земната област, е Михаел. Тогава луциферическите същества се опитаха да упражнят своето влияние върху астралното естество на човека.
към текста >>
А
дух
овните същества, които бяха негови съпътници, се издигаха все повече, все по-нагоре, не искайки да имат работа с изостанали същества, които те отблъскваха в дълбочините повелявайки им да останат долу и да видят какво ще се случи.
И когато се намираше в едно състояние, което може да се сравни с това на днешния сън, той се чувствуваше вън от своето тяло, в сферата, където се движеха тези слънчеви същества. През последната третина на Атлантската епоха, физическата материя все повече се сгъсти и човекът получи първите зачатъци на едно лично съзнание. Тогава той започна да не вижда вече духовни същества около себе си. Тези същества се оттеглиха от Земята, изчезнаха от погледа на човека. Влиянието на Луцифер увлече все повече човека към сгъстяващата се материя, колкото повече Луцифер се настаняваше в астралното тяло на човека.
А духовните същества, които бяха негови съпътници, се издигаха все повече, все по-нагоре, не искайки да имат работа с изостанали същества, които те отблъскваха в дълбочините повелявайки им да останат долу и да видят какво ще се случи.
Едно от тези висши същества, които изтласкват луциферическите същества в бледната, за да се развиват в земната област, е Михаел. Тогава луциферическите същества се опитаха да упражнят своето влияние върху астралното естество на човека. Те вече нямаха своето седалище на "небето". Онези, които бяха заели небето, ги бяха изтласкали на Земята. Обаче не съществува грешност, зло, което да няма своята добра страна и да не намери смисъла на своето съществуване в всемирната мъдрост.
към текста >>
да запазят това растение във физическата форма, която то е достигнало, а чрез това да го откъсват от
дух
овния свят.
Те не искат нищо друго освен да подържат всичко, което живее на Земя-та, най-гъстата форма не физическата материя. Когато, например, едно растение покарва, развива лист след лист до цъфтежа, стремежът на Луцифер-Ариман би бил да продължат до безкрайност този растеж, т.е.
да запазят това растение във физическата форма, която то е достигнало, а чрез това да го откъсват от духовния свят.
Резултатът би бил тогава фиксирането на небето върху Земята. Същият стремеж съществува и по отношение на животните които Луцифер и Ариман искат да отъждествят с телата, в които те живеят, за да ги накарат да забравят в лоното на материята своя духовен произход. Същото е и по отношение на човека.
към текста >>
Същият стремеж съществува и по отношение на животните които Луцифер и Ариман искат да отъждествят с телата, в които те живеят, за да ги накарат да забравят в лоното на материята своя
дух
овен произход.
Те не искат нищо друго освен да подържат всичко, което живее на Земя-та, най-гъстата форма не физическата материя. Когато, например, едно растение покарва, развива лист след лист до цъфтежа, стремежът на Луцифер-Ариман би бил да продължат до безкрайност този растеж, т.е. да запазят това растение във физическата форма, която то е достигнало, а чрез това да го откъсват от духовния свят. Резултатът би бил тогава фиксирането на небето върху Земята.
Същият стремеж съществува и по отношение на животните които Луцифер и Ариман искат да отъждествят с телата, в които те живеят, за да ги накарат да забравят в лоното на материята своя духовен произход.
Същото е и по отношение на човека.
към текста >>
За да се избегне това,
дух
овният Отец се намесва, като казва; без съмнение земните същества са добили в своя венец, т.е.
За да се избегне това, духовният Отец се намесва, като казва; без съмнение земните същества са добили в своя венец, т.е.
в човека, едно външно познание, чийто център е Азът; но сега не бива да ги оставим да се домогнат до живота. Защото тогава животът би се явил в такива форми щото човекът би бил за винаги откъснат от своя божествен произход, той би се отъждествил с физическото тяло и би забравил за винаги своя духовен произход. Тогава Отец можа да спаси в човека спомена за неговия произход внасяйки в него и във всичко, което живее в материята, благодатта на смъртта. Ето защо растението, което покарва и расте до момента, когато е оплодено и образува семето на едно ново растение, за почва в същия момент да увяхва. И от факта, че растението се съсредоточава в семето и чрез него продължава своето съществуване, те се намира за определен момент в духовния свят и черпи от там силите на подмладяване.
към текста >>
Защото тогава животът би се явил в такива форми щото човекът би бил за винаги откъснат от своя божествен произход, той би се отъждествил с физическото тяло и би забравил за винаги своя
дух
овен произход.
За да се избегне това, духовният Отец се намесва, като казва; без съмнение земните същества са добили в своя венец, т.е. в човека, едно външно познание, чийто център е Азът; но сега не бива да ги оставим да се домогнат до живота.
Защото тогава животът би се явил в такива форми щото човекът би бил за винаги откъснат от своя божествен произход, той би се отъждествил с физическото тяло и би забравил за винаги своя духовен произход.
Тогава Отец можа да спаси в човека спомена за неговия произход внасяйки в него и във всичко, което живее в материята, благодатта на смъртта. Ето защо растението, което покарва и расте до момента, когато е оплодено и образува семето на едно ново растение, за почва в същия момент да увяхва. И от факта, че растението се съсредоточава в семето и чрез него продължава своето съществуване, те се намира за определен момент в духовния свят и черпи от там силите на подмладяване. И така е особено за човека, който би бил омагьосан в материята и би забравил своя духовен произход, ако смъртта не царуваше във всички неща, ако на човеците не се давате нови източници на сили през периода, който протича между смъртта и едно ново раждане, за да не забрави той своето божествено отечество, Когато разгледаме смъртта, къде я намираме ние? Нека запитаме това растенията, който са наша радост.
към текста >>
И от факта, че растението се съсредоточава в семето и чрез него продължава своето съществуване, те се намира за определен момент в
дух
овния свят и черпи от там силите на подмладяване.
За да се избегне това, духовният Отец се намесва, като казва; без съмнение земните същества са добили в своя венец, т.е. в човека, едно външно познание, чийто център е Азът; но сега не бива да ги оставим да се домогнат до живота. Защото тогава животът би се явил в такива форми щото човекът би бил за винаги откъснат от своя божествен произход, той би се отъждествил с физическото тяло и би забравил за винаги своя духовен произход. Тогава Отец можа да спаси в човека спомена за неговия произход внасяйки в него и във всичко, което живее в материята, благодатта на смъртта. Ето защо растението, което покарва и расте до момента, когато е оплодено и образува семето на едно ново растение, за почва в същия момент да увяхва.
И от факта, че растението се съсредоточава в семето и чрез него продължава своето съществуване, те се намира за определен момент в духовния свят и черпи от там силите на подмладяване.
И така е особено за човека, който би бил омагьосан в материята и би забравил своя духовен произход, ако смъртта не царуваше във всички неща, ако на човеците не се давате нови източници на сили през периода, който протича между смъртта и едно ново раждане, за да не забрави той своето божествено отечество, Когато разгледаме смъртта, къде я намираме ние? Нека запитаме това растенията, който са наша радост. Те ни радват със своите величествени цветя, но за няколко месеца загиват, преминават; смъртта ги е засегнала. Помислете за едно животно, което Ви е било може би вярно и което за кратко вре ме изчезва; смъртта го е засегнала. И човекът, така както го познаваме във физическия свят, след няколко години също не съществува вече; смъртта го е засегнала.
към текста >>
И така е особено за човека, който би бил омагьосан в материята и би забравил своя
дух
овен произход, ако смъртта не царуваше във всички неща, ако на човеците не се давате нови източници на сили през периода, който протича между смъртта и едно ново раждане, за да не забрави той своето божествено отечество, Когато разгледаме смъртта, къде я намираме ние?
в човека, едно външно познание, чийто център е Азът; но сега не бива да ги оставим да се домогнат до живота. Защото тогава животът би се явил в такива форми щото човекът би бил за винаги откъснат от своя божествен произход, той би се отъждествил с физическото тяло и би забравил за винаги своя духовен произход. Тогава Отец можа да спаси в човека спомена за неговия произход внасяйки в него и във всичко, което живее в материята, благодатта на смъртта. Ето защо растението, което покарва и расте до момента, когато е оплодено и образува семето на едно ново растение, за почва в същия момент да увяхва. И от факта, че растението се съсредоточава в семето и чрез него продължава своето съществуване, те се намира за определен момент в духовния свят и черпи от там силите на подмладяване.
И така е особено за човека, който би бил омагьосан в материята и би забравил своя духовен произход, ако смъртта не царуваше във всички неща, ако на човеците не се давате нови източници на сили през периода, който протича между смъртта и едно ново раждане, за да не забрави той своето божествено отечество, Когато разгледаме смъртта, къде я намираме ние?
Нека запитаме това растенията, който са наша радост. Те ни радват със своите величествени цветя, но за няколко месеца загиват, преминават; смъртта ги е засегнала. Помислете за едно животно, което Ви е било може би вярно и което за кратко вре ме изчезва; смъртта го е засегнала. И човекът, така както го познаваме във физическия свят, след няколко години също не съществува вече; смъртта го е засегнала. Ако неговият живот би бил продължен до безкрайност, той би забравил своя духовен произход.
към текста >>
Ако неговият живот би бил продължен до безкрайност, той би забравил своя
дух
овен произход.
И така е особено за човека, който би бил омагьосан в материята и би забравил своя духовен произход, ако смъртта не царуваше във всички неща, ако на човеците не се давате нови източници на сили през периода, който протича между смъртта и едно ново раждане, за да не забрави той своето божествено отечество, Когато разгледаме смъртта, къде я намираме ние? Нека запитаме това растенията, който са наша радост. Те ни радват със своите величествени цветя, но за няколко месеца загиват, преминават; смъртта ги е засегнала. Помислете за едно животно, което Ви е било може би вярно и което за кратко вре ме изчезва; смъртта го е засегнала. И човекът, така както го познаваме във физическия свят, след няколко години също не съществува вече; смъртта го е засегнала.
Ако неговият живот би бил продължен до безкрайност, той би забравил своя духовен произход.
Погледнете даже една планина; ще дойде ден, когато действието на вулканите или на атмосферните фактори ще направят тя да изчезне; смъртта би преминала връз нея. Погледнете каквото искате в материалния свят, Вие не ще намерите нищо, което да не е подчинено на смъртта; всичко на Земята е потопено в смъртта! Така смъртта е благодетелката, която ни изтръгва от едно съществувание, което би ни отвърнало от духовния свят, ако то би се продължило. Човекът трябваше да дойде във физическия свят, защото единствено там той можеше да добие своя човешки Аз. Ако би минавал постоянно през смъртта, без да отнася нищо със себе си от тази преходна област, той би се върнал в духовния свят, обаче без съзнание и личност.
към текста >>
Така смъртта е благодетелката, която ни изтръгва от едно съществувание, което би ни отвърнало от
дух
овния свят, ако то би се продължило.
Помислете за едно животно, което Ви е било може би вярно и което за кратко вре ме изчезва; смъртта го е засегнала. И човекът, така както го познаваме във физическия свят, след няколко години също не съществува вече; смъртта го е засегнала. Ако неговият живот би бил продължен до безкрайност, той би забравил своя духовен произход. Погледнете даже една планина; ще дойде ден, когато действието на вулканите или на атмосферните фактори ще направят тя да изчезне; смъртта би преминала връз нея. Погледнете каквото искате в материалния свят, Вие не ще намерите нищо, което да не е подчинено на смъртта; всичко на Земята е потопено в смъртта!
Така смъртта е благодетелката, която ни изтръгва от едно съществувание, което би ни отвърнало от духовния свят, ако то би се продължило.
Човекът трябваше да дойде във физическия свят, защото единствено там той можеше да добие своя човешки Аз. Ако би минавал постоянно през смъртта, без да отнася нищо със себе си от тази преходна област, той би се върнал в духовния свят, обаче без съзнание и личност. Следователно, за да може да влезе там със своя аз, той трябва да оплодотвори своя земен живот напълно примесен със смъртта, така щото смъртта да стане там семето, от което ще израсте неговият вечен Аз. Ако разрушаващото действие на смъртта може да се превърне в семе на вечния Аз, това е благодарение на Христовия Импулс. На Голгота истинският образ на смъртта е показан за първи път пред човечеството.
към текста >>
Ако би минавал постоянно през смъртта, без да отнася нищо със себе си от тази преходна област, той би се върнал в
дух
овния свят, обаче без съзнание и личност.
Ако неговият живот би бил продължен до безкрайност, той би забравил своя духовен произход. Погледнете даже една планина; ще дойде ден, когато действието на вулканите или на атмосферните фактори ще направят тя да изчезне; смъртта би преминала връз нея. Погледнете каквото искате в материалния свят, Вие не ще намерите нищо, което да не е подчинено на смъртта; всичко на Земята е потопено в смъртта! Така смъртта е благодетелката, която ни изтръгва от едно съществувание, което би ни отвърнало от духовния свят, ако то би се продължило. Човекът трябваше да дойде във физическия свят, защото единствено там той можеше да добие своя човешки Аз.
Ако би минавал постоянно през смъртта, без да отнася нищо със себе си от тази преходна област, той би се върнал в духовния свят, обаче без съзнание и личност.
Следователно, за да може да влезе там със своя аз, той трябва да оплодотвори своя земен живот напълно примесен със смъртта, така щото смъртта да стане там семето, от което ще израсте неговият вечен Аз. Ако разрушаващото действие на смъртта може да се превърне в семе на вечния Аз, това е благодарение на Христовия Импулс. На Голгота истинският образ на смъртта е показан за първи път пред човечеството. Защото Христос, отблясък на Отец, Синът, се е съединил със смъртта и тази смърт става изходна точка на един нов живот, на едно ново Слънце. От сега нататък, от момента на извоюването на вечния Аз, цялото ученическо време на човека може да се измени; Азът е спасен.
към текста >>
Ако разрушаващото действие на смъртта може да се превърне в семе на вечния Аз, това е благодарение на
Христов
ия Импулс.
Погледнете каквото искате в материалния свят, Вие не ще намерите нищо, което да не е подчинено на смъртта; всичко на Земята е потопено в смъртта! Така смъртта е благодетелката, която ни изтръгва от едно съществувание, което би ни отвърнало от духовния свят, ако то би се продължило. Човекът трябваше да дойде във физическия свят, защото единствено там той можеше да добие своя човешки Аз. Ако би минавал постоянно през смъртта, без да отнася нищо със себе си от тази преходна област, той би се върнал в духовния свят, обаче без съзнание и личност. Следователно, за да може да влезе там със своя аз, той трябва да оплодотвори своя земен живот напълно примесен със смъртта, така щото смъртта да стане там семето, от което ще израсте неговият вечен Аз.
Ако разрушаващото действие на смъртта може да се превърне в семе на вечния Аз, това е благодарение на Христовия Импулс.
На Голгота истинският образ на смъртта е показан за първи път пред човечеството. Защото Христос, отблясък на Отец, Синът, се е съединил със смъртта и тази смърт става изходна точка на един нов живот, на едно ново Слънце. От сега нататък, от момента на извоюването на вечния Аз, цялото ученическо време на човека може да се измени; Азът е спасен. Той става все повече образ и подобие на Христа. В нашето тяло тече една кръв на живота: червената артериална кръв, и една кръв на смъртта: тъмносинята венозна кръв.
към текста >>
Ако той не би бил убиван, човекът би слязъл толкова ниско във физическия свят, че би забравил своя
дух
овен произход.
Защото Христос, отблясък на Отец, Синът, се е съединил със смъртта и тази смърт става изходна точка на един нов живот, на едно ново Слънце. От сега нататък, от момента на извоюването на вечния Аз, цялото ученическо време на човека може да се измени; Азът е спасен. Той става все повече образ и подобие на Христа. В нашето тяло тече една кръв на живота: червената артериална кръв, и една кръв на смъртта: тъмносинята венозна кръв. За да може да живее нашият аз, необходимо е всеки момент животът, който те че в червената артериална кръв, да бъде убит от тъмносинкавата венозна кръв.
Ако той не би бил убиван, човекът би слязъл толкова ниско във физическия свят, че би забравил своя духовен произход.
Символът, който изразява най-добре тези два вида кръв, е този на двете колони, от които едната е червена, другата сина; едната символизира живота, който се излъчва от Отца, но който би отишъл да се изгуби във формата, в която се сгъстява, а другата символизира това, което разрешава тази форма. Смъртта е най-силната, тя унищожава това, което, без нея, би застинало в себе си. Но да се унищожи това, което иначе би се разрушило от само себе си, това значи да се възбуди силата на възкресението; ако правилно тълкуваме Евангелието на Йоана, то ни дава смисъл на живота. Това, с което се запознахме вчера и днес, е, че в момента, когато започва християнската ера, е станало нещо, което изменя цялото земно развитие, а доколкото космическото развитие е свързано със земното, изменя се самото то. Събитието на Голгота отбелязва една централна точка в развитието.
към текста >>
От сега нататък
Христов
ият
дух
е съединен със Земята.
Символът, който изразява най-добре тези два вида кръв, е този на двете колони, от които едната е червена, другата сина; едната символизира живота, който се излъчва от Отца, но който би отишъл да се изгуби във формата, в която се сгъстява, а другата символизира това, което разрешава тази форма. Смъртта е най-силната, тя унищожава това, което, без нея, би застинало в себе си. Но да се унищожи това, което иначе би се разрушило от само себе си, това значи да се възбуди силата на възкресението; ако правилно тълкуваме Евангелието на Йоана, то ни дава смисъл на живота. Това, с което се запознахме вчера и днес, е, че в момента, когато започва християнската ера, е станало нещо, което изменя цялото земно развитие, а доколкото космическото развитие е свързано със земното, изменя се самото то. Събитието на Голгота отбелязва една централна точка в развитието.
От сега нататък Христовият дух е съединен със Земята.
Той е слязъл в Земята и живее в нея; хората трябва да се научат да виждат в Земята, във всичко, което тя произвежда, този Христов дух. Онези, които не знаят да го познаят там, виждат всички не ща под ъгъла на смъртта, но когато човек може да го види, всичко се явява в светлината на живота.
към текста >>
Той е слязъл в Земята и живее в нея; хората трябва да се научат да виждат в Земята, във всичко, което тя произвежда, този
Христов
дух
.
Смъртта е най-силната, тя унищожава това, което, без нея, би застинало в себе си. Но да се унищожи това, което иначе би се разрушило от само себе си, това значи да се възбуди силата на възкресението; ако правилно тълкуваме Евангелието на Йоана, то ни дава смисъл на живота. Това, с което се запознахме вчера и днес, е, че в момента, когато започва християнската ера, е станало нещо, което изменя цялото земно развитие, а доколкото космическото развитие е свързано със земното, изменя се самото то. Събитието на Голгота отбелязва една централна точка в развитието. От сега нататък Христовият дух е съединен със Земята.
Той е слязъл в Земята и живее в нея; хората трябва да се научат да виждат в Земята, във всичко, което тя произвежда, този Христов дух.
Онези, които не знаят да го познаят там, виждат всички не ща под ъгъла на смъртта, но когато човек може да го види, всичко се явява в светлината на живота.
към текста >>
Ние се намираме едва в началото на това, което ще бъде развитие на
Христов
ия Импулс.
Ние се намираме едва в началото на това, което ще бъде развитие на Христовия Импулс.
То ще се състои в това, че цялата Земя ще ни се яви като тяло на Христа. Защото Христос се е въплътил в Земята, създаде в нея един нов център на светлина, лъчезари от там във вселената, изпълва земната аура за вечността. Следователно, ако днес разглеждаме Земята без Христовия дух, ние виждаме само това, което загива, което се разлага, което се превръща в труп. Ако Земята ни се явява като една раздробеност от малки частици и ако не разбираме Христа, тогава имаме работа с трупа, който се разлага. Навсякъде, където виждаме само материя, ние виждаме илюзията; изследвайки земния човек ние не виждаме истината, ние виждаме само неговия труп.
към текста >>
Следователно, ако днес разглеждаме Земята без
Христов
ия
дух
, ние виждаме само това, което загива, което се разлага, което се превръща в труп.
Ние се намираме едва в началото на това, което ще бъде развитие на Христовия Импулс. То ще се състои в това, че цялата Земя ще ни се яви като тяло на Христа. Защото Христос се е въплътил в Земята, създаде в нея един нов център на светлина, лъчезари от там във вселената, изпълва земната аура за вечността.
Следователно, ако днес разглеждаме Земята без Христовия дух, ние виждаме само това, което загива, което се разлага, което се превръща в труп.
Ако Земята ни се явява като една раздробеност от малки частици и ако не разбираме Христа, тогава имаме работа с трупа, който се разлага. Навсякъде, където виждаме само материя, ние виждаме илюзията; изследвайки земния човек ние не виждаме истината, ние виждаме само неговия труп. Ако изследвате този труп, естествено е да си кажете: Земята е съставена само от атоми, дали това са атоми от материя или силови центрове, няма значение. Ако виждаме само атомите, които съставят Земята, ние виждаме земния труп, това, което непрестанно се раздава това, което ще изчезне, когато Земята не ще съществува вече. И фактически Земята се разлага.
към текста >>
Ние разбираме истината само, когато във всеки атом виждаме едни част от
дух
а на Христа.
Ако Земята ни се явява като една раздробеност от малки частици и ако не разбираме Христа, тогава имаме работа с трупа, който се разлага. Навсякъде, където виждаме само материя, ние виждаме илюзията; изследвайки земния човек ние не виждаме истината, ние виждаме само неговия труп. Ако изследвате този труп, естествено е да си кажете: Земята е съставена само от атоми, дали това са атоми от материя или силови центрове, няма значение. Ако виждаме само атомите, които съставят Земята, ние виждаме земния труп, това, което непрестанно се раздава това, което ще изчезне, когато Земята не ще съществува вече. И фактически Земята се разлага.
Ние разбираме истината само, когато във всеки атом виждаме едни част от духа на Христа.
Следователно, от какво е съставена 3емята, откакто този Дух проникна в нея? До последния атом тя е съставена от живот: всеки атом няма стойност, освен ако виждаме в него обвивка на един духовен живот, живот на Христа.
към текста >>
Следователно, от какво е съставена 3емята, откакто този
Дух
проникна в нея?
Навсякъде, където виждаме само материя, ние виждаме илюзията; изследвайки земния човек ние не виждаме истината, ние виждаме само неговия труп. Ако изследвате този труп, естествено е да си кажете: Земята е съставена само от атоми, дали това са атоми от материя или силови центрове, няма значение. Ако виждаме само атомите, които съставят Земята, ние виждаме земния труп, това, което непрестанно се раздава това, което ще изчезне, когато Земята не ще съществува вече. И фактически Земята се разлага. Ние разбираме истината само, когато във всеки атом виждаме едни част от духа на Христа.
Следователно, от какво е съставена 3емята, откакто този Дух проникна в нея?
До последния атом тя е съставена от живот: всеки атом няма стойност, освен ако виждаме в него обвивка на един духовен живот, живот на Христа.
към текста >>
До последния атом тя е съставена от живот: всеки атом няма стойност, освен ако виждаме в него обвивка на един
дух
овен живот, живот на Христа.
Ако изследвате този труп, естествено е да си кажете: Земята е съставена само от атоми, дали това са атоми от материя или силови центрове, няма значение. Ако виждаме само атомите, които съставят Земята, ние виждаме земния труп, това, което непрестанно се раздава това, което ще изчезне, когато Земята не ще съществува вече. И фактически Земята се разлага. Ние разбираме истината само, когато във всеки атом виждаме едни част от духа на Христа. Следователно, от какво е съставена 3емята, откакто този Дух проникна в нея?
До последния атом тя е съставена от живот: всеки атом няма стойност, освен ако виждаме в него обвивка на един духовен живот, живот на Христа.
към текста >>
Когато кажете: това е част от тялото
Христов
о!
Вземете кое да е земно вещество; кога ще го познаете истински?
Когато кажете: това е част от тялото Христово!
Какво можеш да каже Христос на онези, които искаха да го познаят? Той взе хляба, който е направен от житото на Земята, и каза: това е моето тяло! Какво казва той подавайки им гроздовия сок, който иде от сока на едно растение? Това е моята кръв! Той беше станал Дух на Земята.
към текста >>
Той беше станал
Дух
на Земята.
Когато кажете: това е част от тялото Христово! Какво можеш да каже Христос на онези, които искаха да го познаят? Той взе хляба, който е направен от житото на Земята, и каза: това е моето тяло! Какво казва той подавайки им гроздовия сок, който иде от сока на едно растение? Това е моята кръв!
Той беше станал Дух на Земята.
към текста >>
"И онези, които са в състояние да схванат истинския смисъл на тези думи на Христа, образуват мисли, които привличат тялото и кръвта на Христа в хляба и в сока на лозата които пък привличат там
Христов
ия
дух
.
Ето защо той можа да каже за това, което е твърдо: "това е моето тяло", и за сока на растенията: "това е моята кръв". Както Вие можете да кажете за вашето тяло и за вашата кръв: "това е моята плът, това е моята кръв.
"И онези, които са в състояние да схванат истинския смисъл на тези думи на Христа, образуват мисли, които привличат тялото и кръвта на Христа в хляба и в сока на лозата които пък привличат там Христовия дух.
И те се съединяват с този дух.
към текста >>
И те се съединяват с този
дух
.
Ето защо той можа да каже за това, което е твърдо: "това е моето тяло", и за сока на растенията: "това е моята кръв". Както Вие можете да кажете за вашето тяло и за вашата кръв: "това е моята плът, това е моята кръв. "И онези, които са в състояние да схванат истинския смисъл на тези думи на Христа, образуват мисли, които привличат тялото и кръвта на Христа в хляба и в сока на лозата които пък привличат там Христовия дух.
И те се съединяват с този дух.
към текста >>
Без тази мисъл, която се свързва с Христа в човешкото сърце, никаква привличаща сила не може да бъде на сочена към
дух
а
Христов
през време на светата Тайна вечеря.
Без тази мисъл, която се свързва с Христа в човешкото сърце, никаква привличаща сила не може да бъде на сочена към духа Христов през време на светата Тайна вечеря.
Тези форми на мисълта развиват тази привличаща сила.
към текста >>
Така за всички онези, които имат нужда от един външен символ, за да извършат един
дух
овен акт, а именно акта на съединяването с Христа, Светата Тайна Вечеря ще бъде едно средство за това, до деня, когато тяхната вътрешна сила ще бъде достатъчно голяма, когато те ще бъдат достатъчно изпълнени с Христа, за да могат до се съединят с него без физическо посредничество.
Така за всички онези, които имат нужда от един външен символ, за да извършат един духовен акт, а именно акта на съединяването с Христа, Светата Тайна Вечеря ще бъде едно средство за това, до деня, когато тяхната вътрешна сила ще бъде достатъчно голяма, когато те ще бъдат достатъчно изпълнени с Христа, за да могат до се съединят с него без физическо посредничество.
Тайната Вечеря, причастието, е подготовката за мистичното съединение с Христа, казвам подготовка. Така трябва да разбираме тези неща. От физическото до духовното всичко се развива под Христовото действие, така под неговото действие растат и степените, които отначало са били само една точка. Причастието трябва да премине от физическото към духовното, за да доведе до истинско съединение с Христа. Ние можем да засегнем само бегло тези въпроси, защото не е възможно да ги разберем освен като ги приемем в цялото тяхно свещено величие.
към текста >>
От физическото до
дух
овното всичко се развива под
Христов
ото действие, така под неговото действие растат и степените, които отначало са били само една точка.
Така за всички онези, които имат нужда от един външен символ, за да извършат един духовен акт, а именно акта на съединяването с Христа, Светата Тайна Вечеря ще бъде едно средство за това, до деня, когато тяхната вътрешна сила ще бъде достатъчно голяма, когато те ще бъдат достатъчно изпълнени с Христа, за да могат до се съединят с него без физическо посредничество. Тайната Вечеря, причастието, е подготовката за мистичното съединение с Христа, казвам подготовка. Така трябва да разбираме тези неща.
От физическото до духовното всичко се развива под Христовото действие, така под неговото действие растат и степените, които отначало са били само една точка.
Причастието трябва да премине от физическото към духовното, за да доведе до истинско съединение с Христа. Ние можем да засегнем само бегло тези въпроси, защото не е възможно да ги разберем освен като ги приемем в цялото тяхно свещено величие.
към текста >>
Причастието трябва да премине от физическото към
дух
овното, за да доведе до истинско съединение с Христа.
Така за всички онези, които имат нужда от един външен символ, за да извършат един духовен акт, а именно акта на съединяването с Христа, Светата Тайна Вечеря ще бъде едно средство за това, до деня, когато тяхната вътрешна сила ще бъде достатъчно голяма, когато те ще бъдат достатъчно изпълнени с Христа, за да могат до се съединят с него без физическо посредничество. Тайната Вечеря, причастието, е подготовката за мистичното съединение с Христа, казвам подготовка. Така трябва да разбираме тези неща. От физическото до духовното всичко се развива под Христовото действие, така под неговото действие растат и степените, които отначало са били само една точка.
Причастието трябва да премине от физическото към духовното, за да доведе до истинско съединение с Христа.
Ние можем да засегнем само бегло тези въпроси, защото не е възможно да ги разберем освен като ги приемем в цялото тяхно свещено величие.
към текста >>
Но за да ги проникне това познание, необходимо е било то да им бъде разкрито от велики
дух
ове.
Задължението, което се налага на хората, е да познаят, че Христос се е съединил със Земята от събитието на Голгота насам.
Но за да ги проникне това познание, необходимо е било то да им бъде разкрито от велики духове.
Един от първите такива духове е бил Савел, станал после Павел. Какво е могъл да знае Павел, който е получил един вид юдейско посвещение? Той е могъл, да има знание за това, което учете тайното учение на евреите: този, когото Заратустра беше видял в Аура Маздао и Мойсей в горящата къпина, в гръмотевицата и светкавицата на Синай, когато Яхве му говореше, беше слязъл на земята чак до едно човешко тяло, за да може тази земя да се обнови. Но Павел беше също под влиянието на своята епоха и на юдейския закон. Той беше присъствувал на събитието на Голгота и не можа да познае в разпнатия носителя на Христа.
към текста >>
Един от първите такива
дух
ове е бил Савел, станал после Павел.
Задължението, което се налага на хората, е да познаят, че Христос се е съединил със Земята от събитието на Голгота насам. Но за да ги проникне това познание, необходимо е било то да им бъде разкрито от велики духове.
Един от първите такива духове е бил Савел, станал после Павел.
Какво е могъл да знае Павел, който е получил един вид юдейско посвещение? Той е могъл, да има знание за това, което учете тайното учение на евреите: този, когото Заратустра беше видял в Аура Маздао и Мойсей в горящата къпина, в гръмотевицата и светкавицата на Синай, когато Яхве му говореше, беше слязъл на земята чак до едно човешко тяло, за да може тази земя да се обнови. Но Павел беше също под влиянието на своята епоха и на юдейския закон. Той беше присъствувал на събитието на Голгота и не можа да познае в разпнатия носителя на Христа. Събитията, на които беше свидетел, не можеха да го убедят, че този, който той очакваше според юдейското учение, се беше въплътил в Исуса от Назарет.
към текста >>
През каква опитност трябваше да мине той, за да се убеди, че в тялото на Исуса от Назарет издъхващо на кръста, наистина се намираше безсмъртният
дух
на Христа?
Какво е могъл да знае Павел, който е получил един вид юдейско посвещение? Той е могъл, да има знание за това, което учете тайното учение на евреите: този, когото Заратустра беше видял в Аура Маздао и Мойсей в горящата къпина, в гръмотевицата и светкавицата на Синай, когато Яхве му говореше, беше слязъл на земята чак до едно човешко тяло, за да може тази земя да се обнови. Но Павел беше също под влиянието на своята епоха и на юдейския закон. Той беше присъствувал на събитието на Голгота и не можа да познае в разпнатия носителя на Христа. Събитията, на които беше свидетел, не можеха да го убедят, че този, който той очакваше според юдейското учение, се беше въплътил в Исуса от Назарет.
През каква опитност трябваше да мине той, за да се убеди, че в тялото на Исуса от Назарет издъхващо на кръста, наистина се намираше безсмъртният дух на Христа?
към текста >>
От своето еврейско посвещение той беше научил, че когато
Христов
ият
дух
би живял в едно човешко тяло и това тяло би умряло, Христос ще се намира в аурата на Земята, ще присъствува там и едно ясновиждащо око ще може да го види.
От своето еврейско посвещение той беше научил, че когато Христовият дух би живял в едно човешко тяло и това тяло би умряло, Христос ще се намира в аурата на Земята, ще присъствува там и едно ясновиждащо око ще може да го види.
Той знаеше това, но до тогава не беше можал да го намери там, не беше в състояние да стори това. Защото той беше посветен, но не и ясновиждащ. Все пак той имаше предразположения да стане ясновидец по един анормален път и сам описва, в какво се състои това предразположение. Той счита за една "благодат свише'' това, че се е родил преждевременно, което общо взето се превежда с израза: роден преди срока, недоносче. Той не е бил носен до пълна зрялост в утробата на своята майка, преминал от духовния във физическия свят преди да е добил напълно елементите на земното съществуване.
към текста >>
Той не е бил носен до пълна зрялост в утробата на своята майка, преминал от
дух
овния във физическия свят преди да е добил напълно елементите на земното съществуване.
От своето еврейско посвещение той беше научил, че когато Христовият дух би живял в едно човешко тяло и това тяло би умряло, Христос ще се намира в аурата на Земята, ще присъствува там и едно ясновиждащо око ще може да го види. Той знаеше това, но до тогава не беше можал да го намери там, не беше в състояние да стори това. Защото той беше посветен, но не и ясновиждащ. Все пак той имаше предразположения да стане ясновидец по един анормален път и сам описва, в какво се състои това предразположение. Той счита за една "благодат свише'' това, че се е родил преждевременно, което общо взето се превежда с израза: роден преди срока, недоносче.
Той не е бил носен до пълна зрялост в утробата на своята майка, преминал от духовния във физическия свят преди да е добил напълно елементите на земното съществуване.
Дошъл е на света преди часа, в който обикновено човек се откъсва от условията създаващи несъзнателния живот в съюз с духовните сили. Ето защо по пътя за Дамаск неговите духовни очи се отварят. Така и неговият поглед се отвори преждевременно за духовния свят: той видя аурата на Земята и видя, че Христос се намира в тази аура. Следователно изпълнило се бе времето, срокът, когато Христос беше живял в едно човешко тяло. Той имаше доказателството, че Христос беше умрял на кръста.
към текста >>
Дошъл е на света преди часа, в който обикновено човек се откъсва от условията създаващи несъзнателния живот в съюз с
дух
овните сили.
Той знаеше това, но до тогава не беше можал да го намери там, не беше в състояние да стори това. Защото той беше посветен, но не и ясновиждащ. Все пак той имаше предразположения да стане ясновидец по един анормален път и сам описва, в какво се състои това предразположение. Той счита за една "благодат свише'' това, че се е родил преждевременно, което общо взето се превежда с израза: роден преди срока, недоносче. Той не е бил носен до пълна зрялост в утробата на своята майка, преминал от духовния във физическия свят преди да е добил напълно елементите на земното съществуване.
Дошъл е на света преди часа, в който обикновено човек се откъсва от условията създаващи несъзнателния живот в съюз с духовните сили.
Ето защо по пътя за Дамаск неговите духовни очи се отварят. Така и неговият поглед се отвори преждевременно за духовния свят: той видя аурата на Земята и видя, че Христос се намира в тази аура. Следователно изпълнило се бе времето, срокът, когато Христос беше живял в едно човешко тяло. Той имаше доказателството, че Христос беше умрял на кръста. Павел знаеше, че Христос трябваше да победи смъртта на Земята и ето че той му се явяваше като жив Дух.
към текста >>
Ето защо по пътя за Дамаск неговите
дух
овни очи се отварят.
Защото той беше посветен, но не и ясновиждащ. Все пак той имаше предразположения да стане ясновидец по един анормален път и сам описва, в какво се състои това предразположение. Той счита за една "благодат свише'' това, че се е родил преждевременно, което общо взето се превежда с израза: роден преди срока, недоносче. Той не е бил носен до пълна зрялост в утробата на своята майка, преминал от духовния във физическия свят преди да е добил напълно елементите на земното съществуване. Дошъл е на света преди часа, в който обикновено човек се откъсва от условията създаващи несъзнателния живот в съюз с духовните сили.
Ето защо по пътя за Дамаск неговите духовни очи се отварят.
Така и неговият поглед се отвори преждевременно за духовния свят: той видя аурата на Земята и видя, че Христос се намира в тази аура. Следователно изпълнило се бе времето, срокът, когато Христос беше живял в едно човешко тяло. Той имаше доказателството, че Христос беше умрял на кръста. Павел знаеше, че Христос трябваше да победи смъртта на Земята и ето че той му се явяваше като жив Дух. Тогава той разбра смисъла на смъртта на Голгота и узна, че Христос бе възкръснал.
към текста >>
Така и неговият поглед се отвори преждевременно за
дух
овния свят: той видя аурата на Земята и видя, че Христос се намира в тази аура.
Все пак той имаше предразположения да стане ясновидец по един анормален път и сам описва, в какво се състои това предразположение. Той счита за една "благодат свише'' това, че се е родил преждевременно, което общо взето се превежда с израза: роден преди срока, недоносче. Той не е бил носен до пълна зрялост в утробата на своята майка, преминал от духовния във физическия свят преди да е добил напълно елементите на земното съществуване. Дошъл е на света преди часа, в който обикновено човек се откъсва от условията създаващи несъзнателния живот в съюз с духовните сили. Ето защо по пътя за Дамаск неговите духовни очи се отварят.
Така и неговият поглед се отвори преждевременно за духовния свят: той видя аурата на Земята и видя, че Христос се намира в тази аура.
Следователно изпълнило се бе времето, срокът, когато Христос беше живял в едно човешко тяло. Той имаше доказателството, че Христос беше умрял на кръста. Павел знаеше, че Христос трябваше да победи смъртта на Земята и ето че той му се явяваше като жив Дух. Тогава той разбра смисъла на смъртта на Голгота и узна, че Христос бе възкръснал. Защото преди това Христос не би могъл де бъде намерен в земната аура.
към текста >>
Павел знаеше, че Христос трябваше да победи смъртта на Земята и ето че той му се явяваше като жив
Дух
.
Дошъл е на света преди часа, в който обикновено човек се откъсва от условията създаващи несъзнателния живот в съюз с духовните сили. Ето защо по пътя за Дамаск неговите духовни очи се отварят. Така и неговият поглед се отвори преждевременно за духовния свят: той видя аурата на Земята и видя, че Христос се намира в тази аура. Следователно изпълнило се бе времето, срокът, когато Христос беше живял в едно човешко тяло. Той имаше доказателството, че Христос беше умрял на кръста.
Павел знаеше, че Христос трябваше да победи смъртта на Земята и ето че той му се явяваше като жив Дух.
Тогава той разбра смисъла на смъртта на Голгота и узна, че Христос бе възкръснал. Защото преди това Христос не би могъл де бъде намерен в земната аура. В този момент той разбра думите;
към текста >>
Но четете Евангелието по
дух
!
Ако познавате някого добре и сте го видели преди няколко дни и след това отново го срещате, мислите ли, че бихте го познали? Нима ще го сметнете за градинаря и ще го питате, къде е сложил онзи, когото търсите, ако той беше същият? А това би трябвало да помислим за Мария /или за онази която беше наричана "Мария"/, ако приемем, че всяко физическо око би могло да познае Христа и да го види, както го е виждало физически преди неговата смърт.
Но четете Евангелието по дух!
към текста >>
Ехото на думите е това, което запали отново спомен, за всичко, което тя можа да види преди това и тогава нейното
дух
ов но око можа да съзерцава Възкръсналия.
За да може тази жена да вижда, трябваше свещената сила на Словото да е проникнало в нея.
Ехото на думите е това, което запали отново спомен, за всичко, което тя можа да види преди това и тогава нейното духов но око можа да съзерцава Възкръсналия.
Не ни ли казва същото и Павел?
към текста >>
Не можем де се съмняваме: Павел е видял Христа само
дух
ом, когато той се намираше в
дух
овните висини в аурата на Земята.
Не можем де се съмняваме: Павел е видял Христа само духом, когато той се намираше в духовните висини в аурата на Земята.
За да докаже, че Христос е жив, Павел твърди, че той му се явил; и той цитира като явяване имащо същата стойност:
към текста >>
Той поставя виденията, които са имали другите, точно на същото равнище както това, което е имал и той чрез своя
дух
овен поглед.
Той поставя виденията, които са имали другите, точно на същото равнище както това, което е имал и той чрез своя духовен поглед.
Това, което другите апостоли са видели физически преди тайната на Голгота, е могло да запали у тях силата да виждат възкръсвалия Христос. И Павел може да каже буквално: както аз видях Христа, видяха го и другите. Ние разбираме, какво иска той да каже с това. Смисълът на тези думи става веднага ясен за антропософското разбиране: съществува един духовен свят; ако ние го съзерцаваме чрез Импулса, който Христовата Сила им даде, ние можем да намерим в този свят самия Христос, този, който мина през събитието на Голгота. Ето какво е искал да каже апостол Павел.
към текста >>
Смисълът на тези думи става веднага ясен за антропософското разбиране: съществува един
дух
овен свят; ако ние го съзерцаваме чрез Импулса, който
Христов
ата Сила им даде, ние можем да намерим в този свят самия Христос, този, който мина през събитието на Голгота.
Той поставя виденията, които са имали другите, точно на същото равнище както това, което е имал и той чрез своя духовен поглед. Това, което другите апостоли са видели физически преди тайната на Голгота, е могло да запали у тях силата да виждат възкръсвалия Христос. И Павел може да каже буквално: както аз видях Христа, видяха го и другите. Ние разбираме, какво иска той да каже с това.
Смисълът на тези думи става веднага ясен за антропософското разбиране: съществува един духовен свят; ако ние го съзерцаваме чрез Импулса, който Христовата Сила им даде, ние можем да намерим в този свят самия Христос, този, който мина през събитието на Голгота.
Ето какво е искал да каже апостол Павел. С помощта на това, което може да се нарече християнско посвещение, с търпение и постоянство човек може да стане един приемник на апостол Павла, да добие способността да вижда в този духовен свят и да съзерцава там духом Христа лице срещу лице.
към текста >>
С помощта на това, което може да се нарече християнско посвещение, с търпение и постоянство човек може да стане един приемник на апостол Павла, да добие способността да вижда в този
дух
овен свят и да съзерцава там
дух
ом Христа лице срещу лице.
Това, което другите апостоли са видели физически преди тайната на Голгота, е могло да запали у тях силата да виждат възкръсвалия Христос. И Павел може да каже буквално: както аз видях Христа, видяха го и другите. Ние разбираме, какво иска той да каже с това. Смисълът на тези думи става веднага ясен за антропософското разбиране: съществува един духовен свят; ако ние го съзерцаваме чрез Импулса, който Христовата Сила им даде, ние можем да намерим в този свят самия Христос, този, който мина през събитието на Голгота. Ето какво е искал да каже апостол Павел.
С помощта на това, което може да се нарече християнско посвещение, с търпение и постоянство човек може да стане един приемник на апостол Павла, да добие способността да вижда в този духовен свят и да съзерцава там духом Христа лице срещу лице.
към текста >>
" Същото би трябвало да бъде и в човешкото царство: “Всеки човек би трябвало да насочи
дух
овния си поглед към този, който стои по-ниско от него и да каже: "ти принадлежиш на по-нисшия свят; но както растението се прекланя пред камъка, животното пред растението, аз се прекланям пред тебе, комуто дължа моето съществуване." Ако в течение на седмици, месеци, а може би и години човек се потопява в тези чувства на всемирно смирение, той ще разбере, какво значи "миенето на краката".
При първата степен той съзерцава растенията, как те израстват от минералната почва, растат и цъфтят. Ако растението би имало едно съзнание като това на човека, то би трябвало да се обърне към минералното царство, върху което расте, и да каже: "О, ти, камък, между съществата на природата ти си едно създание по-нисше от мене; аз стоя над тебе, но без тебе не бих могло да съществувам! ” По същия начин, когато животното би погледнал към растението, то би могло да почувствува, че растението е основа на неговия живот и да си каже: "Аз съм по-висше създание от тебе, растение; но без тебе не бих могло да живея! В пълна смиреност казвам, че ти дължа моето съществувание!
" Същото би трябвало да бъде и в човешкото царство: “Всеки човек би трябвало да насочи духовния си поглед към този, който стои по-ниско от него и да каже: "ти принадлежиш на по-нисшия свят; но както растението се прекланя пред камъка, животното пред растението, аз се прекланям пред тебе, комуто дължа моето съществуване." Ако в течение на седмици, месеци, а може би и години човек се потопява в тези чувства на всемирно смирение, той ще разбере, какво значи "миенето на краката".
Пред ученик се разкрива едно духовно видение, което му показва Христа, висшето Същество пред дванадесетте апостоли и измивайки им краката. Същевременно той ще почувствува, като че вода облива краката му. И целият смисъл на това събитие се разкрива на ученика в едно видение, който му по казва, че това събитие наистина е станало. Нишката на познанието го довежда до точката, където всяко доказателство е излишно. Защото той вижда направо в духовния свят сцената, в която Христос измива краката на учениците.
към текста >>
Пред ученик се разкрива едно
дух
овно видение, което му показва Христа, висшето Същество пред дванадесетте апостоли и измивайки им краката.
При първата степен той съзерцава растенията, как те израстват от минералната почва, растат и цъфтят. Ако растението би имало едно съзнание като това на човека, то би трябвало да се обърне към минералното царство, върху което расте, и да каже: "О, ти, камък, между съществата на природата ти си едно създание по-нисше от мене; аз стоя над тебе, но без тебе не бих могло да съществувам! ” По същия начин, когато животното би погледнал към растението, то би могло да почувствува, че растението е основа на неговия живот и да си каже: "Аз съм по-висше създание от тебе, растение; но без тебе не бих могло да живея! В пълна смиреност казвам, че ти дължа моето съществувание! " Същото би трябвало да бъде и в човешкото царство: “Всеки човек би трябвало да насочи духовния си поглед към този, който стои по-ниско от него и да каже: "ти принадлежиш на по-нисшия свят; но както растението се прекланя пред камъка, животното пред растението, аз се прекланям пред тебе, комуто дължа моето съществуване." Ако в течение на седмици, месеци, а може би и години човек се потопява в тези чувства на всемирно смирение, той ще разбере, какво значи "миенето на краката".
Пред ученик се разкрива едно духовно видение, което му показва Христа, висшето Същество пред дванадесетте апостоли и измивайки им краката.
Същевременно той ще почувствува, като че вода облива краката му. И целият смисъл на това събитие се разкрива на ученика в едно видение, който му по казва, че това събитие наистина е станало. Нишката на познанието го довежда до точката, където всяко доказателство е излишно. Защото той вижда направо в духовния свят сцената, в която Христос измива краката на учениците. Ръководен от своя учител, ученикът намира силата да си каже: "Аз ще понасям без да роптая всички мъки и страдания, които животът ще ми изпрати.
към текста >>
Защото той вижда направо в
дух
овния свят сцената, в която Христос измива краката на учениците.
" Същото би трябвало да бъде и в човешкото царство: “Всеки човек би трябвало да насочи духовния си поглед към този, който стои по-ниско от него и да каже: "ти принадлежиш на по-нисшия свят; но както растението се прекланя пред камъка, животното пред растението, аз се прекланям пред тебе, комуто дължа моето съществуване." Ако в течение на седмици, месеци, а може би и години човек се потопява в тези чувства на всемирно смирение, той ще разбере, какво значи "миенето на краката". Пред ученик се разкрива едно духовно видение, което му показва Христа, висшето Същество пред дванадесетте апостоли и измивайки им краката. Същевременно той ще почувствува, като че вода облива краката му. И целият смисъл на това събитие се разкрива на ученика в едно видение, който му по казва, че това събитие наистина е станало. Нишката на познанието го довежда до точката, където всяко доказателство е излишно.
Защото той вижда направо в духовния свят сцената, в която Христос измива краката на учениците.
Ръководен от своя учител, ученикът намира силата да си каже: "Аз ще понасям без да роптая всички мъки и страдания, които животът ще ми изпрати. Тези страдания не ще бъдат вече за мене едно зло, защото аз ще бъда кален и ще зная че това са необходимости във вселената." Когато душата достатъчно се е утвърдила в това упражнение, тя изпитва вътрешно впечатлението на "бичуването"; ученикът се чувствува като бичуван. А това отваря неговия поглед и той вижда духом сцената с бичуването, описано в Евангелието на Йоана.
към текста >>
А това отваря неговия поглед и той вижда
дух
ом сцената с бичуването, описано в Евангелието на Йоана.
И целият смисъл на това събитие се разкрива на ученика в едно видение, който му по казва, че това събитие наистина е станало. Нишката на познанието го довежда до точката, където всяко доказателство е излишно. Защото той вижда направо в духовния свят сцената, в която Христос измива краката на учениците. Ръководен от своя учител, ученикът намира силата да си каже: "Аз ще понасям без да роптая всички мъки и страдания, които животът ще ми изпрати. Тези страдания не ще бъдат вече за мене едно зло, защото аз ще бъда кален и ще зная че това са необходимости във вселената." Когато душата достатъчно се е утвърдила в това упражнение, тя изпитва вътрешно впечатлението на "бичуването"; ученикът се чувствува като бичуван.
А това отваря неговия поглед и той вижда духом сцената с бичуването, описано в Евангелието на Йоана.
към текста >>
Аз се чувствувам отговорен за него "тогава той изпитва
дух
ом в себе си "поставянето на трънения венец".
След това ученикът е насочен да развие силата, която ще му позволи, при следващата степен, не само да понася тялото страдание на света, но също да си каже: "аз притежавам едно свещено благо, за което залагам цялото си същество. Нека светът ме отрупа с подигравки, нищо не ще бъде в състояние да ме отвърне от това върховно съкровище, даже ако трябва да остана сам.
Аз се чувствувам отговорен за него "тогава той изпитва духом в себе си "поставянето на трънения венец".
Без помощта на ни какъв исторически документ, сцената описана в Евангелието на Йоана се разгръща пред неговия вътрешен поглед. След това ученикът е насочен към следващата степен, при която трябва да достигне да чувствува цялото физическо съществувание като нещо външно, включително и неговото физическо тяло, да чувствува, че той носи това тяло като един външен предмет. Той стига с това чувство до там, че може да си каже: моето физическо тяло е един инструмент, който аз трябва да нося в света. При тази четвърта степен на християнското посвещение той изпитва вътрешно "носенето на кръста". С това той съвсем не става като един помощен аскет, а напротив се научава да управлява с много по-голяма сила своето тяло отколкото по-рано.
към текста >>
Тогава той има
дух
овното видение което му показва Христа носещ кръста на своето рамо.
След това ученикът е насочен към следващата степен, при която трябва да достигне да чувствува цялото физическо съществувание като нещо външно, включително и неговото физическо тяло, да чувствува, че той носи това тяло като един външен предмет. Той стига с това чувство до там, че може да си каже: моето физическо тяло е един инструмент, който аз трябва да нося в света. При тази четвърта степен на християнското посвещение той изпитва вътрешно "носенето на кръста". С това той съвсем не става като един помощен аскет, а напротив се научава да управлява с много по-голяма сила своето тяло отколкото по-рано. Когато е свикнал да счита своето тяло като нещо, което той носи, ученикът е достигнал тази четвърта степен.
Тогава той има духовното видение което му показва Христа носещ кръста на своето рамо.
Той чувствува, че неговата душа също така носи неговото тяло като едно дърво.
към текста >>
И идва един момент, когато този мрак се раздира като една завеса и зад физическия свят се явява
дух
овният свят.
При следващата, петата степен ученикът изпитва това, което се нарича "мистична смърт". Неговата душа е напреднала в своето развитие до там, че светът му се явява като угаснал. Мрак заобикаля ученика.
И идва един момент, когато този мрак се раздира като една завеса и зад физическия свят се явява духовният свят.
Тогава към видението се прибавя и нещо друго. От този момент ученикът вижда греха и злото в техния истински образ; при тази степен става "слизането в ада". Тогава ученикът се научава не само да счита своето тяло като нещо чуждо, но и да се отъждестви с всичко, което съществува на Земята; той чувствува всяко нещо до същата степен както своето собствено тяло, както са го чувствували през време на старото ясновидство. Той вижда също страданията на другите хора като един единствен организъм, от който той самият е част. Тогава той е съединен със Земята, "положен в земята"; това е "полагането в гроба".
към текста >>
След това идва с седмата степен наречена "възлизане на небето" възнесение в
дух
овния свят.
След това идва с седмата степен наречена "възлизане на небето" възнесение в духовния свят.
При тази степен в човешкия език не се намират вече думи, които да изразят това, което ученикът изпитва; само онзи, който може да мисли без да си служи с инструмента на физическия мозък, може да си представи какво значи това "възнесение".
към текста >>
Тези, които в миналото присъствуваха на събитието на Голгота, бяха вярващи; техният
дух
овен поглед беше отворен; ето защо те можеха да видят Христа изпълващ земната аура.
Тези, които в миналото присъствуваха на събитието на Голгота, бяха вярващи; техният духовен поглед беше отворен; ето защо те можеха да видят Христа изпълващ земната аура.
Но тези хора не биха могли да видят Христа, даже ако той би запазил в известен смисъл формата, която имаше в тоя момент, ако Христос не би добил нещо повече от факта, че беше победил смъртта. Сега ние стигаме до едно понятие, което е трудно за разбиране.
към текста >>
Божествените същества също могат да имат опитности, които ги правят да напредват и това издигане към един по-висш свят, намира своя израз в това, което е описано като "възнесение" и което се разиграва пред
дух
овните погледи на
Христов
ите ученици.
Развивайки се човекът не престава да се учи. Но не само човекът се учи в течение на своето развитие; всички същества също се учат, от последното до най-възвишеното от божествените същества. Ние описахме вече това, което божественото същество Христос направи, когато се намираше в тялото на Исуса от Назарет; ние видяхме резултата от това действие за цялото човечество. Но нека си зададем въпроса: не е ли стигнал Христос чрез това да се издигне с една степен по-високо? Да, това на истина е станало.
Божествените същества също могат да имат опитности, които ги правят да напредват и това издигане към един по-висш свят, намира своя израз в това, което е описано като "възнесение" и което се разиграва пред духовните погледи на Христовите ученици.
Един човек, който не е нито посветен, нито ясновидец, може, ако не да види, поне да разбере с помощта на физическия мозък първите шест степени на християнското посвещение. Седмата степан е достъпна само за онзи, който не е вече обвързан за физическия мозък и който знае, какво значи човек да мисли и да вижда без помощта на мозъка.
към текста >>
Злото ще има по необходимост своите последствия, но това ще бъде може би в следващото въплъщение; но при всички случаи грехът е записан в книгата на Акашовите записи, в
дух
овния свят.
Когато Христос изцели сляпородения, ние видяхме вече, той обяснява, че грехът в един минал живот се проявява в настоящия. Тук Христос застава пред човечеството като такъв, който учи за идеята на прераждането, на Кармата, веригата от действия. която се отразява от един живот в следващия. И той предава това учение практически, като го свързва със самия живот. Той иска да покаже, че ще дойде време, когато хората ще знаят, че Кармата действува и ще разберат, че когато човек върши зло, от това не следва непременно едно външно наказание на Земята.
Злото ще има по необходимост своите последствия, но това ще бъде може би в следващото въплъщение; но при всички случаи грехът е записан в книгата на Акашовите записи, в духовния свят.
Не е необходимо хората да осъждат съгрешилия, те могат да се позоват на духовните закони, на Кармата! /Йоан, гл. VIII, ст. 1-6/.
към текста >>
Не е необходимо хората да осъждат съгрешилия, те могат да се позоват на
дух
овните закони, на Кармата!
Тук Христос застава пред човечеството като такъв, който учи за идеята на прераждането, на Кармата, веригата от действия. която се отразява от един живот в следващия. И той предава това учение практически, като го свързва със самия живот. Той иска да покаже, че ще дойде време, когато хората ще знаят, че Кармата действува и ще разберат, че когато човек върши зло, от това не следва непременно едно външно наказание на Земята. Злото ще има по необходимост своите последствия, но това ще бъде може би в следващото въплъщение; но при всички случаи грехът е записан в книгата на Акашовите записи, в духовния свят.
Не е необходимо хората да осъждат съгрешилия, те могат да се позоват на духовните закони, на Кармата!
/Йоан, гл. VIII, ст. 1-6/.
към текста >>
Той записва греха в
дух
овния свят.
Но какво пише той така?
Той записва греха в духовния свят.
Там грехът ще получи своето необходимо възмездие. След това той запита другите, дали тяхната съвест е чиста, дали тя не ги упреква за някакъв извършен грях. Защото само в случай, че не чувствуват да са съгрешили в нещо, те биха имали право да не се чувствуват свързани през някаква нишка с греха на жената и да я съдят. Но такива каквито са, те не могат да знаят, дали те самите в един минал живот не са положили семето: а деянието, което сега осъждат или дали в един друг живот не са извършили същия грях. Всичко е записано в Кармата.
към текста >>
Това, което те бяха приели в себе си, което бяха яли, е силата излъчваща се от
Христов
ото тяло и от него остават остатъци.
Това, което те бяха приели в себе си, което бяха яли, е силата излъчваща се от Христовото тяло и от него остават остатъци.
Тази сила действува с такава мощ, че след като ги е наситила всички, те можеха да съберат още.
към текста >>
За
дух
овния поглед човешкото тяло е съставено от дванадесет части, на които могат да се дадат следните на именования: Овен-за главата; Телец-за гръкляна; Близнаци-за горните крайници; Рак-за гръдния кош; Лъв-за областта на сърцето; Дева-за туловището; Везни-за кръста: Скорпион-за половите органи; Стрелец-за бедрата; Козирог-за коленете; Водолей-за пищялите: и Риби-за краката.
За духовния поглед човешкото тяло е съставено от дванадесет части, на които могат да се дадат следните на именования: Овен-за главата; Телец-за гръкляна; Близнаци-за горните крайници; Рак-за гръдния кош; Лъв-за областта на сърцето; Дева-за туловището; Везни-за кръста: Скорпион-за половите органи; Стрелец-за бедрата; Козирог-за коленете; Водолей-за пищялите: и Риби-за краката.
към текста >>
Когато се събере всичко, което остава, след като
Христов
ата сила е била погълната от насядалите хора, трябва да бъдат събрани следователно дванадесет мярки/гл.
Човешкото тяло е съставено следователно от дванадесет части.
Когато се събере всичко, което остава, след като Христовата сила е била погълната от насядалите хора, трябва да бъдат събрани следователно дванадесет мярки/гл.
VІ, ст. 13/:
към текста >>
Така трябва да разбираме действието на
дух
овния свят във физическия и да виждаме как подробностите са свързани заедно в това велико събитие на Земята, която се превръща в Слънце.
Те не бяха яли хлябовете. Те бяха се наситили от силата, която Христос беше получил като благодари на сферите, от където беше слязъл.
Така трябва да разбираме действието на духовния свят във физическия и да виждаме как подробностите са свързани заедно в това велико събитие на Земята, която се превръща в Слънце.
Всяка подробност заема своето място в това събитие. И ние схващаме също, че огромният импулс даден на Земята в този момент не може да завладее човечеството освен постепенно.
към текста >>
То е слязло от
дух
овните висини до най-ниската точка, която съвпада с времето на Голготската тайна; но от тази тайна бликна огромният импулс, който му дава възможност отново да възлезе.
Както показахме вчера, Евангелието на Марка е било първото, което е събуждало в човека смисъла на тези велики истини през първите векове на Християнството. Тогава човечеството трябваше чрез своите собствени сили да намери пътя към света, от който то произхождаше.
То е слязло от духовните висини до най-ниската точка, която съвпада с времето на Голготската тайна; но от тази тайна бликна огромният импулс, който му дава възможност отново да възлезе.
Христос му дава силата да добие отново изгубеното благо, ако човечеството приеме в себе си новата духовна светлина. Още от първите столетия, кои то последваха идването на Христа на Земята, човекът трябваше да започне да се изкачва по нагорнището, по което беше слязъл през първите векове преди Христа. Тогава можеше да помогне Евангелието на Марка. Това, което човекът беше изгубил през още по-далечни времена, той трябваше да го добие отново през столетията следващи началото на християнската ера; и Евангелието, което му показа тогава пътя, беше това на Лука.
към текста >>
Христос му дава силата да добие отново изгубеното благо, ако човечеството приеме в себе си новата
дух
овна светлина.
Както показахме вчера, Евангелието на Марка е било първото, което е събуждало в човека смисъла на тези велики истини през първите векове на Християнството. Тогава човечеството трябваше чрез своите собствени сили да намери пътя към света, от който то произхождаше. То е слязло от духовните висини до най-ниската точка, която съвпада с времето на Голготската тайна; но от тази тайна бликна огромният импулс, който му дава възможност отново да възлезе.
Христос му дава силата да добие отново изгубеното благо, ако човечеството приеме в себе си новата духовна светлина.
Още от първите столетия, кои то последваха идването на Христа на Земята, човекът трябваше да започне да се изкачва по нагорнището, по което беше слязъл през първите векове преди Христа. Тогава можеше да помогне Евангелието на Марка. Това, което човекът беше изгубил през още по-далечни времена, той трябваше да го добие отново през столетията следващи началото на християнската ера; и Евангелието, което му показа тогава пътя, беше това на Лука.
към текста >>
Видяхме, че шестстотин години преди явяването на Христа на Земята, всичко, което беше станало по-рано, бе събрано във великото съзнание на Буда, който чувствуваше цялото изгубено
дух
овно съкровище.
Видяхме, че шестстотин години преди явяването на Христа на Земята, всичко, което беше станало по-рано, бе събрано във великото съзнание на Буда, който чувствуваше цялото изгубено духовно съкровище.
Когато Буда дойде на света, раждането му е предсказано на неговата майка Майа и предсказано бе, че това дете ще стане Буда, спасителят, ръководител на хората към безсмъртие, свобода, светлина! Легендата за Буда разказва, че когато бил на дванадесет години, родителите му го изгубили и след това го намерили под едно дърво, заобиколен от певците и мъдреците на древността; той ги учеше. Шестстотин години след Буда, същият разказ се явява в Евангелието на Лука, макар и под една друга форма.
към текста >>
Тогава Евангелията разкриват целия план на развитието на човечеството и връзките на това развитие с вселената; те ни дават възможност да разберем все по-добре
дух
овния свят.
Не трябва да се прибавя нищо; трябва само човек да се подготви чрез познанието на окултните истини, за да намери всичко, което се съдържа в тях.
Тогава Евангелията разкриват целия план на развитието на човечеството и връзките на това развитие с вселената; те ни дават възможност да разберем все по-добре духовния свят.
към текста >>
От това нашата душа има най-малко нужда, въпреки че този спомен е необходим, защо то без него ние не бихме могли да запазим това, което трябва да бъде резултат от нашето разглеждане: това, което е изпълнило нашия
дух
, трябва да слезе в нашето сърце и да се превърне там в чувства, в импулси.
Но когато сме слушали всичко, което бе казано тук, не трябва само да извлечем от него спомена за някакви изолирани истини.
От това нашата душа има най-малко нужда, въпреки че този спомен е необходим, защо то без него ние не бихме могли да запазим това, което трябва да бъде резултат от нашето разглеждане: това, което е изпълнило нашия дух, трябва да слезе в нашето сърце и да се превърне там в чувства, в импулси.
към текста >>
Когато истината става по този начин една вътрешна топлина, тя действува като една лечителна сила върху
дух
а, душата и тялото.
Когато истината става по този начин една вътрешна топлина, тя действува като една лечителна сила върху духа, душата и тялото.
И тези чувства остават; те са безсмъртни в нас; ние продължаваме да живеем с тях в този свят. Ние не сме само научили нещо, ние сме станали по-живи чрез това, което сме научили. Ако от тези сказки ние извлечем чувства от такова естество, Духовната наука ще бъде тогава за нас един източник на живот, който ни прониква като жива субстанция. Без да се отдалечавате от външния живот, тя ще стане един вид отражение на тези върховни сили, за които говорихме през тези дни. Без съмнение, смъртта е трябвало да проникне в света, но идеята, която си съставяме обикновено за нея, не е точна, и само Христос ни научи да я познаваме в нейния истински облик.
към текста >>
Ако от тези сказки ние извлечем чувства от такова естество,
Дух
овната наука ще бъде тогава за нас един източник на живот, който ни прониква като жива субстанция.
Когато истината става по този начин една вътрешна топлина, тя действува като една лечителна сила върху духа, душата и тялото. И тези чувства остават; те са безсмъртни в нас; ние продължаваме да живеем с тях в този свят. Ние не сме само научили нещо, ние сме станали по-живи чрез това, което сме научили.
Ако от тези сказки ние извлечем чувства от такова естество, Духовната наука ще бъде тогава за нас един източник на живот, който ни прониква като жива субстанция.
Без да се отдалечавате от външния живот, тя ще стане един вид отражение на тези върховни сили, за които говорихме през тези дни. Без съмнение, смъртта е трябвало да проникне в света, но идеята, която си съставяме обикновено за нея, не е точна, и само Христос ни научи да я познаваме в нейния истински облик. Чрез това смъртта стана семе на един по-висш живот.
към текста >>
Дух
овната наука не ще направи да обеднее нито на йота този живот.
Вън от кръга, където тези сказки могат да проникнат, външният живот продължава своя ход. Хората са при месени в този живот.
Духовната наука не ще направи да обеднее нито на йота този живот.
Но разбирането, което обикновено хората си съставят за съществуванието, преди да го разберат чрез духа, е погрешно; трябва да се разбере илюзията на живота. Тази илюзия трябва да умре в нас. От семето на тази умряла илюзия ще се роди един по-висш живот. Ето защо един духовен смисъл на живота не ще ни направи да живеем като аскети, но напротив ще ни научи да познаваме истинския образ на нещата, ще ни даде истинска власт над живота; Христос ще проникне цялото наше съществуване, когато ще знаем да намерим отново Духовната Наука, и ние ще разберем как смъртта може да бъде едно отражение на живота. Усвоявайки духовните познания, ние не се отчуждаваме от живота, но в нашите съждения ще различаваме това, което е погрешно.
към текста >>
Но разбирането, което обикновено хората си съставят за съществуванието, преди да го разберат чрез
дух
а, е погрешно; трябва да се разбере илюзията на живота.
Вън от кръга, където тези сказки могат да проникнат, външният живот продължава своя ход. Хората са при месени в този живот. Духовната наука не ще направи да обеднее нито на йота този живот.
Но разбирането, което обикновено хората си съставят за съществуванието, преди да го разберат чрез духа, е погрешно; трябва да се разбере илюзията на живота.
Тази илюзия трябва да умре в нас. От семето на тази умряла илюзия ще се роди един по-висш живот. Ето защо един духовен смисъл на живота не ще ни направи да живеем като аскети, но напротив ще ни научи да познаваме истинския образ на нещата, ще ни даде истинска власт над живота; Христос ще проникне цялото наше съществуване, когато ще знаем да намерим отново Духовната Наука, и ние ще разберем как смъртта може да бъде едно отражение на живота. Усвоявайки духовните познания, ние не се отчуждаваме от живота, но в нашите съждения ще различаваме това, което е погрешно. Ние ще преследваме тогава нашия път, укрепнали чрез истински мисли, като работници, които не отстъпват пред живота, защото в контакт с идеите, които водят към духовния свят, те са добили сила.
към текста >>
Ето защо един
дух
овен смисъл на живота не ще ни направи да живеем като аскети, но напротив ще ни научи да познаваме истинския образ на нещата, ще ни даде истинска власт над живота; Христос ще проникне цялото наше съществуване, когато ще знаем да намерим отново
Дух
овната Наука, и ние ще разберем как смъртта може да бъде едно отражение на живота.
Хората са при месени в този живот. Духовната наука не ще направи да обеднее нито на йота този живот. Но разбирането, което обикновено хората си съставят за съществуванието, преди да го разберат чрез духа, е погрешно; трябва да се разбере илюзията на живота. Тази илюзия трябва да умре в нас. От семето на тази умряла илюзия ще се роди един по-висш живот.
Ето защо един духовен смисъл на живота не ще ни направи да живеем като аскети, но напротив ще ни научи да познаваме истинския образ на нещата, ще ни даде истинска власт над живота; Христос ще проникне цялото наше съществуване, когато ще знаем да намерим отново Духовната Наука, и ние ще разберем как смъртта може да бъде едно отражение на живота.
Усвоявайки духовните познания, ние не се отчуждаваме от живота, но в нашите съждения ще различаваме това, което е погрешно. Ние ще преследваме тогава нашия път, укрепнали чрез истински мисли, като работници, които не отстъпват пред живота, защото в контакт с идеите, които водят към духовния свят, те са добили сила.
към текста >>
Усвоявайки
дух
овните познания, ние не се отчуждаваме от живота, но в нашите съждения ще различаваме това, което е погрешно.
Духовната наука не ще направи да обеднее нито на йота този живот. Но разбирането, което обикновено хората си съставят за съществуванието, преди да го разберат чрез духа, е погрешно; трябва да се разбере илюзията на живота. Тази илюзия трябва да умре в нас. От семето на тази умряла илюзия ще се роди един по-висш живот. Ето защо един духовен смисъл на живота не ще ни направи да живеем като аскети, но напротив ще ни научи да познаваме истинския образ на нещата, ще ни даде истинска власт над живота; Христос ще проникне цялото наше съществуване, когато ще знаем да намерим отново Духовната Наука, и ние ще разберем как смъртта може да бъде едно отражение на живота.
Усвоявайки духовните познания, ние не се отчуждаваме от живота, но в нашите съждения ще различаваме това, което е погрешно.
Ние ще преследваме тогава нашия път, укрепнали чрез истински мисли, като работници, които не отстъпват пред живота, защото в контакт с идеите, които водят към духовния свят, те са добили сила.
към текста >>
Ние ще преследваме тогава нашия път, укрепнали чрез истински мисли, като работници, които не отстъпват пред живота, защото в контакт с идеите, които водят към
дух
овния свят, те са добили сила.
Но разбирането, което обикновено хората си съставят за съществуванието, преди да го разберат чрез духа, е погрешно; трябва да се разбере илюзията на живота. Тази илюзия трябва да умре в нас. От семето на тази умряла илюзия ще се роди един по-висш живот. Ето защо един духовен смисъл на живота не ще ни направи да живеем като аскети, но напротив ще ни научи да познаваме истинския образ на нещата, ще ни даде истинска власт над живота; Христос ще проникне цялото наше съществуване, когато ще знаем да намерим отново Духовната Наука, и ние ще разберем как смъртта може да бъде едно отражение на живота. Усвоявайки духовните познания, ние не се отчуждаваме от живота, но в нашите съждения ще различаваме това, което е погрешно.
Ние ще преследваме тогава нашия път, укрепнали чрез истински мисли, като работници, които не отстъпват пред живота, защото в контакт с идеите, които водят към духовния свят, те са добили сила.
към текста >>
Ако съм успял макар и малко да направя тези сказки плодотворни за Вашия живот, те ще допринесат да Ви покажат колкото и малко, че познанията на
дух
а проникват с една жива топлина чувството, мисълта, волята, труда.
Ако съм успял макар и малко да направя тези сказки плодотворни за Вашия живот, те ще допринесат да Ви покажат колкото и малко, че познанията на духа проникват с една жива топлина чувството, мисълта, волята, труда.
Светлината, която черпихме от тези антропософски истини, ще лъчезари върху Вашето съществуване. И когато този огън ще е станал достатъчно мощен, за да освети целия ви живот, целта, която си бях поставил чрез тези сказки, ще е била постигната.
към текста >>
3.
Изтокът в светлината на запад. Децата на Люцифер и братята Христови
GA_113 Изтокът в светлината на Запада
Децата на Люцифер и братята
Христов
и
Децата на Люцифер и братята Христови
към текста >>
4.
1. ПРЕДВАРИТЕЛНА ЗАБЕЛЕЖКА
GA_113 Изтокът в светлината на Запада
Който обгръща с поглед застъпената от мене антропософска
Дух
овна наука, може да знае, че начинът, по който аз се изразявам, когато търся формата на това изразяване единствено въз основа на импулси те на тази
Дух
овна наука, се различава от този употребяван в сказките.
Тези сказки аз държах през август 1909 година в Мюнхен. Те са свързани с представянето на драмата "Децата на Луцифер" от Едуард Шуре. Особено първата сказка е на годена в нейното устройство към това представяне.
Който обгръща с поглед застъпената от мене антропософска Духовна наука, може да знае, че начинът, по който аз се изразявам, когато търся формата на това изразяване единствено въз основа на импулси те на тази Духовна наука, се различава от този употребяван в сказките.
Но действителното духовно познание не трябва да бъде едностранчиво догматично. То може да прокара нишките към най-различните сродни възгледи, свързвайки ги помежду си. Това, което има да каже, то може да го каже от най-различни гледища и именно благодарение на това духовното познание смята, че може да действува плодотворно. Догматици от всички отсенки могат да се намерят в това противоречие. Но с това те само показват, че техните мисли са далече от самия живот.
към текста >>
Но действителното
дух
овно познание не трябва да бъде едностранчиво догматично.
Тези сказки аз държах през август 1909 година в Мюнхен. Те са свързани с представянето на драмата "Децата на Луцифер" от Едуард Шуре. Особено първата сказка е на годена в нейното устройство към това представяне. Който обгръща с поглед застъпената от мене антропософска Духовна наука, може да знае, че начинът, по който аз се изразявам, когато търся формата на това изразяване единствено въз основа на импулси те на тази Духовна наука, се различава от този употребяван в сказките.
Но действителното духовно познание не трябва да бъде едностранчиво догматично.
То може да прокара нишките към най-различните сродни възгледи, свързвайки ги помежду си. Това, което има да каже, то може да го каже от най-различни гледища и именно благодарение на това духовното познание смята, че може да действува плодотворно. Догматици от всички отсенки могат да се намерят в това противоречие. Но с това те само показват, че техните мисли са далече от самия живот. Заради тях и за да избегне техните противоречия Духовната наука не може да стане чужда на живота.
към текста >>
Това, което има да каже, то може да го каже от най-различни гледища и именно благодарение на това
дух
овното познание смята, че може да действува плодотворно.
Те са свързани с представянето на драмата "Децата на Луцифер" от Едуард Шуре. Особено първата сказка е на годена в нейното устройство към това представяне. Който обгръща с поглед застъпената от мене антропософска Духовна наука, може да знае, че начинът, по който аз се изразявам, когато търся формата на това изразяване единствено въз основа на импулси те на тази Духовна наука, се различава от този употребяван в сказките. Но действителното духовно познание не трябва да бъде едностранчиво догматично. То може да прокара нишките към най-различните сродни възгледи, свързвайки ги помежду си.
Това, което има да каже, то може да го каже от най-различни гледища и именно благодарение на това духовното познание смята, че може да действува плодотворно.
Догматици от всички отсенки могат да се намерят в това противоречие. Но с това те само показват, че техните мисли са далече от самия живот. Заради тях и за да избегне техните противоречия Духовната наука не може да стане чужда на живота.
към текста >>
Заради тях и за да избегне техните противоречия
Дух
овната наука не може да стане чужда на живота.
Но действителното духовно познание не трябва да бъде едностранчиво догматично. То може да прокара нишките към най-различните сродни възгледи, свързвайки ги помежду си. Това, което има да каже, то може да го каже от най-различни гледища и именно благодарение на това духовното познание смята, че може да действува плодотворно. Догматици от всички отсенки могат да се намерят в това противоречие. Но с това те само показват, че техните мисли са далече от самия живот.
Заради тях и за да избегне техните противоречия Духовната наука не може да стане чужда на живота.
към текста >>
5.
2. СКАЗКА ПЪРВА
GA_113 Изтокът в светлината на Запада
Който познава макар и малко историята на човечеството, ще знае също, без да прибягва много до помощта на Езотеризма, че думата и идеята "история" включва в себе си много, особено когато човек се старае да счита идеята за Историята не само като нещо, което трябва да бъде разглеждано, но което, както всички неща на
дух
овния живот, трябва да бъде изживяно.
Който познава макар и малко историята на човечеството, ще знае също, без да прибягва много до помощта на Езотеризма, че думата и идеята "история" включва в себе си много, особено когато човек се старае да счита идеята за Историята не само като нещо, което трябва да бъде разглеждано, но което, както всички неща на духовния живот, трябва да бъде изживяно.
Обаче във всички области животът изисква учение; а от своя страна учението изисква във всички области търпение. Думата търпение може да бъде преведена чрез една друга а това може да се приложи особено към нашия пример; тя може да бъде преведена с думата "да знаеш да чакаш". Ние се постарахме да приложим жизненото правило, което се съдържа в горепосочените думи, именно към това, което можахме да проведем вчера.
към текста >>
Нашето германско
дух
овно-научно течение навършва вече седемгодишна работа.
Нашето германско духовно-научно течение навършва вече седемгодишна работа.
Преди седем години аз държах една сказка пред малък кръг хора в Берлин, които вече бяха слушали цяла редица от сказки, изнесе ни от мене. Тази сказка беше изнесена като прибавка към един друг цикъл от сказки. От тогава изминаха вече седем, малко по-малко от седем години. Касаеше се тогава да се намери един преход на чувствата и духовните интереси, които произхождаха от един друг вид, макар и духовно-научно действие. Касаеше се следователно да се намери прехода към течението на Духовната наука.
към текста >>
Касаеше се тогава да се намери един преход на чувствата и
дух
овните интереси, които произхождаха от един друг вид, макар и
дух
овно-научно действие.
Нашето германско духовно-научно течение навършва вече седемгодишна работа. Преди седем години аз държах една сказка пред малък кръг хора в Берлин, които вече бяха слушали цяла редица от сказки, изнесе ни от мене. Тази сказка беше изнесена като прибавка към един друг цикъл от сказки. От тогава изминаха вече седем, малко по-малко от седем години.
Касаеше се тогава да се намери един преход на чувствата и духовните интереси, които произхождаха от един друг вид, макар и духовно-научно действие.
Касаеше се следователно да се намери прехода към течението на Духовната наука. И тогава беше налице възможността да се намери един добър преход. Сказката, за която споменавам, носеше заглавието "Децата на Луцифер". На тази сказка присъствуваше една публика, която възприемаше гледищата общо в литературно отношение. Изходната точка беше взета от творението, което вчера представихме, от драмата на Едуард Шуре "Децата на Луцифер".
към текста >>
Касаеше се следователно да се намери прехода към течението на
Дух
овната наука.
Нашето германско духовно-научно течение навършва вече седемгодишна работа. Преди седем години аз държах една сказка пред малък кръг хора в Берлин, които вече бяха слушали цяла редица от сказки, изнесе ни от мене. Тази сказка беше изнесена като прибавка към един друг цикъл от сказки. От тогава изминаха вече седем, малко по-малко от седем години. Касаеше се тогава да се намери един преход на чувствата и духовните интереси, които произхождаха от един друг вид, макар и духовно-научно действие.
Касаеше се следователно да се намери прехода към течението на Духовната наука.
И тогава беше налице възможността да се намери един добър преход. Сказката, за която споменавам, носеше заглавието "Децата на Луцифер". На тази сказка присъствуваше една публика, която възприемаше гледищата общо в литературно отношение. Изходната точка беше взета от творението, което вчера представихме, от драмата на Едуард Шуре "Децата на Луцифер". Следователно тогава ние започнахме да говорим върху драмата "Децата на Луцифер" и "тайно"* /*Употребата на думата "тайно" предизвика някои упреци срещу Антропософията.
към текста >>
Щом публикувам една "Тайна Наука", аз съвсем нямам намерението да държа тайно това, което тя казва/ тук думата "тайно" се разбира в смисъла, в който за тайното се говори в
Дух
овната наука тайно хранихме вече още тогава мисълта, че някога ще успеем да представим на сцената пред определен брой зрители това творение на модерния
дух
овен живот.
Тук имаме един от случаите, където тази дума се употребява по напълно понятен начин. Но това става и в друг случай. Никога това не се върши в смисъла на някаква глупава "потайност", както някои противници на Антропософията искат да накарат хората да вярват. Случи се даже, когато озаглавих една от моите книги "Тайна Наука" да се казва: не може да съществува никаква Тайна Наука. Това се разбира от само себе си по същия начин, както не може да има една природна, а една естествена наука.
Щом публикувам една "Тайна Наука", аз съвсем нямам намерението да държа тайно това, което тя казва/ тук думата "тайно" се разбира в смисъла, в който за тайното се говори в Духовната наука тайно хранихме вече още тогава мисълта, че някога ще успеем да представим на сцената пред определен брой зрители това творение на модерния духовен живот.
На основата на това стоеше мисълта, че духовният живот е едно велико единство и хармония и че човек има задължението да познае и да вземе под внимание сред духовния живот на дадена епоха най-прекрасните цветя. На основата стоеше мисълта, че съвременният духовен живот е в известно отношение един хаос. Но както от хаоса е произлязъл светът, така и в бъдеще ще може да се разцъфти един вид духовен Космос, духовна вселена само благодарение на това, че ще се потрудим да вземем от хаоса на съвременния духовен живот най-добрите цветя. На основата стоеше мисълта, че би било погрешно да се третира от тази гледна точка нещо друго освен именно произведение на изкуството, почерпено от пълния духовен живот на съвремието. Естествено в течение на столетия или да речем на хилядолетията бихме могли да намерим някое друго произведение на изкуството, да го модернизираме и да го представим пред публика; но всяка душа на епохата си има своята особеност; и онова, което самата душа на епохата е в състояние да създаде, когато е правилно, то именно трябва да говори на тази душа на епохата с най-голяма топлота и най-интимно.
към текста >>
На основата на това стоеше мисълта, че
дух
овният живот е едно велико единство и хармония и че човек има задължението да познае и да вземе под внимание сред
дух
овния живот на дадена епоха най-прекрасните цветя.
Но това става и в друг случай. Никога това не се върши в смисъла на някаква глупава "потайност", както някои противници на Антропософията искат да накарат хората да вярват. Случи се даже, когато озаглавих една от моите книги "Тайна Наука" да се казва: не може да съществува никаква Тайна Наука. Това се разбира от само себе си по същия начин, както не може да има една природна, а една естествена наука. Щом публикувам една "Тайна Наука", аз съвсем нямам намерението да държа тайно това, което тя казва/ тук думата "тайно" се разбира в смисъла, в който за тайното се говори в Духовната наука тайно хранихме вече още тогава мисълта, че някога ще успеем да представим на сцената пред определен брой зрители това творение на модерния духовен живот.
На основата на това стоеше мисълта, че духовният живот е едно велико единство и хармония и че човек има задължението да познае и да вземе под внимание сред духовния живот на дадена епоха най-прекрасните цветя.
На основата стоеше мисълта, че съвременният духовен живот е в известно отношение един хаос. Но както от хаоса е произлязъл светът, така и в бъдеще ще може да се разцъфти един вид духовен Космос, духовна вселена само благодарение на това, че ще се потрудим да вземем от хаоса на съвременния духовен живот най-добрите цветя. На основата стоеше мисълта, че би било погрешно да се третира от тази гледна точка нещо друго освен именно произведение на изкуството, почерпено от пълния духовен живот на съвремието. Естествено в течение на столетия или да речем на хилядолетията бихме могли да намерим някое друго произведение на изкуството, да го модернизираме и да го представим пред публика; но всяка душа на епохата си има своята особеност; и онова, което самата душа на епохата е в състояние да създаде, когато е правилно, то именно трябва да говори на тази душа на епохата с най-голяма топлота и най-интимно. Ако духовният живот трябва да принесе своите най-прекрасни цветя, неговата мисия трябва да бъде да дава на човека не само догми, да му проповядва не само учения, а в известно отношение да отваря очите.
към текста >>
На основата стоеше мисълта, че съвременният
дух
овен живот е в известно отношение един хаос.
Никога това не се върши в смисъла на някаква глупава "потайност", както някои противници на Антропософията искат да накарат хората да вярват. Случи се даже, когато озаглавих една от моите книги "Тайна Наука" да се казва: не може да съществува никаква Тайна Наука. Това се разбира от само себе си по същия начин, както не може да има една природна, а една естествена наука. Щом публикувам една "Тайна Наука", аз съвсем нямам намерението да държа тайно това, което тя казва/ тук думата "тайно" се разбира в смисъла, в който за тайното се говори в Духовната наука тайно хранихме вече още тогава мисълта, че някога ще успеем да представим на сцената пред определен брой зрители това творение на модерния духовен живот. На основата на това стоеше мисълта, че духовният живот е едно велико единство и хармония и че човек има задължението да познае и да вземе под внимание сред духовния живот на дадена епоха най-прекрасните цветя.
На основата стоеше мисълта, че съвременният духовен живот е в известно отношение един хаос.
Но както от хаоса е произлязъл светът, така и в бъдеще ще може да се разцъфти един вид духовен Космос, духовна вселена само благодарение на това, че ще се потрудим да вземем от хаоса на съвременния духовен живот най-добрите цветя. На основата стоеше мисълта, че би било погрешно да се третира от тази гледна точка нещо друго освен именно произведение на изкуството, почерпено от пълния духовен живот на съвремието. Естествено в течение на столетия или да речем на хилядолетията бихме могли да намерим някое друго произведение на изкуството, да го модернизираме и да го представим пред публика; но всяка душа на епохата си има своята особеност; и онова, което самата душа на епохата е в състояние да създаде, когато е правилно, то именно трябва да говори на тази душа на епохата с най-голяма топлота и най-интимно. Ако духовният живот трябва да принесе своите най-прекрасни цветя, неговата мисия трябва да бъде да дава на човека не само догми, да му проповядва не само учения, а в известно отношение да отваря очите. Общо взето не е трудно да се признае това, което вече си е извоювало значение в течение на столетия или може би и през десетилетията; обаче добилият своето значение тук духовен живот трябва да бъде нещо, което да събуди най-първичните, най-елементарните сили в човешката душа.
към текста >>
Но както от хаоса е произлязъл светът, така и в бъдеще ще може да се разцъфти един вид
дух
овен Космос,
дух
овна вселена само благодарение на това, че ще се потрудим да вземем от хаоса на съвременния
дух
овен живот най-добрите цветя.
Случи се даже, когато озаглавих една от моите книги "Тайна Наука" да се казва: не може да съществува никаква Тайна Наука. Това се разбира от само себе си по същия начин, както не може да има една природна, а една естествена наука. Щом публикувам една "Тайна Наука", аз съвсем нямам намерението да държа тайно това, което тя казва/ тук думата "тайно" се разбира в смисъла, в който за тайното се говори в Духовната наука тайно хранихме вече още тогава мисълта, че някога ще успеем да представим на сцената пред определен брой зрители това творение на модерния духовен живот. На основата на това стоеше мисълта, че духовният живот е едно велико единство и хармония и че човек има задължението да познае и да вземе под внимание сред духовния живот на дадена епоха най-прекрасните цветя. На основата стоеше мисълта, че съвременният духовен живот е в известно отношение един хаос.
Но както от хаоса е произлязъл светът, така и в бъдеще ще може да се разцъфти един вид духовен Космос, духовна вселена само благодарение на това, че ще се потрудим да вземем от хаоса на съвременния духовен живот най-добрите цветя.
На основата стоеше мисълта, че би било погрешно да се третира от тази гледна точка нещо друго освен именно произведение на изкуството, почерпено от пълния духовен живот на съвремието. Естествено в течение на столетия или да речем на хилядолетията бихме могли да намерим някое друго произведение на изкуството, да го модернизираме и да го представим пред публика; но всяка душа на епохата си има своята особеност; и онова, което самата душа на епохата е в състояние да създаде, когато е правилно, то именно трябва да говори на тази душа на епохата с най-голяма топлота и най-интимно. Ако духовният живот трябва да принесе своите най-прекрасни цветя, неговата мисия трябва да бъде да дава на човека не само догми, да му проповядва не само учения, а в известно отношение да отваря очите. Общо взето не е трудно да се признае това, което вече си е извоювало значение в течение на столетия или може би и през десетилетията; обаче добилият своето значение тук духовен живот трябва да бъде нещо, което да събуди най-първичните, най-елементарните сили в човешката душа. А към най-елементарните сили в човешката душа принадлежи възбуждането на открития поглед за всичко онова, което слънцето на духа дава в съвременната духовна култура Нашето Движение би искало да бъде едно движение, което да отваря очите на нашите съвременници.
към текста >>
На основата стоеше мисълта, че би било погрешно да се третира от тази гледна точка нещо друго освен именно произведение на изкуството, почерпено от пълния
дух
овен живот на съвремието.
Това се разбира от само себе си по същия начин, както не може да има една природна, а една естествена наука. Щом публикувам една "Тайна Наука", аз съвсем нямам намерението да държа тайно това, което тя казва/ тук думата "тайно" се разбира в смисъла, в който за тайното се говори в Духовната наука тайно хранихме вече още тогава мисълта, че някога ще успеем да представим на сцената пред определен брой зрители това творение на модерния духовен живот. На основата на това стоеше мисълта, че духовният живот е едно велико единство и хармония и че човек има задължението да познае и да вземе под внимание сред духовния живот на дадена епоха най-прекрасните цветя. На основата стоеше мисълта, че съвременният духовен живот е в известно отношение един хаос. Но както от хаоса е произлязъл светът, така и в бъдеще ще може да се разцъфти един вид духовен Космос, духовна вселена само благодарение на това, че ще се потрудим да вземем от хаоса на съвременния духовен живот най-добрите цветя.
На основата стоеше мисълта, че би било погрешно да се третира от тази гледна точка нещо друго освен именно произведение на изкуството, почерпено от пълния духовен живот на съвремието.
Естествено в течение на столетия или да речем на хилядолетията бихме могли да намерим някое друго произведение на изкуството, да го модернизираме и да го представим пред публика; но всяка душа на епохата си има своята особеност; и онова, което самата душа на епохата е в състояние да създаде, когато е правилно, то именно трябва да говори на тази душа на епохата с най-голяма топлота и най-интимно. Ако духовният живот трябва да принесе своите най-прекрасни цветя, неговата мисия трябва да бъде да дава на човека не само догми, да му проповядва не само учения, а в известно отношение да отваря очите. Общо взето не е трудно да се признае това, което вече си е извоювало значение в течение на столетия или може би и през десетилетията; обаче добилият своето значение тук духовен живот трябва да бъде нещо, което да събуди най-първичните, най-елементарните сили в човешката душа. А към най-елементарните сили в човешката душа принадлежи възбуждането на открития поглед за всичко онова, което слънцето на духа дава в съвременната духовна култура Нашето Движение би искало да бъде едно движение, което да отваря очите на нашите съвременници.
към текста >>
Ако
дух
овният живот трябва да принесе своите най-прекрасни цветя, неговата мисия трябва да бъде да дава на човека не само догми, да му проповядва не само учения, а в известно отношение да отваря очите.
На основата на това стоеше мисълта, че духовният живот е едно велико единство и хармония и че човек има задължението да познае и да вземе под внимание сред духовния живот на дадена епоха най-прекрасните цветя. На основата стоеше мисълта, че съвременният духовен живот е в известно отношение един хаос. Но както от хаоса е произлязъл светът, така и в бъдеще ще може да се разцъфти един вид духовен Космос, духовна вселена само благодарение на това, че ще се потрудим да вземем от хаоса на съвременния духовен живот най-добрите цветя. На основата стоеше мисълта, че би било погрешно да се третира от тази гледна точка нещо друго освен именно произведение на изкуството, почерпено от пълния духовен живот на съвремието. Естествено в течение на столетия или да речем на хилядолетията бихме могли да намерим някое друго произведение на изкуството, да го модернизираме и да го представим пред публика; но всяка душа на епохата си има своята особеност; и онова, което самата душа на епохата е в състояние да създаде, когато е правилно, то именно трябва да говори на тази душа на епохата с най-голяма топлота и най-интимно.
Ако духовният живот трябва да принесе своите най-прекрасни цветя, неговата мисия трябва да бъде да дава на човека не само догми, да му проповядва не само учения, а в известно отношение да отваря очите.
Общо взето не е трудно да се признае това, което вече си е извоювало значение в течение на столетия или може би и през десетилетията; обаче добилият своето значение тук духовен живот трябва да бъде нещо, което да събуди най-първичните, най-елементарните сили в човешката душа. А към най-елементарните сили в човешката душа принадлежи възбуждането на открития поглед за всичко онова, което слънцето на духа дава в съвременната духовна култура Нашето Движение би искало да бъде едно движение, което да отваря очите на нашите съвременници.
към текста >>
Общо взето не е трудно да се признае това, което вече си е извоювало значение в течение на столетия или може би и през десетилетията; обаче добилият своето значение тук
дух
овен живот трябва да бъде нещо, което да събуди най-първичните, най-елементарните сили в човешката душа.
На основата стоеше мисълта, че съвременният духовен живот е в известно отношение един хаос. Но както от хаоса е произлязъл светът, така и в бъдеще ще може да се разцъфти един вид духовен Космос, духовна вселена само благодарение на това, че ще се потрудим да вземем от хаоса на съвременния духовен живот най-добрите цветя. На основата стоеше мисълта, че би било погрешно да се третира от тази гледна точка нещо друго освен именно произведение на изкуството, почерпено от пълния духовен живот на съвремието. Естествено в течение на столетия или да речем на хилядолетията бихме могли да намерим някое друго произведение на изкуството, да го модернизираме и да го представим пред публика; но всяка душа на епохата си има своята особеност; и онова, което самата душа на епохата е в състояние да създаде, когато е правилно, то именно трябва да говори на тази душа на епохата с най-голяма топлота и най-интимно. Ако духовният живот трябва да принесе своите най-прекрасни цветя, неговата мисия трябва да бъде да дава на човека не само догми, да му проповядва не само учения, а в известно отношение да отваря очите.
Общо взето не е трудно да се признае това, което вече си е извоювало значение в течение на столетия или може би и през десетилетията; обаче добилият своето значение тук духовен живот трябва да бъде нещо, което да събуди най-първичните, най-елементарните сили в човешката душа.
А към най-елементарните сили в човешката душа принадлежи възбуждането на открития поглед за всичко онова, което слънцето на духа дава в съвременната духовна култура Нашето Движение би искало да бъде едно движение, което да отваря очите на нашите съвременници.
към текста >>
А към най-елементарните сили в човешката душа принадлежи възбуждането на открития поглед за всичко онова, което слънцето на
дух
а дава в съвременната
дух
овна култура Нашето Движение би искало да бъде едно движение, което да отваря очите на нашите съвременници.
Но както от хаоса е произлязъл светът, така и в бъдеще ще може да се разцъфти един вид духовен Космос, духовна вселена само благодарение на това, че ще се потрудим да вземем от хаоса на съвременния духовен живот най-добрите цветя. На основата стоеше мисълта, че би било погрешно да се третира от тази гледна точка нещо друго освен именно произведение на изкуството, почерпено от пълния духовен живот на съвремието. Естествено в течение на столетия или да речем на хилядолетията бихме могли да намерим някое друго произведение на изкуството, да го модернизираме и да го представим пред публика; но всяка душа на епохата си има своята особеност; и онова, което самата душа на епохата е в състояние да създаде, когато е правилно, то именно трябва да говори на тази душа на епохата с най-голяма топлота и най-интимно. Ако духовният живот трябва да принесе своите най-прекрасни цветя, неговата мисия трябва да бъде да дава на човека не само догми, да му проповядва не само учения, а в известно отношение да отваря очите. Общо взето не е трудно да се признае това, което вече си е извоювало значение в течение на столетия или може би и през десетилетията; обаче добилият своето значение тук духовен живот трябва да бъде нещо, което да събуди най-първичните, най-елементарните сили в човешката душа.
А към най-елементарните сили в човешката душа принадлежи възбуждането на открития поглед за всичко онова, което слънцето на духа дава в съвременната духовна култура Нашето Движение би искало да бъде едно движение, което да отваря очите на нашите съвременници.
към текста >>
Колко много пречки имаше тогава, които не позволяваха да пристъпим веднага към изпълнението на появилия се в мисълта ни план за едно сценично въплъщение на това
дух
овно творение!
Но когато обгърнем, когато схванем идеята и понятието на Историята живо, към нея принадлежи, както вече отбелязахме, и нещо друго: търпение или умение да чакаме. Прибързаността, нетърпението, пречи на развитието на това, което трябва да узрее като плод в живота; и би било съвсем неразумно преди седем години да мислим за нещо повече освен това леко загатване за онова, което трябваше да се осъществи по-късно.
Колко много пречки имаше тогава, които не позволяваха да пристъпим веднага към изпълнението на появилия се в мисълта ни план за едно сценично въплъщение на това духовно творение!
Нужно е само да приведа един факт и ще разберете, какво пречеше тогава да пристъпим към представянето на драмата. Онзи, който се взира в духовния живот, знае, че там царуват определени велики духовни закони. Това беше и едно от онези велики изречения, които вчера можахте да чуете от самата драма: духовният живот си има своите закони, които трябва да се зачитат, които не могат да се нарушават безнаказано. И един от най-великите закони на духовния живот, незачитането на който особено при едно такова движение, каквото е нашето, ще си отмъщава винаги много тежко, е този, който ни се предначертава там, където висшите духовни Същества ни показват нагледно, как самите те работят действувайки в природата.
към текста >>
Онзи, който се взира в
дух
овния живот, знае, че там царуват определени велики
дух
овни закони.
Но когато обгърнем, когато схванем идеята и понятието на Историята живо, към нея принадлежи, както вече отбелязахме, и нещо друго: търпение или умение да чакаме. Прибързаността, нетърпението, пречи на развитието на това, което трябва да узрее като плод в живота; и би било съвсем неразумно преди седем години да мислим за нещо повече освен това леко загатване за онова, което трябваше да се осъществи по-късно. Колко много пречки имаше тогава, които не позволяваха да пристъпим веднага към изпълнението на появилия се в мисълта ни план за едно сценично въплъщение на това духовно творение! Нужно е само да приведа един факт и ще разберете, какво пречеше тогава да пристъпим към представянето на драмата.
Онзи, който се взира в духовния живот, знае, че там царуват определени велики духовни закони.
Това беше и едно от онези велики изречения, които вчера можахте да чуете от самата драма: духовният живот си има своите закони, които трябва да се зачитат, които не могат да се нарушават безнаказано. И един от най-великите закони на духовния живот, незачитането на който особено при едно такова движение, каквото е нашето, ще си отмъщава винаги много тежко, е този, който ни се предначертава там, където висшите духовни Същества ни показват нагледно, как самите те работят действувайки в природата.
към текста >>
Това беше и едно от онези велики изречения, които вчера можахте да чуете от самата драма:
дух
овният живот си има своите закони, които трябва да се зачитат, които не могат да се нарушават безнаказано.
Но когато обгърнем, когато схванем идеята и понятието на Историята живо, към нея принадлежи, както вече отбелязахме, и нещо друго: търпение или умение да чакаме. Прибързаността, нетърпението, пречи на развитието на това, което трябва да узрее като плод в живота; и би било съвсем неразумно преди седем години да мислим за нещо повече освен това леко загатване за онова, което трябваше да се осъществи по-късно. Колко много пречки имаше тогава, които не позволяваха да пристъпим веднага към изпълнението на появилия се в мисълта ни план за едно сценично въплъщение на това духовно творение! Нужно е само да приведа един факт и ще разберете, какво пречеше тогава да пристъпим към представянето на драмата. Онзи, който се взира в духовния живот, знае, че там царуват определени велики духовни закони.
Това беше и едно от онези велики изречения, които вчера можахте да чуете от самата драма: духовният живот си има своите закони, които трябва да се зачитат, които не могат да се нарушават безнаказано.
И един от най-великите закони на духовния живот, незачитането на който особено при едно такова движение, каквото е нашето, ще си отмъщава винаги много тежко, е този, който ни се предначертава там, където висшите духовни Същества ни показват нагледно, как самите те работят действувайки в природата.
към текста >>
И един от най-великите закони на
дух
овния живот, незачитането на който особено при едно такова движение, каквото е нашето, ще си отмъщава винаги много тежко, е този, който ни се предначертава там, където висшите
дух
овни Същества ни показват нагледно, как самите те работят действувайки в природата.
Прибързаността, нетърпението, пречи на развитието на това, което трябва да узрее като плод в живота; и би било съвсем неразумно преди седем години да мислим за нещо повече освен това леко загатване за онова, което трябваше да се осъществи по-късно. Колко много пречки имаше тогава, които не позволяваха да пристъпим веднага към изпълнението на появилия се в мисълта ни план за едно сценично въплъщение на това духовно творение! Нужно е само да приведа един факт и ще разберете, какво пречеше тогава да пристъпим към представянето на драмата. Онзи, който се взира в духовния живот, знае, че там царуват определени велики духовни закони. Това беше и едно от онези велики изречения, които вчера можахте да чуете от самата драма: духовният живот си има своите закони, които трябва да се зачитат, които не могат да се нарушават безнаказано.
И един от най-великите закони на духовния живот, незачитането на който особено при едно такова движение, каквото е нашето, ще си отмъщава винаги много тежко, е този, който ни се предначертава там, където висшите духовни Същества ни показват нагледно, как самите те работят действувайки в природата.
към текста >>
Единствено чрез съблюдаването на този закон в
дух
овния живот успява в този
дух
овен живот и това, което трябва да успее, защото
дух
овете, които стоят на основата на природата никога не се тревожат за несполуките.
Погледнете само, как тези Същества работят в природата; обърнете внимание на това, как природата твори и вие ще видите, че в природата винаги съществува възможността, от създаденото да се получат безброй несполуки. Погледнете морето с неговите безброй зародиши, които са положени в него, и обърнете внимание, колко много от тези зародиши дават живи същества! Запитайте се, дали творящите същества на природата си задават някога въпроса: трябва ли да тъжим за несполуките, които имаме, когато създаваме толкова много зародиши и виждаме, че плодовете на нашето творение загиват пред очите ни?
Единствено чрез съблюдаването на този закон в духовния живот успява в този духовен живот и това, което трябва да успее, защото духовете, които стоят на основата на природата никога не се тревожат за несполуките.
Единствено по тази причина успява делото, което трябва да се върши в природата, т.е. в произведението на висшия духовен живот. Успехът като такъв не е никаква мярка за правотата и истината на едно мероприятие. Това трябва да бъде един закон на Духовната наука.
към текста >>
в произведението на висшия
дух
овен живот.
Погледнете само, как тези Същества работят в природата; обърнете внимание на това, как природата твори и вие ще видите, че в природата винаги съществува възможността, от създаденото да се получат безброй несполуки. Погледнете морето с неговите безброй зародиши, които са положени в него, и обърнете внимание, колко много от тези зародиши дават живи същества! Запитайте се, дали творящите същества на природата си задават някога въпроса: трябва ли да тъжим за несполуките, които имаме, когато създаваме толкова много зародиши и виждаме, че плодовете на нашето творение загиват пред очите ни? Единствено чрез съблюдаването на този закон в духовния живот успява в този духовен живот и това, което трябва да успее, защото духовете, които стоят на основата на природата никога не се тревожат за несполуките. Единствено по тази причина успява делото, което трябва да се върши в природата, т.е.
в произведението на висшия духовен живот.
Успехът като такъв не е никаква мярка за правотата и истината на едно мероприятие. Това трябва да бъде един закон на Духовната наука.
към текста >>
Това трябва да бъде един закон на
Дух
овната наука.
Запитайте се, дали творящите същества на природата си задават някога въпроса: трябва ли да тъжим за несполуките, които имаме, когато създаваме толкова много зародиши и виждаме, че плодовете на нашето творение загиват пред очите ни? Единствено чрез съблюдаването на този закон в духовния живот успява в този духовен живот и това, което трябва да успее, защото духовете, които стоят на основата на природата никога не се тревожат за несполуките. Единствено по тази причина успява делото, което трябва да се върши в природата, т.е. в произведението на висшия духовен живот. Успехът като такъв не е никаква мярка за правотата и истината на едно мероприятие.
Това трябва да бъде един закон на Духовната наука.
към текста >>
Но този е великият закон на действието в
дух
овния свят, че загиналите кълнове се превръщат и изпитват възкресение.
Бяха се събрали над шестстотин приятели, за да чуят вчера "Децата на Луцифер". Колцина между тези слушатели бяха слушали онази сказка, първото семе за нашата работа? Само една единствена дама се намираше между тях, между вчерашните слушатели, която беше слушала тогава онази сказка и която преди това не беше между нашите редове. За тогавашните условия сказката не беше лошо посетена. Всички останали, които бяха слушали сказката, не се присъединят към нашето движение.
Но този е великият закон на действието в духовния свят, че загиналите кълнове се превръщат и изпитват възкресение.
И ние можем да видим този закон потвърден именно с нашият случай. Виждате, че не е неправилно да свързваме словото и идеята на събитието с думата търпение и умение да чакаме. Да умеем да чакаме до като настъпят онези условия, които дават възможност да извлечем от лоното на времето онова, което сме оставили да узрее. Всяка човешка работа не е в състояние да направи нищо, без същевременно наред с нея да върви търпението и умението да се чака, без узряването, да играе определена роля.
към текста >>
там, където трепти един общ
дух
овен живот в душите по един общ начин.
Главното са слушателите и зрителите. И главното е, че през душите и през сърцата на слушателите преминава един общ живот, който прави тези сърца способни не само да чувствуват онези тайнствени течения, които излизат от творението, но да ги чувствуват общо, във вътрешна хармония. Сред нашето движение ние говорим за основаването на една ядка на човечеството, в която да живее Любовта и братството между хората, като за първия наш принцип. О, тази Любов и това Братство между хората е едно нежно, макар и много важно растение. И то цъфти само там, където душите съзвучат в хармония; т.е.
там, където трепти един общ духовен живот в душите по един общ начин.
Това имах ме именно вчера. Нашето движение трябва да бъде един инструмент да укрепи нашите души по този начин и същевременно да ги разтвори така, щото заедно да оставим да се влее в нас нещо духовно, което трябва да се влее. Един общ полъх трябва да минава през душите. Тогава между хората ще може да зрее плодът на Братството, плодът на духовната хармония.
към текста >>
Нашето движение трябва да бъде един инструмент да укрепи нашите души по този начин и същевременно да ги разтвори така, щото заедно да оставим да се влее в нас нещо
дух
овно, което трябва да се влее.
Сред нашето движение ние говорим за основаването на една ядка на човечеството, в която да живее Любовта и братството между хората, като за първия наш принцип. О, тази Любов и това Братство между хората е едно нежно, макар и много важно растение. И то цъфти само там, където душите съзвучат в хармония; т.е. там, където трепти един общ духовен живот в душите по един общ начин. Това имах ме именно вчера.
Нашето движение трябва да бъде един инструмент да укрепи нашите души по този начин и същевременно да ги разтвори така, щото заедно да оставим да се влее в нас нещо духовно, което трябва да се влее.
Един общ полъх трябва да минава през душите. Тогава между хората ще може да зрее плодът на Братството, плодът на духовната хармония.
към текста >>
Тогава между хората ще може да зрее плодът на Братството, плодът на
дух
овната хармония.
И то цъфти само там, където душите съзвучат в хармония; т.е. там, където трепти един общ духовен живот в душите по един общ начин. Това имах ме именно вчера. Нашето движение трябва да бъде един инструмент да укрепи нашите души по този начин и същевременно да ги разтвори така, щото заедно да оставим да се влее в нас нещо духовно, което трябва да се влее. Един общ полъх трябва да минава през душите.
Тогава между хората ще може да зрее плодът на Братството, плодът на духовната хармония.
към текста >>
А сега свържете с това, което вчера бе представено пред Вас, едно друго театрално представление и се запитайте, дали е възможно в хаоса на нашия
дух
овен живот от сцената да се разлее надолу едно общо чувство и да намери отзвук в сърцата на хората.
А сега свържете с това, което вчера бе представено пред Вас, едно друго театрално представление и се запитайте, дали е възможно в хаоса на нашия духовен живот от сцената да се разлее надолу едно общо чувство и да намери отзвук в сърцата на хората.
Това е истинско произведение на изкуството, което се отразява в нашите сърца. Когато творението на изкуството е излязло от душата на поета, то върви след това по своя път; и това, което се съдържа в него, се изпълнява напълно, когато то намери отзвук в толкова и толкова сърца и души; и едва там се явява второто главно нещо, за което се касае.
към текста >>
Но когато тези отделни примери действуват по-нататък, кога то те се съблюдават, те ще проникнат навън не само в нашия
дух
овен живот, а в целия наш съвременен живот и ще се изпълнят.
Тези думи бяха казани само за да се обърне вниманието на това, как нашето движение може да стане един инструмент в културата на човечеството. В нашата епоха хората никога не се събират заедно в едно общество на хармония и любов и съгласие, ако хармонията, любовта и съгласието останат само на думи. Има само едно нещо, което може да даде почвата, върху която трябва да узрее първият наш принцип за всеобщо Братство и всеобща Любов: това е задружната работа. Това, което изказах с тези думи, може винаги да бъде само осъществено в отделни примери.
Но когато тези отделни примери действуват по-нататък, кога то те се съблюдават, те ще проникнат навън не само в нашия духовен живот, а в целия наш съвременен живот и ще се изпълнят.
В човешката работа наистина ще се влее човешки дух, а с това и човешкият прогрес. И Духовната наука ще се окаже, че е най-практичното нещо, което може да съществува в живота като фермент. Ако само и се даде възможност, тя може да проникне и да оживотвори всеки клон на нашия живот по най-практичен начин. Общо взето нашето съвремие е вече узряло в смисъла, че във всяка една област ни показва необходимостта от намесата на духовно-научните истини. Навсякъде ние виждаме, че нашето съвремие изисква от нас: духовното познание трябва да проникне в нашия живот, да се влее в нашия живот.
към текста >>
В човешката работа наистина ще се влее човешки
дух
, а с това и човешкият прогрес.
Тези думи бяха казани само за да се обърне вниманието на това, как нашето движение може да стане един инструмент в културата на човечеството. В нашата епоха хората никога не се събират заедно в едно общество на хармония и любов и съгласие, ако хармонията, любовта и съгласието останат само на думи. Има само едно нещо, което може да даде почвата, върху която трябва да узрее първият наш принцип за всеобщо Братство и всеобща Любов: това е задружната работа. Това, което изказах с тези думи, може винаги да бъде само осъществено в отделни примери. Но когато тези отделни примери действуват по-нататък, кога то те се съблюдават, те ще проникнат навън не само в нашия духовен живот, а в целия наш съвременен живот и ще се изпълнят.
В човешката работа наистина ще се влее човешки дух, а с това и човешкият прогрес.
И Духовната наука ще се окаже, че е най-практичното нещо, което може да съществува в живота като фермент. Ако само и се даде възможност, тя може да проникне и да оживотвори всеки клон на нашия живот по най-практичен начин. Общо взето нашето съвремие е вече узряло в смисъла, че във всяка една област ни показва необходимостта от намесата на духовно-научните истини. Навсякъде ние виждаме, че нашето съвремие изисква от нас: духовното познание трябва да проникне в нашия живот, да се влее в нашия живот. Обаче разбирането на човечеството накуцва само бавно след човешките нужди.
към текста >>
И
Дух
овната наука ще се окаже, че е най-практичното нещо, което може да съществува в живота като фермент.
В нашата епоха хората никога не се събират заедно в едно общество на хармония и любов и съгласие, ако хармонията, любовта и съгласието останат само на думи. Има само едно нещо, което може да даде почвата, върху която трябва да узрее първият наш принцип за всеобщо Братство и всеобща Любов: това е задружната работа. Това, което изказах с тези думи, може винаги да бъде само осъществено в отделни примери. Но когато тези отделни примери действуват по-нататък, кога то те се съблюдават, те ще проникнат навън не само в нашия духовен живот, а в целия наш съвременен живот и ще се изпълнят. В човешката работа наистина ще се влее човешки дух, а с това и човешкият прогрес.
И Духовната наука ще се окаже, че е най-практичното нещо, което може да съществува в живота като фермент.
Ако само и се даде възможност, тя може да проникне и да оживотвори всеки клон на нашия живот по най-практичен начин. Общо взето нашето съвремие е вече узряло в смисъла, че във всяка една област ни показва необходимостта от намесата на духовно-научните истини. Навсякъде ние виждаме, че нашето съвремие изисква от нас: духовното познание трябва да проникне в нашия живот, да се влее в нашия живот. Обаче разбирането на човечеството накуцва само бавно след човешките нужди. Ето защо още дълго време нашата работа може да бъде само работа на пионери, работа за бъдещето.
към текста >>
Общо взето нашето съвремие е вече узряло в смисъла, че във всяка една област ни показва необходимостта от намесата на
дух
овно-научните истини.
Това, което изказах с тези думи, може винаги да бъде само осъществено в отделни примери. Но когато тези отделни примери действуват по-нататък, кога то те се съблюдават, те ще проникнат навън не само в нашия духовен живот, а в целия наш съвременен живот и ще се изпълнят. В човешката работа наистина ще се влее човешки дух, а с това и човешкият прогрес. И Духовната наука ще се окаже, че е най-практичното нещо, което може да съществува в живота като фермент. Ако само и се даде възможност, тя може да проникне и да оживотвори всеки клон на нашия живот по най-практичен начин.
Общо взето нашето съвремие е вече узряло в смисъла, че във всяка една област ни показва необходимостта от намесата на духовно-научните истини.
Навсякъде ние виждаме, че нашето съвремие изисква от нас: духовното познание трябва да проникне в нашия живот, да се влее в нашия живот. Обаче разбирането на човечеството накуцва само бавно след човешките нужди. Ето защо още дълго време нашата работа може да бъде само работа на пионери, работа за бъдещето.
към текста >>
Навсякъде ние виждаме, че нашето съвремие изисква от нас:
дух
овното познание трябва да проникне в нашия живот, да се влее в нашия живот.
Но когато тези отделни примери действуват по-нататък, кога то те се съблюдават, те ще проникнат навън не само в нашия духовен живот, а в целия наш съвременен живот и ще се изпълнят. В човешката работа наистина ще се влее човешки дух, а с това и човешкият прогрес. И Духовната наука ще се окаже, че е най-практичното нещо, което може да съществува в живота като фермент. Ако само и се даде възможност, тя може да проникне и да оживотвори всеки клон на нашия живот по най-практичен начин. Общо взето нашето съвремие е вече узряло в смисъла, че във всяка една област ни показва необходимостта от намесата на духовно-научните истини.
Навсякъде ние виждаме, че нашето съвремие изисква от нас: духовното познание трябва да проникне в нашия живот, да се влее в нашия живот.
Обаче разбирането на човечеството накуцва само бавно след човешките нужди. Ето защо още дълго време нашата работа може да бъде само работа на пионери, работа за бъдещето.
към текста >>
Кой не би могъл да види, че светът на съвременния
дух
овен и културен живот ни затваря много пъти своите врати, че не иска да ни приеме и когато идваме с нашата практика, казва: останете там, където сте, вие мечтатели, вие сънувате за всевъзможни
дух
овни светове, за един
дух
, който съвсем не съществува.
Ще има и такива области на човешкия живот, които днес презират тази работа като най-хаотично мечтателство, като най-лошокачествена фантастичност. Тази работа ще бъде желана, тя ще бъде желана от места, където днес съвсем не се очаква това, където днес и се посочва вратата като на едно съновидение. Но нашето движение предварително ще върши своята работа. То съвсем не е до такава степен непрактично, че да не разбира нашето съвремие. То иска да бъде практично, да упражнява практиката там, където действително се касае да се хванат нещата по отделно със всеки пръст.
Кой не би могъл да види, че светът на съвременния духовен и културен живот ни затваря много пъти своите врати, че не иска да ни приеме и когато идваме с нашата практика, казва: останете там, където сте, вие мечтатели, вие сънувате за всевъзможни духовни светове, за един дух, който съвсем не съществува.
Ние не се нуждаем от вашата практика! Кой би могъл да бъде толкова пристрастен, да не вижда ясно това? Не е ли естествено да се направи първо опит да бъдем практични там, където действува светът на илюзията, върху почва, която е само илюзия на света? Когато сме достатъчно на ясно върху това, че даваме по един правилен начин в света на илюзията един образ на действителния свят, тогава чрез този свят на илюзията, на прекрасната илюзия, на художествената илюзия, ние можем да получим първата подбуда от онзи свят, чрез който боговете несъмнено ни говорят. Понеже чрез изкуството, когато то се схваща в истинския смисъл, ни говорят наистина боговете, чрез изкуството ние най-сигурно ще намерим вратата, за да проникнем постепенно с нашата практика в така наречените практически клонове на живота.
към текста >>
Това, което в нашия смисъл предхождаше представлението, може с пълно право да се нарече работа в смисъла на първия принцип на
Дух
овната наука, принципа на съгласие и на братство, може да се нарече една задружна работа, едно задружно действие.
Когато сме достатъчно на ясно върху това, че даваме по един правилен начин в света на илюзията един образ на действителния свят, тогава чрез този свят на илюзията, на прекрасната илюзия, на художествената илюзия, ние можем да получим първата подбуда от онзи свят, чрез който боговете несъмнено ни говорят. Понеже чрез изкуството, когато то се схваща в истинския смисъл, ни говорят наистина боговете, чрез изкуството ние най-сигурно ще намерим вратата, за да проникнем постепенно с нашата практика в така наречените практически клонове на живота. Работата е почвата, върху която може да се разцъфти първият наш принцип: братско съжителство, братско за дружно действие. Ако се работи в посочения смисъл, тогава може да се провери в най-прекрасния смисъл, дали между хората е възможно да се развива съгласие, хармония и братство. Това, което се явява тогава пред очите като картина, както във вчерашното представление, се предхожда от някои други неща; и когато то е завършено, понякога зрителят не си съставя истинския образ за това, което го е предхождало.
Това, което в нашия смисъл предхождаше представлението, може с пълно право да се нарече работа в смисъла на първия принцип на Духовната наука, принципа на съгласие и на братство, може да се нарече една задружна работа, едно задружно действие.
към текста >>
С това стигам до онази точка, където трябва да кажа няколко особени думи, защото това е свързано с истинския
дух
овен живот.
Това, което плуваше пред погледа ни при подготвителната работа, беше свободата на човешката душа в единство с действието, в хармония с действието. Може би не всичко може да се постигне наведнаж; но това, което плуваше пред нашия поглед, беше, че ние бихме могли да създадем едно единство, без някой да се нуждае да се включи в една машинария, където се чува командната дума и след това се върши това или онова. Най-малко това плуваше пред погледа ни като идея, че всеки един от участвуващите в работата имаше чувството, че застъпва своята работа, върши своята работа.
С това стигам до онази точка, където трябва да кажа няколко особени думи, защото това е свързано с истинския духовен живот.
Трябва да кажа тези думи не толкова за да говоря върху този пример на духовната работа, а да говоря именно върху него като пример за това, което може да бъде принцип, ръководна нишка и идея на едно духовно съжителство. За нас стана явно, че е възможно да развържем онези сили в човешката душа, които могат да бъдат развързани, когато през сърцата, през душата преминава една духовна идея и когато душите са достатъчно узрели, щото всеки един от участвуващите в работата да се чувствува на своето място. С най-дълбоко задоволство трябва да кажем, че онези членове на нашето движение, които съдействуваха за да осъществим това представление, работиха за нашето дело не само с преданост казвам това с пълно съзнание но преди всичко с най-вътрешно разбиране за това дело. И благодарение на това ние успяхме да включим в едно цяло не само изпълнителите на отделните образи на драмата, цяло, което вчера бе показано пред Вас, но бяхме също в състояние да създадем едно цяло и чрез работата на нашите членове живописци, работа също изпълнена не само с преданост, но и с разбиране. Би било невъзможно да Ви изтъкна в подробности всичко, което беше необходимо като работа от страна на този или онзи член.
към текста >>
Трябва да кажа тези думи не толкова за да говоря върху този пример на
дух
овната работа, а да говоря именно върху него като пример за това, което може да бъде принцип, ръководна нишка и идея на едно
дух
овно съжителство.
Това, което плуваше пред погледа ни при подготвителната работа, беше свободата на човешката душа в единство с действието, в хармония с действието. Може би не всичко може да се постигне наведнаж; но това, което плуваше пред нашия поглед, беше, че ние бихме могли да създадем едно единство, без някой да се нуждае да се включи в една машинария, където се чува командната дума и след това се върши това или онова. Най-малко това плуваше пред погледа ни като идея, че всеки един от участвуващите в работата имаше чувството, че застъпва своята работа, върши своята работа. С това стигам до онази точка, където трябва да кажа няколко особени думи, защото това е свързано с истинския духовен живот.
Трябва да кажа тези думи не толкова за да говоря върху този пример на духовната работа, а да говоря именно върху него като пример за това, което може да бъде принцип, ръководна нишка и идея на едно духовно съжителство.
За нас стана явно, че е възможно да развържем онези сили в човешката душа, които могат да бъдат развързани, когато през сърцата, през душата преминава една духовна идея и когато душите са достатъчно узрели, щото всеки един от участвуващите в работата да се чувствува на своето място. С най-дълбоко задоволство трябва да кажем, че онези членове на нашето движение, които съдействуваха за да осъществим това представление, работиха за нашето дело не само с преданост казвам това с пълно съзнание но преди всичко с най-вътрешно разбиране за това дело. И благодарение на това ние успяхме да включим в едно цяло не само изпълнителите на отделните образи на драмата, цяло, което вчера бе показано пред Вас, но бяхме също в състояние да създадем едно цяло и чрез работата на нашите членове живописци, работа също изпълнена не само с преданост, но и с разбиране. Би било невъзможно да Ви изтъкна в подробности всичко, което беше необходимо като работа от страна на този или онзи член. Но когато от първия до последния костюм трябва да се получи едно цяло, трябва да се получи нещо, което не само така да се каже изразява отделно това, което се проявява чрез отделния изпълнител, но което дава една обща картина, тогава е необходимо и тази част на работата да бъде одушевена от една обща идея.
към текста >>
За нас стана явно, че е възможно да развържем онези сили в човешката душа, които могат да бъдат развързани, когато през сърцата, през душата преминава една
дух
овна идея и когато душите са достатъчно узрели, щото всеки един от участвуващите в работата да се чувствува на своето място.
Това, което плуваше пред погледа ни при подготвителната работа, беше свободата на човешката душа в единство с действието, в хармония с действието. Може би не всичко може да се постигне наведнаж; но това, което плуваше пред нашия поглед, беше, че ние бихме могли да създадем едно единство, без някой да се нуждае да се включи в една машинария, където се чува командната дума и след това се върши това или онова. Най-малко това плуваше пред погледа ни като идея, че всеки един от участвуващите в работата имаше чувството, че застъпва своята работа, върши своята работа. С това стигам до онази точка, където трябва да кажа няколко особени думи, защото това е свързано с истинския духовен живот. Трябва да кажа тези думи не толкова за да говоря върху този пример на духовната работа, а да говоря именно върху него като пример за това, което може да бъде принцип, ръководна нишка и идея на едно духовно съжителство.
За нас стана явно, че е възможно да развържем онези сили в човешката душа, които могат да бъдат развързани, когато през сърцата, през душата преминава една духовна идея и когато душите са достатъчно узрели, щото всеки един от участвуващите в работата да се чувствува на своето място.
С най-дълбоко задоволство трябва да кажем, че онези членове на нашето движение, които съдействуваха за да осъществим това представление, работиха за нашето дело не само с преданост казвам това с пълно съзнание но преди всичко с най-вътрешно разбиране за това дело. И благодарение на това ние успяхме да включим в едно цяло не само изпълнителите на отделните образи на драмата, цяло, което вчера бе показано пред Вас, но бяхме също в състояние да създадем едно цяло и чрез работата на нашите членове живописци, работа също изпълнена не само с преданост, но и с разбиране. Би било невъзможно да Ви изтъкна в подробности всичко, което беше необходимо като работа от страна на този или онзи член. Но когато от първия до последния костюм трябва да се получи едно цяло, трябва да се получи нещо, което не само така да се каже изразява отделно това, което се проявява чрез отделния изпълнител, но което дава една обща картина, тогава е необходимо и тази част на работата да бъде одушевена от една обща идея. И със задоволство трябва да кажа, че този наш уважаем член, който се нагърби с неимоверно тежката работа да изработи нашите костюми в смисъла на цялостното представление, че този наш член свърши своята работа с най-дълбоко разбиране.
към текста >>
Така щото, ако ми позволите да изразя едно лично чувство, вчера аз действително изпитах в дълбочината на душата си голяма благодарност към онези, към всички онези, които съдействуваха с такова пълно разбиране и работа, всеки един на своето място, благодарност, която бих искал и днес да изкажа към всеки един от тях, благодарност, която има и една друга страна, онази страна, която прави чувството на благодарност да бъде отправено отново към всеобщия извор на нашия
дух
овен живот, от който произхожда всичко, което ние хората въобще можем да направим.
И благодарение на това ние успяхме да включим в едно цяло не само изпълнителите на отделните образи на драмата, цяло, което вчера бе показано пред Вас, но бяхме също в състояние да създадем едно цяло и чрез работата на нашите членове живописци, работа също изпълнена не само с преданост, но и с разбиране. Би било невъзможно да Ви изтъкна в подробности всичко, което беше необходимо като работа от страна на този или онзи член. Но когато от първия до последния костюм трябва да се получи едно цяло, трябва да се получи нещо, което не само така да се каже изразява отделно това, което се проявява чрез отделния изпълнител, но което дава една обща картина, тогава е необходимо и тази част на работата да бъде одушевена от една обща идея. И със задоволство трябва да кажа, че този наш уважаем член, който се нагърби с неимоверно тежката работа да изработи нашите костюми в смисъла на цялостното представление, че този наш член свърши своята работа с най-дълбоко разбиране. С пълно съзнание казвам, че бе проявена, извънредна гениалност в начина, как отделните неща бяха съчетани в цялото.
Така щото, ако ми позволите да изразя едно лично чувство, вчера аз действително изпитах в дълбочината на душата си голяма благодарност към онези, към всички онези, които съдействуваха с такова пълно разбиране и работа, всеки един на своето място, благодарност, която бих искал и днес да изкажа към всеки един от тях, благодарност, която има и една друга страна, онази страна, която прави чувството на благодарност да бъде отправено отново към всеобщия извор на нашия духовен живот, от който произхожда всичко, което ние хората въобще можем да направим.
И само защото този духовен живот беше деен, ние можахме да направим този слаб опит да представим на сцената такова едно произведение на изкуството. Но при това ние можахме да съберем опитности и изживявания. Онзи, който даде своя принос в определен сектор на нашата работа, можа да изпита радост, че духовният живот е в известно отношение една побеждаваща сила. Това вдъхва увереност, вдъхва твърда вяра в бъдещето на нашето движение. Може би ние трябва да почерпим вярата във величието, вярата във всеобхватността на нашето движение обгръщайки с поглед отделните работи.
към текста >>
И само защото този
дух
овен живот беше деен, ние можахме да направим този слаб опит да представим на сцената такова едно произведение на изкуството.
Би било невъзможно да Ви изтъкна в подробности всичко, което беше необходимо като работа от страна на този или онзи член. Но когато от първия до последния костюм трябва да се получи едно цяло, трябва да се получи нещо, което не само така да се каже изразява отделно това, което се проявява чрез отделния изпълнител, но което дава една обща картина, тогава е необходимо и тази част на работата да бъде одушевена от една обща идея. И със задоволство трябва да кажа, че този наш уважаем член, който се нагърби с неимоверно тежката работа да изработи нашите костюми в смисъла на цялостното представление, че този наш член свърши своята работа с най-дълбоко разбиране. С пълно съзнание казвам, че бе проявена, извънредна гениалност в начина, как отделните неща бяха съчетани в цялото. Така щото, ако ми позволите да изразя едно лично чувство, вчера аз действително изпитах в дълбочината на душата си голяма благодарност към онези, към всички онези, които съдействуваха с такова пълно разбиране и работа, всеки един на своето място, благодарност, която бих искал и днес да изкажа към всеки един от тях, благодарност, която има и една друга страна, онази страна, която прави чувството на благодарност да бъде отправено отново към всеобщия извор на нашия духовен живот, от който произхожда всичко, което ние хората въобще можем да направим.
И само защото този духовен живот беше деен, ние можахме да направим този слаб опит да представим на сцената такова едно произведение на изкуството.
Но при това ние можахме да съберем опитности и изживявания. Онзи, който даде своя принос в определен сектор на нашата работа, можа да изпита радост, че духовният живот е в известно отношение една побеждаваща сила. Това вдъхва увереност, вдъхва твърда вяра в бъдещето на нашето движение. Може би ние трябва да почерпим вярата във величието, вярата във всеобхватността на нашето движение обгръщайки с поглед отделните работи. Например радостно беше до най-висока степен, как през последните десет дни духовната сила на творението на изкуството, което представихме, действуваше не само върху нас, които съдействуваха за неговото изнасяне, които участвувахме в неговото представяне, но действуваше и върху работниците, които работеха в театъра с чук и клещи, как до последния работник на театъра те съдействуваха за осъществяване на представлението с най-голяма радост.
към текста >>
Онзи, който даде своя принос в определен сектор на нашата работа, можа да изпита радост, че
дух
овният живот е в известно отношение една побеждаваща сила.
И със задоволство трябва да кажа, че този наш уважаем член, който се нагърби с неимоверно тежката работа да изработи нашите костюми в смисъла на цялостното представление, че този наш член свърши своята работа с най-дълбоко разбиране. С пълно съзнание казвам, че бе проявена, извънредна гениалност в начина, как отделните неща бяха съчетани в цялото. Така щото, ако ми позволите да изразя едно лично чувство, вчера аз действително изпитах в дълбочината на душата си голяма благодарност към онези, към всички онези, които съдействуваха с такова пълно разбиране и работа, всеки един на своето място, благодарност, която бих искал и днес да изкажа към всеки един от тях, благодарност, която има и една друга страна, онази страна, която прави чувството на благодарност да бъде отправено отново към всеобщия извор на нашия духовен живот, от който произхожда всичко, което ние хората въобще можем да направим. И само защото този духовен живот беше деен, ние можахме да направим този слаб опит да представим на сцената такова едно произведение на изкуството. Но при това ние можахме да съберем опитности и изживявания.
Онзи, който даде своя принос в определен сектор на нашата работа, можа да изпита радост, че духовният живот е в известно отношение една побеждаваща сила.
Това вдъхва увереност, вдъхва твърда вяра в бъдещето на нашето движение. Може би ние трябва да почерпим вярата във величието, вярата във всеобхватността на нашето движение обгръщайки с поглед отделните работи. Например радостно беше до най-висока степен, как през последните десет дни духовната сила на творението на изкуството, което представихме, действуваше не само върху нас, които съдействуваха за неговото изнасяне, които участвувахме в неговото представяне, но действуваше и върху работниците, които работеха в театъра с чук и клещи, как до последния работник на театъра те съдействуваха за осъществяване на представлението с най-голяма радост. Това е нещо, което също принадлежи на произведението на изкуството, когато погледът се разширява от тясно ограничените рамки до там, където произведението на изкуството трябва да действува чрез своя духовен живот и чрез своята духовна сила, като едно слънце върху целия културен живот. Това дава сила и дава смелост Но това ни открива също погледа към социалната мисия на Духовната наука.
към текста >>
Например радостно беше до най-висока степен, как през последните десет дни
дух
овната сила на творението на изкуството, което представихме, действуваше не само върху нас, които съдействуваха за неговото изнасяне, които участвувахме в неговото представяне, но действуваше и върху работниците, които работеха в театъра с чук и клещи, как до последния работник на театъра те съдействуваха за осъществяване на представлението с най-голяма радост.
И само защото този духовен живот беше деен, ние можахме да направим този слаб опит да представим на сцената такова едно произведение на изкуството. Но при това ние можахме да съберем опитности и изживявания. Онзи, който даде своя принос в определен сектор на нашата работа, можа да изпита радост, че духовният живот е в известно отношение една побеждаваща сила. Това вдъхва увереност, вдъхва твърда вяра в бъдещето на нашето движение. Може би ние трябва да почерпим вярата във величието, вярата във всеобхватността на нашето движение обгръщайки с поглед отделните работи.
Например радостно беше до най-висока степен, как през последните десет дни духовната сила на творението на изкуството, което представихме, действуваше не само върху нас, които съдействуваха за неговото изнасяне, които участвувахме в неговото представяне, но действуваше и върху работниците, които работеха в театъра с чук и клещи, как до последния работник на театъра те съдействуваха за осъществяване на представлението с най-голяма радост.
Това е нещо, което също принадлежи на произведението на изкуството, когато погледът се разширява от тясно ограничените рамки до там, където произведението на изкуството трябва да действува чрез своя духовен живот и чрез своята духовна сила, като едно слънце върху целия културен живот. Това дава сила и дава смелост Но това ни открива също погледа към социалната мисия на Духовната наука. Да, Духовната наука има една социална мисия, тя има една мисия за цялостната култура на човечеството и за цялостното благо на човечеството. О, днес има много души, които вярват, че в нашия разединен живот може да дойде отново благо и спасение за хората само чрез материални средства и материални мероприятия, които са изгубили вяра и доверие в побеждаващата сила на духовността. Обаче практиката ни учи, че духът има сила да развърже в душата тайни радости, тайна и пълна с отдаденост радост; тя ни учи, че ако винаги и постоянно сме в състояние да предложим на нашето съвремие хляба на духовния живот, ще бъдат налице човешките души, които с пълен копнеж ще искат да ядат този хляб.
към текста >>
Това е нещо, което също принадлежи на произведението на изкуството, когато погледът се разширява от тясно ограничените рамки до там, където произведението на изкуството трябва да действува чрез своя
дух
овен живот и чрез своята
дух
овна сила, като едно слънце върху целия културен живот.
Но при това ние можахме да съберем опитности и изживявания. Онзи, който даде своя принос в определен сектор на нашата работа, можа да изпита радост, че духовният живот е в известно отношение една побеждаваща сила. Това вдъхва увереност, вдъхва твърда вяра в бъдещето на нашето движение. Може би ние трябва да почерпим вярата във величието, вярата във всеобхватността на нашето движение обгръщайки с поглед отделните работи. Например радостно беше до най-висока степен, как през последните десет дни духовната сила на творението на изкуството, което представихме, действуваше не само върху нас, които съдействуваха за неговото изнасяне, които участвувахме в неговото представяне, но действуваше и върху работниците, които работеха в театъра с чук и клещи, как до последния работник на театъра те съдействуваха за осъществяване на представлението с най-голяма радост.
Това е нещо, което също принадлежи на произведението на изкуството, когато погледът се разширява от тясно ограничените рамки до там, където произведението на изкуството трябва да действува чрез своя духовен живот и чрез своята духовна сила, като едно слънце върху целия културен живот.
Това дава сила и дава смелост Но това ни открива също погледа към социалната мисия на Духовната наука. Да, Духовната наука има една социална мисия, тя има една мисия за цялостната култура на човечеството и за цялостното благо на човечеството. О, днес има много души, които вярват, че в нашия разединен живот може да дойде отново благо и спасение за хората само чрез материални средства и материални мероприятия, които са изгубили вяра и доверие в побеждаващата сила на духовността. Обаче практиката ни учи, че духът има сила да развърже в душата тайни радости, тайна и пълна с отдаденост радост; тя ни учи, че ако винаги и постоянно сме в състояние да предложим на нашето съвремие хляба на духовния живот, ще бъдат налице човешките души, които с пълен копнеж ще искат да ядат този хляб. Такъв един обзор, който може да бъде направен в течение на десет дни, такъв един обзор може да бъде много поучителен.
към текста >>
Това дава сила и дава смелост Но това ни открива също погледа към социалната мисия на
Дух
овната наука.
Онзи, който даде своя принос в определен сектор на нашата работа, можа да изпита радост, че духовният живот е в известно отношение една побеждаваща сила. Това вдъхва увереност, вдъхва твърда вяра в бъдещето на нашето движение. Може би ние трябва да почерпим вярата във величието, вярата във всеобхватността на нашето движение обгръщайки с поглед отделните работи. Например радостно беше до най-висока степен, как през последните десет дни духовната сила на творението на изкуството, което представихме, действуваше не само върху нас, които съдействуваха за неговото изнасяне, които участвувахме в неговото представяне, но действуваше и върху работниците, които работеха в театъра с чук и клещи, как до последния работник на театъра те съдействуваха за осъществяване на представлението с най-голяма радост. Това е нещо, което също принадлежи на произведението на изкуството, когато погледът се разширява от тясно ограничените рамки до там, където произведението на изкуството трябва да действува чрез своя духовен живот и чрез своята духовна сила, като едно слънце върху целия културен живот.
Това дава сила и дава смелост Но това ни открива също погледа към социалната мисия на Духовната наука.
Да, Духовната наука има една социална мисия, тя има една мисия за цялостната култура на човечеството и за цялостното благо на човечеството. О, днес има много души, които вярват, че в нашия разединен живот може да дойде отново благо и спасение за хората само чрез материални средства и материални мероприятия, които са изгубили вяра и доверие в побеждаващата сила на духовността. Обаче практиката ни учи, че духът има сила да развърже в душата тайни радости, тайна и пълна с отдаденост радост; тя ни учи, че ако винаги и постоянно сме в състояние да предложим на нашето съвремие хляба на духовния живот, ще бъдат налице човешките души, които с пълен копнеж ще искат да ядат този хляб. Такъв един обзор, който може да бъде направен в течение на десет дни, такъв един обзор може да бъде много поучителен. Той може да ни вдъхне вярата в това, което искаме като последователи на Духовната наука; и той може да ни даде смелостта безспирно да работим по-нататък за делото, което сме си поставили като цел.
към текста >>
Да,
Дух
овната наука има една социална мисия, тя има една мисия за цялостната култура на човечеството и за цялостното благо на човечеството.
Това вдъхва увереност, вдъхва твърда вяра в бъдещето на нашето движение. Може би ние трябва да почерпим вярата във величието, вярата във всеобхватността на нашето движение обгръщайки с поглед отделните работи. Например радостно беше до най-висока степен, как през последните десет дни духовната сила на творението на изкуството, което представихме, действуваше не само върху нас, които съдействуваха за неговото изнасяне, които участвувахме в неговото представяне, но действуваше и върху работниците, които работеха в театъра с чук и клещи, как до последния работник на театъра те съдействуваха за осъществяване на представлението с най-голяма радост. Това е нещо, което също принадлежи на произведението на изкуството, когато погледът се разширява от тясно ограничените рамки до там, където произведението на изкуството трябва да действува чрез своя духовен живот и чрез своята духовна сила, като едно слънце върху целия културен живот. Това дава сила и дава смелост Но това ни открива също погледа към социалната мисия на Духовната наука.
Да, Духовната наука има една социална мисия, тя има една мисия за цялостната култура на човечеството и за цялостното благо на човечеството.
О, днес има много души, които вярват, че в нашия разединен живот може да дойде отново благо и спасение за хората само чрез материални средства и материални мероприятия, които са изгубили вяра и доверие в побеждаващата сила на духовността. Обаче практиката ни учи, че духът има сила да развърже в душата тайни радости, тайна и пълна с отдаденост радост; тя ни учи, че ако винаги и постоянно сме в състояние да предложим на нашето съвремие хляба на духовния живот, ще бъдат налице човешките души, които с пълен копнеж ще искат да ядат този хляб. Такъв един обзор, който може да бъде направен в течение на десет дни, такъв един обзор може да бъде много поучителен. Той може да ни вдъхне вярата в това, което искаме като последователи на Духовната наука; и той може да ни даде смелостта безспирно да работим по-нататък за делото, което сме си поставили като цел. Последователят на Духовната наука трябва да има открит поглед за живота, за да се учи от живота.
към текста >>
О, днес има много души, които вярват, че в нашия разединен живот може да дойде отново благо и спасение за хората само чрез материални средства и материални мероприятия, които са изгубили вяра и доверие в побеждаващата сила на
дух
овността.
Може би ние трябва да почерпим вярата във величието, вярата във всеобхватността на нашето движение обгръщайки с поглед отделните работи. Например радостно беше до най-висока степен, как през последните десет дни духовната сила на творението на изкуството, което представихме, действуваше не само върху нас, които съдействуваха за неговото изнасяне, които участвувахме в неговото представяне, но действуваше и върху работниците, които работеха в театъра с чук и клещи, как до последния работник на театъра те съдействуваха за осъществяване на представлението с най-голяма радост. Това е нещо, което също принадлежи на произведението на изкуството, когато погледът се разширява от тясно ограничените рамки до там, където произведението на изкуството трябва да действува чрез своя духовен живот и чрез своята духовна сила, като едно слънце върху целия културен живот. Това дава сила и дава смелост Но това ни открива също погледа към социалната мисия на Духовната наука. Да, Духовната наука има една социална мисия, тя има една мисия за цялостната култура на човечеството и за цялостното благо на човечеството.
О, днес има много души, които вярват, че в нашия разединен живот може да дойде отново благо и спасение за хората само чрез материални средства и материални мероприятия, които са изгубили вяра и доверие в побеждаващата сила на духовността.
Обаче практиката ни учи, че духът има сила да развърже в душата тайни радости, тайна и пълна с отдаденост радост; тя ни учи, че ако винаги и постоянно сме в състояние да предложим на нашето съвремие хляба на духовния живот, ще бъдат налице човешките души, които с пълен копнеж ще искат да ядат този хляб. Такъв един обзор, който може да бъде направен в течение на десет дни, такъв един обзор може да бъде много поучителен. Той може да ни вдъхне вярата в това, което искаме като последователи на Духовната наука; и той може да ни даде смелостта безспирно да работим по-нататък за делото, което сме си поставили като цел. Последователят на Духовната наука трябва да има открит поглед за живота, за да се учи от живота. Защото само благодарение на това, че на всяка крачка в нашия живот поглеждаме назад като учащи се, ние можем да прогресираме.
към текста >>
Обаче практиката ни учи, че
дух
ът има сила да развърже в душата тайни радости, тайна и пълна с отдаденост радост; тя ни учи, че ако винаги и постоянно сме в състояние да предложим на нашето съвремие хляба на
дух
овния живот, ще бъдат налице човешките души, които с пълен копнеж ще искат да ядат този хляб.
Например радостно беше до най-висока степен, как през последните десет дни духовната сила на творението на изкуството, което представихме, действуваше не само върху нас, които съдействуваха за неговото изнасяне, които участвувахме в неговото представяне, но действуваше и върху работниците, които работеха в театъра с чук и клещи, как до последния работник на театъра те съдействуваха за осъществяване на представлението с най-голяма радост. Това е нещо, което също принадлежи на произведението на изкуството, когато погледът се разширява от тясно ограничените рамки до там, където произведението на изкуството трябва да действува чрез своя духовен живот и чрез своята духовна сила, като едно слънце върху целия културен живот. Това дава сила и дава смелост Но това ни открива също погледа към социалната мисия на Духовната наука. Да, Духовната наука има една социална мисия, тя има една мисия за цялостната култура на човечеството и за цялостното благо на човечеството. О, днес има много души, които вярват, че в нашия разединен живот може да дойде отново благо и спасение за хората само чрез материални средства и материални мероприятия, които са изгубили вяра и доверие в побеждаващата сила на духовността.
Обаче практиката ни учи, че духът има сила да развърже в душата тайни радости, тайна и пълна с отдаденост радост; тя ни учи, че ако винаги и постоянно сме в състояние да предложим на нашето съвремие хляба на духовния живот, ще бъдат налице човешките души, които с пълен копнеж ще искат да ядат този хляб.
Такъв един обзор, който може да бъде направен в течение на десет дни, такъв един обзор може да бъде много поучителен. Той може да ни вдъхне вярата в това, което искаме като последователи на Духовната наука; и той може да ни даде смелостта безспирно да работим по-нататък за делото, което сме си поставили като цел. Последователят на Духовната наука трябва да има открит поглед за живота, за да се учи от живота. Защото само благодарение на това, че на всяка крачка в нашия живот поглеждаме назад като учащи се, ние можем да прогресираме. Както можахме да чакаме седем години за този идеал, така ще можем да чакаме и за други, за много други неща, които трябва да се осъществят чрез нашето Движение, докато те узреят в лоното на времето.
към текста >>
Той може да ни вдъхне вярата в това, което искаме като последователи на
Дух
овната наука; и той може да ни даде смелостта безспирно да работим по-нататък за делото, което сме си поставили като цел.
Това дава сила и дава смелост Но това ни открива също погледа към социалната мисия на Духовната наука. Да, Духовната наука има една социална мисия, тя има една мисия за цялостната култура на човечеството и за цялостното благо на човечеството. О, днес има много души, които вярват, че в нашия разединен живот може да дойде отново благо и спасение за хората само чрез материални средства и материални мероприятия, които са изгубили вяра и доверие в побеждаващата сила на духовността. Обаче практиката ни учи, че духът има сила да развърже в душата тайни радости, тайна и пълна с отдаденост радост; тя ни учи, че ако винаги и постоянно сме в състояние да предложим на нашето съвремие хляба на духовния живот, ще бъдат налице човешките души, които с пълен копнеж ще искат да ядат този хляб. Такъв един обзор, който може да бъде направен в течение на десет дни, такъв един обзор може да бъде много поучителен.
Той може да ни вдъхне вярата в това, което искаме като последователи на Духовната наука; и той може да ни даде смелостта безспирно да работим по-нататък за делото, което сме си поставили като цел.
Последователят на Духовната наука трябва да има открит поглед за живота, за да се учи от живота. Защото само благодарение на това, че на всяка крачка в нашия живот поглеждаме назад като учащи се, ние можем да прогресираме. Както можахме да чакаме седем години за този идеал, така ще можем да чакаме и за други, за много други неща, които трябва да се осъществят чрез нашето Движение, докато те узреят в лоното на времето. Ние ще можем да чакаме с вяра. Защото когато разбираме Духовната наука в смисъла на настоящето, когато разбираме правилно Духовна наука, тогава имам е централната точка на това, което се нарича вяра в най-висшия смисъл; ние сме поставили винаги тази централна точка пред лицето си: поставили сме винаги една здрава точка пред нашия поглед, пред нашето лице, която вчера застана срещу нас чрез символа на кръста.
към текста >>
Последователят на
Дух
овната наука трябва да има открит поглед за живота, за да се учи от живота.
Да, Духовната наука има една социална мисия, тя има една мисия за цялостната култура на човечеството и за цялостното благо на човечеството. О, днес има много души, които вярват, че в нашия разединен живот може да дойде отново благо и спасение за хората само чрез материални средства и материални мероприятия, които са изгубили вяра и доверие в побеждаващата сила на духовността. Обаче практиката ни учи, че духът има сила да развърже в душата тайни радости, тайна и пълна с отдаденост радост; тя ни учи, че ако винаги и постоянно сме в състояние да предложим на нашето съвремие хляба на духовния живот, ще бъдат налице човешките души, които с пълен копнеж ще искат да ядат този хляб. Такъв един обзор, който може да бъде направен в течение на десет дни, такъв един обзор може да бъде много поучителен. Той може да ни вдъхне вярата в това, което искаме като последователи на Духовната наука; и той може да ни даде смелостта безспирно да работим по-нататък за делото, което сме си поставили като цел.
Последователят на Духовната наука трябва да има открит поглед за живота, за да се учи от живота.
Защото само благодарение на това, че на всяка крачка в нашия живот поглеждаме назад като учащи се, ние можем да прогресираме. Както можахме да чакаме седем години за този идеал, така ще можем да чакаме и за други, за много други неща, които трябва да се осъществят чрез нашето Движение, докато те узреят в лоното на времето. Ние ще можем да чакаме с вяра. Защото когато разбираме Духовната наука в смисъла на настоящето, когато разбираме правилно Духовна наука, тогава имам е централната точка на това, което се нарича вяра в най-висшия смисъл; ние сме поставили винаги тази централна точка пред лицето си: поставили сме винаги една здрава точка пред нашия поглед, пред нашето лице, която вчера застана срещу нас чрез символа на кръста. Ние знаем, що значи кръстът на човешката душа.
към текста >>
Защото когато разбираме
Дух
овната наука в смисъла на настоящето, когато разбираме правилно
Дух
овна наука, тогава имам е централната точка на това, което се нарича вяра в най-висшия смисъл; ние сме поставили винаги тази централна точка пред лицето си: поставили сме винаги една здрава точка пред нашия поглед, пред нашето лице, която вчера застана срещу нас чрез символа на кръста.
Той може да ни вдъхне вярата в това, което искаме като последователи на Духовната наука; и той може да ни даде смелостта безспирно да работим по-нататък за делото, което сме си поставили като цел. Последователят на Духовната наука трябва да има открит поглед за живота, за да се учи от живота. Защото само благодарение на това, че на всяка крачка в нашия живот поглеждаме назад като учащи се, ние можем да прогресираме. Както можахме да чакаме седем години за този идеал, така ще можем да чакаме и за други, за много други неща, които трябва да се осъществят чрез нашето Движение, докато те узреят в лоното на времето. Ние ще можем да чакаме с вяра.
Защото когато разбираме Духовната наука в смисъла на настоящето, когато разбираме правилно Духовна наука, тогава имам е централната точка на това, което се нарича вяра в най-висшия смисъл; ние сме поставили винаги тази централна точка пред лицето си: поставили сме винаги една здрава точка пред нашия поглед, пред нашето лице, която вчера застана срещу нас чрез символа на кръста.
Ние знаем, що значи кръстът на човешката душа. И в течение на годините се постарахме да считаме това, което се вливаше в нас, като един дар на духовните светове. Постарахме да направим от това съдържание на Духовната наука един инструмент, за да разберем все по-добре и по-добре тази централна точка на прогреса на човечеството, да разберем Христа и кръста. Когато познаем действителността на Христовия Принцип, тогава разбираме, че този Христов Принцип е една Сила, една жива Сила, която отначало на нашето летоброене е свързана с живота на хората на Земята, откакто този Христов Принцип се свързва с един човек в тялото на Исуса от Назарет. От тогава той е при нас хората, действува между нас и ние можем да станем участници в това действие, когато се постараем да използуваме всички онези средства, с които разполага ме, за да разберем този Христов Принцип; да го разберем така, че да направим от него живот на нашата собствена душа.
към текста >>
И в течение на годините се постарахме да считаме това, което се вливаше в нас, като един дар на
дух
овните светове.
Защото само благодарение на това, че на всяка крачка в нашия живот поглеждаме назад като учащи се, ние можем да прогресираме. Както можахме да чакаме седем години за този идеал, така ще можем да чакаме и за други, за много други неща, които трябва да се осъществят чрез нашето Движение, докато те узреят в лоното на времето. Ние ще можем да чакаме с вяра. Защото когато разбираме Духовната наука в смисъла на настоящето, когато разбираме правилно Духовна наука, тогава имам е централната точка на това, което се нарича вяра в най-висшия смисъл; ние сме поставили винаги тази централна точка пред лицето си: поставили сме винаги една здрава точка пред нашия поглед, пред нашето лице, която вчера застана срещу нас чрез символа на кръста. Ние знаем, що значи кръстът на човешката душа.
И в течение на годините се постарахме да считаме това, което се вливаше в нас, като един дар на духовните светове.
Постарахме да направим от това съдържание на Духовната наука един инструмент, за да разберем все по-добре и по-добре тази централна точка на прогреса на човечеството, да разберем Христа и кръста. Когато познаем действителността на Христовия Принцип, тогава разбираме, че този Христов Принцип е една Сила, една жива Сила, която отначало на нашето летоброене е свързана с живота на хората на Земята, откакто този Христов Принцип се свързва с един човек в тялото на Исуса от Назарет. От тогава той е при нас хората, действува между нас и ние можем да станем участници в това действие, когато се постараем да използуваме всички онези средства, с които разполага ме, за да разберем този Христов Принцип; да го разберем така, че да направим от него живот на нашата собствена душа. Но тогава, когато разберем така този Христов Принцип, че да знаем, той е в човечеството, той е тук, че можем да отидем при него, можем да черпим живата вода от този извор, тогава ние имаме онази вяра, която може да чака, може да чака за всичко, което трябва да узрее в лоното на времето, което трябва да узрее, когато имаме търпение. От преходното, сред което можем да обхванем Христовия Принцип, за нас ще узрее непреходното, вечното, безсмъртното.
към текста >>
Постарахме да направим от това съдържание на
Дух
овната наука един инструмент, за да разберем все по-добре и по-добре тази централна точка на прогреса на човечеството, да разберем Христа и кръста.
Както можахме да чакаме седем години за този идеал, така ще можем да чакаме и за други, за много други неща, които трябва да се осъществят чрез нашето Движение, докато те узреят в лоното на времето. Ние ще можем да чакаме с вяра. Защото когато разбираме Духовната наука в смисъла на настоящето, когато разбираме правилно Духовна наука, тогава имам е централната точка на това, което се нарича вяра в най-висшия смисъл; ние сме поставили винаги тази централна точка пред лицето си: поставили сме винаги една здрава точка пред нашия поглед, пред нашето лице, която вчера застана срещу нас чрез символа на кръста. Ние знаем, що значи кръстът на човешката душа. И в течение на годините се постарахме да считаме това, което се вливаше в нас, като един дар на духовните светове.
Постарахме да направим от това съдържание на Духовната наука един инструмент, за да разберем все по-добре и по-добре тази централна точка на прогреса на човечеството, да разберем Христа и кръста.
Когато познаем действителността на Христовия Принцип, тогава разбираме, че този Христов Принцип е една Сила, една жива Сила, която отначало на нашето летоброене е свързана с живота на хората на Земята, откакто този Христов Принцип се свързва с един човек в тялото на Исуса от Назарет. От тогава той е при нас хората, действува между нас и ние можем да станем участници в това действие, когато се постараем да използуваме всички онези средства, с които разполага ме, за да разберем този Христов Принцип; да го разберем така, че да направим от него живот на нашата собствена душа. Но тогава, когато разберем така този Христов Принцип, че да знаем, той е в човечеството, той е тук, че можем да отидем при него, можем да черпим живата вода от този извор, тогава ние имаме онази вяра, която може да чака, може да чака за всичко, което трябва да узрее в лоното на времето, което трябва да узрее, когато имаме търпение. От преходното, сред което можем да обхванем Христовия Принцип, за нас ще узрее непреходното, вечното, безсмъртното. От лоното на времето за нас човеците ще се роди това, което е над времето.
към текста >>
Когато познаем действителността на
Христов
ия Принцип, тогава разбираме, че този
Христов
Принцип е една Сила, една жива Сила, която отначало на нашето летоброене е свързана с живота на хората на Земята, откакто този
Христов
Принцип се свързва с един човек в тялото на Исуса от Назарет.
Ние ще можем да чакаме с вяра. Защото когато разбираме Духовната наука в смисъла на настоящето, когато разбираме правилно Духовна наука, тогава имам е централната точка на това, което се нарича вяра в най-висшия смисъл; ние сме поставили винаги тази централна точка пред лицето си: поставили сме винаги една здрава точка пред нашия поглед, пред нашето лице, която вчера застана срещу нас чрез символа на кръста. Ние знаем, що значи кръстът на човешката душа. И в течение на годините се постарахме да считаме това, което се вливаше в нас, като един дар на духовните светове. Постарахме да направим от това съдържание на Духовната наука един инструмент, за да разберем все по-добре и по-добре тази централна точка на прогреса на човечеството, да разберем Христа и кръста.
Когато познаем действителността на Христовия Принцип, тогава разбираме, че този Христов Принцип е една Сила, една жива Сила, която отначало на нашето летоброене е свързана с живота на хората на Земята, откакто този Христов Принцип се свързва с един човек в тялото на Исуса от Назарет.
От тогава той е при нас хората, действува между нас и ние можем да станем участници в това действие, когато се постараем да използуваме всички онези средства, с които разполага ме, за да разберем този Христов Принцип; да го разберем така, че да направим от него живот на нашата собствена душа. Но тогава, когато разберем така този Христов Принцип, че да знаем, той е в човечеството, той е тук, че можем да отидем при него, можем да черпим живата вода от този извор, тогава ние имаме онази вяра, която може да чака, може да чака за всичко, което трябва да узрее в лоното на времето, което трябва да узрее, когато имаме търпение. От преходното, сред което можем да обхванем Христовия Принцип, за нас ще узрее непреходното, вечното, безсмъртното. От лоното на времето за нас човеците ще се роди това, което е над времето. Когато стоим на тази твърда точка, тогава, изхождайки от нея, ние имаме не една сляпа вяра, а една вяра проникната от истина и познание и ще си кажем: ще стане това, което трябва да стане; и нищо не ще ни препятствува да вложим нашите най-добри сили за това, за което вярваме, че то трябва да стане.
към текста >>
От тогава той е при нас хората, действува между нас и ние можем да станем участници в това действие, когато се постараем да използуваме всички онези средства, с които разполага ме, за да разберем този
Христов
Принцип; да го разберем така, че да направим от него живот на нашата собствена душа.
Защото когато разбираме Духовната наука в смисъла на настоящето, когато разбираме правилно Духовна наука, тогава имам е централната точка на това, което се нарича вяра в най-висшия смисъл; ние сме поставили винаги тази централна точка пред лицето си: поставили сме винаги една здрава точка пред нашия поглед, пред нашето лице, която вчера застана срещу нас чрез символа на кръста. Ние знаем, що значи кръстът на човешката душа. И в течение на годините се постарахме да считаме това, което се вливаше в нас, като един дар на духовните светове. Постарахме да направим от това съдържание на Духовната наука един инструмент, за да разберем все по-добре и по-добре тази централна точка на прогреса на човечеството, да разберем Христа и кръста. Когато познаем действителността на Христовия Принцип, тогава разбираме, че този Христов Принцип е една Сила, една жива Сила, която отначало на нашето летоброене е свързана с живота на хората на Земята, откакто този Христов Принцип се свързва с един човек в тялото на Исуса от Назарет.
От тогава той е при нас хората, действува между нас и ние можем да станем участници в това действие, когато се постараем да използуваме всички онези средства, с които разполага ме, за да разберем този Христов Принцип; да го разберем така, че да направим от него живот на нашата собствена душа.
Но тогава, когато разберем така този Христов Принцип, че да знаем, той е в човечеството, той е тук, че можем да отидем при него, можем да черпим живата вода от този извор, тогава ние имаме онази вяра, която може да чака, може да чака за всичко, което трябва да узрее в лоното на времето, което трябва да узрее, когато имаме търпение. От преходното, сред което можем да обхванем Христовия Принцип, за нас ще узрее непреходното, вечното, безсмъртното. От лоното на времето за нас човеците ще се роди това, което е над времето. Когато стоим на тази твърда точка, тогава, изхождайки от нея, ние имаме не една сляпа вяра, а една вяра проникната от истина и познание и ще си кажем: ще стане това, което трябва да стане; и нищо не ще ни препятствува да вложим нашите най-добри сили за това, за което вярваме, че то трябва да стане. Вярата от едната страна, това е истинския плод на кръста; тя е това, което винаги ни казва: погледни твоите несполуки, те са винаги привидна смърт на твоето творчество!
към текста >>
Но тогава, когато разберем така този
Христов
Принцип, че да знаем, той е в човечеството, той е тук, че можем да отидем при него, можем да черпим живата вода от този извор, тогава ние имаме онази вяра, която може да чака, може да чака за всичко, което трябва да узрее в лоното на времето, което трябва да узрее, когато имаме търпение.
Ние знаем, що значи кръстът на човешката душа. И в течение на годините се постарахме да считаме това, което се вливаше в нас, като един дар на духовните светове. Постарахме да направим от това съдържание на Духовната наука един инструмент, за да разберем все по-добре и по-добре тази централна точка на прогреса на човечеството, да разберем Христа и кръста. Когато познаем действителността на Христовия Принцип, тогава разбираме, че този Христов Принцип е една Сила, една жива Сила, която отначало на нашето летоброене е свързана с живота на хората на Земята, откакто този Христов Принцип се свързва с един човек в тялото на Исуса от Назарет. От тогава той е при нас хората, действува между нас и ние можем да станем участници в това действие, когато се постараем да използуваме всички онези средства, с които разполага ме, за да разберем този Христов Принцип; да го разберем така, че да направим от него живот на нашата собствена душа.
Но тогава, когато разберем така този Христов Принцип, че да знаем, той е в човечеството, той е тук, че можем да отидем при него, можем да черпим живата вода от този извор, тогава ние имаме онази вяра, която може да чака, може да чака за всичко, което трябва да узрее в лоното на времето, което трябва да узрее, когато имаме търпение.
От преходното, сред което можем да обхванем Христовия Принцип, за нас ще узрее непреходното, вечното, безсмъртното. От лоното на времето за нас човеците ще се роди това, което е над времето. Когато стоим на тази твърда точка, тогава, изхождайки от нея, ние имаме не една сляпа вяра, а една вяра проникната от истина и познание и ще си кажем: ще стане това, което трябва да стане; и нищо не ще ни препятствува да вложим нашите най-добри сили за това, за което вярваме, че то трябва да стане. Вярата от едната страна, това е истинския плод на кръста; тя е това, което винаги ни казва: погледни твоите несполуки, те са винаги привидна смърт на твоето творчество! От твоите несполуки погледни към кръста и си спомни, че на кръста беше изворът на вечния живот, който побеждава временната смърт не само за себе си, но и за всички човеци.
към текста >>
От преходното, сред което можем да обхванем
Христов
ия Принцип, за нас ще узрее непреходното, вечното, безсмъртното.
И в течение на годините се постарахме да считаме това, което се вливаше в нас, като един дар на духовните светове. Постарахме да направим от това съдържание на Духовната наука един инструмент, за да разберем все по-добре и по-добре тази централна точка на прогреса на човечеството, да разберем Христа и кръста. Когато познаем действителността на Христовия Принцип, тогава разбираме, че този Христов Принцип е една Сила, една жива Сила, която отначало на нашето летоброене е свързана с живота на хората на Земята, откакто този Христов Принцип се свързва с един човек в тялото на Исуса от Назарет. От тогава той е при нас хората, действува между нас и ние можем да станем участници в това действие, когато се постараем да използуваме всички онези средства, с които разполага ме, за да разберем този Христов Принцип; да го разберем така, че да направим от него живот на нашата собствена душа. Но тогава, когато разберем така този Христов Принцип, че да знаем, той е в човечеството, той е тук, че можем да отидем при него, можем да черпим живата вода от този извор, тогава ние имаме онази вяра, която може да чака, може да чака за всичко, което трябва да узрее в лоното на времето, което трябва да узрее, когато имаме търпение.
От преходното, сред което можем да обхванем Христовия Принцип, за нас ще узрее непреходното, вечното, безсмъртното.
От лоното на времето за нас човеците ще се роди това, което е над времето. Когато стоим на тази твърда точка, тогава, изхождайки от нея, ние имаме не една сляпа вяра, а една вяра проникната от истина и познание и ще си кажем: ще стане това, което трябва да стане; и нищо не ще ни препятствува да вложим нашите най-добри сили за това, за което вярваме, че то трябва да стане. Вярата от едната страна, това е истинския плод на кръста; тя е това, което винаги ни казва: погледни твоите несполуки, те са винаги привидна смърт на твоето творчество! От твоите несполуки погледни към кръста и си спомни, че на кръста беше изворът на вечния живот, който побеждава временната смърт не само за себе си, но и за всички човеци. И ние получаваме смелост в живота от две представи.
към текста >>
О, понякога доброжелателни хора са отправили срещу
Дух
овната наука, така както тук я разбираме, възражението, че който идва при нея, понеже приема това или онова привидно по авторитет, той става слаб, изгубва своята сила.
Когато стоим на тази твърда точка, тогава, изхождайки от нея, ние имаме не една сляпа вяра, а една вяра проникната от истина и познание и ще си кажем: ще стане това, което трябва да стане; и нищо не ще ни препятствува да вложим нашите най-добри сили за това, за което вярваме, че то трябва да стане. Вярата от едната страна, това е истинския плод на кръста; тя е това, което винаги ни казва: погледни твоите несполуки, те са винаги привидна смърт на твоето творчество! От твоите несполуки погледни към кръста и си спомни, че на кръста беше изворът на вечния живот, който побеждава временната смърт не само за себе си, но и за всички човеци. И ние получаваме смелост в живота от две представи. Трябва само правилно да ги схванем.
О, понякога доброжелателни хора са отправили срещу Духовната наука, така както тук я разбираме, възражението, че който идва при нея, понеже приема това или онова привидно по авторитет, той става слаб, изгубва своята сила.
Но този, който твърди това, смесва привидното с истинското. Духовната наука, както я разбираме тук, не отслабва човека, тя е една сила, в която живее крепкост. Какво може да стори свежестта, разцъфтяването в една свободна природа и свободен природен въздух, ако в свежия и животворен въздух дойде един отслабен организъм и не може да го понася? Трябва ли тя да се промени, или напротив човекът трябва да узрее, за да може да понася свежия животворен въздух на живота? Духовното познание иска да бъде един здрав въздух на духа.
към текста >>
Дух
овната наука, както я разбираме тук, не отслабва човека, тя е една сила, в която живее крепкост.
От твоите несполуки погледни към кръста и си спомни, че на кръста беше изворът на вечния живот, който побеждава временната смърт не само за себе си, но и за всички човеци. И ние получаваме смелост в живота от две представи. Трябва само правилно да ги схванем. О, понякога доброжелателни хора са отправили срещу Духовната наука, така както тук я разбираме, възражението, че който идва при нея, понеже приема това или онова привидно по авторитет, той става слаб, изгубва своята сила. Но този, който твърди това, смесва привидното с истинското.
Духовната наука, както я разбираме тук, не отслабва човека, тя е една сила, в която живее крепкост.
Какво може да стори свежестта, разцъфтяването в една свободна природа и свободен природен въздух, ако в свежия и животворен въздух дойде един отслабен организъм и не може да го понася? Трябва ли тя да се промени, или напротив човекът трябва да узрее, за да може да понася свежия животворен въздух на живота? Духовното познание иска да бъде един здрав въздух на духа. Нищо чудно, че понякога от болния въздух на съвременния духовен живот един отслабнал организъм се чувствува без силен и слаб в началото на своя духовно-научен път. Търпение и смелост, които се разцъфтяват за нас от действително разбрания Христов Импулс, това са същинските истински плодове на една част от Духовната наука, както тя се разбира тук.
към текста >>
Какво може да стори свежестта, разцъфтяването в една свободна природа и свободен природен въз
дух
, ако в свежия и животворен въз
дух
дойде един отслабен организъм и не може да го понася?
И ние получаваме смелост в живота от две представи. Трябва само правилно да ги схванем. О, понякога доброжелателни хора са отправили срещу Духовната наука, така както тук я разбираме, възражението, че който идва при нея, понеже приема това или онова привидно по авторитет, той става слаб, изгубва своята сила. Но този, който твърди това, смесва привидното с истинското. Духовната наука, както я разбираме тук, не отслабва човека, тя е една сила, в която живее крепкост.
Какво може да стори свежестта, разцъфтяването в една свободна природа и свободен природен въздух, ако в свежия и животворен въздух дойде един отслабен организъм и не може да го понася?
Трябва ли тя да се промени, или напротив човекът трябва да узрее, за да може да понася свежия животворен въздух на живота? Духовното познание иска да бъде един здрав въздух на духа. Нищо чудно, че понякога от болния въздух на съвременния духовен живот един отслабнал организъм се чувствува без силен и слаб в началото на своя духовно-научен път. Търпение и смелост, които се разцъфтяват за нас от действително разбрания Христов Импулс, това са същинските истински плодове на една част от Духовната наука, както тя се разбира тук. Смелост, постоянство, вяра, само те не са достатъчни; към тях трябва да се прибави още едно нещо, което е необходимо все повече и повече, колкото повече напредваме в бъдещето.
към текста >>
Трябва ли тя да се промени, или напротив човекът трябва да узрее, за да може да понася свежия животворен въз
дух
на живота?
Трябва само правилно да ги схванем. О, понякога доброжелателни хора са отправили срещу Духовната наука, така както тук я разбираме, възражението, че който идва при нея, понеже приема това или онова привидно по авторитет, той става слаб, изгубва своята сила. Но този, който твърди това, смесва привидното с истинското. Духовната наука, както я разбираме тук, не отслабва човека, тя е една сила, в която живее крепкост. Какво може да стори свежестта, разцъфтяването в една свободна природа и свободен природен въздух, ако в свежия и животворен въздух дойде един отслабен организъм и не може да го понася?
Трябва ли тя да се промени, или напротив човекът трябва да узрее, за да може да понася свежия животворен въздух на живота?
Духовното познание иска да бъде един здрав въздух на духа. Нищо чудно, че понякога от болния въздух на съвременния духовен живот един отслабнал организъм се чувствува без силен и слаб в началото на своя духовно-научен път. Търпение и смелост, които се разцъфтяват за нас от действително разбрания Христов Импулс, това са същинските истински плодове на една част от Духовната наука, както тя се разбира тук. Смелост, постоянство, вяра, само те не са достатъчни; към тях трябва да се прибави още едно нещо, което е необходимо все повече и повече, колкото повече напредваме в бъдещето. А това е: когато сме познали, че една идея е права, трябва да намерим възможността да не се оставяме да ни заблуди нищо, което да ни отклони от правотата на тази идея.
към текста >>
Дух
овното познание иска да бъде един здрав въз
дух
на
дух
а.
О, понякога доброжелателни хора са отправили срещу Духовната наука, така както тук я разбираме, възражението, че който идва при нея, понеже приема това или онова привидно по авторитет, той става слаб, изгубва своята сила. Но този, който твърди това, смесва привидното с истинското. Духовната наука, както я разбираме тук, не отслабва човека, тя е една сила, в която живее крепкост. Какво може да стори свежестта, разцъфтяването в една свободна природа и свободен природен въздух, ако в свежия и животворен въздух дойде един отслабен организъм и не може да го понася? Трябва ли тя да се промени, или напротив човекът трябва да узрее, за да може да понася свежия животворен въздух на живота?
Духовното познание иска да бъде един здрав въздух на духа.
Нищо чудно, че понякога от болния въздух на съвременния духовен живот един отслабнал организъм се чувствува без силен и слаб в началото на своя духовно-научен път. Търпение и смелост, които се разцъфтяват за нас от действително разбрания Христов Импулс, това са същинските истински плодове на една част от Духовната наука, както тя се разбира тук. Смелост, постоянство, вяра, само те не са достатъчни; към тях трябва да се прибави още едно нещо, което е необходимо все повече и повече, колкото повече напредваме в бъдещето. А това е: когато сме познали, че една идея е права, трябва да намерим възможността да не се оставяме да ни заблуди нищо, което да ни отклони от правотата на тази идея. Можем да си казваме хиляди пъти, че сега тази идея е неосъществима, но трябва да чакаме с търпение и постоянство, докато нейното осъществяване стане възможно.
към текста >>
Нищо чудно, че понякога от болния въз
дух
на съвременния
дух
овен живот един отслабнал организъм се чувствува без силен и слаб в началото на своя
дух
овно-научен път.
Но този, който твърди това, смесва привидното с истинското. Духовната наука, както я разбираме тук, не отслабва човека, тя е една сила, в която живее крепкост. Какво може да стори свежестта, разцъфтяването в една свободна природа и свободен природен въздух, ако в свежия и животворен въздух дойде един отслабен организъм и не може да го понася? Трябва ли тя да се промени, или напротив човекът трябва да узрее, за да може да понася свежия животворен въздух на живота? Духовното познание иска да бъде един здрав въздух на духа.
Нищо чудно, че понякога от болния въздух на съвременния духовен живот един отслабнал организъм се чувствува без силен и слаб в началото на своя духовно-научен път.
Търпение и смелост, които се разцъфтяват за нас от действително разбрания Христов Импулс, това са същинските истински плодове на една част от Духовната наука, както тя се разбира тук. Смелост, постоянство, вяра, само те не са достатъчни; към тях трябва да се прибави още едно нещо, което е необходимо все повече и повече, колкото повече напредваме в бъдещето. А това е: когато сме познали, че една идея е права, трябва да намерим възможността да не се оставяме да ни заблуди нищо, което да ни отклони от правотата на тази идея. Можем да си казваме хиляди пъти, че сега тази идея е неосъществима, но трябва да чакаме с търпение и постоянство, докато нейното осъществяване стане възможно. Когато вярваме, че в напредващия път на човешкия живот се намира Христовата Сила, която прави всичко да узрее от лоното на времето в подходящия момент, тогава независимо от временния неуспех ние трябва да имаме увереност в правотата, в несъмнената правота на нашето духовно съдържание.
към текста >>
Търпение и смелост, които се разцъфтяват за нас от действително разбрания
Христов
Импулс, това са същинските истински плодове на една част от
Дух
овната наука, както тя се разбира тук.
Духовната наука, както я разбираме тук, не отслабва човека, тя е една сила, в която живее крепкост. Какво може да стори свежестта, разцъфтяването в една свободна природа и свободен природен въздух, ако в свежия и животворен въздух дойде един отслабен организъм и не може да го понася? Трябва ли тя да се промени, или напротив човекът трябва да узрее, за да може да понася свежия животворен въздух на живота? Духовното познание иска да бъде един здрав въздух на духа. Нищо чудно, че понякога от болния въздух на съвременния духовен живот един отслабнал организъм се чувствува без силен и слаб в началото на своя духовно-научен път.
Търпение и смелост, които се разцъфтяват за нас от действително разбрания Христов Импулс, това са същинските истински плодове на една част от Духовната наука, както тя се разбира тук.
Смелост, постоянство, вяра, само те не са достатъчни; към тях трябва да се прибави още едно нещо, което е необходимо все повече и повече, колкото повече напредваме в бъдещето. А това е: когато сме познали, че една идея е права, трябва да намерим възможността да не се оставяме да ни заблуди нищо, което да ни отклони от правотата на тази идея. Можем да си казваме хиляди пъти, че сега тази идея е неосъществима, но трябва да чакаме с търпение и постоянство, докато нейното осъществяване стане възможно. Когато вярваме, че в напредващия път на човешкия живот се намира Христовата Сила, която прави всичко да узрее от лоното на времето в подходящия момент, тогава независимо от временния неуспех ние трябва да имаме увереност в правотата, в несъмнената правота на нашето духовно съдържание. Можем ли да чакаме резултата, тогава ще бъдем по-малко принудени само да чакаме, когато се касае да разбираме правилното, истинското, мъдрото като истинно, мъдро и правилно.
към текста >>
Когато вярваме, че в напредващия път на човешкия живот се намира
Христов
ата Сила, която прави всичко да узрее от лоното на времето в подходящия момент, тогава независимо от временния неуспех ние трябва да имаме увереност в правотата, в несъмнената правота на нашето
дух
овно съдържание.
Нищо чудно, че понякога от болния въздух на съвременния духовен живот един отслабнал организъм се чувствува без силен и слаб в началото на своя духовно-научен път. Търпение и смелост, които се разцъфтяват за нас от действително разбрания Христов Импулс, това са същинските истински плодове на една част от Духовната наука, както тя се разбира тук. Смелост, постоянство, вяра, само те не са достатъчни; към тях трябва да се прибави още едно нещо, което е необходимо все повече и повече, колкото повече напредваме в бъдещето. А това е: когато сме познали, че една идея е права, трябва да намерим възможността да не се оставяме да ни заблуди нищо, което да ни отклони от правотата на тази идея. Можем да си казваме хиляди пъти, че сега тази идея е неосъществима, но трябва да чакаме с търпение и постоянство, докато нейното осъществяване стане възможно.
Когато вярваме, че в напредващия път на човешкия живот се намира Христовата Сила, която прави всичко да узрее от лоното на времето в подходящия момент, тогава независимо от временния неуспех ние трябва да имаме увереност в правотата, в несъмнената правота на нашето духовно съдържание.
Можем ли да чакаме резултата, тогава ще бъдем по-малко принудени само да чакаме, когато се касае да разбираме правилното, истинското, мъдрото като истинно, мъдро и правилно. Само кръстът е този, който дава на правилното разбиране смелост и вяра в живота; обаче звездата, когато някога беше притежание на Луцифер, носителя на светлината, но която бе изгубена от него и премина при Христовия Принцип, тя е, която всеки момент може да ни озари, когато и се отдадем, да ни озари върху правотата, върху несъмнимото на нашето духовно съдържание. Тази е другата силова точка, на която трябва твърдо да стоим. Ние трябва да добием едно познание, което прониква в глъбините на живота, което прониква зад материалните явления, което озарява там, където има светлина, и тогава, когато за човешкото око, за човешкия ум, за външното възприятие тя е тъмнина. За човешкото развитие беше необходимо да настъпи Христовото Събитие в течение на прогреса на човечеството и в следващите дни ние ще покажем, колко необходимо беше това събитие.
към текста >>
Само кръстът е този, който дава на правилното разбиране смелост и вяра в живота; обаче звездата, когато някога беше притежание на Луцифер, носителя на светлината, но която бе изгубена от него и премина при
Христов
ия Принцип, тя е, която всеки момент може да ни озари, когато и се отдадем, да ни озари върху правотата, върху несъмнимото на нашето
дух
овно съдържание.
Смелост, постоянство, вяра, само те не са достатъчни; към тях трябва да се прибави още едно нещо, което е необходимо все повече и повече, колкото повече напредваме в бъдещето. А това е: когато сме познали, че една идея е права, трябва да намерим възможността да не се оставяме да ни заблуди нищо, което да ни отклони от правотата на тази идея. Можем да си казваме хиляди пъти, че сега тази идея е неосъществима, но трябва да чакаме с търпение и постоянство, докато нейното осъществяване стане възможно. Когато вярваме, че в напредващия път на човешкия живот се намира Христовата Сила, която прави всичко да узрее от лоното на времето в подходящия момент, тогава независимо от временния неуспех ние трябва да имаме увереност в правотата, в несъмнената правота на нашето духовно съдържание. Можем ли да чакаме резултата, тогава ще бъдем по-малко принудени само да чакаме, когато се касае да разбираме правилното, истинското, мъдрото като истинно, мъдро и правилно.
Само кръстът е този, който дава на правилното разбиране смелост и вяра в живота; обаче звездата, когато някога беше притежание на Луцифер, носителя на светлината, но която бе изгубена от него и премина при Христовия Принцип, тя е, която всеки момент може да ни озари, когато и се отдадем, да ни озари върху правотата, върху несъмнимото на нашето духовно съдържание.
Тази е другата силова точка, на която трябва твърдо да стоим. Ние трябва да добием едно познание, което прониква в глъбините на живота, което прониква зад материалните явления, което озарява там, където има светлина, и тогава, когато за човешкото око, за човешкия ум, за външното възприятие тя е тъмнина. За човешкото развитие беше необходимо да настъпи Христовото Събитие в течение на прогреса на човечеството и в следващите дни ние ще покажем, колко необходимо беше това събитие. Необходимо беше, както с такова дълбоко прозрение ни показва Евангелието на Йоана, необходимо беше за известно време тъмнината да дойде над човечеството. И в тази тъмнина просия това, което наричаме Христов Принцип, Христос.
към текста >>
За човешкото развитие беше необходимо да настъпи
Христов
ото Събитие в течение на прогреса на човечеството и в следващите дни ние ще покажем, колко необходимо беше това събитие.
Когато вярваме, че в напредващия път на човешкия живот се намира Христовата Сила, която прави всичко да узрее от лоното на времето в подходящия момент, тогава независимо от временния неуспех ние трябва да имаме увереност в правотата, в несъмнената правота на нашето духовно съдържание. Можем ли да чакаме резултата, тогава ще бъдем по-малко принудени само да чакаме, когато се касае да разбираме правилното, истинското, мъдрото като истинно, мъдро и правилно. Само кръстът е този, който дава на правилното разбиране смелост и вяра в живота; обаче звездата, когато някога беше притежание на Луцифер, носителя на светлината, но която бе изгубена от него и премина при Христовия Принцип, тя е, която всеки момент може да ни озари, когато и се отдадем, да ни озари върху правотата, върху несъмнимото на нашето духовно съдържание. Тази е другата силова точка, на която трябва твърдо да стоим. Ние трябва да добием едно познание, което прониква в глъбините на живота, което прониква зад материалните явления, което озарява там, където има светлина, и тогава, когато за човешкото око, за човешкия ум, за външното възприятие тя е тъмнина.
За човешкото развитие беше необходимо да настъпи Христовото Събитие в течение на прогреса на човечеството и в следващите дни ние ще покажем, колко необходимо беше това събитие.
Необходимо беше, както с такова дълбоко прозрение ни показва Евангелието на Йоана, необходимо беше за известно време тъмнината да дойде над човечеството. И в тази тъмнина просия това, което наричаме Христов Принцип, Христос. Действителността е именно такава, каквато я описва Евангелието на Йоана. Но всеки живот напредва, всеки живот продължава да върви напред. Една чудесна, величествена легенда ни разказва, че когато Луцифер паднал от Небето на Земята, от неговата корона паднал един скъпоценен камък.
към текста >>
И в тази тъмнина просия това, което наричаме
Христов
Принцип, Христос.
Само кръстът е този, който дава на правилното разбиране смелост и вяра в живота; обаче звездата, когато някога беше притежание на Луцифер, носителя на светлината, но която бе изгубена от него и премина при Христовия Принцип, тя е, която всеки момент може да ни озари, когато и се отдадем, да ни озари върху правотата, върху несъмнимото на нашето духовно съдържание. Тази е другата силова точка, на която трябва твърдо да стоим. Ние трябва да добием едно познание, което прониква в глъбините на живота, което прониква зад материалните явления, което озарява там, където има светлина, и тогава, когато за човешкото око, за човешкия ум, за външното възприятие тя е тъмнина. За човешкото развитие беше необходимо да настъпи Христовото Събитие в течение на прогреса на човечеството и в следващите дни ние ще покажем, колко необходимо беше това събитие. Необходимо беше, както с такова дълбоко прозрение ни показва Евангелието на Йоана, необходимо беше за известно време тъмнината да дойде над човечеството.
И в тази тъмнина просия това, което наричаме Христов Принцип, Христос.
Действителността е именно такава, каквато я описва Евангелието на Йоана. Но всеки живот напредва, всеки живот продължава да върви напред. Една чудесна, величествена легенда ни разказва, че когато Луцифер паднал от Небето на Земята, от неговата корона паднал един скъпоценен камък. От този скъпоценен камък казва легендата била изработена онази чаша, от която Христос пил със своите ученици на Тайната вечеря; онази чаша, в която е била събрана христовата кръв, която изтече от кръста; онази чаша, която била донесена от ангели в западния свят и е била приета в западния свят от онези, които искали да стигнат до истинско разбиране на Христовия Принцип. От скъпоценния камък, паднал от короната на Луцифер, стана Гралът, свещеният Граал.
към текста >>
От този скъпоценен камък казва легендата била изработена онази чаша, от която Христос пил със своите ученици на Тайната вечеря; онази чаша, в която е била събрана
христов
ата кръв, която изтече от кръста; онази чаша, която била донесена от ангели в западния свят и е била приета в западния свят от онези, които искали да стигнат до истинско разбиране на
Христов
ия Принцип.
Необходимо беше, както с такова дълбоко прозрение ни показва Евангелието на Йоана, необходимо беше за известно време тъмнината да дойде над човечеството. И в тази тъмнина просия това, което наричаме Христов Принцип, Христос. Действителността е именно такава, каквато я описва Евангелието на Йоана. Но всеки живот напредва, всеки живот продължава да върви напред. Една чудесна, величествена легенда ни разказва, че когато Луцифер паднал от Небето на Земята, от неговата корона паднал един скъпоценен камък.
От този скъпоценен камък казва легендата била изработена онази чаша, от която Христос пил със своите ученици на Тайната вечеря; онази чаша, в която е била събрана христовата кръв, която изтече от кръста; онази чаша, която била донесена от ангели в западния свят и е била приета в западния свят от онези, които искали да стигнат до истинско разбиране на Христовия Принцип.
От скъпоценния камък, паднал от короната на Луцифер, стана Гралът, свещеният Граал. Що е свещеният Грал? Всички Вие знаете, че човекът, какъвто той е днес, се състои от четири члена: физическо тяло, етерно тяло, астрално тяло и Аз, че в течение на човешкото развитие този Аз трябва да достигне едно все по-голямо съвършенство, трябва да се издигне все по-високо и по-високо. От Луцифера, царуващия на Изток, от неговата корона падна скъпоценен камък; този скъпоценен камък в известно отношение не е нищо друго освен силата на човешкия Аз. Този човешки Аз трябва първо да бъде подготвен в тъмнина, за да види да блести отново по един достоен начин звездата на Луцифер сред Христовата Светлина.
към текста >>
Този човешки Аз трябва първо да бъде подготвен в тъмнина, за да види да блести отново по един достоен начин звездата на Луцифер сред
Христов
ата Светлина.
От този скъпоценен камък казва легендата била изработена онази чаша, от която Христос пил със своите ученици на Тайната вечеря; онази чаша, в която е била събрана христовата кръв, която изтече от кръста; онази чаша, която била донесена от ангели в западния свят и е била приета в западния свят от онези, които искали да стигнат до истинско разбиране на Христовия Принцип. От скъпоценния камък, паднал от короната на Луцифер, стана Гралът, свещеният Граал. Що е свещеният Грал? Всички Вие знаете, че човекът, какъвто той е днес, се състои от четири члена: физическо тяло, етерно тяло, астрално тяло и Аз, че в течение на човешкото развитие този Аз трябва да достигне едно все по-голямо съвършенство, трябва да се издигне все по-високо и по-високо. От Луцифера, царуващия на Изток, от неговата корона падна скъпоценен камък; този скъпоценен камък в известно отношение не е нищо друго освен силата на човешкия Аз.
Този човешки Аз трябва първо да бъде подготвен в тъмнина, за да види да блести отново по един достоен начин звездата на Луцифер сред Христовата Светлина.
Този човешки Аз трябваше да се възпита и повдигне при Христовия Принцип, да дозрее, да дорасне до скъпоценния камък, който сега не принадлежи вече на Луцифер, който е отпаднал от неговата корона; а това значи, той трябваше да дозрее чрез мъдростта, за да добие отново способността да понася светлината, която ни се влива в нас отвън, когато свети за нас тогава, когато можем да направим необходимото за това. Така духовно-научната работа е работа над Аза, за да се направи от него съсъд отново способен да приема Светлината, която е тук, където днес за външните очи, за външния човешки ум е тъмнина. Една стара легенда казва, че нощта е била първоначалната владетелка, господарка. Но тази нощ е отново тук; тя е във всичко, което днес е изпълнено с тъмнина. Но когато ние самите се изпълним с онази Светлина, която може да изгрее за нас, когато разберем звездата, която Носителя на светлината, другият Дух, Луцифер е изгубил, тогава нощта се превръща за нас в ден.
към текста >>
Този човешки Аз трябваше да се възпита и повдигне при
Христов
ия Принцип, да дозрее, да дорасне до скъпоценния камък, който сега не принадлежи вече на Луцифер, който е отпаднал от неговата корона; а това значи, той трябваше да дозрее чрез мъдростта, за да добие отново способността да понася светлината, която ни се влива в нас отвън, когато свети за нас тогава, когато можем да направим необходимото за това.
От скъпоценния камък, паднал от короната на Луцифер, стана Гралът, свещеният Граал. Що е свещеният Грал? Всички Вие знаете, че човекът, какъвто той е днес, се състои от четири члена: физическо тяло, етерно тяло, астрално тяло и Аз, че в течение на човешкото развитие този Аз трябва да достигне едно все по-голямо съвършенство, трябва да се издигне все по-високо и по-високо. От Луцифера, царуващия на Изток, от неговата корона падна скъпоценен камък; този скъпоценен камък в известно отношение не е нищо друго освен силата на човешкия Аз. Този човешки Аз трябва първо да бъде подготвен в тъмнина, за да види да блести отново по един достоен начин звездата на Луцифер сред Христовата Светлина.
Този човешки Аз трябваше да се възпита и повдигне при Христовия Принцип, да дозрее, да дорасне до скъпоценния камък, който сега не принадлежи вече на Луцифер, който е отпаднал от неговата корона; а това значи, той трябваше да дозрее чрез мъдростта, за да добие отново способността да понася светлината, която ни се влива в нас отвън, когато свети за нас тогава, когато можем да направим необходимото за това.
Така духовно-научната работа е работа над Аза, за да се направи от него съсъд отново способен да приема Светлината, която е тук, където днес за външните очи, за външния човешки ум е тъмнина. Една стара легенда казва, че нощта е била първоначалната владетелка, господарка. Но тази нощ е отново тук; тя е във всичко, което днес е изпълнено с тъмнина. Но когато ние самите се изпълним с онази Светлина, която може да изгрее за нас, когато разберем звездата, която Носителя на светлината, другият Дух, Луцифер е изгубил, тогава нощта се превръща за нас в ден. Очите престават да виждат, когато външната светлина не осветява предметите; умът отказва да работи, когато се касае да проникнем зад външната природа на нещата; звездата, която изгрява за нас, когато ясното и добре разположено изследване говори, тя ни осветлява това, което е само привидна нощ и го превръща в ден.
към текста >>
Така
дух
овно-научната работа е работа над Аза, за да се направи от него съсъд отново способен да приема Светлината, която е тук, където днес за външните очи, за външния човешки ум е тъмнина.
Що е свещеният Грал? Всички Вие знаете, че човекът, какъвто той е днес, се състои от четири члена: физическо тяло, етерно тяло, астрално тяло и Аз, че в течение на човешкото развитие този Аз трябва да достигне едно все по-голямо съвършенство, трябва да се издигне все по-високо и по-високо. От Луцифера, царуващия на Изток, от неговата корона падна скъпоценен камък; този скъпоценен камък в известно отношение не е нищо друго освен силата на човешкия Аз. Този човешки Аз трябва първо да бъде подготвен в тъмнина, за да види да блести отново по един достоен начин звездата на Луцифер сред Христовата Светлина. Този човешки Аз трябваше да се възпита и повдигне при Христовия Принцип, да дозрее, да дорасне до скъпоценния камък, който сега не принадлежи вече на Луцифер, който е отпаднал от неговата корона; а това значи, той трябваше да дозрее чрез мъдростта, за да добие отново способността да понася светлината, която ни се влива в нас отвън, когато свети за нас тогава, когато можем да направим необходимото за това.
Така духовно-научната работа е работа над Аза, за да се направи от него съсъд отново способен да приема Светлината, която е тук, където днес за външните очи, за външния човешки ум е тъмнина.
Една стара легенда казва, че нощта е била първоначалната владетелка, господарка. Но тази нощ е отново тук; тя е във всичко, което днес е изпълнено с тъмнина. Но когато ние самите се изпълним с онази Светлина, която може да изгрее за нас, когато разберем звездата, която Носителя на светлината, другият Дух, Луцифер е изгубил, тогава нощта се превръща за нас в ден. Очите престават да виждат, когато външната светлина не осветява предметите; умът отказва да работи, когато се касае да проникнем зад външната природа на нещата; звездата, която изгрява за нас, когато ясното и добре разположено изследване говори, тя ни осветлява това, което е само привидна нощ и го превръща в ден. Но това е именно същото, което отнема от нас убиващото и парализиращо съмнение.
към текста >>
Но когато ние самите се изпълним с онази Светлина, която може да изгрее за нас, когато разберем звездата, която Носителя на светлината, другият
Дух
, Луцифер е изгубил, тогава нощта се превръща за нас в ден.
Този човешки Аз трябва първо да бъде подготвен в тъмнина, за да види да блести отново по един достоен начин звездата на Луцифер сред Христовата Светлина. Този човешки Аз трябваше да се възпита и повдигне при Христовия Принцип, да дозрее, да дорасне до скъпоценния камък, който сега не принадлежи вече на Луцифер, който е отпаднал от неговата корона; а това значи, той трябваше да дозрее чрез мъдростта, за да добие отново способността да понася светлината, която ни се влива в нас отвън, когато свети за нас тогава, когато можем да направим необходимото за това. Така духовно-научната работа е работа над Аза, за да се направи от него съсъд отново способен да приема Светлината, която е тук, където днес за външните очи, за външния човешки ум е тъмнина. Една стара легенда казва, че нощта е била първоначалната владетелка, господарка. Но тази нощ е отново тук; тя е във всичко, което днес е изпълнено с тъмнина.
Но когато ние самите се изпълним с онази Светлина, която може да изгрее за нас, когато разберем звездата, която Носителя на светлината, другият Дух, Луцифер е изгубил, тогава нощта се превръща за нас в ден.
Очите престават да виждат, когато външната светлина не осветява предметите; умът отказва да работи, когато се касае да проникнем зад външната природа на нещата; звездата, която изгрява за нас, когато ясното и добре разположено изследване говори, тя ни осветлява това, което е само привидна нощ и го превръща в ден. Но това е именно същото, което отнема от нас убиващото и парализиращо съмнение. Тогава за нас идва моментът, когато имаме смелост в живота и сила на вярата, за да чакаме с търпение; когато обаче също имаме онази сигурност, която става наше достояние, когато светът на нашия дух е проникнат от светлината, която ни казва: няма никакво оправдание да се съмняваме в абсолютното. Ако от една страна можем да чакаме, ако имаме силата да оставим нашите намерения да узреят, и ако от друга страна имаме абсолютната вътрешна сигурност за трайността на вечното, на непреходното, за трайността на Светлината, която осветява тъмнината на ума, тогава ние притежаваме двете сили, които водят напред, тогава сме разбрали, че нашата мисия е в бъдеще да съединим два свята, тогава разбираме, що значи: пред нашата душа и пред нашия дух стоят "знаците на двата свята, съединявайки се в любов." Тогава ние разбираме кръста Христов и лъчезарещата в Христовата Светлина звезда на Луцифер.
към текста >>
Тогава за нас идва моментът, когато имаме смелост в живота и сила на вярата, за да чакаме с търпение; когато обаче също имаме онази сигурност, която става наше достояние, когато светът на нашия
дух
е проникнат от светлината, която ни казва: няма никакво оправдание да се съмняваме в абсолютното.
Една стара легенда казва, че нощта е била първоначалната владетелка, господарка. Но тази нощ е отново тук; тя е във всичко, което днес е изпълнено с тъмнина. Но когато ние самите се изпълним с онази Светлина, която може да изгрее за нас, когато разберем звездата, която Носителя на светлината, другият Дух, Луцифер е изгубил, тогава нощта се превръща за нас в ден. Очите престават да виждат, когато външната светлина не осветява предметите; умът отказва да работи, когато се касае да проникнем зад външната природа на нещата; звездата, която изгрява за нас, когато ясното и добре разположено изследване говори, тя ни осветлява това, което е само привидна нощ и го превръща в ден. Но това е именно същото, което отнема от нас убиващото и парализиращо съмнение.
Тогава за нас идва моментът, когато имаме смелост в живота и сила на вярата, за да чакаме с търпение; когато обаче също имаме онази сигурност, която става наше достояние, когато светът на нашия дух е проникнат от светлината, която ни казва: няма никакво оправдание да се съмняваме в абсолютното.
Ако от една страна можем да чакаме, ако имаме силата да оставим нашите намерения да узреят, и ако от друга страна имаме абсолютната вътрешна сигурност за трайността на вечното, на непреходното, за трайността на Светлината, която осветява тъмнината на ума, тогава ние притежаваме двете сили, които водят напред, тогава сме разбрали, че нашата мисия е в бъдеще да съединим два свята, тогава разбираме, що значи: пред нашата душа и пред нашия дух стоят "знаците на двата свята, съединявайки се в любов." Тогава ние разбираме кръста Христов и лъчезарещата в Христовата Светлина звезда на Луцифер.
към текста >>
Ако от една страна можем да чакаме, ако имаме силата да оставим нашите намерения да узреят, и ако от друга страна имаме абсолютната вътрешна сигурност за трайността на вечното, на непреходното, за трайността на Светлината, която осветява тъмнината на ума, тогава ние притежаваме двете сили, които водят напред, тогава сме разбрали, че нашата мисия е в бъдеще да съединим два свята, тогава разбираме, що значи: пред нашата душа и пред нашия
дух
стоят "знаците на двата свята, съединявайки се в любов." Тогава ние разбираме кръста
Христов
и лъчезарещата в
Христов
ата Светлина звезда на Луцифер.
Но тази нощ е отново тук; тя е във всичко, което днес е изпълнено с тъмнина. Но когато ние самите се изпълним с онази Светлина, която може да изгрее за нас, когато разберем звездата, която Носителя на светлината, другият Дух, Луцифер е изгубил, тогава нощта се превръща за нас в ден. Очите престават да виждат, когато външната светлина не осветява предметите; умът отказва да работи, когато се касае да проникнем зад външната природа на нещата; звездата, която изгрява за нас, когато ясното и добре разположено изследване говори, тя ни осветлява това, което е само привидна нощ и го превръща в ден. Но това е именно същото, което отнема от нас убиващото и парализиращо съмнение. Тогава за нас идва моментът, когато имаме смелост в живота и сила на вярата, за да чакаме с търпение; когато обаче също имаме онази сигурност, която става наше достояние, когато светът на нашия дух е проникнат от светлината, която ни казва: няма никакво оправдание да се съмняваме в абсолютното.
Ако от една страна можем да чакаме, ако имаме силата да оставим нашите намерения да узреят, и ако от друга страна имаме абсолютната вътрешна сигурност за трайността на вечното, на непреходното, за трайността на Светлината, която осветява тъмнината на ума, тогава ние притежаваме двете сили, които водят напред, тогава сме разбрали, че нашата мисия е в бъдеще да съединим два свята, тогава разбираме, що значи: пред нашата душа и пред нашия дух стоят "знаците на двата свята, съединявайки се в любов." Тогава ние разбираме кръста Христов и лъчезарещата в Христовата Светлина звезда на Луцифер.
към текста >>
Това трябва да бъде посочено като нещо, което в известно отношение е мисията на
дух
овно-научния живот за бъдещето: от една страна да добием сигурност и сила, да стоим на една здрава почва на
дух
овния живот, да станем възприемчиви за новородената светлина на някогашния носител на светлината, а от друга страна да се опираме на другата опорна точка на твърдата вяра и на твърдата сигурност, че това, което трябва да стане чрез силите, които се намират в света, ще стане.
Това трябва да бъде посочено като нещо, което в известно отношение е мисията на духовно-научния живот за бъдещето: от една страна да добием сигурност и сила, да стоим на една здрава почва на духовния живот, да станем възприемчиви за новородената светлина на някогашния носител на светлината, а от друга страна да се опираме на другата опорна точка на твърдата вяра и на твърдата сигурност, че това, което трябва да стане чрез силите, които се намират в света, ще стане.
Само чрез тази двойна сигурност ще можем да произведем това, което трябва да произведем в света; само чрез тази двойна сигурност ще успеем да преведем в живота духовното познание.
към текста >>
Само чрез тази двойна сигурност ще можем да произведем това, което трябва да произведем в света; само чрез тази двойна сигурност ще успеем да преведем в живота
дух
овното познание.
Това трябва да бъде посочено като нещо, което в известно отношение е мисията на духовно-научния живот за бъдещето: от една страна да добием сигурност и сила, да стоим на една здрава почва на духовния живот, да станем възприемчиви за новородената светлина на някогашния носител на светлината, а от друга страна да се опираме на другата опорна точка на твърдата вяра и на твърдата сигурност, че това, което трябва да стане чрез силите, които се намират в света, ще стане.
Само чрез тази двойна сигурност ще можем да произведем това, което трябва да произведем в света; само чрез тази двойна сигурност ще успеем да преведем в живота духовното познание.
към текста >>
Ние поглеждаме към Фосфорос, към Носителя на Светлината; ние познаваме този някогашен носител на светлината като онова същество, което първо може да ни направи разбираемо цялото дълбоко вътрешно значение на Христа; но до Фосфорос ние виждаме Христофорос, носителя на Христа, и се стараем да разберем
дух
овно-научната мисия, която може да бъде изпълнена само, когато знаците на тези два свята действително "се съединят в любовта".
Ето защо трябва да бъдем на ясно върху факта, че имаме не само задачата да разберем звездата, как тя е светила през развитието на човечеството, докато от короната на Луцифер падна скъпоценният камък; но ние трябва да разберем, че трябва да приемем това, което е станало от този скъпоценен камък, Свещения Граал, че трябва да разберем кръста в звездата; че трябва да разберем това, което е светило като мъдрост пълна със светлина в най-древните времена на света, което в най-дълбоките глъбини на нашата душа обожаваме като мъдрост на предихристиянските времена, към които поглеждаме с пълна преданост, и че към това трябва да прибавим другото, което светът е могъл да стане чрез мисията на кръста. Нито частица не трябва да изгубим от предихристиянската мъдрост, нито частица не трябва да изгубим от светлината на Изтока.
Ние поглеждаме към Фосфорос, към Носителя на Светлината; ние познаваме този някогашен носител на светлината като онова същество, което първо може да ни направи разбираемо цялото дълбоко вътрешно значение на Христа; но до Фосфорос ние виждаме Христофорос, носителя на Христа, и се стараем да разберем духовно-научната мисия, която може да бъде изпълнена само, когато знаците на тези два свята действително "се съединят в любовта".
Когато разберем тази мисия така, тогава звездата ще ни бъде ръководител към сигурността на един изпълнен със Светлина духовен живот, тогава Христос ще бъде наш ръководител във вяра и доверие към вътрешната топлина на нашата душа, че ще стане това, което можем да наречем: раждане на вечното от временното. Нека постоянно си спомняме за принципа: че когато това, което искаме, е правилно, нищо не може да ни заблуди и ние можем да чакаме, докато плодовете узреят. Ако от една страна здраво държим погледа си насочен към звездата, която Луцифер изгуби, а от друга страна към кръста Христов, тогава ще проникнем вътрешно и живо мисията на духовното познание, тогава постоянно и все повече и повече ще затвърдим в нас сигурността, че Светлината, която свети от това духовно познание, е истинска звездна светлина. Но тогава също ние все повече и повече ще имаме вярата и доверието, че ще узреят плодовете на това познание; тогава нищо не ще ни разколебае; тогава ще можем да приемем с търпение и постоянство всички несполуки и, поглеждайки към малкото, което сме постигнали, ще си кажем: ние постепенно ще създадем чрез нашето движение един малък кълн в човечеството, така щото светлината на изтока от ново ще намери своя блясък, ще намери своята пълна с разбиране лъчезарност в Христовия Принцип на запад. Тогава също ние ще познаем, че има една Светлина на Запад, която свети, за да направи още по-светло това, което произхожда от Изтока, отколкото то може да бъде чрез своята собствена сила.
към текста >>
Когато разберем тази мисия така, тогава звездата ще ни бъде ръководител към сигурността на един изпълнен със Светлина
дух
овен живот, тогава Христос ще бъде наш ръководител във вяра и доверие към вътрешната топлина на нашата душа, че ще стане това, което можем да наречем: раждане на вечното от временното.
Ето защо трябва да бъдем на ясно върху факта, че имаме не само задачата да разберем звездата, как тя е светила през развитието на човечеството, докато от короната на Луцифер падна скъпоценният камък; но ние трябва да разберем, че трябва да приемем това, което е станало от този скъпоценен камък, Свещения Граал, че трябва да разберем кръста в звездата; че трябва да разберем това, което е светило като мъдрост пълна със светлина в най-древните времена на света, което в най-дълбоките глъбини на нашата душа обожаваме като мъдрост на предихристиянските времена, към които поглеждаме с пълна преданост, и че към това трябва да прибавим другото, което светът е могъл да стане чрез мисията на кръста. Нито частица не трябва да изгубим от предихристиянската мъдрост, нито частица не трябва да изгубим от светлината на Изтока. Ние поглеждаме към Фосфорос, към Носителя на Светлината; ние познаваме този някогашен носител на светлината като онова същество, което първо може да ни направи разбираемо цялото дълбоко вътрешно значение на Христа; но до Фосфорос ние виждаме Христофорос, носителя на Христа, и се стараем да разберем духовно-научната мисия, която може да бъде изпълнена само, когато знаците на тези два свята действително "се съединят в любовта".
Когато разберем тази мисия така, тогава звездата ще ни бъде ръководител към сигурността на един изпълнен със Светлина духовен живот, тогава Христос ще бъде наш ръководител във вяра и доверие към вътрешната топлина на нашата душа, че ще стане това, което можем да наречем: раждане на вечното от временното.
Нека постоянно си спомняме за принципа: че когато това, което искаме, е правилно, нищо не може да ни заблуди и ние можем да чакаме, докато плодовете узреят. Ако от една страна здраво държим погледа си насочен към звездата, която Луцифер изгуби, а от друга страна към кръста Христов, тогава ще проникнем вътрешно и живо мисията на духовното познание, тогава постоянно и все повече и повече ще затвърдим в нас сигурността, че Светлината, която свети от това духовно познание, е истинска звездна светлина. Но тогава също ние все повече и повече ще имаме вярата и доверието, че ще узреят плодовете на това познание; тогава нищо не ще ни разколебае; тогава ще можем да приемем с търпение и постоянство всички несполуки и, поглеждайки към малкото, което сме постигнали, ще си кажем: ние постепенно ще създадем чрез нашето движение един малък кълн в човечеството, така щото светлината на изтока от ново ще намери своя блясък, ще намери своята пълна с разбиране лъчезарност в Христовия Принцип на запад. Тогава също ние ще познаем, че има една Светлина на Запад, която свети, за да направи още по-светло това, което произхожда от Изтока, отколкото то може да бъде чрез своята собствена сила. Едно нещо се изпълва със светлина чрез източника на светлината, от който то се осветява.
към текста >>
Ако от една страна здраво държим погледа си насочен към звездата, която Луцифер изгуби, а от друга страна към кръста
Христов
, тогава ще проникнем вътрешно и живо мисията на
дух
овното познание, тогава постоянно и все повече и повече ще затвърдим в нас сигурността, че Светлината, която свети от това
дух
овно познание, е истинска звездна светлина.
Ето защо трябва да бъдем на ясно върху факта, че имаме не само задачата да разберем звездата, как тя е светила през развитието на човечеството, докато от короната на Луцифер падна скъпоценният камък; но ние трябва да разберем, че трябва да приемем това, което е станало от този скъпоценен камък, Свещения Граал, че трябва да разберем кръста в звездата; че трябва да разберем това, което е светило като мъдрост пълна със светлина в най-древните времена на света, което в най-дълбоките глъбини на нашата душа обожаваме като мъдрост на предихристиянските времена, към които поглеждаме с пълна преданост, и че към това трябва да прибавим другото, което светът е могъл да стане чрез мисията на кръста. Нито частица не трябва да изгубим от предихристиянската мъдрост, нито частица не трябва да изгубим от светлината на Изтока. Ние поглеждаме към Фосфорос, към Носителя на Светлината; ние познаваме този някогашен носител на светлината като онова същество, което първо може да ни направи разбираемо цялото дълбоко вътрешно значение на Христа; но до Фосфорос ние виждаме Христофорос, носителя на Христа, и се стараем да разберем духовно-научната мисия, която може да бъде изпълнена само, когато знаците на тези два свята действително "се съединят в любовта". Когато разберем тази мисия така, тогава звездата ще ни бъде ръководител към сигурността на един изпълнен със Светлина духовен живот, тогава Христос ще бъде наш ръководител във вяра и доверие към вътрешната топлина на нашата душа, че ще стане това, което можем да наречем: раждане на вечното от временното. Нека постоянно си спомняме за принципа: че когато това, което искаме, е правилно, нищо не може да ни заблуди и ние можем да чакаме, докато плодовете узреят.
Ако от една страна здраво държим погледа си насочен към звездата, която Луцифер изгуби, а от друга страна към кръста Христов, тогава ще проникнем вътрешно и живо мисията на духовното познание, тогава постоянно и все повече и повече ще затвърдим в нас сигурността, че Светлината, която свети от това духовно познание, е истинска звездна светлина.
Но тогава също ние все повече и повече ще имаме вярата и доверието, че ще узреят плодовете на това познание; тогава нищо не ще ни разколебае; тогава ще можем да приемем с търпение и постоянство всички несполуки и, поглеждайки към малкото, което сме постигнали, ще си кажем: ние постепенно ще създадем чрез нашето движение един малък кълн в човечеството, така щото светлината на изтока от ново ще намери своя блясък, ще намери своята пълна с разбиране лъчезарност в Христовия Принцип на запад. Тогава също ние ще познаем, че има една Светлина на Запад, която свети, за да направи още по-светло това, което произхожда от Изтока, отколкото то може да бъде чрез своята собствена сила. Едно нещо се изпълва със светлина чрез източника на светлината, от който то се осветява. Ето защо никой не трябва да казва, че се получава едно изопачаване на източната Мъдрост, когато Светлината на Запад свети върху тези източна Мъдрост. Ще свети това, което е прекрасно, велико и възвишено.
към текста >>
Но тогава също ние все повече и повече ще имаме вярата и доверието, че ще узреят плодовете на това познание; тогава нищо не ще ни разколебае; тогава ще можем да приемем с търпение и постоянство всички несполуки и, поглеждайки към малкото, което сме постигнали, ще си кажем: ние постепенно ще създадем чрез нашето движение един малък кълн в човечеството, така щото светлината на изтока от ново ще намери своя блясък, ще намери своята пълна с разбиране лъчезарност в
Христов
ия Принцип на запад.
Нито частица не трябва да изгубим от предихристиянската мъдрост, нито частица не трябва да изгубим от светлината на Изтока. Ние поглеждаме към Фосфорос, към Носителя на Светлината; ние познаваме този някогашен носител на светлината като онова същество, което първо може да ни направи разбираемо цялото дълбоко вътрешно значение на Христа; но до Фосфорос ние виждаме Христофорос, носителя на Христа, и се стараем да разберем духовно-научната мисия, която може да бъде изпълнена само, когато знаците на тези два свята действително "се съединят в любовта". Когато разберем тази мисия така, тогава звездата ще ни бъде ръководител към сигурността на един изпълнен със Светлина духовен живот, тогава Христос ще бъде наш ръководител във вяра и доверие към вътрешната топлина на нашата душа, че ще стане това, което можем да наречем: раждане на вечното от временното. Нека постоянно си спомняме за принципа: че когато това, което искаме, е правилно, нищо не може да ни заблуди и ние можем да чакаме, докато плодовете узреят. Ако от една страна здраво държим погледа си насочен към звездата, която Луцифер изгуби, а от друга страна към кръста Христов, тогава ще проникнем вътрешно и живо мисията на духовното познание, тогава постоянно и все повече и повече ще затвърдим в нас сигурността, че Светлината, която свети от това духовно познание, е истинска звездна светлина.
Но тогава също ние все повече и повече ще имаме вярата и доверието, че ще узреят плодовете на това познание; тогава нищо не ще ни разколебае; тогава ще можем да приемем с търпение и постоянство всички несполуки и, поглеждайки към малкото, което сме постигнали, ще си кажем: ние постепенно ще създадем чрез нашето движение един малък кълн в човечеството, така щото светлината на изтока от ново ще намери своя блясък, ще намери своята пълна с разбиране лъчезарност в Христовия Принцип на запад.
Тогава също ние ще познаем, че има една Светлина на Запад, която свети, за да направи още по-светло това, което произхожда от Изтока, отколкото то може да бъде чрез своята собствена сила. Едно нещо се изпълва със светлина чрез източника на светлината, от който то се осветява. Ето защо никой не трябва да казва, че се получава едно изопачаване на източната Мъдрост, когато Светлината на Запад свети върху тези източна Мъдрост. Ще свети това, което е прекрасно, велико и възвишено. То ще свети най-прекрасно, най-величествено и най-възвишено, когато бъде осветено с най-благородната Светлина.
към текста >>
Дух
овната наука има своите велики задачи във всички направления, във всички области.
Ние можахме да чакаме, докато ни се даде възможност да изпълним толкова скъпата на сърцата ни задача да представим "Децата на Луцифер" пред човешките очи.
Духовната наука има своите велики задачи във всички направления, във всички области.
Ако днес сме сигурни чрез онази светлина, която включва в себе си тези задачи, когато имаме здраво под нас едната опорна точка, от другата страна ние сме сигурни в нашата вяра и доверие, че най-малките и най-големите задачи трябва да се изпълняват, когато преданно им служим.
към текста >>
И така ние градим върху Светлината, която извира от
дух
овното познание; и така ние градим върху топлината, която извира от него и която ни изпълва, която може да ни изпълни с вяра и сигурност в нашата мисия.
И така ние градим върху Светлината, която извира от духовното познание; и така ние градим върху топлината, която извира от него и която ни изпълва, която може да ни изпълни с вяра и сигурност в нашата мисия.
И ние действуваме в правия смисъл и по истински начин по-нататък между двата знака на звездата и кръста, "знаците на двата свята съединяващи се в любов", действуваме от момент на момент, действуваме с твърдата вяра, че когато в течение на времената правилно схващаме нашата задача, ние действуваме за това, за което човек трябва да действува, за вечността. Защото за човешкото действие вечността е раждането на онова, което узрява във времената.
към текста >>
6.
3. СКАЗКА ВТОРА
GA_113 Изтокът в светлината на Запада
прадревните мъдрости на човечеството въобще, така, че върху нея да падне онази светлина, която може да бъде запалена при познаването на
Христов
ия Импулс и при познаването на всичко онова, което в течение на вековете постепенно се е развивало от този
Христов
Импулс като мъдрост в западния свят.
В този цикъл от сказки ние искаме да разгледаме мъдростта източния свят, т. е.
прадревните мъдрости на човечеството въобще, така, че върху нея да падне онази светлина, която може да бъде запалена при познаването на Христовия Импулс и при познаването на всичко онова, което в течение на вековете постепенно се е развивало от този Христов Импулс като мъдрост в западния свят.
Ако Духовната наука трябва да бъде нещо живо, тя не може да се състои в това, да се вземат съществуващите вече в човечеството възгледи и мнения относно висшите светове от историята и да бъдат предадени като учение; напротив нейната задача трябва да бъде, което може да бъде изпитано в наше време върху същността на висшите светове да стане обект на нашето разглеждане*. /*Вижда се, че аз никога не считам Духовната наука като нещо заето от исторически предадени възгледи, а я представям като едно познание, което трябва да бъде добито непосредствено в настоящето. Че по някога употребявам терминологията на древните времена, причината за това е, че нашето съвремие стои далече от духовното познание и затова не притежава такава терминология и човек може винаги да бъде разбран по-лесно прибягвайки до старата терминология отколкото ако изнамери някоя нова терминология./. Хора, които са в състояние да насочат своя поглед нагоре в духовните светове и да виждат в тези светове така, както иначе човек вижда със свои те сетивни очи във външния свят, както той разбира външния свят със своя ум, такива хора е имало не само в древни времена, такива хора съществуват през всички времена на развитието на човечеството, такива хора съществуват и днес; и през никоя епоха човечеството не е било заставено да учи и да разглежда само истини получени от преданието. Също така човечеството не е заставено да получи тези учения относно висшите светове от никое особено физическо място.
към текста >>
Ако
Дух
овната наука трябва да бъде нещо живо, тя не може да се състои в това, да се вземат съществуващите вече в човечеството възгледи и мнения относно висшите светове от историята и да бъдат предадени като учение; напротив нейната задача трябва да бъде, което може да бъде изпитано в наше време върху същността на висшите светове да стане обект на нашето разглеждане*.
В този цикъл от сказки ние искаме да разгледаме мъдростта източния свят, т. е. прадревните мъдрости на човечеството въобще, така, че върху нея да падне онази светлина, която може да бъде запалена при познаването на Христовия Импулс и при познаването на всичко онова, което в течение на вековете постепенно се е развивало от този Христов Импулс като мъдрост в западния свят.
Ако Духовната наука трябва да бъде нещо живо, тя не може да се състои в това, да се вземат съществуващите вече в човечеството възгледи и мнения относно висшите светове от историята и да бъдат предадени като учение; напротив нейната задача трябва да бъде, което може да бъде изпитано в наше време върху същността на висшите светове да стане обект на нашето разглеждане*.
/*Вижда се, че аз никога не считам Духовната наука като нещо заето от исторически предадени възгледи, а я представям като едно познание, което трябва да бъде добито непосредствено в настоящето. Че по някога употребявам терминологията на древните времена, причината за това е, че нашето съвремие стои далече от духовното познание и затова не притежава такава терминология и човек може винаги да бъде разбран по-лесно прибягвайки до старата терминология отколкото ако изнамери някоя нова терминология./. Хора, които са в състояние да насочат своя поглед нагоре в духовните светове и да виждат в тези светове така, както иначе човек вижда със свои те сетивни очи във външния свят, както той разбира външния свят със своя ум, такива хора е имало не само в древни времена, такива хора съществуват през всички времена на развитието на човечеството, такива хора съществуват и днес; и през никоя епоха човечеството не е било заставено да учи и да разглежда само истини получени от преданието. Също така човечеството не е заставено да получи тези учения относно висшите светове от никое особено физическо място. Навсякъде в света може да блика и тече изворът на висшата мъдрост и на висшето познание.
към текста >>
/*Вижда се, че аз никога не считам
Дух
овната наука като нещо заето от исторически предадени възгледи, а я представям като едно познание, което трябва да бъде добито непосредствено в настоящето.
В този цикъл от сказки ние искаме да разгледаме мъдростта източния свят, т. е. прадревните мъдрости на човечеството въобще, така, че върху нея да падне онази светлина, която може да бъде запалена при познаването на Христовия Импулс и при познаването на всичко онова, което в течение на вековете постепенно се е развивало от този Христов Импулс като мъдрост в западния свят. Ако Духовната наука трябва да бъде нещо живо, тя не може да се състои в това, да се вземат съществуващите вече в човечеството възгледи и мнения относно висшите светове от историята и да бъдат предадени като учение; напротив нейната задача трябва да бъде, което може да бъде изпитано в наше време върху същността на висшите светове да стане обект на нашето разглеждане*.
/*Вижда се, че аз никога не считам Духовната наука като нещо заето от исторически предадени възгледи, а я представям като едно познание, което трябва да бъде добито непосредствено в настоящето.
Че по някога употребявам терминологията на древните времена, причината за това е, че нашето съвремие стои далече от духовното познание и затова не притежава такава терминология и човек може винаги да бъде разбран по-лесно прибягвайки до старата терминология отколкото ако изнамери някоя нова терминология./. Хора, които са в състояние да насочат своя поглед нагоре в духовните светове и да виждат в тези светове така, както иначе човек вижда със свои те сетивни очи във външния свят, както той разбира външния свят със своя ум, такива хора е имало не само в древни времена, такива хора съществуват през всички времена на развитието на човечеството, такива хора съществуват и днес; и през никоя епоха човечеството не е било заставено да учи и да разглежда само истини получени от преданието. Също така човечеството не е заставено да получи тези учения относно висшите светове от никое особено физическо място. Навсякъде в света може да блика и тече изворът на висшата мъдрост и на висшето познание. Както не би било разумно днес в нашите училища да преподаваме например една математика или една география, които да вземаме от някои стари съчинения, създадени в миналото, така не би било разумно и по отношение на великите мъдрости на свръхсетивните светове да разглеждаме само предаденото ни от историята, от древни времена.
към текста >>
Че по някога употребявам терминологията на древните времена, причината за това е, че нашето съвремие стои далече от
дух
овното познание и затова не притежава такава терминология и човек може винаги да бъде разбран по-лесно прибягвайки до старата терминология отколкото ако изнамери някоя нова терминология./.
В този цикъл от сказки ние искаме да разгледаме мъдростта източния свят, т. е. прадревните мъдрости на човечеството въобще, така, че върху нея да падне онази светлина, която може да бъде запалена при познаването на Христовия Импулс и при познаването на всичко онова, което в течение на вековете постепенно се е развивало от този Христов Импулс като мъдрост в западния свят. Ако Духовната наука трябва да бъде нещо живо, тя не може да се състои в това, да се вземат съществуващите вече в човечеството възгледи и мнения относно висшите светове от историята и да бъдат предадени като учение; напротив нейната задача трябва да бъде, което може да бъде изпитано в наше време върху същността на висшите светове да стане обект на нашето разглеждане*. /*Вижда се, че аз никога не считам Духовната наука като нещо заето от исторически предадени възгледи, а я представям като едно познание, което трябва да бъде добито непосредствено в настоящето.
Че по някога употребявам терминологията на древните времена, причината за това е, че нашето съвремие стои далече от духовното познание и затова не притежава такава терминология и човек може винаги да бъде разбран по-лесно прибягвайки до старата терминология отколкото ако изнамери някоя нова терминология./.
Хора, които са в състояние да насочат своя поглед нагоре в духовните светове и да виждат в тези светове така, както иначе човек вижда със свои те сетивни очи във външния свят, както той разбира външния свят със своя ум, такива хора е имало не само в древни времена, такива хора съществуват през всички времена на развитието на човечеството, такива хора съществуват и днес; и през никоя епоха човечеството не е било заставено да учи и да разглежда само истини получени от преданието. Също така човечеството не е заставено да получи тези учения относно висшите светове от никое особено физическо място. Навсякъде в света може да блика и тече изворът на висшата мъдрост и на висшето познание. Както не би било разумно днес в нашите училища да преподаваме например една математика или една география, които да вземаме от някои стари съчинения, създадени в миналото, така не би било разумно и по отношение на великите мъдрости на свръхсетивните светове да разглеждаме само предаденото ни от историята, от древни времена. Ето защо нашата задача ще бъде, в този цикъл от сказки да пристъпим към нещата на висшите светове, към съществата на самите свръхсетивни царства, да направим да застанат пред нашата душа познати, по-малко познати и съвсем непознати неща от онова, което може да се открие във висшите светове; и след това да се запитаме: какво са могли да кажат върху тези неща хората от по-стари времена, хората на древността?
към текста >>
Хора, които са в състояние да насочат своя поглед нагоре в
дух
овните светове и да виждат в тези светове така, както иначе човек вижда със свои те сетивни очи във външния свят, както той разбира външния свят със своя ум, такива хора е имало не само в древни времена, такива хора съществуват през всички времена на развитието на човечеството, такива хора съществуват и днес; и през никоя епоха човечеството не е било заставено да учи и да разглежда само истини получени от преданието.
В този цикъл от сказки ние искаме да разгледаме мъдростта източния свят, т. е. прадревните мъдрости на човечеството въобще, така, че върху нея да падне онази светлина, която може да бъде запалена при познаването на Христовия Импулс и при познаването на всичко онова, което в течение на вековете постепенно се е развивало от този Христов Импулс като мъдрост в западния свят. Ако Духовната наука трябва да бъде нещо живо, тя не може да се състои в това, да се вземат съществуващите вече в човечеството възгледи и мнения относно висшите светове от историята и да бъдат предадени като учение; напротив нейната задача трябва да бъде, което може да бъде изпитано в наше време върху същността на висшите светове да стане обект на нашето разглеждане*. /*Вижда се, че аз никога не считам Духовната наука като нещо заето от исторически предадени възгледи, а я представям като едно познание, което трябва да бъде добито непосредствено в настоящето. Че по някога употребявам терминологията на древните времена, причината за това е, че нашето съвремие стои далече от духовното познание и затова не притежава такава терминология и човек може винаги да бъде разбран по-лесно прибягвайки до старата терминология отколкото ако изнамери някоя нова терминология./.
Хора, които са в състояние да насочат своя поглед нагоре в духовните светове и да виждат в тези светове така, както иначе човек вижда със свои те сетивни очи във външния свят, както той разбира външния свят със своя ум, такива хора е имало не само в древни времена, такива хора съществуват през всички времена на развитието на човечеството, такива хора съществуват и днес; и през никоя епоха човечеството не е било заставено да учи и да разглежда само истини получени от преданието.
Също така човечеството не е заставено да получи тези учения относно висшите светове от никое особено физическо място. Навсякъде в света може да блика и тече изворът на висшата мъдрост и на висшето познание. Както не би било разумно днес в нашите училища да преподаваме например една математика или една география, които да вземаме от някои стари съчинения, създадени в миналото, така не би било разумно и по отношение на великите мъдрости на свръхсетивните светове да разглеждаме само предаденото ни от историята, от древни времена. Ето защо нашата задача ще бъде, в този цикъл от сказки да пристъпим към нещата на висшите светове, към съществата на самите свръхсетивни царства, да направим да застанат пред нашата душа познати, по-малко познати и съвсем непознати неща от онова, което може да се открие във висшите светове; и след това да се запитаме: какво са могли да кажат върху тези неща хората от по-стари времена, хората на древността? С други думи: ние искаме да представим на нашата душа западната мъдрост и след това да зададем въпроса: как това, което можем да наречем западна мъдрост, се съгласува с онова, което можем да познаем като източна мъдрост?
към текста >>
Понеже в тези висши светове обитават Същества, които по отношение на нас хората можем да наречем
дух
овни, в известно направление изследването на висшите светове е едно общуване на ясновиждащия или на посветения с тези
дух
овни Същества.
С други думи: ние искаме да представим на нашата душа западната мъдрост и след това да зададем въпроса: как това, което можем да наречем западна мъдрост, се съгласува с онова, което можем да познаем като източна мъдрост? Въпросът се касае за това, че мъдростите почерпени от свръхсетивните светове, когато те бъдат разказани, могат да бъдат разбрани чрез ума от всеки човек. Аз често съм подчертавал това: за разбирането, за схващането на фактите на висшите светове е необходима само безпристрастна разсъдливост. Ако и днес тази безпристрастна разсъдливост е една рядка способност, все пак тя съществува; и онзи, който иска да я упражнява, може да разбере всичко, което се разказва относно резултатите от изследването на така наречената ясновидска наука. Тези факти на висшите светове могат да се получат само чрез така нареченото ясновидско изследване, само чрез издигането в тези висши светове на онези хора, които са подготвени за това.
Понеже в тези висши светове обитават Същества, които по отношение на нас хората можем да наречем духовни, в известно направление изследването на висшите светове е едно общуване на ясновиждащия или на посветения с тези духовни Същества.
Следователно това, което се намира във висшите светове, може да бъде изследвано само тогава, когато ясновиждащият човек изкачи степените, които го довеждат до общение с един духовен свят.*/*Както се вижда, с думата "ясновиждане" тук не разбираме обикновеното така наречено съновидно-патологическо състояние, а едно познание, което може да бъде постигнато при пълна ясна разсъдливост, при което душата се намира в едно състояние, което отговоря напълно на математическото мислене. То е точно противоположно на съновидно-патологическото. /
към текста >>
Следователно това, което се намира във висшите светове, може да бъде изследвано само тогава, когато ясновиждащият човек изкачи степените, които го довеждат до общение с един
дух
овен свят.*/*Както се вижда, с думата "ясновиждане" тук не разбираме обикновеното така наречено съновидно-патологическо състояние, а едно познание, което може да бъде постигнато при пълна ясна разсъдливост, при което душата се намира в едно състояние, което отговоря напълно на математическото мислене.
Въпросът се касае за това, че мъдростите почерпени от свръхсетивните светове, когато те бъдат разказани, могат да бъдат разбрани чрез ума от всеки човек. Аз често съм подчертавал това: за разбирането, за схващането на фактите на висшите светове е необходима само безпристрастна разсъдливост. Ако и днес тази безпристрастна разсъдливост е една рядка способност, все пак тя съществува; и онзи, който иска да я упражнява, може да разбере всичко, което се разказва относно резултатите от изследването на така наречената ясновидска наука. Тези факти на висшите светове могат да се получат само чрез така нареченото ясновидско изследване, само чрез издигането в тези висши светове на онези хора, които са подготвени за това. Понеже в тези висши светове обитават Същества, които по отношение на нас хората можем да наречем духовни, в известно направление изследването на висшите светове е едно общуване на ясновиждащия или на посветения с тези духовни Същества.
Следователно това, което се намира във висшите светове, може да бъде изследвано само тогава, когато ясновиждащият човек изкачи степените, които го довеждат до общение с един духовен свят.*/*Както се вижда, с думата "ясновиждане" тук не разбираме обикновеното така наречено съновидно-патологическо състояние, а едно познание, което може да бъде постигнато при пълна ясна разсъдливост, при което душата се намира в едно състояние, което отговоря напълно на математическото мислене.
То е точно противоположно на съновидно-патологическото. /
към текста >>
Онези органи, от които човекът се нуждае, когато иска да вижда в
дух
овния свят, в който той се намира през нощта със своя Аз и със своето астрално тяло, могат естествено да бъдат изградени само в астралното тяло, съответно в Аза.
Онези органи, от които човекът се нуждае, когато иска да вижда в духовния свят, в който той се намира през нощта със своя Аз и със своето астрално тяло, могат естествено да бъдат изградени само в астралното тяло, съответно в Аза.
И разликата между така наречения днешен нормален човек и изследователя ясновидец не е никоя друга освен тази, че през нощта, когато Азът и астралното тяло се излъчват от физическото тяло и етерното тяло, у нормалния човек астралното тяло и Азът не са устроени, не са организирани, не притежават органи, с които да виждат; у изследователя ясновидец в това астрално тяло и в този Аз се изградени подобни органи, макар и по друг начин, както във физическото тяло са изградени очите и ушите. Ето защо първата задача, която трябва да си постави този, който иска да стане изследовател ясновидец, е тази, да направи всичко необходимо, което изгражда в неговото неорганизирано астрално тяло, съответно в неговия Аз духовни очи, духовни уши и т.н. но това не е още единственото, което е необходимо. Да предположим, че някой е стигнал до там, чрез средствата, които ще споменем накратко, да снабди своето астрално тяло и своя Аз с духовни очи и духовни уши и т.н.; Той ще има тогава едно астрално тяло различно от това на другите хора, ще има едно организирано астрално тяло. Но въпреки това той не би могъл още да вижда в духовния свят; най-малко не би могъл да достигне определени степени на ясновиждането.
към текста >>
Ето защо първата задача, която трябва да си постави този, който иска да стане изследовател ясновидец, е тази, да направи всичко необходимо, което изгражда в неговото неорганизирано астрално тяло, съответно в неговия Аз
дух
овни очи,
дух
овни уши и т.н.
Онези органи, от които човекът се нуждае, когато иска да вижда в духовния свят, в който той се намира през нощта със своя Аз и със своето астрално тяло, могат естествено да бъдат изградени само в астралното тяло, съответно в Аза. И разликата между така наречения днешен нормален човек и изследователя ясновидец не е никоя друга освен тази, че през нощта, когато Азът и астралното тяло се излъчват от физическото тяло и етерното тяло, у нормалния човек астралното тяло и Азът не са устроени, не са организирани, не притежават органи, с които да виждат; у изследователя ясновидец в това астрално тяло и в този Аз се изградени подобни органи, макар и по друг начин, както във физическото тяло са изградени очите и ушите.
Ето защо първата задача, която трябва да си постави този, който иска да стане изследовател ясновидец, е тази, да направи всичко необходимо, което изгражда в неговото неорганизирано астрално тяло, съответно в неговия Аз духовни очи, духовни уши и т.н.
но това не е още единственото, което е необходимо. Да предположим, че някой е стигнал до там, чрез средствата, които ще споменем накратко, да снабди своето астрално тяло и своя Аз с духовни очи и духовни уши и т.н.; Той ще има тогава едно астрално тяло различно от това на другите хора, ще има едно организирано астрално тяло. Но въпреки това той не би могъл още да вижда в духовния свят; най-малко не би могъл да достигне определени степени на ясновиждането. За целта е необходимо още и нещо друго. Ако при днешните условия човек иска да се издигне до ясновиждане, до съзнателно ясновиждане в действителния смисъл, необходимо е да бъдат изградени духовните очи и духовните уши не само в неговото астрално тяло, а е необходимо, всичко онова, което е изградено пластично в това астрално тяло, да бъде отпечатано в етерното тяло, както един печат се отпечатва в червения восък.
към текста >>
Да предположим, че някой е стигнал до там, чрез средствата, които ще споменем накратко, да снабди своето астрално тяло и своя Аз с
дух
овни очи и
дух
овни уши и т.н.; Той ще има тогава едно астрално тяло различно от това на другите хора, ще има едно организирано астрално тяло.
Онези органи, от които човекът се нуждае, когато иска да вижда в духовния свят, в който той се намира през нощта със своя Аз и със своето астрално тяло, могат естествено да бъдат изградени само в астралното тяло, съответно в Аза. И разликата между така наречения днешен нормален човек и изследователя ясновидец не е никоя друга освен тази, че през нощта, когато Азът и астралното тяло се излъчват от физическото тяло и етерното тяло, у нормалния човек астралното тяло и Азът не са устроени, не са организирани, не притежават органи, с които да виждат; у изследователя ясновидец в това астрално тяло и в този Аз се изградени подобни органи, макар и по друг начин, както във физическото тяло са изградени очите и ушите. Ето защо първата задача, която трябва да си постави този, който иска да стане изследовател ясновидец, е тази, да направи всичко необходимо, което изгражда в неговото неорганизирано астрално тяло, съответно в неговия Аз духовни очи, духовни уши и т.н. но това не е още единственото, което е необходимо.
Да предположим, че някой е стигнал до там, чрез средствата, които ще споменем накратко, да снабди своето астрално тяло и своя Аз с духовни очи и духовни уши и т.н.; Той ще има тогава едно астрално тяло различно от това на другите хора, ще има едно организирано астрално тяло.
Но въпреки това той не би могъл още да вижда в духовния свят; най-малко не би могъл да достигне определени степени на ясновиждането. За целта е необходимо още и нещо друго. Ако при днешните условия човек иска да се издигне до ясновиждане, до съзнателно ясновиждане в действителния смисъл, необходимо е да бъдат изградени духовните очи и духовните уши не само в неговото астрално тяло, а е необходимо, всичко онова, което е изградено пластично в това астрално тяло, да бъде отпечатано в етерното тяло, както един печат се отпечатва в червения восък. Същинското съзнателно ясновиждане започва едва тогава, когато органите, т.е. духовните очи, духовните уши и т.н., които са образувани в неговото астрално тяло, се отпечатват в етерното тяло.
към текста >>
Но въпреки това той не би могъл още да вижда в
дух
овния свят; най-малко не би могъл да достигне определени степени на ясновиждането.
Онези органи, от които човекът се нуждае, когато иска да вижда в духовния свят, в който той се намира през нощта със своя Аз и със своето астрално тяло, могат естествено да бъдат изградени само в астралното тяло, съответно в Аза. И разликата между така наречения днешен нормален човек и изследователя ясновидец не е никоя друга освен тази, че през нощта, когато Азът и астралното тяло се излъчват от физическото тяло и етерното тяло, у нормалния човек астралното тяло и Азът не са устроени, не са организирани, не притежават органи, с които да виждат; у изследователя ясновидец в това астрално тяло и в този Аз се изградени подобни органи, макар и по друг начин, както във физическото тяло са изградени очите и ушите. Ето защо първата задача, която трябва да си постави този, който иска да стане изследовател ясновидец, е тази, да направи всичко необходимо, което изгражда в неговото неорганизирано астрално тяло, съответно в неговия Аз духовни очи, духовни уши и т.н. но това не е още единственото, което е необходимо. Да предположим, че някой е стигнал до там, чрез средствата, които ще споменем накратко, да снабди своето астрално тяло и своя Аз с духовни очи и духовни уши и т.н.; Той ще има тогава едно астрално тяло различно от това на другите хора, ще има едно организирано астрално тяло.
Но въпреки това той не би могъл още да вижда в духовния свят; най-малко не би могъл да достигне определени степени на ясновиждането.
За целта е необходимо още и нещо друго. Ако при днешните условия човек иска да се издигне до ясновиждане, до съзнателно ясновиждане в действителния смисъл, необходимо е да бъдат изградени духовните очи и духовните уши не само в неговото астрално тяло, а е необходимо, всичко онова, което е изградено пластично в това астрално тяло, да бъде отпечатано в етерното тяло, както един печат се отпечатва в червения восък. Същинското съзнателно ясновиждане започва едва тогава, когато органите, т.е. духовните очи, духовните уши и т.н., които са образувани в неговото астрално тяло, се отпечатват в етерното тяло.
към текста >>
Ако при днешните условия човек иска да се издигне до ясновиждане, до съзнателно ясновиждане в действителния смисъл, необходимо е да бъдат изградени
дух
овните очи и
дух
овните уши не само в неговото астрално тяло, а е необходимо, всичко онова, което е изградено пластично в това астрално тяло, да бъде отпечатано в етерното тяло, както един печат се отпечатва в червения восък.
Ето защо първата задача, която трябва да си постави този, който иска да стане изследовател ясновидец, е тази, да направи всичко необходимо, което изгражда в неговото неорганизирано астрално тяло, съответно в неговия Аз духовни очи, духовни уши и т.н. но това не е още единственото, което е необходимо. Да предположим, че някой е стигнал до там, чрез средствата, които ще споменем накратко, да снабди своето астрално тяло и своя Аз с духовни очи и духовни уши и т.н.; Той ще има тогава едно астрално тяло различно от това на другите хора, ще има едно организирано астрално тяло. Но въпреки това той не би могъл още да вижда в духовния свят; най-малко не би могъл да достигне определени степени на ясновиждането. За целта е необходимо още и нещо друго.
Ако при днешните условия човек иска да се издигне до ясновиждане, до съзнателно ясновиждане в действителния смисъл, необходимо е да бъдат изградени духовните очи и духовните уши не само в неговото астрално тяло, а е необходимо, всичко онова, което е изградено пластично в това астрално тяло, да бъде отпечатано в етерното тяло, както един печат се отпечатва в червения восък.
Същинското съзнателно ясновиждане започва едва тогава, когато органите, т.е. духовните очи, духовните уши и т.н., които са образувани в неговото астрално тяло, се отпечатват в етерното тяло.
към текста >>
дух
овните очи,
дух
овните уши и т.н., които са образувани в неговото астрално тяло, се отпечатват в етерното тяло.
Да предположим, че някой е стигнал до там, чрез средствата, които ще споменем накратко, да снабди своето астрално тяло и своя Аз с духовни очи и духовни уши и т.н.; Той ще има тогава едно астрално тяло различно от това на другите хора, ще има едно организирано астрално тяло. Но въпреки това той не би могъл още да вижда в духовния свят; най-малко не би могъл да достигне определени степени на ясновиждането. За целта е необходимо още и нещо друго. Ако при днешните условия човек иска да се издигне до ясновиждане, до съзнателно ясновиждане в действителния смисъл, необходимо е да бъдат изградени духовните очи и духовните уши не само в неговото астрално тяло, а е необходимо, всичко онова, което е изградено пластично в това астрално тяло, да бъде отпечатано в етерното тяло, както един печат се отпечатва в червения восък. Същинското съзнателно ясновиждане започва едва тогава, когато органите, т.е.
духовните очи, духовните уши и т.н., които са образувани в неговото астрално тяло, се отпечатват в етерното тяло.
към текста >>
Астралното тяло и Азът са тънки
дух
овно-душевни същности; те така да се каже следват чрез своята еластичност силите на физическото тяло и приемат неговата форма.
Но за да съдействува в това направление, за етерното тяло съществува по-голяма трудност отколкото за астралното тяло. В течение на всеки 24 часа все пак Азът и астралното тяло у човека винаги се намират бихме могли да кажем поне веднъж в щастливото положение, да бъдат свободни от физическото тяло. Докато се намират в човека, от сутринта, когато човек се събужда, до вечерта, когато той заспива, докато се намират във физическото тяло, астралното тяло и Азът са свързани със силите на това физическо тяло; и тези сили пречат на астралното тяло и на Аза да изградят собствени органи.
Астралното тяло и Азът са тънки духовно-душевни същности; те така да се каже следват чрез своята еластичност силите на физическото тяло и приемат неговата форма.
Ето защо за нормалния човек и през нощта тези сили на физическото тяло се намират като действие в астралното тяло и в Аза; и, както ще чуете, човек може да освободи своето астрално тяло и своя аз от въздействието на физическото тяло само тогава, когато пристъпи към специални мероприятия, така щото астралното тяло може да образува своята собствена форма, т.е. своите духовни очи, своите духовни уши. Все пак човек се намира в щастливото положение, че поне веднъж на 24 часа неговото астрално тяло се освобождава от физическото тяло; той има следователно възможност да действува направо върху това астрално тяло така, щото то да не следва по-нататък през нощта еластичността на физическото тяло, а да се подчинява на своята собствена еластичност.
към текста >>
своите
дух
овни очи, своите
дух
овни уши.
Но за да съдействува в това направление, за етерното тяло съществува по-голяма трудност отколкото за астралното тяло. В течение на всеки 24 часа все пак Азът и астралното тяло у човека винаги се намират бихме могли да кажем поне веднъж в щастливото положение, да бъдат свободни от физическото тяло. Докато се намират в човека, от сутринта, когато човек се събужда, до вечерта, когато той заспива, докато се намират във физическото тяло, астралното тяло и Азът са свързани със силите на това физическо тяло; и тези сили пречат на астралното тяло и на Аза да изградят собствени органи. Астралното тяло и Азът са тънки духовно-душевни същности; те така да се каже следват чрез своята еластичност силите на физическото тяло и приемат неговата форма. Ето защо за нормалния човек и през нощта тези сили на физическото тяло се намират като действие в астралното тяло и в Аза; и, както ще чуете, човек може да освободи своето астрално тяло и своя аз от въздействието на физическото тяло само тогава, когато пристъпи към специални мероприятия, така щото астралното тяло може да образува своята собствена форма, т.е.
своите духовни очи, своите духовни уши.
Все пак човек се намира в щастливото положение, че поне веднъж на 24 часа неговото астрално тяло се освобождава от физическото тяло; той има следователно възможност да действува направо върху това астрално тяло така, щото то да не следва по-нататък през нощта еластичността на физическото тяло, а да се подчинява на своята собствена еластичност.
към текста >>
Подготвителните упражнения, които ясновиждащият изследовател предприема, се състоят по същество в това, през време на дневната будност да изпълнява такива
дух
овни действия, които действуват върху неговото астрално тяло и върху неговия Аз така, че след това, когато при заспиването те излизат от физическото тяло и етерното тяло, се намират под влиянието на това, което човек е извършил за особената подготовка на ясновидското изследване.
Подготвителните упражнения, които ясновиждащият изследовател предприема, се състоят по същество в това, през време на дневната будност да изпълнява такива духовни действия, които действуват върху неговото астрално тяло и върху неговия Аз така, че след това, когато при заспиването те излизат от физическото тяло и етерното тяло, се намират под влиянието на това, което човек е извършил за особената подготовка на ясновидското изследване.
към текста >>
върху своето астрално тяло и върху своя Аз, когато следователно той има определени моменти заделени от обикновения дневен живот, през които върши нещо съвсем различно от това, което обикновено върши; когато в определен момент той не се отдава на това, което външният свят му казва за неговите сетива и за неговия ум, а се отдава на онова, което е съобщение и резултат от
дух
овните светове.
Да вземем следователно двата случая: обикновеният човек, както той стои в нормалния живот, който от сутрин до вечер се отдава на впечатленията на външния свят, отдава се на това, което действува върху неговите сетива и върху неговия ум. Вечерта той заспива, неговото астрално тяло излиза от физическото тяло. Тогава това астрално тяло е изцяло отдадено на това, което е било изживяно през време на деня; то следва еластичността на физическото тяло, а не своята собствена еластичност. Съвсем различно стои работата, когато чрез медитация, съсредоточение и чрез други упражнения, които се правят с оглед постигането на висшето познание, човек изживява през деня силни въздействия върху своята душа, т. е.
върху своето астрално тяло и върху своя Аз, когато следователно той има определени моменти заделени от обикновения дневен живот, през които върши нещо съвсем различно от това, което обикновено върши; когато в определен момент той не се отдава на това, което външният свят му казва за неговите сетива и за неговия ум, а се отдава на онова, което е съобщение и резултат от духовните светове.
Когато следователно той прекарва макар и кратка част от дневния си живот в медитация, съсредоточение и други упражнения, тогава това действува върху неговата душа така, че през нощта, когато излиза от физическото тяло, астралното тяло изпитва действията на тази медитация, съсредоточение и т.н. и благодарение на това следва вече не еластичността на физическото тяло, а други еластичности. Ето защо методите за постигане на ясновидското изследване се състоят в това, че учителите на това изследване прилагат цялото знание, което е било изпитано в течение на хилядолетия на човешкия живот като упражнения, медитации и съсредоточения, които трябва да се предприемат през време на дневния живот, за да могат да окажат своето въздействие в живота през нощта така, че астралното тяло да се преорганизира.
към текста >>
Такива не са измислени случайно, те са резултат на точна
дух
овна работа.
Тази голяма отговорност, която поема този, който въобще предлага такива упражнения на своите себеподобни.
Такива не са измислени случайно, те са резултат на точна духовна работа.
Това, което тези упражнения предписват, за него се знае, че то така действува на душата, щото когато тази душа при нощното заспиване излиза от физическото тяло, правилно изгражда своите духовни очи, своите духовни уши, своето духовно мислене. Когато се прави нещо погрешно, когато се правят погрешни упражнения, това естествено също указва своето действие; тогава действията не остават без резултат, но тогава астралното тяло се изграждат нелепи форми ако искаме да употребим един израз от сетивния свят изграждат се противоприродни форми. Що значи това: в астралното тяло се изграждат противоприродни форми? Изграждат се такива форми, които противоречат на великото всемирно цяло. Тогава в тези области би се получило също нещо, както ако в нашето физическо тяло бяха се изгради ли органи, които не бяха чували правилно, не биха чували вярно външните звуци, не биха виждали вярно външната светлина, които не биха отговаряли на външния свят.
към текста >>
Това, което тези упражнения предписват, за него се знае, че то така действува на душата, щото когато тази душа при нощното заспиване излиза от физическото тяло, правилно изгражда своите
дух
овни очи, своите
дух
овни уши, своето
дух
овно мислене.
Тази голяма отговорност, която поема този, който въобще предлага такива упражнения на своите себеподобни. Такива не са измислени случайно, те са резултат на точна духовна работа.
Това, което тези упражнения предписват, за него се знае, че то така действува на душата, щото когато тази душа при нощното заспиване излиза от физическото тяло, правилно изгражда своите духовни очи, своите духовни уши, своето духовно мислене.
Когато се прави нещо погрешно, когато се правят погрешни упражнения, това естествено също указва своето действие; тогава действията не остават без резултат, но тогава астралното тяло се изграждат нелепи форми ако искаме да употребим един израз от сетивния свят изграждат се противоприродни форми. Що значи това: в астралното тяло се изграждат противоприродни форми? Изграждат се такива форми, които противоречат на великото всемирно цяло. Тогава в тези области би се получило също нещо, както ако в нашето физическо тяло бяха се изгради ли органи, които не бяха чували правилно, не биха чували вярно външните звуци, не биха виждали вярно външната светлина, които не биха отговаряли на външния свят. Следователно чрез неправилна медитация и съсредоточение човекът би бил поставен в противоречие със света по отношение на неговото астрално тяло и на неговия Аз.
към текста >>
И вместо да получи органи, чрез които да може постепенно да осветява този
дух
овен свят, тогава той би бил разбит от влиянията на
дух
овния свят, би изпитал тези влияния на
дух
овния свят не като нещо, което го подпомага, което го обогатява, а като нещо спъващо неговото мислене.
Когато се прави нещо погрешно, когато се правят погрешни упражнения, това естествено също указва своето действие; тогава действията не остават без резултат, но тогава астралното тяло се изграждат нелепи форми ако искаме да употребим един израз от сетивния свят изграждат се противоприродни форми. Що значи това: в астралното тяло се изграждат противоприродни форми? Изграждат се такива форми, които противоречат на великото всемирно цяло. Тогава в тези области би се получило също нещо, както ако в нашето физическо тяло бяха се изгради ли органи, които не бяха чували правилно, не биха чували вярно външните звуци, не биха виждали вярно външната светлина, които не биха отговаряли на външния свят. Следователно чрез неправилна медитация и съсредоточение човекът би бил поставен в противоречие със света по отношение на неговото астрално тяло и на неговия Аз.
И вместо да получи органи, чрез които да може постепенно да осветява този духовен свят, тогава той би бил разбит от влиянията на духовния свят, би изпитал тези влияния на духовния свят не като нещо, което го подпомага, което го обогатява, а като нещо спъващо неговото мислене.
към текста >>
Понеже през следващите дни ще имаме голяма нужда от това понятие, моля Ви да обърнете внимание на това, че тук ние се намираме на една точка, където трябва да бъдем на ясно, че нещо, което се намира вън във физическия свят а сега ние говорим за
дух
овния външен свят може да бъде до висока степен благоприятствуващо за човека, но може също така да бъде и до висока степен спъващо за него, според това, как той застава със своето собствено същество срещу този външен свят.
Понеже през следващите дни ще имаме голяма нужда от това понятие, моля Ви да обърнете внимание на това, че тук ние се намираме на една точка, където трябва да бъдем на ясно, че нещо, което се намира вън във физическия свят а сега ние говорим за духовния външен свят може да бъде до висока степен благоприятствуващо за човека, но може също така да бъде и до висока степен спъващо за него, според това, как той застава със своето собствено същество срещу този външен свят.
Да си представим, че един човек е неправилно организирано астралното тяло се излага на заобикалящия го духовен свят. Този свят действува върху него. Ако би изградил правилно своите органи, духовният свят би се влял в него, би го обогатил с мировите тайни, но същият този свят би го атрофирал душевно, ако той би изградил лошо своите органи. Това е същият външен свят, който веднъж издига човека до най-високите върхове, другият път го спъва; това е същият външен свят, за който веднъж човек ще каже, че е един божествен, благотворен свят, когато е образувал правилно своите органи, или ще каже, че това е един свят на препятствия, ако не е организирал правилно своето вътрешно същество. В тези думи се крие много от ключа за разбиране на доброто, плодотворното и на злото, разрушаващото в света.
към текста >>
Да си представим, че един човек е неправилно организирано астралното тяло се излага на заобикалящия го
дух
овен свят.
Понеже през следващите дни ще имаме голяма нужда от това понятие, моля Ви да обърнете внимание на това, че тук ние се намираме на една точка, където трябва да бъдем на ясно, че нещо, което се намира вън във физическия свят а сега ние говорим за духовния външен свят може да бъде до висока степен благоприятствуващо за човека, но може също така да бъде и до висока степен спъващо за него, според това, как той застава със своето собствено същество срещу този външен свят.
Да си представим, че един човек е неправилно организирано астралното тяло се излага на заобикалящия го духовен свят.
Този свят действува върху него. Ако би изградил правилно своите органи, духовният свят би се влял в него, би го обогатил с мировите тайни, но същият този свят би го атрофирал душевно, ако той би изградил лошо своите органи. Това е същият външен свят, който веднъж издига човека до най-високите върхове, другият път го спъва; това е същият външен свят, за който веднъж човек ще каже, че е един божествен, благотворен свят, когато е образувал правилно своите органи, или ще каже, че това е един свят на препятствия, ако не е организирал правилно своето вътрешно същество. В тези думи се крие много от ключа за разбиране на доброто, плодотворното и на злото, разрушаващото в света. От това можете да видите, че действието, което някои същества от окръжаващия свят имат върху нас, не е меродавно за същността на самия този свят.
към текста >>
Ако би изградил правилно своите органи,
дух
овният свят би се влял в него, би го обогатил с мировите тайни, но същият този свят би го атрофирал душевно, ако той би изградил лошо своите органи.
Понеже през следващите дни ще имаме голяма нужда от това понятие, моля Ви да обърнете внимание на това, че тук ние се намираме на една точка, където трябва да бъдем на ясно, че нещо, което се намира вън във физическия свят а сега ние говорим за духовния външен свят може да бъде до висока степен благоприятствуващо за човека, но може също така да бъде и до висока степен спъващо за него, според това, как той застава със своето собствено същество срещу този външен свят. Да си представим, че един човек е неправилно организирано астралното тяло се излага на заобикалящия го духовен свят. Този свят действува върху него.
Ако би изградил правилно своите органи, духовният свят би се влял в него, би го обогатил с мировите тайни, но същият този свят би го атрофирал душевно, ако той би изградил лошо своите органи.
Това е същият външен свят, който веднъж издига човека до най-високите върхове, другият път го спъва; това е същият външен свят, за който веднъж човек ще каже, че е един божествен, благотворен свят, когато е образувал правилно своите органи, или ще каже, че това е един свят на препятствия, ако не е организирал правилно своето вътрешно същество. В тези думи се крие много от ключа за разбиране на доброто, плодотворното и на злото, разрушаващото в света. От това можете да видите, че действието, което някои същества от окръжаващия свят имат върху нас, не е меродавно за същността на самия този свят. Как ние заставаме срещу външния свят, от това ще зависи дали също то същество е благотворно, полезно или спъващо, дали то може да бъде за нас бог или дявол за нашия душевен организъм. Моля Ви на това да обърнете особено внимание; защото от това разбиране ние ще се нуждаем за някои неща през следващите дни.
към текста >>
За целта не е достатъчно човек да прави онези упражнения, които въздействуват на неговото астрално тяло, за да образуват
дух
овните очи и
дух
овните уши, а са необходими и такива упражнения, които да дадат на етерното тяло свобода и независимост от физическото тяло.
Това често сме споменавали в посочените сказки. За такова едно задружно действие, каквото нормално може да настъпи само в момента на смъртта, за такова едно задружно действие трябва да се даде възможност на Аза, астралното тяло и етерното тяло, за да се проведе пълно ясновидство. Следователно етерното тяло трябва да може да бъде освободено от онова състояние, в което то е вградено през време на нормалния живот: то също трябва да бъде в състояние да използува своята еластичност, да стане независимо от еластичността на физическото тяло, както става с астралното тяло през нощта. За целта са необходими в известно отношение по-интензивни, по-усилени упражнения. За всичко това ще можем да говорим през следващите дни в съответната връзка; но днес искам да ни стане ясно, че това е необходимо.
За целта не е достатъчно човек да прави онези упражнения, които въздействуват на неговото астрално тяло, за да образуват духовните очи и духовните уши, а са необходими и такива упражнения, които да дадат на етерното тяло свобода и независимост от физическото тяло.
Но още днес ние иска ме да обрисуваме пред нашия поглед в известно отношение резултатът, който трябва да се получи тогава. Вие можете да го разберете вече от това, което бе казано.
към текста >>
Той би искал да проникне в
дух
овните светове, и въпреки това да иска да остане при процедурите, при фактите на физическия свят, т.е.
Той може да се постави в това състояние единствено, като развие определени чувства и отсенки от чувства, които да обхванат душата така, че в известно отношение тези чувства и отсенки от чувства да обхванат чрез тяхната сила етерното тяло и да го излъчват от физическото тяло. Следователно в душата трябва да действуват толкова силни импулси на чувствата, мислите и волята, че да се създаде една вътрешна сила, която освобождава за определени моменти етерното тяло от физическото. Но в нашата епоха подобно нещо не може да се постигне чрез външни физически мероприятия. Това е невъзможно при днешния стадий на развитието на човечеството. Който би вярвал, че подобни неща могат да се произведат чрез физически мероприятия, би се подал на огромна измама.
Той би искал да проникне в духовните светове, и въпреки това да иска да остане при процедурите, при фактите на физическия свят, т.е.
не би се издигнал до една истинска вяра и силата на духовните светове. Само вътрешните процеси, процеси на мощния, енергичен душевен живот могат да произведат това състояние *. /*При тези описания трябва навсякъде да се има предвид, че с тях се разбират само психически, душевни процеси, които нямат нищо общо с патологически-органични прояви, както с такива нямат нищо общо и математическите формулирания, и които въпреки това са чисто духовна действителност. Към обикновеното "ясновидство" те се отнасят както позитивът към негатива./. И оставяйки в областта на абстрактното, днес можем да кажем предварително: най-същественото за произвежданото на едно такова състояние се състои в това, човек да изпитва едно преобразование, едно преобръщане на сферата на неговите интереси.
към текста >>
не би се издигнал до една истинска вяра и силата на
дух
овните светове.
Следователно в душата трябва да действуват толкова силни импулси на чувствата, мислите и волята, че да се създаде една вътрешна сила, която освобождава за определени моменти етерното тяло от физическото. Но в нашата епоха подобно нещо не може да се постигне чрез външни физически мероприятия. Това е невъзможно при днешния стадий на развитието на човечеството. Който би вярвал, че подобни неща могат да се произведат чрез физически мероприятия, би се подал на огромна измама. Той би искал да проникне в духовните светове, и въпреки това да иска да остане при процедурите, при фактите на физическия свят, т.е.
не би се издигнал до една истинска вяра и силата на духовните светове.
Само вътрешните процеси, процеси на мощния, енергичен душевен живот могат да произведат това състояние *. /*При тези описания трябва навсякъде да се има предвид, че с тях се разбират само психически, душевни процеси, които нямат нищо общо с патологически-органични прояви, както с такива нямат нищо общо и математическите формулирания, и които въпреки това са чисто духовна действителност. Към обикновеното "ясновидство" те се отнасят както позитивът към негатива./. И оставяйки в областта на абстрактното, днес можем да кажем предварително: най-същественото за произвежданото на едно такова състояние се състои в това, човек да изпитва едно преобразование, едно преобръщане на сферата на неговите интереси. За обикновения живот човек е надарен с определени интереси.
към текста >>
/*При тези описания трябва навсякъде да се има предвид, че с тях се разбират само психически, душевни процеси, които нямат нищо общо с патологически-органични прояви, както с такива нямат нищо общо и математическите формулирания, и които въпреки това са чисто
дух
овна действителност.
Това е невъзможно при днешния стадий на развитието на човечеството. Който би вярвал, че подобни неща могат да се произведат чрез физически мероприятия, би се подал на огромна измама. Той би искал да проникне в духовните светове, и въпреки това да иска да остане при процедурите, при фактите на физическия свят, т.е. не би се издигнал до една истинска вяра и силата на духовните светове. Само вътрешните процеси, процеси на мощния, енергичен душевен живот могат да произведат това състояние *.
/*При тези описания трябва навсякъде да се има предвид, че с тях се разбират само психически, душевни процеси, които нямат нищо общо с патологически-органични прояви, както с такива нямат нищо общо и математическите формулирания, и които въпреки това са чисто духовна действителност.
Към обикновеното "ясновидство" те се отнасят както позитивът към негатива./. И оставяйки в областта на абстрактното, днес можем да кажем предварително: най-същественото за произвежданото на едно такова състояние се състои в това, човек да изпитва едно преобразование, едно преобръщане на сферата на неговите интереси. За обикновения живот човек е надарен с определени интереси. Знаете, че тези интереси действуват от сутрин до вечер. Човекът и в това той е напълно прав, защото трябва да живее в този свят човекът се интересува за онова, което действува върху неговите очи, неговите уши, върху неговия ум, върху неговите физически усещания и т.н.: Той се интересува за това, което среща във външния свят; за едно проявява повече интерес, за друго по-малко; на едни неща посвещава повече своето внимание, на други по-малко; това е толкова естествено.
към текста >>
Съществува един съвършено друг живот, един живот в
дух
овния свят; съществува едно възкресение в
дух
овния свят, едно преминаване отвъд границите на това, което иначе наричаме живот, едно преминаване на неговите граници така, че не настъпва смъртта, а се получава един по-висш живот.
Свежестта и естествеността на интереса за външния свят трябва да си ги запазим будни за нашия външен живот; не трябва да станем чужденци на Земята; защото чрез това ние бихме действували само от егоизъм и бихме отнели нашите сили от арената, на която те трябва да бъдат посветени в нашето настоящо развитие. Но от друга страна, за да можем да се издигнем във висшите светове, ние трябва да изработим другата страна на нашата природа, която се състои в това, в тържествени моменти на дневния живот да накараме да умрат интересите за външния свят. И ако имаме достатъчно търпение и постоянство, ако имаме енергия и сила, доколкото го изисква нашата карма, да се упражняваме в това убиване на интересите към външния свят, който ни заобикаля, ако достатъчно се упражняваме в това, накрая чрез това убиване на интереса към външния свят в нашата вътрешност ще се освободи една мощна, енергична сила. Това, което убиваме по този начин във външния свят, живее до по-висока степен във вътрешния свят, оживява в този вътрешен свят. Ние изпитваме един съвършено нов род живот, преминаваме през онзи момент, когато можем да си кажем: това, което можем да виждаме с очите, да чуваме с ушите, е само една част от цялостния живот.
Съществува един съвършено друг живот, един живот в духовния свят; съществува едно възкресение в духовния свят, едно преминаване отвъд границите на това, което иначе наричаме живот, едно преминаване на неговите граници така, че не настъпва смъртта, а се получава един по-висш живот.
Когато тази чисто духовна сила е станала достатъчно мощна в нашата вътрешност, тогава можем да изживеем онези моменти, при които ставаме господари над нашето етерно тяло, когато това етерно тяло не приема формата, към която го принуждават еластичните сили на белите дробове или на черния дроб, а формата, която му налагаме от горе надолу чрез нашето астрално тяло. Тогава ние предаваме на нашето етерно тяло формата, която сме изработили в астралното тяло чрез медитация и съсредоточение; тогава ние отпечатваме пластичната форма на астралното тяло в етерното тяло и от подготовлението се издигаме до озарението, до следващата степен на ясновидското изследване. Първата степен, чрез която преобразяваме нашето астрално тяло така, че то добива органи, се нарича пречистване поради това, че астралното тяло се пречиства от силите на външния свят и се отдава на вътрешните сили. Но онази степен, при която астралното тяло може да отпечати своята форма в етерното тяло, тази степен е свързана с това, че около нас настъпва духовна светлина, духовният свят около нас ни се разкрива, настъпва озарението.
към текста >>
Когато тази чисто
дух
овна сила е станала достатъчно мощна в нашата вътрешност, тогава можем да изживеем онези моменти, при които ставаме господари над нашето етерно тяло, когато това етерно тяло не приема формата, към която го принуждават еластичните сили на белите дробове или на черния дроб, а формата, която му налагаме от горе надолу чрез нашето астрално тяло.
Но от друга страна, за да можем да се издигнем във висшите светове, ние трябва да изработим другата страна на нашата природа, която се състои в това, в тържествени моменти на дневния живот да накараме да умрат интересите за външния свят. И ако имаме достатъчно търпение и постоянство, ако имаме енергия и сила, доколкото го изисква нашата карма, да се упражняваме в това убиване на интересите към външния свят, който ни заобикаля, ако достатъчно се упражняваме в това, накрая чрез това убиване на интереса към външния свят в нашата вътрешност ще се освободи една мощна, енергична сила. Това, което убиваме по този начин във външния свят, живее до по-висока степен във вътрешния свят, оживява в този вътрешен свят. Ние изпитваме един съвършено нов род живот, преминаваме през онзи момент, когато можем да си кажем: това, което можем да виждаме с очите, да чуваме с ушите, е само една част от цялостния живот. Съществува един съвършено друг живот, един живот в духовния свят; съществува едно възкресение в духовния свят, едно преминаване отвъд границите на това, което иначе наричаме живот, едно преминаване на неговите граници така, че не настъпва смъртта, а се получава един по-висш живот.
Когато тази чисто духовна сила е станала достатъчно мощна в нашата вътрешност, тогава можем да изживеем онези моменти, при които ставаме господари над нашето етерно тяло, когато това етерно тяло не приема формата, към която го принуждават еластичните сили на белите дробове или на черния дроб, а формата, която му налагаме от горе надолу чрез нашето астрално тяло.
Тогава ние предаваме на нашето етерно тяло формата, която сме изработили в астралното тяло чрез медитация и съсредоточение; тогава ние отпечатваме пластичната форма на астралното тяло в етерното тяло и от подготовлението се издигаме до озарението, до следващата степен на ясновидското изследване. Първата степен, чрез която преобразяваме нашето астрално тяло така, че то добива органи, се нарича пречистване поради това, че астралното тяло се пречиства от силите на външния свят и се отдава на вътрешните сили. Но онази степен, при която астралното тяло може да отпечати своята форма в етерното тяло, тази степен е свързана с това, че около нас настъпва духовна светлина, духовният свят около нас ни се разкрива, настъпва озарението.
към текста >>
Но онази степен, при която астралното тяло може да отпечати своята форма в етерното тяло, тази степен е свързана с това, че около нас настъпва
дух
овна светлина,
дух
овният свят около нас ни се разкрива, настъпва озарението.
Ние изпитваме един съвършено нов род живот, преминаваме през онзи момент, когато можем да си кажем: това, което можем да виждаме с очите, да чуваме с ушите, е само една част от цялостния живот. Съществува един съвършено друг живот, един живот в духовния свят; съществува едно възкресение в духовния свят, едно преминаване отвъд границите на това, което иначе наричаме живот, едно преминаване на неговите граници така, че не настъпва смъртта, а се получава един по-висш живот. Когато тази чисто духовна сила е станала достатъчно мощна в нашата вътрешност, тогава можем да изживеем онези моменти, при които ставаме господари над нашето етерно тяло, когато това етерно тяло не приема формата, към която го принуждават еластичните сили на белите дробове или на черния дроб, а формата, която му налагаме от горе надолу чрез нашето астрално тяло. Тогава ние предаваме на нашето етерно тяло формата, която сме изработили в астралното тяло чрез медитация и съсредоточение; тогава ние отпечатваме пластичната форма на астралното тяло в етерното тяло и от подготовлението се издигаме до озарението, до следващата степен на ясновидското изследване. Първата степен, чрез която преобразяваме нашето астрално тяло така, че то добива органи, се нарича пречистване поради това, че астралното тяло се пречиства от силите на външния свят и се отдава на вътрешните сили.
Но онази степен, при която астралното тяло може да отпечати своята форма в етерното тяло, тази степен е свързана с това, че около нас настъпва духовна светлина, духовният свят около нас ни се разкрива, настъпва озарението.
към текста >>
Защото все пак мечът е утеснен от всички страни чрез стените на ножницата; но човекът, който има това чувство, има едно високо чувство за вътрешна подвижност, нещо като че във всички точки би могъл да премине границите на своето физическо тяло, би могъл да излезе от него, би могъл да се впусне вън от своята кожа, вън от кожата на физическото тяло, би могъл да протегне
дух
овни чувствуващи пипала в един свят, който наистина е още тъмен за него, но който той чувствува и бихме могли да кажем напипва, може да познае.
Наистина човек се чувствува в своето физическо тяло, но не сраснал с него, не съществуващ заедно с него като една част. Това вътрешно освобождение, това чувствуване на себе си като една втора личност, която е излязла от първата личност, това е първото голямо изживяване по пътя към ясновидския възглед на света. Трябва следователно да се подчертае, че това е едно изживяване на чувството, на усещането. Човек трябва да чувствува тази вложеност вътре в своята стара личност и въпреки това да се чувствува свободен и подвижен вътре в нея. Естествено тук мечът и ножницата се използуват само за сравнение.
Защото все пак мечът е утеснен от всички страни чрез стените на ножницата; но човекът, който има това чувство, има едно високо чувство за вътрешна подвижност, нещо като че във всички точки би могъл да премине границите на своето физическо тяло, би могъл да излезе от него, би могъл да се впусне вън от своята кожа, вън от кожата на физическото тяло, би могъл да протегне духовни чувствуващи пипала в един свят, който наистина е още тъмен за него, но който той чувствува и бихме могли да кажем напипва, може да познае.
Това е първото голямо изживяване, което човек има.
към текста >>
Второто се състои в това, че сега втората личност, която е вложена в първата, постепенно добива способността действително да излиза душевно-
дух
овно от първата личност.
Второто се състои в това, че сега втората личност, която е вложена в първата, постепенно добива способността действително да излиза душевно-духовно от първата личност.
Това изживяване се изразява във факта, че, макар и за кратко време, човек има вече опитността като че сам вижда себе си, като че има пред себе си своя собствен двойник. Тази втора опитност обаче има много по-голямо значение отколкото първата. Защото с тази втора опитност е свързано нещо, което бихме могли да кажем може да бъде понесено само много тежко за човека. Трябва да си помислим, че в нормалния живот човекът се намира вътре в своето физическо тяло. Онова, което се намира вътре във физическото тяло, е астралното тяло и Азът и това астрално тяло и този Аз се нагаждат към силите на физическото тяло; те се нагласяват така да се каже вътре във физическото тяло.
към текста >>
Ние заставаме така да се каже душевно гол пред себе си, когато при излизането сме едновременно ясновиждащи; сиреч ние така стоим пред нашите
дух
овни очи, че сега знаем, колко сме по-лоши, отколкото бихме били, ако бяхме достигнали онова съвършенство, което боговете имаха, за да могат да създадат чудесната сграда на нашето физическо тяло.
Но то става видимо в момента, когато с нашите по-висши членове излизаме от физическото тяло. Тогава, ако същевременно ставаме ясновиждащи, пред нашите очи стоят всички наклонности и страсти, които още имаме от това, което сме били в предишните земни съществувания. Да предположим, че в течение на бъдещите земни епохи ще минем през още много земни съществувания; през време на тези съществувания ще извършим това или онова. За някои неща, които ще извършим, още от сега в нас съществуват наклонностите, инстинктите и страстите; ние сме ги създали в течение на нашите минали съществувания. Всичко, което човек е способен да извърши в света, всичко, с което той се провинява спрямо един или друг човек което той ще трябва да изплати спрямо този или онзи човек в бъдеще всичко това е въплътено в неговото астрално тяло и в неговото етерно тяло, когато той излиза от физическото тяло.
Ние заставаме така да се каже душевно гол пред себе си, когато при излизането сме едновременно ясновиждащи; сиреч ние така стоим пред нашите духовни очи, че сега знаем, колко сме по-лоши, отколкото бихме били, ако бяхме достигнали онова съвършенство, което боговете имаха, за да могат да създадат чудесната сграда на нашето физическо тяло.
В този момент ние виждаме, колко ниско стоим под онова съвършенство, което трябва да плува пред нас като наш бъдещ идеал на развитието. В този момент ние знаем, колко ниско сме слезли под света на съвършенството.
към текста >>
И така ние виждаме, че има определени условия, за да може човек да погледне в
дух
овните светове, които поставят в известно отношение като перспектива пред него най-висшето, което можем да си представим за живота на настоящето развитие на човечеството, и които същевременно правят необходимо, щото човек да постигне едно пълно преобразуване на своето същество за тържествените моменти.
И така ние виждаме, че има определени условия, за да може човек да погледне в духовните светове, които поставят в известно отношение като перспектива пред него най-висшето, което можем да си представим за живота на настоящето развитие на човечеството, и които същевременно правят необходимо, щото човек да постигне едно пълно преобразуване на своето същество за тържествените моменти.
За онзи, който преди да пристъпи към това изживяване, се дава възможност да се запознае чрез описание с това, което са видели хората удостоени с изживяването на висшите светове, се прави найголямото благодеяние. За такъв човек се върши най-голямото благодеяние, когато му се дава възможност да разбере такова описание, без сам да има още способността да вижда в тези светове. Тези светове могат да бъдат изследвани само, когато човек добие способността да вижда в тях. Но благодарение на това, че човек постоянно се стреми да разбере с ума това, което изследователят ясновидец казва, той все повече стига до там да си каже: когато разглеждам всичко онова, което носи животът, трябва да кажа, че резултатите от свръхсетивните изследвания са напълно разумни. Когато човек се стреми по този начин да си създаде един обзор, когато той иска първо да стане разбиращ и след това ясновидец, тогава сме извършили правилното по отношение на днешната степен на човечеството.
към текста >>
Първо човек трябва да се запознае основно с
дух
овната наука.
За онзи, който преди да пристъпи към това изживяване, се дава възможност да се запознае чрез описание с това, което са видели хората удостоени с изживяването на висшите светове, се прави найголямото благодеяние. За такъв човек се върши най-голямото благодеяние, когато му се дава възможност да разбере такова описание, без сам да има още способността да вижда в тези светове. Тези светове могат да бъдат изследвани само, когато човек добие способността да вижда в тях. Но благодарение на това, че човек постоянно се стреми да разбере с ума това, което изследователят ясновидец казва, той все повече стига до там да си каже: когато разглеждам всичко онова, което носи животът, трябва да кажа, че резултатите от свръхсетивните изследвания са напълно разумни. Когато човек се стреми по този начин да си създаде един обзор, когато той иска първо да стане разбиращ и след това ясновидец, тогава сме извършили правилното по отношение на днешната степен на човечеството.
Първо човек трябва да се запознае основно с духовната наука.
Сторили това, тогава великите, обширните, укрепващите и поощряващите смелостта и освежаващите идеи и мисли на тази наука дават на душата не само една теория, а и придават качества на чувството, на волята, на мисълта и така тя се калява. Когато душата е изпитала нещо подобно, тогава моментът на срещата с пазачът на прага се превръща в нещо различно от това, което тя би била иначе. Страхът и състоянията на загриженост са победени по съвършено друг начин, когато първо човек е преминал през схващането на разказите на висшите светове, отколкото ако това не би било сторено. Но когато човек е имал това изживяване, когато е застанал така пред самия себе си, когато следователно е срещнал пазача на прага, тогава за него светът започва да става съвършено друг; тогава в известно отношение всички неща на света добиват една нова форма. И правилно е съждението, което казва: до сега аз съм познал, що е огън; но това беше само една измама; защото това, което до сега наричах огън, в сравнение с действителността, с това, което сега познавам като огън, е подобно на това, когато бих считал следите, които колелата на една каруца оставят по улицата за единствено действителното и не бих искал да си кажа: тук трябва да е минала една каруца, в която е седял един човек.
към текста >>
Така е това, което във външния свят виждаме като светещ огън, по отношение на неговата действителност, по отношение на
дух
овната същност, която стои зад него, както дирите по улицата са по отношение на човека, който е седял в каруцата и е минал по улицата.
Но когато човек е имал това изживяване, когато е застанал така пред самия себе си, когато следователно е срещнал пазача на прага, тогава за него светът започва да става съвършено друг; тогава в известно отношение всички неща на света добиват една нова форма. И правилно е съждението, което казва: до сега аз съм познал, що е огън; но това беше само една измама; защото това, което до сега наричах огън, в сравнение с действителността, с това, което сега познавам като огън, е подобно на това, когато бих считал следите, които колелата на една каруца оставят по улицата за единствено действителното и не бих искал да си кажа: тук трябва да е минала една каруца, в която е седял един човек. За тези дири аз казвам, че те са знаците, външният израз за каруцата, която е минала по улицата и в която е седял човек. Когато е минал, аз не съм видял нищо от него; но той е причината за появяването на дирите, това е същественото. И онзи, който би помислил, че дирите, които колелата са оставили след себе си, са нещо съществено, той би считал външният отпечатък за самата вещ.
Така е това, което във външния свят виждаме като светещ огън, по отношение на неговата действителност, по отношение на духовната същност, която стои зад него, както дирите по улицата са по отношение на човека, който е седял в каруцата и е минал по улицата.
В огъня ние имаме само един външен израз. Зад това, което окото вижда като огън и което чувствуваме като топлина, се намира истинската духовна същност, която във външния огън има само своя израз. Зад това, което дишаме като въздух, зад това, което прониква в окото като светлина, която се проявява като звук в нашето ухо, зад всичко това стоят действуващите божествено-духовни същества, които имат така да се каже само своята външна дреха в огъня, във водата, в онова, което ни заобикаля в различните царства на природата.
към текста >>
Зад това, което окото вижда като огън и което чувствуваме като топлина, се намира истинската
дух
овна същност, която във външния огън има само своя израз.
За тези дири аз казвам, че те са знаците, външният израз за каруцата, която е минала по улицата и в която е седял човек. Когато е минал, аз не съм видял нищо от него; но той е причината за появяването на дирите, това е същественото. И онзи, който би помислил, че дирите, които колелата са оставили след себе си, са нещо съществено, той би считал външният отпечатък за самата вещ. Така е това, което във външния свят виждаме като светещ огън, по отношение на неговата действителност, по отношение на духовната същност, която стои зад него, както дирите по улицата са по отношение на човека, който е седял в каруцата и е минал по улицата. В огъня ние имаме само един външен израз.
Зад това, което окото вижда като огън и което чувствуваме като топлина, се намира истинската духовна същност, която във външния огън има само своя израз.
Зад това, което дишаме като въздух, зад това, което прониква в окото като светлина, която се проявява като звук в нашето ухо, зад всичко това стоят действуващите божествено-духовни същества, които имат така да се каже само своята външна дреха в огъня, във водата, в онова, което ни заобикаля в различните царства на природата.
към текста >>
Зад това, което дишаме като въз
дух
, зад това, което прониква в окото като светлина, която се проявява като звук в нашето ухо, зад всичко това стоят действуващите божествено-
дух
овни същества, които имат така да се каже само своята външна дреха в огъня, във водата, в онова, което ни заобикаля в различните царства на природата.
Когато е минал, аз не съм видял нищо от него; но той е причината за появяването на дирите, това е същественото. И онзи, който би помислил, че дирите, които колелата са оставили след себе си, са нещо съществено, той би считал външният отпечатък за самата вещ. Така е това, което във външния свят виждаме като светещ огън, по отношение на неговата действителност, по отношение на духовната същност, която стои зад него, както дирите по улицата са по отношение на човека, който е седял в каруцата и е минал по улицата. В огъня ние имаме само един външен израз. Зад това, което окото вижда като огън и което чувствуваме като топлина, се намира истинската духовна същност, която във външния огън има само своя израз.
Зад това, което дишаме като въздух, зад това, което прониква в окото като светлина, която се проявява като звук в нашето ухо, зад всичко това стоят действуващите божествено-духовни същества, които имат така да се каже само своята външна дреха в огъня, във водата, в онова, което ни заобикаля в различните царства на природата.
към текста >>
Както нашата душа стои зад нашето тяло, така зад огъня, който е възприемаем за външните сетива, стои душата и
дух
ът на огъня.
В така нареченото тайно учение, в учението на мистериите, изживяването, което човек има по този начин, се нарича преминаване през елементарните светове. Докато преди това човек е вярвал, че онова, което познава като огън, е една действителност, сега той вижда, че зад огъня стоят живи същества. Той се запознава така да се каже, запознава се повече или по-малко интимно с огъня като нещо съвършено различно от това, което се представя в сетивния свят; той се запознава със съществата на огъня, с онова, което стои зад огъня като душа.
Както нашата душа стои зад нашето тяло, така зад огъня, който е възприемаем за външните сетива, стои душата и духът на огъня.
Човек прониква в едно духовно царство, когато изживява душата и духа на огъня; и това изживяване, което се казва: външният огън не е никаква истина, той е чиста илюзия, той е само дреха, сега аз се намирам между боговете на огъня, както по-рано бях между човеците във физическия свят; това изживяване се нарича живот в елемента на огъня, когато говорим в смисъла на Духовната Наука. Същото е и с това, което вдишваме. В момента, когато онова, което вдишваме като въздух, става само дреха за стоящите зад него живи същества, ние живеем в елемента на въздуха.
към текста >>
Човек прониква в едно
дух
овно царство, когато изживява душата и
дух
а на огъня; и това изживяване, което се казва: външният огън не е никаква истина, той е чиста илюзия, той е само дреха, сега аз се намирам между боговете на огъня, както по-рано бях между човеците във физическия свят; това изживяване се нарича живот в елемента на огъня, когато говорим в смисъла на
Дух
овната Наука.
В така нареченото тайно учение, в учението на мистериите, изживяването, което човек има по този начин, се нарича преминаване през елементарните светове. Докато преди това човек е вярвал, че онова, което познава като огън, е една действителност, сега той вижда, че зад огъня стоят живи същества. Той се запознава така да се каже, запознава се повече или по-малко интимно с огъня като нещо съвършено различно от това, което се представя в сетивния свят; той се запознава със съществата на огъня, с онова, което стои зад огъня като душа. Както нашата душа стои зад нашето тяло, така зад огъня, който е възприемаем за външните сетива, стои душата и духът на огъня.
Човек прониква в едно духовно царство, когато изживява душата и духа на огъня; и това изживяване, което се казва: външният огън не е никаква истина, той е чиста илюзия, той е само дреха, сега аз се намирам между боговете на огъня, както по-рано бях между човеците във физическия свят; това изживяване се нарича живот в елемента на огъня, когато говорим в смисъла на Духовната Наука.
Същото е и с това, което вдишваме. В момента, когато онова, което вдишваме като въздух, става само дреха за стоящите зад него живи същества, ние живеем в елемента на въздуха.
към текста >>
В момента, когато онова, което вдишваме като въз
дух
, става само дреха за стоящите зад него живи същества, ние живеем в елемента на въз
дух
а.
Докато преди това човек е вярвал, че онова, което познава като огън, е една действителност, сега той вижда, че зад огъня стоят живи същества. Той се запознава така да се каже, запознава се повече или по-малко интимно с огъня като нещо съвършено различно от това, което се представя в сетивния свят; той се запознава със съществата на огъня, с онова, което стои зад огъня като душа. Както нашата душа стои зад нашето тяло, така зад огъня, който е възприемаем за външните сетива, стои душата и духът на огъня. Човек прониква в едно духовно царство, когато изживява душата и духа на огъня; и това изживяване, което се казва: външният огън не е никаква истина, той е чиста илюзия, той е само дреха, сега аз се намирам между боговете на огъня, както по-рано бях между човеците във физическия свят; това изживяване се нарича живот в елемента на огъня, когато говорим в смисъла на Духовната Наука. Същото е и с това, което вдишваме.
В момента, когато онова, което вдишваме като въздух, става само дреха за стоящите зад него живи същества, ние живеем в елемента на въздуха.
към текста >>
И така, когато е оставил вече зад себе си срещата с пазача на прага, човек може да се издигне до изживява нето на съществата в така наречените елементи /стихии/, в елемента на огъня, на водата, на въз
дух
а, на земя та.
И така, когато е оставил вече зад себе си срещата с пазача на прага, човек може да се издигне до изживява нето на съществата в така наречените елементи /стихии/, в елемента на огъня, на водата, на въздуха, на земя та.
Тези четири вида духове, които живеят в елементите съществуват и човек, който е достигнал тази степен, която току що бе описана, има общение с духовните същества на елементите. Той живее в елементите, преживява Земята, Въздуха, Водата и Огъня. Следователно онова, което в обикновения живот назоваваме с тези думи, е само външната дреха, външният израз на стоящите зад тях духовни същества. Следователно в онова, което срещаме като твърда материя или Земя /казано в смисъла на Духовната наука/, като течна материя или Вода /казано в смисъла на Духовната наука/, като разширяваща се материя или Въздух и като топла, огнена материя или Огън живеят определени божествено-духовни същества. Но това не са още най-висшите духовни същества, а когато сме си пробили път през този свят на елементите, ние се издигаме до онези същества, които са Същества създатели на онези духове, които живеят в елементите.
към текста >>
Тези четири вида
дух
ове, които живеят в елементите съществуват и човек, който е достигнал тази степен, която току що бе описана, има общение с
дух
овните същества на елементите.
И така, когато е оставил вече зад себе си срещата с пазача на прага, човек може да се издигне до изживява нето на съществата в така наречените елементи /стихии/, в елемента на огъня, на водата, на въздуха, на земя та.
Тези четири вида духове, които живеят в елементите съществуват и човек, който е достигнал тази степен, която току що бе описана, има общение с духовните същества на елементите.
Той живее в елементите, преживява Земята, Въздуха, Водата и Огъня. Следователно онова, което в обикновения живот назоваваме с тези думи, е само външната дреха, външният израз на стоящите зад тях духовни същества. Следователно в онова, което срещаме като твърда материя или Земя /казано в смисъла на Духовната наука/, като течна материя или Вода /казано в смисъла на Духовната наука/, като разширяваща се материя или Въздух и като топла, огнена материя или Огън живеят определени божествено-духовни същества. Но това не са още най-висшите духовни същества, а когато сме си пробили път през този свят на елементите, ние се издигаме до онези същества, които са Същества създатели на онези духове, които живеят в елементите. А сега да вземем следното: когато разглеждаме нашата околност, физическата околност, виждаме: тя се състои от онова, което съставлява четирите външни члена на истинския елементарен свят.
към текста >>
Той живее в елементите, преживява Земята, Въз
дух
а, Водата и Огъня.
И така, когато е оставил вече зад себе си срещата с пазача на прага, човек може да се издигне до изживява нето на съществата в така наречените елементи /стихии/, в елемента на огъня, на водата, на въздуха, на земя та. Тези четири вида духове, които живеят в елементите съществуват и човек, който е достигнал тази степен, която току що бе описана, има общение с духовните същества на елементите.
Той живее в елементите, преживява Земята, Въздуха, Водата и Огъня.
Следователно онова, което в обикновения живот назоваваме с тези думи, е само външната дреха, външният израз на стоящите зад тях духовни същества. Следователно в онова, което срещаме като твърда материя или Земя /казано в смисъла на Духовната наука/, като течна материя или Вода /казано в смисъла на Духовната наука/, като разширяваща се материя или Въздух и като топла, огнена материя или Огън живеят определени божествено-духовни същества. Но това не са още най-висшите духовни същества, а когато сме си пробили път през този свят на елементите, ние се издигаме до онези същества, които са Същества създатели на онези духове, които живеят в елементите. А сега да вземем следното: когато разглеждаме нашата околност, физическата околност, виждаме: тя се състои от онова, което съставлява четирите външни члена на истинския елементарен свят. Дали на физическото поле виждаме растения или животни или камъни, можем да кажем: те се състоят или от твърда материя, т.е.
към текста >>
Следователно онова, което в обикновения живот назоваваме с тези думи, е само външната дреха, външният израз на стоящите зад тях
дух
овни същества.
И така, когато е оставил вече зад себе си срещата с пазача на прага, човек може да се издигне до изживява нето на съществата в така наречените елементи /стихии/, в елемента на огъня, на водата, на въздуха, на земя та. Тези четири вида духове, които живеят в елементите съществуват и човек, който е достигнал тази степен, която току що бе описана, има общение с духовните същества на елементите. Той живее в елементите, преживява Земята, Въздуха, Водата и Огъня.
Следователно онова, което в обикновения живот назоваваме с тези думи, е само външната дреха, външният израз на стоящите зад тях духовни същества.
Следователно в онова, което срещаме като твърда материя или Земя /казано в смисъла на Духовната наука/, като течна материя или Вода /казано в смисъла на Духовната наука/, като разширяваща се материя или Въздух и като топла, огнена материя или Огън живеят определени божествено-духовни същества. Но това не са още най-висшите духовни същества, а когато сме си пробили път през този свят на елементите, ние се издигаме до онези същества, които са Същества създатели на онези духове, които живеят в елементите. А сега да вземем следното: когато разглеждаме нашата околност, физическата околност, виждаме: тя се състои от онова, което съставлява четирите външни члена на истинския елементарен свят. Дали на физическото поле виждаме растения или животни или камъни, можем да кажем: те се състоят или от твърда материя, т.е. от земя както би казала Духовната Наука или от течна материя, т.е.
към текста >>
Следователно в онова, което срещаме като твърда материя или Земя /казано в смисъла на
Дух
овната наука/, като течна материя или Вода /казано в смисъла на
Дух
овната наука/, като разширяваща се материя или Въз
дух
и като топла, огнена материя или Огън живеят определени божествено-
дух
овни същества.
И така, когато е оставил вече зад себе си срещата с пазача на прага, човек може да се издигне до изживява нето на съществата в така наречените елементи /стихии/, в елемента на огъня, на водата, на въздуха, на земя та. Тези четири вида духове, които живеят в елементите съществуват и човек, който е достигнал тази степен, която току що бе описана, има общение с духовните същества на елементите. Той живее в елементите, преживява Земята, Въздуха, Водата и Огъня. Следователно онова, което в обикновения живот назоваваме с тези думи, е само външната дреха, външният израз на стоящите зад тях духовни същества.
Следователно в онова, което срещаме като твърда материя или Земя /казано в смисъла на Духовната наука/, като течна материя или Вода /казано в смисъла на Духовната наука/, като разширяваща се материя или Въздух и като топла, огнена материя или Огън живеят определени божествено-духовни същества.
Но това не са още най-висшите духовни същества, а когато сме си пробили път през този свят на елементите, ние се издигаме до онези същества, които са Същества създатели на онези духове, които живеят в елементите. А сега да вземем следното: когато разглеждаме нашата околност, физическата околност, виждаме: тя се състои от онова, което съставлява четирите външни члена на истинския елементарен свят. Дали на физическото поле виждаме растения или животни или камъни, можем да кажем: те се състоят или от твърда материя, т.е. от земя както би казала Духовната Наука или от течна материя, т.е. от вода казано на езика на Духовната Наука или въздухообразна материя, т.е.
към текста >>
Но това не са още най-висшите
дух
овни същества, а когато сме си пробили път през този свят на елементите, ние се издигаме до онези същества, които са Същества създатели на онези
дух
ове, които живеят в елементите.
И така, когато е оставил вече зад себе си срещата с пазача на прага, човек може да се издигне до изживява нето на съществата в така наречените елементи /стихии/, в елемента на огъня, на водата, на въздуха, на земя та. Тези четири вида духове, които живеят в елементите съществуват и човек, който е достигнал тази степен, която току що бе описана, има общение с духовните същества на елементите. Той живее в елементите, преживява Земята, Въздуха, Водата и Огъня. Следователно онова, което в обикновения живот назоваваме с тези думи, е само външната дреха, външният израз на стоящите зад тях духовни същества. Следователно в онова, което срещаме като твърда материя или Земя /казано в смисъла на Духовната наука/, като течна материя или Вода /казано в смисъла на Духовната наука/, като разширяваща се материя или Въздух и като топла, огнена материя или Огън живеят определени божествено-духовни същества.
Но това не са още най-висшите духовни същества, а когато сме си пробили път през този свят на елементите, ние се издигаме до онези същества, които са Същества създатели на онези духове, които живеят в елементите.
А сега да вземем следното: когато разглеждаме нашата околност, физическата околност, виждаме: тя се състои от онова, което съставлява четирите външни члена на истинския елементарен свят. Дали на физическото поле виждаме растения или животни или камъни, можем да кажем: те се състоят или от твърда материя, т.е. от земя както би казала Духовната Наука или от течна материя, т.е. от вода казано на езика на Духовната Наука или въздухообразна материя, т.е. въздух, или от топлинната материя, т.е.
към текста >>
от земя както би казала
Дух
овната Наука или от течна материя, т.е.
Следователно онова, което в обикновения живот назоваваме с тези думи, е само външната дреха, външният израз на стоящите зад тях духовни същества. Следователно в онова, което срещаме като твърда материя или Земя /казано в смисъла на Духовната наука/, като течна материя или Вода /казано в смисъла на Духовната наука/, като разширяваща се материя или Въздух и като топла, огнена материя или Огън живеят определени божествено-духовни същества. Но това не са още най-висшите духовни същества, а когато сме си пробили път през този свят на елементите, ние се издигаме до онези същества, които са Същества създатели на онези духове, които живеят в елементите. А сега да вземем следното: когато разглеждаме нашата околност, физическата околност, виждаме: тя се състои от онова, което съставлява четирите външни члена на истинския елементарен свят. Дали на физическото поле виждаме растения или животни или камъни, можем да кажем: те се състоят или от твърда материя, т.е.
от земя както би казала Духовната Наука или от течна материя, т.е.
от вода казано на езика на Духовната Наука или въздухообразна материя, т.е. въздух, или от топлинната материя, т.е. от огън. От това са съставени нещата, които съществуват физически в света на камъните, в света на растенията, в света на животните и в света на човека. И като творящи сили, като оплодяващи сили зад това, което съществува физическия, стоят онези сили, които се вливат към нас в по-голяма част от слънцето.
към текста >>
от вода казано на езика на
Дух
овната Наука или въз
дух
ообразна материя, т.е.
Следователно в онова, което срещаме като твърда материя или Земя /казано в смисъла на Духовната наука/, като течна материя или Вода /казано в смисъла на Духовната наука/, като разширяваща се материя или Въздух и като топла, огнена материя или Огън живеят определени божествено-духовни същества. Но това не са още най-висшите духовни същества, а когато сме си пробили път през този свят на елементите, ние се издигаме до онези същества, които са Същества създатели на онези духове, които живеят в елементите. А сега да вземем следното: когато разглеждаме нашата околност, физическата околност, виждаме: тя се състои от онова, което съставлява четирите външни члена на истинския елементарен свят. Дали на физическото поле виждаме растения или животни или камъни, можем да кажем: те се състоят или от твърда материя, т.е. от земя както би казала Духовната Наука или от течна материя, т.е.
от вода казано на езика на Духовната Наука или въздухообразна материя, т.е.
въздух, или от топлинната материя, т.е. от огън. От това са съставени нещата, които съществуват физически в света на камъните, в света на растенията, в света на животните и в света на човека. И като творящи сили, като оплодяващи сили зад това, което съществува физическия, стоят онези сили, които се вливат към нас в по-голяма част от слънцето. Слънцето произвежда на земята покълващия и растящ живот.
към текста >>
въз
дух
, или от топлинната материя, т.е.
Но това не са още най-висшите духовни същества, а когато сме си пробили път през този свят на елементите, ние се издигаме до онези същества, които са Същества създатели на онези духове, които живеят в елементите. А сега да вземем следното: когато разглеждаме нашата околност, физическата околност, виждаме: тя се състои от онова, което съставлява четирите външни члена на истинския елементарен свят. Дали на физическото поле виждаме растения или животни или камъни, можем да кажем: те се състоят или от твърда материя, т.е. от земя както би казала Духовната Наука или от течна материя, т.е. от вода казано на езика на Духовната Наука или въздухообразна материя, т.е.
въздух, или от топлинната материя, т.е.
от огън. От това са съставени нещата, които съществуват физически в света на камъните, в света на растенията, в света на животните и в света на човека. И като творящи сили, като оплодяващи сили зад това, което съществува физическия, стоят онези сили, които се вливат към нас в по-голяма част от слънцето. Слънцето произвежда на земята покълващия и растящ живот. Следователно Слънцето изпраща онези сили, първоначално във физически смисъл, към Земята, които правят възможно на Земята да се вижда с физическите сетива онова, което живее в Огъня, във Въздуха, във Водата и в Земята.
към текста >>
Следователно Слънцето изпраща онези сили, първоначално във физически смисъл, към Земята, които правят възможно на Земята да се вижда с физическите сетива онова, което живее в Огъня, във Въз
дух
а, във Водата и в Земята.
въздух, или от топлинната материя, т.е. от огън. От това са съставени нещата, които съществуват физически в света на камъните, в света на растенията, в света на животните и в света на човека. И като творящи сили, като оплодяващи сили зад това, което съществува физическия, стоят онези сили, които се вливат към нас в по-голяма част от слънцето. Слънцето произвежда на земята покълващия и растящ живот.
Следователно Слънцето изпраща онези сили, първоначално във физически смисъл, към Земята, които правят възможно на Земята да се вижда с физическите сетива онова, което живее в Огъня, във Въздуха, във Водата и в Земята.
Ние виждаме физически Слънцето, защото то пръска физическа светлина. Физическата светлина е задържана чрез физическата материя Човек вижда Слънцето от изгрева до залеза и не вижда това Слънце, когато физическа та земна материя го покрива; от залеза до следващия изгрев той не го вижда. Такава тъмнина, каквато царува от залеза на Слънцето до неговия изгрев, такава тъмнина не съществува в духовния свят. В момента, когато ясновидецът е постигнал онова, което бе описано, в момента, когато зад огъня той вижда духовете на огъня, зад въздуха духовете на въздуха, зад водата духовете на водата и зад земята духовете на земята, в този момент той вижда зад тези духовни същества техния по-висш господар, техния по-висш ръководител, онова, което се отнася към тези същества на елементите, както топлещото и осветяващо, благотворното Слънце се отнася към покълващия и растящ физически живот върху нашата Земя. Следователно от съзерцанието на съществата на елементите ясновидецът се издига до съзерцаването на по-висшите духовни същества, които в духовния свят са това, което във физическия свят може символично да се сравни със Слънцето по отношение на Земята.
към текста >>
Такава тъмнина, каквато царува от залеза на Слънцето до неговия изгрев, такава тъмнина не съществува в
дух
овния свят.
И като творящи сили, като оплодяващи сили зад това, което съществува физическия, стоят онези сили, които се вливат към нас в по-голяма част от слънцето. Слънцето произвежда на земята покълващия и растящ живот. Следователно Слънцето изпраща онези сили, първоначално във физически смисъл, към Земята, които правят възможно на Земята да се вижда с физическите сетива онова, което живее в Огъня, във Въздуха, във Водата и в Земята. Ние виждаме физически Слънцето, защото то пръска физическа светлина. Физическата светлина е задържана чрез физическата материя Човек вижда Слънцето от изгрева до залеза и не вижда това Слънце, когато физическа та земна материя го покрива; от залеза до следващия изгрев той не го вижда.
Такава тъмнина, каквато царува от залеза на Слънцето до неговия изгрев, такава тъмнина не съществува в духовния свят.
В момента, когато ясновидецът е постигнал онова, което бе описано, в момента, когато зад огъня той вижда духовете на огъня, зад въздуха духовете на въздуха, зад водата духовете на водата и зад земята духовете на земята, в този момент той вижда зад тези духовни същества техния по-висш господар, техния по-висш ръководител, онова, което се отнася към тези същества на елементите, както топлещото и осветяващо, благотворното Слънце се отнася към покълващия и растящ физически живот върху нашата Земя. Следователно от съзерцанието на съществата на елементите ясновидецът се издига до съзерцаването на по-висшите духовни същества, които в духовния свят са това, което във физическия свят може символично да се сравни със Слънцето по отношение на Земята. Тогава човек вижда зад същества на елементите един висш духовен свят: духовното слънце. Когато онова, което иначе е тъмнина, е станало за ясновидецът Светлина, когато той е достигнал озарението, тогава той прониква до духовното Слънце, т.е. до духовните Същества, както физическото око прониква до физическото Слънце.
към текста >>
В момента, когато ясновидецът е постигнал онова, което бе описано, в момента, когато зад огъня той вижда
дух
овете на огъня, зад въз
дух
а
дух
овете на въз
дух
а, зад водата
дух
овете на водата и зад земята
дух
овете на земята, в този момент той вижда зад тези
дух
овни същества техния по-висш господар, техния по-висш ръководител, онова, което се отнася към тези същества на елементите, както топлещото и осветяващо, благотворното Слънце се отнася към покълващия и растящ физически живот върху нашата Земя.
Слънцето произвежда на земята покълващия и растящ живот. Следователно Слънцето изпраща онези сили, първоначално във физически смисъл, към Земята, които правят възможно на Земята да се вижда с физическите сетива онова, което живее в Огъня, във Въздуха, във Водата и в Земята. Ние виждаме физически Слънцето, защото то пръска физическа светлина. Физическата светлина е задържана чрез физическата материя Човек вижда Слънцето от изгрева до залеза и не вижда това Слънце, когато физическа та земна материя го покрива; от залеза до следващия изгрев той не го вижда. Такава тъмнина, каквато царува от залеза на Слънцето до неговия изгрев, такава тъмнина не съществува в духовния свят.
В момента, когато ясновидецът е постигнал онова, което бе описано, в момента, когато зад огъня той вижда духовете на огъня, зад въздуха духовете на въздуха, зад водата духовете на водата и зад земята духовете на земята, в този момент той вижда зад тези духовни същества техния по-висш господар, техния по-висш ръководител, онова, което се отнася към тези същества на елементите, както топлещото и осветяващо, благотворното Слънце се отнася към покълващия и растящ физически живот върху нашата Земя.
Следователно от съзерцанието на съществата на елементите ясновидецът се издига до съзерцаването на по-висшите духовни същества, които в духовния свят са това, което във физическия свят може символично да се сравни със Слънцето по отношение на Земята. Тогава човек вижда зад същества на елементите един висш духовен свят: духовното слънце. Когато онова, което иначе е тъмнина, е станало за ясновидецът Светлина, когато той е достигнал озарението, тогава той прониква до духовното Слънце, т.е. до духовните Същества, както физическото око прониква до физическото Слънце. И кога прониква той до тези висши духовни Същества?
към текста >>
Следователно от съзерцанието на съществата на елементите ясновидецът се издига до съзерцаването на по-висшите
дух
овни същества, които в
дух
овния свят са това, което във физическия свят може символично да се сравни със Слънцето по отношение на Земята.
Следователно Слънцето изпраща онези сили, първоначално във физически смисъл, към Земята, които правят възможно на Земята да се вижда с физическите сетива онова, което живее в Огъня, във Въздуха, във Водата и в Земята. Ние виждаме физически Слънцето, защото то пръска физическа светлина. Физическата светлина е задържана чрез физическата материя Човек вижда Слънцето от изгрева до залеза и не вижда това Слънце, когато физическа та земна материя го покрива; от залеза до следващия изгрев той не го вижда. Такава тъмнина, каквато царува от залеза на Слънцето до неговия изгрев, такава тъмнина не съществува в духовния свят. В момента, когато ясновидецът е постигнал онова, което бе описано, в момента, когато зад огъня той вижда духовете на огъня, зад въздуха духовете на въздуха, зад водата духовете на водата и зад земята духовете на земята, в този момент той вижда зад тези духовни същества техния по-висш господар, техния по-висш ръководител, онова, което се отнася към тези същества на елементите, както топлещото и осветяващо, благотворното Слънце се отнася към покълващия и растящ физически живот върху нашата Земя.
Следователно от съзерцанието на съществата на елементите ясновидецът се издига до съзерцаването на по-висшите духовни същества, които в духовния свят са това, което във физическия свят може символично да се сравни със Слънцето по отношение на Земята.
Тогава човек вижда зад същества на елементите един висш духовен свят: духовното слънце. Когато онова, което иначе е тъмнина, е станало за ясновидецът Светлина, когато той е достигнал озарението, тогава той прониква до духовното Слънце, т.е. до духовните Същества, както физическото око прониква до физическото Слънце. И кога прониква той до тези висши духовни Същества? Той прониква тогава, когато така да се каже за хората духовната тъмнина е най-голяма.
към текста >>
Тогава човек вижда зад същества на елементите един висш
дух
овен свят:
дух
овното слънце.
Ние виждаме физически Слънцето, защото то пръска физическа светлина. Физическата светлина е задържана чрез физическата материя Човек вижда Слънцето от изгрева до залеза и не вижда това Слънце, когато физическа та земна материя го покрива; от залеза до следващия изгрев той не го вижда. Такава тъмнина, каквато царува от залеза на Слънцето до неговия изгрев, такава тъмнина не съществува в духовния свят. В момента, когато ясновидецът е постигнал онова, което бе описано, в момента, когато зад огъня той вижда духовете на огъня, зад въздуха духовете на въздуха, зад водата духовете на водата и зад земята духовете на земята, в този момент той вижда зад тези духовни същества техния по-висш господар, техния по-висш ръководител, онова, което се отнася към тези същества на елементите, както топлещото и осветяващо, благотворното Слънце се отнася към покълващия и растящ физически живот върху нашата Земя. Следователно от съзерцанието на съществата на елементите ясновидецът се издига до съзерцаването на по-висшите духовни същества, които в духовния свят са това, което във физическия свят може символично да се сравни със Слънцето по отношение на Земята.
Тогава човек вижда зад същества на елементите един висш духовен свят: духовното слънце.
Когато онова, което иначе е тъмнина, е станало за ясновидецът Светлина, когато той е достигнал озарението, тогава той прониква до духовното Слънце, т.е. до духовните Същества, както физическото око прониква до физическото Слънце. И кога прониква той до тези висши духовни Същества? Той прониква тогава, когато така да се каже за хората духовната тъмнина е най-голяма. Когато иначе е свободен по отношение на своето астрално тяло и на своя Аз, т.е.
към текста >>
Когато онова, което иначе е тъмнина, е станало за ясновидецът Светлина, когато той е достигнал озарението, тогава той прониква до
дух
овното Слънце, т.е.
Физическата светлина е задържана чрез физическата материя Човек вижда Слънцето от изгрева до залеза и не вижда това Слънце, когато физическа та земна материя го покрива; от залеза до следващия изгрев той не го вижда. Такава тъмнина, каквато царува от залеза на Слънцето до неговия изгрев, такава тъмнина не съществува в духовния свят. В момента, когато ясновидецът е постигнал онова, което бе описано, в момента, когато зад огъня той вижда духовете на огъня, зад въздуха духовете на въздуха, зад водата духовете на водата и зад земята духовете на земята, в този момент той вижда зад тези духовни същества техния по-висш господар, техния по-висш ръководител, онова, което се отнася към тези същества на елементите, както топлещото и осветяващо, благотворното Слънце се отнася към покълващия и растящ физически живот върху нашата Земя. Следователно от съзерцанието на съществата на елементите ясновидецът се издига до съзерцаването на по-висшите духовни същества, които в духовния свят са това, което във физическия свят може символично да се сравни със Слънцето по отношение на Земята. Тогава човек вижда зад същества на елементите един висш духовен свят: духовното слънце.
Когато онова, което иначе е тъмнина, е станало за ясновидецът Светлина, когато той е достигнал озарението, тогава той прониква до духовното Слънце, т.е.
до духовните Същества, както физическото око прониква до физическото Слънце. И кога прониква той до тези висши духовни Същества? Той прониква тогава, когато така да се каже за хората духовната тъмнина е най-голяма. Когато иначе е свободен по отношение на своето астрално тяло и на своя Аз, т.е. от момента на заспиването до този на събуждането, човекът живее, като го заобикаля тъмнина, понеже не вижда тогава духовния свят, който го заобикаля.
към текста >>
до
дух
овните Същества, както физическото око прониква до физическото Слънце.
Такава тъмнина, каквато царува от залеза на Слънцето до неговия изгрев, такава тъмнина не съществува в духовния свят. В момента, когато ясновидецът е постигнал онова, което бе описано, в момента, когато зад огъня той вижда духовете на огъня, зад въздуха духовете на въздуха, зад водата духовете на водата и зад земята духовете на земята, в този момент той вижда зад тези духовни същества техния по-висш господар, техния по-висш ръководител, онова, което се отнася към тези същества на елементите, както топлещото и осветяващо, благотворното Слънце се отнася към покълващия и растящ физически живот върху нашата Земя. Следователно от съзерцанието на съществата на елементите ясновидецът се издига до съзерцаването на по-висшите духовни същества, които в духовния свят са това, което във физическия свят може символично да се сравни със Слънцето по отношение на Земята. Тогава човек вижда зад същества на елементите един висш духовен свят: духовното слънце. Когато онова, което иначе е тъмнина, е станало за ясновидецът Светлина, когато той е достигнал озарението, тогава той прониква до духовното Слънце, т.е.
до духовните Същества, както физическото око прониква до физическото Слънце.
И кога прониква той до тези висши духовни Същества? Той прониква тогава, когато така да се каже за хората духовната тъмнина е най-голяма. Когато иначе е свободен по отношение на своето астрално тяло и на своя Аз, т.е. от момента на заспиването до този на събуждането, човекът живее, като го заобикаля тъмнина, понеже не вижда тогава духовния свят, който го заобикаля. Тази тъмнина нараства постепенно, достига една върхова точка и отново намалява до сутринта, когато човек се събужда.
към текста >>
И кога прониква той до тези висши
дух
овни Същества?
В момента, когато ясновидецът е постигнал онова, което бе описано, в момента, когато зад огъня той вижда духовете на огъня, зад въздуха духовете на въздуха, зад водата духовете на водата и зад земята духовете на земята, в този момент той вижда зад тези духовни същества техния по-висш господар, техния по-висш ръководител, онова, което се отнася към тези същества на елементите, както топлещото и осветяващо, благотворното Слънце се отнася към покълващия и растящ физически живот върху нашата Земя. Следователно от съзерцанието на съществата на елементите ясновидецът се издига до съзерцаването на по-висшите духовни същества, които в духовния свят са това, което във физическия свят може символично да се сравни със Слънцето по отношение на Земята. Тогава човек вижда зад същества на елементите един висш духовен свят: духовното слънце. Когато онова, което иначе е тъмнина, е станало за ясновидецът Светлина, когато той е достигнал озарението, тогава той прониква до духовното Слънце, т.е. до духовните Същества, както физическото око прониква до физическото Слънце.
И кога прониква той до тези висши духовни Същества?
Той прониква тогава, когато така да се каже за хората духовната тъмнина е най-голяма. Когато иначе е свободен по отношение на своето астрално тяло и на своя Аз, т.е. от момента на заспиването до този на събуждането, човекът живее, като го заобикаля тъмнина, понеже не вижда тогава духовния свят, който го заобикаля. Тази тъмнина нараства постепенно, достига една върхова точка и отново намалява до сутринта, когато човек се събужда. Тя достига така да се каже една най-висока точка, една най-висока степен.
към текста >>
Той прониква тогава, когато така да се каже за хората
дух
овната тъмнина е най-голяма.
Следователно от съзерцанието на съществата на елементите ясновидецът се издига до съзерцаването на по-висшите духовни същества, които в духовния свят са това, което във физическия свят може символично да се сравни със Слънцето по отношение на Земята. Тогава човек вижда зад същества на елементите един висш духовен свят: духовното слънце. Когато онова, което иначе е тъмнина, е станало за ясновидецът Светлина, когато той е достигнал озарението, тогава той прониква до духовното Слънце, т.е. до духовните Същества, както физическото око прониква до физическото Слънце. И кога прониква той до тези висши духовни Същества?
Той прониква тогава, когато така да се каже за хората духовната тъмнина е най-голяма.
Когато иначе е свободен по отношение на своето астрално тяло и на своя Аз, т.е. от момента на заспиването до този на събуждането, човекът живее, като го заобикаля тъмнина, понеже не вижда тогава духовния свят, който го заобикаля. Тази тъмнина нараства постепенно, достига една върхова точка и отново намалява до сутринта, когато човек се събужда. Тя достига така да се каже една най-висока точка, една най-висока степен. Тя е най-висока степен на духовното затъмнение може да бъде сравнена с онова във външния живот, което се нарича среднощен час.
към текста >>
от момента на заспиването до този на събуждането, човекът живее, като го заобикаля тъмнина, понеже не вижда тогава
дух
овния свят, който го заобикаля.
Когато онова, което иначе е тъмнина, е станало за ясновидецът Светлина, когато той е достигнал озарението, тогава той прониква до духовното Слънце, т.е. до духовните Същества, както физическото око прониква до физическото Слънце. И кога прониква той до тези висши духовни Същества? Той прониква тогава, когато така да се каже за хората духовната тъмнина е най-голяма. Когато иначе е свободен по отношение на своето астрално тяло и на своя Аз, т.е.
от момента на заспиването до този на събуждането, човекът живее, като го заобикаля тъмнина, понеже не вижда тогава духовния свят, който го заобикаля.
Тази тъмнина нараства постепенно, достига една върхова точка и отново намалява до сутринта, когато човек се събужда. Тя достига така да се каже една най-висока точка, една най-висока степен. Тя е най-висока степен на духовното затъмнение може да бъде сравнена с онова във външния живот, което се нарича среднощен час. Както по един нормален начин в този среднощен час външната, физическа тъмнина е най-силна, както до този час тя постоянно нараства и след това започва да спада, така и по отношение на духовната тъмнина съществува една най-висока степен, една полунощ. На определена степен на ясновиждането е така, че през времето, когато за недуховно-познаващия човек духовната тъмнина нараства, ясновидецът виж да духовете на елементите; същото е и при отлива на тъмнината.
към текста >>
Тя е най-висока степен на
дух
овното затъмнение може да бъде сравнена с онова във външния живот, което се нарича среднощен час.
Той прониква тогава, когато така да се каже за хората духовната тъмнина е най-голяма. Когато иначе е свободен по отношение на своето астрално тяло и на своя Аз, т.е. от момента на заспиването до този на събуждането, човекът живее, като го заобикаля тъмнина, понеже не вижда тогава духовния свят, който го заобикаля. Тази тъмнина нараства постепенно, достига една върхова точка и отново намалява до сутринта, когато човек се събужда. Тя достига така да се каже една най-висока точка, една най-висока степен.
Тя е най-висока степен на духовното затъмнение може да бъде сравнена с онова във външния живот, което се нарича среднощен час.
Както по един нормален начин в този среднощен час външната, физическа тъмнина е най-силна, както до този час тя постоянно нараства и след това започва да спада, така и по отношение на духовната тъмнина съществува една най-висока степен, една полунощ. На определена степен на ясновиждането е така, че през времето, когато за недуховно-познаващия човек духовната тъмнина нараства, ясновидецът виж да духовете на елементите; същото е и при отлива на тъмнината. Ако човек е достигнал само една по-ниска степен на ясновиждане, нещата се представят така, че първо той вижда така да се каже определени елементарни духове, но точно когато иска да изживее върховния духовен момент, среднощния час, тогава настъпва още едно затъмнение и едва след това се просветлява. Но когато човек е достигнал определена степен на ясновиждането, тогава това, което може да се нарече среднощен час, става толкова по-светло. В това време */*Трябва да бъдем наясно, че с този "среднощен час" не се разбира един момент, който съвпада с външната степен, човек вижда онези духовни Същества, които по отношение на духовете на елементите са както Слънцето е за физическата Земя; той вижда висшите, творящите слънчеви същества, настъпва онзи момент, който технически се нарича виждане на слънцето в полунощ.
към текста >>
Както по един нормален начин в този среднощен час външната, физическа тъмнина е най-силна, както до този час тя постоянно нараства и след това започва да спада, така и по отношение на
дух
овната тъмнина съществува една най-висока степен, една полунощ.
Когато иначе е свободен по отношение на своето астрално тяло и на своя Аз, т.е. от момента на заспиването до този на събуждането, човекът живее, като го заобикаля тъмнина, понеже не вижда тогава духовния свят, който го заобикаля. Тази тъмнина нараства постепенно, достига една върхова точка и отново намалява до сутринта, когато човек се събужда. Тя достига така да се каже една най-висока точка, една най-висока степен. Тя е най-висока степен на духовното затъмнение може да бъде сравнена с онова във външния живот, което се нарича среднощен час.
Както по един нормален начин в този среднощен час външната, физическа тъмнина е най-силна, както до този час тя постоянно нараства и след това започва да спада, така и по отношение на духовната тъмнина съществува една най-висока степен, една полунощ.
На определена степен на ясновиждането е така, че през времето, когато за недуховно-познаващия човек духовната тъмнина нараства, ясновидецът виж да духовете на елементите; същото е и при отлива на тъмнината. Ако човек е достигнал само една по-ниска степен на ясновиждане, нещата се представят така, че първо той вижда така да се каже определени елементарни духове, но точно когато иска да изживее върховния духовен момент, среднощния час, тогава настъпва още едно затъмнение и едва след това се просветлява. Но когато човек е достигнал определена степен на ясновиждането, тогава това, което може да се нарече среднощен час, става толкова по-светло. В това време */*Трябва да бъдем наясно, че с този "среднощен час" не се разбира един момент, който съвпада с външната степен, човек вижда онези духовни Същества, които по отношение на духовете на елементите са както Слънцето е за физическата Земя; той вижда висшите, творящите слънчеви същества, настъпва онзи момент, който технически се нарича виждане на слънцето в полунощ.
към текста >>
На определена степен на ясновиждането е така, че през времето, когато за не
дух
овно-познаващия човек
дух
овната тъмнина нараства, ясновидецът виж да
дух
овете на елементите; същото е и при отлива на тъмнината.
от момента на заспиването до този на събуждането, човекът живее, като го заобикаля тъмнина, понеже не вижда тогава духовния свят, който го заобикаля. Тази тъмнина нараства постепенно, достига една върхова точка и отново намалява до сутринта, когато човек се събужда. Тя достига така да се каже една най-висока точка, една най-висока степен. Тя е най-висока степен на духовното затъмнение може да бъде сравнена с онова във външния живот, което се нарича среднощен час. Както по един нормален начин в този среднощен час външната, физическа тъмнина е най-силна, както до този час тя постоянно нараства и след това започва да спада, така и по отношение на духовната тъмнина съществува една най-висока степен, една полунощ.
На определена степен на ясновиждането е така, че през времето, когато за недуховно-познаващия човек духовната тъмнина нараства, ясновидецът виж да духовете на елементите; същото е и при отлива на тъмнината.
Ако човек е достигнал само една по-ниска степен на ясновиждане, нещата се представят така, че първо той вижда така да се каже определени елементарни духове, но точно когато иска да изживее върховния духовен момент, среднощния час, тогава настъпва още едно затъмнение и едва след това се просветлява. Но когато човек е достигнал определена степен на ясновиждането, тогава това, което може да се нарече среднощен час, става толкова по-светло. В това време */*Трябва да бъдем наясно, че с този "среднощен час" не се разбира един момент, който съвпада с външната степен, човек вижда онези духовни Същества, които по отношение на духовете на елементите са както Слънцето е за физическата Земя; той вижда висшите, творящите слънчеви същества, настъпва онзи момент, който технически се нарича виждане на слънцето в полунощ.
към текста >>
Ако човек е достигнал само една по-ниска степен на ясновиждане, нещата се представят така, че първо той вижда така да се каже определени елементарни
дух
ове, но точно когато иска да изживее върховния
дух
овен момент, среднощния час, тогава настъпва още едно затъмнение и едва след това се просветлява.
Тази тъмнина нараства постепенно, достига една върхова точка и отново намалява до сутринта, когато човек се събужда. Тя достига така да се каже една най-висока точка, една най-висока степен. Тя е най-висока степен на духовното затъмнение може да бъде сравнена с онова във външния живот, което се нарича среднощен час. Както по един нормален начин в този среднощен час външната, физическа тъмнина е най-силна, както до този час тя постоянно нараства и след това започва да спада, така и по отношение на духовната тъмнина съществува една най-висока степен, една полунощ. На определена степен на ясновиждането е така, че през времето, когато за недуховно-познаващия човек духовната тъмнина нараства, ясновидецът виж да духовете на елементите; същото е и при отлива на тъмнината.
Ако човек е достигнал само една по-ниска степен на ясновиждане, нещата се представят така, че първо той вижда така да се каже определени елементарни духове, но точно когато иска да изживее върховния духовен момент, среднощния час, тогава настъпва още едно затъмнение и едва след това се просветлява.
Но когато човек е достигнал определена степен на ясновиждането, тогава това, което може да се нарече среднощен час, става толкова по-светло. В това време */*Трябва да бъдем наясно, че с този "среднощен час" не се разбира един момент, който съвпада с външната степен, човек вижда онези духовни Същества, които по отношение на духовете на елементите са както Слънцето е за физическата Земя; той вижда висшите, творящите слънчеви същества, настъпва онзи момент, който технически се нарича виждане на слънцето в полунощ.
към текста >>
В това време */*Трябва да бъдем наясно, че с този "среднощен час" не се разбира един момент, който съвпада с външната степен, човек вижда онези
дух
овни Същества, които по отношение на
дух
овете на елементите са както Слънцето е за физическата Земя; той вижда висшите, творящите слънчеви същества, настъпва онзи момент, който технически се нарича виждане на слънцето в полунощ.
Тя е най-висока степен на духовното затъмнение може да бъде сравнена с онова във външния живот, което се нарича среднощен час. Както по един нормален начин в този среднощен час външната, физическа тъмнина е най-силна, както до този час тя постоянно нараства и след това започва да спада, така и по отношение на духовната тъмнина съществува една най-висока степен, една полунощ. На определена степен на ясновиждането е така, че през времето, когато за недуховно-познаващия човек духовната тъмнина нараства, ясновидецът виж да духовете на елементите; същото е и при отлива на тъмнината. Ако човек е достигнал само една по-ниска степен на ясновиждане, нещата се представят така, че първо той вижда така да се каже определени елементарни духове, но точно когато иска да изживее върховния духовен момент, среднощния час, тогава настъпва още едно затъмнение и едва след това се просветлява. Но когато човек е достигнал определена степен на ясновиждането, тогава това, което може да се нарече среднощен час, става толкова по-светло.
В това време */*Трябва да бъдем наясно, че с този "среднощен час" не се разбира един момент, който съвпада с външната степен, човек вижда онези духовни Същества, които по отношение на духовете на елементите са както Слънцето е за физическата Земя; той вижда висшите, творящите слънчеви същества, настъпва онзи момент, който технически се нарича виждане на слънцето в полунощ.
към текста >>
изживяването на онзи велик момент, когато съществата на огъня-въз
дух
а-водата и земята стават същества, между които той ходи, с които общува както в обикновения живот общува с хората; и след това изживяването на онзи момент, когато изживява първичната същност на тези същества на елементите, тези са степените, които са могли да бъдат изминати през всички времена, които могат да бъдат изминати и днес те често пъти бяха описани в друга форма; защото те могат да бъдат описани в различни форми и винаги описанието ще остане несъвършено!
Такива степени, които днес както и по всяко време могат да бъдат изживени от тези, който иска да се издигне до ясновидското изследване, който иска да прогледне зад булото, което в земните елементи покрива истинския свят. Тези степени, които бяха описани сега, при които човек се чувствува свободен по отношение на своята втора личност, както мечът в ножницата, при които човек се чувствува вън от своето физическо тяло, както когато би бил изваден от ножницата; срещата с пазача на прага; изживяването на съществата на елементите, т.е.
изживяването на онзи велик момент, когато съществата на огъня-въздуха-водата и земята стават същества, между които той ходи, с които общува както в обикновения живот общува с хората; и след това изживяването на онзи момент, когато изживява първичната същност на тези същества на елементите, тези са степените, които са могли да бъдат изминати през всички времена, които могат да бъдат изминати и днес те често пъти бяха описани в друга форма; защото те могат да бъдат описани в различни форми и винаги описанието ще остане несъвършено!
Тези са степените, които водят нагоре в духовните светове; те трябваше да бъдат представени пред душата, за да се види, какво трябва да направи човек във всяко време, за да познае духовните същества. И сега по-нататък ни предстои да изнесем пред душата, какво изживява човек в тези духовни светове; предстои ни да изнесем пред душата някои от конкретните действия, които човек трябва да предприеме, за да се срещне с духовните същества. И когато изнесем пред душата нещата така, както това може да бъде постигнато чрез западното посвещение, тогава изхождайки от самата същност на нещата ще можем да сравним това, което сме постигнали, с това, което съществува в човечеството като ориенталско предание, като прадревна мъдрост на човечеството. Това е, което трябва да разберем, когато говорим, че ще направим да падне Христовата Светлина върху Мъдростта на предихристиянската епоха.
към текста >>
Тези са степените, които водят нагоре в
дух
овните светове; те трябваше да бъдат представени пред душата, за да се види, какво трябва да направи човек във всяко време, за да познае
дух
овните същества.
Такива степени, които днес както и по всяко време могат да бъдат изживени от тези, който иска да се издигне до ясновидското изследване, който иска да прогледне зад булото, което в земните елементи покрива истинския свят. Тези степени, които бяха описани сега, при които човек се чувствува свободен по отношение на своята втора личност, както мечът в ножницата, при които човек се чувствува вън от своето физическо тяло, както когато би бил изваден от ножницата; срещата с пазача на прага; изживяването на съществата на елементите, т.е. изживяването на онзи велик момент, когато съществата на огъня-въздуха-водата и земята стават същества, между които той ходи, с които общува както в обикновения живот общува с хората; и след това изживяването на онзи момент, когато изживява първичната същност на тези същества на елементите, тези са степените, които са могли да бъдат изминати през всички времена, които могат да бъдат изминати и днес те често пъти бяха описани в друга форма; защото те могат да бъдат описани в различни форми и винаги описанието ще остане несъвършено!
Тези са степените, които водят нагоре в духовните светове; те трябваше да бъдат представени пред душата, за да се види, какво трябва да направи човек във всяко време, за да познае духовните същества.
И сега по-нататък ни предстои да изнесем пред душата, какво изживява човек в тези духовни светове; предстои ни да изнесем пред душата някои от конкретните действия, които човек трябва да предприеме, за да се срещне с духовните същества. И когато изнесем пред душата нещата така, както това може да бъде постигнато чрез западното посвещение, тогава изхождайки от самата същност на нещата ще можем да сравним това, което сме постигнали, с това, което съществува в човечеството като ориенталско предание, като прадревна мъдрост на човечеството. Това е, което трябва да разберем, когато говорим, че ще направим да падне Христовата Светлина върху Мъдростта на предихристиянската епоха.
към текста >>
И сега по-нататък ни предстои да изнесем пред душата, какво изживява човек в тези
дух
овни светове; предстои ни да изнесем пред душата някои от конкретните действия, които човек трябва да предприеме, за да се срещне с
дух
овните същества.
Такива степени, които днес както и по всяко време могат да бъдат изживени от тези, който иска да се издигне до ясновидското изследване, който иска да прогледне зад булото, което в земните елементи покрива истинския свят. Тези степени, които бяха описани сега, при които човек се чувствува свободен по отношение на своята втора личност, както мечът в ножницата, при които човек се чувствува вън от своето физическо тяло, както когато би бил изваден от ножницата; срещата с пазача на прага; изживяването на съществата на елементите, т.е. изживяването на онзи велик момент, когато съществата на огъня-въздуха-водата и земята стават същества, между които той ходи, с които общува както в обикновения живот общува с хората; и след това изживяването на онзи момент, когато изживява първичната същност на тези същества на елементите, тези са степените, които са могли да бъдат изминати през всички времена, които могат да бъдат изминати и днес те често пъти бяха описани в друга форма; защото те могат да бъдат описани в различни форми и винаги описанието ще остане несъвършено! Тези са степените, които водят нагоре в духовните светове; те трябваше да бъдат представени пред душата, за да се види, какво трябва да направи човек във всяко време, за да познае духовните същества.
И сега по-нататък ни предстои да изнесем пред душата, какво изживява човек в тези духовни светове; предстои ни да изнесем пред душата някои от конкретните действия, които човек трябва да предприеме, за да се срещне с духовните същества.
И когато изнесем пред душата нещата така, както това може да бъде постигнато чрез западното посвещение, тогава изхождайки от самата същност на нещата ще можем да сравним това, което сме постигнали, с това, което съществува в човечеството като ориенталско предание, като прадревна мъдрост на човечеството. Това е, което трябва да разберем, когато говорим, че ще направим да падне Христовата Светлина върху Мъдростта на предихристиянската епоха.
към текста >>
Това е, което трябва да разберем, когато говорим, че ще направим да падне
Христов
ата Светлина върху Мъдростта на предихристиянската епоха.
Тези степени, които бяха описани сега, при които човек се чувствува свободен по отношение на своята втора личност, както мечът в ножницата, при които човек се чувствува вън от своето физическо тяло, както когато би бил изваден от ножницата; срещата с пазача на прага; изживяването на съществата на елементите, т.е. изживяването на онзи велик момент, когато съществата на огъня-въздуха-водата и земята стават същества, между които той ходи, с които общува както в обикновения живот общува с хората; и след това изживяването на онзи момент, когато изживява първичната същност на тези същества на елементите, тези са степените, които са могли да бъдат изминати през всички времена, които могат да бъдат изминати и днес те често пъти бяха описани в друга форма; защото те могат да бъдат описани в различни форми и винаги описанието ще остане несъвършено! Тези са степените, които водят нагоре в духовните светове; те трябваше да бъдат представени пред душата, за да се види, какво трябва да направи човек във всяко време, за да познае духовните същества. И сега по-нататък ни предстои да изнесем пред душата, какво изживява човек в тези духовни светове; предстои ни да изнесем пред душата някои от конкретните действия, които човек трябва да предприеме, за да се срещне с духовните същества. И когато изнесем пред душата нещата така, както това може да бъде постигнато чрез западното посвещение, тогава изхождайки от самата същност на нещата ще можем да сравним това, което сме постигнали, с това, което съществува в човечеството като ориенталско предание, като прадревна мъдрост на човечеството.
Това е, което трябва да разберем, когато говорим, че ще направим да падне Христовата Светлина върху Мъдростта на предихристиянската епоха.
към текста >>
7.
4. СКАЗКА ТРЕТА
GA_113 Изтокът в светлината на Запада
При това обърнахме вниманието, че има една определена степен на развитието, чрез която това, което човек среща иначе във външния свят като топлина, като въз
дух
, като вода и т.н., започва да живее и бъде о
дух
отворено.
Ние си обрисувахме пред душата, докъде стига онзи, който прилага над себе си методите на човешкото развитие в свръхсетивните светове.
При това обърнахме вниманието, че има една определена степен на развитието, чрез която това, което човек среща иначе във външния свят като топлина, като въздух, като вода и т.н., започва да живее и бъде одухотворено.
Казахме, че можем да наречем това изживяване в света на духовете на елементите. Моля онези, които по-дълго време се занимават с Духовната наука, правилно да претеглят на везните всяка дума, която се казва, и да имат предвид, че думите не са употребени приблизително, а съвсем точно. Аз не казах елементарни духове, а духове на елементите; и винаги става дума за това, което именно се назовава на съответното място.
към текста >>
Казахме, че можем да наречем това изживяване в света на
дух
овете на елементите.
Ние си обрисувахме пред душата, докъде стига онзи, който прилага над себе си методите на човешкото развитие в свръхсетивните светове. При това обърнахме вниманието, че има една определена степен на развитието, чрез която това, което човек среща иначе във външния свят като топлина, като въздух, като вода и т.н., започва да живее и бъде одухотворено.
Казахме, че можем да наречем това изживяване в света на духовете на елементите.
Моля онези, които по-дълго време се занимават с Духовната наука, правилно да претеглят на везните всяка дума, която се казва, и да имат предвид, че думите не са употребени приблизително, а съвсем точно. Аз не казах елементарни духове, а духове на елементите; и винаги става дума за това, което именно се назовава на съответното място.
към текста >>
Моля онези, които по-дълго време се занимават с
Дух
овната наука, правилно да претеглят на везните всяка дума, която се казва, и да имат предвид, че думите не са употребени приблизително, а съвсем точно.
Ние си обрисувахме пред душата, докъде стига онзи, който прилага над себе си методите на човешкото развитие в свръхсетивните светове. При това обърнахме вниманието, че има една определена степен на развитието, чрез която това, което човек среща иначе във външния свят като топлина, като въздух, като вода и т.н., започва да живее и бъде одухотворено. Казахме, че можем да наречем това изживяване в света на духовете на елементите.
Моля онези, които по-дълго време се занимават с Духовната наука, правилно да претеглят на везните всяка дума, която се казва, и да имат предвид, че думите не са употребени приблизително, а съвсем точно.
Аз не казах елементарни духове, а духове на елементите; и винаги става дума за това, което именно се назовава на съответното място.
към текста >>
Аз не казах елементарни
дух
ове, а
дух
ове на елементите; и винаги става дума за това, което именно се назовава на съответното място.
Ние си обрисувахме пред душата, докъде стига онзи, който прилага над себе си методите на човешкото развитие в свръхсетивните светове. При това обърнахме вниманието, че има една определена степен на развитието, чрез която това, което човек среща иначе във външния свят като топлина, като въздух, като вода и т.н., започва да живее и бъде одухотворено. Казахме, че можем да наречем това изживяване в света на духовете на елементите. Моля онези, които по-дълго време се занимават с Духовната наука, правилно да претеглят на везните всяка дума, която се казва, и да имат предвид, че думите не са употребени приблизително, а съвсем точно.
Аз не казах елементарни духове, а духове на елементите; и винаги става дума за това, което именно се назовава на съответното място.
към текста >>
Най-близкият свят, който се крие зад нашия свят, се нарича, както всички знаете, астралният свят, а онзи, който е още по-дълбоко скрит зад този, наричаме на нашия обикновен език страна на
дух
овете или
дух
овен свят.
Днес нашата задача ще бъде, да се запознаем с някои особености, които се предлагат на наблюдателя на висшите светове. Тук преди всичко трябва да обърнем внимание на това, че при възлизането в свръхсетивната област, към нашия обикновен свят, който изживяваме с нашите сетивни органи, се прибавят други светове, от които на първо място ще назовем два, светове, които стоят зад тези, които възприемаме със сетивата и разбираме с ума. Ще посочим някои изпъкващи характерни особености, които могат да ни покажат разликата между нашия обикновен свят и двата следващи по-висши светове.
Най-близкият свят, който се крие зад нашия свят, се нарича, както всички знаете, астралният свят, а онзи, който е още по-дълбоко скрит зад този, наричаме на нашия обикновен език страна на духовете или духовен свят.
Астралният свят можем да на речем още страна на душите или душевен свят. Ако искаме да дадем едно от многото различия, което ще бъде на първо място важно за нас за по-нататъшното разглеждане, можем да кажем: в нашия физически свят царува като един от всеобщите закони този на раждането и умирането. Навсякъде в нашия физически свят ние намираме смяна на раждане и смърт, възникване и умиране. Разгледайте, където искате, нашия физически свят, именно при неговите най-висши същества ще намерите характерното, че те се раждат и умират сред физическия свят. Една привидна вечност сред физическия свят се представя измамно на човека в това, камъните.
към текста >>
В същинския
дух
овен свят ние срещаме една макар и относителна трайност, едно запазване на формата.
В същинския духовен свят ние срещаме една макар и относителна трайност, едно запазване на формата.
Ето защо например най-вътрешната същност на човека, ако тя иска да се запази, ако иска да остане трайна от едно въплъщение в друго, трябва да мине през духовния свят, защото само този свят има свойството на една, макар и не вечна, но все пак в известно отношение относителна трайност.
към текста >>
Ето защо например най-вътрешната същност на човека, ако тя иска да се запази, ако иска да остане трайна от едно въплъщение в друго, трябва да мине през
дух
овния свят, защото само този свят има свойството на една, макар и не вечна, но все пак в известно отношение относителна трайност.
В същинския духовен свят ние срещаме една макар и относителна трайност, едно запазване на формата.
Ето защо например най-вътрешната същност на човека, ако тя иска да се запази, ако иска да остане трайна от едно въплъщение в друго, трябва да мине през духовния свят, защото само този свят има свойството на една, макар и не вечна, но все пак в известно отношение относителна трайност.
към текста >>
Следователно раждането и смъртта са най-главното свойство на физическия свят; превръщането от една форма в друга е свойството на астралния свят; трайност е свойството на
дух
овния свят.
Следователно раждането и смъртта са най-главното свойство на физическия свят; превръщането от една форма в друга е свойството на астралния свят; трайност е свойството на духовния свят.
Първо трябва да бъдем на ясно, че материалите за изграждане на човека са взети от тези светове, че човекът е изграден от тези светове. Първо той има съзнание само за физическия свят; в другите светове той прониква чрез така нареченото посвещение или инициация, т.е. чрез подготовление и развитие за свръхсетивното виждане. Едва там той се запознава с това, което му избягва в обикновения свят, но което съществува също така, както съществува обикновения свят.
към текста >>
Казахме, че на определена степен на развитието на елемента на огъня или на топлината ние имаме пред себе си нещо живо, нещо, което изпълва с живот огъня, или по отношение на въз
дух
а нещо, което изпълва с живот въз
дух
а.
А сега трябва да се запознаем и с нещо друго.
Казахме, че на определена степен на развитието на елемента на огъня или на топлината ние имаме пред себе си нещо живо, нещо, което изпълва с живот огъня, или по отношение на въздуха нещо, което изпълва с живот въздуха.
За обикновения живот нещата стоят така, че всякога, когато за някое същество се явява една външна обвивка, една външна дреха, един израз, за човека самото това същество се оттегля в един по-висш свят. Във физическия свят човекът се запознава с физическия огън. Понеже се запознава с физическия огън, с израза на определени духовни същества, които царуват в огъня, за да познае самите тези същества той трябва да се издигне от физическия в по-висшите светове. Никога в същия свят не можем да намерим онези същества, които са първоизточник на едно явление за един друг свят. Това, което е първоизточник на огъня например, може да бъде намерено едва, когато възлезем от физическия свят в следващия по-висш свят, защото съответните същества изпращат своя израз надолу в по-нисшия свят, а задържат своето същество в по-висшия свят.
към текста >>
Понеже се запознава с физическия огън, с израза на определени
дух
овни същества, които царуват в огъня, за да познае самите тези същества той трябва да се издигне от физическия в по-висшите светове.
А сега трябва да се запознаем и с нещо друго. Казахме, че на определена степен на развитието на елемента на огъня или на топлината ние имаме пред себе си нещо живо, нещо, което изпълва с живот огъня, или по отношение на въздуха нещо, което изпълва с живот въздуха. За обикновения живот нещата стоят така, че всякога, когато за някое същество се явява една външна обвивка, една външна дреха, един израз, за човека самото това същество се оттегля в един по-висш свят. Във физическия свят човекът се запознава с физическия огън.
Понеже се запознава с физическия огън, с израза на определени духовни същества, които царуват в огъня, за да познае самите тези същества той трябва да се издигне от физическия в по-висшите светове.
Никога в същия свят не можем да намерим онези същества, които са първоизточник на едно явление за един друг свят. Това, което е първоизточник на огъня например, може да бъде намерено едва, когато възлезем от физическия свят в следващия по-висш свят, защото съответните същества изпращат своя израз надолу в по-нисшия свят, а задържат своето същество в по-висшия свят. Това важи не само за явленията, които така да се каже срещаме върху външния килим на физическия свят. Духовете на огъня, духовете на въздуха, на водата, на земята, се забулват за физическия свят и стоят в по-висшите светове, защото изпращат надолу своите изрази във физическия свят. Но това важи не само за онова, което срещаме вън от нас, но и за всичко, което живее в самите нас във физическия свят.
към текста >>
Дух
овете на огъня,
дух
овете на въз
дух
а, на водата, на земята, се забулват за физическия свят и стоят в по-висшите светове, защото изпращат надолу своите изрази във физическия свят.
Във физическия свят човекът се запознава с физическия огън. Понеже се запознава с физическия огън, с израза на определени духовни същества, които царуват в огъня, за да познае самите тези същества той трябва да се издигне от физическия в по-висшите светове. Никога в същия свят не можем да намерим онези същества, които са първоизточник на едно явление за един друг свят. Това, което е първоизточник на огъня например, може да бъде намерено едва, когато възлезем от физическия свят в следващия по-висш свят, защото съответните същества изпращат своя израз надолу в по-нисшия свят, а задържат своето същество в по-висшия свят. Това важи не само за явленията, които така да се каже срещаме върху външния килим на физическия свят.
Духовете на огъня, духовете на въздуха, на водата, на земята, се забулват за физическия свят и стоят в по-висшите светове, защото изпращат надолу своите изрази във физическия свят.
Но това важи не само за онова, което срещаме вън от нас, но и за всичко, което живее в самите нас във физическия свят. В този свят живеят за нас не само явленията на външния свят, не само пъстро цветният и богатият в тонове, изпълненият с ухания и вкусове свят, но в него живеят на първо място и нашите чувства, нашите усещания и мисли. Всичко, което човекът е в това въплъщение, живее във физическия свят, каквото и да е то. Върху това трябва да бъдем на ясно. Така щото и всяко чувство, което изживяваме между раждането и смъртта, е едно явление на физическия свят, всяка мисъл, която зачеваме, всяка идея и т.н.
към текста >>
И също както зад външните явления, зад цветовете, звуците, уханията и т.н., или както казахме в
Дух
овната наука, зад огъня, въз
дух
а, водата и т.н.
Но това важи не само за онова, което срещаме вън от нас, но и за всичко, което живее в самите нас във физическия свят. В този свят живеят за нас не само явленията на външния свят, не само пъстро цветният и богатият в тонове, изпълненият с ухания и вкусове свят, но в него живеят на първо място и нашите чувства, нашите усещания и мисли. Всичко, което човекът е в това въплъщение, живее във физическия свят, каквото и да е то. Върху това трябва да бъдем на ясно. Така щото и всяко чувство, което изживяваме между раждането и смъртта, е едно явление на физическия свят, всяка мисъл, която зачеваме, всяка идея и т.н.
И също както зад външните явления, зад цветовете, звуците, уханията и т.н., или както казахме в Духовната наука, зад огъня, въздуха, водата и т.н.
стоят божествено-духовни същества, така и зад нашите усещания, нашите чувства, зад целия наш душевен живот живеят божествено-духовни същества. Целият наш душевен свят има зад себе си божествено-духовни същества. И това, което обикновено наричаме нашия Аз, което изживяваме като нашето Себе сред физическия свят, това не е още нашето истинско Себе, то не е още онова, което наричаме нашето висше Себе. Нашето висше Себе се намира в един свръхсетивен свят, то живее зад нашите чувства и усещания. Ето защо човек изживява в истинския смисъл това висше Себе едва чрез развитието на свръхсетивните светове.
към текста >>
стоят божествено-
дух
овни същества, така и зад нашите усещания, нашите чувства, зад целия наш душевен живот живеят божествено-
дух
овни същества.
В този свят живеят за нас не само явленията на външния свят, не само пъстро цветният и богатият в тонове, изпълненият с ухания и вкусове свят, но в него живеят на първо място и нашите чувства, нашите усещания и мисли. Всичко, което човекът е в това въплъщение, живее във физическия свят, каквото и да е то. Върху това трябва да бъдем на ясно. Така щото и всяко чувство, което изживяваме между раждането и смъртта, е едно явление на физическия свят, всяка мисъл, която зачеваме, всяка идея и т.н. И също както зад външните явления, зад цветовете, звуците, уханията и т.н., или както казахме в Духовната наука, зад огъня, въздуха, водата и т.н.
стоят божествено-духовни същества, така и зад нашите усещания, нашите чувства, зад целия наш душевен живот живеят божествено-духовни същества.
Целият наш душевен свят има зад себе си божествено-духовни същества. И това, което обикновено наричаме нашия Аз, което изживяваме като нашето Себе сред физическия свят, това не е още нашето истинско Себе, то не е още онова, което наричаме нашето висше Себе. Нашето висше Себе се намира в един свръхсетивен свят, то живее зад нашите чувства и усещания. Ето защо човек изживява в истинския смисъл това висше Себе едва чрез развитието на свръхсетивните светове. Там то се явява в една форма съвършено различна от тази, която има във физическия свят.
към текста >>
Целият наш душевен свят има зад себе си божествено-
дух
овни същества.
Всичко, което човекът е в това въплъщение, живее във физическия свят, каквото и да е то. Върху това трябва да бъдем на ясно. Така щото и всяко чувство, което изживяваме между раждането и смъртта, е едно явление на физическия свят, всяка мисъл, която зачеваме, всяка идея и т.н. И също както зад външните явления, зад цветовете, звуците, уханията и т.н., или както казахме в Духовната наука, зад огъня, въздуха, водата и т.н. стоят божествено-духовни същества, така и зад нашите усещания, нашите чувства, зад целия наш душевен живот живеят божествено-духовни същества.
Целият наш душевен свят има зад себе си божествено-духовни същества.
И това, което обикновено наричаме нашия Аз, което изживяваме като нашето Себе сред физическия свят, това не е още нашето истинско Себе, то не е още онова, което наричаме нашето висше Себе. Нашето висше Себе се намира в един свръхсетивен свят, то живее зад нашите чувства и усещания. Ето защо човек изживява в истинския смисъл това висше Себе едва чрез развитието на свръхсетивните светове. Там то се явява в една форма съвършено различна от тази, която има във физическия свят. Бих искал да ви покажа с един особен пример, как това живеещо във физическия свят себе на човека се отнася към неговото висше Себе, а именно бих искал да ви приведа този пример във връзка с разгледаното днес; защото онзи, който вижда в духовните светове, знае, че в течение на времето тези неща се изменят.
към текста >>
Бих искал да ви покажа с един особен пример, как това живеещо във физическия свят себе на човека се отнася към неговото висше Себе, а именно бих искал да ви приведа този пример във връзка с разгледаното днес; защото онзи, който вижда в
дух
овните светове, знае, че в течение на времето тези неща се изменят.
Целият наш душевен свят има зад себе си божествено-духовни същества. И това, което обикновено наричаме нашия Аз, което изживяваме като нашето Себе сред физическия свят, това не е още нашето истинско Себе, то не е още онова, което наричаме нашето висше Себе. Нашето висше Себе се намира в един свръхсетивен свят, то живее зад нашите чувства и усещания. Ето защо човек изживява в истинския смисъл това висше Себе едва чрез развитието на свръхсетивните светове. Там то се явява в една форма съвършено различна от тази, която има във физическия свят.
Бих искал да ви покажа с един особен пример, как това живеещо във физическия свят себе на човека се отнася към неговото висше Себе, а именно бих искал да ви приведа този пример във връзка с разгледаното днес; защото онзи, който вижда в духовните светове, знае, че в течение на времето тези неща се изменят.
Онзи, който например е причинил една неправда на един друг човек, може да изпита в себе си това, което наричаме угризения на съвестта. Тук се натъкваме на онези особени душевни изживявания, които обикновено обхващаме с думата "съвест". Всички вие знаете, че в обикновения живот с тази дума "съвест" се назовава един вид вътрешен глас, който кара човека да изправи отново извършената от него неправда. Повечето хора през целия си живот малко ще се спрат да размислят върху това, каква е същността на тази съвест; те се задоволяват само да си кажат: съвестта е нещо, което човек чувствува. Човек има едно вътрешно чувство, че трябва отново да изправи една извършена от него неправда; той е измъчван в неговата душа, ако не е изправил такава неправда.
към текста >>
Но запитайте сега
дух
овния изследовател, как стои въпросът с такъв един случай, тогава той трябва да направи следното наблюдение: той трябва да наблюдава човека, който е извършил една неправда, в неговия живот в астралния свят.
Тук се натъкваме на онези особени душевни изживявания, които обикновено обхващаме с думата "съвест". Всички вие знаете, че в обикновения живот с тази дума "съвест" се назовава един вид вътрешен глас, който кара човека да изправи отново извършената от него неправда. Повечето хора през целия си живот малко ще се спрат да размислят върху това, каква е същността на тази съвест; те се задоволяват само да си кажат: съвестта е нещо, което човек чувствува. Човек има едно вътрешно чувство, че трябва отново да изправи една извършена от него неправда; той е измъчван в неговата душа, ако не е изправил такава неправда. За човека във физическия свят съвестта е първо едно вътрешно изживяване, едно душевно изживяване.
Но запитайте сега духовния изследовател, как стои въпросът с такъв един случай, тогава той трябва да направи следното наблюдение: той трябва да наблюдава човека, който е извършил една неправда, в неговия живот в астралния свят.
Този, който изпитва вътрешно за себе си угризения на съвестта, за духовния изследовател той е за обиколен от чудновати астрални форми, които не са налице, когато в душата не живеят угризения на съвестта. Всичко, което така да се каже шуми в съвестта и е чувствува но от душата, която живее във физическия свят, за духовното наблюдение то се явява в определени форми, които бръмчат, фучат около човека, които живеят в заобикалящия го свят. И когато се запитаме: как се показва за духовния изследовател раждането на тези форми, тогава ни се предлага следното: да предположим, че някой е извършил една такава неправда. Тогава мислите, които са произвели неправдата, си образуват други мисловни форми, които са метаморфози, преобразования на първите. Всичко, което човек мисли, усеща и чувствува, живее в неговото астрално тяло като една форма, като една форма-мисъл, или като форма-усещания или като форма-чувство.
към текста >>
Този, който изпитва вътрешно за себе си угризения на съвестта, за
дух
овния изследовател той е за обиколен от чудновати астрални форми, които не са налице, когато в душата не живеят угризения на съвестта.
Всички вие знаете, че в обикновения живот с тази дума "съвест" се назовава един вид вътрешен глас, който кара човека да изправи отново извършената от него неправда. Повечето хора през целия си живот малко ще се спрат да размислят върху това, каква е същността на тази съвест; те се задоволяват само да си кажат: съвестта е нещо, което човек чувствува. Човек има едно вътрешно чувство, че трябва отново да изправи една извършена от него неправда; той е измъчван в неговата душа, ако не е изправил такава неправда. За човека във физическия свят съвестта е първо едно вътрешно изживяване, едно душевно изживяване. Но запитайте сега духовния изследовател, как стои въпросът с такъв един случай, тогава той трябва да направи следното наблюдение: той трябва да наблюдава човека, който е извършил една неправда, в неговия живот в астралния свят.
Този, който изпитва вътрешно за себе си угризения на съвестта, за духовния изследовател той е за обиколен от чудновати астрални форми, които не са налице, когато в душата не живеят угризения на съвестта.
Всичко, което така да се каже шуми в съвестта и е чувствува но от душата, която живее във физическия свят, за духовното наблюдение то се явява в определени форми, които бръмчат, фучат около човека, които живеят в заобикалящия го свят. И когато се запитаме: как се показва за духовния изследовател раждането на тези форми, тогава ни се предлага следното: да предположим, че някой е извършил една такава неправда. Тогава мислите, които са произвели неправдата, си образуват други мисловни форми, които са метаморфози, преобразования на първите. Всичко, което човек мисли, усеща и чувствува, живее в неговото астрално тяло като една форма, като една форма-мисъл, или като форма-усещания или като форма-чувство.
към текста >>
Всичко, което така да се каже шуми в съвестта и е чувствува но от душата, която живее във физическия свят, за
дух
овното наблюдение то се явява в определени форми, които бръмчат, фучат около човека, които живеят в заобикалящия го свят.
Повечето хора през целия си живот малко ще се спрат да размислят върху това, каква е същността на тази съвест; те се задоволяват само да си кажат: съвестта е нещо, което човек чувствува. Човек има едно вътрешно чувство, че трябва отново да изправи една извършена от него неправда; той е измъчван в неговата душа, ако не е изправил такава неправда. За човека във физическия свят съвестта е първо едно вътрешно изживяване, едно душевно изживяване. Но запитайте сега духовния изследовател, как стои въпросът с такъв един случай, тогава той трябва да направи следното наблюдение: той трябва да наблюдава човека, който е извършил една неправда, в неговия живот в астралния свят. Този, който изпитва вътрешно за себе си угризения на съвестта, за духовния изследовател той е за обиколен от чудновати астрални форми, които не са налице, когато в душата не живеят угризения на съвестта.
Всичко, което така да се каже шуми в съвестта и е чувствува но от душата, която живее във физическия свят, за духовното наблюдение то се явява в определени форми, които бръмчат, фучат около човека, които живеят в заобикалящия го свят.
И когато се запитаме: как се показва за духовния изследовател раждането на тези форми, тогава ни се предлага следното: да предположим, че някой е извършил една такава неправда. Тогава мислите, които са произвели неправдата, си образуват други мисловни форми, които са метаморфози, преобразования на първите. Всичко, което човек мисли, усеща и чувствува, живее в неговото астрално тяло като една форма, като една форма-мисъл, или като форма-усещания или като форма-чувство.
към текста >>
И когато се запитаме: как се показва за
дух
овния изследовател раждането на тези форми, тогава ни се предлага следното: да предположим, че някой е извършил една такава неправда.
Човек има едно вътрешно чувство, че трябва отново да изправи една извършена от него неправда; той е измъчван в неговата душа, ако не е изправил такава неправда. За човека във физическия свят съвестта е първо едно вътрешно изживяване, едно душевно изживяване. Но запитайте сега духовния изследовател, как стои въпросът с такъв един случай, тогава той трябва да направи следното наблюдение: той трябва да наблюдава човека, който е извършил една неправда, в неговия живот в астралния свят. Този, който изпитва вътрешно за себе си угризения на съвестта, за духовния изследовател той е за обиколен от чудновати астрални форми, които не са налице, когато в душата не живеят угризения на съвестта. Всичко, което така да се каже шуми в съвестта и е чувствува но от душата, която живее във физическия свят, за духовното наблюдение то се явява в определени форми, които бръмчат, фучат около човека, които живеят в заобикалящия го свят.
И когато се запитаме: как се показва за духовния изследовател раждането на тези форми, тогава ни се предлага следното: да предположим, че някой е извършил една такава неправда.
Тогава мислите, които са произвели неправдата, си образуват други мисловни форми, които са метаморфози, преобразования на първите. Всичко, което човек мисли, усеща и чувствува, живее в неговото астрално тяло като една форма, като една форма-мисъл, или като форма-усещания или като форма-чувство.
към текста >>
От този пример можете да видите, че за
дух
овното наблюдение съществува една съвършено друга действителност отколкото за не
дух
овното.
От този пример можете да видите, че за духовното наблюдение съществува една съвършено друга действителност отколкото за недуховното.
За това последното съвестта е само едно вътрешно изживяване; за духовното наблюдение съвестта е сбор от същества, които заобикалят човека, тя е една духовно-астрална действителност около него. Защо в обикновения живот човекът не вижда онези същества, които току що ви описах които се раждат благодарение на това, че определени духовни същества се обличат в неговите собствени мисли като с кожи, като с мехове? Причината е същата, както тази, поради която той не вижда например духовете на огъня. Той вижда във физическия свят огъня; зад физическия свят се крие това, което е духовно в огъня; и само през огъня той може да проникне със своя поглед в по-висши светове, когато иска да види духовното в огъня. Също така човек трябва да прониква със своя поглед духом през съвестта, когато иска да се запознае с духовете на съвестта, когато иска да се запознае с измъчващите същества, живеещи на първо място с астралния свят, които са се породили по начина, който вече ви описах.
към текста >>
За това последното съвестта е само едно вътрешно изживяване; за
дух
овното наблюдение съвестта е сбор от същества, които заобикалят човека, тя е една
дух
овно-астрална действителност около него.
От този пример можете да видите, че за духовното наблюдение съществува една съвършено друга действителност отколкото за недуховното.
За това последното съвестта е само едно вътрешно изживяване; за духовното наблюдение съвестта е сбор от същества, които заобикалят човека, тя е една духовно-астрална действителност около него.
Защо в обикновения живот човекът не вижда онези същества, които току що ви описах които се раждат благодарение на това, че определени духовни същества се обличат в неговите собствени мисли като с кожи, като с мехове? Причината е същата, както тази, поради която той не вижда например духовете на огъня. Той вижда във физическия свят огъня; зад физическия свят се крие това, което е духовно в огъня; и само през огъня той може да проникне със своя поглед в по-висши светове, когато иска да види духовното в огъня. Също така човек трябва да прониква със своя поглед духом през съвестта, когато иска да се запознае с духовете на съвестта, когато иска да се запознае с измъчващите същества, живеещи на първо място с астралния свят, които са се породили по начина, който вече ви описах.
към текста >>
Защо в обикновения живот човекът не вижда онези същества, които току що ви описах които се раждат благодарение на това, че определени
дух
овни същества се обличат в неговите собствени мисли като с кожи, като с мехове?
От този пример можете да видите, че за духовното наблюдение съществува една съвършено друга действителност отколкото за недуховното. За това последното съвестта е само едно вътрешно изживяване; за духовното наблюдение съвестта е сбор от същества, които заобикалят човека, тя е една духовно-астрална действителност около него.
Защо в обикновения живот човекът не вижда онези същества, които току що ви описах които се раждат благодарение на това, че определени духовни същества се обличат в неговите собствени мисли като с кожи, като с мехове?
Причината е същата, както тази, поради която той не вижда например духовете на огъня. Той вижда във физическия свят огъня; зад физическия свят се крие това, което е духовно в огъня; и само през огъня той може да проникне със своя поглед в по-висши светове, когато иска да види духовното в огъня. Също така човек трябва да прониква със своя поглед духом през съвестта, когато иска да се запознае с духовете на съвестта, когато иска да се запознае с измъчващите същества, живеещи на първо място с астралния свят, които са се породили по начина, който вече ви описах.
към текста >>
Причината е същата, както тази, поради която той не вижда например
дух
овете на огъня.
От този пример можете да видите, че за духовното наблюдение съществува една съвършено друга действителност отколкото за недуховното. За това последното съвестта е само едно вътрешно изживяване; за духовното наблюдение съвестта е сбор от същества, които заобикалят човека, тя е една духовно-астрална действителност около него. Защо в обикновения живот човекът не вижда онези същества, които току що ви описах които се раждат благодарение на това, че определени духовни същества се обличат в неговите собствени мисли като с кожи, като с мехове?
Причината е същата, както тази, поради която той не вижда например духовете на огъня.
Той вижда във физическия свят огъня; зад физическия свят се крие това, което е духовно в огъня; и само през огъня той може да проникне със своя поглед в по-висши светове, когато иска да види духовното в огъня. Също така човек трябва да прониква със своя поглед духом през съвестта, когато иска да се запознае с духовете на съвестта, когато иска да се запознае с измъчващите същества, живеещи на първо място с астралния свят, които са се породили по начина, който вече ви описах.
към текста >>
Той вижда във физическия свят огъня; зад физическия свят се крие това, което е
дух
овно в огъня; и само през огъня той може да проникне със своя поглед в по-висши светове, когато иска да види
дух
овното в огъня.
От този пример можете да видите, че за духовното наблюдение съществува една съвършено друга действителност отколкото за недуховното. За това последното съвестта е само едно вътрешно изживяване; за духовното наблюдение съвестта е сбор от същества, които заобикалят човека, тя е една духовно-астрална действителност около него. Защо в обикновения живот човекът не вижда онези същества, които току що ви описах които се раждат благодарение на това, че определени духовни същества се обличат в неговите собствени мисли като с кожи, като с мехове? Причината е същата, както тази, поради която той не вижда например духовете на огъня.
Той вижда във физическия свят огъня; зад физическия свят се крие това, което е духовно в огъня; и само през огъня той може да проникне със своя поглед в по-висши светове, когато иска да види духовното в огъня.
Също така човек трябва да прониква със своя поглед духом през съвестта, когато иска да се запознае с духовете на съвестта, когато иска да се запознае с измъчващите същества, живеещи на първо място с астралния свят, които са се породили по начина, който вече ви описах.
към текста >>
Също така човек трябва да прониква със своя поглед
дух
ом през съвестта, когато иска да се запознае с
дух
овете на съвестта, когато иска да се запознае с измъчващите същества, живеещи на първо място с астралния свят, които са се породили по начина, който вече ви описах.
От този пример можете да видите, че за духовното наблюдение съществува една съвършено друга действителност отколкото за недуховното. За това последното съвестта е само едно вътрешно изживяване; за духовното наблюдение съвестта е сбор от същества, които заобикалят човека, тя е една духовно-астрална действителност около него. Защо в обикновения живот човекът не вижда онези същества, които току що ви описах които се раждат благодарение на това, че определени духовни същества се обличат в неговите собствени мисли като с кожи, като с мехове? Причината е същата, както тази, поради която той не вижда например духовете на огъня. Той вижда във физическия свят огъня; зад физическия свят се крие това, което е духовно в огъня; и само през огъня той може да проникне със своя поглед в по-висши светове, когато иска да види духовното в огъня.
Също така човек трябва да прониква със своя поглед духом през съвестта, когато иска да се запознае с духовете на съвестта, когато иска да се запознае с измъчващите същества, живеещи на първо място с астралния свят, които са се породили по начина, който вече ви описах.
към текста >>
Не е нужно да отидем твърде далече в миналото, достатъчни са само малко хилядолетия, и ще намерим още много народи, които не са виждали само физическия огън, а са били в състояние през този физически огън да проникнат със своя поглед до елементните
дух
ове на огъня.
Вие знаете, че човешкият душевен живот се е изменил в течение на дълги епохи. Вие всички познавате тези факти от моите най-различни сказки. Вие знаете, че когато днес описваме това, което наричаме човешко съзнание, ние имаме нещо съвършено различно отколкото съзнанието да речем например у първите древни индийци през първата културна епоха на следатлантското време; а съвършено различно е било съзнанието през атлантската епоха. Вие знаете, че в своето развитие човешкото съзнание е минало през едно състояние на смътно, първично ясновиждане и е стигнало до днешното ясно, будно дневно съзнание за физическия свят. Колкото по-надалече отиваме назад в развитието, толкова повече намираме, че хората са притежавали едно първично ясновиждане, известно първобитно ясновиждане.
Не е нужно да отидем твърде далече в миналото, достатъчни са само малко хилядолетия, и ще намерим още много народи, които не са виждали само физическия огън, а са били в състояние през този физически огън да проникнат със своя поглед до елементните духове на огъня.
Постепенно човешкото съзнание се е развило така, че от човека се е оттеглил един по-висш свят, и той е останал ограничен само във физическия свят. Но това важи не само за външния свят, за килима на сетивния свят, който е разгърнат около нас, то важи и за изявяващия се във физическото душевен живот. А сега можете да направите извода: когато ни посочваш едно такова явление като съвестта и твърдиш, че зад това, което се нарича съвест, днешният духовен изследовател изживява, вижда около човека астрално-духовни форми, тогава прадедите на днешния човек трябва да са виждали тези астрално-духовни форми; нали те са били ясновиждащи, следователно бе трябвало да са виждали това, което днес духовният изследовател наблюдава. Също както огънят закрива духовете на огъня, така и човешката съвест този вътрешен глас, както я наричаме закрива първо света, който току що описах, света на измъчващите, глождещи духове на съвестта. Следователно в миналото човекът трябва да е виждал онова, което аз току що описах като едно астрално явление.
към текста >>
А сега можете да направите извода: когато ни посочваш едно такова явление като съвестта и твърдиш, че зад това, което се нарича съвест, днешният
дух
овен изследовател изживява, вижда около човека астрално-
дух
овни форми, тогава прадедите на днешния човек трябва да са виждали тези астрално-
дух
овни форми; нали те са били ясновиждащи, следователно бе трябвало да са виждали това, което днес
дух
овният изследовател наблюдава.
Вие знаете, че в своето развитие човешкото съзнание е минало през едно състояние на смътно, първично ясновиждане и е стигнало до днешното ясно, будно дневно съзнание за физическия свят. Колкото по-надалече отиваме назад в развитието, толкова повече намираме, че хората са притежавали едно първично ясновиждане, известно първобитно ясновиждане. Не е нужно да отидем твърде далече в миналото, достатъчни са само малко хилядолетия, и ще намерим още много народи, които не са виждали само физическия огън, а са били в състояние през този физически огън да проникнат със своя поглед до елементните духове на огъня. Постепенно човешкото съзнание се е развило така, че от човека се е оттеглил един по-висш свят, и той е останал ограничен само във физическия свят. Но това важи не само за външния свят, за килима на сетивния свят, който е разгърнат около нас, то важи и за изявяващия се във физическото душевен живот.
А сега можете да направите извода: когато ни посочваш едно такова явление като съвестта и твърдиш, че зад това, което се нарича съвест, днешният духовен изследовател изживява, вижда около човека астрално-духовни форми, тогава прадедите на днешния човек трябва да са виждали тези астрално-духовни форми; нали те са били ясновиждащи, следователно бе трябвало да са виждали това, което днес духовният изследовател наблюдава.
Също както огънят закрива духовете на огъня, така и човешката съвест този вътрешен глас, както я наричаме закрива първо света, който току що описах, света на измъчващите, глождещи духове на съвестта. Следователно в миналото човекът трябва да е виждал онова, което аз току що описах като едно астрално явление. Обаче условието за това би било тогавашните хора да не са имали вътрешна съвест, тази вътрешна съвест трябва да не е била още развита, следователно онова, което днес наричаме душевно явление на съвестта, трябва да не е съществувало някога у нашите прадеди, но в замяна на това нашите прадеди трябва да са виждали това, което днес духовния наблюдател в астралната обвивка, докато днес за хората понеже те чувствуват вътрешния глас на съвестта този глас закрива да речем външните духове на съвестта.
към текста >>
Също както огънят закрива
дух
овете на огъня, така и човешката съвест този вътрешен глас, както я наричаме закрива първо света, който току що описах, света на измъчващите, глождещи
дух
ове на съвестта.
Колкото по-надалече отиваме назад в развитието, толкова повече намираме, че хората са притежавали едно първично ясновиждане, известно първобитно ясновиждане. Не е нужно да отидем твърде далече в миналото, достатъчни са само малко хилядолетия, и ще намерим още много народи, които не са виждали само физическия огън, а са били в състояние през този физически огън да проникнат със своя поглед до елементните духове на огъня. Постепенно човешкото съзнание се е развило така, че от човека се е оттеглил един по-висш свят, и той е останал ограничен само във физическия свят. Но това важи не само за външния свят, за килима на сетивния свят, който е разгърнат около нас, то важи и за изявяващия се във физическото душевен живот. А сега можете да направите извода: когато ни посочваш едно такова явление като съвестта и твърдиш, че зад това, което се нарича съвест, днешният духовен изследовател изживява, вижда около човека астрално-духовни форми, тогава прадедите на днешния човек трябва да са виждали тези астрално-духовни форми; нали те са били ясновиждащи, следователно бе трябвало да са виждали това, което днес духовният изследовател наблюдава.
Също както огънят закрива духовете на огъня, така и човешката съвест този вътрешен глас, както я наричаме закрива първо света, който току що описах, света на измъчващите, глождещи духове на съвестта.
Следователно в миналото човекът трябва да е виждал онова, което аз току що описах като едно астрално явление. Обаче условието за това би било тогавашните хора да не са имали вътрешна съвест, тази вътрешна съвест трябва да не е била още развита, следователно онова, което днес наричаме душевно явление на съвестта, трябва да не е съществувало някога у нашите прадеди, но в замяна на това нашите прадеди трябва да са виждали това, което днес духовния наблюдател в астралната обвивка, докато днес за хората понеже те чувствуват вътрешния глас на съвестта този глас закрива да речем външните духове на съвестта.
към текста >>
Обаче условието за това би било тогавашните хора да не са имали вътрешна съвест, тази вътрешна съвест трябва да не е била още развита, следователно онова, което днес наричаме душевно явление на съвестта, трябва да не е съществувало някога у нашите прадеди, но в замяна на това нашите прадеди трябва да са виждали това, което днес
дух
овния наблюдател в астралната обвивка, докато днес за хората понеже те чувствуват вътрешния глас на съвестта този глас закрива да речем външните
дух
ове на съвестта.
Постепенно човешкото съзнание се е развило така, че от човека се е оттеглил един по-висш свят, и той е останал ограничен само във физическия свят. Но това важи не само за външния свят, за килима на сетивния свят, който е разгърнат около нас, то важи и за изявяващия се във физическото душевен живот. А сега можете да направите извода: когато ни посочваш едно такова явление като съвестта и твърдиш, че зад това, което се нарича съвест, днешният духовен изследовател изживява, вижда около човека астрално-духовни форми, тогава прадедите на днешния човек трябва да са виждали тези астрално-духовни форми; нали те са били ясновиждащи, следователно бе трябвало да са виждали това, което днес духовният изследовател наблюдава. Също както огънят закрива духовете на огъня, така и човешката съвест този вътрешен глас, както я наричаме закрива първо света, който току що описах, света на измъчващите, глождещи духове на съвестта. Следователно в миналото човекът трябва да е виждал онова, което аз току що описах като едно астрално явление.
Обаче условието за това би било тогавашните хора да не са имали вътрешна съвест, тази вътрешна съвест трябва да не е била още развита, следователно онова, което днес наричаме душевно явление на съвестта, трябва да не е съществувало някога у нашите прадеди, но в замяна на това нашите прадеди трябва да са виждали това, което днес духовния наблюдател в астралната обвивка, докато днес за хората понеже те чувствуват вътрешния глас на съвестта този глас закрива да речем външните духове на съвестта.
към текста >>
Можем да посочим съвсем точно момента, да посочим този момент външно исторически, когато е станало преминаването от виждането на външните
дух
ове на съвестта от страна на човеците към събуждането на вътрешния глас на съвестта.
Аз нарочно изнесох този пример, понеже при него потвърждението на фактите може да се напипа просто с ръце.
Можем да посочим съвсем точно момента, да посочим този момент външно исторически, когато е станало преминаването от виждането на външните духове на съвестта от страна на човеците към събуждането на вътрешния глас на съвестта.
Достатъчно е само мислено да разгледаме драмата "Орестия" на Есхил и да я сравните със същата материя третирана от Еврипид само кратко време след това в неговите трагедии. Тук имаме един преход в течение само на няколко десетилетия, от Есхил до Еврипид, когато се извършило това, което ви описах и което е едно неопровержимо потвърждение. Вижте Орест така, както ни го рисувал Есхил в своята трагедия; прекарайте през погледа на душата си това, което става там! Агамемнон се завръща у дома си след завършването на Троянската война. Той бива убит от своята прелюбодействуваща жена.
към текста >>
Ериниите, богините на отмъщението от митологията, не са нищо друго, освен образното изобразяване на това, което аз току що ви описах като факт на
дух
овното наблюдение.
Той бива убит от своята прелюбодействуваща жена. Синът Орест отсъствува. Когато се завръща и узнава за станалото, той си отмъщава за смъртта на баща си и убива своята майка, защото самият глас на един от почитаните богове го подбуждат към това; той извършва това отмъщение даже в съгласие със съществуващото тогава чувство у народа. Народът именно казва, че той правилно е постъпил, като е убил своята майка, че е извършил нещо справедливо. Но като последствие от убиването на майката той вижда да идват преди него Ериниите, богините на отмъщението.
Ериниите, богините на отмъщението от митологията, не са нищо друго, освен образното изобразяване на това, което аз току що ви описах като факт на духовното наблюдение.
И постарайте се сега да проверите, дали някъде в тази по-стара драма се явява нещо подобно на това, което наричаме с модерната дума съвест; в по-старо време не се намира никаква дума за това, което ние назоваваме с името съвест. Както могат да докажат изследователите, в никой език на древността не съществува съответната дума за назоваване на съвестта. Но сравнете сега същия въпрос у онзи поет, който няколко години по-късно третира същата материя, у Еврипида. В неговата драма няма нищо от Фуриите, Ериниите; в нея вие вече имате човека, който чува вътрешния глас на съвестта. В промеждутъка от време това може да се напипа просто с ръце става развитието на съвестта.
към текста >>
Както растението расте от лист към лист и после като в скок преминава към цвета, така е и в
дух
овното развитие.
Не съществуваше още нищо от това, което е вътрешен глас на съвестта. Всичко в света, включително и вътрешния душевен живот, е подчинено на развитието. Така се е развило и това, което наричаме съвест. И би сгрешил онзи, който би отишъл назад в миналото няколко хилядолетия и би искал да намери и в по-старите времена това, което днес живее в душата като едно самопонятно явление. Случаят е даже такъв, че в съответната област, където трябва да стане това, нещата се променят сравнително бързо.
Както растението расте от лист към лист и после като в скок преминава към цвета, така е и в духовното развитие.
Глупавото изказване, че природата не прави скокове, е една неистина; природата постоянно прави скокове. В решаващите точки стават постоянно скокове. Както в растението става един скок от зеления лист към цвета, такива скове можем да наблюдаваме и в духовния живот: нещата се развиват бавно и постепенно в течения на столетия и хилядолетия; но тогава промяната става така бързо, както е станало със съвестта в епохата, която се пада около петстотин години преди Христа, така щото един писател на трагедии от по-рано не вмъква нищо от това, което е съвест, в своята драма, докато няколко десетилетия по-късно един друг писател на трагедии прави това за първи път и намира също така една дума за това, което днес наричаме съвест. С това отново е свързан фактът, че за човекът изчезва именно ясновидското наблюдение на духовете на съвестта, на Ериниите. Тези духовни същества са такива, че пред тях се изпъчва нашето вътрешно изживяване на съвестта, както пред духовете на огъня се изпречва външният израз на огъня.
към текста >>
Както в растението става един скок от зеления лист към цвета, такива скове можем да наблюдаваме и в
дух
овния живот: нещата се развиват бавно и постепенно в течения на столетия и хилядолетия; но тогава промяната става така бързо, както е станало със съвестта в епохата, която се пада около петстотин години преди Христа, така щото един писател на трагедии от по-рано не вмъква нищо от това, което е съвест, в своята драма, докато няколко десетилетия по-късно един друг писател на трагедии прави това за първи път и намира също така една дума за това, което днес наричаме съвест.
И би сгрешил онзи, който би отишъл назад в миналото няколко хилядолетия и би искал да намери и в по-старите времена това, което днес живее в душата като едно самопонятно явление. Случаят е даже такъв, че в съответната област, където трябва да стане това, нещата се променят сравнително бързо. Както растението расте от лист към лист и после като в скок преминава към цвета, така е и в духовното развитие. Глупавото изказване, че природата не прави скокове, е една неистина; природата постоянно прави скокове. В решаващите точки стават постоянно скокове.
Както в растението става един скок от зеления лист към цвета, такива скове можем да наблюдаваме и в духовния живот: нещата се развиват бавно и постепенно в течения на столетия и хилядолетия; но тогава промяната става така бързо, както е станало със съвестта в епохата, която се пада около петстотин години преди Христа, така щото един писател на трагедии от по-рано не вмъква нищо от това, което е съвест, в своята драма, докато няколко десетилетия по-късно един друг писател на трагедии прави това за първи път и намира също така една дума за това, което днес наричаме съвест.
С това отново е свързан фактът, че за човекът изчезва именно ясновидското наблюдение на духовете на съвестта, на Ериниите. Тези духовни същества са такива, че пред тях се изпъчва нашето вътрешно изживяване на съвестта, както пред духовете на огъня се изпречва външният израз на огъня.
към текста >>
С това отново е свързан фактът, че за човекът изчезва именно ясновидското наблюдение на
дух
овете на съвестта, на Ериниите.
Случаят е даже такъв, че в съответната област, където трябва да стане това, нещата се променят сравнително бързо. Както растението расте от лист към лист и после като в скок преминава към цвета, така е и в духовното развитие. Глупавото изказване, че природата не прави скокове, е една неистина; природата постоянно прави скокове. В решаващите точки стават постоянно скокове. Както в растението става един скок от зеления лист към цвета, такива скове можем да наблюдаваме и в духовния живот: нещата се развиват бавно и постепенно в течения на столетия и хилядолетия; но тогава промяната става така бързо, както е станало със съвестта в епохата, която се пада около петстотин години преди Христа, така щото един писател на трагедии от по-рано не вмъква нищо от това, което е съвест, в своята драма, докато няколко десетилетия по-късно един друг писател на трагедии прави това за първи път и намира също така една дума за това, което днес наричаме съвест.
С това отново е свързан фактът, че за човекът изчезва именно ясновидското наблюдение на духовете на съвестта, на Ериниите.
Тези духовни същества са такива, че пред тях се изпъчва нашето вътрешно изживяване на съвестта, както пред духовете на огъня се изпречва външният израз на огъня.
към текста >>
Тези
дух
овни същества са такива, че пред тях се изпъчва нашето вътрешно изживяване на съвестта, както пред
дух
овете на огъня се изпречва външният израз на огъня.
Както растението расте от лист към лист и после като в скок преминава към цвета, така е и в духовното развитие. Глупавото изказване, че природата не прави скокове, е една неистина; природата постоянно прави скокове. В решаващите точки стават постоянно скокове. Както в растението става един скок от зеления лист към цвета, такива скове можем да наблюдаваме и в духовния живот: нещата се развиват бавно и постепенно в течения на столетия и хилядолетия; но тогава промяната става така бързо, както е станало със съвестта в епохата, която се пада около петстотин години преди Христа, така щото един писател на трагедии от по-рано не вмъква нищо от това, което е съвест, в своята драма, докато няколко десетилетия по-късно един друг писател на трагедии прави това за първи път и намира също така една дума за това, което днес наричаме съвест. С това отново е свързан фактът, че за човекът изчезва именно ясновидското наблюдение на духовете на съвестта, на Ериниите.
Тези духовни същества са такива, че пред тях се изпъчва нашето вътрешно изживяване на съвестта, както пред духовете на огъня се изпречва външният израз на огъня.
към текста >>
Едно от направленията е: когато наблюдаваме килима на сетивния свят около нас и явленията на света на цветовете и на формите вън, тогава стигаме до границата, на която – можем да кажем съществуват външните
дух
ове.
Така вие виждате, че в две направления се стига до един бряг на изживяването във физическия свят.
Едно от направленията е: когато наблюдаваме килима на сетивния свят около нас и явленията на света на цветовете и на формите вън, тогава стигаме до границата, на която – можем да кажем съществуват външните духове.
Но също когато проникнем в нашата вътрешност, когато разглеждаме явленията на нашата съвест, на паметта, на чувството, на волята, на живота на мислите, и в тези явления трябва да виждаме нещо съвършено подобно вътрешно, каквото наблюдаваме при огъня, въздуха, земята Тези неща се изпречват и закриват това, което съществува като духовна същност зад тях Когато съвестта се проявява като един глас в човешката душа, като едно вътрешно изживяване във физическия свят, тя се изпречва пред света на Ериниите, на Фуриите и ги закрива за човешкото наблюдение. Едва когато разглеждаме историческия живот от тази вътрешна гледна точка, той става обясним. Хората не разбират нищо от това, което е станало, ако не могат да разглеждат развитието на ръка с духовните факти. Следователно зад червеното и синьото, зад звука, зад външния мирис и т.н. ние имаме духовни същества, които стоят зад тях, които живеят вън от света, които ни заобикалят и които са закрити като с едно було от това, което виждаме и чуваме и разбираме чрез ума.
към текста >>
Но също когато проникнем в нашата вътрешност, когато разглеждаме явленията на нашата съвест, на паметта, на чувството, на волята, на живота на мислите, и в тези явления трябва да виждаме нещо съвършено подобно вътрешно, каквото наблюдаваме при огъня, въз
дух
а, земята Тези неща се изпречват и закриват това, което съществува като
дух
овна същност зад тях Когато съвестта се проявява като един глас в човешката душа, като едно вътрешно изживяване във физическия свят, тя се изпречва пред света на Ериниите, на Фуриите и ги закрива за човешкото наблюдение.
Така вие виждате, че в две направления се стига до един бряг на изживяването във физическия свят. Едно от направленията е: когато наблюдаваме килима на сетивния свят около нас и явленията на света на цветовете и на формите вън, тогава стигаме до границата, на която – можем да кажем съществуват външните духове.
Но също когато проникнем в нашата вътрешност, когато разглеждаме явленията на нашата съвест, на паметта, на чувството, на волята, на живота на мислите, и в тези явления трябва да виждаме нещо съвършено подобно вътрешно, каквото наблюдаваме при огъня, въздуха, земята Тези неща се изпречват и закриват това, което съществува като духовна същност зад тях Когато съвестта се проявява като един глас в човешката душа, като едно вътрешно изживяване във физическия свят, тя се изпречва пред света на Ериниите, на Фуриите и ги закрива за човешкото наблюдение.
Едва когато разглеждаме историческия живот от тази вътрешна гледна точка, той става обясним. Хората не разбират нищо от това, което е станало, ако не могат да разглеждат развитието на ръка с духовните факти. Следователно зад червеното и синьото, зад звука, зад външния мирис и т.н. ние имаме духовни същества, които стоят зад тях, които живеят вън от света, които ни заобикалят и които са закрити като с едно було от това, което виждаме и чуваме и разбираме чрез ума. Но ние имаме и такива същества, които стоят зад това, което наричаме душевен живот.
към текста >>
Хората не разбират нищо от това, което е станало, ако не могат да разглеждат развитието на ръка с
дух
овните факти.
Така вие виждате, че в две направления се стига до един бряг на изживяването във физическия свят. Едно от направленията е: когато наблюдаваме килима на сетивния свят около нас и явленията на света на цветовете и на формите вън, тогава стигаме до границата, на която – можем да кажем съществуват външните духове. Но също когато проникнем в нашата вътрешност, когато разглеждаме явленията на нашата съвест, на паметта, на чувството, на волята, на живота на мислите, и в тези явления трябва да виждаме нещо съвършено подобно вътрешно, каквото наблюдаваме при огъня, въздуха, земята Тези неща се изпречват и закриват това, което съществува като духовна същност зад тях Когато съвестта се проявява като един глас в човешката душа, като едно вътрешно изживяване във физическия свят, тя се изпречва пред света на Ериниите, на Фуриите и ги закрива за човешкото наблюдение. Едва когато разглеждаме историческия живот от тази вътрешна гледна точка, той става обясним.
Хората не разбират нищо от това, което е станало, ако не могат да разглеждат развитието на ръка с духовните факти.
Следователно зад червеното и синьото, зад звука, зад външния мирис и т.н. ние имаме духовни същества, които стоят зад тях, които живеят вън от света, които ни заобикалят и които са закрити като с едно було от това, което виждаме и чуваме и разбираме чрез ума. Но ние имаме и такива същества, които стоят зад това, което наричаме душевен живот. Тук с право може да се зададе сега въпросът: как се отнасят едно към друго тези две духовни царства?
към текста >>
ние имаме
дух
овни същества, които стоят зад тях, които живеят вън от света, които ни заобикалят и които са закрити като с едно було от това, което виждаме и чуваме и разбираме чрез ума.
Едно от направленията е: когато наблюдаваме килима на сетивния свят около нас и явленията на света на цветовете и на формите вън, тогава стигаме до границата, на която – можем да кажем съществуват външните духове. Но също когато проникнем в нашата вътрешност, когато разглеждаме явленията на нашата съвест, на паметта, на чувството, на волята, на живота на мислите, и в тези явления трябва да виждаме нещо съвършено подобно вътрешно, каквото наблюдаваме при огъня, въздуха, земята Тези неща се изпречват и закриват това, което съществува като духовна същност зад тях Когато съвестта се проявява като един глас в човешката душа, като едно вътрешно изживяване във физическия свят, тя се изпречва пред света на Ериниите, на Фуриите и ги закрива за човешкото наблюдение. Едва когато разглеждаме историческия живот от тази вътрешна гледна точка, той става обясним. Хората не разбират нищо от това, което е станало, ако не могат да разглеждат развитието на ръка с духовните факти. Следователно зад червеното и синьото, зад звука, зад външния мирис и т.н.
ние имаме духовни същества, които стоят зад тях, които живеят вън от света, които ни заобикалят и които са закрити като с едно було от това, което виждаме и чуваме и разбираме чрез ума.
Но ние имаме и такива същества, които стоят зад това, което наричаме душевен живот. Тук с право може да се зададе сега въпросът: как се отнасят едно към друго тези две духовни царства?
към текста >>
Тук с право може да се зададе сега въпросът: как се отнасят едно към друго тези две
дух
овни царства?
Едва когато разглеждаме историческия живот от тази вътрешна гледна точка, той става обясним. Хората не разбират нищо от това, което е станало, ако не могат да разглеждат развитието на ръка с духовните факти. Следователно зад червеното и синьото, зад звука, зад външния мирис и т.н. ние имаме духовни същества, които стоят зад тях, които живеят вън от света, които ни заобикалят и които са закрити като с едно було от това, което виждаме и чуваме и разбираме чрез ума. Но ние имаме и такива същества, които стоят зад това, което наричаме душевен живот.
Тук с право може да се зададе сега въпросът: как се отнасят едно към друго тези две духовни царства?
към текста >>
Насочвайки нашия
дух
овен поглед от Земята назад, ние откриваме едно предхождащо въплъщение на същата, която наричаме Старата Луна; по-нататък откриваме едно още по-ранно въплъщение на Земята като Старо Слънце и още по-далече в миналото откриваме първото въплъщение на Земята, наречено Старият Сатурн.
Ако искаме да разберем това, трябва отново да си припомним някои неща, които са ви познати. Всички Вие знаете, че човешката природа се състои от четири члена: физическо тяло, етерно тяло, астрално тяло и Аз и че тази четиричленост на човешката природа се дължи на цялото създаване, на цялото развитие на човека. Знаем, че човекът, когато го разглеждаме като цяло, е получил своето начало не на Земята, но че тази Земя е била предхождана от други въплъщения.
Насочвайки нашия духовен поглед от Земята назад, ние откриваме едно предхождащо въплъщение на същата, която наричаме Старата Луна; по-нататък откриваме едно още по-ранно въплъщение на Земята като Старо Слънце и още по-далече в миналото откриваме първото въплъщение на Земята, наречено Старият Сатурн.
Казваме: преди да се роди Земята, в света е съществувала една прастара планетарна формация, която наричаме Старият Сатурн. Върху този Стар Сатурн се роди първият зачатък на нашето днешно физическо тяло; на Старото Слънце се прибави етерното тяло, а на Старата Луна астралното тяло. Едва на Земята към тази създадена по-рано троична при рода на човека се присъедини Азът, така щото ние дължим зачатъка на нашето физическо тяло на Стария Сатурн, зачатъка на нашето етерно тяло на Старото Слънце, зачатъка на нашето астрално тяло на Старата Луна, а зачатъка на нашият Аз на днешната Земя. Но от различните сказки знаем, че това развитие съвсем не е протекло така просто, че първо просто е съществувал Сатурн, че той се е превърнал после в Слънцето, от това последното е възникнала Луната и от нея Земята, а знаем, че това развитие има един много по-сложен характер. Когато първо си кажем: съществуваше Сатурн, той се превърна в Старото Слънце и това последното се превърна в Старата Луна ако останем тук, защото това е приблизително вярно за нашите отношения ние не трябва да се спрем до тук при самото лунно развитие, което непосредствено е предхождало нашата Земя.
към текста >>
А сега да се запитаме: какъв е смисълът на това отделяне в
дух
овния живот?
След това двете отново се съединиха, минаха едно междинно състояние и се появиха отново като Земно развитие. И през време на най-ранното Земно развитие веществата и Съществата, кои то днес са на Слънцето и Луната, бяха съединени със самата Земя; едва по-късно се отдели това, което днес живее на Слънцето, то се отдели от Земята. Първо остана Земята съединена с Луната. По-късно от Земята се отдели и Луната и Земята остана между Слънцето и Луната. Следователно тези три тела първоначално бяха една тяло; Слънцето и Луната се отделиха едва по-късно от Земята.
А сега да се запитаме: какъв е смисълът на това отделяне в духовния живот?
Ние искаме да се абстрахираме от първото отделяне през време на старата Луна и искаме да се спрем само на онова раз деление, което е станало през време на същинското Земно развитие. Също както върху нашата Земя намират своето развити е определени същества, така и на Слънцето и чрез Луната намират своето развитие други същества. Съществата, които не биха могли да продължат своето развитие на Земята, защото имаха една степен на развитие различна от тази на човека, се отделиха от Земята заедно със Слънцето; те не вървяха по-нататък със земното развитие, а трябваше да продължат своето развитие върху една арена вън от Земята, именно на Слънцето, така щото в момента на отделянето на Слънцето от Земята имаме пред себе си факта, че човекът бе оставен на Земята като едно същество, което се нуждаеше от условията на земното развитие за своето собствено развитие. Обаче други Същества, които не можеха да се развиват по-нататък на Земята, си отделиха веществата, от които се нуждаеха, и си образуваха обиталище на Слънцето. След това те действуваха от Слънцето върху Земята.
към текста >>
Защото както физическите слънчеви лъчи падат върху Земята и осветяват и затоплят Земята така лъчезарят върху нашата Земя и делата, действията на
Дух
овете на Слънцето.
Ние искаме да се абстрахираме от първото отделяне през време на старата Луна и искаме да се спрем само на онова раз деление, което е станало през време на същинското Земно развитие. Също както върху нашата Земя намират своето развити е определени същества, така и на Слънцето и чрез Луната намират своето развитие други същества. Съществата, които не биха могли да продължат своето развитие на Земята, защото имаха една степен на развитие различна от тази на човека, се отделиха от Земята заедно със Слънцето; те не вървяха по-нататък със земното развитие, а трябваше да продължат своето развитие върху една арена вън от Земята, именно на Слънцето, така щото в момента на отделянето на Слънцето от Земята имаме пред себе си факта, че човекът бе оставен на Земята като едно същество, което се нуждаеше от условията на земното развитие за своето собствено развитие. Обаче други Същества, които не можеха да се развиват по-нататък на Земята, си отделиха веществата, от които се нуждаеха, и си образуваха обиталище на Слънцето. След това те действуваха от Слънцето върху Земята.
Защото както физическите слънчеви лъчи падат върху Земята и осветяват и затоплят Земята така лъчезарят върху нашата Земя и делата, действията на Духовете на Слънцето.
Физическите слънчеви лъчи са само външния телесен израз на делата на духовните слънчеви същества. Този беше смисълът на отделянето на Слънцето. Какъв беше смисълът на отделянето на Луната? Ако Слънцето би останало със Земята, тогава Съществата, които по-късно обитаваха на Слънцето, не би ха могли да на мерят условия за своето правилно развитие напред, а човекът никога. Човекът не би могъл да върви в крак с темпа на развитието на Слънчевите Същества, той би трябвало да се развива много по-бързо, ако слънчевите Същества не биха напуснали Земята и не биха понижили силата на своето действие отделяйки се от Земята.
към текста >>
Физическите слънчеви лъчи са само външния телесен израз на делата на
дух
овните слънчеви същества.
Също както върху нашата Земя намират своето развити е определени същества, така и на Слънцето и чрез Луната намират своето развитие други същества. Съществата, които не биха могли да продължат своето развитие на Земята, защото имаха една степен на развитие различна от тази на човека, се отделиха от Земята заедно със Слънцето; те не вървяха по-нататък със земното развитие, а трябваше да продължат своето развитие върху една арена вън от Земята, именно на Слънцето, така щото в момента на отделянето на Слънцето от Земята имаме пред себе си факта, че човекът бе оставен на Земята като едно същество, което се нуждаеше от условията на земното развитие за своето собствено развитие. Обаче други Същества, които не можеха да се развиват по-нататък на Земята, си отделиха веществата, от които се нуждаеха, и си образуваха обиталище на Слънцето. След това те действуваха от Слънцето върху Земята. Защото както физическите слънчеви лъчи падат върху Земята и осветяват и затоплят Земята така лъчезарят върху нашата Земя и делата, действията на Духовете на Слънцето.
Физическите слънчеви лъчи са само външния телесен израз на делата на духовните слънчеви същества.
Този беше смисълът на отделянето на Слънцето. Какъв беше смисълът на отделянето на Луната? Ако Слънцето би останало със Земята, тогава Съществата, които по-късно обитаваха на Слънцето, не би ха могли да на мерят условия за своето правилно развитие напред, а човекът никога. Човекът не би могъл да върви в крак с темпа на развитието на Слънчевите Същества, той би трябвало да се развива много по-бързо, ако слънчевите Същества не биха напуснали Земята и не биха понижили силата на своето действие отделяйки се от Земята. Чрез това темпът на развитие на Земята бе забавен, благодарение именно на отделянето на Слънцето.
към текста >>
Човекът би се развил не като едно същество, каквото той е днес, което се състои от външното физическо тяло и от вътрешния душевно-
дух
овен живот, а би се втвърдил, би се мумифицирал.
Ако Слънцето би останало със Земята, тогава Съществата, които по-късно обитаваха на Слънцето, не би ха могли да на мерят условия за своето правилно развитие напред, а човекът никога. Човекът не би могъл да върви в крак с темпа на развитието на Слънчевите Същества, той би трябвало да се развива много по-бързо, ако слънчевите Същества не биха напуснали Земята и не биха понижили силата на своето действие отделяйки се от Земята. Чрез това темпът на развитие на Земята бе забавен, благодарение именно на отделянето на Слънцето. Но темпът, с който се развиваше човешкото същество след отделянето на Слънцето, не беше още подходящият; той беше сега много бавен. Човекът би се втвърдил, би се мумифицирал, ако Луната, която тогава още беше съединена със Земята, би останала и по-нататък свързана с нея.
Човекът би се развил не като едно същество, каквото той е днес, което се състои от външното физическо тяло и от вътрешния душевно-духовен живот, а би се втвърдил, би се мумифицирал.
Поради това, че Луната беше съединена със Земята, в тази Земя съществуваше стремежът, склонността човекът и Земята да бъдат втвърдени, изсушени, вдървени. Постепенно Земята би станала едно небесно тяло, от което формите на човека биха се образували като мумии. Луната трябваше да бъде отделена от Земята. С това бе дадена възможност да се подържа правилния темп на развитието. Това, което беше твърде бавно, може да бъде ускорено.
към текста >>
Както Слънцето действува възбуждащо върху живота на полските цветя от вън, така, ако Слънцето би останало съединено със Земята, човекът би бил възбуждан отвън към всяко чувствуване, мислене и воление, но по такъв бръз начин, че той би изгорял така да се каже във физическия и
дух
овен огън на Слънцето.
Това, което беше твърде бавно, може да бъде ускорено. Така човекът стана това, което отговаря на неговата същност; ако Слънцето би останало съединено със Земята, той би бил възбуден към един външен живот и към една подвижност, които не би могъл да понесе. Ако Луната би останала съединена със Земята, човекът никак не би бил възбуден, той би изсъхнал, би му била отнета възможността да се оживи. Възбудата, която човек получи чрез слънчевия живот, беше външна. Иначе Слънцето би действувало възбуждащо върху човешкия живот в един твърде бръз темп.
Както Слънцето действува възбуждащо върху живота на полските цветя от вън, така, ако Слънцето би останало съединено със Земята, човекът би бил възбуждан отвън към всяко чувствуване, мислене и воление, но по такъв бръз начин, че той би изгорял така да се каже във физическия и духовен огън на Слънцето.
Но възбудителят, който действува от вън напусна Земята, отдалечи се от нея и затова неговото действие бе отслабено. Обаче поради втвърдяващите тенденции, които Земята съдържаше в себе си, това действие беше много слабо; ето защо една част от тези втвърдяващи тенденции трябваше да бъдат изхвърлени под формата на Луната. Чрез това в развитието на Земята и на човека настъпи един нов, оживяващ принцип и този принцип действуваше по точно противоположен начин в сравнение със Слънцето. Докато възбуждането на Слънцето действува отвън, това, което сега настъпи, действува оживяващо отвътре. Всичко онова, което е душевен живот във физическия свят, можа да се развие само благодарение на това, че човекът бе предпазен от това втвърдяване, от това мумифициране чрез отделянето на Луната.
към текста >>
Питайте следователно онзи, който преброжда Космоса с
дух
овния поглед: от къде иде способността, че ние възприемаме нещо външно, гледаме или виждаме нещо, че човекът е възбуден да гледа?
Питайте следователно онзи, който преброжда Космоса с духовния поглед: от къде иде способността, че ние възприемаме нещо външно, гледаме или виждаме нещо, че човекът е възбуден да гледа?
Трябва да си кажете: от това, което съществува физически или духовно в Слънцето. Ако запитате обаче: от къде идат причините на вътрешното изживяване, причините на мисленето, причините на чувствуването, причините например на съвестта и т.н.? Тогава трябва с благодарност да погледнете към Луната и да си кажете: благодарение на съществата, които отделиха нейните същества от Земята. Ако биха останали в Земята, лунните вещества биха възпрепятствували вътрешната подвижност на душевния живот.
към текста >>
Трябва да си кажете: от това, което съществува физически или
дух
овно в Слънцето.
Питайте следователно онзи, който преброжда Космоса с духовния поглед: от къде иде способността, че ние възприемаме нещо външно, гледаме или виждаме нещо, че човекът е възбуден да гледа?
Трябва да си кажете: от това, което съществува физически или духовно в Слънцето.
Ако запитате обаче: от къде идат причините на вътрешното изживяване, причините на мисленето, причините на чувствуването, причините например на съвестта и т.н.? Тогава трябва с благодарност да погледнете към Луната и да си кажете: благодарение на съществата, които отделиха нейните същества от Земята. Ако биха останали в Земята, лунните вещества биха възпрепятствували вътрешната подвижност на душевния живот.
към текста >>
Обаче ние трябва да търсим причините за развитието на света не само в човека, но в известно отношение и у
дух
овните Същества, които принадлежат на по-висшите светове.
Обаче ние трябва да търсим причините за развитието на света не само в човека, но в известно отношение и у духовните Същества, които принадлежат на по-висшите светове.
Не само за човека беше добре, че Слънцето и Луната се отделиха от него, но това беше добре и за онези Същества, които някога бяха свързани в своето развитие с човека. Заедно със Слънцето от Земята се отделиха духовни Същества и направиха Слънцето за свое обиталище. Както човекът не би могъл да се развива, ако Слънцето би останало съединено със Земята, така и тези Същества не биха могли да се развиват на Земята, ако не би станало това отделяне. Те можаха да се развиват само благодарение на това, че в Слънцето привлякоха онези вещества, които по-рано бяха свързани със Земята. Така далече от втвърдяващите вещества на Земята те можаха да намерят условия на своето развитие.
към текста >>
Заедно със Слънцето от Земята се отделиха
дух
овни Същества и направиха Слънцето за свое обиталище.
Обаче ние трябва да търсим причините за развитието на света не само в човека, но в известно отношение и у духовните Същества, които принадлежат на по-висшите светове. Не само за човека беше добре, че Слънцето и Луната се отделиха от него, но това беше добре и за онези Същества, които някога бяха свързани в своето развитие с човека.
Заедно със Слънцето от Земята се отделиха духовни Същества и направиха Слънцето за свое обиталище.
Както човекът не би могъл да се развива, ако Слънцето би останало съединено със Земята, така и тези Същества не биха могли да се развиват на Земята, ако не би станало това отделяне. Те можаха да се развиват само благодарение на това, че в Слънцето привлякоха онези вещества, които по-рано бяха свързани със Земята. Така далече от втвърдяващите вещества на Земята те можаха да намерят условия на своето развитие. Така, поглеждайки нагоре към Съществата, които се развиват на Слънцето, ние казваме: там горе живеят онези същества, които за своето развитие се нуждаят от Слънцето също както ние се нуждаем за нашето развитие от Земята. Те бяха, така да се каже, загина ли, ако бяха останали на Земята.
към текста >>
Дух
овете на Слънцето не бяха били никакви помагачи на Земята, ако биха останали на нея.
Така далече от втвърдяващите вещества на Земята те можаха да намерят условия на своето развитие. Така, поглеждайки нагоре към Съществата, които се развиват на Слънцето, ние казваме: там горе живеят онези същества, които за своето развитие се нуждаят от Слънцето също както ние се нуждаем за нашето развитие от Земята. Те бяха, така да се каже, загина ли, ако бяха останали на Земята. Но благодарение на всичко, което настъпи, те можаха да намерят възможност да изпращат своите благотворни действия долу върху Земята, т.е. да се развият самите така, че да могат да помагат по един подходящ начин на съществата на Земята.
Духовете на Слънцето не бяха били никакви помагачи на Земята, ако биха останали на нея.
Едва след отделянето на Слънцето от Земята намиращите се там Същества постепенно достигнаха онази степен, при която можаха да станат помагачи на Земята. Когато при своето наблюдение духовният изследовател гледа навън в светлината и върху нещата на външния свят, тогава на определена степен на своето развитие той можа да си каже: зад това, което ми се явява физически като цвят или тон, стоят същества, които можем да разглеждаме като слънчеви същества. Но така, както днес слънчевите Същества ни се явяват в духовното наблюдение, те не са били такива от самото начало, а е трябвало да се развият до тази степен. След това развитие те ни се явяват като висши, като горни духовни Същества, каквито ги виждаме, когато гледаме вън във физическия-сетивен свят.
към текста >>
Когато при своето наблюдение
дух
овният изследовател гледа навън в светлината и върху нещата на външния свят, тогава на определена степен на своето развитие той можа да си каже: зад това, което ми се явява физически като цвят или тон, стоят същества, които можем да разглеждаме като слънчеви същества.
Те бяха, така да се каже, загина ли, ако бяха останали на Земята. Но благодарение на всичко, което настъпи, те можаха да намерят възможност да изпращат своите благотворни действия долу върху Земята, т.е. да се развият самите така, че да могат да помагат по един подходящ начин на съществата на Земята. Духовете на Слънцето не бяха били никакви помагачи на Земята, ако биха останали на нея. Едва след отделянето на Слънцето от Земята намиращите се там Същества постепенно достигнаха онази степен, при която можаха да станат помагачи на Земята.
Когато при своето наблюдение духовният изследовател гледа навън в светлината и върху нещата на външния свят, тогава на определена степен на своето развитие той можа да си каже: зад това, което ми се явява физически като цвят или тон, стоят същества, които можем да разглеждаме като слънчеви същества.
Но така, както днес слънчевите Същества ни се явяват в духовното наблюдение, те не са били такива от самото начало, а е трябвало да се развият до тази степен. След това развитие те ни се явяват като висши, като горни духовни Същества, каквито ги виждаме, когато гледаме вън във физическия-сетивен свят.
към текста >>
Но така, както днес слънчевите Същества ни се явяват в
дух
овното наблюдение, те не са били такива от самото начало, а е трябвало да се развият до тази степен.
Но благодарение на всичко, което настъпи, те можаха да намерят възможност да изпращат своите благотворни действия долу върху Земята, т.е. да се развият самите така, че да могат да помагат по един подходящ начин на съществата на Земята. Духовете на Слънцето не бяха били никакви помагачи на Земята, ако биха останали на нея. Едва след отделянето на Слънцето от Земята намиращите се там Същества постепенно достигнаха онази степен, при която можаха да станат помагачи на Земята. Когато при своето наблюдение духовният изследовател гледа навън в светлината и върху нещата на външния свят, тогава на определена степен на своето развитие той можа да си каже: зад това, което ми се явява физически като цвят или тон, стоят същества, които можем да разглеждаме като слънчеви същества.
Но така, както днес слънчевите Същества ни се явяват в духовното наблюдение, те не са били такива от самото начало, а е трябвало да се развият до тази степен.
След това развитие те ни се явяват като висши, като горни духовни Същества, каквито ги виждаме, когато гледаме вън във физическия-сетивен свят.
към текста >>
След това развитие те ни се явяват като висши, като горни
дух
овни Същества, каквито ги виждаме, когато гледаме вън във физическия-сетивен свят.
да се развият самите така, че да могат да помагат по един подходящ начин на съществата на Земята. Духовете на Слънцето не бяха били никакви помагачи на Земята, ако биха останали на нея. Едва след отделянето на Слънцето от Земята намиращите се там Същества постепенно достигнаха онази степен, при която можаха да станат помагачи на Земята. Когато при своето наблюдение духовният изследовател гледа навън в светлината и върху нещата на външния свят, тогава на определена степен на своето развитие той можа да си каже: зад това, което ми се явява физически като цвят или тон, стоят същества, които можем да разглеждаме като слънчеви същества. Но така, както днес слънчевите Същества ни се явяват в духовното наблюдение, те не са били такива от самото начало, а е трябвало да се развият до тази степен.
След това развитие те ни се явяват като висши, като горни духовни Същества, каквито ги виждаме, когато гледаме вън във физическия-сетивен свят.
към текста >>
Следователно, ако бихме искали да се изразим популярно даже тривиално, можем да кажем: трябваше да има
дух
овни същества, които в определен момент на земното развитие си казаха следното: "ние проследихме сега развитието на Земята, която съществуваше първо като едно същество в мировото пространство, състоящо се от Слънце, Луна и Земя.
А сега да се запитаме: кой стана причината да настъпи другата възможност на развитието, онази възможност, която даде възбудата отвътре, която предпази човека от втвърдяване? Трябваше да има Същества, които в подходящия момент да извлекат лунното вещество от веществото на Земята.
Следователно, ако бихме искали да се изразим популярно даже тривиално, можем да кажем: трябваше да има духовни същества, които в определен момент на земното развитие си казаха следното: "ние проследихме сега развитието на Земята, която съществуваше първо като едно същество в мировото пространство, състоящо се от Слънце, Луна и Земя.
Трите бяха съединени в едно". После те видяха, че имаше други Същества, които не можаха да продължат своето развитие, ако биха останали свързани със Земята. Те видяха, как слънчевите Духове отделиха Слънцето, как излязоха от Земята и намериха условия на своето развитие на една друга арена. След това видяха, че сега човекът би се втвърдил, би се вдървил и от него не би се получило това, което трябваше да се получи. Ето защо те си казаха: ние не трябва да оставим работата при това, което слънчевите духове направиха, трябва да направим и нещо друго, трябва да предпазим сега Земята от втвърдяване.
към текста >>
Те видяха, как слънчевите
Дух
ове отделиха Слънцето, как излязоха от Земята и намериха условия на своето развитие на една друга арена.
А сега да се запитаме: кой стана причината да настъпи другата възможност на развитието, онази възможност, която даде възбудата отвътре, която предпази човека от втвърдяване? Трябваше да има Същества, които в подходящия момент да извлекат лунното вещество от веществото на Земята. Следователно, ако бихме искали да се изразим популярно даже тривиално, можем да кажем: трябваше да има духовни същества, които в определен момент на земното развитие си казаха следното: "ние проследихме сега развитието на Земята, която съществуваше първо като едно същество в мировото пространство, състоящо се от Слънце, Луна и Земя. Трите бяха съединени в едно". После те видяха, че имаше други Същества, които не можаха да продължат своето развитие, ако биха останали свързани със Земята.
Те видяха, как слънчевите Духове отделиха Слънцето, как излязоха от Земята и намериха условия на своето развитие на една друга арена.
След това видяха, че сега човекът би се втвърдил, би се вдървил и от него не би се получило това, което трябваше да се получи. Ето защо те си казаха: ние не трябва да оставим работата при това, което слънчевите духове направиха, трябва да направим и нещо друго, трябва да предпазим сега Земята от втвърдяване. Сега те влязоха в действие и отделиха Луната от Земята. Това беше дело на същества, които в известно отношение стояха по-високо от слънчевите същества. Когато Слънцето още беше съединено със Земята, тези последните трябваше да си кажат: "ние не намираме никаква възможност за развитие по-нататък върху Земята, а се нуждаем от една друга арена".
към текста >>
Ето защо те си казаха: ние не трябва да оставим работата при това, което слънчевите
дух
ове направиха, трябва да направим и нещо друго, трябва да предпазим сега Земята от втвърдяване.
Следователно, ако бихме искали да се изразим популярно даже тривиално, можем да кажем: трябваше да има духовни същества, които в определен момент на земното развитие си казаха следното: "ние проследихме сега развитието на Земята, която съществуваше първо като едно същество в мировото пространство, състоящо се от Слънце, Луна и Земя. Трите бяха съединени в едно". После те видяха, че имаше други Същества, които не можаха да продължат своето развитие, ако биха останали свързани със Земята. Те видяха, как слънчевите Духове отделиха Слънцето, как излязоха от Земята и намериха условия на своето развитие на една друга арена. След това видяха, че сега човекът би се втвърдил, би се вдървил и от него не би се получило това, което трябваше да се получи.
Ето защо те си казаха: ние не трябва да оставим работата при това, което слънчевите духове направиха, трябва да направим и нещо друго, трябва да предпазим сега Земята от втвърдяване.
Сега те влязоха в действие и отделиха Луната от Земята. Това беше дело на същества, които в известно отношение стояха по-високо от слънчевите същества. Когато Слънцето още беше съединено със Земята, тези последните трябваше да си кажат: "ние не намираме никаква възможност за развитие по-нататък върху Земята, а се нуждаем от една друга арена". Обаче другите Същества можаха да си кажат: "ние ще намерим възможност да продължим нашето развитие и върху Земята". Те оставиха слънчевите Духове да излязат заедно със Слънцето, а самите те останаха свързани със Земята.
към текста >>
Те оставиха слънчевите
Дух
ове да излязат заедно със Слънцето, а самите те останаха свързани със Земята.
Ето защо те си казаха: ние не трябва да оставим работата при това, което слънчевите духове направиха, трябва да направим и нещо друго, трябва да предпазим сега Земята от втвърдяване. Сега те влязоха в действие и отделиха Луната от Земята. Това беше дело на същества, които в известно отношение стояха по-високо от слънчевите същества. Когато Слънцето още беше съединено със Земята, тези последните трябваше да си кажат: "ние не намираме никаква възможност за развитие по-нататък върху Земята, а се нуждаем от една друга арена". Обаче другите Същества можаха да си кажат: "ние ще намерим възможност да продължим нашето развитие и върху Земята".
Те оставиха слънчевите Духове да излязат заедно със Слънцето, а самите те останаха свързани със Земята.
Обаче благодарение на това, че останаха свързани със Земята, на тях им се предложи възможност да станат чрез това в даден момент спасители на развитието на човечеството, като отделиха Луната от Земята. Следователно в известно отношение това бяха Същества по-висши от слънчевите Духове. Те можаха спокойно да кажат: "нека оставим втвърдяването на Земята да дойде над нас, нека не отиваме със слънчевите духове, а да останем на земята, за да можем да извършим едно дело, което слънчевите духове не могат да извършат, а именно да отделим Луната от Земята". Имаше следователно Същества, които можаха да извършат едно дело, благодарение на което едно относително по-лошо вещество бе отделено от Земята, докато слънчевите Духове взеха със себе си по-благоприятното вещество. Но благодарение на това, че тези същества станаха отделители и властелини над по-лошото, те доказаха своята по-голяма сила.
към текста >>
Следователно в известно отношение това бяха Същества по-висши от слънчевите
Дух
ове.
Това беше дело на същества, които в известно отношение стояха по-високо от слънчевите същества. Когато Слънцето още беше съединено със Земята, тези последните трябваше да си кажат: "ние не намираме никаква възможност за развитие по-нататък върху Земята, а се нуждаем от една друга арена". Обаче другите Същества можаха да си кажат: "ние ще намерим възможност да продължим нашето развитие и върху Земята". Те оставиха слънчевите Духове да излязат заедно със Слънцето, а самите те останаха свързани със Земята. Обаче благодарение на това, че останаха свързани със Земята, на тях им се предложи възможност да станат чрез това в даден момент спасители на развитието на човечеството, като отделиха Луната от Земята.
Следователно в известно отношение това бяха Същества по-висши от слънчевите Духове.
Те можаха спокойно да кажат: "нека оставим втвърдяването на Земята да дойде над нас, нека не отиваме със слънчевите духове, а да останем на земята, за да можем да извършим едно дело, което слънчевите духове не могат да извършат, а именно да отделим Луната от Земята". Имаше следователно Същества, които можаха да извършат едно дело, благодарение на което едно относително по-лошо вещество бе отделено от Земята, докато слънчевите Духове взеха със себе си по-благоприятното вещество. Но благодарение на това, че тези същества станаха отделители и властелини над по-лошото, те доказаха своята по-голяма сила. Защото по-силен е не този, който властвува над добрите и ги прави може би малко по-добри, но по-силен е онзи, който може да превърне злите в добри.
към текста >>
Те можаха спокойно да кажат: "нека оставим втвърдяването на Земята да дойде над нас, нека не отиваме със слънчевите
дух
ове, а да останем на земята, за да можем да извършим едно дело, което слънчевите
дух
ове не могат да извършат, а именно да отделим Луната от Земята".
Когато Слънцето още беше съединено със Земята, тези последните трябваше да си кажат: "ние не намираме никаква възможност за развитие по-нататък върху Земята, а се нуждаем от една друга арена". Обаче другите Същества можаха да си кажат: "ние ще намерим възможност да продължим нашето развитие и върху Земята". Те оставиха слънчевите Духове да излязат заедно със Слънцето, а самите те останаха свързани със Земята. Обаче благодарение на това, че останаха свързани със Земята, на тях им се предложи възможност да станат чрез това в даден момент спасители на развитието на човечеството, като отделиха Луната от Земята. Следователно в известно отношение това бяха Същества по-висши от слънчевите Духове.
Те можаха спокойно да кажат: "нека оставим втвърдяването на Земята да дойде над нас, нека не отиваме със слънчевите духове, а да останем на земята, за да можем да извършим едно дело, което слънчевите духове не могат да извършат, а именно да отделим Луната от Земята".
Имаше следователно Същества, които можаха да извършат едно дело, благодарение на което едно относително по-лошо вещество бе отделено от Земята, докато слънчевите Духове взеха със себе си по-благоприятното вещество. Но благодарение на това, че тези същества станаха отделители и властелини над по-лошото, те доказаха своята по-голяма сила. Защото по-силен е не този, който властвува над добрите и ги прави може би малко по-добри, но по-силен е онзи, който може да превърне злите в добри.
към текста >>
Имаше следователно Същества, които можаха да извършат едно дело, благодарение на което едно относително по-лошо вещество бе отделено от Земята, докато слънчевите
Дух
ове взеха със себе си по-благоприятното вещество.
Обаче другите Същества можаха да си кажат: "ние ще намерим възможност да продължим нашето развитие и върху Земята". Те оставиха слънчевите Духове да излязат заедно със Слънцето, а самите те останаха свързани със Земята. Обаче благодарение на това, че останаха свързани със Земята, на тях им се предложи възможност да станат чрез това в даден момент спасители на развитието на човечеството, като отделиха Луната от Земята. Следователно в известно отношение това бяха Същества по-висши от слънчевите Духове. Те можаха спокойно да кажат: "нека оставим втвърдяването на Земята да дойде над нас, нека не отиваме със слънчевите духове, а да останем на земята, за да можем да извършим едно дело, което слънчевите духове не могат да извършат, а именно да отделим Луната от Земята".
Имаше следователно Същества, които можаха да извършат едно дело, благодарение на което едно относително по-лошо вещество бе отделено от Земята, докато слънчевите Духове взеха със себе си по-благоприятното вещество.
Но благодарение на това, че тези същества станаха отделители и властелини над по-лошото, те доказаха своята по-голяма сила. Защото по-силен е не този, който властвува над добрите и ги прави може би малко по-добри, но по-силен е онзи, който може да превърне злите в добри.
към текста >>
Така следователно ние виждаме, че след отделянето на Слънцето в развитието на Земята влязоха в действие
дух
овни Същества, за които бе запазено едно по-висше, едно важно дело.
Така следователно ние виждаме, че след отделянето на Слънцето в развитието на Земята влязоха в действие духовни Същества, за които бе запазено едно по-висше, едно важно дело.
Тези същества стоят зад явленията на нашия душевен живот, както духовете на Слънцето стоят зад явленията на нашето външно наблюдение. Когато гледате чрез вашите очи, когато чувате чрез вашите уши, когато разбирате, схващате чрез вашия ум външните неща, тогава можете да кажете: зад всичко това, което виждам, чувам, схващам с ума, стоят духовни същества, онези духовни същества, които имат своето истинско обиталище на Слънцето, които живеят в слънцето, които някога се отделиха, когато Слънцето се отдели от Земята. Но когато погледнем обратно в собствената вътрешност, когато направим погледът ни да падне върху онова, което наричаме мислене, чувствуване, воление, усещане, съвест, ние виждаме вътрешния живот, който е станал възможен благодарение на това, че определени духовни Същества бяха останали на Земята и после отделиха Луната от Земята. В тяхното царство те имат всичко това, което стои зад явленията на душевния живот. И както е вярно, че когато духовният изследовател вижда зад физическия огън и възприема неговите духове, той вижда там в действителност един дух, който има своето истинско обиталище на Слънцето, така също, когато този духовен изследовател гледа зад съвестта, той вижда духовете на съвестта, които принадлежат към онези, които са извлекли веществото на Луната от Земята.
към текста >>
Тези същества стоят зад явленията на нашия душевен живот, както
дух
овете на Слънцето стоят зад явленията на нашето външно наблюдение.
Така следователно ние виждаме, че след отделянето на Слънцето в развитието на Земята влязоха в действие духовни Същества, за които бе запазено едно по-висше, едно важно дело.
Тези същества стоят зад явленията на нашия душевен живот, както духовете на Слънцето стоят зад явленията на нашето външно наблюдение.
Когато гледате чрез вашите очи, когато чувате чрез вашите уши, когато разбирате, схващате чрез вашия ум външните неща, тогава можете да кажете: зад всичко това, което виждам, чувам, схващам с ума, стоят духовни същества, онези духовни същества, които имат своето истинско обиталище на Слънцето, които живеят в слънцето, които някога се отделиха, когато Слънцето се отдели от Земята. Но когато погледнем обратно в собствената вътрешност, когато направим погледът ни да падне върху онова, което наричаме мислене, чувствуване, воление, усещане, съвест, ние виждаме вътрешния живот, който е станал възможен благодарение на това, че определени духовни Същества бяха останали на Земята и после отделиха Луната от Земята. В тяхното царство те имат всичко това, което стои зад явленията на душевния живот. И както е вярно, че когато духовният изследовател вижда зад физическия огън и възприема неговите духове, той вижда там в действителност един дух, който има своето истинско обиталище на Слънцето, така също, когато този духовен изследовател гледа зад съвестта, той вижда духовете на съвестта, които принадлежат към онези, които са извлекли веществото на Луната от Земята. От там идват духовните същества, които се вмъкват като в една кожа в мисъл-формите, които са свързани с едно злодеяние.
към текста >>
Когато гледате чрез вашите очи, когато чувате чрез вашите уши, когато разбирате, схващате чрез вашия ум външните неща, тогава можете да кажете: зад всичко това, което виждам, чувам, схващам с ума, стоят
дух
овни същества, онези
дух
овни същества, които имат своето истинско обиталище на Слънцето, които живеят в слънцето, които някога се отделиха, когато Слънцето се отдели от Земята.
Така следователно ние виждаме, че след отделянето на Слънцето в развитието на Земята влязоха в действие духовни Същества, за които бе запазено едно по-висше, едно важно дело. Тези същества стоят зад явленията на нашия душевен живот, както духовете на Слънцето стоят зад явленията на нашето външно наблюдение.
Когато гледате чрез вашите очи, когато чувате чрез вашите уши, когато разбирате, схващате чрез вашия ум външните неща, тогава можете да кажете: зад всичко това, което виждам, чувам, схващам с ума, стоят духовни същества, онези духовни същества, които имат своето истинско обиталище на Слънцето, които живеят в слънцето, които някога се отделиха, когато Слънцето се отдели от Земята.
Но когато погледнем обратно в собствената вътрешност, когато направим погледът ни да падне върху онова, което наричаме мислене, чувствуване, воление, усещане, съвест, ние виждаме вътрешния живот, който е станал възможен благодарение на това, че определени духовни Същества бяха останали на Земята и после отделиха Луната от Земята. В тяхното царство те имат всичко това, което стои зад явленията на душевния живот. И както е вярно, че когато духовният изследовател вижда зад физическия огън и възприема неговите духове, той вижда там в действителност един дух, който има своето истинско обиталище на Слънцето, така също, когато този духовен изследовател гледа зад съвестта, той вижда духовете на съвестта, които принадлежат към онези, които са извлекли веществото на Луната от Земята. От там идват духовните същества, които се вмъкват като в една кожа в мисъл-формите, които са свързани с едно злодеяние. Дали иначе имат по-голяма или по-малка стойност, духовете, които обгръщат човека като същества на съвестта, те идват от царството на Луната и принадлежат на една духовна област, която в известно отношение е по-мощна, стои по-високо отколкото царството на Слънцето.
към текста >>
Но когато погледнем обратно в собствената вътрешност, когато направим погледът ни да падне върху онова, което наричаме мислене, чувствуване, воление, усещане, съвест, ние виждаме вътрешния живот, който е станал възможен благодарение на това, че определени
дух
овни Същества бяха останали на Земята и после отделиха Луната от Земята.
Така следователно ние виждаме, че след отделянето на Слънцето в развитието на Земята влязоха в действие духовни Същества, за които бе запазено едно по-висше, едно важно дело. Тези същества стоят зад явленията на нашия душевен живот, както духовете на Слънцето стоят зад явленията на нашето външно наблюдение. Когато гледате чрез вашите очи, когато чувате чрез вашите уши, когато разбирате, схващате чрез вашия ум външните неща, тогава можете да кажете: зад всичко това, което виждам, чувам, схващам с ума, стоят духовни същества, онези духовни същества, които имат своето истинско обиталище на Слънцето, които живеят в слънцето, които някога се отделиха, когато Слънцето се отдели от Земята.
Но когато погледнем обратно в собствената вътрешност, когато направим погледът ни да падне върху онова, което наричаме мислене, чувствуване, воление, усещане, съвест, ние виждаме вътрешния живот, който е станал възможен благодарение на това, че определени духовни Същества бяха останали на Земята и после отделиха Луната от Земята.
В тяхното царство те имат всичко това, което стои зад явленията на душевния живот. И както е вярно, че когато духовният изследовател вижда зад физическия огън и възприема неговите духове, той вижда там в действителност един дух, който има своето истинско обиталище на Слънцето, така също, когато този духовен изследовател гледа зад съвестта, той вижда духовете на съвестта, които принадлежат към онези, които са извлекли веществото на Луната от Земята. От там идват духовните същества, които се вмъкват като в една кожа в мисъл-формите, които са свързани с едно злодеяние. Дали иначе имат по-голяма или по-малка стойност, духовете, които обгръщат човека като същества на съвестта, те идват от царството на Луната и принадлежат на една духовна област, която в известно отношение е по-мощна, стои по-високо отколкото царството на Слънцето.
към текста >>
И както е вярно, че когато
дух
овният изследовател вижда зад физическия огън и възприема неговите
дух
ове, той вижда там в действителност един
дух
, който има своето истинско обиталище на Слънцето, така също, когато този
дух
овен изследовател гледа зад съвестта, той вижда
дух
овете на съвестта, които принадлежат към онези, които са извлекли веществото на Луната от Земята.
Така следователно ние виждаме, че след отделянето на Слънцето в развитието на Земята влязоха в действие духовни Същества, за които бе запазено едно по-висше, едно важно дело. Тези същества стоят зад явленията на нашия душевен живот, както духовете на Слънцето стоят зад явленията на нашето външно наблюдение. Когато гледате чрез вашите очи, когато чувате чрез вашите уши, когато разбирате, схващате чрез вашия ум външните неща, тогава можете да кажете: зад всичко това, което виждам, чувам, схващам с ума, стоят духовни същества, онези духовни същества, които имат своето истинско обиталище на Слънцето, които живеят в слънцето, които някога се отделиха, когато Слънцето се отдели от Земята. Но когато погледнем обратно в собствената вътрешност, когато направим погледът ни да падне върху онова, което наричаме мислене, чувствуване, воление, усещане, съвест, ние виждаме вътрешния живот, който е станал възможен благодарение на това, че определени духовни Същества бяха останали на Земята и после отделиха Луната от Земята. В тяхното царство те имат всичко това, което стои зад явленията на душевния живот.
И както е вярно, че когато духовният изследовател вижда зад физическия огън и възприема неговите духове, той вижда там в действителност един дух, който има своето истинско обиталище на Слънцето, така също, когато този духовен изследовател гледа зад съвестта, той вижда духовете на съвестта, които принадлежат към онези, които са извлекли веществото на Луната от Земята.
От там идват духовните същества, които се вмъкват като в една кожа в мисъл-формите, които са свързани с едно злодеяние. Дали иначе имат по-голяма или по-малка стойност, духовете, които обгръщат човека като същества на съвестта, те идват от царството на Луната и принадлежат на една духовна област, която в известно отношение е по-мощна, стои по-високо отколкото царството на Слънцето.
към текста >>
От там идват
дух
овните същества, които се вмъкват като в една кожа в мисъл-формите, които са свързани с едно злодеяние.
Тези същества стоят зад явленията на нашия душевен живот, както духовете на Слънцето стоят зад явленията на нашето външно наблюдение. Когато гледате чрез вашите очи, когато чувате чрез вашите уши, когато разбирате, схващате чрез вашия ум външните неща, тогава можете да кажете: зад всичко това, което виждам, чувам, схващам с ума, стоят духовни същества, онези духовни същества, които имат своето истинско обиталище на Слънцето, които живеят в слънцето, които някога се отделиха, когато Слънцето се отдели от Земята. Но когато погледнем обратно в собствената вътрешност, когато направим погледът ни да падне върху онова, което наричаме мислене, чувствуване, воление, усещане, съвест, ние виждаме вътрешния живот, който е станал възможен благодарение на това, че определени духовни Същества бяха останали на Земята и после отделиха Луната от Земята. В тяхното царство те имат всичко това, което стои зад явленията на душевния живот. И както е вярно, че когато духовният изследовател вижда зад физическия огън и възприема неговите духове, той вижда там в действителност един дух, който има своето истинско обиталище на Слънцето, така също, когато този духовен изследовател гледа зад съвестта, той вижда духовете на съвестта, които принадлежат към онези, които са извлекли веществото на Луната от Земята.
От там идват духовните същества, които се вмъкват като в една кожа в мисъл-формите, които са свързани с едно злодеяние.
Дали иначе имат по-голяма или по-малка стойност, духовете, които обгръщат човека като същества на съвестта, те идват от царството на Луната и принадлежат на една духовна област, която в известно отношение е по-мощна, стои по-високо отколкото царството на Слънцето.
към текста >>
Дали иначе имат по-голяма или по-малка стойност,
дух
овете, които обгръщат човека като същества на съвестта, те идват от царството на Луната и принадлежат на една
дух
овна област, която в известно отношение е по-мощна, стои по-високо отколкото царството на Слънцето.
Когато гледате чрез вашите очи, когато чувате чрез вашите уши, когато разбирате, схващате чрез вашия ум външните неща, тогава можете да кажете: зад всичко това, което виждам, чувам, схващам с ума, стоят духовни същества, онези духовни същества, които имат своето истинско обиталище на Слънцето, които живеят в слънцето, които някога се отделиха, когато Слънцето се отдели от Земята. Но когато погледнем обратно в собствената вътрешност, когато направим погледът ни да падне върху онова, което наричаме мислене, чувствуване, воление, усещане, съвест, ние виждаме вътрешния живот, който е станал възможен благодарение на това, че определени духовни Същества бяха останали на Земята и после отделиха Луната от Земята. В тяхното царство те имат всичко това, което стои зад явленията на душевния живот. И както е вярно, че когато духовният изследовател вижда зад физическия огън и възприема неговите духове, той вижда там в действителност един дух, който има своето истинско обиталище на Слънцето, така също, когато този духовен изследовател гледа зад съвестта, той вижда духовете на съвестта, които принадлежат към онези, които са извлекли веществото на Луната от Земята. От там идват духовните същества, които се вмъкват като в една кожа в мисъл-формите, които са свързани с едно злодеяние.
Дали иначе имат по-голяма или по-малка стойност, духовете, които обгръщат човека като същества на съвестта, те идват от царството на Луната и принадлежат на една духовна област, която в известно отношение е по-мощна, стои по-високо отколкото царството на Слънцето.
към текста >>
От целия начин на описанието, което ви дадох днес, можете да прецените, че фактически тези същества, които стоят зад нашите душевни явления, принадлежат на едно царство, което е поставено по-горе от
дух
о-вното царство, което стои зад външната Майа.
От целия начин на описанието, което ви дадох днес, можете да прецените, че фактически тези същества, които стоят зад нашите душевни явления, принадлежат на едно царство, което е поставено по-горе от духо-вното царство, което стои зад външната Майа.
Ние имаме една двойна Майа: външната Майа на сетивния свят и вътрешната Майа на душевния живот. Зад първата стоят онези духовни същества, които имат своя център в Слънцето, а зад Майата на нашия вътрешен живот стоят другите, които принадлежат на едно по-мощно, по-обхватно царство. Онзи, който обгръща тези неща духовно със своя поглед, може да знае, че духовните същества, които стоят зад външния сетивен свят, идват от съвършено друга страна отколкото духовните същества, които стоят зад чувствата и усещанията, зад съвестта. Тези същества които отговарят например на съвестта, са наречени в гръцката митология Еринии. И вижте, колко вярна е тази митология, която казва: Орест чува от боговете, които царуват там, че той е извършил едно добро дело, обаче други същества, а именно Ериниите, идват при него и митологията има чувството: това са по-стари същества отколкото онези, които принадлежат на царството на Зевса; те се проявяват като отмъстителни същества даже там, където външните богини на слънчевото царство /на царството на Зевса/ позволяват да бъде извършено едно такова деяние.
към текста >>
Зад първата стоят онези
дух
овни същества, които имат своя център в Слънцето, а зад Майата на нашия вътрешен живот стоят другите, които принадлежат на едно по-мощно, по-обхватно царство.
От целия начин на описанието, което ви дадох днес, можете да прецените, че фактически тези същества, които стоят зад нашите душевни явления, принадлежат на едно царство, което е поставено по-горе от духо-вното царство, което стои зад външната Майа. Ние имаме една двойна Майа: външната Майа на сетивния свят и вътрешната Майа на душевния живот.
Зад първата стоят онези духовни същества, които имат своя център в Слънцето, а зад Майата на нашия вътрешен живот стоят другите, които принадлежат на едно по-мощно, по-обхватно царство.
Онзи, който обгръща тези неща духовно със своя поглед, може да знае, че духовните същества, които стоят зад външния сетивен свят, идват от съвършено друга страна отколкото духовните същества, които стоят зад чувствата и усещанията, зад съвестта. Тези същества които отговарят например на съвестта, са наречени в гръцката митология Еринии. И вижте, колко вярна е тази митология, която казва: Орест чува от боговете, които царуват там, че той е извършил едно добро дело, обаче други същества, а именно Ериниите, идват при него и митологията има чувството: това са по-стари същества отколкото онези, които принадлежат на царството на Зевса; те се проявяват като отмъстителни същества даже там, където външните богини на слънчевото царство /на царството на Зевса/ позволяват да бъде извършено едно такова деяние. Така пред човека застават същества от един по-стар род на боговете, които се намесват някак си коригиращо в това, което Орест, ръководен от съществата отделили се заедно със Слънцето, предприема. Тук ние виждаме един чудесен пример, как митологията и мъдрите възгледи на древните народи ни предават онова, което днес духовното наблюдение може да познае по друг начин.
към текста >>
Онзи, който обгръща тези неща
дух
овно със своя поглед, може да знае, че
дух
овните същества, които стоят зад външния сетивен свят, идват от съвършено друга страна отколкото
дух
овните същества, които стоят зад чувствата и усещанията, зад съвестта.
От целия начин на описанието, което ви дадох днес, можете да прецените, че фактически тези същества, които стоят зад нашите душевни явления, принадлежат на едно царство, което е поставено по-горе от духо-вното царство, което стои зад външната Майа. Ние имаме една двойна Майа: външната Майа на сетивния свят и вътрешната Майа на душевния живот. Зад първата стоят онези духовни същества, които имат своя център в Слънцето, а зад Майата на нашия вътрешен живот стоят другите, които принадлежат на едно по-мощно, по-обхватно царство.
Онзи, който обгръща тези неща духовно със своя поглед, може да знае, че духовните същества, които стоят зад външния сетивен свят, идват от съвършено друга страна отколкото духовните същества, които стоят зад чувствата и усещанията, зад съвестта.
Тези същества които отговарят например на съвестта, са наречени в гръцката митология Еринии. И вижте, колко вярна е тази митология, която казва: Орест чува от боговете, които царуват там, че той е извършил едно добро дело, обаче други същества, а именно Ериниите, идват при него и митологията има чувството: това са по-стари същества отколкото онези, които принадлежат на царството на Зевса; те се проявяват като отмъстителни същества даже там, където външните богини на слънчевото царство /на царството на Зевса/ позволяват да бъде извършено едно такова деяние. Така пред човека застават същества от един по-стар род на боговете, които се намесват някак си коригиращо в това, което Орест, ръководен от съществата отделили се заедно със Слънцето, предприема. Тук ние виждаме един чудесен пример, как митологията и мъдрите възгледи на древните народи ни предават онова, което днес духовното наблюдение може да познае по друг начин. Вземете заедно всичко това, което днес ви казах в следващите сказки ще говорим по-подробно върху него и ще откриете някои въпроси, които за Вас се свързват с разгледания въпрос като въпроси на съвестта.
към текста >>
Тук ние виждаме един чудесен пример, как митологията и мъдрите възгледи на древните народи ни предават онова, което днес
дух
овното наблюдение може да познае по друг начин.
Зад първата стоят онези духовни същества, които имат своя център в Слънцето, а зад Майата на нашия вътрешен живот стоят другите, които принадлежат на едно по-мощно, по-обхватно царство. Онзи, който обгръща тези неща духовно със своя поглед, може да знае, че духовните същества, които стоят зад външния сетивен свят, идват от съвършено друга страна отколкото духовните същества, които стоят зад чувствата и усещанията, зад съвестта. Тези същества които отговарят например на съвестта, са наречени в гръцката митология Еринии. И вижте, колко вярна е тази митология, която казва: Орест чува от боговете, които царуват там, че той е извършил едно добро дело, обаче други същества, а именно Ериниите, идват при него и митологията има чувството: това са по-стари същества отколкото онези, които принадлежат на царството на Зевса; те се проявяват като отмъстителни същества даже там, където външните богини на слънчевото царство /на царството на Зевса/ позволяват да бъде извършено едно такова деяние. Така пред човека застават същества от един по-стар род на боговете, които се намесват някак си коригиращо в това, което Орест, ръководен от съществата отделили се заедно със Слънцето, предприема.
Тук ние виждаме един чудесен пример, как митологията и мъдрите възгледи на древните народи ни предават онова, което днес духовното наблюдение може да познае по друг начин.
Вземете заедно всичко това, което днес ви казах в следващите сказки ще говорим по-подробно върху него и ще откриете някои въпроси, които за Вас се свързват с разгледания въпрос като въпроси на съвестта. Днес за Вас някои неща ще останат още неясни поради това, че в известно отношение разгледахме Съществата, които са взели участие в отделянето на Луната, като по-мощни отколкото Съществата на слънчевото царство; това ще се изясни; защото ще видите, колко относителни са нещата в по-висшите светове. Едно обаче ви моля днес да приемете на половина като въпрос. Видяхме, че Земята би се втвърдила, би се вдървила, ако не беше станало отделянето на Луната; че благодарение на това душевният живот получи своята вътрешна подвижност, благодарение именно на това, че определени помощни същества са изхвърлили Луната от Земята.
към текста >>
А сега моля Ви да вземете предвид, че в даден момент на развитието на Земята едно
дух
овно Същество, което по-рано беше във връзка със Слънцето, което наричаме "
Христов
о Същество", слезе по времето, когато живееше Исус от Назарет, от Слънцето на Земята и се съедини със Земята.
Такива неща на развитието не стават наведнъж, такива неща стават постепенно. Също и благотворните действия, които изхождат от Слънцето, не се проявиха изведнъж, те не бяха налице в тяхната пълнота внезапно, а се проявиха постепенно.
А сега моля Ви да вземете предвид, че в даден момент на развитието на Земята едно духовно Същество, което по-рано беше във връзка със Слънцето, което наричаме "Христово Същество", слезе по времето, когато живееше Исус от Назарет, от Слънцето на Земята и се съедини със Земята.
Христовото Същество прониква в тялото на Исуса от Назарет. Тук ние имаме пред себе си едно твърде особено явление. Не трябва да поставяте това явление в същото отношение, в което поставихме всичко останало, за което днес говорихме /В следващата сказка ще изясним по-добре този въпрос/. Казахме: след отделянето на Слънцето от Земята тази последната би се втвърдила, ако Луната не би била изхвърлена от нея; човешките същества биха се мумифицирали. Това важи за голяма част на земния живот, но то не важи за целия земен живот.
към текста >>
Христов
ото Същество прониква в тялото на Исуса от Назарет.
Такива неща на развитието не стават наведнъж, такива неща стават постепенно. Също и благотворните действия, които изхождат от Слънцето, не се проявиха изведнъж, те не бяха налице в тяхната пълнота внезапно, а се проявиха постепенно. А сега моля Ви да вземете предвид, че в даден момент на развитието на Земята едно духовно Същество, което по-рано беше във връзка със Слънцето, което наричаме "Христово Същество", слезе по времето, когато живееше Исус от Назарет, от Слънцето на Земята и се съедини със Земята.
Христовото Същество прониква в тялото на Исуса от Назарет.
Тук ние имаме пред себе си едно твърде особено явление. Не трябва да поставяте това явление в същото отношение, в което поставихме всичко останало, за което днес говорихме /В следващата сказка ще изясним по-добре този въпрос/. Казахме: след отделянето на Слънцето от Земята тази последната би се втвърдила, ако Луната не би била изхвърлена от нея; човешките същества биха се мумифицирали. Това важи за голяма част на земния живот, но то не важи за целия земен живот. Въпреки отделянето на Слънцето и на Луната, в Земята би останало нещо изпаднало в смъртта, ако не би дошло Христовото събитие.
към текста >>
Въпреки отделянето на Слънцето и на Луната, в Земята би останало нещо изпаднало в смъртта, ако не би дошло
Христов
ото събитие.
Христовото Същество прониква в тялото на Исуса от Назарет. Тук ние имаме пред себе си едно твърде особено явление. Не трябва да поставяте това явление в същото отношение, в което поставихме всичко останало, за което днес говорихме /В следващата сказка ще изясним по-добре този въпрос/. Казахме: след отделянето на Слънцето от Земята тази последната би се втвърдила, ако Луната не би била изхвърлена от нея; човешките същества биха се мумифицирали. Това важи за голяма част на земния живот, но то не важи за целия земен живот.
Въпреки отделянето на Слънцето и на Луната, в Земята би останало нещо изпаднало в смъртта, ако не би дошло Христовото събитие.
Ако отделянето на луната даде възможност да се яви вътрешният душевен живот, то възбуждането новото възбуждане на този вътрешен живот дойде сега отново от Слънцето чрез слезлия от него Христос. Това, което Христос донесе на Земята, то би останало едно мъртво душевно произведение, една духовна мумия, ако не беше дошъл Христос.
към текста >>
Това, което Христос донесе на Земята, то би останало едно мъртво душевно произведение, една
дух
овна мумия, ако не беше дошъл Христос.
Не трябва да поставяте това явление в същото отношение, в което поставихме всичко останало, за което днес говорихме /В следващата сказка ще изясним по-добре този въпрос/. Казахме: след отделянето на Слънцето от Земята тази последната би се втвърдила, ако Луната не би била изхвърлена от нея; човешките същества биха се мумифицирали. Това важи за голяма част на земния живот, но то не важи за целия земен живот. Въпреки отделянето на Слънцето и на Луната, в Земята би останало нещо изпаднало в смъртта, ако не би дошло Христовото събитие. Ако отделянето на луната даде възможност да се яви вътрешният душевен живот, то възбуждането новото възбуждане на този вътрешен живот дойде сега отново от Слънцето чрез слезлия от него Христос.
Това, което Христос донесе на Земята, то би останало едно мъртво душевно произведение, една духовна мумия, ако не беше дошъл Христос.
към текста >>
Какво се представя на
дух
овния изследовател, когато той поглежда във времето предхождащо
Христов
ото събитие?
Какво се представя на духовния изследовател, когато той поглежда във времето предхождащо Христовото събитие?
Представя му се нещо до най-висока степен своеобразно Когато духовното око поглежда в древните времена, тогава изчезва външната форма на Земята, както тя се представя на физическите сетива, коя то форма е само Майа, и на нейно място се представя нещо, което би могло да се сравни с формата на човека, обаче само с формата на човека. За духовния поглед Земята се превръща казвам изрично Земята от своята външна форма на Майа в земната форма на човека, който е прострял ръцете си във формата на кръст, който обаче в тази си форма е едновременно мъж и жена. Духовният изследовател вижда Земята, преди Христос да беше слязъл, във формата на кръст, а именно като един човек. Тук ние си спомняме за чудесните думи на Платон, който ги е взел от мистериите, че мировата душа е разпъната на кръста на мировото тяло. Това не е нищо друго освен предаване на явлението, което се предлага на духовния поглед.
към текста >>
Представя му се нещо до най-висока степен своеобразно Когато
дух
овното око поглежда в древните времена, тогава изчезва външната форма на Земята, както тя се представя на физическите сетива, коя то форма е само Майа, и на нейно място се представя нещо, което би могло да се сравни с формата на човека, обаче само с формата на човека.
Какво се представя на духовния изследовател, когато той поглежда във времето предхождащо Христовото събитие?
Представя му се нещо до най-висока степен своеобразно Когато духовното око поглежда в древните времена, тогава изчезва външната форма на Земята, както тя се представя на физическите сетива, коя то форма е само Майа, и на нейно място се представя нещо, което би могло да се сравни с формата на човека, обаче само с формата на човека.
За духовния поглед Земята се превръща казвам изрично Земята от своята външна форма на Майа в земната форма на човека, който е прострял ръцете си във формата на кръст, който обаче в тази си форма е едновременно мъж и жена. Духовният изследовател вижда Земята, преди Христос да беше слязъл, във формата на кръст, а именно като един човек. Тук ние си спомняме за чудесните думи на Платон, който ги е взел от мистериите, че мировата душа е разпъната на кръста на мировото тяло. Това не е нищо друго освен предаване на явлението, което се предлага на духовния поглед. Христос умря на кръста; И благодарение на това земята премина от чистата форма в живота.
към текста >>
За
дух
овния поглед Земята се превръща казвам изрично Земята от своята външна форма на Майа в земната форма на човека, който е прострял ръцете си във формата на кръст, който обаче в тази си форма е едновременно мъж и жена.
Какво се представя на духовния изследовател, когато той поглежда във времето предхождащо Христовото събитие? Представя му се нещо до най-висока степен своеобразно Когато духовното око поглежда в древните времена, тогава изчезва външната форма на Земята, както тя се представя на физическите сетива, коя то форма е само Майа, и на нейно място се представя нещо, което би могло да се сравни с формата на човека, обаче само с формата на човека.
За духовния поглед Земята се превръща казвам изрично Земята от своята външна форма на Майа в земната форма на човека, който е прострял ръцете си във формата на кръст, който обаче в тази си форма е едновременно мъж и жена.
Духовният изследовател вижда Земята, преди Христос да беше слязъл, във формата на кръст, а именно като един човек. Тук ние си спомняме за чудесните думи на Платон, който ги е взел от мистериите, че мировата душа е разпъната на кръста на мировото тяло. Това не е нищо друго освен предаване на явлението, което се предлага на духовния поглед. Христос умря на кръста; И благодарение на това земята премина от чистата форма в живота. За времето от преди Христа Земята се представя на духовния поглед само като форма; за времето след Христа тя се представя като оживена отново от христовия принцип.
към текста >>
Дух
овният изследовател вижда Земята, преди Христос да беше слязъл, във формата на кръст, а именно като един човек.
Какво се представя на духовния изследовател, когато той поглежда във времето предхождащо Христовото събитие? Представя му се нещо до най-висока степен своеобразно Когато духовното око поглежда в древните времена, тогава изчезва външната форма на Земята, както тя се представя на физическите сетива, коя то форма е само Майа, и на нейно място се представя нещо, което би могло да се сравни с формата на човека, обаче само с формата на човека. За духовния поглед Земята се превръща казвам изрично Земята от своята външна форма на Майа в земната форма на човека, който е прострял ръцете си във формата на кръст, който обаче в тази си форма е едновременно мъж и жена.
Духовният изследовател вижда Земята, преди Христос да беше слязъл, във формата на кръст, а именно като един човек.
Тук ние си спомняме за чудесните думи на Платон, който ги е взел от мистериите, че мировата душа е разпъната на кръста на мировото тяло. Това не е нищо друго освен предаване на явлението, което се предлага на духовния поглед. Христос умря на кръста; И благодарение на това земята премина от чистата форма в живота. За времето от преди Христа Земята се представя на духовния поглед само като форма; за времето след Христа тя се представя като оживена отново от христовия принцип. Следователно по времето, когато Христовият Принцип навлезе в Земята, настъпи нещо подобно както при отделянето на Луната; в нещо, което иначе би останало само форма, настъпи живот.
към текста >>
Това не е нищо друго освен предаване на явлението, което се предлага на
дух
овния поглед.
Какво се представя на духовния изследовател, когато той поглежда във времето предхождащо Христовото събитие? Представя му се нещо до най-висока степен своеобразно Когато духовното око поглежда в древните времена, тогава изчезва външната форма на Земята, както тя се представя на физическите сетива, коя то форма е само Майа, и на нейно място се представя нещо, което би могло да се сравни с формата на човека, обаче само с формата на човека. За духовния поглед Земята се превръща казвам изрично Земята от своята външна форма на Майа в земната форма на човека, който е прострял ръцете си във формата на кръст, който обаче в тази си форма е едновременно мъж и жена. Духовният изследовател вижда Земята, преди Христос да беше слязъл, във формата на кръст, а именно като един човек. Тук ние си спомняме за чудесните думи на Платон, който ги е взел от мистериите, че мировата душа е разпъната на кръста на мировото тяло.
Това не е нищо друго освен предаване на явлението, което се предлага на духовния поглед.
Христос умря на кръста; И благодарение на това земята премина от чистата форма в живота. За времето от преди Христа Земята се представя на духовния поглед само като форма; за времето след Христа тя се представя като оживена отново от христовия принцип. Следователно по времето, когато Христовият Принцип навлезе в Земята, настъпи нещо подобно както при отделянето на Луната; в нещо, което иначе би останало само форма, настъпи живот. Правилно разгледани, всички древни времена сочат към Христовото събитие. Както днешният човек сочи назад към Христа като към едно Същество, което навлезе в развитието на човечеството в един определен момент, така и посветените от преди идването на Христа винаги сочеха към това, че Христос ще дойде; и те показаха това, което сочеше към Христа, което така да се каже предизвестяваше Христа.
към текста >>
За времето от преди Христа Земята се представя на
дух
овния поглед само като форма; за времето след Христа тя се представя като оживена отново от
христов
ия принцип.
За духовния поглед Земята се превръща казвам изрично Земята от своята външна форма на Майа в земната форма на човека, който е прострял ръцете си във формата на кръст, който обаче в тази си форма е едновременно мъж и жена. Духовният изследовател вижда Земята, преди Христос да беше слязъл, във формата на кръст, а именно като един човек. Тук ние си спомняме за чудесните думи на Платон, който ги е взел от мистериите, че мировата душа е разпъната на кръста на мировото тяло. Това не е нищо друго освен предаване на явлението, което се предлага на духовния поглед. Христос умря на кръста; И благодарение на това земята премина от чистата форма в живота.
За времето от преди Христа Земята се представя на духовния поглед само като форма; за времето след Христа тя се представя като оживена отново от христовия принцип.
Следователно по времето, когато Христовият Принцип навлезе в Земята, настъпи нещо подобно както при отделянето на Луната; в нещо, което иначе би останало само форма, настъпи живот. Правилно разгледани, всички древни времена сочат към Христовото събитие. Както днешният човек сочи назад към Христа като към едно Същество, което навлезе в развитието на човечеството в един определен момент, така и посветените от преди идването на Христа винаги сочеха към това, че Христос ще дойде; и те показаха това, което сочеше към Христа, което така да се каже предизвестяваше Христа. Нищо не е предизвестило повече Христа както онова мощно явление, което се е представяло на духовния поглед при определени условия, за който поглед изчезваше Земята в нейната физическа форма и духовното око виждаше мировата душа разпъната върху мировия кръст. В много далечни времена на древна Индия мъдреците разказваха, че в момента, когато им се отворил духовния поглед, те намерили дълбоко, дълбоко под планините на Земята един кръст и върху него окачен един човек мъж-жена, имащ изобразен върху дясната страна символа на Слънцето, върху лявата страна символа на Луната, а върху останалата част на тялото държавите и отделните форми на моретата и на сушата на Земята.
към текста >>
Следователно по времето, когато
Христов
ият Принцип навлезе в Земята, настъпи нещо подобно както при отделянето на Луната; в нещо, което иначе би останало само форма, настъпи живот.
Духовният изследовател вижда Земята, преди Христос да беше слязъл, във формата на кръст, а именно като един човек. Тук ние си спомняме за чудесните думи на Платон, който ги е взел от мистериите, че мировата душа е разпъната на кръста на мировото тяло. Това не е нищо друго освен предаване на явлението, което се предлага на духовния поглед. Христос умря на кръста; И благодарение на това земята премина от чистата форма в живота. За времето от преди Христа Земята се представя на духовния поглед само като форма; за времето след Христа тя се представя като оживена отново от христовия принцип.
Следователно по времето, когато Христовият Принцип навлезе в Земята, настъпи нещо подобно както при отделянето на Луната; в нещо, което иначе би останало само форма, настъпи живот.
Правилно разгледани, всички древни времена сочат към Христовото събитие. Както днешният човек сочи назад към Христа като към едно Същество, което навлезе в развитието на човечеството в един определен момент, така и посветените от преди идването на Христа винаги сочеха към това, че Христос ще дойде; и те показаха това, което сочеше към Христа, което така да се каже предизвестяваше Христа. Нищо не е предизвестило повече Христа както онова мощно явление, което се е представяло на духовния поглед при определени условия, за който поглед изчезваше Земята в нейната физическа форма и духовното око виждаше мировата душа разпъната върху мировия кръст. В много далечни времена на древна Индия мъдреците разказваха, че в момента, когато им се отворил духовния поглед, те намерили дълбоко, дълбоко под планините на Земята един кръст и върху него окачен един човек мъж-жена, имащ изобразен върху дясната страна символа на Слънцето, върху лявата страна символа на Луната, а върху останалата част на тялото държавите и отделните форми на моретата и на сушата на Земята. Това беше едно ясновидско видение, което древните индийски мъдреци са имали за онази форма, която чакаше върху нашата Земя, за да бъде оживена от Христовия Принцип.
към текста >>
Правилно разгледани, всички древни времена сочат към
Христов
ото събитие.
Тук ние си спомняме за чудесните думи на Платон, който ги е взел от мистериите, че мировата душа е разпъната на кръста на мировото тяло. Това не е нищо друго освен предаване на явлението, което се предлага на духовния поглед. Христос умря на кръста; И благодарение на това земята премина от чистата форма в живота. За времето от преди Христа Земята се представя на духовния поглед само като форма; за времето след Христа тя се представя като оживена отново от христовия принцип. Следователно по времето, когато Христовият Принцип навлезе в Земята, настъпи нещо подобно както при отделянето на Луната; в нещо, което иначе би останало само форма, настъпи живот.
Правилно разгледани, всички древни времена сочат към Христовото събитие.
Както днешният човек сочи назад към Христа като към едно Същество, което навлезе в развитието на човечеството в един определен момент, така и посветените от преди идването на Христа винаги сочеха към това, че Христос ще дойде; и те показаха това, което сочеше към Христа, което така да се каже предизвестяваше Христа. Нищо не е предизвестило повече Христа както онова мощно явление, което се е представяло на духовния поглед при определени условия, за който поглед изчезваше Земята в нейната физическа форма и духовното око виждаше мировата душа разпъната върху мировия кръст. В много далечни времена на древна Индия мъдреците разказваха, че в момента, когато им се отворил духовния поглед, те намерили дълбоко, дълбоко под планините на Земята един кръст и върху него окачен един човек мъж-жена, имащ изобразен върху дясната страна символа на Слънцето, върху лявата страна символа на Луната, а върху останалата част на тялото държавите и отделните форми на моретата и на сушата на Земята. Това беше едно ясновидско видение, което древните индийски мъдреци са имали за онази форма, която чакаше върху нашата Земя, за да бъде оживена от Христовия Принцип. И поради това, че тези древни мъдреци на Индия са посочили най-важното предварително пророческо обявление на Христовото събитие, те са доказали, че там, където са виждали по-дълбоко, те можаха да кажат: Христос ще дойде, защото това, което сочи към него, е налице.
към текста >>
Нищо не е предизвестило повече Христа както онова мощно явление, което се е представяло на
дух
овния поглед при определени условия, за който поглед изчезваше Земята в нейната физическа форма и
дух
овното око виждаше мировата душа разпъната върху мировия кръст.
Христос умря на кръста; И благодарение на това земята премина от чистата форма в живота. За времето от преди Христа Земята се представя на духовния поглед само като форма; за времето след Христа тя се представя като оживена отново от христовия принцип. Следователно по времето, когато Христовият Принцип навлезе в Земята, настъпи нещо подобно както при отделянето на Луната; в нещо, което иначе би останало само форма, настъпи живот. Правилно разгледани, всички древни времена сочат към Христовото събитие. Както днешният човек сочи назад към Христа като към едно Същество, което навлезе в развитието на човечеството в един определен момент, така и посветените от преди идването на Христа винаги сочеха към това, че Христос ще дойде; и те показаха това, което сочеше към Христа, което така да се каже предизвестяваше Христа.
Нищо не е предизвестило повече Христа както онова мощно явление, което се е представяло на духовния поглед при определени условия, за който поглед изчезваше Земята в нейната физическа форма и духовното око виждаше мировата душа разпъната върху мировия кръст.
В много далечни времена на древна Индия мъдреците разказваха, че в момента, когато им се отворил духовния поглед, те намерили дълбоко, дълбоко под планините на Земята един кръст и върху него окачен един човек мъж-жена, имащ изобразен върху дясната страна символа на Слънцето, върху лявата страна символа на Луната, а върху останалата част на тялото държавите и отделните форми на моретата и на сушата на Земята. Това беше едно ясновидско видение, което древните индийски мъдреци са имали за онази форма, която чакаше върху нашата Земя, за да бъде оживена от Христовия Принцип. И поради това, че тези древни мъдреци на Индия са посочили най-важното предварително пророческо обявление на Христовото събитие, те са доказали, че там, където са виждали по-дълбоко, те можаха да кажат: Христос ще дойде, защото това, което сочи към него, е налице. Ето защо древната мъдрост, там където тя се издига в най-висшите области, е пророчество; тя гледа нещо, което ще дойде в бъдеще. Всичко, което се намира в бъдещето, е действие на настоящето.
към текста >>
В много далечни времена на древна Индия мъдреците разказваха, че в момента, когато им се отворил
дух
овния поглед, те намерили дълбоко, дълбоко под планините на Земята един кръст и върху него окачен един човек мъж-жена, имащ изобразен върху дясната страна символа на Слънцето, върху лявата страна символа на Луната, а върху останалата част на тялото държавите и отделните форми на моретата и на сушата на Земята.
За времето от преди Христа Земята се представя на духовния поглед само като форма; за времето след Христа тя се представя като оживена отново от христовия принцип. Следователно по времето, когато Христовият Принцип навлезе в Земята, настъпи нещо подобно както при отделянето на Луната; в нещо, което иначе би останало само форма, настъпи живот. Правилно разгледани, всички древни времена сочат към Христовото събитие. Както днешният човек сочи назад към Христа като към едно Същество, което навлезе в развитието на човечеството в един определен момент, така и посветените от преди идването на Христа винаги сочеха към това, че Христос ще дойде; и те показаха това, което сочеше към Христа, което така да се каже предизвестяваше Христа. Нищо не е предизвестило повече Христа както онова мощно явление, което се е представяло на духовния поглед при определени условия, за който поглед изчезваше Земята в нейната физическа форма и духовното око виждаше мировата душа разпъната върху мировия кръст.
В много далечни времена на древна Индия мъдреците разказваха, че в момента, когато им се отворил духовния поглед, те намерили дълбоко, дълбоко под планините на Земята един кръст и върху него окачен един човек мъж-жена, имащ изобразен върху дясната страна символа на Слънцето, върху лявата страна символа на Луната, а върху останалата част на тялото държавите и отделните форми на моретата и на сушата на Земята.
Това беше едно ясновидско видение, което древните индийски мъдреци са имали за онази форма, която чакаше върху нашата Земя, за да бъде оживена от Христовия Принцип. И поради това, че тези древни мъдреци на Индия са посочили най-важното предварително пророческо обявление на Христовото събитие, те са доказали, че там, където са виждали по-дълбоко, те можаха да кажат: Христос ще дойде, защото това, което сочи към него, е налице. Ето защо древната мъдрост, там където тя се издига в най-висшите области, е пророчество; тя гледа нещо, което ще дойде в бъдеще. Всичко, което се намира в бъдещето, е действие на настоящето. Но важните неща, които ще станат духовно в бъдеще, могат да покажат за духовния поглед своето съществуване в настоящето.
към текста >>
Това беше едно ясновидско видение, което древните индийски мъдреци са имали за онази форма, която чакаше върху нашата Земя, за да бъде оживена от
Христов
ия Принцип.
Следователно по времето, когато Христовият Принцип навлезе в Земята, настъпи нещо подобно както при отделянето на Луната; в нещо, което иначе би останало само форма, настъпи живот. Правилно разгледани, всички древни времена сочат към Христовото събитие. Както днешният човек сочи назад към Христа като към едно Същество, което навлезе в развитието на човечеството в един определен момент, така и посветените от преди идването на Христа винаги сочеха към това, че Христос ще дойде; и те показаха това, което сочеше към Христа, което така да се каже предизвестяваше Христа. Нищо не е предизвестило повече Христа както онова мощно явление, което се е представяло на духовния поглед при определени условия, за който поглед изчезваше Земята в нейната физическа форма и духовното око виждаше мировата душа разпъната върху мировия кръст. В много далечни времена на древна Индия мъдреците разказваха, че в момента, когато им се отворил духовния поглед, те намерили дълбоко, дълбоко под планините на Земята един кръст и върху него окачен един човек мъж-жена, имащ изобразен върху дясната страна символа на Слънцето, върху лявата страна символа на Луната, а върху останалата част на тялото държавите и отделните форми на моретата и на сушата на Земята.
Това беше едно ясновидско видение, което древните индийски мъдреци са имали за онази форма, която чакаше върху нашата Земя, за да бъде оживена от Христовия Принцип.
И поради това, че тези древни мъдреци на Индия са посочили най-важното предварително пророческо обявление на Христовото събитие, те са доказали, че там, където са виждали по-дълбоко, те можаха да кажат: Христос ще дойде, защото това, което сочи към него, е налице. Ето защо древната мъдрост, там където тя се издига в най-висшите области, е пророчество; тя гледа нещо, което ще дойде в бъдеще. Всичко, което се намира в бъдещето, е действие на настоящето. Но важните неща, които ще станат духовно в бъдеще, могат да покажат за духовния поглед своето съществуване в настоящето. Христовото събитие не е било посочено по някакъв външен абстрактен начин, то е било посочено чрез това за духовния поглед, че животът на Христа, който в определен момент се съедини с живота на Земята, е бил предизвестен чрез формата, чрез образа на мировата душа разпъната върху кръста на мировото тяло.
към текста >>
И поради това, че тези древни мъдреци на Индия са посочили най-важното предварително пророческо обявление на
Христов
ото събитие, те са доказали, че там, където са виждали по-дълбоко, те можаха да кажат: Христос ще дойде, защото това, което сочи към него, е налице.
Правилно разгледани, всички древни времена сочат към Христовото събитие. Както днешният човек сочи назад към Христа като към едно Същество, което навлезе в развитието на човечеството в един определен момент, така и посветените от преди идването на Христа винаги сочеха към това, че Христос ще дойде; и те показаха това, което сочеше към Христа, което така да се каже предизвестяваше Христа. Нищо не е предизвестило повече Христа както онова мощно явление, което се е представяло на духовния поглед при определени условия, за който поглед изчезваше Земята в нейната физическа форма и духовното око виждаше мировата душа разпъната върху мировия кръст. В много далечни времена на древна Индия мъдреците разказваха, че в момента, когато им се отворил духовния поглед, те намерили дълбоко, дълбоко под планините на Земята един кръст и върху него окачен един човек мъж-жена, имащ изобразен върху дясната страна символа на Слънцето, върху лявата страна символа на Луната, а върху останалата част на тялото държавите и отделните форми на моретата и на сушата на Земята. Това беше едно ясновидско видение, което древните индийски мъдреци са имали за онази форма, която чакаше върху нашата Земя, за да бъде оживена от Христовия Принцип.
И поради това, че тези древни мъдреци на Индия са посочили най-важното предварително пророческо обявление на Христовото събитие, те са доказали, че там, където са виждали по-дълбоко, те можаха да кажат: Христос ще дойде, защото това, което сочи към него, е налице.
Ето защо древната мъдрост, там където тя се издига в най-висшите области, е пророчество; тя гледа нещо, което ще дойде в бъдеще. Всичко, което се намира в бъдещето, е действие на настоящето. Но важните неща, които ще станат духовно в бъдеще, могат да покажат за духовния поглед своето съществуване в настоящето. Христовото събитие не е било посочено по някакъв външен абстрактен начин, то е било посочено чрез това за духовния поглед, че животът на Христа, който в определен момент се съедини с живота на Земята, е бил предизвестен чрез формата, чрез образа на мировата душа разпъната върху кръста на мировото тяло. Мъдростта на всички времена ни се показва в една вътрешна хармония, когато нещата се разглеждат до тяхната основа.
към текста >>
Но важните неща, които ще станат
дух
овно в бъдеще, могат да покажат за
дух
овния поглед своето съществуване в настоящето.
В много далечни времена на древна Индия мъдреците разказваха, че в момента, когато им се отворил духовния поглед, те намерили дълбоко, дълбоко под планините на Земята един кръст и върху него окачен един човек мъж-жена, имащ изобразен върху дясната страна символа на Слънцето, върху лявата страна символа на Луната, а върху останалата част на тялото държавите и отделните форми на моретата и на сушата на Земята. Това беше едно ясновидско видение, което древните индийски мъдреци са имали за онази форма, която чакаше върху нашата Земя, за да бъде оживена от Христовия Принцип. И поради това, че тези древни мъдреци на Индия са посочили най-важното предварително пророческо обявление на Христовото събитие, те са доказали, че там, където са виждали по-дълбоко, те можаха да кажат: Христос ще дойде, защото това, което сочи към него, е налице. Ето защо древната мъдрост, там където тя се издига в най-висшите области, е пророчество; тя гледа нещо, което ще дойде в бъдеще. Всичко, което се намира в бъдещето, е действие на настоящето.
Но важните неща, които ще станат духовно в бъдеще, могат да покажат за духовния поглед своето съществуване в настоящето.
Христовото събитие не е било посочено по някакъв външен абстрактен начин, то е било посочено чрез това за духовния поглед, че животът на Христа, който в определен момент се съедини с живота на Земята, е бил предизвестен чрез формата, чрез образа на мировата душа разпъната върху кръста на мировото тяло. Мъдростта на всички времена ни се показва в една вътрешна хармония, когато нещата се разглеждат до тяхната основа. Така, изхождайки от казаното, ние ще трябва да разгледаме мъдростите на различните времена и ще се стремим да направим да падне върху тях светлината, чрез която те ще могат да се явят в тяхната истинска форма.
към текста >>
Христов
ото събитие не е било посочено по някакъв външен абстрактен начин, то е било посочено чрез това за
дух
овния поглед, че животът на Христа, който в определен момент се съедини с живота на Земята, е бил предизвестен чрез формата, чрез образа на мировата душа разпъната върху кръста на мировото тяло.
Това беше едно ясновидско видение, което древните индийски мъдреци са имали за онази форма, която чакаше върху нашата Земя, за да бъде оживена от Христовия Принцип. И поради това, че тези древни мъдреци на Индия са посочили най-важното предварително пророческо обявление на Христовото събитие, те са доказали, че там, където са виждали по-дълбоко, те можаха да кажат: Христос ще дойде, защото това, което сочи към него, е налице. Ето защо древната мъдрост, там където тя се издига в най-висшите области, е пророчество; тя гледа нещо, което ще дойде в бъдеще. Всичко, което се намира в бъдещето, е действие на настоящето. Но важните неща, които ще станат духовно в бъдеще, могат да покажат за духовния поглед своето съществуване в настоящето.
Христовото събитие не е било посочено по някакъв външен абстрактен начин, то е било посочено чрез това за духовния поглед, че животът на Христа, който в определен момент се съедини с живота на Земята, е бил предизвестен чрез формата, чрез образа на мировата душа разпъната върху кръста на мировото тяло.
Мъдростта на всички времена ни се показва в една вътрешна хармония, когато нещата се разглеждат до тяхната основа. Така, изхождайки от казаното, ние ще трябва да разгледаме мъдростите на различните времена и ще се стремим да направим да падне върху тях светлината, чрез която те ще могат да се явят в тяхната истинска форма.
към текста >>
8.
5. СКАЗКА ЧЕТВЪРТА
GA_113 Изтокът в светлината на Запада
В двете предидущи сказки подчертахме, че свръхсетивното виждане може да вижда
дух
овните същества, които се намират зад отделните неща на сетивния килим, който е разпрострян пред нас, че следователно от определена степен на
дух
овното развитие или, да речем, на инициацията, на посвещението, онова, което в обикновения живот наричаме огнени, въз
дух
ообразни, течни и т.н.
В двете предидущи сказки подчертахме, че свръхсетивното виждане може да вижда духовните същества, които се намират зад отделните неща на сетивния килим, който е разпрострян пред нас, че следователно от определена степен на духовното развитие или, да речем, на инициацията, на посвещението, онова, което в обикновения живот наричаме огнени, въздухообразни, течни и т.н.
тела, се превръща в нещо живо, подвижно, в нещо духовно. И вчера особено споменахме, че и зад явленията и фактите на нашия собствен душевен живот, доколкото този живот се разиграва във физическия свят, са скрити духовни същества. Сега можете да си зададете въпроса: Така ли са нещата, че там, където обикновеното сетивно виждане възприема, да речем, топлина, цветове и т.н., свръхсетивното съзнание вижда духовни същества, така щото тогава бихме имали пред нас света на две форми, веднъж като външен сетивен свят, веднъж като духовен свят? А по отношение на вътрешността: Така ли стоят нещата, че в нашия душевен живот имаме усещания, чувства, факти на съвестта, а зад тях стоят духовни същества? Т.е.: Не се ли покрива може би напълно духовният свят в своя външен израз със сетивния свят?
към текста >>
тела, се превръща в нещо живо, подвижно, в нещо
дух
овно.
В двете предидущи сказки подчертахме, че свръхсетивното виждане може да вижда духовните същества, които се намират зад отделните неща на сетивния килим, който е разпрострян пред нас, че следователно от определена степен на духовното развитие или, да речем, на инициацията, на посвещението, онова, което в обикновения живот наричаме огнени, въздухообразни, течни и т.н.
тела, се превръща в нещо живо, подвижно, в нещо духовно.
И вчера особено споменахме, че и зад явленията и фактите на нашия собствен душевен живот, доколкото този живот се разиграва във физическия свят, са скрити духовни същества. Сега можете да си зададете въпроса: Така ли са нещата, че там, където обикновеното сетивно виждане възприема, да речем, топлина, цветове и т.н., свръхсетивното съзнание вижда духовни същества, така щото тогава бихме имали пред нас света на две форми, веднъж като външен сетивен свят, веднъж като духовен свят? А по отношение на вътрешността: Така ли стоят нещата, че в нашия душевен живот имаме усещания, чувства, факти на съвестта, а зад тях стоят духовни същества? Т.е.: Не се ли покрива може би напълно духовният свят в своя външен израз със сетивния свят? Бихме могли да поставим въпроса и така: Намираме ли ние всички възможни духовни същества, когато изхождаме от това, което е външният израз във физическия свят, или има и други духовни същества, които нямат никакъв израз във физическия свят?
към текста >>
И вчера особено споменахме, че и зад явленията и фактите на нашия собствен душевен живот, доколкото този живот се разиграва във физическия свят, са скрити
дух
овни същества.
В двете предидущи сказки подчертахме, че свръхсетивното виждане може да вижда духовните същества, които се намират зад отделните неща на сетивния килим, който е разпрострян пред нас, че следователно от определена степен на духовното развитие или, да речем, на инициацията, на посвещението, онова, което в обикновения живот наричаме огнени, въздухообразни, течни и т.н. тела, се превръща в нещо живо, подвижно, в нещо духовно.
И вчера особено споменахме, че и зад явленията и фактите на нашия собствен душевен живот, доколкото този живот се разиграва във физическия свят, са скрити духовни същества.
Сега можете да си зададете въпроса: Така ли са нещата, че там, където обикновеното сетивно виждане възприема, да речем, топлина, цветове и т.н., свръхсетивното съзнание вижда духовни същества, така щото тогава бихме имали пред нас света на две форми, веднъж като външен сетивен свят, веднъж като духовен свят? А по отношение на вътрешността: Така ли стоят нещата, че в нашия душевен живот имаме усещания, чувства, факти на съвестта, а зад тях стоят духовни същества? Т.е.: Не се ли покрива може би напълно духовният свят в своя външен израз със сетивния свят? Бихме могли да поставим въпроса и така: Намираме ли ние всички възможни духовни същества, когато изхождаме от това, което е външният израз във физическия свят, или има и други духовни същества, които нямат никакъв израз във физическия свят? Този въпрос бихме могли ние да поставим и за свръхсетивното съзнание той намира следния отговор: действително нещата стоят така, че зад всяко външно възприятие ние имаме зад него едно духовно същество или духовен факт, но при възлизането във висшите светове за свръхсетивното съзнание съществуват и духовни същества и факти, които нямат никакъв израз във физическия свят.
към текста >>
Сега можете да си зададете въпроса: Така ли са нещата, че там, където обикновеното сетивно виждане възприема, да речем, топлина, цветове и т.н., свръхсетивното съзнание вижда
дух
овни същества, така щото тогава бихме имали пред нас света на две форми, веднъж като външен сетивен свят, веднъж като
дух
овен свят?
В двете предидущи сказки подчертахме, че свръхсетивното виждане може да вижда духовните същества, които се намират зад отделните неща на сетивния килим, който е разпрострян пред нас, че следователно от определена степен на духовното развитие или, да речем, на инициацията, на посвещението, онова, което в обикновения живот наричаме огнени, въздухообразни, течни и т.н. тела, се превръща в нещо живо, подвижно, в нещо духовно. И вчера особено споменахме, че и зад явленията и фактите на нашия собствен душевен живот, доколкото този живот се разиграва във физическия свят, са скрити духовни същества.
Сега можете да си зададете въпроса: Така ли са нещата, че там, където обикновеното сетивно виждане възприема, да речем, топлина, цветове и т.н., свръхсетивното съзнание вижда духовни същества, така щото тогава бихме имали пред нас света на две форми, веднъж като външен сетивен свят, веднъж като духовен свят?
А по отношение на вътрешността: Така ли стоят нещата, че в нашия душевен живот имаме усещания, чувства, факти на съвестта, а зад тях стоят духовни същества? Т.е.: Не се ли покрива може би напълно духовният свят в своя външен израз със сетивния свят? Бихме могли да поставим въпроса и така: Намираме ли ние всички възможни духовни същества, когато изхождаме от това, което е външният израз във физическия свят, или има и други духовни същества, които нямат никакъв израз във физическия свят? Този въпрос бихме могли ние да поставим и за свръхсетивното съзнание той намира следния отговор: действително нещата стоят така, че зад всяко външно възприятие ние имаме зад него едно духовно същество или духовен факт, но при възлизането във висшите светове за свръхсетивното съзнание съществуват и духовни същества и факти, които нямат никакъв израз във физическия свят. Следователно за посветения съществуват и други опитности освен онези, които хвърлят своята проекция, своя сянков образ във физическия свят.
към текста >>
А по отношение на вътрешността: Така ли стоят нещата, че в нашия душевен живот имаме усещания, чувства, факти на съвестта, а зад тях стоят
дух
овни същества?
В двете предидущи сказки подчертахме, че свръхсетивното виждане може да вижда духовните същества, които се намират зад отделните неща на сетивния килим, който е разпрострян пред нас, че следователно от определена степен на духовното развитие или, да речем, на инициацията, на посвещението, онова, което в обикновения живот наричаме огнени, въздухообразни, течни и т.н. тела, се превръща в нещо живо, подвижно, в нещо духовно. И вчера особено споменахме, че и зад явленията и фактите на нашия собствен душевен живот, доколкото този живот се разиграва във физическия свят, са скрити духовни същества. Сега можете да си зададете въпроса: Така ли са нещата, че там, където обикновеното сетивно виждане възприема, да речем, топлина, цветове и т.н., свръхсетивното съзнание вижда духовни същества, така щото тогава бихме имали пред нас света на две форми, веднъж като външен сетивен свят, веднъж като духовен свят?
А по отношение на вътрешността: Така ли стоят нещата, че в нашия душевен живот имаме усещания, чувства, факти на съвестта, а зад тях стоят духовни същества?
Т.е.: Не се ли покрива може би напълно духовният свят в своя външен израз със сетивния свят? Бихме могли да поставим въпроса и така: Намираме ли ние всички възможни духовни същества, когато изхождаме от това, което е външният израз във физическия свят, или има и други духовни същества, които нямат никакъв израз във физическия свят? Този въпрос бихме могли ние да поставим и за свръхсетивното съзнание той намира следния отговор: действително нещата стоят така, че зад всяко външно възприятие ние имаме зад него едно духовно същество или духовен факт, но при възлизането във висшите светове за свръхсетивното съзнание съществуват и духовни същества и факти, които нямат никакъв израз във физическия свят. Следователно за посветения съществуват и други опитности освен онези, които хвърлят своята проекция, своя сянков образ във физическия свят. А също така има духовни същества и факти, които не хвърлят своята сянка в нашия душевен живот, които следователно не намира никакъв израз във факти на съвестта, на мислите, на чувствата и на усещанията и т.н.
към текста >>
Т.е.: Не се ли покрива може би напълно
дух
овният свят в своя външен израз със сетивния свят?
В двете предидущи сказки подчертахме, че свръхсетивното виждане може да вижда духовните същества, които се намират зад отделните неща на сетивния килим, който е разпрострян пред нас, че следователно от определена степен на духовното развитие или, да речем, на инициацията, на посвещението, онова, което в обикновения живот наричаме огнени, въздухообразни, течни и т.н. тела, се превръща в нещо живо, подвижно, в нещо духовно. И вчера особено споменахме, че и зад явленията и фактите на нашия собствен душевен живот, доколкото този живот се разиграва във физическия свят, са скрити духовни същества. Сега можете да си зададете въпроса: Така ли са нещата, че там, където обикновеното сетивно виждане възприема, да речем, топлина, цветове и т.н., свръхсетивното съзнание вижда духовни същества, така щото тогава бихме имали пред нас света на две форми, веднъж като външен сетивен свят, веднъж като духовен свят? А по отношение на вътрешността: Така ли стоят нещата, че в нашия душевен живот имаме усещания, чувства, факти на съвестта, а зад тях стоят духовни същества?
Т.е.: Не се ли покрива може би напълно духовният свят в своя външен израз със сетивния свят?
Бихме могли да поставим въпроса и така: Намираме ли ние всички възможни духовни същества, когато изхождаме от това, което е външният израз във физическия свят, или има и други духовни същества, които нямат никакъв израз във физическия свят? Този въпрос бихме могли ние да поставим и за свръхсетивното съзнание той намира следния отговор: действително нещата стоят така, че зад всяко външно възприятие ние имаме зад него едно духовно същество или духовен факт, но при възлизането във висшите светове за свръхсетивното съзнание съществуват и духовни същества и факти, които нямат никакъв израз във физическия свят. Следователно за посветения съществуват и други опитности освен онези, които хвърлят своята проекция, своя сянков образ във физическия свят. А също така има духовни същества и факти, които не хвърлят своята сянка в нашия душевен живот, които следователно не намира никакъв израз във факти на съвестта, на мислите, на чувствата и на усещанията и т.н. Ако искаме да изразим накратко, обобщено това, което току що казахме, можем да кажем: за висшето съзнание духовният свят се представя като един далече по-богат свят отколкото неговия външен израз във физическия свят.
към текста >>
Бихме могли да поставим въпроса и така: Намираме ли ние всички възможни
дух
овни същества, когато изхождаме от това, което е външният израз във физическия свят, или има и други
дух
овни същества, които нямат никакъв израз във физическия свят?
тела, се превръща в нещо живо, подвижно, в нещо духовно. И вчера особено споменахме, че и зад явленията и фактите на нашия собствен душевен живот, доколкото този живот се разиграва във физическия свят, са скрити духовни същества. Сега можете да си зададете въпроса: Така ли са нещата, че там, където обикновеното сетивно виждане възприема, да речем, топлина, цветове и т.н., свръхсетивното съзнание вижда духовни същества, така щото тогава бихме имали пред нас света на две форми, веднъж като външен сетивен свят, веднъж като духовен свят? А по отношение на вътрешността: Така ли стоят нещата, че в нашия душевен живот имаме усещания, чувства, факти на съвестта, а зад тях стоят духовни същества? Т.е.: Не се ли покрива може би напълно духовният свят в своя външен израз със сетивния свят?
Бихме могли да поставим въпроса и така: Намираме ли ние всички възможни духовни същества, когато изхождаме от това, което е външният израз във физическия свят, или има и други духовни същества, които нямат никакъв израз във физическия свят?
Този въпрос бихме могли ние да поставим и за свръхсетивното съзнание той намира следния отговор: действително нещата стоят така, че зад всяко външно възприятие ние имаме зад него едно духовно същество или духовен факт, но при възлизането във висшите светове за свръхсетивното съзнание съществуват и духовни същества и факти, които нямат никакъв израз във физическия свят. Следователно за посветения съществуват и други опитности освен онези, които хвърлят своята проекция, своя сянков образ във физическия свят. А също така има духовни същества и факти, които не хвърлят своята сянка в нашия душевен живот, които следователно не намира никакъв израз във факти на съвестта, на мислите, на чувствата и на усещанията и т.н. Ако искаме да изразим накратко, обобщено това, което току що казахме, можем да кажем: за висшето съзнание духовният свят се представя като един далече по-богат свят отколкото неговия външен израз във физическия свят. За по-голяма част от Вас това никак не е чудно; но то трябва да бъде поставено ясно пред погледа на нашата душа.
към текста >>
Този въпрос бихме могли ние да поставим и за свръхсетивното съзнание той намира следния отговор: действително нещата стоят така, че зад всяко външно възприятие ние имаме зад него едно
дух
овно същество или
дух
овен факт, но при възлизането във висшите светове за свръхсетивното съзнание съществуват и
дух
овни същества и факти, които нямат никакъв израз във физическия свят.
И вчера особено споменахме, че и зад явленията и фактите на нашия собствен душевен живот, доколкото този живот се разиграва във физическия свят, са скрити духовни същества. Сега можете да си зададете въпроса: Така ли са нещата, че там, където обикновеното сетивно виждане възприема, да речем, топлина, цветове и т.н., свръхсетивното съзнание вижда духовни същества, така щото тогава бихме имали пред нас света на две форми, веднъж като външен сетивен свят, веднъж като духовен свят? А по отношение на вътрешността: Така ли стоят нещата, че в нашия душевен живот имаме усещания, чувства, факти на съвестта, а зад тях стоят духовни същества? Т.е.: Не се ли покрива може би напълно духовният свят в своя външен израз със сетивния свят? Бихме могли да поставим въпроса и така: Намираме ли ние всички възможни духовни същества, когато изхождаме от това, което е външният израз във физическия свят, или има и други духовни същества, които нямат никакъв израз във физическия свят?
Този въпрос бихме могли ние да поставим и за свръхсетивното съзнание той намира следния отговор: действително нещата стоят така, че зад всяко външно възприятие ние имаме зад него едно духовно същество или духовен факт, но при възлизането във висшите светове за свръхсетивното съзнание съществуват и духовни същества и факти, които нямат никакъв израз във физическия свят.
Следователно за посветения съществуват и други опитности освен онези, които хвърлят своята проекция, своя сянков образ във физическия свят. А също така има духовни същества и факти, които не хвърлят своята сянка в нашия душевен живот, които следователно не намира никакъв израз във факти на съвестта, на мислите, на чувствата и на усещанията и т.н. Ако искаме да изразим накратко, обобщено това, което току що казахме, можем да кажем: за висшето съзнание духовният свят се представя като един далече по-богат свят отколкото неговия външен израз във физическия свят. За по-голяма част от Вас това никак не е чудно; но то трябва да бъде поставено ясно пред погледа на нашата душа. Трябва да бъде ясно, че съществуват не само забулени духовни явления и същества, както например огънят закрива стоящите зад него духове на елементите, но съществуват и скрити духовни същества и факти.
към текста >>
А също така има
дух
овни същества и факти, които не хвърлят своята сянка в нашия душевен живот, които следователно не намира никакъв израз във факти на съвестта, на мислите, на чувствата и на усещанията и т.н.
А по отношение на вътрешността: Така ли стоят нещата, че в нашия душевен живот имаме усещания, чувства, факти на съвестта, а зад тях стоят духовни същества? Т.е.: Не се ли покрива може би напълно духовният свят в своя външен израз със сетивния свят? Бихме могли да поставим въпроса и така: Намираме ли ние всички възможни духовни същества, когато изхождаме от това, което е външният израз във физическия свят, или има и други духовни същества, които нямат никакъв израз във физическия свят? Този въпрос бихме могли ние да поставим и за свръхсетивното съзнание той намира следния отговор: действително нещата стоят така, че зад всяко външно възприятие ние имаме зад него едно духовно същество или духовен факт, но при възлизането във висшите светове за свръхсетивното съзнание съществуват и духовни същества и факти, които нямат никакъв израз във физическия свят. Следователно за посветения съществуват и други опитности освен онези, които хвърлят своята проекция, своя сянков образ във физическия свят.
А също така има духовни същества и факти, които не хвърлят своята сянка в нашия душевен живот, които следователно не намира никакъв израз във факти на съвестта, на мислите, на чувствата и на усещанията и т.н.
Ако искаме да изразим накратко, обобщено това, което току що казахме, можем да кажем: за висшето съзнание духовният свят се представя като един далече по-богат свят отколкото неговия външен израз във физическия свят. За по-голяма част от Вас това никак не е чудно; но то трябва да бъде поставено ясно пред погледа на нашата душа. Трябва да бъде ясно, че съществуват не само забулени духовни явления и същества, както например огънят закрива стоящите зад него духове на елементите, но съществуват и скрити духовни същества и факти. И между тези същества и факти трябва да правим разлика, ако искаме сега да напреднем в нашето разглежда не и искаме да поставим пред душата си по-точно някои неща, които засегнахме още вчера.
към текста >>
Ако искаме да изразим накратко, обобщено това, което току що казахме, можем да кажем: за висшето съзнание
дух
овният свят се представя като един далече по-богат свят отколкото неговия външен израз във физическия свят.
Т.е.: Не се ли покрива може би напълно духовният свят в своя външен израз със сетивния свят? Бихме могли да поставим въпроса и така: Намираме ли ние всички възможни духовни същества, когато изхождаме от това, което е външният израз във физическия свят, или има и други духовни същества, които нямат никакъв израз във физическия свят? Този въпрос бихме могли ние да поставим и за свръхсетивното съзнание той намира следния отговор: действително нещата стоят така, че зад всяко външно възприятие ние имаме зад него едно духовно същество или духовен факт, но при възлизането във висшите светове за свръхсетивното съзнание съществуват и духовни същества и факти, които нямат никакъв израз във физическия свят. Следователно за посветения съществуват и други опитности освен онези, които хвърлят своята проекция, своя сянков образ във физическия свят. А също така има духовни същества и факти, които не хвърлят своята сянка в нашия душевен живот, които следователно не намира никакъв израз във факти на съвестта, на мислите, на чувствата и на усещанията и т.н.
Ако искаме да изразим накратко, обобщено това, което току що казахме, можем да кажем: за висшето съзнание духовният свят се представя като един далече по-богат свят отколкото неговия външен израз във физическия свят.
За по-голяма част от Вас това никак не е чудно; но то трябва да бъде поставено ясно пред погледа на нашата душа. Трябва да бъде ясно, че съществуват не само забулени духовни явления и същества, както например огънят закрива стоящите зад него духове на елементите, но съществуват и скрити духовни същества и факти. И между тези същества и факти трябва да правим разлика, ако искаме сега да напреднем в нашето разглежда не и искаме да поставим пред душата си по-точно някои неща, които засегнахме още вчера.
към текста >>
Трябва да бъде ясно, че съществуват не само забулени
дух
овни явления и същества, както например огънят закрива стоящите зад него
дух
ове на елементите, но съществуват и скрити
дух
овни същества и факти.
Този въпрос бихме могли ние да поставим и за свръхсетивното съзнание той намира следния отговор: действително нещата стоят така, че зад всяко външно възприятие ние имаме зад него едно духовно същество или духовен факт, но при възлизането във висшите светове за свръхсетивното съзнание съществуват и духовни същества и факти, които нямат никакъв израз във физическия свят. Следователно за посветения съществуват и други опитности освен онези, които хвърлят своята проекция, своя сянков образ във физическия свят. А също така има духовни същества и факти, които не хвърлят своята сянка в нашия душевен живот, които следователно не намира никакъв израз във факти на съвестта, на мислите, на чувствата и на усещанията и т.н. Ако искаме да изразим накратко, обобщено това, което току що казахме, можем да кажем: за висшето съзнание духовният свят се представя като един далече по-богат свят отколкото неговия външен израз във физическия свят. За по-голяма част от Вас това никак не е чудно; но то трябва да бъде поставено ясно пред погледа на нашата душа.
Трябва да бъде ясно, че съществуват не само забулени духовни явления и същества, както например огънят закрива стоящите зад него духове на елементите, но съществуват и скрити духовни същества и факти.
И между тези същества и факти трябва да правим разлика, ако искаме сега да напреднем в нашето разглежда не и искаме да поставим пред душата си по-точно някои неща, които засегнахме още вчера.
към текста >>
Вчера обърнахме вниманието на това, че има
дух
овни същества, които отговарят на това, което наричаме съвест.
Вчера обърнахме вниманието на това, че има духовни същества, които отговарят на това, което наричаме съвест.
И така съществуват духовни същества за всички вътрешни факти. И накрая на вчерашната сказка можах да отбележа, как гръцкият мит е имал едно ясно разбиране за това, че онези духовни същества, които се изявяват така, някак си като оживители и възбудители на нашия вътрешен душевен живот, са представени образно в Ериниите и че тези Еринии принадлежат на един по-стар род богове или духове отколкото онези, които срещаме зад външните сетивни явления. Ето защо онези, които говореха за Ериниите, казваха, че те принадлежат на един по-стар род богове на гърците, които намериха за правилно отмъщението на Орест. Ериниите бяха изпратени като че ли от една по-висша разумност, за да коригират това, което народните богове , които не бяха нищо друго освен мистични изрази за съществата стоящи зад сетивния свят, считаха за правилно. С това ние посочихме един много важен факт на цялостното развитие на човечество то и на света; и този факт трябва да ни занимае днес нещо по-дълбоко, по-интимно.
към текста >>
И така съществуват
дух
овни същества за всички вътрешни факти.
Вчера обърнахме вниманието на това, че има духовни същества, които отговарят на това, което наричаме съвест.
И така съществуват духовни същества за всички вътрешни факти.
И накрая на вчерашната сказка можах да отбележа, как гръцкият мит е имал едно ясно разбиране за това, че онези духовни същества, които се изявяват така, някак си като оживители и възбудители на нашия вътрешен душевен живот, са представени образно в Ериниите и че тези Еринии принадлежат на един по-стар род богове или духове отколкото онези, които срещаме зад външните сетивни явления. Ето защо онези, които говореха за Ериниите, казваха, че те принадлежат на един по-стар род богове на гърците, които намериха за правилно отмъщението на Орест. Ериниите бяха изпратени като че ли от една по-висша разумност, за да коригират това, което народните богове , които не бяха нищо друго освен мистични изрази за съществата стоящи зад сетивния свят, считаха за правилно. С това ние посочихме един много важен факт на цялостното развитие на човечество то и на света; и този факт трябва да ни занимае днес нещо по-дълбоко, по-интимно.
към текста >>
И накрая на вчерашната сказка можах да отбележа, как гръцкият мит е имал едно ясно разбиране за това, че онези
дух
овни същества, които се изявяват така, някак си като оживители и възбудители на нашия вътрешен душевен живот, са представени образно в Ериниите и че тези Еринии принадлежат на един по-стар род богове или
дух
ове отколкото онези, които срещаме зад външните сетивни явления.
Вчера обърнахме вниманието на това, че има духовни същества, които отговарят на това, което наричаме съвест. И така съществуват духовни същества за всички вътрешни факти.
И накрая на вчерашната сказка можах да отбележа, как гръцкият мит е имал едно ясно разбиране за това, че онези духовни същества, които се изявяват така, някак си като оживители и възбудители на нашия вътрешен душевен живот, са представени образно в Ериниите и че тези Еринии принадлежат на един по-стар род богове или духове отколкото онези, които срещаме зад външните сетивни явления.
Ето защо онези, които говореха за Ериниите, казваха, че те принадлежат на един по-стар род богове на гърците, които намериха за правилно отмъщението на Орест. Ериниите бяха изпратени като че ли от една по-висша разумност, за да коригират това, което народните богове , които не бяха нищо друго освен мистични изрази за съществата стоящи зад сетивния свят, считаха за правилно. С това ние посочихме един много важен факт на цялостното развитие на човечество то и на света; и този факт трябва да ни занимае днес нещо по-дълбоко, по-интимно.
към текста >>
Онези от Вас, които са следили обясненията дадени по-рано върху този въпрос, ще си кажат: при всичко онова, което става в течение на развитието на нашата земя в четирите царства, в човешкото царство, в животинското царство, в растителното царство и в минералното царство, се намира в действие цяла войска от
дух
овни същества и тези същества се намират на най-различни степени на развитие.
Хвърлете още веднъж поглед назад върху всичко това, което е предхождало нашето Земно развитие. Вие знаете, че преди да бъде Земя, нашата Земя е минала през състояния на стария Сатурн, на старото Слънце, на старата Луна.
Онези от Вас, които са следили обясненията дадени по-рано върху този въпрос, ще си кажат: при всичко онова, което става в течение на развитието на нашата земя в четирите царства, в човешкото царство, в животинското царство, в растителното царство и в минералното царство, се намира в действие цяла войска от духовни същества и тези същества се намират на най-различни степени на развитие.
Онези същества, които изпращат своите благотворни действия от Слънцето, се намират на определена степен на развитието, а зад Земното развитие стоят Същества, които са отделили в подходящ момент Луната от Земята. Всички тези Същества се включват в структурата на Земното развитие, в структурата на царствата, които принадлежат на Земното развитие, така щото това, който стои зад явленията, които ни заобикалят, е една богато подредена и установена духовна същност. Но Вие лесно можете да си спомните, че богато устроени духовни царства са съществували и през време на стария Сатурн, и през време на старото Слънце и през време на старата Луна. Ние не трябва да искаме да разберем всички тези царства така, че да намерим имена, които трябва да са валидни за едно или друго Същество за винаги. Имената, които можем да употребим, често пъти не са име на, които назовават индивидуалности, а имена, които означават някакви чинове или длъжности.
към текста >>
Всички тези Същества се включват в структурата на Земното развитие, в структурата на царствата, които принадлежат на Земното развитие, така щото това, който стои зад явленията, които ни заобикалят, е една богато подредена и установена
дух
овна същност.
Хвърлете още веднъж поглед назад върху всичко това, което е предхождало нашето Земно развитие. Вие знаете, че преди да бъде Земя, нашата Земя е минала през състояния на стария Сатурн, на старото Слънце, на старата Луна. Онези от Вас, които са следили обясненията дадени по-рано върху този въпрос, ще си кажат: при всичко онова, което става в течение на развитието на нашата земя в четирите царства, в човешкото царство, в животинското царство, в растителното царство и в минералното царство, се намира в действие цяла войска от духовни същества и тези същества се намират на най-различни степени на развитие. Онези същества, които изпращат своите благотворни действия от Слънцето, се намират на определена степен на развитието, а зад Земното развитие стоят Същества, които са отделили в подходящ момент Луната от Земята.
Всички тези Същества се включват в структурата на Земното развитие, в структурата на царствата, които принадлежат на Земното развитие, така щото това, който стои зад явленията, които ни заобикалят, е една богато подредена и установена духовна същност.
Но Вие лесно можете да си спомните, че богато устроени духовни царства са съществували и през време на стария Сатурн, и през време на старото Слънце и през време на старата Луна. Ние не трябва да искаме да разберем всички тези царства така, че да намерим имена, които трябва да са валидни за едно или друго Същество за винаги. Имената, които можем да употребим, често пъти не са име на, които назовават индивидуалности, а имена, които означават някакви чинове или длъжности. Когато следователно назоваваме едно име за едно Същество, което е действувало през време на Слънчевата епоха, ние не можем вече да употребим същото име, когато искаме да назовем това Същество действуващо през време на Земната епоха; защото междувременно то далече е напреднало. Виждате, че трябва да говорим много точно, ако искаме на налучкваме действителността в духовните светове.
към текста >>
Но Вие лесно можете да си спомните, че богато устроени
дух
овни царства са съществували и през време на стария Сатурн, и през време на старото Слънце и през време на старата Луна.
Хвърлете още веднъж поглед назад върху всичко това, което е предхождало нашето Земно развитие. Вие знаете, че преди да бъде Земя, нашата Земя е минала през състояния на стария Сатурн, на старото Слънце, на старата Луна. Онези от Вас, които са следили обясненията дадени по-рано върху този въпрос, ще си кажат: при всичко онова, което става в течение на развитието на нашата земя в четирите царства, в човешкото царство, в животинското царство, в растителното царство и в минералното царство, се намира в действие цяла войска от духовни същества и тези същества се намират на най-различни степени на развитие. Онези същества, които изпращат своите благотворни действия от Слънцето, се намират на определена степен на развитието, а зад Земното развитие стоят Същества, които са отделили в подходящ момент Луната от Земята. Всички тези Същества се включват в структурата на Земното развитие, в структурата на царствата, които принадлежат на Земното развитие, така щото това, който стои зад явленията, които ни заобикалят, е една богато подредена и установена духовна същност.
Но Вие лесно можете да си спомните, че богато устроени духовни царства са съществували и през време на стария Сатурн, и през време на старото Слънце и през време на старата Луна.
Ние не трябва да искаме да разберем всички тези царства така, че да намерим имена, които трябва да са валидни за едно или друго Същество за винаги. Имената, които можем да употребим, често пъти не са име на, които назовават индивидуалности, а имена, които означават някакви чинове или длъжности. Когато следователно назоваваме едно име за едно Същество, което е действувало през време на Слънчевата епоха, ние не можем вече да употребим същото име, когато искаме да назовем това Същество действуващо през време на Земната епоха; защото междувременно то далече е напреднало. Виждате, че трябва да говорим много точно, ако искаме на налучкваме действителността в духовните светове. Така нашето Земно развитие е било предхождано не само от три въплъщения на това наше земно кълбо, но също и от три духовни светове, три мощни мирови царства.
към текста >>
Виждате, че трябва да говорим много точно, ако искаме на налучкваме действителността в
дух
овните светове.
Всички тези Същества се включват в структурата на Земното развитие, в структурата на царствата, които принадлежат на Земното развитие, така щото това, който стои зад явленията, които ни заобикалят, е една богато подредена и установена духовна същност. Но Вие лесно можете да си спомните, че богато устроени духовни царства са съществували и през време на стария Сатурн, и през време на старото Слънце и през време на старата Луна. Ние не трябва да искаме да разберем всички тези царства така, че да намерим имена, които трябва да са валидни за едно или друго Същество за винаги. Имената, които можем да употребим, често пъти не са име на, които назовават индивидуалности, а имена, които означават някакви чинове или длъжности. Когато следователно назоваваме едно име за едно Същество, което е действувало през време на Слънчевата епоха, ние не можем вече да употребим същото име, когато искаме да назовем това Същество действуващо през време на Земната епоха; защото междувременно то далече е напреднало.
Виждате, че трябва да говорим много точно, ако искаме на налучкваме действителността в духовните светове.
Така нашето Земно развитие е било предхождано не само от три въплъщения на това наше земно кълбо, но също и от три духовни светове, три мощни мирови царства. А тези три мощни мирови царства се различават твърде съществено едно от друго, когато ги изследваме със свръхсетивното съзнание. Когато изследваме старото Сатурново, Слънчево и Лунно развитие, представя ни се нещо, което в същност не може да се сравни с всичко онова, което тук върху нашата Земя сме в състояние да назовем с имена. Тук можем да говорим само с сравнения.
към текста >>
Така нашето Земно развитие е било предхождано не само от три въплъщения на това наше земно кълбо, но също и от три
дух
овни светове, три мощни мирови царства.
Но Вие лесно можете да си спомните, че богато устроени духовни царства са съществували и през време на стария Сатурн, и през време на старото Слънце и през време на старата Луна. Ние не трябва да искаме да разберем всички тези царства така, че да намерим имена, които трябва да са валидни за едно или друго Същество за винаги. Имената, които можем да употребим, често пъти не са име на, които назовават индивидуалности, а имена, които означават някакви чинове или длъжности. Когато следователно назоваваме едно име за едно Същество, което е действувало през време на Слънчевата епоха, ние не можем вече да употребим същото име, когато искаме да назовем това Същество действуващо през време на Земната епоха; защото междувременно то далече е напреднало. Виждате, че трябва да говорим много точно, ако искаме на налучкваме действителността в духовните светове.
Така нашето Земно развитие е било предхождано не само от три въплъщения на това наше земно кълбо, но също и от три духовни светове, три мощни мирови царства.
А тези три мощни мирови царства се различават твърде съществено едно от друго, когато ги изследваме със свръхсетивното съзнание. Когато изследваме старото Сатурново, Слънчево и Лунно развитие, представя ни се нещо, което в същност не може да се сравни с всичко онова, което тук върху нашата Земя сме в състояние да назовем с имена. Тук можем да говорим само с сравнения.
към текста >>
Вие си спомняте това, което казах, че старото Сатурново развитие е било по същество едно топлинно, едно огнено развитие; че на Слънцето топлината се бе сгъстила и превърнала във въз
дух
, на Старата Луна въз
дух
ът се бе сгъстил до вода, а на Земята едва се появи "Земята", т. е.
Вие си спомняте това, което казах, че старото Сатурново развитие е било по същество едно топлинно, едно огнено развитие; че на Слънцето топлината се бе сгъстила и превърнала във въздух, на Старата Луна въздухът се бе сгъстил до вода, а на Земята едва се появи "Земята", т. е.
твърдото състояние на материята. Но ако днес бихте искали непосредствено да приложите това, което свързвате с понятието топлина или огън, към топлинното или огнено развитие на стария Сатурн, това не би ви дало едно напълно правилна, вярна представа; защото онзи сатурнов огън се е различавал съществено от нашия земен огън. Вие съвсем не бихте могли да сравните този сатурнов огън, който получавате, когато запалвате дърва или с онзи огън, който употребявате, когато разтопявате метали или т. н. Има само едно нещо, с което бихте могли да сравните онзи сатурнов огън, а това е огънят, който като топлина прониква със своите струи вашата кръв. В този бихме могли да кажем жив огън, в тази топлина, която същевременно е животворното във Вас, Вие имате нещо, което можете да сравните с веществото, от което се е състояло единствено старият Сатурн, докато това, което днес е физически огън, е един потомък, едно произведение на стария сатурнов огън.
към текста >>
Тогава в тази Земя се е намирало и всичко,
дух
овни Същества, физически вещества, които са съществували през време на стария Сатурн, на старото Слънце и на старата Луна.
А сега нека се занимаем малко по-точно с това, как тези неща са вместени тайнствено в нашето Земно развитие. Ако си припомните това, което бе казано в предидущите сказки, можете да си кажете, че някога Земя та заедно със Слънцето и Луната са били едно тяло.
Тогава в тази Земя се е намирало и всичко, духовни Същества, физически вещества, които са съществували през време на стария Сатурн, на старото Слънце и на старата Луна.
Всичко това и обитавало заедно в началото на Земната епоха така щото можем да охарактеризираме това начало на Земната епоха както следва: земята започва с това, че тя е приела в себе си три предхождащи състояния на развитието със всички степени на развитие на духовните същества, които са съществували по-рано. Всичко това живееше на нашата Земя. Но когато се представите, че тези Същества имат различни степени на развитие, трябва да си кажете: Някой, който наблюдава тази Земя, трябва да може да различава между тези три различни духовни същества и вещества; за началото на земното развитие той трябва да си каже: тук има нещо, което е могло да се роди само благодарение на това, че някога нашето земно развитие е било предшествувано от сатурновото развитие тук има нещо, което е могло да се роди само благодарение на това, че някога земното развитие е било предхождано от слънчевото развитие и тук има нещо, което е могло да се роди само благодарение на това, че някога земното развитие е имало като предшественик лунното развитие. Така щото нашето Земно развитие е било предхождано от три състояния, които в началото на Земното развитие отново се намират в това земно тяло.
към текста >>
Всичко това и обитавало заедно в началото на Земната епоха така щото можем да охарактеризираме това начало на Земната епоха както следва: земята започва с това, че тя е приела в себе си три предхождащи състояния на развитието със всички степени на развитие на
дух
овните същества, които са съществували по-рано.
А сега нека се занимаем малко по-точно с това, как тези неща са вместени тайнствено в нашето Земно развитие. Ако си припомните това, което бе казано в предидущите сказки, можете да си кажете, че някога Земя та заедно със Слънцето и Луната са били едно тяло. Тогава в тази Земя се е намирало и всичко, духовни Същества, физически вещества, които са съществували през време на стария Сатурн, на старото Слънце и на старата Луна.
Всичко това и обитавало заедно в началото на Земната епоха така щото можем да охарактеризираме това начало на Земната епоха както следва: земята започва с това, че тя е приела в себе си три предхождащи състояния на развитието със всички степени на развитие на духовните същества, които са съществували по-рано.
Всичко това живееше на нашата Земя. Но когато се представите, че тези Същества имат различни степени на развитие, трябва да си кажете: Някой, който наблюдава тази Земя, трябва да може да различава между тези три различни духовни същества и вещества; за началото на земното развитие той трябва да си каже: тук има нещо, което е могло да се роди само благодарение на това, че някога нашето земно развитие е било предшествувано от сатурновото развитие тук има нещо, което е могло да се роди само благодарение на това, че някога земното развитие е било предхождано от слънчевото развитие и тук има нещо, което е могло да се роди само благодарение на това, че някога земното развитие е имало като предшественик лунното развитие. Така щото нашето Земно развитие е било предхождано от три състояния, които в началото на Земното развитие отново се намират в това земно тяло.
към текста >>
Но когато се представите, че тези Същества имат различни степени на развитие, трябва да си кажете: Някой, който наблюдава тази Земя, трябва да може да различава между тези три различни
дух
овни същества и вещества; за началото на земното развитие той трябва да си каже: тук има нещо, което е могло да се роди само благодарение на това, че някога нашето земно развитие е било предшествувано от сатурновото развитие тук има нещо, което е могло да се роди само благодарение на това, че някога земното развитие е било предхождано от слънчевото развитие и тук има нещо, което е могло да се роди само благодарение на това, че някога земното развитие е имало като предшественик лунното развитие.
А сега нека се занимаем малко по-точно с това, как тези неща са вместени тайнствено в нашето Земно развитие. Ако си припомните това, което бе казано в предидущите сказки, можете да си кажете, че някога Земя та заедно със Слънцето и Луната са били едно тяло. Тогава в тази Земя се е намирало и всичко, духовни Същества, физически вещества, които са съществували през време на стария Сатурн, на старото Слънце и на старата Луна. Всичко това и обитавало заедно в началото на Земната епоха така щото можем да охарактеризираме това начало на Земната епоха както следва: земята започва с това, че тя е приела в себе си три предхождащи състояния на развитието със всички степени на развитие на духовните същества, които са съществували по-рано. Всичко това живееше на нашата Земя.
Но когато се представите, че тези Същества имат различни степени на развитие, трябва да си кажете: Някой, който наблюдава тази Земя, трябва да може да различава между тези три различни духовни същества и вещества; за началото на земното развитие той трябва да си каже: тук има нещо, което е могло да се роди само благодарение на това, че някога нашето земно развитие е било предшествувано от сатурновото развитие тук има нещо, което е могло да се роди само благодарение на това, че някога земното развитие е било предхождано от слънчевото развитие и тук има нещо, което е могло да се роди само благодарение на това, че някога земното развитие е имало като предшественик лунното развитие.
Така щото нашето Земно развитие е било предхождано от три състояния, които в началото на Земното развитие отново се намират в това земно тяло.
към текста >>
Фактите, които току що обрисувах пред вашия
дух
овен поглед, винаги са стояли пред очите на хората, които благодарение на едно старо инстинктивно съзнание са имали връзка с тайните на
дух
овния свят.
Фактите, които току що обрисувах пред вашия духовен поглед, винаги са стояли пред очите на хората, които благодарение на едно старо инстинктивно съзнание са имали връзка с тайните на духовния свят.
И когато числото 3 се посочва като особено характерно число за по-висшите светове, пред душите на онези, които имат предвид конкретното, не отвлеченото, самите неща, а не понятието, е стоял винаги фактът, че нашата Земя е съдържала в себе си, в своето лоно това, което идваше от стария Сатурн, от старото Слънце и от старата Луна. Това е така наречената висша, предиземна троичност Древните посветени са поглеждали назад към прадревните епохи, когато всичко земно е било още духовно, и са казвали: това, което едва на Земята е станало твърдо, е било предхождано от други елементарни състояния. Когато Земята не беше се присъединила още като четвъртата същност към трите предидущи състояния, тя е била предхождана от тези три състояния: предиземното, на което всичко земно дължи своето съществуване. Нашата Земя е била предхождана от една троичност, която на нашия текущ език наричаме Сатурн, Слънце и Луна. А как стоят нещата сега с нашето Земно развитие?
към текста >>
Това е така наречената висша, предиземна троичност Древните посветени са поглеждали назад към прадревните епохи, когато всичко земно е било още
дух
овно, и са казвали: това, което едва на Земята е станало твърдо, е било предхождано от други елементарни състояния.
Фактите, които току що обрисувах пред вашия духовен поглед, винаги са стояли пред очите на хората, които благодарение на едно старо инстинктивно съзнание са имали връзка с тайните на духовния свят. И когато числото 3 се посочва като особено характерно число за по-висшите светове, пред душите на онези, които имат предвид конкретното, не отвлеченото, самите неща, а не понятието, е стоял винаги фактът, че нашата Земя е съдържала в себе си, в своето лоно това, което идваше от стария Сатурн, от старото Слънце и от старата Луна.
Това е така наречената висша, предиземна троичност Древните посветени са поглеждали назад към прадревните епохи, когато всичко земно е било още духовно, и са казвали: това, което едва на Земята е станало твърдо, е било предхождано от други елементарни състояния.
Когато Земята не беше се присъединила още като четвъртата същност към трите предидущи състояния, тя е била предхождана от тези три състояния: предиземното, на което всичко земно дължи своето съществуване. Нашата Земя е била предхождана от една троичност, която на нашия текущ език наричаме Сатурн, Слънце и Луна. А как стоят нещата сега с нашето Земно развитие? Тази троичност се е развила по-нататък и се е превърнала в нашата Земя. Следователно, когато говорим за така наречената висша троичност, ние разбираме конкретно трите предиземни състояния; когато говорим за четворката, ние разбираме тази три състояния, как те са се изминали постепенно така, че са могли да приемат в себе си самата Земя.
към текста >>
Ето защо всички хора, които са се намирали във връзка с фактите на
дух
овния свят благодарение на едно инстинктивно съзнание, са чувствували тайната на развитието на Земята в отношението между трите и четирите; те си казвали: нашата Земя е четвъртото въплъщение на нашето мирово развитие; бидейки четвъртото въплъщение, тя е приела в себе си предишните три въплъщения, които са се развили до тяхното земно състояние; обаче три от тези състояния трябваше да се развият до все по-високи степени в предиземната епоха.
Когато Земята не беше се присъединила още като четвъртата същност към трите предидущи състояния, тя е била предхождана от тези три състояния: предиземното, на което всичко земно дължи своето съществуване. Нашата Земя е била предхождана от една троичност, която на нашия текущ език наричаме Сатурн, Слънце и Луна. А как стоят нещата сега с нашето Земно развитие? Тази троичност се е развила по-нататък и се е превърнала в нашата Земя. Следователно, когато говорим за така наречената висша троичност, ние разбираме конкретно трите предиземни състояния; когато говорим за четворката, ние разбираме тази три състояния, как те са се изминали постепенно така, че са могли да приемат в себе си самата Земя.
Ето защо всички хора, които са се намирали във връзка с фактите на духовния свят благодарение на едно инстинктивно съзнание, са чувствували тайната на развитието на Земята в отношението между трите и четирите; те си казвали: нашата Земя е четвъртото въплъщение на нашето мирово развитие; бидейки четвъртото въплъщение, тя е приела в себе си предишните три въплъщения, които са се развили до тяхното земно състояние; обаче три от тези състояния трябваше да се развият до все по-високи степени в предиземната епоха.
Така от това, което беше станало четири, хората са поглеждали със свещен трепет нагоре към трите: трите Сатурн, Слънце И Луна стоят на основата на четирите, което изразява нашето земно развитие. /Самопонятно е, че изразите Сатурн, Слънце и Луна не означават днешните небесни тела носещи същите имена /Когато проследим сега самото това наше Земно развитие, ние можем да се запитаме: Как участвуват отделните духовни същества в нейното по-нататъшно развитие?
към текста >>
/Самопонятно е, че изразите Сатурн, Слънце и Луна не означават днешните небесни тела носещи същите имена /Когато проследим сега самото това наше Земно развитие, ние можем да се запитаме: Как участвуват отделните
дух
овни същества в нейното по-нататъшно развитие?
А как стоят нещата сега с нашето Земно развитие? Тази троичност се е развила по-нататък и се е превърнала в нашата Земя. Следователно, когато говорим за така наречената висша троичност, ние разбираме конкретно трите предиземни състояния; когато говорим за четворката, ние разбираме тази три състояния, как те са се изминали постепенно така, че са могли да приемат в себе си самата Земя. Ето защо всички хора, които са се намирали във връзка с фактите на духовния свят благодарение на едно инстинктивно съзнание, са чувствували тайната на развитието на Земята в отношението между трите и четирите; те си казвали: нашата Земя е четвъртото въплъщение на нашето мирово развитие; бидейки четвъртото въплъщение, тя е приела в себе си предишните три въплъщения, които са се развили до тяхното земно състояние; обаче три от тези състояния трябваше да се развият до все по-високи степени в предиземната епоха. Така от това, което беше станало четири, хората са поглеждали със свещен трепет нагоре към трите: трите Сатурн, Слънце И Луна стоят на основата на четирите, което изразява нашето земно развитие.
/Самопонятно е, че изразите Сатурн, Слънце и Луна не означават днешните небесни тела носещи същите имена /Когато проследим сега самото това наше Земно развитие, ние можем да се запитаме: Как участвуват отделните духовни същества в нейното по-нататъшно развитие?
към текста >>
В тези процеси участвуват
дух
овни Същества; те направляват тези процеси.
Това по-нататъшно развитие протича така, че Слънцето се отделя от Земята и след това се отделя и Луната.
В тези процеси участвуват духовни Същества; те направляват тези процеси.
Духовни Същества отделят Слънцето от Земята и също така духовни Същества отделят и Луната от Земята. Следователно, как участвуват отделните, духовни Същества на стария Сатурн, тези на старото Слънце, тези на старото царство на Луната в различните процеси? Те се намират на различни степени на развитие; следователно и тяхното участие ще бъде по различен начин. Първо имаме една група духовни Същества това са онези, които през време на старото Слънчево развитие са минали определено развитие, което за тях беше толкова важно, както Земното развитие за човека. Следователно Съществата, които са изминали едно такова развитие, че именно старото Слънце беше предвидено да им служи като арена, които са така да се каже нагодени към старото Слънце, които принадлежат към това старо Слънце.
към текста >>
Дух
овни Същества отделят Слънцето от Земята и също така
дух
овни Същества отделят и Луната от Земята.
Това по-нататъшно развитие протича така, че Слънцето се отделя от Земята и след това се отделя и Луната. В тези процеси участвуват духовни Същества; те направляват тези процеси.
Духовни Същества отделят Слънцето от Земята и също така духовни Същества отделят и Луната от Земята.
Следователно, как участвуват отделните, духовни Същества на стария Сатурн, тези на старото Слънце, тези на старото царство на Луната в различните процеси? Те се намират на различни степени на развитие; следователно и тяхното участие ще бъде по различен начин. Първо имаме една група духовни Същества това са онези, които през време на старото Слънчево развитие са минали определено развитие, което за тях беше толкова важно, както Земното развитие за човека. Следователно Съществата, които са изминали едно такова развитие, че именно старото Слънце беше предвидено да им служи като арена, които са така да се каже нагодени към старото Слънце, които принадлежат към това старо Слънце. Това са онези Същества, които през време на Земното развитие отделиха Слънцето от Земята, защото още през време на старото Слънце бяха толкова напреднали, че тогава бяха свързани с него така, как то човечеството днес е свързано със Земята.
към текста >>
Следователно, как участвуват отделните,
дух
овни Същества на стария Сатурн, тези на старото Слънце, тези на старото царство на Луната в различните процеси?
Това по-нататъшно развитие протича така, че Слънцето се отделя от Земята и след това се отделя и Луната. В тези процеси участвуват духовни Същества; те направляват тези процеси. Духовни Същества отделят Слънцето от Земята и също така духовни Същества отделят и Луната от Земята.
Следователно, как участвуват отделните, духовни Същества на стария Сатурн, тези на старото Слънце, тези на старото царство на Луната в различните процеси?
Те се намират на различни степени на развитие; следователно и тяхното участие ще бъде по различен начин. Първо имаме една група духовни Същества това са онези, които през време на старото Слънчево развитие са минали определено развитие, което за тях беше толкова важно, както Земното развитие за човека. Следователно Съществата, които са изминали едно такова развитие, че именно старото Слънце беше предвидено да им служи като арена, които са така да се каже нагодени към старото Слънце, които принадлежат към това старо Слънце. Това са онези Същества, които през време на Земното развитие отделиха Слънцето от Земята, защото още през време на старото Слънце бяха толкова напреднали, че тогава бяха свързани с него така, как то човечеството днес е свързано със Земята. Те са така напреднали, че за своето по-нататъшно развитие се нуждаеха от Слънцето.
към текста >>
Първо имаме една група
дух
овни Същества това са онези, които през време на старото Слънчево развитие са минали определено развитие, което за тях беше толкова важно, както Земното развитие за човека.
Това по-нататъшно развитие протича така, че Слънцето се отделя от Земята и след това се отделя и Луната. В тези процеси участвуват духовни Същества; те направляват тези процеси. Духовни Същества отделят Слънцето от Земята и също така духовни Същества отделят и Луната от Земята. Следователно, как участвуват отделните, духовни Същества на стария Сатурн, тези на старото Слънце, тези на старото царство на Луната в различните процеси? Те се намират на различни степени на развитие; следователно и тяхното участие ще бъде по различен начин.
Първо имаме една група духовни Същества това са онези, които през време на старото Слънчево развитие са минали определено развитие, което за тях беше толкова важно, както Земното развитие за човека.
Следователно Съществата, които са изминали едно такова развитие, че именно старото Слънце беше предвидено да им служи като арена, които са така да се каже нагодени към старото Слънце, които принадлежат към това старо Слънце. Това са онези Същества, които през време на Земното развитие отделиха Слънцето от Земята, защото още през време на старото Слънце бяха толкова напреднали, че тогава бяха свързани с него така, как то човечеството днес е свързано със Земята. Те са така напреднали, че за своето по-нататъшно развитие се нуждаеха от Слънцето. Заедно с отделянето на Слънцето отидоха и слънчевите Духове от Земята, за да действуват отвън върху нашата Земя. Но след като слънчевите Духове напуснаха Земята, на нея останаха още Духовете на Сатурн и Духовете на Луната.
към текста >>
Заедно с отделянето на Слънцето отидоха и слънчевите
Дух
ове от Земята, за да действуват отвън върху нашата Земя.
Те се намират на различни степени на развитие; следователно и тяхното участие ще бъде по различен начин. Първо имаме една група духовни Същества това са онези, които през време на старото Слънчево развитие са минали определено развитие, което за тях беше толкова важно, както Земното развитие за човека. Следователно Съществата, които са изминали едно такова развитие, че именно старото Слънце беше предвидено да им служи като арена, които са така да се каже нагодени към старото Слънце, които принадлежат към това старо Слънце. Това са онези Същества, които през време на Земното развитие отделиха Слънцето от Земята, защото още през време на старото Слънце бяха толкова напреднали, че тогава бяха свързани с него така, как то човечеството днес е свързано със Земята. Те са така напреднали, че за своето по-нататъшно развитие се нуждаеха от Слънцето.
Заедно с отделянето на Слънцето отидоха и слънчевите Духове от Земята, за да действуват отвън върху нашата Земя.
Но след като слънчевите Духове напуснаха Земята, на нея останаха още Духовете на Сатурн и Духовете на Луната. От тези две групи духовни Същества Духовете на Сатурн са тези, които бяха така напреднали в своето развитие, че можеха да ръководят и направляват отделянето на Луната от Земята. Тези Духове бяха зрели за това дело благодарение на това, че бяха предходили Духовете на Слънцето в своята зрялост, че още през време на Сатурновия период бяха изминали това, което Духовете на Слънцето трябваше да завършат върху старото Слънце. Ето защо те бяха способни да отделят Луната от Земята и да подбудят вътрешното развитие на човека, да оживотворят отвътре човека, който иначе би се втвърдил, би се мумифицирал. Така ние можем да кажем: делото на отделянето на Слънцето бе произведено от духовете на Слънцето, а делото на отделянето на Луната бе произведено от духовете на Сатурн.
към текста >>
Но след като слънчевите
Дух
ове напуснаха Земята, на нея останаха още
Дух
овете на Сатурн и
Дух
овете на Луната.
Първо имаме една група духовни Същества това са онези, които през време на старото Слънчево развитие са минали определено развитие, което за тях беше толкова важно, както Земното развитие за човека. Следователно Съществата, които са изминали едно такова развитие, че именно старото Слънце беше предвидено да им служи като арена, които са така да се каже нагодени към старото Слънце, които принадлежат към това старо Слънце. Това са онези Същества, които през време на Земното развитие отделиха Слънцето от Земята, защото още през време на старото Слънце бяха толкова напреднали, че тогава бяха свързани с него така, как то човечеството днес е свързано със Земята. Те са така напреднали, че за своето по-нататъшно развитие се нуждаеха от Слънцето. Заедно с отделянето на Слънцето отидоха и слънчевите Духове от Земята, за да действуват отвън върху нашата Земя.
Но след като слънчевите Духове напуснаха Земята, на нея останаха още Духовете на Сатурн и Духовете на Луната.
От тези две групи духовни Същества Духовете на Сатурн са тези, които бяха така напреднали в своето развитие, че можеха да ръководят и направляват отделянето на Луната от Земята. Тези Духове бяха зрели за това дело благодарение на това, че бяха предходили Духовете на Слънцето в своята зрялост, че още през време на Сатурновия период бяха изминали това, което Духовете на Слънцето трябваше да завършат върху старото Слънце. Ето защо те бяха способни да отделят Луната от Земята и да подбудят вътрешното развитие на човека, да оживотворят отвътре човека, който иначе би се втвърдил, би се мумифицирал. Така ние можем да кажем: делото на отделянето на Слънцето бе произведено от духовете на Слънцето, а делото на отделянето на Луната бе произведено от духовете на Сатурн. Слънцето е космически символ за делото на слънчевите Духове, Луната е космически символ за делото на сатурновите Духове.
към текста >>
От тези две групи
дух
овни Същества
Дух
овете на Сатурн са тези, които бяха така напреднали в своето развитие, че можеха да ръководят и направляват отделянето на Луната от Земята.
Следователно Съществата, които са изминали едно такова развитие, че именно старото Слънце беше предвидено да им служи като арена, които са така да се каже нагодени към старото Слънце, които принадлежат към това старо Слънце. Това са онези Същества, които през време на Земното развитие отделиха Слънцето от Земята, защото още през време на старото Слънце бяха толкова напреднали, че тогава бяха свързани с него така, как то човечеството днес е свързано със Земята. Те са така напреднали, че за своето по-нататъшно развитие се нуждаеха от Слънцето. Заедно с отделянето на Слънцето отидоха и слънчевите Духове от Земята, за да действуват отвън върху нашата Земя. Но след като слънчевите Духове напуснаха Земята, на нея останаха още Духовете на Сатурн и Духовете на Луната.
От тези две групи духовни Същества Духовете на Сатурн са тези, които бяха така напреднали в своето развитие, че можеха да ръководят и направляват отделянето на Луната от Земята.
Тези Духове бяха зрели за това дело благодарение на това, че бяха предходили Духовете на Слънцето в своята зрялост, че още през време на Сатурновия период бяха изминали това, което Духовете на Слънцето трябваше да завършат върху старото Слънце. Ето защо те бяха способни да отделят Луната от Земята и да подбудят вътрешното развитие на човека, да оживотворят отвътре човека, който иначе би се втвърдил, би се мумифицирал. Така ние можем да кажем: делото на отделянето на Слънцето бе произведено от духовете на Слънцето, а делото на отделянето на Луната бе произведено от духовете на Сатурн. Слънцето е космически символ за делото на слънчевите Духове, Луната е космически символ за делото на сатурновите Духове. А какво остава на самата Земя?
към текста >>
Тези
Дух
ове бяха зрели за това дело благодарение на това, че бяха предходили
Дух
овете на Слънцето в своята зрялост, че още през време на Сатурновия период бяха изминали това, което
Дух
овете на Слънцето трябваше да завършат върху старото Слънце.
Това са онези Същества, които през време на Земното развитие отделиха Слънцето от Земята, защото още през време на старото Слънце бяха толкова напреднали, че тогава бяха свързани с него така, как то човечеството днес е свързано със Земята. Те са така напреднали, че за своето по-нататъшно развитие се нуждаеха от Слънцето. Заедно с отделянето на Слънцето отидоха и слънчевите Духове от Земята, за да действуват отвън върху нашата Земя. Но след като слънчевите Духове напуснаха Земята, на нея останаха още Духовете на Сатурн и Духовете на Луната. От тези две групи духовни Същества Духовете на Сатурн са тези, които бяха така напреднали в своето развитие, че можеха да ръководят и направляват отделянето на Луната от Земята.
Тези Духове бяха зрели за това дело благодарение на това, че бяха предходили Духовете на Слънцето в своята зрялост, че още през време на Сатурновия период бяха изминали това, което Духовете на Слънцето трябваше да завършат върху старото Слънце.
Ето защо те бяха способни да отделят Луната от Земята и да подбудят вътрешното развитие на човека, да оживотворят отвътре човека, който иначе би се втвърдил, би се мумифицирал. Така ние можем да кажем: делото на отделянето на Слънцето бе произведено от духовете на Слънцето, а делото на отделянето на Луната бе произведено от духовете на Сатурн. Слънцето е космически символ за делото на слънчевите Духове, Луната е космически символ за делото на сатурновите Духове. А какво остава на самата Земя? На Земята остава това, което бяха същинските Духове на старата Луна.
към текста >>
Така ние можем да кажем: делото на отделянето на Слънцето бе произведено от
дух
овете на Слънцето, а делото на отделянето на Луната бе произведено от
дух
овете на Сатурн.
Заедно с отделянето на Слънцето отидоха и слънчевите Духове от Земята, за да действуват отвън върху нашата Земя. Но след като слънчевите Духове напуснаха Земята, на нея останаха още Духовете на Сатурн и Духовете на Луната. От тези две групи духовни Същества Духовете на Сатурн са тези, които бяха така напреднали в своето развитие, че можеха да ръководят и направляват отделянето на Луната от Земята. Тези Духове бяха зрели за това дело благодарение на това, че бяха предходили Духовете на Слънцето в своята зрялост, че още през време на Сатурновия период бяха изминали това, което Духовете на Слънцето трябваше да завършат върху старото Слънце. Ето защо те бяха способни да отделят Луната от Земята и да подбудят вътрешното развитие на човека, да оживотворят отвътре човека, който иначе би се втвърдил, би се мумифицирал.
Така ние можем да кажем: делото на отделянето на Слънцето бе произведено от духовете на Слънцето, а делото на отделянето на Луната бе произведено от духовете на Сатурн.
Слънцето е космически символ за делото на слънчевите Духове, Луната е космически символ за делото на сатурновите Духове. А какво остава на самата Земя? На Земята остава това, което бяха същинските Духове на старата Луна.
към текста >>
Слънцето е космически символ за делото на слънчевите
Дух
ове, Луната е космически символ за делото на сатурновите
Дух
ове.
Но след като слънчевите Духове напуснаха Земята, на нея останаха още Духовете на Сатурн и Духовете на Луната. От тези две групи духовни Същества Духовете на Сатурн са тези, които бяха така напреднали в своето развитие, че можеха да ръководят и направляват отделянето на Луната от Земята. Тези Духове бяха зрели за това дело благодарение на това, че бяха предходили Духовете на Слънцето в своята зрялост, че още през време на Сатурновия период бяха изминали това, което Духовете на Слънцето трябваше да завършат върху старото Слънце. Ето защо те бяха способни да отделят Луната от Земята и да подбудят вътрешното развитие на човека, да оживотворят отвътре човека, който иначе би се втвърдил, би се мумифицирал. Така ние можем да кажем: делото на отделянето на Слънцето бе произведено от духовете на Слънцето, а делото на отделянето на Луната бе произведено от духовете на Сатурн.
Слънцето е космически символ за делото на слънчевите Духове, Луната е космически символ за делото на сатурновите Духове.
А какво остава на самата Земя? На Земята остава това, което бяха същинските Духове на старата Луна.
към текста >>
На Земята остава това, което бяха същинските
Дух
ове на старата Луна.
Тези Духове бяха зрели за това дело благодарение на това, че бяха предходили Духовете на Слънцето в своята зрялост, че още през време на Сатурновия период бяха изминали това, което Духовете на Слънцето трябваше да завършат върху старото Слънце. Ето защо те бяха способни да отделят Луната от Земята и да подбудят вътрешното развитие на човека, да оживотворят отвътре човека, който иначе би се втвърдил, би се мумифицирал. Така ние можем да кажем: делото на отделянето на Слънцето бе произведено от духовете на Слънцето, а делото на отделянето на Луната бе произведено от духовете на Сатурн. Слънцето е космически символ за делото на слънчевите Духове, Луната е космически символ за делото на сатурновите Духове. А какво остава на самата Земя?
На Земята остава това, което бяха същинските Духове на старата Луна.
към текста >>
Така в Земното развитие ние трябва да различаваме, от отделянето на Луната насам, една хаотична Земя и една подредена Земя, една Земя, която е изпитала вече действието на
дух
овните Същества от заобикалящия я свят.
Всичко това се развива и разцъфтява чрез действието на Съществата, които действуват върху Земята от Слънцето и от Луната. От съществата, които действуват от Слънцето, са били произведени онези форми, които са външните форми на минералите, на растенията, на животните и на физическите човеци: от съществата, които действуват от Луната, е възбуден особено душевният живот в животните и в човеците. И така тези Същества творят отвън за нашето земно развитие. Това, което ви обрисувах сега, е приблизително с много малко думи образът, който характеризира Земното развитие от така наречената Лемурийска епоха да Атлантската епоха. Едва през време на Атлантската епоха бавно и постепенно образът на Земята се оформя такъв, какъвто го виждаме сега около нас.
Така в Земното развитие ние трябва да различаваме, от отделянето на Луната насам, една хаотична Земя и една подредена Земя, една Земя, която е изпитала вече действието на духовните Същества от заобикалящия я свят.
към текста >>
Представете си, че чрез някакво събитие би било изгубено всичко онова, което са създали да речем посветените на древна, достойна за уважение Индия, че биха били изгубени всички познания на персийските маги, познанията на халдейците, на египетските посветени, познанията на мистериите на Гърция, представете си, че всичко, което е било създадено като външни документи до наши дни би било изгубено, че не бихме притежавали нито един откъс от създадените съчинения, който да ни осведоми, какво е било учено някога върху
дух
овните основи на нашето Земно развитие!
Всичко, което казах, е резултат, който не е нужно да извличаме от това или онова исторически предадено ни учение.
Представете си, че чрез някакво събитие би било изгубено всичко онова, което са създали да речем посветените на древна, достойна за уважение Индия, че биха били изгубени всички познания на персийските маги, познанията на халдейците, на египетските посветени, познанията на мистериите на Гърция, представете си, че всичко, което е било създадено като външни документи до наши дни би било изгубено, че не бихме притежавали нито един откъс от създадените съчинения, който да ни осведоми, какво е било учено някога върху духовните основи на нашето Земно развитие!
Въпреки това, за нас не би била изгубена възможността да намерим отново всичко, което се е случило в Земното развитие. Ние бихме могли да го намерим и днес, ако сме запазили възможността да развием свръхсетивното съзнание. И така, всичко, което бе разказано сега, може да бъде намерено без някакъв исторически документ, то може да бъде на мерено чрез свръхсетивното изследване. Следователно с това ние имаме пред нас нещо, за което можем да говорим и да го предаваме като учени е и в днешния етап на развитието, като черпим направо от първо източника, както математиката може да бъде изучена направо от нейното оригинално естество.
към текста >>
А сега, след като извикахме пред погледа на душата си така да се каже една малка глава от обширната
Дух
овна наука, да се постараем да започнем от някъде, за да видим, как това, което днес можем да установим чрез свръхсетивното изследване, е живяло в минали времена.
А сега, след като извикахме пред погледа на душата си така да се каже една малка глава от обширната Духовна наука, да се постараем да започнем от някъде, за да видим, как това, което днес можем да установим чрез свръхсетивното изследване, е живяло в минали времена.
Несъмнено, бихме могли да приложим и някой друг метод; но за настоящия цикъл от сказки да приложим този метод, като сравним това, което можем да намерим без исторически документи, с онова, което ни е било предадено чрез този или онзи документ. Нека не отиваме твърде далече в миналото, а да се върнем назад към една историческа личност, която е живяла относително в древните времена на духовното развитие на Гърция, към онази личност, за която външно исторически не се знае даже, колко години е живяла. Искаме да се върнем към онази личност, която в известно отношение е предхождала другите гръцки мъдреци, а именно към Ферекид от Сирос. Той е живял през онази епоха на духовното развитие на Гърция, която се нарича епоха на седемте мъдреци, която следователно предхожда всичко, което иначе ни се съобщава исторически от гръцката философия. Външната история разказва само малко за този Ферекид от Сирос.
към текста >>
Нека не отиваме твърде далече в миналото, а да се върнем назад към една историческа личност, която е живяла относително в древните времена на
дух
овното развитие на Гърция, към онази личност, за която външно исторически не се знае даже, колко години е живяла.
А сега, след като извикахме пред погледа на душата си така да се каже една малка глава от обширната Духовна наука, да се постараем да започнем от някъде, за да видим, как това, което днес можем да установим чрез свръхсетивното изследване, е живяло в минали времена. Несъмнено, бихме могли да приложим и някой друг метод; но за настоящия цикъл от сказки да приложим този метод, като сравним това, което можем да намерим без исторически документи, с онова, което ни е било предадено чрез този или онзи документ.
Нека не отиваме твърде далече в миналото, а да се върнем назад към една историческа личност, която е живяла относително в древните времена на духовното развитие на Гърция, към онази личност, за която външно исторически не се знае даже, колко години е живяла.
Искаме да се върнем към онази личност, която в известно отношение е предхождала другите гръцки мъдреци, а именно към Ферекид от Сирос. Той е живял през онази епоха на духовното развитие на Гърция, която се нарича епоха на седемте мъдреци, която следователно предхожда всичко, което иначе ни се съобщава исторически от гръцката философия. Външната история разказва само малко за този Ферекид от Сирос. Но доста е интересно да се запознаем с това, което се разказва за него. Между другото той се счита и като учител на Питагорас.
към текста >>
Той е живял през онази епоха на
дух
овното развитие на Гърция, която се нарича епоха на седемте мъдреци, която следователно предхожда всичко, което иначе ни се съобщава исторически от гръцката философия.
А сега, след като извикахме пред погледа на душата си така да се каже една малка глава от обширната Духовна наука, да се постараем да започнем от някъде, за да видим, как това, което днес можем да установим чрез свръхсетивното изследване, е живяло в минали времена. Несъмнено, бихме могли да приложим и някой друг метод; но за настоящия цикъл от сказки да приложим този метод, като сравним това, което можем да намерим без исторически документи, с онова, което ни е било предадено чрез този или онзи документ. Нека не отиваме твърде далече в миналото, а да се върнем назад към една историческа личност, която е живяла относително в древните времена на духовното развитие на Гърция, към онази личност, за която външно исторически не се знае даже, колко години е живяла. Искаме да се върнем към онази личност, която в известно отношение е предхождала другите гръцки мъдреци, а именно към Ферекид от Сирос.
Той е живял през онази епоха на духовното развитие на Гърция, която се нарича епоха на седемте мъдреци, която следователно предхожда всичко, което иначе ни се съобщава исторически от гръцката философия.
Външната история разказва само малко за този Ферекид от Сирос. Но доста е интересно да се запознаем с това, което се разказва за него. Между другото той се счита и като учител на Питагорас. На него могат да се припишат много от ученията, които намирате у Хераклит, у Платон, у по-късните мъдреци. Той принадлежеше на по-старата епоха на развитието на Гърция, за която се казва, че тя е имала седем мъдреци, както се казва, че древните индийци са имали седем Риши.
към текста >>
Така в единия принцип на Ферекид от Сирос, в Хронос, ние имаме онзи сбор от божествено-
дух
овни Същества, които причисляваме към царството на Сатурн.
Той принадлежеше на по-старата епоха на развитието на Гърция, за която се казва, че тя е имала седем мъдреци, както се казва, че древните индийци са имали седем Риши. През времето на тези седем мъдреци на Гърция е живял Ферекид от Сирос. За него се разказва, че той е учел: на основата на цялото наше развитие лежат три принципа и тези три принципа се наричат Зевс, Хронос и Хтон. Какви са тези наименования? Когато проучим по-точно, какво се е разбирало с тези три наименования, то е следното: първо ще знаете направо, че Хронос е само едно друго наименование на стария Сатурн; това е едно и също.
Така в единия принцип на Ферекид от Сирос, в Хронос, ние имаме онзи сбор от божествено-духовни Същества, които причисляваме към царството на Сатурн.
Всичко онова, което причисляваме към царството на стария Сатурн, всичко, което след това отново е действувало в Земното развитие като Същества, които бяха в състояние да отделят Луната, тези Същества са обхванати с наименованието Хронос-Сатурн. А сега Зевс! Зевс е една дума, едно име, което е колебливо, когато се употребява в древни времена. То се употребява за духовни индивидуалности намиращи се на най-различните степени на развитието. Но онези, които в по-древна Гърция са знаели нещо за посвещението, са виждали в Зевса познаваемия за тях ръководител на Слънчевите Духове.
към текста >>
То се употребява за
дух
овни индивидуалности намиращи се на най-различните степени на развитието.
Когато проучим по-точно, какво се е разбирало с тези три наименования, то е следното: първо ще знаете направо, че Хронос е само едно друго наименование на стария Сатурн; това е едно и също. Така в единия принцип на Ферекид от Сирос, в Хронос, ние имаме онзи сбор от божествено-духовни Същества, които причисляваме към царството на Сатурн. Всичко онова, което причисляваме към царството на стария Сатурн, всичко, което след това отново е действувало в Земното развитие като Същества, които бяха в състояние да отделят Луната, тези Същества са обхванати с наименованието Хронос-Сатурн. А сега Зевс! Зевс е една дума, едно име, което е колебливо, когато се употребява в древни времена.
То се употребява за духовни индивидуалности намиращи се на най-различните степени на развитието.
Но онези, които в по-древна Гърция са знаели нещо за посвещението, са виждали в Зевса познаваемия за тях ръководител на Слънчевите Духове. Зевс е това, което живее в действията, които се упражняват от Слънцето върху Земята. И така това, което Ферекид от Сирос нарича Зевс, е второто царство, царството на Слънчевите Духове. А що е Хтон? Това не е нищо друго освен едно наименование на онова състояние на нашата Земя, в което тя се е намирала в момента, когато Луната се беше отделила, т.е.
към текста >>
Но онези, които в по-древна Гърция са знаели нещо за посвещението, са виждали в Зевса познаваемия за тях ръководител на Слънчевите
Дух
ове.
Така в единия принцип на Ферекид от Сирос, в Хронос, ние имаме онзи сбор от божествено-духовни Същества, които причисляваме към царството на Сатурн. Всичко онова, което причисляваме към царството на стария Сатурн, всичко, което след това отново е действувало в Земното развитие като Същества, които бяха в състояние да отделят Луната, тези Същества са обхванати с наименованието Хронос-Сатурн. А сега Зевс! Зевс е една дума, едно име, което е колебливо, когато се употребява в древни времена. То се употребява за духовни индивидуалности намиращи се на най-различните степени на развитието.
Но онези, които в по-древна Гърция са знаели нещо за посвещението, са виждали в Зевса познаваемия за тях ръководител на Слънчевите Духове.
Зевс е това, което живее в действията, които се упражняват от Слънцето върху Земята. И така това, което Ферекид от Сирос нарича Зевс, е второто царство, царството на Слънчевите Духове. А що е Хтон? Това не е нищо друго освен едно наименование на онова състояние на нашата Земя, в което тя се е намирала в момента, когато Луната се беше отделила, т.е. в едно хаотично състояние, когато Земята още не е била покривана от растения, животни и човеци.
към текста >>
И така това, което Ферекид от Сирос нарича Зевс, е второто царство, царството на Слънчевите
Дух
ове.
А сега Зевс! Зевс е една дума, едно име, което е колебливо, когато се употребява в древни времена. То се употребява за духовни индивидуалности намиращи се на най-различните степени на развитието. Но онези, които в по-древна Гърция са знаели нещо за посвещението, са виждали в Зевса познаваемия за тях ръководител на Слънчевите Духове. Зевс е това, което живее в действията, които се упражняват от Слънцето върху Земята.
И така това, което Ферекид от Сирос нарича Зевс, е второто царство, царството на Слънчевите Духове.
А що е Хтон? Това не е нищо друго освен едно наименование на онова състояние на нашата Земя, в което тя се е намирала в момента, когато Луната се беше отделила, т.е. в едно хаотично състояние, когато Земята още не е била покривана от растения, животни и човеци. А сега у Ферекид ще намерите много важни, знаменателни думи; той казал; следователно на основата на нашето земно развитие стоят тези три принципа, Зевс, Хронос и Хтон. Това, което Земята е станала, то е станало едва чрез задружното действие на тези три принципа, на онази свещена първична троичност, която е дошла от предиземни състояния.
към текста >>
Но в древни времена такива не ща не се разказвали с такива сухи, брутални понятия както днес, а са употребявали цветисти представи за това, което са виждали и познавали
дух
ом.
в едно хаотично състояние, когато Земята още не е била покривана от растения, животни и човеци. А сега у Ферекид ще намерите много важни, знаменателни думи; той казал; следователно на основата на нашето земно развитие стоят тези три принципа, Зевс, Хронос и Хтон. Това, което Земята е станала, то е станало едва чрез задружното действие на тези три принципа, на онази свещена първична троичност, която е дошла от предиземни състояния. Тях познава следователно и този древен мъдрец на Гърция и ги нарича с употребяваните тогава имена. А сега Ферекид разказва, как нещата са се развили по-нататък.
Но в древни времена такива не ща не се разказвали с такива сухи, брутални понятия както днес, а са употребявали цветисти представи за това, което са виждали и познавали духом.
И Ферекид от Сирос казвал: Хтон стана Геа, стана Земя, стана това, което днес се нарича Земя, благодарение на това, че Зевс и даде почетния подарък и чрез това я облече с дреха. Това са прекрасните думи за онова развитие, което аз ви изложих накратко с малко думи. Земята стоеше сама; вън бяха Слънцето и Луната, духовните царства на Зевс и на Хронос. Тогава първо започна да действува върху Земята отделеното Слънце. Това беше един вид оплодяване на Земята в нейното хаотично състояние: следователно, за да говорим с древния гръцки мъдрец: стана едно оплодяване на Хтон чрез Зевс.
към текста >>
Земята стоеше сама; вън бяха Слънцето и Луната,
дух
овните царства на Зевс и на Хронос.
Тях познава следователно и този древен мъдрец на Гърция и ги нарича с употребяваните тогава имена. А сега Ферекид разказва, как нещата са се развили по-нататък. Но в древни времена такива не ща не се разказвали с такива сухи, брутални понятия както днес, а са употребявали цветисти представи за това, което са виждали и познавали духом. И Ферекид от Сирос казвал: Хтон стана Геа, стана Земя, стана това, което днес се нарича Земя, благодарение на това, че Зевс и даде почетния подарък и чрез това я облече с дреха. Това са прекрасните думи за онова развитие, което аз ви изложих накратко с малко думи.
Земята стоеше сама; вън бяха Слънцето и Луната, духовните царства на Зевс и на Хронос.
Тогава първо започна да действува върху Земята отделеното Слънце. Това беше един вид оплодяване на Земята в нейното хаотично състояние: следователно, за да говорим с древния гръцки мъдрец: стана едно оплодяване на Хтон чрез Зевс. Долу във физическия свят бяха изпратени слънчевата топлина и слънчевата светлина, заедно със слънчевата топлина и слънчевата светлина бяха изпратени долу благотворните действия на царството на Зевс, което оплоди всичко. Тогава на Земята бе даден почетният дар Земята се покри с дреха и тази дреха не е нищо друго освен килимът от форми на растенията и на животните, от формите на физическия човек, с които сега Земята се загърна. Хтон стана Гея чрез това, че Зевс я дари с почетния дар и с това тя се облече в дреха.
към текста >>
Вчера ние посочихме важния момент на
Христов
ия Импулс за развитието на човечеството.
Както развитието на растението не се състои в това, растението да произвежда от долу от най-долната точка на своя корен до плода винаги едни и същи органи, а в това, че то произвежда зелените листа, оцветените листа, цветове, тичинки, близалцето и т.н., както растението изменя формата на своите произведения, води ги до все висши форми, така е и с напредъка на човешкия живот върху Земята. Ако е напълно правилно да се каже, че постоянно едни и същи мъдрости се явяват в най-различни форми, съществува обаче едно развитие на тези мъдрости; и просто казано не е правилно да се каже, че още през древно-индийската епоха е съществувало същото онова, което днес съществува. Това би било също така неправилно да се каже, както не би било правилна да се каже, че когато растението образува своите цветове, това е едно и също нещо, както когато то развива своя корен. Това е, така да се каже, една и съща сила; но ние можем да познаем тази сила в нейната действителност само, когато проследим действителното развитие, така щото в тайните, които стоят на основата на развитието на човечеството познаваме един напредък. Онова, което е било учено през първата епоха след великата атлантска катастрофа на Земята, може да бъде учено още и днес; обаче за човека земното развитие също се е обогатило, то е получило нови импулси.
Вчера ние посочихме важния момент на Христовия Импулс за развитието на човечеството.
С това в развитието на човечеството е навлязло нещо, с което нищо друго подобно не може да се сравни, нещо, което стои като съвършено единствено събитие в развитието на човечеството. Чувал съм да се казва: "но сред развитието на човечеството би било съвършено несправедливо да не е било възможно на човека да се съобщи пълната мъдрост преди толкова и толкова хилядолетия преди идването на Христа.” Но как хората преди идването на Христа са стигнали до там, за тях да може да бъде задържано нещо, да не им се съобщи нещо? Заставайки на почвата на всемирната справедливост /така казват някои/, трябва да приемем, че наистина формите на мъдростта се изменят, формите на истината се изменят, но че към старите истини не се прибавят нови; “иначе би трябвало да твърдим, че за хората, на които е било предопределено да живеят в епохата след Христа, е било приготвено нещо по-възвишено отколкото за човека от преди християнската ера". Ако не биха се правили понякога такива изказвания, не би било нужно това да се споменава тук; защото можем да разберем, че такива неща се казват понякога другаде някъде, само не между хората, които се стремят към Духовната Наука. Защо не?
към текста >>
Ако не биха се правили понякога такива изказвания, не би било нужно това да се споменава тук; защото можем да разберем, че такива неща се казват понякога другаде някъде, само не между хората, които се стремят към
Дух
овната Наука.
Онова, което е било учено през първата епоха след великата атлантска катастрофа на Земята, може да бъде учено още и днес; обаче за човека земното развитие също се е обогатило, то е получило нови импулси. Вчера ние посочихме важния момент на Христовия Импулс за развитието на човечеството. С това в развитието на човечеството е навлязло нещо, с което нищо друго подобно не може да се сравни, нещо, което стои като съвършено единствено събитие в развитието на човечеството. Чувал съм да се казва: "но сред развитието на човечеството би било съвършено несправедливо да не е било възможно на човека да се съобщи пълната мъдрост преди толкова и толкова хилядолетия преди идването на Христа.” Но как хората преди идването на Христа са стигнали до там, за тях да може да бъде задържано нещо, да не им се съобщи нещо? Заставайки на почвата на всемирната справедливост /така казват някои/, трябва да приемем, че наистина формите на мъдростта се изменят, формите на истината се изменят, но че към старите истини не се прибавят нови; “иначе би трябвало да твърдим, че за хората, на които е било предопределено да живеят в епохата след Христа, е било приготвено нещо по-възвишено отколкото за човека от преди християнската ера".
Ако не биха се правили понякога такива изказвания, не би било нужно това да се споменава тук; защото можем да разберем, че такива неща се казват понякога другаде някъде, само не между хората, които се стремят към Духовната Наука.
Защо не? Затова, защото хората, които са се въплътили в следхристиянската епоха, са същите тези, които са живели и преди тази епоха; защото хората минават през повтарящи се въплъщения и онова, което не са могли да научат преди идването на Христа на Земята, те са призвани да го научат след това. Онзи, който вярва, че човекът постоянно и постоянно се преражда, за да му се предлага винаги едно и също нещо, той не вярва сериозно, не вярва със своите чувства и с целия си душевен живот в прераждането; защото да вярва човек сериозно в прераждането, това значи да разбира, че не напразно човек постоянно и постоянно идва на Земята, а това става, за да може той постоянно да изпитва все нови и нови неща на Земята. Но ако това е така, тогава в тази Земя трябва постоянно да се влива нов живот; човек трябва да види нещо ново на земята, щом отново идва на нея. Абстрактност е да се казва: същите мъдрости се явяват постоянно и отново в различните светогледи.
към текста >>
" Този беше въпросът, който Шопенхауер беше поставил, на когото липсваше в същинския смисъл понятието на историята и който сред нашия
дух
овен живот беше един от онези, които бяха приели много неща за външния екзотеризъм от източния живот.
Западният начин на мислене никога не може да се отдели от едно действително конкретно историческо схващане на нашето Земно развитие. А историческо схващане е само онова, което вижда напредък, а не повторение на едно и също нещо. Понятието на историята е това, което е настъпило в развитието на човечеството едва чрез запада. Едва на запад хората се научавали да схващат нещата действително исторически, а не само едно повторение на същото. И когато някъде между нас се яви някой, който не е напълно проникнат от понятието на историческия напредък и се отдава тогава в значителна степен на източния начин на мислене /в истинността на който съвсем не се съмняваме, която истинност ние напълно оценяваме, при все че казваме, какво към нея трябва да се прибави историческото схващане/, тогава лесно се оказва, че на такъв човек липсва понятието на историята и че за него трябва да възникне един странен въпрос: "какъв смисъл има в това вечно повторение?
" Този беше въпросът, който Шопенхауер беше поставил, на когото липсваше в същинския смисъл понятието на историята и който сред нашия духовен живот беше един от онези, които бяха приели много неща за външния екзотеризъм от източния живот.
Чрез това, че се поставя една по-висша истина, съвсем не се засяга по-нисшата истина; ние казваме "да" на всичко онова, което се твърди от неисторическата гледна точка; само че един по-нисш начин на мислене е издигнат в едно по-висше царство, т.е. в нашия случай източният начин на мислене е осветлен чрез светлината на запада*./*Това изложение, което в себе си изглежда обширно, е оправдано с това, че трябва да бъде насочено срещу често явяващото се в мистични мирогледи твърдение, според което в същност различните редуващи се религии и т.н. са само преобразования на една и съща първична мъдрост. /.
към текста >>
Тук ще си послужим като пример пак с една личност, с една
дух
овна индивидуалност.
Това, което сега ви казах отвлечено, бих искал да ви го потвърдя с един пример. От вече казаното вие вече ще сте почувствували, че резултатите на съвременното свръхсетивно изследване ние намираме в друга форма в древните времена, когато ги потърсим. Можем да хвърлим светлина върху миналите времена само, когато вземаме тази светлина именно от съвремието.
Тук ще си послужим като пример пак с една личност, с една духовна индивидуалност.
По-късно от тази област ще имаме да разглеждаме различни подробности; днес ще изтъкнем само едно нещо. Когато отидете назад в епохата, където е било написано това, което е съществувало в известно отношение като отзвук от висшата, свещена мъдрост на Ришите, между наименованията на божествата ще намерите името Индра. Ако от гледището на съвременното свръх сетивно изследване трябва да ви отговоря на въпроса: "що за същество е това, което във времето на ведите /свещените индийски книги/ е било наричано Индра?? ", Аз ще сторя най-добре това, като отново ви охарактеризирам, как един съвременен човек може да добие един възглед за това същество, което действително съществува”. Ние изтъкнахме, че зад това, което ни заобикаля външно в света, зад Огъня, зад Въздуха, зад Водата, зад Земята, стоят духовни същества.
към текста >>
Ние изтъкнахме, че зад това, което ни заобикаля външно в света, зад Огъня, зад Въз
дух
а, зад Водата, зад Земята, стоят
дух
овни същества.
Тук ще си послужим като пример пак с една личност, с една духовна индивидуалност. По-късно от тази област ще имаме да разглеждаме различни подробности; днес ще изтъкнем само едно нещо. Когато отидете назад в епохата, където е било написано това, което е съществувало в известно отношение като отзвук от висшата, свещена мъдрост на Ришите, между наименованията на божествата ще намерите името Индра. Ако от гледището на съвременното свръх сетивно изследване трябва да ви отговоря на въпроса: "що за същество е това, което във времето на ведите /свещените индийски книги/ е било наричано Индра?? ", Аз ще сторя най-добре това, като отново ви охарактеризирам, как един съвременен човек може да добие един възглед за това същество, което действително съществува”.
Ние изтъкнахме, че зад това, което ни заобикаля външно в света, зад Огъня, зад Въздуха, зад Водата, зад Земята, стоят духовни същества.
Когато оставим да действува върху нас това, което е огън или въздух, когато го оставим да действува първо върху нашите сетива, ние имаме външния израз за духовните същества, които стоят зад огъня или зад въздуха. За това, което в обикновения живот възприемаме физически, ние можем да търсим онова, което стои зад него, когато чрез свръхсетивното виждане се издигаме от физическия до душевния свят. Там за това, което външно се изразява във въздуха, ние намираме множество същества; т.е. В окръжаващата ни духовна среда работят заедно много духовни същества, за да произведат това, което за нас се изразява във физическите явления на въздуха. Нека се запитаме: "как се представя духовното царство намиращо се зад въздуха, когато го наблюдаваме в душевния свят?
към текста >>
Когато оставим да действува върху нас това, което е огън или въз
дух
, когато го оставим да действува първо върху нашите сетива, ние имаме външния израз за
дух
овните същества, които стоят зад огъня или зад въз
дух
а.
По-късно от тази област ще имаме да разглеждаме различни подробности; днес ще изтъкнем само едно нещо. Когато отидете назад в епохата, където е било написано това, което е съществувало в известно отношение като отзвук от висшата, свещена мъдрост на Ришите, между наименованията на божествата ще намерите името Индра. Ако от гледището на съвременното свръх сетивно изследване трябва да ви отговоря на въпроса: "що за същество е това, което във времето на ведите /свещените индийски книги/ е било наричано Индра?? ", Аз ще сторя най-добре това, като отново ви охарактеризирам, как един съвременен човек може да добие един възглед за това същество, което действително съществува”. Ние изтъкнахме, че зад това, което ни заобикаля външно в света, зад Огъня, зад Въздуха, зад Водата, зад Земята, стоят духовни същества.
Когато оставим да действува върху нас това, което е огън или въздух, когато го оставим да действува първо върху нашите сетива, ние имаме външния израз за духовните същества, които стоят зад огъня или зад въздуха.
За това, което в обикновения живот възприемаме физически, ние можем да търсим онова, което стои зад него, когато чрез свръхсетивното виждане се издигаме от физическия до душевния свят. Там за това, което външно се изразява във въздуха, ние намираме множество същества; т.е. В окръжаващата ни духовна среда работят заедно много духовни същества, за да произведат това, което за нас се изразява във физическите явления на въздуха. Нека се запитаме: "как се представя духовното царство намиращо се зад въздуха, когато го наблюдаваме в душевния свят?
към текста >>
Там за това, което външно се изразява във въз
дух
а, ние намираме множество същества; т.е.
Ако от гледището на съвременното свръх сетивно изследване трябва да ви отговоря на въпроса: "що за същество е това, което във времето на ведите /свещените индийски книги/ е било наричано Индра?? ", Аз ще сторя най-добре това, като отново ви охарактеризирам, как един съвременен човек може да добие един възглед за това същество, което действително съществува”. Ние изтъкнахме, че зад това, което ни заобикаля външно в света, зад Огъня, зад Въздуха, зад Водата, зад Земята, стоят духовни същества. Когато оставим да действува върху нас това, което е огън или въздух, когато го оставим да действува първо върху нашите сетива, ние имаме външния израз за духовните същества, които стоят зад огъня или зад въздуха. За това, което в обикновения живот възприемаме физически, ние можем да търсим онова, което стои зад него, когато чрез свръхсетивното виждане се издигаме от физическия до душевния свят.
Там за това, което външно се изразява във въздуха, ние намираме множество същества; т.е.
В окръжаващата ни духовна среда работят заедно много духовни същества, за да произведат това, което за нас се изразява във физическите явления на въздуха. Нека се запитаме: "как се представя духовното царство намиращо се зад въздуха, когато го наблюдаваме в душевния свят?
към текста >>
В окръжаващата ни
дух
овна среда работят заедно много
дух
овни същества, за да произведат това, което за нас се изразява във физическите явления на въз
дух
а.
", Аз ще сторя най-добре това, като отново ви охарактеризирам, как един съвременен човек може да добие един възглед за това същество, което действително съществува”. Ние изтъкнахме, че зад това, което ни заобикаля външно в света, зад Огъня, зад Въздуха, зад Водата, зад Земята, стоят духовни същества. Когато оставим да действува върху нас това, което е огън или въздух, когато го оставим да действува първо върху нашите сетива, ние имаме външния израз за духовните същества, които стоят зад огъня или зад въздуха. За това, което в обикновения живот възприемаме физически, ние можем да търсим онова, което стои зад него, когато чрез свръхсетивното виждане се издигаме от физическия до душевния свят. Там за това, което външно се изразява във въздуха, ние намираме множество същества; т.е.
В окръжаващата ни духовна среда работят заедно много духовни същества, за да произведат това, което за нас се изразява във физическите явления на въздуха.
Нека се запитаме: "как се представя духовното царство намиращо се зад въздуха, когато го наблюдаваме в душевния свят?
към текста >>
Нека се запитаме: "как се представя
дух
овното царство намиращо се зад въз
дух
а, когато го наблюдаваме в душевния свят?
Ние изтъкнахме, че зад това, което ни заобикаля външно в света, зад Огъня, зад Въздуха, зад Водата, зад Земята, стоят духовни същества. Когато оставим да действува върху нас това, което е огън или въздух, когато го оставим да действува първо върху нашите сетива, ние имаме външния израз за духовните същества, които стоят зад огъня или зад въздуха. За това, което в обикновения живот възприемаме физически, ние можем да търсим онова, което стои зад него, когато чрез свръхсетивното виждане се издигаме от физическия до душевния свят. Там за това, което външно се изразява във въздуха, ние намираме множество същества; т.е. В окръжаващата ни духовна среда работят заедно много духовни същества, за да произведат това, което за нас се изразява във физическите явления на въздуха.
Нека се запитаме: "как се представя духовното царство намиращо се зад въздуха, когато го наблюдаваме в душевния свят?
към текста >>
Отговорът е: ние стигаме до множество
дух
овни същества, които не слизат до физическия свят, които се изразяват в този физически свят чрез въз
дух
а и които в душевния свят застават пред нас като индивидуалности.
Отговорът е: ние стигаме до множество духовни същества, които не слизат до физическия свят, които се изразяват в този физически свят чрез въздуха и които в душевния свят застават пред нас като индивидуалности.
Тези същества ние намираме и днес. А най-мощното от тези същества е едно съвсем определено същество. То е онова Същество, което в древна Индия е било назовано с името Индра. Това Същество участвува същевременно в цялото устройство на нашия дихателен процес. Че ние сме станали такива дишащи същества, каквито сме, това дължим на действието на това Същество.
към текста >>
Вземете това Същество Индра, вземете го така, както действително го е виждал древният индийски посветен, когато е насочвал своя
дух
овен поглед към душевния свят, вземете това и запитайте сега: "днешният посветен по същия начин ли вижда този Индра?
А сега идва другото.
Вземете това Същество Индра, вземете го така, както действително го е виждал древният индийски посветен, когато е насочвал своя духовен поглед към душевния свят, вземете това и запитайте сега: "днешният посветен по същия начин ли вижда този Индра?
", тогава трябва да отговорим: "днешният посветен вижда всичко онова, което в древността са виждали у този Индра, всичко това, но той вижда у този Индра и нещо друго". Когато виждате един човек в негова та 40-годишна възраст, който се нарича Фриц Мюлер, можете да си кажете: това е същият човек, когото аз видях преди 30 години като 10-годишен, който и тогава се наричаше така; но в известно отношение той е станал друг; и вие бихте дали едно лошо описание на този Фриц Мюлер в неговата 40-та година, ако бихте казали някому, как той е изглеждал, когато е бил на 10 години. Това, което бихте казали в този случай, би било съвършено право относно Фриц Мюлер; но през 30-те години той е минал през едно развитие и трябва да имате предвид това, когато говорите за неговото настояще състояние. Мислите ли, че ако хората постоянно се развиват в техния отделен живот, а също и от едно прераждане в друго, но че с духовните същества става така, че те и днес се намират на същата точка на развитие, на която са били в далечното минало, когато в древна Индия ясновиждащото съзнание се е насочвало към тях? Нима боговете трябва да останат все същите, каквито са били преди хиляди години?
към текста >>
Мислите ли, че ако хората постоянно се развиват в техния отделен живот, а също и от едно прераждане в друго, но че с
дух
овните същества става така, че те и днес се намират на същата точка на развитие, на която са били в далечното минало, когато в древна Индия ясновиждащото съзнание се е насочвало към тях?
А сега идва другото. Вземете това Същество Индра, вземете го така, както действително го е виждал древният индийски посветен, когато е насочвал своя духовен поглед към душевния свят, вземете това и запитайте сега: "днешният посветен по същия начин ли вижда този Индра? ", тогава трябва да отговорим: "днешният посветен вижда всичко онова, което в древността са виждали у този Индра, всичко това, но той вижда у този Индра и нещо друго". Когато виждате един човек в негова та 40-годишна възраст, който се нарича Фриц Мюлер, можете да си кажете: това е същият човек, когото аз видях преди 30 години като 10-годишен, който и тогава се наричаше така; но в известно отношение той е станал друг; и вие бихте дали едно лошо описание на този Фриц Мюлер в неговата 40-та година, ако бихте казали някому, как той е изглеждал, когато е бил на 10 години. Това, което бихте казали в този случай, би било съвършено право относно Фриц Мюлер; но през 30-те години той е минал през едно развитие и трябва да имате предвид това, когато говорите за неговото настояще състояние.
Мислите ли, че ако хората постоянно се развиват в техния отделен живот, а също и от едно прераждане в друго, но че с духовните същества става така, че те и днес се намират на същата точка на развитие, на която са били в далечното минало, когато в древна Индия ясновиждащото съзнание се е насочвало към тях?
Нима боговете трябва да останат все същите, каквито са били преди хиляди години? Не, те не са останали същите. Можем положително да кажем, че от онова време насам, когато са го виждали ясновидците на древна Индия, Индра се е развил. Но какво е станало сега с него? Как ни се представя неговото развитие?
към текста >>
Така стана един ден с Индра: върху този Индра падна
дух
овната светлина от едно друго
дух
овно същество и от онова време насам от Индра лъчезари върху нас това, което е съществувало вече и в стария Индра, но обогатено чрез
дух
овната светлина на едно друго същество.
Когато насочим назад ясновидското съзнание към образа на древния Индра, как ни се представя този негов образ? Тогава ни се показва следното: има една определена точка в развитието, когато относно този Индра нещо твърде забележително. За да го имаме нагледно пред себе си, нека повторим: ние насочваме следователно ясновидското съзнание в душевния свят към древния индийски Бог Индра и го проследяваме през хилядолетията. Тогава намираме един момент, където той ни се явява така, като че върху този Индра падат лъчите на едно съвършено друго Същество; и чрез тази светлина, която пада върху Индра, той самият е осветлен; чрез това той е издигнат на една по-висока степен на неговото развитие. Това е точно така, както в определена възраст на Вашето развитие изучавате нещо, чрез което ставате съвършено друг човек.
Така стана един ден с Индра: върху този Индра падна духовната светлина от едно друго духовно същество и от онова време насам от Индра лъчезари върху нас това, което е съществувало вече и в стария Индра, но обогатено чрез духовната светлина на едно друго същество.
Ние можем да посочим точно онзи момент на историческото развитие на човечеството, когато това стана. Богът Индра се намира в душевния свят във времето, когато Христос не беше слязъл още в Земното развитие, и още тогава върху Индра пада светлината, която излиза от Христа. Светлината, духовната светлина, която излиза от Христа, пада едва по-късно върху Индра. И някой, който притежава способността за това, може да погледне към Индра и тогава ще каже: "този Индра ми изявява нещо различно от това, което е изявявал по-рано; защото по-рано от него не се отразява христовата светлина". Онзи, който е призван да възвести това на човечеството, казва: "съществуваше древният Индра и нас ни интересува това, което той е бил по-рано; но сега ни интересува също и това, което той отразява към нас, което сега лъчизари от него върху нас".
към текста >>
Светлината,
дух
овната светлина, която излиза от Христа, пада едва по-късно върху Индра.
Тогава намираме един момент, където той ни се явява така, като че върху този Индра падат лъчите на едно съвършено друго Същество; и чрез тази светлина, която пада върху Индра, той самият е осветлен; чрез това той е издигнат на една по-висока степен на неговото развитие. Това е точно така, както в определена възраст на Вашето развитие изучавате нещо, чрез което ставате съвършено друг човек. Така стана един ден с Индра: върху този Индра падна духовната светлина от едно друго духовно същество и от онова време насам от Индра лъчезари върху нас това, което е съществувало вече и в стария Индра, но обогатено чрез духовната светлина на едно друго същество. Ние можем да посочим точно онзи момент на историческото развитие на човечеството, когато това стана. Богът Индра се намира в душевния свят във времето, когато Христос не беше слязъл още в Земното развитие, и още тогава върху Индра пада светлината, която излиза от Христа.
Светлината, духовната светлина, която излиза от Христа, пада едва по-късно върху Индра.
И някой, който притежава способността за това, може да погледне към Индра и тогава ще каже: "този Индра ми изявява нещо различно от това, което е изявявал по-рано; защото по-рано от него не се отразява христовата светлина". Онзи, който е призван да възвести това на човечеството, казва: "съществуваше древният Индра и нас ни интересува това, което той е бил по-рано; но сега ни интересува също и това, което той отразява към нас, което сега лъчизари от него върху нас". Както Луната отразява слънчевата светлина, така и онзи момент Индра излъчва не неговата собствена светлина в духовното развитие на Земята, а отразява Христовата Светлина. Тази Светлина, която сама не пада още върху Земята, която е отразена от Индра, която следователно не ни позволява да познаем направо Христа, а така, както познаваме слънчевата светлина, когато тя е отразена от Луната, тази светлина беше това, което Мойсей възвести на своя народ; и той нарече Христовата Светлина, която е отразена така, както слънчевата светлина е отразена от Луната, Яхве или Йехова. И тук Вие имате това, което често пъти съм подчертавал в друга форма в сказките върху Евангелието на Йоан: Христос се предвестява и Яхве или Йехова е името за отразената на първо време Христова Светлина от едно древно божество което предвестяваше пророчески Христа.
към текста >>
И някой, който притежава способността за това, може да погледне към Индра и тогава ще каже: "този Индра ми изявява нещо различно от това, което е изявявал по-рано; защото по-рано от него не се отразява
христов
ата светлина".
Това е точно така, както в определена възраст на Вашето развитие изучавате нещо, чрез което ставате съвършено друг човек. Така стана един ден с Индра: върху този Индра падна духовната светлина от едно друго духовно същество и от онова време насам от Индра лъчезари върху нас това, което е съществувало вече и в стария Индра, но обогатено чрез духовната светлина на едно друго същество. Ние можем да посочим точно онзи момент на историческото развитие на човечеството, когато това стана. Богът Индра се намира в душевния свят във времето, когато Христос не беше слязъл още в Земното развитие, и още тогава върху Индра пада светлината, която излиза от Христа. Светлината, духовната светлина, която излиза от Христа, пада едва по-късно върху Индра.
И някой, който притежава способността за това, може да погледне към Индра и тогава ще каже: "този Индра ми изявява нещо различно от това, което е изявявал по-рано; защото по-рано от него не се отразява христовата светлина".
Онзи, който е призван да възвести това на човечеството, казва: "съществуваше древният Индра и нас ни интересува това, което той е бил по-рано; но сега ни интересува също и това, което той отразява към нас, което сега лъчизари от него върху нас". Както Луната отразява слънчевата светлина, така и онзи момент Индра излъчва не неговата собствена светлина в духовното развитие на Земята, а отразява Христовата Светлина. Тази Светлина, която сама не пада още върху Земята, която е отразена от Индра, която следователно не ни позволява да познаем направо Христа, а така, както познаваме слънчевата светлина, когато тя е отразена от Луната, тази светлина беше това, което Мойсей възвести на своя народ; и той нарече Христовата Светлина, която е отразена така, както слънчевата светлина е отразена от Луната, Яхве или Йехова. И тук Вие имате това, което често пъти съм подчертавал в друга форма в сказките върху Евангелието на Йоан: Христос се предвестява и Яхве или Йехова е името за отразената на първо време Христова Светлина от едно древно божество което предвестяваше пророчески Христа. Работата стои така, като че в течение на Земното развитие древният Индра е бил обзет от Христовата Светлина и сега отразяваше върху земята тази Христова Светлина от себе си.
към текста >>
Както Луната отразява слънчевата светлина, така и онзи момент Индра излъчва не неговата собствена светлина в
дух
овното развитие на Земята, а отразява
Христов
ата Светлина.
Ние можем да посочим точно онзи момент на историческото развитие на човечеството, когато това стана. Богът Индра се намира в душевния свят във времето, когато Христос не беше слязъл още в Земното развитие, и още тогава върху Индра пада светлината, която излиза от Христа. Светлината, духовната светлина, която излиза от Христа, пада едва по-късно върху Индра. И някой, който притежава способността за това, може да погледне към Индра и тогава ще каже: "този Индра ми изявява нещо различно от това, което е изявявал по-рано; защото по-рано от него не се отразява христовата светлина". Онзи, който е призван да възвести това на човечеството, казва: "съществуваше древният Индра и нас ни интересува това, което той е бил по-рано; но сега ни интересува също и това, което той отразява към нас, което сега лъчизари от него върху нас".
Както Луната отразява слънчевата светлина, така и онзи момент Индра излъчва не неговата собствена светлина в духовното развитие на Земята, а отразява Христовата Светлина.
Тази Светлина, която сама не пада още върху Земята, която е отразена от Индра, която следователно не ни позволява да познаем направо Христа, а така, както познаваме слънчевата светлина, когато тя е отразена от Луната, тази светлина беше това, което Мойсей възвести на своя народ; и той нарече Христовата Светлина, която е отразена така, както слънчевата светлина е отразена от Луната, Яхве или Йехова. И тук Вие имате това, което често пъти съм подчертавал в друга форма в сказките върху Евангелието на Йоан: Христос се предвестява и Яхве или Йехова е името за отразената на първо време Христова Светлина от едно древно божество което предвестяваше пророчески Христа. Работата стои така, като че в течение на Земното развитие древният Индра е бил обзет от Христовата Светлина и сега отразяваше върху земята тази Христова Светлина от себе си. Благодарение на това, че бе докоснат от тази Христова Светлина, самият бог Индра претърпя едно развитие. Естествено той не стана Йехова.
към текста >>
Тази Светлина, която сама не пада още върху Земята, която е отразена от Индра, която следователно не ни позволява да познаем направо Христа, а така, както познаваме слънчевата светлина, когато тя е отразена от Луната, тази светлина беше това, което Мойсей възвести на своя народ; и той нарече
Христов
ата Светлина, която е отразена така, както слънчевата светлина е отразена от Луната, Яхве или Йехова.
Богът Индра се намира в душевния свят във времето, когато Христос не беше слязъл още в Земното развитие, и още тогава върху Индра пада светлината, която излиза от Христа. Светлината, духовната светлина, която излиза от Христа, пада едва по-късно върху Индра. И някой, който притежава способността за това, може да погледне към Индра и тогава ще каже: "този Индра ми изявява нещо различно от това, което е изявявал по-рано; защото по-рано от него не се отразява христовата светлина". Онзи, който е призван да възвести това на човечеството, казва: "съществуваше древният Индра и нас ни интересува това, което той е бил по-рано; но сега ни интересува също и това, което той отразява към нас, което сега лъчизари от него върху нас". Както Луната отразява слънчевата светлина, така и онзи момент Индра излъчва не неговата собствена светлина в духовното развитие на Земята, а отразява Христовата Светлина.
Тази Светлина, която сама не пада още върху Земята, която е отразена от Индра, която следователно не ни позволява да познаем направо Христа, а така, както познаваме слънчевата светлина, когато тя е отразена от Луната, тази светлина беше това, което Мойсей възвести на своя народ; и той нарече Христовата Светлина, която е отразена така, както слънчевата светлина е отразена от Луната, Яхве или Йехова.
И тук Вие имате това, което често пъти съм подчертавал в друга форма в сказките върху Евангелието на Йоан: Христос се предвестява и Яхве или Йехова е името за отразената на първо време Христова Светлина от едно древно божество което предвестяваше пророчески Христа. Работата стои така, като че в течение на Земното развитие древният Индра е бил обзет от Христовата Светлина и сега отразяваше върху земята тази Христова Светлина от себе си. Благодарение на това, че бе докоснат от тази Христова Светлина, самият бог Индра претърпя едно развитие. Естествено той не стана Йехова. Не трябва да казвате: Йехова е Индра.
към текста >>
И тук Вие имате това, което често пъти съм подчертавал в друга форма в сказките върху Евангелието на Йоан: Христос се предвестява и Яхве или Йехова е името за отразената на първо време
Христов
а Светлина от едно древно божество което предвестяваше пророчески Христа.
Светлината, духовната светлина, която излиза от Христа, пада едва по-късно върху Индра. И някой, който притежава способността за това, може да погледне към Индра и тогава ще каже: "този Индра ми изявява нещо различно от това, което е изявявал по-рано; защото по-рано от него не се отразява христовата светлина". Онзи, който е призван да възвести това на човечеството, казва: "съществуваше древният Индра и нас ни интересува това, което той е бил по-рано; но сега ни интересува също и това, което той отразява към нас, което сега лъчизари от него върху нас". Както Луната отразява слънчевата светлина, така и онзи момент Индра излъчва не неговата собствена светлина в духовното развитие на Земята, а отразява Христовата Светлина. Тази Светлина, която сама не пада още върху Земята, която е отразена от Индра, която следователно не ни позволява да познаем направо Христа, а така, както познаваме слънчевата светлина, когато тя е отразена от Луната, тази светлина беше това, което Мойсей възвести на своя народ; и той нарече Христовата Светлина, която е отразена така, както слънчевата светлина е отразена от Луната, Яхве или Йехова.
И тук Вие имате това, което често пъти съм подчертавал в друга форма в сказките върху Евангелието на Йоан: Христос се предвестява и Яхве или Йехова е името за отразената на първо време Христова Светлина от едно древно божество което предвестяваше пророчески Христа.
Работата стои така, като че в течение на Земното развитие древният Индра е бил обзет от Христовата Светлина и сега отразяваше върху земята тази Христова Светлина от себе си. Благодарение на това, че бе докоснат от тази Христова Светлина, самият бог Индра претърпя едно развитие. Естествено той не стана Йехова. Не трябва да казвате: Йехова е Индра. Но на Вас ще Ви бъде понятно, че както Индра се изявяваше чрез светкавицата и гръмотевицата, така и Яхве или Йехова се изявяваше в тези явления, защото отражението може да стане само според мярката на отразяващото Същество.
към текста >>
Работата стои така, като че в течение на Земното развитие древният Индра е бил обзет от
Христов
ата Светлина и сега отразяваше върху земята тази
Христов
а Светлина от себе си.
И някой, който притежава способността за това, може да погледне към Индра и тогава ще каже: "този Индра ми изявява нещо различно от това, което е изявявал по-рано; защото по-рано от него не се отразява христовата светлина". Онзи, който е призван да възвести това на човечеството, казва: "съществуваше древният Индра и нас ни интересува това, което той е бил по-рано; но сега ни интересува също и това, което той отразява към нас, което сега лъчизари от него върху нас". Както Луната отразява слънчевата светлина, така и онзи момент Индра излъчва не неговата собствена светлина в духовното развитие на Земята, а отразява Христовата Светлина. Тази Светлина, която сама не пада още върху Земята, която е отразена от Индра, която следователно не ни позволява да познаем направо Христа, а така, както познаваме слънчевата светлина, когато тя е отразена от Луната, тази светлина беше това, което Мойсей възвести на своя народ; и той нарече Христовата Светлина, която е отразена така, както слънчевата светлина е отразена от Луната, Яхве или Йехова. И тук Вие имате това, което често пъти съм подчертавал в друга форма в сказките върху Евангелието на Йоан: Христос се предвестява и Яхве или Йехова е името за отразената на първо време Христова Светлина от едно древно божество което предвестяваше пророчески Христа.
Работата стои така, като че в течение на Земното развитие древният Индра е бил обзет от Христовата Светлина и сега отразяваше върху земята тази Христова Светлина от себе си.
Благодарение на това, че бе докоснат от тази Христова Светлина, самият бог Индра претърпя едно развитие. Естествено той не стана Йехова. Не трябва да казвате: Йехова е Индра. Но на Вас ще Ви бъде понятно, че както Индра се изявяваше чрез светкавицата и гръмотевицата, така и Яхве или Йехова се изявяваше в тези явления, защото отражението може да стане само според мярката на отразяващото Същество. Тук имате един пример за това, как духовното развитие се извършва в неговия свят, както човешкото развитие се извършва в неговия свят.
към текста >>
Благодарение на това, че бе докоснат от тази
Христов
а Светлина, самият бог Индра претърпя едно развитие.
Онзи, който е призван да възвести това на човечеството, казва: "съществуваше древният Индра и нас ни интересува това, което той е бил по-рано; но сега ни интересува също и това, което той отразява към нас, което сега лъчизари от него върху нас". Както Луната отразява слънчевата светлина, така и онзи момент Индра излъчва не неговата собствена светлина в духовното развитие на Земята, а отразява Христовата Светлина. Тази Светлина, която сама не пада още върху Земята, която е отразена от Индра, която следователно не ни позволява да познаем направо Христа, а така, както познаваме слънчевата светлина, когато тя е отразена от Луната, тази светлина беше това, което Мойсей възвести на своя народ; и той нарече Христовата Светлина, която е отразена така, както слънчевата светлина е отразена от Луната, Яхве или Йехова. И тук Вие имате това, което често пъти съм подчертавал в друга форма в сказките върху Евангелието на Йоан: Христос се предвестява и Яхве или Йехова е името за отразената на първо време Христова Светлина от едно древно божество което предвестяваше пророчески Христа. Работата стои така, като че в течение на Земното развитие древният Индра е бил обзет от Христовата Светлина и сега отразяваше върху земята тази Христова Светлина от себе си.
Благодарение на това, че бе докоснат от тази Христова Светлина, самият бог Индра претърпя едно развитие.
Естествено той не стана Йехова. Не трябва да казвате: Йехова е Индра. Но на Вас ще Ви бъде понятно, че както Индра се изявяваше чрез светкавицата и гръмотевицата, така и Яхве или Йехова се изявяваше в тези явления, защото отражението може да стане само според мярката на отразяващото Същество. Тук имате един пример за това, как духовното развитие се извършва в неговия свят, както човешкото развитие се извършва в неговия свят. Това ни показва, че когато след хилядолетия наблюдаваме духовните същества, те не ни се явяват в същия образ.
към текста >>
Тук имате един пример за това, как
дух
овното развитие се извършва в неговия свят, както човешкото развитие се извършва в неговия свят.
Работата стои така, като че в течение на Земното развитие древният Индра е бил обзет от Христовата Светлина и сега отразяваше върху земята тази Христова Светлина от себе си. Благодарение на това, че бе докоснат от тази Христова Светлина, самият бог Индра претърпя едно развитие. Естествено той не стана Йехова. Не трябва да казвате: Йехова е Индра. Но на Вас ще Ви бъде понятно, че както Индра се изявяваше чрез светкавицата и гръмотевицата, така и Яхве или Йехова се изявяваше в тези явления, защото отражението може да стане само според мярката на отразяващото Същество.
Тук имате един пример за това, как духовното развитие се извършва в неговия свят, както човешкото развитие се извършва в неговия свят.
Това ни показва, че когато след хилядолетия наблюдаваме духовните същества, те не ни се явяват в същия образ. В духовния свят става нещо, там има история; и това, което е земна история, е външен израз на историята в духовния свят. Действително, всичко, което става тук на Земята, има своите причини в събитията на духовния свят; и ние трябва поотделно да се научим да разбираме и да схващаме, какви събития стоят като основа зад нашите земни събития.
към текста >>
Това ни показва, че когато след хилядолетия наблюдаваме
дух
овните същества, те не ни се явяват в същия образ.
Благодарение на това, че бе докоснат от тази Христова Светлина, самият бог Индра претърпя едно развитие. Естествено той не стана Йехова. Не трябва да казвате: Йехова е Индра. Но на Вас ще Ви бъде понятно, че както Индра се изявяваше чрез светкавицата и гръмотевицата, така и Яхве или Йехова се изявяваше в тези явления, защото отражението може да стане само според мярката на отразяващото Същество. Тук имате един пример за това, как духовното развитие се извършва в неговия свят, както човешкото развитие се извършва в неговия свят.
Това ни показва, че когато след хилядолетия наблюдаваме духовните същества, те не ни се явяват в същия образ.
В духовния свят става нещо, там има история; и това, което е земна история, е външен израз на историята в духовния свят. Действително, всичко, което става тук на Земята, има своите причини в събитията на духовния свят; и ние трябва поотделно да се научим да разбираме и да схващаме, какви събития стоят като основа зад нашите земни събития.
към текста >>
В
дух
овния свят става нещо, там има история; и това, което е земна история, е външен израз на историята в
дух
овния свят.
Естествено той не стана Йехова. Не трябва да казвате: Йехова е Индра. Но на Вас ще Ви бъде понятно, че както Индра се изявяваше чрез светкавицата и гръмотевицата, така и Яхве или Йехова се изявяваше в тези явления, защото отражението може да стане само според мярката на отразяващото Същество. Тук имате един пример за това, как духовното развитие се извършва в неговия свят, както човешкото развитие се извършва в неговия свят. Това ни показва, че когато след хилядолетия наблюдаваме духовните същества, те не ни се явяват в същия образ.
В духовния свят става нещо, там има история; и това, което е земна история, е външен израз на историята в духовния свят.
Действително, всичко, което става тук на Земята, има своите причини в събитията на духовния свят; и ние трябва поотделно да се научим да разбираме и да схващаме, какви събития стоят като основа зад нашите земни събития.
към текста >>
Действително, всичко, което става тук на Земята, има своите причини в събитията на
дух
овния свят; и ние трябва поотделно да се научим да разбираме и да схващаме, какви събития стоят като основа зад нашите земни събития.
Не трябва да казвате: Йехова е Индра. Но на Вас ще Ви бъде понятно, че както Индра се изявяваше чрез светкавицата и гръмотевицата, така и Яхве или Йехова се изявяваше в тези явления, защото отражението може да стане само според мярката на отразяващото Същество. Тук имате един пример за това, как духовното развитие се извършва в неговия свят, както човешкото развитие се извършва в неговия свят. Това ни показва, че когато след хилядолетия наблюдаваме духовните същества, те не ни се явяват в същия образ. В духовния свят става нещо, там има история; и това, което е земна история, е външен израз на историята в духовния свят.
Действително, всичко, което става тук на Земята, има своите причини в събитията на духовния свят; и ние трябва поотделно да се научим да разбираме и да схващаме, какви събития стоят като основа зад нашите земни събития.
към текста >>
Исках да Ви изясня историята на
дух
овния живот с един особен пример Ако добре запомните, че има същества, които намираме днес и кои то отново намираме, когато насочим погледа си в миналото, само че с други имена и форми и с друг израз, и ако същевременно запомните, че в
дух
овния живот има историческо развитие, има напредък в този
дух
овен живот, който стои на основата на физическия живот, тогава ще имате двата истински принципа, които трябва да стоят на основата на всяка
Дух
овна наука, която иска да действува в бъдещето на човечество то, която иска да напредва.
Така с един пример аз Ви показах, що значи да осветлим онези древни светове от съвременна гледна точка За това е необходимо да вземем съвсем сериозно понятието на историята и да се запитаме: когато днес търсим същото същество, което е съществувало преди хиляди години, как ни се представя то днес изменено и кое е произвело това изменение?
Исках да Ви изясня историята на духовния живот с един особен пример Ако добре запомните, че има същества, които намираме днес и кои то отново намираме, когато насочим погледа си в миналото, само че с други имена и форми и с друг израз, и ако същевременно запомните, че в духовния живот има историческо развитие, има напредък в този духовен живот, който стои на основата на физическия живот, тогава ще имате двата истински принципа, които трябва да стоят на основата на всяка Духовна наука, която иска да действува в бъдещето на човечество то, която иска да напредва.
За проявлението на единния божествен живот в неговите различни форми, за познаването напредъка на божествения живот към все по-висши и по-висши форми, за узряването на истинските плодове на мировото съществуване, за всичко това ще говорим утре.
към текста >>
9.
6. СКАЗКА ПЕТА
GA_113 Изтокът в светлината на Запада
В предидущите сказки бе показано, доколко външният свят действува като една илюзия и крие зад себе си
дух
овния свят.
В предидущите сказки бе показано, доколко външният свят действува като една илюзия и крие зад себе си духовния свят.
Следователно, когато ясновиждащото съзнание проникне зад булото на илюзията, то прониква в духовния свят. И онзи, който има това изживяване, може тогава да каже, че за него външното було на сетивата е станало прозрачно, че той вижда през това було в духовния свят. Бихме могли да кажем, че това е единият път за духовния свят. Но показано бе също, че и онова от собствения душевен живот, всичко онова, което наричаме мисли, чувства, усещания, даже и по-сложните явления на този душевен живот, съвестта и т.н. е едно було, което закрива един духовен свят.
към текста >>
Следователно, когато ясновиждащото съзнание проникне зад булото на илюзията, то прониква в
дух
овния свят.
В предидущите сказки бе показано, доколко външният свят действува като една илюзия и крие зад себе си духовния свят.
Следователно, когато ясновиждащото съзнание проникне зад булото на илюзията, то прониква в духовния свят.
И онзи, който има това изживяване, може тогава да каже, че за него външното було на сетивата е станало прозрачно, че той вижда през това було в духовния свят. Бихме могли да кажем, че това е единият път за духовния свят. Но показано бе също, че и онова от собствения душевен живот, всичко онова, което наричаме мисли, чувства, усещания, даже и по-сложните явления на този душевен живот, съвестта и т.н. е едно було, което закрива един духовен свят. И когато ясновиждащото съзнание прониква това було, проглежда през него, то отново идва в един духовен свят.
към текста >>
И онзи, който има това изживяване, може тогава да каже, че за него външното було на сетивата е станало прозрачно, че той вижда през това було в
дух
овния свят.
В предидущите сказки бе показано, доколко външният свят действува като една илюзия и крие зад себе си духовния свят. Следователно, когато ясновиждащото съзнание проникне зад булото на илюзията, то прониква в духовния свят.
И онзи, който има това изживяване, може тогава да каже, че за него външното було на сетивата е станало прозрачно, че той вижда през това було в духовния свят.
Бихме могли да кажем, че това е единият път за духовния свят. Но показано бе също, че и онова от собствения душевен живот, всичко онова, което наричаме мисли, чувства, усещания, даже и по-сложните явления на този душевен живот, съвестта и т.н. е едно було, което закрива един духовен свят. И когато ясновиждащото съзнание прониква това було, проглежда през него, то отново идва в един духовен свят. Тези два пътя за проникване в духовния свят, тези два различни пътя са били познати през всички времена.
към текста >>
Бихме могли да кажем, че това е единият път за
дух
овния свят.
В предидущите сказки бе показано, доколко външният свят действува като една илюзия и крие зад себе си духовния свят. Следователно, когато ясновиждащото съзнание проникне зад булото на илюзията, то прониква в духовния свят. И онзи, който има това изживяване, може тогава да каже, че за него външното було на сетивата е станало прозрачно, че той вижда през това було в духовния свят.
Бихме могли да кажем, че това е единият път за духовния свят.
Но показано бе също, че и онова от собствения душевен живот, всичко онова, което наричаме мисли, чувства, усещания, даже и по-сложните явления на този душевен живот, съвестта и т.н. е едно було, което закрива един духовен свят. И когато ясновиждащото съзнание прониква това було, проглежда през него, то отново идва в един духовен свят. Тези два пътя за проникване в духовния свят, тези два различни пътя са били познати през всички времена. На хората, които са търсили посвещението, е бил познат фактът, че човек намира духовния свят, когато от една страна прониква през външното було и от друга страна през вътрешното було.
към текста >>
е едно було, което закрива един
дух
овен свят.
В предидущите сказки бе показано, доколко външният свят действува като една илюзия и крие зад себе си духовния свят. Следователно, когато ясновиждащото съзнание проникне зад булото на илюзията, то прониква в духовния свят. И онзи, който има това изживяване, може тогава да каже, че за него външното було на сетивата е станало прозрачно, че той вижда през това було в духовния свят. Бихме могли да кажем, че това е единият път за духовния свят. Но показано бе също, че и онова от собствения душевен живот, всичко онова, което наричаме мисли, чувства, усещания, даже и по-сложните явления на този душевен живот, съвестта и т.н.
е едно було, което закрива един духовен свят.
И когато ясновиждащото съзнание прониква това було, проглежда през него, то отново идва в един духовен свят. Тези два пътя за проникване в духовния свят, тези два различни пътя са били познати през всички времена. На хората, които са търсили посвещението, е бил познат фактът, че човек намира духовния свят, когато от една страна прониква през външното було и от друга страна през вътрешното було. Ето защо у древните народи на Земята ние намираме различаването на горните Богове; и в мистериите на всички времена бе казано, че на определена степен на посвещението човек застава пред долните и горните Богове. Но също така винаги са се отнасяли по съвършено различен начин към света на горните богове и към света на долните богове.
към текста >>
И когато ясновиждащото съзнание прониква това було, проглежда през него, то отново идва в един
дух
овен свят.
Следователно, когато ясновиждащото съзнание проникне зад булото на илюзията, то прониква в духовния свят. И онзи, който има това изживяване, може тогава да каже, че за него външното було на сетивата е станало прозрачно, че той вижда през това було в духовния свят. Бихме могли да кажем, че това е единият път за духовния свят. Но показано бе също, че и онова от собствения душевен живот, всичко онова, което наричаме мисли, чувства, усещания, даже и по-сложните явления на този душевен живот, съвестта и т.н. е едно було, което закрива един духовен свят.
И когато ясновиждащото съзнание прониква това було, проглежда през него, то отново идва в един духовен свят.
Тези два пътя за проникване в духовния свят, тези два различни пътя са били познати през всички времена. На хората, които са търсили посвещението, е бил познат фактът, че човек намира духовния свят, когато от една страна прониква през външното було и от друга страна през вътрешното було. Ето защо у древните народи на Земята ние намираме различаването на горните Богове; и в мистериите на всички времена бе казано, че на определена степен на посвещението човек застава пред долните и горните Богове. Но също така винаги са се отнасяли по съвършено различен начин към света на горните богове и към света на долните богове. Можем да разберем, че това приемане на два пътя в духовните светове е оправдано, когато помислим върху следното: отначало човек не може да влияе, да упражнява влияние върху начина, по който външният свят застава пред него в пъстрия килим от цветни впечатления, топлинни впечатления и т.н.
към текста >>
Тези два пътя за проникване в
дух
овния свят, тези два различни пътя са били познати през всички времена.
И онзи, който има това изживяване, може тогава да каже, че за него външното було на сетивата е станало прозрачно, че той вижда през това було в духовния свят. Бихме могли да кажем, че това е единият път за духовния свят. Но показано бе също, че и онова от собствения душевен живот, всичко онова, което наричаме мисли, чувства, усещания, даже и по-сложните явления на този душевен живот, съвестта и т.н. е едно було, което закрива един духовен свят. И когато ясновиждащото съзнание прониква това було, проглежда през него, то отново идва в един духовен свят.
Тези два пътя за проникване в духовния свят, тези два различни пътя са били познати през всички времена.
На хората, които са търсили посвещението, е бил познат фактът, че човек намира духовния свят, когато от една страна прониква през външното було и от друга страна през вътрешното було. Ето защо у древните народи на Земята ние намираме различаването на горните Богове; и в мистериите на всички времена бе казано, че на определена степен на посвещението човек застава пред долните и горните Богове. Но също така винаги са се отнасяли по съвършено различен начин към света на горните богове и към света на долните богове. Можем да разберем, че това приемане на два пътя в духовните светове е оправдано, когато помислим върху следното: отначало човек не може да влияе, да упражнява влияние върху начина, по който външният свят застава пред него в пъстрия килим от цветни впечатления, топлинни впечатления и т.н. и т.н., той не може да упражнява влияние върху пъстрия килим на елементите огън, въздух, вода и земя.
към текста >>
На хората, които са търсили посвещението, е бил познат фактът, че човек намира
дух
овния свят, когато от една страна прониква през външното було и от друга страна през вътрешното було.
Бихме могли да кажем, че това е единият път за духовния свят. Но показано бе също, че и онова от собствения душевен живот, всичко онова, което наричаме мисли, чувства, усещания, даже и по-сложните явления на този душевен живот, съвестта и т.н. е едно було, което закрива един духовен свят. И когато ясновиждащото съзнание прониква това було, проглежда през него, то отново идва в един духовен свят. Тези два пътя за проникване в духовния свят, тези два различни пътя са били познати през всички времена.
На хората, които са търсили посвещението, е бил познат фактът, че човек намира духовния свят, когато от една страна прониква през външното було и от друга страна през вътрешното було.
Ето защо у древните народи на Земята ние намираме различаването на горните Богове; и в мистериите на всички времена бе казано, че на определена степен на посвещението човек застава пред долните и горните Богове. Но също така винаги са се отнасяли по съвършено различен начин към света на горните богове и към света на долните богове. Можем да разберем, че това приемане на два пътя в духовните светове е оправдано, когато помислим върху следното: отначало човек не може да влияе, да упражнява влияние върху начина, по който външният свят застава пред него в пъстрия килим от цветни впечатления, топлинни впечатления и т.н. и т.н., той не може да упражнява влияние върху пъстрия килим на елементите огън, въздух, вода и земя. Сутрин изгрява Слънцето; то изпраща лъчите на своята светлина върху различните неща на земята и според различните условия, които се създават, се представя външният сетивен свят; и когато човек прониква през тези условия, той прониква в духовния свят.
към текста >>
Можем да разберем, че това приемане на два пътя в
дух
овните светове е оправдано, когато помислим върху следното: отначало човек не може да влияе, да упражнява влияние върху начина, по който външният свят застава пред него в пъстрия килим от цветни впечатления, топлинни впечатления и т.н.
И когато ясновиждащото съзнание прониква това було, проглежда през него, то отново идва в един духовен свят. Тези два пътя за проникване в духовния свят, тези два различни пътя са били познати през всички времена. На хората, които са търсили посвещението, е бил познат фактът, че човек намира духовния свят, когато от една страна прониква през външното було и от друга страна през вътрешното було. Ето защо у древните народи на Земята ние намираме различаването на горните Богове; и в мистериите на всички времена бе казано, че на определена степен на посвещението човек застава пред долните и горните Богове. Но също така винаги са се отнасяли по съвършено различен начин към света на горните богове и към света на долните богове.
Можем да разберем, че това приемане на два пътя в духовните светове е оправдано, когато помислим върху следното: отначало човек не може да влияе, да упражнява влияние върху начина, по който външният свят застава пред него в пъстрия килим от цветни впечатления, топлинни впечатления и т.н.
и т.н., той не може да упражнява влияние върху пъстрия килим на елементите огън, въздух, вода и земя. Сутрин изгрява Слънцето; то изпраща лъчите на своята светлина върху различните неща на земята и според различните условия, които се създават, се представя външният сетивен свят; и когато човек прониква през тези условия, той прониква в духовния свят. Понеже е без влияние върху външния сетивен свят, човекът не е в състояние да поквари чрез своето собствено съдържание този сетивен свят, който го заобикаля Той е поставен така да се каже пред него от духовните същества, които се изявяват в него. Ето защо човек не може да поквари този сетивен свят чрез своята собствена сила. Така щото за човека, когато той е посветен, важното може да бъде това, да проникне през това було на сетивния свят; но той трябва да остави булото на сетивния свят такова, каквото са го изработили духовните същества.
към текста >>
и т.н., той не може да упражнява влияние върху пъстрия килим на елементите огън, въз
дух
, вода и земя.
Тези два пътя за проникване в духовния свят, тези два различни пътя са били познати през всички времена. На хората, които са търсили посвещението, е бил познат фактът, че човек намира духовния свят, когато от една страна прониква през външното було и от друга страна през вътрешното було. Ето защо у древните народи на Земята ние намираме различаването на горните Богове; и в мистериите на всички времена бе казано, че на определена степен на посвещението човек застава пред долните и горните Богове. Но също така винаги са се отнасяли по съвършено различен начин към света на горните богове и към света на долните богове. Можем да разберем, че това приемане на два пътя в духовните светове е оправдано, когато помислим върху следното: отначало човек не може да влияе, да упражнява влияние върху начина, по който външният свят застава пред него в пъстрия килим от цветни впечатления, топлинни впечатления и т.н.
и т.н., той не може да упражнява влияние върху пъстрия килим на елементите огън, въздух, вода и земя.
Сутрин изгрява Слънцето; то изпраща лъчите на своята светлина върху различните неща на земята и според различните условия, които се създават, се представя външният сетивен свят; и когато човек прониква през тези условия, той прониква в духовния свят. Понеже е без влияние върху външния сетивен свят, човекът не е в състояние да поквари чрез своето собствено съдържание този сетивен свят, който го заобикаля Той е поставен така да се каже пред него от духовните същества, които се изявяват в него. Ето защо човек не може да поквари този сетивен свят чрез своята собствена сила. Така щото за човека, когато той е посветен, важното може да бъде това, да проникне през това було на сетивния свят; но той трябва да остави булото на сетивния свят такова, каквото са го изработили духовните същества.
към текста >>
Сутрин изгрява Слънцето; то изпраща лъчите на своята светлина върху различните неща на земята и според различните условия, които се създават, се представя външният сетивен свят; и когато човек прониква през тези условия, той прониква в
дух
овния свят.
На хората, които са търсили посвещението, е бил познат фактът, че човек намира духовния свят, когато от една страна прониква през външното було и от друга страна през вътрешното було. Ето защо у древните народи на Земята ние намираме различаването на горните Богове; и в мистериите на всички времена бе казано, че на определена степен на посвещението човек застава пред долните и горните Богове. Но също така винаги са се отнасяли по съвършено различен начин към света на горните богове и към света на долните богове. Можем да разберем, че това приемане на два пътя в духовните светове е оправдано, когато помислим върху следното: отначало човек не може да влияе, да упражнява влияние върху начина, по който външният свят застава пред него в пъстрия килим от цветни впечатления, топлинни впечатления и т.н. и т.н., той не може да упражнява влияние върху пъстрия килим на елементите огън, въздух, вода и земя.
Сутрин изгрява Слънцето; то изпраща лъчите на своята светлина върху различните неща на земята и според различните условия, които се създават, се представя външният сетивен свят; и когато човек прониква през тези условия, той прониква в духовния свят.
Понеже е без влияние върху външния сетивен свят, човекът не е в състояние да поквари чрез своето собствено съдържание този сетивен свят, който го заобикаля Той е поставен така да се каже пред него от духовните същества, които се изявяват в него. Ето защо човек не може да поквари този сетивен свят чрез своята собствена сила. Така щото за човека, когато той е посветен, важното може да бъде това, да проникне през това було на сетивния свят; но той трябва да остави булото на сетивния свят такова, каквото са го изработили духовните същества.
към текста >>
Понеже е без влияние върху външния сетивен свят, човекът не е в състояние да поквари чрез своето собствено съдържание този сетивен свят, който го заобикаля Той е поставен така да се каже пред него от
дух
овните същества, които се изявяват в него.
Ето защо у древните народи на Земята ние намираме различаването на горните Богове; и в мистериите на всички времена бе казано, че на определена степен на посвещението човек застава пред долните и горните Богове. Но също така винаги са се отнасяли по съвършено различен начин към света на горните богове и към света на долните богове. Можем да разберем, че това приемане на два пътя в духовните светове е оправдано, когато помислим върху следното: отначало човек не може да влияе, да упражнява влияние върху начина, по който външният свят застава пред него в пъстрия килим от цветни впечатления, топлинни впечатления и т.н. и т.н., той не може да упражнява влияние върху пъстрия килим на елементите огън, въздух, вода и земя. Сутрин изгрява Слънцето; то изпраща лъчите на своята светлина върху различните неща на земята и според различните условия, които се създават, се представя външният сетивен свят; и когато човек прониква през тези условия, той прониква в духовния свят.
Понеже е без влияние върху външния сетивен свят, човекът не е в състояние да поквари чрез своето собствено съдържание този сетивен свят, който го заобикаля Той е поставен така да се каже пред него от духовните същества, които се изявяват в него.
Ето защо човек не може да поквари този сетивен свят чрез своята собствена сила. Така щото за човека, когато той е посветен, важното може да бъде това, да проникне през това було на сетивния свят; но той трябва да остави булото на сетивния свят такова, каквото са го изработили духовните същества.
към текста >>
Така щото за човека, когато той е посветен, важното може да бъде това, да проникне през това було на сетивния свят; но той трябва да остави булото на сетивния свят такова, каквото са го изработили
дух
овните същества.
Можем да разберем, че това приемане на два пътя в духовните светове е оправдано, когато помислим върху следното: отначало човек не може да влияе, да упражнява влияние върху начина, по който външният свят застава пред него в пъстрия килим от цветни впечатления, топлинни впечатления и т.н. и т.н., той не може да упражнява влияние върху пъстрия килим на елементите огън, въздух, вода и земя. Сутрин изгрява Слънцето; то изпраща лъчите на своята светлина върху различните неща на земята и според различните условия, които се създават, се представя външният сетивен свят; и когато човек прониква през тези условия, той прониква в духовния свят. Понеже е без влияние върху външния сетивен свят, човекът не е в състояние да поквари чрез своето собствено съдържание този сетивен свят, който го заобикаля Той е поставен така да се каже пред него от духовните същества, които се изявяват в него. Ето защо човек не може да поквари този сетивен свят чрез своята собствена сила.
Така щото за човека, когато той е посветен, важното може да бъде това, да проникне през това було на сетивния свят; но той трябва да остави булото на сетивния свят такова, каквото са го изработили духовните същества.
към текста >>
Следователно чрез своето собствено поведение човекът променя булото, което нашата душа разпростира върху
дух
овния свят.
В друго положение се намира човек по отношение на собствения вътрешен свят. Как човек усеща и чувствува, как проявява своята воля, как мисли, как образува чувствата на своята съвест, това зависи от обстоятелството, дали човек е по-малко или повече съвършен, дали е работил повече или по-малко над своя душевен живот. Човекът не може, така да се каже, да предизвиква един лош червен или зелен цвят при утринната зора или при едно растение; но вследствие на това, че покваря своя собствен живот, той може да създаде в себе си противни на разума чувства, лоши морални съждения; човекът може да се отдаде повече или по-малко на гласа на своята съвест; по отношение на своите представи той може да се отдаде на красивото или на грозното, на истински или лъжливи мисловни образи.
Следователно чрез своето собствено поведение човекът променя булото, което нашата душа разпростира върху духовния свят.
И понеже в край на сметка това, което виждаме зад булото на нашия собствен душевен живот, зависи от това, дали това було е изправно или покварено, лесно може да се разбере, че при един покварен, несъвършен, малко развит вътрешен душевен живот и при възлизането в духовния свят или при слизането при долните духовни същества могат да бъдат създадени карикатури, погрешни, противни на здравия смисъл, противоприродни представи и сили. Ето защо през всички времена се е правело разлика между възлизането при горните богове и слизането при долните богове. Слизането се е считало като нещо съществено по-опасно отколкото възлизането при горните богове. Ето защо в пътя за слизането при долните богове на учениците на мистериите са били поставяни особено високи изисквания.
към текста >>
И понеже в край на сметка това, което виждаме зад булото на нашия собствен душевен живот, зависи от това, дали това було е изправно или покварено, лесно може да се разбере, че при един покварен, несъвършен, малко развит вътрешен душевен живот и при възлизането в
дух
овния свят или при слизането при долните
дух
овни същества могат да бъдат създадени карикатури, погрешни, противни на здравия смисъл, противоприродни представи и сили.
В друго положение се намира човек по отношение на собствения вътрешен свят. Как човек усеща и чувствува, как проявява своята воля, как мисли, как образува чувствата на своята съвест, това зависи от обстоятелството, дали човек е по-малко или повече съвършен, дали е работил повече или по-малко над своя душевен живот. Човекът не може, така да се каже, да предизвиква един лош червен или зелен цвят при утринната зора или при едно растение; но вследствие на това, че покваря своя собствен живот, той може да създаде в себе си противни на разума чувства, лоши морални съждения; човекът може да се отдаде повече или по-малко на гласа на своята съвест; по отношение на своите представи той може да се отдаде на красивото или на грозното, на истински или лъжливи мисловни образи. Следователно чрез своето собствено поведение човекът променя булото, което нашата душа разпростира върху духовния свят.
И понеже в край на сметка това, което виждаме зад булото на нашия собствен душевен живот, зависи от това, дали това було е изправно или покварено, лесно може да се разбере, че при един покварен, несъвършен, малко развит вътрешен душевен живот и при възлизането в духовния свят или при слизането при долните духовни същества могат да бъдат създадени карикатури, погрешни, противни на здравия смисъл, противоприродни представи и сили.
Ето защо през всички времена се е правело разлика между възлизането при горните богове и слизането при долните богове. Слизането се е считало като нещо съществено по-опасно отколкото възлизането при горните богове. Ето защо в пътя за слизането при долните богове на учениците на мистериите са били поставяни особено високи изисквания.
към текста >>
Трябваше да споменем това поради факта, че тези два пътя за проникване в
дух
овния свят играят в действителност голяма роля в развитието на човечеството и че срещу поставянето на изтока и на запада може да бъде добре разбрано само благодарение на това, само така може да се схване отношението на "Децата на Луцифер" и на "Братята
Христов
и", когато имаме пред своя поглед тези два пътя.
Трябваше да споменем това поради факта, че тези два пътя за проникване в духовния свят играят в действителност голяма роля в развитието на човечеството и че срещу поставянето на изтока и на запада може да бъде добре разбрано само благодарение на това, само така може да се схване отношението на "Децата на Луцифер" и на "Братята Христови", когато имаме пред своя поглед тези два пътя.
Във външния свят, който за външния поглед на човека много често може да се яви като един пъстър хаос от най-различни факти, не съществува нищо, което да не е управлявано по един мъдър начин, нищо, при което да не са в действие духовните същества, духовните сили и духовните факти; и ние разбираме всичко, което става там, само, когато се научим да разбираме, как духовните събития са се групирали под ръководството на онези същества, които бяха охарактеризирани от най-различни страни. Когато искаме да разберем, защо определена форма на мъдростта се е разцъфтяла именно на изток и защо бъдещето на Християнството зависи от развитието на западните сили, ние трябва да насочим погледа си върху историческия произход на двата свята.
към текста >>
Във външния свят, който за външния поглед на човека много често може да се яви като един пъстър хаос от най-различни факти, не съществува нищо, което да не е управлявано по един мъдър начин, нищо, при което да не са в действие
дух
овните същества,
дух
овните сили и
дух
овните факти; и ние разбираме всичко, което става там, само, когато се научим да разбираме, как
дух
овните събития са се групирали под ръководството на онези същества, които бяха охарактеризирани от най-различни страни.
Трябваше да споменем това поради факта, че тези два пътя за проникване в духовния свят играят в действителност голяма роля в развитието на човечеството и че срещу поставянето на изтока и на запада може да бъде добре разбрано само благодарение на това, само така може да се схване отношението на "Децата на Луцифер" и на "Братята Христови", когато имаме пред своя поглед тези два пътя.
Във външния свят, който за външния поглед на човека много често може да се яви като един пъстър хаос от най-различни факти, не съществува нищо, което да не е управлявано по един мъдър начин, нищо, при което да не са в действие духовните същества, духовните сили и духовните факти; и ние разбираме всичко, което става там, само, когато се научим да разбираме, как духовните събития са се групирали под ръководството на онези същества, които бяха охарактеризирани от най-различни страни.
Когато искаме да разберем, защо определена форма на мъдростта се е разцъфтяла именно на изток и защо бъдещето на Християнството зависи от развитието на западните сили, ние трябва да насочим погледа си върху историческия произход на двата свята.
към текста >>
От различни сказки, които сте слушали от мене, знаете, че целият наш сегашен живот произхожда от онази област, която наричаме Атлантида; че върху една област на запад между днешна Европа и Америка се е развил един прадревен
дух
овен живот и че това, което намираме като азиатска, африканска, американска култура, в крайна сметка са потомци на древната атлантска култура.
От различни сказки, които сте слушали от мене, знаете, че целият наш сегашен живот произхожда от онази област, която наричаме Атлантида; че върху една област на запад между днешна Европа и Америка се е развил един прадревен духовен живот и че това, което намираме като азиатска, африканска, американска култура, в крайна сметка са потомци на древната атлантска култура.
Там имаме ние отческата и майчина почва на целия наш културен живот, там трябва да търсим ние тази почва. Преди онази мощна катастрофа, която измени лицето на Земята така, че се роди съвременната форма на Земята, сред древна Атлантида са съществували човешки родове съвършено различни от днешните, ръководени от висши посветени, от ръководители на човечеството. Там се разви една култура, която се намираше предимно под влиянието на едно старо ясновидство, така щото хората от онова вре ме имаха една инстинктивна способност да виждат както през булото на сетивния свят в горния духовен свят, така и през булото на собствения душевен живот в света на долните богове. Тогава това беше нещо естествено. Както за днешните хора е нещо естествено да виждат със своите очи, да чуват със своите уши и т.н., така и за тогавашните хора е било нещо естествено да виждат не само вън в света цветовете, да чуват звуците и т.н., а да виждат зад цветовете, звуците и т.н.
към текста >>
Там се разви една култура, която се намираше предимно под влиянието на едно старо ясновидство, така щото хората от онова вре ме имаха една инстинктивна способност да виждат както през булото на сетивния свят в горния
дух
овен свят, така и през булото на собствения душевен живот в света на долните богове.
От различни сказки, които сте слушали от мене, знаете, че целият наш сегашен живот произхожда от онази област, която наричаме Атлантида; че върху една област на запад между днешна Европа и Америка се е развил един прадревен духовен живот и че това, което намираме като азиатска, африканска, американска култура, в крайна сметка са потомци на древната атлантска култура. Там имаме ние отческата и майчина почва на целия наш културен живот, там трябва да търсим ние тази почва. Преди онази мощна катастрофа, която измени лицето на Земята така, че се роди съвременната форма на Земята, сред древна Атлантида са съществували човешки родове съвършено различни от днешните, ръководени от висши посветени, от ръководители на човечеството.
Там се разви една култура, която се намираше предимно под влиянието на едно старо ясновидство, така щото хората от онова вре ме имаха една инстинктивна способност да виждат както през булото на сетивния свят в горния духовен свят, така и през булото на собствения душевен живот в света на долните богове.
Тогава това беше нещо естествено. Както за днешните хора е нещо естествено да виждат със своите очи, да чуват със своите уши и т.н., така и за тогавашните хора е било нещо естествено да виждат не само вън в света цветовете, да чуват звуците и т.н., а да виждат зад цветовете, звуците и т.н. духовни същества. Също така за тях беше нещо естествено не само да чуват гласа на съвестта, а да виждат и чуват например и това, което гърците са наричали Еринии. Това са виждали те като духовни същества.
към текста >>
дух
овни същества.
Там имаме ние отческата и майчина почва на целия наш културен живот, там трябва да търсим ние тази почва. Преди онази мощна катастрофа, която измени лицето на Земята така, че се роди съвременната форма на Земята, сред древна Атлантида са съществували човешки родове съвършено различни от днешните, ръководени от висши посветени, от ръководители на човечеството. Там се разви една култура, която се намираше предимно под влиянието на едно старо ясновидство, така щото хората от онова вре ме имаха една инстинктивна способност да виждат както през булото на сетивния свят в горния духовен свят, така и през булото на собствения душевен живот в света на долните богове. Тогава това беше нещо естествено. Както за днешните хора е нещо естествено да виждат със своите очи, да чуват със своите уши и т.н., така и за тогавашните хора е било нещо естествено да виждат не само вън в света цветовете, да чуват звуците и т.н., а да виждат зад цветовете, звуците и т.н.
духовни същества.
Също така за тях беше нещо естествено не само да чуват гласа на съвестта, а да виждат и чуват например и това, което гърците са наричали Еринии. Това са виждали те като духовни същества. Така следователно древните атлантци са би ли инстинктивно запознати с един духовен свят. Смисълът на развитието на човечеството е, хората постепенно да слязат, така да се каже, от това инстинктивно, духовно-виждащо съзнание и да стигнат до онова, което е свойствено на нашето днешно време. Хората трябваше да минат през тази степен на живота на физическото поле.
към текста >>
Това са виждали те като
дух
овни същества.
Там се разви една култура, която се намираше предимно под влиянието на едно старо ясновидство, така щото хората от онова вре ме имаха една инстинктивна способност да виждат както през булото на сетивния свят в горния духовен свят, така и през булото на собствения душевен живот в света на долните богове. Тогава това беше нещо естествено. Както за днешните хора е нещо естествено да виждат със своите очи, да чуват със своите уши и т.н., така и за тогавашните хора е било нещо естествено да виждат не само вън в света цветовете, да чуват звуците и т.н., а да виждат зад цветовете, звуците и т.н. духовни същества. Също така за тях беше нещо естествено не само да чуват гласа на съвестта, а да виждат и чуват например и това, което гърците са наричали Еринии.
Това са виждали те като духовни същества.
Така следователно древните атлантци са би ли инстинктивно запознати с един духовен свят. Смисълът на развитието на човечеството е, хората постепенно да слязат, така да се каже, от това инстинктивно, духовно-виждащо съзнание и да стигнат до онова, което е свойствено на нашето днешно време. Хората трябваше да минат през тази степен на живота на физическото поле. Но не би било възможно цялото развитие на човечеството да бъде ръководено от духовния свят просто така, че да се изпрати един поток от човечество от старата Атлантида през областите на Европа и Африка към Азия и всичко да се развива, така да се каже линейно. Никога развитието не се състои просто само в това, от един зародиш да се образува нещо и след това да прогресира по права линия, а навсякъде, където съществува развитие, трябва да настъпи и нещо друго.
към текста >>
Така следователно древните атлантци са би ли инстинктивно запознати с един
дух
овен свят.
Тогава това беше нещо естествено. Както за днешните хора е нещо естествено да виждат със своите очи, да чуват със своите уши и т.н., така и за тогавашните хора е било нещо естествено да виждат не само вън в света цветовете, да чуват звуците и т.н., а да виждат зад цветовете, звуците и т.н. духовни същества. Също така за тях беше нещо естествено не само да чуват гласа на съвестта, а да виждат и чуват например и това, което гърците са наричали Еринии. Това са виждали те като духовни същества.
Така следователно древните атлантци са би ли инстинктивно запознати с един духовен свят.
Смисълът на развитието на човечеството е, хората постепенно да слязат, така да се каже, от това инстинктивно, духовно-виждащо съзнание и да стигнат до онова, което е свойствено на нашето днешно време. Хората трябваше да минат през тази степен на живота на физическото поле. Но не би било възможно цялото развитие на човечеството да бъде ръководено от духовния свят просто така, че да се изпрати един поток от човечество от старата Атлантида през областите на Европа и Африка към Азия и всичко да се развива, така да се каже линейно. Никога развитието не се състои просто само в това, от един зародиш да се образува нещо и след това да прогресира по права линия, а навсякъде, където съществува развитие, трябва да настъпи и нещо друго. От един много обикновен пример можете да си изясните, че никога развитието не е напредване в права линия, така че едно нещо да произвежда друго, но към развитието предналежи и нещо друго.
към текста >>
Смисълът на развитието на човечеството е, хората постепенно да слязат, така да се каже, от това инстинктивно,
дух
овно-виждащо съзнание и да стигнат до онова, което е свойствено на нашето днешно време.
Както за днешните хора е нещо естествено да виждат със своите очи, да чуват със своите уши и т.н., така и за тогавашните хора е било нещо естествено да виждат не само вън в света цветовете, да чуват звуците и т.н., а да виждат зад цветовете, звуците и т.н. духовни същества. Също така за тях беше нещо естествено не само да чуват гласа на съвестта, а да виждат и чуват например и това, което гърците са наричали Еринии. Това са виждали те като духовни същества. Така следователно древните атлантци са би ли инстинктивно запознати с един духовен свят.
Смисълът на развитието на човечеството е, хората постепенно да слязат, така да се каже, от това инстинктивно, духовно-виждащо съзнание и да стигнат до онова, което е свойствено на нашето днешно време.
Хората трябваше да минат през тази степен на живота на физическото поле. Но не би било възможно цялото развитие на човечеството да бъде ръководено от духовния свят просто така, че да се изпрати един поток от човечество от старата Атлантида през областите на Европа и Африка към Азия и всичко да се развива, така да се каже линейно. Никога развитието не се състои просто само в това, от един зародиш да се образува нещо и след това да прогресира по права линия, а навсякъде, където съществува развитие, трябва да настъпи и нещо друго. От един много обикновен пример можете да си изясните, че никога развитието не е напредване в права линия, така че едно нещо да произвежда друго, но към развитието предналежи и нещо друго. Погледнете растенията!
към текста >>
Но не би било възможно цялото развитие на човечеството да бъде ръководено от
дух
овния свят просто така, че да се изпрати един поток от човечество от старата Атлантида през областите на Европа и Африка към Азия и всичко да се развива, така да се каже линейно.
Също така за тях беше нещо естествено не само да чуват гласа на съвестта, а да виждат и чуват например и това, което гърците са наричали Еринии. Това са виждали те като духовни същества. Така следователно древните атлантци са би ли инстинктивно запознати с един духовен свят. Смисълът на развитието на човечеството е, хората постепенно да слязат, така да се каже, от това инстинктивно, духовно-виждащо съзнание и да стигнат до онова, което е свойствено на нашето днешно време. Хората трябваше да минат през тази степен на живота на физическото поле.
Но не би било възможно цялото развитие на човечеството да бъде ръководено от духовния свят просто така, че да се изпрати един поток от човечество от старата Атлантида през областите на Европа и Африка към Азия и всичко да се развива, така да се каже линейно.
Никога развитието не се състои просто само в това, от един зародиш да се образува нещо и след това да прогресира по права линия, а навсякъде, където съществува развитие, трябва да настъпи и нещо друго. От един много обикновен пример можете да си изясните, че никога развитието не е напредване в права линия, така че едно нещо да произвежда друго, но към развитието предналежи и нещо друго. Погледнете растенията! Вие хвърляте семето в земята и виждате, как от това семе се развиват органи на растението, листата, как по-късно се явяват чашечните листенца, тичинките, близалцето и т.н. Но при днешния нормален живот на растението, ако развитието трябва да напредва, е необходимо нещо друго, нещо, което, така да се каже, не стои в правата линия на напредъка.
към текста >>
Това, което можете да видите при растението, е един образ на цялостния миров живот; и това ви дава едно указание, как стоят, как стават работите в
дух
овния живот.
Погледнете растенията! Вие хвърляте семето в земята и виждате, как от това семе се развиват органи на растението, листата, как по-късно се явяват чашечните листенца, тичинките, близалцето и т.н. Но при днешния нормален живот на растението, ако развитието трябва да напредва, е необходимо нещо друго, нещо, което, така да се каже, не стои в правата линия на напредъка. За образуването на плода е необходимо оплодяването. Оплодяващите вещества трябва да се прелеят от едно растение в друго, за да може цветът да се развие в плод; а не би било възможно от цвета да се образува плодът в права линия; трябва да дойде един поток от влияние отвън и се прибави, за да може чрез това влияние, което идва от страни, развитието да върви напред.
Това, което можете да видите при растението, е един образ на цялостния миров живот; и това ви дава едно указание, как стоят, как стават работите в духовния живот.
Съвсем погрешно е да се мисли, че в духовния живот се стига до целта, когато се смята, че някъде се явява едно културно течение и че от това културно течение се раждат все нови и нови неща. Известно време това може да върви така, но то не би било достатъчно, то не би произвело това, което трябва да стане, както цветът без оплодяването не би произвел плода. Винаги в определена точка на развитието трябва да дойде едно странично влияние в развитието на човечеството, да дойде един вид духовно оплодяване. Когато едно културно течение се е движело известно време праволинейно напред, тогава от страни трябва да дойде някакво влияние. Както в живота на растението женският и мъжкият елемент се развиват отделно един от друг, така и в напредващото развитие на човеците от Атлантида насам трябваше да се образува не само един единен поток, който да върви от запад на изток; но от древна Атлантида на изток трябваше да се насочат предимно две главни течения, които известно време се развиват разделени едно от друго и после след определено време се срещат и се оплодяват взаимно, за да може да се създаде правилното.
към текста >>
Съвсем погрешно е да се мисли, че в
дух
овния живот се стига до целта, когато се смята, че някъде се явява едно културно течение и че от това културно течение се раждат все нови и нови неща.
Вие хвърляте семето в земята и виждате, как от това семе се развиват органи на растението, листата, как по-късно се явяват чашечните листенца, тичинките, близалцето и т.н. Но при днешния нормален живот на растението, ако развитието трябва да напредва, е необходимо нещо друго, нещо, което, така да се каже, не стои в правата линия на напредъка. За образуването на плода е необходимо оплодяването. Оплодяващите вещества трябва да се прелеят от едно растение в друго, за да може цветът да се развие в плод; а не би било възможно от цвета да се образува плодът в права линия; трябва да дойде един поток от влияние отвън и се прибави, за да може чрез това влияние, което идва от страни, развитието да върви напред. Това, което можете да видите при растението, е един образ на цялостния миров живот; и това ви дава едно указание, как стоят, как стават работите в духовния живот.
Съвсем погрешно е да се мисли, че в духовния живот се стига до целта, когато се смята, че някъде се явява едно културно течение и че от това културно течение се раждат все нови и нови неща.
Известно време това може да върви така, но то не би било достатъчно, то не би произвело това, което трябва да стане, както цветът без оплодяването не би произвел плода. Винаги в определена точка на развитието трябва да дойде едно странично влияние в развитието на човечеството, да дойде един вид духовно оплодяване. Когато едно културно течение се е движело известно време праволинейно напред, тогава от страни трябва да дойде някакво влияние. Както в живота на растението женският и мъжкият елемент се развиват отделно един от друг, така и в напредващото развитие на човеците от Атлантида насам трябваше да се образува не само един единен поток, който да върви от запад на изток; но от древна Атлантида на изток трябваше да се насочат предимно две главни течения, които известно време се развиват разделени едно от друго и после след определено време се срещат и се оплодяват взаимно, за да може да се създаде правилното. И ние можем да проследим тези две течения на развитието на човечеството, когато изпитаме по един правилен начин документите на духовното виждане.
към текста >>
Винаги в определена точка на развитието трябва да дойде едно странично влияние в развитието на човечеството, да дойде един вид
дух
овно оплодяване.
За образуването на плода е необходимо оплодяването. Оплодяващите вещества трябва да се прелеят от едно растение в друго, за да може цветът да се развие в плод; а не би било възможно от цвета да се образува плодът в права линия; трябва да дойде един поток от влияние отвън и се прибави, за да може чрез това влияние, което идва от страни, развитието да върви напред. Това, което можете да видите при растението, е един образ на цялостния миров живот; и това ви дава едно указание, как стоят, как стават работите в духовния живот. Съвсем погрешно е да се мисли, че в духовния живот се стига до целта, когато се смята, че някъде се явява едно културно течение и че от това културно течение се раждат все нови и нови неща. Известно време това може да върви така, но то не би било достатъчно, то не би произвело това, което трябва да стане, както цветът без оплодяването не би произвел плода.
Винаги в определена точка на развитието трябва да дойде едно странично влияние в развитието на човечеството, да дойде един вид духовно оплодяване.
Когато едно културно течение се е движело известно време праволинейно напред, тогава от страни трябва да дойде някакво влияние. Както в живота на растението женският и мъжкият елемент се развиват отделно един от друг, така и в напредващото развитие на човеците от Атлантида насам трябваше да се образува не само един единен поток, който да върви от запад на изток; но от древна Атлантида на изток трябваше да се насочат предимно две главни течения, които известно време се развиват разделени едно от друго и после след определено време се срещат и се оплодяват взаимно, за да може да се създаде правилното. И ние можем да проследим тези две течения на развитието на човечеството, когато изпитаме по един правилен начин документите на духовното виждане. Така ние имаме едно течение на развитието на човечеството, което се ражда чрез това, че определени народи от древна Атланти да преминават и се настаняват повече към северните области, стигайки до областите, които днес обхващат Англия, северна Франция, после до днешна Скандинавия, Русия чак до Азия и до Индия. В тази посока се движи един поток от народи от най-различно естество, което течени е носи един определен духовен живот.
към текста >>
И ние можем да проследим тези две течения на развитието на човечеството, когато изпитаме по един правилен начин документите на
дух
овното виждане.
Съвсем погрешно е да се мисли, че в духовния живот се стига до целта, когато се смята, че някъде се явява едно културно течение и че от това културно течение се раждат все нови и нови неща. Известно време това може да върви така, но то не би било достатъчно, то не би произвело това, което трябва да стане, както цветът без оплодяването не би произвел плода. Винаги в определена точка на развитието трябва да дойде едно странично влияние в развитието на човечеството, да дойде един вид духовно оплодяване. Когато едно културно течение се е движело известно време праволинейно напред, тогава от страни трябва да дойде някакво влияние. Както в живота на растението женският и мъжкият елемент се развиват отделно един от друг, така и в напредващото развитие на човеците от Атлантида насам трябваше да се образува не само един единен поток, който да върви от запад на изток; но от древна Атлантида на изток трябваше да се насочат предимно две главни течения, които известно време се развиват разделени едно от друго и после след определено време се срещат и се оплодяват взаимно, за да може да се създаде правилното.
И ние можем да проследим тези две течения на развитието на човечеството, когато изпитаме по един правилен начин документите на духовното виждане.
Така ние имаме едно течение на развитието на човечеството, което се ражда чрез това, че определени народи от древна Атланти да преминават и се настаняват повече към северните области, стигайки до областите, които днес обхващат Англия, северна Франция, после до днешна Скандинавия, Русия чак до Азия и до Индия. В тази посока се движи един поток от народи от най-различно естество, което течени е носи един определен духовен живот. Друго едно течение на развитието на човечеството минава по един друг път; то минава повече на юг. То върви така, че днес бихме могли да търсим неговия път от Атлантическия океан през Южна Испания, през Африка, чак до Египет, после до Арабия. Две течения, големи преселения на народите се разливат, така да се каже, от древна Атлантида към изток.
към текста >>
В тази посока се движи един поток от народи от най-различно естество, което течени е носи един определен
дух
овен живот.
Винаги в определена точка на развитието трябва да дойде едно странично влияние в развитието на човечеството, да дойде един вид духовно оплодяване. Когато едно културно течение се е движело известно време праволинейно напред, тогава от страни трябва да дойде някакво влияние. Както в живота на растението женският и мъжкият елемент се развиват отделно един от друг, така и в напредващото развитие на човеците от Атлантида насам трябваше да се образува не само един единен поток, който да върви от запад на изток; но от древна Атлантида на изток трябваше да се насочат предимно две главни течения, които известно време се развиват разделени едно от друго и после след определено време се срещат и се оплодяват взаимно, за да може да се създаде правилното. И ние можем да проследим тези две течения на развитието на човечеството, когато изпитаме по един правилен начин документите на духовното виждане. Така ние имаме едно течение на развитието на човечеството, което се ражда чрез това, че определени народи от древна Атланти да преминават и се настаняват повече към северните области, стигайки до областите, които днес обхващат Англия, северна Франция, после до днешна Скандинавия, Русия чак до Азия и до Индия.
В тази посока се движи един поток от народи от най-различно естество, което течени е носи един определен духовен живот.
Друго едно течение на развитието на човечеството минава по един друг път; то минава повече на юг. То върви така, че днес бихме могли да търсим неговия път от Атлантическия океан през Южна Испания, през Африка, чак до Египет, после до Арабия. Две течения, големи преселения на народите се разливат, така да се каже, от древна Атлантида към изток. Всяко едно от тези две течения върви отначало по своя собствен път, докато в един по-късен момент и двете внезапно се оплодяват. В какво се състои разликата между тези две културни течения?
към текста >>
Тези хора, които тръгнаха повече към север, имаха такива посветени, които им показва ха пътя към онези
дух
овни светове, наричани светове на горните богове, на онези богове, които намираме, когато проникваме през булото на външния сетивен свят.
То върви така, че днес бихме могли да търсим неговия път от Атлантическия океан през Южна Испания, през Африка, чак до Египет, после до Арабия. Две течения, големи преселения на народите се разливат, така да се каже, от древна Атлантида към изток. Всяко едно от тези две течения върви отначало по своя собствен път, докато в един по-късен момент и двете внезапно се оплодяват. В какво се състои разликата между тези две културни течения? Тя се състои в това, че течението, което се движеше повече на север, включваше в себе си такива хора, които бяха повече склонни да употребяват техните външни сетива и външното наблюдение, които бяха повече склонни да насочват своя поглед към килима или булото на окръжаващия свят.
Тези хора, които тръгнаха повече към север, имаха такива посветени, които им показва ха пътя към онези духовни светове, наричани светове на горните богове, на онези богове, които намираме, когато проникваме през булото на външния сетивен свят.
От такова естество бяха онези същества, които са били обожавани като богове на северните германци. Один, Тор и т.н. са имена на такива богове, на такива божествено-духовни същества, които намираме, когато проникнем зад булото на сетивния свят. Друга организация имаха хората на другото течение на народа. Тези народи, които потеглиха към южните области, от древна Атлантида към Азия, имаха повече заложби да се потопяват, да се вглъбяват в своя душевен живот, в своята вътрешност.
към текста >>
са имена на такива богове, на такива божествено-
дух
овни същества, които намираме, когато проникнем зад булото на сетивния свят.
В какво се състои разликата между тези две културни течения? Тя се състои в това, че течението, което се движеше повече на север, включваше в себе си такива хора, които бяха повече склонни да употребяват техните външни сетива и външното наблюдение, които бяха повече склонни да насочват своя поглед към килима или булото на окръжаващия свят. Тези хора, които тръгнаха повече към север, имаха такива посветени, които им показва ха пътя към онези духовни светове, наричани светове на горните богове, на онези богове, които намираме, когато проникваме през булото на външния сетивен свят. От такова естество бяха онези същества, които са били обожавани като богове на северните германци. Один, Тор и т.н.
са имена на такива богове, на такива божествено-духовни същества, които намираме, когато проникнем зад булото на сетивния свят.
Друга организация имаха хората на другото течение на народа. Тези народи, които потеглиха към южните области, от древна Атлантида към Азия, имаха повече заложби да се потопяват, да се вглъбяват в своя душевен живот, в своята вътрешност. Бихме могли да кажем но приемете тези думи без осъдителен привкус се верните народи имаха повече талант да се вглеждат повече вън в света, а южните народи имаха повече талант да се вглъбяват повече в своя собствен душевен живот и да търсят духовния свят през булото на своя собствен душевен живот. Ето защо не трябва да Ви учудва, че потомците на южните народи имаха богове, които принадлежаха, така да се каже, към подземните богове, които владеят повече душевния живот. Достатъчно е само да си представите египетския бог Озирис.
към текста >>
Бихме могли да кажем но приемете тези думи без осъдителен привкус се верните народи имаха повече талант да се вглеждат повече вън в света, а южните народи имаха повече талант да се вглъбяват повече в своя собствен душевен живот и да търсят
дух
овния свят през булото на своя собствен душевен живот.
От такова естество бяха онези същества, които са били обожавани като богове на северните германци. Один, Тор и т.н. са имена на такива богове, на такива божествено-духовни същества, които намираме, когато проникнем зад булото на сетивния свят. Друга организация имаха хората на другото течение на народа. Тези народи, които потеглиха към южните области, от древна Атлантида към Азия, имаха повече заложби да се потопяват, да се вглъбяват в своя душевен живот, в своята вътрешност.
Бихме могли да кажем но приемете тези думи без осъдителен привкус се верните народи имаха повече талант да се вглеждат повече вън в света, а южните народи имаха повече талант да се вглъбяват повече в своя собствен душевен живот и да търсят духовния свят през булото на своя собствен душевен живот.
Ето защо не трябва да Ви учудва, че потомците на южните народи имаха богове, които принадлежаха, така да се каже, към подземните богове, които владеят повече душевния живот. Достатъчно е само да си представите египетския бог Озирис. Озирис е онова божество, кое то човек намира, когато е преминал през вратата на смъртта. Той е богът, който не може да живее във външния сетивен свят. Само в древни времена Озирис е живял във външния свят; и когато настъпиха новите времена, той бе като победен от съществата на сетивния свят, от злия Сет.
към текста >>
Този народ беше особено определен да върви и по двата пътя, които водят в
дух
овния свят и по двата пътя да намери нещо плодотворно, нещо правилно за тогавашно време.
Тази беше разликата между характерните заложби на северните и южните народи. Но имаше един народ, една общност, който в известно отношение през първата следатлантска епоха, след великата атлантска катастрофа, съединяваше в себе си и двете заложби.
Този народ беше особено определен да върви и по двата пътя, които водят в духовния свят и по двата пътя да намери нещо плодотворно, нещо правилно за тогавашно време.
Докато северните народи насочваха своя поглед в света на външния сетивен килим, а южните се вглъбяваха в собствената вътрешност на душевния живот, съществуваше една народова общност, която еднакво притежаваше способността да прониква през външния сетивен свят и да се издига в стоящите зад него духовни светове, както и да се вживява в собствената вътрешност, в дълбоките основи на мистичното вглъбяване и да на мира духовните светове през булото на собствения душевен живот. Това беше една способност, която всички хора притежаваха в древна Атлантида, поне в нейните първи епохи. Обаче тази способност, човек да намери духовния свят вглеждайки се навън и на вътре, е свързана с едно друго изживяване, с едно изживяване, което стои като нещо твърде особено в човешкия живот. Който има способност та да прониква през външното було на сетивния свят и да намира там духовния свят, горните богове, и чува, че другаде някъде по Земята съществуват други богове, той не разбира тези последните. Но който свързва заедно и двете способности, който еднакво може да проникне през булото на външния сетивен свят и през булото на собствения душевен живот, той прави на края едно извънредно важно откритие, а именно това, че онова, което намираме, когато проникваме през булото на душевния живот на своята същност е същото както онова, което намираме, когато проникваме през булото на външния сетивен свят.
към текста >>
Докато северните народи насочваха своя поглед в света на външния сетивен килим, а южните се вглъбяваха в собствената вътрешност на душевния живот, съществуваше една народова общност, която еднакво притежаваше способността да прониква през външния сетивен свят и да се издига в стоящите зад него
дух
овни светове, както и да се вживява в собствената вътрешност, в дълбоките основи на мистичното вглъбяване и да на мира
дух
овните светове през булото на собствения душевен живот.
Тази беше разликата между характерните заложби на северните и южните народи. Но имаше един народ, една общност, който в известно отношение през първата следатлантска епоха, след великата атлантска катастрофа, съединяваше в себе си и двете заложби. Този народ беше особено определен да върви и по двата пътя, които водят в духовния свят и по двата пътя да намери нещо плодотворно, нещо правилно за тогавашно време.
Докато северните народи насочваха своя поглед в света на външния сетивен килим, а южните се вглъбяваха в собствената вътрешност на душевния живот, съществуваше една народова общност, която еднакво притежаваше способността да прониква през външния сетивен свят и да се издига в стоящите зад него духовни светове, както и да се вживява в собствената вътрешност, в дълбоките основи на мистичното вглъбяване и да на мира духовните светове през булото на собствения душевен живот.
Това беше една способност, която всички хора притежаваха в древна Атлантида, поне в нейните първи епохи. Обаче тази способност, човек да намери духовния свят вглеждайки се навън и на вътре, е свързана с едно друго изживяване, с едно изживяване, което стои като нещо твърде особено в човешкия живот. Който има способност та да прониква през външното було на сетивния свят и да намира там духовния свят, горните богове, и чува, че другаде някъде по Земята съществуват други богове, той не разбира тези последните. Но който свързва заедно и двете способности, който еднакво може да проникне през булото на външния сетивен свят и през булото на собствения душевен живот, той прави на края едно извънредно важно откритие, а именно това, че онова, което намираме, когато проникваме през булото на душевния живот на своята същност е същото както онова, което намираме, когато проникваме през булото на външния сетивен свят. Защото на нас ни се разкрива един единен духовен свят, единият път от вън, другият път от вътре.
към текста >>
Обаче тази способност, човек да намери
дух
овния свят вглеждайки се навън и на вътре, е свързана с едно друго изживяване, с едно изживяване, което стои като нещо твърде особено в човешкия живот.
Тази беше разликата между характерните заложби на северните и южните народи. Но имаше един народ, една общност, който в известно отношение през първата следатлантска епоха, след великата атлантска катастрофа, съединяваше в себе си и двете заложби. Този народ беше особено определен да върви и по двата пътя, които водят в духовния свят и по двата пътя да намери нещо плодотворно, нещо правилно за тогавашно време. Докато северните народи насочваха своя поглед в света на външния сетивен килим, а южните се вглъбяваха в собствената вътрешност на душевния живот, съществуваше една народова общност, която еднакво притежаваше способността да прониква през външния сетивен свят и да се издига в стоящите зад него духовни светове, както и да се вживява в собствената вътрешност, в дълбоките основи на мистичното вглъбяване и да на мира духовните светове през булото на собствения душевен живот. Това беше една способност, която всички хора притежаваха в древна Атлантида, поне в нейните първи епохи.
Обаче тази способност, човек да намери духовния свят вглеждайки се навън и на вътре, е свързана с едно друго изживяване, с едно изживяване, което стои като нещо твърде особено в човешкия живот.
Който има способност та да прониква през външното було на сетивния свят и да намира там духовния свят, горните богове, и чува, че другаде някъде по Земята съществуват други богове, той не разбира тези последните. Но който свързва заедно и двете способности, който еднакво може да проникне през булото на външния сетивен свят и през булото на собствения душевен живот, той прави на края едно извънредно важно откритие, а именно това, че онова, което намираме, когато проникваме през булото на душевния живот на своята същност е същото както онова, което намираме, когато проникваме през булото на външния сетивен свят. Защото на нас ни се разкрива един единен духовен свят, единият път от вън, другият път от вътре. Когато се запознаем с духовния свят по двата пътя, тогава ние познаваме неговото единство. Който прониква в духовните светове по пътя на вътрешното вглъбяване, той намира тези светове зад булото на душевния живот; а когато има и способността, чрез развитието на свръхсетивните сили да проникне и през булото на външния сетивен свят, тогава той знае, че онова, което е намерил във вътрешността, е същото както онова, което е намерил прониквайки през булото на външния свят.
към текста >>
Който има способност та да прониква през външното було на сетивния свят и да намира там
дух
овния свят, горните богове, и чува, че другаде някъде по Земята съществуват други богове, той не разбира тези последните.
Но имаше един народ, една общност, който в известно отношение през първата следатлантска епоха, след великата атлантска катастрофа, съединяваше в себе си и двете заложби. Този народ беше особено определен да върви и по двата пътя, които водят в духовния свят и по двата пътя да намери нещо плодотворно, нещо правилно за тогавашно време. Докато северните народи насочваха своя поглед в света на външния сетивен килим, а южните се вглъбяваха в собствената вътрешност на душевния живот, съществуваше една народова общност, която еднакво притежаваше способността да прониква през външния сетивен свят и да се издига в стоящите зад него духовни светове, както и да се вживява в собствената вътрешност, в дълбоките основи на мистичното вглъбяване и да на мира духовните светове през булото на собствения душевен живот. Това беше една способност, която всички хора притежаваха в древна Атлантида, поне в нейните първи епохи. Обаче тази способност, човек да намери духовния свят вглеждайки се навън и на вътре, е свързана с едно друго изживяване, с едно изживяване, което стои като нещо твърде особено в човешкия живот.
Който има способност та да прониква през външното було на сетивния свят и да намира там духовния свят, горните богове, и чува, че другаде някъде по Земята съществуват други богове, той не разбира тези последните.
Но който свързва заедно и двете способности, който еднакво може да проникне през булото на външния сетивен свят и през булото на собствения душевен живот, той прави на края едно извънредно важно откритие, а именно това, че онова, което намираме, когато проникваме през булото на душевния живот на своята същност е същото както онова, което намираме, когато проникваме през булото на външния сетивен свят. Защото на нас ни се разкрива един единен духовен свят, единият път от вън, другият път от вътре. Когато се запознаем с духовния свят по двата пътя, тогава ние познаваме неговото единство. Който прониква в духовните светове по пътя на вътрешното вглъбяване, той намира тези светове зад булото на душевния живот; а когато има и способността, чрез развитието на свръхсетивните сили да проникне и през булото на външния сетивен свят, тогава той знае, че онова, което е намерил във вътрешността, е същото както онова, което е намерил прониквайки през булото на външния свят. В това положение, да има онова велико изживяване за единството на духовния живот, се намираше древната индийска народова общност.
към текста >>
Защото на нас ни се разкрива един единен
дух
овен свят, единият път от вън, другият път от вътре.
Докато северните народи насочваха своя поглед в света на външния сетивен килим, а южните се вглъбяваха в собствената вътрешност на душевния живот, съществуваше една народова общност, която еднакво притежаваше способността да прониква през външния сетивен свят и да се издига в стоящите зад него духовни светове, както и да се вживява в собствената вътрешност, в дълбоките основи на мистичното вглъбяване и да на мира духовните светове през булото на собствения душевен живот. Това беше една способност, която всички хора притежаваха в древна Атлантида, поне в нейните първи епохи. Обаче тази способност, човек да намери духовния свят вглеждайки се навън и на вътре, е свързана с едно друго изживяване, с едно изживяване, което стои като нещо твърде особено в човешкия живот. Който има способност та да прониква през външното було на сетивния свят и да намира там духовния свят, горните богове, и чува, че другаде някъде по Земята съществуват други богове, той не разбира тези последните. Но който свързва заедно и двете способности, който еднакво може да проникне през булото на външния сетивен свят и през булото на собствения душевен живот, той прави на края едно извънредно важно откритие, а именно това, че онова, което намираме, когато проникваме през булото на душевния живот на своята същност е същото както онова, което намираме, когато проникваме през булото на външния сетивен свят.
Защото на нас ни се разкрива един единен духовен свят, единият път от вън, другият път от вътре.
Когато се запознаем с духовния свят по двата пътя, тогава ние познаваме неговото единство. Който прониква в духовните светове по пътя на вътрешното вглъбяване, той намира тези светове зад булото на душевния живот; а когато има и способността, чрез развитието на свръхсетивните сили да проникне и през булото на външния сетивен свят, тогава той знае, че онова, което е намерил във вътрешността, е същото както онова, което е намерил прониквайки през булото на външния свят. В това положение, да има онова велико изживяване за единството на духовния живот, се намираше древната индийска народова общност. Когато свръхсетивният поглед на древния индиец се насочваше навън, той виждаше външните духовни същества, които формираха и подържаха световните явления. Когато се потопяваше в своята вътрешност, чрез това вътрешно вглъбяване в самия себе си той намираше своя Брахман; и той знаеше, че това, което намираше зад булото на душевния живот, е същото, което е великия мощен замах на крилата, преминаващ през космоса, е създало и подредило и външния свят.
към текста >>
Когато се запознаем с
дух
овния свят по двата пътя, тогава ние познаваме неговото единство.
Това беше една способност, която всички хора притежаваха в древна Атлантида, поне в нейните първи епохи. Обаче тази способност, човек да намери духовния свят вглеждайки се навън и на вътре, е свързана с едно друго изживяване, с едно изживяване, което стои като нещо твърде особено в човешкия живот. Който има способност та да прониква през външното було на сетивния свят и да намира там духовния свят, горните богове, и чува, че другаде някъде по Земята съществуват други богове, той не разбира тези последните. Но който свързва заедно и двете способности, който еднакво може да проникне през булото на външния сетивен свят и през булото на собствения душевен живот, той прави на края едно извънредно важно откритие, а именно това, че онова, което намираме, когато проникваме през булото на душевния живот на своята същност е същото както онова, което намираме, когато проникваме през булото на външния сетивен свят. Защото на нас ни се разкрива един единен духовен свят, единият път от вън, другият път от вътре.
Когато се запознаем с духовния свят по двата пътя, тогава ние познаваме неговото единство.
Който прониква в духовните светове по пътя на вътрешното вглъбяване, той намира тези светове зад булото на душевния живот; а когато има и способността, чрез развитието на свръхсетивните сили да проникне и през булото на външния сетивен свят, тогава той знае, че онова, което е намерил във вътрешността, е същото както онова, което е намерил прониквайки през булото на външния свят. В това положение, да има онова велико изживяване за единството на духовния живот, се намираше древната индийска народова общност. Когато свръхсетивният поглед на древния индиец се насочваше навън, той виждаше външните духовни същества, които формираха и подържаха световните явления. Когато се потопяваше в своята вътрешност, чрез това вътрешно вглъбяване в самия себе си той намираше своя Брахман; и той знаеше, че това, което намираше зад булото на душевния живот, е същото, което е великия мощен замах на крилата, преминаващ през космоса, е създало и подредило и външния свят. Това е великото и мощното, което действува върху нас от тези древни времена, че тук се е запазило нещо, което е съществувало като прадревна култура в древната атлантска епоха и което се е запазило като остатък в следатлантската епоха.
към текста >>
Който прониква в
дух
овните светове по пътя на вътрешното вглъбяване, той намира тези светове зад булото на душевния живот; а когато има и способността, чрез развитието на свръхсетивните сили да проникне и през булото на външния сетивен свят, тогава той знае, че онова, което е намерил във вътрешността, е същото както онова, което е намерил прониквайки през булото на външния свят.
Обаче тази способност, човек да намери духовния свят вглеждайки се навън и на вътре, е свързана с едно друго изживяване, с едно изживяване, което стои като нещо твърде особено в човешкия живот. Който има способност та да прониква през външното було на сетивния свят и да намира там духовния свят, горните богове, и чува, че другаде някъде по Земята съществуват други богове, той не разбира тези последните. Но който свързва заедно и двете способности, който еднакво може да проникне през булото на външния сетивен свят и през булото на собствения душевен живот, той прави на края едно извънредно важно откритие, а именно това, че онова, което намираме, когато проникваме през булото на душевния живот на своята същност е същото както онова, което намираме, когато проникваме през булото на външния сетивен свят. Защото на нас ни се разкрива един единен духовен свят, единият път от вън, другият път от вътре. Когато се запознаем с духовния свят по двата пътя, тогава ние познаваме неговото единство.
Който прониква в духовните светове по пътя на вътрешното вглъбяване, той намира тези светове зад булото на душевния живот; а когато има и способността, чрез развитието на свръхсетивните сили да проникне и през булото на външния сетивен свят, тогава той знае, че онова, което е намерил във вътрешността, е същото както онова, което е намерил прониквайки през булото на външния свят.
В това положение, да има онова велико изживяване за единството на духовния живот, се намираше древната индийска народова общност. Когато свръхсетивният поглед на древния индиец се насочваше навън, той виждаше външните духовни същества, които формираха и подържаха световните явления. Когато се потопяваше в своята вътрешност, чрез това вътрешно вглъбяване в самия себе си той намираше своя Брахман; и той знаеше, че това, което намираше зад булото на душевния живот, е същото, което е великия мощен замах на крилата, преминаващ през космоса, е създало и подредило и външния свят. Това е великото и мощното, което действува върху нас от тези древни времена, че тук се е запазило нещо, което е съществувало като прадревна култура в древната атлантска епоха и което се е запазило като остатък в следатлантската епоха. Но развитието върви напред не като старото се превръща или запазва, а чрез това, че се раждат нови течения на развитие, които след това взаимно се оплодяват.
към текста >>
В това положение, да има онова велико изживяване за единството на
дух
овния живот, се намираше древната индийска народова общност.
Който има способност та да прониква през външното було на сетивния свят и да намира там духовния свят, горните богове, и чува, че другаде някъде по Земята съществуват други богове, той не разбира тези последните. Но който свързва заедно и двете способности, който еднакво може да проникне през булото на външния сетивен свят и през булото на собствения душевен живот, той прави на края едно извънредно важно откритие, а именно това, че онова, което намираме, когато проникваме през булото на душевния живот на своята същност е същото както онова, което намираме, когато проникваме през булото на външния сетивен свят. Защото на нас ни се разкрива един единен духовен свят, единият път от вън, другият път от вътре. Когато се запознаем с духовния свят по двата пътя, тогава ние познаваме неговото единство. Който прониква в духовните светове по пътя на вътрешното вглъбяване, той намира тези светове зад булото на душевния живот; а когато има и способността, чрез развитието на свръхсетивните сили да проникне и през булото на външния сетивен свят, тогава той знае, че онова, което е намерил във вътрешността, е същото както онова, което е намерил прониквайки през булото на външния свят.
В това положение, да има онова велико изживяване за единството на духовния живот, се намираше древната индийска народова общност.
Когато свръхсетивният поглед на древния индиец се насочваше навън, той виждаше външните духовни същества, които формираха и подържаха световните явления. Когато се потопяваше в своята вътрешност, чрез това вътрешно вглъбяване в самия себе си той намираше своя Брахман; и той знаеше, че това, което намираше зад булото на душевния живот, е същото, което е великия мощен замах на крилата, преминаващ през космоса, е създало и подредило и външния свят. Това е великото и мощното, което действува върху нас от тези древни времена, че тук се е запазило нещо, което е съществувало като прадревна култура в древната атлантска епоха и което се е запазило като остатък в следатлантската епоха. Но развитието върви напред не като старото се превръща или запазва, а чрез това, че се раждат нови течения на развитие, които след това взаимно се оплодяват. Когато проследим северното течение на развитието, което от древна Атлантида е преминало през Европа в Азия, ние намираме в древния индийски народ издаденият напред пост, който се образувал след своето съединение с други елементи на древната индийска култура.
към текста >>
Когато свръхсетивният поглед на древния индиец се насочваше навън, той виждаше външните
дух
овни същества, които формираха и подържаха световните явления.
Но който свързва заедно и двете способности, който еднакво може да проникне през булото на външния сетивен свят и през булото на собствения душевен живот, той прави на края едно извънредно важно откритие, а именно това, че онова, което намираме, когато проникваме през булото на душевния живот на своята същност е същото както онова, което намираме, когато проникваме през булото на външния сетивен свят. Защото на нас ни се разкрива един единен духовен свят, единият път от вън, другият път от вътре. Когато се запознаем с духовния свят по двата пътя, тогава ние познаваме неговото единство. Който прониква в духовните светове по пътя на вътрешното вглъбяване, той намира тези светове зад булото на душевния живот; а когато има и способността, чрез развитието на свръхсетивните сили да проникне и през булото на външния сетивен свят, тогава той знае, че онова, което е намерил във вътрешността, е същото както онова, което е намерил прониквайки през булото на външния свят. В това положение, да има онова велико изживяване за единството на духовния живот, се намираше древната индийска народова общност.
Когато свръхсетивният поглед на древния индиец се насочваше навън, той виждаше външните духовни същества, които формираха и подържаха световните явления.
Когато се потопяваше в своята вътрешност, чрез това вътрешно вглъбяване в самия себе си той намираше своя Брахман; и той знаеше, че това, което намираше зад булото на душевния живот, е същото, което е великия мощен замах на крилата, преминаващ през космоса, е създало и подредило и външния свят. Това е великото и мощното, което действува върху нас от тези древни времена, че тук се е запазило нещо, което е съществувало като прадревна култура в древната атлантска епоха и което се е запазило като остатък в следатлантската епоха. Но развитието върви напред не като старото се превръща или запазва, а чрез това, че се раждат нови течения на развитие, които след това взаимно се оплодяват. Когато проследим северното течение на развитието, което от древна Атлантида е преминало през Европа в Азия, ние намираме в древния индийски народ издаденият напред пост, който се образувал след своето съединение с други елементи на древната индийска култура. Обаче когато отиде м малко по на север, когато отидем в областта на персийците, там намираме древно-персийската култура, онази култура, която в по-късно историческо време е известна като култура на Заратустра.
към текста >>
Тази култура Заратустра ни показва вече, когато я изпитваме със средствата на свръхсетивното виждане, онази особеност, че тогавашните хора гледали повече към външния свят и се стремили да проникнат през булото на външния свят, за да стигнат по този начин до висшия
дух
овен свят.
Когато се потопяваше в своята вътрешност, чрез това вътрешно вглъбяване в самия себе си той намираше своя Брахман; и той знаеше, че това, което намираше зад булото на душевния живот, е същото, което е великия мощен замах на крилата, преминаващ през космоса, е създало и подредило и външния свят. Това е великото и мощното, което действува върху нас от тези древни времена, че тук се е запазило нещо, което е съществувало като прадревна култура в древната атлантска епоха и което се е запазило като остатък в следатлантската епоха. Но развитието върви напред не като старото се превръща или запазва, а чрез това, че се раждат нови течения на развитие, които след това взаимно се оплодяват. Когато проследим северното течение на развитието, което от древна Атлантида е преминало през Европа в Азия, ние намираме в древния индийски народ издаденият напред пост, който се образувал след своето съединение с други елементи на древната индийска култура. Обаче когато отиде м малко по на север, когато отидем в областта на персийците, там намираме древно-персийската култура, онази култура, която в по-късно историческо време е известна като култура на Заратустра.
Тази култура Заратустра ни показва вече, когато я изпитваме със средствата на свръхсетивното виждане, онази особеност, че тогавашните хора гледали повече към външния свят и се стремили да проникнат през булото на външния свят, за да стигнат по този начин до висшия духовен свят.
От тази особеност на персийския народов характер ще разберете, че Заратустра, ръководителят на древната персийска култура, отдаваше отначало малко значение на вътрешното мистично вглъбяване, че даже в известно отношение стоеше в противоположност с такова мистично вътрешно вглъбяване. Напротив той насочвал повече своя поглед към физическото Слънце, за да обърне внимание на хората върху това, че зад физическото Слънце стои нещо като едно духовно слънчево Същество, че зад физическото Слънце стои Аура-Маздао. Тук имате напълно изразен пътя, който следват посветените на северните народи. И именно през древната персийска култура под ръководството на най-древния Заратустра се образува най-висшата форма на този възглед върху намиращия се вън човек духовен свят. Тази форма на външния възглед стана по-несъвършена толкова повече, колкото по-далече бяха останали зад персийци народи, които бяха проникнали до предна Азия.
към текста >>
Напротив той насочвал повече своя поглед към физическото Слънце, за да обърне внимание на хората върху това, че зад физическото Слънце стои нещо като едно
дух
овно слънчево Същество, че зад физическото Слънце стои Аура-Маздао.
Но развитието върви напред не като старото се превръща или запазва, а чрез това, че се раждат нови течения на развитие, които след това взаимно се оплодяват. Когато проследим северното течение на развитието, което от древна Атлантида е преминало през Европа в Азия, ние намираме в древния индийски народ издаденият напред пост, който се образувал след своето съединение с други елементи на древната индийска култура. Обаче когато отиде м малко по на север, когато отидем в областта на персийците, там намираме древно-персийската култура, онази култура, която в по-късно историческо време е известна като култура на Заратустра. Тази култура Заратустра ни показва вече, когато я изпитваме със средствата на свръхсетивното виждане, онази особеност, че тогавашните хора гледали повече към външния свят и се стремили да проникнат през булото на външния свят, за да стигнат по този начин до висшия духовен свят. От тази особеност на персийския народов характер ще разберете, че Заратустра, ръководителят на древната персийска култура, отдаваше отначало малко значение на вътрешното мистично вглъбяване, че даже в известно отношение стоеше в противоположност с такова мистично вътрешно вглъбяване.
Напротив той насочвал повече своя поглед към физическото Слънце, за да обърне внимание на хората върху това, че зад физическото Слънце стои нещо като едно духовно слънчево Същество, че зад физическото Слънце стои Аура-Маздао.
Тук имате напълно изразен пътя, който следват посветените на северните народи. И именно през древната персийска култура под ръководството на най-древния Заратустра се образува най-висшата форма на този възглед върху намиращия се вън човек духовен свят. Тази форма на външния възглед стана по-несъвършена толкова повече, колкото по-далече бяха останали зад персийци народи, които бяха проникнали до предна Азия. Зад древните персийци в Азия и Европа бяха останали други народности. Обаче всички тези народности имаха способността, че техният поглед беше насочен повече към външния свят.
към текста >>
И именно през древната персийска култура под ръководството на най-древния Заратустра се образува най-висшата форма на този възглед върху намиращия се вън човек
дух
овен свят.
Обаче когато отиде м малко по на север, когато отидем в областта на персийците, там намираме древно-персийската култура, онази култура, която в по-късно историческо време е известна като култура на Заратустра. Тази култура Заратустра ни показва вече, когато я изпитваме със средствата на свръхсетивното виждане, онази особеност, че тогавашните хора гледали повече към външния свят и се стремили да проникнат през булото на външния свят, за да стигнат по този начин до висшия духовен свят. От тази особеност на персийския народов характер ще разберете, че Заратустра, ръководителят на древната персийска култура, отдаваше отначало малко значение на вътрешното мистично вглъбяване, че даже в известно отношение стоеше в противоположност с такова мистично вътрешно вглъбяване. Напротив той насочвал повече своя поглед към физическото Слънце, за да обърне внимание на хората върху това, че зад физическото Слънце стои нещо като едно духовно слънчево Същество, че зад физическото Слънце стои Аура-Маздао. Тук имате напълно изразен пътя, който следват посветените на северните народи.
И именно през древната персийска култура под ръководството на най-древния Заратустра се образува най-висшата форма на този възглед върху намиращия се вън човек духовен свят.
Тази форма на външния възглед стана по-несъвършена толкова повече, колкото по-далече бяха останали зад персийци народи, които бяха проникнали до предна Азия. Зад древните персийци в Азия и Европа бяха останали други народности. Обаче всички тези народности имаха способността, че техният поглед беше насочен повече към външния свят. Всички посветени на тези народности избраха пътя, да насочват своите сънародници към духовния свят, който се намира зад булото на сетивния свят. Когато изпитваме нещата със средствата на духовно изследване, ние откриваме, че онази чудесна култура, която се разцъфтя сред Европа и послужи, така да се каже, за основа на всички други европейски култури, а именно културата на келтите, беше един остатък от всичко онова, което се роди от задружното действие на народната душа и изследването на посветените.
към текста >>
Всички посветени на тези народности избраха пътя, да насочват своите сънародници към
дух
овния свят, който се намира зад булото на сетивния свят.
Тук имате напълно изразен пътя, който следват посветените на северните народи. И именно през древната персийска култура под ръководството на най-древния Заратустра се образува най-висшата форма на този възглед върху намиращия се вън човек духовен свят. Тази форма на външния възглед стана по-несъвършена толкова повече, колкото по-далече бяха останали зад персийци народи, които бяха проникнали до предна Азия. Зад древните персийци в Азия и Европа бяха останали други народности. Обаче всички тези народности имаха способността, че техният поглед беше насочен повече към външния свят.
Всички посветени на тези народности избраха пътя, да насочват своите сънародници към духовния свят, който се намира зад булото на сетивния свят.
Когато изпитваме нещата със средствата на духовно изследване, ние откриваме, че онази чудесна култура, която се разцъфтя сред Европа и послужи, така да се каже, за основа на всички други европейски култури, а именно културата на келтите, беше един остатък от всичко онова, което се роди от задружното действие на народната душа и изследването на посветените. В тази култура ние намираме онова, което днес в по-голямата си част е изгубено и може да бъде разгадано от външния сетивен свят само от този, който познава пътищата на търсене чрез духовното познание. Всичко това, което можем да наречем древно-келтски елемент, навсякъде, къде то този елемент проблясва от основите на другите европейски култури всичко това е само отзвук от по-стари култури на Европа, които по определен начин бяха останали зад великата, възвишена култура на Заратустра, който обаче в основни линии вървяха по същия път, според характера на народите. По определен начин народите са били така разпределени, че според тяхното разпространение са могли да следват по различен начин пътя към духовното. Според различните места, които тези народи са обитавали, те са следвали този път по един повече или по-малко съвършен начин.
към текста >>
Когато изпитваме нещата със средствата на
дух
овно изследване, ние откриваме, че онази чудесна култура, която се разцъфтя сред Европа и послужи, така да се каже, за основа на всички други европейски култури, а именно културата на келтите, беше един остатък от всичко онова, което се роди от задружното действие на народната душа и изследването на посветените.
И именно през древната персийска култура под ръководството на най-древния Заратустра се образува най-висшата форма на този възглед върху намиращия се вън човек духовен свят. Тази форма на външния възглед стана по-несъвършена толкова повече, колкото по-далече бяха останали зад персийци народи, които бяха проникнали до предна Азия. Зад древните персийци в Азия и Европа бяха останали други народности. Обаче всички тези народности имаха способността, че техният поглед беше насочен повече към външния свят. Всички посветени на тези народности избраха пътя, да насочват своите сънародници към духовния свят, който се намира зад булото на сетивния свят.
Когато изпитваме нещата със средствата на духовно изследване, ние откриваме, че онази чудесна култура, която се разцъфтя сред Европа и послужи, така да се каже, за основа на всички други европейски култури, а именно културата на келтите, беше един остатък от всичко онова, което се роди от задружното действие на народната душа и изследването на посветените.
В тази култура ние намираме онова, което днес в по-голямата си част е изгубено и може да бъде разгадано от външния сетивен свят само от този, който познава пътищата на търсене чрез духовното познание. Всичко това, което можем да наречем древно-келтски елемент, навсякъде, къде то този елемент проблясва от основите на другите европейски култури всичко това е само отзвук от по-стари култури на Европа, които по определен начин бяха останали зад великата, възвишена култура на Заратустра, който обаче в основни линии вървяха по същия път, според характера на народите. По определен начин народите са били така разпределени, че според тяхното разпространение са могли да следват по различен начин пътя към духовното. Според различните места, които тези народи са обитавали, те са следвали този път по един повече или по-малко съвършен начин.
към текста >>
В тази култура ние намираме онова, което днес в по-голямата си част е изгубено и може да бъде разгадано от външния сетивен свят само от този, който познава пътищата на търсене чрез
дух
овното познание.
Тази форма на външния възглед стана по-несъвършена толкова повече, колкото по-далече бяха останали зад персийци народи, които бяха проникнали до предна Азия. Зад древните персийци в Азия и Европа бяха останали други народности. Обаче всички тези народности имаха способността, че техният поглед беше насочен повече към външния свят. Всички посветени на тези народности избраха пътя, да насочват своите сънародници към духовния свят, който се намира зад булото на сетивния свят. Когато изпитваме нещата със средствата на духовно изследване, ние откриваме, че онази чудесна култура, която се разцъфтя сред Европа и послужи, така да се каже, за основа на всички други европейски култури, а именно културата на келтите, беше един остатък от всичко онова, което се роди от задружното действие на народната душа и изследването на посветените.
В тази култура ние намираме онова, което днес в по-голямата си част е изгубено и може да бъде разгадано от външния сетивен свят само от този, който познава пътищата на търсене чрез духовното познание.
Всичко това, което можем да наречем древно-келтски елемент, навсякъде, къде то този елемент проблясва от основите на другите европейски култури всичко това е само отзвук от по-стари култури на Европа, които по определен начин бяха останали зад великата, възвишена култура на Заратустра, който обаче в основни линии вървяха по същия път, според характера на народите. По определен начин народите са били така разпределени, че според тяхното разпространение са могли да следват по различен начин пътя към духовното. Според различните места, които тези народи са обитавали, те са следвали този път по един повече или по-малко съвършен начин.
към текста >>
По определен начин народите са били така разпределени, че според тяхното разпространение са могли да следват по различен начин пътя към
дух
овното.
Обаче всички тези народности имаха способността, че техният поглед беше насочен повече към външния свят. Всички посветени на тези народности избраха пътя, да насочват своите сънародници към духовния свят, който се намира зад булото на сетивния свят. Когато изпитваме нещата със средствата на духовно изследване, ние откриваме, че онази чудесна култура, която се разцъфтя сред Европа и послужи, така да се каже, за основа на всички други европейски култури, а именно културата на келтите, беше един остатък от всичко онова, което се роди от задружното действие на народната душа и изследването на посветените. В тази култура ние намираме онова, което днес в по-голямата си част е изгубено и може да бъде разгадано от външния сетивен свят само от този, който познава пътищата на търсене чрез духовното познание. Всичко това, което можем да наречем древно-келтски елемент, навсякъде, къде то този елемент проблясва от основите на другите европейски култури всичко това е само отзвук от по-стари култури на Европа, които по определен начин бяха останали зад великата, възвишена култура на Заратустра, който обаче в основни линии вървяха по същия път, според характера на народите.
По определен начин народите са били така разпределени, че според тяхното разпространение са могли да следват по различен начин пътя към духовното.
Според различните места, които тези народи са обитавали, те са следвали този път по един повече или по-малко съвършен начин.
към текста >>
Сега трябва да Ви стане ясно, че общението, което човекът има с външния свят, било това външния
дух
овен свят, било сетивния външен свят, има въздействие за самия него, че изживяванията не са нещо, което е, така да се каже, едно мирово огледало, служащо само, за да може човекът да изпита нещо.
Сега трябва да Ви стане ясно, че общението, което човекът има с външния свят, било това външния духовен свят, било сетивния външен свят, има въздействие за самия него, че изживяванията не са нещо, което е, така да се каже, едно мирово огледало, служащо само, за да може човекът да изпита нещо.
Но това, което става по този начин, съществува, за да може човекът да напредва в своето развитие по един напълно определен начин. Що е следователно всъщност човекът на определена епоха? Той е онова, което са направили от него силите на света, които живеят в неговата околност. Ние сме резултат на това, което силите на света са образували от нас. Според това, как тези сили на света проникват в нас, ние сме формирани.
към текста >>
Онзи, който диша здрав въз
дух
, образува не само своите органи по съответния начин, но и онзи, който приема този или онзи вид
дух
овен живот, образува своя
дух
овен организъм и, понеже телесният организъм е само произведение на
дух
овния организъм, такъв човек образува по съответен начин и своя телесен организъм.
Но това, което става по този начин, съществува, за да може човекът да напредва в своето развитие по един напълно определен начин. Що е следователно всъщност човекът на определена епоха? Той е онова, което са направили от него силите на света, които живеят в неговата околност. Ние сме резултат на това, което силите на света са образували от нас. Според това, как тези сили на света проникват в нас, ние сме формирани.
Онзи, който диша здрав въздух, образува не само своите органи по съответния начин, но и онзи, който приема този или онзи вид духовен живот, образува своя духовен организъм и, понеже телесният организъм е само произведение на духовния организъм, такъв човек образува по съответен начин и своя телесен организъм.
Човекът постоянно се развива. Ето защо ще Ви бъде понятно, че у всички народности на това северно течение, понеже в тях се вливаха предимно силите на външния свят, получиха развитие и техните външни телесни качества, всичко онова, което можа да формира човека отвън. Чрез външните сили бе развито това, което може да бъде виждано в действено възприемано у човека и външно. Ето за що ние намираме, че у тези народи са развити не само войнствените качества, но също така и един все по-усъвършенствуващ се инструмент за проникването на външния свят. Под въздействието на външните сили самият мозък става все по-съвършен.
към текста >>
Само от тези народи в
дух
овния живот можеше да произлезе това, което накрая доведе до завладяване то на външните природни сили.
Ето защо ще Ви бъде понятно, че у всички народности на това северно течение, понеже в тях се вливаха предимно силите на външния свят, получиха развитие и техните външни телесни качества, всичко онова, което можа да формира човека отвън. Чрез външните сили бе развито това, което може да бъде виждано в действено възприемано у човека и външно. Ето за що ние намираме, че у тези народи са развити не само войнствените качества, но също така и един все по-усъвършенствуващ се инструмент за проникването на външния свят. Под въздействието на външните сили самият мозък става все по-съвършен. Поради това в хората на народите от това течение съществуват зародишите за разбиране на външния свят.
Само от тези народи в духовния живот можеше да произлезе това, което накрая доведе до завладяване то на външните природни сили.
Бихме могли да кажем, че тези народови маси считаха за най-важно да усъвършенствуват все повече външния инструмент на човека, онова, което от него да вижда навън, не само физически, но и интелектуално, морално и естетически. Все повече и повече от духа бе вливано във вътрешната телесност. Физическото тяло стана по-съвършено и по-съвършено, така щото отделната душа, когато тя живееше от едно въплъщение в друго, когато преминаваше от едно въплъщение в друго, при следващото въплъщение можеше да намери по правило едно по-добро тяло, преди всичко не само във физическия смисъл, но и в моралния смисъл. Следователно онова, което одухотворява човека от неговата външна страна, което одухотворява неговото физическо тяло, то можеше да стигне до особено високо развитие под такива влияния. Нека сега се запитаме, кое трябваше да се развие у онези народи, които поеха другия път?
към текста >>
Все повече и повече от
дух
а бе вливано във вътрешната телесност.
Ето за що ние намираме, че у тези народи са развити не само войнствените качества, но също така и един все по-усъвършенствуващ се инструмент за проникването на външния свят. Под въздействието на външните сили самият мозък става все по-съвършен. Поради това в хората на народите от това течение съществуват зародишите за разбиране на външния свят. Само от тези народи в духовния живот можеше да произлезе това, което накрая доведе до завладяване то на външните природни сили. Бихме могли да кажем, че тези народови маси считаха за най-важно да усъвършенствуват все повече външния инструмент на човека, онова, което от него да вижда навън, не само физически, но и интелектуално, морално и естетически.
Все повече и повече от духа бе вливано във вътрешната телесност.
Физическото тяло стана по-съвършено и по-съвършено, така щото отделната душа, когато тя живееше от едно въплъщение в друго, когато преминаваше от едно въплъщение в друго, при следващото въплъщение можеше да намери по правило едно по-добро тяло, преди всичко не само във физическия смисъл, но и в моралния смисъл. Следователно онова, което одухотворява човека от неговата външна страна, което одухотворява неговото физическо тяло, то можеше да стигне до особено високо развитие под такива влияния. Нека сега се запитаме, кое трябваше да се развие у онези народи, които поеха другия път? На този въпрос трябва да отговорим: у тях трябваше да се развие едно изтънчаване на душевния живот. Ето защо опитайте се да потърсите понятието на съвестта в древни времена у онези народи, които току що Ви охарактеризирах, които одухотворяваха така да се каже външното тяло.
към текста >>
Следователно онова, което о
дух
отворява човека от неговата външна страна, което о
дух
отворява неговото физическо тяло, то можеше да стигне до особено високо развитие под такива влияния.
Поради това в хората на народите от това течение съществуват зародишите за разбиране на външния свят. Само от тези народи в духовния живот можеше да произлезе това, което накрая доведе до завладяване то на външните природни сили. Бихме могли да кажем, че тези народови маси считаха за най-важно да усъвършенствуват все повече външния инструмент на човека, онова, което от него да вижда навън, не само физически, но и интелектуално, морално и естетически. Все повече и повече от духа бе вливано във вътрешната телесност. Физическото тяло стана по-съвършено и по-съвършено, така щото отделната душа, когато тя живееше от едно въплъщение в друго, когато преминаваше от едно въплъщение в друго, при следващото въплъщение можеше да намери по правило едно по-добро тяло, преди всичко не само във физическия смисъл, но и в моралния смисъл.
Следователно онова, което одухотворява човека от неговата външна страна, което одухотворява неговото физическо тяло, то можеше да стигне до особено високо развитие под такива влияния.
Нека сега се запитаме, кое трябваше да се развие у онези народи, които поеха другия път? На този въпрос трябва да отговорим: у тях трябваше да се развие едно изтънчаване на душевния живот. Ето защо опитайте се да потърсите понятието на съвестта в древни времена у онези народи, които току що Ви охарактеризирах, които одухотворяваха така да се каже външното тяло. У тях Вие не ще намерите понятието на съвестта. Това понятие възниква у народите, които вървяха по южния път, които минаха по този южен път.
към текста >>
Ето защо опитайте се да потърсите понятието на съвестта в древни времена у онези народи, които току що Ви охарактеризирах, които о
дух
отворяваха така да се каже външното тяло.
Все повече и повече от духа бе вливано във вътрешната телесност. Физическото тяло стана по-съвършено и по-съвършено, така щото отделната душа, когато тя живееше от едно въплъщение в друго, когато преминаваше от едно въплъщение в друго, при следващото въплъщение можеше да намери по правило едно по-добро тяло, преди всичко не само във физическия смисъл, но и в моралния смисъл. Следователно онова, което одухотворява човека от неговата външна страна, което одухотворява неговото физическо тяло, то можеше да стигне до особено високо развитие под такива влияния. Нека сега се запитаме, кое трябваше да се развие у онези народи, които поеха другия път? На този въпрос трябва да отговорим: у тях трябваше да се развие едно изтънчаване на душевния живот.
Ето защо опитайте се да потърсите понятието на съвестта в древни времена у онези народи, които току що Ви охарактеризирах, които одухотворяваха така да се каже външното тяло.
У тях Вие не ще намерите понятието на съвестта. Това понятие възниква у народите, които вървяха по южния път, които минаха по този южен път. У тях се раждат тънките изживявания на душата; при тях вътрешният душевен живот е обогатен с понятия и идеи, така щото накрая можа да се развие до онова богатство, което и днес буди удивление, до древната, тайнствена херметическа наука на древните египтяни. Мъдростта на египтяните, която е така много почитана от всички, които позна ват тези неща, можа да се развие само, защото сред това народово течение се разви вътрешният душевен живот. Всички изкуства, мъдростта, които трябваше да се развият в хората отвътре, всички те се проявиха у това течение на развитието на човечеството.
към текста >>
Така ние виждаме, че сред това човешко течение се отдаваше по-малко значение на о
дух
отворяването на външното тяло, а напротив се обръщаше по-голямо внимание на о
дух
отворяването на вътрешните сили на душата, на тяхното все по-голямо префинване.
У тях Вие не ще намерите понятието на съвестта. Това понятие възниква у народите, които вървяха по южния път, които минаха по този южен път. У тях се раждат тънките изживявания на душата; при тях вътрешният душевен живот е обогатен с понятия и идеи, така щото накрая можа да се развие до онова богатство, което и днес буди удивление, до древната, тайнствена херметическа наука на древните египтяни. Мъдростта на египтяните, която е така много почитана от всички, които позна ват тези неща, можа да се развие само, защото сред това народово течение се разви вътрешният душевен живот. Всички изкуства, мъдростта, които трябваше да се развият в хората отвътре, всички те се проявиха у това течение на развитието на човечеството.
Така ние виждаме, че сред това човешко течение се отдаваше по-малко значение на одухотворяването на външното тяло, а напротив се обръщаше по-голямо внимание на одухотворяването на вътрешните сили на душата, на тяхното все по-голямо префинване.
към текста >>
Когато искаше да изобрази о
дух
отвореното, облагородено физическо тяло, тя изобразяваше тогава представителя на народните маси на северното течение.
Погледнете гръцката пластика, гръцката скулптура!
Когато искаше да изобрази одухотвореното, облагородено физическо тяло, тя изобразяваше тогава представителя на народните маси на северното течение.
Всички образи на Зевс, на Афродита, на Палас Атина в тяхната външна конфигурация представляват типа на расата на северните народови маси. Там, където трябваше да се посочи на вътрешното развитие на душевния живот, там гръцката пластика чувствуваше нужда да покаже, че силите, които се развиват, се развиват невидимо в душата; там се изобразяваше една такава фигура, каквато е тази на Хермес, на Меркурий. Той е различно изобразен от другите богове; той е изобразен както са изобразени африканските народи. Съвършено други уши, друг характер на косата, тесни очи вместо северните очи. Знаеше се, че в този човешки тип е даден носи телят на научността, на мъдростта, на всичко онова, което действува върху душата на човека.
към текста >>
Можем да охарактеризираме разликата между двете течения на народите като кажем: че вярното течение на народите работи, за да ни представи един човек, който в своето външно тяло ни показва един образ и подобие на
дух
а; за другото течение на народите беше важно да развият невидимо показващата се душа, следователно онова, което може да бъде почувствувано само, когато насочим погледа на вътре.
Можем да охарактеризираме разликата между двете течения на народите като кажем: че вярното течение на народите работи, за да ни представи един човек, който в своето външно тяло ни показва един образ и подобие на духа; за другото течение на народите беше важно да развият невидимо показващата се душа, следователно онова, което може да бъде почувствувано само, когато насочим погледа на вътре.
Така северното течение на народите създаде образа и подобието на божеството, както този образ и подобие се явяват външно; а южното течение на народите създаде душевния образ и подобие на божеството, душевният образ и подобие на божеството, който работи и тъче невидимо във вътрешността. Отначало разделени, както оплодяващите се мъжки и женски органи на растението, тези две течения на народите се развиваха известно време отделно едно от друго; едното течение на народите се разви до най-висока степен вътрешно, другото до най-висока степен в изразяването на духа външно. И после, когато настъпи подходящият момент, двете тези течения трябваше да се оплодят взаимно. Можем да разгледаме едното или другото течение на народите, навсякъде ще намерим потвърдено това, което току що бе казано, ще намерим това потвърдено и външно, исторически.
към текста >>
Отначало разделени, както оплодяващите се мъжки и женски органи на растението, тези две течения на народите се развиваха известно време отделно едно от друго; едното течение на народите се разви до най-висока степен вътрешно, другото до най-висока степен в изразяването на
дух
а външно.
Можем да охарактеризираме разликата между двете течения на народите като кажем: че вярното течение на народите работи, за да ни представи един човек, който в своето външно тяло ни показва един образ и подобие на духа; за другото течение на народите беше важно да развият невидимо показващата се душа, следователно онова, което може да бъде почувствувано само, когато насочим погледа на вътре. Така северното течение на народите създаде образа и подобието на божеството, както този образ и подобие се явяват външно; а южното течение на народите създаде душевния образ и подобие на божеството, душевният образ и подобие на божеството, който работи и тъче невидимо във вътрешността.
Отначало разделени, както оплодяващите се мъжки и женски органи на растението, тези две течения на народите се развиваха известно време отделно едно от друго; едното течение на народите се разви до най-висока степен вътрешно, другото до най-висока степен в изразяването на духа външно.
И после, когато настъпи подходящият момент, двете тези течения трябваше да се оплодят взаимно. Можем да разгледаме едното или другото течение на народите, навсякъде ще намерим потвърдено това, което току що бе казано, ще намерим това потвърдено и външно, исторически.
към текста >>
Когато заставаха пред вижданите във вътрешността богове, хората можаха да имат чувството: "О, това са нашите добри приятели, нашите най-близки вътрешни
дух
овни другари, това са онези, към които поглеждаме нагоре и които вливат в нас силите в най-интимната вътрешност на нашия душевен живот; това е нещо, което принадлежи към нас в нашата най-дълбока вътрешност".
Така боговете на южните народи останаха повече или по-малко невидими богове, с които човек можеше да се свърже вътрешно в себе си, богове, пред които в известно отношение човек можеше да изпитва страх, но пред които в друго отношение той можеше да стои така, че гледаше към тях с известно човешко упование. Ние вече обърнахме вниманието върху това, че човек вижда тези богове на вътрешния свят такива, как вито е той самият. Ако той сам е морално изграден, ако излиза срещу този вътрешен свят на боговете с морални душевни качества, тогава те му се показваха в техния истински образ; тяхното същество се влива и човека, той се чувствува вътрешно озарен от тях. Ако самият човек е неморален, ако е надарен с лоши, неистинни, грозни представи, тогава образът на този свят на боговете се превръща в карикатура, явява му се в страшни, демонически форми, както и най-красивото лице може да изглежда изопачено и карикатурно, когато се оглежда в едно огледало, което има обла форма.
Когато заставаха пред вижданите във вътрешността богове, хората можаха да имат чувството: "О, това са нашите добри приятели, нашите най-близки вътрешни духовни другари, това са онези, към които поглеждаме нагоре и които вливат в нас силите в най-интимната вътрешност на нашия душевен живот; това е нещо, което принадлежи към нас в нашата най-дълбока вътрешност".
И човекът можеше да се почувствува озарен чрез тези божествени Същества. Но когато поради своите неморални качества ги виждаше в техните карикатури, той можеше да гледа към тях в страх и уплаха; те можеха да го измъчват, да го преследват, да го вкарат в най-необузданите изстъпления на живота, защото му се показваха в карикатурата на неговите нисши страсти. От това можете да разберете, защо се полагали особени грижи, щото никой човек да не застава неподготвен пред тези богове, а там, където трябваше да се открие достъпа на един човек в духовния свят, са изисквали в най-строгия смисъл едно душевно-морално усъвършенствуване, една извънредно добра подготовка. Учениците неуморно са били предупреждавани, да не застават пред боговете с една слаба душа.
към текста >>
От това можете да разберете, защо се полагали особени грижи, щото никой човек да не застава неподготвен пред тези богове, а там, където трябваше да се открие достъпа на един човек в
дух
овния свят, са изисквали в най-строгия смисъл едно душевно-морално усъвършенствуване, една извънредно добра подготовка.
Ако той сам е морално изграден, ако излиза срещу този вътрешен свят на боговете с морални душевни качества, тогава те му се показваха в техния истински образ; тяхното същество се влива и човека, той се чувствува вътрешно озарен от тях. Ако самият човек е неморален, ако е надарен с лоши, неистинни, грозни представи, тогава образът на този свят на боговете се превръща в карикатура, явява му се в страшни, демонически форми, както и най-красивото лице може да изглежда изопачено и карикатурно, когато се оглежда в едно огледало, което има обла форма. Когато заставаха пред вижданите във вътрешността богове, хората можаха да имат чувството: "О, това са нашите добри приятели, нашите най-близки вътрешни духовни другари, това са онези, към които поглеждаме нагоре и които вливат в нас силите в най-интимната вътрешност на нашия душевен живот; това е нещо, което принадлежи към нас в нашата най-дълбока вътрешност". И човекът можеше да се почувствува озарен чрез тези божествени Същества. Но когато поради своите неморални качества ги виждаше в техните карикатури, той можеше да гледа към тях в страх и уплаха; те можеха да го измъчват, да го преследват, да го вкарат в най-необузданите изстъпления на живота, защото му се показваха в карикатурата на неговите нисши страсти.
От това можете да разберете, защо се полагали особени грижи, щото никой човек да не застава неподготвен пред тези богове, а там, където трябваше да се открие достъпа на един човек в духовния свят, са изисквали в най-строгия смисъл едно душевно-морално усъвършенствуване, една извънредно добра подготовка.
Учениците неуморно са били предупреждавани, да не застават пред боговете с една слаба душа.
към текста >>
Когато обгърнем с поглед този
дух
овен свят, който виждаме, че е намиран по този път първо у южното течение на народите, когато искаме да охарактеризираме този свят според неговия цялостен характер, така да се каже според неговите владетели, тогава ние го наричаме светът на Луцифер, светът на носителя на светлината, защото той е онзи божествено-
дух
овен свят, който озарява вътрешно човека с онази светлина, която той трябва да си извоюва чрез собственото си усъвършенствуване.
Когато обгърнем с поглед този духовен свят, който виждаме, че е намиран по този път първо у южното течение на народите, когато искаме да охарактеризираме този свят според неговия цялостен характер, така да се каже според неговите владетели, тогава ние го наричаме светът на Луцифер, светът на носителя на светлината, защото той е онзи божествено-духовен свят, който озарява вътрешно човека с онази светлина, която той трябва да си извоюва чрез собственото си усъвършенствуване.
Това южно течение на народите намираше по този път света на Луцифер.
към текста >>
Този идеал можеше да бъде именно само, да бъде създадено по този начин най-възвишеното, да се направи всичко онова, което да произведе поне веднъж на Земята едно толкова съвършено, толкова о
дух
отворено външно тяло, че това тяло да бъде в състояние не само да бъде образ и подобие на божеството, но да може да приеме в себе си самото това божество.
Другото течение на народите водеше до там, щото външният човек, който живее между раждането и смъртта в сетивно въплъщение, да стане колкото е възможно повече от един образ, едно копие на божественото в своята външна форма. Кое можеше да бъде идеал на развитието на народа в тази област?
Този идеал можеше да бъде именно само, да бъде създадено по този начин най-възвишеното, да се направи всичко онова, което да произведе поне веднъж на Земята едно толкова съвършено, толкова одухотворено външно тяло, че това тяло да бъде в състояние не само да бъде образ и подобие на божеството, но да може да приеме в себе си самото това божество.
С други думи: като идеал в това друго течение на народите трябваше да бъде това, да се даде възможност на една човешка индивидуалност така да се усъвършенствува, така да се одухотвори и облагороди по отношение на всичко, което човекът има между раждането и смъртта, че това външно тяло да стане един благороден съсъд за приемането на най-висшето духовно. И за първи път тази велика мисъл възникна в онзи, който по най-съвършен начин обърна вниманието на хората върху духовния свят, намиращ се зад булото на сетивния килим, Заратустра */*Тук естествено със "Заратустра" ние разбираме непознатата историческа фигура, а един предисторически прадед. На основата на това е вложена мисълта, че потомците на една велика индивидуалност в течение на дълги епохи са си присвоявали нейното име. Такъв е бил обичаят в древните времена./: Трябва да бъде създадено едно външно тяло чрез една такава морална, интелектуална и духовна сили, че това тяло да бъде така одухотворено, както само то би могло да бъде одухотворено. Понеже за първи път тази мисъл възниква у Заратустра, затова той положи грижи така да се усъвършенствува от едно прераждане в друго, щото с всяко ново преражда не да живее в едно по-благородно, по-морално, по-естетично, по-интелектуално тяло.
към текста >>
С други думи: като идеал в това друго течение на народите трябваше да бъде това, да се даде възможност на една човешка индивидуалност така да се усъвършенствува, така да се о
дух
отвори и облагороди по отношение на всичко, което човекът има между раждането и смъртта, че това външно тяло да стане един благороден съсъд за приемането на най-висшето
дух
овно.
Другото течение на народите водеше до там, щото външният човек, който живее между раждането и смъртта в сетивно въплъщение, да стане колкото е възможно повече от един образ, едно копие на божественото в своята външна форма. Кое можеше да бъде идеал на развитието на народа в тази област? Този идеал можеше да бъде именно само, да бъде създадено по този начин най-възвишеното, да се направи всичко онова, което да произведе поне веднъж на Земята едно толкова съвършено, толкова одухотворено външно тяло, че това тяло да бъде в състояние не само да бъде образ и подобие на божеството, но да може да приеме в себе си самото това божество.
С други думи: като идеал в това друго течение на народите трябваше да бъде това, да се даде възможност на една човешка индивидуалност така да се усъвършенствува, така да се одухотвори и облагороди по отношение на всичко, което човекът има между раждането и смъртта, че това външно тяло да стане един благороден съсъд за приемането на най-висшето духовно.
И за първи път тази велика мисъл възникна в онзи, който по най-съвършен начин обърна вниманието на хората върху духовния свят, намиращ се зад булото на сетивния килим, Заратустра */*Тук естествено със "Заратустра" ние разбираме непознатата историческа фигура, а един предисторически прадед. На основата на това е вложена мисълта, че потомците на една велика индивидуалност в течение на дълги епохи са си присвоявали нейното име. Такъв е бил обичаят в древните времена./: Трябва да бъде създадено едно външно тяло чрез една такава морална, интелектуална и духовна сили, че това тяло да бъде така одухотворено, както само то би могло да бъде одухотворено. Понеже за първи път тази мисъл възниква у Заратустра, затова той положи грижи така да се усъвършенствува от едно прераждане в друго, щото с всяко ново преражда не да живее в едно по-благородно, по-морално, по-естетично, по-интелектуално тяло. Така ние виждаме как индивидуалността, която като Заратустра се появи първо в древна Персия, да работи така над себе си, че тя постоянно се явява вън все по-съвършени физически тела, докато най-после доведе това съвършенство на физическото тяло до такава степен, че в това тяло бе даден един благороден съсъд, който беше не само образ и подобие на божествено-духовния свят, но то можа да стане съсъдът, в който се потопи Божеството, което иначе можеше да бъде виждано само зад булото на външния сетивен свят.
към текста >>
И за първи път тази велика мисъл възникна в онзи, който по най-съвършен начин обърна вниманието на хората върху
дух
овния свят, намиращ се зад булото на сетивния килим, Заратустра */*Тук естествено със "Заратустра" ние разбираме непознатата историческа фигура, а един предисторически прадед.
Другото течение на народите водеше до там, щото външният човек, който живее между раждането и смъртта в сетивно въплъщение, да стане колкото е възможно повече от един образ, едно копие на божественото в своята външна форма. Кое можеше да бъде идеал на развитието на народа в тази област? Този идеал можеше да бъде именно само, да бъде създадено по този начин най-възвишеното, да се направи всичко онова, което да произведе поне веднъж на Земята едно толкова съвършено, толкова одухотворено външно тяло, че това тяло да бъде в състояние не само да бъде образ и подобие на божеството, но да може да приеме в себе си самото това божество. С други думи: като идеал в това друго течение на народите трябваше да бъде това, да се даде възможност на една човешка индивидуалност така да се усъвършенствува, така да се одухотвори и облагороди по отношение на всичко, което човекът има между раждането и смъртта, че това външно тяло да стане един благороден съсъд за приемането на най-висшето духовно.
И за първи път тази велика мисъл възникна в онзи, който по най-съвършен начин обърна вниманието на хората върху духовния свят, намиращ се зад булото на сетивния килим, Заратустра */*Тук естествено със "Заратустра" ние разбираме непознатата историческа фигура, а един предисторически прадед.
На основата на това е вложена мисълта, че потомците на една велика индивидуалност в течение на дълги епохи са си присвоявали нейното име. Такъв е бил обичаят в древните времена./: Трябва да бъде създадено едно външно тяло чрез една такава морална, интелектуална и духовна сили, че това тяло да бъде така одухотворено, както само то би могло да бъде одухотворено. Понеже за първи път тази мисъл възниква у Заратустра, затова той положи грижи така да се усъвършенствува от едно прераждане в друго, щото с всяко ново преражда не да живее в едно по-благородно, по-морално, по-естетично, по-интелектуално тяло. Така ние виждаме как индивидуалността, която като Заратустра се появи първо в древна Персия, да работи така над себе си, че тя постоянно се явява вън все по-съвършени физически тела, докато най-после доведе това съвършенство на физическото тяло до такава степен, че в това тяло бе даден един благороден съсъд, който беше не само образ и подобие на божествено-духовния свят, но то можа да стане съсъдът, в който се потопи Божеството, което иначе можеше да бъде виждано само зад булото на външния сетивен свят. Онова, което Заратустра бе посочил като свят на слънчевите Духове, които стоят зад физическото Слънце, което той бе посочил като скрития Дух на Доброто, Аура-Маздао, трябваше, приближавайки се все повече и повече до Земята, да намери едно място, в което можеше да живее като едно съвършено /одухотворено/ тяло.
към текста >>
Такъв е бил обичаят в древните времена./: Трябва да бъде създадено едно външно тяло чрез една такава морална, интелектуална и
дух
овна сили, че това тяло да бъде така о
дух
отворено, както само то би могло да бъде о
дух
отворено.
Кое можеше да бъде идеал на развитието на народа в тази област? Този идеал можеше да бъде именно само, да бъде създадено по този начин най-възвишеното, да се направи всичко онова, което да произведе поне веднъж на Земята едно толкова съвършено, толкова одухотворено външно тяло, че това тяло да бъде в състояние не само да бъде образ и подобие на божеството, но да може да приеме в себе си самото това божество. С други думи: като идеал в това друго течение на народите трябваше да бъде това, да се даде възможност на една човешка индивидуалност така да се усъвършенствува, така да се одухотвори и облагороди по отношение на всичко, което човекът има между раждането и смъртта, че това външно тяло да стане един благороден съсъд за приемането на най-висшето духовно. И за първи път тази велика мисъл възникна в онзи, който по най-съвършен начин обърна вниманието на хората върху духовния свят, намиращ се зад булото на сетивния килим, Заратустра */*Тук естествено със "Заратустра" ние разбираме непознатата историческа фигура, а един предисторически прадед. На основата на това е вложена мисълта, че потомците на една велика индивидуалност в течение на дълги епохи са си присвоявали нейното име.
Такъв е бил обичаят в древните времена./: Трябва да бъде създадено едно външно тяло чрез една такава морална, интелектуална и духовна сили, че това тяло да бъде така одухотворено, както само то би могло да бъде одухотворено.
Понеже за първи път тази мисъл възниква у Заратустра, затова той положи грижи така да се усъвършенствува от едно прераждане в друго, щото с всяко ново преражда не да живее в едно по-благородно, по-морално, по-естетично, по-интелектуално тяло. Така ние виждаме как индивидуалността, която като Заратустра се появи първо в древна Персия, да работи така над себе си, че тя постоянно се явява вън все по-съвършени физически тела, докато най-после доведе това съвършенство на физическото тяло до такава степен, че в това тяло бе даден един благороден съсъд, който беше не само образ и подобие на божествено-духовния свят, но то можа да стане съсъдът, в който се потопи Божеството, което иначе можеше да бъде виждано само зад булото на външния сетивен свят. Онова, което Заратустра бе посочил като свят на слънчевите Духове, които стоят зад физическото Слънце, което той бе посочил като скрития Дух на Доброто, Аура-Маздао, трябваше, приближавайки се все повече и повече до Земята, да намери едно място, в което можеше да живее като едно съвършено /одухотворено/ тяло. Така в едно от своите въплъщения Заратустра се яви в тялото на Исуса от Назарет; и тялото на Исуса беше толкова одухотворено, толкова облагородено, че то можа да приеме в себе си онова божество, което иначе можеше да бъде намерено зад булото на сетивния свят. Това духовно Същество можа да се влее в това тяло */*От гореказаното може да се види, колко е нелепо изопачението, когато се казва, че авторът на тази сказка е отъждествил Христа с Заратустра.
към текста >>
Така ние виждаме как индивидуалността, която като Заратустра се появи първо в древна Персия, да работи така над себе си, че тя постоянно се явява вън все по-съвършени физически тела, докато най-после доведе това съвършенство на физическото тяло до такава степен, че в това тяло бе даден един благороден съсъд, който беше не само образ и подобие на божествено-
дух
овния свят, но то можа да стане съсъдът, в който се потопи Божеството, което иначе можеше да бъде виждано само зад булото на външния сетивен свят.
С други думи: като идеал в това друго течение на народите трябваше да бъде това, да се даде възможност на една човешка индивидуалност така да се усъвършенствува, така да се одухотвори и облагороди по отношение на всичко, което човекът има между раждането и смъртта, че това външно тяло да стане един благороден съсъд за приемането на най-висшето духовно. И за първи път тази велика мисъл възникна в онзи, който по най-съвършен начин обърна вниманието на хората върху духовния свят, намиращ се зад булото на сетивния килим, Заратустра */*Тук естествено със "Заратустра" ние разбираме непознатата историческа фигура, а един предисторически прадед. На основата на това е вложена мисълта, че потомците на една велика индивидуалност в течение на дълги епохи са си присвоявали нейното име. Такъв е бил обичаят в древните времена./: Трябва да бъде създадено едно външно тяло чрез една такава морална, интелектуална и духовна сили, че това тяло да бъде така одухотворено, както само то би могло да бъде одухотворено. Понеже за първи път тази мисъл възниква у Заратустра, затова той положи грижи така да се усъвършенствува от едно прераждане в друго, щото с всяко ново преражда не да живее в едно по-благородно, по-морално, по-естетично, по-интелектуално тяло.
Така ние виждаме как индивидуалността, която като Заратустра се появи първо в древна Персия, да работи така над себе си, че тя постоянно се явява вън все по-съвършени физически тела, докато най-после доведе това съвършенство на физическото тяло до такава степен, че в това тяло бе даден един благороден съсъд, който беше не само образ и подобие на божествено-духовния свят, но то можа да стане съсъдът, в който се потопи Божеството, което иначе можеше да бъде виждано само зад булото на външния сетивен свят.
Онова, което Заратустра бе посочил като свят на слънчевите Духове, които стоят зад физическото Слънце, което той бе посочил като скрития Дух на Доброто, Аура-Маздао, трябваше, приближавайки се все повече и повече до Земята, да намери едно място, в което можеше да живее като едно съвършено /одухотворено/ тяло. Така в едно от своите въплъщения Заратустра се яви в тялото на Исуса от Назарет; и тялото на Исуса беше толкова одухотворено, толкова облагородено, че то можа да приеме в себе си онова божество, което иначе можеше да бъде намерено зад булото на сетивния свят. Това духовно Същество можа да се влее в това тяло */*От гореказаното може да се види, колко е нелепо изопачението, когато се казва, че авторът на тази сказка е отъждествил Христа с Заратустра. Той ни най-малко не е сторил това, както не е казал, че Христос и Буда са едно и също нещо/. Човешкото тяло, за което бяха полага ни грижи именно в северното течение на народите чрез насочване на погледа навън в духовния свят, бе подготвено да стане носител на онази Духовност, която се намира зад външния сетивен свят.
към текста >>
Онова, което Заратустра бе посочил като свят на слънчевите
Дух
ове, които стоят зад физическото Слънце, което той бе посочил като скрития
Дух
на Доброто, Аура-Маздао, трябваше, приближавайки се все повече и повече до Земята, да намери едно място, в което можеше да живее като едно съвършено /о
дух
отворено/ тяло.
И за първи път тази велика мисъл възникна в онзи, който по най-съвършен начин обърна вниманието на хората върху духовния свят, намиращ се зад булото на сетивния килим, Заратустра */*Тук естествено със "Заратустра" ние разбираме непознатата историческа фигура, а един предисторически прадед. На основата на това е вложена мисълта, че потомците на една велика индивидуалност в течение на дълги епохи са си присвоявали нейното име. Такъв е бил обичаят в древните времена./: Трябва да бъде създадено едно външно тяло чрез една такава морална, интелектуална и духовна сили, че това тяло да бъде така одухотворено, както само то би могло да бъде одухотворено. Понеже за първи път тази мисъл възниква у Заратустра, затова той положи грижи така да се усъвършенствува от едно прераждане в друго, щото с всяко ново преражда не да живее в едно по-благородно, по-морално, по-естетично, по-интелектуално тяло. Така ние виждаме как индивидуалността, която като Заратустра се появи първо в древна Персия, да работи така над себе си, че тя постоянно се явява вън все по-съвършени физически тела, докато най-после доведе това съвършенство на физическото тяло до такава степен, че в това тяло бе даден един благороден съсъд, който беше не само образ и подобие на божествено-духовния свят, но то можа да стане съсъдът, в който се потопи Божеството, което иначе можеше да бъде виждано само зад булото на външния сетивен свят.
Онова, което Заратустра бе посочил като свят на слънчевите Духове, които стоят зад физическото Слънце, което той бе посочил като скрития Дух на Доброто, Аура-Маздао, трябваше, приближавайки се все повече и повече до Земята, да намери едно място, в което можеше да живее като едно съвършено /одухотворено/ тяло.
Така в едно от своите въплъщения Заратустра се яви в тялото на Исуса от Назарет; и тялото на Исуса беше толкова одухотворено, толкова облагородено, че то можа да приеме в себе си онова божество, което иначе можеше да бъде намерено зад булото на сетивния свят. Това духовно Същество можа да се влее в това тяло */*От гореказаното може да се види, колко е нелепо изопачението, когато се казва, че авторът на тази сказка е отъждествил Христа с Заратустра. Той ни най-малко не е сторил това, както не е казал, че Христос и Буда са едно и също нещо/. Човешкото тяло, за което бяха полага ни грижи именно в северното течение на народите чрез насочване на погледа навън в духовния свят, бе подготвено да стане носител на онази Духовност, която се намира зад външния сетивен свят. Така бе под готвено великото, мощно събитие, при което духовният свят, който е скрит зад булото на сетивния свят, който никъде не може да бъде виждан с обикновените очи, който може да бъде виждан само с духовните очи, тази Духовност да може да живее в течение на три години на Земята в едно тяло, в тялото на Исуса от Назарет.
към текста >>
Така в едно от своите въплъщения Заратустра се яви в тялото на Исуса от Назарет; и тялото на Исуса беше толкова о
дух
отворено, толкова облагородено, че то можа да приеме в себе си онова божество, което иначе можеше да бъде намерено зад булото на сетивния свят.
На основата на това е вложена мисълта, че потомците на една велика индивидуалност в течение на дълги епохи са си присвоявали нейното име. Такъв е бил обичаят в древните времена./: Трябва да бъде създадено едно външно тяло чрез една такава морална, интелектуална и духовна сили, че това тяло да бъде така одухотворено, както само то би могло да бъде одухотворено. Понеже за първи път тази мисъл възниква у Заратустра, затова той положи грижи така да се усъвършенствува от едно прераждане в друго, щото с всяко ново преражда не да живее в едно по-благородно, по-морално, по-естетично, по-интелектуално тяло. Така ние виждаме как индивидуалността, която като Заратустра се появи първо в древна Персия, да работи така над себе си, че тя постоянно се явява вън все по-съвършени физически тела, докато най-после доведе това съвършенство на физическото тяло до такава степен, че в това тяло бе даден един благороден съсъд, който беше не само образ и подобие на божествено-духовния свят, но то можа да стане съсъдът, в който се потопи Божеството, което иначе можеше да бъде виждано само зад булото на външния сетивен свят. Онова, което Заратустра бе посочил като свят на слънчевите Духове, които стоят зад физическото Слънце, което той бе посочил като скрития Дух на Доброто, Аура-Маздао, трябваше, приближавайки се все повече и повече до Земята, да намери едно място, в което можеше да живее като едно съвършено /одухотворено/ тяло.
Така в едно от своите въплъщения Заратустра се яви в тялото на Исуса от Назарет; и тялото на Исуса беше толкова одухотворено, толкова облагородено, че то можа да приеме в себе си онова божество, което иначе можеше да бъде намерено зад булото на сетивния свят.
Това духовно Същество можа да се влее в това тяло */*От гореказаното може да се види, колко е нелепо изопачението, когато се казва, че авторът на тази сказка е отъждествил Христа с Заратустра. Той ни най-малко не е сторил това, както не е казал, че Христос и Буда са едно и също нещо/. Човешкото тяло, за което бяха полага ни грижи именно в северното течение на народите чрез насочване на погледа навън в духовния свят, бе подготвено да стане носител на онази Духовност, която се намира зад външния сетивен свят. Така бе под готвено великото, мощно събитие, при което духовният свят, който е скрит зад булото на сетивния свят, който никъде не може да бъде виждан с обикновените очи, който може да бъде виждан само с духовните очи, тази Духовност да може да живее в течение на три години на Земята в едно тяло, в тялото на Исуса от Назарет. Така в течение на три години се образува онази Духовност като Христов Принцип в подготвеното тяло на Исуса от Назарет.
към текста >>
Това
дух
овно Същество можа да се влее в това тяло */*От гореказаното може да се види, колко е нелепо изопачението, когато се казва, че авторът на тази сказка е отъждествил Христа с Заратустра.
Такъв е бил обичаят в древните времена./: Трябва да бъде създадено едно външно тяло чрез една такава морална, интелектуална и духовна сили, че това тяло да бъде така одухотворено, както само то би могло да бъде одухотворено. Понеже за първи път тази мисъл възниква у Заратустра, затова той положи грижи така да се усъвършенствува от едно прераждане в друго, щото с всяко ново преражда не да живее в едно по-благородно, по-морално, по-естетично, по-интелектуално тяло. Така ние виждаме как индивидуалността, която като Заратустра се появи първо в древна Персия, да работи така над себе си, че тя постоянно се явява вън все по-съвършени физически тела, докато най-после доведе това съвършенство на физическото тяло до такава степен, че в това тяло бе даден един благороден съсъд, който беше не само образ и подобие на божествено-духовния свят, но то можа да стане съсъдът, в който се потопи Божеството, което иначе можеше да бъде виждано само зад булото на външния сетивен свят. Онова, което Заратустра бе посочил като свят на слънчевите Духове, които стоят зад физическото Слънце, което той бе посочил като скрития Дух на Доброто, Аура-Маздао, трябваше, приближавайки се все повече и повече до Земята, да намери едно място, в което можеше да живее като едно съвършено /одухотворено/ тяло. Така в едно от своите въплъщения Заратустра се яви в тялото на Исуса от Назарет; и тялото на Исуса беше толкова одухотворено, толкова облагородено, че то можа да приеме в себе си онова божество, което иначе можеше да бъде намерено зад булото на сетивния свят.
Това духовно Същество можа да се влее в това тяло */*От гореказаното може да се види, колко е нелепо изопачението, когато се казва, че авторът на тази сказка е отъждествил Христа с Заратустра.
Той ни най-малко не е сторил това, както не е казал, че Христос и Буда са едно и също нещо/. Човешкото тяло, за което бяха полага ни грижи именно в северното течение на народите чрез насочване на погледа навън в духовния свят, бе подготвено да стане носител на онази Духовност, която се намира зад външния сетивен свят. Така бе под готвено великото, мощно събитие, при което духовният свят, който е скрит зад булото на сетивния свят, който никъде не може да бъде виждан с обикновените очи, който може да бъде виждан само с духовните очи, тази Духовност да може да живее в течение на три години на Земята в едно тяло, в тялото на Исуса от Назарет. Така в течение на три години се образува онази Духовност като Христов Принцип в подготвеното тяло на Исуса от Назарет. Така в северното течение на народите не само бе виждано това, което стоеше зад булото на външния сетивен свят, но бе подготвена и възможността за вливането на това духовно в земния свят, така щото това, което по-рано бе виждано само зад Слънцето, да може да ходи по Земята в тече ние на три години сред нашето земно човечество.
към текста >>
Човешкото тяло, за което бяха полага ни грижи именно в северното течение на народите чрез насочване на погледа навън в
дух
овния свят, бе подготвено да стане носител на онази
Дух
овност, която се намира зад външния сетивен свят.
Така ние виждаме как индивидуалността, която като Заратустра се появи първо в древна Персия, да работи така над себе си, че тя постоянно се явява вън все по-съвършени физически тела, докато най-после доведе това съвършенство на физическото тяло до такава степен, че в това тяло бе даден един благороден съсъд, който беше не само образ и подобие на божествено-духовния свят, но то можа да стане съсъдът, в който се потопи Божеството, което иначе можеше да бъде виждано само зад булото на външния сетивен свят. Онова, което Заратустра бе посочил като свят на слънчевите Духове, които стоят зад физическото Слънце, което той бе посочил като скрития Дух на Доброто, Аура-Маздао, трябваше, приближавайки се все повече и повече до Земята, да намери едно място, в което можеше да живее като едно съвършено /одухотворено/ тяло. Така в едно от своите въплъщения Заратустра се яви в тялото на Исуса от Назарет; и тялото на Исуса беше толкова одухотворено, толкова облагородено, че то можа да приеме в себе си онова божество, което иначе можеше да бъде намерено зад булото на сетивния свят. Това духовно Същество можа да се влее в това тяло */*От гореказаното може да се види, колко е нелепо изопачението, когато се казва, че авторът на тази сказка е отъждествил Христа с Заратустра. Той ни най-малко не е сторил това, както не е казал, че Христос и Буда са едно и също нещо/.
Човешкото тяло, за което бяха полага ни грижи именно в северното течение на народите чрез насочване на погледа навън в духовния свят, бе подготвено да стане носител на онази Духовност, която се намира зад външния сетивен свят.
Така бе под готвено великото, мощно събитие, при което духовният свят, който е скрит зад булото на сетивния свят, който никъде не може да бъде виждан с обикновените очи, който може да бъде виждан само с духовните очи, тази Духовност да може да живее в течение на три години на Земята в едно тяло, в тялото на Исуса от Назарет. Така в течение на три години се образува онази Духовност като Христов Принцип в подготвеното тяло на Исуса от Назарет. Така в северното течение на народите не само бе виждано това, което стоеше зад булото на външния сетивен свят, но бе подготвена и възможността за вливането на това духовно в земния свят, така щото това, което по-рано бе виждано само зад Слънцето, да може да ходи по Земята в тече ние на три години сред нашето земно човечество. Така Луцифер бе въвлечен, така да се каже, в южното течение на народите, така Христос бе въвлечен в северното течение на народите, и двете съобразно с характера на тези течения на народите. И ние живеем в епохата, в която тези две течения на народите трябва да се съединят заедно, както мъжките и женските оплодителни вещества трябва взаимно да се проникнат ние живеем в епохата, когато Христос, който влезе от вън като едно обективно същество в облагородените тела на Исуса от Назарет, трябва да бъде разбран чрез това, като душата, която все повече и повече се вглъбява в себе си и се съединява със света на духовното, което може да бъде намерено във вътрешността, което произхожда от царството на Луцифер.
към текста >>
Така бе под готвено великото, мощно събитие, при което
дух
овният свят, който е скрит зад булото на сетивния свят, който никъде не може да бъде виждан с обикновените очи, който може да бъде виждан само с
дух
овните очи, тази
Дух
овност да може да живее в течение на три години на Земята в едно тяло, в тялото на Исуса от Назарет.
Онова, което Заратустра бе посочил като свят на слънчевите Духове, които стоят зад физическото Слънце, което той бе посочил като скрития Дух на Доброто, Аура-Маздао, трябваше, приближавайки се все повече и повече до Земята, да намери едно място, в което можеше да живее като едно съвършено /одухотворено/ тяло. Така в едно от своите въплъщения Заратустра се яви в тялото на Исуса от Назарет; и тялото на Исуса беше толкова одухотворено, толкова облагородено, че то можа да приеме в себе си онова божество, което иначе можеше да бъде намерено зад булото на сетивния свят. Това духовно Същество можа да се влее в това тяло */*От гореказаното може да се види, колко е нелепо изопачението, когато се казва, че авторът на тази сказка е отъждествил Христа с Заратустра. Той ни най-малко не е сторил това, както не е казал, че Христос и Буда са едно и също нещо/. Човешкото тяло, за което бяха полага ни грижи именно в северното течение на народите чрез насочване на погледа навън в духовния свят, бе подготвено да стане носител на онази Духовност, която се намира зад външния сетивен свят.
Така бе под готвено великото, мощно събитие, при което духовният свят, който е скрит зад булото на сетивния свят, който никъде не може да бъде виждан с обикновените очи, който може да бъде виждан само с духовните очи, тази Духовност да може да живее в течение на три години на Земята в едно тяло, в тялото на Исуса от Назарет.
Така в течение на три години се образува онази Духовност като Христов Принцип в подготвеното тяло на Исуса от Назарет. Така в северното течение на народите не само бе виждано това, което стоеше зад булото на външния сетивен свят, но бе подготвена и възможността за вливането на това духовно в земния свят, така щото това, което по-рано бе виждано само зад Слънцето, да може да ходи по Земята в тече ние на три години сред нашето земно човечество. Така Луцифер бе въвлечен, така да се каже, в южното течение на народите, така Христос бе въвлечен в северното течение на народите, и двете съобразно с характера на тези течения на народите. И ние живеем в епохата, в която тези две течения на народите трябва да се съединят заедно, както мъжките и женските оплодителни вещества трябва взаимно да се проникнат ние живеем в епохата, когато Христос, който влезе от вън като едно обективно същество в облагородените тела на Исуса от Назарет, трябва да бъде разбран чрез това, като душата, която все повече и повече се вглъбява в себе си и се съединява със света на духовното, което може да бъде намерено във вътрешността, което произхожда от царството на Луцифер. Така ще стане постепенно оплодяването на тези две течения на народите.
към текста >>
Така в течение на три години се образува онази
Дух
овност като
Христов
Принцип в подготвеното тяло на Исуса от Назарет.
Така в едно от своите въплъщения Заратустра се яви в тялото на Исуса от Назарет; и тялото на Исуса беше толкова одухотворено, толкова облагородено, че то можа да приеме в себе си онова божество, което иначе можеше да бъде намерено зад булото на сетивния свят. Това духовно Същество можа да се влее в това тяло */*От гореказаното може да се види, колко е нелепо изопачението, когато се казва, че авторът на тази сказка е отъждествил Христа с Заратустра. Той ни най-малко не е сторил това, както не е казал, че Христос и Буда са едно и също нещо/. Човешкото тяло, за което бяха полага ни грижи именно в северното течение на народите чрез насочване на погледа навън в духовния свят, бе подготвено да стане носител на онази Духовност, която се намира зад външния сетивен свят. Така бе под готвено великото, мощно събитие, при което духовният свят, който е скрит зад булото на сетивния свят, който никъде не може да бъде виждан с обикновените очи, който може да бъде виждан само с духовните очи, тази Духовност да може да живее в течение на три години на Земята в едно тяло, в тялото на Исуса от Назарет.
Така в течение на три години се образува онази Духовност като Христов Принцип в подготвеното тяло на Исуса от Назарет.
Така в северното течение на народите не само бе виждано това, което стоеше зад булото на външния сетивен свят, но бе подготвена и възможността за вливането на това духовно в земния свят, така щото това, което по-рано бе виждано само зад Слънцето, да може да ходи по Земята в тече ние на три години сред нашето земно човечество. Така Луцифер бе въвлечен, така да се каже, в южното течение на народите, така Христос бе въвлечен в северното течение на народите, и двете съобразно с характера на тези течения на народите. И ние живеем в епохата, в която тези две течения на народите трябва да се съединят заедно, както мъжките и женските оплодителни вещества трябва взаимно да се проникнат ние живеем в епохата, когато Христос, който влезе от вън като едно обективно същество в облагородените тела на Исуса от Назарет, трябва да бъде разбран чрез това, като душата, която все повече и повече се вглъбява в себе си и се съединява със света на духовното, което може да бъде намерено във вътрешността, което произхожда от царството на Луцифер. Така ще стане постепенно оплодяването на тези две течения на народите. То вече е започнало; то е започнало в онзи момент, който не е посочен, като ни се казва, че жертвената кръв на Христа, която изтече от кръста, бе събрана в светата чаша на Граала; че тази света чаша на Граала бе пренесена от изток на запад, тя бе пренесена от изток, където човечеството се беше подготвило да разбере делото на Христа, като е култивирало по напълно определен начин светлината на Луцифер.
към текста >>
Така в северното течение на народите не само бе виждано това, което стоеше зад булото на външния сетивен свят, но бе подготвена и възможността за вливането на това
дух
овно в земния свят, така щото това, което по-рано бе виждано само зад Слънцето, да може да ходи по Земята в тече ние на три години сред нашето земно човечество.
Това духовно Същество можа да се влее в това тяло */*От гореказаното може да се види, колко е нелепо изопачението, когато се казва, че авторът на тази сказка е отъждествил Христа с Заратустра. Той ни най-малко не е сторил това, както не е казал, че Христос и Буда са едно и също нещо/. Човешкото тяло, за което бяха полага ни грижи именно в северното течение на народите чрез насочване на погледа навън в духовния свят, бе подготвено да стане носител на онази Духовност, която се намира зад външния сетивен свят. Така бе под готвено великото, мощно събитие, при което духовният свят, който е скрит зад булото на сетивния свят, който никъде не може да бъде виждан с обикновените очи, който може да бъде виждан само с духовните очи, тази Духовност да може да живее в течение на три години на Земята в едно тяло, в тялото на Исуса от Назарет. Така в течение на три години се образува онази Духовност като Христов Принцип в подготвеното тяло на Исуса от Назарет.
Така в северното течение на народите не само бе виждано това, което стоеше зад булото на външния сетивен свят, но бе подготвена и възможността за вливането на това духовно в земния свят, така щото това, което по-рано бе виждано само зад Слънцето, да може да ходи по Земята в тече ние на три години сред нашето земно човечество.
Така Луцифер бе въвлечен, така да се каже, в южното течение на народите, така Христос бе въвлечен в северното течение на народите, и двете съобразно с характера на тези течения на народите. И ние живеем в епохата, в която тези две течения на народите трябва да се съединят заедно, както мъжките и женските оплодителни вещества трябва взаимно да се проникнат ние живеем в епохата, когато Христос, който влезе от вън като едно обективно същество в облагородените тела на Исуса от Назарет, трябва да бъде разбран чрез това, като душата, която все повече и повече се вглъбява в себе си и се съединява със света на духовното, което може да бъде намерено във вътрешността, което произхожда от царството на Луцифер. Така ще стане постепенно оплодяването на тези две течения на народите. То вече е започнало; то е започнало в онзи момент, който не е посочен, като ни се казва, че жертвената кръв на Христа, която изтече от кръста, бе събрана в светата чаша на Граала; че тази света чаша на Граала бе пренесена от изток на запад, тя бе пренесена от изток, където човечеството се беше подготвило да разбере делото на Христа, като е култивирало по напълно определен начин светлината на Луцифер. И така съединяването на тези две течения, които са дадени в самото човечество, ще напредва все повече и повече.
към текста >>
И ние живеем в епохата, в която тези две течения на народите трябва да се съединят заедно, както мъжките и женските оплодителни вещества трябва взаимно да се проникнат ние живеем в епохата, когато Христос, който влезе от вън като едно обективно същество в облагородените тела на Исуса от Назарет, трябва да бъде разбран чрез това, като душата, която все повече и повече се вглъбява в себе си и се съединява със света на
дух
овното, което може да бъде намерено във вътрешността, което произхожда от царството на Луцифер.
Човешкото тяло, за което бяха полага ни грижи именно в северното течение на народите чрез насочване на погледа навън в духовния свят, бе подготвено да стане носител на онази Духовност, която се намира зад външния сетивен свят. Така бе под готвено великото, мощно събитие, при което духовният свят, който е скрит зад булото на сетивния свят, който никъде не може да бъде виждан с обикновените очи, който може да бъде виждан само с духовните очи, тази Духовност да може да живее в течение на три години на Земята в едно тяло, в тялото на Исуса от Назарет. Така в течение на три години се образува онази Духовност като Христов Принцип в подготвеното тяло на Исуса от Назарет. Така в северното течение на народите не само бе виждано това, което стоеше зад булото на външния сетивен свят, но бе подготвена и възможността за вливането на това духовно в земния свят, така щото това, което по-рано бе виждано само зад Слънцето, да може да ходи по Земята в тече ние на три години сред нашето земно човечество. Така Луцифер бе въвлечен, така да се каже, в южното течение на народите, така Христос бе въвлечен в северното течение на народите, и двете съобразно с характера на тези течения на народите.
И ние живеем в епохата, в която тези две течения на народите трябва да се съединят заедно, както мъжките и женските оплодителни вещества трябва взаимно да се проникнат ние живеем в епохата, когато Христос, който влезе от вън като едно обективно същество в облагородените тела на Исуса от Назарет, трябва да бъде разбран чрез това, като душата, която все повече и повече се вглъбява в себе си и се съединява със света на духовното, което може да бъде намерено във вътрешността, което произхожда от царството на Луцифер.
Така ще стане постепенно оплодяването на тези две течения на народите. То вече е започнало; то е започнало в онзи момент, който не е посочен, като ни се казва, че жертвената кръв на Христа, която изтече от кръста, бе събрана в светата чаша на Граала; че тази света чаша на Граала бе пренесена от изток на запад, тя бе пренесена от изток, където човечеството се беше подготвило да разбере делото на Христа, като е култивирало по напълно определен начин светлината на Луцифер. И така съединяването на тези две течения, които са дадени в самото човечество, ще напредва все повече и повече. Каквото и да искат да направят хората на нашето съвремие, в бъдеще, за благото на човечеството, ще се изпълни това, че великото Христово Същество, ръководещо развитието на света и на човечеството, ще бъде разбра но чрез светлината, която душата приема от вътре от царството на Луцифер */*От опита, който съм имал до сега, може да се очаква горното твърдение да даде повод за по раждането на погрешно разбиране, какво аз съм казал, че виждам едно съединение на Христа с Луцифер в човешката душа. Ако при това се вмъкне представата, която някои хора имат за Луцифер, това погрешно съждение ще представлява една лъжа.
към текста >>
Каквото и да искат да направят хората на нашето съвремие, в бъдеще, за благото на човечеството, ще се изпълни това, че великото
Христов
о Същество, ръководещо развитието на света и на човечеството, ще бъде разбра но чрез светлината, която душата приема от вътре от царството на Луцифер */*От опита, който съм имал до сега, може да се очаква горното твърдение да даде повод за по раждането на погрешно разбиране, какво аз съм казал, че виждам едно съединение на Христа с Луцифер в човешката душа.
Така Луцифер бе въвлечен, така да се каже, в южното течение на народите, така Христос бе въвлечен в северното течение на народите, и двете съобразно с характера на тези течения на народите. И ние живеем в епохата, в която тези две течения на народите трябва да се съединят заедно, както мъжките и женските оплодителни вещества трябва взаимно да се проникнат ние живеем в епохата, когато Христос, който влезе от вън като едно обективно същество в облагородените тела на Исуса от Назарет, трябва да бъде разбран чрез това, като душата, която все повече и повече се вглъбява в себе си и се съединява със света на духовното, което може да бъде намерено във вътрешността, което произхожда от царството на Луцифер. Така ще стане постепенно оплодяването на тези две течения на народите. То вече е започнало; то е започнало в онзи момент, който не е посочен, като ни се казва, че жертвената кръв на Христа, която изтече от кръста, бе събрана в светата чаша на Граала; че тази света чаша на Граала бе пренесена от изток на запад, тя бе пренесена от изток, където човечеството се беше подготвило да разбере делото на Христа, като е култивирало по напълно определен начин светлината на Луцифер. И така съединяването на тези две течения, които са дадени в самото човечество, ще напредва все повече и повече.
Каквото и да искат да направят хората на нашето съвремие, в бъдеще, за благото на човечеството, ще се изпълни това, че великото Христово Същество, ръководещо развитието на света и на човечеството, ще бъде разбра но чрез светлината, която душата приема от вътре от царството на Луцифер */*От опита, който съм имал до сега, може да се очаква горното твърдение да даде повод за по раждането на погрешно разбиране, какво аз съм казал, че виждам едно съединение на Христа с Луцифер в човешката душа.
Ако при това се вмъкне представата, която някои хора имат за Луцифер, това погрешно съждение ще представлява една лъжа. Когато хората се отнасят към силата на Луцифер, както тя се разбира в смисъла на тези сказки, само тогава те ще налучкат истината а с това не ще имат повод за никакво подозрение/. Христос ще даде субстанцията, Луцифер ще даде формата; и от това, което ще се получи от двамата, ще дойдат подтиците, които ще се влеят в развитието на човечеството и ще произведат всичко онова, което бъдещето ще донесе за спасението и благото на човечеството.
към текста >>
10.
7. СКАЗКА ШЕСТА
GA_113 Изтокът в светлината на Запада
Вчера говорихме за две
дух
овни течения, носители на които са били различните народи, които са се придвижили от древна Атлантида на изток.
Вчера говорихме за две духовни течения, носители на които са били различните народи, които са се придвижили от древна Атлантида на изток.
Как тези две течения са се развили по различен начин и чрез това са се подготвили да произведат това, кое то трябваше да стане после в по-късни времена; как особено при южното течение на народите стана онова задълбочаване към духовния свят, който стои зад душевния живот на човека. Как при другото духовно течение погледът бе насочен навън в света окръжаващ човека на Земята, за да бъде познат духовният свят, скрит зад килима на сетивния свят. Говорихме за това, как при южното течение на народите бяха развити именно онези качества, които водеха до духовните Същества, принадлежащи на луциферическите принципи; как от другата страна, бихме могли да кажем, царственото господствуващо духовно същество, което стоеше зад света на слънцето, се приближи все повече и повече към земята, за да се яви най-после въплътено в едно физическо тяло, като една индивидуалност, която в своите прераждания беше одухотворило своето физическо тяло до такава степен, че божественото не само имаше в него един образ и подобие, но можа да се въплъти в него. Това беше велико събитие, което може да се нарече въплъщението на Христа, на слънчевия Дух, в тялото на Исуса от Назарет, който се беше развил в описаното северно течение на народите. По-нататък обърнахме вниманието върху това, че, докато тези две течения на народите се движеха формено едно срещу друго, за да се оплодят след това взаимно, след великата атлантска катастрофа в южна Азия се роди индийският народ, който в известно отношение представлява човешката душа, която еднакво може да гледа както във външния сетивен свят така и вътре в себе си, за да намери духовното, която предварително чувствуваше единството на Духа вън в света и на Духа вътре в човека.
към текста >>
Как тези две течения са се развили по различен начин и чрез това са се подготвили да произведат това, кое то трябваше да стане после в по-късни времена; как особено при южното течение на народите стана онова задълбочаване към
дух
овния свят, който стои зад душевния живот на човека.
Вчера говорихме за две духовни течения, носители на които са били различните народи, които са се придвижили от древна Атлантида на изток.
Как тези две течения са се развили по различен начин и чрез това са се подготвили да произведат това, кое то трябваше да стане после в по-късни времена; как особено при южното течение на народите стана онова задълбочаване към духовния свят, който стои зад душевния живот на човека.
Как при другото духовно течение погледът бе насочен навън в света окръжаващ човека на Земята, за да бъде познат духовният свят, скрит зад килима на сетивния свят. Говорихме за това, как при южното течение на народите бяха развити именно онези качества, които водеха до духовните Същества, принадлежащи на луциферическите принципи; как от другата страна, бихме могли да кажем, царственото господствуващо духовно същество, което стоеше зад света на слънцето, се приближи все повече и повече към земята, за да се яви най-после въплътено в едно физическо тяло, като една индивидуалност, която в своите прераждания беше одухотворило своето физическо тяло до такава степен, че божественото не само имаше в него един образ и подобие, но можа да се въплъти в него. Това беше велико събитие, което може да се нарече въплъщението на Христа, на слънчевия Дух, в тялото на Исуса от Назарет, който се беше развил в описаното северно течение на народите. По-нататък обърнахме вниманието върху това, че, докато тези две течения на народите се движеха формено едно срещу друго, за да се оплодят след това взаимно, след великата атлантска катастрофа в южна Азия се роди индийският народ, който в известно отношение представлява човешката душа, която еднакво може да гледа както във външния сетивен свят така и вътре в себе си, за да намери духовното, която предварително чувствуваше единството на Духа вън в света и на Духа вътре в човека. Ако искаме да охарактеризираме по-точно, как тези различни възгледи и чувства се отнасяха едно към друго, както на народите така и на посветените, можем да сторим това както следва: можем да си представим, как е чувствувала душата на древните индийци, когато е поглеждала навън в сетивния свят на земята, в това, което земята представлява като планини, гори, килимът от растения, животински и човешки свят и т.н. т.н.
към текста >>
Как при другото
дух
овно течение погледът бе насочен навън в света окръжаващ човека на Земята, за да бъде познат
дух
овният свят, скрит зад килима на сетивния свят.
Вчера говорихме за две духовни течения, носители на които са били различните народи, които са се придвижили от древна Атлантида на изток. Как тези две течения са се развили по различен начин и чрез това са се подготвили да произведат това, кое то трябваше да стане после в по-късни времена; как особено при южното течение на народите стана онова задълбочаване към духовния свят, който стои зад душевния живот на човека.
Как при другото духовно течение погледът бе насочен навън в света окръжаващ човека на Земята, за да бъде познат духовният свят, скрит зад килима на сетивния свят.
Говорихме за това, как при южното течение на народите бяха развити именно онези качества, които водеха до духовните Същества, принадлежащи на луциферическите принципи; как от другата страна, бихме могли да кажем, царственото господствуващо духовно същество, което стоеше зад света на слънцето, се приближи все повече и повече към земята, за да се яви най-после въплътено в едно физическо тяло, като една индивидуалност, която в своите прераждания беше одухотворило своето физическо тяло до такава степен, че божественото не само имаше в него един образ и подобие, но можа да се въплъти в него. Това беше велико събитие, което може да се нарече въплъщението на Христа, на слънчевия Дух, в тялото на Исуса от Назарет, който се беше развил в описаното северно течение на народите. По-нататък обърнахме вниманието върху това, че, докато тези две течения на народите се движеха формено едно срещу друго, за да се оплодят след това взаимно, след великата атлантска катастрофа в южна Азия се роди индийският народ, който в известно отношение представлява човешката душа, която еднакво може да гледа както във външния сетивен свят така и вътре в себе си, за да намери духовното, която предварително чувствуваше единството на Духа вън в света и на Духа вътре в човека. Ако искаме да охарактеризираме по-точно, как тези различни възгледи и чувства се отнасяха едно към друго, както на народите така и на посветените, можем да сторим това както следва: можем да си представим, как е чувствувала душата на древните индийци, когато е поглеждала навън в сетивния свят на земята, в това, което земята представлява като планини, гори, килимът от растения, животински и човешки свят и т.н. т.н. Когато душата на древния индиец е поглеждала навън, тази душа, която е била до такава висока степен надарена с духовно виждане, тя прозирала през всичко това в един духовен свят, съществата на който и се явявали като етерни форми, които не слизали до сгъстяването на физическото тяло.
към текста >>
Говорихме за това, как при южното течение на народите бяха развити именно онези качества, които водеха до
дух
овните Същества, принадлежащи на луциферическите принципи; как от другата страна, бихме могли да кажем, царственото господствуващо
дух
овно същество, което стоеше зад света на слънцето, се приближи все повече и повече към земята, за да се яви най-после въплътено в едно физическо тяло, като една индивидуалност, която в своите прераждания беше о
дух
отворило своето физическо тяло до такава степен, че божественото не само имаше в него един образ и подобие, но можа да се въплъти в него.
Вчера говорихме за две духовни течения, носители на които са били различните народи, които са се придвижили от древна Атлантида на изток. Как тези две течения са се развили по различен начин и чрез това са се подготвили да произведат това, кое то трябваше да стане после в по-късни времена; как особено при южното течение на народите стана онова задълбочаване към духовния свят, който стои зад душевния живот на човека. Как при другото духовно течение погледът бе насочен навън в света окръжаващ човека на Земята, за да бъде познат духовният свят, скрит зад килима на сетивния свят.
Говорихме за това, как при южното течение на народите бяха развити именно онези качества, които водеха до духовните Същества, принадлежащи на луциферическите принципи; как от другата страна, бихме могли да кажем, царственото господствуващо духовно същество, което стоеше зад света на слънцето, се приближи все повече и повече към земята, за да се яви най-после въплътено в едно физическо тяло, като една индивидуалност, която в своите прераждания беше одухотворило своето физическо тяло до такава степен, че божественото не само имаше в него един образ и подобие, но можа да се въплъти в него.
Това беше велико събитие, което може да се нарече въплъщението на Христа, на слънчевия Дух, в тялото на Исуса от Назарет, който се беше развил в описаното северно течение на народите. По-нататък обърнахме вниманието върху това, че, докато тези две течения на народите се движеха формено едно срещу друго, за да се оплодят след това взаимно, след великата атлантска катастрофа в южна Азия се роди индийският народ, който в известно отношение представлява човешката душа, която еднакво може да гледа както във външния сетивен свят така и вътре в себе си, за да намери духовното, която предварително чувствуваше единството на Духа вън в света и на Духа вътре в човека. Ако искаме да охарактеризираме по-точно, как тези различни възгледи и чувства се отнасяха едно към друго, както на народите така и на посветените, можем да сторим това както следва: можем да си представим, как е чувствувала душата на древните индийци, когато е поглеждала навън в сетивния свят на земята, в това, което земята представлява като планини, гори, килимът от растения, животински и човешки свят и т.н. т.н. Когато душата на древния индиец е поглеждала навън, тази душа, която е била до такава висока степен надарена с духовно виждане, тя прозирала през всичко това в един духовен свят, съществата на който и се явявали като етерни форми, които не слизали до сгъстяването на физическото тяло. Вън, където се виждали планините, дърветата, звездите, там са били виждани не само сгъстените елементи, но също и финото етерно, и всичко това е било виждано оформено като външен свят на боговете.
към текста >>
Това беше велико събитие, което може да се нарече въплъщението на Христа, на слънчевия
Дух
, в тялото на Исуса от Назарет, който се беше развил в описаното северно течение на народите.
Вчера говорихме за две духовни течения, носители на които са били различните народи, които са се придвижили от древна Атлантида на изток. Как тези две течения са се развили по различен начин и чрез това са се подготвили да произведат това, кое то трябваше да стане после в по-късни времена; как особено при южното течение на народите стана онова задълбочаване към духовния свят, който стои зад душевния живот на човека. Как при другото духовно течение погледът бе насочен навън в света окръжаващ човека на Земята, за да бъде познат духовният свят, скрит зад килима на сетивния свят. Говорихме за това, как при южното течение на народите бяха развити именно онези качества, които водеха до духовните Същества, принадлежащи на луциферическите принципи; как от другата страна, бихме могли да кажем, царственото господствуващо духовно същество, което стоеше зад света на слънцето, се приближи все повече и повече към земята, за да се яви най-после въплътено в едно физическо тяло, като една индивидуалност, която в своите прераждания беше одухотворило своето физическо тяло до такава степен, че божественото не само имаше в него един образ и подобие, но можа да се въплъти в него.
Това беше велико събитие, което може да се нарече въплъщението на Христа, на слънчевия Дух, в тялото на Исуса от Назарет, който се беше развил в описаното северно течение на народите.
По-нататък обърнахме вниманието върху това, че, докато тези две течения на народите се движеха формено едно срещу друго, за да се оплодят след това взаимно, след великата атлантска катастрофа в южна Азия се роди индийският народ, който в известно отношение представлява човешката душа, която еднакво може да гледа както във външния сетивен свят така и вътре в себе си, за да намери духовното, която предварително чувствуваше единството на Духа вън в света и на Духа вътре в човека. Ако искаме да охарактеризираме по-точно, как тези различни възгледи и чувства се отнасяха едно към друго, както на народите така и на посветените, можем да сторим това както следва: можем да си представим, как е чувствувала душата на древните индийци, когато е поглеждала навън в сетивния свят на земята, в това, което земята представлява като планини, гори, килимът от растения, животински и човешки свят и т.н. т.н. Когато душата на древния индиец е поглеждала навън, тази душа, която е била до такава висока степен надарена с духовно виждане, тя прозирала през всичко това в един духовен свят, съществата на който и се явявали като етерни форми, които не слизали до сгъстяването на физическото тяло. Вън, където се виждали планините, дърветата, звездите, там са били виждани не само сгъстените елементи, но също и финото етерно, и всичко това е било виждано оформено като външен свят на боговете. Естествено не трябва да се представяме, че тези духове се състояха само от етер, но както човекът има своето физическо тяло и вътре в него етерният, астралният и азов принцип, така и тези духове имаха като най-гъста част надолу не физическото тяло, а етерното тяло като най-нисш член на тяхното същество и едновременно по-висшите принципи към по-висшите светове.
към текста >>
По-нататък обърнахме вниманието върху това, че, докато тези две течения на народите се движеха формено едно срещу друго, за да се оплодят след това взаимно, след великата атлантска катастрофа в южна Азия се роди индийският народ, който в известно отношение представлява човешката душа, която еднакво може да гледа както във външния сетивен свят така и вътре в себе си, за да намери
дух
овното, която предварително чувствуваше единството на
Дух
а вън в света и на
Дух
а вътре в човека.
Вчера говорихме за две духовни течения, носители на които са били различните народи, които са се придвижили от древна Атлантида на изток. Как тези две течения са се развили по различен начин и чрез това са се подготвили да произведат това, кое то трябваше да стане после в по-късни времена; как особено при южното течение на народите стана онова задълбочаване към духовния свят, който стои зад душевния живот на човека. Как при другото духовно течение погледът бе насочен навън в света окръжаващ човека на Земята, за да бъде познат духовният свят, скрит зад килима на сетивния свят. Говорихме за това, как при южното течение на народите бяха развити именно онези качества, които водеха до духовните Същества, принадлежащи на луциферическите принципи; как от другата страна, бихме могли да кажем, царственото господствуващо духовно същество, което стоеше зад света на слънцето, се приближи все повече и повече към земята, за да се яви най-после въплътено в едно физическо тяло, като една индивидуалност, която в своите прераждания беше одухотворило своето физическо тяло до такава степен, че божественото не само имаше в него един образ и подобие, но можа да се въплъти в него. Това беше велико събитие, което може да се нарече въплъщението на Христа, на слънчевия Дух, в тялото на Исуса от Назарет, който се беше развил в описаното северно течение на народите.
По-нататък обърнахме вниманието върху това, че, докато тези две течения на народите се движеха формено едно срещу друго, за да се оплодят след това взаимно, след великата атлантска катастрофа в южна Азия се роди индийският народ, който в известно отношение представлява човешката душа, която еднакво може да гледа както във външния сетивен свят така и вътре в себе си, за да намери духовното, която предварително чувствуваше единството на Духа вън в света и на Духа вътре в човека.
Ако искаме да охарактеризираме по-точно, как тези различни възгледи и чувства се отнасяха едно към друго, както на народите така и на посветените, можем да сторим това както следва: можем да си представим, как е чувствувала душата на древните индийци, когато е поглеждала навън в сетивния свят на земята, в това, което земята представлява като планини, гори, килимът от растения, животински и човешки свят и т.н. т.н. Когато душата на древния индиец е поглеждала навън, тази душа, която е била до такава висока степен надарена с духовно виждане, тя прозирала през всичко това в един духовен свят, съществата на който и се явявали като етерни форми, които не слизали до сгъстяването на физическото тяло. Вън, където се виждали планините, дърветата, звездите, там са били виждани не само сгъстените елементи, но също и финото етерно, и всичко това е било виждано оформено като външен свят на боговете. Естествено не трябва да се представяме, че тези духове се състояха само от етер, но както човекът има своето физическо тяло и вътре в него етерният, астралният и азов принцип, така и тези духове имаха като най-гъста част надолу не физическото тяло, а етерното тяло като най-нисш член на тяхното същество и едновременно по-висшите принципи към по-висшите светове. Следователно в този свят виждаше индийската душа.
към текста >>
Когато душата на древния индиец е поглеждала навън, тази душа, която е била до такава висока степен надарена с
дух
овно виждане, тя прозирала през всичко това в един
дух
овен свят, съществата на който и се явявали като етерни форми, които не слизали до сгъстяването на физическото тяло.
Как при другото духовно течение погледът бе насочен навън в света окръжаващ човека на Земята, за да бъде познат духовният свят, скрит зад килима на сетивния свят. Говорихме за това, как при южното течение на народите бяха развити именно онези качества, които водеха до духовните Същества, принадлежащи на луциферическите принципи; как от другата страна, бихме могли да кажем, царственото господствуващо духовно същество, което стоеше зад света на слънцето, се приближи все повече и повече към земята, за да се яви най-после въплътено в едно физическо тяло, като една индивидуалност, която в своите прераждания беше одухотворило своето физическо тяло до такава степен, че божественото не само имаше в него един образ и подобие, но можа да се въплъти в него. Това беше велико събитие, което може да се нарече въплъщението на Христа, на слънчевия Дух, в тялото на Исуса от Назарет, който се беше развил в описаното северно течение на народите. По-нататък обърнахме вниманието върху това, че, докато тези две течения на народите се движеха формено едно срещу друго, за да се оплодят след това взаимно, след великата атлантска катастрофа в южна Азия се роди индийският народ, който в известно отношение представлява човешката душа, която еднакво може да гледа както във външния сетивен свят така и вътре в себе си, за да намери духовното, която предварително чувствуваше единството на Духа вън в света и на Духа вътре в човека. Ако искаме да охарактеризираме по-точно, как тези различни възгледи и чувства се отнасяха едно към друго, както на народите така и на посветените, можем да сторим това както следва: можем да си представим, как е чувствувала душата на древните индийци, когато е поглеждала навън в сетивния свят на земята, в това, което земята представлява като планини, гори, килимът от растения, животински и човешки свят и т.н. т.н.
Когато душата на древния индиец е поглеждала навън, тази душа, която е била до такава висока степен надарена с духовно виждане, тя прозирала през всичко това в един духовен свят, съществата на който и се явявали като етерни форми, които не слизали до сгъстяването на физическото тяло.
Вън, където се виждали планините, дърветата, звездите, там са били виждани не само сгъстените елементи, но също и финото етерно, и всичко това е било виждано оформено като външен свят на боговете. Естествено не трябва да се представяме, че тези духове се състояха само от етер, но както човекът има своето физическо тяло и вътре в него етерният, астралният и азов принцип, така и тези духове имаха като най-гъста част надолу не физическото тяло, а етерното тяло като най-нисш член на тяхното същество и едновременно по-висшите принципи към по-висшите светове. Следователно в този свят виждаше индийската душа. И как чувствуваше тя, когато виждаше в този свят? Какво е изпитвала душата като основно чувство по отношение на целия този свят?
към текста >>
Естествено не трябва да се представяме, че тези
дух
ове се състояха само от етер, но както човекът има своето физическо тяло и вътре в него етерният, астралният и азов принцип, така и тези
дух
ове имаха като най-гъста част надолу не физическото тяло, а етерното тяло като най-нисш член на тяхното същество и едновременно по-висшите принципи към по-висшите светове.
Това беше велико събитие, което може да се нарече въплъщението на Христа, на слънчевия Дух, в тялото на Исуса от Назарет, който се беше развил в описаното северно течение на народите. По-нататък обърнахме вниманието върху това, че, докато тези две течения на народите се движеха формено едно срещу друго, за да се оплодят след това взаимно, след великата атлантска катастрофа в южна Азия се роди индийският народ, който в известно отношение представлява човешката душа, която еднакво може да гледа както във външния сетивен свят така и вътре в себе си, за да намери духовното, която предварително чувствуваше единството на Духа вън в света и на Духа вътре в човека. Ако искаме да охарактеризираме по-точно, как тези различни възгледи и чувства се отнасяха едно към друго, както на народите така и на посветените, можем да сторим това както следва: можем да си представим, как е чувствувала душата на древните индийци, когато е поглеждала навън в сетивния свят на земята, в това, което земята представлява като планини, гори, килимът от растения, животински и човешки свят и т.н. т.н. Когато душата на древния индиец е поглеждала навън, тази душа, която е била до такава висока степен надарена с духовно виждане, тя прозирала през всичко това в един духовен свят, съществата на който и се явявали като етерни форми, които не слизали до сгъстяването на физическото тяло. Вън, където се виждали планините, дърветата, звездите, там са били виждани не само сгъстените елементи, но също и финото етерно, и всичко това е било виждано оформено като външен свят на боговете.
Естествено не трябва да се представяме, че тези духове се състояха само от етер, но както човекът има своето физическо тяло и вътре в него етерният, астралният и азов принцип, така и тези духове имаха като най-гъста част надолу не физическото тяло, а етерното тяло като най-нисш член на тяхното същество и едновременно по-висшите принципи към по-висшите светове.
Следователно в този свят виждаше индийската душа. И как чувствуваше тя, когато виждаше в този свят? Какво е изпитвала душата като основно чувство по отношение на целия този свят? Можем да охарактеризираме това чувство по следния начин: индиецът е чувствувал: аз стоя тук на Земята; аз като човек съм се развил през дълги и дълги епохи от първия зародиш на човешкото същество на Стария Сатурн до земната епоха. Аз трябваше да сляза в гъстата физическа материя, за да добия само в нея себесъзнанието.
към текста >>
Аз бях другар на всички
дух
овни същества, които са видими около мене за ясно виждащия поглед от етерния свят нагоре.
И как чувствуваше тя, когато виждаше в този свят? Какво е изпитвала душата като основно чувство по отношение на целия този свят? Можем да охарактеризираме това чувство по следния начин: индиецът е чувствувал: аз стоя тук на Земята; аз като човек съм се развил през дълги и дълги епохи от първия зародиш на човешкото същество на Стария Сатурн до земната епоха. Аз трябваше да сляза в гъстата физическа материя, за да добия само в нея себесъзнанието. Когато говоря към самия себе си, аз говоря за себе си като едно азово същество, като същество надарено с Аз.
Аз бях другар на всички духовни същества, които са видими около мене за ясно виждащия поглед от етерния свят нагоре.
От тези същества съм израснал аз нагоре и съответно съм се сгъстил. Всички, всички съвършенства на човеците се намират в тези светове, в които прониква моят поглед; там се намират също съвършенствата и качества, които човеците тепърва трябва да добият. Но едно не може да добие никое същества, което не слиза до физическото поле. Във вселената съществуват и други съвършенства освен споменът именно на едно човешко съзнание; съществуват други форми на съзнанието. Но за да се развие онази особеност на съзнанието, която човекът развива на Земята, за целта едно същество трябва да слезе на тази Земя и чрез редица въплъщения да се въплъти в по-гъстата материя.
към текста >>
Ето защо си казваше индийското съзнание тези
дух
овни същества, в чийто свят аз виждам, могат да имат безкрайно по-висши съвършенства отколкото човеците, които стоят на Земята: но едно нямат те в техния свят защото за целта беше необходим земният свят, за да го даде на едно същество, каквото е човекът; едно нямат те: човешкото азово съзнание.
От тези същества съм израснал аз нагоре и съответно съм се сгъстил. Всички, всички съвършенства на човеците се намират в тези светове, в които прониква моят поглед; там се намират също съвършенствата и качества, които човеците тепърва трябва да добият. Но едно не може да добие никое същества, което не слиза до физическото поле. Във вселената съществуват и други съвършенства освен споменът именно на едно човешко съзнание; съществуват други форми на съзнанието. Но за да се развие онази особеност на съзнанието, която човекът развива на Земята, за целта едно същество трябва да слезе на тази Земя и чрез редица въплъщения да се въплъти в по-гъстата материя.
Ето защо си казваше индийското съзнание тези духовни същества, в чийто свят аз виждам, могат да имат безкрайно по-висши съвършенства отколкото човеците, които стоят на Земята: но едно нямат те в техния свят защото за целта беше необходим земният свят, за да го даде на едно същество, каквото е човекът; едно нямат те: човешкото азово съзнание.
Да казва на себе си "Аз" така, както върши това човекът, това не е свойствено на тези светове, в които аз виждам. Аз самият съм излязъл от тези светове; всичко, което живее в този духовен свят вън, живее също и в мене, само че то се сборува в мене и образува моето азово съзнание. Ето защо няма никакъв смисъл да се казва: там вън в духовния свят има едно човешко себе съзнание, едно човешко азово съзнание. Да се приложи думата "Аз" в човешкия смисъл към това, което съществува в тези светове, това няма никакво значение, никакво съдържание. Към всичко това, което се разпростира духовно и окръжаващия свят, може да се употреби само една дума, която изключва този Аз, една дума, която не е засегната от този Аз, като се казва: "в този свят има всичко, което е в мене, но това, което е там вън, аз не мога да го назова с моя Аз; Аз трябва да го назова с една дума, която изключва Аза".
към текста >>
Аз самият съм излязъл от тези светове; всичко, което живее в този
дух
овен свят вън, живее също и в мене, само че то се сборува в мене и образува моето азово съзнание.
Но едно не може да добие никое същества, което не слиза до физическото поле. Във вселената съществуват и други съвършенства освен споменът именно на едно човешко съзнание; съществуват други форми на съзнанието. Но за да се развие онази особеност на съзнанието, която човекът развива на Земята, за целта едно същество трябва да слезе на тази Земя и чрез редица въплъщения да се въплъти в по-гъстата материя. Ето защо си казваше индийското съзнание тези духовни същества, в чийто свят аз виждам, могат да имат безкрайно по-висши съвършенства отколкото човеците, които стоят на Земята: но едно нямат те в техния свят защото за целта беше необходим земният свят, за да го даде на едно същество, каквото е човекът; едно нямат те: човешкото азово съзнание. Да казва на себе си "Аз" така, както върши това човекът, това не е свойствено на тези светове, в които аз виждам.
Аз самият съм излязъл от тези светове; всичко, което живее в този духовен свят вън, живее също и в мене, само че то се сборува в мене и образува моето азово съзнание.
Ето защо няма никакъв смисъл да се казва: там вън в духовния свят има едно човешко себе съзнание, едно човешко азово съзнание. Да се приложи думата "Аз" в човешкия смисъл към това, което съществува в тези светове, това няма никакво значение, никакво съдържание. Към всичко това, което се разпростира духовно и окръжаващия свят, може да се употреби само една дума, която изключва този Аз, една дума, която не е засегната от този Аз, като се казва: "в този свят има всичко, което е в мене, но това, което е там вън, аз не мога да го назова с моя Аз; Аз трябва да го назова с една дума, която изключва Аза". И индийското съзнание наричаше това, което се разпростира във външния свят "тат", "това", противоположно на Аза. И за да изрази, че човекът е съставен от същото естество, както това "тат", както това "онова", както това "то", за да изрази, че той се е развил до Аза само чрез неговото слизане на Земята той изказваше това съждение: "Аз съм това "тат" ти си него; това, което е там вън, това си ти самият".
към текста >>
Ето защо няма никакъв смисъл да се казва: там вън в
дух
овния свят има едно човешко себе съзнание, едно човешко азово съзнание.
Във вселената съществуват и други съвършенства освен споменът именно на едно човешко съзнание; съществуват други форми на съзнанието. Но за да се развие онази особеност на съзнанието, която човекът развива на Земята, за целта едно същество трябва да слезе на тази Земя и чрез редица въплъщения да се въплъти в по-гъстата материя. Ето защо си казваше индийското съзнание тези духовни същества, в чийто свят аз виждам, могат да имат безкрайно по-висши съвършенства отколкото човеците, които стоят на Земята: но едно нямат те в техния свят защото за целта беше необходим земният свят, за да го даде на едно същество, каквото е човекът; едно нямат те: човешкото азово съзнание. Да казва на себе си "Аз" така, както върши това човекът, това не е свойствено на тези светове, в които аз виждам. Аз самият съм излязъл от тези светове; всичко, което живее в този духовен свят вън, живее също и в мене, само че то се сборува в мене и образува моето азово съзнание.
Ето защо няма никакъв смисъл да се казва: там вън в духовния свят има едно човешко себе съзнание, едно човешко азово съзнание.
Да се приложи думата "Аз" в човешкия смисъл към това, което съществува в тези светове, това няма никакво значение, никакво съдържание. Към всичко това, което се разпростира духовно и окръжаващия свят, може да се употреби само една дума, която изключва този Аз, една дума, която не е засегната от този Аз, като се казва: "в този свят има всичко, което е в мене, но това, което е там вън, аз не мога да го назова с моя Аз; Аз трябва да го назова с една дума, която изключва Аза". И индийското съзнание наричаше това, което се разпростира във външния свят "тат", "това", противоположно на Аза. И за да изрази, че човекът е съставен от същото естество, както това "тат", както това "онова", както това "то", за да изрази, че той се е развил до Аза само чрез неговото слизане на Земята той изказваше това съждение: "Аз съм това "тат" ти си него; това, което е там вън, това си ти самият". Така човекът е обхванал своето отношение към окръжаващия духовен свят, към това виждащо проникване на нашия свят в най-висшия смисъл в думите: то е, но това, което е там вън, това си ти самият.
към текста >>
Към всичко това, което се разпростира
дух
овно и окръжаващия свят, може да се употреби само една дума, която изключва този Аз, една дума, която не е засегната от този Аз, като се казва: "в този свят има всичко, което е в мене, но това, което е там вън, аз не мога да го назова с моя Аз; Аз трябва да го назова с една дума, която изключва Аза".
Ето защо си казваше индийското съзнание тези духовни същества, в чийто свят аз виждам, могат да имат безкрайно по-висши съвършенства отколкото човеците, които стоят на Земята: но едно нямат те в техния свят защото за целта беше необходим земният свят, за да го даде на едно същество, каквото е човекът; едно нямат те: човешкото азово съзнание. Да казва на себе си "Аз" така, както върши това човекът, това не е свойствено на тези светове, в които аз виждам. Аз самият съм излязъл от тези светове; всичко, което живее в този духовен свят вън, живее също и в мене, само че то се сборува в мене и образува моето азово съзнание. Ето защо няма никакъв смисъл да се казва: там вън в духовния свят има едно човешко себе съзнание, едно човешко азово съзнание. Да се приложи думата "Аз" в човешкия смисъл към това, което съществува в тези светове, това няма никакво значение, никакво съдържание.
Към всичко това, което се разпростира духовно и окръжаващия свят, може да се употреби само една дума, която изключва този Аз, една дума, която не е засегната от този Аз, като се казва: "в този свят има всичко, което е в мене, но това, което е там вън, аз не мога да го назова с моя Аз; Аз трябва да го назова с една дума, която изключва Аза".
И индийското съзнание наричаше това, което се разпростира във външния свят "тат", "това", противоположно на Аза. И за да изрази, че човекът е съставен от същото естество, както това "тат", както това "онова", както това "то", за да изрази, че той се е развил до Аза само чрез неговото слизане на Земята той изказваше това съждение: "Аз съм това "тат" ти си него; това, което е там вън, това си ти самият". Така човекът е обхванал своето отношение към окръжаващия духовен свят, към това виждащо проникване на нашия свят в най-висшия смисъл в думите: то е, но това, което е там вън, това си ти самият.
към текста >>
Така човекът е обхванал своето отношение към окръжаващия
дух
овен свят, към това виждащо проникване на нашия свят в най-висшия смисъл в думите: то е, но това, което е там вън, това си ти самият.
Ето защо няма никакъв смисъл да се казва: там вън в духовния свят има едно човешко себе съзнание, едно човешко азово съзнание. Да се приложи думата "Аз" в човешкия смисъл към това, което съществува в тези светове, това няма никакво значение, никакво съдържание. Към всичко това, което се разпростира духовно и окръжаващия свят, може да се употреби само една дума, която изключва този Аз, една дума, която не е засегната от този Аз, като се казва: "в този свят има всичко, което е в мене, но това, което е там вън, аз не мога да го назова с моя Аз; Аз трябва да го назова с една дума, която изключва Аза". И индийското съзнание наричаше това, което се разпростира във външния свят "тат", "това", противоположно на Аза. И за да изрази, че човекът е съставен от същото естество, както това "тат", както това "онова", както това "то", за да изрази, че той се е развил до Аза само чрез неговото слизане на Земята той изказваше това съждение: "Аз съм това "тат" ти си него; това, което е там вън, това си ти самият".
Така човекът е обхванал своето отношение към окръжаващия духовен свят, към това виждащо проникване на нашия свят в най-висшия смисъл в думите: то е, но това, което е там вън, това си ти самият.
към текста >>
Следователно, когато слизам в моята душа, аз намирам същата първично-
дух
овна същност, която външно наричам "тат".
Но тази древна индийска душа знаеше същевременно, че същата същност, която се разпростира там вън, и която тя наричаше "тат", може да бъде намерена, когато човек се вгледа в самия себе си, в своята вътрешност, само че единият път тя се явява от вън, другият път отвътре.
Следователно, когато слизам в моята душа, аз намирам същата първично-духовна същност, която външно наричам "тат".
Но аз си поставям в правилно отношение към това, което живее вътре в мене като моя първична основа, която е забулена чрез физическия душевен живот, когато вместо да кажа "това си ти самият", казвам: "Аз съм Брахман, Аз съм Всемирът", и двете съждения "това съм Аз" и "Аз съм Всемирът" съпоставени казваха всъщност: "когато поглеждам навън в света на "тат", аз намирам един духовен свят; когато се потопя вътре в моето собствено душевно изживяване, аз намирам един духовен свят, и двата свята са едно и също нещо". Това беше основното чувство през първата епоха на следатлантската духовна култура. И двата духовни свята бяха чувствувани единно, напълно единно.
към текста >>
Но аз си поставям в правилно отношение към това, което живее вътре в мене като моя първична основа, която е забулена чрез физическия душевен живот, когато вместо да кажа "това си ти самият", казвам: "Аз съм Брахман, Аз съм Всемирът", и двете съждения "това съм Аз" и "Аз съм Всемирът" съпоставени казваха всъщност: "когато поглеждам навън в света на "тат", аз намирам един
дух
овен свят; когато се потопя вътре в моето собствено душевно изживяване, аз намирам един
дух
овен свят, и двата свята са едно и също нещо".
Но тази древна индийска душа знаеше същевременно, че същата същност, която се разпростира там вън, и която тя наричаше "тат", може да бъде намерена, когато човек се вгледа в самия себе си, в своята вътрешност, само че единият път тя се явява от вън, другият път отвътре. Следователно, когато слизам в моята душа, аз намирам същата първично-духовна същност, която външно наричам "тат".
Но аз си поставям в правилно отношение към това, което живее вътре в мене като моя първична основа, която е забулена чрез физическия душевен живот, когато вместо да кажа "това си ти самият", казвам: "Аз съм Брахман, Аз съм Всемирът", и двете съждения "това съм Аз" и "Аз съм Всемирът" съпоставени казваха всъщност: "когато поглеждам навън в света на "тат", аз намирам един духовен свят; когато се потопя вътре в моето собствено душевно изживяване, аз намирам един духовен свят, и двата свята са едно и също нещо".
Това беше основното чувство през първата епоха на следатлантската духовна култура. И двата духовни свята бяха чувствувани единно, напълно единно.
към текста >>
Това беше основното чувство през първата епоха на следатлантската
дух
овна култура.
Но тази древна индийска душа знаеше същевременно, че същата същност, която се разпростира там вън, и която тя наричаше "тат", може да бъде намерена, когато човек се вгледа в самия себе си, в своята вътрешност, само че единият път тя се явява от вън, другият път отвътре. Следователно, когато слизам в моята душа, аз намирам същата първично-духовна същност, която външно наричам "тат". Но аз си поставям в правилно отношение към това, което живее вътре в мене като моя първична основа, която е забулена чрез физическия душевен живот, когато вместо да кажа "това си ти самият", казвам: "Аз съм Брахман, Аз съм Всемирът", и двете съждения "това съм Аз" и "Аз съм Всемирът" съпоставени казваха всъщност: "когато поглеждам навън в света на "тат", аз намирам един духовен свят; когато се потопя вътре в моето собствено душевно изживяване, аз намирам един духовен свят, и двата свята са едно и също нещо".
Това беше основното чувство през първата епоха на следатлантската духовна култура.
И двата духовни свята бяха чувствувани единно, напълно единно.
към текста >>
И двата
дух
овни свята бяха чувствувани единно, напълно единно.
Но тази древна индийска душа знаеше същевременно, че същата същност, която се разпростира там вън, и която тя наричаше "тат", може да бъде намерена, когато човек се вгледа в самия себе си, в своята вътрешност, само че единият път тя се явява от вън, другият път отвътре. Следователно, когато слизам в моята душа, аз намирам същата първично-духовна същност, която външно наричам "тат". Но аз си поставям в правилно отношение към това, което живее вътре в мене като моя първична основа, която е забулена чрез физическия душевен живот, когато вместо да кажа "това си ти самият", казвам: "Аз съм Брахман, Аз съм Всемирът", и двете съждения "това съм Аз" и "Аз съм Всемирът" съпоставени казваха всъщност: "когато поглеждам навън в света на "тат", аз намирам един духовен свят; когато се потопя вътре в моето собствено душевно изживяване, аз намирам един духовен свят, и двата свята са едно и също нещо". Това беше основното чувство през първата епоха на следатлантската духовна култура.
И двата духовни свята бяха чувствувани единно, напълно единно.
към текста >>
И трябва да предположим, че другата крайност ще се състои в това, погледът да бъде насочен навън, да проникне през килима на сетивния свят и да види това, което стои като
дух
овен свят.
Това беше едното; другото обаче се разви на едно друго място. В древна Индия в основното настроение на душата се образуваха от една страна чувствата за единността на външното и вътрешното.
И трябва да предположим, че другата крайност ще се състои в това, погледът да бъде насочен навън, да проникне през килима на сетивния свят и да види това, което стои като духовен свят.
И действително така е у хората на един друг народ. Този народ вижда външния духовен свят; но неговите заложби са такива, че той не може предварително да установи, дали този външен духовен свят е един и същ с вътрешния. Ето защо не ще бъде чудно, че възникват религиозни възгледи, философски мисли, които горестно се обръщат към боговете и Духовете намиращи се отвъд сетивния свят. Не ще бъде никак чудно, че на народа да се дадат митически или други названия за такива божествено-духовни Същества, които се намират вън зад килима на сетивния свят, че в съответните мистерии учениците са въведени в самия онзи духовен свят, който се намира зад сетивния. И не ще бъде също чудно, ако наред с такива мистерии и такива народни богове има и нещо друго, ако същевременно има и такива мистерии, които водят човека по пътя през вътрешния душевен живот, по пътя към основните глъбини на този вътрешен душевен живот.
към текста >>
Този народ вижда външния
дух
овен свят; но неговите заложби са такива, че той не може предварително да установи, дали този външен
дух
овен свят е един и същ с вътрешния.
Това беше едното; другото обаче се разви на едно друго място. В древна Индия в основното настроение на душата се образуваха от една страна чувствата за единността на външното и вътрешното. И трябва да предположим, че другата крайност ще се състои в това, погледът да бъде насочен навън, да проникне през килима на сетивния свят и да види това, което стои като духовен свят. И действително така е у хората на един друг народ.
Този народ вижда външния духовен свят; но неговите заложби са такива, че той не може предварително да установи, дали този външен духовен свят е един и същ с вътрешния.
Ето защо не ще бъде чудно, че възникват религиозни възгледи, философски мисли, които горестно се обръщат към боговете и Духовете намиращи се отвъд сетивния свят. Не ще бъде никак чудно, че на народа да се дадат митически или други названия за такива божествено-духовни Същества, които се намират вън зад килима на сетивния свят, че в съответните мистерии учениците са въведени в самия онзи духовен свят, който се намира зад сетивния. И не ще бъде също чудно, ако наред с такива мистерии и такива народни богове има и нещо друго, ако същевременно има и такива мистерии, които водят човека по пътя през вътрешния душевен живот, по пътя към основните глъбини на този вътрешен душевен живот. Действително в следатлантската епоха се намира една културна област, където тези два вида мистерии съществуват едни до други, където от една страна се развиват така нареченият аполонов кръг на вярата и аполоновите мистерии и от друга страна дионисийският кръг на вярата и дионисийските мистерии. Там от една страна имаме пътя, който е посочен както на народа, така и на посветения, навън в духовния свят, към това, което се намира зад сетивата, към това, което е обхваната като духовен свят, намиращ се зад Слънцето.
към текста >>
Ето защо не ще бъде чудно, че възникват религиозни възгледи, философски мисли, които горестно се обръщат към боговете и
Дух
овете намиращи се отвъд сетивния свят.
Това беше едното; другото обаче се разви на едно друго място. В древна Индия в основното настроение на душата се образуваха от една страна чувствата за единността на външното и вътрешното. И трябва да предположим, че другата крайност ще се състои в това, погледът да бъде насочен навън, да проникне през килима на сетивния свят и да види това, което стои като духовен свят. И действително така е у хората на един друг народ. Този народ вижда външния духовен свят; но неговите заложби са такива, че той не може предварително да установи, дали този външен духовен свят е един и същ с вътрешния.
Ето защо не ще бъде чудно, че възникват религиозни възгледи, философски мисли, които горестно се обръщат към боговете и Духовете намиращи се отвъд сетивния свят.
Не ще бъде никак чудно, че на народа да се дадат митически или други названия за такива божествено-духовни Същества, които се намират вън зад килима на сетивния свят, че в съответните мистерии учениците са въведени в самия онзи духовен свят, който се намира зад сетивния. И не ще бъде също чудно, ако наред с такива мистерии и такива народни богове има и нещо друго, ако същевременно има и такива мистерии, които водят човека по пътя през вътрешния душевен живот, по пътя към основните глъбини на този вътрешен душевен живот. Действително в следатлантската епоха се намира една културна област, където тези два вида мистерии съществуват едни до други, където от една страна се развиват така нареченият аполонов кръг на вярата и аполоновите мистерии и от друга страна дионисийският кръг на вярата и дионисийските мистерии. Там от една страна имаме пътя, който е посочен както на народа, така и на посветения, навън в духовния свят, към това, което се намира зад сетивата, към това, което е обхваната като духовен свят, намиращ се зад Слънцето. Доколкото гъркът можеше да познае този свят, той го назовава с имената на аполоновските същества.
към текста >>
Не ще бъде никак чудно, че на народа да се дадат митически или други названия за такива божествено-
дух
овни Същества, които се намират вън зад килима на сетивния свят, че в съответните мистерии учениците са въведени в самия онзи
дух
овен свят, който се намира зад сетивния.
В древна Индия в основното настроение на душата се образуваха от една страна чувствата за единността на външното и вътрешното. И трябва да предположим, че другата крайност ще се състои в това, погледът да бъде насочен навън, да проникне през килима на сетивния свят и да види това, което стои като духовен свят. И действително така е у хората на един друг народ. Този народ вижда външния духовен свят; но неговите заложби са такива, че той не може предварително да установи, дали този външен духовен свят е един и същ с вътрешния. Ето защо не ще бъде чудно, че възникват религиозни възгледи, философски мисли, които горестно се обръщат към боговете и Духовете намиращи се отвъд сетивния свят.
Не ще бъде никак чудно, че на народа да се дадат митически или други названия за такива божествено-духовни Същества, които се намират вън зад килима на сетивния свят, че в съответните мистерии учениците са въведени в самия онзи духовен свят, който се намира зад сетивния.
И не ще бъде също чудно, ако наред с такива мистерии и такива народни богове има и нещо друго, ако същевременно има и такива мистерии, които водят човека по пътя през вътрешния душевен живот, по пътя към основните глъбини на този вътрешен душевен живот. Действително в следатлантската епоха се намира една културна област, където тези два вида мистерии съществуват едни до други, където от една страна се развиват така нареченият аполонов кръг на вярата и аполоновите мистерии и от друга страна дионисийският кръг на вярата и дионисийските мистерии. Там от една страна имаме пътя, който е посочен както на народа, така и на посветения, навън в духовния свят, към това, което се намира зад сетивата, към това, което е обхваната като духовен свят, намиращ се зад Слънцето. Доколкото гъркът можеше да познае този свят, той го назовава с имената на аполоновските същества. Аполон, богът на Слънцето, беше представител на тези божествено-духовни същества, които се намират зад килима на сетивния свят.
към текста >>
Там от една страна имаме пътя, който е посочен както на народа, така и на посветения, навън в
дух
овния свят, към това, което се намира зад сетивата, към това, което е обхваната като
дух
овен свят, намиращ се зад Слънцето.
Този народ вижда външния духовен свят; но неговите заложби са такива, че той не може предварително да установи, дали този външен духовен свят е един и същ с вътрешния. Ето защо не ще бъде чудно, че възникват религиозни възгледи, философски мисли, които горестно се обръщат към боговете и Духовете намиращи се отвъд сетивния свят. Не ще бъде никак чудно, че на народа да се дадат митически или други названия за такива божествено-духовни Същества, които се намират вън зад килима на сетивния свят, че в съответните мистерии учениците са въведени в самия онзи духовен свят, който се намира зад сетивния. И не ще бъде също чудно, ако наред с такива мистерии и такива народни богове има и нещо друго, ако същевременно има и такива мистерии, които водят човека по пътя през вътрешния душевен живот, по пътя към основните глъбини на този вътрешен душевен живот. Действително в следатлантската епоха се намира една културна област, където тези два вида мистерии съществуват едни до други, където от една страна се развиват така нареченият аполонов кръг на вярата и аполоновите мистерии и от друга страна дионисийският кръг на вярата и дионисийските мистерии.
Там от една страна имаме пътя, който е посочен както на народа, така и на посветения, навън в духовния свят, към това, което се намира зад сетивата, към това, което е обхваната като духовен свят, намиращ се зад Слънцето.
Доколкото гъркът можеше да познае този свят, той го назовава с имената на аполоновските същества. Аполон, богът на Слънцето, беше представител на тези божествено-духовни същества, които се намират зад килима на сетивния свят. След това имаше един вид мистерии, които посочваха пътя през духовния живот в духовните глъбини на този душевен живот, за които вчера бе казано, че човек трябва да пристъпи в тях само след грижлива подготовка и зрялост. Ето защо този вид мистерии бяха повече защитени против неподготвените отколкото аполоновските мистерии. И за по-широките кръгове на народа беше даден аполоновският кръг на боговете, докато духовните същества, които можеха да бъдат намерени минавайки пред вътрешността на душата, бяха запазени за онези, които се подготвяха и достигаха зрялост чрез особено школуване, чрез особено обучение на техния вътрешен живот.
към текста >>
Аполон, богът на Слънцето, беше представител на тези божествено-
дух
овни същества, които се намират зад килима на сетивния свят.
Не ще бъде никак чудно, че на народа да се дадат митически или други названия за такива божествено-духовни Същества, които се намират вън зад килима на сетивния свят, че в съответните мистерии учениците са въведени в самия онзи духовен свят, който се намира зад сетивния. И не ще бъде също чудно, ако наред с такива мистерии и такива народни богове има и нещо друго, ако същевременно има и такива мистерии, които водят човека по пътя през вътрешния душевен живот, по пътя към основните глъбини на този вътрешен душевен живот. Действително в следатлантската епоха се намира една културна област, където тези два вида мистерии съществуват едни до други, където от една страна се развиват така нареченият аполонов кръг на вярата и аполоновите мистерии и от друга страна дионисийският кръг на вярата и дионисийските мистерии. Там от една страна имаме пътя, който е посочен както на народа, така и на посветения, навън в духовния свят, към това, което се намира зад сетивата, към това, което е обхваната като духовен свят, намиращ се зад Слънцето. Доколкото гъркът можеше да познае този свят, той го назовава с имената на аполоновските същества.
Аполон, богът на Слънцето, беше представител на тези божествено-духовни същества, които се намират зад килима на сетивния свят.
След това имаше един вид мистерии, които посочваха пътя през духовния живот в духовните глъбини на този душевен живот, за които вчера бе казано, че човек трябва да пристъпи в тях само след грижлива подготовка и зрялост. Ето защо този вид мистерии бяха повече защитени против неподготвените отколкото аполоновските мистерии. И за по-широките кръгове на народа беше даден аполоновският кръг на боговете, докато духовните същества, които можеха да бъдат намерени минавайки пред вътрешността на душата, бяха запазени за онези, които се подготвяха и достигаха зрялост чрез особено школуване, чрез особено обучение на техния вътрешен живот. Този втори вид кръг на вярата и мистериите беше обгърнат с името дионисийски мистерии и Съществото, което стои сред всичко това, е Дионисий. Ето защо нищо чудно, че в Дионисий, духът намиращ се в центъра на този вътрешен кръг на боговете, хората намираха едно същество, което беше близо до човешката душа, което беше, така да се каже, нещо като един човек.
към текста >>
След това имаше един вид мистерии, които посочваха пътя през
дух
овния живот в
дух
овните глъбини на този душевен живот, за които вчера бе казано, че човек трябва да пристъпи в тях само след грижлива подготовка и зрялост.
И не ще бъде също чудно, ако наред с такива мистерии и такива народни богове има и нещо друго, ако същевременно има и такива мистерии, които водят човека по пътя през вътрешния душевен живот, по пътя към основните глъбини на този вътрешен душевен живот. Действително в следатлантската епоха се намира една културна област, където тези два вида мистерии съществуват едни до други, където от една страна се развиват така нареченият аполонов кръг на вярата и аполоновите мистерии и от друга страна дионисийският кръг на вярата и дионисийските мистерии. Там от една страна имаме пътя, който е посочен както на народа, така и на посветения, навън в духовния свят, към това, което се намира зад сетивата, към това, което е обхваната като духовен свят, намиращ се зад Слънцето. Доколкото гъркът можеше да познае този свят, той го назовава с имената на аполоновските същества. Аполон, богът на Слънцето, беше представител на тези божествено-духовни същества, които се намират зад килима на сетивния свят.
След това имаше един вид мистерии, които посочваха пътя през духовния живот в духовните глъбини на този душевен живот, за които вчера бе казано, че човек трябва да пристъпи в тях само след грижлива подготовка и зрялост.
Ето защо този вид мистерии бяха повече защитени против неподготвените отколкото аполоновските мистерии. И за по-широките кръгове на народа беше даден аполоновският кръг на боговете, докато духовните същества, които можеха да бъдат намерени минавайки пред вътрешността на душата, бяха запазени за онези, които се подготвяха и достигаха зрялост чрез особено школуване, чрез особено обучение на техния вътрешен живот. Този втори вид кръг на вярата и мистериите беше обгърнат с името дионисийски мистерии и Съществото, което стои сред всичко това, е Дионисий. Ето защо нищо чудно, че в Дионисий, духът намиращ се в центъра на този вътрешен кръг на боговете, хората намираха едно същество, което беше близо до човешката душа, което беше, така да се каже, нещо като един човек. Но хората го чувствуваха като един човек, който не възлиза до физическия свят, а го намираха, когато от физическия свят слизаха надолу до основите на душевния живот.
към текста >>
И за по-широките кръгове на народа беше даден аполоновският кръг на боговете, докато
дух
овните същества, които можеха да бъдат намерени минавайки пред вътрешността на душата, бяха запазени за онези, които се подготвяха и достигаха зрялост чрез особено школуване, чрез особено обучение на техния вътрешен живот.
Там от една страна имаме пътя, който е посочен както на народа, така и на посветения, навън в духовния свят, към това, което се намира зад сетивата, към това, което е обхваната като духовен свят, намиращ се зад Слънцето. Доколкото гъркът можеше да познае този свят, той го назовава с имената на аполоновските същества. Аполон, богът на Слънцето, беше представител на тези божествено-духовни същества, които се намират зад килима на сетивния свят. След това имаше един вид мистерии, които посочваха пътя през духовния живот в духовните глъбини на този душевен живот, за които вчера бе казано, че човек трябва да пристъпи в тях само след грижлива подготовка и зрялост. Ето защо този вид мистерии бяха повече защитени против неподготвените отколкото аполоновските мистерии.
И за по-широките кръгове на народа беше даден аполоновският кръг на боговете, докато духовните същества, които можеха да бъдат намерени минавайки пред вътрешността на душата, бяха запазени за онези, които се подготвяха и достигаха зрялост чрез особено школуване, чрез особено обучение на техния вътрешен живот.
Този втори вид кръг на вярата и мистериите беше обгърнат с името дионисийски мистерии и Съществото, което стои сред всичко това, е Дионисий. Ето защо нищо чудно, че в Дионисий, духът намиращ се в центъра на този вътрешен кръг на боговете, хората намираха едно същество, което беше близо до човешката душа, което беше, така да се каже, нещо като един човек. Но хората го чувствуваха като един човек, който не възлиза до физическия свят, а го намираха, когато от физическия свят слизаха надолу до основите на душевния живот. Тук имаме истинските по-дълбоки причини за деленето на духовния живот на гърците на две, един аполоновски духовен живот и един дионисийски. В по-ново време в някои хора възникна предчувствието, че нещо подобно е съществувало в Гърция.
към текста >>
Ето защо нищо чудно, че в Дионисий,
дух
ът намиращ се в центъра на този вътрешен кръг на боговете, хората намираха едно същество, което беше близо до човешката душа, което беше, така да се каже, нещо като един човек.
Аполон, богът на Слънцето, беше представител на тези божествено-духовни същества, които се намират зад килима на сетивния свят. След това имаше един вид мистерии, които посочваха пътя през духовния живот в духовните глъбини на този душевен живот, за които вчера бе казано, че човек трябва да пристъпи в тях само след грижлива подготовка и зрялост. Ето защо този вид мистерии бяха повече защитени против неподготвените отколкото аполоновските мистерии. И за по-широките кръгове на народа беше даден аполоновският кръг на боговете, докато духовните същества, които можеха да бъдат намерени минавайки пред вътрешността на душата, бяха запазени за онези, които се подготвяха и достигаха зрялост чрез особено школуване, чрез особено обучение на техния вътрешен живот. Този втори вид кръг на вярата и мистериите беше обгърнат с името дионисийски мистерии и Съществото, което стои сред всичко това, е Дионисий.
Ето защо нищо чудно, че в Дионисий, духът намиращ се в центъра на този вътрешен кръг на боговете, хората намираха едно същество, което беше близо до човешката душа, което беше, така да се каже, нещо като един човек.
Но хората го чувствуваха като един човек, който не възлиза до физическия свят, а го намираха, когато от физическия свят слизаха надолу до основите на душевния живот. Тук имаме истинските по-дълбоки причини за деленето на духовния живот на гърците на две, един аполоновски духовен живот и един дионисийски. В по-ново време в някои хора възникна предчувствието, че нещо подобно е съществувало в Гърция. В кръговете около Рихард Вагнер са чувствували, че нещо подобно е съществувало, макар и хората да не са имали едно ясно съзнание, къде се крият основите на тези неща. И след това от кръга на Вагнер Фридрих Ницше създаде своето забележително гениално съчинение "Раждането на трагедията от духа на музиката", основавайки се именно на това делене на гръцкия духове н живот на аполоновски и на дионисийски.
към текста >>
Тук имаме истинските по-дълбоки причини за деленето на
дух
овния живот на гърците на две, един аполоновски
дух
овен живот и един дионисийски.
Ето защо този вид мистерии бяха повече защитени против неподготвените отколкото аполоновските мистерии. И за по-широките кръгове на народа беше даден аполоновският кръг на боговете, докато духовните същества, които можеха да бъдат намерени минавайки пред вътрешността на душата, бяха запазени за онези, които се подготвяха и достигаха зрялост чрез особено школуване, чрез особено обучение на техния вътрешен живот. Този втори вид кръг на вярата и мистериите беше обгърнат с името дионисийски мистерии и Съществото, което стои сред всичко това, е Дионисий. Ето защо нищо чудно, че в Дионисий, духът намиращ се в центъра на този вътрешен кръг на боговете, хората намираха едно същество, което беше близо до човешката душа, което беше, така да се каже, нещо като един човек. Но хората го чувствуваха като един човек, който не възлиза до физическия свят, а го намираха, когато от физическия свят слизаха надолу до основите на душевния живот.
Тук имаме истинските по-дълбоки причини за деленето на духовния живот на гърците на две, един аполоновски духовен живот и един дионисийски.
В по-ново време в някои хора възникна предчувствието, че нещо подобно е съществувало в Гърция. В кръговете около Рихард Вагнер са чувствували, че нещо подобно е съществувало, макар и хората да не са имали едно ясно съзнание, къде се крият основите на тези неща. И след това от кръга на Вагнер Фридрих Ницше създаде своето забележително гениално съчинение "Раждането на трагедията от духа на музиката", основавайки се именно на това делене на гръцкия духове н живот на аполоновски и на дионисийски. Всички тези неща бяха предчувствия за това, което може да бъде все повече и повече познато чрез духовното задълбочаване. Днес у много хора се чувствува един копнеж на модерния дух към едно такова задълбочаване.
към текста >>
И след това от кръга на Вагнер Фридрих Ницше създаде своето забележително гениално съчинение "Раждането на трагедията от
дух
а на музиката", основавайки се именно на това делене на гръцкия
дух
ове н живот на аполоновски и на дионисийски.
Ето защо нищо чудно, че в Дионисий, духът намиращ се в центъра на този вътрешен кръг на боговете, хората намираха едно същество, което беше близо до човешката душа, което беше, така да се каже, нещо като един човек. Но хората го чувствуваха като един човек, който не възлиза до физическия свят, а го намираха, когато от физическия свят слизаха надолу до основите на душевния живот. Тук имаме истинските по-дълбоки причини за деленето на духовния живот на гърците на две, един аполоновски духовен живот и един дионисийски. В по-ново време в някои хора възникна предчувствието, че нещо подобно е съществувало в Гърция. В кръговете около Рихард Вагнер са чувствували, че нещо подобно е съществувало, макар и хората да не са имали едно ясно съзнание, къде се крият основите на тези неща.
И след това от кръга на Вагнер Фридрих Ницше създаде своето забележително гениално съчинение "Раждането на трагедията от духа на музиката", основавайки се именно на това делене на гръцкия духове н живот на аполоновски и на дионисийски.
Всички тези неща бяха предчувствия за това, което може да бъде все повече и повече познато чрез духовното задълбочаване. Днес у много хора се чувствува един копнеж на модерния дух към едно такова задълбочаване. Навсякъде съществува предчувствието: само това задълбочаване ще даде отговор на това, към което хората имат копнеж. Така следователно ние виждаме, как в древна Гърция тези два така наречени божествено-духовни свята стоят един до друг. Там те се явяват един до друг.
към текста >>
Всички тези неща бяха предчувствия за това, което може да бъде все повече и повече познато чрез
дух
овното задълбочаване.
Но хората го чувствуваха като един човек, който не възлиза до физическия свят, а го намираха, когато от физическия свят слизаха надолу до основите на душевния живот. Тук имаме истинските по-дълбоки причини за деленето на духовния живот на гърците на две, един аполоновски духовен живот и един дионисийски. В по-ново време в някои хора възникна предчувствието, че нещо подобно е съществувало в Гърция. В кръговете около Рихард Вагнер са чувствували, че нещо подобно е съществувало, макар и хората да не са имали едно ясно съзнание, къде се крият основите на тези неща. И след това от кръга на Вагнер Фридрих Ницше създаде своето забележително гениално съчинение "Раждането на трагедията от духа на музиката", основавайки се именно на това делене на гръцкия духове н живот на аполоновски и на дионисийски.
Всички тези неща бяха предчувствия за това, което може да бъде все повече и повече познато чрез духовното задълбочаване.
Днес у много хора се чувствува един копнеж на модерния дух към едно такова задълбочаване. Навсякъде съществува предчувствието: само това задълбочаване ще даде отговор на това, към което хората имат копнеж. Така следователно ние виждаме, как в древна Гърция тези два така наречени божествено-духовни свята стоят един до друг. Там те се явяват един до друг. В древна Индия те се явяваха в тяхното единство, в тяхното взаимно проникване.
към текста >>
Днес у много хора се чувствува един копнеж на модерния
дух
към едно такова задълбочаване.
Тук имаме истинските по-дълбоки причини за деленето на духовния живот на гърците на две, един аполоновски духовен живот и един дионисийски. В по-ново време в някои хора възникна предчувствието, че нещо подобно е съществувало в Гърция. В кръговете около Рихард Вагнер са чувствували, че нещо подобно е съществувало, макар и хората да не са имали едно ясно съзнание, къде се крият основите на тези неща. И след това от кръга на Вагнер Фридрих Ницше създаде своето забележително гениално съчинение "Раждането на трагедията от духа на музиката", основавайки се именно на това делене на гръцкия духове н живот на аполоновски и на дионисийски. Всички тези неща бяха предчувствия за това, което може да бъде все повече и повече познато чрез духовното задълбочаване.
Днес у много хора се чувствува един копнеж на модерния дух към едно такова задълбочаване.
Навсякъде съществува предчувствието: само това задълбочаване ще даде отговор на това, към което хората имат копнеж. Така следователно ние виждаме, как в древна Гърция тези два така наречени божествено-духовни свята стоят един до друг. Там те се явяват един до друг. В древна Индия те се явяваха в тяхното единство, в тяхното взаимно проникване.
към текста >>
Така следователно ние виждаме, как в древна Гърция тези два така наречени божествено-
дух
овни свята стоят един до друг.
В кръговете около Рихард Вагнер са чувствували, че нещо подобно е съществувало, макар и хората да не са имали едно ясно съзнание, къде се крият основите на тези неща. И след това от кръга на Вагнер Фридрих Ницше създаде своето забележително гениално съчинение "Раждането на трагедията от духа на музиката", основавайки се именно на това делене на гръцкия духове н живот на аполоновски и на дионисийски. Всички тези неща бяха предчувствия за това, което може да бъде все повече и повече познато чрез духовното задълбочаване. Днес у много хора се чувствува един копнеж на модерния дух към едно такова задълбочаване. Навсякъде съществува предчувствието: само това задълбочаване ще даде отговор на това, към което хората имат копнеж.
Така следователно ние виждаме, как в древна Гърция тези два така наречени божествено-духовни свята стоят един до друг.
Там те се явяват един до друг. В древна Индия те се явяваха в тяхното единство, в тяхното взаимно проникване.
към текста >>
И самият Заратустра се погрижи за това, да мине от едно прераждане в друго, за да се роди най-после в едно тяло, което е така о
дух
отворено, че по-късно можа да приеме в себе си висшия Бог на Слънцето в неговата пълна форма, във формата на Христа.
А сега да отправим поглед към самото развитие. Още вчера казахме, че само от предните постове на северното течение на народите, от древно-персийската култура на Заратустра можеше да произлезе идеалът, да се създаде едно тяло, в което можеше да се въплъти Съществото, което се приближаваше от вън към човечеството и към Земята.
И самият Заратустра се погрижи за това, да мине от едно прераждане в друго, за да се роди най-после в едно тяло, което е така одухотворено, че по-късно можа да приеме в себе си висшия Бог на Слънцето в неговата пълна форма, във формата на Христа.
Заратустра се роди като Исус от Назарет и минавайки през своите различни прераждания беше узрял, за да може да стане носител на Бога на Слънцето в течение на три години. Следователно, какво е отношението между Аполон и Христос? Този въпрос трябва да стои, така да се каже, на душата Ви. Когато гъркът изговаряше името на Аполон, той без съмнение сочеше към онова духовно царство, което се намира зад Слънцето. Но в схващането на едно същество или на дадено нещо човек прави известна разлика, според способностите, които има.
към текста >>
Когато гъркът изговаряше името на Аполон, той без съмнение сочеше към онова
дух
овно царство, което се намира зад Слънцето.
Още вчера казахме, че само от предните постове на северното течение на народите, от древно-персийската култура на Заратустра можеше да произлезе идеалът, да се създаде едно тяло, в което можеше да се въплъти Съществото, което се приближаваше от вън към човечеството и към Земята. И самият Заратустра се погрижи за това, да мине от едно прераждане в друго, за да се роди най-после в едно тяло, което е така одухотворено, че по-късно можа да приеме в себе си висшия Бог на Слънцето в неговата пълна форма, във формата на Христа. Заратустра се роди като Исус от Назарет и минавайки през своите различни прераждания беше узрял, за да може да стане носител на Бога на Слънцето в течение на три години. Следователно, какво е отношението между Аполон и Христос? Този въпрос трябва да стои, така да се каже, на душата Ви.
Когато гъркът изговаряше името на Аполон, той без съмнение сочеше към онова духовно царство, което се намира зад Слънцето.
Но в схващането на едно същество или на дадено нещо човек прави известна разлика, според способностите, които има. Онзи, който е развил в себе си един по-богат душевен живот, той е също способен да вижда в тяхната истинска форма нещата, които и другият вижда, така щото трябва да кажем, че когато гъркът изговаряше думата Аполон, той наистина сочеше на онова Същество, което по-късно трябваше да се изяви като Христос, но е чувствувал това Същество в един вид забулена форма като Аполон. Ние имаме като една дреха на Христа, която в нейните форми е подобна на съществото, което е облечено в нея, когато казваме Аполон и Христос. От формата, от образа, който хората си представяха като Аполон, трябваше първо да падне було след було, за да бъде направен Христос разбираем, нагледен за хората. Така в действителност Аполон е едно загатване за Христа, но той не е самият Христос.
към текста >>
Когато обгърнем с поглед всички божествено-
дух
овни Същества, всички
дух
овни Същества, към които древните хора са поглеждали като към горните богове, намиращи се зад килима на сетивния свят, които те са считали като господари и повелители на мировите области и на мировите действия, за всички тези същества ние трябва да кажем: тяхната особеност е, че наистина те не проникват до физическия свят; те стават видими едва за ясновидското съзнание, което се издига над физическия свят до виждането на етерния свят.
Но кое е в известно отношение истинското основно и съществено качество на Христа за нашия цикъл на развитие?
Когато обгърнем с поглед всички божествено-духовни Същества, всички духовни Същества, към които древните хора са поглеждали като към горните богове, намиращи се зад килима на сетивния свят, които те са считали като господари и повелители на мировите области и на мировите действия, за всички тези същества ние трябва да кажем: тяхната особеност е, че наистина те не проникват до физическия свят; те стават видими едва за ясновидското съзнание, което се издига над физическия свят до виждането на етерния свят.
Тогава Зевс, Аполон, Марс, всички тези същества, които са действителности, Водан, Один, Тор и т.н. стават видими. Бихме могли също да кажем: тези духовни същества, нямаха качеството да слизат до физическия свят, те най-много можеха мимоходом да се покажат в някое физическо въплъщение, което много остроумно е показано в митовете, където се говори, че Зевс или други богове мимоходом са вземали човешки или други форми, слизали са при човеците, за да извършат това или онова. Но ние не можем да говорим за едно трайно физическо въплъщение на тези духовни Същества, които стоят зад сетивния свят. Следователно можем да кажем: Аполон е една форма, която не може да слезе до физическото въплъщение.
към текста >>
Бихме могли също да кажем: тези
дух
овни същества, нямаха качеството да слизат до физическия свят, те най-много можеха мимоходом да се покажат в някое физическо въплъщение, което много остроумно е показано в митовете, където се говори, че Зевс или други богове мимоходом са вземали човешки или други форми, слизали са при човеците, за да извършат това или онова.
Но кое е в известно отношение истинското основно и съществено качество на Христа за нашия цикъл на развитие? Когато обгърнем с поглед всички божествено-духовни Същества, всички духовни Същества, към които древните хора са поглеждали като към горните богове, намиращи се зад килима на сетивния свят, които те са считали като господари и повелители на мировите области и на мировите действия, за всички тези същества ние трябва да кажем: тяхната особеност е, че наистина те не проникват до физическия свят; те стават видими едва за ясновидското съзнание, което се издига над физическия свят до виждането на етерния свят. Тогава Зевс, Аполон, Марс, всички тези същества, които са действителности, Водан, Один, Тор и т.н. стават видими.
Бихме могли също да кажем: тези духовни същества, нямаха качеството да слизат до физическия свят, те най-много можеха мимоходом да се покажат в някое физическо въплъщение, което много остроумно е показано в митовете, където се говори, че Зевс или други богове мимоходом са вземали човешки или други форми, слизали са при човеците, за да извършат това или онова.
Но ние не можем да говорим за едно трайно физическо въплъщение на тези духовни Същества, които стоят зад сетивния свят. Следователно можем да кажем: Аполон е една форма, която не може да слезе до физическото въплъщение. За целта е необходима повече сила отколкото имаше Аполон, за целта беше необходима именно силата на Христа. Христос притежаваше всички качества на всички оста нали Същества вън в света, всички качества, които бяха видими за ясновидското съзнание, но той притежаваше още едно качество, а именно онова качество, да пробие границата, която разделя света на боговете от света на човеците и да слезе в едно човешко тяло, което беше подготвено на Земята за целта. Тази дарба имаше в божествено-духовния свят само Христос.
към текста >>
Но ние не можем да говорим за едно трайно физическо въплъщение на тези
дух
овни Същества, които стоят зад сетивния свят.
Но кое е в известно отношение истинското основно и съществено качество на Христа за нашия цикъл на развитие? Когато обгърнем с поглед всички божествено-духовни Същества, всички духовни Същества, към които древните хора са поглеждали като към горните богове, намиращи се зад килима на сетивния свят, които те са считали като господари и повелители на мировите области и на мировите действия, за всички тези същества ние трябва да кажем: тяхната особеност е, че наистина те не проникват до физическия свят; те стават видими едва за ясновидското съзнание, което се издига над физическия свят до виждането на етерния свят. Тогава Зевс, Аполон, Марс, всички тези същества, които са действителности, Водан, Один, Тор и т.н. стават видими. Бихме могли също да кажем: тези духовни същества, нямаха качеството да слизат до физическия свят, те най-много можеха мимоходом да се покажат в някое физическо въплъщение, което много остроумно е показано в митовете, където се говори, че Зевс или други богове мимоходом са вземали човешки или други форми, слизали са при човеците, за да извършат това или онова.
Но ние не можем да говорим за едно трайно физическо въплъщение на тези духовни Същества, които стоят зад сетивния свят.
Следователно можем да кажем: Аполон е една форма, която не може да слезе до физическото въплъщение. За целта е необходима повече сила отколкото имаше Аполон, за целта беше необходима именно силата на Христа. Христос притежаваше всички качества на всички оста нали Същества вън в света, всички качества, които бяха видими за ясновидското съзнание, но той притежаваше още едно качество, а именно онова качество, да пробие границата, която разделя света на боговете от света на човеците и да слезе в едно човешко тяло, което беше подготвено на Земята за целта. Тази дарба имаше в божествено-духовния свят само Христос. С това едно Същество, отбележете едно Същество от божествено-духовния свят слезе до там, където се заема жилище в едно човешко тяло сред сетивния свят, където се живее като човек между другите човеци.
към текста >>
Тази дарба имаше в божествено-
дух
овния свят само Христос.
Бихме могли също да кажем: тези духовни същества, нямаха качеството да слизат до физическия свят, те най-много можеха мимоходом да се покажат в някое физическо въплъщение, което много остроумно е показано в митовете, където се говори, че Зевс или други богове мимоходом са вземали човешки или други форми, слизали са при човеците, за да извършат това или онова. Но ние не можем да говорим за едно трайно физическо въплъщение на тези духовни Същества, които стоят зад сетивния свят. Следователно можем да кажем: Аполон е една форма, която не може да слезе до физическото въплъщение. За целта е необходима повече сила отколкото имаше Аполон, за целта беше необходима именно силата на Христа. Христос притежаваше всички качества на всички оста нали Същества вън в света, всички качества, които бяха видими за ясновидското съзнание, но той притежаваше още едно качество, а именно онова качество, да пробие границата, която разделя света на боговете от света на човеците и да слезе в едно човешко тяло, което беше подготвено на Земята за целта.
Тази дарба имаше в божествено-духовния свят само Христос.
С това едно Същество, отбележете едно Същество от божествено-духовния свят слезе до там, където се заема жилище в едно човешко тяло сред сетивния свят, където се живее като човек между другите човеци. Това е великото, мощно Христово събитие. Следователно, докато всички богове и духове могат да бъдат намерени само чрез ясновидското съзнание над физическия свят, Христос се намира сред този физически свят, въпреки че той е от същото естество както божествено-духовните същества. Следователно във външния свят могат да бъдат намерени само другите богове, той е единственият, който същевременно оживява във вътрешността на човека, който така да се каже напусна външните светове на боговете и проникна във вътрешността на човека. С това в развитието на света и на човечеството стана нещо много важно.
към текста >>
С това едно Същество, отбележете едно Същество от божествено-
дух
овния свят слезе до там, където се заема жилище в едно човешко тяло сред сетивния свят, където се живее като човек между другите човеци.
Но ние не можем да говорим за едно трайно физическо въплъщение на тези духовни Същества, които стоят зад сетивния свят. Следователно можем да кажем: Аполон е една форма, която не може да слезе до физическото въплъщение. За целта е необходима повече сила отколкото имаше Аполон, за целта беше необходима именно силата на Христа. Христос притежаваше всички качества на всички оста нали Същества вън в света, всички качества, които бяха видими за ясновидското съзнание, но той притежаваше още едно качество, а именно онова качество, да пробие границата, която разделя света на боговете от света на човеците и да слезе в едно човешко тяло, което беше подготвено на Земята за целта. Тази дарба имаше в божествено-духовния свят само Христос.
С това едно Същество, отбележете едно Същество от божествено-духовния свят слезе до там, където се заема жилище в едно човешко тяло сред сетивния свят, където се живее като човек между другите човеци.
Това е великото, мощно Христово събитие. Следователно, докато всички богове и духове могат да бъдат намерени само чрез ясновидското съзнание над физическия свят, Христос се намира сред този физически свят, въпреки че той е от същото естество както божествено-духовните същества. Следователно във външния свят могат да бъдат намерени само другите богове, той е единственият, който същевременно оживява във вътрешността на човека, който така да се каже напусна външните светове на боговете и проникна във вътрешността на човека. С това в развитието на света и на човечеството стана нещо много важно. Когато хората търсиха един бог във вътрешността, в миналото те трябваше да слязат до подземните богове, които са скрити зад булото на душевните изживявания; В Христа ние имаме един такъв бог, който може да бъде намерен и във външния и във вътрешния свят.
към текста >>
Това е великото, мощно
Христов
о събитие.
Следователно можем да кажем: Аполон е една форма, която не може да слезе до физическото въплъщение. За целта е необходима повече сила отколкото имаше Аполон, за целта беше необходима именно силата на Христа. Христос притежаваше всички качества на всички оста нали Същества вън в света, всички качества, които бяха видими за ясновидското съзнание, но той притежаваше още едно качество, а именно онова качество, да пробие границата, която разделя света на боговете от света на човеците и да слезе в едно човешко тяло, което беше подготвено на Земята за целта. Тази дарба имаше в божествено-духовния свят само Христос. С това едно Същество, отбележете едно Същество от божествено-духовния свят слезе до там, където се заема жилище в едно човешко тяло сред сетивния свят, където се живее като човек между другите човеци.
Това е великото, мощно Христово събитие.
Следователно, докато всички богове и духове могат да бъдат намерени само чрез ясновидското съзнание над физическия свят, Христос се намира сред този физически свят, въпреки че той е от същото естество както божествено-духовните същества. Следователно във външния свят могат да бъдат намерени само другите богове, той е единственият, който същевременно оживява във вътрешността на човека, който така да се каже напусна външните светове на боговете и проникна във вътрешността на човека. С това в развитието на света и на човечеството стана нещо много важно. Когато хората търсиха един бог във вътрешността, в миналото те трябваше да слязат до подземните богове, които са скрити зад булото на душевните изживявания; В Христа ние имаме един такъв бог, който може да бъде намерен и във външния и във вътрешния свят. Това е същественото, което настъпи в четвъртата епоха на следатлантското време, след индийската, персийската и египетската епоха.
към текста >>
Следователно, докато всички богове и
дух
ове могат да бъдат намерени само чрез ясновидското съзнание над физическия свят, Христос се намира сред този физически свят, въпреки че той е от същото естество както божествено-
дух
овните същества.
За целта е необходима повече сила отколкото имаше Аполон, за целта беше необходима именно силата на Христа. Христос притежаваше всички качества на всички оста нали Същества вън в света, всички качества, които бяха видими за ясновидското съзнание, но той притежаваше още едно качество, а именно онова качество, да пробие границата, която разделя света на боговете от света на човеците и да слезе в едно човешко тяло, което беше подготвено на Земята за целта. Тази дарба имаше в божествено-духовния свят само Христос. С това едно Същество, отбележете едно Същество от божествено-духовния свят слезе до там, където се заема жилище в едно човешко тяло сред сетивния свят, където се живее като човек между другите човеци. Това е великото, мощно Христово събитие.
Следователно, докато всички богове и духове могат да бъдат намерени само чрез ясновидското съзнание над физическия свят, Христос се намира сред този физически свят, въпреки че той е от същото естество както божествено-духовните същества.
Следователно във външния свят могат да бъдат намерени само другите богове, той е единственият, който същевременно оживява във вътрешността на човека, който така да се каже напусна външните светове на боговете и проникна във вътрешността на човека. С това в развитието на света и на човечеството стана нещо много важно. Когато хората търсиха един бог във вътрешността, в миналото те трябваше да слязат до подземните богове, които са скрити зад булото на душевните изживявания; В Христа ние имаме един такъв бог, който може да бъде намерен и във външния и във вътрешния свят. Това е същественото, което настъпи в четвъртата епоха на следатлантското време, след индийската, персийската и египетската епоха. Това, което в древна Индия беше мислено, виждано повече абстрактно, а именно, че божествено-духовния свят е нещо единно, че "тат" и "Брахман", които се вливат в душата от две страни, образуват едно единство, това стана жив живот чрез Христовото Събитие.
към текста >>
Това, което в древна Индия беше мислено, виждано повече абстрактно, а именно, че божествено-
дух
овния свят е нещо единно, че "тат" и "Брахман", които се вливат в душата от две страни, образуват едно единство, това стана жив живот чрез
Христов
ото Събитие.
Следователно, докато всички богове и духове могат да бъдат намерени само чрез ясновидското съзнание над физическия свят, Христос се намира сред този физически свят, въпреки че той е от същото естество както божествено-духовните същества. Следователно във външния свят могат да бъдат намерени само другите богове, той е единственият, който същевременно оживява във вътрешността на човека, който така да се каже напусна външните светове на боговете и проникна във вътрешността на човека. С това в развитието на света и на човечеството стана нещо много важно. Когато хората търсиха един бог във вътрешността, в миналото те трябваше да слязат до подземните богове, които са скрити зад булото на душевните изживявания; В Христа ние имаме един такъв бог, който може да бъде намерен и във външния и във вътрешния свят. Това е същественото, което настъпи в четвъртата епоха на следатлантското време, след индийската, персийската и египетската епоха.
Това, което в древна Индия беше мислено, виждано повече абстрактно, а именно, че божествено-духовния свят е нещо единно, че "тат" и "Брахман", които се вливат в душата от две страни, образуват едно единство, това стана жив живот чрез Христовото Събитие.
По-рано хората можеха да си кажат, че божественото, което може да бъде намерено по пътя навън, и божественото, което може да бъде намерено по пътя навътре, са едно; сега те можеха да си кажат: достатъчно е само да слезем в човешката вътрешност: когато сме причастници в Христа, когато сме свързани с Христа, там ние намираме едно същество, което е Аполон и Дионисий в едно същество.
към текста >>
Но сега възниква един друг въпрос: видяхме, че
дух
овните същества, които съществуват във външния свят като божествено-
дух
овни същества, които са представени за човека, така да се каже, чрез най-мощното между тях, чрез Христа, който като външно същество е същевременно едно вътрешно същество.
Но сега възниква един друг въпрос: видяхме, че духовните същества, които съществуват във външния свят като божествено-духовни същества, които са представени за човека, така да се каже, чрез най-мощното между тях, чрез Христа, който като външно същество е същевременно едно вътрешно същество.
Но как стои въпросът с другите същества, които вчера в известно отношение нарекохме Луциферически същества? Бихме могли да кажем, че съществата, които стояха под ръководството на Дионисий, се развиват също така вътре в човешкия душевен живот и че от друга страна някой Дионисий, едно луциферическо същество, се е въплътило като човек? Можем ли да кажем същото? Не, това ние не можем да кажем. Тази е именно опитността на духовното развитие, че за този свят ние не можем да кажем същото нещо.
към текста >>
Тази е именно опитността на
дух
овното развитие, че за този свят ние не можем да кажем същото нещо.
Но сега възниква един друг въпрос: видяхме, че духовните същества, които съществуват във външния свят като божествено-духовни същества, които са представени за човека, така да се каже, чрез най-мощното между тях, чрез Христа, който като външно същество е същевременно едно вътрешно същество. Но как стои въпросът с другите същества, които вчера в известно отношение нарекохме Луциферически същества? Бихме могли да кажем, че съществата, които стояха под ръководството на Дионисий, се развиват също така вътре в човешкия душевен живот и че от друга страна някой Дионисий, едно луциферическо същество, се е въплътило като човек? Можем ли да кажем същото? Не, това ние не можем да кажем.
Тази е именно опитността на духовното развитие, че за този свят ние не можем да кажем същото нещо.
И тук стигаме до нещо, което е свързано с ядката и същността на развитието на човечеството и на света. Ако бихме отишли назад в миналото в много, много далеч ни времена на развитието на човечеството и на света, тогава бихме намерили, че душата поглежда навън и вижда вън божествено-духовния свят; че тя поглежда вътре в себе си и намира там божествено-духовния свят; че душата намира Аполоновския свят вън, света на Дионисий вътре, както са се изразявали гърците. Когато после идваме по-насам в развитието на човечеството и на света, тогава виждаме един друг резултат. За най-древните времена, когато преобладаващата част от хората беше ясновиждаща, нещата стояха така, както току що показах. Вън хората виждаха горните богове, вътре долните богове; и те имаха тези два пътя за духовния свят.
към текста >>
Ако бихме отишли назад в миналото в много, много далеч ни времена на развитието на човечеството и на света, тогава бихме намерили, че душата поглежда навън и вижда вън божествено-
дух
овния свят; че тя поглежда вътре в себе си и намира там божествено-
дух
овния свят; че душата намира Аполоновския свят вън, света на Дионисий вътре, както са се изразявали гърците.
Бихме могли да кажем, че съществата, които стояха под ръководството на Дионисий, се развиват също така вътре в човешкия душевен живот и че от друга страна някой Дионисий, едно луциферическо същество, се е въплътило като човек? Можем ли да кажем същото? Не, това ние не можем да кажем. Тази е именно опитността на духовното развитие, че за този свят ние не можем да кажем същото нещо. И тук стигаме до нещо, което е свързано с ядката и същността на развитието на човечеството и на света.
Ако бихме отишли назад в миналото в много, много далеч ни времена на развитието на човечеството и на света, тогава бихме намерили, че душата поглежда навън и вижда вън божествено-духовния свят; че тя поглежда вътре в себе си и намира там божествено-духовния свят; че душата намира Аполоновския свят вън, света на Дионисий вътре, както са се изразявали гърците.
Когато после идваме по-насам в развитието на човечеството и на света, тогава виждаме един друг резултат. За най-древните времена, когато преобладаващата част от хората беше ясновиждаща, нещата стояха така, както току що показах. Вън хората виждаха горните богове, вътре долните богове; и те имаха тези два пътя за духовния свят. Когато разгледаме по-късните време на, тогава пред себе си имаме едно човечество, което е отслабнало по отношение на ясновидските качества, на ясновидските способности. Хората все повече и повече бяха изгубили първичното, тъпо, сумрачно ясновидство.
към текста >>
Вън хората виждаха горните богове, вътре долните богове; и те имаха тези два пътя за
дух
овния свят.
Тази е именно опитността на духовното развитие, че за този свят ние не можем да кажем същото нещо. И тук стигаме до нещо, което е свързано с ядката и същността на развитието на човечеството и на света. Ако бихме отишли назад в миналото в много, много далеч ни времена на развитието на човечеството и на света, тогава бихме намерили, че душата поглежда навън и вижда вън божествено-духовния свят; че тя поглежда вътре в себе си и намира там божествено-духовния свят; че душата намира Аполоновския свят вън, света на Дионисий вътре, както са се изразявали гърците. Когато после идваме по-насам в развитието на човечеството и на света, тогава виждаме един друг резултат. За най-древните времена, когато преобладаващата част от хората беше ясновиждаща, нещата стояха така, както току що показах.
Вън хората виждаха горните богове, вътре долните богове; и те имаха тези два пътя за духовния свят.
Когато разгледаме по-късните време на, тогава пред себе си имаме едно човечество, което е отслабнало по отношение на ясновидските качества, на ясновидските способности. Хората все повече и повече бяха изгубили първичното, тъпо, сумрачно ясновидство. Но да вземем една епоха, когато има малко хора, които още притежават едно естествено ясновидство. Тези хора за целта не е необходимо да отиваме много далече, в Египто-хелдейската култура, в египто-хелдейския свят ние също намираме такива хора проникваха през килима на сетивния свят, те виждаха горните богове, а когато слизаха в своята собствена вътрешност, виждаха долните богове. Ясно и мощно имаха такива впечатления онези, които до известна степен бяха посветени.
към текста >>
Беше по времето на слизането на Христа на Земята, когато луциферическите
дух
ове се бяха оттеглили до известна степен в тъмнина.
Именно посветени от този свят, когато те не бяха достигнали особено висока степен, можеха да имат опитността, че виждат в света, в който Яхве не беше за тях само едно понятие, една представа, а една етерна действителност, едно Същество, което за ясновиждащия поглед говореше към тях като един човек. Докато за народа Яхве беше нещо възвестено, нещо, за което само се казваше, че той съществува, за тогавашните посветени той беше една действителност. Напротив, ако един такъв посветен в еврейския свят би се потопил в своя собствен душевен живот, за него би било трудно да намери нещо, когато би потърсил областта на долните богове. Тогава той би трябвало да си каже: "да, аз не мога да проникна в глъбините; там аз навсякъде намирам моя душевен живот, аз не мога да проникна през дебелата кора на моя душевен живот до долните богове". Така долните богове се бяха оттеглили в някаква неопределена тъмнина.
Беше по времето на слизането на Христа на Земята, когато луциферическите духове се бяха оттеглили до известна степен в тъмнина.
И сред външното човечество през това време можеше да се чуе вече само; има мистерии; онези, които са посветени в мистериите, добиват способността да проникват през силите на душевния живот в света на Дионисий. Хората смътно чувствуваха нещо, което може да бъде изследвано в дълбоките тайни на мистериите. Но то беше именно нещо, за което се говореше със загатвания, за което през времето на очакването на Христа много малко хора имаха една ясна представа. Те имаха много по-ясни представи за външните богове. Имаше много хора, които още имаха едно живо изживяване на тези външни богове.
към текста >>
Външното човечество ще преобрази своята
дух
овна култура, Христос все повече и повече ще се вживее във външното човечество.
Те имаха много по-ясни представи за външните богове. Имаше много хора, които още имаха едно живо изживяване на тези външни богове. Но човечеството напредва в своето развитие. И какъв е резултатът от това напредване? Ще има една история за външното човечество и в бъдещето ще има също една история за мистериите.
Външното човечество ще преобрази своята духовна култура, Христос все повече и повече ще се вживее във външното човечество.
Но Христос, когото днес хората започнаха да разбират, ще бъде познат в неговата природа и същност и в мистериите. Следователно Богът, който по времето на Заратустра можеше да бъде виждан, когато погледът биваше насочван към слънцето и ставаше ясновиждащ, и който слезе на Земята, този Бог ще бъде все интимно и по-интимно обхванат от човешката душа. Богът, който беше регент на външния свят, ще стане все по-вътрешен. Христос пристъпва така през света, че от един космически Бог, който слезе на Земята, ще стане все повече и повече един мистичен Бог, когото човекът ще може да изживява във вътрешността на душевния живот. Ето защо по времето, когато Христос слезе, можа да бъде осъществено това, което после учениците му описаха, като казаха: "ние сложихме ръцете си в неговите рани, слушахме неговото слово на планината".
към текста >>
Днес, ако човек се е развил по подходящ начин, той намира едно вътрешно
Христов
о Същество.
Както в древни времена хората са се вглеждали във вътрешността, за да прогледнат през тази вътрешност и да проникнат до Дионисий, така по-новите проникват във вътрешността на своята душа и могат, както Майстер Екхарт, да кажат: "наистина, историческия Христос е един факт, наистина той се е развил в историята, но съществува възможността човек да слезе в своята собствена вътрешност и да намери там вътрешния мистичен Христос". Така човешката душа се развива до там да намери дионисийската природа на Христа, мистичния Христос не само във външния свят, но и във вътрешността. Първо съществуваше историческият Христос, след това чрез действията на историческия Христос в човешката душа се получиха такива въздействия, че сред човечеството стана възможен един мистичен Христос. Така за по-новото време ние можем да говорим също за едно вътрешно мистично изживяване на Христа; но нещата трябва да се разбират така, че преди своето влизане в Земята Христос беше едно космическо същество. Когато в миналите времена някой се потопяваше във вътрешността на душевния живот, той не намираше Христа, а Дионисий.
Днес, ако човек се е развил по подходящ начин, той намира едно вътрешно Христово Същество.
От едно Божество намира що се вън от душата Христос е станал едно Божество живеещо вътре в човешката душа, което ще обхване все повече и повече човешката душа, колкото повече тази душа ще се приближава със своите душевни изживявания до този Христос. Тук имате един пример, как с това, което се развива като принципи през света, става един прелом. Когато днешният човек говори, че в неговата вътрешност съществува един мистичен Христос, той не трябва да забравя, че всичко в света е минало през развитие и че мистичното съзнание съвсем не е нещо, което е еднакво във всички времена, но че и то е претърпяло развитие. Когато древните свещени Риши поглеждаха в духовните светове, те говориха за Карман и с това те са имали предвид същото Същество, както и Заратустра като едно космическо Същество, когато той говореше за Аура-Маздао. Това беше Христовото Същество.
към текста >>
Когато древните свещени Риши поглеждаха в
дух
овните светове, те говориха за Карман и с това те са имали предвид същото Същество, както и Заратустра като едно космическо Същество, когато той говореше за Аура-Маздао.
Когато в миналите времена някой се потопяваше във вътрешността на душевния живот, той не намираше Христа, а Дионисий. Днес, ако човек се е развил по подходящ начин, той намира едно вътрешно Христово Същество. От едно Божество намира що се вън от душата Христос е станал едно Божество живеещо вътре в човешката душа, което ще обхване все повече и повече човешката душа, колкото повече тази душа ще се приближава със своите душевни изживявания до този Христос. Тук имате един пример, как с това, което се развива като принципи през света, става един прелом. Когато днешният човек говори, че в неговата вътрешност съществува един мистичен Христос, той не трябва да забравя, че всичко в света е минало през развитие и че мистичното съзнание съвсем не е нещо, което е еднакво във всички времена, но че и то е претърпяло развитие.
Когато древните свещени Риши поглеждаха в духовните светове, те говориха за Карман и с това те са имали предвид същото Същество, както и Заратустра като едно космическо Същество, когато той говореше за Аура-Маздао.
Това беше Христовото Същество. Днес то може да бъде намерено и във вътрешността като мистичен Христос. Че това е той, това е делото на самия Христос на Земята. Такова е отношението между космическия, астрономическия Христос към мистичния Христос в неговата действителност. Така външния Бог стана постепенно един вътрешен Бог.
към текста >>
Това беше
Христов
ото Същество.
Днес, ако човек се е развил по подходящ начин, той намира едно вътрешно Христово Същество. От едно Божество намира що се вън от душата Христос е станал едно Божество живеещо вътре в човешката душа, което ще обхване все повече и повече човешката душа, колкото повече тази душа ще се приближава със своите душевни изживявания до този Христос. Тук имате един пример, как с това, което се развива като принципи през света, става един прелом. Когато днешният човек говори, че в неговата вътрешност съществува един мистичен Христос, той не трябва да забравя, че всичко в света е минало през развитие и че мистичното съзнание съвсем не е нещо, което е еднакво във всички времена, но че и то е претърпяло развитие. Когато древните свещени Риши поглеждаха в духовните светове, те говориха за Карман и с това те са имали предвид същото Същество, както и Заратустра като едно космическо Същество, когато той говореше за Аура-Маздао.
Това беше Христовото Същество.
Днес то може да бъде намерено и във вътрешността като мистичен Христос. Че това е той, това е делото на самия Христос на Земята. Такова е отношението между космическия, астрономическия Христос към мистичния Христос в неговата действителност. Така външния Бог стана постепенно един вътрешен Бог.
към текста >>
Но понеже всичко, което стана във външния физически свят, е едно действие на
дух
овното, това проникване на човешката душа от Христа оказва също едно действие и върху останалия живот.
Но понеже всичко, което стана във външния физически свят, е едно действие на духовното, това проникване на човешката душа от Христа оказва също едно действие и върху останалия живот.
Първо това действие ще се покаже в мистериите и то вече отчасти се е показало чрез основаването на западните мистерийни школи на Розенкройцерството. Когато чрез обучението на древните мистерии човек се потопяваше в душата и слизаше при долните богове, той намираше Дионисий, което е само едно друго име за обширния свят на луциферическите богове. На другите хора трябваше да се каже: "когато непречистени и неузряли слизате в глъбините на вашата душа, тогава тези луциферически същества ще ви се явят само като диви демони в техните карикатури, които във вашите трансформирани качества ще ви доведат до всичко лошо". От тук и всички онези ужасни описания, които се даваха за тези подземни царства, от тук и страхът пред името на Луцифер в дадена епоха. И понеже за хората всичко се наследява, за онези хора, които не вървят в крак с развитието, този страх и днес живее у онези, които са наследили тези чувства, страхът пред името на Луцифер.
към текста >>
Обаче нещата стоят така, че първо за ясновиждащите хора луциферическият свят отново ще се яви, след като известно време
Христов
ият Принцип е проникнал душата.
Първо това действие ще се покаже в мистериите и то вече отчасти се е показало чрез основаването на западните мистерийни школи на Розенкройцерството. Когато чрез обучението на древните мистерии човек се потопяваше в душата и слизаше при долните богове, той намираше Дионисий, което е само едно друго име за обширния свят на луциферическите богове. На другите хора трябваше да се каже: "когато непречистени и неузряли слизате в глъбините на вашата душа, тогава тези луциферически същества ще ви се явят само като диви демони в техните карикатури, които във вашите трансформирани качества ще ви доведат до всичко лошо". От тук и всички онези ужасни описания, които се даваха за тези подземни царства, от тук и страхът пред името на Луцифер в дадена епоха. И понеже за хората всичко се наследява, за онези хора, които не вървят в крак с развитието, този страх и днес живее у онези, които са наследили тези чувства, страхът пред името на Луцифер.
Обаче нещата стоят така, че първо за ясновиждащите хора луциферическият свят отново ще се яви, след като известно време Христовият Принцип е проникнал душата.
Ако Христос е действувал известно време в душата, чрез това, че тази душа е била проникната от Христовата субстанция, чрез нейното християнизиране, тя отново ще узрее, за да проникне в царството на луциферическите Същества. Първо това можаха да сторят розенкройцерите. Те положиха усилия да разберат и видят Христа в такава форма, че той проникна като мистичен Христос и в тяхната душа, живееше в тях, и чрез тази Христова субстанция те укрепнаха в техния вътрешен душевен живот и тази Христова субстанция беше в тях защита и оръжие против всички съблазни. Така в тях тази Христова субстанция се превърна в една нова светлина, която сега озарява вътрешно. Историческото изживяване на Христа в неговата истинност озарява нашите душевни изживявания така, че ние ставаме способни отново да проникнем в царството на Луцифер; първо това можаха посветените на розенкройцерството, а постепенно тези посветени на розенкройцерството ще изнесат това, което могат да изживеят относно луциферическия принцип и ще разлеят над света онази велика духовна сватба, която се състои в това; Христос, който се е родил като субстанция в човешката душа, от сега нататък ще бъде разбран с онези способности, които узряват чрез вливането на луциферическия принцип по едни нов начин в духа на отделните хора.
към текста >>
Ако Христос е действувал известно време в душата, чрез това, че тази душа е била проникната от
Христов
ата субстанция, чрез нейното християнизиране, тя отново ще узрее, за да проникне в царството на луциферическите Същества.
Когато чрез обучението на древните мистерии човек се потопяваше в душата и слизаше при долните богове, той намираше Дионисий, което е само едно друго име за обширния свят на луциферическите богове. На другите хора трябваше да се каже: "когато непречистени и неузряли слизате в глъбините на вашата душа, тогава тези луциферически същества ще ви се явят само като диви демони в техните карикатури, които във вашите трансформирани качества ще ви доведат до всичко лошо". От тук и всички онези ужасни описания, които се даваха за тези подземни царства, от тук и страхът пред името на Луцифер в дадена епоха. И понеже за хората всичко се наследява, за онези хора, които не вървят в крак с развитието, този страх и днес живее у онези, които са наследили тези чувства, страхът пред името на Луцифер. Обаче нещата стоят така, че първо за ясновиждащите хора луциферическият свят отново ще се яви, след като известно време Христовият Принцип е проникнал душата.
Ако Христос е действувал известно време в душата, чрез това, че тази душа е била проникната от Христовата субстанция, чрез нейното християнизиране, тя отново ще узрее, за да проникне в царството на луциферическите Същества.
Първо това можаха да сторят розенкройцерите. Те положиха усилия да разберат и видят Христа в такава форма, че той проникна като мистичен Христос и в тяхната душа, живееше в тях, и чрез тази Христова субстанция те укрепнаха в техния вътрешен душевен живот и тази Христова субстанция беше в тях защита и оръжие против всички съблазни. Така в тях тази Христова субстанция се превърна в една нова светлина, която сега озарява вътрешно. Историческото изживяване на Христа в неговата истинност озарява нашите душевни изживявания така, че ние ставаме способни отново да проникнем в царството на Луцифер; първо това можаха посветените на розенкройцерството, а постепенно тези посветени на розенкройцерството ще изнесат това, което могат да изживеят относно луциферическия принцип и ще разлеят над света онази велика духовна сватба, която се състои в това; Христос, който се е родил като субстанция в човешката душа, от сега нататък ще бъде разбран с онези способности, които узряват чрез вливането на луциферическия принцип по едни нов начин в духа на отделните хора. Нека разгледаме първо един посветен на Розенкройцерството.
към текста >>
Те положиха усилия да разберат и видят Христа в такава форма, че той проникна като мистичен Христос и в тяхната душа, живееше в тях, и чрез тази
Христов
а субстанция те укрепнаха в техния вътрешен душевен живот и тази
Христов
а субстанция беше в тях защита и оръжие против всички съблазни.
От тук и всички онези ужасни описания, които се даваха за тези подземни царства, от тук и страхът пред името на Луцифер в дадена епоха. И понеже за хората всичко се наследява, за онези хора, които не вървят в крак с развитието, този страх и днес живее у онези, които са наследили тези чувства, страхът пред името на Луцифер. Обаче нещата стоят така, че първо за ясновиждащите хора луциферическият свят отново ще се яви, след като известно време Христовият Принцип е проникнал душата. Ако Христос е действувал известно време в душата, чрез това, че тази душа е била проникната от Христовата субстанция, чрез нейното християнизиране, тя отново ще узрее, за да проникне в царството на луциферическите Същества. Първо това можаха да сторят розенкройцерите.
Те положиха усилия да разберат и видят Христа в такава форма, че той проникна като мистичен Христос и в тяхната душа, живееше в тях, и чрез тази Христова субстанция те укрепнаха в техния вътрешен душевен живот и тази Христова субстанция беше в тях защита и оръжие против всички съблазни.
Така в тях тази Христова субстанция се превърна в една нова светлина, която сега озарява вътрешно. Историческото изживяване на Христа в неговата истинност озарява нашите душевни изживявания така, че ние ставаме способни отново да проникнем в царството на Луцифер; първо това можаха посветените на розенкройцерството, а постепенно тези посветени на розенкройцерството ще изнесат това, което могат да изживеят относно луциферическия принцип и ще разлеят над света онази велика духовна сватба, която се състои в това; Христос, който се е родил като субстанция в човешката душа, от сега нататък ще бъде разбран с онези способности, които узряват чрез вливането на луциферическия принцип по едни нов начин в духа на отделните хора. Нека разгледаме първо един посветен на Розенкройцерството. Такъв един посветен се подготвя първо с това, че насочва в своята душа чувства, усещания и мисли към великата централна фигура на Христа, че оставя, например, първо да действува върху него Евангелието на Йоан; той оставя да действува върху неговата душа онзи монументалиен, неизмеримо важен образ, който ни се описва за Христа в Евангелието на Йоана и чрез това се облагородява и пречиства. Когато приемаме в себе си това, което се разлива от образа, който ни описва това Евангелие на Йоана, нашата душа се прониква, изпълва се от Христа, тогава в нас оживява мистичния Христос.
към текста >>
Така в тях тази
Христов
а субстанция се превърна в една нова светлина, която сега озарява вътрешно.
И понеже за хората всичко се наследява, за онези хора, които не вървят в крак с развитието, този страх и днес живее у онези, които са наследили тези чувства, страхът пред името на Луцифер. Обаче нещата стоят така, че първо за ясновиждащите хора луциферическият свят отново ще се яви, след като известно време Христовият Принцип е проникнал душата. Ако Христос е действувал известно време в душата, чрез това, че тази душа е била проникната от Христовата субстанция, чрез нейното християнизиране, тя отново ще узрее, за да проникне в царството на луциферическите Същества. Първо това можаха да сторят розенкройцерите. Те положиха усилия да разберат и видят Христа в такава форма, че той проникна като мистичен Христос и в тяхната душа, живееше в тях, и чрез тази Христова субстанция те укрепнаха в техния вътрешен душевен живот и тази Христова субстанция беше в тях защита и оръжие против всички съблазни.
Така в тях тази Христова субстанция се превърна в една нова светлина, която сега озарява вътрешно.
Историческото изживяване на Христа в неговата истинност озарява нашите душевни изживявания така, че ние ставаме способни отново да проникнем в царството на Луцифер; първо това можаха посветените на розенкройцерството, а постепенно тези посветени на розенкройцерството ще изнесат това, което могат да изживеят относно луциферическия принцип и ще разлеят над света онази велика духовна сватба, която се състои в това; Христос, който се е родил като субстанция в човешката душа, от сега нататък ще бъде разбран с онези способности, които узряват чрез вливането на луциферическия принцип по едни нов начин в духа на отделните хора. Нека разгледаме първо един посветен на Розенкройцерството. Такъв един посветен се подготвя първо с това, че насочва в своята душа чувства, усещания и мисли към великата централна фигура на Христа, че оставя, например, първо да действува върху него Евангелието на Йоан; той оставя да действува върху неговата душа онзи монументалиен, неизмеримо важен образ, който ни се описва за Христа в Евангелието на Йоана и чрез това се облагородява и пречиства. Когато приемаме в себе си това, което се разлива от образа, който ни описва това Евангелие на Йоана, нашата душа се прониква, изпълва се от Христа, тогава в нас оживява мистичния Христос. И когато оживяваме по-нататък това чрез други документи на християнското възпитание, нашата душа се прониква все повече и повече от струите на духовната субстанция на Христа, пречиства се в християнизирането и се издига във висшите светове.
към текста >>
Историческото изживяване на Христа в неговата истинност озарява нашите душевни изживявания така, че ние ставаме способни отново да проникнем в царството на Луцифер; първо това можаха посветените на розенкройцерството, а постепенно тези посветени на розенкройцерството ще изнесат това, което могат да изживеят относно луциферическия принцип и ще разлеят над света онази велика
дух
овна сватба, която се състои в това; Христос, който се е родил като субстанция в човешката душа, от сега нататък ще бъде разбран с онези способности, които узряват чрез вливането на луциферическия принцип по едни нов начин в
дух
а на отделните хора.
Обаче нещата стоят така, че първо за ясновиждащите хора луциферическият свят отново ще се яви, след като известно време Христовият Принцип е проникнал душата. Ако Христос е действувал известно време в душата, чрез това, че тази душа е била проникната от Христовата субстанция, чрез нейното християнизиране, тя отново ще узрее, за да проникне в царството на луциферическите Същества. Първо това можаха да сторят розенкройцерите. Те положиха усилия да разберат и видят Христа в такава форма, че той проникна като мистичен Христос и в тяхната душа, живееше в тях, и чрез тази Христова субстанция те укрепнаха в техния вътрешен душевен живот и тази Христова субстанция беше в тях защита и оръжие против всички съблазни. Така в тях тази Христова субстанция се превърна в една нова светлина, която сега озарява вътрешно.
Историческото изживяване на Христа в неговата истинност озарява нашите душевни изживявания така, че ние ставаме способни отново да проникнем в царството на Луцифер; първо това можаха посветените на розенкройцерството, а постепенно тези посветени на розенкройцерството ще изнесат това, което могат да изживеят относно луциферическия принцип и ще разлеят над света онази велика духовна сватба, която се състои в това; Христос, който се е родил като субстанция в човешката душа, от сега нататък ще бъде разбран с онези способности, които узряват чрез вливането на луциферическия принцип по едни нов начин в духа на отделните хора.
Нека разгледаме първо един посветен на Розенкройцерството. Такъв един посветен се подготвя първо с това, че насочва в своята душа чувства, усещания и мисли към великата централна фигура на Христа, че оставя, например, първо да действува върху него Евангелието на Йоан; той оставя да действува върху неговата душа онзи монументалиен, неизмеримо важен образ, който ни се описва за Христа в Евангелието на Йоана и чрез това се облагородява и пречиства. Когато приемаме в себе си това, което се разлива от образа, който ни описва това Евангелие на Йоана, нашата душа се прониква, изпълва се от Христа, тогава в нас оживява мистичния Христос. И когато оживяваме по-нататък това чрез други документи на християнското възпитание, нашата душа се прониква все повече и повече от струите на духовната субстанция на Христа, пречиства се в християнизирането и се издига във висшите светове. Чрез това се пречиства предимно нашата душа, нашето сърце.
към текста >>
И когато оживяваме по-нататък това чрез други документи на християнското възпитание, нашата душа се прониква все повече и повече от струите на
дух
овната субстанция на Христа, пречиства се в християнизирането и се издига във висшите светове.
Така в тях тази Христова субстанция се превърна в една нова светлина, която сега озарява вътрешно. Историческото изживяване на Христа в неговата истинност озарява нашите душевни изживявания така, че ние ставаме способни отново да проникнем в царството на Луцифер; първо това можаха посветените на розенкройцерството, а постепенно тези посветени на розенкройцерството ще изнесат това, което могат да изживеят относно луциферическия принцип и ще разлеят над света онази велика духовна сватба, която се състои в това; Христос, който се е родил като субстанция в човешката душа, от сега нататък ще бъде разбран с онези способности, които узряват чрез вливането на луциферическия принцип по едни нов начин в духа на отделните хора. Нека разгледаме първо един посветен на Розенкройцерството. Такъв един посветен се подготвя първо с това, че насочва в своята душа чувства, усещания и мисли към великата централна фигура на Христа, че оставя, например, първо да действува върху него Евангелието на Йоан; той оставя да действува върху неговата душа онзи монументалиен, неизмеримо важен образ, който ни се описва за Христа в Евангелието на Йоана и чрез това се облагородява и пречиства. Когато приемаме в себе си това, което се разлива от образа, който ни описва това Евангелие на Йоана, нашата душа се прониква, изпълва се от Христа, тогава в нас оживява мистичния Христос.
И когато оживяваме по-нататък това чрез други документи на християнското възпитание, нашата душа се прониква все повече и повече от струите на духовната субстанция на Христа, пречиства се в християнизирането и се издига във висшите светове.
Чрез това се пречиства предимно нашата душа, нашето сърце. Тогава се научава ме да чувствуваме Христа или по един такъв универсален начин, както сториха това Майстер Екхарт и Таулер, или се научаваме да го изживяваме така нежно, както Сузо или други; ние се чувствуваме едно с това, което чрез Христовото Събитие се вля от великите небесни светове в нашата Земя. Тогава ние узряваме чрез това, за да бъдем въведени като посветени на Розенкройцерството в онези светове, които в древни времена се наричаха светове на Дионисий, а днес се наричат светове на Луцифер. Какво въздействие оказва това въвеждане в луциферическите светове за днешния посветен на Розенкройцерството? Ако от една страна сърцето, душата се изпълва с топлина и ентусиазъм за Божественото, когато тя е проникната от Христа, от друга страна нашите останали духовни способности, тези, чрез които схващаме и разбираме света, биват озарени и проникнати от потоците и силите идващи от луциферическия принцип.
към текста >>
Тогава се научава ме да чувствуваме Христа или по един такъв универсален начин, както сториха това Майстер Екхарт и Таулер, или се научаваме да го изживяваме така нежно, както Сузо или други; ние се чувствуваме едно с това, което чрез
Христов
ото Събитие се вля от великите небесни светове в нашата Земя.
Нека разгледаме първо един посветен на Розенкройцерството. Такъв един посветен се подготвя първо с това, че насочва в своята душа чувства, усещания и мисли към великата централна фигура на Христа, че оставя, например, първо да действува върху него Евангелието на Йоан; той оставя да действува върху неговата душа онзи монументалиен, неизмеримо важен образ, който ни се описва за Христа в Евангелието на Йоана и чрез това се облагородява и пречиства. Когато приемаме в себе си това, което се разлива от образа, който ни описва това Евангелие на Йоана, нашата душа се прониква, изпълва се от Христа, тогава в нас оживява мистичния Христос. И когато оживяваме по-нататък това чрез други документи на християнското възпитание, нашата душа се прониква все повече и повече от струите на духовната субстанция на Христа, пречиства се в християнизирането и се издига във висшите светове. Чрез това се пречиства предимно нашата душа, нашето сърце.
Тогава се научава ме да чувствуваме Христа или по един такъв универсален начин, както сториха това Майстер Екхарт и Таулер, или се научаваме да го изживяваме така нежно, както Сузо или други; ние се чувствуваме едно с това, което чрез Христовото Събитие се вля от великите небесни светове в нашата Земя.
Тогава ние узряваме чрез това, за да бъдем въведени като посветени на Розенкройцерството в онези светове, които в древни времена се наричаха светове на Дионисий, а днес се наричат светове на Луцифер. Какво въздействие оказва това въвеждане в луциферическите светове за днешния посветен на Розенкройцерството? Ако от една страна сърцето, душата се изпълва с топлина и ентусиазъм за Божественото, когато тя е проникната от Христа, от друга страна нашите останали духовни способности, тези, чрез които схващаме и разбираме света, биват озарени и проникнати от потоците и силите идващи от луциферическия принцип. Така посветеният на кръста с розите се издига нагоре до луциферическия принцип. И вършейки това, неговите духовни способности се изострят и обработват чрез посвещението така, щото той може не само да чувствува Христа мистично в своята душа, но може и да го опише, може да разкаже, какъв е Той, може да го обхване в мисловни образи, в духовни образи; в себе си той не само чувствува и изживява смътно Христа, но Христос стои пред него като един образ на външния свят, стои пред него в конкретни очертания на външния сетивен свят.
към текста >>
Ако от една страна сърцето, душата се изпълва с топлина и ентусиазъм за Божественото, когато тя е проникната от Христа, от друга страна нашите останали
дух
овни способности, тези, чрез които схващаме и разбираме света, биват озарени и проникнати от потоците и силите идващи от луциферическия принцип.
И когато оживяваме по-нататък това чрез други документи на християнското възпитание, нашата душа се прониква все повече и повече от струите на духовната субстанция на Христа, пречиства се в християнизирането и се издига във висшите светове. Чрез това се пречиства предимно нашата душа, нашето сърце. Тогава се научава ме да чувствуваме Христа или по един такъв универсален начин, както сториха това Майстер Екхарт и Таулер, или се научаваме да го изживяваме така нежно, както Сузо или други; ние се чувствуваме едно с това, което чрез Христовото Събитие се вля от великите небесни светове в нашата Земя. Тогава ние узряваме чрез това, за да бъдем въведени като посветени на Розенкройцерството в онези светове, които в древни времена се наричаха светове на Дионисий, а днес се наричат светове на Луцифер. Какво въздействие оказва това въвеждане в луциферическите светове за днешния посветен на Розенкройцерството?
Ако от една страна сърцето, душата се изпълва с топлина и ентусиазъм за Божественото, когато тя е проникната от Христа, от друга страна нашите останали духовни способности, тези, чрез които схващаме и разбираме света, биват озарени и проникнати от потоците и силите идващи от луциферическия принцип.
Така посветеният на кръста с розите се издига нагоре до луциферическия принцип. И вършейки това, неговите духовни способности се изострят и обработват чрез посвещението така, щото той може не само да чувствува Христа мистично в своята душа, но може и да го опише, може да разкаже, какъв е Той, може да го обхване в мисловни образи, в духовни образи; в себе си той не само чувствува и изживява смътно Христа, но Христос стои пред него като един образ на външния свят, стои пред него в конкретни очертания на външния сетивен свят. Да изживее човек Христа като душевна субстанция това е възможно благодарение на факта, че той насочва своя поглед към образа на Христа, както този образ му се явява в Евангелието. Да опише човек, да разбере Христа, както разбира другите явления и изживявания на света и чрез това да прозре неговото величие, неговото значение за света, неговата причинност за събитията на света, това е възможно само, когато християно-мистично посветеният се издига по-нататък до познанието на царствата на Луцифер. Следователно в Розенкройцерството Луцифер ни дава способността да опишем Христа, да го разберем */*Лесно можем да си представим, как хората със зла воля и неразбиране клеветят казаното тук, изхождайки от обикновената употреба на думата Луцифер /носител на светлината/; но това не може да ни накара да спрем да говорим за тези неща.
към текста >>
И вършейки това, неговите
дух
овни способности се изострят и обработват чрез посвещението така, щото той може не само да чувствува Христа мистично в своята душа, но може и да го опише, може да разкаже, какъв е Той, може да го обхване в мисловни образи, в
дух
овни образи; в себе си той не само чувствува и изживява смътно Христа, но Христос стои пред него като един образ на външния свят, стои пред него в конкретни очертания на външния сетивен свят.
Тогава се научава ме да чувствуваме Христа или по един такъв универсален начин, както сториха това Майстер Екхарт и Таулер, или се научаваме да го изживяваме така нежно, както Сузо или други; ние се чувствуваме едно с това, което чрез Христовото Събитие се вля от великите небесни светове в нашата Земя. Тогава ние узряваме чрез това, за да бъдем въведени като посветени на Розенкройцерството в онези светове, които в древни времена се наричаха светове на Дионисий, а днес се наричат светове на Луцифер. Какво въздействие оказва това въвеждане в луциферическите светове за днешния посветен на Розенкройцерството? Ако от една страна сърцето, душата се изпълва с топлина и ентусиазъм за Божественото, когато тя е проникната от Христа, от друга страна нашите останали духовни способности, тези, чрез които схващаме и разбираме света, биват озарени и проникнати от потоците и силите идващи от луциферическия принцип. Така посветеният на кръста с розите се издига нагоре до луциферическия принцип.
И вършейки това, неговите духовни способности се изострят и обработват чрез посвещението така, щото той може не само да чувствува Христа мистично в своята душа, но може и да го опише, може да разкаже, какъв е Той, може да го обхване в мисловни образи, в духовни образи; в себе си той не само чувствува и изживява смътно Христа, но Христос стои пред него като един образ на външния свят, стои пред него в конкретни очертания на външния сетивен свят.
Да изживее човек Христа като душевна субстанция това е възможно благодарение на факта, че той насочва своя поглед към образа на Христа, както този образ му се явява в Евангелието. Да опише човек, да разбере Христа, както разбира другите явления и изживявания на света и чрез това да прозре неговото величие, неговото значение за света, неговата причинност за събитията на света, това е възможно само, когато християно-мистично посветеният се издига по-нататък до познанието на царствата на Луцифер. Следователно в Розенкройцерството Луцифер ни дава способността да опишем Христа, да го разберем */*Лесно можем да си представим, как хората със зла воля и неразбиране клеветят казаното тук, изхождайки от обикновената употреба на думата Луцифер /носител на светлината/; но това не може да ни накара да спрем да говорим за тези неща. Който под думата Луцифер разбира това, което тук се разбира, трябва да вижда другояче/. Това, което столетия са могли да направят, беше, че те са предали Евангелията, че са предали словото, което се разлива от Евангелията, че са запалили душите с топлина и ентусиазъм, които се разливат от Евангелията.
към текста >>
Такива хора могат да вярват, че са християни, те могат по своему постоянно и постоянно да повтарят: "останете далече от нас с вашето
дух
овно познание, ние имаме Христа в евангелията, ние не искаме да знаем нищо за вашата работа, която прилагате към евангелията".
Който под думата Луцифер разбира това, което тук се разбира, трябва да вижда другояче/. Това, което столетия са могли да направят, беше, че те са предали Евангелията, че са предали словото, което се разлива от Евангелията, че са запалили душите с топлина и ентусиазъм, които се разливат от Евангелията. Днес ние се намираме пред едно развитие на човечеството, за което никога не ще бъде достатъчно да му бъдат просто предаде ни Евангелията; днес хората желаят нещо друго. Онзи, които не искат това другото, те ще имат да понасят кармата, че са се опълчили против внасянето на луциферическия принцип в тълкуването на Евангелията. Възможно е между нас да има много хора, които казват: "Ех щом, ние искаме да приемем евангелията като християни, ние се чувствуваме задоволени от тях; от евангелията говори Христос, от евангелията той говори и тогава, когато ги приемем предадени така, както е станало в течение на столетия чрез традиционната религия".
Такива хора могат да вярват, че са християни, те могат по своему постоянно и постоянно да повтарят: "останете далече от нас с вашето духовно познание, ние имаме Христа в евангелията, ние не искаме да знаем нищо за вашата работа, която прилагате към евангелията".
Тези хора могат да повтарят това, могат да си въобразяват, че са добри християни; в действителност те са врагове на Христа, те са онези, които изхождайки от техния собствен егоизъм, понеже се обявяват задоволени от всичко, което се предлага в традиционното тълкуване на евангелията, изхождайки от своя собствен егоизъм те заличават това, което в бъдеще ще доведе до пълна слава, до прославянето на пълното християнство. Онези, които днес често вярват, че са най-добрите християни, са най-силните изкоренители на Християнството. Онези разбират днес развитието на Християнството, които мислят по съвършено друг начин, които казват; "Ние не искаме да бъдем егоисти и да казваме: на нас ни са достатъчни евангелията и не искаме да знаем за вашите отвлечености! Няма нищо по-отвлечено от това, което Духовната Наука изнася". Онези са истински християни, които днес знаят, че човечеството се нуждае не от Християнството на егоистите, а от нещо друго, които казват: ние знаем, че светът не може вече да съществува със старите предания на евангелията, ние знаем, че в света е необходимо, щото светлината на Луцифер, светлината от областта на Луцифер да падне върху евангелията.
към текста >>
Няма нищо по-отвлечено от това, което
Дух
овната Наука изнася".
Възможно е между нас да има много хора, които казват: "Ех щом, ние искаме да приемем евангелията като християни, ние се чувствуваме задоволени от тях; от евангелията говори Христос, от евангелията той говори и тогава, когато ги приемем предадени така, както е станало в течение на столетия чрез традиционната религия". Такива хора могат да вярват, че са християни, те могат по своему постоянно и постоянно да повтарят: "останете далече от нас с вашето духовно познание, ние имаме Христа в евангелията, ние не искаме да знаем нищо за вашата работа, която прилагате към евангелията". Тези хора могат да повтарят това, могат да си въобразяват, че са добри християни; в действителност те са врагове на Христа, те са онези, които изхождайки от техния собствен егоизъм, понеже се обявяват задоволени от всичко, което се предлага в традиционното тълкуване на евангелията, изхождайки от своя собствен егоизъм те заличават това, което в бъдеще ще доведе до пълна слава, до прославянето на пълното християнство. Онези, които днес често вярват, че са най-добрите християни, са най-силните изкоренители на Християнството. Онези разбират днес развитието на Християнството, които мислят по съвършено друг начин, които казват; "Ние не искаме да бъдем егоисти и да казваме: на нас ни са достатъчни евангелията и не искаме да знаем за вашите отвлечености!
Няма нищо по-отвлечено от това, което Духовната Наука изнася".
Онези са истински християни, които днес знаят, че човечеството се нуждае не от Християнството на егоистите, а от нещо друго, които казват: ние знаем, че светът не може вече да съществува със старите предания на евангелията, ние знаем, че в света е необходимо, щото светлината на Луцифер, светлината от областта на Луцифер да падне върху евангелията. Тези хора слушат ученията, които излизат от центровете на посвещение на Розенкройцерството, където духовните способности са сили заострени чрез луциферическия принцип, за да проникнат все по-дълбоко в Евангелията; и за тези посветени е установено: евангелията съдържат такава безгранична дълбочина, щото човек никак не бива да мисли, че може да ги изчерпи с това или онова. Но днес е дошло вече времето, когато розенкройцерите трябва да разлеят тяхното учение в света, когато мистериите на Розенкройцерството са призвани да направят да паднат върху Евангелията техните духовни сили, засилени чрез това, което са добили от луциферическия свят. Това е западното духовно познание, че светлината, която се излъчва, която прониква навън, може да бъде добита от областта на Луцифер и може да бъде насочена върху Евангелията. Духовната наука трябва да стане един инструмент за тълкуване на Евангелията; и величието, мощното и субстанциалното на евангелията ще стане явно, когато върху тези евангелия падне светлината от царството на Луцифер по околния път, както тя е добита чрез мистериите на розенкройцерството.
към текста >>
Тези хора слушат ученията, които излизат от центровете на посвещение на Розенкройцерството, където
дух
овните способности са сили заострени чрез луциферическия принцип, за да проникнат все по-дълбоко в Евангелията; и за тези посветени е установено: евангелията съдържат такава безгранична дълбочина, щото човек никак не бива да мисли, че може да ги изчерпи с това или онова.
Тези хора могат да повтарят това, могат да си въобразяват, че са добри християни; в действителност те са врагове на Христа, те са онези, които изхождайки от техния собствен егоизъм, понеже се обявяват задоволени от всичко, което се предлага в традиционното тълкуване на евангелията, изхождайки от своя собствен егоизъм те заличават това, което в бъдеще ще доведе до пълна слава, до прославянето на пълното християнство. Онези, които днес често вярват, че са най-добрите християни, са най-силните изкоренители на Християнството. Онези разбират днес развитието на Християнството, които мислят по съвършено друг начин, които казват; "Ние не искаме да бъдем егоисти и да казваме: на нас ни са достатъчни евангелията и не искаме да знаем за вашите отвлечености! Няма нищо по-отвлечено от това, което Духовната Наука изнася". Онези са истински християни, които днес знаят, че човечеството се нуждае не от Християнството на егоистите, а от нещо друго, които казват: ние знаем, че светът не може вече да съществува със старите предания на евангелията, ние знаем, че в света е необходимо, щото светлината на Луцифер, светлината от областта на Луцифер да падне върху евангелията.
Тези хора слушат ученията, които излизат от центровете на посвещение на Розенкройцерството, където духовните способности са сили заострени чрез луциферическия принцип, за да проникнат все по-дълбоко в Евангелията; и за тези посветени е установено: евангелията съдържат такава безгранична дълбочина, щото човек никак не бива да мисли, че може да ги изчерпи с това или онова.
Но днес е дошло вече времето, когато розенкройцерите трябва да разлеят тяхното учение в света, когато мистериите на Розенкройцерството са призвани да направят да паднат върху Евангелията техните духовни сили, засилени чрез това, което са добили от луциферическия свят. Това е западното духовно познание, че светлината, която се излъчва, която прониква навън, може да бъде добита от областта на Луцифер и може да бъде насочена върху Евангелията. Духовната наука трябва да стане един инструмент за тълкуване на Евангелията; и величието, мощното и субстанциалното на евангелията ще стане явно, когато върху тези евангелия падне светлината от царството на Луцифер по околния път, както тя е добита чрез мистериите на розенкройцерството. Така за дачата на Духовната наука е да ни въведе в изпълващите с радост благовестия за субстанцията на Христовото Същество, която минава през света; да ни помогне да добием светлината, която може да се получи от областта на Луцифер и да направим тази светлина да падне върху евангелията. Така ние виждаме, че Христос, който от един бог живеещ във външния свят стана мистичният Христос, чрез облагородяването на човешката душа отново доведе тази душа в онези области, които за известно време трябваше да остане затворена, която в древни времена се е наричала област на Дионисий и която отново ще бъде завладяна в бъдеще от човечеството.
към текста >>
Но днес е дошло вече времето, когато розенкройцерите трябва да разлеят тяхното учение в света, когато мистериите на Розенкройцерството са призвани да направят да паднат върху Евангелията техните
дух
овни сили, засилени чрез това, което са добили от луциферическия свят.
Онези, които днес често вярват, че са най-добрите християни, са най-силните изкоренители на Християнството. Онези разбират днес развитието на Християнството, които мислят по съвършено друг начин, които казват; "Ние не искаме да бъдем егоисти и да казваме: на нас ни са достатъчни евангелията и не искаме да знаем за вашите отвлечености! Няма нищо по-отвлечено от това, което Духовната Наука изнася". Онези са истински християни, които днес знаят, че човечеството се нуждае не от Християнството на егоистите, а от нещо друго, които казват: ние знаем, че светът не може вече да съществува със старите предания на евангелията, ние знаем, че в света е необходимо, щото светлината на Луцифер, светлината от областта на Луцифер да падне върху евангелията. Тези хора слушат ученията, които излизат от центровете на посвещение на Розенкройцерството, където духовните способности са сили заострени чрез луциферическия принцип, за да проникнат все по-дълбоко в Евангелията; и за тези посветени е установено: евангелията съдържат такава безгранична дълбочина, щото човек никак не бива да мисли, че може да ги изчерпи с това или онова.
Но днес е дошло вече времето, когато розенкройцерите трябва да разлеят тяхното учение в света, когато мистериите на Розенкройцерството са призвани да направят да паднат върху Евангелията техните духовни сили, засилени чрез това, което са добили от луциферическия свят.
Това е западното духовно познание, че светлината, която се излъчва, която прониква навън, може да бъде добита от областта на Луцифер и може да бъде насочена върху Евангелията. Духовната наука трябва да стане един инструмент за тълкуване на Евангелията; и величието, мощното и субстанциалното на евангелията ще стане явно, когато върху тези евангелия падне светлината от царството на Луцифер по околния път, както тя е добита чрез мистериите на розенкройцерството. Така за дачата на Духовната наука е да ни въведе в изпълващите с радост благовестия за субстанцията на Христовото Същество, която минава през света; да ни помогне да добием светлината, която може да се получи от областта на Луцифер и да направим тази светлина да падне върху евангелията. Така ние виждаме, че Христос, който от един бог живеещ във външния свят стана мистичният Христос, чрез облагородяването на човешката душа отново доведе тази душа в онези области, които за известно време трябваше да остане затворена, която в древни времена се е наричала област на Дионисий и която отново ще бъде завладяна в бъдеще от човечеството. Осветлението на Христа чрез духовните способности, повишени и озарени при Луцифер, това е вътрешността, ядката на духовното течение, което трябва да тече на запад.
към текста >>
Това е западното
дух
овно познание, че светлината, която се излъчва, която прониква навън, може да бъде добита от областта на Луцифер и може да бъде насочена върху Евангелията.
Онези разбират днес развитието на Християнството, които мислят по съвършено друг начин, които казват; "Ние не искаме да бъдем егоисти и да казваме: на нас ни са достатъчни евангелията и не искаме да знаем за вашите отвлечености! Няма нищо по-отвлечено от това, което Духовната Наука изнася". Онези са истински християни, които днес знаят, че човечеството се нуждае не от Християнството на егоистите, а от нещо друго, които казват: ние знаем, че светът не може вече да съществува със старите предания на евангелията, ние знаем, че в света е необходимо, щото светлината на Луцифер, светлината от областта на Луцифер да падне върху евангелията. Тези хора слушат ученията, които излизат от центровете на посвещение на Розенкройцерството, където духовните способности са сили заострени чрез луциферическия принцип, за да проникнат все по-дълбоко в Евангелията; и за тези посветени е установено: евангелията съдържат такава безгранична дълбочина, щото човек никак не бива да мисли, че може да ги изчерпи с това или онова. Но днес е дошло вече времето, когато розенкройцерите трябва да разлеят тяхното учение в света, когато мистериите на Розенкройцерството са призвани да направят да паднат върху Евангелията техните духовни сили, засилени чрез това, което са добили от луциферическия свят.
Това е западното духовно познание, че светлината, която се излъчва, която прониква навън, може да бъде добита от областта на Луцифер и може да бъде насочена върху Евангелията.
Духовната наука трябва да стане един инструмент за тълкуване на Евангелията; и величието, мощното и субстанциалното на евангелията ще стане явно, когато върху тези евангелия падне светлината от царството на Луцифер по околния път, както тя е добита чрез мистериите на розенкройцерството. Така за дачата на Духовната наука е да ни въведе в изпълващите с радост благовестия за субстанцията на Христовото Същество, която минава през света; да ни помогне да добием светлината, която може да се получи от областта на Луцифер и да направим тази светлина да падне върху евангелията. Така ние виждаме, че Христос, който от един бог живеещ във външния свят стана мистичният Христос, чрез облагородяването на човешката душа отново доведе тази душа в онези области, които за известно време трябваше да остане затворена, която в древни времена се е наричала област на Дионисий и която отново ще бъде завладяна в бъдеще от човечеството. Осветлението на Христа чрез духовните способности, повишени и озарени при Луцифер, това е вътрешността, ядката на духовното течение, което трябва да тече на запад. И това, което казах, е мисията на Розенкройцерството за бъдещето*/*Нека гореказаното се сравни с изнесеното в моята книга "Тайната Наука"/.
към текста >>
Дух
овната наука трябва да стане един инструмент за тълкуване на Евангелията; и величието, мощното и субстанциалното на евангелията ще стане явно, когато върху тези евангелия падне светлината от царството на Луцифер по околния път, както тя е добита чрез мистериите на розенкройцерството.
Няма нищо по-отвлечено от това, което Духовната Наука изнася". Онези са истински християни, които днес знаят, че човечеството се нуждае не от Християнството на егоистите, а от нещо друго, които казват: ние знаем, че светът не може вече да съществува със старите предания на евангелията, ние знаем, че в света е необходимо, щото светлината на Луцифер, светлината от областта на Луцифер да падне върху евангелията. Тези хора слушат ученията, които излизат от центровете на посвещение на Розенкройцерството, където духовните способности са сили заострени чрез луциферическия принцип, за да проникнат все по-дълбоко в Евангелията; и за тези посветени е установено: евангелията съдържат такава безгранична дълбочина, щото човек никак не бива да мисли, че може да ги изчерпи с това или онова. Но днес е дошло вече времето, когато розенкройцерите трябва да разлеят тяхното учение в света, когато мистериите на Розенкройцерството са призвани да направят да паднат върху Евангелията техните духовни сили, засилени чрез това, което са добили от луциферическия свят. Това е западното духовно познание, че светлината, която се излъчва, която прониква навън, може да бъде добита от областта на Луцифер и може да бъде насочена върху Евангелията.
Духовната наука трябва да стане един инструмент за тълкуване на Евангелията; и величието, мощното и субстанциалното на евангелията ще стане явно, когато върху тези евангелия падне светлината от царството на Луцифер по околния път, както тя е добита чрез мистериите на розенкройцерството.
Така за дачата на Духовната наука е да ни въведе в изпълващите с радост благовестия за субстанцията на Христовото Същество, която минава през света; да ни помогне да добием светлината, която може да се получи от областта на Луцифер и да направим тази светлина да падне върху евангелията. Така ние виждаме, че Христос, който от един бог живеещ във външния свят стана мистичният Христос, чрез облагородяването на човешката душа отново доведе тази душа в онези области, които за известно време трябваше да остане затворена, която в древни времена се е наричала област на Дионисий и която отново ще бъде завладяна в бъдеще от човечеството. Осветлението на Христа чрез духовните способности, повишени и озарени при Луцифер, това е вътрешността, ядката на духовното течение, което трябва да тече на запад. И това, което казах, е мисията на Розенкройцерството за бъдещето*/*Нека гореказаното се сравни с изнесеното в моята книга "Тайната Наука"/.
към текста >>
Така за дачата на
Дух
овната наука е да ни въведе в изпълващите с радост благовестия за субстанцията на
Христов
ото Същество, която минава през света; да ни помогне да добием светлината, която може да се получи от областта на Луцифер и да направим тази светлина да падне върху евангелията.
Онези са истински християни, които днес знаят, че човечеството се нуждае не от Християнството на егоистите, а от нещо друго, които казват: ние знаем, че светът не може вече да съществува със старите предания на евангелията, ние знаем, че в света е необходимо, щото светлината на Луцифер, светлината от областта на Луцифер да падне върху евангелията. Тези хора слушат ученията, които излизат от центровете на посвещение на Розенкройцерството, където духовните способности са сили заострени чрез луциферическия принцип, за да проникнат все по-дълбоко в Евангелията; и за тези посветени е установено: евангелията съдържат такава безгранична дълбочина, щото човек никак не бива да мисли, че може да ги изчерпи с това или онова. Но днес е дошло вече времето, когато розенкройцерите трябва да разлеят тяхното учение в света, когато мистериите на Розенкройцерството са призвани да направят да паднат върху Евангелията техните духовни сили, засилени чрез това, което са добили от луциферическия свят. Това е западното духовно познание, че светлината, която се излъчва, която прониква навън, може да бъде добита от областта на Луцифер и може да бъде насочена върху Евангелията. Духовната наука трябва да стане един инструмент за тълкуване на Евангелията; и величието, мощното и субстанциалното на евангелията ще стане явно, когато върху тези евангелия падне светлината от царството на Луцифер по околния път, както тя е добита чрез мистериите на розенкройцерството.
Така за дачата на Духовната наука е да ни въведе в изпълващите с радост благовестия за субстанцията на Христовото Същество, която минава през света; да ни помогне да добием светлината, която може да се получи от областта на Луцифер и да направим тази светлина да падне върху евангелията.
Така ние виждаме, че Христос, който от един бог живеещ във външния свят стана мистичният Христос, чрез облагородяването на човешката душа отново доведе тази душа в онези области, които за известно време трябваше да остане затворена, която в древни времена се е наричала област на Дионисий и която отново ще бъде завладяна в бъдеще от човечеството. Осветлението на Христа чрез духовните способности, повишени и озарени при Луцифер, това е вътрешността, ядката на духовното течение, което трябва да тече на запад. И това, което казах, е мисията на Розенкройцерството за бъдещето*/*Нека гореказаното се сравни с изнесеното в моята книга "Тайната Наука"/.
към текста >>
Осветлението на Христа чрез
дух
овните способности, повишени и озарени при Луцифер, това е вътрешността, ядката на
дух
овното течение, което трябва да тече на запад.
Но днес е дошло вече времето, когато розенкройцерите трябва да разлеят тяхното учение в света, когато мистериите на Розенкройцерството са призвани да направят да паднат върху Евангелията техните духовни сили, засилени чрез това, което са добили от луциферическия свят. Това е западното духовно познание, че светлината, която се излъчва, която прониква навън, може да бъде добита от областта на Луцифер и може да бъде насочена върху Евангелията. Духовната наука трябва да стане един инструмент за тълкуване на Евангелията; и величието, мощното и субстанциалното на евангелията ще стане явно, когато върху тези евангелия падне светлината от царството на Луцифер по околния път, както тя е добита чрез мистериите на розенкройцерството. Така за дачата на Духовната наука е да ни въведе в изпълващите с радост благовестия за субстанцията на Христовото Същество, която минава през света; да ни помогне да добием светлината, която може да се получи от областта на Луцифер и да направим тази светлина да падне върху евангелията. Така ние виждаме, че Христос, който от един бог живеещ във външния свят стана мистичният Христос, чрез облагородяването на човешката душа отново доведе тази душа в онези области, които за известно време трябваше да остане затворена, която в древни времена се е наричала област на Дионисий и която отново ще бъде завладяна в бъдеще от човечеството.
Осветлението на Христа чрез духовните способности, повишени и озарени при Луцифер, това е вътрешността, ядката на духовното течение, което трябва да тече на запад.
И това, което казах, е мисията на Розенкройцерството за бъдещето*/*Нека гореказаното се сравни с изнесеното в моята книга "Тайната Наука"/.
към текста >>
Пътищата, които са извървели тези две божествено-
дух
овни Същества са тези: те се приближават до земята от две различни страни; пресичайки своя път с този на Христа, Луцифер става невидим; неговата светлина е закрита от
христов
ата светлина.
Следователно, какво става в нашето развитие на човечеството? Станало е и стана това, че Христос и Луцифер, единият като космически Бог, другият като Бог вътре в човека, в древни времена са вървели един до друг, единият можеше да бъде намерен в горните области, другият в долните области; но светът отиде напред в своето развитие и за известно време Дионисий, Луцифер остана далече от земята; в замяна на това човечеството имаше опитността, че космическият Христос все повече прониква в земята, все повече прониква душата, но че сега Луцифер отново става видим, отново става познаваем.
Пътищата, които са извървели тези две божествено-духовни Същества са тези: те се приближават до земята от две различни страни; пресичайки своя път с този на Христа, Луцифер става невидим; неговата светлина е закрита от христовата светлина.
По-рано Христос биваше намиран като космическо Същество, а Луцифер като Същество вътре в човека. Те кръстосаха своите пътища. Христос прониква в човешката душа. Той стана планетарен Дух на Земята и все повече и повече се превръща в мистичния Христос вътре в човешката душа, човек може да го познае чрез вътрешното вглъбяване в себе си. Чрез това душата става все повече способна отново да вижда другото Същество, което измина обратния път, от вътрешността във външността.
към текста >>
Той стана планетарен
Дух
на Земята и все повече и повече се превръща в мистичния Христос вътре в човешката душа, човек може да го познае чрез вътрешното вглъбяване в себе си.
Станало е и стана това, че Христос и Луцифер, единият като космически Бог, другият като Бог вътре в човека, в древни времена са вървели един до друг, единият можеше да бъде намерен в горните области, другият в долните области; но светът отиде напред в своето развитие и за известно време Дионисий, Луцифер остана далече от земята; в замяна на това човечеството имаше опитността, че космическият Христос все повече прониква в земята, все повече прониква душата, но че сега Луцифер отново става видим, отново става познаваем. Пътищата, които са извървели тези две божествено-духовни Същества са тези: те се приближават до земята от две различни страни; пресичайки своя път с този на Христа, Луцифер става невидим; неговата светлина е закрита от христовата светлина. По-рано Христос биваше намиран като космическо Същество, а Луцифер като Същество вътре в човека. Те кръстосаха своите пътища. Христос прониква в човешката душа.
Той стана планетарен Дух на Земята и все повече и повече се превръща в мистичния Христос вътре в човешката душа, човек може да го познае чрез вътрешното вглъбяване в себе си.
Чрез това душата става все повече способна отново да вижда другото Същество, което измина обратния път, от вътрешността във външността. От едно Същество вътре в човека, от едно чисто земно Същество, където е било търсено в мистериите, които водеха в долното царство, Луцифер стана един космически Бог. Той все повече ще просветне вън в света, който виждаме, когато проникваме с нашия ясновиждащ поглед през килима на сетивния свят. Виждането но хората се обръща. Докато по-рано Луцифер беше виждан зад булото на вътрешния душевен свят, докато по-рано Христос беше виждан, какъвто беше случаят със Заратустра, зад външния сетивен свят, в бъдеще Христос все повече и повече ще бъде познат в собственото същество на човека чрез вътрешно вглъбяване и задълбочаване.
към текста >>
И когато в бъдеще човекът ще иска да се издигне до външния
дух
овен свят, който е скрит зад булото на сетивния свят, когато той не ще иска да остане при това, което е само външна, груба материя, тогава той трябва да проникне през нещата на сетивния свят в
дух
овния свят; той трябва да се остави носен в светлината чрез "носителя на светлината".
Виждането но хората се обръща. Докато по-рано Луцифер беше виждан зад булото на вътрешния душевен свят, докато по-рано Христос беше виждан, какъвто беше случаят със Заратустра, зад външния сетивен свят, в бъдеще Христос все повече и повече ще бъде познат в собственото същество на човека чрез вътрешно вглъбяване и задълбочаване. А Луцифер ще бъде намиран, когато погледът ще бъде насочен навън в космическото пространство. Така в течение на човешкото развити е трябва да отбележим едно пълно обръщане на познавателните отношения на човека: от един космически Бог Христос стана един Земен Бог, който е душата на Земята в бъдещето. От един земен Бог Луцифер стана един космически Бог.
И когато в бъдеще човекът ще иска да се издигне до външния духовен свят, който е скрит зад булото на сетивния свят, когато той не ще иска да остане при това, което е само външна, груба материя, тогава той трябва да проникне през нещата на сетивния свят в духовния свят; той трябва да се остави носен в светлината чрез "носителя на светлината".
И човекът не ще има никакви способности, не ще добие никак ви способности да проникне в този външен духовен свят, ако не създаде тези способности от силите, които се разливат към нас от царството на Луцифер. Човечеството би потънало в материализъм, би продължило постоянно да вярва, че всичко е само външният материален свят, ако не би се издигнало до Инспирация чрез луциферическия принцип. Ако Христовият принцип е призван да укрепне, да направи по-силна нашата вътрешност. Луциферическият Принцип е призван да укрепне, да развие нашите способности, които ни позволяват да проникнем напълно в света. Луцифер ще ни направи все по-силни и по-силни за разбирането и познаването на света, а Христос ще направи все по-силна и по-силна нашата вътрешност.
към текста >>
И човекът не ще има никакви способности, не ще добие никак ви способности да проникне в този външен
дух
овен свят, ако не създаде тези способности от силите, които се разливат към нас от царството на Луцифер.
Докато по-рано Луцифер беше виждан зад булото на вътрешния душевен свят, докато по-рано Христос беше виждан, какъвто беше случаят със Заратустра, зад външния сетивен свят, в бъдеще Христос все повече и повече ще бъде познат в собственото същество на човека чрез вътрешно вглъбяване и задълбочаване. А Луцифер ще бъде намиран, когато погледът ще бъде насочен навън в космическото пространство. Така в течение на човешкото развити е трябва да отбележим едно пълно обръщане на познавателните отношения на човека: от един космически Бог Христос стана един Земен Бог, който е душата на Земята в бъдещето. От един земен Бог Луцифер стана един космически Бог. И когато в бъдеще човекът ще иска да се издигне до външния духовен свят, който е скрит зад булото на сетивния свят, когато той не ще иска да остане при това, което е само външна, груба материя, тогава той трябва да проникне през нещата на сетивния свят в духовния свят; той трябва да се остави носен в светлината чрез "носителя на светлината".
И човекът не ще има никакви способности, не ще добие никак ви способности да проникне в този външен духовен свят, ако не създаде тези способности от силите, които се разливат към нас от царството на Луцифер.
Човечеството би потънало в материализъм, би продължило постоянно да вярва, че всичко е само външният материален свят, ако не би се издигнало до Инспирация чрез луциферическия принцип. Ако Христовият принцип е призван да укрепне, да направи по-силна нашата вътрешност. Луциферическият Принцип е призван да укрепне, да развие нашите способности, които ни позволяват да проникнем напълно в света. Луцифер ще ни направи все по-силни и по-силни за разбирането и познаването на света, а Христос ще направи все по-силна и по-силна нашата вътрешност.
към текста >>
Ако
Христов
ият принцип е призван да укрепне, да направи по-силна нашата вътрешност.
Така в течение на човешкото развити е трябва да отбележим едно пълно обръщане на познавателните отношения на човека: от един космически Бог Христос стана един Земен Бог, който е душата на Земята в бъдещето. От един земен Бог Луцифер стана един космически Бог. И когато в бъдеще човекът ще иска да се издигне до външния духовен свят, който е скрит зад булото на сетивния свят, когато той не ще иска да остане при това, което е само външна, груба материя, тогава той трябва да проникне през нещата на сетивния свят в духовния свят; той трябва да се остави носен в светлината чрез "носителя на светлината". И човекът не ще има никакви способности, не ще добие никак ви способности да проникне в този външен духовен свят, ако не създаде тези способности от силите, които се разливат към нас от царството на Луцифер. Човечеството би потънало в материализъм, би продължило постоянно да вярва, че всичко е само външният материален свят, ако не би се издигнало до Инспирация чрез луциферическия принцип.
Ако Христовият принцип е призван да укрепне, да направи по-силна нашата вътрешност.
Луциферическият Принцип е призван да укрепне, да развие нашите способности, които ни позволяват да проникнем напълно в света. Луцифер ще ни направи все по-силни и по-силни за разбирането и познаването на света, а Христос ще направи все по-силна и по-силна нашата вътрешност.
към текста >>
11.
8. СКАЗКА СЕДМА
GA_113 Изтокът в светлината на Запада
От това, което бе казано тук в последните две сказки, можете да разберете, че в развитието на човечеството съществуват определени факти на които едва ли се обръща внимание във външния живот, но поради тяхно то пренебрегване много от това, което става в
дух
овните основи на това развитие, остава криво разбрано.
От това, което бе казано тук в последните две сказки, можете да разберете, че в развитието на човечеството съществуват определени факти на които едва ли се обръща внимание във външния живот, но поради тяхно то пренебрегване много от това, което става в духовните основи на това развитие, остава криво разбрано.
От заключението на вчерашната сказка можете да видите, че това, което може да се нарече мистично изживяване на Христа, изживяването, което човек може да има когато чрез потопяване, чрез вглъбяване в своята вътрешност прониква своите душевни изживявания с това, което нарекохме Христова субстанция, че това не е съществувало винаги, но че то се е развило в течение на времето. Може да се види, че историческото събитие на слизането на Христа беше необходимо като една предпоставка за присъствието на мистичния Христос в душата, така щото не може да се каже, че мистичното изживяване на Христа е било винаги възможно за човешката душа и във Времената преди идването на Христа. Един Майстер Екхарт и други подобни личности с техните мистични изживявания са възможни само в християнското летоброене, но не и преди това. Това никак не ще разбере предварително едно абстрактно мислене, а ще го разбере само едно конкретно, духовно-реалистично мислене, което изследва фактите. Също и това, което бе казано върху названията луциферически същества и Христовото Същество е разбираемо само, когато се подложи, че в течение на хилядолетия преди Христа и на столетията след Христа е станала една коренна промяна на целия човешки организъм, промяна наистина недоловима за външните сетива и за външния ум, но за това пък не по-малко действителна.
към текста >>
От заключението на вчерашната сказка можете да видите, че това, което може да се нарече мистично изживяване на Христа, изживяването, което човек може да има когато чрез потопяване, чрез вглъбяване в своята вътрешност прониква своите душевни изживявания с това, което нарекохме
Христов
а субстанция, че това не е съществувало винаги, но че то се е развило в течение на времето.
От това, което бе казано тук в последните две сказки, можете да разберете, че в развитието на човечеството съществуват определени факти на които едва ли се обръща внимание във външния живот, но поради тяхно то пренебрегване много от това, което става в духовните основи на това развитие, остава криво разбрано.
От заключението на вчерашната сказка можете да видите, че това, което може да се нарече мистично изживяване на Христа, изживяването, което човек може да има когато чрез потопяване, чрез вглъбяване в своята вътрешност прониква своите душевни изживявания с това, което нарекохме Христова субстанция, че това не е съществувало винаги, но че то се е развило в течение на времето.
Може да се види, че историческото събитие на слизането на Христа беше необходимо като една предпоставка за присъствието на мистичния Христос в душата, така щото не може да се каже, че мистичното изживяване на Христа е било винаги възможно за човешката душа и във Времената преди идването на Христа. Един Майстер Екхарт и други подобни личности с техните мистични изживявания са възможни само в християнското летоброене, но не и преди това. Това никак не ще разбере предварително едно абстрактно мислене, а ще го разбере само едно конкретно, духовно-реалистично мислене, което изследва фактите. Също и това, което бе казано върху названията луциферически същества и Христовото Същество е разбираемо само, когато се подложи, че в течение на хилядолетия преди Христа и на столетията след Христа е станала една коренна промяна на целия човешки организъм, промяна наистина недоловима за външните сетива и за външния ум, но за това пък не по-малко действителна. От атлантската катастрофа насам хората съществено са се изменили.
към текста >>
Това никак не ще разбере предварително едно абстрактно мислене, а ще го разбере само едно конкретно,
дух
овно-реалистично мислене, което изследва фактите.
От това, което бе казано тук в последните две сказки, можете да разберете, че в развитието на човечеството съществуват определени факти на които едва ли се обръща внимание във външния живот, но поради тяхно то пренебрегване много от това, което става в духовните основи на това развитие, остава криво разбрано. От заключението на вчерашната сказка можете да видите, че това, което може да се нарече мистично изживяване на Христа, изживяването, което човек може да има когато чрез потопяване, чрез вглъбяване в своята вътрешност прониква своите душевни изживявания с това, което нарекохме Христова субстанция, че това не е съществувало винаги, но че то се е развило в течение на времето. Може да се види, че историческото събитие на слизането на Христа беше необходимо като една предпоставка за присъствието на мистичния Христос в душата, така щото не може да се каже, че мистичното изживяване на Христа е било винаги възможно за човешката душа и във Времената преди идването на Христа. Един Майстер Екхарт и други подобни личности с техните мистични изживявания са възможни само в християнското летоброене, но не и преди това.
Това никак не ще разбере предварително едно абстрактно мислене, а ще го разбере само едно конкретно, духовно-реалистично мислене, което изследва фактите.
Също и това, което бе казано върху названията луциферически същества и Христовото Същество е разбираемо само, когато се подложи, че в течение на хилядолетия преди Христа и на столетията след Христа е станала една коренна промяна на целия човешки организъм, промяна наистина недоловима за външните сетива и за външния ум, но за това пък не по-малко действителна. От атлантската катастрофа насам хората съществено са се изменили. И ако в съвременни я цикъл на човечеството за външната опитност в живота всичко се отнася до това, когато влиза в едно въплъщение човекът да възприема света чрез инструментите, които стоят на негово разположение в трите обвивки, във физическото, етерното и астралното тяло, то от промените, през които минава организмът на тези обвивки, ще зависи, как той ще възприема света в последователните епохи. Не съществува един абсолютен верен възглед за всички времена. Хората могат да виждат света само така, както отговаря на техния организъм.
към текста >>
Също и това, което бе казано върху названията луциферически същества и
Христов
ото Същество е разбираемо само, когато се подложи, че в течение на хилядолетия преди Христа и на столетията след Христа е станала една коренна промяна на целия човешки организъм, промяна наистина недоловима за външните сетива и за външния ум, но за това пък не по-малко действителна.
От това, което бе казано тук в последните две сказки, можете да разберете, че в развитието на човечеството съществуват определени факти на които едва ли се обръща внимание във външния живот, но поради тяхно то пренебрегване много от това, което става в духовните основи на това развитие, остава криво разбрано. От заключението на вчерашната сказка можете да видите, че това, което може да се нарече мистично изживяване на Христа, изживяването, което човек може да има когато чрез потопяване, чрез вглъбяване в своята вътрешност прониква своите душевни изживявания с това, което нарекохме Христова субстанция, че това не е съществувало винаги, но че то се е развило в течение на времето. Може да се види, че историческото събитие на слизането на Христа беше необходимо като една предпоставка за присъствието на мистичния Христос в душата, така щото не може да се каже, че мистичното изживяване на Христа е било винаги възможно за човешката душа и във Времената преди идването на Христа. Един Майстер Екхарт и други подобни личности с техните мистични изживявания са възможни само в християнското летоброене, но не и преди това. Това никак не ще разбере предварително едно абстрактно мислене, а ще го разбере само едно конкретно, духовно-реалистично мислене, което изследва фактите.
Също и това, което бе казано върху названията луциферически същества и Христовото Същество е разбираемо само, когато се подложи, че в течение на хилядолетия преди Христа и на столетията след Христа е станала една коренна промяна на целия човешки организъм, промяна наистина недоловима за външните сетива и за външния ум, но за това пък не по-малко действителна.
От атлантската катастрофа насам хората съществено са се изменили. И ако в съвременни я цикъл на човечеството за външната опитност в живота всичко се отнася до това, когато влиза в едно въплъщение човекът да възприема света чрез инструментите, които стоят на негово разположение в трите обвивки, във физическото, етерното и астралното тяло, то от промените, през които минава организмът на тези обвивки, ще зависи, как той ще възприема света в последователните епохи. Не съществува един абсолютен верен възглед за всички времена. Хората могат да виждат света само така, както отговаря на техния организъм.
към текста >>
Но целият този свят за индийския
дух
от най-древната епоха е бил пропит от това, което бихме могли да наречем мъгливи облаци на етерната при рода, които са издигали от всички неща, като че нещата са горели и от всяка форма се е развивал като един финен мъглив дим.
Обаче в хората на Гръцко-латинската епоха беше постигнато едно пълно проникване на етерно то тяло и физическото тяло, така щото за ясновиждащото съзнание на никое място на човешкия организъм етерното тяло не се простираше извън физическото. У древните индийци не е било още така. Там ясновиждащото съзнание навсякъде би видяло, как в областта на физическата глава етерното тяло още се е простирало извън тази глава. Това е било причина, щото принадлежащия на древния индийски народ да вижда света различно от този на египетския народ. Човекът от Гръцко-латинската епоха, човекът принадлежащ на гръцко-латинските народи е виждал вече по същество така, както ние днес виждаме, той е виждал света разпрострян като килим от цветове, тонове и форми и т.н.
Но целият този свят за индийския дух от най-древната епоха е бил пропит от това, което бихме могли да наречем мъгливи облаци на етерната при рода, които са издигали от всички неща, като че нещата са горели и от всяка форма се е развивал като един финен мъглив дим.
Хората са виждали един етерен елемент, който се простирал над всички неща като финна роса или скреж. Този особен род виждане е бил нещо естествено за онези времена. Днес човешката душа може да го добие само чрез упражненията дадени от Духовната наука. Този е смисълът на развитието на човечеството през различните културни епохи, че етерното тяло слиза все по-дълбоко и по-дълбоко във физическото тяло. С това виждането на човека се изменя, тъй като това виждане зависи от начина, по който е организирано етерното тяло.
към текста >>
Днес човешката душа може да го добие само чрез упражненията дадени от
Дух
овната наука.
Това е било причина, щото принадлежащия на древния индийски народ да вижда света различно от този на египетския народ. Човекът от Гръцко-латинската епоха, човекът принадлежащ на гръцко-латинските народи е виждал вече по същество така, както ние днес виждаме, той е виждал света разпрострян като килим от цветове, тонове и форми и т.н. Но целият този свят за индийския дух от най-древната епоха е бил пропит от това, което бихме могли да наречем мъгливи облаци на етерната при рода, които са издигали от всички неща, като че нещата са горели и от всяка форма се е развивал като един финен мъглив дим. Хората са виждали един етерен елемент, който се простирал над всички неща като финна роса или скреж. Този особен род виждане е бил нещо естествено за онези времена.
Днес човешката душа може да го добие само чрез упражненията дадени от Духовната наука.
Този е смисълът на развитието на човечеството през различните културни епохи, че етерното тяло слиза все по-дълбоко и по-дълбоко във физическото тяло. С това виждането на човека се изменя, тъй като това виждане зависи от начина, по който е организирано етерното тяло. А организацията на етерното тяло е свързана с това, че луциферическите Същества, притежаващи такава природа, която се изявява вътре в Земята и вътре в душата, се издигат към космическите степени на съществуване и че Христовото Същество което по-рано беше едно космическо Същество, слезе и се въплъти в едно човешко тяло и благодарение на това стана едно такова Същество което се изявява вътре в Земята и вътре в душата. Това проникване на аполонския с дионисийския принцип, това преминаване така да се каже едно над друго на луциферическото и на Христовото Същество стана възможно само благодарение на това, че организацията на човешкото същество се изменя по посочения начин. Но то се изменя не само за оценяване на миналото, но и за подготовката на бъдещето.
към текста >>
А организацията на етерното тяло е свързана с това, че луциферическите Същества, притежаващи такава природа, която се изявява вътре в Земята и вътре в душата, се издигат към космическите степени на съществуване и че
Христов
ото Същество което по-рано беше едно космическо Същество, слезе и се въплъти в едно човешко тяло и благодарение на това стана едно такова Същество което се изявява вътре в Земята и вътре в душата.
Хората са виждали един етерен елемент, който се простирал над всички неща като финна роса или скреж. Този особен род виждане е бил нещо естествено за онези времена. Днес човешката душа може да го добие само чрез упражненията дадени от Духовната наука. Този е смисълът на развитието на човечеството през различните културни епохи, че етерното тяло слиза все по-дълбоко и по-дълбоко във физическото тяло. С това виждането на човека се изменя, тъй като това виждане зависи от начина, по който е организирано етерното тяло.
А организацията на етерното тяло е свързана с това, че луциферическите Същества, притежаващи такава природа, която се изявява вътре в Земята и вътре в душата, се издигат към космическите степени на съществуване и че Христовото Същество което по-рано беше едно космическо Същество, слезе и се въплъти в едно човешко тяло и благодарение на това стана едно такова Същество което се изявява вътре в Земята и вътре в душата.
Това проникване на аполонския с дионисийския принцип, това преминаване така да се каже едно над друго на луциферическото и на Христовото Същество стана възможно само благодарение на това, че организацията на човешкото същество се изменя по посочения начин. Но то се изменя не само за оценяване на миналото, но и за подготовката на бъдещето. Действително ние живеем днес в една епоха, когато най-тясното проникване между етерното тяло и физическото тяло е вече минало; днес ние вече отново живеем в обратната посока на развитието. Ние живеем в една епоха, когато етерното тяло бавно излиза от физическото тяло. Нормалното развитие на човечеството ще бъде това, че етерното тяло постепенно ще излезе от физическото тяло; и ще дойдат времена, когато човешкият организъм отново ще изглежда така, както е изглеждал в прадревни времена.
към текста >>
Това проникване на аполонския с дионисийския принцип, това преминаване така да се каже едно над друго на луциферическото и на
Христов
ото Същество стана възможно само благодарение на това, че организацията на човешкото същество се изменя по посочения начин.
Този особен род виждане е бил нещо естествено за онези времена. Днес човешката душа може да го добие само чрез упражненията дадени от Духовната наука. Този е смисълът на развитието на човечеството през различните културни епохи, че етерното тяло слиза все по-дълбоко и по-дълбоко във физическото тяло. С това виждането на човека се изменя, тъй като това виждане зависи от начина, по който е организирано етерното тяло. А организацията на етерното тяло е свързана с това, че луциферическите Същества, притежаващи такава природа, която се изявява вътре в Земята и вътре в душата, се издигат към космическите степени на съществуване и че Христовото Същество което по-рано беше едно космическо Същество, слезе и се въплъти в едно човешко тяло и благодарение на това стана едно такова Същество което се изявява вътре в Земята и вътре в душата.
Това проникване на аполонския с дионисийския принцип, това преминаване така да се каже едно над друго на луциферическото и на Христовото Същество стана възможно само благодарение на това, че организацията на човешкото същество се изменя по посочения начин.
Но то се изменя не само за оценяване на миналото, но и за подготовката на бъдещето. Действително ние живеем днес в една епоха, когато най-тясното проникване между етерното тяло и физическото тяло е вече минало; днес ние вече отново живеем в обратната посока на развитието. Ние живеем в една епоха, когато етерното тяло бавно излиза от физическото тяло. Нормалното развитие на човечеството ще бъде това, че етерното тяло постепенно ще излезе от физическото тяло; и ще дойдат времена, когато човешкият организъм отново ще изглежда така, както е изглеждал в прадревни времена. Така щото ние отново ще чувствуваме, как етерното тяло се простира извън физическото тяло.
към текста >>
Но всичко, което е вътре в нас, е проникнато от цялата заобикаляща ни среда; то е проникнато от божествено-
дух
овните същества, които се намират в
дух
овния свят и които изпращат своите течения в нас, както физическите елементи на земята изпращат своите течения в нашия физически организъм.
Нормалното развитие на човечеството ще бъде това, че етерното тяло постепенно ще излезе от физическото тяло; и ще дойдат времена, когато човешкият организъм отново ще изглежда така, както е изглеждал в прадревни времена. Така щото ние отново ще чувствуваме, как етерното тяло се простира извън физическото тяло. Ние се намираме вътре в този процес на развитие; и някои от най-тънките болестни явления на съвремието биха били по-добре разбрани, ако хората знаеха това. Но всичко това отговаря на великите космически закони. Човекът не би могъл да достигне целта на своето развитие, ако не би минал по този начин през един вид кръстосване на членовете на неговия организъм.
Но всичко, което е вътре в нас, е проникнато от цялата заобикаляща ни среда; то е проникнато от божествено-духовните същества, които се намират в духовния свят и които изпращат своите течения в нас, както физическите елементи на земята изпращат своите течения в нашия физически организъм.
В миналото, когато етерното тяло се простираше вън от физическото тяло, в това етерно тяло постоянно се вливаха теченията, които човекът чувствуваше съзнателно и които изживяваше като космически откровения. Човекът чувствуваше това като нещо, което се разкриваше на неговата вътрешност. Това, което се вливаше като течения от духовния свят в неговото етерно тяло, то същото работеше за изграждането на физическото тяло.
към текста >>
Това, което се вливаше като течения от
дух
овния свят в неговото етерно тяло, то същото работеше за изграждането на физическото тяло.
Но всичко това отговаря на великите космически закони. Човекът не би могъл да достигне целта на своето развитие, ако не би минал по този начин през един вид кръстосване на членовете на неговия организъм. Но всичко, което е вътре в нас, е проникнато от цялата заобикаляща ни среда; то е проникнато от божествено-духовните същества, които се намират в духовния свят и които изпращат своите течения в нас, както физическите елементи на земята изпращат своите течения в нашия физически организъм. В миналото, когато етерното тяло се простираше вън от физическото тяло, в това етерно тяло постоянно се вливаха теченията, които човекът чувствуваше съзнателно и които изживяваше като космически откровения. Човекът чувствуваше това като нещо, което се разкриваше на неговата вътрешност.
Това, което се вливаше като течения от духовния свят в неговото етерно тяло, то същото работеше за изграждането на физическото тяло.
към текста >>
Един човек от древната индийска епоха не би отдал никакво значение на това, той би казал: "
дух
овното, възприето по сетивен път, не ми казва много нещо; ако искаш да възприемеш
дух
овното, ти трябва да се издигнеш до определена степен на посвещението".
Че тези луциферически влияния се затъмниха, че по времето, когато се яви Христос, човекът не долавяше вече нищо от тях, ако не беше посветен до висока степен, това се обяснява с обстоятелството, че етерното тяло се бе прибрало все повече и повече във физическото тяло, беше станало едно с него и все повече се научи да си служи с физическите органи. Ето защо божественото Същество, което трябваше да се яви на Земята, беше необходимо да се яви в една физическа възприемаема форма, да се въплъти физически, както други физически същества на Земята. Тогавашното човечество можеше да има разбиране само за един бог явяващ се в тяло, защото беше свикнало да нарича истина онова, което можеше да се вижда с помощта на физическите сетивни органи. Това трябваше да бъде така в човечеството, за да могат онези, които бяха около Христа, да говорят за потвърждаването на това, което беше станало: "ние сложихме ръцете си в неговите рани и нашите пръсти в неговите белези, оставени от гвоздеите". Тази сетивна сигурност трябваше да живее в хората като едно чувство, като едно чувство, което, когато то е налице, допринасяше за доказване на истината.
Един човек от древната индийска епоха не би отдал никакво значение на това, той би казал: "духовното, възприето по сетивен път, не ми казва много нещо; ако искаш да възприемеш духовното, ти трябва да се издигнеш до определена степен на посвещението".
Следователно разбирането за Христа трябваше да се развие, както всичко в света.
към текста >>
Тогава възможността за виждане в
дух
овния свят съществуваше само у посветения, който се издигаше до свръхсетивните светове чрез системно обучение.
Но това, което човекът имаше в своето етерно тяло като действие на Луцифер, което той донеса със себе си от прадревни времена, когато неговото етерно тяло не живееше още напълно във физическото тяло, когато това етерно тяло се простираше още навън и с външните си части приемаше влиянията на Луцифер, то изчезна, постепенно бе изразходвано. Поради това, че етерното тяло се прибра във физическото тяло, то изгуби способността да възприема висшите светове със своите етерни органи. Така, поглеждайки в определена епоха в миналото, ние можем да кажем за прадедите на човека: тези прадеди са виждали още във висшите светове; това, което са виждали, е било запазено в писмените документи. По този начин можем да говорим за една прадревна мъдрост. Обаче по-късно тази мъдрост не можеше вече да бъде възприемана направо, защото колкото повече етерното тяло се прибираше във физическото тяло, толкова повече човекът имаше възможност да си служи само с физическите органи, със своите физически сетива и със своя физически ум, а ясновиждащата сила бе парализирана.
Тогава възможността за виждане в духовния свят съществуваше само у посветения, който се издигаше до свръхсетивните светове чрез системно обучение.
към текста >>
Ако човекът би живял така, да речем, от годината 3000 преди Христа до неговото време и още 3000 години след Христа, без нищо да настъпи за него, ако за него не би дошло
христов
ото събитие, тогава той не би изживял в своето физическо тяло нищо, което да може да даде като сила на етерното тяло, когато това етерно тяло ще се освободи от физическото.
Но сега може да се зададе въпросът: кое е това, което прави способно физическото тяло да даде на етерното тяло при неговото излизане нещо като наследство? Кое прави човека способен да изпраща сили в своето етерно тяло, така щото някога той ще бъде способен да носи едно такова етерно тяло, което може да изпраща отвън сили във физическото тяло?
Ако човекът би живял така, да речем, от годината 3000 преди Христа до неговото време и още 3000 години след Христа, без нищо да настъпи за него, ако за него не би дошло христовото събитие, тогава той не би изживял в своето физическо тяло нищо, което да може да даде като сила на етерното тяло, когато това етерно тяло ще се освободи от физическото.
Това, което човек може да даде на своето етерно тяло, това е, което той може да добие чрез изживяването на Христа сред физическия свят. Всяка връзка с христовия принцип, с изживяванията, които човек може да има във връзка с явяването на Христа, се влива така в душата чрез нейните изживявания сред физическия свят, че тази душа, а заедно с нея и телата се подготвят за това, че в етерното тяло да могат да се влеят силите, от които то ще се нуждае в бъдеще. Така трябваше да дойде изживяването на Христа, това изживяване на Христа трябваше да проникне човешката душа, за да могат хората да разберат своето развитие за бъдещето. Това, което се намира днес във физическото тяло, да изпраща навън силите в етерното тяло; и когато се храни с това, което физическото тяло изживява при явлението на Христа, етерното тяло ще получи силите, за да може отново да лъчезари и да има сила на живот, с която да подържа физическото тяло в бъдеще. Това, което хората изживяха при Христа чрез онова обръщане на принципите, има своя добър смисъл за бъдещето на развитието на човечеството.
към текста >>
Всяка връзка с
христов
ия принцип, с изживяванията, които човек може да има във връзка с явяването на Христа, се влива така в душата чрез нейните изживявания сред физическия свят, че тази душа, а заедно с нея и телата се подготвят за това, че в етерното тяло да могат да се влеят силите, от които то ще се нуждае в бъдеще.
Но сега може да се зададе въпросът: кое е това, което прави способно физическото тяло да даде на етерното тяло при неговото излизане нещо като наследство? Кое прави човека способен да изпраща сили в своето етерно тяло, така щото някога той ще бъде способен да носи едно такова етерно тяло, което може да изпраща отвън сили във физическото тяло? Ако човекът би живял така, да речем, от годината 3000 преди Христа до неговото време и още 3000 години след Христа, без нищо да настъпи за него, ако за него не би дошло христовото събитие, тогава той не би изживял в своето физическо тяло нищо, което да може да даде като сила на етерното тяло, когато това етерно тяло ще се освободи от физическото. Това, което човек може да даде на своето етерно тяло, това е, което той може да добие чрез изживяването на Христа сред физическия свят.
Всяка връзка с христовия принцип, с изживяванията, които човек може да има във връзка с явяването на Христа, се влива така в душата чрез нейните изживявания сред физическия свят, че тази душа, а заедно с нея и телата се подготвят за това, че в етерното тяло да могат да се влеят силите, от които то ще се нуждае в бъдеще.
Така трябваше да дойде изживяването на Христа, това изживяване на Христа трябваше да проникне човешката душа, за да могат хората да разберат своето развитие за бъдещето. Това, което се намира днес във физическото тяло, да изпраща навън силите в етерното тяло; и когато се храни с това, което физическото тяло изживява при явлението на Христа, етерното тяло ще получи силите, за да може отново да лъчезари и да има сила на живот, с която да подържа физическото тяло в бъдеще. Това, което хората изживяха при Христа чрез онова обръщане на принципите, има своя добър смисъл за бъдещето на развитието на човечеството.
към текста >>
Но когато това етерно тяло излезе навън и попадне там в един лъжлив елемент, когато не намери навън силите, които също могат да действуват подържащо и оживително в него, тогава етерното тяло, когато ще бъде частично освободено, то наистина ще съдържа
Христов
ата Сила, но ще проникне в един елемент, в който не ще може да живее.
Но само това събитие не би било достатъчно. Защото помислете, че благодарение на това, че изпитвате в собствената си душа изживяването на Христа, чрез това, че все повече познавате Христа, че Той все повече се сраства със собствените изживявания на душата, Вие ще повлияете несъмнено на етерното тяло, че ще влеете силови течения в Вашето етерно тяло.
Но когато това етерно тяло излезе навън и попадне там в един лъжлив елемент, когато не намери навън силите, които също могат да действуват подържащо и оживително в него, тогава етерното тяло, когато ще бъде частично освободено, то наистина ще съдържа Христовата Сила, но ще проникне в един елемент, в който не ще може да живее.
То ще бъде разрушено от външните сили. Понеже е проникнато от Христа, то ще навлезе в един неподходящ за него елемент и ще бъде подложено на разрушение. Така то ще действува разрушително и върху физическото тяло. Кое е второто нещо, което е необходимо? То е това, че етерното тяло отново трябва да стане способно да приема светлината от царството на Луцифер.
към текста >>
Човекът трябва да мине през изживяването на Христа, но така, че да стане възприемчив в този свят да виж да
дух
овните основи, основите на
дух
овните събития, от които е произлязъл светът следователно човекът минава през изживяването на Христа, но цялото естество на развитието изисква, щото
дух
овното обучение да подготви човека отново да разбира светлината от царството на Луцифер, защото само благодарение на това човешкото етерно тяло ще получи необходимите му жизнени сили.
Така то ще действува разрушително и върху физическото тяло. Кое е второто нещо, което е необходимо? То е това, че етерното тяло отново трябва да стане способно да приема светлината от царството на Луцифер. Така, докато по-рано човекът виждаше Луцифер да изпъква през булото на душевния живот като едно вътрешно изживяване, сега той трябва да се подготви, за да може да изживее Луцифера като космическо Същество в окръжаващия го свят. От едно подземно Същество Луцифер се превръща в едно космическо Същество; и човекът трябва да се подготви, за да снабди своето етерно тяло с такива сили, че Луцифер да може да бъде за него един оплодяващ, един благоприятно действуващ елемент, а не един разрушителен елемент.
Човекът трябва да мине през изживяването на Христа, но така, че да стане възприемчив в този свят да виж да духовните основи, основите на духовните събития, от които е произлязъл светът следователно човекът минава през изживяването на Христа, но цялото естество на развитието изисква, щото духовното обучение да подготви човека отново да разбира светлината от царството на Луцифер, защото само благодарение на това човешкото етерно тяло ще получи необходимите му жизнени сили.
към текста >>
Още когато Заратустра сочеше към Слънцето и показваше там Аура-Маздао, Силата
Христов
а лъчезареше надолу към Земята.
Човекът е бил повлиян вече от Христа, още преди Христос да се яви на Земята.
Още когато Заратустра сочеше към Слънцето и показваше там Аура-Маздао, Силата Христова лъчезареше надолу към Земята.
А от другата страна лъчезареше вътре в душата силата на Луцифер. Сега нещата се обърнаха В бъдеще отвън ще лъчезари силата на Луцифер, а във вътрешността ще живее Христос Човешкият организъм ще трябва отново да бъде подложен на влия ние от две страни. Древния индиец чувствуваше от едната страна "Това си Ти", а от друга страна "Аз съм Цялото"; той чувствуваше, че това, което вижда във външния свят, а същият свят, както този, който виждаше вътре в себе си. В древна Индия това се чувствуваше като една отвлечена истина; но човек ще има на земята това като едно конкретно изживяване в душата, когато времената ще се изпълнят за това, когато чрез съответните подготовления ще се яви отново в нова форма това, което се беше проявило в древна индия, като един вид предвестник, то ще оживее отново. Такъв е ходът на развитието на човечеството в следатлантската епоха.
към текста >>
Така трябваше да преминат един над друг луциферическият и
Христов
ият Принцип, който търси само развитието в права линия, той никога не ще може да разбере действителното развитие на света.
От това виждаме, че развитието на човечеството никак не е праволинейно, че то протича подобно на всичко друго в природата. Аз Ви дадох примера с растението, което израства, но не би могло да даде плод, ако развитието не би получило еди нов тласък. Тук Вие имате един образ, който Ви показах, че от страни трябва да дойдат други влияния. Не съществува едно праволинейно развитие.
Така трябваше да преминат един над друг луциферическият и Христовият Принцип, който търси само развитието в права линия, той никога не ще може да разбере действителното развитие на света.
Само който обгръща отделните течения и след това вижда, как теченията се оплодяват взаимно, само той може да разбере действително развитието. През епохата, когато при древната индийска култура хората бяха в известно отношение различно устроени в сравнени е с по-късно, това човешко виждане беше различно. Какво е било човешкото виждане в далечното минало, за това днес може да има известна опитност онзи, който добива тази опитност чрез методите на духовно-научното изследване, което отговаря на днешното време. Днес това може да се добие само изкуствено, а някога то е било естествена способност. Даже за един добре подготвен познавателна Духовната наука е трудно разбираемо, как душевните изживявания през древната индийска епоха са били различни в сравнение с по-късно и можем само да се опитаме да изразим приблизително с думи, как тези изживявания са били различни.
към текста >>
Какво е било човешкото виждане в далечното минало, за това днес може да има известна опитност онзи, който добива тази опитност чрез методите на
дух
овно-научното изследване, което отговаря на днешното време.
Тук Вие имате един образ, който Ви показах, че от страни трябва да дойдат други влияния. Не съществува едно праволинейно развитие. Така трябваше да преминат един над друг луциферическият и Христовият Принцип, който търси само развитието в права линия, той никога не ще може да разбере действителното развитие на света. Само който обгръща отделните течения и след това вижда, как теченията се оплодяват взаимно, само той може да разбере действително развитието. През епохата, когато при древната индийска култура хората бяха в известно отношение различно устроени в сравнени е с по-късно, това човешко виждане беше различно.
Какво е било човешкото виждане в далечното минало, за това днес може да има известна опитност онзи, който добива тази опитност чрез методите на духовно-научното изследване, което отговаря на днешното време.
Днес това може да се добие само изкуствено, а някога то е било естествена способност. Даже за един добре подготвен познавателна Духовната наука е трудно разбираемо, как душевните изживявания през древната индийска епоха са били различни в сравнение с по-късно и можем само да се опитаме да изразим приблизително с думи, как тези изживявания са били различни.
към текста >>
Даже за един добре подготвен познавателна
Дух
овната наука е трудно разбираемо, как душевните изживявания през древната индийска епоха са били различни в сравнение с по-късно и можем само да се опитаме да изразим приблизително с думи, как тези изживявания са били различни.
Така трябваше да преминат един над друг луциферическият и Христовият Принцип, който търси само развитието в права линия, той никога не ще може да разбере действителното развитие на света. Само който обгръща отделните течения и след това вижда, как теченията се оплодяват взаимно, само той може да разбере действително развитието. През епохата, когато при древната индийска култура хората бяха в известно отношение различно устроени в сравнени е с по-късно, това човешко виждане беше различно. Какво е било човешкото виждане в далечното минало, за това днес може да има известна опитност онзи, който добива тази опитност чрез методите на духовно-научното изследване, което отговаря на днешното време. Днес това може да се добие само изкуствено, а някога то е било естествена способност.
Даже за един добре подготвен познавателна Духовната наука е трудно разбираемо, как душевните изживявания през древната индийска епоха са били различни в сравнение с по-късно и можем само да се опитаме да изразим приблизително с думи, как тези изживявания са били различни.
към текста >>
Но не е нужно да се интересуваме днес от това; можем да останем при обикновените представи, според които човекът възприема външния свят чрез своите различни сетива, и обгръща, схваща различните впечатления с онази
дух
овна способност, която е свързана с физическия мозък.
Когато днес човекът поглежда навън в света, той възприема света със своите различни сетива. Днес не можем да разгледаме подробно всичко, което може да се каже върху сетивните възприятия и смисъла на модерната наука.
Но не е нужно да се интересуваме днес от това; можем да останем при обикновените представи, според които човекът възприема външния свят чрез своите различни сетива, и обгръща, схваща различните впечатления с онази духовна способност, която е свързана с физическия мозък.
Ако размислите върху това, ще Ви стане ясно, че що се отнася до цялостната същност на сетивните възприятия съществува все пак една огромна разлика. Сравнете, например, слуха, усещането на слуха със сетивното възприятие на зрението. Що се отнася за слуха, когато потърсим във външния свят съответните факти, за нас е достатъчно ясно, че за това, което чуваме, съществува едно движение на материята, равномерно движещият се въздух. Това намираме ние вън; когато държим органа на нашия слух срещу този равномерно движещ се въздух, ние изживяваме това, което наричаме усещане на слуха. Но вътрешното изживяване на слуха и движещият се вън въздух са две съвършено различни неща.
към текста >>
Що се отнася за слуха, когато потърсим във външния свят съответните факти, за нас е достатъчно ясно, че за това, което чуваме, съществува едно движение на материята, равномерно движещият се въз
дух
.
Когато днес човекът поглежда навън в света, той възприема света със своите различни сетива. Днес не можем да разгледаме подробно всичко, което може да се каже върху сетивните възприятия и смисъла на модерната наука. Но не е нужно да се интересуваме днес от това; можем да останем при обикновените представи, според които човекът възприема външния свят чрез своите различни сетива, и обгръща, схваща различните впечатления с онази духовна способност, която е свързана с физическия мозък. Ако размислите върху това, ще Ви стане ясно, че що се отнася до цялостната същност на сетивните възприятия съществува все пак една огромна разлика. Сравнете, например, слуха, усещането на слуха със сетивното възприятие на зрението.
Що се отнася за слуха, когато потърсим във външния свят съответните факти, за нас е достатъчно ясно, че за това, което чуваме, съществува едно движение на материята, равномерно движещият се въздух.
Това намираме ние вън; когато държим органа на нашия слух срещу този равномерно движещ се въздух, ние изживяваме това, което наричаме усещане на слуха. Но вътрешното изживяване на слуха и движещият се вън въздух са две съвършено различни неща. Когато вземете сетивото на зрението можете да видите, че нещата не стоят така просто, както при слуха. Модерната физика е опростила за себе си нещата. Тя разсъждава по аналогичен начин: "трябва да приемем, че съществува една тънка материя, която се движи по същия начин, както въздухът".
към текста >>
Това намираме ние вън; когато държим органа на нашия слух срещу този равномерно движещ се въз
дух
, ние изживяваме това, което наричаме усещане на слуха.
Днес не можем да разгледаме подробно всичко, което може да се каже върху сетивните възприятия и смисъла на модерната наука. Но не е нужно да се интересуваме днес от това; можем да останем при обикновените представи, според които човекът възприема външния свят чрез своите различни сетива, и обгръща, схваща различните впечатления с онази духовна способност, която е свързана с физическия мозък. Ако размислите върху това, ще Ви стане ясно, че що се отнася до цялостната същност на сетивните възприятия съществува все пак една огромна разлика. Сравнете, например, слуха, усещането на слуха със сетивното възприятие на зрението. Що се отнася за слуха, когато потърсим във външния свят съответните факти, за нас е достатъчно ясно, че за това, което чуваме, съществува едно движение на материята, равномерно движещият се въздух.
Това намираме ние вън; когато държим органа на нашия слух срещу този равномерно движещ се въздух, ние изживяваме това, което наричаме усещане на слуха.
Но вътрешното изживяване на слуха и движещият се вън въздух са две съвършено различни неща. Когато вземете сетивото на зрението можете да видите, че нещата не стоят така просто, както при слуха. Модерната физика е опростила за себе си нещата. Тя разсъждава по аналогичен начин: "трябва да приемем, че съществува една тънка материя, която се движи по същия начин, както въздухът". За реалистичния мислител голямата разлика е тази, че много лесно можем да се убедим за това, което трепти във външния свят по отношение на ухото.
към текста >>
Но вътрешното изживяване на слуха и движещият се вън въз
дух
са две съвършено различни неща.
Но не е нужно да се интересуваме днес от това; можем да останем при обикновените представи, според които човекът възприема външния свят чрез своите различни сетива, и обгръща, схваща различните впечатления с онази духовна способност, която е свързана с физическия мозък. Ако размислите върху това, ще Ви стане ясно, че що се отнася до цялостната същност на сетивните възприятия съществува все пак една огромна разлика. Сравнете, например, слуха, усещането на слуха със сетивното възприятие на зрението. Що се отнася за слуха, когато потърсим във външния свят съответните факти, за нас е достатъчно ясно, че за това, което чуваме, съществува едно движение на материята, равномерно движещият се въздух. Това намираме ние вън; когато държим органа на нашия слух срещу този равномерно движещ се въздух, ние изживяваме това, което наричаме усещане на слуха.
Но вътрешното изживяване на слуха и движещият се вън въздух са две съвършено различни неща.
Когато вземете сетивото на зрението можете да видите, че нещата не стоят така просто, както при слуха. Модерната физика е опростила за себе си нещата. Тя разсъждава по аналогичен начин: "трябва да приемем, че съществува една тънка материя, която се движи по същия начин, както въздухът". За реалистичния мислител голямата разлика е тази, че много лесно можем да се убедим за това, което трепти във външния свят по отношение на ухото. Лесно можем да разберем, че навън действително се движи нещо когато се касае за процеса на слуха когато върху една струна поставим книжни чаталчета и теглим с лък по струната.
към текста >>
Тя разсъждава по аналогичен начин: "трябва да приемем, че съществува една тънка материя, която се движи по същия начин, както въз
дух
ът".
Що се отнася за слуха, когато потърсим във външния свят съответните факти, за нас е достатъчно ясно, че за това, което чуваме, съществува едно движение на материята, равномерно движещият се въздух. Това намираме ние вън; когато държим органа на нашия слух срещу този равномерно движещ се въздух, ние изживяваме това, което наричаме усещане на слуха. Но вътрешното изживяване на слуха и движещият се вън въздух са две съвършено различни неща. Когато вземете сетивото на зрението можете да видите, че нещата не стоят така просто, както при слуха. Модерната физика е опростила за себе си нещата.
Тя разсъждава по аналогичен начин: "трябва да приемем, че съществува една тънка материя, която се движи по същия начин, както въздухът".
За реалистичния мислител голямата разлика е тази, че много лесно можем да се убедим за това, което трепти във външния свят по отношение на ухото. Лесно можем да разберем, че навън действително се движи нещо когато се касае за процеса на слуха когато върху една струна поставим книжни чаталчета и теглим с лък по струната. Но това, което трепти в етера, за неговото съществуване никой човек не може да се убеди; това е хипотеза, то съществува само за физическата теория. За реалистичното мислене то не съществува. Сетивното възприятие на зрението е нещо съвършено различно от това на слуха.
към текста >>
Но изхождайки от
дух
а на говора, хората наричат чувство също така и едно вътрешно изживяване и те вършат по един много, много по-о
дух
отворен начин, отколкото обикновено се мисли.
Той имаше съзнание за всички тези тънки външни различия. Исках само да обърна вниманието Ви върху това, че според тяхната същност между отделните области на сетивата съществуват характерни различия. Ако наблюдавате немския език, може да Ви направи впечатление, че със същата дума се назовава едно вътрешно изживяване, а също и едно впечатление, което в известно отношение идва от вън разбира се аз допускам, че това става само при едно неточно говорене. Това е думата чувство. Вие знаете, че когато се говори за петте сетива, изброяват се сетиво на зрението, на слуха, на обонянието, на вкуса и на "чувството" /осезанието /; в тривиалния смисъл сетиво на чувството с това се разбира сетивото на осезанието, но се говори за чувство и се причислява това, което се изпитва с това сетиво, към външните сетивни изживявания нарича се чувство.
Но изхождайки от духа на говора, хората наричат чувство също така и едно вътрешно изживяване и те вършат по един много, много по-одухотворен начин, отколкото обикновено се мисли.
Когато изпитвате радост, страдание, Вие наричате това чувство. Това чувство, за което става дума сега, е едно интимно душевно изживяване; при другото, което се получава посредством сетивото на осезанието, винаги съществува един външен предмет, който го предизвиква. Другото чувство е свързано може би с външния предмет, но от самия този факт можете да разберете, че този предмет не е единственият причинител, защото у един човек то се явява по един начин, у друг по друг начин. Духът, геният на езика действуват тук действително гениално. Ние имаме две изживявания; едното като нещо, което е свързано с външното сетиво, и другото, което е свързано с вътрешния живот.
към текста >>
Дух
ът, геният на езика действуват тук действително гениално.
Вие знаете, че когато се говори за петте сетива, изброяват се сетиво на зрението, на слуха, на обонянието, на вкуса и на "чувството" /осезанието /; в тривиалния смисъл сетиво на чувството с това се разбира сетивото на осезанието, но се говори за чувство и се причислява това, което се изпитва с това сетиво, към външните сетивни изживявания нарича се чувство. Но изхождайки от духа на говора, хората наричат чувство също така и едно вътрешно изживяване и те вършат по един много, много по-одухотворен начин, отколкото обикновено се мисли. Когато изпитвате радост, страдание, Вие наричате това чувство. Това чувство, за което става дума сега, е едно интимно душевно изживяване; при другото, което се получава посредством сетивото на осезанието, винаги съществува един външен предмет, който го предизвиква. Другото чувство е свързано може би с външния предмет, но от самия този факт можете да разберете, че този предмет не е единственият причинител, защото у един човек то се явява по един начин, у друг по друг начин.
Духът, геният на езика действуват тук действително гениално.
Ние имаме две изживявания; едното като нещо, което е свързано с външното сетиво, и другото, което е свързано с вътрешния живот. За днешния човек тези две изживявания стоят привидно далече едно от друго. Но не е било винаги така. И тук ние идваме до един външен възглед за това, което по-рано охарактеризирахме отвън. Ние описахме прибирането на етерното тяло вътре във физическото и неговото излизане.
към текста >>
Светлината, която ни облива, има не само своята външна физическа страна, но всичко, което е физическо, съдържа в себе си и нещо душевно и
дух
овно.
Това би било невъзможно през времето на древната индийска епоха. Тогава това, което ставаше във вътрешността, беше така, че то беше един много по-верен огледален образ на това, което ставаше в окръжаващата среда. Човекът живееше със своето чувство повече в окръжаващата го среда. Чрез какво се е получило това? Чрез това, че в онези древни времена човекът е стоял със своя организъм в съвършено други отношения към светлината, например.
Светлината, която ни облива, има не само своята външна физическа страна, но всичко, което е физическо, съдържа в себе си и нещо душевно и духовно.
Но човешкото развитие протече така, че душевното и духовното от външния свят се оттегли все повече от тези изживявания на човека, все повече стана възприемаемо само физическото. Човекът възприемаше сега светлината в нейното действие върху окото. В прадревни времена той я възприемаше така, като че тя се вливаше в неговия организъм от всички страни като един флуид и в проникващата го със своите струи светлина той чувствуваше нейната душа. Днес душата на светлината спира пред човешката кожа. Организмът на древния индиец беше още облят, проникнат със струите на това, което живее като душа в светлината.
към текста >>
Но човешкото развитие протече така, че душевното и
дух
овното от външния свят се оттегли все повече от тези изживявания на човека, все повече стана възприемаемо само физическото.
Тогава това, което ставаше във вътрешността, беше така, че то беше един много по-верен огледален образ на това, което ставаше в окръжаващата среда. Човекът живееше със своето чувство повече в окръжаващата го среда. Чрез какво се е получило това? Чрез това, че в онези древни времена човекът е стоял със своя организъм в съвършено други отношения към светлината, например. Светлината, която ни облива, има не само своята външна физическа страна, но всичко, което е физическо, съдържа в себе си и нещо душевно и духовно.
Но човешкото развитие протече така, че душевното и духовното от външния свят се оттегли все повече от тези изживявания на човека, все повече стана възприемаемо само физическото.
Човекът възприемаше сега светлината в нейното действие върху окото. В прадревни времена той я възприемаше така, като че тя се вливаше в неговия организъм от всички страни като един флуид и в проникващата го със своите струи светлина той чувствуваше нейната душа. Днес душата на светлината спира пред човешката кожа. Организмът на древния индиец беше още облят, проникнат със струите на това, което живее като душа в светлината. И човекът имаше възприятие за това, което изпълва със своите струи светлината като душа на светлината.
към текста >>
Колкото и невероятно да звучи това за един съвременен човек, все пак истина е, че с помощта на
дух
овно-научното изследване днес можем да констатираме следното: у по-голяма част от хората в древна Индия възприемането на диханието е било съвършено различно от днешното.
То беше носител на това, което можеше да бъде възприемано като симпатия и антипатия в други същества, които днес заедно с душата на светлината са се оттеглили от човека. Днес Вие вдишвате и издишвате вашето дихание. Вие познавате вашето дишане най-много по неговите механически въздействия. Когато действува така, че се охлажда, Вие виждате вашето дихание по неговото оводняване. Това е един механически начин на виждане диханието.
Колкото и невероятно да звучи това за един съвременен човек, все пак истина е, че с помощта на духовно-научното изследване днес можем да констатираме следното: у по-голяма част от хората в древна Индия възприемането на диханието е било съвършено различно от днешното.
От това, което ставаше около тогавашните хора, душата на светлината не се беше оттеглила; поради това те виждаха вдишвания и издишвания въздух в различни светли и тъмни цветни отсенки. Те виждаха как въздухът се вливаше и отново излизаше от тях като в огнени лъчи. Следователно можете да кажете: чрез това, което е претърпяло промени във всички неща за човешкото виждане и самият въздух е станал нещо съвършено друго. Днес въздухът е нещо, което човекът възприема в основни линии само механично чрез съпротивлението, което той представя, защото душата на светлината, която прониква въздуха, не може да бъде възприемана от него направо. Човекът е излязъл и от този последен остатък на инстинктивното ясновиждане.
към текста >>
От това, което ставаше около тогавашните хора, душата на светлината не се беше оттеглила; поради това те виждаха вдишвания и издишвания въз
дух
в различни светли и тъмни цветни отсенки.
Днес Вие вдишвате и издишвате вашето дихание. Вие познавате вашето дишане най-много по неговите механически въздействия. Когато действува така, че се охлажда, Вие виждате вашето дихание по неговото оводняване. Това е един механически начин на виждане диханието. Колкото и невероятно да звучи това за един съвременен човек, все пак истина е, че с помощта на духовно-научното изследване днес можем да констатираме следното: у по-голяма част от хората в древна Индия възприемането на диханието е било съвършено различно от днешното.
От това, което ставаше около тогавашните хора, душата на светлината не се беше оттеглила; поради това те виждаха вдишвания и издишвания въздух в различни светли и тъмни цветни отсенки.
Те виждаха как въздухът се вливаше и отново излизаше от тях като в огнени лъчи. Следователно можете да кажете: чрез това, което е претърпяло промени във всички неща за човешкото виждане и самият въздух е станал нещо съвършено друго. Днес въздухът е нещо, което човекът възприема в основни линии само механично чрез съпротивлението, което той представя, защото душата на светлината, която прониква въздуха, не може да бъде възприемана от него направо. Човекът е излязъл и от този последен остатък на инстинктивното ясновиждане. Ето защо древният индиец не би нарекъл в същност просто въздух това, кое то се вдишва и издишва, а би го нарекъл огнен въздух, защото го възприемаше в различни степени на огнено лъчезарене.
към текста >>
Те виждаха как въз
дух
ът се вливаше и отново излизаше от тях като в огнени лъчи.
Вие познавате вашето дишане най-много по неговите механически въздействия. Когато действува така, че се охлажда, Вие виждате вашето дихание по неговото оводняване. Това е един механически начин на виждане диханието. Колкото и невероятно да звучи това за един съвременен човек, все пак истина е, че с помощта на духовно-научното изследване днес можем да констатираме следното: у по-голяма част от хората в древна Индия възприемането на диханието е било съвършено различно от днешното. От това, което ставаше около тогавашните хора, душата на светлината не се беше оттеглила; поради това те виждаха вдишвания и издишвания въздух в различни светли и тъмни цветни отсенки.
Те виждаха как въздухът се вливаше и отново излизаше от тях като в огнени лъчи.
Следователно можете да кажете: чрез това, което е претърпяло промени във всички неща за човешкото виждане и самият въздух е станал нещо съвършено друго. Днес въздухът е нещо, което човекът възприема в основни линии само механично чрез съпротивлението, което той представя, защото душата на светлината, която прониква въздуха, не може да бъде възприемана от него направо. Човекът е излязъл и от този последен остатък на инстинктивното ясновиждане. Ето защо древният индиец не би нарекъл в същност просто въздух това, кое то се вдишва и издишва, а би го нарекъл огнен въздух, защото го възприемаше в различни степени на огнено лъчезарене. Но с това Ви е дадена и възможността да разберете, че за древния индиец цялата окръжаваща го среда на атмосферата е била нещо различно от това, което тя е за съвременния човек.
към текста >>
Следователно можете да кажете: чрез това, което е претърпяло промени във всички неща за човешкото виждане и самият въз
дух
е станал нещо съвършено друго.
Когато действува така, че се охлажда, Вие виждате вашето дихание по неговото оводняване. Това е един механически начин на виждане диханието. Колкото и невероятно да звучи това за един съвременен човек, все пак истина е, че с помощта на духовно-научното изследване днес можем да констатираме следното: у по-голяма част от хората в древна Индия възприемането на диханието е било съвършено различно от днешното. От това, което ставаше около тогавашните хора, душата на светлината не се беше оттеглила; поради това те виждаха вдишвания и издишвания въздух в различни светли и тъмни цветни отсенки. Те виждаха как въздухът се вливаше и отново излизаше от тях като в огнени лъчи.
Следователно можете да кажете: чрез това, което е претърпяло промени във всички неща за човешкото виждане и самият въздух е станал нещо съвършено друго.
Днес въздухът е нещо, което човекът възприема в основни линии само механично чрез съпротивлението, което той представя, защото душата на светлината, която прониква въздуха, не може да бъде възприемана от него направо. Човекът е излязъл и от този последен остатък на инстинктивното ясновиждане. Ето защо древният индиец не би нарекъл в същност просто въздух това, кое то се вдишва и издишва, а би го нарекъл огнен въздух, защото го възприемаше в различни степени на огнено лъчезарене. Но с това Ви е дадена и възможността да разберете, че за древния индиец цялата окръжаваща го среда на атмосферата е била нещо различно от това, което тя е за съвременния човек. Днешният човек вижда въздуха прозрачен, той не вижда окръжаващата съдържателност на въздуха.
към текста >>
Днес въз
дух
ът е нещо, което човекът възприема в основни линии само механично чрез съпротивлението, което той представя, защото душата на светлината, която прониква въз
дух
а, не може да бъде възприемана от него направо.
Това е един механически начин на виждане диханието. Колкото и невероятно да звучи това за един съвременен човек, все пак истина е, че с помощта на духовно-научното изследване днес можем да констатираме следното: у по-голяма част от хората в древна Индия възприемането на диханието е било съвършено различно от днешното. От това, което ставаше около тогавашните хора, душата на светлината не се беше оттеглила; поради това те виждаха вдишвания и издишвания въздух в различни светли и тъмни цветни отсенки. Те виждаха как въздухът се вливаше и отново излизаше от тях като в огнени лъчи. Следователно можете да кажете: чрез това, което е претърпяло промени във всички неща за човешкото виждане и самият въздух е станал нещо съвършено друго.
Днес въздухът е нещо, което човекът възприема в основни линии само механично чрез съпротивлението, което той представя, защото душата на светлината, която прониква въздуха, не може да бъде възприемана от него направо.
Човекът е излязъл и от този последен остатък на инстинктивното ясновиждане. Ето защо древният индиец не би нарекъл в същност просто въздух това, кое то се вдишва и издишва, а би го нарекъл огнен въздух, защото го възприемаше в различни степени на огнено лъчезарене. Но с това Ви е дадена и възможността да разберете, че за древния индиец цялата окръжаваща го среда на атмосферата е била нещо различно от това, което тя е за съвременния човек. Днешният човек вижда въздуха прозрачен, той не вижда окръжаващата съдържателност на въздуха. Когато едно въздушно течение минава през пространството, той го възприема само благодарение на съпротивлението, което то му предлага.
към текста >>
Ето защо древният индиец не би нарекъл в същност просто въз
дух
това, кое то се вдишва и издишва, а би го нарекъл огнен въз
дух
, защото го възприемаше в различни степени на огнено лъчезарене.
От това, което ставаше около тогавашните хора, душата на светлината не се беше оттеглила; поради това те виждаха вдишвания и издишвания въздух в различни светли и тъмни цветни отсенки. Те виждаха как въздухът се вливаше и отново излизаше от тях като в огнени лъчи. Следователно можете да кажете: чрез това, което е претърпяло промени във всички неща за човешкото виждане и самият въздух е станал нещо съвършено друго. Днес въздухът е нещо, което човекът възприема в основни линии само механично чрез съпротивлението, което той представя, защото душата на светлината, която прониква въздуха, не може да бъде възприемана от него направо. Човекът е излязъл и от този последен остатък на инстинктивното ясновиждане.
Ето защо древният индиец не би нарекъл в същност просто въздух това, кое то се вдишва и издишва, а би го нарекъл огнен въздух, защото го възприемаше в различни степени на огнено лъчезарене.
Но с това Ви е дадена и възможността да разберете, че за древния индиец цялата окръжаваща го среда на атмосферата е била нещо различно от това, което тя е за съвременния човек. Днешният човек вижда въздуха прозрачен, той не вижда окръжаващата съдържателност на въздуха. Когато едно въздушно течение минава през пространството, той го възприема само благодарение на съпротивлението, което то му предлага. Съзнанието на древните индийци виждаше да минават през въздуха огнени маси. Тук отново имаме един пример, как и в самите външни изживявания се показва трансформирането на човешкия организъм в течение на развитието.
към текста >>
Днешният човек вижда въз
дух
а прозрачен, той не вижда окръжаващата съдържателност на въз
дух
а.
Следователно можете да кажете: чрез това, което е претърпяло промени във всички неща за човешкото виждане и самият въздух е станал нещо съвършено друго. Днес въздухът е нещо, което човекът възприема в основни линии само механично чрез съпротивлението, което той представя, защото душата на светлината, която прониква въздуха, не може да бъде възприемана от него направо. Човекът е излязъл и от този последен остатък на инстинктивното ясновиждане. Ето защо древният индиец не би нарекъл в същност просто въздух това, кое то се вдишва и издишва, а би го нарекъл огнен въздух, защото го възприемаше в различни степени на огнено лъчезарене. Но с това Ви е дадена и възможността да разберете, че за древния индиец цялата окръжаваща го среда на атмосферата е била нещо различно от това, което тя е за съвременния човек.
Днешният човек вижда въздуха прозрачен, той не вижда окръжаващата съдържателност на въздуха.
Когато едно въздушно течение минава през пространството, той го възприема само благодарение на съпротивлението, което то му предлага. Съзнанието на древните индийци виждаше да минават през въздуха огнени маси. Тук отново имаме един пример, как и в самите външни изживявания се показва трансформирането на човешкия организъм в течение на развитието. Това са интимните процеси на развитието на човечеството. И ние никога не можем да разберем това, което е написано във Ведите, ако не знаем, как са употребявани там думите.
към текста >>
Съзнанието на древните индийци виждаше да минават през въз
дух
а огнени маси.
Човекът е излязъл и от този последен остатък на инстинктивното ясновиждане. Ето защо древният индиец не би нарекъл в същност просто въздух това, кое то се вдишва и издишва, а би го нарекъл огнен въздух, защото го възприемаше в различни степени на огнено лъчезарене. Но с това Ви е дадена и възможността да разберете, че за древния индиец цялата окръжаваща го среда на атмосферата е била нещо различно от това, което тя е за съвременния човек. Днешният човек вижда въздуха прозрачен, той не вижда окръжаващата съдържателност на въздуха. Когато едно въздушно течение минава през пространството, той го възприема само благодарение на съпротивлението, което то му предлага.
Съзнанието на древните индийци виждаше да минават през въздуха огнени маси.
Тук отново имаме един пример, как и в самите външни изживявания се показва трансформирането на човешкия организъм в течение на развитието. Това са интимните процеси на развитието на човечеството. И ние никога не можем да разберем това, което е написано във Ведите, ако не знаем, как са употребявани там думите. Когато четем във Ведите думите и не знаем, че тези думи са означавали това, което е било тогава виждано, те изгубват тогава всякакъв смисъл и ние тълкуваме напълно погрешно. Винаги, когато пристъпваме към старите документи, трябва да вземаме предвид самите действителности.
към текста >>
Те се изброяват така: земя, вода, огън, въз
дух
, етер.
В течения на времената това, което живее в човешката душа, се изменя. И сега ще разберете един факт, който не ще можете да разберете, ако нямате тези предпоставки, които са напълно независими от доводите установяеми от физическото изследване, който не ще можете да разберете, ако се основавате на тези доводи. Обърнете внимание, как се изброяват елементите в източните писания.
Те се изброяват така: земя, вода, огън, въздух, етер.
Едва от гръцката епоха насам ние намираме другото изброяване, което днес за нас е самопонятно и което трябва да поставим на основата на всяко разбиране, а именно: земя, вода, въздух, огън и другите видове етери. Защо това е така? Древният индиец е виждал също така както днешният човек външните неща, които се проявя ват чрез твърдото състояние, което се нарича Земя, виждал е течното състояние, което духовно изразено се нарича Вода. Но това, което днес наричаме въздух, за него то е било вече огън, защото във въздуха той е виждал огъня и е назовавал това, което е виждал, огън. Ние не виждаме вече този огън, ние го чувствуваме като топлина.
към текста >>
Едва от гръцката епоха насам ние намираме другото изброяване, което днес за нас е самопонятно и което трябва да поставим на основата на всяко разбиране, а именно: земя, вода, въз
дух
, огън и другите видове етери.
В течения на времената това, което живее в човешката душа, се изменя. И сега ще разберете един факт, който не ще можете да разберете, ако нямате тези предпоставки, които са напълно независими от доводите установяеми от физическото изследване, който не ще можете да разберете, ако се основавате на тези доводи. Обърнете внимание, как се изброяват елементите в източните писания. Те се изброяват така: земя, вода, огън, въздух, етер.
Едва от гръцката епоха насам ние намираме другото изброяване, което днес за нас е самопонятно и което трябва да поставим на основата на всяко разбиране, а именно: земя, вода, въздух, огън и другите видове етери.
Защо това е така? Древният индиец е виждал също така както днешният човек външните неща, които се проявя ват чрез твърдото състояние, което се нарича Земя, виждал е течното състояние, което духовно изразено се нарича Вода. Но това, което днес наричаме въздух, за него то е било вече огън, защото във въздуха той е виждал огъня и е назовавал това, което е виждал, огън. Ние не виждаме вече този огън, ние го чувствуваме като топлина. И едва когато се издигаха по-нагоре в поредицата на елементите, индийците навлизаха в един елемент, където, понеже от четвъртата епоха на след атлантското време всичко за човечеството се е изменило, се установяваше това, което днес наричаме проникнати я от светлина, но не показващ светлината въздух.
към текста >>
Древният индиец е виждал също така както днешният човек външните неща, които се проявя ват чрез твърдото състояние, което се нарича Земя, виждал е течното състояние, което
дух
овно изразено се нарича Вода.
И сега ще разберете един факт, който не ще можете да разберете, ако нямате тези предпоставки, които са напълно независими от доводите установяеми от физическото изследване, който не ще можете да разберете, ако се основавате на тези доводи. Обърнете внимание, как се изброяват елементите в източните писания. Те се изброяват така: земя, вода, огън, въздух, етер. Едва от гръцката епоха насам ние намираме другото изброяване, което днес за нас е самопонятно и което трябва да поставим на основата на всяко разбиране, а именно: земя, вода, въздух, огън и другите видове етери. Защо това е така?
Древният индиец е виждал също така както днешният човек външните неща, които се проявя ват чрез твърдото състояние, което се нарича Земя, виждал е течното състояние, което духовно изразено се нарича Вода.
Но това, което днес наричаме въздух, за него то е било вече огън, защото във въздуха той е виждал огъня и е назовавал това, което е виждал, огън. Ние не виждаме вече този огън, ние го чувствуваме като топлина. И едва когато се издигаха по-нагоре в поредицата на елементите, индийците навлизаха в един елемент, където, понеже от четвъртата епоха на след атлантското време всичко за човечеството се е изменило, се установяваше това, което днес наричаме проникнати я от светлина, но не показващ светлината въздух. Целият възглед на хората се е преобръщал в огън и въздух. Това, което казахме за Христа и за Луцифер, че те са преминали един над друг, че от едно космическо Същество Христос е станал едно такова живеещо вътре в човека, че от едно живеещо вътре в човека Същество, Луцифер е станал едно космическо Същество, това е станало за всички области на живота; така щото това, което още през първата следатлантска епоха беше нещо, което ние наричаме огън днес ние го възприемаме като въздух, а това, което ние днес възприемаме като огън, тогава е било възприемано като въздух.
към текста >>
Но това, което днес наричаме въз
дух
, за него то е било вече огън, защото във въз
дух
а той е виждал огъня и е назовавал това, което е виждал, огън.
Обърнете внимание, как се изброяват елементите в източните писания. Те се изброяват така: земя, вода, огън, въздух, етер. Едва от гръцката епоха насам ние намираме другото изброяване, което днес за нас е самопонятно и което трябва да поставим на основата на всяко разбиране, а именно: земя, вода, въздух, огън и другите видове етери. Защо това е така? Древният индиец е виждал също така както днешният човек външните неща, които се проявя ват чрез твърдото състояние, което се нарича Земя, виждал е течното състояние, което духовно изразено се нарича Вода.
Но това, което днес наричаме въздух, за него то е било вече огън, защото във въздуха той е виждал огъня и е назовавал това, което е виждал, огън.
Ние не виждаме вече този огън, ние го чувствуваме като топлина. И едва когато се издигаха по-нагоре в поредицата на елементите, индийците навлизаха в един елемент, където, понеже от четвъртата епоха на след атлантското време всичко за човечеството се е изменило, се установяваше това, което днес наричаме проникнати я от светлина, но не показващ светлината въздух. Целият възглед на хората се е преобръщал в огън и въздух. Това, което казахме за Христа и за Луцифер, че те са преминали един над друг, че от едно космическо Същество Христос е станал едно такова живеещо вътре в човека, че от едно живеещо вътре в човека Същество, Луцифер е станал едно космическо Същество, това е станало за всички области на живота; така щото това, което още през първата следатлантска епоха беше нещо, което ние наричаме огън днес ние го възприемаме като въздух, а това, което ние днес възприемаме като огън, тогава е било възприемано като въздух. Това, което стои на основата на развитието на човечество то, се изразява не само в големите неща, но и в малките.
към текста >>
И едва когато се издигаха по-нагоре в поредицата на елементите, индийците навлизаха в един елемент, където, понеже от четвъртата епоха на след атлантското време всичко за човечеството се е изменило, се установяваше това, което днес наричаме проникнати я от светлина, но не показващ светлината въз
дух
.
Едва от гръцката епоха насам ние намираме другото изброяване, което днес за нас е самопонятно и което трябва да поставим на основата на всяко разбиране, а именно: земя, вода, въздух, огън и другите видове етери. Защо това е така? Древният индиец е виждал също така както днешният човек външните неща, които се проявя ват чрез твърдото състояние, което се нарича Земя, виждал е течното състояние, което духовно изразено се нарича Вода. Но това, което днес наричаме въздух, за него то е било вече огън, защото във въздуха той е виждал огъня и е назовавал това, което е виждал, огън. Ние не виждаме вече този огън, ние го чувствуваме като топлина.
И едва когато се издигаха по-нагоре в поредицата на елементите, индийците навлизаха в един елемент, където, понеже от четвъртата епоха на след атлантското време всичко за човечеството се е изменило, се установяваше това, което днес наричаме проникнати я от светлина, но не показващ светлината въздух.
Целият възглед на хората се е преобръщал в огън и въздух. Това, което казахме за Христа и за Луцифер, че те са преминали един над друг, че от едно космическо Същество Христос е станал едно такова живеещо вътре в човека, че от едно живеещо вътре в човека Същество, Луцифер е станал едно космическо Същество, това е станало за всички области на живота; така щото това, което още през първата следатлантска епоха беше нещо, което ние наричаме огън днес ние го възприемаме като въздух, а това, което ние днес възприемаме като огън, тогава е било възприемано като въздух. Това, което стои на основата на развитието на човечество то, се изразява не само в големите неща, но и в малките. Тези неща не трябва да се приписва на случайности. Вие виждате, колко дълбоко можем да проникнем с погледа в това, което става в течение на развитието на човечеството, когато разглеждаме нещата единствено от действителната гледна точка, от гледната точка на Духовната наука.
към текста >>
Целият възглед на хората се е преобръщал в огън и въз
дух
.
Защо това е така? Древният индиец е виждал също така както днешният човек външните неща, които се проявя ват чрез твърдото състояние, което се нарича Земя, виждал е течното състояние, което духовно изразено се нарича Вода. Но това, което днес наричаме въздух, за него то е било вече огън, защото във въздуха той е виждал огъня и е назовавал това, което е виждал, огън. Ние не виждаме вече този огън, ние го чувствуваме като топлина. И едва когато се издигаха по-нагоре в поредицата на елементите, индийците навлизаха в един елемент, където, понеже от четвъртата епоха на след атлантското време всичко за човечеството се е изменило, се установяваше това, което днес наричаме проникнати я от светлина, но не показващ светлината въздух.
Целият възглед на хората се е преобръщал в огън и въздух.
Това, което казахме за Христа и за Луцифер, че те са преминали един над друг, че от едно космическо Същество Христос е станал едно такова живеещо вътре в човека, че от едно живеещо вътре в човека Същество, Луцифер е станал едно космическо Същество, това е станало за всички области на живота; така щото това, което още през първата следатлантска епоха беше нещо, което ние наричаме огън днес ние го възприемаме като въздух, а това, което ние днес възприемаме като огън, тогава е било възприемано като въздух. Това, което стои на основата на развитието на човечество то, се изразява не само в големите неща, но и в малките. Тези неща не трябва да се приписва на случайности. Вие виждате, колко дълбоко можем да проникнем с погледа в това, което става в течение на развитието на човечеството, когато разглеждаме нещата единствено от действителната гледна точка, от гледната точка на Духовната наука. Такова съзнание, каквото е имал древният индиец, е следователно едно съзнание, което е чувствувало като едно единство това, което се намира вътре в душата, и това, което се намира вън от душата.
към текста >>
Това, което казахме за Христа и за Луцифер, че те са преминали един над друг, че от едно космическо Същество Христос е станал едно такова живеещо вътре в човека, че от едно живеещо вътре в човека Същество, Луцифер е станал едно космическо Същество, това е станало за всички области на живота; така щото това, което още през първата следатлантска епоха беше нещо, което ние наричаме огън днес ние го възприемаме като въз
дух
, а това, което ние днес възприемаме като огън, тогава е било възприемано като въз
дух
.
Древният индиец е виждал също така както днешният човек външните неща, които се проявя ват чрез твърдото състояние, което се нарича Земя, виждал е течното състояние, което духовно изразено се нарича Вода. Но това, което днес наричаме въздух, за него то е било вече огън, защото във въздуха той е виждал огъня и е назовавал това, което е виждал, огън. Ние не виждаме вече този огън, ние го чувствуваме като топлина. И едва когато се издигаха по-нагоре в поредицата на елементите, индийците навлизаха в един елемент, където, понеже от четвъртата епоха на след атлантското време всичко за човечеството се е изменило, се установяваше това, което днес наричаме проникнати я от светлина, но не показващ светлината въздух. Целият възглед на хората се е преобръщал в огън и въздух.
Това, което казахме за Христа и за Луцифер, че те са преминали един над друг, че от едно космическо Същество Христос е станал едно такова живеещо вътре в човека, че от едно живеещо вътре в човека Същество, Луцифер е станал едно космическо Същество, това е станало за всички области на живота; така щото това, което още през първата следатлантска епоха беше нещо, което ние наричаме огън днес ние го възприемаме като въздух, а това, което ние днес възприемаме като огън, тогава е било възприемано като въздух.
Това, което стои на основата на развитието на човечество то, се изразява не само в големите неща, но и в малките. Тези неща не трябва да се приписва на случайности. Вие виждате, колко дълбоко можем да проникнем с погледа в това, което става в течение на развитието на човечеството, когато разглеждаме нещата единствено от действителната гледна точка, от гледната точка на Духовната наука. Такова съзнание, каквото е имал древният индиец, е следователно едно съзнание, което е чувствувало като едно единство това, което се намира вътре в душата, и това, което се намира вън от душата. Ето защо индиецът живееше повече в цялата окръжаваща го среда.
към текста >>
Вие виждате, колко дълбоко можем да проникнем с погледа в това, което става в течение на развитието на човечеството, когато разглеждаме нещата единствено от действителната гледна точка, от гледната точка на
Дух
овната наука.
И едва когато се издигаха по-нагоре в поредицата на елементите, индийците навлизаха в един елемент, където, понеже от четвъртата епоха на след атлантското време всичко за човечеството се е изменило, се установяваше това, което днес наричаме проникнати я от светлина, но не показващ светлината въздух. Целият възглед на хората се е преобръщал в огън и въздух. Това, което казахме за Христа и за Луцифер, че те са преминали един над друг, че от едно космическо Същество Христос е станал едно такова живеещо вътре в човека, че от едно живеещо вътре в човека Същество, Луцифер е станал едно космическо Същество, това е станало за всички области на живота; така щото това, което още през първата следатлантска епоха беше нещо, което ние наричаме огън днес ние го възприемаме като въздух, а това, което ние днес възприемаме като огън, тогава е било възприемано като въздух. Това, което стои на основата на развитието на човечество то, се изразява не само в големите неща, но и в малките. Тези неща не трябва да се приписва на случайности.
Вие виждате, колко дълбоко можем да проникнем с погледа в това, което става в течение на развитието на човечеството, когато разглеждаме нещата единствено от действителната гледна точка, от гледната точка на Духовната наука.
Такова съзнание, каквото е имал древният индиец, е следователно едно съзнание, което е чувствувало като едно единство това, което се намира вътре в душата, и това, което се намира вън от душата. Ето защо индиецът живееше повече в цялата окръжаваща го среда. Последните остатъци от това, от съществуващото още тогава някакси инстинктивно ясновиждащо съзнание виждаме в рудиментарното днешно "ясновидство" на онези хора, които притежават това, което наричаме именно второ виждане. Когато вървите някъде по улицата и във Вас изниква мисълта за един човек, който в този момент не можете да виждате физически, и вървите по-нататък и след известно време срещате този човек; защо във вашето съзнание се е появила мисълта за този човек, преди да сте го видели? Защото въз действието идващо от него е проникнало във Вашето подсъзнание и след това се е появило като завършена мисъл във вашето съзнание.
към текста >>
Но в древните, по-
дух
овни времена, когато хората са били по-мъдри, отколкото днешната абстрактна материалистична наука, те винаги са имали едно съзнание за това, че някога е съществувало едно древно ясно виждане, едно прозрение на света, че хората са излезли от това ясновиждане и са навлезли в днешните състояния.
Но в древните, по-духовни времена, когато хората са били по-мъдри, отколкото днешната абстрактна материалистична наука, те винаги са имали едно съзнание за това, че някога е съществувало едно древно ясно виждане, едно прозрение на света, че хората са излезли от това ясновиждане и са навлезли в днешните състояния.
По-рано хората не са изразявали това в отвлечени формули и теории, не са изразявали така това, което са знаели, а в мощни, в изобилно-цветисти образи; а митовете не са измислени неща, не са фантастични образи, както си представят това фантастичните учени от зелената маса, но са изрази на по-дълбока, по-първична, добита чрез духовното виждане мъдрост. В древни времена е съществувало съзнанието, че някога хората са чувствували света по-обхватно, и това съзна ние се е изразило в митове. Ясночувствуването на древните индийци е било един последен остатък от едно първично, сумрачно ясновиждане. Това са знаели хората в миналото; но те са знаели също, че това ясновиждане нека го наречем съкратено се е оттеглило все повече и повече и е отстъпило все повече и повече място на външния живот, който е ограничен в света на сетивата. Именно това са изразявали хората в меродавните митове.
към текста >>
По-рано хората не са изразявали това в отвлечени формули и теории, не са изразявали така това, което са знаели, а в мощни, в изобилно-цветисти образи; а митовете не са измислени неща, не са фантастични образи, както си представят това фантастичните учени от зелената маса, но са изрази на по-дълбока, по-първична, добита чрез
дух
овното виждане мъдрост.
Но в древните, по-духовни времена, когато хората са били по-мъдри, отколкото днешната абстрактна материалистична наука, те винаги са имали едно съзнание за това, че някога е съществувало едно древно ясно виждане, едно прозрение на света, че хората са излезли от това ясновиждане и са навлезли в днешните състояния.
По-рано хората не са изразявали това в отвлечени формули и теории, не са изразявали така това, което са знаели, а в мощни, в изобилно-цветисти образи; а митовете не са измислени неща, не са фантастични образи, както си представят това фантастичните учени от зелената маса, но са изрази на по-дълбока, по-първична, добита чрез духовното виждане мъдрост.
В древни времена е съществувало съзнанието, че някога хората са чувствували света по-обхватно, и това съзна ние се е изразило в митове. Ясночувствуването на древните индийци е било един последен остатък от едно първично, сумрачно ясновиждане. Това са знаели хората в миналото; но те са знаели също, че това ясновиждане нека го наречем съкратено се е оттеглило все повече и повече и е отстъпило все повече и повече място на външния живот, който е ограничен в света на сетивата. Именно това са изразявали хората в меродавните митове. Например знаело се е следното: има центрове на мистериите вчера ние говорихме за това в които пътят води до подземните богове; а има също мистерии, в които пътят води нагоре до космическите богове.
към текста >>
Въпреки това хората знаеха, че това, което идва от изток, където още работи ясновиждащото съзнание, е свързано с
дух
овната субстанция, която прониква със своите течения и със своя живот света; и те знаеха, че там, където царува ясновиждащо съзнание, все още може да се узнае нещо върху мировите отношения, за които иначе човек не може да знае нищо.
Но онзи, който не беше посветен, не знаеше нищо за това, както и днес непосветеният не знае, че има една мъдрост на мистериите, ако не потърси правилния път за целта. Но повече или по-малко във външния свят бяха проникнали сведения за тези неща. И за самите мистерии можем да кажем, че техният блясък е бил толкова по-голям и пълен със значение, колкото повече отиваме назад в миналото. Гръцките мистерии не са вече най-блестящите. Мистериите също бяха подложени на упадък.
Въпреки това хората знаеха, че това, което идва от изток, където още работи ясновиждащото съзнание, е свързано с духовната субстанция, която прониква със своите течения и със своя живот света; и те знаеха, че там, където царува ясновиждащо съзнание, все още може да се узнае нещо върху мировите отношения, за които иначе човек не може да знае нищо.
И даже през периода на упадък оракулните центрове бяха такива места, в които се култивираше ясновидското съзнание и на хората се съобщаваше това, което не може да се узнае с обикновеното възприятие на сетивата и с ума, свързан с такова възприятие. Но там се знаеше също, че човекът се развива, че това, което е могло да бъде постигнато чрез старото ясновиждане, е било годно и приложимо само за древните времена, но не и за новите. Така гърците са имали едно дълбоко съзнание за това, че всичко, което идва от оракулите, възбужда наистина любопитството на хората, че хората на драго сърце биха искали да знаят нещо за пълните с тайнственост отношения на света, но че вече е изгубено правилното обхождане с подобни резултати на ясновиждането; че сега човечеството стои по друг начин в света и не може да извърши нещо правилно, когато се придържа към резултатите на старото ясновиждане. За хората от древността то е било подходящо, но не е подходящо за новите хора. Това са искали те да кажат и са го казвали по един величествен начин.
към текста >>
човекът не може да си служи вече правилно с това, което е ясновиждащо съзнание;
дух
овният свят се е оттеглил от него; старото ясновидство не му служи вече за нищо.
Синът бива отнесен и захвърлен в една друга област. Синът узнава оракула, т.е. в неговата душа прониква нещо, което може да се узнае само чрез ясновиждане. Гръцкото съзнание искало да каже: наистина нещо подобно прониква до нас от древни времена, но човешкият организъм е отишъл толкова напред в своето развитие, че той не подхожда вече на този род ясновиждане, че това ясновиждане не го ползва вече нищо. Поради промененото вече съзнание Оедип изтълкувал ора кула така, че вместо да избегне нещастието, със своите действия той допринася именно за неговото изпълнение. Т.е.
човекът не може да си служи вече правилно с това, което е ясновиждащо съзнание; духовният свят се е оттеглил от него; старото ясновидство не му служи вече за нищо.
Но имало е също съзнание и за това, че тези неща отново ще се обърнат, че това, което идва от такива светове, ще стане нещо за човечеството, че върху това, което идва от такива светове, само за известно време ще се разпростре едно було върху изживяването. И за това хората са имали съзнание, и това е било изразено от създаващите митове сили на развитието на човечеството. Христовото събитие беше в развитието на човечеството миродавно за това, че двете сили, принципът на Луцифер и Христовият Принцип ще преминат един над друг. Там беше следователно решаващата повратна точка, където от едно друго място, от Космоса, това, което идва от духовните извори, трябваше да се влее като един фермент в развитието на човечеството. Това, което беше станало вредно за човечеството, което се беше превърнало в зло за него, трябва да бъде влято и превърнато във фермент на доброто.
към текста >>
Христов
ото събитие беше в развитието на човечеството миродавно за това, че двете сили, принципът на Луцифер и
Христов
ият Принцип ще преминат един над друг.
Гръцкото съзнание искало да каже: наистина нещо подобно прониква до нас от древни времена, но човешкият организъм е отишъл толкова напред в своето развитие, че той не подхожда вече на този род ясновиждане, че това ясновиждане не го ползва вече нищо. Поради промененото вече съзнание Оедип изтълкувал ора кула така, че вместо да избегне нещастието, със своите действия той допринася именно за неговото изпълнение. Т.е. човекът не може да си служи вече правилно с това, което е ясновиждащо съзнание; духовният свят се е оттеглил от него; старото ясновидство не му служи вече за нищо. Но имало е също съзнание и за това, че тези неща отново ще се обърнат, че това, което идва от такива светове, ще стане нещо за човечеството, че върху това, което идва от такива светове, само за известно време ще се разпростре едно було върху изживяването. И за това хората са имали съзнание, и това е било изразено от създаващите митове сили на развитието на човечеството.
Христовото събитие беше в развитието на човечеството миродавно за това, че двете сили, принципът на Луцифер и Христовият Принцип ще преминат един над друг.
Там беше следователно решаващата повратна точка, където от едно друго място, от Космоса, това, което идва от духовните извори, трябваше да се влее като един фермент в развитието на човечеството. Това, което беше станало вредно за човечеството, което се беше превърнало в зло за него, трябва да бъде влято и превърнато във фермент на доброто. Злото трябваше да се влее в плодоносната духовна сила на развитието на човечеството и да съдействува за доброто. Това също е било изразено в митологията. Съществува една друга легенда, която гласи приблизително както следва: на една родителска двойка било предсказано от един оракул, че ще добие един син, че синът ще донесе голямо нещастие върху целия свой народ.
към текста >>
Там беше следователно решаващата повратна точка, където от едно друго място, от Космоса, това, което идва от
дух
овните извори, трябваше да се влее като един фермент в развитието на човечеството.
Поради промененото вече съзнание Оедип изтълкувал ора кула така, че вместо да избегне нещастието, със своите действия той допринася именно за неговото изпълнение. Т.е. човекът не може да си служи вече правилно с това, което е ясновиждащо съзнание; духовният свят се е оттеглил от него; старото ясновидство не му служи вече за нищо. Но имало е също съзнание и за това, че тези неща отново ще се обърнат, че това, което идва от такива светове, ще стане нещо за човечеството, че върху това, което идва от такива светове, само за известно време ще се разпростре едно було върху изживяването. И за това хората са имали съзнание, и това е било изразено от създаващите митове сили на развитието на човечеството. Христовото събитие беше в развитието на човечеството миродавно за това, че двете сили, принципът на Луцифер и Христовият Принцип ще преминат един над друг.
Там беше следователно решаващата повратна точка, където от едно друго място, от Космоса, това, което идва от духовните извори, трябваше да се влее като един фермент в развитието на човечеството.
Това, което беше станало вредно за човечеството, което се беше превърнало в зло за него, трябва да бъде влято и превърнато във фермент на доброто. Злото трябваше да се влее в плодоносната духовна сила на развитието на човечеството и да съдействува за доброто. Това също е било изразено в митологията. Съществува една друга легенда, която гласи приблизително както следва: на една родителска двойка било предсказано от един оракул, че ще добие един син, че синът ще донесе голямо нещастие върху целия свой народ. Той ще убие баща си и ще се ожени за майка си.
към текста >>
Злото трябваше да се влее в плодоносната
дух
овна сила на развитието на човечеството и да съдействува за доброто.
Но имало е също съзнание и за това, че тези неща отново ще се обърнат, че това, което идва от такива светове, ще стане нещо за човечеството, че върху това, което идва от такива светове, само за известно време ще се разпростре едно було върху изживяването. И за това хората са имали съзнание, и това е било изразено от създаващите митове сили на развитието на човечеството. Христовото събитие беше в развитието на човечеството миродавно за това, че двете сили, принципът на Луцифер и Христовият Принцип ще преминат един над друг. Там беше следователно решаващата повратна точка, където от едно друго място, от Космоса, това, което идва от духовните извори, трябваше да се влее като един фермент в развитието на човечеството. Това, което беше станало вредно за човечеството, което се беше превърнало в зло за него, трябва да бъде влято и превърнато във фермент на доброто.
Злото трябваше да се влее в плодоносната духовна сила на развитието на човечеството и да съдействува за доброто.
Това също е било изразено в митологията. Съществува една друга легенда, която гласи приблизително както следва: на една родителска двойка било предсказано от един оракул, че ще добие един син, че синът ще донесе голямо нещастие върху целия свой народ. Той ще убие баща си и ще се ожени за майка си. Майката роди този син. За да се избегне изпълнението на предсказанието, синът бил изоставен на остров Кариот; намерила го Царицата на Кариот.
към текста >>
Едва когато познаваме
дух
овните факти, които стоят на основата на развитието на света и на човечеството, ние разбираме това, което се показва на външния поглед, на външния исторически поглед като последствие от тези факти.
Тук се показва, че оракулът наистина се изпълнил и че неговото съдържание се въплъти в развитието на човечеството като зло, което се превръща в добро и живее по-нататък като добро. Легендата показва по един пълен със значение начин, че съществува едно такова преобразувание в човешката природа в течение на времето, че даже и върху едно и също нещо през различните времена трябва да мислим по най-различни начини. С това тя показва, че е наистина по-мъдра от външната наука. Как се изпълнява едно такова предсказание на един оракул, това не трябва да се разказва по същия начин, когато се говори за времето на Оедип и за времето на Христа. Един и същ факт става един път легендата за Оедип, другият път по времето на Христа, той става легенда за Юда.
Едва когато познаваме духовните факти, които стоят на основата на развитието на света и на човечеството, ние разбираме това, което се показва на външния поглед, на външния исторически поглед като последствие от тези факти.
Това, което съществува в сетивния свят, външни сетивни впечатления или произведения на човешката душа, всичко това ние разбираме, когато разберем духовните основи които стоят зад него. Това, което изследователят на духовните светове намира, той драговолно го дава като подбуда на онези, които го приемат от него и които търсят външните доказателни факти. /Аз често съм обръщал вниманието на тази връзка на духовното и материалното изследване/. Когато това, което е намерено в духовния свят, е истинно, тогава то се потвърждава и във физическия свят. Но това ще ви каже всеки истински изследовател на духовния живот: той предава това, което знае от висшия свят, и след това изисква да бъдат проверени всички външни факти на ръка с изследването в духовния свят.
към текста >>
Това, което съществува в сетивния свят, външни сетивни впечатления или произведения на човешката душа, всичко това ние разбираме, когато разберем
дух
овните основи които стоят зад него.
Легендата показва по един пълен със значение начин, че съществува едно такова преобразувание в човешката природа в течение на времето, че даже и върху едно и също нещо през различните времена трябва да мислим по най-различни начини. С това тя показва, че е наистина по-мъдра от външната наука. Как се изпълнява едно такова предсказание на един оракул, това не трябва да се разказва по същия начин, когато се говори за времето на Оедип и за времето на Христа. Един и същ факт става един път легендата за Оедип, другият път по времето на Христа, той става легенда за Юда. Едва когато познаваме духовните факти, които стоят на основата на развитието на света и на човечеството, ние разбираме това, което се показва на външния поглед, на външния исторически поглед като последствие от тези факти.
Това, което съществува в сетивния свят, външни сетивни впечатления или произведения на човешката душа, всичко това ние разбираме, когато разберем духовните основи които стоят зад него.
Това, което изследователят на духовните светове намира, той драговолно го дава като подбуда на онези, които го приемат от него и които търсят външните доказателни факти. /Аз често съм обръщал вниманието на тази връзка на духовното и материалното изследване/. Когато това, което е намерено в духовния свят, е истинно, тогава то се потвърждава и във физическия свят. Но това ще ви каже всеки истински изследовател на духовния живот: той предава това, което знае от висшия свят, и след това изисква да бъдат проверени всички външни факти на ръка с изследването в духовния свят. Опитайте се, на пример, да сравните това, което бе казано от мене върху прераждането на Заратустра, с външната история.
към текста >>
Това, което изследователят на
дух
овните светове намира, той драговолно го дава като подбуда на онези, които го приемат от него и които търсят външните доказателни факти.
С това тя показва, че е наистина по-мъдра от външната наука. Как се изпълнява едно такова предсказание на един оракул, това не трябва да се разказва по същия начин, когато се говори за времето на Оедип и за времето на Христа. Един и същ факт става един път легендата за Оедип, другият път по времето на Христа, той става легенда за Юда. Едва когато познаваме духовните факти, които стоят на основата на развитието на света и на човечеството, ние разбираме това, което се показва на външния поглед, на външния исторически поглед като последствие от тези факти. Това, което съществува в сетивния свят, външни сетивни впечатления или произведения на човешката душа, всичко това ние разбираме, когато разберем духовните основи които стоят зад него.
Това, което изследователят на духовните светове намира, той драговолно го дава като подбуда на онези, които го приемат от него и които търсят външните доказателни факти.
/Аз често съм обръщал вниманието на тази връзка на духовното и материалното изследване/. Когато това, което е намерено в духовния свят, е истинно, тогава то се потвърждава и във физическия свят. Но това ще ви каже всеки истински изследовател на духовния живот: той предава това, което знае от висшия свят, и след това изисква да бъдат проверени всички външни факти на ръка с изследването в духовния свят. Опитайте се, на пример, да сравните това, което бе казано от мене върху прераждането на Заратустра, с външната история. Ще видите, че казаното относно тези факти издържа всяко изпитание, стига да се търси достатъчно точно в историята на външните събития.
към текста >>
/Аз често съм обръщал вниманието на тази връзка на
дух
овното и материалното изследване/.
Как се изпълнява едно такова предсказание на един оракул, това не трябва да се разказва по същия начин, когато се говори за времето на Оедип и за времето на Христа. Един и същ факт става един път легендата за Оедип, другият път по времето на Христа, той става легенда за Юда. Едва когато познаваме духовните факти, които стоят на основата на развитието на света и на човечеството, ние разбираме това, което се показва на външния поглед, на външния исторически поглед като последствие от тези факти. Това, което съществува в сетивния свят, външни сетивни впечатления или произведения на човешката душа, всичко това ние разбираме, когато разберем духовните основи които стоят зад него. Това, което изследователят на духовните светове намира, той драговолно го дава като подбуда на онези, които го приемат от него и които търсят външните доказателни факти.
/Аз често съм обръщал вниманието на тази връзка на духовното и материалното изследване/.
Когато това, което е намерено в духовния свят, е истинно, тогава то се потвърждава и във физическия свят. Но това ще ви каже всеки истински изследовател на духовния живот: той предава това, което знае от висшия свят, и след това изисква да бъдат проверени всички външни факти на ръка с изследването в духовния свят. Опитайте се, на пример, да сравните това, което бе казано от мене върху прераждането на Заратустра, с външната история. Ще видите, че казаното относно тези факти издържа всяко изпитание, стига да се търси достатъчно точно в историята на външните събития. Външното става разбираемо само благодарение на това, че познаваме вътрешното, духовното.
към текста >>
Когато това, което е намерено в
дух
овния свят, е истинно, тогава то се потвърждава и във физическия свят.
Един и същ факт става един път легендата за Оедип, другият път по времето на Христа, той става легенда за Юда. Едва когато познаваме духовните факти, които стоят на основата на развитието на света и на човечеството, ние разбираме това, което се показва на външния поглед, на външния исторически поглед като последствие от тези факти. Това, което съществува в сетивния свят, външни сетивни впечатления или произведения на човешката душа, всичко това ние разбираме, когато разберем духовните основи които стоят зад него. Това, което изследователят на духовните светове намира, той драговолно го дава като подбуда на онези, които го приемат от него и които търсят външните доказателни факти. /Аз често съм обръщал вниманието на тази връзка на духовното и материалното изследване/.
Когато това, което е намерено в духовния свят, е истинно, тогава то се потвърждава и във физическия свят.
Но това ще ви каже всеки истински изследовател на духовния живот: той предава това, което знае от висшия свят, и след това изисква да бъдат проверени всички външни факти на ръка с изследването в духовния свят. Опитайте се, на пример, да сравните това, което бе казано от мене върху прераждането на Заратустра, с външната история. Ще видите, че казаното относно тези факти издържа всяко изпитание, стига да се търси достатъчно точно в историята на външните събития. Външното става разбираемо само благодарение на това, че познаваме вътрешното, духовното.
към текста >>
Но това ще ви каже всеки истински изследовател на
дух
овния живот: той предава това, което знае от висшия свят, и след това изисква да бъдат проверени всички външни факти на ръка с изследването в
дух
овния свят.
Едва когато познаваме духовните факти, които стоят на основата на развитието на света и на човечеството, ние разбираме това, което се показва на външния поглед, на външния исторически поглед като последствие от тези факти. Това, което съществува в сетивния свят, външни сетивни впечатления или произведения на човешката душа, всичко това ние разбираме, когато разберем духовните основи които стоят зад него. Това, което изследователят на духовните светове намира, той драговолно го дава като подбуда на онези, които го приемат от него и които търсят външните доказателни факти. /Аз често съм обръщал вниманието на тази връзка на духовното и материалното изследване/. Когато това, което е намерено в духовния свят, е истинно, тогава то се потвърждава и във физическия свят.
Но това ще ви каже всеки истински изследовател на духовния живот: той предава това, което знае от висшия свят, и след това изисква да бъдат проверени всички външни факти на ръка с изследването в духовния свят.
Опитайте се, на пример, да сравните това, което бе казано от мене върху прераждането на Заратустра, с външната история. Ще видите, че казаното относно тези факти издържа всяко изпитание, стига да се търси достатъчно точно в историята на външните събития. Външното става разбираемо само благодарение на това, че познаваме вътрешното, духовното.
към текста >>
Външното става разбираемо само благодарение на това, че познаваме вътрешното,
дух
овното.
/Аз често съм обръщал вниманието на тази връзка на духовното и материалното изследване/. Когато това, което е намерено в духовния свят, е истинно, тогава то се потвърждава и във физическия свят. Но това ще ви каже всеки истински изследовател на духовния живот: той предава това, което знае от висшия свят, и след това изисква да бъдат проверени всички външни факти на ръка с изследването в духовния свят. Опитайте се, на пример, да сравните това, което бе казано от мене върху прераждането на Заратустра, с външната история. Ще видите, че казаното относно тези факти издържа всяко изпитание, стига да се търси достатъчно точно в историята на външните събития.
Външното става разбираемо само благодарение на това, че познаваме вътрешното, духовното.
към текста >>
12.
9. СКАЗКА ОСМА
GA_113 Изтокът в светлината на Запада
Това бяха онези Същества, които през време на старото Лунно развитие бяха изостанали назад и не бяха достигнали онази степен, която трябваше да достигнат като
дух
овни Същества.
Но онези Същества, които в известно отношение бяха по-големи благодетели на човечеството, които чрез отделянето на Луната възбудиха него вия вътрешен душевен живот, той трябваше да търси като слизаше в своята собствена вътрешност, като се потопяваше в една подземна душевна област, за да намери онова, което се беше скрило пред външния поглед, подземните богове, онези, които бяха отделили Луната от Земята и бяха възбудили душевния живот. Вътре в душевния живот трябваше да бъдат търсени пътищата, които водят към онези богове, които бяха свързани с този благотворен процес на отделянето на Луната. Ако насочим поглед първо върху тези две царства, върху царствата на слънчевите богове и на лунните богове, ние имаме една разлика, която можем да означим: Богове намиращи се на небето и Богове намиращи се под душата; и ние наричаме пътя водещ навън като слънчев път и пътя вътре в душата за да имаме отначало едно име като луциферически път. И тогава за нас съществата на Луцифер са онези, които в миналото не са взели участие в отделянето на Слънцето от Земята. И определени други Същества, които са най-висши благодетели на човечеството, но първо трябваше да останат скрити и не взеха участие в отделянето на Слънцето, не принадлежаха към нито едно от тези царства.
Това бяха онези Същества, които през време на старото Лунно развитие бяха изостанали назад и не бяха достигнали онази степен, която трябваше да достигнат като духовни Същества.
На старата Луна тези Същества стояха много по-високо от човека. Какво бяха пропуснали тези Същества тогава? Бяха пропуснали възможността да вземат участие в отделянето на Слънцето при следващото Земно развитие. Те биха били призвани в известно отношение да напуснат Земята както слънчевите Същества и да действуват върху Земята от Слънцето. Това бяха пропуснали те.
към текста >>
Ако, така да се каже, човекът би дочакал напълно благотворното действие на онези
дух
овни Същества, които действуваха от Луната, т.е.
Те не можаха да се домогнат до човешкия Аз; те не бяха се издигнали до тази способност през време на старата Луна. До човешкия Аз имаха достъп онези Същества, които бяха напуснали Земята заедно със Слънцето. Но достъп до човешкия Аз имаха и онези Същества, които бяха отделили Луната; те имаха достъп до човешкия Аз отвътре. Съществата, които бяха паднали от Слънцето обратно на Земята, бяха тези, които пристъпиха към човешката душа, когато тази не беше още узряла да приеме откровенията на онези висши благодетели, които бяха отдели ли Луната. Тези Същества пристъпиха към човешката душа преждевременно.
Ако, така да се каже, човекът би дочакал напълно благотворното действие на онези духовни Същества, които действуваха от Луната, т.е.
действуваха във вътрешността на неговата душа, тогава би настъпило по-късно това, което настъпи по-рано. Тези лунни Богове направили душата на човека да узрее бавно, докато би станало възможно едно съответно развитие на Аза. Обаче другите богове прибързано пристъпиха към човека и вляха в него свои те действия, вместо в Аза, в астралното тяло отвътре, също както вършат това лунните Богове. Така тези неправилно развити Същества потърсиха същия път чрез вътрешността на душата, по който и истинските Богове на Луната действуваха по-късно; т.е. тези същества се присъединиха в луциферическото царство.
към текста >>
Но така тези луциферически Същества пристъпиха към астралното тяло на човека, проникнаха това тяло с всичко онова, което може да събуди в него ентусиазъм за всичко възвишено,
дух
овно.
И тези са, които в библейския документ са символизирани чрез змията. Това са онези Същества, които преждевременно пристъпиха към астралното тяло на човека и които действуваха по същия начин, както всички други Същества, които действуват отвътре. И тъй като наричаме действуващите отвътре същества като луциферически същества, със същото име трябва да наречем и тези изостанали същества. Но те не са онези, които пристъпиха към човека, когато той не беше още узрял за такива явления. Те станаха от една страна негови изкусители, обаче създадоха у него също свобода, възможността да стане в своето астрално тяло независим от онези божествени Същества, които бяха взели под своя закрила неговия Аз, които предварително биха влели в него това, което може да бъде влято от божествените сфери.
Но така тези луциферически Същества пристъпиха към астралното тяло на човека, проникнаха това тяло с всичко онова, което може да събуди в него ентусиазъм за всичко възвишено, духовно.
Следователно те действуваха върху неговата душа и като по-високо стоящи същества станаха в известно отношение съблазнители на човека. И ние трябва да считаме този вид луциферически Същества като съблазнители на човека, трябва следователно да кажем: онова, което в течение на развитието на Земята пристъпи към човека и му донесе от една страна свободата, от друга страна възможността на злото, това дойде отвътре, то дойде от царството на Луцифер. Защото тези Същества не могат да се приближат отвън, те трябваше да се промъкнат вътре в душата; отвън към човека може да пристъпи това, което пристъпва към неговия Аз, а не само към неговото астрално тяло. Така вие виждате, че в обширното царство на носителите на светлината, на луциферическите същества, има подвидове, за които много добре можем да разберем, че те можаха да станат изкусители на човека. Но ние можем също така много добре да разберем, че именно заради тези Същества трябваше да бъдат вземани строги мерки, когато се касаеше хората да бъдат въведени в царствата отвъд булото на душевния свят; защото онези хора, които бяха водени по този път във вътрешността на душата, намираха там не само добрите луциферически същества, които бяха озарили човека от вътре, но те намираха първо тези луциферически същества, които действуваха тогава като негови съблазнители, които възбуждаха в душата гордостта, честолюбието, тщестлавието.
към текста >>
В тази първа културна епоха на след атлантското време хората са могли да мислят и чувствуват в много отношения различно върху това, което стоеше на основата на
дух
овните царства отколкото по-късно.
Когато говорим за луциферическите същества, ние трябва да се запознаем с цялата обширност на царството на тези същества, с техните родове и видове. Тогава ще видим, където се говори за опасност от страна на определен вид луциферически Същества, има едно съзнание за обширността на съответното царство; че можем да имаме правото да говорим за определени родове на царството на Луцифер така, както говори този или онзи документ; същевременно трябва да имаме обаче предвид, че действителността е по-обширна, безкрайно по-обширна отколкото хората могат обикновено да знаят. В определена епоха, когато за принадлежащите на една културна епоха погледът навън и погледът навътре беше още много остър, човекът чувствуваше, когато поемаше пътя навън към "Това си Ти" и пътя навътре към "Аз Съм цялото", той чувствуваше, че пътят навън и пътят навътре водеше до същия, до единния Аз.
В тази първа културна епоха на след атлантското време хората са могли да мислят и чувствуват в много отношения различно върху това, което стоеше на основата на духовните царства отколкото по-късно.
Ето защо извънредно трудно е за обикновеното съзнание да се пренесе в онази чудесна първа следатлантска културна епоха и да се отъждестви с една душа живееща тогава. Вчера ние видяхме, как чувството в миналото е било съвършено различно устроено, как хората са чувствували душата на светлината да се влива през тяхната кожа от всички страни и с това са могли да съберат опитности от окръжаващия ги свят, които днес са затворени за човека. Обаче с всичко това е било свързано и нещо друго.
към текста >>
От моята книга "Тайната Наука" може да се види, че в хода на развитието на човечеството в следатлантската епоха трябва да различаваме Древно-индийската култура, Древно-персийската култура, Египто-халдейската култура, Гръцко-латинската култура, в която се пада
Христов
ото Събитие; след това нашата съвременна култура.
От моята книга "Тайната Наука" може да се види, че в хода на развитието на човечеството в следатлантската епоха трябва да различаваме Древно-индийската култура, Древно-персийската култура, Египто-халдейската култура, Гръцко-латинската култура, в която се пада Христовото Събитие; след това нашата съвременна култура.
Нашата съвременна култура ще бъде последвана от една друга и тази от още една последна, след която Земята ще бъде засегната от една катастрофа, както бе засегната от атлантската катастрофа. Така ние имаме седем културни епохи. В тези седем културни епохи имаме една средна културна епоха, която е самостоятелна, Гръцко-латинската епоха, през време на която стана Христовото Събитие. Обаче другите епохи се намират в определено отношение помежду си. Египто-халдейската културна епоха се повтаря в определени явления на петата епоха, т.е.
към текста >>
В тези седем културни епохи имаме една средна културна епоха, която е самостоятелна, Гръцко-латинската епоха, през време на която стана
Христов
ото Събитие.
От моята книга "Тайната Наука" може да се види, че в хода на развитието на човечеството в следатлантската епоха трябва да различаваме Древно-индийската култура, Древно-персийската култура, Египто-халдейската култура, Гръцко-латинската култура, в която се пада Христовото Събитие; след това нашата съвременна култура. Нашата съвременна култура ще бъде последвана от една друга и тази от още една последна, след която Земята ще бъде засегната от една катастрофа, както бе засегната от атлантската катастрофа. Така ние имаме седем културни епохи.
В тези седем културни епохи имаме една средна културна епоха, която е самостоятелна, Гръцко-латинската епоха, през време на която стана Христовото Събитие.
Обаче другите епохи се намират в определено отношение помежду си. Египто-халдейската културна епоха се повтаря в определени явления на петата епоха, т.е. на нашата собствена епоха трябва да се оживят отново определени явления, определени факти, определени възгледи, които са живели в древната Египто-халдейска епоха. Само че те оживяват в една друга форма, а именно така, че са пропити от онова, което е станало чрез Христовия Импулс. Ние нямаме едно просто повторение на Египто-халдейската култура, а в нашата епоха имаме едно такова повторение на тази културна епоха, че всичко е потопено в това, което Христос донесе на Земята.
към текста >>
Само че те оживяват в една друга форма, а именно така, че са пропити от онова, което е станало чрез
Христов
ия Импулс.
Така ние имаме седем културни епохи. В тези седем културни епохи имаме една средна културна епоха, която е самостоятелна, Гръцко-латинската епоха, през време на която стана Христовото Събитие. Обаче другите епохи се намират в определено отношение помежду си. Египто-халдейската културна епоха се повтаря в определени явления на петата епоха, т.е. на нашата собствена епоха трябва да се оживят отново определени явления, определени факти, определени възгледи, които са живели в древната Египто-халдейска епоха.
Само че те оживяват в една друга форма, а именно така, че са пропити от онова, което е станало чрез Христовия Импулс.
Ние нямаме едно просто повторение на Египто-халдейската култура, а в нашата епоха имаме едно такова повторение на тази културна епоха, че всичко е потопено в това, което Христос донесе на Земята. Това е едно повторение и все пак не е едно такова. Онези хора, които са се вживели дълбоко в хода на развитието на човечеството и са взели участие в това развитие със своята душа, едно окултно знание, у такива хора е възникнало нещо като един спомен за стари египетски изживявания.
към текста >>
Заратустра беше погледнал нагоре към Слънцето, за да види зад физическата светлина
Христов
ия
Дух
, който той нарече Аура-Маздао, и да обърне вниманието на хората върху него.
Така стана също, че душата на тази индивидуалност изникна нещо, което я накара да произнесе думите можете да ги прочетете в съчинението на Кеплер: аз отидох и взех от свещените места на Египет свещените съдове и ги поставих в съвремието, за да могат хората днес да разберат нещо, което може да действува в далечното бъдеще. Това е един пример; можем да приведем много такива примери, от които би могло да ви стане ясно, как оживява в една нова форма това, което е съществувало през египто-халдейската епоха. Ние се намираме в петата следатлантска епоха. Тя ще бъде заменена от една шеста епоха, която ще бъде една важна епоха. Тази шеста културна епоха ще бъде едно повторение и същевременно едно повишение на древно-персийската култура на Заратустра.
Заратустра беше погледнал нагоре към Слънцето, за да види зад физическата светлина Христовия Дух, който той нарече Аура-Маздао, и да обърне вниманието на хората върху него.
Междувременно този Христос слезе на Земята; този Христос ще проникне толкова много вътре в душите, които ще са узрели за това в течение на шестата културна епоха, щото насочвайки поглед в собствената вътрешност на душата на определен брой хора ще могат да се родят онези чувства, които Заратустра можа да възбуди, когато сочеше към Аура-Маздао. Защото в шестата културна епоха чрез насочване на погледа в собствената вътрешност у голям брой хора чрез познаването отново на слънчевата мъдрост, на това, което се изяви в древна Персия, ще се роди нещо като едно повторение на много по-висока степен, на една по-овътрешнена, по-одухотворена степен древната мъдрост на Заратустра. Аз вече Ви споменах, че гърците, когато са говорили по свой начин и в свой смисъл за Ауро-Маздао, са го нарекли Аполон. В техните мистерии те са давали възможност на човека да познае по-дълбоката основа на този Аполон. Преди всичко в Аполон те са виждали онзи дух, който управляваше не само физическите слънчеви сили, но направляваше и духовните сили на Слънцето и ги насочваше към Земята.
към текста >>
Защото в шестата културна епоха чрез насочване на погледа в собствената вътрешност у голям брой хора чрез познаването отново на слънчевата мъдрост, на това, което се изяви в древна Персия, ще се роди нещо като едно повторение на много по-висока степен, на една по-овътрешнена, по-о
дух
отворена степен древната мъдрост на Заратустра.
Ние се намираме в петата следатлантска епоха. Тя ще бъде заменена от една шеста епоха, която ще бъде една важна епоха. Тази шеста културна епоха ще бъде едно повторение и същевременно едно повишение на древно-персийската култура на Заратустра. Заратустра беше погледнал нагоре към Слънцето, за да види зад физическата светлина Христовия Дух, който той нарече Аура-Маздао, и да обърне вниманието на хората върху него. Междувременно този Христос слезе на Земята; този Христос ще проникне толкова много вътре в душите, които ще са узрели за това в течение на шестата културна епоха, щото насочвайки поглед в собствената вътрешност на душата на определен брой хора ще могат да се родят онези чувства, които Заратустра можа да възбуди, когато сочеше към Аура-Маздао.
Защото в шестата културна епоха чрез насочване на погледа в собствената вътрешност у голям брой хора чрез познаването отново на слънчевата мъдрост, на това, което се изяви в древна Персия, ще се роди нещо като едно повторение на много по-висока степен, на една по-овътрешнена, по-одухотворена степен древната мъдрост на Заратустра.
Аз вече Ви споменах, че гърците, когато са говорили по свой начин и в свой смисъл за Ауро-Маздао, са го нарекли Аполон. В техните мистерии те са давали възможност на човека да познае по-дълбоката основа на този Аполон. Преди всичко в Аполон те са виждали онзи дух, който управляваше не само физическите слънчеви сили, но направляваше и духовните сили на Слънцето и ги насочваше към Земята. И когато в Аполоновите мистерии учителите са искали да говорят за духовно-моралните влияния на Аполон, те са казвали, че Аполон прави да прозвучава цялата Земя със свещената музика на сферите, т.е. изпраща лъчите от духовния свят на Земята.
към текста >>
Преди всичко в Аполон те са виждали онзи
дух
, който управляваше не само физическите слънчеви сили, но направляваше и
дух
овните сили на Слънцето и ги насочваше към Земята.
Заратустра беше погледнал нагоре към Слънцето, за да види зад физическата светлина Христовия Дух, който той нарече Аура-Маздао, и да обърне вниманието на хората върху него. Междувременно този Христос слезе на Земята; този Христос ще проникне толкова много вътре в душите, които ще са узрели за това в течение на шестата културна епоха, щото насочвайки поглед в собствената вътрешност на душата на определен брой хора ще могат да се родят онези чувства, които Заратустра можа да възбуди, когато сочеше към Аура-Маздао. Защото в шестата културна епоха чрез насочване на погледа в собствената вътрешност у голям брой хора чрез познаването отново на слънчевата мъдрост, на това, което се изяви в древна Персия, ще се роди нещо като едно повторение на много по-висока степен, на една по-овътрешнена, по-одухотворена степен древната мъдрост на Заратустра. Аз вече Ви споменах, че гърците, когато са говорили по свой начин и в свой смисъл за Ауро-Маздао, са го нарекли Аполон. В техните мистерии те са давали възможност на човека да познае по-дълбоката основа на този Аполон.
Преди всичко в Аполон те са виждали онзи дух, който управляваше не само физическите слънчеви сили, но направляваше и духовните сили на Слънцето и ги насочваше към Земята.
И когато в Аполоновите мистерии учителите са искали да говорят за духовно-моралните влияния на Аполон, те са казвали, че Аполон прави да прозвучава цялата Земя със свещената музика на сферите, т.е. изпраща лъчите от духовния свят на Земята. И в Аполон те са виждали едно същество, което е придружено от музите, от неговите помощнички. В този Аполон, който е придружен от деветте музи, се крие една чудесна дълбока мъдрост. Ако си спомняте, че човешкото същество се състои от различни членове, от физическо тяло, етерно тяло, астрално тяло, сетивна душа, разсъдъчна душа, съзнателна душа и т.н., можете да кажете: човекът е един азов център и този азов център обединява около себе си седем или девет членове, които са части на неговото същество.
към текста >>
И когато в Аполоновите мистерии учителите са искали да говорят за
дух
овно-моралните влияния на Аполон, те са казвали, че Аполон прави да прозвучава цялата Земя със свещената музика на сферите, т.е.
Междувременно този Христос слезе на Земята; този Христос ще проникне толкова много вътре в душите, които ще са узрели за това в течение на шестата културна епоха, щото насочвайки поглед в собствената вътрешност на душата на определен брой хора ще могат да се родят онези чувства, които Заратустра можа да възбуди, когато сочеше към Аура-Маздао. Защото в шестата културна епоха чрез насочване на погледа в собствената вътрешност у голям брой хора чрез познаването отново на слънчевата мъдрост, на това, което се изяви в древна Персия, ще се роди нещо като едно повторение на много по-висока степен, на една по-овътрешнена, по-одухотворена степен древната мъдрост на Заратустра. Аз вече Ви споменах, че гърците, когато са говорили по свой начин и в свой смисъл за Ауро-Маздао, са го нарекли Аполон. В техните мистерии те са давали възможност на човека да познае по-дълбоката основа на този Аполон. Преди всичко в Аполон те са виждали онзи дух, който управляваше не само физическите слънчеви сили, но направляваше и духовните сили на Слънцето и ги насочваше към Земята.
И когато в Аполоновите мистерии учителите са искали да говорят за духовно-моралните влияния на Аполон, те са казвали, че Аполон прави да прозвучава цялата Земя със свещената музика на сферите, т.е.
изпраща лъчите от духовния свят на Земята. И в Аполон те са виждали едно същество, което е придружено от музите, от неговите помощнички. В този Аполон, който е придружен от деветте музи, се крие една чудесна дълбока мъдрост. Ако си спомняте, че човешкото същество се състои от различни членове, от физическо тяло, етерно тяло, астрално тяло, сетивна душа, разсъдъчна душа, съзнателна душа и т.н., можете да кажете: човекът е един азов център и този азов център обединява около себе си седем или девет членове, които са части на неговото същество. Когато се издигнем от човешкото същество до едно божествено Същество, ние трябва да си представим това, което е Азът, като това духовно Същество, а това, което са членовете, за божественото Същество това са неговите помощници: отделните индивидуалности.
към текста >>
изпраща лъчите от
дух
овния свят на Земята.
Защото в шестата културна епоха чрез насочване на погледа в собствената вътрешност у голям брой хора чрез познаването отново на слънчевата мъдрост, на това, което се изяви в древна Персия, ще се роди нещо като едно повторение на много по-висока степен, на една по-овътрешнена, по-одухотворена степен древната мъдрост на Заратустра. Аз вече Ви споменах, че гърците, когато са говорили по свой начин и в свой смисъл за Ауро-Маздао, са го нарекли Аполон. В техните мистерии те са давали възможност на човека да познае по-дълбоката основа на този Аполон. Преди всичко в Аполон те са виждали онзи дух, който управляваше не само физическите слънчеви сили, но направляваше и духовните сили на Слънцето и ги насочваше към Земята. И когато в Аполоновите мистерии учителите са искали да говорят за духовно-моралните влияния на Аполон, те са казвали, че Аполон прави да прозвучава цялата Земя със свещената музика на сферите, т.е.
изпраща лъчите от духовния свят на Земята.
И в Аполон те са виждали едно същество, което е придружено от музите, от неговите помощнички. В този Аполон, който е придружен от деветте музи, се крие една чудесна дълбока мъдрост. Ако си спомняте, че човешкото същество се състои от различни членове, от физическо тяло, етерно тяло, астрално тяло, сетивна душа, разсъдъчна душа, съзнателна душа и т.н., можете да кажете: човекът е един азов център и този азов център обединява около себе си седем или девет членове, които са части на неговото същество. Когато се издигнем от човешкото същество до едно божествено Същество, ние трябва да си представим това, което е Азът, като това духовно Същество, а това, което са членовете, за божественото Същество това са неговите помощници: отделните индивидуалности. Както човекът е съставен от неговите отделни членове, физическо тяло, етерното тяло, астралното тяло и т.н., които се групират около неговия Аз, така и музите са се групирали около Аполон.
към текста >>
Когато се издигнем от човешкото същество до едно божествено Същество, ние трябва да си представим това, което е Азът, като това
дух
овно Същество, а това, което са членовете, за божественото Същество това са неговите помощници: отделните индивидуалности.
И когато в Аполоновите мистерии учителите са искали да говорят за духовно-моралните влияния на Аполон, те са казвали, че Аполон прави да прозвучава цялата Земя със свещената музика на сферите, т.е. изпраща лъчите от духовния свят на Земята. И в Аполон те са виждали едно същество, което е придружено от музите, от неговите помощнички. В този Аполон, който е придружен от деветте музи, се крие една чудесна дълбока мъдрост. Ако си спомняте, че човешкото същество се състои от различни членове, от физическо тяло, етерно тяло, астрално тяло, сетивна душа, разсъдъчна душа, съзнателна душа и т.н., можете да кажете: човекът е един азов център и този азов център обединява около себе си седем или девет членове, които са части на неговото същество.
Когато се издигнем от човешкото същество до едно божествено Същество, ние трябва да си представим това, което е Азът, като това духовно Същество, а това, което са членовете, за божественото Същество това са неговите помощници: отделните индивидуалности.
Както човекът е съставен от неговите отделни членове, физическо тяло, етерното тяло, астралното тяло и т.н., които се групират около неговия Аз, така и музите са се групирали около Аполон. И онова също, което е било казвано във връзка с подобни неща на кандидатите за посвещение в аполоновите мистерии, има дълбоко значение. На тях им била поверявана една тайна, като им се казвало: в шестата епоха на хората ще говори по един особен начин онзи Бог, който през втората епоха бе говорил по едни толкова особен начин на Заратустра. Това са се стремели учителите в мистериите да обяснят на учениците, като са казвали: в шестата епоха песента на Аполон ще достигне своя цел на земята. В това изречение, което е било обичайно при учениците на аполоновите мистерии, а именно, че в шестата епоха песента на Аполон ще достигне до своята цел, беше изразено повторението на втората епоха на Земното развитие в шестата епоха на една по-висока степен.
към текста >>
Това, което днес наричаме мисли, което изработваме като мисли с инструмента на мозъка, това стоящият в
дух
овния живот индиец въобще не познаваше.
Древният индиец още можеше да си служи със своето етерно тяло и с неговите органи, като не се отдаваше на живота на физическото тяло, а се отдаваше на етерното тяло, когато така да се каже забравяше, че се намира във физическото тяло. Когато правеше това, той чувствуваше като че е повдигнат извън себе си; като че е измъкнат както мечът от ножницата. Като долавяше това, той чувствуваше също нещо и от онова, което може да се опише така: аз виждам не чрез очите, чувам не чрез ушите, мисля не чрез физическия апарат на ума, а си служа с органите на етерното тяло. Това правеше той. Но тогава пред него заставаше живата мъдрост; не мисли, които хората могат да мислят или са мислили, а мисли, според които боговете са създали навън света.
Това, което днес наричаме мисли, което изработваме като мисли с инструмента на мозъка, това стоящият в духовния живот индиец въобще не познаваше.
Да умува, да размишлява, да мисли с ума, това той съвсем не е вършил, но у него беше така, че той се излъчваше от физическото тяло и виждаше в етерното тяло. Около него беше, като един моментален дар на божествения свят, целият космически сбор от мислите на Боговете, от които бе произлязъл светът. Как Боговете са мислили в първичните образи за всички неща, това стоеше пред неговите етерни сетивни органи, това виждаше той. Той нямаше нужда да мисли логически. Защо ние трябва да мислим логически?
към текста >>
Както по-късния човек има чувството, че в него се влива нещо, когато вдишва въз
дух
а, така и древният индиец имаше чувството, че Боговете му изпращаха насреща мъдростта и той я вдишваше, всмуква я, както ние вдишваме въз
дух
а.
Така той беше изтъкал около себе си една етерно-космическа мрежа, изтъкана от мислите на Боговете. Той гледаше в тази тъкан от мисли, която му се явяваше като една протъкаваща света душевна светлина, правечната мъдрост. Но в това най-високо съвършенство можаха да мислят само свещените Риши и от това виждане те можаха да възвестят великите мъдрости на света. И какво чувство имаха те тогава? Те имаха чувството, че с тази мирова тъкан от мъдрост, в която беше записано като живи първообрази, цялата протъкана и проникната от душата на светлината, в нея се вливаше истината, познанието.
Както по-късния човек има чувството, че в него се влива нещо, когато вдишва въздуха, така и древният индиец имаше чувството, че Боговете му изпращаха насреща мъдростта и той я вдишваше, всмуква я, както ние вдишваме въздуха.
Душевната светлина, и тази душевна светлина одухотворена от мъдрост, това са всмуквали древните свещени Риши и те можаха да вършат това, а след това да го предават на онези, които ставаха техни последователи. И затова те можаха също да кажат: всичко, което ние проповядваме, е вдъхнато от самия Брахман. Този е даже дълбокият, буквално правилният израз: "то е издишвано от Брахман и вдишвано от човеците". Това беше становището на свещените Риши към Мъдростта на света, към това, което те проповядваха, което след това е било записано само в слаби образи, бихме могли да кажем, във Ведите. Защото онова, което свещените Риши учеха, е записано само като слаби копия във Ведите.
към текста >>
Душевната светлина, и тази душевна светлина о
дух
отворена от мъдрост, това са всмуквали древните свещени Риши и те можаха да вършат това, а след това да го предават на онези, които ставаха техни последователи.
Той гледаше в тази тъкан от мисли, която му се явяваше като една протъкаваща света душевна светлина, правечната мъдрост. Но в това най-високо съвършенство можаха да мислят само свещените Риши и от това виждане те можаха да възвестят великите мъдрости на света. И какво чувство имаха те тогава? Те имаха чувството, че с тази мирова тъкан от мъдрост, в която беше записано като живи първообрази, цялата протъкана и проникната от душата на светлината, в нея се вливаше истината, познанието. Както по-късния човек има чувството, че в него се влива нещо, когато вдишва въздуха, така и древният индиец имаше чувството, че Боговете му изпращаха насреща мъдростта и той я вдишваше, всмуква я, както ние вдишваме въздуха.
Душевната светлина, и тази душевна светлина одухотворена от мъдрост, това са всмуквали древните свещени Риши и те можаха да вършат това, а след това да го предават на онези, които ставаха техни последователи.
И затова те можаха също да кажат: всичко, което ние проповядваме, е вдъхнато от самия Брахман. Този е даже дълбокият, буквално правилният израз: "то е издишвано от Брахман и вдишвано от човеците". Това беше становището на свещените Риши към Мъдростта на света, към това, което те проповядваха, което след това е било записано само в слаби образи, бихме могли да кажем, във Ведите. Защото онова, което свещените Риши учеха, е записано само като слаби копия във Ведите. И когато днес се четат Ведите, хората би трябвало да имат съзнание, че това са само слаби копия на първичната свещена мъдрост на Ришите.
към текста >>
Ето защо трябва да разберем, че е едно естествено чувство, когато християнинът казва: "аз ценя Евангелието на Йоана над всичко", но също и когато християнинът изпитва нужда да не остане само при думите на Евангелието на Йоана, а да проникне, както
дух
овното познание прави това, до
дух
овното съдържание на Евангелието на Йоана, когато казва: Евангелието на Йоана става за мене това, което то трябва да бъде едва благодарение на това, че аз мога да проникна до това, което е дадено във външния израз".
Тези неща трябва да ни бъдат ясни, ако искаме действително да разберем развитието на света.
Ето защо трябва да разберем, че е едно естествено чувство, когато християнинът казва: "аз ценя Евангелието на Йоана над всичко", но също и когато християнинът изпитва нужда да не остане само при думите на Евангелието на Йоана, а да проникне, както духовното познание прави това, до духовното съдържание на Евангелието на Йоана, когато казва: Евангелието на Йоана става за мене това, което то трябва да бъде едва благодарение на това, че аз мога да проникна до това, което е дадено във външния израз".
Обаче онзи който може да заеме правилно становище спрямо Ведите, той трябва да застане пред тях, както е заставал древния индиец, т.е. трябва да каже "Онова, което се намира в самите Веди, никой човек не го е усвоил първо и след това да го напише като израз на божествената мъдрост, а то е едно непосредствено предаване на това, което е вдишана мъдрост". Ето защо думите на Ведите, частите на Ведите, особено на Риг-Веда, не са само документи върху нещо свещено, но самите те са не що свещено за онези, които са чувствували, каква е връзката. От тук и онова безгранично почитане на Ведите като едно божествено същество в древни времена. Това трябва ние да разберем.
към текста >>
Превърнете това, което бе казано, в чувство, тогава то ще означава: "Ако пристъпите към най-висшата мъдрост, било в тази или онази форма, даже и във формата, в която тя ни се явява днес, когато сме призвани да търсим отново мъдростта не от книгите, а от това, което се намира в света, чрез благовестието на розенкройцерството, и ако приложите това към онова, което ни е дадено чрез
дух
овното познание, и ако чувствувате по описания начин и заемете правилно становище, едва ли бихте могли да кажете за себе си, че сте слушали толкова от
дух
овното познание, колкото някога Варавадша е научил от Ведите.
Разказва се, че един ден при Варавадша дошъл богът Индра и му казал: "Ти си изучавал три столетия Ведата; ето погледни, тук има три планини, много високи планини! едната означава първата част на Ведата, Риг-Веда, втората планина означава втората част на Ведата, Сама-Веда, и третата планина означава третата част на Ведата, Ягур-Веда. ти си изучавал тези три части на Ведите в течение на три столетия". Тогаз Индра взе три малки буци пръст, колкото можеше да държи ръката, от тези три планини и каза: "Погледни тези буци! Ти знаеш от Ведите толкова, колкото са тези буци по отношение на трите големи планини".
Превърнете това, което бе казано, в чувство, тогава то ще означава: "Ако пристъпите към най-висшата мъдрост, било в тази или онази форма, даже и във формата, в която тя ни се явява днес, когато сме призвани да търсим отново мъдростта не от книгите, а от това, което се намира в света, чрез благовестието на розенкройцерството, и ако приложите това към онова, което ни е дадено чрез духовното познание, и ако чувствувате по описания начин и заемете правилно становище, едва ли бихте могли да кажете за себе си, че сте слушали толкова от духовното познание, колкото някога Варавадша е научил от Ведите.
Но всеки трябва да изслуша тази притча с Варавадша, тогава по пътя на чувствата той ще заеме едно правилно отношение към всеобхватната мъдрост на света. И това чувство ще бъде от такова естество, което ще ни подскаже, че съществува нещо безкрайно, от което можем да имаме само една малка бучка. Чрез това ние добиваме и истинския копнеж да напредваме по един правилен начин и да имаме търпение, до като се прибави още една малка бучка". Предчувствието е едно от най-благотворните чувства на човешката душа. Много може да се научи от прадревната мъдрост на изтока; към най-ценното, което може да се научи от тази светлина, принадлежат такива неща, които се отнасят за нашето усещане.
към текста >>
Такива чувства, каквито можеха да се намерят в древна Индия, съставляват една основна черта на цялата мъдрост на първата следатлантска културна епоха, за да се постави тогавашният човек по един правилен начин към света и да чувствува едно единство в
дух
овните светове, единство, което може да бъде намерено по пътя навън или по пътя навътре.
А то е нещо от онова, което бог Индра даде на Варавадша като един вид ръководство, да заеме правилно становище към Ведите. Такива чувства на свещен трепет, на благоговение трябва да добием ние отново, когато искаме да вървим към една епоха, в която отново трябва да проникнем с поглед в това, което е благовестие на по-новите мистерии, когато отново ще прогледнем в онзи килим от мъдрост, който е изтъкан от божествените мисли, а не от човешките мисли. Това е и най-доброто, което научаваме като чувства. Но ние не искаме да вярваме, че вече имаме тези чувства в обикновеното съзнание, а трябва да бъдем на ясно, че пътят към най-висшите чувства минава през знанието. А когато искаме да заобиколим мисълта, когато търсим най-удобното и не искаме да търсим по този начин чувствата чрез етерните висини на мислите, ние ще останем при обикновените тривиални чувства и ще считаме, че това е вътрешно вглъбяване на душата в Бога.
Такива чувства, каквито можеха да се намерят в древна Индия, съставляват една основна черта на цялата мъдрост на първата следатлантска културна епоха, за да се постави тогавашният човек по един правилен начин към света и да чувствува едно единство в духовните светове, единство, което може да бъде намерено по пътя навън или по пътя навътре.
При всички следващи култури трябва да се покаже нещо различно.
към текста >>
Това, което при начина на мислене на древните индийци беше виждано още живо, единството намиращо се зад двата
дух
овни свята, за втората следатлантска културна епоха то беше нещо, което като че бе изчезнало от погледа, като че се намираше вече в една непроницаема основа на съществуването, за което хората още имаха едно предчувствие, но то не можеше вече да живее в душата.
Докато в древна Индия има едно съединение на двата пътя, следващите епохи, древно-персийската епоха, египто-халдейската епоха, гръцко-латинската епоха, вървят по отношение на двете откровения отвътре и отвън по пътища, които можем да означим като едно раздвоение. От една страна имаме откровението отвън, от друга страна откровението отвътре. Така е вече във втората епоха на следатлантската култура. Там от една страна имаме не само пътя на народа, но и пътят на мистериите раздвоен в път навън в царството на Аура-Маздао и в път навътре.
Това, което при начина на мислене на древните индийци беше виждано още живо, единството намиращо се зад двата духовни свята, за втората следатлантска културна епоха то беше нещо, което като че бе изчезнало от погледа, като че се намираше вече в една непроницаема основа на съществуването, за което хората още имаха едно предчувствие, но то не можеше вече да живее в душата.
Древният индиец чувствуваше: "Аз отивам вън, от друга страна отивам вътре и стигам до единството". Персиецът вървеше по външния път, във външния свят, и когато се придържаше към учението на Заратустра, казваше: "Аз идвам от Ормузд! " а когато вървеше по вътрешния път: "Аз идвам до съществото на Митра! ". Но за него тези два пътя не се съединяваха в един, в едно единство. Той още предчувствуваше, че те трябва да се срещнат някъде.
към текста >>
Това беше още едно пра-
дух
овно Същество, за което се знаеше, че трябва да съществува, но което не можеше вече да бъде намерено.
Персиецът вървеше по външния път, във външния свят, и когато се придържаше към учението на Заратустра, казваше: "Аз идвам от Ормузд! " а когато вървеше по вътрешния път: "Аз идвам до съществото на Митра! ". Но за него тези два пътя не се съединяваха в един, в едно единство. Той още предчувствуваше, че те трябва да се срещнат някъде. Ето защо той говореше за същността на Непознатия в тъмнината, който може да бъде само предчувствуван, за непознатия първичен Бог.
Това беше още едно пра-духовно Същество, за което се знаеше, че трябва да съществува, но което не можеше вече да бъде намерено.
Заурана Акарана, това беше името на съществуващия в тъмнината Бог, на Бога на персийците, който обаче не можеше да бъде вече намерен по двата пътя. Това, което можеше да бъде достигнато, беше това, което се намираше зад килима на външния сетивен свят. Там се намираше първо онова, за което говореше Заратустра. Следователно то беше нещо като потомък на Заруана Акарана Това беше богът Аура-Маздао, господарят на царството на слънчевите духове, на царството, от което на Земята идваха благотворните действия, които в противовес на физическите слънчеви действия трябва да бъдат наречени духовни, Духът, от който, например, древният персиец извличаше моралните правила и закони. Посветеният, който чрез посвещението се издигаше до моралните правила и закони, той предаваше тези морални закони на хората като закони на човешката дейност, на човешките дела.
към текста >>
Следователно то беше нещо като потомък на Заруана Акарана Това беше богът Аура-Маздао, господарят на царството на слънчевите
дух
ове, на царството, от което на Земята идваха благотворните действия, които в противовес на физическите слънчеви действия трябва да бъдат наречени
дух
овни,
Дух
ът, от който, например, древният персиец извличаше моралните правила и закони.
Ето защо той говореше за същността на Непознатия в тъмнината, който може да бъде само предчувствуван, за непознатия първичен Бог. Това беше още едно пра-духовно Същество, за което се знаеше, че трябва да съществува, но което не можеше вече да бъде намерено. Заурана Акарана, това беше името на съществуващия в тъмнината Бог, на Бога на персийците, който обаче не можеше да бъде вече намерен по двата пътя. Това, което можеше да бъде достигнато, беше това, което се намираше зад килима на външния сетивен свят. Там се намираше първо онова, за което говореше Заратустра.
Следователно то беше нещо като потомък на Заруана Акарана Това беше богът Аура-Маздао, господарят на царството на слънчевите духове, на царството, от което на Земята идваха благотворните действия, които в противовес на физическите слънчеви действия трябва да бъдат наречени духовни, Духът, от който, например, древният персиец извличаше моралните правила и закони.
Посветеният, който чрез посвещението се издигаше до моралните правила и закони, той предаваше тези морални закони на хората като закони на човешката дейност, на човешките дела. Този беше единият път; и посветеният виждаше този дух, който беше дух на Слънцето, да царува в най-висшата област; там той виждаше неговите служители, Амшаспани, онези, които заставаха, така да се каже, около неговия престол, които бяха негови посланици. Докато този Дух управляваше цялото царство, неговите служители управляваха отделните части на това царство. В тяхно подчинение се намираха онези Същества, които се наричаха Изети или Изаради. Така щото древният персиец поглеждаше навън в царството намира що се зад килима на сетивния свят и виждаше едно най-висше духовно Същество, Аура Маздао и под него една група от Амшаспани; след това подчинени на Амшаспаните той виждаше съществата, наречени Изети или Изаради.
към текста >>
Този беше единият път; и посветеният виждаше този
дух
, който беше
дух
на Слънцето, да царува в най-висшата област; там той виждаше неговите служители, Амшаспани, онези, които заставаха, така да се каже, около неговия престол, които бяха негови посланици.
Заурана Акарана, това беше името на съществуващия в тъмнината Бог, на Бога на персийците, който обаче не можеше да бъде вече намерен по двата пътя. Това, което можеше да бъде достигнато, беше това, което се намираше зад килима на външния сетивен свят. Там се намираше първо онова, за което говореше Заратустра. Следователно то беше нещо като потомък на Заруана Акарана Това беше богът Аура-Маздао, господарят на царството на слънчевите духове, на царството, от което на Земята идваха благотворните действия, които в противовес на физическите слънчеви действия трябва да бъдат наречени духовни, Духът, от който, например, древният персиец извличаше моралните правила и закони. Посветеният, който чрез посвещението се издигаше до моралните правила и закони, той предаваше тези морални закони на хората като закони на човешката дейност, на човешките дела.
Този беше единият път; и посветеният виждаше този дух, който беше дух на Слънцето, да царува в най-висшата област; там той виждаше неговите служители, Амшаспани, онези, които заставаха, така да се каже, около неговия престол, които бяха негови посланици.
Докато този Дух управляваше цялото царство, неговите служители управляваха отделните части на това царство. В тяхно подчинение се намираха онези Същества, които се наричаха Изети или Изаради. Така щото древният персиец поглеждаше навън в царството намира що се зад килима на сетивния свят и виждаше едно най-висше духовно Същество, Аура Маздао и под него една група от Амшаспани; след това подчинени на Амшаспаните той виждаше съществата, наречени Изети или Изаради. А имаше още и други същества, за които можем да кажем, че те са онова в духовния свят, което мислите на хората са в душата. Тези мисли в човешката душа са само образи от сянка на тяхната действителност; вън в духовния свят на нашите мисли отговарят определени духовни същества.
към текста >>
Докато този
Дух
управляваше цялото царство, неговите служители управляваха отделните части на това царство.
Това, което можеше да бъде достигнато, беше това, което се намираше зад килима на външния сетивен свят. Там се намираше първо онова, за което говореше Заратустра. Следователно то беше нещо като потомък на Заруана Акарана Това беше богът Аура-Маздао, господарят на царството на слънчевите духове, на царството, от което на Земята идваха благотворните действия, които в противовес на физическите слънчеви действия трябва да бъдат наречени духовни, Духът, от който, например, древният персиец извличаше моралните правила и закони. Посветеният, който чрез посвещението се издигаше до моралните правила и закони, той предаваше тези морални закони на хората като закони на човешката дейност, на човешките дела. Този беше единият път; и посветеният виждаше този дух, който беше дух на Слънцето, да царува в най-висшата област; там той виждаше неговите служители, Амшаспани, онези, които заставаха, така да се каже, около неговия престол, които бяха негови посланици.
Докато този Дух управляваше цялото царство, неговите служители управляваха отделните части на това царство.
В тяхно подчинение се намираха онези Същества, които се наричаха Изети или Изаради. Така щото древният персиец поглеждаше навън в царството намира що се зад килима на сетивния свят и виждаше едно най-висше духовно Същество, Аура Маздао и под него една група от Амшаспани; след това подчинени на Амшаспаните той виждаше съществата, наречени Изети или Изаради. А имаше още и други същества, за които можем да кажем, че те са онова в духовния свят, което мислите на хората са в душата. Тези мисли в човешката душа са само образи от сянка на тяхната действителност; вън в духовния свят на нашите мисли отговарят определени духовни същества. За схващането на древните персийци тези същества бяха такива, които стояха, така да се каже, непосредствено над човека.
към текста >>
Така щото древният персиец поглеждаше навън в царството намира що се зад килима на сетивния свят и виждаше едно най-висше
дух
овно Същество, Аура Маздао и под него една група от Амшаспани; след това подчинени на Амшаспаните той виждаше съществата, наречени Изети или Изаради.
Следователно то беше нещо като потомък на Заруана Акарана Това беше богът Аура-Маздао, господарят на царството на слънчевите духове, на царството, от което на Земята идваха благотворните действия, които в противовес на физическите слънчеви действия трябва да бъдат наречени духовни, Духът, от който, например, древният персиец извличаше моралните правила и закони. Посветеният, който чрез посвещението се издигаше до моралните правила и закони, той предаваше тези морални закони на хората като закони на човешката дейност, на човешките дела. Този беше единият път; и посветеният виждаше този дух, който беше дух на Слънцето, да царува в най-висшата област; там той виждаше неговите служители, Амшаспани, онези, които заставаха, така да се каже, около неговия престол, които бяха негови посланици. Докато този Дух управляваше цялото царство, неговите служители управляваха отделните части на това царство. В тяхно подчинение се намираха онези Същества, които се наричаха Изети или Изаради.
Така щото древният персиец поглеждаше навън в царството намира що се зад килима на сетивния свят и виждаше едно най-висше духовно Същество, Аура Маздао и под него една група от Амшаспани; след това подчинени на Амшаспаните той виждаше съществата, наречени Изети или Изаради.
А имаше още и други същества, за които можем да кажем, че те са онова в духовния свят, което мислите на хората са в душата. Тези мисли в човешката душа са само образи от сянка на тяхната действителност; вън в духовния свят на нашите мисли отговарят определени духовни същества. За схващането на древните персийци тези същества бяха такива, които стояха, така да се каже, непосредствено над човека. Те се наричаха Фраваши или Феруери. Така сред персийското развитие са си представяли царството зад килима на сетивния свят като една поредица от същества, намиращи се на различни степени, поредица от духовни същества, които стигаха нагоре до Ормузд.
към текста >>
А имаше още и други същества, за които можем да кажем, че те са онова в
дух
овния свят, което мислите на хората са в душата.
Посветеният, който чрез посвещението се издигаше до моралните правила и закони, той предаваше тези морални закони на хората като закони на човешката дейност, на човешките дела. Този беше единият път; и посветеният виждаше този дух, който беше дух на Слънцето, да царува в най-висшата област; там той виждаше неговите служители, Амшаспани, онези, които заставаха, така да се каже, около неговия престол, които бяха негови посланици. Докато този Дух управляваше цялото царство, неговите служители управляваха отделните части на това царство. В тяхно подчинение се намираха онези Същества, които се наричаха Изети или Изаради. Така щото древният персиец поглеждаше навън в царството намира що се зад килима на сетивния свят и виждаше едно най-висше духовно Същество, Аура Маздао и под него една група от Амшаспани; след това подчинени на Амшаспаните той виждаше съществата, наречени Изети или Изаради.
А имаше още и други същества, за които можем да кажем, че те са онова в духовния свят, което мислите на хората са в душата.
Тези мисли в човешката душа са само образи от сянка на тяхната действителност; вън в духовния свят на нашите мисли отговарят определени духовни същества. За схващането на древните персийци тези същества бяха такива, които стояха, така да се каже, непосредствено над човека. Те се наричаха Фраваши или Феруери. Така сред персийското развитие са си представяли царството зад килима на сетивния свят като една поредица от същества, намиращи се на различни степени, поредица от духовни същества, които стигаха нагоре до Ормузд. Обаче в момента, когато не се вижда пълното съзвучие, пълната съгласуваност между духовното царство, което се намира чрез външния път, и духовното царство, което се намира по вътрешния път, тогава до висока степен зависи от човека, как той вижда вътрешното царство.
към текста >>
Тези мисли в човешката душа са само образи от сянка на тяхната действителност; вън в
дух
овния свят на нашите мисли отговарят определени
дух
овни същества.
Този беше единият път; и посветеният виждаше този дух, който беше дух на Слънцето, да царува в най-висшата област; там той виждаше неговите служители, Амшаспани, онези, които заставаха, така да се каже, около неговия престол, които бяха негови посланици. Докато този Дух управляваше цялото царство, неговите служители управляваха отделните части на това царство. В тяхно подчинение се намираха онези Същества, които се наричаха Изети или Изаради. Така щото древният персиец поглеждаше навън в царството намира що се зад килима на сетивния свят и виждаше едно най-висше духовно Същество, Аура Маздао и под него една група от Амшаспани; след това подчинени на Амшаспаните той виждаше съществата, наречени Изети или Изаради. А имаше още и други същества, за които можем да кажем, че те са онова в духовния свят, което мислите на хората са в душата.
Тези мисли в човешката душа са само образи от сянка на тяхната действителност; вън в духовния свят на нашите мисли отговарят определени духовни същества.
За схващането на древните персийци тези същества бяха такива, които стояха, така да се каже, непосредствено над човека. Те се наричаха Фраваши или Феруери. Така сред персийското развитие са си представяли царството зад килима на сетивния свят като една поредица от същества, намиращи се на различни степени, поредица от духовни същества, които стигаха нагоре до Ормузд. Обаче в момента, когато не се вижда пълното съзвучие, пълната съгласуваност между духовното царство, което се намира чрез външния път, и духовното царство, което се намира по вътрешния път, тогава до висока степен зависи от човека, как той вижда вътрешното царство. Но за хората от древна Персия цялата природа също беше станала нещо различно от това, което тя беше за древния индиец.
към текста >>
Така сред персийското развитие са си представяли царството зад килима на сетивния свят като една поредица от същества, намиращи се на различни степени, поредица от
дух
овни същества, които стигаха нагоре до Ормузд.
Така щото древният персиец поглеждаше навън в царството намира що се зад килима на сетивния свят и виждаше едно най-висше духовно Същество, Аура Маздао и под него една група от Амшаспани; след това подчинени на Амшаспаните той виждаше съществата, наречени Изети или Изаради. А имаше още и други същества, за които можем да кажем, че те са онова в духовния свят, което мислите на хората са в душата. Тези мисли в човешката душа са само образи от сянка на тяхната действителност; вън в духовния свят на нашите мисли отговарят определени духовни същества. За схващането на древните персийци тези същества бяха такива, които стояха, така да се каже, непосредствено над човека. Те се наричаха Фраваши или Феруери.
Така сред персийското развитие са си представяли царството зад килима на сетивния свят като една поредица от същества, намиращи се на различни степени, поредица от духовни същества, които стигаха нагоре до Ормузд.
Обаче в момента, когато не се вижда пълното съзвучие, пълната съгласуваност между духовното царство, което се намира чрез външния път, и духовното царство, което се намира по вътрешния път, тогава до висока степен зависи от човека, как той вижда вътрешното царство. Но за хората от древна Персия цялата природа също беше станала нещо различно от това, което тя беше за древния индиец. Хората от древно-персийското човечество не притежаваше вече тази особеност, именно техните етерни тела да се простират значително навън от физическите тела, какъвто беше случаят у древните индийци. При тях етерното тяло беше се прибрало вече значително във физическото тяло. Ето защо древните персийци не можеха вече да си служат с органите на етерното тяло, както това можеха древните индийци.
към текста >>
Обаче в момента, когато не се вижда пълното съзвучие, пълната съгласуваност между
дух
овното царство, което се намира чрез външния път, и
дух
овното царство, което се намира по вътрешния път, тогава до висока степен зависи от човека, как той вижда вътрешното царство.
А имаше още и други същества, за които можем да кажем, че те са онова в духовния свят, което мислите на хората са в душата. Тези мисли в човешката душа са само образи от сянка на тяхната действителност; вън в духовния свят на нашите мисли отговарят определени духовни същества. За схващането на древните персийци тези същества бяха такива, които стояха, така да се каже, непосредствено над човека. Те се наричаха Фраваши или Феруери. Така сред персийското развитие са си представяли царството зад килима на сетивния свят като една поредица от същества, намиращи се на различни степени, поредица от духовни същества, които стигаха нагоре до Ормузд.
Обаче в момента, когато не се вижда пълното съзвучие, пълната съгласуваност между духовното царство, което се намира чрез външния път, и духовното царство, което се намира по вътрешния път, тогава до висока степен зависи от човека, как той вижда вътрешното царство.
Но за хората от древна Персия цялата природа също беше станала нещо различно от това, което тя беше за древния индиец. Хората от древно-персийското човечество не притежаваше вече тази особеност, именно техните етерни тела да се простират значително навън от физическите тела, какъвто беше случаят у древните индийци. При тях етерното тяло беше се прибрало вече значително във физическото тяло. Ето защо древните персийци не можеха вече да си служат с органите на етерното тяло, както това можеха древните индийци. Органите, с които хората от древно-персийския народ си служиха, бяха онези органи, които първоначално бяха изградени в онази част на човешкото същество, която днес наричаме Сетивно тяло /Тяло на усещанията/.
към текста >>
Вие знаете, че в цялостния човек трябва да различаваме физическо тяло, етерно тяло, астрално тяло или сетивно /усещащо/ тяло, сетивна душа, разсъдъчна душа, съзнателна душа, после това, което наричаме
Дух
ов но Себе,
Дух
-живот и накрая Човек-
Дух
.
Но за хората от древна Персия цялата природа също беше станала нещо различно от това, което тя беше за древния индиец. Хората от древно-персийското човечество не притежаваше вече тази особеност, именно техните етерни тела да се простират значително навън от физическите тела, какъвто беше случаят у древните индийци. При тях етерното тяло беше се прибрало вече значително във физическото тяло. Ето защо древните персийци не можеха вече да си служат с органите на етерното тяло, както това можеха древните индийци. Органите, с които хората от древно-персийския народ си служиха, бяха онези органи, които първоначално бяха изградени в онази част на човешкото същество, която днес наричаме Сетивно тяло /Тяло на усещанията/.
Вие знаете, че в цялостния човек трябва да различаваме физическо тяло, етерно тяло, астрално тяло или сетивно /усещащо/ тяло, сетивна душа, разсъдъчна душа, съзнателна душа, после това, което наричаме Духов но Себе, Дух-живот и накрая Човек-Дух.
към текста >>
Човек-
Дух
Човек-Дух
към текста >>
Дух
-Живот
Дух-Живот
към текста >>
Дух
овно-Себе
Духовно-Себе
към текста >>
Той можеше да вижда в
дух
овната страна на външния свят със сетивното тяло и неговото виждане беше в известен смисъл едно астрално виждане.
Следователно древният индиец си служеше, както посочихме, със своето етерно тяло, когато искаше да се издигне да най-висшите познания. Персиецът не можеше вече това. Но той можеше да си служи със сетивното тяло. Следователно той се издигаше до своите най-висши познания чрез сетивното тяло. Понеже не можеше вече да вижда с етерното тяло, най-висшето единство се забулваше пред него.
Той можеше да вижда в духовната страна на външния свят със сетивното тяло и неговото виждане беше в известен смисъл едно астрално виждане.
Много от членовете на древния персийски народ има ха тази способност: да виждат астрално Аура-Маздао и неговите служители, защото още можеха да си служат със сетивното тяло. Но от даденото описание в моята книга "Теософия" Вие знаете, че сетивното тяло е тясно свързано със сетивната душа. Следователно, в момента, когато човекът от древно-персийския народ си служеше със сетивното тяло, присъствуваше и сетивната душа но той не беше още стигнал до там, да може да си служи с тази сетивна душа; защото тя не беше още достатъчно развита, а тепърва трябваше да се развие. Ето защо човекът от древно-персийския народ се намираше в едно твърде особено положение. Той си служеше със своето сетивно тяло.
към текста >>
И ако си спомняте, че северното течение развиваше предимно погледа към външния свят, към търсенето на онези Същества, които се намираха зад килима на сетивния свят, и че египетският народ търсеше онези
Дух
ове, които могат да бъдат намерени по вътрешния път, Вие ще разберете, как тук действуваха заедно две течения.
А сега да пристъпим по-нататък в следващата следатлантска културна епоха, в египто-халдейската епоха. В тази египто-халдейска епоха ние имаме едно забележително явление. Не напразно ние я назоваваме с две имена. През време на тази културна епоха имаме от една страна отвъд в Азия поданици на северното течение на народите, това е халдейския елемент; на другото течение принадлежи египетският елемент, на течението на народите, които бяха поели южния път. Тук ние имаме една епоха, в която се срещат две течения на народите.
И ако си спомняте, че северното течение развиваше предимно погледа към външния свят, към търсенето на онези Същества, които се намираха зад килима на сетивния свят, и че египетският народ търсеше онези Духове, които могат да бъдат намерени по вътрешния път, Вие ще разберете, как тук действуваха заедно две течения.
Следователно в тази епоха външният път на хелдейците се срещна с вътрешния път на египтяните. Гърците чувствуваха това по един съвършено правилен начин, когато сравняваха халдейските богове с тяхното царство на Аполон. Това, което получиха от халдейците, те го търсеха по свой начин в техните мистерии на Аполон. Обаче когато говореха за Озирис и за онова, което му принадлежеше, тогава те търсиха това по съответния начин в мистериите на Дионисий. Тогава хората имаха едно предчувствуващо съзнание за това, какви са в действителност духовните отношения.
към текста >>
Тогава хората имаха едно предчувствуващо съзнание за това, какви са в действителност
дух
овните отношения.
И ако си спомняте, че северното течение развиваше предимно погледа към външния свят, към търсенето на онези Същества, които се намираха зад килима на сетивния свят, и че египетският народ търсеше онези Духове, които могат да бъдат намерени по вътрешния път, Вие ще разберете, как тук действуваха заедно две течения. Следователно в тази епоха външният път на хелдейците се срещна с вътрешния път на египтяните. Гърците чувствуваха това по един съвършено правилен начин, когато сравняваха халдейските богове с тяхното царство на Аполон. Това, което получиха от халдейците, те го търсеха по свой начин в техните мистерии на Аполон. Обаче когато говореха за Озирис и за онова, което му принадлежеше, тогава те търсиха това по съответния начин в мистериите на Дионисий.
Тогава хората имаха едно предчувствуващо съзнание за това, какви са в действителност духовните отношения.
към текста >>
Следователно хората се отдалечават още повече от това, което са божествено-
дух
овните светове.
Но човечеството върви напред в своето развитие и с времето развива нови членове. През древно-индийския период то разви етерното тяло и неговите органи; през древно-персийския период то си служеше със сетивното тяло и го разви, а през египто-халдейския период бе развита сетивната душа, т.е. предимно един вътрешен член. Докато сетивното тяло беше насочено навън, сетивната душа е насочена навътре.
Следователно хората се отдалечават още повече от това, което са божествено-духовните светове.
Те живеят един вътрешен живот в душата и по отношение на това, което не е в човека, трябва да ограничат този живот в рамките на това, което сетивата възприемат. Така от една страна все повече и повече се разкрива царството на сетивния свят, а от друга страна душевния живот все повече и повече става самостоятелен.
към текста >>
През египетско време не се казваше вече, че човек диша мъдрост, но той е живо проникнат от мислите, те израстват в душата, те са изпратени в нашия свят от
дух
овния.
Днес човекът не чувствува своите мисли със същата сила, както чувствува един вкус или един мирис. В миналото, когато през египетската епоха бе развита сетивната душа, мислите бяха такива, че те бяха живи в душата, както днес усещанията на един цвят, на един мирис или на един вкус. Днес мислите са избледнели, станали са отвлечени. В миналото те бяха нещо конкретно. Те бяха още повече виждани мисли; ако и да не бяха такива мисли, които да се виждат като разперени мисли във физическия свят, все пак те бяха такива, че човек чувствуваше: аз не съм измислил тези мисли, а това са мисли, които възникват в душата като вдъхновения, които идват като приливи и са били там.
През египетско време не се казваше вече, че човек диша мъдрост, но той е живо проникнат от мислите, те израстват в душата, те са изпратени в нашия свят от духовния.
Така в течение на времето всичко се изменя. Ето защо човекът от египто-халдейската епоха нямаше вече съзнанието за мъдростта на света като за един разпрострян свят на светлината, а имаше съзнанието, че той има мисли, но такива мисли, които изникват като вдъхновени. И съдържанието на една възникваща така в него наука, това е халдейската астро-теология и на египетската херметическа мъдрост. Те са възникнали по този път. Това, което живееше в звездите и ги движеше, което пулсираше в нещата, него човекът не можеше да прочита направо, но в неговата вътрешност то се изявяваше като древна мъдрост на египто-халдейския период.
към текста >>
Всичко беше вече избледняло, в него не се намираше вече толкова много от съдържанието на външния свят; това съдържание /
дух
овно съдържание/ се беше вече оттеглило.
При това, у халдейците то беше така, че те имаха съзнанието: "това, което знаем, не е просто наше вътрешно притежание; то е едно отражение на това, което става във външния свят". У египтяните беше така, че те имаха съзнанието: това, което възниква в моята душа, е едно отражение на скритите богове, които човек не намира между раждането и смъртта, а между смъртта и едно ново раждане. Така египтяните и халдейците се развиваха едни от други; в тяхната мъдрост едните възприемаха онова, което се намира зад света, в който ние живеем между раждането и смъртта, а другите, възприемаха в тяхната вдъхновена мъдрост това, което живее между смъртта и едно ново раждане. Обаче, както можете да видите от целия смисъл на това развитие, тези вдъхновения на вътрешността бяха по необходимост далече от същинското първично Същество в неговото Единство. С тези възникващи вдъхновени мисли хората не стигаха толкова далече, колкото може ха да стигат чрез сетивното тяло през древно-персийската епоха.
Всичко беше вече избледняло, в него не се намираше вече толкова много от съдържанието на външния свят; това съдържание /духовно съдържание/ се беше вече оттеглило.
Следователно през египто-халдейската епоха хората изживяваха една мъдрост на външния свят вътре в себе си, а не вече мъдростта в самия външен свят. Въпреки това, онези, които се запознаваха с тях с подходящите чувства, имаха най-голямо уважение пред мъдростите на древната персийска епоха. Ако искаме да изразим с една дума образцовите мъдрости, които халдейците са разкрили относно духовния свят, който стои зад физическия свят, на основата на този физически свят, можем да кажем: това са халдейските мъдри изречения; и сборът от халдейските мъдри изречения съставлявал в древни времена едно високо почитано съкровище от мъдрост. В тези мъдри изречения се крият извънредно важни неща от тайните на света. Те бяха почитани така, както се ценяха откровенията, които човек изживяваше между смъртта и едно ново раждане; те бяха ценени като египетски извори на мъдростта, тези откровения.
към текста >>
Ако искаме да изразим с една дума образцовите мъдрости, които халдейците са разкрили относно
дух
овния свят, който стои зад физическия свят, на основата на този физически свят, можем да кажем: това са халдейските мъдри изречения; и сборът от халдейските мъдри изречения съставлявал в древни времена едно високо почитано съкровище от мъдрост.
Обаче, както можете да видите от целия смисъл на това развитие, тези вдъхновения на вътрешността бяха по необходимост далече от същинското първично Същество в неговото Единство. С тези възникващи вдъхновени мисли хората не стигаха толкова далече, колкото може ха да стигат чрез сетивното тяло през древно-персийската епоха. Всичко беше вече избледняло, в него не се намираше вече толкова много от съдържанието на външния свят; това съдържание /духовно съдържание/ се беше вече оттеглило. Следователно през египто-халдейската епоха хората изживяваха една мъдрост на външния свят вътре в себе си, а не вече мъдростта в самия външен свят. Въпреки това, онези, които се запознаваха с тях с подходящите чувства, имаха най-голямо уважение пред мъдростите на древната персийска епоха.
Ако искаме да изразим с една дума образцовите мъдрости, които халдейците са разкрили относно духовния свят, който стои зад физическия свят, на основата на този физически свят, можем да кажем: това са халдейските мъдри изречения; и сборът от халдейските мъдри изречения съставлявал в древни времена едно високо почитано съкровище от мъдрост.
В тези мъдри изречения се крият извънредно важни неща от тайните на света. Те бяха почитани така, както се ценяха откровенията, които човек изживяваше между смъртта и едно ново раждане; те бяха ценени като египетски извори на мъдростта, тези откровения.
към текста >>
След това те виждаха нещо, което им се явяваше като една отсенка на това, което днес бих ме си представили субстанциално като стоящо под Човека-
Дух
, което бихме си представили образувано от
Дух
а-Живот.
Халдейците го наричат Ану и това име означава нещо, което е единството на двата свята, но което стои далече, далече високо над онова, което човек може да познае. То беше станало още по-сянкообразно отколкото Заруана акарана. И халдейците не дръзнаха да погледнат нагоре в онези области, в които човекът от епохата на Заратустра беше гледал, а те поглеждаха в онези области, които са по-близко до човешката мисъл. Там, казват те, се намира всичко, защото най-висшето се намира и в най-нисшото, но те намират нещо, което нари чат като едно същество, което е като една отсенка на най-Висшето. Това те наричат Апазон.
След това те виждаха нещо, което им се явяваше като една отсенка на това, което днес бих ме си представили субстанциално като стоящо под Човека-Дух, което бихме си представили образувано от Духа-Живот.
Това те са назовавали така, че ние можем да копирам от тяхната дума, като изговаряме Таутхе. След това те имаха едно същество, което наричаха Миомис. Миомис беше приблизително онова, което днес духовното познание има навик да нарича един миров дух, което е едно същество, притежаващо като най-нисш член Духовното Себе. Така те виждаха една троица, която стоеше над тях. Но те имаха съзнанието, че тази троица им показваше своята истинска форма само по отношение на нейните нисши членове, че по-висшите членове са само отсенки на по-Висшето, което се беше оттеглило от тях.
към текста >>
Миомис беше приблизително онова, което днес
дух
овното познание има навик да нарича един миров
дух
, което е едно същество, притежаващо като най-нисш член
Дух
овното Себе.
Там, казват те, се намира всичко, защото най-висшето се намира и в най-нисшото, но те намират нещо, което нари чат като едно същество, което е като една отсенка на най-Висшето. Това те наричат Апазон. След това те виждаха нещо, което им се явяваше като една отсенка на това, което днес бих ме си представили субстанциално като стоящо под Човека-Дух, което бихме си представили образувано от Духа-Живот. Това те са назовавали така, че ние можем да копирам от тяхната дума, като изговаряме Таутхе. След това те имаха едно същество, което наричаха Миомис.
Миомис беше приблизително онова, което днес духовното познание има навик да нарича един миров дух, което е едно същество, притежаващо като най-нисш член Духовното Себе.
Така те виждаха една троица, която стоеше над тях. Но те имаха съзнанието, че тази троица им показваше своята истинска форма само по отношение на нейните нисши членове, че по-висшите членове са само отсенки на по-Висшето, което се беше оттеглило от тях. И като издънка на това Същество, което може да се нарече Миомис, трябва да считаме в областта на Азовостта или на огненото Същество Бел, онзи бог, който като творец на света беше и народен бог.
към текста >>
Онзи който биваше посветен в древното халдейство, минаваше през две изживявания; и бяха положени грижи, щото тези изживявания да протекат така, че те да съвпаднат, следователно посвещаваният поемеше външния път за
дух
овния свят и вътрешния път за
дух
овния свят така, че поне да добие чувството за едно общо тъкане и за един общ живот на
дух
овното във външния свят и вътре в душата.
Когато поданикът на този халдейски свят при стъпваше тогава във вътрешния път, той казваше, че през булото на душевния живот до стига в един свят на намиращи се под човека или подземни богове. Адонис е едно покъсно име за онези същества, които халдеецът намираше по вътрешния път. По този път можеха да минат само посветените; защото за непосветените той беше свързан с големи опасности. Но когато минаваше по този път, посветеният, когато той развиваше така, че стигаше в света, който се намира под булото на душевния живот, той познаваше също нещо, което може да се сравни с изживяванията на днешното посвещение. Защото ние се приближаваме вече до особеностите, които все повече и повече се оформяват в особености на нашата епоха.
Онзи който биваше посветен в древното халдейство, минаваше през две изживявания; и бяха положени грижи, щото тези изживявания да протекат така, че те да съвпаднат, следователно посвещаваният поемеше външния път за духовния свят и вътрешния път за духовния свят така, че поне да добие чувството за едно общо тъкане и за един общ живот на духовното във външния свят и вътре в душата.
И след това по вътрешния път той изживяваше срещата с онова духовно Същество, което сред халдейството се наричаше Истар и за което знаеше, че принадлежи към благотворните богове на Луната. Истар стоеше на прага, който иначе закрива за хората това, което стои като духовност зад душевния живот. А от другата страна, където се намира вратата за духовния свят през килима на външния сетивен свят, там стоеше другият пазач: Меродах или Мардух. Меродах стоеше на прага на духовния свят с Истар. Меродах, когото можем да сравним с пазача на прага, с Михаел, Меродах и Истар бяха тези, които правеха вътрешността на душата ясновиждаща и въвеждаха човека в духовния свят от двете страни.
към текста >>
И след това по вътрешния път той изживяваше срещата с онова
дух
овно Същество, което сред халдейството се наричаше Истар и за което знаеше, че принадлежи към благотворните богове на Луната.
Адонис е едно покъсно име за онези същества, които халдеецът намираше по вътрешния път. По този път можеха да минат само посветените; защото за непосветените той беше свързан с големи опасности. Но когато минаваше по този път, посветеният, когато той развиваше така, че стигаше в света, който се намира под булото на душевния живот, той познаваше също нещо, което може да се сравни с изживяванията на днешното посвещение. Защото ние се приближаваме вече до особеностите, които все повече и повече се оформяват в особености на нашата епоха. Онзи който биваше посветен в древното халдейство, минаваше през две изживявания; и бяха положени грижи, щото тези изживявания да протекат така, че те да съвпаднат, следователно посвещаваният поемеше външния път за духовния свят и вътрешния път за духовния свят така, че поне да добие чувството за едно общо тъкане и за един общ живот на духовното във външния свят и вътре в душата.
И след това по вътрешния път той изживяваше срещата с онова духовно Същество, което сред халдейството се наричаше Истар и за което знаеше, че принадлежи към благотворните богове на Луната.
Истар стоеше на прага, който иначе закрива за хората това, което стои като духовност зад душевния живот. А от другата страна, където се намира вратата за духовния свят през килима на външния сетивен свят, там стоеше другият пазач: Меродах или Мардух. Меродах стоеше на прага на духовния свят с Истар. Меродах, когото можем да сравним с пазача на прага, с Михаел, Меродах и Истар бяха тези, които правеха вътрешността на душата ясновиждаща и въвеждаха човека в духовния свят от двете страни. Ето защо чрез тази среща човек изживяваше това, което символично той и днес чувствува: на човека е подадена светещата чаша, т.е.
към текста >>
Истар стоеше на прага, който иначе закрива за хората това, което стои като
дух
овност зад душевния живот.
По този път можеха да минат само посветените; защото за непосветените той беше свързан с големи опасности. Но когато минаваше по този път, посветеният, когато той развиваше така, че стигаше в света, който се намира под булото на душевния живот, той познаваше също нещо, което може да се сравни с изживяванията на днешното посвещение. Защото ние се приближаваме вече до особеностите, които все повече и повече се оформяват в особености на нашата епоха. Онзи който биваше посветен в древното халдейство, минаваше през две изживявания; и бяха положени грижи, щото тези изживявания да протекат така, че те да съвпаднат, следователно посвещаваният поемеше външния път за духовния свят и вътрешния път за духовния свят така, че поне да добие чувството за едно общо тъкане и за един общ живот на духовното във външния свят и вътре в душата. И след това по вътрешния път той изживяваше срещата с онова духовно Същество, което сред халдейството се наричаше Истар и за което знаеше, че принадлежи към благотворните богове на Луната.
Истар стоеше на прага, който иначе закрива за хората това, което стои като духовност зад душевния живот.
А от другата страна, където се намира вратата за духовния свят през килима на външния сетивен свят, там стоеше другият пазач: Меродах или Мардух. Меродах стоеше на прага на духовния свят с Истар. Меродах, когото можем да сравним с пазача на прага, с Михаел, Меродах и Истар бяха тези, които правеха вътрешността на душата ясновиждаща и въвеждаха човека в духовния свят от двете страни. Ето защо чрез тази среща човек изживяваше това, което символично той и днес чувствува: на човека е подадена светещата чаша, т.е. човек научава най-първата употреба на своите лотосови цветове още напипвайки.
към текста >>
А от другата страна, където се намира вратата за
дух
овния свят през килима на външния сетивен свят, там стоеше другият пазач: Меродах или Мар
дух
.
Но когато минаваше по този път, посветеният, когато той развиваше така, че стигаше в света, който се намира под булото на душевния живот, той познаваше също нещо, което може да се сравни с изживяванията на днешното посвещение. Защото ние се приближаваме вече до особеностите, които все повече и повече се оформяват в особености на нашата епоха. Онзи който биваше посветен в древното халдейство, минаваше през две изживявания; и бяха положени грижи, щото тези изживявания да протекат така, че те да съвпаднат, следователно посвещаваният поемеше външния път за духовния свят и вътрешния път за духовния свят така, че поне да добие чувството за едно общо тъкане и за един общ живот на духовното във външния свят и вътре в душата. И след това по вътрешния път той изживяваше срещата с онова духовно Същество, което сред халдейството се наричаше Истар и за което знаеше, че принадлежи към благотворните богове на Луната. Истар стоеше на прага, който иначе закрива за хората това, което стои като духовност зад душевния живот.
А от другата страна, където се намира вратата за духовния свят през килима на външния сетивен свят, там стоеше другият пазач: Меродах или Мардух.
Меродах стоеше на прага на духовния свят с Истар. Меродах, когото можем да сравним с пазача на прага, с Михаел, Меродах и Истар бяха тези, които правеха вътрешността на душата ясновиждаща и въвеждаха човека в духовния свят от двете страни. Ето защо чрез тази среща човек изживяваше това, което символично той и днес чувствува: на човека е подадена светещата чаша, т.е. човек научава най-първата употреба на своите лотосови цветове още напипвайки. След това той пристъпва по-нататък постепенно.
към текста >>
Меродах стоеше на прага на
дух
овния свят с Истар.
Защото ние се приближаваме вече до особеностите, които все повече и повече се оформяват в особености на нашата епоха. Онзи който биваше посветен в древното халдейство, минаваше през две изживявания; и бяха положени грижи, щото тези изживявания да протекат така, че те да съвпаднат, следователно посвещаваният поемеше външния път за духовния свят и вътрешния път за духовния свят така, че поне да добие чувството за едно общо тъкане и за един общ живот на духовното във външния свят и вътре в душата. И след това по вътрешния път той изживяваше срещата с онова духовно Същество, което сред халдейството се наричаше Истар и за което знаеше, че принадлежи към благотворните богове на Луната. Истар стоеше на прага, който иначе закрива за хората това, което стои като духовност зад душевния живот. А от другата страна, където се намира вратата за духовния свят през килима на външния сетивен свят, там стоеше другият пазач: Меродах или Мардух.
Меродах стоеше на прага на духовния свят с Истар.
Меродах, когото можем да сравним с пазача на прага, с Михаел, Меродах и Истар бяха тези, които правеха вътрешността на душата ясновиждаща и въвеждаха човека в духовния свят от двете страни. Ето защо чрез тази среща човек изживяваше това, което символично той и днес чувствува: на човека е подадена светещата чаша, т.е. човек научава най-първата употреба на своите лотосови цветове още напипвайки. След това той пристъпва по-нататък постепенно. Така Вие виждате, как още в тази епоха е необходимо преминаването на един праг.
към текста >>
Меродах, когото можем да сравним с пазача на прага, с Михаел, Меродах и Истар бяха тези, които правеха вътрешността на душата ясновиждаща и въвеждаха човека в
дух
овния свят от двете страни.
Онзи който биваше посветен в древното халдейство, минаваше през две изживявания; и бяха положени грижи, щото тези изживявания да протекат така, че те да съвпаднат, следователно посвещаваният поемеше външния път за духовния свят и вътрешния път за духовния свят така, че поне да добие чувството за едно общо тъкане и за един общ живот на духовното във външния свят и вътре в душата. И след това по вътрешния път той изживяваше срещата с онова духовно Същество, което сред халдейството се наричаше Истар и за което знаеше, че принадлежи към благотворните богове на Луната. Истар стоеше на прага, който иначе закрива за хората това, което стои като духовност зад душевния живот. А от другата страна, където се намира вратата за духовния свят през килима на външния сетивен свят, там стоеше другият пазач: Меродах или Мардух. Меродах стоеше на прага на духовния свят с Истар.
Меродах, когото можем да сравним с пазача на прага, с Михаел, Меродах и Истар бяха тези, които правеха вътрешността на душата ясновиждаща и въвеждаха човека в духовния свят от двете страни.
Ето защо чрез тази среща човек изживяваше това, което символично той и днес чувствува: на човека е подадена светещата чаша, т.е. човек научава най-първата употреба на своите лотосови цветове още напипвайки. След това той пристъпва по-нататък постепенно. Така Вие виждате, как още в тази епоха е необходимо преминаването на един праг.
към текста >>
След това обаче трябваше да дойде моментът, когато трябваше да бъде подготвено слизането на космическия
Дух
на Слънцето на Земята.
В Египет работата стои малко различно, но все пак подобно. Така човечеството върви напред в своето развитие стигайки да нашето време.
След това обаче трябваше да дойде моментът, когато трябваше да бъде подготвено слизането на космическия Дух на Слънцето на Земята.
към текста >>
Дух
ът, който по-рано беше навън, трябваше сега да влезе в човешката душа, за да може да бъде намерен във вътрешността, както по-рано луциферическите божества можаха да бъдат намерени, както Озирис можеше да бъде намерен вътрешно.
Духът, който по-рано беше навън, трябваше сега да влезе в човешката душа, за да може да бъде намерен във вътрешността, както по-рано луциферическите божества можаха да бъдат намерени, както Озирис можеше да бъде намерен вътрешно.
Двата пътя, която в тяхната противоположност се показаха у Хелдейците и Египтяните, трябваше взаимно да се оплодят. Това трябваше да стане. Но как можеше да стане то? То можеше да стане, като се създадеше един свързващ ги член. Този свързващ член изхожда от Ур в Халдея, както правилно Библията разказва това.
към текста >>
След това отива в Египет, приема това, което идва от вътре и съединява двата елемента, така щото за първи път в лицето на Яхве се явява едно Същество отразявайки предварително
Христов
ата светлина, Същество, което съединява двата пъти.
Това трябваше да стане. Но как можеше да стане то? То можеше да стане, като се създадеше един свързващ ги член. Този свързващ член изхожда от Ур в Халдея, както правилно Библията разказва това. Той /Авраам/ взема със себе си онези откровения, които идват от вън.
След това отива в Египет, приема това, което идва от вътре и съединява двата елемента, така щото за първи път в лицето на Яхве се явява едно Същество отразявайки предварително Христовата светлина, Същество, което съединява двата пъти.
Това, което бяха предишните богове, сега се изявява на човека от две страни. Както по-късно Христос е осветлен вътрешно, така бива поне осветлено това, което по-рано се явява като определени богове в тъмнината. Така ние виждаме, че в лицето на Яхве или Йехова се явява един Бог, който се намира по вътрешния път, но не става още видим чрез самия себе си, а става видим, когато е осветлен от вън. Отразената Христова Светлина е у Йехова. Така ние виждаме, как тези две направления застават едно до друго и взаимно се оплодяват, тези две направления, които толкова много ни занимаваха.
към текста >>
Отразената
Христов
а Светлина е у Йехова.
Той /Авраам/ взема със себе си онези откровения, които идват от вън. След това отива в Египет, приема това, което идва от вътре и съединява двата елемента, така щото за първи път в лицето на Яхве се явява едно Същество отразявайки предварително Христовата светлина, Същество, което съединява двата пъти. Това, което бяха предишните богове, сега се изявява на човека от две страни. Както по-късно Христос е осветлен вътрешно, така бива поне осветлено това, което по-рано се явява като определени богове в тъмнината. Така ние виждаме, че в лицето на Яхве или Йехова се явява един Бог, който се намира по вътрешния път, но не става още видим чрез самия себе си, а става видим, когато е осветлен от вън.
Отразената Христова Светлина е у Йехова.
Така ние виждаме, как тези две направления застават едно до друго и взаимно се оплодяват, тези две направления, които толкова много ни занимаваха. Обаче с това в развитието на човечеството започва нещо съвършено ново и особено. Сега започва това, че външното и вътрешното се оплодяват; сега започва това, при което вътрешното става външно, излиза навън в пространството, за да бъдат двете едно до друго, където излиза навън в пространството това, което по-рано беше живяло само вътрешно във времето. Изследвайте Вашия душевен живот, този живот не е разпрострян в пространството, той протича във времето. Отделните мисли в усещания, чувства идват едно след друго.
към текста >>
Всичко онова, което по-рано беше човешко
дух
овно развитие, което водеше навън над външните пространствен свят, водеше и външно във времето.
Всичко онова, което по-рано беше човешко духовно развитие, което водеше навън над външните пространствен свят, водеше и външно във времето.
Сега всичко, което е подредено по време, е подредено според мярката и според природата на числото седем. Ние овладяваме хода на мировото развитие, когато сложим на неговата основа числото седем, като казваме: Сатурн, Слънце, Луна, Земя /Марс, Меркурий/, Юпитер, Венера, Вулкан, като имаме, например, тук седем епохи, седем периода. Във всичко, което подлежи на времето, ние можем да се ориентираме, когато приложим числото седем. Ето защо, навсякъде, където сме въведени във времето, ние сме доведени до числото седем. Всички колегии и ложи, които извеждат от пространството и въвеждат във времето, когато водят до свръхсветовното, са подчинени на числото седем.
към текста >>
Когато навлизаме в света на времето, над което царува числото седем, ние говорим за децата и за тяхната първопричина, за техния произход, за децата на
дух
овните Същества, за децата на Луцифер.
Ние имаме дванадесет колена /родове/ в Израел, дванадесет апостоли в момента, когато Христос, който преди се беше изявявал във времето, се разлива навън в пространството. Това, което е във времето, е едно след друго. Ето защо това, което води от пространството към времето до боговете на луциферическото царство, то води в числото седем. Ако искаме да охарактеризираме нещо в това царство според неговата същност, ние намираме тази същност, когато свързваме това, което трябва да изследваме, с неговото отечество. Ние познаваме онова, което се развива във времето, когато от по-късното се издигаме до по-прежното, както се издигаме от детето до бащата.
Когато навлизаме в света на времето, над което царува числото седем, ние говорим за децата и за тяхната първопричина, за техния произход, за децата на духовните Същества, за децата на Луцифер.
Когато извеждаме времето навън в пространството, ние говорим за онези Същества, които стоят едно до друго, при които се взема под внимание стоенето едно до друго и с това вливането на душевните импулси от едното към другото в пространството. Там, където чрез това, че времето се разлива навън в пространството, числото седем се превръща в числото дванадесет, понятието за детето престава да има същия свръхсетивен смисъл; там се явява понятието братство. Тези, които живеят един до друг, са братя. Така ние се издигаме в развитието на човечеството, като превръщаме важното понятие за синовете Божии в понятието за братя, които живеят един до друг. Братя, братя и сестри живеят един до друг.
към текста >>
Тук в един важен момент ние виждаме преминаването от синовете или децата на луциферическото царство и неговата същност към братята
Христов
и, един преход, за който утре ще говорим по-нататък.
Там, където чрез това, че времето се разлива навън в пространството, числото седем се превръща в числото дванадесет, понятието за детето престава да има същия свръхсетивен смисъл; там се явява понятието братство. Тези, които живеят един до друг, са братя. Така ние се издигаме в развитието на човечеството, като превръщаме важното понятие за синовете Божии в понятието за братя, които живеят един до друг. Братя, братя и сестри живеят един до друг. Това, което произхожда едно от друго, то живее едно след друго.
Тук в един важен момент ние виждаме преминаването от синовете или децата на луциферическото царство и неговата същност към братята Христови, един преход, за който утре ще говорим по-нататък.
към текста >>
13.
10. СКАЗКА ДЕВЕТА
GA_113 Изтокът в светлината на Запада
Ние разглеждаме
дух
овно-научно първо хода на развитие на мировите явления.
Казано бе, че между числото седем и числото дванадесет съществува определено отношение и че това отношение има връзка с времето и пространството. Но наистина възможно е тайната, която бе изказана с това, да може да бъде разбрана постепенно от всички хора, обаче в смисъла на съвременното единство признато познание нещата са само едно чисто твърдение. Ние вече можахме да обърнем внимание, че човек се ориентира в движението на света, когато различава между онези отношения, които са предимно пространствени, и онези, които са предимно временни. Но когато не се ограничаваме да говорим само отвлечено за пространство и време, а искаме да разберем, как се подреждат отношенията във времето и как отделните същества застават едно до друго и едно спрямо друго в пространството, тогава има една нишка, която води от една страна през отношенията на времето и от друга страна през отношенията на пространството.
Ние разглеждаме духовно-научно първо хода на развитие на мировите явления.
Ние насочваме поглед назад в предишните въплъщения на човека, в предишните въплъщения на расите, на културите, в предишните въплъщения на самата Земя. Създаваме си едно предчувствие за онова, което ще стане в бъдеще, следователно и във времето. Но ние се ориентираме винаги, когато казваме: ние ще разглеждаме развитието във времето, ще обсъждаме това развитие във времето от едно построение, което си изграждаме чрез числото седем. Не трябва да построяваме и да спекулираме и да предприемаме всякакъв вид тълкувания с числото седем, а да проследим фактите от гледна точка на числото седем. Вземете, например, човека, чийто духовни очи са отворени до такава степен, че той може да провери фактите на Акашовата летопис в миналото и си казва: "Това, което протича във времето, се изгражда според устройството на числото седем; това, което се повтаря в различни форми, ние го разглеждаме добре чрез това, че поставяме на основата числото седем и търсим след това съответните оформления".
към текста >>
Вземете, например, човека, чийто
дух
овни очи са отворени до такава степен, че той може да провери фактите на Акашовата летопис в миналото и си казва: "Това, което протича във времето, се изгражда според устройството на числото седем; това, което се повтаря в различни форми, ние го разглеждаме добре чрез това, че поставяме на основата числото седем и търсим след това съответните оформления".
Ние разглеждаме духовно-научно първо хода на развитие на мировите явления. Ние насочваме поглед назад в предишните въплъщения на човека, в предишните въплъщения на расите, на културите, в предишните въплъщения на самата Земя. Създаваме си едно предчувствие за онова, което ще стане в бъдеще, следователно и във времето. Но ние се ориентираме винаги, когато казваме: ние ще разглеждаме развитието във времето, ще обсъждаме това развитие във времето от едно построение, което си изграждаме чрез числото седем. Не трябва да построяваме и да спекулираме и да предприемаме всякакъв вид тълкувания с числото седем, а да проследим фактите от гледна точка на числото седем.
Вземете, например, човека, чийто духовни очи са отворени до такава степен, че той може да провери фактите на Акашовата летопис в миналото и си казва: "Това, което протича във времето, се изгражда според устройството на числото седем; това, което се повтаря в различни форми, ние го разглеждаме добре чрез това, че поставяме на основата числото седем и търсим след това съответните оформления".
Така добре е да кажем: понеже Земята минава през различните въплъщения, да потърсим нейните седем въплъщения: Сатурн, Слънце, Луна, Земя, Юпитер, Венера И Вулкан. Понеже човешките култури минават през седем въплъщения, ние търсим тяхната връзка, като отново поставим за основа числото седем. Например, пристъпваме към първата следатлантска епоха. Древната Индийска културна епоха е първата, втората Древно-персийската, третата Халдео-египетската, четвъртата Гръцко-латинската, петата нашата собствена епоха и очакваме следващите две, шестата и седмата, с които ще завърши следатлантският период. Тук отново имаме числото седем в редуващите се въплъщения на културите, поставено като тяхна основа.
към текста >>
"Казахме, че до онази точка, до онзи момент в развитието на човечеството, който е отбелязан чрез навлизането на
Христов
ия Принцип, се касае за това: когато човекът поглеждаше в своята вътрешност и търсеше пътя за божествения свят през булото на своята вътрешност, той идваше в луциферическия свят.
А сега да се запитаме: "Как може да се приложи това върху този човешки живот в неговото развитие?
"Казахме, че до онази точка, до онзи момент в развитието на човечеството, който е отбелязан чрез навлизането на Христовия Принцип, се касае за това: когато човекът поглеждаше в своята вътрешност и търсеше пътя за божествения свят през булото на своята вътрешност, той идваше в луциферическия свят.
И това, което човек намира там, ние можахме да го назовем с едно общо име луциферическия свят. Този беше също в онези по-древни времена пътят, по който човек търсеше мъдростта, по който той търсеше едно по-висше познание върху света, отколкото може да се намери зад килима на външните сетива; човекът беше търсил тази по-висша мъдрост, това по-висше познание, като се потопяваше в своя вътрешен свят. От този свят трябваше да възникнат по-нататъшните интуиции и инспирации на моралния и етически живот също така, както от него бяха възникнали интуициите на съвестта. Самопонятно е, че и всички други интуиции и инспирации, които се отнасят въобще за моралното, за душевното, са възникнали от тази вътрешност на душата. Ето защо онези висши индивидуалности, които бяха ръководители на човечеството в тези древни времена, когато искаха да пояснят на хората най-висшето, трябваше първо да се обърнат към вътрешното в човека.
към текста >>
В този смисъл ние говорим за синовете на Луцифер, когато говорим за по-древните възвестители на
дух
овния свят, който стои зад булото на душевния живот, който е скрит зад временното.
Когато имаха пред себе си един мъдрец, те се интересуваха преди всичко за въпроса: От къде иде той? Кое е било съществото, което е било по-рано? От къде произхожда той? Чий син е? Следователно, когато се говори за луциферическия свят, трябва да се сложи за основа числото седем и да се интересуваме, чие дете е този, който говори на човешката душа.
В този смисъл ние говорим за синовете на Луцифер, когато говорим за по-древните възвестители на духовния свят, който стои зад булото на душевния живот, който е скрит зад временното.
Различно стои въпросът при Христа.
към текста >>
Но като
Дух
на пространството Христос донася нещо пространствено и в земната култура.
Тук ни интересува и пространственото слизане, а не само временното редуване. Пространственото идване, това идване на Христа от безкрайността на пространството върху нашата Земя, това има една вечна стойност, а не само една временна стойност. С това е свързано после обстоятелството, че Христос не трябваше да действува на Земята така, както отговаря само на временното отношение, че Христос не донася на Земята нещо такова, което отговаря на отношението между баща и син, между майка и син, което е свързано с времето, но той донася нещо в света, което е подредено едно до друго в пространството. Един до друг живеят братята. Баща, майка и внук живеят един след друг във времето и временното отношение изразява тяхното истинско отношение.
Но като Дух на пространството Христос донася нещо пространствено и в земната култура.
Това, което той донася в тази култура, е поставянето един до друг на хората в пространството и отношението, което сега трябва все повече и повече да бъде прокарано от една душа към друга в заставането един до друг, безразлично как се регулира времевото отношение. Нашата Земя е онази планета в нашата космическа система, която има мисията да внесе в света Любовта. Задачата на Земята в древни времена беше да внесе Любовта с помощта на времето. Когато чрез отношенията на произхода кръвта течеше от поколение в поколение, от баща в син и внук, онова, което беше родствено чрез времето се обичаше. Семейната връзка, връзката на кръвта, теченето на кръвта през редуващите се във времето поколения, това беше онова, което създаваше любовта в по-древни времена.
към текста >>
И тази любов, която иска да обгърне всичко, което е едно до друго в пространството, независимо от редува нето във времето, трябва да дойде в социалния живот на Земята чрез
Христов
ия Принцип.
Ето защо в по-древни времена, когато се касае за великите работи на човечеството, се говори за онова, което е свързано според правилото на числото седем: седемте Риши, седемте мъдреци! Ето защо Христос е заобиколен от дванадесет апостоли като образци на живеещите един до друг в пространството хора.
И тази любов, която иска да обгърне всичко, което е едно до друго в пространството, независимо от редува нето във времето, трябва да дойде в социалния живот на Земята чрез Христовия Принцип.
Последовател на Христа е онзи, който обича братски това, което е около него. Ето защо, ако в древни времена говорим за децата на Луцифер, то Христовият Принцип е причината да казваме: "Христос е първородният между много братя", и отношението на братство към Христа, когато човек се чувствува привлечен не както към един баща, а както към един брат, когото обичаме като първия от братята, но го обичаме все пак като един брат, това е основното отношение към Христа.”
към текста >>
Ето защо, ако в древни времена говорим за децата на Луцифер, то
Христов
ият Принцип е причината да казваме: "Христос е първородният между много братя", и отношението на братство към Христа, когато човек се чувствува привлечен не както към един баща, а както към един брат, когото обичаме като първия от братята, но го обичаме все пак като един брат, това е основното отношение към Христа.”
Ето защо в по-древни времена, когато се касае за великите работи на човечеството, се говори за онова, което е свързано според правилото на числото седем: седемте Риши, седемте мъдреци! Ето защо Христос е заобиколен от дванадесет апостоли като образци на живеещите един до друг в пространството хора. И тази любов, която иска да обгърне всичко, което е едно до друго в пространството, независимо от редува нето във времето, трябва да дойде в социалния живот на Земята чрез Христовия Принцип. Последовател на Христа е онзи, който обича братски това, което е около него.
Ето защо, ако в древни времена говорим за децата на Луцифер, то Христовият Принцип е причината да казваме: "Христос е първородният между много братя", и отношението на братство към Христа, когато човек се чувствува привлечен не както към един баща, а както към един брат, когото обичаме като първия от братята, но го обичаме все пак като един брат, това е основното отношение към Христа.”
към текста >>
Колкото повече
Христов
ото отношение просиява повече в света, толкова повече се говори за групирания в смисъла на дванадесетте колена израилеви, на дванадесетте апостоли и т.н.
Естествено това са примери, които подкрепят, а не доказват, но подкрепят и поясняват онова, което съставлява отношението на числата седем и дванадесет.
Колкото повече Христовото отношение просиява повече в света, толкова повече се говори за групирания в смисъла на дванадесетте колена израилеви, на дванадесетте апостоли и т.н.
От тук числото дванадесет добива своето мистично, пълно с тайнственост значение за Земното развитие.
към текста >>
С това ние посочихме външния аспект, външния изглед на тази велика промяна, която стана чрез
Христов
ия Принцип по отношение на Земното развитие.
С това ние посочихме външния аспект, външния изглед на тази велика промяна, която стана чрез Христовия Принцип по отношение на Земното развитие.
Бихме могли още дълго да говорим върху отношението на числото седем и на числото дванадесет и все пак трябва да оставим някои неща от тези дълбоки тайни на нашето мирово съществуване неразбрани. Но ако приемете казаното като едно пояснение на числата седем и дванадесет като ръководна нишка за временните и пространствени отношения, Вие можете да проникнете по-дълбоко в тайните на всемира. Обаче за нас това отношение на числото седем и на число то дванадесет трябва да бъде отначало онова, което наред с всичко друго ни показва, какво голямо значение има Христовото Събитие за света, как, така да се каже, трябва да търсим една друга ръководна нишка на числата, когато искаме да се ориентираме.
към текста >>
Обаче за нас това отношение на числото седем и на число то дванадесет трябва да бъде отначало онова, което наред с всичко друго ни показва, какво голямо значение има
Христов
ото Събитие за света, как, така да се каже, трябва да търсим една друга ръководна нишка на числата, когато искаме да се ориентираме.
С това ние посочихме външния аспект, външния изглед на тази велика промяна, която стана чрез Христовия Принцип по отношение на Земното развитие. Бихме могли още дълго да говорим върху отношението на числото седем и на числото дванадесет и все пак трябва да оставим някои неща от тези дълбоки тайни на нашето мирово съществуване неразбрани. Но ако приемете казаното като едно пояснение на числата седем и дванадесет като ръководна нишка за временните и пространствени отношения, Вие можете да проникнете по-дълбоко в тайните на всемира.
Обаче за нас това отношение на числото седем и на число то дванадесет трябва да бъде отначало онова, което наред с всичко друго ни показва, какво голямо значение има Христовото Събитие за света, как, така да се каже, трябва да търсим една друга ръководна нишка на числата, когато искаме да се ориентираме.
към текста >>
Тези дванадесет основни точки на зодиакалния кръг бяха същевременно действителният миров символ за най-древните божествено-
дух
овни Същества, по отношение на който символ древните си представяха по определен начин съответствуващата действителност.
Но съществува също и едно вътрешно отношение по отношение на пространството и времето; мога да ви покажа това отношение само в очерк. И искам да сторя това така, както обикновено са постъпвали в мистериите, за да се покаже космическото в отношение на числата дванадесет и седем. Там са казвали: когато разглеждаме мировото пространство не като нещо отвлечено, а така, че отнасяме действително земните отношения към това мирово пространство, ние трябва да отнесем тези отношения към онзи кръг, като си представяме дванадесетте основни точки на зодиакалния кръг: Овен, Телец, Близнаци, Рак, Лъв, Дева, Везни, Скорпион, Стрелец, Козирог, Водолей, Риби.
Тези дванадесет основни точки на зодиакалния кръг бяха същевременно действителният миров символ за най-древните божествено-духовни Същества, по отношение на който символ древните си представяха по определен начин съответствуващата действителност.
Още когато Земята беше въплътена като стар Сатурн, действуваха онези сили, които идват от тези дванадесет направления, тези си ли действуваха върху стария Сатурн; те отново действуваха и през епохата на старото Слънце, на старата Луна и ще действуват и по-нататък. Следователно те са така да се каже нещо трайно, нещо вечно и стоят далече по-високо от онова, което се ражда и умира сред нашето земно съществуване. Това, което е символизирано чрез дванадесетте знака на Зодиака, стои по-високо от онова, кое то в течение на развитието на нашата планета преминава от стария Сатурн върху старото Слънце, от старото Слънце на старата Луна и т.н. Докато това, което става на стария Сатурн, на старото Слънце и т.н., се ражда и умира, това, което е обусловено от зодиакалния кръг надживява планетарните събития, следователно то надживява отношенията върху стария Сатурн, върху старото Слънце, върху старата Луна. Това, което е символизирало чрез основните точки на зодиакалния кръг е по-възвишено от онова, което става на нашата Земя като противоположност между доброто и злото.
към текста >>
Там ние трябва да търсим символите за онези божествено
дух
овни Същества, които, когато ги разглеждаме в самите тях, без да се намесват в нашата сфера, стоят над различията между доброто и злото.
Спомнете си, че в първия час на настоящия цикъл аз обърнах вниманието Ви на това, как, когато проникваме в астралната област, ние имаме работа с един свят на преобразувания, на метаморфози, как това, което от определена гледна точка може да действува като добро, от друга гледна точка може да се яви като зло. Тези различия между добро и зло, те имат своето значение в развитието. И за това значение числото седем е една ориентираща ръководна нишка. Боговете, които са символизирани в дванадесетте точки на пространството, в дванадесетте вечни точки, те са над доброто и над злото. Ето защо в окръжността след дванадесетте вечни точки ние имаме това, което стои по-високо от доброто и злото.
Там ние трябва да търсим символите за онези божествено духовни Същества, които, когато ги разглеждаме в самите тях, без да се намесват в нашата сфера, стоят над различията между доброто и злото.
към текста >>
Щом онова, което се намира в
дух
овния свят, както казах, притежава вечност, която няма нищо общо с времето; но когато тази вечност се намесва във времето, тя се разделя на добро и на зло.
Обаче в течение на времето започва да се раздвижва онова, което става наша Земя. Това може да стане благодарение на факта, че сред тези богове на вечността настъпва едно раздвоение и онова, което става, заема едно различно отношение към тези вечни богове поради това, че тези вечни богове се разделят на две сфери, в една сфера на доброто и в една сфера на злото. По себе си нито едното, нито другото е добро или зло; но действувайки върху земята в нейното развитие, то действува веднъж като добро, веднъж като зло. Така щото всичко, което участвува в едното, може да бъде нарече но като сфера на доброто, и това, което участвува в другото, може да бъде наречено като сфера на злото. Но съществува една основна представа, че онова, което участвува само малко в сферата на доброто, може също да бъде нарече но добро.
Щом онова, което се намира в духовния свят, както казах, притежава вечност, която няма нищо общо с времето; но когато тази вечност се намесва във времето, тя се разделя на добро и на зло.
От дванадесетте вечни точки по отношение на доброто пет остават чисто в сферата на доброто и две на границата; това прави седем. Ето защо ние говорим за онова, което остава като седем от дванадесетте. Когато искаме да търсим доброто, ръководното във времето, ние трябва да говорим за седемте мъдреци, за седем Риши; и тогава на това отговаря и действителността. От тук и представата, че на светлия свят, на горния свят принадлежат седем знака на зодиакалния кръг; че долните пет, начиная от Скорпиона, принадлежат на тъмния свят.
към текста >>
Първо числото дванадесет ни е представено чрез дванадесетте братя
Христов
и, чрез дванадесетте апостоли.
Следователно Христос дойде в света, за да седи заедно и с митарите и грешниците. Той дойде, за да приеме и това, което е изхвърлено от света, което иначе трябваше да бъде изхвърлено от хода на света. В Оедип трябваше да бъде изхвърлено онова, което бе прието в живота на Христа като един фермент; това бе потвърдено за вас чрез легендата за Юда. Както новият хляб трябва да вземе една част от стария като квас, като фермент, за да може да съществува по-нататък, така и новият свят, за да процъфтява, за да стане добър, трябва да вземе нещо като фермент, което произхожда от злото. Ето защо Юда, който бе изключен от всякъде, който беше станал невъзможен и в двореца на Пилат трябваше да бъде приет там, където действуваше Христос, който беше дошъл да изцели света така, че седемте да бъдат превърнати в дванадесетте, че онова, което беше разбирано под числото седем, сега да може да бъде разбрано под символа на числото дванадесет.
Първо числото дванадесет ни е представено чрез дванадесетте братя Христови, чрез дванадесетте апостоли.
към текста >>
Това значение на
Христов
ия Принцип и на неговия импулс в земното развитие може да бъде обяснено от множество гледни точки; онази, която току що засегнахме, е една от тези гледни точки.
Както казахме, всичко това бе споменато като едно указание, колко дълбока беше промяната, която настъпи с това в нашето Земно развитие.
Това значение на Христовия Принцип и на неговия импулс в земното развитие може да бъде обяснено от множество гледни точки; онази, която току що засегнахме, е една от тези гледни точки.
към текста >>
Че с идването на Христа в Земното развитие настъпи нещо съвсем особено, това е нещо, което винаги е било чувствувано и познавано в
Дух
овната наука, там, където има нейни истински центрове.
Сега нека още веднъж разгледаме това, което се е получило от посочената промяна.
Че с идването на Христа в Земното развитие настъпи нещо съвсем особено, това е нещо, което винаги е било чувствувано и познавано в Духовната наука, там, където има нейни истински центрове.
В центровете на истинската Духовна наука е било чувствувано и познавано, че съществува нещо, което преминава първо през всички култури на следатлантската епоха; което е преминало вече през древно-индийската, древно-персийската, халдео-египетската и т.н. култури, което ще премине и през онези култури, които ще следват споменатите чак до следващата велика катастрофа и отвъд нея. Когато се запитаме: "къде можем да намерим една по-вярна формула на това, което преминава през цялото развитие на човечеството, отколкото можем да я намерим чрез наблюдението на сетивата или чрез човешкия ум? ", ние трябва да запитаме при Духовната наука и да кажем: "как се нарича това, което може да бъде открито в духовния свят и което преминава, така да се каже, като едно духовно течение през всички тези седем култури? " В източната мъдрост са намерили една дума за онова, което преминава през всички култури; когато го разглеждаме в действителността, а не като нещо отвлечено, когато го разглеждаме като нещо конкретно, то е едно същество.
към текста >>
В центровете на истинската
Дух
овна наука е било чувствувано и познавано, че съществува нещо, което преминава първо през всички култури на следатлантската епоха; което е преминало вече през древно-индийската, древно-персийската, халдео-египетската и т.н.
Сега нека още веднъж разгледаме това, което се е получило от посочената промяна. Че с идването на Христа в Земното развитие настъпи нещо съвсем особено, това е нещо, което винаги е било чувствувано и познавано в Духовната наука, там, където има нейни истински центрове.
В центровете на истинската Духовна наука е било чувствувано и познавано, че съществува нещо, което преминава първо през всички култури на следатлантската епоха; което е преминало вече през древно-индийската, древно-персийската, халдео-египетската и т.н.
култури, което ще премине и през онези култури, които ще следват споменатите чак до следващата велика катастрофа и отвъд нея. Когато се запитаме: "къде можем да намерим една по-вярна формула на това, което преминава през цялото развитие на човечеството, отколкото можем да я намерим чрез наблюдението на сетивата или чрез човешкия ум? ", ние трябва да запитаме при Духовната наука и да кажем: "как се нарича това, което може да бъде открито в духовния свят и което преминава, така да се каже, като едно духовно течение през всички тези седем култури? " В източната мъдрост са намерили една дума за онова, което преминава през всички култури; когато го разглеждаме в действителността, а не като нещо отвлечено, когато го разглеждаме като нещо конкретно, то е едно същество. И когато искаме да назовем по-отблизо това същество, спрямо което всички други същества, било то свещените Риши или даже по-висши същества, които съвсем не слизат до едно физическо съществуване, до едно физическо въплъщение, не са друго освен неговите пратеници, ние можем да го назовем с едно име, което изтокът правилно е изразил.
към текста >>
", ние трябва да запитаме при
Дух
овната наука и да кажем: "как се нарича това, което може да бъде открито в
дух
овния свят и което преминава, така да се каже, като едно
дух
овно течение през всички тези седем култури?
Сега нека още веднъж разгледаме това, което се е получило от посочената промяна. Че с идването на Христа в Земното развитие настъпи нещо съвсем особено, това е нещо, което винаги е било чувствувано и познавано в Духовната наука, там, където има нейни истински центрове. В центровете на истинската Духовна наука е било чувствувано и познавано, че съществува нещо, което преминава първо през всички култури на следатлантската епоха; което е преминало вече през древно-индийската, древно-персийската, халдео-египетската и т.н. култури, което ще премине и през онези култури, които ще следват споменатите чак до следващата велика катастрофа и отвъд нея. Когато се запитаме: "къде можем да намерим една по-вярна формула на това, което преминава през цялото развитие на човечеството, отколкото можем да я намерим чрез наблюдението на сетивата или чрез човешкия ум?
", ние трябва да запитаме при Духовната наука и да кажем: "как се нарича това, което може да бъде открито в духовния свят и което преминава, така да се каже, като едно духовно течение през всички тези седем култури?
" В източната мъдрост са намерили една дума за онова, което преминава през всички култури; когато го разглеждаме в действителността, а не като нещо отвлечено, когато го разглеждаме като нещо конкретно, то е едно същество. И когато искаме да назовем по-отблизо това същество, спрямо което всички други същества, било то свещените Риши или даже по-висши същества, които съвсем не слизат до едно физическо съществуване, до едно физическо въплъщение, не са друго освен неговите пратеници, ние можем да го назовем с едно име, което изтокът правилно е изразил. Всяко едно благовестие, всяка една мъдрост в света води първо до този извор, до извора на първичната мъдрост, притежавана от едно същество, което се развива през всички култури на следатлантското време, което се явява във всяка епоха в тази или онази форма, но което винаги е едно същество, един основен носител на мъдростта, която се е появила в найразлични форми. Когато вчера Ви описах, как, така да се каже, свещените Риши са схващали конкретно тази мъдрост вдишвайки я, онова, което беше разпространено навън като душа на светлината и беше вдишано като мъдрост на светлината от свещените Риши, беше излияние на онова възвишено същество, за което става дума тук. И това, което вчера можахме да посочим като мъдрост на другите епохи, например напълно различния възглед, който намира своя израз в древно-персийската култура, то също се разлива от това същество, което е великият учител на всички култури.
към текста >>
Християнският възглед би го нарекъл
Дух
Святи.
И когато искаме да назовем по-отблизо това същество, спрямо което всички други същества, било то свещените Риши или даже по-висши същества, които съвсем не слизат до едно физическо съществуване, до едно физическо въплъщение, не са друго освен неговите пратеници, ние можем да го назовем с едно име, което изтокът правилно е изразил. Всяко едно благовестие, всяка една мъдрост в света води първо до този извор, до извора на първичната мъдрост, притежавана от едно същество, което се развива през всички култури на следатлантското време, което се явява във всяка епоха в тази или онази форма, но което винаги е едно същество, един основен носител на мъдростта, която се е появила в найразлични форми. Когато вчера Ви описах, как, така да се каже, свещените Риши са схващали конкретно тази мъдрост вдишвайки я, онова, което беше разпространено навън като душа на светлината и беше вдишано като мъдрост на светлината от свещените Риши, беше излияние на онова възвишено същество, за което става дума тук. И това, което вчера можахме да посочим като мъдрост на другите епохи, например напълно различния възглед, който намира своя израз в древно-персийската култура, то също се разлива от това същество, което е великият учител на всички култури. Онова същество, което беше учител на свещените Риши, учи тел на Заратустра, учител на Хермес, което можем да наречем великият Учител и което през различните епохи се проявяваше в най-различни форми, което отначало остава дълбоко скрито за външния поглед, то носи според ориенталския израз името общност на Бодисатвите.
Християнският възглед би го нарекъл Дух Святи.
Когато се говори за Бодисатва, говори се за една Същност преминаваща през всички култури, която може да се изяви на хората по един или друг начин. това е духът на Бодисатвите. Към Бодисатвите са насочили своя поглед всичките, свещените Риши, Заратустра, Хермес, Мойсей, безразлично как са наричали и чувствували съответното същество. Ние можем да ги назовем с това единно име, то е "Великият Учител" и към него поглеждат онези, които искат и могат да приемат ученията на следатлантската епоха. Този Дух на Бодисатвите на нашата Следатлантска епоха е приел много пъти човешка форма, обаче една от тези човешки форми ни интересува особено много.
към текста >>
това е
дух
ът на Бодисатвите.
Когато вчера Ви описах, как, така да се каже, свещените Риши са схващали конкретно тази мъдрост вдишвайки я, онова, което беше разпространено навън като душа на светлината и беше вдишано като мъдрост на светлината от свещените Риши, беше излияние на онова възвишено същество, за което става дума тук. И това, което вчера можахме да посочим като мъдрост на другите епохи, например напълно различния възглед, който намира своя израз в древно-персийската култура, то също се разлива от това същество, което е великият учител на всички култури. Онова същество, което беше учител на свещените Риши, учи тел на Заратустра, учител на Хермес, което можем да наречем великият Учител и което през различните епохи се проявяваше в най-различни форми, което отначало остава дълбоко скрито за външния поглед, то носи според ориенталския израз името общност на Бодисатвите. Християнският възглед би го нарекъл Дух Святи. Когато се говори за Бодисатва, говори се за една Същност преминаваща през всички култури, която може да се изяви на хората по един или друг начин.
това е духът на Бодисатвите.
Към Бодисатвите са насочили своя поглед всичките, свещените Риши, Заратустра, Хермес, Мойсей, безразлично как са наричали и чувствували съответното същество. Ние можем да ги назовем с това единно име, то е "Великият Учител" и към него поглеждат онези, които искат и могат да приемат ученията на следатлантската епоха. Този Дух на Бодисатвите на нашата Следатлантска епоха е приел много пъти човешка форма, обаче една от тези човешки форми ни интересува особено много. Един Бодисатва е приел надалече светещата човешка форма, независимо как той се е изявил иначе, в онова същество, което е наречено Гаутама Буда. И беше един напредък за съответния Бодисатва, когато той не се нуждаеше да остава само в горните области на духовния свят, но беше стигнал така далече в своето развитие в духовните области, че можа да овладее напълно едно човешко физическо тяло, за да стане човек в Буда.
към текста >>
Този
Дух
на Бодисатвите на нашата Следатлантска епоха е приел много пъти човешка форма, обаче една от тези човешки форми ни интересува особено много.
Християнският възглед би го нарекъл Дух Святи. Когато се говори за Бодисатва, говори се за една Същност преминаваща през всички култури, която може да се изяви на хората по един или друг начин. това е духът на Бодисатвите. Към Бодисатвите са насочили своя поглед всичките, свещените Риши, Заратустра, Хермес, Мойсей, безразлично как са наричали и чувствували съответното същество. Ние можем да ги назовем с това единно име, то е "Великият Учител" и към него поглеждат онези, които искат и могат да приемат ученията на следатлантската епоха.
Този Дух на Бодисатвите на нашата Следатлантска епоха е приел много пъти човешка форма, обаче една от тези човешки форми ни интересува особено много.
Един Бодисатва е приел надалече светещата човешка форма, независимо как той се е изявил иначе, в онова същество, което е наречено Гаутама Буда. И беше един напредък за съответния Бодисатва, когато той не се нуждаеше да остава само в горните области на духовния свят, но беше стигнал така далече в своето развитие в духовните области, че можа да овладее напълно едно човешко физическо тяло, за да стане човек в Буда. Така в лицето на Буда ние трябва да виждаме едно от човекоставанията, едно от човешките въплъщения на един Бодисатва, едно от човекоставанията на всеобгръщащите форми на мъдростта, които стоят на основата на Земното развитие. В Буда ние имаме, така да се каже, въплъщението на онзи велик Учител, който може да бъде наречен просто самата действителна мъдрост. Така виждаме ние Буда по един правилен начин: той е земеставането /земното въплъщение, бел.
към текста >>
И беше един напредък за съответния Бодисатва, когато той не се нуждаеше да остава само в горните области на
дух
овния свят, но беше стигнал така далече в своето развитие в
дух
овните области, че можа да овладее напълно едно човешко физическо тяло, за да стане човек в Буда.
това е духът на Бодисатвите. Към Бодисатвите са насочили своя поглед всичките, свещените Риши, Заратустра, Хермес, Мойсей, безразлично как са наричали и чувствували съответното същество. Ние можем да ги назовем с това единно име, то е "Великият Учител" и към него поглеждат онези, които искат и могат да приемат ученията на следатлантската епоха. Този Дух на Бодисатвите на нашата Следатлантска епоха е приел много пъти човешка форма, обаче една от тези човешки форми ни интересува особено много. Един Бодисатва е приел надалече светещата човешка форма, независимо как той се е изявил иначе, в онова същество, което е наречено Гаутама Буда.
И беше един напредък за съответния Бодисатва, когато той не се нуждаеше да остава само в горните области на духовния свят, но беше стигнал така далече в своето развитие в духовните области, че можа да овладее напълно едно човешко физическо тяло, за да стане човек в Буда.
Така в лицето на Буда ние трябва да виждаме едно от човекоставанията, едно от човешките въплъщения на един Бодисатва, едно от човекоставанията на всеобгръщащите форми на мъдростта, които стоят на основата на Земното развитие. В Буда ние имаме, така да се каже, въплъщението на онзи велик Учител, който може да бъде наречен просто самата действителна мъдрост. Така виждаме ние Буда по един правилен начин: той е земеставането /земното въплъщение, бел. на превод./ на Бодисатва. И тогава не е нужно да вярваме, че един Бодисатва се е въплътил в Буда, но един такъв Бодисатва се е въплъщавал напълно или отчасти и в други човешки личности.
към текста >>
Тук преобладава именно през последните три години
Христов
ия Принцип, който основно се различава от Бодисатва.
Можем да говорим за едно постоянно завръщащо се въплъщение на Бодисатва, трябва обаче да знаем, че Бодисатва е стоял зад всички хора, в които се въплъщаваше, като част от онази същност, която самата е олицетворена всемъдрост на нашия свят. Така поглеждаме ние към елемента на мъдростта, който е бил предаден в по-стари времена на човечеството. Обаче по отношение на следатлантското развитие има едно Същество, което основно се различава от Бодисатвите, което е принципиално различно от един Бодисатва и което не трябва да смесваме с Бодисатва затова, защото то е било веднъж въплътено в една човешка индивидуалност, което същевременно носеше в себе си вливанията на Бодисатва като Буда. Понеже веднъж живя един човек, в който се въплъти Христос и същевременно в тази човешка индивидуалност се вливаха лъчите на Бодисатва, при това въплъщение не трябва да се счита като главно това, че в посочената личност се беше въплътил Бодисатва. Това е Исус от Назарет.
Тук преобладава именно през последните три години Христовия Принцип, който основно се различава от Бодисатва.
Как можем да разберем разликата между Христовия Принцип и Принципа на Бодисатва? Това е извънредно важно да се знае, благодарение на какво Христос който бе въплътен само веднъж в едно човешко тяло, може да бъде само веднъж въплътен в едно човешко тяло, нито по-рано, нито по-късно. От тогава той може да бъде намерен по пътя, който води във вътрешността на човешката душа; по-рано той можеше да бъде намерен, когато погледът биваше насочен навън в света, както Заратустра беше насочил своя поглед към Слънцето. Чрез какво Христос, този Принцип, това Същество, на което трябва да припишем такова централно положение, се различава от един Бодисатва? Основната разлика на Христа от Бодисатва е тази, че можем да наречем Бодисатва великия Учител, въплъщението на мъдростта, която преминава през всички култури, която се въплъщава в най-различни форми; обаче Христос не е просто учител, това е същественото!
към текста >>
Как можем да разберем разликата между
Христов
ия Принцип и Принципа на Бодисатва?
Така поглеждаме ние към елемента на мъдростта, който е бил предаден в по-стари времена на човечеството. Обаче по отношение на следатлантското развитие има едно Същество, което основно се различава от Бодисатвите, което е принципиално различно от един Бодисатва и което не трябва да смесваме с Бодисатва затова, защото то е било веднъж въплътено в една човешка индивидуалност, което същевременно носеше в себе си вливанията на Бодисатва като Буда. Понеже веднъж живя един човек, в който се въплъти Христос и същевременно в тази човешка индивидуалност се вливаха лъчите на Бодисатва, при това въплъщение не трябва да се счита като главно това, че в посочената личност се беше въплътил Бодисатва. Това е Исус от Назарет. Тук преобладава именно през последните три години Христовия Принцип, който основно се различава от Бодисатва.
Как можем да разберем разликата между Христовия Принцип и Принципа на Бодисатва?
Това е извънредно важно да се знае, благодарение на какво Христос който бе въплътен само веднъж в едно човешко тяло, може да бъде само веднъж въплътен в едно човешко тяло, нито по-рано, нито по-късно. От тогава той може да бъде намерен по пътя, който води във вътрешността на човешката душа; по-рано той можеше да бъде намерен, когато погледът биваше насочен навън в света, както Заратустра беше насочил своя поглед към Слънцето. Чрез какво Христос, този Принцип, това Същество, на което трябва да припишем такова централно положение, се различава от един Бодисатва? Основната разлика на Христа от Бодисатва е тази, че можем да наречем Бодисатва великия Учител, въплъщението на мъдростта, която преминава през всички култури, която се въплъщава в най-различни форми; обаче Христос не е просто учител, това е същественото! Христос не само учи хората; Христос е едно същество, което ще разберем най-добре, когато го търсим там, където можем да намерим в зашеметяващи духовни висини като обект на посвещението и можем да го сравним с други духовни същества.
към текста >>
Христос не само учи хората; Христос е едно същество, което ще разберем най-добре, когато го търсим там, където можем да намерим в зашеметяващи
дух
овни висини като обект на посвещението и можем да го сравним с други
дух
овни същества.
Как можем да разберем разликата между Христовия Принцип и Принципа на Бодисатва? Това е извънредно важно да се знае, благодарение на какво Христос който бе въплътен само веднъж в едно човешко тяло, може да бъде само веднъж въплътен в едно човешко тяло, нито по-рано, нито по-късно. От тогава той може да бъде намерен по пътя, който води във вътрешността на човешката душа; по-рано той можеше да бъде намерен, когато погледът биваше насочен навън в света, както Заратустра беше насочил своя поглед към Слънцето. Чрез какво Христос, този Принцип, това Същество, на което трябва да припишем такова централно положение, се различава от един Бодисатва? Основната разлика на Христа от Бодисатва е тази, че можем да наречем Бодисатва великия Учител, въплъщението на мъдростта, която преминава през всички култури, която се въплъщава в най-различни форми; обаче Христос не е просто учител, това е същественото!
Христос не само учи хората; Христос е едно същество, което ще разберем най-добре, когато го търсим там, където можем да намерим в зашеметяващи духовни висини като обект на посвещението и можем да го сравним с други духовни същества.
Можем да охарактеризираме най-добре това Същество по следния начин: има области на духовния живот, където, така да се каже, освободен от всякакъв земен прах, човек може да намери тази висша същност, Бодисатва, в неговата духовна особеност и където може да намери Христа освободен от всичко онова, което той е станал на земята и в близост с нея. Тогава той намира следното: той намира основата на човечеството, онова от което произхожда всеки живот: духовния първоизточник. Той намира не само един Бодисатва, а цяло редица от Бодисатви. Както обърнахме вниманието за онзи Бодисатва, който стои на основата на нашите редуващи се седем култури, съществува само един Бодисатва, който стои на основата на атлантските култури и т.н. В духовните висини Вие ще намерите цяла редица Бодисатви, които за техните времена са учители, наставници, не само на човеците, но те са наставници и на онези същества, които не слизат в областта на физическия живот.
към текста >>
Можем да охарактеризираме най-добре това Същество по следния начин: има области на
дух
овния живот, където, така да се каже, освободен от всякакъв земен прах, човек може да намери тази висша същност, Бодисатва, в неговата
дух
овна особеност и където може да намери Христа освободен от всичко онова, което той е станал на земята и в близост с нея.
Това е извънредно важно да се знае, благодарение на какво Христос който бе въплътен само веднъж в едно човешко тяло, може да бъде само веднъж въплътен в едно човешко тяло, нито по-рано, нито по-късно. От тогава той може да бъде намерен по пътя, който води във вътрешността на човешката душа; по-рано той можеше да бъде намерен, когато погледът биваше насочен навън в света, както Заратустра беше насочил своя поглед към Слънцето. Чрез какво Христос, този Принцип, това Същество, на което трябва да припишем такова централно положение, се различава от един Бодисатва? Основната разлика на Христа от Бодисатва е тази, че можем да наречем Бодисатва великия Учител, въплъщението на мъдростта, която преминава през всички култури, която се въплъщава в най-различни форми; обаче Христос не е просто учител, това е същественото! Христос не само учи хората; Христос е едно същество, което ще разберем най-добре, когато го търсим там, където можем да намерим в зашеметяващи духовни висини като обект на посвещението и можем да го сравним с други духовни същества.
Можем да охарактеризираме най-добре това Същество по следния начин: има области на духовния живот, където, така да се каже, освободен от всякакъв земен прах, човек може да намери тази висша същност, Бодисатва, в неговата духовна особеност и където може да намери Христа освободен от всичко онова, което той е станал на земята и в близост с нея.
Тогава той намира следното: той намира основата на човечеството, онова от което произхожда всеки живот: духовния първоизточник. Той намира не само един Бодисатва, а цяло редица от Бодисатви. Както обърнахме вниманието за онзи Бодисатва, който стои на основата на нашите редуващи се седем култури, съществува само един Бодисатва, който стои на основата на атлантските култури и т.н. В духовните висини Вие ще намерите цяла редица Бодисатви, които за техните времена са учители, наставници, не само на човеците, но те са наставници и на онези същества, които не слизат в областта на физическия живот. Ние ги намираме да стоят всички там, ако искаме да говорим чрез сравнения, като велики учители; те събират това, което трябва да учат, и посред тях намираме едно същество, което не е нещо само чрез това, че учи: а това е Христос.
към текста >>
Тогава той намира следното: той намира основата на човечеството, онова от което произхожда всеки живот:
дух
овния първоизточник.
От тогава той може да бъде намерен по пътя, който води във вътрешността на човешката душа; по-рано той можеше да бъде намерен, когато погледът биваше насочен навън в света, както Заратустра беше насочил своя поглед към Слънцето. Чрез какво Христос, този Принцип, това Същество, на което трябва да припишем такова централно положение, се различава от един Бодисатва? Основната разлика на Христа от Бодисатва е тази, че можем да наречем Бодисатва великия Учител, въплъщението на мъдростта, която преминава през всички култури, която се въплъщава в най-различни форми; обаче Христос не е просто учител, това е същественото! Христос не само учи хората; Христос е едно същество, което ще разберем най-добре, когато го търсим там, където можем да намерим в зашеметяващи духовни висини като обект на посвещението и можем да го сравним с други духовни същества. Можем да охарактеризираме най-добре това Същество по следния начин: има области на духовния живот, където, така да се каже, освободен от всякакъв земен прах, човек може да намери тази висша същност, Бодисатва, в неговата духовна особеност и където може да намери Христа освободен от всичко онова, което той е станал на земята и в близост с нея.
Тогава той намира следното: той намира основата на човечеството, онова от което произхожда всеки живот: духовния първоизточник.
Той намира не само един Бодисатва, а цяло редица от Бодисатви. Както обърнахме вниманието за онзи Бодисатва, който стои на основата на нашите редуващи се седем култури, съществува само един Бодисатва, който стои на основата на атлантските култури и т.н. В духовните висини Вие ще намерите цяла редица Бодисатви, които за техните времена са учители, наставници, не само на човеците, но те са наставници и на онези същества, които не слизат в областта на физическия живот. Ние ги намираме да стоят всички там, ако искаме да говорим чрез сравнения, като велики учители; те събират това, което трябва да учат, и посред тях намираме едно същество, което не е нещо само чрез това, че учи: а това е Христос. Той е нещо не само чрез това, че учи, поучава, но в средата на Бодисатвите той е като едно Същество, което действува върху заобикалящите го Бодисатви чрез това, че те го гледат; той е гледан от Бодисатвите, на които изявява своята собствена слава, своето собствено великолепие.
към текста >>
В
дух
овните висини Вие ще намерите цяла редица Бодисатви, които за техните времена са учители, наставници, не само на човеците, но те са наставници и на онези същества, които не слизат в областта на физическия живот.
Христос не само учи хората; Христос е едно същество, което ще разберем най-добре, когато го търсим там, където можем да намерим в зашеметяващи духовни висини като обект на посвещението и можем да го сравним с други духовни същества. Можем да охарактеризираме най-добре това Същество по следния начин: има области на духовния живот, където, така да се каже, освободен от всякакъв земен прах, човек може да намери тази висша същност, Бодисатва, в неговата духовна особеност и където може да намери Христа освободен от всичко онова, което той е станал на земята и в близост с нея. Тогава той намира следното: той намира основата на човечеството, онова от което произхожда всеки живот: духовния първоизточник. Той намира не само един Бодисатва, а цяло редица от Бодисатви. Както обърнахме вниманието за онзи Бодисатва, който стои на основата на нашите редуващи се седем култури, съществува само един Бодисатва, който стои на основата на атлантските култури и т.н.
В духовните висини Вие ще намерите цяла редица Бодисатви, които за техните времена са учители, наставници, не само на човеците, но те са наставници и на онези същества, които не слизат в областта на физическия живот.
Ние ги намираме да стоят всички там, ако искаме да говорим чрез сравнения, като велики учители; те събират това, което трябва да учат, и посред тях намираме едно същество, което не е нещо само чрез това, че учи: а това е Христос. Той е нещо не само чрез това, че учи, поучава, но в средата на Бодисатвите той е като едно Същество, което действува върху заобикалящите го Бодисатви чрез това, че те го гледат; той е гледан от Бодисатвите, на които изявява своята собствена слава, своето собствено великолепие. Ако другите са онова, което са, чрез това, че са велики учители, то Христос е онова, което той е за света, чрез това, което Той е в самия себе си, чрез своята същност. Достатъчно е Той да бъде гледан, съзерцаван; и откровението на неговата собствена същност, то е нещо, което се нуждае само да се оглежда, да се отразява в заобикалящия го свят; тогава от това се ражда учението. Той не е само учител, той е живот, един живот, който се влива в другите същества, който след това стават учители.
към текста >>
Бодисатвите са онези, които получават своето учение от това, че имат блаженството да се наслаждават да гледат Христа в неговата
дух
овна висота.
Ние ги намираме да стоят всички там, ако искаме да говорим чрез сравнения, като велики учители; те събират това, което трябва да учат, и посред тях намираме едно същество, което не е нещо само чрез това, че учи: а това е Христос. Той е нещо не само чрез това, че учи, поучава, но в средата на Бодисатвите той е като едно Същество, което действува върху заобикалящите го Бодисатви чрез това, че те го гледат; той е гледан от Бодисатвите, на които изявява своята собствена слава, своето собствено великолепие. Ако другите са онова, което са, чрез това, че са велики учители, то Христос е онова, което той е за света, чрез това, което Той е в самия себе си, чрез своята същност. Достатъчно е Той да бъде гледан, съзерцаван; и откровението на неговата собствена същност, то е нещо, което се нуждае само да се оглежда, да се отразява в заобикалящия го свят; тогава от това се ражда учението. Той не е само учител, той е живот, един живот, който се влива в другите същества, който след това стават учители.
Бодисатвите са онези, които получават своето учение от това, че имат блаженството да се наслаждават да гледат Христа в неговата духовна висота.
И когато в течение на нашето Земно развитие намираме въплъщения на Бодисатвите, ние ги наричаме велики учители на човечеството, понеже в тях същественото е Бодисатва. Христос не само учи. Хората биват поучавани относно Христа, за да могат да го разберат, за да познаят това, което е в него. Христос е повече обект отколкото субект на учението. Ето защо Той е едно Същество имащо съвършено различно значение от това на Бодисатвите, които преминават през света.
към текста >>
Това е изразено в особеното обстоятелство, което тук означава една необходимост при
Христов
ото Събитие, че от него не е останало нищо /написано/, а другите са писали върху неговото Същество.
Ето защо Той е едно Същество имащо съвършено различно значение от това на Бодисатвите, които преминават през света. Тази е разликата на Христа от Бодисатвите, че Той е онова, което е за света, чрез това, че светът се наслаждава, радва се, на неговата гледка. Бодисатвите са онези, което са за света, чрез това, че те са велики учители. Ето защо, кога то искаме да погледнем към живата Същност, към живия Извор на нашата Земя, ние трябва да насочим поглед към онова въплъщение, при което въплътен не само един Бодисатва, така щото това въплъщение на Бодисатва е същественото, а там, където се е въплътило онова, което не се нуждаеше да остави след себе си едно писание, което не е оставило само едно учение за себе си, но е събрало около себе си онези, които са разпространили в света учения и благовестия за Него. Това е съществено, че от самия Христос не съществува никакво писание, никакво съчинение, но че учителите са около него и говорят за него, така щото Той е обект на учението, не само субект.
Това е изразено в особеното обстоятелство, което тук означава една необходимост при Христовото Събитие, че от него не е останало нищо /написано/, а другите са писали върху неговото Същество.
Ето защо никак не е чудно, когато се казва, че всичко, което намираме като Учения на Христа, можем да го намерим и в други вероизповедания, защото Христос никак не е само учител, защото Той е едно Същество, което иска да бъде разбрано като същество, защото Той не иска да внесе, да посее в нас нещо само чрез своето учение, а чрез своя живот. Ето защо, обаче, ние можем да съберем всички учения на света, които са достъпни за нас, и пак не ще имаме всичко, което да може да разбере Христа. Ако съвременното човечество не може да се обърне направо към Бодисатвите, за да гледа Христа с духовните очи на Бодисатвите, то човечеството трябва още да ходи в училището на тези Бодисатви , за да научи онова, което ще им помогне после да разберат Христа. Следователно, ако искаме не само да бъдем участници на Христа, а ако искаме да разберем Христа, тогава трябва не само да насочваме удобно своя поглед към това, което Христос е направил за нас, а трябва да отидем в училището на всички учители на Запад и на Изток; и за нас трябва да бъде нещо свещено да усвояваме ученията, които нашият поглед може да обгърне. А другото свещено нещо за нас трябва да бъде това, да приложим тези учения така, щото чрез най-висшите учения да разберем напълно Христа.
към текста >>
Ако съвременното човечество не може да се обърне направо към Бодисатвите, за да гледа Христа с
дух
овните очи на Бодисатвите, то човечеството трябва още да ходи в училището на тези Бодисатви , за да научи онова, което ще им помогне после да разберат Христа.
Ето защо, кога то искаме да погледнем към живата Същност, към живия Извор на нашата Земя, ние трябва да насочим поглед към онова въплъщение, при което въплътен не само един Бодисатва, така щото това въплъщение на Бодисатва е същественото, а там, където се е въплътило онова, което не се нуждаеше да остави след себе си едно писание, което не е оставило само едно учение за себе си, но е събрало около себе си онези, които са разпространили в света учения и благовестия за Него. Това е съществено, че от самия Христос не съществува никакво писание, никакво съчинение, но че учителите са около него и говорят за него, така щото Той е обект на учението, не само субект. Това е изразено в особеното обстоятелство, което тук означава една необходимост при Христовото Събитие, че от него не е останало нищо /написано/, а другите са писали върху неговото Същество. Ето защо никак не е чудно, когато се казва, че всичко, което намираме като Учения на Христа, можем да го намерим и в други вероизповедания, защото Христос никак не е само учител, защото Той е едно Същество, което иска да бъде разбрано като същество, защото Той не иска да внесе, да посее в нас нещо само чрез своето учение, а чрез своя живот. Ето защо, обаче, ние можем да съберем всички учения на света, които са достъпни за нас, и пак не ще имаме всичко, което да може да разбере Христа.
Ако съвременното човечество не може да се обърне направо към Бодисатвите, за да гледа Христа с духовните очи на Бодисатвите, то човечеството трябва още да ходи в училището на тези Бодисатви , за да научи онова, което ще им помогне после да разберат Христа.
Следователно, ако искаме не само да бъдем участници на Христа, а ако искаме да разберем Христа, тогава трябва не само да насочваме удобно своя поглед към това, което Христос е направил за нас, а трябва да отидем в училището на всички учители на Запад и на Изток; и за нас трябва да бъде нещо свещено да усвояваме ученията, които нашият поглед може да обгърне. А другото свещено нещо за нас трябва да бъде това, да приложим тези учения така, щото чрез най-висшите учения да разберем напълно Христа.
към текста >>
Който иска да запази само ученията съществуващи през първите столетия след
Христов
ото Събитие, който иска да счита за истинско християнско учение, само това, което е било написано и запазено тогава, той не знае нищо за прогреса на човечеството, той не знае, че най-висшият учител от първите християнски столетия не би могъл да каже на хората нищо друго върху Христа освен онова, което те можеха да приемат.
На древния индиец не можеше да бъде дадена една такава форма на истина, каквато се дава днес, нито на древния персиец. Истината трябваше да му бъде дадена в такава форма, която да бъде подходяща за неговите способности да чувствува. Ето защо в епохата, която чрез своята друга особеност беше подходяща да приеме Христа на Земята, т.е. в четвъртата епоха, в Гръцко-латинската, истина та относно Христа и относно свързания с Христа свят трябваше да бъде донесена на човечеството в онази форма, която беше подходяща за онова време. Да се вярва, че в епохата, която последва непосредствено изявяването на Христа, хората притежаваха цялата истина върху Христа, това значи да не се знае нищо за прогреса на човешкия род.
Който иска да запази само ученията съществуващи през първите столетия след Христовото Събитие, който иска да счита за истинско християнско учение, само това, което е било написано и запазено тогава, той не знае нищо за прогреса на човечеството, той не знае, че най-висшият учител от първите християнски столетия не би могъл да каже на хората нищо друго върху Христа освен онова, което те можеха да приемат.
Но понеже хората от първите християнски столетия бяха преди всичко онези, които бяха, така да се каже, най-дълбоко слезли във физическия свят, с тяхното разбиране те можаха да приемат относително много малко от висшите учения върху Христа. Относително малко можеше да бъде разбрано от широките маси християни върху Христовото Същество.
към текста >>
Относително малко можеше да бъде разбрано от широките маси християни върху
Христов
ото Същество.
Ето защо в епохата, която чрез своята друга особеност беше подходяща да приеме Христа на Земята, т.е. в четвъртата епоха, в Гръцко-латинската, истина та относно Христа и относно свързания с Христа свят трябваше да бъде донесена на човечеството в онази форма, която беше подходяща за онова време. Да се вярва, че в епохата, която последва непосредствено изявяването на Христа, хората притежаваха цялата истина върху Христа, това значи да не се знае нищо за прогреса на човешкия род. Който иска да запази само ученията съществуващи през първите столетия след Христовото Събитие, който иска да счита за истинско християнско учение, само това, което е било написано и запазено тогава, той не знае нищо за прогреса на човечеството, той не знае, че най-висшият учител от първите християнски столетия не би могъл да каже на хората нищо друго върху Христа освен онова, което те можеха да приемат. Но понеже хората от първите християнски столетия бяха преди всичко онези, които бяха, така да се каже, най-дълбоко слезли във физическия свят, с тяхното разбиране те можаха да приемат относително много малко от висшите учения върху Христа.
Относително малко можеше да бъде разбрано от широките маси християни върху Христовото Същество.
към текста >>
Видяхме, че в древна Индия съществуваше едно висше ясновидство чрез тогавашното положение на етерното тяло по отношение на другите членове на човешкото същество; но за това ясновиждане не беше дошло още времето да вижда Христа като нещо друго освен като един
дух
намиращ се в далечните области отвъд сетивния свят.
Видяхме, че в древна Индия съществуваше едно висше ясновидство чрез тогавашното положение на етерното тяло по отношение на другите членове на човешкото същество; но за това ясновиждане не беше дошло още времето да вижда Христа като нещо друго освен като един дух намиращ се в далечните области отвъд сетивния свят.
Едва в древно-персийската култура съществуваше възможността Христос да бъде предчувствуван зад физическото Слънце. И така вървя по-нататък. У Мойсея беше възможно Христос да бъде виждан като Йехова в светкавицата и гръмотевицата, т.е. вече съвсем близо до Земята. И в Исуса от Назарет хората видяха Христа въплътен като човек.
към текста >>
хората едва ли виждаха нещо повече от това, което се намира между раждането и смъртта и което следва непосредствено като най-близката
дух
овна област.
вече съвсем близо до Земята. И в Исуса от Назарет хората видяха Христа въплътен като човек. Човечеството беше напреднало така, че в древна Индия мъдростта беше възприемана чрез етерното тяло, в персийската епоха чрез сетивното тяло, в хелдео-египетската епоха чрез сетивната душа, в Гръцко-латинската епоха чрез това, което наричаме разсъдъчна душа е вече свързана със сетивния свят. Ето защо за нея беше изгубен погледът върху това, което надхвърля сетивния свят. Ето защо през първите столетия след Р.Хр.
хората едва ли виждаха нещо повече от това, което се намира между раждането и смъртта и което следва непосредствено като най-близката духовна област.
Те не знаеха нищо за онова, което минава през множество прераждания. Това беше свързано с човешкото разбиране. Само една част от цялостния живот на човека можеше да бъде разбрана: неговият земен живот и онази част от духовния живот, която беше непосредствено свързана с него. Ето защо това ще намерите описано за широките маси хора. Но това не можеше да се запази.
към текста >>
Само една част от цялостния живот на човека можеше да бъде разбрана: неговият земен живот и онази част от
дух
овния живот, която беше непосредствено свързана с него.
Ето защо за нея беше изгубен погледът върху това, което надхвърля сетивния свят. Ето защо през първите столетия след Р.Хр. хората едва ли виждаха нещо повече от това, което се намира между раждането и смъртта и което следва непосредствено като най-близката духовна област. Те не знаеха нищо за онова, което минава през множество прераждания. Това беше свързано с човешкото разбиране.
Само една част от цялостния живот на човека можеше да бъде разбрана: неговият земен живот и онази част от духовния живот, която беше непосредствено свързана с него.
Ето защо това ще намерите описано за широките маси хора. Но това не можеше да се запази. Трябваше да се положат грижи, щото погледът на човека да може да се разшири над тази малка част на неговото разбиране; трябваше предварително да се положат грижи, щото всеобхватната мъдрост, която хората са могли да имат в миналото по времето на Хермес, по времето на Мойсей, по времето на Заратустра, по времето на древните индийски Риши, да може постепенно да оживее отново, отново да се предложи възможността Христос да бъде схващан с все по-широко разбиране.
към текста >>
В древна Атлантида по-голяма част от хората бяха инстинктивно ясновиждащи, те можеха да виждат в областта на
дух
овното.
Така Христос наистина беше дошъл в света, но през негово време средствата за разбиране бяха най-ограничени. Трябваше да бъдат положени грижи за следващите времена; всички древни мъдрости трябваше отново да оживеят, за да могат тези мъдрости постепенно да бъдат поставени в служба на разбирането на Христа. Това можа да стане по следния начин: трябваше да бъде създадена една мъдрост на мистериите. Хората, които бяха преминали от древната Атлантида в Европа и по-нататък, бяха донесли със себе си велики мъдрости.
В древна Атлантида по-голяма част от хората бяха инстинктивно ясновиждащи, те можеха да виждат в областта на духовното.
Това ясновидство не можеше да се развива по-нататък, то трябваше да се оттегли у отделни личности на Запада. То беше направлявано там от едно същество, което временно живееше в дълбока скритост, оттеглено зад онези, които също се бяха оттеглили в незнайност и бяха ученици на един велик посветен. Това същество беше останало, запазвайки онова, което можа да бъде донесено от древна Атлантида, запазвайки го за по-късни времена. Този велик посветен, този пазител на Древната атлантска мъдрост, която проникваше дълбоко даже във всичко онова, което съставлява тайните на физическото тяло, може да бъде наречен Скитиянос, както го наричаха в ранното средновековие. И онзи, който познава същността на европейските мистерии, поглежда нагоре към един от най-великите посветени на Земята, когато се назовава името Скитиянос.
към текста >>
Но след това сред този свят живееше също дълго време същото онова същество, което, когато го разглеждаме от неговия
дух
овен аспект, може да бъде наречено Бодисатва.
Но след това сред този свят живееше също дълго време същото онова същество, което, когато го разглеждаме от неговия духовен аспект, може да бъде наречено Бодисатва.
Този Бодисатва беше същото същество, което, след като завърши своята мисия на запад, се въплъти в Гаутама Буда около шестотин години преди нашето летоброене. Следователно онова същество, което после отиде като учител по-нататък на изток, се намираше вече на една напреднала степен. Той беше втори велик учител, един втори пазител на мъдростта на човечеството и стана Гаутама Буда.
към текста >>
След това имаше една трета индивидуалност, която беше предопределена за нещо велико */* За тези Същества се говори така, както те са били схващани в
дух
а на по-стари светогледи и както е оправдано, в известен смисъл, да се говори и от гледището на
Дух
овната наука/.
След това имаше една трета индивидуалност, която беше предопределена за нещо велико */* За тези Същества се говори така, както те са били схващани в духа на по-стари светогледи и както е оправдано, в известен смисъл, да се говори и от гледището на Духовната наука/.
Ние познаваме тази трета индивидуалност от най-различни сказки. Тя е онази, която беше учител на древна Персия, великият Заратустра, Гаутама Буда и Скитианос, ние назоваваме три важни духовни същества и индивидуалности. Когато назоваваме имената Скитианос, Заратустра и Буда, ние говорим за въплъщения на Бодисатви. Това, което живееше в тях, не беше Христос.
към текста >>
Тя е онази, която беше учител на древна Персия, великият Заратустра, Гаутама Буда и Скитианос, ние назоваваме три важни
дух
овни същества и индивидуалности.
След това имаше една трета индивидуалност, която беше предопределена за нещо велико */* За тези Същества се говори така, както те са били схващани в духа на по-стари светогледи и както е оправдано, в известен смисъл, да се говори и от гледището на Духовната наука/. Ние познаваме тази трета индивидуалност от най-различни сказки.
Тя е онази, която беше учител на древна Персия, великият Заратустра, Гаутама Буда и Скитианос, ние назоваваме три важни духовни същества и индивидуалности.
Когато назоваваме имената Скитианос, Заратустра и Буда, ние говорим за въплъщения на Бодисатви. Това, което живееше в тях, не беше Христос.
към текста >>
Манес, така казват мнозина, събра няколко столетия, след като Христос бе живял на Земята, на едно от най-великите събрания, които са ставали в
дух
овния свят принадлежащ на Земята, три важни личности на четвъртото столетие след Р.Хр.
В историята се назовава една четвърта индивидуалност, под която за мнозина се крие нещо, което е още по-висше, още по-мощно отколкото трите назовани същества като Скитианос, като Буда и като Заратустра. Това е Манес /Маний/, когото мнозина наричат висш пратеник на Христа, наричат го така онези, които виждат в манихеизма нещо повече отколкото обикновено.
Манес, така казват мнозина, събра няколко столетия, след като Христос бе живял на Земята, на едно от най-великите събрания, които са ставали в духовния свят принадлежащ на Земята, три важни личности на четвъртото столетие след Р.Хр.
Тях събра той около себе си. В това образно описание трябва да бъде изразен един важен духовен културен факт. Манес събра тези личности затова, за да се съветва с тях, как постепенно онази мъдрост, която беше живяла през поврата на времената в следатлантската епоха, може да оживее отново все по-далече и по-далече, все по-знаменита и по-знаменита. Кои личности събра Манес на онова достопаметно събрание, което може да бъде достигнато само чрез духовното виждане? Едната е онази личност, в която в посоченото време живееше Скитианос, прероденият Скитианос по времето на Манес.
към текста >>
В това образно описание трябва да бъде изразен един важен
дух
овен културен факт.
В историята се назовава една четвърта индивидуалност, под която за мнозина се крие нещо, което е още по-висше, още по-мощно отколкото трите назовани същества като Скитианос, като Буда и като Заратустра. Това е Манес /Маний/, когото мнозина наричат висш пратеник на Христа, наричат го така онези, които виждат в манихеизма нещо повече отколкото обикновено. Манес, така казват мнозина, събра няколко столетия, след като Христос бе живял на Земята, на едно от най-великите събрания, които са ставали в духовния свят принадлежащ на Земята, три важни личности на четвъртото столетие след Р.Хр. Тях събра той около себе си.
В това образно описание трябва да бъде изразен един важен духовен културен факт.
Манес събра тези личности затова, за да се съветва с тях, как постепенно онази мъдрост, която беше живяла през поврата на времената в следатлантската епоха, може да оживее отново все по-далече и по-далече, все по-знаменита и по-знаменита. Кои личности събра Манес на онова достопаметно събрание, което може да бъде достигнато само чрез духовното виждане? Едната е онази личност, в която в посоченото време живееше Скитианос, прероденият Скитианос по времето на Манес. Втората личност е един физически отблясък на появилия се отново тогава Буда, и третата е преродения тогава Заратустра. Така ние имаме един колегиум около Манес, Манес в средата, около него Скитианос, Буда и Заратустра.
към текста >>
Кои личности събра Манес на онова достопаметно събрание, което може да бъде достигнато само чрез
дух
овното виждане?
Това е Манес /Маний/, когото мнозина наричат висш пратеник на Христа, наричат го така онези, които виждат в манихеизма нещо повече отколкото обикновено. Манес, така казват мнозина, събра няколко столетия, след като Христос бе живял на Земята, на едно от най-великите събрания, които са ставали в духовния свят принадлежащ на Земята, три важни личности на четвъртото столетие след Р.Хр. Тях събра той около себе си. В това образно описание трябва да бъде изразен един важен духовен културен факт. Манес събра тези личности затова, за да се съветва с тях, как постепенно онази мъдрост, която беше живяла през поврата на времената в следатлантската епоха, може да оживее отново все по-далече и по-далече, все по-знаменита и по-знаменита.
Кои личности събра Манес на онова достопаметно събрание, което може да бъде достигнато само чрез духовното виждане?
Едната е онази личност, в която в посоченото време живееше Скитианос, прероденият Скитианос по времето на Манес. Втората личност е един физически отблясък на появилия се отново тогава Буда, и третата е преродения тогава Заратустра. Така ние имаме един колегиум около Манес, Манес в средата, около него Скитианос, Буда и Заратустра. Тогава в този колегиум бе установен планът, как цялата мъдрост на Бодисатвите на Следатлантската епоха може да се влее все по-силно и по-силно в бъдещето на човечеството; и това, което бе решено тогава като план за бъдещето развитие на земната култура, то бе запазено и след това пренесено в онези европейски мистерии, които са мистериите на розенкройцерството. И мистериите на розенкройцерството постоянно общуваха индивидуалностите на Буда, Скитианос и Заратустра.
към текста >>
Ето защо във всяка
дух
овна школа на Розенкройцерството е така, че се гледа с най-дълбоко уважение към онези древни посветени, които съхраняваха прадревната мъдрост на Атлантида: към преродения Скитианос, в него виждаха великия уважаван Бодисатва на запада; към временно въплътения отблясък на Буда, който също беше обожаван като един Бодисатва, и накрая към Заратустра, преродения Заратустра.
Втората личност е един физически отблясък на появилия се отново тогава Буда, и третата е преродения тогава Заратустра. Така ние имаме един колегиум около Манес, Манес в средата, около него Скитианос, Буда и Заратустра. Тогава в този колегиум бе установен планът, как цялата мъдрост на Бодисатвите на Следатлантската епоха може да се влее все по-силно и по-силно в бъдещето на човечеството; и това, което бе решено тогава като план за бъдещето развитие на земната култура, то бе запазено и след това пренесено в онези европейски мистерии, които са мистериите на розенкройцерството. И мистериите на розенкройцерството постоянно общуваха индивидуалностите на Буда, Скитианос и Заратустра. Те бяха учители на школите на Розенкройцерството; учители, които изпращаха своята мъдрост като дар на земята затова, защото чрез тази мъдрост трябваше да бъде разбран Христос в неговата същност.
Ето защо във всяка духовна школа на Розенкройцерството е така, че се гледа с най-дълбоко уважение към онези древни посветени, които съхраняваха прадревната мъдрост на Атлантида: към преродения Скитианос, в него виждаха великия уважаван Бодисатва на запада; към временно въплътения отблясък на Буда, който също беше обожаван като един Бодисатва, и накрая към Заратустра, преродения Заратустра.
Към тях се гледаше, към тях беше насочен погледът нагоре като към великите учители на европейските посветени. Такива описания не трябва да се вземат като външно исторически, въпреки че като състояние на нещата те по-сполучливо характеризират историческото развитие отколкото би могло да стори това едно външно описание.
към текста >>
Така ние намираме сред
дух
овния живот на Европа онзи, който беше носител на Христа, Заратустра или Назаратос, ние отново намираме от време на време този Заратустра; така намираме ние отново Скитианос; така там имаме отново третия велик ученик Мане с Буда, какъвто той беше, след като беше съизживял по-късните времена.
Така ние намираме сред духовния живот на Европа онзи, който беше носител на Христа, Заратустра или Назаратос, ние отново намираме от време на време този Заратустра; така намираме ние отново Скитианос; така там имаме отново третия велик ученик Мане с Буда, какъвто той беше, след като беше съизживял по-късните времена.
към текста >>
Ето защо в
дух
овните мъдрости на европейците наред с всичко друго се съдържа и единно синтетично сливане на всички учения, които са били дадени на света чрез тримата велики ученици на Манес, и чрез самия Манес.
Така европейския познавач на посвещението винаги поглеждаше в поврата на времената, насочвайки своя поглед към истинските образи на великите учители. За Заратустра, за Буда, за Скитианос, за тях знаеше той че чрез тях в културата на бъдещето се вливаше онази мъдрост, която постоянно е идвала от Бодисатвите и която трябва да бъде използувана, за да бъде разбран най-достойният обект на всяко разбиране, Христос, който е едно Същество съвършено различно от Бодисатвите, който може да бъде разбран само, когато се вземе заедно цялата мъдрост на Бодисатвите.
Ето защо в духовните мъдрости на европейците наред с всичко друго се съдържа и единно синтетично сливане на всички учения, които са били дадени на света чрез тримата велики ученици на Манес, и чрез самия Манес.
Макар и Манес да не е бил разбран, ще дойде време, когато европейската култура ще се развие така, че отново ще може да се свърже един смисъл с имената на Скитианос, Буда и Заратустра. Те ще дадат на хората учебния материал, за да разберат Христа. Чрез тях хората ще разберат все по-добре и по-добре Христа. Без съмнение, Средновековието е започнало с едно странно почитание и обожание по отношение на Скитианос, на Буда и на Заратустра, когато техните имена бяха проникнали малко в света; то е започнало така, че онзи, който искаше да изповядва себе си като истински християнин в определени християнски общности, трябваше да каже формулата: "проклинам Скитианос, проклинам Буда, проклинам Заратас! " Това беше една формула разпространена в много области на християнската епоха, чрез която формула някой изповядваше себе си като истински християнин.
към текста >>
Това трябва да бъде сторено чрез днешната
дух
овна наука; тя трябва да започне да донася в света ученията на Скитианос, на Заратустра и на Гаутама Буда, не в тяхната стара, а в тяхната съвършено нова форма, която днес може да бъде изследвана със собствени сили.
Това трябва да бъде сторено чрез днешната духовна наука; тя трябва да започне да донася в света ученията на Скитианос, на Заратустра и на Гаутама Буда, не в тяхната стара, а в тяхната съвършено нова форма, която днес може да бъде изследвана със собствени сили.
Ние започваме с това, да въплътим в културата първо елементарното, което можем да научим от тях. От Буда християнството има да научи учението за прераждането и за кармата, което е било дадено в една стара, неподходяща за днешно време форма. Защо днес в християнството се вливат ученията за прераждането и за кармата? Те се вливат, защото посветените могат да се научат да ги разбират в смисъла на нашата епоха, както Буда, великият учител на прераждането ги е разбирал по свой начин. Така хората ще започнат да разбират и Скитианос, който има да учи не само прераждането на човека, но има да учи хората това, което царува от вечност във вечност.
към текста >>
Така все повече и повече ще бъде разбрана същността на света, централното Същество на нашия земен свят,
Христов
ото Същество.
Ние започваме с това, да въплътим в културата първо елементарното, което можем да научим от тях. От Буда християнството има да научи учението за прераждането и за кармата, което е било дадено в една стара, неподходяща за днешно време форма. Защо днес в християнството се вливат ученията за прераждането и за кармата? Те се вливат, защото посветените могат да се научат да ги разбират в смисъла на нашата епоха, както Буда, великият учител на прераждането ги е разбирал по свой начин. Така хората ще започнат да разбират и Скитианос, който има да учи не само прераждането на човека, но има да учи хората това, което царува от вечност във вечност.
Така все повече и повече ще бъде разбрана същността на света, централното Същество на нашия земен свят, Христовото Същество.
Така се вливат все повече и повече ученията на посветените в човечеството. Днес начинаещият духовен изследовател може да донесе като елементарно начало две неща към това, което трябва да съставлява двата елемента на бъдещето духовно развитие на човечеството. Това, което се потопява във вътрешността като Христов живот, ще бъде единият елемент; това, което ще донесе по един всеобхватен начин като духовна космология разбиране за Христа, ще бъде второто нещо. Христов живот вътре в сърцето, разбиране за света, което води до разбиране на Христа, това ще бъдат двата елемента. Днес, когато се намираме в началото, можем да започнем с това, да имаме вътре в себе си едно правилно разбиране.
към текста >>
Днес начинаещият
дух
овен изследовател може да донесе като елементарно начало две неща към това, което трябва да съставлява двата елемента на бъдещето
дух
овно развитие на човечеството.
Защо днес в християнството се вливат ученията за прераждането и за кармата? Те се вливат, защото посветените могат да се научат да ги разбират в смисъла на нашата епоха, както Буда, великият учител на прераждането ги е разбирал по свой начин. Така хората ще започнат да разбират и Скитианос, който има да учи не само прераждането на човека, но има да учи хората това, което царува от вечност във вечност. Така все повече и повече ще бъде разбрана същността на света, централното Същество на нашия земен свят, Христовото Същество. Така се вливат все повече и повече ученията на посветените в човечеството.
Днес начинаещият духовен изследовател може да донесе като елементарно начало две неща към това, което трябва да съставлява двата елемента на бъдещето духовно развитие на човечеството.
Това, което се потопява във вътрешността като Христов живот, ще бъде единият елемент; това, което ще донесе по един всеобхватен начин като духовна космология разбиране за Христа, ще бъде второто нещо. Христов живот вътре в сърцето, разбиране за света, което води до разбиране на Христа, това ще бъдат двата елемента. Днес, когато се намираме в началото, можем да започнем с това, да имаме вътре в себе си едно правилно разбиране. Ето защо се събираме, за да развиваме правилното разбиране по отношение на духовния свят и на всичко онова, което се е родило от него, по отношение на човека. Развивайки правилно разбиране, ние постепенно правим нашите духовни сили способни да приемем Христа вътре в себе си; защото колкото по-възвишено и благородно се изразява разбирането, толкова по-благородно ще се изяви Христос.
към текста >>
Това, което се потопява във вътрешността като
Христов
живот, ще бъде единият елемент; това, което ще донесе по един всеобхватен начин като
дух
овна космология разбиране за Христа, ще бъде второто нещо.
Те се вливат, защото посветените могат да се научат да ги разбират в смисъла на нашата епоха, както Буда, великият учител на прераждането ги е разбирал по свой начин. Така хората ще започнат да разбират и Скитианос, който има да учи не само прераждането на човека, но има да учи хората това, което царува от вечност във вечност. Така все повече и повече ще бъде разбрана същността на света, централното Същество на нашия земен свят, Христовото Същество. Така се вливат все повече и повече ученията на посветените в човечеството. Днес начинаещият духовен изследовател може да донесе като елементарно начало две неща към това, което трябва да съставлява двата елемента на бъдещето духовно развитие на човечеството.
Това, което се потопява във вътрешността като Христов живот, ще бъде единият елемент; това, което ще донесе по един всеобхватен начин като духовна космология разбиране за Христа, ще бъде второто нещо.
Христов живот вътре в сърцето, разбиране за света, което води до разбиране на Христа, това ще бъдат двата елемента. Днес, когато се намираме в началото, можем да започнем с това, да имаме вътре в себе си едно правилно разбиране. Ето защо се събираме, за да развиваме правилното разбиране по отношение на духовния свят и на всичко онова, което се е родило от него, по отношение на човека. Развивайки правилно разбиране, ние постепенно правим нашите духовни сили способни да приемем Христа вътре в себе си; защото колкото по-възвишено и благородно се изразява разбирането, толкова по-благородно ще се изяви Христос. Ние слагаме началото с това, че учим елементарните отношения на нашето Земно развитие, че търсим възобновено онова, което произхожда от Скитианос, Заратустра и Буда, че го вземаме така, както можем да го предаваме в нашата епоха, както го знаят самите тези учители, които са се развили до наше време.
към текста >>
Христов
живот вътре в сърцето, разбиране за света, което води до разбиране на Христа, това ще бъдат двата елемента.
Така хората ще започнат да разбират и Скитианос, който има да учи не само прераждането на човека, но има да учи хората това, което царува от вечност във вечност. Така все повече и повече ще бъде разбрана същността на света, централното Същество на нашия земен свят, Христовото Същество. Така се вливат все повече и повече ученията на посветените в човечеството. Днес начинаещият духовен изследовател може да донесе като елементарно начало две неща към това, което трябва да съставлява двата елемента на бъдещето духовно развитие на човечеството. Това, което се потопява във вътрешността като Христов живот, ще бъде единият елемент; това, което ще донесе по един всеобхватен начин като духовна космология разбиране за Христа, ще бъде второто нещо.
Христов живот вътре в сърцето, разбиране за света, което води до разбиране на Христа, това ще бъдат двата елемента.
Днес, когато се намираме в началото, можем да започнем с това, да имаме вътре в себе си едно правилно разбиране. Ето защо се събираме, за да развиваме правилното разбиране по отношение на духовния свят и на всичко онова, което се е родило от него, по отношение на човека. Развивайки правилно разбиране, ние постепенно правим нашите духовни сили способни да приемем Христа вътре в себе си; защото колкото по-възвишено и благородно се изразява разбирането, толкова по-благородно ще се изяви Христос. Ние слагаме началото с това, че учим елементарните отношения на нашето Земно развитие, че търсим възобновено онова, което произхожда от Скитианос, Заратустра и Буда, че го вземаме така, както можем да го предаваме в нашата епоха, както го знаят самите тези учители, които са се развили до наше време. Ние сме толкова далече, че започваме да разпространяваме елементарните учения на посвещението.
към текста >>
Ето защо се събираме, за да развиваме правилното разбиране по отношение на
дух
овния свят и на всичко онова, което се е родило от него, по отношение на човека.
Така се вливат все повече и повече ученията на посветените в човечеството. Днес начинаещият духовен изследовател може да донесе като елементарно начало две неща към това, което трябва да съставлява двата елемента на бъдещето духовно развитие на човечеството. Това, което се потопява във вътрешността като Христов живот, ще бъде единият елемент; това, което ще донесе по един всеобхватен начин като духовна космология разбиране за Христа, ще бъде второто нещо. Христов живот вътре в сърцето, разбиране за света, което води до разбиране на Христа, това ще бъдат двата елемента. Днес, когато се намираме в началото, можем да започнем с това, да имаме вътре в себе си едно правилно разбиране.
Ето защо се събираме, за да развиваме правилното разбиране по отношение на духовния свят и на всичко онова, което се е родило от него, по отношение на човека.
Развивайки правилно разбиране, ние постепенно правим нашите духовни сили способни да приемем Христа вътре в себе си; защото колкото по-възвишено и благородно се изразява разбирането, толкова по-благородно ще се изяви Христос. Ние слагаме началото с това, че учим елементарните отношения на нашето Земно развитие, че търсим възобновено онова, което произхожда от Скитианос, Заратустра и Буда, че го вземаме така, както можем да го предаваме в нашата епоха, както го знаят самите тези учители, които са се развили до наше време. Ние сме толкова далече, че започваме да разпространяваме елементарните учения на посвещението.
към текста >>
Развивайки правилно разбиране, ние постепенно правим нашите
дух
овни сили способни да приемем Христа вътре в себе си; защото колкото по-възвишено и благородно се изразява разбирането, толкова по-благородно ще се изяви Христос.
Днес начинаещият духовен изследовател може да донесе като елементарно начало две неща към това, което трябва да съставлява двата елемента на бъдещето духовно развитие на човечеството. Това, което се потопява във вътрешността като Христов живот, ще бъде единият елемент; това, което ще донесе по един всеобхватен начин като духовна космология разбиране за Христа, ще бъде второто нещо. Христов живот вътре в сърцето, разбиране за света, което води до разбиране на Христа, това ще бъдат двата елемента. Днес, когато се намираме в началото, можем да започнем с това, да имаме вътре в себе си едно правилно разбиране. Ето защо се събираме, за да развиваме правилното разбиране по отношение на духовния свят и на всичко онова, което се е родило от него, по отношение на човека.
Развивайки правилно разбиране, ние постепенно правим нашите духовни сили способни да приемем Христа вътре в себе си; защото колкото по-възвишено и благородно се изразява разбирането, толкова по-благородно ще се изяви Христос.
Ние слагаме началото с това, че учим елементарните отношения на нашето Земно развитие, че търсим възобновено онова, което произхожда от Скитианос, Заратустра и Буда, че го вземаме така, както можем да го предаваме в нашата епоха, както го знаят самите тези учители, които са се развили до наше време. Ние сме толкова далече, че започваме да разпространяваме елементарните учения на посвещението.
към текста >>
14.
Съдържание
GA_114 Евангелието на Лука
Четирите Евангелия от гледна точка на антропософското
дух
овно-научно познание.
За разликата между ясновидство и посвещение. Основни аспекти на посвещението.
Четирите Евангелия от гледна точка на антропософското духовно-научно познание.
Хрониката Акаша като източник на окултни изследвания.
към текста >>
Двете големи
дух
овни течения: на Буда и на Заратустра и тяхното сливане в лицето на Исус от Назарет.
Двете големи духовни течения: на Буда и на Заратустра и тяхното сливане в лицето на Исус от Назарет.
Истината за двете деца Исус и тяхното родословие според Евангелието на Матей и Евангелието на Лука.
към текста >>
Дух
овната ложа на дванадесетте Бодисатви и „Тринадесетия".
Двете деца Исус. Въплъщението на Христос в телата на Исус от Назарет. Вишва Карман, Аура Маздао, Яхве.
Духовната ложа на дванадесетте Бодисатви и „Тринадесетия".
към текста >>
Антропософията и нейната мисия: да подготви господството на
Дух
а над материята.
Следатлантската епоха и промените в човешкото съзнание.
Антропософията и нейната мисия: да подготви господството на Духа над материята.
Лечебните въздействия на Христовия Аз.
към текста >>
Лечебните въздействия на
Христов
ия Аз.
Следатлантската епоха и промените в човешкото съзнание. Антропософията и нейната мисия: да подготви господството на Духа над материята.
Лечебните въздействия на Христовия Аз.
към текста >>
Христов
ият Принцип като нов вид посвещение.
Християнството и учението за Кармата и реинкарнациите. Двете разновидности на древното посвещение. Йона и Соломон.
Христовият Принцип като нов вид посвещение.
Събитието на Голгота като посвещение, изнесено върху сцената на световната история.
към текста >>
А за повечето от тези издания условието се състои поне в антропософското познание за човека и космоса, доколкото същността им е изложена от Антропософията и в познанието на това, което под формата на "антропософска история" се съдържа в съобщенията от
дух
овния свят."
Право за оценка на подобно частно издание обаче се признава само на онзи, който знае какво е условието за такава оценка.
А за повечето от тези издания условието се състои поне в антропософското познание за човека и космоса, доколкото същността им е изложена от Антропософията и в познанието на това, което под формата на "антропософска история" се съдържа в съобщенията от духовния свят."
към текста >>
15.
1. Първа лекция, Базел, 15 септември 1909 г.
GA_114 Евангелието на Лука
И тогава пред нашия
дух
овен поглед се издигнаха величествените образи и идеи, до които човек достига след като се задълбочи в този единствен по рода си документ от историята на човечеството, а именно Евангелието на Йоан.
Когато преди известно време бяхме събрани тук, ние можахме да говорим за по-дълбоките пластове на християнството от гледище на Евангелието на Йоан*1.
И тогава пред нашия духовен поглед се издигнаха величествените образи и идеи, до които човек достига след като се задълбочи в този единствен по рода си документ от историята на човечеството, а именно Евангелието на Йоан.
Тогава по различни поводи трябваше да изтъкнем как на преден план излизат все по-дълбоките тайни на християнството и това ставаше, когато нашите проучвания имаха за изходна точка тъкмо този документ. Разбира се, мнозина от тогавашните слушатели или тези, които са присъствали на друг цикъл върху Евангелието на Йоан, лесно биха могли да запитат: „Нима е възможно да се разширят и задълбочат още повече онези гледни точки, които в известно отношение са ненадминати, възможно ли е всъщност, това задълбочаване да се постигне с помощта на другите християнски документи, например, другите три Евангелия, а именно Евангелието на Лука, Евангелието на Матей или Евангелието на Марко? Тук бихме могли да добавим, че любителите на теоретическото удобство, неизбежно ще поставят въпроса: „Нима е възможно, след като осъзнахме, че в Евангелието на Йоан са вложени възможно най-дълбоките християнски истини, да се надяваме, че ще проникнем още по-навътре в същността на християнството с помощта на другите Евангелия, респективно с помощта на не толкова задълбоченото Евангелие на Лука? "
към текста >>
Тази изходна точка ние имаме пред себе си благодарение на факта, че този път поставяме в центъра на нашето антропософско
дух
овно-научно разглеждане именно Евангелието на Лука.
Всичко, което от известно време свикнахме да разглеждаме като задълбочени идеи на християнството, според както те са представени в Евангелието на Йоан, все още не е християнството в неговата пълна дълбочина, защото съществува възможност да проникнем в тези области, поемайки от една друга изходна точка.
Тази изходна точка ние имаме пред себе си благодарение на факта, че този път поставяме в центъра на нашето антропософско духовно-научно разглеждане именно Евангелието на Лука.
към текста >>
Но когато в хода на нашите антропософски проучвания искаме да засегнем по-дълбоките страни на
дух
овния живот, ние трябва да вникнем също и в нещо, което първоначално не различаваме, с други думи, ние трябва да приемем ясновидеца и посветения като Две съвсем различни категории, които са намерили пътя в свръхсетивните области на съществуванието.
Нека да заострим нашето внимание върху едно обстоятелство, което ще ни даде възможност да разберем твърдението, че от Евангелието на Лука също можем да извлечем изключително много неща, макар и вече да сме обсъждали многократно Евангелието на Йоан. Нека най-напред да подчертаем една особеност, която проличава при разглеждането на всеки ред от Евангелието на Йоан, а именно, че антропософското изследване такива източници, каквито са Евангелията, се разглеждат като документи, създадени от хора, погледнали дълбоко навътре в същността на живота и битието, погледнали там като посветени, като ясновидци. Когато говорим в общи линии, ние бихме могли да употребим изразите „посветени" и „ясновидци" като равнозначни.
Но когато в хода на нашите антропософски проучвания искаме да засегнем по-дълбоките страни на духовния живот, ние трябва да вникнем също и в нещо, което първоначално не различаваме, с други думи, ние трябва да приемем ясновидеца и посветения като Две съвсем различни категории, които са намерили пътя в свръхсетивните области на съществуванието.
В известен смисъл наистина съществува разлика между посветения и ясновидеца, макар и това да не противоречи на факта, че посветеният е същевременно ясновидец, а ясновидецът е същевременно и посветен. Ако искате да направите точната разлика между тези две категории хора между посветения и ясновидеца припомнете си описанията, които давам в моята книга „Как се постигат познания за висшите светове"*2. Там Вие ще откриете, че по същество има три степени, благодарение на които можем да се издигнем над обикновените възгледи за света.
към текста >>
Първата степен имаме под формата на така нареченото имагинативно познание, втората степен е тази на инспиративното познание и третата степен е тази на интуитивното познание, разбира се, когато схващаме думата „интуиция" в нейния истински
дух
овно-научен смисъл.
Съзнанието, до което стигаме най-напред, възниква благодарение на обстоятелството, че наблюдаваме света чрез нашите сетива, след което прибягваме до помощта на нашия разум и останалите душевни способности. Обаче съществуват и други три степени на познание.
Първата степен имаме под формата на така нареченото имагинативно познание, втората степен е тази на инспиративното познание и третата степен е тази на интуитивното познание, разбира се, когато схващаме думата „интуиция" в нейния истински духовно-научен смисъл.
към текста >>
Притежава го онзи човек, пред чийто
дух
овен поглед се простира това, което се намира зад сетивния свят и то под формата на образи, под формата на величествена панорама от образи, които нямат нищо общо с това, което в обикновения живот наричаме „образи".
Кой притежава имагинативното познание?
Притежава го онзи човек, пред чийто духовен поглед се простира това, което се намира зад сетивния свят и то под формата на образи, под формата на величествена панорама от образи, които нямат нищо общо с това, което в обикновения живот наричаме „образи".
Независимо от обстоятелството, че зад имагинативните образи не съществува нищо от това, което наричаме триизмерни закони на пространството, съществуват и ред други особености на тези имагинативни образи, които не могат да бъдат сравнени с нищо от видимия сетивен свят.
към текста >>
Нека да си представим, че пред нас стои едно растение и че ние сме в състояние да извлечем от него всичко, което нашите очи възприемат като цвят, като багри, но по такъв начин, че те сякаш свободно плуват във въз
дух
а.
Имагинативният свят е приблизително така устроен, че ние добиваме представа за него примерно по следния начин.
Нека да си представим, че пред нас стои едно растение и че ние сме в състояние да извлечем от него всичко, което нашите очи възприемат като цвят, като багри, но по такъв начин, че те сякаш свободно плуват във въздуха.
Ако спрем до този момент, с други думи, ако извлечем присъщите на дадено растение багри и ги оставим да плуват свободно пред нас, тогава ние бихме имали пред себе си една мъртва цветна форма. Обаче за ясновиждащия човек тази цветна форма, този цветен образ съвсем не остава мъртъв. Напротив, когато той извлича цветовете и багрите от едно растение разбира се, след съответната медитативна подготовка тогава този цветен образ просто оживява, благодарение на една вътрешна духовна сила, така че човек има пред себе си не един мъртъв образ, носещ физическата характеристика на растителните субстанции, а нещо живо: една свободно носеща се из въздуха оцветена светлина, блестяща по всевъзможни начини, една вътрешно оживена светлина, така че сега всеки отделен цвят става непосредствен израз на едно духовно-душевно Същество, което не може да бъде възприето във физическия свят. С други думи, за ясновидеца видимите физически багри на растението се превръщат в непосредствен израз на конкретни душевно-духовни Същества.
към текста >>
Напротив, когато той извлича цветовете и багрите от едно растение разбира се, след съответната медитативна подготовка тогава този цветен образ просто оживява, благодарение на една вътрешна
дух
овна сила, така че човек има пред себе си не един мъртъв образ, носещ физическата характеристика на растителните субстанции, а нещо живо: една свободно носеща се из въз
дух
а оцветена светлина, блестяща по всевъзможни начини, една вътрешно оживена светлина, така че сега всеки отделен цвят става непосредствен израз на едно
дух
овно-душевно Същество, което не може да бъде възприето във физическия свят.
Имагинативният свят е приблизително така устроен, че ние добиваме представа за него примерно по следния начин. Нека да си представим, че пред нас стои едно растение и че ние сме в състояние да извлечем от него всичко, което нашите очи възприемат като цвят, като багри, но по такъв начин, че те сякаш свободно плуват във въздуха. Ако спрем до този момент, с други думи, ако извлечем присъщите на дадено растение багри и ги оставим да плуват свободно пред нас, тогава ние бихме имали пред себе си една мъртва цветна форма. Обаче за ясновиждащия човек тази цветна форма, този цветен образ съвсем не остава мъртъв.
Напротив, когато той извлича цветовете и багрите от едно растение разбира се, след съответната медитативна подготовка тогава този цветен образ просто оживява, благодарение на една вътрешна духовна сила, така че човек има пред себе си не един мъртъв образ, носещ физическата характеристика на растителните субстанции, а нещо живо: една свободно носеща се из въздуха оцветена светлина, блестяща по всевъзможни начини, една вътрешно оживена светлина, така че сега всеки отделен цвят става непосредствен израз на едно духовно-душевно Същество, което не може да бъде възприето във физическия свят.
С други думи, за ясновидеца видимите физически багри на растението се превръщат в непосредствен израз на конкретни душевно-духовни Същества.
към текста >>
С други думи, за ясновидеца видимите физически багри на растението се превръщат в непосредствен израз на конкретни душевно-
дух
овни Същества.
Имагинативният свят е приблизително така устроен, че ние добиваме представа за него примерно по следния начин. Нека да си представим, че пред нас стои едно растение и че ние сме в състояние да извлечем от него всичко, което нашите очи възприемат като цвят, като багри, но по такъв начин, че те сякаш свободно плуват във въздуха. Ако спрем до този момент, с други думи, ако извлечем присъщите на дадено растение багри и ги оставим да плуват свободно пред нас, тогава ние бихме имали пред себе си една мъртва цветна форма. Обаче за ясновиждащия човек тази цветна форма, този цветен образ съвсем не остава мъртъв. Напротив, когато той извлича цветовете и багрите от едно растение разбира се, след съответната медитативна подготовка тогава този цветен образ просто оживява, благодарение на една вътрешна духовна сила, така че човек има пред себе си не един мъртъв образ, носещ физическата характеристика на растителните субстанции, а нещо живо: една свободно носеща се из въздуха оцветена светлина, блестяща по всевъзможни начини, една вътрешно оживена светлина, така че сега всеки отделен цвят става непосредствен израз на едно духовно-душевно Същество, което не може да бъде възприето във физическия свят.
С други думи, за ясновидеца видимите физически багри на растението се превръщат в непосредствен израз на конкретни душевно-духовни Същества.
към текста >>
Представете си за миг един такъв свят, изпълнен с цветни образи, искрящи по всевъзможен начин и непрекъснато променящи своя външен вид, без при това погледът да е ограничен в един или друг цвят, какъвто е случаят с една цветна рисунка и приемете тези цветове като непосредствен израз на
дух
овно-душевни Същества, така че да си кажете: Ето, сега тук просветва един цветен образ, обагрен в зелено и за мен той е израз на факта, че зад този образ стои едно разумно Същество; а сега, когато просветва един образ в светлочервени цветове, за мен той се превръща в едно страстно същество.
Представете си за миг един такъв свят, изпълнен с цветни образи, искрящи по всевъзможен начин и непрекъснато променящи своя външен вид, без при това погледът да е ограничен в един или друг цвят, какъвто е случаят с една цветна рисунка и приемете тези цветове като непосредствен израз на духовно-душевни Същества, така че да си кажете: Ето, сега тук просветва един цветен образ, обагрен в зелено и за мен той е израз на факта, че зад този образ стои едно разумно Същество; а сега, когато просветва един образ в светлочервени цветове, за мен той се превръща в едно страстно същество.
Да, представете си живо цялото това море от преливащи цветове бих могъл, разбира се, да взема друг пример и да кажа: Едно необятно море от преливащи звукови, мирисни или вкусови усещания, защото всичките са израз на намиращите се зад тях духовно-душевни същества. Ето в този случай Вие се изправяте пред това, което наричаме имагинативен свят. В този случай обичайната езикова употреба на думите „имагинация" и „въображение" е крайно неподходяща, понеже ние сме изправени пред един реален свят. Този свят изобщо не може да бъде обхванат от сетивното познание.
към текста >>
Да, представете си живо цялото това море от преливащи цветове бих могъл, разбира се, да взема друг пример и да кажа: Едно необятно море от преливащи звукови, мирисни или вкусови усещания, защото всичките са израз на намиращите се зад тях
дух
овно-душевни същества.
Представете си за миг един такъв свят, изпълнен с цветни образи, искрящи по всевъзможен начин и непрекъснато променящи своя външен вид, без при това погледът да е ограничен в един или друг цвят, какъвто е случаят с една цветна рисунка и приемете тези цветове като непосредствен израз на духовно-душевни Същества, така че да си кажете: Ето, сега тук просветва един цветен образ, обагрен в зелено и за мен той е израз на факта, че зад този образ стои едно разумно Същество; а сега, когато просветва един образ в светлочервени цветове, за мен той се превръща в едно страстно същество.
Да, представете си живо цялото това море от преливащи цветове бих могъл, разбира се, да взема друг пример и да кажа: Едно необятно море от преливащи звукови, мирисни или вкусови усещания, защото всичките са израз на намиращите се зад тях духовно-душевни същества.
Ето в този случай Вие се изправяте пред това, което наричаме имагинативен свят. В този случай обичайната езикова употреба на думите „имагинация" и „въображение" е крайно неподходяща, понеже ние сме изправени пред един реален свят. Този свят изобщо не може да бъде обхванат от сетивното познание.
към текста >>
Този, който се запознава със Съществата на свръхсетивния свят като ясновидец чрез имагинативното познание, той се запознава така да се каже само с външната
дух
овно-душевна страна.
Този, който се запознава със Съществата на свръхсетивния свят като ясновидец чрез имагинативното познание, той се запознава така да се каже само с външната духовно-душевна страна.
Обаче, когато се издигне от имагинативното познание до инспиративното познание, тогава той започва да чува тези Същества. Сега започва едно истинско общуване с тях. Сега те сами разкриват кои са и какво представляват. Ето защо инспирацията е една по-висша степен на познание, отколкото чистата имагинация и тя позволява на човека да научи много повече за свръхсетивните Същества, много повече от всичко онова, което може да бъде постигнато чрез имагинативното познание.
към текста >>
Сега
дух
овните послания на Съществата са от такова естество, че човек става едно цяло с тези Същества.
Една още по-висша степен на познание, това е интуицията. Разбира се, стига думата „интуиция" да се употребява не в обикновения смисъл, когато под „интуиция" се разбира всичко неясно, което би могло да хрумне някому, а само, когато понятието „интуиция" се разбира в неговия действителен антропософски смисъл.
Сега духовните послания на Съществата са от такова естество, че човек става едно цяло с тези Същества.
Тук ние сме изправени пред една висша степен на духовното познание. Защото то изисква човек да е развил в себе си онази любов към всички същества, при която той вече не прави никаква разлика между себе си и останалите създания в обкръжаващия го духовен свят, а е разлял така да се каже своето същество в цялото духовно обкръжение, така че вече действително не е вън от съществата, които общуват с него, защото се намира вътре в самите тях. И понеже всичко това е възможно само в един духовно-божествен свят, изразът интуиция, който означава „намирам се, стоя в Бога", е напълно оправдан. Ето как първоначално ни изглеждат тези три степени на свръхсетивното познание: имагинацията, инспирацията, интуицията.
към текста >>
Тук ние сме изправени пред една висша степен на
дух
овното познание.
Една още по-висша степен на познание, това е интуицията. Разбира се, стига думата „интуиция" да се употребява не в обикновения смисъл, когато под „интуиция" се разбира всичко неясно, което би могло да хрумне някому, а само, когато понятието „интуиция" се разбира в неговия действителен антропософски смисъл. Сега духовните послания на Съществата са от такова естество, че човек става едно цяло с тези Същества.
Тук ние сме изправени пред една висша степен на духовното познание.
Защото то изисква човек да е развил в себе си онази любов към всички същества, при която той вече не прави никаква разлика между себе си и останалите създания в обкръжаващия го духовен свят, а е разлял така да се каже своето същество в цялото духовно обкръжение, така че вече действително не е вън от съществата, които общуват с него, защото се намира вътре в самите тях. И понеже всичко това е възможно само в един духовно-божествен свят, изразът интуиция, който означава „намирам се, стоя в Бога", е напълно оправдан. Ето как първоначално ни изглеждат тези три степени на свръхсетивното познание: имагинацията, инспирацията, интуицията.
към текста >>
Защото то изисква човек да е развил в себе си онази любов към всички същества, при която той вече не прави никаква разлика между себе си и останалите създания в обкръжаващия го
дух
овен свят, а е разлял така да се каже своето същество в цялото
дух
овно обкръжение, така че вече действително не е вън от съществата, които общуват с него, защото се намира вътре в самите тях.
Една още по-висша степен на познание, това е интуицията. Разбира се, стига думата „интуиция" да се употребява не в обикновения смисъл, когато под „интуиция" се разбира всичко неясно, което би могло да хрумне някому, а само, когато понятието „интуиция" се разбира в неговия действителен антропософски смисъл. Сега духовните послания на Съществата са от такова естество, че човек става едно цяло с тези Същества. Тук ние сме изправени пред една висша степен на духовното познание.
Защото то изисква човек да е развил в себе си онази любов към всички същества, при която той вече не прави никаква разлика между себе си и останалите създания в обкръжаващия го духовен свят, а е разлял така да се каже своето същество в цялото духовно обкръжение, така че вече действително не е вън от съществата, които общуват с него, защото се намира вътре в самите тях.
И понеже всичко това е възможно само в един духовно-божествен свят, изразът интуиция, който означава „намирам се, стоя в Бога", е напълно оправдан. Ето как първоначално ни изглеждат тези три степени на свръхсетивното познание: имагинацията, инспирацията, интуицията.
към текста >>
И понеже всичко това е възможно само в един
дух
овно-божествен свят, изразът интуиция, който означава „намирам се, стоя в Бога", е напълно оправдан.
Една още по-висша степен на познание, това е интуицията. Разбира се, стига думата „интуиция" да се употребява не в обикновения смисъл, когато под „интуиция" се разбира всичко неясно, което би могло да хрумне някому, а само, когато понятието „интуиция" се разбира в неговия действителен антропософски смисъл. Сега духовните послания на Съществата са от такова естество, че човек става едно цяло с тези Същества. Тук ние сме изправени пред една висша степен на духовното познание. Защото то изисква човек да е развил в себе си онази любов към всички същества, при която той вече не прави никаква разлика между себе си и останалите създания в обкръжаващия го духовен свят, а е разлял така да се каже своето същество в цялото духовно обкръжение, така че вече действително не е вън от съществата, които общуват с него, защото се намира вътре в самите тях.
И понеже всичко това е възможно само в един духовно-божествен свят, изразът интуиция, който означава „намирам се, стоя в Бога", е напълно оправдан.
Ето как първоначално ни изглеждат тези три степени на свръхсетивното познание: имагинацията, инспирацията, интуицията.
към текста >>
Но възможно е също, например, в една от своите инкарнации човек да достигне само до степента на имагинацията; тогава пред този ясновидец, който е стигнал само до степента на имагинацията, остават напълно скрити онези области от
дух
овния свят, които могат да бъдат овладени единствено чрез инспирацията и интуицията.
Естествено, съществува възможност човек да усвои и трите степени на свръхсетивното познание.
Но възможно е също, например, в една от своите инкарнации човек да достигне само до степента на имагинацията; тогава пред този ясновидец, който е стигнал само до степента на имагинацията, остават напълно скрити онези области от духовния свят, които могат да бъдат овладени единствено чрез инспирацията и интуицията.
Тези хора определяме като „ясновидци". Разбира се, днес съвсем не е общоприето хората да бъдат направо довеждани до по-висшите степени на свръхсетивното познание, без преди това да са минали през степента на имагинацията, така че за нашите съвременници едва ли има възможност, така да се каже, имагинацията да бъде „прескочена" и те да попаднат направо в полето на инспирацията и интуицията. Обаче всичко, което днес би било неправилно, в определени исторически епохи, е представлявало нещо обичайно и нормално.
към текста >>
В много от древните светилища, в много от мистерийните центрове на древността е имало хора с отворени
дух
овни очи, чийто поглед прониквал единствено в областта на имагинацията, достигайки до символния свят на образите.
Да, през определени исторически епохи различните степени на свръхсетивното познание можели да бъдат „разпределяни" между едни или други индивидуалности, така че едни от тях да стигат само до имагинацията, други до инспирацията, трети до интуицията.
В много от древните светилища, в много от мистерийните центрове на древността е имало хора с отворени духовни очи, чийто поглед прониквал единствено в областта на имагинацията, достигайки до символния свят на образите.
Благодарение на това обстоятелство те развиваха предимно своите имагинативни способности. Те бяха обучавани точно в този смисъл и в душите им живееше следното настроение: в рамките на тази инкарнация аз се отказвам от по-висшите степени на инспирацията и интуицията, но за сметка на това трябва да обуча себе си в областта на имагинацията.
към текста >>
Защото в
дух
овния свят сигурност дават само инспирацията и интуицията.
Но тук беше наложително и още нещо. Всеки, който постига единствено имагинативното познание и се отказва от света на инспирацията и интуицията, живее в един свят на несигурност. Когато човек се потопи в безкрайния и подвижен свят на имагинацията, той плува в него насам и натам, без всъщност да е наясно с посоката и целта. Ето защо през епохите и всред народите, където определени хора се отказваха от по-висшите степени на свръх сетивното познание, се налагаше следната необходимост: Ясновидците, а такива бяха по-голяма част от хората ,трябваше да се обърнат с пълно доверие към онези, които разполагаха с инспиративното и интуитивното познание.
Защото в духовния свят сигурност дават само инспирацията и интуицията.
Само в този случай човек можеше да си каже: "Ето пътят! Ето целта! "
към текста >>
Такива хора доброволно се отказваха от привилегията да виждат около себе имагинативните образи на
дух
овния свят.
От друга страна, за определени периоди от развитието на човечеството беше полезно днес това вече не се практикува някои хора да надхвърлят имагинативното познание и да бъдат издигнати направо до инспиративното познание или по възможност направо до интуитивното познание.
Такива хора доброволно се отказваха от привилегията да виждат около себе имагинативните образи на духовния свят.
Те само слушаха и чуваха с духовното си ухо думите, идващи от Съществата на духовния свят. Представете си за миг, че между Вас и друг човек има една стена и Вие не можете да виждате този човек, обаче Вие го чувате как говори зад стената. Да, тази възможност беше нещо напълно естествено: Хората да се отрекат така да се каже от виждането в духовния свят, за да бъдат по-лесно доведени до духовното слушане на това, което говорят духовните Същества. Съвършено безразлично е дали някой вижда образите на имагинативния свят, или не, след като е в състояние да възприема с духовното ухо и да чува това, което намиращите се в свръхсетивния свят Същества имат да кажат за себе си и ако той е в състояние да стори това, тогава за такъв човек казваме, че той е надарен с вътрешното слово противоположно на външното слово, с което хората се разбират помежду си във физическия свят.
към текста >>
Те само слушаха и чуваха с
дух
овното си ухо думите, идващи от Съществата на
дух
овния свят.
От друга страна, за определени периоди от развитието на човечеството беше полезно днес това вече не се практикува някои хора да надхвърлят имагинативното познание и да бъдат издигнати направо до инспиративното познание или по възможност направо до интуитивното познание. Такива хора доброволно се отказваха от привилегията да виждат около себе имагинативните образи на духовния свят.
Те само слушаха и чуваха с духовното си ухо думите, идващи от Съществата на духовния свят.
Представете си за миг, че между Вас и друг човек има една стена и Вие не можете да виждате този човек, обаче Вие го чувате как говори зад стената. Да, тази възможност беше нещо напълно естествено: Хората да се отрекат така да се каже от виждането в духовния свят, за да бъдат по-лесно доведени до духовното слушане на това, което говорят духовните Същества. Съвършено безразлично е дали някой вижда образите на имагинативния свят, или не, след като е в състояние да възприема с духовното ухо и да чува това, което намиращите се в свръхсетивния свят Същества имат да кажат за себе си и ако той е в състояние да стори това, тогава за такъв човек казваме, че той е надарен с вътрешното слово противоположно на външното слово, с което хората се разбират помежду си във физическия свят.
към текста >>
Да, тази възможност беше нещо напълно естествено: Хората да се отрекат така да се каже от виждането в
дух
овния свят, за да бъдат по-лесно доведени до
дух
овното слушане на това, което говорят
дух
овните Същества.
От друга страна, за определени периоди от развитието на човечеството беше полезно днес това вече не се практикува някои хора да надхвърлят имагинативното познание и да бъдат издигнати направо до инспиративното познание или по възможност направо до интуитивното познание. Такива хора доброволно се отказваха от привилегията да виждат около себе имагинативните образи на духовния свят. Те само слушаха и чуваха с духовното си ухо думите, идващи от Съществата на духовния свят. Представете си за миг, че между Вас и друг човек има една стена и Вие не можете да виждате този човек, обаче Вие го чувате как говори зад стената.
Да, тази възможност беше нещо напълно естествено: Хората да се отрекат така да се каже от виждането в духовния свят, за да бъдат по-лесно доведени до духовното слушане на това, което говорят духовните Същества.
Съвършено безразлично е дали някой вижда образите на имагинативния свят, или не, след като е в състояние да възприема с духовното ухо и да чува това, което намиращите се в свръхсетивния свят Същества имат да кажат за себе си и ако той е в състояние да стори това, тогава за такъв човек казваме, че той е надарен с вътрешното слово противоположно на външното слово, с което хората се разбират помежду си във физическия свят.
към текста >>
Съвършено безразлично е дали някой вижда образите на имагинативния свят, или не, след като е в състояние да възприема с
дух
овното ухо и да чува това, което намиращите се в свръхсетивния свят Същества имат да кажат за себе си и ако той е в състояние да стори това, тогава за такъв човек казваме, че той е надарен с вътрешното слово противоположно на външното слово, с което хората се разбират помежду си във физическия свят.
От друга страна, за определени периоди от развитието на човечеството беше полезно днес това вече не се практикува някои хора да надхвърлят имагинативното познание и да бъдат издигнати направо до инспиративното познание или по възможност направо до интуитивното познание. Такива хора доброволно се отказваха от привилегията да виждат около себе имагинативните образи на духовния свят. Те само слушаха и чуваха с духовното си ухо думите, идващи от Съществата на духовния свят. Представете си за миг, че между Вас и друг човек има една стена и Вие не можете да виждате този човек, обаче Вие го чувате как говори зад стената. Да, тази възможност беше нещо напълно естествено: Хората да се отрекат така да се каже от виждането в духовния свят, за да бъдат по-лесно доведени до духовното слушане на това, което говорят духовните Същества.
Съвършено безразлично е дали някой вижда образите на имагинативния свят, или не, след като е в състояние да възприема с духовното ухо и да чува това, което намиращите се в свръхсетивния свят Същества имат да кажат за себе си и ако той е в състояние да стори това, тогава за такъв човек казваме, че той е надарен с вътрешното слово противоположно на външното слово, с което хората се разбират помежду си във физическия свят.
към текста >>
Ето как можем да си изградим представа за това, че има и хора, които без да виждат имагинативния свят, притежават вътрешното слово и чуват това, което
дух
овните Същества говорят, като в същото време могат да го споделят и със своите себеподобни.
Ето как можем да си изградим представа за това, че има и хора, които без да виждат имагинативния свят, притежават вътрешното слово и чуват това, което духовните Същества говорят, като в същото време могат да го споделят и със своите себеподобни.
За определени епохи от развитието на човечеството, характерно за Мистериите беше това, че там действуваха тъкмо тези два вида свръхсетивни опитности. И благодарение на обстоятелството, че даден окултен кандидат се отказваше от това, което другият можеше да възприеме, всеки от тях беше в състояние да развие още по-точно и по-ясно това, което беше по неговите сили. По този начин в Мистериите се получаваше едно прекрасно и чудно взаимодействие. Имаше, така да се каже, имагинативни ясновидци и те бяха специално обучени да виждат света на образите. А имаше и такива, които бяха прескочили света на имагинацията: Те бяха обучени в инспирацията.
към текста >>
На всички степени от свръхсетивното познание ние се натъкваме на великите тайни свързани с онова събитие, което наричаме
Христов
о Събитие; така че имагинативното познание, инспиративното познание и интуитивното познание имат да ни кажат безкрайно много върху така нареченото от нас
Христов
о Събитие.
На всички степени от свръхсетивното познание ние се натъкваме на великите тайни свързани с онова събитие, което наричаме Христово Събитие; така че имагинативното познание, инспиративното познание и интуитивното познание имат да ни кажат безкрайно много върху така нареченото от нас Христово Събитие.
към текста >>
И сега, когато изхождайки от тази гледна точка ние хвърлим поглед върху четирите Евангелия, трябва да кажем, че Евангелието на Йоан е написано от един посветен, който е проникнал в мировите тайни не само с имагинацията и инспирацията, но и с интуицията; той ни описва
Христов
ото Събитие; изхождайки от познанието на свръхсетивния свят, и то с помощта на най-висшата степен на познанието интуитивното.
И сега, когато изхождайки от тази гледна точка ние хвърлим поглед върху четирите Евангелия, трябва да кажем, че Евангелието на Йоан е написано от един посветен, който е проникнал в мировите тайни не само с имагинацията и инспирацията, но и с интуицията; той ни описва Христовото Събитие; изхождайки от познанието на свръхсетивния свят, и то с помощта на най-висшата степен на познанието интуитивното.
Но този, който вниква ясно и точно в особеностите на Йоановото Евангелие, ще трябва да признае както ще се убедим именно в този лекционен цикъл -, че всичко онова, което изпъква за нас особено силно в Евангелието на Йоан, е казано от гледната точка на инспирацията, макар и да изглежда някак избледняло и неясно. И така, като оставим настрана всичко, което авторът на Йоановото Евангелие е възприел от имагинацията, ние трябва приемем евангелиста Йоан като вестител на всичко онова, относно Христовото Събитие, което се разкрива само пред онзи, който притежава вътрешното слово и се издига, нагоре чак до интуицията. Ето защо, по същество авторът на Йоановото Евангелие говори така, че той докосва тайните на Христовото царство като такива, които имат силата на вътрешното Слово или Логоса. Накратко: В основата на Йоановото Евангелие лежи инспиративно-интуитивното познание.
към текста >>
И така, като оставим настрана всичко, което авторът на Йоановото Евангелие е възприел от имагинацията, ние трябва приемем евангелиста Йоан като вестител на всичко онова, относно
Христов
ото Събитие, което се разкрива само пред онзи, който притежава вътрешното слово и се издига, нагоре чак до интуицията.
И сега, когато изхождайки от тази гледна точка ние хвърлим поглед върху четирите Евангелия, трябва да кажем, че Евангелието на Йоан е написано от един посветен, който е проникнал в мировите тайни не само с имагинацията и инспирацията, но и с интуицията; той ни описва Христовото Събитие; изхождайки от познанието на свръхсетивния свят, и то с помощта на най-висшата степен на познанието интуитивното. Но този, който вниква ясно и точно в особеностите на Йоановото Евангелие, ще трябва да признае както ще се убедим именно в този лекционен цикъл -, че всичко онова, което изпъква за нас особено силно в Евангелието на Йоан, е казано от гледната точка на инспирацията, макар и да изглежда някак избледняло и неясно.
И така, като оставим настрана всичко, което авторът на Йоановото Евангелие е възприел от имагинацията, ние трябва приемем евангелиста Йоан като вестител на всичко онова, относно Христовото Събитие, което се разкрива само пред онзи, който притежава вътрешното слово и се издига, нагоре чак до интуицията.
Ето защо, по същество авторът на Йоановото Евангелие говори така, че той докосва тайните на Христовото царство като такива, които имат силата на вътрешното Слово или Логоса. Накратко: В основата на Йоановото Евангелие лежи инспиративно-интуитивното познание.
към текста >>
Ето защо, по същество авторът на Йоановото Евангелие говори така, че той докосва тайните на
Христов
ото царство като такива, които имат силата на вътрешното Слово или Логоса.
И сега, когато изхождайки от тази гледна точка ние хвърлим поглед върху четирите Евангелия, трябва да кажем, че Евангелието на Йоан е написано от един посветен, който е проникнал в мировите тайни не само с имагинацията и инспирацията, но и с интуицията; той ни описва Христовото Събитие; изхождайки от познанието на свръхсетивния свят, и то с помощта на най-висшата степен на познанието интуитивното. Но този, който вниква ясно и точно в особеностите на Йоановото Евангелие, ще трябва да признае както ще се убедим именно в този лекционен цикъл -, че всичко онова, което изпъква за нас особено силно в Евангелието на Йоан, е казано от гледната точка на инспирацията, макар и да изглежда някак избледняло и неясно. И така, като оставим настрана всичко, което авторът на Йоановото Евангелие е възприел от имагинацията, ние трябва приемем евангелиста Йоан като вестител на всичко онова, относно Христовото Събитие, което се разкрива само пред онзи, който притежава вътрешното слово и се издига, нагоре чак до интуицията.
Ето защо, по същество авторът на Йоановото Евангелие говори така, че той докосва тайните на Христовото царство като такива, които имат силата на вътрешното Слово или Логоса.
Накратко: В основата на Йоановото Евангелие лежи инспиративно-интуитивното познание.
към текста >>
В смисъла на Евангелието на Лука „самовидци" са онези, които вече притежават имагинативното познание, които могат да проникват в света на образите и именно там да възприемат
Христов
ото Събитие; които са специално обучени да виждат такива имагинации, самовидци, които виждат ясно и точно.
Всички знаем, че Евангелието на Лука се предхожда от едно кратко встъпление. То загатва, че още преди евангелиста Лука, мнозина вече са опитали да съберат всякакъв вид предания и разкази, свързани със събитията в Палестина. Но, за да ги опише по-точно и по-правилно, евангелистът Лука се обръща към онези и тук именно идват забележителните думи които от самото начало, както обикновено се превежда, са били „очевидци и служители на Словото" (Лука 1,1-2). Следователно, евангелистът Лука иска да предаде онова, което имат в душите си онези, които са били очевидци или по-добре казано „самовидци" и служители на Словото.
В смисъла на Евангелието на Лука „самовидци" са онези, които вече притежават имагинативното познание, които могат да проникват в света на образите и именно там да възприемат Христовото Събитие; които са специално обучени да виждат такива имагинации, самовидци, които виждат ясно и точно.
В основата на своето Евангелие, Лука поставя тъкмо техните съобщения. Но към тях той прибавя и съобщенията на тези, които в същото време бяха „служители на Словото". Забележителни думи! Той не казва „притежатели на Словото", защото те биха били хора, които притежават пълното инспиративно познание, а „служители на Словото", следователно служители на онези, които все още не разполагат като тях, със собствен поглед в имагинативния свят, но които разполагат със съобщенията на инспирираните; те могат да ги възвестяват, защото инспирациите идват от техните учители. Те са служители, а не притежатели на Словото.
към текста >>
Всичко в тези документи, обяснени въз основата на
Дух
овната Наука, е напълно точно и съвременният човек наистина няма никакво предчувствие за точността, с която са подбрани думите в тях.
Тук ние отново се изправяме пред един ярък пример на това, с каква точност ни говорят Евангелията и как трябва да разбираме техните думи буквално.
Всичко в тези документи, обяснени въз основата на Духовната Наука, е напълно точно и съвременният човек наистина няма никакво предчувствие за точността, с която са подбрани думите в тях.
към текста >>
Обаче сега както впрочем и винаги, когато предприемаме нашите антропософски проучвания ние трябва да припомним, че, строго погледнато, за
Дух
овната Наука Евангелията далеч не са източници на познание.
Обаче сега както впрочем и винаги, когато предприемаме нашите антропософски проучвания ние трябва да припомним, че, строго погледнато, за Духовната Наука Евангелията далеч не са източници на познание.
Фактът,че някои неща се намират в Евангелията, все още не означава, че са истини за онзи, който застава строго на почвата на Духовната Наука. Духовният изследовател не черпи от писмените документи; той черпи от онова, което му дава самото духовно изследване. Това, което в нашата епоха Съществата на духовния свят имат да кажат на посветения и на ясновидеца ето източниците на истинската Духовна Наука. И в нашата епоха тези източници в известен смисъл са същите, каквито бяха и през онези епохи, които току-що описах. Ето защо днес можем да назовем ясновидци онези хора, които имат поглед в имагинативния свят, а посветени можем да наречем тези, които могат да се издигат до степента на инспирацията и интуицията.
към текста >>
Фактът,че някои неща се намират в Евангелията, все още не означава, че са истини за онзи, който застава строго на почвата на
Дух
овната Наука.
Обаче сега както впрочем и винаги, когато предприемаме нашите антропософски проучвания ние трябва да припомним, че, строго погледнато, за Духовната Наука Евангелията далеч не са източници на познание.
Фактът,че някои неща се намират в Евангелията, все още не означава, че са истини за онзи, който застава строго на почвата на Духовната Наука.
Духовният изследовател не черпи от писмените документи; той черпи от онова, което му дава самото духовно изследване. Това, което в нашата епоха Съществата на духовния свят имат да кажат на посветения и на ясновидеца ето източниците на истинската Духовна Наука. И в нашата епоха тези източници в известен смисъл са същите, каквито бяха и през онези епохи, които току-що описах. Ето защо днес можем да назовем ясновидци онези хора, които имат поглед в имагинативния свят, а посветени можем да наречем тези, които могат да се издигат до степента на инспирацията и интуицията. Ето защо за онези епохи изразът „ясновидец" не съвпада с израза „посветен".
към текста >>
Дух
овният изследовател не черпи от писмените документи; той черпи от онова, което му дава самото
дух
овно изследване.
Обаче сега както впрочем и винаги, когато предприемаме нашите антропософски проучвания ние трябва да припомним, че, строго погледнато, за Духовната Наука Евангелията далеч не са източници на познание. Фактът,че някои неща се намират в Евангелията, все още не означава, че са истини за онзи, който застава строго на почвата на Духовната Наука.
Духовният изследовател не черпи от писмените документи; той черпи от онова, което му дава самото духовно изследване.
Това, което в нашата епоха Съществата на духовния свят имат да кажат на посветения и на ясновидеца ето източниците на истинската Духовна Наука. И в нашата епоха тези източници в известен смисъл са същите, каквито бяха и през онези епохи, които току-що описах. Ето защо днес можем да назовем ясновидци онези хора, които имат поглед в имагинативния свят, а посветени можем да наречем тези, които могат да се издигат до степента на инспирацията и интуицията. Ето защо за онези епохи изразът „ясновидец" не съвпада с израза „посветен".
към текста >>
Това, което в нашата епоха Съществата на
дух
овния свят имат да кажат на посветения и на ясновидеца ето източниците на истинската
Дух
овна Наука.
Обаче сега както впрочем и винаги, когато предприемаме нашите антропософски проучвания ние трябва да припомним, че, строго погледнато, за Духовната Наука Евангелията далеч не са източници на познание. Фактът,че някои неща се намират в Евангелията, все още не означава, че са истини за онзи, който застава строго на почвата на Духовната Наука. Духовният изследовател не черпи от писмените документи; той черпи от онова, което му дава самото духовно изследване.
Това, което в нашата епоха Съществата на духовния свят имат да кажат на посветения и на ясновидеца ето източниците на истинската Духовна Наука.
И в нашата епоха тези източници в известен смисъл са същите, каквито бяха и през онези епохи, които току-що описах. Ето защо днес можем да назовем ясновидци онези хора, които имат поглед в имагинативния свят, а посветени можем да наречем тези, които могат да се издигат до степента на инспирацията и интуицията. Ето защо за онези епохи изразът „ясновидец" не съвпада с израза „посветен".
към текста >>
Обстоятелството, че Антропософията, или
Дух
овната Наука не почива на нещо друго освен на изворите на посвещението, винаги трябва да се подчертава строго; строго трябва да се подчертава, следователно, и това, че нито Евангелието на Йоан, нито другите Евангелия са източници на антропософското познание.
Обстоятелството, че Антропософията, или Духовната Наука не почива на нещо друго освен на изворите на посвещението, винаги трябва да се подчертава строго; строго трябва да се подчертава, следователно, и това, че нито Евангелието на Йоан, нито другите Евангелия са източници на антропософското познание.
Това, което днес може да бъде изследвано без исторически документи, ето източникът на антропософското познание. Но след като разполагаме с това познание, ние пристъпваме към историческите документи и търсим да сравним с тях всичко онова, което днес може да установи духовното изследване. Това, което днес духовното изследване може да установи без помощта на историческите документи за Христовото Събитие, ние го намираме изразено по най-величествен начин в Евангелието на Йоан. То е изключително ценно, понеже ни показва, че в миналото, когато е било написано, е съществувал човек, който е писал така, както днес би писал някой, който е посветен в духовния свят. Бихме могли да добавим още, че същият глас може да бъде възприеман и днес, защото той идва от дълбините на столетията.
към текста >>
Но след като разполагаме с това познание, ние пристъпваме към историческите документи и търсим да сравним с тях всичко онова, което днес може да установи
дух
овното изследване.
Обстоятелството, че Антропософията, или Духовната Наука не почива на нещо друго освен на изворите на посвещението, винаги трябва да се подчертава строго; строго трябва да се подчертава, следователно, и това, че нито Евангелието на Йоан, нито другите Евангелия са източници на антропософското познание. Това, което днес може да бъде изследвано без исторически документи, ето източникът на антропософското познание.
Но след като разполагаме с това познание, ние пристъпваме към историческите документи и търсим да сравним с тях всичко онова, което днес може да установи духовното изследване.
Това, което днес духовното изследване може да установи без помощта на историческите документи за Христовото Събитие, ние го намираме изразено по най-величествен начин в Евангелието на Йоан. То е изключително ценно, понеже ни показва, че в миналото, когато е било написано, е съществувал човек, който е писал така, както днес би писал някой, който е посветен в духовния свят. Бихме могли да добавим още, че същият глас може да бъде възприеман и днес, защото той идва от дълбините на столетията.
към текста >>
Това, което днес
дух
овното изследване може да установи без помощта на историческите документи за
Христов
ото Събитие, ние го намираме изразено по най-величествен начин в Евангелието на Йоан.
Обстоятелството, че Антропософията, или Духовната Наука не почива на нещо друго освен на изворите на посвещението, винаги трябва да се подчертава строго; строго трябва да се подчертава, следователно, и това, че нито Евангелието на Йоан, нито другите Евангелия са източници на антропософското познание. Това, което днес може да бъде изследвано без исторически документи, ето източникът на антропософското познание. Но след като разполагаме с това познание, ние пристъпваме към историческите документи и търсим да сравним с тях всичко онова, което днес може да установи духовното изследване.
Това, което днес духовното изследване може да установи без помощта на историческите документи за Христовото Събитие, ние го намираме изразено по най-величествен начин в Евангелието на Йоан.
То е изключително ценно, понеже ни показва, че в миналото, когато е било написано, е съществувал човек, който е писал така, както днес би писал някой, който е посветен в духовния свят. Бихме могли да добавим още, че същият глас може да бъде възприеман и днес, защото той идва от дълбините на столетията.
към текста >>
То е изключително ценно, понеже ни показва, че в миналото, когато е било написано, е съществувал човек, който е писал така, както днес би писал някой, който е посветен в
дух
овния свят.
Обстоятелството, че Антропософията, или Духовната Наука не почива на нещо друго освен на изворите на посвещението, винаги трябва да се подчертава строго; строго трябва да се подчертава, следователно, и това, че нито Евангелието на Йоан, нито другите Евангелия са източници на антропософското познание. Това, което днес може да бъде изследвано без исторически документи, ето източникът на антропософското познание. Но след като разполагаме с това познание, ние пристъпваме към историческите документи и търсим да сравним с тях всичко онова, което днес може да установи духовното изследване. Това, което днес духовното изследване може да установи без помощта на историческите документи за Христовото Събитие, ние го намираме изразено по най-величествен начин в Евангелието на Йоан.
То е изключително ценно, понеже ни показва, че в миналото, когато е било написано, е съществувал човек, който е писал така, както днес би писал някой, който е посветен в духовния свят.
Бихме могли да добавим още, че същият глас може да бъде възприеман и днес, защото той идва от дълбините на столетията.
към текста >>
За нас изворът на познанието за висшите светове не са образите, които авторът на Евангелието на Лука рисува; извор за нас е това, което ни дава издигането в самия свръхсетивен свят и когато говорим за
Христов
ото Събитие, тогава за нас източник е онази величествена панорама от образи и имагинации, която се получава винаги, когато насочим поглед върху онова, което стои в началото на нашето летоброене, и онова, което застава пред самите нас, него ние сравняваме с образите и имагинациите, които откриваме в Евангелието на Лука.
Същото може да се каже и за другите Евангелия, включително и за Евангелието на Лука.
За нас изворът на познанието за висшите светове не са образите, които авторът на Евангелието на Лука рисува; извор за нас е това, което ни дава издигането в самия свръхсетивен свят и когато говорим за Христовото Събитие, тогава за нас източник е онази величествена панорама от образи и имагинации, която се получава винаги, когато насочим поглед върху онова, което стои в началото на нашето летоброене, и онова, което застава пред самите нас, него ние сравняваме с образите и имагинациите, които откриваме в Евангелието на Лука.
Настоящият цикъл от лекции трябва да ни покаже как имагинативните образи, които съвременният човек постига, се различават от описанията, които срещаме в Евангелието на Лука.
към текста >>
Вярно е, че за
дух
овното изследване когато то се разпростира върху събитията на миналото съществува само един източник.
Вярно е, че за духовното изследване когато то се разпростира върху събитията на миналото съществува само един източник.
Този източник не се намира в официалните документи. Нито камъните, които изкопаваме от земята, нито документите, които се съхраняват в архивите, нито това, което са записали историците, вдъхновено или не, нищо от това не служи за източник на Духовната Наука. За нас източник на духовното изследване е само онова, което можем да прочетем във вечните записи, в така наречената хроника Акаша*3. Съществува една безпогрешна възможност да узнаем без външни документи всичко, което някога е ставало.
към текста >>
Нито камъните, които изкопаваме от земята, нито документите, които се съхраняват в архивите, нито това, което са записали историците, вдъхновено или не, нищо от това не служи за източник на
Дух
овната Наука.
Вярно е, че за духовното изследване когато то се разпростира върху събитията на миналото съществува само един източник. Този източник не се намира в официалните документи.
Нито камъните, които изкопаваме от земята, нито документите, които се съхраняват в архивите, нито това, което са записали историците, вдъхновено или не, нищо от това не служи за източник на Духовната Наука.
За нас източник на духовното изследване е само онова, което можем да прочетем във вечните записи, в така наречената хроника Акаша*3. Съществува една безпогрешна възможност да узнаем без външни документи всичко, което някога е ставало.
към текста >>
За нас източник на
дух
овното изследване е само онова, което можем да прочетем във вечните записи, в така наречената хроника Акаша*3.
Вярно е, че за духовното изследване когато то се разпростира върху събитията на миналото съществува само един източник. Този източник не се намира в официалните документи. Нито камъните, които изкопаваме от земята, нито документите, които се съхраняват в архивите, нито това, което са записали историците, вдъхновено или не, нищо от това не служи за източник на Духовната Наука.
За нас източник на духовното изследване е само онова, което можем да прочетем във вечните записи, в така наречената хроника Акаша*3.
Съществува една безпогрешна възможност да узнаем без външни документи всичко, което някога е ставало.
към текста >>
Когато иска да узнае нещо относно външните събития, той може да се обърне към външните документи, да се обърне към историческите документи или ако иска да постигне нещо за характера на
дух
овните отношения той може да се обърне към религиозните документи.
Ето защо съвременният човек, за да получи сведения за миналото, може да избере два пътя.
Когато иска да узнае нещо относно външните събития, той може да се обърне към външните документи, да се обърне към историческите документи или ако иска да постигне нещо за характера на духовните отношения той може да се обърне към религиозните документи.
Обаче той може да запита: „Какво всъщност знаят онези, които са отворили своите духовни очи за онази вечна космическа писменост, както наричаме хрониката Акаша, онази величествена панорама от образи, в която е записано всичко, и то с неунищожими знаци, всичко, което е станало досега в света, в развитието на света, Земята и човечеството? "
към текста >>
Обаче той може да запита: „Какво всъщност знаят онези, които са отворили своите
дух
овни очи за онази вечна космическа писменост, както наричаме хрониката Акаша, онази величествена панорама от образи, в която е записано всичко, и то с неунищожими знаци, всичко, което е станало досега в света, в развитието на света, Земята и човечеството?
Ето защо съвременният човек, за да получи сведения за миналото, може да избере два пътя. Когато иска да узнае нещо относно външните събития, той може да се обърне към външните документи, да се обърне към историческите документи или ако иска да постигне нещо за характера на духовните отношения той може да се обърне към религиозните документи.
Обаче той може да запита: „Какво всъщност знаят онези, които са отворили своите духовни очи за онази вечна космическа писменост, както наричаме хрониката Акаша, онази величествена панорама от образи, в която е записано всичко, и то с неунищожими знаци, всичко, което е станало досега в света, в развитието на света, Земята и човечеството?
"
към текста >>
Представете си например императора Август с всички негови деяния да стои сега изправен пред Вашите очи като един неясен образ; всичко, което се е случило тогава, застава сега отново пред Вашия
дух
овен поглед.
Когато се издигне в свръхсетивните светове, човек постепенно се научава да разчита тази космическа писменост. Разбира се, това не е една обикновена писменост. Опитайте се да си представите хода на събитията, така както те са се разиграли в далечното минало.
Представете си например императора Август с всички негови деяния да стои сега изправен пред Вашите очи като един неясен образ; всичко, което се е случило тогава, застава сега отново пред Вашия духовен поглед.
Да, то застава пред духовния изследовател и той може да го разчете отново всеки момент, когато пожелае. При това той не се нуждае от никакви външни свидетелства. Необходимо е само да насочи своя поглед върху една точка от мировите събития и от събитията на човечеството, и тогава тези събития ще се разгърнат отново пред погледа му в един духовен образ: Онези събития, които той търси, онези събития, които са станали в далечното минало. Ето как със своя духовен поглед човек може да броди през епохите на миналото.
към текста >>
Да, то застава пред
дух
овния изследовател и той може да го разчете отново всеки момент, когато пожелае.
Когато се издигне в свръхсетивните светове, човек постепенно се научава да разчита тази космическа писменост. Разбира се, това не е една обикновена писменост. Опитайте се да си представите хода на събитията, така както те са се разиграли в далечното минало. Представете си например императора Август с всички негови деяния да стои сега изправен пред Вашите очи като един неясен образ; всичко, което се е случило тогава, застава сега отново пред Вашия духовен поглед.
Да, то застава пред духовния изследовател и той може да го разчете отново всеки момент, когато пожелае.
При това той не се нуждае от никакви външни свидетелства. Необходимо е само да насочи своя поглед върху една точка от мировите събития и от събитията на човечеството, и тогава тези събития ще се разгърнат отново пред погледа му в един духовен образ: Онези събития, които той търси, онези събития, които са станали в далечното минало. Ето как със своя духовен поглед човек може да броди през епохите на миналото.
към текста >>
Необходимо е само да насочи своя поглед върху една точка от мировите събития и от събитията на човечеството, и тогава тези събития ще се разгърнат отново пред погледа му в един
дух
овен образ: Онези събития, които той търси, онези събития, които са станали в далечното минало.
Разбира се, това не е една обикновена писменост. Опитайте се да си представите хода на събитията, така както те са се разиграли в далечното минало. Представете си например императора Август с всички негови деяния да стои сега изправен пред Вашите очи като един неясен образ; всичко, което се е случило тогава, застава сега отново пред Вашия духовен поглед. Да, то застава пред духовния изследовател и той може да го разчете отново всеки момент, когато пожелае. При това той не се нуждае от никакви външни свидетелства.
Необходимо е само да насочи своя поглед върху една точка от мировите събития и от събитията на човечеството, и тогава тези събития ще се разгърнат отново пред погледа му в един духовен образ: Онези събития, които той търси, онези събития, които са станали в далечното минало.
Ето как със своя духовен поглед човек може да броди през епохите на миналото.
към текста >>
Ето как със своя
дух
овен поглед човек може да броди през епохите на миналото.
Опитайте се да си представите хода на събитията, така както те са се разиграли в далечното минало. Представете си например императора Август с всички негови деяния да стои сега изправен пред Вашите очи като един неясен образ; всичко, което се е случило тогава, застава сега отново пред Вашия духовен поглед. Да, то застава пред духовния изследовател и той може да го разчете отново всеки момент, когато пожелае. При това той не се нуждае от никакви външни свидетелства. Необходимо е само да насочи своя поглед върху една точка от мировите събития и от събитията на човечеството, и тогава тези събития ще се разгърнат отново пред погледа му в един духовен образ: Онези събития, които той търси, онези събития, които са станали в далечното минало.
Ето как със своя духовен поглед човек може да броди през епохите на миналото.
към текста >>
Това, което е станало тогава, тъкмо него вижда
дух
овното око и то може да бъде сравнено с онова, което например ни разкрива Евангелието на Лука.
Но какво е станало през времето, когато започва нашето летоброене?
Това, което е станало тогава, тъкмо него вижда духовното око и то може да бъде сравнено с онова, което например ни разкрива Евангелието на Лука.
Тогава духовният изследовател разбира, че и в миналото е имало такива духовно виждащи човешки същества, които също са виждали миналите събития; и ние можем да сравним, как това, което те могат да ни съобщят като характерни черти за тяхната съвременност, се отнася към това, което ретроспективният поглед може да види от тогавашната епоха.
към текста >>
Тогава
дух
овният изследовател разбира, че и в миналото е имало такива
дух
овно виждащи човешки същества, които също са виждали миналите събития; и ние можем да сравним, как това, което те могат да ни съобщят като характерни черти за тяхната съвременност, се отнася към това, което ретроспективният поглед може да види от тогавашната епоха.
Но какво е станало през времето, когато започва нашето летоброене? Това, което е станало тогава, тъкмо него вижда духовното око и то може да бъде сравнено с онова, което например ни разкрива Евангелието на Лука.
Тогава духовният изследовател разбира, че и в миналото е имало такива духовно виждащи човешки същества, които също са виждали миналите събития; и ние можем да сравним, как това, което те могат да ни съобщят като характерни черти за тяхната съвременност, се отнася към това, което ретроспективният поглед може да види от тогавашната епоха.
към текста >>
Винаги трябва да сме наясно, че ние не черпим от документите, а черпим от самото
дух
овно изследване, и че това, което идва от
дух
овното изследване, тъкмо него търсим отново в историческите документи.
Винаги трябва да сме наясно, че ние не черпим от документите, а черпим от самото духовно изследване, и че това, което идва от духовното изследване, тъкмо него търсим отново в историческите документи.
Сега обаче историческите документи добиват още по-голяма стойност за нас и ние можем да се произнесем за истината на това, което се намира в тях, разчитайки единствено на нашето собствено духовно изследване. Така те израстват пред нас като израз на истината, защото ние сме в състояние да познаем самата истина. Не бива да споменаваме неща като тези, които току-що описахме, без същевременно да обърнем внимание, че това „четене" в хрониката Акаша не е така лесно, то съвсем не е така лесно, както наблюдаването на събитията във физическия свят. Бих искал да онагледя нещата с помощта на един особен пример, който крие известни трудности в разчитането на хрониката Акаша. Искам да си послужа с едно описание на самия човек.
към текста >>
Сега обаче историческите документи добиват още по-голяма стойност за нас и ние можем да се произнесем за истината на това, което се намира в тях, разчитайки единствено на нашето собствено
дух
овно изследване.
Винаги трябва да сме наясно, че ние не черпим от документите, а черпим от самото духовно изследване, и че това, което идва от духовното изследване, тъкмо него търсим отново в историческите документи.
Сега обаче историческите документи добиват още по-голяма стойност за нас и ние можем да се произнесем за истината на това, което се намира в тях, разчитайки единствено на нашето собствено духовно изследване.
Така те израстват пред нас като израз на истината, защото ние сме в състояние да познаем самата истина. Не бива да споменаваме неща като тези, които току-що описахме, без същевременно да обърнем внимание, че това „четене" в хрониката Акаша не е така лесно, то съвсем не е така лесно, както наблюдаването на събитията във физическия свят. Бих искал да онагледя нещата с помощта на един особен пример, който крие известни трудности в разчитането на хрониката Акаша. Искам да си послужа с едно описание на самия човек.
към текста >>
В момента, когато наблюдаваме човека, вече не само на физическото поле, а когато се издигаме в
дух
овния свят, там започват и истинските трудности.
От елементарната Антропософия знаем, че човекът се състои от физическо тяло, етерно тяло, астрално тяло и Аз.
В момента, когато наблюдаваме човека, вече не само на физическото поле, а когато се издигаме в духовния свят, там започват и истинските трудности.
Когато сте изправени пред физическия човек, Вие имате пред себе си едно единство; в условията на физическия свят Вие имате пред себе си човешкото физическо тяло, човешкото етерно тяло, човешкото астрално тяло и Аза. Всеки, който наблюдава човека през време на дневната будност, има всичко това пред себе си като едно цяло, като едно единство. Но в момента, когато се издигаме във висшите светове, стига това издигане да е една необходимост, там веднага възникват и трудностите. Когато например нощем поискаме да видим целия човек, ние трябва да се издигнем в света на имагинацията, а когато поискаме да видим астралното тяло защото тогава то се намира извън физическото тяло ние ще установим, че човекът е разделен на две отделни части. Наистина това, което сега описвам, настъпва в изключително редки случаи, понеже общо взето, наблюдаването на човека е лесно; но тук Вие можете да си съставите известна представа за трудностите.
към текста >>
Но когато във висшите светове наблюдаваме не човека, а други
дух
овни Същества, тогава вече трудностите значително нарастват.
Стига да има ясновиждащи способности, той установява, че в леглата се намират физическите и етерните тела; после, издигайки се по-нагоре със своето ясновидство, той вижда и астралните тела. Но този астрален свят е един свят на непрекъснато взаимно проникване. Там в астралния свят астралните тела непрекъснато се проникват едно в друго. И въпреки че за един обучен ясновидец едва ли може да се случи, но все пак това не е изключено, когато гледа цяла група хора, които спят, той може да смеси астралните тела и да не различи кое астрално тяло на кое физическо тяло принадлежи. Казах: Не може да се случи лесно подобна грешка, понеже подобен вид ясновидство спада към най-нисшите степени и понеже онзи, който постига правилното ясновидство, е добре подготвен и знае как да различава астралните тела.
Но когато във висшите светове наблюдаваме не човека, а други духовни Същества, тогава вече трудностите значително нарастват.
Да, тези трудности са значително големи и при наблюдаването на хора, които в момента не живеят на Земята, не са инкарнирани; тоест когато наблюдаваме човека в неговото цялостно същество и как той преминава през своите поредни инкарнации.
към текста >>
Сега
дух
овният изследовател трябва да поеме по съвършено друг път, различен от този, който води до физическите предшественици на човека.
Предположете сега, че някой си поставя следната задача: имайки пред себе си един човек, да кажем, Ханс Мюлер, той като ясновидец или като посветен се запитва: „Кои са физическите предшественици на този Ханс Мюлер? " Да предположим, че абсолютно всички външни физически документи са изгубени; тогава бихме могли да разчитаме само на записаното в Акаша. Следователно той ще трябва да търси бащата, майката, дядото и т.н. с помощта на Акаша, за да установи как се е развило физическото тяло във физическата наследствена линия на поколенията. После обаче би могъл да възникне следният въпрос: Кои са били миналите инкарнации на този човек?
Сега духовният изследовател трябва да поеме по съвършено друг път, различен от този, който води до физическите предшественици на човека.
Тогава ще се наложи той да проследи може би много епохи и времена, ако иска да стигне до миналите инкарнации на Аза. По този начин ние се изправяме пред две отделни течения: нито физическото тяло, така както то стои пред нас, е някакво съвършено ново създание, понеже според физическата наследствена линия то произхожда от предшествениците; нито пък Азът е някакво съвършено ново създание, понеже той също е свързан с миналите инкарнации.
към текста >>
И тогава стигаме до изключително сложни процеси в
дух
овния свят.
Когато се издигаме в по-висшите светове със задачата, да проследим един човек по отношение на неговите предишни свръхсетивни съставни части, тогава всички отделни течения се разделят едно от друго. Едното ни води в една посока, другото в друга.
И тогава стигаме до изключително сложни процеси в духовния свят.
Искаме ли да разберем един човек от гледището на духовното изследване, ние не трябва да го описваме само като потомък на неговите предшественици, не само като индивид, който е получил етерното си тяло от едно или друго същество, респективно астралното си тяло от това или онова същество, а трябва подробно да опишем как всички тези свръхсетивни части са изминали своя дълъг път, за да се съберат сега в едно конкретно човешко същество. Всичко това не може да бъде постигнато изведнъж. Ако например проследим пътя, изминат от етерното тяло, ние ще стигнем до изключително важни констатации. В друг случай бихме могли да проследим пътя на астралното тяло. В единия случай може да отдадем по-голямо значение на етерното тяло, в другия на астралното тяло, и с оглед на всичко това да изградим своите описания.
към текста >>
Искаме ли да разберем един човек от гледището на
дух
овното изследване, ние не трябва да го описваме само като потомък на неговите предшественици, не само като индивид, който е получил етерното си тяло от едно или друго същество, респективно астралното си тяло от това или онова същество, а трябва подробно да опишем как всички тези свръхсетивни части са изминали своя дълъг път, за да се съберат сега в едно конкретно човешко същество.
Когато се издигаме в по-висшите светове със задачата, да проследим един човек по отношение на неговите предишни свръхсетивни съставни части, тогава всички отделни течения се разделят едно от друго. Едното ни води в една посока, другото в друга. И тогава стигаме до изключително сложни процеси в духовния свят.
Искаме ли да разберем един човек от гледището на духовното изследване, ние не трябва да го описваме само като потомък на неговите предшественици, не само като индивид, който е получил етерното си тяло от едно или друго същество, респективно астралното си тяло от това или онова същество, а трябва подробно да опишем как всички тези свръхсетивни части са изминали своя дълъг път, за да се съберат сега в едно конкретно човешко същество.
Всичко това не може да бъде постигнато изведнъж. Ако например проследим пътя, изминат от етерното тяло, ние ще стигнем до изключително важни констатации. В друг случай бихме могли да проследим пътя на астралното тяло. В единия случай може да отдадем по-голямо значение на етерното тяло, в другия на астралното тяло, и с оглед на всичко това да изградим своите описания. За онзи, който не наблюдава непосредствено това, което ясновидецът казва за едно същество, за него ще бъде съвършено безразлично дали единият стига до едно заключение, а другият до друго; на него ще му се струва, че става дума за едно и също нещо.
към текста >>
Тук нещата опират до пълното разбиране на окултните съобщения върху
Христов
ото Събитие от гледна точка на съвременното
дух
овно изследване, при което трябва да бъде хвърлена светлина върху привидните противоречия в четирите Евангелия.
Тук нещата опират до пълното разбиране на окултните съобщения върху Христовото Събитие от гледна точка на съвременното духовно изследване, при което трябва да бъде хвърлена светлина върху привидните противоречия в четирите Евангелия.
към текста >>
По-нататък ние ще се убедим, че фактите, които според физическото светоусещане се явяват привидно като напълно противоречиви, в светлината на
дух
овното изследване застават пред нас като нещо истинно.
По-нататък ние ще се убедим, че фактите, които според физическото светоусещане се явяват привидно като напълно противоречиви, в светлината на духовното изследване застават пред нас като нещо истинно.
към текста >>
Именно трите синоптични Евангелия – Евангелието на Матей, Марко и Лука би трябвало да подтикнат хората към едно
дух
овно схващане за събитията в човешкото развитие.
Вярно е и едното, и другото, въпреки че във физическия свят те са напълно противоречиви.
Именно трите синоптични Евангелия – Евангелието на Матей, Марко и Лука би трябвало да подтикнат хората към едно духовно схващане за събитията в човешкото развитие.
Хората би трябвало да разберат: Не се постига нищо, когато по отношение на такива документи не се издигнем с мисълта си над привидните противоречия, а още повече, когато смята ме, че тук става дума за поетични „метафори"; със всичко това ние изобщо не налучкваме действителното състояние на нещата.
към текста >>
Сега ще ни се отдаде възможност да говорим върху неща, за които Евангелието на Йоан не ни дава никакъв повод да говорим по-подробно а именно върху събитията, които са станали преди Йоановото Кръщение, преди проникването на
Христов
ото Същество в трите тела на Исус от Назарет.
Сега ще ни се отдаде възможност да говорим върху неща, за които Евангелието на Йоан не ни дава никакъв повод да говорим по-подробно а именно върху събитията, които са станали преди Йоановото Кръщение, преди проникването на Христовото Същество в трите тела на Исус от Назарет.
Много от важните загадки на християнство то ще намерят отговор тъкмо чрез изследването в хрониката Акаша, откъдето ще узнаем кой е бил всъщност Исус от Назарет, преди Христос да навлезе в неговите тела.
към текста >>
16.
2. Втора лекция, 16 септември 1909 г.
GA_114 Евангелието на Лука
Представете си живо тази карти на пастирите поглеждат и в „отвореното небе" виждат под формата на величествени образи Съществата от
дух
овния свят.
В Евангелието на Лука има едно чудно място, където научаваме как един Ангел възвестява на пастирите в полето, че се е родил „Спасителят на света". После се споменава, че към този Ангел след като е възвестил своето пророчество се присъединява „многобройното войнство небесно" (Лука 2,13).
Представете си живо тази карти на пастирите поглеждат и в „отвореното небе" виждат под формата на величествени образи Съществата от духовния свят.
Какво точно се възвестява на пастирите?
към текста >>
Тук трябва недвусмислено да подчертаем тъкмо противоположното, а именно, че това, което пастирите виждат, е откровение на
дух
овните Същества от висините и то идва сега, за да настъпи мир в онези човешки сърца, които са изпълнени с добра воля.
Думата „слава", както обикновено се превежда в Евангелието, има съвсем друг смисъл и той се доближава много повече до този, който давам сега.
Тук трябва недвусмислено да подчертаем тъкмо противоположното, а именно, че това, което пастирите виждат, е откровение на духовните Същества от висините и то идва сега, за да настъпи мир в онези човешки сърца, които са изпълнени с добра воля.
към текста >>
Става дума за следното: Най-напред да погледнем с отворени
дух
овни очи в онази епоха, когато Христос Исус се явява на човечеството и да попитаме: Как изглежда всичко онова, което тогава се включи по
дух
овен път в Земното развитие, ако го проследим в цялата му еволюция и поставим въпроса; откъде идва то всъщност?
Общо взето, както сами ще видим, много от тайните на християнството се крият тъкмо в тези думи, стига да ги разбираме правилно. Обаче, за да хвърлим светлина върху техния скрит смисъл, ще бъде необходимо и нещо друго. Преди всичко, налага се да обърнем внимание на онези данни, които ясновидците получават от хрониката Акаша.
Става дума за следното: Най-напред да погледнем с отворени духовни очи в онази епоха, когато Христос Исус се явява на човечеството и да попитаме: Как изглежда всичко онова, което тогава се включи по духовен път в Земното развитие, ако го проследим в цялата му еволюция и поставим въпроса; откъде идва то всъщност?
към текста >>
През онази епоха, в общочовешкото развитие се включва нещо, което изглежда като сливане на различни
дух
овни и идейни потоци.
През онази епоха, в общочовешкото развитие се включва нещо, което изглежда като сливане на различни духовни и идейни потоци.
В различните места на Земята по едно и също време нахлуват всевъзможни духовни течения и светогледи. Всичко, което някога е възникнало в една или друга част на Земята, сега се слива в Палестина и намира по един или друг начин израз в събитията от Палестина, така че ние можем да поставим и следващия въпрос: Накъде са отправени духовните течения, които виждаме да се сливат като в един център там, в събитията от Палестина?
към текста >>
В различните места на Земята по едно и също време нахлуват всевъзможни
дух
овни течения и светогледи.
През онази епоха, в общочовешкото развитие се включва нещо, което изглежда като сливане на различни духовни и идейни потоци.
В различните места на Земята по едно и също време нахлуват всевъзможни духовни течения и светогледи.
Всичко, което някога е възникнало в една или друга част на Земята, сега се слива в Палестина и намира по един или друг начин израз в събитията от Палестина, така че ние можем да поставим и следващия въпрос: Накъде са отправени духовните течения, които виждаме да се сливат като в един център там, в събитията от Палестина?
към текста >>
Всичко, което някога е възникнало в една или друга част на Земята, сега се слива в Палестина и намира по един или друг начин израз в събитията от Палестина, така че ние можем да поставим и следващия въпрос: Накъде са отправени
дух
овните течения, които виждаме да се сливат като в един център там, в събитията от Палестина?
През онази епоха, в общочовешкото развитие се включва нещо, което изглежда като сливане на различни духовни и идейни потоци. В различните места на Земята по едно и също време нахлуват всевъзможни духовни течения и светогледи.
Всичко, което някога е възникнало в една или друга част на Земята, сега се слива в Палестина и намира по един или друг начин израз в събитията от Палестина, така че ние можем да поставим и следващия въпрос: Накъде са отправени духовните течения, които виждаме да се сливат като в един център там, в събитията от Палестина?
към текста >>
Ние току-що споменахме за един такъв образ, показващ как пред пастирите застава откровението на
дух
овните Същества от висините, образът на едно
дух
овно Същество, на един Ангел, а после и на цялото „небесно войнство".
Вчера обърнахме внимание на факта, че чрез Евангелието на Лука е представено онова, което наричаме имагинативно познание и че това имагинативно познание се проявява в образи.
Ние току-що споменахме за един такъв образ, показващ как пред пастирите застава откровението на духовните Същества от висините, образът на едно духовно Същество, на един Ангел, а после и на цялото „небесно войнство".
Тук следва да поставим въпроса: Как този образ застава пред ясновидеца, пред човека, посветен в тайните на живота, образ, който той винаги може да възстанови, ако се вгледа назад в хрониката Акаша? Какво е това, което се явява пред пастирите? Какво носи в себе си това ангелско войнство и откъде идва то?
към текста >>
Едно от великите
дух
овни течения, което непрекъснато се вливаше в общочовешкото развитие и постепенно се издигаше все по-високо и по-високо, така че по време на палестинските събития можеше да озарява Земята само от
дух
овните висини ето какво представляваше този образ.
Едно от великите духовни течения, което непрекъснато се вливаше в общочовешкото развитие и постепенно се издигаше все по-високо и по-високо, така че по време на палестинските събития можеше да озарява Земята само от духовните висини ето какво представляваше този образ.
Когато чрез правилното разчитане на хрониката Акаша стигаме до „небесното войнство", което се явява на пастирите, насочвайки се към миналото, ние се докосваме до едно от най-великите духовни течения в историята на човечеството, което няколко столетия преди Христос Исус да слезе всред хората така да се каже, се разпространи по Земята като „будизъм". Колкото и странно да звучи, онзи, който проследява миналите епохи на човечеството чрез хрониката Акаша, в определен момент стига до „озарението" на великия Буда: То е същото откровение, което се явява и на пастирите. Това, което навремето озари хората в Индия; това, което раздвижи там духовете и сърцата като велика религия на състраданието и любовта, като един велик светоглед; което и до днес съставлява духовната храна на голяма част от човечеството, същото се явява отново в откровението, дадено на пастирите! Защото и то трябваше да се влее в откровението на Палестина. Това, което ни разкрива най-напред Евангелието на Лука, можем да разберем само тогава, когато от гледна точка на духовно-научното изследване хвърлим поглед върху онова, което Буда е бил за човечеството и проумеем какво точно е допринесло откровението на Буда за еволюцията на човечеството.
към текста >>
Когато чрез правилното разчитане на хрониката Акаша стигаме до „небесното войнство", което се явява на пастирите, насочвайки се към миналото, ние се докосваме до едно от най-великите
дух
овни течения в историята на човечеството, което няколко столетия преди Христос Исус да слезе всред хората така да се каже, се разпространи по Земята като „будизъм".
Едно от великите духовни течения, което непрекъснато се вливаше в общочовешкото развитие и постепенно се издигаше все по-високо и по-високо, така че по време на палестинските събития можеше да озарява Земята само от духовните висини ето какво представляваше този образ.
Когато чрез правилното разчитане на хрониката Акаша стигаме до „небесното войнство", което се явява на пастирите, насочвайки се към миналото, ние се докосваме до едно от най-великите духовни течения в историята на човечеството, което няколко столетия преди Христос Исус да слезе всред хората така да се каже, се разпространи по Земята като „будизъм".
Колкото и странно да звучи, онзи, който проследява миналите епохи на човечеството чрез хрониката Акаша, в определен момент стига до „озарението" на великия Буда: То е същото откровение, което се явява и на пастирите. Това, което навремето озари хората в Индия; това, което раздвижи там духовете и сърцата като велика религия на състраданието и любовта, като един велик светоглед; което и до днес съставлява духовната храна на голяма част от човечеството, същото се явява отново в откровението, дадено на пастирите! Защото и то трябваше да се влее в откровението на Палестина. Това, което ни разкрива най-напред Евангелието на Лука, можем да разберем само тогава, когато от гледна точка на духовно-научното изследване хвърлим поглед върху онова, което Буда е бил за човечеството и проумеем какво точно е допринесло откровението на Буда за еволюцията на човечеството. Тук трябва да изясним следното.
към текста >>
Това, което навремето озари хората в Индия; това, което раздвижи там
дух
овете и сърцата като велика религия на състраданието и любовта, като един велик светоглед; което и до днес съставлява
дух
овната храна на голяма част от човечеството, същото се явява отново в откровението, дадено на пастирите!
Едно от великите духовни течения, което непрекъснато се вливаше в общочовешкото развитие и постепенно се издигаше все по-високо и по-високо, така че по време на палестинските събития можеше да озарява Земята само от духовните висини ето какво представляваше този образ. Когато чрез правилното разчитане на хрониката Акаша стигаме до „небесното войнство", което се явява на пастирите, насочвайки се към миналото, ние се докосваме до едно от най-великите духовни течения в историята на човечеството, което няколко столетия преди Христос Исус да слезе всред хората така да се каже, се разпространи по Земята като „будизъм". Колкото и странно да звучи, онзи, който проследява миналите епохи на човечеството чрез хрониката Акаша, в определен момент стига до „озарението" на великия Буда: То е същото откровение, което се явява и на пастирите.
Това, което навремето озари хората в Индия; това, което раздвижи там духовете и сърцата като велика религия на състраданието и любовта, като един велик светоглед; което и до днес съставлява духовната храна на голяма част от човечеството, същото се явява отново в откровението, дадено на пастирите!
Защото и то трябваше да се влее в откровението на Палестина. Това, което ни разкрива най-напред Евангелието на Лука, можем да разберем само тогава, когато от гледна точка на духовно-научното изследване хвърлим поглед върху онова, което Буда е бил за човечеството и проумеем какво точно е допринесло откровението на Буда за еволюцията на човечеството. Тук трябва да изясним следното.
към текста >>
Това, което ни разкрива най-напред Евангелието на Лука, можем да разберем само тогава, когато от гледна точка на
дух
овно-научното изследване хвърлим поглед върху онова, което Буда е бил за човечеството и проумеем какво точно е допринесло откровението на Буда за еволюцията на човечеството.
Едно от великите духовни течения, което непрекъснато се вливаше в общочовешкото развитие и постепенно се издигаше все по-високо и по-високо, така че по време на палестинските събития можеше да озарява Земята само от духовните висини ето какво представляваше този образ. Когато чрез правилното разчитане на хрониката Акаша стигаме до „небесното войнство", което се явява на пастирите, насочвайки се към миналото, ние се докосваме до едно от най-великите духовни течения в историята на човечеството, което няколко столетия преди Христос Исус да слезе всред хората така да се каже, се разпространи по Земята като „будизъм". Колкото и странно да звучи, онзи, който проследява миналите епохи на човечеството чрез хрониката Акаша, в определен момент стига до „озарението" на великия Буда: То е същото откровение, което се явява и на пастирите. Това, което навремето озари хората в Индия; това, което раздвижи там духовете и сърцата като велика религия на състраданието и любовта, като един велик светоглед; което и до днес съставлява духовната храна на голяма част от човечеството, същото се явява отново в откровението, дадено на пастирите! Защото и то трябваше да се влее в откровението на Палестина.
Това, което ни разкрива най-напред Евангелието на Лука, можем да разберем само тогава, когато от гледна точка на духовно-научното изследване хвърлим поглед върху онова, което Буда е бил за човечеството и проумеем какво точно е допринесло откровението на Буда за еволюцията на човечеството.
Тук трябва да изясним следното.
към текста >>
В цикъла „
Дух
овните Йерархии и тяхното отражение във физическия свят", изнесен през април 1909 в Дюселдорф, аз показах как се отнасят Бодисатвите към цялото космическо развитие.
Когато пет или шест столетия преди нашето летоброене Буда се появи всред хората на далечния Изток, в него живя една индивидуалност, която се беше прераждала много пъти и която в хода на своите прераждания се беше издигнала до твърде висока степен на развитие. Буда можа да стане онзи, който беше, само защото чрез своите минали инкарнации постигна онази висша степен, която означаваме с ориенталския израз „степен на Бодисатва". Поне пред част от Вас аз вече съм обяснявал същността на Бодисатвите, и то от различни гледни точки.
В цикъла „Духовните Йерархии и тяхното отражение във физическия свят", изнесен през април 1909 в Дюселдорф, аз показах как се отнасят Бодисатвите към цялото космическо развитие.
През август 1909 г. в Мюнхен изнесох цикъла „Изтокът в светлината на Запада" и разгледах нещата от друга гледна точка*5. Днес отново ще разгледаме същността на Бодисатвите, естествено по друг начин, и Вие постепенно ще откриете съзвучието между отделните истини.
към текста >>
Това, което днес човекът може и умее да върши чрез своите способности, е трябвало също както детето научава нещо от бащата, майката или учителя да го чуе произнесено от личности, които макар и въплътени като други хора са били по-високо развити и са можели да поддържат в Мистериите връзка с онези
дух
овни Същества, които стоят над тях: С божествено-
дух
овните Същества.
Истинско късогледство, което не надхвърля отделната епоха е, когато си въобразяваме, че същите способности, присъщи на хората днес, са съществували и в миналото. Човешките способности, това, което хората знаят и умеят да вършат, всичко то се променя през различните епохи. Днес човешките способности са така развити, че човекът, бих казал, може да опознае чрез собствения си разум това или онова, и той с право казва: Тази или онази истина аз разбирам чрез моя разум с помощта на моето мислене; аз мога да различавам, в известен смисъл, логичното от нелогичното, моралното от неморалното. Обаче бихме сгрешили, ако предположим, че тези способности за различаване на логичното от нелогичното и на моралното от неморалното са били винаги присъщи на човешката природа. Не, те са били развити бавно и постепенно.
Това, което днес човекът може и умее да върши чрез своите способности, е трябвало също както детето научава нещо от бащата, майката или учителя да го чуе произнесено от личности, които макар и въплътени като други хора са били по-високо развити и са можели да поддържат в Мистериите връзка с онези духовни Същества, които стоят над тях: С божествено-духовните Същества.
към текста >>
Тези Учители също не можеха да мислят логически с помощта на качества, развивани във физическото тяло, а само благодарение на факта, че в Мистериите те общуваха с божествено-
дух
овни Същества, обитаващи по-висшите области на света.
Такива индивидуалности, които са въплътени във физически тела, но могат да общуват и с по-висши индивидуалности, невъплътени физически, е имало винаги. Например преди хората да постигнат дарбата на логическото мислене, чрез която те могат днес сами да мислят логически, те е трябвало да се вслушват в думите на определени Учители.
Тези Учители също не можеха да мислят логически с помощта на качества, развивани във физическото тяло, а само благодарение на факта, че в Мистериите те общуваха с божествено-духовни Същества, обитаващи по-висшите области на света.
Такива Учители, които са учили, преподавали логичното мислене и моралния усет, черпейки от своите откровения, получени от висшите светове, е имало още преди хората да бъдат в състояние сами и чрез своята собствена природа да мислят логично и да откриват моралното. Определена категория същества, които са въплътени във физическо тяло, обаче общуват и с божествено-духовни Същества, за да пренесат долу това, което научават от тях и да го предадат на хората ето това са Бодисатвите. С други думи, те са същества, въплътени във физическо тяло, но чрез своите способности съумяват да общуват и с божествено-духовните Същества.
към текста >>
Определена категория същества, които са въплътени във физическо тяло, обаче общуват и с божествено-
дух
овни Същества, за да пренесат долу това, което научават от тях и да го предадат на хората ето това са Бодисатвите.
Такива индивидуалности, които са въплътени във физически тела, но могат да общуват и с по-висши индивидуалности, невъплътени физически, е имало винаги. Например преди хората да постигнат дарбата на логическото мислене, чрез която те могат днес сами да мислят логически, те е трябвало да се вслушват в думите на определени Учители. Тези Учители също не можеха да мислят логически с помощта на качества, развивани във физическото тяло, а само благодарение на факта, че в Мистериите те общуваха с божествено-духовни Същества, обитаващи по-висшите области на света. Такива Учители, които са учили, преподавали логичното мислене и моралния усет, черпейки от своите откровения, получени от висшите светове, е имало още преди хората да бъдат в състояние сами и чрез своята собствена природа да мислят логично и да откриват моралното.
Определена категория същества, които са въплътени във физическо тяло, обаче общуват и с божествено-духовни Същества, за да пренесат долу това, което научават от тях и да го предадат на хората ето това са Бодисатвите.
С други думи, те са същества, въплътени във физическо тяло, но чрез своите способности съумяват да общуват и с божествено-духовните Същества.
към текста >>
С други думи, те са същества, въплътени във физическо тяло, но чрез своите способности съумяват да общуват и с божествено-
дух
овните Същества.
Такива индивидуалности, които са въплътени във физически тела, но могат да общуват и с по-висши индивидуалности, невъплътени физически, е имало винаги. Например преди хората да постигнат дарбата на логическото мислене, чрез която те могат днес сами да мислят логически, те е трябвало да се вслушват в думите на определени Учители. Тези Учители също не можеха да мислят логически с помощта на качества, развивани във физическото тяло, а само благодарение на факта, че в Мистериите те общуваха с божествено-духовни Същества, обитаващи по-висшите области на света. Такива Учители, които са учили, преподавали логичното мислене и моралния усет, черпейки от своите откровения, получени от висшите светове, е имало още преди хората да бъдат в състояние сами и чрез своята собствена природа да мислят логично и да откриват моралното. Определена категория същества, които са въплътени във физическо тяло, обаче общуват и с божествено-духовни Същества, за да пренесат долу това, което научават от тях и да го предадат на хората ето това са Бодисатвите.
С други думи, те са същества, въплътени във физическо тяло, но чрез своите способности съумяват да общуват и с божествено-духовните Същества.
към текста >>
една индивидуалност, която в Мистериите можеше да общува и с по-висшите, божествено-
дух
овни Същества.
Да, преди Буда да стане един „Буда", той беше именно Бодисатва, т.е.
една индивидуалност, която в Мистериите можеше да общува и с по-висшите, божествено-духовни Същества.
Едно такова същество като Бодисатва беше натоварено във висшите светове още от най-далечните епохи на Земното развитие с определена мисия, с определена задача, и оттогава то остава свързано с нея.
към текста >>
Защото днешните човешки способности по-рано са били качества на определени божествено-
дух
овни Същества и Бодисатвите са ги свалили от
дух
овните висини, за да ги предоставят на човеците.
Ако бихме приложили този начин на мислене спрямо Буда, би трябвало да кажем: като Бодисатва, той има строго определена задача. Когато Земята се намираше още в своите начални еволюционни епохи, далеч преди Атлантската и Лемурийската епоха*6, на това същество, което през шестото столетие на нашата епоха се въплъти като Буда, беше възложена определена задача. И то остана свързано с тази задача. През всички времена, от една епоха в друга, то трябваше да работи и да влива в еволюцията на Земята само толкова, колкото тя можеше да приеме с оглед на своите възможности. За всяко едно такова същество тоест за всеки Бодисатва идва един момент, когато то стига с получената си през прадалечното минало мисия до определена точка, след която това, което то е вливало досега в човечеството „свише", се превръща вече в нормална човешка способност.
Защото днешните човешки способности по-рано са били качества на определени божествено-духовни Същества и Бодисатвите са ги свалили от духовните висини, за да ги предоставят на човеците.
към текста >>
Следователно, един такъв
дух
овен мисионер стига до една точка, когато вече може да си каже: Аз изпълних моята мисия; сега на човечеството е дадено всичко онова, за което то е било подготвяно през много, много епохи.
Следователно, един такъв духовен мисионер стига до една точка, когато вече може да си каже: Аз изпълних моята мисия; сега на човечеството е дадено всичко онова, за което то е било подготвяно през много, много епохи.
След като е стигнал до тази точка, Бодисатва вече може да стане Буда, с други думи за него настъпва момент, когато като същество с мисия, каквато току-що описахме то вече няма нужда да се въплъщава в човешко физическо тяло, след като вече е постигнало степента, характерна за така наречения от нас духовен мисионер. Такъв момент настъпи и за Буда. Това, което имаше да върши по-рано, непрекъснато го отвеждаше долу на Земята. Обаче в мига, когато беше озарен като Буда все още в качеството си на Бодисатва -, той се въплъти за последен път в такова човешко тяло, в което бяха постигнати до най-висока степен онези човешки способности, които по-рано трябваше да бъдат предавани „свише", за да се превърнат в нормални човешки способности.
към текста >>
След като е стигнал до тази точка, Бодисатва вече може да стане Буда, с други думи за него настъпва момент, когато като същество с мисия, каквато току-що описахме то вече няма нужда да се въплъщава в човешко физическо тяло, след като вече е постигнало степента, характерна за така наречения от нас
дух
овен мисионер.
Следователно, един такъв духовен мисионер стига до една точка, когато вече може да си каже: Аз изпълних моята мисия; сега на човечеството е дадено всичко онова, за което то е било подготвяно през много, много епохи.
След като е стигнал до тази точка, Бодисатва вече може да стане Буда, с други думи за него настъпва момент, когато като същество с мисия, каквато току-що описахме то вече няма нужда да се въплъщава в човешко физическо тяло, след като вече е постигнало степента, характерна за така наречения от нас духовен мисионер.
Такъв момент настъпи и за Буда. Това, което имаше да върши по-рано, непрекъснато го отвеждаше долу на Земята. Обаче в мига, когато беше озарен като Буда все още в качеството си на Бодисатва -, той се въплъти за последен път в такова човешко тяло, в което бяха постигнати до най-висока степен онези човешки способности, които по-рано трябваше да бъдат предавани „свише", за да се превърнат в нормални човешки способности.
към текста >>
Сега той се издига в
дух
овните области, откъдето продължава да подпомага и ръководи еволюцията на човечеството.
Но когато, благодарение на предишното си развитие, такъв Бодисатва стига до там, да направи едно човешко тяло толкова съвършено, че то да развие онези способности, които са свързани с мисията на Бодисатва, и по-точно с формирането на нови качества, той вече няма нужда да се въплъщава отново.
Сега той се издига в духовните области, откъдето продължава да подпомага и ръководи еволюцията на човечеството.
Сега вече хората поемат задачата да доразвият по-нататък онова, което до този момент се вливаше в тях от небесните висини, и сега те си казват: Да, оттук нататък ние трябва да се развиваме по такъв начин, че да изградим у себе си онези способности, които виждаме постигнати за пръв път в съвършен вид през онова въплъщение на Бодисатва, когато той се издигна в степента на Буда. Тези способности са осъществени в лицето на Буда. Да бъде едно същество „Буда", означава то да прояви в определен човек това, което Бодисатва може, означава то да покаже как съществото, действувало през епохите като Бодисатва, живее като индивид, чиято човешка природа е поела всичко онова, което по-рано се вливаше от небесните висини. Ето какво означава едно същество да е Буда. Ако Бодисатва би се оттеглил преждевременно от своята мисия, тогава хората не биха получили дарбата да развиват по собствен път онези способности, които по-рано приемаха „свише".
към текста >>
Ето защо съществото Бодисатва, след като стана Буда, трябваше да се оттегли от Земята в определени
дух
овни висини и оттам да ръководи по-нататък еволюцията на човечеството, а там то може да бъде доловено само от ясновидеца.
Но след като човечеството напредна достатъчно, така че тези способности можеха да се появят у един отделен човешки индивид на Земята, беше вече създаден и. зародишът, позволяващ занапред хората сами да развиват тези способности. Така индивидуалността, която по-рано се беше развила като Бодисатва и която докато беше Бодисатва не беше напълно влязла в човешко тяло, а се простираше нагоре в небесните висини, сега изцяло се инкарнира в конкретна историческа личност. После обаче тя от ново се оттегли. Защото сега в тази инкарнация като Буда на човечеството се дават известни откровения, кои то после трябва да се доразвият от самото него.
Ето защо съществото Бодисатва, след като стана Буда, трябваше да се оттегли от Земята в определени духовни висини и оттам да ръководи по-нататък еволюцията на човечеството, а там то може да бъде доловено само от ясновидеца.
към текста >>
Аз винаги съм подчертавал, че през Атлантската епоха голяма част от човечеството притежаваше ясновидски способности и можеше да вижда в
дух
овните светове.
И така, каква задача стоеше пред величествената и могъща индивидуалност, която в обикновения живот наричаме Буда? Ако действително искаме да разберем тази задача, тази мисия на Буда, и то в смисъла на истинския езотеризъм, трябвала знаем следното; Цялата познавателна способност на човечеството се е развила постепенно.
Аз винаги съм подчертавал, че през Атлантската епоха голяма част от човечеството притежаваше ясновидски способности и можеше да вижда в духовните светове.
Вие помните, че известни следи от древното ясновидство все още са били запазени през първите следатлантски епохи. И ако от Атлантската епоха бихме се пренесли в Древноперсийската, Древноиндийската, Египетско-халдейската, дори в Гръцко-латинската епоха, ние бихме открили много хора, много повече отколкото си въобразява днешното човечество, които са притежава ли като един вид наследство остатъци от древното ясновидство, хора, за които астралният свят беше открит, така че те виждаха в скритите дълбини на съществуванието. Да се вижда човешкото етерно тяло, беше нещо съвсем обикновено дори през Гръцко-латинската епоха; нещо обикновено беше тогавашните хора да виждат човешката глава, заобиколена от онзи етерен облак, който по-късно постепенно се прибира напълно във вътрешността на главата.
към текста >>
Обаче човечеството трябваше да се издигне до онова познание, което се постига чрез външните сетива и чрез онези
дух
овни способности, които са насочени към външните сетива.
Обаче човечеството трябваше да се издигне до онова познание, което се постига чрез външните сетива и чрез онези духовни способности, които са насочени към външните сетива.
Постепенно човекът трябваше да напусне духовния свят и да овладее чисто сетивните възприятия с помощта на разсъдъчното, логическо мислене. Постепенно той трябваше да се издигне до едно не-ясновидско познание, за да постигне отново един друг вид ясновидство, свързано вече с всичко онова, което е усвоил като сетивно и логическо познание.
към текста >>
Постепенно човекът трябваше да напусне
дух
овния свят и да овладее чисто сетивните възприятия с помощта на разсъдъчното, логическо мислене.
Обаче човечеството трябваше да се издигне до онова познание, което се постига чрез външните сетива и чрез онези духовни способности, които са насочени към външните сетива.
Постепенно човекът трябваше да напусне духовния свят и да овладее чисто сетивните възприятия с помощта на разсъдъчното, логическо мислене.
Постепенно той трябваше да се издигне до едно не-ясновидско познание, за да постигне отново един друг вид ясновидство, свързано вече с всичко онова, което е усвоил като сетивно и логическо познание.
към текста >>
Ето защо тогава беше необходимо, в човешките тела да се въплъщават и такива
дух
овни Същества, към които отнасяме и Бодисатвите: Точно те получаваха от по-висшите светове истински откровения за действената сила на състраданието, за действената сила на любовта; точно те научиха хората как да напредват в състраданието и любовта, понеже хората все още не бяха в състояние да разберат това чрез своите собствени сили.
Нека да обобщим: Днес моралният усет на човека може да се издига все по-високо и по-високо. Обаче трябва да обърнем поглед и назад към времената, когато моралният усет беше такъв, че чрез собствените си сили човекът не можеше да постигне нищо. Имаше времена, когато хората никога не биха могли да разберат, че състраданието и любовта спадат към най-висшите качества на човешката душа.
Ето защо тогава беше необходимо, в човешките тела да се въплъщават и такива духовни Същества, към които отнасяме и Бодисатвите: Точно те получаваха от по-висшите светове истински откровения за действената сила на състраданието, за действената сила на любовта; точно те научиха хората как да напредват в състраданието и любовта, понеже хората все още не бяха в състояние да разберат това чрез своите собствени сили.
Всичко това, което днес хората познават чрез своите собствени сили като висши добродетели на състраданието и любовта, и до което моралният усет бавно се издига, трябваше за дълги периоди да бъде преподавано от самото небе. А учителят по състрадание и любов през онези времена, когато хората все още не можеха сами да вникнат в естеството на състраданието и любовта, беше онзи Бодисатва, който после се въплъти за последен път като Гаутама Буда.
към текста >>
Благодарение на посвещението, ние сме в състояние да навлезем в
дух
овния свят и да видим онези сили и Същества, които са свързани с най-прекрасните мисли и чувства на човечеството; обаче там ние виждаме също и онези
дух
овни Същества, които стоят зад дивата страст и зад разяждащия егоизъм.
Нека да бъдем наясно: В хода на човешката еволюция „виждането в дълбините" постепенно прие твърде особени форми. Мисията на Земното човечество се свежда до следното: Постепенно то да изгуби древното сумрачно ясновидство, при това тези наследени остатъци от древното ясновидство далеч не бяха най-добрата част от него. Тази най-добра част беше изгубена още в началото. Това, което стана, беше по-скоро едно несъвършено взиране в астралния свят; то направо беше едно проникване в онези демонични сили, които смъкват човека в по-низшата сфера на неговите инстинкти и страсти.
Благодарение на посвещението, ние сме в състояние да навлезем в духовния свят и да видим онези сили и Същества, които са свързани с най-прекрасните мисли и чувства на човечеството; обаче там ние виждаме също и онези духовни Същества, които стоят зад дивата страст и зад разяждащия егоизъм.
Това, което беше останало за повечето хора от древното ясновидство не за посветените, а за преобладаващото мнозинство беше именно виждането на онези диви демонични сили, които стоят зад пагубните човешки страсти. Този, който изобщо вижда в духовния свят, той естествено сам може да се увери в това. Тези неща зависят от развитието на човешките способности. Човекът не може да постигне едното, без да срещне другото.
към текста >>
Този, който изобщо вижда в
дух
овния свят, той естествено сам може да се увери в това.
Мисията на Земното човечество се свежда до следното: Постепенно то да изгуби древното сумрачно ясновидство, при това тези наследени остатъци от древното ясновидство далеч не бяха най-добрата част от него. Тази най-добра част беше изгубена още в началото. Това, което стана, беше по-скоро едно несъвършено взиране в астралния свят; то направо беше едно проникване в онези демонични сили, които смъкват човека в по-низшата сфера на неговите инстинкти и страсти. Благодарение на посвещението, ние сме в състояние да навлезем в духовния свят и да видим онези сили и Същества, които са свързани с най-прекрасните мисли и чувства на човечеството; обаче там ние виждаме също и онези духовни Същества, които стоят зад дивата страст и зад разяждащия егоизъм. Това, което беше останало за повечето хора от древното ясновидство не за посветените, а за преобладаващото мнозинство беше именно виждането на онези диви демонични сили, които стоят зад пагубните човешки страсти.
Този, който изобщо вижда в духовния свят, той естествено сам може да се увери в това.
Тези неща зависят от развитието на човешките способности. Човекът не може да постигне едното, без да срещне другото.
към текста >>
И докато беше грижливо предпазван от всичко, което би му напомняло за болести и страдания,
дух
овните му очи се отвориха още по-широко за астралните образи.
Той се въплъти в едно тяло, което му даваше възможност да вижда дълбоко в астралните основи на съществуванието. Още като дете, той можеше да вижда всички онези астрални Същества, които дебнат зад бурните и диви страсти, зад изгарящото и алчно сладострастие. Но той беше предпазен от ужасяващата поквареност на физическия свят, от характерните за този свят мъки и страдания. Поддавайки се на своите предразсъдъци, родителите му считаха, че така ще е най-добре за детето: То израсна затворено в двореца, далеч от болките и страданията на света. Обаче чрез тази изолация, вътрешната сила на виждане се прояви в още по-голяма степен.
И докато беше грижливо предпазван от всичко, което би му напомняло за болести и страдания, духовните му очи се отвориха още по-широко за астралните образи.
Около него се носеха астралните образи на всичко онова, което представляват пагубните и диви страсти.
към текста >>
Всеки, който умее да чете с
дух
овен поглед, с погледа на истинския езотерик, дори и в екзотерично съставената биография на Буда, ще може сам да предусети нещата, за които става дума сега.
Всеки, който умее да чете с духовен поглед, с погледа на истинския езотерик, дори и в екзотерично съставената биография на Буда, ще може сам да предусети нещата, за които става дума сега.
Нека отново подчертаем: Човек не може да разбере кой знае какво от екзотеричните предания, без да проникне в езотеричната им основа. И това, което най-малко може да се разбере от екзотеричните предания, е животът на Буда. Странно би трябвало да изглежда за всеки, когато ориенталисти и други, занимаващи се с живота на Буда, описват как в своя дворец, Буда е бил заобиколен от „четиридесет хиляди танцьорки и двадесет и осем хиляди жени. Ето какво смятат за важно книгите, които днес всеки може да си купи за няколко пфенига; и нека отбележим, че техните автори съвсем не са учудени от един такъв харем, наброяващ четиридесет хиляди танцьорки и двадесет и осем хиляди жени. Но какво означава всъщност това?
към текста >>
Хората изобщо не подозират, че тук е загатнато нещо, което Буда е изживял, благодарение на своето астрално виждане, и то до онази пределна степен, каквато може да понесе човешкото сърце: още в своето детство той беше пощаден от онова, което цари във физическия човешки свят като болки и страдания, но за сметка на това го виждаше като
дух
овни въздействия в
дух
овния свят.
Хората изобщо не подозират, че тук е загатнато нещо, което Буда е изживял, благодарение на своето астрално виждане, и то до онази пределна степен, каквато може да понесе човешкото сърце: още в своето детство той беше пощаден от онова, което цари във физическия човешки свят като болки и страдания, но за сметка на това го виждаше като духовни въздействия в духовния свят.
А той го виждаше по този начин, защото беше роден в едно тяло, каквото можеше да получи в тогавашните времена; и още от самото начало беше пощаден и издигнат над тези страховити и измамни образи, понеже в миналите си инкарнации беше постигнал висотата на Бодисатва. Но понеже като индивидуалност на Бодисатва беше инкарниран тъкмо в това тяло, той усещаше неудържимия порив да излезе извън стените на двореца, за да види съответствието на всеки един от астралните образи, всред които живееше в своето уединение. Всеки отделен образ го теглеше да напусне своя затвор. Тази беше основната подемна сила в неговата душа. Защото в него като Бодисатва наистина живееше една висша духовна сила.
към текста >>
Защото в него като Бодисатва наистина живееше една висша
дух
овна сила.
Хората изобщо не подозират, че тук е загатнато нещо, което Буда е изживял, благодарение на своето астрално виждане, и то до онази пределна степен, каквато може да понесе човешкото сърце: още в своето детство той беше пощаден от онова, което цари във физическия човешки свят като болки и страдания, но за сметка на това го виждаше като духовни въздействия в духовния свят. А той го виждаше по този начин, защото беше роден в едно тяло, каквото можеше да получи в тогавашните времена; и още от самото начало беше пощаден и издигнат над тези страховити и измамни образи, понеже в миналите си инкарнации беше постигнал висотата на Бодисатва. Но понеже като индивидуалност на Бодисатва беше инкарниран тъкмо в това тяло, той усещаше неудържимия порив да излезе извън стените на двореца, за да види съответствието на всеки един от астралните образи, всред които живееше в своето уединение. Всеки отделен образ го теглеше да напусне своя затвор. Тази беше основната подемна сила в неговата душа.
Защото в него като Бодисатва наистина живееше една висша духовна сила.
В него живееше именно онази духовна сила, която е свързана с мисията да проповядва състраданието и любовта, както и всичко, свързано с тях. Но за целта той сам трябваше да се запознае със света и човечеството, защото само там, всред хората, той можеше да проповядва едно учение за състраданието и любовта в техния висш морален смисъл. Той трябваше да опознае човечеството във физическия свят. Той трябваше да се издигне от Бодисатва до Буда да стане един човек между другите човеци. Но той можеше да постигне това, само ако се откаже от всичко, което беше наследил като способности от своите минали инкарнации, само като се поя ви във физическия свят, за да живее там с хората, и то по такъв начин, че да се превърне за тях в образец по отношение на всичко онова, което вече посочих.
към текста >>
В него живееше именно онази
дух
овна сила, която е свързана с мисията да проповядва състраданието и любовта, както и всичко, свързано с тях.
А той го виждаше по този начин, защото беше роден в едно тяло, каквото можеше да получи в тогавашните времена; и още от самото начало беше пощаден и издигнат над тези страховити и измамни образи, понеже в миналите си инкарнации беше постигнал висотата на Бодисатва. Но понеже като индивидуалност на Бодисатва беше инкарниран тъкмо в това тяло, той усещаше неудържимия порив да излезе извън стените на двореца, за да види съответствието на всеки един от астралните образи, всред които живееше в своето уединение. Всеки отделен образ го теглеше да напусне своя затвор. Тази беше основната подемна сила в неговата душа. Защото в него като Бодисатва наистина живееше една висша духовна сила.
В него живееше именно онази духовна сила, която е свързана с мисията да проповядва състраданието и любовта, както и всичко, свързано с тях.
Но за целта той сам трябваше да се запознае със света и човечеството, защото само там, всред хората, той можеше да проповядва едно учение за състраданието и любовта в техния висш морален смисъл. Той трябваше да опознае човечеството във физическия свят. Той трябваше да се издигне от Бодисатва до Буда да стане един човек между другите човеци. Но той можеше да постигне това, само ако се откаже от всичко, което беше наследил като способности от своите минали инкарнации, само като се поя ви във физическия свят, за да живее там с хората, и то по такъв начин, че да се превърне за тях в образец по отношение на всичко онова, което вече посочих.
към текста >>
В тази легенда, която е по-достоверна от всякаква официална наука, има нещо твърде показателно, което ни разкрива същността на Буда: Когато напуска царския дворец, той възсяда един кон; този кон е обхванат от такава голяма мъка поради това, че Буда иска да се раздели с цялото си щастливо обкръжение -, че наскоро умира и се издига в
дух
овния свят като едно
дух
овно същество.
В тази легенда, която е по-достоверна от всякаква официална наука, има нещо твърде показателно, което ни разкрива същността на Буда: Когато напуска царския дворец, той възсяда един кон; този кон е обхванат от такава голяма мъка поради това, че Буда иска да се раздели с цялото си щастливо обкръжение -, че наскоро умира и се издига в духовния свят като едно духовно същество.
към текста >>
Бих се отдалечил твърде много от нашата тема, ако се впусна да обяснявам защо тук именно конят е избран като символ на една човешка
дух
овна способност.
Каква дълбока истина е спотаена в този образ!
Бих се отдалечил твърде много от нашата тема, ако се впусна да обяснявам защо тук именно конят е избран като символ на една човешка духовна способност.
Аз напомням само, че Платон си служи с образа на коня, когато описва онези човешки способности, които се дават „свише" и не произлизат от личните душевни усилия. Когато Буда напуска царския дворец, той оставя зад себе си и онези способности, които не са развити чрез личните усилия на човешката душа. Тези способности Буда предоставя на духовния свят. Това е символично представено чрез образа на коня, който умира от скръб и после се издига в духовния свят.
към текста >>
Тези способности Буда предоставя на
дух
овния свят.
Каква дълбока истина е спотаена в този образ! Бих се отдалечил твърде много от нашата тема, ако се впусна да обяснявам защо тук именно конят е избран като символ на една човешка духовна способност. Аз напомням само, че Платон си служи с образа на коня, когато описва онези човешки способности, които се дават „свише" и не произлизат от личните душевни усилия. Когато Буда напуска царския дворец, той оставя зад себе си и онези способности, които не са развити чрез личните усилия на човешката душа.
Тези способности Буда предоставя на духовния свят.
Това е символично представено чрез образа на коня, който умира от скръб и после се издига в духовния свят.
към текста >>
Това е символично представено чрез образа на коня, който умира от скръб и после се издига в
дух
овния свят.
Каква дълбока истина е спотаена в този образ! Бих се отдалечил твърде много от нашата тема, ако се впусна да обяснявам защо тук именно конят е избран като символ на една човешка духовна способност. Аз напомням само, че Платон си служи с образа на коня, когато описва онези човешки способности, които се дават „свише" и не произлизат от личните душевни усилия. Когато Буда напуска царския дворец, той оставя зад себе си и онези способности, които не са развити чрез личните усилия на човешката душа. Тези способности Буда предоставя на духовния свят.
Това е символично представено чрез образа на коня, който умира от скръб и после се издига в духовния свят.
към текста >>
Едва в условията на физическия свят той можа да изучи онези неща, до които бидейки Бодисатва имаше непосредствен достъп в
дух
овния свят.
Но Буда можа да се превърне в това, което представляваше през последната си инкарнация, не веднага, а бавно и постепенно.
Едва в условията на физическия свят той можа да изучи онези неща, до които бидейки Бодисатва имаше непосредствен достъп в духовния свят.
Най-напред той се запозна с двама учители. Единият е представител на онзи древен индийски светоглед, който е известен като философия на Санкия, а другият е представител на философията Йога. Да, Буда се запозна с тях и се задълбочи в това, което те можеха да му предложат. Защото дори и някой да е станал едно висше същество, той трябва да се ориентира във външното познание, което човечеството е постигнало. Макар и един Бодисатва да може да го усвои по-бързо, все пак той трябва да го направи.
към текста >>
Той гладуваше като тях, за да прогони всяко желание за живот, надявайки се когато тялото е отслабено чрез пост и молитви -, да пробуди най-дълбоки сили и чрез тях да се издигне бързо в
дух
овния свят.
После той попадна в обществото на петима отшелници. Те се опитваха да стигнат до тайните на съществуванието по пътя на най-строго самовъзпитание, на изпитанията и лишенията. Буда опита и този път, но той също се оказа неподходящ за неговата мисия. За известно време той се подложи на същите изтезания и лишения, както това правеха и отшелниците.
Той гладуваше като тях, за да прогони всяко желание за живот, надявайки се когато тялото е отслабено чрез пост и молитви -, да пробуди най-дълбоки сили и чрез тях да се издигне бързо в духовния свят.
Но именно понеже Буда беше постигнал своята еволюционна степен, той разбираше пълната ненужност нa изтезанията, на постенето и гладуването. Понеже беше Бодисатва, чрез своето развитие от предишните си инкарнации, той можа да издигне това човешко тяло до възможно най-високата степен за онези времена. Ето защо Буда можа да изживее онова, което трябва да изживее всеки, който минава по тази път към Духовните висини.
към текста >>
Ето защо Буда можа да изживее онова, което трябва да изживее всеки, който минава по тази път към
Дух
овните висини.
Буда опита и този път, но той също се оказа неподходящ за неговата мисия. За известно време той се подложи на същите изтезания и лишения, както това правеха и отшелниците. Той гладуваше като тях, за да прогони всяко желание за живот, надявайки се когато тялото е отслабено чрез пост и молитви -, да пробуди най-дълбоки сили и чрез тях да се издигне бързо в духовния свят. Но именно понеже Буда беше постигнал своята еволюционна степен, той разбираше пълната ненужност нa изтезанията, на постенето и гладуването. Понеже беше Бодисатва, чрез своето развитие от предишните си инкарнации, той можа да издигне това човешко тяло до възможно най-високата степен за онези времена.
Ето защо Буда можа да изживее онова, което трябва да изживее всеки, който минава по тази път към Духовните висини.
към текста >>
Този, който се издига до определена степен във философията на Санкия или във философията Йога, без да е развил това, което Буда беше постигнал по-рано, който иска да се издигне в чистите висини на божествения
Дух
чрез логическото мислене, без първо да е постигнал моралното чувство в смисъла на Буда, той се намира пред онова изкушение, през което Буда мина като един вид пробно изкушение, описано в разказа за изкушението чрез демона Мара.
Този, който се издига до определена степен във философията на Санкия или във философията Йога, без да е развил това, което Буда беше постигнал по-рано, който иска да се издигне в чистите висини на божествения Дух чрез логическото мислене, без първо да е постигнал моралното чувство в смисъла на Буда, той се намира пред онова изкушение, през което Буда мина като един вид пробно изкушение, описано в разказа за изкушението чрез демона Мара.
В този случай човек стига дотам, където го завладяват всички демони на гордостта, суетата и честолюбието. Ето какво позна Буда. Сега образът на гордостта, суетата и честолюбието, олицетворено в демона Мара, застава пред него. Но поради високата степен, характерна за един Бодисатва, той разпозна демона Мара и успя да се предпази. Сега той можа да си каже: Да, ако хората продължават да се развиват по стария път, без да са озарени от новия импулс, от учението за любовта и състраданието, без да са развили активно морално чувство, тогава понеже не всички са Бодисатви те ще попаднат в мрежите на този демон Мара, внасящ в душата лошите сили на гордостта и честолюбието.
към текста >>
Но докато се намираше при отшелниците, той изживя и нещо друго.Тогава той видя, че демонът приема и една друга форма, която примамва човека с възможността да притежава всичко, каквото пожелае, показва му, така да се каже, „царствата на света и тяхната слава", само и само да го отклони от
дух
овния свят.
Но докато се намираше при отшелниците, той изживя и нещо друго.Тогава той видя, че демонът приема и една друга форма, която примамва човека с възможността да притежава всичко, каквото пожелае, показва му, така да се каже, „царствата на света и тяхната слава", само и само да го отклони от духовния свят.
Именно по пътя на себебичуването, човек попада в това изкушение; ето какво изпита Буда, когато демонът Мара застана пред него и му каза: "Не се оставяй да бъдеш изкушен, и да се лишиш от всичко, което си имал като царски син, върни се в царския дворец! " Всеки друг би се поддал на това изкушение, обаче Буда беше толкова напреднал, че можа да познае изкусителя. Той можа да изживее всичко, което би сполетяло човечеството, ако то би продължило да живее както досега и би искало да се издигне в духовния свят единствено по пътя на аскетизма и лишенията. Да, Буда беше пощаден от всичко това и можа да съзре голямата опасност, която би сполетяла човечеството, ако хората биха искали да се издигнат в духовния свят не чрез себесъзнателното морално чувство, а само чрез постене и други външни средства.
към текста >>
Той можа да изживее всичко, което би сполетяло човечеството, ако то би продължило да живее както досега и би искало да се издигне в
дух
овния свят единствено по пътя на аскетизма и лишенията.
Но докато се намираше при отшелниците, той изживя и нещо друго.Тогава той видя, че демонът приема и една друга форма, която примамва човека с възможността да притежава всичко, каквото пожелае, показва му, така да се каже, „царствата на света и тяхната слава", само и само да го отклони от духовния свят. Именно по пътя на себебичуването, човек попада в това изкушение; ето какво изпита Буда, когато демонът Мара застана пред него и му каза: "Не се оставяй да бъдеш изкушен, и да се лишиш от всичко, което си имал като царски син, върни се в царския дворец! " Всеки друг би се поддал на това изкушение, обаче Буда беше толкова напреднал, че можа да познае изкусителя.
Той можа да изживее всичко, което би сполетяло човечеството, ако то би продължило да живее както досега и би искало да се издигне в духовния свят единствено по пътя на аскетизма и лишенията.
Да, Буда беше пощаден от всичко това и можа да съзре голямата опасност, която би сполетяла човечеството, ако хората биха искали да се издигнат в духовния свят не чрез себесъзнателното морално чувство, а само чрез постене и други външни средства.
към текста >>
Да, Буда беше пощаден от всичко това и можа да съзре голямата опасност, която би сполетяла човечеството, ако хората биха искали да се издигнат в
дух
овния свят не чрез себесъзнателното морално чувство, а само чрез постене и други външни средства.
Но докато се намираше при отшелниците, той изживя и нещо друго.Тогава той видя, че демонът приема и една друга форма, която примамва човека с възможността да притежава всичко, каквото пожелае, показва му, така да се каже, „царствата на света и тяхната слава", само и само да го отклони от духовния свят. Именно по пътя на себебичуването, човек попада в това изкушение; ето какво изпита Буда, когато демонът Мара застана пред него и му каза: "Не се оставяй да бъдеш изкушен, и да се лишиш от всичко, което си имал като царски син, върни се в царския дворец! " Всеки друг би се поддал на това изкушение, обаче Буда беше толкова напреднал, че можа да познае изкусителя. Той можа да изживее всичко, което би сполетяло човечеството, ако то би продължило да живее както досега и би искало да се издигне в духовния свят единствено по пътя на аскетизма и лишенията.
Да, Буда беше пощаден от всичко това и можа да съзре голямата опасност, която би сполетяла човечеството, ако хората биха искали да се издигнат в духовния свят не чрез себесъзнателното морално чувство, а само чрез постене и други външни средства.
към текста >>
А другото учение се свежда до следното: не се опитвай да влезеш в
дух
овния свят по външни пътища, чрез себебичуване или постене, преди да си пречистил твоето морално чувство, иначе изкусителят ще те пресрещне от другата страна.
А другото учение се свежда до следното: не се опитвай да влезеш в духовния свят по външни пътища, чрез себебичуване или постене, преди да си пречистил твоето морално чувство, иначе изкусителят ще те пресрещне от другата страна.
към текста >>
Откакто Бодисатва стана Буда, той вече не се нуждаеше от други инкарнации; оттогава той се превърна в едно
дух
овно Същество, което обитава
дух
овните светове и оттам се намесва във всичко, което става на Земята.
Днес трябваше да хвърлим поглед назад към нещо, което се беше случило 600 години преди нашето летоброене, за щото, ако не бихме могли да проследим с помощта на хрониката Акаша развитието на събитията в Палестина на зад до проповедта на Бенарес, ние не бихме могли да разберем както самото християнство, така и онзи, който ни описва неговия път по един толкова прекрасен начин, а именно евангелистът Йоан.
Откакто Бодисатва стана Буда, той вече не се нуждаеше от други инкарнации; оттогава той се превърна в едно духовно Същество, което обитава духовните светове и оттам се намесва във всичко, което става на Земята.
И когато се подготвяше най-важното събитие на Земята, на пастирите, които се намираха в полето, им се яви една индивидуалност от духовните висини, за да им възвести това, което ще бъде описано тъкмо в Евангелието на Лука: „И към Ангела се присъединиха „небесните войнства." Но кои впрочем бяха те?
към текста >>
И когато се подготвяше най-важното събитие на Земята, на пастирите, които се намираха в полето, им се яви една индивидуалност от
дух
овните висини, за да им възвести това, което ще бъде описано тъкмо в Евангелието на Лука: „И към Ангела се присъединиха „небесните войнства." Но кои впрочем бяха те?
Днес трябваше да хвърлим поглед назад към нещо, което се беше случило 600 години преди нашето летоброене, за щото, ако не бихме могли да проследим с помощта на хрониката Акаша развитието на събитията в Палестина на зад до проповедта на Бенарес, ние не бихме могли да разберем както самото християнство, така и онзи, който ни описва неговия път по един толкова прекрасен начин, а именно евангелистът Йоан. Откакто Бодисатва стана Буда, той вече не се нуждаеше от други инкарнации; оттогава той се превърна в едно духовно Същество, което обитава духовните светове и оттам се намесва във всичко, което става на Земята.
И когато се подготвяше най-важното събитие на Земята, на пастирите, които се намираха в полето, им се яви една индивидуалност от духовните висини, за да им възвести това, което ще бъде описано тъкмо в Евангелието на Лука: „И към Ангела се присъединиха „небесните войнства." Но кои впрочем бяха те?
към текста >>
Зад видението, което пастирите имаха в полето, стоеше озареният Буда онова
дух
овно Същество, което хилядолетия назад даряваше човечеството с благовестието на любовта и състраданието.
Зад видението, което пастирите имаха в полето, стоеше озареният Буда онова духовно Същество, което хилядолетия назад даряваше човечеството с благовестието на любовта и състраданието.
Сега, след като беше оставило зад себе си своята последна инкарнация на Земята, това Същество се издигна в духовните висини и оттам се яви на пастирите заедно с Ангела, който им възвести великото събитие: Раждането на Спасителя.
към текста >>
Сега, след като беше оставило зад себе си своята последна инкарнация на Земята, това Същество се издигна в
дух
овните висини и оттам се яви на пастирите заедно с Ангела, който им възвести великото събитие: Раждането на Спасителя.
Зад видението, което пастирите имаха в полето, стоеше озареният Буда онова духовно Същество, което хилядолетия назад даряваше човечеството с благовестието на любовта и състраданието.
Сега, след като беше оставило зад себе си своята последна инкарнация на Земята, това Същество се издигна в духовните висини и оттам се яви на пастирите заедно с Ангела, който им възвести великото събитие: Раждането на Спасителя.
към текста >>
Детето специално подчертавам този факт -, беше родено от родители, поне по баща, произхождащи от свещеническата линия на Давидовия дом, и предопределено още от своето раждане да се изпълни и засияе със силата на онзи Буда, който вече се беше издигнал в
дух
овните висини.
Да, така изглеждат данните на окултното изследване. Те ясно показват как над пастирите се носи озареният Бодисатва от старите времена. Да, според неунищожимата космическа писменост на хрониката Акаша, в Палестина, в „града Давидов", от родители, произхождащи от свещеническата линия на Давидовия дом, се роди едно дете.
Детето специално подчертавам този факт -, беше родено от родители, поне по баща, произхождащи от свещеническата линия на Давидовия дом, и предопределено още от своето раждане да се изпълни и засияе със силата на онзи Буда, който вече се беше издигнал в духовните висини.
И така, заедно с пастирите ние поглеждаме към онези ясли, където беше роден „Исус от Назарет", както обикновено го наричат; и ние виждаме как още в самото начало над детето витае сиянието на славата и знаем, че зад този образ е скрита силата на Бодисатва, който беше станал Буда, онази сила, която по-рано беше вливана в отделни личности и която сега също действуваше от духовните висини, постигайки нещо изключително: сега тя озаряваше детето от Витлеем, за да го включи по правилен и подходящ начин в развитието на цялото човечество.
към текста >>
И така, заедно с пастирите ние поглеждаме към онези ясли, където беше роден „Исус от Назарет", както обикновено го наричат; и ние виждаме как още в самото начало над детето витае сиянието на славата и знаем, че зад този образ е скрита силата на Бодисатва, който беше станал Буда, онази сила, която по-рано беше вливана в отделни личности и която сега също действуваше от
дух
овните висини, постигайки нещо изключително: сега тя озаряваше детето от Витлеем, за да го включи по правилен и подходящ начин в развитието на цялото човечество.
Да, така изглеждат данните на окултното изследване. Те ясно показват как над пастирите се носи озареният Бодисатва от старите времена. Да, според неунищожимата космическа писменост на хрониката Акаша, в Палестина, в „града Давидов", от родители, произхождащи от свещеническата линия на Давидовия дом, се роди едно дете. Детето специално подчертавам този факт -, беше родено от родители, поне по баща, произхождащи от свещеническата линия на Давидовия дом, и предопределено още от своето раждане да се изпълни и засияе със силата на онзи Буда, който вече се беше издигнал в духовните висини.
И така, заедно с пастирите ние поглеждаме към онези ясли, където беше роден „Исус от Назарет", както обикновено го наричат; и ние виждаме как още в самото начало над детето витае сиянието на славата и знаем, че зад този образ е скрита силата на Бодисатва, който беше станал Буда, онази сила, която по-рано беше вливана в отделни личности и която сега също действуваше от духовните висини, постигайки нещо изключително: сега тя озаряваше детето от Витлеем, за да го включи по правилен и подходящ начин в развитието на цялото човечество.
към текста >>
Навремето, когато тази индивидуалност, чиято
дух
овна сила обгръщаше детето от Витлеем, родено от родителската двойка на Давидовия дом, се роди в древна Индия, тоест, когато Буда беше роден като Бодисатва, тогава един мъдрец прозря цялото величие на всичко, което днес описваме под една или друга форма.
Навремето, когато тази индивидуалност, чиято духовна сила обгръщаше детето от Витлеем, родено от родителската двойка на Давидовия дом, се роди в древна Индия, тоест, когато Буда беше роден като Бодисатва, тогава един мъдрец прозря цялото величие на всичко, което днес описваме под една или друга форма.
И това, което той видя най-напред в духовните светове, го накара името му беше Азита да отиде в царския дворец и да по търси детето Бодисатва. Когато видя детето, Азита предсказа, утешавайки в същото време баща му, че детето няма да царува над бащиното си царство, а един ден ще стане Буда. После той се разплака, а когато го попитаха дали някаква опасност не грози детето, Азита отговори: „Не! Аз плача, защото съм твърде стар и няма да доживея деня, когато този Спасител, Бодисатва, ще ходи по Земята, вече в тялото на Буда." Азита не можа да доживее превръщането на Бодисатва в Буда и с оглед на това плачът му имаше някакъв смисъл.
към текста >>
И това, което той видя най-напред в
дух
овните светове, го накара името му беше Азита да отиде в царския дворец и да по търси детето Бодисатва.
Навремето, когато тази индивидуалност, чиято духовна сила обгръщаше детето от Витлеем, родено от родителската двойка на Давидовия дом, се роди в древна Индия, тоест, когато Буда беше роден като Бодисатва, тогава един мъдрец прозря цялото величие на всичко, което днес описваме под една или друга форма.
И това, което той видя най-напред в духовните светове, го накара името му беше Азита да отиде в царския дворец и да по търси детето Бодисатва.
Когато видя детето, Азита предсказа, утешавайки в същото време баща му, че детето няма да царува над бащиното си царство, а един ден ще стане Буда. После той се разплака, а когато го попитаха дали някаква опасност не грози детето, Азита отговори: „Не! Аз плача, защото съм твърде стар и няма да доживея деня, когато този Спасител, Бодисатва, ще ходи по Земята, вече в тялото на Буда." Азита не можа да доживее превръщането на Бодисатва в Буда и с оглед на това плачът му имаше някакъв смисъл.
към текста >>
Симеон, така се казва в Евангелието на Лука, „беше изпълнен с
Дух
а", когато му „донесоха Младенеца".
Същият Азита, който навремето видя Бодисатва, но само като дете в двореца на Судодана, се прероди отново в онази личност, която евангелистът Лука описва като праведния Симеон (Лука 2,25-35).
Симеон, така се казва в Евангелието на Лука, „беше изпълнен с Духа", когато му „донесоха Младенеца".
Той беше същият, който някога като Азита се разплака, понеже в тогавашната си инкарнация не можа да види как Бодисатва се издига в степента Буда. Но сега вече му беше отсъдено да изживее по-висшата еволюционна степен от развитието на тази индивидуалност. И сега, след като „беше изпълнен с Духа", той можа да види при представянето на детето в храма цялото сияние на славата, с която озареният Буда сякаш се надвеси над детето Исус, родено в свещеническата родословна линия на Давидовия род. И тогава той си каза: „Сега вече ти не трябва да плачеш; това, което не можа да видиш в миналото, сега застава пред теб; сега ти виждаш твоя Спасител, озарен от слава, да сияе над детето: „Господи, остави сега Твоя раб да умре с миром."
към текста >>
И сега, след като „беше изпълнен с
Дух
а", той можа да види при представянето на детето в храма цялото сияние на славата, с която озареният Буда сякаш се надвеси над детето Исус, родено в свещеническата родословна линия на Давидовия род.
Същият Азита, който навремето видя Бодисатва, но само като дете в двореца на Судодана, се прероди отново в онази личност, която евангелистът Лука описва като праведния Симеон (Лука 2,25-35). Симеон, така се казва в Евангелието на Лука, „беше изпълнен с Духа", когато му „донесоха Младенеца". Той беше същият, който някога като Азита се разплака, понеже в тогавашната си инкарнация не можа да види как Бодисатва се издига в степента Буда. Но сега вече му беше отсъдено да изживее по-висшата еволюционна степен от развитието на тази индивидуалност.
И сега, след като „беше изпълнен с Духа", той можа да види при представянето на детето в храма цялото сияние на славата, с която озареният Буда сякаш се надвеси над детето Исус, родено в свещеническата родословна линия на Давидовия род.
И тогава той си каза: „Сега вече ти не трябва да плачеш; това, което не можа да видиш в миналото, сега застава пред теб; сега ти виждаш твоя Спасител, озарен от слава, да сияе над детето: „Господи, остави сега Твоя раб да умре с миром."
към текста >>
17.
3. Трета лекция, 17 септември 1909 г.
GA_114 Евангелието на Лука
Обаче после той неизбежно ще стигне до предчувствието, че тук, в това Евангелие на Лука действително са изобразени велики, мощни
дух
овни светове.
Всеки, който се остави под въздействието на третото Евангелие, Евангелието на Лука, първоначално ще усети само нещо твърде общо.
Обаче после той неизбежно ще стигне до предчувствието, че тук, в това Евангелие на Лука действително са изобразени велики, мощни духовни светове.
И след всичко, което чухме вчера, ще ни стане ясно, че това е точно така. Защото ние видяхме, че духовното изследване показва, как будисткият светоглед, с всичко, което той даде на човечеството, просто се е влял в Евангелието на Лука. Ето защо имаме пълното право да кажем: Тъкмо будизмът струи към човека от Евангелието на Лука. Обаче този „будизъм" струи по един твърде особен начин. Той се разлива от това Евангелие така, както вече споменах, дори и за най-простата и наивна душа.
към текста >>
Защото ние видяхме, че
дух
овното изследване показва, как будисткият светоглед, с всичко, което той даде на човечеството, просто се е влял в Евангелието на Лука.
Всеки, който се остави под въздействието на третото Евангелие, Евангелието на Лука, първоначално ще усети само нещо твърде общо. Обаче после той неизбежно ще стигне до предчувствието, че тук, в това Евангелие на Лука действително са изобразени велики, мощни духовни светове. И след всичко, което чухме вчера, ще ни стане ясно, че това е точно така.
Защото ние видяхме, че духовното изследване показва, как будисткият светоглед, с всичко, което той даде на човечеството, просто се е влял в Евангелието на Лука.
Ето защо имаме пълното право да кажем: Тъкмо будизмът струи към човека от Евангелието на Лука. Обаче този „будизъм" струи по един твърде особен начин. Той се разлива от това Евангелие така, както вече споменах, дори и за най-простата и наивна душа.
към текста >>
Както чухме от вчерашната лекция и както ще стане дума през следващите дни, будизмът като такъв, като учение на великия Буда, е един светоглед, който може да бъде разбран само от човек, издигнат до определени висши идеи, до чистите етерни висини на
Дух
а.
Както чухме от вчерашната лекция и както ще стане дума през следващите дни, будизмът като такъв, като учение на великия Буда, е един светоглед, който може да бъде разбран само от човек, издигнат до определени висши идеи, до чистите етерни висини на Духа.
За да бъде разбран самият будизъм, е необходима продължителна подготовка. В Евангелието на Лука същинската духовна субстанция е вложена по такъв начин, че в известен смисъл, тя може да проникне във всяка душа, във всеки човек, стига той да разполага с необходимите човешки пред стави и понятия. Защо това е така, ще ни стане ясно, когато вникнем в тайната на Евангелието на Лука. Обаче от Евангелието на Лука в нас се вливат не просто духовните постижения на будизма, а неговата по-висша форма. Надвишаваща всичко онова, което древна Индия даде на човечеството.
към текста >>
В Евангелието на Лука същинската
дух
овна субстанция е вложена по такъв начин, че в известен смисъл, тя може да проникне във всяка душа, във всеки човек, стига той да разполага с необходимите човешки пред стави и понятия.
Както чухме от вчерашната лекция и както ще стане дума през следващите дни, будизмът като такъв, като учение на великия Буда, е един светоглед, който може да бъде разбран само от човек, издигнат до определени висши идеи, до чистите етерни висини на Духа. За да бъде разбран самият будизъм, е необходима продължителна подготовка.
В Евангелието на Лука същинската духовна субстанция е вложена по такъв начин, че в известен смисъл, тя може да проникне във всяка душа, във всеки човек, стига той да разполага с необходимите човешки пред стави и понятия.
Защо това е така, ще ни стане ясно, когато вникнем в тайната на Евангелието на Лука. Обаче от Евангелието на Лука в нас се вливат не просто духовните постижения на будизма, а неговата по-висша форма. Надвишаваща всичко онова, което древна Индия даде на човечеството. Само с няколко примера ще се опитаме да обясним, в какво се състой това „повишение" на будизма.
към текста >>
Обаче от Евангелието на Лука в нас се вливат не просто
дух
овните постижения на будизма, а неговата по-висша форма.
Както чухме от вчерашната лекция и както ще стане дума през следващите дни, будизмът като такъв, като учение на великия Буда, е един светоглед, който може да бъде разбран само от човек, издигнат до определени висши идеи, до чистите етерни висини на Духа. За да бъде разбран самият будизъм, е необходима продължителна подготовка. В Евангелието на Лука същинската духовна субстанция е вложена по такъв начин, че в известен смисъл, тя може да проникне във всяка душа, във всеки човек, стига той да разполага с необходимите човешки пред стави и понятия. Защо това е така, ще ни стане ясно, когато вникнем в тайната на Евангелието на Лука.
Обаче от Евангелието на Лука в нас се вливат не просто духовните постижения на будизма, а неговата по-висша форма.
Надвишаваща всичко онова, което древна Индия даде на човечеството. Само с няколко примера ще се опитаме да обясним, в какво се състой това „повишение" на будизма.
към текста >>
И действително: От онзи момент в развитието на света, когато Буда беше тук, в цялото
дух
овно развитие на Земята се вля едно Евангелие на любовта и състраданието.
Вчера определихме будизма като най-чистото учение за състраданието и любовта.
И действително: От онзи момент в развитието на света, когато Буда беше тук, в цялото духовно развитие на Земята се вля едно Евангелие на любовта и състраданието.
Това Евангелие на любовта и състраданието ние виждаме да се проявява в истинския будист, когато неговото топло сърце откликва на всяко страдание, което той среща във външния свят у всяко живо същество.
към текста >>
Когато човечеството продължи своя живот през Следатлантската епоха, за да осъществи докрай следатлантско развитие, а и да го продължи по-късно, Буда се очерта като един посредник за хората, понеже сваляше за тях от
дух
овни те светове онова, което вчера посочихме.
Нека най-напред запомним, че Буда е произлязъл от „Бодисатва", т.е. от едно висше Същество, което е можело да вижда в тайните на съществуванието. Като Бодисатва, Буда е участвувал в цялата еволюция на човечеството.
Когато човечеството продължи своя живот през Следатлантската епоха, за да осъществи докрай следатлантско развитие, а и да го продължи по-късно, Буда се очерта като един посредник за хората, понеже сваляше за тях от духовни те светове онова, което вчера посочихме.
към текста >>
Той можеше да проникне с поглед в своите предишни действия и във всичко онова, което донесе на човечеството от божествено
дух
овните светове.
Той се намесваше не само в еволюцията на Атлантската, но дори и в еволюцията на Лемурийската епоха. И понеже беше стигнал до много висока степен в развитието си, той можеше да си спомни всичко, което беше изживял в миналото, когато дойде за последен път на Земята, раждайки се в Индия, достигайки своята двадесет и девета година.
Той можеше да проникне с поглед в своите предишни действия и във всичко онова, което донесе на човечеството от божествено духовните светове.
Още вчера посочих, че дори една толкова високо развита индивидуалност макар и за кратко трябваше да мине през това, което е усвоила в миналото. И самият Буда ни рисува, как през времето на своето съществувание като Бодисатва, постепенно израства, докато неговото духовно виждане, неговото духовно озарение става все по-съвършено и по-съвършено.
към текста >>
И самият Буда ни рисува, как през времето на своето съществувание като Бодисатва, постепенно израства, докато неговото
дух
овно виждане, неговото
дух
овно озарение става все по-съвършено и по-съвършено.
Той се намесваше не само в еволюцията на Атлантската, но дори и в еволюцията на Лемурийската епоха. И понеже беше стигнал до много висока степен в развитието си, той можеше да си спомни всичко, което беше изживял в миналото, когато дойде за последен път на Земята, раждайки се в Индия, достигайки своята двадесет и девета година. Той можеше да проникне с поглед в своите предишни действия и във всичко онова, което донесе на човечеството от божествено духовните светове. Още вчера посочих, че дори една толкова високо развита индивидуалност макар и за кратко трябваше да мине през това, което е усвоила в миналото.
И самият Буда ни рисува, как през времето на своето съществувание като Бодисатва, постепенно израства, докато неговото духовно виждане, неговото духовно озарение става все по-съвършено и по-съвършено.
към текста >>
За да опише пътя, който неговата душа е изминала, докато постепенно отново си спомни това, което е изживяла в далечното минало, той казва: „И тогава в
дух
овния свят ми се яви едно сияние, обгръщащо всичко; но аз не можех да различавам нищо в него, никакви форми, никакви образи: моето просветление не беше още достатъчно чисто.
Разказва ни се още, как той описва нещата на своите последователи.
За да опише пътя, който неговата душа е изминала, докато постепенно отново си спомни това, което е изживяла в далечното минало, той казва: „И тогава в духовния свят ми се яви едно сияние, обгръщащо всичко; но аз не можех да различавам нищо в него, никакви форми, никакви образи: моето просветление не беше още достатъчно чисто.
После започнах да виждам не само светлината, но вътре в тази светлина: Отделни образи и форми; но аз все още не можех да различавам, какво означават тези форми и образи: моето просветление не беше още достатъчно чисто. След това се научих да разбирам, че зад тези форми и образи са скрити духовни Същества; но още не можех да различавам, на кои царства от духовния свят принадлежат тези Същества: Моето просветление не беше още достатъчно чисто. Едва по-нататък аз узнах, на кои царства от духовния свят принадлежат тези духовни Същества, но все още нямах представа, чрез какви действия са извоювали те своето място в духовните царства и какви са техните душевни състояния; защото моето просветление не беше още достатъчно чисто. Но после се научих да различавам и самите им действия, чрез които те бяха заслужили духовните царства. Обаче все още не можех да различавам, с кои духовни Същества съм бил заедно през миналите епохи, защото моето просветление не беше още достатъчно чисто.
към текста >>
След това се научих да разбирам, че зад тези форми и образи са скрити
дух
овни Същества; но още не можех да различавам, на кои царства от
дух
овния свят принадлежат тези Същества: Моето просветление не беше още достатъчно чисто.
Разказва ни се още, как той описва нещата на своите последователи. За да опише пътя, който неговата душа е изминала, докато постепенно отново си спомни това, което е изживяла в далечното минало, той казва: „И тогава в духовния свят ми се яви едно сияние, обгръщащо всичко; но аз не можех да различавам нищо в него, никакви форми, никакви образи: моето просветление не беше още достатъчно чисто. После започнах да виждам не само светлината, но вътре в тази светлина: Отделни образи и форми; но аз все още не можех да различавам, какво означават тези форми и образи: моето просветление не беше още достатъчно чисто.
След това се научих да разбирам, че зад тези форми и образи са скрити духовни Същества; но още не можех да различавам, на кои царства от духовния свят принадлежат тези Същества: Моето просветление не беше още достатъчно чисто.
Едва по-нататък аз узнах, на кои царства от духовния свят принадлежат тези духовни Същества, но все още нямах представа, чрез какви действия са извоювали те своето място в духовните царства и какви са техните душевни състояния; защото моето просветление не беше още достатъчно чисто. Но после се научих да различавам и самите им действия, чрез които те бяха заслужили духовните царства. Обаче все още не можех да различавам, с кои духовни Същества съм бил заедно през миналите епохи, защото моето просветление не беше още достатъчно чисто. После дойде време, когато вече знаех: Ето, аз бях заедно с тези и онези Същества през тази и онази епоха и изпълнявах общи задачи с тях; аз знаех, как са протекли моите минали съществувания. Сега моето просветление беше чисто".
към текста >>
Едва по-нататък аз узнах, на кои царства от
дух
овния свят принадлежат тези
дух
овни Същества, но все още нямах представа, чрез какви действия са извоювали те своето място в
дух
овните царства и какви са техните душевни състояния; защото моето просветление не беше още достатъчно чисто.
Разказва ни се още, как той описва нещата на своите последователи. За да опише пътя, който неговата душа е изминала, докато постепенно отново си спомни това, което е изживяла в далечното минало, той казва: „И тогава в духовния свят ми се яви едно сияние, обгръщащо всичко; но аз не можех да различавам нищо в него, никакви форми, никакви образи: моето просветление не беше още достатъчно чисто. После започнах да виждам не само светлината, но вътре в тази светлина: Отделни образи и форми; но аз все още не можех да различавам, какво означават тези форми и образи: моето просветление не беше още достатъчно чисто. След това се научих да разбирам, че зад тези форми и образи са скрити духовни Същества; но още не можех да различавам, на кои царства от духовния свят принадлежат тези Същества: Моето просветление не беше още достатъчно чисто.
Едва по-нататък аз узнах, на кои царства от духовния свят принадлежат тези духовни Същества, но все още нямах представа, чрез какви действия са извоювали те своето място в духовните царства и какви са техните душевни състояния; защото моето просветление не беше още достатъчно чисто.
Но после се научих да различавам и самите им действия, чрез които те бяха заслужили духовните царства. Обаче все още не можех да различавам, с кои духовни Същества съм бил заедно през миналите епохи, защото моето просветление не беше още достатъчно чисто. После дойде време, когато вече знаех: Ето, аз бях заедно с тези и онези Същества през тази и онази епоха и изпълнявах общи задачи с тях; аз знаех, как са протекли моите минали съществувания. Сега моето просветление беше чисто".
към текста >>
Но после се научих да различавам и самите им действия, чрез които те бяха заслужили
дух
овните царства.
Разказва ни се още, как той описва нещата на своите последователи. За да опише пътя, който неговата душа е изминала, докато постепенно отново си спомни това, което е изживяла в далечното минало, той казва: „И тогава в духовния свят ми се яви едно сияние, обгръщащо всичко; но аз не можех да различавам нищо в него, никакви форми, никакви образи: моето просветление не беше още достатъчно чисто. После започнах да виждам не само светлината, но вътре в тази светлина: Отделни образи и форми; но аз все още не можех да различавам, какво означават тези форми и образи: моето просветление не беше още достатъчно чисто. След това се научих да разбирам, че зад тези форми и образи са скрити духовни Същества; но още не можех да различавам, на кои царства от духовния свят принадлежат тези Същества: Моето просветление не беше още достатъчно чисто. Едва по-нататък аз узнах, на кои царства от духовния свят принадлежат тези духовни Същества, но все още нямах представа, чрез какви действия са извоювали те своето място в духовните царства и какви са техните душевни състояния; защото моето просветление не беше още достатъчно чисто.
Но после се научих да различавам и самите им действия, чрез които те бяха заслужили духовните царства.
Обаче все още не можех да различавам, с кои духовни Същества съм бил заедно през миналите епохи, защото моето просветление не беше още достатъчно чисто. После дойде време, когато вече знаех: Ето, аз бях заедно с тези и онези Същества през тази и онази епоха и изпълнявах общи задачи с тях; аз знаех, как са протекли моите минали съществувания. Сега моето просветление беше чисто".
към текста >>
Обаче все още не можех да различавам, с кои
дух
овни Същества съм бил заедно през миналите епохи, защото моето просветление не беше още достатъчно чисто.
За да опише пътя, който неговата душа е изминала, докато постепенно отново си спомни това, което е изживяла в далечното минало, той казва: „И тогава в духовния свят ми се яви едно сияние, обгръщащо всичко; но аз не можех да различавам нищо в него, никакви форми, никакви образи: моето просветление не беше още достатъчно чисто. После започнах да виждам не само светлината, но вътре в тази светлина: Отделни образи и форми; но аз все още не можех да различавам, какво означават тези форми и образи: моето просветление не беше още достатъчно чисто. След това се научих да разбирам, че зад тези форми и образи са скрити духовни Същества; но още не можех да различавам, на кои царства от духовния свят принадлежат тези Същества: Моето просветление не беше още достатъчно чисто. Едва по-нататък аз узнах, на кои царства от духовния свят принадлежат тези духовни Същества, но все още нямах представа, чрез какви действия са извоювали те своето място в духовните царства и какви са техните душевни състояния; защото моето просветление не беше още достатъчно чисто. Но после се научих да различавам и самите им действия, чрез които те бяха заслужили духовните царства.
Обаче все още не можех да различавам, с кои духовни Същества съм бил заедно през миналите епохи, защото моето просветление не беше още достатъчно чисто.
После дойде време, когато вече знаех: Ето, аз бях заедно с тези и онези Същества през тази и онази епоха и изпълнявах общи задачи с тях; аз знаех, как са протекли моите минали съществувания. Сега моето просветление беше чисто".
към текста >>
За всичко онова, което Буда можа да си припомни по този начин, и което можа да обозре със своя
дух
овен поглед, той вече знаеше: тук сме изправени пред един свят, който хората притежаващи обичайното съзнание за настоящето и близкото бъдеще трябваше да напуснат.
Така Буда показва на своите последователи, как той постепенно се е издигнал до едно познание, което наистина е притежавал по-рано, но което той отново трябва да постигне при всяко свое прераждане, според условията на епохата, в която живее, и че сега отново трябва да постигне такова познание, което да съответствува на неговото пълно и цялостно инкарниране в едно човешко физическо тяло. Едва сега ние стигаме до едно предчувствие за значението и величието на онази индивидуалност, която шестстотин години преди нашата ера се беше въплътила в царския син от рода на Сакия.
За всичко онова, което Буда можа да си припомни по този начин, и което можа да обозре със своя духовен поглед, той вече знаеше: тук сме изправени пред един свят, който хората притежаващи обичайното съзнание за настоящето и близкото бъдеще трябваше да напуснат.
Само „посветени", какъвто беше самият Буда, могат да виждат в духовния свят; обаче нормалното човечество вече беше изгубило тази възможност. Наследствените рудиментарни останки от старото ясновидство бяха на изчезване. Понеже Буда нямаше задачата да говори за това, което посветеният знае, а неговата мисия беше да приближи хората до силите, бликащи от техните собствени души, той можа не само да загатне за плодовете на своето просветление, но и да си каже: „Да, аз съм длъжен да говоря за онези душевни състояния, до които хората ще стигнат благодарение на много по-висши но все пак спотаени в самите тях сили, благодарение на такива душевни качества, каквито са характерни за сегашната еволюционна степен на развитие."
към текста >>
Само „посветени", какъвто беше самият Буда, могат да виждат в
дух
овния свят; обаче нормалното човечество вече беше изгубило тази възможност.
Така Буда показва на своите последователи, как той постепенно се е издигнал до едно познание, което наистина е притежавал по-рано, но което той отново трябва да постигне при всяко свое прераждане, според условията на епохата, в която живее, и че сега отново трябва да постигне такова познание, което да съответствува на неговото пълно и цялостно инкарниране в едно човешко физическо тяло. Едва сега ние стигаме до едно предчувствие за значението и величието на онази индивидуалност, която шестстотин години преди нашата ера се беше въплътила в царския син от рода на Сакия. За всичко онова, което Буда можа да си припомни по този начин, и което можа да обозре със своя духовен поглед, той вече знаеше: тук сме изправени пред един свят, който хората притежаващи обичайното съзнание за настоящето и близкото бъдеще трябваше да напуснат.
Само „посветени", какъвто беше самият Буда, могат да виждат в духовния свят; обаче нормалното човечество вече беше изгубило тази възможност.
Наследствените рудиментарни останки от старото ясновидство бяха на изчезване. Понеже Буда нямаше задачата да говори за това, което посветеният знае, а неговата мисия беше да приближи хората до силите, бликащи от техните собствени души, той можа не само да загатне за плодовете на своето просветление, но и да си каже: „Да, аз съм длъжен да говоря за онези душевни състояния, до които хората ще стигнат благодарение на много по-висши но все пак спотаени в самите тях сили, благодарение на такива душевни качества, каквито са характерни за сегашната еволюционна степен на развитие."
към текста >>
Но за да може тази способност да бликне за пръв път от една човешка душа, необходимо беше да се яви великият
дух
на гръцкия мислител Аристотел.
Да вземем за целта един друг пример. Представете си, че днес един младеж трябва да усвои логическите правила, правилата на логическото мислене. Логическото мислене днес е една всеобща човешка способност, която човек развива благодарение на своите вътрешни душевни сили.
Но за да може тази способност да бликне за пръв път от една човешка душа, необходимо беше да се яви великият дух на гръцкия мислител Аристотел.
Едно е да из влечеш нещо за пръв път от дълбините на човешката душа, а съвсем друго да го извличаш след като известно време човечеството е работило над него.
към текста >>
Погледнато от една по-висша гледна точка, трябва да признаем, че тези влияния се оказаха добри за човека; обаче от друга страна те го принудиха да слезе от божествено-
дух
овните висини и да потъне в материята, и то много по-дълбоко, отколкото би сторил това без тях.
В хода на преражданията, през Лемурийската и Атлантска епохи, в човешката природа проникнаха онези Същества, които наричаме луциферически. Да, постепенно човекът прие в своето астрално тяло влиянията на луциферическите Същества. Обаче с настъпването на Атлантската епоха се намесиха и онези свръхсетивни Същества, които са под водачеството на Ариман. Ето как в своите предишни инкарнации човекът прие в себе си влиянията на луциферическите и ариманическите Същества. И ако върху човека не биха действували тези Същества, той не би могъл да постигне свободата, способността да различава доброто и злото, както и свободната волеизява.
Погледнато от една по-висша гледна точка, трябва да признаем, че тези влияния се оказаха добри за човека; обаче от друга страна те го принудиха да слезе от божествено-духовните висини и да потъне в материята, и то много по-дълбоко, отколкото би сторил това без тях.
Ето как човекът можа да си каже Буда носи в себе си определени влияния, които и днес се намират в него и които са наследство от действията на Луцифер от една страна, и на Ариман от друга. Те са останали в него от миналите му прераждания; той ги носи в себе си.
към текста >>
Когато в миналото благодарение на своето сумрачно ясновидство човекът можеше да вижда в
дух
овния свят, той виждаше влиянията на Луцифер и Ариман и можеше да ги различава съвсем точно: Ето, сега съм под влиянието на Луцифер, а сега под влиянието на Ариман.
Когато в миналото благодарение на своето сумрачно ясновидство човекът можеше да вижда в духовния свят, той виждаше влиянията на Луцифер и Ариман и можеше да ги различава съвсем точно: Ето, сега съм под влиянието на Луцифер, а сега под влиянието на Ариман.
Поглеждайки по този начин в астралния свят, той възприемаше вредните влияния на Луцифер и Ариман, даваше си сметка за тях и можеше да ги избягва. Той знаеше също, как е свързан с тези Същества. Имаше време така да си казваше Буда когато хората са знаели, откъде идват тези влияния, които те носят в себе си от едно прераждане в друго. Обаче с изчезването на старото ясновидство изчезна и знанието за тези сили; и понеже хората изгубиха ясновидството, настъпи и незнанието за това, което свързва и ръководи отделните прераждания. Да, на мястото на предишното ясновиждащо познание настъпи незнанието.
към текста >>
Естествено, то може да бъде премахнато, ако се премахне „причината", ако се угаси жаждата за съществувание, понеже тя идва от незнанието." Вече казахме: От ясновиждащото познание хората са преминали към едно незнание и тъкмо то им закрива
дух
овния свят.
Второто учение съдържа причините за страданието. В какво се крият тези причини за страданието? Те се крият в това, че у човека се вмъква желанието, жаждата за съществувание, идваща от неговите минали прераждания. „Жаждата за съществувание" е истинската причина за страданието. Третото учение е това: Как да се премахне страданието от света?
Естествено, то може да бъде премахнато, ако се премахне „причината", ако се угаси жаждата за съществувание, понеже тя идва от незнанието." Вече казахме: От ясновиждащото познание хората са преминали към едно незнание и тъкмо то им закрива духовния свят.
Незнанието поражда жаждата за съществувание! А жаждата за съществувание на свой ред е причината за страданията и болките, за грижите и скърбите. Жаждата за съществувание трябва да изчезне от света, ако искаме от света да изчезнат страданията, болките, скърбите и грижите. Старото познание е изчезнало от света; хората вече не могат да си служат с органите на своето етерно тяло. Обаче за човека все пак е възможно едно ново познание, онова познание, което човек усвоява, когато изцяло се потапя в онова, което неговото астрално тяло може да му даде чрез най-дълбоките си сили, с чиято помощ външните сетивни органи ни позволяват да наблюдаваме видимия физически свят.
към текста >>
За целта се наложи
дух
овният свят да насочва определени влияния върху човека.
Тук ние се докосваме до самата същност на будизма. Досещаме се и за значението на факта, че древният Бодисатва се издигна до степента Буда. Ние знаем, че Буда просто вливаше в човечеството всичко, което беше свързано с неговата историческа мисия. Преди да се появи Буда, древното човечество не беше в състояние да прилага своите вътрешни сили по такъв начин, че „правилното слово", „правилното съждение" и т.н. да възникнат спонтанно.
За целта се наложи духовният свят да насочва определени влияния върху човека.
към текста >>
Подобно събитие има големи и необозрими последици за цялото планетарно развитие на Земята: Когато вливаните от горе хилядолетия наред
дух
овни въздействия, се въплътят в един човек Защото сега се поражда една сила, която може да стане достояние на всички хора.
Вливането на тези сили ставаше благодарение на древния Бодисатва. Ето защо настъпи единствено по рода си събитие, когато този Бодисатва се превърна в Буда, който сега проповядваше това, което в миналото просто вливаше в човечеството; с други думи: Сега той изгради такова физическо тяло, което беше в състояние да поражда от самото себе си онези сили, които по-рано можеха да се вливат единствено от горе. Първото човешко тяло от този род беше изградено от същия този Гаутама Буда. За пръв път в света доби индивидуален облик всичко онова, което по-рано се вливаше от горе.
Подобно събитие има големи и необозрими последици за цялото планетарно развитие на Земята: Когато вливаните от горе хилядолетия наред духовни въздействия, се въплътят в един човек Защото сега се поражда една сила, която може да стане достояние на всички хора.
В тялото на Гаутама Буда са скри ти причините, благодарение на които бъдещето човечество ще усвои докрай осемстепенния път. Да, този път ще стане достояние на всички, фактът, че Буда живя на Земята, даде на хората възможността да мислят правилно! На Буда се дължи и всичко, свързано с тази страна на общочовешката еволюция; всичко, което рано или късно ще отведе цялото човечество в т.н. осемстепенен път. Това, което Буда имаше в себе си, той го даде като духовна храна на всички.
към текста >>
Това, което Буда имаше в себе си, той го даде като
дух
овна храна на всички.
Подобно събитие има големи и необозрими последици за цялото планетарно развитие на Земята: Когато вливаните от горе хилядолетия наред духовни въздействия, се въплътят в един човек Защото сега се поражда една сила, която може да стане достояние на всички хора. В тялото на Гаутама Буда са скри ти причините, благодарение на които бъдещето човечество ще усвои докрай осемстепенния път. Да, този път ще стане достояние на всички, фактът, че Буда живя на Земята, даде на хората възможността да мислят правилно! На Буда се дължи и всичко, свързано с тази страна на общочовешката еволюция; всичко, което рано или късно ще отведе цялото човечество в т.н. осемстепенен път.
Това, което Буда имаше в себе си, той го даде като духовна храна на всички.
към текста >>
На първо място, как
дух
овните въздействия от висшите светове постепенно стават лично притежание на човешката душа, за да могат след време вече като израз на качествено нова човешка дейност да бликнат от самия човек: Ето какво предусещаше човешката душа.
Естествено, днес официалната наука не се замисля върху подобни неща. Но в хода на историята, до тях често се докосват именно детските приказки и легенди. По различен повод аз многократно съм изтъквал, колко често детските приказки са по-мъдри и по-научни от съвременните науки. В своите дълбини човешката душа винаги е предусещала особените истини, които са скрити зад едно същество като Бодисатва.
На първо място, как духовните въздействия от висшите светове постепенно стават лично притежание на човешката душа, за да могат след време вече като израз на качествено нова човешка дейност да бликнат от самия човек: Ето какво предусещаше човешката душа.
И хората, които макар и смътно, усещаха това, си казваха: Както лъчите на Слънцето изпълват мировото пространство, така и навремето мощта на Бодисатва изливаше върху Земята онези сили, които бяха скрити в учението за състраданието и любовта, силите на осемстепенния път; после обаче Бодисатва си изгради обиталище в едно човешко тяло и предостави на хората това, което някога беше негово лично притежание. Ето, точно това живее сега всред човечеството и изпълва цялото мирово пространство, също както Луната отразява слънчевата светлина.
към текста >>
Но още по-ясно е изразено това в една калмукска приказка: На Луната живее един заек, който е стигнал там благодарение на това, че Буда се пожертвувал и самият
Дух
на Земята нарисувал образа на заека върху Луната.
Но още по-ясно е изразено това в една калмукска приказка: На Луната живее един заек, който е стигнал там благодарение на това, че Буда се пожертвувал и самият Дух на Земята нарисувал образа на заека върху Луната.
Така е изразена великата истина, че Бодисатва е станал Буда и че самият Буда се е пожертвувал, предоставяйки на човечеството това, което е било съдържание на неговото собствено същество, но така, че сега то може да се излъчва в света от сърцата на самите хора.
към текста >>
Буда просто изгря в своята Нирманакайя и се откри пред
дух
овния поглед на пастирите.
Следователно, в образа на „небесното войнство" пред пастирите се яви не друго, а третото тяло на Буда: Неговата Нирманакайя.
Буда просто изгря в своята Нирманакайя и се откри пред духовния поглед на пастирите.
Но той трябваше да потърси и друг път, за да осъществи решителната си намеса в тези важни палестински събития. Ето какво се случи.
към текста >>
Ние помним, че според антропософската Наука за
Дух
а има няколко „раждания".
Впрочем, за да го разберем добре, нека да си припомним накратко това, което знаем, от антропософските лекции за същността на човека.
Ние помним, че според антропософската Наука за Духа има няколко „раждания".
В акта на физическото раждане, човекът така да се каже сам отхвърля и се освобождава от майчината физическа обвивка. В седмата година от детството, човекът отхвърля етерната обвивка, която до този момент, до смяната на млечни те зъби, го обгръща отвсякъде, също както майчиното тяло го обгръщаше преди неговото физическо раждане; а с настъпването на половата зрялост, следователно някъде към четиринадесетата и петнадесетата година тази възраст се отнася за съвременната епоха човекът отхвърля и една друга, астрална обвивка. С други думи, човешкото етерно тяло се ражда и става свободно едва с настъпването на седмата година, а човешкото астрално тяло се ражда с настъпването на половата зрялост; едва тогава човекът отхвърля външната астрална обвивка.
към текста >>
Тази подробност е нещо, до което може да стигне всеки
дух
овен изследовател, нещо което евангелистът Лука е вложил по един тайнствен начин в забележителната сцена, когато дванадесетгодишният Исус влиза в храма и внезапно става съвършено друг.
Тази подробност е нещо, до което може да стигне всеки духовен изследовател, нещо което евангелистът Лука е вложил по един тайнствен начин в забележителната сцена, когато дванадесетгодишният Исус влиза в храма и внезапно става съвършено друг.
Ето как в Евангелието на Лука будизмът е така представен, че да бъде разбран дори от наивната и детинска човешка душа. Ние сме длъжни да разберем тази подробност. И тогава ще проумеем защо момчето не говори вече по същия начин, както преди. Предишният начин на изразяване съответствува на човека, който под образа на цар Канишка свика в древна Индия по същото време един събор, от къде то проповядваше стария будизъм като едно ортодоксално учение. Обаче междувременно беше напреднал и са мият Буда.
към текста >>
18.
4. Четвърта лекция, 18 септември 1909 г.
GA_114 Евангелието на Лука
от
дух
овното тяло на Буда и от онази астрална майчина обвивка, която се отдели от дванадесетгодишния Исус.
Вчера ние завършихме с това, че третото тяло на Буда, неговата Нирманакайя, стана видима в мига, когато според Евангелието на Лука, пастирите виждат своето небесно откровение. Вчера загатнахме още, че онова подмладяване на будисткия светоглед, който се вля в християнството и по този начин стана още по-достъпен за хората, настъпи благодарение на факта, че астралната майчина обвивка, отделяща се от човека с настъпването на половата зрялост и която, следователно, беше свързана с детето Исус, се сля с Нирманакайя на Буда точно в дванадесетата година от живота на Исус. Така че в този момент ние сме изправени пред едно същество, изградено от Нирманакайя, т.е.
от духовното тяло на Буда и от онази астрална майчина обвивка, която се отдели от дванадесетгодишния Исус.
към текста >>
Детето израства физически, но то израства и
дух
овно; неговите душевни сили непрекъснато нарастват.
Детето израства физически, но то израства и духовно; неговите душевни сили непрекъснато нарастват.
към текста >>
според естествените условия на съвременната епоха, а че бихме му предоставили по изкуствен начин възможността да усвои с особена свежест това, което при нормални условия се усвоява примерно между дванадесетата и осемнадесетата година, следователно, да асимилира света в душевен смисъл, но не както другите хора, а с откривателски
дух
, който действува формиращо върху околната среда.
Нека сега внимателно да проследим как душевните и интелектуални сили постепенно израстват в седмата, четиринадесетата, двадесет и първата година, след като по-рано те изобщо не са били загатнати. Следователно, замислете се как протичат нещата в нормалния живот, но представете си още, че искаме да извършим следния „експеримент": А именно, да не позволим на един току що роден човек да се развива напълно нормално, т.е.
според естествените условия на съвременната епоха, а че бихме му предоставили по изкуствен начин възможността да усвои с особена свежест това, което при нормални условия се усвоява примерно между дванадесетата и осемнадесетата година, следователно, да асимилира света в душевен смисъл, но не както другите хора, а с откривателски дух, който действува формиращо върху околната среда.
И да предположим още, че искаме по изкуствен начин да превърнем това дете в една действително продуктивна натура. В този случай ние не би трябвало да оставяме това дете да расте при обичайните условия на своите връстници.
към текста >>
С помощта на подобен експеримент не само бихме удължили младенческия период, но бихме постигнали и друго: Бихме внесли определени младенчески сили в астралната майчина обвивка, така че те отново да бъдат приложени в света, така че едно същество, слизащо от
дух
овните висини да се изхранва с тях, да се подмладява с тях.
С помощта на подобен експеримент не само бихме удължили младенческия период, но бихме постигнали и друго: Бихме внесли определени младенчески сили в астралната майчина обвивка, така че те отново да бъдат приложени в света, така че едно същество, слизащо от духовните висини да се изхранва с тях, да се подмладява с тях.
към текста >>
И когато някъде чуете, че определена личност е проявила откривателски
дух
в една или друга област на живота, след като преди това дълго време е изглеждала лишена от дарби и изоставаща в развитието си, имайте предвид, че тук Боговете са провели един експеримент: Те просто са съхранили детската природа на този човек и са го накарали да възприема света, така да се каже, с известно закъснение.
Естествено, хората не бива да прибягват до подобен експеримент и той няма нищо общо с възпитанието. Засега хората трябва да предоставят определени неща, така да се каже, в ръцете на Боговете. Хората все още не могат да ги контролират, но Боговете могат.
И когато някъде чуете, че определена личност е проявила откривателски дух в една или друга област на живота, след като преди това дълго време е изглеждала лишена от дарби и изоставаща в развитието си, имайте предвид, че тук Боговете са провели един експеримент: Те просто са съхранили детската природа на този човек и са го накарали да възприема света, така да се каже, с известно закъснение.
От опит добре знаем: Много често будните деца, които лесно и бързо вникват в това, което им разказваме, после, когато тръгнат на училище, отказват да се справят с преподаваните предмети. В този случай Боговете провеждат с тях експеримента, за който стана дума току-що.
към текста >>
Антропософската Наука за
Дух
а, проследявайки хода на историята подробно описва Гръцко-латинската културна епоха, предхождана от Египетско-халдейската, Древно-персийската и Древноиндийската културна епоха.
Както знаем, днешното човечество е минало през различни епохи на своето развитие; то произлиза от едно прачовечество на Древноатлантската епоха, предхождано от прачовечеството на Лемурия. Антропософията е в състояние да ни предостави съвършено други факти за еволюцията на човечеството, отколкото официалната наука, която се опира само на материалните процеси.
Антропософската Наука за Духа, проследявайки хода на историята подробно описва Гръцко-латинската културна епоха, предхождана от Египетско-халдейската, Древно-персийската и Древноиндийската културна епоха.
Така ние стигаме до онази грандиозна катастрофа, която изцяло промени облика на нашата Земя. Преди тази катастрофа, в географските области, покрити днес от Атлантическия океан, съществуваше един обширен континент и това беше старата Атлантида. В голямата си част областите, обитавани днес от европейското, азиатско и африканско човечество, бяха дъното на огромен морски басейн. В резултат на грандиозната атлантска катастрофа, която се разигра във водния елемент на Земята, обликът, на Земята се промени напълно. Преди този момент, човечеството населяваше древната Атлантида.
към текста >>
Тогавашните човешки души, които се намираха на по-ниска степен от своето развитие, се включиха в един процес, твърде близък до днешните реинкарнации, до днешните прераждания, при който вътрешната същност на човека напуска външното тяло и навлиза в
дух
овния свят, за да се появи отново в следващото си въплъщение.
За да се избегне тази участ, наложително беше отделянето на всичко, което представляваше субстанции и същества на Луната. Така човекът беше спасен от мумифициране и за него стана възможно да приеме сегашната си форма, а едва след отделянето на Луната той вече можеше да се превърне в носител на това, което наричаме Аз. Естествено, тези процеси не настъпиха изведнъж. Най-напред настъпи бавното отделяне на Слънцето от Земята. Следователно, докато Луната беше все още едно цяло със Земята, имаше известни пречки за по-нататъшното развитие на човечеството, физическата материя ставаше все по-плътна и по-плътна, така че фактически човекът беше поел пътя към едно нарастващо втвърдяване.
Тогавашните човешки души, които се намираха на по-ниска степен от своето развитие, се включиха в един процес, твърде близък до днешните реинкарнации, до днешните прераждания, при който вътрешната същност на човека напуска външното тяло и навлиза в духовния свят, за да се появи отново в следващото си въплъщение.
към текста >>
Работата е там, че някои човешки души, които бяха напуснали своите тела и след пребиваването си в
дух
овния свят отново искаха да се въплътят, сега долу на Земята те попадаха на прекалено твърда човешка субстанция, поради което не можеха да се въплътят.
Обаче преди отделянето на Луната от Земята, настъпи едно особено и така да се каже мъчително състояние за по-нататъшното развитие на Земята.
Работата е там, че някои човешки души, които бяха напуснали своите тела и след пребиваването си в духовния свят отново искаха да се въплътят, сега долу на Земята те попадаха на прекалено твърда човешка субстанция, поради което не можеха да се въплътят.
Настъпи период от време, когато слизащите към Земята човешки души не успяваха да се въплътят, понеже земните тела се оказваха неподходящи за тях. И само най-могъщите души, които се справяха с втвърдената земна материя, достигаха до въплъщение. Другите бяха принудени отново да се върнат в духовния свят, те не можеха да слязат долу. Да, имаше такъв период от време преди отделянето на Луната. Обаче могъщите души, които бяха в състояние да овладеят и подчинят материята, и да населяват Земята, ставаха все по-малко и по-малко.
към текста >>
Другите бяха принудени отново да се върнат в
дух
овния свят, те не можеха да слязат долу.
Обаче преди отделянето на Луната от Земята, настъпи едно особено и така да се каже мъчително състояние за по-нататъшното развитие на Земята. Работата е там, че някои човешки души, които бяха напуснали своите тела и след пребиваването си в духовния свят отново искаха да се въплътят, сега долу на Земята те попадаха на прекалено твърда човешка субстанция, поради което не можеха да се въплътят. Настъпи период от време, когато слизащите към Земята човешки души не успяваха да се въплътят, понеже земните тела се оказваха неподходящи за тях. И само най-могъщите души, които се справяха с втвърдената земна материя, достигаха до въплъщение.
Другите бяха принудени отново да се върнат в духовния свят, те не можеха да слязат долу.
Да, имаше такъв период от време преди отделянето на Луната. Обаче могъщите души, които бяха в състояние да овладеят и подчинят материята, и да населяват Земята, ставаха все по-малко и по-малко. С други думи, преди Лемурийската епоха настъпи период от време, когато Земята опустя и човеците ставаха все по-малко, защото слизащите човешки души не намираха подходящи тела.
към текста >>
От необозримите дълбини на
дух
овния свят той извлече посланието на Слънчевия
Дух
и можа да насочи вниманието на тогавашното човечество към великия
Дух
, който по-късно щеше да се появи като Христос.
Да вземем един от най-великите предводители на човечеството: Заратустра.
От необозримите дълбини на духовния свят той извлече посланието на Слънчевия Дух и можа да насочи вниманието на тогавашното човечество към великия Дух, който по-късно щеше да се появи като Христос.
Заратустра беше този, който казваше: Да, на Слънцето се намира Той, Аура Маздао, и чак много по-късно Той ще слезе тук, на Земята. Изобщо Заратустра произнесе величествени и забележителни думи за Аура Маздао. Само най-дълбокото спиритуално познание и силно развитото ясновидство на Заратустра му позволи да види онова Същество, за което свещените Риши казваха ,че „Вишва Карман е извън нашата сфера"; онова Същество, което той, Заратустра, нарече Аура Маздао и в чие то значение за общочовешката еволюция вникна пръв от всички. Да, в тялото на Заратустра още когато основаваше древноперсийската култура живееше един неимоверно зрял дух.
към текста >>
Да, в тялото на Заратустра още когато основаваше древноперсийската култура живееше един неимоверно зрял
дух
.
Да вземем един от най-великите предводители на човечеството: Заратустра. От необозримите дълбини на духовния свят той извлече посланието на Слънчевия Дух и можа да насочи вниманието на тогавашното човечество към великия Дух, който по-късно щеше да се появи като Христос. Заратустра беше този, който казваше: Да, на Слънцето се намира Той, Аура Маздао, и чак много по-късно Той ще слезе тук, на Земята. Изобщо Заратустра произнесе величествени и забележителни думи за Аура Маздао. Само най-дълбокото спиритуално познание и силно развитото ясновидство на Заратустра му позволи да види онова Същество, за което свещените Риши казваха ,че „Вишва Карман е извън нашата сфера"; онова Същество, което той, Заратустра, нарече Аура Маздао и в чие то значение за общочовешката еволюция вникна пръв от всички.
Да, в тялото на Заратустра още когато основаваше древноперсийската култура живееше един неимоверно зрял дух.
към текста >>
Те продължиха да съществуват в
дух
овния свят и сега, под формата на един „временен Аз" бяха насочени към детето, родено от Йосиф и Мария, така че през първите си години то притежаваше в себе си силата, присъща за родоначалника на земното човечество.
Сега тези сили няма да се предават на потомците. Следователно, в „Адам" имаше определени сили, които след грехопадението му бяха отнети. Тъкмо тази невинна част от Адам беше запазена във великата ложа-майка на човечеството. Това беше, така да се каже, чистата Адамова душа, все още недокосната от човешки грях и незаплетена в каквито и да е заблуждения. Запазени бяха тъкмо тези първични сили на Адам.
Те продължиха да съществуват в духовния свят и сега, под формата на един „временен Аз" бяха насочени към детето, родено от Йосиф и Мария, така че през първите си години то притежаваше в себе си силата, присъща за родоначалника на земното човечество.
към текста >>
Той знаеше, че изобщо за да слезе тази
дух
овна субстанция до човечеството, беше необходимо нещо твърде особено, той знаеше, че за целта беше необходимо едно кръвно родство, стигащо нагоре чак до Адам.
Следователно, кой живееше в детето, което се роди на Йосиф и Мария? Родоначалникът на човечеството, „старият Адам", но като един „нов Адам". Това знаеше и самият апостол Павел (l.Kop. 15, 45); точно това се крие зад неговите думи Същото беше известно и на евангелиста Лука, който беше ученик на Павел. Ето защо той говори за този факт по един твърде особен начин.
Той знаеше, че изобщо за да слезе тази духовна субстанция до човечеството, беше необходимо нещо твърде особено, той знаеше, че за целта беше необходимо едно кръвно родство, стигащо нагоре чак до Адам.
Ето защо за Йосиф той дава едно родословие, водещо нагоре до Адам, който произхожда непосредствено от самия духовен свят, или според думите на Лука „от Бога", той е „Син Божи". Да, в Евангелието на Лука родословието се издига нагоре до Бога (Лука 3, 23 38).
към текста >>
Ето защо за Йосиф той дава едно родословие, водещо нагоре до Адам, който произхожда непосредствено от самия
дух
овен свят, или според думите на Лука „от Бога", той е „Син Божи".
Родоначалникът на човечеството, „старият Адам", но като един „нов Адам". Това знаеше и самият апостол Павел (l.Kop. 15, 45); точно това се крие зад неговите думи Същото беше известно и на евангелиста Лука, който беше ученик на Павел. Ето защо той говори за този факт по един твърде особен начин. Той знаеше, че изобщо за да слезе тази духовна субстанция до човечеството, беше необходимо нещо твърде особено, той знаеше, че за целта беше необходимо едно кръвно родство, стигащо нагоре чак до Адам.
Ето защо за Йосиф той дава едно родословие, водещо нагоре до Адам, който произхожда непосредствено от самия духовен свят, или според думите на Лука „от Бога", той е „Син Божи".
Да, в Евангелието на Лука родословието се издига нагоре до Бога (Лука 3, 23 38).
към текста >>
Изобщо в тази част от Евангелието на Лука е скрита една дълбока мистерия: през поколенията трябваше да тече общата, запазена и за най-далечните потомци кръв, за да може след време, в подходящия момент, поколенията да приемат в себе си и самия
Дух
.
Изобщо в тази част от Евангелието на Лука е скрита една дълбока мистерия: през поколенията трябваше да тече общата, запазена и за най-далечните потомци кръв, за да може след време, в подходящия момент, поколенията да приемат в себе си и самия Дух.
към текста >>
Ето как с детето Исус, родено от Йосиф и Мария, се свърза онзи безкрайно млад
дух
, незасегнат от никакви земни прераждания, онази млада душа, чиито сили трябва да търсим в древна Лемурия.
Ето как с детето Исус, родено от Йосиф и Мария, се свърза онзи безкрайно млад дух, незасегнат от никакви земни прераждания, онази млада душа, чиито сили трябва да търсим в древна Лемурия.
Единствено този дух беше достатъчно мощен, за да озари астралната майчина обвивка и след като тя бъде отхвърлена да и предостави силите, от които тя се нуждаеше, за да се слее с третото тяло на Буда, с неговата Нирманакайя.
към текста >>
Единствено този
дух
беше достатъчно мощен, за да озари астралната майчина обвивка и след като тя бъде отхвърлена да и предостави силите, от които тя се нуждаеше, за да се слее с третото тяло на Буда, с неговата Нирманакайя.
Ето как с детето Исус, родено от Йосиф и Мария, се свърза онзи безкрайно млад дух, незасегнат от никакви земни прераждания, онази млада душа, чиито сили трябва да търсим в древна Лемурия.
Единствено този дух беше достатъчно мощен, за да озари астралната майчина обвивка и след като тя бъде отхвърлена да и предостави силите, от които тя се нуждаеше, за да се слее с третото тяло на Буда, с неговата Нирманакайя.
към текста >>
Това, което великият Буда донесе на човечеството, трябваше да съществува в завършен вид, в противен случай то остава трудно разбираемо, понеже се намира в най-висшите
дух
овни сфери.
Това, което великият Буда донесе на човечеството, трябваше да съществува в завършен вид, в противен случай то остава трудно разбираемо, понеже се намира в най-висшите духовни сфери.
За да стане то общодостъпно и плодотворно, в това, което Буда беше извоювал до този момент, трябваше да се влее една свежа и неимоверно млада сила. Той трябваше да поеме мечтаната сила от Земята, насочвайки се към едно дете, от което можеше да получи свежите младенчески сили, вложени в отделящата се от него астрална майчина обвивка. Раждането на това дете, чието родословие стигаше до родоначалника на човечеството, Буда познаваше добре, както и факта, че то носи онази древно-млада душа, присъща на човечеството още от епохата на Лемурия и въплътена сега като „новия Адам". Това дете, чиято душа беше идентична с майчината душа на самото човечество, живя по такъв начин, че озари със своите младенчески и свежи сили онова астрално тяло, което по-късно се отдели и сля с третото тяло на Буда, с неговата Нирманакайя.
към текста >>
19.
5. Пета лекция, 19 септември 1909 г.
GA_114 Евангелието на Лука
Всички велики
дух
овни течения, определящи еволюцията на човечеството имат своята особена мисия в света.
Всички велики духовни течения, определящи еволюцията на човечеството имат своята особена мисия в света.
Те не протичат изолирано това се наблюдава само в отделни епохи защото после те се кръстосват по всевъзможни начини и се оплодяват взаимно. Едно такова величествено и могъщо сливане на духовни течения настъпи най-вече в Събитието от Палестина. Нека да се опитаме и хвърлим известна светлина върху този исторически момент. Обаче човешките възгледи се променят и напредват не по някакъв механичен начин, както хората абстрактно си представят, сякаш възгледите се носят по въздуха и се пресичат в определена точка; не, човешките възгледи, човешките светогледи, напредват чрез определени индивидуалности! Там, където един светоглед се появява за пръв път, неизбежно ще открием и необходимата личност, необходимата индивидуалност.
към текста >>
Едно такова величествено и могъщо сливане на
дух
овни течения настъпи най-вече в Събитието от Палестина.
Всички велики духовни течения, определящи еволюцията на човечеството имат своята особена мисия в света. Те не протичат изолирано това се наблюдава само в отделни епохи защото после те се кръстосват по всевъзможни начини и се оплодяват взаимно.
Едно такова величествено и могъщо сливане на духовни течения настъпи най-вече в Събитието от Палестина.
Нека да се опитаме и хвърлим известна светлина върху този исторически момент. Обаче човешките възгледи се променят и напредват не по някакъв механичен начин, както хората абстрактно си представят, сякаш възгледите се носят по въздуха и се пресичат в определена точка; не, човешките възгледи, човешките светогледи, напредват чрез определени индивидуалности! Там, където един светоглед се появява за пръв път, неизбежно ще открием и необходимата личност, необходимата индивидуалност. И когато духовните течения се сливат и взаимно оплодяват, с техните носители обикновено настъпва нещо твърде особено.
към текста >>
Обаче човешките възгледи се променят и напредват не по някакъв механичен начин, както хората абстрактно си представят, сякаш възгледите се носят по въз
дух
а и се пресичат в определена точка; не, човешките възгледи, човешките светогледи, напредват чрез определени индивидуалности!
Всички велики духовни течения, определящи еволюцията на човечеството имат своята особена мисия в света. Те не протичат изолирано това се наблюдава само в отделни епохи защото после те се кръстосват по всевъзможни начини и се оплодяват взаимно. Едно такова величествено и могъщо сливане на духовни течения настъпи най-вече в Събитието от Палестина. Нека да се опитаме и хвърлим известна светлина върху този исторически момент.
Обаче човешките възгледи се променят и напредват не по някакъв механичен начин, както хората абстрактно си представят, сякаш възгледите се носят по въздуха и се пресичат в определена точка; не, човешките възгледи, човешките светогледи, напредват чрез определени индивидуалности!
Там, където един светоглед се появява за пръв път, неизбежно ще открием и необходимата личност, необходимата индивидуалност. И когато духовните течения се сливат и взаимно оплодяват, с техните носители обикновено настъпва нещо твърде особено.
към текста >>
И когато
дух
овните течения се сливат и взаимно оплодяват, с техните носители обикновено настъпва нещо твърде особено.
Те не протичат изолирано това се наблюдава само в отделни епохи защото после те се кръстосват по всевъзможни начини и се оплодяват взаимно. Едно такова величествено и могъщо сливане на духовни течения настъпи най-вече в Събитието от Палестина. Нека да се опитаме и хвърлим известна светлина върху този исторически момент. Обаче човешките възгледи се променят и напредват не по някакъв механичен начин, както хората абстрактно си представят, сякаш възгледите се носят по въздуха и се пресичат в определена точка; не, човешките възгледи, човешките светогледи, напредват чрез определени индивидуалности! Там, където един светоглед се появява за пръв път, неизбежно ще открием и необходимата личност, необходимата индивидуалност.
И когато духовните течения се сливат и взаимно оплодяват, с техните носители обикновено настъпва нещо твърде особено.
към текста >>
Вероятно у мнозина вчерашната ми лекция е породила усещането за доста комплицирано описание на срещата между двете велики
дух
овни течения: Това на Буда и това на Заратустра, а именно тяхната конкретна среща в Събитието от Палестина.
Вероятно у мнозина вчерашната ми лекция е породила усещането за доста комплицирано описание на срещата между двете велики духовни течения: Това на Буда и това на Заратустра, а именно тяхната конкретна среща в Събитието от Палестина.
Ако бихме се задоволили само с абстрактното описание на нещата, ние просто щяхме да покажем съотношенията между тези два светогледа. Обаче като антропософи, ние сме изправени пред друга задача: да спрем вниманието си както върху конкретните индивидуалности, носители на тези светогледи, така и върху тяхното смислово съдържание; защото пътят на антропософа винаги води от абстрактното към конкретното. Ето защо Вие не бива да се учудвате, че там, където трябваше да се случат тези велики и неповторими събития, беше налице също и една изключителна сложност на външните факти, и че „будизмът" и „заратустризмът" не можеха да се слеят току така, а само след бавна и постепенна подготовка.
към текста >>
Христос е не мъртво, а живо същество и хората с отворени
дух
овни очи винаги могат да се докоснат до това, което той има да даде на човечеството.
Естествено, днес аз трябва да посоча нещо, което не е записано в Евангелията; обаче Вие ще разберете Евангелията много по-точно, именно ако се позовете на данните от хрониката Акаша, защото и самите Евангелия загатват за нещо, което не могат да формулират добре. Нека добре да запомним: Това, което стои в края на Йоановото Евангелие, се отнася за всички Евангелия, а именно че „за да се опишат всички факти, не биха стигнали и всичките книги на света" (Йоан 21, 25). И нима откровенията, които човечеството получи чрез християнството са окончателни и веднъж завинаги оформени като една книга? Дълбока истина има в думите: „И ето, Аз съм с вас през всички дни до свършека на света" (Матей 28, 20).
Христос е не мъртво, а живо същество и хората с отворени духовни очи винаги могат да се докоснат до това, което той има да даде на човечеството.
Християнството е едно живо духовно течение и неговите откровения ще продължават, доколкото хората ca в състояние да ги приемат. Да, днес ще бъдат споменати отделни факти, чиито последици лесно можем да открием в Евангелията, макар и самите факти да не са описани. Обаче Вие бихте могли да проверите външните факти и ще откриете, че те навсякъде се потвърждават.
към текста >>
Християнството е едно живо
дух
овно течение и неговите откровения ще продължават, доколкото хората ca в състояние да ги приемат.
Естествено, днес аз трябва да посоча нещо, което не е записано в Евангелията; обаче Вие ще разберете Евангелията много по-точно, именно ако се позовете на данните от хрониката Акаша, защото и самите Евангелия загатват за нещо, което не могат да формулират добре. Нека добре да запомним: Това, което стои в края на Йоановото Евангелие, се отнася за всички Евангелия, а именно че „за да се опишат всички факти, не биха стигнали и всичките книги на света" (Йоан 21, 25). И нима откровенията, които човечеството получи чрез християнството са окончателни и веднъж завинаги оформени като една книга? Дълбока истина има в думите: „И ето, Аз съм с вас през всички дни до свършека на света" (Матей 28, 20). Христос е не мъртво, а живо същество и хората с отворени духовни очи винаги могат да се докоснат до това, което той има да даде на човечеството.
Християнството е едно живо духовно течение и неговите откровения ще продължават, доколкото хората ca в състояние да ги приемат.
Да, днес ще бъдат споменати отделни факти, чиито последици лесно можем да открием в Евангелията, макар и самите факти да не са описани. Обаче Вие бихте могли да проверите външните факти и ще откриете, че те навсякъде се потвърждават.
към текста >>
Знаем още, че трябва да си представяме Аура Маздао, това велико Слънчево Същество, като
дух
овно-душевната част на физическото Слънце.
Така Вие ще разберете и други, по-дълбоки подробности, свързани с Исус от Евангелието на Матей. В това дете се прероди онази индивидуалност, която ние познаваме като Заратустра, основателят на древноперсийската култура. За него ние знаем, че в миналото той даде на своя персийски народ великото учение за Аура Маздао.
Знаем още, че трябва да си представяме Аура Маздао, това велико Слънчево Същество, като духовно-душевната част на физическото Слънце.
Ето защо Заратустра учеше: „Вглеждайте се не само в благотворните въздействия на видима та слънчева светлина и топлина, но и в невидимите духовни въздействия на това могъщо Същество."
към текста >>
Ето защо Заратустра учеше: „Вглеждайте се не само в благотворните въздействия на видима та слънчева светлина и топлина, но и в невидимите
дух
овни въздействия на това могъщо Същество."
Така Вие ще разберете и други, по-дълбоки подробности, свързани с Исус от Евангелието на Матей. В това дете се прероди онази индивидуалност, която ние познаваме като Заратустра, основателят на древноперсийската култура. За него ние знаем, че в миналото той даде на своя персийски народ великото учение за Аура Маздао. Знаем още, че трябва да си представяме Аура Маздао, това велико Слънчево Същество, като духовно-душевната част на физическото Слънце.
Ето защо Заратустра учеше: „Вглеждайте се не само в благотворните въздействия на видима та слънчева светлина и топлина, но и в невидимите духовни въздействия на това могъщо Същество."
към текста >>
Заратустра учеше как Бог и Космосът да бъдат
дух
овно разбрани в техните външни проявления.
Заратустра учеше как Бог и Космосът да бъдат духовно разбрани в техните външни проявления.
Буда насочваше своя поглед навътре и казваше: „Когато човек напредне, от неговото незнание постепенно възникват „шестте органи", под формата на петте сетивни органи и Манас."
към текста >>
По сходен начин изграждат органи и всички
дух
овни сили.
Обаче всичко, което се намира в човека, е родено от великия Космос. Ние не бихме притежавали едно чувствително към светлината око, ако самата светлина не беше изградила окото като част от човешкия организъм. „Окото е създадено от светлината за светлината", казва Гьоте. Това е една дълбока истина.
По сходен начин изграждат органи и всички духовни сили.
Вътрешните човешки органи са по-късен израз на определени божествено-духовни сили. Всяка вътрешна част на човешкия организъм има своето външно съответствие. Силите, които наблюдаваме у човека, първоначално са били вън, в Космоса. И Заратустра имаше задачата да насочи вниманието към външния свят, към обкръжението на човека. Ето защо той говори за Амшаспандите, за великите Духове, от които изброява шест, макар и те да са дванадесет, но другите шест остават скрити.
към текста >>
Вътрешните човешки органи са по-късен израз на определени божествено-
дух
овни сили.
Обаче всичко, което се намира в човека, е родено от великия Космос. Ние не бихме притежавали едно чувствително към светлината око, ако самата светлина не беше изградила окото като част от човешкия организъм. „Окото е създадено от светлината за светлината", казва Гьоте. Това е една дълбока истина. По сходен начин изграждат органи и всички духовни сили.
Вътрешните човешки органи са по-късен израз на определени божествено-духовни сили.
Всяка вътрешна част на човешкия организъм има своето външно съответствие. Силите, които наблюдаваме у човека, първоначално са били вън, в Космоса. И Заратустра имаше задачата да насочи вниманието към външния свят, към обкръжението на човека. Ето защо той говори за Амшаспандите, за великите Духове, от които изброява шест, макар и те да са дванадесет, но другите шест остават скрити. Тези Същества действуват отвън като създатели на човешките органи.
към текста >>
Ето защо той говори за Амшаспандите, за великите
Дух
ове, от които изброява шест, макар и те да са дванадесет, но другите шест остават скрити.
По сходен начин изграждат органи и всички духовни сили. Вътрешните човешки органи са по-късен израз на определени божествено-духовни сили. Всяка вътрешна част на човешкия организъм има своето външно съответствие. Силите, които наблюдаваме у човека, първоначално са били вън, в Космоса. И Заратустра имаше задачата да насочи вниманието към външния свят, към обкръжението на човека.
Ето защо той говори за Амшаспандите, за великите Духове, от които изброява шест, макар и те да са дванадесет, но другите шест остават скрити.
Тези Същества действуват отвън като създатели на човешките органи. Заратустра учеше, как зад сетивните органи на човека стоят създателите на човека. Заратустра насочваше вниманието тъкмо към тези Духове, към тези сили, които са вън от нас. А Буда насочваше вниманието към силите, които ca вътре в нас. Да, Заратустра говореше за онези сили и Същества, подчинени на Амшаспандите наричани още двадесет и осемте Изарди или Изеди -, които работеха върху неговото вътрешно устройство.
към текста >>
Заратустра насочваше вниманието тъкмо към тези
Дух
ове, към тези сили, които са вън от нас.
Силите, които наблюдаваме у човека, първоначално са били вън, в Космоса. И Заратустра имаше задачата да насочи вниманието към външния свят, към обкръжението на човека. Ето защо той говори за Амшаспандите, за великите Духове, от които изброява шест, макар и те да са дванадесет, но другите шест остават скрити. Тези Същества действуват отвън като създатели на човешките органи. Заратустра учеше, как зад сетивните органи на човека стоят създателите на човека.
Заратустра насочваше вниманието тъкмо към тези Духове, към тези сили, които са вън от нас.
А Буда насочваше вниманието към силите, които ca вътре в нас. Да, Заратустра говореше за онези сили и Същества, подчинени на Амшаспандите наричани още двадесет и осемте Изарди или Изеди -, които работеха върху неговото вътрешно устройство. Следователно, Заратустра също говореше за духовния Космос, но от към неговите външни закономерности. И докато Буда отправяше поглед към същинската мисловна субстанция, към самото възникване на мислите от човешката душа, Заратустра отправяше поглед към т.н. „фароари", или „фероери" или „бравашари", към съзидателните мирови мисли, които ни заобикалят от всички страни.
към текста >>
Следователно, Заратустра също говореше за
дух
овния Космос, но от към неговите външни закономерности.
Тези Същества действуват отвън като създатели на човешките органи. Заратустра учеше, как зад сетивните органи на човека стоят създателите на човека. Заратустра насочваше вниманието тъкмо към тези Духове, към тези сили, които са вън от нас. А Буда насочваше вниманието към силите, които ca вътре в нас. Да, Заратустра говореше за онези сили и Същества, подчинени на Амшаспандите наричани още двадесет и осемте Изарди или Изеди -, които работеха върху неговото вътрешно устройство.
Следователно, Заратустра също говореше за духовния Космос, но от към неговите външни закономерности.
И докато Буда отправяше поглед към същинската мисловна субстанция, към самото възникване на мислите от човешката душа, Заратустра отправяше поглед към т.н. „фароари", или „фероери" или „бравашари", към съзидателните мирови мисли, които ни заобикалят от всички страни.
към текста >>
Да внесе енергия, дисциплина и увереност в човешките действия, произтичащи не само от убеждението, че душата е скрита в своите интимни сфери, но и от твърдата увереност, че душата лежи в лоното на един божествено-
дух
овен свят: Ето същинската мисия на Заратустра.
И така, Заратустра възвести един мироглед,свързан с разгадаването, със структурирането на външния свят. Той предостави този светоглед на един народ, устремен към завладяването на външния свят. Мисията на Заратустра е в пълно съзвучие с характеровите особености на древноперсийския народ. Бихме могли да добавим, че на Заратустра беше отредено да внесе такава енергия, такава дисциплина в човешките действия, която би могла да изглежда отблъскваща за днешния човек.
Да внесе енергия, дисциплина и увереност в човешките действия, произтичащи не само от убеждението, че душата е скрита в своите интимни сфери, но и от твърдата увереност, че душата лежи в лоното на един божествено-духовен свят: Ето същинската мисия на Заратустра.
Заратустра разчиташе, че всеки човек може да се обърне към себе си с думите: „Където и да си поставен в Космоса, ти не си сам; ти обитаваш един одухотворен Космос и си част от Боговете и Духовете на света; ти си роден от лоното на Духа.
към текста >>
Заратустра разчиташе, че всеки човек може да се обърне към себе си с думите: „Където и да си поставен в Космоса, ти не си сам; ти обитаваш един о
дух
отворен Космос и си част от Боговете и
Дух
овете на света; ти си роден от лоното на
Дух
а.
И така, Заратустра възвести един мироглед,свързан с разгадаването, със структурирането на външния свят. Той предостави този светоглед на един народ, устремен към завладяването на външния свят. Мисията на Заратустра е в пълно съзвучие с характеровите особености на древноперсийския народ. Бихме могли да добавим, че на Заратустра беше отредено да внесе такава енергия, такава дисциплина в човешките действия, която би могла да изглежда отблъскваща за днешния човек. Да внесе енергия, дисциплина и увереност в човешките действия, произтичащи не само от убеждението, че душата е скрита в своите интимни сфери, но и от твърдата увереност, че душата лежи в лоното на един божествено-духовен свят: Ето същинската мисия на Заратустра.
Заратустра разчиташе, че всеки човек може да се обърне към себе си с думите: „Където и да си поставен в Космоса, ти не си сам; ти обитаваш един одухотворен Космос и си част от Боговете и Духовете на света; ти си роден от лоното на Духа.
към текста >>
“С всяко вдишване ти поемаш божествения
Дух
, а с издишване ти можеш да принесеш истинска жертва на великия
Дух
."
“С всяко вдишване ти поемаш божествения Дух, а с издишване ти можеш да принесеш истинска жертва на великия Дух."
към текста >>
Най-доброто, което можеше да си пожелае един човек от школата на Заратустра, беше познание то за външния свят, за тайните на Космоса, проникнали в човешкото астрално тяло, в мислите, чувствата и волята, така че учениците на Заратустра се стремяха да изпълнят своите мисли, чувства и воля, изобщо своите душевни сили, с онази мъдрост, която може да бъде извлечена от дълбините на божествено-
дух
овния свят.
Мъдреците на Изтока се чувствуваха много близки с великия предводител на човечеството. И в него те виждаха звездата на човечеството, а и „зороастер" означава „златна звезда". В него те виждаха един вид отражение на Слънцето. И за тяхната дълбока мъдрост не можа да остане скрито, че техният учител се прероди отново във Витлеем. Насочвани от своята звезда, те му поднесоха най-доброто, което той вече беше дал на хората.
Най-доброто, което можеше да си пожелае един човек от школата на Заратустра, беше познание то за външния свят, за тайните на Космоса, проникнали в човешкото астрално тяло, в мислите, чувствата и волята, така че учениците на Заратустра се стремяха да изпълнят своите мисли, чувства и воля, изобщо своите душевни сили, с онази мъдрост, която може да бъде извлечена от дълбините на божествено-духовния свят.
Познанието, извлечено от духовния свят, имаше своите символи в лицето на златото, тамяна и смирната: Златото като символ на мисленето, тамянът като символ на благочестието и всичко, което ни изпълва с чувства, и смирната като символ на волята. Така учениците засвидетелствуваха своята принадлежност към Заратустра, когато техния учител се инкарнира във Витлеем. Евангелистът Матей е напълно прав, когато разказва как мъдреците обединени около индивидуалността на Заратустра изразяват своето родство с него чрез трите символа: златото, тамяна и смирната, олицетворяващи най-доброто, което вече бяха получили от Заратустра (Матей 2,11).
към текста >>
Познанието, извлечено от
дух
овния свят, имаше своите символи в лицето на златото, тамяна и смирната: Златото като символ на мисленето, тамянът като символ на благочестието и всичко, което ни изпълва с чувства, и смирната като символ на волята.
И в него те виждаха звездата на човечеството, а и „зороастер" означава „златна звезда". В него те виждаха един вид отражение на Слънцето. И за тяхната дълбока мъдрост не можа да остане скрито, че техният учител се прероди отново във Витлеем. Насочвани от своята звезда, те му поднесоха най-доброто, което той вече беше дал на хората. Най-доброто, което можеше да си пожелае един човек от школата на Заратустра, беше познание то за външния свят, за тайните на Космоса, проникнали в човешкото астрално тяло, в мислите, чувствата и волята, така че учениците на Заратустра се стремяха да изпълнят своите мисли, чувства и воля, изобщо своите душевни сили, с онази мъдрост, която може да бъде извлечена от дълбините на божествено-духовния свят.
Познанието, извлечено от духовния свят, имаше своите символи в лицето на златото, тамяна и смирната: Златото като символ на мисленето, тамянът като символ на благочестието и всичко, което ни изпълва с чувства, и смирната като символ на волята.
Така учениците засвидетелствуваха своята принадлежност към Заратустра, когато техния учител се инкарнира във Витлеем. Евангелистът Матей е напълно прав, когато разказва как мъдреците обединени около индивидуалността на Заратустра изразяват своето родство с него чрез трите символа: златото, тамяна и смирната, олицетворяващи най-доброто, което вече бяха получили от Заратустра (Матей 2,11).
към текста >>
Ето какво означаваше „бягството в Египет" и скритият зад него
дух
овен процес: Заратустра трябваше отново да поеме в себе си онези могъщи сили, от които се нуждаеше, за да даде на човечеството в обновена форма това, което вече му беше дал в миналото.
Сега той отново трябваше да обедини тези сили. От Египет той трябваше, така да се каже, отново да си възвърне силите на своето етерно тяло. И сега пред нашия поглед се разкрива една дълбока тайна: Исус от Соломоновата линия на Давидовия род, който беше прероденият Заратустра, трябваше да бъде отведен в Египет, и той наистина беше отведен там! Защото там се намират силите, които могат да се влеят в неговото астрално и етерно тяло; силите, които той беше предоставил първо на Хермес, а после и на Мойсей. Той трябваше да си върне обратно силите, които беше пожертвувал за основаването на египетската култура.
Ето какво означаваше „бягството в Египет" и скритият зад него духовен процес: Заратустра трябваше отново да поеме в себе си онези могъщи сили, от които се нуждаеше, за да даде на човечеството в обновена форма това, което вече му беше дал в миналото.
към текста >>
Едва след завръщането си от Египет, неговите родители се заселват в Назарет, за да може Исус който беше прероденият Заратустра да се окаже в близост до другия Исус, представителят на другото
дух
овно течение, това на будизма.
И така, ние виждаме, колко точно евангелистът Матей описва витлеемския Исус, чиито родители още от по-рано живеели във Витлеем. Само Лука отбелязва, че родителите на Исус първоначално заселени в Назарет, се отправили към Витлеем за преброяването и тъкмо тогава се ражда Исус от Евангелието на Лука, след което родителите му отново се връщат в Назарет. Докато евангелистът Матей само споменава, че Исус се ражда във Витлеем, за да бъде отведен после в Египет.
Едва след завръщането си от Египет, неговите родители се заселват в Назарет, за да може Исус който беше прероденият Заратустра да се окаже в близост до другия Исус, представителят на другото духовно течение, това на будизма.
Ето как двата светогледа се сливат, и то съвсем нагледно,съвсем конкретно.
към текста >>
Но това, което е свързано с душевната страна на живота, с мъдростта и с вътрешната подвижност на
Дух
а, то се предава чрез майчиния елемент.
На места Евангелията ни показват цялата дълбочина на нещата. Това което хората свързват най-вече с волята и със силата, с царствения елемент ако можем да си послужим с този технически израз за него тези, които бяха наясно с тайните на съществуванието, добре знаеха, че то се предава чрез бащиния елемент.
Но това, което е свързано с душевната страна на живота, с мъдростта и с вътрешната подвижност на Духа, то се предава чрез майчиния елемент.
И Гьоте, който беше проникнал дълбоко в тайните на съществуванието, загатва за тази зависимост по следния начин:
към текста >>
Когато се инкарнира една велика индивидуалност,
дух
овният свят известява събитието, но в случая не на Мария, а на бащата, на Йосиф (Матей 1, 20-21).
една истина, която лесно може да се потвърди от всеки. Телосложението, осанката, целият външен облик, както и „сериозното отношение към живота" са неща, свързани с характера на Аза и наследявани по бащина линия. Ето защо Соломоновият Исус преди всичко трябваше да наследи от бащиния елемент инициативата и сялата, понеже неговата мисия изискваше да бъдат физически употребени в земния свят тъкмо онези сили, които пулсират в божествения свят. Евангелистът Матей изразява това по един забележителен начин.
Когато се инкарнира една велика индивидуалност, духовният свят известява събитието, но в случая не на Мария, а на бащата, на Йосиф (Матей 1, 20-21).
Тази подробност съвсем не е случайна.
към текста >>
От там, където великият Ману ръководи и направлява
дух
овните процеси, лежащи в основата на общочовешката еволюция, импулсите се насочват към местата, където те ще бъдат приведени в действие.
Кръстителят предупреждава: Хората трябва да спазват предписанията на закона, както и зрелите, остарели културни традиции, макар че те не държат вече на тях. За тази цел той трябва да разполага преди всичко с могъщата сила на една душа, която се ражда в света напълно зряла, дори свръхзряла. И той наистина се ражда в семейството на възрастни родители, така че поначало неговото астрално тяло е пречистено от всички низши сили, които увличат човека надолу, понеже страстите и горещите желания не са характерни за възрастните. Тук отново се натъкваме на една дълбока мъдрост от Евангелието на Лука. Когато нещата опират до една такава индивидуалност, всичко се поема от великата ложа-майка на човечеството.
От там, където великият Ману ръководи и направлява духовните процеси, лежащи в основата на общочовешката еволюция, импулсите се насочват към местата, където те ще бъдат приведени в действие.
Един такъв Аз, какъвто е Азът на Йоан Кръстител се инкарнира в определено тяло непосредствено под ръководството на великата ложа-майка на човечеството, от самите центрове на земния духовен живот. Азът на Йоан произхождаше от същото място,откъдето идваше и душевната същност на детето Исус от Евангелието на Лука, само че в Исус бяха вложени по-скоро онези качества, които все още оставаха непроникнати от нарастващия Азов егоизъм; с други думи една млада душа беше насочена там, където трябваше да се инкарнира новороденият Адам.
към текста >>
Един такъв Аз, какъвто е Азът на Йоан Кръстител се инкарнира в определено тяло непосредствено под ръководството на великата ложа-майка на човечеството, от самите центрове на земния
дух
овен живот.
За тази цел той трябва да разполага преди всичко с могъщата сила на една душа, която се ражда в света напълно зряла, дори свръхзряла. И той наистина се ражда в семейството на възрастни родители, така че поначало неговото астрално тяло е пречистено от всички низши сили, които увличат човека надолу, понеже страстите и горещите желания не са характерни за възрастните. Тук отново се натъкваме на една дълбока мъдрост от Евангелието на Лука. Когато нещата опират до една такава индивидуалност, всичко се поема от великата ложа-майка на човечеството. От там, където великият Ману ръководи и направлява духовните процеси, лежащи в основата на общочовешката еволюция, импулсите се насочват към местата, където те ще бъдат приведени в действие.
Един такъв Аз, какъвто е Азът на Йоан Кръстител се инкарнира в определено тяло непосредствено под ръководството на великата ложа-майка на човечеството, от самите центрове на земния духовен живот.
Азът на Йоан произхождаше от същото място,откъдето идваше и душевната същност на детето Исус от Евангелието на Лука, само че в Исус бяха вложени по-скоро онези качества, които все още оставаха непроникнати от нарастващия Азов егоизъм; с други думи една млада душа беше насочена там, където трябваше да се инкарнира новороденият Адам.
към текста >>
Ето колко дълбока е връзката между този, който трябваше да обедини двете
дух
овни направления, и онзи, който трябваше да предизвести неговото идване.
Едва тогава Азът се превръща в една вътрешна и действена сила. Нормално, когато Азът привежда в движение човешкия зародиш, става дума за такъв Аз, който идва от предишни инкарнации. Обаче тук, при Йоан, имаме пред себе си един Аз, който е в непосредствена връзка с Натановия Исус. Ето защо в Евангелието на Лука майката на Исус се отправя към майката на Йоан, намираща се в шестия месец от своята бременност, и това, което нормално собственият Аз предизвиква в съответната личност, тук то се предизвиква от зародиша на другата майка. Детето на Елисавета трепва в майчината утроба, когато до него се приближава жената, носеща в себе си детето Исус; защото силата на Аза е тази, която се влива в детето на другата майка (Лука 1,39-44).
Ето колко дълбока е връзката между този, който трябваше да обедини двете духовни направления, и онзи, който трябваше да предизвести неговото идване.
към текста >>
Да, истината е велика и тъкмо поради тази причина тя е сложна, и за да разберем истините, свързани със Събитието в Палестина, ние сме длъжни да напрегнем всичките си
дух
овни сили.
И така, ние виждаме как в началото на нашето летоброене настъпва нещо забележително. Стремежът на хората да се доближат до „простата" истина е свързан със склонността им към удобство и с нежеланието да си служат с точни понятия; обаче тъкмо най-великите истини могат да бъдат разбрани единствено чрез най-всеотдайни и упорити усилия. След като дори описанието на една машина изисква не малки усилия от страна на човека, какво остава за великите истини: Нима те могат да съществуват в опростен вид?
Да, истината е велика и тъкмо поради тази причина тя е сложна, и за да разберем истините, свързани със Събитието в Палестина, ние сме длъжни да напрегнем всичките си духовни сили.
Никой не трябва да се поддава на възражението, че нещата са представени твърде сложно; те са представени така, както са в действителност и те са такива, понеже тук сме изправени пред най-великото събитие от еволюцията на Земята.
към текста >>
И сега, в Исус от Назарет ние виждаме да израства онази индивидуалност, която носи в себе си Аза на Заратустра, озарена и о
дух
отворена от Нирманакайя на Буда.
Така пред очите ни, и то по съвсем конкретен начин, настъпва сливането на двете основни учения: Това на Буда и това на Заратустра. Защото тялото, в което обитаваше зрялата душа на Заратустра, можа да приеме в себе си всичко онова, което беше произлязло благодарение на факта, че Буда и неговата Нирманакайя бяха приели в себе си освободената астрална майчина обвивка на Натановия Исус.
И сега, в Исус от Назарет ние виждаме да израства онази индивидуалност, която носи в себе си Аза на Заратустра, озарена и одухотворена от Нирманакайя на Буда.
Ученията на Буда и Заратустра се сливат в едно цяло: Ето какво живее сега в душата на Исус от Назарет. И понеже Йосиф от Натановата родословна линия също умира, и то относително рано, в действителност детето Заратустра се чувствува напълно осиротяло. То не е идентично с това, което сочи неговият телесен произход. Според своя духовен произход, то е новият Заратустра. Според своя телесен произход, баща му е Йосиф от Натановата родословна линия и външно погледнато, светът трябваше да го счита за такъв.
към текста >>
Според своя
дух
овен произход, то е новият Заратустра.
Защото тялото, в което обитаваше зрялата душа на Заратустра, можа да приеме в себе си всичко онова, което беше произлязло благодарение на факта, че Буда и неговата Нирманакайя бяха приели в себе си освободената астрална майчина обвивка на Натановия Исус. И сега, в Исус от Назарет ние виждаме да израства онази индивидуалност, която носи в себе си Аза на Заратустра, озарена и одухотворена от Нирманакайя на Буда. Ученията на Буда и Заратустра се сливат в едно цяло: Ето какво живее сега в душата на Исус от Назарет. И понеже Йосиф от Натановата родословна линия също умира, и то относително рано, в действителност детето Заратустра се чувствува напълно осиротяло. То не е идентично с това, което сочи неговият телесен произход.
Според своя духовен произход, то е новият Заратустра.
Според своя телесен произход, баща му е Йосиф от Натановата родословна линия и външно погледнато, светът трябваше да го счита за такъв. Евангелистът Лука е пределно точен и ние трябва да приемем думите му дословно:
към текста >>
И
Дух
Светий слезе върху Него в телесен вид,
И Дух Светий слезе върху Него в телесен вид,
към текста >>
И чак сега, в лицето на Исус от Назарет, ние имаме пред себе си едно цялостно същество с могъща вътрешна сила, обединяваща всичко, което познаваме като
дух
овен екстракт от ученията на Буда и Заратустра.
И чак сега, в лицето на Исус от Назарет, ние имаме пред себе си едно цялостно същество с могъща вътрешна сила, обединяваща всичко, което познаваме като духовен екстракт от ученията на Буда и Заратустра.
Тази вътрешна сила на Исус беше призвана за велики дела. Обаче с нея трябваше да настъпи нещо коренно различно, отколкото с онези, които Йоан кръщаваше в реката Йордан. И ние ще видим, че по-късно тя прие в себе си индивидуалността на Христос. Тогава безсмъртната част от първоначалната майка на Натановия Исус се спусна долу и преобрази онази майка, която беше подслонена в дома на Натановия Йосиф, превръщайки я отново в девица, така че душата на онази майка, която Исус изгуби, му беше отново върната при кръщението от Йоан. Следователно, майката, която остана при него, носи в себе си душата на неговата истинска майка, наречена в Библията „благословената Мария" (Лука 1, 28).
към текста >>
20.
6. Шеста лекция, 20 септември 1909 г.
GA_114 Евангелието на Лука
На Земята все още не съществуваше такова човешко тяло, чието устройство дори с помощта на всички
дух
овни сили би позволило някому да открие чрез самостоятелни усилия т.н.
Те можеха да сторят това, само защото тези принципи им се предаваха по определен начин, само защото посветените и ясновидците черпейки от окултните школи -, така да се каже, вливаха тези принципи в техните души. А този, който осъществяваше обучението всред Мистериите и всред окултните школи, беше именно Бодисатва, и тук окултните ученици съумяваха да се издигнат до висшите светове, да приемат това, до което обикновеният човешки разум и обикновената човешка душа все още нямат достъп. Обаче през тези древни епохи, хората, които бяха удостоени с милостта да имат непосредствена връзка с учителите от окултните школи, трябваше непрекъснато да вливат полученото познание в душите на останалите. Животът на обикновените хора трябваше да бъде така подреждан, че да протича според окултните принципи, макар и те да оставаха недостижими за човечеството. Следователно, хората които живееха извън Мистериите, следваха в известен смисъл несъзнателно това, което им беше давано сякаш несъзнателно от представителите на окултните школи.
На Земята все още не съществуваше такова човешко тяло, чието устройство дори с помощта на всички духовни сили би позволило някому да открие чрез самостоятелни усилия т.н.
осемстепенен път. Той трябваше да бъде като едно откровение от горе. Следователно, преди епохата на Буда, едно такова същество като Бодисатва, просто не беше в състояние да се възползва напълно от някакво човешко тяло. На Земята той не можеше да намери човешко тяло, в което, би могъл да въплъти онези свои способности, чрез които съумяваше да влияе на хората. Такова човешко тяло не съществуваше.
към текста >>
Той изобщо не въплъщаваше напълно това, което представляваше като
дух
овно същество.
Той изобщо не въплъщаваше напълно това, което представляваше като духовно същество.
Ако бихме погледнали подобно човешко тяло одушевено от един Бодисатва с погледа на ясновидеца, щяхме да установим, че то включва в себе си само една малка част от съществото Бодисатва, чието етерно тяло далеч надхвърля очертанията на човешкото физическо тяло, като по този начин остава свързан с духовния свят, който Бодисатва никога не е напускал изцяло. Да, Бодисатва никога не напускаше духовния свят изцяло. Той обитаваше по едно и също време както духовното тяло, така и съответното физическо тяло. Преминаването от Бодисатва в Буда се състоеше в следното: Сега за пръв път беше налице такова тяло, в което, така да се каже, Бодисатва можеше да влезе напълно и да развие там своите способности. Така той постигна онази човешка форма, към която хората трябва да се стремят като към образец, за да намерят в самите себе си осемстепенния път, както Бодисатва беше сторил това под дървото Боди.
към текста >>
Ако бихме погледнали подобно човешко тяло одушевено от един Бодисатва с погледа на ясновидеца, щяхме да установим, че то включва в себе си само една малка част от съществото Бодисатва, чието етерно тяло далеч надхвърля очертанията на човешкото физическо тяло, като по този начин остава свързан с
дух
овния свят, който Бодисатва никога не е напускал изцяло.
Той изобщо не въплъщаваше напълно това, което представляваше като духовно същество.
Ако бихме погледнали подобно човешко тяло одушевено от един Бодисатва с погледа на ясновидеца, щяхме да установим, че то включва в себе си само една малка част от съществото Бодисатва, чието етерно тяло далеч надхвърля очертанията на човешкото физическо тяло, като по този начин остава свързан с духовния свят, който Бодисатва никога не е напускал изцяло.
Да, Бодисатва никога не напускаше духовния свят изцяло. Той обитаваше по едно и също време както духовното тяло, така и съответното физическо тяло. Преминаването от Бодисатва в Буда се състоеше в следното: Сега за пръв път беше налице такова тяло, в което, така да се каже, Бодисатва можеше да влезе напълно и да развие там своите способности. Така той постигна онази човешка форма, към която хората трябва да се стремят като към образец, за да намерят в самите себе си осемстепенния път, както Бодисатва беше сторил това под дървото Боди. Следователно, ако бихме проучили онова същество, което беше въплътено в Буда, щяхме да заявим относно неговите предишни инкарнации следното: То беше такова, че една част от него трябваше да остане в духовния свят, а друга част да се въплъти в съответното физическо тяло.
към текста >>
Да, Бодисатва никога не напускаше
дух
овния свят изцяло.
Той изобщо не въплъщаваше напълно това, което представляваше като духовно същество. Ако бихме погледнали подобно човешко тяло одушевено от един Бодисатва с погледа на ясновидеца, щяхме да установим, че то включва в себе си само една малка част от съществото Бодисатва, чието етерно тяло далеч надхвърля очертанията на човешкото физическо тяло, като по този начин остава свързан с духовния свят, който Бодисатва никога не е напускал изцяло.
Да, Бодисатва никога не напускаше духовния свят изцяло.
Той обитаваше по едно и също време както духовното тяло, така и съответното физическо тяло. Преминаването от Бодисатва в Буда се състоеше в следното: Сега за пръв път беше налице такова тяло, в което, така да се каже, Бодисатва можеше да влезе напълно и да развие там своите способности. Така той постигна онази човешка форма, към която хората трябва да се стремят като към образец, за да намерят в самите себе си осемстепенния път, както Бодисатва беше сторил това под дървото Боди. Следователно, ако бихме проучили онова същество, което беше въплътено в Буда, щяхме да заявим относно неговите предишни инкарнации следното: То беше такова, че една част от него трябваше да остане в духовния свят, а друга част да се въплъти в съответното физическо тяло. Едва сега, през петото до шесто столетие преди нашето летоброене, се появи първият човешки организъм, в който Бодисатва можа да се инкарнира напълно, след което стана възможно хората сами да намерят осемстепенния път с помощта на личните си морални убеждения.
към текста >>
Той обитаваше по едно и също време както
дух
овното тяло, така и съответното физическо тяло.
Той изобщо не въплъщаваше напълно това, което представляваше като духовно същество. Ако бихме погледнали подобно човешко тяло одушевено от един Бодисатва с погледа на ясновидеца, щяхме да установим, че то включва в себе си само една малка част от съществото Бодисатва, чието етерно тяло далеч надхвърля очертанията на човешкото физическо тяло, като по този начин остава свързан с духовния свят, който Бодисатва никога не е напускал изцяло. Да, Бодисатва никога не напускаше духовния свят изцяло.
Той обитаваше по едно и също време както духовното тяло, така и съответното физическо тяло.
Преминаването от Бодисатва в Буда се състоеше в следното: Сега за пръв път беше налице такова тяло, в което, така да се каже, Бодисатва можеше да влезе напълно и да развие там своите способности. Така той постигна онази човешка форма, към която хората трябва да се стремят като към образец, за да намерят в самите себе си осемстепенния път, както Бодисатва беше сторил това под дървото Боди. Следователно, ако бихме проучили онова същество, което беше въплътено в Буда, щяхме да заявим относно неговите предишни инкарнации следното: То беше такова, че една част от него трябваше да остане в духовния свят, а друга част да се въплъти в съответното физическо тяло. Едва сега, през петото до шесто столетие преди нашето летоброене, се появи първият човешки организъм, в който Бодисатва можа да се инкарнира напълно, след което стана възможно хората сами да намерят осемстепенния път с помощта на личните си морални убеждения.
към текста >>
Следователно, ако бихме проучили онова същество, което беше въплътено в Буда, щяхме да заявим относно неговите предишни инкарнации следното: То беше такова, че една част от него трябваше да остане в
дух
овния свят, а друга част да се въплъти в съответното физическо тяло.
Ако бихме погледнали подобно човешко тяло одушевено от един Бодисатва с погледа на ясновидеца, щяхме да установим, че то включва в себе си само една малка част от съществото Бодисатва, чието етерно тяло далеч надхвърля очертанията на човешкото физическо тяло, като по този начин остава свързан с духовния свят, който Бодисатва никога не е напускал изцяло. Да, Бодисатва никога не напускаше духовния свят изцяло. Той обитаваше по едно и също време както духовното тяло, така и съответното физическо тяло. Преминаването от Бодисатва в Буда се състоеше в следното: Сега за пръв път беше налице такова тяло, в което, така да се каже, Бодисатва можеше да влезе напълно и да развие там своите способности. Така той постигна онази човешка форма, към която хората трябва да се стремят като към образец, за да намерят в самите себе си осемстепенния път, както Бодисатва беше сторил това под дървото Боди.
Следователно, ако бихме проучили онова същество, което беше въплътено в Буда, щяхме да заявим относно неговите предишни инкарнации следното: То беше такова, че една част от него трябваше да остане в духовния свят, а друга част да се въплъти в съответното физическо тяло.
Едва сега, през петото до шесто столетие преди нашето летоброене, се появи първият човешки организъм, в който Бодисатва можа да се инкарнира напълно, след което стана възможно хората сами да намерят осемстепенния път с помощта на личните си морални убеждения.
към текста >>
Обстоятелството, че има човешки същества, които с част от своята същност се намират в
дух
овния свят, е било добре познато на всички световни религии.
Обстоятелството, че има човешки същества, които с част от своята същност се намират в духовния свят, е било добре познато на всички световни религии.
Те знаеха, че има такива Същества, за които човешкото тяло е твърде тясно, за да ги побере в себе си. Предноазиатските светогледи обозначаваха този начин на свързване между висшите Същества и човешкото физическо тяло като „изпълненост със Светия Дух". Да, това е един ако мога така да се изразя строго определен технически израз. И Предноазиатските езикови форми наистина прибягваха до този израз, когато ставаше дума за съответната инкарнация на Бодисатва, т.е. те имаха предвид, че силите, изграждащи това Същество не се намират изцяло в него, а трябва да се проявят като един вид външни въздействия.
към текста >>
Предноазиатските светогледи обозначаваха този начин на свързване между висшите Същества и човешкото физическо тяло като „изпълненост със Светия
Дух
".
Обстоятелството, че има човешки същества, които с част от своята същност се намират в духовния свят, е било добре познато на всички световни религии. Те знаеха, че има такива Същества, за които човешкото тяло е твърде тясно, за да ги побере в себе си.
Предноазиатските светогледи обозначаваха този начин на свързване между висшите Същества и човешкото физическо тяло като „изпълненост със Светия Дух".
Да, това е един ако мога така да се изразя строго определен технически израз. И Предноазиатските езикови форми наистина прибягваха до този израз, когато ставаше дума за съответната инкарнация на Бодисатва, т.е. те имаха предвид, че силите, изграждащи това Същество не се намират изцяло в него, а трябва да се проявят като един вид външни въздействия. Следователно, бихме могли да обобщим: в предишните си инкарнации Буда също е бил изпълнен със Светия Дух. Разберем ли това, ще проумеем и думите в началото на Евангелието от Лука, за които вчера само загатнахме.
към текста >>
Следователно, бихме могли да обобщим: в предишните си инкарнации Буда също е бил изпълнен със Светия
Дух
.
Те знаеха, че има такива Същества, за които човешкото тяло е твърде тясно, за да ги побере в себе си. Предноазиатските светогледи обозначаваха този начин на свързване между висшите Същества и човешкото физическо тяло като „изпълненост със Светия Дух". Да, това е един ако мога така да се изразя строго определен технически израз. И Предноазиатските езикови форми наистина прибягваха до този израз, когато ставаше дума за съответната инкарнация на Бодисатва, т.е. те имаха предвид, че силите, изграждащи това Същество не се намират изцяло в него, а трябва да се проявят като един вид външни въздействия.
Следователно, бихме могли да обобщим: в предишните си инкарнации Буда също е бил изпълнен със Светия Дух.
Разберем ли това, ще проумеем и думите в началото на Евангелието от Лука, за които вчера само загатнахме. Вече знаем, че в етерното тяло на едното дете Исус, произхождащо физически от Натановата линия на Давидовия род, живееше незасегнатата до този момент част от онова етерно тяло, която беше отнета от човечеството по време на събитието, известно под името „грехопадение", така че етерната субстанция, отнета от Адам преди грехопадението, беше запазена и по-късно вложена точно в това дете. И така трябваше да стане, за да се изправим сега пред едно толкова невинно и неопетнено същество, недокоснато от каквито и да е сътресения, свързани с еволюцията на Земята; едно същество, можещо да приеме в себе си всичко, което беше необходимо. Или с други думи: Би ли могъл един обикновен човек, който след Лемурийската епоха е навлязъл в поредицата на своите инкарнации, да бъде озарен от Буда и неговата Нирманакайя? Не, никога!
към текста >>
Обаче различните
дух
овни направления никога не протичат праволинейно; те винаги се кръстосват и взаимно оплождат.
Чрез Буда човешката душа можа да открие своите собствени закономерности, позволяващи и да се пречиства и да постига твърде висока степен в своето развитие. Чрез Буда беше възвестен Законът на душата, Дхарма, и то така, че човешката душа сама да утвърждава себе си и сама да се бори за най-висшите степени на своето морално развитие. И Буда беше първият, който постигна това.
Обаче различните духовни направления никога не протичат праволинейно; те винаги се кръстосват и взаимно оплождат.
към текста >>
Това, което по-късно се разигра в Предна Азия като
Христов
о Събитие, изискваше в известен смисъл следното: Предно-азиатското направление трябваше да изостане след индийското, за да може след време да поеме в себе си и то много по-жадно и непосредствено онези импулси, които бяха дадени на Индия, макар и по друг начин.
Това, което по-късно се разигра в Предна Азия като Христово Събитие, изискваше в известен смисъл следното: Предно-азиатското направление трябваше да изостане след индийското, за да може след време да поеме в себе си и то много по-жадно и непосредствено онези импулси, които бяха дадени на Индия, макар и по друг начин.
С други думи, в Предна Азия трябваше да бъде създаден един народ, носещ в себе си съвършено различни еволюционни принципи, един народ, готов да изостане от другите източни народи. И ако следвайки мировата мъдрост, източните народи напреднаха до такава степен, че можеха да наблюдават превръщането на Бодисатва в Буда, то всред народите на Предна Азия и по-специално всред древноеврейския народ хората трябваше да изостанат на една по-ниска, на една детинска степен. Ето какво беше необходимо! Защото погледнато в голям мащаб с развитието на човечеството трябваше да се случи същото, което в умален мащаб бихме наблюдавали, когато един човек развива определена зрялост до към своята тридесета година; да, той развива определени способности, обаче в известен смисъл тези способности се превръщат в пречки,в препятствия.
към текста >>
В развитието на човечеството,
дух
овните направления трябва да протичат едно до друго.
И само сега това културно направление се оказва неспособно да се издигне до следващата степен чрез самото себе си. Ето защо трябва да се търси онзи баланс, при който в същото време е налице и друго културно направление. В известен смисъл второто направление изглежда изоставащо и в никакъв случай не достига равнището на първото. То продължава напред и поема от първото онези негови качества, с които самото то не е така дълбоко свързано, но понеже междувременно е съхранило младенческите си сили, изведнъж става така, че изпреварва първото. Ето как едното направление опложда другото.
В развитието на човечеството, духовните направления трябва да протичат едно до друго.
И духовното ръководство на света има грижата това да става точно така.
към текста >>
И
дух
овното ръководство на света има грижата това да става точно така.
Ето защо трябва да се търси онзи баланс, при който в същото време е налице и друго културно направление. В известен смисъл второто направление изглежда изоставащо и в никакъв случай не достига равнището на първото. То продължава напред и поема от първото онези негови качества, с които самото то не е така дълбоко свързано, но понеже междувременно е съхранило младенческите си сили, изведнъж става така, че изпреварва първото. Ето как едното направление опложда другото. В развитието на човечеството, духовните направления трябва да протичат едно до друго.
И духовното ръководство на света има грижата това да става точно така.
към текста >>
Но как
дух
овното ръководство на света трябваше да се погрижи за това, че наред с направлението, което намери своя израз в лицето на великия Буда, да възникне и едно друго направление, което едва по-късно прие в себе си всичко онова, което будизмът даде на човечеството?
Но как духовното ръководство на света трябваше да се погрижи за това, че наред с направлението, което намери своя израз в лицето на великия Буда, да възникне и едно друго направление, което едва по-късно прие в себе си всичко онова, което будизмът даде на човечеството?
Това стана реалност само благодарение на факта, че всред направлението, което наричаме древноеврейско, хората бяха лишени от възможността да развият Дхарма по собствен път, опирайки се на личните си морални убеждения, или с други думи, да поемат по осемстепенния път. Древноеврейското направление не биваше да има своя Буда". Всичко, което Буда постигна като вътрешна убеденост всред своите последователи, за евреите трябваше да дойде от вън. Ето защо мъдрото ръководство на света направи така, че дълго време преди появата на Буда, този по едноазиатски народ получи „Законите" не под формата на вътрешна душевна опитност, а външно, чрез откровенията в Декалога, в десетте Божии заповеди (2.Мойсей 20 2-17). Това, което за едни стана вътрешно убеждение на душата, за евреите се яви външно под формата на Закон" и неговите десет заповеди.
към текста >>
Ако погледът на Буда беше обърнат навътре, представителят на Заратустровия народ беше отправен към външния свят, за да го обхване и изпълни със своите собствени
дух
овни сили.
Още веднъж трябва ясно да посочим, че Заратустра отправи своя поглед към външния свят. Докато при Буда срещаме едно дълбоко и покъртващо учение за облагородяване на човешката природа, при Заратустра откриваме великото и могъщо учение за Космоса, изобщо всичко за света, от чието лоно сме израснали самите ние.
Ако погледът на Буда беше обърнат навътре, представителят на Заратустровия народ беше отправен към външния свят, за да го обхване и изпълни със своите собствени духовни сили.
към текста >>
Той винаги предлагаше внушителните учения за великите
дух
овни закони и за Съществата на Космоса.
Нека да се задълбочим в това, което Заратустра даде още при първото си появяване в света, възвестявайки Аура Маздао, до следващата му инкарнация като Назаратос.
Той винаги предлагаше внушителните учения за великите духовни закони и за Съществата на Космоса.
Това, което Заратустра даде на персийската култура относно Духа на Слънцето, беше само едно загатване; но после той го разгърна до внушителните размери на онези чудни и толкова слабо разбирани днес халдейски учения за Космоса и духовните причини за нашето съществувание. Ако внимателно изпитаме тези учения за Космоса, ще установим нещо извънредно забележително.
към текста >>
Това, което Заратустра даде на персийската култура относно
Дух
а на Слънцето, беше само едно загатване; но после той го разгърна до внушителните размери на онези чудни и толкова слабо разбирани днес халдейски учения за Космоса и
дух
овните причини за нашето съществувание.
Нека да се задълбочим в това, което Заратустра даде още при първото си появяване в света, възвестявайки Аура Маздао, до следващата му инкарнация като Назаратос. Той винаги предлагаше внушителните учения за великите духовни закони и за Съществата на Космоса.
Това, което Заратустра даде на персийската култура относно Духа на Слънцето, беше само едно загатване; но после той го разгърна до внушителните размери на онези чудни и толкова слабо разбирани днес халдейски учения за Космоса и духовните причини за нашето съществувание.
Ако внимателно изпитаме тези учения за Космоса, ще установим нещо извънредно забележително.
към текста >>
Още когато Заратустра говореше на древноперсийския народ за
дух
овните причини на сетивния свят, той посочваше на хората двете големи сили, Ормузд и Ариман или Анграмайнци, чийто стълкновения изпълват целия Космос.
Още когато Заратустра говореше на древноперсийския народ за духовните причини на сетивния свят, той посочваше на хората двете големи сили, Ормузд и Ариман или Анграмайнци, чийто стълкновения изпълват целия Космос.
Но има нещо, което Вие не бихте открили в това учение: проникващата в душата морална топлина. Според древноперсийския светоглед, човекът е просто вплетен в целия космически процес. Намеренията на Ормузд и Ариман са насочени към това, което ще произлезе от човешката душа в резултат на тяхното непрекъснато противоборство. И понеже те са в непрекъсната борба, човешките души са арена на ужасяващи страсти. Интимната и дълбока страна на човешкия душевен живот, тук е нещо напълно непознато.
към текста >>
Ето забележителната особеност на това учение, чийто поглед, макар и
дух
овно ориентиран, беше отправен към външния свят.
То изучаваше всички Същества, които властвуваха над сетивния свят, всички добри и светли, всички зловещи и мрачни сили, всред които се носеше крехката фигура на човешкото същество. Моралните принципи, които човек изгражда в своята душа, тук бяха нещо непознато; те се появиха по-късно. Когато например пред някого заставаше един „лош" човек, той усещаше как през този човек се разливат силите на злите Същества, той го усещаше като „обсебен" от злите Същества. В този случай не можеше да се говори за „вина". Човекът беше усещан като вплетен в една мирова система, все още непроникната от морални свойства.
Ето забележителната особеност на това учение, чийто поглед, макар и духовно ориентиран, беше отправен към външния свят.
към текста >>
Ето защо този древноеврейски народ култивира в себе си това, което можем да наречем послушание, подчинение пред Закона, докато в
дух
овното направление на Буда се запази копнежът по осемстепенния път.
Да, ето как моралният закон беше даден на древно-еврейския народ от вън, сякаш е част от откровенията на самите природни царства. А това стана възможно само поради факта за който вече стана дума -, че Заратустра се беше погрижил за продължението на своето дело, предоставяйки етерното си тяло на Мойсей и астралното си тяло на Хермес. Така Мойсей вече можеше да възприема външния свят по същия начин, както и Заратустра, но не само неговите безлични, неутрални сили, а това, което ръководи света в чисто морален смисъл.
Ето защо този древноеврейски народ култивира в себе си това, което можем да наречем послушание, подчинение пред Закона, докато в духовното направление на Буда се запази копнежът по осемстепенния път.
към текста >>
Обаче древноеврейският народ трябваше да бъде запазен до решителния момент, който ни предстои да опишем: появата на
Христов
ия Принцип.
Обаче древноеврейският народ трябваше да бъде запазен до решителния момент, който ни предстои да опишем: появата на Христовия Принцип.
Този народ трябваше ако мога така да се изразя да остане недокоснат и спасен от откровенията на Буда и да се задържи в едно незряло културно състояние. Ето защо всред древно-еврейския народ трябваше да се намерят личности, които да не са в състояние да приемат цялата същност на една индивидуалност, която би била олицетворение на „Закона". Всред древноеврейския народ не беше възможно да се появи една личност като Буда. Но беше възможно друго: до Закона да се стига по външен път, чрез озарението отвън, и то благодарение на факта, че Мойсей вече притежаваше етерното тяло на Заратустра и можеше да възприема това, което не възниква в собствената душа. Възникването на моралния закон в собственото сърце това беше немислимо за еврейския народ.
към текста >>
Трябваше да се появят такива индивидуалности, които не проникват изцяло в човешката личност, понеже една част от тяхната същност оставаше в
дух
овния свят.
Как да си представим една такава личност? Всред еврейския народ Илия трябваше да бъде един от застъпниците на това, което беше въведено от Мойсей. Обаче от същинската субстанция на народа не можеха да се родят такива хора, които да са напълно вплетени в съдържанието на Мойсеевия закон, понеже той можеше да се получи само като откровение от горе. Това, което описахме като необходимост за индийския народ, а също и за истинската природа на Бодисатва, трябваше да се утвърди и като качество на еврейския народ.
Трябваше да се появят такива индивидуалности, които не проникват изцяло в човешката личност, понеже една част от тяхната същност оставаше в духовния свят.
Едно такова същество беше Илия. Това, което в условията на физическия свят откриваме в личността на Илия, е само част от съществото на Илия. Азът на Илия не може да навлезе изцяло в тялото на Илия. Трябва да приемем тази личност като „изпълнена от Духа". Едно такова явление като „Илия", не може да настъпи, ако са налице само нормалните човешки сили.
към текста >>
Трябва да приемем тази личност като „изпълнена от
Дух
а".
Това, което описахме като необходимост за индийския народ, а също и за истинската природа на Бодисатва, трябваше да се утвърди и като качество на еврейския народ. Трябваше да се появят такива индивидуалности, които не проникват изцяло в човешката личност, понеже една част от тяхната същност оставаше в духовния свят. Едно такова същество беше Илия. Това, което в условията на физическия свят откриваме в личността на Илия, е само част от съществото на Илия. Азът на Илия не може да навлезе изцяло в тялото на Илия.
Трябва да приемем тази личност като „изпълнена от Духа".
Едно такова явление като „Илия", не може да настъпи, ако са налице само нормалните човешки сили. Когато един човек се ражда при нормални условия, човешката индивидуалност израства от физическите процеси в майчиното тяло така, че в определен момент Азът, който е бил инкарниран по-рано, просто се свързва с физическото тяло. При обикновения човек всичко върви, така да се каже, праволинейно и без намесата на особени сили. Но при индивидуалности като Илия, това е невъзможно. В този случай трябваше да се привлекат и други сили, ангажирани с онези части от неговата индивидуалност, която се намира в духовния свят.
към текста >>
В този случай трябваше да се привлекат и други сили, ангажирани с онези части от неговата индивидуалност, която се намира в
дух
овния свят.
Трябва да приемем тази личност като „изпълнена от Духа". Едно такова явление като „Илия", не може да настъпи, ако са налице само нормалните човешки сили. Когато един човек се ражда при нормални условия, човешката индивидуалност израства от физическите процеси в майчиното тяло така, че в определен момент Азът, който е бил инкарниран по-рано, просто се свързва с физическото тяло. При обикновения човек всичко върви, така да се каже, праволинейно и без намесата на особени сили. Но при индивидуалности като Илия, това е невъзможно.
В този случай трябваше да се привлекат и други сили, ангажирани с онези части от неговата индивидуалност, която се намира в духовния свят.
Да, в този случай върху човека трябваше да се въздействува от вън. Ето защо, когато в света се инкарнират такива индивидуалности, те са фактически „инспирирани" или „движени от Духа". Те изглеждат като екстатични личности, далеч надхвърлящи това, което могат да изкажат с техния обикновен разум. Така изглеждат всички старозаветни пророци. Духът е този, който ги движи; Азът не винаги може да си даде сметка за това, което върши.
към текста >>
Ето защо, когато в света се инкарнират такива индивидуалности, те са фактически „инспирирани" или „движени от
Дух
а".
Когато един човек се ражда при нормални условия, човешката индивидуалност израства от физическите процеси в майчиното тяло така, че в определен момент Азът, който е бил инкарниран по-рано, просто се свързва с физическото тяло. При обикновения човек всичко върви, така да се каже, праволинейно и без намесата на особени сили. Но при индивидуалности като Илия, това е невъзможно. В този случай трябваше да се привлекат и други сили, ангажирани с онези части от неговата индивидуалност, която се намира в духовния свят. Да, в този случай върху човека трябваше да се въздействува от вън.
Ето защо, когато в света се инкарнират такива индивидуалности, те са фактически „инспирирани" или „движени от Духа".
Те изглеждат като екстатични личности, далеч надхвърлящи това, което могат да изкажат с техния обикновен разум. Така изглеждат всички старозаветни пророци. Духът е този, който ги движи; Азът не винаги може да си даде сметка за това, което върши. Духът живее в личността, но истинските му източници се намират във външния свят.
към текста >>
Дух
ът е този, който ги движи; Азът не винаги може да си даде сметка за това, което върши.
В този случай трябваше да се привлекат и други сили, ангажирани с онези части от неговата индивидуалност, която се намира в духовния свят. Да, в този случай върху човека трябваше да се въздействува от вън. Ето защо, когато в света се инкарнират такива индивидуалности, те са фактически „инспирирани" или „движени от Духа". Те изглеждат като екстатични личности, далеч надхвърлящи това, което могат да изкажат с техния обикновен разум. Така изглеждат всички старозаветни пророци.
Духът е този, който ги движи; Азът не винаги може да си даде сметка за това, което върши.
Духът живее в личността, но истинските му източници се намират във външния свят.
към текста >>
Дух
ът живее в личността, но истинските му източници се намират във външния свят.
Да, в този случай върху човека трябваше да се въздействува от вън. Ето защо, когато в света се инкарнират такива индивидуалности, те са фактически „инспирирани" или „движени от Духа". Те изглеждат като екстатични личности, далеч надхвърлящи това, което могат да изкажат с техния обикновен разум. Така изглеждат всички старозаветни пророци. Духът е този, който ги движи; Азът не винаги може да си даде сметка за това, което върши.
Духът живее в личността, но истинските му източници се намират във външния свят.
към текста >>
Обикновено такива личности се оттеглят за определено време в пълно усамотение; обаче това означава „отдръпване" на онази част от Аза, която е нужна на личността, за да заговори
Дух
ът от вън.
Обикновено такива личности се оттеглят за определено време в пълно усамотение; обаче това означава „отдръпване" на онази част от Аза, която е нужна на личността, за да заговори Духът от вън.
В подобни екстатични, несъзнателни състояния, човекът се вслушва в това, което му се внушава отгоре. Така беше и с Илия. Това, което през живота му съществуваше като „Илия", това, което произнасяше устата му, това, което вършеха ръцете му, не идваше само от онази част, която живееше в него; зад всичко това стояха откровенията на определени божественодуховни Същества.
към текста >>
Това, което през живота му съществуваше като „Илия", това, което произнасяше устата му, това, което вършеха ръцете му, не идваше само от онази част, която живееше в него; зад всичко това стояха откровенията на определени божествено
дух
овни Същества.
Обикновено такива личности се оттеглят за определено време в пълно усамотение; обаче това означава „отдръпване" на онази част от Аза, която е нужна на личността, за да заговори Духът от вън. В подобни екстатични, несъзнателни състояния, човекът се вслушва в това, което му се внушава отгоре. Така беше и с Илия.
Това, което през живота му съществуваше като „Илия", това, което произнасяше устата му, това, което вършеха ръцете му, не идваше само от онази част, която живееше в него; зад всичко това стояха откровенията на определени божественодуховни Същества.
към текста >>
Нирманакайя на Буда беше тази, която пробуди Азовата сила на Йоан Кръстител по такъв начин, както по-рано
дух
овните сили упражняваха своите въздействия върху Илия.
Нирманакайя на Буда беше тази, която пробуди Азовата сила на Йоан Кръстител по такъв начин, както по-рано духовните сили упражняваха своите въздействия върху Илия.
В миналото съществото Илия изпадаше в екстатични състояния; тогава говореше Бог и изпълваше неговия Аз с .една реална сила, която можеше да бъде пренасяна също и във външния свят. Сега налице отново беше едно духовно същество, което витаеше над Натановия Исус като Нирманакайя на Буда; и сега тъкмо то раздвижи утробата на Елисавета, която трябваше да роди Йоан, раздвижи самия зародиш на Йоан, намираш се в шестия месец от бременността и пробуди неговия Аз. И сега тази сила, понеже се намираше по-близо до Земята, предизвика не само една инспирация, а едно истинско формиране на Йоановия Аз. Под влиянието на тази, която тук е наречена Мария, Азът на Йоан Кръстител се пробуди. Ето как Нирманакайя на Буда действува пробуждащо и освобождаващо дори до равнището на физическата субстанция върху Аза на някогашния Илия, върху сегашния Аз на Йоан Кръстител.
към текста >>
Сега налице отново беше едно
дух
овно същество, което витаеше над Натановия Исус като Нирманакайя на Буда; и сега тъкмо то раздвижи утробата на Елисавета, която трябваше да роди Йоан, раздвижи самия зародиш на Йоан, намираш се в шестия месец от бременността и пробуди неговия Аз.
Нирманакайя на Буда беше тази, която пробуди Азовата сила на Йоан Кръстител по такъв начин, както по-рано духовните сили упражняваха своите въздействия върху Илия. В миналото съществото Илия изпадаше в екстатични състояния; тогава говореше Бог и изпълваше неговия Аз с .една реална сила, която можеше да бъде пренасяна също и във външния свят.
Сега налице отново беше едно духовно същество, което витаеше над Натановия Исус като Нирманакайя на Буда; и сега тъкмо то раздвижи утробата на Елисавета, която трябваше да роди Йоан, раздвижи самия зародиш на Йоан, намираш се в шестия месец от бременността и пробуди неговия Аз.
И сега тази сила, понеже се намираше по-близо до Земята, предизвика не само една инспирация, а едно истинско формиране на Йоановия Аз. Под влиянието на тази, която тук е наречена Мария, Азът на Йоан Кръстител се пробуди. Ето как Нирманакайя на Буда действува пробуждащо и освобождаващо дори до равнището на физическата субстанция върху Аза на някогашния Илия, върху сегашния Аз на Йоан Кръстител. И какво можем да очакваме ние сега?
към текста >>
Защото, ето как говори Йоан: „Вие, които толкова много разчитате на вашите предшественици и на тези, които в служенето си на
дух
овните сили бяха наречени „деца на змията" и се позовавате на „мъдростта на змията", кой ви доведе до тук?
Да, сега намирайки се в своята Нирманакайя Буда просто заливаше с лъчите си Натановото дете Исус и всъщност продължаваше своята проповед, произнасяйки думите чрез устата на Йоан Кръстител. Това, което устата на Йоан говореше, се дължеше на Буда и неговата инспирация. И често пъти, когато Йоан казва нещо, то ни звучи като продължение от проповедите на Буда.
Защото, ето как говори Йоан: „Вие, които толкова много разчитате на вашите предшественици и на тези, които в служенето си на духовните сили бяха наречени „деца на змията" и се позовавате на „мъдростта на змията", кой ви доведе до тук?
И само така ли вярвате, че ще родите плодове, достойни за покаяние, като казвате: Наш отец е Авраам." Но сега Йоан продължава проповедта на Буда: „И не казвайте, че ваш отец е Авраам, а станете истински човеци там, където сте поставени в света. Защото на мястото на камъка, където стоите, може да бъде пробуден един истински човек. Наистина, Бог може да пробуди чада на Авраам дори и от камъните." (Лука 3, 7-8). А после, продължавайки проповедта на Буда, казва: „Който има две дрехи, нека да ги раздели с онзи, който няма" /Лука 3, 11/. Хората идват и питат: „Учителю, какво трябва да сторим?
към текста >>
Ето как в поврата на времето тези Същества се появяват във физическия свят и ни дават възможност да вникнем в единството на всички религии и
дух
овни направления.
Ето как в поврата на времето тези Същества се появяват във физическия свят и ни дават възможност да вникнем в единството на всички религии и духовни направления.
Ние се доближаваме до Буда не като се придържаме към традицията, а като се вслушваме в неговите думи. Буда изложи своето учение пет, шест столетия преди нашето летоброене. Обаче неговият глас не е заглъхнал. Той говори също и там, където не е инкарниран: В случаите, когато той инспирира други хора чрез своята Нирманакайя. И от устата на Йоан Кръстител ние чуваме това, което Буда имаше да каже шест столетия по-рано, след като вече беше живял в едно физическо тяло.
към текста >>
Тя може да се види само в
дух
овния свят.
Въвеждайки ни в своето Евангелие, Лука заявява, че иска да преразкаже описанията на т.н. „самовидци" (Лука 1,2). Обаче тъкмо тези самовидци виждаха истинските отношения между нещата; те забелязваха не само това, което ставаше в условията на физическия свят. Единствено те биха могли да знаят, че пет или шест столетия преди, нашето летоброене в Индия е живял синът на цар Судодана, наричан още Буда, и как по-късно се ражда самият Йоан Кръстител. Обаче те не намират свързващата нишка между единия и другия.
Тя може да се види само в духовния свят.
Ето защо Лука казва, че ще ни запознае с разказите на онези, които са „видели", или с други думи, „ясновидците". Защото съвсем не е достатъчно да цитираме текстовете и думите от религиозните източници; необходимо е да вникваме в правилния смисъл на тези думи. А за тази цел пред нас нагледно трябва да застанат онези индивидуалности, за които се говори в Евангелията. Обаче това е осъществимо, само ако знаем какво точно се влива в тях от духовния свят.
към текста >>
Обаче това е осъществимо, само ако знаем какво точно се влива в тях от
дух
овния свят.
Обаче те не намират свързващата нишка между единия и другия. Тя може да се види само в духовния свят. Ето защо Лука казва, че ще ни запознае с разказите на онези, които са „видели", или с други думи, „ясновидците". Защото съвсем не е достатъчно да цитираме текстовете и думите от религиозните източници; необходимо е да вникваме в правилния смисъл на тези думи. А за тази цел пред нас нагледно трябва да застанат онези индивидуалности, за които се говори в Евангелията.
Обаче това е осъществимо, само ако знаем какво точно се влива в тях от духовния свят.
към текста >>
В
дух
овните светове нещата не изглеждат така, както във физическия свят.
Ето защо всяка индивидуалност е длъжна да се съобразява с тях. Да предположим, че днес едно висше Същество иска да слезе на Земята; то на всяка цена би следвало да се съобрази с особеностите на човешкото физическо тяло. И само ясновидецът може да идентифицира съответната индивидуалност, понеже той съзира интимните нишки, вплетени в нейната вътрешна същност. Но едно такова Същество, разполагащо с голяма мъдрост, трябва да подготви своето тяло още от детството, за да може в подходящия момент там да се прояви онова, което въпросното Същество е било през миналите си инкарнации. За да пробуди особени усещания в човека, едно такова Същество с оглед земната си инкарнация е длъжно да предвиди, че и самото физическо тяло трябва да понесе целия товар на неговата мисия.
В духовните светове нещата не изглеждат така, както във физическия свят.
Иска ли едно Същество да изцели болката и да премахне страданието, тогава то трябва да се потопи в най-дълбокото страдание, да изпита най-тежката мъка, за да стигне до точните думи, с които да се обърне към хората.
към текста >>
Ние знаем: Това е Съществото, което живя в тялото на Соломоновия Исус до към неговата дванадесета година; това е той,
Дух
ът на Заратустра, живеещ в Соломоновия Исус, чиито родители произлизаха от Соломоновата родословна линия.
Ние знаем: Това е Съществото, което живя в тялото на Соломоновия Исус до към неговата дванадесета година; това е той, Духът на Заратустра, живеещ в Соломоновия Исус, чиито родители произлизаха от Соломоновата родословна линия.
Бащата умря рано; по бащина линия детето осиротя. Освен него, в това семейство имаше и други братя и сестри. Той беше тук в това семейство докато той, Заратустра, живееше в тялото на Соломоновия Исус. После, дванадесет годишен, той напусна това семейство, изостави майка си, братята и сестрите си, за да премине в тялото на Натановия Исус. Но сега умря също и тя, Натановата майка, а по-късно, и той, Натановият баща.
към текста >>
И с колкото по-
дух
овно разбиране вникнем в нея, толкова по-добре ще я опознаем и толкова по-ведри ще се отворят за нея нашите сърца и души.
Да, към тази човешка фигура се насочват сега нашите чувства, долавяйки в нея истинска човешка близост; към тази човешка индивидуалност, слизаща от висшите светове, за да понесе всички земни страдания и мъки. За нея бият сега сърцата ни.
И с колкото по-духовно разбиране вникнем в нея, толкова по-добре ще я опознаем и толкова по-ведри ще се отворят за нея нашите сърца и души.
към текста >>
21.
7. Седма лекция, 21 септември 1909 г.
GA_114 Евангелието на Лука
Ние знаем тези неща са по-подробно описани в малката книжка „Възпитанието на детето от гледна точка на Антропософията" -, че с изтичането на седмата година, в
дух
овния свят става нещо подобно на това, което става във физическия свят, когато детето излиза от майчината утроба: Настъпва един вид етерно раждане.
Ние знаем тези неща са по-подробно описани в малката книжка „Възпитанието на детето от гледна точка на Антропософията" -, че с изтичането на седмата година, в духовния свят става нещо подобно на това, което става във физическия свят, когато детето излиза от майчината утроба: Настъпва един вид етерно раждане.
С настъпването на четиринадесетата година т.е. с настъпването на половата зрялост става едно астрално раждане, което означава, че тогава човешкото астрално тяло се освобождава и постига самостоятелност. Проследим ли човешкото развитие с духовен поглед, то ни се представя още по-сложно. На повърхностния поглед убягват много от онези съществени различия, които се проявяват едва в по-късна възраст. Днес се приема, че от определен момент нататък, с човека не настъпват повече никакви промени.
към текста >>
Проследим ли човешкото развитие с
дух
овен поглед, то ни се представя още по-сложно.
Ние знаем тези неща са по-подробно описани в малката книжка „Възпитанието на детето от гледна точка на Антропософията" -, че с изтичането на седмата година, в духовния свят става нещо подобно на това, което става във физическия свят, когато детето излиза от майчината утроба: Настъпва един вид етерно раждане. С настъпването на четиринадесетата година т.е. с настъпването на половата зрялост става едно астрално раждане, което означава, че тогава човешкото астрално тяло се освобождава и постига самостоятелност.
Проследим ли човешкото развитие с духовен поглед, то ни се представя още по-сложно.
На повърхностния поглед убягват много от онези съществени различия, които се проявяват едва в по-късна възраст. Днес се приема, че от определен момент нататък, с човека не настъпват повече никакви промени. Обаче това не е вярно. В действителност, ако сме способни за по-фини наблюдения, ще установим как известни промени настъпват и в по-късна възраст.
към текста >>
можа да изрази в понятия, в лесно разбираеми думи всичко, което до този момент човечеството получаваше само по външен път чрез откровенията на
дух
овния свят.
Сега нека да не забравяме: до дванадесетата година ние имаме пред себе си в телесен смисъл Натановия Исус, обаче след дванадесетата година в Натановия Исус вече живее Азът на Заратустра. Какво означава всичко това? Нищо друго, освен следното: Започвайки от дванадесетата година, този зрял Аз работи върху сетивното тяло, върху Сетивната Душа и Разсъдъчната Душа на Натановия Исус и ги преобразява така, както само един напреднал Аз, насочващ отделните прераждания на Заратустра, е в състояние да изпълни тази задача. Ето как ние отново заставаме пред онзи чуден факт, когато в тялото на дванадесет годишния Натанов Исус се инкарнира Азът на Заратустра, за да доизгради по възможно най-фин начин неговите душевни способности. С други думи, в тялото на Натановия Исус се разви едно астрално тяло, което беше в състояние да се отвори към Космоса и да почувствува истинската същност на древния Аура Маздао; разви се една Сетивна Душа, която постепенно можа да си припомни цялата мъдрост; до която човечеството стигна благодарение на Аура Маздао; и накрая: Разви се една Разсъдъчна Душа, която разбираше всичко т.е.
можа да изрази в понятия, в лесно разбираеми думи всичко, което до този момент човечеството получаваше само по външен път чрез откровенията на духовния свят.
към текста >>
Цялото етерно тяло на това дете беше взето от майката на Натановия Исус и пренесено в
дух
овния свят.
Ние знаем, че през онази епоха етерното тяло се разгръща с особена сила, след като едно дете прекрачи седмата година, т.е. между седмата година и половата зрялост. Следователно, това етерно тяло беше формирано чрез силите на Заратустровия Аз. Знаем още, че нормално при смъртта етерното тяло се отделя от физическото тяло и че всичко, което не представлява интерес за вечността просто отпада, но един вид екстракт от етерното тяло продължава да съществува още известно време. Обаче при Соломоновото дете Исус почти цялото етерно тяло беше нужно на вечността.
Цялото етерно тяло на това дете беше взето от майката на Натановия Исус и пренесено в духовния свят.
към текста >>
И ние лесно можем да си представим, че в действителност имаше едно дълбоко родство между етерното тяло на Соломоновия Исус което беше отнесено в
дух
овния свят и Аза на Заратустра, понеже до дванадесетата година то беше свързано със Заратустра в неговия земен живот.
Но етерното тяло е архитектът и строителят на човешкото физическо тяло.
И ние лесно можем да си представим, че в действителност имаше едно дълбоко родство между етерното тяло на Соломоновия Исус което беше отнесено в духовния свят и Аза на Заратустра, понеже до дванадесетата година то беше свързано със Заратустра в неговия земен живот.
И когато по-късно Заратустровият Аз напусна тялото на Исус от Назарет, тогава се проявиха и притегателните сили между Заратустровия Аз и етерното тяло на Соломоновия Исус. Тези два вида сили се срещнаха отново и си изградиха едно ново физическо тяло. Заратустровият Аз беше напреднал до такава степен, че не се нуждаеше от прехода в света на Девакана. След относително кратко време и с помощта на онова етерно тяло, което току-що описахме, той можа да си изгради едно ново физическо тяло. По този начин за пръв път се роди онова Същество, което после непрекъснато се явява на Земята, и то след относително кратките периоди между смъртта и новото раждане, защото въпросното Същество винаги и отново се инкарнира на Земята.
към текста >>
Оттогава, тази индивидуалност, под името „Учителят Исус", непрекъснато се явява в поврата на времената; и така, Заратустра или Азът на Заратустра, след като отново откри своето етерно тяло, продължи своята битка в името на общочовешката еволюция, вече като „Учителят Исус", който оттогава все отново и отново се въплъщава на нашата Земя, за да насочва и ръководи онова
дух
овно направление, което наричаме християнство .
Това Същество, което отново намира своето етерно тяло, отделено по описания начин, непрекъснато се намесва в историята на човечеството. Както лесно може да си представим, то се превръща в най-големия помагач на онези, които искат да разберат великото Събитие от Палестина.
Оттогава, тази индивидуалност, под името „Учителят Исус", непрекъснато се явява в поврата на времената; и така, Заратустра или Азът на Заратустра, след като отново откри своето етерно тяло, продължи своята битка в името на общочовешката еволюция, вече като „Учителят Исус", който оттогава все отново и отново се въплъщава на нашата Земя, за да насочва и ръководи онова духовно направление, което наричаме християнство .
Той е истинският вдъхновител на онези, които искат да разберат живото и развиващо се християнство; в езотеричните школи той вдъхновява онези, които имат грижата за опазване на християнските учения. Зад великите фигури на християнството стои именно той, непрекъснато припомняйки в какво се състои истинското значение на Събитието в Палестина.
към текста >>
И така, след кръщението в Йордан, Натановият Исус е завладян от
Христов
ото Същество.
И така, след кръщението в Йордан, Натановият Исус е завладян от Христовото Същество.
Ето какво означават думите, записани в по-старите евангелски източници: „Този е Моят възлюбен Син, днес аз Го родих", или: сега е роден Синът на Небето, Христос. Негов създател е всеединният Бог, който крепи световете, а този, който го получи в името на цялото човечество беше не друг, а Натановият Исус и по-точно: Неговият организъм, неговото тяло, което беше подготвено да поеме в себе си зародишния кълн от висшите светове. „Този е Моят възлюбен Син, днес аз Го родих", така се казва в по-старите евангелски източници, и така трябва да бъде фактически записано в Евангелията.
към текста >>
Невъзможно е да разберем това
Христов
о Същество, без да отправим поглед към миналото планетарно развитие на нашата Земя.
Невъзможно е да разберем това Христово Същество, без да отправим поглед към миналото планетарно развитие на нашата Земя.
Можем да наречем Христовото Същество предводител на онези духовни Същества, които след отделянето на Слънцето от Земята бяха увлечени от него и там, на Слънцето, си намериха по-висша арена за действие, така че упражняваха своите влияния върху Земята, така да се каже, отвън. Следователно, ако мислено се пренесем назад в предхристиянската епоха обхващаща периода от отделянето на Слънцето от Земята до появата на Христос трябва да заявим: Когато човек насочвал поглед към Слънцето, при съответна зрялост на своите усещания, той се докосвал до онова, което проповядвал Заратустра: Всичко, което ни залива като Слънчева светлина и топлина, е само физическата дреха на онези висши духовни Същества, които стоят зад Слънчевата светлина; защото зад нея се крият духовните сили, с които Слънцето залива Земята.
към текста >>
Можем да наречем
Христов
ото Същество предводител на онези
дух
овни Същества, които след отделянето на Слънцето от Земята бяха увлечени от него и там, на Слънцето, си намериха по-висша арена за действие, така че упражняваха своите влияния върху Земята, така да се каже, отвън.
Невъзможно е да разберем това Христово Същество, без да отправим поглед към миналото планетарно развитие на нашата Земя.
Можем да наречем Христовото Същество предводител на онези духовни Същества, които след отделянето на Слънцето от Земята бяха увлечени от него и там, на Слънцето, си намериха по-висша арена за действие, така че упражняваха своите влияния върху Земята, така да се каже, отвън.
Следователно, ако мислено се пренесем назад в предхристиянската епоха обхващаща периода от отделянето на Слънцето от Земята до появата на Христос трябва да заявим: Когато човек насочвал поглед към Слънцето, при съответна зрялост на своите усещания, той се докосвал до онова, което проповядвал Заратустра: Всичко, което ни залива като Слънчева светлина и топлина, е само физическата дреха на онези висши духовни Същества, които стоят зад Слънчевата светлина; защото зад нея се крият духовните сили, с които Слънцето залива Земята.
към текста >>
Следователно, ако мислено се пренесем назад в предхристиянската епоха обхващаща периода от отделянето на Слънцето от Земята до появата на Христос трябва да заявим: Когато човек насочвал поглед към Слънцето, при съответна зрялост на своите усещания, той се докосвал до онова, което проповядвал Заратустра: Всичко, което ни залива като Слънчева светлина и топлина, е само физическата дреха на онези висши
дух
овни Същества, които стоят зад Слънчевата светлина; защото зад нея се крият
дух
овните сили, с които Слънцето залива Земята.
Невъзможно е да разберем това Христово Същество, без да отправим поглед към миналото планетарно развитие на нашата Земя. Можем да наречем Христовото Същество предводител на онези духовни Същества, които след отделянето на Слънцето от Земята бяха увлечени от него и там, на Слънцето, си намериха по-висша арена за действие, така че упражняваха своите влияния върху Земята, така да се каже, отвън.
Следователно, ако мислено се пренесем назад в предхристиянската епоха обхващаща периода от отделянето на Слънцето от Земята до появата на Христос трябва да заявим: Когато човек насочвал поглед към Слънцето, при съответна зрялост на своите усещания, той се докосвал до онова, което проповядвал Заратустра: Всичко, което ни залива като Слънчева светлина и топлина, е само физическата дреха на онези висши духовни Същества, които стоят зад Слънчевата светлина; защото зад нея се крият духовните сили, с които Слънцето залива Земята.
към текста >>
Да, така казваше Заратустра: „Дори и да пребродим цялата Земя, ние няма да намерим този
Дух
на светлината, но ако обърнем поглед към Слънце то, там ще открием него, Аура Маздао, и цялата светлина, която ни залива от Слънцето, е всъщност само тялото на Слънчевия
Дух
, тялото на Аура Маздао, както и човешкото физическо тяло е само носител на
дух
овния човек."
Но предводителят на всички тези Същества, чиито благотворни въздействия обгръщат Земята, е именно онова Същество, което по-късно беше наречено Христос. Следователно, в предхристиянските времена то трябваше да бъде търсено не в пределите на Земята, а в небесното тяло на Слънцето. И Заратустра постъпи правилно, когато го назова с името „Аура Маздао", твърдейки че то обитава не Земята, а Слънцето.
Да, така казваше Заратустра: „Дори и да пребродим цялата Земя, ние няма да намерим този Дух на светлината, но ако обърнем поглед към Слънце то, там ще открием него, Аура Маздао, и цялата светлина, която ни залива от Слънцето, е всъщност само тялото на Слънчевия Дух, тялото на Аура Маздао, както и човешкото физическо тяло е само носител на духовния човек."
към текста >>
Нека да си представим в о
дух
отворена форма процеса, който наблюдаваме на Луната при всяко пълнолуние.
А какво означават откровенията на Мойсей? Те означават, че приближаващият се към Земята Христос първоначално се проявява като в един вид отражение, като в един вид огледален образ.
Нека да си представим в одухотворена форма процеса, който наблюдаваме на Луната при всяко пълнолуние.
При пълнолунието ние виждаме отразената Слънчева светлина, тя струи към нас, само че ние я наричаме „лунна светлина", понеже тя се явява като отразена от Луната. Кого видя Мойсей в горящата къпина на Синай? Христос! Обаче както Слънчевата светлина идва към нас не директно, а отразена от Луната, така и Мойсей видя само едно отражение на Христос. И както виждаме Слънчевата светлина, отразена от Луната, и я наричаме Лунна светлина, така и навремето Христос беше наречен Яхве или Йехова.
към текста >>
Това са две различни имена на онова Същество, което бавно слизаше от
дух
овните светове и все повече и повече се приближаваше до Земята.
Че Христос съществува, това в мистерийните центрове винаги са знаели. И понеже беше възвестил себе си по най-различни начини, Той носеше и различни имена. Заратустра го нарече Аура Маздао, понеже за него Той се изявяваше в одеждите на светлината. Великите Учители на човечеството през Първата следатлантска културна епоха, свещените Риши в древна Индия понеже бяха посветени също знаеха за това Същество; но те знаеха още, че земната мъдрост ще обхване това Същество едва по-късно. Ето защо за онези времена формулата гласеше: „Това Същество живее отвъд сферата на седемте Риши и носи име то Вишва Карман." С други думи, свещените Риши говореха за Вишва Карман Съществото, което Заратустра по-рано наричаше Аура Маздао.
Това са две различни имена на онова Същество, което бавно слизаше от духовните светове и все повече и повече се приближаваше до Земята.
към текста >>
Обаче, за да може едно човешко тяло да приеме
Христов
ото Същество, беше необходима продължителна подготовка.
Обаче, за да може едно човешко тяло да приеме Христовото Същество, беше необходима продължителна подготовка.
За тази цел най-напред трябваше следното: Съществото, живяло в Заратустра, трябваше да напредне в хода на своите прераждания и да влезе накрая в едно толкова чисто тяло, каквото беше тялото на Исус от Назарет, за да изгради там онези качества на Сетивната Душа и Разсъдъчната Душа, чрез които Христос можеше да бъде приет в едно човешко тяло. Всичко това трябваше да се подготви в хода на времето. За да бъдат подготвени Сетивната Душа и Разсъдъчната Душа, наложително беше най-напред един Аз да мине през опитностите и изживяванията, през които мина Заратустра, за да бъдат постигнати съответните качества от страна на Натановия Исус. В предишните епохи това не беше възможно. Защото върху Натановото дете Исус трябваше да работи не само Азът на Заратустра, но и онова висше Същество, което описахме като Нирманакайя на Буда.
към текста >>
С други думи, най-напред Бодисатва трябваше да се издигне до степента Буда, за да се развие в него
дух
овното тяло на Нирманакайя, а после то да формира съответните качества у Натановото дете Исус от раждането му до дванадесетата година.
За да бъдат подготвени Сетивната Душа и Разсъдъчната Душа, наложително беше най-напред един Аз да мине през опитностите и изживяванията, през които мина Заратустра, за да бъдат постигнати съответните качества от страна на Натановия Исус. В предишните епохи това не беше възможно. Защото върху Натановото дете Исус трябваше да работи не само Азът на Заратустра, но и онова висше Същество, което описахме като Нирманакайя на Буда. То работеше върху Натановия Исус главно отвън, и то от раждането до неговата дванадесета година. Но за целта трябваше да съществува самата Нирманакайя.
С други думи, най-напред Бодисатва трябваше да се издигне до степента Буда, за да се развие в него духовното тяло на Нирманакайя, а после то да формира съответните качества у Натановото дете Исус от раждането му до дванадесетата година.
Самият Бодисатва трябваше да се издигне до степента Буда, за да натрупа в себе си силите, необходими на онова човешко тяло, което трябваше да понесе великото Събитие. В своята инкарнация като Буда, Бодисатва все още не беше готов за тази задача. Наложително беше и неговото земно съществувание като Буда.
към текста >>
Разказва се и то с право -, че
Христов
ото Същество е било възвестявано още в древна Индия като едно космическо Същество, намиращо се отвъд сферата на седемте свещени Риши.
Когато един ден човечеството действително разбере каква велика мъдрост е запазена в различните митове и легенди, то ще може да прочете в съответните текстове, че всичко, което извличаме от хрониката Акаша, се съдържа в древните легенди.
Разказва се и то с право -, че Христовото Същество е било възвестявано още в древна Индия като едно космическо Същество, намиращо се отвъд сферата на седемте свещени Риши.
Те добре знаеха, че това Същество живее във висините, но макар и бавно, се приближава към Земята.
към текста >>
НАГОРЕ